Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
17
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
Намерени са
23667
резултата от
1756
текста в
24
страници с части от думите : '
Време
'.
На страница
17
:
1000
резултата в
65
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Силата на възприятието, родена от цялото същество на човека, което е било инстинктивно в примитивните
време
на, е станала недеятелна.
Онова, което стана силно едва в съвременния век, разкри себе си от 15 век насам и достигна своя връх в 19-то столетие, макар че то ясно присъстваше за последно през 18-то столетие, особено в Западна Европа за това подготовката стана през Гръцката култура. Древното изпълнено с духовно зрение на небесата ста на абстрактната математика и механика. Ние гледаме на небесата в смисъл на Галилей и Кеплер, като че ли те са разбираеми само като обекти на математиката и механиката и че онова, което наричаме възприятия са ограничени само до това, което сетивата ни предават.
Силата на възприятието, родена от цялото същество на човека, което е било инстинктивно в примитивните времена, е станала недеятелна.
към текста >>
Не сме развили математически понятия и външни сетивни възприятия като последни остатъци на онези древни
време
на.
Често се казва, че човечеството трябва да стане способно отново да разгъне истински виждания. Математическото и механичното знание, което възниква във вътрешното същество би трябвало отново да бъде развито до творческо Въображение. Сетивният свят, който става обект на размишления и позволява да възникват всевъзможни видове теории относно сетивните процеси, трептенията на вълни и други подобни, трябва отново да бъде изпълнен с възприятията на Вдъхновението. И чрез това хората ще открият връзката със собствения си произход, с духовното, което е тяхното собствено същество.
Не сме развили математически понятия и външни сетивни възприятия като последни остатъци на онези древни времена.
И какво се е случило в еволюцията на човечеството като резултат от това?
към текста >>
Съответното явление в древни
време
на би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология.
И във Франция през 18-то столетие откриваме, че са правени усилия да се разбере човешкото същество, да се отговори на въпроса: какво всъщност е човешкото същество в действителност? Правени са усилия да се разбере.човека чрез силата на знанието, което той самият проявява: и намираме трудове като този „Човекът като машина“ от Дела Метрие. И това не беше резултат на внезапната идея на един човек, но на една световно-историческа необходимост на еволюцията.
Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология.
Би имало конкретно понятие за човешкото същество, наистина не спечелено с нашите съзнателни способности за знание, но с инстинктивните способности на човеците от онези времена. И какво е останало от това? Математически линии и енергии, разстлани в чиста абстракция над космоса. Картината на човешкото същество бе тази на една машина. Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи.
към текста >>
Би имало конкретно понятие за човешкото същество, наистина не спечелено с нашите съзнателни способности за знание, но с инстинктивните способности на човеците от онези
време
на.
И във Франция през 18-то столетие откриваме, че са правени усилия да се разбере човешкото същество, да се отговори на въпроса: какво всъщност е човешкото същество в действителност? Правени са усилия да се разбере.човека чрез силата на знанието, което той самият проявява: и намираме трудове като този „Човекът като машина“ от Дела Метрие. И това не беше резултат на внезапната идея на един човек, но на една световно-историческа необходимост на еволюцията. Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология.
Би имало конкретно понятие за човешкото същество, наистина не спечелено с нашите съзнателни способности за знание, но с инстинктивните способности на човеците от онези времена.
И какво е останало от това? Математически линии и енергии, разстлани в чиста абстракция над космоса. Картината на човешкото същество бе тази на една машина. Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи. Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически.
към текста >>
Но онова, което тази обвивка загражда идва от съвсем различни светове, в които по онова
време
не е имало вече никакво проникновение, защото всичко, което оставаше бе сетивно възприятие, в което се бе превърнало древното ясновидство, и математиката и механиката, в които се бе превърнала старата духовна наука астрономия.
Във Франция, през 18-то столетие, на човека се е гледало като на машина: през 19-то столетие човекът е бил външно виждан и не бе достигнато до неговата вътрешна природа. Присъстваше само обвивката около човека. Тази обвивка наистина стои на върха на животинския свят.
Но онова, което тази обвивка загражда идва от съвсем различни светове, в които по онова време не е имало вече никакво проникновение, защото всичко, което оставаше бе сетивно възприятие, в което се бе превърнало древното ясновидство, и математиката и механиката, в които се бе превърнала старата духовна наука астрономия.
Чрез науката, възникваща отвътре, човекът можеше да бъде схванат само като машина: а чрез науката свързана с външния свят, човекът изобщо не може да бъде схванат, а се схваща само неговата обвивка. Днес дори не се и схваща до каква степен самото човешко същество е било загубено. Хората проучват анатомията и физио логията на животните и с известни промени прехвърлят това знание към човешкото същество. Но в съвременния стремеж за знание няма истинско разбиране на човешкото същество. От науката най-висшият признат днес авторитет не може да се получи никакво съзнателно разбиране на човешкото същество.
към текста >>
Но в съ
време
нния стремеж за знание няма истинско разбиране на човешкото същество.
Тази обвивка наистина стои на върха на животинския свят. Но онова, което тази обвивка загражда идва от съвсем различни светове, в които по онова време не е имало вече никакво проникновение, защото всичко, което оставаше бе сетивно възприятие, в което се бе превърнало древното ясновидство, и математиката и механиката, в които се бе превърнала старата духовна наука астрономия. Чрез науката, възникваща отвътре, човекът можеше да бъде схванат само като машина: а чрез науката свързана с външния свят, човекът изобщо не може да бъде схванат, а се схваща само неговата обвивка. Днес дори не се и схваща до каква степен самото човешко същество е било загубено. Хората проучват анатомията и физио логията на животните и с известни промени прехвърлят това знание към човешкото същество.
Но в съвременния стремеж за знание няма истинско разбиране на човешкото същество.
От науката най-висшият признат днес авторитет не може да се получи никакво съзнателно разбиране на човешкото същество. Човекът като машина, схващането на материалния свят, в който човешкото същество не може да бъде намерено това са предтечите на нашата научна умственост.
към текста >>
Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни
време
на сили за вътрешно зрение.
С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера.
Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение.
А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие). Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство. В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока. Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите.
към текста >>
Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните
време
на, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето.
Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение.
Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето.
Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества. На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците. На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък.
към текста >>
Стихотворението идва от
време
то, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества.
Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето.
Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества.
На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците. На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък.
към текста >>
Забележително е, че нещо много познато се представя като че ли е съвсем непознато, защото хората не разбират връзката на техния настоящ начин на виждане с този на
време
на, относително не много далечни.
Забележително е, че нещо много познато се представя като че ли е съвсем непознато, защото хората не разбират връзката на техния настоящ начин на виждане с този на времена, относително не много далечни.
към текста >>
Съ
време
нната наука не знае какво е Сома-питието, или пък Философския камък, макар че малцина не са запознати с тези вещества (те просто не знаят какво са те).
А живеем всред тези въздействия и ги изпитваме.
Съвременната наука не знае какво е Сома-питието, или пък Философския камък, макар че малцина не са запознати с тези вещества (те просто не знаят какво са те).
Също така може да бъда казано: Съвременните хора осъзнават твърде много взаимоотношенията меж ду банките и индустриалните начинания и мнозина откъсват своите купони от вестниците, които получават, обаче те знаят твърде малко какво означава това в комплекса на социалния живот, както малко знаят и за споменатите по-горе вещества. Нашият начин на възприятие е от онзи вид, който ни замъглява, заблуждава ни дори и с очила: правим ежедневните си подреждания без да знаем нищо истинско за вътрешните връзки на света.
към текста >>
Също така може да бъда казано: Съ
време
нните хора осъзнават твърде много взаимоотношенията меж ду банките и индустриалните начинания и мнозина откъсват своите купони от вестниците, които получават, обаче те знаят твърде малко какво означава това в комплекса на социалния живот, както малко знаят и за споменатите по-горе вещества.
А живеем всред тези въздействия и ги изпитваме. Съвременната наука не знае какво е Сома-питието, или пък Философския камък, макар че малцина не са запознати с тези вещества (те просто не знаят какво са те).
Също така може да бъда казано: Съвременните хора осъзнават твърде много взаимоотношенията меж ду банките и индустриалните начинания и мнозина откъсват своите купони от вестниците, които получават, обаче те знаят твърде малко какво означава това в комплекса на социалния живот, както малко знаят и за споменатите по-горе вещества.
Нашият начин на възприятие е от онзи вид, който ни замъглява, заблуждава ни дори и с очила: правим ежедневните си подреждания без да знаем нищо истинско за вътрешните връзки на света.
към текста >>
Нека други да продължат, ако искат, по старата позната пътека, която за съ
време
нния живот е велика лъжа.
Това е, което искам да подчертая по случай Коледния празник.
Нека други да продължат, ако искат, по старата позната пътека, която за съвременния живот е велика лъжа.
Аз се възправих срещу тази лъжа, когато още бях млад. Бях много запознат с истината и реалностите на живота, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия. Те вършеха всичко еднакво както и хората, които се наричаха Християни, в чест на Онзи, за когото се казва: „Спасител за роди за нас днес! “ Нещата са станали фрази до такава степен, мои мили приятели, ала хората не го признават, не ще признаят, че тези неща са загубили всякакво значение. Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго време, дали човек чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното дърво и дали това го прави човек, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме.
към текста >>
Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго
време
, дали човек чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното дърво и дали това го прави човек, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме.
Нека други да продължат, ако искат, по старата позната пътека, която за съвременния живот е велика лъжа. Аз се възправих срещу тази лъжа, когато още бях млад. Бях много запознат с истината и реалностите на живота, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия. Те вършеха всичко еднакво както и хората, които се наричаха Християни, в чест на Онзи, за когото се казва: „Спасител за роди за нас днес! “ Нещата са станали фрази до такава степен, мои мили приятели, ала хората не го признават, не ще признаят, че тези неща са загубили всякакво значение.
Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго време, дали човек чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното дърво и дали това го прави човек, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме.
Тези са нещата, които ни показват лъжата в човечеството, която е станала действителност, фразата, която е станала действителност вътре в нашата цивилизация. Тези неща трябва да се видят с голяма сериозност, мои мили приятели. Без значение е днес да се каже, че човек не трябва да е радикален по тези въпроси... а за да не си радикален означава... да участваш в напредъка към упадък на цивилизацията.
към текста >>
Нито би трябвало да има в него стари обичаи, защото днес би трябвало да има поне едно място колкото и много да е мразено и колкото и силно неговото разрушение да се желае където вниманието да се обръща на онова, което е необходимо на човечеството, именно в нашето
време
.
Това исках да изрека на този Коледен празник, на място, където няма нищо в стария стил. В нашата архитектура на Гьотеанума няма следи от стари архитектурни стилове. И никакви други неща в Гьотеанума не съдържат нищо свързано със старовремските обичаи. И точно затова няма никакви стари обичаи в Гьотеанума и няма защо към него да има толкова омраза от много места.
Нито би трябвало да има в него стари обичаи, защото днес би трябвало да има поне едно място колкото и много да е мразено и колкото и силно неговото разрушение да се желае където вниманието да се обръща на онова, което е необходимо на човечеството, именно в нашето време.
към текста >>
Ако вземете коя и да е съ
време
нна книга по терапия и патология толкова често намираме сърцето, белите дробове, храносмилателните органи и пр.
Да помислим също за науката. Преди няколко дни при мен беше млад студент по медицина и ми говори за своето учение. Всичко, което можах да кажа бе, че най-лошото нещо, което се случва сега в най-важните науки е, че мисловните сили на хората не се развиват.
Ако вземете коя и да е съвременна книга по терапия и патология толкова често намираме сърцето, белите дробове, храносмилателните органи и пр.
представени само според материалните наблюдения и толкова се отхвърля мисловния елемент, колкото това е възможно. И когато се предложи истинско мислене, откриваме, както и в книгата на Кurt Leese, лисансието по Теология, че се казва: това е невероятно, дразнещо: ето един, който говори за трикратното същество на човека и очаква ние да повярваме, че трите устройства не са едно до друго, а се взаимопроникват. Какво голямо жонглиране с мисъл... Такова е мнението на лисансие по Теология, Кurt Leese.
към текста >>
2.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Духовнонаучно разглеждане на душевния интелектуалистичен човек Духовната Наука като дарител на жизнената сила Цитати от и описание на един съ
време
нен човек (Готфрид Бен) както и необходимостта от Духовна Наука за него.
Духовнонаучно разглеждане на душевния интелектуалистичен човек Духовната Наука като дарител на жизнената сила Цитати от и описание на един съвременен човек (Готфрид Бен) както и необходимостта от Духовна Наука за него.
към текста >>
Притъпен Азов волев живот и будните образи на мислите-сенки – Пробуждане на Азът чрез илюзията на сетивата Свързване с мъртвите чрез конкретни представи, а не чрез абстрактни мисли За обрата на сетивните изживявания по
време
на живота след смъртта Фойербах и неговата философия Рихард Вагнер Целокупност на сетивните възприятия: топлина, светлина, химизъм, живот Опровержение на твърдението, че „големината" е относителна Проблемът за духовните стойности Изгубване на собственото същество в интелектуализма и неговото утвърждаване в действия, произтичащи от чистото мислене.
Притъпен Азов волев живот и будните образи на мислите-сенки – Пробуждане на Азът чрез илюзията на сетивата Свързване с мъртвите чрез конкретни представи, а не чрез абстрактни мисли За обрата на сетивните изживявания по време на живота след смъртта Фойербах и неговата философия Рихард Вагнер Целокупност на сетивните възприятия: топлина, светлина, химизъм, живот Опровержение на твърдението, че „големината" е относителна Проблемът за духовните стойности Изгубване на собственото същество в интелектуализма и неговото утвърждаване в действия, произтичащи от чистото мислене.
към текста >>
Мистерията на Голгота в епохата на свободата Сетивната илюзия като предпоставка за свобода Днешната несвобода на човека през живота след смъртта Нейното преодоляване чрез изживяването на свободата в земния живот Модерната представа за света без начало и край Предишната представа за света, разглеждан между космогонията и Страшния съд „История на света" от Ротек Безсмислието на съ
време
нната история Артур Шопенхауер Мистерията на Голгота като смислов център на историческите събития Духовната Наука и Евангелията Христос като Дух на Слънцето Овербек и модерната теология.
Мистерията на Голгота в епохата на свободата Сетивната илюзия като предпоставка за свобода Днешната несвобода на човека през живота след смъртта Нейното преодоляване чрез изживяването на свободата в земния живот Модерната представа за света без начало и край Предишната представа за света, разглеждан между космогонията и Страшния съд „История на света" от Ротек Безсмислието на съвременната история Артур Шопенхауер Мистерията на Голгота като смислов център на историческите събития Духовната Наука и Евангелията Христос като Дух на Слънцето Овербек и модерната теология.
към текста >>
3.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ако този мъдрец от старата ориенталска култура, със своето образование и душевна нагласа, днес отново би застанал всред западните хора, той щеше да забележи, че цивилизацията по неговото
време
и в неговите земи бе изградена върху съвсем друга основа.
Разберете ме добре, скъпи мои приятели.
Ако този мъдрец от старата ориенталска култура, със своето образование и душевна нагласа, днес отново би застанал всред западните хора, той щеше да забележи, че цивилизацията по неговото време и в неговите земи бе изградена върху съвсем друга основа.
И той вероятно би казал: В цивилизацията на моята епоха, страхът не играеше никаква роля. В моята епоха ако става дума за един светоглед и за социална активност основният двигател беше радостта. В пълната си, безрезервна отдаденост на света, тази радост лесно нарастваше и лесно можеше да се превръща в любов.
към текста >>
Да, така би усетил той нещата, и от своя гледна точка би насочил днешния човек към истинските първо причини, към движещите сили и към най-важните импулси на съ
време
нната цивилизация.
Да, така би усетил той нещата, и от своя гледна точка би насочил днешния човек към истинските първо причини, към движещите сили и към най-важните импулси на съвременната цивилизация.
И ако ние се вслушаме в него, ще открием онази опорна точка, от която се нуждаем, за да обхванем по правилен начин живота на съвременната епоха.
към текста >>
И ако ние се вслушаме в него, ще открием онази опорна точка, от която се нуждаем, за да обхванем по правилен начин живота на съ
време
нната епоха.
Да, така би усетил той нещата, и от своя гледна точка би насочил днешния човек към истинските първо причини, към движещите сили и към най-важните импулси на съвременната цивилизация.
И ако ние се вслушаме в него, ще открием онази опорна точка, от която се нуждаем, за да обхванем по правилен начин живота на съвременната епоха.
към текста >>
“. Това „Познай себе си“ бе издигнато едва по
време
то, когато гръцката културна епоха усили истеричното чувство на човешкия индивид.
В древния Изток условията далеч не бяха тези, при който по-късно прозвуча подканващия гръцки призив: „Познай себе си!
“. Това „Познай себе си“ бе издигнато едва по времето, когато гръцката културна епоха усили истеричното чувство на човешкия индивид.
Всеобхватният и преливащ от светлина източен мироглед още не беше проникнат от такъв стремеж към познание на самия човек; в основата си този мироглед изобщо не беше центриран към вътрешната същност на човека. В духа на този мироглед, човекът беше напълно зависим от външните отношения, които царяха в околния свят. Древната източна култура просто беше основана под едно съвсем различно въздействие на Слънцето върху Земята; по-късната западна култура възникна при съвършено други земни и космически въздействия. В древния Изток вътрешният поглед на човека, така да се каже, беше привлечен и окован от това, което го обгръщаше като обективен, природен свят, и човекът имаше особената нагласа да се отдава на този свят с цялата си вътрешна същност. Именно едно познание за света цъфтеше в старата ориенталска мъдрост, както и в самите Мистерии на Изтока.
към текста >>
И, ако мога така да се изразя, на първо
време
само най-могъщите човешки души можаха да понесат това, което те съзряха вътре в човека.
Географските особености на Запада и съвършено различните елементарни сили на западния свят наложиха пред ръководителите на Мистериите една нова необходимост: Необходимостта от себепознание на човека. В Азия учениците на Мистериите вече бяха придобили познание за външния свят, за лежащите в основата му духовни факти и Същества. Именно чрез това познание, учениците можеха да проникнат сега дълбоко в истинската същност на човека. Отвъд, в Азия, това не можеше да се случи; там интровертният поглед беше, така да се каже, отслабен, парализиран. Обаче тъкмо с особеностите на екстровертния поглед, на обърнатия навън към духовния свят поглед, сега в западните Мистерии човешкият взор трябваше да се обърне навътре, към дълбоката същност на човека.
И, ако мога така да се изразя, на първо време само най-могъщите човешки души можаха да понесат това, което те съзряха вътре в човека.
Така че вътрешната човешка същност, така да се каже, израсна за пръв път пред съзнанието на човечеството, именно в тези разпростиращи се от Изток към Запад мистерийни колонии.
към текста >>
Трябва да изтъкнем следното: Тъй както
време
то напредваше в своето развитие, определени хора не от средноевропейските, а от западните страни – постоянно изучаваха в своите тайни общества нещо от това, което древната мъдрост беше съхранила като традиция.
Трябва да изтъкнем следното: Тъй както времето напредваше в своето развитие, определени хора не от средноевропейските, а от западните страни – постоянно изучаваха в своите тайни общества нещо от това, което древната мъдрост беше съхранила като традиция.
Но то често оставаше неразбираемо, макар и многократно да нахлуваше в човека като един импулс за действие.
към текста >>
Обаче нещата в живота са взаимно свързани и днешното повърхностно общуване, целият съ
време
нен характер на междучовешките връзки, е последица от интелектуалистичното развитие през последното столетие.
Филистерството все повече навлиза в човечеството, но човечеството слабо вниква тук, още повече, че филистерството е донякъде нещо природосъобразно. За разумно се счита само това, как човек „се държи“ днес пред хората.
Обаче нещата в живота са взаимно свързани и днешното повърхностно общуване, целият съвременен характер на междучовешките връзки, е последица от интелектуалистичното развитие през последното столетие.
Естествено, човек като Булвър-Лайтън не може да се нагоди добре тук. Само като абстрактна възможност можем да си представим, че по-възрастните хора се движат по света, а по-младите ги съпровождат отстрани с приятна музика. И само ако вникнем правилно в разликата между едното душевно устройство и другото душевно устройство, ще разберем ясно едно подобно явление. Обаче при Булвър-Лайтън нещата бяха такива, че от него се излъчваше нещо, което е немислимо за модерната интелектуалистична епоха, нещо, което е възможно само в рамките на наследената традиция.
към текста >>
Човек се страхуваше да се вгледа по-дълбоко, отколкото в този живот на спомените, в това обикновено мислене, чийто закономерности са валидни само за
време
то между раждането и смъртта.
Човек се страхуваше да се вгледа по-дълбоко, отколкото в този живот на спомените, в това обикновено мислене, чийто закономерности са валидни само за времето между раждането и смъртта.
Той се страхуваше да се потопи по-дълбоко във вечната същност на човешката душа, и от този страх той изведе учението: Не съществува нищо друго, освен този живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Ето това би искал да изрази ориенталския мъдрец, обръщайки се към днешните хора: Вие, съ
време
нните европейци, живеете изцяло в страх.
Ето това би искал да изрази ориенталския мъдрец, обръщайки се към днешните хора: Вие, съвременните европейци, живеете изцяло в страх.
Вие извеждате вашия социален ред, изхождайки от страха, вие развива те изкуствата, но те са само разклонения на страха. Целият ваш материалистичен светоглед е породен от страха. Вие и вашите потомци никога няма да разберете древния източен светоглед, защото при азиатците всичко бликаше нагоре не от страха тъй сроден с омразата а от любовта.
към текста >>
Човечеството трябва отново да узнае, че тъкмо разумното, понятийно мислене, най-висшето завоевание на новото
време
, изобщо не би могло да съществува, ако от огнището на разрушение не бяха израснали представите, ако това огнище не беше задържано вътре в човека, така че то да не премине в инстинктите и в социалните импулси.
Човечеството трябва отново да узнае, че тъкмо разумното, понятийно мислене, най-висшето завоевание на новото време, изобщо не би могло да съществува, ако от огнището на разрушение не бяха израснали представите, ако това огнище не беше задържано вътре в човека, така че то да не премине в инстинктите и в социалните импулси.
към текста >>
Обаче животът на съ
време
нния човек протича в пространството между това огледало и външните сетивни възприятия.
И сега вече, обгръщайки тези неща с духовен поглед, ние можем да проникнем по-навътре в елементарните зависимости на живота. Онзи свят, който се представя като едно такова огнище на разрушение в дълбоката човешка същност, той се простира отвъд огледалото на спомените.
Обаче животът на съвременния човек протича в пространството между това огледало и външните сетивни възприятия.
Но както човек не може да надникне в своята същност през огледалото на спомените, така той не може да навлезе и в това, което се простира навън като сетивни възприятия. Човекът си измисля един материален, атомизиран свят, но това е един фантастен свят, защото човек не може да проникне зад тези сетивни възприятия.
към текста >>
Затова и по
време
на сън Азовото съзнание изчезва, или пък ако се появи в сънищата, то често изглежда като чуждо или отслабено.
И ако това, което е вътре, би се разширило над целия свят, какво щеше да властвува тогава в света чрез човека? Злото! Злото е не друго, а изнесеният навън хаос, необходимият вътре в човека хаос. И в този хаос, който трябва да е в човека, но да остане в него като едно огнище на злото, в този хаос се изгражда човешкия Аз, в този хаос укрепва и човешкото себелюбие. Това човешко себелюбие не може да съществува в надсетивния свят.
Затова и по време на сън Азовото съзнание изчезва, или пък ако се появи в сънищата, то често изглежда като чуждо или отслабено.
Азът, който кристализира и укрепва в огнището на злото, този Аз не може да пребивава извън сферата на сетивните явления. Затова и древният източен мъдрец проникваше там само чрез преданост, любов и отказване от Аза. Този свят съвсем не беше видимия физически свят; обикновеното съществувание беше пръснато и разлято из този друг свят, наричан още Нирвана. Навлизането в Нирвана, това върховно себеотдаване на Аза, както то се извършва по време на сън, за ученикът на източните Мистерии беше съзнателно и будно познание. И днес той би казал: при вас всичко е основано върху страха, защото вие сте длъжни да изградите егоизма, себелюбието.
към текста >>
Навлизането в Нирвана, това върховно себеотдаване на Аза, както то се извършва по
време
на сън, за ученикът на източните Мистерии беше съзнателно и будно познание.
Това човешко себелюбие не може да съществува в надсетивния свят. Затова и по време на сън Азовото съзнание изчезва, или пък ако се появи в сънищата, то често изглежда като чуждо или отслабено. Азът, който кристализира и укрепва в огнището на злото, този Аз не може да пребивава извън сферата на сетивните явления. Затова и древният източен мъдрец проникваше там само чрез преданост, любов и отказване от Аза. Този свят съвсем не беше видимия физически свят; обикновеното съществувание беше пръснато и разлято из този друг свят, наричан още Нирвана.
Навлизането в Нирвана, това върховно себеотдаване на Аза, както то се извършва по време на сън, за ученикът на източните Мистерии беше съзнателно и будно познание.
И днес той би казал: при вас всичко е основано върху страха, защото вие сте длъжни да изградите егоизма, себелюбието. При нас всичко беше основано върху любовта, защото ние трябваше да подтискаме себелюбието. При вас говори Азът, който иска да се прояви.
към текста >>
Но знаменията на
време
то са надвиснали тревожно над нас и предупреждават: Досега имаше нужда от формално и външно доверие между хората, които тайно живееха в страх.
Да, пред такива промени е изправено човечеството. Обаче днес хората говорят за тези неща със своите стари понятия и не мърдат нито крачка напред.
Но знаменията на времето са надвиснали тревожно над нас и предупреждават: Досега имаше нужда от формално и външно доверие между хората, които тайно живееха в страх.
Този страх беше маскиран и се проявяваше в най-различни чувства. Обаче отсега нататък, ние се нуждаем от такова душевно устройство, което ще може да обгърне една нова световна култура. Ние се нуждаем от дълбоко доверие, уравновесяващо противоположностите между Изтока и Запада. Едва тогава ще се открият същинските перспективи пред човечеството. Днес хората вярват, че им се налага да преговарят само по стопанските въпроси, примерно за позицията на Япония в Тихия океан, за преустройството на Китай с оглед комерсиалните интереси на търговските народи по света и т.н.
към текста >>
4.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В хода на
време
то, то връща сетивните впечатления, които сме получили, обратно в съзнанието и така ние имаме спомен за нашите изживявания.
После от спомените ние можем отново да извлечем „копия“ на това, което сме изживели. В духовния си живот, ние носим „копия“ от сетивните изживявания. Нещата изглеждат така, сякаш в себе си имаме едно огледало, само че то действува различно от обикновеното пространствено огледало. Едно обикновено огледало отразява обратно това, което е пред него. Онова живо огледало, което носим в себе си, също отразява, но по съвсем друг начин.
В хода на времето, то връща сетивните впечатления, които сме получили, обратно в съзнанието и така ние имаме спомен за нашите изживявания.
Ако строшим едно обикновен огледало, ние поглеждаме зад него. Погледът ни попада в една област, коя то е била затворена за нас именно поради целостта на здравото огледало. Но ако вътрешно се упражняваме по един правилен начин, тогава ще достигнем, както често съм казвал, до нещо като строшаване на вътрешното огледало. Тогава спомените, така да се каже, участвуват за кратко време но под наш контрол и ние проникваме още по-дълбоко в нашата същност. И точно когато се вглеждаме дълбоко в себе си, когато се вглеждаме зад огледалото на спомените, ние съзираме това, което вчера аз описах като един вид огнище на разрушение.
към текста >>
Тогава спомените, така да се каже, участвуват за кратко
време
но под наш контрол и ние проникваме още по-дълбоко в нашата същност.
Онова живо огледало, което носим в себе си, също отразява, но по съвсем друг начин. В хода на времето, то връща сетивните впечатления, които сме получили, обратно в съзнанието и така ние имаме спомен за нашите изживявания. Ако строшим едно обикновен огледало, ние поглеждаме зад него. Погледът ни попада в една област, коя то е била затворена за нас именно поради целостта на здравото огледало. Но ако вътрешно се упражняваме по един правилен начин, тогава ще достигнем, както често съм казвал, до нещо като строшаване на вътрешното огледало.
Тогава спомените, така да се каже, участвуват за кратко време но под наш контрол и ние проникваме още по-дълбоко в нашата същност.
И точно когато се вглеждаме дълбоко в себе си, когато се вглеждаме зад огледалото на спомените, ние съзираме това, което вчера аз описах като един вид огнище на разрушение.
към текста >>
На
време
то Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност.
Вчера обърнахме внимание върху голямата противоположност между Изтока и Запада.
На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност.
Но сега в Изтока и Азия се шири една декадентска степен на този копнеж по над-сетивния свят, докато Западът изгражда егоизма, себелюбието, изгражда всичко, което укрепва и се консолидира вътре в описаното вчера от нас огнище на разрушение. Същевременно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съзнанието на хората. Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък. Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия. Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове.
към текста >>
Съще
време
нно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съзнанието на хората.
Вчера обърнахме внимание върху голямата противоположност между Изтока и Запада. На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност. Но сега в Изтока и Азия се шири една декадентска степен на този копнеж по над-сетивния свят, докато Западът изгражда егоизма, себелюбието, изгражда всичко, което укрепва и се консолидира вътре в описаното вчера от нас огнище на разрушение.
Същевременно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съзнанието на хората.
Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък. Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия. Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове. Той трябва да постигне съзнание за тези светове и така християнството отново ще се превърне за не го в една истина; защото днес християнството не представлява за него никаква истина. И ние най-добре виждаме това в съвременното изграждане на представата за Христос, ако изобщо може да се говори за такова изграждане.
към текста >>
И ние най-добре виждаме това в съ
време
нното изграждане на представата за Христос, ако изобщо може да се говори за такова изграждане.
Същевременно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съзнанието на хората. Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък. Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия. Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове. Той трябва да постигне съзнание за тези светове и така християнството отново ще се превърне за не го в една истина; защото днес християнството не представлява за него никаква истина.
И ние най-добре виждаме това в съвременното изграждане на представата за Христос, ако изобщо може да се говори за такова изграждане.
Ако модерният човек в нашата съвременна епоха си служи с интелектуалистичните идеи и понятия, наследени от 15 век, той не може да достигне до една представа за Христос. Сега, в 19 век и в началото на 20 век, той е станал просто неспособен да породи в себе си каквато и да е представа за Христос.
към текста >>
Ако модерният човек в нашата съ
време
нна епоха си служи с интелектуалистичните идеи и понятия, наследени от 15 век, той не може да достигне до една представа за Христос.
Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък. Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия. Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове. Той трябва да постигне съзнание за тези светове и така християнството отново ще се превърне за не го в една истина; защото днес християнството не представлява за него никаква истина. И ние най-добре виждаме това в съвременното изграждане на представата за Христос, ако изобщо може да се говори за такова изграждане.
Ако модерният човек в нашата съвременна епоха си служи с интелектуалистичните идеи и понятия, наследени от 15 век, той не може да достигне до една представа за Христос.
Сега, в 19 век и в началото на 20 век, той е станал просто неспособен да породи в себе си каквато и да е представа за Христос.
към текста >>
Показателно е, че Адолф фон Харнак*8 един от забележителните теолози на новото
време
говореше че всъщност Христос, Синът, не принадлежи към Евангелията, че в тях звучи посланието на Отца и че Христос Исус е само дотолкова намесен в Евангелията, до колкото носи посланието на Отца.
Обаче с това обикновено съзнание не може да се отиде по-далеч от този Бог Отец. До него може да се стигне с обикновеното съзнание, но по-нататък не може.
Показателно е, че Адолф фон Харнак*8 един от забележителните теолози на новото време говореше че всъщност Христос, Синът, не принадлежи към Евангелията, че в тях звучи посланието на Отца и че Христос Исус е само дотолкова намесен в Евангелията, до колкото носи посланието на Отца.
Вие съвсем ясно можете да видите, че това модерно мислене, дори и в днешната теология, води с една логична последователност до там, че се признава само Бог Отец, и че самите Евангелия се разглеждат така, сякаш съдържат само посланието на Бог Отец. В смисъла на тази теология, Христос е зачетен само като едно Същество, което някога е дошло на Земята, за да предостави на хората истинското учение за Бог Отец.
към текста >>
От дълго
време
насам, ние можем да твърдим: тези тънки различия между Бог Отец и Бог Син, които под влиянието на източната мъдрост занимаваха първите следхристиянски столетия, нямат вече никакъв смисъл за модерния човек, за този модерен човек, който трябваше в описаните вчера от мен условия да развива и култивира егоизма, себелюбието.
От тук произлизат две неща: На първо място вярата, че посланието на Бог Отец може да бъде открито и с обикновеното проучване на света. Схоластиката приема, че Евангелията са тук, за да говорят за Сина, а не за Бог Отец. Че може да се застъпи мнение, по силата на което да се говори само за Бог Отец, това потвърждава: теологията също е навлязла в западния начин на мислене, в западния морал. Защото до третото, четвъртото столетие след Христос, когато източната мъдрост все още присъствуваше в християнството, хората дълбоко се вълнуваха от въпроса за различията между Бог Отец и Бог Син.
От дълго време насам, ние можем да твърдим: тези тънки различия между Бог Отец и Бог Син, които под влиянието на източната мъдрост занимаваха първите следхристиянски столетия, нямат вече никакъв смисъл за модерния човек, за този модерен човек, който трябваше в описаните вчера от мен условия да развива и култивира егоизма, себелюбието.
към текста >>
Обаче винаги съществуват възможности да се покаже на днешния човек, как дълбоко в себе си той носи едно огнище на разрушение, и как във външния свят се носи тъкмо онова, което Азът иска да подтисне, онова което той не може да удържи в себе си вместо за него, в старите
време
на се говореше за грехопадение и т.н.
Впрочем занапред ще се окаже наложително, щото цялата абстрактна форма на съзнанието, в която човек израства и която не допуска нищо друго, освен признаването на Бог Отец, да се замени с много по-конкретна и жизнена будност на съзнанието. Естествено, така както Ви представих нещата вчера, те не могат да се изнесат пред света, той не е достатъчно подготвен от Духовната Наука, от Антропософията.
Обаче винаги съществуват възможности да се покаже на днешния човек, как дълбоко в себе си той носи едно огнище на разрушение, и как във външния свят се носи тъкмо онова, което Азът иска да подтисне, онова което той не може да удържи в себе си вместо за него, в старите времена се говореше за грехопадение и т.н.
Днес трябва да се намери само формата и начинът, с чиято помощ тези неща могат да преминат в обикновеното съзнание, както по-рано учението за грехопадението беше дадено на света, но от една духовна грижа, твърде различна от нашето учение за Бог Отец.
към текста >>
Обаче навлизаме ли по този начин, така да се каже, във вътрешното зло на човека, съще
време
нно добиваме съзнание за това, как се изграждат и движат духовните импулси в това вътрешно зло, където материята по степенно се разрушава, където материята се подхвърля на хаоса, и тогава ние сме съвсем близо до възникването на онази наша свръхсетивна съставна част, която наричаме Духът-Себе (Geistselbst)*10.
Обаче навлизаме ли по този начин, така да се каже, във вътрешното зло на човека, същевременно добиваме съзнание за това, как се изграждат и движат духовните импулси в това вътрешно зло, където материята по степенно се разрушава, където материята се подхвърля на хаоса, и тогава ние сме съвсем близо до възникването на онази наша свръхсетивна съставна част, която наричаме Духът-Себе (Geistselbst)*10.
Тогава ние възприемаме вече самия творящ Дух. Защото докато моралните закони действуват върху материята, докато я хаотизират и разрушават, ние имаме в себе си по естествен и природен начин, един духовно-действуващ принцип. Обаче ние трябва много по-конкретно да осмислим онзи духовен принцип, който е в нас и който представлява зародиша на бъдещия свят.
към текста >>
Но щом навлезем под огледалото на спомнянето, във вътрешния хаос, ние имаме вече една друга реалност: Това, което там се промълвя, е едно
време
нно и нещо, което ухото ясно долавя.
В общуването с другите хора, говорене и слушане са различни неща.
Но щом навлезем под огледалото на спомнянето, във вътрешния хаос, ние имаме вече една друга реалност: Това, което там се промълвя, е едно временно и нещо, което ухото ясно долавя.
Говор и слух там се обединяват отново. Вътрешното слово говори в нас, вътрешното слово бива разпознато и чуто в нас.
към текста >>
5.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но нещата са така устроени, че в обикновения душевен живот мисли, чувства и воля съществуват едно
време
нно.
Вие знаете, че когато с духовен поглед обхващаме днешния човек, ние различаваме в него физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, и то е всъщност сбор от различни въздействия, астрално тяло и Аз. Когато душевното изживяване не израства до едно истинско познание, а достига само съзнанието на човека, с което ние така да се каже опипваме флуктуиращия ток на живота, това съзнание разделя душевното изживяване на мисли, чувства и воля.
Но нещата са така устроени, че в обикновения душевен живот мисли, чувства и воля съществуват едновременно.
Вие не можете да си представите едно мисловно протичане без участието на волята. Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност волев акт. Аз често съм прибягвал и до следното обяснение: Като хора, ние сме изпълнени с воля, но в тази воля се отразяват също и нашите мисли, така че в обикновения душевен живот нямаме една обособена воля сама по себе си, а една мисловно-протъкана воля. Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли, волеви импулси и чувства. Душевният живот е всепосочно протъкан от мисли, чувства, воля, но по такъв начин, че ние сме притиснати от неща, които днес пренебрегваме и тъкмо те са, които ни карат в този пъстър душевен живот да различаваме мисли, чувства и воля.
към текста >>
Когато спим, ние изживяваме това, което изживява астралното тяло
време
нно пребиваващо навън във външния етерен свят като образи на съня, които не прекъсват нито за миг през
време
на спането; образи, които обаче не се възприемат в обикновеното съзнание, а изграждат като реминисценции и фрагменти обикновения сънищен свят.
Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства. И тогава човек знае: това, което чувствувам, то се разиграва между астралното тяло (рис.7, бяло) и етерното тяло. Естествено, то се отразява и върху физическото тяло, но същинският произход на чувствата лежи там, в пространството между астралното и етерното тяло (червено). Както живото взаимодействие между физическото и етерното тяло поражда мислите, така и живото взаимодействие между етерното и астралното тяло поражда чувствата. Когато сме будни, ние изживяваме тази жива игра на вплетените едно в друго етерно и астрално тяло като наши чувства.
Когато спим, ние изживяваме това, което изживява астралното тяло временно пребиваващо навън във външния етерен свят като образи на съня, които не прекъсват нито за миг през време на спането; образи, които обаче не се възприемат в обикновеното съзнание, а изграждат като реминисценции и фрагменти обикновения сънищен свят.
към текста >>
Пребивавайки в духовния свят по
време
то между заспиване и пробуждане ние изнасяме в този духовен свят един пълен сбор от волеви импулси.
Пребивавайки в духовния свят по времето между заспиване и пробуждане ние изнасяме в този духовен свят един пълен сбор от волеви импулси.
Волевите импулси, които преминават в нашата духовна екзистенция и които ние опазваме единствено за времето между заспиване и пробуждане: научим ли се да ги наблюдаваме с имагинативното познание, в тях ние откриваме субстанциалната същност на нашата действена активност, нещо от нашите действия, което остава и след смъртта, нещо което преминава отвъд смъртта.
към текста >>
Волевите импулси, които преминават в нашата духовна екзистенция и които ние опазваме единствено за
време
то между заспиване и пробуждане: научим ли се да ги наблюдаваме с имагинативното познание, в тях ние откриваме субстанциалната същност на нашата действена активност, нещо от нашите действия, което остава и след смъртта, нещо което преминава отвъд смъртта.
Пребивавайки в духовния свят по времето между заспиване и пробуждане ние изнасяме в този духовен свят един пълен сбор от волеви импулси.
Волевите импулси, които преминават в нашата духовна екзистенция и които ние опазваме единствено за времето между заспиване и пробуждане: научим ли се да ги наблюдаваме с имагинативното познание, в тях ние откриваме субстанциалната същност на нашата действена активност, нещо от нашите действия, което остава и след смъртта, нещо което преминава отвъд смъртта.
към текста >>
6.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Обаче точно както нашето съзнание е притъпено и смътно, а за повечето хора и изобщо угасено по
време
на съня, такова е то и в растителното царство.
Съзнанието, което ние развиваме като спящо съзнание, то е нещо, което образува, както вчера казах, празнини в нашите спомени.
Обаче точно както нашето съзнание е притъпено и смътно, а за повечето хора и изобщо угасено по време на съня, такова е то и в растителното царство.
към текста >>
Земята заспива през топлото
време
на лятото, когато е в сила и бурния вегетативен растеж, тогава тя сънува; докато в студеното годишно
време
на зимата, тя е будна.
Цялата Земна душа живее в едно сънищно съзнание и тя го внася вътре в растителното съзнание. И само доколкото Земята участвува в космическата еволюция, тя се преобразява по такъв начин, че да развие едно пълно съзнание, каквото ние, хората имаме в будното състояние между раждането и смъртта. В периода на зимата например: тогава настъпва един вид пробуждане на Земята; докато през лятото Земята изпада в сън, в притъпено сънищно съзнание. Както вече изтъкнах в предишни лекции, погрешно е да се вярва, че през лятото Земята е будна, а че зиме тя спи. Точно обратно.
Земята заспива през топлото време на лятото, когато е в сила и бурния вегетативен растеж, тогава тя сънува; докато в студеното годишно време на зимата, тя е будна.
към текста >>
Продължим ли да слизаме надолу към минералното царство, ние трябва да си кажем: Тук е налице едно още по-дълбоко съзнание, отколкото имаме по
време
на сън, едно съзнание, което е твърде далеч от нашите обикновени човешки опитности, твърде над волята.
Продължим ли да слизаме надолу към минералното царство, ние трябва да си кажем: Тук е налице едно още по-дълбоко съзнание, отколкото имаме по време на сън, едно съзнание, което е твърде далеч от нашите обикновени човешки опитности, твърде над волята.
Обаче това, което живее като съзнание в минералите: то само привидно изглежда чуждо за нас, хората. В действителност то не е никак далеч от нас. Когато преминаваме от волята към обективното действие, когато предприемаме и извършваме нещо, тъкмо тогава волята се обособява и отделя от нас. И това, в което сме обвити и потопени, докато извършваме планираното действие с нашето съзнание ние не сме вътре в действието, а само си го представяме т.е. това, което е субстанциално вътре в действието, смисловият център на действието, то е същото, което отвъд, извън повърхността на минерала съставлява минералното съзнание.
към текста >>
И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на
време
то, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане.
Всичко онова, което бушува като воля в дълбините на нашето същество, то пренася копнежа да се превърнем отново в човек. Това може да се наблюдава и с имагинативното съзнание, което вижда как спящият човек е извън волята и там Азът на свой ред е също извън волята. Тогава копнежът, щото при събуждането отново да се върнем в човешките форми на физическото тяло, се отпечатва здраво в сферите извън човека. Обаче този копнеж остава и след смъртта. Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят.
И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане.
Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край. Тя е включена вече вътре в целия Космос. Копнежът и да се развие и превърне в свят е постигнат и претърпява един нов обрат. В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в свят, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов човек, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло. Така че ние можем да кажем както знаете от моите мистерийни драми*12, това което лежи по средата между смъртта и новото раждане, аз наричам „среднощния час на Битието“ ето, в този среднощен час на Битието ние виждаме едно ритмично преобразяване: копнежът на мислите за превръщане в свят, след като е вече изпълнен, отново се трансформира в копнеж за превръщане в човек и започва да слиза все по-надолу към телесно-душевния облик на бъдещия индивид.
към текста >>
В същото
време
открихме и онзи свят на духовна необходимост, който съществува зад света на физическата необходимост, научавайки се все повече да ценим и уважаваме света, заемащ средното и уравновесяващо място светът на нашето обикновено дневно съзнание, каквото имаме между раждането и смъртта.
Ние вече хвърлихме поглед върху човешкото обкръжение.
В същото време открихме и онзи свят на духовна необходимост, който съществува зад света на физическата необходимост, научавайки се все повече да ценим и уважаваме света, заемащ средното и уравновесяващо място светът на нашето обикновено дневно съзнание, каквото имаме между раждането и смъртта.
Защото там към нашето истинско човешко същество, ние присъединяваме и това, което може да живее в свобода. Под нас и над нас няма свобода. Ние пренасяме свободата през Портата на смъртта благодарение на това, че вземаме най-важните съдържания от съзнанието, което развиваме между раждането и смъртта. Живот в свобода неговото извоюване човекът дължи именно на земното си съществувание. След това човекът вече не може да разполага с този живот в свобода, защото той е извоюван и изстрадан в живота между раждането и смъртта, и не може да бъде пренесен нататък в света на духовната необходимост.
към текста >>
И този образ, този процес, който намираме там в пространството, като хора, ние го носим и изживяваме през
време
то на повтарящите се земни животи.
Но къде изливат те себе си? Най-висшата степен на съзнанието излива себе си вътре в дълбоко-спящото съзнание на минералното царство. Минералното царство ни обгражда отвсякъде, но тук то ни открива само едната си страна. И ако Вие бихте поискали да се приближите до другата му страна, но не чрез раздробяване, не чрез навлизане в атомните структури, а чрез едно истинско вникване, тогава Вие бихте намерили сияйния образ на това, което интуицията влива в дълбоко-спящото съзнание на минералното царство.
И този образ, този процес, който намираме там в пространството, като хора, ние го носим и изживяваме през времето на повтарящите се земни животи.
Но, върху тези отношения, ние ще продължим да говорим утре.
към текста >>
7.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Мисля и за онези подробности, които ще трябва да се добавят, за да получим един, макар и
време
нен завършек на нашето разглеждане.
Сега бих желал още веднъж да обобщя това, което през последните дни изнесох пред Вас относно познанието на душевния и духовен живот на човека.
Мисля и за онези подробности, които ще трябва да се добавят, за да получим един, макар и временен завършек на нашето разглеждане.
Но днес аз бих искал да говоря по-скоро за резултатите; защото процесът на наблюдението беше достатъчно обсъждан през последните дни.
към текста >>
С други думи: тази обективна мисловна организация работи в нас по
време
на нашия ембрионален живот и през целия ни по-късен живот между раждането и смъртта, обаче тя съвсем не е всичко, което човешкото същество може да изнесе навън от себе си.
То е нещо, което пренасяйки го с раждането си в мисловната тъкан човек има даром от Космоса. И фактически, когато говорим за човека като за едно същество, преминало в развитието си през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя както описах това в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ ние ще открием това външно развитие, започвайки от Сатурн, отпечатано главно в конфигурацията на сетивните органи. Но всичко продължава нататък чрез насочени навътре процеси в „системата жлези“, нервната система и т.н., обаче от сетивата се излъчва онова, което като своя организация човекът е получил от Космоса. Обаче това, което описах тук като мисловна тъкан, то е нещо, което се отделя от етерния свят и след физическото раждане принадлежи вече на индивидуалния човек, т.е. отнася се до индивидуалното земно развитие на човека.
С други думи: тази обективна мисловна организация работи в нас по време на нашия ембрионален живот и през целия ни по-късен живот между раждането и смъртта, обаче тя съвсем не е всичко, което човешкото същество може да изнесе навън от себе си.
към текста >>
Но в същото
време
Вие ще видите: От една страна имаме чувствата, тяхното проникване в организма, прехода им във волята.
Да, това което сега казах, е нещо което постоянно се извършва в човека.
Но в същото време Вие ще видите: От една страна имаме чувствата, тяхното проникване в организма, прехода им във волята.
Това което не се осъществи в действие и, така да се каже, застине в Азът, то се превръща в бъдещата Карма, то ни отпраща към бъдещето на човека. Ако погледнем в мисловната тъкан от обратната страна, където сноват нашите субективни мисли, ние сме поставени в потока на човешкото минало. Тук ще търсим нашата минала, нашата завършена Карма. А в самите чувства наистина се сблъскват по един забележителен начин миналото и бъдещето на човека. Човекът е така да се каже роден от мислите, живее в чувствата, а в своята воя изгражда това, което минава с него през Портата на смъртта.
към текста >>
С тези думи ние загатваме собствено и за субективния душевен живот, който имаме по
време
то между раждането и смъртта.
С тези думи ние загатваме собствено и за субективния душевен живот, който имаме по времето между раждането и смъртта.
Обаче ние можем да продължим нататък и да запитаме: Как става така, че тези субективни мисли, които ни хрумват в асоциация с външните сетивни впечатления, се свързват тъкмо с нашето минало? Виждате ли, ние осъзнаваме субективната мисъл най-напред именно като мисъл. Като мисъл тя има в себе си определено представно съдържание. Така че когато визираме куба, ние навлизаме в това определено представно съдържание. Обаче Вие не трябва да забравяте: в човешкия душевен живот мисли, чувства и воля не могат да се разделят.
към текста >>
Но от друга страна: Нашите волеви импулси те са като в спящо състояние дори и по
време
на будния ни живот.
Но от друга страна: Нашите волеви импулси те са като в спящо състояние дори и по време на будния ни живот.
Ние изобщо не успяваме да проникнем надолу до същинските области на волята. Ние имаме само мисълта за волевия импулс. Едва после тя преминава по несъзнаван начин във волята, и едва след като волята се изяви навън, ние отново осмисляме това, което е станало чрез нас, това което сме изживели в нашето обикновено съзнание спрямо волята. С други думи: при действията ние изживяваме всичко в представи, в чувствата ние сънуваме, а по отношение на истинския волев живот ние спим.
към текста >>
Обаче което се извършва там долу в човека, е в същото
време
това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта.
Тогава, когато ние не се отдаваме на нашите инстинкти и нагони, на т.наречената долна човешка природа, която именно отдолу ни тласка към волята и действията; тогава, когато с нашата воля ние „захващаме“ и отстраняваме нашето субективно изживяване, т.е. когато я овладяваме с нашето чисто мислене, с нашите интуитивно доловени морални идеали. Тези интуитивно доловени морални идеали могат да спомогнат на мисленето по пътя му надолу към областта на волята. По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот. Да, всичко това постоянно се извършва в човека.
Обаче което се извършва там долу в човека, е в същото време това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта.
То пробива и в чувствата, но фактически това бъдеще живее във волята. Това бъдеще нахлува в областта на чувствата и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта. В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта. Обаче това, което преминава след смъртта, то се заражда там долу.
към текста >>
Мисловното естество е това, което навлиза в нас, и по
време
на живота, ние постоянно свързваме всичко, което изваждаме от дълбините на нашия душевен и волев свят.
Вчера аз посочих, че след като мине през Портата на смъртта, човешкото същество развива в себе си две копнежни желания от страна на мислите и от страна на волята: как мисловният живот копнее да изгради един нов човешки индивид, и как това продължава до така наречения от мен „среднощен час на Битието“; как после настъпва един ритмичен обрат, една ритмична смяна: Как мислите закопняват за човешкото същество, и как волята закопнява да се разлее и инфилтрира в Космоса, така че после да заработи в наследствените качества на поколенията. Мисловното естество заживява в индивидуалното човешко устройство, което се включва в новия земен живот. Волевото естество ни обгръща, така да се каже, в това, което ние имаме от предците, с други думи в онаследените качества и субстанции.
Мисловното естество е това, което навлиза в нас, и по време на живота, ние постоянно свързваме всичко, което изваждаме от дълбините на нашия душевен и волев свят.
Първоначално мисловният живот не се включва в нас като нещо топло и живо, каквото изобщо е нашето земно съществувание. И ако бихме останали с този мисловен живот, така както сме били в момента на раждането, ние бихме се превърнали, така да се каже, в мисловни автомати, изпълнени с вътрешен студ. Обаче в мига на раждането става така, че от волевата и душевна сфера се задвижва една индивидуално-съкровена сила и тя пронизва с топлина и живот това, което е пренесено в космическия студ по пътя от смъртта до раждането; и именно чрез това човек има тази възможност да се проникне с индивидуална топлина, която трябва да го изгради от космическия студ на цялата Вселена.
към текста >>
Днешният човек е така формиран от съ
време
нната наука и съ
време
нното образование, че практически той не знае нищо за себе си.
Ето така е поставен човекът в пространството и в напредващия ход на Вселената. Тези неща обаче са недостатъчни за днешното естественонаучно мислене. Днешното естественонаучно мислене изобщо няма стремежа да опознае истински човека. Затова и днешният човек се изживява и той ще се изживява така все повече, независимо че напредва в изучаването на околния свят като неспособен да узнае своята собствена същност.
Днешният човек е така формиран от съвременната наука и съвременното образование, че практически той не знае нищо за себе си.
И това незнание все повече и повече ще нараства. И когато бъде до край изпълнен с тази едностранчива увереност на естественонаучното мислене, човекът ще се окаже съвършено отчужден от себе си. Неговата вътрешна индивидуалност би искала да устои, да претопи чрез своята топлина онези ледени маси, които с раждането си ние внасяме в земния живот. И ако не умее да вникне в този процес, който постоянно го залива, ако само го търпи и понася, тогава човекът би пропаднал, душевно би пропаднал. Всички признаци на времето говорят за това, че човекът действително трябва да стигне до себепознанието, според както Антропософията го известява на света.
към текста >>
Всички признаци на
време
то говорят за това, че човекът действително трябва да стигне до себепознанието, според както Антропософията го известява на света.
Днешният човек е така формиран от съвременната наука и съвременното образование, че практически той не знае нищо за себе си. И това незнание все повече и повече ще нараства. И когато бъде до край изпълнен с тази едностранчива увереност на естественонаучното мислене, човекът ще се окаже съвършено отчужден от себе си. Неговата вътрешна индивидуалност би искала да устои, да претопи чрез своята топлина онези ледени маси, които с раждането си ние внасяме в земния живот. И ако не умее да вникне в този процес, който постоянно го залива, ако само го търпи и понася, тогава човекът би пропаднал, душевно би пропаднал.
Всички признаци на времето говорят за това, че човекът действително трябва да стигне до себепознанието, според както Антропософията го известява на света.
Да включи това себепознание вътре в бъдещия културен напредък на човечеството ето истинската задача на съвременния духовен живот.
към текста >>
Да включи това себепознание вътре в бъдещия културен напредък на човечеството ето истинската задача на съ
време
нния духовен живот.
И това незнание все повече и повече ще нараства. И когато бъде до край изпълнен с тази едностранчива увереност на естественонаучното мислене, човекът ще се окаже съвършено отчужден от себе си. Неговата вътрешна индивидуалност би искала да устои, да претопи чрез своята топлина онези ледени маси, които с раждането си ние внасяме в земния живот. И ако не умее да вникне в този процес, който постоянно го залива, ако само го търпи и понася, тогава човекът би пропаднал, душевно би пропаднал. Всички признаци на времето говорят за това, че човекът действително трябва да стигне до себепознанието, според както Антропософията го известява на света.
Да включи това себепознание вътре в бъдещия културен напредък на човечеството ето истинската задача на съвременния духовен живот.
към текста >>
8.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на
Време
то.
Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство.
Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на Времето.
Ние вече охарактеризирахме от различни гледни точки тези Същества, които в известен смисъл образуват духовните сфери над човешкото същество. Съществата, които определяме като Ангелои или Ангели, са тези, които имат най-силна свързаност с отделния, индивидуалния човек. И всъщност отделният човек развива определено отношение към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
към текста >>
Архаи, Духове на
Време
то
Архаи, Духове на Времето
към текста >>
Но сега, в нашата съ
време
нна епоха, човекът и особено така наречения образован, просветен човек твърде слабо пронизва това, което той има като минерално съзнание, със своите морални опитности.
Но сега, в нашата съвременна епоха, човекът и особено така наречения образован, просветен човек твърде слабо пронизва това, което той има като минерално съзнание, със своите морални опитности.
Напротив, той се стреми да държи минералното съзнание възможно най-далеч от моралното чувство. И той би искал да основе в себе си поне тези два свята: От една страна той би желал да разглежда всичко онова, което е включено в минералното царство, доколкото то прониква също и в растителния, животински и човешки свят; а от друга страна, съвсем отделно, той би желал да разглежда моралния свят, който блика вътре в него. Духът на днешната епоха не позволява, на мисленето да проникне със своите морални импулси в природния свят. Една дълбока пропаст зейва между моралното и минералното. И човекът трудно намира моста, за да пренесе моралния импулс в минералния свят.
към текста >>
Човекът на днешното
време
е изправен пред тази опасност, че ако продължава досегашното си развитие, той ще съхрани една слаба и нищожна връзка със своя Ангел, а поради това няма да може да изгради и никаква връзка с Архангела.
Човекът на днешното време е изправен пред тази опасност, че ако продължава досегашното си развитие, той ще съхрани една слаба и нищожна връзка със своя Ангел, а поради това няма да може да изгради и никаква връзка с Архангела.
Обаче Архангелът ръководи именно неговото връщане към ново раждане и към нов физически живот. Архангелът изгражда онези сили, които ще върнат човека към инкарнация в определена етническа група, към инкарнация в определен народ.
към текста >>
Изобщо този среднощен час на Битието е един отрязък от
време
с огромна важност за развитието на човека.
И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива. Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис. 17, стрелките). И щом този среднощен час на Битието настъпи (синьо), тогава в човека се вливат онези сили, които после започват да работят в него като растителни сили. След този среднощен час на Битието, човек отново се връща, така да се каже, в оковите на своя земен живот (стрелките навътре).
Изобщо този среднощен час на Битието е един отрязък от време с огромна важност за развитието на човека.
към текста >>
Обаче както тук на Земята, съдържание на нашето съзнание представляват минералите, животните, растенията, реките, облаците, звездите, Слънцето, Луната, така и тогава, по
време
на завръщането към Земята, основни представи на съзнанието стават тези, които се отнасят до същността на човека.
И когато той прекосява това, което е среднощния час на Битието, започвайки концентрично и бавно да се свива, за да стане отново едно физически-ограничено същество, тогава в него просветва обективната представа: това сега е не вече света, това е човека. И в човека все по-силно и по-силно нараства едно съзнание, което достига своя връх, щом той отново пристъпи във физическия земен живот.
Обаче както тук на Земята, съдържание на нашето съзнание представляват минералите, животните, растенията, реките, облаците, звездите, Слънцето, Луната, така и тогава, по време на завръщането към Земята, основни представи на съзнанието стават тези, които се отнасят до същността на човека.
към текста >>
Светът който лежи извън нашата кожа, това е нашия свят, докато ние живеем между раждането и смъртта; това което е вътре, него ние само отхвърляме от всичко, което всъщност човекът не е по
време
на земния си живот, нещо което отхвърляме наред с трупа.
И наистина е така: Когато от една страна вземем твърде комплицирания свят, който тук лежи извън нашата кожа, с всичко което той съдържа, и от друга страна онзи духовно-душевен свят, който лежи вътре в нашата кожа, виждаме че той е не по-малко комплициран, и се различава само по големината, обаче тук нещата не се свеждат до големината.
Светът който лежи извън нашата кожа, това е нашия свят, докато ние живеем между раждането и смъртта; това което е вътре, него ние само отхвърляме от всичко, което всъщност човекът не е по време на земния си живот, нещо което отхвърляме наред с трупа.
Обаче по времето от среднощния час на Битието до следващото земно раждане, човешкият свят се проектира в напредващата си организация по отношение на своите тяло, душа и дух (рис. 18, синьо). Така в известна степен, човекът все още е самия свят. По пътя си към среднощния час на Битието, като последица от нашето минерално съзнание, ние все повече изгубваме света, при което обаче все по-силно се вживяваме в него, сякаш той е нашето Себе, нашето всеобхватно Себе, така че накрая не правим вече разлика между нашето Себе и света. И в хода на обратното ни завръщане към Земята, нашият свят се превръща в човек.
към текста >>
Обаче по
време
то от среднощния час на Битието до следващото земно раждане, човешкият свят се проектира в напредващата си организация по отношение на своите тяло, душа и дух (рис.
И наистина е така: Когато от една страна вземем твърде комплицирания свят, който тук лежи извън нашата кожа, с всичко което той съдържа, и от друга страна онзи духовно-душевен свят, който лежи вътре в нашата кожа, виждаме че той е не по-малко комплициран, и се различава само по големината, обаче тук нещата не се свеждат до големината. Светът който лежи извън нашата кожа, това е нашия свят, докато ние живеем между раждането и смъртта; това което е вътре, него ние само отхвърляме от всичко, което всъщност човекът не е по време на земния си живот, нещо което отхвърляме наред с трупа.
Обаче по времето от среднощния час на Битието до следващото земно раждане, човешкият свят се проектира в напредващата си организация по отношение на своите тяло, душа и дух (рис.
18, синьо). Така в известна степен, човекът все още е самия свят. По пътя си към среднощния час на Битието, като последица от нашето минерално съзнание, ние все повече изгубваме света, при което обаче все по-силно се вживяваме в него, сякаш той е нашето Себе, нашето всеобхватно Себе, така че накрая не правим вече разлика между нашето Себе и света. И в хода на обратното ни завръщане към Земята, нашият свят се превръща в човек. Ние обхождаме с поглед не звездите, а структурата и организацията на човека; взираме се не в това, за което иначе казваме, че е пръснато между звездите и Земята, взираме се не в Космоса, а в дълбоката същност на човешката организация, докато тя извайва себе си от елементите на Духа и душата.
към текста >>
По
време
то на среднощния час на Битието, в известен смисъл ние живеем в сферата на човека, който изгражда себе си според идеите и законите на растителния свят.
По времето на среднощния час на Битието, в известен смисъл ние живеем в сферата на човека, който изгражда себе си според идеите и законите на растителния свят.
Но щом навлезем в областта на Архаите, ние вече живеем в това, което формира човешките органи според силите на животинския свят. Аз казах: Точно както между раждането и смъртта ние сме зависими от това, което действува върху нас от Земята, така и когато сме навън в Космоса разбира се, не само в пространствен смисъл ние сме зависими от това, което действува върху нас не от Земята, а от Космоса, от Вселената. И точно в мига, когато минаваме през Архаите, ние можем да обхванем тези закони, които действуват космически в нас, които действуват в нас от името на Космоса и както тук, в земния свят изследваме земните закони според законите на днешната физика, химия и т.н. така и там, горе, ние можем да изразим космическите закони, според начина по който се отнасяме към съзвездията на Овена, Телеца, Близнаците, Рака, Лъва, Дева, Везни и т.н.
към текста >>
И ако там навън бихме търсили природните закони според начина, по който търсим съответствуващите им природни закони тук по
време
на земния живот, тогава би трябвало да спрем и разгледаме точно тези звездни констелации.
И ако там навън бихме търсили природните закони според начина, по който търсим съответствуващите им природни закони тук по време на земния живот, тогава би трябвало да спрем и разгледаме точно тези звездни констелации.
Наистина, ние прекарваме твърде дълго време в сферите, където сме зависими от звездните констелации обаче не и повече, отколкото тук на Земята сме зависими от природните закони; тук, където нашата воля действува като нещо много по-висше от тези природни закони. Ето защо не можем да си позволим да говорим за Космоса в смисъла на определена космическа закономерност, инспирирана от принуждаващите сили на една механична необходимост. Обаче това, което откриваме в звездните констелации, то е, така да се каже,
към текста >>
Наистина, ние прекарваме твърде дълго
време
в сферите, където сме зависими от звездните констелации обаче не и повече, отколкото тук на Земята сме зависими от природните закони; тук, където нашата воля действува като нещо много по-висше от тези природни закони.
И ако там навън бихме търсили природните закони според начина, по който търсим съответствуващите им природни закони тук по време на земния живот, тогава би трябвало да спрем и разгледаме точно тези звездни констелации.
Наистина, ние прекарваме твърде дълго време в сферите, където сме зависими от звездните констелации обаче не и повече, отколкото тук на Земята сме зависими от природните закони; тук, където нашата воля действува като нещо много по-висше от тези природни закони.
Ето защо не можем да си позволим да говорим за Космоса в смисъла на определена космическа закономерност, инспирирана от принуждаващите сили на една механична необходимост. Обаче това, което откриваме в звездните констелации, то е, така да се каже,
към текста >>
При това става дума всъщност за такава смяна на
време
ната, при която човек може да потвърди: да, така е в един най-висш смисъл наистина е така познанието за човека е познание за света и познанието за света е познание за човека.
В живота между раждането и смъртта, нашият свят обхваща звездите и Слънцето, и Луната, и планетите, и планините, и долините, и реките, и растенията, и животните, и минералите, и всичко което живее вътре в нашите човешки очертания това сме ние. В живота между смъртта и новото раждане, нашият свят това е онази духовност, скрита зад Слънцето и Луната, зад звездите, зад планините и реките; и сега нашият свят обхваща вече не друго, а най-съкровената човешка същност. Светът и човекът се редуват и сменят ритмично, така че човек живее и физически, и духовно. За човека тук на Земята, за земния човек, светът е там вън. За човека между смъртта и новото раждане, светът е тук, вътре.
При това става дума всъщност за такава смяна на времената, при която човек може да потвърди: да, така е в един най-висш смисъл наистина е така познанието за човека е познание за света и познанието за света е познание за човека.
към текста >>
9.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Разглеждането, което предприехме от известно
време
, ни доведе до там, да вникнем в отношението на човека към духовния свят, а това от своя страна ни принуди отново да хвърлим поглед в живота на човека между смъртта и неговото ново раждане.
Разглеждането, което предприехме от известно време, ни доведе до там, да вникнем в отношението на човека към духовния свят, а това от своя страна ни принуди отново да хвърлим поглед в живота на човека между смъртта и неговото ново раждане.
Нека днес да започнем от същото място. Вчера аз определих това, което човек пренася през Портата на смъртта, като едно минерално съзнание. То позволява да бъде наречено така, защото всъщност негово съдържание е минералния свят с присъщите му закони. Това минерално съзнание е пронизано от всичко, което човек изживява като морални чувства и усещания. И целият човешки път между смъртта и новото му раждане е проникнат от всичко онова, което тези две страни съвместно изграждат.
към текста >>
Ние знаем, че по
време
на Слънчевото развитие се стигна до етерното тяло на човека; че по
време
на Лунното развитие бяха създадени първите заложби за изграждане на астралното тяло, и че едва Земното развитие създаде условия за разгръщане на човешкия Аз.
Изправим ли се пред космическото развитие на човечеството и пред съответствуващите му небесни тела както нещата са представени в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ ние виждаме как космическото развитие минава през епохите на Сатурн, Слънце, Луна, и как после навлиза в сегашния етап на своята еволюция. Знаем също, че в основата си, Старият Сатурн даде на физическото тяло първите заложби, за да развие то един вид универсален сетивен орган, който впоследствие продължи да се развива през епохите на Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
Ние знаем, че по време на Слънчевото развитие се стигна до етерното тяло на човека; че по време на Лунното развитие бяха създадени първите заложби за изграждане на астралното тяло, и че едва Земното развитие създаде условия за разгръщане на човешкия Аз.
към текста >>
Но по
време
на Земното развитие ако помните от моята „Тайна Наука“ практически се стига до едно друго царство, до минералното царство.
Ако обхванем човешкото същество в цялата му дълбочина, ще открием, че то има своя Аз единствено чрез връзката на човека със Земята. И така, нека продължим: Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася своя Аз в духовния свят, пренася това, което има в резултат на земното си развитие, това което е усвоил в земното си развитие. През Портата на смъртта ние пренасяме нещо, което принадлежи на Земното развитие.
Но по време на Земното развитие ако помните от моята „Тайна Наука“ практически се стига до едно друго царство, до минералното царство.
Така че външният минерален свят и Азовото развитие си принадлежат взаимно и образуват в известен смисъл едно цяло. Че Азът минава през Портата на смъртта със своето минерално съзнание, това зависи в основата си от всичко, което човекът е получил от Земята. Обаче неправилно е да разглеждаме нашата Земя просто като едно небесно тяло. Земята е едно живо Същество, което можем да сравним с една голяма капка в безкрайния океан на пространството. Но тази капка е така съставена, че съдържа в себе си вещества с различна тежест, с различна плътност.
към текста >>
Диференциацията, предизвикана от различните минерални субстанции действува така, че през Портата на смъртта човек пренася не само своя изграден Аз, а за известно
време
взема със себе си и това, което е било негово астрално тяло; впрочем тези неща са добре описани в моите книги „Тайната Наука“ и „Теософия“.
Нека се замислим за металите върху нашата Земя. Ние имаме метали с различна плътност. Така че това, което чрез минералното съзнание човек включва в себе си като нещо получено от Земята, то произлиза от цялата Земя, от небесното тяло на Земята.
Диференциацията, предизвикана от различните минерални субстанции действува така, че през Портата на смъртта човек пренася не само своя изграден Аз, а за известно време взема със себе си и това, което е било негово астрално тяло; впрочем тези неща са добре описани в моите книги „Тайната Наука“ и „Теософия“.
към текста >>
И ако тогава проследим как човек полага този астрален плод от Земята, как го отхвърля в смисъла на описаните от мен процеси в „Теософия“ ще видим, че за известно
време
след смъртта, душевният свят е преминат, и Азът продължава нататък.
И ако тогава проследим как човек полага този астрален плод от Земята, как го отхвърля в смисъла на описаните от мен процеси в „Теософия“ ще видим, че за известно време след смъртта, душевният свят е преминат, и Азът продължава нататък.
Обаче засега той е все още изтъкан от минералното съдържание. Отправим ли духовен поглед нагоре, където е сега човекът, ние ще открием минералното съзнание на мъртвите, т.е. ще открием един мисловен свят според неговото отнасяне към минералите (рис.23). И всъщност е точно така: този пренесен отвъд смъртта мисловен свят, започва да сътрудничи с това, което е минерално царство на Земята, но също и в Космоса (рис.23).
към текста >>
И в този отрязък от
време
, той взаимодействува със Земята и Космоса чрез силите на растителното царство (рис.23).
Преди и след него както вчера описах човек развива едно съзнание, което е по-близо до природата на растението, едно съзнание, което е вече не минерално, а възниква поради обстоятелството, че човешкото същество се изпълва с растителни сили. Да, човекът взема и нещо друго от Космоса, той не остава само с това, което Земята му е дала. Към това, което му е дала Земята, Космосът прибавя и един вид по-висше съзнание; и за по-голяма нагледност, можем направо да кажем: тогава човек развива едно растително съзнание.
И в този отрязък от време, той взаимодействува със Земята и Космоса чрез силите на растителното царство (рис.23).
Една от тайните на Битието е точно тази: растителният свят на Земята, който ни показва външната си вегетираща природа, има и своята дълбока вътрешна страна. И естествено, тази вътрешна страна ние трябва да търсим не долу, в корените, а горе в цветовете. Нека си представим едно разцъфнало растение в това което го обгръща по такъв астрален начин, в това, което така да се каже астрално живее в него, външният поглед открива само оплождащите процеси. Нека допълня: външната страна би била тази, ако самото растение се разглежда просто от корените до цветовете, а вътрешната страна бихме имали в това, което е над цветовете. И ако външната, сетивна страна ни се явява просто като растителната покривка на Земята, то с вътрешната страна ние навлизаме в сферата на онези сили, които отчасти имат своето начало в съзнанието на човешките същества, пребиваващи в средищната точка между смъртта и новото им раждане, около – преди и зад среднощния час на Битието.
към текста >>
В този отрязък от
време
, човекът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен свят.
И сега няма да бъде съвсем правилно, ако ние кажем: Щом наблюдаваме външно животинския свят, за нас той означава просто външната страна; към същността на нещата ще се издигнем, само ако се отправим към онези мисли или към онова съдържание на съзнанието, което човек има, намирайки се в третата част на своя жизнен път след смъртта. Да, ние трябва да се изразим по друг начин и той приблизително ще звучи така: Щом наблюдаваме, щом съзерцаваме животинския свят, тогава той ни предава така да се каже нещо от своята вътрешна същност. И така: Минералното и растителното царство ни откриват външната страна; вътрешната страна ни се предлага от онова състояние на съзнанието, което имат хората, намиращи се пред прага на своя нов земен живот. Обаче когато разглеждаме животинското царство, ние трябва да до бавим: Да, то ни предлага вътрешната страна, но външната страна, това са „груповите души“ на животните, които са разположени в надсетивните сфери. И сега, при животинското царство, това което се излъчва от човека, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен свят.
В този отрязък от време, човекът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен свят.
Този свят на груповите животински души, сега става свят на човека. И от това, което човекът съзерцава в този свят на груповите животински души, от това, което съзнанието му черпи от там, той конструира своите собствени органи. Така да се каже, той всмуква и изтегля това, което вижда там в просторите на Всемира, за да го концентрира в активните съзерцания на своето собствено същество. От сбора на животинските групови души, човекът формира своето собствено, изградено от вътрешни органи тяло (рис.20). Така човекът изгражда основните форми на своя мозък естествено като сили, а не просто като консолидация на материята първоначално като сили: мозък, бели дробове, сърце, кръвоносни съдове и т.н.
към текста >>
10.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по
време
на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по
време
на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по
време
то на Старият Сатурн.
Вчера говорихме за душевното и духовното развитие на човека. Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е. как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса.
От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн.
Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие. Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества. Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по
време
на настоящото, Земно развитие.
Вчера говорихме за душевното и духовното развитие на човека. Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е. как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса. От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн.
Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие.
Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества. Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Обликът на физическото тяло се изгражда само по
време
то на човешкия земен живот, само тогава се разигра ват съответните процеси, само тогава то израства, остарява и т.н.
Силите, които действуват навън във физическата земна природа те само го разрушават, едни по-бързо, други по-бавно, но те го разрушават. Това физическо тяло се разпада, защото то не може да устои всред земните сили на минералното, растителното и животинското царство. Това физическо тяло дължи своя облик на по-висшия духовен свят. То не би имало никаква възможност за съществуване, ако се намираше единствено във физическите земни условия. Преди човек да е навлязъл в своя ембрионален живот след последната си смърт, всички тези сили, които действуват във физическото тяло изобщо не притежават никакво Земно поданство.
Обликът на физическото тяло се изгражда само по времето на човешкия земен живот, само тогава се разигра ват съответните процеси, само тогава то израства, остарява и т.н.
То принадлежи на човека, не на Земята. И този факт се потвърждава от едно съвсем обикновено разсъждение.
към текста >>
Този истински облик можем да възприемем едва за кратко
време
след като сме преминали през Портата на смъртта.
А сега, нека да насочим вниманието си върху днешното етерно тяло на човека. През този живот между раждането и смъртта, то остава неосъзнато; обаче то е в постоянна активност. В основата си, тъкмо то е, което насажда в нас истинския живот. То ни дава живота; негови са силите на растежа, на веществообмяната. Но то остава в сферите на несъзнаваното; неговият истински облик ние тук не можем да възприемем.
Този истински облик можем да възприемем едва за кратко време след като сме преминали през Портата на смъртта.
Тогава можем да се вгледаме назад към една панорама от образи, изтъкана от нашите мисли. Тази панорама, този образен свят ето го истинският облик на етерното тяло. Докато чрез имагинативното съзнание на физическото тяло, ние възприемаме образи, които ни гарантират, че във физическото тяло е вложен зародишът на едно по-късно растително-минерално царство, то естественото развитие на човешкото етерно тяло след смъртта ни предлага вече самия образ на това бъдещо природно царство. Обаче в настоящето Земно въплъщение, тези образи също са лишени от устойчивост и трайност. Това, което в нас е виталност, сили на растежа, сили на веществообмяната, изобщо това, което е нашата етерна същност, то изобщо няма устойчивост и трайност по време на този земен живот.
към текста >>
Това, което в нас е виталност, сили на растежа, сили на веществообмяната, изобщо това, което е нашата етерна същност, то изобщо няма устойчивост и трайност по
време
на този земен живот.
Този истински облик можем да възприемем едва за кратко време след като сме преминали през Портата на смъртта. Тогава можем да се вгледаме назад към една панорама от образи, изтъкана от нашите мисли. Тази панорама, този образен свят ето го истинският облик на етерното тяло. Докато чрез имагинативното съзнание на физическото тяло, ние възприемаме образи, които ни гарантират, че във физическото тяло е вложен зародишът на едно по-късно растително-минерално царство, то естественото развитие на човешкото етерно тяло след смъртта ни предлага вече самия образ на това бъдещо природно царство. Обаче в настоящето Земно въплъщение, тези образи също са лишени от устойчивост и трайност.
Това, което в нас е виталност, сили на растежа, сили на веществообмяната, изобщо това, което е нашата етерна същност, то изобщо няма устойчивост и трайност по време на този земен живот.
Няколко дни след като минем през Портата на смъртта, тези образи се разпадат; сега навлизаме в такъв етап от развитието на живота, когато няма да разполагаме повече с тези образи като такива; с образното етерно тяло, тялото на строителните сили. То се разтваря в етерния Космос, както и физическото тяло се разлага, ако бъде оставено само на земните сили. Този прекрасен образен свят на етерното тяло отново ни показва, че в негово лице имаме нещо като зародиш; наистина то изчезва, но изчезва както посятото в земята семе, избуяващо напролет в своя нов и устремен към Слънцето растеж. Ето как Космосът приема в себе си нашето етерно тяло и го разтваря в безкрайните си простори. Обаче всичко, което е изтъкано по този начин в Космоса от човешките етерни тела, ще се преобрази в сили за Бъдещият Юпитер, в сили за Юпитеровото природно царство, което ще бъде едно растително-животинско, едно животинско-растително царство.
към текста >>
Всичко което е описано там като континентална област, като морска, въздушна и топлинна област, е в същото
време
пронизано от моралните идеи, които човек пренася през Портата на смъртта.
Ако отново се позовем на моята „Теософия“, ще си припомним, че след отхвърлянето на астралното тяло в духовния свят, човек продължава да има вътрешни изживявания в този духовен свят и те могат да бъдат описани по такъв начин, че описанията да прерастват в образи от един външен свят. За да постигна тази цел, аз описах как там, в духовната родина, изживяванията протичат не както тук, там те са модифицирани, както аз се изразявам от „континенталната област“ на духовната родина, или пък от „морската област“, от „въздушната област“. И във всичко, което е описано от мен в тази духовна родина, Вие имате всъщност образите от един свят, който днес в земните условия не съществува. Днешната земна действителност е съвсем различна. И все пак, ако искаме да опишем нещата точно и да останем верни на истината, ние трябва да се придържаме към великите преходни състояния на Земната планета; защото това, което тук е оформено като материк, като континентална област, то има точно определена стойност спрямо аналогичната формация, каквато откриваме там в духовния свят.
Всичко което е описано там като континентална област, като морска, въздушна и топлинна област, е в същото време пронизано от моралните идеи, които човек пренася през Портата на смъртта.
То е така описано, че показва как тамошният морално-духовен свят притежава в себе си и една външна субстанциалност, като все пак морално то остава само един орнамент, един силует, без да е в състояние да ускори изграждането на ново небесно тяло, на една нова планета. Обаче това, което човешкият Аз изживява там, то се превръща в зародиш на тези диференциации и зависимости, които подготвят Бъдещият Юпитер. В днешният човешки Аз, ние носим зародиша на тези велики бъдещи диференциации, на този съдружен живот в загатнатите области, които тогава ще имат съвсем друг изглед, но все пак ще могат да бъдат разглеждани така, както днес правим това с континентите, моретата и т.н. За да опишем и характеризираме тези процеси още по-добре, за да получим идея и понятие за тях, необходимо е отново да ги изследваме, но от друга гледна точка.
към текста >>
И по
време
то на Бъдещият Юпитер, човекът ще влезе именно в това ново царство.
Длъжен съм да напомня: така както описах напредващия живот на човешкия Аз в духовната му родина знаете това от моята „Теософия“ веднага се установява, че за отделния човек там няма никакво място, за такова не може да става и дума. Още в нейната втора, в морската област, настъпва едно обединяване на взаимните човешки връзки, на човешките групи: Възниква нещо надчовешко, нещо свръхчовешко. Сега Азът се издига още по-нагоре и се съединява с други Азове в човешки групи. Това ново царство стои над сегашното човешко царство.
И по времето на Бъдещият Юпитер, човекът ще влезе именно в това ново царство.
Виждате ли, скъпи мои приятели, съвсем няма да е точно, ако аз кажа: „едно ангелско-човешко царство“; това не би отговаряло на нещата, защото Ангелои вече преминаха през своята човешка степен на Старата Луна. И за да характеризирам това, което ще се развие в бъдещата Земна планета или Бъдещият Юпитер, аз трябва да заявя: Човекът ще бъде издигнат в една по-висша сфера; това, което днес живее в неговата същност то остава вътре в него, но тогава, на Бъдещият Юпитер, то ще се изявява навън. Както днес той открива по един тайнствен начин съкровената си същност в инкарната, в телесния цвят на плътта, така и занапред той ще открива съкровената си същност независимо дали тя е добра или лоша в своята външна конфигурация.
към текста >>
Обаче за да остане вярно на себе си, това антихристиянство беше длъжно да тласне човека към фантазиите за един абстрактен свръхчовек, като в същото
време
то внесе и непоколебимата увереност, че този абстрактен свръхчовек ще умре в мига, когато умре и Земята.
Напълно разбираемо е, че Нитче, който така трагично пострада от нашата чисто интелектуалистична култура, извлече това интелектуалистично понятие за свръхчовека което, в основата си, няма никакво съдържание извлече го именно от пустотата на тази интелектуалистична култура. Нитче не можа да стигне до едно истинско разбиране на Христос. И своеобразното при него е, че въпреки могъщия порив за разгръщане на Азът, по силата на една трагична необходимост, Нитче бе принуден да остане вътре в тази интелектуалистична култура, така че той стана глашатай не на Христос, а стана глашатай на Антихриста, превърна се именно в един застъпник, в един певец на Антихриста. Антихристиянството бликна в душата на Нитче по един гениален начин.
Обаче за да остане вярно на себе си, това антихристиянство беше длъжно да тласне човека към фантазиите за един абстрактен свръхчовек, като в същото време то внесе и непоколебимата увереност, че този абстрактен свръхчовек ще умре в мига, когато умре и Земята.
Ето защо Нитче така поривисто се хвърли към идеята за развитието, към идеята за еволюцията. Но и този скок не му помогна. В мъртвите абстракции на интелектуализма, той успя да стигне само до „вечния възврат, където вместо издига нето към по-висши сфери, цари механичното и безкрайно повторение.
към текста >>
Етерното тяло се запазва за кратко
време
след смъртта, но после и то се разтваря в Космоса.
И ако слезем по-надолу към физическото тяло на човека, първоначално то ни се представя като че ли е предопределено да потъне в нищото. Спрямо физическите закономерности на земния живот, това физическо тяло на човека което е от такова огромно значение за него наистина изглежда като осъдено за не битието, за нищото; защото тези закономерности практически го разрушават.
Етерното тяло се запазва за кратко време след смъртта, но после и то се разтваря в Космоса.
То се отдръпва и изчезва от човека. То няма вече нищо общо със Земята. Астралното тяло в края на жизнения път и след смъртта ще се „резорбира“ от душевно-духовния човек и от него също няма да остане нищо. Обаче Азът той ни е даден от Земята, той принадлежи на Земята. От Азът ние не получаваме никаква идея за това, какъв трябва да бъде той занапред.
към текста >>
11.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Нашето етерно тяло: Кратко
време
след като сме минали през Портата на смъртта, то се разтваря в етерния Космос; но то също носи в себе си един зародиш за Бъдещият Юпитер.
Относно душевният живот на човека, аз можах да Ви покажа, как мисленето се разиграва между етерното и физическото тяло на човека, как чувствата се разиграват между етерното и астралното тяло и как волята се разиграва между астралното тяло и Азът. После Ви показах, как това, което днес човек определя като свое тяло ако правилно вникнем в неговия истински облик – трябва да се разглежда като зародиш на бъдещи светове, фактически всичко, което занапред ще прерасне в Бъдещият Юпитер, има своя зародиш и днес в нашите човешки тела: Нашето физическо тяло, което полагаме в гроба за да се разложи от земните сили, съдържа зародиша на това, което Земята ще стане, след като надживее своята гибел.
Нашето етерно тяло: Кратко време след като сме минали през Портата на смъртта, то се разтваря в етерния Космос; но то също носи в себе си един зародиш за Бъдещият Юпитер.
Така стоят нещата и с нашето астрално тяло, и с нашата Азова обвивка. Тази Азова обвивка обаче, която като човеци имаме тук на Земята, ние сме получили едва в настоящето въплъщение на Земната планета.
към текста >>
Така че днес, още от
време
то когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят.
А ето че днес, а всъщност и много отдавна, ние живеем в една подчертано интелектуалистична епоха. Днес хората изучават света и всичко около него чрез интелекта, чрез понятийното мислене. Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание. Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни. А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание.
Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят.
Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот?
към текста >>
Един съ
време
нен теолог беше споменал, че няма да прочете „Хрониката Акаша“, ако аз не му я изпратя в луксозно илюстрирано издание.
Ето какво представлява днешната Азова култура. И в този си вид тя ще напредва все повече и повече. Но на света дойде и антропософската Духовна Наука. Нещата се промениха.
Един съвременен теолог беше споменал, че няма да прочете „Хрониката Акаша“, ако аз не му я изпратя в луксозно илюстрирано издание.
Обаче той не би трябвало да се бои, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в илюстрирано издание; моят замисъл е съвсем друг: той изисква дълбоко вътрешно участие и сътрудничество. Дори и наистина да се прибегне до художествено изобразяване на това, което намираме в „Хрониката Акаша“, този теолог не би могъл да предприеме каквото и да е с „луксозното илюстрирано издание“ на „Хрониката Акаша“, именно защото той поставя акцента върху „илюстрирането“.
към текста >>
въпреки сатанинския смях, който ще се понесе от някои страни, на всички тези хора, ще трябва да се даде в ръцете именно антропософска литература, тъй като по този начин доколкото това е възможно те ще получат едно душевно лекарство, с което ще се освободят от задръжките на съ
време
нната култура и ще получат това, от което душите безусловно се нуждаят.
Но въпреки сатанинския смях, който ще се понесе от някои страни, ние трябва да заявим: Да, на хората, които нямат вече никаква вяра в потомците на Титан с техните „икарови платна от амбалажна хартия“, на тези, които смятат, че върху всичко онова, което е стаено като зародиш в нашата залязваща култура би трябвало да се пише „само с глисти“, на тези които питат: Защо ли трябва още да се чете? С какво ли трябва да се занимаваме? а те могат и да попитат: Следва ли изобщо да се живее?
въпреки сатанинския смях, който ще се понесе от някои страни, на всички тези хора, ще трябва да се даде в ръцете именно антропософска литература, тъй като по този начин доколкото това е възможно те ще получат едно душевно лекарство, с което ще се освободят от задръжките на съвременната култура и ще получат това, от което душите безусловно се нуждаят.
към текста >>
12.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
С нашето обикновено съзнание ние можем да навлезем в този смътен и изпълнен с мисли Аз едва толкова, колкото можем да направим това и с нашия притъпен Аз кратко
време
преди пробуждането или наскоро след заспиването.
С нашето обикновено съзнание ние можем да навлезем в този смътен и изпълнен с мисли Аз едва толкова, колкото можем да направим това и с нашия притъпен Аз кратко време преди пробуждането или наскоро след заспиването.
Обаче с мига на пробуждането, в този притъпен и смътен Аз нахлува светът на сетивните възприятия. Помислете само колко притъпен и неясен е Вашия живот между заспиването и пробужда нето, помислете и за това, че Вие всъщност усещате този интервал от време като една празнина. И едва в мига на пробуждането, когато отваряте сетивата навън, Вие сте в състояние, чрез тези сетивни възприятия, да се идентифицирате с Вашия Аз. Тогава цялата привидност и цялата илюзия на сетивните възприятия нахлуват в Азът. Така че в земния човек, Азът има своя пълносъзнателен живот само в онова състояние, при което чрез сетивните образи и чрез всичко, което прониква в сетивата той може да влезе във връзка с външния свят; и тогава отвътре, срещу затъмнените мисли-сенки, се разлива нещо най-светло, нещо което осветлява и избистря в най-висша степен.
към текста >>
Помислете само колко притъпен и неясен е Вашия живот между заспиването и пробужда нето, помислете и за това, че Вие всъщност усещате този интервал от
време
като една празнина.
С нашето обикновено съзнание ние можем да навлезем в този смътен и изпълнен с мисли Аз едва толкова, колкото можем да направим това и с нашия притъпен Аз кратко време преди пробуждането или наскоро след заспиването. Обаче с мига на пробуждането, в този притъпен и смътен Аз нахлува светът на сетивните възприятия.
Помислете само колко притъпен и неясен е Вашия живот между заспиването и пробужда нето, помислете и за това, че Вие всъщност усещате този интервал от време като една празнина.
И едва в мига на пробуждането, когато отваряте сетивата навън, Вие сте в състояние, чрез тези сетивни възприятия, да се идентифицирате с Вашия Аз. Тогава цялата привидност и цялата илюзия на сетивните възприятия нахлуват в Азът. Така че в земния човек, Азът има своя пълносъзнателен живот само в онова състояние, при което чрез сетивните образи и чрез всичко, което прониква в сетивата той може да влезе във връзка с външния свят; и тогава отвътре, срещу затъмнените мисли-сенки, се разлива нещо най-светло, нещо което осветлява и избистря в най-висша степен.
към текста >>
Етерното тяло, на свой ред, също ще бъде отхвърлено, кратко
време
след смъртта.
Първоначално това, което човек пренася през Портата на смъртта, е наистина нещо като една фина тъкан. Своето физическо тяло човек е положил в гроба. То беше негов посредник за сетивните впечатления. Именно защото физическото тяло ще бъде положено в гроба, сетивните впечатления са само една илюзия. И Азът ще пренесе през Портата на смъртта само това, което той е взел от илюзията на сетивата.
Етерното тяло, на свой ред, също ще бъде отхвърлено, кратко време след смъртта.
По този начин обаче, това което е вложено между етерното и физическото тяло се освобождава от своя обединяващ принцип. Той се разтваря както вече знаем в общия Космос и образува зародиша на бъдещите светове, но без да остава свързан с човешкото същество след неговата смърт; нататък продължава да живее само това, което е постигнало свързаност с илюзията на сетивата. И човек, който премисли върху тези неща, може да получи една макар и приблизителна представа за това, което всъщност той пренася през Портата на смъртта.
към текста >>
Съ
време
нният човек добре знае, че всичко, което институциите предлагат като висше знание, има своята стойност само за земния живот.
И коя е характерната особеност на новата цивилизация? Характерното за напредъка на тази цивилизация е, че всичко, което дадоха например Коперник и Галилей, всичко което бе тъй високо оценено всичко то е нещо, което човек трябва да отхвърли след смъртта си, нещо което остава негово земно притежание. И когато човек продължи да се развива в модерната цивилизация, той постига именно тази цел, тук, между раждането и смъртта да изживява това, което има значение само за Земята.
Съвременният човек добре знае, че всичко, което институциите предлагат като висше знание, има своята стойност само за земния живот.
В нашите редовни училища ние занимаваме децата с това, което представлява модерната цивилизация, осведомяваме ги за тяхното земно битие, но все още не им позволяваме да открият своя безсмъртен душевен свят.
към текста >>
Те се уголемяват до такава степен, че, така да се каже, вече могат да бъдат възприемани отвън, външно; както и по
време
на земния живот бяха възприемани отвътре, вътрешно.
Обаче няколко дни след смъртта си, човек отхвърля своето етерно тяло. Така той прониква със своите образи в Космоса и тогава тези образи се вплитат в Космоса според начина, по който са били вплетени в самия него преди смъртта. Преди смъртта тези образи се напластяват чрез сетивните възприятия в посока на вътре. Така че те се обхващат от човешкото същество, доколкото то ги затваря, ако мога така да се изразя, в своята кожа. Но след смъртта, няколко дни след смъртта, когато мисловният свят е все още жив, преди да се разпадне етерното тяло, настъпва едно уголемяване на образите.
Те се уголемяват до такава степен, че, така да се каже, вече могат да бъдат възприемани отвън, външно; както и по време на земния живот бяха възприемани отвътре, вътрешно.
Целият процес можем да изразим схематично по следния начин: Ако това тук е телесната граница на човека (рис.28, бяло) и той в будно състояние има своите сетивни впечатления, тогава неговите вътрешни изживявания се формират вътре в очертанията на неговото тяло.
към текста >>
Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съ
време
нните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят.
само илюзията в този неин вид, както се представя тя между раждането и смъртта. Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния свят е една външна проекция на човешката същност. Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност. И в средата на 19 век материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия свят.
Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят.
Всичко това се получи, защото в човека се зачитаха само онези стойности, каквито има човешкият живот между раждането и смъртта. И в действителност това беше не просто едно фалшиво мнение за човека, а един упадъчен антропоморфен светоглед: за божествено-духовния свят не съществуват други представи, освен тези, които човек може да извлече от самия себе си.
към текста >>
По
време
на земния си живот човек изживява светлината по един твърде абстрактен начин.
А светлината?
По време на земния си живот човек изживява светлината по един твърде абстрактен начин.
Той изживява светлината така, сякаш се подхвърля на една постоянна измама. Преди 38 години аз написах едно твърде неопитно, младежко съчинение, в което се опитах да покажа по какъв начин хората говорят за светлината. Обаче къде всъщност се намира светлината? Човекът възприема цветовете; те са част от неговите сетивни впечатления. Където и да погледне, той вижда цветовете и техните нюанси.
към текста >>
Но такива размишления се прекратяват веднага, щом се освободим от субективността на нашите представи; веднага щом човекът след своята смърт се разшири в Космоса, и то така, че за известно
време
израсне и стане многократно по-голям от самата Земя.
Но такива размишления се прекратяват веднага, щом се освободим от субективността на нашите представи; веднага щом човекът след своята смърт се разшири в Космоса, и то така, че за известно време израсне и стане многократно по-голям от самата Земя.
И тогава във всичко, което е вода, той започва да усеща химизма. В същността на въздуха той възприема и светлината, т.е. не разграничава повече въздуха от светлината. Да, различни са образите, които той има сега, съвършено различни от тези, които е имал през будния си живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Само от
време
на
време
може да се забележи, как абнормните представители на цивилизацията което става все по-рядко донасят това наследство със себе си.
Когато днес хората като нормални представители на своята цивилизация трябва да бъдат инкарнирани, те не донасят това наследство със себе си.
Само от време на време може да се забележи, как абнормните представители на цивилизацията което става все по-рядко донасят това наследство със себе си.
И като един извънредно сериозен момент от развитието на човечеството идва тази опасност, че чрез това, което човек получава от интелектуалистичната епоха, той може да изгуби своята истинска същност. Човек действително върви към тази опасност: След смъртта си да изгуби своята истинска същност, своя Аз, както вчера представих това, макар и от друга гледна точка. И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение. В противен случай, в нашето човешко съзнание ще имаме само илюзията на сетивата. И ние придаваме реалност на това илюзорно, на това интелектуалистично мислене, а то ще рече както е споменато и в моята „Философия на свободата“ когато действуваме свободно, когато импулсите на нашите действия идват наистина от чистото мислене.
към текста >>
13.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Вчера споменахме, че от средата на 15 век, включително и до нашата съ
време
нна епоха, тук между раждането и смъртта, човек започва да воюва за своята вътрешна свобода, така че това, което той вършеше според импулсите на свободата, започна да придава на неговото същество по
време
на живота между смъртта и новото раждане, определена стойност, определена тежест и сериозност.
В хода на нашите последни съзерцания видяхме колко коренно различни са нещата в зависимост от това, дали ги изживяваме тук между раждането и смъртта, или пък в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Вчера споменахме, че от средата на 15 век, включително и до нашата съвременна епоха, тук между раждането и смъртта, човек започва да воюва за своята вътрешна свобода, така че това, което той вършеше според импулсите на свободата, започна да придава на неговото същество по време на живота между смъртта и новото раждане, определена стойност, определена тежест и сериозност.
В резултат на това, че се издигаме до чистите и свободни мотиви на нашата воля без да я товарим с нищо земно, ние си осигуряваме тази възможност, щото между смъртта и новото раждане да бъдем едно самостоятелно същество. И сега: към себесъхранението на това същество през нашата епоха, принадлежи и всичко, което можем да наречем отношение към Мистерията на Голгота. Тази Мистерия на Голгота може да се обсъжда от различни гледни точки. В продължение на доста месеци ние обсъждахме Мистерията на Голгота от твърде голям брой гледни точки, но сега бих желал да направим това от гледната точка на човешката свобода.
към текста >>
Днес човек не стига до там, че по
време
то между смъртта и новото раждане да живее в Майя.
Обаче в нашата епоха е така, че на човека е разрешено да живее в Майя само между раждането и смъртта.
Днес човек не стига до там, че по времето между смъртта и новото раждане да живее в Майя.
Прекрачи ли през Портата на смъртта, ако мога така да се изразя, той пада в примките на необходимостта. Както тук на Земята човек се чувствува свободен в своите възприятия и във волното движение на своя поглед, свободен да оперира със своите понятия, така и след смъртта той попада в един свят на несвобода. В известен смисъл, там той ще бъде изтръгнат от видимия сетивен свят. И в този интервал от време, той би възприемал нещата така, сякаш е хипнотизиран от всяко отделно сетивно възприятие, сякаш е разкъсван от всяко сетивно възприятие до степен, че не може по своя воля да се освободи ни най-малко от тях.
към текста >>
И в този интервал от
време
, той би възприемал нещата така, сякаш е хипнотизиран от всяко отделно сетивно възприятие, сякаш е разкъсван от всяко сетивно възприятие до степен, че не може по своя воля да се освободи ни най-малко от тях.
Обаче в нашата епоха е така, че на човека е разрешено да живее в Майя само между раждането и смъртта. Днес човек не стига до там, че по времето между смъртта и новото раждане да живее в Майя. Прекрачи ли през Портата на смъртта, ако мога така да се изразя, той пада в примките на необходимостта. Както тук на Земята човек се чувствува свободен в своите възприятия и във волното движение на своя поглед, свободен да оперира със своите понятия, така и след смъртта той попада в един свят на несвобода. В известен смисъл, там той ще бъде изтръгнат от видимия сетивен свят.
И в този интервал от време, той би възприемал нещата така, сякаш е хипнотизиран от всяко отделно сетивно възприятие, сякаш е разкъсван от всяко сетивно възприятие до степен, че не може по своя воля да се освободи ни най-малко от тях.
към текста >>
И в хода на
време
то, според днешните си материалистични представи, виждаме как човек издига глас и предупреждава: Накрая ще стане така, че Земята ще загине от топлинна смърт (рис.
Той се вглежда назад исторически, вглежда се назад и геологически. Но по този начин човек съчинява само хипотези. Като начало на Вселената, той поставя една първична мъглявина, за която смята, че е материална формация. После от нея се развиват т.е. не че се развиват, но човек си въобразява, че се разви ват по-висшите природни организми, растения, животни и т.н.
И в хода на времето, според днешните си материалистични представи, виждаме как човек издига глас и предупреждава: Накрая ще стане така, че Земята ще загине от топлинна смърт (рис.
30, червено) отново една хипотеза. Защото човекът в известен смисъл наблюдава само един нищожен отрязък между началото и края. За днешния човек, това начало и този край се губят като безконтурни и занемели образи.
към текста >>
В „Страшният съд“ на Микеланджело и в други платна от по-новото
време
, напират такива пред стави, които в този финален миг на Земната планета включват и човека, обаче ние виждаме, че макар и да са мъчителни представи за греха и изкушението, те далеч не унищожават човека!
Ако вземете чудните космогонии на езическите народи, Вие също ще откриете нещо, което е давало основания и е карало човека да организира своя живот тук, на Земята. И така, човекът отправяше поглед към създаването на Земята и стигаше до такива представи, които го включваха в самото мироздание, в самия зародишен миг на Земята. Но постепенно човекът оформи в своето съзнание също и представи за свършека на Земята.
В „Страшният съд“ на Микеланджело и в други платна от по-новото време, напират такива пред стави, които в този финален миг на Земната планета включват и човека, обаче ние виждаме, че макар и да са мъчителни представи за греха и изкушението, те далеч не унищожават човека!
към текста >>
Покрай изчезването на божествено-духовния свят от полезрението на човека, в хода на
време
то той изгуби и онези представи за началото и края на Земята, които го правеха участник в тези космически събития.
Нека да се спрем на днешната хипотетична представа за края на Земята: според нея Земята ще бъде погълната от една равномерна топлина. В тази топлина, в този огън ще се претопи цялото човешко същество. Там човекът няма вече място.
Покрай изчезването на божествено-духовния свят от полезрението на човека, в хода на времето той изгуби и онези представи за началото и края на Земята, които го правеха участник в тези космически събития.
към текста >>
В посока назад, Вие ще стигнете до
време
ната, през които Земята възниква и изгрява в обкръжението на един божествено-духовен свят.
Но как стояха нещата с тези хора, които можеха да разбират историята? За тях историята представляваше това, което става между възникването и умирането на Земята, това което има своя смисъл чрез представите за Земното начало и Земния край. Вземете която и да е езическа космология и Вие ще можете да си представите историческия развой на човечеството.
В посока назад, Вие ще стигнете до времената, през които Земята възниква и изгрява в обкръжението на един божествено-духовен свят.
Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно. И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история. Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл.
към текста >>
И все пак дори и в такива съ
време
нни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история.
Вземете която и да е езическа космология и Вие ще можете да си представите историческия развой на човечеството. В посока назад, Вие ще стигнете до времената, през които Земята възниква и изгрява в обкръжението на един божествено-духовен свят. Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно.
И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история.
Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл. Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на човека.
към текста >>
Своеобразното и същественото сега е, че в това
време
, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото
време
, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на човека.
Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно. И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история. Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл.
Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на човека.
към текста >>
Съ
време
нното човечество общо взето живее точно в това състояние на съзнанието.
Съвременното човечество общо взето живее точно в това състояние на съзнанието.
Но тук то е застрашено от една голяма опасност. Така както са поставени нещата, човечеството не успява да се вживее в света на феномените, не успява да намери мястото си в света на Майя. То пада в примките на необходимостта, онази вътрешна необходимост на инстинкти, нагони, страсти. И каква нищожна част от свободната импулсивност на мисленето се осъществява днес! Обаче колкото повече не достига свободата в този свят между раждането и смъртта, толкова повече в света между смъртта и новото раждане, върху човека ще се стовари хипнотизиращата принуда на несвободата, на необходимостта.
към текста >>
Но с течение на
време
то ставаше така, че вместо от идеите за началото и края на Земята, човекът все повече и повече черпеше от духовно протъкания център на събитията.
Занапред божествено-духовният свят ще се открива пред човека по друг начин, а не както в древността. В древността човекът можеше да мисли за началото и края на Земния свят и без да напуска физическия план, той спокойно включваше в него и духовното; физическото и духовното съществуваха като едно цяло.
Но с течение на времето ставаше така, че вместо от идеите за началото и края на Земята, човекът все повече и повече черпеше от духовно протъкания център на събитията.
В Старозаветното сътворение на Земята, човекът виждаше обезпечено и своето собствено битие.
към текста >>
В същото
време
, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта.
И какво произтича от тук? Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота. Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край.
В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта.
Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата. Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека. И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони.
към текста >>
Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съ
време
нният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода.
Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения.
Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода.
Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата. Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека. И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони. Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните чувства на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава човек стига до пълното изживяване на свободата.
към текста >>
Защото през онези
време
на, когато хората нямаха Духовната Наука, те черпеха сведения за Мистерията на Голгота само от историческите съобщения на Библията.
В нашата епоха, общо взето, твърде малко хора са разбрали, че само едно познание в свобода, е активното познание за Христос, и че единственото може да доведе до Мистерията на Голгота.
Защото през онези времена, когато хората нямаха Духовната Наука, те черпеха сведения за Мистерията на Голгота само от историческите съобщения на Библията.
към текста >>
Навсякъде в теософската литература Вие ще намерите старите изтъркани приказки от езическите космологии, които вече не съответствуват на съ
време
нния човек; наистина тази литература му говори за началото и края на Земята, обаче за него нещата са променени.
Разликата между древната теософия и Антропософията никога не трябва да бъде забравяна. Тази разлика е ясна, нали?
Навсякъде в теософската литература Вие ще намерите старите изтъркани приказки от езическите космологии, които вече не съответствуват на съвременния човек; наистина тази литература му говори за началото и края на Земята, обаче за него нещата са променени.
И какво липсва на тези съчинения? На тези древни теософски съчинения им липсва именно центърът, средищната точка, липсва им Мистерията на Голгота. И тя им липсва много по-силно, отколкото на външните естествени науки.
към текста >>
14.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
5. Пета следатлантска културна епоха (Съ
време
нната) 1413 3573
5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременната) 1413 3573
към текста >>
15.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Изграждане на морално-духовния човек по
време
на съня Азът и астралното тяло Въпросите, които човек отправя към духовния свят и отговорите, които получава Истинската причина за настъпването на съня Ритмичната смяна между бодърствуване и сън и космическите процеси, свързани с годишните сезони Особености на свръхсетивното наблюдение.
Изграждане на морално-духовния човек по време на съня Азът и астралното тяло Въпросите, които човек отправя към духовния свят и отговорите, които получава Истинската причина за настъпването на съня Ритмичната смяна между бодърствуване и сън и космическите процеси, свързани с годишните сезони Особености на свръхсетивното наблюдение.
към текста >>
16.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
По
време
на земния си живот, човек има това, което наричаме негов „вътрешен“ живот.
По време на земния си живот, човек има това, което наричаме негов „вътрешен“ живот.
Но от този „вътрешен“ живот се отделя встрани нещо, което можем да наречем „външен“ живот. Към вътрешния живот можем да изброим например чувствата, както и вътрешните усещания, които човек има между раждането и смъртта. Всичко това наистина се отнася към неговия вътрешен живот. Човешките чувства са предизвикани от впечатленията, които външният свят поражда у нас, от одобрението или несъгласията спрямо нашата воля, спрямо нашите действия. Всичко това е нещо, което малко или много през своя земен живот човек съгласува сам със себе си, нещо, до което човек може да допусне и другите; и все пак същественото тук е именно начинът, по който човек сам решава тези неща.
към текста >>
И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този свят по
време
на раждането.
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде. Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие. Да, само поради тази причина ние превръщаме този свят в наш вътрешен свят.
И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този свят по време на раждането.
С други думи: начинът, според който изграждаме нашето отношение към външния свят, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н. всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в духовния свят. Разбира се, подобно обяснение ни отпраща назад, но то би могло да ни пренесе и далеч напред.
към текста >>
Впрочем външният свят се отнася към нас също както се отнасят към нас и събитията по
време
на съня.
И все пак, бихме могли да допълним: добре, ние самите подготвяме този външен свят чрез нашите действия, следователно той има своите източници именно там в нашата воля.
Впрочем външният свят се отнася към нас също както се отнасят към нас и събитията по време на съня.
С помощта на обикновеното съзнание ние вникваме толкова много в дълбините на нашата воля, колкото и в процесите на съня. И това, което се извършва в света на волята практически то остава извън обикновеното съзнание. Аз често съм прибягвал до следния пример: Когато привеждаме нашата ръка в движение, целият волев процес, всички енергетични и координационни процеси, практически се изплъзват от обсега на съзнанието. Обаче ние непосредствено виждаме ръката, която извършва движението. Ние виждаме промените, които настъпват в резултат на това движение.
към текста >>
Но в същото
време
докато сме извървели макар и само няколко метра нашето обкръжение се променя.
Нека разгледаме следния пример: нашият Аз ни заповядва да направим няколко крачки. В невидимите бездни на човешкия организъм започват стотици и хиляди процеси, волята действува, обаче истинската сила, която тласка нашите нозе напред, всъщност се изплъзва от обсега на съзнанието.
Но в същото време докато сме извървели макар и само няколко метра нашето обкръжение се променя.
Ситуацията е вече друга. И точно в тази нова ситуация с помощта на сетивните възприятия обикновеното съзнание се добира до една представа за това, което иначе остава потопено в дълбок сън. Доколкото Азът се проявява във волята, и доколкото волевите импулси се реализират в действия независимо дали тези действия изглеждат като обикновени движения, или като целенасочен труд ние проникваме в тези неща чрез възприятията. С нашата воля фактически ние принадлежим към най-външния пласт от нашите възприятия. Нека повторим: с нашата воля ние принадлежим към нашите възприятия.Доколкото развиваме това, което виждаме в проявленията на нашата воля, ние съвсем не навлизаме в дълбините на човешката същност.
към текста >>
По
време
на земния си живот ние можем да обозначим душевните си изживявания извличайки ги най-вече от нашите мисли и чувства с краткото име „Аз“.
Да, тази е съществената промяна, която настъпва след смъртта. Външният свят се превръща във вътрешен.
По време на земния си живот ние можем да обозначим душевните си изживявания извличайки ги най-вече от нашите мисли и чувства с краткото име „Аз“.
След като минем обаче през Портата на смъртта, нашият Аз се гради върху външните възприятия и външните последици на нашите действия. Сега нашият вътрешен свят е сякаш съсредоточен в една точка, или по-добре казано в една сфера; и от тази сфера ние ще възприемаме всичко онова, което сме извършили през последния си земен живот. През Портата на смъртта ние пренасяме като образи цялото си земно съществувание; след смъртта то се превръща в наш „вътрешен“ свят. Из общо нещата претърпяват пълен обрат: преди смъртта ние възприемаме „външния“ свят като арена, където се разиграваха нашите действия. След смъртта този свят се превръща в наш „вътрешен“ свят.
към текста >>
По
време
на земния живот човек носи в себе си своите чувства, своето сърце, своя стомах.
Да, всички неща са взаимно свързани.
По време на земния живот човек носи в себе си своите чувства, своето сърце, своя стомах.
Между смъртта и новото раждане той носи в себе си всичко онова, което приживе е било навън в пространството, както и всичко, което се е разигравало между него и другите хора. Представете си двама души, които са взаимно свързани по един или друг начин. „А“ носи образа на „В“ и „В“ носи образа на „А“ като вътрешно съдържание на своята душа. Но след смъртта нещата се променят. Вътрешният свят, чувствата и т.н.
към текста >>
Днес съ
време
нният геолог работи над своите проучвания и казва: ето, „тези пластове са от терци ера, а тези от по-късно.
Днес чрез геологията ние проникваме в дълбоките пластове на Земята, правим разкопки в този или онзи пласт, който е възникнал преди много, много години. По същия начин обаче и занапред, в Бъдещия Юпитер, ще могат да се проучват неговите отделни пластове. И тогава в тях ще се откриват исторически наслояваните човешки чувства и мисли.
Днес съвременният геолог работи над своите проучвания и казва: ето, „тези пластове са от терци ера, а тези от по-късно.
Един ден геологът от Юпитер ще възкликва: „О, да, този пласт принадлежи към една епоха, която според земното време е отговаряла на техния 20 век, и по-точно началото на 20 век. Този пласт е образуван точно тогава от всевъзможни гешефтари, които разпространиха своите чувства и мисли по цялата Земя...“ Както днес говорим за „силур“, така и в бъдеще ще може да се говори за „пласта на гешефтарите“. Разбира се, ще може да се говори и за други пластове. Но тези неща ще са една неоспорима реалност.
към текста >>
Един ден геологът от Юпитер ще възкликва: „О, да, този пласт принадлежи към една епоха, която според земното
време
е отговаряла на техния 20 век, и по-точно началото на 20 век.
Днес чрез геологията ние проникваме в дълбоките пластове на Земята, правим разкопки в този или онзи пласт, който е възникнал преди много, много години. По същия начин обаче и занапред, в Бъдещия Юпитер, ще могат да се проучват неговите отделни пластове. И тогава в тях ще се откриват исторически наслояваните човешки чувства и мисли. Днес съвременният геолог работи над своите проучвания и казва: ето, „тези пластове са от терци ера, а тези от по-късно.
Един ден геологът от Юпитер ще възкликва: „О, да, този пласт принадлежи към една епоха, която според земното време е отговаряла на техния 20 век, и по-точно началото на 20 век.
Този пласт е образуван точно тогава от всевъзможни гешефтари, които разпространиха своите чувства и мисли по цялата Земя...“ Както днес говорим за „силур“, така и в бъдеще ще може да се говори за „пласта на гешефтарите“. Разбира се, ще може да се говори и за други пластове. Но тези неща ще са една неоспорима реалност.
към текста >>
На Юпитер човекът ще придаде на своя „Дух-Себе“ физически облик; защото първите стъпки към тази цел са вече направени в неговата вътрешна организация още по
време
на земното му съществувание.
Но успоредно с тези процеси, в него се заражда и това, което е Азът. А „Духът-Себе“ той продължава да извлича образи от Земята и да ги излъчва по всички посоки; всъщност между смъртта и новото раждане „Духът-Себе“ води едно особено, фино-структурирано планетарно съществувание. Ние бихме могли да го определим като една подновена, преобразена Земя, която напредва от един живот към друг. И след като Земята до стигне края на своето развитие заедно с човека! ще се осъществи преходът към Юпитер.
На Юпитер човекът ще придаде на своя „Дух-Себе“ физически облик; защото първите стъпки към тази цел са вече направени в неговата вътрешна организация още по време на земното му съществувание.
към текста >>
17.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ние притежаваме нашето нормално съзнание което практически ни превръща в хора между раждането и смъртта именно в състоянието, което наричаме будност или бодърствуване; докато по
време
на съня ние сме, така да се каже, „понижени“ в степента на нашето съзнание.
Ако прегледате още веднъж лекционния цикъл, изнесен от мен през 1914 върху живота между смъртта и новото раждане, Вие ще откриете отделни подробности, които несъмнено ще се явят в подкрепа на лекциите от последните дни и седмици. Днес бих желал да насоча Вашето внимание към онази смяна в основните състояния на живота, която се извършва през периода между смъртта и новото раждане. Тя впрочем е толкова характерна, колкото и смяната между будност и сън в условията на земния живот.
Ние притежаваме нашето нормално съзнание което практически ни превръща в хора между раждането и смъртта именно в състоянието, което наричаме будност или бодърствуване; докато по време на съня ние сме, така да се каже, „понижени“ в степента на нашето съзнание.
Нощем, докато спим, нашето съзнание се намира под прага на будността и ние регистрираме процесите, които се разиграват от заспиването до пробуждането по един крайно незадоволителен и смътен начин: или съвсем смътно по време на дълбокия сън, или под формата на сънища, когато определени реминисценции от ежедневието, както и вътрешни процеси на организма се проявяват като едни или други образи. Една подобна смяна се извършва и в живота между смъртта и новото раждане. След смъртта, радикално се променя и отношението ни към състоянията, които са характерни за нас при условията на земния живот.
към текста >>
Нощем, докато спим, нашето съзнание се намира под прага на будността и ние регистрираме процесите, които се разиграват от заспиването до пробуждането по един крайно незадоволителен и смътен начин: или съвсем смътно по
време
на дълбокия сън, или под формата на сънища, когато определени реминисценции от ежедневието, както и вътрешни процеси на организма се проявяват като едни или други образи.
Ако прегледате още веднъж лекционния цикъл, изнесен от мен през 1914 върху живота между смъртта и новото раждане, Вие ще откриете отделни подробности, които несъмнено ще се явят в подкрепа на лекциите от последните дни и седмици. Днес бих желал да насоча Вашето внимание към онази смяна в основните състояния на живота, която се извършва през периода между смъртта и новото раждане. Тя впрочем е толкова характерна, колкото и смяната между будност и сън в условията на земния живот. Ние притежаваме нашето нормално съзнание което практически ни превръща в хора между раждането и смъртта именно в състоянието, което наричаме будност или бодърствуване; докато по време на съня ние сме, така да се каже, „понижени“ в степента на нашето съзнание.
Нощем, докато спим, нашето съзнание се намира под прага на будността и ние регистрираме процесите, които се разиграват от заспиването до пробуждането по един крайно незадоволителен и смътен начин: или съвсем смътно по време на дълбокия сън, или под формата на сънища, когато определени реминисценции от ежедневието, както и вътрешни процеси на организма се проявяват като едни или други образи.
Една подобна смяна се извършва и в живота между смъртта и новото раждане. След смъртта, радикално се променя и отношението ни към състоянията, които са характерни за нас при условията на земния живот.
към текста >>
Тук на Земята ние сме изградени от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а след смъртта от Азът, Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух макар и на първо
време
те да са само в своя зародишен вид.
Вчера посочих колко различни са опитностите на човека преди и след неговата смърт. Между смъртта и новото раждане ние имаме такива опитности, които ни показват нашия Аз в неговите действия, в неговите волеви импулси. В духовния свят след смъртта, „нормално“ е точно това съзнание, което ни прави сигурни в нашия Аз; по същия начин и тук на Земята е „нормално“ именно будното, а не спящото съзнание.
Тук на Земята ние сме изградени от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а след смъртта от Азът, Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух макар и на първо време те да са само в своя зародишен вид.
Впрочем между смъртта и новото раждане, Азът е най-долният член. Тук на Земята ние имаме нашия вътрешен Аз с помощта на будното съзнание. След смъртта ние имаме нашия Аз като една външна опитност, екстериоризирана в нашите действия, в нашите волеви импулси, които изживяваме по такъв начин, сякаш те ни озаряват от Земята.
към текста >>
По
време
на тези състояния ние постигаме едно свръхчовешко познание и едва то ни дава възможността да подготвим следващата си земна инкарнация при това не произволно, а с оглед необходимостта.
Ако между смъртта и новото раждане бихме изживявали само онова, което ни позволява нашият собствен Аз, ние изобщо нямаше да изживеем всички онези процеси за тях вече стана дума, които са безусловно необходими за следващата инкарнация. Ние можем да постигнем това само чрез ритмичната смяна между нормалните състояния на съзнанието от една страна и съзнанието на Архангелои от друга. Към всичко, което описваме, се намесва и Йерархията на Архаите. Архаите проникват в нормалното съзнание между смъртта и новото раждане като един вид спомени, също както в земното подсъзнание се появяват сънищата. И така, между смъртта и новото раждане, ние притежаваме онази степен на съзнание, която описахме вчера, но тя бива прекъсвана от периодично настъпващи състояния на свръхсъзнание.
По време на тези състояния ние постигаме едно свръхчовешко познание и едва то ни дава възможността да подготвим следващата си земна инкарнация при това не произволно, а с оглед необходимостта.
към текста >>
Настъпва
време
, когато той наистина се преобразява в свят на инспирацията.
И сега, оказва се, че в този протъкан от образи свят е включен и светът на Ангелои, на Ангелите. А за да стигнем до инспирация, ние ще трябва да бъдем инспирирани от сфери, които са извън пределите на този образен свят.
Настъпва време, когато той наистина се преобразява в свят на инспирацията.
И в неговите инспирации се носят Съществата на Архангелои.
към текста >>
Когато обаче сме напреднали до света на Архаи, за нас е дори възможно с помощта на Архаи отново да от правим поглед назад към всичко онова, което вече сме изживели всред висшите Йерархии по
време
то на един или друг предишен живот между смъртта и поредното ново раждане.
Когато обаче сме напреднали до света на Архаи, за нас е дори възможно с помощта на Архаи отново да от правим поглед назад към всичко онова, което вече сме изживели всред висшите Йерархии по времето на един или друг предишен живот между смъртта и поредното ново раждане.
И ние ще открием, че зад Архаите в този свръхсетивен свят лежат онези Същества, които Библията нарича Елохими, същите, които в моята „Тайна Наука“ ще откриете под името Духове на Формата.
към текста >>
На първо
време
, мисловният свят се разкрива пред нас като един свят на образни и живи мисли.
На първо време, мисловният свят се разкрива пред нас като един свят на образни и живи мисли.
Вие изобщо не трябва да си въобразявате, че това, което живее в главите Ви като една или друга мисъл, притежава някаква реалност. Както зад сетивния свят са скрити определени свръхсетивни Същества в случая: Духовете на Формата, така стоят нещата и с мисловния свят. За обикновеното съзнание мислите са най-вече бързопреходни и неуловими сенки. Но както в нежната тъкан на сетивния свят, така и в мисловния свят са скрити определени духовни Същества. И ако чрез имагинацията и инспирацията се издигнем до по-висшите степени на познание този път често е описван в моите лекции и книги, тогава ние ще можем да възприемаме и действието на друг вид духовни Същества в нашия мисловен свят.
към текста >>
За съ
време
нното човечество, дълбокият вътрешен живот на звуците е потънал в мрака на подсъзнанието.
В днешната интелектуалистична епоха човек едва ли извлича от звука нещо повече от един информативен сигнал.
За съвременното човечество, дълбокият вътрешен живот на звуците е потънал в мрака на подсъзнанието.
На днешния човек трябва само да се напомни, че той разполага с такива духовни сили, които биха го подкрепили, ако поиска да разбере, как в звуците, в музикалните тембри и нюанси на звуците е скрит един първичен елемент на живота.
към текста >>
Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото
време
да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията.
Но само ако слезем надолу до Ангелои, само тогава ще открием както си спомняте и от други мои лекции личното, индивидуалното отношение на човека към своя Ангел, това индивидуално отношение на човека към своя Ангел действува така да се каже по един двойнствен начин. От една страна то може да се отправи навътре.
Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията.
В много отношения фантазията има в себе си и нещо творческо, нещо индивидуално творческо, както езика; и общо взето, в основата на езика лежи именно дейността на фантазията. Обикновено човек изживява езика като нещо абстрактно. Той далеч не винаги усеща как геният на езика един Арх-Ангелои размахва крилете си в нашия говор. По същия начин човек пропуска да отбележи и как фантазията ако е с подчертан луциферически елемент неусетно се превръща във фантастика. Човекът дори не предполага как в неговата фантазия същност се промъква един истински Ангел.
към текста >>
Но на
време
то всичко това беше нещо външно.
Само че подобно възражение издава именно дълбокия материализъм на този мистик, който досега не е разбрал, че в действителност привидният материален свят е нещо духовно. Духовни са не само абстрактните ни душевни изживявания, които са отзвуци от външните впечатления между раждането и смъртта, духовни са и нашите вътрешни органи бели дробове, сърце, и т.н. Само пред обикновеното съзнание те застават в своята материална форма; всъщност те са последица от Духа. Вие добре знаете: Човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Те са, така да се каже, негово лично притежание.
Но на времето всичко това беше нещо външно.
И едва след въздействието на някаква антропософска книга или лекция, външният свят за почна да се приближава към Вас, нали. Наред с това обаче, Вие носите в себе си материалните органи бели дробове, сърце, черен дроб, мозък и т.н. Всички те също са последица от Вашите вътрешни изживявания. Ако тук схематично бихме означили човека с неговите вътрешни органи (рис. 7 и 8), всичко това ще се окаже последица от опитностите между смъртта и новото раждане; естествено не последица от физическата материя, която идва със зачатието, раждането и т.н., а последица от живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И ако се задоволяваме единствено с официалните възгледи на съ
време
нната анатомия и физиология за нашите вътрешни органи, тогава ние ще бъдем изправени пред Майя в много по-голяма степен, отколкото ако просто се отнасяше за външния свят.
Практически в тези органи кипи животът на един цял невидим и свръхсетивен свят.
И ако се задоволяваме единствено с официалните възгледи на съвременната анатомия и физиология за нашите вътрешни органи, тогава ние ще бъдем изправени пред Майя в много по-голяма степен, отколкото ако просто се отнасяше за външния свят.
към текста >>
Нима по
време
на земния си живот ние стигаме до света по друг начин, освен чрез нашите спомени?
И нима не е така, скъпи мои приятели?
Нима по време на земния си живот ние стигаме до света по друг начин, освен чрез нашите спомени?
Все някога ще трябва да се замислим върху това, какво всъщност можем да извлечем от нашите спомени, от силата на нашето спомняне. Ето, ние поглеждаме към нашата вътрешна организация, и се докосваме до света, който изживяваме външно. Ние разполагаме с този свят; ние можем да от правим поглед към душевните образи, които носим в себе си, и то по такъв начин, че външният живот напълно да се „отлее“ и пренесе в тях, в душевните образи. И ако се обърнем назад към образите на тези паметови сили, към образите, които извличаме от спомнянето, ние започваме да разбираме нашия живот по съвсем нов начин. Отправим ли поглед към нашата телесна организация, тогава вече вникваме в мащабите и същността на основните мирови процеси.
към текста >>
Обаче в същото
време
Антропософията е и космософия.
Обаче в същото време Антропософията е и космософия.
Защото както от спомените може да се изгради една чудесна представа за нашия живот, така и от антропософското познание могат да се извлекат така да се каже откъслечни и обобщени спомени за света; нещо повече: Антропософското познание е идентично със спомените за света, с мировите процеси, с космософията. Антропософията е космософия. Двете изобщо са немислими една без друга. Космософията и Антропософията си принадлежат взаимно. Човекът може да бъде открит в Космоса, Космосът може да бъде открит в човека.
към текста >>
18.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Това, което в Изтока и Африка под формата на човешко познание предшествуваше Гърция и Рим, беше коренно различно от всичко онова, което гърците осъществиха по толкова забележителен начин, коренно различно от това, което по-късно римляните превърнаха в нещо абстрактно, коренно различно и от „познанието“ в нашата съ
време
нна епоха, която все повече затъва в посредственост и материализъм.
Впрочем човешкото познание прие един съвсем друг характер от този, който притежаваше в миналото, тъкмо с идването на гръцко-римската епоха.
Това, което в Изтока и Африка под формата на човешко познание предшествуваше Гърция и Рим, беше коренно различно от всичко онова, което гърците осъществиха по толкова забележителен начин, коренно различно от това, което по-късно римляните превърнаха в нещо абстрактно, коренно различно и от „познанието“ в нашата съвременна епоха, която все повече затъва в посредственост и материализъм.
към текста >>
По
време
то на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят.
По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят.
Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила. Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос. Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят. А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса. Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
към текста >>
Обаче дори и по
време
то на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила.
По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят.
Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила.
Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос. Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят. А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса. Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
към текста >>
Вчера посочихме: съ
време
нният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг.
Да, такъв беше характерът на човешкото познание през онези древни епохи. С помощта на своето образно познание, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло.
Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг.
Така че това, което носим в себе си като органи, като мозък, бели дробове, сърце, черен дроб, е израз на целия Космос. Както даден спомен съдържа в себе си един или друг процес, който може да бъде повторно изживян, така и в своите вътрешни органи, в белите дробове, сърцето и т.н. човек носи целия свят, целия Космос. И древната мъдрост се състоеше точно в това, че тези отделни органи загатваха за неща, които се отнасяха до целия Космос.
към текста >>
Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по
време
то на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела.
Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна.
Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела.
Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>
Но сега те чувствуваха как тази мъдрост ставаше все по-абстрактна и с течение на
време
то те престанаха да я разбират.
С напредването на Четвъртата следатлантска епоха се очерта един културен елемент, който се изразяваше в следното: Хората чувствуваха, че доскоро душите им бяха отворени за древната мъдрост, че за да им донесат мъдростта, при тях слизаха свръхчовешки Същества.
Но сега те чувствуваха как тази мъдрост ставаше все по-абстрактна и с течение на времето те престанаха да я разбират.
Това, което дотогава се вливаше в тях от духовния свят, сега изгуби напълно своето значение.
към текста >>
Но все пак, и в Гърция, и в Рим включително до зазоряването на нашата съ
време
нна епоха се запази нещо, което можем да наречем „традиция на древната мъдрост“.
Но все пак, и в Гърция, и в Рим включително до зазоряването на нашата съвременна епоха се запази нещо, което можем да наречем „традиция на древната мъдрост“.
И тази древна мъдрост е запазена в много по-голяма степен, отколкото си мислят днешните хора.
към текста >>
Да, ние се възхищаваме от теологията, която изпълва всяка страница на Дантевата „Божествена комедия“, но в същото
време
не забравяме, че Данте извоюва много от новите си представи и възгледи именно с помощта на своя учител Брунето Латини.
Да, ние се възхищаваме от теологията, която изпълва всяка страница на Дантевата „Божествена комедия“, но в същото време не забравяме, че Данте извоюва много от новите си представи и възгледи именно с помощта на своя учител Брунето Латини.
И аз многократно съм изтъквал, че въпреки подчертания теологизиращ елемент, тук беше вложен изключително мощен луциферически заряд.
към текста >>
Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във
време
то проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост.
Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните. В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл. Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област.
Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост.
И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н. Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
към текста >>
Всичко, което се развива в нашата съ
време
нност като материалистическа наука, черпеща импулсите си от смекчаваната в човека болка, е от ариманическо естество.
Всичко, което се развива в нашата съвременност като материалистическа наука, черпеща импулсите си от смекчаваната в човека болка, е от ариманическо естество.
Да, ние сме свидетели на това, как тази материалистическа наука напредва с всеки изминат ден. Човекът сам допринася за този напредък. Но доколкото човекът развива тази наука, дотолкова и Ариман успява да се свърже с него. Както Луцифер се намесва навсякъде, където се развива изкуството, така и Ариман се намесва в областта на техниката, изобщо намесва се в това, което се стреми да превърне човека в машина; Ариман иска да похити правилното човешко мислене и да превърне човека в механичен изпълнител било то като морален автомат, било то като верноподаник в сложния държавен механизъм. Тук е истинската причина за всичко, което настъпи от Ренесанса насам.
към текста >>
Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото
време
които са от ариманическо естество завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът би останал прикован към Земята.
Единствената сила, която можем да противопоставим срещу този ход на събитията след Ренесанса, е правилното разбиране на Христос.
Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото време които са от ариманическо естество завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът би останал прикован към Земята.
Човекът не би могъл да стигне до Бъдещия Юпитер. Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман. Външният образ на това спасение ще откриете на много места в моите мистерийни драми. Ако Христовият Импулс в нас би действувал непълно и в смисъла на досегашната теология, това би означавало и едно непълно преодоляване на човека, едно преодоляване чрез Ариман. В този случай материалистическата наука, техниката и индустрията биха осъдили човека на планетарната смърт, която очаква нашата Земя, с други думи, те биха го превърнали в строителен елемент, в нещо като вкаменелост изобщо в материал за нуждите на Ариман.
към текста >>
Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съ
време
нна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство.
Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство.
Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение. Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия! Да не позволят на човека някакви действия! Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот. Обаче човекът стана личност.
към текста >>
Да, луциферическите Същества насърчават тази свръхземна и свръхчовешка мъдрост, но в същото
време
те отклоняват човешкия Дух от непосредствените земни задачи.
Да, луциферическите Същества насърчават тази свръхземна и свръхчовешка мъдрост, но в същото време те отклоняват човешкия Дух от непосредствените земни задачи.
И тогава официалната материалистическа наука изведнъж се оказва лишена от основание и вътрешен смисъл; оказва се лишена от реалните сили на Духа. Те вече не интересуват никого.
към текста >>
Те изпълват човека с омраза срещу всеки нов стил, срещу всяка нова форма, която би могла да възникне в душата на съ
време
нния човек; те биха искали да запазят предишните форми, понеже тези форми са заимствувани от свръхземния свят.
По същия начин луциферическите Същества искат да превърнат изкуството в нещо безжизнено, те омагьосват човека с художествени форми, които не могат да служат на Духа. Те искат да имат около себе си един непрекъснат Ренесанс.
Те изпълват човека с омраза срещу всеки нов стил, срещу всяка нова форма, която би могла да възникне в душата на съвременния човек; те биха искали да запазят предишните форми, понеже тези форми са заимствувани от свръхземния свят.
към текста >>
Разбира се, след
време
никой не си спомня тези права и задължения, но в момента те са най-важното.
По този начин те биха искали така да преформират Земята, че да не и позволят да премине в Бъдещия Юпитер. Те впрочем искат не да парализират човешкия порив към действие, а да шаблонизират, да програмират този порив. Ариман е най-големият застъпник и ентусиаст за програмните действия. Той е вдъхновител на всевъзможните правилници, устави и регламенти. Щом Ариман се вмъкне в даден комитет, подготвящ един или друг регламент, тогава той е като риба във вода: 1, 2, 3 първо трябва да се направи това, после трябва да се направи онова, на трето място: този участник има тези права, на четвърто място: Другият участник има тези задължения и т.н.
Разбира се, след време никой не си спомня тези права и задължения, но в момента те са най-важното.
И когато регламентът е готов, хората започват да служат на Ариман. Тогава те започват да се обръщат към този или онзи параграф.
към текста >>
Пред нас са двата крайни полюса на съ
време
нното човечество: Самотните мечтатели със затворени очи, които не умеят да различават дори своите собствени действия, и онези, които просто не се нуждаят от очи, понеже краката им са здраво впримчени в дебелите въжета, с които те влачат своя товар, а товарът това всъщност е параграф номер Х или Y.
Човекът е застанал в самия център на борбата между Луцифер и Ариман и общо взето това, което описах може би прекалено картинно, представлява самата същност на нашата култура. От едната страна виждаме онези хора, които са приели за свой идеал да медитират с кръстосани крака като някоя от статуите на Буда; с атрофирани и без помощни нозе, но с набъбнали глави, те искат да проникнат в мистичните бездни на съществуванието. От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убийствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг; толкова активни са те в своите крака, че създават впечатлението: Главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не участвува в това, което те вършат.
Пред нас са двата крайни полюса на съвременното човечество: Самотните мечтатели със затворени очи, които не умеят да различават дори своите собствени действия, и онези, които просто не се нуждаят от очи, понеже краката им са здраво впримчени в дебелите въжета, с които те влачат своя товар, а товарът това всъщност е параграф номер Х или Y.
към текста >>
Разбира се, ние често виждаме как съ
време
нният човек се бунтува срещу ариманизма, как ругае бюрокрацията тази чиста форма на ариманизъм, как се възмущава от шаблонните методи на обучение и т.н.
Разбира се, ние често виждаме как съвременният човек се бунтува срещу ариманизма, как ругае бюрокрацията тази чиста форма на ариманизъм, как се възмущава от шаблонните методи на обучение и т.н.
обаче в край на сметка, само за да пропадне още по-дълбоко в блатото, от което иска да излезе.
към текста >>
И едва ли можем да правим нещо друго в нашата съ
време
нна епоха, освен да развиваме ариманическите изкуства, да стенографираме, да препечатваме на нашите пишещи машини и т.н.
И едва ли можем да правим нещо друго в нашата съвременна епоха, освен да развиваме ариманическите изкуства, да стенографираме, да препечатваме на нашите пишещи машини и т.н.
Всичко това е във висша степен ариманизиране на нашата култура. Ако обаче успеем да вградим Духа в устоите на нашата култура, ние ще сме в състояние сами да извисим в „Сферите на Духа всичко онова, което по толкова съмнителен начин проявява ариманическото си влияние в стенографирането, употребата на пишещите машини и т.н.; с други думи ще сме в състояние да спасим самия Ариман. Естествено, подобно начинание е възможно само при пълен контрол над нашия собствен духовен живот. Всеки материалистично настроен човек, всеки човек, който стенографира или работи с пишещата и машина, попада дълбоко в ариманическия елемент. Вие добре разбирате тук не става дума за едно формално отрицание, тук не става дума за рязък и съкрушителен удар срещу нарастващата демонология; нещата се свеждат до това, че трябва да бъдат спасени самите демони.
към текста >>
Общо взето, можем да заявим: Експанзията на демоническия елемент в хода на съ
време
нната цивилизация фактически блика единствено от предпочитанията към ариманическото изкуство.
Това може да се потвърди навсякъде, включително и до най-малките подробности.
Общо взето, можем да заявим: Експанзията на демоническия елемент в хода на съвременната цивилизация фактически блика единствено от предпочитанията към ариманическото изкуство.
Защото това, което стенографираме и разпространяваме за целите на тази ариманическа култура, би могло да остане и ненаписано. Обикновено всички се досещат какво може да поднесе тя. И общо взето, нищо не се налага да бъде фиксирано. Съдържанието е несъществено и индиферентно. Единственото, което идва в съображение, е самото ариманическо изкуство.
към текста >>
От твърде особено значение ще се окаже и обстоятелството, че съ
време
нната Духовна Наука прониква дълбоко в различните научни дисциплини и от безплодни и празни науки ги превръща в единна и жива Духовна Наука, така че отделните дисциплини ако мога така да кажа стават съставни части на тази единна и жива Духовна Наука.
От твърде особено значение ще се окаже и обстоятелството, че съвременната Духовна Наука прониква дълбоко в различните научни дисциплини и от безплодни и празни науки ги превръща в единна и жива Духовна Наука, така че отделните дисциплини ако мога така да кажа стават съставни части на тази единна и жива Духовна Наука.
Ето как те ще се деариманизират и чрез едно внимателно и правилно развитие ще намерят истинското си място в онзи световен ред, който описах днес пред Вас с оглед на противоположността между Луцифер и Ариман.
към текста >>
Понякога може би е по-приятно за подобни неща да се говори в академична и абстрактна форма, а не с конкретни образи, обаче съ
време
нната Духовна Наука, антропософската Духовна Наука има конкретна и строга за дача: да проникне в непосредствения бит и да назове всичко с точните му имена.
Понякога може би е по-приятно за подобни неща да се говори в академична и абстрактна форма, а не с конкретни образи, обаче съвременната Духовна Наука, антропософската Духовна Наука има конкретна и строга за дача: да проникне в непосредствения бит и да назове всичко с точните му имена.
Само така хората могат да се издигнат до едно истинско и здраво светоусещане.
към текста >>
19.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Когато на първо
време
се придържаме към факта, че в най-широк смисъл формата на човешкото тяло зависи от цялостния живот на човека, необходимо е след като вече сме решили да вникнем в действителната форма на човека да спрем вниманието си тъкмо върху този „цялостен“ живот.
За да разширим и задълбочим познанията, които натрупахме през последните седмици, днес отново ще се опитаме да говорим за човека според неговата фигура, според неговата телесна форма.
Когато на първо време се придържаме към факта, че в най-широк смисъл формата на човешкото тяло зависи от цялостния живот на човека, необходимо е след като вече сме решили да вникнем в действителната форма на човека да спрем вниманието си тъкмо върху този „цялостен“ живот.
Ако си представите как според формата на своята глава човекът е едно действително отражение на космическите сфери, Вие ще се съгласите, че фактически от страна на своята глава човекът активно присъствува в космическите простори на цялата Вселена. Да, човекът присъствува в цялата Вселена, макар и от друга страна той да е едно затворено цяло; и тези неща могат да бъдат разбрани само ако проследим внимателно и точно отношенията на човека спрямо заобикалящия го свят.
към текста >>
И доколкото при раждането е пренесъл главата си от духовния свят „долу“ във физическото съществувание, той може да се вгледа назад към своята вътрешна духовно-душевна организация: Както в сегашната си инкарнация, така и за периода от
време
преди да е бил инкарниран във физическото тяло.
И тогава ние заставаме пред формата на човешкото тяло и си казваме: Благодарение на своето мислене, доколкото то е свързано с главата, човек се обръща към целия Космос.
И доколкото при раждането е пренесъл главата си от духовния свят „долу“ във физическото съществувание, той може да се вгледа назад към своята вътрешна духовно-душевна организация: Както в сегашната си инкарнация, така и за периода от време преди да е бил инкарниран във физическото тяло.
Може би най-добре ще онагледим тази мисъл, ако си представим как човек се приближава към своето познание не по друг начин, а като се вглежда в себе си. И когато развиваме науката за числата, геометрията и т.н., това е наистина едно „вглеждане в себе си“, една „интроспекция“. Аз стигам до закономерностите в геометрията само поради това, че съм „човек“, само поради това, че мога да извличам пространствените закономерности от самия себе си. Обаче от друга страна ние знаем: Тези закономерности са валидни за целия Космос. В такъв случай, когато отправяме поглед навън, ние по необходимост констатираме: в целия външен свят цари един геометричен ред, обаче и самите очи са геометрично изградени, те са само частен случай от всеобщия геометричен порядък.
към текста >>
Преди
време
споменах, че когато проучваме човека, нещата изглеждат така, сякаш той се отнася към себе си като към минерал.
Преди време споменах, че когато проучваме човека, нещата изглеждат така, сякаш той се отнася към себе си като към минерал.
По този начин човек се присъединява към външните природни сили. И ние ще допълним: Това включване във външните природни сили помислете само, че когато ходите, Вие непосредствено се включвате във външните природни сили; ако стъпите неправилно, Вие падате е фактически стремеж към равновесие.
към текста >>
Разбира се, в хода на
време
то, над човека изгряват и други звезди.
Виждате ли, древните имаха ясното усещане за това и знаеха: Определена част от звездното небе действува върху човека по такъв начин, че го формира отвън, от Космоса.
Разбира се, в хода на времето, над човека изгряват и други звезди.
Констелациите се променят. Ако обаче мислено се поставим на мястото на един грък, който размишлява върху тези неща, те биха ни изглеждали по следния начин: Ето, звездите, които са в близост до Овена, действуват отвън, както впрочем и тези, които са в близост до Телеца, Близнаците и Рака. Благодарение на тези съзвездия: Овен, Телец, Близнаци и Рак, човек има своето „вглеждане назад“ към Космоса, своя та вътрешна подвижност, своето себе-докосване, своето себе-заграждане. А с помощта на противоположните съзвездия, които са покрити от Земята, човекът израства като ловец чрез Стрелеца, израства като скотовъдец чрез Козирога, напредва в своето земеделие представете си например примитивното земеделие, при което човек засажда семената и ги полива с вода чрез Водолея. И накрая той става търговец чрез онази част от звездното небе, която му помага да плува по моретата.
към текста >>
Виждате ли, за древните хора тази дълбока връзка между Космоса и човека беше един очевиден факт; за съ
време
нното човечество обаче тя потъна в непрогледен мрак.
Виждате ли, за древните хора тази дълбока връзка между Космоса и човека беше един очевиден факт; за съвременното човечество обаче тя потъна в непрогледен мрак.
Днешните хора повтарят: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв... Рисуват един овен и общо взето, нямат дори предчувствие за истинската стойност на тези неща. Ако се вгледаме в едно древно изображение на Овена, вие ще се уверите, че тук няма място за ни какъв натурализъм; ударението е поставено преди всичко върху факта, че Овенът гледа назад и точно в този жест е скрита основната сила на Овена. И тази отметната назад глава символизира не друго, а първоначалния порив, първоначалния поглед на човека назад към Космоса, който живее в самия него. Така че ние не трябва да гледаме Овена по един натуралистичен и повърхностен начин. Същественото тук е не самата фигура, а отметнатата назад глава.
към текста >>
Да, през онази предишна епоха на Рибите, човекът беше етерно същество, а в съ
време
нната епоха на Рибите той общо взето повтаря своето тогавашно развитие.
Всичко, което се разви по-късно в областта на технологиите, индустрията и т.н., е при-също на Рибите и само по себе си, то е едно повторение. Помислете: Ние живеем в епохата на Рибите и всъщност през тази епоха възникна цялата днешна технокрация, цялата ни машинизирана култура и т.н. Ако се върнем назад към епохата на Овена, ще открием онези четири често срещани професии, които макар и непрекъснато модифицирани все още държаха човека в постоянна и здрава връзка с природата. Ако се върнем още по-назад в епохата на Телеца, в Третата, Втората и Първата следатлантска епоха, в последната, предпоследната атлантска епоха и т.н. отново до епохата на Рибите, ние бихме открили тогавашния човек като едно етерно същество, което никога още не е слизало във физическия свят.
Да, през онази предишна епоха на Рибите, човекът беше етерно същество, а в съвременната епоха на Рибите той общо взето повтаря своето тогавашно развитие.
И той го повтаря от средата на 15 век, макар и по един твърде абстрактен начин. На времето човекът израстваше конкретно в специфично-човешките си свойства. От тогава насам той израства в своите абстракции, защото машините с които толкова се гордеем са също една абстракция. Така че с новото настъпване на Риби, човекът неизбежно попада в онези елементи, които започват да „разхлабват“ старите връзки; През следващата епоха на Водолея, това „разхлабване“ ще напредва и тогава, ако не се придържа към духовния свят, човек просто ще отпадне от еволюцията и ще изгуби всякакви връзки със света на Космоса. Именно заради това повторение, човекът е длъжен да се съобразява с духовния свят.
към текста >>
На
време
то човекът израстваше конкретно в специфично-човешките си свойства.
Ако се върнем назад към епохата на Овена, ще открием онези четири често срещани професии, които макар и непрекъснато модифицирани все още държаха човека в постоянна и здрава връзка с природата. Ако се върнем още по-назад в епохата на Телеца, в Третата, Втората и Първата следатлантска епоха, в последната, предпоследната атлантска епоха и т.н. отново до епохата на Рибите, ние бихме открили тогавашния човек като едно етерно същество, което никога още не е слизало във физическия свят. Да, през онази предишна епоха на Рибите, човекът беше етерно същество, а в съвременната епоха на Рибите той общо взето повтаря своето тогавашно развитие. И той го повтаря от средата на 15 век, макар и по един твърде абстрактен начин.
На времето човекът израстваше конкретно в специфично-човешките си свойства.
От тогава насам той израства в своите абстракции, защото машините с които толкова се гордеем са също една абстракция. Така че с новото настъпване на Риби, човекът неизбежно попада в онези елементи, които започват да „разхлабват“ старите връзки; През следващата епоха на Водолея, това „разхлабване“ ще напредва и тогава, ако не се придържа към духовния свят, човек просто ще отпадне от еволюцията и ще изгуби всякакви връзки със света на Космоса. Именно заради това повторение, човекът е длъжен да се съобразява с духовния свят.
към текста >>
20.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
По
време
на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса.
Към това обаче ние трябва да прибавим следното. В една от рисунките аз показах как в човешката фигура може да се вмести целият животински кръг. Като първоначален образ на човешката фигура трябваше да посочим човешкия ембрион. Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи принципи на животинския кръг. Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма.
По време на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса.
А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре. Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг. Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот. Животното запазва хоризонталното положение на своя гръбначен стълб. Обикновено главата му виси в края на гръбначния стълб.
към текста >>
А по
време
на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре.
В една от рисунките аз показах как в човешката фигура може да се вмести целият животински кръг. Като първоначален образ на човешката фигура трябваше да посочим човешкия ембрион. Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи принципи на животинския кръг. Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма. По време на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса.
А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре.
Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг. Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот. Животното запазва хоризонталното положение на своя гръбначен стълб. Обикновено главата му виси в края на гръбначния стълб. И фактически животното запазва в много по-голяма степен първоначалната форма на животинския кръг.
към текста >>
Изправяйки главата си през
време
то на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот.
Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи принципи на животинския кръг. Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма. По време на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса. А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре. Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг.
Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот.
Животното запазва хоризонталното положение на своя гръбначен стълб. Обикновено главата му виси в края на гръбначния стълб. И фактически животното запазва в много по-голяма степен първоначалната форма на животинския кръг. По тази причина обаче неговата глава се оказва безпомощна и тя не му осигурява каквато и да е следа от никакъв предишен живот.
към текста >>
За определен период от
време
те нямат нищо общо с материята.
Както вече видяхме, формата на човешкото тяло е изградена според животинския кръг. Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13). Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния свят на човека. И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг. Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес.
За определен период от време те нямат нищо общо с материята.
Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек. Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация. Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния свят. Ето защо отново подчертавам: Пред нас се намира „образният живот“. И образите, които вдишваме, после ще бъдат поети от циркулаторния живот и разнесени из целия организъм.
към текста >>
В същото
време
Вие разбирате и как е устроен „троичния“ човек: нервно-сетивния човек, циркулаторният или ритмичен човек, и двигателно-веществообменният човек.
В същото време Вие разбирате и как е устроен „троичния“ човек: нервно-сетивния човек, циркулаторният или ритмичен човек, и двигателно-веществообменният човек.
Едва чрез размножението възниква нов човешки индивид.
към текста >>
И ако по
време
на земния си живот човек попадне в такава констелация, при която Сатурн не действува върху неговите сетива, той може да стигне до откритието, че тъкмо чрез неговите сетива настъпва едно особено космическо събитие.
Ако човек е на Земята, той естествено изживява такъв период, при който Сатурн е покрит от Слънцето. И ако човек има щастието неговият Сатурн да е плът но покрит от Слънцето, тогава в неговия сетивен живот се заражда така да се каже един силен Слънчев живот. И какво се получава сега? Нека отново се обърнем към окото не за друго, а понеже примерът е особено подходящ. Става така, че в окото трепва един вид порив.
И ако по време на земния си живот човек попадне в такава констелация, при която Сатурн не действува върху неговите сетива, той може да стигне до откритието, че тъкмо чрез неговите сетива настъпва едно особено космическо събитие.
Човекът се изпълва с един порив. Неговата сетивна сила рязко нараства. Да, такива неща са напълно възможни. И ние искаме да говорим за човека не с оглед на днешните изтъркани схеми, а така, че да го осветлим отново, да го осветлим отвсякъде.
към текста >>
А за Меркурий и в същото
време
за развитието на човешкия живот основното беше положението му между Слънцето и Земята.
И сега ние стигаме до веществообмена. Както вече казахме, древната наука гледаше на констелациите по такъв начин, че беше сигурна: Не е важно, че Слънцето може да покрие Меркурий, а че той покрива Слънцето. За древната мъдрост беше нещо много съществено, че Меркурий се намира между Слънцето и Земята. Според тази мъдрост основното за Юпитер беше, че той е извън Слънцето.
А за Меркурий и в същото време за развитието на човешкия живот основното беше положението му между Слънцето и Земята.
Ето защо може да се каже, че Меркурий покрива Слънцето. Вие помните, че при другите случаи винаги Слънцето покриваше планетите; а тук Меркурий покрива Слънцето и това означава, че той задържа и укротява самия живот. Меркурий задържа и укротява Слънчевия живот, но в резултат на това „задържаният“ Слънчев живот разраства вътре в човешкото тяло. Ако този Слънчев живот не би бил задържан простете за израза, но тогава човек веднага би започнал да изхвърля и бълва всичко навън; да, той не би търпял никаква външна материя в себе си и постоянно би изхвърлял всичко навън. Той просто би се отвратил от храненето, защото то би му изглеждало ужасно досадно и скучно.
към текста >>
И така, образите, които човек приема в себе си... Вие не трябва да се смущавате от факта на тяхната „едно
време
нност“, естествено, човек ги образува още в
нахлуват навътре. Материята, която те увличат със себе си (рис. 16, червено) е тук; обаче сега възниква едно „отблъскване“, едно „контра-действие“ в посока нагоре. С други думи, тези образи се отхвърлят обратно като един вид ухо.
И така, образите, които човек приема в себе си... Вие не трябва да се смущавате от факта на тяхната „едновременност“, естествено, човек ги образува още в
към текста >>
На първо
време
бих искал само да загатна за тези неща.
Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот. Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн. А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система. И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния живот, а на другия двигателния живот; така ще получим не друго, а евритмията. В евритмията имаме един непосредствен образ на периферното космическо отношение на човека.
На първо време бих искал само да загатна за тези неща.
към текста >>
21.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по
време
на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята.
Точно „полюсът-глава“ ни отпраща назад към космическите простори на миналото. Ние знаем, че повечето сетива са разположени в главата. Знаем също, че сетивните органи са получили своята първа заложба още през епохата на Стария Сатурн.
И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята.
Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека. И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот. Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало. В своята глава той щеше да носи непосредствените последици от цялото си досегашно космическо развитие. Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
към текста >>
И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по
време
на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот.
Точно „полюсът-глава“ ни отпраща назад към космическите простори на миналото. Ние знаем, че повечето сетива са разположени в главата. Знаем също, че сетивните органи са получили своята първа заложба още през епохата на Стария Сатурн. И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята. Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека.
И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот.
Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало. В своята глава той щеше да носи непосредствените последици от цялото си досегашно космическо развитие. Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
към текста >>
Когато човекът развива формата на своята глава, в същото
време
той е изложен на онези сили, който действуват в нашата епоха докато Слънцето минава през знака на Рибите, Овена, Телеца и т.н.
Когато човекът развива формата на своята глава, в същото време той е изложен на онези сили, който действуват в нашата епоха докато Слънцето минава през знака на Рибите, Овена, Телеца и т.н.
Обаче, както вече казах, човекът изправя своята глава. По този начин тя се издига над животинската глава, така че той ако мога така да кажа се доближава към човешката вертикала, докато животното остава затворено в рамките на животинския кръг.
към текста >>
Нека да продължим: По
време
на възприятието, в сетивата започват да пулсират етерните сили.
Нека да продължим: По време на възприятието, в сетивата започват да пулсират етерните сили.
Нервният организъм е още по-плътно свързан с тялото и там сетивният живот е отслабен. Но като цяло, нервно-сетивният живот получава един образен характер, понеже онези действуващи фактори имащи не образен, а материален характер биват унищожени чрез изправянето на човека по човешката вертикала, докато животното остава затворено в животинския кръг. Животното има само съноподобни представи, а не образни представи като човека. Впрочем съноподобните представи са нещо, което блика от виталния принцип на организма, докато образните пред стави са извлечени в свободния етерен живот, който не е вече свързан с физическото тяло. Тук обаче трябва да изтъкнем и нещо друго.
към текста >>
Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено
време
се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг.
Аз посочих и за тази цел трябваше да си припомним подробности от най-древните епохи как човек напредва в своята външна активност като ловец, като скотовъд, като земеделец и като един кръстосващ по морета и океани търговец. Да, човекът упорствува в тези свои „професии“ и набира сили, защото постепенно се освобождава от влиянията на зодиакалните съзвездия. Животното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите. По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план. Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин.
Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг.
Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса. Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг. Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос.
към текста >>
Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съ
време
нната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса.
По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план. Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин. Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг. Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго.
Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса.
Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг. Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос. По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на животинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия. Сатурн и Юпитер изпра щат своите лъчи към Земята, те действуват върху човека. Човекът, който в своята глава притежава един образен живот, приема в себе си също и образите на тези звездни светове; доколкото развива живота в „полюса-глава“, той приема в себе си и образите от Космоса, от Макрокосмоса.
към текста >>
Ако Вие свържете съ
време
нната епоха с небето на неподвижните звезди и обозначите 12-те съзвездия: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби тогава трябва да отделим ето тези четири зодиакални съзвездия (рис.
Ако Вие свържете съвременната епоха с небето на неподвижните звезди и обозначите 12-те съзвездия: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби тогава трябва да отделим ето тези четири зодиакални съзвездия (рис.
18) и да ги отнесем към главата. От друга страна трябва да помним, че под тяхното въздействие главата се изпълва с това, което наричаме „умиращ живот“. Ето как главата стига до душевното изживяване на образа, до душевното изживяване на представата. Противоположните четири съзвездия за съвременната епоха не и за гръцката са Дева, Везни, Стрелец, Скорпион. И тогава за ритмичния човек ние бихме имали това, което остава в средата, както и но вече от друга страна в лицето на Марс и Меркурий имаме онези планети, които също са разположени по средата.
към текста >>
Противоположните четири съзвездия за съ
време
нната епоха не и за гръцката са Дева, Везни, Стрелец, Скорпион.
Ако Вие свържете съвременната епоха с небето на неподвижните звезди и обозначите 12-те съзвездия: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби тогава трябва да отделим ето тези четири зодиакални съзвездия (рис. 18) и да ги отнесем към главата. От друга страна трябва да помним, че под тяхното въздействие главата се изпълва с това, което наричаме „умиращ живот“. Ето как главата стига до душевното изживяване на образа, до душевното изживяване на представата.
Противоположните четири съзвездия за съвременната епоха не и за гръцката са Дева, Везни, Стрелец, Скорпион.
И тогава за ритмичния човек ние бихме имали това, което остава в средата, както и но вече от друга страна в лицето на Марс и Меркурий имаме онези планети, които също са разположени по средата. И сега човекът застава пред нас като едно същество, което непрекъснато се колебае между „обра за“ и „зародиша“. Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение. Човекът приема животворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност. Той свързва кислорода с въглерода.
към текста >>
И ако отнесем този възглед към нашата съ
време
нна епоха, какво се получава тогава?
Ако човек не е в състояние да разграничи Азът, астралното тяло и етерното тяло, той никога не ще може да обхване душевния живот; ако тези неща не бъдат разбрани конкретно и точно, ние никога няма да стигнем до това, което представляват мислите, чувствата и волята.
И ако отнесем този възглед към нашата съвременна епоха, какво се получава тогава?
към текста >>
После те продължават да ни учат, как на
време
то Декарт и Спиноза се постарали да изследват взаимодействията между тялото и душата, но въпреки всичко нещата си остана ли съвсем абстрактни: от една страна имаме тялото, а от друга душата.
Тогава идват официалните психолози и философи, и започват да обясняват на хората: Практически за душата ние не знаем нищо, и все пак, ако се основаваме на известни факти, трябва да приемем, че съществува някакво „подобие“ на душата, нещо „психоидно“.
После те продължават да ни учат, как на времето Декарт и Спиноза се постарали да изследват взаимодействията между тялото и душата, но въпреки всичко нещата си остана ли съвсем абстрактни: от една страна имаме тялото, а от друга душата.
към текста >>
Ето, такива са плодовете от съ
време
нната цивилизация, плодовете на съ
време
нното образование, които просто не желаят да се докоснат до връзките на човека с Космоса, нито пък да вникнат в двете основни противоположности а именно, как от една страна човек развива в умиращата си глава образите и представите на своя душевен живот, и как от друга страна в своите зародишни сили той развива волевия елемент на душевния живот.
Ето, такива са плодовете от съвременната цивилизация, плодовете на съвременното образование, които просто не желаят да се докоснат до връзките на човека с Космоса, нито пък да вникнат в двете основни противоположности а именно, как от една страна човек развива в умиращата си глава образите и представите на своя душевен живот, и как от друга страна в своите зародишни сили той развива волевия елемент на душевния живот.
към текста >>
Да се говори по този начин за съ
време
нната епоха, може да причинява някому дори и болка; обаче там, където нещата опират до т. нар.
Аз добре зная, че за официалните научни среди тези неща звучат съвсем неприемливо. Впрочем, така и трябва, защото представителите на официалната наука общо взето са вкарали всички понятия в своя словесен калейдоскоп и са изгубили всякакъв усет за действителността. За всеки здравомислещ човек подобни лекции за „психоидните феномени“ не са нищо друго, освен калейдоскоп от думи; всичко, което се изнася за Декарт, Спиноза и т.н., включително до Фехнер, е лишено от смисъл и не е нищо друго, освен калейдоскоп от думи. Единствено то, което може да свърже тези откъслечни и блуждаещи фрази, е основният антропософски възглед за Азът, астралното тяло, етерното тяло и т.н.
Да се говори по този начин за съвременната епоха, може да причинява някому дори и болка; обаче там, където нещата опират до т. нар.
духовен живот, трябва да се говори тъкмо по този начин. Самите философи са вече безпомощни, понеже от десетки години насам те изгубиха вътрешния смисъл на думите и понятията. Днес впрочем се стига до там, че от университетските катедри по философия преподават не философията съвременни естествоизпитатели. И на тях се поверява устното разпространение на философията сред хората! Започна се с Мах, а днес главният представител на тази категория е Дриш.
към текста >>
Днес впрочем се стига до там, че от университетските катедри по философия преподават не философията съ
време
нни естествоизпитатели.
За всеки здравомислещ човек подобни лекции за „психоидните феномени“ не са нищо друго, освен калейдоскоп от думи; всичко, което се изнася за Декарт, Спиноза и т.н., включително до Фехнер, е лишено от смисъл и не е нищо друго, освен калейдоскоп от думи. Единствено то, което може да свърже тези откъслечни и блуждаещи фрази, е основният антропософски възглед за Азът, астралното тяло, етерното тяло и т.н. Да се говори по този начин за съвременната епоха, може да причинява някому дори и болка; обаче там, където нещата опират до т. нар. духовен живот, трябва да се говори тъкмо по този начин. Самите философи са вече безпомощни, понеже от десетки години насам те изгубиха вътрешния смисъл на думите и понятията.
Днес впрочем се стига до там, че от университетските катедри по философия преподават не философията съвременни естествоизпитатели.
И на тях се поверява устното разпространение на философията сред хората! Започна се с Мах, а днес главният представител на тази категория е Дриш. Естество изпитателите проповядват от философските катедри тъкмо защото философите изгубиха цялото съдържание от своите глави, а естествениците имаха поне един минимум от външни сетивни наблюдения. Но за философията, естествено, те говореха още по-безсъдържателно, отколкото философите. А за тях, философите, останаха само думите.
към текста >>
Ето защо аз искрено одобрявам Вашите усилия да проникнете в съдържанието на последните три лекции, в които описвам как макар и да изглежда свързан с Космоса човекът се освобождава от Космоса, запазвайки връзките си с него единствено чрез дейността на „ритмичния човек“; да, човекът се освобождава от Космоса, първо за да развие в пълна независимост спрямо материята мисловния живот като образен живот, и второ, за да развие волята и то по такъв начин, че да съхрани определен вид материя в човешкия зародиш, където тя не е принудена да се вмества в твърдите форми на Макрокосмоса, при което в този „полюс“ човек запазва една пластична подвижност, за да навлезе след
време
в бъдещите епохи на Юпитер, Сатурн и Вулкан.
И все пак, ние трябваше да сме наясно: макар и малко на брой, но в света имаше хора, които се досетиха какво се крие зад „психоидните феномени“ и зад цялото това лъготене; и тези хора прекрасно знаеха в какъв дълбок упадък навлиза нашето университетско образование.
Ето защо аз искрено одобрявам Вашите усилия да проникнете в съдържанието на последните три лекции, в които описвам как макар и да изглежда свързан с Космоса човекът се освобождава от Космоса, запазвайки връзките си с него единствено чрез дейността на „ритмичния човек“; да, човекът се освобождава от Космоса, първо за да развие в пълна независимост спрямо материята мисловния живот като образен живот, и второ, за да развие волята и то по такъв начин, че да съхрани определен вид материя в човешкия зародиш, където тя не е принудена да се вмества в твърдите форми на Макрокосмоса, при което в този „полюс“ човек запазва една пластична подвижност, за да навлезе след време в бъдещите епохи на Юпитер, Сатурн и Вулкан.
към текста >>
И така, за да изведе в подем нашата култура, човекът се нуждае на първо място от една космология, в чийто център да е поставен самият той, а не от съ
време
нната космология, която нехае за човека и го игнорира напълно.
И така, за да изведе в подем нашата култура, човекът се нуждае на първо място от една космология, в чийто център да е поставен самият той, а не от съвременната космология, която нехае за човека и го игнорира напълно.
На второ място той се нуждае от едно учение за свободата, и накрая от една етика, в чиито висини той непрекъснато ще се убеждава, че зародишните сили на космическата еволюция са вложени не другаде, а в способността му да осъществява доброто. Човекът се нуждае от една жива и действуваща етика, не от абстрактни стойности, а от стойности, чието осъществяване е възможно поради техните собствени сили. Космология, учение за свободата, етика това са нещата, от които човекът се нуждае, за да тласне напред културата и самия себе си.
към текста >>
22.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Обаче истинският смисъл на волевата активност остава за нас в пълен мрак, както впрочем и състоянията по
време
на сън.
Както вече знаем, чувственият живот представлява един вид сънуване в условията на будното човешко съзнание. Така че и тук, така да се каже, човек се люшка между будността и съня. Винаги, щом предприемем един волев акт, зад нашата будност прозира дълбокият сън, или ако мога така да се изразя „будният сън“. Будни сме само дотолкова, доколкото можем да облечем в представи нашата собствена активност.
Обаче истинският смисъл на волевата активност остава за нас в пълен мрак, както впрочем и състоянията по време на сън.
към текста >>
И единствено благодарение на това, че ние, така да се каже; изпълваме будния представен живот с постоянните спомени за онези състояния, по
време
на които не изживяваме нищо, т.е.
А това, че се чувствува като едно индивидуално същества, човекът дължи на съня. Ако живееше само буден в своите представи, той щеше да изживява света само като една непрекъсната смяна на образи. Той би се усещал в един съвършен покой, като застинал в една точка на Всемира и целият Космос би съществувал за него под формата на образи; дори и неговият Аз би изглеждал само отражение на цялата космическа панорама.
И единствено благодарение на това, че ние, така да се каже; изпълваме будния представен живот с постоянните спомени за онези състояния, по време на които не изживяваме нищо, т.е.
състоянията на сън от мига на заспиването до мига на пробуждането, само благодарение на тях, ние стигаме до самите себе си. Дори и беглото замисляне над това, кое то искаме, внася в нашето дневно съзнание един съноподобен елемент, обаче от друга страна всичко, за което става дума, пробужда нашето Азово чувство, нашия Азов импулс. В обикновения живот ние не можем да изживеем този Азов импулс съзнателно, ние го изживяваме по-скоро като един тласък, като един удар от дълбините на нашата вътрешна организация.
към текста >>
Обаче Духът живее едно
време
нно в имагинацията, инспирацията, интуицията.
Но работата е там, че в областта на волята е стаена интуицията. Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на действието, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна интуиция. В своята воля човекът е под власт та на интуицията. Сега той излиза навън от своя Азов живот, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята костно-мускулна система. Така че можем да заявим: Интуицията прониква и навлиза в двигателно-веществообменния човек.
Обаче Духът живее едновременно в имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
Той си казва: По
време
на живота между раждането и смъртта а съ
време
нните математици изобщо не се съобразяват с другия живот, който протича между смъртта и раждането практически човекът се намира във външния свят и го възприема от определена гледна точка.
Той си казва: По време на живота между раждането и смъртта а съвременните математици изобщо не се съобразяват с другия живот, който протича между смъртта и раждането практически човекът се намира във външния свят и го възприема от определена гледна точка.
Изобщо при човека винаги трябва да отчитаме и неговия ъгъл на виждане, неговата гледна точка. Нали разбирате светът изглежда съвсем различно в зависимост от това, дали го гледаме от тази страна, или го гледаме откъм отвъдната страна. Ако съм застанал отвъд, това би внесло вече съществена разлика; тогава аз бих Ви наблюдавал от една друга гледна точка. И ако говорим за тези неща конкретно, ако говорим за тях в съответствие с действителността, ние задължително трябва да се съобразим и с конкретната гледна точка, защото, така да се каже, човек никога не може да избяга от действителността.
към текста >>
Обаче всред съ
време
нните мислители има един подчертан копнеж към това, да избягат от действителността, физиците например искат да изключат всякакъв субективен елемент.
Обаче всред съвременните мислители има един подчертан копнеж към това, да избягат от действителността, физиците например искат да изключат всякакъв субективен елемент.
Един съвременен физик наскоро попи та: За кой ли феномен бихме изобщо казали, че той „съществува“?
към текста >>
Един съ
време
нен физик наскоро попи та: За кой ли феномен бихме изобщо казали, че той „съществува“?
Обаче всред съвременните мислители има един подчертан копнеж към това, да избягат от действителността, физиците например искат да изключат всякакъв субективен елемент.
Един съвременен физик наскоро попи та: За кой ли феномен бихме изобщо казали, че той „съществува“?
към текста >>
В съ
време
нното мислене хората изобщо свикнаха да игнорират гледната точка.
Само че той не казва нищо подобно.
В съвременното мислене хората изобщо свикнаха да игнорират гледната точка.
Те я игнорират също и тук, в аналитичната геометрия. Макар че им е доста трудно да отговорят на елементарния въпрос: Къде се намира впрочем този, който наблюдава? Къде е застанал? Каква е гледната му точка? Правилно ли вижда предметите някой, който пропуска да отбележи координатите хикс, игрек и зет?
към текста >>
23.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И все пак, духовните направления на съ
време
нната епоха са изправени пред сериозната задача, да говорят за тези неща тъкмо по начина, според който се говори тук в Дорнах; не да мълчат, а да говорят за тях с все по-голяма настойчивост и енергия.
През последните лекции ние разгледахме взаимните връзки между човека и Космоса. За хора, които са укрепени зад стените на днешните официални концепции за света, подобно преливане от Космоса към човека и от човека към космоса, изглежда меко казано нещо абсурдно. Да, на широките кръгове, подобни възгледи не допадат и биват считани за ненаучни.
И все пак, духовните направления на съвременната епоха са изправени пред сериозната задача, да говорят за тези неща тъкмо по начина, според който се говори тук в Дорнах; не да мълчат, а да говорят за тях с все по-голяма настойчивост и енергия.
Нека да се замислим: Тези неща са изправени по пътя на днешното мислене. И днешното мислене ги отхвърля встрани с цялата си ярост. Обаче така духовният живот на човечеството може да изпадне в неописуема беда.
към текста >>
Разгледахме душевния живот според представите, чувствата и волята, като в същото
време
се опитахме да го свържем с формата на човешкото тяло и със степените на човешкия живот.
Направихме и крачката от тези степени към разбирането на човешката душа. Тогава ние трябваше да пристъпим непосредствено към силите, които действуват в живия човек.
Разгледахме душевния живот според представите, чувствата и волята, като в същото време се опитахме да го свържем с формата на човешкото тяло и със степените на човешкия живот.
А вчера говорихме за въздействията на Духа и за връзките му с душевните качества на човека.
към текста >>
Ако обаче съ
време
нният естествоизпитател чуе как Антропософията извлича белите дробове, сърцето, черния дроб и т.н.
Ако обаче съвременният естествоизпитател чуе как Антропософията извлича белите дробове, сърцето, черния дроб и т.н.
от Космоса, той ще възкликне: „Но това е пълна лудост! “ Да, точно, така ще каже днешният естественик: „Пълна лудост! “ Особено медиците; и те пригласяйки ще потвърдят: „Пълна лудост“. Обаче тъкмо те са длъжни да захвърлят наочниците си и да погледнат това, за което Антропософията говори, право в очите. В подкрепа на тези думи, бих желал да приведа един малък пример.
към текста >>
На
време
то във Виенския университет, мой професор по математика беше уважаваният и високо надарен г-н фон Етингсхаузен.
„Първият факт е този, че преди да стана медик, аз изучавах математика и механика.
На времето във Виенския университет, мой професор по математика беше уважаваният и високо надарен г-н фон Етингсхаузен.
Той държеше лекции, свързани с най-тежките проблеми на математическата физика и успя да пробуди у нас траен интерес към тази дисциплина. Той ни запозна с ученията на Коши и Пуасон, а от Петцвал се научихме да изразяваме и най-сложните проблеми на механиката с помощта на математическите формули.“
към текста >>
И ето че съ
време
нните научни среди за тях става дума трябва да са наясно не само с това, което вече се знае, но и с това, което е все още непознато.
Ето че Бенедикт е бил заедно и с Шкода.
И ето че съвременните научни среди за тях става дума трябва да са наясно не само с това, което вече се знае, но и с това, което е все още непознато.
Практически в многобройните си научни трудове Бенедикт прокарва точно този основен принцип да се съобразяваме с това, което знаем, но и с това, което не знаем. По-нататък той продължава:
към текста >>
И така, Бенедикт настоява да се съобразяваме и с това, което не знаем, а в същото
време
иска от един друг човек да му преведе на френски смисъла на изречението.
И така, Бенедикт настоява да се съобразяваме и с това, което не знаем, а в същото време иска от един друг човек да му преведе на френски смисъла на изречението.
към текста >>
„Необходимо е да разберем как възникват тези строго специфични качества, как от отделните елементи се изгражда целият орган, защо той се намира точно в тези съотношения с другите органи, как се поддържа специфичността на неговите клетки с помощта на хемостатичните и хемодинамичните фактори, как се постига оптималната интензивност на неговите функции с помощта на централната и периферната нервна система, какви са особеностите на изхранването, които гарантират свое
време
нната секреция, кои въздействия се оказват вредни за настъпването на преходни или трайни функционални смущения.“
„Необходимо е да разберем как възникват тези строго специфични качества, как от отделните елементи се изгражда целият орган, защо той се намира точно в тези съотношения с другите органи, как се поддържа специфичността на неговите клетки с помощта на хемостатичните и хемодинамичните фактори, как се постига оптималната интензивност на неговите функции с помощта на централната и периферната нервна система, какви са особеностите на изхранването, които гарантират своевременната секреция, кои въздействия се оказват вредни за настъпването на преходни или трайни функционални смущения.“
към текста >>
„В хода на
време
то подобни въпроси постоянно напират срещу обясненията на официалната наука.“
„В хода на времето подобни въпроси постоянно напират срещу обясненията на официалната наука.“
към текста >>
„Ето защо официалните учения на всяка епоха са предимно неверни, в огромен процент от случаите те съдържат колосални грешки и заблуждения, които дълго
време
тегнат като наследствен грях върху идващите поколения.“
„Ето защо официалните учения на всяка епоха са предимно неверни, в огромен процент от случаите те съдържат колосални грешки и заблуждения, които дълго време тегнат като наследствен грях върху идващите поколения.“
към текста >>
Обаче, скъпи мои приятели, той казва още нещо: Този въпрос казва той въпросът за неизвестното, рано или късно се появява на бял свят, този въпрос непрекъснато звучи в хода на
време
то.
Обаче, скъпи мои приятели, той казва още нещо: Този въпрос казва той въпросът за неизвестното, рано или късно се появява на бял свят, този въпрос непрекъснато звучи в хода на времето.
Но ако се замислим над действителната стойност на тези въпроси, ние би трябвало с прецизните и съвестни възражения на Бенедикт, да чакаме чак до Страшния съд, за да регистрираме известните факти, и да поставяме безброй въпроси за сложността на неизвестното. И накрая книгите на Бенедикт биха се отличавали от другите само по това, че в тях ще се говори най-вече за неизвестното, защото Бенедикт никога не би стигнал до там, че да изнесе нещо неизвестно горе в Космоса, пък и той съвсем забравя, че неизвестното може да бъде обяснено само ако тръгнем от Космоса.
към текста >>
Да, този надпис е стоял над входа на Платоновата академия, което, разбира се, не пречи на съ
време
нните философи пълни невежи в математиката да се произнасят върху Платон.
Обаче математически обновената методология има определена стойност в практическото прилагане на всяка наука. Още Платон когото впрочем Мориц Бенедикт порядъчно ругае е написал над входа на своята академия: „Само за познавачи на математиката“.
Да, този надпис е стоял над входа на Платоновата академия, което, разбира се, не пречи на съвременните философи пълни невежи в математиката да се произнасят върху Платон.
В повечето случаи днес за Платон пишат хора, които, ако Платон би бил жив, щеше да накара да стоят с години пред портата на неговата академия.
към текста >>
24.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Обаче духовно проверените факти показват: както нощем Слънцето продължава да свети макар и в другата Земна половина така и човекът по
време
на своя нощен сън продължава да е обект на волята, само че тази воля е недостъпна за нашето съзнание.
Но волята има и друга страна. Волята действува, волята пулсира в нас и тогава, когато спим. Докато спим, в нас се разиграва цяла верига от вътрешни процеси, и те също са проявление на волята, само че ние не ги възприемаме, именно защото спим.
Обаче духовно проверените факти показват: както нощем Слънцето продължава да свети макар и в другата Земна половина така и човекът по време на своя нощен сън продължава да е обект на волята, само че тази воля е недостъпна за нашето съзнание.
към текста >>
В този случай има нещо нередно в нашата защита, в цялото „антипатизиране“, което човек развива най-вече по
време
на сън.
Обикновено ние не забелязваме как в нашия душевен живот става едно сливане и взаимопроникване на симпатии и антипатии. Обаче в някои абнормни състояния, т.е. когато е абнормна връзката ни с външния свят, тези взаимопроникващи се сили на симпатия и антипатия стават очевидни.
В този случай има нещо нередно в нашата защита, в цялото „антипатизиране“, което човек развива най-вече по време на сън.
Нека да си припомним онова чувство на задушаване, което най-често смущава нашия сън. В душевен смисъл това чувство на задушаване се изживява от човека като недостатъчна защита, като нещо враждебно, което стимулирано от недостатъчния егоизъм иска да нахлуе вътре в него.
към текста >>
Ако антипатичните чувства остават неразбираеми и неизведими от външната среда, източникът им трябва да се търси в могъщите и неудържими антипатии на душата, с други думи в прекомерното нарастване на единия полюс от душевния живот, което се осъществява най-вече по
време
на сън.
Ако човек засили своите антипатии до такава степен, че ги изнесе и горе в своя буден живот, тогава става така, че тези, „антипатизиращи“ си ли успяват да завладеят неговото астрално тяло. Астралното тяло на човека се изпълва с антипатии. И тогава астралното тяло започва да разпространява антипатиите около себе си като един вид абнормна, дисхармонична аура. Но така лесно може да се случи, щото този човек да срещне хора или свои близки, към които преди е бил съвсем неутрален, а сега забележете това той започва да ги възприема с неопределима антипатия; започва да възприема с антипатия дори и хора, които силно обича. Така намират обяснението си и всички разновидности на първичната налудност за преследване.
Ако антипатичните чувства остават неразбираеми и неизведими от външната среда, източникът им трябва да се търси в могъщите и неудържими антипатии на душата, с други думи в прекомерното нарастване на единия полюс от душевния живот, което се осъществява най-вече по време на сън.
към текста >>
Само някои отделни и странни сънища могат да насочат човешкото съзнание към онази воля, която пулсира в нашия организъм по
време
на съня.
Да, ако антипатиите нараснат прекомерно, тогава човек се препълва с ненавист към целия свят, става враг на целия свят. Тази мирова ненавист може да се разширява до ужасяващи размери. И цялата педагогика, всичките социални въздействия трябва да си поставят за цел недопускането на подобна ненавист! Но помислете си сами, че от една страна всичко онова, което напира така стихийно от тайнствените дълбини на човешкия характер, прераства в един клокочещ егоизъм, от който изникват всички разновидности на налудността за преследване; но от друга страна в този клокочещ егоизъм действува и спящата съзидателна воля, която сънят скрива от нас! Ние просто не сме в състояние да разберем как нашите крайници, как целият ни организъм е проникнат от тази вътрешна и спяща воля.
Само някои отделни и странни сънища могат да насочат човешкото съзнание към онази воля, която пулсира в нашия организъм по време на съня.
За обикновеното съзнание както помните от другите лекции тя лежи зад прага на духовния свят. И този, който успее да вникне в това, той може вече да разбира и всичко, което тласка човека към подлостта и злото. Една от дълбоките тайни на живота е вложена тъкмо в това, че ние постигаме уравновесяването на нашите биологични процеси с помощта на онези сили, които ако биха били овладени от съзнанието щяха да превърнат човека в злодей, в инструмент на зло то.
към текста >>
Радикалното зло, което нахлува в съзнателния живот, е нещо, което употребено на правилното място, а именно по
време
на нашия сън действува като съвършен регулатор на биологичните процеси и на изразходваните жизнени сили.
Скъпи мои приятели, нищо на този свят само по себе си не е добро или зло.
Радикалното зло, което нахлува в съзнателния живот, е нещо, което употребено на правилното място, а именно по време на нашия сън действува като съвършен регулатор на биологичните процеси и на изразходваните жизнени сили.
И ако се за питате за истинската същност на енергията, която възстановява изразходваните жизнени сили, Вие трябва да заявите: Това е злото! На този свят злото има своите задачи. Дори ако с помощта на определено духовно обучение хората стигат до тези неща наскоро подчертах това, макар и от друга гледна точка те само ще потвърдят строго личната опитност на древния окултен кандидат, който казваше: Да, тези неща всъщност не могат да бъдат окачествени, защото „грях на устата, която ги изговаря, грях на ухото, което ги чува“. Обаче човекът трябва да знае, че животът е един опасен процес, който го застрашава непосредствено и лично, и че в шеметните бездни на живота, като една сила, чиято употреба е безусловно необходима, пулсира именно злото!
към текста >>
Когато спяща та воля просветне в чувствата и се устреми към представите, настъпва известно просветляване, макар и в същото
време
това да е качествен спад за потъващия в абстракция човек.
Тръгвайки от волята и напредвайки през чувствата, ние стигаме до представите (виж схемата).
Когато спяща та воля просветне в чувствата и се устреми към представите, настъпва известно просветляване, макар и в същото време това да е качествен спад за потъващия в абстракция човек.
Антипатичните чувства все още имат голяма жизнена стойност за човешките изживявания. И щом те пробият в представите, тогава там възникват негативните, отрицателните умозаключения (виж схемата). Практически всичко онова, което ние отхвърляме в живота с нашата разсъдъчна способност, всичко, което логиците наричат „негативни умозаключения“, представлява проникването на антипатичните чувства, респективно на спящата воля там, в човешките представи.
към текста >>
Там описвам, че през тази епоха човекът все още имаше своите мисли така както днес той усеща своите сетивни възприятия; обаче той бързо се приближаваше към състоянието, характерно за нашата съ
време
нна епоха, когато общо взето ангажирани с изграждането на Азът, ние се оказваме лишени от съзнателните връзки с външния свят.
През Четвъртата следатлантска епоха, т.е. през гръцко-римската културна епоха, човекът в значителна степен изгуби непосредствената си връзка с външния свят. Вие помните моята книга „Загадките на философията“.
Там описвам, че през тази епоха човекът все още имаше своите мисли така както днес той усеща своите сетивни възприятия; обаче той бързо се приближаваше към състоянието, характерно за нашата съвременна епоха, когато общо взето ангажирани с изграждането на Азът, ние се оказваме лишени от съзнателните връзки с външния свят.
С нашия Аз ние влизаме в тялото, но практически там ние спим. Макар и при гърците този факт да не беше силно подчертан, все пак той съществуваше. Иначе гръцката цивилизация не може да бъде разбрана: Древните гърци бяха вече здраво поставени в своите тела, но далеч не толкова здраво, колкото сме поставени ние. Това е много важно.Древните перси изобщо не бяха здраво поставени в своите тела. Древният персийски мъдрец съвсем не вярваше, че животът му се ограничава в анатомичните очертания на неговото тяло; той по-скоро вярваше, че вълните на светлината го носят из целия Космос.
към текста >>
Но по това
време
съществуваше и един друг забележителен човек, който не пожела да се съобрази с напредъка на космическата и човешка еволюция, понеже с целия си ентусиазъм беше съхранил последните останки от древната инстинктивна мъдрост: Това беше Юлиян Апостат.
Но по това време съществуваше и един друг забележителен човек, който не пожела да се съобрази с напредъка на космическата и човешка еволюция, понеже с целия си ентусиазъм беше съхранил последните останки от древната инстинктивна мъдрост: Това беше Юлиян Апостат.
И Юлиян Апостат трябваше да падне убит от злодейска ръка, защото той се стремеше да продължи древната традиция, в чиито основи беше залегнала троичната Слънчева тайна. Но светът не искаше да върви по този път.
към текста >>
Да, наред с официалното утвърждаване на християнството по
време
то на Константин, то изгуби своята първична мъдрост, и външно това намери израз в пренасянето на Паладиума в Константинопол.
Обаче след като Константин превърна християнството в държавна религия, Паладиумът беше изнесен от територията на Рим. Константин основа Константинопол, но под неговите каменни колони които издигна там за самия себе си той постави Паладиума. А после римското християнство се разви по такъв начин, че Слънчевата тайна му беше отнета точно от императора, който успя макар и само външно да го разпространи в пределите на гигантската Римска империя и да го утвърди в нейния здраво регламентиран имперски механизъм.
Да, наред с официалното утвърждаване на християнството по времето на Константин, то изгуби своята първична мъдрост, и външно това намери израз в пренасянето на Паладиума в Константинопол.
към текста >>
В по-нататъшната еволюция на света всичко зависи от следното: Както Слънцето е рефлектор на светлината, която се разлива и носи от онази мъдрост, чиито познавателни сили дремят все още в утробата на Западния свят, Паладиумът, древният наследствен дар, пренесен от Троя в Рим, и от Рим в Константинопол, ще трябва да се отправи още по-нататък в непрогледния мрак на Изтока; обаче Паладиумът, несравнимият с нищо друго Слънчев дар, ще очаква своето духовно спасение от Запада, който трябва да го освободи от мрачните и подтискащи стойности на днешните естествени науки, от цялото свето усещане на нашата съ
време
нна епоха.
Така или иначе, Паладиумът отново чака този процес е външен и символичен, но същността му е много по-дълбока във всеки случай Паладиумът отново чака да бъде изнесен и освободен от сковаващия Константинополски мрак, който в противен случай би го умъртвил напълно. Да, Паладиумът ще бъде изнесен на Изток, където все още могат да се срещнат останки от декадентството на древната мъдрост, но тъкмо тази мъдрост ще се противопостави на Константинополския мрак.
В по-нататъшната еволюция на света всичко зависи от следното: Както Слънцето е рефлектор на светлината, която се разлива и носи от онази мъдрост, чиито познавателни сили дремят все още в утробата на Западния свят, Паладиумът, древният наследствен дар, пренесен от Троя в Рим, и от Рим в Константинопол, ще трябва да се отправи още по-нататък в непрогледния мрак на Изтока; обаче Паладиумът, несравнимият с нищо друго Слънчев дар, ще очаква своето духовно спасение от Запада, който трябва да го освободи от мрачните и подтискащи стойности на днешните естествени науки, от цялото свето усещане на нашата съвременна епоха.
Ето как свещените традиции и европейското развитие са вплетени в едно цяло; там са вложени и задачите пред бъдещата еволюция на света и Космоса.
към текста >>
А новата и решителна крачка в историята на света, скъпи мои приятели, ние ще сме направили едва тогава, когато пренесем легендата за Паладиума в ясната светлина на човешкото съзнание, едва тогава, когато отново се изпълним с истинско състрадание към хора от рода на Юлиян Апостат, който поиска да надхвърли онази епоха, в чийто мрак трябваше да покълне човешката свобода; Юлиян, който поиска да запази древната инстинктивна мъдрост, но намери само гибелта си, едва тогава, когато разберем, че давайки на римляните външното и официално християнство, Константин им отне първичната мъдрост, светлината, и всъщност потопи християнството в дълбок мрак; едва тогава, когато разберем, че за да засвети със своето истинско сияние, Паладиумът се нуждае от онази духовна светлина, която ние, скъпи мои приятели, трябва да издирим далеч извън пределите на съ
време
нното естествено научно мислене.
Днес обаче, западното човечество все още не иска да му се говори за тези неща.
А новата и решителна крачка в историята на света, скъпи мои приятели, ние ще сме направили едва тогава, когато пренесем легендата за Паладиума в ясната светлина на човешкото съзнание, едва тогава, когато отново се изпълним с истинско състрадание към хора от рода на Юлиян Апостат, който поиска да надхвърли онази епоха, в чийто мрак трябваше да покълне човешката свобода; Юлиян, който поиска да запази древната инстинктивна мъдрост, но намери само гибелта си, едва тогава, когато разберем, че давайки на римляните външното и официално християнство, Константин им отне първичната мъдрост, светлината, и всъщност потопи християнството в дълбок мрак; едва тогава, когато разберем, че за да засвети със своето истинско сияние, Паладиумът се нуждае от онази духовна светлина, която ние, скъпи мои приятели, трябва да издирим далеч извън пределите на съвременното естествено научно мислене.
В мига, когато гърците опожариха Троя, определена част от духовния свят стана „западна“, но тя отново ще се превърне в единно и неделимо „западно-източно“ цяло. Светлината, която се издигна от Троя, и днес е все още тук. Обаче тя е обгърната в непрогледен мрак. Тя трябва да бъде изнесена високо горе, пред очите на всички. Паладиумът отново трябва да засияе в истинската светлина на Духа.
към текста >>
25.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
По
време
на сън, както знаем, астралното тяло също е вън от физическия човек.
Това, което наричаме „астрално тяло“, се проявява най-общо казано в богатия диапазон на човешките чувства.
По време на сън, както знаем, астралното тяло също е вън от физическия човек.
Да, по време на сън, чувствата също потъват в плътния мрак на безсъзнанието. Обстоятелството, че по време на сън човек „губи“ своето съзнание, може да породи у нас известно колебание относно външните изразни форми на физическото и етерното тяло. Нека засега да не отговаряме на този въпрос. Ние имаме представа за човека най-вече благодарение на неговото физическо тяло. Етерното тяло, както се убеждаваме вече толкова години наред, може да се окаже недостъпно за хората, които по една или друга причина, пропускат да развият онази степен на свръхсетивното познание, която наричаме имагинация.
към текста >>
Да, по
време
на сън, чувствата също потъват в плътния мрак на безсъзнанието.
Това, което наричаме „астрално тяло“, се проявява най-общо казано в богатия диапазон на човешките чувства. По време на сън, както знаем, астралното тяло също е вън от физическия човек.
Да, по време на сън, чувствата също потъват в плътния мрак на безсъзнанието.
Обстоятелството, че по време на сън човек „губи“ своето съзнание, може да породи у нас известно колебание относно външните изразни форми на физическото и етерното тяло. Нека засега да не отговаряме на този въпрос. Ние имаме представа за човека най-вече благодарение на неговото физическо тяло. Етерното тяло, както се убеждаваме вече толкова години наред, може да се окаже недостъпно за хората, които по една или друга причина, пропускат да развият онази степен на свръхсетивното познание, която наричаме имагинация. Нека засега да оставим настрана физическото и етерното тяло.
към текста >>
Обстоятелството, че по
време
на сън човек „губи“ своето съзнание, може да породи у нас известно колебание относно външните изразни форми на физическото и етерното тяло.
Това, което наричаме „астрално тяло“, се проявява най-общо казано в богатия диапазон на човешките чувства. По време на сън, както знаем, астралното тяло също е вън от физическия човек. Да, по време на сън, чувствата също потъват в плътния мрак на безсъзнанието.
Обстоятелството, че по време на сън човек „губи“ своето съзнание, може да породи у нас известно колебание относно външните изразни форми на физическото и етерното тяло.
Нека засега да не отговаряме на този въпрос. Ние имаме представа за човека най-вече благодарение на неговото физическо тяло. Етерното тяло, както се убеждаваме вече толкова години наред, може да се окаже недостъпно за хората, които по една или друга причина, пропускат да развият онази степен на свръхсетивното познание, която наричаме имагинация. Нека засега да оставим настрана физическото и етерното тяло. Нас ни интересува Азът, като изграден от елементите на волята, и астралното тяло, като изградено от елементите на чувствата.
към текста >>
И ако обобщим всичките си душевни изживявания по
време
на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия.
Ако проследим човешкия душевен живот от сутринта до вечерта, т.е. ако проследим човека в неговото будно състояние, ние ще установим, че Азът и астралното тяло като волеви и чувствени импулси работят вътре във физическото и етерното тяло.
И ако обобщим всичките си душевни изживявания по време на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия.
Да, тогава стигаме до това, което е последица от нашите сетивни възприятия; стигаме до нашите мисли, до нашите представи. И ние добре знаем, че целият този представен свят докато сме будни е пронизан с елементи на волята и чувствата.
към текста >>
Нека да видим как Азът и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло по
време
на съня.
Нека да видим как Азът и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло по време на съня.
При заспиването ние оставяме във физическото тяло нещо, което макар и на пръв поглед да няма свойствата на растителния свят, може да бъде приравнено с него, понеже, от своя страна растението също притежава физическо и етерно тяло. Животното, както знаем, има физическо, етерно и астрално тяло. От заспиването до пробуждането, Азът и астралното тяло са извън физическото и етерното тяло; за този период от време ние съвсем не можем да посочим някое от човешките или животинските качества като проявления съответно на Азът и астралното тяло; ние трябва да сме наясно, че за този период от време, Азът и астралното тяло нямат външни проявления и че изобщо на физическия свят между заспиването и пробуждането те не могат да бъдат регистрирани ни то по пътя на сетивата, нито по пътя на разума.
към текста >>
От заспиването до пробуждането, Азът и астралното тяло са извън физическото и етерното тяло; за този период от
време
ние съвсем не можем да посочим някое от човешките или животинските качества като проявления съответно на Азът и астралното тяло; ние трябва да сме наясно, че за този период от
време
, Азът и астралното тяло нямат външни проявления и че изобщо на физическия свят между заспиването и пробуждането те не могат да бъдат регистрирани ни то по пътя на сетивата, нито по пътя на разума.
Нека да видим как Азът и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло по време на съня. При заспиването ние оставяме във физическото тяло нещо, което макар и на пръв поглед да няма свойствата на растителния свят, може да бъде приравнено с него, понеже, от своя страна растението също притежава физическо и етерно тяло. Животното, както знаем, има физическо, етерно и астрално тяло.
От заспиването до пробуждането, Азът и астралното тяло са извън физическото и етерното тяло; за този период от време ние съвсем не можем да посочим някое от човешките или животинските качества като проявления съответно на Азът и астралното тяло; ние трябва да сме наясно, че за този период от време, Азът и астралното тяло нямат външни проявления и че изобщо на физическия свят между заспиването и пробуждането те не могат да бъдат регистрирани ни то по пътя на сетивата, нито по пътя на разума.
към текста >>
Ако с помощта на това ясновиждащо съзнание се обърнем към Азът и астралното тяло според проявленията им между заспиването и пробуждането, ние ще установим, че както тук обкръжението на физическото тяло е самата природа, така и по
време
на сън, обкръжението на Азът и астралното тяло е духовният свят.
Но ако искаме да вникнем още по-дълбоко в явленията на видимия свят, ние трябва да прибегнем до помощта на медитиращото, или ясновиждащо съзнание.
Ако с помощта на това ясновиждащо съзнание се обърнем към Азът и астралното тяло според проявленията им между заспиването и пробуждането, ние ще установим, че както тук обкръжението на физическото тяло е самата природа, така и по време на сън, обкръжението на Азът и астралното тяло е духовният свят.
Азът и астралното тяло извличат от духовния свят моралните категории, цялата морална конституция на човека. Те изобщо не могат да бъдат неутрални, както неутрални са физическото и етерното тяло; накратко те черпят морални импулси от онзи свят, в който се намират между заспиването и пробуждането.
към текста >>
И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по
време
на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света.
И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света.
Само че отношението на волевия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят. И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
към текста >>
Както по
време
на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по
време
на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека.
Нашите волеви импулси, насочени към доброто или злото, също са проникнати от чувствени елементи, от чувствени сили. Необходимо е само да си припомним колко различна е емоционалната ни нагласа в случай, че сме предприели едно добро дело, отколкото ако вършим едно престъпно и коварно дело. Да, необходимо е само да си представим от една страна дълбоката вътрешна удовлетвореност, и от друга мъчителните самообвинения, за да вникнем веднага в интимния чувствен елемент на нашата морална конституция. В мига на заспиването този чувствен елемент навлиза в духовния свят, лежащ вън от човека.
Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека.
Там обаче за астралното тяло не се открива никакъв външен образ. За Азът, за волевия Аз, както вече казах, съществува нещо като външен образ; и аз схематично го представих като един вид извивки. А това, което възниква от взаимодействието между астралното тяло и душевното обкръжение, аз не мога да представя с никакви извивки или нещо подобно, аз мога да загатна за него само с помощта на една вътрешна оцветеност, на едно вътрешно нюансиране; и в зависимост от това дали душата е овладяна от самообвинения или от тиха вътрешна удовлетвореност, от чув-ство на антипатия или симпатия, аз бих могъл да нанеса и тези цветни щрихи (рис. 37, червено, синьо). Така че чрез Азът ние загатваме за по-висшия човек, който носим в себе си, а чрез една вътрешна оцветеност за нашия астрален човек.
към текста >>
в онази форма, в която заедно работят Азът, астралното, етерното и физическото тяло и която все пак е достъпна за човешкото съзнание, опиращо се на интелекта, чувствата и волята спрямо нея, това, което по
време
на съня лежи вън от човека, има определено инфантилни, определено детински черти.
И ако все пак се опитаме да вникнем в силите, които между заспиване и пробуждане формират Азът и нюансират астралното тяло, ще установим следното. Спрямо онази съвършена форма на човека, с каквато той разполага от пробуждането до заспиването т.е.
в онази форма, в която заедно работят Азът, астралното, етерното и физическото тяло и която все пак е достъпна за човешкото съзнание, опиращо се на интелекта, чувствата и волята спрямо нея, това, което по време на съня лежи вън от човека, има определено инфантилни, определено детински черти.
До него ние се приближаваме най-вече със смътното детско съзнание. А когато искаме да обхванем лежащите вън от спящия човек душевни сили, ние трябва да направим и други крачки в зоните на несъвършенството. Бих искал да кажа: Това, което живее вън от човека, е още по-инфантилно от духовно-душевната организация на малкото дете.
към текста >>
Изобщо цялата ни морална нагласа трябва да се разглежда в непосредствена връзка с познанието, което получаваме по
време
то, когато спим.
както размишляваме за топлината, светлината и т.н., тогава ние попадаме в един истински хаос. Но точно сега Вие получавате едно важно указание, един важен отговор от духовния свят. Отговорът от духовния свят Вие внасяте във Вашето физическо и етерно съществувание. По този начин Вие внасяте вътре и гласа на съвестта. Отговорът от духовния свят, който получаваме докато спим, се преобразява след пробуждането в това, което наричаме глас на съвестта.
Изобщо цялата ни морална нагласа трябва да се разглежда в непосредствена връзка с познанието, което получаваме по времето, когато спим.
към текста >>
По
време
на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят.
Една дълбоко погрешна представа имат хората, които казват: Добре, докато е буден, човекът изживява много неща, но докато спи, той не изживява нищо.
По време на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят.
А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят. Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло. И това са напълно реални събития, които после проникват, пронизват и налагат своя отпечатък върху физическото и етерното тяло. След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други отношения с него. Що се отнася до нашата вътрешна организация, ние правим това най-вече по време на съня.
към текста >>
Що се отнася до нашата вътрешна организация, ние правим това най-вече по
време
на съня.
По време на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят. А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят. Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло. И това са напълно реални събития, които после проникват, пронизват и налагат своя отпечатък върху физическото и етерното тяло. След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други отношения с него.
Що се отнася до нашата вътрешна организация, ние правим това най-вече по време на съня.
Но аз бих желал да допълня: Пълният диапазон на съня, или така да се каже радиусът на неговото действие, общо взето, се простира не само в областта на физическите изживявания, но и в самата морална структура на човешкото същество.
към текста >>
А непосредствените и осезаеми действия на моралната активност, тях обикновеното човешко съзнание може да възприеме само след пробуждането, само по
време
на бодърствуването.
То представлява не друго, а онази част от свръхсетивния човек, която крепи моралния световен ред! Защото реалният свят на моралната човешка активност започва точно там, където естествените науки спират да се занимават с човека.
А непосредствените и осезаеми действия на моралната активност, тях обикновеното човешко съзнание може да възприеме само след пробуждането, само по време на бодърствуването.
Но Вие помните, че когато трябваше да пристъпим в областта на реалните морални сили, се оказахме в онзи свят, където човек обитава между заспиването и пробуждането.
към текста >>
Ако си изградим една представа опитвам се да говоря съвсем точно, една представа за астралното тяло и Азът по
време
на съня, тогава конфигурацията на Азът и нюансите на астралното тяло ще се окажат рязко очертани и много светли.
Ако си изградим една представа опитвам се да говоря съвсем точно, една представа за астралното тяло и Азът по време на съня, тогава конфигурацията на Азът и нюансите на астралното тяло ще се окажат рязко очертани и много светли.
И ако при събуждането Азът и астралното тяло отново се приберат в етерното и физическото тяло, тогава всичко, което по време на съня изглеждаше искрящо и светло, се превръща в нещо смътно и мрачно. Това, което вън от тялото имаше ясни контури става дума за Азът вътре в тялото получава неопределени и смътни контури. Изобщо, ако човек сериозно изследва как в мига на пробуждането Азът и астралното тяло се прибират .обратно в етерното и физическото тяло, той стига до едно ясно определено усещане. Опита ме ли се да назовем това усещане с абстрактни и повърхностни думи, ние по правило ще го охарактеризираме съвсем грубо и неточно. А тъкмо тук трябва да сме изключително прецизни.
към текста >>
И ако при събуждането Азът и астралното тяло отново се приберат в етерното и физическото тяло, тогава всичко, което по
време
на съня изглеждаше искрящо и светло, се превръща в нещо смътно и мрачно.
Ако си изградим една представа опитвам се да говоря съвсем точно, една представа за астралното тяло и Азът по време на съня, тогава конфигурацията на Азът и нюансите на астралното тяло ще се окажат рязко очертани и много светли.
И ако при събуждането Азът и астралното тяло отново се приберат в етерното и физическото тяло, тогава всичко, което по време на съня изглеждаше искрящо и светло, се превръща в нещо смътно и мрачно.
Това, което вън от тялото имаше ясни контури става дума за Азът вътре в тялото получава неопределени и смътни контури. Изобщо, ако човек сериозно изследва как в мига на пробуждането Азът и астралното тяло се прибират .обратно в етерното и физическото тяло, той стига до едно ясно определено усещане. Опита ме ли се да назовем това усещане с абстрактни и повърхностни думи, ние по правило ще го охарактеризираме съвсем грубо и неточно. А тъкмо тук трябва да сме изключително прецизни. Свръхсетивното наблюдение показва: В мига на пробуждането Азът и астралното тяло изгубват своите рязко очертани, ясни и светли контури; след като се прибере в етерно-физическия човек, астралното тяло изгубва ясните си контури, става аморфно, смътно, не така искрящо.
към текста >>
Днес разгледахме прехода между будност и сън, обаче ако искаме да говорим за този преход с пълно разбиране на нещата, ние ще установим, че отново трябва да излезем вън от човека, но не в звездния, в пространствения свят, а в света на
време
то, във „
време
вия“ свят.
Скъпи мои приятели, през последните седмици отново се постарах да Ви покажа как антропософското изследва не ни кара да разглеждаме човека в неговите сложни и двустранни връзки с целия Космос. Аз посочих пред Вас съотношенията между човешката фигура и звездния свят, съотношенията“ между степените на човешкия живот и планетарните сфери. Искаме ли да разберем човека като антропософи, ние навсякъде сме просто принудени да излезем вън от анатомичните очертания на човешкото тяло.
Днес разгледахме прехода между будност и сън, обаче ако искаме да говорим за този преход с пълно разбиране на нещата, ние ще установим, че отново трябва да излезем вън от човека, но не в звездния, в пространствения свят, а в света на времето, във „времевия“ свят.
Ето: след като разбираме настъпването на есента и зимата, ние разбираме и пробуждането; след като разбираме настъпването на пролетта и лятото, ние разбираме заспиването. От човешкото време ние навлизаме в космическото време. От ритмичната смяна между бодърствуване и сън, навлизаме в годишната последователност на пролет, лято, есен и зима. Човекът застава пред нас като едно отражение на това, което се извършва в света на времето. А само преди седмица ние се постарахме да вникнем в човека, като в едно отражение на това, което се разиграва в пространството.
към текста >>
От човешкото
време
ние навлизаме в космическото
време
.
Скъпи мои приятели, през последните седмици отново се постарах да Ви покажа как антропософското изследва не ни кара да разглеждаме човека в неговите сложни и двустранни връзки с целия Космос. Аз посочих пред Вас съотношенията между човешката фигура и звездния свят, съотношенията“ между степените на човешкия живот и планетарните сфери. Искаме ли да разберем човека като антропософи, ние навсякъде сме просто принудени да излезем вън от анатомичните очертания на човешкото тяло. Днес разгледахме прехода между будност и сън, обаче ако искаме да говорим за този преход с пълно разбиране на нещата, ние ще установим, че отново трябва да излезем вън от човека, но не в звездния, в пространствения свят, а в света на времето, във „времевия“ свят. Ето: след като разбираме настъпването на есента и зимата, ние разбираме и пробуждането; след като разбираме настъпването на пролетта и лятото, ние разбираме заспиването.
От човешкото време ние навлизаме в космическото време.
От ритмичната смяна между бодърствуване и сън, навлизаме в годишната последователност на пролет, лято, есен и зима. Човекът застава пред нас като едно отражение на това, което се извършва в света на времето. А само преди седмица ние се постарахме да вникнем в човека, като в едно отражение на това, което се разиграва в пространството.
към текста >>
Човекът застава пред нас като едно отражение на това, което се извършва в света на
време
то.
Искаме ли да разберем човека като антропософи, ние навсякъде сме просто принудени да излезем вън от анатомичните очертания на човешкото тяло. Днес разгледахме прехода между будност и сън, обаче ако искаме да говорим за този преход с пълно разбиране на нещата, ние ще установим, че отново трябва да излезем вън от човека, но не в звездния, в пространствения свят, а в света на времето, във „времевия“ свят. Ето: след като разбираме настъпването на есента и зимата, ние разбираме и пробуждането; след като разбираме настъпването на пролетта и лятото, ние разбираме заспиването. От човешкото време ние навлизаме в космическото време. От ритмичната смяна между бодърствуване и сън, навлизаме в годишната последователност на пролет, лято, есен и зима.
Човекът застава пред нас като едно отражение на това, което се извършва в света на времето.
А само преди седмица ние се постарахме да вникнем в човека, като в едно отражение на това, което се разиграва в пространството.
към текста >>
26.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Вчера съзнателно се отказах да говоря за съотношенията между физическото и етерното тяло по
време
на съня.
Вчера съзнателно се отказах да говоря за съотношенията между физическото и етерното тяло по време на съня.
Позволете ми да го сторя днес.
към текста >>
По
време
на будния живот, общо взето двигателно-веществообменният човек е принуден да се съобразява с онези сили, които бликат от Земята.
По време на будния живот, общо взето двигателно-веществообменният човек е принуден да се съобразява с онези сили, които бликат от Земята.
Двигателно веществообменният човек е изложен на Земната тежест; той е изложен на онези сили, които се освобождават от хранителните средства; по тези причини той придобива все повече Земни качества, той става все повече едно Земно същество. И тъкмо защото според законите на своето изграждане той не е ангажиран с това, което човек изживява между смъртта и новото раждане, тъкмо затова по време на бодърствуването този двигателно-веществообменен човек е неспособен да се при способи към духовния Космос; по време на бодърствуването, така да се каже, той е „обречен“ на физическата материя. Обаче по време на съня това не е така. Защото в човешката глава е събрано всичко онова, което е свързано по някакъв начин както с миналото на човека, така и с неговия живот между смъртта и новото раждане. Да, скъпи мои приятели, както наскоро изтъкнах, човешката глава и самите вътрешни органи по един дискретен и неуловим начин съдържат образи, които принадлежат на Космоса.
към текста >>
И тъкмо защото според законите на своето изграждане той не е ангажиран с това, което човек изживява между смъртта и новото раждане, тъкмо затова по
време
на бодърствуването този двигателно-веществообменен човек е неспособен да се при способи към духовния Космос; по
време
на бодърствуването, така да се каже, той е „обречен“ на физическата материя.
По време на будния живот, общо взето двигателно-веществообменният човек е принуден да се съобразява с онези сили, които бликат от Земята. Двигателно веществообменният човек е изложен на Земната тежест; той е изложен на онези сили, които се освобождават от хранителните средства; по тези причини той придобива все повече Земни качества, той става все повече едно Земно същество.
И тъкмо защото според законите на своето изграждане той не е ангажиран с това, което човек изживява между смъртта и новото раждане, тъкмо затова по време на бодърствуването този двигателно-веществообменен човек е неспособен да се при способи към духовния Космос; по време на бодърствуването, така да се каже, той е „обречен“ на физическата материя.
Обаче по време на съня това не е така. Защото в човешката глава е събрано всичко онова, което е свързано по някакъв начин както с миналото на човека, така и с неговия живот между смъртта и новото раждане. Да, скъпи мои приятели, както наскоро изтъкнах, човешката глава и самите вътрешни органи по един дискретен и неуловим начин съдържат образи, които принадлежат на Космоса.
към текста >>
Обаче по
време
на съня това не е така.
По време на будния живот, общо взето двигателно-веществообменният човек е принуден да се съобразява с онези сили, които бликат от Земята. Двигателно веществообменният човек е изложен на Земната тежест; той е изложен на онези сили, които се освобождават от хранителните средства; по тези причини той придобива все повече Земни качества, той става все повече едно Земно същество. И тъкмо защото според законите на своето изграждане той не е ангажиран с това, което човек изживява между смъртта и новото раждане, тъкмо затова по време на бодърствуването този двигателно-веществообменен човек е неспособен да се при способи към духовния Космос; по време на бодърствуването, така да се каже, той е „обречен“ на физическата материя.
Обаче по време на съня това не е така.
Защото в човешката глава е събрано всичко онова, което е свързано по някакъв начин както с миналото на човека, така и с неговия живот между смъртта и новото раждане. Да, скъпи мои приятели, както наскоро изтъкнах, човешката глава и самите вътрешни органи по един дискретен и неуловим начин съдържат образи, които принадлежат на Космоса.
към текста >>
От друга страна, това което превръща човешката глава в едно отражение на Космоса, съвсем не може да действува по
време
на бодърствуването върху двигателно-веществообменния човек.
От друга страна, това което превръща човешката глава в едно отражение на Космоса, съвсем не може да действува по време на бодърствуването върху двигателно-веществообменния човек.
Главата е представителството на повечето сетивни органи, на импулсивните и несдържани сетивни органи, чрез които човек поддържа непрекъснат диалог с външния материален свят.
към текста >>
За физическото тяло, каквото е то по
време
на сън, това изобщо не е съществено; същественото е нещо съвсем друго.
Докато е буден, всичко, което човек вижда и чува, се насочва към неговата глава. Докато спи, нещата не изглеждат така; тогава човешката глава съвсем не се „изхранва“ единствено с впечатленията от физическия свят.
За физическото тяло, каквото е то по време на сън, това изобщо не е съществено; същественото е нещо съвсем друго.
към текста >>
Когато разглеждаме например окото, в него ние имаме не само устройството, което осъществява зрението, но в същото
време
там имаме и едно отражение на Космоса, на неговите духовни сили.
Когато разглеждаме например окото, в него ние имаме не само устройството, което осъществява зрението, но в същото време там имаме и едно отражение на Космоса, на неговите духовни сили.
В интервала между смъртта и новото си раждане, човекът пребивава в духовно-душевния Космос. И устройството на окото е замислено и построено тъкмо според този живот в духовния Космос. Окото, както и всички органи в главата, има двой на задача: От една страна то спомага за връзката между човека и външния свят. Това става по време на бодърствуването. По време на съня обаче, окото продължава да действува върху своето обкръжение, върху своето нервно-сетивно обкръжение, доколкото то е представено в двигателно-веществообменния организъм, така че по време на съня силите на затворените и спящи очи действуват например върху бъбречната система и отпечатват в нея определен космически образ.
към текста >>
Това става по
време
на бодърствуването.
Когато разглеждаме например окото, в него ние имаме не само устройството, което осъществява зрението, но в същото време там имаме и едно отражение на Космоса, на неговите духовни сили. В интервала между смъртта и новото си раждане, човекът пребивава в духовно-душевния Космос. И устройството на окото е замислено и построено тъкмо според този живот в духовния Космос. Окото, както и всички органи в главата, има двой на задача: От една страна то спомага за връзката между човека и външния свят.
Това става по време на бодърствуването.
По време на съня обаче, окото продължава да действува върху своето обкръжение, върху своето нервно-сетивно обкръжение, доколкото то е представено в двигателно-веществообменния организъм, така че по време на съня силите на затворените и спящи очи действуват например върху бъбречната система и отпечатват в нея определен космически образ. Съответно и другите органи в главата, така да се каже, свалят образи от Космоса и ги отпечатват върху някоя от функциите на двигателно-веществообменната система. Така че по време на съня, за физическото тяло е съществено следното: Нощем силите на главата действуват формиращо върху двигателно-веществообменния човек (рис. 38, червените стрели).
към текста >>
По
време
на съня обаче, окото продължава да действува върху своето обкръжение, върху своето нервно-сетивно обкръжение, доколкото то е представено в двигателно-веществообменния организъм, така че по
време
на съня силите на затворените и спящи очи действуват например върху бъбречната система и отпечатват в нея определен космически образ.
Когато разглеждаме например окото, в него ние имаме не само устройството, което осъществява зрението, но в същото време там имаме и едно отражение на Космоса, на неговите духовни сили. В интервала между смъртта и новото си раждане, човекът пребивава в духовно-душевния Космос. И устройството на окото е замислено и построено тъкмо според този живот в духовния Космос. Окото, както и всички органи в главата, има двой на задача: От една страна то спомага за връзката между човека и външния свят. Това става по време на бодърствуването.
По време на съня обаче, окото продължава да действува върху своето обкръжение, върху своето нервно-сетивно обкръжение, доколкото то е представено в двигателно-веществообменния организъм, така че по време на съня силите на затворените и спящи очи действуват например върху бъбречната система и отпечатват в нея определен космически образ.
Съответно и другите органи в главата, така да се каже, свалят образи от Космоса и ги отпечатват върху някоя от функциите на двигателно-веществообменната система. Така че по време на съня, за физическото тяло е съществено следното: Нощем силите на главата действуват формиращо върху двигателно-веществообменния човек (рис. 38, червените стрели).
към текста >>
Така че по
време
на съня, за физическото тяло е съществено следното: Нощем силите на главата действуват формиращо върху двигателно-веществообменния човек (рис.
И устройството на окото е замислено и построено тъкмо според този живот в духовния Космос. Окото, както и всички органи в главата, има двой на задача: От една страна то спомага за връзката между човека и външния свят. Това става по време на бодърствуването. По време на съня обаче, окото продължава да действува върху своето обкръжение, върху своето нервно-сетивно обкръжение, доколкото то е представено в двигателно-веществообменния организъм, така че по време на съня силите на затворените и спящи очи действуват например върху бъбречната система и отпечатват в нея определен космически образ. Съответно и другите органи в главата, така да се каже, свалят образи от Космоса и ги отпечатват върху някоя от функциите на двигателно-веществообменната система.
Така че по време на съня, за физическото тяло е съществено следното: Нощем силите на главата действуват формиращо върху двигателно-веществообменния човек (рис.
38, червените стрели).
към текста >>
Именно по
време
на съня става така, че ако трябва да се изразя нагледно и просто от главата непрекъснато започват да се излъчват формиращи сили към долния човек, и всъщност по
време
на съня главата се превръща в духовен ваятел на двигателно-веществообменния човек.
Именно по време на съня става така, че ако трябва да се изразя нагледно и просто от главата непрекъснато започват да се излъчват формиращи сили към долния човек, и всъщност по време на съня главата се превръща в духовен ваятел на двигателно-веществообменния човек.
към текста >>
Вие добре знаете, че съ
време
нната материалистична наука признава
Вие добре знаете, че съвременната материалистична наука признава
към текста >>
Едва през Бъдещия Вулкан ние ще постигнем това по-висше съзнание, което би ни позволило да ръководим чудните процеси във физическото тяло по
време
на съня; защото степента на съзнание, за която става дума, е присъща именно на духовния Човек, на Човека-Дух.
обратното че силите на веществообмена действуват върху физическия мозък и нищо друго. Но това е само едната страна. Докато това действие протича отдолу нагоре, в обратната посока отгоре надолу се извършва нещо, което аз просто бих нарекъл духовното и душевното „оживяване“ на човека. Обаче ние трябва да сме наясно, че това духовно-душевно „оживяване“ може да бъде обхванато само с помощта на едно по-висше съзнание.
Едва през Бъдещия Вулкан ние ще постигнем това по-висше съзнание, което би ни позволило да ръководим чудните процеси във физическото тяло по време на съня; защото степента на съзнание, за която става дума, е присъща именно на духовния Човек, на Човека-Дух.
Впрочем съзнанието на Човека-Дух се проявява още сега. То се проявява по време на съня, и то се проявява тъкмо в процесите, които току-що описах. Само че на сегашната си еволюционна степен, човек не е в състояние да разграничи тези неща; макар и буден, по отношение на тях той е потънал в дълбок сън.
към текста >>
То се проявява по
време
на съня, и то се проявява тъкмо в процесите, които току-що описах.
Но това е само едната страна. Докато това действие протича отдолу нагоре, в обратната посока отгоре надолу се извършва нещо, което аз просто бих нарекъл духовното и душевното „оживяване“ на човека. Обаче ние трябва да сме наясно, че това духовно-душевно „оживяване“ може да бъде обхванато само с помощта на едно по-висше съзнание. Едва през Бъдещия Вулкан ние ще постигнем това по-висше съзнание, което би ни позволило да ръководим чудните процеси във физическото тяло по време на съня; защото степента на съзнание, за която става дума, е присъща именно на духовния Човек, на Човека-Дух. Впрочем съзнанието на Човека-Дух се проявява още сега.
То се проявява по време на съня, и то се проявява тъкмо в процесите, които току-що описах.
Само че на сегашната си еволюционна степен, човек не е в състояние да разграничи тези неща; макар и буден, по отношение на тях той е потънал в дълбок сън.
към текста >>
Но ако човек занемари непосредствените си обществени и лични задължения, ако в своето физическо тяло той не внесе това, което може да бъде внесено по
време
на земния живот, тогава той се проявява като един разрушителен елемент в онези сфери, които остават недостъпни за обикновеното съзнание.
Правилната преценка на подобни процеси е свързана още и с това, че благодарение на Антропософията както тук всички се надяваме човек непрекъснато задълбочава своя религиозен живот.
Но ако човек занемари непосредствените си обществени и лични задължения, ако в своето физическо тяло той не внесе това, което може да бъде внесено по време на земния живот, тогава той се проявява като един разрушителен елемент в онези сфери, които остават недостъпни за обикновеното съзнание.
към текста >>
С това аз се опитах да Ви представя как стоят нещата с човешкото физическо тяло по
време
на съня.
С това аз се опитах да Ви представя как стоят нещата с човешкото физическо тяло по време на съня.
към текста >>
По
време
на бодърствуването, ние постоянно наблюдаваме един вид цветни фойерверки, пулсиращи в астралното тяло и пренасящи своите багри в етерното тяло; така че докато сме будни, етерното тяло така да се каже се приспособява към астралното тяло.
По време на бодърствуването, ние постоянно наблюдаваме един вид цветни фойерверки, пулсиращи в астралното тяло и пренасящи своите багри в етерното тяло; така че докато сме будни, етерното тяло така да се каже се приспособява към астралното тяло.
Обаче ние виждаме също и това, което Азът чрез своята конфигурация вмъква в етерното тяло. Накратко, по време на бодърствуването, ние наблюдаваме намесата на Азът и астралното тяло в пределите на етерното тяло. Докато човек спи, Азът и астралното тяло са извън етерното тяло. Ето защо тогава нюансите на астралното тяло и конфигурацията на Азът не се намесват в етерното тяло. В този случай етерното тяло е предоставено на своите собствени сили.
към текста >>
Накратко, по
време
на бодърствуването, ние наблюдаваме намесата на Азът и астралното тяло в пределите на етерното тяло.
По време на бодърствуването, ние постоянно наблюдаваме един вид цветни фойерверки, пулсиращи в астралното тяло и пренасящи своите багри в етерното тяло; така че докато сме будни, етерното тяло така да се каже се приспособява към астралното тяло. Обаче ние виждаме също и това, което Азът чрез своята конфигурация вмъква в етерното тяло.
Накратко, по време на бодърствуването, ние наблюдаваме намесата на Азът и астралното тяло в пределите на етерното тяло.
Докато човек спи, Азът и астралното тяло са извън етерното тяло. Ето защо тогава нюансите на астралното тяло и конфигурацията на Азът не се намесват в етерното тяло. В този случай етерното тяло е предоставено на своите собствени сили. И докато човек спи, тези сили формират етерното тяло като едно величествено отражение на Космоса.
към текста >>
Само че докато човек е буден, етерното тяло не може да прояви своята космическа природа; това става по
време
на съня.
В своята субстанциална същност, етерното тяло се изгражда от човека с оглед на живота между смъртта и новото раждане. Етерното тяло носи в себе си онова космическо съдържание, за което Антропософията символично твърди: ето, това човек е взел от север, юг, изток или запад.
Само че докато човек е буден, етерното тяло не може да прояви своята космическа природа; това става по време на съня.
Тогава човекът е в пълна степен един подробен спомен за планетарния живот на нашата Земя.
към текста >>
Човекът всъщност е поставен в пределите на онова етерно тяло, което още от раждането го обгръща нощем по
време
на съня.
Обикновено от съзнанието на хората се изплъзва фактът, че когато се потопяват в своите етерни тела, те потъват в един океан от образи. Но ако те положат усилия и внимателно наблюдават океана от образи в мига на пробуждането, т.е. ако наблюдават как човек изскача от този океан, тогава те ще установят, че етерното тяло на спящия човек носи в себе си целия планетарен живот на нашата Земя.
Човекът всъщност е поставен в пределите на онова етерно тяло, което още от раждането го обгръща нощем по време на съня.
към текста >>
Ето защо вчера аз трябваше да напомня: Когато Азът и астралното тяло се потопят в етерното тяло, човек има усещането за есен-зима, а когато етерното тяло е свободно от тях по
време
на съня той има усещането за пролет-лято.
Ето защо вчера аз трябваше да напомня: Когато Азът и астралното тяло се потопят в етерното тяло, човек има усещането за есен-зима, а когато етерното тяло е свободно от тях по време на съня той има усещането за пролет-лято.
Практически с излизането и връщането на астралното тяло, човек придобива разбира се в духовен смисъл предимно „летни“ или предимно „зимни“ качества.
към текста >>
Бих желал да изтъкна още и обстоятелството, че това взаимодействие между астралните и етерните сили е особено подчертано при заспиване и пробуждане, но и че в определена степен то продължава както по
време
на бодърствуването, така и по
време
на съня.
Аз бих онагледил това взаимодействие с помощта на противоположно насочените жълти и сини стрели (рис. 39).
Бих желал да изтъкна още и обстоятелството, че това взаимодействие между астралните и етерните сили е особено подчертано при заспиване и пробуждане, но и че в определена степен то продължава както по време на бодърствуването, така и по време на съня.
Изобщо, за астралното тяло можем да констатираме, че то се ръководи от един по-висш космически смисъл. Помислете си само, че в периода от заспиването до пробуждането както споменах вчера астралното тяло се нюансира или „оцветява“ според естеството на своите морални усещания. В мига на пробуждането то нахлува в космически изграденото етерно тяло. И там то трябва да се приспособи, да се нагоди според това етерно тяло. Накратко: космическо-астралните сили тук действуват върху човешко-астралните сили.
към текста >>
Както вчера си изработихме представи за съотношението между Азът и астралното тяло по
време
на съня, така можем да постъпим също и с физическото и етерното тяло.
Както вчера си изработихме представи за съотношението между Азът и астралното тяло по време на съня, така можем да постъпим също и с физическото и етерното тяло.
Всъщност докато човек спи, физическото тяло спрямо двигателно-веществообменния човек действува като художник, работещ над своя автопортрет, а етерното тяло действува като художник, който работи над една картина на целия свят.
към текста >>
В сцените на „Страшния съд“ напира нещо от най-древните
време
на на човечеството, и то е приело християнска форма само между другото.
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и будно съзнание. И сега аз трябва да заявя: Ако човек се издигне до инспирацията и стигне до мисълта, че „спейки, астралният човек става съдник на душата“, той може да открие как срещу него застава като един адекватен образ това, което Микеланджело е изобразил в „Страшния съд“ на Сикстинската капела.
В сцените на „Страшния съд“ напира нещо от най-древните времена на човечеството, и то е приело християнска форма само между другото.
Приемайки християнска форма, то влиза вече в рамките на традицията. Но в историята на човечеството съществуваха такива епохи, през които тези неща можеха да се виждат отчетливо и ясно. И тогава, по време на съня човек инстинктивно стигаше до една величествена имагинация, която му откриваше астралния съд над душата.
към текста >>
И тогава, по
време
на съня човек инстинктивно стигаше до една величествена имагинация, която му откриваше астралния съд над душата.
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и будно съзнание. И сега аз трябва да заявя: Ако човек се издигне до инспирацията и стигне до мисълта, че „спейки, астралният човек става съдник на душата“, той може да открие как срещу него застава като един адекватен образ това, което Микеланджело е изобразил в „Страшния съд“ на Сикстинската капела. В сцените на „Страшния съд“ напира нещо от най-древните времена на човечеството, и то е приело християнска форма само между другото. Приемайки християнска форма, то влиза вече в рамките на традицията. Но в историята на човечеството съществуваха такива епохи, през които тези неща можеха да се виждат отчетливо и ясно.
И тогава, по време на съня човек инстинктивно стигаше до една величествена имагинация, която му откриваше астралния съд над душата.
към текста >>
Често в хода на историята се появяват забележителни личности, макар че техните съ
време
нници ги определят като странни, чудати и ексцентрични хора.
Често в хода на историята се появяват забележителни личности, макар че техните съвременници ги определят като странни, чудати и ексцентрични хора.
Веднъж при едно мое пътуване в Италия, аз разговарях с познат бе недиктински свещеник в Монте Карло. Той се учудваше, че в неговия молитвеник, всред имената на светците, фигурира и немският император Хайнрих ІІ. Аз не зная в колко от историческите книги се споменава за тази подробност. Но така или иначе, той е посочен в молитвениците на католическите свещеници. Работата е там, че девизът на Свети Хайнрих II гласеше: „Ecclesia catholica non Romana“!
към текста >>
И ето че сега по
време
то на Хайнрих II напира един силен импулс: „Ecclesia catholica“ трябва да се отдели от „Ecclesia catholica Romana“ и хората трябва да се стремят към една „Ecclesia catholica non Romana“.
Така е било дори и в най-древните епохи от развитието на човечеството.
И ето че сега по времето на Хайнрих II напира един силен импулс: „Ecclesia catholica“ трябва да се отдели от „Ecclesia catholica Romana“ и хората трябва да се стремят към една „Ecclesia catholica non Romana“.
към текста >>
27.
Тайната на троицата. Човекът и неговото отношение към духовния свят на времената
GA_214 Тайната на троицата
към духовния свят на
време
ната
към духовния свят на времената
към текста >>
28.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ В ХОДА НА
ВРЕМЕ
НАТА.
КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ В ХОДА НА ВРЕМЕНАТА.
към текста >>
Възприемането чрез главата през интелектуалната епоха, познанието за боговете в древните
време
на и новата опитност на Христос.
Последователни образи, мисловни образи и спомени. Модификацията на отношението между Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло през епохите. Във връзка с това изменение, модификацията на спомена.
Възприемането чрез главата през интелектуалната епоха, познанието за боговете в древните времена и новата опитност на Христос.
Споменът в съществуването след смъртта.
към текста >>
Етерното тяло е едно тяло на
време
то.
Методът на духовното търсене. Обектът на познанието чрез посвещението: самият познаващ човек. Дисциплината на мисловния живот.Природа и образуване на медитацията за постигане на Имагинация, Инспирация и Интуиция. Упражнение за ретроспекция.
Етерното тяло е едно тяло на времето.
Трансформация на паметта. Безсмъртието и нераждаемостта. Обединение на физическата и моралната подредба на света.
към текста >>
Отразена опитност на движенията на планетите и на констелациите на неподвижните звезди по
време
на съня.
Отразена опитност на движенията на планетите и на констелациите на неподвижните звезди по време на съня.
Етерното възприемане на сърцето. Окото на Слънцето, окото на човека. Христос е водачът през смътните събития от сферата на Зодиака. Изживяване опитността на своята собствена Карма. Пробуждането и елементът на Луната.
към текста >>
29.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Вече отбелязах, че духовният живот на първите четири века на християнската ера е в основата си тотално заровен в забвение; че всичко, което се отнася до вижданията за света и познанията на хората, живели в епохата на Мистерията на Голгота и още през четирите следващи века е достигнало, в основата си до поколенията само чрез писмените документи на техните противници; така, че ретроспективния поглед на духовния изследовател е всъщност необходим, за да се състави една по-прецизна таблица за това, което се е случило по
време
на тези четири първи века на християнската ера.
Вече отбелязах, че духовният живот на първите четири века на християнската ера е в основата си тотално заровен в забвение; че всичко, което се отнася до вижданията за света и познанията на хората, живели в епохата на Мистерията на Голгота и още през четирите следващи века е достигнало, в основата си до поколенията само чрез писмените документи на техните противници; така, че ретроспективния поглед на духовния изследовател е всъщност необходим, за да се състави една по-прецизна таблица за това, което се е случило по време на тези четири първи века на християнската ера.
Аз също опитах, вие знаете това, през тези последни години да нарисувам в няколко черти портрета на Жюлиен л'Апоста.
към текста >>
При това от изключителна важност е да проникнем с поглед в истината за европейския живот, в това, което обхваща
време
то, от което произлизат, знаем го добре, толкова много неща от днешната епоха и че трябва да се разбере основно, особено по отношение на душевния живот на европейското население, ако искаме просто да разберем, ако и това да са дълбоки културни течения даже и от следващата епоха.
При това от изключителна важност е да проникнем с поглед в истината за европейския живот, в това, което обхваща времето, от което произлизат, знаем го добре, толкова много неща от днешната епоха и че трябва да се разбере основно, особено по отношение на душевния живот на европейското население, ако искаме просто да разберем, ако и това да са дълбоки културни течения даже и от следващата епоха.
Искам най-напред да взема като изходна точка нещо, което за много от вас ще бъде, разбира се, малко далеч но, на което може даже днес, да бъде разглеждано по точен начин само в светлината на духовната наука и което, на това основание е на свой ред тук
към текста >>
Тази теология, такава, каквато я разглеждаме до наши дни, в основата си цялата днешна теология на европейския свят, е в действителност извлечение, в своята главна структура, в своето вътрешно естество, от епохата на ІV, V век; тя премина следващите доста смътни
време
на до ХІІ и ХІІІ век, където намери тогава, по един сигурен начин, завършване в схоластиката.
Вие знаете, разбира се, че сега съществува нещо, наречено "Теология".
Тази теология, такава, каквато я разглеждаме до наши дни, в основата си цялата днешна теология на европейския свят, е в действителност извлечение, в своята главна структура, в своето вътрешно естество, от епохата на ІV, V век; тя премина следващите доста смътни времена до ХІІ и ХІІІ век, където намери тогава, по един сигурен начин, завършване в схоластиката.
Да разгледаме тогава тази теология, която се оформи малко по малко в своята истинска същност, едва в по-късния период на св. Августин не може да бъде разбран с помощта на тази теология, или поне не може да бъде разбран точно, докато всичко което предшества, също, всичко, което не може повече да бъде разбрано чрез тази теология. Ако разгледаме същността на тази теология, която се ражда точно в най-смътните времена на Средновековието смътни за нашето познание, за нашето външно познание, трябва преди всичко друго да видим достатъчно ясно, че тази теология е нещо съвсем различно от това, което беше преди теологията или това, което би могло да се нарече, всъщност така. Това, кое то някога беше теология, е в действителност само едно наследство, така да се каже, което има корен в епохата, в която тогава е родена теологията такава, каквато току-що я характеризирах. Вие можете да си изградите представа за появата, която имаше някога това, което после е станало теология, четейки краткото есе на Денис Ареопага, което ще намерите под номер в Гьотеанума от тази седмица*/* Гютнер Вахсмут.
към текста >>
Ако разгледаме същността на тази теология, която се ражда точно в най-смътните
време
на на Средновековието смътни за нашето познание, за нашето външно познание, трябва преди всичко друго да видим достатъчно ясно, че тази теология е нещо съвсем различно от това, което беше преди теологията или това, което би могло да се нарече, всъщност така.
Вие знаете, разбира се, че сега съществува нещо, наречено "Теология". Тази теология, такава, каквато я разглеждаме до наши дни, в основата си цялата днешна теология на европейския свят, е в действителност извлечение, в своята главна структура, в своето вътрешно естество, от епохата на ІV, V век; тя премина следващите доста смътни времена до ХІІ и ХІІІ век, където намери тогава, по един сигурен начин, завършване в схоластиката. Да разгледаме тогава тази теология, която се оформи малко по малко в своята истинска същност, едва в по-късния период на св. Августин не може да бъде разбран с помощта на тази теология, или поне не може да бъде разбран точно, докато всичко което предшества, също, всичко, което не може повече да бъде разбрано чрез тази теология.
Ако разгледаме същността на тази теология, която се ражда точно в най-смътните времена на Средновековието смътни за нашето познание, за нашето външно познание, трябва преди всичко друго да видим достатъчно ясно, че тази теология е нещо съвсем различно от това, което беше преди теологията или това, което би могло да се нарече, всъщност така.
Това, кое то някога беше теология, е в действителност само едно наследство, така да се каже, което има корен в епохата, в която тогава е родена теологията такава, каквато току-що я характеризирах. Вие можете да си изградите представа за появата, която имаше някога това, което после е станало теология, четейки краткото есе на Денис Ареопага, което ще намерите под номер в Гьотеанума от тази седмица*/* Гютнер Вахсмут. "Денис Ареопага учението за йерархиите" неприведена в Гьотеанума № 50, 51, 52 от 23 и 30 юли 1922г./. Ще намерите също и останалата част от есето в продължението му в един от следващите номера. Там ще намерите също съвсем точно изложен начина да са поставени по отношение на света в първите векове на християнската ера: те бяха съвсем различни от тези на ІХ, Х и следващи векове.
към текста >>
От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по
време
на първите векове от християнската ера.
Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина. Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая. Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози.
От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера.
Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна. Христос бе потърсен най-напред в духовните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния свят. Такова беше съзнанието на теологията на древните времена.
към текста >>
Такова беше съзнанието на теологията на древните
време
на.
Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера. Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна. Христос бе потърсен най-напред в духовните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния свят.
Такова беше съзнанието на теологията на древните времена.
към текста >>
Изключителен факт е, обаче това, че докато, от една страна римският свят се разделяше, и че дошли от Север, младите народи навлизаха, се оформи на италианския полуостров този колеж, за който вече говорих тук в последно
време
* /*Виж Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г.
Случи се, обаче, следното събитие: римският свят, който формираше най-западната част, където се изнесе Христовия импулс, беше от гледна точка на своята концепция за духа, целият импрегниран от тенденцията, от склонността към абстракцията и от превеждането в абстрактни концепции на това, което беше виждане за света. Но в действителност в момента, в който християнството напредваше малко по малко към Запад, римският свят падаше в руини, в разрушение. И, дошли от Източна Европа, северните народи проникнаха и навлязоха към Запада и Юга.
Изключителен факт е, обаче това, че докато, от една страна римският свят се разделяше, и че дошли от Север, младите народи навлизаха, се оформи на италианския полуостров този колеж, за който вече говорих тук в последно време* /*Виж Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г.
в "Човешки въпроси, космични отговори" Женева, EAR,1988/ като си даде задача, в действителност, да използва всички събития, за да премахне до корен древните виждания за света и да бъдат оставени да стигнат до потомството само тези писмени документи, които се приемат благосклонно в този колеж.
към текста >>
Собствената природа на южните народи ги поставяше при това по-малко при римляните, но по-силно при гърците най-малко в древните
време
на, в постоянно отделяне на индивиди от народната цялост; те преминаваха степените на посвещение и можеха да потапят своите погледи в духовния свят.
Собствената природа на южните народи ги поставяше при това по-малко при римляните, но по-силно при гърците най-малко в древните времена, в постоянно отделяне на индивиди от народната цялост; те преминаваха степените на посвещение и можеха да потапят своите погледи в духовния свят.
Така можеха да се родят теологии, които бяха едно директно виждане на духовния свят, такова, каквото бе запазено под своята последна форма в теологията на Денис Ареопага.
към текста >>
Да вземем един някогашен теолог, малко след
време
то на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението.
Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците. Тези северни народи имаха при това, нещо друго. Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род.
Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението.
Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен. После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят.
към текста >>
И това, което бе наистина погребано в забрава за
време
то от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки.
И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята.
И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки.
Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят. Атавистичното ясновидство на тези северни народи беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките. В този свят на сенките се намираха покойниците. Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да живеят, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук. Това чувство, че мъртвите са там присъстваше с изключителна сила през епохата след ІV век, когато северна та култура се смеси с римската.
към текста >>
Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно
време
, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот.
Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи. Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи. Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята. Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви. Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ.
Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот.
Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив. Навсякъде хората докладват за него. Той е описан, така сякаш е бил там. И когато идва времето на кръстоносните походи, за които не знаете, че се състояха много по-късно, бяха съставени поеми, които описват Карл Велики приготвящ се да тръгне с кръстоносците на кръстоносен поход против невярващите* /*т.е. на Спасителя, епопея от ІХ век, в стихове/.
към текста >>
Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на
време
то на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив.
Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи. Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята. Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви. Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ. Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот.
Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив.
Навсякъде хората докладват за него. Той е описан, така сякаш е бил там. И когато идва времето на кръстоносните походи, за които не знаете, че се състояха много по-късно, бяха съставени поеми, които описват Карл Велики приготвящ се да тръгне с кръстоносците на кръстоносен поход против невярващите* /*т.е. на Спасителя, епопея от ІХ век, в стихове/.
към текста >>
И когато идва
време
то на кръстоносните походи, за които не знаете, че се състояха много по-късно, бяха съставени поеми, които описват Карл Велики приготвящ се да тръгне с кръстоносците на кръстоносен поход против невярващите* /*т.е.
Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ. Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот. Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив. Навсякъде хората докладват за него. Той е описан, така сякаш е бил там.
И когато идва времето на кръстоносните походи, за които не знаете, че се състояха много по-късно, бяха съставени поеми, които описват Карл Велики приготвящ се да тръгне с кръстоносците на кръстоносен поход против невярващите* /*т.е.
на Спасителя, епопея от ІХ век, в стихове/.
към текста >>
Същността на всичко това може да се разбере само ако се знае точно, че по
време
то на тези привидно мрачни векове на Средновековието, чиято истинска история беше тотално заличена, съществуваше това съзнание на живота пълна от мъртви,която живее под формата на сенки.
Същността на всичко това може да се разбере само ако се знае точно, че по времето на тези привидно мрачни векове на Средновековието, чиято истинска история беше тотално заличена, съществуваше това съзнание на живота пълна от мъртви,която живее под формата на сенки.
Едва по-късно хората поставиха Карл Велики в Унтерсберг* /* Във варовитите Алпи на областта на Залцбург/. След известно време,когато духът на интелектуализма стана толкова силен, че този живот на сенките спря, го поставиха в Унтерсберг, или поставиха Фредерик Барбарос в Kyffhauser* /* в Тюрингия/. До тогава, те го държаха в съзнанията си така, сякаш той живееше между тях.
към текста >>
След известно
време
,когато духът на интелектуализма стана толкова силен, че този живот на сенките спря, го поставиха в Унтерсберг, или поставиха Фредерик Барбарос в Kyffhauser* /* в Тюрингия/.
Същността на всичко това може да се разбере само ако се знае точно, че по времето на тези привидно мрачни векове на Средновековието, чиято истинска история беше тотално заличена, съществуваше това съзнание на живота пълна от мъртви,която живее под формата на сенки. Едва по-късно хората поставиха Карл Велики в Унтерсберг* /* Във варовитите Алпи на областта на Залцбург/.
След известно време,когато духът на интелектуализма стана толкова силен, че този живот на сенките спря, го поставиха в Унтерсберг, или поставиха Фредерик Барбарос в Kyffhauser* /* в Тюрингия/.
До тогава, те го държаха в съзнанията си така, сякаш той живееше между тях.
към текста >>
И така, дълго
време
, Карл Велики бе виждан да предприема, в Испания, първия кръстоносен поход против неверниците.
Но къде търсиха своето християнство, своята христология, своето христово виждане, тези хора, които бяха видели между тях самите един жив свят, благодарение на своите атавистични дарби? Те ги търсеха, отправяйки своя поглед върху това, което се получаваше, когато живият мъртъв, почитан в живота, се явяваше на душата им с всичко, което е било и с неговото продължение.
И така, дълго време, Карл Велики бе виждан да предприема, в Испания, първия кръстоносен поход против неверниците.
Но такъв, какъвто бе видян, целият този кръстоносен поход беше в действителност, преместен в царството на сенките. Той бе видян в царството на сенките, този кръстоносен поход, след като беше предприет на физическия свят, беше му направено продължение в царството на сенките, но това беше отражение на Христос действащ в света. Ето защо се описва
към текста >>
Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по
време
на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха.
Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
към текста >>
Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези
време
на, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи.
И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани. Мъртвите живи, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал. Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха. Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала?
Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи.
Трябва напълно да се влезе чрез усещане, в душите на тази епоха: нещата бяха такива за тези души. И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с духовния свят протичаше така в тези души. Ето защо човек си казваше: разбира се, хората, които са тук на Земята, са най-напред формирани от това, което им е най-близко. Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв жив. И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно действие.
към текста >>
Тези, които се чувстваха най-щастливи в този век, например, но още и в следващите векове, бяха принцове като Хенри дьо Сакс, който можа да има в своята войска, по
време
на кампанията си за Унгария, този рицар на лебеда, този Лоенгрин.
А сега, мислете върху легендата на Лоенгрин. Помислете върху това, което се разказва в тази легенда: когато Елза фон Брабант е в дълбока скръб, идва лебедът. И ето, че се появи лебедът, т.е. членът на ордена на Рицарите на Лебеда, лебедът, който е приел в себе си един от участниците в кръга на светия Граал; не беше позволено да бъде питан за тайната на неговата собствена същност.
Тези, които се чувстваха най-щастливи в този век, например, но още и в следващите векове, бяха принцове като Хенри дьо Сакс, който можа да има в своята войска, по време на кампанията си за Унгария, този рицар на лебеда, този Лоенгрин.
към текста >>
В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно
време
.
Но имаше много от тези рицари, които бяха считани основно само като външна обвивка на тези, които воюваха още във войските от отвъд смъртта. Хората искаха да бъдат свързани с тях.
В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време.
Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи. Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята".
към текста >>
В древни
време
на, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят.
Хората искаха да бъдат свързани с тях. В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време. Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи. Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот.
В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят.
Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди.
към текста >>
За тези древни
време
на, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото.
Отражението на това виждане е това, което става теологията на Средновековието. Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава духовното.
За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото.
Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на духовното. Но сега след като, тръгвайки от най-обширния свят, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния свят и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от духовния свят понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия.
към текста >>
А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните
време
на: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти.
А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти.
Това изпитваха хора като, да речем, Матианус Капела, който написа през V век своя трактат "De nuptiis Philologiae et Mercurii"* /* т.е. "Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в духовния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите. Но това древно виждане угасва, защото това римско съзаклятие против духа в съдружието, за което ви говорих, изкореняваше именно, всичко, що е непосредствена връзка на човека с духа.
към текста >>
Това, което в древните
време
на беше една духовна реална същност, пазител, това вече през
време
то, в което пишеше Капела, беше граматиката, първата степен на това, което се нарича седемте свободни изкуства.
Това, което в древните времена беше една духовна реална същност, пазител, това вече през времето, в което пишеше Капела, беше граматиката, първата степен на това, което се нарича седемте свободни изкуства.
В древните времена, се знаеше, че това, което живее в граматиката, това, което живее в душите и отношенията между думите е нещо, което води към висшата степен на имагинацията. Знаеше се, че в отношенията между думите работи ангел, пазител.
към текста >>
В древните
време
на, се знаеше, че това, което живее в граматиката, това, което живее в душите и отношенията между думите е нещо, което води към висшата степен на имагинацията.
Това, което в древните времена беше една духовна реална същност, пазител, това вече през времето, в което пишеше Капела, беше граматиката, първата степен на това, което се нарича седемте свободни изкуства.
В древните времена, се знаеше, че това, което живее в граматиката, това, което живее в душите и отношенията между думите е нещо, което води към висшата степен на имагинацията.
Знаеше се, че в отношенията между думите работи ангел, пазител.
към текста >>
Ако потърсим из представените неща в древните
време
на, никъде няма да открием сухи дефиниции.
Ако потърсим из представените неща в древните времена, никъде няма да открием сухи дефиниции.
Интересно е, че Капела не описва, например, граматиката както по-късно, Ренесанса; не, граматиката при не го е още едно истинско същество и риториката, втората степен, е също едно същество. През Ренесанса, идват вече сухите алегории, преди това, бяха духовните виждания, които не се задоволяват да поучават нещо както при Капела, например, който поучаваше, напротив, това бяха творчески същности и достъпът до духа беше усещан като достъп до творчески същности. Сега, те бяха станали алегории, но все пак, това бяха още алегории. Което значи, че даже и да не са вече твърде богати, даже и да са станали вече доста слаби, все пак, са царици, тази граматика, тази реторика, тази диалектика. Те са, разбира се, твърде слаби и в действителност имат само, да речем кожа от понятия върху костите от интелектуално усилие; но това са, все пак, внушителни царици, които отвеждат в духовния свят този Капела, най-древния писател, говорил за седемте свободни изкуства.
към текста >>
Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни
време
на, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /* Първият стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на духа, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално.
Женската седемкратност ни влече към висините, така би могъл да заключи Капела, когато описва своя път към мъдростта. Но помислете какво е останало от това! Помислете за манастирските училища от Средновековието, по-късно. Там, когато граматиката и реториката бяха издялани, вече не се изпитваше привличането към висините от женската безкрайност. Стана така: от живото излезе най-напред алегорията, после интелектът.
Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни времена, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /* Първият стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на духа, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално.
Но колкото се приближаваме до изтока и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния живот на духа.
към текста >>
Но колкото се приближаваме до изтока и след древните
време
на, толкова повече откриваме всички неща в конкретния живот на духа.
Но помислете какво е останало от това! Помислете за манастирските училища от Средновековието, по-късно. Там, когато граматиката и реториката бяха издялани, вече не се изпитваше привличането към висините от женската безкрайност. Стана така: от живото излезе най-напред алегорията, после интелектът. Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни времена, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /* Първият стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на духа, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално.
Но колкото се приближаваме до изтока и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния живот на духа.
към текста >>
За какво се грижеше още малката част от наследствения свят под формата в която се правеха изследвания в древни
време
на?
Един дух, който беше изцяло още потопен в този свят на видения, който, бих искал да кажа, бе продължил този начин на отклоняване на вниманието от сетивния свят, както го правеше духовният саксонски селянин, който написа "Хелианд" през ХІХ век, и това беше Грегор Мендел.
За какво се грижеше още малката част от наследствения свят под формата в която се правеха изследвания в древни времена?
Това се намира, знае се, в Стария Завет. Достатъчно е да сведем своя поглед към сетивния свят и да се види кръстосването на грах с червени цветове, с грах с бели цветове, което дава грах с червени и бели цветове, и двуцветен, и т.н. Можеш да бъдеш именит естественик и да не изразяваш нищо, което да е по някакъв начин в противоречие с това, което трябва да се каже за свръхсетивното, защото той абсолютно не се засяга.
към текста >>
Това, което, в действителност, позволява да се разбере днешното
време
, това, от което имаме нужда, е историята на душите.
Но за нас така е правена историята. Тези марионетки на историята, представени в обикновените учебниците по история не предават това, което реално е станало в еволюцията на човечеството. Но ние днес сме дошли до точката, в която съществува настоятелна необходимост хората да знаят да разпознават какво е истинско историческо развиване. Не е достатъчно да бъдат записани в историята, както се прави днес, всички легенди за Атила, за Карл Велики и за Люисльо Пиьо там, историята започва вече съвсем да става измислица. Пренебрегва се най-важното.
Това, което, в действителност, позволява да се разбере днешното време, това, от което имаме нужда, е историята на душите.
Антропософската наука за духа трябва да проектира своята светлина в развиващите се човешки души. От факта, че сме се отучили да гледаме в посока, на духовното, ние вече нямаме история. И за всеки чувствителен човек, може да се каже: да, разбира се, при Мартианус Капела древните водачи и пазители, които въвеждаха в духовния свят, са станали вече доста слаби, хилави царици; но това, което в крайна сметка се знае днес, под името на Хенри І, на Ото І, Ото ІІ, на Хенри ІІ* /* Щайнер изброява тук някои от немските императори от Х и ХІ век./, и т.н., така, както е записано в историята, това са, основно, марионетки на историята, формирани по същия модел като този, по който са развити, под формата на хилави царици Граматика, Реторика, Диалектика, и т.н. Защото, в основата си, те не са вече силни, тези персонажи, представени една след друга и които съставят историята.
към текста >>
В действителност, хората от днешното
време
би трябвало да бъдат ненаситни да гледат нещата такива, каквито в действителност са.
Нещата трябва да се виждат такива, каквито са.
В действителност, хората от днешното време би трябвало да бъдат ненаситни да гледат нещата такива, каквито в действителност са.
Ето защо, това е едно задължение да се представят тези неща, когато е възможно и това може да стане днес в Антропософското Общество.
към текста >>
Да, надявам се, че най-малкото то ще се пробуди един ден, в едно бъдеще
време
.
Да, надявам се, че най-малкото то ще се пробуди един ден, в едно бъдеще време.
към текста >>
30.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Така както по
време
на вдишване /инспирация/, поемаме въздух отвън в нас докато, в остатъка на нашата органична активност, която е на обратната страна на дишането /респирацията/, ние оставаме в активност в самите себе си нужно ни е да имаме, ако искаме да разберем животното, не само подвижни понятия, но и да накараме да влезе отвън нещо повече в тези подвижни понятия.
Ако искате да видите ясно до каква степен понятийната активност трябва да бъде за животното различна от тази за растението, ви е нужно не само да имате едно подвижно понятие, което може да приеме различни форми, но понятието трябва да приема навътре нещо, което то няма в самото себе си. Това се нарича испирация в образуването на понятия.
Така както по време на вдишване /инспирация/, поемаме въздух отвън в нас докато, в остатъка на нашата органична активност, която е на обратната страна на дишането /респирацията/, ние оставаме в активност в самите себе си нужно ни е да имаме, ако искаме да разберем животното, не само подвижни понятия, но и да накараме да влезе отвън нещо повече в тези подвижни понятия.
към текста >>
Опитайте да си спомните за определени форми, които се появяват по
време
на кошмари, ще видите какви животински форми се появяват!
В случая с животното, трябва да си кажем, че не виждаме, всъщност, физическото, а виждаме една инспирация, явяваща се физически. Ето защо, когато човешкото вдишване /инспирация/, дишането, претърпя някакво смущение, приема твърде лесно животинска форма.
Опитайте да си спомните за определени форми, които се появяват по време на кошмари, ще видите какви животински форми се появяват!
Животинските форми са изцяло инспирирани форми.
към текста >>
И как тези съ
време
нници на Мистерията на Голгота, надарени с една атавистична инспирация, биха характеризирали Христос?
В пълно съответствие на това е, че Светият Дух беше призован под формата на гълъб, от тези, които привличаха вниманието върху инспирацията. Когато днес се говори за Светия Дух под формата на гълъб, как трябва да се разбира това? Трябва да се разбира така, като кажем: тези, които говореха така, бяха хора инспирирани в смисъла на атавизма от миналото. В района, в който Светият Дух им се показваше в едно чисто духовно съществувание, те го виждаха под тави форма, чрез инспирацията.
И как тези съвременници на Мистерията на Голгота, надарени с една атавистична инспирация, биха характеризирали Христос?
към текста >>
". Важно е да се научим отново да познаваме това, което е от характера на имагинацията, на инспирацията, на интуицията и да се научим от този факт да се потапяме отново в начина на говорене, който резонира към нас от древните
време
на.
Те го бяха видели външно, може би, тогава го бяха видели като човек. За да се види в духовния свят като човек, трябваше те да имат интуиция. Но даже в епохата на Мистерията на Голгота, нямаше хора, които могат да го видят като Аз в света на интуицията; те не бяха способни на това. Но те можеха още да го видят в една атавистична инспирация. Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец!
". Важно е да се научим отново да познаваме това, което е от характера на имагинацията, на инспирацията, на интуицията и да се научим от този факт да се потапяме отново в начина на говорене, който резонира към нас от древните времена.
към текста >>
Само така ще можем да напредваме малко по малко в разбирането за това, което беше представено, например, много отдавна там долу, в Азия, в летящите Херувими, в Египет в Сфинкса, това, което ни е представено в Светия Дух, под формата на гълъб и което ни е представено даже в Христос, под формата на Агнец, което беше, в действителност, инспирация или по-добре казано, една инспирирана имагинация чрез която Христос беше постоянно представян в най-древните
време
на.
Този начин за говорене представя реалности по отношение на древните форми на виждане; но най-напред ни е нужно да свикнем да изразяваме тези реалности така, както бяха изразявани, например, още в епохата на Мистерията на Голгота и да ги изпитаме като очевидци.
Само така ще можем да напредваме малко по малко в разбирането за това, което беше представено, например, много отдавна там долу, в Азия, в летящите Херувими, в Египет в Сфинкса, това, което ни е представено в Светия Дух, под формата на гълъб и което ни е представено даже в Христос, под формата на Агнец, което беше, в действителност, инспирация или по-добре казано, една инспирирана имагинация чрез която Христос беше постоянно представян в най-древните времена.
към текста >>
31.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И ние виждаме, че по
време
на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация.
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното.
И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация.
Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации. Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията. Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос. Но как трябва да разбираме това?
към текста >>
Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните
време
на под формата на инспирирани имагинации.
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното. И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация.
Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации.
Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията. Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос. Но как трябва да разбираме това? Как да постигнем разбирането на това?
към текста >>
В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото
време
.
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна. Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото.
В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време.
към текста >>
Преди Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ век не беше започнало
време
то, в което бе тотално допуснат схоластичния принцип.
Както казахме, почитането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко познание, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях. И суровата схоластика на разделянето на човешкото познание, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко.
Преди Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ век не беше започнало времето, в което бе тотално допуснат схоластичния принцип.
До тогава, хората се колебаеха още по един определен начин. Те се питаха, ако не трябваше, въпреки всичко да издигат това човешко познание, такова, каквото можеха да го постигнат за тази следваща епоха, докъде свръхсетивния свят стигаше.
към текста >>
Виждате ли, в древните
време
на, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род.
Но от този факт, честно казано, се постигна, по отношение на предшестващите епохи, едно объркване с голям обсег.
Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род.
Ако допусна всезнанието на Божественото Същество, тогава, всъщност, трябва това всезнаещо същество да знае също дали този човек е осъден завинаги или другият ще бъде щастлив. Един човек като този, ще си каже, че не е в пълно съгласие с това фактът, че човешкото същество не трябва, все пак по необходимост да допуща греха; обаче, точно чрез греха, той, всъщност, е осъден; ако изкупи греха, няма да е вече осъден. Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си един осъден, чрез извършения грях, или един щастливец чрез отсъствието на грях. Но все пак, всезнаещият бог трябва вече да знае за този човек дали ще бъде осъден или щастлив!
към текста >>
Ето това щеше да каже един човек от миналите
време
на.
Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера.
Ето това щеше да каже един човек от миналите времена.
Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят. Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив. Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително. Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят. Ето това щеше да каже човек в древните времена.
към текста >>
Защото в древните
време
на, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят.
Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера. Ето това щеше да каже един човек от миналите времена.
Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят.
Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив. Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително. Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят. Ето това щеше да каже човек в древните времена.
към текста >>
Ето това щеше да каже човек в древните
време
на.
Ето това щеше да каже един човек от миналите времена. Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят. Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив. Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително. Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят.
Ето това щеше да каже човек в древните времена.
към текста >>
Но именно в начина, по който Скотус Ериген е поставен с лице към другите монаси на своето
време
, виждаме, че борбата върлуваше тогава, бих казал, между разума, който се чувствуваше ограничен до единствения свят на сетивата и до няколко заключения по повод на този свят, от една страна и това, което беше предадено от свръхсетивните светове под формата на догми, от друга страна.
В конференции като тази, често привличах вниманието ви върху този шотландски монах, Скотус Ериген, живял през ІХ век в страната на франките, в двореца на Шарл льо Шов и който там беше почитан истински като чудо на мъдростта. Шарл льо Шов, при всички случаи, и всички, които бяха на негово мнение, се обръщаха при всички религиозни и даже научни въпроси към Скотус Ериген, когато искаха да вземат решение в някаква област.
Но именно в начина, по който Скотус Ериген е поставен с лице към другите монаси на своето време, виждаме, че борбата върлуваше тогава, бих казал, между разума, който се чувствуваше ограничен до единствения свят на сетивата и до няколко заключения по повод на този свят, от една страна и това, което беше предадено от свръхсетивните светове под формата на догми, от друга страна.
към текста >>
Но тогава хората не се задоволяваха с караниците: в това
време
те бяха бичувани публично, хвърляни в тъмница, заради този вид теории, когато те не се харесваха на някоя от партиите, и за да се приключи, им се даваше, все пак, основание.
Днес, на хората ще им бъде безкрайно трудно да разберат как може да стане караница по такива поводи.
Но тогава хората не се задоволяваха с караниците: в това време те бяха бичувани публично, хвърляни в тъмница, заради този вид теории, когато те не се харесваха на някоя от партиите, и за да се приключи, им се даваше, все пак, основание.
към текста >>
Някога, човешкото същество потапяше погледа си в сетивния свят, имаше, в същото
време
, благодарение на своите способности, виждането за свръхсетивното, което прозираше в явленията на сетивата: с явленията на сетивата, то виждаше духовното.
Към какво клоняха, следователно, тези опитности на душата? Те клоняха към образуване в човешкото същество на два вида неща, които, разбира се, абсолютно не съществуваха преди това.
Някога, човешкото същество потапяше погледа си в сетивния свят, имаше, в същото време, благодарение на своите способности, виждането за свръхсетивното, което прозираше в явленията на сетивата: с явленията на сетивата, то виждаше духовното.
Такова, каквото беше вече възприемането на хората от ІХ век, човекът от миналото със сигурност не виждаше хляба и виното, защото би било, всъщност, един материален начин на виждане. Но човекът имаше в същото време материален и духовен поглед.
към текста >>
Но човекът имаше в същото
време
материален и духовен поглед.
Към какво клоняха, следователно, тези опитности на душата? Те клоняха към образуване в човешкото същество на два вида неща, които, разбира се, абсолютно не съществуваха преди това. Някога, човешкото същество потапяше погледа си в сетивния свят, имаше, в същото време, благодарение на своите способности, виждането за свръхсетивното, което прозираше в явленията на сетивата: с явленията на сетивата, то виждаше духовното. Такова, каквото беше вече възприемането на хората от ІХ век, човекът от миналото със сигурност не виждаше хляба и виното, защото би било, всъщност, един материален начин на виждане.
Но човекът имаше в същото време материален и духовен поглед.
към текста >>
Човекът от тези минали
време
на имаше също по-малко интелектуални понятия и идеи, отколкото човека от ІХ век.
Човекът от тези минали времена имаше също по-малко интелектуални понятия и идеи, отколкото човека от ІХ век.
Понятията и идеите не бяха още дошли до тази степен на сухота и абстракция. Това, от което човек извършваше опитност под формата на понятия и идеи имаше още характер на обект, на същност. Подтикнах ви да отбележите, и, малко по малко реалности, като граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, музика, астрология бяха станали тотално абстрактни. В древните времена, хората считаха, че да се проникне в живата област на тези науки, това значеше да се влезе във връзка така както го казах тогава с абсолютно реални същности. Но още от тази епоха и още по-на пред, до следващите епохи, тази граматика, реторика, диалектика и т.н., бяха станали съвсем слаби и абстрактни, без устойчивост, нито пък нещо друго; те бяха там почти само като дреха, би могло да се каже, по-скоро, по отношение на това, което имаха в древните времена.
към текста >>
В древните
време
на, хората считаха, че да се проникне в живата област на тези науки, това значеше да се влезе във връзка така както го казах тогава с абсолютно реални същности.
Човекът от тези минали времена имаше също по-малко интелектуални понятия и идеи, отколкото човека от ІХ век. Понятията и идеите не бяха още дошли до тази степен на сухота и абстракция. Това, от което човек извършваше опитност под формата на понятия и идеи имаше още характер на обект, на същност. Подтикнах ви да отбележите, и, малко по малко реалности, като граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, музика, астрология бяха станали тотално абстрактни.
В древните времена, хората считаха, че да се проникне в живата област на тези науки, това значеше да се влезе във връзка така както го казах тогава с абсолютно реални същности.
Но още от тази епоха и още по-на пред, до следващите епохи, тази граматика, реторика, диалектика и т.н., бяха станали съвсем слаби и абстрактни, без устойчивост, нито пък нещо друго; те бяха там почти само като дреха, би могло да се каже, по-скоро, по отношение на това, което имаха в древните времена. И тази еволюция продължи. Абстракцията стана малко по малко една абстракция на понятия и конкретно стана малко по малко нещо, което беше само външно в сетивното. И тези две течения, както виждаме през ІХ век и под влиянието на които хората се освободиха от така мъчителната вътрешна борба, тези течения продължиха чак до модерната епоха. Ние ще ги срещаме на едно място повече, на друго по-малко.
към текста >>
Но още от тази епоха и още по-на пред, до следващите епохи, тази граматика, реторика, диалектика и т.н., бяха станали съвсем слаби и абстрактни, без устойчивост, нито пък нещо друго; те бяха там почти само като дреха, би могло да се каже, по-скоро, по отношение на това, което имаха в древните
време
на.
Човекът от тези минали времена имаше също по-малко интелектуални понятия и идеи, отколкото човека от ІХ век. Понятията и идеите не бяха още дошли до тази степен на сухота и абстракция. Това, от което човек извършваше опитност под формата на понятия и идеи имаше още характер на обект, на същност. Подтикнах ви да отбележите, и, малко по малко реалности, като граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, музика, астрология бяха станали тотално абстрактни. В древните времена, хората считаха, че да се проникне в живата област на тези науки, това значеше да се влезе във връзка така както го казах тогава с абсолютно реални същности.
Но още от тази епоха и още по-на пред, до следващите епохи, тази граматика, реторика, диалектика и т.н., бяха станали съвсем слаби и абстрактни, без устойчивост, нито пък нещо друго; те бяха там почти само като дреха, би могло да се каже, по-скоро, по отношение на това, което имаха в древните времена.
И тази еволюция продължи. Абстракцията стана малко по малко една абстракция на понятия и конкретно стана малко по малко нещо, което беше само външно в сетивното. И тези две течения, както виждаме през ІХ век и под влиянието на които хората се освободиха от така мъчителната вътрешна борба, тези течения продължиха чак до модерната епоха. Ние ще ги срещаме на едно място повече, на друго по-малко.
към текста >>
Но обърнах също внимание върху факта, че Гьоте изпада във
време
нно безсилие, в момента, в който иска да се из дигне от това, което е чисто растително и дарено с живот.
Те се отделят в действителност от човешката еволюция по съвсем жив начин в противопоставянето между Гьоте и Шилер. Вчера говорих за необходимостта, която Гьоте изпитваше, когато изучаваше ботаниката на Линей, да си представи в душата си растението чрез живи понятия. Живи понятия, понятия, които могат да се трансформират, които, следователно, успяват да стигнат до областта на имагинацията.
Но обърнах също внимание върху факта, че Гьоте изпада във временно безсилие, в момента, в който иска да се из дигне от това, което е чисто растително и дарено с живот.
И към това, което е животно и дарено с чувствителност. Той стига до имагинацията. Той вижда външните обекти. За минералите, нямаше подбуди да отива напред, до имагинацията, но за растенията го направи. Той не отива по-далеч; абстрактните понятия не са негова работа.
към текста >>
От този факт, неговите философски разсъждения в основата си не бяха такива като философските разсъждения от неговото
време
.
Той стига до имагинацията. Той вижда външните обекти. За минералите, нямаше подбуди да отива напред, до имагинацията, но за растенията го направи. Той не отива по-далеч; абстрактните понятия не са негова работа. Не възприема също в абстрактни понятия и духовната реалност, намираща се над растението.
От този факт, неговите философски разсъждения в основата си не бяха такива като философските разсъждения от неговото време.
към текста >>
Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото
време
импулсът да даде на човека неговото достойнство.
Ницше, който беше още импрегниран от всички тези неща, но не можеше, при това, да постигне едно истинско виждане на нещата, състави, знаем, своята първа книга "Раждането на трагедията, изхождайки от духа на музиката": тук той искаше да покаже, че гърците са измислили изкуството, за да имат средство да се издигнат в свободни хора, пазейки своето човешко достойнство над действителността на външните сетива, в които не можеш никога да постигнеш своето човешко достойнство, според него, те биха се поместили над реалността на нещата, за да завоюват във вътрешността, в артистичната външност, възможността за свободата. Това е интерпретацията, която Ницше даде на елинизма. В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер.
Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство.
Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер. Те са, в действителност, най-великото от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество. Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен живот. Да премине от тази гледна точка, която беше негова, към истинската реалност, беше вън от неговата достъпност.
към текста >>
Дори да не се установяваше особено на католическите догми при това, по
време
на завършването на своя "Фауст", той прие тяхната необходимост за артистичната реализация дори да не се установяваше в своята младост на католическите догми, той се установяваше, все пак, на това, което минаваше достатъчно близко до свръхсетивния свят, колкото това му беше възможно.
Да използва логиката не беше нещо, с което Гьоте се занимаваше.
Дори да не се установяваше особено на католическите догми при това, по време на завършването на своя "Фауст", той прие тяхната необходимост за артистичната реализация дори да не се установяваше в своята младост на католическите догми, той се установяваше, все пак, на това, което минаваше достатъчно близко до свръхсетивния свят, колкото това му беше възможно.
Да се говори на Гьоте за вярата, това го правеше в определен смисъл, гневен. Когато в неговата младост, Якоби му говори за вярата, той каза: установявам се в погледа, който вижда. За вярата, Гьоте не искаше да знае нищо.
към текста >>
32.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Разбира се, човешкото същество имаше през всички
време
на предразположението да има в себе си този принцип на Аза.
Достатъчно е, всъщност, да си припомним, че преди Мистерията на Голгота, от най-същественото в цивилизацията на човечеството липсваше навлизането на истинския човешки принцип на Аза.
Разбира се, човешкото същество имаше през всички времена предразположението да има в себе си този принцип на Аза.
То беше, всъщност, създадено за да формира своето външно и вътрешно същество, изхождайки от този принцип на Аза. Но човекът бавно и прогресивно постигна чувството и най-вече съзнанието, за това, което е същността на Аза и силата на Аза в него. Така че, може да се каже това: разбира се, даже в епохите преди Мистерията на Голгота, човешката същност беше съставена от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но съзнателната част на човека нямаше в себе си тази същност на Аза. Същността на Аза беше малко или много несъзнателна. Основно, в тези минали епохи по земята бродеха хора, които не живее ха в пълно съзнание за своя Аз.
към текста >>
И това преминаване към пълното съзнание за Аза, всъщност не се получи по един така бърз начин, то се получи по
време
на предшестващите и следващите векове на Мистерията на Голгота, но е ясно разкри то за историческото изучаване, което практикува духовната наука.
Така че, може да се каже това: разбира се, даже в епохите преди Мистерията на Голгота, човешката същност беше съставена от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но съзнателната част на човека нямаше в себе си тази същност на Аза. Същността на Аза беше малко или много несъзнателна. Основно, в тези минали епохи по земята бродеха хора, които не живее ха в пълно съзнание за своя Аз. Но в действителност е възможно, Азът да упражнява напълно своето действие в недрата на човешката същност само ако човекът вече не е в цялостта, не е вече, бих предпочел да кажа, в пълния разцвет на своето физическо тяло. Хората, които бяха още несъзнателни за своя Аз, живя ха в един по-голям разцвет на своето физическо тяло отколкото тези, които влязоха в пълно съзнание за Аза.
И това преминаване към пълното съзнание за Аза, всъщност не се получи по един така бърз начин, то се получи по време на предшестващите и следващите векове на Мистерията на Голгота, но е ясно разкри то за историческото изучаване, което практикува духовната наука.
към текста >>
Но това е така едва от
време
то, в което човек е получил съзнанието за своя Аз.
Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото. Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят. В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят.
Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз.
И това са мислите, абстрактните мисли, които представляват този труп. Когато станем способни да улавяме в самите нас абстрактни мисли, ще схванем трупа на нашето духовно същество, такова каквото беше преди да бяхме слезли в земния свят. Но от факта, че обхващаме трупа на нашето духовно-душевно същество, идва предположението: че влиза в нашето физическо тяло също нещо от принципа на упадъка, на парализата.
към текста >>
Трябва добре да разберем,че еволюцията на човека е такава, че неговата природа се е трансформирала по
време
на земната еволюция.
Трябва добре да разберем,че еволюцията на човека е такава, че неговата природа се е трансформирала по време на земната еволюция.
Някогашните тела бяха различни от днешните. Някогашните тела бяха такива, каквито, разбира се, човекът в тях не беше свободен, а се движеше в своето тяло в недрата на една автономна природа в пълния си разцвет, разгръщайки се чрез своята собствена физическа, етерна, астрална активност. Така че, може да се каже това: ние вече живеем, в недрата на цивилизования свят, в един период от еволюцията на човечеството, в който тялото започва да се освобождава. И именно чрез това освобождаващо се тяло, което е основата на интелектуалните идеи, т.е. абстрактните, постигаме нашата свобода.
към текста >>
И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по
време
на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята.
Ако си представим един посветен, роден в недрата на някогашната еврейска култура, би трябвало да кажем това: този посветен характеризираше това, което посвещението беше произвело в него, по следния на чин. Той казваше това за човечеството в неговата цялост е характерно това, че, разбира се, Отец го поддържа и го носи, но Отец не влиза в съзнанието и не разпалва съзнанието, за да отива то към Аза. Отец само дава на обикновения човек духа на диханието; той му вдъхва диханието и това е живата душа. Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена духовна реалност, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека. И после, когато този божествен принцип на Отца беше влязъл в този някогашен посветен в недрата на еврейския свят и за който човек беше вече съзнателен, този човек изразяваше с пълно право това, което значеше за него "Азът": аз съм "Аз Съм".
И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята.
Тези посветени бяха наричани Отците движещи се между народите. Наричаха ги Отци, защото бяха представители на божествения принцип на Отца между другите хора. За тях се казваше, че в Мистериите се смятаха, освен това за място, където се разгръщаше. В недрата на земното това, което иначе само обикаляше отвън целия космос със своето дихание и със своето движение. В недрата на мястото на Мистериите, после отново, чрез мястото на Мистериите в човека, беше изградено място за божествения принцип на Отца.
към текста >>
За първи път, по
време
на тази Мистерия на Голгота, по Земята обикаляха хора, които усещаха в себе си нещо от този автономен Аз.
Всичко това влезе в един нов стадий, щом в еволюцията на човечеството наближи събитието на Мистерия та на Голгота. Тогава ставаше въпрос за нещо различно в своята същност.
За първи път, по време на тази Мистерия на Голгота, по Земята обикаляха хора, които усещаха в себе си нещо от този автономен Аз.
Съзнанието за Аза беше започнало, така да се каже, да влиза в хората. Но от този факт, други неща се бяха получили, а именно човешкото физическо тяло започна, вътрешно да се разделя на части, да се разрушава. И това постави, в тази епоха, в средата на еволюцията на Земята, еволюцията на човечеството пред голяма опасност, пред опасността да се изгубва все повече и повече връзката с духовния свят но също и пред опасността физическото тяло да се разрушава все повече и повече.
към текста >>
Докато имаме преди това влизането на принципа на Отца във физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, сега имаме влизането на принципа на Христос в човека, който между
време
нно беше проследил неговата еволюция.
Ето сега, в средата на земната еволюция, имаше хора, които започнаха да си казват "Аз" на самите тях, да издигат Аза в съзнанието. В един такъв човек, Исус от Назарет, влезе сега принципът на Христос. Този принцип на Христос направи така своето влизане в Аза.
Докато имаме преди това влизането на принципа на Отца във физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, сега имаме влизането на принципа на Христос в човека, който междувременно беше проследил неговата еволюция.
към текста >>
В момента в който Христос влезе в Исус от Назарет, унищожи чрез това влизане този път не само физическото тяло, не само етерното тяло и астралното тяло, но в същото
време
и Аза, в степента, в която беше раз вит в тази епоха, в Исус от Назарет.
В момента в който Христос влезе в Исус от Назарет, унищожи чрез това влизане този път не само физическото тяло, не само етерното тяло и астралното тяло, но в същото време и Аза, в степента, в която беше раз вит в тази епоха, в Исус от Назарет.
Така че, следователно, в Христос Исус живееше именно висшият принцип на Христос, който е в същото отношение с Аза, в какъвто е, обикновено, Азът на човекът с астралното тяло.
към текста >>
Когато тези посветени, които в тези древни
време
на бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство. Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже. Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано.
Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
към текста >>
Този блясък с много специално лъчене, някогашните посветени можеха разбира се, да го долавят върху своите съ
време
нници: това беше силата на принципа на Отца, която живееше в посветените.
Този блясък с много специално лъчене, някогашните посветени можеха разбира се, да го долавят върху своите съвременници: това беше силата на принципа на Отца, която живееше в посветените.
Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек.
към текста >>
Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на Христос и точно това известяване на Мистерията на Христос се изгуби за модерното гражданство по
време
на първите четири века от модерната еволюция.
От там се роди тогава разбирането на факта, че сега, с Мистерията на Голгота, трябваше да се случи нещо, което се беше случило преди основно само в недрата на самите Мистерии. В големия свят, в макрокосмоса беше проектирано нещо, което беше се случило само в недрата на макрокосмоса, в недрата на малкия свят.
Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на Христос и точно това известяване на Мистерията на Христос се изгуби за модерното гражданство по време на първите четири века от модерната еволюция.
Тези древни посветени знаеха, че тъй като в Христос-Исус не живееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина, Христос-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и заживее в един човек, както това стана в Исус от Назарет.
към текста >>
Ако човек би останал там така, той би могъл да каже това: в древни
време
на, Бог Отец е влязъл в хората, за да могат те да постигнат Аза в качеството си на душа и като посветени, те могат да известяват на другите хора истинската същност на човека, същността на Аза.
Ако човек беше останал там така, обаче,какво би станало тогава в хода на човешката еволюция?
Ако човек би останал там така, той би могъл да каже това: в древни времена, Бог Отец е влязъл в хората, за да могат те да постигнат Аза в качеството си на душа и като посветени, те могат да известяват на другите хора истинската същност на човека, същността на Аза.
После Синът, Христос влезе в същността на човека. Тези, които имат достатъчна устременост за да направят така, че Христос да избере да заживее в тях, постигат, от този факт, спасяването на своите тела за земната еволюция. Така както, чрез древния принцип на Отца, който избра да обитава в еволюцията на човечеството, душевния елемент на хората беше спасен чрез Мистериите, така и телесния елемент на хората ще бъде спасен от Лечителя, от Спасителя, от Христос, минал през Мистерията на Голгота.
към текста >>
В онези
време
на, хората са ставали свободни от факта, че Азът се разви в тях.
Но ако човек е останал единствено там, тези, които искат да бъдат сигурни, че тялото ще бъде спасено, трябва да носят Христос в себе си: той ще бъде същността, действаща в тях, същността действаща в тях също,от гледна точка и на тялото. И от този факт, хората не биха могли, отново да станат свободни същества. Ако се останеше в това положение, хората биха се развили, в тази епоха, когато през ХІV век биха могли да постигнат в себе си Христос, за да успокояват душите си след смъртта, за да могат тези души да успокояват погледите си към Земята, така, както сега ви го описах; но хората не биха могли да станат свободни. Когато биха искали да станат добри, те биха били задължени да оставят Христос да действа в тях по същия начин както в Древността Отец действаше в хората, които не бяха посветени.
В онези времена, хората са ставали свободни от факта, че Азът се разви в тях.
Посветените ставаха свободни хора в древни те времена другите бяха несвободни, защото Отец живееше в тях, но те не го осъзнаваха. Ако християни те, обаче, бяха същности, съзнателни за Христос в себе си, те би трябвало, всеки път когато биха искали да бъдат добри да изтриват своето съзнание за Аза, за да пробудят в себе си Христос в същото време, в което изтриват това съзнание за Аза. Те самите не биха могли да бъдат добри, само Христос в тях би могъл да бъде добър. Хората би трябвало да вървят тук по земята, Христос би бил принуден да избере да обитава в тях и тъй като Христос би си служил с телата на хората, лекуването на тези човешки тела, би се осъществило. Но добрите дела, които биха извършили хората, биха били Христови дела, а не човешки дела.
към текста >>
Посветените ставаха свободни хора в древни те
време
на другите бяха несвободни, защото Отец живееше в тях, но те не го осъзнаваха.
Но ако човек е останал единствено там, тези, които искат да бъдат сигурни, че тялото ще бъде спасено, трябва да носят Христос в себе си: той ще бъде същността, действаща в тях, същността действаща в тях също,от гледна точка и на тялото. И от този факт, хората не биха могли, отново да станат свободни същества. Ако се останеше в това положение, хората биха се развили, в тази епоха, когато през ХІV век биха могли да постигнат в себе си Христос, за да успокояват душите си след смъртта, за да могат тези души да успокояват погледите си към Земята, така, както сега ви го описах; но хората не биха могли да станат свободни. Когато биха искали да станат добри, те биха били задължени да оставят Христос да действа в тях по същия начин както в Древността Отец действаше в хората, които не бяха посветени. В онези времена, хората са ставали свободни от факта, че Азът се разви в тях.
Посветените ставаха свободни хора в древни те времена другите бяха несвободни, защото Отец живееше в тях, но те не го осъзнаваха.
Ако християни те, обаче, бяха същности, съзнателни за Христос в себе си, те би трябвало, всеки път когато биха искали да бъдат добри да изтриват своето съзнание за Аза, за да пробудят в себе си Христос в същото време, в което изтриват това съзнание за Аза. Те самите не биха могли да бъдат добри, само Христос в тях би могъл да бъде добър. Хората би трябвало да вървят тук по земята, Христос би бил принуден да избере да обитава в тях и тъй като Христос би си служил с телата на хората, лекуването на тези човешки тела, би се осъществило. Но добрите дела, които биха извършили хората, биха били Христови дела, а не човешки дела.
към текста >>
Ако християни те, обаче, бяха същности, съзнателни за Христос в себе си, те би трябвало, всеки път когато биха искали да бъдат добри да изтриват своето съзнание за Аза, за да пробудят в себе си Христос в същото
време
, в което изтриват това съзнание за Аза.
И от този факт, хората не биха могли, отново да станат свободни същества. Ако се останеше в това положение, хората биха се развили, в тази епоха, когато през ХІV век биха могли да постигнат в себе си Христос, за да успокояват душите си след смъртта, за да могат тези души да успокояват погледите си към Земята, така, както сега ви го описах; но хората не биха могли да станат свободни. Когато биха искали да станат добри, те биха били задължени да оставят Христос да действа в тях по същия начин както в Древността Отец действаше в хората, които не бяха посветени. В онези времена, хората са ставали свободни от факта, че Азът се разви в тях. Посветените ставаха свободни хора в древни те времена другите бяха несвободни, защото Отец живееше в тях, но те не го осъзнаваха.
Ако християни те, обаче, бяха същности, съзнателни за Христос в себе си, те би трябвало, всеки път когато биха искали да бъдат добри да изтриват своето съзнание за Аза, за да пробудят в себе си Христос в същото време, в което изтриват това съзнание за Аза.
Те самите не биха могли да бъдат добри, само Христос в тях би могъл да бъде добър. Хората би трябвало да вървят тук по земята, Христос би бил принуден да избере да обитава в тях и тъй като Христос би си служил с телата на хората, лекуването на тези човешки тела, би се осъществило. Но добрите дела, които биха извършили хората, биха били Христови дела, а не човешки дела.
към текста >>
Но това не трябваше да се случва с хората от бъдещите
време
на, Азът трябваше да може да се издига по един напълно съзнателен начин и Христос да обитава, въпреки това, в тези хора.
Не това беше задачата, мисията на божия Син, свързал се с еволюцията на Земята чрез Мистерията на Голгота. Той искаше да обитава в човечеството, но не искаше да смущава съзнанието за Аза, което се издигаше на небосвода на човечеството. Той веднъж беше направил това в Исус, в който живееше, начиная от Кръщението, съзнанието за Сина, на мястото на съзнанието за Аза.
Но това не трябваше да се случва с хората от бъдещите времена, Азът трябваше да може да се издига по един напълно съзнателен начин и Христос да обитава, въпреки това, в тези хора.
към текста >>
Но то включва в същото
време
, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос.
Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата.
Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос.
От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално. Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос. В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос. Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих".
към текста >>
Но в същото
време
Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание.
Но в същото време Отец си служи със Светия Дух за да предаде на човечеството, че свръхсетивното може да бъде възприето с духа, даже човек да няма виждане на този Дух, но че този Дух, чрез едно чисто, вътрешно усилие, издига на нивото на живото даже това, което в него е абстрактна духовност, че пробужда за живот чрез Христос, избрал да обитава в него, трупа на мислите, които държим от нашето предирождено съществувание.
към текста >>
В онези
време
на, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по
време
на Кръщението се осъществяваше в името на Отца.
В онези времена, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца.
И когато Христос изпрати на своите Светия Дух, това известяване стана в името на Христос, на Сина. Това, че Отец е този, който не е породен, а поражда, че Синът е този, който е породен от Отца, че Светият Дух е този, който е известен на човечеството от Отца и от Сина, също е една древна догма. Това не е само един вид догма, наложена символично и деспотично, това, напротив, е една мъдрост на посвещението от първите християнски векове и тя е била едва по-късно погребана в забрава, както и, най-общо, триразделността и троицата бяха погребани в забрава.
към текста >>
Това постановление по повод човешкото познание, отделено от хората, беше вече грях против християнството, това беше грях против известяването на Светия Дух от Отца, по
време
на Кръщението на Исус и от самия Исус, по
време
на изпращането на Светия Дух по
време
на Петдесетница.
Също и самото Евангелие престана да бъде разбирано, когато в недрата на схоластиката бе поставено, че човек има откровение само във вярата, но не може да се издигне до свръхсетивното чрез познанието.
Това постановление по повод човешкото познание, отделено от хората, беше вече грях против християнството, това беше грях против известяването на Светия Дух от Отца, по време на Кръщението на Исус и от самия Исус, по време на изпращането на Светия Дух по време на Петдесетница.
към текста >>
Този, който гледа кръста на голгота, трябва да гледа, в същото
време
, Троицата, защото Христос, интимно свързан с цялата земна еволюция на човечеството, изявява, в действителност, Троицата.
И призивът да се откупи така познанието, идва, в действителност от Голгота и прониква до нас, ако ние го разбираме по правилен начин, ако знаем, че след като премина през Мистерията на Голгота, Христос, освен божествения принцип на своя Отец, изпрати Духа в човечеството.
Този, който гледа кръста на голгота, трябва да гледа, в същото време, Троицата, защото Христос, интимно свързан с цялата земна еволюция на човечеството, изявява, в действителност, Троицата.
към текста >>
33.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
ПРЕЗ
ВРЕМЕ
НАТА
ПРЕЗ ВРЕМЕНАТА
към текста >>
Тогава имате мисълта за машината, която се задържа по-дълго
време
, но която също престава да дава резонанс.
Илюстрирах ви това чрез нещо конкретно. Предположете, че гледате нещо във външния свят, да речем, на пример, една машина. Имате образа на машината. В смисъла, в който Гьоте го описва, това поражда един последователен образ, който дава резонанс кратко, после престава да дава резонанс.
Тогава имате мисълта за машината, която се задържа по-дълго време, но която също престава да дава резонанс.
Но машината из праща, освен това, още нещо във вашия духовен организъм. Разбира се, в случая с машината, то не е така приятно; при растението, например, то е далеч по-приятно. То изпраща нещо във вас. После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите. Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта.
към текста >>
Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едно
време
нно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта.
Тогава имате мисълта за машината, която се задържа по-дълго време, но която също престава да дава резонанс. Но машината из праща, освен това, още нещо във вашия духовен организъм. Разбира се, в случая с машината, то не е така приятно; при растението, например, то е далеч по-приятно. То изпраща нещо във вас. После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите.
Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта.
Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес. Него наблюдаваме после. Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие. Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят. И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят.
към текста >>
По същия начин ние се отдалечаваме от реалността във
време
то.
Спомнянето е един духовен процес, който принадлежи изцяло на един обективен свят, а не само на един субективен свят. Обикновеното съзнание греши, по същия начин като някой, който има пред себе си планина с кула. Сега, той вижда това много ясно, той вярва сега, че това е реално. После се отдалечава. Кулата му се явява все повече и повече в перспектива и, като я вижда все повече и повече в перспектива, ще се опита да каже: сега аз имам само един образ, това пред мен не е реално.
По същия начин ние се отдалечаваме от реалността във времето.
Кулата не се променя от гледна точка на своята реалност в пространството, когато нашият образ се променя. И в това, което се отнася до нейната реалност, това, което отговаря на нашия образ на спомена също малко се променя. Той продължава да съществува, така както и нашата кула продължава да съществува. Ние грешим обаче, защото не сме способни да пристъпим към едно точно оценяване на нашата временна перспектива. Така, много неща, които се отнасят до човека, трябва да бъдат просто уточнени.
към текста >>
Ние грешим обаче, защото не сме способни да пристъпим към едно точно оценяване на нашата
време
нна перспектива.
Кулата му се явява все повече и повече в перспектива и, като я вижда все повече и повече в перспектива, ще се опита да каже: сега аз имам само един образ, това пред мен не е реално. По същия начин ние се отдалечаваме от реалността във времето. Кулата не се променя от гледна точка на своята реалност в пространството, когато нашият образ се променя. И в това, което се отнася до нейната реалност, това, което отговаря на нашия образ на спомена също малко се променя. Той продължава да съществува, така както и нашата кула продължава да съществува.
Ние грешим обаче, защото не сме способни да пристъпим към едно точно оценяване на нашата временна перспектива.
Така, много неща, които се отнасят до човека, трябва да бъдат просто уточнени. Това, което в нас е съзнание, развиващо се във времето, всъщност, не е нищо друго, освен едно виждане на миналото в перспектива. Миналото не преминава, то продължава да съществува. Нашите образи само се поместват, във временната перспектива.
към текста >>
Това, което в нас е съзнание, развиващо се във
време
то, всъщност, не е нищо друго, освен едно виждане на миналото в перспектива.
Кулата не се променя от гледна точка на своята реалност в пространството, когато нашият образ се променя. И в това, което се отнася до нейната реалност, това, което отговаря на нашия образ на спомена също малко се променя. Той продължава да съществува, така както и нашата кула продължава да съществува. Ние грешим обаче, защото не сме способни да пристъпим към едно точно оценяване на нашата временна перспектива. Така, много неща, които се отнасят до човека, трябва да бъдат просто уточнени.
Това, което в нас е съзнание, развиващо се във времето, всъщност, не е нищо друго, освен едно виждане на миналото в перспектива.
Миналото не преминава, то продължава да съществува. Нашите образи само се поместват, във временната перспектива.
към текста >>
Нашите образи само се поместват, във
време
нната перспектива.
Той продължава да съществува, така както и нашата кула продължава да съществува. Ние грешим обаче, защото не сме способни да пристъпим към едно точно оценяване на нашата временна перспектива. Така, много неща, които се отнасят до човека, трябва да бъдат просто уточнени. Това, което в нас е съзнание, развиващо се във времето, всъщност, не е нищо друго, освен едно виждане на миналото в перспектива. Миналото не преминава, то продължава да съществува.
Нашите образи само се поместват, във временната перспектива.
към текста >>
Обаче, това именно е отношението, в което се намират вътре в нас най-духовните процеси, в действителност, даже между раждането и смъртта, което се променя основно за хората по
време
на земния живот.
Обаче, това именно е отношението, в което се намират вътре в нас най-духовните процеси, в действителност, даже между раждането и смъртта, което се променя основно за хората по време на земния живот.
Когато наблюдаваме човешкото същество, то е съставено, знаем, от физическо тяло и от етерно тяло. Но това е само тази част от човека, която нощем остава в леглото, докато той спи. Денем, към това физическо и етерно тяло се вмъкват астралното тяло и Азът. Азът на хората, живели преди Мистерията на Голгота всъщност, тези хора бяхме ние, в предишните инкарнации потъваше малко по малко в мрака по време на периода, предшестващ непосредствено Мистерията на Голгота. Хората се пробуждаха, по различен начин от хората, живели след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Азът на хората, живели преди Мистерията на Голгота всъщност, тези хора бяхме ние, в предишните инкарнации потъваше малко по малко в мрака по
време
на периода, предшестващ непосредствено Мистерията на Голгота.
Обаче, това именно е отношението, в което се намират вътре в нас най-духовните процеси, в действителност, даже между раждането и смъртта, което се променя основно за хората по време на земния живот. Когато наблюдаваме човешкото същество, то е съставено, знаем, от физическо тяло и от етерно тяло. Но това е само тази част от човека, която нощем остава в леглото, докато той спи. Денем, към това физическо и етерно тяло се вмъкват астралното тяло и Азът.
Азът на хората, живели преди Мистерията на Голгота всъщност, тези хора бяхме ние, в предишните инкарнации потъваше малко по малко в мрака по време на периода, предшестващ непосредствено Мистерията на Голгота.
Хората се пробуждаха, по различен начин от хората, живели след Мистерията на Голгота. Астралното тяло пак проникваше изцяло етерното тяло. Но Азът проникваше па различен начин, проникваше много дълбоко в етерното тяло. Днес това вече не е така. Днес Азът прониква само в тази част на етерното тяло, която формира главата.
към текста >>
В древните
време
на, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния свят.
Той си ги образуваше изхождайки от образи. Това беше неговата митология, митът. Тези възприятия за богове прогресивно се замъгляваха. Около човека съществува, по определен начин, само физическия свят. Но той има, в замяна на това, възможността да се свърже отново, в своето вътрешно същество, с една предопределеност на бог, при преминаването на смъртта чрез бога, при възкръсването на бога.
В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния свят.
Бих искал да кажа, че този свят на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на въздействие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство. Хората даваха също на тези образи от света на боговете различна форма в зависимост от особеностите на своите характери. От този факт, митовете на различните народи станаха различни. Човек възприемаше един истински свят, но той възприемаше този истински свят по-скоро в сънищата, които, все пак, произлизаха от външния свят. Това бяха образи с една по-голяма или по-малка прецизност, но прецизността не беше достатъчно голяма, за да имат, един единствен смисъл за всички хора.
към текста >>
Имахме също в първите
време
на на християнството една съвсем характерна христология и не исусология.
Ето защо, тези, които живееха в епохата, в която се изпълни Мистерията на Голгота и имаха още ясновидски способности, не се затрудняваха да разберат Христос. Те не се затрудняваха, защото го бяха видели, това е сигурно, света на боговете и защото знаеха сега, че Христос, напускайки този свят на боговете, е дошъл на земята, за да изпълни тук своето бъдещо предопределение, което започва с Мистерията на Голгота. Всъщност, те видяха Мистерията на Голгота също неясно, но до Мистерията на Голгота те можеха да виждат добре Христос. Можеха също да кажат безкрайно много неща за Христос в качеството му на Бог. Те не дискутираха какво е станало с този Бог, когато е слязъл в един човек чрез Кръщението на река Йордан.
Имахме също в първите времена на християнството една съвсем характерна христология и не исусология.
И тъй като светът на боговете престана най-общо да бъде нещо познато, христологията се превърна много скоро в една чисто и просто исусология. И исусологията стана силна до ХХ век, когато Христос не беше вече разбран даже чрез усета, когато, напротив, за модерната теология беше въпрос на чест да разбере Исус по възможно най-човешкия начин, без да се грижи за Христос.
към текста >>
Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по
време
на преминаването през интелектуалния живот.
Така че, можем да кажем: освобождавайки се от самото себе си, човечеството е на път да превърне малко по малко духовната реалност в нейната цялостност в абстрактни идеи и понятия. В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна реалност, но тази духовна реалност е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи. Трябва човек да открие възможността да изпълни тези идеи с духовна субстанция.
Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по време на преминаването през интелектуалния живот.
Така че, модерният интелектуализъм трябва да се слива със съзнанието за Христос. Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят признанието, че не могат да намерят това съзнание за Христос по пътя на интелектуализма.
към текста >>
Виждате в древни
време
на, човек говори за Грехопадението.
Виждате в древни времена, човек говори за Грехопадението.
Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш свят и падна в един нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма. Може би се говори за падение в реален смисъл. Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба. Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
към текста >>
И там, когато гледаме назад, ние не вярваме, че виждаме нетрайни образи, отдавайки се на грешката да вярваме, че
време
нната перспектива също би убила действителността.
Но ние не изплуваме нацяло, изкарваме навън само главата си. Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него. Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят. Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха. Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух.
И там, когато гледаме назад, ние не вярваме, че виждаме нетрайни образи, отдавайки се на грешката да вярваме, че временната перспектива също би убила действителността.
Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна. Това е, приблизително, неговото основание. Когато човешкото същество отправя ретроспективен поглед във времето, то не гледа на образите от спомените като на действителни, защото не зачита временната перспектива. Но това спира, когато спре всяка перспектива, когато се намираме вън от пространството и времето. Когато преминем в смъртта, това спира.
към текста >>
Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във
време
то, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна.
Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него. Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят. Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха. Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух. И там, когато гледаме назад, ние не вярваме, че виждаме нетрайни образи, отдавайки се на грешката да вярваме, че временната перспектива също би убила действителността.
Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна.
Това е, приблизително, неговото основание. Когато човешкото същество отправя ретроспективен поглед във времето, то не гледа на образите от спомените като на действителни, защото не зачита временната перспектива. Но това спира, когато спре всяка перспектива, когато се намираме вън от пространството и времето. Когато преминем в смъртта, това спира. Тогава този, който живее във временната перспектива, се представя много силно под аспекта на действителността.
към текста >>
Когато човешкото същество отправя ретроспективен поглед във
време
то, то не гледа на образите от спомените като на действителни, защото не зачита
време
нната перспектива.
Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха. Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух. И там, когато гледаме назад, ние не вярваме, че виждаме нетрайни образи, отдавайки се на грешката да вярваме, че временната перспектива също би убила действителността. Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна. Това е, приблизително, неговото основание.
Когато човешкото същество отправя ретроспективен поглед във времето, то не гледа на образите от спомените като на действителни, защото не зачита временната перспектива.
Но това спира, когато спре всяка перспектива, когато се намираме вън от пространството и времето. Когато преминем в смъртта, това спира. Тогава този, който живее във временната перспектива, се представя много силно под аспекта на действителността.
към текста >>
Но това спира, когато спре всяка перспектива, когато се намираме вън от пространството и
време
то.
Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух. И там, когато гледаме назад, ние не вярваме, че виждаме нетрайни образи, отдавайки се на грешката да вярваме, че временната перспектива също би убила действителността. Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна. Това е, приблизително, неговото основание. Когато човешкото същество отправя ретроспективен поглед във времето, то не гледа на образите от спомените като на действителни, защото не зачита временната перспектива.
Но това спира, когато спре всяка перспектива, когато се намираме вън от пространството и времето.
Когато преминем в смъртта, това спира. Тогава този, който живее във временната перспектива, се представя много силно под аспекта на действителността.
към текста >>
Тогава този, който живее във
време
нната перспектива, се представя много силно под аспекта на действителността.
Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна. Това е, приблизително, неговото основание. Когато човешкото същество отправя ретроспективен поглед във времето, то не гледа на образите от спомените като на действителни, защото не зачита временната перспектива. Но това спира, когато спре всяка перспектива, когато се намираме вън от пространството и времето. Когато преминем в смъртта, това спира.
Тогава този, който живее във временната перспектива, се представя много силно под аспекта на действителността.
към текста >>
34.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Когато се появи преди известно
време
първият том на "Упадъка на Западния свят"* /* Освалд Шпенглер, "Упадъкът на Западния свят", ІІ том, Мюних 1920 /І/ и 1922 /ІІ/.
Когато се появи преди известно време първият том на "Упадъка на Западния свят"* /* Освалд Шпенглер, "Упадъкът на Западния свят", ІІ том, Мюних 1920 /І/ и 1922 /ІІ/.
Всички пасажи цитирани от Щайнер се намират във втората част. Сведения на издателството в един том, Мюних, 1973/ на Шпенглер, можеше да се види в тази литературна публикация нещо, което таи в себе си желанието от заемането надълбоко с елементарните явления на упадъка и залеза на нашата епоха. Там можеше да се види някой, който, за много неща, действащи в нашата настояща епоха в цялостта на Западния свят, имаше чувството, и тези импулси трябва, всъщност, да водят малко по малко към едно тотално хаотизиране на западната цивилизация с нейната американска пристройка; някой, който, с това чувство, правеше усилие с много знания и овладявайки много научни идеи, да се отнася с един вид съдене на тези явления.
към текста >>
И ето че, малко след това, се появи вторият том на Освалд Шпенглер и той показа много по-силно всичко, което живее в един човек от днешното
време
, което самият той отблъсква с определена бруталност всичко, което е действително духовно, всичко възможно виждане за света, всяка възможна концепция за света.
И ето че, малко след това, се появи вторият том на Освалд Шпенглер и той показа много по-силно всичко, което живее в един човек от днешното време, което самият той отблъсква с определена бруталност всичко, което е действително духовно, всичко възможно виждане за света, всяка възможна концепция за света.
към текста >>
Нещата са толкова по-крайно забележителни, когато се види в тях до какво особено устройство на ума стига една личност от днешното
време
, която има, все пак размах.
Този втори том е също изпълнен от смисъл, разбира се. Но въпреки изпълнените от смисъл впечатления, намиращи се тук, той не предлага, всъщност, нищо друго, освен ужасната стерилност на една крайно абстрактна и интелектуална мисъл.
Нещата са толкова по-крайно забележителни, когато се види в тях до какво особено устройство на ума стига една личност от днешното време, която има, все пак размах.
към текста >>
Достатъчно е да се прочетат, започвайки от началото само няколко фрази и веднага попадаме в психичното състояние на много хора от днешното
време
.
В тази книга в този втори том на "Упадъкът на Западния свят" на Шпенглер, изключително интересни са началото и краят. Но това начало и този край са тъжно интересни; те характеризират, всъщност, цялата психична конфигурация на този човек.
Достатъчно е да се прочетат, започвайки от началото само няколко фрази и веднага попадаме в психичното състояние на много хора от днешното време.
към текста >>
Изходната точка в цветята, в растенията…е добре, когато исках да съобщя за това, което дава най-вече на мисълта от днешното
време
неговия характерен белег, непрекъснато бях принуден да започвам с начина на разбиране, който човек прилага днес към неживата природа, минералната, неорганичната.
Изходната точка в цветята, в растенията…е добре, когато исках да съобщя за това, което дава най-вече на мисълта от днешното време неговия характерен белег, непрекъснато бях принуден да започвам с начина на разбиране, който човек прилага днес към неживата природа, минералната, неорганичната.
Може би, повечето от вас ще си спомнят, че за да характеризирам изследването, свойствено за днешната мисъл, за прозрачност на погледа, аз няколкократно използвах примера с удара на две еластични топки, където от състоянието на първата топка, може да се предвиди чрез лесно разбираеми пресмятания, състоянието на другата топка.
към текста >>
И ако трябва да кажем това за началото, чрез това начало именно, се характеризира, в същото
време
, края на тази книга.
Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика.
И ако трябва да кажем това за началото, чрез това начало именно, се характеризира, в същото време, края на тази книга.
към текста >>
Известно
време
след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен.
Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен.
Така че, от факта, че чувства, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него. Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен живот.
към текста >>
Е добре, когато човек разглежда минерала, растението, животното, човека, вижда, че човешкото се характеризира, в настояще
време
, от факта, че от средата на ХV век, ние сме изминали целия път до минералната и прозрачна мисъл.
Е добре, когато човек разглежда минерала, растението, животното, човека, вижда, че човешкото се характеризира, в настояще време, от факта, че от средата на ХV век, ние сме изминали целия път до минералната и прозрачна мисъл.
Така че, когато гледаме човека от днешното време такъв, какъвто той е в своето вътрешно същество, един зрител на външния свят, трябва да си кажем: като човешко същество, каквото той е, той стига днес, най-точно, до развиването на минералното виждане. Но тогава трябва да се характеризира значението на тази минерална мисъл, както го направих аз малко преди това.
към текста >>
Така че, когато гледаме човека от днешното
време
такъв, какъвто той е в своето вътрешно същество, един зрител на външния свят, трябва да си кажем: като човешко същество, каквото той е, той стига днес, най-точно, до развиването на минералното виждане.
Е добре, когато човек разглежда минерала, растението, животното, човека, вижда, че човешкото се характеризира, в настояще време, от факта, че от средата на ХV век, ние сме изминали целия път до минералната и прозрачна мисъл.
Така че, когато гледаме човека от днешното време такъв, какъвто той е в своето вътрешно същество, един зрител на външния свят, трябва да си кажем: като човешко същество, каквото той е, той стига днес, най-точно, до развиването на минералното виждане.
Но тогава трябва да се характеризира значението на тази минерална мисъл, както го направих аз малко преди това.
към текста >>
Наблюдавайте най-значимите мисли с изключение на математическите мисли навсякъде те водят към една действителност, откъдето можете да видите, че ние нямаме в мислите само един организъм от светлина и въздух, а също опитност на душата, която човек има, когато той прави така, че тази действителност да бъде осветена от светлината и в същото
време
, той си се представя изправен, на земята върху своите два крака.
Бих искал да зная, обаче, ако, не с някаква абстрактна мисъл, а със здрав разум, човек може да свърже думата "представям", когато имаме точна опитност с нея, какво принадлежи на света на светлината! Човек си се "представя" върху своите крака; за това, той се ползва от целия себе си като човек. Когато някой казва: "представям си", той свързва динамично светлината с динамизма, със силата, която действа в него, която той усеща в себе си, с това, което се потапя в действителността. С реалистичната мисъл, ние се потапя ме изцяло в действителността.
Наблюдавайте най-значимите мисли с изключение на математическите мисли навсякъде те водят към една действителност, откъдето можете да видите, че ние нямаме в мислите само един организъм от светлина и въздух, а също опитност на душата, която човек има, когато той прави така, че тази действителност да бъде осветена от светлината и в същото време, той си се представя изправен, на земята върху своите два крака.
към текста >>
Това духовно многословие се издига после до потвърждение от този род: "Това обедняване на сетивното означава в същото
време
едно неизмеримо задълбочаване.
Ето защо, всичко, което Освалд Шпенглер развива тук по повод този свят на светлината, трансформиран в мисъл, в основата си е само едно изключително духовно многословие. Ето какво е абсолютно наложително да бъде казано: въведението на този втори том е само едно духовно многословие.
Това духовно многословие се издига после до потвърждение от този род: "Това обедняване на сетивното означава в същото време едно неизмеримо задълбочаване.
Човешкото будно съществувание не е само едно разпъване между тялото и заобикалящия свят. Тук сега става въпрос за живот в един свят от светлина, затворен от всякъде. Тялото еволюира във видимото пространство. Да изпиташ дълбините, това означава да влезеш мощно във видимите далечини, изхождайки от един светлинен център: това е точката, която наричаме Аз. Азът е едно понятие за светлина* /* Ибид стр.564/.
към текста >>
Този, който потвърждава, че Азът е едно понятие за светлина отрича тотално степента, до която опитността на Аза е свързана, например, с опитността на притегателната сила в човешкия организъм, отрича всичко от изживяната механика, което се изявява, подсъзнателна форма, тогава едно
време
нно е направен скокът, който върви от абстрактната мисъл към конкретната мисъл, реалната мисъл, която води до действителността.
Този, който потвърждава, че Азът е едно понятие за светлина отрича тотално степента, до която опитността на Аза е свързана, например, с опитността на притегателната сила в човешкия организъм, отрича всичко от изживяната механика, което се изявява, подсъзнателна форма, тогава едновременно е направен скокът, който върви от абстрактната мисъл към конкретната мисъл, реалната мисъл, която води до действителността.
към текста >>
" Така че, даже при човека, който бидейки, както знаем, животно, съдържа освен това растителното Освалд Шпенглер няма и най-малка идея за ролята, която играе минералното в човека така че в човека ние намираме това: в кръга, в който той е растение, той живее във
време
то; той се помества в "кога?
Тези очи, обаче, въвеждат нещо в действителността. В съня, не се намира "къде? Нито "как? ", намира се само "кога? " И "защо?
" Така че, даже при човека, който бидейки, както знаем, животно, съдържа освен това растителното Освалд Шпенглер няма и най-малка идея за ролята, която играе минералното в човека така че в човека ние намираме това: в кръга, в който той е растение, той живее във времето; той се помества в "кога?
" и в "защо? ".
към текста >>
" за последователността на
време
ната.
" и "как? ", това са именно очите на бульона; те идват да се присъединят. Това наистина е твърде интересно за вътрешните напрежения; но те, всъщност, нямат работа с това, което действително става в света. Така че може да се каже: чрез цялостнотта на космическите връзки са имплантирани в света "кога? " и "защо?
" за последователността на времената.
към текста >>
Някога, беше казано, в един вид имагинативно религиозно изнамиране: Бог го дава на своите по
време
на съня.
Някога, беше казано, в един вид имагинативно религиозно изнамиране: Бог го дава на своите по време на съня.
Според Шпенглер природата го дава на човека по време на съня! Такава е мисълта на една от най-важните личности на днешното време; при все това, за да избегне най-вече яснотата върху самата себе си, тя се хвърля в кипежа на растителното и не излиза от този бульон по-далеч от животното, към кой то се смесва също и човешкия бульон.
към текста >>
Според Шпенглер природата го дава на човека по
време
на съня!
Някога, беше казано, в един вид имагинативно религиозно изнамиране: Бог го дава на своите по време на съня.
Според Шпенглер природата го дава на човека по време на съня!
Такава е мисълта на една от най-важните личности на днешното време; при все това, за да избегне най-вече яснотата върху самата себе си, тя се хвърля в кипежа на растителното и не излиза от този бульон по-далеч от животното, към кой то се смесва също и човешкия бульон.
към текста >>
Такава е мисълта на една от най-важните личности на днешното
време
; при все това, за да избегне най-вече яснотата върху самата себе си, тя се хвърля в кипежа на растителното и не излиза от този бульон по-далеч от животното, към кой то се смесва също и човешкия бульон.
Някога, беше казано, в един вид имагинативно религиозно изнамиране: Бог го дава на своите по време на съня. Според Шпенглер природата го дава на човека по време на съня!
Такава е мисълта на една от най-важните личности на днешното време; при все това, за да избегне най-вече яснотата върху самата себе си, тя се хвърля в кипежа на растителното и не излиза от този бульон по-далеч от животното, към кой то се смесва също и човешкия бульон.
към текста >>
Освалд Шпенглер, обаче, се отдава на исторически обсъждания, които са даже твърде духовни по повод това, което човечеството прави на растително ниво по
време
на своя сън, в течение на своята еволюция.
Би могло да се вярва, обаче, че целият този кипеж ще има здравия дух да избегне най-опасните грешки, които допуска мисълта в миналото; тя ще бъде, значи, тук по определен начин предана на самата себе си. Когато даже растителното състояние е считано и се простира в историята на човечеството, този бульонен кипеж ще си остане в растителното състояние. Но не би било изобщо възможно да се отдадем на историческите обсъждания на човека от растителното царство.
Освалд Шпенглер, обаче, се отдава на исторически обсъждания, които са даже твърде духовни по повод това, което човечеството прави на растително ниво по време на своя сън, в течение на своята еволюция.
Но за да има, все пак, нещо да каже по повод този сън на човечеството, той се ползва с най-лошата форма на мисълта, от която човек може да се ползва, а именно от антропоморфизма, която се състои в деформирането на всичко повърхностно във въвеждането навсякъде на човешкия елемент, извлечен от имагинацията. Говори също, още от 9 страница, за растението, което няма състояние на будност, защото той иска да възприеме, изучавайки го как трябва сега да напише историята и да достави, също едно описание на това, което хората правят, начиная от съня.
към текста >>
"По
време
на сън, всички същества стават растения", смята той.
"По време на сън, всички същества стават растения", смята той.
Значи, човешкото същество, както и животните. Добре.
към текста >>
Тук, един саблен удар има повече стойност от един добър силогизъм и има смисъл в презрението, с което войникът и държавният човек гледат през цялото
време
от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които смятат, че световната история е там заради духа, заради науката, даже изкуството* /* Ибид стр. 576/.
Защото само действащият човек, човекът на съдбата значи, този, на когото мислите са безразлични живее, в крайна сметка, в реалния свят, светът на политически, военни и икономически решения, където възгледите и системите не струват.
Тук, един саблен удар има повече стойност от един добър силогизъм и има смисъл в презрението, с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които смятат, че световната история е там заради духа, заради науката, даже изкуството* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>
След като каза, че в царството на истинските факти, един саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм, продължава по следния начин:"Тук един добър саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм и е разумно презрението с което войникът и държавният човек гледат през цялото
време
от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които считат, че световната история беше там, заради духа, заради науката, даже изкуството.
разказвачи на авантюри и гадатели! Така че, следователно, светът, чрез когото държавният човек, политикът и т.н. са считани за отделени от човека на "духа", не е толкова голям, в действителност. Този, който може да наблюдава живота, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко наблюдение на живота. И Освалд Шпенглер, който е едни духовен човек и една важна личност, прави нещата напълно.
След като каза, че в царството на истинските факти, един саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм, продължава по следния начин:"Тук един добър саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм и е разумно презрението с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които считат, че световната история беше там, заради духа, заради науката, даже изкуството.
Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само един аспект на живота, а не решаващ аспект. В историята на западната мисъл, името Наполеон може да липсва, но в реалната история, Архимед, може би, е упражнил едно не толкова голямо дело с всички свои научни открития, в сравнение с войника, който той повали по време на щурма, даден за обсадена Сиракуза* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>
В историята на западната мисъл, името Наполеон може да липсва, но в реалната история, Архимед, може би, е упражнил едно не толкова голямо дело с всички свои научни открития, в сравнение с войника, който той повали по
време
на щурма, даден за обсадена Сиракуза* /* Ибид стр. 576/.
са считани за отделени от човека на "духа", не е толкова голям, в действителност. Този, който може да наблюдава живота, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко наблюдение на живота. И Освалд Шпенглер, който е едни духовен човек и една важна личност, прави нещата напълно. След като каза, че в царството на истинските факти, един саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм, продължава по следния начин:"Тук един добър саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм и е разумно презрението с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които считат, че световната история беше там, заради духа, заради науката, даже изкуството. Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само един аспект на живота, а не решаващ аспект.
В историята на западната мисъл, името Наполеон може да липсва, но в реалната история, Архимед, може би, е упражнил едно не толкова голямо дело с всички свои научни открития, в сравнение с войника, който той повали по време на щурма, даден за обсадена Сиракуза* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>
Но това днес е написано не от най-обикновен журналист, а от един от най-интелигентните хора на днешното
време
.
Е добре, ако керемида беше паднала върху главата на Архимед, тази керемида би имала, според тази теория, по-голяма стойност за действителната история, за логичната история, от всичко, излязло от Архимед!
Но това днес е написано не от най-обикновен журналист, а от един от най-интелигентните хора на днешното време.
Това именно е важното: че един от най-интелигентните хора на днешното време е писал това.
към текста >>
Това именно е важното: че един от най-интелигентните хора на днешното
време
е писал това.
Е добре, ако керемида беше паднала върху главата на Архимед, тази керемида би имала, според тази теория, по-голяма стойност за действителната история, за логичната история, от всичко, излязло от Архимед! Но това днес е написано не от най-обикновен журналист, а от един от най-интелигентните хора на днешното време.
Това именно е важното: че един от най-интелигентните хора на днешното време е писал това.
към текста >>
Това е характеристиката на държавния човек, който пронизва от край до край с една тотална сигурност тези души маси, които се образуват и разтурят в потока на
време
то, но, въпреки всичко, зависи също и от случайността, дали той ще може да ги покорява или ще бъде завлечен от тях* /* Шпенглер стр. 579/.
От тази гледна точка, тогава е, разбира се, възможно да започнем да разсъждаваме върху историята чрез следния израз: "Всички големи събития от историята са носени от същества като тези: народи, партии, войски, краси; в замяна историята на духа се развива в общности, кръгове, школи, културни слоеве, ориентации, "изми", чиято сплотеност е по-разхлабена. И тук още съдбата решава дали тези тълпи ще намерят водач в решителния момент на тяхната по-голяма интензивност на действието или ще са сляпо тласкани напред, ако случайно набелязаните водачи са хора с висока стойност или тотално незначителни личности, издигнати на върха от вълната на събитията като Помпей или Робеспиер.
Това е характеристиката на държавния човек, който пронизва от край до край с една тотална сигурност тези души маси, които се образуват и разтурят в потока на времето, но, въпреки всичко, зависи също и от случайността, дали той ще може да ги покорява или ще бъде завлечен от тях* /* Шпенглер стр. 579/.
към текста >>
Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим;
време
то, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено
време
, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите. Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта. Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити.
Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
към текста >>
И аз исках така, от тази гледна точка, да ви покажа именно един проблем на нашето
време
.
Изложих ви днес това с основанието, че будният човек разбира се, за Освалд Шпенглер, този пробуден човек няма никакво значение! Но, защото все пак, будният човек, даже когато е антропософ, има някакво задължение да наблюдава това, което става в действителността.
И аз исках така, от тази гледна точка, да ви покажа именно един проблем на нашето време.
Също, ще направя още една конференция преди от пътуването ми за Оксфорд следващата сряда, преди да сме задължени да прекъснем за доста дълго време.
към текста >>
Също, ще направя още една конференция преди от пътуването ми за Оксфорд следващата сряда, преди да сме задължени да прекъснем за доста дълго
време
.
Изложих ви днес това с основанието, че будният човек разбира се, за Освалд Шпенглер, този пробуден човек няма никакво значение! Но, защото все пак, будният човек, даже когато е антропософ, има някакво задължение да наблюдава това, което става в действителността. И аз исках така, от тази гледна точка, да ви покажа именно един проблем на нашето време.
Също, ще направя още една конференция преди от пътуването ми за Оксфорд следващата сряда, преди да сме задължени да прекъснем за доста дълго време.
към текста >>
35.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Можем да стигнем до там да кажем, че Шпенглер овладява съвсем различни мисли, станали, по
време
на последните векове благото, собствено на цивилизованото човечество.
Писателят, за когото говорих тук последният път, трябваше, всъщност, да даде извънредно много на мисълта на тези, които се считат членове на Антропософското Движение. Защото ние виждаме в Освалд Шпенглер една личност, която овладява една изключително голяма част от научната област, която може днес да се овладее.
Можем да стигнем до там да кажем, че Шпенглер овладява съвсем различни мисли, станали, по време на последните векове благото, собствено на цивилизованото човечество.
Той може наистина да бъде считан като човек, асимилирал много науки или най-малко мисли, извлечени от науките.
към текста >>
Но важното е, че пред нас се намира една личност, която има, в действителност мисли и даже твърде съответни на днешното
време
мисли, но който всъщност не постига никога цялостност на мисълта.
Накратко, по-скоро там са, би могло да се каже, естетическите обсъждания на тези мисли.
Но важното е, че пред нас се намира една личност, която има, в действителност мисли и даже твърде съответни на днешното време мисли, но който всъщност не постига никога цялостност на мисълта.
Защото Освалд Шпенглер обсъжда като определящо от случващото се действително в света не това, което идва от мисълта, а счита за определящи най-инстинктивните импулси на живота. Така че, при него мисълта се носи, всъщност, винаги над живота, като един лукс, би могло да се каже, така че, при него мислителите са вид хора, които разсъждават върху живота; но нищо от това, което е включено в техните разсъждения, не може да се разпространи в живота. Животът е всъщност вече там, когато мислителите идват, за да се сдобият със своите мисли за живота.
към текста >>
И това е точно така, че трябва да се каже: във
време
то от световната история в което един мислител овладява своеобразната форма на мислите на актуалното
време
, с определена универсалност, в това същото
време
този мислител изпитва, всъщност, мислите като стерилни, като безплодни.
И това е точно така, че трябва да се каже: във времето от световната история в което един мислител овладява своеобразната форма на мислите на актуалното време, с определена универсалност, в това същото време този мислител изпитва, всъщност, мислите като стерилни, като безплодни.
Той се обръща към нещо различно от тези безплодни мисли; той се обръща към това, което кипи в инстинктивния живот и вижда настоящата цивилизация от гледна точка, която се открива за него от този начин.
към текста >>
Когато се изкачваме в историята на човечеството, навсякъде намираме, че така наречените действени хора, хората които имат да вършат нещо външно в света, се обръщат или, в по-късните
време
на, към оракули, или, в по-предишни епохи, към това, което може да се познае в Мистериите, като препоръчителни указания на Боговете.
Когато се изкачваме в историята на човечеството, навсякъде намираме, че така наречените действени хора, хората които имат да вършат нещо външно в света, се обръщат или, в по-късните времена, към оракули, или, в по-предишни епохи, към това, което може да се познае в Мистериите, като препоръчителни указания на Боговете.
Достатъчно е да се разгледа цивилизацията на древния Египет: там, тези, които изуча ват в Мистериите препоръчителните указания на духовния свят, предаваха това, което намираха относно един духовен свят на тези които имаха желанието и задачата да станат действащи хора. Така че, когато човек изкачва хода на еволюцията на човечеството, открива че импулсите, които се изливат върху земните действия, бяха черпени от духовния свят и не идваха от кръвта защото цялата тази теория за кръвта е, всъщност, както мистична, така и мрачна колкото е възможно не идваха значи, от един тънък долен слой, какъвто беше кръвта.
към текста >>
И, наистина, виждаме Мистериите да дават отзвук дълго
време
навсякъде в гръцката история, в римската история; но ги виждаме също да играят напълно роля по
време
на първите
време
на на Средновековието.
В определен смисъл, така наречените действащи хора, бяха тогава именно инструментите, които реализираха великите духовни творения, чиято ориентация беше позната в недрата на духовните търсения на Мистериите.
И, наистина, виждаме Мистериите да дават отзвук дълго време навсякъде в гръцката история, в римската история; но ги виждаме също да играят напълно роля по време на първите времена на Средновековието.
към текста >>
Привлякох вниманието ви върху факта, че се разбира, например, легендата за Лоенгрин, наистина, само ако човек може да изкачи от външния физически свят до замъка на Граала от първите
време
на, или, по-скоро,
време
ната от средата на Средновековието.
Привлякох вниманието ви върху факта, че се разбира, например, легендата за Лоенгрин, наистина, само ако човек може да изкачи от външния физически свят до замъка на Граала от първите времена, или, по-скоро, времената от средата на Средновековието.
към текста >>
Когато се изкачваме в древните
време
на, намираме, наистина, че хората са в широк смисъл зависими от изследването на духовния свят, когато искат да направят нещо.
Когато се изкачваме в древните времена, намираме, наистина, че хората са в широк смисъл зависими от изследването на духовния свят, когато искат да направят нещо.
Тогава трябва да се изучат намеренията на Боговете, ако е позволено едно такова изразяване. И това отношение на зависимост от Боговете, което установяваме, предизвикваше едно такова състояние на хората в древните времена, че те не бяха свободни. Мислите на хората имаха изцяло една такава ориентация, че те бяха, така да се каже, третирани като приемници, в които Боговете изливаха своите субстанции, духовните субстанции, под влиянието на които хората действаха.
към текста >>
И това отношение на зависимост от Боговете, което установяваме, предизвикваше едно такова състояние на хората в древните
време
на, че те не бяха свободни.
Когато се изкачваме в древните времена, намираме, наистина, че хората са в широк смисъл зависими от изследването на духовния свят, когато искат да направят нещо. Тогава трябва да се изучат намеренията на Боговете, ако е позволено едно такова изразяване.
И това отношение на зависимост от Боговете, което установяваме, предизвикваше едно такова състояние на хората в древните времена, че те не бяха свободни.
Мислите на хората имаха изцяло една такава ориентация, че те бяха, така да се каже, третирани като приемници, в които Боговете изливаха своите субстанции, духовните субстанции, под влиянието на които хората действаха.
към текста >>
И това, което Освалд Шпенглер придава на кръвта, са именно реалностите, които се намираха в мислите на някогашното човечество, тези субстанции, които действаха още по
време
на цялото Средновековие, минавайки през хората.
За да могат хората да станат свободни, трябваше това изливане на субстанции в мислите на хората от страна на Боговете да се прекъсне. От този факт, човешките мисли станаха малко по малко образи. Древните мисли на човечеството бяха много, много повече реалности.
И това, което Освалд Шпенглер придава на кръвта, са именно реалностите, които се намираха в мислите на някогашното човечество, тези субстанции, които действаха още по време на цялото Средновековие, минавайки през хората.
към текста >>
Обаче, по
време
на последните векове и чак до ХХ век, човекът не намери изобщо, в самия себе си, друго нещо, освен органичната основа, способна да формира образите на мисълта от този вид.
Обаче, по време на последните векове и чак до ХХ век, човекът не намери изобщо, в самия себе си, друго нещо, освен органичната основа, способна да формира образите на мисълта от този вид.
Такова беше възпитанието на човечеството в свобода. Човекът нямаше атавистични имагинации или инспирации, както беше в древните времена. Той имаше само образи на мисълта. В тези образи на мисълта, той можеше да стане все повече и повече свободен, защото образите не могат да бъдат принудителни. Когато някой има морални импулси под формата на образи, тези морални импулси не са вече принудителни, каквито бяха, когато бяха в древната субстанция на мисълта.
към текста >>
Човекът нямаше атавистични имагинации или инспирации, както беше в древните
време
на.
Обаче, по време на последните векове и чак до ХХ век, човекът не намери изобщо, в самия себе си, друго нещо, освен органичната основа, способна да формира образите на мисълта от този вид. Такова беше възпитанието на човечеството в свобода.
Човекът нямаше атавистични имагинации или инспирации, както беше в древните времена.
Той имаше само образи на мисълта. В тези образи на мисълта, той можеше да стане все повече и повече свободен, защото образите не могат да бъдат принудителни. Когато някой има морални импулси под формата на образи, тези морални импулси не са вече принудителни, каквито бяха, когато бяха в древната субстанция на мисълта. Всъщност, те действаха тогава върху човека като естествени сили. Модерните образи на мисълта не действат вече като естествени сили.
към текста >>
Или тогава се разгръщаше под форма на култ или друга някаква в тайни общества това, което произлизаше именно от древни
време
на чрез традицията.
Модерните образи на мисълта не действат вече като естествени сили. За да имат съдържание трябваше да се изпълнят, от една страна, от това, което естествената наука знае чрез простото наблюдение на сетивното. Ето защо, имахме една наука на сетивното наблюдение, която изпълваше мислите отвън; но те приемаха малко по малко да се оставят да бъдат изпълнени отвътре. Така че, когато хората искаха още просто мисли, изпълнени от нещо, те трябваше да прибягват до древните традиции, какъвто беше случаят, или в религиозните изповядвания, станали традиционни, или в тайните общества от различно естество, и станали традиционни, като имаше разцъфтяващи от тях по цялата Земя. Голямата маса от хора се събра в най-различните религиозни изповядвания, където се излагаше на тези хора нещо, чието съдържание беше извлечено от най-древните епохи, където беше дадено още, именно едно съдържание на мислите.
Или тогава се разгръщаше под форма на култ или друга някаква в тайни общества това, което произлизаше именно от древни времена чрез традицията.
Мислите изпълваха отвън от едно сетивно съдържание на наблюдението. Отвътре, те бяха изпълнени от импулси от миналото, станали догматични и традиционни.
към текста >>
Тази топлина се изливаше също в душите в общностите на Франк-Масоните или в други тайни общества на модерните
време
на.
Това вътрешно затопляне беше получено най-вече за голямата маса, чрез различните култови дела или подобни неща, изпълнени в недрата на религиозните изповедания.
Тази топлина се изливаше също в душите в общностите на Франк-Масоните или в други тайни общества на модерните времена.
към текста >>
Днес продължава да е така, макар че обстоятелствата днес са се променили много, че хората от сегашното
време
биха могли безкрайно много да мислят, ако искаха да си служат със своя усет.
Защото, докато хората извършваха всички видове неща, например, когато присъстваха на меса, която се честваше и от което те нищо не разбираха, тези хора имаха действително пред себе си една реалност на твърде висока мъдрост: те бяха там, не разбираха, разбира се, нищо от това, но тяхното разбиране беше възможно. Тогава идваха тези елементарни същества и когато хората не мислеха за месата, елементарните същества мислеха тогава с човешки усет, който хората не използваха. Хората все повече и повече упражняваха своя свободен усет, но не се ползваха от него. Те предпочитаха да седнат и попадаха в грубата грешка на традицията. Тези хора,те не мислеха.
Днес продължава да е така, макар че обстоятелствата днес са се променили много, че хората от сегашното време биха могли безкрайно много да мислят, ако искаха да си служат със своя усет.
Но те нямат особено желание, те не го правят, те се отвращават от една остра мисъл. Те казват доброволно: а! не! Трябва да се напрягаме, трябват усилия, това е абстрактно, това е нещо, което изисква вътрешна работа.
към текста >>
Така бавно и прогресивно се формира по
време
на модерната епоха тази не-симпатия по отношение на вътрешно, активната мисъл.
Ако хората обичаха да мислят, нямаше да отиват с такова удоволствие, както днес се прави, на всички възможни кино-сеанси и други неща от този род, защото там, не може да се мисли и няма нужда да се мисли, всичко си протича съвсем само. И най-малкото, за което би се смятало още, че човек мисли, е написано на големи пана, където може да се прочете.
Така бавно и прогресивно се формира по време на модерната епоха тази не-симпатия по отношение на вътрешно, активната мисъл.
Хората почти изцяло са отвикнали да мислят. Когато някъде се състои конференция без прожекция и където, би се смятало, че хората мислят малко, те предпочитат въпреки всичко, малко или много, да поспят. Те самите отиват, може би на конференция, но спят, защото активната мисъл не е това, което се радва днес на една изключителна популярност.
към текста >>
И елементарни същества от този вид, които бяха още там, които имаха отношение с човешкото същество по
време
на първата половина на Средновековието, когато даже се осъществиха лабораторни опити, алхимични опити, където хората мислеха съвсем съзнателно да изключват действието на духовните същества, тези духовни същества бяха останали там, те бяха на всякъде.
И тази воля да се мисли, установена над векове, се адаптираха най-вече многобройни практики, които съществуваха в такива или такива тайни общества.
И елементарни същества от този вид, които бяха още там, които имаха отношение с човешкото същество по време на първата половина на Средновековието, когато даже се осъществиха лабораторни опити, алхимични опити, където хората мислеха съвсем съзнателно да изключват действието на духовните същества, тези духовни същества бяха останали там, те бяха на всякъде.
към текста >>
Ако хората имаха днес още по един или друг начин склонността да стоят над една книга за по-дълго, от
време
то между две ядения казвам образно това, защото по-голямата част от тях заспиват, между две ядения, когато са прочели една третина; после четат следващата третина между две следващи яденета и още по-следващата третина, между двете по-следващи яденета и от този факт, нали, нещата малко се разпръскват, но това, все пак, е нещо добро за онези хора, ако даже романите и новелите, които могат да се четат между две яденета или между две железопътни гари, ги пробуждаха да мислят.
Но това беше нещо, което изигра роля в Централна Европа през целия ХІХ век.
Ако хората имаха днес още по един или друг начин склонността да стоят над една книга за по-дълго, от времето между две ядения казвам образно това, защото по-голямата част от тях заспиват, между две ядения, когато са прочели една третина; после четат следващата третина между две следващи яденета и още по-следващата третина, между двете по-следващи яденета и от този факт, нали, нещата малко се разпръскват, но това, все пак, е нещо добро за онези хора, ако даже романите и новелите, които могат да се четат между две яденета или между две железопътни гари, ги пробуждаха да мислят.
Вярно е, че това не може да се наложи в сегашна та епоха, но ако видите как, например, Гучков* изследва внимателно този вид връзки в своята книга "Римският магьосник" и в книгата си "Рицарите на духа", ако вземете необикновените социални обвързаности, които изследва Жорж Санд в своите романи, ще можете да констатирате, навсякъде, че са в действие през ХІХ век течения от нишки, които имат за произход неопределени сили и действат върху несъзнателното; че авторите следват тези нишки, и че в тома те са, като Жорж Санд, например, абсолютно в добра посока, всеки по свой начин. /* Карл Гучков /1811-1878/, един момент близък на Хейн, е драматург и многословен повествовател. Неговият свободолюбив, антибуржоазен и противников на римската църква дух няма да го предпази от една почти пълна забрава./
към текста >>
Но по
време
на последната третина на ХІХ век, нещата станаха малко по малко такива, че, най-напред, тези елементарни същества, които мислеха с човешкия мозък и които после тъчаха, всъщност тези нишки, присвоявайки си човешки умове и създавайки социалните контексти на ХІХ век, накрая, това им беше достатъчно.
Но по време на последната третина на ХІХ век, нещата станаха малко по малко такива, че, най-напред, тези елементарни същества, които мислеха с човешкия мозък и които после тъчаха, всъщност тези нишки, присвоявайки си човешки умове и създавайки социалните контексти на ХІХ век, накрая, това им беше достатъчно.
Те изпълнеха своята задача в световната история или, по-добре би било да се каже, че те задоволиха своята нужда на световния исторически план. И, отделно от това, се намеси нещо, което им попречи да продължават своята активност на паразити. Тя се разви извънредно добре до към края на ХVІІІ век; после крайно добре през ХІХ век; но тези елементарни същества, постигнаха тогава, малко по малко получаването на това, което им харесваше. И това стана на основанието, че все повече и повече души слизаха от духовния свят на физически план с големи очаквания за това, което се отнася до земния живот.
към текста >>
Той се открива на другите с това, че другите ах, как да изразя това, така че да не се получи шокиране, ако тези неща се разкажат навън, както накрая винаги се получава, при все това може би, трябва да кажа: значи, другите те оставят напълно не обработени своите мозъци в първите години от живота, така че този мозък тогава е годен да накара мислите да изчезнат от самия него; Шпенглер се различава от другите, всъщност, в това, че той запази своя мозък във възможно най-добро състояние, така че той не беше изсушен, като другите, той не се потопяваше през цялото
време
само в самия него, той не се занимаваше през цялото
време
само със самия него.
А сега, сега хората имат, разбира се, мисли, но не знаят какво да правят с тях. И най-важният представител на този вид хора, които не знаят какво да правят със своите мисли, е Освалд Шпенглер.
Той се открива на другите с това, че другите ах, как да изразя това, така че да не се получи шокиране, ако тези неща се разкажат навън, както накрая винаги се получава, при все това може би, трябва да кажа: значи, другите те оставят напълно не обработени своите мозъци в първите години от живота, така че този мозък тогава е годен да накара мислите да изчезнат от самия него; Шпенглер се различава от другите, всъщност, в това, че той запази своя мозък във възможно най-добро състояние, така че той не беше изсушен, като другите, той не се потопяваше през цялото време само в самия него, той не се занимаваше през цялото време само със самия него.
към текста >>
И сега е дошло
време
то бих искал да нарека дошлото "шпенглеризъм", защото това е нещо важно
време
то в което, така да се каже, дрехите са ушити, но ето че сега липсват действително всички същества, за които са приготвени тези прекрасни дрехи и така, нали, дамата не е там!
И сега е дошло времето бих искал да нарека дошлото "шпенглеризъм", защото това е нещо важно времето в което, така да се каже, дрехите са ушити, но ето че сега липсват действително всички същества, за които са приготвени тези прекрасни дрехи и така, нали, дамата не е там!
Музата не идва, дрехите са там! И така, обявява се, че не може да се направи нищо от целия този гардероб от модерни мисли. Мисълта абсолютно не е там, за да носи някакъв сблъсък в живота.
към текста >>
И той е така особено представителен за своето
време
.
Това, което би трябвало да се прави, абсолютно не е в съгласие с бранените неща в неговите книги. Когато някой чете неговите книги, те са такива, че този някой има чувството: бога ми, този човек има неща да каже, той познава упадъка на западния свят, защото той чисто и просто се е просмукал от цялата тази атмосфера на упадъка; самият той е изпълнен целият от нея. Ако искахме да ускорим упадъка на западния свят, не бихме могли да направим нищо по-добро, от това да направим Освалд Шпенглер командващ батальон и даже главнокомандващ на армията на този упадък. Защото той познава всичко това, самият той е вътрешно абсолютно от този калибър, от духовна гледна точка.
И той е така особено представителен за своето време.
Той намира, че цялата тази модерна цивилизация върви към разпадък. Аз определено смятам, че ако всички правят като него, тя ще тръгне към разпадане, без никакво съмнение. Значи, трябва това, което той пише да е вярно. Аз намирам най-вече, че там се таи една много голяма истина.
към текста >>
Да кажем само това, че по
време
на конференции, преди години, в самото начало на Антропософското общество, винаги имаше на първите редици хора, които показваха даже външно, по малко показен начин, че спят, за да се забележи също истинското участие на аудиторията, че са забелязани слушатели, които бяха наистина целите в слух.
Но това е една душевна тоналност. И Шпенглер изразява основно по твърде ясен начин душевната тоналност, която представя това, че модерният човек не обича това състояние на будност! Наистина, всички видове образи от този род се представят там.
Да кажем само това, че по време на конференции, преди години, в самото начало на Антропософското общество, винаги имаше на първите редици хора, които показваха даже външно, по малко показен начин, че спят, за да се забележи също истинското участие на аудиторията, че са забелязани слушатели, които бяха наистина целите в слух.
Това означава, че сънят е нещо, което се радва на едно изключително благоразположение, нали? Разбира се, по-голяма част от хората се отдават на това занимание в мълчание; в случая, в който току-що посочих, хората бяха учтиви, в това отношение. Ако не се чуват да отекват характерните звуци на похъркването, тогава хората са учтиви, нали така или най-малко, спокойни. Но Шпенглер е един странен човек: той вдига врява там, където другите не шумят. Другите спят, но Шпенглер казва това: трябва да се спи, абсолютно нямаме правото да се събуждаме!
към текста >>
И така, стигнало се е до там, че един човек от сегашното
време
, един изключително духовен човек, изнася, в действителност, реч в полза на съня!
Разбира се, по-голяма част от хората се отдават на това занимание в мълчание; в случая, в който току-що посочих, хората бяха учтиви, в това отношение. Ако не се чуват да отекват характерните звуци на похъркването, тогава хората са учтиви, нали така или най-малко, спокойни. Но Шпенглер е един странен човек: той вдига врява там, където другите не шумят. Другите спят, но Шпенглер казва това: трябва да се спи, абсолютно нямаме правото да се събуждаме! И той използва цялото си знание, за да изнесе една съвсем адекватно реч в полза на съня.
И така, стигнало се е до там, че един човек от сегашното време, един изключително духовен човек, изнася, в действителност, реч в полза на съня!
към текста >>
И виждате ли, наистина е действително необходимо да привличаме от
време
на
време
вниманието върху тези неща.
И виждате ли, наистина е действително необходимо да привличаме от време на време вниманието върху тези неща.
Защото, най-малко, в момента като този, в който сме отново събрани и ще прекъснем за известно време тези конференции до моето завръщане от конгреса в Оксфорд, при такива обстоятелства, трябва да привлечем вниманието, както често се случва, върху факта, че трябва да се разпространява, най-вече между нас, една определена склонност към будното състояние: това трябва да приемем в нас, в Антропософията, за да го ориентираме върху състоянието на будност на човека. Защото точно от това имаме нужда във всички области: едно състояние на истинска будност.
към текста >>
Защото, най-малко, в момента като този, в който сме отново събрани и ще прекъснем за известно
време
тези конференции до моето завръщане от конгреса в Оксфорд, при такива обстоятелства, трябва да привлечем вниманието, както често се случва, върху факта, че трябва да се разпространява, най-вече между нас, една определена склонност към будното състояние: това трябва да приемем в нас, в Антропософията, за да го ориентираме върху състоянието на будност на човека.
И виждате ли, наистина е действително необходимо да привличаме от време на време вниманието върху тези неща.
Защото, най-малко, в момента като този, в който сме отново събрани и ще прекъснем за известно време тези конференции до моето завръщане от конгреса в Оксфорд, при такива обстоятелства, трябва да привлечем вниманието, както често се случва, върху факта, че трябва да се разпространява, най-вече между нас, една определена склонност към будното състояние: това трябва да приемем в нас, в Антропософията, за да го ориентираме върху състоянието на будност на човека.
Защото точно от това имаме нужда във всички области: едно състояние на истинска будност.
към текста >>
През
време
то, в което не сме заедно, опитайте да разсъждавате върху начина за подготвяне за едно разум но пробуждане, за една победа над шпенглеризма.
През времето, в което не сме заедно, опитайте да разсъждавате върху начина за подготвяне за едно разум но пробуждане, за една победа над шпенглеризма.
Спойте заедно нещо по-добро от това, което този водопроводчик* е на път да спои и спойте нещо, което ще може да действа в бъдещето, докато със своята работа на водопроводчик, Шпенглер произвежда само упадък на западния свят. /* "Шпенглер" на немски език означава "водопроводчик"/.
към текста >>
36.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Което ще бъде съобщено тук е, всъщност, предметът на това, което се нарича познание чрез посвещение; това познание беше развивано в древните
време
на от човешката еволюция под една малко по-различна форма от тази, която ние днес трябва да развиваме в нашата епоха.
Което ще бъде съобщено тук е, всъщност, предметът на това, което се нарича познание чрез посвещение; това познание беше развивано в древните времена от човешката еволюция под една малко по-различна форма от тази, която ние днес трябва да развиваме в нашата епоха.
Тук не става въпрос да изваждаме древни нещо вече наблюдавахме тези неща в другите конференции -, тук става въпрос да заимстваме, в смисъла на мисленето и усещането на нашата епоха, пътя на изследване, който води по отношение на познанието чрез посвещение, важното е човек да бъде в състояние да извърши коренна промяна на ориентацията в разположението на цялата човешка душа.
към текста >>
Но тя е, в същото
време
нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата.
По повод медитацията не трябва да се мисли по "мистичен" начин, но не трябва да се мисли и по един лек начин. Медитацията трябва да бъде нещо тотално прозрачно в нашия днешен смисъл.
Но тя е, в същото време нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата.
и преди всичко, в нея трябва да участва нещо, което никой не може да даде на никой друг: човек трябва да бъде способен да обещава на самия себе си и после да изпълнява това обещание. Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот. В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата. Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот. И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез живота.
към текста >>
Това
време
ще става после все по-дълго.
Да вземем нещо съвсем обикновено, израза: "Мъдростта живее в светлината". Тук изобщо не става въпрос да изследваме дали това е вярно. Това е образно. Важното тук е не да се занимаваме със съдържанието като такова, иначе казано, да го обгръщаме с вътрешния поглед на нашата душа, оставяйки нашето съзнание да почива върху него. Отначало ще постигнем само един кратък престой на нашето съзнание върху това съдържание.
Това време ще става после все по-дълго.
към текста >>
По
време
на сън, нещата са различни.
По време на сън, нещата са различни.
Сънят започва с факта, че етерното тяло започва да се движи даже и в главата и така, под тази форма, трае сънят. Така че, по време на сън, ние имаме в нашата цялостност на човешкото същество, в главата и в останалата част, едно етерно тяло във вътрешно движение. И когато сънуваме, да речем, на пробуждане тогава се случва да възприемем, точно в момента на пробуждане последните движения на етерното тяло. Те ни се представят под формата на сънища. Ние възприемаме още последните етерни движения на главата на пробуждане; но когато пробуждането е бързо, това не може да се случи.
към текста >>
Така че, по
време
на сън, ние имаме в нашата цялостност на човешкото същество, в главата и в останалата част, едно етерно тяло във вътрешно движение.
По време на сън, нещата са различни. Сънят започва с факта, че етерното тяло започва да се движи даже и в главата и така, под тази форма, трае сънят.
Така че, по време на сън, ние имаме в нашата цялостност на човешкото същество, в главата и в останалата част, едно етерно тяло във вътрешно движение.
И когато сънуваме, да речем, на пробуждане тогава се случва да възприемем, точно в момента на пробуждане последните движения на етерното тяло. Те ни се представят под формата на сънища. Ние възприемаме още последните етерни движения на главата на пробуждане; но когато пробуждането е бързо, това не може да се случи.
към текста >>
Често хора, потопили се до дъно във водата или били на път да се удавят, разказват, че са видели живота си, изкачвайки се във
време
то, под формата на подвижни образи; това може да се упражнява систематично и може да се види така резултата на нашия земен настоящ живот.
Но този, който дълго медитира по начина, който посочих, е скоро в състояние да образува малко по малко образи в етерното тяло на главата, което е в покой. В книгата, която споменах, наричам това имагинации. И тези имагинации, живели в етерното тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме. То ни вкарва после в ситуация на пълна абстракция на нашето физическо тяло и ни кара да гледаме като на картина нашия живот в неговото движение, в неговото действие, до момента на нашето раждане.
Често хора, потопили се до дъно във водата или били на път да се удавят, разказват, че са видели живота си, изкачвайки се във времето, под формата на подвижни образи; това може да се упражнява систематично и може да се види така резултата на нашия земен настоящ живот.
към текста >>
Когато човек открие своята истинска форма, вижда, че тя е нещо творческо, че тя е в същото
време
това, което действаше в нашето детство, което е дало пластична форма на нашия мозък, което пропива останалата част от нашето тяло и вкарва в работа една пластична активност, формираща, създавайки нашето състояние на будност и даже и нашата храносмилателна активност.
Първото нещо, което дава познанието чрез посвещение, е виждането на живота на нашата собствена душа. Той е, всъщност, нещо различно от това, което се предполага за него обикновено. Обикновено се пред полага абстрактно, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи.
Когато човек открие своята истинска форма, вижда, че тя е нещо творческо, че тя е в същото време това, което действаше в нашето детство, което е дало пластична форма на нашия мозък, което пропива останалата част от нашето тяло и вкарва в работа една пластична активност, формираща, създавайки нашето състояние на будност и даже и нашата храносмилателна активност.
към текста >>
Това не е пространствено тяло, то е едно
време
во тяло.
Ние виждаме в този вътрешно активен елемент в организма етерното тяло на човека.
Това не е пространствено тяло, то е едно времево тяло.
Можете също да опишете етерното тяло като едно пространствено тяло, само ако осъзнавате, че правите същото нещо като когато рисувате светкавица. Когато рисувате светкавица, рисувате, естествено, един миг; вие фиксирате мига. Етерното тяло също може да се фиксира пространствено само под формата на миг. В действителност, ние имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, с което ние обгръщаме с поглед цялостността, която стига до раждането ни и изхожда от мига, в който се намираме в състоянието да направим това откритие. Това са първите свръхсетивни придобивки, които можем да открием най-напред в нас самите.
към текста >>
В действителност, ние имаме едно физическо пространствено тяло и едно
време
во тяло, с което ние обгръщаме с поглед цялостността, която стига до раждането ни и изхожда от мига, в който се намираме в състоянието да направим това откритие.
Ние виждаме в този вътрешно активен елемент в организма етерното тяло на човека. Това не е пространствено тяло, то е едно времево тяло. Можете също да опишете етерното тяло като едно пространствено тяло, само ако осъзнавате, че правите същото нещо като когато рисувате светкавица. Когато рисувате светкавица, рисувате, естествено, един миг; вие фиксирате мига. Етерното тяло също може да се фиксира пространствено само под формата на миг.
В действителност, ние имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, с което ние обгръщаме с поглед цялостността, която стига до раждането ни и изхожда от мига, в който се намираме в състоянието да направим това откритие.
Това са първите свръхсетивни придобивки, които можем да открием най-напред в нас самите.
към текста >>
В момента, в който този, който ще бъде посветен се издигне в свръхсетивния свят, той започва да живее в един свят, където тази симпатия и тази антипатия свързани с телестността, стават за него все повече и повече чужди, за
време
то, в което той пребивава в свръхсетивното.
Ние сме едно дете, ние растем и се развиваме. Симпатия и антипатия приемат в нашия живот една фиксирана форма. Симпатията и антипатията за природните явления и най-вече симпатията и антипатията за другите хора. Нашето тяло участва във всичко това. Ние отправяме твърде очевидно към всичко това тази симпатия и тази антипатия, които имат даже в голяма част своето основани във физическите процеси на нашето тяло.
В момента, в който този, който ще бъде посветен се издигне в свръхсетивния свят, той започва да живее в един свят, където тази симпатия и тази антипатия свързани с телестността, стават за него все повече и повече чужди, за времето, в което той пребивава в свръхсетивното.
Той е изваден от това с което е свързан чрез своята телесност. Когато иска отново да приеме своя обикновен живот, той трябва, така да се каже, да се върне отново в своите обикновени симпатии и антипатии, това, което иначе се извършва съвсем естествено. Когато човек се събужда сутрин, той се намира в своето тяло, той изпитва същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, както преди. Това се извършва съвсем само. Но когато човек пребивава в свръхсетивното и иска да се върне отново в своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да по ложи усилия, за да го направи, трябва, така да се каже, да се потопи в своята собствена телесност.
към текста >>
Еволюцията в смисъла на посвещението, се показва изключително силно при един особен въпрос: активността на паметта, на спомена, по
време
на опознаването чрез посвещение.
Еволюцията в смисъла на посвещението, се показва изключително силно при един особен въпрос: активността на паметта, на спомена, по време на опознаването чрез посвещение.
В обикновения живот, ние има ме опитност със самите себе си. Нашият спомен, нашата памет са ту много добри, ту лоши, но ние постигаме паметта. После, по-късно имаме опитности, ние си спомняме за тях. За това, за което имаме опитност в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната красота, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало.
към текста >>
То не се отпечатва, само ако човек трансформира най-напред с много усилия в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, ако човек накара в същото
време
своя усет да премине в свръхсетивния свят.
Нашият спомен, нашата памет са ту много добри, ту лоши, но ние постигаме паметта. После, по-късно имаме опитности, ние си спомняме за тях. За това, за което имаме опитност в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната красота, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало. И за да може това да се представи отново пред душата, трябва отново да имаме опитност с него.
То не се отпечатва, само ако човек трансформира най-напред с много усилия в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, ако човек накара в същото време своя усет да премине в свръхсетивния свят.
Това е много трудно.
към текста >>
Това, което току-що ви разказах за способността да се въведат в етерното тяло на вашата глава формите, които позволяват после да видите вашето тяло на
време
то, вашето етерно тяло до раждането ви, ви полага вече, най-общо, в едно изцяло своеобразно разположение по отношение на космоса.
Това, което току-що ви разказах за способността да се въведат в етерното тяло на вашата глава формите, които позволяват после да видите вашето тяло на времето, вашето етерно тяло до раждането ви, ви полага вече, най-общо, в едно изцяло своеобразно разположение по отношение на космоса.
Човек губи, така да се каже, своята собствена телесност, но се чувства влязъл в живота на космоса. Съзнанието се простира, така да се каже, в далечините на етера. Човек не може да гледа вече едно растение, без да се потопи в неговото растене. Той го проследява от корена до цвета. Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му.
към текста >>
Най-слабата черта, явяваща ви се у едно друго човешко същество, ще ви води, така да се каже, в целия живот на душата му, така че, човек усеща, че сега не е в себе си, а е вън то себе си, по
време
на това свръхсетивно опознаване.
Съзнанието се простира, така да се каже, в далечините на етера. Човек не може да гледа вече едно растение, без да се потопи в неговото растене. Той го проследява от корена до цвета. Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му. Той може да се потопи в живота на животните, следвайки формата им и най-вече в живота на друго едно същество.
Най-слабата черта, явяваща ви се у едно друго човешко същество, ще ви води, така да се каже, в целия живот на душата му, така че, човек усеща, че сега не е в себе си, а е вън то себе си, по време на това свръхсетивно опознаване.
към текста >>
Човек трябва да може едно
време
нно да живее в свръхсетивните светове и да може да се връща в своето тяло, за да може да стои здраво на двата си крака.
Но трябва винаги да можем да се върнем в тялото си, това е необходимо, иначе човек става един апатичен, мрачен мистик, един екзалтиран човек, а не човек, който търси познание за свръхсетивните светове.
Човек трябва да може едновременно да живее в свръхсетивните светове и да може да се връща в своето тяло, за да може да стои здраво на двата си крака.
Ето защо, когато излагам тоз род неща, по повод свръхсетивните светове, ми е нужно да подчертая, че за мен, повече от логиката, това, което е необходимо на добрия философ, е да знае как да ушие една обувка или една дреха, да бъде действително в практичния живот. Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си.
към текста >>
Когато дълго
време
сме се упражнявали в това, ще постигнем накрая способността да се отдалечаваме, да отделяме също от нашето съзнание цялото това ретроспективно виждане върху нашия живот да раждането, цялото това етерно тяло, както аз наричам, това тяло на
време
то.
Помислете до каква малка степен човешкото същество е в състояние да прогонва непрекъснато своите мисли. Понякога, определени мисли ви преследват по цели дни, особено когато са неприятни. Не можете да се освободите от тях. Но това става още много по-трудно, веднъж щом сме свикнали да се концентрираме върху мисълта. Мисловно съдържание, върху което сме се концентрирали, накрая започва да ни държи и трябва да вложим всичките усилия на света, за да го отдалечим отново.
Когато дълго време сме се упражнявали в това, ще постигнем накрая способността да се отдалечаваме, да отделяме също от нашето съзнание цялото това ретроспективно виждане върху нашия живот да раждането, цялото това етерно тяло, както аз наричам, това тяло на времето.
към текста >>
Ще видим веднага след това, че ние можем също да говорим за безсмъртието, но в по-голяма част от
време
то, се говори за безсмъртие то само от егоистични мотиви.
От много векове насам, европейското човечество гледа вечността само от една страна, от страната на безсмъртието. Тя винаги е поставяла този единствен въпрос: какво става с душата, когато напусне тялото при смъртта? Това тук, разбира се, е правото на егоистичните хора, защото точно поради егоистични мотиви хората се интересуват от това, какво ще последва, когато пристигне смъртта.
Ще видим веднага след това, че ние можем също да говорим за безсмъртието, но в по-голяма част от времето, се говори за безсмъртие то само от егоистични мотиви.
Хората по-малко се интересуват от това, което е било преди раждането. Те си казват: това, което сме тук сега, това сме ние. Това, което е предшествало, има стойност само за познанието. Но не могат да се получат наистина верни познания, ако човек не направлява своите познания върху това, което съдържа нашето съществувание преди раждането или, още по-точно, преди зачатието.
към текста >>
И даже и ако в логичната мисъл не следваме протичането на
време
то, при все това, съществува на заден план усилието да се държим за външния действителен ход на фактите.
Бих искал сега да представя на вашата душа, в качеството на пример, едно просто упражнение на волята, което ще ви позволи да изучите принципа, който влиза тук като сумарна линия. В обикновения живот, ние сме свикнали да мислим с хода на света. Оставям нещата да идват към нас такива, каквито се създават. Това, което идва към нас по-рано мислим за него по-рано, това, което идва към нас по-късно, мислим за него по-късно.
И даже и ако в логичната мисъл не следваме протичането на времето, при все това, съществува на заден план усилието да се държим за външния действителен ход на фактите.
За да се упражняваме в отношенията на душевните и духовните сили, трябва да се откъснем от външното протичане на нещата. И тогава това е едно добро упражнение, което е едновременно едно упражнение за волята, да се опитва да се мисли в обратен ред за опитностите, които сме изживели от сутринта до вечерта, но издигайки се от вечерта до сутринта, а не, точно, от сутринта до вечерта, влизайки изцяло, толкова, колкото е възможно в подробностите.
към текста >>
И тогава това е едно добро упражнение, което е едно
време
нно едно упражнение за волята, да се опитва да се мисли в обратен ред за опитностите, които сме изживели от сутринта до вечерта, но издигайки се от вечерта до сутринта, а не, точно, от сутринта до вечерта, влизайки изцяло, толкова, колкото е възможно в подробностите.
В обикновения живот, ние сме свикнали да мислим с хода на света. Оставям нещата да идват към нас такива, каквито се създават. Това, което идва към нас по-рано мислим за него по-рано, това, което идва към нас по-късно, мислим за него по-късно. И даже и ако в логичната мисъл не следваме протичането на времето, при все това, съществува на заден план усилието да се държим за външния действителен ход на фактите. За да се упражняваме в отношенията на душевните и духовните сили, трябва да се откъснем от външното протичане на нещата.
И тогава това е едно добро упражнение, което е едновременно едно упражнение за волята, да се опитва да се мисли в обратен ред за опитностите, които сме изживели от сутринта до вечерта, но издигайки се от вечерта до сутринта, а не, точно, от сутринта до вечерта, влизайки изцяло, толкова, колкото е възможно в подробностите.
към текста >>
Да допуснем, че по
време
на една ретроспекция от този род, донасяща за живота на нашия ден, стигаме до това, да си представим, че изкачваме стълба.
Да допуснем, че по време на една ретроспекция от този род, донасяща за живота на нашия ден, стигаме до това, да си представим, че изкачваме стълба.
Представяме си, че сме най-напред на най-високото, после, най-последното стъпало, на предпоследното и т.н. Слизаме в обратна посока. В началото, ще можем да си представим в обратна посока по този начин само епизоди от нашия дневен живот, например, от 6 часа до 3 часа, от обед до 9 часа и т.н., до момента на пробуждането. Но ще постигнем малко по малко един вид техника, чрез която ще можем действително, вечерта или на другия ден, да накараме да дефилират в обратен ред пред нашата душа образите от нашия дневен живот или тези от предшестващия ден, като в една картина, обърната обратно. Ако сме в състояние и точно това е важно -, да откъснем изцяло нашата ми съл от начина, по който се развива действителността, в три измерения, тогава ще видим, че нашата воля е изключително много укрепнала от това.
към текста >>
Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това
време
с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия.
Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това. За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално. Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството. Той не мисли за нищо реално в този случай. Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност.
Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия.
Реалността на моралния свят се из дига за нас. И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една единност. Ние действително имаме опитност с това, и светът има морални закони, които са обективни закони.
към текста >>
Ако ние днес възприемаме още малките незначителни процеси, които протичат в нашата ретина, по
време
на виждането, ще доловим, че даже това е една болка, почиваща на основата на съществуванието.
Човек може лесно да се попита защо боговете или Бог създават страданието. Страданието трябва да бъде тук, за да може светът да се издигне в цялата своя красота. Фактът, че ние имаме очи ще се изразя по съвсем обикновен начин произхожда само от това, че в един още недиференциран организъм беше издълба на, така да се каже, органичната реалност, която поведе към способността за виждане, после, под една метаморфоризирана форма, към окото.
Ако ние днес възприемаме още малките незначителни процеси, които протичат в нашата ретина, по време на виждането, ще доловим, че даже това е една болка, почиваща на основата на съществуванието.
Цялата красота почива на основата на страданието. Красотата може да се развие само начиная от болката. Това вече може да се каже, на една ниска степен, на едно по-нисше ниво на познанието. Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си.
към текста >>
". Това, разбира се, не означаваше, че е трябвало да се прониква в човешката вътрешност, а означаваше, пробуждането към търсене същността на безсмъртие=тяло; същността на нераждаемостта=безсмъртен дух и медитация между Земята,
време
нното и духа=душевния елемент.
Бих искал да го подчертая още веднъж: веднъж щом нещата са намерени чрез изследването, всеки човек, който се приближава към тях, без предразсъдъци, може да ги разбере с обикновения здрав разум, по същия начин, по който той може да контролира чрез обикновения здрав разум това, което астрономите, това, което биолозите казват за света. И човек ще открие тогава, че този контрол е първата степен на познанието чрез посвещение. Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този живот. Трябва, в модерната епоха също, и даже под една висша форма, да бъде изпълнено изискването, изписано от фронтона на гръцкия храм:"Човеко, опознай себе си!
". Това, разбира се, не означаваше, че е трябвало да се прониква в човешката вътрешност, а означаваше, пробуждането към търсене същността на безсмъртие=тяло; същността на нераждаемостта=безсмъртен дух и медитация между Земята, временното и духа=душевния елемент.
Защото истинският, истинният човек е съставен от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата, само духът може да опознае духа. Ето защо, трябва да се опитвате, вие самите да намерите духа активни в себе си, за да може духът да бъде също опознат в света.
към текста >>
37.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И тук ни е нужно да смятаме със съвсем различни размери на
време
то.
И тогава идва моментът, в който ние се приближаваме към земния живот,в който ние усещаме, така да се каже, че бягаме от универса, който сме имали преди това. Той се стеснява, става по-малък. И това създава в нас стремежа да слезем отново на Земята, да се свържем отново с едно физическо тяло, защото, така да се каже, този универс се изплъзва от духовния поглед. Ние се гледаме как ставаме хора.
И тук ни е нужно да смятаме със съвсем различни размери на времето.
Животът между смъртта и едно ново раждане трае векове и когато един човек се ражда през ХХ век, неговото слизане се подготвя бавно, може би, още от ХVІ век. И тогава, този човек, е този, който в определено отношение действа отгоре върху земните обстоятелства.
към текста >>
После дойде
време
то, в което западното човечество трябваше да мине през интелектуализма, в хода на своята еволюция.
После дойде времето, в което западното човечество трябваше да мине през интелектуализма, в хода на своята еволюция.
Човекът трябва малко по малко да постига своята свобода. Нямаше свобода в древните времена, когато хората имаха ясновидството, в едно състояние на сън. Няма свобода и още повече пък вярване в свобода в тези човешки отношения, доминиращи ще ги наречем, чрез земната любов, както току-що го описах. Там винаги действа интересът, на слизащите на Земята души.
към текста >>
Нямаше свобода в древните
време
на, когато хората имаха ясновидството, в едно състояние на сън.
После дойде времето, в което западното човечество трябваше да мине през интелектуализма, в хода на своята еволюция. Човекът трябва малко по малко да постига своята свобода.
Нямаше свобода в древните времена, когато хората имаха ясновидството, в едно състояние на сън.
Няма свобода и още повече пък вярване в свобода в тези човешки отношения, доминиращи ще ги наречем, чрез земната любов, както току-що го описах. Там винаги действа интересът, на слизащите на Земята души.
към текста >>
Но трябва, по
време
на земната еволюция човешкото същество да става все по-свободно.
Но трябва, по време на земната еволюция човешкото същество да става все по-свободно.
Земята ще постигне целта на еволюцията само ако човечеството става все по-свободно. Но за това, интелектуализмът беше необходим в една определена епоха. Тази епоха е нашата. Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да живеят духовни същности. Човешкото същество не можеше да казва в тази епоха: имам мисли в главата си.
към текста >>
В тези древни
време
на, то трябваше да каже: животът на ангелите е в моята глава.
Но за това, интелектуализмът беше необходим в една определена епоха. Тази епоха е нашата. Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да живеят духовни същности. Човешкото същество не можеше да казва в тази епоха: имам мисли в главата си. Това щеше да бъде грешно.
В тези древни времена, то трябваше да каже: животът на ангелите е в моята глава.
И по-късно, трябваше да каже: животът на елементарните същества е в моята глава. Едва тогава, когато настъпи ХV век и до ХІХ, ХХ век, човешкото същество няма вече нищо духовно в главата, няма нищо друго в главата, освен мисли, само мисли.
към текста >>
Но можеше ли човешкото същество да бъде свободно достатъчно дълго
време
, като духовете живееха в него?
От факта, че в него нямаше вече никаква духовна висша реалност, а само мисли, то можеше да си съставя образи за външния свят.
Но можеше ли човешкото същество да бъде свободно достатъчно дълго време, като духовете живееха в него?
Не, не можеше. Те изцяло го направляваха, те даваха всичко. Човекът може да бъде свободен само когато никакъв дух не го направлява, когато има само мисли образи.
към текста >>
Така
време
то на интелектуализма трябваше да дойде.
В епохата, когато интелектуализмът влага в нашите глави само мисли се ражда свободата, защото мисли те не могат да принуждават. Ако оставим нашите морални импулси да бъдат само чисти мисли, така, както го изложих в моята "Философия на свободата", ще можем да спечелим свободата в нашата епоха.
Така времето на интелектуализма трябваше да дойде.
Изглежда странно, но е така: в основни линии, е минало времето, когато беше позволено хората да развиват чистата интелектуалност, чистата мисъл в образи. Нещата са стигнали своя край с идването на ХІХ век. И когато хората продължават да развиват чистите мисли образи, тогава тези мисли падат под властта на ариманическите сили, тогава ариманическите сили намират достъп до човека,тогава той губи своята свобода в полза на ариманическите сили. Ето на тази опасност се намира днес съпоставено човечеството.
към текста >>
Изглежда странно, но е така: в основни линии, е минало
време
то, когато беше позволено хората да развиват чистата интелектуалност, чистата мисъл в образи.
В епохата, когато интелектуализмът влага в нашите глави само мисли се ражда свободата, защото мисли те не могат да принуждават. Ако оставим нашите морални импулси да бъдат само чисти мисли, така, както го изложих в моята "Философия на свободата", ще можем да спечелим свободата в нашата епоха. Така времето на интелектуализма трябваше да дойде.
Изглежда странно, но е така: в основни линии, е минало времето, когато беше позволено хората да развиват чистата интелектуалност, чистата мисъл в образи.
Нещата са стигнали своя край с идването на ХІХ век. И когато хората продължават да развиват чистите мисли образи, тогава тези мисли падат под властта на ариманическите сили, тогава ариманическите сили намират достъп до човека,тогава той губи своята свобода в полза на ариманическите сили. Ето на тази опасност се намира днес съпоставено човечеството.
към текста >>
Следователно, е необходимо в най-висока степен хората от днешното
време
, все повече и повече да разберат, че човек трябва да се завърне към духовния живот.
Следователно, е необходимо в най-висока степен хората от днешното време, все повече и повече да разберат, че човек трябва да се завърне към духовния живот.
Това усещане че човек трябва да се завърне към духовния живот ето какво хората би трябвало да търсят в себе си днес. Ако не го търсят, човечеството ще падне под властта на Ариман. Такава е сериозността на ситуацията на земния човек днес, когато се гледа от една висша гледна точка. И човек би трябвало, в действителност, да даде предимство на тази мисъл над всяка друга мисъл, той би трябвало да разглежда всяка друга мисъл в светлината на тази мисъл.
към текста >>
Може би г-н Кауфман* ще има любезността да преведе първата част/* Жорж Адамс Кауфман /1884-1963/ Математик и физик, автор на много бройни трудове, отнасящи се до близки до математиката етерни сили /геометрия на контра-пространството/ Преводач на Рудолф Щайнер по
време
на конференциите му в Англия, от 1922 г.
Ето какво исках да ви дам като начало с тези обсъждания днес.
Може би г-н Кауфман* ще има любезността да преведе първата част/* Жорж Адамс Кауфман /1884-1963/ Математик и физик, автор на много бройни трудове, отнасящи се до близки до математиката етерни сили /геометрия на контра-пространството/ Преводач на Рудолф Щайнер по време на конференциите му в Англия, от 1922 г.
нататък, както и на писмените му трудове. Виж Жорж Адамс, interprefer of Rudolf Steiner, compiled by Olive Whicher, Henry Goulden Lft, East Grinstad/Sussen 1977// После ще продължа моето изложение.
към текста >>
В замяна на това, мъртвият пази относително дълго
време
още разбирането на всички глаголи, значи, думите изразяващи активност.
Най-напред е възможно в действителност, да извършва общуване с мъртвите, само този, който може да влезе в тяхната способност за спомняне на физическия свят. Мъртвите имат още един здрав спомен от човешкия език и даже от специалния език, който са говори основно тук на земята. Но тяхното отношение с езика се променя. Така например, се забелязва, когато някой общува с мъртъв, че той не разбира така бързо, няма и най-малко разбиране за имена, за съществителни. Съществителните са думи, които живият напразно отправя към мъртвия мъртвият, ако мога да употребя този израз, просто не го чува.
В замяна на това, мъртвият пази относително дълго време още разбирането на всички глаголи, значи, думите изразяващи активност.
към текста >>
Мъртвият разбира още доста дълго
време
след смъртта активността, развива нето.
Ще привикнем към него, ако изхвърлим малко по малко всичко, което се отнася до съществителното и влезем в това, което е глаголно.
Мъртвият разбира още доста дълго време след смъртта активността, развива нето.
Но по-късно, той разбира един език, който всъщност не е истински език.
към текста >>
Нещата стоят, например, така, че когато през
време
то предшестващо раждането, преминавате Слънцето и Слънцето е в знака на Лъва не е необходимо да е точно преди раждането, може да е и много по-преди това вие не образувате в този период окото, от Слънцето и Луната това става в един друг момент; но в тази епоха съединяването ви с вътрешността на Слънцето.
Нещата стоят, например, така, че когато през времето предшестващо раждането, преминавате Слънцето и Слънцето е в знака на Лъва не е необходимо да е точно преди раждането, може да е и много по-преди това вие не образувате в този период окото, от Слънцето и Луната това става в един друг момент; но в тази епоха съединяването ви с вътрешността на Слънцето.
Ако човек отиде във вътрешността на Слънцето ще види, че то има съвсем друг вид от този, който физиците днес си представят. Тази физическа представа е толкова наивна! Вътрешността на Слънцето не е една топка от газ, а нещо, което е по-малко от пространството, където пространството е даже премахнато. Ако гледате на пространството като нещо, което се простира, което упражнява налягане, би трябвало да си представите Слънцето като нещо, което вдишва, всмуква едно негативно пространство, по-празно от пространството!
към текста >>
Не е точно това, че само формата на очите произлиза от Слънцето и от Луната; формата на сърцето, тя също произлиза от Слънцето, но само когато Слънцето съдържа в същото
време
в себе си силите, които действат в Слънцето от констелацията на Лъва.
Не е точно това, че само формата на очите произлиза от Слънцето и от Луната; формата на сърцето, тя също произлиза от Слънцето, но само когато Слънцето съдържа в същото време в себе си силите, които действат в Слънцето от констелацията на Лъва.
към текста >>
38.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ние, хората от днешното
време
, абсолютно не знаем до каква степен сме навлезли в интелектуалната абстракция.
Ние, хората от днешното време, абсолютно не знаем до каква степен сме навлезли в интелектуалната абстракция.
Ето защо не можем да бъдем наясно за душите на хората живели малко преди Мистерията на Голгота. Тези човешки души бяха съвсем различни от днешните човешки души. Историята на човечеството всъщност се прави от представи, твърде подобни на процесите, които се провеждат днес. Но душите на хората преминали една еволюция имаща голям принос и във времената, предшестваща Мистерията на Голгота, те бяха такива, че всички хора даже тези, чиито души бяха останали примитивни възприемаха в самите себе си нещо, което беше една душевна същност, която може да бъде наречена спомен от времето, когато човешката душа живя преди да слезе в едно физическо тяло. Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа.
към текста >>
Но душите на хората преминали една еволюция имаща голям принос и във
време
ната, предшестваща Мистерията на Голгота, те бяха такива, че всички хора даже тези, чиито души бяха останали примитивни възприемаха в самите себе си нещо, което беше една душевна същност, която може да бъде наречена спомен от
време
то, когато човешката душа живя преди да слезе в едно физическо тяло.
Ние, хората от днешното време, абсолютно не знаем до каква степен сме навлезли в интелектуалната абстракция. Ето защо не можем да бъдем наясно за душите на хората живели малко преди Мистерията на Голгота. Тези човешки души бяха съвсем различни от днешните човешки души. Историята на човечеството всъщност се прави от представи, твърде подобни на процесите, които се провеждат днес.
Но душите на хората преминали една еволюция имаща голям принос и във времената, предшестваща Мистерията на Голгота, те бяха такива, че всички хора даже тези, чиито души бяха останали примитивни възприемаха в самите себе си нещо, което беше една душевна същност, която може да бъде наречена спомен от времето, когато човешката душа живя преди да слезе в едно физическо тяло.
Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа. Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята. Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята. Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън.
към текста >>
Той знаеше също, особено в древните
време
на, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята.
Тези човешки души бяха съвсем различни от днешните човешки души. Историята на човечеството всъщност се прави от представи, твърде подобни на процесите, които се провеждат днес. Но душите на хората преминали една еволюция имаща голям принос и във времената, предшестваща Мистерията на Голгота, те бяха такива, че всички хора даже тези, чиито души бяха останали примитивни възприемаха в самите себе си нещо, което беше една душевна същност, която може да бъде наречена спомен от времето, когато човешката душа живя преди да слезе в едно физическо тяло. Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа. Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята.
Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята.
Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън. Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло. И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество.
към текста >>
И никога този човек от древните
време
на не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество.
Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята. Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята. Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън. Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло.
И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество.
към текста >>
С какво имаше опитност този човек от древните
време
на?
С какво имаше опитност този човек от древните времена?
Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии. Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост. Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля. Ето от този свят съм излязъл. Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните времена две опитности: опитността на природата и опитността на греха.
към текста >>
Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните
време
на две опитности: опитността на природата и опитността на греха.
С какво имаше опитност този човек от древните времена? Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии. Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост. Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля. Ето от този свят съм излязъл.
Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните времена две опитности: опитността на природата и опитността на греха.
към текста >>
За човек от древните
време
на не съществуваха тези две течения в съществуването на световете: необходимостта на природата от една страна, моралната необходимост от друга.
Тази опитност на греха, модерния човек я няма вече, защото грехът за него живее само в света на абстрактното съществувание, защото грехът за него е само един трансфер в една друга област, нещо, които той не може, на основанието на своята морална същност, да постави в съгласие с необходимостите на природата.
За човек от древните времена не съществуваха тези две течения в съществуването на световете: необходимостта на природата от една страна, моралната необходимост от друга.
Всяка морална необходимост беше за него също една природна необходимост; всяка природна необходимост беше също една морална необходимост.
към текста >>
Защото в тези древни
време
на, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът.
Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха. В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество. Ето какво беше понятието за болест и то беше такова после, от тогава нататък то бе забравено че тя се разпространи в света, в който тогава дойде да се помести исторически Мистерията на Голгота.
Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът.
Ето от този дух аз съм роден, и него аз ще намеря отново. Но аз съм се отдалечил от този дух.
към текста >>
И така човекът от миналото
време
изпитваше духа, от който се беше отдалечил под формата на Духа Отец.
И така човекът от миналото време изпитваше духа, от който се беше отдалечил под формата на Духа Отец.
И в Мистериите, най-известният посветен беше този, който беше развил в себе си, в своето сърце, в своята душа, силите, чрез които той можеше в качеството си на човек да представи външно Отца. И кога то учениците на Мистериите преминаваха вратата на Мистериите, като влизаха в тези учреждения, които бяха едновременно институти за изкуство, за познание и за посвещенски култ и когато се намираха тогава пред най-издигнатия посветен, представителя на Бог Отец. Отците бяха по-издигнатите посветени от слънчевите герои*. Преди Мистерията на Голгота господстващ беше принципът на Отца./* Виж: "Евангелието на Матей", Париж, Триади 1981/.
към текста >>
И кога то учениците на Мистериите преминаваха вратата на Мистериите, като влизаха в тези учреждения, които бяха едно
време
нно институти за изкуство, за познание и за посвещенски култ и когато се намираха тогава пред най-издигнатия посветен, представителя на Бог Отец.
И така човекът от миналото време изпитваше духа, от който се беше отдалечил под формата на Духа Отец. И в Мистериите, най-известният посветен беше този, който беше развил в себе си, в своето сърце, в своята душа, силите, чрез които той можеше в качеството си на човек да представи външно Отца.
И кога то учениците на Мистериите преминаваха вратата на Мистериите, като влизаха в тези учреждения, които бяха едновременно институти за изкуство, за познание и за посвещенски култ и когато се намираха тогава пред най-издигнатия посветен, представителя на Бог Отец.
Отците бяха по-издигнатите посветени от слънчевите герои*. Преди Мистерията на Голгота господстващ беше принципът на Отца./* Виж: "Евангелието на Матей", Париж, Триади 1981/.
към текста >>
В същото
време
, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят.
Такова беше основното чувство, което имаха душите в миналото, преди Мистерията на Голгота, от тяхна та връзка със свръхсетивния свят на Отца. И това, което хората в Гърция усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество.
В същото време, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят.
към текста >>
Тя със сигурност беше същността, която беше имплантирала в душите спомена за
време
ната предшестващи раждането и която после се изяви в земното съществувание.
В Мистериите на ІІ и І век преди Мистерията на Голгота, хората отправяха всъщност, един съвсем специален поглед към тази същност от свръхсетивните светове, която беше наречена по-късно Христовата същност. Този поглед беше такъв, че хората си казваха: тази същност, ние я виждаме в свръхсетивните светове, но нейната активност все повече и повече намалява.
Тя със сигурност беше същността, която беше имплантирала в душите спомена за времената предшестващи раждането и която после се изяви в земното съществувание.
Тази същност беше в свръхсетивните светове великият учител на това, което душата си спомняше още, след като вече е слязла на земята. Тази същност, която беше наречена по-късно същността на Христос се явяваше на посветените като една същност, която беше изгубила своята активност, защото малко по малко хората вече нямаха, не можеха да имат вече тези спомени.
към текста >>
Ние виждаме в грандиозния характер на образите на тези трима магове или на тримата източни царе, представители на тези посветени, които бяха научили това в техните места за посвещение: Христос ще дойде когато
време
ната се изпълнят и небесните знаци го известят.
И започна да се говори за тази същност, която беше определена по-късно с името Христос като за този, който щеше да слезе в бъдеще на земята, щеше да облече едно човешко тяло така както и се облече после в Исус от Назарет. И това, което се казваше за Христос, а именно, че той принадлежеше на бъдещето, беше едно от основните съдържания на това, което се казваше за него в последните векове, предшестващи Мистерията на Голгота.
Ние виждаме в грандиозния характер на образите на тези трима магове или на тримата източни царе, представители на тези посветени, които бяха научили това в техните места за посвещение: Христос ще дойде когато времената се изпълнят и небесните знаци го известят.
Тогава ние трябва да го видим в своята скрита обител. И в Евангелието отеква навсякъде, дълбока Мистерия, това, което се открива в еволюцията на човечеството, когато се гледа тук още с духовен поглед.
към текста >>
Въпросът за Христос в първите
време
на на християнството беше един чисто духовен въпрос.
Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос.
Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята. Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно? И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух. И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части. Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма.
към текста >>
В най-древните
време
на, за това абсолютно не би станало въпрос, защото хората познаваха душата.
Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото. В самото начало на човечеството, хората всъщност не познаваха смъртта, защото от момента, в който те постигнаха съзнанието, те имаха едно вътрешно познание за своето душевно същество; те имаха познание за това, което не може да умира. Те може да виждаха да умират хора навсякъде около тях смъртта беше за тях само една възможност между фактите, които се развиваха навсякъде около тях. Хората не усещаха смъртта. Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората усетиха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да живее, когато тялото се разрушава.
В най-древните времена, за това абсолютно не би станало въпрос, защото хората познаваха душата.
към текста >>
Това, което се случи с човечеството чрез Мистерията на Голгота, ще си го представим по най-добрия на чин в нашата душа, ако опиша сега еволюцията на човечеството в настоящата епоха и тя и такава, каквато се надяваме да бъде за в бъдеще от гледна точка на посветения от настоящето
време
.
Това, което се случи с човечеството чрез Мистерията на Голгота, ще си го представим по най-добрия на чин в нашата душа, ако опиша сега еволюцията на човечеството в настоящата епоха и тя и такава, каквато се надяваме да бъде за в бъдеще от гледна точка на посветения от настоящето време.
Опитах се да представя на вашата душа, гледната точка на посветения от миналото, гледната точка на посветения от времето на Мистерията на Голгота; бих искал сега да се опитам да опиша гледната точка на посветения от днешното време, на този, който не се приближава към днешния живот само и единствено с външното знание за природата, а в който са се пробудили тези дълбоки сили на познанието, които ние можем да пробудим в душата със средствата посочени в антропософските трудове.
към текста >>
Опитах се да представя на вашата душа, гледната точка на посветения от миналото, гледната точка на посветения от
време
то на Мистерията на Голгота; бих искал сега да се опитам да опиша гледната точка на посветения от днешното
време
, на този, който не се приближава към днешния живот само и единствено с външното знание за природата, а в който са се пробудили тези дълбоки сили на познанието, които ние можем да пробудим в душата със средствата посочени в антропософските трудове.
Това, което се случи с човечеството чрез Мистерията на Голгота, ще си го представим по най-добрия на чин в нашата душа, ако опиша сега еволюцията на човечеството в настоящата епоха и тя и такава, каквато се надяваме да бъде за в бъдеще от гледна точка на посветения от настоящето време.
Опитах се да представя на вашата душа, гледната точка на посветения от миналото, гледната точка на посветения от времето на Мистерията на Голгота; бих искал сега да се опитам да опиша гледната точка на посветения от днешното време, на този, който не се приближава към днешния живот само и единствено с външното знание за природата, а в който са се пробудили тези дълбоки сили на познанието, които ние можем да пробудим в душата със средствата посочени в антропософските трудове.
към текста >>
Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по
време
на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука.
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация. Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа. И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната сфера, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко.
Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука.
И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин. Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
към текста >>
Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по
време
на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос.
Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
към текста >>
39.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
По
време
на състоянието на сън, в човешката еволюция се провежда всичко, което висши духовни същества предприемат с човешката душа, за да отведат човека до обходи цялостността на своята еволюция в недрата на земното съществувание.
От момента на заспиване до момента на пробуждане, безброй много неща стават в човешкото същество. И даже по-голямата част от нещата, които духът трябва да извърши в земното съществувание, през човешко то същество може да предприеме със самото себе си и с нещата.
По време на състоянието на сън, в човешката еволюция се провежда всичко, което висши духовни същества предприемат с човешката душа, за да отведат човека до обходи цялостността на своята еволюция в недрата на земното съществувание.
И абсолютно не бива де се губи предвид това, че е, разбира се възможно, даже при модерното познание чрез посвещение да се гледат с прецизност и проникновеност значимите процеси, които протичат в човека между заспиването и пробуждането, че тези процеси, все пак, не протичат само при посветения, а при всички хора; че еволюцията на всички хора зависи от тези процеси. Посветеният може само да привлече внимание то върху тези процеси. Но що се отнася до усещането, до изпитването на тяхната значимост, малко по малко всички хора би трябвало да го направят в човешкото съществувание, що се отнася до разсъждаването им за значението на това земно съществувание.
към текста >>
Но ако наблюдаваме сега това, което става действително в човека по
време
на състоянието на сън, тогава вниманието ни ще бъде привлечено върху факта, че по
време
на състоянието на будността, той е свързан с тази Земя.
Но ако наблюдаваме сега това, което става действително в човека по време на състоянието на сън, тогава вниманието ни ще бъде привлечено върху факта, че по време на състоянието на будността, той е свързан с тази Земя.
Той най-напред е свързан с тази Земя чрез сетивата си в степента, в която той възприема и познава чрез сетивата си явленията на различните природни царства. Но той е свързан с нея също в степента, в която извършва в състоянието на будност, несъзнателни действия. Например, при дишането, в дишания въздух участва, ако може така да се каже, цялата Земя. Във въздуха, който дишаме има извънредно много субстанции под една изключително фина форма. Обаче, точно в тази изключително фина форма, те извършват едно изключително важно действие върху човешкия организъм, когато са абсорбирани във вдишвания въздух.
към текста >>
И така, както в човека влиза по съзнателен начин това, което той възприема чрез своите сетива, така много неща влизат в човека по вече несъзнателен начин, по
време
на състоянието на будност по един начин, който бих искал да окачествя като по-съдържателен от абстрактното и идеализираното състояние на възприемане и мислене; заобикалящият свят влиза в човека по най-съдържателен начин чрез дишането.
Той най-напред е свързан с тази Земя чрез сетивата си в степента, в която той възприема и познава чрез сетивата си явленията на различните природни царства. Но той е свързан с нея също в степента, в която извършва в състоянието на будност, несъзнателни действия. Например, при дишането, в дишания въздух участва, ако може така да се каже, цялата Земя. Във въздуха, който дишаме има извънредно много субстанции под една изключително фина форма. Обаче, точно в тази изключително фина форма, те извършват едно изключително важно действие върху човешкия организъм, когато са абсорбирани във вдишвания въздух.
И така, както в човека влиза по съзнателен начин това, което той възприема чрез своите сетива, така много неща влизат в човека по вече несъзнателен начин, по време на състоянието на будност по един начин, който бих искал да окачествя като по-съдържателен от абстрактното и идеализираното състояние на възприемане и мислене; заобикалящият свят влиза в човека по най-съдържателен начин чрез дишането.
към текста >>
И ако обърнете внимание до каква степен човешкият организъм е силно зависим от различните субстанции, които приема от земните храни, ще можете точно да си кажете: твърде много неща действат върху човешкото същество по
време
на будното състояние.
И ако обърнете внимание до каква степен човешкият организъм е силно зависим от различните субстанции, които приема от земните храни, ще можете точно да си кажете: твърде много неща действат върху човешкото същество по време на будното състояние.
Но това днес ще ни занимава по-малко. Това, на което ще обърнем внимание днес, с какво действа върху човешкото същество по време на състоянието на сън. И там, ние трябва да кажем това: така, както виждаме външните субстанции, свързани с човека, по време на състоянието на будност, така, когато той влезе в съня, го виждаме да влиза в определена връзка с цялостността на космоса.
към текста >>
Това, на което ще обърнем внимание днес, с какво действа върху човешкото същество по
време
на състоянието на сън.
И ако обърнете внимание до каква степен човешкият организъм е силно зависим от различните субстанции, които приема от земните храни, ще можете точно да си кажете: твърде много неща действат върху човешкото същество по време на будното състояние. Но това днес ще ни занимава по-малко.
Това, на което ще обърнем внимание днес, с какво действа върху човешкото същество по време на състоянието на сън.
И там, ние трябва да кажем това: така, както виждаме външните субстанции, свързани с човека, по време на състоянието на будност, така, когато той влезе в съня, го виждаме да влиза в определена връзка с цялостността на космоса.
към текста >>
И там, ние трябва да кажем това: така, както виждаме външните субстанции, свързани с човека, по
време
на състоянието на будност, така, когато той влезе в съня, го виждаме да влиза в определена връзка с цялостността на космоса.
И ако обърнете внимание до каква степен човешкият организъм е силно зависим от различните субстанции, които приема от земните храни, ще можете точно да си кажете: твърде много неща действат върху човешкото същество по време на будното състояние. Но това днес ще ни занимава по-малко. Това, на което ще обърнем внимание днес, с какво действа върху човешкото същество по време на състоянието на сън.
И там, ние трябва да кажем това: така, както виждаме външните субстанции, свързани с човека, по време на състоянието на будност, така, когато той влезе в съня, го виждаме да влиза в определена връзка с цялостността на космоса.
към текста >>
Така както, когато се събуждаме сутрин и се спускаме в нашето физическо тяло, можем да кажем, че имаме в нас белите си дробове, сърцето си, черния си дроб, мозъка си, така трябва да кажем, по
време
на сън, че в първата сфера, с която влизаме в контакт веднага след заспиването ни и с която сме в контакт веднага преди събуждането, имаме в нас силите на движението на планетите.
Обаче, най-напред можем да различим различни сфери, които преминаваме между заспиването и пробуждането. Първата сфера, която преминаваме между заспиването и пробуждането е сферата, в която човешкият Аз и човешкото астрално тяло, значи, да го кажем, човешката душа, човешката душа, която се намира в състояние на сън, се чувства във връзка с движенията на планетарния свят.
Така както, когато се събуждаме сутрин и се спускаме в нашето физическо тяло, можем да кажем, че имаме в нас белите си дробове, сърцето си, черния си дроб, мозъка си, така трябва да кажем, по време на сън, че в първата сфера, с която влизаме в контакт веднага след заспиването ни и с която сме в контакт веднага преди събуждането, имаме в нас силите на движението на планетите.
към текста >>
Но в мига, в който влизате в състояние на сън, в този миг, частта от вашето астрално тяло, която по
време
на състоянието на будност е вместена в сърцето, става действително око на сърцето; то става виждащо за това, което се провежда по този начин.
И не казвайте, скъпи приятели: всичко това мен не ме интересува, аз по някакъв начин не го забелязвам! Вие него виждате с очите си, но го чувате с ушите си.
Но в мига, в който влизате в състояние на сън, в този миг, частта от вашето астрално тяло, която по време на състоянието на будност е вместена в сърцето, става действително око на сърцето; то става виждащо за това, което се провежда по този начин.
И това око на сърцето наистина възприема дори и това възприятие да е твърде неясно в днешното човечество то възприема това, с което човешкото същество има тогава опитност.
към текста >>
Но следващата сфера е много по-сложна; тя е възприемана от частта на астралното тяло, която е вместена през деня, по
време
на будното състояние, в слънчевия сплит на човека, вместена също най-вече в цялостността на устройството на крайниците на човека, частта от астралното тяло, която пропива слънчевия сплит на човека, пропива ръцете и краката, възприема през нощта това, което е в следващата сфера.
После, когато човешкото същество направи тази опитност, то влиза в следващата сфера. При това, то не губи първата, тя продължава да живее за неговото възприятие на сърцето.
Но следващата сфера е много по-сложна; тя е възприемана от частта на астралното тяло, която е вместена през деня, по време на будното състояние, в слънчевия сплит на човека, вместена също най-вече в цялостността на устройството на крайниците на човека, частта от астралното тяло, която пропива слънчевия сплит на човека, пропива ръцете и краката, възприема през нощта това, което е в следващата сфера.
към текста >>
Но опитността, която той има с неподвижните звезди може да се извърши при един човек половин час след заспиването, при друг дълго
време
след това, при много хора много бързо след заспиването; тази опитност е такава, че човешкото същество се чувства тогава отвътре, във вътрешността на всяка от дванадесетте неподвижни звезди.
Но опитността, която той има с неподвижните звезди може да се извърши при един човек половин час след заспиването, при друг дълго време след това, при много хора много бързо след заспиването; тази опитност е такава, че човешкото същество се чувства тогава отвътре, във вътрешността на всяка от дванадесетте неподвижни звезди.
Обаче, опитностите, които човек има с неподвижните звезди са изключително сложни.
към текста >>
И нещата стоят, най-напред, така, че за хората на древните
време
на, които притежаваха още извънредно много сили на сънищното ясновидство и които възприемаха в едно сънищно съзнание, много неща, които разказвам тук, това бяха всички запазени, по-малко смущаващи съотношения.
Скъпи мои приятели, дори да направите околосветско пътешествие из най-важните райони на Земята, не бихте имали сумата от опитности, които имате всяка нощ, от една единствена констелация на Зодиака, за вашето слънчево око!
И нещата стоят, най-напред, така, че за хората на древните времена, които притежаваха още извънредно много сили на сънищното ясновидство и които възприемаха в едно сънищно съзнание, много неща, които разказвам тук, това бяха всички запазени, по-малко смущаващи съотношения.
Днес човешкото същество може едва да постигне някакво ясно познание по повод своето слънчево око и е нужно то да го постигне, дори да го е забравило през деня то едва щеше да може да има ясно познание за това, с което извършва опитност под една форма 12 пъти по-сложна, през нощта, ако не беше допуснало в своето сърце това, което Христос искаше да стане за Земята чрез Мистерията на Голгота. Да си усетил просто какво означава за земния живот фактът, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота, да си формирал мисли за Христос в обикновения земен живот, това дава на астралното тяло, чрез посредничеството на физическото тяло и етерното тяло един оттенък, който кара Христос да стане вашият водач за Зодиака от заспиването до събуждането.
към текста >>
Без това, никой в действителност, няма да разбере, какво е необходимо да стане с Христос още за земния живот в недрата на обикновената цивилизация на нашето
време
.
Така че, не е нужно наистина да кажем: ако разглеждаме другата страна на живота, тогава само се изяснява за нас пълното значение на Христос за земния живот на човечеството от Мистерията на Голгота нататък.
Без това, никой в действителност, няма да разбере, какво е необходимо да стане с Христос още за земния живот в недрата на обикновената цивилизация на нашето време.
към текста >>
Това той най-напред, между раждането и смъртта не го може, защото към всички тези вътрешни опитности, които ви описах до сега, идват да се смеси, по
време
на съня на човека, един друг елемент, един елемент, който е от естество, съвсем различно от това, което идва от планетите и неподвижните звезди.
Това той най-напред, между раждането и смъртта не го може, защото към всички тези вътрешни опитности, които ви описах до сега, идват да се смеси, по време на съня на човека, един друг елемент, един елемент, който е от естество, съвсем различно от това, което идва от планетите и неподвижните звезди.
И това е елементът на Луната.
към текста >>
Елементът на Луната обагря, така да се каже, през нощта, космичната цялостност даже по
време
на новолуние с една своеобразна субстанциална реалност, с която човекът има също опитност.
Елементът на Луната обагря, така да се каже, през нощта, космичната цялостност даже по време на новолуние с една своеобразна субстанциална реалност, с която човекът има също опитност.
Но тази опитност е такава, че тези Лунни сили го задържат, бих казал в недрата на Зодиакалния свят и го отвежда към пробуждането. Човешкото същество има опитност с този лунен елемент, в едно вече слабо предусеща не в първата сфера. Но то има една особено силна опитност с мистериите на раждането и със смъртта през втората сфера, която описах. Чрез един орган, намиращ се още по-дълбоко от окото на сърцето и окото на слънцето, орган разделен, така да се каже, върху цялостността на съществото му, то изпитва действително всяка нощ, че неговото духовно-душевно същество слиза или, по-точно, е слязло от един духовно-душевен свят, че е влязло чрез раждането в едно физическо съществувание и че малко по малко, тялото влиза в смъртта. Човек в действителност, умира със сигурност непрекъснато всеки миг, побеждава смърт та само когато се стигне до реалната поява на смъртта под формата на едно единствено събитие.
към текста >>
Но в човека продължава да живее от тази сила, която Луната му е предала в наследство, докато той остава именно в света на душите през едно определено
време
, така, както описах това в "Теософия".
Но в човека продължава да живее от тази сила, която Луната му е предала в наследство, докато той остава именно в света на душите през едно определено време, така, както описах това в "Теософия".
Неговият по глед остава още свързан със Земята, после той преминава в страната на духовете, такава, каквато я описах. Тогава той е в дена опитност, като също е усетена от самия него от вътрешната страна на Зодиака, от вън небето на неподвижните звезди. И ето така той изживява времето между смъртта и едно ново ражда не.
към текста >>
И ето така той изживява
време
то между смъртта и едно ново ражда не.
Но в човека продължава да живее от тази сила, която Луната му е предала в наследство, докато той остава именно в света на душите през едно определено време, така, както описах това в "Теософия". Неговият по глед остава още свързан със Земята, после той преминава в страната на духовете, такава, каквато я описах. Тогава той е в дена опитност, като също е усетена от самия него от вътрешната страна на Зодиака, от вън небето на неподвижните звезди.
И ето така той изживява времето между смъртта и едно ново ражда не.
към текста >>
През
време
то на Гърция вече, човешкото същество трябваше да влезе във връзка също със силите, с които човек влиза във връзка, когато се развива в посока към констелациите, намиращи се според момента под Земята.
Светът би останал несъвършен, ако имаше този начин на стремеж към познанието, ако човекът се придържаше само към положението на Буда, за да постигне познание.
През времето на Гърция вече, човешкото същество трябваше да влезе във връзка също със силите, с които човек влиза във връзка, когато се развива в посока към констелациите, намиращи се според момента под Земята.
към текста >>
И това, което се случва на хората по този грандиозен начин в източното виждане на света, в източната поезия, това им се случваше, основно, чрез факта, че по това
време
хората можеха да потопят поглед в живота, който водят преди да слязат на Земята.
Така всяка епоха има своята специална задача. И така източният посветен се научаваше да познава, за да можеше да го предава на другите хора, основно, това, което се намираше преди раждането или по-скоро, преди зачатието, значи, в областта на душата и духа, където човекът живее преди да слезе в земния свят.
И това, което се случва на хората по този грандиозен начин в източното виждане на света, в източната поезия, това им се случваше, основно, чрез факта, че по това време хората можеха да потопят поглед в живота, който водят преди да слязат на Земята.
към текста >>
Хората от древни
време
на знаеха още да следват хода на историята: те и даваха дрехата на мит, слагаха историята във връзка с цялата природа и нейните събития.
Всъщност, тази историческа еволюция на човека е разглеждана от външното душевно знание по един начин съдържащ всичко възможно най-абстрактно. Какви абстрактни перспективи не трасира днес човека, когато изучава историята!
Хората от древни времена знаеха още да следват хода на историята: те и даваха дрехата на мит, слагаха историята във връзка с цялата природа и нейните събития.
Ние вече не можем да го правим. Но хората не са постигнали още капацитета да се питат: как беше това, когато първите хора получаваха от висшите същности мъдростта, а после това потъна в мрак малко по малко? Как беше, когато Бог слезе, самият той, за да се инкарнира в едно човешко тяло чрез Мистерията на Голгота – изпълни, със Земята, една грандиозна космична мисия, така че, благодарение на това дело, Земята има от тогава една посока?
към текста >>
Трябва да има именно една модерна наука на посвещението, която да може да проникне отново в духовния свят, която да знае отново да говори, както го направихме ние днес, по повод раждането и смъртта, за живота между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, за живота на човешката душа по
време
на съня.
Цялата теология на ХІХ и ХХ век извършва грях чрез невъзможността да разбере Христос в неговото духовно значение. Това, виждате ли, трябва да донесе модерната наука на посвещението.
Трябва да има именно една модерна наука на посвещението, която да може да проникне отново в духовния свят, която да знае отново да говори, както го направихме ние днес, по повод раждането и смъртта, за живота между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, за живота на човешката душа по време на съня.
Трябва да стане възможно човекът да намери отново също това друго лице, духовното, на съществуванието. Целият прогрес на човечеството ще бъде възможен само когато човекът познае също това друго лице на съществуванието.
към текста >>
Бих искал, всъщност, най-напред да посоча че, докато за посветения от най-далечни
време
на, важното беше най-вече да вдига погледа си към духовните светове, откъдето човекът, както се знае, слиза, когато се пробуди в едно земно тяло, докато за посветения от една следваща епоха, от значение беше това, което се опитах да характеризирам за вас, припомняйки начина, по който гърците говориха за слизането в подземния свят, като се пада на модерните посветени да дирят една форма на познания, която да бъде една ритмична връзка между небето и Земята.
За да се характеризират в няколко черти присъщите задачи на модерното посвещение, имам да кажа нещо, което можах вече, всъщност, да кажа на някой от вас, когато бях там долу тези последни дни в Оксфорд.
Бих искал, всъщност, най-напред да посоча че, докато за посветения от най-далечни времена, важното беше най-вече да вдига погледа си към духовните светове, откъдето човекът, както се знае, слиза, когато се пробуди в едно земно тяло, докато за посветения от една следваща епоха, от значение беше това, което се опитах да характеризирам за вас, припомняйки начина, по който гърците говориха за слизането в подземния свят, като се пада на модерните посветени да дирят една форма на познания, която да бъде една ритмична връзка между небето и Земята.
към текста >>
Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго
време
, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение.
Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение.
Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили. Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите. Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин. Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни.
към текста >>
Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко
време
това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни.
Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение. Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили. Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите. Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин.
Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни.
Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва.
към текста >>
Ето защо намираме, че след известно
време
, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност.
Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин. Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност.
Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност.
За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва. Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме. Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот. Ние влизаме тогава в един език, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един език, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен език.
към текста >>
После, след известно
време
, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва.
Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите.
После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва.
Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме. Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот. Ние влизаме тогава в един език, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един език, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен език.
към текста >>
Дока то посветеният от миналото трябваше, по-скоро да пробужда хората, да припомня на техния спомен една изгубена способност, това, което хората са изживели преди да слязат на Земята, посветеният от днешно
време
трябва да прави това, което е напълно ново, това, което в човека е прогрес, това, което ще има още едно значение за човека, когато един ден самият той напусне Земята и даже когато Земята вече няма да съществува в космоса.
Но чрез този пример за езика, който ви характеризирам тук, вие виждате именно че човек влиза все по-напред във всички други условия, когато е преминал вратата на смъртта, че ние познаваме твърде малко неща от човешкото същество, когато познаваме само външното му лице тук долу, че модерната наука на посвещението трябва да познава това друго лице на човешкото същество. Това започва вече чрез говора. И тялото на самия човек, такова, каквото също е описано прочетете трудовете по този повод става за нас нещо съвсем друго, става за нас самите един свят, когато проникнем в науката на посещението.
Дока то посветеният от миналото трябваше, по-скоро да пробужда хората, да припомня на техния спомен една изгубена способност, това, което хората са изживели преди да слязат на Земята, посветеният от днешно време трябва да прави това, което е напълно ново, това, което в човека е прогрес, това, което ще има още едно значение за човека, когато един ден самият той напусне Земята и даже когато Земята вече няма да съществува в космоса.
Такава е задача та на модерната наука на посвещението. Изхождайки от тази сила трябва да говори, тази модерна наука на посвещението.
към текста >>
Да може обаче това, което можем да основем в нашите сърца, в нашите души, по
време
на една такава, толкова рядка среща да действа, предвид една среща, която смята се ще продължава да се провежда винаги за тези, които постигат Антропософията: срещата в сърцата, в душите по цялата Земя.
Исках да характеризирам за вас състоянието на духа, което ръководеше също днес на конференцията и ви изразявам моето дълбоко удовлетворение от това, че можах да бъда между вас тук в Лондон, скъпи мои приятели, за да ви говоря. Това за мен също е нещо, което ме изпълва с удовлетворение. Както вече казах, ние твърде рядко се събираме тук.
Да може обаче това, което можем да основем в нашите сърца, в нашите души, по време на една такава, толкова рядка среща да действа, предвид една среща, която смята се ще продължава да се провежда винаги за тези, които постигат Антропософията: срещата в сърцата, в душите по цялата Земя.
В това състояние на духа, в което бяхме по време на една кратка среща от този род, за да породим събирането, което свързва всички наши сърца, всички наши души, в това състояние на духа беше произнесена конференцията. И в засвидетелстване на това състояние на духа искам да прибавя още тези думи, в това състояние на духа искам да изразя тези думи: да останем заедно, скъпи мои приятели, колкото и голямо да е пространството, което ще ни разделя!
към текста >>
В това състояние на духа, в което бяхме по
време
на една кратка среща от този род, за да породим събирането, което свързва всички наши сърца, всички наши души, в това състояние на духа беше произнесена конференцията.
Исках да характеризирам за вас състоянието на духа, което ръководеше също днес на конференцията и ви изразявам моето дълбоко удовлетворение от това, че можах да бъда между вас тук в Лондон, скъпи мои приятели, за да ви говоря. Това за мен също е нещо, което ме изпълва с удовлетворение. Както вече казах, ние твърде рядко се събираме тук. Да може обаче това, което можем да основем в нашите сърца, в нашите души, по време на една такава, толкова рядка среща да действа, предвид една среща, която смята се ще продължава да се провежда винаги за тези, които постигат Антропософията: срещата в сърцата, в душите по цялата Земя.
В това състояние на духа, в което бяхме по време на една кратка среща от този род, за да породим събирането, което свързва всички наши сърца, всички наши души, в това състояние на духа беше произнесена конференцията.
И в засвидетелстване на това състояние на духа искам да прибавя още тези думи, в това състояние на духа искам да изразя тези думи: да останем заедно, скъпи мои приятели, колкото и голямо да е пространството, което ще ни разделя!
към текста >>
40.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Може да се почувства, че в Оксфорд - един град, много тясно свързан с духовната еволюция на Запада - в настоящите
време
на e оцеляла една реликва на Средните Векове.
Наскоро аз изнесох серия от лекции в Англия, в Оксфорд. Като университетски град, Оксфорд заема уникална позиция в културния живот на Запада.
Може да се почувства, че в Оксфорд - един град, много тясно свързан с духовната еволюция на Запада - в настоящите времена e оцеляла една реликва на Средните Векове.
Но това по никакъв начин не е неприятна реликва, дори напротив, и в много отношения тя буди възхищение. Ние бяхме разведени наоколо от един приятел, който е студент в Оксфордския университет, и обичаят там е, в положението си на студенти, те винаги да носят шапка и тога. След като се разделихме, аз го срещнах отново на улицата. На следващата сутрин аз не можех да не обясня на английската аудитория впечатлението, което имах, когато този приятел се появи в шапка и тога. Това ми изглеждаше съвсем показателно.
към текста >>
Това, заедно с други изживявания, ме накара да формирам една картина и да кажа защо е необходима една нова социална структура, достигаща до дълбините на съ
време
нния духовен живот.
Но това по никакъв начин не е неприятна реликва, дори напротив, и в много отношения тя буди възхищение. Ние бяхме разведени наоколо от един приятел, който е студент в Оксфордския университет, и обичаят там е, в положението си на студенти, те винаги да носят шапка и тога. След като се разделихме, аз го срещнах отново на улицата. На следващата сутрин аз не можех да не обясня на английската аудитория впечатлението, което имах, когато този приятел се появи в шапка и тога. Това ми изглеждаше съвсем показателно.
Това, заедно с други изживявания, ме накара да формирам една картина и да кажа защо е необходима една нова социална структура, достигаща до дълбините на съвременния духовен живот.
Когато този приятел ме срещна на улицата, аз си казах, че ако сега трябваше да напиша писмо под непосредственото впечатление от тази среща, аз нямаше да зная каква дата да сложа на писмото. Щях да бъда изкушен да го датирам около XII или XIII век, с цел да се придържам към епохата, където беше възможно подобно нещо.
към текста >>
Ако проучим литературата и трудовете, четени от онези, които играеха роля във формирането на културния живот, ние намираме по
време
на последната третина на XIX век, до средата на осемдесетте и деветдесетте, в немско-говорящите райони съвсем различен стил на изразяване в списанията и дори във вестниците от стила, общоустановен днес.
Внимателното историческо проучване ще разкрие нещо странно за последната третина на XIX век.
Ако проучим литературата и трудовете, четени от онези, които играеха роля във формирането на културния живот, ние намираме по време на последната третина на XIX век, до средата на осемдесетте и деветдесетте, в немско-говорящите райони съвсем различен стил на изразяване в списанията и дори във вестниците от стила, общоустановен днес.
Мислите бяха ясно очертани и развити; бе придавана важност на последователността на мислите, както и на красотата. В сравнение със стила, общоприет през последната третина на XIX век, нашият съвременен стил е груб и суров. Нужно е само да вземем няколко писания - без значение какви - на хора от шейсетте или седемдесетте, не много учени или образовани, а притежаващи средно ниво на култура, и ще открием тази огромна разлика. Формите на мислите са се променили. Но онова, което днес е сурово и грубо, е произлязло от онова, което, дори в научната литература от последната третина на XIX век, бе ясно очертано и пълно с духовност.
към текста >>
В сравнение със стила, общоприет през последната третина на XIX век, нашият съ
време
нен стил е груб и суров.
Внимателното историческо проучване ще разкрие нещо странно за последната третина на XIX век. Ако проучим литературата и трудовете, четени от онези, които играеха роля във формирането на културния живот, ние намираме по време на последната третина на XIX век, до средата на осемдесетте и деветдесетте, в немско-говорящите райони съвсем различен стил на изразяване в списанията и дори във вестниците от стила, общоустановен днес. Мислите бяха ясно очертани и развити; бе придавана важност на последователността на мислите, както и на красотата.
В сравнение със стила, общоприет през последната третина на XIX век, нашият съвременен стил е груб и суров.
Нужно е само да вземем няколко писания - без значение какви - на хора от шейсетте или седемдесетте, не много учени или образовани, а притежаващи средно ниво на култура, и ще открием тази огромна разлика. Формите на мислите са се променили. Но онова, което днес е сурово и грубо, е произлязло от онова, което, дори в научната литература от последната третина на XIX век, бе ясно очертано и пълно с духовност. Но онези, които преживяхме това, които, без по задължение да сме остарели, а сме достигнали в по-напреднала възраст до днешния свят на мислите - ние виждаме какво постепенно се е промъкнало по ужасяващ начин във всяка област на мисълта и на духовния живот: аз ще го нарека символично "празни думи", "клишета".
към текста >>
В днешно
време
непрекъснато чуваме: "Това е моята гледна точка." Ето така говорят хората: "Това е моята гледна точка." Всеки има гледна точка - сякаш гледната точка има някакво значение!
Какво тогава е пренесено в XX век от последната третина на XIX по навик като социално чувство между хората?
В днешно време непрекъснато чуваме: "Това е моята гледна точка." Ето така говорят хората: "Това е моята гледна точка." Всеки има гледна точка - сякаш гледната точка има някакво значение!
Гледната точка в духовния живот е същото, както движението във физическия. Вчера бях в Дорнах, днес съм тук. Това са две различни местоположения във физическия свят. Онова, което има значение, е човекът да има здрава воля и здраво сърце, така че да може да погледне на света от всяка гледна точка. Но хората днес не искат онова, което могат да съберат от различните гледни точки; за тях е по-важно егоистичното отстояване на собствената им гледна точка.
към текста >>
Топлината на моето сърце пробива този лед, замръзнал от празните думи, от условностите, и от ежедневието." Макар и не ясно изразено - защото днес нищо не е ясно изразено - това състояние на нещата е съществувало много
време
и все още съществува и в наши дни.
Ледената коричка беше тънка, но когато човешките "гледни точки" бяха загубили чувството си за своята собствена тежест, те не я счупиха. Нищо подобно, ставайки студени в сърцето, те не разтопиха леда. Младите хора стоят рамо до рамо със старите, младите с техните топли сърца, все още непрояснени, но топли. Тази топлота пробиваше ледената кора. Младите хора не чувстваха: "Това е моята гледна точка", а чувстваха: "Аз губя земята под краката си.
Топлината на моето сърце пробива този лед, замръзнал от празните думи, от условностите, и от ежедневието." Макар и не ясно изразено - защото днес нищо не е ясно изразено - това състояние на нещата е съществувало много време и все още съществува и в наши дни.
към текста >>
Това обаче определено не е гледната точка на съ
време
нния учен.
Хората днес казват: Не е истински учен онзи, който не обяснява наблюдението и експеримента напълно логично; който не преминава от мисъл към мисъл в строго спазване на правилните методи, които са били развити. Ако не прави това, той не е истински мислител. Но скъпи приятели, какво ще се получи ако реалността се окаже един художник и се присмива на нашите диалектически и експериментални методи? Ако самата Природа работи, следвайки артистични импулси? Ако беше така, човешката наука, според Природата, би трябвало също да стане художник, тъй като в противен случай не би имало възможност за разбирането на Природата.
Това обаче определено не е гледната точка на съвременния учен.
Неговата гледна точка е: Природата може да е художник или мечтател; за нас няма разлика, защото ние заявяваме как смятаме да се отдадем на науката. Какво значение има за нас, че Природата е художник? Няма никакво значение, защото това не е нашата гледна точка!
към текста >>
Ние трябваше да се изправим пред външните събития, включително страшната и ужасяваща световна война; те са само външният израз на онова, което властва най-дълбоко в душата на съ
време
нния цивилизован свят.
В началото аз мога само да опиша няколко впечатления, за да илюстрирам какво работеше заедно в хаотичните взаимодействия в началото на XX век - векът, изправил ви пред такива тежки душевни изпитания.
Ние трябваше да се изправим пред външните събития, включително страшната и ужасяваща световна война; те са само външният израз на онова, което властва най-дълбоко в душата на съвременния цивилизован свят.
Това просто е така, и ние трябва да бъдем съзнателни за него. На първо място ние трябва да потърсим нещо, за което копнеят дълбините на душата на Германия - както вашият говорител правилно каза - но което точно в Германия бе все повече изхвърляно от съзнанията на хората с приближаването на съвременната епоха. Ние изгубихме не само Гьоте, но и огромна част от онова, което съществуваше в Средните Векове, и от което изразстна Гьоте, и ние трябва да го намерим отново. И ако днес от изцяло външен аспект се зададе въпросът: Защо днес сте дошли тук? - Аз ще отговоря: За да намерите това.
към текста >>
На първо място ние трябва да потърсим нещо, за което копнеят дълбините на душата на Германия - както вашият говорител правилно каза - но което точно в Германия бе все повече изхвърляно от съзнанията на хората с приближаването на съ
време
нната епоха.
В началото аз мога само да опиша няколко впечатления, за да илюстрирам какво работеше заедно в хаотичните взаимодействия в началото на XX век - векът, изправил ви пред такива тежки душевни изпитания. Ние трябваше да се изправим пред външните събития, включително страшната и ужасяваща световна война; те са само външният израз на онова, което властва най-дълбоко в душата на съвременния цивилизован свят. Това просто е така, и ние трябва да бъдем съзнателни за него.
На първо място ние трябва да потърсим нещо, за което копнеят дълбините на душата на Германия - както вашият говорител правилно каза - но което точно в Германия бе все повече изхвърляно от съзнанията на хората с приближаването на съвременната епоха.
Ние изгубихме не само Гьоте, но и огромна част от онова, което съществуваше в Средните Векове, и от което изразстна Гьоте, и ние трябва да го намерим отново. И ако днес от изцяло външен аспект се зададе въпросът: Защо днес сте дошли тук? - Аз ще отговоря: За да намерите това. Защото вие наистина търсите нещо, което съществува. Гьоте отговори на въпроса: Коя тайна е най-ценна?
към текста >>
В онези
време
на това бе обичайният начин да се оборват истините.
И накрая, съвсем различно нещо е, че в предишните векове - нека вземем един радикален пример - хората изгориха един Джордано Бруно.
В онези времена това бе обичайният начин да се оборват истините.
А сега - за да сравним това със следния симптом, извлечен от сферата на науката - когато баварският доктор Юлиус Робърт Майер беше на околосветско пътешествие, особеният състав на кръвта в Южна Азия го доведе до идеята за онова, което е известно като топлинния еквивалент, законът за запазването на енергията. През 1844 год. той написа трактат по тази тема, който беше отхвърлен като аматьорски и неподходящ от най-известното научно списание по онова време, "The Poggendorf Annals". Юлиус Робърт Майер бе толкова ентусиазиран от своето откритие, че когато някой го срещнеше на улицата, той веднага започваше да говори за това, докато накрая съвременни експерти решиха, че щом като винаги е говорил за едно и също нещо, той страда от фикс-идеи. Както знаете, той бе обявен за душевно болен и прибран в лудница.
към текста >>
той написа трактат по тази тема, който беше отхвърлен като аматьорски и неподходящ от най-известното научно списание по онова
време
, "The Poggendorf Annals".
И накрая, съвсем различно нещо е, че в предишните векове - нека вземем един радикален пример - хората изгориха един Джордано Бруно. В онези времена това бе обичайният начин да се оборват истините. А сега - за да сравним това със следния симптом, извлечен от сферата на науката - когато баварският доктор Юлиус Робърт Майер беше на околосветско пътешествие, особеният състав на кръвта в Южна Азия го доведе до идеята за онова, което е известно като топлинния еквивалент, законът за запазването на енергията. През 1844 год.
той написа трактат по тази тема, който беше отхвърлен като аматьорски и неподходящ от най-известното научно списание по онова време, "The Poggendorf Annals".
Юлиус Робърт Майер бе толкова ентусиазиран от своето откритие, че когато някой го срещнеше на улицата, той веднага започваше да говори за това, докато накрая съвременни експерти решиха, че щом като винаги е говорил за едно и също нещо, той страда от фикс-идеи. Както знаете, той бе обявен за душевно болен и прибран в лудница. Днес вие можете да отидете до Хейлброн и да видите паметника на Робърт Майер. Твърди се, че законът за запазването на енергията е най-важният закон на физиката, открит в съвременната епоха. Добре, разбира се, такива неща се случват!
към текста >>
Юлиус Робърт Майер бе толкова ентусиазиран от своето откритие, че когато някой го срещнеше на улицата, той веднага започваше да говори за това, докато накрая съ
време
нни експерти решиха, че щом като винаги е говорил за едно и също нещо, той страда от фикс-идеи.
И накрая, съвсем различно нещо е, че в предишните векове - нека вземем един радикален пример - хората изгориха един Джордано Бруно. В онези времена това бе обичайният начин да се оборват истините. А сега - за да сравним това със следния симптом, извлечен от сферата на науката - когато баварският доктор Юлиус Робърт Майер беше на околосветско пътешествие, особеният състав на кръвта в Южна Азия го доведе до идеята за онова, което е известно като топлинния еквивалент, законът за запазването на енергията. През 1844 год. той написа трактат по тази тема, който беше отхвърлен като аматьорски и неподходящ от най-известното научно списание по онова време, "The Poggendorf Annals".
Юлиус Робърт Майер бе толкова ентусиазиран от своето откритие, че когато някой го срещнеше на улицата, той веднага започваше да говори за това, докато накрая съвременни експерти решиха, че щом като винаги е говорил за едно и също нещо, той страда от фикс-идеи.
Както знаете, той бе обявен за душевно болен и прибран в лудница. Днес вие можете да отидете до Хейлброн и да видите паметника на Робърт Майер. Твърди се, че законът за запазването на енергията е най-важният закон на физиката, открит в съвременната епоха. Добре, разбира се, такива неща се случват! Човечеството може, естествено, да изпадне в грешка, но важното, което искам да изтъкна е, че такава грешка може да бъде направена само изхождайки от обикновените думи, обикновените условности, обикновеното ежедневие.
към текста >>
Твърди се, че законът за запазването на енергията е най-важният закон на физиката, открит в съ
време
нната епоха.
През 1844 год. той написа трактат по тази тема, който беше отхвърлен като аматьорски и неподходящ от най-известното научно списание по онова време, "The Poggendorf Annals". Юлиус Робърт Майер бе толкова ентусиазиран от своето откритие, че когато някой го срещнеше на улицата, той веднага започваше да говори за това, докато накрая съвременни експерти решиха, че щом като винаги е говорил за едно и също нещо, той страда от фикс-идеи. Както знаете, той бе обявен за душевно болен и прибран в лудница. Днес вие можете да отидете до Хейлброн и да видите паметника на Робърт Майер.
Твърди се, че законът за запазването на енергията е най-важният закон на физиката, открит в съвременната епоха.
Добре, разбира се, такива неща се случват! Човечеството може, естествено, да изпадне в грешка, но важното, което искам да изтъкна е, че такава грешка може да бъде направена само изхождайки от обикновените думи, обикновените условности, обикновеното ежедневие.
към текста >>
41.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Ако се огледате наоколо, не сред своите съ
време
нници, а сред по-възрастните хора днес, може да ви изглежда, че младежкото движение не се взема насериозно, но то със сигурност бива взето насериозно от онези, които се стремят към истинско духовно развитие.
Можете да бъдете сигурни: всеки, който е свободен от предразсъдъци, взема младежкото движение днес наистина много сериозно.
Ако се огледате наоколо, не сред своите съвременници, а сред по-възрастните хора днес, може да ви изглежда, че младежкото движение не се взема насериозно, но то със сигурност бива взето насериозно от онези, които се стремят към истинско духовно развитие.
към текста >>
” Вярвам, че по онова
време
този въпрос бе напълно разбран от моя страна.
Изминаха няколко години, откакто малка група млади хора влезе в Антропософското Общество: те не искаха да участват просто като слушатели на онова, което Обществото изнася, а внесоха в него онези мисли и чувства, които младите хора днес считат за характерни за своята епоха. Тази малка група, която се срещна в Щутгарт преди няколко години, постави пред Антропософското Движение въпроса: “Как ще ни намерите място в това движение?
” Вярвам, че по онова време този въпрос бе напълно разбран от моя страна.
Не винаги е лесно да разбереш въпроса, който едно искрено търсещо човешко същество поставя на своето време; и сега младите хора имат много въпроси, напълно оправдани, които не могат да бъдат изразени съвсем ясно.
към текста >>
Не винаги е лесно да разбереш въпроса, който едно искрено търсещо човешко същество поставя на своето
време
; и сега младите хора имат много въпроси, напълно оправдани, които не могат да бъдат изразени съвсем ясно.
Изминаха няколко години, откакто малка група млади хора влезе в Антропософското Общество: те не искаха да участват просто като слушатели на онова, което Обществото изнася, а внесоха в него онези мисли и чувства, които младите хора днес считат за характерни за своята епоха. Тази малка група, която се срещна в Щутгарт преди няколко години, постави пред Антропософското Движение въпроса: “Как ще ни намерите място в това движение? ” Вярвам, че по онова време този въпрос бе напълно разбран от моя страна.
Не винаги е лесно да разбереш въпроса, който едно искрено търсещо човешко същество поставя на своето време; и сега младите хора имат много въпроси, напълно оправдани, които не могат да бъдат изразени съвсем ясно.
към текста >>
По
време
то, когато младежкото движение и Антропософското Движение за пръв път влязоха в контакт, на мен наистина ми изглеждаше сякаш те бяха събрани заедно от един вид съдба, от един вид Карма.
По времето, когато младежкото движение и Антропософското Движение за пръв път влязоха в контакт, на мен наистина ми изглеждаше сякаш те бяха събрани заедно от един вид съдба, от един вид Карма.
И аз все още трябва да гледам на това по този начин; младежкото движение и Антропософското Движение трябва по вътрешно предопределение да се имат предвид едно друго. Когато си припомних всичко, което съм преживял в продължение на десетилетия в усилието да установя общност от човешки същества, искащи да търсят Духа, и отнесох това към развилото се като младежко движение от началото на това столетие, аз трябва да кажа, че онова, което бе почувствано от много малък брой хора преди 40 години, и тогава едва бе забелязано, защото участваха толкова малко хора, се чувства днес в младежкото движение, което става все по и по-разпространено. Във вашите поздравителни думи това бе добре изразено – колко трудно е наистина раждането на едно младо човешко същество.
към текста >>
Макар че в другите
време
на винаги е имало един вид младежко движение, то бе различно от това, което е то днес.
Макар че в другите времена винаги е имало един вид младежко движение, то бе различно от това, което е то днес.
Ако някой говори на по-старите хора за младежкото движение, те често казват: “Е добре, младите хора винаги са се чувствали различни от възрастните, винаги са искали нещо различно. Това постепенно изчезва, уравновесявайки се от само себе си. Младежкото движение днес няма нужда да бъде разглеждано по различен начин от противоречията, причинени от по-младите поколения срещу по-старите поколения във всички минали времена.”
към текста >>
Младежкото движение днес няма нужда да бъде разглеждано по различен начин от противоречията, причинени от по-младите поколения срещу по-старите поколения във всички минали
време
на.”
Макар че в другите времена винаги е имало един вид младежко движение, то бе различно от това, което е то днес. Ако някой говори на по-старите хора за младежкото движение, те често казват: “Е добре, младите хора винаги са се чувствали различни от възрастните, винаги са искали нещо различно. Това постепенно изчезва, уравновесявайки се от само себе си.
Младежкото движение днес няма нужда да бъде разглеждано по различен начин от противоречията, причинени от по-младите поколения срещу по-старите поколения във всички минали времена.”
към текста >>
Младите можеха да считат за свой идеал да навлязат в нещата, идващи от старите
време
на, стъпка по стъпка.
От много страни съм чувал този отговор относно разгорещения въпрос за младежкото движение днес. Въпреки това този отговор е изцяло погрешен; и тук вътре лежи огромна трудност. Винаги в миналото е имало нещо сред младите хора, колкото и крайни да изглеждат те, което може да бъде наречено признаване на институциите и начините на живот, основани от по-възрастните.
Младите можеха да считат за свой идеал да навлязат в нещата, идващи от старите времена, стъпка по стъпка.
Днес това вече не е така. Вече не става въпрос само за бъркотия в академичния живот, а за факта, че младото човешко същество, ако смята да продължи да живее, трябва да израстне в институциите, създадени от по-възрастните, и там младежите се чувстват като странници; те биват посрещнати от онова, което трябва да считат един вид за смърт. Те виждат целия начин, по който по-старите хора се държат в тези институции, като нещо маскирано. Младежите чувстват своето собствено вътрешно човешко естество като живо, и наоколо не виждат нищо друго освен маскирани лица. Това е нещо, което може да доведе младежите до отчаяние – сред по-възрастните че те не намират човешки същества, а в повечето случаи само маски.
към текста >>
Макар че звучи доста абстрактно, напълно реален факт в човешките чувства е това, че ние стоим в повратен момент от
време
, през какъвто човечеството не е преминавало през цялата си история и дори през повечето от пра-историята си.
Макар че звучи доста абстрактно, напълно реален факт в човешките чувства е това, че ние стоим в повратен момент от време, през какъвто човечеството не е преминавало през цялата си история и дори през повечето от пра-историята си.
Аз не обичам говоренето за времена на преход; винаги има преход от това, дошло преди, към онова, което идва; всичко, което има значение, е особената промяна, която се случва. Но е факт, че днес човечеството стои в повратна точка както никога досега, в историческите или в праисторическите времена. В дълбините на човешката душа, не толкова в съзнанието колкото в дълбините, протичат забележителни неща – и това са наистина процеси на духовния свят, а не такива, ограничени във физическия свят.
към текста >>
Аз не обичам говоренето за
време
на на преход; винаги има преход от това, дошло преди, към онова, което идва; всичко, което има значение, е особената промяна, която се случва.
Макар че звучи доста абстрактно, напълно реален факт в човешките чувства е това, че ние стоим в повратен момент от време, през какъвто човечеството не е преминавало през цялата си история и дори през повечето от пра-историята си.
Аз не обичам говоренето за времена на преход; винаги има преход от това, дошло преди, към онова, което идва; всичко, което има значение, е особената промяна, която се случва.
Но е факт, че днес човечеството стои в повратна точка както никога досега, в историческите или в праисторическите времена. В дълбините на човешката душа, не толкова в съзнанието колкото в дълбините, протичат забележителни неща – и това са наистина процеси на духовния свят, а не такива, ограничени във физическия свят.
към текста >>
Но е факт, че днес човечеството стои в повратна точка както никога досега, в историческите или в праисторическите
време
на.
Макар че звучи доста абстрактно, напълно реален факт в човешките чувства е това, че ние стоим в повратен момент от време, през какъвто човечеството не е преминавало през цялата си история и дори през повечето от пра-историята си. Аз не обичам говоренето за времена на преход; винаги има преход от това, дошло преди, към онова, което идва; всичко, което има значение, е особената промяна, която се случва.
Но е факт, че днес човечеството стои в повратна точка както никога досега, в историческите или в праисторическите времена.
В дълбините на човешката душа, не толкова в съзнанието колкото в дълбините, протичат забележителни неща – и това са наистина процеси на духовния свят, а не такива, ограничени във физическия свят.
към текста >>
В очите на нашата съ
време
нна цивилизация нищо не се взема за оправдано, докато за него не бъде създадено писмено доказателство.
Тъмна Епоха стигна до своя край, и започна нова Епоха на Светлина. Всеки, който може да погледне в духовния свят, знае съвсем сигурно, че това е така. Фактът, че не се е появила още много светлина, не е опровержение; хората са свикнали със старата тъмнина, и – точно както хвърлената топка продължава да се търкаля – те също продължават да се търкалят, по инерция. Нашата цивилизация днес продължава да се търкаля по инерция, и когато погледнем последствията на това в света около нас, ние чувстваме, че всичко това има нещо общо. Не е лесно да опишем тези мъртви неща по жив начин, понеже за всичко в наши дни – би казал някой – се изисква документирано доказателство.
В очите на нашата съвременна цивилизация нищо не се взема за оправдано, докато за него не бъде създадено писмено доказателство.
За всеки научен факт, за всяко твърдение, дори за всяко човешко същество трябва да има писмено свидетелство. Преди някой да може да навлезе в една работа или професия, той трябва да има диплома. В научния живот всичко трябва да се доказва. Всичко, което не е доказано, не се взема под внимание, и не може дори да бъде разбрано.
към текста >>
Това е стремежът на духовните същества, които са поели водачеството на нашата епоха и могат да бъдат разпознати в знаците на
време
то.
Това състояние на душата, в което хората са затънали, трябва да бъде заменено от друго, което възниква от самия човек и се изживява в самия човек.
Това е стремежът на духовните същества, които са поели водачеството на нашата епоха и могат да бъдат разпознати в знаците на времето.
Душите, слезли на Земята във вашите тела, видяха това Михаилово движение и слязоха под това впечатление. И тук те израстнаха всред човечество, което всъщност изключва човека, което прави от човека маска. Така младежкото движение е един чудесен спомен за изживявания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по време на пред-земния живот. И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния живот, за стремежа да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това. Ето това е, което се случва днес в чувствата на младите хора.
към текста >>
Така младежкото движение е един чудесен спомен за изживявания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по
време
на пред-земния живот.
Това състояние на душата, в което хората са затънали, трябва да бъде заменено от друго, което възниква от самия човек и се изживява в самия човек. Това е стремежът на духовните същества, които са поели водачеството на нашата епоха и могат да бъдат разпознати в знаците на времето. Душите, слезли на Земята във вашите тела, видяха това Михаилово движение и слязоха под това впечатление. И тук те израстнаха всред човечество, което всъщност изключва човека, което прави от човека маска.
Така младежкото движение е един чудесен спомен за изживявания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по време на пред-земния живот.
И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния живот, за стремежа да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това. Ето това е, което се случва днес в чувствата на младите хора.
към текста >>
И всичко, случило се по
време
на взаимодействието на тези две движения, ми изглежда да се случва по съвсем вътрешен начин, не чрез земни обстоятелства, а чрез духовни обстоятелства, доколкото те са свързани с човека.
Антропософското движение произлиза от откровението на Михаиловото движение; и има за цел да внесе намеренията на Михаиловото движение всред човешкия живот. Антропософското движение се стреми да вдигне поглед от Земята към Михаиловото движение. Младите хора носят със себе си спомен за пред-земното съществуване. Така че младежкото движение и антропософското движение са събрани от съдбата.
И всичко, случило се по време на взаимодействието на тези две движения, ми изглежда да се случва по съвсем вътрешен начин, не чрез земни обстоятелства, а чрез духовни обстоятелства, доколкото те са свързани с човека.
Така аз считам това младежко движение за нещо, което може да пробуди безгранични надежди за бъдещето относно всичко, което може правилно да се почувства като антропософско.
към текста >>
Определено, предишните
време
на може правилно да бъдат критикувани.
Истината е, че никой не може да намери човешкото същество в друга личност, докато не знае как да го търси по духовен начин – защото фактически човекът е духовно същество, и ако някой подхожда към човека само външно, той не може да бъде открит, дори и да е там. Наистина е тъжно как днес хората минават един покрай друг.
Определено, предишните времена може правилно да бъдат критикувани.
Тогава много неща бяха варварски. Но тогава имаше нещо: човекът можеше да открива човешкото същество в другия човек. Днес той не може да прави това. Всички възрастни хора преминават един покрай друг. Никой не познава другия.
към текста >>
42.
Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Поради липса на
време
Рудолф Щайнер е можел да коригира записките само в съвсем редки случаи, затова относно всички публикации на лекциите трябва да се вземе под внимание неговото предупреждение: «Би трябвало да се допусне, че има грешки в непрегледаните от мен лекции.»
Поради липса на време Рудолф Щайнер е можел да коригира записките само в съвсем редки случаи, затова относно всички публикации на лекциите трябва да се вземе под внимание неговото предупреждение: «Би трябвало да се допусне, че има грешки в непрегледаните от мен лекции.»
към текста >>
43.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Изживявания на човека по
време
на съня.
Изживявания на човека по време на съня.
Основания и значение за дневния живот
към текста >>
Изживяване на духовно-душевната същност на човека по
време
на сън
Изживяване на духовно-душевната същност на човека по време на сън
към текста >>
Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на
време
вото тяло.
За точността на душевното изследване.
Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на времевото тяло.
Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло. Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове. Изживяване на бъдещото: живот след смъртта.
към текста >>
Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни
време
на: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата.
Задълбочаване чрез познанието на отношението към Христос.
Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата.
Указание относно висшето Слънчево същество като водач след смъртта. Преобразяване чрез Христовото събитие; път към свободата. Значение на антропософския път на познанието. Пътища на посветения и на наивно набожния към Христос. Откриване на Христос в самия себе си.
към текста >>
Време
вото тяло; значение на живота му за жизнените епохи на хората.
Времевото тяло; значение на живота му за жизнените епохи на хората.
Видът на душевния живот на децата до седмата им година; значение на живота на възрастните за следващото поколение. Развитието на човека във втората му жизнена епоха чрез любовта към учителя и неговите знания, умения и преценки. Несъзнателни въпроси относно съдбата, същността на доброто и злото; изисквания на девет-десетгодишното дете към поведението на учителя. Преминаване в моралното възпитание към картинното, образното възпитание. Избор на правилния момент за това.
към текста >>
Време
вото като постоянно.
Движенията на краката след смъртта като звуков свят: слушане на моралното качество на делата. Пораждане на паметта и способността да се обича. Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането.
Времевото като постоянно.
Значение на познанието на духовните факти за живота след смъртта. Разбирането на свръхсетивното с обикновения човешки разум. Вживяване в моралността чрез познанието за духа: пълната отговорност на човека.
към текста >>
44.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
ИЗЖИВЯВАНИЯ НА ЧОВЕКА ПО
ВРЕМЕ
НА СЪНЯ, ОСНОВАНИЯ И ЗНАЧЕНИЕ ЗА ДНЕВНИЯ ЖИВОТ
ИЗЖИВЯВАНИЯ НА ЧОВЕКА ПО ВРЕМЕ НА СЪНЯ, ОСНОВАНИЯ И ЗНАЧЕНИЕ ЗА ДНЕВНИЯ ЖИВОТ
към текста >>
От друга страна, съще
време
нно ще признаем безсилието да говорим за такива сили.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание.
От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили.
Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието.
към текста >>
Затова говорим за несъзнателното и съще
време
нно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание. От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието.
Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно.
Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>
Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по
време
на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието.
Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>
Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по
време
на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго.
Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно. Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта. Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното.
Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго.
Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния.
към текста >>
Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по
време
на съня, но това са несигурни неща.
Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно. Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта. Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното. Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго.
Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща.
Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния.
към текста >>
Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във
време
то между заспиването и събуждането.
Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането.
От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка. Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание. Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание.
към текста >>
Първо бих искал просто да опиша какво се представя по
време
на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание.
Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането. От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка.
Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание.
Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание.
към текста >>
По
време
на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през
време
то между заспиването и събуждането.
Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането. От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка. Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание. Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние.
По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането.
Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание. Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние. По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание.
към текста >>
Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по
време
на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен.
Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание. Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние. По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание.
Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен.
И понеже по време на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по време на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по време на спането и после да се опише.
към текста >>
И понеже по
време
на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по
време
на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по
време
на спането и после да се опише.
За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание. Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние. По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание. Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен.
И понеже по време на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по време на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по време на спането и после да се опише.
към текста >>
Който наистина постигне познание за състоянията по
време
на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват.
Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища. Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот. Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин.
Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват.
Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава. Като факт то е налице и действа не само от заспиването до събуждането, а преди всичко навлиза и в човешкия физически организъм, и то най-често по време на будността. През деня, от събуждането до заспиването, ние винаги внасяме в нас следствията от нощните изживявания и макар за външната култура всичко извършено от човека съзнателно, всичко, което се случва в самия него, да е от извънредно голямо значение, то е зависимо от неговото съзнание в най-минимална степен, а в най-висша степен зависи от несъзнателното изживяване от заспиването до събуждането.
към текста >>
Като факт то е налице и действа не само от заспиването до събуждането, а преди всичко навлиза и в човешкия физически организъм, и то най-често по
време
на будността.
Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин. Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава.
Като факт то е налице и действа не само от заспиването до събуждането, а преди всичко навлиза и в човешкия физически организъм, и то най-често по време на будността.
През деня, от събуждането до заспиването, ние винаги внасяме в нас следствията от нощните изживявания и макар за външната култура всичко извършено от човека съзнателно, всичко, което се случва в самия него, да е от извънредно голямо значение, то е зависимо от неговото съзнание в най-минимална степен, а в най-висша степен зависи от несъзнателното изживяване от заспиването до събуждането.
към текста >>
То е общо, неопределено изживяване, в което е налице ясно чувство за
време
то, но чувството за пространството е почти напълно угаснало.
Когато сетивните възприятия постепенно съвсем изчезнат, когато волевите импулси престават да действат, първо настъпва едно недиференцирано състояние на душата.
То е общо, неопределено изживяване, в което е налице ясно чувство за времето, но чувството за пространството е почти напълно угаснало.
Така че това изживяване може да се сравни с един вид плуване, един вид движение в неопределена обща мирова субстанция. Първо трябва да създадем думи, с които да изразим това, което душата изживява там. На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина. Но както през деня човек се чувства като затворен в своята кожа отделен човек, чувства се стоящ на определено място, така в последващия заспиването момент човек се чувства - казвам, че човек се чувства, изживява това; описвам го като че ли е съзнателно; при съня фактите са налице, само че не се осъзнават - като вълна в едно общо море, чувства се тук, после там, както казах, определеното усещане на пространството всъщност престава. Но съществува общо усещане на времето.
към текста >>
Но съществува общо усещане на
време
то.
То е общо, неопределено изживяване, в което е налице ясно чувство за времето, но чувството за пространството е почти напълно угаснало. Така че това изживяване може да се сравни с един вид плуване, един вид движение в неопределена обща мирова субстанция. Първо трябва да създадем думи, с които да изразим това, което душата изживява там. На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина. Но както през деня човек се чувства като затворен в своята кожа отделен човек, чувства се стоящ на определено място, така в последващия заспиването момент човек се чувства - казвам, че човек се чувства, изживява това; описвам го като че ли е съзнателно; при съня фактите са налице, само че не се осъзнават - като вълна в едно общо море, чувства се тук, после там, както казах, определеното усещане на пространството всъщност престава.
Но съществува общо усещане на времето.
Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст. Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие. Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта. С това отново е свързано нещо, появяващо се в душата като ужасна потребност човек да се опре на духовното, ужасна потребност да бъде свързан с нещо духовно. В общото море, в което плува, човекът е изгубил, така да се каже, чувството за сигурност на свързаността си с материалните неща от будния свят.
към текста >>
Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за
време
то, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие.
Първо трябва да създадем думи, с които да изразим това, което душата изживява там. На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина. Но както през деня човек се чувства като затворен в своята кожа отделен човек, чувства се стоящ на определено място, така в последващия заспиването момент човек се чувства - казвам, че човек се чувства, изживява това; описвам го като че ли е съзнателно; при съня фактите са налице, само че не се осъзнават - като вълна в едно общо море, чувства се тук, после там, както казах, определеното усещане на пространството всъщност престава. Но съществува общо усещане на времето. Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст.
Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие.
Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта. С това отново е свързано нещо, появяващо се в душата като ужасна потребност човек да се опре на духовното, ужасна потребност да бъде свързан с нещо духовно. В общото море, в което плува, човекът е изгубил, така да се каже, чувството за сигурност на свързаността си с материалните неща от будния свят. Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност. Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност.
към текста >>
Да кажем например, че почувствате някакво радостно чувство, да, съще
време
нно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата.
Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност. Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност. Моля да обърнете внимание на начина, по който трябва да описвам сега. Аз трябва да ви описвам нещата така, като че ли душата ги изживява съзнателно. Тя не ги изживява съзнателно, но вие можете да си представите как, когато сте будни и изживявате съзнателно, някои процеси в организма ви протичат несъзнателно, което е неоспорим факт.
Да кажем например, че почувствате някакво радостно чувство, да, същевременно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата.
Вие съзнателно чувствате радостта или тъгата, но не усещате пулсирането на кръвта в едното или в другото състояние. Това пулсиране на кръвта обаче е факт. Така описаното тук, от една страна, отговаря на това, което описвам като общо плуване в една недиференцирана мирова субстанция, и, от друга страна, като потребност от божественото и отговаря на факти в душевния живот.
към текста >>
Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по
време
на будния живот през следващите дни.
Имагинативното познание не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата. Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот.
Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни.
Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване. И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня. Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.? Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос? Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено.
към текста >>
И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по
време
на съня.
Имагинативното познание не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата. Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот. Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни. Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване.
И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня.
Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.? Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос? Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено. И той не би стигнал до чувство за Бога в своето будно състояние, ако не би преживял в първия стадий на съня си съответния факт, това божествено чувство. Ние дължим на съня извънредно значителни неща, именно отнасящи се до същността на нашата човечност.
към текста >>
Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по
време
на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.?
Имагинативното познание не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата. Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот. Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни. Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване. И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня.
Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.?
Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос? Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено. И той не би стигнал до чувство за Бога в своето будно състояние, ако не би преживял в първия стадий на съня си съответния факт, това божествено чувство. Ние дължим на съня извънредно значителни неща, именно отнасящи се до същността на нашата човечност.
към текста >>
Той не би го правил, ако по
време
на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено.
Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни. Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване. И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня. Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.? Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос?
Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено.
И той не би стигнал до чувство за Бога в своето будно състояние, ако не би преживял в първия стадий на съня си съответния факт, това божествено чувство. Ние дължим на съня извънредно значителни неща, именно отнасящи се до същността на нашата човечност.
към текста >>
По
време
то на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни
време
на представи за Бога.
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога.
В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят. Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство. Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване. Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване.
към текста >>
В тези древни
време
на в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят.
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога.
В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят.
Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство. Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване. Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване.
към текста >>
Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни
време
на хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство.
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога. В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят.
Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство.
Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване. Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване.
към текста >>
Така хората от древните
време
на са знаели, че някои изживявания в техните души не произлизат от това, което виждат с очите си, а са познавали, че тези душевни изживявания са наследство от предишно предземно съществуване.
Ако мога да се изразя с едно съвсем тривиално сравнение, бих казал, че ако някой наследи от родителите си някакво богатство, той също познава как това богатство се вмества в непосредственото му битие, знае, че не го е спечелил сам, а го е получил от своите предци.
Така хората от древните времена са знаели, че някои изживявания в техните души не произлизат от това, което виждат с очите си, а са познавали, че тези душевни изживявания са наследство от предишно предземно съществуване.
Това са го познавали от самите душевни изживявания. Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съзнание няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване. За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания. И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост. Страхливостта изплува от дълбините на сънния живот.
към текста >>
За хората от древните
време
на е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания.
Ако мога да се изразя с едно съвсем тривиално сравнение, бих казал, че ако някой наследи от родителите си някакво богатство, той също познава как това богатство се вмества в непосредственото му битие, знае, че не го е спечелил сам, а го е получил от своите предци. Така хората от древните времена са знаели, че някои изживявания в техните души не произлизат от това, което виждат с очите си, а са познавали, че тези душевни изживявания са наследство от предишно предземно съществуване. Това са го познавали от самите душевни изживявания. Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съзнание няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване.
За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания.
И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост. Страхливостта изплува от дълбините на сънния живот. Да не пренесат в следващия ден тази страхливост като общо посърване на организма, а да пренесат нещо, което освежава организма, е трябвало първо да се събере тази сила през дневния живот от предишния ден; така са свързани дните и нощите. В един определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съедини с преживяването през нощта, тогава през новия дневен живот на следващия ден в организма се влива освежаващата сила.
към текста >>
Човек чувства душевно-духовната си същност, свързана с телесните устройства, и когато описва дишането или циркулацията на кръвта, знае, че описва нещо, в което протича душевното изживяване по
време
на будния дневен живот.
Когато последователно се проследи как в душевността си човек стои вътре в процеса на дишането, кръвната циркулация и в проникващия в циркулацията на кръвта храносмилателен процес, може и чрез обикновената природна наука да се узнае, да се почувства, че нещо се случва, когато човек се движи и т.н.
Човек чувства душевно-духовната си същност, свързана с телесните устройства, и когато описва дишането или циркулацията на кръвта, знае, че описва нещо, в което протича душевното изживяване по време на будния дневен живот.
към текста >>
Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по
време
на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система.
Душевното изживяване от заспиването до събуждането не протича в сетивното, а е съвсем определен вътрешен живот, който също така може да бъде отнесен към нещо, както дневният вътрешен живот може да бъде отнесен към дишането и циркулацията на кръвта. И тук се установява, че този нощен вътрешен живот е свързан с развитието на сили, подобно на развитието на силите при дишането и кръвообращението, което е отражение на планетните движения на нашата планетна система. Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения.
Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система.
Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер. От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос. Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически. А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения. Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален живот.
към текста >>
Те се намират в едно всъщност смътно състояние, което въпреки това им позволява да изживеят това, което друг човек изживява по
време
то на здравословния си сън.
При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания. Оттук можете да видите колко малко имат право някои хора, когато се оплакват и възмущават от безсънието. Обикновено това е извънредно силно самозаблуждение. Но сега не искам да го засегна, защото тези, които се поддават на това самозаблуждение, и без това няма да повярват. Те си мислят, че не спят, докато те спят само абнормно и вярват, че душата им не се намира извън тялото и не изживява планетното битие.
Те се намират в едно всъщност смътно състояние, което въпреки това им позволява да изживеят това, което друг човек изживява по времето на здравословния си сън.
Но, както казах, не искам сега да засягам тези изключения.
към текста >>
Посочих, че в старите
време
на преди Мистерията на Голгота от мистерийните центрове са произлизали импулсите, чрез които човекът е получавал силата да се измъква от страхливостта, в известна степен да устои на разпокъсаността и по здравословен начин да изживява това, което трябва да изживява.
Общо взето за човека важи, както описвам сега, че във втория стадий от съня си той живее един космичен живот.
Посочих, че в старите времена преди Мистерията на Голгота от мистерийните центрове са произлизали импулсите, чрез които човекът е получавал силата да се измъква от страхливостта, в известна степен да устои на разпокъсаността и по здравословен начин да изживява това, което трябва да изживява.
Тази сила помага на човека да не остане при разпокъсаността, а да навлезе в планетното изживяване. Страхливостта идва от изживяването на състоянието на разпокъсаност. Изживяването да се намира в планетните движения става свойствено за човека, защото той е почерпил описаната сила от преживяното в предишния ден. От Мистерията на Голгота насам хората имат възможността чрез насочването на душата си към събитията на тази Мистерия на Голгота да спечелят тази сила, която преди им е била давана по описания начин чрез мистериите. Който действително преживява душевно Мистерията на Голгота по правилния начин, за него Христос става мощен водач в момента, когато душата пристъпва в областта на страха през времето от заспиването до събуждането, така че чрез изживяването на Христос по-новото човечество има това, което по-древното човечество е имало като произхождащо от мистериите.
към текста >>
Който действително преживява душевно Мистерията на Голгота по правилния начин, за него Христос става мощен водач в момента, когато душата пристъпва в областта на страха през
време
то от заспиването до събуждането, така че чрез изживяването на Христос по-новото човечество има това, което по-древното човечество е имало като произхождащо от мистериите.
Посочих, че в старите времена преди Мистерията на Голгота от мистерийните центрове са произлизали импулсите, чрез които човекът е получавал силата да се измъква от страхливостта, в известна степен да устои на разпокъсаността и по здравословен начин да изживява това, което трябва да изживява. Тази сила помага на човека да не остане при разпокъсаността, а да навлезе в планетното изживяване. Страхливостта идва от изживяването на състоянието на разпокъсаност. Изживяването да се намира в планетните движения става свойствено за човека, защото той е почерпил описаната сила от преживяното в предишния ден. От Мистерията на Голгота насам хората имат възможността чрез насочването на душата си към събитията на тази Мистерия на Голгота да спечелят тази сила, която преди им е била давана по описания начин чрез мистериите.
Който действително преживява душевно Мистерията на Голгота по правилния начин, за него Христос става мощен водач в момента, когато душата пристъпва в областта на страха през времето от заспиването до събуждането, така че чрез изживяването на Христос по-новото човечество има това, което по-древното човечество е имало като произхождащо от мистериите.
към текста >>
Това изживяване на констелациите на неподвижните звезди на Зодиака е много реален факт по
време
на третия стадий в нощния живот.
От този стадий на съня, който сега описах, човекът пристъпва в това, което сега мога да означа по по-прост начин, отколкото предишните, понеже едва ли ще ми се разсърдите, ако говоря за такива неща, след като достатъчно се спрях при планетното изживяване. След него човекът изживява неподвижните звезди. След като през втория стадий на съня той е живял в отражението на планетните движения, сега живее в констелациите на неподвижните звезди, предимно в отражението на констелациите на неподвижните звезди в Зодиака.
Това изживяване на констелациите на неподвижните звезди на Зодиака е много реален факт по време на третия стадий в нощния живот.
Тогава човекът започва да изживява и разликата между Слънцето като планета и като неподвижна звезда. Човекът днес съвсем не е наясно защо в древните астрономии Слънцето е важало като планета и също в известен смисъл като неподвижна звезда. По времето на втория стадий на съня Слънцето наистина има планетни свойства за това изживяване. Човек узнава неговото съвсем особено отлично отношение към изживяването на човека на Земята. Слънцето се опознава в неговата констелация към другите констелации на зодиите, на Зодиака.
към текста >>
По
време
то на втория стадий на съня Слънцето наистина има планетни свойства за това изживяване.
След него човекът изживява неподвижните звезди. След като през втория стадий на съня той е живял в отражението на планетните движения, сега живее в констелациите на неподвижните звезди, предимно в отражението на констелациите на неподвижните звезди в Зодиака. Това изживяване на констелациите на неподвижните звезди на Зодиака е много реален факт по време на третия стадий в нощния живот. Тогава човекът започва да изживява и разликата между Слънцето като планета и като неподвижна звезда. Човекът днес съвсем не е наясно защо в древните астрономии Слънцето е важало като планета и също в известен смисъл като неподвижна звезда.
По времето на втория стадий на съня Слънцето наистина има планетни свойства за това изживяване.
Човек узнава неговото съвсем особено отлично отношение към изживяването на човека на Земята. Слънцето се опознава в неговата констелация към другите констелации на зодиите, на Зодиака. Накратко, човек се вживява в Космоса по по-интензивен начин, отколкото в предхождащия стадий по време на съня. Той преминава през изживяването на неподвижните звезди и от него получава още по-дълбоки, по-значителни импулси за живота си през следващия ден от тези на отражението на планетните движения. От планетното изживяване се получава, ако мога така да се изразя, възпламеняването на процеса на дишането и кръвообращението.
към текста >>
Накратко, човек се вживява в Космоса по по-интензивен начин, отколкото в предхождащия стадий по
време
на съня.
Тогава човекът започва да изживява и разликата между Слънцето като планета и като неподвижна звезда. Човекът днес съвсем не е наясно защо в древните астрономии Слънцето е важало като планета и също в известен смисъл като неподвижна звезда. По времето на втория стадий на съня Слънцето наистина има планетни свойства за това изживяване. Човек узнава неговото съвсем особено отлично отношение към изживяването на човека на Земята. Слънцето се опознава в неговата констелация към другите констелации на зодиите, на Зодиака.
Накратко, човек се вживява в Космоса по по-интензивен начин, отколкото в предхождащия стадий по време на съня.
Той преминава през изживяването на неподвижните звезди и от него получава още по-дълбоки, по-значителни импулси за живота си през следващия ден от тези на отражението на планетните движения. От планетното изживяване се получава, ако мога така да се изразя, възпламеняването на процеса на дишането и кръвообращението. Тъй като тези процеси са субстанциални, проникват се от субстанции, от които се нуждаят - те са непрекъснати храносмилателни процеси в организма и в движението на хранителните вещества в организма, което привидно е най-материалното, но е предизвикано от по-висши сили, отколкото движението на кръвообращението, това изживяване, в своето възпламеняване за дневния живот, почива на следствието от изживяването на неподвижните звезди. Както като физически хора ние сме зависими в нашата душевност и дух от начина, по който различните вещества циркулират в нас, също и това е свързано, ако мога да се изразя така, с най-висшите небеса, свързано е с това, че като духовно-душевни същества в третия стадий на съня си ние чувстваме в нас отраженията на констелациите на неподвижните звезди, както когато сме будни през деня, чувстваме в нас стомаха или белите дробове. Както през деня нашето тяло е вътрешно подвижно, изпълнено е с дихателни и циркулационни движения, така през нощта нашата душа, субстанциалното в душата, е нещо, което съдържа вътрешно отраженията на планетните движения.
към текста >>
Така по
време
на спането човекът наистина става космическо същество.
От планетното изживяване се получава, ако мога така да се изразя, възпламеняването на процеса на дишането и кръвообращението. Тъй като тези процеси са субстанциални, проникват се от субстанции, от които се нуждаят - те са непрекъснати храносмилателни процеси в организма и в движението на хранителните вещества в организма, което привидно е най-материалното, но е предизвикано от по-висши сили, отколкото движението на кръвообращението, това изживяване, в своето възпламеняване за дневния живот, почива на следствието от изживяването на неподвижните звезди. Както като физически хора ние сме зависими в нашата душевност и дух от начина, по който различните вещества циркулират в нас, също и това е свързано, ако мога да се изразя така, с най-висшите небеса, свързано е с това, че като духовно-душевни същества в третия стадий на съня си ние чувстваме в нас отраженията на констелациите на неподвижните звезди, както когато сме будни през деня, чувстваме в нас стомаха или белите дробове. Както през деня нашето тяло е вътрешно подвижно, изпълнено е с дихателни и циркулационни движения, така през нощта нашата душа, субстанциалното в душата, е нещо, което съдържа вътрешно отраженията на планетните движения. И както през деня носим и чувстваме в нас стомаха, белите дробове, сърцето и т.н., така през нощта имаме констелациите на неподвижните звезди, те са тогава нашата вътрешност.
Така по време на спането човекът наистина става космическо същество.
Този трети стадий на съня е най-дълбок. От него човекът постепенно се завръща обратно в дневното будно състояние. Защо се завръща той? Човекът не би се завърнал, ако в душата му не навлизаха сили, които отново да го въведат във физическия му организъм.
към текста >>
Може да се каже, че както във
време
то между заспиването и събуждането човекът като душа е проникнат от планетните сили и от силите, проявяващи се в констелациите на неподвижните звезди, както остава проникнат, понеже тези неща продължават да действат през деня, когато е буден, така той винаги е проникнат от това в Космоса, което като духовни сили отговаря на физическата Луна.
Научим ли се да познаваме изживяването на неподвижните звезди чрез интуицията, опознаваме силите, които въвеждат човека отново във физическия организъм, т.е. лунните сили, отговарящи в духовността на физическия образ на Луната. Те не зависят от това дали е или не е пълнолуние, защото в духовно отношение Луната може да свети и през Земята. Това, разбира се, има общо с метаморфозите, които се проявяват при видимата Луна, но би трябвало да разгледаме доста по-фини разлики, които не искам да обсъждаме днес. Общо взето лунните сили са тези, които водят човека обратно.
Може да се каже, че както във времето между заспиването и събуждането човекът като душа е проникнат от планетните сили и от силите, проявяващи се в констелациите на неподвижните звезди, както остава проникнат, понеже тези неща продължават да действат през деня, когато е буден, така той винаги е проникнат от това в Космоса, което като духовни сили отговаря на физическата Луна.
Тези лунни сили ни водят обратно. Това в действителност е извънредно сложен процес. Ако трябва по някакъв начин да го изразим, бих казал: Опънем ли един ластик, той стига до определена точка и отново се свива. Така в известна степен разтягаме лунните сили до определена точка, откъдето отново трябва да се върнем обратно. Постигаме го в третия стадий на спането и чрез лунните сили, които изобщо са тясно свързани с въвеждането на духовно-душевната ни същност във физическия свят, отново биваме доведени обратно стадий след стадий - от третия във втория и после в първия стадий.
към текста >>
В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по
време
на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока.
Ако някой иска честно да се придържа към цялото развитие, трябва да е наясно, че човешкото съзнание също подлежи на развитие, че съзнанието на тялото, което човекът притежава в настоящата епоха, е преходен стадий към едно друго съзнание и не е нищо по-различно от душевното отразяване на факти, но факти, които човекът още сега изживява всяка нощ. Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния живот с тяхното по-нататъшно въздействие.
В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока.
Не може да се оставим просто да се носим в живота, както това става при обикновеното познание. Човек се нуждае от посока. Тази посока може да се укаже единствено от антропософската наука за духа, понеже, доколкото засега е необходимо, тя разкрива това, което човекът днес вече изживява, което обаче той още не осъзнава. Той трябва да го внесе в съзнанието си, иначе няма да стигне до никакъв наистина космически прогрес.
към текста >>
При следващата ми лекция също така ще се опитам да опиша изживяванията на човека, лежащи отвъд раждането и смъртта, както днес описах несъзнаваните състояния по
време
на съня.
С това днес ви описах една част от това, което днес се хвърля в боклукчийския кош на познанието в понятието за несъзнателното.
При следващата ми лекция също така ще се опитам да опиша изживяванията на човека, лежащи отвъд раждането и смъртта, както днес описах несъзнаваните състояния по време на съня.
към текста >>
45.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Изживявания, каквито душата несъзнателно има по
време
на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията.
на този живот, който остава неосъзнаван от обикновеното съзнание на човека, както той го притежава днес в земното битие. Говорих за характера на съня и се опитах детайлно съвсем коректно да опиша какво изживява човешката душа от заспиването до събуждането. Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят. Знаете, че познанията за такива свръхсетивни изживявания могат да бъдат придобити чрез това, което често съм описвал устно тук и писмено съм го представил в книгите си «Как се постигат познания за висшите светове», «Въведение в тайната наука» и т.н. Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание.
Изживявания, каквито душата несъзнателно има по време на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията.
Чрез такова развитие обаче е възможно да се изследва до определена степен и тази част от несъзнателното човешко изживяване, от която сънният живот е само отблясък, отражение, тази част, от която човешката душа излиза, когато чрез раждането или, да кажем, чрез зачатието пристъпва във физическото земно съществуване, и в която отново пристъпва, когато се освободи чрез смъртта от физическото земно съществуване. И днес поне накратко аз ще ви опиша нещо относно душевно-духовния човешки живот от това, което стои зад събитията на раждането или зачатието и на смъртта.
към текста >>
Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно
време
след него.
Постигне ли човекът имагинативното познание - него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че физическият му земен живот се разкрива пред него като обширна панорама, като единство. В обикновеното физическо съзнание човекът притежава в душата си само спомените за своя земен живот. Какво представляват спомените?
Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него.
Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм.
към текста >>
Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде
време
то, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм.
Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него. Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация.
Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм.
Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно. Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите.
към текста >>
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по
време
на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание. Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие. Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>
Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по
време
на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот. Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание.
Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие.
Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>
По
време
на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло.
Вижте, когато сме тук, в земния живот, и говорим за нас, ние се чувстваме свързани с нашето физическо тяло.
По време на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло.
Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа.
към текста >>
Накратко казано, по
време
на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа.
По време на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло. Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи.
Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа.
В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото.
към текста >>
В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във
време
ната, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно.
Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа.
В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно.
Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса.
към текста >>
Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по
време
то между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават.
Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа. В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно.
Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават.
Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса. И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса.
към текста >>
Това, което е външен космически свят по
време
то на земното ни съществуване, е наш вътрешен свят, когато се намираме в извънземното съществуване.
Това, което е външен космически свят по времето на земното ни съществуване, е наш вътрешен свят, когато се намираме в извънземното съществуване.
към текста >>
Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни
време
на, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност.
И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира.
Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност.
А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот.
към текста >>
И в определено
време
, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот. Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят.
И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>
Но в определено
време
, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората.
Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас. Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното. Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление. Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване.
към текста >>
Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и съще
време
нно изживяване на собствената човешка същност.
Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление. Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят.
Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност.
Известно време между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества. Мировото съзнание и човешкото съзнание се сливат. Следва времето, когато мировото и човешкото съзнание се разделят, когато светът не се изживява повече от нас, а става само откровение, когато в нас се появява отделена от света вътрешност. Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля.
към текста >>
Известно
време
между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества.
Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят. Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност.
Известно време между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества.
Мировото съзнание и човешкото съзнание се сливат. Следва времето, когато мировото и човешкото съзнание се разделят, когато светът не се изживява повече от нас, а става само откровение, когато в нас се появява отделена от света вътрешност. Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго.
към текста >>
Следва
време
то, когато мировото и човешкото съзнание се разделят, когато светът не се изживява повече от нас, а става само откровение, когато в нас се появява отделена от света вътрешност.
Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят. Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност. Известно време между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества. Мировото съзнание и човешкото съзнание се сливат.
Следва времето, когато мировото и човешкото съзнание се разделят, когато светът не се изживява повече от нас, а става само откровение, когато в нас се появява отделена от света вътрешност.
Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята.
към текста >>
Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно
време
ще слезем надолу.
Мировото съзнание и човешкото съзнание се сливат. Следва времето, когато мировото и човешкото съзнание се разделят, когато светът не се изживява повече от нас, а става само откровение, когато в нас се появява отделена от света вътрешност. Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго.
Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу.
Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята. Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест. Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно. В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот. За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване.
към текста >>
В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно
време
този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот.
Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята. Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест. Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно.
В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот.
За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване. В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели.
към текста >>
За определено
време
, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване.
Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята. Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест. Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно. В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот.
За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване.
По-рано сме гледали към това земно съществуване. В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели.
към текста >>
Кратко
време
преди да слезем на Земята, именно когато слизаме, изчезва гледката към Земята, но се появява етерният свят.
Сега погледът към Земята се замъглява, но се появява друга гледка.
Кратко време преди да слезем на Земята, именно когато слизаме, изчезва гледката към Земята, но се появява етерният свят.
Появяват се етерните явления, които съдържат светлината, жизнените сили, разпростряното в пространството, но не излъчващо се централно от Земята и разпростиращо се в пространството, а като че ли етерното, което съзерцаваме, идва от периферията на света и действа върху Земята, изливащо се върху нея. Като в една голяма, съдържаща в себе си различните форми мирова мъгла, духовно изплува около нас един етерен свят и със силата, която ни е останала, със силата на жадуването можем да вземем от този етерен свят, от общата етерна мирова мъгла нашето собствено етерно тяло, да го оформим и докато го оформяме, образуваме с това етерно тяло едно отражение на това, което преди сме били в духовно-душевния свят, включваме етерното тяло в това от наследствената линия, което като физическа субстанциалност ни е поднесено чрез нашите предци и тогава ние слизаме към земното съществуване.
към текста >>
Колкото се връщаме назад в по-стари
време
на от развитието на човечеството, толкова повече виждаме как първоначално хората са имали едно, макар и съноподобно, ясновидство.
Бих могъл само да скицирам това, което се представя пред имагинативното и инспирираното познание, когато човекът разширява своето съзнание извън обикновеното земно съзнание. След като в хода на земното развитие човекът е стигнал до днешното си съзнание, тясно свързано с физическото тяло, той изгубва първоначалното си съзнание. Това често съм го посочвал. Посочвал съм как историята описва само външните белези на земния живот на човечеството, как се нуждаем от една душевна история, как тази душевна история ще ни покаже, че хората не винаги са имали такова състояние на съзнанието като днес, когато те могат само да комбинират със своя ум възприетото от сетивните органи и могат да изведат само от физическото тяло това, което се издига нагоре до съзнанието.
Колкото се връщаме назад в по-стари времена от развитието на човечеството, толкова повече виждаме как първоначално хората са имали едно, макар и съноподобно, ясновидство.
Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното познание, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото познание. В предишни времена обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост. Тези хора на предишното време не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съзнание, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах. Нека да се върнем още по-назад, в най-древните египетски времена, в още по-древни времена, за които не съществуват документи на външната история, а само такава история, каквато съм описал в моята книга «Въведение в тайната наука». Тогава е имало хора, които не е трябвало да постигат съзерцанието на предземното съществуване чрез такива упражнения, каквито често съм ви описвал, а те са могли да говорят за това предземно съществуване, понеже в земното съществуване в душите им е живяло нещо като спомен за предишното предземно съществуване.
към текста >>
В предишни
време
на обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост.
След като в хода на земното развитие човекът е стигнал до днешното си съзнание, тясно свързано с физическото тяло, той изгубва първоначалното си съзнание. Това често съм го посочвал. Посочвал съм как историята описва само външните белези на земния живот на човечеството, как се нуждаем от една душевна история, как тази душевна история ще ни покаже, че хората не винаги са имали такова състояние на съзнанието като днес, когато те могат само да комбинират със своя ум възприетото от сетивните органи и могат да изведат само от физическото тяло това, което се издига нагоре до съзнанието. Колкото се връщаме назад в по-стари времена от развитието на човечеството, толкова повече виждаме как първоначално хората са имали едно, макар и съноподобно, ясновидство. Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното познание, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото познание.
В предишни времена обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост.
Тези хора на предишното време не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съзнание, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах. Нека да се върнем още по-назад, в най-древните египетски времена, в още по-древни времена, за които не съществуват документи на външната история, а само такава история, каквато съм описал в моята книга «Въведение в тайната наука». Тогава е имало хора, които не е трябвало да постигат съзерцанието на предземното съществуване чрез такива упражнения, каквито често съм ви описвал, а те са могли да говорят за това предземно съществуване, понеже в земното съществуване в душите им е живяло нещо като спомен за предишното предземно съществуване. Днешният земен човек е извоювал свободата си чрез това, че може да има само спомени като абстрактни мисли за събитията, които преживява по време на земното си съществуване. Човечеството от предишните прадревни времена е имало не само такива спомени, а когато е поглеждало в душевността си, освен тези спомени за физическия живот е изваждало навън душевните образи за това, което днес ви разказах.
към текста >>
Тези хора на предишното
време
не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съзнание, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах.
Това често съм го посочвал. Посочвал съм как историята описва само външните белези на земния живот на човечеството, как се нуждаем от една душевна история, как тази душевна история ще ни покаже, че хората не винаги са имали такова състояние на съзнанието като днес, когато те могат само да комбинират със своя ум възприетото от сетивните органи и могат да изведат само от физическото тяло това, което се издига нагоре до съзнанието. Колкото се връщаме назад в по-стари времена от развитието на човечеството, толкова повече виждаме как първоначално хората са имали едно, макар и съноподобно, ясновидство. Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното познание, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото познание. В предишни времена обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост.
Тези хора на предишното време не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съзнание, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах.
Нека да се върнем още по-назад, в най-древните египетски времена, в още по-древни времена, за които не съществуват документи на външната история, а само такава история, каквато съм описал в моята книга «Въведение в тайната наука». Тогава е имало хора, които не е трябвало да постигат съзерцанието на предземното съществуване чрез такива упражнения, каквито често съм ви описвал, а те са могли да говорят за това предземно съществуване, понеже в земното съществуване в душите им е живяло нещо като спомен за предишното предземно съществуване. Днешният земен човек е извоювал свободата си чрез това, че може да има само спомени като абстрактни мисли за събитията, които преживява по време на земното си съществуване. Човечеството от предишните прадревни времена е имало не само такива спомени, а когато е поглеждало в душевността си, освен тези спомени за физическия живот е изваждало навън душевните образи за това, което днес ви разказах. Както днес човек си спомня с обикновеното съзнание за преживяното на
към текста >>
Нека да се върнем още по-назад, в най-древните египетски
време
на, в още по-древни
време
на, за които не съществуват документи на външната история, а само такава история, каквато съм описал в моята книга «Въведение в тайната наука».
Посочвал съм как историята описва само външните белези на земния живот на човечеството, как се нуждаем от една душевна история, как тази душевна история ще ни покаже, че хората не винаги са имали такова състояние на съзнанието като днес, когато те могат само да комбинират със своя ум възприетото от сетивните органи и могат да изведат само от физическото тяло това, което се издига нагоре до съзнанието. Колкото се връщаме назад в по-стари времена от развитието на човечеството, толкова повече виждаме как първоначално хората са имали едно, макар и съноподобно, ясновидство. Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното познание, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото познание. В предишни времена обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост. Тези хора на предишното време не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съзнание, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах.
Нека да се върнем още по-назад, в най-древните египетски времена, в още по-древни времена, за които не съществуват документи на външната история, а само такава история, каквато съм описал в моята книга «Въведение в тайната наука».
Тогава е имало хора, които не е трябвало да постигат съзерцанието на предземното съществуване чрез такива упражнения, каквито често съм ви описвал, а те са могли да говорят за това предземно съществуване, понеже в земното съществуване в душите им е живяло нещо като спомен за предишното предземно съществуване. Днешният земен човек е извоювал свободата си чрез това, че може да има само спомени като абстрактни мисли за събитията, които преживява по време на земното си съществуване. Човечеството от предишните прадревни времена е имало не само такива спомени, а когато е поглеждало в душевността си, освен тези спомени за физическия живот е изваждало навън душевните образи за това, което днес ви разказах. Както днес човек си спомня с обикновеното съзнание за преживяното на
към текста >>
Днешният земен човек е извоювал свободата си чрез това, че може да има само спомени като абстрактни мисли за събитията, които преживява по
време
на земното си съществуване.
Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното познание, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото познание. В предишни времена обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост. Тези хора на предишното време не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съзнание, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах. Нека да се върнем още по-назад, в най-древните египетски времена, в още по-древни времена, за които не съществуват документи на външната история, а само такава история, каквато съм описал в моята книга «Въведение в тайната наука». Тогава е имало хора, които не е трябвало да постигат съзерцанието на предземното съществуване чрез такива упражнения, каквито често съм ви описвал, а те са могли да говорят за това предземно съществуване, понеже в земното съществуване в душите им е живяло нещо като спомен за предишното предземно съществуване.
Днешният земен човек е извоювал свободата си чрез това, че може да има само спомени като абстрактни мисли за събитията, които преживява по време на земното си съществуване.
Човечеството от предишните прадревни времена е имало не само такива спомени, а когато е поглеждало в душевността си, освен тези спомени за физическия живот е изваждало навън душевните образи за това, което днес ви разказах. Както днес човек си спомня с обикновеното съзнание за преживяното на
към текста >>
Човечеството от предишните прадревни
време
на е имало не само такива спомени, а когато е поглеждало в душевността си, освен тези спомени за физическия живот е изваждало навън душевните образи за това, което днес ви разказах.
В предишни времена обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост. Тези хора на предишното време не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съзнание, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах. Нека да се върнем още по-назад, в най-древните египетски времена, в още по-древни времена, за които не съществуват документи на външната история, а само такава история, каквато съм описал в моята книга «Въведение в тайната наука». Тогава е имало хора, които не е трябвало да постигат съзерцанието на предземното съществуване чрез такива упражнения, каквито често съм ви описвал, а те са могли да говорят за това предземно съществуване, понеже в земното съществуване в душите им е живяло нещо като спомен за предишното предземно съществуване. Днешният земен човек е извоювал свободата си чрез това, че може да има само спомени като абстрактни мисли за събитията, които преживява по време на земното си съществуване.
Човечеството от предишните прадревни времена е имало не само такива спомени, а когато е поглеждало в душевността си, освен тези спомени за физическия живот е изваждало навън душевните образи за това, което днес ви разказах.
Както днес човек си спомня с обикновеното съзнание за преживяното на
към текста >>
Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по
време
на съня.
Но какво излиза навън от физическото земно битие? Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм.
Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня.
Това, което се проявява като воля, остава до голяма част несъзнавано, то само се оглежда в мисловния живот. Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития. Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение.
към текста >>
Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото
време
би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение.
Но какво излиза навън от физическото земно битие? Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм. Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня. Това, което се проявява като воля, остава до голяма част несъзнавано, то само се оглежда в мисловния живот. Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития.
Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение.
към текста >>
Сега той има една задача, свързана с казаното от мен последния път, когато говорих тук и относно сънния живот на човека описах как по
време
на сън човекът има силата отново да се завърне във физическия организъм и че тази сила я има чрез това, което означих като лунни сили.
Сега той има една задача, свързана с казаното от мен последния път, когато говорих тук и относно сънния живот на човека описах как по време на сън човекът има силата отново да се завърне във физическия организъм и че тази сила я има чрез това, което означих като лунни сили.
Лунните сили довеждат човека обратно във физическото битие, дори всяка сутрин. Човекът се намира сред тази сфера на лунните сили, първо, когато отдели физическото и етерното си тяло. Сред тези лунни сили обаче той не може да получи обхватното мирово съзнание, което одеве ви описах, а там човекът все още има нещо, което го свързва със Земята чрез този морален земен организъм. Той трябва да се отскубне от лунните сили, да изостави в лунната сфера това, което сам си е изтъкал от своите морални дела, от всичко, което е направил като морални или неморални действия, трябва да го изостави в лунната сфера и да проникне в слънчевата сфера, в звездния свят. Сега не трябва да проникне само в отражението, което описах като отнасящо се за сънното състояние, а в истински реалния слънчев и звезден свят; той трябва да се изскубне от лунната сфера.
към текста >>
Но това прачовечество винаги е било съще
време
нно ръководено, както днес сме ръководени от науката, от различните образователни институти - такива не е имало в древните
време
на, но тогавашното човечество е било насочвано от произлизащото от мистериите.
И за това ясновидското съзнание на прачовечеството е имало изживяване, могло е да говори за тези неща, които човекът днес може да узнае само ако образова своите духовно-душевни сили. Прачовечеството е можело да говори за това чрез присъщите му естествени елементарни сили.
Но това прачовечество винаги е било същевременно ръководено, както днес сме ръководени от науката, от различните образователни институти - такива не е имало в древните времена, но тогавашното човечество е било насочвано от произлизащото от мистериите.
Това, което човекът е можел да съзерцава от предземното и надземното битие, в известен смисъл е било ориентирано от посветените в мистериите чрез тяхното по-висше знание. Там хората от древното човечество са узнавали от знаещите по това време това, което е ставало вътрешно изживяване. То е, че след смъртта човекът не може да се изтръгне от лунната сфера чрез собствена сила, че към него трябва да се приближи едно духовно същество от Космоса, чийто външен физически отблясък е Слънцето. То трябва да го приближи и да го изтръгне от лунната сфера. Той трябва да изостави това, което носи със себе си като вина от Земята, трябва да бъде въведен в безгрешната сфера на Космоса чрез това, което древните посветени са наричали висшето Слънчево същество, което във всички древни мистерии е описвано по чудесен начин.
към текста >>
Там хората от древното човечество са узнавали от знаещите по това
време
това, което е ставало вътрешно изживяване.
И за това ясновидското съзнание на прачовечеството е имало изживяване, могло е да говори за тези неща, които човекът днес може да узнае само ако образова своите духовно-душевни сили. Прачовечеството е можело да говори за това чрез присъщите му естествени елементарни сили. Но това прачовечество винаги е било същевременно ръководено, както днес сме ръководени от науката, от различните образователни институти - такива не е имало в древните времена, но тогавашното човечество е било насочвано от произлизащото от мистериите. Това, което човекът е можел да съзерцава от предземното и надземното битие, в известен смисъл е било ориентирано от посветените в мистериите чрез тяхното по-висше знание.
Там хората от древното човечество са узнавали от знаещите по това време това, което е ставало вътрешно изживяване.
То е, че след смъртта човекът не може да се изтръгне от лунната сфера чрез собствена сила, че към него трябва да се приближи едно духовно същество от Космоса, чийто външен физически отблясък е Слънцето. То трябва да го приближи и да го изтръгне от лунната сфера. Той трябва да изостави това, което носи със себе си като вина от Земята, трябва да бъде въведен в безгрешната сфера на Космоса чрез това, което древните посветени са наричали висшето Слънчево същество, което във всички древни мистерии е описвано по чудесен начин. «Ти се нуждаеш», така са казвали някога на човека, «от силата, която идва към теб от небето». Човекът обаче е бил различно организиран някога, днес вече посочих как различно е бил организиран човекът, той е имал ясновидски сили, на Земята е знаел от вътрешното си съзерцание, че има свръхсетивен свят.
към текста >>
Настъпва обаче
време
то в развитието на човечеството, когато то изгубва възможността да прониква след смъртта в онези светове, в които трябва да проникне, ако не иска да изгуби себе си.
Не е необходимо да се стъписвате пред изразите; древните посветени са наричали това същество висшето Слънчево същество въз основа на своята наука.
Настъпва обаче времето в развитието на човечеството, когато то изгубва възможността да прониква след смъртта в онези светове, в които трябва да проникне, ако не иска да изгуби себе си.
От друга страна, човечеството на Земята е трябвало да се придвижи до онова съзнание, в което единствено може да спечели свободата си като човек. Чрез това през определено време за човечеството би настъпило ужасно състояние. Ужасното състояние, което би настъпило за човечеството, би било, че хората биха били откъснати от надсетивния свят, че тъкмо поради съвършенството, което постигат на Земята, което ги прави способни за свободата, са щели да изгубят връзката с надсетивния свят, понеже не биха повече намерили връзката с онова духовно същество, което ги откъсва от това, което ги свързва със Земята през живота след смъртта.
към текста >>
Чрез това през определено
време
за човечеството би настъпило ужасно състояние.
Не е необходимо да се стъписвате пред изразите; древните посветени са наричали това същество висшето Слънчево същество въз основа на своята наука. Настъпва обаче времето в развитието на човечеството, когато то изгубва възможността да прониква след смъртта в онези светове, в които трябва да проникне, ако не иска да изгуби себе си. От друга страна, човечеството на Земята е трябвало да се придвижи до онова съзнание, в което единствено може да спечели свободата си като човек.
Чрез това през определено време за човечеството би настъпило ужасно състояние.
Ужасното състояние, което би настъпило за човечеството, би било, че хората биха били откъснати от надсетивния свят, че тъкмо поради съвършенството, което постигат на Земята, което ги прави способни за свободата, са щели да изгубят връзката с надсетивния свят, понеже не биха повече намерили връзката с онова духовно същество, което ги откъсва от това, което ги свързва със Земята през живота след смъртта.
към текста >>
Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който съще
време
нно би го откъснал от надсетивния свят, ако съще
време
нно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество.
В земното битие човекът изгражда връзка с Христос Исус.
Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество.
Това човекът го пренася оттатък смъртта. Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота. Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове. Ако на Земята човек намери водача, т.е. Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта.
към текста >>
Те са били още тук от старите
време
на, които одеве ви описах, но са били съноподобни.
За това, което мога да ви разкажа сега, човешката наука го знае въщност чрез природознанието, и то чрез силите, навлезли в човечеството през последната третина на деветнадесето столетие. Преди тези сили са били повече или по-малко смътни в човечеството.
Те са били още тук от старите времена, които одеве ви описах, но са били съноподобни.
В първите християнски столетия хората не са имали това, което днес ние можем да постигнем чрез имагинация, инспирация и интуиция, но те са притежавали естествено, атавистично ясновидство и по времето на Мистерията на Голгота още е имало древни посветени. На доверените си хора те са можели да кажат: «Христос, който беше в онзи свят, за който си спомняте като за времето на предземното си съществуване, Христос, който преди беше само в извънземните сфери, слезе на Земята чрез Мистерията на кръста на Голгота.» В първите четири столетия от християнското развитие също и на западните страни, вниманието е било преди всичко насочвано към слизащия надолу Христос. Навсякъде в описанията на първите християнски столетия намирате - литературата е унищожена до голяма част - как Христос е слязъл от космичните духовни светове и е приел земното битие в тялото на Исус от Назарет. Тогава е било отдавано голямо значение на това слизане, на това насочване на Христос към Земята. Когато обаче от четвъртото столетие нататък древните посветени измират, а още не е имало нова наука на посвещението, която е било възможно да се появи едва от последната третина на 19-то столетие, когато тези древни посветени са измрели, се е наложило да се утвърди в документите това, което преди е било непосредствено съзерцание.
към текста >>
В първите християнски столетия хората не са имали това, което днес ние можем да постигнем чрез имагинация, инспирация и интуиция, но те са притежавали естествено, атавистично ясновидство и по
време
то на Мистерията на Голгота още е имало древни посветени.
За това, което мога да ви разкажа сега, човешката наука го знае въщност чрез природознанието, и то чрез силите, навлезли в човечеството през последната третина на деветнадесето столетие. Преди тези сили са били повече или по-малко смътни в човечеството. Те са били още тук от старите времена, които одеве ви описах, но са били съноподобни.
В първите християнски столетия хората не са имали това, което днес ние можем да постигнем чрез имагинация, инспирация и интуиция, но те са притежавали естествено, атавистично ясновидство и по времето на Мистерията на Голгота още е имало древни посветени.
На доверените си хора те са можели да кажат: «Христос, който беше в онзи свят, за който си спомняте като за времето на предземното си съществуване, Христос, който преди беше само в извънземните сфери, слезе на Земята чрез Мистерията на кръста на Голгота.» В първите четири столетия от християнското развитие също и на западните страни, вниманието е било преди всичко насочвано към слизащия надолу Христос. Навсякъде в описанията на първите християнски столетия намирате - литературата е унищожена до голяма част - как Христос е слязъл от космичните духовни светове и е приел земното битие в тялото на Исус от Назарет. Тогава е било отдавано голямо значение на това слизане, на това насочване на Христос към Земята. Когато обаче от четвъртото столетие нататък древните посветени измират, а още не е имало нова наука на посвещението, която е било възможно да се появи едва от последната третина на 19-то столетие, когато тези древни посветени са измрели, се е наложило да се утвърди в документите това, което преди е било непосредствено съзерцание. Наложило се е то да се пренася нататък по традиция.
към текста >>
На доверените си хора те са можели да кажат: «Христос, който беше в онзи свят, за който си спомняте като за
време
то на предземното си съществуване, Христос, който преди беше само в извънземните сфери, слезе на Земята чрез Мистерията на кръста на Голгота.» В първите четири столетия от християнското развитие също и на западните страни, вниманието е било преди всичко насочвано към слизащия надолу Христос.
За това, което мога да ви разкажа сега, човешката наука го знае въщност чрез природознанието, и то чрез силите, навлезли в човечеството през последната третина на деветнадесето столетие. Преди тези сили са били повече или по-малко смътни в човечеството. Те са били още тук от старите времена, които одеве ви описах, но са били съноподобни. В първите християнски столетия хората не са имали това, което днес ние можем да постигнем чрез имагинация, инспирация и интуиция, но те са притежавали естествено, атавистично ясновидство и по времето на Мистерията на Голгота още е имало древни посветени.
На доверените си хора те са можели да кажат: «Христос, който беше в онзи свят, за който си спомняте като за времето на предземното си съществуване, Христос, който преди беше само в извънземните сфери, слезе на Земята чрез Мистерията на кръста на Голгота.» В първите четири столетия от християнското развитие също и на западните страни, вниманието е било преди всичко насочвано към слизащия надолу Христос.
Навсякъде в описанията на първите християнски столетия намирате - литературата е унищожена до голяма част - как Христос е слязъл от космичните духовни светове и е приел земното битие в тялото на Исус от Назарет. Тогава е било отдавано голямо значение на това слизане, на това насочване на Христос към Земята. Когато обаче от четвъртото столетие нататък древните посветени измират, а още не е имало нова наука на посвещението, която е било възможно да се появи едва от последната третина на 19-то столетие, когато тези древни посветени са измрели, се е наложило да се утвърди в документите това, което преди е било непосредствено съзерцание. Наложило се е то да се пренася нататък по традиция. За да се стигне до съзнанието за свободата, е трябвало хората да забравят за известно време древната инициационна наука.
към текста >>
За да се стигне до съзнанието за свободата, е трябвало хората да забравят за известно
време
древната инициационна наука.
На доверените си хора те са можели да кажат: «Христос, който беше в онзи свят, за който си спомняте като за времето на предземното си съществуване, Христос, който преди беше само в извънземните сфери, слезе на Земята чрез Мистерията на кръста на Голгота.» В първите четири столетия от християнското развитие също и на западните страни, вниманието е било преди всичко насочвано към слизащия надолу Христос. Навсякъде в описанията на първите християнски столетия намирате - литературата е унищожена до голяма част - как Христос е слязъл от космичните духовни светове и е приел земното битие в тялото на Исус от Назарет. Тогава е било отдавано голямо значение на това слизане, на това насочване на Христос към Земята. Когато обаче от четвъртото столетие нататък древните посветени измират, а още не е имало нова наука на посвещението, която е било възможно да се появи едва от последната третина на 19-то столетие, когато тези древни посветени са измрели, се е наложило да се утвърди в документите това, което преди е било непосредствено съзерцание. Наложило се е то да се пренася нататък по традиция.
За да се стигне до съзнанието за свободата, е трябвало хората да забравят за известно време древната инициационна наука.
Оттам идва, че колкото повече се приближава 19-то столетие, толкова повече се забравя как надсетивното Христово същество е слязло долу на Земята и в тялото на Исус от Назарет е приело земното съществуване. Накрая се е разглеждало само историческото събитие и Христос постепенно се изгубва за сметка на Исус, хората забравят да говорят за Христос като за надсетивно същество. Днес отново трябва да започнем да говорим за Христос като за надсетивно същество, трябва да разберем какво означава, че Христос поддържа човешката душа жива. Защото тялото се променя в течение на развитието на човечеството. Защо древните хора са били ясновидци?
към текста >>
Това се налага, не защото чрез увеличаването на работата ми се прибавя нещо необхватно ново, но че редом с нейното увеличаване съще
време
нно се налага нещо необходимо за това увеличаване а именно да правя само това, което зависи от мен.
[3] След лекцията Рудолф Щайнер казва следните думи на слушателите: «Разрешете ми скъпи приятели да споделя нещо необходимо, което често трябваше да го правя в Щутгарт - това, което ще кажа не е свързано с лекцията, - че при сегашните ми престои в Щутгарт за съжаление не ми е възможно да правя това, което преди в известен смисъл принадлежеше към такива Щутгартски посещения, а именно да разговарям частно с някои хора. Щутгартските семинари станаха такива, че те напълно разкъсват моята дейност и моята сила.
Това се налага, не защото чрез увеличаването на работата ми се прибавя нещо необхватно ново, но че редом с нейното увеличаване същевременно се налага нещо необходимо за това увеличаване а именно да правя само това, което зависи от мен.
Затова трябва да ме извините, скъпи приятели, че тази лекция трябваше да я изнеса с такова изтощение и умора, които иначе не са ми присъщи, които все повече се увеличават, колкото често и да съм тук чрез това, че за съжаление заедно с увеличаването на работата тук, в Щутгарт, не нараства и необходимата помощ. При това мое посещение трябва да се откажа от всеки частен разговор, от всяко частно обсъждане. Ако нещата някога се променят, ще бъдат възможни и такива индивидуални обсъждания, но ако нещата се развиват така, че с все по-голямото увеличение на работата от мен се изискват неща несвързани с нея, тогава денят е изпълнен от сутринта до вечерта и никой всъщност не може да се сърди, а само да ме извини, че не съм в състояние да водя разговори с отделни личности.»
към текста >>
46.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
При разглежданията, които направихме тук преди известно
време
, ставаше въпрос, че, от една страна, имаме големите събития на историята, изобщо на човешкото развитие, от друга страна, отделния човек.
При разглежданията, които направихме тук преди известно време, ставаше въпрос, че, от една страна, имаме големите събития на историята, изобщо на човешкото развитие, от друга страна, отделния човек.
Всъщност нещата стоят така, че едната страна може да се разглежда с истинско разбиране, ако се вземе под внимание и втората. И така, днес бих искал да прибавя към това, което преди известно време трябваше да покаже общи исторически перспективи, едно разглеждане за самия човек, за да могат тези две разглеждания да се обединят в известен смисъл през следващите дни. Когато описваме човека, както често сме го поставяли пред душата от гледната точка на антропософския мироглед, първо имаме физическия човешки организъм, след това виждаме, че този физически организъм е проникнат от етерния организъм и в системата от физическия и етерния организъм се включват астралният организъм и азът. От начина, по който човекът преминава от състоянието на сън към будното си състояние, можем да разберем, че, от една страна, физическият и етерният организъм, от друга - астралният организъм и азът са по-силно свързани един с друг. Защото, макар в будното състояние на човека тези четири съставни същности на човешката природа да са свързани, по време на сън те се разделят така, че, от една страна, азът и астралният организъм са повече свързани един с друг, от друга страна - физическият и етерният организъм.
към текста >>
И така, днес бих искал да прибавя към това, което преди известно
време
трябваше да покаже общи исторически перспективи, едно разглеждане за самия човек, за да могат тези две разглеждания да се обединят в известен смисъл през следващите дни.
При разглежданията, които направихме тук преди известно време, ставаше въпрос, че, от една страна, имаме големите събития на историята, изобщо на човешкото развитие, от друга страна, отделния човек. Всъщност нещата стоят така, че едната страна може да се разглежда с истинско разбиране, ако се вземе под внимание и втората.
И така, днес бих искал да прибавя към това, което преди известно време трябваше да покаже общи исторически перспективи, едно разглеждане за самия човек, за да могат тези две разглеждания да се обединят в известен смисъл през следващите дни.
Когато описваме човека, както често сме го поставяли пред душата от гледната точка на антропософския мироглед, първо имаме физическия човешки организъм, след това виждаме, че този физически организъм е проникнат от етерния организъм и в системата от физическия и етерния организъм се включват астралният организъм и азът. От начина, по който човекът преминава от състоянието на сън към будното си състояние, можем да разберем, че, от една страна, физическият и етерният организъм, от друга - астралният организъм и азът са по-силно свързани един с друг. Защото, макар в будното състояние на човека тези четири съставни същности на човешката природа да са свързани, по време на сън те се разделят така, че, от една страна, азът и астралният организъм са повече свързани един с друг, от друга страна - физическият и етерният организъм. Така че астралният и етерният организъм не са така здраво свързани, както азът и астралният организъм или физическият и етерният организъм.
към текста >>
Защото, макар в будното състояние на човека тези четири съставни същности на човешката природа да са свързани, по
време
на сън те се разделят така, че, от една страна, азът и астралният организъм са повече свързани един с друг, от друга страна - физическият и етерният организъм.
При разглежданията, които направихме тук преди известно време, ставаше въпрос, че, от една страна, имаме големите събития на историята, изобщо на човешкото развитие, от друга страна, отделния човек. Всъщност нещата стоят така, че едната страна може да се разглежда с истинско разбиране, ако се вземе под внимание и втората. И така, днес бих искал да прибавя към това, което преди известно време трябваше да покаже общи исторически перспективи, едно разглеждане за самия човек, за да могат тези две разглеждания да се обединят в известен смисъл през следващите дни. Когато описваме човека, както често сме го поставяли пред душата от гледната точка на антропософския мироглед, първо имаме физическия човешки организъм, след това виждаме, че този физически организъм е проникнат от етерния организъм и в системата от физическия и етерния организъм се включват астралният организъм и азът. От начина, по който човекът преминава от състоянието на сън към будното си състояние, можем да разберем, че, от една страна, физическият и етерният организъм, от друга - астралният организъм и азът са по-силно свързани един с друг.
Защото, макар в будното състояние на човека тези четири съставни същности на човешката природа да са свързани, по време на сън те се разделят така, че, от една страна, азът и астралният организъм са повече свързани един с друг, от друга страна - физическият и етерният организъм.
Така че астралният и етерният организъм не са така здраво свързани, както азът и астралният организъм или физическият и етерният организъм.
към текста >>
Но докато виждате голямото червено петно, през това
време
червеното и азът са се слели.
Вие не сте нещо различно от това червено. Можете много добре да разберете това, ако например си представите, че това червено е единственото, което можете да виждате. Виждате една голяма червена повърхност. Когато гледате тази голяма червена повърхност, трябва първо да осъзнаете, че вие сте един аз. Първо трябва да отделите аза.
Но докато виждате голямото червено петно, през това време червеното и азът са се слели.
Така е и с астралния организъм на човека.
към текста >>
Така че трябва да разглеждаме тази бъбречна система съще
време
нно като изходна точка на водното, което е налице не само като секреция на бъбречната система, а преминава през целия организъм, изкачва се и до очите.
Тази бъбречна система принадлежи първоначално на физическия организъм на човека и в себе си има твърди частици. Знаете и често съм казвал, че човекът няма толкова много твърди, минерални вещества в себе си. Той е до деветдесет процента всъщност водна маса. Но все пак има и твърди вещества в себе си. Тези твърди частици плуват непрекъснато в течност, във водната маса.
Така че трябва да разглеждаме тази бъбречна система същевременно като изходна точка на водното, което е налице не само като секреция на бъбречната система, а преминава през целия организъм, изкачва се и до очите.
към текста >>
От главата се излъчва в останалия организъм това, чрез което по
време
на растежа си човекът запазва пластично образуваните си по съответния начин органи.
Ако човешката глава нямаше тази сила да изгражда, би била едно мъртво тяло. Тази човешка глава е прекрасно създание. Тя е верен отпечатък на физическото, етерното и дори на астралното тяло, дори на аза, тя отразява как те навлизат от надземните светове в земното битие. Главата наистина се образува като отпечатък на онези космични изживявания, които човекът е преживял в предземното си битие и тя запазва само пластично изграждащите сили. Когато разглеждаме детето, от неговата глава произлиза цялата пластично изграждаща сила.
От главата се излъчва в останалия организъм това, чрез което по време на растежа си човекът запазва пластично образуваните си по съответния начин органи.
към текста >>
По
време
на съня нещо се усилва (виж рис.
Най-напред това, което някой съобщава или го прочитаме, се намира в аза и в астралното тяло и иска сега да проникне през мозъчната организация, през организацията на главата първо в течностите и после да се консолидира, да се породи един вид минерална формация, солева формация. Добре е обаче, когато дойде вътрешният поток и първоначално я разтвори, така че впечатлението най-многото да проникне в течността - но то се размива там - и да не стигне до някаква твърда формация. Поради това, че първоначално не се стига до твърда формация, нещата остават само в астралното тяло. Човек спи през следващата нощ. Тогава излиза навън с астралното си тяло и с аза.
По време на съня нещо се усилва (виж рис.
3, дясно)
към текста >>
И така е, че по
време
на това вътрешно концентриране (ляво), това формиране - не е съвсем така, но искам да го кажа като пример, ако за някакво впечатление се нуждаем, да кажем, от една секунда, то от страна на бъбречната система има вече четири импулса на разтваряне.
Това е много интересен факт. И този факт, който може да се наблюдава по пътя на имагинацията, когато просто се види как нещата могат да се запаметят, ни води към нещо друго; води ни да научим, че главата на човека му е много по-бавен другар от останалия човек. Когато говорихме за тричленността на човека и първо поставихме ритмичния организъм в средата, от една страна, имаме нервно-сетивния организъм, т.е. главовия организъм, от друга - двигателно-веществообменния организъм, можем да кажем, че главовият организъм, с цялото си развитие, битие и бъдеще, се движи в по-бавно темпо от двигателно-веществообменния организъм.
И така е, че по време на това вътрешно концентриране (ляво), това формиране - не е съвсем така, но искам да го кажа като пример, ако за някакво впечатление се нуждаем, да кажем, от една секунда, то от страна на бъбречната система има вече четири импулса на разтваряне.
Следователно имаме вече четири атаки на разтварянето. (Виж рис. 2,)
към текста >>
Това, което се отделя там и енергично се изпраща навън, е само излишното, но съще
време
нно към останалия организъм тече тази жива вода, която бива проникната от етерния организъм.
Това, което се отделя там и енергично се изпраща навън, е само излишното, но същевременно към останалия организъм тече тази жива вода, която бива проникната от етерния организъм.
В този етерен организъм обаче са налице много имагинации (червено), той е проникнат от имагинации. Когато се потисне мозъчното съзнание и всички сетивни възприятия, тези имагинации могат да се разглеждат като картината на собствения организъм. Тогава нещата са здравословни. Но ако бъбреците са болни и чрез болните бъбреци има прекалено силно излъчване на живата вода, тогава се пораждат всякакви образувания вътре и тогава идват познатите субективни явления, които имат бъбречно болните. Това, което там работи, което е непрекъснато проникнато от вътрешна телесна топлина пулсиращо излъчване, но излъчване във вътрешни образи, които се срещат с идващото отвън, което иска да стане пластика, това работи четири пъти по-бързо от това, което работи отвън навътре.
към текста >>
Всичко, протичащо от главата, приключва истински едва в това
време
.
Външно тя се проявява само чрез това, че в края на двадесетте години във всяко отношение ние наистина можем да се чувстваме напълно вътрешно и външно пълнолетни.
Всичко, протичащо от главата, приключва истински едва в това време.
Главата през двадесет и осмата си година всъщност е едва седемгодишна. Това е следователно нещо, което съществува в целия човек. Както, от една страна, имаме дишане и кръвообращение, както дишането се отнася към кръвообращението, така в живота, в цялото развитие на живота се отнасят процесите на главата към процесите, произлизащи от храносмилателната система, изобщо от двигателно-веществообменната система на човека. Това се отнася едно към друго както едно към четири. То има голямо значение за живота.
към текста >>
Едно такова заболяване например е горчиво-тежкият детски паралич, който се обяснява с това, но съще
време
нно не се намира веднага лечението, защото поради лежащи в миналото обстоятелства е предизвикано нарушаването на равновесието.
Това е от много голямо значение, например за една много тежка болест, която днес, докато се намери обяснение за нея, причинява много главоболия на лекарите, а именно, че правилното съотношение е нарушено по особен начин.
Едно такова заболяване например е горчиво-тежкият детски паралич, който се обяснява с това, но същевременно не се намира веднага лечението, защото поради лежащи в миналото обстоятелства е предизвикано нарушаването на равновесието.
към текста >>
47.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Органите трябва да се изграждат не само по
време
на детството, а непрекъснато, защото те непрекъснато биват разрушавани.
Органите трябва да се изграждат не само по време на детството, а непрекъснато, защото те непрекъснато биват разрушавани.
В продължение на седем-осем години един орган, като например стомахът, би бил напълно унищожен. Неговата субстанция напълно изчезва и отново се обновява. Трябва да съществуват постоянно формиращи сили, които да обновяват тези органи. В детството трябва много повече да се работи върху тях. По-късно обаче тези формиращи сили все още са налице.
към текста >>
Поради това те се изключват и некрозират, имаме нефроцироза, като съще
време
нно цялото рефлектира обратно и води до дегенериране на сърдечната функция и сърцето.
Това може да се случи по този начин и когато етерното тяло работи прекалено силно. Казах, че то е наред, но да приемем сега, че работи много силно. Когато етерното тяло работи много силно, а астралното тяло е нормално, при бъбреците може да се получи заприщване, обструктивна уропатия[1], с характерните следствия. Ако етерното тяло работи правилно, а астралното тяло работи много силно, бъбреците са малко ангажирани. Това, което се излъчва, се поема от астралното тяло, когато то работи твърде активно, без бъбреците да участват в работата и правилно да регулират.
Поради това те се изключват и некрозират, имаме нефроцироза, като същевременно цялото рефлектира обратно и води до дегенериране на сърдечната функция и сърцето.
към текста >>
Но това не е така общо взето за човека, а то се променя от
време
на
време
.
Но това не е така общо взето за човека, а то се променя от време навреме.
Човекът е изключително фина организация, но тя не винаги е една и съща. Ако се преместим само няколко столетия назад - нали, за общото развитие няколко столетия не са много време, тогава стигаме например до времето, в което е започнал сегашният период, същинската епоха на развитието на съзнателната душа. Ние стигаме назад до 15-то, 14-то, 13-то столетие след Хр. Тогава е действително така, че именно в цивилизования свят - колкото и гротесково днес да изглежда за хората - приблизително през цялото време от 4-то до 14-то столетие бъбречната дейност е била най-важното, а оттогава най-важното за цялата човешка природа е станала дейността на черния дроб.
към текста >>
Ако се преместим само няколко столетия назад - нали, за общото развитие няколко столетия не са много
време
, тогава стигаме например до
време
то, в което е започнал сегашният период, същинската епоха на развитието на съзнателната душа.
Но това не е така общо взето за човека, а то се променя от време навреме. Човекът е изключително фина организация, но тя не винаги е една и съща.
Ако се преместим само няколко столетия назад - нали, за общото развитие няколко столетия не са много време, тогава стигаме например до времето, в което е започнал сегашният период, същинската епоха на развитието на съзнателната душа.
Ние стигаме назад до 15-то, 14-то, 13-то столетие след Хр. Тогава е действително така, че именно в цивилизования свят - колкото и гротесково днес да изглежда за хората - приблизително през цялото време от 4-то до 14-то столетие бъбречната дейност е била най-важното, а оттогава най-важното за цялата човешка природа е станала дейността на черния дроб.
към текста >>
Тогава е действително така, че именно в цивилизования свят - колкото и гротесково днес да изглежда за хората - приблизително през цялото
време
от 4-то до 14-то столетие бъбречната дейност е била най-важното, а оттогава най-важното за цялата човешка природа е станала дейността на черния дроб.
Но това не е така общо взето за човека, а то се променя от време навреме. Човекът е изключително фина организация, но тя не винаги е една и съща. Ако се преместим само няколко столетия назад - нали, за общото развитие няколко столетия не са много време, тогава стигаме например до времето, в което е започнал сегашният период, същинската епоха на развитието на съзнателната душа. Ние стигаме назад до 15-то, 14-то, 13-то столетие след Хр.
Тогава е действително така, че именно в цивилизования свят - колкото и гротесково днес да изглежда за хората - приблизително през цялото време от 4-то до 14-то столетие бъбречната дейност е била най-важното, а оттогава най-важното за цялата човешка природа е станала дейността на черния дроб.
към текста >>
Искам да кажа, че анатомията и физиологията на човека се променят в течение на столетията и особено на хилядолетията и историята не може да се изучава, ако не се разгледа фината структура на човека, как такива преобразувания на външните явления на цивилизацията, като тези от Средновековието, в новото
време
също са свързани с преобразуването на цялата човешка организация.
Искам да кажа, че анатомията и физиологията на човека се променят в течение на столетията и особено на хилядолетията и историята не може да се изучава, ако не се разгледа фината структура на човека, как такива преобразувания на външните явления на цивилизацията, като тези от Средновековието, в новото време също са свързани с преобразуването на цялата човешка организация.
към текста >>
Може да се каже, че при хората, даващи тон на епохите, при онези, които са формирали един такъв Парсифалов мотив, е така, че те са били пионерите, първите предвестници на съ
време
нната организация на човека, която е преминала от старата бъбречна дейност към новата чернодробна дейност.
Има възможност да се проследи до членовете на човешкия организъм какви настроения преминават през голямата мирова история.
Може да се каже, че при хората, даващи тон на епохите, при онези, които са формирали един такъв Парсифалов мотив, е така, че те са били пионерите, първите предвестници на съвременната организация на човека, която е преминала от старата бъбречна дейност към новата чернодробна дейност.
към текста >>
Светът е едно и за да разбере големите исторически взаимовръзки, човек трябва, изхождайки от тях, съще
време
нно действително да освети отделните човешки взаимовръзки.
Светът е едно и за да разбере големите исторически взаимовръзки, човек трябва, изхождайки от тях, същевременно действително да освети отделните човешки взаимовръзки.
От тези знания на древните времена наистина са били запазени следи чак до Средновековието. Можете да проследите това в описания като тези в «Бедният Хайнрих»,[9] където виждаме как се извършват още морални излекувания и т.н.
към текста >>
От тези знания на древните
време
на наистина са били запазени следи чак до Средновековието.
Светът е едно и за да разбере големите исторически взаимовръзки, човек трябва, изхождайки от тях, същевременно действително да освети отделните човешки взаимовръзки.
От тези знания на древните времена наистина са били запазени следи чак до Средновековието.
Можете да проследите това в описания като тези в «Бедният Хайнрих»,[9] където виждаме как се извършват още морални излекувания и т.н.
към текста >>
Това обаче посочва към нещо, от което съ
време
нното човечество особено се нуждае.
Днес обаче се нуждаем от онази работа, която превръща много от сплина в ентусиазъм, в огън, така че хората да нямат само една сънлива, а будна цивилизация. Това е, което следва да произлезе от антропософията, човек да бъде буден, да притежава ентусиазъм, да превърне познанието в истинска дейност, в дела, така че не само да знае нещо, а да стане нещо чрез антропософията. Едва тогава антропософията има цел и може и да я постигне. Но да стане човек сънлив чрез антропософията, означава да се изпитва прекалено много респект към физическото качество на далака и да не се оползотворят висшите духовни свойства на далака.
Това обаче посочва към нещо, от което съвременното човечество особено се нуждае.
То се нуждае от огън, от ентусиазъм, от въодушевление за нещо. Докато не го можем, ще мислим само за самите нас и това означава да придаваме голямо значение също на това, което в нас се отделя като пикочна киселина, пикочни вещества, които всъщност са определени не да бъдат проведени в един кръг - клетки, белтъци, а в онзи колебаещ се белтък, какъвто всъщност сме изцяло. Ние сме нещо голямо клетъчно, намиращо се в непрекъснато живо движение. Защото притежаваме въглерод, получаваме кислород, когато хранителните вещества се етерезират, получаваме азот, когато те се проникнат с бъбречната дейност, получаваме водород, когато чернодробната функция влиза във връзка със сетивната дейност, получаваме по този път също и сярата, или неподходящата, която днес най-много се обсъжда, или подходящата сяра. Но ние наистина получаваме това, което е необходимо, за да сме живи същества, които се състоят от белтък, въглерод, кислород, азот и сяра, но както казах, трябва да бъде подходящата сяра.
към текста >>
48.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
От различните предишни обсъждания вече сте разбрали, че не обичам да употребявам фразата: «Ние живеем в едно преходно
време
», защото всяко
време
е преходно, именно от предишното към следващото и винаги става въпрос за това, доколко някое
време
е преходно
време
и какво преминава отвъд?
От различните предишни обсъждания вече сте разбрали, че не обичам да употребявам фразата: «Ние живеем в едно преходно време», защото всяко време е преходно, именно от предишното към следващото и винаги става въпрос за това, доколко някое време е преходно време и какво преминава отвъд?
към текста >>
За този, който може да възприема в духовния свят, нашето
време
действително представлява много важен преход и мъдростта на най-древните
време
на винаги е посочвала този важен преход.
За този, който може да възприема в духовния свят, нашето време действително представлява много важен преход и мъдростта на най-древните времена винаги е посочвала този важен преход.
В епохите, в които наистина се е говорило за един духовен свят, макар и само изхождайки от древни съноподобни познания, винаги се е казвало, че след изтичането на определено време, така наречената мрачна епоха ще приключи и ще започне една светла епоха. Проверят ли се думите на древните мъдреци и вземат ли се на сериозно, наистина се разбира, че те са имали предвид, че около смяната на 19-то с 20-то столетие, в което живеем сега, е преходът от мрачната в светлата епоха. За нас не е необходимо да обновим чрез антропософията древната съноподобна мъдрост. Често съм казвал, че изобщо не е така, а при антропософията става въпрос за това, което понастоящем може да се опознае чрез духовното изследване. Антропософията не бива да бъде обновяване на някаква древна мъдрост, а настоящо познание.
към текста >>
В епохите, в които наистина се е говорило за един духовен свят, макар и само изхождайки от древни съноподобни познания, винаги се е казвало, че след изтичането на определено
време
, така наречената мрачна епоха ще приключи и ще започне една светла епоха.
За този, който може да възприема в духовния свят, нашето време действително представлява много важен преход и мъдростта на най-древните времена винаги е посочвала този важен преход.
В епохите, в които наистина се е говорило за един духовен свят, макар и само изхождайки от древни съноподобни познания, винаги се е казвало, че след изтичането на определено време, така наречената мрачна епоха ще приключи и ще започне една светла епоха.
Проверят ли се думите на древните мъдреци и вземат ли се на сериозно, наистина се разбира, че те са имали предвид, че около смяната на 19-то с 20-то столетие, в което живеем сега, е преходът от мрачната в светлата епоха. За нас не е необходимо да обновим чрез антропософията древната съноподобна мъдрост. Често съм казвал, че изобщо не е така, а при антропософията става въпрос за това, което понастоящем може да се опознае чрез духовното изследване. Антропософията не бива да бъде обновяване на някаква древна мъдрост, а настоящо познание. В това отношение обаче, засягащо прехода от мрачната в светлата епоха, съвременното познание трябва изцяло да съответства на древната мъдрост.
към текста >>
В това отношение обаче, засягащо прехода от мрачната в светлата епоха, съ
време
нното познание трябва изцяло да съответства на древната мъдрост.
В епохите, в които наистина се е говорило за един духовен свят, макар и само изхождайки от древни съноподобни познания, винаги се е казвало, че след изтичането на определено време, така наречената мрачна епоха ще приключи и ще започне една светла епоха. Проверят ли се думите на древните мъдреци и вземат ли се на сериозно, наистина се разбира, че те са имали предвид, че около смяната на 19-то с 20-то столетие, в което живеем сега, е преходът от мрачната в светлата епоха. За нас не е необходимо да обновим чрез антропософията древната съноподобна мъдрост. Често съм казвал, че изобщо не е така, а при антропософията става въпрос за това, което понастоящем може да се опознае чрез духовното изследване. Антропософията не бива да бъде обновяване на някаква древна мъдрост, а настоящо познание.
В това отношение обаче, засягащо прехода от мрачната в светлата епоха, съвременното познание трябва изцяло да съответства на древната мъдрост.
към текста >>
Хората, които някога, приблизително в 5-то предхристиянско хилядолетие, са говорили за една такава мрачна и за една светла епоха, са приемали мрачната епоха като следствие от предишна светла епоха и са казвали, че след като мрачната епоха трае известно
време
, отново ще настъпи една светла епоха.
Хората, които някога, приблизително в 5-то предхристиянско хилядолетие, са говорили за една такава мрачна и за една светла епоха, са приемали мрачната епоха като следствие от предишна светла епоха и са казвали, че след като мрачната епоха трае известно време, отново ще настъпи една светла епоха.
Интересно е, като се погледне назад, да се разбере с какво в главните човешки въпроси светлата някогашна епоха през 7-8-мо хилядолетие пр. Хр. се различава от по-късната, привършваща вече мрачна епоха, от която ние, хората, трябва да излезем.
към текста >>
В онези древни
време
на също се е виждало, че някой човек има увреждания на органите си в една или в друга насока, че не е здрав, но не се е говорило за болест, а директно се е казвало: «Съществува смъртта и тя е завладяла човека».
Искам да изясня това с един пример, отнасящ се до лечението. Примерът с лечението е много добре приложим, защото от него може много да се прозре. В онази древна светла или светлинна епоха не се е лекувало така, че да се разглежда физическото човешко тяло. За него изобщо не се е мислило. Изобщо в онази древна светла епоха не се е говорило за болест в смисъла, в който днес още се говори за болестта, но в бъдеще няма повече да се говори така.
В онези древни времена също се е виждало, че някой човек има увреждания на органите си в една или в друга насока, че не е здрав, но не се е говорило за болест, а директно се е казвало: «Съществува смъртта и тя е завладяла човека».
Виждала се е един вид борба между живота и смъртта в случай, в какъвто днес казваме, че човекът е болен. Така че в онези древни времена не се е говорило за болест и здраве, а когато някой човек се е разболявал в нашия смисъл на думата, се е казвало, че той се бори със смъртта. А оздравяването се е приемало като победа и изгонване на смъртта. Всъщност се е говорило за живота и смъртта. А болестта е била само специален случай смърт, бих казал, малко умиране, докато здравето е било животът.
към текста >>
Така че в онези древни
време
на не се е говорило за болест и здраве, а когато някой човек се е разболявал в нашия смисъл на думата, се е казвало, че той се бори със смъртта.
В онази древна светла или светлинна епоха не се е лекувало така, че да се разглежда физическото човешко тяло. За него изобщо не се е мислило. Изобщо в онази древна светла епоха не се е говорило за болест в смисъла, в който днес още се говори за болестта, но в бъдеще няма повече да се говори така. В онези древни времена също се е виждало, че някой човек има увреждания на органите си в една или в друга насока, че не е здрав, но не се е говорило за болест, а директно се е казвало: «Съществува смъртта и тя е завладяла човека». Виждала се е един вид борба между живота и смъртта в случай, в какъвто днес казваме, че човекът е болен.
Така че в онези древни времена не се е говорило за болест и здраве, а когато някой човек се е разболявал в нашия смисъл на думата, се е казвало, че той се бори със смъртта.
А оздравяването се е приемало като победа и изгонване на смъртта. Всъщност се е говорило за живота и смъртта. А болестта е била само специален случай смърт, бих казал, малко умиране, докато здравето е било животът.
към текста >>
Тогава са казвали: «Този човек е станал силно зависим от земната област, в която живее.» Това е ставало във
време
ната, когато преселването на хората, напускането на местожителството е било по-рядко от сега.
Как са правили това? Да речем, че човекът е бил нападнат тогава от нещо, което днес наричаме възпаление на белите дробове, пневмония. Тогава болестната форма на белодробното възпаление е била от по-различен вид, но въпреки това може да се говори за тази болестна форма.
Тогава са казвали: «Този човек е станал силно зависим от земната област, в която живее.» Това е ставало във времената, когато преселването на хората, напускането на местожителството е било по-рядко от сега.
Хората най-често са оставали през целия си живот на едно място, поне повечето от тях. Въпреки това, в такъв случай се е казвало: «Човекът е станал силно зависим от мястото на Земята, където е бил роден.» В онези древни времена съвсем точно се е знаело, че човекът е имал вече едно предземно съществуване, че в предишното си съществуване той, така да се каже, чрез прозрението, чрез своята съдба сам е определил мястото си на Земята. Казвало се е, че ако през четиридесетте години или още по-рано някой човек е получил белодробно възпаление, пневмония, той не си е избрал правилно своето местоживеене на Земята. Той не си пасва истински с мястото на земния си престой. Накратко, болестта се е приемала като произхождаща от отношението на човешката организация към мястото, на което човекът се е намирал.
към текста >>
Въпреки това, в такъв случай се е казвало: «Човекът е станал силно зависим от мястото на Земята, където е бил роден.» В онези древни
време
на съвсем точно се е знаело, че човекът е имал вече едно предземно съществуване, че в предишното си съществуване той, така да се каже, чрез прозрението, чрез своята съдба сам е определил мястото си на Земята.
Как са правили това? Да речем, че човекът е бил нападнат тогава от нещо, което днес наричаме възпаление на белите дробове, пневмония. Тогава болестната форма на белодробното възпаление е била от по-различен вид, но въпреки това може да се говори за тази болестна форма. Тогава са казвали: «Този човек е станал силно зависим от земната област, в която живее.» Това е ставало във времената, когато преселването на хората, напускането на местожителството е било по-рядко от сега. Хората най-често са оставали през целия си живот на едно място, поне повечето от тях.
Въпреки това, в такъв случай се е казвало: «Човекът е станал силно зависим от мястото на Земята, където е бил роден.» В онези древни времена съвсем точно се е знаело, че човекът е имал вече едно предземно съществуване, че в предишното си съществуване той, така да се каже, чрез прозрението, чрез своята съдба сам е определил мястото си на Земята.
Казвало се е, че ако през четиридесетте години или още по-рано някой човек е получил белодробно възпаление, пневмония, той не си е избрал правилно своето местоживеене на Земята. Той не си пасва истински с мястото на земния си престой. Накратко, болестта се е приемала като произхождаща от отношението на човешката организация към мястото, на което човекът се е намирал.
към текста >>
Хората са си казвали: «Това растение цъфти през определено годишно
време
; то цъфти под влиянието на Космоса в това годишно
време
.
Това може да се направи, когато той се постави в отношения със заобикалящия го Космос, с външния небесен свят. Казвало се е: «Небето е човешкото отечество, преди той да дойде тук, на Земята. Той не пасва съвсем със Земята. Трябва да бъде лекуван, като бъде поставен в правилни отношения с Космоса.» Казвало се е и това: «Понеже в човека има твърде много земни влияния, понеже в известен смисъл в него е твърде много от силата на тежестта и от всичко, свързано с нея, той трябва да бъде облекчен, трябва да се внесат надсетивните сили в него.» Надсетивни сили действат в това или в онова цвете. Тогава са били преработвани цветове на растения, като се е получавал екстракт или отвари.
Хората са си казвали: «Това растение цъфти през определено годишно време; то цъфти под влиянието на Космоса в това годишно време.
Изследвало се е само доколко човекът бива повлиян именно от това годишно време.» За тази цел в по-старите времена са били търсени зависимостите на човека от небесните явления по един вид хороскопен начин. И като лекарства на човека е било давано това, което е довеждало етерното му тяло до едно общо вибриране. Хората са си казвали: «Ако това е човекът (виж рис. 12, червено), тогава това е етерното му тяло (светло) и той се е разболял от пневмония, защото етерното му тяло в областта на белите дробове твърде силно се накланя към Земята (синьо) и понеже земните сили упражняват твърде силно влияние върху него.» Донасят му сок от цветовете на растение, който действа вътре в него и преодолява тези сили (жълто). Въвеждали са в него следователно сили, които са го поставяли във връзка с Космоса.
към текста >>
Изследвало се е само доколко човекът бива повлиян именно от това годишно
време
.» За тази цел в по-старите
време
на са били търсени зависимостите на човека от небесните явления по един вид хороскопен начин.
Казвало се е: «Небето е човешкото отечество, преди той да дойде тук, на Земята. Той не пасва съвсем със Земята. Трябва да бъде лекуван, като бъде поставен в правилни отношения с Космоса.» Казвало се е и това: «Понеже в човека има твърде много земни влияния, понеже в известен смисъл в него е твърде много от силата на тежестта и от всичко, свързано с нея, той трябва да бъде облекчен, трябва да се внесат надсетивните сили в него.» Надсетивни сили действат в това или в онова цвете. Тогава са били преработвани цветове на растения, като се е получавал екстракт или отвари. Хората са си казвали: «Това растение цъфти през определено годишно време; то цъфти под влиянието на Космоса в това годишно време.
Изследвало се е само доколко човекът бива повлиян именно от това годишно време.» За тази цел в по-старите времена са били търсени зависимостите на човека от небесните явления по един вид хороскопен начин.
И като лекарства на човека е било давано това, което е довеждало етерното му тяло до едно общо вибриране. Хората са си казвали: «Ако това е човекът (виж рис. 12, червено), тогава това е етерното му тяло (светло) и той се е разболял от пневмония, защото етерното му тяло в областта на белите дробове твърде силно се накланя към Земята (синьо) и понеже земните сили упражняват твърде силно влияние върху него.» Донасят му сок от цветовете на растение, който действа вътре в него и преодолява тези сили (жълто). Въвеждали са в него следователно сили, които са го поставяли във връзка с Космоса. Чрез това се е целяло да се постави цялото етерно тяло в правилните вибрации, за да се хармонизират неправилните отделни вибрации.
към текста >>
В онези древни
време
на не се е разглеждало само физическото човешко тяло, а се виждало и етерното тяло, то се е виждало светещо.
Защо обаче хората са можели изобщо да постъпват по този начин? Можели са, защото са имали ясна представа за човешкото етерно тяло.
В онези древни времена не се е разглеждало само физическото човешко тяло, а се виждало и етерното тяло, то се е виждало светещо.
Човекът е бил светлинно същество и както днес от изгледа на плътта се преценява, че някой е болен, ако например е блед, така здравословното състояние тогава се е преценявало според етерното тяло, според оцветяването, когато например е ставало червено, синьо или зелено. Върху каква основа е било изграждано човешкото познание в тогавашното време? Върху светлината, върху това, което в човека е било светлината. Трябва да се вземе съвсем буквално, че тогава е била светлата епоха, времето, в което наистина се е възприемало това, което в човека е живяло като светлина.
към текста >>
Върху каква основа е било изграждано човешкото познание в тогавашното
време
?
Защо обаче хората са можели изобщо да постъпват по този начин? Можели са, защото са имали ясна представа за човешкото етерно тяло. В онези древни времена не се е разглеждало само физическото човешко тяло, а се виждало и етерното тяло, то се е виждало светещо. Човекът е бил светлинно същество и както днес от изгледа на плътта се преценява, че някой е болен, ако например е блед, така здравословното състояние тогава се е преценявало според етерното тяло, според оцветяването, когато например е ставало червено, синьо или зелено.
Върху каква основа е било изграждано човешкото познание в тогавашното време?
Върху светлината, върху това, което в човека е било светлината. Трябва да се вземе съвсем буквално, че тогава е била светлата епоха, времето, в което наистина се е възприемало това, което в човека е живяло като светлина.
към текста >>
Трябва да се вземе съвсем буквално, че тогава е била светлата епоха,
време
то, в което наистина се е възприемало това, което в човека е живяло като светлина.
Можели са, защото са имали ясна представа за човешкото етерно тяло. В онези древни времена не се е разглеждало само физическото човешко тяло, а се виждало и етерното тяло, то се е виждало светещо. Човекът е бил светлинно същество и както днес от изгледа на плътта се преценява, че някой е болен, ако например е блед, така здравословното състояние тогава се е преценявало според етерното тяло, според оцветяването, когато например е ставало червено, синьо или зелено. Върху каква основа е било изграждано човешкото познание в тогавашното време? Върху светлината, върху това, което в човека е било светлината.
Трябва да се вземе съвсем буквално, че тогава е била светлата епоха, времето, в което наистина се е възприемало това, което в човека е живяло като светлина.
към текста >>
Тези спомени са били още съхранени и едва по
време
то на Гален,[2] когато вече се налагало и за останалия човешки културен живот да се съобразява само с физическия свят, също и мирогледът на човека, доколкото е следвало да бъде основа за лечебните процеси, е получил физически характер.
Това продължило дълго и когато разглеждаме древната гръцка медицина, например Хипократ,[1] виждаме хората все още да говорят за соковете на човека, за черната и светлата жлъчка, за кръвта и слузта. С това всъщност те са имали винаги предвид спомените за древната светла епоха. Слузта всъщност е означавала етерното тяло и кръвта например е олицетворявала онези вибрации, които астралното тяло е предизвиквало в етерното тяло и т.н.
Тези спомени са били още съхранени и едва по времето на Гален,[2] когато вече се налагало и за останалия човешки културен живот да се съобразява само с физическия свят, също и мирогледът на човека, доколкото е следвало да бъде основа за лечебните процеси, е получил физически характер.
Вече се разглеждало физическото тяло.
към текста >>
Едва в по-новото
време
, във
време
то на Коперник и Галилей, се започва все повече да се разглежда само физическото човешко тяло и повече не се знае какво съвсем точно са знаели предишните
време
на.
Но че повече не се знаело нищо за човешкото етерно тяло, не се знаело вече дори как то се проявява в темпераментите и все повече започва да се разглежда само физическото тяло на човека, е истински факт едва от големия прелом през 15-то столетие, в първата половина на 15-то столетие. И древната физическа медицина е била различна от това, което е станала по-късно, именно през 18-то и 19-то столетие. Древната физическа медицина е имала все още традиции, поне от предишното лекуване чрез етерното тяло и човек има впечатлението за древната, също и за европейската медицина, че са се запазили стари принципи и те само са пренесени върху физическото. Физическият човешки организъм в известна степен все още се е разглеждал като стоящ под влиянието на етерния организъм.
Едва в по-новото време, във времето на Коперник и Галилей, се започва все повече да се разглежда само физическото човешко тяло и повече не се знае какво съвсем точно са знаели предишните времена.
Днес се мисли, че ако човек приема като храна едно или друго вещество от външната природа, то остава в човешкия организъм всъщност същото. Това обаче не е истина. Почти същите остават само солите, но всичко от животинското и растителното царство напълно се променя в човешкия организъм. Човешкият организъм напълно го променя. Някога се е знаело, че физическият човешки организъм в своя вътрешен състав «не е от този свят» и че разболяването не е нищо друго освен продължение на това, което става чрез човешкото хранене.
към текста >>
Наистина е имало известно
време
, особено при арабските лекари, където всяко храносмилане се е трактувало като частичен болестен процес, където относно храносмилането е съществувал възгледът, който съвсем не е неправилен, че нахранил ли се е човекът, той е внесъл нещо чуждо в себе си и всъщност се е разболял.
Днес се мисли, че ако човек приема като храна едно или друго вещество от външната природа, то остава в човешкия организъм всъщност същото. Това обаче не е истина. Почти същите остават само солите, но всичко от животинското и растителното царство напълно се променя в човешкия организъм. Човешкият организъм напълно го променя. Някога се е знаело, че физическият човешки организъм в своя вътрешен състав «не е от този свят» и че разболяването не е нищо друго освен продължение на това, което става чрез човешкото хранене.
Наистина е имало известно време, особено при арабските лекари, където всяко храносмилане се е трактувало като частичен болестен процес, където относно храносмилането е съществувал възгледът, който съвсем не е неправилен, че нахранил ли се е човекът, той е внесъл нещо чуждо в себе си и всъщност се е разболял.
Сега той трябва да преодолее болестта чрез своя вътрешен организъм, чрез вътрешната органична функция. Така че ние всъщност непрекъснато живеем в състоянията «малко разболяване», «малко преодоляване на болестта», «малко оздравяване». Човек се храни, докато се разболее и храносмила, докато оздравее. Известно време това действително е съществувало като възглед именно при арабските лекари, който - ако мога така да се изразя - съдържа нещо много здравословно, защото действително няма граница между това, което днес се нарича «хранене за здраве» и «хранене до болест». Помислете си колко е лесно на човек да му стане лошо при храненето.
към текста >>
Известно
време
това действително е съществувало като възглед именно при арабските лекари, който - ако мога така да се изразя - съдържа нещо много здравословно, защото действително няма граница между това, което днес се нарича «хранене за здраве» и «хранене до болест».
Някога се е знаело, че физическият човешки организъм в своя вътрешен състав «не е от този свят» и че разболяването не е нищо друго освен продължение на това, което става чрез човешкото хранене. Наистина е имало известно време, особено при арабските лекари, където всяко храносмилане се е трактувало като частичен болестен процес, където относно храносмилането е съществувал възгледът, който съвсем не е неправилен, че нахранил ли се е човекът, той е внесъл нещо чуждо в себе си и всъщност се е разболял. Сега той трябва да преодолее болестта чрез своя вътрешен организъм, чрез вътрешната органична функция. Така че ние всъщност непрекъснато живеем в състоянията «малко разболяване», «малко преодоляване на болестта», «малко оздравяване». Човек се храни, докато се разболее и храносмила, докато оздравее.
Известно време това действително е съществувало като възглед именно при арабските лекари, който - ако мога така да се изразя - съдържа нещо много здравословно, защото действително няма граница между това, което днес се нарича «хранене за здраве» и «хранене до болест».
Помислете си колко е лесно на човек да му стане лошо при храненето. Тогава това, което нормално може да се преодолее, веднага преминава в това, което не може повече да се преодолее. Тогава човек се разболява. Но границата наистина не може да се прокара. Също толкова трудно е например при контузии да се постави границата между това, което се поправя още по съвсем естествен начин, и това, което трябва да се подпомогне чрез лекуване.
към текста >>
Докато хората от предишната светла епоха са виждали вътрешната светлина, задължението на съ
време
нното човечество е съзерцаването във външния свят отново да е свързано с възприемане на светлина, но светлината във външния свят.
То трябва все повече да се превърне в картини. И ние трябва да сме наясно, че трябва да стигнем дотам да виждаме растителността в светещи картини. Докато човекът е блестял през предишната светла епоха, в бъдеще трябва природата около нас, доколкото е растителен свят, да заблести в най-разнообразни имагинации. Тогава чрез това заблестяване на растителните форми в растението отново ще намерим лечебните средства. Тази необходимост стои пред нас.
Докато хората от предишната светла епоха са виждали вътрешната светлина, задължението на съвременното човечество е съзерцаването във външния свят отново да е свързано с възприемане на светлина, но светлината във външния свят.
към текста >>
Разбира се, че не можете да запалите огън с топлийката - това ще рече със съ
време
нната наука.
Ако обаче истински драснете с нея в цялото си човешко същество, тогава ще видите, че там наистина се запалва. Първо малко се запалва, но се запалва, скъпи приятели. А който каже, че ясновидството, към което човек се стреми, всъщност е съвсем далечно, той иска само да поглежда кибритената клечка, не да я запали. Но никога няма да пламне огън, ако кибритената клечка само се поглежда. Действително е така, че трябва първо да се опознае кибритената клечка, иначе човек ще се поддаде на илюзията, че може да пали с топлийка.
Разбира се, че не можете да запалите огън с топлийката - това ще рече със съвременната наука.
Можете да го запалите само с кибритена клечка, с истинска кибритена клечка, но човек трябва да го запали!
към текста >>
Но в историята е било необходимо известно
време
човекът да бъде дъждовен червей, иначе той би бил напълно обсебен от светлината.
Мисля, че става въпрос да знаем, че има или спенглеризъм[6], това означава упадък на Запада, или трябва да се решим да посрещнем новопристъпващата епоха на светлината след тази на мрака, в която хората са дъждовни червеи спрямо Космоса. Това не е нищо друго.
Но в историята е било необходимо известно време човекът да бъде дъждовен червей, иначе той би бил напълно обсебен от светлината.
Той е могъл да постигне своята свобода само през мрачната епоха, и то едва в края на мрачната епоха, в по-новото време. Той е могъл да постигне свободата си само чрез това, че светлината го е оставила невредим, че е можел да води съществуване на дъждовен червей.
към текста >>
Той е могъл да постигне своята свобода само през мрачната епоха, и то едва в края на мрачната епоха, в по-новото
време
.
Мисля, че става въпрос да знаем, че има или спенглеризъм[6], това означава упадък на Запада, или трябва да се решим да посрещнем новопристъпващата епоха на светлината след тази на мрака, в която хората са дъждовни червеи спрямо Космоса. Това не е нищо друго. Но в историята е било необходимо известно време човекът да бъде дъждовен червей, иначе той би бил напълно обсебен от светлината.
Той е могъл да постигне своята свобода само през мрачната епоха, и то едва в края на мрачната епоха, в по-новото време.
Той е могъл да постигне свободата си само чрез това, че светлината го е оставила невредим, че е можел да води съществуване на дъждовен червей.
към текста >>
Това е великата мирова тайна на новото
време
.
Днес имаме само мъртвата светлина. Но с лъчите на тази мъртва светлина някога Христос е слязъл и извършил Мистерията на Голгота.
Това е великата мирова тайна на новото време.
Имаме мъртвата светлина и тя не може да ни направи блажени. Но с лъчите на мъртвата светлина Христос е слязъл на Земята и е извършил Мистерията на Голгота. И когато днес имаме мъртвата светлина извън нас, можем да оживим Христос в нас. И по правилния начин с Христос в нас ще оживим цялата светлина на Земята около нас, ще внесем живот в мъртвата светлина, сами ще действаме оживяващо върху светлината. Това означава, че трябва да пристъпим в новата епоха на светлината с правилния Христов импулс.
към текста >>
[5] С думите на бакалавъра: «Ако някой надхвърли тридесет години, /Той е също като мъртъв./ Най-добре би било да ви убият на
време
.» «Фауст» II, 2-ри акт, Стаята на боговете.
[5] С думите на бакалавъра: «Ако някой надхвърли тридесет години, /Той е също като мъртъв./ Най-добре би било да ви убият навреме.» «Фауст» II, 2-ри акт, Стаята на боговете.
към текста >>
49.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Искам да споделя какво се крие в състоянията, които по
време
на земния живот остават несъзнателни, в състоянията на предземния живот и на живота след смъртта.
Днес, за да обясня по-отблизо тази въвеждаща тема, бих искал отново да говоря от една определена гледна точка за скритата страна на човешкото битие, която се крие в безсъзнателността на съня.
Искам да споделя какво се крие в състоянията, които по време на земния живот остават несъзнателни, в състоянията на предземния живот и на живота след смъртта.
към текста >>
Който поглежда съня като съ
време
нен посветен, знае как стоят нещата.
Спането протича така за човека, че с прехода от сънищата - които имат много съмнително значение за човешкия живот, когато се приемат просто така, както те се представят, той потъва в безсъзнателността на дълбокия сън, от който отново излиза при събуждането, когато със своя аз и астралното си тяло навлиза в етерното и физическото тяло, следователно ползва тези две организации като инструмент, за да възприема своето физическо обкръжение и да работи чрез волята си в него. Това обаче, което лежи извън раждането и смъртта, се забулва точно в онази същност на човека, която със заспиването става несъзнателна. Искам да ви опиша състоянията, през които човекът преминава, като че ли те са съзнателни. Те могат да станат съзнателни за имагинативното, инспирираното и интуитивното съзнание. Но в сравнение с това, което всеки човек преживява през нощта, тук имаме само разлика в познанието.
Който поглежда съня като съвременен посветен, знае как стоят нещата.
Но чрез това сънният живот и за самия него не става нищо по-различно, отколкото е при всеки човек, също и за този, който напълно несъзнателно го преживява. Може вярно да се опише, когато несъзнателното просто се описва, като че ли човекът го преживява съзнателно. Така и ще направя.
към текста >>
Че по
време
на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня.
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото.
Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня.
В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
към текста >>
В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по
време
на дневното будуване.
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото. Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня.
В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
към текста >>
Ако човекът изживее съзнателно това състояние, което днес може напълно да съзерцава само съ
време
нният посветен, ще се почувства като множество души и чрез това ще мисли, че е изгубил самия себе си.
Но това е така само в първите стадии след заспиването. Когато сънят продължи, тогава настъпва нещо своеобразно: душата е като разкъсана, разделена на много души.
Ако човекът изживее съзнателно това състояние, което днес може напълно да съзерцава само съвременният посветен, ще се почувства като множество души и чрез това ще мисли, че е изгубил самия себе си.
Всичките отделни душевни същества, които всъщност са само сенчести образи на души, представят нещо, в което той се е изгубил. За това състояние на съня човешкото същество изглежда различно, според това дали го наблюдаваме преди или след Мистерията на Голгота. Човекът се нуждае именно от една външна космическа обвивка срещу това, което бих означил като разкъсан в много душевни образи.
към текста >>
В древните
време
на, предхождащи Мистерията на Голгота, посветените, древните инициирани са давали по обиколния път чрез своите ученици, чрез учителите, които са изпращали в света заради хората, определени религиозни поучения, които са предизвиквали чувства в будния дневен живот.
В древните времена, предхождащи Мистерията на Голгота, посветените, древните инициирани са давали по обиколния път чрез своите ученици, чрез учителите, които са изпращали в света заради хората, определени религиозни поучения, които са предизвиквали чувства в будния дневен живот.
Тези указания, които са били изживявани от хората също в култови ритуали, са усилвали душите, така че те са внасяли в съня си нещо като ехо от тези религиозни настроения.
към текста >>
Развива ли се религията в будния дневен живот - а в древни
време
на тя е била развивана чрез посветените, това отново се отразява върху втория стадий след заспиването: душата се чувства достатъчно силна чрез ехото от религиозното настроение в известен смисъл да понесе своето разкъсване, изобщо да устои сред множеството.
Вие виждате смяната между спане и будност! От една страна, в първия стадий на спането в копнежа си към Бога човекът изживява нещо, което, когато е буден, го настройва да развива религия.
Развива ли се религията в будния дневен живот - а в древни времена тя е била развивана чрез посветените, това отново се отразява върху втория стадий след заспиването: душата се чувства достатъчно силна чрез ехото от религиозното настроение в известен смисъл да понесе своето разкъсване, изобщо да устои сред множеството.
към текста >>
Не е много далеч назад
време
то, през което нерелигиозността е играла толкова голяма роля при хората, както през 19-то столетие.
Това е трудността при нерелигиозните хора, че нямат такава нощна помощ срещу разпокъсаността на душата в много души и че това, което изживяват без религиозната подкрепа, го внасят в дневния живот. Защото всичко, което се преживява през нощта, се пренася като следствие в дневния живот.
Не е много далеч назад времето, през което нерелигиозността е играла толкова голяма роля при хората, както през 19-то столетие.
Хората все още имат следствия от това, което по-ранните, по-честните религиозни времена са представлявали за човека. Но с напредъка на нерелигиозните времена, тя ще играе все по-значителна роля: следствието на изживяването на разпокъсаността на душата по време на сън хората ще го пренасят в дневния живот и това ще доведе дотам, човекът да няма обединяващите сили в своя организъм през деня, за да разпределя действието на хранителните средства по правилния начин в своя организъм. Следствието на нерелигиозността ще се прояви в недалечното бъдеще като значими болести сред хората.
към текста >>
Хората все още имат следствия от това, което по-ранните, по-честните религиозни
време
на са представлявали за човека.
Това е трудността при нерелигиозните хора, че нямат такава нощна помощ срещу разпокъсаността на душата в много души и че това, което изживяват без религиозната подкрепа, го внасят в дневния живот. Защото всичко, което се преживява през нощта, се пренася като следствие в дневния живот. Не е много далеч назад времето, през което нерелигиозността е играла толкова голяма роля при хората, както през 19-то столетие.
Хората все още имат следствия от това, което по-ранните, по-честните религиозни времена са представлявали за човека.
Но с напредъка на нерелигиозните времена, тя ще играе все по-значителна роля: следствието на изживяването на разпокъсаността на душата по време на сън хората ще го пренасят в дневния живот и това ще доведе дотам, човекът да няма обединяващите сили в своя организъм през деня, за да разпределя действието на хранителните средства по правилния начин в своя организъм. Следствието на нерелигиозността ще се прояви в недалечното бъдеще като значими болести сред хората.
към текста >>
Но с напредъка на нерелигиозните
време
на, тя ще играе все по-значителна роля: следствието на изживяването на разпокъсаността на душата по
време
на сън хората ще го пренасят в дневния живот и това ще доведе дотам, човекът да няма обединяващите сили в своя организъм през деня, за да разпределя действието на хранителните средства по правилния начин в своя организъм.
Това е трудността при нерелигиозните хора, че нямат такава нощна помощ срещу разпокъсаността на душата в много души и че това, което изживяват без религиозната подкрепа, го внасят в дневния живот. Защото всичко, което се преживява през нощта, се пренася като следствие в дневния живот. Не е много далеч назад времето, през което нерелигиозността е играла толкова голяма роля при хората, както през 19-то столетие. Хората все още имат следствия от това, което по-ранните, по-честните религиозни времена са представлявали за човека.
Но с напредъка на нерелигиозните времена, тя ще играе все по-значителна роля: следствието на изживяването на разпокъсаността на душата по време на сън хората ще го пренасят в дневния живот и това ще доведе дотам, човекът да няма обединяващите сили в своя организъм през деня, за да разпределя действието на хранителните средства по правилния начин в своя организъм.
Следствието на нерелигиозността ще се прояви в недалечното бъдеще като значими болести сред хората.
към текста >>
За да бъде човекът здрав през деня, трябва да внесе в съня си чувството за своята взаимовръзка с божествено-духовните същества, в чиито действия той потапя своята вечна същност по
време
на съня.
Не бива да се вярва, че духовно-душевното не стои в никакви отношения с физическото! То не стои по такъв начин, че това, което днес се проявява като нерелигиозност, непосредствено да се наказва с болест от някакви демонични богове. Битието не протича по този външен начин, но има вътрешна връзка между това, което човекът изживява духовно-душевно и физическото му устройство.
За да бъде човекът здрав през деня, трябва да внесе в съня си чувството за своята взаимовръзка с божествено-духовните същества, в чиито действия той потапя своята вечна същност по време на съня.
Човекът може да извлече правилните, също и духовно-душевно оздравителните сили за своя дневен живот само от правилното пребиваване в духовно-душевния свят между заспиването и събуждането. По време на втория стадий на съня човекът стига дотам да има на мястото на своето обикновено физическо съзнание не космическо съзнание, но космическо изживяване. Както казах, едва посветеният осъзнава това космическо изживяване, но и всеки човек го изживява през нощта от заспиването до събуждането. През този втори период на съня човекът се намира в такова жизнено състояние, че в душевността му се отразяват планетните движения на нашата слънчева система. През деня се изживяваме в нашето физическо тяло.
към текста >>
По
време
на втория стадий на съня човекът стига дотам да има на мястото на своето обикновено физическо съзнание не космическо съзнание, но космическо изживяване.
Не бива да се вярва, че духовно-душевното не стои в никакви отношения с физическото! То не стои по такъв начин, че това, което днес се проявява като нерелигиозност, непосредствено да се наказва с болест от някакви демонични богове. Битието не протича по този външен начин, но има вътрешна връзка между това, което човекът изживява духовно-душевно и физическото му устройство. За да бъде човекът здрав през деня, трябва да внесе в съня си чувството за своята взаимовръзка с божествено-духовните същества, в чиито действия той потапя своята вечна същност по време на съня. Човекът може да извлече правилните, също и духовно-душевно оздравителните сили за своя дневен живот само от правилното пребиваване в духовно-душевния свят между заспиването и събуждането.
По време на втория стадий на съня човекът стига дотам да има на мястото на своето обикновено физическо съзнание не космическо съзнание, но космическо изживяване.
Както казах, едва посветеният осъзнава това космическо изживяване, но и всеки човек го изживява през нощта от заспиването до събуждането. През този втори период на съня човекът се намира в такова жизнено състояние, че в душевността му се отразяват планетните движения на нашата слънчева система. През деня се изживяваме в нашето физическо тяло. Когато говорим за себе си като за физически човек, казваме: «В нас са нашите бели дробове, нашето сърце, стомах, мозък и т.н., това е физическата ни вътрешност.» През втория стадий на съня нашата духовно-душевна вътрешност е движението на Венера, движението на Меркурий, Слънцето и Луната. Цялото взаимодействие на планетните движения на нашата слънчева система го носим не директно в нас, носим не самите планетни движения, но отраженията, астралните отражения от това са нашата вътрешна организация.
към текста >>
Защото ние трябва да се ориентираме дори когато не осъзнаваме това, което носим вътрешно, което за душата вместо кръвообращението по
време
на деня, е планетната циркулация, която продължава в изоставеното (в леглото) физическо тяло.
Ние трябва най-напред да преминем през разпокъсаността на душата и тогава можем да изживеем тази циркулация на планетните въздействия в нас. Както казах, на древните хора преди Мистерията на Голгота са били давани указания от техните посветени, за да могат да понесат разпокъсаността на душата и чрез тях душата да се ориентира в тези движения, които сега представляват нейния вътрешен живот. След Мистерията на Голгота се появява нещо друго на мястото на това древно учение. Появява се това, което човекът може да си усвои като чувство, като усещане, като душевен живот и душевна нагласа, когато се чувства истински свързан с това, което Мистерията на Голгота е допринесла чрез Христос за човечеството на Земята. Който се чувства свързан с Христос до степента, че в него се изпълняват думите на апостол Павел[2]: «Не аз, а Христос в мен»,[3] в тази връзка с Христос и Мистерията на Голгота е развил нещо за своето усещане, което действа в съня, така че той има силата да преодолее разпокъсаността на душата и да се ориентира в лабиринта на планетните орбити (движения), които сега представляват неговата вътрешност.
Защото ние трябва да се ориентираме дори когато не осъзнаваме това, което носим вътрешно, което за душата вместо кръвообращението по време на деня, е планетната циркулация, която продължава в изоставеното (в леглото) физическо тяло.
към текста >>
След като сме изживели циркулацията на планетните отражения, ние действително изживяваме формите на неподвижните звезди, това, което в древни
време
на са били означавали например като съзвездията, знаците на Зодиака.
След като сме преживели това, навлизаме в третия стадий на съня. В третия стадий се прибавя - нещата от първия стадий остават, само се прибавят изживяванията на следващия стадий - това, което искам да нарека изживяването на неподвижните звезди (Зодиака).
След като сме изживели циркулацията на планетните отражения, ние действително изживяваме формите на неподвижните звезди, това, което в древни времена са били означавали например като съзвездията, знаците на Зодиака.
Това, което се изживява там, е необходимо за душевната страна на човека, понеже той трябва да внесе в своя буден дневен живот ехото, следствията от това изживяване с неподвижните звезди, за да има изобщо силата по всяко време да може да овладява и оживява физическия си организъм от страна на душата.
към текста >>
Това, което се изживява там, е необходимо за душевната страна на човека, понеже той трябва да внесе в своя буден дневен живот ехото, следствията от това изживяване с неподвижните звезди, за да има изобщо силата по всяко
време
да може да овладява и оживява физическия си организъм от страна на душата.
След като сме преживели това, навлизаме в третия стадий на съня. В третия стадий се прибавя - нещата от първия стадий остават, само се прибавят изживяванията на следващия стадий - това, което искам да нарека изживяването на неподвижните звезди (Зодиака). След като сме изживели циркулацията на планетните отражения, ние действително изживяваме формите на неподвижните звезди, това, което в древни времена са били означавали например като съзвездията, знаците на Зодиака.
Това, което се изживява там, е необходимо за душевната страна на човека, понеже той трябва да внесе в своя буден дневен живот ехото, следствията от това изживяване с неподвижните звезди, за да има изобщо силата по всяко време да може да овладява и оживява физическия си организъм от страна на душата.
към текста >>
Когато човекът работи върху духовния зародиш на физическото си тяло в показания стадий, той се намира в душевно състояние и духовна нагласа, която може да се сравни с това, което съ
време
нният посветен нарича интуиция.
Не напразно древните посветени - изхождайки от един вид ясновидство, което не може повече да важи за нас, но и новата инициационна наука ни показва същото - са наричали човешкото тяло «храм на боговете». То е такъв храм, защото всеки път между смъртта и новото раждане бива изтъкавано от човешката душа заедно с божествените същества от Всемира. И тогава му се дава неговия физически образ, което още ще опишем.
Когато човекът работи върху духовния зародиш на физическото си тяло в показания стадий, той се намира в душевно състояние и духовна нагласа, която може да се сравни с това, което съвременният посветен нарича интуиция.
Човекът живее със своята душа в делата на боговете. Той е изцяло излят в космическото божествено битие. В това състояние в средата между смъртта и новото раждане той изживява това, което изживяват боговете.
към текста >>
Каквото човекът извършва там, може да се прозре в детайли и съ
време
нната инициационна наука стига твърде далеч в прозирането на това, което преживява човекът там.
Че от изживяването на божествено-духовните йерархии човекът преминава към техните образи, наистина е това, което той възприема, когато от космическите светове слиза долу в земното съществуване. Образите на съществата обаче постепенно стават съзвездия и човекът пристъпва в нещо, което той първоначално вижда отзад. Той пристъпва в това, което от страна на Земята му се представя като Космос.
Каквото човекът извършва там, може да се прозре в детайли и съвременната инициационна наука стига твърде далеч в прозирането на това, което преживява човекът там.
към текста >>
В невероятно дългото
време
между смъртта и новото раждане Земята не е нищо за нас и това, което бих казал, просветва срещу нас само като нещо външно, в дългото пребиваване в божествените светове се е превърнало за нас в нещо, в което живеем, и едва когато се приближаваме към Земята за ново земно съществуване, то се показва в своя външен облик като звезди.
Животът се опознава точно чрез подробностите в тази област. Защото някой, който е в състояние да разглежда хората само във връзка със земното съществуване, не познава живота истински. Какво представлява там за нас връзката ни със земното битие?
В невероятно дългото време между смъртта и новото раждане Земята не е нищо за нас и това, което бих казал, просветва срещу нас само като нещо външно, в дългото пребиваване в божествените светове се е превърнало за нас в нещо, в което живеем, и едва когато се приближаваме към Земята за ново земно съществуване, то се показва в своя външен облик като звезди.
към текста >>
Защото през цялото
време
между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло. За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие.
Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена.
Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената. Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята. Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира
време
, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло. За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие. Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена. Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената. Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята.
Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
Можем да кажем, че ако погледнем от Земята към някоя област, където е пълнолуние, имаме
време
то, което си избират, за да слязат на Земята съществата, които искат да бъдат жени.
Можем да кажем, че ако погледнем от Земята към някоя област, където е пълнолуние, имаме времето, което си избират, за да слязат на Земята съществата, които искат да бъдат жени.
Едва тогава се решава. А времето на новолунието си избират съществата, които искат на Земята да са мъже. Така че човекът влиза в земното си битие през портата на Луната. Но тогава силата, от която мъжът се нуждае, за да навлезе в земния живот, се излъчва във Всемира, човек отива срещу нея, когато идва от Всемира, и тя се излъчва от Луната, когато на Земята е новолуние. Силата, от която се нуждае жената, се излъчва от Луната, когато е новолуние, тогава нейната осветена страна е обърната към Земята, а неосветената и страна е насочена към Всемира и човешкото същество се нуждае от силата, която Луната може да излъчи към Всемира от неосветената си страна, когато то иска да бъде жена.
към текста >>
А
време
то на новолунието си избират съществата, които искат на Земята да са мъже.
Можем да кажем, че ако погледнем от Земята към някоя област, където е пълнолуние, имаме времето, което си избират, за да слязат на Земята съществата, които искат да бъдат жени. Едва тогава се решава.
А времето на новолунието си избират съществата, които искат на Земята да са мъже.
Така че човекът влиза в земното си битие през портата на Луната. Но тогава силата, от която мъжът се нуждае, за да навлезе в земния живот, се излъчва във Всемира, човек отива срещу нея, когато идва от Всемира, и тя се излъчва от Луната, когато на Земята е новолуние. Силата, от която се нуждае жената, се излъчва от Луната, когато е новолуние, тогава нейната осветена страна е обърната към Земята, а неосветената и страна е насочена към Всемира и човешкото същество се нуждае от силата, която Луната може да излъчи към Всемира от неосветената си страна, когато то иска да бъде жена.
към текста >>
Но тогава - слизането не става така бързо, той остава по-дълго
време
експониран - може някак си да реши, когато през новолунието слиза като мъж, въпреки това да се изложи на влиянието на идващото пълнолуние.
Нали в определен стадий човекът слиза от Космоса. От духовния Космос той се придвижва в етерния Космос. Сега говоря всъщност още за етерния Космос; имам по-малко предвид физическите звезди, също и физическото на Луната. Същественият момент, когато човекът взима решението да слезе на Земята, зависи, както описах, от лунния стадий, от лунните условия. При това слизане надолу човекът често е изложен на влиянието на пълнолунието или новолунието и е възможно да се изложи на влиянието на определено решаващо новолуние, за да стане мъж или на едно решаващо пълнолуние, за да стане жена.
Но тогава - слизането не става така бързо, той остава по-дълго време експониран - може някак си да реши, когато през новолунието слиза като мъж, въпреки това да се изложи на влиянието на идващото пълнолуние.
Така че той е решил да слезе като мъж, използвал е за това силите на новолунието, но по време на слизането използва по-нататъшната промяна на Луната, пълнолунието. Тогава той се изпълва с лунните сили така, че те не въздействат върху него в смисъла на мъж или жена, а предимно върху организацията на главата му и върху това, което е свързано отвън, от Космоса с организацията на главата, когато се появи констелацията, за която говорих. Когато човекът е решил: «Аз ще стана мъж по времето на новолунието» - и още продължи да живее в Космоса, така че не е напълно преминал през лунното влияние, а е под влиянието на следващото пълнолуние, тогава чрез въздействието на лунните сили в това състояние той получава например кафяви очи и черни коси. Така че можем да кажем, че чрез начина, по който човекът минава покрай Луната, се определя не само неговият пол, но и цвета на косите и очите. Ако човекът например е минал като жена покрай пълнолунието и се остави след това под влиянието на новолунието, може като жена да има сини очи и руси коси.
към текста >>
Така че той е решил да слезе като мъж, използвал е за това силите на новолунието, но по
време
на слизането използва по-нататъшната промяна на Луната, пълнолунието.
От духовния Космос той се придвижва в етерния Космос. Сега говоря всъщност още за етерния Космос; имам по-малко предвид физическите звезди, също и физическото на Луната. Същественият момент, когато човекът взима решението да слезе на Земята, зависи, както описах, от лунния стадий, от лунните условия. При това слизане надолу човекът често е изложен на влиянието на пълнолунието или новолунието и е възможно да се изложи на влиянието на определено решаващо новолуние, за да стане мъж или на едно решаващо пълнолуние, за да стане жена. Но тогава - слизането не става така бързо, той остава по-дълго време експониран - може някак си да реши, когато през новолунието слиза като мъж, въпреки това да се изложи на влиянието на идващото пълнолуние.
Така че той е решил да слезе като мъж, използвал е за това силите на новолунието, но по време на слизането използва по-нататъшната промяна на Луната, пълнолунието.
Тогава той се изпълва с лунните сили така, че те не въздействат върху него в смисъла на мъж или жена, а предимно върху организацията на главата му и върху това, което е свързано отвън, от Космоса с организацията на главата, когато се появи констелацията, за която говорих. Когато човекът е решил: «Аз ще стана мъж по времето на новолунието» - и още продължи да живее в Космоса, така че не е напълно преминал през лунното влияние, а е под влиянието на следващото пълнолуние, тогава чрез въздействието на лунните сили в това състояние той получава например кафяви очи и черни коси. Така че можем да кажем, че чрез начина, по който човекът минава покрай Луната, се определя не само неговият пол, но и цвета на косите и очите. Ако човекът например е минал като жена покрай пълнолунието и се остави след това под влиянието на новолунието, може като жена да има сини очи и руси коси.
към текста >>
Когато човекът е решил: «Аз ще стана мъж по
време
то на новолунието» - и още продължи да живее в Космоса, така че не е напълно преминал през лунното влияние, а е под влиянието на следващото пълнолуние, тогава чрез въздействието на лунните сили в това състояние той получава например кафяви очи и черни коси.
Същественият момент, когато човекът взима решението да слезе на Земята, зависи, както описах, от лунния стадий, от лунните условия. При това слизане надолу човекът често е изложен на влиянието на пълнолунието или новолунието и е възможно да се изложи на влиянието на определено решаващо новолуние, за да стане мъж или на едно решаващо пълнолуние, за да стане жена. Но тогава - слизането не става така бързо, той остава по-дълго време експониран - може някак си да реши, когато през новолунието слиза като мъж, въпреки това да се изложи на влиянието на идващото пълнолуние. Така че той е решил да слезе като мъж, използвал е за това силите на новолунието, но по време на слизането използва по-нататъшната промяна на Луната, пълнолунието. Тогава той се изпълва с лунните сили така, че те не въздействат върху него в смисъла на мъж или жена, а предимно върху организацията на главата му и върху това, което е свързано отвън, от Космоса с организацията на главата, когато се появи констелацията, за която говорих.
Когато човекът е решил: «Аз ще стана мъж по времето на новолунието» - и още продължи да живее в Космоса, така че не е напълно преминал през лунното влияние, а е под влиянието на следващото пълнолуние, тогава чрез въздействието на лунните сили в това състояние той получава например кафяви очи и черни коси.
Така че можем да кажем, че чрез начина, по който човекът минава покрай Луната, се определя не само неговият пол, но и цвета на косите и очите. Ако човекът например е минал като жена покрай пълнолунието и се остави след това под влиянието на новолунието, може като жена да има сини очи и руси коси.
към текста >>
Между
време
нно този духовен зародиш заедно със своите сили е слязъл на Земята като силова система.
Когато човекът вече е близо до своето слизане на Земята, за него настъпва един вид загуба на неговото същество. Както разбрахте от моето изложение, той е бил свързан с изтъкания духовен зародиш на физическото си тяло. Проникнал е този духовен зародиш с изживяванията при слизането си през постоянните звезди и планетите. В определен стадий, много близо вече до зачатието и раждането, този духовен зародиш изчезва.
Междувременно този духовен зародиш заедно със своите сили е слязъл на Земята като силова система.
Той се е изплъзнал от човека, самостоятелно се е свързал на Земята с физическата наследствена субстанция, която му се предоставя от роднините, бащата и майката. Което там се изтъкава в организма, слиза на Земята преди самият човек да слезе като духовно-душевно същество. И когато човекът чувства, че е предал на родителите това, което сам е изтъкал в Космоса, тогава, в последния стадий преди своето земно битие, той е в състояние - понеже не е нужно повече да работи върху своето физическо тяло, което в главната си част е готово и е предадено и включено в наследствения поток - да извлече от мировия етер това, от което сам се нуждае като етерен организъм. Сега той образува своя етерен организъм и заедно с този етерен организъм се свързва с това, което сам е подготвил чрез родителите. Той поема своето физическо тяло, в което е навлязла цялата сгъстена космическа тъкан на духовния зародиш и е вплетена в това, което при слизането си човекът сам е свързал с полученото, преминавайки през различните звездни области.
към текста >>
След смъртта първо преминаваме през лунната сфера, а след това през звездната сфера до
време
то, когато можем да започнем да работим заедно със съществата на висшите йерархии върху духовния зародиш на следващото физическо тяло.
След смъртта първо преминаваме през лунната сфера, а след това през звездната сфера до времето, когато можем да започнем да работим заедно със съществата на висшите йерархии върху духовния зародиш на следващото физическо тяло.
Но ако бихме занесли тази моралност до най-висшите светове, където изграждаме физическия организъм като духовен зародиш, тогава този физически организъм би станал истински изрод. Затова за известно време между смъртта и новото раждане човекът трябва да бъде измъкнат от неговите морални качества. Да, той остава моралните си качества в лунната сфера.
към текста >>
Затова за известно
време
между смъртта и новото раждане човекът трябва да бъде измъкнат от неговите морални качества.
След смъртта първо преминаваме през лунната сфера, а след това през звездната сфера до времето, когато можем да започнем да работим заедно със съществата на висшите йерархии върху духовния зародиш на следващото физическо тяло. Но ако бихме занесли тази моралност до най-висшите светове, където изграждаме физическия организъм като духовен зародиш, тогава този физически организъм би станал истински изрод.
Затова за известно време между смъртта и новото раждане човекът трябва да бъде измъкнат от неговите морални качества.
Да, той остава моралните си качества в лунната сфера.
към текста >>
Трябва да се върна на разликата между древните
време
на преди Мистерията на Голгота и
време
ната, следващи Мистерията на Голгота и до днес.
Трябва да се върна на разликата между древните времена преди Мистерията на Голгота и времената, следващи Мистерията на Голгота и до днес.
Древните посветени са обяснявали на своите ученици и чрез тези ученици на цялото човечество на тогавашната цивилизация, че за да могат да прекрачат прехода от онзи свят, който в моята «Теософия» нарекох душевния свят и който всъщност още изцяло се прекарва в лунната сфера, за да преминат в света, който нарекох духовния свят, човекът трябва да си усвои онези чувства тук, на Земята, чрез които се насочва от духовното Слънчево същество, след като е оставил в лунната сфера целия си товар от следствията на моралните си постъпки.
към текста >>
Поради това човекът е имал силата - която не би могъл да има чрез самия себе си - да включи в себе си този морален багаж известно
време
преди раждането, за да се изпълни съдбата на душата на Земята, а не да навлезе в тялото, защото тогава човекът би се родил като изрод и би бил телесно болен.
Всичко, което ни разказва историята за трите първи християнски столетия и дори за четвъртото столетие, всъщност е фалшификация. Защото през тези столетия християнството е било нещо съвсем различно. Било е различно, защото в него е господствало схващането, произлизащо още от разбирането на древната инициационна наука. От инициационната мъдрост се е знаело, че висшето Слънчево същество е извеждало човека от лунната сфера в живота след смъртта, след като той е изоставил моралния си багаж и отново го е въвеждало в нея при завръщането му.
Поради това човекът е имал силата - която не би могъл да има чрез самия себе си - да включи в себе си този морален багаж известно време преди раждането, за да се изпълни съдбата на душата на Земята, а не да навлезе в тялото, защото тогава човекът би се родил като изрод и би бил телесно болен.
Необходимо е това да бъде отново взето в лунната сфера, за да не навлезе в тялото.
към текста >>
Посветените, живели по
време
то на Мистерията на Голгота и още три до четири столетия след нея, са казвали на своите ученици: «Висшето Слънчево същество преди е било само горе в духовните светове.» Но с напредъка на човечеството азовото съзнание на Земята е станало така светло, че още по-силно се затъмнява в духовния свят.
Посветените, живели по времето на Мистерията на Голгота и още три до четири столетия след нея, са казвали на своите ученици: «Висшето Слънчево същество преди е било само горе в духовните светове.» Но с напредъка на човечеството азовото съзнание на Земята е станало така светло, че още по-силно се затъмнява в духовния свят.
Колкото нашето азово съзнание е по-светло чрез физическото тяло тук, на Земята, толкова е по-тъмно горе. Човекът не е можел повече да се доближи до Слънчевото същество, чрез своите собствени сили след смъртта той не би могъл да извърши прехода от лунната сфера във висшите сфери, ако Христос не би слязъл долу и не би минал през Мистерията на Голгота. Съществото, което по-рано човекът е срещал след смъртта си в духовния свят, е слязло долу, след
към текста >>
Постарах се да ви покажа някои неща от това, как съ
време
нната инициационна наука може да вижда в световете, които можем да наречем скритите страни на човешкото битие, как всъщност всичко, което е в човека, може да бъде обяснено, когато се прозрат тези скрити страни.
Постарах се да ви покажа някои неща от това, как съвременната инициационна наука може да вижда в световете, които можем да наречем скритите страни на човешкото битие, как всъщност всичко, което е в човека, може да бъде обяснено, когато се прозрат тези скрити страни.
Същевременно се опитах във връзка с това да ви покажа какво представлява Христовият импулс за сегашните хора, защото ние трябва постоянно да се обръщаме към него. Човекът не може да бъде пълноценно човешко същество във времето след Мистерията на Голгота, ако не намери пътя към този Христов импулс. И затова е необходимо антропософската наука за духа постоянно да осветлява именно Христовия импулс по правилен начин. Защото с начина, по който той е бил осветляван от едно помрачено съзнание в миналото, на голяма част от човечеството - помислете за ориенталците, за обитателите в други области на Земята - би била отнета възможността то да приеме християнството. Когато това християнство се задълбочи антропософски духовнонаучно - ако само правилно се разбере естеството на науката за духа, както се има предвид тук, то действително ще бъде схванато с копнеж именно от ориенталците, които имат една древна духовност, макар и намираща се в упадък.
към текста >>
Съще
време
нно се опитах във връзка с това да ви покажа какво представлява Христовият импулс за сегашните хора, защото ние трябва постоянно да се обръщаме към него.
Постарах се да ви покажа някои неща от това, как съвременната инициационна наука може да вижда в световете, които можем да наречем скритите страни на човешкото битие, как всъщност всичко, което е в човека, може да бъде обяснено, когато се прозрат тези скрити страни.
Същевременно се опитах във връзка с това да ви покажа какво представлява Христовият импулс за сегашните хора, защото ние трябва постоянно да се обръщаме към него.
Човекът не може да бъде пълноценно човешко същество във времето след Мистерията на Голгота, ако не намери пътя към този Христов импулс. И затова е необходимо антропософската наука за духа постоянно да осветлява именно Христовия импулс по правилен начин. Защото с начина, по който той е бил осветляван от едно помрачено съзнание в миналото, на голяма част от човечеството - помислете за ориенталците, за обитателите в други области на Земята - би била отнета възможността то да приеме християнството. Когато това християнство се задълбочи антропософски духовнонаучно - ако само правилно се разбере естеството на науката за духа, както се има предвид тук, то действително ще бъде схванато с копнеж именно от ориенталците, които имат една древна духовност, макар и намираща се в упадък.
към текста >>
Човекът не може да бъде пълноценно човешко същество във
време
то след Мистерията на Голгота, ако не намери пътя към този Христов импулс.
Постарах се да ви покажа някои неща от това, как съвременната инициационна наука може да вижда в световете, които можем да наречем скритите страни на човешкото битие, как всъщност всичко, което е в човека, може да бъде обяснено, когато се прозрат тези скрити страни. Същевременно се опитах във връзка с това да ви покажа какво представлява Христовият импулс за сегашните хора, защото ние трябва постоянно да се обръщаме към него.
Човекът не може да бъде пълноценно човешко същество във времето след Мистерията на Голгота, ако не намери пътя към този Христов импулс.
И затова е необходимо антропософската наука за духа постоянно да осветлява именно Христовия импулс по правилен начин. Защото с начина, по който той е бил осветляван от едно помрачено съзнание в миналото, на голяма част от човечеството - помислете за ориенталците, за обитателите в други области на Земята - би била отнета възможността то да приеме християнството. Когато това християнство се задълбочи антропософски духовнонаучно - ако само правилно се разбере естеството на науката за духа, както се има предвид тук, то действително ще бъде схванато с копнеж именно от ориенталците, които имат една древна духовност, макар и намираща се в упадък.
към текста >>
Дори тези състояния на съзнанието да не са налице по
време
на земния живот, техните въздействия са тук.
Само по този път може да настъпи онзи мир на Земята, който трябва да дойде от душата и духа на хората и който - това чувства всеки непредубеден човек днес - е така необходим за Земята. Ние ще трябва още повече да се убедим колко непълноценно е днес всяко мислене относно външните институции и колко е необходимо непосредствено да се обърнем към душите. Към душите обаче не можем да се обърнем, ако не знаем какво да кажем на тези души за същинското отечество на душата, за това, което човекът изживява отвъд физическото битие в онези състояния на съзнанието, за които говорих днес.
Дори тези състояния на съзнанието да не са налице по време на земния живот, техните въздействия са тук.
О, този, който прозира живота, вижда във всяко човешко лице отражение на космическата съдба, която човекът прекарва между смъртта и новото раждане!
към текста >>
Така през новото
време
трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души.
Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света. То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи. Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо.
Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души.
Те ще имат душевна храносмилателна сила, когато им се говори за науката за духовността, те ще приемат тази духовност, ще я смелят, ще я включат в своята дейност. В целия цивилизован свят днес се нуждаем от външна човешка дейност, одухотворена в истинския правилен смисъл.
към текста >>
50.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Наистина е така, че човекът, който познава човешкия живот само от дневната му страна, познава само половината на този човешки живот, защото най-важното се случва по
време
на съня.
Наистина е така, че човекът, който познава човешкия живот само от дневната му страна, познава само половината на този човешки живот, защото най-важното се случва по време на съня.
Пред вас положително не е необходимо да обяснявам как познанията, за които днес искам да говоря, са спечелени чрез това екзактно ясновидство, което съм описвал вече тук, в Лондон.[2] Предполагам, че ще приемете това, което ще кажа, като изхождащо от това екзактно ясновидско духовно-научно познание.
към текста >>
По
време
на съня той е чисто духовно същество.
Когато човекът премине от дневното съзнание в съзнанието на съня, което за хората на настоящето е несъзнателно състояние, той не е в своето физическо тяло, не е и в своето етерно тяло.
По време на съня той е чисто духовно същество.
И каквото той изживява като духовно-душевно същество между заспиването и събуждането, последния път ви го описах от една страна. Днес искам да го разгледам от друга страна.
към текста >>
Когато през деня сме в нашето съзнание, ако не сме оплетени в материалистическите представи на съ
време
нното човечество, имаме една морална и една религиозна основа на нашия живот.
Днес искам първо да ви опиша от една друга страна как протича изживяването между заспиването и събуждането.
Когато през деня сме в нашето съзнание, ако не сме оплетени в материалистическите представи на съвременното човечество, имаме една морална и една религиозна основа на нашия живот.
Освен това човекът трябва да чувства, че притежава едно природно познание, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в един духовен свят. Последното можем да го наречем религиозно съзнание. Това морално и религиозно съзнание човекът го има по време на будното си състояние. Но религиозното съзнание човекът го има само поради това, че се намира в своето физическо тяло. В това физическо тяло човекът не е сам, а заедно с него са духовете на висшия миров порядък и той живее в своето физическо тяло заедно с духовете на тези висши мирови отношения.
към текста >>
Това морално и религиозно съзнание човекът го има по
време
на будното си състояние.
Днес искам първо да ви опиша от една друга страна как протича изживяването между заспиването и събуждането. Когато през деня сме в нашето съзнание, ако не сме оплетени в материалистическите представи на съвременното човечество, имаме една морална и една религиозна основа на нашия живот. Освен това човекът трябва да чувства, че притежава едно природно познание, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в един духовен свят. Последното можем да го наречем религиозно съзнание.
Това морално и религиозно съзнание човекът го има по време на будното си състояние.
Но религиозното съзнание човекът го има само поради това, че се намира в своето физическо тяло. В това физическо тяло човекът не е сам, а заедно с него са духовете на висшия миров порядък и той живее в своето физическо тяло заедно с духовете на тези висши мирови отношения. В етерното си тяло той живее заедно с това, което тези духове на висшите мирови отношения имат предвид с моралността.
към текста >>
И когато при заспиването излезем от нашето физическо и етерно тяло, тогава като духовно-душевно човешко същество нямаме нищо друго освен това, което по
време
на земния живот сме си спечелили чрез съзерцанието на природата.
И когато при заспиването излезем от нашето физическо и етерно тяло, тогава като духовно-душевно човешко същество нямаме нищо друго освен това, което по време на земния живот сме си спечелили чрез съзерцанието на природата.
В леглото си ние изоставяме освен физическото и етерното тяло - колкото и парадоксално да звучи - също религиозното чувство и моралните чувства и между заспиването и събуждането живеем като неморално същество. Но в това време ние живеем в един свят, който иначе е огряван от слънчевата светлина. И поради това, че моралният миров порядък е извън етера, поради това ариманичната същност има достъп до този етер, в който навлизаме със заспиването. Тази ариманична същност говори на човека по време на съня. И каквото тази ариманична същност говори, всъщност е фатално нещо, защото тази ариманична същност с право се нарича дух на лъжата, заради това, че така представя нещата на спящия човек, като че ли доброто е зло, а злото е добро.
към текста >>
Но в това
време
ние живеем в един свят, който иначе е огряван от слънчевата светлина.
И когато при заспиването излезем от нашето физическо и етерно тяло, тогава като духовно-душевно човешко същество нямаме нищо друго освен това, което по време на земния живот сме си спечелили чрез съзерцанието на природата. В леглото си ние изоставяме освен физическото и етерното тяло - колкото и парадоксално да звучи - също религиозното чувство и моралните чувства и между заспиването и събуждането живеем като неморално същество.
Но в това време ние живеем в един свят, който иначе е огряван от слънчевата светлина.
И поради това, че моралният миров порядък е извън етера, поради това ариманичната същност има достъп до този етер, в който навлизаме със заспиването. Тази ариманична същност говори на човека по време на съня. И каквото тази ариманична същност говори, всъщност е фатално нещо, защото тази ариманична същност с право се нарича дух на лъжата, заради това, че така представя нещата на спящия човек, като че ли доброто е зло, а злото е добро. Неотдавна във вестника имаше една бележка за нещо, което днес вече е изследвано от природната наука, въпросът защо престъпниците имат така добър сън, докато точно моралните хора с добра съвест често не могат да спят. Това се обяснява с казваното от мен сега.
към текста >>
Тази ариманична същност говори на човека по
време
на съня.
И когато при заспиването излезем от нашето физическо и етерно тяло, тогава като духовно-душевно човешко същество нямаме нищо друго освен това, което по време на земния живот сме си спечелили чрез съзерцанието на природата. В леглото си ние изоставяме освен физическото и етерното тяло - колкото и парадоксално да звучи - също религиозното чувство и моралните чувства и между заспиването и събуждането живеем като неморално същество. Но в това време ние живеем в един свят, който иначе е огряван от слънчевата светлина. И поради това, че моралният миров порядък е извън етера, поради това ариманичната същност има достъп до този етер, в който навлизаме със заспиването.
Тази ариманична същност говори на човека по време на съня.
И каквото тази ариманична същност говори, всъщност е фатално нещо, защото тази ариманична същност с право се нарича дух на лъжата, заради това, че така представя нещата на спящия човек, като че ли доброто е зло, а злото е добро. Неотдавна във вестника имаше една бележка за нещо, което днес вече е изследвано от природната наука, въпросът защо престъпниците имат така добър сън, докато точно моралните хора с добра съвест често не могат да спят. Това се обяснява с казваното от мен сега. Този, който развива силна съвест, който е задълбочен човек, чувстващ морално, при него моралните чувства навлизат така дълбоко в душата, че той ги взима в съня и тогава спи лошо, ако вярва, че е направил много зло. Който обаче е лош човек, който няма силно развита морална съвест, той не взима угризенията на съвестта оттатък в съня.
към текста >>
В действителност изкушението за злото по
време
на съня е невероятно голямо и човекът лесно си донася от съня демонични изкушаващи сили.
Хората казват: «Не е справедливо престъпниците да спят добре, а добрите хора зле! » Това, както казах, е природонаучно откритие. Но е така поради причините, които изложих.
В действителност изкушението за злото по време на съня е невероятно голямо и човекът лесно си донася от съня демонични изкушаващи сили.
Когато отново се завърне в своето физическо и етерно тяло, тогава при този, който не е много добър човек, се появяват угризенията на съвестта. Така е, че по време на съня са дадени много възможности за човека да попадне като земен човек под влиянието на изкусителя Ариман.
към текста >>
Така е, че по
време
на съня са дадени много възможности за човека да попадне като земен човек под влиянието на изкусителя Ариман.
Хората казват: «Не е справедливо престъпниците да спят добре, а добрите хора зле! » Това, както казах, е природонаучно откритие. Но е така поради причините, които изложих. В действителност изкушението за злото по време на съня е невероятно голямо и човекът лесно си донася от съня демонични изкушаващи сили. Когато отново се завърне в своето физическо и етерно тяло, тогава при този, който не е много добър човек, се появяват угризенията на съвестта.
Така е, че по време на съня са дадени много възможности за човека да попадне като земен човек под влиянието на изкусителя Ариман.
към текста >>
Това е станало така силно, както е днес, едва с течение на
време
то.
Това е станало така силно, както е днес, едва с течение на времето.
Едва в нашата епоха по време на съня хората са предоставени във висока степен на демоничните сили, които им представят злото за добро, докато те спят. В по-старите времена от човешкото развитие не е било така. Тогава човекът е нямал толкова силно азово съзнание, както сега. През деня той е имал по-слабо азово съзнание, което е предизвиквало през нощта да не е податлив на злото, както става сега. Сега действително се намираме в решителна епоха от човешкото развитие, намираме се в криза.
към текста >>
Едва в нашата епоха по
време
на съня хората са предоставени във висока степен на демоничните сили, които им представят злото за добро, докато те спят.
Това е станало така силно, както е днес, едва с течение на времето.
Едва в нашата епоха по време на съня хората са предоставени във висока степен на демоничните сили, които им представят злото за добро, докато те спят.
В по-старите времена от човешкото развитие не е било така. Тогава човекът е нямал толкова силно азово съзнание, както сега. През деня той е имал по-слабо азово съзнание, което е предизвиквало през нощта да не е податлив на злото, както става сега. Сега действително се намираме в решителна епоха от човешкото развитие, намираме се в криза. Хората трябва да се въоръжат срещу силите на злото, които се доближават до тях.
към текста >>
В по-старите
време
на от човешкото развитие не е било така.
Това е станало така силно, както е днес, едва с течение на времето. Едва в нашата епоха по време на съня хората са предоставени във висока степен на демоничните сили, които им представят злото за добро, докато те спят.
В по-старите времена от човешкото развитие не е било така.
Тогава човекът е нямал толкова силно азово съзнание, както сега. През деня той е имал по-слабо азово съзнание, което е предизвиквало през нощта да не е податлив на злото, както става сега. Сега действително се намираме в решителна епоха от човешкото развитие, намираме се в криза. Хората трябва да се въоръжат срещу силите на злото, които се доближават до тях. Древните хора са били опазвани от това, защото по време на съня са навлизали повече в груповата душа.
към текста >>
Древните хора са били опазвани от това, защото по
време
на съня са навлизали повече в груповата душа.
В по-старите времена от човешкото развитие не е било така. Тогава човекът е нямал толкова силно азово съзнание, както сега. През деня той е имал по-слабо азово съзнание, което е предизвиквало през нощта да не е податлив на злото, както става сега. Сега действително се намираме в решителна епоха от човешкото развитие, намираме се в криза. Хората трябва да се въоръжат срещу силите на злото, които се доближават до тях.
Древните хора са били опазвани от това, защото по време на съня са навлизали повече в груповата душа.
По време на съня човекът е живял повече в груповата душа. Този живот в груповата душа е нещо, което ние развиваме до определена степен още когато сме будни. Ние се чувстваме като народ, често дори като род, ако се смятаме за аристократи, като членове на една фамилия. Но днес сънят изцяло отнема на човека това групово душевно чувство. В съня си днешният човек не може да е аристократ.
към текста >>
По
време
на съня човекът е живял повече в груповата душа.
Тогава човекът е нямал толкова силно азово съзнание, както сега. През деня той е имал по-слабо азово съзнание, което е предизвиквало през нощта да не е податлив на злото, както става сега. Сега действително се намираме в решителна епоха от човешкото развитие, намираме се в криза. Хората трябва да се въоръжат срещу силите на злото, които се доближават до тях. Древните хора са били опазвани от това, защото по време на съня са навлизали повече в груповата душа.
По време на съня човекът е живял повече в груповата душа.
Този живот в груповата душа е нещо, което ние развиваме до определена степен още когато сме будни. Ние се чувстваме като народ, често дори като род, ако се смятаме за аристократи, като членове на една фамилия. Но днес сънят изцяло отнема на човека това групово душевно чувство. В съня си днешният човек не може да е аристократ. Да, сънят възпитава много повече, отколкото смятате, но, от една страна, към злото, от друга страна, обаче към демокрацията.
към текста >>
Древните хора са преминавали в груповата душа по
време
на сън.
Ние се чувстваме като народ, често дори като род, ако се смятаме за аристократи, като членове на една фамилия. Но днес сънят изцяло отнема на човека това групово душевно чувство. В съня си днешният човек не може да е аристократ. Да, сънят възпитава много повече, отколкото смятате, но, от една страна, към злото, от друга страна, обаче към демокрацията. Сънят наистина е велик учител.
Древните хора са преминавали в груповата душа по време на сън.
Когато при събуждане са се завръщали във физическото и етерното си тяло, те си донасяли силно съзнание за взаимната си принадлежност в тяхната група. Едната страна на човека е това, което представлява той по време на сън.
към текста >>
Едната страна на човека е това, което представлява той по
време
на сън.
В съня си днешният човек не може да е аристократ. Да, сънят възпитава много повече, отколкото смятате, но, от една страна, към злото, от друга страна, обаче към демокрацията. Сънят наистина е велик учител. Древните хора са преминавали в груповата душа по време на сън. Когато при събуждане са се завръщали във физическото и етерното си тяло, те си донасяли силно съзнание за взаимната си принадлежност в тяхната група.
Едната страна на човека е това, което представлява той по време на сън.
към текста >>
Но в настоящото
време
човекът има в себе си същото, което има в съня, което е изложено така силно на влиянието на злото.
Но в настоящото време човекът има в себе си същото, което има в съня, което е изложено така силно на влиянието на злото.
Само през деня трябва да го потопи, да го остави да се влее в моралността и в религиозното съзнание. Религиозността му се дава от силите, живеещи с физическото тяло, а моралността от силите, живеещи с етерното тяло.
към текста >>
Както древният човек е живял в груповото съзнание по
време
на съня, когато е влизал при събуждането си в своето физическо и етерно тяло, той е живеел повече в себе си.
Това се е променило в развитието на човечеството с Мистерията на Голгота.
Както древният човек е живял в груповото съзнание по време на съня, когато е влизал при събуждането си в своето физическо и етерно тяло, той е живеел повече в себе си.
Но има разлика между древния и съвременния човек. Когато древният човек се е събуждал и е навлизал във физическото и етерното си тяло, преди напълно да се събуди, е имал ясното съзнание за своя живот, преди да е слязъл на Земята, и същото е било преди заспиването. Така че този древен човек, докато, от една страна, е развивал силно групово съзнание, е имал и силно съзнание за своята принадлежност към живота извън Земята. Той е знаел как е слязъл от духовния свят, как е преминал през звездния свят и си е избрал едно физическо тяло тук, на Земята. По-късно това съзнание силно се е помрачило.
към текста >>
Но има разлика между древния и съ
време
нния човек.
Това се е променило в развитието на човечеството с Мистерията на Голгота. Както древният човек е живял в груповото съзнание по време на съня, когато е влизал при събуждането си в своето физическо и етерно тяло, той е живеел повече в себе си.
Но има разлика между древния и съвременния човек.
Когато древният човек се е събуждал и е навлизал във физическото и етерното си тяло, преди напълно да се събуди, е имал ясното съзнание за своя живот, преди да е слязъл на Земята, и същото е било преди заспиването. Така че този древен човек, докато, от една страна, е развивал силно групово съзнание, е имал и силно съзнание за своята принадлежност към живота извън Земята. Той е знаел как е слязъл от духовния свят, как е преминал през звездния свят и си е избрал едно физическо тяло тук, на Земята. По-късно това съзнание силно се е помрачило. Затова пък хората са станали умни, както днес наричаме това.
към текста >>
Човекът от предишните
време
на е знаел, че е свързан със звездния свят, и зад него с духовния свят, и е слязъл от тези светове в земното битие.
Поради това обаче за човека е изгубено съзнанието за връзката му с духовния и звездния свят.
Човекът от предишните времена е знаел, че е свързан със звездния свят, и зад него с духовния свят, и е слязъл от тези светове в земното битие.
Съвременният човек казва: «За живота аз се нуждая от месо, зеленчуци и яйца.» Това са продукти от физическия свят, с който ние имаме общо от раждането до смъртта. Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение. Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн. Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло? », така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите.
към текста >>
Съ
време
нният човек казва: «За живота аз се нуждая от месо, зеленчуци и яйца.» Това са продукти от физическия свят, с който ние имаме общо от раждането до смъртта.
Поради това обаче за човека е изгубено съзнанието за връзката му с духовния и звездния свят. Човекът от предишните времена е знаел, че е свързан със звездния свят, и зад него с духовния свят, и е слязъл от тези светове в земното битие.
Съвременният човек казва: «За живота аз се нуждая от месо, зеленчуци и яйца.» Това са продукти от физическия свят, с който ние имаме общо от раждането до смъртта.
Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение. Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн. Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло? », така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите. Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета.
към текста >>
Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съ
време
нният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло?
Поради това обаче за човека е изгубено съзнанието за връзката му с духовния и звездния свят. Човекът от предишните времена е знаел, че е свързан със звездния свят, и зад него с духовния свят, и е слязъл от тези светове в земното битие. Съвременният човек казва: «За живота аз се нуждая от месо, зеленчуци и яйца.» Това са продукти от физическия свят, с който ние имаме общо от раждането до смъртта. Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение. Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн.
Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло?
», така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите. Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета. В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния лекар. Но съвременният лекар дава указания за тялото. Това е съвсем разбираемо и не бива да се оспорва.
към текста >>
Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във
време
то между смъртта и новото раждане.» В древни
време
на човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета.
Съвременният човек казва: «За живота аз се нуждая от месо, зеленчуци и яйца.» Това са продукти от физическия свят, с който ние имаме общо от раждането до смъртта. Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение. Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн. Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло? », така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите.
Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета.
В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния лекар. Но съвременният лекар дава указания за тялото. Това е съвсем разбираемо и не бива да се оспорва. Древните водачи в мистериите, които са били и лекари в това отношение, са давали указания как, когато се страда от нещо, трябва да се промени отношението на човека например към Венера или Сатурн, като на хората са били давани душевни указания. Например един такъв древен лекар в мистериите констатира, че човекът, потърсил помощ при него, има твърде силно привличане към физическото си тяло; то не му е само обвивка, облекло, а той много силно живее с него.
към текста >>
В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съ
време
нния лекар.
Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение. Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн. Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло? », така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите. Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета.
В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния лекар.
Но съвременният лекар дава указания за тялото. Това е съвсем разбираемо и не бива да се оспорва. Древните водачи в мистериите, които са били и лекари в това отношение, са давали указания как, когато се страда от нещо, трябва да се промени отношението на човека например към Венера или Сатурн, като на хората са били давани душевни указания. Например един такъв древен лекар в мистериите констатира, че човекът, потърсил помощ при него, има твърде силно привличане към физическото си тяло; то не му е само обвивка, облекло, а той много силно живее с него. Приблизително, както ако някой човек днес винаги спи в своето облекло, така е изглеждал за лекаря някой човек, който е имал някакъв недостатък и поради това е бил силно свързан с физическото си тяло.
към текста >>
Но съ
време
нният лекар дава указания за тялото.
Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн. Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло? », така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите. Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета. В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния лекар.
Но съвременният лекар дава указания за тялото.
Това е съвсем разбираемо и не бива да се оспорва. Древните водачи в мистериите, които са били и лекари в това отношение, са давали указания как, когато се страда от нещо, трябва да се промени отношението на човека например към Венера или Сатурн, като на хората са били давани душевни указания. Например един такъв древен лекар в мистериите констатира, че човекът, потърсил помощ при него, има твърде силно привличане към физическото си тяло; то не му е само обвивка, облекло, а той много силно живее с него. Приблизително, както ако някой човек днес винаги спи в своето облекло, така е изглеждал за лекаря някой човек, който е имал някакъв недостатък и поради това е бил силно свързан с физическото си тяло. Лекарят му е казвал: «Опитай, когато вечер има пълнолуние, да отправиш поглед към Луната и същевременно да кажеш тази или онази мантра.»
към текста >>
Лекарят му е казвал: «Опитай, когато вечер има пълнолуние, да отправиш поглед към Луната и съще
време
нно да кажеш тази или онази мантра.»
Но съвременният лекар дава указания за тялото. Това е съвсем разбираемо и не бива да се оспорва. Древните водачи в мистериите, които са били и лекари в това отношение, са давали указания как, когато се страда от нещо, трябва да се промени отношението на човека например към Венера или Сатурн, като на хората са били давани душевни указания. Например един такъв древен лекар в мистериите констатира, че човекът, потърсил помощ при него, има твърде силно привличане към физическото си тяло; то не му е само обвивка, облекло, а той много силно живее с него. Приблизително, както ако някой човек днес винаги спи в своето облекло, така е изглеждал за лекаря някой човек, който е имал някакъв недостатък и поради това е бил силно свързан с физическото си тяло.
Лекарят му е казвал: «Опитай, когато вечер има пълнолуние, да отправиш поглед към Луната и същевременно да кажеш тази или онази мантра.»
към текста >>
Така е било в древни
време
на.
И този древен лекар от мистериите е знаел, че това силно свързване с физическото тяло, това пълно оставане в него, е причината човекът да се е придържал много по-силно към Сатурн, вместо да слиза от духовния свят през звездния свят в земното битие. От тази прекалена симпатия към сатурновия живот човекът е получил този недостатък. Луната и Сатурн са противоположно действащи едно на друго небесни тела. Така чрез лунните сили древният лекар е лекувал уврежданията от сатурновите сили. Той е предписвал една духовна диета.
Така е било в древни времена.
към текста >>
Но в древните
време
на е била необходима духовна диета.
Ние имаме физическа диета, която е напълно подходяща за нас.
Но в древните времена е била необходима духовна диета.
Тази духовна диета трябва да се научим да я прибавяме към нашата физическа диета. Задачата на настоящето е ние, хората, отново да си изработим чувство за духовна диета, прибавена към физическата. Тогава по отношение на сегашното време ще можем да решим своите задачи в земния си живот. Това е, което исках да ви кажа в първата част.
към текста >>
Тогава по отношение на сегашното
време
ще можем да решим своите задачи в земния си живот.
Ние имаме физическа диета, която е напълно подходяща за нас. Но в древните времена е била необходима духовна диета. Тази духовна диета трябва да се научим да я прибавяме към нашата физическа диета. Задачата на настоящето е ние, хората, отново да си изработим чувство за духовна диета, прибавена към физическата.
Тогава по отношение на сегашното време ще можем да решим своите задачи в земния си живот.
Това е, което исках да ви кажа в първата част.
към текста >>
Но със съзерцанието чрез инспирираното съзнание на
време
то, което сме прекарали преди да слезем като хора на Земята, чрез това ясновиждане става ясно как известно
време
ние живеем в един чисто духовен свят, в който не съществуват минералното, растителното и животинското царство, също и звездите, които съзираме в околността на Земята, а около нас са съществата на висшите йерархии.
Но със съзерцанието чрез инспирираното съзнание на времето, което сме прекарали преди да слезем като хора на Земята, чрез това ясновиждане става ясно как известно време ние живеем в един чисто духовен свят, в който не съществуват минералното, растителното и животинското царство, също и звездите, които съзираме в околността на Земята, а около нас са съществата на висшите йерархии.
Известно време между смъртта и новото раждане ние живеем между духовните същества. Едва след това проникваме през звездното небе надолу към Земята и минаваме с по-голяма или с по-малка симпатия през една или друга звездна сфера. И там е така, че ние наистина подготвяме нашето земно битие. Според това как се отнасяме към звездните сфери, през които преминаваме, се определя и нашето земно битие. Искам да ви го илюстрирам с един пример.
към текста >>
Известно
време
между смъртта и новото раждане ние живеем между духовните същества.
Но със съзерцанието чрез инспирираното съзнание на времето, което сме прекарали преди да слезем като хора на Земята, чрез това ясновиждане става ясно как известно време ние живеем в един чисто духовен свят, в който не съществуват минералното, растителното и животинското царство, също и звездите, които съзираме в околността на Земята, а около нас са съществата на висшите йерархии.
Известно време между смъртта и новото раждане ние живеем между духовните същества.
Едва след това проникваме през звездното небе надолу към Земята и минаваме с по-голяма или с по-малка симпатия през една или друга звездна сфера. И там е така, че ние наистина подготвяме нашето земно битие. Според това как се отнасяме към звездните сфери, през които преминаваме, се определя и нашето земно битие. Искам да ви го илюстрирам с един пример.
към текста >>
Човекът, който слиза на Земята като душа, може да слезе по
време
, когато Венера е от съвсем друга страна на Земята, и той съвсем не е нужно да минава през сферата на Венера.
Човекът, който слиза на Земята като душа, може да слезе по време, когато Венера е от съвсем друга страна на Земята, и той съвсем не е нужно да минава през сферата на Венера.
Тогава човекът няма да има особено отношение към семейството си. Или пък той ще избере пътя през сферата на Венера, който ще го доведе до определено семейство. Възможността за душата да се подготви за определено семейство е, когато човекът, така да се каже, избере лъча, който от Венера води до това семейство. Тогава той се приближава към Земята от другата страна, от тъмната страна на Венера и по този начин стига до едно определено семейство. Той минава и през меркуриевата сфера, и стига до определен народ.
към текста >>
Помислете си как, ако сте изгубили близък човек, след известно
време
мъката отслабва.
Но споменът, както знаете, е винаги по-слаб и блед от изживяването.
Помислете си как, ако сте изгубили близък човек, след известно време мъката отслабва.
Така отслабва в съня това живо присъствие в духовния и звездния свят. И затова именно в съня човекът е изложен на всичко, за което ви разказах в началото на днешните разисквания. В съня ние имаме само слабо отражение, в известен смисъл, един космически спомен за духовните и звездните изживявания, които сме имали между смъртта и последното раждане.
към текста >>
в Лондон относно «Изживяванията на човека по
време
на съня и животът между смъртта и новото раждане» в «Тайната на Троицата», Събр.
[1] В лекцията от 30 август 1922 г.
в Лондон относно «Изживяванията на човека по време на съня и животът между смъртта и новото раждане» в «Тайната на Троицата», Събр.
съч. 214.
към текста >>
51.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ще разберете, че всичко, което се случва между духовните същества в надсетивния свят и което такива духовни същества имат да вършат заедно, се различава от това, за което се грижат хората по
време
на земното си съществуване, и че оттам всъщност е трудно да се разказва за съществата и дейностите на над сетивните интелигенции, на надсетивните същества с човешкия език, който е създаден за човешките условия.
Ще споделя с вас някои неща относно духовните власти и същества, които надсетивно живеят в обкръжението на човека и участват в неговото земно битие.
Ще разберете, че всичко, което се случва между духовните същества в надсетивния свят и което такива духовни същества имат да вършат заедно, се различава от това, за което се грижат хората по време на земното си съществуване, и че оттам всъщност е трудно да се разказва за съществата и дейностите на над сетивните интелигенции, на надсетивните същества с човешкия език, който е създаден за човешките условия.
Но тъй като в нашето време то трябва да се случи, ще трябва да се разказва образно. И тук ще разберете, че някои изрази са така оформени, като че ли биха произхождали от човешките условия. Те посочват наистина правилното, но, разбира се, по картинен, образен начин, понеже са взети от човешките отношения.
към текста >>
Но тъй като в нашето
време
то трябва да се случи, ще трябва да се разказва образно.
Ще споделя с вас някои неща относно духовните власти и същества, които надсетивно живеят в обкръжението на човека и участват в неговото земно битие. Ще разберете, че всичко, което се случва между духовните същества в надсетивния свят и което такива духовни същества имат да вършат заедно, се различава от това, за което се грижат хората по време на земното си съществуване, и че оттам всъщност е трудно да се разказва за съществата и дейностите на над сетивните интелигенции, на надсетивните същества с човешкия език, който е създаден за човешките условия.
Но тъй като в нашето време то трябва да се случи, ще трябва да се разказва образно.
И тук ще разберете, че някои изрази са така оформени, като че ли биха произхождали от човешките условия. Те посочват наистина правилното, но, разбира се, по картинен, образен начин, понеже са взети от човешките отношения.
към текста >>
В обкръжаващия ни свят случайно е всичко, което се проявява във
време
то, в нередовностите на атмосферата по
време
на годината.
В обкръжаващия ни свят случайно е всичко, което се проявява във времето, в нередовностите на атмосферата по време на годината.
Ако разгледате детайлите, да речем на лондонската мъгла, общо взето ще можете да видите известни правила, но не в детайлите. В детайлите при неща като вятър и промяна на времето се казва, че те подлежат на случайността. И дори да прочетете във вестника какво ще бъде времето през следващите дни, не можете да разчитате на него със същата сигурност, както че Слънцето ще изгрее следващата сутрин. Природните закони са нещо съвсем различно от това, което се проявява във вятъра и времето и което в известно отношение първоначално се означава от човека като случайност в природните явления. Човекът може да си изгради известна способност за прогнозата на времето.
към текста >>
В детайлите при неща като вятър и промяна на
време
то се казва, че те подлежат на случайността.
В обкръжаващия ни свят случайно е всичко, което се проявява във времето, в нередовностите на атмосферата по време на годината. Ако разгледате детайлите, да речем на лондонската мъгла, общо взето ще можете да видите известни правила, но не в детайлите.
В детайлите при неща като вятър и промяна на времето се казва, че те подлежат на случайността.
И дори да прочетете във вестника какво ще бъде времето през следващите дни, не можете да разчитате на него със същата сигурност, както че Слънцето ще изгрее следващата сутрин. Природните закони са нещо съвсем различно от това, което се проявява във вятъра и времето и което в известно отношение първоначално се означава от човека като случайност в природните явления. Човекът може да си изгради известна способност за прогнозата на времето. Тя обаче не може да се сведе до природни закони, тя е нещо инспирирано или интуитивно.
към текста >>
И дори да прочетете във вестника какво ще бъде
време
то през следващите дни, не можете да разчитате на него със същата сигурност, както че Слънцето ще изгрее следващата сутрин.
В обкръжаващия ни свят случайно е всичко, което се проявява във времето, в нередовностите на атмосферата по време на годината. Ако разгледате детайлите, да речем на лондонската мъгла, общо взето ще можете да видите известни правила, но не в детайлите. В детайлите при неща като вятър и промяна на времето се казва, че те подлежат на случайността.
И дори да прочетете във вестника какво ще бъде времето през следващите дни, не можете да разчитате на него със същата сигурност, както че Слънцето ще изгрее следващата сутрин.
Природните закони са нещо съвсем различно от това, което се проявява във вятъра и времето и което в известно отношение първоначално се означава от човека като случайност в природните явления. Човекът може да си изгради известна способност за прогнозата на времето. Тя обаче не може да се сведе до природни закони, тя е нещо инспирирано или интуитивно.
към текста >>
Природните закони са нещо съвсем различно от това, което се проявява във вятъра и
време
то и което в известно отношение първоначално се означава от човека като случайност в природните явления.
В обкръжаващия ни свят случайно е всичко, което се проявява във времето, в нередовностите на атмосферата по време на годината. Ако разгледате детайлите, да речем на лондонската мъгла, общо взето ще можете да видите известни правила, но не в детайлите. В детайлите при неща като вятър и промяна на времето се казва, че те подлежат на случайността. И дори да прочетете във вестника какво ще бъде времето през следващите дни, не можете да разчитате на него със същата сигурност, както че Слънцето ще изгрее следващата сутрин.
Природните закони са нещо съвсем различно от това, което се проявява във вятъра и времето и което в известно отношение първоначално се означава от човека като случайност в природните явления.
Човекът може да си изгради известна способност за прогнозата на времето. Тя обаче не може да се сведе до природни закони, тя е нещо инспирирано или интуитивно.
към текста >>
Човекът може да си изгради известна способност за прогнозата на
време
то.
В обкръжаващия ни свят случайно е всичко, което се проявява във времето, в нередовностите на атмосферата по време на годината. Ако разгледате детайлите, да речем на лондонската мъгла, общо взето ще можете да видите известни правила, но не в детайлите. В детайлите при неща като вятър и промяна на времето се казва, че те подлежат на случайността. И дори да прочетете във вестника какво ще бъде времето през следващите дни, не можете да разчитате на него със същата сигурност, както че Слънцето ще изгрее следващата сутрин. Природните закони са нещо съвсем различно от това, което се проявява във вятъра и времето и което в известно отношение първоначално се означава от човека като случайност в природните явления.
Човекът може да си изгради известна способност за прогнозата на времето.
Тя обаче не може да се сведе до природни закони, тя е нещо инспирирано или интуитивно.
към текста >>
Във всичко, което се проявява във вятъра и
време
то, живеят същества, които са невидими само затова, защото нямат тяло, видимо за сетивата, присъщи на земните същества.
Във всичко, което се проявява във вятъра и времето, живеят същества, които са невидими само затова, защото нямат тяло, видимо за сетивата, присъщи на земните същества.
Но живеещите във вятъра и в промените на времето същества съществуват въпреки това. Те имат тяло, състоящо се от въздух и топлина, което не съдържа вода, изобщо течност и твърда субстанция. Те имат тяло, състоящо се само от въздух и топлина.
към текста >>
Но живеещите във вятъра и в промените на
време
то същества съществуват въпреки това.
Във всичко, което се проявява във вятъра и времето, живеят същества, които са невидими само затова, защото нямат тяло, видимо за сетивата, присъщи на земните същества.
Но живеещите във вятъра и в промените на времето същества съществуват въпреки това.
Те имат тяло, състоящо се от въздух и топлина, което не съдържа вода, изобщо течност и твърда субстанция. Те имат тяло, състоящо се само от въздух и топлина.
към текста >>
Макар често да живеят в неприятното за нас
време
, те са същества, които извънредно много държат на моралния елемент в човешките социални отношения.
Тези луциферични същества имат съвсем особен стремеж по отношение на хората.
Макар често да живеят в неприятното за нас време, те са същества, които извънредно много държат на моралния елемент в човешките социални отношения.
Те държат толкова много на моралния елемент, че са на мнение, че е по-добре човекът изобщо да няма истинско физическо тяло. Най-малкото, човекът да няма тяло, в което да се намират земни и водни елементи. Те желаят да изградят човека по своя начин, понеже биха го направили напълно морално същество, но без да притежава свобода. Той не би имал никаква физическа природа и би бил напълно морално същество. В течение на годината тези същества постоянно се борят по ужасен начин да откъснат човека от Земята и да го въвлекат в своята сфера, да го отчуждят и лишат от Земята.
към текста >>
Колкото и да звучи странно и парадоксално, в тези власти, които се изявяват във вятъра и
време
то, пулсират във въздушните течения, имаме съществата, които най-много мразят човешката свобода и не искат да знаят за нея, искат да унищожат човешката свобода, да направят от хората морални автомати и много добри ангелски същества.
Колкото и да звучи странно и парадоксално, в тези власти, които се изявяват във вятъра и времето, пулсират във въздушните течения, имаме съществата, които най-много мразят човешката свобода и не искат да знаят за нея, искат да унищожат човешката свобода, да направят от хората морални автомати и много добри ангелски същества.
И те се борят, ако мога да си послужа с един земен израз, «на нож», за да постигнат това.
към текста >>
Тогава по
време
на живота си човекът изпада под влиянието на тези ариманични власти.
Чрез това той би станал безкрайно умен в материалното, би станал безкрайно находчив, интелигентен. Те не могат директно да постигнат това, а искат да го постигнат индиректно. Затова при техните хилядолетни усилия в земния живот действително им се е удало да образуват цял род от такива подчовешки същества. Те го правят, като завладяват инстинктивната природа на човека, когато тази природа е особено пуста и груба. Те придърпват в известен смисъл тази инстинктивна природа към себе си.
Тогава по време на живота си човекът изпада под влиянието на тези ариманични власти.
към текста >>
Ако човекът изпадне по
време
на живота си под влиянието на ариманичните сили, така че напълно се отдаде на своите страсти, инстинкти, нагони, да стане празен човек, тогава те могат да изтръгнат това след смъртта.
Ако човекът изпадне по време на живота си под влиянието на ариманичните сили, така че напълно се отдаде на своите страсти, инстинкти, нагони, да стане празен човек, тогава те могат да изтръгнат това след смъртта.
И по този начин има вече цяло население, подчовешко население на Земята. То наистина съществува, намира се във водата и в земния елемент.
към текста >>
Относно минералното царство, бих казал, че тази божествена същност, която например в християнската религия е наречена Бог Отец, в прадревни
време
на е установила мира по отношение на минералите, растенията, животните и външно животинско-физическия човек.
Относно минералното царство, бих казал, че тази божествена същност, която например в християнската религия е наречена Бог Отец, в прадревни времена е установила мира по отношение на минералите, растенията, животните и външно животинско-физическия човек.
В минералите, растенията, животните и в онази животинска природа на човека, която не се издига нагоре в душевността, където човекът не може да се зарази чрез своите нагони, страсти и желания, в прастарите времена е установен мир чрез Бог Отец.
към текста >>
В минералите, растенията, животните и в онази животинска природа на човека, която не се издига нагоре в душевността, където човекът не може да се зарази чрез своите нагони, страсти и желания, в прастарите
време
на е установен мир чрез Бог Отец.
Относно минералното царство, бих казал, че тази божествена същност, която например в християнската религия е наречена Бог Отец, в прадревни времена е установила мира по отношение на минералите, растенията, животните и външно животинско-физическия човек.
В минералите, растенията, животните и в онази животинска природа на човека, която не се издига нагоре в душевността, където човекът не може да се зарази чрез своите нагони, страсти и желания, в прастарите времена е установен мир чрез Бог Отец.
към текста >>
Това той е направил в древните
време
на с помощта на уроците на древните мистерии, в сегашното
време
трябва да го постигне чрез това, което относно скритото зад природата и в човека може да се разкрие чрез духовното изследване.
Зад природата и в човека действително бушува жестока борба и в тази жестока борба човекът трябва да си извоюва своя напредък и своята свобода.
Това той е направил в древните времена с помощта на уроците на древните мистерии, в сегашното време трябва да го постигне чрез това, което относно скритото зад природата и в човека може да се разкрие чрез духовното изследване.
Защото, ако човечеството остане незапознато с тези неща, в бъдеще то ще стигне до най-голям упадък. От моето изложение виждате, че съществата, които днес отново ги наричам луциферични и ариманични същества, са особено развити по отношение на определени качества, луциферичните същества по отношение на моралността, а ариманичните - по отношение на интелигентността. И въпреки това тези същества от двете страни постоянно вярват, че ще постигнат своите цели. И винаги започват отново да се борят за своите цели по начина, който днес ви описах. Относно постигането на тези цели на Земята те изживяват много разочарования.
към текста >>
Така че когато срещнем чрез съ
време
нната инициация такива луциферични или ариманични същества зад природата или между хората, ние ги виждаме да се намират, от една страна, в непрекъснато опиянение от победата.
Защото, ако човечеството остане незапознато с тези неща, в бъдеще то ще стигне до най-голям упадък. От моето изложение виждате, че съществата, които днес отново ги наричам луциферични и ариманични същества, са особено развити по отношение на определени качества, луциферичните същества по отношение на моралността, а ариманичните - по отношение на интелигентността. И въпреки това тези същества от двете страни постоянно вярват, че ще постигнат своите цели. И винаги започват отново да се борят за своите цели по начина, който днес ви описах. Относно постигането на тези цели на Земята те изживяват много разочарования.
Така че когато срещнем чрез съвременната инициация такива луциферични или ариманични същества зад природата или между хората, ние ги виждаме да се намират, от една страна, в непрекъснато опиянение от победата.
Те постигат целите си, не искат да се откажат от тях и са убедени, че ще постигнат победа. От друга стана, те постоянно биват разочаровани от Земята. И настроението, породено от победоносното опиянение и непрекъснатите разочарования, постоянно пронизва живота на този род същества.
към текста >>
Когато тези болести се проявят някъде във физическата природа на някой човек, тогава Ариман е извоювал победа над Луцифер, свързана с това, че физическата природа на човека е разрушена за известно
време
.
Когато тези болести се проявят някъде във физическата природа на някой човек, тогава Ариман е извоювал победа над Луцифер, свързана с това, че физическата природа на човека е разрушена за известно време.
Тогава тази физическа природа не служи на Ариман, за да изтръгне от нея инстинктите, нагоните и да образува своя собствен род. От това ще получите може би парадоксален, но правилен възглед за болестта. В много случаи тя е единственото средство за добрите власти да спасят човека от лапите на Ариман.
към текста >>
Такива неща съществуват, най-малкото човекът може да изпадне за известно
време
в такива състояния.
А победи ли или е близо до победата Луцифер, човекът може да стане в своето астрално тяло това, което се нарича безазов мечтател, който не е съвсем на себе си.
Такива неща съществуват, най-малкото човекът може да изпадне за известно време в такива състояния.
Това тогава е голямото разочарование за луциферичните сили. Виждате колко много извори на разочарование има на Земята за луциферичните и ариманичните сили.
към текста >>
Но съще
време
нно виждате в какво обкръжение стои всъщност човекът.
Но същевременно виждате в какво обкръжение стои всъщност човекът.
Още в древни времена, когато древните мистерии на посвещението са съществували, той е стоял сред тази борба зад физическия свят. Тогава пратениците на Бог Отец са били учителите на мистериите, първите велики учители на мистериите. От тях произлизат учениците, гуру, а от тези произлизат учениците - хела[1], по-маловажните ученици. Най-висшите водачи обаче са получавали своите указания непосредствено от пратениците на боговете, от посланиците на
към текста >>
Още в древни
време
на, когато древните мистерии на посвещението са съществували, той е стоял сред тази борба зад физическия свят.
Но същевременно виждате в какво обкръжение стои всъщност човекът.
Още в древни времена, когато древните мистерии на посвещението са съществували, той е стоял сред тази борба зад физическия свят.
Тогава пратениците на Бог Отец са били учителите на мистериите, първите велики учители на мистериите. От тях произлизат учениците, гуру, а от тези произлизат учениците - хела[1], по-маловажните ученици. Най-висшите водачи обаче са получавали своите указания непосредствено от пратениците на боговете, от посланиците на
към текста >>
В по-новото
време
заблуждението, в което стои човекът, не е по-малко от това в древните
време
на.
В по-новото време заблуждението, в което стои човекът, не е по-малко от това в древните времена.
Човекът е разкъсван напред-назад в борбата, която се води за него зад природата и под него.
към текста >>
И точно от този черен диск са идвали срещу тях посланиците на Бог Отец, които са били например носителите на лечебните послания в древните
време
на.
Така не е било за древните посветени. Някога те са виждали през станалия черен слънчев диск.
И точно от този черен диск са идвали срещу тях посланиците на Бог Отец, които са били например носителите на лечебните послания в древните времена.
към текста >>
52.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Днес бих искал да доведем до определен край разглежданията, които през последно
време
направихме тук.
Днес бих искал да доведем до определен край разглежданията, които през последно време направихме тук.
Бих искал първо да обърна вниманието ви към това, че вече знаете каква е съдбата на човека след смъртта. Най-напред човекът изоставя своето физическо тяло и се намира в положение, в каквото той не може да бъде чрез обикновеното си съзнание по време на земния си живот. Той има своя аз, астралното и етерното си тяло. Етерното тяло иначе остава свързано с физическото тяло през цялото време от раждането до смъртта и по време на сън човекът е извън етерното и физическото си тяло само с аза и с астралното си тяло. Понеже след смъртта за кратко време - само дни - човекът задържа етерното си тяло, т.е.
към текста >>
Най-напред човекът изоставя своето физическо тяло и се намира в положение, в каквото той не може да бъде чрез обикновеното си съзнание по
време
на земния си живот.
Днес бих искал да доведем до определен край разглежданията, които през последно време направихме тук. Бих искал първо да обърна вниманието ви към това, че вече знаете каква е съдбата на човека след смъртта.
Най-напред човекът изоставя своето физическо тяло и се намира в положение, в каквото той не може да бъде чрез обикновеното си съзнание по време на земния си живот.
Той има своя аз, астралното и етерното си тяло. Етерното тяло иначе остава свързано с физическото тяло през цялото време от раждането до смъртта и по време на сън човекът е извън етерното и физическото си тяло само с аза и с астралното си тяло. Понеже след смъртта за кратко време - само дни - човекът задържа етерното си тяло, т.е. тялото на изграждащите сили, той е в състояние да съзерцава своята биография в земния си живот. Земната биография всъщност се съдържа в етерното тяло.
към текста >>
Етерното тяло иначе остава свързано с физическото тяло през цялото
време
от раждането до смъртта и по
време
на сън човекът е извън етерното и физическото си тяло само с аза и с астралното си тяло.
Днес бих искал да доведем до определен край разглежданията, които през последно време направихме тук. Бих искал първо да обърна вниманието ви към това, че вече знаете каква е съдбата на човека след смъртта. Най-напред човекът изоставя своето физическо тяло и се намира в положение, в каквото той не може да бъде чрез обикновеното си съзнание по време на земния си живот. Той има своя аз, астралното и етерното си тяло.
Етерното тяло иначе остава свързано с физическото тяло през цялото време от раждането до смъртта и по време на сън човекът е извън етерното и физическото си тяло само с аза и с астралното си тяло.
Понеже след смъртта за кратко време - само дни - човекът задържа етерното си тяло, т.е. тялото на изграждащите сили, той е в състояние да съзерцава своята биография в земния си живот. Земната биография всъщност се съдържа в етерното тяло. И аз казах и в публичните лекции как човекът може да съзерцава жизнения си земен път, когато чрез инициацията освободи етерното си тяло.
към текста >>
Понеже след смъртта за кратко
време
- само дни - човекът задържа етерното си тяло, т.е.
Днес бих искал да доведем до определен край разглежданията, които през последно време направихме тук. Бих искал първо да обърна вниманието ви към това, че вече знаете каква е съдбата на човека след смъртта. Най-напред човекът изоставя своето физическо тяло и се намира в положение, в каквото той не може да бъде чрез обикновеното си съзнание по време на земния си живот. Той има своя аз, астралното и етерното си тяло. Етерното тяло иначе остава свързано с физическото тяло през цялото време от раждането до смъртта и по време на сън човекът е извън етерното и физическото си тяло само с аза и с астралното си тяло.
Понеже след смъртта за кратко време - само дни - човекът задържа етерното си тяло, т.е.
тялото на изграждащите сили, той е в състояние да съзерцава своята биография в земния си живот. Земната биография всъщност се съдържа в етерното тяло. И аз казах и в публичните лекции как човекът може да съзерцава жизнения си земен път, когато чрез инициацията освободи етерното си тяло.
към текста >>
Но след смъртта човек не може да задържи за дълго
време
етерното тяло, защото то е свързано с целия Космос.
Но след смъртта човек не може да задържи за дълго време етерното тяло, защото то е свързано с целия Космос.
То иска да се разпростре в Космоса. Ако в живота бихме загубили физическото си тяло за един момент, етерното тяло веднага би получило като чрез една еластична сила тенденцията да се разтвори в целия Космос. И само чрез физическото тяло, в което това етерно тяло остава винаги, то бива задържано по време на живота. Липсват ли обвързващите сили на физическото тяло, тогава етерното тяло започва да се разширява и след няколко дни то се изгубва за нас поради голямото си разширение. Знаете, че ако имате една малка капка вода и я затоплите, тя се разширява на всички страни и се изгубва.
към текста >>
И само чрез физическото тяло, в което това етерно тяло остава винаги, то бива задържано по
време
на живота.
Но след смъртта човек не може да задържи за дълго време етерното тяло, защото то е свързано с целия Космос. То иска да се разпростре в Космоса. Ако в живота бихме загубили физическото си тяло за един момент, етерното тяло веднага би получило като чрез една еластична сила тенденцията да се разтвори в целия Космос.
И само чрез физическото тяло, в което това етерно тяло остава винаги, то бива задържано по време на живота.
Липсват ли обвързващите сили на физическото тяло, тогава етерното тяло започва да се разширява и след няколко дни то се изгубва за нас поради голямото си разширение. Знаете, че ако имате една малка капка вода и я затоплите, тя се разширява на всички страни и се изгубва. Повече не можете да я виждате. Така се разширява етерното тяло след смъртта и след няколко дни то се изгубва.
към текста >>
Когато съзерцаваме ретроспективната панорама на своя земен живот, в това етерно тяло съще
време
нно проблясва отражението на целия Всемир.
Инициационното познание показва, че това трае само няколко дни, понеже чрез него човек стига дотам, в известен смисъл изкуствено да съзерцава етерното тяло в земния живот. То остава във физическото тяло, но бива използвано от посветения, без да се зачита физическото тяло, и тогава се съзерцава ретроспективната панорама на земния живот.
Когато съзерцаваме ретроспективната панорама на своя земен живот, в това етерно тяло същевременно проблясва отражението на целия Всемир.
Цялото звездно небе се намира в етерното тяло. Вие изобщо не можете да съзерцавате отделеното от физическото тяло етерно тяло, без то навсякъде да ви показва звездния свят, планетите и постоянните звезди. И тези планети и постоянни звезди накрая поемат етерното тяло. Инициационната наука, инициационното познание може да задържи картинните образи, които се представят по този начин в етерното тяло най-много три до четири дни, след това те изчезват и ако човек иска да запази някаква връзка с него, трябва да се завърне във физическото си тяло, за да може да задържи етерното тяло. Така етерното тяло изчезва няколко дни след смъртта, но чрез това, човек сам се враства все повече и повече в звездния свят.
към текста >>
Но съще
време
нно се разбира по-точно какви духовни сили са свързани с Луната.
След като етерното тяло е изчезнало, човек се чувства първоначално чужд в звездния свят. Каквото от звездния свят изглежда познато, са само лунните сили. Луната се появява така, че, от една страна, човек я има като отражение на физическия си образ.
Но същевременно се разбира по-точно какви духовни сили са свързани с Луната.
Действително се опознава, че с Луната е свързана мировата сила на Яхве, както характеризирах това последния път. За преминалия през портата на смъртта Луната се преобразува, така да се каже, в колония от духовни същества, чийто водач е Яхве. И сега след смъртта се разбира това, за което науката на посвещението може да говори, защото още в земния живот получава картинни образи за тези неща. Разбираме какво означава, че човекът умира на Земята. Значението на смъртта се разбира именно чрез лунните сили, чрез силите на Яхве.
към текста >>
Това е така: при раждането и преди него, по
време
на ембрионалното си развитие, когато човекът вече принадлежи на Земята телесно в тялото на майката, той притежава детските растежни сили.
Наблюдаваме ли смъртта на Земята, тя се представя така, че физическото тяло на даден човек става безжизнено, всичко духовно-душевно и етерно, което е пронизвало физическото тяло, го е напуснало. Физическото тяло се поема от силите на Земята, от земните елементи, или от силите на земноводното, ако се погребе, или на огненото и въздушното, ако се изгори. И така, човешкото физическо тяло се поема от земните сили. То е напуснато от човешкото същество. Какво всъщност означава, че физическото тяло е напуснато от човешкото същество и е преминало в състояние на разрушение?
Това е така: при раждането и преди него, по време на ембрионалното си развитие, когато човекът вече принадлежи на Земята телесно в тялото на майката, той притежава детските растежни сили.
Те са същите сили, които при смъртта се изправят като разрушителни сили пред нас, същите сили, които напускат човешкото физическо тяло при смъртта, същите, които се появяват при смъртта, понеже физическото тяло се разпада, същите сили, които изграждат това физическо тяло. Човекът преминава през своите етерни и астрални изживявания и навлиза в духовния свят, но тук, на Земята, от физическото тяло се отделя нещо духовно, което в известен смисъл произхожда от човешкото тяло. Бихме могли да кажем: от една страна, истинският човек отива в една посока, от друга страна, едно друго същество излиза от човека. Физическото тяло на човека остава да лежи там след смъртта, човекът го напуска, но същевременно го напуска и едно друго същество. Това друго същество, друга същност, са именно живеещите на Земята лунни сили.
към текста >>
Физическото тяло на човека остава да лежи там след смъртта, човекът го напуска, но съще
време
нно го напуска и едно друго същество.
Какво всъщност означава, че физическото тяло е напуснато от човешкото същество и е преминало в състояние на разрушение? Това е така: при раждането и преди него, по време на ембрионалното си развитие, когато човекът вече принадлежи на Земята телесно в тялото на майката, той притежава детските растежни сили. Те са същите сили, които при смъртта се изправят като разрушителни сили пред нас, същите сили, които напускат човешкото физическо тяло при смъртта, същите, които се появяват при смъртта, понеже физическото тяло се разпада, същите сили, които изграждат това физическо тяло. Човекът преминава през своите етерни и астрални изживявания и навлиза в духовния свят, но тук, на Земята, от физическото тяло се отделя нещо духовно, което в известен смисъл произхожда от човешкото тяло. Бихме могли да кажем: от една страна, истинският човек отива в една посока, от друга страна, едно друго същество излиза от човека.
Физическото тяло на човека остава да лежи там след смъртта, човекът го напуска, но същевременно го напуска и едно друго същество.
Това друго същество, друга същност, са именно живеещите на Земята лунни сили. Защото лунните сили, ако мога така да кажа, са концентрирани в космическата Луна, но те разпростират дейността си надалеко. На човек му се иска да каже, че истинският човек отива в една посока, в друга посока отива едно друго същество, излязло от човека. Така е, че физическото тяло на човека лежи там след смъртта, човекът го напуска, но и едно друго същество също го напуска. Това друго същество са именно живеещите също на Земята лунни сили.
към текста >>
Тези сили са съще
време
нно и силите на раждането.
На човек му се иска да каже, че истинският човек отива в една посока, в друга посока отива едно друго същество, излязло от човека. Така е, че физическото тяло на човека лежи там след смъртта, човекът го напуска, но и едно друго същество също го напуска. Това друго същество са именно живеещите също на Земята лунни сили. Защото лунните сили са, така да се каже, концентрирани в космическата Луна, но те разпростират дейността си нашироко. На Земята това се вижда в силите на смъртта.
Тези сили са същевременно и силите на раждането.
Те въвеждат човека в живота и се появяват, когато човекът напуска живота. По този начин се получава разбиране на взаимовръзката между раждането и смъртта. И ако се вземат всички хора, които умират в следващи едно след друго времена, е така, че от всеки човек в известен смисъл излиза образът на смъртта и отново се съединява с духовната атмосфера, която обгръща Земята като въздушната атмосфера и която съдържа това, което смъртта отдава и което раждането отново получава. От силите, които в известен смисъл се издигат от труповете на хората, хората отново се раждат. Да, нашите растежни сили духовно са тясно свързани със силите на смъртта, обгръщащи Земята.
към текста >>
И ако се вземат всички хора, които умират в следващи едно след друго
време
на, е така, че от всеки човек в известен смисъл излиза образът на смъртта и отново се съединява с духовната атмосфера, която обгръща Земята като въздушната атмосфера и която съдържа това, което смъртта отдава и което раждането отново получава.
Защото лунните сили са, така да се каже, концентрирани в космическата Луна, но те разпростират дейността си нашироко. На Земята това се вижда в силите на смъртта. Тези сили са същевременно и силите на раждането. Те въвеждат човека в живота и се появяват, когато човекът напуска живота. По този начин се получава разбиране на взаимовръзката между раждането и смъртта.
И ако се вземат всички хора, които умират в следващи едно след друго времена, е така, че от всеки човек в известен смисъл излиза образът на смъртта и отново се съединява с духовната атмосфера, която обгръща Земята като въздушната атмосфера и която съдържа това, което смъртта отдава и което раждането отново получава.
От силите, които в известен смисъл се издигат от труповете на хората, хората отново се раждат. Да, нашите растежни сили духовно са тясно свързани със силите на смъртта, обгръщащи Земята.
към текста >>
Там остава едно действително същество, което ние изграждаме като носител на нашата карма по
време
на земния ни живот.
И докато живеем на Земята, ние изграждаме това същество. Обикновеното съзнание не знае нищо за това, но ние го носим в себе си. Ние го носим в нас така, че всяка нощ, когато спим, го напускаме. Когато излезем от нашето физическо тяло, това същество остава вътре във физическото ни тяло. Казах ви, че моралните и религиозните усещания биват оставяни във физическото и етерното тяло.
Там остава едно действително същество, което ние изграждаме като носител на нашата карма по време на земния ни живот.
Това същество обаче остава във връзка с нас, докато сме в сферата на лунните сили. И понеже то ни задържа в лунните сили, следователно в близост до Земята, във времето непосредствено след смъртта ние оставаме свързани както с тези лунни сили, така и с нашата карма, така че наистина трябва да преживеем ретроспективно всички действия, които сме извършили на Земята между раждането и смъртта, трябва да ги преживеем по духовен начин три пъти по-бързо - както казах в публичната лекция[1], отколкото сме ги изживявали на Земята. Но ние трябва да ги изживеем ретроспективно и прекарваме известно време след смъртта, като оставаме свързани с лунните сили на смъртта не с физическото тяло, което сме напуснали, но като духовно-душевни същества трябва да извършим действия, тясно свързани с нашите земни действия. Следователно ние преживяваме живота си още веднъж ретроспективно, отзад напред и чрез това ясно осъзнаваме нашата карма.
към текста >>
И понеже то ни задържа в лунните сили, следователно в близост до Земята, във
време
то непосредствено след смъртта ние оставаме свързани както с тези лунни сили, така и с нашата карма, така че наистина трябва да преживеем ретроспективно всички действия, които сме извършили на Земята между раждането и смъртта, трябва да ги преживеем по духовен начин три пъти по-бързо - както казах в публичната лекция[1], отколкото сме ги изживявали на Земята.
Ние го носим в нас така, че всяка нощ, когато спим, го напускаме. Когато излезем от нашето физическо тяло, това същество остава вътре във физическото ни тяло. Казах ви, че моралните и религиозните усещания биват оставяни във физическото и етерното тяло. Там остава едно действително същество, което ние изграждаме като носител на нашата карма по време на земния ни живот. Това същество обаче остава във връзка с нас, докато сме в сферата на лунните сили.
И понеже то ни задържа в лунните сили, следователно в близост до Земята, във времето непосредствено след смъртта ние оставаме свързани както с тези лунни сили, така и с нашата карма, така че наистина трябва да преживеем ретроспективно всички действия, които сме извършили на Земята между раждането и смъртта, трябва да ги преживеем по духовен начин три пъти по-бързо - както казах в публичната лекция[1], отколкото сме ги изживявали на Земята.
Но ние трябва да ги изживеем ретроспективно и прекарваме известно време след смъртта, като оставаме свързани с лунните сили на смъртта не с физическото тяло, което сме напуснали, но като духовно-душевни същества трябва да извършим действия, тясно свързани с нашите земни действия. Следователно ние преживяваме живота си още веднъж ретроспективно, отзад напред и чрез това ясно осъзнаваме нашата карма.
към текста >>
Но ние трябва да ги изживеем ретроспективно и прекарваме известно
време
след смъртта, като оставаме свързани с лунните сили на смъртта не с физическото тяло, което сме напуснали, но като духовно-душевни същества трябва да извършим действия, тясно свързани с нашите земни действия.
Когато излезем от нашето физическо тяло, това същество остава вътре във физическото ни тяло. Казах ви, че моралните и религиозните усещания биват оставяни във физическото и етерното тяло. Там остава едно действително същество, което ние изграждаме като носител на нашата карма по време на земния ни живот. Това същество обаче остава във връзка с нас, докато сме в сферата на лунните сили. И понеже то ни задържа в лунните сили, следователно в близост до Земята, във времето непосредствено след смъртта ние оставаме свързани както с тези лунни сили, така и с нашата карма, така че наистина трябва да преживеем ретроспективно всички действия, които сме извършили на Земята между раждането и смъртта, трябва да ги преживеем по духовен начин три пъти по-бързо - както казах в публичната лекция[1], отколкото сме ги изживявали на Земята.
Но ние трябва да ги изживеем ретроспективно и прекарваме известно време след смъртта, като оставаме свързани с лунните сили на смъртта не с физическото тяло, което сме напуснали, но като духовно-душевни същества трябва да извършим действия, тясно свързани с нашите земни действия.
Следователно ние преживяваме живота си още веднъж ретроспективно, отзад напред и чрез това ясно осъзнаваме нашата карма.
към текста >>
По това
време
връзката с външните звезди - Юпитер, Марс и Сатурн е слаба, а връзката с неподвижните звезди е съвсем слаба.
Преди това сте имали мозък, сега във вас имате духовната същност на Венера, Меркурий, Слънцето и т.н. Сега можете да кажете: «Както на Земята имах в мен бели дробове, сърце, бъбреци и т.н., сега вътре в мен са Луната, Меркурий, Слънцето и др.» Във вашата вътрешност вие сте идентични с Всемира. Мислите ли, че Всемирът има същия разум като вашия мозък? Там светът изглежда другояче, когато човек гледа от Слънцето към Земята, Земята изглежда по-различно, отколкото ако от нея се поглежда към Слънцето. Когато човекът остава във връзка с Луната, Меркурий, Венера, той действително преминава през това ретроспективно изживяване.
По това време връзката с външните звезди - Юпитер, Марс и Сатурн е слаба, а връзката с неподвижните звезди е съвсем слаба.
към текста >>
По
време
то преди Мистерията на Голгота посветените от мистерийните центрове са можели да казват на своите ученици: «Когато по правилния начин сте изпратили своите жертвени сили в духовния свят, ще можете да срещнете висшето Слънчево същество, което ви придружава от момента, когато напускате слънчевата сфера, придружава ви обаче със своята духовна същност към другата страна, където Слънцето в известен смисъл свети духовно във всемирното пространство, както физически свети надолу към Земята.
Вече съм обръщал вниманието ви към този помощник.
По времето преди Мистерията на Голгота посветените от мистерийните центрове са можели да казват на своите ученици: «Когато по правилния начин сте изпратили своите жертвени сили в духовния свят, ще можете да срещнете висшето Слънчево същество, което ви придружава от момента, когато напускате слънчевата сфера, придружава ви обаче със своята духовна същност към другата страна, където Слънцето в известен смисъл свети духовно във всемирното пространство, както физически свети надолу към Земята.
Това висше Слънчево същество ще ви придружава, ще ви доведе до сатурновата сфера и ще ви изведе към звездната сфера. В известен смисъл духовното Слънце ще ви свети, за да можете да преминете от душевния в духовния свят.
към текста >>
Там той се намира в състоянието, което изживява по-нататък във
време
то между смъртта и новото раждане.
Чрез Мистерията на Голгота това Слънчево същество е слязло на Земята, въплътило се е в човека Исус от Назарет и поради това, че човекът на Земята насочва своята душевност, своите чувства към Христос и Мистерията на Голгота, още тук, на Земята, той получава силата да премине над слънчевата и сатурновата сфера и да навлезе в духовния свят, това означава да пристъпи в звездния свят.
Там той се намира в състоянието, което изживява по-нататък във времето между смъртта и новото раждане.
За да ви опиша това състояние, в което човекът сега се намира чрез силата на Христос, която е приел по времето след Мистерията на Голгота, трябва да ви кажа следното. Първо трябва да ви посоча какво означава, че когато човекът се намира в звездния свят, в страната на духа, там той има спомен за земния живот. Ще го разберете по следния начин.
към текста >>
За да ви опиша това състояние, в което човекът сега се намира чрез силата на Христос, която е приел по
време
то след Мистерията на Голгота, трябва да ви кажа следното.
Чрез Мистерията на Голгота това Слънчево същество е слязло на Земята, въплътило се е в човека Исус от Назарет и поради това, че човекът на Земята насочва своята душевност, своите чувства към Христос и Мистерията на Голгота, още тук, на Земята, той получава силата да премине над слънчевата и сатурновата сфера и да навлезе в духовния свят, това означава да пристъпи в звездния свят. Там той се намира в състоянието, което изживява по-нататък във времето между смъртта и новото раждане.
За да ви опиша това състояние, в което човекът сега се намира чрез силата на Христос, която е приел по времето след Мистерията на Голгота, трябва да ви кажа следното.
Първо трябва да ви посоча какво означава, че когато човекът се намира в звездния свят, в страната на духа, там той има спомен за земния живот. Ще го разберете по следния начин.
към текста >>
Да, така е, колкото и да изглежда странно от земна гледна точка, че ние съглеждаме там отвън планетните движения, когато виждаме как Марс извършва своите движения по посока към Телеца, тези движения образуват един знак, който в същото
време
звучи, и това е звездният шрифт, записан от нашите собствени дела в мировото пространство.
Да, така е, колкото и да изглежда странно от земна гледна точка, че ние съглеждаме там отвън планетните движения, когато виждаме как Марс извършва своите движения по посока към Телеца, тези движения образуват един знак, който в същото време звучи, и това е звездният шрифт, записан от нашите собствени дела в мировото пространство.
Нищо чудно, че когато отново се обърнем назад, ние подготвяме това, което след това принадлежи към нас, отговаря на нашата карма. Защото ние можем да подготвим бъдещото си физическо тяло само непрекъснато възприемайки звездното слово.
към текста >>
И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко
време
между смъртта и новото раждане.
Така работим през духовната област, през която преминаваме толкова дълго, колкото по-голямо е съотношението между съзнанието ни в целия ни земен живот и другото съзнание, което сме имали като дете, когато сме живели още смътно, защото сега сме в такова съзнание, което надхвърля нашето земно съзнание. В земното съзнание като възрастни хора имаме такова съзнание, което надхвърля сънното съзнание на детето. Има три степени на съзнанието. Когато човекът е станал на тридесет години и до своята петгодишна възраст е преминал през сънното съзнание, тогава той живее шест пъти по-дълго във висшето съзнание.
И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане.
Колкото човекът е по-възрастен, толкова повече време прекарва там. Защото колкото повече тук, на Земята, е помрачняло неговото над-сетивно съзнание, което е имал след предишната си смърт, толкова по-дълго той трябва да работи, за да го просветли, понеже ние трябва да навлезем изцяло в светлината.
към текста >>
Колкото човекът е по-възрастен, толкова повече
време
прекарва там.
Така работим през духовната област, през която преминаваме толкова дълго, колкото по-голямо е съотношението между съзнанието ни в целия ни земен живот и другото съзнание, което сме имали като дете, когато сме живели още смътно, защото сега сме в такова съзнание, което надхвърля нашето земно съзнание. В земното съзнание като възрастни хора имаме такова съзнание, което надхвърля сънното съзнание на детето. Има три степени на съзнанието. Когато човекът е станал на тридесет години и до своята петгодишна възраст е преминал през сънното съзнание, тогава той живее шест пъти по-дълго във висшето съзнание. И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане.
Колкото човекът е по-възрастен, толкова повече време прекарва там.
Защото колкото повече тук, на Земята, е помрачняло неговото над-сетивно съзнание, което е имал след предишната си смърт, толкова по-дълго той трябва да работи, за да го просветли, понеже ние трябва да навлезем изцяло в светлината.
към текста >>
Когато пристъпим изцяло в светлото, тогава настъпва онова
време
между смъртта и новото раждане, което в една от мистерийните драми[2] наричам среднощието на човешкото духовно съществуване, среднощието между смъртта и новото раждане.
Когато пристъпим изцяло в светлото, тогава настъпва онова време между смъртта и новото раждане, което в една от мистерийните драми[2] наричам среднощието на човешкото духовно съществуване, среднощието между смъртта и новото раждане.
В това време, което лежи в средата между смъртта и новото раждане, имаме съзнанието, което ни позволява най-ясно да живеем в духовния свят между съществата на духовните йерархии. Но по същото време изживяваме също най-силно в самите нас, че там долу, в планетната сфера, стои всичко, което сме извършили като хора. «Не бива да го забравяш» - си казваме. «Тук не можеш да промениш нищо, можеш да го промениш само когато отново слезеш долу на Земята.»
към текста >>
В това
време
, което лежи в средата между смъртта и новото раждане, имаме съзнанието, което ни позволява най-ясно да живеем в духовния свят между съществата на духовните йерархии.
Когато пристъпим изцяло в светлото, тогава настъпва онова време между смъртта и новото раждане, което в една от мистерийните драми[2] наричам среднощието на човешкото духовно съществуване, среднощието между смъртта и новото раждане.
В това време, което лежи в средата между смъртта и новото раждане, имаме съзнанието, което ни позволява най-ясно да живеем в духовния свят между съществата на духовните йерархии.
Но по същото време изживяваме също най-силно в самите нас, че там долу, в планетната сфера, стои всичко, което сме извършили като хора. «Не бива да го забравяш» - си казваме. «Тук не можеш да промениш нищо, можеш да го промениш само когато отново слезеш долу на Земята.»
към текста >>
Но по същото
време
изживяваме също най-силно в самите нас, че там долу, в планетната сфера, стои всичко, което сме извършили като хора.
Когато пристъпим изцяло в светлото, тогава настъпва онова време между смъртта и новото раждане, което в една от мистерийните драми[2] наричам среднощието на човешкото духовно съществуване, среднощието между смъртта и новото раждане. В това време, което лежи в средата между смъртта и новото раждане, имаме съзнанието, което ни позволява най-ясно да живеем в духовния свят между съществата на духовните йерархии.
Но по същото време изживяваме също най-силно в самите нас, че там долу, в планетната сфера, стои всичко, което сме извършили като хора.
«Не бива да го забравяш» - си казваме. «Тук не можеш да промениш нищо, можеш да го промениш само когато отново слезеш долу на Земята.»
към текста >>
И с това етерно тяло тогава се съединяваме с човешкия зародиш, след като известно
време
той е бил в тялото на майката.
Наистина е така, че това, което подготвяме като зародиш на физическото тяло, се свива и попада в течението на възпроизвеждането при една физическа двойка. И ние оставаме назад като духовно-душевни същества, които усещат своята принадлежност към това, което се е изплъзнало и е слязло долу, но което не може непосредствено да се свърже с тях. То може да се свърже, когато в това състояние привлече като свое етерно тяло етерните сили от целия Космос. И след като духовният зародиш на нашето физическо тяло ни се е изплъзнал и долу се подготвя нашето физическо тяло в тялото на майката, ние събираме силите, за да формираме нашето етерно тяло.
И с това етерно тяло тогава се съединяваме с човешкия зародиш, след като известно време той е бил в тялото на майката.
към текста >>
Затова се появяваме на тази Земя така, че предизвикаме изживяването на нашата съдба, на нашата карма по
време
на преминаването ни през лунните сили, ние сме развили копнежа да изживеем нашата карма тук, на Земята.
Това е процесът на завръщането към новото земно съществуване. И докато преди сме имали само образите на духовните същества, сега ние поемаме и се свързваме с всичко, което чрез лунните сили можем да приемем в нас от спомена за нашата кармична същност. Това сега го поемаме в нас като действителни сили. Ние ги поемаме в етерното тяло, вчленяваме ги там.
Затова се появяваме на тази Земя така, че предизвикаме изживяването на нашата съдба, на нашата карма по време на преминаването ни през лунните сили, ние сме развили копнежа да изживеем нашата карма тук, на Земята.
към текста >>
За сегашното съвремие земното
време
е това, през което човекът, след като е слязъл от звездната сфера, има спомена за своя предишен живот и се свързва с този спомен.
За сегашното съвремие земното време е това, през което човекът, след като е слязъл от звездната сфера, има спомена за своя предишен живот и се свързва с този спомен.
Той сам си подготвя своето физическо тяло в звездната сфера и по-късно, след като е слязъл долу, се свързва с това свое физическо тяло. Но ние се намираме в един много важен период от земното битие. Значимостта на този период от земното битие я разбираме само ако знаем, че подготвящо сме изградили нашето физическо тяло в звездната сфера и го обличаме, когато слезем на Земята. Но в този момент се подготвя нещо съществено именно в нашата епоха.
към текста >>
Това означава, че по това
време
Михаил е действал в силите на Яхве.
Народът на Стария завет също говори за едно Михаилово господство и е имал предвид, че тогава Михаил е бил служител на Яхве.
Това означава, че по това време Михаил е действал в силите на Яхве.
Той е бил служител на Яхве. Той се е борил срещу това, което е трябвало да бъде победено като ариманична мощ, за което говорих през последните дни. В нашата епоха Михаил е определен все повече и повече да става служещо на Христос същество. Така че казаното, че Михаиловото господство настъпва регулиращо в съдбата на хората, същевременно означава, че следва да станат истина думите: «Христовото Господство следва да се разпространи по Земята. В известен смисъл Михаил носи отпред светлината на духовното познание, а Христос носи изискванията за всеобщата човешка любов.» Чрез това обаче се променя не само нещо за Земята, а също някои неща за живота, който човекът изживява между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Така че казаното, че Михаиловото господство настъпва регулиращо в съдбата на хората, съще
време
нно означава, че следва да станат истина думите: «Христовото Господство следва да се разпространи по Земята.
Народът на Стария завет също говори за едно Михаилово господство и е имал предвид, че тогава Михаил е бил служител на Яхве. Това означава, че по това време Михаил е действал в силите на Яхве. Той е бил служител на Яхве. Той се е борил срещу това, което е трябвало да бъде победено като ариманична мощ, за което говорих през последните дни. В нашата епоха Михаил е определен все повече и повече да става служещо на Христос същество.
Така че казаното, че Михаиловото господство настъпва регулиращо в съдбата на хората, същевременно означава, че следва да станат истина думите: «Христовото Господство следва да се разпространи по Земята.
В известен смисъл Михаил носи отпред светлината на духовното познание, а Христос носи изискванията за всеобщата човешка любов.» Чрез това обаче се променя не само нещо за Земята, а също някои неща за живота, който човекът изживява между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Още от древните
време
на на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема.
Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема.
Но от времето на Христос-Михаиловото господство човекът все повече и повече ще бъде в състояние - понастоящем са малко хората, но ще стават повече - преди да слезе на Земята да реши още нещо. Защото светлината на духовното познание свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло. Разпространява ли се все повече и повече духовното познание на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност. Човекът ще може да си каже: «Това тяло го подготвих, но докато изпратих това тяло на Земята и приех своята карма в моето етерно тяло, което концентрирах, виждам, че тази карма е такава, че чрез това, което съм извършил в предишен земен живот, тежко съм увредил този или онзи човек.»
към текста >>
Но от
време
то на Христос-Михаиловото господство човекът все повече и повече ще бъде в състояние - понастоящем са малко хората, но ще стават повече - преди да слезе на Земята да реши още нещо.
Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема.
Но от времето на Христос-Михаиловото господство човекът все повече и повече ще бъде в състояние - понастоящем са малко хората, но ще стават повече - преди да слезе на Земята да реши още нещо.
Защото светлината на духовното познание свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло. Разпространява ли се все повече и повече духовното познание на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност. Човекът ще може да си каже: «Това тяло го подготвих, но докато изпратих това тяло на Земята и приех своята карма в моето етерно тяло, което концентрирах, виждам, че тази карма е такава, че чрез това, което съм извършил в предишен земен живот, тежко съм увредил този или онзи човек.»
към текста >>
Защото светлината на духовното познание свети така, че по същото
време
осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло.
Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема. Но от времето на Христос-Михаиловото господство човекът все повече и повече ще бъде в състояние - понастоящем са малко хората, но ще стават повече - преди да слезе на Земята да реши още нещо.
Защото светлината на духовното познание свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло.
Разпространява ли се все повече и повече духовното познание на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност. Човекът ще може да си каже: «Това тяло го подготвих, но докато изпратих това тяло на Земята и приех своята карма в моето етерно тяло, което концентрирах, виждам, че тази карма е такава, че чрез това, което съм извършил в предишен земен живот, тежко съм увредил този или онзи човек.»
към текста >>
За земното развитие трябва да дойде едно
време
за подготовка на бъдещите планетни състояния на Земята, в които ще е невъзможно отделният човек на Земята да се радва за сметка на другите.
Земята никога не би могла да достигне целта си, ако не настъпи това; никога иначе човечеството на Земята не би могло да бъде едно цяло. А това трябва да стане!
За земното развитие трябва да дойде едно време за подготовка на бъдещите планетни състояния на Земята, в които ще е невъзможно отделният човек на Земята да се радва за сметка на другите.
Точно както отделното листо или отделният лист на цвета на едно растение се чувства като член на цялото растение и чувства страданието и радостта на цялото растение - казано образно, така трябва да дойде едно бъдеще на Земята, в което отделният човек да не иска да изпитва щастие за сметка на цялото, в което той се чувства член на цялото човечество. То обаче има своя духовен еквивалент в това, че ние ще се научим да подготвяме физическото тяло за другите.
към текста >>
Това е, което в древните
време
на е било наричано бяла магия.
На това човек ще се реши, когато си избира физическото тяло. Когато на Земята подготвяте това чрез човешката мъдрост и човешката любов, вие извършвате нещо, което е действителност в духовния свят. Това е истинската идеална магия.
Това е, което в древните времена е било наричано бяла магия.
То трябва да бъде извършено чрез човечеството.
към текста >>
53.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Без съмнение е, че понастоящем голям брой от хората копнее да знае нещо за духовните, надсетивните светове и дори учените в последно
време
усилено се опитват да открият пътища, по които да се стигне до познанието за надсетивния свят.
Без съмнение е, че понастоящем голям брой от хората копнее да знае нещо за духовните, надсетивните светове и дори учените в последно време усилено се опитват да открият пътища, по които да се стигне до познанието за надсетивния свят.
Само че при всички тези опити да се навлезе в надсетивния свят стои като пречка това, което произлиза от съвременната наука като способност за преценка и авторитет. И срещу някои източници, от които се вярва, че може да се почерпи нещо за познанието на надсетивния свят, се смята: «Да, ама не може да има едно екзактно знание, каквото сме свикнали да развиваме в науката, едно екзактно знание за надсетивните светове не може да има, защото всичко това не може да се докаже.»
към текста >>
Само че при всички тези опити да се навлезе в надсетивния свят стои като пречка това, което произлиза от съ
време
нната наука като способност за преценка и авторитет.
Без съмнение е, че понастоящем голям брой от хората копнее да знае нещо за духовните, надсетивните светове и дори учените в последно време усилено се опитват да открият пътища, по които да се стигне до познанието за надсетивния свят.
Само че при всички тези опити да се навлезе в надсетивния свят стои като пречка това, което произлиза от съвременната наука като способност за преценка и авторитет.
И срещу някои източници, от които се вярва, че може да се почерпи нещо за познанието на надсетивния свят, се смята: «Да, ама не може да има едно екзактно знание, каквото сме свикнали да развиваме в науката, едно екзактно знание за надсетивните светове не може да има, защото всичко това не може да се докаже.»
към текста >>
От
време
на
време
ще го споменавам, защото вече говорих тук в предишните лекции[1] за методите, чрез които се стига до него и сведения за тези методи могат да се почерпят в книгата, преведена на английски под заглавието: «The Way of Initiation».[2]
Днес по-малко ще говоря за начина, по който се постига това екзактно ясновидство.
От време на време ще го споменавам, защото вече говорих тук в предишните лекции[1] за методите, чрез които се стига до него и сведения за тези методи могат да се почерпят в книгата, преведена на английски под заглавието: «The Way of Initiation».[2]
към текста >>
Такива упражнения, които водят човека дотам, да може да наблюдава света не само в настоящия момент, трябва да се правят грижливо и систематично дълго
време
именно в екзактна медитация и концентрация, според заложбите на съответния човек.
Този, който приложи такива методи върху себе си, чрез което ще се научи също така интензивно да живее в мислите, както живее само във външните сетивни впечатления, той постига определена способност, чрез която може да наблюдава света не само в настоящия момент.
Такива упражнения, които водят човека дотам, да може да наблюдава света не само в настоящия момент, трябва да се правят грижливо и систематично дълго време именно в екзактна медитация и концентрация, според заложбите на съответния човек.
към текста >>
Ние бихме могли да се потопим във всеки момент от своя живот и да стигнем до вътрешно просветлено съзерцание на това, което в сравнение с пространственото тяло, което съдържа нашите сетива и ни довежда до външното наблюдение, може да се нарече
време
во тяло.
Ние бихме могли да се потопим във всеки момент от своя живот и да стигнем до вътрешно просветлено съзерцание на това, което в сравнение с пространственото тяло, което съдържа нашите сетива и ни довежда до външното наблюдение, може да се нарече времево тяло.
към текста >>
Това
време
во тяло съществува.
Това времево тяло съществува.
Ние не го изживяваме в следващи един след друг моменти, но то съществува. То съществува със своята вътрешна подвижност. В своя досегашен земен живот човек се вижда така, както иначе си спомня за този земен живот, но само в бледи сенчести мисли. Целият земен живот се просветлява така, че човек се намира вътре във всеки момент.
към текста >>
Знаем, че човекът има още едно второ, по-фино тяло, изтъкано от картинни образи на досегашния земен живот, но от такива образи, които съще
време
нно творчески изграждат този земен живот, а именно в нашата дейност и в нашия организъм, в който организъм се намираме и чиято дейност сме извършили.
Когато изживеем това вътрешно просветление, знаем, че в себе си носим не само физическото пространствено човешко тяло.
Знаем, че човекът има още едно второ, по-фино тяло, изтъкано от картинни образи на досегашния земен живот, но от такива образи, които същевременно творчески изграждат този земен живот, а именно в нашата дейност и в нашия организъм, в който организъм се намираме и чиято дейност сме извършили.
Така се научаваме да познаваме един втори човек в нас.
към текста >>
Своеобразното е, че всичко, което се изживява в това фино тяло, може да се задържи в съзнанието само за кратко
време
.
Своеобразното е, че всичко, което се изживява в това фино тяло, може да се задържи в съзнанието само за кратко време.
Най-често този, който е постигнал това екзактно ясновидство и чрез него може да съзерцава своето етерно тяло или тялото на изграждащите сили, както бих искал да го нарека, може да възприема етерността на света, своята собствена етерност, но същевременно той трябва да узнае колко невероятно бързо изчезват тези впечатления. Те не могат да се задържат. Човек се изплашва и бърза да се завърне към възприятията на физическото тяло, за да има вътрешна опора като човек, като личност. Така се изживяваме в нашето етерно тяло, в това етерно тяло изживяваме и нещата на по-висшия свят, изживяваме всичко, което във висшия свят е етерно. Същевременно виждаме колко бегли са всички тези впечатления, как не могат дълго да се задържат, освен само когато някак си си помогнем.
към текста >>
Най-често този, който е постигнал това екзактно ясновидство и чрез него може да съзерцава своето етерно тяло или тялото на изграждащите сили, както бих искал да го нарека, може да възприема етерността на света, своята собствена етерност, но съще
време
нно той трябва да узнае колко невероятно бързо изчезват тези впечатления.
Своеобразното е, че всичко, което се изживява в това фино тяло, може да се задържи в съзнанието само за кратко време.
Най-често този, който е постигнал това екзактно ясновидство и чрез него може да съзерцава своето етерно тяло или тялото на изграждащите сили, както бих искал да го нарека, може да възприема етерността на света, своята собствена етерност, но същевременно той трябва да узнае колко невероятно бързо изчезват тези впечатления.
Те не могат да се задържат. Човек се изплашва и бърза да се завърне към възприятията на физическото тяло, за да има вътрешна опора като човек, като личност. Така се изживяваме в нашето етерно тяло, в това етерно тяло изживяваме и нещата на по-висшия свят, изживяваме всичко, което във висшия свят е етерно. Същевременно виждаме колко бегли са всички тези впечатления, как не могат дълго да се задържат, освен само когато някак си си помогнем.
към текста >>
Съще
време
нно виждаме колко бегли са всички тези впечатления, как не могат дълго да се задържат, освен само когато някак си си помогнем.
Своеобразното е, че всичко, което се изживява в това фино тяло, може да се задържи в съзнанието само за кратко време. Най-често този, който е постигнал това екзактно ясновидство и чрез него може да съзерцава своето етерно тяло или тялото на изграждащите сили, както бих искал да го нарека, може да възприема етерността на света, своята собствена етерност, но същевременно той трябва да узнае колко невероятно бързо изчезват тези впечатления. Те не могат да се задържат. Човек се изплашва и бърза да се завърне към възприятията на физическото тяло, за да има вътрешна опора като човек, като личност. Така се изживяваме в нашето етерно тяло, в това етерно тяло изживяваме и нещата на по-висшия свят, изживяваме всичко, което във висшия свят е етерно.
Същевременно виждаме колко бегли са всички тези впечатления, как не могат дълго да се задържат, освен само когато някак си си помогнем.
към текста >>
И понеже тогава чрез неща, за които веднага ще говоря, могат да се обхванат от съ
време
нния посветен, може и да се прецени, какво е това, което човек, без да се опира на телесните способности, може да го задържи в етерното тяло, в тялото на изграждащите сили.
Чрез това се стига до разбирането на нещо много важно. Стига се до разбирането как първоначално да се задържи (в съзнанието) един надсетивен етерен свят - после ще говорим за другите надсетивни светове, но един надсетивен етерен свят, който ни обгръща в нашия досегашен земен живот и обхваща и етерното на външната природа чак до звездния свят. Научаваме се да познаваме този етерен свят. Научаваме се сами да се изживяваме в този етерен свят и знаем, че без да се опрем отново на физическото тяло, е невъзможно да задържим този свят повече от два до три дни. Когато тези способности са добре изградени, се стига дотам, този свят да се задържи два до три дни.
И понеже тогава чрез неща, за които веднага ще говоря, могат да се обхванат от съвременния посветен, може и да се прецени, какво е това, което човек, без да се опира на телесните способности, може да го задържи в етерното тяло, в тялото на изграждащите сили.
Това е същото, което човекът, минал през портата на смъртта, изоставил физическото си тяло, което се разпада, първоначално съзира със своето по-висше самосъзнание и което поради споменатата причина не може да остане в човешкото самосъзнание повече от два до три дни след смъртта на физическото тяло.
към текста >>
Човекът не би имал по-нататък никакво съзнание - поради какво той въпреки това има съзнание след смъртта, ще обясня по-късно, не би имал съзнание през цялото
време
, в което той може да задържи етерното си тяло, или тялото на изграждащите сили при висшето познание, това означава два до три дни.
Това, което посветеният предварително изживява в познанието, настъпва при всеки човек, когато той изостави своето физическо тяло.
Човекът не би имал по-нататък никакво съзнание - поради какво той въпреки това има съзнание след смъртта, ще обясня по-късно, не би имал съзнание през цялото време, в което той може да задържи етерното си тяло, или тялото на изграждащите сили при висшето познание, това означава два до три дни.
към текста >>
Той стига дотам да просветли своя собствен висш живот и да опознае в себе си онази светлина, чрез която в първите два до три дни след смъртта има около себе си един свят, различен от света, който имаме около нас, когато гледаме със сетивата си нашето обкръжение по
време
на земния си живот между раждането и смъртта.
Той стига дотам да просветли своя собствен висш живот и да опознае в себе си онази светлина, чрез която в първите два до три дни след смъртта има около себе си един свят, различен от света, който имаме около нас, когато гледаме със сетивата си нашето обкръжение по време на земния си живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Границите на нашата кожа съще
време
нно са границите на живота ни.
За да се стигне до по-нататъшни познания в надсетивния свят, е необходимо да се промени не само възприемането при човека, но също и състоянието на живота. В обикновения живот ние, хората, се намираме в състояние, при което животът ни е затворен в нашето физическо пространствено тяло.
Границите на нашата кожа същевременно са границите на живота ни.
Нашият живот не се простира по-далеч от тялото ни. Вътре в такова състояние на изживяването не е възможно да се излезе извън това, което описах като познания за висшите светове. За познанията на висшите светове може да се излезе от обикновеното изживяване едва когато стигнем до изживяване, което не е затворено в границите на пространственото тяло, а което съизживява целия свят, който се намира наоколо.
към текста >>
Искам, както вече казах, да изяснявам от
време
на
време
само някои от методите на съ
време
нния посветен, чрез които той получава екзактно познание за висшите светове.
Едно такова съизживяване може да бъде постигнато за опознаването на висшите светове.
Искам, както вече казах, да изяснявам от време на време само някои от методите на съвременния посветен, чрез които той получава екзактно познание за висшите светове.
Останалото можете да намерите в споменатата книга.
към текста >>
Представете си, че когато си спомняте живота, съзнанието ви винаги се прекъсва през
време
то, когато спите.
Така в напълно будното съзнание преди всичко се появява нещо, което мога да сравня със спомен за живота, който прекарваме в съня, за живота между заспиването и събуждането. Точно както за обикновеното възприемане сме ограничени до настоящия момент, така за обикновения живот сме ограничени до това, което винаги изживяваме в будното състояние.
Представете си, че когато си спомняте живота, съзнанието ви винаги се прекъсва през времето, когато спите.
Това, което душата винаги изживява между заспиването и събуждането, не пристъпва в спомена, така че в спомените всъщност винаги имаме едно прекъснато течение. Само че не го забелязваме.
към текста >>
Във
време
то между заспиването и събуждането имаме не лично човешко съзнание, а космическо съзнание.
Ние се научаваме да познаваме, че това, което душата изживява от заспиването до събуждането, се изживява извън тялото. Ние можем само да го съзерцаваме, ако постигнем съзнание, едно жизнено състояние извън тялото. Сега не само се научаваме да познаваме нещо, което в известен смисъл е осветено от вътрешна светлина, както нашето собствено етерно тяло, а се учим в дневния спомен, издигнал се до това екзактно ясновидство от висш вид, да познаваме това, което всеки път наистина изживяваме между заспиването и събуждането. Само че това изживяване първоначално е малко фрапиращо. Както през деня живеем с обикновеното си съзнание в нашето физическо тяло, имаме в нас бели дробове, сърце и т.н.
Във времето между заспиването и събуждането имаме не лично човешко съзнание, а космическо съзнание.
Имаме съзнание, като че ли в нас - колкото и парадоксално да звучи, но за съзерцателното познание е възприемаемо - биха живели отраженията на планетите и звездните светове. Ние се чувстваме в общия живот на Космоса. Виждаме света от гледната точка на всеобщия живот в Космоса.
към текста >>
Ние гледаме назад изживяването си по
време
на съня.
Става въпрос, че при екзактното ясновидство, за което говорих, в обикновения дневен живот имаме този ретроспективен спомен за нощните изживявания. Точно както в обикновения спомен си спомняме нещо изживяно с дневното съзнание преди години, така с екзактното ясновидство можем ретроспективно да изживеем дневния живот. И така действително имаме нещо като разширен спомен в това екзактно ясновиждане.
Ние гледаме назад изживяването си по време на съня.
Знаем, че докато спим, се намираме извън физическото пространствено тяло, че в съзнанието си имаме една действителна мирова същност, която е отражение на целия свят, че в такава мирова същност ние ретроспективно изживяваме изминалия ден. Вижда се също, че това дневно битие в ретроспективното изживяване не се нуждае от толкова дълго време, колкото му е било нужно тук, във физическия свят. Човек постепенно се научава, като наистина става изследовател в тази област - това означава все повече и повече по систематичен начин да опознава нещата чрез екзактно изживяване, че това ретроспективно изживяване протича три пъти по-бързо от физическото изживяване в обикновеното съзнание. Така че ако някой, който е буден през две трети от живота си и една трета спи, в тази трета от времето той изживява това, което е преживял през двете трети от физическото си съществуване. Така се опознава животът, който човекът разгръща извън своето тяло, протичащ ретроспективно три пъти по-бързо.
към текста >>
Вижда се също, че това дневно битие в ретроспективното изживяване не се нуждае от толкова дълго
време
, колкото му е било нужно тук, във физическия свят.
Става въпрос, че при екзактното ясновидство, за което говорих, в обикновения дневен живот имаме този ретроспективен спомен за нощните изживявания. Точно както в обикновения спомен си спомняме нещо изживяно с дневното съзнание преди години, така с екзактното ясновидство можем ретроспективно да изживеем дневния живот. И така действително имаме нещо като разширен спомен в това екзактно ясновиждане. Ние гледаме назад изживяването си по време на съня. Знаем, че докато спим, се намираме извън физическото пространствено тяло, че в съзнанието си имаме една действителна мирова същност, която е отражение на целия свят, че в такава мирова същност ние ретроспективно изживяваме изминалия ден.
Вижда се също, че това дневно битие в ретроспективното изживяване не се нуждае от толкова дълго време, колкото му е било нужно тук, във физическия свят.
Човек постепенно се научава, като наистина става изследовател в тази област - това означава все повече и повече по систематичен начин да опознава нещата чрез екзактно изживяване, че това ретроспективно изживяване протича три пъти по-бързо от физическото изживяване в обикновеното съзнание. Така че ако някой, който е буден през две трети от живота си и една трета спи, в тази трета от времето той изживява това, което е преживял през двете трети от физическото си съществуване. Така се опознава животът, който човекът разгръща извън своето тяло, протичащ ретроспективно три пъти по-бързо.
към текста >>
Така че ако някой, който е буден през две трети от живота си и една трета спи, в тази трета от
време
то той изживява това, което е преживял през двете трети от физическото си съществуване.
И така действително имаме нещо като разширен спомен в това екзактно ясновиждане. Ние гледаме назад изживяването си по време на съня. Знаем, че докато спим, се намираме извън физическото пространствено тяло, че в съзнанието си имаме една действителна мирова същност, която е отражение на целия свят, че в такава мирова същност ние ретроспективно изживяваме изминалия ден. Вижда се също, че това дневно битие в ретроспективното изживяване не се нуждае от толкова дълго време, колкото му е било нужно тук, във физическия свят. Човек постепенно се научава, като наистина става изследовател в тази област - това означава все повече и повече по систематичен начин да опознава нещата чрез екзактно изживяване, че това ретроспективно изживяване протича три пъти по-бързо от физическото изживяване в обикновеното съзнание.
Така че ако някой, който е буден през две трети от живота си и една трета спи, в тази трета от времето той изживява това, което е преживял през двете трети от физическото си съществуване.
Така се опознава животът, който човекът разгръща извън своето тяло, протичащ ретроспективно три пъти по-бързо.
към текста >>
Когато в обикновения дневен живот си спомняме за изживяното през нощта по
време
на съня, съще
време
нно знаем, че това ретроспективно изживяване няма собствено значение.
Когато в обикновения дневен живот си спомняме за изживяното през нощта по време на съня, същевременно знаем, че това ретроспективно изживяване няма собствено значение.
Това, което е налице в дневното съзнание, е вече спомен при екзактното ясновидство. Но това, за което си спомняме като изживяване по време на съня, показва, че то няма собствено значение, а има само предварително значение. Запитайте се как преценявате спомена от едно изживяване, което сте имали преди двадесет години. Вие си казвате: «Аз живея в сенчести мисли. Но този спомен чрез своята собствена същност ми дава гаранция, че нямам въображение пред себе си, а отражение на това, което действително е изживяно някога в моя изминал земен живот.» Както споменът съдържа в себе си гаранцията, че се отнася до нещо друго, което действително лежи в миналото, така това, което се съзерцава като нощно изживяване, съдържа в себе си гаранцията, че няма собствено значение, а посочва нещо в бъдещето.
към текста >>
Но това, за което си спомняме като изживяване по
време
на съня, показва, че то няма собствено значение, а има само предварително значение.
Когато в обикновения дневен живот си спомняме за изживяното през нощта по време на съня, същевременно знаем, че това ретроспективно изживяване няма собствено значение. Това, което е налице в дневното съзнание, е вече спомен при екзактното ясновидство.
Но това, за което си спомняме като изживяване по време на съня, показва, че то няма собствено значение, а има само предварително значение.
Запитайте се как преценявате спомена от едно изживяване, което сте имали преди двадесет години. Вие си казвате: «Аз живея в сенчести мисли. Но този спомен чрез своята собствена същност ми дава гаранция, че нямам въображение пред себе си, а отражение на това, което действително е изживяно някога в моя изминал земен живот.» Както споменът съдържа в себе си гаранцията, че се отнася до нещо друго, което действително лежи в миналото, така това, което се съзерцава като нощно изживяване, съдържа в себе си гаранцията, че няма собствено значение, а посочва нещо в бъдещето. Не е нужно да се доказва, че споменът се отнася до нещо минало. Също така, когато е постигнато екзактното ясновидство, не е необходимо да се доказва, че това, което се съзерцава при нощните изживявания, не е въображение от настоящето.
към текста >>
От етерното съзерцание, което трае само кратко
време
след смъртта, знаем, че започва един живот, който ще трае двадесет, тридесет години, но и по-малко, според това колко е продължил земният живот на човека.
От етерното съзерцание, което трае само кратко време след смъртта, знаем, че започва един живот, който ще трае двадесет, тридесет години, но и по-малко, според това колко е продължил земният живот на човека.
Този живот протича приблизително - всичко това е относително - три пъти по-бързо от изтеклия земен живот. Ако някой е починал на тридесет години, след смъртта си живее три пъти по-бързо, следователно - десет години. Който е станал на шестдесет години, изживява ретроспективно своя живот след смъртта в продължение на двадесет години, но всичко е приблизително.
към текста >>
През това
време
, което прекарваме след смъртта, ние осъзнаваме нашата морална личност, нашата морална ценност, както тук на Земята осъзнаваме живота в плът и кръв.
През това време, което прекарваме след смъртта, ние осъзнаваме нашата морална личност, нашата морална ценност, както тук на Земята осъзнаваме живота в плът и кръв.
към текста >>
За тази преценка е необходимо
време
то, за което говорих.
За тази преценка е необходимо времето, за което говорих.
Приключило ли е това време след смъртта, избледнява това, което е морален вътрешен живот, т.е. ретроспективният спомен за нашата морална ценност на Земята и ние трябва да продължим в духовните светове с едно друго съзнание, което може да се познае с екзактното ясновиждане.
към текста >>
Приключило ли е това
време
след смъртта, избледнява това, което е морален вътрешен живот, т.е.
За тази преценка е необходимо времето, за което говорих.
Приключило ли е това време след смъртта, избледнява това, което е морален вътрешен живот, т.е.
ретроспективният спомен за нашата морална ценност на Земята и ние трябва да продължим в духовните светове с едно друго съзнание, което може да се познае с екзактното ясновиждане.
към текста >>
Тогава човекът се научава как след изживяването на моралните си качества през една трета от
време
то на изминалия си земен живот, започва надсетивното духовно изживяване.
Тогава е необходимо човекът не само да се научи да живее извън своето пространствено тяло, а и в едно съвсем друго съзнание, различно от това, което има във физическия свят.
Тогава човекът се научава как след изживяването на моралните си качества през една трета от времето на изминалия си земен живот, започва надсетивното духовно изживяване.
Той научава какво става нататък. Тогава започва един друг, чисто духовен живот. Но трябва първо да се създаде възможността екзактното ясновидство да се издигне от обикновеното съзнание към едно чисто, по-висше съзнание и да може напълно да прецени това по-висше съзнание.
към текста >>
Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по
време
на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си.
Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по време на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си.
Но този живот е такъв, че човек не може да се движи в него. Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по време на обикновеното си съзнание през деня. Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се чувства заточен в един свят, за който си спомня в дневното съзнание на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е. Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в духовния свят. Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто духовното, чисто надсетивното съзнание.
към текста >>
Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по
време
на обикновеното си съзнание през деня.
Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по време на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си. Но този живот е такъв, че човек не може да се движи в него.
Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по време на обикновеното си съзнание през деня.
Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се чувства заточен в един свят, за който си спомня в дневното съзнание на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е. Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в духовния свят. Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто духовното, чисто надсетивното съзнание.
към текста >>
Този, който иска да стане посветен в съ
време
нния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги.
Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги.
Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят. Човекът не се развива иначе по време на съня. Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането. И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания. И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот.
към текста >>
Човекът не се развива иначе по
време
на съня.
Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги. Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят.
Човекът не се развива иначе по време на съня.
Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането. И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания. И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот. Човек вижда как живее, като преминава през духовния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот. Човек се опознава като чист дух в духовния свят, както тук, на физическата Земя, той се познава като физическо тяло във физическия свят.
към текста >>
Този, който иска да стане съ
време
нен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането.
Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги. Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят. Човекът не се развива иначе по време на съня.
Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането.
И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания. И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот. Човек вижда как живее, като преминава през духовния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот. Човек се опознава като чист дух в духовния свят, както тук, на физическата Земя, той се познава като физическо тяло във физическия свят. Става възможно и да се прецени колко дълго трае този живот според времето на моралната оценка, което вече описах.
към текста >>
И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във
време
то, което започва след описаните следсмъртни изживявания.
Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги. Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят. Човекът не се развива иначе по време на съня. Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането.
И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания.
И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот. Човек вижда как живее, като преминава през духовния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот. Човек се опознава като чист дух в духовния свят, както тук, на физическата Земя, той се познава като физическо тяло във физическия свят. Става възможно и да се прецени колко дълго трае този живот според времето на моралната оценка, което вече описах.
към текста >>
Става възможно и да се прецени колко дълго трае този живот според
време
то на моралната оценка, което вече описах.
Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането. И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания. И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот. Човек вижда как живее, като преминава през духовния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот. Човек се опознава като чист дух в духовния свят, както тук, на физическата Земя, той се познава като физическо тяло във физическия свят.
Става възможно и да се прецени колко дълго трае този живот според времето на моралната оценка, което вече описах.
към текста >>
Бих казал, че ние се учим да се движим свободно в духовния свят също както като тела сме се научили да се движим свободно по
време
на физическия земен живот в детството, когато не сме можели да се движим.
Бих казал, че ние се учим да се движим свободно в духовния свят също както като тела сме се научили да се движим свободно по време на физическия земен живот в детството, когато не сме можели да се движим.
Към съотношението между началното детство и обикновеното съзнание се учим да опознаваме и другото съотношение на съзнанието на възрастния към едно по-висше, чисто духовно съзнание.
към текста >>
Наблюдава съотношението, колко пъти съзнанието на четиридесет години е по-дълго от
време
то (3-4 години) на детското смътно съноподобно съзнание.
Естествено, има сравнително млади личности, които могат добре да виждат в духовния свят. Но това съзерцание става по-екзактно и ясно с всяка година, с която човек остарява. Все повече се засилва способността да се премине в другото съзнание, научава се как едното съзнание се отнася към другото. Научава се следното. Например човек е станал на четиридесет години и има възможността да си спомни назад, да речем, до третата-четвъртата си година.
Наблюдава съотношението, колко пъти съзнанието на четиридесет години е по-дълго от времето (3-4 години) на детското смътно съноподобно съзнание.
Разбира как животът в духа след смъртта ще е също толкова по-дълъг, колкото е целият земен живот в сравнение с живота на малкото дете в смътното състояние, той се простира над много столетия. Така че след изживяването на моралното състояние се прибавя един чисто духовен живот на човека като дух между духовете, който трае столетия. В това изживяване човекът също има задачи в духовния свят, както в земния свят има задачите на физическия свят.
към текста >>
Ние не работим само за самите нас - дори още във
време
то, когато имаме моралната преценка за изминалия си живот, а работим заедно с човешките души, които са ни били скъпи и мили тук, в света.
И наистина е така, че сме изоставили всичко изплетено тук, на Земята, от душа на душа, в семейството, между хората, които сме срещнали, когато сме били във физически човешки тела, и сме се срещнали поради това и като души, изоставили сме всичко, което сме намерили тук, на Земята. Това, което обичаме, приятелите, които сме имали като най-близки хора, каквото сме изживели чрез нашите физически опитности във физическото тяло, ние го отхвърляме, изоставяме го също както физическото тяло. Но поради това, че сме имали фамилни отношения, приятелства, обичали сме, това продължава по-нататък духовно през портата на смъртта в онези духовни изживявания, които изграждат следващия живот.
Ние не работим само за самите нас - дори още във времето, когато имаме моралната преценка за изминалия си живот, а работим заедно с човешките души, които са ни били скъпи и мили тук, в света.
към текста >>
Тогава ще покажа, че познанието, за което говорих, доколкото то засяга човека като отделен човек, хвърля светлина върху цялото развитие на човешкия род по
време
на живота му на Земята и поради това то може да просветли и случилото се за човечеството чрез навлизането в земния живот на Христос.
Тогава ще покажа, че познанието, за което говорих, доколкото то засяга човека като отделен човек, хвърля светлина върху цялото развитие на човешкия род по време на живота му на Земята и поради това то може да просветли и случилото се за човечеството чрез навлизането в земния живот на Христос.
към текста >>
54.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И първата от тези две страни ще бъде разглеждането на това, което хората са чувствали като свой религиозен живот, като религиозно съзнание в различни
време
на от развитието на човечеството на Земята.
Искам от различни страни да ви разясня това, което току що казах.
И първата от тези две страни ще бъде разглеждането на това, което хората са чувствали като свой религиозен живот, като религиозно съзнание в различни времена от развитието на човечеството на Земята.
към текста >>
Нека в това отношение да се върнем малко назад в древните
време
на от развитието на човечеството.
Нека в това отношение да се върнем малко назад в древните времена от развитието на човечеството.
По-нататък в моите днешни изложения ще видите, че този исторически поглед не е излишен, а ще може да изясни някои от недоразуменията в настоящето. Тези древни времена от развитието на човечеството не могат да се намерят в историческите документи, а до тях се стига само със средствата на науката за духа, за която говорих вчера. Те могат да се разгледат само вътрешно чрез съзерцанието, което вчера ви посочих като средство да се разглежда надсетивнта природа и надсетивните съдбовни изживявания на човека. Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии. Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно.
към текста >>
Тези древни
време
на от развитието на човечеството не могат да се намерят в историческите документи, а до тях се стига само със средствата на науката за духа, за която говорих вчера.
Нека в това отношение да се върнем малко назад в древните времена от развитието на човечеството. По-нататък в моите днешни изложения ще видите, че този исторически поглед не е излишен, а ще може да изясни някои от недоразуменията в настоящето.
Тези древни времена от развитието на човечеството не могат да се намерят в историческите документи, а до тях се стига само със средствата на науката за духа, за която говорих вчера.
Те могат да се разгледат само вътрешно чрез съзерцанието, което вчера ви посочих като средство да се разглежда надсетивнта природа и надсетивните съдбовни изживявания на човека. Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии. Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно. А великите учители от тези мистерии, които са били водачи на своите ученици, са получавали почти свръхчовешко уважение. Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята набожност и благочестивост.
към текста >>
Погледнем ли назад към тези древни
време
на, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии.
Нека в това отношение да се върнем малко назад в древните времена от развитието на човечеството. По-нататък в моите днешни изложения ще видите, че този исторически поглед не е излишен, а ще може да изясни някои от недоразуменията в настоящето. Тези древни времена от развитието на човечеството не могат да се намерят в историческите документи, а до тях се стига само със средствата на науката за духа, за която говорих вчера. Те могат да се разгледат само вътрешно чрез съзерцанието, което вчера ви посочих като средство да се разглежда надсетивнта природа и надсетивните съдбовни изживявания на човека.
Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии.
Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно. А великите учители от тези мистерии, които са били водачи на своите ученици, са получавали почти свръхчовешко уважение. Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята набожност и благочестивост. Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на един изпълнен с почитание живот. За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
към текста >>
Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни
време
на, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно.
Нека в това отношение да се върнем малко назад в древните времена от развитието на човечеството. По-нататък в моите днешни изложения ще видите, че този исторически поглед не е излишен, а ще може да изясни някои от недоразуменията в настоящето. Тези древни времена от развитието на човечеството не могат да се намерят в историческите документи, а до тях се стига само със средствата на науката за духа, за която говорих вчера. Те могат да се разгледат само вътрешно чрез съзерцанието, което вчера ви посочих като средство да се разглежда надсетивнта природа и надсетивните съдбовни изживявания на човека. Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии.
Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно.
А великите учители от тези мистерии, които са били водачи на своите ученици, са получавали почти свръхчовешко уважение. Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята набожност и благочестивост. Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на един изпълнен с почитание живот. За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
към текста >>
Това, което днес ни изглежда парадоксално, но е било характерно за разбирането от страна на учениците на древните мистерийни учители, е, че те са мислили: «В още по-древни
време
на от развитието на човечеството, във
време
ната, в които земното развитие е започнало, самите божествени същества са слизали на Земята по начин, както това е било възможно, разбира се, по духовен начин.
Това не е била символична представа, а за древните мистерийни ученици е било изцяло реално усещане. Можете да си представите колко дълбоко е било чувството на почит от страна на ученика към неговия учител, когато той е знаел, че от учителя към него говори не нещо човешко, а божествено, че говори това, което той нарича свой Бог.
Това, което днес ни изглежда парадоксално, но е било характерно за разбирането от страна на учениците на древните мистерийни учители, е, че те са мислили: «В още по-древни времена от развитието на човечеството, във времената, в които земното развитие е започнало, самите божествени същества са слизали на Земята по начин, както това е било възможно, разбира се, по духовен начин.
И тези духовно-божествени същества, които не са се въплътявали в човешко тяло, но въпреки това са можели да се разбират чрез средствата на духовното познание с първите гуру, с първите мистерийни учители, тези божествено-духовни същества са дали първите указания за това, на което хората следва да бъдат научени, като учение, което е можело да ги свърже с духовния свят. И така се е смятало, че даденото някога на хората от боговете се е опазвало от поколение на поколение и е достигало до учениците от всяка епоха.
към текста >>
Но преди не много
време
е имало и още има хора, които са приписвали божествен произход на говора.
Сигурно ще кажете, че това обяснява произхода на човешката мъдрост от надсетивните светове. Тук докосваме една област, където дори днес, ако вземем за пример обясненията относно езика, хората не са наясно за произхода на тази област. Разбира се, има хора, които мислят, че човешкият говор се е развил в следствие развитието на животните в смисъла на Дарвиновата теория.
Но преди не много време е имало и още има хора, които са приписвали божествен произход на говора.
към текста >>
Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съ
време
нната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове.
То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове. Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото. За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното.
Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове.
Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове. За това са му били давани препоръки по отношение и на говора. Когато говорим в обикновения живот, споделяме с някой друг мислите, които сами имаме или сме получили. Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя. Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове.
към текста >>
А това, че тези ученици от своя страна са учили другите хора в смисъла, в който сами са били възпитани в тези мистерии, е било съдържанието на цивилизацията в онези древни
време
на.
Следвало е душевността, душата на ученика да издигне чрез трикратно-то си обръщане към божественото това, което на Земята се извършва от хората като зло, като грешно, като отпаднало от божественото, да го влее в надсетивните светове, които вчера ви описах. Вчера ви описах, че и с по-новата инициационна наука може да се проникне в онези светове, в които човекът живее като духовно-душевно същество и от които слиза надолу преди да встъпи в земното си битие, за да се свърже с тялото, дадено му от родителите. Той отново се завръща в тях, когато премине през портата на смъртта, за да подготви там, както вчера описах, следващото си земно съществуване. Така че не само съзерцаващият поглед на ученика да бъде насочен към надсетивните светове, а да се породи в него една сила, силата на молитвеното мислене, силата на мантричния речитатив, в който се влива божественото, сила на отдаденост на жертвените действия. Целта на божествените учители с техните ученици в древните мистерии е била да се породи в ученика голяма мощ, за да се насочи това, което тук, на Земята, е грешно, в тези надсетивни светове.
А това, че тези ученици от своя страна са учили другите хора в смисъла, в който сами са били възпитани в тези мистерии, е било съдържанието на цивилизацията в онези древни времена.
към текста >>
Древният ученик си е мислил, а и така го е обучавал гуруто: «Този свят, в който живееш между раждането и смъртта, по определен начин изцяло обхваща другите природни царства, но той не обхваща по-дълбоката същност на човека.» И това, което човекът може да извърши между раждането и смъртта - нека да се абстрахираме, че в много отношения то е било описвано като изцяло грешно в древните
време
на, също е било представяно така, че човекът си е казвал: «Това, което мога да изживея тук, в света между раждането и смъртта, което мога да извърша като дела, не стига до моята дълбока човешка същност, защото тя принадлежи на надсетивните светове.» В онези древни
време
на всички ученици на мистериите са знаели от древното примитивно ясновидство това, което не е било нужно да си изработват, което в онези древни
време
на на човечеството са притежавали като съноподобно ясновидство, и в определени моменти от живота си те ясно са разбирали, че наистина, преди да слязат на Земята, са били в надсетивния свят и след смъртта отново ще преминат в него.
Каква е била предпоставката изобщо нещо да се направи? Предпоставката е била, че човекът тук, на Земята, живее в един свят, който в сравнение с божествения не обхваща човешката същност.
Древният ученик си е мислил, а и така го е обучавал гуруто: «Този свят, в който живееш между раждането и смъртта, по определен начин изцяло обхваща другите природни царства, но той не обхваща по-дълбоката същност на човека.» И това, което човекът може да извърши между раждането и смъртта - нека да се абстрахираме, че в много отношения то е било описвано като изцяло грешно в древните времена, също е било представяно така, че човекът си е казвал: «Това, което мога да изживея тук, в света между раждането и смъртта, което мога да извърша като дела, не стига до моята дълбока човешка същност, защото тя принадлежи на надсетивните светове.» В онези древни времена всички ученици на мистериите са знаели от древното примитивно ясновидство това, което не е било нужно да си изработват, което в онези древни времена на човечеството са притежавали като съноподобно ясновидство, и в определени моменти от живота си те ясно са разбирали, че наистина, преди да слязат на Земята, са били в надсетивния свят и след смъртта отново ще преминат в него.
Те си казвали: «Ако аз като човек извърша само това и съм свързан само с това, което е на физическата Земя, не съм цялостен човек. Аз трябва да насоча силите си нагоре в духовните светове. Те не са на Земята, а горе.»
към текста >>
Това обаче е било различно за онези древни
време
на на мистериите и трябва да бъде различно днес, както ще разберем по-късно.
Това обаче е било различно за онези древни времена на мистериите и трябва да бъде различно днес, както ще разберем по-късно.
В онези древни времена учениците са учили от учителите си, че когато човекът премине през портата на смъртта в надсетивния свят, срещу него в определено време идва едно висше духовно същество. Това висше духовно същество има своя външен израз в Слънцето и в неговото проявление. Оттам древните мистерийни мъдреци са наричали това същество висшето божествено Слънчево същество. И както тук, на Земята, гледаме човека с неговата външна физиономия и казваме, че чрез физиономията, чрез жестовете му в него се проявява душата, така древните хора са наблюдавали движението на Слънцето и неговите проявления. Те са виждали в тях физиогномичния израз, външния блясък по отношение на жестовете в движението на Слънцето.
към текста >>
В онези древни
време
на учениците са учили от учителите си, че когато човекът премине през портата на смъртта в надсетивния свят, срещу него в определено
време
идва едно висше духовно същество.
Това обаче е било различно за онези древни времена на мистериите и трябва да бъде различно днес, както ще разберем по-късно.
В онези древни времена учениците са учили от учителите си, че когато човекът премине през портата на смъртта в надсетивния свят, срещу него в определено време идва едно висше духовно същество.
Това висше духовно същество има своя външен израз в Слънцето и в неговото проявление. Оттам древните мистерийни мъдреци са наричали това същество висшето божествено Слънчево същество. И както тук, на Земята, гледаме човека с неговата външна физиономия и казваме, че чрез физиономията, чрез жестовете му в него се проявява душата, така древните хора са наблюдавали движението на Слънцето и неговите проявления. Те са виждали в тях физиогномичния израз, външния блясък по отношение на жестовете в движението на Слънцето. В проявлението на Слънцето те са виждали жестовете за висшето
към текста >>
Те са знаели, че голямата утеха на живота в древните
време
на е била давана на мистерийните ученици чрез това, че им е било казвано: «След смъртта ще срещнете висшето Слънчево същество, което ще ви помогне да преобразите всичко несъвършено на Земята в съвършено, което ще поеме потискащото съзнание, че всъщност сте отпаднали от божествено-духовния мирови порядък.
А когато настъпва Мистерията от Голгота, древната мистерийна мъдрост вече се е намирала в упадък. Малко е било останало от нея, но са останали традиции, остатъци от нея. Имало е посветени в древния смисъл, които са се придържали още със същата отдаденост, със същото благоговение и вяра към божествения Отец, който някога като Бог Отец е изпращал на Земята божествените пратеници, от които са учили първите гуру, първите учители.
Те са знаели, че голямата утеха на живота в древните времена е била давана на мистерийните ученици чрез това, че им е било казвано: «След смъртта ще срещнете висшето Слънчево същество, което ще ви помогне да преобразите всичко несъвършено на Земята в съвършено, което ще поеме потискащото съзнание, че всъщност сте отпаднали от божествено-духовния мирови порядък.
Това висше Слънчево същество обаче е трябвало да слезе на Земята, да стане човек в Исус от Назарет и след смъртта на Исус Христос на Голгота то не е в надсетивните светове, а ще го търсите между хората.»
към текста >>
Така са говорили посветените, инициираните по
време
то на Мистерията от Голгота чак до 3-то столетие.Тези посветени са казвали на хората, които са искали да ги чуят: «За каквото копнеете като за истинската лечебна същност, човечеството го е имало в древните
време
на.
Така са говорили посветените, инициираните по времето на Мистерията от Голгота чак до 3-то столетие.Тези посветени са казвали на хората, които са искали да ги чуят: «За каквото копнеете като за истинската лечебна същност, човечеството го е имало в древните времена.
Чрез едно божествено дело тя е слязла на Земята, проявила се е в един човек и оттогава живее по свръхсетивен начин в развитието на човечеството.» И докато древните ученици е трябвало да се допитват до мистериите и да поглеждат към техните жертвени култови ритуали, към това, което култът е импулсирал в тях в надсе-тивните светове, хората от по-новото време е трябвало да учат да си изработват на Земята непосредствено отношение към Христовото същество, което е слязло тук и е станало човек като другите хора.
към текста >>
Чрез едно божествено дело тя е слязла на Земята, проявила се е в един човек и оттогава живее по свръхсетивен начин в развитието на човечеството.» И докато древните ученици е трябвало да се допитват до мистериите и да поглеждат към техните жертвени култови ритуали, към това, което култът е импулсирал в тях в надсе-тивните светове, хората от по-новото
време
е трябвало да учат да си изработват на Земята непосредствено отношение към Христовото същество, което е слязло тук и е станало човек като другите хора.
Така са говорили посветените, инициираните по времето на Мистерията от Голгота чак до 3-то столетие.Тези посветени са казвали на хората, които са искали да ги чуят: «За каквото копнеете като за истинската лечебна същност, човечеството го е имало в древните времена.
Чрез едно божествено дело тя е слязла на Земята, проявила се е в един човек и оттогава живее по свръхсетивен начин в развитието на човечеството.» И докато древните ученици е трябвало да се допитват до мистериите и да поглеждат към техните жертвени култови ритуали, към това, което култът е импулсирал в тях в надсе-тивните светове, хората от по-новото време е трябвало да учат да си изработват на Земята непосредствено отношение към Христовото същество, което е слязло тук и е станало човек като другите хора.
към текста >>
Това е било настроението, разпространявано от съ
време
нниците на Мистерията на Голгота и от много посветени в първите три християнски столетия, за което обаче историческите източници малко съобщават, защото всичко, отнасящо се до тези съобщения, е било унищожено.
Това е било настроението, разпространявано от съвременниците на Мистерията на Голгота и от много посветени в първите три християнски столетия, за което обаче историческите източници малко съобщават, защото всичко, отнасящо се до тези съобщения, е било унищожено.
Но чрез вникването в мировия порядък, за което вчера говорих, се стига дотам да се разбере, че настроението като настроение към Христос през първите три столетия, разпространено между тези, които са искали да чуят някогашните посветени, Христовото настроение, е било изгубено и днес то отново трябва да се обнови. След като се преведе казаното, ще ви говоря за него във втората част от моето изложение.
към текста >>
Докато през християнското Средновековие има благочестивост и религиозност като продължение на потока на почитание, което учениците на древните мистерии са имали към учителите си, все повече залязва и угасва съноподобното ясновидство от древните
време
на на развитието на човечеството.
Докато през християнското Средновековие има благочестивост и религиозност като продължение на потока на почитание, което учениците на древните мистерии са имали към учителите си, все повече залязва и угасва съноподобното ясновидство от древните времена на развитието на човечеството.
Каквото някога е съществувало, можем напълно да го установим с антропософската наука за духа и без историческите документи. В онези древни времена хората са имали възможността да изпадат в определено време в един вид съноподобно ясновидство. Чрез него те са възприемали света, от който сами са били изтръгнати за своето физическо съществуване. Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството. Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода.
към текста >>
В онези древни
време
на хората са имали възможността да изпадат в определено
време
в един вид съноподобно ясновидство.
Докато през християнското Средновековие има благочестивост и религиозност като продължение на потока на почитание, което учениците на древните мистерии са имали към учителите си, все повече залязва и угасва съноподобното ясновидство от древните времена на развитието на човечеството. Каквото някога е съществувало, можем напълно да го установим с антропософската наука за духа и без историческите документи.
В онези древни времена хората са имали възможността да изпадат в определено време в един вид съноподобно ясновидство.
Чрез него те са възприемали света, от който сами са били изтръгнати за своето физическо съществуване. Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството. Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието.
към текста >>
Време
то, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието.
В онези древни времена хората са имали възможността да изпадат в определено време в един вид съноподобно ясновидство. Чрез него те са възприемали света, от който сами са били изтръгнати за своето физическо съществуване. Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството. Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората.
Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието.
То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно. Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен. Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция.
към текста >>
То обаче е и
време
то, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно.
Чрез него те са възприемали света, от който сами са били изтръгнати за своето физическо съществуване. Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството. Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието.
То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно.
Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен. Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите.
към текста >>
Настъпва
време
то на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съ
време
нна цивилизация.
Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието. То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно. Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен.
Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация.
Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите. Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота. Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото познание.
към текста >>
Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните
време
на никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото познание.
Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите. Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота.
Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото познание.
към текста >>
И всичко, което вчера ви разказах, че със своето познание, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съ
време
нният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност.
Това духовно познание обаче, за което вчера говорих, е истинското продължение на природознанието.
И всичко, което вчера ви разказах, че със своето познание, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност.
Тогава първоначално се появява нещо неопределено, т.е. вътрешно настроение, вътрешна душевна нагласа. Включи ли се в нея медитирането, концентрирането в мисловния свят и волята, тогава душата се насочва в духовните надсетивни светове така, както вчера описах. Чрез това човекът започва да разбира какво представлява надсетивното. От Земята той научава освен за света, който обяснява природознанието, също и за един надсетивен свят, който принадлежи към Земята, и особено трябва да се има предвид, ако тук, на Земята, някой иска да разбере човека.
към текста >>
Когато така е постигнал вътрешното разбиране на духовния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съ
време
нни теолози при човека Исус от Назарет.
Когато така е постигнал вътрешното разбиране на духовния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съвременни теолози при човека Исус от Назарет.
Тогава човек разбира не само в материалистически смисъл това, което се е случило с Мистерията на Голгота, а понеже е развил способността да възприема духовното, разбира, че човекът Исус от Назарет е проникнат с божествения Христос. С тази способност за възприемане на духовността се стига дотам да се съзерцава духовно-божествената същност на Христос. Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност. С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек.
към текста >>
Така тази съ
време
нна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност.
Когато така е постигнал вътрешното разбиране на духовния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съвременни теолози при човека Исус от Назарет. Тогава човек разбира не само в материалистически смисъл това, което се е случило с Мистерията на Голгота, а понеже е развил способността да възприема духовното, разбира, че човекът Исус от Назарет е проникнат с божествения Христос. С тази способност за възприемане на духовността се стига дотам да се съзерцава духовно-божествената същност на Христос.
Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност.
С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек.
към текста >>
Точно чрез пълното схващане на духовния свят съ
време
нната антропософия отново води до Христос.
Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос.
Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди. Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят. Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност.
към текста >>
За да изясня това напълно, искам да посоча как съ
време
нният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди.
Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос. Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията.
За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди.
Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят. Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност. Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
към текста >>
Това, че медиуми се проявяват, когато съзнанието им, от което идва писането и говоренето, е потиснато, както е било някога при учениците на гуру в древните
време
на, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, а от него говори и нещо духовно, но механично духовно, духовност от подчинен вид.
Какво представлява една медиумна личност? Тя иска духовността да говори от физическото тяло, иска да я остави да пише чрез физическото тяло или да се манифестира по друг начин.
Това, че медиуми се проявяват, когато съзнанието им, от което идва писането и говоренето, е потиснато, както е било някога при учениците на гуру в древните времена, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, а от него говори и нещо духовно, но механично духовно, духовност от подчинен вид.
Тези медиуми искат не само да изживеят духовността непосредствено в тялото си, те искат тя да се разкрие при тях. И действително, когато медиумът говори или пише, говори нещо духовно, което живее в тялото. Какво е характерното на такива медиуми с тяхното откровение по отношение на божественото? Характерното е - може би знаете, че те стават разговорливи и пишат с удоволствие, говорят с удоволствие, но смесват неизброими неща, които изглеждат съмнителни за обикновената логика, в това, което духът оповестява чрез тяхното тяло. Тези медиуми са доказателството, че не трябва да се връщаме назад към връзката с божествено-духовното, а трябва да я търсим по друг начин.
към текста >>
Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни
време
на, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането.
Този друг начин човек да се доближи до духовния свят - когато напълно сериозно приеме природонаучните познания, когато ги приеме като големи постижения на новата цивилизация, този друг начин, когато човек иска да се издигне до духовните светове, стига много трудно дотам да раздвижи говорните органи, дори да формулира мислите или дори по медиален начин да пише. Когато чрез медитацията, чрез концентрацията човек бива обхванат в себе си от този дух, за който вчера говорих, тогава му се иска първо да замълчи! Докато медиумът става разговорлив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното познание, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му. Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща. Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи.
Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането.
Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум. Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си. Когато е обхванат от тази познавателна способност за божествено-духовното, за надсетивния свят, той първоначално вътрешно замлъква по отношение на своите мисли. Още повече той онемява, когато поиска да напише нещо за божественото.
към текста >>
Но вие също ще разберете, че този, който се доближи със съ
време
нната антропософска наука за духа до Мистерията на Голгота, има и трудности.
Казах, че мога да говоря за тези изживявания, защото са мои собствени. Те са такива, които добре познавам в това развитие, през което сам преминах от естествените науки през разбирането на духовните светове до съзерцанието на духовните светове и до съзерцанието на Мистерията на Голгота в тези духовни светове.
Но вие също ще разберете, че този, който се доближи със съвременната антропософска наука за духа до Мистерията на Голгота, има и трудности.
Мистерията на Голгота трябва да се схване в цялата и величественост, както тя се проявява в историята на човечеството. Трябва да се научим да гледаме историческия факт как Бог е преминал през смъртта на Голгота чрез човека Исус Христос. В един напълно несетивен образ трябва да се възприеме великото историческо събитие. И точно относно това несетивно възприемане в мисли и изразяването му чрез словото, или дори в описанието му писмено, човек извънредно трудно може да се пребори по начина, който описах.
към текста >>
Съ
време
нният посветен знае, че словата на апостол Павел са дълбока истина: «Не аз, а Христос в мен.» Христос го намирам в мен, ако достатъчно дълбоко навляза в моята човешка същност.
И сега разбираме не само слезлия на Земята някога, преминалия през смъртта Христос, а изживяваме Христос, който е преминал през смъртта и се е излял в цялото човечество за това, че човекът да може да го намери, ако достатъчно дълбоко навлезе в себе си. Това изживява в надсетивното познание този, който го разбере, като още веднъж обхване своето тяло. И каквото той така си спечелва като Христово познание, тогава може да го облече в думи, които съдържат в себе си истинско послание от Христос. Защото той знае, че Христос е умрял на Голгота, Христос се е излял чрез смъртта в рождественските сили на човека и оттогава той живее в човешката същност. Могат да го открият тези, които дълбоко навлязат в себе си.
Съвременният посветен знае, че словата на апостол Павел са дълбока истина: «Не аз, а Христос в мен.» Христос го намирам в мен, ако достатъчно дълбоко навляза в моята човешка същност.
към текста >>
Така могат да се извървяват съ
време
нните пътища и от обикновения благочестив човек.
Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово познание да намери нови пътища и за първичната проста набожност. Тази проста първична възможност може да намери Христос. Но пътищата на днешната набожност и благочестивост трябва да са различни от пътищата на древната, прекланяща се пред гуру благочестивост. Тя трябва днес да е вътрешна, не човекът да насочва потока на усещанията си към божествеността в един надсетивен свят, а да проникне в своята същност, за да открие в себе си Христос, който от Мистерията на Голгота присъства жив на Земята. И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери.
Така могат да се извървяват съвременните пътища и от обикновения благочестив човек.
Докато преди е било необходимо чрез благоговеенето пред гуру, чрез почитанието на учителя и божествените звуци на мантрите да се развива жертвоготовността, сега този, който иска да намери своя път към Христос в съвременен смисъл, следва преди всичко да потърси задълбочаването на душата си. Той следва да се учи да съзерцава в своята душевност и да има нещо в своето вътрешно чувство и вътрешно изживяване, когато отклони вниманието си от външния свят. Там следва да намери силата, която го извежда през портата на смъртта, когато тук, на Земята, той я опознава в отдаденост на Христос и Мистерията на Голгота.
към текста >>
Докато преди е било необходимо чрез благоговеенето пред гуру, чрез почитанието на учителя и божествените звуци на мантрите да се развива жертвоготовността, сега този, който иска да намери своя път към Христос в съ
време
нен смисъл, следва преди всичко да потърси задълбочаването на душата си.
Тази проста първична възможност може да намери Христос. Но пътищата на днешната набожност и благочестивост трябва да са различни от пътищата на древната, прекланяща се пред гуру благочестивост. Тя трябва днес да е вътрешна, не човекът да насочва потока на усещанията си към божествеността в един надсетивен свят, а да проникне в своята същност, за да открие в себе си Христос, който от Мистерията на Голгота присъства жив на Земята. И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери. Така могат да се извървяват съвременните пътища и от обикновения благочестив човек.
Докато преди е било необходимо чрез благоговеенето пред гуру, чрез почитанието на учителя и божествените звуци на мантрите да се развива жертвоготовността, сега този, който иска да намери своя път към Христос в съвременен смисъл, следва преди всичко да потърси задълбочаването на душата си.
Той следва да се учи да съзерцава в своята душевност и да има нещо в своето вътрешно чувство и вътрешно изживяване, когато отклони вниманието си от външния свят. Там следва да намери силата, която го извежда през портата на смъртта, когато тук, на Земята, той я опознава в отдаденост на Христос и Мистерията на Голгота.
към текста >>
Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съ
време
нният учител казва: «Ако тук, на Земята, си създадете отношение към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето отношение към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло.
Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съвременният учител казва: «Ако тук, на Земята, си създадете отношение към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето отношение към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло.
Това, което висшето Слънчево същество е извършило с хората през древните времена, това ще го извърши с вас Христовата сила, ако тя остане във вашата собствена същност, която след смъртта е свободна от тялото. Христовата сила ще действа на Земята в това, което в човека още е несъвършено, и ще бъде дадена възможността хората на Земята да се сдружават в това признание на Христос в социалния живот.» Защото това, което тя прониква с вътрешна сила, като силата, изливаща се от Христос, ще може да бъде осветено чрез учението на антропософската наука за духа. Тази сила може да навлезе в действията, във волята на човека, може да стане импулс за волеви действия и така да се влее в социалния живот. Христовите сили могат да се влеят в социалния живот.
към текста >>
Това, което висшето Слънчево същество е извършило с хората през древните
време
на, това ще го извърши с вас Христовата сила, ако тя остане във вашата собствена същност, която след смъртта е свободна от тялото.
Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съвременният учител казва: «Ако тук, на Земята, си създадете отношение към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето отношение към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло.
Това, което висшето Слънчево същество е извършило с хората през древните времена, това ще го извърши с вас Христовата сила, ако тя остане във вашата собствена същност, която след смъртта е свободна от тялото.
Христовата сила ще действа на Земята в това, което в човека още е несъвършено, и ще бъде дадена възможността хората на Земята да се сдружават в това признание на Христос в социалния живот.» Защото това, което тя прониква с вътрешна сила, като силата, изливаща се от Христос, ще може да бъде осветено чрез учението на антропософската наука за духа. Тази сила може да навлезе в действията, във волята на човека, може да стане импулс за волеви действия и така да се влее в социалния живот. Христовите сили могат да се влеят в социалния живот.
към текста >>
Може ли този обикновен благочестив човек да достигне сигурност за своите дела, ако съ
време
нният посветен му каже: «Така е, от Смъртта на Голгота произлиза това, което можеш да намериш чрез твоята наивна вътрешна душевна благочестивост, каквото можеш да разбереш, когато се замислиш за теб самия и за всичко, което като Христос живее в теб.» И то наистина произлиза от Христос.
В християнизирането на социалния живот лежи второто. Ще ви запитам дали е възможно това, за което хората копнеят, за което обикновеният благочестив човек копнее, а именно че може да намери в душата си Христовата сила, когато действа сред другите хора в социалния живот, да разбере, че действа по поръка на Христос, така че делата му да са изпълнени по поръка на Христос.
Може ли този обикновен благочестив човек да достигне сигурност за своите дела, ако съвременният посветен му каже: «Така е, от Смъртта на Голгота произлиза това, което можеш да намериш чрез твоята наивна вътрешна душевна благочестивост, каквото можеш да разбереш, когато се замислиш за теб самия и за всичко, което като Христос живее в теб.» И то наистина произлиза от Христос.
То е това, което извършваш в социалния живот с убеждението, че го правиш като Христов импулс, че го извършваш по поръка на Христос, защото Той живее сред хората, когато те го намерят.» Те го намират чрез самите тях, чрез задълбочаването на социалния живот, както намират истинската всеотдайна обич, която строи мостове от човешко сърце до човешко сърце, която внася надсетивен елемент в чувстването, както светлината, която вътрешно просветлява, внася надсетивен елемент в познанието.
към текста >>
Тя може да каже: «Не срещу съ
време
нната наука се влиза в духовния свят, а с нея и с нейното уважение!
Така е възможно обикновените благочестиви хора да се научат не да казват: «На нашия път - който искаме да го вървим само с проста благочестивост - ни пречи познанието, към което се стреми антропософската наука за духа.» Не! Чрез продължаването на чисто външната природна наука тази благочестивост постепенно ще залезе и помрачнее напълно. Когато обаче антропософската наука за духа донесе познанието за надсетивното и чрез това истинското познаване на Христовата същност като надсетивна същност, тогава може да се осъществи това, за което истински благочестивият копнее - сигурност относно живеещото в душата му, в ръцете му, когато той ги ангажира в любвеобилна дейност, за да извърши някое Христово дело, някое дело в смисъла на Христовия импулс. Това, за което именно благочестивият копнее, става сигурно знание чрез антропософската наука за духа. Затова тя казва, че не пречи на истински благочестивия да върви по пътя си, тя не отклонява хората от Христос.
Тя може да каже: «Не срещу съвременната наука се влиза в духовния свят, а с нея и с нейното уважение!
Не без Христос следва човечеството да навлезе в бъдещето, а с Христос, с наистина опознатия, почувствания и желания Христос и действайки в света с неговата същност.»
към текста >>
55.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Казах, че човек може да се върне във
време
то, когато е бил осемнадесет или петнадесет години, и да изживее това, което е изживял тогава не само в сенчести спомени, а да го изживее така интензивно, както някога, когато събитието се е разигравало.
Разбирането на една такава духовна магия може да се постигне от човека чрез познанията, за които вчера и завчера говорих тук. Аз можах да покажа, че първата степен от това познание показва, че човекът има отношение към света не само в настоящия момент, а че той може да се постави във възрастта, преживяна от неговото земно раждане досега.
Казах, че човек може да се върне във времето, когато е бил осемнадесет или петнадесет години, и да изживее това, което е изживял тогава не само в сенчести спомени, а да го изживее така интензивно, както някога, когато събитието се е разигравало.
Човек отново става петнадесет или дванадесет годишен и т.н. В себе си преминава през тази духовна метаморфоза. Чрез това обаче той е в състояние да възприема един втори организъм в човека, един фин организъм, който може да се нарече етерен затова, защото няма тежест като пространственото тяло. Този по-фин организъм е времеви организъм. Пред себе си човек има наведнъж като общо възприятие всичко, което този етерен организъм представлява като процес във времето.
към текста >>
Този по-фин организъм е
време
ви организъм.
Аз можах да покажа, че първата степен от това познание показва, че човекът има отношение към света не само в настоящия момент, а че той може да се постави във възрастта, преживяна от неговото земно раждане досега. Казах, че човек може да се върне във времето, когато е бил осемнадесет или петнадесет години, и да изживее това, което е изживял тогава не само в сенчести спомени, а да го изживее така интензивно, както някога, когато събитието се е разигравало. Човек отново става петнадесет или дванадесет годишен и т.н. В себе си преминава през тази духовна метаморфоза. Чрез това обаче той е в състояние да възприема един втори организъм в човека, един фин организъм, който може да се нарече етерен затова, защото няма тежест като пространственото тяло.
Този по-фин организъм е времеви организъм.
Пред себе си човек има наведнъж като общо възприятие всичко, което този етерен организъм представлява като процес във времето. Но той знае, че това е негов организъм и се учи да познава, че човекът се намира в този по-фин времеви организъм, както иначе се намира в пространствения организъм.
към текста >>
Пред себе си човек има наведнъж като общо възприятие всичко, което този етерен организъм представлява като процес във
време
то.
Казах, че човек може да се върне във времето, когато е бил осемнадесет или петнадесет години, и да изживее това, което е изживял тогава не само в сенчести спомени, а да го изживее така интензивно, както някога, когато събитието се е разигравало. Човек отново става петнадесет или дванадесет годишен и т.н. В себе си преминава през тази духовна метаморфоза. Чрез това обаче той е в състояние да възприема един втори организъм в човека, един фин организъм, който може да се нарече етерен затова, защото няма тежест като пространственото тяло. Този по-фин организъм е времеви организъм.
Пред себе си човек има наведнъж като общо възприятие всичко, което този етерен организъм представлява като процес във времето.
Но той знае, че това е негов организъм и се учи да познава, че човекът се намира в този по-фин времеви организъм, както иначе се намира в пространствения организъм.
към текста >>
Но той знае, че това е негов организъм и се учи да познава, че човекът се намира в този по-фин
време
ви организъм, както иначе се намира в пространствения организъм.
Човек отново става петнадесет или дванадесет годишен и т.н. В себе си преминава през тази духовна метаморфоза. Чрез това обаче той е в състояние да възприема един втори организъм в човека, един фин организъм, който може да се нарече етерен затова, защото няма тежест като пространственото тяло. Този по-фин организъм е времеви организъм. Пред себе си човек има наведнъж като общо възприятие всичко, което този етерен организъм представлява като процес във времето.
Но той знае, че това е негов организъм и се учи да познава, че човекът се намира в този по-фин времеви организъм, както иначе се намира в пространствения организъм.
към текста >>
Но така е и с етерния
време
ви организъм, който е особено динамичен в ранната детска възраст на човека, но остава в движение и през целия живот и в него има сили, които действат например по следния начин.
Но така е и с етерния времеви организъм, който е особено динамичен в ранната детска възраст на човека, но остава в движение и през целия живот и в него има сили, които действат например по следния начин.
Да предположим, че някой като тридесет и пет годишен има възможността да навлезе в нова жизнена ситуация. Ако той е дорасъл за тази жизнена ситуация, така че да е в състояние да постъпи правилно, може да си спомни, че някога, може би като дванадесетгодишен или като осемгодишен е научил най-важното от това, което му предлага възможността сега лесно да се справи в тази ситуация. И известна радост се излъчва в тридесет и петата му година от това, което детето е получило в дванадесетата си или в осмата си година от възпитателя, от учителя, понеже това, което в осмата или десетата година е станало в човешкото етерно тяло чрез възпитателя, чрез обучението, действа като орган, който лежи далеч от главата, но когато лекуваме главата, въздейства върху оздравяването и. Така изживяното в шестата или дванадесетата година продължава да действа в тридесет и петата година и по-късно и причинява радостно настроение или депресия. Цялата жизнена нагласа на човека също и в по-късните години е зависима от това, което възпитателят е изградил в етерното тяло на човека, както някой орган от човешкото пространствено тяло е зависим от друг орган.
към текста >>
Понякога се вижда какви телесни промени се извършват със смяната на зъбите, но не се възприема точно какво преобразяване се извършва с целия човек по
време
на тази смяна на зъбите.
Ако се съобразяваме с това, ще видим как в живота се вижда по-ясно, отколкото се предполага, че човекът преминава през различни жизнени периоди. Обикновено се вижда по един външен начин, че например около седмата година детето получава вторите си зъби.
Понякога се вижда какви телесни промени се извършват със смяната на зъбите, но не се възприема точно какво преобразяване се извършва с целия човек по време на тази смяна на зъбите.
Който правилно може да наблюдава какъв е бил човекът преди седмата си година и какъв става по-късно, вижда, че след седмата година се развиват сили от дълбините на човешкото същество, които преди това са били дълбоко скрити в организма. Ако разгледаме добре нещата, трябва да си кажем, че смяната на зъбите не е еднократно, появило се внезапно събитие в човешкия живот. Смяната на зъбите, настъпваща около седмата година, която не се повтаря, е събитие, простиращо се от момента на появата на първите зъби до смяната на зъбите. През цялото време напират и работят силите, които избутват навън от човешкия организъм вторите зъби на детето. В самата смяна на зъбите се стига само до завършека на това, което действа в детето през целия първи жизнен период.
към текста >>
През цялото
време
напират и работят силите, които избутват навън от човешкия организъм вторите зъби на детето.
Обикновено се вижда по един външен начин, че например около седмата година детето получава вторите си зъби. Понякога се вижда какви телесни промени се извършват със смяната на зъбите, но не се възприема точно какво преобразяване се извършва с целия човек по време на тази смяна на зъбите. Който правилно може да наблюдава какъв е бил човекът преди седмата си година и какъв става по-късно, вижда, че след седмата година се развиват сили от дълбините на човешкото същество, които преди това са били дълбоко скрити в организма. Ако разгледаме добре нещата, трябва да си кажем, че смяната на зъбите не е еднократно, появило се внезапно събитие в човешкия живот. Смяната на зъбите, настъпваща около седмата година, която не се повтаря, е събитие, простиращо се от момента на появата на първите зъби до смяната на зъбите.
През цялото време напират и работят силите, които избутват навън от човешкия организъм вторите зъби на детето.
В самата смяна на зъбите се стига само до завършека на това, което действа в детето през целия първи жизнен период. Това повече не се повтаря в по-нататъшния живот. Какво означава то? Означава, че във физическия организъм детето е развило до седмата си година сили, от които се нуждае, докато получи вторите зъби, от които повече не се нуждае след това за своя физически организъм, защото не настъпва друга смяна на зъбите. Какво става с тези сили?
към текста >>
Който с това сетиво, което фино се изгражда, когато човек съще
време
нно може да изследва, да наблюдава духовнонаучно едно дете как то отнася към себе си всеки жест, който прави някой в неговото обкръжение, как вътрешно го повтаря и само иска да го направи, как детето изцяло живее в това, което хората в неговото обкръжение правят, той вижда, че до смяната на зъбите детето е подражателно същество.
Да вземем кърмачето. Като възрастни хора чувстваме вкуса с езика и небцето, а детето - това ни показва духовната наука, за която тези дни ви говорих - усеща вкуса с целия си организъм, то цялото е вкусов орган. То е също обонятелен орган и изцяло в определено вътрешно отношение е вътрешен осезателен орган. Цялата му организация има сетивна природа и тя се излъчва в целия организъм на детето. Поради това до седмата си година детето е предразположено вътрешно да отразява всичко протичащо в неговото обкръжение и да се разгръща според него.
Който с това сетиво, което фино се изгражда, когато човек същевременно може да изследва, да наблюдава духовнонаучно едно дете как то отнася към себе си всеки жест, който прави някой в неговото обкръжение, как вътрешно го повтаря и само иска да го направи, как детето изцяло живее в това, което хората в неговото обкръжение правят, той вижда, че до смяната на зъбите детето е подражателно същество.
И от това подражание произлиза най-важната дарба за първия жизнен период на детето. Появява се човешкият говор, който изцяло почива на факта, че детето се вживява в това, което хората в неговото обкръжение представляват и вършат, и чрез подражанието то вътрешно се напасва на случващото се около него и изгражда говора. Поради това, когато стоим като възпитатели до малкото дете в първия му жизнен период, ние не можем да вършим нищо друго освен да се съобразяваме с този подражателен принцип като най-важното във възпитанието. И тогава трябва да си кажем, че ние можем да възпитаме съвсем малкото дете само чрез това, че в неговото обкръжение извършваме дейности и дела, които детето следва да наподоби, за да стане силно по дух, душа и тяло. Защото това, което се насажда тогава не само в неговия дух и душа, но и в неговото тяло, като укрепва вътрешно органите, то остава като негова конституция през целия му живот.
към текста >>
Ако приемем, че човешкото
време
во тяло е организъм, в който всичко е свързано, тогава ще си кажем, че става въпрос по правилното
време
да правим правилното за детето.
Ако приемем, че човешкото времево тяло е организъм, в който всичко е свързано, тогава ще си кажем, че става въпрос по правилното време да правим правилното за детето.
Не можем да оставим едно растение да расте така, че веднага да образува цветове. Цъфтежът следва по-късно. Първо трябва да се полагат грижи за корените на растението. Ако искате да превърнете корените в цветове, ще бъде една безсмислица. Ако между смяната на зъбите и половата зрялост искате да натрапите на детето интелектуално формулирани морални оценки, това би било същото, както ако искате да превърнете корените на растението в цветове.
към текста >>
Тогава той ще изпитва дълбоко задоволство, че в по-късния му живот в него няма да живеят само спомени какво му е казал възпитателят, че е правилно или неправилно морално, а в него ще живее вътрешна радост, изпълваща с вътрешна сила целия му душевен живот, защото сама свободно се е събудила като вътрешна сила по правилното
време
.
Ако при детето е създадена моралност в чувствата, след половата зрялост тя ще се събуди като интелигентност и тогава то само ще продължи по-нататък във вътрешното си развитие това, което е имало в чувствата си през годините между смяната на зъбите и половата зрялост. Тогава в самото него може да се събуди моралната интелектуална преценка. А това е нещо толкова важно за живота, че всяко морално възпитание трябва да бъде изградено на тази основа! Както не можете да превърнете корените на растението в цветове, а трябва да чакате, докато те се развият и накрая растението стигне до цветовете, така в подобен смисъл трябва да се грижите за моралните корени в чувствените оценки, в симпатията към моралното. И тогава трябва да оставите човека сам чрез собствената сила на човешката си същност да внесе своето чувство в интелекта.
Тогава той ще изпитва дълбоко задоволство, че в по-късния му живот в него няма да живеят само спомени какво му е казал възпитателят, че е правилно или неправилно морално, а в него ще живее вътрешна радост, изпълваща с вътрешна сила целия му душевен живот, защото сама свободно се е събудила като вътрешна сила по правилното време.
И после трябва да оставите човекът чрез собствената сила на човешката си същност да внесе чувството си в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко вътрешно удовлетворение, че в по-късния му живот няма да останат в него само спомени за това, което възпитателите са му казали, че е правилно или неправилно морално, а целият му душевен живот ще бъде изпълнен с вътрешна радост, вътрешна сила, защото в правилното време сам свободно се е събудил за моралната преценка. Това, че детето не се възпитава робски в някаква морална насока, а се подготвя моралната насока така, че тя сама да израсне от свободно развиващата се душевна същност на човека, същевременно води човека не само до морална оценка, но и го изпълва с морална сила. И ако се стремим към духовна основа на възпитанието, ще ни насочва знанието, че трябва да поднасяме на израстващия човек всичко по правилен начин и в правилното време. Сега ще ме запитате: «Да, ама ако възпитавам детето така, че да всадя неговата морално-чувствена оценка във времето между смяната на зъбите и пубертета, а не да му давам повели, да не апелирам към интелекта му, към какво да апелирам тогава?
към текста >>
Тогава той ще изпитва дълбоко вътрешно удовлетворение, че в по-късния му живот няма да останат в него само спомени за това, което възпитателите са му казали, че е правилно или неправилно морално, а целият му душевен живот ще бъде изпълнен с вътрешна радост, вътрешна сила, защото в правилното
време
сам свободно се е събудил за моралната преценка.
А това е нещо толкова важно за живота, че всяко морално възпитание трябва да бъде изградено на тази основа! Както не можете да превърнете корените на растението в цветове, а трябва да чакате, докато те се развият и накрая растението стигне до цветовете, така в подобен смисъл трябва да се грижите за моралните корени в чувствените оценки, в симпатията към моралното. И тогава трябва да оставите човека сам чрез собствената сила на човешката си същност да внесе своето чувство в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко задоволство, че в по-късния му живот в него няма да живеят само спомени какво му е казал възпитателят, че е правилно или неправилно морално, а в него ще живее вътрешна радост, изпълваща с вътрешна сила целия му душевен живот, защото сама свободно се е събудила като вътрешна сила по правилното време. И после трябва да оставите човекът чрез собствената сила на човешката си същност да внесе чувството си в интелекта.
Тогава той ще изпитва дълбоко вътрешно удовлетворение, че в по-късния му живот няма да останат в него само спомени за това, което възпитателите са му казали, че е правилно или неправилно морално, а целият му душевен живот ще бъде изпълнен с вътрешна радост, вътрешна сила, защото в правилното време сам свободно се е събудил за моралната преценка.
Това, че детето не се възпитава робски в някаква морална насока, а се подготвя моралната насока така, че тя сама да израсне от свободно развиващата се душевна същност на човека, същевременно води човека не само до морална оценка, но и го изпълва с морална сила. И ако се стремим към духовна основа на възпитанието, ще ни насочва знанието, че трябва да поднасяме на израстващия човек всичко по правилен начин и в правилното време. Сега ще ме запитате: «Да, ама ако възпитавам детето така, че да всадя неговата морално-чувствена оценка във времето между смяната на зъбите и пубертета, а не да му давам повели, да не апелирам към интелекта му, към какво да апелирам тогава? » Саморазбиращото се авторитетно отношение води до невидимото в отношенията между възпитателя и детето! Искам да го онагледя с един пример.
към текста >>
Това, че детето не се възпитава робски в някаква морална насока, а се подготвя моралната насока така, че тя сама да израсне от свободно развиващата се душевна същност на човека, съще
време
нно води човека не само до морална оценка, но и го изпълва с морална сила.
Както не можете да превърнете корените на растението в цветове, а трябва да чакате, докато те се развият и накрая растението стигне до цветовете, така в подобен смисъл трябва да се грижите за моралните корени в чувствените оценки, в симпатията към моралното. И тогава трябва да оставите човека сам чрез собствената сила на човешката си същност да внесе своето чувство в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко задоволство, че в по-късния му живот в него няма да живеят само спомени какво му е казал възпитателят, че е правилно или неправилно морално, а в него ще живее вътрешна радост, изпълваща с вътрешна сила целия му душевен живот, защото сама свободно се е събудила като вътрешна сила по правилното време. И после трябва да оставите човекът чрез собствената сила на човешката си същност да внесе чувството си в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко вътрешно удовлетворение, че в по-късния му живот няма да останат в него само спомени за това, което възпитателите са му казали, че е правилно или неправилно морално, а целият му душевен живот ще бъде изпълнен с вътрешна радост, вътрешна сила, защото в правилното време сам свободно се е събудил за моралната преценка.
Това, че детето не се възпитава робски в някаква морална насока, а се подготвя моралната насока така, че тя сама да израсне от свободно развиващата се душевна същност на човека, същевременно води човека не само до морална оценка, но и го изпълва с морална сила.
И ако се стремим към духовна основа на възпитанието, ще ни насочва знанието, че трябва да поднасяме на израстващия човек всичко по правилен начин и в правилното време. Сега ще ме запитате: «Да, ама ако възпитавам детето така, че да всадя неговата морално-чувствена оценка във времето между смяната на зъбите и пубертета, а не да му давам повели, да не апелирам към интелекта му, към какво да апелирам тогава? » Саморазбиращото се авторитетно отношение води до невидимото в отношенията между възпитателя и детето! Искам да го онагледя с един пример. Аз мога да искам да дам на детето нещо картинно относно безсмъртието на човешката душевна същност; да му го дам образно, а не научно.
към текста >>
И ако се стремим към духовна основа на възпитанието, ще ни насочва знанието, че трябва да поднасяме на израстващия човек всичко по правилен начин и в правилното
време
.
И тогава трябва да оставите човека сам чрез собствената сила на човешката си същност да внесе своето чувство в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко задоволство, че в по-късния му живот в него няма да живеят само спомени какво му е казал възпитателят, че е правилно или неправилно морално, а в него ще живее вътрешна радост, изпълваща с вътрешна сила целия му душевен живот, защото сама свободно се е събудила като вътрешна сила по правилното време. И после трябва да оставите човекът чрез собствената сила на човешката си същност да внесе чувството си в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко вътрешно удовлетворение, че в по-късния му живот няма да останат в него само спомени за това, което възпитателите са му казали, че е правилно или неправилно морално, а целият му душевен живот ще бъде изпълнен с вътрешна радост, вътрешна сила, защото в правилното време сам свободно се е събудил за моралната преценка. Това, че детето не се възпитава робски в някаква морална насока, а се подготвя моралната насока така, че тя сама да израсне от свободно развиващата се душевна същност на човека, същевременно води човека не само до морална оценка, но и го изпълва с морална сила.
И ако се стремим към духовна основа на възпитанието, ще ни насочва знанието, че трябва да поднасяме на израстващия човек всичко по правилен начин и в правилното време.
Сега ще ме запитате: «Да, ама ако възпитавам детето така, че да всадя неговата морално-чувствена оценка във времето между смяната на зъбите и пубертета, а не да му давам повели, да не апелирам към интелекта му, към какво да апелирам тогава? » Саморазбиращото се авторитетно отношение води до невидимото в отношенията между възпитателя и детето! Искам да го онагледя с един пример. Аз мога да искам да дам на детето нещо картинно относно безсмъртието на човешката душевна същност; да му го дам образно, а не научно. Научното всъщност не съществува за детето до половата зрялост.
към текста >>
Сега ще ме запитате: «Да, ама ако възпитавам детето така, че да всадя неговата морално-чувствена оценка във
време
то между смяната на зъбите и пубертета, а не да му давам повели, да не апелирам към интелекта му, към какво да апелирам тогава?
Тогава той ще изпитва дълбоко задоволство, че в по-късния му живот в него няма да живеят само спомени какво му е казал възпитателят, че е правилно или неправилно морално, а в него ще живее вътрешна радост, изпълваща с вътрешна сила целия му душевен живот, защото сама свободно се е събудила като вътрешна сила по правилното време. И после трябва да оставите човекът чрез собствената сила на човешката си същност да внесе чувството си в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко вътрешно удовлетворение, че в по-късния му живот няма да останат в него само спомени за това, което възпитателите са му казали, че е правилно или неправилно морално, а целият му душевен живот ще бъде изпълнен с вътрешна радост, вътрешна сила, защото в правилното време сам свободно се е събудил за моралната преценка. Това, че детето не се възпитава робски в някаква морална насока, а се подготвя моралната насока така, че тя сама да израсне от свободно развиващата се душевна същност на човека, същевременно води човека не само до морална оценка, но и го изпълва с морална сила. И ако се стремим към духовна основа на възпитанието, ще ни насочва знанието, че трябва да поднасяме на израстващия човек всичко по правилен начин и в правилното време.
Сега ще ме запитате: «Да, ама ако възпитавам детето така, че да всадя неговата морално-чувствена оценка във времето между смяната на зъбите и пубертета, а не да му давам повели, да не апелирам към интелекта му, към какво да апелирам тогава?
» Саморазбиращото се авторитетно отношение води до невидимото в отношенията между възпитателя и детето! Искам да го онагледя с един пример. Аз мога да искам да дам на детето нещо картинно относно безсмъртието на човешката душевна същност; да му го дам образно, а не научно. Научното всъщност не съществува за детето до половата зрялост. Трябва да вплета едно в друго природа и дух и ще кажа на детето нещо, което ще оформя като художествена картина: «Виж пашкула на пеперудата.
към текста >>
Този социален въпрос има, разбира се, своето пълно оправдание и аз бих се радвал, ако бих могъл да кажа повече за него, само че
време
то ми за говорене изтича.
Днес стоим под знака на социалния въпрос.
Този социален въпрос има, разбира се, своето пълно оправдание и аз бих се радвал, ако бих могъл да кажа повече за него, само че времето ми за говорене изтича.
Накратко искам само да спомена, че този социален въпрос има извънредно много страни и ще бъде необходимо да се извършат много неща, за да се стигне до всички подробности на този социален въпрос, така че да се породи това, което един непредубеден човек днес може да мечтае за преобразуването на социалния живот. Но всичко, което измисляме и можем практически да създадем като външни институции, каквото изобщо измисляме във многото схеми, които днес съществуват в социалния живот, изглежда за този, който вижда моралността в светлината на духовното така, че той казва: «Да се третира социалният въпрос без моралния въпрос, е все едно, че имаме стая без светлина, където в тъмното трябва да търсим предметите.»
към текста >>
56.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Покажем ли на детето буквите, чрез които то следва да чете и пише, то формите на буквите днес, в нашата съ
време
нна цивилизация са такива, към които детето няма никакво отношение, изобщо никакво отношение.
Това обаче изисква от нас да изградим изцяло художествено възпитанието между смяната на зъбите и половата зрялост, навсякъде да изхождаме от художественото.
Покажем ли на детето буквите, чрез които то следва да чете и пише, то формите на буквите днес, в нашата съвременна цивилизация са такива, към които детето няма никакво отношение, изобщо никакво отношение.
Знаем, че тези форми на буквите са произлезли в определени цивилизации от художественото подражаване на външните процеси и неща. Светът е започнал с картинния шрифт. Когато учим детето да пише, също трябва да започнем от картината. В Щутгарт, във Валдорфското възпитателско изкуство започваме не с буквите като такива, а започваме художествено с рисуване и чертане. Това е трудно при детето, което започва училище на шест или седем години, но трудността се преодолява.
към текста >>
Вижда се, че целият му организъм като тяло, душа и дух - защото евритмичното изкуство е съще
време
нно душевно-духовна гимнастика - се ориентира в този евритмичен говор също така естествено, както става в обикновения говор.
В това евритмично изкуство всеки отделен жест, всяка отделна мимика не е нещо своеволно, а в нея имаме действителен видим говор, така че евритмично, това ще рече видимо, също така може да се пее чрез определени движения, както може да се говори. Това, което в говора се задържа като възможности за движение на целия човек и метаморфозира в изговорените звуци, се изработва в евритмичното изкуство като видим говор. Във Валдорфското училище въведохме евиртмията от първите до последните класове. В нея се вижда, че детето действително се потапя в този видим говор, в който всяко движение на пръстите, ръцете и цялото тяло е действителен говорен звук, както гласните и съгласните представляват определен душевен израз в обикновения говор. Вижда се, че във възрастта на смяната на зъбите и малко по-нататък до половата зрялост детето се вживява саморазбиращо се в този видим говор, както съвсем малкото дете се е ориентирало в гласните и съгласните на говора.
Вижда се, че целият му организъм като тяло, душа и дух - защото евритмичното изкуство е същевременно душевно-духовна гимнастика - се ориентира в този евритмичен говор също така естествено, както става в обикновения говор.
То усеща, че му се дава нещо, което произлиза непосредствено от целия му организъм. Така редом с гимнастиката, която извлича същността си повече от наблюдението на външното физическо тяло, в евритмията се представя нещо чрез наблюдението на духовно-душевното, където човекът се усеща във всяко движение не само като тяло, като одушевено тяло, но като одухотворена душа във формираното от душата тяло. Това, което човекът изживява като евритмично изкуство, от една страна, действа по невероятно жив начин върху всичко, което се намира като заложби в него и въздейства, от друга страна, също в своята плодотворност, в своето влияние върху целия живот.
към текста >>
Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едно
време
нно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот.
Защото това, което се извлича от гимнастиката, по-скоро сгъстява физическото тяло. А това, което извлечете, когато всяко отделно движение произлезе от духа и душата, то прави духа и душата за целия живот владетели на душевното, на физическото. Чрез обикновената външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести. Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото. Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика.
Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот.
Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива. Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението. Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето. Така няма по едностранен начин да се стремим винаги да учим детето на нещо. Принципът на авторитета, както го изложих, трябва в най-дълбок смисъл душевно да действа в детето.
към текста >>
Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по
време
на живота в детето.
Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото. Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика. Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот. Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива. Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението.
Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето.
Така няма по едностранен начин да се стремим винаги да учим детето на нещо. Принципът на авторитета, както го изложих, трябва в най-дълбок смисъл душевно да действа в детето.
към текста >>
Тогава не отнемаме на детето възможността да има изживявания в по-късно
време
, които иначе няма да ги има.
Трябва да бъде така, че детето да има възможността да възприеме неща, които още да не прозира интелектуално, а да ги приеме, защото то обича учителя.
Тогава не отнемаме на детето възможността да има изживявания в по-късно време, които иначе няма да ги има.
Ако всичко го разбера още като дете, тогава няма да имам следното изживяване. Да приемем, че в тридесет и петата си година нещо се появява така, че някога съм го възприел от някой любим учител, от някой обичан авторитет, на когото някога съм вярвал; сега съм по-зрял, сега се появява съвсем ново разбиране по въпроса. Този факт, в зряла възраст да си припомним нещо възприето преди, което не е било напълно прозряно, но сега то оживява, доставя едно вътрешно удовлетворение, засилва волята, която не бива да отнемаме на човека, когато имаме необходимото уважение към неговата свобода и го възпитаваме като свободно същество. Да възпитаме човека като свободно същество, лежи в основата на възпитателския принцип, който имаме предвид тук. Затова и не бива да насаждаме в детето едно развитие на волята чрез интелектуални морални преценки.
към текста >>
57.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Чувствам се дълбоко удовлетворен, че по
време
на пътуването ми отново мога да говоря пред вас и искам да използвам тази възможност, за да изложа по-нататък в определена насока някои неща, предмет на последните две лекции, които ми беше позволено да изнеса тук.
Чувствам се дълбоко удовлетворен, че по време на пътуването ми отново мога да говоря пред вас и искам да използвам тази възможност, за да изложа по-нататък в определена насока някои неща, предмет на последните две лекции, които ми беше позволено да изнеса тук.
Тогава говорих за отношението на човека към духовния свят, доколкото той може да бъде опознат чрез проясняване на несъзнателно протичащите за обикновеното съзнание процеси по време на сън и доколкото те могат да се изяснят чрез това, че духовно-научно се осветят изживяванията, които човекът има в духовния свят между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Тогава говорих за отношението на човека към духовния свят, доколкото той може да бъде опознат чрез проясняване на несъзнателно протичащите за обикновеното съзнание процеси по
време
на сън и доколкото те могат да се изяснят чрез това, че духовно-научно се осветят изживяванията, които човекът има в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Чувствам се дълбоко удовлетворен, че по време на пътуването ми отново мога да говоря пред вас и искам да използвам тази възможност, за да изложа по-нататък в определена насока някои неща, предмет на последните две лекции, които ми беше позволено да изнеса тук.
Тогава говорих за отношението на човека към духовния свят, доколкото той може да бъде опознат чрез проясняване на несъзнателно протичащите за обикновеното съзнание процеси по време на сън и доколкото те могат да се изяснят чрез това, че духовно-научно се осветят изживяванията, които човекът има в духовния свят между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Точно това е характерното, че по
време
на земното съществуване ние не познаваме телесната си вътрешност чрез непосредствено възприятие.
По отношение на телесното си битие ние имаме в нас нашите органи - бели дробове, сърце, мозък и т.н. В обикновения здравословен живот нашето съзнание не е изпълнено с възприятията от вътрешните органи. Всъщност ние ги осъзнаваме, когато някой орган се разболее, и то по много несъвършен начин. Не можем никога да кажем, че узнаваме за някой вътрешен орган от непосредствено наблюдение, ако не изучаваме анатомията, но тогава имаме представа за мъртвия, а не за живия орган. Никога не можем да кажем, че възприемаме някой вътрешен орган, както възприемаме някой външен предмет.
Точно това е характерното, че по време на земното съществуване ние не познаваме телесната си вътрешност чрез непосредствено възприятие.
към текста >>
Ако през
време
то между смъртта и новото раждане не бихме имали това изживяване, чрез което гледаме в нас и изживяваме света на духа, то на Земята не би имало никакъв морал.
Ако през времето между смъртта и новото раждане не бихме имали това изживяване, чрез което гледаме в нас и изживяваме света на духа, то на Земята не би имало никакъв морал.
Това, което съхраним от изживяването на духовната мирова същност, когато преминем през ембрионалния живот и навлезем в земното съществуване, е склонност към морала. Склонността към моралния живот е толкова по-силна при човека, колкото повече той е изживял в светла яснота взаимния живот с духовете на висшия свят по времето между смъртта и новото раждане. А който разглежда тези неща с правилното духовно чувство, знае, че неморалността на някои хора тук, на Земята, е следствие от предишен техен живот, в който са имали само смътни изживявания в своето духовно битие. Но ако между смъртта и новото раждане бихме изживявали само взаимността със съществата на висшия свят, ако никога не бихме осъзнавали себе си, никога не бихме могли да стигнем на Земята до свободата, до свободното съзнание, съзнанието за нашата личност, което е идентично със съзнанието за свободата. Когато тук, на Земята, развиваме морала и свободата, те са спомени от онзи ритъм, който по описания начин изживяваме в духовния свят между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Склонността към моралния живот е толкова по-силна при човека, колкото повече той е изживял в светла яснота взаимния живот с духовете на висшия свят по
време
то между смъртта и новото раждане.
Ако през времето между смъртта и новото раждане не бихме имали това изживяване, чрез което гледаме в нас и изживяваме света на духа, то на Земята не би имало никакъв морал. Това, което съхраним от изживяването на духовната мирова същност, когато преминем през ембрионалния живот и навлезем в земното съществуване, е склонност към морала.
Склонността към моралния живот е толкова по-силна при човека, колкото повече той е изживял в светла яснота взаимния живот с духовете на висшия свят по времето между смъртта и новото раждане.
А който разглежда тези неща с правилното духовно чувство, знае, че неморалността на някои хора тук, на Земята, е следствие от предишен техен живот, в който са имали само смътни изживявания в своето духовно битие. Но ако между смъртта и новото раждане бихме изживявали само взаимността със съществата на висшия свят, ако никога не бихме осъзнавали себе си, никога не бихме могли да стигнем на Земята до свободата, до свободното съзнание, съзнанието за нашата личност, което е идентично със съзнанието за свободата. Когато тук, на Земята, развиваме морала и свободата, те са спомени от онзи ритъм, който по описания начин изживяваме в духовния свят между смъртта и новото раждане.
към текста >>
В духовния свят сравнително дълго
време
преди да слезем на Земята - ние първо изгубваме способността да живеем заедно с духовните същества.
Защо изобщо слизаме от духовния свят тук долу, във физическия свят? От това, което описах последния път, можете да разберете, че силите, които ни свързват с висшите духовни същества, отслабват. Тук, във физическия живот, ние остаряваме, понеже силите, които ни свързват с физическата Земя, отслабват. Оттатък силите, които ни свързват с духовните същества, отслабват. Преди всичко отслабват силите, които ни правят способни да се осъзнаваме сред духовните същества и да бъдем самостоятелни хора.
В духовния свят сравнително дълго време преди да слезем на Земята - ние първо изгубваме способността да живеем заедно с духовните същества.
Последния път споменах, че заедно с духовните същества формираме духовния зародиш на нашето физическо тяло, което изпращаме най-напред долу, след това приемаме етерното тяло и слизаме долу. Това го описах последния път. Първо, ние изгубваме способността да живеем с духовите същества на духовния свят, тя отслабва. И ние чувстваме как, преминавайки през лунните сили, все повече се приближаваме към Земята. Тогава се чувстваме като един аз, но все по-малко чувстваме способността да се осъзнаваме, да се задържим в духовната област, тя все повече отслабва.
към текста >>
Когато душата наистина стане ясновиждаща по
време
на съня или когато тя си спомня ясновидски това, което е изживяла между заспиването и събуждането, се вижда, че човекът наистина изживява ретроспективно това, което е изживял от последното събуждане.
Често се случва хора да казват: «Е, добре, последния път ни описа какво изживява човекът между заспиването и събуждането, а сега разказва нещо друго.» Да, скъпи приятели, когато веднъж ви разкажа какво е изживял един съветник в своята канцелария, това не е противоречие с разказаното следващия път, какво той изживява в кръга на своето семейство. Нещата се преливат едно в друго. Трябва да сте наясно, че когато ви разказвам за изживяванията между заспиването и събуждането, се случва още нещо, както е в живота на съветника в бюрото, но също и в семейния живот. И така, между заспиването и събуждането човекът действително изживява един вид ретроспективно повторение на това, което е извършил през деня. Не е само така, че от заспиването до събуждането - сънят може да е кратък, тогава нещата се сгъстяват - той вижда ретроспективно своите дневни изживявания, има несъзнателно ретроспективно изживяване, би трябвало естествено да е несъзнателно ретроспективно изживяване.
Когато душата наистина стане ясновиждаща по време на съня или когато тя си спомня ясновидски това, което е изживяла между заспиването и събуждането, се вижда, че човекът наистина изживява ретроспективно това, което е изживял от последното събуждане.
Ако редовно спим през нощта, изживяваме ретроспективно това, което сме извършили през деня. Последното събитие се разиграва непосредствено след заспиването и така нататък. Целият сън действа при това особено уравняващо. Не мога да ви разкажа нищо друго освен това, което може да се изследва чрез науката за духа. Ако спите четвърт час, в началото на съня се знае кога настъпва края.
към текста >>
Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по
време
на живота.
Ако в любовта човекът може истински да излезе извън себе си, в известен смисъл да обича ближния си като самия себе си, тогава той научава това, от което се нуждае в съня, за да изживява ретроспективно без мъка това, което трябва да изживее. Защото там той трябва да се намира изцяло извън себе си. Ако човекът е същество, което не може да обича, това създава напрежение, когато той отново трябва да изживее извън себе си своите извършени в безлюбие дела. Това го притеснява. Хора, които не обичат, спят, ако мога образно да се изразя, тесногръдо, астматично.
Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по време на живота.
И в протичащото между заспиването и събуждането - то се вижда от току-що описаното - имаме това, което преминава през портата на смъртта и продължава да живее в духовния свят. Взаимният живот с духовните същества на висшите светове се изгубва в състоянията между смъртта и новото раждане, но чрез любовта ние отново го постигаме като зародиш по време на земния си живот. Защото любовта разкрива своя смисъл, когато със своя аз и с астралното си тяло човекът е извън физическото и етерното си тяло по време на съня. Между заспиването и събуждането човешката същност се разширява, ако е любвеобилна, и добре се подготвя за това, което следва да се случи с нея. Същността на човека се стеснява, когато не обича, и той се подготвя зле за това, което следва да се случи с него след смъртта.
към текста >>
Взаимният живот с духовните същества на висшите светове се изгубва в състоянията между смъртта и новото раждане, но чрез любовта ние отново го постигаме като зародиш по
време
на земния си живот.
Ако човекът е същество, което не може да обича, това създава напрежение, когато той отново трябва да изживее извън себе си своите извършени в безлюбие дела. Това го притеснява. Хора, които не обичат, спят, ако мога образно да се изразя, тесногръдо, астматично. Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по време на живота. И в протичащото между заспиването и събуждането - то се вижда от току-що описаното - имаме това, което преминава през портата на смъртта и продължава да живее в духовния свят.
Взаимният живот с духовните същества на висшите светове се изгубва в състоянията между смъртта и новото раждане, но чрез любовта ние отново го постигаме като зародиш по време на земния си живот.
Защото любовта разкрива своя смисъл, когато със своя аз и с астралното си тяло човекът е извън физическото и етерното си тяло по време на съня. Между заспиването и събуждането човешката същност се разширява, ако е любвеобилна, и добре се подготвя за това, което следва да се случи с нея. Същността на човека се стеснява, когато не обича, и той се подготвя зле за това, което следва да се случи с него след смъртта. В разгръщането на обичта лежи предимно зародишът за случващото се след смъртта.
към текста >>
Защото любовта разкрива своя смисъл, когато със своя аз и с астралното си тяло човекът е извън физическото и етерното си тяло по
време
на съня.
Това го притеснява. Хора, които не обичат, спят, ако мога образно да се изразя, тесногръдо, астматично. Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по време на живота. И в протичащото между заспиването и събуждането - то се вижда от току-що описаното - имаме това, което преминава през портата на смъртта и продължава да живее в духовния свят. Взаимният живот с духовните същества на висшите светове се изгубва в състоянията между смъртта и новото раждане, но чрез любовта ние отново го постигаме като зародиш по време на земния си живот.
Защото любовта разкрива своя смисъл, когато със своя аз и с астралното си тяло човекът е извън физическото и етерното си тяло по време на съня.
Между заспиването и събуждането човешката същност се разширява, ако е любвеобилна, и добре се подготвя за това, което следва да се случи с нея. Същността на човека се стеснява, когато не обича, и той се подготвя зле за това, което следва да се случи с него след смъртта. В разгръщането на обичта лежи предимно зародишът за случващото се след смъртта.
към текста >>
По
време
на земния ни живот между раждането и смъртта споменът е нещо извънредно важно.
По време на земния ни живот между раждането и смъртта споменът е нещо извънредно важно.
В нашата памет се намират само картини. Помислете колко малко е това, което остава като спомени от събитията, които сме изживели. Можем да си представим каква болка сме изпитали при смъртта на някой близък, живо да си представим вътрешното душевно състояние при един такъв случай и после да си представим как изглежда като вътрешно изживяване, когато след десет години си спомним какво сме изживели тогава. Всичко е станало бледо, почти абстрактно. Така изглежда нашата способност да си спомняме.
към текста >>
Ние не само издишваме и вдишваме висшите същества, но във
време
то между смъртта и едно ново раждане в известен смисъл ние говорим в тази взаимовръзка, между сливането с духовните същества на висшите светове и вглъбяването в себе си, със съществата на висшите йерархии, макар това говорене да е съще
време
нно пеене.
Ние не само издишваме и вдишваме висшите същества, но във времето между смъртта и едно ново раждане в известен смисъл ние говорим в тази взаимовръзка, между сливането с духовните същества на висшите светове и вглъбяването в себе си, със съществата на висшите йерархии, макар това говорене да е същевременно пеене.
Защото то е същевременно едно духовно говорене. Когато сме в състояние да се слеем със съществата на духовния свят, ние ги съзерцаваме макар и в самите нас. Когато се отделим от тях и се вглъбим в себе си, имаме ехото, тогава сме самите ние. Там те отпечатват своята собствена същност в нас, казват ни какво представляват, там Логосът живее в нас. Когато на Земята се вглъбим в нас, е обратното.
към текста >>
Защото то е съще
време
нно едно духовно говорене.
Ние не само издишваме и вдишваме висшите същества, но във времето между смъртта и едно ново раждане в известен смисъл ние говорим в тази взаимовръзка, между сливането с духовните същества на висшите светове и вглъбяването в себе си, със съществата на висшите йерархии, макар това говорене да е същевременно пеене.
Защото то е същевременно едно духовно говорене.
Когато сме в състояние да се слеем със съществата на духовния свят, ние ги съзерцаваме макар и в самите нас. Когато се отделим от тях и се вглъбим в себе си, имаме ехото, тогава сме самите ние. Там те отпечатват своята собствена същност в нас, казват ни какво представляват, там Логосът живее в нас. Когато на Земята се вглъбим в нас, е обратното. Тук ние изразяваме нашата собствена същност, когато говорим и пеем.
към текста >>
Цялата наша същност я изразяваме в процеса на дишането, а цялата същност на света я получаваме в Логоса, когато се отделим от взаимното битие с духовните същества във
време
то между смъртта и новото раждане.
Когато се отделим от тях и се вглъбим в себе си, имаме ехото, тогава сме самите ние. Там те отпечатват своята собствена същност в нас, казват ни какво представляват, там Логосът живее в нас. Когато на Земята се вглъбим в нас, е обратното. Тук ние изразяваме нашата собствена същност, когато говорим и пеем. Защото това, което изразяваме в пеенето и в говора, е собствената същност на човека.
Цялата наша същност я изразяваме в процеса на дишането, а цялата същност на света я получаваме в Логоса, когато се отделим от взаимното битие с духовните същества във времето между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Но е така, че преминем ли от духовния във физическия свят, съще
време
нно преминаваме, така да се каже, през голямото забравяне.
Но е така, че преминем ли от духовния във физическия свят, същевременно преминаваме, така да се каже, през голямото забравяне.
Кой вижда с обикновеното съзнание в слабата сенчеста сила на спомена отзвука на това, което всъщност сме били като аз в духовния свят? А кой познава в езика, в частта, която идва от спомнянето, отклика на вибрирането на аза? Кой вижда във формирането на говора, в пеенето и говоренето, в изграждането на пластичността на езика, кой познава с обикновеното съзнание отзвука на съществата на висшите йерархии? Въпреки това не е ли така, че този, който се вслушва в говора, изключвайки ползата от него, който може да чуе това, което тоновете изразяват чрез своята самостоятелна същност, догажда, прозира, ако притежава художествено чувство, как в говоренето и пеенето се разкрива повече от това, което осъзнава обикновеното съзнание? А защо преобразуваме това, което представлява обикновения говор, с който си служим тук, на Земята, защо го преобразуваме в пеенето, като игнорираме ползата, която имаме, и го правим израз на нашата собствена същност в декламирането, в пеенето?
към текста >>
Това, което представлява изкуството, в древните
време
на е било изцяло вплетено в култа, в религиозния култ.
Убедително доказателство за това е как се развива това, което представлява изкуството. Първоначално то е било едно цяло с религиозния живот.
Това, което представлява изкуството, в древните времена е било изцяло вплетено в култа, в религиозния култ.
Това, което човекът е формирал като образи на своите божества, е изворът на скулптурата. Нека припомним например самотракските мистерии, с които Гьоте прави връзка във втората част на своя «Фауст»[1], където говори за кабирите. В моето ателие в Дорнах аз се опитах да изобразя тези кабири. Какво се получи? Нещо много интересно.
към текста >>
Нещата ми се изясниха, когато се досетих, че тези чаши са стояли на един олтар и е било донасяно нещо като тамян, жертвеното слово е било изпявано и от силата на жертвеното слово, което в древните
време
на на човечеството е имало съвсем различна от днес, произвеждаща трептения мощ, се е формирал димът от тамяна като образ на божеството, което е било призовавано.
Какво се получи? Нещо много интересно. Аз просто си поставих за задача да изследвам чрез съзерцание как сред самотракските мистерии са изглеждали кабирите. И представете си, получих три бирени чаши, разбира се, художествено оформени чаши! Сам бях изненадан в началото, макар Гьоте също да говори за чаши.
Нещата ми се изясниха, когато се досетих, че тези чаши са стояли на един олтар и е било донасяно нещо като тамян, жертвеното слово е било изпявано и от силата на жертвеното слово, което в древните времена на човечеството е имало съвсем различна от днес, произвеждаща трептения мощ, се е формирал димът от тамяна като образ на божеството, което е било призовавано.
В религиозния култ имате непосредствено придружаващото пеене, което се изживява в пластиката на дима.
към текста >>
Надявам се, че в близко
време
ще можем тук да допълним това разглеждане.
Исках да заема една от тези гледни точки днес, за да опиша от определена страна как човекът е свързан с духовния свят.
Надявам се, че в близко време ще можем тук да допълним това разглеждане.
към текста >>
58.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по
време
на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня.
Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня.
Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло. Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество. Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека. Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека. Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание.
към текста >>
Знаете също, че по
време
на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло.
Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня.
Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло.
Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество. Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека. Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека. Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание. Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж.
към текста >>
Как наричаме постигането на тези познания по
време
на земното съществуване, не е особено важно.
Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека. Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека. Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание. Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж. Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове.
Как наричаме постигането на тези познания по време на земното съществуване, не е особено важно.
Можем да говорим за ясновидско познание, ако с понятието ясновидство не свързваме мъглявите мистични представи, които много често се свързват с него. Чрез него се стига първоначално до това, което в съвремието все повече трябва да навлезе в душевността на хората като съдържание на живота.
към текста >>
Защото точно това е значението, което съзерцанието има за съ
време
нния човек, а именно то да се предаде с онези понятия, които изобщо имаме като понятия на човека в днешната цивилизация.
Второто е, че чрез обикновения, както се казва, здрав човешки разум, само ако е достатъчно непредубеден, може да се разбере това, което се разкрива чрез ясновидското познание. Често съм подчертавал, че не е необходимо човек да е ясновидец, за да разбере разкритията на ясновидското изследване. Но и за този, който сам стига до ясновидското съзерцание, е важно да превърне в обикновените човешки понятия това, което съзерцава.
Защото точно това е значението, което съзерцанието има за съвременния човек, а именно то да се предаде с онези понятия, които изобщо имаме като понятия на човека в днешната цивилизация.
Следователно човек трябва да разбере това, което се разкрива чрез ясновидското изследване, независимо дали е ясновидец или не е ясновидец.
към текста >>
И третото е, че това, което от ясновидското изследване се превръща в понятия, което може да се осмисли, трябва да стане вътрешно жизнено съдържание, за да може човекът да разбере: «Аз съм същество, което не само е свързано със земното съществуване между раждането и смъртта, но за което земното битие е само една фаза, само
време
нна метаморфоза.» И в душата трябва да навлезе всичко, което може да стигне до човешката душевност така, че в този смисъл антропософията да и стане жизнено съдържание.
И третото е, че това, което от ясновидското изследване се превръща в понятия, което може да се осмисли, трябва да стане вътрешно жизнено съдържание, за да може човекът да разбере: «Аз съм същество, което не само е свързано със земното съществуване между раждането и смъртта, но за което земното битие е само една фаза, само временна метаморфоза.» И в душата трябва да навлезе всичко, което може да стигне до човешката душевност така, че в този смисъл антропософията да и стане жизнено съдържание.
към текста >>
В нашето
време
е особено важно първо да се научим да се вслушваме в това, което може да ни бъде казано от ясновидското изследване, и да се постараем чрез здравия човешки разум да разберем съдържанието на изследването, да го превърнем в жизнена задача, да просветлим задачите си в живота, да повишим отговорността си пред духовните светове.
В нашето време е особено важно първо да се научим да се вслушваме в това, което може да ни бъде казано от ясновидското изследване, и да се постараем чрез здравия човешки разум да разберем съдържанието на изследването, да го превърнем в жизнена задача, да просветлим задачите си в живота, да повишим отговорността си пред духовните светове.
След като с тези думи представям нюанса, който следва да приемат моите днешни разяснения, бих искал отново да изложа нещо ново относно отношенията на човека с надсетивния свят.
към текста >>
Това ни показва, че по
време
на земното ни съществуване ние насочваме поглед към външния свят и имаме около нас именно един свят със съдържание, а когато погледнем навътре, имаме неопределено чувство за един аз, за което, ако сме честни, трябва да кажем: «То е много смътно, много неясно.» И ние можем да се движим с нашето съзнание, като сменяме между това поглеждане навътре, имайки твърде неясно, смътно изживяване в душата и изживяването на конкретния сам по себе си, навсякъде определен и съдържателен външен свят.
Това ни показва, че по време на земното ни съществуване ние насочваме поглед към външния свят и имаме около нас именно един свят със съдържание, а когато погледнем навътре, имаме неопределено чувство за един аз, за което, ако сме честни, трябва да кажем: «То е много смътно, много неясно.» И ние можем да се движим с нашето съзнание, като сменяме между това поглеждане навътре, имайки твърде неясно, смътно изживяване в душата и изживяването на конкретния сам по себе си, навсякъде определен и съдържателен външен свят.
Това е главното в нашите изживявания между раждането и смъртта.
към текста >>
Точно по
време
то на съществуването ни между смъртта и новото раждане, което може да се сравни със средата на земния ни живот, когато като тридесет-четиридесет годишни сме в разцвета на физическите си сили, точно по средата на
време
то между смъртта и новото раждане е обратното в сравнение със земния ни живот.
Между смъртта и новото раждане изживяването е съществено различно.
Точно по времето на съществуването ни между смъртта и новото раждане, което може да се сравни със средата на земния ни живот, когато като тридесет-четиридесет годишни сме в разцвета на физическите си сили, точно по средата на времето между смъртта и новото раждане е обратното в сравнение със земния ни живот.
Там поглеждаме вътре в нас с едно друго съзнание, което имаме тогава, и гледайки в нас, имаме така конкретно съдържание, както на Земята го имаме, когато гледаме външния свят. Само когато тук, на Земята, поглеждаме външния свят, около нас ние имаме съществата на трите или четирите царства, съществата на минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Ние ги имаме около нас, както те ни се представят със сетивно съдържание. Когато между смъртта и новото раждане поглеждаме в споменатото време в самите нас, около нас нямаме нещата на природата, а един свят от същества, от онези същества, които описваме като съществата на висшите духовни йерархии. Тук имаме външни мирови възприятия от нещата, а в духовния свят имаме вътрешни възприятия, възприятия на същества.
към текста >>
Когато между смъртта и новото раждане поглеждаме в споменатото
време
в самите нас, около нас нямаме нещата на природата, а един свят от същества, от онези същества, които описваме като съществата на висшите духовни йерархии.
Между смъртта и новото раждане изживяването е съществено различно. Точно по времето на съществуването ни между смъртта и новото раждане, което може да се сравни със средата на земния ни живот, когато като тридесет-четиридесет годишни сме в разцвета на физическите си сили, точно по средата на времето между смъртта и новото раждане е обратното в сравнение със земния ни живот. Там поглеждаме вътре в нас с едно друго съзнание, което имаме тогава, и гледайки в нас, имаме така конкретно съдържание, както на Земята го имаме, когато гледаме външния свят. Само когато тук, на Земята, поглеждаме външния свят, около нас ние имаме съществата на трите или четирите царства, съществата на минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Ние ги имаме около нас, както те ни се представят със сетивно съдържание.
Когато между смъртта и новото раждане поглеждаме в споменатото време в самите нас, около нас нямаме нещата на природата, а един свят от същества, от онези същества, които описваме като съществата на висшите духовни йерархии.
Тук имаме външни мирови възприятия от нещата, а в духовния свят имаме вътрешни възприятия, възприятия на същества. Ние се оглеждаме около нас, но не виждаме органи като тези, които носим в нас тук, на Земята, а откриваме цял свят от същества, ако имаме правилното съзнание за това. И този, който описва тези същества на висшите йерархии, всъщност ги описва като външни възприятия на човека между смъртта и новото раждане. И ако така, както тук можем да отдръпнем поглед от външния свят и да го насочим в себе си, между смъртта и новото раждане, където намираме съществата на висшите йерархии в нас, можем да насочим поглед навън и да открием самите нас, тогава можем да дойдем до самите нас. Външен свят там е всъщност вътрешен свят, вътрешната същност там е външна същност по начина, по който вече обясних.
към текста >>
Това обаче, което там съзираме в нас като един вътрешен напълно съдържателен свят от духовни същества, тук, по
време
на земното съществуване, ни се представя в неговото отражение, представя се така, че ние виждаме сетивните образи на онези същества, които иначе възприемаме в нашата вътрешност между смъртта и новото раждане.
Това обаче, което там съзираме в нас като един вътрешен напълно съдържателен свят от духовни същества, тук, по време на земното съществуване, ни се представя в неговото отражение, представя се така, че ние виждаме сетивните образи на онези същества, които иначе възприемаме в нашата вътрешност между смъртта и новото раждане.
Но тук не виждаме същите същества, а в известен смисъл обиталищата на тези същества и това е - понеже тези същества са общности - звездният свят около нас. Какво описваме ние от звездите, например относно Слънцето с пълното познание, не с онова къртично познание между раждането и смъртта, присъщо на обикновеното съзнание? Сетивно ние виждаме в Слънцето определена картина. Това обаче, което тук ни се представя като образ на Слънцето, между смъртта и новото раждане го изживяваме като един свят от духовни същества. Тогава не виждаме Слънцето, както го виждаме тук, а като царство от духовни същества.
към текста >>
Представете си, че цялата тази цивилизация с нейните плодове от
време
на
време
би била събирана като резултат в една съвсем друга област, например на Слънцето.
Този живот между смъртта и новото раждане в духовния свят, чийто физически отблясък е звездният свят, наистина не е по-малко богат от земния живот. Но в земния живот ние всъщност опознаваме само резултата - и то много неясно - на това, което изживяваме между смъртта и новото раждане. Нека да си представим следното. Ние живеем тук, в земния живот; някой прави обувки, друг шие дрехи, трети фризира косите на хората, четвърти строи локомотиви и т.н. Докато правим това на Земята във физическото съществуване, изграждаме така наречената човешка култура, цивилизацията.
Представете си, че цялата тази цивилизация с нейните плодове от време на време би била събирана като резултат в една съвсем друга област, например на Слънцето.
Там със слънчевото съзнание не бихме веднага познали от намиращото се на Слънцето, че то е резултат от земната цивилизация. Да предположим, че всичко, което се създава тук, на Земята, представлява на Слънцето резултат в много екземпляри. Така е наистина с това, което вършим между смъртта и новото раждане в описаните различни взаимовръзки със съществата на висшите йерархии. Там ние работим с тези същества върху духовната форма на нашето физическо тяло. И работата, която извършваме там, където между смъртта и новото раждане човекът работи заедно със съществата на висшите йерархии, за да изработи духовната форма на физическото земно тяло, тази работа наистина е по-богата, по-разнообразна от културните занимания във физическото битие, макар и физическото човешко тяло да не ни показва веднага, че то е резултат от работата на божествени същества заедно с човека през времето между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И работата, която извършваме там, където между смъртта и новото раждане човекът работи заедно със съществата на висшите йерархии, за да изработи духовната форма на физическото земно тяло, тази работа наистина е по-богата, по-разнообразна от културните занимания във физическото битие, макар и физическото човешко тяло да не ни показва веднага, че то е резултат от работата на божествени същества заедно с човека през
време
то между смъртта и новото раждане.
Представете си, че цялата тази цивилизация с нейните плодове от време на време би била събирана като резултат в една съвсем друга област, например на Слънцето. Там със слънчевото съзнание не бихме веднага познали от намиращото се на Слънцето, че то е резултат от земната цивилизация. Да предположим, че всичко, което се създава тук, на Земята, представлява на Слънцето резултат в много екземпляри. Така е наистина с това, което вършим между смъртта и новото раждане в описаните различни взаимовръзки със съществата на висшите йерархии. Там ние работим с тези същества върху духовната форма на нашето физическо тяло.
И работата, която извършваме там, където между смъртта и новото раждане човекът работи заедно със съществата на висшите йерархии, за да изработи духовната форма на физическото земно тяло, тази работа наистина е по-богата, по-разнообразна от културните занимания във физическото битие, макар и физическото човешко тяло да не ни показва веднага, че то е резултат от работата на божествени същества заедно с човека през времето между смъртта и новото раждане.
Но по-древните мирогледи съзнателно са знаели какво казват, когато са наричали човешкото тяло «храм на боговете». Защото човешкото тяло действително е най-сложното нещо, което съществува изобщо в Космоса, макар и ние да не му отдаваме внимание с обикновеното си земно съзнание. А отделното човешко тяло представлява именно взаимната работа на безброй същества, към които сами принадлежим, защото ние работим върху тялото, с което се обличаме в отделната земна инкарнация, само че не можем да го изработим сами, а трябва да го изработваме заедно с безброй духовни същества от различни рангове.
към текста >>
Това продължава известно
време
и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии.
Като външен свят той има самия себе си, погледът му се насочва към бъдещия земен живот и в съзирането, в перспективата на този бъдещ земен живот лежи това, че той сам се концентрира, сам идва на себе си. Той се намира в себе си в момента, когато съзнанието му е изпълнено със съзерцанието на своя бъдещ земен живот и със съзерцанието на своя изминал земен живот. В момента, когато той работи със съществата на висшите йерархии, за да формира сложното физическо тяло като духовен зародиш, тогава в известен смисъл той е извън себе си, но е единен с духовната същност, той живее извън себе си заедно с духовните същества. Точно в тази кулминация на изживяването между смъртта и новото раждане, която в една от моите мистерийни драми[2] аз нарекох среднощието на човешкото битие, човекът изживява като своя вътрешност това, което тук той вижда като отражение, а именно постоянните звезди. Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят.
Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии.
И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията. От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят. След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот. Преди той го е чувствал като свой вътрешен живот.
към текста >>
И съвсем не е нереално, ако с една обширна картина просто си изградите представата, че по
време
на земния живот сте тук, на Земята, след смъртта преминавате през планетната сфера, като напускате лунната сфера, изгубвате склонността към земния живот, чрез Сатурн бивате пренесени навън, живеете сравнено със земното битие дори много дълго в сферата на постоянните звезди, след това отново се завръщате, встъпвате в планетната сфера и особено когато изпаднете под влиянието на Луната, чрез това, което представляват лунните сили, в надсетивното битие получавате склонността да се завърнете в земния живот.
Така можем да кажем, че тук, в земния живот, ние вървим покрай дървета, цветя, треви, животни и т.н., а между смъртта и новото раждане странстваме между звездите.
И съвсем не е нереално, ако с една обширна картина просто си изградите представата, че по време на земния живот сте тук, на Земята, след смъртта преминавате през планетната сфера, като напускате лунната сфера, изгубвате склонността към земния живот, чрез Сатурн бивате пренесени навън, живеете сравнено със земното битие дори много дълго в сферата на постоянните звезди, след това отново се завръщате, встъпвате в планетната сфера и особено когато изпаднете под влиянието на Луната, чрез това, което представляват лунните сили, в надсетивното битие получавате склонността да се завърнете в земния живот.
Вие отново се стремите да се завърнете в земния живот. Както на Земята стоим в определени отношения с това, което наричаме наше сетивно обкръжение, така е и в живота ни в звездния свят. И всичко това има голямо значение за работата ни върху духовния зародиш на физическото човешко тяло със съществата на висшите йерархии. Защото, идвайки при слизането в един нов земен живот в планетната сфера, още не е решено за бъдещия ни земен живот дали ще бъдем мъж или жена. Да, това остава нерешено дори още известно време, докато като душевно-духовно същество се намираме в планетната сфера.
към текста >>
Да, това остава нерешено дори още известно
време
, докато като душевно-духовно същество се намираме в планетната сфера.
И съвсем не е нереално, ако с една обширна картина просто си изградите представата, че по време на земния живот сте тук, на Земята, след смъртта преминавате през планетната сфера, като напускате лунната сфера, изгубвате склонността към земния живот, чрез Сатурн бивате пренесени навън, живеете сравнено със земното битие дори много дълго в сферата на постоянните звезди, след това отново се завръщате, встъпвате в планетната сфера и особено когато изпаднете под влиянието на Луната, чрез това, което представляват лунните сили, в надсетивното битие получавате склонността да се завърнете в земния живот. Вие отново се стремите да се завърнете в земния живот. Както на Земята стоим в определени отношения с това, което наричаме наше сетивно обкръжение, така е и в живота ни в звездния свят. И всичко това има голямо значение за работата ни върху духовния зародиш на физическото човешко тяло със съществата на висшите йерархии. Защото, идвайки при слизането в един нов земен живот в планетната сфера, още не е решено за бъдещия ни земен живот дали ще бъдем мъж или жена.
Да, това остава нерешено дори още известно време, докато като душевно-духовно същество се намираме в планетната сфера.
Да говорим в сферата на постоянните звезди за нещо подобно, както тук става въпрос за мъжа и жената, дори би било пълно безсмислие. Но в картината, която започнах да обрисувам, можете добре да си представите, че когато сте се отдалечили от Земята, тук виждате Луната отпред, след това я виждате отзад. Също и Венера, Меркурий и Слънцето ги виждате отзад, след това Зодиака и т.н. Но когато прекосявате тези сфери, това, което тук иначе е физическо съответствие, се превръща в група от духовни същества, които вие съзерцавате. Когато съзирате Луната отзад, виждате духовните същества, например онези духовни същества, от които предимно са се интересували посветените на Стария завет - Яхве и принадлежащите към него същества.
към текста >>
Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме
време
то на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена.
Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена. Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж. Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна. Тези неща могат да се проследят във всички подробности. Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека.
Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена.
Цялото човешко съществуване във взаимовръзката му с мировото битие може да се разбере, когато не само обхванем с поглед какво се разиграва тук между раждането и смъртта, а когато можем да преценим разиграващото се в земния живот във връзката му с изживяванията на човека между смъртта и новото раждане.
към текста >>
По
време
то на Парацелз не е било така, тогава лечителството е било служба към Бог.
Тези древни мистерии не са били само едностранчиви култови места. Склонност към едностранчиви култови места има всъщност едва по-новото човечество. То дори извършва отделни култове, понеже е станало егоистично и иска да има застраховка за безсмъртието на собствения си аз. Тя може да бъде дадена, тя е факт. Но човекът днес е склонен да отделя всичко едно от друго.
По времето на Парацелз не е било така, тогава лечителството е било служба към Бог.
към текста >>
Необходимо е обаче днес по
време
на земното си битие човекът в известен смисъл да изживее земните събития откъснато от духовния свят.
Макар че е необходимо да имаме преходи, ние отново трябва да стигнем дотам да виждаме всяка земна дейност като завършек на духовна дейност.
Необходимо е обаче днес по време на земното си битие човекът в известен смисъл да изживее земните събития откъснато от духовния свят.
Иначе той не би постигнал съзнанието за своята свобода. Но времето, през което човекът трябва да бъде откъснат от духовното битие, е приключило. Той отново трябва да проникне съзнанието си с вътрешно просветление относно духовното битие и затова днес не може да използва старите методи. Той трябва да го направи чрез това, което в настоящето може да му бъде разкрито в тази насока.
към текста >>
Но
време
то, през което човекът трябва да бъде откъснат от духовното битие, е приключило.
Макар че е необходимо да имаме преходи, ние отново трябва да стигнем дотам да виждаме всяка земна дейност като завършек на духовна дейност. Необходимо е обаче днес по време на земното си битие човекът в известен смисъл да изживее земните събития откъснато от духовния свят. Иначе той не би постигнал съзнанието за своята свобода.
Но времето, през което човекът трябва да бъде откъснат от духовното битие, е приключило.
Той отново трябва да проникне съзнанието си с вътрешно просветление относно духовното битие и затова днес не може да използва старите методи. Той трябва да го направи чрез това, което в настоящето може да му бъде разкрито в тази насока.
към текста >>
В онези древни
време
на не са питали: «Какво сме изпробвали като вещества, които са показали някакво въздействие върху човека в тази или в онази насока?
Защото, представете си, че някоя мистерийна школа обслужва с мистериите някоя област. Грижата на тази мистерийна школа се е отнасяла до всички работи на хората, живеещи наоколо, до всички дела, които могат да бъдат изпълнени, да бъдат подредени само чрез взаимовръзката на земния живот с духовния свят. Представете си, че някой човек се разболява.
В онези древни времена не са питали: «Какво сме изпробвали като вещества, които са показали някакво въздействие върху човека в тази или в онази насока?
» Най-малко е било запитвано за въздействието на вещества, изпробвани върху животни и т.н. Днес човек трябва да изживее всичко това. Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове.
към текста >>
Болният в древните
време
на е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едно
време
нно лекари и хора на изкуството.
Представете си, че някой човек се разболява. В онези древни времена не са питали: «Какво сме изпробвали като вещества, които са показали някакво въздействие върху човека в тази или в онази насока? » Най-малко е било запитвано за въздействието на вещества, изпробвани върху животни и т.н. Днес човек трябва да изживее всичко това. Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството.
Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството.
Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове. В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед. Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие. Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало. Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити.
към текста >>
В онези древни
време
на човекът е имал още един общ мироглед.
» Най-малко е било запитвано за въздействието на вещества, изпробвани върху животни и т.н. Днес човек трябва да изживее всичко това. Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове.
В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед.
Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие. Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало. Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити. Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст!
към текста >>
Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където съще
време
нно се е лекувало.
Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове. В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед. Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие.
Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало.
Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити. Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно.
към текста >>
Макар в древните
време
на такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити.
Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове. В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед. Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие. Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало.
Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити.
Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот.
към текста >>
Те трябва да се издигнат на по-висша степен, да се прозрат с нашата съ
време
нна интелигентност, отново да се открият, след като човечеството се е движило известно
време
в мрака.
Тези неща са, така да се каже, «засипано» познание.
Те трябва да се издигнат на по-висша степен, да се прозрат с нашата съвременна интелигентност, отново да се открият, след като човечеството се е движило известно време в мрака.
Те трябва наново да се открият и могат да бъдат открити и антропософският мироглед е началото на това новооткриване на духовното прозрение на човечеството във всички области на живота.
към текста >>
Следва известно
време
, когато се проявява лунното влияние, всъщност току-що започва, когато човекът изгубва духовния зародиш на физическото си тяло, който обаче вече силно се е концентрирал - изразите, естествено, са груби, но вие ще ги разберете.
Описах ви слизането на човека до навлизането му в планетната сфера.
Следва известно време, когато се проявява лунното влияние, всъщност току-що започва, когато човекът изгубва духовния зародиш на физическото си тяло, който обаче вече силно се е концентрирал - изразите, естествено, са груби, но вие ще ги разберете.
към текста >>
Следователно той е известно
време
там, където човекът вече е предал този физически зародиш на земния живот, където в определен смисъл той гледа надолу към Земята - «това следва да стане човек, към когото аз принадлежа» - където обаче човекът сам остава да живее още кратко
време
в Космоса.
Този духовен зародиш на физическото тяло слиза долу по-рано от самия човек, той бива предаден на една родителска двойка, потапя се в оплодения човешки зародиш, образува там растежния елемент преди човекът сам да е слязъл.
Следователно той е известно време там, където човекът вече е предал този физически зародиш на земния живот, където в определен смисъл той гледа надолу към Земята - «това следва да стане човек, към когото аз принадлежа» - където обаче човекът сам остава да живее още кратко време в Космоса.
Тогава човекът извлича от етерния свят на Космоса силите за своето етерно тяло, така че според своята същност той се състои от азовата същност, астралното тяло и етерното тяло. И след като така е получил своето етерно тяло, той се съединява с това, което е станал неговият физически зародиш, който той сам е изпратил предварително долу.
към текста >>
Съще
време
нно у нас би съществувал постоянен жив спомен за това, което бихме извършили на Земята дори като най-малкото зло също в мислите и в чувствата.
именно силите, които биха могли да бъдат проникнати в майчиното тяло от физическата материя. Предположете, че ние не го изпратим предварително, а го проникнем с етерното тяло, преди да сме стигнали в субстанцията на физическия ембрион и при това, което ни бива предложено там. Какво би се случило? Точно чрез това, че можем да знаем какво би могло да се случи, започваме изключително да се възхищаваме на мъдрото ръководство на Всемира. Защото, ако беше станало другото, при всяка мисъл, която схващаме, пред нас постоянно би заставала склонността, която имаме към злото.
Същевременно у нас би съществувал постоянен жив спомен за това, което бихме извършили на Земята дори като най-малкото зло също в мислите и в чувствата.
Ние бихме били задушени от съдържанието на съвестта и особено от нейната зла страна и не бихме могли да произведем нито една неутрална мисъл, например не бихме стигнали до никакво природознание. Ако бихме искали неутрално да разглеждаме растенията според природните закони, то в разглеждането на природата лесно биха се вмъкнали мисли като следните: «Ах, що за лош човек беше ти като седемнадесет годишен, какви лошотии си направил! » Това би се вляло в разглеждането на природата и човек не би стигнал до никакви неутрални възгледи. Че можем да държим нашата неутрална разсъдливост отделена от това, което се намира в нас като морални и неморални инстинкти, го дължим на факта, че първо изпращаме надолу нашия физически духовен зародиш и едва тогава, след като сме събрали етерното тяло, се свързваме с физическото тяло. Чрез това разделяме двете така, че паметта може да се спре във физическото тяло, да не е винаги налице, така че да ни остави свободни, целият ни морален живот да не стои постоянно пред нас и ние да можем да изградим в етерното тяло мислите на неутралната разсъдливост.
към текста >>
С други думи, обикновеното земно познание, което имаме по
време
на будното си състояние, се опира на нашия разум и по-малко на нашите чувства.
С други думи, обикновеното земно познание, което имаме по време на будното си състояние, се опира на нашия разум и по-малко на нашите чувства.
Това не е така при познанието, което черпим при вътрешните изживявания в духовния свят. Те обхващат цялото ни същество, да, когато усвоим тези знания, цялото ни същество бива другояче организирано. Духовнонаучните знания не ни оставят студени в нашата душевност, както физическите знания, но въпреки това те не са по-малко обективни знания. Ако някой би казал: «Знания, които докосват душевността, не са обективни, те са субективни» - не бива да си представяме следното. Когато някой стои пред Рафаеловата Сикстинска мадона, би трябвало да е особняк, ако не изпита възхищение от тази картина.
към текста >>
И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето
време
во тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло.
Пространството се представя в настоящето с неговите три измерения. Оттам човекът винаги има съзнание за настоящето. А когато някой има спомен, той има спомен в настоящето, той не се вживява в това, което е изживял преди десет години, а само в образа на изживяното тогава. Затова споменът е подобен на сянка и е абстрактен (отделен от реалното изживяване). Ако човек сериозно прави упражненията, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съзнание, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и човек да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава.
И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло.
Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така. Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло. Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега? Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло.
към текста >>
Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но
време
то не се изживява така.
А когато някой има спомен, той има спомен в настоящето, той не се вживява в това, което е изживял преди десет години, а само в образа на изживяното тогава. Затова споменът е подобен на сянка и е абстрактен (отделен от реалното изживяване). Ако човек сериозно прави упражненията, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съзнание, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и човек да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава. И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло. Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката.
Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така.
Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло. Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега? Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло. Когато като петдесет или шестдесет годишен или дори като осемдесетгодишен човекът се пренесе не само пет години назад - защото настоящото битие се простира над целия живот, се вижда, че човекът се намира непосредствено във всеки отделен момент. Само че това присъствие си го изкупваме чрез беглостта (чрез сянката на спомена - бел. пр.).
към текста >>
Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във
време
то, това е избледняло.
Затова споменът е подобен на сянка и е абстрактен (отделен от реалното изживяване). Ако човек сериозно прави упражненията, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съзнание, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и човек да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава. И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло. Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така.
Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло.
Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега? Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло. Когато като петдесет или шестдесет годишен или дори като осемдесетгодишен човекът се пренесе не само пет години назад - защото настоящото битие се простира над целия живот, се вижда, че човекът се намира непосредствено във всеки отделен момент. Само че това присъствие си го изкупваме чрез беглостта (чрез сянката на спомена - бел. пр.). Ако сте в състояние живо да имате някакво изживяване, случило се през осемнадесетата си година, то не изчезва така бързо като сън, но вие не можете да го задържите.
към текста >>
Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едно
време
нно и с всичка сила във всяка част на своето
време
во (етерно) тяло.
И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло. Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така. Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло. Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега?
Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло.
Когато като петдесет или шестдесет годишен или дори като осемдесетгодишен човекът се пренесе не само пет години назад - защото настоящото битие се простира над целия живот, се вижда, че човекът се намира непосредствено във всеки отделен момент. Само че това присъствие си го изкупваме чрез беглостта (чрез сянката на спомена - бел. пр.). Ако сте в състояние живо да имате някакво изживяване, случило се през осемнадесетата си година, то не изчезва така бързо като сън, но вие не можете да го задържите. Трябва да го забравите. Като духовен изследовател човек би изпаднал в доста неприятно положение, ако няма друга помощ.
към текста >>
Това, което човекът представлява духовно в етерното си тяло, не живее в пространството, а във
време
то.
От изложеното тук виждате още нещо.
Това, което човекът представлява духовно в етерното си тяло, не живее в пространството, а във времето.
Разгледайте физическия организъм, например очите, с които виждате видимите неща. Затворите ли очите, не ги виждате. Когато поглеждате духовния човек, той е в известна степен цял поток, който преминава от живот на живот, който ту живее в битието между смъртта и новото раждане, ту във физическия живот между раждането и смъртта, и пак обратно и т.н. Това е едно единство. Хората от древните времена са внасяли инстинктивно ясновидство в земния си живот, т.е.
към текста >>
Хората от древните
време
на са внасяли инстинктивно ясновидство в земния си живот, т.е.
Това, което човекът представлява духовно в етерното си тяло, не живее в пространството, а във времето. Разгледайте физическия организъм, например очите, с които виждате видимите неща. Затворите ли очите, не ги виждате. Когато поглеждате духовния човек, той е в известна степен цял поток, който преминава от живот на живот, който ту живее в битието между смъртта и новото раждане, ту във физическия живот между раждането и смъртта, и пак обратно и т.н. Това е едно единство.
Хората от древните времена са внасяли инстинктивно ясновидство в земния си живот, т.е.
взаимовръзка с духовния свят чрез самите природни сили, и то така се е преобразявало, че отново са можели да го пренесат през смъртта. Знанието за духовността не е трябвало да изчезне. При по-новото човечество също не бива да изчезне. Тук на Земята човек трябва да си усвои знанието за духовността, защото самият той представлява един непрекъснат поток. Когато сте напуснали един земен живот, в който нищо не сте знаели за духовното, за духовния живот, това е същото, както ако извадят очите от физическия ви организъм.
към текста >>
Защото ние все повече ще живеем във
време
, когато своя надсетивен дълг към мирозданието изпълнява в истинския смисъл на думата този човек, който казва: «Тук, в живота между раждането и смъртта, трябва да изградиш духовните си очи, за да не е тъмно около теб в духовния свят след смъртта, а да можеш да изживееш също и светлината, която ще е наоколо.
Това е знание, което трябва да проникне в човечеството. Сега, когато старото инстинктивно съзерцание на духовността напълно е потиснато, на човечеството трябва да му стане ясно, че по пътя, по който се стреми да се движи антропософското движение, отново трябва да бъдат придобити органи за духовния живот. Не става въпрос да си кажем: «Ние ще чакаме смъртта, за да разберем духовните светове, сега още не ни трябва да се напрягаме, защото след смъртта ще видим какви са те.» Сигурно ще ги видим след смъртта, но душата ще се намира като в тъмен затвор, ако тук, в живота между раждането и смъртта, не си изградим очите за живота в духовните светове. От това можете да разберете колко неправилно е, когато човекът си повтаря като догма, че не се нуждае да се погрижи за надсетивното битие още в земния си живот.
Защото ние все повече ще живеем във време, когато своя надсетивен дълг към мирозданието изпълнява в истинския смисъл на думата този човек, който казва: «Тук, в живота между раждането и смъртта, трябва да изградиш духовните си очи, за да не е тъмно около теб в духовния свят след смъртта, а да можеш да изживееш също и светлината, която ще е наоколо.
към текста >>
Когато преди известно
време
говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка човека с неговите отношения към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното познание.
Когато преди известно време говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка човека с неговите отношения към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното познание.
От това, което казах днес, можете още повече да разберете тази необходимост. Днес живеем в епоха, когато светлината на духовния свят иска да се разкрие също и по време на земния живот. Не бива да и затваряме вратите и прозорците, през които тя иска да влезе. Ние трябва да позволим да навлезе светлината на духовния свят, заради земния живот, трябва да я пуснем да навлезе заради живота, който изживяваме между смъртта и новото раждане. Човекът трябва да чуе гласовете, които говорят на човека от духовния свят по духовен начин и да си каже: «Време е човекът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното познание като необходимостта на времето, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато човек се чувства задължен да води човечеството към разбирането, че сега е времето да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа.
към текста >>
Днес живеем в епоха, когато светлината на духовния свят иска да се разкрие също и по
време
на земния живот.
Когато преди известно време говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка човека с неговите отношения към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното познание. От това, което казах днес, можете още повече да разберете тази необходимост.
Днес живеем в епоха, когато светлината на духовния свят иска да се разкрие също и по време на земния живот.
Не бива да и затваряме вратите и прозорците, през които тя иска да влезе. Ние трябва да позволим да навлезе светлината на духовния свят, заради земния живот, трябва да я пуснем да навлезе заради живота, който изживяваме между смъртта и новото раждане. Човекът трябва да чуе гласовете, които говорят на човека от духовния свят по духовен начин и да си каже: «Време е човекът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното познание като необходимостта на времето, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато човек се чувства задължен да води човечеството към разбирането, че сега е времето да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа.
към текста >>
Човекът трябва да чуе гласовете, които говорят на човека от духовния свят по духовен начин и да си каже: «
Време
е човекът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното познание като необходимостта на
време
то, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато човек се чувства задължен да води човечеството към разбирането, че сега е
време
то да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа.
Когато преди известно време говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка човека с неговите отношения към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното познание. От това, което казах днес, можете още повече да разберете тази необходимост. Днес живеем в епоха, когато светлината на духовния свят иска да се разкрие също и по време на земния живот. Не бива да и затваряме вратите и прозорците, през които тя иска да влезе. Ние трябва да позволим да навлезе светлината на духовния свят, заради земния живот, трябва да я пуснем да навлезе заради живота, който изживяваме между смъртта и новото раждане.
Човекът трябва да чуе гласовете, които говорят на човека от духовния свят по духовен начин и да си каже: «Време е човекът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното познание като необходимостта на времето, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато човек се чувства задължен да води човечеството към разбирането, че сега е времето да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа.
към текста >>
Нека да останем заедно с тези мисли, чувства и преди всичко с тази нагласа и да се държим заедно във
време
то, когато ще бъдем пространствено разделени.
Нека да останем заедно с тези мисли, чувства и преди всичко с тази нагласа и да се държим заедно във времето, когато ще бъдем пространствено разделени.
Това е, което искам да ви кажа като поздрав, с пожеланието да оставим като повод това, което можем да обсъдим заедно, когато съдбата ни събира, да остане в нас като мисъл, като взаимна принадлежност, която е в духовното и когато сме пространствено разделени! Въпреки това, присъединявам и желанието скоро да ми бъде възможно да допълня изложеното днес пред вас.[4]
към текста >>
[3] Не може да се установи за коя лекция става въпрос, защото изнесените по това
време
лекции в Берлин са били само частично записвани.
[3] Не може да се установи за коя лекция става въпрос, защото изнесените по това време лекции в Берлин са били само частично записвани.
към текста >>
59.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Защото истината е, че във вътрешното формиране на окото или ухото има нещо заложено, в известен смисъл предварително изработено в духа по
време
то на предземното човешко съществуване, и то заедно с висшите духовни същества на висшите йерархии.
Разбира се, такива неща днес са още напълно неясни за науката, но от това, което науката вече прозира, може да се каже, че един кристал от сол може да бъде разбран от това, което може да се изследва непосредствено в областта на сетивно-възприемаемото. Човешкото око или ухо не могат да се разберат от възприемаемото с физическите сетива от физическо-сетивния свят. Човекът си е донесъл като заложба чрез раждането както вътрешната форма, така и външната конфигурация на окото или ухото, той не ги получава чрез силите, които действат при оплождането или в тялото на майката. Но всичко, което в това отношение не се разбира, се натъпква в думата «наследственост». С това обаче човек се отдава на една илюзия.
Защото истината е, че във вътрешното формиране на окото или ухото има нещо заложено, в известен смисъл предварително изработено в духа по времето на предземното човешко съществуване, и то заедно с висшите духовни същества на висшите йерархии.
Между смъртта и новото раждане човекът си изработва физическото тяло в духовна форма, като духовен зародиш, и след като в известен смисъл го е смалил колкото е необходимо, той го потапя във физическата наследствена линия. И чрез това духовното се изпълва с физическо-сетивна субстанция и става сетивно-физически зародиш. Но цялата форма, вътрешната форма на окото и ухото са се породили от работата, която човекът извършва между смъртта и новото раждане заедно с надсетивните духовни същества. И затова можем да кажем, че когато разглеждаме човешкото око, не бива да твърдим, че то е разбираемо както кристалът на солта от това, което можем да възприемем сетивно около нас, или също, че ухото е разбираемо от сетивно-възприемаемото, намиращо се около нас. А трябва да кажем: «Искаме ли да разберем човешкото око, искаме ли да разберем човешкото ухо, трябва да се обърнем към онези тайни, които можем да изследваме в надсетивния свят, трябва да сме наясно, че човешкото ухо например - нека да останем при него - е образувано от страна на надсетивния свят и едва когато е формирано, неговата сетивна задача да чува тонове и звуци по физичен начин започва във въздушната сфера, изобщо в земната сфера.
към текста >>
Но както е вярно, че от заложба за ухо долният човек се е преобразувал в това, което стои на Земята с двата си крака, също така е вярно, че всяка моралност, предизвикана чрез вървенето, дали сте отишли към добри или зли дела, се преобразува в звуци и тонове, след като човекът премине през портата на смъртта - не веднага, но след известно
време
.
Като хора ние винаги сме така оформени, че отчасти сме жив паметник за това, което заедно с висшите същества сме правили между смъртта и новото раждане, от друга страна, свидетелство сме за това, че се вчленяваме в земното битие, където цари гравитационната сила, тежестта. Такива преобразувания обаче не протичат само в посоката, която посочих сега, а също и в обратна посока. С краката си вие ходите по земята. И вие ходите, извинете, към по-добри и към по-лоши дела. Но в края на краищата за движенията на краката на Земята първоначално е все едно дали човек върви към добри или към зли дела.
Но както е вярно, че от заложба за ухо долният човек се е преобразувал в това, което стои на Земята с двата си крака, също така е вярно, че всяка моралност, предизвикана чрез вървенето, дали сте отишли към добри или зли дела, се преобразува в звуци и тонове, след като човекът премине през портата на смъртта - не веднага, но след известно време.
към текста >>
Последния път, когато говорих тук пред вас, казах, че във
време
то между смъртта и новото раждане човекът изживява състоянието, че в своята вътрешност той изцяло става едно със съществата на висшите йерархии.
В тази посока можем да изложим още конкретни неща.
Последния път, когато говорих тук пред вас, казах, че във времето между смъртта и новото раждане човекът изживява състоянието, че в своята вътрешност той изцяло става едно със съществата на висшите йерархии.
Там той всъщност забравя себе си. Той сам е висшите йерархии. Но той не би се завърнал никога към себе си, ако не би могъл да угаси в себе си това чувстване на висшите йерархии. Тогава в известен смисъл той излиза извън себе си, но именно чрез това се връща към себе си. Тук, на Земята, се завръщаме към себе си, когато се откъснем от външния свят и се концентрираме навътре в нас.
към текста >>
И отново виждаме как нещо, което принадлежи към средния човек, съще
време
нно се подрежда в две посоки, към небесното и към земното.
Това са направили старите евреи. Те само са загатнали гласните, а са писали съгласните. Накратко, в нашия език звучи заедно небесното и земното.
И отново виждаме как нещо, което принадлежи към средния човек, същевременно се подрежда в две посоки, към небесното и към земното.
Главата е изцяло обърната към небесното, останалият човек - към земното, но се стреми към небесното, и то така, че той става глава, когато премине през портата на смъртта. Средният човек с дишането, в което се включва пеенето и говорът, свързва небесното със земното. Оттам този среден човек във всяко отношение е предимно свързан с изкуството, което винаги свързва небесното със земното. Така можем също да кажем: «Когато наблюдаваме развиващия се човек, виждаме, че той се ражда без ориентация в света, не може още да върви и да стои. Той има заложбата да се постави в гравитационната сила, получил я е още преди раждането, като гравитационната сила го е завладяла извън главата.
към текста >>
Но съще
време
нно бива ангажирано чувството, душевността.
Това е, което има да каже антропософската наука за духа. Тя представя нещата също така обективно, както другата наука. Защото няма нищо внесено субективно, когато описвам, че ухото е формирано от небесните сфери.
Но същевременно бива ангажирано чувството, душевността.
Вторият член на човешкия душевен живот, който е в тясна връзка с това, какво представляваме като цял човек, бива ангажиран при това. С други думи това, което главата постига чрез такава наука, същевременно ангажира и сърцето. Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце. И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност.
към текста >>
С други думи това, което главата постига чрез такава наука, съще
време
нно ангажира и сърцето.
Това е, което има да каже антропософската наука за духа. Тя представя нещата също така обективно, както другата наука. Защото няма нищо внесено субективно, когато описвам, че ухото е формирано от небесните сфери. Но същевременно бива ангажирано чувството, душевността. Вторият член на човешкия душевен живот, който е в тясна връзка с това, какво представляваме като цял човек, бива ангажиран при това.
С други думи това, което главата постига чрез такава наука, същевременно ангажира и сърцето.
Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце. И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия. И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука.
към текста >>
Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което съще
време
нно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света.
Човек си спечелва обикновеното познание в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи. То се постига и се запазва в паметта.
Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света.
Духовно-научните познания не можем да си ги натъпчем просто в главата, затова тези, които са свикнали с това, презират науката за духа. Духовната наука трябва да се придобие и овладее активно. Човек трябва вътрешно да направи нещо, да бъде деен и при това е така, че когато първоначално нещо се спечелва в имагинации, скоро се изгубва. То е мимолетно, скоро изчезва. Не остава лесно в паметта.
към текста >>
Всичко става
време
во.
Преди всичко човек забелязва как е възможно да се живее в един свят, в който пространството няма повече значение. Музиката е едно предчувствие за непространственото. Защото пространството е всъщност навън, външно е налице. Но вътре в душата, в това, което се реализира чрез музиката, пространството играе роля най-многото като ехо. При имагинативното познание обаче пространственото престава да съществува.
Всичко става времево.
Времевото в имагинативното има значение, както пространственото във физическия свят. И това води да се разбере, че времевото всъщност е нещо оставащо, постоянно. Времевото е наистина нещо постоянно. Този, който се издигне до имагинативното познание, постепенно се учи първоначално да възприема всеки момент от изминалото си земно съществуване. Човек отново става осемнадесетгодишен, когато вече е остарял.
към текста >>
Време
вото в имагинативното има значение, както пространственото във физическия свят.
Музиката е едно предчувствие за непространственото. Защото пространството е всъщност навън, външно е налице. Но вътре в душата, в това, което се реализира чрез музиката, пространството играе роля най-многото като ехо. При имагинативното познание обаче пространственото престава да съществува. Всичко става времево.
Времевото в имагинативното има значение, както пространственото във физическия свят.
И това води да се разбере, че времевото всъщност е нещо оставащо, постоянно. Времевото е наистина нещо постоянно. Този, който се издигне до имагинативното познание, постепенно се учи първоначално да възприема всеки момент от изминалото си земно съществуване. Човек отново става осемнадесетгодишен, когато вече е остарял. Младостта се възприема със същата жизненост, както е била възприемана, когато човек е бил осемнадесетгодишен.
към текста >>
И това води да се разбере, че
време
вото всъщност е нещо оставащо, постоянно.
Защото пространството е всъщност навън, външно е налице. Но вътре в душата, в това, което се реализира чрез музиката, пространството играе роля най-многото като ехо. При имагинативното познание обаче пространственото престава да съществува. Всичко става времево. Времевото в имагинативното има значение, както пространственото във физическия свят.
И това води да се разбере, че времевото всъщност е нещо оставащо, постоянно.
Времевото е наистина нещо постоянно. Този, който се издигне до имагинативното познание, постепенно се учи първоначално да възприема всеки момент от изминалото си земно съществуване. Човек отново става осемнадесетгодишен, когато вече е остарял. Младостта се възприема със същата жизненост, както е била възприемана, когато човек е бил осемнадесетгодишен. Представете си, че когато сте били на осемнадесет години, сте изгубили някой близък.
към текста >>
Време
вото е наистина нещо постоянно.
Но вътре в душата, в това, което се реализира чрез музиката, пространството играе роля най-многото като ехо. При имагинативното познание обаче пространственото престава да съществува. Всичко става времево. Времевото в имагинативното има значение, както пространственото във физическия свят. И това води да се разбере, че времевото всъщност е нещо оставащо, постоянно.
Времевото е наистина нещо постоянно.
Този, който се издигне до имагинативното познание, постепенно се учи първоначално да възприема всеки момент от изминалото си земно съществуване. Човек отново става осемнадесетгодишен, когато вече е остарял. Младостта се възприема със същата жизненост, както е била възприемана, когато човек е бил осемнадесетгодишен. Представете си, че когато сте били на осемнадесет години, сте изгубили някой близък. Представете си колко живо е било всичко, което сте изживели тогава.
към текста >>
Но макар и да угасва така в по-късно
време
, то остава като част от човешката същност.
Представете си колко живо е било всичко, което сте изживели тогава. Помислете колко бледо изглежда то в спомена след тридесет години, не е нужно и да са тридесет години. То избледнява. Дори и при най-интензивно чувстващите хора то избледнява. Във външния земен живот трябва да е така.
Но макар и да угасва така в по-късно време, то остава като част от човешката същност.
И човек действително може отново да се пренесе, и се пренася в него след смъртта. Тогава се изживява същото със същата интензивност. Това принадлежи към човека. Това, което той е преживял, остава, само че за сетивното наблюдение то е нещо минало. Поради това то има и своето значение.
към текста >>
Ако бихте били родени седемгодишен, ако бихте останали до седмата си година в някаква друга форма на съществуване, например в ембрионалното състояние и тогава да се родите, но съще
време
нно да сте получили вторите си зъби в ембрионалното си състояние, тогава никога нямаше да можете да станете религиозни хора.
Ако бихте били родени седемгодишен, ако бихте останали до седмата си година в някаква друга форма на съществуване, например в ембрионалното състояние и тогава да се родите, но същевременно да сте получили вторите си зъби в ембрионалното си състояние, тогава никога нямаше да можете да станете религиозни хора.
Защото заложбата за религиозност нямаше повече да може да се развие в такъв земен живот. Всичко, което носите в себе си като религиозност, го носите затова в себе си, защото първите седем години от живота ви се намират във вас. Вие не ги възприемате като налични, но те стоят действително във вас.
към текста >>
Защото
време
нното е реалност.
Това е важно следствие. Много хора казват: «Да, антропософската наука за духа е много хубава, учи ни за надсетивните светове; но защо е необходимо да знаем за изживяванията между смъртта и новото раждане? Когато умрем, ще бъдем в тези светове, там ще узнаем всичко това. Защо да се мъчим между раждането и смъртта? И без това ще отидем там.» Да, скъпи приятели, но нещата не са такива.
Защото временното е реалност.
Както тук, във физическия свят, пространството е реалност, така за надсетивния свят времевото и дори надвремевото е реалност. В по-късния живот детето все още се намира във вас. Когато преминете през портата на смъртта цялото време е едно единство, един момент във вас, принадлежи към вас, към вашата организация. Можете като хора тук, в пространството, да кажете: «Защо ми са очите? Та светлината е около мен.
към текста >>
Както тук, във физическия свят, пространството е реалност, така за надсетивния свят
време
вото и дори над
време
вото е реалност.
Много хора казват: «Да, антропософската наука за духа е много хубава, учи ни за надсетивните светове; но защо е необходимо да знаем за изживяванията между смъртта и новото раждане? Когато умрем, ще бъдем в тези светове, там ще узнаем всичко това. Защо да се мъчим между раждането и смъртта? И без това ще отидем там.» Да, скъпи приятели, но нещата не са такива. Защото временното е реалност.
Както тук, във физическия свят, пространството е реалност, така за надсетивния свят времевото и дори надвремевото е реалност.
В по-късния живот детето все още се намира във вас. Когато преминете през портата на смъртта цялото време е едно единство, един момент във вас, принадлежи към вас, към вашата организация. Можете като хора тук, в пространството, да кажете: «Защо ми са очите? Та светлината е около мен. Очите нямат никакво друго предназначение, освен да виждат светлината, но тя е наистина около мен.» Така говори някой в една друга област, който казва: «За какво ми трябва наука за духа тук, на Земята?
към текста >>
Когато преминете през портата на смъртта цялото
време
е едно единство, един момент във вас, принадлежи към вас, към вашата организация.
Защо да се мъчим между раждането и смъртта? И без това ще отидем там.» Да, скъпи приятели, но нещата не са такива. Защото временното е реалност. Както тук, във физическия свят, пространството е реалност, така за надсетивния свят времевото и дори надвремевото е реалност. В по-късния живот детето все още се намира във вас.
Когато преминете през портата на смъртта цялото време е едно единство, един момент във вас, принадлежи към вас, към вашата организация.
Можете като хора тук, в пространството, да кажете: «Защо ми са очите? Та светлината е около мен. Очите нямат никакво друго предназначение, освен да виждат светлината, но тя е наистина около мен.» Така говори някой в една друга област, който казва: «За какво ми трябва наука за духа тук, на Земята? Когато преминем в духовния свят, духовната светлина без това е около нас.» Това е толкова умно, колкото ако някой каже: «Светлината така и така е тук, за какво ми са очите? » Това, което някой опознае чрез антропософската наука за духа, не се изгубва, то е окото, чрез което се възприема духовната светлина.
към текста >>
В древните
време
на хората са притежавали инстинктивно ясновидство като остатък от предземния си живот.
В древните времена хората са притежавали инстинктивно ясновидство като остатък от предземния си живот.
Това е отминало и отзвучало. То вече не съществува. В един междинен стадий хората трябва да постигнат чувството за свобода. Хората се намират отново в стадий, когато се нуждаят от очи за духовния свят, в който ще преминат след смъртта. И тези очи те няма да ги имат, ако не ги изградят тук, на Земята.
към текста >>
Когато преди известно
време
обяснявах това в една открита лекция в Берлин[3], там някой твърдеше, че би било особен грях, когато казвам, че науката за духа следва да се разбере със здравия човешки разум, защото - той го изрече като една догма - разумът, който е здрав, той не вижда нищо духовно, а този, който вижда духовното, за него не може да се каже, че е здрав.
Това е изключително важно. Именно него не искат да признаят някои умове на съвремието.
Когато преди известно време обяснявах това в една открита лекция в Берлин[3], там някой твърдеше, че би било особен грях, когато казвам, че науката за духа следва да се разбере със здравия човешки разум, защото - той го изрече като една догма - разумът, който е здрав, той не вижда нищо духовно, а този, който вижда духовното, за него не може да се каже, че е здрав.
Това наистина се каза като критика. Тези неща са много характерни, защото не засягат нищо друго освен когато хората казват: «Който твърди нещо духовно, има болен разум.» Не е необходимо човек да се издигне до по-голяма мъдрост, освен до тази. Но тази мъдрост за съжаление днес е много разпространена. Така ще разберете колко е вярно казваното винаги от мен, че днес е настъпило времето, когато човечеството зависи от това да приеме духовното, да го усвои, да живее с него. Затова не би следвало само теоретично да учим антропософската наука за духа, а да ни е ясно, че тези, които изучават науката за духа, трябва да осъзнават, че следва да образуват ядрото в човечеството, което все повече и повече ще се разраства и че може да бъде изцяло човек този, който осъзнава своята взаимовръзка с духовното.
към текста >>
Така ще разберете колко е вярно казваното винаги от мен, че днес е настъпило
време
то, когато човечеството зависи от това да приеме духовното, да го усвои, да живее с него.
Именно него не искат да признаят някои умове на съвремието. Когато преди известно време обяснявах това в една открита лекция в Берлин[3], там някой твърдеше, че би било особен грях, когато казвам, че науката за духа следва да се разбере със здравия човешки разум, защото - той го изрече като една догма - разумът, който е здрав, той не вижда нищо духовно, а този, който вижда духовното, за него не може да се каже, че е здрав. Това наистина се каза като критика. Тези неща са много характерни, защото не засягат нищо друго освен когато хората казват: «Който твърди нещо духовно, има болен разум.» Не е необходимо човек да се издигне до по-голяма мъдрост, освен до тази. Но тази мъдрост за съжаление днес е много разпространена.
Така ще разберете колко е вярно казваното винаги от мен, че днес е настъпило времето, когато човечеството зависи от това да приеме духовното, да го усвои, да живее с него.
Затова не би следвало само теоретично да учим антропософската наука за духа, а да ни е ясно, че тези, които изучават науката за духа, трябва да осъзнават, че следва да образуват ядрото в човечеството, което все повече и повече ще се разраства и че може да бъде изцяло човек този, който осъзнава своята взаимовръзка с духовното. Тогава сред човечеството ще се разпространи великолепното чувство, което преди всичко е важно да се обработи педагогически и дидактически. Обикновеното знание с главата е всъщност морално неутрално. Навлезем ли в духовната област, навсякъде я чувстваме като пронизана с моралност. Достатъчно е да си спомните казаното, че заедно с висшите йерархии изграждаме любовта.
към текста >>
То обаче е нещо, което доближава духовното колкото е възможно по-близко до човека, и то както днес трябва да го приближим непосредствено до отделната човешка индивидуалност, защото само отделното човешко същество, човешкият индивид в днешното
време
идва до своята пълна отговорност.
Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек. Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен. Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под. е едно нищо. Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт.
То обаче е нещо, което доближава духовното колкото е възможно по-близко до човека, и то както днес трябва да го приближим непосредствено до отделната човешка индивидуалност, защото само отделното човешко същество, човешкият индивид в днешното време идва до своята пълна отговорност.
към текста >>
60.
Указания към това издание.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Редом с тях Рудолф Щайнер изнася по
време
на престоя си в Лондон три полупублични лекции в Steinway Hall (17, 18 и 19 ноември 1922 г.) и на 20 ноември 1922 г.
Събраните в този том лекции на Рудолф Щайнер в Щутгарт, Дорнах, Хага и Берлин са предназначени за членове на Ан-тропософското общество; също и лекциите в Лондон на 12, 16 и 19 ноември 1922 г.
Редом с тях Рудолф Щайнер изнася по време на престоя си в Лондон три полупублични лекции в Steinway Hall (17, 18 и 19 ноември 1922 г.) и на 20 ноември 1922 г.
и една открита лекция «Възпитателско изкуство чрез познание за човека» по покана на «Educational Union for the realisation of spiritual values» в Morley Hall.
към текста >>
61.
Рудолф Щайнер за записките на лекциите.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тези повече или по-малко точни записки на лекциите не са преглеждани и коригирани от мен поради липса на
време
.
От моята антропософска дейност произлизат публикуваните за цялата общественост книги и поредицата лекционни цикли, които първоначално бяха замислени като частни издания, достъпни само за членовете на Теософското (по-късно Антропософското общество).
Тези повече или по-малко точни записки на лекциите не са преглеждани и коригирани от мен поради липса на време.
Аз бих предпочел устно изговореното слово да остане такова. Но членовете на Обществото изискаха разпечатването на циклите, което и стана. Ако бих имал време да коригирам нещата, нямаше още от началото да съществува ограничението «само за членовете». От повече от една година то вече е отпаднало.
към текста >>
Ако бих имал
време
да коригирам нещата, нямаше още от началото да съществува ограничението «само за членовете».
От моята антропософска дейност произлизат публикуваните за цялата общественост книги и поредицата лекционни цикли, които първоначално бяха замислени като частни издания, достъпни само за членовете на Теософското (по-късно Антропософското общество). Тези повече или по-малко точни записки на лекциите не са преглеждани и коригирани от мен поради липса на време. Аз бих предпочел устно изговореното слово да остане такова. Но членовете на Обществото изискаха разпечатването на циклите, което и стана.
Ако бих имал време да коригирам нещата, нямаше още от началото да съществува ограничението «само за членовете».
От повече от една година то вече е отпаднало.
към текста >>
62.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
„Фридрих Ницше, борец срещу своето
време
“ (Събр.
1895 г.
„Фридрих Ницше, борец срещу своето време“ (Събр.
съч. 5).
към текста >>
„Мистиката в зората на съ
време
нния духовен живот“ (Събр.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр.
съч. 7).
към текста >>
По
време
на Коледата на 1923 г.
1923 г.
По време на Коледата на 1923 г.
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
към текста >>
63.
Съдържание
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Духовният зародиш на човешкия физически организъм по
време
на живота между смъртта и поредното ново раждане.
Духовният зародиш на човешкия физически организъм по време на живота между смъртта и поредното ново раждане.
Вървеж, говор и мислене в техните връзки спрямо живота между смъртта и новото раждане. Влияние на метеорологичните и вулканични сили.
към текста >>
Борбата на луциферическите и ариманически Същества за надмощие върху човека по
време
на неговия сън.
Отношението на звездния свят към човека.
Борбата на луциферическите и ариманически Същества за надмощие върху човека по време на неговия сън.
към текста >>
Съвместният живот със Съществата на висшите Йерархии по
време
на живота между смъртта и новото раждане като основа на моралното съзнание, което човек изгражда на Земята.
Съвместният живот със Съществата на висшите Йерархии по време на живота между смъртта и новото раждане като основа на моралното съзнание, което човек изгражда на Земята.
Любов, памет и чувството за свобода. За невъзможността да се проникне в истините на моралния свят без антропософската Духовна наука.
към текста >>
Задачите на човечеството през съ
време
нната епоха.
Задачите на човечеството през съвременната епоха.
Одухотворяване на знанието, което човек извлича от пространството. Мисията на Михаил.
към текста >>
Силата на спомнянето възниква при събуждането чрез „сгъстяване" на това, което живее във
време
то.
Дори и като сетивно същество, човекът принадлежи към свръхсетивния свят. Това, което се разиграва в сетивата, може да бъде обект само на едно имагинативно познание. Заспиването и пробуждането като обект на инспиративното познание.
Силата на спомнянето възниква при събуждането чрез „сгъстяване" на това, което живее във времето.
към текста >>
Духовното познание е едно действително Причастие и началото на нов космически култ, съответствуващ на съ
време
нния човек.
Летните и зимни действия се неутрализират взаимно в будността и съня на човека. Човешкото сърце като уравновесяващ орган за дихателния и кръвноциркулаторен ритъм. Природна необходимост и човешка свобода.
Духовното познание е едно действително Причастие и началото на нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.
към текста >>
64.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И в най-важната част на пътя между смъртта и поредното си ново раждане той притежава едно много по-могъщо съзнание от това, което има тук по
време
на своя физически земен живот.
Днес бих желал да започна с нещо, на което в хода на последните лекции тук в Дорнах, душите ни често се натъкваха. Аз често се обръщах към Вас и казвах: След своята смърт човек пребивава в духовния свят.
И в най-важната част на пътя между смъртта и поредното си ново раждане той притежава едно много по-могъщо съзнание от това, което има тук по време на своя физически земен живот.
Докато сме в нашето физическо тяло, земното сетивно съзнание зависи от цялостната организация на човека. Ние носим, тъй да се каже, вътре в нашата кожа всичко онова, което можем да наречем: мозъчна система, белодробна система, сърдечна система и т.н. За всичко това ние можем да заявим: То съществува вътре в нашето тяло.
към текста >>
Приблизително така са поставени и нещата по
време
на съня.
Докато тук на Земята ние сме така устроени, че нашите органи и техните взаимодействия се проявяват вътре в нашата кожа, нещата между смъртта и новото раждане изглеждат съвсем различно: Казано с две думи, тогава ние притежаваме едно звездно тяло. Пред необятния звезден свят ние се чувстваме така, че на духовните Същества от звездите можем да погледнем като на духовни Същества, свързани с вътрешните измерения на нашето ново тяло, също както тук на Земята считаме, че белите дробове и сърцето принадлежат на нашето физическо тяло.
Приблизително така са поставени и нещата по време на съня.
От заспиването вечер до пробуждането сутрин, ние сме участници в един космически живот. А между смъртта и новото раждане ние притежаваме едно космическо съзнание. Всичко, което тук на Земята е т.н. външен свят, особено когато отправим поглед към космическите пространства, след смъртта се превръща в наш вътрешен свят.
към текста >>
Аз обърнах вниманието Ви и върху това, че в определено
време
този духовен зародиш, тъй да се каже, ни напуска.
Аз обърнах вниманието Ви и върху това, че в определено време този духовен зародиш, тъй да се каже, ни напуска.
От определен момент нататък ние ясно чувствуваме: Сега вече над духовния зародиш на нашия физически организъм работят и други сили на Вселената, а именно Съществата от висшите Йерархии. Ние носим този зародиш до определен момент; после обаче той се откъсва от нас, за да потъне в земните физически сили, които ще му се предоставят от майката и бащата, т.е. от родителската двойка. С други думи, духовният зародиш се свързва с наследственото течение. Нещата са устроени така, че този зародиш се спуска на Земята, преди съответният човек да е развил своите духовни и душевни качества; а това означава, че дари и след като сме инкарнирани под формата на ембрион в утробата на майката, ние прекарваме известен период от време в духовния свят.
към текста >>
Нещата са устроени така, че този зародиш се спуска на Земята, преди съответният човек да е развил своите духовни и душевни качества; а това означава, че дари и след като сме инкарнирани под формата на ембрион в утробата на майката, ние прекарваме известен период от
време
в духовния свят.
Аз обърнах вниманието Ви и върху това, че в определено време този духовен зародиш, тъй да се каже, ни напуска. От определен момент нататък ние ясно чувствуваме: Сега вече над духовния зародиш на нашия физически организъм работят и други сили на Вселената, а именно Съществата от висшите Йерархии. Ние носим този зародиш до определен момент; после обаче той се откъсва от нас, за да потъне в земните физически сили, които ще му се предоставят от майката и бащата, т.е. от родителската двойка. С други думи, духовният зародиш се свързва с наследственото течение.
Нещата са устроени така, че този зародиш се спуска на Земята, преди съответният човек да е развил своите духовни и душевни качества; а това означава, че дари и след като сме инкарнирани под формата на ембрион в утробата на майката, ние прекарваме известен период от време в духовния свят.
към текста >>
По
време
на живота в духовния свят между смъртта и новото раждане ние не сме в състояние да говорим.
Тук на Земята човекът трябва да усвои говора, това е една специфично земна човешка задача.
По време на живота в духовния свят между смъртта и новото раждане ние не сме в състояние да говорим.
За тази цел е необходим физическият говорен апарат. А той, както можем да се досетим, там не съществува. Обаче в духовния свят между смъртта и новото раждане ние имаме следната опитност: Там ние се усещаме един вид ритмично прибирани в нашето собствено човешко същество и после отново изкарвани навън. Така нашето по-висше съзнание се свива, после то отново се разширява. Както тук на Земята по време на съня ние потъваме в себе си, така и между смъртта и новото раждане ние също потъваме в себе си, макар и по друг начин.
към текста >>
Както тук на Земята по
време
на съня ние потъваме в себе си, така и между смъртта и новото раждане ние също потъваме в себе си, макар и по друг начин.
По време на живота в духовния свят между смъртта и новото раждане ние не сме в състояние да говорим. За тази цел е необходим физическият говорен апарат. А той, както можем да се досетим, там не съществува. Обаче в духовния свят между смъртта и новото раждане ние имаме следната опитност: Там ние се усещаме един вид ритмично прибирани в нашето собствено човешко същество и после отново изкарвани навън. Така нашето по-висше съзнание се свива, после то отново се разширява.
Както тук на Земята по време на съня ние потъваме в себе си, така и между смъртта и новото раждане ние също потъваме в себе си, макар и по друг начин.
После обаче ние отново се „разширяваме". Тук на физическия план ние обръщаме очите и останалите сетива към Универсума. Там в духовния свят ние насочваме нашите духовни възприемателни органи навън към висшите Йерархии. В известен смисъл ние разширяваме и излъчваме нашето същество по всички посоки. После отново го прибираме.
към текста >>
Обаче в същото
време
, скъпи мои приятели, когато ние разширяваме нашето същество в Космоса, за да го приберем после отново навътре, в същото
време
аз не мога да изразя нещата с други думи в нас започва да говори Логосът; да, между смъртта и поредното ново раждане ние сме потопени в Логоса и Логосът говори в нас.
Обаче в същото време, скъпи мои приятели, когато ние разширяваме нашето същество в Космоса, за да го приберем после отново навътре, в същото време аз не мога да изразя нещата с други думи в нас започва да говори Логосът; да, между смъртта и поредното ново раждане ние сме потопени в Логоса и Логосът говори в нас.
към текста >>
Тук в земните условия ние имаме усещането, че за целите на физическия говор ние изработваме думите по
време
на издишването.
Тук в земните условия ние имаме усещането, че за целите на физическия говор ние изработваме думите по време на издишването.
Между смъртта и новото раждане ние имаме усещането, че думите се носят из Космоса и че при вдишването ние ги приемаме в себе си, където те ни се откриват като едно живо космическо Слово. Тук на Земята ние говорим издишвайки, в духовния свят ние говорим вдишвайки. И след като се слеем с това, което ни „говори" Логосът или мировото Слово, в нас просветват живите космически мисли. За да се домогнем до земните мисли, ние полагаме усилия от страна на нашата нервна система; в духовния свят ние всмукваме мировите мисли от Логоса, след като вече сме разширили нашето същество из целия Космос.
към текста >>
Докато човекът е свързан със сферите на Сатурновите сили а на Сатурн, ако мога така да се изразя, помагат Юпитер и Марс, изпълнявайки една особена задача, за която ще говоря в най-скоро
време
и така, доколкото човек е под въздействието на Сатурн, Юпитер и Марс, той се стреми да стане едно същество, което няма нищо общо със земните качества, каквито са вървежа, говора и мисленето; едно същество, което се стреми да се ориентира в духовния свят, да изживее в себе си космическия съзидателен грохот на Логоса, да долови в себе си сиянието на живите мирови мисли.
Виждате ли, космически погледнато, нещата стоят така: Тук на Земята, човекът е под въздействието на духовните Лунни сили; между смъртта и поредното ново раждане той е под въздействието на Сатурновите сили. И когато човек отново се отправи към Земята, той се откъсва от Сатурновите сили и постепенно навлиза в сферата на Лунните сили.
Докато човекът е свързан със сферите на Сатурновите сили а на Сатурн, ако мога така да се изразя, помагат Юпитер и Марс, изпълнявайки една особена задача, за която ще говоря в най-скоро време и така, доколкото човек е под въздействието на Сатурн, Юпитер и Марс, той се стреми да стане едно същество, което няма нищо общо със земните качества, каквито са вървежа, говора и мисленето; едно същество, което се стреми да се ориентира в духовния свят, да изживее в себе си космическия съзидателен грохот на Логоса, да долови в себе си сиянието на живите мирови мисли.
И фактически, при слизането си във физическия земен организъм, духовният зародиш на човека е подчинен на този дълбок свой вътрешен порив.
към текста >>
В същото
време
обаче се извършва и друго забележително събитие.
В същото време обаче се извършва и друго забележително събитие.
Докато слиза от духовния свят в земния физически свят, човекът изживява само едната страна на етерните сили. Етерните сили пулсират от край до край в планетарните и звездните сфери. Обаче в мига, когато небесните заложби се трансформират в земни заложби, в този миг човекът изгубва изживяването за своя космически морал. Духовната ориентация всред Съществата на висшите Йерархии се изживява от човека не като събитие подчинено на някакви природни закони, а като събитие, подчинено на морални закони. Там всичко е морално.
към текста >>
И така, тук на Земята, светът има един човешки ритъм, а навън в Космоса друг ритъм, в който ние влизаме по
време
то между смъртта и новото раждане.
И така, тук на Земята, светът има един човешки ритъм, а навън в Космоса друг ритъм, в който ние влизаме по времето между смъртта и новото раждане.
Какво е общото между тях? Между раждането и смъртта човешкият ритъм на прави годни да изговаряме човешките думи, да усвояваме човешкия говор. Между смъртта и новото раждане космическият ритъм ни дава възможност да чуем съзидателния грохот на мировото Слово вътре в самите нас. Земята ни дава говора. Универсумът, духовният Космос ни дава Логоса.
към текста >>
А това, което се разиграва във вулканичните сили, то е свързано с гравитацията и ни се открива само в онези случаи, когато ние съзнателно поискаме да вникнем в тяхната дълбока връзка; да, сякаш от
време
на
време
свръхсетивните сили свързвайки се със законите на гравитацията сами си прибират една или друга част от Земята, макар и само за да породят хаоса от „другата" страна, обратната на тази, в която гравитацията изгражда своите здрави форми.
Виждате ли, всичко онова, което се разиграва във вятъра и метеорологичните явления, се намира в най-дълбока връзка с нашия дихателен процес.
А това, което се разиграва във вулканичните сили, то е свързано с гравитацията и ни се открива само в онези случаи, когато ние съзнателно поискаме да вникнем в тяхната дълбока връзка; да, сякаш от време на време свръхсетивните сили свързвайки се със законите на гравитацията сами си прибират една или друга част от Земята, макар и само за да породят хаоса от „другата" страна, обратната на тази, в която гравитацията изгражда своите здрави форми.
Всъщност така са поставени нещата навсякъде, където гравитацията се включва във Земното формообразуване, а именно чрез подобни, бих могъл да кажа, континентални явления. В първия случай към въздушните явления на метеорологията се намесват топлинният и водният елемент, докато тук Земята се бунтува в сливането на телуричния (земния) елемент и водата. Тук ние имаме работа с нещо, което се издига над равновесието и неговите закономерности; с нещо което след определено време ще анихилира Земната материя, така че гравитацията няма да има никаква стойност за бъдещото въплъщение на Земната планета*3.
към текста >>
Тук ние имаме работа с нещо, което се издига над равновесието и неговите закономерности; с нещо което след определено
време
ще анихилира Земната материя, така че гравитацията няма да има никаква стойност за бъдещото въплъщение на Земната планета*3.
Виждате ли, всичко онова, което се разиграва във вятъра и метеорологичните явления, се намира в най-дълбока връзка с нашия дихателен процес. А това, което се разиграва във вулканичните сили, то е свързано с гравитацията и ни се открива само в онези случаи, когато ние съзнателно поискаме да вникнем в тяхната дълбока връзка; да, сякаш от време на време свръхсетивните сили свързвайки се със законите на гравитацията сами си прибират една или друга част от Земята, макар и само за да породят хаоса от „другата" страна, обратната на тази, в която гравитацията изгражда своите здрави форми. Всъщност така са поставени нещата навсякъде, където гравитацията се включва във Земното формообразуване, а именно чрез подобни, бих могъл да кажа, континентални явления. В първия случай към въздушните явления на метеорологията се намесват топлинният и водният елемент, докато тук Земята се бунтува в сливането на телуричния (земния) елемент и водата.
Тук ние имаме работа с нещо, което се издига над равновесието и неговите закономерности; с нещо което след определено време ще анихилира Земната материя, така че гравитацията няма да има никаква стойност за бъдещото въплъщение на Земната планета*3.
към текста >>
65.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Вие вече знаете, че по
време
на нощния сън човек отделя една от друга тези две части на своето същество.
Скъпи мои приятели! Лекциите ми през последните седмици имаха най-вече задачата да покажат как чрез своя духовен живот човек взема участие и се намесва активно в това, което бихме определили като „звездния свят", също както чрез своя физически земен живот взема участие в Земните процеси и събития. В съгласие с основните възгледи на Антропософията, ние трябва да погледнем на човека като на едно свръх сетивно същество, изградено от силите на своето физическо и етерно тяло (или тяло на строителните сили), и от друга страна изградено от силите на своето астрално тяло и своя Аз.
Вие вече знаете, че по време на нощния сън човек отделя една от друга тези две части на своето същество.
Нека да насочим нашето внимание към спящия човек.
към текста >>
И в този случай бихме могли да поставим въпроса: Съществува ли по
време
на съня някаква връзка между тези две лишени от съзнание части на човека?
При него от една страна имаме лишените от съзнание физическо тяло и етерно тяло, а от друга лишените от съзнание астрално тяло и Аз.
И в този случай бихме могли да поставим въпроса: Съществува ли по време на съня някаква връзка между тези две лишени от съзнание части на човека?
Ние знаем, че състояние то на будност, т.е. обикновеното съзнание на днешния човек се проявява чрез неговите мисли, чувства и воля. И ние трябва да си представим нещата така, сякаш Азът и астралното тяло се потопяват в етерното и физическо тяло и едва след тяхното взаимно проникване се разгарят функциите на мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
Ако сега насочим вниманието си върху етерното тяло, което пронизва открай до край физическото тяло на човека, няма да ни бъде съвсем лесно да си представим как всъщност действува това етерно тяло по
време
на съня.
Ако сега насочим вниманието си върху етерното тяло, което пронизва открай до край физическото тяло на човека, няма да ни бъде съвсем лесно да си представим как всъщност действува това етерно тяло по време на съня.
И все пак, ако някой от Вас е навлязъл малко или много в Антропософията, той ще може да разбере как макар и спящ чрез своето етерно тяло човек живее в етерните сили които обвиват нашата Земя отвсякъде. Вътре в спящото физическо тяло на човека ние откриваме всичко, което пулсира в етерния свят около Земята.
към текста >>
Част от процесите, които се разиграват по
време
на съня, бяха описани в хода на последните лекции, кои то държах тук в Дорнах.
Част от процесите, които се разиграват по време на съня, бяха описани в хода на последните лекции, кои то държах тук в Дорнах.
Днес бих искал да уточня нещата от друга гледна точка. Ние можем да проникнем в процесите на човешкото астрално тяло и Азът само ако с помощта на антропософската Духовна Наука се пренесем в онези сфери, които са разположени над етерните сили.
към текста >>
И тези древни хора имаха непосредственото усещане: По
време
на лятото „горните" Богове слизат и обгръщат Земята от всякъде; по
време
на зимата „долните" Богове се изкачват горе и на свой ред обгръщат Земята от всякъде.
А от това, което току що казах, Вие неизбежно ще направите извода: През лятото човешкият сън е нещо съвсем различно от това, което е той през зимата, макар и сегашната степен на съзнанието да не позволява „регистрирането" на тези подробности. В по-древните епохи от развитието на човечеството хората можеха да правят твърде точна разлика между зимния сън и летния сън. Те знаеха също и какво е конкретното значение на зимния и летния сън върху самите тях. Древните хора добре знаеха, че естеството на летния сън им дава правото да са напълно сигурни: да, през лятото цялата Земя е обвита от образни мисли.
И тези древни хора имаха непосредственото усещане: По време на лятото „горните" Богове слизат и обгръщат Земята от всякъде; по време на зимата „долните" Богове се изкачват горе и на свой ред обгръщат Земята от всякъде.
Този имагинативен свят различен зиме и лятос беше възприеман като една промяна в съотношението между горните и долните Богове. Обаче древният човек знаеше, че със своя Аз и своето астрално тяло, е непосредствен участник в този пулсиращ и жив имагинативен свят.
към текста >>
По
време
на лятото имагинациите са ясно очертани и включват най-разнообразни фигури.
Ако погледнем на тези факти от антропософска гледна точка, ние ще се доближим и до отношението на човека към извънземния свят, което той градеше докато се намираше още в своето физическо тяло. Виждате ли, през лятото, докато е потънал в своя сън, човекът е обгърнат от една ясно очертана космическа имагинация.
По време на лятото имагинациите са ясно очертани и включват най-разнообразни фигури.
Вътре в тези имагинации пребивават докато спим нашият Аз и нашето астрално тяло. През зимата обаче нещата се променят. Тогава около Земята се носят неясни, откъснати една от друга и разлети фигури, което има за последица това, че винаги с настъпването на есента, човешкият Аз и човешкото астрално тяло докато спим се отделят от физическото и етерно тяло и проникват далеч в просторите на Космоса. По време на горещото лято, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло остава, тъй да се каже, по скоро в духовно-душевната атмосфера на човека. По време на зимата, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло, е изнесено далеч навън в просторите на необятния Космос.
към текста >>
По
време
на горещото лято, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло остава, тъй да се каже, по скоро в духовно-душевната атмосфера на човека.
Виждате ли, през лятото, докато е потънал в своя сън, човекът е обгърнат от една ясно очертана космическа имагинация. По време на лятото имагинациите са ясно очертани и включват най-разнообразни фигури. Вътре в тези имагинации пребивават докато спим нашият Аз и нашето астрално тяло. През зимата обаче нещата се променят. Тогава около Земята се носят неясни, откъснати една от друга и разлети фигури, което има за последица това, че винаги с настъпването на есента, човешкият Аз и човешкото астрално тяло докато спим се отделят от физическото и етерно тяло и проникват далеч в просторите на Космоса.
По време на горещото лято, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло остава, тъй да се каже, по скоро в духовно-душевната атмосфера на човека.
По време на зимата, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло, е изнесено далеч навън в просторите на необятния Космос. И ние можем да потвърдим, не алегорично, а съвсем конкретно: Това, което човек душевно поражда в себе си и това, което той изнася навън докато спи чрез своя Аз и своето астрално тяло, всичко то се натрупва и „складира" по време на летните месеци, за да се изнесе по време на зимата далеч в просторите на Космоса.
към текста >>
НАГОРЕ