Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
17
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
Намерени са
17445
резултата от
1647
текста в
18
страници с която и да е от думите за : '
Висш живот
'.
На страница
17
:
1000
резултата в
128
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Това може да разбере всеки, който е в състояние да наблюдава детето през първите дни и години от неговия
живот
.
Човекът се ражда с определени онаследени качества.
Това може да разбере всеки, който е в състояние да наблюдава детето през първите дни и години от неговия живот.
За това се говори много и от общоприетата наука; и тя се опитва да изследва подробностите на онаследяването чрез външно наблюдение.
към текста >>
Това, което се случва със зъбите, става и с целия организъм на детето през тази първа възраст от неговия
живот
.
Нека поне веднъж, с една чисто човешка всеотдайност към познанието, се опитаме да проследим чудния процес, разиграващ се, когато първите зъби биват сменяни от вторите. В първите зъби е на лице нещо онаследено. Те изглеждат почти така, сякаш външно погледнато са негодни за външния свят. Сега над всеки онаследен зъб постепенно започва да се формира един друг зъб. При това формиране бива използувана формата на първия зъб; обаче формата на втория зъб, който е постоянен, е различна, тя вече е приспособена към света.
Това, което се случва със зъбите, става и с целия организъм на детето през тази първа възраст от неговия живот.
Смяната на зъбите представлява само симптом на други процеси, които обаче не се разиграват така явно за нашия поглед. Докато сменя зъбите си, детето се превръща от едно същество, изтъкано от наследственост, в едно мирово същество. Раждайки се на белия свят, човекът носи в себе си един онаследен организъм. В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм. Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето.
към текста >>
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния
живот
, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи.
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи.
Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него. Градинарят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на растението. Той само трябва да даде възможност на растението да разгърне своите собствени сили.
към текста >>
Защото ритмичната система не се уморява в продължение на целия
живот
.
Хората искат да знаят с каква скорост у детето настъпва умора при тази или онази дейност и възниква стремежът урокът да бъде построен според познанието за настъпването на умората. Като природо-научни познания тези резултати на експерименталната психология са много добри и много ценни. За целите на преподаването те ще могат да бъдат използувани едва когато бъдат приети в светлината на един възглед за духовното човешко същество. Нищо не искаме да възразим срещу удачността на природонаучните опити в тази област. Но когато разгледаме цялата работа в светлината на духовното мислене, тогава човек си казва: Когато детето, намиращо се между смяната на зъбите и периода на половата зрялост, усети умора в определена степен, тогава ти не си въздействувал по правилен начин върху неговата ритмична система, но си въздействувал върху някаква друга система.
Защото ритмичната система не се уморява в продължение на целия живот.
Сърцето тупти през целия живот ден и нощ. Човек се изморява чрез своята интелектуална, чрез своята веществообменна и двигателна система. Когато човек знае, че в описания възрастов период трябва да въздействува върху ритмичната система, тогава вижда, че опитите върху настъпването на умората показват къде не сме действували неправилно, къде сме се съобразили достатъчно с ритмичната система. Ако открием едно силно уморено дете, нека да кажем: Трябва да направим нещо за такова построяване на урока, чрез което той няма да действува изморително върху детето. Защото ако човек не мисли духовно, тогава той ще се стреми да премахне умората с помощта на всякакви други средства, но няма да се погрижи за нейното избягване чрез едно различно построяване на урока.
към текста >>
Сърцето тупти през целия
живот
ден и нощ.
Като природо-научни познания тези резултати на експерименталната психология са много добри и много ценни. За целите на преподаването те ще могат да бъдат използувани едва когато бъдат приети в светлината на един възглед за духовното човешко същество. Нищо не искаме да възразим срещу удачността на природонаучните опити в тази област. Но когато разгледаме цялата работа в светлината на духовното мислене, тогава човек си казва: Когато детето, намиращо се между смяната на зъбите и периода на половата зрялост, усети умора в определена степен, тогава ти не си въздействувал по правилен начин върху неговата ритмична система, но си въздействувал върху някаква друга система. Защото ритмичната система не се уморява в продължение на целия живот.
Сърцето тупти през целия живот ден и нощ.
Човек се изморява чрез своята интелектуална, чрез своята веществообменна и двигателна система. Когато човек знае, че в описания възрастов период трябва да въздействува върху ритмичната система, тогава вижда, че опитите върху настъпването на умората показват къде не сме действували неправилно, къде сме се съобразили достатъчно с ритмичната система. Ако открием едно силно уморено дете, нека да кажем: Трябва да направим нещо за такова построяване на урока, чрез което той няма да действува изморително върху детето. Защото ако човек не мисли духовно, тогава той ще се стреми да премахне умората с помощта на всякакви други средства, но няма да се погрижи за нейното избягване чрез едно различно построяване на урока.
към текста >>
Съществува голяма разлика дали ще подходим по този начин, или чрез интелектуалното формулиране на повели ще въздействуваме върху интелектуалността, за която детето трябва да се пробуди едва по-късно, когато вече е дорасло за самото възпитание, когато вече се превръща в човек, който трябва да бъде възпитаван от самия
живот
.
Съществува голяма разлика дали ще подходим по този начин, или чрез интелектуалното формулиране на повели ще въздействуваме върху интелектуалността, за която детето трябва да се пробуди едва по-късно, когато вече е дорасло за самото възпитание, когато вече се превръща в човек, който трябва да бъде възпитаван от самия живот.
Ние деформираме нещо в човешкото устройство, ако не подготвим човека така, че той да бъде в състояние в правилния период да изживее вътрешно удовлетворение от пробуждането на моралната сила. Ако подходим по начин, различен от описания, човекът няма да се пробуди за моралния елемент, но в съответната възраст той ще има у себе си само един абстрактен спомен за това, което при другите хора съществува като морална повеля. Ние подготвяме правилно детето в периода на неговото ритмично развитие, ако го доведем до естетическото нехаресване на злото, защото в естетическото усещане е заложен зародишът, от който трябва да израстне интелектуалния елемент. Една директно насадена интелектуална преценка е като цвете, откъснато от своето стебло и от своите корени.
към текста >>
То вероятно няма да си казва на себе си, че е вътрешно поробено, но за целия по-късен
живот
ще му липсва онзи вероятно по-важен опит за живота, изразяващ се в следното смътно чувство: Моралният елемент сам се пробудил в мен; сам съм разгърнал в себе си морална преценка; тя е моя.
Когато се пробуди след половата зрялост и ако има в себе си спомените за готови морално-интелектуални преценки, детето чувствува себе си вътрешно поробено.
То вероятно няма да си казва на себе си, че е вътрешно поробено, но за целия по-късен живот ще му липсва онзи вероятно по-важен опит за живота, изразяващ се в следното смътно чувство: Моралният елемент сам се пробудил в мен; сам съм разгърнал в себе си морална преценка; тя е моя.
към текста >>
Изживяването на това вътрешно удовлетворение в по-късния
живот
не се постига чрез едно абстрактно морално назидание, то трябва да бъде грижливо подготвено.
Изживяването на това вътрешно удовлетворение в по-късния живот не се постига чрез едно абстрактно морално назидание, то трябва да бъде грижливо подготвено.
към текста >>
Ако за целите на преподавателското изкуство трябва да търсим познание за същността на човека, то по отношение на практическия
живот
все пак въпросът се свежда до това каква нагласа, какво душевно настроение цари в учителя, във възпитателя, именно благодарение на обстоятелството, че той има в себе си подобен светоглед, коренящ се в духовния
живот
.
Ако за целите на преподавателското изкуство трябва да търсим познание за същността на човека, то по отношение на практическия живот все пак въпросът се свежда до това каква нагласа, какво душевно настроение цари в учителя, във възпитателя, именно благодарение на обстоятелството, че той има в себе си подобен светоглед, коренящ се в духовния живот.
Такъв светоглед, когато е честно постигнат, остава не само в сферата на мисловната система, но той е съпроводен от определена нагласа. И каква нагласа ще бъде предизвикана у човека, това най-добре можем да видим, ако погледнем мнозина от нашите съвременници.
към текста >>
Изминалите епохи сигурно имат своите големи недостатъци; много неща, които през изминалите времена са съществували под формата на човешки идеи и човешки нагласи, е по-добре да не се завръщат отново днес; обаче онзи, който с известна интуиция погледне в историческия
живот
на човечеството, все пак ще види как от тогавашния си духовен
живот
хората черпеха вътрешна радост и как при много хора от нашето съвремие липсата на такъв духовен
живот
поражда мъчителни и загадъчни въпроси относно радостта от живота и сигурността в живота.
Изминалите епохи сигурно имат своите големи недостатъци; много неща, които през изминалите времена са съществували под формата на човешки идеи и човешки нагласи, е по-добре да не се завръщат отново днес; обаче онзи, който с известна интуиция погледне в историческия живот на човечеството, все пак ще види как от тогавашния си духовен живот хората черпеха вътрешна радост и как при много хора от нашето съвремие липсата на такъв духовен живот поражда мъчителни и загадъчни въпроси относно радостта от живота и сигурността в живота.
Съвременното човечество в много слаба степен може да си отговори на вътрешните съдбовни въпроси, изплуващи мъчително в душата, когато тя наблюдава света. Когато някой е нещастен вътре в себе си, основателно нещастен, все пак съществува възможността човек да отправи поглед към нещо в Космоса, за да намери равновесие в своето вътрешно нещастие. Но това зависи от обстоятелствата дали в правилния момент човекът ще открие в своята душа нещо, което да го доведе до подобно уравновесяване. Едно вътрешно отношение спрямо духовния свят винаги може да помогне за откриването на това равновесие. Един светоглед, насочен единствено към сетивния свят, не може да стори това.
към текста >>
Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения
живот
спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна.
Всъщност всички наши по-висши усещания би трябвало да започват с едно основно чувство на благодарност, че космическият свят ни е родил от себе си и ни е поставил вътре в себе си.
Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения живот спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна.
Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм. Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя.
към текста >>
Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен
живот
.
Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите. Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество.
Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот.
към текста >>
Но неговият
живот
се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него.
Не бива да си казваме: Ти трябва да влееш това или онова в детската душа, но трябва да имаш страхопочитание пред духа на детето. Този Дух ти не можеш да развиеш, той се развива сам. Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие. Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното. Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество.
Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него.
Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>
В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя
живот
редом до живота на възпитателя.
Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие. Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното. Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество. Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него. Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане.
В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя.
Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>
2.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Това, за което става дума тук, е да бъде даден простор на една жива фантазия и да дадем възможност днес да възникне това, което от предмета, от непосредствения
живот
ще ни отведе към формата на буквите.
По този начин ние се приближаваме до възникването на писмеността, защото тъкмо така, по подобен начин е възникнала писмеността. Но не е необходимо учителят да предприема антикварни изследвания и да повтаря пътя, по който е възникнала образната писменост, за да може да научи детето на нея.
Това, за което става дума тук, е да бъде даден простор на една жива фантазия и да дадем възможност днес да възникне това, което от предмета, от непосредствения живот ще ни отведе към формата на буквите.
Вие ще имате не една възможност да изведете за детето формите на буквите от самия живот. Накарайте детето да изговори “М”, накарайте го да почувствува, как “М” вибрира върху устните и след това се опитайте да му представите формата на устните като форма и тогава, от “М” което вибрира върху устните, постепенно Вие ще можете да преминете към знака “М”.
към текста >>
Вие ще имате не една възможност да изведете за детето формите на буквите от самия
живот
.
По този начин ние се приближаваме до възникването на писмеността, защото тъкмо така, по подобен начин е възникнала писмеността. Но не е необходимо учителят да предприема антикварни изследвания и да повтаря пътя, по който е възникнала образната писменост, за да може да научи детето на нея. Това, за което става дума тук, е да бъде даден простор на една жива фантазия и да дадем възможност днес да възникне това, което от предмета, от непосредствения живот ще ни отведе към формата на буквите.
Вие ще имате не една възможност да изведете за детето формите на буквите от самия живот.
Накарайте детето да изговори “М”, накарайте го да почувствува, как “М” вибрира върху устните и след това се опитайте да му представите формата на устните като форма и тогава, от “М” което вибрира върху устните, постепенно Вие ще можете да преминете към знака “М”.
към текста >>
А животът – аз Ви питам, във всички Вас има
живот
, всички Вие сте хора, но всички Вие изглеждате по различен начин.
Аз не се подигравам, аз наистина мисля така. Чрез абстрактни правила човек може да измисли най-прекрасни неща. Но дали това, което сме измислили, ще можем и да го осъществим? Това е съвсем друг въпрос. Тук нещата се свеждат до живота.
А животът – аз Ви питам, във всички Вас има живот, всички Вие сте хора, но всички Вие изглеждате по различен начин.
Никой не прилича на другия, включително и до последния косъм. Животът се умножава чрез най-разнообразни форми. Всеки носи едно различно лице. Когато изграждаме абстрактните правила, ние влизаме в ученическия клас и изискваме навсякъде да се прави едно и също нещо. Когато изграждаме правила, изхождайки от самия живот, ние виждаме, че животът е многообразен, виждаме как едно нещо осъществява себе си по най-различни начини.
към текста >>
Когато изграждаме правила, изхождайки от самия
живот
, ние виждаме, че животът е многообразен, виждаме как едно нещо осъществява себе си по най-различни начини.
А животът – аз Ви питам, във всички Вас има живот, всички Вие сте хора, но всички Вие изглеждате по различен начин. Никой не прилича на другия, включително и до последния косъм. Животът се умножава чрез най-разнообразни форми. Всеки носи едно различно лице. Когато изграждаме абстрактните правила, ние влизаме в ученическия клас и изискваме навсякъде да се прави едно и също нещо.
Когато изграждаме правила, изхождайки от самия живот, ние виждаме, че животът е многообразен, виждаме как едно нещо осъществява себе си по най-различни начини.
И така, нещата се свеждат до това, че ако искаме да приемем възпитателното изкуство като нещо живо, тогава трябва да бъде избегнат всякакъв вид педантичност, но също така и схематизъм, което именно се осъществява, ако възпитателното изкуство бъде превърнато в едно истинско изкуство и ако учителят се превърне в творец. В училище ние сме в състояние да преподаваме писането, изхождайки от художествения елемент. След това четенето се научава от децата от само себе си. То идва малко по-късно от обикновено, но се осъществява от самото себе си.
към текста >>
Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния
живот
естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно.
Така веднъж, когато аз самият бях много млад, ми беше поверено за възпитание едно момче, което в основата си към своята 11 година беше все още в силна степен недоразвито. То все още не беше научило нищо. Като пример за това, което беше научило, ми показаха една училищна тетрадка, където се виждаше какво е постигнало момчето на последния изпит, на който е било подложено. В нея можеше да се види само една голяма дупка, която детето беше пробило с гумата, нищо друго. Освен това момчето имаше патологични битови навици.
Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно.
Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо. И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание. Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да възпитавам заедно с тях. Аз казах: Ще направя един опит. Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода.
към текста >>
Ако изхождаме от самия
живот
, подобно наблюдение няма никакъв смисъл.
По съвсем различен начин, и то малко по-късно, детето трябва да бъде запознато с животинския свят. Да се описват отделните животни – това отново е нещо съвсем неорганично. Защото в крайна сметка ние всъщност бихме могли да кажем: чиста случайност е, че лъвът е лъв, а камилата – камила. Да, чрез наблюдението на лъва, колкото и добре да го изобразяваме и дори да го покажем на детето в менажерията, все пак за детето това е наблюдение на случайността; същото е и с камилата.
Ако изхождаме от самия живот, подобно наблюдение няма никакъв смисъл.
Как стоят нещата при животното? Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека. Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло. Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган. Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение.
към текста >>
За жалост медицинското наблюдение не се простира върху хода на целия човешки
живот
.
Тогава ще видим, че това което винаги поставяме под формата на изисквания, то идва от само себе си. В абстрактната педагогика можем непрекъснато да поставяме изискването – да не бъде претоварвана паметта на детето. Не е добре да се претоварва паметта на детето. Изхождайки от абстракцията, това може да бъде разбрано от всеки. Но много по-трудно е да бъде видяно какво означава претоварването на паметта за живота на човека: а именно, че в по-късните години от живота ние можем да наблюдаваме в човека ревматизъм, подагра.
За жалост медицинското наблюдение не се простира върху хода на целия човешки живот.
Можем да наблюдаваме много хора с ревматизъм, с подагра, без да е имало никакви предпоставки за тях; на лице е била само една много слаба предпоставка, предизвикана може би тъкмо поради това, че паметта е била твърде силно обременявана, че човекът е трябвало твърде много да си спомня. Но паметта също така не трябва да остава и твърде слабо натоварена, тогава и по-точно още между 16-та и 24та година, много лесно възникват лабилни състояния във физическия организъм.
към текста >>
Или човек разчита на живота, тъй както човек сам преподава и възпитава, изхождайки от самия
живот
.
И така, как да се постигне равновесието между твърде силното и твърде слабото обременяване на паметта? Ако образно погледнато възпитаваме детето по начина, който описах, тогава то поема в себе си толкова от урока, колкото може да понесе. Възниква едно съотношение, както между храненето и насищането. Ала по този начин децата напредват с различна бързина и от своя страна ние трябва да се справяме с тях, без да е необходимо да повтарят класа. Но ние можем да имаме един относително голям клас пред себе си и детето няма да поеме повече духовна храна в себе си, отколкото може да понесе – ако мога така да се изразя – като организъм то само отблъсква от себе си това, което не може да понесе.
Или човек разчита на живота, тъй както човек сам преподава и възпитава, изхождайки от самия живот.
към текста >>
Фактически това може да прецени само този, който изхожда от определена духовна основа и е в състояние да наблюдава цялостния човешки
живот
.
Още от рано в детето съществува предпоставка за първите елементи на изкуството на смятането. Но тъкмо при изкуството на смятането можем да наблюдаваме, как твърде рано в детето навлиза интелектуалистичният елемент. Смятането, като такова, не е чуждо на никой човек в никоя възраст. То се развива в човешката природа и тук не е възможна отчужденост между човешките способности и аритметичната операция, както е възможна тази отчужденост между човешките способности и буквите през една следваща култура. И все пак, тъкмо до това се свеждат наймного нещата: урокът по смятане да бъде поднесен на детето по правилен начин.
Фактически това може да прецени само този, който изхожда от определена духовна основа и е в състояние да наблюдава цялостния човешки живот.
към текста >>
Първоначално хората съвсем не са брояли по този начин, прибавяйки едното грахово зърно към другото, прибавяйки нещо единично към нещо друго, чрез което възниква нещо ново, което за душевния
живот
, най-малкото първоначално, има изключително малко общо с предходното.
– едно грахово зърно да бъде прибавено към друго и всеки път, когато нещо бъде прибавено, да му се дава ново име. Преходът от едно към две, след това към три, това броене е нещо, което като дейност се осъществява сякаш съвсем произволно в човека. Но съществува една друга възможност за броене. Тази възможност ние откриваме, когато се върнем малко назад в човешката културна история.
Първоначално хората съвсем не са брояли по този начин, прибавяйки едното грахово зърно към другото, прибавяйки нещо единично към нещо друго, чрез което възниква нещо ново, което за душевния живот, най-малкото първоначално, има изключително малко общо с предходното.
Тогава хората са брояли по следния начин: това, което имаме в живота, е винаги нещо цяло и то следва да бъде приемано за цяло, като дори и най-разнородните неща представляват именно едно цяло. Когато аз имам пред себе си едно човешко мнозинство, първоначалното е единство. Когато имам пред себе си един отделен човек, той също така представлява единство. Единството е в основата си нещо съвсем относително. Това аз вземам в съображение не когато броя 1, 2, 3, 4 и т.н., а когато броя по следния начин:
към текста >>
Това упражнява изключително силно влияние върху целия душевен
живот
на детето.
Така ние сме в състояние да приближим детето по такъв начин към живота, че то да привикне да възприема цялото, а не винаги да преминава от малкото към това, което е в повече.
Това упражнява изключително силно влияние върху целия душевен живот на детето.
Когато детето придобие навика да прибавя, тогава именно възниква онази морална основа, която изгражда един предимно алчен стремеж. А когато се преминава от цялото към частите и когато съответно по същия начин бъде изградено и умножението, тогава детето получава склонността да не развива така силно алчността, а развива нещо, което в смисъла на един космически светоглед може да бъде наречено сдържаност, умереност в най-благородния смисъл на думата. И това, което в сферата на морала се харесва или не се харесва някому, то е тясно свързано с начина, по който детето е било научено да борави с числата. Привидно между боравенето с числата и моралните идеи и импулси няма логическа връзка; тя сякаш е тъй слаба, че този който разсъждава предимно интелектуалистично би могъл да се подиграе, когато чуе да се говори за това. Някому това може да се стори смешно.
към текста >>
3.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния
живот
, то няма да знае откъде да започне.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота. Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия.
Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне.
Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред. Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>
Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния
живот
, с днешния социален ред.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота. Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне.
Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред.
Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред. Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>
Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен
живот
.
След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред.
Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>
При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен
живот
сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество.
Ето защо, когато говоря за организацията на Валдорфското училище, аз казвам, че неговото сърце е учителската конференция; това са учителските конференции, които биват периодично провеждани. Когато мога да бъда в Щутгарт, това става под мое ръководство, но иначе учителските конференции се провеждат и в сравнително кратки промеждутъци от време. Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният учител е придобил като опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно. Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце.
При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен живот сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество.
И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете. Но аз имам предвид не онази любов, за която често се говори, а за тази любов, която именно артистичният учител притежава.
към текста >>
Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на
живот
в човешкия организъм.
Вземете например следното: В определен период от време в класа сме се занимавали с човешката анатомия, така както е било необходимо за този клас в училището.
Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм.
Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание. То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата. И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им. Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа. Детето изживява преподаденото в изработените форми.
към текста >>
Единственото, което се прояви по един странен начин, е следното: В най-горния клас, който засега имаме и в който са събрани 16 и 17-годишни момчета и момичета, и в който те се учат да предат и тъчат, така че тези хора наистина да бъдат въведени в практическия
живот
, да опознаят този
живот
, в този клас момчетата не пожелаха да предат, а пожелаха да помагат на момичетата.
Единственото, което се прояви по един странен начин, е следното: В най-горния клас, който засега имаме и в който са събрани 16 и 17-годишни момчета и момичета, и в който те се учат да предат и тъчат, така че тези хора наистина да бъдат въведени в практическия живот, да опознаят този живот, в този клас момчетата не пожелаха да предат, а пожелаха да помагат на момичетата.
Те казаха, че момичетата трябвало да предат, а те искали да бъдат носачи – така, че поеха един вид рицарско покровителство над момичетата. Това е единственото, което досега се установи, а именно, че в случая момчетата пожелаха да обслужат момичетата. Но във всичко останало ние видяхме, че момчетата извършват всички възможни трудови дейности.
към текста >>
А от тази географска карта можете да видите как, ако се започне жизнерадостно, изхождайки от първия принцип, след това децата могат да бъдат въведени в пълнокръвния
живот
.
А от тази географска карта можете да видите как, ако се започне жизнерадостно, изхождайки от първия принцип, след това децата могат да бъдат въведени в пълнокръвния живот.
От тази карта можете да видите: отначало детето изживява цвета, после то заживява изцяло душевно. След като чрез изживяванията на цветовете детето намира път към това, което се предава в часа по география, тогава то израства дотам, да каже: о-в Крит трябва да бъде нарисуван с определен цвят, а така – Малоазиатския бряг; Пелопонес – така. Чрез цвета детето се научава да се изразява по художествен път и по този начин една географска карта наистина се превръща в един вътрешен душевен продукт.
към текста >>
4.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния
живот
– маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини.
Още вчера аз си позволих да изтъкна онзи момент във възпитанието на младежите, до който се достига, когато момчетата и момичетата навлязат в половата зрялост. Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности. Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека. И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки.
Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини.
Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот. Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
към текста >>
Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия
живот
.
Още вчера аз си позволих да изтъкна онзи момент във възпитанието на младежите, до който се достига, когато момчетата и момичетата навлязат в половата зрялост. Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности. Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека. И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки. Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини.
Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот.
Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
към текста >>
В 14 – 15-годишно момиче имаме пред себе си едно човешко същество, застанало учудено пред света; то открива загадката на света и би желало да открие реализацията на стойностите преди всичко в самия
живот
.
И тъкмо сега, когато с пълно основание се стремим към това, което ще дойде занапред – пълното равенство, равноправието между двата пола в света, именно тогава трябва да имаме ясен, безпристрастен поглед за разграничаването. Само по този път може да се осъществи равенството, когато добием ясен безпристрастен поглед за разграничаването. И в същия смисъл, в който момчето се превръща в загадка за самото себе си, в нещо на което се удивлява, за момичето в тези години външният свят се превръща в загадка. Момичето е поело в себе си нещо свръхсетивно. Цялото човешко същество формира себе си несъзнателно в момичето.
В 14 – 15-годишно момиче имаме пред себе си едно човешко същество, застанало учудено пред света; то открива загадката на света и би желало да открие реализацията на стойностите преди всичко в самия живот.
към текста >>
И тъй като Валдорфската педагогика е нещо, което се развива всеки ден, трябва първо да бъдат внимателно изследвани явленията и изхождайки от самия
живот
, човек да предприеме необходимите мерки.
И виждате ли, тогава аз разбрах това, което токущо описах: на лице беше страхът, че учителите вече не биха могли да бъдат така обичани, както са били обичани преди. Защото в децата се бе пробудило едно огромно удивление, едно огромно любопитство спрямо определени неща в света.
И тъй като Валдорфската педагогика е нещо, което се развива всеки ден, трябва първо да бъдат внимателно изследвани явленията и изхождайки от самия живот, човек да предприеме необходимите мерки.
към текста >>
На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния
живот
и т.н.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства. После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година. Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите. Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена.
На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н.
И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта. Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма. Всичко, което днес ние мислим, е интелектуалистично оцветено. Неинтелектуалистични са само хората отвъд, в Азия и в Русия, включително Москва. Но всички, които живеят на запад от Москва, чак до Америка, всички те разсъждават интелектуалистично.
към текста >>
Ако аз подтикна детето, изхождайки от самия
живот
, от неговата душевност, от примера, от всичко това то да формулира морално усещане и му дам възможност да осъществи отделянето, така че детето само да формулира повелите, самостоятелно, в свобода да формулира моралните повели, тогава аз го въвеждам в една дейност, която поставя изисквания към целия човек.
Виждате ли, това е изключително важно за моралното възпитание: Когато учим детето на готови повели, които вече представляват понятия, тогава ние го караме да приема морала в идейни форми и тогава се появява антипатията; срещу абстрактното формулиране на повели се съпротивлява и надига в опозиция целият вътрешен организъм на човека.
Ако аз подтикна детето, изхождайки от самия живот, от неговата душевност, от примера, от всичко това то да формулира морално усещане и му дам възможност да осъществи отделянето, така че детето само да формулира повелите, самостоятелно, в свобода да формулира моралните повели, тогава аз го въвеждам в една дейност, която поставя изисквания към целия човек.
Ето защо чрез моралните повели аз предизвиквам у детето отвращение и това играе значителна роля в нашия съвременен социален живот. Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от най-красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са му били поднасяни по интелектуалистичен път, под формата на заповеди, под формата на интелектуалистични идеи. Виждате ли, това са нещата, в които тъкмо чрез една духовна наука Валдорфският учител трябва да врастне. Тъкмо по този начин той опознава това материално въздействие. Още веднъж трябва да кажа: Материализмът постига своето значение в живота едва чрез духовния възглед.
към текста >>
Ето защо чрез моралните повели аз предизвиквам у детето отвращение и това играе значителна роля в нашия съвременен социален
живот
.
Виждате ли, това е изключително важно за моралното възпитание: Когато учим детето на готови повели, които вече представляват понятия, тогава ние го караме да приема морала в идейни форми и тогава се появява антипатията; срещу абстрактното формулиране на повели се съпротивлява и надига в опозиция целият вътрешен организъм на човека. Ако аз подтикна детето, изхождайки от самия живот, от неговата душевност, от примера, от всичко това то да формулира морално усещане и му дам възможност да осъществи отделянето, така че детето само да формулира повелите, самостоятелно, в свобода да формулира моралните повели, тогава аз го въвеждам в една дейност, която поставя изисквания към целия човек.
Ето защо чрез моралните повели аз предизвиквам у детето отвращение и това играе значителна роля в нашия съвременен социален живот.
Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от най-красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са му били поднасяни по интелектуалистичен път, под формата на заповеди, под формата на интелектуалистични идеи. Виждате ли, това са нещата, в които тъкмо чрез една духовна наука Валдорфският учител трябва да врастне. Тъкмо по този начин той опознава това материално въздействие. Още веднъж трябва да кажа: Материализмът постига своето значение в живота едва чрез духовния възглед. Едва тогава разбираме какво всъщност протича в човека.
към текста >>
5.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
РАЗВИТИЕТО НА СОЦИАЛНИЯ
ЖИВОТ
В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
РАЗВИТИЕТО НА СОЦИАЛНИЯ ЖИВОТ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
към текста >>
И тъкмо в това се състои своеобразието на днешните социални отношения, че въпросите на реалността, на непосредствения
живот
напират с голяма сила, а със своите понятия човекът остава напълно безпомощен пред тях.
Днес ние може би отправяме поглед към тези жизнени отношения и, слава Богу, по-скоро с нашето сърце усещаме техния трагизъм; обаче разумът, интелектът, колкото и да е изострен през последните векове, той не може да проумее нищо.
И тъкмо в това се състои своеобразието на днешните социални отношения, че въпросите на реалността, на непосредствения живот напират с голяма сила, а със своите понятия човекът остава напълно безпомощен пред тях.
към текста >>
Оказва се, че когато става дума за социалния
живот
, тъкмо мислите са тези, които отказват да ни служат.
Ако се запитаме: Къде можем да открием плодотворните социални идеи? – и си отговорим непредубедено, следва да признаем, че не сме в състояние да го сторим.
Оказва се, че когато става дума за социалния живот, тъкмо мислите са тези, които отказват да ни служат.
към текста >>
Но да посочим, изхождайки от особеностите на нашия социален
живот
, от конкретните факти, лежащи в природния свят, в човешкия труд, в откривателския и комбинативен човешки дух, да посочим как от всичко изобразено постепенно може да се стигне до едно достойно човешко съществувание, това изисква едно толкова дълбоко познание, с каквото не разполага нито един клон на науката, нито един клон на природознанието.
Уважаеми дами и господа, да се говори за един рай на Земята, в който всички ще живеят добре, в който всички ще са доволни, е нещо твърде лесно. В това, бих казал, се убеждаваме от само себе си.
Но да посочим, изхождайки от особеностите на нашия социален живот, от конкретните факти, лежащи в природния свят, в човешкия труд, в откривателския и комбинативен човешки дух, да посочим как от всичко изобразено постепенно може да се стигне до едно достойно човешко съществувание, това изисква едно толкова дълбоко познание, с каквото не разполага нито един клон на науката, нито един клон на природознанието.
Защото по отношение на усложнените социални и стопански факти онова, което виждаме под микроскопа или през телескопа, е нещо извънредно просто.
към текста >>
Дали се описват утопии в една книга, от която се вижда как те не могат да бъдат осъществени, или някъде се изграждат стопански паразити под формата на една малка колония, която може да съществува само защото останалият свят е все още тук и затова, когато този свят си отиде с него залязва и въпросната колония, в общи линии по отношение на съвременното човечество и неговия социален
живот
това е едно и също.
Тъй че трябва да заявим: Днес всеки би могъл да се изказва тъкмо по социалния въпрос, но малцина имат търпението и постоянството, както и възможността да усвояват конкретни и специални познания. Ето защо по отношение на социалния въпрос ние имаме зад себе си една епоха, за която трябва да кажем: Слава Богу, че тя стои зад нас. Това е епохата на утопиите, епохата, през която, бих казал, по един романизиран начин се твърдеше как трябва да живеят хората на бъдещето, за да намерят своя рай на Земята. Не става дума за това дали тези утопии са били представени в писмен вид или някой се е опитал да ги осъществи в реалния свят, какъвто е случаят с Оуен в Англия или Опенхаймер18 в Германия.
Дали се описват утопии в една книга, от която се вижда как те не могат да бъдат осъществени, или някъде се изграждат стопански паразити под формата на една малка колония, която може да съществува само защото останалият свят е все още тук и затова, когато този свят си отиде с него залязва и въпросната колония, в общи линии по отношение на съвременното човечество и неговия социален живот това е едно и също.
към текста >>
Обаче преди всичко необходимо е да си изградим точни понятия за това, как исторически ще се развият отношенията, свързани със социалния
живот
на хората.
Ето защо в тези лекции ще трябва да насочим вниманието си изключително върху човешкото подсъзнание.
Обаче преди всичко необходимо е да си изградим точни понятия за това, как исторически ще се развият отношенията, свързани със социалния живот на хората.
към текста >>
Ето така следва да бъде изработен усетът към непосредствения социален
живот
.
Моля да не ме разбирате погрешно, дами и господа, но когато разглеждаме такива теми, следва да се съсредоточим върху тях и би могло да изглежда като че ли хвърляме укор върху нещо, което всъщност искаме само да охарактеризираме. Следователно, аз не критикувам, когато казвам, че миналото е тук дори и днес; напротив, аз мога само да му се удивлявам и всъщност го намирам за извънредно симпатично, обаче аз съм длъжен да зная – ако искам да мисля социално – че то си остава минало и тъкмо като минало то трябва да намери своето място в настоящето.
Ето така следва да бъде изработен усетът към непосредствения социален живот.
към текста >>
И тъй, ако искаме да разберем социалния
живот
, ако искаме да разберем стопанските отношения, които ежедневно се проявяват всяка сутрин още с първото ни кафе и подсказват каква сума да извадим от нашето портмоне, ние трябва да имаме един общ поглед върху социалното развитие на човечеството.
И тъй, ако искаме да разберем социалния живот, ако искаме да разберем стопанските отношения, които ежедневно се проявяват всяка сутрин още с първото ни кафе и подсказват каква сума да извадим от нашето портмоне, ние трябва да имаме един общ поглед върху социалното развитие на човечеството.
Обаче днес това социално развитие на човечеството се разглежда главно в материалистичен смисъл.
към текста >>
Социалният
живот
на древното човечество може да бъде обяснен само като едно проникване на инспирираните от духовния свят заповеди във външната материално-физическа социална структура.
Те представляваха съвсем други социални общности. Те бяха такива социални общности, всред които структурата на човешките отношения се определяше от инспирациите на жреческото съсловие, което беше чуждо на обикновените житейски изисквания. Импулсите, необходими за външния свят, бяха извличани от духовния свят. Погледнете социалните структури в Гърция, в Рим: необичайно голям брой роби, а над тях – едно самодоволно, благоденстващо – разбира се, тези думи са относителни – висше съсловие; и Вие не бихте могли да разберете социалната структура, без да вникнете в нейния произход, в теократичния произход, направил възможно това, че тази социална структура се превърна в нещо, дадено на човека от Бога или Боговете, превърна се в нещо достоверно не само за главата, но и за сърцето, нещо достоверно за целия човек; тъй че робите се чувствуваха поставени на точното си място по силата на божествения миров ред.
Социалният живот на древното човечество може да бъде обяснен само като едно проникване на инспирираните от духовния свят заповеди във външната материално-физическа социална структура.
към текста >>
Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския
живот
, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това.
От Изтока звучат не само думите: “Обичай Бога повече от всичко”, но и нещо друго: “и своите ближни като самия себе си”. Днес ние се отнасяме към тези думи: “и своите ближни като самия себе си” твърде абстрактно. Но през епохата, когато инспирираният жрец отправяше тези думи към тълпите, те съвсем не бяха абстрактни. Тогава между отделните хора действуваше нещо, което едва по-късно беше обозначено с думите “право” и”морал”. Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията.
Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския живот, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това.
Вие ще намерите още в Мойсеевите закони. Човекът усещаше себе си поставен в земния свят – както по отношение на своя духовен живот, така също и по отношение на своя правов, морален и стопански живот – именно благодарение на божествените сили. Теокрацията беше една единна структура, понеже се основаваше на един импулс. Трите ú съставни части: духовният живот, правовият живот и стопанският живот представляваха един общ организъм, ръководен от един импулс, който не идваше от Земята.
към текста >>
Човекът усещаше себе си поставен в земния свят – както по отношение на своя духовен
живот
, така също и по отношение на своя правов, морален и стопански
живот
– именно благодарение на божествените сили.
Но през епохата, когато инспирираният жрец отправяше тези думи към тълпите, те съвсем не бяха абстрактни. Тогава между отделните хора действуваше нещо, което едва по-късно беше обозначено с думите “право” и”морал”. Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията. Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския живот, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това. Вие ще намерите още в Мойсеевите закони.
Човекът усещаше себе си поставен в земния свят – както по отношение на своя духовен живот, така също и по отношение на своя правов, морален и стопански живот – именно благодарение на божествените сили.
Теокрацията беше една единна структура, понеже се основаваше на един импулс. Трите ú съставни части: духовният живот, правовият живот и стопанският живот представляваха един общ организъм, ръководен от един импулс, който не идваше от Земята.
към текста >>
Трите ú съставни части: духовният
живот
, правовият
живот
и стопанският
живот
представляваха един общ организъм, ръководен от един импулс, който не идваше от Земята.
Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията. Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския живот, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това. Вие ще намерите още в Мойсеевите закони. Човекът усещаше себе си поставен в земния свят – както по отношение на своя духовен живот, така също и по отношение на своя правов, морален и стопански живот – именно благодарение на божествените сили. Теокрацията беше една единна структура, понеже се основаваше на един импулс.
Трите ú съставни части: духовният живот, правовият живот и стопанският живот представляваха един общ организъм, ръководен от един импулс, който не идваше от Земята.
към текста >>
Особеното в по-нататъшната еволюция на човечеството беше това, че тези три импулса, духовният
живот
, държавническо-юридическо-моралният
живот
и стопанският
живот
се разделиха и диференцираха.
Особеното в по-нататъшната еволюция на човечеството беше това, че тези три импулса, духовният живот, държавническо-юридическо-моралният живот и стопанският живот се разделиха и диференцираха.
От първоначалния поток, който в теокрацията определяше единния живот на хората се обособиха два потока, както ще посоча след малко, постепенно, а по-късно и един трети поток; днес ние сме изправени именно пред тези три потока.
към текста >>
От първоначалния поток, който в теокрацията определяше единния
живот
на хората се обособиха два потока, както ще посоча след малко, постепенно, а по-късно и един трети поток; днес ние сме изправени именно пред тези три потока.
Особеното в по-нататъшната еволюция на човечеството беше това, че тези три импулса, духовният живот, държавническо-юридическо-моралният живот и стопанският живот се разделиха и диференцираха.
От първоначалния поток, който в теокрацията определяше единния живот на хората се обособиха два потока, както ще посоча след малко, постепенно, а по-късно и един трети поток; днес ние сме изправени именно пред тези три потока.
към текста >>
Уважаеми дами и господа, теокрацията, такава каквато тя възникна през древността благодарение на Мистериите, се вля в социалната структура, в юридическо-моралния, а също и в стопанския
живот
; тази теокрация – за да посоча само една страна от стопанския
живот
– можа да се справи само с онова, което имаше общо с отношението на човека към земята.
Уважаеми дами и господа, теокрацията, такава каквато тя възникна през древността благодарение на Мистериите, се вля в социалната структура, в юридическо-моралния, а също и в стопанския живот; тази теокрация – за да посоча само една страна от стопанския живот – можа да се справи само с онова, което имаше общо с отношението на човека към земята.
Правилата, определящи стопанския живот, бяха дадени от инспирацията и стопанският живот беше свързан главно със земята, животновъдството и т.н.
към текста >>
Правилата, определящи стопанския
живот
, бяха дадени от инспирацията и стопанският
живот
беше свързан главно със земята, животновъдството и т.н.
Уважаеми дами и господа, теокрацията, такава каквато тя възникна през древността благодарение на Мистериите, се вля в социалната структура, в юридическо-моралния, а също и в стопанския живот; тази теокрация – за да посоча само една страна от стопанския живот – можа да се справи само с онова, което имаше общо с отношението на човека към земята.
Правилата, определящи стопанския живот, бяха дадени от инспирацията и стопанският живот беше свързан главно със земята, животновъдството и т.н.
към текста >>
Древните, най-древните теокрации, те могат да бъдат разбрани само ако знаем, че в общи линии целият стопански
живот
се крепеше върху принадлежността на човека към земята, докато занаятите и търговията, тъй да се каже, бяха само прибавени отгоре.
Обаче в мига, в който занаятите и търговията започнаха да играят по-голяма роля, нещата се промениха.
Древните, най-древните теокрации, те могат да бъдат разбрани само ако знаем, че в общи линии целият стопански живот се крепеше върху принадлежността на човека към земята, докато занаятите и търговията, тъй да се каже, бяха само прибавени отгоре.
Наистина те съществуваха, обаче се развиваха като един вид добавка към отношението на човека към земята. В еволюцията на човечеството ние виждаме как търговията и занаятите, бих казал, се еманципират от стопанския живот едва в началото на Древногръцката епоха и най-вече в древния Рим. Търговията и занаятите израстват като нещо самостоятелно в социална структура и това дава отпечатък върху целия живот в древен Рим.
към текста >>
В еволюцията на човечеството ние виждаме как търговията и занаятите, бих казал, се еманципират от стопанския
живот
едва в началото на Древногръцката епоха и най-вече в древния Рим.
Обаче в мига, в който занаятите и търговията започнаха да играят по-голяма роля, нещата се промениха. Древните, най-древните теокрации, те могат да бъдат разбрани само ако знаем, че в общи линии целият стопански живот се крепеше върху принадлежността на човека към земята, докато занаятите и търговията, тъй да се каже, бяха само прибавени отгоре. Наистина те съществуваха, обаче се развиваха като един вид добавка към отношението на човека към земята.
В еволюцията на човечеството ние виждаме как търговията и занаятите, бих казал, се еманципират от стопанския живот едва в началото на Древногръцката епоха и най-вече в древния Рим.
Търговията и занаятите израстват като нещо самостоятелно в социална структура и това дава отпечатък върху целия живот в древен Рим.
към текста >>
Търговията и занаятите израстват като нещо самостоятелно в социална структура и това дава отпечатък върху целия
живот
в древен Рим.
Обаче в мига, в който занаятите и търговията започнаха да играят по-голяма роля, нещата се промениха. Древните, най-древните теокрации, те могат да бъдат разбрани само ако знаем, че в общи линии целият стопански живот се крепеше върху принадлежността на човека към земята, докато занаятите и търговията, тъй да се каже, бяха само прибавени отгоре. Наистина те съществуваха, обаче се развиваха като един вид добавка към отношението на човека към земята. В еволюцията на човечеството ние виждаме как търговията и занаятите, бих казал, се еманципират от стопанския живот едва в началото на Древногръцката епоха и най-вече в древния Рим.
Търговията и занаятите израстват като нещо самостоятелно в социална структура и това дава отпечатък върху целия живот в древен Рим.
към текста >>
Виждаме как всичко това възниква в зародишен вид при Гракхите и се засилва по-късно при Диоклециан20; виждаме как вторият поток тече до първия и виждаме как това се проявява във всички области на човешкия
живот
.
Виждаме как всичко това възниква в зародишен вид при Гракхите и се засилва по-късно при Диоклециан20; виждаме как вторият поток тече до първия и виждаме как това се проявява във всички области на човешкия живот.
към текста >>
Логиката и диалектиката постигнаха своя триумф не в областта на естествените науки, а именно в юридическия
живот
и целият човешки
живот
беше вкаран в този втори поток, в логиката.
Когато теократичният поток премина в Европа, редом с него възникна юриспруденцията. Юриспруденцията не можеше да бъде вече “София”, понеже тя не се опира на нещо, което се “дава” някому, а се опира на това, което самият човек все повече и повече развива в общуването си с другите. Меродавни стават човешките съждения. Мястото на “София” се заема от логиката, и юриспруденцията, която навлезе в цялата социална структура, става все повече и повече логична.
Логиката и диалектиката постигнаха своя триумф не в областта на естествените науки, а именно в юридическия живот и целият човешки живот беше вкаран в този втори поток, в логиката.
Понятия като “собственост”, “лично право” станаха реализирани логически категории.
към текста >>
век обхвана под различни форми всичко онова, което и днес все още определя стопанския
живот
на човечеството.
Силата на този втори поток нарастна до такава степен, че тя оказа влияние върху първия поток. От теософията произлезе теологията. Следователно първият поток беше повлиян от втория поток. И сега ние виждаме една до друга старата теософия, станала впрочем по-малко жизнена, по-суха и по-изнемощяла, отколкото по времето на своята младост и превърнала се в теология,и редом с нея – юриспруденцията, която фактически до 15., 16., 17.
век обхвана под различни форми всичко онова, което и днес все още определя стопанския живот на човечеството.
към текста >>
Юриспруденцията действуваше и в самия Адам Смит21, докато той се занимаваше със стопанския
живот
.
Юриспруденцията действуваше и в самия Адам Смит21, докато той се занимаваше със стопанския живот.
Опитайте се да четете Адам Смит с чувство и ще видите как в думите му клокочи юридическото мислене; а самият стопански живот идва на второ място. В старите понятия на юриспруденцията – а те бяха стари още по негово време – той иска да вкара всичко онова, което става в сложния стопански живот, след като естественонаучното мислене обхвана техниката и т.н.
към текста >>
Опитайте се да четете Адам Смит с чувство и ще видите как в думите му клокочи юридическото мислене; а самият стопански
живот
идва на второ място.
Юриспруденцията действуваше и в самия Адам Смит21, докато той се занимаваше със стопанския живот.
Опитайте се да четете Адам Смит с чувство и ще видите как в думите му клокочи юридическото мислене; а самият стопански живот идва на второ място.
В старите понятия на юриспруденцията – а те бяха стари още по негово време – той иска да вкара всичко онова, което става в сложния стопански живот, след като естественонаучното мислене обхвана техниката и т.н.
към текста >>
В старите понятия на юриспруденцията – а те бяха стари още по негово време – той иска да вкара всичко онова, което става в сложния стопански
живот
, след като естественонаучното мислене обхвана техниката и т.н.
Юриспруденцията действуваше и в самия Адам Смит21, докато той се занимаваше със стопанския живот. Опитайте се да четете Адам Смит с чувство и ще видите как в думите му клокочи юридическото мислене; а самият стопански живот идва на второ място.
В старите понятия на юриспруденцията – а те бяха стари още по негово време – той иска да вкара всичко онова, което става в сложния стопански живот, след като естественонаучното мислене обхвана техниката и т.н.
към текста >>
Усложненията в социалния
живот
, в стопанския
живот
не закъсняха.
И така, ние виждаме как в определен период от общочовешката еволюция се обособиха два потока. От една страна е теологията, която впоследствие се вля в науката; навсякъде може да се докаже, как по-късните науки и в частност, естествените науки произлязоха от теологията. Обаче междувременно хората усвоиха диалектично-логическото мислене и сега те го прилагат във всички области, включително и в науката. Така навлязохме в новата епоха.
Усложненията в социалния живот, в стопанския живот не закъсняха.
Но хората, вече свикнали с теологичното, с юридическото мислене, започнаха да го прибавят към естествените науки. И там, в естествените науки, то престана да бъде забелязвано. Когато се надвесват над микроскопа, когато вдигат телескопа към небето или когато сецират животното, за да изучат неговия организъм, хората не допускат, че там се съдържа една историческа фаза от човешкото мислене. И в наши дни човечеството, цивилизацията, претендират за следното: естественонаучното мислене трябва да бъде прилагано във всички области на живота. И това е валидно не само за образованите хора, но и за най-примитивните, валидно е за цялото човечество.
към текста >>
Той много настойчиво разви своите схващания за социалния
живот
пред милиони и милиони хора.
Виждате ли, има един човек, чието име Ви е добре известно, Карл Маркс22.
Той много настойчиво разви своите схващания за социалния живот пред милиони и милиони хора.
И как разви той своите схващания? Тъй както следва да говори за социален живот един представител на естественонаучната епоха!
към текста >>
Тъй както следва да говори за социален
живот
един представител на естественонаучната епоха!
Виждате ли, има един човек, чието име Ви е добре известно, Карл Маркс22. Той много настойчиво разви своите схващания за социалния живот пред милиони и милиони хора. И как разви той своите схващания?
Тъй както следва да говори за социален живот един представител на естественонаучната епоха!
към текста >>
Но в конкретния
живот
това не може да се приложи, тъй както е немислимо да кажем: Остави шивача да скрои твоя костюм по такъв начин, че той да пасне на всеки човек.
Уважаеми дами и господа, този категоричен императив гласи: Действувай така, че максимите на твоите действия да са валидни за всеки човек.
Но в конкретния живот това не може да се приложи, тъй както е немислимо да кажем: Остави шивача да скрои твоя костюм по такъв начин, че той да пасне на всеки човек.
Точно по тази логическа формула е построено юридическо-държавническото мислене. И то намира връхната си точка именно в марксистко-социалното мислене.
към текста >>
И ние виждаме как чрез Маркс за пръв път се осъществи този естественонаучен модел: той приложи немското мислене към английския стопански
живот
.
И ние виждаме как чрез Маркс за пръв път се осъществи този естественонаучен модел: той приложи немското мислене към английския стопански живот.
към текста >>
Петър Велики вече беше вмъкнал Запада в руския
живот
, въпреки че в душата му Русия продължаваше да проявява своя подчертано ориенталски характер и хората носеха теокрацията дълбоко в своите тела.
Едва после процесите бяха насочени обратно в Средна Европа, където те намериха място във волевите импулси на хората. А впоследствие те бяха напълно изместени на Изток. Впрочем там, на Изток, вече беше подготвено това нахлуване на чисто абстрактното в сферата на конкретните междучовешки отношения. Защото още преди Маркс, на Изток ние виждаме предварителната подготовка от Петър Велики24.
Петър Велики вече беше вмъкнал Запада в руския живот, въпреки че в душата му Русия продължаваше да проявява своя подчертано ориенталски характер и хората носеха теокрацията дълбоко в своите тела.
Чрез него в Петербург – а не в Москва – беше поставено западното юридическо държавническо начало.
към текста >>
И така, вглеждайки се в социалния
живот
виждаме, че постепенно възникват такива отношения, които просто не могат да бъдат конкретизирани.
И така, вглеждайки се в социалния живот виждаме, че постепенно възникват такива отношения, които просто не могат да бъдат конкретизирани.
Но така и трябва да бъде, уважаеми дами и господа. Трябва да сме наясно: в общочовешката еволюция духовният живот е възникнал преди юридическо-държавническия, който идва като един втори поток редом с първия, тъй че сега може би е време да настъпи нещо друго, а не преход на юриспруденцията в теология; че може би духовният живот ще се пробуди в една нова форма.
към текста >>
Трябва да сме наясно: в общочовешката еволюция духовният
живот
е възникнал преди юридическо-държавническия, който идва като един втори поток редом с първия, тъй че сега може би е време да настъпи нещо друго, а не преход на юриспруденцията в теология; че може би духовният
живот
ще се пробуди в една нова форма.
И така, вглеждайки се в социалния живот виждаме, че постепенно възникват такива отношения, които просто не могат да бъдат конкретизирани. Но така и трябва да бъде, уважаеми дами и господа.
Трябва да сме наясно: в общочовешката еволюция духовният живот е възникнал преди юридическо-държавническия, който идва като един втори поток редом с първия, тъй че сега може би е време да настъпи нещо друго, а не преход на юриспруденцията в теология; че може би духовният живот ще се пробуди в една нова форма.
към текста >>
Защото част от духовния
живот
на старите времена все още е съхранил своите форми.
Защото част от духовния живот на старите времена все още е съхранил своите форми.
Той е съхранил не само мантиите и баретите, но и мисловните форми. Тези мисловни форми, те вече не са в съзвучие с един свят, където са навлезли търговията, занаятите и човешкият труд; днес духовният живот съществува като една обособена част от останалия живот, и то в толкова по-голяма степен, колкото сме по на Запад.
към текста >>
Тези мисловни форми, те вече не са в съзвучие с един свят, където са навлезли търговията, занаятите и човешкият труд; днес духовният
живот
съществува като една обособена част от останалия
живот
, и то в толкова по-голяма степен, колкото сме по на Запад.
Защото част от духовния живот на старите времена все още е съхранил своите форми. Той е съхранил не само мантиите и баретите, но и мисловните форми.
Тези мисловни форми, те вече не са в съзвучие с един свят, където са навлезли търговията, занаятите и човешкият труд; днес духовният живот съществува като една обособена част от останалия живот, и то в толкова по-голяма степен, колкото сме по на Запад.
към текста >>
В Средна Европа се води тежка борба, в Западна Европа теокрацията е здраво консервирана в духовния
живот
, здраво консервирана в мисловните форми.
В Русия, в Москва, това все още не е така. В Средна Европа се водят всякакъв вид борби, също и социални, тъй като не е постигнато правилно съотношение между диалектично-юридическия и теократическия елемент. В качеството си на съдия човек не знае дали може да запази мантията и баретата, или трябва да ги свали от себе си. Днес адвокатите вече се срамуват, че съдиите намират своите тоги за нещо толкова достойно.
В Средна Европа се води тежка борба, в Западна Европа теокрацията е здраво консервирана в духовния живот, здраво консервирана в мисловните форми.
към текста >>
Ако искаме да вникнем в социалния
живот
, необходимо е да свържем тези неща с развитието, с еволюцията на човечеството.
Ако искаме да вникнем в социалния живот, необходимо е да свържем тези неща с развитието, с еволюцията на човечеството.
Социалният живот ни най-малко не позволява да бъде повърхностно разглеждан. Ние трябва да сме в състояние да постигнем следното: в тогата и баретата да виждаме такива форми, които позволяват двете исторически дати да бъдат мислени едновременно. И тогава стигаме до настоящето. В противен случай миналото си остава минало с неговите две успоредни течения, които тъкмо днес се явяват причина за социална болест в света, колкото и хората да не го вярват. В третата част на моята днешна лекция ще развия темата по-нататък.
към текста >>
Социалният
живот
ни най-малко не позволява да бъде повърхностно разглеждан.
Ако искаме да вникнем в социалния живот, необходимо е да свържем тези неща с развитието, с еволюцията на човечеството.
Социалният живот ни най-малко не позволява да бъде повърхностно разглеждан.
Ние трябва да сме в състояние да постигнем следното: в тогата и баретата да виждаме такива форми, които позволяват двете исторически дати да бъдат мислени едновременно. И тогава стигаме до настоящето. В противен случай миналото си остава минало с неговите две успоредни течения, които тъкмо днес се явяват причина за социална болест в света, колкото и хората да не го вярват. В третата част на моята днешна лекция ще развия темата по-нататък.
към текста >>
Ако обаче същият този човек е принуден да се намеси в стопанския
живот
, аз предполагам – тъй както не тогата и баретата са причина активно да се намеси в стопанския
живот
– че той чисто и просто ще изгуби парите си!
Бихме могли да кажем: ето тук е застанал мъжът с тога и барета, чудно красив, възхитителен; той се подава от миналото. Тук е застанал мъжът с военните доспехи и шпагата като проявление на юридическия елемент – военният елемент е само една друга страна на юридическия – тук имаме миналото, но не и настоящето. И когато аз виждам мъжа с тогата и баретата, ясно е, – тъй като човечеството векове наред е свикнало с това – че при определени обстоятелства той все още може да бъде един добър правист, един добър адвокат. Тук аз все още няма да усетя дисхармонията толкова силно.
Ако обаче същият този човек е принуден да се намеси в стопанския живот, аз предполагам – тъй както не тогата и баретата са причина активно да се намеси в стопанския живот – че той чисто и просто ще изгуби парите си!
Защото в общи линии човечеството все още не е дораснало, за да разбере какво означава този трети поток. Ето защо социалният въпрос стои пред нас като един общочовешки въпрос. Защото до машината е поставен човека. Днес ние трябва да третираме социалния въпрос не като един стопански въпрос, а като един общочовешки въпрос и трябва да разберем, че можем да го разрешим само ако имаме предвид цялото човечество.
към текста >>
По отношение на стопанския
живот
те все още липсват.
Обаче за тази цел все още липсват съответните мисловни импулси, каквито бяха налице, когато се утвърждаваше теократическото и юридическото начало.
По отношение на стопанския живот те все още липсват.
И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския живот, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия живот. В общи линии тъкмо това е съдържанието на социалния въпрос. Държавите, които ще се окажат внезапно въвлечени в този индустриален стопански живот, ще поискат да го включат в своите стари юридически форми. И понеже няма да са в състояние да го сторят, те ще затънат в една позиция, според която не е належащо да развиват стопанския живот редом с юридическия. И тази позиция, този предпазен клапан, е колонизацията.
към текста >>
И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския
живот
, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия
живот
.
Обаче за тази цел все още липсват съответните мисловни импулси, каквито бяха налице, когато се утвърждаваше теократическото и юридическото начало. По отношение на стопанския живот те все още липсват.
И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския живот, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия живот.
В общи линии тъкмо това е съдържанието на социалния въпрос. Държавите, които ще се окажат внезапно въвлечени в този индустриален стопански живот, ще поискат да го включат в своите стари юридически форми. И понеже няма да са в състояние да го сторят, те ще затънат в една позиция, според която не е належащо да развиват стопанския живот редом с юридическия. И тази позиция, този предпазен клапан, е колонизацията. Тъй като в рамките на държавата не се стига до полезни социални идеи, изход се търси в колонизацията.
към текста >>
Държавите, които ще се окажат внезапно въвлечени в този индустриален стопански
живот
, ще поискат да го включат в своите стари юридически форми.
Обаче за тази цел все още липсват съответните мисловни импулси, каквито бяха налице, когато се утвърждаваше теократическото и юридическото начало. По отношение на стопанския живот те все още липсват. И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския живот, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия живот. В общи линии тъкмо това е съдържанието на социалния въпрос.
Държавите, които ще се окажат внезапно въвлечени в този индустриален стопански живот, ще поискат да го включат в своите стари юридически форми.
И понеже няма да са в състояние да го сторят, те ще затънат в една позиция, според която не е належащо да развиват стопанския живот редом с юридическия. И тази позиция, този предпазен клапан, е колонизацията. Тъй като в рамките на държавата не се стига до полезни социални идеи, изход се търси в колонизацията.
към текста >>
И понеже няма да са в състояние да го сторят, те ще затънат в една позиция, според която не е належащо да развиват стопанския
живот
редом с юридическия.
Обаче за тази цел все още липсват съответните мисловни импулси, каквито бяха налице, когато се утвърждаваше теократическото и юридическото начало. По отношение на стопанския живот те все още липсват. И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския живот, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия живот. В общи линии тъкмо това е съдържанието на социалния въпрос. Държавите, които ще се окажат внезапно въвлечени в този индустриален стопански живот, ще поискат да го включат в своите стари юридически форми.
И понеже няма да са в състояние да го сторят, те ще затънат в една позиция, според която не е належащо да развиват стопанския живот редом с юридическия.
И тази позиция, този предпазен клапан, е колонизацията. Тъй като в рамките на държавата не се стига до полезни социални идеи, изход се търси в колонизацията.
към текста >>
И големият въпрос пред човечеството гласи: Как човекът да се включи в теократическия и юридическия
живот
?
Такъв беше случаят с Англия, но не и с Германия. Германия не можа да развие своята индустрия тъкмо поради невъзможността да колонизира.
И големият въпрос пред човечеството гласи: Как човекът да се включи в теократическия и юридическия живот?
към текста >>
Всеки иска да го разреши като изхожда от стопанския
живот
.
Днес хората вярват, че могат да разрешат този проблем по чисто материалистичен начин.
Всеки иска да го разреши като изхожда от стопанския живот.
Но тук, съвсем кратко, ние ще посочим, че проблемът може да бъде разрешен единствено по духовен път. И това ще е съдържанието на двете ми следващи лекции.
към текста >>
6.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ето защо възникваха и все още възникват толкова добре замислени утопични представи и хората вярват, че с тяхна помощ ще се справят с изискванията на социалния
живот
.
Уважаеми дами и господа! Ако човек иска да разсъждава върху социалния въпрос, преди всичко трябва да има предвид следното: процесите във видимия свят се пораждат от такива причини, които на пръв поглед остават незабелязани. При едно такова разглеждане на социалния въпрос хората отчитат само онова, което се разиграва външно и не виждат по-дълбоките, същинските причини.
Ето защо възникваха и все още възникват толкова добре замислени утопични представи и хората вярват, че с тяхна помощ ще се справят с изискванията на социалния живот.
От моя страна беше направен опит в един много важен момент, в момента между края на войната и Версайския мирен договор, най-общо да посоча как съвременният социален организъм може да се разглежда като съставен от три отделни части, и се надявам да ги охарактеризирам в последната лекция.
към текста >>
В предишната лекция аз посочих как в хода на историческото развитие на човечеството, от един първоначален поток, от теократическия поток възникнаха трите ясно разграничени потоци, които текат успоредно в днешния социален организъм: духовният
живот
, юридическо-държавническият
живот
и стопанският
живот
.
В предишната лекция аз посочих как в хода на историческото развитие на човечеството, от един първоначален поток, от теократическия поток възникнаха трите ясно разграничени потоци, които текат успоредно в днешния социален организъм: духовният живот, юридическо-държавническият живот и стопанският живот.
Аз специално подчертах, че не става дума за някакво теоретично разделяне на социалния организъм, включващо тези три съставни части. Моят възглед се опираше на действителността, а не на някакви теории, както например някой би умувал как човекът може да се “раздели” на глава, гърди и крайници. Разделянето на социалния организъм е исторически факт и този факт днес е просто тук; днес не става дума за това да се размишлява как социалният организъм може да се раздели на три съставни части, а как да бъдат намерени свързващите нишки между тях, след като тези три съставни части са вече тук.
към текста >>
Да, уважаеми дами и господа, това дава особен отпечатък върху нещата, защото в по-ново време търговското дело органически израстна тъкмо от западните нрави, от западния начин на
живот
.
Да, уважаеми дами и господа, това дава особен отпечатък върху нещата, защото в по-ново време търговското дело органически израстна тъкмо от западните нрави, от западния начин на живот.
Фактически в Англия Карл Маркс видя нещо съвсем друго, отколкото това, което в Германия той имаше около себе си. От Германия той донесе само теорията, мисленето, диалектиката. Тук, в Англия, той завари една чужда социална структура. Тъй че трябва да кажем: Всичко онова, което тогава възникна като индустрия е само логичното продължение, следващото звено на западната търговска мрежа. Индустрията органически възникна от търговията.
към текста >>
В Западна Европа стопанският, икономическият
живот
запази определена независимост от държавата; същото се отнасяше и за духовния
живот
.
Опитайте се да сравните реалните дадености в Средна Европа преди войната, и тези в Западна Европа.
В Западна Европа стопанският, икономическият живот запази определена независимост от държавата; същото се отнасяше и за духовния живот.
към текста >>
Тук, на Запад, нещата стоят така, че трите части са ясно разграничени, тъй че – дори и в чисто пространствен смисъл – тук в Оксфорд що се отнася до духовния
живот
, човек има усещането: Ето, навън изобщо няма и следи от държавата, от икономиката; целият духовен
живот
е суверенен и независим!
Тук, на Запад, нещата стоят така, че трите части са ясно разграничени, тъй че – дори и в чисто пространствен смисъл – тук в Оксфорд що се отнася до духовния живот, човек има усещането: Ето, навън изобщо няма и следи от държавата, от икономиката; целият духовен живот е суверенен и независим!
Но човек има и едно друго усещане: Това, което израства в този суверенен духовен живот, вече не притежава силата да влияе по какъвто и да е начин върху другите две части. Духовният живот като че ли съществува сам за себе си и не може да бъде органически вплетен в правото и в икономиката.
към текста >>
Но човек има и едно друго усещане: Това, което израства в този суверенен духовен
живот
, вече не притежава силата да влияе по какъвто и да е начин върху другите две части.
Тук, на Запад, нещата стоят така, че трите части са ясно разграничени, тъй че – дори и в чисто пространствен смисъл – тук в Оксфорд що се отнася до духовния живот, човек има усещането: Ето, навън изобщо няма и следи от държавата, от икономиката; целият духовен живот е суверенен и независим!
Но човек има и едно друго усещане: Това, което израства в този суверенен духовен живот, вече не притежава силата да влияе по какъвто и да е начин върху другите две части.
Духовният живот като че ли съществува сам за себе си и не може да бъде органически вплетен в правото и в икономиката.
към текста >>
Духовният
живот
като че ли съществува сам за себе си и не може да бъде органически вплетен в правото и в икономиката.
Тук, на Запад, нещата стоят така, че трите части са ясно разграничени, тъй че – дори и в чисто пространствен смисъл – тук в Оксфорд що се отнася до духовния живот, човек има усещането: Ето, навън изобщо няма и следи от държавата, от икономиката; целият духовен живот е суверенен и независим! Но човек има и едно друго усещане: Това, което израства в този суверенен духовен живот, вече не притежава силата да влияе по какъвто и да е начин върху другите две части.
Духовният живот като че ли съществува сам за себе си и не може да бъде органически вплетен в правото и в икономиката.
към текста >>
Докато в Германия човек има усещането: Духовният
живот
е така дълбоко загнезден в правовия
живот
, че първо трябва да му се помогне, за да застане сам на краката си.
Докато в Германия човек има усещането: Духовният живот е така дълбоко загнезден в правовия живот, че първо трябва да му се помогне, за да застане сам на краката си.
Тук имаме усещането: Духовният живот е толкова самостоятелен, че той изобщо не се грижи за другите две части. Ако мислим реалистично за социалния въпрос на съвременната епоха и за основния импулс на социалния въпрос в наши дни, това внася един съществен отпечатък върху целия този проблем.
към текста >>
Тук имаме усещането: Духовният
живот
е толкова самостоятелен, че той изобщо не се грижи за другите две части.
Докато в Германия човек има усещането: Духовният живот е така дълбоко загнезден в правовия живот, че първо трябва да му се помогне, за да застане сам на краката си.
Тук имаме усещането: Духовният живот е толкова самостоятелен, че той изобщо не се грижи за другите две части.
Ако мислим реалистично за социалния въпрос на съвременната епоха и за основния импулс на социалния въпрос в наши дни, това внася един съществен отпечатък върху целия този проблем.
към текста >>
Днес тъкмо в областта на практическия
живот
теориите убиват реалността.
Ако се опитате да мислите, съобразявайки се с действителността и да дадете на хората отговор, съобразен с действителността, те няма да го разберат, защото идват с техните готови теории, идват с една глава, препълнена с понятия като “капитал”, “принадена стойност”, “класова борба”, както и с всякакви стари предразсъдъци. Те идват със старите си мисловни навици.
Днес тъкмо в областта на практическия живот теориите убиват реалността.
Загадката на нашето време се състои в това, че всички практици станаха теоретици и че всички те имат в главите си някакви идеи, изработени в една или друга фабрика и с тези теоретични идеи те искат да подобрят целия социален живот. Ето защо аз смятам, че занапред моята книга “Същност на социалния въпрос” ще трябва да се чете по-скоро на Запад или в Русия, понеже в Германия днес не съществуват никакви възможности за нейното прилагане. Например на Запад видяха, че тази книга без никакви утопии посочва как трите части могат да съществуват една до друга и да си взаимодействуват. По отношение на подходящия момент Западът също не се тревожи; там са по-подготвени за правилното функциониране на трите потока: духовен, стопански и правов.
към текста >>
Загадката на нашето време се състои в това, че всички практици станаха теоретици и че всички те имат в главите си някакви идеи, изработени в една или друга фабрика и с тези теоретични идеи те искат да подобрят целия социален
живот
.
Ако се опитате да мислите, съобразявайки се с действителността и да дадете на хората отговор, съобразен с действителността, те няма да го разберат, защото идват с техните готови теории, идват с една глава, препълнена с понятия като “капитал”, “принадена стойност”, “класова борба”, както и с всякакви стари предразсъдъци. Те идват със старите си мисловни навици. Днес тъкмо в областта на практическия живот теориите убиват реалността.
Загадката на нашето време се състои в това, че всички практици станаха теоретици и че всички те имат в главите си някакви идеи, изработени в една или друга фабрика и с тези теоретични идеи те искат да подобрят целия социален живот.
Ето защо аз смятам, че занапред моята книга “Същност на социалния въпрос” ще трябва да се чете по-скоро на Запад или в Русия, понеже в Германия днес не съществуват никакви възможности за нейното прилагане. Например на Запад видяха, че тази книга без никакви утопии посочва как трите части могат да съществуват една до друга и да си взаимодействуват. По отношение на подходящия момент Западът също не се тревожи; там са по-подготвени за правилното функциониране на трите потока: духовен, стопански и правов.
към текста >>
Обаче преди всичко, за да стигнем в модерен смисъл до едно вярно съждение за социалния
живот
, ние трябва да се научим да мислим модерно.
Обаче преди всичко, за да стигнем в модерен смисъл до едно вярно съждение за социалния живот, ние трябва да се научим да мислим модерно.
Не възприемайте тези думи повърхностно, уважаеми дами и господа. Ние можем да го постигнем само ако се откажем от външния вид на социалните проявления и насочим поглед към дълбочините. Днес ние сме изправени пред един странен факт. Пред факта, че един човек, – колкото и да е умен, интелигентен, идеалистичен и практичен (бих желал три пъти да подчертая думата “практичен”) – че този човек изобщо не е в състояние, като отделен индивид да стигне до някакво правилно социално съждение. И аз бих казал, уважаеми дами и господа, че сме изправени пред една социална мистерия, а именно пред факта, че всяко индивидуално социално съждение е погрешно.
към текста >>
Отделната личност просто не е в състояние да си направи каквито и да е изводи относно причините и взаимодействията в областта на социалния
живот
.
Ето защо днес не става дума за това да се оставим под въздействието на социалната мизерия, която се шири около нас.
Отделната личност просто не е в състояние да си направи каквито и да е изводи относно причините и взаимодействията в областта на социалния живот.
Ние трябва да се потопим по-дълбоко. Ние трябва да видим откъде идва разделението на човечеството. Ние трябва да се запитаме: Как да стигнем до една точна преценка в областта на социалния живот?
към текста >>
Ние трябва да се запитаме: Как да стигнем до една точна преценка в областта на социалния
живот
?
Ето защо днес не става дума за това да се оставим под въздействието на социалната мизерия, която се шири около нас. Отделната личност просто не е в състояние да си направи каквито и да е изводи относно причините и взаимодействията в областта на социалния живот. Ние трябва да се потопим по-дълбоко. Ние трябва да видим откъде идва разделението на човечеството.
Ние трябва да се запитаме: Как да стигнем до една точна преценка в областта на социалния живот?
към текста >>
До разбиране помежду си стигаха социалните групи, а не индивидите; социалните групи бяха тези, които поддържаха съвместния
живот
.
Изобщо не е вярно, че в социалния порядък семейството е възникнало най-напред. Семейството е един късен продукт на социалното развитие. Предшествениците на човека не се замисляха върху социалния ред. Те го получаваха чрез инспирациите на жреците и го приемаха в своето подсъзнание. Обаче тези несъзнателни социални идеи възникваха именно тогава, когато хората – чрез кръвта или чрез други връзки – вече се намираха в някакво разделение, в някакъв порядък, а не съществуваха като обща маса.
До разбиране помежду си стигаха социалните групи, а не индивидите; социалните групи бяха тези, които поддържаха съвместния живот.
И тъкмо от съвместния живот на групите възникваха правилните социални импулси. От груповия дух се разви и демокрацията, демократичното мислене. Всичко това постигна своята кулминация едва в хода на времето. Отделният човек излезе на световно-историческата сцена. Обаче той все още носеше със себе си онова, което даваше облик на групите.
към текста >>
И тъкмо от съвместния
живот
на групите възникваха правилните социални импулси.
Семейството е един късен продукт на социалното развитие. Предшествениците на човека не се замисляха върху социалния ред. Те го получаваха чрез инспирациите на жреците и го приемаха в своето подсъзнание. Обаче тези несъзнателни социални идеи възникваха именно тогава, когато хората – чрез кръвта или чрез други връзки – вече се намираха в някакво разделение, в някакъв порядък, а не съществуваха като обща маса. До разбиране помежду си стигаха социалните групи, а не индивидите; социалните групи бяха тези, които поддържаха съвместния живот.
И тъкмо от съвместния живот на групите възникваха правилните социални импулси.
От груповия дух се разви и демокрацията, демократичното мислене. Всичко това постигна своята кулминация едва в хода на времето. Отделният човек излезе на световно-историческата сцена. Обаче той все още носеше със себе си онова, което даваше облик на групите. Той продължи да живее в рамките на традицията.
към текста >>
В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз го нарекох “асоциации”, където социалните изводи не се правят от отделната личност, а възникват от съвместния
живот
в асоциацията и по-точно в онези асоциации, които потребители, производители и търговци изграждат заедно.
Добре, сега ние виждаме какво е необходимо: отново да дадем облик на това, което се разиграва тъкмо в стопанската, в икономическата област, но по такъв начин, че сега при съзнателното човечество то да е подобно на процесите в първоначалните социални групи.
В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз го нарекох “асоциации”, където социалните изводи не се правят от отделната личност, а възникват от съвместния живот в асоциацията и по-точно в онези асоциации, които потребители, производители и търговци изграждат заедно.
Така отново имаме социални групи, от които сега – при пълно съзнание – идва решението, което не е по силите на отделната личност. Защото колкото и дълго човек да размишлява върху разрешаването на даден социален проблем, той стига до една или друга безсмислица. Смисъл има само в това: Да се изграждат социални групи, от които може да се очаква частично решение относно социалните проблеми, тъй че хората, размишляващи заедно, да предлагат частично решение, валидно за определено място и определено време.
към текста >>
Аз долових до каква степен то остава почти неразбираемо за хората, когато през 90-те години на миналия век публикувах моята книга “Философия на свободата”, долових го в една много тясна област на социалния
живот
.
Ето какво е необходимо днес, ето какво хората не разбират.
Аз долових до каква степен то остава почти неразбираемо за хората, когато през 90-те години на миналия век публикувах моята книга “Философия на свободата”, долових го в една много тясна област на социалния живот.
към текста >>
Те просто не бяха попитани как според тях възниква социалният
живот
, те се стремяха – извинете ме че споменавам нещо, което иначе в Англия е недопустимо – стремяха се да носят долното си бельо също както мъжете, стремяха се да стават лекарки, юристи и църковни служители също както мъжете; нищо от женските качества не беше включено в социалния организъм; изобщо хората тръгваха не от реалността, а от една теория.
В действителност жените не бяха попитани; защото малцината жени, които се изказваха до този момент, всъщност изразяваха мъжката гледна точка, която винаги – от най-долните класове до университета – се явява като определяща. Тези жени просто не поискаха да включат в социалния ред някаква друга гледна точка.
Те просто не бяха попитани как според тях възниква социалният живот, те се стремяха – извинете ме че споменавам нещо, което иначе в Англия е недопустимо – стремяха се да носят долното си бельо също както мъжете, стремяха се да стават лекарки, юристи и църковни служители също както мъжете; нищо от женските качества не беше включено в социалния организъм; изобщо хората тръгваха не от реалността, а от една теория.
Защото в наши дни теорията води до възможно най-голяма непродуктивност. Относно “женския въпрос” не бива да се предлага някакво теоретично решение, без действително да са изслушани самите жени.
към текста >>
Въпросите трябва да бъдат поставяни точно и да изчакат отговорите, които ще дойдат от съвместния
живот
на хората.
Също и по отношение на социалния въпрос като цяло не бива да се задават теоретичните въпроси: Как да се отнасят работодатели и работници помежду си? Как да се организира производството във фабриките? Необходимо е да се изградят асоциации, групи от хора, които ще са в състояние да дадат правилните отговори.
Въпросите трябва да бъдат поставяни точно и да изчакат отговорите, които ще дойдат от съвместния живот на хората.
към текста >>
Ето защо правя тази лична забележка: за да бъдат правилно разбрани някои неща, които са важни за социалния
живот
.
Аз вярвам, че онова, което имах да кажа относно трагичното разделение на социалния организъм в моята книга “Същност на социалния въпрос” ще бъде разбрано също и извън Германия; но самият аз бях принуден – когато веднъж описвах тези неща за едно швейцарско списание – да приложа практическото мислене, опиращо се на действителността, по съвсем друг начин. И ето сега Вие откривате въпросната статия отпечатана в “The Hibbert Journal”. Тя е написана интернационално, понеже поначало е предвидена за всички хора. Обаче днес хората не схващат нещата по този начин.
Ето защо правя тази лична забележка: за да бъдат правилно разбрани някои неща, които са важни за социалния живот.
към текста >>
Днес ние трябва да се потопим в реалния
живот
.
Ето какво се случва в живота и това го прави много сложен. Ако по отношение на социалните проблеми искаме да мислим практически, следва да имаме предвид, че всичко онова, което наричаме натурализъм, идеализъм, материализъм, спиритуализъм, произтича от юридическо-логическото мислене и че то вече не подхожда за съвременната епоха, както не подхождат и понятия като “индустриализъм”, “комунизъм”, “социализъм”. Всички тези думи са подходящи за назоваването на един или друг факт, но взети като теории, като агитаторски директиви, те са напълно изхабени. Ето защо е толкова трудно да се намерят подходящите названия. Например за моята утрешна лекция аз избрах едно заглавие, което за мен звучи отблъскващо, понеже в общи линии то ни отвежда към стари понятия, които днес вече не са валидни.
Днес ние трябва да се потопим в реалния живот.
Това не може да стане по някакъв идеален начин, но то е именно нещо реално и изисква да се съобразим с най-различни гледни точки. Аз вече казах: Ако фотографираме дървото от едната страна = “материализъм”; ако фотографираме дървото от другата страна = “идеализъм”; ако фотографираме дървото от третата страна = “натурализъм”. Ако фотографираме социалния живот от едната страна = “социализъм”; от другата страна = “автокрация”; от третата страна = “комунизъм”. Обаче днес ние не бива да оперираме с такива понятия. Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния живот.
към текста >>
Ако фотографираме социалния
живот
от едната страна = “социализъм”; от другата страна = “автокрация”; от третата страна = “комунизъм”.
Ето защо е толкова трудно да се намерят подходящите названия. Например за моята утрешна лекция аз избрах едно заглавие, което за мен звучи отблъскващо, понеже в общи линии то ни отвежда към стари понятия, които днес вече не са валидни. Днес ние трябва да се потопим в реалния живот. Това не може да стане по някакъв идеален начин, но то е именно нещо реално и изисква да се съобразим с най-различни гледни точки. Аз вече казах: Ако фотографираме дървото от едната страна = “материализъм”; ако фотографираме дървото от другата страна = “идеализъм”; ако фотографираме дървото от третата страна = “натурализъм”.
Ако фотографираме социалния живот от едната страна = “социализъм”; от другата страна = “автокрация”; от третата страна = “комунизъм”.
Обаче днес ние не бива да оперираме с такива понятия. Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния живот. В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния живот, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви. Но всичко това се простираше само до областта на селското стопанство. Селското стопанство можеше да бъде изцяло включено в един теократически замислен социален организъм, понеже този социален организъм живееше в самите човешки сърца.
към текста >>
Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния
живот
.
Днес ние трябва да се потопим в реалния живот. Това не може да стане по някакъв идеален начин, но то е именно нещо реално и изисква да се съобразим с най-различни гледни точки. Аз вече казах: Ако фотографираме дървото от едната страна = “материализъм”; ако фотографираме дървото от другата страна = “идеализъм”; ако фотографираме дървото от третата страна = “натурализъм”. Ако фотографираме социалния живот от едната страна = “социализъм”; от другата страна = “автокрация”; от третата страна = “комунизъм”. Обаче днес ние не бива да оперираме с такива понятия.
Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния живот.
В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния живот, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви. Но всичко това се простираше само до областта на селското стопанство. Селското стопанство можеше да бъде изцяло включено в един теократически замислен социален организъм, понеже този социален организъм живееше в самите човешки сърца. Попитайте един човек, който е израстнал на село, близо до земята, какво представлява за него хлябът? За него хлябът най-вече е един дар Божи.
към текста >>
В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния
живот
, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви.
Това не може да стане по някакъв идеален начин, но то е именно нещо реално и изисква да се съобразим с най-различни гледни точки. Аз вече казах: Ако фотографираме дървото от едната страна = “материализъм”; ако фотографираме дървото от другата страна = “идеализъм”; ако фотографираме дървото от третата страна = “натурализъм”. Ако фотографираме социалния живот от едната страна = “социализъм”; от другата страна = “автокрация”; от третата страна = “комунизъм”. Обаче днес ние не бива да оперираме с такива понятия. Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния живот.
В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния живот, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви.
Но всичко това се простираше само до областта на селското стопанство. Селското стопанство можеше да бъде изцяло включено в един теократически замислен социален организъм, понеже този социален организъм живееше в самите човешки сърца. Попитайте един човек, който е израстнал на село, близо до земята, какво представлява за него хлябът? За него хлябът най-вече е един дар Божи. Дори и в говоримия език Вие виждате как това, което той слага на своята трапеза, е в пряка връзка с изживявания, които той има, доколкото е член на едно теократическо общество.
към текста >>
Моля Ви да си припомните грандиозната картина на Микеланджело27 в Сикстинската Капела, в Рим: Там е нарисуван Христос, мировият Съдия, в една епоха, през която юридическото и държавническото начало са обхванали целия обществен
живот
.
Моля Ви да си припомните грандиозната картина на Микеланджело27 в Сикстинската Капела, в Рим: Там е нарисуван Христос, мировият Съдия, в една епоха, през която юридическото и държавническото начало са обхванали целия обществен живот.
И все пак над централната религиозна арена, където се разиграваха събитията, трябваше да бъде изобразена една религиозна тайна.
към текста >>
Това се потвърди, когато в областта на практиката възникнаха начинания, свързани с конкретния
живот
, когато ръководните личности се опитваха да насочват нещата не според книгите, а в начинанията влагаха своето мислене.
Това се потвърди, когато в областта на практиката възникнаха начинания, свързани с конкретния живот, когато ръководните личности се опитваха да насочват нещата не според книгите, а в начинанията влагаха своето мислене.
В този случай те не намираха съдружници. Защото повечето съдружници идваха и казваха: Това са някакви измислени теории; обаче ние сме практици. Като практици ние по-добре знаем как стоят нещата. Но какво имаха тези практици в своите глави? Няколко понятия, няколко теоретични понятия, с чиято помощ те си внушаваха какво трябва да вършат тук или там.
към текста >>
Тези философи, разполагащи с оскъдни понятия, се намираха в някакво ъгълче на икономическия
живот
, където те изработваха своите понятия и заявяваха пред всички: Тъкмо тези теоретични понятия са практиката и ако някой мисли по друг начин, той изобщо не разбира нищо.
В този случай те не намираха съдружници. Защото повечето съдружници идваха и казваха: Това са някакви измислени теории; обаче ние сме практици. Като практици ние по-добре знаем как стоят нещата. Но какво имаха тези практици в своите глави? Няколко понятия, няколко теоретични понятия, с чиято помощ те си внушаваха какво трябва да вършат тук или там.
Тези философи, разполагащи с оскъдни понятия, се намираха в някакво ъгълче на икономическия живот, където те изработваха своите понятия и заявяваха пред всички: Тъкмо тези теоретични понятия са практиката и ако някой мисли по друг начин, той изобщо не разбира нищо.
към текста >>
Потопени в реалния
живот
, ние преставаме да различаваме нещата, понеже си служим с остарели понятия.
Днес хората се изправят пред различни съсловия, означавани с понятия като “буржоазия”, “пролетариат”, “свещеничество”, “лекарско съсловие”, но всички тези понятия днес вече не са валидни. С тези остарели разменни монети днес не може да се предприеме нищо. И ако разсъждаваме реалистично – извинете ме, че отново ще си послужа с този пример – нещата стоят така, че ако срещна нашия уважаем съпредседател на улицата с неговите тога и барета, аз няма да съм наясно: този човек свещеник ли е или нещо друго!
Потопени в реалния живот, ние преставаме да различаваме нещата, понеже си служим с остарели понятия.
към текста >>
Обаче днес ние трябва да се стремим към реалния
живот
: ето за какво става дума.
Обикновено хората говорят най-много за това, което липсва в техните усещания, в техните инстинкти. Ако то присъствува в усещанията и в инстинктите, за него не се говори. Ако социалното усещане би присъствувало сред човечеството, ние нямаше да слушаме да се говори за социални теории, нямаше да сме свидетели на такива социални агитации. Човекът става теоретик в една или друга област, само ако той не разбира нищо. Фактически теориите възникват там, където нещата не са реални.
Обаче днес ние трябва да се стремим към реалния живот: ето за какво става дума.
За тази цел се изискват много повече усилия, отколкото да се измисли една теория. Обаче напредъкът на човечеството не води до никъде, ако той се осъществява извън действителния живот и тъкмо теоретическият дух е този, който днес разрушава нашия свят и довежда нашата цивилизация до хаоса. Единствен духът на живота е този, който може да ни отведе напред. Ето какво трябва да почувстуваме дълбоко в сърцата си като основен импулс на социалния въпрос в нашата епоха. Едва когато разберем как хората отново намират хората, ние ще сме в състояние да насочим социалните си усилия в правилната посока.
към текста >>
Обаче напредъкът на човечеството не води до никъде, ако той се осъществява извън действителния
живот
и тъкмо теоретическият дух е този, който днес разрушава нашия свят и довежда нашата цивилизация до хаоса.
Ако социалното усещане би присъствувало сред човечеството, ние нямаше да слушаме да се говори за социални теории, нямаше да сме свидетели на такива социални агитации. Човекът става теоретик в една или друга област, само ако той не разбира нищо. Фактически теориите възникват там, където нещата не са реални. Обаче днес ние трябва да се стремим към реалния живот: ето за какво става дума. За тази цел се изискват много повече усилия, отколкото да се измисли една теория.
Обаче напредъкът на човечеството не води до никъде, ако той се осъществява извън действителния живот и тъкмо теоретическият дух е този, който днес разрушава нашия свят и довежда нашата цивилизация до хаоса.
Единствен духът на живота е този, който може да ни отведе напред. Ето какво трябва да почувстуваме дълбоко в сърцата си като основен импулс на социалния въпрос в нашата епоха. Едва когато разберем как хората отново намират хората, ние ще сме в състояние да насочим социалните си усилия в правилната посока.
към текста >>
Става дума за следното: Изхождайки от индустриалните отношения, към които сега трябва да се прибави и свободната духовност, може да се действува със същата сила, с която някога теософията разполагаше спрямо стопанския
живот
, със същата сила, с която някога юриспруденцията разполагаше спрямо търговската дейност.
Обаче това днес все още не може да бъде разбрано, понеже духовният свят засега не може да влезе в отношение със студения механичен свят на нашата епоха. Все още няма такова мислене, което успява да се придържа към днешната студена действителност и да я обхваща открай докрай, както някога това беше възможно за юридическото и теократическото мислене. Ето защо по-висшите съсловия се намесиха в мизерията на хората и се опитаха да направят нещо, което съвременните поети, скулптури и художници наричат “социално изкуство”. От всичко това възникна една отблъскваща сантименталност, именно защото хората все още не бяха проникнати от онази свободна духовност, която може да бъде прибавена към междучовешките отношения. “Ела, господарю Исус, и наш гост бъди” – този мотив, ако бъде художествено пресъздаден днес, би изглеждал сантиментално и отблъскващо.
Става дума за следното: Изхождайки от индустриалните отношения, към които сега трябва да се прибави и свободната духовност, може да се действува със същата сила, с която някога теософията разполагаше спрямо стопанския живот, със същата сила, с която някога юриспруденцията разполагаше спрямо търговската дейност.
Така човекът стига до такова социално мислене, до такива социални понятия, които не са възможни, ако той не се освободи от абстрактните понятия “капитал”, “принадена стойност” т.н. До социални понятия можем да стигнем само ако към студената механика прибавим топлината на откриващия се духовен свят. И тъкмо онези, които днес сноват между машините, тъкмо те се стремят – дори и без да го знаят – към една истинска духовност, за да не останат в плен на стария материализъм, който иначе би бил единственото съдържание на техните сърца.
към текста >>
Разбира я само онзи, който вижда в нея една книга на волята, една книга на сърцето, която идва от самия
живот
, от всичко онова, което днес може да бъде намерено под повърхностния пласт на Битието като един от най-важните социални импулси на нашето съвремие.
Виждате ли, подобни бяха и намеренията на моята книга “Същност на социалния въпрос”, понеже сегашният момент ни кара да мислим следното: Хората могат да разберат нещо не ако тръгват от своя теоретичен разум, а ако тръгват от своето сърце, от своята воля. Онзи, който смята “Същност на социалния въпрос” за книга на разума, изобщо не я разбира.
Разбира я само онзи, който вижда в нея една книга на волята, една книга на сърцето, която идва от самия живот, от всичко онова, което днес може да бъде намерено под повърхностния пласт на Битието като един от най-важните социални импулси на нашето съвремие.
към текста >>
7.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Уважаеми дами и господа, опитвайки се днес да завърша по някакъв начин описанието на социалния
живот
и социалните изисквания на нашето съвремие, аз съм наясно, че всичко онова, което можах и ще мога да кажа тук относно социалния
живот
и социалния въпрос, е твърде ограничено.
Уважаеми дами и господа, опитвайки се днес да завърша по някакъв начин описанието на социалния живот и социалните изисквания на нашето съвремие, аз съм наясно, че всичко онова, което можах и ще мога да кажа тук относно социалния живот и социалния въпрос, е твърде ограничено.
Защото социалният въпрос в нашата епоха е всеобхватен и универсален, и за онзи, който се стреми към определена гледна точка относно социалния въпрос, има две важни подробности. На първо място, необходимо е той да обхване съвременния исторически момент от развитието на човечеството и на второ място, необходимо е да обхване непосредствените, външните, земно пространствени отношения. Съвременният исторически момент от развитието на човечеството е такъв, че той трябва да бъде обхванат с възможно най-непредубеденото човешко разбиране. Много лесно е, ако човек е повлиян от предразсъдъци и неясни чувства, той да мине покрай онова, което днес се разиграва не толкова в дълбините на човешката душа, колкото в дълбините на човешката природа.
към текста >>
И още нещо: Това, което днес трябва да бъде видяно в социалния
живот
, което е необходимо да бъде съзряно в социалния
живот
, е следното – Човекът навсякъде се стреми да се освободи от старите връзки и да живее като свободен човек.
И още нещо: Това, което днес трябва да бъде видяно в социалния живот, което е необходимо да бъде съзряно в социалния живот, е следното – Човекът навсякъде се стреми да се освободи от старите връзки и да живее като свободен човек.
към текста >>
Но това не е така, чисто и просто нещата се поставят върху онази основа, върху която може да съществува социалният
живот
, а именно върху основата на доверието и да извоюваме това доверие е една от големите задачи в живота.
Мнозина се усещат засегнати от подобно твърдение, понеже смятат, че в този случай всички морални и социални импулси остават зависими от произвола на отделната личност.
Но това не е така, чисто и просто нещата се поставят върху онази основа, върху която може да съществува социалният живот, а именно върху основата на доверието и да извоюваме това доверие е една от големите задачи в живота.
Малките задачи – ние сме наясно с тях. Ако например сега аз изляза навън и срещна г-н К., ще изпитам едно несъзнателно доверие, че той – вървейки по своя път – няма да ме убие; аз се ръководя от това доверие и ние се разминаваме спокойно. Така постъпваме в малките детайли от живота. Това са неща, които – ако бъдат разбрани от свободния човек – могат да бъдат приложени във всички области на живота. Но тъкмо доверието трябва да определя отношенията между един човек и друг човек.
към текста >>
И в това доверие – каква златна дума – във възпитанието към доверие, във вярата към отделния човек, а не във вярата, насочена към нацията или към човечеството, във възпитанието да вярваш в отделния човек се съдържат същинските импулси за социалния
живот
; защото пътят от човешкия индивид към обществото минава единствено през това доверие.
Малките задачи – ние сме наясно с тях. Ако например сега аз изляза навън и срещна г-н К., ще изпитам едно несъзнателно доверие, че той – вървейки по своя път – няма да ме убие; аз се ръководя от това доверие и ние се разминаваме спокойно. Така постъпваме в малките детайли от живота. Това са неща, които – ако бъдат разбрани от свободния човек – могат да бъдат приложени във всички области на живота. Но тъкмо доверието трябва да определя отношенията между един човек и друг човек.
И в това доверие – каква златна дума – във възпитанието към доверие, във вярата към отделния човек, а не във вярата, насочена към нацията или към човечеството, във възпитанието да вярваш в отделния човек се съдържат същинските импулси за социалния живот; защото пътят от човешкия индивид към обществото минава единствено през това доверие.
към текста >>
Ако по-рано, примерно, съм бил свещеник, аз съм бил наясно какво е моето място в социалния
живот
.
Какво означава това?
Ако по-рано, примерно, съм бил свещеник, аз съм бил наясно какво е моето място в социалния живот.
Не е имало нужда да проверявам в някаква книга, защото съм знаел: В тази ситуация аз трябва да постъпя по този начин! Обличайки свещеническите одежди, аз съм знаел много точно задълженията, които те ми налагат. Държейки в ръката си благородническата шпага, аз съм бил наясно, че тъкмо благородството определя моето поведение. Навсякъде в социалния живот аз съм бил насочван от външни фактори.
към текста >>
Навсякъде в социалния
живот
аз съм бил насочван от външни фактори.
Какво означава това? Ако по-рано, примерно, съм бил свещеник, аз съм бил наясно какво е моето място в социалния живот. Не е имало нужда да проверявам в някаква книга, защото съм знаел: В тази ситуация аз трябва да постъпя по този начин! Обличайки свещеническите одежди, аз съм знаел много точно задълженията, които те ми налагат. Държейки в ръката си благородническата шпага, аз съм бил наясно, че тъкмо благородството определя моето поведение.
Навсякъде в социалния живот аз съм бил насочван от външни фактори.
към текста >>
“Доверие” – това е една златна дума, която занапред ще определя социалния
живот
.
“Доверие” – това е една златна дума, която занапред ще определя социалния живот.
Другата златна дума – това е любовта към онова, което вършиш. И занапред “добри” в социален смисъл ще са онези действия, които човек извършва, ако е движен от общочовешка любов.
към текста >>
век ние сме свидетели на едно световно стопанство, а не на националното стопанство и това е много важно при обсъждането на социалния
живот
– фактически има ли днес на Земята недостиг на хранителни средства за човечеството като цяло?
Тук нещата опират до това, спрямо едно такова събитие да се зададе точният въпрос. И точният въпрос гласи: Има ли днес на Земята – защото от последната третина на 19.
век ние сме свидетели на едно световно стопанство, а не на националното стопанство и това е много важно при обсъждането на социалния живот – фактически има ли днес на Земята недостиг на хранителни средства за човечеството като цяло?
Недостиг на хранителни средства за човечеството няма! Ако някога настъпи такава опасност, тогава геният на човечеството ще намери други хранителни средства. Тук трябва само да добавим: Ако в някой кът на Земята има безброй гладуващи хора, причината за това през последните десетилетия се намира в самите хора. Защото техните действия не са били организирани така, че гладуващото население да получи необходимите хранителни средства в точното време. Нещата се свеждат до това, как хората да разпределят необходимите хранителни средства в точното време.
към текста >>
И ако се задълбочим в човешкия организъм, ние дори ще установим, че стомахът е създаден от главата, понеже в ембрионалния
живот
първо възниква главата и едва по-късно възниква стомаха.
Хората казваха: Човекът е продукт на отношенията; каквито са социалните отношения наоколо, такива са и хората. Други казваха: Социалните отношения са такива, каквито ги правят хората. Всички тези учения са приблизително толкова умни, колкото умен е и въпросът: Е ли физическият човек продукт на своята глава или е продукт на своя стомах? Физическият човек не е продукт нито на своята глава, нито на своя стомах, а е продукт на непрекъснатото взаимодействие между главата и стомаха. Те винаги трябва да си взаимодействуват.
И ако се задълбочим в човешкия организъм, ние дори ще установим, че стомахът е създаден от главата, понеже в ембрионалния живот първо възниква главата и едва по-късно възниква стомаха.
Тъй че не бива да задаваме въпроса: Външната среда, външните отношения ли са причината, за да бъдат хората такива или онакива? Или хората са тези, които правят причините? Ние трябва да сме наясно, че всяка причина и всяко следствие непрекъснато си взаимодействуват, тъй че преди всичко следва да попитаме: Какво трябва да се направи, за да имат хората правилно мислене относно социалния живот?
към текста >>
Ние трябва да сме наясно, че всяка причина и всяко следствие непрекъснато си взаимодействуват, тъй че преди всичко следва да попитаме: Какво трябва да се направи, за да имат хората правилно мислене относно социалния
живот
?
Физическият човек не е продукт нито на своята глава, нито на своя стомах, а е продукт на непрекъснатото взаимодействие между главата и стомаха. Те винаги трябва да си взаимодействуват. И ако се задълбочим в човешкия организъм, ние дори ще установим, че стомахът е създаден от главата, понеже в ембрионалния живот първо възниква главата и едва по-късно възниква стомаха. Тъй че не бива да задаваме въпроса: Външната среда, външните отношения ли са причината, за да бъдат хората такива или онакива? Или хората са тези, които правят причините?
Ние трябва да сме наясно, че всяка причина и всяко следствие непрекъснато си взаимодействуват, тъй че преди всичко следва да попитаме: Какво трябва да се направи, за да имат хората правилно мислене относно социалния живот?
към текста >>
Що се отнася до външния практически
живот
, хората заявяват: Първо идва това, после идва другото.
Що се отнася до външния практически живот, хората заявяват: Първо идва това, после идва другото.
Но в света не може да се напредва по този начин. Може да се напредва само ако, тъй да се каже, хората мислят “в кръг”. Обаче тук повечето хора възразяват: Но в този случай в главата ще се завърти някакъв воденичен камък. Ние не можем така! И все пак трябва да се мисли “в кръг”: когато разглеждаме външните отношения, виждаме, че те са направени от човека, обаче и те на свой ред определят човека; или когато разглеждаме човешките действия, виждаме че те определят външните отношения, но и външните отношения веднага се отразяват върху човешките действия.
към текста >>
Както всичко в живота се движи в кръг, тъй трябва да бъде и в социалния
живот
.
И тъй, ако искаме да имаме пълната действителност, ние непрекъснато трябва да танцуваме с нашите мисли в едната или другата посока. А точно това хората не желаят. Ако решат да предприемат нещо, те преди всичко искат да имат ясна програма: Първо, второ, трето и чак до дванадесето, и дванадесетото е последното, а първото е първо! Обаче в такава програма липсва животът. Защото всяка програма трябва да е валидна и в обратен ред, тъй че да се започне с точка дванадесета и да се завърши с точка първа.
Както всичко в живота се движи в кръг, тъй трябва да бъде и в социалния живот.
към текста >>
Троичният социален организъм, най-общо казано, означава трите самостоятелни течения в социалния
живот
, които тези дни се опитах да опиша пред Вас: Духовният
живот
, който в днешния си вид е наследство от теокрацията; защото в крайна сметка целият духовен
живот
ни отвежда назад към онова, чиито причини бяха заложени именно в теокрацията.
Уважаеми дами и господа, когато на времето започна публичното обсъждане на идеята за троичния социален организъм, аз чух едно твърде странно изказване.
Троичният социален организъм, най-общо казано, означава трите самостоятелни течения в социалния живот, които тези дни се опитах да опиша пред Вас: Духовният живот, който в днешния си вид е наследство от теокрацията; защото в крайна сметка целият духовен живот ни отвежда назад към онова, чиито причини бяха заложени именно в теокрацията.
На второ място идва това, което аз наричам юридическо-държавнически живот; и на трето място идва т.нар. икономически или стопански живот. И така, когато възникна идеята за троичния социален организъм, се появиха такива хора, чиито физически тела бяха, тъй да се каже, добре поставени във външния свят, например такива, които във външния свят бяха индустриалци, други, които във външния свят бяха пастори, изобщо хора, чиито тела бяха добре локализирани във външния свят, те дойдоха и започнаха да разсъждават: О, колко се радваме, че се роди една нова идея, която всъщност е древната и велика идея на Платон, защото “троичният социален организъм” е само едно припомняне на Платоновия възглед за селското съсловие, военното съсловие и учителското съсловие. Ето как ние отново отдаваме почит на стария Платон!
към текста >>
На второ място идва това, което аз наричам юридическо-държавнически
живот
; и на трето място идва т.нар.
Уважаеми дами и господа, когато на времето започна публичното обсъждане на идеята за троичния социален организъм, аз чух едно твърде странно изказване. Троичният социален организъм, най-общо казано, означава трите самостоятелни течения в социалния живот, които тези дни се опитах да опиша пред Вас: Духовният живот, който в днешния си вид е наследство от теокрацията; защото в крайна сметка целият духовен живот ни отвежда назад към онова, чиито причини бяха заложени именно в теокрацията.
На второ място идва това, което аз наричам юридическо-държавнически живот; и на трето място идва т.нар.
икономически или стопански живот. И така, когато възникна идеята за троичния социален организъм, се появиха такива хора, чиито физически тела бяха, тъй да се каже, добре поставени във външния свят, например такива, които във външния свят бяха индустриалци, други, които във външния свят бяха пастори, изобщо хора, чиито тела бяха добре локализирани във външния свят, те дойдоха и започнаха да разсъждават: О, колко се радваме, че се роди една нова идея, която всъщност е древната и велика идея на Платон, защото “троичният социален организъм” е само едно припомняне на Платоновия възглед за селското съсловие, военното съсловие и учителското съсловие. Ето как ние отново отдаваме почит на стария Платон!
към текста >>
икономически или стопански
живот
.
Уважаеми дами и господа, когато на времето започна публичното обсъждане на идеята за троичния социален организъм, аз чух едно твърде странно изказване. Троичният социален организъм, най-общо казано, означава трите самостоятелни течения в социалния живот, които тези дни се опитах да опиша пред Вас: Духовният живот, който в днешния си вид е наследство от теокрацията; защото в крайна сметка целият духовен живот ни отвежда назад към онова, чиито причини бяха заложени именно в теокрацията. На второ място идва това, което аз наричам юридическо-държавнически живот; и на трето място идва т.нар.
икономически или стопански живот.
И така, когато възникна идеята за троичния социален организъм, се появиха такива хора, чиито физически тела бяха, тъй да се каже, добре поставени във външния свят, например такива, които във външния свят бяха индустриалци, други, които във външния свят бяха пастори, изобщо хора, чиито тела бяха добре локализирани във външния свят, те дойдоха и започнаха да разсъждават: О, колко се радваме, че се роди една нова идея, която всъщност е древната и велика идея на Платон, защото “троичният социален организъм” е само едно припомняне на Платоновия възглед за селското съсловие, военното съсловие и учителското съсловие. Ето как ние отново отдаваме почит на стария Платон!
към текста >>
Става дума за институция, където се полагат истински грижи за духовния
живот
на човека, който изцяло се гради върху неговите индивидуални способности; на второ място става дума за самостоятелна държавно-юридическа институция, която не може да бъде ограничавана от други социални звена, и на трето място става дума за институция с чисто стопанска дейност.
Но сега, уважаеми дами и господа, аз не мога да кажа друго, освен: Това може и да е така за онези, които веднага след появата на една нова идея хукват към библиотеката, за да проверяват къде тази идея е вече регистрирана; обаче за онези, които вникват в троичния социален организъм, тази идея е пълната противоположност на Платоновия възглед за трите съсловия. Но Платон е живял толкова и толкова години преди Мистерията на Голгота. За тогавашната епоха възгледът за селското, военното и учителското съсловие е бил правилен; но да опресняваме този възглед в наши дни – това е абсурдно! Защото троичният социален организъм не означава, че отново трябва да разделим хората и да поставим един в учителското съсловие, друг във военното, в юридическо-държавническото съсловие, и трети в селското съсловие; той означава да се мисли за такива инициативи, за такива асоциации, в които периодически всеки може да намира своето място, тъй както в днешно време ние имаме работа с човешки същества, а не със съсловия.
Става дума за институция, където се полагат истински грижи за духовния живот на човека, който изцяло се гради върху неговите индивидуални способности; на второ място става дума за самостоятелна държавно-юридическа институция, която не може да бъде ограничавана от други социални звена, и на трето място става дума за институция с чисто стопанска дейност.
към текста >>
В областта на духовния
живот
не всеки може да има окончателната преценка; в областта на духовния
живот
всеки може да има преценка само за това, на което той е способен.
В областта на духовния живот не всеки може да има окончателната преценка; в областта на духовния живот всеки може да има преценка само за това, на което той е способен.
Там всичко трябва да произлиза от съответната индивидуалност. Духовният живот трябва да бъде изграждан върху индивидуалните способности на хората. Духовният живот налага тази необходимост, че той трябва да протича в едно затворено тяло. Вие ще възразите: Но така не може! Обаче аз веднага ще посоча моите доводи.
към текста >>
Духовният
живот
трябва да бъде изграждан върху индивидуалните способности на хората.
В областта на духовния живот не всеки може да има окончателната преценка; в областта на духовния живот всеки може да има преценка само за това, на което той е способен. Там всичко трябва да произлиза от съответната индивидуалност.
Духовният живот трябва да бъде изграждан върху индивидуалните способности на хората.
Духовният живот налага тази необходимост, че той трябва да протича в едно затворено тяло. Вие ще възразите: Но така не може! Обаче аз веднага ще посоча моите доводи.
към текста >>
Духовният
живот
налага тази необходимост, че той трябва да протича в едно затворено тяло.
В областта на духовния живот не всеки може да има окончателната преценка; в областта на духовния живот всеки може да има преценка само за това, на което той е способен. Там всичко трябва да произлиза от съответната индивидуалност. Духовният живот трябва да бъде изграждан върху индивидуалните способности на хората.
Духовният живот налага тази необходимост, че той трябва да протича в едно затворено тяло.
Вие ще възразите: Но така не може! Обаче аз веднага ще посоча моите доводи.
към текста >>
Държавно-юридическият
живот
изисква хората да се отнасят помежду си в смисъла на вече установената демокрация, където човекът има възможността да се споразумява относно това, за което всеки човек трябва да има своята лична преценка, относно това, за което не са нужни тясно специализирани познания.
Държавно-юридическият живот изисква хората да се отнасят помежду си в смисъла на вече установената демокрация, където човекът има възможността да се споразумява относно това, за което всеки човек трябва да има своята лична преценка, относно това, за което не са нужни тясно специализирани познания.
Има такава област от живота и това е държавно-юридическата област.
към текста >>
Но когато един социален организъм е така устроен, че духовният
живот
е свободен и се опира на човешките личности, че юридическо-държавният
живот
урежда всички подробности, предполагайки компетентността на всеки човек, независимо от неговото образователно равнище, и че самостоятелният стопански
живот
се занимава само с производството, консумацията и циркулацията на стоките, тогава всяко индивидуално действие се влива в социалния организъм и тече през него също както кръвта тече в човешкото тяло.
Нека да обърнем поглед към Русия – мизерия. Защо? Защото социалните сили не бяха насочени както трябва в социалният организъм; защото социалният организъм не беше естествено структуриран според трите си съставни части.
Но когато един социален организъм е така устроен, че духовният живот е свободен и се опира на човешките личности, че юридическо-държавният живот урежда всички подробности, предполагайки компетентността на всеки човек, независимо от неговото образователно равнище, и че самостоятелният стопански живот се занимава само с производството, консумацията и циркулацията на стоките, тогава всяко индивидуално действие се влива в социалния организъм и тече през него също както кръвта тече в човешкото тяло.
към текста >>
Ние се нуждаем от такъв духовен
живот
, който отново да се върне в света, нуждаем се от такъв духовен
живот
, при който хората пишат книгите си, черпейки от самия
живот
, а книгите са само насърчение за живота, само средства и пътища за живота.
Ние се нуждаем от такъв духовен живот, който отново да се върне в света, нуждаем се от такъв духовен живот, при който хората пишат книгите си, черпейки от самия живот, а книгите са само насърчение за живота, само средства и пътища за живота.
Ние трябва да напуснем библиотеките. Ние трябва да стигнем до едно възпитателно изкуство, което постъпва не според правилата, а според децата, които реално стоят пред нас; ние трябва да вникнем в децата като изхождаме от общото човекознание и от самото дете да извлечем онова, което следва да вършим всеки ден, всяка седмица, всяка година.
към текста >>
Ние се нуждаем от такъв държавно-юридически
живот
, в който всеки човек е равен на другия и в който компетентността на всеки един е оправдана и достойна за уважение, независимо от неговата професия и мястото, което заема в живота.
Ние се нуждаем от такъв държавно-юридически живот, в който всеки човек е равен на другия и в който компетентността на всеки един е оправдана и достойна за уважение, независимо от неговата професия и мястото, което заема в живота.
Ето какво е присъщо на социалния живот: всички хора да са равни.
към текста >>
Ето какво е присъщо на социалния
живот
: всички хора да са равни.
Ние се нуждаем от такъв държавно-юридически живот, в който всеки човек е равен на другия и в който компетентността на всеки един е оправдана и достойна за уважение, независимо от неговата професия и мястото, което заема в живота.
Ето какво е присъщо на социалния живот: всички хора да са равни.
към текста >>
И какво ще навлезе в духовния
живот
, след като аз го описах по този начин?
И какво ще навлезе в духовния живот, след като аз го описах по този начин?
Постепенно в духовния живот ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански живот. Днес хората може и да ругаят капитализма, но срещу него не може да се направи нищо, напротив, ние се нуждаем от капитализма. Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма. Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството. Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от разделението на труда.
към текста >>
Постепенно в духовния
живот
ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански
живот
.
И какво ще навлезе в духовния живот, след като аз го описах по този начин?
Постепенно в духовния живот ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански живот.
Днес хората може и да ругаят капитализма, но срещу него не може да се направи нищо, напротив, ние се нуждаем от капитализма. Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма. Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството. Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от разделението на труда. В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз посочих само като илюстрация, понеже не исках да обсъждам каквито и да е утопии, как би трябвало да настъпи това навлизане на капитала в духовната съставна част на социалния организъм.
към текста >>
Аз представих това не като някакъв утопичен възглед, а само посочих, че може би е възможно капиталът да бъде тласнат именно в тази посока, тъй че – вместо да залежава в една или друга област – да навлезе в кръвната циркулация на социалния
живот
.
Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма. Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството. Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от разделението на труда. В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз посочих само като илюстрация, понеже не исках да обсъждам каквито и да е утопии, как би трябвало да настъпи това навлизане на капитала в духовната съставна част на социалния организъм. Този, който е натрупал някакъв капитал и работейки, разполага с него като участвува със собствената си личност в целия този работен процес на капитала, тъй че благодарение на усилията му се получава това, което днес се случва с книгите, които след 30 години стават общо достояние на човечеството или с други думи, получава се така, че капиталът става достояние на всички, на обществото.
Аз представих това не като някакъв утопичен възглед, а само посочих, че може би е възможно капиталът да бъде тласнат именно в тази посока, тъй че – вместо да залежава в една или друга област – да навлезе в кръвната циркулация на социалния живот.
Всичко, което казах, е просто илюстрация, а не някаква догма, това не са утопични понятия; по-скоро аз посочих нещо, което е възможно да се случи чрез съответните асоциации.
към текста >>
Онзи, който мисли пълнокръвно, не си служи с догми, а се съобразява с хората, чиито съвместен
живот
поражда онова, което е смислено и целесъобразно, стига те да са правилно включени в социалния организъм.
Разбира се, може да се случи и нещо съвсем друго.
Онзи, който мисли пълнокръвно, не си служи с догми, а се съобразява с хората, чиито съвместен живот поражда онова, което е смислено и целесъобразно, стига те да са правилно включени в социалния организъм.
Но аз станах свидетел и на друго: Истинският замисъл на моята книга “Същност на социалния въпрос” чисто и просто не беше дискутиран. Вместо това хората питаха: Но как ще стане така, че след толкова и толкова години капиталът да се наследи от най-способните? И тъй нататък. Хората искат не познание за действителността, те искат само утопии.
към текста >>
И ние ще видим, че когато юридическо-държавният
живот
протича по правилен начин, този юридическо-държавен
живот
има непосредствена връзка с човешкия труд.
И ние ще видим, че когато юридическо-държавният живот протича по правилен начин, този юридическо-държавен живот има непосредствена връзка с човешкия труд.
Днес човешкият труд изцяло е поставен в областта на стопанския живот. Той не е третиран като нещо, което засяга отношението на човек към човека. Още през 1905 аз написах една статия върху социалния въпрос и там ясно посочих, че при сегашното разпределение на труда, човешкият труд представлява само един вид стока.
към текста >>
Днес човешкият труд изцяло е поставен в областта на стопанския
живот
.
И ние ще видим, че когато юридическо-държавният живот протича по правилен начин, този юридическо-държавен живот има непосредствена връзка с човешкия труд.
Днес човешкият труд изцяло е поставен в областта на стопанския живот.
Той не е третиран като нещо, което засяга отношението на човек към човека. Още през 1905 аз написах една статия върху социалния въпрос и там ясно посочих, че при сегашното разпределение на труда, човешкият труд представлява само един вид стока.
към текста >>
Стопанският
живот
не бива да е определящ за човешкия труд.
Сега Вие ще възразите: Добре, но когато в демократичната държава трудът се разпределя по този начин, може да се стигне до недостиг на човешки труд. Тук е едно от местата, където социалният елемент навлиза в общоисторическото, в общочовешкото развитие.
Стопанският живот не бива да е определящ за човешкия труд.
Стопанският живот трябва да бъде включен, от една страна, в природата и от друга страна, в регламентирания от държавата човешки труд. Както днес не може да съществува един комитет, който да определя дъждовните дни през 1923 година, необходими за стопанската дейност, а се налага да се съобразяваме с това, което ни се дава от природата, така и самостоятелният стопански организъм ще трябва да се съобразява с наличното количество труд в държавно-юридическия организъм. Това е нещо, което мога да изложа пред Вас само като една обща характеристика.
към текста >>
Стопанският
живот
трябва да бъде включен, от една страна, в природата и от друга страна, в регламентирания от държавата човешки труд.
Сега Вие ще възразите: Добре, но когато в демократичната държава трудът се разпределя по този начин, може да се стигне до недостиг на човешки труд. Тук е едно от местата, където социалният елемент навлиза в общоисторическото, в общочовешкото развитие. Стопанският живот не бива да е определящ за човешкия труд.
Стопанският живот трябва да бъде включен, от една страна, в природата и от друга страна, в регламентирания от държавата човешки труд.
Както днес не може да съществува един комитет, който да определя дъждовните дни през 1923 година, необходими за стопанската дейност, а се налага да се съобразяваме с това, което ни се дава от природата, така и самостоятелният стопански организъм ще трябва да се съобразява с наличното количество труд в държавно-юридическия организъм. Това е нещо, което мога да изложа пред Вас само като една обща характеристика.
към текста >>
Ако те постепенно изградят социалния си
живот
от онова, което днес съществува в такъв безпорядък, тогава – също както сега те виждат как кръвта тече в здравия човешки организъм – тогава те ще виждат как в здравия социален организъм текат трите потока на парите за производство, парите за кредити и парите за дарения.
Хората трябва да живеят в такъв социален порядък, че те винаги да виждат как протичат нещата, а не да се заблуждават по един или друг начин.
Ако те постепенно изградят социалния си живот от онова, което днес съществува в такъв безпорядък, тогава – също както сега те виждат как кръвта тече в здравия човешки организъм – тогава те ще виждат как в здравия социален организъм текат трите потока на парите за производство, парите за кредити и парите за дарения.
И те ще видят, че именно от човека зависи как от една страна в търговския, оборотния, производствения и наследствен капитал се съдържат онези суми, които – след олихвяването им – отново следва да се върнат в производството и как, от друга страна, там се съдържат и дарителските суми, които следва да потекат към онова, което представлява свободният духовен живот.
към текста >>
И те ще видят, че именно от човека зависи как от една страна в търговския, оборотния, производствения и наследствен капитал се съдържат онези суми, които – след олихвяването им – отново следва да се върнат в производството и как, от друга страна, там се съдържат и дарителските суми, които следва да потекат към онова, което представлява свободният духовен
живот
.
Хората трябва да живеят в такъв социален порядък, че те винаги да виждат как протичат нещата, а не да се заблуждават по един или друг начин. Ако те постепенно изградят социалния си живот от онова, което днес съществува в такъв безпорядък, тогава – също както сега те виждат как кръвта тече в здравия човешки организъм – тогава те ще виждат как в здравия социален организъм текат трите потока на парите за производство, парите за кредити и парите за дарения.
И те ще видят, че именно от човека зависи как от една страна в търговския, оборотния, производствения и наследствен капитал се съдържат онези суми, които – след олихвяването им – отново следва да се върнат в производството и как, от друга страна, там се съдържат и дарителските суми, които следва да потекат към онова, което представлява свободният духовен живот.
към текста >>
Ръководени от своите познания, те насочваха това, което разбираха от външния
живот
.
Но в областта на икономиката днес ние не разполагаме с живото мислене. Ние навсякъде си служим с абстрактното мислене. Защото къде всъщност живее днешната икономика? Къде се крие началото ú, когато върху мръсни дрипи или парчета хартия някой записваше своите приходи и разходи? Когато нещата се усложниха, грижата за това падна върху тези, които идваха от клерикалните среди; те станаха писарите.
Ръководени от своите познания, те насочваха това, което разбираха от външния живот.
И днес – кои са наследниците на клерикарите, на писарите, идващи от църковните среди, за да се грижат за стопанските дела на князете? Това са счетоводителите. В своите касови книги счетоводителите все още пазят малък спомен за нещо, което и досега съществува в някои области. Ако разгърнете първата страница – аз не съм сигурен дали и тук е така – там е написано: “С Бога”. В някои области все още има такива счетоводни книги.
към текста >>
Ето как хората са се абстрахирали от онзи цялостен
живот
, който може да съществува във въпросните асоциации и който не може да намери място в счетоводните книги.
Ако разгърнете първата страница – аз не съм сигурен дали и тук е така – там е написано: “С Бога”. В някои области все още има такива счетоводни книги. И там четем: “С Бога”. Това ни връща назад към старите времена. Макар че ако разлистим счетоводните книги по-нататък, ние трудно ще разберем какво точно е свързано “С Бога”.
Ето как хората са се абстрахирали от онзи цялостен живот, който може да съществува във въпросните асоциации и който не може да намери място в счетоводните книги.
към текста >>
При нашия троичен социален организъм не става дума за това отново да се връщаме към старите понятия: духовен
живот
, държавен
живот
, стопански
живот
или да жонглираме с тях по-различно, отколкото се жонглира днес; става дума за това изобщо да бъде обхванато понятието “социален организъм” и всичко онова, което постепенно, но с ужасяваща сила се превърна в нещо абстрактно, да бъде отново върнато към живота.
При нашия троичен социален организъм не става дума за това отново да се връщаме към старите понятия: духовен живот, държавен живот, стопански живот или да жонглираме с тях по-различно, отколкото се жонглира днес; става дума за това изобщо да бъде обхванато понятието “социален организъм” и всичко онова, което постепенно, но с ужасяваща сила се превърна в нещо абстрактно, да бъде отново върнато към живота.
И същественото тук се свежда тъкмо в това обратно връщане към живота. Защото всички участници ще се намират вътре в стопанските асоциации; също и представителите на духовния живот ще са вътре в тях, понеже те също сядат на масата и се хранят. Представителите на държавата – също. Това се отнася и за другите две съставни части на социалния организъм: в тях също ще присъствуват всички хора.
към текста >>
Защото всички участници ще се намират вътре в стопанските асоциации; също и представителите на духовния
живот
ще са вътре в тях, понеже те също сядат на масата и се хранят.
При нашия троичен социален организъм не става дума за това отново да се връщаме към старите понятия: духовен живот, държавен живот, стопански живот или да жонглираме с тях по-различно, отколкото се жонглира днес; става дума за това изобщо да бъде обхванато понятието “социален организъм” и всичко онова, което постепенно, но с ужасяваща сила се превърна в нещо абстрактно, да бъде отново върнато към живота. И същественото тук се свежда тъкмо в това обратно връщане към живота.
Защото всички участници ще се намират вътре в стопанските асоциации; също и представителите на духовния живот ще са вътре в тях, понеже те също сядат на масата и се хранят.
Представителите на държавата – също. Това се отнася и за другите две съставни части на социалния организъм: в тях също ще присъствуват всички хора.
към текста >>
Понеже новият
живот
винаги се стреми да навлезе в социалния порядък, а ако това не става, социалният порядък е обречен на упадък, ние трябва да сме наясно: Човекът или ще стане истински човек, или с други думи, той трябва да насочва циркулацията на своите способности в социалния организъм, или всички ние ще затънем в упадък.
Понеже новият живот винаги се стреми да навлезе в социалния порядък, а ако това не става, социалният порядък е обречен на упадък, ние трябва да сме наясно: Човекът или ще стане истински човек, или с други думи, той трябва да насочва циркулацията на своите способности в социалния организъм, или всички ние ще затънем в упадък.
Можем сами да изберем упадъка, ако поискаме да останем при старите възгледи; обаче оставайки при старите възгледи, ние отпадаме от еволюцията. Ето за какво става дума.
към текста >>
Просто като човешки същества днес ние можем да видим и да почувствуваме от самите ретроградни сили, че нещо трябва да се случи както в областта на възпитанието, така и в социалната област, понеже при мен идват хора и питат: Какво може да каже антропософията относно изграждането на такива училища, които се съобразяват с цялостния
живот
, с бъдещето, което е скрито в по-дълбоките пластове на човешката душа?
Ако направих опит от една страна да говоря върху възпитанието и от друга страна върху социалния въпрос, бих искал да добавя, че според нашите възгледи в Дорнах на двете теми следва да се гледа като на нещо универсално. Първоначално тръгваме от мирогледната и познавателната гледна точка, а не от самото антропософско движение.
Просто като човешки същества днес ние можем да видим и да почувствуваме от самите ретроградни сили, че нещо трябва да се случи както в областта на възпитанието, така и в социалната област, понеже при мен идват хора и питат: Какво може да каже антропософията относно изграждането на такива училища, които се съобразяват с цялостния живот, с бъдещето, което е скрито в по-дълбоките пластове на човешката душа?
Защото от силите, разположени в повърхностните пластове на душата, занапред няма да можем да получаваме нищо.
към текста >>
А че тук намерих разбиране, затова накрая още веднъж изказвам моята сърдечна благодарност и отново подчертавам: Всичко онова, което трябваше да бъде казано тук, разчита че ще намери прием и в живота, и че – изнесено в колежа – то ще окаже въздействията си навън в света, където са хората; следователно, то не е антикварна наука, а потвърждава, че тъкмо в местата с духовен
живот
възникват онези импулси, които правят така, че също и във фабриките да се появяват подходящите хора, умеещи да управляват капитала.
А че тук намерих разбиране, затова накрая още веднъж изказвам моята сърдечна благодарност и отново подчертавам: Всичко онова, което трябваше да бъде казано тук, разчита че ще намери прием и в живота, и че – изнесено в колежа – то ще окаже въздействията си навън в света, където са хората; следователно, то не е антикварна наука, а потвърждава, че тъкмо в местата с духовен живот възникват онези импулси, които правят така, че също и във фабриките да се появяват подходящите хора, умеещи да управляват капитала.
към текста >>
8.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Съобразяване с етапите в човешкия
живот
при лечебното изкуство.
Съобразяване с етапите в човешкия живот при лечебното изкуство.
Холера. Временност. Полиартрит. Различия в терапията в различните епохи на човешкия живот. Отношение на възрастта спрямо планетите. Преконцепционни (разположени преди зачатието-бел. прев.) причини за заболявания.
към текста >>
Различия в терапията в различните епохи на човешкия
живот
.
Съобразяване с етапите в човешкия живот при лечебното изкуство. Холера. Временност. Полиартрит.
Различия в терапията в различните епохи на човешкия живот.
Отношение на възрастта спрямо планетите. Преконцепционни (разположени преди зачатието-бел. прев.) причини за заболявания. Вкостяване. Склероза. Карцином. Хидроцефалия в детската възраст и по-късни заболявания.
към текста >>
9.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И появата на нощните изпотявания е именно процес на отделяне, който в нормалния
живот
всъщност би трябвало да протича паралелно с духовно душевната дейност.
Но за да може този факт да бъде оценен напълно е нужно да знаем нещо за това, как всички процеси на отделяне, а така също и потоотделянето, са в тясна взаимовръзка с това, което иначе включва в себе си душевната и духовна дейност. Изграждащите процеси, същинските витални изграждащи процеси, те са само основа на безсъзнателното. Това, което отговаря на бедните, съзнателни душевно-органични дейности, то навсякъде е свързано с процеси на отделяне. И на нашето мислене не съответствуват изграждащи процеси в главния мозък, но съответствуват процеси на отделяне, процеси на разграждане в главния мозък.
И появата на нощните изпотявания е именно процес на отделяне, който в нормалния живот всъщност би трябвало да протича паралелно с духовно душевната дейност.
Но тъй като горното не е в правилно взаимоотношение с долното, то това се натрупва за през нощта, когато организмът е отбременен от духовно-душевната дейност.
към текста >>
10.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият мисли, че емоционалният
живот
също изживява себе си чрез нервната система.
При съвременните условия е изключително трудно да се върви по този път, защото е много странно, че тъкмо материалистичната насока на 19 век довежда до това, да не се преценяват функциите на следващата система, която трябва да причислим към костната, мускулната и сърдечната система, а именно на нервната система. Постепенно става нещо обичайно, на нервната система да се приписват цялата душевна дейност, и всичко душевно-духовно, осъществяващо се в човека, да бъде обяснено с паралелни процеси, протичащи в нервната система. Вие знаете, че в книгата си "Върху загадките на душата" трябваше да възразя срещу подобен вид наблюдение над природата. Много неща от опита, способни да до принесат за затвърждаване на тези истини, ще бъдат разгледани именно в следващите лекции. При това се опитах да покажа, че с нервната система са свързани само същинските процеси за формиране на представите, докато не по индиректен, а по директен начин всички емоционални процеси са свързани с ритмичните процеси в организма.
Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият мисли, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система.
По същия начин се опитах да покажа, че целият волеви живот е свързан, не индиректно чрез нервната система, но е свързан директно с веществообменната система. Така че и по отношение на волевите процеси за нервната система не остава нищо друго, освен възприемането на тези волеви процеси. Чрез нервната система не се появява някаква воля на сцената, но бива възприето това, което става в нас чрез волята.
към текста >>
По същия начин се опитах да покажа, че целият волеви
живот
е свързан, не индиректно чрез нервната система, но е свързан директно с веществообменната система.
Постепенно става нещо обичайно, на нервната система да се приписват цялата душевна дейност, и всичко душевно-духовно, осъществяващо се в човека, да бъде обяснено с паралелни процеси, протичащи в нервната система. Вие знаете, че в книгата си "Върху загадките на душата" трябваше да възразя срещу подобен вид наблюдение над природата. Много неща от опита, способни да до принесат за затвърждаване на тези истини, ще бъдат разгледани именно в следващите лекции. При това се опитах да покажа, че с нервната система са свързани само същинските процеси за формиране на представите, докато не по индиректен, а по директен начин всички емоционални процеси са свързани с ритмичните процеси в организма. Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият мисли, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система.
По същия начин се опитах да покажа, че целият волеви живот е свързан, не индиректно чрез нервната система, но е свързан директно с веществообменната система.
Така че и по отношение на волевите процеси за нервната система не остава нищо друго, освен възприемането на тези волеви процеси. Чрез нервната система не се появява някаква воля на сцената, но бива възприето това, което става в нас чрез волята.
към текста >>
Всичко, което твърдя, може изцяло да бъде подкрепяно със съответните факти от биологията, докато противоположният възглед за единствената принадлежност на нервната система към душевния
живот
никак не може да бъде потвърден.
Всичко, което твърдя, може изцяло да бъде подкрепяно със съответните факти от биологията, докато противоположният възглед за единствената принадлежност на нервната система към душевния живот никак не може да бъде потвърден.
Бих желал да видя, как, разсъждавайки разумно, фактът, че ако прережем тъй нар. моторен нерви ако прережем и един сезитивен нерв и ги оставим да сраснат, при което отново се изгражда единен нерв, как този факт може да бъде свързан с друго едно допускане, а именно, че съществуват сензитивни и моторни нерви. Защото такива не съществуват. Това, което наричаме моторни нерви, не е нищо друго, освен сензитивни нерви, възприемащи движението на собствените крайници, т.е. това, което се извършва във вещество обмяната на крайниците ни, когато прилагаме воля.
към текста >>
Поради това, че целият останал организъм е в известен смисъл отделен от душевния
живот
и само нервната система действително, директно бива свързана с душевния
живот
, науката се вижда принудена да стовари всичко върху нервната система.
Поради това, че хората по този начин са започнали да разсъждават за нервната система, по тази причина е било погребано всичко, което би трябвало да знаем за нещата разположени в организма под нервната система, за това, какво става например при хистерията. Това което става при хистерията, вчера го характеризирахме чрез процеси във веществообмяната, които само биват възприети от нервите. На това би трябвало да се обърне внимание, вместо това причините за хистерията са били търсени само в един вид ранимост и сътресение на самата нервна система и всичко е било обяснявано с нервната система. Чрез това нямаме наяве още нещо. Не може да се отрече, че между по-отдалечените причини за хистерията съществуват и душевни причини мъка, преживени разочарования, някакви осъществими или неосъществими вътрешни вълнения изплуващи след това в хистерични прояви.
Поради това, че целият останал организъм е в известен смисъл отделен от душевния живот и само нервната система действително, директно бива свързана с душевния живот, науката се вижда принудена да стовари всичко върху нервната система.
Така възниква един определен възглед, който първо ни най-малко не се покрива с фактите и второ не дава никаква възможност душевното да бъде доближено до човешкия организъм.
към текста >>
Това насочва вниманието ни към вътрешните формообразуващи сили в растението, съдействуващи за това, растението по многообразен начин да може да се приспособява към определения от околната среда начин на
живот
.
Така например можем да наблюдаваме следното: да приемем, че дадено растение расте на планински склон, при което подобни растения разширяват такъв тип листни дръжки, че листата остават недоразвити. Листата отсъствуват. От друга страна дръжките се извиват и се превръщат в подпорен орган. Листата закърняват. Листните дръжки се извиват и се превръщат в подпорен орган, подпират се: растенията с видоизменени листни дръжки при които листата закърняват (виж рис. 6).
Това насочва вниманието ни към вътрешните формообразуващи сили в растението, съдействуващи за това, растението по многообразен начин да може да се приспособява към определения от околната среда начин на живот.
Само че именно при нисшите организми силите, действуващи там вътре, ни се представят по много интересен начин.
към текста >>
Този паралел трябва да бъде посочен и да бъде показано, че в основата човекът във външния свят притежава като формообразуващи принципи това, което вътрешно, под формата на душевно-духовен
живот
е изнесъл извън собствения си организъм.
И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и волеви процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми. Помислете само, как вътрешно в своя душевен процес, ние действително можем да осъществим това, което с организма си вече не можем отново да ги осъществим: поредица от мисли, които сме изгубили, можем отново да ги възстановим, изхождайки от други мисли. При това постъпваме по начин, сходен на този, който вече описах, а именно: появява се не непосредствено граничещото, а нещо, което е силно отдалечено. Съществува съвършен паралел между това, което изживяваме вътрешно-душевно и това, което в природата представлява формообразуващи природни принципи. Тук съществува съвършен паралел.
Този паралел трябва да бъде посочен и да бъде показано, че в основата човекът във външния свят притежава като формообразуващи принципи това, което вътрешно, под формата на душевно-духовен живот е изнесъл извън собствения си организъм.
По тази причина в неговия собствен организъм това вече не лежи в основата на материята, на субстанцията. Добре, но всичко това не е изнесено в еднаква степен от всички части на организма, но е изнесено по различен начин. И едва след като в известна степен сме въоръжени с предварителното познание, което изложих сега, едва тогава можем по съответен начин да пристъпим към човешкия организъм. Защото, разглеждайте всичко онова, от което е изградена нервната ни система, и ще откриете следния своеобразен факт: тъкмо това, което обикновено описваме като нервни клетки, като нервна тъкан и т.н., тъкмо това всъщност е образование, сравнително изостанало на една по-ранна степен на развитие. Това са едни по-ранни стадии на развитие, и това са не особено напреднали в развитието си клетъчни образования.
към текста >>
Така че в нашия душевно-духовен
живот
ние действително се завръщаме към това, което някога се е формирало в органична субстанция.
Така всъщност би трябвало да притежават характера на по-ранни, примитивни клетъчни образования. Но в друго отношение те съвсем не са такива, защото те например нямат способност за размножаване: (нервните клетки), тъй както и кръвните клетки, са неделими, след като са се оформили морфологично, те не подлежат на размножаване. Следва, че в един сравнително по-ранен стадий на тях им е била отнета способността, присъща на клетките извън човека; тази способност на тях им е отнета. При това те остават в един по-ранен стадий на развитие, в известен смисъл те биват парализирани на това стъпало на своето развитие. Това, което бива парализирано в тях, то се отделя под формата на душевно-духовно.
Така че в нашия душевно-духовен живот ние действително се завръщаме към това, което някога се е формирало в органична субстанция.
Това, обаче, може да бъде постигнато само благодарение на факта, че в себе си носим нервна субстанция, която сме умъртвили в един сравнително по-ранен стадий на развитие, или най-малкото сме я парализирали. Виждате ли, по този начин можем да се доближим до истинската същност на нервната субстанция. Тогава разбираме, защо нервната субстанция носи в себе си тази своеобразност, а именно, че от една страна тя всъщност прилича на едно доста примитивно образование, и дори това, което е формирала по-нататък от себе си носи примитивен характер, и въпреки това служи на нещо, което в човека обикновено се обозначава като най-висше-духовната дейност. Това е само нещо вметнато, което не принадлежи към същинското разглеждане но мисля, че дори едно повърхностно разглеждане на човешката глава, обгръща различните нервни клетки, по-скоро ни напомня за защитността на клетките чрез някаква здрава броня, и с това ни напомня повече за нисши те животни, отколкото за високо развитите. Тъкмо главата ни всъщност напомня бих желал да кажа дори на праисторически животни.
към текста >>
При човека нервната субстанция продължава своето оформяне през време на самия
живот
, продължително време след раждането и в зависимост от външните впечатления.
Науката би могла да намери опора в това, че главната съставна част на кръвта са червените кръвни клетки, които от своя страна отново не притежават размножителна способност, които отново притежават тази своеобразност, че не могат да се размножават. Това свойство е общо за тях и за нервните клетки. Но когато изтъкваме подобно общо свойство, въпросът винаги се свежда до това, дали причината, на която се дължи този факт, е обща и за двата случая. Причината не може да бъде една и съща, защото от кръвта формообразуващата сила не е отстранена в такава степен, в каквато тя е отстранена от нервната субстанция. нервната субстанция, залегнала именно в основата на представите, в силна степен се е лишила от своята вътрешна формообразуваща сила.
При човека нервната субстанция продължава своето оформяне през време на самия живот, продължително време след раждането и в зависимост от външните впечатления.
По този начин тук вътрешната формообразуваща сила отстъпва назад пред способността за просто приспособяване към външните влияния. При кръвта нещата стоят по друг начин. Кръвта в силна степен е съхранила своята вътрешна формообразуваща сила. И както знаете от жизнените факти, вътрешната формообразуваща сила е тази, която в известен смисъл съществува и при млякото. Защото, ако тя не съществуваше при млякото, то ние не бихме могли да даваме на кърмачетата млякото именно като една здрава храна.
към текста >>
11.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Виждате ли, тъй странни са нещата в действителния
живот
.
И за това средство разбира се мога да говоря само пред кръг от предварително, антропософски образовани личности. Това средство би се състояло в следното: да задвижите всичко възможно, за да превърнете терапията на Ритер в нещо общоприложимо. При лечебните успехи вие не вземате предвид, че в случая заставате като отделни лекари. Да, може би отделният лекар действително ще осъзнае, че е застанал именно като отделен лекар и че трябва да се бори срещу голямата маса останалите лекари. И в мига, в който бихте превърнали терапията на Ритер в университетска, в мига, когато тя вече няма да бъде в опозиция, когато даже не бих казал от всички но от мнозина започне да се лекува по този начин, то Вие ще трябва да се убедите, че лечебните успехи значително ще намалеят.
Виждате ли, тъй странни са нещата в действителния живот.
Понякога нещата са съвсем различни от това, което си представяме. Отделният лекар, разбира се, е силно заинтересован да излекува отделния човек, и по този път модерната материалистична медицина бих казал си е създала дори вид правна основа, на всяка цена да се започне лечението на отделния човек. Да, но тази правна основа се състои в това, че се казва: изобщо не съществуват болести, но съществуват само болни хора. Разбира се, ако хората и по отношение на боледуването бяха така изолирани, както външно изглеждат днес, тогава тази правна основа би била действително основателна. Но в действителност хората съвсем не са така изолирани и подобно нещо има огромно значение, както разказаното вчера от Вас, господин д-р Е., а именно, че определени болестни напрежения обхващат обширни територии, и че когато сте излекували отделния човек, никога не можете да установите, на колко други може би сте прикачили болестта в друг един случай.
към текста >>
Нали, във вашия душевен
живот
възникват мисли, заедно с това, като паралелни процеси, се осъществяват и органични явления.
Какъв факт имате тук пред себе си?
Нали, във вашия душевен живот възникват мисли, заедно с това, като паралелни процеси, се осъществяват и органични явления.
Какво означава това? Това, което възниква във Вашите мисли, то е заложено изцяло вътре в органите. И така, ако имате някаква мисъл и някакво успоредно протичащо отделяне в жлезите, то Вие изваждате от жлезната дейност, залегнала в основата на мисълта, залегнала т.е. мисълта в основата на мисленето. Нея вие осъществявате отделно от жлезата, и оставяте жлезата на собствената и съдба, и жлезата се посвещава на собствената си дейност, т.е.
към текста >>
Това означава, аз съм изтеглил силата от жлезата, пренесъл съм я в своя душевен
живот
, тази сила, при която жлезата започва да отделя.
Нея вие осъществявате отделно от жлезата, и оставяте жлезата на собствената и съдба, и жлезата се посвещава на собствената си дейност, т.е. тя отделя. Това отделяне е препятствувано, или това, което иначе бива освободено от жлезата, остава свързано с жлезата поради това, че мисълта го свързва. И така, тук бих желал да кажа по очевиден начин имате пред себе си акта на излизане на формообразуващата сила от органа и навлизането и в мисълта. Можете да си кажете: ако не бях разсъждавал така, то в моята жлеза не би се извършило отделяне.
Това означава, аз съм изтеглил силата от жлезата, пренесъл съм я в своя душевен живот, тази сила, при която жлезата започва да отделя.
Ето тук в самия човешки организъм имате най-явното доказателство за това, което казах в предходните разглеждания, а именно, че това, което изживяваме като духовно-душевно, всъщност не е нищо друго освен отделените формообразуващи сили за това, което стои пред нас в останалия естествен ред в природата. Това, което се извършва в останалата природа, чрез процесите, успоредно развиващи се във външната природа под формата на външна флора и тези от нашата чревна флора, вътре в тези процеси просто са залегнали формообразуващите сили, които ние извличаме от нашата чревна флора. Погледнете ли навън флората на планините, флората на ливадите, то вие всъщност трябва да си кажете: тук са залегнали същите сили, които вие развивате в своите мисли, когато живеете в представите и в чувствата си. И Вашата чревна флора е различна от флората навън, тъй като на външната флора не е било необходимо да и бъдат отнети мислите.
към текста >>
Сега вече няма да е трудно, чрез достатъчен брой дисертации и защити на частни доцентури в тази област емпирическият материал за тези неща, които аз тука излагам само като гледища, просто ще Ви кацне на ръката няма да е трудно да разберем следното: това, което настъпва в човека поради факта, че същият е станал благоприятна почва за туберкулозните бацили, се дължи на следното: или човекът не е достатъчно способен да приема слънчевата светлина, или поради начина си на
живот
не получава достатъчно слънчева светлина.
Сега вече няма да е трудно, чрез достатъчен брой дисертации и защити на частни доцентури в тази област емпирическият материал за тези неща, които аз тука излагам само като гледища, просто ще Ви кацне на ръката няма да е трудно да разберем следното: това, което настъпва в човека поради факта, че същият е станал благоприятна почва за туберкулозните бацили, се дължи на следното: или човекът не е достатъчно способен да приема слънчевата светлина, или поради начина си на живот не получава достатъчно слънчева светлина.
Така не се осъществява правилно уравновесяване между обливащата го светлина и преработването на слънчевата светлина до съответната метаморфоза, и човекът е принуден непрекъснато да посяга към резервите на складираната в него метаморфозирала светлина.
към текста >>
Та нали той има много по-голямо значение за цялостния
живот
на човека, отколкото обикновено се предполага.
Но сега тръгнете от това, как от една страна трябваше да се борим с вътречовешката, с чревната фауна и флора, при което в лицето на циркулацията откриваме нещо противоположно борбата срещу възниква нето на растителния процес и преминаваме към същинския нервно-сетивен човек.
Та нали той има много по-голямо значение за цялостния живот на човека, отколкото обикновено се предполага.
Поради това, че науката е превърната в такава абстракция, човек всъщност изобщо няма възможност, по съответен начин да вземе в предвид, че този нервно-сетивен човек чрез когото всъщност нахлува светлината, например и свързаната с нея топлина, че този човек е във връзка с вътрешния живот, тъй като невеществените елементи, нахлуващи със светлината трябва да бъдат метаморфоризирани в органите, и тези невеществени елементи имат също така органообразуващи функции, както и това, което съществува в царството на веществото. Хората изобщо не са взели предвид, че нервно-сетивният човек има особено значение за устройството на човека. Но докато слизайки надолу, в долния човек, ние тръгваме от силата, формираща чревната флора и слизаме надолу към силата, формираща чревната фауна, то изкачвайки се нагоре в човека ние преминаваме през областта, където тази вътрешна флора бива преодоляна и достигаме областта, където непрекъснато трябва да бъде преодоляван процеса на минерализация на човека, бих желал да кажа склеротичния процес в човека. Тук Вие бих желал да кажа дори само външно по вида на вкостеняването на черепа, можете да проследите, как човекът, развивайки се по посока нагоре, поради своето устройство, започва да клони към процеса на минерализация. Тази минерализация, обаче, има голямо значение за цялото устройство на човека; защото виждате ли, това е мястото, на което непрекъснато трябва да обръщаме внимание правил съм това дори на публични лекции а именно, че когато разделяме човека на три части: човек-глава, човек-тяло и човек-крайници, не бива действително да си мислим, че тези три части са поставени просто така една до друга и че имат външни пространствени граници.
към текста >>
Поради това, че науката е превърната в такава абстракция, човек всъщност изобщо няма възможност, по съответен начин да вземе в предвид, че този нервно-сетивен човек чрез когото всъщност нахлува светлината, например и свързаната с нея топлина, че този човек е във връзка с вътрешния
живот
, тъй като невеществените елементи, нахлуващи със светлината трябва да бъдат метаморфоризирани в органите, и тези невеществени елементи имат също така органообразуващи функции, както и това, което съществува в царството на веществото.
Но сега тръгнете от това, как от една страна трябваше да се борим с вътречовешката, с чревната фауна и флора, при което в лицето на циркулацията откриваме нещо противоположно борбата срещу възниква нето на растителния процес и преминаваме към същинския нервно-сетивен човек. Та нали той има много по-голямо значение за цялостния живот на човека, отколкото обикновено се предполага.
Поради това, че науката е превърната в такава абстракция, човек всъщност изобщо няма възможност, по съответен начин да вземе в предвид, че този нервно-сетивен човек чрез когото всъщност нахлува светлината, например и свързаната с нея топлина, че този човек е във връзка с вътрешния живот, тъй като невеществените елементи, нахлуващи със светлината трябва да бъдат метаморфоризирани в органите, и тези невеществени елементи имат също така органообразуващи функции, както и това, което съществува в царството на веществото.
Хората изобщо не са взели предвид, че нервно-сетивният човек има особено значение за устройството на човека. Но докато слизайки надолу, в долния човек, ние тръгваме от силата, формираща чревната флора и слизаме надолу към силата, формираща чревната фауна, то изкачвайки се нагоре в човека ние преминаваме през областта, където тази вътрешна флора бива преодоляна и достигаме областта, където непрекъснато трябва да бъде преодоляван процеса на минерализация на човека, бих желал да кажа склеротичния процес в човека. Тук Вие бих желал да кажа дори само външно по вида на вкостеняването на черепа, можете да проследите, как човекът, развивайки се по посока нагоре, поради своето устройство, започва да клони към процеса на минерализация. Тази минерализация, обаче, има голямо значение за цялото устройство на човека; защото виждате ли, това е мястото, на което непрекъснато трябва да обръщаме внимание правил съм това дори на публични лекции а именно, че когато разделяме човека на три части: човек-глава, човек-тяло и човек-крайници, не бива действително да си мислим, че тези три части са поставени просто така една до друга и че имат външни пространствени граници. Качествено разделен, човекът разбира се е изцяло човек-глава.
към текста >>
12.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
С течение на времето ще говорим и за това, как да се осведомим за начина на
живот
, за способността, съответното лице да понася чист или замърсен въздух и т.н.
За какъв силен афинитет говорим и при наличието на пристъпи на световъртеж, предизвикани от външни механични процеси, например при бързо завъртане на тялото. И така, трябва да се убедим, дали този човек получава лесно пристъпи на световъртеж, когато извършва механични движения със своето тяло. После трябва да се осведомим, това е доста общоизвестно, дали съществуват смущения в отделянето, да се осведомим за цялостната функция на жлезите у човека; защото там, където има смущения в отделянето, там винаги е налице нарушения в отношението на Аза и астралното тяло спрямо етерното и физическото тяло. Ето така Ви посочих отделните неща, които в основата си винаги трябва да ни бъдат известни, когато заставаме пред пациента. Тук бяха посочени отделни неща, но Вие ще видите, каква е тяхната насока, доколкото те се отнасят до устройството на самото тяло.
С течение на времето ще говорим и за това, как да се осведомим за начина на живот, за способността, съответното лице да понася чист или замърсен въздух и т.н.
По-подробно това може да бъде засегнато при разглеждането на съответната глава. Но ето така засега можем да добием поглед върху същността на човека, когото трябва да лекуваме. Защото само когато знаем всичко това, ще бъдем в състояние в подробности да установим, по какъв начин да смесим дадено лекарство.
към текста >>
Ето защо Ви моля да не се озадачавате, ако именно при това принципиално разглеждане изхождам от минералните лечебни средства, но във всеки случай бих желал да кажа изхождам от участието на активността на тези минерални лечебни средства в живота, в органичния
живот
.
А сега да приемем, че в долния човек съществуват известни нарушения, такива нарушения, които могат да бъдат разпознати, по-късно ще разгледаме средствата, чрез които можем да разпознаем отделните заболявания, до които водят тези нарушения. Какво можем да направим? Тук бих желал да вмъкна едно наблюдение, което вероятно ще бъде важно за онези, които са твърде склонни към известна едностранчивост в употребата на лекарствените средства. При известни хора съществува един вид отрицателно отношение спрямо минералните лечебни средства. Това отношение не е оправдано, защото ще видим, че чистите растителни лечебни средства са активни само в съвсем определени граници, и че именно в по-сериозните случаи минералните лечебни средства имат огромно значение.
Ето защо Ви моля да не се озадачавате, ако именно при това принципиално разглеждане изхождам от минералните лечебни средства, но във всеки случай бих желал да кажа изхождам от участието на активността на тези минерални лечебни средства в живота, в органичния живот.
Така например Вие можете да получите една разширена представа за определени методи на лечение на долната част на човешкото тяло в неговото съотношение спрямо горната част, когато изследваме стридата; стридата, със способността и да образува черупка е нещо изключително интересно. Защото виждате ли, стридата именно изтласква своята въглекиселинна варовикова черупка от вътре навън. И когато от духовно научна гледна точка изследвате стридата при това из следване обаче трябва да извикат не на помощ духовната наука то Вие ще трябва да признаете, че тази стрида е едно действително много нисшо живо същество от животинския еволюционен ред, но че в цялостния Космос тя въпреки това заема относително високо място. Тя заема споменатото място поради факта, че това което човекът носи в себе си като мислене, тя го излъчва, отделя го от себе си. В известен смисъл силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше животинско същество.
към текста >>
13.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И в този обмен всъщност е залегнал здравият и болният човешки
живот
.
Оттук виждате, че в човека имаме нещо противоположно на това, което е налице в растението. Но в човека имаме не просто противоположното, но в негово лице имаме носителя на противоположното. Така че трябва да си кажете: в известен смисъл от една страна в човека, функционално, имаме растителен елемент, вкореняващ се по посока нагоре и растящ по посока надолу, и около него неговата материалност, която от своя страна показва тенденция отдолу нагоре. Така че това, което при растението всъщност се извършва изкуствено, вземането от горната сфера и полагането в долната сфера, при човека се извършва непрекъснато. Тук процесите непрекъснато действува една тенденция отгоре надолу и отдолу нагоре.
И в този обмен всъщност е залегнал здравият и болният човешки живот.
И виждате ли, действително изобщо не можем да разберем сложните процеси в човека, ако не прозрем, че нещата наистина стоят така, както току що ги изложих, че от една страна е налице един носител, действуващ от Земята по посока нагоре, а от друга страна нещо се вмества в този носител, нещо, което действува отгоре надолу.
към текста >>
Как в съчетанието на тези сили протича човешкия
живот
в състояние на здраве и болест, може лесно да се види, когато, бих желал да кажа почти с отчаяние застанем пред един много важен факт, а именно, че човешкият организъм трябва да бъде лекуван по различен начин в зависимост от това, дали става дума за горе разположените части на тялото или за частите, разположени в известен смисъл под сърцето.
Как в съчетанието на тези сили протича човешкия живот в състояние на здраве и болест, може лесно да се види, когато, бих желал да кажа почти с отчаяние застанем пред един много важен факт, а именно, че човешкият организъм трябва да бъде лекуван по различен начин в зависимост от това, дали става дума за горе разположените части на тялото или за частите, разположени в известен смисъл под сърцето.
Тук дори е необходимо човекът да бъде разглеждан според съвсем различни принципи. Това намира израз във факта като например за мнозина загадъчното отношение да кажем на краниотабеса (craniotabes размекване на тилната кост, най-ранният сигурен признак за рахит у кърмачетата бел. прев.) спрямо обикновения рахит, две явления, разположени тъй близо едно до друго за този, който разглежда човека като единство, докато именно поради това, че водят началото си от различни области на човека, те са полярно противопоставени и трябва да бъдат разглеждани според съвършено различни принципи. Това има значение и за лечебния процес. По тази причина лекари, които при рахит по някакъв начин постигат успех чрез лечението с фосфор, при лечението на краниотабеса вероятно няма да отбележат никакъв успех, но тук трябва да бъде проведено противоположното лечение може би чрез някакъв карбонатен варовик или нещо подобно.
към текста >>
Вземете един единствен ден от човешкия
живот
и помислете, че годината има 360 или 365 дни, приемете, че човекът достига най-високата средна възраст човекът разбира се може да живее и много по-дълго но най-високата средна продължителност на живота от 71 години да кажем и тогава получавате точно толкова дни за човешки
живот
, колкото дихателни движения човекът е извършва за 24 часовия ден = 25,915.
Често, пред лаици съм се опитвал да представя тази вграденост на човека в Космоса чрез най-грубата нагледност, като извършвам следното изчисление. Ако приемете, че човекът за една минута извършва около 18 дихателни движения, тогава ще откриете, че броят на тези дихателни движения за 1 ден, за 24 часа, представлява едно определено число: получавате 25,920 дихателни движения.
Вземете един единствен ден от човешкия живот и помислете, че годината има 360 или 365 дни, приемете, че човекът достига най-високата средна възраст човекът разбира се може да живее и много по-дълго но най-високата средна продължителност на живота от 71 години да кажем и тогава получавате точно толкова дни за човешки живот, колкото дихателни движения човекът е извършва за 24 часовия ден = 25,915.
към текста >>
Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки
живот
, който
живот
спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява.
една платоническа година, времето нужно на Слънцето, изгрявайки в Овена през пролетното равноденствие, да се завърти отново в него, то получавате 25,920 години. Тук имате един странен числов пример за свързаността на човека с цялата Вселена. Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека. Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света. Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно.
Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява.
И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето. И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден. И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост. Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем.
към текста >>
И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки
живот
и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден.
Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека. Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света. Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно. Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява. И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето.
И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден.
И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост. Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем. Това, което действително стремящия се към познание изявява като преклонение пред древната мъдрост, не произлиза от някакъв общ стремеж към тази древна мъдрост, но то може да произлиза именно от проникването в определени, съвсем конкретни обстоятелства. И така, ако искаме да търсим светлинния елемент, то трябва да насочим погледа си към всичко, което в нашата планетарна система в известен смисъл е разположено над Слънцето, в марсовия, юпитеровия, сатурновия елемент.
към текста >>
14.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И понякога в човешкия
живот
наблюдаваме само това, което настъпва след раждането и което представлява вид противодействие срещу нещо, което е било още преди зачатието, и което съществува във връзка с цялостното битие на природата.
Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в живота на човека. И при отделните подробности винаги по малко ще се докосваме до това, как да постъпваме, за да виждаме в правилна светлина обстоятелствата, отнасящи се до опознаването на човека. Виждате ли, това което въздействува върху човека, започва в основата си още преди раждането, всъщност още преди зачатието. И често, при изследването на тези неща, съм се питал: на какво се дължи, та толкова много болестни процеси в обичайната медицинска литература се обозначават като такива с "неизвестен произход", обозначават се като нещо, до чиито произход не можем да достигнем. Това се дължи на обстоятелството, че не се обръща внимание на факта, че комплексът от сили, които вчера определихме като извънтелурически е вече налице, дори когато човекът се приближава към своето зачатие, не само към своето раждане, и че всичко, което въздействува върху човека, предизвиква обратни въздействия, така че известни процеси, разположени в действителност преди зачатието, предизвикват противодействия след зачатието, или след раждането.
И понякога в човешкия живот наблюдаваме само това, което настъпва след раждането и което представлява вид противодействие срещу нещо, което е било още преди зачатието, и което съществува във връзка с цялостното битие на природата.
Това, което казвам сега, се отнася в силна степен до всичко свързано с осификацията (ossificatio-вкостеняване бел. прев.) и със склерозата. Склерозата, а също така и вкостеняването всъщност предизвикват процеси, имащи своето противоположни процеси още преди зачатието. Като органични формообразуващи процеси, по съвсем нормален начин, те противодействуват на това, което преди зачатието действува в човека под формата на процеси на разпрашаване, процеси на разширение. Изключително важно е да разберем това.
към текста >>
Без това човек ще счита процес като карциномното образование за относително неизвестен фактор в човешкия
живот
, ако не можем да го свържем с нещо, което по някакъв начин да действува в човека, но което, изродено, се е пренесло в друго поле.
Отначало те се проявяват под формата на диспозиция(предразположение бел. прев.). Всъщност в диспозицията трябва да търсим много съществени неща от същността на човека. Когато това, което в лицето осификацията и склерозата е нормално, и което се проявява абнормно в своята собствена област едва в хода на живота, когато то отскочи в противоположната страна, при което този процес протича вече не в неговата си област, а в други системи от органи, тогава възниква нещо, което е огледален болестен образ на явление от преди зачатието и което виждаме пред себе си под различните форми на карциномните (ракови бел. прев.) образования. Можем да вникнем в тези неща, само ако опитаме действително да прозрем цялостният процес на създаване и битие на човека.
Без това човек ще счита процес като карциномното образование за относително неизвестен фактор в човешкия живот, ако не можем да го свържем с нещо, което по някакъв начин да действува в човека, но което, изродено, се е пренесло в друго поле.
към текста >>
Така пред нас особено ясно изпъква вредата от липсата на поглед върху цялостното протичане на човешкия
живот
.
Това е едно заболяване, на което може би се обръща малко внимание, и което представлява противоположния на хидроцефалията полюс, на който трябва да се обърне внимание. Като малки деца ние всъщност непрестанно се люшкаме насам-натам между тези две крайности, между хидроцефалията и между нейния противоположен полюс. Може, обаче да се случи така по-късно ние ще засегнем и терапевтичната страна, че нещо в това отношение не се доглежда, а именно пропуска се правилния момент, който винаги е налице, в който приблизително, хидроцефалията може да бъде преустановена, било чрез възпитание, било чрез диета, било чрез лечение в детска възраст, и по-точно в кърмаческа възраст, така че бих желал да кажа се пред извиква твърде ранното изчезване на хидроцефалията.
Така пред нас особено ясно изпъква вредата от липсата на поглед върху цялостното протичане на човешкия живот.
Защото отново искам да подчертая, че тук могат да възникнат множество медицински дисертационни работи, ако за предпоставка се потърси връзката между това протичане на хидроцефалията в детска възраст и сифилиса или предразположение към сифилис, проявяващ се по късно. От това от проследяването на малките животинки не излиза нищо. От това се получава нещо, само ако се съгласим да вземем предвид подобни неща, така, както ги изложих сега. Би се направило изключително много за профилактиката на сифилиса, ако в на-ранната детска възраст се опита, в известна степен човекът да бъде стабилизиран срещу онова, което по-късно може да се прояви в различните сифилистични явления те също са различни, както ще чуем по-късно.
към текста >>
Клетката това е нещо, което чрез растеж, чрез собствен
живот
, самоволно обявява себе си срещу това, което представлява човека.
Така виждаме, че по най-разнообразен начин върху човека действуват телурически локализирани сили. И така можем да изучим тези сили, само ако разгледаме резултата на тяхното взаимодействие в целия човек, никога не бива да го разглеждаме в никоя част на човека, а най-малкото в клетката моля, забележете това: най-малкото в клетката. Защото какво представлява клетката?
Клетката това е нещо, което чрез растеж, чрез собствен живот, самоволно обявява себе си срещу това, което представлява човека.
И ако от една страна разгледате човека, в цялостната му форма, съставен от телурически и извънтелурически въздействия, и след това разгледате клетката, то клетката е тази, която плюс на замисъла на същите тези въздействия, която директно руши тези външни въздействия, тъй като се стреми да разгърне свой собствен живот. в своя организъм ние всъщност непрекъснато се борим против живота на клетката. И най-яркият хаос във възгледите настъпи именно чрез клетъчната патология и клетъчната физиология, които навсякъде поставят в основата клетката и навсякъде разглеждат човека като постройка от клетки, докато човекът представлява едно цяло, което цяло е свързано с Космоса и което всъщност непрекъснато трябва да се бори срещу своенравието на клетките. Клетката е тази, която е основата непрекъснато разрушава нашия организъм, вместо да го изгражда. Естествено, след като в цялостния мироглед са промъкват подобни възгледи, то не е чудно, че се стига до най-изопачените наблюдения върху човека и върху всичко друго свързано с него.
към текста >>
И ако от една страна разгледате човека, в цялостната му форма, съставен от телурически и извънтелурически въздействия, и след това разгледате клетката, то клетката е тази, която плюс на замисъла на същите тези въздействия, която директно руши тези външни въздействия, тъй като се стреми да разгърне свой собствен
живот
.
Така виждаме, че по най-разнообразен начин върху човека действуват телурически локализирани сили. И така можем да изучим тези сили, само ако разгледаме резултата на тяхното взаимодействие в целия човек, никога не бива да го разглеждаме в никоя част на човека, а най-малкото в клетката моля, забележете това: най-малкото в клетката. Защото какво представлява клетката? Клетката това е нещо, което чрез растеж, чрез собствен живот, самоволно обявява себе си срещу това, което представлява човека.
И ако от една страна разгледате човека, в цялостната му форма, съставен от телурически и извънтелурически въздействия, и след това разгледате клетката, то клетката е тази, която плюс на замисъла на същите тези въздействия, която директно руши тези външни въздействия, тъй като се стреми да разгърне свой собствен живот.
в своя организъм ние всъщност непрекъснато се борим против живота на клетката. И най-яркият хаос във възгледите настъпи именно чрез клетъчната патология и клетъчната физиология, които навсякъде поставят в основата клетката и навсякъде разглеждат човека като постройка от клетки, докато човекът представлява едно цяло, което цяло е свързано с Космоса и което всъщност непрекъснато трябва да се бори срещу своенравието на клетките. Клетката е тази, която е основата непрекъснато разрушава нашия организъм, вместо да го изгражда. Естествено, след като в цялостния мироглед са промъкват подобни възгледи, то не е чудно, че се стига до най-изопачените наблюдения върху човека и върху всичко друго свързано с него. Така чрез процеса на формиране на човека и чрез клетъчния процес пред нас всъщност се изправят два противоположни силови комплекса.
към текста >>
В тази система съществува най-силно подобие на това, към което всъщност се стреми клетъчният
живот
.
Така чрез процеса на формиране на човека и чрез клетъчния процес пред нас всъщност се изправят два противоположни силови комплекса. Органите са разположени там между тях и те са черен дроб, или сърце, или други подобни, в зависимост от това, дали преобладава единия или другия комплекс. Те представляват едно постоянно уравновесяване между тези два силови комплекса, които Ви описах. Органите представляват нещо, което понякога клони повече клетъчния елемент, а клетъчният елемент бива надмогнат от космическото или това са органи ще ги характеризираме поотделно, в които космическото преобладава, а клетъчният характер отстъпва назад. От такава една гледна точка е особено интересно да бъдат разгледани всички онези системи от органи, разположени между същинската полова система и отделителната от една страна и сърцето от друга.
В тази система съществува най-силно подобие на това, към което всъщност се стреми клетъчният живот.
Ако разгледаме целия човек с всички части на неговото устройство: най-голямо сходство между описаните части на човека и клетъчния живот откриваме именно в тази област. Това, обаче ни дава възможност да разберем следното. Това ни кара да се запитаме: но как всъщност стоят нещата при клетката? В известен смисъл ще кажем така, стигайки до крайност клетката своенравно разгръща своя живот; тя разгръща един своенравен живот. На този споен равен живот, който клетката последователно развива, непрекъснато се противопоставя нещо друго, нещо външно.
към текста >>
Ако разгледаме целия човек с всички части на неговото устройство: най-голямо сходство между описаните части на човека и клетъчния
живот
откриваме именно в тази област.
Органите са разположени там между тях и те са черен дроб, или сърце, или други подобни, в зависимост от това, дали преобладава единия или другия комплекс. Те представляват едно постоянно уравновесяване между тези два силови комплекса, които Ви описах. Органите представляват нещо, което понякога клони повече клетъчния елемент, а клетъчният елемент бива надмогнат от космическото или това са органи ще ги характеризираме поотделно, в които космическото преобладава, а клетъчният характер отстъпва назад. От такава една гледна точка е особено интересно да бъдат разгледани всички онези системи от органи, разположени между същинската полова система и отделителната от една страна и сърцето от друга. В тази система съществува най-силно подобие на това, към което всъщност се стреми клетъчният живот.
Ако разгледаме целия човек с всички части на неговото устройство: най-голямо сходство между описаните части на човека и клетъчния живот откриваме именно в тази област.
Това, обаче ни дава възможност да разберем следното. Това ни кара да се запитаме: но как всъщност стоят нещата при клетката? В известен смисъл ще кажем така, стигайки до крайност клетката своенравно разгръща своя живот; тя разгръща един своенравен живот. На този споен равен живот, който клетката последователно развива, непрекъснато се противопоставя нещо друго, нещо външно. И това външно нещо, което се противопоставя, то отнема на клетката, на етерните сили на клетката, живота, и и оставя капкообразната форма, в известен смисъл той изсмуква живота и и оставя капкообразната форма.
към текста >>
В известен смисъл ще кажем така, стигайки до крайност клетката своенравно разгръща своя
живот
; тя разгръща един своенравен
живот
.
От такава една гледна точка е особено интересно да бъдат разгледани всички онези системи от органи, разположени между същинската полова система и отделителната от една страна и сърцето от друга. В тази система съществува най-силно подобие на това, към което всъщност се стреми клетъчният живот. Ако разгледаме целия човек с всички части на неговото устройство: най-голямо сходство между описаните части на човека и клетъчния живот откриваме именно в тази област. Това, обаче ни дава възможност да разберем следното. Това ни кара да се запитаме: но как всъщност стоят нещата при клетката?
В известен смисъл ще кажем така, стигайки до крайност клетката своенравно разгръща своя живот; тя разгръща един своенравен живот.
На този споен равен живот, който клетката последователно развива, непрекъснато се противопоставя нещо друго, нещо външно. И това външно нещо, което се противопоставя, то отнема на клетката, на етерните сили на клетката, живота, и и оставя капкообразната форма, в известен смисъл той изсмуква живота и и оставя капкообразната форма. Това е нещо, което всъщност би трябвало да знаем, че във всичко на нашата Земя има капковидна форма, без разлика дали е извън човека или в човека, е залегнала резултантната на две сили едната, която се стреми към живот, и другата, която изсмуква този живот.
към текста >>
На този споен равен
живот
, който клетката последователно развива, непрекъснато се противопоставя нещо друго, нещо външно.
В тази система съществува най-силно подобие на това, към което всъщност се стреми клетъчният живот. Ако разгледаме целия човек с всички части на неговото устройство: най-голямо сходство между описаните части на човека и клетъчния живот откриваме именно в тази област. Това, обаче ни дава възможност да разберем следното. Това ни кара да се запитаме: но как всъщност стоят нещата при клетката? В известен смисъл ще кажем така, стигайки до крайност клетката своенравно разгръща своя живот; тя разгръща един своенравен живот.
На този споен равен живот, който клетката последователно развива, непрекъснато се противопоставя нещо друго, нещо външно.
И това външно нещо, което се противопоставя, то отнема на клетката, на етерните сили на клетката, живота, и и оставя капкообразната форма, в известен смисъл той изсмуква живота и и оставя капкообразната форма. Това е нещо, което всъщност би трябвало да знаем, че във всичко на нашата Земя има капковидна форма, без разлика дали е извън човека или в човека, е залегнала резултантната на две сили едната, която се стреми към живот, и другата, която изсмуква този живот.
към текста >>
Това е нещо, което всъщност би трябвало да знаем, че във всичко на нашата Земя има капковидна форма, без разлика дали е извън човека или в човека, е залегнала резултантната на две сили едната, която се стреми към
живот
, и другата, която изсмуква този
живот
.
Това, обаче ни дава възможност да разберем следното. Това ни кара да се запитаме: но как всъщност стоят нещата при клетката? В известен смисъл ще кажем така, стигайки до крайност клетката своенравно разгръща своя живот; тя разгръща един своенравен живот. На този споен равен живот, който клетката последователно развива, непрекъснато се противопоставя нещо друго, нещо външно. И това външно нещо, което се противопоставя, то отнема на клетката, на етерните сили на клетката, живота, и и оставя капкообразната форма, в известен смисъл той изсмуква живота и и оставя капкообразната форма.
Това е нещо, което всъщност би трябвало да знаем, че във всичко на нашата Земя има капковидна форма, без разлика дали е извън човека или в човека, е залегнала резултантната на две сили едната, която се стреми към живот, и другата, която изсмуква този живот.
към текста >>
Да, в съвременния човек, по определен начин, в зародиш, е напълно заложено онова, което той, органично, ще преживее през остатъка на своя
живот
.
Само чрез това взаимно проникване и от другата страна чрез включването на извън човешкото добиваме възможността да достигнем до лечебните въздействия на лечебните средства. И ако действително един ден по този начин бъде разгледано човешкото същество, без съмнение за наблюдателя ще възникне един вид интуиция, която всъщност би имала особено голямо значение при всички диагнози. Защото действително става дума за това, да бъдат видени вкупом много неща. При всяка една диагноза трябва да имаме предвид, по какъв начин е поставен човекът в света, и как е живял до сега човекът и как обещава да живее занапред. Какво имам предвид като казвам: да живее занапред?
Да, в съвременния човек, по определен начин, в зародиш, е напълно заложено онова, което той, органично, ще преживее през остатъка на своя живот.
И ако търсим връзката между всичко онова, което сега казах, връзката между начина на действие на оловото, калая и желязото върху човешкия организъм, и това, което от метална страна може да бъде въздействие, тогава достигаме до извода, че на същите тях са в известна степен полярно протипоставени въздействията на медта, на меркурия и на среброто. Това, което казах сега, нямам предвид някакво протежение на определени лечебни средства; но трябва да го спомена, поради причината да насоча вниманието ви към това, че съществуват съвсем определени взаимодействия между онази конфигурация, която имат силите в тези метали и в други субстанции и етерните сили на самия човешки организъм. От това противодействие ще можем да вземем онова, което трябва да бъде употребено от другите сили, когато определен вид сили, да кажем силите на желязото, са твърде силни, когато действуват твърде силно. Така например, ще открием, че през определени явления, при болестни явления в човешкия организъм, явно силите на желязото трябва да са твърде силни в него. Тогава става въпрос за следното срещу това да бъде приложена мед или нещо подобно на мед, нещо, което може да бъде взето и от растителния свят, както ще видите това.
към текста >>
15.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния
живот
на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи.
Виждате ли, тук в известен смисъл имаме възможността, това, което протича във вътрешността на организма, ограничено от кожата да го разглеждаме като поставен във вътрешността външен елемент. Защото с помощта на всичко онова, което е продължение по посока нагоре, ние попадаме повече във външния свят; тук човекът разтваря себе си за външния свят. Сега трябва да проследим нещата по такъв начин, че в това, което живее в нас като нещо душевно, но което е и свързано с организма, не в материалистичен смисъл, но в друг един смисъл, познат Ви вече от лекциите, в това душевно да видим едно метаморфозирало виждане, което от своя страна с известна своя част е поставено във вътрешността, в мисленето, в представите (вж. рис.16). При това трябва да си представим органите, залегнали в основата на представите т.е. органите от вътрешността на главата като зрителни органи, метаморфози рали в едно определено направление.
Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи.
В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността. И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес. Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви. Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението. Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието.
към текста >>
16.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тогава това регулиране на дихателния процес преминава върху регулирането на останалия органичен процес и Вие ще откриете, че когато изкуствено, или по-добре естествено, изложите такъв човек, страдащ от неправилна функция на пикочния мехур на друг въздух, по-богат на кислород, тогава ще постигнете известно хармонизиране дори само чрез тази промяна в начина на
живот
.
Когато не полага правилни грижи дори за самото хранене, когато гълта, вместо да дъвчи и по този начин нарушава целия храносмилателен процес, когато не спазва правилното съотношение между почивка и движение по време на самия храносмилателен процес и т.н. Всичко, което вътрешно смущава вътрешната подвижност, то смущава и това, което можем да наречем съществувание на пикочния мехур. Нали човекът е така устроен, че във всички случаи можете да му препоръчате някакво одухотворено движение, когато предполагате при него смущения в сърцето; но човекът няма да приеме с удоволствие, ако поискате да регулирате вътрешното му движение. Вие обаче веднага ще се справите с положението, ако опитате, човек, който не е склонен да даде на тялото си нужната почивка, който бързо гълта или нарушава храносмилането си по друг начин, ако се опитате такъв човек да го лекувате метеорологически. Това означава да го изпратите на въздух, който е по-богат на кислород, сред който той, несъзнателно ще трябва да положи повече усилия във връзка със своя дихателен процес.
Тогава това регулиране на дихателния процес преминава върху регулирането на останалия органичен процес и Вие ще откриете, че когато изкуствено, или по-добре естествено, изложите такъв човек, страдащ от неправилна функция на пикочния мехур на друг въздух, по-богат на кислород, тогава ще постигнете известно хармонизиране дори само чрез тази промяна в начина на живот.
към текста >>
И когато установим, че някой, склонен към някакъв вид слабост на белия дроб, никак не е подходящо за дадена местност, и му препоръчваме да промени местожителството си в друга местност, подходящо за него, тогава всъщност ние сме направили най-доброто за него, както често става тъкмо с онези органи, разположени над белия дроб, за които най-важното е направено когато настъпи пълна промяна на местоживеенето и на начина на
живот
.
Това са взаимовръзки, които в най-широк смисъл ни отвеждат до зависимостта на органи като бял дроб, черен дроб, пикочен мехур и сърцето, които са вътрешни органи, отворени навън, по посока на метеорологичния процес. Ето защо винаги, когато са налице заболявания на тези органи ще трябва да правим опит по физикален път да постигаме нещо във връзка с лечението. Защото това, което при заболявания на тези органи бъде постигнато по физикален път, то бих желал да кажа е по определен начин трайно.
И когато установим, че някой, склонен към някакъв вид слабост на белия дроб, никак не е подходящо за дадена местност, и му препоръчваме да промени местожителството си в друга местност, подходящо за него, тогава всъщност ние сме направили най-доброто за него, както често става тъкмо с онези органи, разположени над белия дроб, за които най-важното е направено когато настъпи пълна промяна на местоживеенето и на начина на живот.
Чрез промяната на местоживеенето и на начина на живот можем да сторим сравнително малко затова, което е разположено под сърцето, но изключително много можем да сторим за всичко онова, което е разположено в белия дроб и над белия дроб, ако извършим такива промени в местоживеенето и в начина на живот. Разбира се, при това трябва да сме напълно наясно, че в организма всичко е взаимодействие и че когато нещо съществува, трябва да имаме представа, дали именно не съществува някакво скрито взаимодействие. Когато например открием израждане на сърдечните съдове, то трябва да си поставим въпроса, дали именно не е налице склонност към израждане на белия дроб, и дали няма да е необходимо да подхванем болестта, изхождайки именно от тази склонност към израждане на белия дроб.
към текста >>
Чрез промяната на местоживеенето и на начина на
живот
можем да сторим сравнително малко затова, което е разположено под сърцето, но изключително много можем да сторим за всичко онова, което е разположено в белия дроб и над белия дроб, ако извършим такива промени в местоживеенето и в начина на
живот
.
Това са взаимовръзки, които в най-широк смисъл ни отвеждат до зависимостта на органи като бял дроб, черен дроб, пикочен мехур и сърцето, които са вътрешни органи, отворени навън, по посока на метеорологичния процес. Ето защо винаги, когато са налице заболявания на тези органи ще трябва да правим опит по физикален път да постигаме нещо във връзка с лечението. Защото това, което при заболявания на тези органи бъде постигнато по физикален път, то бих желал да кажа е по определен начин трайно. И когато установим, че някой, склонен към някакъв вид слабост на белия дроб, никак не е подходящо за дадена местност, и му препоръчваме да промени местожителството си в друга местност, подходящо за него, тогава всъщност ние сме направили най-доброто за него, както често става тъкмо с онези органи, разположени над белия дроб, за които най-важното е направено когато настъпи пълна промяна на местоживеенето и на начина на живот.
Чрез промяната на местоживеенето и на начина на живот можем да сторим сравнително малко затова, което е разположено под сърцето, но изключително много можем да сторим за всичко онова, което е разположено в белия дроб и над белия дроб, ако извършим такива промени в местоживеенето и в начина на живот.
Разбира се, при това трябва да сме напълно наясно, че в организма всичко е взаимодействие и че когато нещо съществува, трябва да имаме представа, дали именно не съществува някакво скрито взаимодействие. Когато например открием израждане на сърдечните съдове, то трябва да си поставим въпроса, дали именно не е налице склонност към израждане на белия дроб, и дали няма да е необходимо да подхванем болестта, изхождайки именно от тази склонност към израждане на белия дроб.
към текста >>
17.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Този медиум получава една друга конфигурация; също така, както аз ставам друг, когато от благосъстоянието във външния социален
живот
преминава към дългове, така субстанцията преминава в противоположното си състояние, и това свое противоположно състояние което е притежавала преди това в себе си, него тя предава на околната и среда.
Същото е и когато се противопоставям на субстанциалните свойства на външните субстанции. Пребивавайки в известен степен във въздействието на тези субстанции, накрая аз достигам до нулевата точка, където въздействията на тези субстанции вече не изразяват себе си в своето веществено състояние. Ако обаче продължа по-нататък, то цялата тази история няма просто да изчезне, но става така, че се появява противоположното, и тогава противоположното бива втъкано в заобикалящата среда. Ето защо за мен нещата винаги са се състояли в това, да виждам противоположните на субстанциите въздействия в средата, в медиума, в пълнежа и т.н. в това, което ни е необходимо, за да вработим в него хомеопатичната субстанция, раздробена субстанция.
Този медиум получава една друга конфигурация; също така, както аз ставам друг, когато от благосъстоянието във външния социален живот преминава към дългове, така субстанцията преминава в противоположното си състояние, и това свое противоположно състояние което е притежавала преди това в себе си, него тя предава на околната и среда.
И така, ако бих казал, че дадена субстанция, притежава определени свойства, при което аз я виждам до все по-малки и по-малки количества, тогава тази субстанция след като се приближи до определена нулева точка, получава другото свойство да излъчи този свои предишни свойства в околната среда и по съответен начин да стимулира средството, с което съм я обработил. Тази стимулация може да се състои в това, директно да се предизвиква описаното тук обратно действие. Но това може да се извърши дори ако само в това, директно да се предизвика описаното тук обратно действие. Но това може да се извърши дори ако само по такъв начин предизвикаме това обратно действие, та доведем съответната субстанция до състояние, в което или чрез което тя след това, под влияние на светлината, ще започне например да флуоресцира или да фосфорицира. В този случай сме предизвикали появата на обратното действие на излъчването в околната среда.
към текста >>
А сега, покрай другото, на края искам да отбележа, че вече няма нужда да считате за странно, когато откриете, че днешната естествена наука не успява да създаде възглед върху произхода на самия
живот
.
А сега, покрай другото, на края искам да отбележа, че вече няма нужда да считате за странно, когато откриете, че днешната естествена наука не успява да създаде възглед върху произхода на самия живот.
Защото в тези области, в които днешната наука търси, в тях е налице само огледалния образ на живота, благодарение на меркуриевите въздействия, а именно смъртта; а животът би трябвало да бъде търсен там навън, там, където естествената наука днес всъщност не желае да отиде. Защото тя не иска и да чуе за това, да нахлуе в извънземното, или най-малко, когато не може иначе, както сториха това някои: когато не може да стори друго, тогава тя и това превръща в материално. Това пренасяне на въздействието на жизнените сили върху материята се осъществи в лицето на красивата хипотеза, че жизнените кълнове са били пренесени от други небесни тела върху нашата Земя. И така красива, по материален път, тръгвайки от други небесни тела, жизнените кълнове биват пренесени през всички препятствия и след това се появяват върху нашата Земя, при което мнозина дори си представят, че метеорите са техните автомобили, с които те нахлуват на Земята. Виждате, как в днешно време хората дори успяха, с помощта на материалистични теории да искат да обяснят всичко, което наблюдават микроскопски, като го изместват в сферата на микроскопското, на ултрамикроскопското, раздробяват го на молекули и създават атомни теории, така и вярват, че обясняват живота.
към текста >>
18.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото виждате ли, напредвайки във Вашия медико-медитативен
живот
, все по-добре успявайки да влезете в хармония с медитативния
живот
, така че да се почувствувате като медитиращ човек, Вие действително все повече ще се приближавате към едно конкретно реално себепознание.
Но всяка подобна система съдържа в себе си тенденцията, да се превърне цялата в човек. Всъщност всяка една от тези 4-ри системи се стреми към това, да стане цялата човек. Бих желал да кажа: бъбрекът със своите функции бих желал да стане цял човек, сърцето желае да стане цял човек, чернодробната система желае да стане цял човек, белодробната система желае да стане цял човек. И наистина от значение е да се убедим в тези неща, идващи тук в съображение, така че да насочим своето внимание, или по-добре казано своето усещане, към това, как сами върху себе си бихме могли да наблюдаваме определени въздействия на извън човешкото върху човека. Надали бихме могли да не посочим ясно границата между природонаучното и духовнонаучното.
Защото виждате ли, напредвайки във Вашия медико-медитативен живот, все по-добре успявайки да влезете в хармония с медитативния живот, така че да се почувствувате като медитиращ човек, Вие действително все повече ще се приближавате към едно конкретно реално себепознание.
Това конкретно, реално себепознание наистина не бива да бъде пренебрегвано, когато става дума за такива позитивни задачи в живота, като например лекуването. Това, напредвайки в медитацията, Вие ще забележите, че започвате да осъзнавате неща в собствения си организъм, които преди това са били напълно неосъзнати за Вас. Само трябва да си давате сметка за това, което изплува във Вашето съзнание, и тогава Вие ще осъзнаете нещо, за което сега все още трудно би могло да се говори в публични лекции пред лаици, защото в такъв случай би се появила една съвсем определена тенденция. Ако бихте говорили върху подобни неща, като това елементарно нещо, на което искам да обърна внимание сега, то днес, при съвременното морално разбиране на човечеството, тези неща биха били споделени с един по-широк кръг от хора. И тогава веднага би възникнал въпросът: да, но защо това да не бъде използувано?
към текста >>
между нещо, което съобразно устройството на своята субстанция е в силна степен извънчовешко, именно в първите години от живота, тъй като действително в тези първи години на своя
живот
човекът е в силна степен само част от външния свят.
Ако Вие кажете: зъбът възниква просто поради това, че по отношение на неговия размер, по отношение на цемента си той бива оформен от ваятеля флуор, а магнезият влива в него това, което трябва да бъде оформено; ако вие кажете това, вашето твърдение всъщност съвсем няма да е обезсмислено, но ще бъде нещо, което не вероятно много съответствува с всичко, протичащо в природата. Ето защо има тъй голямо значение в ранната детска възраст в известна степен да бъдат правилно поставени везните между доставянето на магнезий и доставянето на флуор и Вие винаги ще се убеждавате, че зъбите рано се повреждат ако тези везни не са правилно регулирани. Необходимо е още с поникването на първия зъб да бъде наблюдава но формирането на зъбите у детето дали развива по-малко емайл, дали зъбите са склонни да останат малки; върху това ние ще говорим по-подробно, но сега бих желал кръгообразно да се приближа към въпроса, при това е необходимо да се погрижим чрез съответната диета да се подпомогне единия или другия недостатък, или чрез приема на флуор, или чрез приема на магнезий в съответните им съединения. Това ни позволява да погледнем направо във формообразуващия процес при човека. Ние срещаме това взаимодействие между магнезий и флуор, т.е.
между нещо, което съобразно устройството на своята субстанция е в силна степен извънчовешко, именно в първите години от живота, тъй като действително в тези първи години на своя живот човекът е в силна степен само част от външния свят.
При това флуорът бива взет от външния свят, от сферата на извън човешкото, за да се устреми срещу лъчистото влияние на метала. Ако вземете третия жизнен период при човека, то за него по подобен начин влиза в съображение правилното равновесие на везните между желязото и самия белтък, и цялото образуване на белтъци.
към текста >>
Ето защо можем да кажем, че цялата система, проявяваща се в белодробния човек, който от своя страна се стреми да стане цял човек тази система е нещо, което е в здрава връзка с цялото отношение на човека спрямо универсалния природен
живот
.
Вече говорих за това. Но това, което протича в човека, е разположено някакси не само в рамките на кожата, но тук трябва да кажем, че човекът е вплетен в космически процеси. Тъй както в рамките на човешкия организъм имат значение онези вещества, които Вие вече познавате, така извън човешкия организъм, но с въздействие върху човека, имат значение именно онези метали, които изброих тук. Естествено, желязото е натоварено с ролята на посредник. Желязото е, което в известна степен поема ролята на посредник между това от човека, което е разположено в рамките на неговата кожа и другото, което е разположено извън кожата му.
Ето защо можем да кажем, че цялата система, проявяваща се в белодробния човек, който от своя страна се стреми да стане цял човек тази система е нещо, което е в здрава връзка с цялото отношение на човека спрямо универсалния природен живот.
Трябва да сме наясно, че когато разглеждаме това, което виждаме с очите си, т.е. когато просто анатомизираме човека, тогава всъщност ние взимаме предвид само част от човека. Защото това именно не е целият човек, то е онова от човека, на което се противопоставя извън човешкото, принадлежащо на всеки един човек, което от своя страна се състои от влиянията на оловото, калая, мед-та и т.н. или от влиянията, разположени вън от човешката същност. Ето защо, дори ако разглеждаме човешкото устройство в природонаучен смисъл, никога не бива да ограничаваме човека в рамките на неговата кожа.
към текста >>
19.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Винаги става дума за това, че духът бива препятствуван от физическия организъм да прояви себе си чрез своите способности и никога не става въпрос за същинско заболяване на духовния или на душевния
живот
.
Можете да ми вярвате, че духовния учен, ако мога да се изразя драстично, се дразни дори само от голия израз "болест на духа" (авторът има предвид психичните заболявания, които на български език се опреде лят като душевни заболявания, т. е. болести на душата, за разлика от немския език, където тези заболявания се обозначават и като "духовни" заболявания, т.е. болести на духа на човека бел. прев.), тъй като духът е винаги здрав, и духът всъщност не може да заболее. Безсмислие е да се говори за болести на духа.
Винаги става дума за това, че духът бива препятствуван от физическия организъм да прояви себе си чрез своите способности и никога не става въпрос за същинско заболяване на духовния или на душевния живот.
Всичко, което се проявява пред нас, са само симптоми. Трябва обаче да насочим погледа си към отделните конкретни симптоми. Тук става дума за следното, да наблюдавате например развитието на това, което бихме могли да наречем първа предпоставка и след това по-нататъшното развитие на нещо като религиозно безумие или друго нещо, подобно нему наистина всички тези изрази са неточни, тъй като начинът на изразяване в тази област е изключително конфузен, но ние все пак трябва да употребяваме тези думи. Всичко това, разбира се, са само симптоми.
към текста >>
при човека, склонен към тези форми на безумие, при които отмира интересът към външния
живот
, при който човекът вътрешно се възбужда и се поддава на налудни представи, по-важно от всичко друго е да получим представа за състава на неговия белодробен процес.
Но да приемем, че се развие нещо подобно на споменатото, тогава въпросът да се сведе до това, да добием представа за целия ход на развитието. След това, когато сме добили тази представа, при даден човек, проявяващ дадена болестна картина, ще бъде необходимо подробно да потърсим определени аномалии в белодробния процес, не в дихателния процес, на в процеса, формиращ белия дроб, във веществообмяната на белия дроб. Защото и израза "мозъчно заболяване" всъщност не е съвсем правилен. Ако изразът "болест на духа" е съвсем неправилен, то изразът "мозъчно заболяване" всъщност е полугрешен, защото дори това, което се явява като аномалии в мозъка, всъщност винаги е вторично; първичното при заболяванията никога не е разположено в това, което протича в долните части на човека. Всъщност първичното винаги е разположено в органите на 4-те органни системи, чернодробната, бъбречната, сърдечната и белодробната система.
при човека, склонен към тези форми на безумие, при които отмира интересът към външния живот, при който човекът вътрешно се възбужда и се поддава на налудни представи, по-важно от всичко друго е да получим представа за състава на неговия белодробен процес.
Това е изключително важно.
към текста >>
Дори това, което в тривиалния
живот
сме свикнали да определяме като мозъчно размекване, всичко това са вторични неща.
Също така е важно, при хора, при които се проявява всичко онова, което можем да наречем своенравие, дебелоглавие, упорство, т.е. всичко онова, което представлява известна неподвижност на системата от понятия, сляпо желание за придържане към дадена система от понятия, в такъв случай е необходимо да се провери, в какво състояние е чернодробния процес на дадения човек. Защото при такъв човек винаги вътрешният органен химизъм е този, който не функционира добре.
Дори това, което в тривиалния живот сме свикнали да определяме като мозъчно размекване, всичко това са вторични неща.
именно при тъй нар. душевни (на духа бел. прев.) заболявания първичното е заложено в органните системи, макар това понякога трудно да се установи. Тъй като причината е в органните системи, затова понякога е тъй безутешна гледката, как именно чрез духовни (в смисъл на психологически бел. прев.) методи на лечение най-зле се справяме с тези неща, и същевременно сме в състояние да постигнем някакъв успех чрез духовни методи на лечение, но по-скоро при действителните органически заболявания, отколкото при тъй наречените болести на духа.
към текста >>
Защото да въздействуваме понякога дори само едва забележимо върху психическия
живот
с неговото голямо многообразие, означава изключително много, и в това отношение наистина е необходимо постепенно да придобием една добра способност за наблюдение.
Виждате ли, в тази област добрият наблюдател ще бъде винаги и един действително просветен психолог.
Защото да въздействуваме понякога дори само едва забележимо върху психическия живот с неговото голямо многообразие, означава изключително много, и в това отношение наистина е необходимо постепенно да придобием една добра способност за наблюдение.
Мога да поясня това чрез един пример: просто защото при човека нещата не стоят така, та по отношение на своите способности той да е устроен просто, да е изграден просто при което имам предвид и тези способности, които са заложени във физическото му устройство, представляващо от своя страна инструмента на духовното устройство. Колкото и странно да звучи, но е напълно възможно, някой човек да има в себе си качества, които да ни карат да го наречем глупак, малоумен човек, който обаче да дава такива неща от себе си които са одухотворени и гениални. Това е напълно възможно. Това е възможно по причина, че поради своето слабоумие даден човек може да бъде силно внушаем и може много лесно да отразява в себе си тайнствените влияния на околната среда. Културно-исторически и патологически тук можем да наблюдаваме най-интересните неща.
към текста >>
Разбира се, това не е кой знае какво в обикновения
живот
, защото в крайна сметка не е беда, ако вестниците ни се списват от малоумници ако разбира се носят добро, нали; но именно в радикалните случаи, когато нещата преминат границата и добият болестни форми, тогава наистина се стига дотам да трябва да развием в себе си един обективен, един силно обективен усет за наблюдение на душевното състояние на хора, попадащи именно в психиатричната сфера.
Особено в журналистиката съществува тази своеобразност, че в действителност малоумни глупаци затова стават добри журналисти, защото са в състояние, поради малоумието си, не да предават собственото си мнение, а това, което е мнение на епохата. Това мнение се отразява в тях, така че например изявленията на слабоумните журналисти са много по-интересни, отколкото изявленията на мислещи, разумни журналисти. Чрез малоумните журналисти много повече можем да разберем това, което мисли човечеството, отколкото чрез умните журналисти, които постоянно се стремят да формират свое собствено мнение. Това е един краен случай, ала в живота това става често, настъпва нещо, което в най-силна степен може да бъде наречено маскиране на действителния случай. Едно съществуващо малоумие не се забелязва, поради причината, че първоначално се проявява нещо, което дори би могло да бъде едно твърде гениално изявление.
Разбира се, това не е кой знае какво в обикновения живот, защото в крайна сметка не е беда, ако вестниците ни се списват от малоумници ако разбира се носят добро, нали; но именно в радикалните случаи, когато нещата преминат границата и добият болестни форми, тогава наистина се стига дотам да трябва да развием в себе си един обективен, един силно обективен усет за наблюдение на душевното състояние на хора, попадащи именно в психиатричната сфера.
Тогава ние винаги ще можем да правим извода от това, зад което се маскира душевната ни дейност, но ще трябва да съдим според по-дълбоко разположени симптоми. Ето защо винаги ще трябва да помним: при наблюдение на дадено душевно състояние в най-силна степен е възможно изпадане в заблуждение, защото въпросът не се свежда до това, дали човекът например изказва някакви си умни мисли, но до това, дали той, ако наистина изказва умни мисли не клони например към тенденцията, да повтаря тези мисли по-често, отколкото го изисква случаят. Как, как даден човек изразява мислите си, това е важното.
към текста >>
Там, където имаме хранителни продукти и подправки, които, поне в обикновения смисъл на думата, не се употребяват като лечебни средства, там например можем да видим, как например кафето притежава ясно изразено действие върху целия симптоматичен процес на душевния
живот
това между другото, при възможност, аз често съм го споменавал и преди, най-малкото в определени кръгове.
И тези неща могат да бъдат изследвани в живота.
Там, където имаме хранителни продукти и подправки, които, поне в обикновения смисъл на думата, не се употребяват като лечебни средства, там например можем да видим, как например кафето притежава ясно изразено действие върху целия симптоматичен процес на душевния живот това между другото, при възможност, аз често съм го споменавал и преди, най-малкото в определени кръгове.
Всъщност човек не би трябвало да залага на подобни действия, защото ако разчита на тях, те просто правят душата му мудна, но тези въздействия все пак съществуват. Недостатъчна логичност човек може да замести чрез употребата на кафе, което означава, че чрез употребата на кафе човек наистина така може да предразположи организма си, че да изтегли от него повече сили за целите на логиката, отколкото ако човек не употребява кафе. Ето защо един от навиците на журналистите, носители на съвременния възглед, е да пият много кафе, за да не им се налага да дъвчат така дълго моливите си, докато успеят да свържат помежду им мислите си. Това е валидно в едно отношение.
към текста >>
Тъкмо такива неща е важно да се знаят, защото ако умеем правилно да оценим подобни неща, и ако притежаваме необходимия душевен строй, тогава ние ще знаем, че в моралния
живот
подобни неща естествено трябва да бъдат стимулирани по различен начин, а не чрез тази или онази диета.
От друга страна употребата на чай е тази, която ни пречи, непрекъснато, педантично и академично да свързваме едната мисъл с другата, поради което, ако това достигне крайната си степен, ние не бихме могли да се изразяваме духовно, а така, че непрекъснато само бихме имитирали на околните собствените си логични процеси; в такъв случай винаги ставаме скучни. Професии, които сега се намират в упадък, но които обаче, в съответствие със старото им устройство, би трябвало да им се посочи средство, чрез което да изглеждат одухотворени, без вътрешно да са такива, но само чрез едно външно средство, на тях естествено би трябвало да им препоръчаме да пият чай. Тъй като кафето е добро питие за журналистите, така чаят е изключително действуващо питие за дипломати, чрез което в съществена степен се подпомага привикването към изказване на откъснати мисли, които просто ей тъй биват подхвърлени, и чрез които човек може да представи себе си именно в одухотворен вид.
Тъкмо такива неща е важно да се знаят, защото ако умеем правилно да оценим подобни неща, и ако притежаваме необходимия душевен строй, тогава ние ще знаем, че в моралния живот подобни неща естествено трябва да бъдат стимулирани по различен начин, а не чрез тази или онази диета.
Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени взаимоотношения в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в английския свят. Тогава ще открием, че там, където нещата не се парализират от определено душевно развитие, изживяването на човека представлява ясно отражение на това, което всъщност бива внасяно в човека при руснака, изразяващ себе си чрез едно отдаване на околния свят, и притежаващ слабо развито азово чувство, което би могло да бъде заместено, най-много теоретически, и което е свързано с ниската консумация на захар; и противно на това при англичанина, притежаващ изразено усещане за себе си, което има своите органични основи и което е изразено с високата консумация на захар. Но тук трябва да се обърне внимание не чак толкова на факта за консумацията, колкото на стремежа; защото фактът за консумацията се развива именно на основата на стремежа, на основата на желание за консумация, и затова е важно на тези неща да се обърне особено внимание.
към текста >>
20.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Само че при такива личности, които запазват за по-късния си
живот
силно развита фантазия, само при такива хора е налице и силно влияние на Аза над етерното тяло.
Сега трябва да помислите над следното: Азът ако изходим от това да започнем от другите хора този аз работи над човека, и предвид човека, такъв, какъвто е в съвременната епоха на развитие, този Аз работи предимно над физическото тяло на човека. Със съвременното човечество този Аз все още в слаба степен притежава способността да овладява и етерното тяло. Относително силно, притъпено и несъзнателно, етерното тяло бива овладяно през време на детството. По-късно това овладяване се преустановява.
Само че при такива личности, които запазват за по-късния си живот силно развита фантазия, само при такива хора е налице и силно влияние на Аза над етерното тяло.
Но най-общо при хората, които развиват себе си като разумни и сухо интелектуалистични, при тях е налице силно влияние на Аза над физическото тяло и слабо влияние над етерното тяло.
към текста >>
Но именно в хода на своя
живот
човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество.
Ако по правилен начин си представяте всичко това, което аз описах като влияние върху физическото тяло, то няма да сте далече от възможността да си представите, че този Аз работи над цялостното физическо устройство, изграждайки един вид скелет. Действително в нашето физическо тяло е втъкано нещо като фин скелет. Този фин скелет, втъкан във физическото тяло може да бъде разглеждан като вид фантом на човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека. Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло.
Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество.
Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло. В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло. Освен това човешкият организъм постоянно е склонен да се съпротивлява срещу този скелет. И по-точно всяка нощ по време на сън той се стреми да разруши този скелет. И макар в обикновения живот да възприемаме много малко от този скелет, то все пак не бива да забравяме, че този скелет непрестанно притежава тенденция, в известна степен да се разпада в организма, да се разцепва, и че по тази причина се превръща постоянно в тайнствен източник на възпаление в организма.
към текста >>
И макар в обикновения
живот
да възприемаме много малко от този скелет, то все пак не бива да забравяме, че този скелет непрестанно притежава тенденция, в известна степен да се разпада в организма, да се разцепва, и че по тази причина се превръща постоянно в тайнствен източник на възпаление в организма.
Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество. Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло. В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло. Освен това човешкият организъм постоянно е склонен да се съпротивлява срещу този скелет. И по-точно всяка нощ по време на сън той се стреми да разруши този скелет.
И макар в обикновения живот да възприемаме много малко от този скелет, то все пак не бива да забравяме, че този скелет непрестанно притежава тенденция, в известна степен да се разпада в организма, да се разцепва, и че по тази причина се превръща постоянно в тайнствен източник на възпаление в организма.
Много важно е да обхванем с поглед следното, че Азът действително изгражда в човешкия организъм един фантом, срещу който човешкия организъм се съпротивлява като срещу чуждо тяло, и че това чуждо тяло действително постоянно притежава в себе си тенденцията да се разцепва в рамките на физическото устройство.
към текста >>
Той е нормален в обикновения
живот
, и не що подобно нему се появява при всички възпаления, при всички възпалителни състояния.
Другото само ще изплува във Вас. Ако Вие придобиете навика да обръщате внимание, дали даден човек гледа добре наблизо или надалеч, и ако оставите това да въздействува върху Вас, тогава подобен навик ще изгради във Вас чувствителност за възприемане на етерното тяло. Ако след това и медитивно си помогнете, ако медитирате върху това, тогава вече няма да Ви се струва така трудно, да приемете от задълбоченото наблюдение на онова в човека, което е предизвикано от устройството на окото нагоре, към наблюдение на самото етерно тяло. След като ще се убедите в следното. Този процес, който е свързан с устройството на окото, той при човека е винаги налице, и той е нормален за нещо, което може да се прояви абнормно.
Той е нормален в обикновения живот, и не що подобно нему се появява при всички възпаления, при всички възпалителни състояния.
Така Вие наистина можете да говорите за следното, че твърде мощното обособяване на този скелет, който във физическото тяло е подобен на етерното тяло, дава повод за възникването на възпаления и за всичко, възникващо като последица от възпалителни състояния. Можете да си помогнете и да подкрепите това, което проблясва във Вас като убеждение, като вземете произхождащата от животинското царство мравчена киселина и се опи тате да я приложите външно. Най-добре ще можете да изследвате това приложение ако направите следното: опитайте се да получите мравчена киселина в най-силно разреждане; т.е. искам да кажа, опитайте да приложите върху човека мравчената киселина чрез бани в най-силно разреждане. Когато приложите мравчената киселина върху човека чрез бани в най-силно разреждане, то Вие се изправяте пред консолидацията на този скелет.
към текста >>
21.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен
живот
; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен
живот
.
Но другият процес е сроден с нещо, което вече е по-отдалечено от днешните хора. Този процес се състои в следното, че в едно определено праисторическо време хората са развили в себе си подобни оздравителни инстинкти, и в своите инстинктите са имали нещо от онова, което по-късно, в по-слаба или по-силна степен концентрирано, ни се представя в медицината на Хипократ. Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото. Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец? Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа.
На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот.
Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори. В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот. И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност.
към текста >>
В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния
живот
.
Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори.
В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот.
И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност. Ето към това се отправя животното и там то търси помощ.
към текста >>
то ще трябва да кажем: това е направило нашето училищно образование, а най-последния остатък е изтръгнало от нас университетското образование, защото те, и всичко, свързано с тях, в самата си същност са предразположени да препятствуват съвместния
живот
на човека с цялото на природата, едностранчиво да тласкат нещата по посока на един рафиниран интелектуализъм от една страна, и от друга страна към една рафинирана сексуалност.
Може би и за това ще можем да говорим по-точно, за това, чрез какво мислим ние, като хора. Но във всеки случай ние вече не мислим с белия дроб и със сърцето и така тясно свързано с Космоса, както прави това птицата. Това са нещата, които ние отново трябва да усвоим. Ако попитате: кой е прогонил от всички нас последния остатък, най-последния остатък от тези инстинкти, чрез които ние все още сме свързани с природата?
то ще трябва да кажем: това е направило нашето училищно образование, а най-последния остатък е изтръгнало от нас университетското образование, защото те, и всичко, свързано с тях, в самата си същност са предразположени да препятствуват съвместния живот на човека с цялото на природата, едностранчиво да тласкат нещата по посока на един рафиниран интелектуализъм от една страна, и от друга страна към една рафинирана сексуалност.
Това, което в прачовечеството все още съществува централно, в модерното човечество просто бива разпръснато към двата полюса. Но виждате ли, от възвръщането на едно правилно разбиране за света ще зависи, отново да оздравим себе си по отношение на нашите научни занимания. Чрез такива здрави научни занимания ще трябва да бъдат изследвани много неща, които засега биват изследвани за съжаление чрез едни нездрави научни занимания.
към текста >>
В обикновения
живот
това ние правим рядко, ние рядко вземаме участие в това.
Но виждате ли, всъщност всеки път, когато лекуваме човека с кварц, ние апелираме към тези сили в него, които разцепват кварца, апелираме към силите, които могат да преодолеят този твърд минерален елемент, но по този начин ние поставяме Аза в положение да взима дейно участие в нещо, което всъщност изобщо не протича на Земята, но протича извън земното, там където властвуват сили, стремящи се всяка земна твърд да бъде разпиляна във Вселената. Вселената има тази своеобразност, да разпилява всичко, което се е втвърдило в рамките на планетарното, което се е концентрирало в планетарното, да разбива всичко до най-малки частици.
В обикновения живот това ние правим рядко, ние рядко вземаме участие в това.
И това, което иначе прави само Вселената, това най-често правят математическите натури, хората, които привикват себе си да живеят сред фигури, които привикват да мислят чрез математически форми. Защото това мислене почива на процеса на разбиване на минерални елементи. Докато хората, притежаващи известно отрицателно отношение срещу математическото, такива хора предпочитат да се ограничат в обикновения процес на обезсоляване; вътрешно те не могат да превърнат себе си в механици на този процес на разбиване. Това е разликата между математическите и нематематическите натури. Това противопоставяне на процеса на минерализация на Земята лежи в основата на много идеи за лечебните процеси.
към текста >>
22.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тъкмо за тези функции може да се каже, че съществено регулират подсъзнателния душевен
живот
.
Ще видите, че постепенно в лекцията ще изплуват въпросите, които Вие бяхте добри да ми поставите. Ставаше дума само за следното да се изгради основа за един рационален отговор на тези въпроси. Днес бих желал да направя връзка с това, до което достигнахме вчера. Вчера можех да Ви обърна внимание на факта, с какво голямо значение са функциите на слезката в човешкия организъм.
Тъкмо за тези функции може да се каже, че съществено регулират подсъзнателния душевен живот.
Истинско непознаване на цялата човешка същност е да се счита, че слезката представлява един подчинен орган. Ала това заблуждение, това недоразумение може да възникне поради обстоятелството, че много лесно функциите на слезката могат да бъдат поети от обикновената етерна слезка, тъй като слезката представлява един силно одухотворен орган, а също така могат да бъдат привлечени и други органи, които да поемат функциите на слезката. Но Вие ще можете да се убедите, как действието на слезката става все по-странно, когато тя бъде повдигната от сферата на подсъзнателното до сферата на съзнанието. И именно при слезката по странен начин достигнахме до наблюдението на определен лечебен метод, станал интересен в по-ново време. Странното е само, че тук ние изхождаме от действието на слезката.
към текста >>
Във връзка с това можем да кажем, че чрез осъществяването на една храносмилателна дейност, на която мястото и всъщност не е в главата, върху нервите на главата бива стоварено бреме, от което те в нормалния
живот
са освободени; именно благодарение на това, че в главата се осъществява само една съвършено регулирана храносмилателна дейност, т.е.
Обратно на това, масажът на ръцете например бива подсилен, когато заедно с това масажираме и най-горната част на трункуса. Това са неща, онагледяващи връзката между отделните части на човешкия организъм. Ние виждаме, че това взаимодействие на долния и на горния човек, изобщо на частите на човешкия организъм разположени понякога далеч една от друга, но принадлежащи си една към друга, това взаимодействие изпъква особено силно при такива неща, като например мигрената. В действителност мигрената не е нищо друго, освен преместване на храносмилателните функции към главата, които функции всъщност би трябвало да се намират в други части на организма. И по тази причина всичко, което ангажира силно останалата част на организма, като например женската менструация, повлиява по съответен начин и мигрената.
Във връзка с това можем да кажем, че чрез осъществяването на една храносмилателна дейност, на която мястото и всъщност не е в главата, върху нервите на главата бива стоварено бреме, от което те в нормалния живот са освободени; именно благодарение на това, че в главата се осъществява само една съвършено регулирана храносмилателна дейност, т.е.
резорбционна дейност, благодарение на това нервите на главата са освободени от това бреме и са се превърнали в сетивни нерви. Тази тяхна характеристика им се отнема, когато в главата се осъществява подобна не регулирана дейност, като току що характеризираната. Ето защо сетивните нерви стават вътрешно възприемчиви, вътрешно чувствителни, и на вътрешното усещане на всичко онова, което не би трябвало да бъде усещане за вътрешния организъм, на това се дължат и болките, възникващи при мигрена, изобщо на това се дължат всички тези състояния. Съвършено понятно е, как би се чувствувал даден човек, който вместо да възприема околния външен свят, внезапно е принуден да възприема вътрешността на своята глава. Който обаче правилно е вникнал в това състояние, той при мигрена би посочил като най-доброто лечебно средство спокойното отспиване на тази мигрена.
към текста >>
Но съществува и взаимодействие във времето, и това взаимодействие във времето силно изпъква пред нас, ако например наблюдаваме такъв случай при човека, когато същият като дете или в ранното си юношество бива така неправилно възпитаван, че през целия му
живот
нещо в него не може да бъде изградено; нещо, което е трябвало да бъде изградено в него тъкмо през юношеството и през детството, а вместо това в него се изгражда нещо, което би трябвало да се появи едва през старостта.
Ето тук имате един прафеномен, който много добре ни показва пътя. "измий си главата, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще регулират отделянето". Това са прафеномени, които са наистина силно показателни, защото в себе си те съдържат закономерността, действителността. Когато изговарям нещо подобно, човекът присъствува в нещо; защото нещата естествено няма смисъл, ако при това не мисля за човека, и точно това има голямо значение при всички тези неща да мисля за човека. Това е нещо, което отново ни насочва повече към пространственото взаимодействие на силите в човешкия организъм.
Но съществува и взаимодействие във времето, и това взаимодействие във времето силно изпъква пред нас, ако например наблюдаваме такъв случай при човека, когато същият като дете или в ранното си юношество бива така неправилно възпитаван, че през целия му живот нещо в него не може да бъде изградено; нещо, което е трябвало да бъде изградено в него тъкмо през юношеството и през детството, а вместо това в него се изгражда нещо, което би трябвало да се появи едва през старостта.
Бих желал да се изразя по-точно. Виждате ли, човекът е така устроен че още през юношеството той разгръща в себе си сили, които след това изграждат организма му. Но не всичко, което се оформя през юношеството в организма, намира правилно приложение още през време на юношеството.
към текста >>
Трябва само да имаме предвид, че в акта на подражание детето трябва да присъствува с целия си душевен
живот
.
И така, още в детето биват оформени определени органи, които обаче не бива да бъдат използувани през детството, но които старостта вече не може да изгради. Ето защо те остават в резерва, за да бъдат използувани през старостта. Ако обаче, не се вземе предвид, че човекът до смяната на млечните зъби например, трябва да бъде възпитаван чрез силата на подражанието, и че след смяната на зъбите човекът така трябва да бъде възпитаван и обучаван, че главната роля да играе авторитета, ако всичко това не се взима предвид, то е възможно към органите, които би трябвало да останат в резерва до старостта, да бъдат предявени преждевременни изисквания. Разбира се, съвременният материалистичен начин на мислене би могъл да възрази: не би могъл да има голямо значение начина, по който биват използувани подражанието и авторитета. А това има огромно значение, защото всяко въздействие получава своето продължение в организма.
Трябва само да имаме предвид, че в акта на подражание детето трябва да присъствува с целия си душевен живот.
Така например следното има голямо значение.
към текста >>
През целия
живот
се осъществява активиране на органи, които съществуват предимно за възрастта на детството и на юношеството; но това трябва да става в една по-слаба степен, иначе ще остави увреждания след себе си.
Ето защо можем да кажем: добро лечебно средство е съответното възпитание. И ако някой ден успеем да поставим цялото възпитание в съгласие с познанията, изложени от мен в малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната наука" нещо, към което се стремим във Валдорфското училище, но което не можем да разпрострем върху предхождащото възпитание, можем едва от 6-та или от 7-та година на детето нататък тогава всъщност старческата деменция би изчезнала, защото именно чрез провеждането на подобно възпитание се препятствува опасността човекът да активира твърде рано своите старчески органи. Това е, което трябва да бъде казано по отношение на правилното възпитание. Но в живота съществува и обратното. И обратното се състои в следното, че ние съхраняваме това, което всъщност под формата на органни въздействия би трябвало да разгърне себе си само през време на юношеството.
През целия живот се осъществява активиране на органи, които съществуват предимно за възрастта на детството и на юношеството; но това трябва да става в една по-слаба степен, иначе ще остави увреждания след себе си.
Тук пред нас се разкрива една област, в която по най-различни причини, се намесва например психоанализата, предизвиквайки объркване в цялото човешко мислене. В действителност е истина че най-голямата вреда нанасят всъщност не най-големите заблуждения, защото големите заблуждения могат бързо да бъдат опровергани, но най-голяма вреда нанасят тези неща, в които се съдържа зрънце истина, защото тъкмо тези неща биват разгърнати до крайност и с тях се злоупотребява.
към текста >>
Поради днешния, в много отношения неестествен начин на
живот
, не приспособяващ човека към околната среда, доколкото това е необходимо, поради този
живот
, трябва да съществува нещо, което да не е обработено, нещо, което е направило впечатление на човека през време на неговото детство.
Какво всъщност е необходимо, за да се появи възглед, който да поеме пътя на психоанализата?
Поради днешния, в много отношения неестествен начин на живот, не приспособяващ човека към околната среда, доколкото това е необходимо, поради този живот, трябва да съществува нещо, което да не е обработено, нещо, което е направило впечатление на човека през време на неговото детство.
Вплетени в душевния живот, остават неща, които не са вплетени по съответния начин и в организма; защото всичко, което действува в душевния живот, дори в това действие не е съвсем слабо, всичко получава продължение, или поне би трябвало да получи продължение в лицето на въздействие и върху организма. Но в нашите деца има много впечатления, които са толкова ненормални, че остават да съществуват под формата на душевни впечатления. Те не могат да се превърнат веднага в органични въздействия.
към текста >>
Вплетени в душевния
живот
, остават неща, които не са вплетени по съответния начин и в организма; защото всичко, което действува в душевния
живот
, дори в това действие не е съвсем слабо, всичко получава продължение, или поне би трябвало да получи продължение в лицето на въздействие и върху организма.
Какво всъщност е необходимо, за да се появи възглед, който да поеме пътя на психоанализата? Поради днешния, в много отношения неестествен начин на живот, не приспособяващ човека към околната среда, доколкото това е необходимо, поради този живот, трябва да съществува нещо, което да не е обработено, нещо, което е направило впечатление на човека през време на неговото детство.
Вплетени в душевния живот, остават неща, които не са вплетени по съответния начин и в организма; защото всичко, което действува в душевния живот, дори в това действие не е съвсем слабо, всичко получава продължение, или поне би трябвало да получи продължение в лицето на въздействие и върху организма.
Но в нашите деца има много впечатления, които са толкова ненормални, че остават да съществуват под формата на душевни впечатления. Те не могат да се превърнат веднага в органични въздействия.
към текста >>
Ако те биха взели участие в цялостното органично развитие, ако не бяха изостанали под формата на изолирани душевни импулси, то в по-късния човешки
живот
те не биха активирали онези органи, които са присъщи само на старостта, и които са налице не за да се ангажират с младежките впечатления.
Тогава те продължават да действуват като душевни впечатления, и вместо да вземат участие в цялостното развиете на човека, те изостават под формата на изолирани душевни импулси.
Ако те биха взели участие в цялостното органично развитие, ако не бяха изостанали под формата на изолирани душевни импулси, то в по-късния човешки живот те не биха активирали онези органи, които са присъщи само на старостта, и които са налице не за да се ангажират с младежките впечатления.
И тогава в целия човек става нещо нередно. Той е принуден да позволи на душевни изолации да въздействуват върху органи, които не са пригодени за това. И тогава възникват онези явления, които действително могат да бъдат констатирани с помощта на един правилно приложен психоаналитичен метод. Ако по този начин проникнем в човека, можем да открием определени неща, които той носи в своя душевен живот, но който просто не са обработени, и които действуват опустошително в органите, станали вече твърде стари за тази обработка. Ала важното е, че по този път никога не можем да достигнем до терапия, а само до диагноза.
към текста >>
Ако по този начин проникнем в човека, можем да открием определени неща, които той носи в своя душевен
живот
, но който просто не са обработени, и които действуват опустошително в органите, станали вече твърде стари за тази обработка.
Тогава те продължават да действуват като душевни впечатления, и вместо да вземат участие в цялостното развиете на човека, те изостават под формата на изолирани душевни импулси. Ако те биха взели участие в цялостното органично развитие, ако не бяха изостанали под формата на изолирани душевни импулси, то в по-късния човешки живот те не биха активирали онези органи, които са присъщи само на старостта, и които са налице не за да се ангажират с младежките впечатления. И тогава в целия човек става нещо нередно. Той е принуден да позволи на душевни изолации да въздействуват върху органи, които не са пригодени за това. И тогава възникват онези явления, които действително могат да бъдат констатирани с помощта на един правилно приложен психоаналитичен метод.
Ако по този начин проникнем в човека, можем да открием определени неща, които той носи в своя душевен живот, но който просто не са обработени, и които действуват опустошително в органите, станали вече твърде стари за тази обработка.
Ала важното е, че по този път никога не можем да достигнем до терапия, а само до диагноза. Ако останем с това, да прилагаме психоанализата само като диагноза, то ние вършим нещо, което по определен начин е оправдано ако бъде тактично изпълнено. Но не да става така, нещо, което мога да потвърдя с разни писъмца, които съм получавал, че психоаналитиците да използуват дори болничния персонал в ролята на шпиони, и чрез всякакви обстоятелства, дори с помощта на болничния персонал да се домогват до всичко онова, което желаят да изтръгнат от болния по време на анализата; всичко това се случва толкова често, че в него естествено е заложено едно ужасно зло. Но при всичко това нещата твърде силно зависят от моралната същност на личностите, занимаващи се с тази област. Ала ако се абстрахираме от тези неща, то бихме могли да кажем: по отношение на диагнозата в психоанализа има някаква истина.
към текста >>
Именно, защото се препятствува възгледа, че навсякъде с материалното са свързани духовни влияния, така че тъкмо в материалното да бъдат търсени духовните влияния, по тези причини се препятствуват много неща, които не би трябвало да бъдат препятствувани за изграждането на един здрав възглед за човешкия
живот
.
Виждате ли, трагедията на материализма се състои в това, че в този материализъм отклонява хората от познанието на материята, че той препятствува опознаването на материята. Материализмът дори не е така вреден по отношение познанието на духовното, тъй както е вреден по отношение познанието на духовното в материалното.
Именно, защото се препятствува възгледа, че навсякъде с материалното са свързани духовни влияния, така че тъкмо в материалното да бъдат търсени духовните влияния, по тези причини се препятствуват много неща, които не би трябвало да бъдат препятствувани за изграждането на един здрав възглед за човешкия живот.
Ако аз съм материалист, то аз никога не мога да припиша на материята всички тези свойства, които ние обсъдихме в тези разглеждания. Да се приписват на материята именно тези или онези свойства, която тя притежава, това днес се разглежда като нелепост. Или хората се отклоняват именно от познанието на материалното. Хората не говорят вече за фосфорни явления, за солеобразни явления и т.н., защото всичко това се счита за глупост. По този път човекът се отклонява от познанието за духовното в материалното, човекът се отклонява от възможността правилно да изследва формообразуващите влияния и преди всичко човекът губи възможността да прозре, как всъщност всеки орган в човека притежава двойна задача, едната по отношение ориентирането в посока към съзнанието и другата в противоположната страна – ориентиране към чистия органичен процес.
към текста >>
23.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Да, мисля, че още вчера обърнах внимание на обстоятелството, че нещата се свеждат много по-малко до този, в известен смисъл, възходящ процес, колкото до разградния процес, осъществяващ се непрекъснато в хода на формиране на зъбите през време на целия
живот
.
След това трябва да вземем в съображение изключително интересната връзка, именно между това, което протича в зъбите и склонността на човека към хемороидални страдания. Всичко това са взаимовръзки, доказващи как това, което в най-силна степен действува минерализиращо в човека защото образуването на зъбите е най-силно минерализиращия процес от друга страна е тясно свързано с цялостния устройствен процес в човека, и бих желал да кажа в своята зависимости в своето взаимоотношение разкрива себе си да другия край на човека. По отношение процеса, формиращ зъбите, човек бива силно повлиян от обстоятелството, че не можем да отречем, че в своя завършек, когато достигаме външната, намираща се извън венеца, зъбна обвивка, процесът, формиращ зъбите, представлява нещо, чрез което човешкото устройство наистина отдава себе си на външния свят под формата на нещо минерално. Там по един почти съвършен начин, намиращото се в зъбното покритие, в емайла представлява нещо завършено в хранителни процеси тук не се извършват, така че в известна смисъл тук имаме нещо налице, което е с напълно неорганична природа.
Да, мисля, че още вчера обърнах внимание на обстоятелството, че нещата се свеждат много по-малко до този, в известен смисъл, възходящ процес, колкото до разградния процес, осъществяващ се непрекъснато в хода на формиране на зъбите през време на целия живот.
И ако от една страна трябва да признаем, че на този периферен край на човешкото устройство се развива най-външната част на зъба, тъй като вътрешното устройство малко може да стори за това изграждане, то все пак не бива да забравяме, че това вътрешно устройство е свързано с разграждането, свързано е с разрушителния процес, и че в действителност един въпрос е много по-важен от всички други: как можем да забравим тази предразположеност в човека към разграждането на този процес? Защото би било пълно заблуждение, ако вярваме, че това разграждане произлиза изцяло и единствено от външни увреждания. Това е, което трябва да вземем под внимание. Освен това става дума за следното, че към това, което вчера казах за функциите на флуора по отношение на формирането на зъбите, в съответна степен се отнася до онзи период от детството, когато процесът, формиращ зъбите, протича отвътре навън и когато той всъщност едва се подготвя; защото той се подготвя дълбоко във вътрешността на организма, подготвя се в целия организъм, преди да се появят вторите (постоянните) зъби. Този флуорообразуващ процес след това кулминира в следното, че в известен смисъл в субстанцията на зъбната повърхност е налице нещо, в което флуорът е достигнал да един вид стабилно равновесно състояние, където той е свързан със субстанцията и в известен смисъл почива.
към текста >>
Тук е налице един фин процес, който изхожда от зъба и който е свързан с обусловения от флуора формообразуващ процес, изпълващ целия организъм, и който все пак се съхранява за целия
живот
на човека.
Защото би било пълно заблуждение, ако вярваме, че това разграждане произлиза изцяло и единствено от външни увреждания. Това е, което трябва да вземем под внимание. Освен това става дума за следното, че към това, което вчера казах за функциите на флуора по отношение на формирането на зъбите, в съответна степен се отнася до онзи период от детството, когато процесът, формиращ зъбите, протича отвътре навън и когато той всъщност едва се подготвя; защото той се подготвя дълбоко във вътрешността на организма, подготвя се в целия организъм, преди да се появят вторите (постоянните) зъби. Този флуорообразуващ процес след това кулминира в следното, че в известен смисъл в субстанцията на зъбната повърхност е налице нещо, в което флуорът е достигнал да един вид стабилно равновесно състояние, където той е свързан със субстанцията и в известен смисъл почива. Но той бива разтърсен в своя покой, когато зъбите започват едно обратно развитие, противопоставяйки се на разрушителния процес.
Тук е налице един фин процес, който изхожда от зъба и който е свързан с обусловения от флуора формообразуващ процес, изпълващ целия организъм, и който все пак се съхранява за целия живот на човека.
към текста >>
Подтискането на активността, подтискането на вътрешната инициатива на човека проявява обаче още във външния
живот
нещо, което е важно за протичането на живота, и което, ако го наблюдаваме по съответния начин при детето затова ще говорим утре, дава отражение върху развитието на зъбите, така също и в по-късния
живот
.
Особено значение има различаването по отношение на вътрешната активност или вътрешната пасивност. Това в силна степен влиза в съображение. Помислете си само, когато при нашите тъй нар. психични лечебни методи въздействуваме по пътя на сугестията, тогава всъщност ние изцяло поставяме човека в сферата на влияние на другия човек. Ние подтискаме неговата активност.
Подтискането на активността, подтискането на вътрешната инициатива на човека проявява обаче още във външния живот нещо, което е важно за протичането на живота, и което, ако го наблюдаваме по съответния начин при детето затова ще говорим утре, дава отражение върху развитието на зъбите, така също и в по-късния живот.
към текста >>
24.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
В известна степен, когато се достигне до хроничност, ние трябва да обърнем внимание повече върху протичането на досегашния
живот
на човека, отколкото върху симптомите.
Така на първо време хроничното заболяване на органа може да протича; острото се превръща в хронично. Имаме работа с оттеглящи се съзнателни психични симптоми. Когато искаме да се занимаваме със симптоматология, ние трябва да се занимаем с най-дълбоките нива на човека. Вместо да го питаме как се чувства, къде го боли, ние трябва да го питаме дали спи добре или зле, дали има желание за работа. И така, това което се простира върху по-големи периоди от време, и това, което е свързано повече с изграждането на човека, ето това ние трябва да разглеждаме като симптоми, докато моментното субективно усещане трябва да бъде разглеждано като симптом при остри заболявания.
В известна степен, когато се достигне до хроничност, ние трябва да обърнем внимание повече върху протичането на досегашния живот на човека, отколкото върху симптомите.
към текста >>
25.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Умирането по време на целия
живот
и азовото съзнание.
Дейност на аза в главата (топлинно диференциране) и в двигателно-веществообменната система (статика). Четирите вида етер, техните взаимоотношения и отношението им към човешкия организъм. Същност на болестта. Лечебни и болестни процеси. Физическият процес в главата и неговото значение за организма.
Умирането по време на целия живот и азовото съзнание.
Азът и физическият процес. Същност на смъртта. Астралното тяло и неговото отношение към болестта, етерното тяло - към здравето, физическото тяло - към храненето, азът и смъртта. Висшите съставни същности на човека и болестите. Фосфор, сяра, арсен, антимон.
към текста >>
Значение на душевния
живот
за ритмичните процеси.
Физическото и етерното тяло. Изграждането на растението. Ритмичният хармонизиращ процес между действието на лечебните и болестотворните сили. Дишане. Въглерод и кислород. Заспиване и събуждане.
Значение на душевния живот за ритмичните процеси.
Процеси в гръдния организъм, като резултати на процесите в горния и долния човек, и във външния свят. Същност на светлината и лечение високо в планината. За храненето. Електричество и магнетизъм и тяхното приложение в терапията.
към текста >>
Рудолф Щайнер -
живот
и творчество
Рудолф Щайнер - живот и творчество
към текста >>
26.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
В това, което наричаме етерни сили, действа още много от родителския организъм, но в етерната същност действат и космически сили от предрожденния
живот
или, да речем, от духовно-душевния
живот
преди зачатието.
Организацията на човешката глава съществено се отличава от организацията на другите членове на човека също по отношение на по-висшата форма на съставните свръхсетивни същности на човешкото същество. Ако разгледаме главата на човека от гледната точка на духовнонаучното изследване, тази глава е отпечатък, дори бихме могли да кажем, нещо отделено, излъчено от аза, астралното и етерното тяло. И освен това при разглеждането на главата трябва да имаме предвид и физическото тяло. Това физическо тяло се намира по друг начин в главата, отколкото физическите отпечатъци на аза, астралното и етерното тяло. Искам и тук да изтъкна по-висшето на тези неща, като насоча вниманието към факта, че човешката глава, както тя е заложена първо в човешкия ембрион, не се изгражда само от силите на родителския организъм, а в нея действат космически сили, в човека просто действат космически сили.
В това, което наричаме етерни сили, действа още много от родителския организъм, но в етерната същност действат и космически сили от предрожденния живот или, да речем, от духовно-душевния живот преди зачатието.
А в астралното тяло и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят. То продължава да действа така, че формира човешката глава. Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък. Само физическото тяло, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2]. Това се организира там вътре по определен начин - по-късно често ще говорим за тази организация.
към текста >>
27.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Прекалено много
живот
се излива върху човека, прекалено много химично-полярното.
И погледнем ли вътрешния етер, другия вид етер, който действа отвътре, то надхвърлящото му мярката действие общо взето е размекващо, разхлабващо, разкисващо, разлагащо. Докато противоположното му, отравящото действие се състои в това, че в известна степен човекът се вцепенява, втвърдява, вкочанясва, чрез другото действие той се разлива, разтапя се.
Прекалено много живот се излива върху човека, прекалено много химично-полярното.
Той не може тогава да съществува, а се размеква. Това са две противоположни въздействия - отравящото и размекващото въздействие. Когато разглеждаме човека така, се питаме какво всъщност представлява той? Доколкото е физически човек, той е органично същество, което държи разделени по правилния начин двата вида етер и ги оставя правилно да взаимодействат. Цялата човешка организация всъщност е устроена така, че двата вида етер да действат в нея по правилен начин.
към текста >>
Когато в непосредствения
живот
наблюдаваме описаното сега, ние можем да го потвърдим и от друга страна.
Когато в непосредствения живот наблюдаваме описаното сега, ние можем да го потвърдим и от друга страна.
Ако вземете познатото от науката за духа, тук ще трябва да поставите една черта:
към текста >>
28.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
За обикновения
живот
гладът и жаждата, ако можем така да кажем, са астрални изживявания.
Защото така, както обикновеният човек познава глада и жаждата, той ги познава естествено като астрално явление. Това, което се изживява така съзнателно, като глада и жаждата, най-напред се изживява астрално. За това трябва да сме наясно. Защото ако нещо не се изживява астрално, за него обикновеният човек не знае съвсем нищо. Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в подсъзнанието, че той не знае нищо за него.
За обикновения живот гладът и жаждата, ако можем така да кажем, са астрални изживявания.
Но те престават да бъдат астрални изживявания, когато се отнасят за изживяванията по време на съня, тогава престават да са обикновени астрални изживявания, но те не са по-малко свързани с астралното тяло, което също действа в съня от долу нагоре. И това, което произлиза от тази страна, т.е. действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я. Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим.
към текста >>
По образование хомеопат, той остава верен на тази терапия през целия си
живот
.
[1] Едвин Шайдегер, 1867-1949 г., основател и главен лекар на болницата Merian-Iselin в Базел, открита през 1918 г.
По образование хомеопат, той остава верен на тази терапия през целия си живот.
Член на Парацелзиевото общество.
към текста >>
За начина, по който Мориц Бенедикт мисли за социалните въпроси, появили се във връзка с туберкулозата, дава сведения неговата автобиография «От моя
живот
», Виена 1906 г., лекцията «Туберкулозният въпрос».
[3] Мориц Бенедикт, 1835-1920 г.
За начина, по който Мориц Бенедикт мисли за социалните въпроси, появили се във връзка с туберкулозата, дава сведения неговата автобиография «От моя живот», Виена 1906 г., лекцията «Туберкулозният въпрос».
към текста >>
29.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Защото наистина можем да кажем, че ако грешим в това отношение, ако не се погрижим за здравословното човешко развитие, тогава от болестните тенденции в тази възраст остават всевъзможни болестни предразположения за целия човешки
живот
.
При това ще се види, че по този начин се извършва истинско благодеяние спрямо такива деца. Да се вярва, че чрез прехранване и др.п. може да се постигне нещо, е заблуждение. Ако освен това се внимава такива деца да нямат прекалено много училищни задачи и чрез това непрекъснато да се влошава състоянието им, когато им се осигурява необходимото спокойствие, тогава се подпомага вътрешно необходимата храносмилателна дейност на поднесената само в малки количества храна. Едва ли има нещо друго, спрямо което така много да се греши, както точно срямо това, което осветихме с тези обяснения.
Защото наистина можем да кажем, че ако грешим в това отношение, ако не се погрижим за здравословното човешко развитие, тогава от болестните тенденции в тази възраст остават всевъзможни болестни предразположения за целия човешки живот.
към текста >>
Една съответстваща на реалния
живот
педагогика не се съобразява само с абстрактните принципи и изобщо с абстракциите, които днес се налагат по различни начини в живота, а има предвид какво е подходящо за действителното развитие на човека и към него принадлежи преди всичко, че децата не бива да се претоварват с домашни упражнения.
Хората често се оплакват, че във Валдорфското училище[3] ние сме извънредно пестеливи с домашните задачи. Затова имаме дълбоки основания.
Една съответстваща на реалния живот педагогика не се съобразява само с абстрактните принципи и изобщо с абстракциите, които днес се налагат по различни начини в живота, а има предвид какво е подходящо за действителното развитие на човека и към него принадлежи преди всичко, че децата не бива да се претоварват с домашни упражнения.
Защото домашните упражнения всъщност често, много често са скритите причини за лошото храносмилане. Тези неща винаги се проявяват едва по-късно, но са наистина много ефективни. Своеобразното е, че при разглеждането на човешкото развитие свръхсетивната преценка на човека е същевременно указание, че това, което още в ранна възраст се подготвя за по-късното развитие, може още тогава да се види в неговите първоначални прояви.
към текста >>
30.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Затова отчасти е суеверие, отчасти правилно, когато се казва: «Човекът се изгражда от приетите от него хранителни вещества.» Суеверие е, понеже чрез това, че човекът изобщо е човек, изграждащите сили още от началото се съдържат в неговите белтъчини, а от друга страна, на другия полюс човекът разгръща дейност, която представлява непрекъсната атака върху стабилността на собственото му белтъчно изграждане, така че може да се каже: Не е правилно да се вярва, че само приемането на хранителни средства поддържа човешкия
живот
.
същинският белтъчен организъм на човека. В течността на тъканите протича непрекъснато приемане и разрушаване на намиращия се в храната белтък. И в тази дейност се намират атаките, които се извършват върху това, което иска да остане стабилно в белтъчното изграждане - изобщо човешките вътрешни белтъчни органи. Те остават стабилни затова, защото навътре отделят, освобождават духовно-душевна дейност. В тази непрекъсната обмяна между живото приемане и разрушаването на белтъците и пораждащата се там игра на сили, в това взаимодействие между извънредно подвижната игра на сили и стремящата се към спокойствие игра на сили, на това, което във взаимодействието се поражда във вътрешния човешки белтък, почива всъщност полученото чрез хранителния процес.
Затова отчасти е суеверие, отчасти правилно, когато се казва: «Човекът се изгражда от приетите от него хранителни вещества.» Суеверие е, понеже чрез това, че човекът изобщо е човек, изграждащите сили още от началото се съдържат в неговите белтъчини, а от друга страна, на другия полюс човекът разгръща дейност, която представлява непрекъсната атака върху стабилността на собственото му белтъчно изграждане, така че може да се каже: Не е правилно да се вярва, че само приемането на хранителни средства поддържа човешкия живот.
Просто не е правилно, а е правилно и че протичането на живата игра между силите в течностите на тъканите поддържа живота. Когато приготвите ястията така, че да поощрявате тази дейност в течностите на тъканите, чрез това поддържате живота, но не че внасяте в тялото хранителни вещества, а че причинявате сблъсъка със стабилните сили на собствените му белтъчини. Най-същественото в процеса, който възбуждате чрез приемането на храната, е, че също и там трябва да разглеждате самия процес. Може да се случи например на някой възрастен човек да не му въздействат вещества, за които знаем, че много добре въздействат върху децата, понеже детето се намира в процес на пластично израстване и поради това се нуждае от въпросните вещества, от приемането навътре и разгръщането на силите на веществата навътре. Ако знаете, че някакво вещество действа добре при детето, съвсем не е задължително то да действа така и при израсналия човек.
към текста >>
Всичките описания, които имате при белодробната туберкулоза, могат да се обобщят, като се каже, че човекът е отклонен от Слънцето и световното пространство и бива насочен към това, което го изолира от Слънцето и световното пространство, което го довежда до потискане, парализиране на радостта от извънземното, почиваща на приемането през сетивата, възприятията чрез сетивата, и че душата му, вътрешният му
живот
е спиран да се разпростре до сетивата и поради това слиза в белия дроб, така че белият дроб се стреми да стане мисловен орган, глава и действително тогава ясно показва и в неговото външно изграждане как иска да стане глава, как иска да приеме форма, в която може да се види как вкостеняващите в човешката глава сили се проявяват в белия дроб, как там се получават втвърдяванията на белия дроб и т.н.
Това отново ще хвърли определена светлина - и ние виждаме как винаги преминаваме от действителното вътрешно разглеждане на човешкия организъм до терапията - как така нареченото преди Lungenschwindsucht (тенденция на белите дробове да се спаружат), което днес само изхождайки от някаква теория, е получило друго име - белодробна туберкулоза, действително се състои в това, че поради различните влияния, които могат да се задействат там и които всъщност всички се състоят в едно и също, човекът бива отклонен от извънземното и насочен към земното, към живота в лоши жилища и т.н.
Всичките описания, които имате при белодробната туберкулоза, могат да се обобщят, като се каже, че човекът е отклонен от Слънцето и световното пространство и бива насочен към това, което го изолира от Слънцето и световното пространство, което го довежда до потискане, парализиране на радостта от извънземното, почиваща на приемането през сетивата, възприятията чрез сетивата, и че душата му, вътрешният му живот е спиран да се разпростре до сетивата и поради това слиза в белия дроб, така че белият дроб се стреми да стане мисловен орган, глава и действително тогава ясно показва и в неговото външно изграждане как иска да стане глава, как иска да приеме форма, в която може да се види как вкостеняващите в човешката глава сили се проявяват в белия дроб, как там се получават втвърдяванията на белия дроб и т.н.
А какво трябва да направим, ако искаме да противодействаме на това.
към текста >>
31.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Трябва обаче да се наблюдава къде в нормалния
живот
се появява нещо подобно, че да се поражда един вид метаморфоза на сетивния процес във вътрешността на човека, един сгъстяващ се в известна степен сетивен процес в тъканната течност.
Тогава се поражда един вид тенденция за свиване, за въздействие в посока на организма, която тук искам да посоча както действието при сетивното възприемане. Но това (червено) е един процес, който в определена степен нахлува срещу насочената навън сила в тъканната течност (виолетово). Тя се активира и действа насреща. Следователно ние внасяме в тъканната течност един сетивен процес, една метаморфоза на сетивен процес. Извънредно интересно е да се наблюдава как в тъканната течност се внася една метаморфоза на външния сетивен процес.
Трябва обаче да се наблюдава къде в нормалния живот се появява нещо подобно, че да се поражда един вид метаморфоза на сетивния процес във вътрешността на човека, един сгъстяващ се в известна степен сетивен процес в тъканната течност.
Той се поражда, когато се образува кърмата в жената. Там действително имаме пренесена навътре, сгъстена метаморфоза на външния сетивен процес -лактацията при жената. Нека да предположим, че тя е недостатъчна, тогава имаме повод да извършим този лежащ навътре в тъканната течност сгъстяващ се сетивен процес. И именно в отварата от семената на кима имаме това, което предизвиква процеса, който активизира лактацията.
към текста >>
Когато това дълбоко се прозре и разбере във взаимното му действие, в дейността на горния заден човек спрямо долния преден човек, което главно се изживява във взаимните отношения между сърце и бели дробове, когато правилно разглеждаме и вътре в този взаимен
живот
изследваме ритмичното, а след това изследваме нервно-сетивната дейност въз основа на това, което е горе и отзад, което естествено има своя насрещен полюс в предния долен човек, и когато наблюдаваме веществообменно-дивигателните процеси в предния долен човек, а след това ги изследваме в другото им изграждане при горния заден човек, тогава пред нас имаме целия човек и по този начин можем да го овладеем съответно и в другите му процеси.
Имаме белите дробове, обгръщащи сърцето, имаме в известна степен белите дробове, обхващащи, заграждащи с дихателната същност циркулационната същност. Но и когато разглеждаме човека по отношение на изграждането на мозъка му, белодробното изграждане и чернодробното изграждане, когато разглеждаме целия горен заден човек, имаме продължаващо дишане, обхващащо циркулационните съдове заедно със сърцето. Храносмилателната и сексуалната организация са обградени от горния заден човек. Организацията е такава, че горният заден човек обгръща долния преден човек.
Когато това дълбоко се прозре и разбере във взаимното му действие, в дейността на горния заден човек спрямо долния преден човек, което главно се изживява във взаимните отношения между сърце и бели дробове, когато правилно разглеждаме и вътре в този взаимен живот изследваме ритмичното, а след това изследваме нервно-сетивната дейност въз основа на това, което е горе и отзад, което естествено има своя насрещен полюс в предния долен човек, и когато наблюдаваме веществообменно-дивигателните процеси в предния долен човек, а след това ги изследваме в другото им изграждане при горния заден човек, тогава пред нас имаме целия човек и по този начин можем да го овладеем съответно и в другите му процеси.
към текста >>
32.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Феноменът, разглеждан в един
висш
смисъл, води извънредно дълбоко в тайните на съществуването.
Те ми се сърдят, че в откритите лекции загатнах, че например - макар нещата да не са нарисувани, а да се изживяват поетично - хубавата поезия на Матилда от Магдебург или Света Тереза са образи, т.е. инспирационни рефлекси на процеси, пораждащи се чрез сдържаната сексуалност. Естествено на хората не им е приятно, когато им се описва една Матилда от Магдебург или Света Тереза. Да, това са личности със силна сексуалност, която те са сдържали, точно защото е била твърде силна. Поради това се пораждат определени веществообменни циркулационни процеси, на които отговарят реакции, представящи се така, че могат да се фиксират в много хубави стихове.
Феноменът, разглеждан в един висш смисъл, води извънредно дълбоко в тайните на съществуването.
Но човек трябва да се издигне до такова схващане. Затова трябва поне да се почувства, поне да се усети нещичко от тези своеобразни процеси, които просветват като вътрешни процеси, когато външно се евритмизира. И когато вътрешно скритото в стиховете се евритмизира, както ви показах вчера, когато се прочете едно хубаво стихотворение и се евритмизира по съответния начин консонантно или вокално, тогава то се кръстосва с нещо друго - към изпълняваното външно в движенията при евритмизирането се прибавя едно вътрешно безгласно говорене. И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да слуша, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция. Искаме ли да въздействаме върху всичко, намиращо се като остатък в човека от това, което не се разиграва между раждането и смъртта и което материализмът нарича наследствено, от което обаче голяма част е донесено от духовно-душевния живот преди раждането, ако искаме да въздействаме върху това, което може да се нарече вродени дефекти и др.п., ще направим добре, като особено в младежката възраст отново и отново действаме чрез евритмията и винаги призоваваме евритмизиращия да осъзнае съвсем ясно това, което чува отвън.
към текста >>
Искаме ли да въздействаме върху всичко, намиращо се като остатък в човека от това, което не се разиграва между раждането и смъртта и което материализмът нарича наследствено, от което обаче голяма част е донесено от духовно-душевния
живот
преди раждането, ако искаме да въздействаме върху това, което може да се нарече вродени дефекти и др.п., ще направим добре, като особено в младежката възраст отново и отново действаме чрез евритмията и винаги призоваваме евритмизиращия да осъзнае съвсем ясно това, което чува отвън.
Феноменът, разглеждан в един висш смисъл, води извънредно дълбоко в тайните на съществуването. Но човек трябва да се издигне до такова схващане. Затова трябва поне да се почувства, поне да се усети нещичко от тези своеобразни процеси, които просветват като вътрешни процеси, когато външно се евритмизира. И когато вътрешно скритото в стиховете се евритмизира, както ви показах вчера, когато се прочете едно хубаво стихотворение и се евритмизира по съответния начин консонантно или вокално, тогава то се кръстосва с нещо друго - към изпълняваното външно в движенията при евритмизирането се прибавя едно вътрешно безгласно говорене. И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да слуша, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция.
Искаме ли да въздействаме върху всичко, намиращо се като остатък в човека от това, което не се разиграва между раждането и смъртта и което материализмът нарича наследствено, от което обаче голяма част е донесено от духовно-душевния живот преди раждането, ако искаме да въздействаме върху това, което може да се нарече вродени дефекти и др.п., ще направим добре, като особено в младежката възраст отново и отново действаме чрез евритмията и винаги призоваваме евритмизиращия да осъзнае съвсем ясно това, което чува отвън.
Така ще се изгонят и всички тенденции, които вътрешно искат да фиксират стремящото се да се прояви навън в неща, като мистично рисуване или мистична лирика. Именно то ще бъде свързано с външно хубави стихове. Това е обратният процес. Един истински мистик знае, че това, на което човекът рефлектира именно като абнормно хубаво, винаги има съмнителна страна. Но когато се изживее красивото от външния свят, вътрешно се изживее, тогава не може да се каже, че то се представя като особено прекрасен образ, напротив, то се схематизира, става абстрактно чрез това, но абстрактно като рисунка, както една рисунка е абстрактна.
към текста >>
33.
Относно записките на лекциите
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Аз се вслушвам в трептенията на душевния
живот
на членовете и в моето живо участие в него от чутото произлиза начинът на изложението в лекциите.
Така в двустранността на публичните и частните издания лежи действително нещо, което произлиза от две различни основания. Публикациите за широката общественост са резултат от това, което работеше в мен; в частните издания заедно с мен работи и се стреми Обществото.
Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и в моето живо участие в него от чутото произлиза начинът на изложението в лекциите.
към текста >>
34.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
РУДОЛФ ЩАЙНЕР
ЖИВОТ
И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>
„Мистиката в зората на съвременния духовен
живот
“ (Събр.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр.
съч. 7).
към текста >>
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния
живот
, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
35.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Тук ние трябва да си изградим една много точна представа за това, какво всъщност е хипотезата, и то хипотезата, която иска да реши проблемите на органичният
живот
, след като го е извлякла навън от неорганичната материя.
И тъкмо в това е същността на Антропософията, че с нея може да се прониква навсякъде, че навсякъде могат да издирят подходящи мисловни и емоционални форми, така че тя е в състояние да извлича сили дори от противоположни и враждебни възгледи, дори от материализма, който това е неумолимо изискване на нашата епоха, трябва да бъде преодолян основно. Но аз бих желал да насоча Вашето внимание и към нещо друго. В хода на редица лекции тук в Дорнах, Вие сте разбрали, че ние се стремим към една феноменология в науката; чули сте също, че трябва да се стремим към една свободна от хипотезите химия. Обаче когато се налага да изнасяме известни важни подробности относно медицината и медицинската практика, възниква една трудност. Тя се състои в това, че за повечето хора нашите обяснения имат стойност на хипотези.
Тук ние трябва да си изградим една много точна представа за това, какво всъщност е хипотезата, и то хипотезата, която иска да реши проблемите на органичният живот, след като го е извлякла навън от неорганичната материя.
И така, какво представлява една хипотеза? Нека вземем един съвсем прост случай от обикновения живот. Да приемем, че аз съм излязъл на улицата и че там виждам един човек. После аз продължавам, загубвам този човек от погледа си, и на първо време не мога да допусна, че той изчезва и потъва в земята. По-скоро аз се оглеждам и виждам една къща.
към текста >>
Нека вземем един съвсем прост случай от обикновения
живот
.
В хода на редица лекции тук в Дорнах, Вие сте разбрали, че ние се стремим към една феноменология в науката; чули сте също, че трябва да се стремим към една свободна от хипотезите химия. Обаче когато се налага да изнасяме известни важни подробности относно медицината и медицинската практика, възниква една трудност. Тя се състои в това, че за повечето хора нашите обяснения имат стойност на хипотези. Тук ние трябва да си изградим една много точна представа за това, какво всъщност е хипотезата, и то хипотезата, която иска да реши проблемите на органичният живот, след като го е извлякла навън от неорганичната материя. И така, какво представлява една хипотеза?
Нека вземем един съвсем прост случай от обикновения живот.
Да приемем, че аз съм излязъл на улицата и че там виждам един човек. После аз продължавам, загубвам този човек от погледа си, и на първо време не мога да допусна, че той изчезва и потъва в земята. По-скоро аз се оглеждам и виждам една къща. Сега аз мога да огранича моите разсъждения и да си кажа: Да, сигурно човекът е влязъл в тази къща. В момента аз не го виждам, но той сигурно е вътре.
към текста >>
Но дори и в социалният
живот
, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно. Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли.
Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля.
И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е. когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили. В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма.
към текста >>
По едни напълно инстинктивен начин, Шелинг успя да се измъкне от абстрактно-логичното философско изследване и да се приближи до едно истинско и дълбоко вникване в органичния
живот
.
По едни напълно инстинктивен начин, Шелинг успя да се измъкне от абстрактно-логичното философско изследване и да се приближи до едно истинско и дълбоко вникване в органичния живот.
Дори той предприе издаването на едно списание, което третираше основни здравни и медицински въпроси.
към текста >>
36.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен
живот
, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е.
Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание. Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост. От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли.
Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е.
7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм.
към текста >>
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен
живот
: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи.
От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа.
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи.
Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
към текста >>
Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен
живот
представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили.
Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре.
към текста >>
Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния
живот
на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили. Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето. Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето.
Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
към текста >>
Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен
живот
, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания.
Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания. И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание. Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е. задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло.
Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания.
И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията. Дори и днес вече може да се види, че това, което Антропософията или Духовната наука изнася, съвсем не се основава на предположението, че духовният изследовател е твърде далеч и безнадеждно откъснат от физическата материя, че е дилетант в областта на физическите изследвания; напротив, аз бих добавил в скоби, че много от тези, които се имат за духовни изследователи, са тъкмо такива дилетанти, каквито не трябва да бъдат. За да стане един човек духовен изследовател, той трябва да навлезе в областта на физическите изследвания много по-дълбоко отколкото обикновения естествоизпитател. И ако той вникне в явленията сериозно и интензивно, самите те ще го въвлекат вече в духовно-душевните сфери, особено пък ако той трябва да се произнесе по въпросите на боледуването.
към текста >>
Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия
живот
, към това, което действува умъртвяващо в човека.
От друга страна, изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" е също така един абсурд. Обаче това изречение на свой ред също ни насочва към нещо, което трябва да проумеем, да разберем.
Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека.
И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание. Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно. Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост.
към текста >>
Както в началото на човешкия
живот
ние се срещаме с несъзнателните творчески сили, така и чрез съзнателните мисловни и представни сили, т.е.
Но модерната физиология не се интересува от тези неща. Ако вземете който и да е основен феномен на модерната мозъчна физиология, както и определен душевно-духовен процес, който протича съзнателно, Вие ще установите, че тук нещата не опират до едни или други растежни сили, а до процеси на определяне, до процеси на разграждане, свързани с едно бавно и постоянно умиране. Ако се запознаем основно с онези сили, които действуват духовно в нашето съзнание, ние неизбежно ще познаем в тях силите на смъртта.
Както в началото на човешкия живот ние се срещаме с несъзнателните творчески сили, така и чрез съзнателните мисловни и представни сили, т.е.
чрез онези разрушителни сили, които се разкриват пред нас в хода на земния живот, като постоянно ни разграждат и умъртвяват, за да ни отведат накрая в земната смърт, ние сме изправени пред другия край на живота, пред смъртта. И оттук раждането и смъртта а още по-добре: Зачатието, раждането и смъртта не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен като едно свързване с духа. И ето защо в изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните мисли, представи и чувства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят. Това означава, че в този момент човекът би постигнал едно надмощие над духовното, едно потъпкване на духовното в сферите на несъзнателното. Но така би се стигнало и до едно изнасяне на духовни сили извън човешката организация.
към текста >>
чрез онези разрушителни сили, които се разкриват пред нас в хода на земния
живот
, като постоянно ни разграждат и умъртвяват, за да ни отведат накрая в земната смърт, ние сме изправени пред другия край на живота, пред смъртта.
Но модерната физиология не се интересува от тези неща. Ако вземете който и да е основен феномен на модерната мозъчна физиология, както и определен душевно-духовен процес, който протича съзнателно, Вие ще установите, че тук нещата не опират до едни или други растежни сили, а до процеси на определяне, до процеси на разграждане, свързани с едно бавно и постоянно умиране. Ако се запознаем основно с онези сили, които действуват духовно в нашето съзнание, ние неизбежно ще познаем в тях силите на смъртта. Както в началото на човешкия живот ние се срещаме с несъзнателните творчески сили, така и чрез съзнателните мисловни и представни сили, т.е.
чрез онези разрушителни сили, които се разкриват пред нас в хода на земния живот, като постоянно ни разграждат и умъртвяват, за да ни отведат накрая в земната смърт, ние сме изправени пред другия край на живота, пред смъртта.
И оттук раждането и смъртта а още по-добре: Зачатието, раждането и смъртта не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен като едно свързване с духа. И ето защо в изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните мисли, представи и чувства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят. Това означава, че в този момент човекът би постигнал едно надмощие над духовното, едно потъпкване на духовното в сферите на несъзнателното. Но така би се стигнало и до едно изнасяне на духовни сили извън човешката организация. Обаче всичко това не може да се извърши с помощта на съзнанието, защото то не може да проникне в този разграден процес, в този духовен процес.
към текста >>
Ние не вървим по пътя на една абстрактна, сляпа и жизнеотблъскваща наука, а се стремим да навлезем в живота сърцевината на човешкото същество, на човешката общност, да основем и задвижим една истинска и жива наука не само в областите на Духа, но и в самия социален
живот
.
Да, аз трябваше да изложа тези неща днес, за да мога утре да говоря пред Вас за основните насоки в терапията. Ако физиологията и терапията приемат основните принципи на Антропософията, тогава те могат да разгърнат обогатените си сили и в социалната сфера.
Ние не вървим по пътя на една абстрактна, сляпа и жизнеотблъскваща наука, а се стремим да навлезем в живота сърцевината на човешкото същество, на човешката общност, да основем и задвижим една истинска и жива наука не само в областите на Духа, но и в самия социален живот.
Защото в най-новото историческо развитие на човечеството, ние сме изправени пред един извънредно интересен социален феномен. В последно време ние ясно виждаме как хората се разделят на две големи групи на една буржоазно-аристократична класа и на една пролетарска класа; виждаме как едностранчивата аристократична класа е обхваната от един фалшив копнеж по духа, от един подчертан материализъм в душевното търсене и как от друга страна пролетарската класа е обхваната от един злокобен спиритуализъм в сферата на материалните интереси. Но какво ще рече спиритуализъм в сферата на материалните интереси? Това ще рече: пълен застой по отношение на активните проблеми на битието! В същото време когато пролетариата издига научния материализъм в свой жизнен светоглед, аристократичната класа се опитва да проникне в Духа по един неправилен материалистичен начин.
към текста >>
37.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Тогава не само духовната наука, но и редица други научни дисциплини ще потвърдят, физически и емпирически ще потвърдят, че човешките чувства изобщо не зависят от нервно-сетивната система, а от ритмичната система, и че както представите и възприятията се осъществяват чрез нервно-сетивната система така и чувствата се осъществяват чрез ритмичната система; и че едва чрез взаимодействието между ритмичната и нервно-сетивната система с помощта на ликворния ритъм, който се предава на нервно-сетивната система тази нервно-сетивна система става носител на възприятно-представния
живот
, отличаващ се с това, че ние издигаме нашите чувства нагоре до представите, като по този начин денем сме в състояние да възприемаме притъпено-сънищния си чувствен
живот
.
Тогава не само духовната наука, но и редица други научни дисциплини ще потвърдят, физически и емпирически ще потвърдят, че човешките чувства изобщо не зависят от нервно-сетивната система, а от ритмичната система, и че както представите и възприятията се осъществяват чрез нервно-сетивната система така и чувствата се осъществяват чрез ритмичната система; и че едва чрез взаимодействието между ритмичната и нервно-сетивната система с помощта на ликворния ритъм, който се предава на нервно-сетивната система тази нервно-сетивна система става носител на възприятно-представния живот, отличаващ се с това, че ние издигаме нашите чувства нагоре до представите, като по този начин денем сме в състояние да възприемаме притъпено-сънищния си чувствен живот.
И като чувственият живот е непосредствено свързан с ритмичната система, така и волевият живот е непосредствено свързан с веществообмена. Но веществообмена естествено действува и в мозъка макар и косвено така че ние сме в състояние да получим представа за нашите волеви импулси, които иначе биха се разиграли като несъзнаващи и спящи процеси дълбоко вътре в нашия организъм.
към текста >>
И като чувственият
живот
е непосредствено свързан с ритмичната система, така и волевият
живот
е непосредствено свързан с веществообмена.
Тогава не само духовната наука, но и редица други научни дисциплини ще потвърдят, физически и емпирически ще потвърдят, че човешките чувства изобщо не зависят от нервно-сетивната система, а от ритмичната система, и че както представите и възприятията се осъществяват чрез нервно-сетивната система така и чувствата се осъществяват чрез ритмичната система; и че едва чрез взаимодействието между ритмичната и нервно-сетивната система с помощта на ликворния ритъм, който се предава на нервно-сетивната система тази нервно-сетивна система става носител на възприятно-представния живот, отличаващ се с това, че ние издигаме нашите чувства нагоре до представите, като по този начин денем сме в състояние да възприемаме притъпено-сънищния си чувствен живот.
И като чувственият живот е непосредствено свързан с ритмичната система, така и волевият живот е непосредствено свързан с веществообмена.
Но веществообмена естествено действува и в мозъка макар и косвено така че ние сме в състояние да получим представа за нашите волеви импулси, които иначе биха се разиграли като несъзнаващи и спящи процеси дълбоко вътре в нашия организъм.
към текста >>
Вие разбирате, че в човешкия организъм ние имаме три различни системи, които участвуват по различен на чин в душевния
живот
.
Вие разбирате, че в човешкия организъм ние имаме три различни системи, които участвуват по различен на чин в душевния живот.
И тези системи са не само различни една от друга както вече казах, днес бих могъл само да скицирам тези нещатака че от една страна имаме нервно-сетивната система, а от друга функциите на веществообмена, на системата веществообмен крайници (рис.5).
към текста >>
И както неравномерно натоварените везни се накланят по чисто природни закони, така и самия
живот
доколкото той е в едно динамично, а не в едно статично равновесие може да се отклони в едната или другата посока.
Разгледайте нещата още по-внимателно. Когато чрез ритъма разградния процес на нервносетивната организация се намесва и започне да действува в системата веществообмен-крайници, тогава възниква нещо и то започва да противодействува спрямо веществообмена, спрямо този веществообмен то е като една отрова. И обратно, когато градивните процеси естествено чрез ритмичната система се намесят в системата глава, там те започват да действуват като една отрова, като една интоксикация. И тъй като тези системи както вече загатнах са разположени в целия организъм, ние самите ставаме арена и свидетели на една непрекъсната интоксикация и дезинтоксикация, които обаче се превеждат в равновесие с помощта на ритмичните процеси. Тук ако изобщо можем да сведем процесите на здравето до един естествен процес тук съвсем не се касае за това, че ние проникваме в един природен процес, какъвто бихме могли да си представим по един или друг едностранчив, по един разсъдъчен начин; тук ние навлизаме в два противоположни процеса, от които единия действува болестотворно спрямо другия, и ние не бихме могли да живеем в нашия физически организъм, ако не сме постоянно ангажирани с това да възприемаме болестните причини на главата, устремена надолу към системата веществообмен-крайници, както и да възприемаме болестните причини на веществообмена, устремен нагоре към главата.
И както неравномерно натоварените везни се накланят по чисто природни закони, така и самия живот доколкото той е в едно динамично, а не в едно статично равновесие може да се отклони в едната или другата посока.
Така че лечението представлява не друго, а да разтоварим главата от прекалено силната интоксикация на веществообмена, да отнемем неговото интоксикиращо действие.
към текста >>
38.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Обаче всичко, което действува в човека като духовно-душевни сили, както и всичко, което в Антропософията наричаме астралност е представено в душевния
живот
като нещо несъзнавано, като нещо съноподобно, докато това, което разбираме под Азовата дейност, а то именно е пълносъзнателния душевен
живот
има свой физически корелат, така да се каже "носител", с чиято помощ Аза действува във физическия
живот
.
Духовнодушевните сили действуват по такъв начин, че те могат да бъдат напълно проникнати от Азовото съзнание. В този случай човекът има, така да се каже, своята нормална организация. Но в друг случай Азовото съзнание може да отслабне, да отстъпи, да колабира. И тогава, когато духовно-душевните сили се сдобият с една самостоятелност и тръгват по свои собствени пътища, без да са проникнати от Аза по един правилен начин, тогава възникват различните форми на т.н. душевни заболявания.
Обаче всичко, което действува в човека като духовно-душевни сили, както и всичко, което в Антропософията наричаме астралност е представено в душевния живот като нещо несъзнавано, като нещо съноподобно, докато това, което разбираме под Азовата дейност, а то именно е пълносъзнателния душевен живот има свой физически корелат, така да се каже "носител", с чиято помощ Аза действува във физическия живот.
С други думи: Когато разглеждаме човека, ние не трябва да обръщаме поглед само към това, което например е неговата азова дейност, една чисто духовна дейност, а трябва да насочим погледа си към това, което е същинския носител на тази азова дейност е заложен не в главата, не в нервно-сетивната система, а в кръвта. Би ни отвело твърде далеч, ако се опитам да изнеса пред Вас, как именно чрез особените функции на кръвта и чрез взаимодействието на нейните обменни и ритмични процеси, се постига връзката между Аза и другите душевни свойства. Но това което най-вече ни интересува в този момент, е моста от физиологията и патологията към терапията. И тук ние откриваме нещо извънредно важно. Ние сме в състояние така да въздействуваме върху физическия скелет, върху физическия носител на духовно-душевната сфера, т.е.
към текста >>
Онова което нервно-сетивната система обхваща, е включено в съзнателния
живот
на човека между пробуждането и заспиването.
Това, което аз изнасям сега пред Вас, позволява да бъде илюстрирано и от други примери. Ние можем да открием такива примери навсякъде, но нека вземем пример от една област, която може да ни открие цялата зависимост между духовно-душевните сили и физическия свят.
Онова което нервно-сетивната система обхваща, е включено в съзнателния живот на човека между пробуждането и заспиването.
Нервно-сетивната система е израз на съзнателния живот на човека. Обаче системата веществообмен-крайници далеч не е израз на съзнателния живот на човека. Вие, така да се каже, крачим през света със съзнателна глава, но с несъзнателни крайници.
към текста >>
Нервно-сетивната система е израз на съзнателния
живот
на човека.
Това, което аз изнасям сега пред Вас, позволява да бъде илюстрирано и от други примери. Ние можем да открием такива примери навсякъде, но нека вземем пример от една област, която може да ни открие цялата зависимост между духовно-душевните сили и физическия свят. Онова което нервно-сетивната система обхваща, е включено в съзнателния живот на човека между пробуждането и заспиването.
Нервно-сетивната система е израз на съзнателния живот на човека.
Обаче системата веществообмен-крайници далеч не е израз на съзнателния живот на човека. Вие, така да се каже, крачим през света със съзнателна глава, но с несъзнателни крайници.
към текста >>
Обаче системата веществообмен-крайници далеч не е израз на съзнателния
живот
на човека.
Това, което аз изнасям сега пред Вас, позволява да бъде илюстрирано и от други примери. Ние можем да открием такива примери навсякъде, но нека вземем пример от една област, която може да ни открие цялата зависимост между духовно-душевните сили и физическия свят. Онова което нервно-сетивната система обхваща, е включено в съзнателния живот на човека между пробуждането и заспиването. Нервно-сетивната система е израз на съзнателния живот на човека.
Обаче системата веществообмен-крайници далеч не е израз на съзнателния живот на човека.
Вие, така да се каже, крачим през света със съзнателна глава, но с несъзнателни крайници.
към текста >>
До като при мъжкия организъм се развиват предимно онези сили, които са свързани със земния
живот
и земните отношения.
Например женският организъм е така изграден от земния свят и от Космоса, че при него Земните сили са сравнително слабо застъпени. В женският организъм действува предимно извънземното, космическото.
До като при мъжкия организъм се развиват предимно онези сили, които са свързани със земния живот и земните отношения.
В ежедневието тази разлика не се забелязва; тя влиза в съображение при това, което наричаме "размножение". При размножението, силите които действуват в женския организъм и които служат на размножението, фактически пренасят нещо от Космоса, за да го включат в човешкото същество. Обаче това, което човекът сваля в земния свят, е организирано предимно в мъжкия организъм. Но нека да спрем вниманието си върху най-същественото, което човекът развива в себе си в хода на Земното развитие, а именно Азовата дейност. В хода на Земното развитие тази Азова дейност се издига до своята най-висша степен.
към текста >>
Духовната наука е застанала на такива основи, че тя не се бои от никаква опасност, след като в нейни ръце е истинската еволюция на човешкия
живот
, и че тя не се бои от нищо, за да приложи силите си в духа на тази необходимост.
Вие виждате, че в нито една област ние не сме фантасти, а пък още помалко: Дилетанти. Тук нещата опират до сериозен и неуморен труд, но до такъв труд, чиито принципи днес бяха показани от най-различни страни. Когато днес се измисля една хипотеза, смята се че тя представлява удобен начин да се свържат и обяснят определени явления. Стига се дотам, че такива хипотези и мисловни конструкции се измислят до ри и в математиката.
Духовната наука е застанала на такива основи, че тя не се бои от никаква опасност, след като в нейни ръце е истинската еволюция на човешкия живот, и че тя не се бои от нищо, за да приложи силите си в духа на тази необходимост.
И застанали нащрек в хода на човешката еволюция, ние трябва да сме наясно: старите пътища на развитие са вече напълно негодни.
към текста >>
39.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Повърхностният духовен
живот
като симтомокомплекс води до заблуждение: примерът с речта на криминалния психолог Вулфен.
Повърхностният духовен живот като симтомокомплекс води до заблуждение: примерът с речта на криминалния психолог Вулфен.
Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот. В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси. Мировият етер като носител на живите мисли. Възникване на нелепите мисли. Отношението на възпитателя към живите мисли.
към текста >>
Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен
живот
.
Повърхностният духовен живот като симтомокомплекс води до заблуждение: примерът с речта на криминалния психолог Вулфен.
Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот.
В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси. Мировият етер като носител на живите мисли. Възникване на нелепите мисли. Отношението на възпитателя към живите мисли. Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя.
към текста >>
Косвеното отношение на астралното тяло към струящата светлина, към химизма, към всеобщия миров
живот
.
Непосредственото отношение на Аза към физическото.
Косвеното отношение на астралното тяло към струящата светлина, към химизма, към всеобщия миров живот.
Вътрешната физикална същност на окото. Азът и астралното тяло, неспособни да навлизат в органите, водят до епилепсия. Лечение на епилепсията с оглед познаването на този факт. Органът като правилно или неправилно включена мисъл. Несигурната воля в началото на инкарнацията; придобиване на моралност.
към текста >>
истерично умопомрачение в детска възраст: свръхчувствителност, болка, силен вътрешен
живот
, страх, депресивни чувства, душевна ранимост, изпотяване.
Обсъждане на кармата. Възпитанието в ембрионалния период – това е възпитание на майката. Причини за епилептичното (епилептоидното) разстройство. Т.н.
истерично умопомрачение в детска възраст: свръхчувствителност, болка, силен вътрешен живот, страх, депресивни чувства, душевна ранимост, изпотяване.
Душевна конституция и нагласа на възпитателя. Лечебно въздействие на шока и променливото темпо на работа. Терапия при себенеуверените деца. За възпитателя: Да се ръководи не от предписания, а от съзнателно изживяване на вътрешната същност на всяко дете.
към текста >>
Представяне на сулфуристично дете: анамнеза, отношение майка-дете, значение на преболедуването от дребна шарка на три години и половина; необходимост от наблюдение на сънищния
живот
.
Представяне на болни деца. Хидроцефалия: анамнеза, съхраняване на ембрионалната организация, наследствени влияния от страна на майката и бащата. Надмощие на детски жизнени състояния в по-късни възрастови периоди. Едно момче с клептомания.
Представяне на сулфуристично дете: анамнеза, отношение майка-дете, значение на преболедуването от дребна шарка на три години и половина; необходимост от наблюдение на сънищния живот.
към текста >>
40.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен
живот
, макар и под едва загатната форма.
Най-напред аз бих искал да кажа нещо за самата същност на тези деца. Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца. Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание.
Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма.
Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност. Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата. По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения. В тези неща човек трябва да изучи симптоматиката, също както при болестните случаи лекарят говори за отделните симптоми, по които разпознава болестта, или за отделните симптомокомплекси, с чиято помощ обхваща цялата болестна картина, обаче никога не смесва симптомокомплексите с онова, което е субстанциалното съдържание на болестта.
към текста >>
Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му
живот
се намира така наречената анормалност.
Най-напред аз бих искал да кажа нещо за самата същност на тези деца. Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца. Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание. Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма.
Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност.
Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата. По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения. В тези неща човек трябва да изучи симптоматиката, също както при болестните случаи лекарят говори за отделните симптоми, по които разпознава болестта, или за отделните симптомокомплекси, с чиято помощ обхваща цялата болестна картина, обаче никога не смесва симптомокомплексите с онова, което е субстанциалното съдържание на болестта.
към текста >>
Така това, което забелязваме в душевния
живот
на децата с изоставащо развитие, не бива да се приема за нищо друго, освен за симптоми.
Така това, което забелязваме в душевния живот на децата с изоставащо развитие, не бива да се приема за нищо друго, освен за симптоми.
Всъщност, така наречената психография не е нищо друго, освен симптомология. И ако днес психиатрията не прави нищо друго, освен да описва абнормните душевни явления в областта на мислите, чувствата и волята, това само означава, че е постигнала известен напредък в точното описание на симптомокомплексите, без да надхвърля рамките на психографията, оставайки абсолютно неспособна да проникне в същността на заболяванията. А тя трябва да прониква именно там, в същността на боледуването. И нека тук да се спрем на една представа, която може да е от полза, така че Ви моля да заострите Вашето внимание върху нея.
към текста >>
Тогава ние имаме в известна степен един душевен
живот
, който произлиза от това физическо тяло.
Да си представим, че тук (Рис. 1) имаме физическото тяло на човека така, както то се проявява пред нас при растежа на малкото дете.
Тогава ние имаме в известна степен един душевен живот, който произлиза от това физическо тяло.
Този душевен живот, който застава пред нас като проявление на детската душа, може да бъде нормален или абнормен.
към текста >>
Този душевен
живот
, който застава пред нас като проявление на детската душа, може да бъде нормален или абнормен.
Да си представим, че тук (Рис. 1) имаме физическото тяло на човека така, както то се проявява пред нас при растежа на малкото дете. Тогава ние имаме в известна степен един душевен живот, който произлиза от това физическо тяло.
Този душевен живот, който застава пред нас като проявление на детската душа, може да бъде нормален или абнормен.
към текста >>
Всъщност, ние нямаме никакво право да говорим за нормалност или абнормност на детския душевен
живот
или изобщо за човешкия душевен
живот
, доколкото се ръководим от общоприетата представа за „нормалност”.
Всъщност, ние нямаме никакво право да говорим за нормалност или абнормност на детския душевен живот или изобщо за човешкия душевен живот, доколкото се ръководим от общоприетата представа за „нормалност”.
В този случай няма никакъв друг критерий, освен обичайните становища на едно общество, съставено от филистери. И ако това общество приема дадено нещо за смислено или разумно, тогава всичко, което според възгледите на тези филистери не се покрива с представите им за „нормален” душевен живот, се определя от тях именно като „абнормен” душевен живот. Друг критерий не съществува. Ето защо често пъти се получават извънредно конфузни ситуации, когато констатираме дадена абнормност и започваме да правим всичко възможно, за да я отстраним, докато всъщност лишаваме човека от частица гениалност. С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и възпитатели следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите навици на мисленето.
към текста >>
И ако това общество приема дадено нещо за смислено или разумно, тогава всичко, което според възгледите на тези филистери не се покрива с представите им за „нормален” душевен
живот
, се определя от тях именно като „абнормен” душевен
живот
.
Всъщност, ние нямаме никакво право да говорим за нормалност или абнормност на детския душевен живот или изобщо за човешкия душевен живот, доколкото се ръководим от общоприетата представа за „нормалност”. В този случай няма никакъв друг критерий, освен обичайните становища на едно общество, съставено от филистери.
И ако това общество приема дадено нещо за смислено или разумно, тогава всичко, което според възгледите на тези филистери не се покрива с представите им за „нормален” душевен живот, се определя от тях именно като „абнормен” душевен живот.
Друг критерий не съществува. Ето защо често пъти се получават извънредно конфузни ситуации, когато констатираме дадена абнормност и започваме да правим всичко възможно, за да я отстраним, докато всъщност лишаваме човека от частица гениалност. С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и възпитатели следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите навици на мисленето. Тъкмо в тази област като насъщна необходимост се явява това, да не се допуска никаква критика, а нещата да се разглеждат в техния чист вид. Защото какво всъщност представлява човекът?
към текста >>
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен
живот
, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен
живот
и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането.
Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване.
към текста >>
Този душевен
живот
не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен
живот
, който засега остава невидим за земното съзнание.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането.
Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание.
Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос.
към текста >>
Целият този душевен
живот
, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането. Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто).
Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи.
Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация.
към текста >>
Следователно, ако този душевен
живот
е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането. Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи.
Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване.
По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация. И как той се отпечатва там?
към текста >>
И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен
живот
и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово).
Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос.
И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово).
Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация. И как той се отпечатва там?
към текста >>
Същинският душевен
живот
протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация.
Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават.
Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация.
И как той се отпечатва там?
към текста >>
И така, това, което в лицето на аналитично изградените органи, лежи в основата на целия волеви
живот
на човека, както синтетичната дейност лежи в основата на мисленето.
Друга част от това, което слиза от духовнодушевния свят, изгражда аналитично системата веществообмен-крайници, изгражда органите, които се обособяват и имат ясно разграничаващи се контури. Ако разглеждаме цялото тяло с неговите отчетливо разграничени контури, ние ще открием там черния дроб, белите дробове, бъбреците и така нататък, с които е свързана системата веществообмен-крайници; там не откриваме ритмичната система; всичко, което е изпълнено с физическа субстанция, принадлежи към системата веществообмен-крайници, също и това, което откриваме в мозъка, е веществообмяна.
И така, това, което в лицето на аналитично изградените органи, лежи в основата на целия волеви живот на човека, както синтетичната дейност лежи в основата на мисленето.
Следователно, всичко онова, което представляват органите, лежи в основата на волевия живот.
към текста >>
Следователно, всичко онова, което представляват органите, лежи в основата на волевия
живот
.
Друга част от това, което слиза от духовнодушевния свят, изгражда аналитично системата веществообмен-крайници, изгражда органите, които се обособяват и имат ясно разграничаващи се контури. Ако разглеждаме цялото тяло с неговите отчетливо разграничени контури, ние ще открием там черния дроб, белите дробове, бъбреците и така нататък, с които е свързана системата веществообмен-крайници; там не откриваме ритмичната система; всичко, което е изпълнено с физическа субстанция, принадлежи към системата веществообмен-крайници, също и това, което откриваме в мозъка, е веществообмяна. И така, това, което в лицето на аналитично изградените органи, лежи в основата на целия волеви живот на човека, както синтетичната дейност лежи в основата на мисленето.
Следователно, всичко онова, което представляват органите, лежи в основата на волевия живот.
към текста >>
Вероятно на 7 години той е получил вторите си зъби, на 14 години е достигнал полова зрялост, а на 21 години е съумял да консолидира своя душевен
живот
.
Сега нека се спрем на следното: Да си представим един вече възрастен човек. Какво се е случило с този доста напреднал в годините възрастен човек, докато е живял на Земята?
Вероятно на 7 години той е получил вторите си зъби, на 14 години е достигнал полова зрялост, а на 21 години е съумял да консолидира своя душевен живот.
Сега, ако изобщо искаме да стигнем до някакво разбиране за детското развитие, ние много точно трябва да различаваме тялото, което човек носи след като е преминал през смяната на зъбите, от тялото, което има едно дете преди да е сменило своите зъби. Онова, за което ще приведем особено фрапиращи случки, се случва непрекъснато. Тялото се обновява ежегодно. Ние непрекъснато отхвърляме навън част от нашето тяло; има един непрекъснат центробежен поток, насочен навън. И това довежда дотам, че фактически на всеки 7 години тялото напълно се обновява.
към текста >>
Само че ние използваме унаследеното тяло като модел и в зависимост от това дали духовно-душевният ни
живот
е силен и слаб, духовно-душевните сили ще се справят по-лесно, по-индивидуално с унаследената форма, или превес ще вземе унаследената форма, така че второто тяло също ще бъде формирано от родителите, които навремето са формирали първото тяло.
Работата е там, че тялото, което човек носи от своето раждане до смяната на зъбите е, така да се каже, само един модел, който сме приели външно, от нашите родители; то съдържа наследствените сили, то е изградено и с помощта на нашите предшественици. И сега ние го отхвърляме, в продължение на първите 7 години ние отхвърляме това тяло. И какво се получава? Възниква едно съвършено ново тяло; онова, което човек носи след смяната на зъбите, то вече не се изгражда чрез наследствените фактори, а се изгражда единствено от слизащите духовнодушевни сили, така че субстанциално човек носи своето унаследено тяло само до смяната на зъбите, и докато го отхвърля, той гради ново тяло, черпейки от своята индивидуалност. Всъщност ние имаме нашето собствено тяло едва след смяната на зъбите.
Само че ние използваме унаследеното тяло като модел и в зависимост от това дали духовно-душевният ни живот е силен и слаб, духовно-душевните сили ще се справят по-лесно, по-индивидуално с унаследената форма, или превес ще вземе унаследената форма, така че второто тяло също ще бъде формирано от родителите, които навремето са формирали първото тяло.
към текста >>
И покъсно, ако това развитие би продължило, ако човек би пренесъл единствено него в по-късния си
живот
, тогава той би се превърнал в едно ужасно невъзприемчиво същество, би останал напълно безчувствен спрямо външния свят.
И така, човекът напредва в своето развитие между 7-та и 14-та година, и през този възрастов период неговата индивидуалност се проявява по възможно най-силен начин. През този период той е относително затворен спрямо външния свят. Тъкмо през това време настъпва възможност за едно удивително разгръщане на индивидуалните сили.
И покъсно, ако това развитие би продължило, ако човек би пренесъл единствено него в по-късния си живот, тогава той би се превърнал в едно ужасно невъзприемчиво същество, би останал напълно безчувствен спрямо външния свят.
Но през този период той вече изгражда своето трето тяло, което възниква с достигането на половата зрялост. То също се формира според силите, действуващи в Земното обкръжение. Това, което възниква като отношение между половете, още не е всичко; надценяването в това отношение е само една последица от нашите материалистични възгледи. Фактически всички отношения към външния свят, проявяващи се с настъпването на половата зрялост, са аналогични. Всъщност, редно е да се говори за земна зрялост, а не за полова зрялост и под земна зрялост би трябвало да се разбира зрелостта на сетивата, зрелостта на дишането и само една от всички тях би била половата зрялост.
към текста >>
И ако сега настъпи някаква абнормност в душевния
живот
, която съответно се отразява и в органите, това е обусловено от цялото досегашно развитие.
Това, което слиза от духовния свят намира своя завършек чрез смяната на зъбите; то е било в сила през първите 7 години до смяната на зъбите и после до 20-та година, когато вече формирането на вътрешните органи е приключило и човекът е постигнал индивидуална и земна зрялост.
И ако сега настъпи някаква абнормност в душевния живот, която съответно се отразява и в органите, това е обусловено от цялото досегашно развитие.
Когато обаче след 21-та година се появи някаква абнормност в черния дроб или в друг орган, този орган вече е станал толкова самостоятелен и обособен, че душевният елемент на волята може да остане напълно независим. И тази независимост е толкова по-малка, колкото по-назад отиваме в детското развитие. При възрастния човек, тъй като органите имат вече определена насоченост, душевният живот е относително самостоятелен, и заболяването на един или друг орган не се отразява така силно върху душевния живот и то може да бъде лекувано именно като заболяване на съответния орган. При детето въздействията са все още взаимно свързани; един болен орган се отразява навътре чак до сферата на душевния живот.
към текста >>
При възрастния човек, тъй като органите имат вече определена насоченост, душевният
живот
е относително самостоятелен, и заболяването на един или друг орган не се отразява така силно върху душевния
живот
и то може да бъде лекувано именно като заболяване на съответния орган.
Това, което слиза от духовния свят намира своя завършек чрез смяната на зъбите; то е било в сила през първите 7 години до смяната на зъбите и после до 20-та година, когато вече формирането на вътрешните органи е приключило и човекът е постигнал индивидуална и земна зрялост. И ако сега настъпи някаква абнормност в душевния живот, която съответно се отразява и в органите, това е обусловено от цялото досегашно развитие. Когато обаче след 21-та година се появи някаква абнормност в черния дроб или в друг орган, този орган вече е станал толкова самостоятелен и обособен, че душевният елемент на волята може да остане напълно независим. И тази независимост е толкова по-малка, колкото по-назад отиваме в детското развитие.
При възрастния човек, тъй като органите имат вече определена насоченост, душевният живот е относително самостоятелен, и заболяването на един или друг орган не се отразява така силно върху душевния живот и то може да бъде лекувано именно като заболяване на съответния орган.
При детето въздействията са все още взаимно свързани; един болен орган се отразява навътре чак до сферата на душевния живот.
към текста >>
При детето въздействията са все още взаимно свързани; един болен орган се отразява навътре чак до сферата на душевния
живот
.
Това, което слиза от духовния свят намира своя завършек чрез смяната на зъбите; то е било в сила през първите 7 години до смяната на зъбите и после до 20-та година, когато вече формирането на вътрешните органи е приключило и човекът е постигнал индивидуална и земна зрялост. И ако сега настъпи някаква абнормност в душевния живот, която съответно се отразява и в органите, това е обусловено от цялото досегашно развитие. Когато обаче след 21-та година се появи някаква абнормност в черния дроб или в друг орган, този орган вече е станал толкова самостоятелен и обособен, че душевният елемент на волята може да остане напълно независим. И тази независимост е толкова по-малка, колкото по-назад отиваме в детското развитие. При възрастния човек, тъй като органите имат вече определена насоченост, душевният живот е относително самостоятелен, и заболяването на един или друг орган не се отразява така силно върху душевния живот и то може да бъде лекувано именно като заболяване на съответния орган.
При детето въздействията са все още взаимно свързани; един болен орган се отразява навътре чак до сферата на душевния живот.
към текста >>
От съществено значение за душевния
живот
е дори топлинното състояние на даден орган.
Виждате ли, днешните болести, които се диагностицират в нашата съвременна патология, са само по-грубите болести. По-фините болести всъщност са недостъпни за хистологията, те се коренят в течните части, които изпълват даден орган, например черен дроб, те се коренят в движението на течностите или дори в подвижността на газообразния елемент, който изпълва черния дроб.
От съществено значение за душевния живот е дори топлинното състояние на даден орган.
към текста >>
Обаче ние го повреждаме, ако в земния
живот
не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес.
Следователно там, където има дефектни наследствени сили, там още преди зачатието е съществувало определено незнание за човешката организация. Или с други думи: още преди да слезем на Земята ние трябва да познаваме човешкия организъм съвсем точно; в противен случай ние ще го преобразуваме неправилно и изобщо няма да навлезем както трябва в нашите първи 7 години. И това знание, което човек усвоява относно вътрешната организация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от знание, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят. Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят. Това знание, то е нещо неизмеримо голямо.
Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес.
Представете си, че през някоя цивилизационна епоха хората биват затворени в някакви помещения, държани там от сутрин до вечер, така че да не могат да проявяват никакъв интерес към външния свят. Какви са последиците от това? Тази цивилизация изолира човека, тя издига стена между човешкото познание и външния свят. И ако един човек премине през смъртта с една такава изолираност и внесе в духовния свят липса на познание за човешката организация, тогава след време един такъв човек ще слезе на Земята с много по-малко знание, отколкото онзи, чийто поглед е бил отворен за външния свят.
към текста >>
Външният свят в земния
живот
– това е духовният вътрешен свят в извънземния
живот
.
Има и една друга тайна: Ето, Вие се движите по света. И сега Вие вярвате, примерно, че движейки се в една или друга посока, това е нещо незначително. За обикновеното съзнание то може и да е незначително, обаче то съвсем не е незначително за онази сфера на обикновеното съзнание, където се гради подсъзнанието. Защото ако Вие вървите през света дори и само един ден и сте го наблюдавали внимателно, това е вече една важна предпоставка за опознаване на вътрешния свят на човека.
Външният свят в земния живот – това е духовният вътрешен свят в извънземния живот.
Ние допълнително ще говорим за въздействията на нашата цивилизация и защо, като резултат от тях, се раждат толкова много непълноценни деца. Онези хора, които днес живеят изолирано от света, един ден ще слязат отново на Земята, пренасяйки своето незнание за човешкия организъм, и те ще си изберат такива предци, които иначе биха останали безплодни. Да, ще бъдат избирани тъкмо такива хора, които ще предоставят некачествени тела. Докато тези, които биха предоставяли добри тела, ще остават стерилни. И действително, как при слизането от духовния свят възниква едно поколение – това зависи от цялостното развитие на дадена епоха.
към текста >>
И когато разглеждаме едно дете, ние трябва да прозрем какво живее в него от предишния му земен
живот
.
Ние допълнително ще говорим за въздействията на нашата цивилизация и защо, като резултат от тях, се раждат толкова много непълноценни деца. Онези хора, които днес живеят изолирано от света, един ден ще слязат отново на Земята, пренасяйки своето незнание за човешкия организъм, и те ще си изберат такива предци, които иначе биха останали безплодни. Да, ще бъдат избирани тъкмо такива хора, които ще предоставят некачествени тела. Докато тези, които биха предоставяли добри тела, ще остават стерилни. И действително, как при слизането от духовния свят възниква едно поколение – това зависи от цялостното развитие на дадена епоха.
И когато разглеждаме едно дете, ние трябва да прозрем какво живее в него от предишния му земен живот.
Длъжни сме да разберем, защо то си избира органи, които ще боледуват по силата на наследствеността, защо неговата недоразвита индивидуалност отново е решила да работи в това непълноценно тяло.
към текста >>
41.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Вчера аз обърнах внимание – нека да изясним тези въпроси, така да се каже, тръгвайки от основите, за да преминем после към практиката – на това, как обикновеният, повърхностен душевен
живот
може да бъде разбран само като комплекс от симптоми.
Вчера аз обърнах внимание – нека да изясним тези въпроси, така да се каже, тръгвайки от основите, за да преминем после към практиката – на това, как обикновеният, повърхностен душевен живот може да бъде разбран само като комплекс от симптоми.
Ако искаме да открием същинските факти, лежащи в основата на така наречената душевна болест или така нареченото слабоумие при едно дете, ние ще установим, че днес всички духовни методи, с които се работи в тази област, страдат от това, че те просто описват едно или друго повърхностно душевно състояние, без после да откриват прехода или по-дълбоките пластове, т.е. към онази сфера, където, както видяхме вчера, се формира душевният живот. Тук няма да се задълбочаваме в това, как стоят нещата при възрастните душевно болни, при които винаги и във всяко отношение има нещо проблематично. Но нека в тези лекции да се спрем върху това, което е възможно да направим именно за децата. Колко подвеждащо е разглеждането на повърхностния душевен живот – под повърхностен имам предвид не вреден, а по-скоро ограничен – бих искал да Ви покажа, като един вид встъпление, с помощта на един драстичен пример, който може и да е от особено значение за Вашите задачи.
към текста >>
към онази сфера, където, както видяхме вчера, се формира душевният
живот
.
Вчера аз обърнах внимание – нека да изясним тези въпроси, така да се каже, тръгвайки от основите, за да преминем после към практиката – на това, как обикновеният, повърхностен душевен живот може да бъде разбран само като комплекс от симптоми. Ако искаме да открием същинските факти, лежащи в основата на така наречената душевна болест или така нареченото слабоумие при едно дете, ние ще установим, че днес всички духовни методи, с които се работи в тази област, страдат от това, че те просто описват едно или друго повърхностно душевно състояние, без после да откриват прехода или по-дълбоките пластове, т.е.
към онази сфера, където, както видяхме вчера, се формира душевният живот.
Тук няма да се задълбочаваме в това, как стоят нещата при възрастните душевно болни, при които винаги и във всяко отношение има нещо проблематично. Но нека в тези лекции да се спрем върху това, което е възможно да направим именно за децата. Колко подвеждащо е разглеждането на повърхностния душевен живот – под повърхностен имам предвид не вреден, а по-скоро ограничен – бих искал да Ви покажа, като един вид встъпление, с помощта на един драстичен пример, който може и да е от особено значение за Вашите задачи.
към текста >>
Колко подвеждащо е разглеждането на повърхностния душевен
живот
– под повърхностен имам предвид не вреден, а по-скоро ограничен – бих искал да Ви покажа, като един вид встъпление, с помощта на един драстичен пример, който може и да е от особено значение за Вашите задачи.
Вчера аз обърнах внимание – нека да изясним тези въпроси, така да се каже, тръгвайки от основите, за да преминем после към практиката – на това, как обикновеният, повърхностен душевен живот може да бъде разбран само като комплекс от симптоми. Ако искаме да открием същинските факти, лежащи в основата на така наречената душевна болест или така нареченото слабоумие при едно дете, ние ще установим, че днес всички духовни методи, с които се работи в тази област, страдат от това, че те просто описват едно или друго повърхностно душевно състояние, без после да откриват прехода или по-дълбоките пластове, т.е. към онази сфера, където, както видяхме вчера, се формира душевният живот. Тук няма да се задълбочаваме в това, как стоят нещата при възрастните душевно болни, при които винаги и във всяко отношение има нещо проблематично. Но нека в тези лекции да се спрем върху това, което е възможно да направим именно за децата.
Колко подвеждащо е разглеждането на повърхностния душевен живот – под повърхностен имам предвид не вреден, а по-скоро ограничен – бих искал да Ви покажа, като един вид встъпление, с помощта на един драстичен пример, който може и да е от особено значение за Вашите задачи.
към текста >>
Този прокурор Вулфен наскоро изнесе в Цюрих една лекция от областта на криминалната психология, в която става дума за аномалиите на душевния
живот
.
Този прокурор Вулфен наскоро изнесе в Цюрих една лекция от областта на криминалната психология, в която става дума за аномалиите на душевния живот.
Вие непрекъснато се сблъсквате с подобни неща и е много важно да ги разглеждате внимателно. Ако днес се замислите върху това, което сте учили, ако вземете в ръцете си една научна книга, ако вземете каквато и да е книга, написана според научните изисквания, Вие навсякъде ще намерите мисловните форми и начина на мислене, които тук при този прокурор са изразени особено радикално, следователно човек може да предположи докъде ще го отведе днешната наука, и то тъкмо в областта на така наречения абнормен душевен живот. Преди да Ви прочета откъс от вестникарската статия, припомням Ви, че в наши дни държавният прокурор има по-голям авторитет, че Вулфен има по-голяма тежест, отколкото журналистите, които пишат по тази тема. Той може само да се надсмива над това, понеже днес, слава Богу, той все още има зад гърба си една публика, която е настроена против психиатрията и криминалната психология. Естествено, в този случай тонът, с който се разказва, не бива да е от значение за Вас, защото журналистът, сравнен с Вулфен, е по-некомпетентен и може само да се подиграва с тези неща, без да подозира, че подигравката е отправена не към Вулфен, а към днешната наука.
към текста >>
Ако днес се замислите върху това, което сте учили, ако вземете в ръцете си една научна книга, ако вземете каквато и да е книга, написана според научните изисквания, Вие навсякъде ще намерите мисловните форми и начина на мислене, които тук при този прокурор са изразени особено радикално, следователно човек може да предположи докъде ще го отведе днешната наука, и то тъкмо в областта на така наречения абнормен душевен
живот
.
Този прокурор Вулфен наскоро изнесе в Цюрих една лекция от областта на криминалната психология, в която става дума за аномалиите на душевния живот. Вие непрекъснато се сблъсквате с подобни неща и е много важно да ги разглеждате внимателно.
Ако днес се замислите върху това, което сте учили, ако вземете в ръцете си една научна книга, ако вземете каквато и да е книга, написана според научните изисквания, Вие навсякъде ще намерите мисловните форми и начина на мислене, които тук при този прокурор са изразени особено радикално, следователно човек може да предположи докъде ще го отведе днешната наука, и то тъкмо в областта на така наречения абнормен душевен живот.
Преди да Ви прочета откъс от вестникарската статия, припомням Ви, че в наши дни държавният прокурор има по-голям авторитет, че Вулфен има по-голяма тежест, отколкото журналистите, които пишат по тази тема. Той може само да се надсмива над това, понеже днес, слава Богу, той все още има зад гърба си една публика, която е настроена против психиатрията и криминалната психология. Естествено, в този случай тонът, с който се разказва, не бива да е от значение за Вас, защото журналистът, сравнен с Вулфен, е по-некомпетентен и може само да се подиграва с тези неща, без да подозира, че подигравката е отправена не към Вулфен, а към днешната наука. Защото ако науката, в която е потопен и от която черпи Вулфен, би била честна и откровена, тя би трябвало да говори по този начин във всички области на живота. А сега, тъй като това ни засяга, нека да се спрем на вестникарската статия.
към текста >>
Ако обобщите всичко, което казах вчера, Вие бихте могли да видите, че точно както в различните случаи на заболяване човек се ориентира за действителното положение на нещата именно чрез отделните симптоми, така и от това, което представлява душевният
живот
, от мисленето, чувствата и волята, човек може да направи своите заключения относно действителното положение в тази област.
Ако обобщите всичко, което казах вчера, Вие бихте могли да видите, че точно както в различните случаи на заболяване човек се ориентира за действителното положение на нещата именно чрез отделните симптоми, така и от това, което представлява душевният живот, от мисленето, чувствата и волята, човек може да направи своите заключения относно действителното положение в тази област.
И в примера с черния дроб ние видяхме, как възникването на една душевна абнормност, изразяваща се в това, че въпросният болен не може да направи крачката от субективното намерение до конкретното действие, как същинската причина за тази патология трябва да бъде търсена в някаква фина абнормност на черния дроб и ето защо точно от тук трябва да започнат както възпитателните, така и терапевтичните мерки.
към текста >>
Нека сега, преди да преминем към отделните практически случаи, още веднъж да насочим поглед към детския душевен
живот
.
Нека сега, преди да преминем към отделните практически случаи, още веднъж да насочим поглед към детския душевен живот.
От една страна, ние видяхме, че през първите 7 години тялото представлява един модел, по който индивидуалността изгражда второто тяло, което функционира през периода между смяната на зъбите и половата зрялост. Ако индивидуалността е по-силна от вложените в нея наследствени качества, тогава, сменяйки зъбите си, детето малко или много ги преодолява и се проявява – дори и външно – като индивидуалност в цялата си същност. Ако обаче индивидуалността на детето е слаба, тя ще бъде подтисната от наследствените качества, тя ще следва модела по такъв начин, че телесните черти ще се манифестират като една заробваща отливка на модела. И тогава говорим за наследствени качества в истинския смисъл на тази дума. Защото през периода между смяната на зъбите и половата зрялост всичко зависи от индивидуалността.
към текста >>
Вие видяхте, че в основата на мисленето, както то се проявява в повърхностния душевен
живот
, лежи една синтетична дейност, която има за цел изграждането и организацията на мозъка, и че в основата на волята лежи една аналитична дейност, една разграничителна дейност, която е присъща на двигателно-веществообменния човек.
Виждате ли, скъпи мои приятели, сега при детето ние трябва да проследим като една обща симптоматология как в своето развитие мисленето се отнася към развитието на волята. Вчера Вие вече видяхте, как тези неща могат да бъдат разглеждани само симптоматично.
Вие видяхте, че в основата на мисленето, както то се проявява в повърхностния душевен живот, лежи една синтетична дейност, която има за цел изграждането и организацията на мозъка, и че в основата на волята лежи една аналитична дейност, една разграничителна дейност, която е присъща на двигателно-веществообменния човек.
към текста >>
4), тук ще имаме човека с неговия симптоматичен душевен
живот
, респективно неговите мисли, чувства и воля, а зад тях ще имаме действителния душевен
живот
, една част от действителния душевен
живот
в лицето на мислите.
И така, ако аз отново нарисувам вчерашната схема (Рис.
4), тук ще имаме човека с неговия симптоматичен душевен живот, респективно неговите мисли, чувства и воля, а зад тях ще имаме действителния душевен живот, една част от действителния душевен живот в лицето на мислите.
– И тези мисли, които извличаме от всеобщия миров етер, тъкмо те изграждат нашия мозък, а в по-широк смисъл и нашата нервно-сетивна система. Това е живото мислене, което изгражда нашия мозък като един орган на разпада, орган, който в известен смисъл третира материята по следния начин.
към текста >>
Ето защо този вид мислене, присъщо на повърхностния душевен
живот
, не е нищо друго, освен рефлексът, отражението на мислите, живеещи в мировия етер.
Следователно, в мозъка е заложено началото на това, че природните процеси спират, а материята непрекъснато се отделя и „отпада” от света. Тази отхвърлена, отпадаща материя, следователно, тази негодна, неупотребима материя – това са нервите. И поради факта, че тези нерви са обработвани от живото мислене, а от друга страна непрекъснато умъртвявани, те придобиват една способност, която е сходна с отразителната способност. Така те придобиват способността да отразяват околния етер е помощта на мислите, като по този начин възниква субективното мислене, повърхностното мислене, съставено от отразени образи, които ние носим в себе си между раждането и смъртта. Следователно, поради факта, че носим в себе си живото, действено мислене, ние можем да противопоставяме на света нашата нервно-сетивна система, да преобразуваме впечатленията, живеещи в обкръжаващия етер в отразени образи и да ги „гравираме” в нашето съзнание.
Ето защо този вид мислене, присъщо на повърхностния душевен живот, не е нищо друго, освен рефлексът, отражението на мислите, живеещи в мировия етер.
към текста >>
Обаче мислите, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен
живот
, са само отражение на мислите от мировия етер.
Но сега, ако сравните самите себе си с Вашия огледален образ, Вие ще стигнете до извода, че сте нещо съвсем различно от този огледален образ. Както огледалният образ е мъртъв в сравнение с Вас, който стои пред огледалото, по същия начин се отнасят и мъртвите мисли спрямо живите мисли. В мировия етер никога не може да има изкривена, нелогична, нелепа мисъл.
Обаче мислите, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен живот, са само отражение на мислите от мировия етер.
Откъде може да се появи една нелепа, извратена мисъл? От там, че огледалото, всичко онова, което възниква в изграждането на мозъка, не е в ред. Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените мисли към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния живот на живите мисли. От всичко това Вие виждате колко извънредно важно е да изхождаме от съзнанието: към самото мисловно съдържание, към самите мисли ние изобщо не можем да се доближим, понеже в своята абсолютна правилност те живеят там, в мировия етер.
към текста >>
Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените мисли към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния
живот
на живите мисли.
Както огледалният образ е мъртъв в сравнение с Вас, който стои пред огледалото, по същия начин се отнасят и мъртвите мисли спрямо живите мисли. В мировия етер никога не може да има изкривена, нелогична, нелепа мисъл. Обаче мислите, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен живот, са само отражение на мислите от мировия етер. Откъде може да се появи една нелепа, извратена мисъл? От там, че огледалото, всичко онова, което възниква в изграждането на мозъка, не е в ред.
Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените мисли към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния живот на живите мисли.
От всичко това Вие виждате колко извънредно важно е да изхождаме от съзнанието: към самото мисловно съдържание, към самите мисли ние изобщо не можем да се доближим, понеже в своята абсолютна правилност те живеят там, в мировия етер.
към текста >>
Ето защо е извънредно важно всред Вас, седящите тук, да няма фанатици, да няма хора, които поначало са фанатично настроени и не са в състояние да оценят цялата важност на онези неща, които следва да бъдат езотерично прилагани в практическия
живот
.
Но как да стигнем до едно такова инстинктивно разбиране? До едно такова инстинктивно разбиране на детската душа ние стигаме именно благодарение на това, че развиваме един все по-голям интерес към мистерията на човешката организация като цяло. Тази мистерия, този интерес към човешката организация са неща напълно чужди на днешната цивилизация. За тях днешната цивилизация няма никаква представа. Днешната цивилизация разглежда, примерно, един тежко душевно болен човек... [Празнота в стенограмата] Естествено, нещата протичат според съответните цивилизационни условия, така че те могат и да се различават от всичко онова, което ние се стремим да обясним с нашите антропософски понятия.
Ето защо е извънредно важно всред Вас, седящите тук, да няма фанатици, да няма хора, които поначало са фанатично настроени и не са в състояние да оценят цялата важност на онези неща, които следва да бъдат езотерично прилагани в практическия живот.
Днес е невъзможно да се очертае достатъчно стеснения кръг, където да се обсъждат подобни теми, понеже човекът на днешната цивилизация не може да прозре, че в много случаи е необходимо да не се придържаме към някаква строго определена ръководна линия. Обаче тези неща трябва да се знаят и разумно да се прилагат там, където това е възможно в съответните граници, включително и при непълноценните деца. Спрямо възрастните душевно болни тези неща са неприложими, защото тук се намесва един страничен фактор, полицията. От момента, когато човек е принуден да си има работа с импулси от друг характер, например със законодателството, нещата стават неприложими. Защото законодателството е нещо общо и не може да се прилага спрямо индивидуалните особености на човека.
към текста >>
По-късно той преминава през смъртта и навлиза в новия си
живот
.
После би могла да последва и една друга инкарнация, при която съответният човек, сравнително млад, попада в затвора, така че остава напълно откъснат от света.
По-късно той преминава през смъртта и навлиза в новия си живот.
И ето, че сега го виждаме обвзет от неговата лудост. Тъкмо защото това, което е приел по време на инкарнацията е останало изцяло извън изживяванията на физическото и етерното тяло, тъкмо поради това той не е имал възможност да го „преработи”, в резултат на което се инкарнира без да има абсолютно никакво познание за вътрешната организация на човешкото тяло, той не може да навлезе във физическото и етерното тяло, част от него винаги остава извън тялото си, понеже не в състояние да се обслужва чрез физическото тяло, той се проявява като „луд”. Ние бихме могли да вникнем в неговите изживявания, в това, което е той самият, само ако напълно се абстрахираме от неговото физическо и етерно тяло, и насочим поглед към неговото астрално тяло и неговия Аз.
към текста >>
По същия начин, при определени обстоятелства, слизайки от пред-земното си битие към земното си битие, човек се оказва с накърнена гениалност, само че това проличава не за кратки периоди от време, а през целия земен
живот
.
Да допуснем, че имаме пред себе си един твърде умен човек, който обаче не е часовникар. Обаче един ден се случва така, че той е принуден сам да ремонтира своя часовник, който започва да изостава. Но вместо да го поправи, той го разваля напълно. Този факт не противоречи на това, че той е твърде умен. Случилото се не е в резултат от недостиг на ум, а от недостатъчно овладяни умения.
По същия начин, при определени обстоятелства, слизайки от пред-земното си битие към земното си битие, човек се оказва с накърнена гениалност, само че това проличава не за кратки периоди от време, а през целия земен живот.
към текста >>
Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния
живот
, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния
живот
.
Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот.
Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане. Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато възпитаваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си живот, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата. Всяка възпитателна или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат. Те водят до правилна намеса в кармата; някои неща могат да бъдат преодолявани.
към текста >>
Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния
живот
между смъртта и новото раждане.
Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот.
Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане.
Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато възпитаваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си живот, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата. Всяка възпитателна или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат. Те водят до правилна намеса в кармата; някои неща могат да бъдат преодолявани.
към текста >>
Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато възпитаваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си
живот
, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата.
Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот. Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане.
Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато възпитаваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си живот, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата.
Всяка възпитателна или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат. Те водят до правилна намеса в кармата; някои неща могат да бъдат преодолявани.
към текста >>
Обикновеният
живот
между раждането и смъртта предпазва човека от необходимостта да прояви тази вътрешна смелост.
А тези духовни качества се развиват само, ако човек знае за какво точно става дума. Ето защо тук е необходимо да се знае, че става дума за една дълбока намеса в кармическите процеси, които иначе биха продължили по свой собствен начин между смъртта и следващото ново раждане. При възпитанието на непълноценните деца нещата стоят така, че това, което ние правим тук, цялата ни намеса в работата на Боговете, е нещо, което би трябвало да продължи и по-късно. Ако си представим тези думи не като някаква теория, а им позволят истински да проработят в нашата душа, ние, естествено винаги ще сме изправени пред избора: или да направим, което сме длъжни, или да се откажем от него. Обаче не бива да забравяме: Всяка стъпка, предприета с оглед на това, което човек извлича от духовния свят, го кара да се оглежда наляво, надясно или напред, и винаги да търси някакво ново решение, воден от своята вътрешна смелост.
Обикновеният живот между раждането и смъртта предпазва човека от необходимостта да прояви тази вътрешна смелост.
В този случай той може непрекъснато да върши това, с което е свикнал. Така той следва това, което се намира в него, винаги намира доводите си за правилни и не смята за нужно да търси нови гледни точки. Тази нагласа е удобна за живота, протичащ между раждането и смъртта. Ако обаче човек предприема действия, които са импулсирани от духовния свят, той непрекъснато, ежедневно и ежечасно ще се чувствува поставен пред вземането на трудни решения, пред избора дали да се заеме с тяхното осъществяване, дали да ги отложи, или да запази пълно безразличие към всичко. И за тези решения е необходима именно смелост, вътрешна смелост.
към текста >>
42.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тя се поддържа в продължение на целия
живот
, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод. Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него. Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили. И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло.
Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън.
Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>
И тъкмо тук, бих казал, започва едно изключително важно явление в човешкия
живот
.
Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация. Ясновидецът непосредствено вижда този преход. Обаче този преход, състоящ се в това, че астралното тяло и Азовата организация „захващат” физическото и етерното тяло, не е всичко.
И тъкмо тук, бих казал, започва едно изключително важно явление в човешкия живот.
към текста >>
По същия начин се включваме и във всеобщия миров
живот
, в жизнения етер.
Така стои и въпросът с външния, действуващ в света химизъм. В химизма ние също се включваме по един непосредствен начин. И това е особено важно, понеже то означава, че човекът, намиращ се в будно състояние, е включен в един вид космически химизъм. Впрочем, нашата съвременна наука познава неживия химизъм, или в най-добрия случай, един донякъде органичен химизъм, обаче тя няма никаква представа за всеобщия, мировия химизъм. Тъкмо в него се включваме ние, когато се пробуждаме.
По същия начин се включваме и във всеобщия миров живот, в жизнения етер.
към текста >>
Обаче ние донасяме със себе си от нашия предишен земен
живот
също и волевия елемент, който се разпределя в отделните органи.
А сега стигаме до онова място, където епилептичните явления напълно логично преминават в друг вид явления. Вчера аз казах, че мислите всъщност не могат да бъдат погрешни и сега ще продължа с това, как именно човекът вгражда в себе си мислите. Едно такова явление, каквото е застоят на астралното тяло в белия дроб, е предизвикано от това, че мислите не навлизат по правилния начин в белия дроб. Следователно, тук имаме един мисловен дефект. Той се проявява, когато при слизането си от духовния свят ние не сме в състояние да овладеем нашия организъм по правилен начин, за да можем да го изградим втория път.
Обаче ние донасяме със себе си от нашия предишен земен живот също и волевия елемент, който се разпределя в отделните органи.
И както мислите изобщо не могат да бъдат погрешни, а са изкривени само поради несъвършенства в нашия организъм, следователно изкривени могат да са и органите, по същия начин стоят нещата и с волята, която донасяме със себе си от духовния свят: тя също едва ли може да е правилна. Тя идва на този свят в пълна неувереност и трябва да укрепне в мисловната система. Мисловната система е от такова естество, че никъде по света тя не може да бъде погрешна; при волевата система нещата стоят така, че тя едва ли може да бъде правилна, ако човек не полага усилия за тази цел. Човекът при всички обстоятелства внася в света една неправилна волева система. Където и да се раждаме по света, ние никъде и никога не донасяме със себе си моралност.
към текста >>
Това, което е било моралност в нашата предишна инкарнация, ние сме го изразходвали между смъртта и новото раждане, когато сме били ангажирани с мъдрото изграждане на нашето бъдещо тяло; тази моралност отдавна се е изпарила; ние винаги трябва отново да постигаме морала във всеки следващ земен
живот
.
Тя идва на този свят в пълна неувереност и трябва да укрепне в мисловната система. Мисловната система е от такова естество, че никъде по света тя не може да бъде погрешна; при волевата система нещата стоят така, че тя едва ли може да бъде правилна, ако човек не полага усилия за тази цел. Човекът при всички обстоятелства внася в света една неправилна волева система. Където и да се раждаме по света, ние никъде и никога не донасяме със себе си моралност. Моралността е нещо, което ние трябва да постигнем постепенно.
Това, което е било моралност в нашата предишна инкарнация, ние сме го изразходвали между смъртта и новото раждане, когато сме били ангажирани с мъдрото изграждане на нашето бъдещо тяло; тази моралност отдавна се е изпарила; ние винаги трябва отново да постигаме морала във всеки следващ земен живот.
А това означава, че сега ние сме изправени пред нещо много важно: Сега, слизайки аморални от духовния свят, ние сме длъжни да развиваме в нашата воля усета за смисъл; ние навлизаме в органите с нашата воля, в нашата воля ние сме длъжни да развиваме усета за това, което ни пресреща във външния свят като морал.
към текста >>
Волевата организация трябва да бъде сдържана, тя трябва да бъде възприемчива, тя трябва да има усещането за „мое” и „твое” и това усещане се развива едва в хора на външния
живот
.
Да, и мисловно-представният полюс е болен, ако той не е крадец, при това изпечен крадец. Мозъчно-представната организация трябва да бъде ужасен крадец, и спрямо това, което тя поема от света, моралът не бива да се прилага. Тя трябва да има инстинкта за присвояване на всичко. И човекът е склонен към епилепсия или нещо подобно, ако мисловно-представната организация не граби всичко и отвсякъде. Но по волята на Бога това не се отнася за полюса на волята!
Волевата организация трябва да бъде сдържана, тя трябва да бъде възприемчива, тя трябва да има усещането за „мое” и „твое” и това усещане се развива едва в хора на външния живот.
Помислете: животните, които повече от хората живеят в света на представите, биха гладували постоянно, ако нямаха инстинкта да си присвояват всичко. Нека да се замислим върху тези неща. Това не бива да се промъква във волевата организация, то трябва да остане в областта на фините представи. И аз бих казал следното: Ако астралната инфилтрация на нашия мозък, за която е напълно оправдано да си присвоя всичко, се промъкне в двигателно-веществообменната система или в ритмичната система, тогава във волята възниква като тенденция това, което трябва да си остане в мисловно-представната организация: възниква поривът да си присвояваме всичко. Това може да се прояви в напълно безобидна форма и тогава Вие забелязвате, че детето започва да прибира всичко и да си прави колекции.
към текста >>
43.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И това започва още с първия поглед, който човек отправя към тези неща; тъй като според съвременните представи това хистерично умопомрачение се свърза малко или много с половия
живот
.
И така, към какви форми, към какви външно доловими симптомо-комплекси води едно такова вътрешно устройства на организма? Тук ние навлизаме в една област, където детската възраст предлага симптоми, различни от тези при възрастните. Тук ние се изправяме пред такива форми на умопомрачение, които в периода на човешкото развитие между раждането и половата зрялост се свеждат до разновидностите на хистеричното умопомрачение. В тези разновидности на хистеричното умопомрачение си дават среща всички неясноти от страна на официалната наука. Всичко в тази област е белязано с всевъзможни необективни мисловни щампи.
И това започва още с първия поглед, който човек отправя към тези неща; тъй като според съвременните представи това хистерично умопомрачение се свърза малко или много с половия живот.
Дори повечето случаи биват свързани по-скоро с половия живот на жената, отколкото с половия живот на мъжа. Тук е важно не словесното обозначение, а какво се крие зад него. Дали става дума за хистерично умопомрачение, както обикновено се мисли, или за по-широк кръг от симптоми – ето кое е същественото.
към текста >>
Дори повечето случаи биват свързани по-скоро с половия
живот
на жената, отколкото с половия
живот
на мъжа.
Тук ние навлизаме в една област, където детската възраст предлага симптоми, различни от тези при възрастните. Тук ние се изправяме пред такива форми на умопомрачение, които в периода на човешкото развитие между раждането и половата зрялост се свеждат до разновидностите на хистеричното умопомрачение. В тези разновидности на хистеричното умопомрачение си дават среща всички неясноти от страна на официалната наука. Всичко в тази област е белязано с всевъзможни необективни мисловни щампи. И това започва още с първия поглед, който човек отправя към тези неща; тъй като според съвременните представи това хистерично умопомрачение се свърза малко или много с половия живот.
Дори повечето случаи биват свързани по-скоро с половия живот на жената, отколкото с половия живот на мъжа.
Тук е важно не словесното обозначение, а какво се крие зад него. Дали става дума за хистерично умопомрачение, както обикновено се мисли, или за по-широк кръг от симптоми – ето кое е същественото.
към текста >>
То трудно овладява равновесното състояние с елемента вода, равновесното състояние с елемента въздух, диференцирането на топлината, на светлината, на химизма, диференцирането на всеобщия миров
живот
; то ги обхваща твърде силно, а не твърде слабо, какъвто е случаят с епилептичното умопомрачение; то разпростира своето астрално тяло и Аза навсякъде в своето обкръжение, в тежестта, в топлината, то ги обхваща по толкова интензивен начин, какъвто при така нареченото нормално дете е невъзможен.
Нека да помислим какво всъщност става тук. Както посочих вчера, детето трудно обхваща външния свят.
То трудно овладява равновесното състояние с елемента вода, равновесното състояние с елемента въздух, диференцирането на топлината, на светлината, на химизма, диференцирането на всеобщия миров живот; то ги обхваща твърде силно, а не твърде слабо, какъвто е случаят с епилептичното умопомрачение; то разпростира своето астрално тяло и Аза навсякъде в своето обкръжение, в тежестта, в топлината, то ги обхваща по толкова интензивен начин, какъвто при така нареченото нормално дете е невъзможен.
И какво възниква сега?
към текста >>
Например, детето иска да направи нещо и се получава следното: то усеща болка и вместо да излее душевния си
живот
в действие, детето се отдръпва от своя ужасяващо силен душевен
живот
.
В момента, в който човек разгърне волята си срещу нещо, той става свръхчувствителен към него. Както волята се разгръща, в съзнателните части възникват забележителни явления; при разгръщане на волята възниква прекалено засилено съзнание, възниква болка; тук е зародишният стадий на болката, тук болката е в Status nascendi. Но човек се стреми да я подтиска. Всичко това протича много интензивно. И когато човек се стреми да подтисне болката, Вие виждате, че стигаме до описания, които имат точно определен смисъл в живота.
Например, детето иска да направи нещо и се получава следното: то усеща болка и вместо да излее душевния си живот в действие, детето се отдръпва от своя ужасяващо силен душевен живот.
То с ужас те отдръпва от самото себе си. Или, ако не става дума за действие, а за маскирано действие, скрито в живота на представите – тук се намесва също и волята – ако става дума за действие в областта на представите, ако представите трябва да се развиват, може да се получи така, че при определени форми на заболяване представите не могат да възникнат в подходящия зародишен момент и вместо представи, възниква страх. Всяка такава представа, която в момента, когато трябва да бъде осъзната, в момента на своето възникване предизвиква страх, всяка такава представа същевременно предизвиква и това, че под нея се разгръща един силен живот на чувствата. Чувствата врят и кипят, и в този момент винаги можем да констатираме началото на едно депресивно състояние. Чувствата, които остават необхванати от представите, са депресивни; само онези чувства не са депресивни, които – веднага след тяхното възникване – биват обхванати от представите.
към текста >>
Всяка такава представа, която в момента, когато трябва да бъде осъзната, в момента на своето възникване предизвиква страх, всяка такава представа същевременно предизвиква и това, че под нея се разгръща един силен
живот
на чувствата.
Всичко това протича много интензивно. И когато човек се стреми да подтисне болката, Вие виждате, че стигаме до описания, които имат точно определен смисъл в живота. Например, детето иска да направи нещо и се получава следното: то усеща болка и вместо да излее душевния си живот в действие, детето се отдръпва от своя ужасяващо силен душевен живот. То с ужас те отдръпва от самото себе си. Или, ако не става дума за действие, а за маскирано действие, скрито в живота на представите – тук се намесва също и волята – ако става дума за действие в областта на представите, ако представите трябва да се развиват, може да се получи така, че при определени форми на заболяване представите не могат да възникнат в подходящия зародишен момент и вместо представи, възниква страх.
Всяка такава представа, която в момента, когато трябва да бъде осъзната, в момента на своето възникване предизвиква страх, всяка такава представа същевременно предизвиква и това, че под нея се разгръща един силен живот на чувствата.
Чувствата врят и кипят, и в този момент винаги можем да констатираме началото на едно депресивно състояние. Чувствата, които остават необхванати от представите, са депресивни; само онези чувства не са депресивни, които – веднага след тяхното възникване – биват обхванати от представите.
към текста >>
Тук нека отново да напомним, че Азовата организация и астралното тяло посредством физическото тяло са свързани с така наречените четири елемента, че в етерното тяло Азовата организация и астралното тяло са повече свързани с по-висшите елементи, с една част от топлината, със светлината, химизма и всеобщия миров
живот
.
Тук нека отново да напомним, че Азовата организация и астралното тяло посредством физическото тяло са свързани с така наречените четири елемента, че в етерното тяло Азовата организация и астралното тяло са повече свързани с по-висшите елементи, с една част от топлината, със светлината, химизма и всеобщия миров живот.
Следователно, ако разширим този начин на изразяване и прекрачим в духовната област, както това е ставало и порано при инстинктивното ясновидство, когато физическото не е било толкова ясно разграничавано от духовното, би трябвало да кажем: В тези случаи ние сме изправени пред една голяма душевна ранимост на детето. И като обобщаващо понятие, тази душевна ранимост на детето обхваща всичко, което се проявява тук. И ако тази душевна ранимост не може да бъде смекчена именно чрез лечебната педагогика, тогава по-късно при половото съзряване се проявяват съответно женската или мъжката разновидност на тази душевна ранимост. Женската разновидност приема облика на хистеричното, както обикновено го наричат; мъжката разновидност приема друг облик.
към текста >>
Тогава Вие ще прецените, дали в случая наистина имате пред себе си тази форма на абнормен душевен
живот
, която аз току-що описах.
И така, изхождайки от едно такова познание, Вие трябва да се опрете на нещо, което установявате в представите или волята на едно такова дете и после да го проследите през следващите 3-4 дни.
Тогава Вие ще прецените, дали в случая наистина имате пред себе си тази форма на абнормен душевен живот, която аз току-що описах.
И сега, имайки предвид съответните предпоставки, Вие ще поставите въпроса: Как аз да лекувам едно такова дете?
към текста >>
Ако волята не се проявява в представния
живот
, тогава възникват депресивни състояния.
Защото поради каква причина при тези форми на боледуване възниква смяната на депресивни и манийни състояния? Редуването им възниква, защото детето е вътрешно ранимо и изпитва копнежа изобщо да не проявява своята воля.
Ако волята не се проявява в представния живот, тогава възникват депресивни състояния.
От друга страна, ако това продължава дълго и детето вече не може да го овладява, а трябва да се разтовари, тогава – понеже вътрешната ранимост е донякъде заглушена и понеже астралното тяло се излива навън – тогава възниква едно усещане за приповдигнатост, и състоянията на подтиснатост се сменят с веселие; тъкмо тази смяна трябва внимателно да се наблюдава при такива деца, у които са налице и другите симптоми като изпотяване и незадържане на урината.
към текста >>
Обаче детето – тъкмо поради това, че тук става дума за един вид хипертрофия на представния и волевия
живот
– има потребност не от едно формално споделяне на неговата тъга.
Тъкмо дидактиката трябва да бъде използвана при лечението на тези противоположни, редуващи се състояния. Да си представим, че имаме едно дете с депресивно състояние. Ние можем да го облекчим, още в мига, когато детето получи усещането, че ние сме силно свързани с неговите вътрешни изживявания, че го разбираме.
Обаче детето – тъкмо поради това, че тук става дума за един вид хипертрофия на представния и волевия живот – има потребност не от едно формално споделяне на неговата тъга.
Ако просто влезем в съзвучие с неговото тъжно настроение, детето няма да получи никаква помощ от нас. То ще получи помощ само тогава, когато ние подсилим състоянието, в което то се намира и което изживяваме заедно с него, така че накрая тъкмо то да ни утешава.
към текста >>
Изучете душевния
живот
на такива деца, за които говорих, и обърнете внимание на следното.
Тогава възпитателят, който гледа с разбиране на тези неща, ще може да си изработи едно специфично качество. Например той ще знае, че такива деца имат една постоянна представа: те мислят, че трябва да свършат нещо, но не могат да го направят. Въпреки че това е една комплицирана представа, тя трябва да бъде изучена: Те искат да свършат нещо, обаче не могат; въпреки това те трябва да го свършат, но то ще се различава от първоначалното им намерение.
Изучете душевния живот на такива деца, за които говорих, и обърнете внимание на следното.
Детето си казва: Аз искам да направя нещо, но всъщност не мога; все пак трябва да го направя, но то ще е по-различно, отколкото трябва да бъде.
към текста >>
44.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Но за да разберем правилно своеобразните абнормности в детската възраст, трябва да обхванем цялата взаимовръзка между човешкия
живот
преди раждането, която, така да се каже внася кармическият импулс във физическия
живот
, и постепенното развитие на детето през първите две жизнени епохи, а вероятно и по-нататък през третата жизнена епоха.
Вие вече видяхте, как при децата определени душевни абнормности, които първоначално се проявяват като неясни болестни симптоми, по-късно добиват един по-завършен вид. Аз можах да обърна вниманието Ви върху факта, че това, което по-късно се манифестира като хистерични явления, в детската възраст, има своеобразен, все още неопределен характер.
Но за да разберем правилно своеобразните абнормности в детската възраст, трябва да обхванем цялата взаимовръзка между човешкия живот преди раждането, която, така да се каже внася кармическият импулс във физическия живот, и постепенното развитие на детето през първите две жизнени епохи, а вероятно и по-нататък през третата жизнена епоха.
към текста >>
Известно е, че те лесно се вмъкват в душевния
живот
, обаче е много трудно да бъдат отстранени.
– Едва смогвам да кажа няколко думи, и то отново повтаря: Часовникът е хубав. – То непрекъснато се връща назад. При възпитанието на детето ние сме длъжни да обръщаме нужното внимание на тези особености, които макар и едва загатнати, са изключително важни. Защото ако ние не сме в състояние да подсилим слабата двигателно-веществообменна система, тогава описаните прояви стават все по-интензивни, и в по-късна възраст ще възникнат онези параноидни заболявания, които са свързани с едни или други натрапливи представи. В последствие тези натрапливи представи стават все по-упорити, все по-консолидирани.
Известно е, че те лесно се вмъкват в душевния живот, обаче е много трудно да бъдат отстранени.
Защо е трудно да бъдат отхвърлени? Защото там горе е съзнателният душевен живот, обаче тук долу несъзнателният душевен живот е неовладян, той изтласква нагоре определени представи, които след време се превръщат в натрапливи представи.
към текста >>
Защото там горе е съзнателният душевен
живот
, обаче тук долу несъзнателният душевен
живот
е неовладян, той изтласква нагоре определени представи, които след време се превръщат в натрапливи представи.
При възпитанието на детето ние сме длъжни да обръщаме нужното внимание на тези особености, които макар и едва загатнати, са изключително важни. Защото ако ние не сме в състояние да подсилим слабата двигателно-веществообменна система, тогава описаните прояви стават все по-интензивни, и в по-късна възраст ще възникнат онези параноидни заболявания, които са свързани с едни или други натрапливи представи. В последствие тези натрапливи представи стават все по-упорити, все по-консолидирани. Известно е, че те лесно се вмъкват в душевния живот, обаче е много трудно да бъдат отстранени. Защо е трудно да бъдат отхвърлени?
Защото там горе е съзнателният душевен живот, обаче тук долу несъзнателният душевен живот е неовладян, той изтласква нагоре определени представи, които след време се превръщат в натрапливи представи.
към текста >>
45.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Не забравяйте, че в такива проявления се оглежда целият
живот
.
Вие виждате, че то изцяло е ориентирано към R.
Не забравяйте, че в такива проявления се оглежда целият живот.
Припомнете си колко подвижна е била майката в театъра през ембрионалния период, припомнете си пробивния характер на звука R и Вие ще видите неговото продължение в театралните занимания на майката. Всичко друго отстъпва на заден план. Ако човек търси яснотата при тези неща, той трябва да се вглежда във връзките между тях.
към текста >>
Раждането протекло нормално, въпреки че през бременността майката е водила неразумен
живот
, свързан с употреба на алкохол.
С това дете аз се запознах при едно пътуване. То също е едно относително трудно дете. Сега е на 11 години. Веднага ще Ви кажа за какво става дума. То е единствено дете в семейството.
Раждането протекло нормално, въпреки че през бременността майката е водила неразумен живот, свързан с употреба на алкохол.
Развитието пред първите 3 години не показвало никакви отклонения. По-късно отново ще се върнем към този период. Но нещата едва ли са били точно такива, защото на 3-годишна възраст детето внезапно се разболяло с висока температура и гърч през нощта, който продължил кратко. Впоследствие гърчовете зачестили, по правило нощем, а после средно по един на всеки три месеца – това е доста характерно за гърчовете, които обсъждаме – като след 4-та година те изчезват. До тогава, организмът не е достатъчно напреднал, за да отблъсква навътре астралната организация, така че определени органи, като един вид стени, отблъскват навътре астралната организация.
към текста >>
Виждате ли, при това дете – трябва да отчетем, че второто тяло е вече отдавна изградено, тялото, което не служи за модел, детето е на 11 години – ние отново сме изправени пред факта, че така нареченият „модел” на организма е вече в упадък поради неразумния
живот
на майката през бременността и злоупотребата с алкохол.
Виждате ли, при това дете – трябва да отчетем, че второто тяло е вече отдавна изградено, тялото, което не служи за модел, детето е на 11 години – ние отново сме изправени пред факта, че така нареченият „модел” на организма е вече в упадък поради неразумния живот на майката през бременността и злоупотребата с алкохол.
От всичко, което детето показва, с голяма вероятност можем да заключим, че първото тяло-модел е било изградено изключително неправилно. Напълно възможно е и раждането да е настъпило – това тук не е отбелязано – две седмици по-рано, понеже майката не е поддържала своя организъм в такова състояние, че той да осигури всестранно развитие на ембриона. Това се случва много често, когато през бременността се злоупотребява с алкохол. Както посочихме, детското развитие през първите три години протича без особености. Но според мен изобщо не е била налице никаква готовност за установяване на някои поранни отклонения.
към текста >>
Силният метеоризъм възниква поради това, че астралното тяло не се включва достатъчно в чревната организация, а после относителната самостоятелност на астралното тяло поражда характерните черти на душевния
живот
: неспирното говорене, лесната възбудимост, както и живата фантазия.
Защо тези симптоми настъпват 9 часа след заспиването? Защото точно тогава астралното тяло започва своя обратен път към физическото тяло и то започва да изпитва все по-големи трудност, непрекъснато бива отблъсквано и не може да се потопи в етерно-физическия организъм. И Вие бихте могли да си представите, как идват тези симптоми: извикването, скачането от леглото. Ако после неговото астрално тяло изцяло се потопи във физическия организъм, денят протича по-леко.
Силният метеоризъм възниква поради това, че астралното тяло не се включва достатъчно в чревната организация, а после относителната самостоятелност на астралното тяло поражда характерните черти на душевния живот: неспирното говорене, лесната възбудимост, както и живата фантазия.
Сега идва въпросът, какво да правим при един такъв случай.
към текста >>
46.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Загадките на човешката природа се изразяват и в това, че тези отклонения засягат не само човешкия
живот
, но и целия свят.
Загадките на човешката природа се изразяват и в това, че тези отклонения засягат не само човешкия живот, но и целия свят.
към текста >>
Нейният чувствен
живот
се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в тялото си.
И тук трябва да посоча нещо твърде странно, всъщност потресаващо, а именно, че в момента, когато трябваше да обсъждаме този случай, се получи телеграма за смъртта на бащата, причинена от сърдечен инфаркт. Нека да си припомним и още една подробност от анамнезата. Към майката беше отправен въпросът: Не сте ли имали някакви особени душевни вълнения през бременността? – И аз се изразих така: Не Ви ли причинява мъка това, че детето няма да остане във Вашата утроба, а ще излезе навън в белия свят? – Майката отговори положително.
Нейният чувствен живот се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в тялото си.
От една страна, това чувство показва изключително силна кармическа връзка, но от друга страна то потвърждава факта, че в детето са останали много от онези сили, които действуват по време на ембрионалния период. Вие виждате, че майката показва начални признаци на абнормен душевен живот и че – напълно естествено за дълбоката кармическа връзка – той се пренася и върху детето.
към текста >>
Вие виждате, че майката показва начални признаци на абнормен душевен
живот
и че – напълно естествено за дълбоката кармическа връзка – той се пренася и върху детето.
Към майката беше отправен въпросът: Не сте ли имали някакви особени душевни вълнения през бременността? – И аз се изразих така: Не Ви ли причинява мъка това, че детето няма да остане във Вашата утроба, а ще излезе навън в белия свят? – Майката отговори положително. Нейният чувствен живот се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в тялото си. От една страна, това чувство показва изключително силна кармическа връзка, но от друга страна то потвърждава факта, че в детето са останали много от онези сили, които действуват по време на ембрионалния период.
Вие виждате, че майката показва начални признаци на абнормен душевен живот и че – напълно естествено за дълбоката кармическа връзка – той се пренася и върху детето.
към текста >>
Неговата едностранчива клептомания е почти изцяло изключена от останалия му душевен
живот
.
Работата е там, че това дете е един невероятен клептоман.
Неговата едностранчива клептомания е почти изцяло изключена от останалия му душевен живот.
Странността се състои в това, че съзнанието, което – бих казал – трябва да осветява всички ситуации от живота, е изключено тъкмо по отношение на неговите клептомански постъпки. Човек има ясното усещане: Детето не знае за част от това, което върши, въпреки че – и Ви моля да го имате предвид – то постъпва по един възможно най-рафиниран начин. Необходими бяха много усилия, за да бъде преместено от Берн в друго училище. Детето постъпваше много хитро, без да е егоистично. То е в състояние да раздаде най-ловко всичко, което е присвоило, на свои приятели, или да го пропилее, просто за да им достави радост.
към текста >>
47.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И в това, което езикът дава на хората, живеят такива същества, които в обикновения си
живот
са развили Духа-Себе в същата степен, в каквато човекът е развил своята Азова организация.
Ние имаме работа – особено когато се занимаваме с подрастващи деца – с такива същества, които са изпреварили днешния човек и са се издигнали до Духа-Себе. И ако искаме да постигнем нещо чрез Валдорфската педагогика, така че тя да оказва непосредствени и живи въздействия, тогава трябва да апелираме не само към хората, ангажирани с нея, а и към онези духовни същества, които са по-напреднали от човека, издигайки се до ДухаСебе. Тъкмо при подрастващите деца ние имаме работа с една точно определена разновидност на тези същества: със съществата, които обозначаваме като езикови гении. Ако човек би предоставил езиковото обучение на следващото поколение, той би опропастил всичко. В езика живее нещо толкова важно, колкото и в самия човек.
И в това, което езикът дава на хората, живеят такива същества, които в обикновения си живот са развили Духа-Себе в същата степен, в каквато човекът е развил своята Азова организация.
Тези същества ни инспирират, тези същества живеят в нас благодарение на факта, че ние говорим.
към текста >>
48.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Всъщност, ако се положат усилията, необходими за истинския медитативен
живот
, вътрешно е възможно да се пресъздаде всичко онова, което е видимо във външния свят.
Но медитацията, до която стигаме в тази област, скъпи мои приятели, не бива да поражда усещането: Ето, сега аз се затварям в едно топло гнездо, и около мен ще става все по-топло и по-топло! Медитирането има и друго усещане и то е свързано с потопяване в действителния свят, включително и до най-малките подробности. Преклонение пред малките неща! Не бива да премахваме интереса към тези малки неща, скъпи мои приятели, Вие трябва да се интересувате от всичко: както от ушната мида, ноктите и космите, така и от Сатурн, Слънцето, и Земята. Защото в крайна сметка един човешки косъм съдържа всичко и губейки един косъм, фактически човек губи целия Космос.
Всъщност, ако се положат усилията, необходими за истинския медитативен живот, вътрешно е възможно да се пресъздаде всичко онова, което е видимо във външния свят.
Обаче тези усилия остават напразни, ако тук или там се появяват дори само следи от гордост и суета. Ето защо, скъпи мои приятели, ако наистина искате да възпитавате непълноценни деца, трябва да развиете в себе си по възможно най-скромен начин това преклонение пред малките неща и впоследствие да го пренесете и в други области на младежкото движение.
към текста >>
49.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Изхождайки от етерния принцип, който изгражда целия човек, ние различаваме: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло, което свързваме със сетивната душа, разсъдъчна душа, наричана от гърците душа на силите, съзнателна душа, а после идват: Духът-Себе, Духът-
Живот
и Човекът-Дух.
Нека отново да разгледаме човешкото същество.
Изхождайки от етерния принцип, който изгражда целия човек, ние различаваме: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло, което свързваме със сетивната душа, разсъдъчна душа, наричана от гърците душа на силите, съзнателна душа, а после идват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
Тези съставни части на човешката природа следва да бъдат разглеждани в тяхната относителна самостоятелност. Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък. Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с оглед принципа на свободата. Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото тяло съответствуват най-силните Слънчеви въздействия. На етерното тяло съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното тяло – най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната душа – най-силните Венерини въздействия.
към текста >>
Но забележителното тук е, че същата тази индивидуалност, в своя следващ земен
живот
, отново се появява в Йена под името Ернст Хекел.
Вие знаете, че навремето в Йена е станало нещо забележително: движен от съвсем сходни младежки импулси, от определени религиозно-духовни тенденции, немския абат Хилдебранд се отправил към Рим и по-късно станал папа Григорий VII, за да окаже от Рим едно силно влияние върху първоначално действуващите в него импулси. Тук ние имаме един силен римски импулс, тръгващ от Рим към Европа. Вие сте изучавали това историческо събитие.
Но забележителното тук е, че същата тази индивидуалност, в своя следващ земен живот, отново се появява в Йена под името Ернст Хекел.
Става така, сякаш в самия човек разградните принципи редовно се намесват в градивните принципи. Ето как в Йена Вие имате едно течение, което явно се противопоставя на римското течение. А пресечната им точка е тук (Рис. 24).
към текста >>
Беше много забавно да се наблюдава, как по време на официални обеди Хекел започваше да разказва анекдоти от своя
живот
в паузата между отделните ястия, така че езиците на всички се развързваха и всичко приключваше леко и весело.
И когато на своя 60. рожден ден Ернст Хекел произнасяше речта си в Йена, в Зоологическия институт, бихме могли да имаме впечатлението, че пред нас е застанал старият Хилдебранд. Той имаше същия начин на изразяване, говореше също като него: с тих, приглушен глас, претегляйки думите си като някой, който въпреки че е говорил публично много време, все още не е овладял речта си докрай. И куриозното е: Абатът Хилдебранд, носещ изражението на един строг папа – той просто олицетворяваше църковната институция – имаше тази особеност, че с удоволствие разказваше такива неща, които караха другите, ако не да се смеят, то поне да се усмихват.
Беше много забавно да се наблюдава, как по време на официални обеди Хекел започваше да разказва анекдоти от своя живот в паузата между отделните ястия, така че езиците на всички се развързваха и всичко приключваше леко и весело.
Със своето детинско поведение 60-годишният Хекел често объркваше другите и аз още си спомням колко смешен се оказа Оскар Хертвиг, който не успя да изнесе надутата си реч, докато в същото време Хекел разказваше своите анекдоти.
към текста >>
50.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И доколкото виждаха, в един много повисш смисъл, че в хода на своя земен
живот
човекът стига до равновесието едва чрез възпитанието, дотолкова и в детето те откриваха нещо абнормно, което в известен смисъл е направо болестно и трябва да бъде лекувано, така че първоначалните думи за „лекувам” и „възпитавам” навремето би трябвало да са имали едно и също значение.
Общо взето, така стоят нещата с всичко живо, както впрочем и с живота в духовния свят. Ето как ние все повече и повече се убеждаваме, че онова, което живее зад фасадата на човешкия род и намира израз в една или друга патология, фактически представлява част от същинската, външно проявена, духовност на човешкия род. Разглеждайки нещата по този начин, ние стигаме и до разбирането, до схващанията на древните, които във възпитанието са виждали нещо, което извънредно близко до лечението. В лечението те са виждали едно приближаване на луциферическите и ариманически сили към това, което поддържа равновесието между тях и осигурява напредъка на добрите Богове. В лечението те виждаха уравновесяване между Луцифер и Ариман.
И доколкото виждаха, в един много повисш смисъл, че в хода на своя земен живот човекът стига до равновесието едва чрез възпитанието, дотолкова и в детето те откриваха нещо абнормно, което в известен смисъл е направо болестно и трябва да бъде лекувано, така че първоначалните думи за „лекувам” и „възпитавам” навремето би трябвало да са имали едно и също значение.
Възпитанието лекува така наречените нормални хора, а лечението е неговата специализирана разновидност, предназначена за така наречените абнормни хора.
към текста >>
Корените имат сравнително силна физическа и етерна връзка с цялото ни обкръжение, докато в цветовете започва един нов
живот
, изпълнен с копнеж към астралния свят.
И така, в майчиното мляко ние все още имаме астрални формиращи сили с непосредствено духовно действие и трябва да се замислим каква отговорност поемаме върху себе си, когато препоръчваме спиране на кърменето и преминаване към друг вид захранване, като се има предвид, че днес вече никой не осъзнава, как точно духовните сили пронизват целия видим свят: как, издигайки се от корените към цветовете и плодовете, растението – съответно неговото въздействие върху човешкия организъм – става все по-духовно и по-духовно. Това, което действува в корените, е възможно най-недуховно.
Корените имат сравнително силна физическа и етерна връзка с цялото ни обкръжение, докато в цветовете започва един нов живот, изпълнен с копнеж към астралния свят.
Израствайки нагоре, растението се одухотворява все повече и повече. И сега идва ред на въпроса: Какви са отношенията между корените и мировите закономерности?
към текста >>
Включвайки се в едно духовно движение, мислете за него така, че да го направите плодотворно за практическия
живот
; едва тогава на това духовно движение ще се гледа като на нещо живо.
Включвайки се в едно духовно движение, мислете за него така, че да го направите плодотворно за практическия живот; едва тогава на това духовно движение ще се гледа като на нещо живо.
към текста >>
51.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Обсъждане с помощта на конкретния пример за пренасяне действието на поведението върху оформянето на живота и изграждането на телесното устройство в един по-късен
живот
.
Разглеждане на болестта от гледна точка на Кармата. Преди: болестта произхожда от греха; сега: грехът е последица от едно болно устройство.
Обсъждане с помощта на конкретния пример за пренасяне действието на поведението върху оформянето на живота и изграждането на телесното устройство в един по-късен живот.
Изминала инкарнация - оформяне на главата. Живот между смъртта и едно ново раждане - дихателна система. По-общо разглеждане на взаимоотношенията, предизвикани от Кармата; въпросът "как" в лечението на психопатични отношения: развитие на духовния живот с помощта на факти. Лекуването като богослужение.
към текста >>
Живот
между смъртта и едно ново раждане - дихателна система.
Разглеждане на болестта от гледна точка на Кармата. Преди: болестта произхожда от греха; сега: грехът е последица от едно болно устройство. Обсъждане с помощта на конкретния пример за пренасяне действието на поведението върху оформянето на живота и изграждането на телесното устройство в един по-късен живот. Изминала инкарнация - оформяне на главата.
Живот между смъртта и едно ново раждане - дихателна система.
По-общо разглеждане на взаимоотношенията, предизвикани от Кармата; въпросът "как" в лечението на психопатични отношения: развитие на духовния живот с помощта на факти. Лекуването като богослужение.
към текста >>
По-общо разглеждане на взаимоотношенията, предизвикани от Кармата; въпросът "как" в лечението на психопатични отношения: развитие на духовния
живот
с помощта на факти.
Разглеждане на болестта от гледна точка на Кармата. Преди: болестта произхожда от греха; сега: грехът е последица от едно болно устройство. Обсъждане с помощта на конкретния пример за пренасяне действието на поведението върху оформянето на живота и изграждането на телесното устройство в един по-късен живот. Изминала инкарнация - оформяне на главата. Живот между смъртта и едно ново раждане - дихателна система.
По-общо разглеждане на взаимоотношенията, предизвикани от Кармата; въпросът "как" в лечението на психопатични отношения: развитие на духовния живот с помощта на факти.
Лекуването като богослужение.
към текста >>
Опознаване на слънчевия
живот
в отношение спрямо човешкото същество; нахлуваща и изтичаща карма.
Сили на Вселената: слънчево, лунно въздействие върху растението и планетарните влияния.
Опознаване на слънчевия живот в отношение спрямо човешкото същество; нахлуваща и изтичаща карма.
Слънчеви и Лунни въздействия в тяхната взаимовръзка. Целебните действия, изхождащи от това познание.
към текста >>
Космическата година и нейното отношение спрямо дихателните ритми на деня, на един човешки
живот
, на ритъма сън-бодърствуване.
Преодоляване пасивността на мисленето чрез опознаване положението на човека в Космоса. Човешкият Аз между дишането на един ден и една платоническа космическа година.
Космическата година и нейното отношение спрямо дихателните ритми на деня, на един човешки живот, на ритъма сън-бодърствуване.
Зимните и летните сили в Макрокосмоса като създатели на сетивно-нервния, респективно на веществообмения организъм. Възприемане на света според мяра, число и тегло, ирационалният елемент и пътя на неговото опознаване - от немия към софия.
към текста >>
52.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Засега бих желал да обърна вниманието Ви само на обстоятелството, че този курс, може би както никой друг, ще бъде пример за това, как чрез особеното изграждане на духовния
живот
в наше време трябва да бъдат обновени старите предания, старото наследство, защото това, което се е практикувало под названието пасторска медицина, в основа та са всъщност вече е изгубило съдържанието си.
Скъпи приятели! В този курс за първи път обединихме членовете на два духовни кръга на действие, и това обединяване означава нещо много особено. Ето защо още днес ще бъде необходимо, чрез съдържанието на този курс, да постигнем разбиране по отношение смисъла на това обединяване.
Засега бих желал да обърна вниманието Ви само на обстоятелството, че този курс, може би както никой друг, ще бъде пример за това, как чрез особеното изграждане на духовния живот в наше време трябва да бъдат обновени старите предания, старото наследство, защото това, което се е практикувало под названието пасторска медицина, в основа та са всъщност вече е изгубило съдържанието си.
Ние ще видим това в хода на нашите разглеждания. И обратно, тъкмо от основите на нашето време ще произлезе една особена значима задача, която от своя страна, обобщена в едно разглеждане, вече може да носи названието пасторска медицина. Ние внимавахме строго, в този курс в съществената си част да бъдат обединени действителни теолози и такива личности, които са истински лекари, или ще станат такива, лекари в смисъла, че според задачите на медицинската секция на Гьотеанума ние да можем да отговаряме за това тяхно име. Как ще бъде изграден този смисъл, всичко това ще бъде обсъдено в този курс. Ала допуснахме и някои изключения, но само малко, и те са добре обоснова ни в рамките на това, което са убежденията на медицинската секция на Гьотеанума.
към текста >>
Това е една област, която за нас, застанали пред едно обновление на духовния
живот
, не може да се прояви в същата светлина.
Това е една област, която за нас, застанали пред едно обновление на духовния живот, не може да се прояви в същата светлина.
За тази цел, изхождайки тъкмо от основния светоглед на Антропософията, произлизат много важни задачи за една нова пасторска медицина. И доколкото произлизат подобни задачи, това ние, скъпи мои приятели, можем да изследваме ако разгледаме въпроса от две страни. Да го разгледаме първо от медицинска страна.
към текста >>
Без разлика какво лечение прилагаме, навсякъде ние излизаме вън от това, което човекът извършва в своя ежедневен
живот
, било при приемането на храна, било в излагането на въздействието на светлината и въздуха, или при излагането му на определени душевни влияния, навсякъде в хода на лечението ние излизаме извън рамките на тези неща.
С какво имаме работа в хода на лечението? Когато оставим лечебното средство или лечебния процес да въздействува върху болния човек, тогава ние винаги имаме работа със следното: тогава, в желаното въздействие на дадена субстанция или процес, физически или духовен или душевен, ние навсякъде излизаме извън рамките на това, което представлява тъй наречения нормален взаимообмен на човека с околния свят.
Без разлика какво лечение прилагаме, навсякъде ние излизаме вън от това, което човекът извършва в своя ежедневен живот, било при приемането на храна, било в излагането на въздействието на светлината и въздуха, или при излагането му на определени душевни влияния, навсякъде в хода на лечението ние излизаме извън рамките на тези неща.
Дори когато определяме диета, ние излизаме една малка крачка вън от това, което човекът спазва в ежедневния си взаимообмен в околния свят. Ние оставяме лечебните средства да взаимодействуват върху човека. Ако лечебното средство е физическа субстанция, тогава, като последица от въздействието на лечебното средство, протича процес, различен от този, при обикновеното приемане на храна. Така е и при другите лечебни въздействия. Ала чрез лечебния метод ние непрекъснато посягаме на човека по начин, различен от този, по който животът посяга на него.
към текста >>
2.
ЖИВОТ
2. ЖИВОТ
към текста >>
В обикновения
живот
имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън.
Тук трябва да въведем едно важно понятие.
В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън.
В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието. Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин. Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице. Но тук вече започва лечебният елемент.
към текста >>
ЛЕЧЕНИЕ:
ЖИВОТ
СЪЗНАНИЕ
ЛЕЧЕНИЕ: ЖИВОТ СЪЗНАНИЕ
към текста >>
КУЛТ /ТАЙНСТВО/: СЪЗНАНИЕ
ЖИВОТ
КУЛТ /ТАЙНСТВО/: СЪЗНАНИЕ ЖИВОТ
към текста >>
53.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Когато говорим за общата работа между пастор и лекаря, то погледът се насочва към такива явления в човешкия
живот
, които в действителност лесно преминават в сферата на патологичното поради което се нуждаят от разбиране от страна на лекаря, но които от друга страна по един изключителен начин се отразяват във вътрешността, бих желал да кажа, в самата езотеричност на религиозния
живот
.
Скъпи мои приятели!
Когато говорим за общата работа между пастор и лекаря, то погледът се насочва към такива явления в човешкия живот, които в действителност лесно преминават в сферата на патологичното поради което се нуждаят от разбиране от страна на лекаря, но които от друга страна по един изключителен начин се отразяват във вътрешността, бих желал да кажа, в самата езотеричност на религиозния живот.
Трябва да сме напълно наясно, че всъщност всички клонове на човешкото познание трябва да надраснат нещо грубо, нахлуло в тях в епохата на материализма. Само да си припомним, как, с една определена грубост на възприемането са били разглеждани тези явления, които известен период от време биваха обобщавани под името: "гениалност и безумие", грубо разглеждани от Ломброза и от неговата школа, но също така и от други. Също така успешно можем да насочим вниманието си не чак толкова към самите изследвания, те имат своите заслуги, но към начина на разглеждане, възникнал по този път; можем да насочим вниманието си към онова, което възникна като криминална антропология и което изследваше черепите на пристъпниците. Възникналите при това хрумвания бяха не само груби, но носеха и известен печат на една изключително силна филистериозност. Можем да кажем, и тук ние изцяло можем да си послужим с такива категории, защото става дума за една гранична област в пасторската медицина, би могло да се каже, ето тук, в основата си като изследователи и мислители, филистерите се събраха, изградиха типа на нормалния човек, който по възможност беше също филистер.
към текста >>
И всичко това се прави много по-малко с цел тези явления да бъдат разгледани като патологични, ние ще бъдем отведени в сферата на патологичното по-късно, изхождайки тъкмо от тези явления, но повече с целта чрез помощта на тези явления да бъде видян човешкия
живот
.
Това, което са силите за изграждане на физическия организъм, а именно в първите 7 години от живота, това са същите сили, които се проявяват по-късно. Нали през първите 7 години от живота ние растем със същите сили, с които по-късно мислим; и по тази причина наистина е важно, и има значение, да подходим към определени явления, но не по предложения преди малко начин, но по един на истина съответствуващ начин.
И всичко това се прави много по-малко с цел тези явления да бъдат разгледани като патологични, ние ще бъдем отведени в сферата на патологичното по-късно, изхождайки тъкмо от тези явления, но повече с целта чрез помощта на тези явления да бъде видян човешкия живот.
към текста >>
Душевният
живот
на този човек протича по такъв начин, че сетивните му усещания имат в себе си нещо чезнещо, нещо мъгляво, затова пък мислите му съдържат нещо оживено, нещо интензивно, оцветено, което почти предизвиква впечатление за слаби сетивни усещания.
Такъв човек, по един много жив начин, дори може да формира мисли, защото мислите изобщо зависят от нормалната взаимовръзка на астралното тяло с други тела. Но дали с тези мисли ще бъдат обхванати по съответния начин и сетивните усещания, това зависи от обстоятелството, дали Азовото устройство е свързано нормално с останалите части на човешкото същество. Ако това не стане, ако Азовото устройство така да се каже не е правилно свързано с другите части на човешкото същество, тогава сетивните усещания избледняват. В същата степен, в която избледняват сетивните усещания, в същата степен мислите стават по-интензивни. Те се появяват по един почти призрачен начин, не така чисто, както обикновено ги носим в себе си.
Душевният живот на този човек протича по такъв начин, че сетивните му усещания имат в себе си нещо чезнещо, нещо мъгляво, затова пък мислите му съдържат нещо оживено, нещо интензивно, оцветено, което почти предизвиква впечатление за слаби сетивни усещания.
към текста >>
И към това избледнелите мисли, представляващи последействуващи сили в астралното тяло, последействуващи сили от будния
живот
.
Последицата от това е, че възникват изключително силни изживявания в подробностите на външния свят. В тази част на света, в която се намира, такъв човек има изживявания със своя Аз и със астралното тяло тогава, когато е вън от физическото и от етерното си тяло. Той изживява фините подробности на растенията, подробностите на овощната градина около дома си. Но това, което се вижда денем, но подробностите във вкуса на ябълката и други подобни. Така е, така бива изживяно всичко това.
И към това избледнелите мисли, представляващи последействуващи сили в астралното тяло, последействуващи сили от будния живот.
към текста >>
В целия останал
живот
те се държат така, че човек може да ги приеме за в силна степен слабоумни, в разговорите с пасторите те често излизат с подобни неща.
Пасторът обаче може да изпадне в положение да бъде силно изненадан от това, което тъкмо такъв един човек му изповядва. Пасторът може да счита себе си за много умен, ала образованите пастори, наистина в католицизма има такива; човек не бива да подценява католицизма, тези образовани пастори са бдителни, когато при тях дойде такъв, тъй наречен болен и им каже: това, което проповядваш от амвона, не казва нищо особено. Всичко това не значи нищо, то всъщност не достига до обиталището на Бога, всичко това има само една външна стойност. В Бога човек трябва да почива наистина с цялата си същност. Така казват тези хора.
В целия останал живот те се държат така, че човек може да ги приеме за в силна степен слабоумни, в разговорите с пасторите те често излизат с подобни неща.
Те претендират да познават вътрешния интимен живот по-интимно, отколкото този, които проповядват професионално върху това. Те се отнасят с неуважение към този, който проповядва професионално и това, което изживяват, те наричат "покой в Бога". И виждате ли, отново за пастора става дума затова, да намери средства и пътища за връзка с това, което всъщност такъв един, бихме могли да кажем пациент, можем обаче да кажем и нещо друго, което такъв един човек изживява вътрешно.
към текста >>
Те претендират да познават вътрешния интимен
живот
по-интимно, отколкото този, които проповядват професионално върху това.
Пасторът може да счита себе си за много умен, ала образованите пастори, наистина в католицизма има такива; човек не бива да подценява католицизма, тези образовани пастори са бдителни, когато при тях дойде такъв, тъй наречен болен и им каже: това, което проповядваш от амвона, не казва нищо особено. Всичко това не значи нищо, то всъщност не достига до обиталището на Бога, всичко това има само една външна стойност. В Бога човек трябва да почива наистина с цялата си същност. Така казват тези хора. В целия останал живот те се държат така, че човек може да ги приеме за в силна степен слабоумни, в разговорите с пасторите те често излизат с подобни неща.
Те претендират да познават вътрешния интимен живот по-интимно, отколкото този, които проповядват професионално върху това.
Те се отнасят с неуважение към този, който проповядва професионално и това, което изживяват, те наричат "покой в Бога". И виждате ли, отново за пастора става дума затова, да намери средства и пътища за връзка с това, което всъщност такъв един, бихме могли да кажем пациент, можем обаче да кажем и нещо друго, което такъв един човек изживява вътрешно.
към текста >>
Тук човек трябва да има едно фино разбиране за това, как патологичното се отразява във всякакви области, които правят човека неспособен да намери правилните пътища във физически-сетивния свят, които области го правят да бъде неспособен в нещо, което външния
живот
изисква от всички нас; и по отношение на външния свят всички ние, така трябва да бъде, сме в известен смисъл филистери.
Тук човек трябва да има едно фино разбиране за това, как патологичното се отразява във всякакви области, които правят човека неспособен да намери правилните пътища във физически-сетивния свят, които области го правят да бъде неспособен в нещо, което външния живот изисква от всички нас; и по отношение на външния свят всички ние, така трябва да бъде, сме в известен смисъл филистери.
Но такива хора нямат в себе си способността да виреят в пътя на филистера, те винаги вървят по други пътища. Като пастор човек трябва да може да направи връзка между онова, което човек сам трябва да даде, и това, което другия изживява; много често това са хората, за които се казва "ей ония там". Това е, което изисква разбиране на финия преход от болния към духовното.
към текста >>
Тогава, когато Азовото устройство излиза навън, те сами достигат до активния медитативен
живот
.
Такива хора, които преминават през тези стадии, което е свързано с тяхната Карма, с техните повтарящи се земни съществувания, такива хора притежават една чудна терминология, изработена чисто вътрешно, интуитивно. Те могат, именно защото преминават през тези стадии последователно един след друг, така че първият стадий е почти нормален, те могат по един чуден начин, да говорят за това, което изживяват. Например като съвсем млади хора, когато възниква лабилният стадий на 17 или 19 години, те казват: човек трябва да опознае себе си. И интензивно, във всички посоки, те изискват от себе си себепознание.
Тогава, когато Азовото устройство излиза навън, те сами достигат до активния медитативен живот.
Често те го наричат "активна молитва", което представлява едно активно медитиране, и те са благодарни, когато някой образован пастор им даде съвети относно молитвата. Тогава те изцяло се разтварят в молитвата си, но в тази молитва те изживяват същевременно и онова, което сега те започват да описват в една чудна терминология. Те поглеждат назад към първия си стадий и това, което възприемат, те наричат: първото обиталище на Бога тъй като поради това, че със своя Аз те не потъват напълно в останалите части, те разглеждат себе си в известен смисъл отвътре, не само отвън. Всичко това нараства; когато го разглеждаме отвътре, то става като едно обширно пространство: първото обиталище на Бога.
към текста >>
Ако такава една личност я поставим в канцелария, или ако я превърнем в една обикновена съпруга, която трябва да готви или да се грижи за други неща в ежедневния
живот
, тогава тази жена ще изпадне в истинско безумие и външно ще има такова поведение, че и не може да бъде възприета по друг начин, освен като безумна.
Обикновените понятия, които имаме за здраве и болест, престават да имат своето значение, своя смисъл.
Ако такава една личност я поставим в канцелария, или ако я превърнем в една обикновена съпруга, която трябва да готви или да се грижи за други неща в ежедневния живот, тогава тази жена ще изпадне в истинско безумие и външно ще има такова поведение, че и не може да бъде възприета по друг начин, освен като безумна.
Ако пасторът в правилния момент разбере накъде върви пътят, той ще я насочи към монашество; ако той я постави да живее в съответната среда, последователно един след друг ще се развият четирите стадия, така че в действителност, чрез подобна пациентка, образованият изповедник може в един модерен стил да погледне в духовните светове по начин, подобен на начина, по който гръцките жреци са приемали разказите за духовния свят с помощта на питиите, които чрез дима, чрез парата на земята са оповестявали различни неща за духовния свят. Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии! Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо. Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите. По правило питиите са били личности, достигнали или до този трети или дори до четвъртия стадий.
към текста >>
Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-
висш
смисъл няма да може да бъде сторено нищо.
Обикновените понятия, които имаме за здраве и болест, престават да имат своето значение, своя смисъл. Ако такава една личност я поставим в канцелария, или ако я превърнем в една обикновена съпруга, която трябва да готви или да се грижи за други неща в ежедневния живот, тогава тази жена ще изпадне в истинско безумие и външно ще има такова поведение, че и не може да бъде възприета по друг начин, освен като безумна. Ако пасторът в правилния момент разбере накъде върви пътят, той ще я насочи към монашество; ако той я постави да живее в съответната среда, последователно един след друг ще се развият четирите стадия, така че в действителност, чрез подобна пациентка, образованият изповедник може в един модерен стил да погледне в духовните светове по начин, подобен на начина, по който гръцките жреци са приемали разказите за духовния свят с помощта на питиите, които чрез дима, чрез парата на земята са оповестявали различни неща за духовния свят. Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии!
Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо.
Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите. По правило питиите са били личности, достигнали или до този трети или дори до четвъртия стадий. Но да си представим, че в едно по-късно време, именно под мъдрото водачество на изповедниците, дадена личност премине по такъв начин през тези стадии, че успее безпрепятствено да се отдаде на тези свои виждания, тогава от тази личност ще произлезе нещо изключително чудно, но което по тази причина все пак остава в известен смисъл патологично. Тогава не само лекарят, не само пасторът, тогава цялата църква се грижи за това, след смъртта си тези личности да бъдат провъзгласени за светци, и това е случая със Света Терезия, тя е изминала приблизително този път.
към текста >>
Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-
висш
смисъл, са се влели в целия културен
живот
на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите.
Обикновените понятия, които имаме за здраве и болест, престават да имат своето значение, своя смисъл. Ако такава една личност я поставим в канцелария, или ако я превърнем в една обикновена съпруга, която трябва да готви или да се грижи за други неща в ежедневния живот, тогава тази жена ще изпадне в истинско безумие и външно ще има такова поведение, че и не може да бъде възприета по друг начин, освен като безумна. Ако пасторът в правилния момент разбере накъде върви пътят, той ще я насочи към монашество; ако той я постави да живее в съответната среда, последователно един след друг ще се развият четирите стадия, така че в действителност, чрез подобна пациентка, образованият изповедник може в един модерен стил да погледне в духовните светове по начин, подобен на начина, по който гръцките жреци са приемали разказите за духовния свят с помощта на питиите, които чрез дима, чрез парата на земята са оповестявали различни неща за духовния свят. Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии! Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо.
Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите.
По правило питиите са били личности, достигнали или до този трети или дори до четвъртия стадий. Но да си представим, че в едно по-късно време, именно под мъдрото водачество на изповедниците, дадена личност премине по такъв начин през тези стадии, че успее безпрепятствено да се отдаде на тези свои виждания, тогава от тази личност ще произлезе нещо изключително чудно, но което по тази причина все пак остава в известен смисъл патологично. Тогава не само лекарят, не само пасторът, тогава цялата църква се грижи за това, след смъртта си тези личности да бъдат провъзгласени за светци, и това е случая със Света Терезия, тя е изминала приблизително този път.
към текста >>
54.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Когато в обикновения
живот
гледаме с очите, процесът е такъв, че ние получаваме дразнения отвън, от светлината, и поемаме това дразнение навътре.
А сега да преминем към втория стадий /виж по-горе/. Той става интересен по причина, че първоначално съответната личност има всякакви усещания за допир, които обикновената патология лесно може да сбърка с това, което познаваме и в психиатрията, но което все пак не е същото. След това те се усилват до истински виждания. Това е този стадий, в който Азовото устройство и астралното тяло вземат със себе си и етерното тяло и така паралелното изживяване протича по начина, при който Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло са леко издигнати над физическото тяло и изживяват всичко заедно, а паралелно с това физическото тяло провежда своите процеси. По този начин настъпва нещо особено.
Когато в обикновения живот гледаме с очите, процесът е такъв, че ние получаваме дразнения отвън, от светлината, и поемаме това дразнение навътре.
След това дразнение то достига до етерното тяло, и изхождайки от етерното тялото създава изживяването в областта на съзнанието. Така е например и при окото. Когато гледате, се осъществява първото дразнение, външното дразнение, което първоначално възниква в Аза, след това нахлува в астралното тяло, нахлува до етерното тяло, и етерното тяло е това, което съобщава цялото съзнателно изживяване на човека, при което в известен смисъл във всички посоки се сблъсква с физическото устройство. В това сблъскване е заложено съзнателното изживяване /изживяване в областта на съзнанието/. Това и точният процес.
към текста >>
Изживяването е в Аза, в астралното тяло, в етерното тяло, и сега се сблъсква не със сетивата, но отвътре се сблъсква с това, което е нервносетивна система, всъщност първо се сблъсква с жлезистата система /с жлезите с вътрешна секреция/, след това с нервната система и една оттук се излъчва към сетивата, така че сетивата биват обхванати по начин, полярно противоположен в сравнение с обикновения
живот
.
Виждате ли, при такива личности, каквито Ви описах, етерното тяло бива обхванато непосредствено от изживяването.
Изживяването е в Аза, в астралното тяло, в етерното тяло, и сега се сблъсква не със сетивата, но отвътре се сблъсква с това, което е нервносетивна система, всъщност първо се сблъсква с жлезистата система /с жлезите с вътрешна секреция/, след това с нервната система и една оттук се излъчва към сетивата, така че сетивата биват обхванати по начин, полярно противоположен в сравнение с обикновения живот.
Вместо да бъде възбудено изживяването на съзнанието чрез сетивата, чрез това, че се излъчва отвътре по посока на сетивата то, изживяването на съзнанието бива обагрено, усилено добива образност. Чрез това излъчване в сетивните нерви възникват представи за допир. Това нараства до степента на видение. Сега Вие виждате целия вътрешен процес.
към текста >>
Иначе този процес не може да се осъществи в обикновения
живот
, защото етерното тяло е свързано с физическото тяло.
Когато развитието продължи, то поема своята по-нататъшна посока, и тогава от една съвсем различна страна в сравнение с обикновеното, Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло желаят да захванат физическото тяло, което физически тяло не е свикнало да бъде захващано отвътре, но е свикнало да бъде захващано отвън. Сега то трябва да бъде захванато отвътре. В кипежа на живота трябва да бъде осъществен онзи процес, който всъщност бива осъществяван само когато три седмици след зачатието духовно-душевното устройство на човека слиза от духовно-душевния свят във физическото тяло.
Иначе този процес не може да се осъществи в обикновения живот, защото етерното тяло е свързано с физическото тяло.
Сега чрез Азовото устройство етерното тяло е изнесено нагоре и е захванато от астралното тяло. Човек е в състояние на раждане, когато поема владението над физическото тяло, а сега нещата продължават и възниква стремежът, физическото тяло да бъде захванато от една съвсем друга страна. От това боли. Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин. Ала това става в мига, когато бъде достигнат третия стадий.
към текста >>
Чрез болката нахлува действителният духовен
живот
.
Сега няма да се изненадате, че този трети стадий се обективизира, че се осъществява едно нахлуване във физическото тяло, което физическо тяло оказва съпротива, и което не може да бъде захванато по този начин ако не е налице едно правилно посвещение; и ако не е налице правилно посвещение, то ще окаже съпротива и по този причина ще предизвика болка. В лицето на болката физическото тяло отблъсква това, което изживява. Това е първия стадий на изживяването и който е отново тук за този трети стадий. Физическото тяло оказва съпротива, съпротива изживява себе си в болка. Какво нахлува чрез болката?
Чрез болката нахлува действителният духовен живот.
Той идва чрез болката. Духовният свят идва именно от другата страна. От страната на обикновеното сетивно възприемане, на обикновеното мислене е разположено захващането на физическия свят. Духовният свят бива захванат по противоположен начин. Пътят към него минава през болката.
към текста >>
И тогава е могло да стане така, не искам да кажа, че винаги е ставало така, но е могло да стане така, че, когато е имало разумен водач в подобни обстоятелства, тогава той просто е давал на дадена личност от обикновения
живот
, в която се е развивала болест в една определена посока, на тази личност той е да вал в ръцете така силно имагинативно написаната биография, може би подсилена от собствената му дума И чрез това са могли да се осъществяват лечебни процеси, така че дори насочването на умонастроението на тези хора към живота на такъв светец, вече е имало лечебно значение.
Да, нещата могат да продължат много по-нататък, и в едно по-стари, по-добри времена за църквата, тези неща, които по-късно са се изродили в суеверното раздаване на реликви, в магьосничество, тези неща са били използувани по един фин езотеричен начин. Защото наистина, в едни по-добри времена на религиозното развитие са били давани нагледни, чак до имагинативното описание нагледни биографии на такива личности, и са били поднасяни на вярващите, така че те са могли да се изпълнят с цялата образност на подобни личности.
И тогава е могло да стане така, не искам да кажа, че винаги е ставало така, но е могло да стане така, че, когато е имало разумен водач в подобни обстоятелства, тогава той просто е давал на дадена личност от обикновения живот, в която се е развивала болест в една определена посока, на тази личност той е да вал в ръцете така силно имагинативно написаната биография, може би подсилена от собствената му дума И чрез това са могли да се осъществяват лечебни процеси, така че дори насочването на умонастроението на тези хора към живота на такъв светец, вече е имало лечебно значение.
към текста >>
Но виждате ли, в обикновения
живот
човек познава времето по един много неточен начин.
Виждате ли, вземете такъв един процес, какъвто Ви описах сега, и който в обикновения ход на еволюцията се осъществява в продължение на 3000 години. Чрез тази забележка аз искам да подчертая, че нещо, което става в човека днес, бива така оформено от духовните същества, че другото, което му принадлежи като нещо уравновесяващо, то настъпва след 3000 години. Това е нормалният процес.
Но виждате ли, в обикновения живот човек познава времето по един много неточен начин.
Как си представяме времето в обикновения живот? Като една, започваща от изминалата безкрайност, минаваща през настоящето и отиваща в бъдещето линия. /Виж рис №9/.
към текста >>
Как си представяме времето в обикновения
живот
?
Виждате ли, вземете такъв един процес, какъвто Ви описах сега, и който в обикновения ход на еволюцията се осъществява в продължение на 3000 години. Чрез тази забележка аз искам да подчертая, че нещо, което става в човека днес, бива така оформено от духовните същества, че другото, което му принадлежи като нещо уравновесяващо, то настъпва след 3000 години. Това е нормалният процес. Но виждате ли, в обикновения живот човек познава времето по един много неточен начин.
Как си представяме времето в обикновения живот?
Като една, започваща от изминалата безкрайност, минаваща през настоящето и отиваща в бъдещето линия. /Виж рис №9/.
към текста >>
Терезия, в земния и
живот
живее едно събрано на кълбо време.
Но в реалност времето не е това, целият този конец, който аз нарисувах, може да бъде събран в едно разбъркано кълбо. В това кълбо се съдържа цялата линия на времето, 3000 години са събрани в едно кълбо. Времето може да бъде събрано в кълбо, и когато това време се събере в кълбо за целите на някаква еволюция, тогава това кълбо може да живее в един човек. У Св.
Терезия, в земния и живот живее едно събрано на кълбо време.
Това всъщност е мистерията, че неща, които в Кармата всъщност са разположени на големи разстояния едно от друго, тук биват събрани в едно /Виж рис. №9/.
към текста >>
55.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Най-очебийното явление в този физически организъм е, че в рамките на този организъм в първия период на своя
живот
до смяната на млечните зъби, човекът получава своите постоянни зъби, които той подменя, сменявайки млечните зъби.
Човекът преди всичко има своя физически организъм.
Най-очебийното явление в този физически организъм е, че в рамките на този организъм в първия период на своя живот до смяната на млечните зъби, човекът получава своите постоянни зъби, които той подменя, сменявайки млечните зъби.
Смяната на зъбите е най-крайния случай на нещо, което бива сменяно. Защото в действителност, материално, човекът носи в себе си онова, което е получил като физическо тяло в детството си, с раждането си, носи го само до смяната на зъбите. Ние непрекъснато изхвърляме физическа материя от своята форма. Процесът е по-сложен, отколкото, ако искаме да бъдем точни, бихме могли да си представим, при което бихме казали: между 7-та и 8-та година човек изхвърля цялата физическа материя от себе си и я подновява. Има нещо съвсем вярно в това, но е необходимо да разгледаме единствено самата смяна на зъбите и ще открием, че трябва да си представим нещо модифицирано.
към текста >>
Човекът излиза от този свят, чиито закономерности бихме обозначили тук чрез тези линии /бяло/, и от този свят той навлиза във физическия свят /жълто/, и продължава своя
живот
във физическия свят със своето физическо тяло, което е получил, но в този физически свят продължават да действуват, ала скрито поради човешкото сетивно виждане, същите сили, които са тук /червено/.
Между смъртта и едно ново раждане, респективно едно ново зачатие, човекът живее в духовния свят /Виж рис. №3 горе /. В този духовен свят той е окръжен от реалности, съвсем различни от тези, които можем да открием тук във физическия свят. Това един съвсем различен свят.
Човекът излиза от този свят, чиито закономерности бихме обозначили тук чрез тези линии /бяло/, и от този свят той навлиза във физическия свят /жълто/, и продължава своя живот във физическия свят със своето физическо тяло, което е получил, но в този физически свят продължават да действуват, ала скрито поради човешкото сетивно виждане, същите сили, които са тук /червено/.
Когато гледате едно дърво, скъпи мои приятели, в него действуват същите духовни сили, пред които Вие се изправяте между смъртта и едно ново раждане, само че те са скрити, потулени от физическата материя на дървото. Навсякъде във физическия свят, в който пребиваваме между раждането и смъртта, духовните сили действуват също в основите на сетивно-физическите явления. Така че трябва да си представим дейността на духовния свят продължена в света, който изживяваме между раждането и смъртта. Ала през първите 7 години от живота нещата стоят така, че в действителност, с цялата си същност, детето не може нищо друго да обедини така, както обединява това духовно, във всичките му цветове, във всички форми, в цялата му топлина, в цялата му студенина. Когато навлезе във физическия свят, детето на пълно възприема продължението на духовните действия, след това във все по-слаба степен до смяната на зъбите.
към текста >>
Който има очи за това, той вижда голямото преобразяване на духовния
живот
когато първият жизнен период от 7 години започва да преминава във втория.
Етерното тяло е, което изцяло се занимава с това през първите 7 години от живота; ето защото спокойно развива онези способности, които притежава през вторите 7 години от живота, самостоятелни способности на етерното тяло, и клонящите повече към интелекта паметови способности.
Който има очи за това, той вижда голямото преобразяване на духовния живот когато първият жизнен период от 7 години започва да преминава във втория.
Етерното тяло бива отбременено със своята работа, която е трябвало да извършва, в пълния смисъл на думата, за изработването на второто тяло. Етерното тяло бива отбременено; и това че бива отбременено, това ние виждаме точно едва след като знаем, че на 40 години на човек не му поникват отново зъби, но че остават тези, които той има, но че във физически-материалната природа /на човека/ остават и други неща. Това, което остава, но което през първите 7 години от живота също е трябвало да бъде подменено, то е, което отбременява етерното тяло, което се освобождава в етерното тяло. Количествено това е нещо малко, ала качествено това е нещо невероятно важно. Това е, което след това добива огромна активност под формата на душевни качества.
към текста >>
Трябва да разберем как е поставен човекът, по начина, по който описах това, със смяната на зъбите, освободи определени етерни сили, които сили от своя страна действуват обратно върху астралното устройство и Азовото устройство, тогава, през втората епоха на своя
живот
, човек става достъпен за това, за което изобщо не е бил достъпен през първата епоха: той става достъпен за лунните сили.
Добре, но как се отнасят това спрямо общата световна еволюция? Виждате ли, силите, с които душата работи през първите 7 години от живота, в рамките на Космоса тези сили са Слънчевите сили. От Слънцето се излъчват надолу не само физическо-етерни слънчеви сили, но от Слънцето, във физическо-етерните слънчеви лъчи се излъчват сили, идентични с онези, с които нашето етерно тяло обновява своето тяло през първите 7 години: това, което действува тук, това е слънчевата същност. Погледнете детето, както, изработва своето второ физическо тяло! Всичко това са сили, абсорбирани от Слънчевата светлина.
Трябва да разберем как е поставен човекът, по начина, по който описах това, със смяната на зъбите, освободи определени етерни сили, които сили от своя страна действуват обратно върху астралното устройство и Азовото устройство, тогава, през втората епоха на своя живот, човек става достъпен за това, за което изобщо не е бил достъпен през първата епоха: той става достъпен за лунните сили.
към текста >>
Тъй както в камъка можем да се обърнем към светлината като към отразена светлина на Слънцето, така и това, което детето прави във втората епоха от своя
живот
, ние можем да определим като Слънце.
С това ние поглеждаме в дълбините на човешкото развитие, и се отучаваме да говорим за наследствеността в този смисъл, в който прави това грубата естествена наука, но с това поглеждаме и към другата страна, към това, което живее в детските действия на човека. В детското човешкото действие и в детското човешко мислене живее Слънцето. Та нали Слънцето е, което свети срещу нас от камъка, защото той няма светлинни сили, той само ни отразява слънчевата светлина. Това природоизследователят признава, но това е най-малкото, най-абстрактното, скъпи мои приятели. Между 7-та и 14-та година от живота на детето също отразява срещу нас Слънчевите сили.
Тъй както в камъка можем да се обърнем към светлината като към отразена светлина на Слънцето, така и това, което детето прави във втората епоха от своя живот, ние можем да определим като Слънце.
Слънцето не е само там, където ни се явява концентрирано. Този физикален възглед, че Слънцето е само тук /Виж рис. №3, ляво/, прилича на възгледа на човек, който вижда в чинията супа, а по средата едно петно мазнина, и е на мнение, че само мазнината, това е супата. Да, нашите физикални възгледи са често пъти детински, и когато ги разкрием, такива, каквито са, тогава хората се смеят. Само можем да си пожелаем да се смеем по-често в лицето на действителността.
към текста >>
Естествено в действителния
живот
това не е така ясно разграничено, както в схематичното представяне тук.
Ала с това човекът, стъпилият здраво със собствените си нозе на земята човек, забързан към тази точка във времето, която след това той подминава, с това човекът притежава една точка във времето, към която той се стреми, която той надраства, на която аз още вчера обърнах внимание от една друга гледна точка /Виж рис. №3, средата/. Ако мога да нарисувам това така, то от своето детство, когато поема в себе си много сили от света, човек се стреми все повече и повече към такава една точка, разположена в края на 20-те години, когато той престава да осигурява своя растеж с помощта на силите от света. Каквото прави от този момент нататък това той прави със силите на собственото си тяло. Тук в средата има една точка, където човекът престава да преработва в себе си космическите сили и където започва да си създава сили от собственото тяло.
Естествено в действителния живот това не е така ясно разграничено, както в схематичното представяне тук.
към текста >>
Във всеки миг от своя
живот
човек или се стреми към тази точка или той бяга от нея.
В живота често, още в ранното детство, бих желал да кажа съществуват преждевременни въздействия, изхождащи от собственото тяло. Това ние забелязваме чрез някои патологични явления у детето: чупливост на костите, но също така и мастни натрупвания у детето; но тази е връзката, която стои отзад.
Във всеки миг от своя живот човек или се стреми към тази точка или той бяга от нея.
Вие лесно ще видите, че това е един вид нулева точка, един вид хопомохлион, един вид нулева точка, чрез която във времето ние сме застанали между себе си и света. В своята вътрешна динамика ние имаме непрекъснато един стремеж натам или стремеж да се отдалечим от там, Това, което се извършва в човека, когато той се стреми към тази нулева точка или се стреми да се отдалечи от нея, това всъщност е стремеж да се приближим към една нула или стремеж да се отдалечим от една нула. Това е нещо, което ние извършваме по посока на нищото. Ние се стремим към точка, където светът вече не действува и където човекът все още не е започнал да действува. Между двете съществува един вид нула.
към текста >>
Човекът е в пълната си отговорност, когато тази точка е нормална, когато, според жизнената изява на човека, целият човешки
живот
може така да бъде преценен, че да кажем, тази точка е нормална!
И така, ако например при един 35 годишен човек искаме да определим степента на неговата отговорност, но обективно, изхождайки не просто от лаицизмът и от дилетанство, то ние ще трябва да се запитаме: може би тук действува по-силно нещо от онова, което по един ненормален начин е формирало себе си до точката в края на 20-те години, и тази точка е разположена малко или повече към младостта или повече към старостта?
Човекът е в пълната си отговорност, когато тази точка е нормална, когато, според жизнената изява на човека, целият човешки живот може така да бъде преценен, че да кажем, тази точка е нормална!
Ако тази точка е разположена силно по посока на младостта, това означава, че светът твърде рано престава да въздействува върху човека, т. е. ако светът твърде рано престане да действува върху човека, тогава такъв човек трябва да бъде изпитан по отношение на това, дали, макар и леко, макар и в слаба степен, не страда от натрапчиви идеи, дали не се поддава лесно на душевно детерминиране, така че да не можем да му приписваме пълната отговорност за неговите дела.
към текста >>
56.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Защото такива хора, които са свръхумни в тази възраст, те вземат нещо от своето развитие, което трябва да преминат след настъпването на половата зрялост, и го пренасят във втората епоха от своя
живот
между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост.
При такива хора е налице един съвсем определен факт. И за да достигнем този факт, ние разглеждаме живота на тези хора в периода между смяната на млечните зъби и настъпването на половата зрялост. Ако разглеждаме такъв човек с груби сетива, по правило няма да забележим нищо отклоняващо се от нормата. Човек би могъл дари да се зарадва, когато види колко преждевременно помъдрели са такива деца, колко умни, колко ужасно умни са и какви умни отговори дават. Но трябва да бъдем внимателни тъкмо пред лицето на тези умни отговори между 7-та и 14-та година.
Защото такива хора, които са свръхумни в тази възраст, те вземат нещо от своето развитие, което трябва да преминат след настъпването на половата зрялост, и го пренасят във втората епоха от своя живот между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост.
Така се осъществява това, което току що описах. Астралното тяло, което едва след настъпването на половата зрялост би трябвало да притегли към себе си Аза, за да може в началото на 20-те години Азът да разгърне себе си напълно, то, астралното тяло притегля надолу Азовото устройство още в периода на смяната на зъбите, или от 9-та, 10-та, 11-та година; и тогава ние забелязваме тази свръхнормална умност и първоначално и се радваме. Но когато дойдат следващите години, 18-та, 19-та, 20-та година, тогава Азовото устройство е нахлуло вече твърде дълбоко в астралното тяло. И тогава е налице състоянието, което описах, и възникват явления, за които вече Ви разказах. И така, става дума за следното, такъв един човек, който в описаната възраст ни обезпокоява със свръхмерната си умност, такъв един човек трябва да бъде лекуван по определен начин.
към текста >>
При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния
живот
, с тези странични явления, за които говорих.
Но може да настъпи и следното, етерното тяло от своя страна да привлече твърде силно към себе си съединението между астралното тяло и Аза и в будно състояние астралното тяло и Азът да се вмъкнат страшно силно във физическото тяло и в етерното тяло. Тогава възникват състояния, които, вътрешно погледнати, ни се представят така, че астралното тяло е нахлуло твърде дълбоко в органите и не може да се свърже с тях. Това е състояние, което е също патологичен обратен образ на едно ясновидско състояние, подобно на това при Св. Терезия, както първото състояние, което описах, е един патологичен обратен образ на състоянието в което е налице чувството за присъствие на духовни същества. От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание.
При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих.
И тъй като всъщност това е едно будно състояние, възникват не сънища, но възниква един активен съноподобен живот, изразяващ се в това говорене, за което разказахме, и в онова интимно, свръхмерно обръщане на волевите импулси по посока навътре. Това е патологичният обратен образ на съня; тук вътре е налице активност, вместо пасивност, която живее в съня.
към текста >>
И тъй като всъщност това е едно будно състояние, възникват не сънища, но възниква един активен съноподобен
живот
, изразяващ се в това говорене, за което разказахме, и в онова интимно, свръхмерно обръщане на волевите импулси по посока навътре.
Тогава възникват състояния, които, вътрешно погледнати, ни се представят така, че астралното тяло е нахлуло твърде дълбоко в органите и не може да се свърже с тях. Това е състояние, което е също патологичен обратен образ на едно ясновидско състояние, подобно на това при Св. Терезия, както първото състояние, което описах, е един патологичен обратен образ на състоянието в което е налице чувството за присъствие на духовни същества. От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание. При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих.
И тъй като всъщност това е едно будно състояние, възникват не сънища, но възниква един активен съноподобен живот, изразяващ се в това говорене, за което разказахме, и в онова интимно, свръхмерно обръщане на волевите импулси по посока навътре.
Това е патологичният обратен образ на съня; тук вътре е налице активност, вместо пасивност, която живее в съня.
към текста >>
Другият, патологичният човек е такъв, защото в Кармата му е заложена една слаба индивидуалност, така че тя бива притеглена от телесното, и вместо духовно наситени видения, такъв човек изпада в гърчови състояния, получава прекъсване на съзнанието, инкохерентност на продължаващия
живот
и т.н.
Виждате ли, тук имаме обратния образ, патологичния обратен образ на онова, което при светеца, използуваме този израз, за да имаме термин, днешната медицина няма термин за това състояние, което при светеца настъпва във втория стадий. Около него се появява един свят, който е видим ясновидски, но който има духовно съдържание и той заживява в духовния свят, получава вътрешни впечатления от духовния свят.
Другият, патологичният човек е такъв, защото в Кармата му е заложена една слаба индивидуалност, така че тя бива притеглена от телесното, и вместо духовно наситени видения, такъв човек изпада в гърчови състояния, получава прекъсване на съзнанието, инкохерентност на продължаващия живот и т.н.
към текста >>
Имаме работа с различните параноидни състояния, с това, което в обикновения
живот
наричаме състояние на слабоумие /идиотия/, докато предходните състояния на малоумие /имбецилност*//*Съвременната психиатрия различава три степени на олигофрения: най-тежката, идиотия, средната – имбецилност, и най-лека, дебилност/.
Имаме работа с всичко онова, което е патологичен обратен образ на покоя в бога. Имаме работа с "покоя в природата".
Имаме работа с различните параноидни състояния, с това, което в обикновения живот наричаме състояние на слабоумие /идиотия/, докато предходните състояния на малоумие /имбецилност*//*Съвременната психиатрия различава три степени на олигофрения: най-тежката, идиотия, средната – имбецилност, и най-лека, дебилност/.
към текста >>
След това виждаме, как това преминава в състоянията на малоумие /имбецилност/, които състояния обаче в ранния стадий напълно допускат хората да са пригодни за определени активности във външния
живот
.
Така при светеца наблюдаваме последователно състоянията от чувството за присъствие на съществата от духовния свят до цялостното му преместване в духовния свят в третия стадий. Така виждаме патологичния обратен образ на психопатологичната малоценност, която проследихме в първия стадий. Особено добре можем да забележим психопатологичната малоценност, когато тя се изразява по описания преди начин: ненормалното желание за скитане, свързано с една чужда на логиката памет.
След това виждаме, как това преминава в състоянията на малоумие /имбецилност/, които състояния обаче в ранния стадий напълно допускат хората да са пригодни за определени активности във външния живот.
Често наблюдаваме това да преминава в третия стадий, който също така може да е налице още от самото начало.
към текста >>
Ако в тази първа епоха от живота децата показват не точно свръхмерна умност, но силна любознателност, която би трябвало да се прояви едва след смяната на зъбите, накратко, когато тези качества, които, както описах в педагогическите лекции, в нормалния
живот
настъпват между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост, когато тези качества са ясно налице още през първата епоха, тогава ние би трябвало да сме особено загрижени, би трябвало да помислим за средствата, които да отстранят това, което сега е патологично, психични, духовни, физически средства.
Виждаме, че в съществената част второто състояние може да се дължи на обстоятелството, че ние изобщо не сме в състояние да се противопоставим на определени състояния между раждането и смяната на зъбите.
Ако в тази първа епоха от живота децата показват не точно свръхмерна умност, но силна любознателност, която би трябвало да се прояви едва след смяната на зъбите, накратко, когато тези качества, които, както описах в педагогическите лекции, в нормалния живот настъпват между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост, когато тези качества са ясно налице още през първата епоха, тогава ние би трябвало да сме особено загрижени, би трябвало да помислим за средствата, които да отстранят това, което сега е патологично, психични, духовни, физически средства.
Ние ще говорим още затова. Но това е, което трябва да бъде изследвано във връзка с тези явления, а именно, че през първата епоха от живота между раждането и смяната на зъбите не бива да просветва това, което трябва да се прояви във втората епоха от живота, тъй както Ви описах това вчера.
към текста >>
Тук започва необходимостта, нещата да бъдат разгледани не просто от гледната точка на крайния
живот
, но или от гледна точка на вечния
живот
на човека.
При това той се изгражда едно етерно тяло, което желае да навлезе навсякъде, което не желае да навлезе по правилен начин в сърцето и в стомаха, и което се стреми да ги залее, което етерно тяло въвлича твърде мощно астралното тяло и Азовото устройство в органите, и още при раждането или най-малкото скоро след раждането ние виждаме да се оформят физиогномичните деформации, които могат да ни разтревожат. Това ние наричаме вродена идиотия. Но такава не съществува. Има само кармична идиотия, която е свързана с цялостната съдба на човека. Това ние ще обсъдим по-точно, за да видим все пак как една инкарнация в подобен духовен мрак, при определени обстоятелства може да се постави дори благоприятно спрямо Кармата на човека, макар в рамките на самата инкарнация животът на такъв човек да е една окаяна несрета.
Тук започва необходимостта, нещата да бъдат разгледани не просто от гледната точка на крайния живот, но или от гледна точка на вечния живот на човека.
Тук настъпва онова, което би трябвало да проникне в една одухотворена и същевременно помъдряла.
към текста >>
Когато едно дете в 4-та, 5-та година от своя
живот
се изправи пред нас с качества, често предизвикващи възхищение то на околните, защото казват: то /детето/ говори ли постъпва като 20-ен човек, доста опасно, ако е така.
Ала от друга страна вторият стадий, който Ви описах, може спокойно да премине в третия, и това се проявява, когато още в първата епоха на човека, между раждането и смяната на зъбите, проблясва не само втората епоха, но вече и третата, онази, през която човекът трябва да приеме в себе си Азовото устройство.
Когато едно дете в 4-та, 5-та година от своя живот се изправи пред нас с качества, често предизвикващи възхищение то на околните, защото казват: то /детето/ говори ли постъпва като 20-ен човек, доста опасно, ако е така.
Защото тъкмо тогава настъпва случаят, когато Азовото устройство се развива твърде рано, преодолява физическото тяло и го прави твърде слабо. Тогава настъпва не кармично пренесената, но при добитата в живота идиотия, която кармично може да бъде компенсирана едва по-късно; но самата идиотия, тя се проявява едва в по-късния живот. Ако погледнем на живота с чувство на разбиране, с помощта на една добра пасторска медицина, ние ще се научим да го овладяваме чрез това, че просто ще проведем едно правилно възпитание в ранния стадий на съответния човек.
към текста >>
Тогава настъпва не кармично пренесената, но при добитата в живота идиотия, която кармично може да бъде компенсирана едва по-късно; но самата идиотия, тя се проявява едва в по-късния
живот
.
Ала от друга страна вторият стадий, който Ви описах, може спокойно да премине в третия, и това се проявява, когато още в първата епоха на човека, между раждането и смяната на зъбите, проблясва не само втората епоха, но вече и третата, онази, през която човекът трябва да приеме в себе си Азовото устройство. Когато едно дете в 4-та, 5-та година от своя живот се изправи пред нас с качества, често предизвикващи възхищение то на околните, защото казват: то /детето/ говори ли постъпва като 20-ен човек, доста опасно, ако е така. Защото тъкмо тогава настъпва случаят, когато Азовото устройство се развива твърде рано, преодолява физическото тяло и го прави твърде слабо.
Тогава настъпва не кармично пренесената, но при добитата в живота идиотия, която кармично може да бъде компенсирана едва по-късно; но самата идиотия, тя се проявява едва в по-късния живот.
Ако погледнем на живота с чувство на разбиране, с помощта на една добра пасторска медицина, ние ще се научим да го овладяваме чрез това, че просто ще проведем едно правилно възпитание в ранния стадий на съответния човек.
към текста >>
57.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Разглеждайки човека в същественото, ние навлязохме и в другото, доколкото в своя земен
живот
, изхождайки от това, което можем да наречем нормално, човекът се развива в едната или в другата посока към патологичното, или в онази посока, която го поставя във връзка с реалния духовен свят.
Разглеждайки човека в същественото, ние навлязохме и в другото, доколкото в своя земен живот, изхождайки от това, което можем да наречем нормално, човекът се развива в едната или в другата посока към патологичното, или в онази посока, която го поставя във връзка с реалния духовен свят.
към текста >>
Днес ние ще се опитаме да излезем вън от отделния човешки
живот
, вън от живота на човека, доколкото той представлява едно единично земно съществуване, за да разгледаме едно малко или повече обозрим пример за това, как такива състояния, изразяващи се в полярната противоположност между навлизането нагоре в духовния свят и на влизането надолу в телесното, в природоестественото, и да видим това, което като нишка преминава през повтарящите се земни съществувания, как те се отнасят към тези процеси.
Днес ние ще се опитаме да излезем вън от отделния човешки живот, вън от живота на човека, доколкото той представлява едно единично земно съществуване, за да разгледаме едно малко или повече обозрим пример за това, как такива състояния, изразяващи се в полярната противоположност между навлизането нагоре в духовния свят и на влизането надолу в телесното, в природоестественото, и да видим това, което като нишка преминава през повтарящите се земни съществувания, как те се отнасят към тези процеси.
Защото наистина е така: ако лекарят иска да упражнява своята професия не само по един външен и различен начин, но с пълно сърце, с цялата си същност, тогава той трябва да е застанал в духовния свят, нужно му е да вижда света от аспекта на духовното. Но тъй като човешкото същество наистина минава през последователни земни съществувания и по духовен път причините от един земен живот преминават в следващия земен живот и се активират в човека, ето затова Кармата за нас не бива да остава фраза, но трябва постепенно да разберем как да се отнасяме изцелително спрямо Кармата. За тази цел е необходимо преди всичко да разберем влиянието на Кармата по отношение на патологичното и по отношение на ясновидството.
към текста >>
Но тъй като човешкото същество наистина минава през последователни земни съществувания и по духовен път причините от един земен
живот
преминават в следващия земен
живот
и се активират в човека, ето затова Кармата за нас не бива да остава фраза, но трябва постепенно да разберем как да се отнасяме изцелително спрямо Кармата.
Днес ние ще се опитаме да излезем вън от отделния човешки живот, вън от живота на човека, доколкото той представлява едно единично земно съществуване, за да разгледаме едно малко или повече обозрим пример за това, как такива състояния, изразяващи се в полярната противоположност между навлизането нагоре в духовния свят и на влизането надолу в телесното, в природоестественото, и да видим това, което като нишка преминава през повтарящите се земни съществувания, как те се отнасят към тези процеси. Защото наистина е така: ако лекарят иска да упражнява своята професия не само по един външен и различен начин, но с пълно сърце, с цялата си същност, тогава той трябва да е застанал в духовния свят, нужно му е да вижда света от аспекта на духовното.
Но тъй като човешкото същество наистина минава през последователни земни съществувания и по духовен път причините от един земен живот преминават в следващия земен живот и се активират в човека, ето затова Кармата за нас не бива да остава фраза, но трябва постепенно да разберем как да се отнасяме изцелително спрямо Кармата.
За тази цел е необходимо преди всичко да разберем влиянието на Кармата по отношение на патологичното и по отношение на ясновидството.
към текста >>
Ако желае да подходи по правилен начин спрямо явленията на живота, и ако желае да се грижи за поверените му души, ако желае да бъде един истински пастир на човешките души, тогава пасторът също се нуждае от проникването в значението на духовното затова, което се изправя пред човека във физическия земен
живот
.
Ако желае да подходи по правилен начин спрямо явленията на живота, и ако желае да се грижи за поверените му души, ако желае да бъде един истински пастир на човешките души, тогава пасторът също се нуждае от проникването в значението на духовното затова, което се изправя пред човека във физическия земен живот.
Само тогава той ще може да се отнася към хората на Земята по правилен начин от гледна точка на духовното.
към текста >>
Както казахме, няма да се спираме на едно междинно прераждане, което би могло да влезе в съображение, то няма голямо значение за последния
живот
на този човек.
Както казахме, няма да се спираме на едно междинно прераждане, което би могло да влезе в съображение, то няма голямо значение за последния живот на този човек.
Той живял отново в наше време, в 19-ия век, в първата половина на 19-ия век В това прераждане, което в широк смисъл на думата принадлежи на нашето време, той се родил като един изключително страхлив човек, който в своята страхливост се чувствувал принуден да прикрепя към себе си животни, и по-точно да прикрепя към себе си кучета. Наистина, бихме могли да кажем, че в тази не съвсем нормална слабост към животните действително има някаква патологична черта, който той сега развил. Всичко това добило белезите на нещо болестно поради обстоятелството, че той всъщност не развил особена любов към кучетата, но развил в себе си чувството, че трябва да ги има до себе си. Именно в начина, по който той се отнасял към кучетата, виждаме първо нещо фантастично, както веднага ще видим, и второ, нещо, в което ще видим една вътрешна кармична принуда от преди. При това в това си прераждане този човек е един изключително надарен човек, който от онази стара инкарнация е пренесъл всичко онова, което под формата на духовен живот, а също и на духовна религиозност е изживял сред ориенталското население.
към текста >>
При това в това си прераждане този човек е един изключително надарен човек, който от онази стара инкарнация е пренесъл всичко онова, което под формата на духовен
живот
, а също и на духовна религиозност е изживял сред ориенталското население.
Както казахме, няма да се спираме на едно междинно прераждане, което би могло да влезе в съображение, то няма голямо значение за последния живот на този човек. Той живял отново в наше време, в 19-ия век, в първата половина на 19-ия век В това прераждане, което в широк смисъл на думата принадлежи на нашето време, той се родил като един изключително страхлив човек, който в своята страхливост се чувствувал принуден да прикрепя към себе си животни, и по-точно да прикрепя към себе си кучета. Наистина, бихме могли да кажем, че в тази не съвсем нормална слабост към животните действително има някаква патологична черта, който той сега развил. Всичко това добило белезите на нещо болестно поради обстоятелството, че той всъщност не развил особена любов към кучетата, но развил в себе си чувството, че трябва да ги има до себе си. Именно в начина, по който той се отнасял към кучетата, виждаме първо нещо фантастично, както веднага ще видим, и второ, нещо, в което ще видим една вътрешна кармична принуда от преди.
При това в това си прераждане този човек е един изключително надарен човек, който от онази стара инкарнация е пренесъл всичко онова, което под формата на духовен живот, а също и на духовна религиозност е изживял сред ориенталското население.
В него това се превръща не само в чувство и усещане, но в него това се превръща в жизнена практика. В хода на своя живот той достига не само до фантастични представи за духовното, но той достига и до възможността, чрез истински ясновидски имагинации, които му се представят с една елементарна естественост, той достига до възможността, поетично да оформи това, което физически съществува в човешкия живот, и в което непрекъснато се отразяват духовните елементарни същества. Това е едното. Така, че виждаме, той е поет, отличен поет. Той е не само отличен поет, но може да се каже, че в областта на драматичното той е тъкмо онзи поет, когото ние на Континента най-вече бихме желали да сравним с Шекспир.
към текста >>
В хода на своя
живот
той достига не само до фантастични представи за духовното, но той достига и до възможността, чрез истински ясновидски имагинации, които му се представят с една елементарна естественост, той достига до възможността, поетично да оформи това, което физически съществува в човешкия
живот
, и в което непрекъснато се отразяват духовните елементарни същества.
Наистина, бихме могли да кажем, че в тази не съвсем нормална слабост към животните действително има някаква патологична черта, който той сега развил. Всичко това добило белезите на нещо болестно поради обстоятелството, че той всъщност не развил особена любов към кучетата, но развил в себе си чувството, че трябва да ги има до себе си. Именно в начина, по който той се отнасял към кучетата, виждаме първо нещо фантастично, както веднага ще видим, и второ, нещо, в което ще видим една вътрешна кармична принуда от преди. При това в това си прераждане този човек е един изключително надарен човек, който от онази стара инкарнация е пренесъл всичко онова, което под формата на духовен живот, а също и на духовна религиозност е изживял сред ориенталското население. В него това се превръща не само в чувство и усещане, но в него това се превръща в жизнена практика.
В хода на своя живот той достига не само до фантастични представи за духовното, но той достига и до възможността, чрез истински ясновидски имагинации, които му се представят с една елементарна естественост, той достига до възможността, поетично да оформи това, което физически съществува в човешкия живот, и в което непрекъснато се отразяват духовните елементарни същества.
Това е едното. Така, че виждаме, той е поет, отличен поет. Той е не само отличен поет, но може да се каже, че в областта на драматичното той е тъкмо онзи поет, когото ние на Континента най-вече бихме желали да сравним с Шекспир. Това е Фердинанд Раймунд, Раймунд с неговите екстравагантни черти, със неговия огромен талант, който пише драматични съчинения. Това, да извайва духовното, да го внася в човешкия живот, това той е донесъл от предишни прераждания.
към текста >>
Това, да извайва духовното, да го внася в човешкия
живот
, това той е донесъл от предишни прераждания.
В хода на своя живот той достига не само до фантастични представи за духовното, но той достига и до възможността, чрез истински ясновидски имагинации, които му се представят с една елементарна естественост, той достига до възможността, поетично да оформи това, което физически съществува в човешкия живот, и в което непрекъснато се отразяват духовните елементарни същества. Това е едното. Така, че виждаме, той е поет, отличен поет. Той е не само отличен поет, но може да се каже, че в областта на драматичното той е тъкмо онзи поет, когото ние на Континента най-вече бихме желали да сравним с Шекспир. Това е Фердинанд Раймунд, Раймунд с неговите екстравагантни черти, със неговия огромен талант, който пише драматични съчинения.
Това, да извайва духовното, да го внася в човешкия живот, това той е донесъл от предишни прераждания.
Да разгледаме само: "Кралят на Алпите и врагът на хората" и т.н., и ние можем да го сравним с Шекспир дори и това, че той е същевременно и един значителен актьор, което също така произхожда от вътрешния му стремеж, изхождайки от духовното, да представи на сцената тривиалното и нетривиалното. Той е несравним актьор, изпълнен с хумор на сцената, а в живота той е изцяло под влиянието на другото, което идва от измъчването на животните, с което се е занимавал. Така единно тук са размесени помежду си патологичното и гениалното; гениалното, което от една страна наистина го тласка с шекспирова сила и мощ да създава една духовно-душевна драматургия и също така да я въплъщава на сцената, и патологичното, което от друга страна го тласка да пренася фантастичното дори във външния живот. Сега трябва да разгледаме една особена черта на Фердинанд Раймунд.
към текста >>
Така единно тук са размесени помежду си патологичното и гениалното; гениалното, което от една страна наистина го тласка с шекспирова сила и мощ да създава една духовно-душевна драматургия и също така да я въплъщава на сцената, и патологичното, което от друга страна го тласка да пренася фантастичното дори във външния
живот
.
Той е не само отличен поет, но може да се каже, че в областта на драматичното той е тъкмо онзи поет, когото ние на Континента най-вече бихме желали да сравним с Шекспир. Това е Фердинанд Раймунд, Раймунд с неговите екстравагантни черти, със неговия огромен талант, който пише драматични съчинения. Това, да извайва духовното, да го внася в човешкия живот, това той е донесъл от предишни прераждания. Да разгледаме само: "Кралят на Алпите и врагът на хората" и т.н., и ние можем да го сравним с Шекспир дори и това, че той е същевременно и един значителен актьор, което също така произхожда от вътрешния му стремеж, изхождайки от духовното, да представи на сцената тривиалното и нетривиалното. Той е несравним актьор, изпълнен с хумор на сцената, а в живота той е изцяло под влиянието на другото, което идва от измъчването на животните, с което се е занимавал.
Така единно тук са размесени помежду си патологичното и гениалното; гениалното, което от една страна наистина го тласка с шекспирова сила и мощ да създава една духовно-душевна драматургия и също така да я въплъщава на сцената, и патологичното, което от друга страна го тласка да пренася фантастичното дори във външния живот.
Сега трябва да разгледаме една особена черта на Фердинанд Раймунд.
към текста >>
Ето защо по време на земния си
живот
той не достига до съзнанието, че това е нещо лошо.
Виждате ли, в това измъчване на животните, което тогава в онова прераждане е една вътрешна необходимост за него, в него той усеща един вид удоволствие, това той обича, той измъчва животните от вътрешно желание.
Ето защо по време на земния си живот той не достига до съзнанието, че това е нещо лошо.
Но след като преминава през Портата на смъртта, тогава той достига до това съзнание. Това, което човек изживява след като е преминал през Портата на смъртта, и продължавайки от смъртта към едно ново раждане, това в един по-широк смисъл намира най-вече израз в устройството на главата. Това е, което донасяме със себе си като дарба. Това той донася със себе си в изобилие. Но тук изживява себе си и нещо, което се проявява в ритмичната система, и по-точно в горната ритмична система, в дихателната система.
към текста >>
Защото във физиката на главата ние виждаме последействието на предходния земен
живот
, и във физиката на ритмичната система има ме последействието на живота между смъртта и едно ново раждане.
И така всичко, което тази индивидуалност, сега Фердинанд Раймунд, е изживяла под формата на горчиво разкаяние, на едно просветляващо, дълбоко сразяващо прозрение след смъртта подир онази по-ранна инкарнация, поради този свой стремеж да измъчва животните, всичко това упражнява своето въздействие върху състоянията между смъртта и едно ново раждане и влияе върху ритмичната система. В ритмичната система то се изразява чрез това, че в своето въздействие достига до физическото.
Защото във физиката на главата ние виждаме последействието на предходния земен живот, и във физиката на ритмичната система има ме последействието на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Едното течение изживява себе си в особен вид духовно творчество, другото течение живее паралелно в един вид житейско фантазиране, което не се изразява външно, но което се насочва навътре, защото е заложено в ритмичната система, която е наполовина вътрешна и която с долуразположените свои органи изживява себе си отново по такъв начин, че се простира върху външния
живот
, и после отново отскача назад към вътрешността, поради което гениалната индивидуалност на Фердинанд Раймунд се съпровожда от една наистина патологична черта.
Но тези елементарни духове на страха не са просто само елементарни духове на страха, но, ако човек същевременно е донесъл със себе си и това, което Фердинанд Раймунд е донесъл в главата си под формата на душевно-духовни възгледи от предишни земни съществувания, които правят драмите му така интересни, тогава човек вижда как чрез въздействието на тези демони на страха, дошли по този начин, Кармата протича в една съвсем определена посока. Човек формено вижда как тези демони на страха се стремят към едно въздействие, стремят се към едно болестотворно въздействие в смисъла на Кармата. Те се изливат, бих желал да кажа, във фантастични имагинации, в достигащите до ясновидство имагинации, защото в основата на драмите на Раймунд е залегнало ясновидство, те се изливат в ясновидството и са причина за това, че и в живота си човек развива нещо фантастично. И по този начин в Кармата нахлува едно течение, една невероятно гениална дарба, която изживява себе си.
Едното течение изживява себе си в особен вид духовно творчество, другото течение живее паралелно в един вид житейско фантазиране, което не се изразява външно, но което се насочва навътре, защото е заложено в ритмичната система, която е наполовина вътрешна и която с долуразположените свои органи изживява себе си отново по такъв начин, че се простира върху външния живот, и после отново отскача назад към вътрешността, поради което гениалната индивидуалност на Фердинанд Раймунд се съпровожда от една наистина патологична черта.
И тази черта, тази патологична черта, изживяваща себе си в демоните на страха, тази черта се превръща в посредник за изживяването на Кармата.
към текста >>
Кармата не продължава, тя изживява себе си с това, което в този си
живот
Раймунд изживява до крайна точка, до начина, по който бива осъществено намерението за самоубийство.
Това са случай, в който по един рядко срещащ се начин Кармата действува изчистено; защото помислете си само следното: субективно това не е съвсем самоубийство, защото Раймунд не носи пълната отговорност, субективно това не е съвсем самоубийство. Обективно също не е съвсем самоубийство, защото ако тогава е могло да бъде оперирано мястото, то Раймунд би бил спасен. Но мястото не е могло да бъде оперирано тогава, куршумът е трябвало да си остане вътре и след три дни това довело до смъртта му. Това не е чисто самоубийство, нито субективно, нито обективно. Така че не бихме могли да кажем, че нещо се включва към Кармата поради самоубийството, че нещо се включва към Карма та поради самоубийството.
Кармата не продължава, тя изживява себе си с това, което в този си живот Раймунд изживява до крайна точка, до начина, по който бива осъществено намерението за самоубийство.
Но ние виждаме, как Кармата от предишния живот формено бликва, виждаме я да прескача от единия живот в другия, така че може да кажем: видяхме следното.
към текста >>
Но ние виждаме, как Кармата от предишния
живот
формено бликва, виждаме я да прескача от единия
живот
в другия, така че може да кажем: видяхме следното.
Обективно също не е съвсем самоубийство, защото ако тогава е могло да бъде оперирано мястото, то Раймунд би бил спасен. Но мястото не е могло да бъде оперирано тогава, куршумът е трябвало да си остане вътре и след три дни това довело до смъртта му. Това не е чисто самоубийство, нито субективно, нито обективно. Така че не бихме могли да кажем, че нещо се включва към Кармата поради самоубийството, че нещо се включва към Карма та поради самоубийството. Кармата не продължава, тя изживява себе си с това, което в този си живот Раймунд изживява до крайна точка, до начина, по който бива осъществено намерението за самоубийство.
Но ние виждаме, как Кармата от предишния живот формено бликва, виждаме я да прескача от единия живот в другия, така че може да кажем: видяхме следното.
към текста >>
Видяхме, че има хора, и те са тук поради една особена кармична заложба, която ние разгледахме само по отношение на земния
живот
, хора, които носят в себе си заложбата, да получават своя Аз, своето астрално тяло и своето етерно тяло, веднага или постепенно, поетапно, така, че да могат ясновидски да нахлуят в духовния свят: Св.
Видяхме, че има хора, и те са тук поради една особена кармична заложба, която ние разгледахме само по отношение на земния живот, хора, които носят в себе си заложбата, да получават своя Аз, своето астрално тяло и своето етерно тяло, веднага или постепенно, поетапно, така, че да могат ясновидски да нахлуят в духовния свят: Св.
Терезия, Мехтхилд от Магдебург и много други. Имаме такива личности, които в едната посока, по посока на духовното, показват някакво отклонение от нормата. При тези, които показват подобно отклонение от нормата в едната посока, при тях не е необходимо да се спираме на подробности от тяхната Карма. Разбира се, всичко това е кармично заложено. Но няма нужда да се спираме на подробностите от Кармата.
към текста >>
Другото също така е една абстрактна едностранчивост, когато се казва: грехът идва от болестта, при което за целта е необходимо да бъдат преодолени определени физически субстанции, определени физически процеси в човешкия
живот
.
Виждате, когато по този начин проследяваме човешките характери, по един много естествен начин ние достигаме до кармичните разглеждания и от това трябва да видим, колко едностранчиво е, ако от една страна вземем това абстрактно учение, съществуващо в рамките на определени цивилизационни течения на древността, а именно, че: болестта идва от греха, в човек действува само отклонилата се от нормата духовност. В тази абстрактност естествено могат да се втвърдят разни неща, остават теории, дори когато хората са били лекувани в това отношение.
Другото също така е една абстрактна едностранчивост, когато се казва: грехът идва от болестта, при което за целта е необходимо да бъдат преодолени определени физически субстанции, определени физически процеси в човешкия живот.
Човек трябва да се спре на конкретното, човек веднага трябва да се спре на конкретното в човешкото устройство, на това, как са разположени помежду си по-висшите тела, дали се привличат помежду си, или се отдалечават от по-нисшите, и в това взаимодействие между гениалност и патология, както е случаят с Раймунд, човек трябва да може да види по съответния начин действието на Кармата. Защото придобием ли разбиране за подобни неща, тогава ще намерим и онази възможност в живота, към това, което постигаме в хода на физическия лечебен процес, да прибавим и словото, от което имаме нужда като допълнение към физическия лечебен процес. И ние наистина ще можем да достигнем до там, не в скованост да разглеждаме всички подробности на физическия лечебен процес, но да знаем как в някои случаи е необходимо да при бавим моралния елемент към лечението. Този морален елемент няма нужда да се състои в това да се превръща в един еснафски утешител и да подхождаме към болния с разни еснафски утешения. По правило те действуват слабо, защото болните не ги обичат много; те всъщност не обичат много тези добродушни махленски и роднински утешения.
към текста >>
Ние не можем, скъпи мои приятели, да съзираме духовното действие единствено в тирадите в приказването на религиозни тиради, но духовния
живот
трябва да се развие с помощта на факти.
Ние не можем, скъпи мои приятели, да съзираме духовното действие единствено в тирадите в приказването на религиозни тиради, но духовния живот трябва да се развие с помощта на факти.
Защото ако духовният живот бъде обхванат с помощта на факти, едва тогава това обхващане на духовния живот ще може да бъде приложено в хода на необходимото лечение на човека. Тогава то може да бъде приложено и върху здравия, и върху болния човек. И по-точно тогава човек научава един инстинкт за ориентиране в дадено болестно състояние, възникващо по един или по друг начин. Вие ще видите, че това достига и до физическите заболявания, но първо ние трябва да си прокараме път, за да видим по-късно тези неща и във физическите заболявания. Виждате, Вие ще достигнете до тях, когато изследвате подобни неща, които могат да бъдат обогатени чрез не един пример.
към текста >>
Защото ако духовният
живот
бъде обхванат с помощта на факти, едва тогава това обхващане на духовния
живот
ще може да бъде приложено в хода на необходимото лечение на човека.
Ние не можем, скъпи мои приятели, да съзираме духовното действие единствено в тирадите в приказването на религиозни тиради, но духовния живот трябва да се развие с помощта на факти.
Защото ако духовният живот бъде обхванат с помощта на факти, едва тогава това обхващане на духовния живот ще може да бъде приложено в хода на необходимото лечение на човека.
Тогава то може да бъде приложено и върху здравия, и върху болния човек. И по-точно тогава човек научава един инстинкт за ориентиране в дадено болестно състояние, възникващо по един или по друг начин. Вие ще видите, че това достига и до физическите заболявания, но първо ние трябва да си прокараме път, за да видим по-късно тези неща и във физическите заболявания. Виждате, Вие ще достигнете до тях, когато изследвате подобни неща, които могат да бъдат обогатени чрез не един пример. От тази гледна точка е интересно да бъде изследван живота на много хора, които именно са гениални натури, но да бъдат разгледани не от позицията на такъв един заклет филистер като Ломброзо.
към текста >>
на сетивно-духовния
живот
, тогава, ако във вътрешната си професия се нуждаем от утехата, тогава ние ще поднасяме на болния утехата на религията или на тайнството, и ще поднасяме това тайнство с правилна духовна аура.
Виждате, Вие ще достигнете до тях, когато изследвате подобни неща, които могат да бъдат обогатени чрез не един пример. От тази гледна точка е интересно да бъде изследван живота на много хора, които именно са гениални натури, но да бъдат разгледани не от позицията на такъв един заклет филистер като Ломброзо. Отвратителното в теорията на Ломброзо не е великата му гениалност, тя е налице, но отвратителното е, че той е един заклет филистер, така че на всяка една страница човек може да прочете еснафското му мнение. Нещата наистина стоят така, че действително тук науката е достигнала до заклетия филистер. Наистина, ако не приемете нещата от позицията на заклетия филистер, но ако ги приемете от гледната точка на едно прозрение на света, т.е.
на сетивно-духовния живот, тогава, ако във вътрешната си професия се нуждаем от утехата, тогава ние ще поднасяме на болния утехата на религията или на тайнството, и ще поднасяме това тайнство с правилна духовна аура.
Но не без залегналото в основата разбиране. Дали на болния, към това, че е оздравял, към това, че не е пострадал душевно в хода на оздравяването, дали към всичко това ще поднесем по правилен начин и причастието на болния, това зависи от обстоятелството да имаме разбира не за тези неща.
към текста >>
58.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Човек затова не може да достигне до това разбиране, защото в човешкия
живот
, такъв, какъвто е, са вплетени в едно в друго телесно-физическото и душевно-духовното.
Ако само със средствата, които ни дава днешната наука, ако си послужим само с тези средства, тогава всъщност не можем да достигнем до едно разбиране на човека; макар по отношение на нейните собствени достижения, по отношение на достиженията на тази наука нищо не можем да възразим, защото доколкото може да прониква със своите методи, тя всъщност прониква по един отличен начин в това, в което може да се проникне по този път.
Човек затова не може да достигне до това разбиране, защото в човешкия живот, такъв, какъвто е, са вплетени в едно в друго телесно-физическото и душевно-духовното.
В телесно-физическото се простират земните процеси, всички тези съвременни земни процеси. И тук, чрез днешната, тъкмо по отношение на извънчовешкото сравнително добре работеща наука, ние проследяваме физикално-химическите процеси на външната, на природата извън човека, и тук ние лесно попадаме под властта на следната представа: тъй както протичат химическите процеси във физическия кабинет или при наблюдението на онази част от света, представляваща нашето непосредствено земно обкръжение, или в химическата лаборатория, така приблизително човек си представя, че протичат тези процеси и във вътрешността на човека. Навън горенето бива описано като свързване на някаква субстанция с кислорода, и когато става дума за някаква дейност вътре в човека, тези мисли, придобити по този външен начин, тези мисли просто биват продължени навътре в човека, и тогава по отношение на човешката вътрешност също започва да се говори за горене, при което би трябвало да се знае, че за това изобщо не съществуват съответните условия. Защото тъй както живото се отнася към мъртвото, така се отнася и процесът, който във вътрешността на човека може да бъде описан като подобен на горене, така той се отнася спрямо външното горене. Външното горене е неорганично, външното горене е безжизнено.
към текста >>
Виждате ли, можете да ми вярвате, през цялото ми развитие продължава една нишка, която може да бъде определена само по този начин, това Вие виждате по описанието на "Моя жизнен път": най-
висш
респект от съвременната естествена наука!
Виждате ли, можете да ми вярвате, през цялото ми развитие продължава една нишка, която може да бъде определена само по този начин, това Вие виждате по описанието на "Моя жизнен път": най-висш респект от съвременната естествена наука!
Този респект винаги е съществувал. Никъде, в нито една точка, не съм се решавал да извърша някаква отрицателна критика в тривиалния смисъл на думата, както често става, да възразя срещу това, което съществува като естествена наука, било в областта на външно химико-механично-физикалното, било в областта на медицината. Но при това пред очите ми бе еволюцията и като духовен образ. И възникна стремежът, това, което разкрива себе си духовно, да кажем аз нещо каквото е атлантското време или лемурийското време или още по-назад или по-напред, то да бъде приведено в съзвучие с това, което ни дава естествената наука. Това се оказва задоволително възможно за нещата, които естествената наука казва по отношение на нашето непосредствено съвремие.
към текста >>
И тогава наистина можем добре да се справим, именно когато сме стъпили здраво върху физиологията на дихателния процес, върху физиологията на кръвообращението, по отношение на това, което можем да научим и със средствата на днешната естествена наука, ако опитаме, изхождайки именно от процесите на дишането и кръвообращението, да разберем, как физическият
живот
е свързан с духовното.
Защото виждате ли, тази наука просто не може да се приближи до човека, защото човекът е поставен в света така също и със своя душевен, така също и със своя духовен елемент, и в неговите процеси изживява се бе си не само това, което бива външно изследвано чак до явленията на аеродинамиката или на аеромеханиката и нагоре до калориката, но в неговите явления изживява себе си например и това, което, изхождайки от предишни земни съществувания, е навлязло в неговата Карма. Вчера ние видяхме, че при един такъв човек като Фердинанд Раймунд това може да бъде формирано пипнато с пръст. При това липсва всякаква възможност за преход, ако вземем в съображение единствено средствата на днешната естествена наука. Но виждате ли, човек трябва да се въздигне до там, това, което ни се представя външно в човека под формата на процеси, да бъде в известен смисъл уловено от духовното, да бъде вплетено в духовното.
И тогава наистина можем добре да се справим, именно когато сме стъпили здраво върху физиологията на дихателния процес, върху физиологията на кръвообращението, по отношение на това, което можем да научим и със средствата на днешната естествена наука, ако опитаме, изхождайки именно от процесите на дишането и кръвообращението, да разберем, как физическият живот е свързан с духовното.
към текста >>
И така в целия човешки
живот
срещу дихателния процес е разположен един по-фин процес на приемане чрез топлинния елемент.
Духовната наука знае, че при топлината имаме работа с един елемент. Така ние можем да говорим за един елемент, и това, което се съдържа в топлинния елемент да го разгледаме като нещо самостоятелно и актив но.
И така в целия човешки живот срещу дихателния процес е разположен един по-фин процес на приемане чрез топлинния елемент.
И ние можем да кажем: когато достигнем до белодробната област на човека, но това, което аз казвам грубо външно, вие трябва да възприемате по един доста вътрешен начин, когато достигнем до белодробното устройство, тогава ние имаме работа с грубия дихателен процес във въздуха. Но когато се качим нагоре в областите, които би ват регулирани предимно от главата, но които в един отслабен вид са налице в целия човек, там ние имаме по-фин дихателен процес, който обаче протичане във въздушния, а във топлинния елемент. Така че можем да кажем: нагоре ние достигаме до един по-фин процес, състоящ се в едно изключително фино приемане на топлина от макрокосмоса, вдишване на топлина и издишване на топлина. Но нещата стоят така, че когато проследяваме грубото вдишване и издишване, тогава човек се намира във взаимодействие с външния свят: вдишване, издишване, вдишване, издишване, навътре, навън, навътре, навън, такъв е процесът. Тук не е така; тук наистина нещо навлиза навътре, но не в същия смисъл излиза навън както при обикновеното дишане, но издишването навлиза в самия човек, превръща се в един вътрешен процес.
към текста >>
Но тук имаме нещо, за което можете да кажете: по този път чрез вдишването топлинната на макрокосмоса навлиза в човешкия организъм, но не само топлината, със себе си топлината носи: светлина, макрокосмически химизъм, макрокосмическа виталност, макрокосмически
живот
.
Но тук имаме нещо, за което можете да кажете: по този път чрез вдишването топлинната на макрокосмоса навлиза в човешкия организъм, но не само топлината, със себе си топлината носи: светлина, макрокосмически химизъм, макрокосмическа виталност, макрокосмически живот.
По пътя на вдишването на топлината биват внесени светлинния етер, химическият етерна Макрокосмоса, жизненият етер на Макрокосмоса и така те преминават в човешкия организъм. Топлинният елемент внася, закотвена в себе си светлината, внася химическия елемент, внася виталния елемент в човека и ги отдава на процеса на вдишването. Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло. Това е една точка, в която човек изобщо не може да се справи, ако от едната страна изхождаме от духовното, а от другата страна изхождаме от природата. Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания.
към текста >>
И ако оставим за малко вън от внимание сетивния
живот
, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога.
Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува. И биват скалъпени хипотеза след хипотеза. Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно. Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането.
И ако оставим за малко вън от внимание сетивния живот, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога.
В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога. Виждате, че в някогашните светогледи такива неща са се знаели на практика инстинктивно. А по-новата естествена наука навсякъде трябва да застава пред загадки, защото не може да види фактите и не може да види взаимовръзките. Тя само желае бясно да спекулира. Тя наблюдава окото и ухото; след това започва объркано да спекулира върху това, което всъщност става във вътрешността.
към текста >>
Тук участвува Кармата, идваща от предишния земен
живот
.
Виждате ли, скъпи мои приятели, тук имате отношението между външно и вътрешно. Много неща са заложени в това, което представлява сетивния процес на вдишване, на навлизане по посока навътре. И в това, което е скрито зад този процес, действуват много непознати на човека днес неща.
Тук участвува Кармата, идваща от предишния земен живот.
Тя е, която просветва тук, и остава недостигаема за възприятието. Тук просветва Кармата. Този, който с духовен поглед изследва нервните пътища, тъй както са формираните в сетивата, той ще открие по тези пътища Кармата. Тя е, която нахлува тук. Но също така от другата страна в лицето на лимфообразуването ние откриваме не просто един физичен процес, но когато по лимфните пътища лимфата навлиза в организма ние виждаме, Йоханес Мюлер, известния физиолог, вече го е казал: какво е лимфата?
към текста >>
Така от духовното навлизате вътре в човека, там където усещате, че по топлинните пътища нахлува светлината, химизма, виталността на Макрокосмоса; тук вие все по-осезаемо чувствувате, че както излизате от светлината и отивате към виталните пътища, и така виждате да нахлува общия
живот
на всемира, така вие усещате и нахлуването на кармата, изживяваща себе си в човешкия земен
живот
между раждането и смъртта.
Така от духовното навлизате вътре в човека, там където усещате, че по топлинните пътища нахлува светлината, химизма, виталността на Макрокосмоса; тук вие все по-осезаемо чувствувате, че както излизате от светлината и отивате към виталните пътища, и така виждате да нахлува общия живот на всемира, така вие усещате и нахлуването на кармата, изживяваща себе си в човешкия земен живот между раждането и смъртта.
Но тя изживява себе си, преминавайки през нервите, също така и през отслабения артериален процес, като бива задържана от венозния процес. Когато достигне до венозния процес, тогава се вмъкват и страничните вълни на Кармата. И образувайки венозната кръв, човекът същевременно получава тези натрупвания на Кармата.
към текста >>
Тук по средата се натрупва сегашния
живот
.
Карма, ако наблюдаваме с духовен поглед все още непревърналата се в кръв лимфа. Така пред себе си имаме сливането на физическото с духовното. Горе човекът граничи с духовното качествено. Ние виждаме как той граничи със своята Карма.
Тук по средата се натрупва сегашния живот.
Долу, наблюдавайки все още непревърналата се в кръв лимфа, ние виждаме възникващата Карма. Между изминалата Карма и създаващата се Карма по средата е разположен човешкия земен живот, представляващ едно натрупване между двете, погледнато от тази гледна точка. Но ние можем да проследим нещата до физическия процес.
към текста >>
Между изминалата Карма и създаващата се Карма по средата е разположен човешкия земен
живот
, представляващ едно натрупване между двете, погледнато от тази гледна точка.
Така пред себе си имаме сливането на физическото с духовното. Горе човекът граничи с духовното качествено. Ние виждаме как той граничи със своята Карма. Тук по средата се натрупва сегашния живот. Долу, наблюдавайки все още непревърналата се в кръв лимфа, ние виждаме възникващата Карма.
Между изминалата Карма и създаващата се Карма по средата е разположен човешкия земен живот, представляващ едно натрупване между двете, погледнато от тази гледна точка.
Но ние можем да проследим нещата до физическия процес.
към текста >>
59.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това човек може да направи само, когато е във физическото си тяло, когато е в нормалния
живот
или в едно по-висше посвещение.
Но нахлувайки в този световен етер, човек добива една опитност, едно изживяване, че сега е застанал в онзи духовен свят, от който е произлязъл и сетивния свят. Но при това не е индивидуализиран нито духовния, нито сетивния свят. Човек е напуснал индивидуализирания сетивен свят. Слънцето вече не свети, звездите не светят Луната не свети. Не могат да бъдат вече разграничени ясно царствата в природата на Земята.
Това човек може да направи само, когато е във физическото си тяло, когато е в нормалния живот или в едно по-висше посвещение.
Но за сметка на това, че са помръкнали контурите на сетивния свят, човек добива общата духовност, усеща живото движение на духовното.
към текста >>
Във всяко сетивно усещане живее Слънцето, така че в човека, в това фино дишане нахлува непосредствения
живот
на Слънцето, нахлуват непосредствено слънчеви сили.
Отново изникват Луната, звездите, но сега те се появяват в своите духовни аспекти и сега те представляват духовни колонии или нещо подобно, така можем да ги наречем. Сега човек знае как е виждал навън, първоначално в обикновеното съзнание например, при други неща това отново е така, как е виждал Слънцето във физическия образ, и как вижда сега Слънцето като духовно същество, а така също и целия свят, след като съзнателно е обхванал физическото тяло, така също и в присъщата му духовност. Но сега човек знае също така, че с всеки един слънчев лъч денят сияйно нахлува в нас, и че с всеки слънчев лъч в нас нахлува и Духът. Чрез всяко сетивно възприятие в нас нахлува Дух, така че това фино по посока нагоре дишане ние трябва да разглеждаме като непрестанно пронизано от Духа, и ние възприемаме, че във всяко сетивно усещане, което нахлува в нас, живее Слънцето. Това именно е Духът на Слънцето или Духовете на Слънцето.
Във всяко сетивно усещане живее Слънцето, така че в човека, в това фино дишане нахлува непосредствения живот на Слънцето, нахлуват непосредствено слънчеви сили.
към текста >>
Когато така постепенно преминаваме през етерната същност в която първоначално сме се вживели, и после чрез обхващане на физическото тяло към периферията по посока на сетивата, тогава целия
живот
, който нахлува от Слънцето, се представя на човека от една страна чрез това, че носи по своите пътища изминала та Карма, и този
живот
се представя на човека чрез това, че отправя не един упрек към него и много неща, които безпокоят човека.
Когато така постепенно преминаваме през етерната същност в която първоначално сме се вживели, и после чрез обхващане на физическото тяло към периферията по посока на сетивата, тогава целия живот, който нахлува от Слънцето, се представя на човека от една страна чрез това, че носи по своите пътища изминала та Карма, и този живот се представя на човека чрез това, че отправя не един упрек към него и много неща, които безпокоят човека.
Но много по-значително от всичко в Кармата, което безпокои човека, достигнал наистина до това виждане, е всичко онова, което му дава следното значение: все пак чрез твоето минало ти си станал това, което си сега. Това, което човек носи в своята вътрешност, него човек носи много по-богато, ако възприема нахлуването на Слънцето по сетивно-нервните пътища. Ала тъй както човекът се абстрахира от Кармата и отдава себе си на нахлуването на духовните слънчеви лъчи, така за него настъпва една безкрайна ощастливеност от възприемането на Слънчевото, и човек има чувството, Слънчевата същност е такава, че непрекъснато трябва да я желаем, че трябва да се стремим към нея. Освен това Слънчевият елемент е този, който нахлува в нас чрез любов, когато го желаем, и Слънчевият елемент е това, което във физическия живот по един отслабен начин ние възприемаме като живот и движение в Любов. Това се осъществява в обмяна между вътрешния свят на човека и Слънчевите въздействия, които с Любов нахлуват в него; и всичко, което в растеж, в кипеж и в живот се стреми да твори в човека, всичко то нахлува в него чрез тези виреещи в любовта слънчеви лъчи.
към текста >>
Освен това Слънчевият елемент е този, който нахлува в нас чрез любов, когато го желаем, и Слънчевият елемент е това, което във физическия
живот
по един отслабен начин ние възприемаме като
живот
и движение в Любов.
Когато така постепенно преминаваме през етерната същност в която първоначално сме се вживели, и после чрез обхващане на физическото тяло към периферията по посока на сетивата, тогава целия живот, който нахлува от Слънцето, се представя на човека от една страна чрез това, че носи по своите пътища изминала та Карма, и този живот се представя на човека чрез това, че отправя не един упрек към него и много неща, които безпокоят човека. Но много по-значително от всичко в Кармата, което безпокои човека, достигнал наистина до това виждане, е всичко онова, което му дава следното значение: все пак чрез твоето минало ти си станал това, което си сега. Това, което човек носи в своята вътрешност, него човек носи много по-богато, ако възприема нахлуването на Слънцето по сетивно-нервните пътища. Ала тъй както човекът се абстрахира от Кармата и отдава себе си на нахлуването на духовните слънчеви лъчи, така за него настъпва една безкрайна ощастливеност от възприемането на Слънчевото, и човек има чувството, Слънчевата същност е такава, че непрекъснато трябва да я желаем, че трябва да се стремим към нея.
Освен това Слънчевият елемент е този, който нахлува в нас чрез любов, когато го желаем, и Слънчевият елемент е това, което във физическия живот по един отслабен начин ние възприемаме като живот и движение в Любов.
Това се осъществява в обмяна между вътрешния свят на човека и Слънчевите въздействия, които с Любов нахлуват в него; и всичко, което в растеж, в кипеж и в живот се стреми да твори в човека, всичко то нахлува в него чрез тези виреещи в любовта слънчеви лъчи. Защото тук Любовта не е просто душевно-духовна сила, тук тя е силата, призоваваща всичко физическо към растеж, към избуяване и разпукване, което с всяка своя подробност е благотворно, ощастливяващо за човека, ако той наистина умее да цени това, но и което той получава благодарение на своето непосредствено виждане.
към текста >>
Това се осъществява в обмяна между вътрешния свят на човека и Слънчевите въздействия, които с Любов нахлуват в него; и всичко, което в растеж, в кипеж и в
живот
се стреми да твори в човека, всичко то нахлува в него чрез тези виреещи в любовта слънчеви лъчи.
Когато така постепенно преминаваме през етерната същност в която първоначално сме се вживели, и после чрез обхващане на физическото тяло към периферията по посока на сетивата, тогава целия живот, който нахлува от Слънцето, се представя на човека от една страна чрез това, че носи по своите пътища изминала та Карма, и този живот се представя на човека чрез това, че отправя не един упрек към него и много неща, които безпокоят човека. Но много по-значително от всичко в Кармата, което безпокои човека, достигнал наистина до това виждане, е всичко онова, което му дава следното значение: все пак чрез твоето минало ти си станал това, което си сега. Това, което човек носи в своята вътрешност, него човек носи много по-богато, ако възприема нахлуването на Слънцето по сетивно-нервните пътища. Ала тъй както човекът се абстрахира от Кармата и отдава себе си на нахлуването на духовните слънчеви лъчи, така за него настъпва една безкрайна ощастливеност от възприемането на Слънчевото, и човек има чувството, Слънчевата същност е такава, че непрекъснато трябва да я желаем, че трябва да се стремим към нея. Освен това Слънчевият елемент е този, който нахлува в нас чрез любов, когато го желаем, и Слънчевият елемент е това, което във физическия живот по един отслабен начин ние възприемаме като живот и движение в Любов.
Това се осъществява в обмяна между вътрешния свят на човека и Слънчевите въздействия, които с Любов нахлуват в него; и всичко, което в растеж, в кипеж и в живот се стреми да твори в човека, всичко то нахлува в него чрез тези виреещи в любовта слънчеви лъчи.
Защото тук Любовта не е просто душевно-духовна сила, тук тя е силата, призоваваща всичко физическо към растеж, към избуяване и разпукване, което с всяка своя подробност е благотворно, ощастливяващо за човека, ако той наистина умее да цени това, но и което той получава благодарение на своето непосредствено виждане.
към текста >>
Тогава образът остава вътре в човека, работи в него и така възниква ембрионалният
живот
.
И как може да бъде задържан такъв един образ в човека? Тук имаме теглещите лунни сили, които непрекъснато се стремят да изнесат от човека неговия образ. Как може да бъде задържан този образ в човека, вместо да излезе вън от него? Как може да бъде изваян в него? Като от другата страна слънчевите сили бъдат вмъкнати толкова дълбоко, че образът да остане вътре в човека.
Тогава образът остава вътре в човека, работи в него и така възниква ембрионалният живот.
Оплождането не се състои в нищо друго, освен в това, че чрез него слънчевите сили биват въвлечени толкова дълбоко, дотам, където лунните сили захващат лимфата и чрез това образът, който иначе излиза навън, сега този образ захваща материята в човешкото тяло. Това, което иначе е образ, сега то нахлува до физическата форма. Така се осъществява нещо, което е свързване на лунните сили със слънчевите сили в лимфната област на човешкия организъм /Виж рис. №5/.
към текста >>
Когато бъдат отслабени по посока на духовното, когато не достигат до физическата материя, ако останем само при чистите, душевни любовни сили на Венера, и ако те бъдат още повече отслабени, така че в ежедневния
живот
все по-малко да могат да се обединяват с това, което нахлува от другата страна, тогава те се превръщат в Меркуриевите сили на Пратеника на Боговете, изнасящ в обикновения земен
живот
долните сили по посока на горните.
Сатурновите сили спират светлината, Юпитеровите сили със своята мъдрост спират световния химизъм. Марсовите сили спират живота. Ето така в подробности, в конкретното Вие имате пред себе си нахлуването на слънчевите сили, модифициране от силите на тъй наречените други външни планети. Обратно, в другата посока биват модифицирани лунните сили, които всъщност, ако действуват самостоятелно в пълната си сила, довеждат до ембрионалното, т.е. довеждат до възникване на физическата форма.
Когато бъдат отслабени по посока на духовното, когато не достигат до физическата материя, ако останем само при чистите, душевни любовни сили на Венера, и ако те бъдат още повече отслабени, така че в ежедневния живот все по-малко да могат да се обединяват с това, което нахлува от другата страна, тогава те се превръщат в Меркуриевите сили на Пратеника на Боговете, изнасящ в обикновения земен живот долните сили по посока на горните.
към текста >>
Ние оставаме човека да възприема, тъй както в обикновения физически
живот
той възприема физическо-етерното слънчево влияние, така сега ние го оставяме да възприема духовно-душевното слънчево влияние, т.е.
Към това, което в човека е непрекъснато налице, ние можем да прибавим слънчевите явления, съзнанието, че в него нахлуват духовни слънчеви влияния, че по пътя на светлинните физично-етерни слънчеви лъчи, по пътя на химичните лъчи, на жизнените лъчи струи духовното, че духовната същност нахлува в човека по същите пътища, по които физическо-етерното слънчево влияние нахлува чрез сетивата.
Ние оставаме човека да възприема, тъй както в обикновения физически живот той възприема физическо-етерното слънчево влияние, така сега ние го оставяме да възприема духовно-душевното слънчево влияние, т.е.
ние му даваме светото причастие.
към текста >>
60.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Видяхте как с необходимо състояние на болест да бъде прибавено към духовния
живот
и към духовното изживяване на човека, и разбирането, с което трябва да подхождаме към състоянието на болест, изхождайки именно от двете страни, влизащи в съображение за пасторската медицина, това разбиране може всъщност да произлезе само от едно подобно разглеждане.
Видяхте как с необходимо състояние на болест да бъде прибавено към духовния живот и към духовното изживяване на човека, и разбирането, с което трябва да подхождаме към състоянието на болест, изхождайки именно от двете страни, влизащи в съображение за пасторската медицина, това разбиране може всъщност да произлезе само от едно подобно разглеждане.
Ето защо днес още веднъж ще разгледаме същинското състояние на болест във връзката му с духовния живот от тази гледна точка, от която може да бъде хвърлена най-много светлина върху същността на боледуването.
към текста >>
Ето защо днес още веднъж ще разгледаме същинското състояние на болест във връзката му с духовния
живот
от тази гледна точка, от която може да бъде хвърлена най-много светлина върху същността на боледуването.
Видяхте как с необходимо състояние на болест да бъде прибавено към духовния живот и към духовното изживяване на човека, и разбирането, с което трябва да подхождаме към състоянието на болест, изхождайки именно от двете страни, влизащи в съображение за пасторската медицина, това разбиране може всъщност да произлезе само от едно подобно разглеждане.
Ето защо днес още веднъж ще разгледаме същинското състояние на болест във връзката му с духовния живот от тази гледна точка, от която може да бъде хвърлена най-много светлина върху същността на боледуването.
към текста >>
Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният
живот
, духовният
живот
да разгърне себе си в човека.
Когато правим такива общи изявления, като: сънят е здраве, то това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице.
Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека.
Защото с процесите на изграждане не е свързан никакъв духовен живот, той е свързан само с процесите на разграждане. Или чрез съня трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да разгърне себе си будното състояние от пробуждането до заспиването. Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси. Тогава в лицето на този разграден процес ние имаме една вътрешна болестотворна причина.
към текста >>
Защото с процесите на изграждане не е свързан никакъв духовен
живот
, той е свързан само с процесите на разграждане.
Когато правим такива общи изявления, като: сънят е здраве, то това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице. Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека.
Защото с процесите на изграждане не е свързан никакъв духовен живот, той е свързан само с процесите на разграждане.
Или чрез съня трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да разгърне себе си будното състояние от пробуждането до заспиването. Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси. Тогава в лицето на този разграден процес ние имаме една вътрешна болестотворна причина.
към текста >>
Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния
живот
на човека.
Ако разширим наблюденията си до етерното тяло, то за етерното тяло получаваме, че по време на сън то може да осъществява само такива процеси, които иначе протичат в растителното царство. Когато астрално то тяло и Азът са потопени в това етерно тяло тези процеси непрекъснато биват изтласквани на едно по-високо ниво. Но когато протичат от заспиването до пробуждането, те протичат както в растителното царство, т.е. отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза. Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини.
Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека.
И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки. От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването. С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.
към текста >>
В най-простата изява на ежедневния
живот
, отклоняваща се съвсем малко от тъй нареченото нормално, в нея при определени обстоятелства е заложено нещо, което, правилно разгледано, може да ни доведе до познанието за сложни болест ни процеси, ако само разгледаме нещата в правилното им взаимоотношение.
В това тя има право. Но лечебната наука и е подражавала и тук тя е сбъркала. Лечебната наука е експериментирала с човека с помощта на храмовите изследвания. От този експеримент ние трябва да намерим прехода към едно старателно одухотворено, научно оплодено наблюдение над живота. Защото който наблюдава живота, той навсякъде може да улови болестта.
В най-простата изява на ежедневния живот, отклоняваща се съвсем малко от тъй нареченото нормално, в нея при определени обстоятелства е заложено нещо, което, правилно разгледано, може да ни доведе до познанието за сложни болест ни процеси, ако само разгледаме нещата в правилното им взаимоотношение.
към текста >>
В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в стремежа към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния
живот
, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката душа предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област.
Разгледайте ги от другата страна, от която страна трябва да ги разглежда пасторът, като си кажете, че професията на пастора се състои в това да ръководи човека във всичко, при което Азът и астралното тяло трябва по някакъв начин да нахлуят в духовния свят, т.е. където човекът трябва да участвува в духовния свят. Необходимо е лекарят по духовен път да вникне в човека, по духовен път да съзре патологичните процеси, а какво ще трябва да търси пасторът?
В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в стремежа към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния живот, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката душа предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област.
А сега по отношение на пастора да проследим процеса, обратен на този, който трябва да проследим при лекаря. За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния орган, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.
към текста >>
Всичко зависи от това, как ще се оставим да бъдем проникнати от тези неща, като връзката между изживяването в тялото и изживяването вън от тялото, тайните на патологията чрез наблюдението на изоставеното тяло, тайната на терапията чрез наблюдението на отклонилия се от нормата
живот
, живота в духовния свят, респективно така също в нормалното възприемане на духовния свят.
Това настроение пасторът може да прибави към тайнството, в което да внесе обратно духовния свят, защото духовния свят е свързан с тайнството чрез самото устройство на култа. Култът свързва духовното с физическата субстанция именно по силата на вътрешните възгледи върху това, как духовното е свързано с мистерията. В човека бива обратно въведена одухотворена физическа същност и в човека бива установено едно отношение, свързващо астралното му тяло, в рамки те на физическото тяло и на етерното тяло, и Азът му, в рамките на физическото тяло и на етерното тяло, с божествено-духовното битие на света. В това отношение всичко е свързано с обстоятелството, че от страна на пасторите тайнството бива наблюдавано с подобно настроение.
Всичко зависи от това, как ще се оставим да бъдем проникнати от тези неща, като връзката между изживяването в тялото и изживяването вън от тялото, тайните на патологията чрез наблюдението на изоставеното тяло, тайната на терапията чрез наблюдението на отклонилия се от нормата живот, живота в духовния свят, респективно така също в нормалното възприемане на духовния свят.
Това, което в древни времена и с помощта на изтъкнати сомнамбулни същества е било внесено в храмовите тайни, то отново трябва да бъде постигнато чрез това, човекът в самия себе си да развие духовни познания и отново да наблюдава взаимоотношенията. В тази област експериментът отново трябва да се влее в наблюдението.
към текста >>
И стигаме до там, да разберем, че в най-широк смисъл болният
живот
се стреми да се потопи във Вселената, както и всичко онова в мирогледа, което е болна чрез самото себе си, доколкото почива на волята, т. е.
От подобно лекарско виждане произлиза и моста, който трябва да бъде хвърлен към пасторското виждане, изхождащо от противоположната страна, пасторското виждане, проникващо в болестните духовни явления на човека, които той формира изхождайки от своите потребности, от своите емоции. Това е случаят и при спиритизма.
И стигаме до там, да разберем, че в най-широк смисъл болният живот се стреми да се потопи във Вселената, както и всичко онова в мирогледа, което е болна чрез самото себе си, доколкото почива на волята, т. е.
в действителност изживява себе си така, както би трябвало да действува във вътрешността на човека в действително болестотворното състояние.
към текста >>
61.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Човек би желал да каже: по този начин навред биват посеяни кълнове от това, което преди в духовния
живот
е било наричано "черна магия", и което и днес продължава да се нарича така.
Това, което в наше време в действителното действие и в действителното желание за действие изхождайки от духовния свят, винаги се пропуска, е, че в мислите, които човек носи, и в чувствата му може да се съдържа активност, творчество. Залегналото в основата на тези неща, то във времето на материалистичния мисловен подход е било напълно забравено днес, в основата си то е напълно неосъзнато от човечеството. Ето защо тъкмо в тази област по определен начин се вреди, нанася се една вреда, която дори днес сред нас, сред човешката цивилизация властвува доста всеобхватно. Вие вероятно знаете, че от всевъзможни центрове или други подобни места, както ги наричат, биват отправяни всякакви указания към хората за това, как може да бъде развита мисловната сила, как мислите могат да добият мощ.
Човек би желал да каже: по този начин навред биват посеяни кълнове от това, което преди в духовния живот е било наричано "черна магия", и което и днес продължава да се нарича така.
В своята, достигаща до културата, навлизаща в развитието на цивилизацията, дейност, както лекарят, така и пасторът трябва да обърнат внимание на тези неща, които могат да бъдат едновременно както душевни, така и телесни болестотворни причини. Защото ако обърнем внимание тъкмо на такива неща, човек успява да извърши нужното както за предпазването, така и за по-доброто разпознаване на болестта и на болестните явления в човешкия душевен живот. С подобни указания се цели на човека да бъде дадена една преди това несъществуваща в него сила, която често бива употребена за най-безчестни неща. И днес все още в това направление има всевъзможни указания за това, как търговските агенти например да успеят да сключат сделки или други подобни неща. В тази област днес се извършват невероятно много нередни неща.
към текста >>
Защото ако обърнем внимание тъкмо на такива неща, човек успява да извърши нужното както за предпазването, така и за по-доброто разпознаване на болестта и на болестните явления в човешкия душевен
живот
.
Залегналото в основата на тези неща, то във времето на материалистичния мисловен подход е било напълно забравено днес, в основата си то е напълно неосъзнато от човечеството. Ето защо тъкмо в тази област по определен начин се вреди, нанася се една вреда, която дори днес сред нас, сред човешката цивилизация властвува доста всеобхватно. Вие вероятно знаете, че от всевъзможни центрове или други подобни места, както ги наричат, биват отправяни всякакви указания към хората за това, как може да бъде развита мисловната сила, как мислите могат да добият мощ. Човек би желал да каже: по този начин навред биват посеяни кълнове от това, което преди в духовния живот е било наричано "черна магия", и което и днес продължава да се нарича така. В своята, достигаща до културата, навлизаща в развитието на цивилизацията, дейност, както лекарят, така и пасторът трябва да обърнат внимание на тези неща, които могат да бъдат едновременно както душевни, така и телесни болестотворни причини.
Защото ако обърнем внимание тъкмо на такива неща, човек успява да извърши нужното както за предпазването, така и за по-доброто разпознаване на болестта и на болестните явления в човешкия душевен живот.
С подобни указания се цели на човека да бъде дадена една преди това несъществуваща в него сила, която често бива употребена за най-безчестни неща. И днес все още в това направление има всевъзможни указания за това, как търговските агенти например да успеят да сключат сделки или други подобни неща. В тази област днес се извършват невероятно много нередни неща.
към текста >>
духовен
живот
в нещо по-фино, в дишането е заложено изявата на индивидуалния човешки
живот
на Земята.
25920 години, в тях се корени същността на нашето физическо тяло. Погледнете веднъж в моя "Очерк върху тайната наука", какви големи периоди от време, определени първоначално от неща различно от съотношението време-пространство, определени от метаморфозите Слънце, Луна, Земя,, какви неща е необходимо да бъдат събрани на едно място, за да бъде разбрано човешкото физическо тяло, такова какво то е днес, не по един количествено-цифров начин, но изхождайки от неговите елементи. И ако минем сега към средата, където са тези 25920 дихателни движения /Виж рис. №7/, които поста вят човека така да се каже в центъра на космическата утроба, тогава ние се приближаваме към Аза. Защото в тези дихателни движения заедно с това, което казах за дишането, отиващо по посока на горния човек и превръщащо се в лицето на т.нар.
духовен живот в нещо по-фино, в дишането е заложено изявата на индивидуалния човешки живот на Земята.
И така тук имаме Аза. Тъй както трябва да вникнем във връзката между физическото ни тяло и големите периоди от време, платоническата космическа година, така трябва да вникнем във връзката на нашия Аз, който ние можем да усетим във всяка една неравномерност на дишането, връзката на нашия Аз с нашия дихателен ритъм.
към текста >>
Виждате ли, човешкият
живот
на Земята е разположен между тези две неща, човешкият
живот
е разположен между дихателното движение и космическата година.
Виждате ли, човешкият живот на Земята е разположен между тези две неща, човешкият живот е разположен между дихателното движение и космическата година.
Чрез дихателното движение бива регулирано всичко онова, което има значение за Аза. В тези колосални процеси, регулирани чрез този ритъм от 25920 години е заложен животът на нашето физическо тяло. Това, което във физическото тяло протича под формата на закономерности, то е свързано с големия ритъм на космическата платоническа година по такъв начин, както нашата Азова дейност е свързана с ритъма на нашето дишане. Между тях двете е разположен човешкият живот, който от своя страна за нас отново е заключен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз. От една определена гледна точка ние можем да кажем, че човешкият живот на Земята е разположен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз; и от една друга гледна точка ние можем да кажем, че, погледнато от божествено-космически аспект човешкият живот е разположен между дишането на един ден и космическата платоническа година.
към текста >>
Между тях двете е разположен човешкият
живот
, който от своя страна за нас отново е заключен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз.
Виждате ли, човешкият живот на Земята е разположен между тези две неща, човешкият живот е разположен между дихателното движение и космическата година. Чрез дихателното движение бива регулирано всичко онова, което има значение за Аза. В тези колосални процеси, регулирани чрез този ритъм от 25920 години е заложен животът на нашето физическо тяло. Това, което във физическото тяло протича под формата на закономерности, то е свързано с големия ритъм на космическата платоническа година по такъв начин, както нашата Азова дейност е свързана с ритъма на нашето дишане.
Между тях двете е разположен човешкият живот, който от своя страна за нас отново е заключен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз.
От една определена гледна точка ние можем да кажем, че човешкият живот на Земята е разположен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз; и от една друга гледна точка ние можем да кажем, че, погледнато от божествено-космически аспект човешкият живот е разположен между дишането на един ден и космическата платоническа година. Поради това дишането за един ден представлява нещо цяло. По този начин дишането за един ден представлява едно цяло с това, което е в човешкия живот.
към текста >>
От една определена гледна точка ние можем да кажем, че човешкият
живот
на Земята е разположен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз; и от една друга гледна точка ние можем да кажем, че, погледнато от божествено-космически аспект човешкият
живот
е разположен между дишането на един ден и космическата платоническа година.
Виждате ли, човешкият живот на Земята е разположен между тези две неща, човешкият живот е разположен между дихателното движение и космическата година. Чрез дихателното движение бива регулирано всичко онова, което има значение за Аза. В тези колосални процеси, регулирани чрез този ритъм от 25920 години е заложен животът на нашето физическо тяло. Това, което във физическото тяло протича под формата на закономерности, то е свързано с големия ритъм на космическата платоническа година по такъв начин, както нашата Азова дейност е свързана с ритъма на нашето дишане. Между тях двете е разположен човешкият живот, който от своя страна за нас отново е заключен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз.
От една определена гледна точка ние можем да кажем, че човешкият живот на Земята е разположен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз; и от една друга гледна точка ние можем да кажем, че, погледнато от божествено-космически аспект човешкият живот е разположен между дишането на един ден и космическата платоническа година.
Поради това дишането за един ден представлява нещо цяло. По този начин дишането за един ден представлява едно цяло с това, което е в човешкия живот.
към текста >>
По този начин дишането за един ден представлява едно цяло с това, което е в човешкия
живот
.
В тези колосални процеси, регулирани чрез този ритъм от 25920 години е заложен животът на нашето физическо тяло. Това, което във физическото тяло протича под формата на закономерности, то е свързано с големия ритъм на космическата платоническа година по такъв начин, както нашата Азова дейност е свързана с ритъма на нашето дишане. Между тях двете е разположен човешкият живот, който от своя страна за нас отново е заключен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз. От една определена гледна точка ние можем да кажем, че човешкият живот на Земята е разположен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз; и от една друга гледна точка ние можем да кажем, че, погледнато от божествено-космически аспект човешкият живот е разположен между дишането на един ден и космическата платоническа година. Поради това дишането за един ден представлява нещо цяло.
По този начин дишането за един ден представлява едно цяло с това, което е в човешкия живот.
към текста >>
Сега да изчислим човешкия
живот
с приблизително 72 години, патриархалната възраст, както е била приета, и така ние получаваме 25920 дни.
Ала с това ние достигаме до деня, до деня, състоящ се от 24 часа, достигаме до човешкия ден, състоящ се от 24 часа. И сега продължаваме да изчисляваме как в известен смисъл излизаме от дишането и навлизаме в света. Нека изчислим как навлизаме в това, с което се срещаме в хода на макрокосмическия ден, по какъв начин сме поставени в него. Виждате ли, тук можем да изчислим: тук имаме един ден, да вземем, да кажем, годината с 360 дни, нещата могат да бъдат приблизителни, и така имаме 360 дни.
Сега да изчислим човешкия живот с приблизително 72 години, патриархалната възраст, както е била приета, и така ние получаваме 25920 дни.
Имаме един човешки живот, представляващ със своите 72 години нещо цяло, и представляващ един ритъм, чрез който той поставя себе си в света, и който е същият ритъм на платоническата слънчева година.
към текста >>
Имаме един човешки
живот
, представляващ със своите 72 години нещо цяло, и представляващ един ритъм, чрез който той поставя себе си в света, и който е същият ритъм на платоническата слънчева година.
Ала с това ние достигаме до деня, до деня, състоящ се от 24 часа, достигаме до човешкия ден, състоящ се от 24 часа. И сега продължаваме да изчисляваме как в известен смисъл излизаме от дишането и навлизаме в света. Нека изчислим как навлизаме в това, с което се срещаме в хода на макрокосмическия ден, по какъв начин сме поставени в него. Виждате ли, тук можем да изчислим: тук имаме един ден, да вземем, да кажем, годината с 360 дни, нещата могат да бъдат приблизителни, и така имаме 360 дни. Сега да изчислим човешкия живот с приблизително 72 години, патриархалната възраст, както е била приета, и така ние получаваме 25920 дни.
Имаме един човешки живот, представляващ със своите 72 години нещо цяло, и представляващ един ритъм, чрез който той поставя себе си в света, и който е същият ритъм на платоническата слънчева година.
към текста >>
С нашия дихателен ритъм ние сме поставени в целия наш човешки
живот
по такъв начин, че го регулира ме според ритъма 25920.
С нашия дихателен ритъм ние сме поставени в целия наш човешки живот по такъв начин, че го регулира ме според ритъма 25920.
Така достигаме до нещо, което по такъв начин е поставено в този човешки живот , както дихателното движение е поставено в деня. Добре, какво е това, което е застанало в тези 72 години, в тези 25920 дни по такъв начин, както дихателното движение, както вдишването и издишването са поставени в ихателното движение? Какво е застанало там вътре? Първо ние имаме вдишване и издишване. Първа та фаза на ритъма.
към текста >>
Така достигаме до нещо, което по такъв начин е поставено в този човешки
живот
, както дихателното движение е поставено в деня.
С нашия дихателен ритъм ние сме поставени в целия наш човешки живот по такъв начин, че го регулира ме според ритъма 25920.
Така достигаме до нещо, което по такъв начин е поставено в този човешки живот , както дихателното движение е поставено в деня.
Добре, какво е това, което е застанало в тези 72 години, в тези 25920 дни по такъв начин, както дихателното движение, както вдишването и издишването са поставени в ихателното движение? Какво е застанало там вътре? Първо ние имаме вдишване и издишване. Първа та фаза на ритъма. Второ имаме: през деня ние поставяме себе си в живота, изживяваме нещо в живота 25920 пъти.
към текста >>
Това се повтаря, това редуващо се състояние на сън и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия
живот
25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването.
Първа та фаза на ритъма. Второ имаме: през деня ние поставяме себе си в живота, изживяваме нещо в живота 25920 пъти. Но какво? Сън и бодърствуване. Идваме до второто: сън и бодърствуване.
Това се повтаря, това редуващо се състояние на сън и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия живот 25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването.
Но помислете, какво представлява тогава заспиването и пробуждането, заспиване, пробуждане? Всеки път, когато заспиваме, ние не издишваме просто въглероден двуокис, но бидейки физически човек, ние издишваме нашето астрално тяло и нашия Аз. При пробуждането ние отново ги вдишваме. Това е едно по-дълго дихателно движение, траещо 24 часа, траещо един ден. Това е едно второ дишане, движещо се в същия ритъм.
към текста >>
Да проверим сега по какъв начин е поставен такъв един човешки
живот
от средно 72 години спрямо платоническата космическа година.
Да продължим по нататък.
Да проверим сега по какъв начин е поставен такъв един човешки живот от средно 72 години спрямо платоническата космическа година.
Да изчислим така тези 72 години, сякаш те самите принадлежат на една година, на една цяла година, състояща се от подобни дни, всеки един от които представлява един човешки живот. И така, да изчислим една голяма космическа година, чиито отделни дни представляват един човешки живот. И да изчислим тази космическа година също с 360 дни, това означава с 360 човешки съществувания; и получаваме: 72 по 360 човешки съществувания = 25920 години, точно платоническата година!
към текста >>
Да изчислим така тези 72 години, сякаш те самите принадлежат на една година, на една цяла година, състояща се от подобни дни, всеки един от които представлява един човешки
живот
.
Да продължим по нататък. Да проверим сега по какъв начин е поставен такъв един човешки живот от средно 72 години спрямо платоническата космическа година.
Да изчислим така тези 72 години, сякаш те самите принадлежат на една година, на една цяла година, състояща се от подобни дни, всеки един от които представлява един човешки живот.
И така, да изчислим една голяма космическа година, чиито отделни дни представляват един човешки живот. И да изчислим тази космическа година също с 360 дни, това означава с 360 човешки съществувания; и получаваме: 72 по 360 човешки съществувания = 25920 години, точно платоническата година!
към текста >>
И така, да изчислим една голяма космическа година, чиито отделни дни представляват един човешки
живот
.
Да продължим по нататък. Да проверим сега по какъв начин е поставен такъв един човешки живот от средно 72 години спрямо платоническата космическа година. Да изчислим така тези 72 години, сякаш те самите принадлежат на една година, на една цяла година, състояща се от подобни дни, всеки един от които представлява един човешки живот.
И така, да изчислим една голяма космическа година, чиито отделни дни представляват един човешки живот.
И да изчислим тази космическа година също с 360 дни, това означава с 360 човешки съществувания; и получаваме: 72 по 360 човешки съществувания = 25920 години, точно платоническата година!
към текста >>
С всяко дихателно движение ние вдишваме кислородно с всяка земна смърт ние издишваме етера, и с всеки земен
живот
ние вдишваме етера.
Аз често съм описвал това, как етерното тяло бива издишано по посока на Вселената, и както се разширява във Вселената. Когато отново се завръщаме, ние отново вдишваме в себе си едно етерно тяло. Това е едно гигантско дишане. Едно етерно вдишване и издишване. Всяка сутрин ние вдишваме астралния елемент.
С всяко дихателно движение ние вдишваме кислородно с всяка земна смърт ние издишваме етера, и с всеки земен живот ние вдишваме етера.
И така, тук имаме третото: живот и смърт. Ако приемем живота по такъв начин, че приемем живота като живот на Земята, а смъртта възприеме като живот между смъртта и едно ново раждане, тогава ние достигаме до платоническата космическа година, като към най-малкото дишане прибавим първо по-голямото дишане, а след това към по-голямото дишане прибавим най-голя мото дишане.
към текста >>
И така, тук имаме третото:
живот
и смърт.
Когато отново се завръщаме, ние отново вдишваме в себе си едно етерно тяло. Това е едно гигантско дишане. Едно етерно вдишване и издишване. Всяка сутрин ние вдишваме астралния елемент. С всяко дихателно движение ние вдишваме кислородно с всяка земна смърт ние издишваме етера, и с всеки земен живот ние вдишваме етера.
И така, тук имаме третото: живот и смърт.
Ако приемем живота по такъв начин, че приемем живота като живот на Земята, а смъртта възприеме като живот между смъртта и едно ново раждане, тогава ние достигаме до платоническата космическа година, като към най-малкото дишане прибавим първо по-голямото дишане, а след това към по-голямото дишане прибавим най-голя мото дишане.
към текста >>
Ако приемем живота по такъв начин, че приемем живота като
живот
на Земята, а смъртта възприеме като
живот
между смъртта и едно ново раждане, тогава ние достигаме до платоническата космическа година, като към най-малкото дишане прибавим първо по-голямото дишане, а след това към по-голямото дишане прибавим най-голя мото дишане.
Това е едно гигантско дишане. Едно етерно вдишване и издишване. Всяка сутрин ние вдишваме астралния елемент. С всяко дихателно движение ние вдишваме кислородно с всяка земна смърт ние издишваме етера, и с всеки земен живот ние вдишваме етера. И така, тук имаме третото: живот и смърт.
Ако приемем живота по такъв начин, че приемем живота като живот на Земята, а смъртта възприеме като живот между смъртта и едно ново раждане, тогава ние достигаме до платоническата космическа година, като към най-малкото дишане прибавим първо по-голямото дишане, а след това към по-голямото дишане прибавим най-голя мото дишане.
към текста >>
3.
ЖИВОТ
, СМЪРТ
3. ЖИВОТ, СМЪРТ
към текста >>
Нашият човешки
живот
между двете, но в самия този човешки
живот
намира своето откровение отново същия ритъм.
Ето така, бих желал да кажа, сме поставени в звездния свят. От една страна, по посока навътре, ние почива ме върху нашето дишане, от друга страна, по посока навън, ние почиваме върху платоническата космическа година.
Нашият човешки живот между двете, но в самия този човешки живот намира своето откровение отново същия ритъм.
към текста >>
Необходимо е да помислим само за това, че зимата е студено, а лятото е топло, и това, което в основата прояви себе си под формата на числа, това ние имаме сега пред себе си качествено като топло и като студено; и със своя
живот
човекът е застанал вътре в този обмен между топлина и студ.
Ала какво се вмества в това междинно пространство, между платоническата космическа година и нашето дихателно движение? Нека опитаме, като един художник, който прави основата, за да рисува, след това върху нея, нека опитаме на основата на ритъма, който открихме цифрово, и който да ни послужи за основа, нека опитаме да рисуваме на тази основа. И тук откриваме, че в рамките на платоническата космическа година, а така също и в рамките на по-малките ритми във времето, по съвсем видимо в рамките на годишния ритъм, във външния свят протича един постоянен обмен, който ние също сме в състояние да възприемем, и който ние възприемаме най-лесно, ако го разгледаме в качествата му на топло и на студено.
Необходимо е да помислим само за това, че зимата е студено, а лятото е топло, и това, което в основата прояви себе си под формата на числа, това ние имаме сега пред себе си качествено като топло и като студено; и със своя живот човекът е застанал вътре в този обмен между топлина и студ.
Да, виждате ли, навън може да съществува тази периодична смяна между топлина и студ, и тя наистина съществува, в тъй наречената природа, и когато тази топлина и този студ се сменят, тогава тези периодична смяна е нещо силно целебно. Човекът не бива да прави това. Той трябва да съхранява в себе си в известна степен една нормална температура, един нормален студ, в зависимост от това как относително наблюдаваме тези неща. И така, той трябва да развие вътрешни сили, чрез които да съхрани лятната топлина за зимата, и зимния студ за лятото. Човекът трябва да уравновесява във вътрешността, истински да уравновесява във вътрешността, и по този начин непрекъснато да развива дейност в човешкото устройство, така, че то да установява равновесие между топлината и студа, както и да се проявяват те навън в природата.
към текста >>
Това, което ни предлага образованата астрономия, задълбочената в астрология и астрософия астрономия, защото ние можем така да си представим произхода на нещата, за непосредствения
живот
всичко това бива отново разрушено от метеорологията, която не успява да се издигне до ранга на една рационална наука, която в известна степен вече е проникната от съзерцание, все повече от едно все по-обширно съзерцание, и която поема един съвсем различен път, изживяващ в себе си това, което е останало от другите.
Това, което ни предлага образованата астрономия, задълбочената в астрология и астрософия астрономия, защото ние можем така да си представим произхода на нещата, за непосредствения живот всичко това бива отново разрушено от метеорологията, която не успява да се издигне до ранга на една рационална наука, която в известна степен вече е проникната от съзерцание, все повече от едно все по-обширно съзерцание, и която поема един съвсем различен път, изживяващ в себе си това, което е останало от другите.
И ако вземем тъкмо днешната астрономия, тя наистина изживява себе си в имената, тя наистина само дава име на звездите, и нищо друго. Ето защо разбирането на "Серенисимус" спира до наименованието на звездите. Той посетил обсерваторията на една страна, където му показали различни неща, показали му далечни звезди през телескопа, и тогава, след като видял всичко това, той казал: всичко това разбирам. Но откъде знаете имената на тази звезда, разположена тъй далече от тук, това аз не разбирам. Виждате ли, има разбира се такава гледна точка, на която Вие заставате в този миг, и от която Вие се смеете на Серенисимус.
към текста >>
Външно, в обикновения физически
живот
ние я наричаме капризна, казваме че е на настроението.
Но те не са правели това така. Тук е заложена само една човешка ограниченост, докато знанието на астрософите от древни времена, на астролозите от още по-древни времена е взимало своето начало от общуването на хората с боговете. Но именно днес ако се изкачим обратно от астрономия та към астрологията, към астрософията и чрез това за живеем в нещо като Макрокосмос, в който навсякъде има рацио, тогава ние достигаме до София /до Мъдростта/. Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля. Това е една друга дама.
Външно, в обикновения физически живот ние я наричаме капризна, казваме че е на настроението.
И метеорологичният елемент е доста капризен от дневния дъжд чак до кометите. Но изкачвайки се все повече от метеорологията към метеорософията, ние достигаме и до едни по-добри качества на тази космическа владетелка, достигаме до тези качества, които проявяват себе си не просто от каприз, и не от някакво космическо настроение, но които изхождат от вътрешната сърдечност на тази дама. Но не съществува друг начин, скъпи мои приятели, освен на изчисленията, на мисленето, на всичко онова, което може да бъде проследено по един рационален път, на всичко това да противопоставим непосредственото запознанство с космическите същества, и да ги опознаем такива, каквито са. Тук те показват себе си, те са тук, отначало те са малко затворени в себе си, те не натрапват себе си. Чрез изчисленията човек непрекъснато напредва, напредва, но при това човек всъщност непрекъснато се отдалечава от същинските космически същества.
към текста >>
Но тогава вие имате само рацио-то, но в рацио-то няма
живот
.
Но тогава вие имате само рацио-то, но в рацио-то няма живот.
То набелязва само следите на живота, където няма значение дали сме взели под внимание подробностите. Но животът живее тъкмо в подробностите, в ирационалното. Тогава това, което главата е прозряла, това Вие трябва да го пренесете надолу към целия човек, и след това с целия човек от астрономията да се извисите нагоре към астрологията, към софията.
към текста >>
62.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ала да бъде погледнато към Духа, и тъкмо в Духа да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-
висш
смисъл се е съдържало в древното мистерийно познание, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност.
Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от духовното познание, от духовното изследване и което добива смисъл, само ако в човечеството залегне съзнанието, че духовният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили. Защото във времето, което разви и оформи материализма, в това време не е мислимо, човек да постави себе си така спрямо духовния елемент, че да види в него нещо, което да си струва макар само и едно разглеждане.
Ала да бъде погледнато към Духа, и тъкмо в Духа да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-висш смисъл се е съдържало в древното мистерийно познание, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност.
към текста >>
С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния
живот
, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е.
Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н. ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята. В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление.
С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е.
предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца. Ала всичко това е било потопено в най-дълбока мистерийна мъдрост. Мистерийната мъдрост, на която ние днес трябва да погледнем по друг начин, защото древните методи вече не са пригодни за нас, но които методи в днешно време напълно могат да бъдат обновени, обновени така, както се опитваме да сторим това тук.
към текста >>
Да вземем другото, което в смисъла на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят
живот
, където духовно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася
живот
в състояние на сън.
Да вземем другото, което в смисъла на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят живот, където духовно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася живот в състояние на сън.
Опознаването на това състояние древният посветен определя като събитие, съвместно битие с горните богове. И така, схематично представено, имаме следното, което е правилно: природа, подприрода, свръхприрода, естество, подестество, свръхестество /виж схемата/.
към текста >>
Когато просто казвам: природа, подприрода, свръхприрода, болест, ясновидски
живот
, тогава аз съм изложен на изкушението, долните богове и да ги разглеждам като подчинени, като йерархически по-ниско поставени.
Но когато по този начин говорим за горните и за долните богове, тогава, скъпи мои приятели, човек лесно получава една погрешна представа за йерархичното подреждане. Виждате ли, нещата Вие трябва да си представите по следния начин.
Когато просто казвам: природа, подприрода, свръхприрода, болест, ясновидски живот, тогава аз съм изложен на изкушението, долните богове и да ги разглеждам като подчинени, като йерархически по-ниско поставени.
Ала виждате ли, нещата не стоят така. В действителност нещата не стоят така: да си представим, тук е природата, и нагоре достигаме до една окръжност, надолу достигаме да една окръжност /Виж рис. №12/, и това, което откриваме тук горе, се обединява по посока на другата страна с долното. Ако нарисуваме
към текста >>
Виждате ли, това, което ние, представяйки си Божествената Троица, наричаме Отец, това е, което в най-
висш
смисъл принадлежи на Подприродата.
Разбрали това, ние същевременно добиваме възможността, това, което в древни времена е съществувало в съзнанието на хората, да го внесем в нашето по-ново време. Защото нека да се запитаме в рамките на модерното съзнание: какво в нашето модерно съзнание може да бъде отъждествено с областта на долните Богове?
Виждате ли, това, което ние, представяйки си Божествената Троица, наричаме Отец, това е, което в най-висш смисъл принадлежи на Подприродата.
Отецът, Той принадлежи на Подприродата и как, в смисъла на едно действително духовно възприемане на познанието, трябва да поставим себе си спрямо този Бог-Отец?
към текста >>
Свръхприродата бива уравновесена при онези ясновидци, които винаги имат възможността да се завръщат обратно в обикновения човешки
живот
според своята воля.
Така виждаме, че чрез своето земно устройство човекът може да се изтръгне от Природата в две посоки, по посока на Подприродата към Отца, по посока на Свръхприродата към Духа, и от Мистерията на Голгота насам Христос е посредника между двата свята, той е одухотворителят на природното съществувание, одухотворителят на нормалното човешко съществувание, който непрекъснато трябва да установява хармония между Подприродата и Свръхприродата. Нали в хода на нормалното протичане на съня и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена.
Свръхприродата бива уравновесена при онези ясновидци, които винаги имат възможността да се завръщат обратно в обикновения човешки живот според своята воля.
Ако пробуждайки се човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното тяло. Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс.
към текста >>
Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния
живот
, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс.
Така виждаме, че чрез своето земно устройство човекът може да се изтръгне от Природата в две посоки, по посока на Подприродата към Отца, по посока на Свръхприродата към Духа, и от Мистерията на Голгота насам Христос е посредника между двата свята, той е одухотворителят на природното съществувание, одухотворителят на нормалното човешко съществувание, който непрекъснато трябва да установява хармония между Подприродата и Свръхприродата. Нали в хода на нормалното протичане на съня и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена. Свръхприродата бива уравновесена при онези ясновидци, които винаги имат възможността да се завръщат обратно в обикновения човешки живот според своята воля. Ако пробуждайки се човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното тяло.
Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс.
към текста >>
От изживяването на Подприродата човекът бива отведен към изживяване на Природата, от Отца, към Христа, защото Христос е духовният
живот
в Природната.
Да вземем сега физическата болест. Какво става, когато настъпи оздравителният процес?
От изживяването на Подприродата човекът бива отведен към изживяване на Природата, от Отца, към Христа, защото Христос е духовният живот в Природната.
От Отца, към Христа, и в съществената част това бива извършено от лекаря. В съществената част, това е задача на лекаря, да разбере как нападнатият от Подприродата човек може да бъде върнат обратно към Христа, след като Отецът, изразявайки се образно, е предал властта на Христос, на Сина. Това е, което мистерийната мъдрост би изразила на едни по-модерен език. Тя би казала: след като тук на Земята е придобил едно правилно Христово Съзнание, посветеният от една страна бива отведен към Отца, от друга страна бива отведен към Духа. И започвайки от Отца, след като е осъзнал, какъв е пътят, по който човекът трябва да бъде отведен от Отца към Христа, на този път са разположени всички оздравителни процеси.
към текста >>
63.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Но тъй като на добитите по този начин резултати от изследването на природата беше отредено господството на човешкия, над обществения
живот
, човекът живее днес в една сфера, която е чужда на неговото общество.
Едно от завещанията на миналото столетие, което имаше най-тежки последствия, беше това, че познанието на човешкото същество не стои вече в центъра на природоизследването. Погълнати от неизброимите обекти на познанието хората забравиха самия познаващ субект или остави неговото изследване на специалистите, на които природопознанието бе определило едно по възможност най-изолирано работно пространство.
Но тъй като на добитите по този начин резултати от изследването на природата беше отредено господството на човешкия, над обществения живот, човекът живее днес в една сфера, която е чужда на неговото общество.
Социалните напрежения и вълнения на последните десетилетия бяха резултати на тези грешка в методиката на природоизследването. Ето защо още през 1920 година Рудолф Щайнер обърна вниманието на това, че болестта и жизнената слабост на социалния организъм ще трае до тогава, докато той се намира под властта на закони, които са заети от външната природа, но са чужди на самия човек. Ето защо той, който познаваше из основи естествените науки и техните различни дисциплини, каза: ”Науките без човешкото себепознание са вредни, науките, които имат срещу себе си себепознанието на човека, са благодат за човечеството, защото те действително водят човечеството до това, до което то трябва да стигне в близкото бъдеще. Не трябва да съществува никаква наука, която да не бъде поставена в някакво отношение с човека. Не трябва да има никаква наука, която да не бъде проследена до най-вътрешната същност на човека, където, когато е проследена до там, тя добива своя истински смисъл”.
към текста >>
64.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
За близкото развитие на човечеството ние се нуждаем от понятия, от представи, въобще от импулси на социалния
живот
, нуждаем се от идеи, чрез осъществяването на които да можем да произведем социални състояния, които могат да дадат на хората от всички класи и т.н.
Темата на този цикъл от сказки бе избрана не от някаква традиция на философско–академическото изучаване. Тя не бе избрана поради това, че между нашите сказки трябваше да бъде застъпено нещо из областта на теорията на познанието или нещо подобно, а – както вярвам – поради това, че изходих от едно безпристрастно наблюдение на нуждите и изискванията на времето.
За близкото развитие на човечеството ние се нуждаем от понятия, от представи, въобще от импулси на социалния живот, нуждаем се от идеи, чрез осъществяването на които да можем да произведем социални състояния, които могат да дадат на хората от всички класи и т.н.
едно съществуване явяващо се като достойно за човека. Днес в широки кръгове говорим вече също и за това, че възобновяването на обществото трябва да изходи от духа. Обаче не навсякъде в тези широки кръгове хората си представят нещо ясно, когато се говори така. Те не се запитват: От къде трябва да дойдат представите, идеите, чрез които бихме искали да основем една социална икономия, която да предложи на човека едно достойно за него съществуване? От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното учение – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественонаучен начин на разглеждане нещата.
към текста >>
А след това дойде другото: старите инстинктивни връзки на социалния
живот
постепенно изгубиха своята еластичност в човешкото съществуване.
От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното учение – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественонаучен начин на разглеждане нещата. Само в кръговете, в които хората се занимават с нещо различно от естествената наука, се вярва, че естествената наука има малко влияние върху това занимание. Обаче лесно може да се докаже, че даже например в по-новото, по-напреднало богословие, в историята, в правните естественонаучните понятия, т.е. такива понятия, каквито са били развити в естественонаучните изследвания от последните столетия, че наследените от миналото понятия са били преобразени по определен начин според тези нови понятия. И достатъчно е например да оставим да мине пред нашия духовен поглед само ходът на новото богословско развитие в 19-то столетие, за да видим, как например евангелското богословие е стигнало до своите възгледи върху личността на Исуса, върху същността на Христа, чрез това, че навсякъде е имало на задния план естественонаучните понятия, от които то се чувствуваше критикувано, тези естественонаучни понятия, които то искаше да задоволи, срещу които не искаше да съгрешава.
А след това дойде другото: старите инстинктивни връзки на социалния живот постепенно изгубиха своята еластичност в човешкото съществуване.
В течение на 19-то столетие стана все повече и повече необходимо, на мястото на онези инстинкти, чрез които една класа се е подчинявала на разпоредбите на друга класа, на мястото на инстинктите, от които са произлезли също и по-новите парламентарни устройства с техните резултати, на мястото на тези инстинкти да бъдат поставени повече или по-малко съзнателни понятия. В много течения се разви това, което бихме могли да наречем преобразуване на старите социални инстинкти в съзнателни понятия.
към текста >>
С всички обяснения ние спираме именно пред човешкия
живот
, как ще можем тогава да си образуваме понятия върху това, как може човекът да за стане по един достоен за него начин в съществуването, щом не разбираме съществуването, щом не разбираме съществото на човека според предположенията, които образуваме върху съществуването?
Когато обгърнем с поглед този ход на развитието на по-новото естественонаучно мислене, ние не трябва да си кажем: изследването на природата се заплита в една мрежа; вън от тази мрежа се намира светът. Защото там, където в пространството се намира материята, там е в крайна сметка външния свят. Щом не можем да проникнем там, тогава ние нямаме никакви представи, които могат да владеят по някакъв начин живота. В човека е фактът на съзнанието. Можем ли да се приближим до този факт на съзнанието с обясненията, които си образуваме на външната природа?
С всички обяснения ние спираме именно пред човешкия живот, как ще можем тогава да си образуваме понятия върху това, как може човекът да за стане по един достоен за него начин в съществуването, щом не разбираме съществуването, щом не разбираме съществото на човека според предположенията, които образуваме върху съществуването?
към текста >>
Както вярвам, това именно ще ни стане явно с цялата яснота в течение на този курс: че безсилието на модерния естественонаучен начин на мислене е това, което ни е направило така безсилни пред образуването на правилни понятия върху социалния
живот
.
Както вярвам, това именно ще ни стане явно с цялата яснота в течение на този курс: че безсилието на модерния естественонаучен начин на мислене е това, което ни е направило така безсилни пред образуването на правилни понятия върху социалния живот.
Днес хората не виждат каква важна и съществена връзка съществува тук. Днес те не виждат още, че когато на 14 август 1872 година Дю Боа Реймонд изказва в Лайпциг своето игнорабимус – не ще знаем – това игнорабимус бе под хвърлено също и за всяко социално мислене, че всъщност това игнорабимус е означавало: ние не знаем да си помогнем по отношение на действителния живот, ние имаме сянкови понятия, а никаква действителност. А сега почти 50 години след това светът изисква от нас такива понятия. Ние трябва да ги имаме. Тези понятия, тези импулси не могат да ни дойдат от аудиториите, които всъщност все работят под въздействието на това игнорабимус.
към текста >>
Днес те не виждат още, че когато на 14 август 1872 година Дю Боа Реймонд изказва в Лайпциг своето игнорабимус – не ще знаем – това игнорабимус бе под хвърлено също и за всяко социално мислене, че всъщност това игнорабимус е означавало: ние не знаем да си помогнем по отношение на действителния
живот
, ние имаме сянкови понятия, а никаква действителност.
Както вярвам, това именно ще ни стане явно с цялата яснота в течение на този курс: че безсилието на модерния естественонаучен начин на мислене е това, което ни е направило така безсилни пред образуването на правилни понятия върху социалния живот. Днес хората не виждат каква важна и съществена връзка съществува тук.
Днес те не виждат още, че когато на 14 август 1872 година Дю Боа Реймонд изказва в Лайпциг своето игнорабимус – не ще знаем – това игнорабимус бе под хвърлено също и за всяко социално мислене, че всъщност това игнорабимус е означавало: ние не знаем да си помогнем по отношение на действителния живот, ние имаме сянкови понятия, а никаква действителност.
А сега почти 50 години след това светът изисква от нас такива понятия. Ние трябва да ги имаме. Тези понятия, тези импулси не могат да ни дойдат от аудиториите, които всъщност все работят под въздействието на това игнорабимус. Този е главният трагизъм на нашето съвремие. Тук се намират въпросите, на които трябва да се отговори.
към текста >>
От тъмния, културен
живот
на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа.
Да, много уважаеми присъствуващи, ние трябва да вършим това, защото само така нашето съзнание се пробужда, защото само благодарение на това ставаме съзнателни човешки същества. Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството. В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа.
От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа.
Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е.
към текста >>
Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен
живот
, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен
живот
зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други.
Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството. В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено.
Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други.
Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата. Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
към текста >>
65.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния
живот
на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед.
Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света. Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси.
И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед.
И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време. Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина. Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил! Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил! И фактически имаме нещо особено с този светоглед на Хегел.
към текста >>
Обаче с това, което е ставало по този начин от Хегеловата философия, съждението не може да бъде откъснато от научните кабинети и от учебните зали и да бъде изнесено навън, за да се превърне в импулс на социалния
живот
.
Но, много уважаеми присъствуващи, върху светогледите може да се спори в научния кабинет, може да се спори в академиите, при неволя даже и в литературата, ако литературните спорове не са едно пусто клюкарство и пусти сплетни на клюки.
Обаче с това, което е ставало по този начин от Хегеловата философия, съждението не може да бъде откъснато от научните кабинети и от учебните зали и да бъде изнесено навън, за да се превърне в импулс на социалния живот.
Мислително може да се спори върху най-противоположните светогледи, обаче с противоположни светогледи хората не могат да се борят по мирен начин едни срещу други във външния живот. Именно този последният парадоксен израз би трябвало да се употреби за едно такова явление.
към текста >>
Мислително може да се спори върху най-противоположните светогледи, обаче с противоположни светогледи хората не могат да се борят по мирен начин едни срещу други във външния
живот
.
Но, много уважаеми присъствуващи, върху светогледите може да се спори в научния кабинет, може да се спори в академиите, при неволя даже и в литературата, ако литературните спорове не са едно пусто клюкарство и пусти сплетни на клюки. Обаче с това, което е ставало по този начин от Хегеловата философия, съждението не може да бъде откъснато от научните кабинети и от учебните зали и да бъде изнесено навън, за да се превърне в импулс на социалния живот.
Мислително може да се спори върху най-противоположните светогледи, обаче с противоположни светогледи хората не могат да се борят по мирен начин едни срещу други във външния живот.
Именно този последният парадоксен израз би трябвало да се употреби за едно такова явление.
към текста >>
И тогава също и по отношение на това би трябвало да зададем въпроса: Как можем да стигнем до там, така да развием, така да оформим нашето съждение, че то да стане използуваемо за социалния
живот
?
И така – бих могъл да кажа – в първата половина на 19-то столетие пред нас стои един обезпокояващ фактор на развитието на познанието, който се е оказал до най-висока степен социално неизползуваем.
И тогава също и по отношение на това би трябвало да зададем въпроса: Как можем да стигнем до там, така да развием, така да оформим нашето съждение, че то да стане използуваемо за социалния живот?
Ние можем да забележим социалната неизползуваемост на хегелианството за социалния живот при две явления.
към текста >>
Ние можем да забележим социалната неизползуваемост на хегелианството за социалния
живот
при две явления.
И така – бих могъл да кажа – в първата половина на 19-то столетие пред нас стои един обезпокояващ фактор на развитието на познанието, който се е оказал до най-висока степен социално неизползуваем. И тогава също и по отношение на това би трябвало да зададем въпроса: Как можем да стигнем до там, така да развием, така да оформим нашето съждение, че то да стане използуваемо за социалния живот?
Ние можем да забележим социалната неизползуваемост на хегелианството за социалния живот при две явления.
към текста >>
Обаче верният ученик Карл Маркс обръща веднага картината в нейната противоположност, когато той вярваше, че развива онова, което е истина у Хегел, и от това се получава историческия материализъм, онзи материализъм, който за широките маси трябва да бъде онзи светоглед, онова схващане за живота, което сега действително ще трябва да може да се пренесе в социалния
живот
.
Видите ли, един от онези, които изучиха вътрешно най-енергично Хегела, които бяха оживили напълно Хегела в себе си, е Карл Маркс. И какво имаме ние пред себе си в лицето на Карл Маркс? Едно странно хегелианство! Самият Хегел се намираше горе на най-високия връх на образуването на идеите, на най-високия връх на идеализма.
Обаче верният ученик Карл Маркс обръща веднага картината в нейната противоположност, когато той вярваше, че развива онова, което е истина у Хегел, и от това се получава историческия материализъм, онзи материализъм, който за широките маси трябва да бъде онзи светоглед, онова схващане за живота, което сега действително ще трябва да може да се пренесе в социалния живот.
Така в първата половина на 19-то столетие ние срещаме великия идеалист, който със своите идеи живееше само в духовното, Хегела; а във втората половина на същото столетие срещаме неговия ученик Карл Маркс, който изследваше само в материалното, който искаше да вижда една действителност само в материалното, който виждаше във всичко живеещо в идеалните висини само идеология. Необходимо е само да почувствуваме вътрешно това обръщане на схващането на живота и на света в течение на 19-то столетие и тогава ще изпитваме в нас пълната сила на онова, което днес тласка хората да добият онова познание на природата, което веднъж добито поражда в нас онова съждение, което е социално жизнеспособно.
към текста >>
Можем да научим онова, много уважаеми присъствуващи, че наистина цялата яснота на понятията, цялата прозрачност на мисловния
живот
може да се добие в съобщението на човека с външно-природния сетивен свят, но че тази яснота на понятията става неизползуваема в момента, когато искаме да добием в естествена та наука повече от един чист феноменализъм, а именно онзи феноменализъм, който Гьоте култивираше като природоизследовател, когато искаме да имаме нещо повече от естествена наука, а именно искаме да имаме Гьотеанизъм.
Можем да научим онова, много уважаеми присъствуващи, че наистина цялата яснота на понятията, цялата прозрачност на мисловния живот може да се добие в съобщението на човека с външно-природния сетивен свят, но че тази яснота на понятията става неизползуваема в момента, когато искаме да добием в естествена та наука повече от един чист феноменализъм, а именно онзи феноменализъм, който Гьоте култивираше като природоизследовател, когато искаме да имаме нещо повече от естествена наука, а именно искаме да имаме Гьотеанизъм.
към текста >>
Ние започваме нашия физически
живот
в определен момент, завършваме го също в определен момент.
С топлината не е напълно така, ние утре още ще говорим за това, но до известна степен и с топлината е така. Те ни оставят първо да бъдем вън от нас, ние трябва да ги възприемаме. Но не е така при отношенията на формите, на пространството, на времето, при отношенията на теглото. Ние възприемаме нещата пространствено, но ние самите се намираме в същото пространство и сме поставени в същата закономерност, в с която се намират нещата вън от нас. Ние сме поставени във времето, както външните неща.
Ние започваме нашия физически живот в определен момент, завършваме го също в определен момент.
Ние стоим в пространството и времето така, че тези неща някак си преминават през нас, без първо ние да ги възприемаме. Другите неща ние трябва първо да ги възприемаме. Относно теглото – ето на, много уважаеми присъствуващи, тук трябва също да се съгласите, че то няма много работа с възприятието, което е подчинено малко на волята, защото някой, който би напълнял и тялото би стигнало до нежеланото тегло, би искал да избегна това просто чрез познанието, чрез възприемателната способност. Много уважаеми присъствуващи, също и в нашите тегловни отношения ние сме приети вече напълно обективно от света, без да можем да направим нещо чрез същата организация, чрез която стоим в цвета, в звука, в топлината и т.н.
към текста >>
66.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия
живот
, т.е.
Що е следователно това, което ние развиваме, като способност, когато математизираме? Този въпрос искаме да поставим. Когато искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да сме разбрали напълно едно нещо.
А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е.
трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области. Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука. Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима.
към текста >>
И така първо ние трябва да се запитаме: нима това, което е математизиране, съществува винаги в човека, е налице винаги в човека, доколкото той прекарва своя
живот
между раждането и смъртта?
Ето виждате ли, когато вземем съвсем простото явление, това, че трием едно тяло с едно друго и се получава топлина, по отношение на едно такова частично явление ние не казваме в естествената наука: тази топлина се е родила от нещо или тази топлина просто съществува, а търсим условията, при които тази топлина се е намирала от по-рано в латентно състояние в тялото, чрез което тя така да се каже се е проявила. Тук ние преминаваме от едно явление към друго и взема ме сериозно развитието. Така също трябва да постъпим, когато искаме да внесем едно понятие в Духовната наука.
И така първо ние трябва да се запитаме: нима това, което е математизиране, съществува винаги в човека, е налице винаги в човека, доколкото той прекарва своя живот между раждането и смъртта?
Не, то не е винаги налице. Математизирането първо се пробужда. Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съзнание се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък. Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с поглед, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби. Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето.
към текста >>
Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия
живот
, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука.
Не, то не е винаги налице. Математизирането първо се пробужда. Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съзнание се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък. Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с поглед, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби. Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето.
Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука.
И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека. И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл. Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас. Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна.
към текста >>
Днес мога само да загатна за това, че стигаме до нещо, което вътрешно развива една такава възприемателна способност, само че през първите години тя остава несъзнателна за нас, както очите, ушите развиват един възприемателен
живот
външно.
Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже поглед върху /латентната математика в младото детско тяло/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата. В течение на сказките ние още ще видим, че тук действително можем да говорим за сетива.
Днес мога само да загатна за това, че стигаме до нещо, което вътрешно развива една такава възприемателна способност, само че през първите години тя остава несъзнателна за нас, както очите, ушите развиват един възприемателен живот външно.
И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и познание в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност. На първо място намираме онова, което бих могъл да нарека сетиво на живота. Това сетиво на живота се проявява по-късно в живота като едно общо чувство, като едно общо усещане на нашата вътрешност. Ние се чувствуваме по опре делен начин добре или не добре. Ние се чувствуваме приятно или неприятно, също както имаме външно една възприема-телна способност чрез очите, така имаме и една вътрешна възприемател-на способност.
към текста >>
Обаче наблюдавайте – за да покажем само един пример – сетивото на равновесието, наблюдавайте, как детето, когато то започва своя
живот
, няма съвсем нищо, което би представлявало едно влизане в действие на положението на равновесие, от което детето се нуждае за живота.
Това сетиво на равновесието, то е онова в нас, благодарение на което ние заставаме по определен начин в света, не падаме, възприемаме по определен начин, как да се поставим в хармония със силите на заобикалящия ни свят. И това поставяне в хармония със силите на заобикалящия ни свят ние го възприемаме вътрешно. Така щото действително можем да кажем: ние носим в нас тези три сетива: сетивото на живота, сетивото на движението, сетивото на равновесието. Те действуват в твърде особен размер в детската възраст до смяната на зъбите. Тяхната дейност заглъхва към периода на смяната на зъбите.
Обаче наблюдавайте – за да покажем само един пример – сетивото на равновесието, наблюдавайте, как детето, когато то започва своя живот, няма съвсем нищо, което би представлявало едно влизане в действие на положението на равновесие, от което детето се нуждае за живота.
Помислете, как детето постепенно подхваща, как първо се научава да пълзи на четирите крайници, как отначало постепенно успява да ходи чрез сетивото на равновесието, първо да стои право, след това да ходи, как то стига до там да се движи в равновесие.
към текста >>
И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с
живот
.
Когато обхванете цялата област на онова, което става между зачатието и смяната на зъбите, Вие ще видите в това една силна работа на тези три вътрешни сетива. И когато проникнете след това с поглед онова, което става, ще забележите, че в сетивото на равновесието и в сетивото на движението не става нищо друго, освен едно живо математизиране.
И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот.
Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина. И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм. И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас.
към текста >>
Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния
живот
.
Когато обхванете цялата област на онова, което става между зачатието и смяната на зъбите, Вие ще видите в това една силна работа на тези три вътрешни сетива. И когато проникнете след това с поглед онова, което става, ще забележите, че в сетивото на равновесието и в сетивото на движението не става нищо друго, освен едно живо математизиране. И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот.
Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот.
Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина. И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм. И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас. Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля.
към текста >>
И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен
живот
, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм.
И когато проникнете след това с поглед онова, което става, ще забележите, че в сетивото на равновесието и в сетивото на движението не става нищо друго, освен едно живо математизиране. И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот. Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина.
И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм.
И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас. Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля.
към текста >>
При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с
живот
и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно.
Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото мислене, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек. Тогава по този път, но работейки постоянно вътрешно, провеждайки една вътрешна работа по-упорита и твърда от онази, която се извършва в лабораторията или в астрономическата обсерватория или на някое друго научно място, тогава човек се научава да познава онова, което стои в основата на математиката, тази проста психическа човешка тъкан, което обаче може да бъде разширено и може да се получи нещо много по-обширно. Тогава работейки с математиката той се научава да познава, що е инспирация. Той се научава да познава, в какво се състои разликата между това, как математиката живее в нас, и как емпириката /знанието добито чрез външен опит/ живее в нас. При външния емпиризъм ние имаме външните сетивни впечатления, които изпълват за нас празните понятия със съдържание.
При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно.
Това остава в човека. Но ние до биваме опит за него благодарение на това, че математизираме една частична област. Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие. Ние добиваме съдържание в нашите представи, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин. Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години.
към текста >>
67.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато искаме да изследваме това съзнание в неговото съдържание чрез просто мислител но вглъбяване в нашата душевна вътрешност, както вършат това плуващите в мъглите мистици, ние не стигаме тогава всъщност до нищо друго, освен до възпоминания вътре в това съзнание, които са се натрупали в течение на нашия
живот
от раждането насам, от нашето детство насам.
Както показах вече вчера, на другата страна стои проблемът на съзнанието.
Когато искаме да изследваме това съзнание в неговото съдържание чрез просто мислител но вглъбяване в нашата душевна вътрешност, както вършат това плуващите в мъглите мистици, ние не стигаме тогава всъщност до нищо друго, освен до възпоминания вътре в това съзнание, които са се натрупали в течение на нашия живот от раждането насам, от нашето детство насам.
към текста >>
Достатъчно е само да помислим, как един добре образован човек във вътрешната естествена наука описва тези неща, именно за да покаже възпоминателния характер на този така наречен вътрешен
живот
.
Това може да бъде лесно показана емпирически.
Достатъчно е само да помислим, как един добре образован човек във вътрешната естествена наука описва тези неща, именно за да покаже възпоминателния характер на този така наречен вътрешен живот.
Този учен описва, че веднъж стоял пред витрината на една книжарница. Там той вижда една книга. Тя му направила впечатление с нейното заглавие. И ето, че гледайки тази книга, внезапно го надува смях. Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях!
към текста >>
Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му
живот
, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи.
Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях. Отначало не можа да открие нищо. Тогава му идва мисълта да си затвори очите. И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц. И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път.
Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи.
И в момента, когато гледаше една сериозна книга, той също не беше осъзнал, че съвсем надалече звучеше една латерна. В този момент самите звуци на латерната оставаха още в неговото подсъзнание. Едва когато затваря очите си, те проникват в неговото подсъзнание.
към текста >>
Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния
живот
.
А с това, много уважаеми присъствуващи, ние стигаме до нещо, което тъче задружно в най-вътрешното същество на човека импулса на нашата морално-социална деятелност, свободата, то тъче този импулс задружно с познанието, с онова, което в крайна сметка постигаме научно. Долавяйки свободното от сетивност мислене, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо.
Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот.
По онова време аз се опитах с цялата острота да обърна вниманието върху две неща. Обаче тогава то бе малко разбрано. Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това. Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо. Ние трябва да минем вътрешно през много неща.
към текста >>
Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния
живот
нямат никакво предчувствие.
По онова време аз се опитах с цялата острота да обърна вниманието върху две неща. Обаче тогава то бе малко разбрано. Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това. Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо. Ние трябва да минем вътрешно през много неща.
Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния живот нямат никакво предчувствие.
И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яснота, но се потопяваме в духовност. Ние се запознаваме с духовността. Знаем, що е дух, и знаем това, като сме намерили духа по един път, по който и останалото човечество върви, само че не го извървява докрай. Обаче този път трябва да извървят за нуждите на нашия познавателен и социален стремеж всички онези хора, които искат да действуват по някакъв начин в социалния живот. Това е едното, което аз направих да прозре през моята “Философия на свободата”.
към текста >>
Обаче този път трябва да извървят за нуждите на нашия познавателен и социален стремеж всички онези хора, които искат да действуват по някакъв начин в социалния
живот
.
Ние трябва да минем вътрешно през много неща. Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния живот нямат никакво предчувствие. И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яснота, но се потопяваме в духовност. Ние се запознаваме с духовността. Знаем, що е дух, и знаем това, като сме намерили духа по един път, по който и останалото човечество върви, само че не го извървява докрай.
Обаче този път трябва да извървят за нуждите на нашия познавателен и социален стремеж всички онези хора, които искат да действуват по някакъв начин в социалния живот.
Това е едното, което аз направих да прозре през моята “Философия на свободата”.
към текста >>
Това етерно тяло прониква човека през целия
живот
, но то го прониква особено силно в неговите първи 7 години и след това приема една друга форма при смяната на зъбите, както вчера Ви обясних това.
Виждате ли, тук ние стигаме вътрешно до два полюса. Ние стигаме до полюса на инспирацията по отношение на външния свят и до полюса на имагинацията по отношение на вътрешния свят. Но щом сме уловили тази Имагинация, тогава можем да обхванем вътрешно онова, което е действително, което се оказва първо като нещо, което се оказва първа като нещо, което не е сега сетивно тяло, а като етерно тяло прониква човека.
Това етерно тяло прониква човека през целия живот, но то го прониква особено силно в неговите първи 7 години и след това приема една друга форма при смяната на зъбите, както вчера Ви обясних това.
Следователно при Имагинацията ние можем да обхванем действителните духовни неща по същия начин, както във външната природа свързваме природните познания чрез понятията и експериментите. Но чрез това ние добиваме способността да наблюдаваме, как това етерно или жизнено тяло работи в човешкия физически организъм.
към текста >>
Тогава онова, което живее в моралната фантазия, се оказва като една проекция вътре в обикновеното съзнание на един по-
висш
духовен свят, който обаче ние можем да обхванем в имагинации.
Но колкото и силна да бъде вярата в една такава теоретико-познавателна тъкан, колкото и логически правилна да е тя, действителността не ми се разкрива, действителността не живее в това, което ние изграждаме логически. Действителността живее именно в образи. И когато не се решаваме да уловим образи или имагинации, ние не улавяме именно действителността на човека. Съвсем не става дума за това, да кажем външно изхождайки от някакво предпочитание, как трябва да изглежда познанието, за да бъде то истинско, а се касае за това, да питаме действителността, чрез какво иска тя да ни се разкрие. Тук ние стигаме именно до имагинацията.
Тогава онова, което живее в моралната фантазия, се оказва като една проекция вътре в обикновеното съзнание на един по-висш духовен свят, който обаче ние можем да обхванем в имагинации.
към текста >>
68.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния
живот
, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече.
Днес не бъде необходимо да разясним различни неща, които всъщност могат да бъдат разбрани само тогава, когато преодолеем известни предразсъдъци, които и до днес са били силно всадени в човечеството чрез едно дълго възпитание. Ще се касае да разберем някои неща, които трябва да бъдат казани днес, а утре ще бъдат по-нататък обосновани, така да се каже чрез едно издигане до виждането на духовните неща.
Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече.
Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател. Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване.
към текста >>
Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен
живот
и да го е развил там за една по-висока степен на познанието.
Днес не бъде необходимо да разясним различни неща, които всъщност могат да бъдат разбрани само тогава, когато преодолеем известни предразсъдъци, които и до днес са били силно всадени в човечеството чрез едно дълго възпитание. Ще се касае да разберем някои неща, които трябва да бъдат казани днес, а утре ще бъдат по-нататък обосновани, така да се каже чрез едно издигане до виждането на духовните неща. Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече. Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател. Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука.
Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието.
Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо. Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>
Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния
живот
.
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение.
Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот.
Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката. Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията.
към текста >>
И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки
живот
като познавателна способност, да развием инспирацията.
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение. Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката. Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието.
И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията.
От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията. Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието. Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи. И докато начинът, по който се разглежда човекът, обхващащ сега цялата цивилизация и произхождащ именно от западния свят, не премине в едно имагинативно познание, ние не ще можем да напреднем и да стигнем до обикновеното човешко познание.
към текста >>
Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на
живот
в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка.
Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията.
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло.
към текста >>
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия
живот
до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения
живот
и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка. Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията.
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес.
Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
към текста >>
Духовният изследовател знае, че през цялата нощ, от заспиването до събуждането, човекът живее вътре в такива въпроси, че през време на сънния
живот
в него възникват множество въпроси, и той познава това състояние, понеже може да го изживее съзнателно по посочения начин.
Когато на духовния изследовател се налага да разгледа тези неща, той – бих могъл да кажа – той е напълно сведущ по тях. Това е просто едно излъчване на онова, в което духовният изследовател се намира съзнателно, когато той стига до изживяването на музикално беззвучното слово, до запознаване с духовните същества чрез Инспирацията. Обаче такива хора засегнати от патологическа самомнителност, от патологически скептицизъм проникват в тази област. Те нямат никакъв културен опит, за да могат да разберат състоянието, в което изпадат.
Духовният изследовател знае, че през цялата нощ, от заспиването до събуждането, човекът живее вътре в такива въпроси, че през време на сънния живот в него възникват множество въпроси, и той познава това състояние, понеже може да го изживее съзнателно по посочения начин.
Той вижда например, че има хора, които отиват вечер на някой спектакъл. Те излизат от спектакъла; тогава без да искат връхлитат ги безброй въпроси: В какви отношения се намира актрисата с външния свят? Какво е правил артистът през по-раншната година? Как се е родила тази или онази кулиса? Кой живописец е нарисувал тази или онази кулиса?
към текста >>
Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния
живот
върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
и остават дни наред под въздействието на такива вътрешни дяволски въпроси. Това са патологични състояния, които започваме да разбираме едва тогава, когато знаем, че тези хора навлизат в онези области, която духовният изследовател изживява в Инспирация, само че той се отнася различно от тези хора намиращи се в патологично състояние. Тези хора навлизат в същата област както и духовният изследовател, но те не вземат така да се каже своя Аз със себе си, изгубват така да се каже своя Аз при навлизането в този свят. А този Аз е факторът, който внася ред в нещата, подрежда ги. Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв ред, както ние можем да внесем ред в света на сетивно-физическата заобикаляща ни среда.
Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
към текста >>
Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен
живот
.
Това беше именно Виламо Виц. Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер. И той се врастна все повече и повече в това. Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука. И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация.
Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен живот.
То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от французина Огюст Конт от германеца Дюринг. Още през 90-те години на миналото столетие, кога то аз самият подреждах библиотеката на Ницше, видях – бих могъл да кажа – всички съвестно направени от Ницше подчертавания в полетата от страниците на Дюринговите съчинения, от които той беше изучавал позитивизма, беше го приел в себе си. Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения. Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една представа, как той навлезе в областта на извънтелесния живот и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза. И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които представляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията.
към текста >>
Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една представа, как той навлезе в областта на извънтелесния
живот
и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза.
И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация. Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен живот. То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от французина Огюст Конт от германеца Дюринг. Още през 90-те години на миналото столетие, кога то аз самият подреждах библиотеката на Ницше, видях – бих могъл да кажа – всички съвестно направени от Ницше подчертавания в полетата от страниците на Дюринговите съчинения, от които той беше изучавал позитивизма, беше го приел в себе си. Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения.
Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една представа, как той навлезе в областта на извънтелесния живот и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза.
И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които представляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията. Бих могъл да кажа, от афористичния ход на Ницшевия стил в тези съчинения може да се забележи, как Ницше се стреми да носи със себе си Аза в света, в който навлиза, как обаче този Аз винаги се отскубва, как Ницше не може да стигне до систематичното, художествено изложение, а описва нещата само афористично. Именно в постоянното прекъсване на духовния живот в афоризма се разкъсва вътрешно-душевното естество на този забележителен дух. И след това той се издига до онова, което е задало най-големите загадки на по-новото изследване, на по-новата официална наука, издига се до това, което живее в дарвинизма, което живее в еволюционната теория, което иска да покаже, как най-сложните организми са се образували постепенно от най-простите, най-първобитните. Той се вживява в този свят, в който аз се опитах да внеса вътрешен устой, вътрешна подвижност в изложението на моята книга “Загадките на философията”.
към текста >>
Именно в постоянното прекъсване на духовния
живот
в афоризма се разкъсва вътрешно-душевното естество на този забележителен дух.
Още през 90-те години на миналото столетие, кога то аз самият подреждах библиотеката на Ницше, видях – бих могъл да кажа – всички съвестно направени от Ницше подчертавания в полетата от страниците на Дюринговите съчинения, от които той беше изучавал позитивизма, беше го приел в себе си. Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения. Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една представа, как той навлезе в областта на извънтелесния живот и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза. И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които представляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията. Бих могъл да кажа, от афористичния ход на Ницшевия стил в тези съчинения може да се забележи, как Ницше се стреми да носи със себе си Аза в света, в който навлиза, как обаче този Аз винаги се отскубва, как Ницше не може да стигне до систематичното, художествено изложение, а описва нещата само афористично.
Именно в постоянното прекъсване на духовния живот в афоризма се разкъсва вътрешно-душевното естество на този забележителен дух.
И след това той се издига до онова, което е задало най-големите загадки на по-новото изследване, на по-новата официална наука, издига се до това, което живее в дарвинизма, което живее в еволюционната теория, което иска да покаже, как най-сложните организми са се образували постепенно от най-простите, най-първобитните. Той се вживява в този свят, в който аз се опитах да внеса вътрешен устой, вътрешна подвижност в изложението на моята книга “Загадките на философията”. От неговата душа изпъква бореща се – бих могъл да кажа – свръхеволюционната мисъл; проследявайки еволюцията до човека, тази еволюционна идея се взривява и довежда до свръхчовека. Проследявайки това движение на еволюциониращата същност, понеже не може да получи чрез Инспирация съдържанието, той изгубва това съдържание и трябва да живее в безсъдържателната идея за вечното възвръщане.
към текста >>
Да, онзи, който не познаваше вътрешния
живот
на Ницше, който не можеше да съди за него от гледната точка на духовния изследовател, който стоеше само като психиатър без вътрешно участие пред този свят от идеи, представи и образи на Ницше, направен тук пред конкретния случай изказа нещо, което представлява само нещо абстрактно по отношение на конкретното.
Да, онзи, който не познаваше вътрешния живот на Ницше, който не можеше да съди за него от гледната точка на духовния изследовател, който стоеше само като психиатър без вътрешно участие пред този свят от идеи, представи и образи на Ницше, направен тук пред конкретния случай изказа нещо, което представлява само нещо абстрактно по отношение на конкретното.
През 1872 година Дю Боа Реймонд изказа по отношение на цялата природа своето “игнорабимус”. По отношение на онези случаи, които са необикновени, психиатърът казва: парализа, атипична парализа. По отношение на онези случаи, които се явяват така, че са напълно откъснати от нашето съвременно развитие на човечеството, пред тези случаи застава психиатърът и казва в конкретния случай “игнорабимус” /не ще знаем/ или “игнорамус” /не знаем/. Това е само превод на онова, което после е облечено в думите; атипичен случай на парализа.
към текста >>
Когато човек гледаше този Ницше с всичко онова, което можеше да изживее при Ницшевия светоглед, при Ницшевата представа и при неговия свят от образи, когато след това човек застава пред този Ницше, пред тази развалина, пред тези жалки останки по отношение на физическия
живот
, не както обикновения психиатър, а с образа, който е получил от Ницшевия светоглед, от неговите идеи, тогава той знае: този човешки
живот
искаше да проникне със своя поглед в света, който се разкрива на инспирацията.
Когато човек гледаше този Ницше с всичко онова, което можеше да изживее при Ницшевия светоглед, при Ницшевата представа и при неговия свят от образи, когато след това човек застава пред този Ницше, пред тази развалина, пред тези жалки останки по отношение на физическия живот, не както обикновения психиатър, а с образа, който е получил от Ницшевия светоглед, от неговите идеи, тогава той знае: този човешки живот искаше да проникне със своя поглед в света, който се разкрива на инспирацията.
Нищо от този свят не се яви пред неговия поглед. А онова, което искаше да влезе в този свят, което копнееше за Инспирацията, то угасна накрая, изпълни още години наред организма като нещо душевно-духовно без съдържание.
към текста >>
Също и към тази страна на съзнанието ние ще проучим макар и накратко явленията и ще видим, как в целия хаос на съвременния човешки
живот
изплуват онези явления на патологичното състояние, които се описват от Вестфал, Филарет и т.н.
Тази е едната голяма културна грижа, едната голяма грижа на цивилизацията, която се стоварва върху онзи, който проследява съвременния ход на историята на човечеството и си поставя за цел да стигне до една социално мислене. Към другата страна се проявява също така подобни явления, към страната на съзнанието.
Също и към тази страна на съзнанието ние ще проучим макар и накратко явленията и ще видим, как в целия хаос на съвременния човешки живот изплуват онези явления на патологичното състояние, които се описват от Вестфал, Филарет и т.н.
насам, които не са нещо случайно в по-новите десетилетия. И тук към другата страна, към границата на съзнанието ние се натъкваме на явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агрорафобия, както към страната на материята се натъкваме на явленията на патологическо съмнение. И също както патологическото съмнение, патологическият скептицизъм трябва да бъде излекуван културно исторически чрез развитието на Инспирацията, както това е една от великите социално-морални задачи на съвремието, така и застрашаващото нахлуване на онези явления, за които ще говоря и утре, явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агорафобия, трябва да бъде лекувано чрез имагинацията, която трябва да внедрим в цивилизацията за социалното благо на човечеството.
към текста >>
69.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И когато след това погледнете върху човешкия
живот
в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване.
Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание? Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта.
И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване.
Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота. Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза. Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера. Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата душа, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията.
към текста >>
Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият
живот
преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се!
Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се!
Ето защо от една страна ние имаме опитността, че в онзи момент на нашия живот, когато като духовен изследовател се намираме в състояние на Инспирация, в този момент на нашия живот ние не разполагаме с нашата обикновена памет. Ние имаме на разположение тази обикновена памет само при здравия живот в тялото; в живота вън от тялото нямаме на разположение тази памет.
към текста >>
Ето защо от една страна ние имаме опитността, че в онзи момент на нашия
живот
, когато като духовен изследовател се намираме в състояние на Инспирация, в този момент на нашия
живот
ние не разполагаме с нашата обикновена памет.
Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се!
Ето защо от една страна ние имаме опитността, че в онзи момент на нашия живот, когато като духовен изследовател се намираме в състояние на Инспирация, в този момент на нашия живот ние не разполагаме с нашата обикновена памет.
Ние имаме на разположение тази обикновена памет само при здравия живот в тялото; в живота вън от тялото нямаме на разположение тази памет.
към текста >>
Ние имаме на разположение тази обикновена памет само при здравия
живот
в тялото; в живота вън от тялото нямаме на разположение тази памет.
Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се! Ето защо от една страна ние имаме опитността, че в онзи момент на нашия живот, когато като духовен изследовател се намираме в състояние на Инспирация, в този момент на нашия живот ние не разполагаме с нашата обикновена памет.
Ние имаме на разположение тази обикновена памет само при здравия живот в тялото; в живота вън от тялото нямаме на разположение тази памет.
към текста >>
Това, което обикновения физически
живот
е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие.
Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието. И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето. Той трябва да може така да се каже да плува в елемента на времето, ако ми е позволено да си послужа с този парадоксален израз. Той трябва да се научи да върви заедно с времето. И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза.
Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие.
Обаче онова, в което се е превърнала паметта, то му дава възприятието на един по-обхватен Аз. Сега фактът на повтарящите се земни съществувания става за него един факт на познанието. Сега, когато човек е преобразил паметта, която между раждането и смъртта подържа силата на Аза като едно единство, съдържанието на Аза разкъсва обвивката, която обхваща само един живот, настъпва познанието на повтарящите се земни съществувания, между които душата прекарва едно чисто духовно съществуване между смъртта и едно ново раждане, сега това познание се явява като нещо, което човек действително изпитва.
към текста >>
Сега, когато човек е преобразил паметта, която между раждането и смъртта подържа силата на Аза като едно единство, съдържанието на Аза разкъсва обвивката, която обхваща само един
живот
, настъпва познанието на повтарящите се земни съществувания, между които душата прекарва едно чисто духовно съществуване между смъртта и едно ново раждане, сега това познание се явява като нещо, което човек действително изпитва.
Той трябва да се научи да върви заедно с времето. И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза. Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие. Обаче онова, в което се е превърнала паметта, то му дава възприятието на един по-обхватен Аз. Сега фактът на повтарящите се земни съществувания става за него един факт на познанието.
Сега, когато човек е преобразил паметта, която между раждането и смъртта подържа силата на Аза като едно единство, съдържанието на Аза разкъсва обвивката, която обхваща само един живот, настъпва познанието на повтарящите се земни съществувания, между които душата прекарва едно чисто духовно съществуване между смъртта и едно ново раждане, сега това познание се явява като нещо, което човек действително изпитва.
към текста >>
Ние проникваме постепенно до едно виждане на действителния душевен
живот
.
И тогава настъпва нещо, което мога да нарека само едно изживяващо мислене. Ние изживяваме образното мислене. Защо го изживяваме? Ние не изживяваме нищо друго освен онова, което действува в самото тяло през първите детски години, както Ви описах вече това. Ние не изживяваме спокойно оформения в пространството човешки организъм, който не изменя своята форма, а изживяваме онова, което живее и тъче вътрешно в човека.
Ние проникваме постепенно до едно виждане на действителния душевен живот.
Тогава за познанието се развива от една страна онова, което е вътре в съзнанието, имагинативното мислене, животът на имагинациите. И без напредването до този живот на имагинациите модерната психология не ще може да напред не по-нататък. Единствено благодарение на това, че хората ще се издигнат до имагинации, ще може да се роди една психология, която ще се отърси от чистото буквоядство, която действително ще прогледне в човека.
към текста >>
И без напредването до този
живот
на имагинациите модерната психология не ще може да напред не по-нататък.
Защо го изживяваме? Ние не изживяваме нищо друго освен онова, което действува в самото тяло през първите детски години, както Ви описах вече това. Ние не изживяваме спокойно оформения в пространството човешки организъм, който не изменя своята форма, а изживяваме онова, което живее и тъче вътрешно в човека. Ние проникваме постепенно до едно виждане на действителния душевен живот. Тогава за познанието се развива от една страна онова, което е вътре в съзнанието, имагинативното мислене, животът на имагинациите.
И без напредването до този живот на имагинациите модерната психология не ще може да напред не по-нататък.
Единствено благодарение на това, че хората ще се издигнат до имагинации, ще може да се роди една психология, която ще се отърси от чистото буквоядство, която действително ще прогледне в човека.
към текста >>
От даден момент на техния
живот
у тях се проявяват странни състояния.
Той се научава да познава онова, което би могло да се нарече страх от самота, клаустрофобия, когато хората не могат да бъдат сами, когато по един болестен начин те могат да бъдат винаги и навсякъде само, ако имат около себе си общество и т.н. Тези неща се явяват. Тези неща показват, как в настоящо време човечеството се стреми към Имагинация и как чрез Имагинацията може да се води борба с едно зло, което иначе би трябвало да бъде едно културно зло. Агорафобията, страхът при минаване през открито място – се проявява у някои хора по един страхотен начин. Тези хора израстват.
От даден момент на техния живот у тях се проявяват странни състояния.
Когато излизат от някоя къщна врата на открито място, на което може би има малко хора, обзема ги неизмерим страх. Те се страхуват от нещо, не смеят да направят нито крачка по-нататък на празното място, а когато се случи да направят такава крачка по-нататък, може да им се случи да паднат на колене или да паднат напълно на земята, обзема ги безсилие. В момента щом дойде даже само едно дете, съответният хваща ръка та на детето или само държи ръката си на неговото тяло и в този момент той чувствува вътрешно, че отново му идват сили, агорафобията отстъпва. Особено интересен е един случай, който се описва в медицинската литература. Един млад човек, който даже се е чувствувал достатъчно силен, за да стане офицер, е изпратен веднъж при една маневра да скицира една местност и там бива обзет от страха на празните места.
към текста >>
От къде идват тези състояния, които днес вече много ясно забелязваме в душевния
живот
, особено при онези хора, които се отдават продължително време на определен догматизъм, отдават се с вяра?
Що е това? Това е една приближаваща се буря или други атмосферни състояния. Днес има иначе много умни хора, но щом започне да святка и да гърми трябва да спуснат пердетата. Тогава те трябва да се намират в едно тъмно пространство, защото само благодарение на това могат да се предпазят от онова, което изживяват от атмосферните сили. Това е астрофобията.
От къде идват тези състояния, които днес вече много ясно забелязваме в душевния живот, особено при онези хора, които се отдават продължително време на определен догматизъм, отдават се с вяра?
При такива хора можем да забележим, макар и това да не стига до физически състояния, но можем да наблюдаваме психически тези състояния. Те са още в своето начало. Но се явяват смущаващи по отношение на спокойното схващане на живота, явяват се също така, че предизвикват вся какъв вид болестни състояния, които, понеже физическата картина на клаустрофобията или агорафобията или на астрофобията не се показва веднага, се приписват на всевъзможни причини. А всъщност те трябва да се приписват на особената конфигурация на душевния живот, който нахлува в човека.
към текста >>
А всъщност те трябва да се приписват на особената конфигурация на душевния
живот
, който нахлува в човека.
Това е астрофобията. От къде идват тези състояния, които днес вече много ясно забелязваме в душевния живот, особено при онези хора, които се отдават продължително време на определен догматизъм, отдават се с вяра? При такива хора можем да забележим, макар и това да не стига до физически състояния, но можем да наблюдаваме психически тези състояния. Те са още в своето начало. Но се явяват смущаващи по отношение на спокойното схващане на живота, явяват се също така, че предизвикват вся какъв вид болестни състояния, които, понеже физическата картина на клаустрофобията или агорафобията или на астрофобията не се показва веднага, се приписват на всевъзможни причини.
А всъщност те трябва да се приписват на особената конфигурация на душевния живот, който нахлува в човека.
към текста >>
Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен
живот
свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен
живот
във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм.
И така, от къде идват подобни състояния?
Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм.
Също както между раждането и смяната на зъбите от тялото се отделя онова, което аз вече Ви охарактеризирах в течение на тези сказки, така и онова, което изживяваме външно, което можем да наречем астрално изживяване, се потопява отново в човешкия физически организъм между смяната на зъбите и половата зрялост. И онова, което става в половото узряване, не е нищо друго освен това потопява не между 7-та и 14-та година приблизително. Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма. И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване.
към текста >>
Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния
живот
, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза.
Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство. Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние. Тогава изживяването на външния свят се сраства с вътрешността на човека и понеже онова, което би трябвало да стане обективно, човек го прави да бъде нещо субективно, той не може вече да изживява по нормален начин пространственото. Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално естество, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми. Човек живее твърде силно вътре в себе си.
Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния живот, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза.
Както при проникването навън в света на Инспирацията човек трябва да взема със себе си своя Аз, той не трябва да го взема по този начин със себе си в света на Имагинацията. Въпреки че се е подготвил чрез едно символизиращо, чрез едно образно мислене, тук престават сега всички образи на фантазията. Обаче явяват се обективни образи. Само онова, което всъщност живее в човешката форма, то престава да се представя на човека като обект. Човек изгубва външната човешка форма и се явява разнообразието, което заживява вън от етерното естество на човек.
към текста >>
Прави го това, че ние развиваме по един по-
висш
начин отколкото в обикновения
живот
силата на любовта, когато усвояваме безкористната сила на любовта, когато се освобождаваме от егоизма и по отношение на царствата на природата, а не само по отношение на царството на човечеството; прави го това, че ние се издигаме до там да оставим да бъде носено от силата на любовта всичко онова, което ни води до имагинацията, че силата на любов та винаги е свързана с един обект на познанието, който ние търсим по този начин.
Човек не вижда сега своята единна човешка форма, а разнообразието на всички онези животински форми, чието синтетично съчетание едва през друга и една в друга дава човешката форма. Той се научава да познава по вътрешен начин онова, което живее в растителното царство, в минералното царство. Той се научава сега до познава онова, което никой не може да познае чрез атомизма и молекуляризма, научава се да познава това, което действително живее в животинското, растителното и минералното царство. Той се научава да познава това чрез вътрешно себесъзерцание. И кое прави да не внасяме нашия Аз в това физическо тяло, когато се стремим към Имагинация?
Прави го това, че ние развиваме по един по-висш начин отколкото в обикновения живот силата на любовта, когато усвояваме безкористната сила на любовта, когато се освобождаваме от егоизма и по отношение на царствата на природата, а не само по отношение на царството на човечеството; прави го това, че ние се издигаме до там да оставим да бъде носено от силата на любовта всичко онова, което ни води до имагинацията, че силата на любов та винаги е свързана с един обект на познанието, който ние търсим по този начин.
В обикновения живот силата на любовта не може да се прояви по този начин, защото там тя се ръководи от телесните сили на сетивното.
към текста >>
В обикновения
живот
силата на любовта не може да се прояви по този начин, защото там тя се ръководи от телесните сили на сетивното.
Той се научава да познава по вътрешен начин онова, което живее в растителното царство, в минералното царство. Той се научава сега до познава онова, което никой не може да познае чрез атомизма и молекуляризма, научава се да познава това, което действително живее в животинското, растителното и минералното царство. Той се научава да познава това чрез вътрешно себесъзерцание. И кое прави да не внасяме нашия Аз в това физическо тяло, когато се стремим към Имагинация? Прави го това, че ние развиваме по един по-висш начин отколкото в обикновения живот силата на любовта, когато усвояваме безкористната сила на любовта, когато се освобождаваме от егоизма и по отношение на царствата на природата, а не само по отношение на царството на човечеството; прави го това, че ние се издигаме до там да оставим да бъде носено от силата на любовта всичко онова, което ни води до имагинацията, че силата на любов та винаги е свързана с един обект на познанието, който ние търсим по този начин.
В обикновения живот силата на любовта не може да се прояви по този начин, защото там тя се ръководи от телесните сили на сетивното.
към текста >>
Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия
живот
над и извън земния
живот
, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки.
Обаче тези две сили, тези две способности, тази на Инспирацията и тази на Имагинацията, могат да се съединят. Едната може да се вживее в другата. Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция.
Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки.
По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология. А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното. Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология. Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
към текста >>
Но тогава Духовната наука е един зародиш, един кълн, който ще се развие и ще из прати своите сили във всички науки, а с това и в човешкия
живот
.
Вие виждате каква перспектива се разкрива пред нас, когато можем да схванем Духовната наука в нейната истинска форма. Обаче тогава тази Духовна наука трябва да изхвърли още нещо от своите външни обвивки, от онова, което днес все още е свързано с нея при мнозина, които вярват, че могат да я култивират при всевъзможни фантастичности и при всякакви дилетантизми. Духовната наука трябва да развие един такъв метод на изследването, който може да се оправдае пред строгия математик или пред аналитичния механик. От друга страна Духовната наука трябва да се освободи от всяко суеверие. Духовната наука трябва да може да развие действително в светла яснота още любов, която иначе хората проявяват, когато могат да я развият от инстинктите.
Но тогава Духовната наука е един зародиш, един кълн, който ще се развие и ще из прати своите сили във всички науки, а с това и в човешкия живот.
към текста >>
Обаче онова, което човек добива, когато се издига от една страна към Инспирацията, от друга страна към Имагинацията, когато след това съединява Инспирацията и Имагинацията в Интуиция, едва това дава онази вътрешна свобода и онази вътрешна сила, които дават възможност на човека да роди понятия годни да бъдат внесени в социалния човешки
живот
.
Ето защо позволете ми да изкажа онова, което имах да Ви кажа в тези сказки, с още едно кратко разглеждане. Първо бих искал да кажа, че самопонятно между редовете но онова, което Ви изнесох, могат да се прочетат още много неща. Някои от тези неща ще бъдат прочетени, когато тази вечер и утре ще държа още две сказки като допълнение на онова, което естествено поради краткото време, с което разполагахме за този курс, можаха само да бъдат загатнати.
Обаче онова, което човек добива, когато се издига от една страна към Инспирацията, от друга страна към Имагинацията, когато след това съединява Инспирацията и Имагинацията в Интуиция, едва това дава онази вътрешна свобода и онази вътрешна сила, които дават възможност на човека да роди понятия годни да бъдат внесени в социалния човешки живот.
И само онзи, който живее със спяща душа настоящето, той може да мине без да обърне внимание покрай всичко това, което кипи сред човечеството по един страхотен начин, застрашавайки неговото бъдеще.
към текста >>
Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния
живот
: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока.
Какво лежи духовно в основата на това? В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности.
Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока.
Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм.
към текста >>
Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния
живот
като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р.
Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм.
Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р.
Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/. Този член на социалния организъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация. И ние ще познаем не що друго. Ще разберем, че можем да познаем също така и труда в неговата истинска действеност в социалния организъм само тогава, когато схванем онова, което се отделя от човека като труд, което сочи вън от човека, но едва в продукта, така че да описваме продукта, стоковия продукт по марксически начин като сгъстен труд или като сгъстено време, а като познаем, как трябва да се разбира това, което се отделя от човека, когато проникнем в едно мислене, в едно свободно изживяване на онова, което може да се отдели от човека. Яснота в понятието за труд ще внесат онези, които знаят, какво се открива на човека чрез Инспирацията.
към текста >>
Този член на социалния организъм /духовният
живот
/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация.
Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/.
Този член на социалния организъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация.
И ние ще познаем не що друго. Ще разберем, че можем да познаем също така и труда в неговата истинска действеност в социалния организъм само тогава, когато схванем онова, което се отделя от човека като труд, което сочи вън от човека, но едва в продукта, така че да описваме продукта, стоковия продукт по марксически начин като сгъстен труд или като сгъстено време, а като познаем, как трябва да се разбира това, което се отделя от човека, когато проникнем в едно мислене, в едно свободно изживяване на онова, което може да се отдели от човека. Яснота в понятието за труд ще внесат онези, които знаят, какво се открива на човека чрез Инспирацията.
към текста >>
Едва когато се образуват сдружения, които преработват в себе си онова, което изхожда от производителя, търгуващия, консумиращия, едва тогава ще се роди, сега вече не от отделния човек, а чрез сдружението онова социално понятие, което като понятие за стоката трябва да живее в групата хора за един здрав стопански
живот
.
Стоката живее във взаимоотношенията между производители, консуматори и онзи, който посредствува между двамата. С бедните понятия за размяна и купуване, образувани под влиянието на една наука, която не вижда правилно границите на природознанието, с тези бедни понятия хората никога не ще схванат стоката. Стоката, продуктът на труда, живее между множество хора, и когато отделният човек предприема смело да познае стоката като такава, тогава това е погрешно, лъжливо. Стоката трябва да бъде обхваната, да бъде схваната от задружно организирано множество от хора, от съдружие. Тя трябва да бъде схваната от сдружението, трябва да живее в сдружението.
Едва когато се образуват сдружения, които преработват в себе си онова, което изхожда от производителя, търгуващия, консумиращия, едва тогава ще се роди, сега вече не от отделния човек, а чрез сдружението онова социално понятие, което като понятие за стоката трябва да живее в групата хора за един здрав стопански живот.
към текста >>
Ако хората решат да се издигнат до това, което духовният изследовател може да донесе от света на висшето познание, те ще получат тогава понятия върху онова, което трябва да се роди в социалния
живот
, ако искаме да напреднем, ако искаме да променим упадъка с един възход.
Ако хората решат да се издигнат до това, което духовният изследовател може да донесе от света на висшето познание, те ще получат тогава понятия върху онова, което трябва да се роди в социалния живот, ако искаме да напреднем, ако искаме да променим упадъка с един възход.
Ето защо това, което живее във всичко, което се върши в тази сграда и трябва да се върши, не е само една научна потребност, само един теоретически интерес, а в най-широк обхват една необходимост, която налага, щото това, което се изработва тук, което се изследва тук, да направи хората зрели, да отидат от тази сграда към всички страни на света с такива социални импулси в душата, които действително могат да помогнат на нашата упадаща епоха, които да поднесат нагоре нашия така явно слизащ надолу свят.
към текста >>
70.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния
живот
или в обикновената наука.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука.
Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества. Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие.
към текста >>
Във всекидневния
живот
и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука.
Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества.
Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта.
към текста >>
Сега става въпрос да разберем, че за източните мъдреци, за така наречените посветени на изток е било необходимо едно друго поведение, различно от онова, което човекът има в обикновения
живот
по отношение третирането на възприятията, на мисленето, на чувствуването, на волението.
Сега става въпрос да разберем, че за източните мъдреци, за така наречените посветени на изток е било необходимо едно друго поведение, различно от онова, което човекът има в обикновения живот по отношение третирането на възприятията, на мисленето, на чувствуването, на волението.
към текста >>
В нашия
живот
между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят.
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество. Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото. Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно.
В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят.
Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят. Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
към текста >>
Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален
живот
с други хора.
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество. Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото. Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно. В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят. Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят.
Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
към текста >>
Ние сме въведени така да се каже в социалния
живот
между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива.
Тези три сетива ни насочват първо към взаимоотношенията с останалото човечество.
Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива.
Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание. За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше. Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот. Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл.
към текста >>
Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения
живот
.
Тези три сетива ни насочват първо към взаимоотношенията с останалото човечество. Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива. Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание. За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше. Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия.
Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот.
Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл. Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин. Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово. Той не търсеше нищо зад словото, зад думите. Той насочваше потока на душевния живот само до словото.
към текста >>
Той насочваше потока на душевния
живот
само до словото.
Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот. Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл. Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин. Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово. Той не търсеше нищо зад словото, зад думите.
Той насочваше потока на душевния живот само до словото.
Чрез това мъдрецът получаваше едно засилено възприятие на словото. Той се отказваше от разбирането на нещо друго чрез словото. Живееше с целия си душевен живот в словото; даже използуваше словото съотв. редуването на думите така, че можеше да се вживее изцяло в словото. Той образуваше определени сентенции, прости, сентенции от тежащи думи, в които се стремеше да живее изцяло в словозвучието, в тона на словото.
към текста >>
Живееше с целия си душевен
живот
в словото; даже използуваше словото съотв.
Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово. Той не търсеше нищо зад словото, зад думите. Той насочваше потока на душевния живот само до словото. Чрез това мъдрецът получаваше едно засилено възприятие на словото. Той се отказваше от разбирането на нещо друго чрез словото.
Живееше с целия си душевен живот в словото; даже използуваше словото съотв.
редуването на думите така, че можеше да се вживее изцяло в словото. Той образуваше определени сентенции, прости, сентенции от тежащи думи, в които се стремеше да живее изцяло в словозвучието, в тона на словото. И с цялата си душа се сливаше със звука на словото, което изричаше. Това довеждаше тогава до развитието на един такъв живот в сентенции, в така наречените “мантри”. Изкуството на мантрите, живее нето в сентенции се състои в това, че чрез сентенциите човек не разбира само съдържанието на думите, а той изживява самите сентенции като нещо музикално, свързва самите сентенции със собствената си душевна сила, пребивава душевно в сентенциите, чрез постоянно повтаряне укрепва своята душевна сила, която живее в сентенциите, чрез постоянно и постоянно изричане на тези сентенции засилва своята душевна сила.
към текста >>
Това довеждаше тогава до развитието на един такъв
живот
в сентенции, в така наречените “мантри”.
Той се отказваше от разбирането на нещо друго чрез словото. Живееше с целия си душевен живот в словото; даже използуваше словото съотв. редуването на думите така, че можеше да се вживее изцяло в словото. Той образуваше определени сентенции, прости, сентенции от тежащи думи, в които се стремеше да живее изцяло в словозвучието, в тона на словото. И с цялата си душа се сливаше със звука на словото, което изричаше.
Това довеждаше тогава до развитието на един такъв живот в сентенции, в така наречените “мантри”.
Изкуството на мантрите, живее нето в сентенции се състои в това, че чрез сентенциите човек не разбира само съдържанието на думите, а той изживява самите сентенции като нещо музикално, свързва самите сентенции със собствената си душевна сила, пребивава душевно в сентенциите, чрез постоянно повтаряне укрепва своята душевна сила, която живее в сентенциите, чрез постоянно и постоянно изричане на тези сентенции засилва своята душевна сила. Това изкуство бе постепенно развито до висока степен и то преобразяваше онази сила, която иначе носим в душите си, за да разберем чрез словото другия човек, преобразяваше тази сила в една друга. При изричането и повтарянето на мантрените сентенции в душата се раждаше една сила. Чрез повторението на мантрите в душата се раждаше една сила, която не пренасяше единия човек към другите хора, а го пренасяше в духовния свят. И когато някой е възпитал по този начин душата си чрез мантрите, когато е стигнал до там, да долавя вътрешно тъкането и течението на тази душевна сила – която иначе остава несъзнателна, именно защото иначе цялото внимание е насочено към разбирането на другия чрез словото – когато човек е стигнал до там, да чувствува такава сила като душевна сила, както иначе той чувствува напрежението на мускулите, когато иска да извърши нещо с ръката; тогава той е узрял да схване онова, което се крие в силата, в по-висшата сила на мисълта.
към текста >>
В обикновения
живот
ние се стремим чрез мисълта да стигнем до другия човек, да се свържем с другия човек.
Изкуството на мантрите, живее нето в сентенции се състои в това, че чрез сентенциите човек не разбира само съдържанието на думите, а той изживява самите сентенции като нещо музикално, свързва самите сентенции със собствената си душевна сила, пребивава душевно в сентенциите, чрез постоянно повтаряне укрепва своята душевна сила, която живее в сентенциите, чрез постоянно и постоянно изричане на тези сентенции засилва своята душевна сила. Това изкуство бе постепенно развито до висока степен и то преобразяваше онази сила, която иначе носим в душите си, за да разберем чрез словото другия човек, преобразяваше тази сила в една друга. При изричането и повтарянето на мантрените сентенции в душата се раждаше една сила. Чрез повторението на мантрите в душата се раждаше една сила, която не пренасяше единия човек към другите хора, а го пренасяше в духовния свят. И когато някой е възпитал по този начин душата си чрез мантрите, когато е стигнал до там, да долавя вътрешно тъкането и течението на тази душевна сила – която иначе остава несъзнателна, именно защото иначе цялото внимание е насочено към разбирането на другия чрез словото – когато човек е стигнал до там, да чувствува такава сила като душевна сила, както иначе той чувствува напрежението на мускулите, когато иска да извърши нещо с ръката; тогава той е узрял да схване онова, което се крие в силата, в по-висшата сила на мисълта.
В обикновения живот ние се стремим чрез мисълта да стигнем до другия човек, да се свържем с другия човек.
Обаче с тази сила ние улавяме мисълта по съвършено друг начин. Ние улавяме тъкането на мисълта във външната действителност. Ние се вживяваме във външната действителност. Ние се издигаме с нашия живот до това, което аз Ви описах като Инспирация.
към текста >>
Ние се издигаме с нашия
живот
до това, което аз Ви описах като Инспирация.
И когато някой е възпитал по този начин душата си чрез мантрите, когато е стигнал до там, да долавя вътрешно тъкането и течението на тази душевна сила – която иначе остава несъзнателна, именно защото иначе цялото внимание е насочено към разбирането на другия чрез словото – когато човек е стигнал до там, да чувствува такава сила като душевна сила, както иначе той чувствува напрежението на мускулите, когато иска да извърши нещо с ръката; тогава той е узрял да схване онова, което се крие в силата, в по-висшата сила на мисълта. В обикновения живот ние се стремим чрез мисълта да стигнем до другия човек, да се свържем с другия човек. Обаче с тази сила ние улавяме мисълта по съвършено друг начин. Ние улавяме тъкането на мисълта във външната действителност. Ние се вживяваме във външната действителност.
Ние се издигаме с нашия живот до това, което аз Ви описах като Инспирация.
към текста >>
И тогава по този път се стига също до там, че вместо съответният човек да се пренесе със своя
живот
до Аза на другия човек, той се пренася до азовете на индивидуализирани духовни същества, които ни заобикалят също така, както ни заобикалят съществата на сетивния свят.
И тогава по този път се стига също до там, че вместо съответният човек да се пренесе със своя живот до Аза на другия човек, той се пренася до азовете на индивидуализирани духовни същества, които ни заобикалят също така, както ни заобикалят съществата на сетивния свят.
Това, което Ви описвам тук, то беше за древния източен мъдрец нещо самопонятно. Той се издигаше така да се каже душевно до възприятието на един духовен свят. Той добиваше до висока степен това, което можем да наречем Инспирация и беше организиран именно за тази Инспирация. Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз. И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи.
към текста >>
При първоизточника на първичната мъдрост ние имаме работа с един пълносъдържателен
живот
, но в по-нататъшното развитие имаме работа с това, че този пълно съдържателен духовен
живот
се разрежда и накрая стигайки до запада образува съдържанието на западните религиозни изповедания.
То може да се забележи още в гръцката култура като изкуство. В гръцкото изкуство тогавашните хора са изживявали нещо различно от онова, което обикновено ние изживяваме днес в изкуството. В гръцкото изкуство се изживяваше още онова, до което Гьоте искаше да се издигне отново чрез самовъзпитание, като изрази своите най-вътрешни подтици с думите: този, на когото природата започва да разбулва своята явна тайна, чувствува един дълбок копнеж към нейната най-достойна тълкувателка, изкуството. За гърците изкуството беше още едно проникване в тайните на мировото съществуване; то не беше само една изява на човешката фантазия, а едно откровение на онова, което се проявява от взаимодействието на човешката фантазия с откровенията на духовния свят чрез инспирацията. Но – бих могъл да кажа – онова, което още протичаше през гръцкото изкуство, изтъня, разреди се все повече и повече и стана съдържание на западните религиозни изповедания.
При първоизточника на първичната мъдрост ние имаме работа с един пълносъдържателен живот, но в по-нататъшното развитие имаме работа с това, че този пълно съдържателен духовен живот се разрежда и накрая стигайки до запада образува съдържанието на западните религиозни изповедания.
Така щото онези хора, които след това имат в себе си заложби за една друга епоха, могат да виждат в това, което се е родило като разреждане, само нещо, което те посрещат със скептицизъм. И всъщност това, което постепенно се развива на запад като атеистичен скептицизъм, не е нищо друго освен реакцията на западната душа срещу източната мъдрост, която е стигнала в упадък. И това ще напредва все повече и повече, ако насреща не излезе едно друго духовно течение.
към текста >>
е., че от изток на запад се движи един духовен
живот
, който, когато е приет от душите вживяващи се все повече и повече в западната култура, трябва да доведе до един все повече заселващ се скептицизъм.
Също както не можем да подмладим действено едно природно същество, което е достигнало вече определено възрастово развитие, така не можем да подмладим действено и онова, което се развива духовно-душевното, когато то е изпаднало в едно състояние на остаряване. От религиозните изповедания на запада, които са потомци на източната прамъдрост, не може да се направи нищо, което да може да изпълни отново човечеството, когато това човечество напредва от познанията, които са били добити от 3 до 4 столетия насам от природознанието и от природонаблюдението. По необходимост ще се развие един все още по-напредващ скептицизъм. И онзи, който прониква със своя поглед в развитието на света, може да говори именно за това, че от изток на запад минава едно течение на развитието, което се движи към скептицизма, т.
е., че от изток на запад се движи един духовен живот, който, когато е приет от душите вживяващи се все повече и повече в западната култура, трябва да доведе до един все повече заселващ се скептицизъм.
всъщност скептицизмът е маршът на духовния живот от изток на запад и той трябва да бъде посрещнат с едно друго духовно течение, което се движи от запад на изток. И ние живеем в кръстосването на това духовно течение и ще видим по-нататък в тези съзерцания, как живеем вътре в това кръстосване.
към текста >>
всъщност скептицизмът е маршът на духовния
живот
от изток на запад и той трябва да бъде посрещнат с едно друго духовно течение, което се движи от запад на изток.
Също както не можем да подмладим действено едно природно същество, което е достигнало вече определено възрастово развитие, така не можем да подмладим действено и онова, което се развива духовно-душевното, когато то е изпаднало в едно състояние на остаряване. От религиозните изповедания на запада, които са потомци на източната прамъдрост, не може да се направи нищо, което да може да изпълни отново човечеството, когато това човечество напредва от познанията, които са били добити от 3 до 4 столетия насам от природознанието и от природонаблюдението. По необходимост ще се развие един все още по-напредващ скептицизъм. И онзи, който прониква със своя поглед в развитието на света, може да говори именно за това, че от изток на запад минава едно течение на развитието, което се движи към скептицизма, т. е., че от изток на запад се движи един духовен живот, който, когато е приет от душите вживяващи се все повече и повече в западната култура, трябва да доведе до един все повече заселващ се скептицизъм.
всъщност скептицизмът е маршът на духовния живот от изток на запад и той трябва да бъде посрещнат с едно друго духовно течение, което се движи от запад на изток.
И ние живеем в кръстосването на това духовно течение и ще видим по-нататък в тези съзерцания, как живеем вътре в това кръстосване.
към текста >>
Докато иначе – да речем – в обикновения
живот
виждаме цвета, като същевременно го проникваме с мисленето, сега можем да изолираме представите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото възприятие направо в нашето тяло.
Аз Ви говорих за замислянето на моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” е действително един опит да се стигне по скромен начин до чистото мислене, до онова чисто мислене, в което може да живее Азът, в което може да се движи Азът. Когато сме схванали това чисто мислене по този начин, ние можем след това да се стремим към нещо друго. Тогава това мислене, което сега оставяме на Аза, което предоставяме на свободно и независимо чувствуващия се Аз в свободна духовност, ние можем да го изолираме от процеса на възприятието.
Докато иначе – да речем – в обикновения живот виждаме цвета, като същевременно го проникваме с мисленето, сега можем да изолираме представите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото възприятие направо в нашето тяло.
към текста >>
71.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен
живот
да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния
живот
води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез мислите, чрез възприятието на Аза.
Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен живот да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния живот води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез мислите, чрез възприятието на Аза.
И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се слуша чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, следователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото. Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията. И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация. Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин. И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме.
към текста >>
Ние не можем да искаме в областта на духовния
живот
да се върнем по един реакционен начин в предисторическите времена или в по-ранни исторически времена на развитието на човечеството.
И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме. После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам. Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин. Междувременно човечеството е напреднало в своето развитие. В душата са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път.
Ние не можем да искаме в областта на духовния живот да се върнем по един реакционен начин в предисторическите времена или в по-ранни исторически времена на развитието на човечеството.
За западната цивилизация пътят в свръхсетивните светове е този на имагинацията. Само че тази Имагинация трябва да бъде поставена напълно органически в останалия душевен живот. Това може да стане по най-различен начин, както в крайна сметка и източния духовен път не е бил предопределен по еднозначен начин, а можеше да се извърви по най-разнообразен начин. Днес аз искам да опиша пътя за духовния свят, такъв, какъвто той е подходящ за западната цивилизация, искам да опиша този път така, както най-добре може да го практикува онзи, който минава през научния живот на запада.
към текста >>
Само че тази Имагинация трябва да бъде поставена напълно органически в останалия душевен
живот
.
Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин. Междувременно човечеството е напреднало в своето развитие. В душата са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път. Ние не можем да искаме в областта на духовния живот да се върнем по един реакционен начин в предисторическите времена или в по-ранни исторически времена на развитието на човечеството. За западната цивилизация пътят в свръхсетивните светове е този на имагинацията.
Само че тази Имагинация трябва да бъде поставена напълно органически в останалия душевен живот.
Това може да стане по най-различен начин, както в крайна сметка и източния духовен път не е бил предопределен по еднозначен начин, а можеше да се извърви по най-разнообразен начин. Днес аз искам да опиша пътя за духовния свят, такъв, какъвто той е подходящ за западната цивилизация, искам да опиша този път така, както най-добре може да го практикува онзи, който минава през научния живот на запада.
към текста >>
Днес аз искам да опиша пътя за духовния свят, такъв, какъвто той е подходящ за западната цивилизация, искам да опиша този път така, както най-добре може да го практикува онзи, който минава през научния
живот
на запада.
В душата са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път. Ние не можем да искаме в областта на духовния живот да се върнем по един реакционен начин в предисторическите времена или в по-ранни исторически времена на развитието на човечеството. За западната цивилизация пътят в свръхсетивните светове е този на имагинацията. Само че тази Имагинация трябва да бъде поставена напълно органически в останалия душевен живот. Това може да стане по най-различен начин, както в крайна сметка и източния духовен път не е бил предопределен по еднозначен начин, а можеше да се извърви по най-разнообразен начин.
Днес аз искам да опиша пътя за духовния свят, такъв, какъвто той е подходящ за западната цивилизация, искам да опиша този път така, както най-добре може да го практикува онзи, който минава през научния живот на запада.
към текста >>
Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда преди всичко за онези, които не са минали през същинския научен
живот
.
Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда преди всичко за онези, които не са минали през същинския научен живот.
Днес искам да го опиша специално така, както той подхожда повече за човека на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание.
към текста >>
Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния
живот
, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл.
Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание. Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили. Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество.
Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл.
И който не може да си признае това, той всъщност не е разбрал правилно тази книга. Човек трябва един вид да може да си каже: чрез тази психическа мисловна работа, която съм извършил аз зная сега, що е всъщност чистото мислене.
към текста >>
Аз я бях вече написал и тя беше предадена на издателя и непосредствено след това излезе моята книга: ”Мистиката в зората на новия духовен
живот
и нейното отношение към модерния светоглед”, чрез която преведох пътя от чисто философското ориентиране към антропософското ориентиране.
Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте. Това беше в края на 90-те години на миналото столетие. И така аз трябваше да напиша една глава върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”.
Аз я бях вече написал и тя беше предадена на издателя и непосредствено след това излезе моята книга: ”Мистиката в зората на новия духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед”, чрез която преведох пътя от чисто философското ориентиране към антропософското ориентиране.
И след като тази книга излезе от печат, аз получих обратно моя ръкопис от издателя, придружен само от хонорара, за да не се възпротивя, защото с това беше заплатен данъка на правото. Както се вижда, след излизането на моята горепосочена книга научните върхушки не искаха да имат от мене вече една глава написа на върху естественонаучното развитие на Гьоте.
към текста >>
Нали, нашият обикновен духовен
живот
в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н.
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих. Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят.
Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н.
и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова.
към текста >>
Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и
живот
, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова.
Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н.
Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова.
Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията. Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия. И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
към текста >>
И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения
живот
бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие.
Самопонятно, не трябва да се вярва, че това може да се постигне за кратко време. Духовното изследване изисква далече повече работа отколкото изследването в лабораторията или това в астрономическата обсерватория. То изисква преди всичко едно интензивно напрежение на собствената воля.
И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие.
Най-много човек може – и това не трябва криво да се разбира – най-много човек може да си състави един образ за това, което изживява сега, обаче само вътре в себе си, като си спомня особено живо съновидни представи – само че съновидните представи са все пак винаги възпоминания и не трябва да бъдат отнесени непосредствено към нещо външно и това трябва да дойде насреща ни така да се каже като реакция от собствената вътрешност. Когато човек преживява тези образи, това е нещо напълно реално и той стига до там, да срещне сега в своята собствена вътрешност онова духовно естество, което дава процеса на растежа, което е сила на растежа. Той забелязва, че стига в една част на своята човешка конституция, на своето човешко устройство, която се намира в него, която се свързва с него, която действува в него, но която по-рано той е изживявал само несъзнателно. Как е изживявал той несъзнателно тази част на своето същество?
към текста >>
Така да се каже в обикновения физически
живот
ние изкупваме съществуване то в социалния
живот
чрез това, че правим езика, говора пропусклив, правим мислите прозрачни, правим възприятието на Аза прочувствен /пропусклив за чувството, бележка на преводача/.
Вчера аз ви казах, че източният мъдрец не обръща така да се каже внимание на значението на говореното, на значението на мисленето, на значението на възприятието на Аза и чувствува нещо различно, свързва други отношения, душевни отношения към тези неща, към говора, защото говорът, възприятието на мислите, възприятието на Аза отклоняват първо от духовния свят и ни превеждат социално към другите хора.
Така да се каже в обикновения физически живот ние изкупваме съществуване то в социалния живот чрез това, че правим езика, говора пропусклив, правим мислите прозрачни, правим възприятието на Аза прочувствен /пропусклив за чувството, бележка на преводача/.
Източният мъдрец приемаше отново непропускливостта на думата за чуването и живееше в словото. Той приемаше непрозрачността на мисълта и живееше в мисълта и т.н. Ние на запад сме заставени повече към това, при пътя в свръхсетивните светове да поглеждаме обратно към човека.
към текста >>
Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия
живот
.
Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека. Той се изправя според сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви. Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието. Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота. Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма.
Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот.
Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата.
към текста >>
И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия
живот
– както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност:
живот
, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе.
И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота. А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
към текста >>
Но не за това може да се касае във всичко, което култивираме и развиваме от тук, а само за това, да намерим сили за живота, сили, които като духовни сили могат да влизат в нашия научен и социален
живот
.
Аз зная, че ако не бих говорил така, както трябва да говоря съобразно с истината, биха ме последвали всички бръщолевещи, мъгливи мистици, които се стремят към мистиката, за да задоволят едно вътрешно духов но сладострастие.
Но не за това може да се касае във всичко, което култивираме и развиваме от тук, а само за това, да намерим сили за живота, сили, които като духовни сили могат да влизат в нашия научен и социален живот.
към текста >>
Но намираме една истинска органология и намираме преди всичко в нашата вътрешност истинската същност на онова, което е в равновесие, което е в движение, което е проникнато от
живот
.
Когато сме проникнали така до това, което живее в сетивото на равновесието, в сетивото но живота, в сетивото на движението, ние сме стигнали тогава до това, което първо поради неговата прозрачност изживява ме като истинска вътрешна същност на човека. От устройството на самите неща ние знаем: сега не може вече да се проникне по-надълбоко. Но тогава ние имаме също в достатъчно изобилие това, от което се нуждаем. Защото онова, което мъгливите мистици сънуват, него ние не намираме.
Но намираме една истинска органология и намираме преди всичко в нашата вътрешност истинската същност на онова, което е в равновесие, което е в движение, което е проникнато от живот.
Това намираме ние в нашата вътрешност.
към текста >>
Такъв ученик живее в този
живот
, в това равновесие, в това движение.
И тогава, когато минали през това, тогава е настъпило нещо съвсем особено. Тогава ние навреме забелязваме нещо. Аз предположих, че онзи, който се стреми към истинско духовно познание, първо е разработил мисловно “Философията на свободата”. След това той я оставя и е поел пътя на съзерцанието, на медитацията насочена към вътрешността. Той е проникнал до равновесието, до движението, до живота.
Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение.
И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е. онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”. Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата.
към текста >>
И напредвайки по този път, ние стигаме до там, да можем да държим сега отделно едно от друго – защото сме ги добили по два строго различаващи се един от друг пътища – онова, което получаваме като Инспирация от чистото мислене, животът, който на по-ниска степен е едно мислене, след това едно издигнато до Инспирация мислене, и от друга страна онова, което изживяваме като състояние на равновесие, като състояние на движение, като състояние на
живот
.
Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата. От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация. Ние сме развили имагинацията, а чистото мислене се е превърнало в инспирация.
И напредвайки по този път, ние стигаме до там, да можем да държим сега отделно едно от друго – защото сме ги добили по два строго различаващи се един от друг пътища – онова, което получаваме като Инспирация от чистото мислене, животът, който на по-ниска степен е едно мислене, след това едно издигнато до Инспирация мислене, и от друга страна онова, което изживяваме като състояние на равновесие, като състояние на движение, като състояние на живот.
И сега ние можем да свържем едно с друго двете изживявания, двата видове изживявания. Можем да свържем външното с вътрешното. Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията. Какво сме извърши ли ние всъщност тук? Искам да Ви охарактеризирам това още от една друга страна.
към текста >>
Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този
живот
до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта.
Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин. Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад. Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно.
Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта.
Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено. Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм. Да схване човек съзнателно процеса на дишането, това значи да схване себе си отвъд раждането и смъртта. Напредването от изживяването на говора, на словото, към изживяването на процеса на дишането означаваше едно изживяване по-нататък в инспиративното схваща не на вечното в човека. Ние западните хора трябва да изживеем така да се каже същото в една друга сфера.
към текста >>
В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически
живот
, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето.
Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека. Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето. И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното.
В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето.
И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция. И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят. Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене.
към текста >>
72.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Гледната точка на еманципацията: в днешната волева култура на сетивния
живот
човек е добил вътрешен запас от сили, докато живота на представите му преди ледниковия период (в атлантската епоха) изцяло е зависел от обкръжаващия свят.
Ретроспективен поглед към предните седем лекции.
Гледната точка на еманципацията: в днешната волева култура на сетивния живот човек е добил вътрешен запас от сили, докато живота на представите му преди ледниковия период (в атлантската епоха) изцяло е зависел от обкръжаващия свят.
Периодите на светъл и тъмен живот на представите, еманципиран от деня и нощта. Сравнение с еманципирания от лунните фази ритъм на женските функции, с противоположността на едногодишни и многогодишни растения и с развитието на човешкото същество след половата зрелост в контраст с животното. Несъизмеримостта на времето на въртене поддържа живота в планетната система. Изчисленията се основават на гравитацията, която би трябвало да даде последователно съизмерими отношения. Противоположност на планетите с гравитацията и на кометите със силите на отблъскване от Слънцето.
към текста >>
Периодите на светъл и тъмен
живот
на представите, еманципиран от деня и нощта.
Ретроспективен поглед към предните седем лекции. Гледната точка на еманципацията: в днешната волева култура на сетивния живот човек е добил вътрешен запас от сили, докато живота на представите му преди ледниковия период (в атлантската епоха) изцяло е зависел от обкръжаващия свят.
Периодите на светъл и тъмен живот на представите, еманципиран от деня и нощта.
Сравнение с еманципирания от лунните фази ритъм на женските функции, с противоположността на едногодишни и многогодишни растения и с развитието на човешкото същество след половата зрелост в контраст с животното. Несъизмеримостта на времето на въртене поддържа живота в планетната система. Изчисленията се основават на гравитацията, която би трябвало да даде последователно съизмерими отношения. Противоположност на планетите с гравитацията и на кометите със силите на отблъскване от Слънцето. Хегел за кометите и благоприятните за гроздето години. Кеплер.
към текста >>
В душевния
живот
той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща.
Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация. Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни кости. Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на метаморфоза. Важен контраст между радиус и сфера.
В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща.
Същата противоположност в ембрионалния живот. Човешката познавателна възможност днес е приспособена само към минералния свят. Въздействието на тази познавателна способност днес – това е първоначалната организация на самата Земя от космическото. Привидната ненадеждност на духовнонаучния метод. Изменчивост от първи и втори порядък, например, при кривата на Касини.
към текста >>
Същата противоположност в ембрионалния
живот
.
Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация. Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни кости. Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на метаморфоза. Важен контраст между радиус и сфера. В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща.
Същата противоположност в ембрионалния живот.
Човешката познавателна възможност днес е приспособена само към минералния свят. Въздействието на тази познавателна способност днес – това е първоначалната организация на самата Земя от космическото. Привидната ненадеждност на духовнонаучния метод. Изменчивост от първи и втори порядък, например, при кривата на Касини. Прилагане към отразяването на светлината.
към текста >>
Ембрионът „предава по наследство“ мировите сили за по-нататъшния
живот
.
Критика на прибързаността при издигането на теории. Изискването за различаване на относително и абсолютно движение. Сферични и радиални движения и принцип на Доплер. Критерият за реално движение стои във вътрешни отношения с движещото се. Развилият се човек в много отношения е еманципиран от космоса, но не и ембрионът.
Ембрионът „предава по наследство“ мировите сили за по-нататъшния живот.
Хоризонтала и вертикала: трябва да се спи в хоризонтално положение, произволни движения човек извършва във вертикално положение. Противоположност на обмяната на веществата при двете положения. Умора. Позоваване на социалните науки. Противоположност на човека и животното. Както произволното движение, така и смъртта при човека и животното са различни.
към текста >>
73.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Работата стои така, че след относително кратко време, вътре в така наречения научен
живот
, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени.
Работата стои така, че след относително кратко време, вътре в така наречения научен живот, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени.
Особено е необходимо известен брой науки, групирани под определени наименования и представени под тези наименования в обикновените ни училища, да се извадят от тези групирания и да се разпределят според други съображения, така че в научните ни области трябва да стане до определена степен широко прегрупиране. Защото групирането, което имаме сега, явно е недостатъчно за да се стигне до съответстващ на реалността мироглед. От друга страна, съвременният ни живот толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура. Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат. Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област.
към текста >>
От друга страна, съвременният ни
живот
толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура.
Работата стои така, че след относително кратко време, вътре в така наречения научен живот, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени. Особено е необходимо известен брой науки, групирани под определени наименования и представени под тези наименования в обикновените ни училища, да се извадят от тези групирания и да се разпределят според други съображения, така че в научните ни области трябва да стане до определена степен широко прегрупиране. Защото групирането, което имаме сега, явно е недостатъчно за да се стигне до съответстващ на реалността мироглед.
От друга страна, съвременният ни живот толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура.
Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат. Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област. И напротив, предишните научни области, които са работили повече с абстракции, ще трябва да изчезнат. Ще трябва да се появят съвсем нови научни области. В началото ще се появят трудности във връзка с това, че хората днес са свикнали с определени научни категории и само с големи усилия могат да прехвърлят мост към това, което им е крайно необходимо за обединението на научния материал в съответствие с действителността.
към текста >>
Но в целия този научен
живот
трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област.
Работата стои така, че след относително кратко време, вътре в така наречения научен живот, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени. Особено е необходимо известен брой науки, групирани под определени наименования и представени под тези наименования в обикновените ни училища, да се извадят от тези групирания и да се разпределят според други съображения, така че в научните ни области трябва да стане до определена степен широко прегрупиране. Защото групирането, което имаме сега, явно е недостатъчно за да се стигне до съответстващ на реалността мироглед. От друга страна, съвременният ни живот толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура. Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат.
Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област.
И напротив, предишните научни области, които са работили повече с абстракции, ще трябва да изчезнат. Ще трябва да се появят съвсем нови научни области. В началото ще се появят трудности във връзка с това, че хората днес са свикнали с определени научни категории и само с големи усилия могат да прехвърлят мост към това, което им е крайно необходимо за обединението на научния материал в съответствие с действителността.
към текста >>
Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни научен
живот
.
Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме биология, имаме математика и т.н. Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална литература. Но цялата работа ще е в създаването на нови области, които по друг начин ще обхващат материала: някоя област, която е възможно да включва в себе си нещо от астрономията, нещо от биологията и така нататък.
Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни научен живот.
И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление. Тя трябва да поставя пред себе си особената задача да действа в това направление. Защото с предишните структури ние просто не можем да се движим напред. Университетите ни се намират в такова отношение към света, че те са съвсем чужди на живота. Те произвеждат математици, физиолози, те произвеждат философи, но всички те, по същество, нямат никакво особено отношение към света.
към текста >>
Но на никого не му хрумва да се запита: с какво, собствено, е свързан целият този
живот
в клетката?
Благодарение на това, чрез кармин или шафран, или друго вещество, използвано за оцветяване на клетката, се получава нейния видим образ, така че да могат да се формират определени представи и за вътрешния строеж на клетката. И това се изследва. Изучава се, как се променя този вътрешен строеж, когато, например, се опложда женската зародишна клетка. Проследяват се отделните стадии, как се изменя клетката в своята вътрешна структура, как след това се дели, как се присъединява друга част, клетка след клетка, и от съединяването се образува форма със сложен строеж. Това се изследва.
Но на никого не му хрумва да се запита: с какво, собствено, е свързан целият този живот в клетката?
Какво, собствено, е представено тук? – На никого не му хрумва да се запита това.
към текста >>
Отново трябва да се учим, макар и различно от египтяните, отново трябва да се учим да свързваме с явленията на великата Вселена това, което става в социалния
живот
.
Това е, което трябва да разглеждаме по такъв начин, че поне малко да си спомним, че трябва отново съзнателно да стигнем към това, да обновим нещо, което в предишните времена в определен смисъл действително е съществувало. Ако се върнем към египетските мистерии, в тях ще намерим астрономически наблюдения, каквито са били възможни по това време. Но тези наблюдения са служили не само за изчисляване на времето за настъпване на слънчевото или лунното затъмнение, но и за определяне на това, което трябва да стане в социалното развитие. В съответствие с това, което са виждали на небето, се е определяло какво да се говори на хората, какво трябва да правят, какво е навлязло в социалното развитие. И така, социология и астрономия са се разглеждали като едно.
Отново трябва да се учим, макар и различно от египтяните, отново трябва да се учим да свързваме с явленията на великата Вселена това, което става в социалния живот.
Просто няма да разберем какво е станало в средата на XV век, ако не успеем да свържем това с явленията във Вселената, с това, което е станало тогава. Който говори за промените в цивилизования свят, станали в средата на XV век, без да отчита това, прилича на слепец, който говори за цветове. Духовната наука вече е крачка към промяната. Но няма да успеем да свържем сложната област на социологията, на социалната наука с разглеждането на природните феномени, ако не направим това по околен път, свързвайки отначало астрономията с ембриологията, свързвайки фактите в ембриологията с астрономическите явления.
към текста >>
74.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Посочих какво фактическо прегрупиране трябва да стане вътре в нашия научен
живот
, доколкото днес стоим пред факта, че човек, който е изминал определен път на образование, просто се примирява с днешните точно очертани научни категории и няма възможност да приложи това, с което се занимава в тези точно очертани научни категории, в области, които по същество са близки, но с които той се запознава само от гледни точки, които не разкриват пълния им облик.
Посочих какво фактическо прегрупиране трябва да стане вътре в нашия научен живот, доколкото днес стоим пред факта, че човек, който е изминал определен път на образование, просто се примирява с днешните точно очертани научни категории и няма възможност да приложи това, с което се занимава в тези точно очертани научни категории, в области, които по същество са близки, но с които той се запознава само от гледни точки, които не разкриват пълния им облик.
И ако е вярно, както това ще се изясни в хода на тези лекции, просто е вярно това, че да се разберат последователните етапи на ембрионалното развитие на човека, може само в случай, че разберем обратната страна на това развитие – небесните явления, ако това е вярно, – а по-нататък ще стане ясно, че това е вярно, – не можем да се занимаваме с ембриология, ако не се занимаваме и с астрономия. И, от друга страна, не можем да се занимаваме с астрономия, без да си съставим определени представи за ембрионалните факти. Тогава заедно с астрономията ще изучаваме нещо, което показва същественото влияние при развитието на човешкия ембрион. Как можем да си обясним смисъла и разумността на астрономическите факти, ако това, в което именно се проявяват този смисъл и тази разумност, не го разглеждаме в никаква връзка с тях?
към текста >>
Виждате колко необходимо е днес да се премине към разумен мироглед, от хаоса, в който се намираме именно в научния
живот
.
Виждате колко необходимо е днес да се премине към разумен мироглед, от хаоса, в който се намираме именно в научния живот.
Но ако се вземе само това, което днес е привично, ще бъде изключително трудно отначало нещо да се разбере, дори като обща идея, както вчера характеризирах това. Защото историческото развитие донесе със себе си това, че астрономическите факти се разбират само чрез математиката и механиката, а фактите от ембриологията се регистрират по такъв начин, че съвсем се отказват от всичко математико-механично, или, най-много, дори и да свържат с тях някак математико-механичното, това се прави по съвсем външен начин, без да се взема предвид, къде е източникът на това, което в ембрионалното развитие може да се изрази математико-механично.
към текста >>
Тук наистина можем качествено да приближим към човека небесните явления, в тяхната връзка със земния
живот
.
Тук наистина можем качествено да приближим към човека небесните явления, в тяхната връзка със земния живот.
Нека днес не се отнасяме пренебрежително да вземем за основа наблюдения, които ни се струват елементарни, защото тези елементарни наблюдения са изключени от това, което днес стои в основата на астрономията. Да се запитаме: как изглеждат нещата, които също влизат в астрономическото разглеждане, когато гледаме човешкия живот на Земята? Тук действително можем да разглеждаме външните явления, обкръжаващи човека, от три различни гледни точки. Можем да ги разглеждаме от гледна точка, която бих нарекъл слънчев живот, след това лунен живот и земен, телуричен живот.
към текста >>
Да се запитаме: как изглеждат нещата, които също влизат в астрономическото разглеждане, когато гледаме човешкия
живот
на Земята?
Тук наистина можем качествено да приближим към човека небесните явления, в тяхната връзка със земния живот. Нека днес не се отнасяме пренебрежително да вземем за основа наблюдения, които ни се струват елементарни, защото тези елементарни наблюдения са изключени от това, което днес стои в основата на астрономията.
Да се запитаме: как изглеждат нещата, които също влизат в астрономическото разглеждане, когато гледаме човешкия живот на Земята?
Тук действително можем да разглеждаме външните явления, обкръжаващи човека, от три различни гледни точки. Можем да ги разглеждаме от гледна точка, която бих нарекъл слънчев живот, след това лунен живот и земен, телуричен живот.
към текста >>
Можем да ги разглеждаме от гледна точка, която бих нарекъл слънчев
живот
, след това лунен
живот
и земен, телуричен
живот
.
Тук наистина можем качествено да приближим към човека небесните явления, в тяхната връзка със земния живот. Нека днес не се отнасяме пренебрежително да вземем за основа наблюдения, които ни се струват елементарни, защото тези елементарни наблюдения са изключени от това, което днес стои в основата на астрономията. Да се запитаме: как изглеждат нещата, които също влизат в астрономическото разглеждане, когато гледаме човешкия живот на Земята? Тук действително можем да разглеждаме външните явления, обкръжаващи човека, от три различни гледни точки.
Можем да ги разглеждаме от гледна точка, която бих нарекъл слънчев живот, след това лунен живот и земен, телуричен живот.
към текста >>
Тук ще ни се представи съвсем ясно, че нещо на Земята се намира в тясна зависимост от слънчевия
живот
, от слънчевия
живот
, вътре в който също ще търсим тази част, която представя движението или покоя и така нататък на Слънцето.
Да разгледаме първо съвсем популярно, просто на елементарно ниво, как тези три области се разиграват около човека и в човека.
Тук ще ни се представи съвсем ясно, че нещо на Земята се намира в тясна зависимост от слънчевия живот, от слънчевия живот, вътре в който също ще търсим тази част, която представя движението или покоя и така нататък на Слънцето.
Нека в началото да се абстрахираме от количествената страна и днес да разгледаме качествената, да се опитаме да си изясним, как, например, вегетацията в някоя област на Земята зависи от слънчевия живот. Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме пред очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през пролетта, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме отражение на слънчевия живот. Земята в определена област се открива за това, което се намира извън нея в небесното пространство, и това се проявява в разгръщането на вегетативния живот. Когато отново се затваря по отношение на слънчевия живот, вегетацията се отдръпва.
към текста >>
Нека в началото да се абстрахираме от количествената страна и днес да разгледаме качествената, да се опитаме да си изясним, как, например, вегетацията в някоя област на Земята зависи от слънчевия
живот
.
Да разгледаме първо съвсем популярно, просто на елементарно ниво, как тези три области се разиграват около човека и в човека. Тук ще ни се представи съвсем ясно, че нещо на Земята се намира в тясна зависимост от слънчевия живот, от слънчевия живот, вътре в който също ще търсим тази част, която представя движението или покоя и така нататък на Слънцето.
Нека в началото да се абстрахираме от количествената страна и днес да разгледаме качествената, да се опитаме да си изясним, как, например, вегетацията в някоя област на Земята зависи от слънчевия живот.
Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме пред очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през пролетта, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме отражение на слънчевия живот. Земята в определена област се открива за това, което се намира извън нея в небесното пространство, и това се проявява в разгръщането на вегетативния живот. Когато отново се затваря по отношение на слънчевия живот, вегетацията се отдръпва.
към текста >>
Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме пред очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през пролетта, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме отражение на слънчевия
живот
.
Да разгледаме първо съвсем популярно, просто на елементарно ниво, как тези три области се разиграват около човека и в човека. Тук ще ни се представи съвсем ясно, че нещо на Земята се намира в тясна зависимост от слънчевия живот, от слънчевия живот, вътре в който също ще търсим тази част, която представя движението или покоя и така нататък на Слънцето. Нека в началото да се абстрахираме от количествената страна и днес да разгледаме качествената, да се опитаме да си изясним, как, например, вегетацията в някоя област на Земята зависи от слънчевия живот.
Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме пред очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през пролетта, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме отражение на слънчевия живот.
Земята в определена област се открива за това, което се намира извън нея в небесното пространство, и това се проявява в разгръщането на вегетативния живот. Когато отново се затваря по отношение на слънчевия живот, вегетацията се отдръпва.
към текста >>
Земята в определена област се открива за това, което се намира извън нея в небесното пространство, и това се проявява в разгръщането на вегетативния
живот
.
Да разгледаме първо съвсем популярно, просто на елементарно ниво, как тези три области се разиграват около човека и в човека. Тук ще ни се представи съвсем ясно, че нещо на Земята се намира в тясна зависимост от слънчевия живот, от слънчевия живот, вътре в който също ще търсим тази част, която представя движението или покоя и така нататък на Слънцето. Нека в началото да се абстрахираме от количествената страна и днес да разгледаме качествената, да се опитаме да си изясним, как, например, вегетацията в някоя област на Земята зависи от слънчевия живот. Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме пред очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през пролетта, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме отражение на слънчевия живот.
Земята в определена област се открива за това, което се намира извън нея в небесното пространство, и това се проявява в разгръщането на вегетативния живот.
Когато отново се затваря по отношение на слънчевия живот, вегетацията се отдръпва.
към текста >>
Когато отново се затваря по отношение на слънчевия
живот
, вегетацията се отдръпва.
Да разгледаме първо съвсем популярно, просто на елементарно ниво, как тези три области се разиграват около човека и в човека. Тук ще ни се представи съвсем ясно, че нещо на Земята се намира в тясна зависимост от слънчевия живот, от слънчевия живот, вътре в който също ще търсим тази част, която представя движението или покоя и така нататък на Слънцето. Нека в началото да се абстрахираме от количествената страна и днес да разгледаме качествената, да се опитаме да си изясним, как, например, вегетацията в някоя област на Земята зависи от слънчевия живот. Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме пред очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през пролетта, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме отражение на слънчевия живот. Земята в определена област се открива за това, което се намира извън нея в небесното пространство, и това се проявява в разгръщането на вегетативния живот.
Когато отново се затваря по отношение на слънчевия живот, вегетацията се отдръпва.
към текста >>
Нека разгледаме каква разлика съществува именно вътре в слънчевия
живот
, когато се изменя земният
живот
.
Но ние намираме определено взаимодействие между чисто земното и слънчевото.
Нека разгледаме каква разлика съществува именно вътре в слънчевия живот, когато се изменя земният живот.
Трябва да съберем елементарните факти и тогава ще видите, как това ще ни поведе по-нататък. Да вземем, например, Египет и Перу като две области от тропическата зона: Египет – като равнина, Перу – като равнинно плато. Ако сравните вегетацията, ще видите, как земното, тоест простото отдалечаване от центъра на Земята, преминава в слънчевия живот. Трябва само да се проследи вегетацията по цялата Земя, а Земята да се разглежда не просто като минерално образувание, но да се причисли към нея и растителното, и в картината на вегетацията ще получите изходната точка за нагледни представи за отношението на земното към небесното. Но ще ги получим във висшия им аспект, ако вземем предвид и човешкия фактор.
към текста >>
Ако сравните вегетацията, ще видите, как земното, тоест простото отдалечаване от центъра на Земята, преминава в слънчевия
живот
.
Но ние намираме определено взаимодействие между чисто земното и слънчевото. Нека разгледаме каква разлика съществува именно вътре в слънчевия живот, когато се изменя земният живот. Трябва да съберем елементарните факти и тогава ще видите, как това ще ни поведе по-нататък. Да вземем, например, Египет и Перу като две области от тропическата зона: Египет – като равнина, Перу – като равнинно плато.
Ако сравните вегетацията, ще видите, как земното, тоест простото отдалечаване от центъра на Земята, преминава в слънчевия живот.
Трябва само да се проследи вегетацията по цялата Земя, а Земята да се разглежда не просто като минерално образувание, но да се причисли към нея и растителното, и в картината на вегетацията ще получите изходната точка за нагледни представи за отношението на земното към небесното. Но ще ги получим във висшия им аспект, ако вземем предвид и човешкия фактор.
към текста >>
Изобщо действието на тези противоположности отчетливо се проявява в човешкия
живот
.
Тук на Земята преди всичко имаме две противоположности: полярна и тропическа.
Изобщо действието на тези противоположности отчетливо се проявява в човешкия живот.
Полярният живот предизвиква в човека определено духовно-апатично състояние, нали така? Рязката противоположност – дълга зима и дълго лято, които почти имат значението на ден и нощ – поражда в човека известна апатия, така че може да се каже: тук човек живее в мирова среда, която го прави апатичен. В тропиците човек също живее в мирова среда, правеща го апатичен. Но в основата на апатията в полярните области стои оскъдната външна вегетация, която и там, където се разгръща, остава необичайно бедна и оскъдна. В основата на тропическата апатия на човека стои богатата, пищна вегетация.
към текста >>
Полярният
живот
предизвиква в човека определено духовно-апатично състояние, нали така?
Тук на Земята преди всичко имаме две противоположности: полярна и тропическа. Изобщо действието на тези противоположности отчетливо се проявява в човешкия живот.
Полярният живот предизвиква в човека определено духовно-апатично състояние, нали така?
Рязката противоположност – дълга зима и дълго лято, които почти имат значението на ден и нощ – поражда в човека известна апатия, така че може да се каже: тук човек живее в мирова среда, която го прави апатичен. В тропиците човек също живее в мирова среда, правеща го апатичен. Но в основата на апатията в полярните области стои оскъдната външна вегетация, която и там, където се разгръща, остава необичайно бедна и оскъдна. В основата на тропическата апатия на човека стои богатата, пищна вегетация. Разглеждайки това като цяло, може да се каже: апатията, която завладява човека в полярните области, се различава от апатията, която завладява човека в тропиците.
към текста >>
Никой сега няма да се усъмни, че това има отношение към слънчевия
живот
.
Никой сега няма да се усъмни, че това има отношение към слънчевия живот.
Но какви са взаимовръзките със слънчевия живот? Виждате ли, – както беше казано, в началото ще развия нещо с помощта на наблюдението, за да можем да стигнем до основните понятия, – когато при такива обстоятелства някой загине, се открива, че полярният живот въздейства така на човека, че тук става интензивно освобождаване от слънчевия живот. Земята тук със сила се изтръгва от слънчевия живот, тя не позволява въздействията ѝ във вегетацията да се разпространят отдолу нагоре. Човек е подложен на непосредствено въздействие на слънчевия живот, – слънчевият живот не трябва да се търси само в топлината, – и как това действа върху него, показва външният вид на вегетацията.
към текста >>
Но какви са взаимовръзките със слънчевия
живот
?
Никой сега няма да се усъмни, че това има отношение към слънчевия живот.
Но какви са взаимовръзките със слънчевия живот?
Виждате ли, – както беше казано, в началото ще развия нещо с помощта на наблюдението, за да можем да стигнем до основните понятия, – когато при такива обстоятелства някой загине, се открива, че полярният живот въздейства така на човека, че тук става интензивно освобождаване от слънчевия живот. Земята тук със сила се изтръгва от слънчевия живот, тя не позволява въздействията ѝ във вегетацията да се разпространят отдолу нагоре. Човек е подложен на непосредствено въздействие на слънчевия живот, – слънчевият живот не трябва да се търси само в топлината, – и как това действа върху него, показва външният вид на вегетацията.
към текста >>
Виждате ли, – както беше казано, в началото ще развия нещо с помощта на наблюдението, за да можем да стигнем до основните понятия, – когато при такива обстоятелства някой загине, се открива, че полярният
живот
въздейства така на човека, че тук става интензивно освобождаване от слънчевия
живот
.
Никой сега няма да се усъмни, че това има отношение към слънчевия живот. Но какви са взаимовръзките със слънчевия живот?
Виждате ли, – както беше казано, в началото ще развия нещо с помощта на наблюдението, за да можем да стигнем до основните понятия, – когато при такива обстоятелства някой загине, се открива, че полярният живот въздейства така на човека, че тук става интензивно освобождаване от слънчевия живот.
Земята тук със сила се изтръгва от слънчевия живот, тя не позволява въздействията ѝ във вегетацията да се разпространят отдолу нагоре. Човек е подложен на непосредствено въздействие на слънчевия живот, – слънчевият живот не трябва да се търси само в топлината, – и как това действа върху него, показва външният вид на вегетацията.
към текста >>
Земята тук със сила се изтръгва от слънчевия
живот
, тя не позволява въздействията ѝ във вегетацията да се разпространят отдолу нагоре.
Никой сега няма да се усъмни, че това има отношение към слънчевия живот. Но какви са взаимовръзките със слънчевия живот? Виждате ли, – както беше казано, в началото ще развия нещо с помощта на наблюдението, за да можем да стигнем до основните понятия, – когато при такива обстоятелства някой загине, се открива, че полярният живот въздейства така на човека, че тук става интензивно освобождаване от слънчевия живот.
Земята тук със сила се изтръгва от слънчевия живот, тя не позволява въздействията ѝ във вегетацията да се разпространят отдолу нагоре.
Човек е подложен на непосредствено въздействие на слънчевия живот, – слънчевият живот не трябва да се търси само в топлината, – и как това действа върху него, показва външният вид на вегетацията.
към текста >>
Човек е подложен на непосредствено въздействие на слънчевия
живот
, – слънчевият
живот
не трябва да се търси само в топлината, – и как това действа върху него, показва външният вид на вегетацията.
Никой сега няма да се усъмни, че това има отношение към слънчевия живот. Но какви са взаимовръзките със слънчевия живот? Виждате ли, – както беше казано, в началото ще развия нещо с помощта на наблюдението, за да можем да стигнем до основните понятия, – когато при такива обстоятелства някой загине, се открива, че полярният живот въздейства така на човека, че тук става интензивно освобождаване от слънчевия живот. Земята тук със сила се изтръгва от слънчевия живот, тя не позволява въздействията ѝ във вегетацията да се разпространят отдолу нагоре.
Човек е подложен на непосредствено въздействие на слънчевия живот, – слънчевият живот не трябва да се търси само в топлината, – и как това действа върху него, показва външният вид на вегетацията.
към текста >>
Какъв
живот
преобладава в тропическата зона?
И така, в полярната зона имаме преобладаване на слънчевото влияние.
Какъв живот преобладава в тропическата зона?
Там преобладава земният живот. Той се устремява във вегетацията. Той прави вегетацията обилна и богата. Това също лишава човека от съразмерност на способностите му, но на север това идва от по-различна страна, отколкото на юг. И така, в полярните области слънчевата светлина потиска вътрешното му развитие; в тропическите области вътрешните му способности биват потиснати от това, което излиза от Земята.
към текста >>
Там преобладава земният
живот
.
И така, в полярната зона имаме преобладаване на слънчевото влияние. Какъв живот преобладава в тропическата зона?
Там преобладава земният живот.
Той се устремява във вегетацията. Той прави вегетацията обилна и богата. Това също лишава човека от съразмерност на способностите му, но на север това идва от по-различна страна, отколкото на юг. И така, в полярните области слънчевата светлина потиска вътрешното му развитие; в тропическите области вътрешните му способности биват потиснати от това, което излиза от Земята. Виждаме определена противоположност, която в района на полюсите се проявява в преобладаването на слънчевия живот, а в тропическите области, близо до екватора – в преобладаването на земния живот.
към текста >>
Виждаме определена противоположност, която в района на полюсите се проявява в преобладаването на слънчевия
живот
, а в тропическите области, близо до екватора – в преобладаването на земния
живот
.
Там преобладава земният живот. Той се устремява във вегетацията. Той прави вегетацията обилна и богата. Това също лишава човека от съразмерност на способностите му, но на север това идва от по-различна страна, отколкото на юг. И така, в полярните области слънчевата светлина потиска вътрешното му развитие; в тропическите области вътрешните му способности биват потиснати от това, което излиза от Земята.
Виждаме определена противоположност, която в района на полюсите се проявява в преобладаването на слънчевия живот, а в тропическите области, близо до екватора – в преобладаването на земния живот.
към текста >>
В тропическата зона на влиянието на земния
живот
е подложено това, което представлява системата на обмяна на веществата във връзка с крайниците.
Ако след това погледнем човека и разгледаме човешката форма, ще си кажем (моля да приемете в началото това само като парадокс, макар да вземам тук човешката форма в определен смисъл сериозно): човешката глава във външната си форма копира мировото пространство, сферата, сферичната форма на мировото пространство, и по време на живота в полярната зона тя преди всичко съществува и е подложена на влиянието на извънземното.
В тропическата зона на влиянието на земния живот е подложено това, което представлява системата на обмяна на веществата във връзка с крайниците.
Стигаме до особеното отношение на човешката глава към извънземния живот и на човешката система на обмяната на веществата заедно със системата на крайниците към земния живот. И така, виждаме, че човек е вписан във Вселената така, че главата му, нервно-сетивният му организъм повече е подчинен на извънземния обкръжаващ свят, а обмяната на веществата – повече на земния живот. В умерената зона трябва да търсим своего рода равновесие между главовата система и системата на обмяна на веществата. В умерената зона предимно ще постигаме формиране на ритмичната система в човека.
към текста >>
Стигаме до особеното отношение на човешката глава към извънземния
живот
и на човешката система на обмяната на веществата заедно със системата на крайниците към земния
живот
.
Ако след това погледнем човека и разгледаме човешката форма, ще си кажем (моля да приемете в началото това само като парадокс, макар да вземам тук човешката форма в определен смисъл сериозно): човешката глава във външната си форма копира мировото пространство, сферата, сферичната форма на мировото пространство, и по време на живота в полярната зона тя преди всичко съществува и е подложена на влиянието на извънземното. В тропическата зона на влиянието на земния живот е подложено това, което представлява системата на обмяна на веществата във връзка с крайниците.
Стигаме до особеното отношение на човешката глава към извънземния живот и на човешката система на обмяната на веществата заедно със системата на крайниците към земния живот.
И така, виждаме, че човек е вписан във Вселената така, че главата му, нервно-сетивният му организъм повече е подчинен на извънземния обкръжаващ свят, а обмяната на веществата – повече на земния живот. В умерената зона трябва да търсим своего рода равновесие между главовата система и системата на обмяна на веществата. В умерената зона предимно ще постигаме формиране на ритмичната система в човека.
към текста >>
И така, виждаме, че човек е вписан във Вселената така, че главата му, нервно-сетивният му организъм повече е подчинен на извънземния обкръжаващ свят, а обмяната на веществата – повече на земния
живот
.
Ако след това погледнем човека и разгледаме човешката форма, ще си кажем (моля да приемете в началото това само като парадокс, макар да вземам тук човешката форма в определен смисъл сериозно): човешката глава във външната си форма копира мировото пространство, сферата, сферичната форма на мировото пространство, и по време на живота в полярната зона тя преди всичко съществува и е подложена на влиянието на извънземното. В тропическата зона на влиянието на земния живот е подложено това, което представлява системата на обмяна на веществата във връзка с крайниците. Стигаме до особеното отношение на човешката глава към извънземния живот и на човешката система на обмяната на веществата заедно със системата на крайниците към земния живот.
И така, виждаме, че човек е вписан във Вселената така, че главата му, нервно-сетивният му организъм повече е подчинен на извънземния обкръжаващ свят, а обмяната на веществата – повече на земния живот.
В умерената зона трябва да търсим своего рода равновесие между главовата система и системата на обмяна на веществата. В умерената зона предимно ще постигаме формиране на ритмичната система в човека.
към текста >>
Но в същото време имаме друго указание, показващо ни слънчевия
живот
в друго отношение към човека.
Но в същото време имаме друго указание, показващо ни слънчевия живот в друго отношение към човека.
Разгледаната от нас тук връзка на човешкия живот със слънчевия живот, можем в крайна сметка да я отнесем към това, което в течение на годината се разиграва между земния живот и живота извън Земята, нали така? Обаче, в денонощния цикъл имаме работа, собствено, с някакъв вид повторение на годишния цикъл или на негово подобие. Годишният цикъл се определя от отношението на Слънцето към Земята, но и денонощният цикъл също. Ако говорим просто на математико-астрономичен език, при денонощния цикъл говорим за въртене на Земята около своята ос, при годишния цикъл – за въртене на Земята около Слънцето. Но тогава в изходния момент ние се ограничаваме с доста прости факти.
към текста >>
Разгледаната от нас тук връзка на човешкия
живот
със слънчевия
живот
, можем в крайна сметка да я отнесем към това, което в течение на годината се разиграва между земния
живот
и живота извън Земята, нали така?
Но в същото време имаме друго указание, показващо ни слънчевия живот в друго отношение към човека.
Разгледаната от нас тук връзка на човешкия живот със слънчевия живот, можем в крайна сметка да я отнесем към това, което в течение на годината се разиграва между земния живот и живота извън Земята, нали така?
Обаче, в денонощния цикъл имаме работа, собствено, с някакъв вид повторение на годишния цикъл или на негово подобие. Годишният цикъл се определя от отношението на Слънцето към Земята, но и денонощният цикъл също. Ако говорим просто на математико-астрономичен език, при денонощния цикъл говорим за въртене на Земята около своята ос, при годишния цикъл – за въртене на Земята около Слънцето. Но тогава в изходния момент ние се ограничаваме с доста прости факти. Обаче нямаме никакво право да казваме, че изходният пункт действително ни служи за нещо, че имаме достатъчна основа за начина на разглеждане и че ни дава достатъчните данни за това.
към текста >>
Зависимостта на човечеството от годишния цикъл, а именно от това, което е свързано с годишния цикъл, образуването на формата на човека в различните местности на Земята, ни показва много голямата зависимост на човека от слънчевия
живот
, от измененията, ставащи на Земята под влияние на слънчевия
живот
.
Когато говорим за денонощния цикъл, ние, в смисъла на астрономията, говорим за въртене на Земята около своята ос. Обаче в началото тук се открива, разбира се, нещо друго. Открива се съществената независимост на човека от денонощния цикъл.
Зависимостта на човечеството от годишния цикъл, а именно от това, което е свързано с годишния цикъл, образуването на формата на човека в различните местности на Земята, ни показва много голямата зависимост на човека от слънчевия живот, от измененията, ставащи на Земята под влияние на слънчевия живот.
Денонощният цикъл сочи за по-малка зависимост. Разбира се, можем да кажем, че по отношение на денонощния цикъл също се откриват доста интересни неща, но това няма сравнително голямо значение във връзка с общия живот на човека.
към текста >>
Разбира се, можем да кажем, че по отношение на денонощния цикъл също се откриват доста интересни неща, но това няма сравнително голямо значение във връзка с общия
живот
на човека.
Когато говорим за денонощния цикъл, ние, в смисъла на астрономията, говорим за въртене на Земята около своята ос. Обаче в началото тук се открива, разбира се, нещо друго. Открива се съществената независимост на човека от денонощния цикъл. Зависимостта на човечеството от годишния цикъл, а именно от това, което е свързано с годишния цикъл, образуването на формата на човека в различните местности на Земята, ни показва много голямата зависимост на човека от слънчевия живот, от измененията, ставащи на Земята под влияние на слънчевия живот. Денонощният цикъл сочи за по-малка зависимост.
Разбира се, можем да кажем, че по отношение на денонощния цикъл също се откриват доста интересни неща, но това няма сравнително голямо значение във връзка с общия живот на човека.
към текста >>
И така, втори елемент е лунният
живот
, животът, свързан с Луната.
И така, втори елемент е лунният живот, животът, свързан с Луната.
Възможно е, безкрайно многото неща, казани в това отношение в течение на човешкото развитие, днес да се окажат само фантазии. Но по някакъв начин ние виждаме, че земният живот като такъв, в явлението на приливите и отливите, без съмнение, има отношение към движението на Луната. Не трябва също да изпускаме предвид, че в края на краищата продължителността и протичането на женските функции съответстват на лунните фази, макар по време и да не съвпадат с тях, и по такъв начин това, което има работа с развитието на нещо съществено в човека, по отношение на продължителността съвпада с лунните фази. И може да се каже: макар това протичане на женските функции да е извлечено от общия природен ход, все пак е останало някакво точно негово отражение. То става в същия период от време.
към текста >>
Но по някакъв начин ние виждаме, че земният
живот
като такъв, в явлението на приливите и отливите, без съмнение, има отношение към движението на Луната.
И така, втори елемент е лунният живот, животът, свързан с Луната. Възможно е, безкрайно многото неща, казани в това отношение в течение на човешкото развитие, днес да се окажат само фантазии.
Но по някакъв начин ние виждаме, че земният живот като такъв, в явлението на приливите и отливите, без съмнение, има отношение към движението на Луната.
Не трябва също да изпускаме предвид, че в края на краищата продължителността и протичането на женските функции съответстват на лунните фази, макар по време и да не съвпадат с тях, и по такъв начин това, което има работа с развитието на нещо съществено в човека, по отношение на продължителността съвпада с лунните фази. И може да се каже: макар това протичане на женските функции да е извлечено от общия природен ход, все пак е останало някакво точно негово отражение. То става в същия период от време.
към текста >>
А това, че на определени зависими органи влияе лунният
живот
, може да се изучава при явлението сомнамбулизъм.
Също така не трябва да се пропуска, – само че хората не правят по отношение на тези неща никакви разумни и точни наблюдения, ако предварително ги игнорират, – не трябва да се пропуска, че животът на човешката фантазия действително има извънредно голямо отношение към лунните фази. И ако някой би водил календар по отношение на прилива и отлива на своята фантазия, би могъл да забележи колко силно е свързана тя с цикъла на лунните фази.
А това, че на определени зависими органи влияе лунният живот, може да се изучава при явлението сомнамбулизъм.
Тук могат да се изучават интересни явления, които са скрити за нормалния човешки живот, но съществуват в дълбините на човешката природа, и в своята съвкупност показват, че лунният живот така е свързан с ритмичната система на човека, както слънчевият живот е свързан с нервно-сетивната система на човека.
към текста >>
Тук могат да се изучават интересни явления, които са скрити за нормалния човешки
живот
, но съществуват в дълбините на човешката природа, и в своята съвкупност показват, че лунният
живот
така е свързан с ритмичната система на човека, както слънчевият
живот
е свързан с нервно-сетивната система на човека.
Също така не трябва да се пропуска, – само че хората не правят по отношение на тези неща никакви разумни и точни наблюдения, ако предварително ги игнорират, – не трябва да се пропуска, че животът на човешката фантазия действително има извънредно голямо отношение към лунните фази. И ако някой би водил календар по отношение на прилива и отлива на своята фантазия, би могъл да забележи колко силно е свързана тя с цикъла на лунните фази. А това, че на определени зависими органи влияе лунният живот, може да се изучава при явлението сомнамбулизъм.
Тук могат да се изучават интересни явления, които са скрити за нормалния човешки живот, но съществуват в дълбините на човешката природа, и в своята съвкупност показват, че лунният живот така е свързан с ритмичната система на човека, както слънчевият живот е свързан с нервно-сетивната система на човека.
към текста >>
Видяхме как слънчевият
живот
се развива така във връзка със Земята, че за умерената зона той въздейства вече на ритмичната система.
Сега вече получавате кръстосване.
Видяхме как слънчевият живот се развива така във връзка със Земята, че за умерената зона той въздейства вече на ритмичната система.
Сега, пресичайки се с това влияние, лунният живот се проявява като непосредствено въздействащ върху ритмичната система.
към текста >>
Сега, пресичайки се с това влияние, лунният
живот
се проявява като непосредствено въздействащ върху ритмичната система.
Сега вече получавате кръстосване. Видяхме как слънчевият живот се развива така във връзка със Земята, че за умерената зона той въздейства вече на ритмичната система.
Сега, пресичайки се с това влияние, лунният живот се проявява като непосредствено въздействащ върху ритмичната система.
към текста >>
И когато гледаме към истинския земен
живот
, все пак трябва да имаме предвид, че земното влияние върху човека, макар и да става в област, която обикновено не се наблюдава, все пак влияние върху тази област непременно има.
И когато гледаме към истинския земен живот, все пак трябва да имаме предвид, че земното влияние върху човека, макар и да става в област, която обикновено не се наблюдава, все пак влияние върху тази област непременно има.
Моля ви да насочите вниманието си към такова явление, като, например, носталгията. За носталгията може малко да се мисли. Разбира се, всичко това може да се обясни с така наречените душевни навици и подобни на тях. Но ви моля все пак да отчетете, че вследствие на така наречената носталгия, е напълно възможно да се проявят физиологични явления. Носталгията може да доведе човека до болести[9].
към текста >>
Той е подлагал себе си основно на влиянията на слънчевия
живот
.
Гьоте, както вече казах, е чувствал особен стремеж към поезията, към писане на своите произведения сутрин. Ако се е нуждаел от стимулация, той е използвал такова стимулиращо средство, което по своята природа най-малко от всичко непосредствено се намесва в обмяната на веществата, а въздейства върху нея от страна на ритмичната системи, – виното. Гьоте се е стимулирал с вино. В това отношение той е бил изобщо слънчев човек.
Той е подлагал себе си основно на влиянията на слънчевия живот.
При Шилер или Байрон е било обратно. Шилер е предпочитал да стихоплетства, когато е залязвало слънцето, тоест когато слънчевият живот е действал доста по-малко, а е стимулирал себе си с нещо, което напълно се включва в обмяната на веществата – горещ пунш. Въздействието му се различава от това, което Гьоте е имал с виното. Пуншът е въздействал на цялата метаболитна система. Посредством обмяната на веществата Земята въздейства върху човека.
към текста >>
Шилер е предпочитал да стихоплетства, когато е залязвало слънцето, тоест когато слънчевият
живот
е действал доста по-малко, а е стимулирал себе си с нещо, което напълно се включва в обмяната на веществата – горещ пунш.
Ако се е нуждаел от стимулация, той е използвал такова стимулиращо средство, което по своята природа най-малко от всичко непосредствено се намесва в обмяната на веществата, а въздейства върху нея от страна на ритмичната системи, – виното. Гьоте се е стимулирал с вино. В това отношение той е бил изобщо слънчев човек. Той е подлагал себе си основно на влиянията на слънчевия живот. При Шилер или Байрон е било обратно.
Шилер е предпочитал да стихоплетства, когато е залязвало слънцето, тоест когато слънчевият живот е действал доста по-малко, а е стимулирал себе си с нещо, което напълно се включва в обмяната на веществата – горещ пунш.
Въздействието му се различава от това, което Гьоте е имал с виното. Пуншът е въздействал на цялата метаболитна система. Посредством обмяната на веществата Земята въздейства върху човека. Така че може да се каже, че Шилер, по същество, е бил земен човек. Земният човек действа повече посредством емоциите и волята, а слънчевият човек действа повече посредством спокойствието и съзерцанието.
към текста >>
В годишния цикъл това непременно представлява нещо, отразяващо външния слънчев
живот
.
Сега бих искал да ви обърна вниманието към нещо друго. Помислете над това, след като разгледахме съществуващото вграждане на човека в мировата връзка: Земя, Слънце, Луна, – Слънцето повече действащо върху нервно-сетивната система; Луната, действаща повече върху ритмичната система; Земята, доколкото тя дава на човек своите хранителни вещества, тоест веществото ѝ действа пряко в него, действа на системата на обмяна на веществата, действа земно. В човека ще видим нещо, когато на по-широка основа отколкото само на основата на настройката на ъгъла на телескопа и тем подобни, намерим отправната точка за обяснение на небесното, на това, което се намира извън човека. По-специално ще намерим такава отправна точка, ако отидем още по-нататък, ако разгледаме сега природата извън човека, но я разгледаме така, че да видим в нея повече от регистрация на следващи един след друг факти. Разгледайте метаморфозата на насекомите.
В годишния цикъл това непременно представлява нещо, отразяващо външния слънчев живот.
Бих казал следното: в човека, за да се проследят в него слънчевото, лунното и земното, в своите изследвания ние трябва да вървим повече навътре. При разглеждане живота на насекомите в тяхната метаморфоза, пряко наблюдаваме проявата на годишния цикъл в следващите една след друга форми, които насекомото приема. Така че можем да кажем: трябва да се придвижваме не само в количествено отношение, но трябва да обръщаме внимание също и на качественото, проявяващо се в такива явления. Защо винаги се пита само как изглежда в обектива някакво външно явление? Защо не се пита как реагира не само обективът на зрителната тръба, но и насекомото?
към текста >>
В това можете да видите указание за необходимостта от прегрупиране на научния
живот
.
Вчера се опитах да посоча в началото връзката на небесните явления с ембрионалните явления, а днес – с вече формирания човек.
В това можете да видите указание за необходимостта от прегрупиране на научния живот.
Вземете един факт, за който също споменах в хода на днешното разглеждане. Посочих връзката между метаболитната система и земния живот. В човека имаме възможност за възприемане, предавано посредством нервно-сетивната система, която по някакъв начин е свързана със слънчевия и изобщо с небесния живот; имаме ритмична система, свързана с това, което се намира между небето и Земята; имаме система на обмяна на веществата, свързана с това, което е в особена връзка със Земята, така че, ако разгледаме човека по отношение на обмяната на веществата, може би, ще успеем благодарение на това да се приближим към същността на земното. Какво правим днес, когато искаме да се приближим към земното? Ние се държим като геолози[10] и изследваме нещата от външната им страна.
към текста >>
Посочих връзката между метаболитната система и земния
живот
.
Вчера се опитах да посоча в началото връзката на небесните явления с ембрионалните явления, а днес – с вече формирания човек. В това можете да видите указание за необходимостта от прегрупиране на научния живот. Вземете един факт, за който също споменах в хода на днешното разглеждане.
Посочих връзката между метаболитната система и земния живот.
В човека имаме възможност за възприемане, предавано посредством нервно-сетивната система, която по някакъв начин е свързана със слънчевия и изобщо с небесния живот; имаме ритмична система, свързана с това, което се намира между небето и Земята; имаме система на обмяна на веществата, свързана с това, което е в особена връзка със Земята, така че, ако разгледаме човека по отношение на обмяната на веществата, може би, ще успеем благодарение на това да се приближим към същността на земното. Какво правим днес, когато искаме да се приближим към земното? Ние се държим като геолози[10] и изследваме нещата от външната им страна. Но те имат и вътрешна страна! Може би те ще покажат истинския си образ когато преминат през човека?
към текста >>
В човека имаме възможност за възприемане, предавано посредством нервно-сетивната система, която по някакъв начин е свързана със слънчевия и изобщо с небесния
живот
; имаме ритмична система, свързана с това, което се намира между небето и Земята; имаме система на обмяна на веществата, свързана с това, което е в особена връзка със Земята, така че, ако разгледаме човека по отношение на обмяната на веществата, може би, ще успеем благодарение на това да се приближим към същността на земното.
Вчера се опитах да посоча в началото връзката на небесните явления с ембрионалните явления, а днес – с вече формирания човек. В това можете да видите указание за необходимостта от прегрупиране на научния живот. Вземете един факт, за който също споменах в хода на днешното разглеждане. Посочих връзката между метаболитната система и земния живот.
В човека имаме възможност за възприемане, предавано посредством нервно-сетивната система, която по някакъв начин е свързана със слънчевия и изобщо с небесния живот; имаме ритмична система, свързана с това, което се намира между небето и Земята; имаме система на обмяна на веществата, свързана с това, което е в особена връзка със Земята, така че, ако разгледаме човека по отношение на обмяната на веществата, може би, ще успеем благодарение на това да се приближим към същността на земното.
Какво правим днес, когато искаме да се приближим към земното? Ние се държим като геолози[10] и изследваме нещата от външната им страна. Но те имат и вътрешна страна! Може би те ще покажат истинския си образ когато преминат през човека?
към текста >>
Само тогава ще стигнем до истинския
живот
, когато разглеждаме тези неща в тяхното взаимодействие.
Днес се превърна в идеал отношението между веществата да се разглежда отделно от човека и да се остава там, да се разглежда взаимодействието на веществата чрез манипулации в химическите лаборатории, за да се проникне в същността им. Но ако се окаже, че веществата разкриват своята същност само в природата на човека, тогава би трябвало така да се занимаваме с химия, че чрез нея да достигнем до човешката природа. Така ние би трябвало да изградим връзка между реалната химия и веществените процеси в човека подобно на това, както видяхме връзката между астрономията и ембриологията, между астрономията и общата форма на човека, на тричленното човешко същество. Виждате, как тези неща действат едно на друго.
Само тогава ще стигнем до истинския живот, когато разглеждаме тези неща в тяхното взаимодействие.
към текста >>
И така, в човека се срещат преките влияния, за които сме задължени на слънчевия
живот
, с влиянията, които косвено преминават през Земята, тоест се видоизменят посредством Земята.
Но, от друга страна, доколкото Земята се намира в мировото пространство, ние отново трябва да виждаме връзката между това, което е земно, и астрономическите процеси. Сега имаме връзка между астрономията и веществата на Земята, връзка между Земята и това, което е човешката обмяна на веществата, и отново прякото влияние на слънчевите, на небесните процеси върху самия човек. И така, в човека сякаш се срещат това, което идва от небето, както пряко, така и по околен път чрез веществата на Земята. Веществата на Земята въздействат върху човешката обмяна на веществата. Небесните влияния от друга страна пряко въздействат върху човека като такъв.
И така, в човека се срещат преките влияния, за които сме задължени на слънчевия живот, с влиянията, които косвено преминават през Земята, тоест се видоизменят посредством Земята.
Така че можем да кажем: вътрешното в човека, също и във физическо-анатомичен аспект, може да се обясни като взаимодействие на преки извънземни влияния с такива извънземни влияния, които са преминали през земните влияния и отново са се слели в човека (рис. 4).
към текста >>
75.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният
живот
.
От това, което принадлежи на тази пълна Земя, да разгледаме в началото растителното царство. Ще започнем с него, за да намерим после преход към това, което ни е представено в човека. В същото време докато минералното царство по някакъв начин, но само до определена степен, води вътрешно, така да се каже, самостоятелно земно битие, и се намира само в такова отношение към извънземния космос, което, например, се изразява в превръщането през зимата на водата в лед и други подобни, растителното царство стои в доста повече вътрешни връзки със земното обкръжение, с всичко това, което прониква в Земята от космоса. Посредством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса.
И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот.
Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък. Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса. В сезони, когато има по-особено взаимодействие между части от земната повърхност и космоса, става до определена степен така, сякаш човек отваря очите си навън, когато получава някое сетивно впечатление.
към текста >>
Да разгледаме, с какво се различава вегетацията в една земна област, намираща се в най-живо взаимодействие, да кажем, със слънчевия
живот
, и след това да обърнем поглед към вегетацията, когато тази област не е подложена на въздействието на слънчевия
живот
.
Да разгледаме сега това като цяло малко по-подробно.
Да разгледаме, с какво се различава вегетацията в една земна област, намираща се в най-живо взаимодействие, да кажем, със слънчевия живот, и след това да обърнем поглед към вегетацията, когато тази област не е подложена на въздействието на слънчевия живот.
Разбира се, зимата не прекъсва вегетативния живот на Земята. Напълно естествено е, че вегетативният живот продължава през цялата зима. Но той се проявява по друг начин, отколкото в условията на интензивно въздействие на слънчевите лъчи, тоест, може да се каже, на космоса. Вегетативният живот под въздействието на Слънцето се устремява към форма. Образува се лист, усложнява се, образува се цвят.
към текста >>
Разбира се, зимата не прекъсва вегетативния
живот
на Земята.
Да разгледаме сега това като цяло малко по-подробно. Да разгледаме, с какво се различава вегетацията в една земна област, намираща се в най-живо взаимодействие, да кажем, със слънчевия живот, и след това да обърнем поглед към вегетацията, когато тази област не е подложена на въздействието на слънчевия живот.
Разбира се, зимата не прекъсва вегетативния живот на Земята.
Напълно естествено е, че вегетативният живот продължава през цялата зима. Но той се проявява по друг начин, отколкото в условията на интензивно въздействие на слънчевите лъчи, тоест, може да се каже, на космоса. Вегетативният живот под въздействието на Слънцето се устремява към форма. Образува се лист, усложнява се, образува се цвят. Когато настъпи това, което може да се нарече затваряне на очи по отношение на космоса, тогава вегетативният живот се прибира в себе си – в семето.
към текста >>
Напълно естествено е, че вегетативният
живот
продължава през цялата зима.
Да разгледаме сега това като цяло малко по-подробно. Да разгледаме, с какво се различава вегетацията в една земна област, намираща се в най-живо взаимодействие, да кажем, със слънчевия живот, и след това да обърнем поглед към вегетацията, когато тази област не е подложена на въздействието на слънчевия живот. Разбира се, зимата не прекъсва вегетативния живот на Земята.
Напълно естествено е, че вегетативният живот продължава през цялата зима.
Но той се проявява по друг начин, отколкото в условията на интензивно въздействие на слънчевите лъчи, тоест, може да се каже, на космоса. Вегетативният живот под въздействието на Слънцето се устремява към форма. Образува се лист, усложнява се, образува се цвят. Когато настъпи това, което може да се нарече затваряне на очи по отношение на космоса, тогава вегетативният живот се прибира в себе си – в семето. Той се скрива от външния свят, той не се устремява към формата; той, бих казал, се свива в точка, центрира се.
към текста >>
Вегетативният
живот
под въздействието на Слънцето се устремява към форма.
Да разгледаме сега това като цяло малко по-подробно. Да разгледаме, с какво се различава вегетацията в една земна област, намираща се в най-живо взаимодействие, да кажем, със слънчевия живот, и след това да обърнем поглед към вегетацията, когато тази област не е подложена на въздействието на слънчевия живот. Разбира се, зимата не прекъсва вегетативния живот на Земята. Напълно естествено е, че вегетативният живот продължава през цялата зима. Но той се проявява по друг начин, отколкото в условията на интензивно въздействие на слънчевите лъчи, тоест, може да се каже, на космоса.
Вегетативният живот под въздействието на Слънцето се устремява към форма.
Образува се лист, усложнява се, образува се цвят. Когато настъпи това, което може да се нарече затваряне на очи по отношение на космоса, тогава вегетативният живот се прибира в себе си – в семето. Той се скрива от външния свят, той не се устремява към формата; той, бих казал, се свива в точка, центрира се. Тук имаме противоположност, която можем да определим като закономерност. Можем да кажем: взаимодействието между земен и слънчев живот за вегетацията се разкрива така, че вегетативният живот под влияние на слънчевото се устремява към форма, а под влияние на земния живот той се свива в точка и се превръща в семе.
към текста >>
Когато настъпи това, което може да се нарече затваряне на очи по отношение на космоса, тогава вегетативният
живот
се прибира в себе си – в семето.
Разбира се, зимата не прекъсва вегетативния живот на Земята. Напълно естествено е, че вегетативният живот продължава през цялата зима. Но той се проявява по друг начин, отколкото в условията на интензивно въздействие на слънчевите лъчи, тоест, може да се каже, на космоса. Вегетативният живот под въздействието на Слънцето се устремява към форма. Образува се лист, усложнява се, образува се цвят.
Когато настъпи това, което може да се нарече затваряне на очи по отношение на космоса, тогава вегетативният живот се прибира в себе си – в семето.
Той се скрива от външния свят, той не се устремява към формата; той, бих казал, се свива в точка, центрира се. Тук имаме противоположност, която можем да определим като закономерност. Можем да кажем: взаимодействието между земен и слънчев живот за вегетацията се разкрива така, че вегетативният живот под влияние на слънчевото се устремява към форма, а под влияние на земния живот той се свива в точка и се превръща в семе. Виждате: нещо разширяващо се – и вътре е заключено нещо центриращо се. Тук разбираме пространствените отношения непосредствено в качествен аспект.
към текста >>
Можем да кажем: взаимодействието между земен и слънчев
живот
за вегетацията се разкрива така, че вегетативният
живот
под влияние на слънчевото се устремява към форма, а под влияние на земния
живот
той се свива в точка и се превръща в семе.
Вегетативният живот под въздействието на Слънцето се устремява към форма. Образува се лист, усложнява се, образува се цвят. Когато настъпи това, което може да се нарече затваряне на очи по отношение на космоса, тогава вегетативният живот се прибира в себе си – в семето. Той се скрива от външния свят, той не се устремява към формата; той, бих казал, се свива в точка, центрира се. Тук имаме противоположност, която можем да определим като закономерност.
Можем да кажем: взаимодействието между земен и слънчев живот за вегетацията се разкрива така, че вегетативният живот под влияние на слънчевото се устремява към форма, а под влияние на земния живот той се свива в точка и се превръща в семе.
Виждате: нещо разширяващо се – и вътре е заключено нещо центриращо се. Тук разбираме пространствените отношения непосредствено в качествен аспект. Това е нещото, към което трябва да се приучим при формирането на определени идеи, ако искаме да стигнем към плодотворни възгледи в тази област.
към текста >>
И сега от растителния
живот
преминаваме към човека.
И сега от растителния живот преминаваме към човека.
Естествено, че проявяващото се по отношение на растенията се проявява и в човека. Но как се проявява това? Това, което външно възприемаме в растителния живот, което в известна степен имаме пред своите очи, когато обръщаме внимание на качественото, можем, собствено, да го проследим в самия човек само в първите детски години от живота. Нека проследим, както го направихме за растенията, взаимодействието между слънчевия и земен живот за човека в детските години. Тогава детето посредством сетивата вече се отваря за впечатления от външния свят.
към текста >>
Това, което външно възприемаме в растителния
живот
, което в известна степен имаме пред своите очи, когато обръщаме внимание на качественото, можем, собствено, да го проследим в самия човек само в първите детски години от живота.
И сега от растителния живот преминаваме към човека. Естествено, че проявяващото се по отношение на растенията се проявява и в човека. Но как се проявява това?
Това, което външно възприемаме в растителния живот, което в известна степен имаме пред своите очи, когато обръщаме внимание на качественото, можем, собствено, да го проследим в самия човек само в първите детски години от живота.
Нека проследим, както го направихме за растенията, взаимодействието между слънчевия и земен живот за човека в детските години. Тогава детето посредством сетивата вече се отваря за впечатления от външния свят. По същество това е откриване на слънчевия живот. Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото. Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления.
към текста >>
Нека проследим, както го направихме за растенията, взаимодействието между слънчевия и земен
живот
за човека в детските години.
И сега от растителния живот преминаваме към човека. Естествено, че проявяващото се по отношение на растенията се проявява и в човека. Но как се проявява това? Това, което външно възприемаме в растителния живот, което в известна степен имаме пред своите очи, когато обръщаме внимание на качественото, можем, собствено, да го проследим в самия човек само в първите детски години от живота.
Нека проследим, както го направихме за растенията, взаимодействието между слънчевия и земен живот за човека в детските години.
Тогава детето посредством сетивата вече се отваря за впечатления от външния свят. По същество това е откриване на слънчевия живот. Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото. Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления. Можете да приложите това също и към други възприятия, макар да се разбере това там е малко по-трудно.
към текста >>
По същество това е откриване на слънчевия
живот
.
Естествено, че проявяващото се по отношение на растенията се проявява и в човека. Но как се проявява това? Това, което външно възприемаме в растителния живот, което в известна степен имаме пред своите очи, когато обръщаме внимание на качественото, можем, собствено, да го проследим в самия човек само в първите детски години от живота. Нека проследим, както го направихме за растенията, взаимодействието между слънчевия и земен живот за човека в детските години. Тогава детето посредством сетивата вече се отваря за впечатления от външния свят.
По същество това е откриване на слънчевия живот.
Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото. Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления. Можете да приложите това също и към други възприятия, макар да се разбере това там е малко по-трудно. Можете да си кажете: тук има определено последствие от взаимоотношенията между слънчево и земно, което в човека се открива, проявявайки се душевно в него. Върху човека оказва душевно въздействие това, което преди всичко се проявява в смяната на ден и нощ.
към текста >>
Нека засега още да не говорим за това, какви изменения стават между Слънцето и Земята във външната Вселена, нека наблюдаваме предимно в самия човек проявленията, свързани с промените в слънчево-земния
живот
.
В течение на денонощието намираме това, което чрез сетивата отива навътре, правейки себе си независимо от растежа, и душевно-духовно въздейства върху човека. До известна степен виждаме, как това, което става с човека посредством Слънцето в течение на денонощието, оказва вътрешно въздействие, което се еманципира от външното и става душевно-духовно – това, на което детето се учи, което усвоява посредством наблюдението, което става, следователно, с душевно-духовното; и виждаме, как в съществено друго темпо, от съвсем друга страна се формира, организира се и расте мозъкът. Това вече е друго действие. Това е влиянието на годишния слънчев цикъл.
Нека засега още да не говорим за това, какви изменения стават между Слънцето и Земята във външната Вселена, нека наблюдаваме предимно в самия човек проявленията, свързани с промените в слънчево-земния живот.
Разглеждаме денонощието и намираме душевно-духовния живот на човека свързан с движението на Слънцето; разглеждаме смяната на годишните времена и откриваме живота на растежа на човека, телесно-физическото, свързани с движението на Слънцето. Можем да кажем: измененията, ставащи между Земята и Слънцето за 24 часа, оказват определени въздействия върху душевно-духовното в човека; ставащото между Земята и Слънцето в течение на годината оказва определено въздействие върху телесно-физическото на човека. Трябва да свържем тези въздействия с други, за да се издигнем оттук към такава картина на света, която вече няма да ни излъже, доколкото тя ни информира за процеси, които са реални процеси в самите нас, и които не зависят от каквито и да е илюзорни сетивни впечатления или нещо подобно.
към текста >>
Разглеждаме денонощието и намираме душевно-духовния
живот
на човека свързан с движението на Слънцето; разглеждаме смяната на годишните времена и откриваме живота на растежа на човека, телесно-физическото, свързани с движението на Слънцето.
В течение на денонощието намираме това, което чрез сетивата отива навътре, правейки себе си независимо от растежа, и душевно-духовно въздейства върху човека. До известна степен виждаме, как това, което става с човека посредством Слънцето в течение на денонощието, оказва вътрешно въздействие, което се еманципира от външното и става душевно-духовно – това, на което детето се учи, което усвоява посредством наблюдението, което става, следователно, с душевно-духовното; и виждаме, как в съществено друго темпо, от съвсем друга страна се формира, организира се и расте мозъкът. Това вече е друго действие. Това е влиянието на годишния слънчев цикъл. Нека засега още да не говорим за това, какви изменения стават между Слънцето и Земята във външната Вселена, нека наблюдаваме предимно в самия човек проявленията, свързани с промените в слънчево-земния живот.
Разглеждаме денонощието и намираме душевно-духовния живот на човека свързан с движението на Слънцето; разглеждаме смяната на годишните времена и откриваме живота на растежа на човека, телесно-физическото, свързани с движението на Слънцето.
Можем да кажем: измененията, ставащи между Земята и Слънцето за 24 часа, оказват определени въздействия върху душевно-духовното в човека; ставащото между Земята и Слънцето в течение на годината оказва определено въздействие върху телесно-физическото на човека. Трябва да свържем тези въздействия с други, за да се издигнем оттук към такава картина на света, която вече няма да ни излъже, доколкото тя ни информира за процеси, които са реални процеси в самите нас, и които не зависят от каквито и да е илюзорни сетивни впечатления или нещо подобно.
към текста >>
С това, което е свързано с размножаването на човека, трябва да асоциираме определени представи, които също се отнасят към космическия
живот
.
Да разгледаме сега друг комплекс от факти. Вчера вече споменах за него.
С това, което е свързано с размножаването на човека, трябва да асоциираме определени представи, които също се отнасят към космическия живот.
Вчера посочихме това, което особено се набива на очи в женския организъм: месечните функции, свързани с половия живот, макар и да не съвпадат с фазите на Луната, но със своето ритмично-времево протичане са тяхно отражение. Процесът до известна степен се отскубва от космоса, но със своето протичане той подражава на лунните процеси. Тук имаме указание за вътрешни процеси в човешкия организъм, които можем да изучим само в случай, ако, бих казал, насочим вниманието си към ежедневни явления, които могат да направят разбираеми и по-далеч стоящите от нас явления. Тук ще ви посоча, че в душевния ни живот има нещо, действително отразяващо в малкото процесите, за които намеквам тук. Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък.
към текста >>
Вчера посочихме това, което особено се набива на очи в женския организъм: месечните функции, свързани с половия
живот
, макар и да не съвпадат с фазите на Луната, но със своето ритмично-времево протичане са тяхно отражение.
Да разгледаме сега друг комплекс от факти. Вчера вече споменах за него. С това, което е свързано с размножаването на човека, трябва да асоциираме определени представи, които също се отнасят към космическия живот.
Вчера посочихме това, което особено се набива на очи в женския организъм: месечните функции, свързани с половия живот, макар и да не съвпадат с фазите на Луната, но със своето ритмично-времево протичане са тяхно отражение.
Процесът до известна степен се отскубва от космоса, но със своето протичане той подражава на лунните процеси. Тук имаме указание за вътрешни процеси в човешкия организъм, които можем да изучим само в случай, ако, бих казал, насочим вниманието си към ежедневни явления, които могат да направят разбираеми и по-далеч стоящите от нас явления. Тук ще ви посоча, че в душевния ни живот има нещо, действително отразяващо в малкото процесите, за които намеквам тук. Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък. Ние запазваме спомена за това преживяване.
към текста >>
Тук ще ви посоча, че в душевния ни
живот
има нещо, действително отразяващо в малкото процесите, за които намеквам тук.
Вчера вече споменах за него. С това, което е свързано с размножаването на човека, трябва да асоциираме определени представи, които също се отнасят към космическия живот. Вчера посочихме това, което особено се набива на очи в женския организъм: месечните функции, свързани с половия живот, макар и да не съвпадат с фазите на Луната, но със своето ритмично-времево протичане са тяхно отражение. Процесът до известна степен се отскубва от космоса, но със своето протичане той подражава на лунните процеси. Тук имаме указание за вътрешни процеси в човешкия организъм, които можем да изучим само в случай, ако, бих казал, насочим вниманието си към ежедневни явления, които могат да направят разбираеми и по-далеч стоящите от нас явления.
Тук ще ви посоча, че в душевния ни живот има нещо, действително отразяващо в малкото процесите, за които намеквам тук.
Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък. Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното. И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото.
към текста >>
Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения
живот
при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото.
Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното. И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото. При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука.
Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото.
И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си. Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>
И така, по отношение на слънчевия
живот
можем да кажем:
Сега вземете следното: първо, разглеждайки ежедневното действие на Слънцето, вътрешно имаме духовно-душевното; когато разглеждаме годишното действие на Слънцето, външно имаме принадлежащите на телесно-физическото отношения на растежа.
И така, по отношение на слънчевия живот можем да кажем:
към текста >>
И сега преминаваме към лунните влияния, към лунния
живот
.
И сега преминаваме към лунните влияния, към лунния живот.
Това, което ви описах като първо, е, разбира се, духовно-душевното. То обаче много дълбоко се е скрило в тялото. В по-фин смисъл физиологически наистина няма разлика между ставащото в тялото при появата на спомена по отношение на преживяването, към което води този спомен, и ставащото в тялото по време на месечните менструации при жените по отношение на това, което някога е изпитвал женският организъм съвместно с лунните фази. Едното от тях само е по-силно, по-интензивно духовно-душевно преживяване, което е по-силно скрито в тялото. И така, за лунният живот:
към текста >>
И така, за лунният
живот
:
И сега преминаваме към лунните влияния, към лунния живот. Това, което ви описах като първо, е, разбира се, духовно-душевното. То обаче много дълбоко се е скрило в тялото. В по-фин смисъл физиологически наистина няма разлика между ставащото в тялото при появата на спомена по отношение на преживяването, към което води този спомен, и ставащото в тялото по време на месечните менструации при жените по отношение на това, което някога е изпитвал женският организъм съвместно с лунните фази. Едното от тях само е по-силно, по-интензивно духовно-душевно преживяване, което е по-силно скрито в тялото.
И така, за лунният живот:
към текста >>
Така че можете да кажете: както по отношение на човека ежедневният слънчев
живот
се отнася към годишния слънчев
живот
, така 28-дневният лунен
живот
по отношение на целия човек се отнася към 28-годишния лунен
живот
– изобщо това по-скоро има отношение към човешката глава.
Нужно е само да си спомните, че 28 години е времето на нашето пълно вътрешно израстване. След това ние, собствено, спираме да растем. Както Слънцето в годишното си въздействие отвън действа върху нас в продължение на годината, за да осъществи един външен процес, съответстващо на денонощното въздействие във вътрешното духовно-душевно същество, така и в космоса нещо работи в течение на един 28-годишен период, за да ни организира напълно отвън, подобно на това, както женската природа на човека вътрешно се организира духовно-душевно в течение на 28 денонощия – при жените това е повече забележимо, отколкото при мъжете, при които съответният ежедневен ритъм е отклонен повече в етерното.
Така че можете да кажете: както по отношение на човека ежедневният слънчев живот се отнася към годишния слънчев живот, така 28-дневният лунен живот по отношение на целия човек се отнася към 28-годишния лунен живот – изобщо това по-скоро има отношение към човешката глава.
към текста >>
Ние говорим за Слънцето и Луната като за нещо вътрешно свързано с нашия
живот
, и самата тази връзка я възприемаме също както особените конфигурации на нашия
живот
във времето.
Тук виждате, как поставяме човека, поставяме го правилно в целия космос и преставаме да говорим за Слънце и Луна, така, сякаш се намираме в изолация тук на Земята и само чрез очите си или чрез телескопи виждаме отвън Слънцето и Луната.
Ние говорим за Слънцето и Луната като за нещо вътрешно свързано с нашия живот, и самата тази връзка я възприемаме също както особените конфигурации на нашия живот във времето.
Докато отново не се постави човекът в това, което вършат Слънцето и Луната, няма да може да се постави здрава основа за истинската астрономия. Виждате, че новата астрономическа наука трябва да се гради на основата на духовната наука. И тя трябва да бъде извлечена от по-интимното познание за самия човек. Само тогава ще можем да свържем някакъв смисъл с това, което казва външната астрономия, когато сме в състояние да извлечем предпоставките от човека, за да проследим след това на базата на тези предпоставки схематично изразяваното от външната астрономия. И благодарение на това ще успеем да внесем поправки в същественото в тази външна астрономия.
към текста >>
От това следва, че в тези процеси докато е безразлично, какво стои зад тях, наистина се изразява универсалният
живот
.
Какво, собствено, следва от всичко това?
От това следва, че в тези процеси докато е безразлично, какво стои зад тях, наистина се изразява универсалният живот.
Стои ли зад това, което представих като слънчев живот по отношение на духовно-душевното през денонощието и по отношение на физически-телесното през годината, ежедневното въртене на Земята и годишното въртене на Земята; стоят ли зад това движенията на Луната, които днес вече фиксира астрономията, или зад това стои нещо друго (ще говорим за това по-късно) – във всеки случай не можем да проследим цялото, опирайки се само на известния школски образ, а трябва да разберем това като непрекъснат, продължаващ живот, универсален живот, който изразява себе си там, където не можем просто така да представяме една схема редом до друга.
към текста >>
Стои ли зад това, което представих като слънчев
живот
по отношение на духовно-душевното през денонощието и по отношение на физически-телесното през годината, ежедневното въртене на Земята и годишното въртене на Земята; стоят ли зад това движенията на Луната, които днес вече фиксира астрономията, или зад това стои нещо друго (ще говорим за това по-късно) – във всеки случай не можем да проследим цялото, опирайки се само на известния школски образ, а трябва да разберем това като непрекъснат, продължаващ
живот
, универсален
живот
, който изразява себе си там, където не можем просто така да представяме една схема редом до друга.
Какво, собствено, следва от всичко това? От това следва, че в тези процеси докато е безразлично, какво стои зад тях, наистина се изразява универсалният живот.
Стои ли зад това, което представих като слънчев живот по отношение на духовно-душевното през денонощието и по отношение на физически-телесното през годината, ежедневното въртене на Земята и годишното въртене на Земята; стоят ли зад това движенията на Луната, които днес вече фиксира астрономията, или зад това стои нещо друго (ще говорим за това по-късно) – във всеки случай не можем да проследим цялото, опирайки се само на известния школски образ, а трябва да разберем това като непрекъснат, продължаващ живот, универсален живот, който изразява себе си там, където не можем просто така да представяме една схема редом до друга.
към текста >>
Но преди Кеплер още се е намирало нещо от съзнанието за универсалния
живот
.
Искаме да работим изобщо изхождайки само от новите представи. Но тази личност е получила много още от древните представи, съхранили в себе си качественото. Имам предвид Кеплер. Астрономията в ново време става все по-количествена и бихме изпаднали в заблуда, ако появата на астрофизиката започнем да я разглеждаме примерно като навлизане в астрономията на качественото. Този възглед също разглежда количествения елемент.
Но преди Кеплер още се е намирало нещо от съзнанието за универсалния живот.
В него още е живеело съзнанието, че в това, което се проявява в обикновеното астрономическо наблюдение, стои нещо подобно на жест на някакъв изразяващ себе си живот.
към текста >>
В него още е живеело съзнанието, че в това, което се проявява в обикновеното астрономическо наблюдение, стои нещо подобно на жест на някакъв изразяващ себе си
живот
.
Но тази личност е получила много още от древните представи, съхранили в себе си качественото. Имам предвид Кеплер. Астрономията в ново време става все по-количествена и бихме изпаднали в заблуда, ако появата на астрофизиката започнем да я разглеждаме примерно като навлизане в астрономията на качественото. Този възглед също разглежда количествения елемент. Но преди Кеплер още се е намирало нещо от съзнанието за универсалния живот.
В него още е живеело съзнанието, че в това, което се проявява в обикновеното астрономическо наблюдение, стои нещо подобно на жест на някакъв изразяващ себе си живот.
към текста >>
Кеплер още е имал в своето съзнание нещо от тази универсален
живот
в пространството и вероятно само това го е направило способен, да установи своите три знаменити закона.
Кеплер още е имал в своето съзнание нещо от тази универсален живот в пространството и вероятно само това го е направило способен, да установи своите три знаменити закона.
Тези три знаменити закона на Кеплер представляват за днешната астрономия нещо чисто количествено, нещо, което се разглежда по образеца на чисто пространствено-времевия възглед. Но за човек, който като Кеплер е работил все още изхождайки от живота на такива представи, това не е било така. Да си припомним тези три закона на Кеплер. Те звучат така:
към текста >>
Изисква се да се прилага интензивен вътрешен
живот
, ако трябва постоянно да се мени радиус-векторът.
Но, може да се каже, за днешното чисто количествено разглеждане, това също са само количествени характеристики. За такъв човек, какъвто е бил Кеплер, просто вече в изразяването на елиптичното се е съдържало нещо, което за него е представлявало по-голяма жизненост от кръга, когато той е мислил за кривата. Когато нещо някъде се е движело по елипса, това е било доста по-живо, отколкото при движение в кръг, защото за изменението на радиуса е нужно да се прилагат вътрешни импулси. Когато нещо се движи само в кръг, нищо не се изисква да се прави, за да се изменя радиусът.
Изисква се да се прилага интензивен вътрешен живот, ако трябва постоянно да се мени радиус-векторът.
Вече в самата формулировка на закона „Планетите се движат по елипси около своето централно Слънце, и централното Слънце не се намира в центъра, а в един от фокусите на тези елипси“ – е заложено известно признание, че тук имаме работа с нещо повече живо, отколкото ако имахме работа с нещо движещо се в кръг.
към текста >>
Попълнете тази caput mortuum[5] на силата на притегляне на Нютон, която изглежда чисто външна, с това, което е квадрата на времето, и веднага ще изпълните с вътрешен
живот
понятието сила на притегляне, което при Нютон наистина е трупът на тази идея.
Сега вземете един по-жив предмет. Не се задържайте на мъртвия продукт „сила на притегляне“: „Силите на притегляне намаляват с квадрата на разстоянието“, а се спрете на това, което се съдържа живо във формата на закона на Кеплер. Тук имате квадрата на времето.
Попълнете тази caput mortuum[5] на силата на притегляне на Нютон, която изглежда чисто външна, с това, което е квадрата на времето, и веднага ще изпълните с вътрешен живот понятието сила на притегляне, което при Нютон наистина е трупът на тази идея.
Защото това, което има работа с времето, е вътрешно живо. И времето вече не ви се представя в простото течение. Вие имате времето на квадрат! Пак ще се върнем към това[6], какъв смисъл има да се каже – времето на квадрат. Но сега можете да си представите: щом говорите за времето на квадрат, значи говорите за нещо вътрешно.
към текста >>
Тук цялата работа е, да се види през мъртвото понятие на нютоновата сила на притегляне това, което внезапно се устремява към центъра и внася времето, а с него и вътрешния
живот
.
И времето вече не ви се представя в простото течение. Вие имате времето на квадрат! Пак ще се върнем към това[6], какъв смисъл има да се каже – времето на квадрат. Но сега можете да си представите: щом говорите за времето на квадрат, значи говорите за нещо вътрешно. Защото и в човека времето е това, което, по същество, представлява вътрешното течение на душата.
Тук цялата работа е, да се види през мъртвото понятие на нютоновата сила на притегляне това, което внезапно се устремява към центъра и внася времето, а с него и вътрешния живот.
към текста >>
76.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Той беше много доброжелателен човек, в душата си беше истински теософ, но беше малко завладян от бохемския
живот
.
Математиците сред вас могат ясно да си представят това. Ще видите, че има нещо при несъизмеримото число, когато казвам: аз математизирам дотук и не мога да продължа по-нататък. – Не мога да изразя това по друг начин, – простете, ако за сериозни неща давам малко комично сравнение, – освен като си спомня една сцена, която веднъж наблюдавах в Берлин, много напомняща ми тази принудителна спирка в математиката. Тогава благодарение на някои хора на мода излязоха кабаретата, и един от тези хора беше Петер Хил[7]. Той също откри кабаре и четеше там свои стихове.
Той беше много доброжелателен човек, в душата си беше истински теософ, но беше малко завладян от бохемския живот.
Веднъж присъствах на представление, когато той четеше свои стихове в кабарето. Тези стихове продължиха толкова дълго, че отделните линии бяха готови и той четеше стиховете примерно така:
към текста >>
Сякаш там, където става дума за техния
живот
, те се изплъзват в областта на несъизмеримото.
Какво означава това? Използваме за небесните явления това, което е най-надеждното в нашата наука, математиката, но небесните явления не се покоряват на тази най-надеждна наука, а в един момент ни се изплъзват.
Сякаш там, където става дума за техния живот, те се изплъзват в областта на несъизмеримото.
Така че тук имаме такова явление, когато разбирането на действителността се прекратява в определена точка, и действителността преминава в хаос. Не можем предварително да кажем, какво собствено прави сега тази действителност, проследявана там математически, когато се изплъзва в несъизмеримото. Тя непременно прави там нещо свързано с нейната жизненост. И така, ако искаме да стигнем до астрономическата действителност, трябва да излезем от това, което сме овладели математически. Просто самите изчисления показват това, самото развитие на науката сочи това.
към текста >>
При Земята този толкова важен за целия
живот
наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика.
Съгласно теорията, собствено, би следвало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат. Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°. Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8". Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите.
При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика.
Съгласно нея би следвало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на планетата, екваторът на планетата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга. При Земята работата стои по друг начин. Енергията, с която се говори за това, макар и да става в редки случаи, показва, че то засяга много други неща.
към текста >>
77.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това, което е израз на резултата от външните впечатления за тези 28 денонощия, в индивидуалния
живот
между раждането и смъртта вече отсъства, докато връзките между преживяването на външните процеси и спомените са повече кратковременни и присъстват вътре в индивидуалния
живот
между раждането и смъртта.
Онзиден говорихме за тези процеси, които до известна степен са вътрешно органично копиране на лунните процеси, за процесите в женския организъм. В женския организъм имаме в определена степен сякаш смяна на фазите, на последователността на процесите, които протичат в течение на 28 денонощия, и които, разбира се, така, както сега стават, съвсем не са свързани с някакви процеси на Луната, но вътрешно отразяват лунните процеси. Посочих ви също и психофизиологичния факт, съществуващ в спомените на човека. Ако действително го анализираме и разгледаме вътрешния органичен процес, стоящ в основата на спомените при човека, е необходимо да го сравним като органичен процес с процеса на женските функции. Само че процесът на женските функции по-интензивно обхваща организма, отколкото се обхваща той, когато в спомените се задържа някакво външно преживяване.
Това, което е израз на резултата от външните впечатления за тези 28 денонощия, в индивидуалния живот между раждането и смъртта вече отсъства, докато връзките между преживяването на външните процеси и спомените са повече кратковременни и присъстват вътре в индивидуалния живот между раждането и смъртта.
Но по отношение на психофизиологическото това е абсолютно същото процесуално преживяване на външните събития. В книгата си „Въведение в тайната наука“[5] много отчетливо посочих това преживяване във външния свят.
към текста >>
Като нервно-сетивен човек, той притежава такова съзнание, при което това, което е дадено в нервно-сетивния
живот
, той го изтънява до образ; в обмяната на веществата реалността съществува, без да се издига до съзнанието.
Доколкото за образите съществуват външните сетива, дотолкова за реалността съществува нещо съвсем друго. Затова в човека са се обърнали към това, което не се съдържа нито в образното възприятие, нито в простото преживяване на реалността – обърнали са се към недиференцирания дихателен процес. Чрез него човека отново е бил включен в целия космос. Разглеждали са не света отделно от човека, както това прави нашето естественонаучно изследване, а са разглеждали свят, за който човекът като ритмичен човек, се превръща изцяло в орган за възприятие. В известна степен се е казвало: човекът не може да се разбира нито като нервно-сетивен човек, нито като човек на обмяната на веществата.
Като нервно-сетивен човек, той притежава такова съзнание, при което това, което е дадено в нервно-сетивния живот, той го изтънява до образ; в обмяната на веществата реалността съществува, без да се издига до съзнанието.
Това взаимодействие на несъзнателно преживявана реалност и изтъненото до образ нервно-сетивно преживяване, древноиндийският мъдрец го е търсил в контролирания дихателен процес. Наистина ще разбереш повече древното, отколкото системата на Птолемей, само тогава, когато получиш представа за вселената, създавайки по този начин някакъв, макар и неопределен синтез, между това, което днес наричаме процес на познание, и това, което представлява реалността на размножителния процес.
към текста >>
78.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Да, можем да посочим тук нещо, което наистина дълбоко се е врязало в същата тази област, в същата земна област, където е съществувало това, което представих тук под формата на най-извисен духовен
живот
.
И така, ако отначало в доста общ вид се приеме връзката на ставащото в човека с извънземните явления, с небесните явления, може да се попита, първо само да се попита, защото в нашите разглеждания ще се държим много внимателно: как се включва в земното развитие всичко това, което хората са изпитвали на Земята в средата на Средновековието и което, възможно е, след това отново да ни изведе извън реалностите на Земята. Отнася ли се това някак към известния особен момент в земното развитие? Можем ли да посочим нещо, което сега да ни даде конкретното определение на тази точка от човешкото развитие?
Да, можем да посочим тук нещо, което наистина дълбоко се е врязало в същата тази област, в същата земна област, където е съществувало това, което представих тук под формата на най-извисен духовен живот.
Виждаме, че моментът от време, когато човечеството е било толкова развълнувано, се намира по средата между две крайни времеви точки, между два момента от време, в които особено интензивната деятелност на човешкия род съвсем не е можела да стане вътре в областта, където се е случило това вълнение, тоест вътре в европейската област, където е станало това особено изживяване на цивилизацията. Ако от този момент във времето, който ще обознача като A (рис.), се придвижим на равни интервали от време назад и напред, в достатъчно отдалеченото минало и достатъчно отдалеченото бъдеще, ще намерим моменти от време, в които именно там, където се е случило това вълнение в XIII, XIV, XV век, се възцарява определено опустошение и смърт на цивилизацията. Защото ако се върнем примерно 10000 години назад и се придвижим 10000 години напред от този момент от времето, тук, в тези области, ще открием най-интензивното формиране на ледниковия период[5], период, който съвсем не позволява каквото и да е особено човешко развитие.
към текста >>
По средата, тоест между двете опустошения в човешкото развитие, стои раздвижването в човешкия
живот
.
И така, проследявайки по такъв начин развитието на тази област в Европа, намираме 10000 години преди християнското летоброене ледниково опустошение в културата, и отново ще го имаме примерно 10000 години след този момент от времето.
По средата, тоест между двете опустошения в човешкото развитие, стои раздвижването в човешкия живот.
Който се интересува от разглеждането на развитието на човешкото познание, знае, доколко, въпреки известната антипатия към разглеждане
към текста >>
Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в метаморфозата на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат определена конфигурация на духовния
живот
, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще.
Виждаме, как развитието на човечеството по някакъв начин се модифицира според степента на това, как по описания начин се модифицират отношенията на Земята, на повърхността на Земята. Само който, така да се каже, разглежда развитието на човечеството на Земята краткосрочно, може да си мисли, че съвременните ни представи, както си ги формираме в различните науки, представляват нещо абсолютно и са наше окончателно достижение.
Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в метаморфозата на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат определена конфигурация на духовния живот, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще.
Използвайки числото, сочещо назад, можете да пресметнете как това ще се случи в бъдеще, когато върху тази цивилизация ще се стовари нов ледников период. От това виждате, че ще получим, – поне при наличие на възможност да се установи някаква връзка на небесните явления с фактите, които са налице в развитието на Земята през ледниковия период и при това, което се намира по средата, – в този случай ще получим също и това, което ще се прояви на Земята във фината област на цивилизования живот, в познавателния живот. Можем даже да го припишем на земните условия. Можем да кажем: чисто емпиричният метод на разглеждане ни показва, че човек, такъв какъвто е, го дължи не само на земните отношения, но също и на извънземните отношения.
към текста >>
От това виждате, че ще получим, – поне при наличие на възможност да се установи някаква връзка на небесните явления с фактите, които са налице в развитието на Земята през ледниковия период и при това, което се намира по средата, – в този случай ще получим също и това, което ще се прояви на Земята във фината област на цивилизования
живот
, в познавателния
живот
.
Виждаме, как развитието на човечеството по някакъв начин се модифицира според степента на това, как по описания начин се модифицират отношенията на Земята, на повърхността на Земята. Само който, така да се каже, разглежда развитието на човечеството на Земята краткосрочно, може да си мисли, че съвременните ни представи, както си ги формираме в различните науки, представляват нещо абсолютно и са наше окончателно достижение. Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в метаморфозата на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат определена конфигурация на духовния живот, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще. Използвайки числото, сочещо назад, можете да пресметнете как това ще се случи в бъдеще, когато върху тази цивилизация ще се стовари нов ледников период.
От това виждате, че ще получим, – поне при наличие на възможност да се установи някаква връзка на небесните явления с фактите, които са налице в развитието на Земята през ледниковия период и при това, което се намира по средата, – в този случай ще получим също и това, което ще се прояви на Земята във фината област на цивилизования живот, в познавателния живот.
Можем даже да го припишем на земните условия. Можем да кажем: чисто емпиричният метод на разглеждане ни показва, че човек, такъв какъвто е, го дължи не само на земните отношения, но също и на извънземните отношения.
към текста >>
Човек по-малко излиза от телесната си природа за свободно осъществяване на душевен
живот
.
И така, ако изцяло емпирично вземем просто фактите, – в науката обикновено също се вземат, само дето не се простират в толкова широки територии, – самият ни поглед се разширява до връзката, която описахме. В известен смисъл дори днес можем да видим, как взаимовръзката на отношенията между Земята и небесните тела, предизвиква определен манталитет в ума на хората. Вече говорихме в тези лекции и отбелязахме, че в екваториалната зона днес съществува също по-различна духовна конфигурация, отколкото в полярните области. Когато се изследва, какво, собствено, действа тук, се открива, че действа особеното положение на Земята по отношение на Слънцето. То е причината, – възможно е тук да има и нещо друго, което може и да намерим, но сега вземаме нещата, от които можем да се възползваме в съответствие с общоприетите представи, – то е причината за това, че в полярната зона човек просто е по-малко свободен от своя организъм.
Човек по-малко излиза от телесната си природа за свободно осъществяване на душевен живот.
към текста >>
Виждаме, че в периода, когато има раздвижване на духовния
живот
на човечеството, точката на пролетното равноденствия навлиза в знака Риби.
Преди това се е намирала в съзвездието Близнаци, а още по-рано – в съзвездието Рак и Лъв. Обаче, тук вече стигаме до времената, които са почти времената на ледниковия период. И представяйки си до края това, което имаме тук, трябва да кажем, че тази точка на равноденствието се движи по цялата траектория на еклиптиката. Знаем, че това се нарича платонова година, голяма мирова година, и знаем, че продължителността ѝ е примерно 25920 години, така че можем да кажем, че тези 25920 години включват в себе си сбор от процеси. Тези процеси протичат така, че вътре в тях на Земята се проявява ритмично движение: ледников период, междинен период, ледников период, междинен период.
Виждаме, че в периода, когато има раздвижване на духовния живот на човечеството, точката на пролетното равноденствия навлиза в знака Риби.
В гръко-латинската епоха тя се е намирала в знака Овен, преди това – в знака Телец и така нататък. Връщайки се примерно до знака Лъв и в съответствие назад до Дева, стигаме до епохата, когато в нашите области и по цяла Европа, а също и Америка, се появява обледеняване. Трябва да търсим точката на равноденствието в знака Скорпион, когато в тези области отново ще имаме ледников период. По такъв начин, развиващото се в продължение на 25920 години обхваща нещо ритмично; нещо ритмично, което, разбира се, е доста продължително.
към текста >>
Това означава, че човек в ежедневния си
живот
открива същите числа, или поне същия ритъм, който се открива в голямата мирова година чрез преминаването на точката на пролетното равноденствие.
Но този ритъм чисто като числов ритъм напомня, както неведнъж съм казвал, на друг ритъм. Обаче тук няма да изпадам в подробности. Но ако става дума за ритъм и се изрази числено, и ако съответстващите числа са равни, то този ритъм е подобен на другия, с които си имаме работа. Знаете, че броят на дихателните цикли на човека – вдишвания и издишвания – е примерно 18 цикъла в минута. Ако пресметнете броя на дихателните цикли за денонощие, пак ще получите същото число – 25920.
Това означава, че човек в ежедневния си живот открива същите числа, или поне същия ритъм, който се открива в голямата мирова година чрез преминаването на точката на пролетното равноденствие.
За денонощие човек осъществява този ритъм, за денонощие! Следователно, денонощието съответства на платоновата година по отношение на дишането. И така, точката на пролетното равноденствие, тоест нещо свързано със слънцето, видимо обикаля за 25920 години. При нас това става за денонощие. За денонощие човек извършва 25920 дихателни цикъла.
към текста >>
[5] ледниковия период – както може да се изясни от книгата „Моят жизнен път“ GA 28, Рудолф Щайнер още в школските си години, прочитайки статия на своя учител Франц Кофлер, се е заел с изучаване на ледниковия период и този интерес го е съпровождал през целия му
живот
.
[5] ледниковия период – както може да се изясни от книгата „Моят жизнен път“ GA 28, Рудолф Щайнер още в школските си години, прочитайки статия на своя учител Франц Кофлер, се е заел с изучаване на ледниковия период и този интерес го е съпровождал през целия му живот.
Статията на Кофлер се е базирала на астрономическото обяснение на ледниковия период, дадено от A. J. Adhemar в „Revolutions de la mer“ Paris 1842. Десет години след запознаването си с тази статия Рудолф Щайнер написал статията „Ледниковият период“ в „Pierers Konversation-Lexikon“ (7 Aufl., Joseph Kurschner, Berlin, Stuttgart 1889). Като основни причини за ледниковия период тук са посочени изменението в разпределението между вода и суша и продължителността на зимния период. Съгласно втория закон на Кеплер зимата е по-дълга, когато Земята през зимата преминава през афелий, а е по-кратка в противоположния случай.
към текста >>
79.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И така, тази склонност към количественото, при която се пренебрегва качественото, доведе до определена мания към абстракции, която в някои слоеве на научния
живот
става извънредно вредна, защото тя води вън от реалността.
И така, тази склонност към количественото, при която се пренебрегва качественото, доведе до определена мания към абстракции, която в някои слоеве на научния живот става извънредно вредна, защото тя води вън от реалността.
Днес даже се изчислява, при какви условия в случай на два източника на звук, издаващи звука последователно, може да се чуе по-късно прозвучалият звук преди прозвучалия по-рано. За това е необходим дребния детайл, самите ние да се движим със скорост по-голяма от скоростта на звука[1]. Този, чиито понятия са вътре в реалността, който не излиза от реалността със своите понятия, ще престане да формира концепции в момента, когато стане дума за несъвместими условия за съществуване на човека в обкръжаващата го среда. Няма никакъв смисъл да се формулират понятия за обстоятелства, в които е невъзможно да се съществува. Към такъв начин на разглеждане трябва да се възпитава духовнонаучният изследовател, който иска навсякъде да бъде на реална почва със своите понятия, който, следователно, никога не излиза от реалността в процеса на формиране на понятия, или поне никога много силно, тъй като винаги отново се връща към действителността.
към текста >>
Ако без предубеждения се разглеждат явленията, би се получил съвсем друг образ на света, различаващ се често от съществуващото днес в научния
живот
, от което, освен това, се правят всевъзможни заключения и изводи – от тях нищо не може да излезе, защото нещо нереално се гради върху друго нереално и се стига само до хипотетични идеи.
Към такъв начин на разглеждане трябва да се възпитава духовнонаучният изследовател, който иска навсякъде да бъде на реална почва със своите понятия, който, следователно, никога не излиза от реалността в процеса на формиране на понятия, или поне никога много силно, тъй като винаги отново се връща към действителността. Цялата вреда от формирането на хипотези в новото време е основана, по същество, на тази недостатъчност на чувството за връзка с реалността. Бихме стигнали доста по-рано до свободното от хипотези разбиране на света – към което непременно трябва да се стремим – ако се пронижем с това чувство за реалност. Наистина, тогава е нужно всъщност да се стремим да наблюдаваме това, което е дадено в света на явленията. Днес това не се прави.
Ако без предубеждения се разглеждат явленията, би се получил съвсем друг образ на света, различаващ се често от съществуващото днес в научния живот, от което, освен това, се правят всевъзможни заключения и изводи – от тях нищо не може да излезе, защото нещо нереално се гради върху друго нереално и се стига само до хипотетични идеи.
към текста >>
Познавателния ни
живот
се състои от дадените ни сетивни впечатления и от образите, ако можем да се изразим така, които възникват в хода на вътрешната преработка на сетивните впечатления.
Изхождайки от това, а също от казаното тук вчера, трябва детайлно да се спра още на някои понятия, които, може да ви се стори, че не са свързани с темата ни, но по-нататък, разбира се, ще се убедите, че това, което развивам тук, е необходимо за изграждането на картината на света. По-нататък трябва да се спра на това, което ви представих вчера във връзка с ледниковия период и по-нататъшното развитие на Земята. Да започнем отново от другия край.
Познавателния ни живот се състои от дадените ни сетивни впечатления и от образите, ако можем да се изразим така, които възникват в хода на вътрешната преработка на сетивните впечатления.
Затова разделяме познавателния си живот на сетивни възприятия и, собствено, живот на представите. Без първо да формираме тези две понятия, понятието за още необработените сетивни възприятия и понятието за вътрешно преработените сетивни възприятия, които се превръщат в представи, не можем да се приближим към реалността, която съществува в тази област. Сега задачата е в това, без предразсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на представите. Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество. Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика.
към текста >>
Затова разделяме познавателния си
живот
на сетивни възприятия и, собствено,
живот
на представите.
Изхождайки от това, а също от казаното тук вчера, трябва детайлно да се спра още на някои понятия, които, може да ви се стори, че не са свързани с темата ни, но по-нататък, разбира се, ще се убедите, че това, което развивам тук, е необходимо за изграждането на картината на света. По-нататък трябва да се спра на това, което ви представих вчера във връзка с ледниковия период и по-нататъшното развитие на Земята. Да започнем отново от другия край. Познавателния ни живот се състои от дадените ни сетивни впечатления и от образите, ако можем да се изразим така, които възникват в хода на вътрешната преработка на сетивните впечатления.
Затова разделяме познавателния си живот на сетивни възприятия и, собствено, живот на представите.
Без първо да формираме тези две понятия, понятието за още необработените сетивни възприятия и понятието за вътрешно преработените сетивни възприятия, които се превръщат в представи, не можем да се приближим към реалността, която съществува в тази област. Сега задачата е в това, без предразсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на представите. Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество. Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва.
към текста >>
Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния
живот
, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика.
Познавателния ни живот се състои от дадените ни сетивни впечатления и от образите, ако можем да се изразим така, които възникват в хода на вътрешната преработка на сетивните впечатления. Затова разделяме познавателния си живот на сетивни възприятия и, собствено, живот на представите. Без първо да формираме тези две понятия, понятието за още необработените сетивни възприятия и понятието за вътрешно преработените сетивни възприятия, които се превръщат в представи, не можем да се приближим към реалността, която съществува в тази област. Сега задачата е в това, без предразсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на представите. Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество.
Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика.
Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие.
към текста >>
По друг начин стои работата, ако вземете самия
живот
на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите.
Без първо да формираме тези две понятия, понятието за още необработените сетивни възприятия и понятието за вътрешно преработените сетивни възприятия, които се превръщат в представи, не можем да се приближим към реалността, която съществува в тази област. Сега задачата е в това, без предразсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на представите. Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество. Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва.
По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите.
Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1).
към текста >>
Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния
живот
.
Сега задачата е в това, без предразсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на представите. Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество. Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите.
Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот.
Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1). Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм.
към текста >>
Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния
живот
.
Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество. Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот.
Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот.
Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1). Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм. Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят.
към текста >>
Всъщност дневният ни
живот
е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие.
Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот.
Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие.
Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1). Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм. Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят. Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
към текста >>
Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния
живот
.
Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие.
Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот.
Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1). Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм. Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят. Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
към текста >>
Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен
живот
(рис. 1).
По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот.
Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1).
Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм. Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят. Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
към текста >>
Сетивният
живот
е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм.
Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1).
Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм.
Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят. Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
към текста >>
По такъв начин, в процеса на представите вътре в познавателния ни
живот
имаме друга стихия, отколкото в процеса на сетивното възприятие.
малко е свързано с вътрешния организъм. И напротив, извънредно тясно свързано с вътрешния ни организъм е това, което се проявява в живота на представите.
По такъв начин, в процеса на представите вътре в познавателния ни живот имаме друга стихия, отколкото в процеса на сетивното възприятие.
Обръщам ви внимание, че навсякъде разглеждам тези процеси така, както те съществуват на съвременния стадий от развитието на човечеството.
към текста >>
И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих метаморфозата на познавателния
живот
, тогава ще си кажете: непосредствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен
живот
е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес.
Сега, разглеждайки още веднъж това, което вчера ви разказах за развитието на познанието от един ледников период до друг ледников период, обърнете внимание на това, как се е изменило от времето на последния ледников период цялото това сливане на сетивните възприятия и живота на представите.
И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих метаморфозата на познавателния живот, тогава ще си кажете: непосредствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес.
Ако искаме по този повод да стигнем до определена конкретна представа, трябва да си кажем: в познавателния ни живот все повече е прониквало това, което получаваме от сетивата, и все повече е изчезвало това, което имаме не от сетивата, а което някога сме имали посредством съвсем различния съвместен живот с външния свят. Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите представи. Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата. В живота на представите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят. В живота на представите сме отдадени на обкръжаващия свят.
към текста >>
Ако искаме по този повод да стигнем до определена конкретна представа, трябва да си кажем: в познавателния ни
живот
все повече е прониквало това, което получаваме от сетивата, и все повече е изчезвало това, което имаме не от сетивата, а което някога сме имали посредством съвсем различния съвместен
живот
с външния свят.
Сега, разглеждайки още веднъж това, което вчера ви разказах за развитието на познанието от един ледников период до друг ледников период, обърнете внимание на това, как се е изменило от времето на последния ледников период цялото това сливане на сетивните възприятия и живота на представите. И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих метаморфозата на познавателния живот, тогава ще си кажете: непосредствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес.
Ако искаме по този повод да стигнем до определена конкретна представа, трябва да си кажем: в познавателния ни живот все повече е прониквало това, което получаваме от сетивата, и все повече е изчезвало това, което имаме не от сетивата, а което някога сме имали посредством съвсем различния съвместен живот с външния свят.
Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите представи. Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата. В живота на представите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят. В живота на представите сме отдадени на обкръжаващия свят. Ние се отделяме от обкръжаващия свят само чрез възприятията на сетивата.
към текста >>
Но характера на съвсем другия съвместен
живот
с външния свят притежават също и нашите представи.
Сега, разглеждайки още веднъж това, което вчера ви разказах за развитието на познанието от един ледников период до друг ледников период, обърнете внимание на това, как се е изменило от времето на последния ледников период цялото това сливане на сетивните възприятия и живота на представите. И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих метаморфозата на познавателния живот, тогава ще си кажете: непосредствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес. Ако искаме по този повод да стигнем до определена конкретна представа, трябва да си кажем: в познавателния ни живот все повече е прониквало това, което получаваме от сетивата, и все повече е изчезвало това, което имаме не от сетивата, а което някога сме имали посредством съвсем различния съвместен живот с външния свят.
Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите представи.
Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата. В живота на представите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят. В живота на представите сме отдадени на обкръжаващия свят. Ние се отделяме от обкръжаващия свят само чрез възприятията на сетивата. Тоест извършвало се е постоянно просветляване на аз-съзнанието, което се е формирало от това, което е ставало с познавателните възможности на човека от времето на последния ледников период.
към текста >>
Ще стигнем до такъв душевен
живот
в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите представи, отколкото с живота в сетивата.
Към какво ще стигнем по такъв начин, – в това няма нищо хипотетично, а просто проследяване на процеси, – проследявайки в ретроспектива развитието отвъд границите на последния ледников период?
Ще стигнем до такъв душевен живот в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите представи, отколкото с живота в сетивата.
Сега животът на представите е свързан с нашия организъм повече, отколкото сетивния живот. Следователно, това, което се изразява в живота на представите, също се проявява по-скоро в организма, отколкото независимо от организма. Но по този начин, ако сте усвоили това, за което говорих в последните дни, ежедневните влияния на обкръжаващия свят ни довеждат до годишните влияния. Защото ви показах, че ежедневните влияния са такива, че те формират нашия образ за света, а годишните влияния са такива, че те изменят нашия организъм. И така, когато се връщаме към това, което вътрешно се разиграва в човека, душевното преживяване ни води до телесното, до органичното преживяване.
към текста >>
Сега животът на представите е свързан с нашия организъм повече, отколкото сетивния
живот
.
Към какво ще стигнем по такъв начин, – в това няма нищо хипотетично, а просто проследяване на процеси, – проследявайки в ретроспектива развитието отвъд границите на последния ледников период? Ще стигнем до такъв душевен живот в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите представи, отколкото с живота в сетивата.
Сега животът на представите е свързан с нашия организъм повече, отколкото сетивния живот.
Следователно, това, което се изразява в живота на представите, също се проявява по-скоро в организма, отколкото независимо от организма. Но по този начин, ако сте усвоили това, за което говорих в последните дни, ежедневните влияния на обкръжаващия свят ни довеждат до годишните влияния. Защото ви показах, че ежедневните влияния са такива, че те формират нашия образ за света, а годишните влияния са такива, че те изменят нашия организъм. И така, когато се връщаме към това, което вътрешно се разиграва в човека, душевното преживяване ни води до телесното, до органичното преживяване.
към текста >>
И така, връщаме се към такова взаимодействие на Земята с небесното ѝ обкръжение, което е довело човека към живота на представите, и което след това се е трансформирало така, че от него е възникнал днешният сетивен
живот
, – естествено, не сетивният живота като такъв, а днешният му вид.
Само имайки всичко това, можем да си съставим представа какви са условията и даже отношенията на движението между Земята и обкръжаващите я небесни тела. Защото непременно трябва да изхождаме, бих казал, от най-чувствителния инструмент, от самия човек, ако искаме да изучаваме движенията по небето. За целта първо трябва да се разбере човекът, трябва действително да можем да отделяме това, което принадлежи на една сфера от факти – ежедневните влияния, от това, което принадлежи на друга сфера факти – годишните влияния. На тези, които малко по-сериозно са се занимавали с антропософия, мога само да посоча, как изхождайки от съзерцание описах условията на древна Атлантида[2], каквито са били до последния ледников период. Освен това ще видите, как там от малко по-различен ъгъл, тоест изхождайки от непосредственото съзерцание, е описано това, към което се приближаваш, когато се опитваш, както го правим сега, да се справим с фактите от външния свят по чисто разсъдъчен път.
И така, връщаме се към такова взаимодействие на Земята с небесното ѝ обкръжение, което е довело човека към живота на представите, и което след това се е трансформирало така, че от него е възникнал днешният сетивен живот, – естествено, не сетивният живота като такъв, а днешният му вид.
към текста >>
Правилно ще бъде да се каже: към това, което в обикновения
живот
наричаме самосъзнание, аз-съзнание, в действителност стигаме само в момента на пробуждането.
Сега трябва да направим още една тънка разлика.
Правилно ще бъде да се каже: към това, което в обикновения живот наричаме самосъзнание, аз-съзнание, в действителност стигаме само в момента на пробуждането.
В момента на пробуждането самосъзнанието ни удря. Отношенията, в които се намираме към света, използвайки своите сетива, са такива, че те ни дават самосъзнанието. Но ако в съответствие с фактите анализираме това, което по такъв начин удря в нас, ще стигнем, обаче, до там, че да си кажем: ако представният живот остава само в качеството на съноподобен живот и обгръща живота на сетивата, в него нещо не би достигало. Бихме стигнали само до понятия, които примерно приличат на фантазии, – не еднакви, но подобни на тях, – но не бихме стигнали до тези ясно установени понятия, които използваме за външния живот. По такъв начин, заедно със сетивния живот в нас едновременно се влива това, което придава на обикновените ни познавателни образи точни очертания, ясни контури.
към текста >>
Но ако в съответствие с фактите анализираме това, което по такъв начин удря в нас, ще стигнем, обаче, до там, че да си кажем: ако представният
живот
остава само в качеството на съноподобен
живот
и обгръща живота на сетивата, в него нещо не би достигало.
Сега трябва да направим още една тънка разлика. Правилно ще бъде да се каже: към това, което в обикновения живот наричаме самосъзнание, аз-съзнание, в действителност стигаме само в момента на пробуждането. В момента на пробуждането самосъзнанието ни удря. Отношенията, в които се намираме към света, използвайки своите сетива, са такива, че те ни дават самосъзнанието.
Но ако в съответствие с фактите анализираме това, което по такъв начин удря в нас, ще стигнем, обаче, до там, че да си кажем: ако представният живот остава само в качеството на съноподобен живот и обгръща живота на сетивата, в него нещо не би достигало.
Бихме стигнали само до понятия, които примерно приличат на фантазии, – не еднакви, но подобни на тях, – но не бихме стигнали до тези ясно установени понятия, които използваме за външния живот. По такъв начин, заедно със сетивния живот в нас едновременно се влива това, което придава на обикновените ни познавателни образи точни очертания, ясни контури. Това е нещо, което също ни дава външният свят. Ако външният свят не ни даваше това, вследствие на взаимодействието на сетивните впечатления с впечатленията от представите, бихме осъществявали само фантазен живот и не бихме осъществявали ясно очертания дневен живот.
към текста >>
Бихме стигнали само до понятия, които примерно приличат на фантазии, – не еднакви, но подобни на тях, – но не бихме стигнали до тези ясно установени понятия, които използваме за външния
живот
.
Сега трябва да направим още една тънка разлика. Правилно ще бъде да се каже: към това, което в обикновения живот наричаме самосъзнание, аз-съзнание, в действителност стигаме само в момента на пробуждането. В момента на пробуждането самосъзнанието ни удря. Отношенията, в които се намираме към света, използвайки своите сетива, са такива, че те ни дават самосъзнанието. Но ако в съответствие с фактите анализираме това, което по такъв начин удря в нас, ще стигнем, обаче, до там, че да си кажем: ако представният живот остава само в качеството на съноподобен живот и обгръща живота на сетивата, в него нещо не би достигало.
Бихме стигнали само до понятия, които примерно приличат на фантазии, – не еднакви, но подобни на тях, – но не бихме стигнали до тези ясно установени понятия, които използваме за външния живот.
По такъв начин, заедно със сетивния живот в нас едновременно се влива това, което придава на обикновените ни познавателни образи точни очертания, ясни контури. Това е нещо, което също ни дава външният свят. Ако външният свят не ни даваше това, вследствие на взаимодействието на сетивните впечатления с впечатленията от представите, бихме осъществявали само фантазен живот и не бихме осъществявали ясно очертания дневен живот.
към текста >>
По такъв начин, заедно със сетивния
живот
в нас едновременно се влива това, което придава на обикновените ни познавателни образи точни очертания, ясни контури.
Правилно ще бъде да се каже: към това, което в обикновения живот наричаме самосъзнание, аз-съзнание, в действителност стигаме само в момента на пробуждането. В момента на пробуждането самосъзнанието ни удря. Отношенията, в които се намираме към света, използвайки своите сетива, са такива, че те ни дават самосъзнанието. Но ако в съответствие с фактите анализираме това, което по такъв начин удря в нас, ще стигнем, обаче, до там, че да си кажем: ако представният живот остава само в качеството на съноподобен живот и обгръща живота на сетивата, в него нещо не би достигало. Бихме стигнали само до понятия, които примерно приличат на фантазии, – не еднакви, но подобни на тях, – но не бихме стигнали до тези ясно установени понятия, които използваме за външния живот.
По такъв начин, заедно със сетивния живот в нас едновременно се влива това, което придава на обикновените ни познавателни образи точни очертания, ясни контури.
Това е нещо, което също ни дава външният свят. Ако външният свят не ни даваше това, вследствие на взаимодействието на сетивните впечатления с впечатленията от представите, бихме осъществявали само фантазен живот и не бихме осъществявали ясно очертания дневен живот.
към текста >>
Ако външният свят не ни даваше това, вследствие на взаимодействието на сетивните впечатления с впечатленията от представите, бихме осъществявали само фантазен
живот
и не бихме осъществявали ясно очертания дневен
живот
.
Отношенията, в които се намираме към света, използвайки своите сетива, са такива, че те ни дават самосъзнанието. Но ако в съответствие с фактите анализираме това, което по такъв начин удря в нас, ще стигнем, обаче, до там, че да си кажем: ако представният живот остава само в качеството на съноподобен живот и обгръща живота на сетивата, в него нещо не би достигало. Бихме стигнали само до понятия, които примерно приличат на фантазии, – не еднакви, но подобни на тях, – но не бихме стигнали до тези ясно установени понятия, които използваме за външния живот. По такъв начин, заедно със сетивния живот в нас едновременно се влива това, което придава на обикновените ни познавателни образи точни очертания, ясни контури. Това е нещо, което също ни дава външният свят.
Ако външният свят не ни даваше това, вследствие на взаимодействието на сетивните впечатления с впечатленията от представите, бихме осъществявали само фантазен живот и не бихме осъществявали ясно очертания дневен живот.
към текста >>
Благодарение на това, което изпитваме посредством сетивните органи, и на това, което вътрешно прави от него способността ни да изграждаме представи, изцяло бихме се намирали в своего рода
живот
на фантазиите.
Естествено, не мога да се впускам в елементарни подробности, които можете да намерите в съответния учебник. Да разгледаме човешкото око. Това е един от органите, който ни предава впечатления от външния свят, сетивни впечатления заедно с това, което по определен начин очертава тези сетивни впечатления. И тези впечатления на окото на свой ред се намират във връзка с това, което вътрешно преработваме в представи. Нека сега внимателно да отделим това, което стои в основата на ясното очертаване, което извлича представите ни от голите фантазни представи и ги превръща в ясно очертани представи, да го отделим от другото, което действа, когато не намираме такова ясно очертаване и живеем само с фантазията.
Благодарение на това, което изпитваме посредством сетивните органи, и на това, което вътрешно прави от него способността ни да изграждаме представи, изцяло бихме се намирали в своего рода живот на фантазиите.
Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни. Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек. Къде намираме това, което по такъв начин се изправя пред нас, но във видоизменена форма? Откриваме това в процеса на оплождане.
към текста >>
Този
живот
получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни.
Да разгледаме човешкото око. Това е един от органите, който ни предава впечатления от външния свят, сетивни впечатления заедно с това, което по определен начин очертава тези сетивни впечатления. И тези впечатления на окото на свой ред се намират във връзка с това, което вътрешно преработваме в представи. Нека сега внимателно да отделим това, което стои в основата на ясното очертаване, което извлича представите ни от голите фантазни представи и ги превръща в ясно очертани представи, да го отделим от другото, което действа, когато не намираме такова ясно очертаване и живеем само с фантазията. Благодарение на това, което изпитваме посредством сетивните органи, и на това, което вътрешно прави от него способността ни да изграждаме представи, изцяло бихме се намирали в своего рода живот на фантазиите.
Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни.
Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек. Къде намираме това, което по такъв начин се изправя пред нас, но във видоизменена форма? Откриваме това в процеса на оплождане. Във взаимоотношенията с обкръжаващия свят на целия човек, доколкото той представлява женски организъм, е преобразувано същото това, което го имаме в отношението на очите с обкръжаващата среда.
към текста >>
На този, който детайлно навлезе в тези неща, трябва да му бъде съвсем ясно, че животът на жената, но приведен, може да се каже, към материалност, представлява живота на Вселената във фантазиите, а животът на мъжа представлява това, което дава очертанията, което прави този неопределен
живот
да е определен, очертан.
Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек. Къде намираме това, което по такъв начин се изправя пред нас, но във видоизменена форма? Откриваме това в процеса на оплождане. Във взаимоотношенията с обкръжаващия свят на целия човек, доколкото той представлява женски организъм, е преобразувано същото това, което го имаме в отношението на очите с обкръжаващата среда.
На този, който детайлно навлезе в тези неща, трябва да му бъде съвсем ясно, че животът на жената, но приведен, може да се каже, към материалност, представлява живота на Вселената във фантазиите, а животът на мъжа представлява това, което дава очертанията, което прави този неопределен живот да е определен, очертан.
И в зрителния процес, ако го разглеждаме така, както направихме това днес, имаме не нещо друго, а метаморфоза на процеса на оплождане. И обратното.
към текста >>
И така, до последния ледников период още не е станала диференциацията между човешкия сетивен
живот
и общия човешки
живот
, общия органичен
живот
.
И така, до последния ледников период още не е станала диференциацията между човешкия сетивен живот и общия човешки живот, общия органичен живот.
Тогава още е съществувал по-синтетичният, единен органичен живот на човека. От времето на последния ледников период сме преживели реалното разделяне на човешкия органичен живот. Това също е индикация, че отношението на Земята към Слънцето до последния ледников период трябва да си го представяме по-различно, отколкото след него. Трябва да изхождаме от такива предпоставки, за да стигнем постепенно до образни представи относно Вселената в нейните връзки със Земята и човека.
към текста >>
Тогава още е съществувал по-синтетичният, единен органичен
живот
на човека.
И така, до последния ледников период още не е станала диференциацията между човешкия сетивен живот и общия човешки живот, общия органичен живот.
Тогава още е съществувал по-синтетичният, единен органичен живот на човека.
От времето на последния ледников период сме преживели реалното разделяне на човешкия органичен живот. Това също е индикация, че отношението на Земята към Слънцето до последния ледников период трябва да си го представяме по-различно, отколкото след него. Трябва да изхождаме от такива предпоставки, за да стигнем постепенно до образни представи относно Вселената в нейните връзки със Земята и човека.
към текста >>
От времето на последния ледников период сме преживели реалното разделяне на човешкия органичен
живот
.
И така, до последния ледников период още не е станала диференциацията между човешкия сетивен живот и общия човешки живот, общия органичен живот. Тогава още е съществувал по-синтетичният, единен органичен живот на човека.
От времето на последния ледников период сме преживели реалното разделяне на човешкия органичен живот.
Това също е индикация, че отношението на Земята към Слънцето до последния ледников период трябва да си го представяме по-различно, отколкото след него. Трябва да изхождаме от такива предпоставки, за да стигнем постепенно до образни представи относно Вселената в нейните връзки със Земята и човека.
към текста >>
80.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния
живот
може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният
живот
по качеството си може да се сравни по същество със сънищата.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека. Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период. Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи.
Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата.
Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване. Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>
Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния
живот
.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека. Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период. Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване.
Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот.
Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване. Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>
Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния
живот
– ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване.
Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период. Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот.
Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване.
Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>
Представният
живот
, следователно, е по-смътен от сетивния
живот
и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване.
Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>
И така, човек е трябвало да изпитва редуващите се състояния между разгарянето на това, което е представлявало развилата се тогава представна способност, и на свой ред отлива на представния
живот
.
Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената. Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука. Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят. Както сега виждаме обкръжаващия свят благодарение на слънчевата светлина, и както, обаче, това виждане на света е подчинено на известен вътрешен произвол, така и тогава, отдавайки себе си на външния свят, човек е трябвало да бъде зависим от осветеността на Земята и от осветеността на земните предмети, а също от сумрака, от тъмнината, когато през нощта Слънцето не се е появявало.
И така, човек е трябвало да изпитва редуващите се състояния между разгарянето на това, което е представлявало развилата се тогава представна способност, и на свой ред отлива на представния живот.
С други думи, тогава имаме подготвено от взаимодействието с Вселената вътрешно състояние на човека, подобно на това, което се проявява пред нас в своеобразните връзки на женската функция с лунните фази по отношение на нейната продължителност. Това вътрешно функциониране на женската природа – казах, че в мъжката природа също го има, но по-навътре, затова е по-малко достъпно за възприемане – е такова, че някога то е било свързано с процесите на външната Вселена, но след това се е еманципирало от нея и е станало свойство на самата човешка природа, така че ставащото сега в човека вече не съвпада с външните факти, но времевата последователност, последователността на фазите е останала същата, каквато е била, когато тези неща са съвпадали и външно.
към текста >>
Нещо подобно се случва и в това, което е вътрешната промяна в нашия вече повече или по-малко независим от сетивния
живот
представен
живот
.
Нещо подобно се случва и в това, което е вътрешната промяна в нашия вече повече или по-малко независим от сетивния живот представен живот.
Тук съществува нещо подобно. Ние преживяваме вътрешен ритъм от по-светли представни сили и по-тъмни представни сили, които прииждат и се оттичат в денонощно редуване. И само защото това е по-малко интензивен процес, от този, който върви паралелно с лунните фази, ние не го забелязваме. Всъщност, в нашата основна организация днес изпитваме редуване на смътен и ясен живот. В основната си организация ние носим ритмичния живот.
към текста >>
Всъщност, в нашата основна организация днес изпитваме редуване на смътен и ясен
живот
.
Нещо подобно се случва и в това, което е вътрешната промяна в нашия вече повече или по-малко независим от сетивния живот представен живот. Тук съществува нещо подобно. Ние преживяваме вътрешен ритъм от по-светли представни сили и по-тъмни представни сили, които прииждат и се оттичат в денонощно редуване. И само защото това е по-малко интензивен процес, от този, който върви паралелно с лунните фази, ние не го забелязваме.
Всъщност, в нашата основна организация днес изпитваме редуване на смътен и ясен живот.
В основната си организация ние носим ритмичния живот. Ту сме по-склонни вътрешно да отговаряме на сетивните възприятия, ту по-малко сме склонни към това, и тази смяна на състоянията обхваща период от 24 часа. Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на редуване на светли или активни представни сили и тъмни, вяли представни сили. Защото тъмните, вяли представни сили представляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата. Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ.
към текста >>
В основната си организация ние носим ритмичния
живот
.
Нещо подобно се случва и в това, което е вътрешната промяна в нашия вече повече или по-малко независим от сетивния живот представен живот. Тук съществува нещо подобно. Ние преживяваме вътрешен ритъм от по-светли представни сили и по-тъмни представни сили, които прииждат и се оттичат в денонощно редуване. И само защото това е по-малко интензивен процес, от този, който върви паралелно с лунните фази, ние не го забелязваме. Всъщност, в нашата основна организация днес изпитваме редуване на смътен и ясен живот.
В основната си организация ние носим ритмичния живот.
Ту сме по-склонни вътрешно да отговаряме на сетивните възприятия, ту по-малко сме склонни към това, и тази смяна на състоянията обхваща период от 24 часа. Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на редуване на светли или активни представни сили и тъмни, вяли представни сили. Защото тъмните, вяли представни сили представляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата. Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ. Имаме вътрешно редуване на светлина и тъмнина.
към текста >>
Последействие от станалото в тогавашния съвместен
живот
с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на съзнанието, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната организация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в предишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес.
Но днес особено ни интересува, че човек в определена степени е потопил навътре в душата си това, което някога е изпитал във взаимоотношенията си с външния свят, и че след това то се е проявило в него като вътрешен ритъм, който макар и да запазва все още времева последователност, по отношение на времевите граници, вече не съвпада с външния ритъм. Така че трябва да кажем, че човек до ледниковия период закономерно е съвпадал с външните процеси: той ту се е намирал в светло, вътрешно съпреживяване на Вселената, ту вътре в себе си, в приглушено, уединено битие.
Последействие от станалото в тогавашния съвместен живот с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на съзнанието, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната организация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в предишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес.
към текста >>
Това, което в началото се е развило само във взаимоотношенията на човека с обкръжаващата среда, е станало негов вътрешен
живот
.
Нима в растенията тук вече нямаме предварително това, което сега изложих, например за човека от доледниковия период? Разясних, че именно ритъмът на живота на представите се е развил благодарение на връзките с обкръжаващия свят.
Това, което в началото се е развило само във взаимоотношенията на човека с обкръжаващата среда, е станало негов вътрешен живот.
При растенията това го обозначихме с факта на възникването от едногодишното растение на многогодишното. И така, във Вселената имаме всеобщ процес: органичното същество се намира на пътя на еманципацията от връзките с обкръжаващия свят. Разбирайки многогодишното растение, трябва да кажем, че многогодишното растение по време на пребиваването в зависимост от външния свят, до известна степен се учи – простете ми този израз – на нещо и след това самото то го може. Тогава то ежегодно поражда нови растителни израстъци. Това е изключително важен факт за разбиране на мировите връзки.
към текста >>
Да оставим засега настрана ембрионалния
живот
, не че не можем също да го включим.
И отново връзката на животното с човека трябва да я насочим по вярната следа. Разгледайте животното в неговото развитие.
Да оставим засега настрана ембрионалния живот, не че не можем също да го включим.
Животното се ражда, расте до определена граница, става полово зряло. Разгледайте целия този животински живот до половата зрелост и след това отвъд тази граница. Можете да разгледате факта без да градите хипотези и ще бъдете принудени да си кажете, че с животното става нещо своеобразно, когато то достигне половата зрелост. Тогава то наистина по определен начин е готово за този земен живот. Ние вече не можем повече – естествено, тези неща са описани само приблизително, но всъщност те са такива – да проследим в животното прогресиращите процеси след достигане на половата зрелост.
към текста >>
Разгледайте целия този животински
живот
до половата зрелост и след това отвъд тази граница.
И отново връзката на животното с човека трябва да я насочим по вярната следа. Разгледайте животното в неговото развитие. Да оставим засега настрана ембрионалния живот, не че не можем също да го включим. Животното се ражда, расте до определена граница, става полово зряло.
Разгледайте целия този животински живот до половата зрелост и след това отвъд тази граница.
Можете да разгледате факта без да градите хипотези и ще бъдете принудени да си кажете, че с животното става нещо своеобразно, когато то достигне половата зрелост. Тогава то наистина по определен начин е готово за този земен живот. Ние вече не можем повече – естествено, тези неща са описани само приблизително, но всъщност те са такива – да проследим в животното прогресиращите процеси след достигане на половата зрелост. Тази полова зрелост е най-важният момент в неговото развитие. И това, което тя непосредствено води след себе си, което се разкрива именно чрез половата зрелост, присъства тук, но не можем да кажем, че след това настъпва нещо, което можем да характеризираме като прогресия.
към текста >>
Тогава то наистина по определен начин е готово за този земен
живот
.
Разгледайте животното в неговото развитие. Да оставим засега настрана ембрионалния живот, не че не можем също да го включим. Животното се ражда, расте до определена граница, става полово зряло. Разгледайте целия този животински живот до половата зрелост и след това отвъд тази граница. Можете да разгледате факта без да градите хипотези и ще бъдете принудени да си кажете, че с животното става нещо своеобразно, когато то достигне половата зрелост.
Тогава то наистина по определен начин е готово за този земен живот.
Ние вече не можем повече – естествено, тези неща са описани само приблизително, но всъщност те са такива – да проследим в животното прогресиращите процеси след достигане на половата зрелост. Тази полова зрелост е най-важният момент в неговото развитие. И това, което тя непосредствено води след себе си, което се разкрива именно чрез половата зрелост, присъства тук, но не можем да кажем, че след това настъпва нещо, което можем да характеризираме като прогресия.
към текста >>
81.
Девета лекция, 9 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Може да ви се стори като принуда, че отново и отново подчертавам, че за разбирането на небесните явления трябва да се върнем към представния
живот
на човека.
Може да ви се стори като принуда, че отново и отново подчертавам, че за разбирането на небесните явления трябва да се върнем към представния живот на човека.
Все пак е ясно, че колкото и внимателно да описваме небесните явления, в тях няма да имаме нищо друго, освен някакъв вид оптичен образ, пронизан от всевъзможни математически представи. Именно това, което ни дава астрономията, има основната характеристика да бъде чист образ. Затова, ако искаме да се справим, трябва детайлно да се спрем на възникването на образа в човека, иначе няма да можем да заемем правилна позиция по отношение на това, което може да ни каже астрономията. И тук бих искал да взема днес за изходна точка нещо съвсем просто в математиката, за да ви покажа, как в една друга област, освен тази, в която ни доведоха относителните величини на периодите на въртене на планетите, вътре в самата математика се появява елементът на непостижимото. Това го срещаме, когато обичайните криви ги разглеждаме в определена връзка[1].
към текста >>
82.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ще получите в резултат тази противоположност, ако вземете собственото си чувство, което всъщност е основано на това, че спокойно можете да се доверите на своята телесност в нормалния
живот
и че не ви се вие свят, а е установена връзка със силата на привличане, и след това сравните това в определен смисъл ваше собствено чувство с всичко това, което присъства във вашето съзнание по отношение на възприеманото около вас посредством сетивата чак до звездите.
По този начин в резултат ще получите същата противоположност, която в действителност, ако обръщате внимание на самочувствието на своя организъм и в същото време на външния опит, ще усетите като съдържаща се във вас самите.
Ще получите в резултат тази противоположност, ако вземете собственото си чувство, което всъщност е основано на това, че спокойно можете да се доверите на своята телесност в нормалния живот и че не ви се вие свят, а е установена връзка със силата на привличане, и след това сравните това в определен смисъл ваше собствено чувство с всичко това, което присъства във вашето съзнание по отношение на възприеманото около вас посредством сетивата чак до звездите.
към текста >>
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни
живот
, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание.
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание.
Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин. Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот. Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието. И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
към текста >>
Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си
живот
, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин.
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание.
Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин.
Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот. Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието. И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
към текста >>
Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си
живот
.
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание. Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин.
Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот.
Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието. И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
към текста >>
Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния
живот
, в ембрионалния
живот
, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието.
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание. Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин. Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот.
Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието.
И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
към текста >>
С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален
живот
с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание. Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин. Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот. Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието. И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие.
С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
към текста >>
Както в случая на магнитната стрелка гледаме към земния магнетизъм, така и за да обясним формиращото се в ембриона, трябва внимателно да погледнем противоположността „сфера – радиално действие“, противоположност, която след раждането на ембриона отслабва в образното на съзнателния
живот
.
Разбира се, при това могат да се появят много хипотези, които сега не искам да вземам предвид, а само искам да посоча, че нямаме никакво право да разглеждаме само ембриона и да обясняваме неговите процеси от самия него. Както процесите в магнитната стрелка нямаме право да ги обясняваме със самата нея, така и формирането на ембриона нямаме право да го обясняваме от самия него, а трябва да го обясняваме разглеждайки двете характеризирани противоположности.
Както в случая на магнитната стрелка гледаме към земния магнетизъм, така и за да обясним формиращото се в ембриона, трябва внимателно да погледнем противоположността „сфера – радиално действие“, противоположност, която след раждането на ембриона отслабва в образното на съзнателния живот.
И така, виждате, че става дума за това, да разгледаме съществуващото в човека отношение между тръбните и черепните кости, а също и между другите системи: мускулна система, нервна система и така нататък, – и че, разглеждайки тази противоположност, ще бъдем изведени в космическия живот. Ако разгледате в какви тесни отношения се намира това, което описах като стоящо под влиянието на радиалността, към това, което в книгата си „За загадките на душата“ обозначих като съдържание на системата на обмяна на веществата на човека, и в каква тясна връзка се намира това, което представлява главовата система, към това, което сега характеризирах като стоящо под влияние на сферата, ще можете да си кажете: трябва да различаваме в човека, какви са предпоставките за съществуването на сетивата му и какви са предпоставките за живота на обмяната на веществата му, – и те се съотнасят помежду си както небесната сфера и земния радиус.
към текста >>
И така, виждате, че става дума за това, да разгледаме съществуващото в човека отношение между тръбните и черепните кости, а също и между другите системи: мускулна система, нервна система и така нататък, – и че, разглеждайки тази противоположност, ще бъдем изведени в космическия
живот
.
Разбира се, при това могат да се появят много хипотези, които сега не искам да вземам предвид, а само искам да посоча, че нямаме никакво право да разглеждаме само ембриона и да обясняваме неговите процеси от самия него. Както процесите в магнитната стрелка нямаме право да ги обясняваме със самата нея, така и формирането на ембриона нямаме право да го обясняваме от самия него, а трябва да го обясняваме разглеждайки двете характеризирани противоположности. Както в случая на магнитната стрелка гледаме към земния магнетизъм, така и за да обясним формиращото се в ембриона, трябва внимателно да погледнем противоположността „сфера – радиално действие“, противоположност, която след раждането на ембриона отслабва в образното на съзнателния живот.
И така, виждате, че става дума за това, да разгледаме съществуващото в човека отношение между тръбните и черепните кости, а също и между другите системи: мускулна система, нервна система и така нататък, – и че, разглеждайки тази противоположност, ще бъдем изведени в космическия живот.
Ако разгледате в какви тесни отношения се намира това, което описах като стоящо под влиянието на радиалността, към това, което в книгата си „За загадките на душата“ обозначих като съдържание на системата на обмяна на веществата на човека, и в каква тясна връзка се намира това, което представлява главовата система, към това, което сега характеризирах като стоящо под влияние на сферата, ще можете да си кажете: трябва да различаваме в човека, какви са предпоставките за съществуването на сетивата му и какви са предпоставките за живота на обмяната на веществата му, – и те се съотнасят помежду си както небесната сфера и земния радиус.
към текста >>
В идеала да се разбере някога живота, съвсем не стои признанието, че се иска разбирането на живота като
живот
, а в основата стои стремежът да се обясни живота с минералното.
Ако вземете този вид закономерности, който търсим в природата, ще стигнете до там, че да кажете: съвсем не сме всестранно приспособени към това, което ни обкръжава. Накратко казано, всъщност разбираме само минералното царство. Затова хората толкова силно се стараят и другите царства да ги обясняват със законите на минералното царство. И, накрая, в това се крие причината за объркването по отношение на механицизма и витализма. За обичайния днешен възглед, витализмът във вида, в който е бил в древните времена, си остава някаква неопределена хипотеза, или отново това, което се проявява във витализма, се свежда до механичното, до минералното действие.
В идеала да се разбере някога живота, съвсем не стои признанието, че се иска разбирането на живота като живот, а в основата стои стремежът да се обясни живота с минералното.
Именно в това се проявява неяснотата на осъзнаването, че човек по отношение на познавателните си възможности се приспособява, собствено, само към минералното царство, но не и към растителното царство и не към животинското царство.
към текста >>
Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния
живот
, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност.
Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност.
По такъв начин получаваме, преди всичко, връзка между това, което се намира отвън в реалността, и нашата организация за тази външна реалност. В определена степен можем да си кажем: съществуващото във външната реалност е произведено от космоса и познавателните ни възможности за тази реалност са физически организирани благодарение на това, че космическата сфера действа и за познавателните ни възможности. Затова се разбира от самосебе си, че и в генезиса на Земята трябва да се различават една фаза, когато силните въздействия се проявяват така, че от космоса се създава самата Земя, и последваща фаза на земното развитие, когато силите действат така, че се създава познавателната възможност за тези реални неща.
към текста >>
83.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако просто вземем предвид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ
живот
, към ембрионалния
живот
, – как се редуват нашите положения между такова, в което се намираме към планетата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката.
Сега ви моля да вземете тези факти – фактите за наличие на примкообразна тенденция в човешкия организъм, и да ги сравните с това, което се проявява, засега разбира се в по-ирационална форма, във формата на движение на планетите. Тогава ще можете да си кажете: в това, което обикновено се нарича видимо движение на планетите, по съвсем забележителен начин е начертано в небето, във формите на движение това, което в човешкия организъм е формата на образа, основата на формата на образа. Затова най-малкото трябва да свържем основата на формата на образа на човешкия организъм и тези явления в небето. Сега ще можем да си кажем: когато разглеждаме примката, се оказва, че тя винаги се проявява, когато планетата се намира най-близо до Земята. Тази примка се проявява всеки път, когато самите ние в съответствие с мястото си на Земята, се намираме в особено отношение към планетите.
Ако просто вземем предвид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ живот, към ембрионалния живот, – как се редуват нашите положения между такова, в което се намираме към планетата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката.
И така, разполагаме се към планетата по такъв начин, че излагаме последователно своята форма ту на примката ѝ, ту на останалата ѝ траектория. Тогава можем да подчиним на примката именно това, което повече се отнася до нашата глава, а това, което принадлежи повече на останалия ни организъм, – на траекторията разположена извън примката.
към текста >>
Следователно, ако разбираме във
висш
смисъл морфологичния начин на разглеждане, не можем да направим нищо друго, освен да придадем човешка форма на планетната система.
останалата траектория на движение на планетата.
Следователно, ако разбираме във висш смисъл морфологичния начин на разглеждане, не можем да направим нищо друго, освен да придадем човешка форма на планетната система.
към текста >>
Защото това, че осъществяваме движения със самата Земя, отново обратно се проектира върху ембрионалния ни
живот
, върху нашия ембрионален период, и се появява това, което го има в нас, което се образува, разбира се, благодарение на силите на движение.
Бидейки хора, ние по определен начин съществуваме заедно със Земята. Намираме се в някаква точка на Земята. Движим се заедно със Земята. Това, което сега е като проекция на небесния свод, трябва отново да го сведем към тези движения, които осъществяваме със самата Земя.
Защото това, че осъществяваме движения със самата Земя, отново обратно се проектира върху ембрионалния ни живот, върху нашия ембрионален период, и се появява това, което го има в нас, което се образува, разбира се, благодарение на силите на движение.
Доколкото тук долу винаги виждаме примката отворена – тя никога и не се затваря за непосредствения поглед; разглеждайки това, никога не бихме получили затворена траектория, която се получава само при наблюдение на цялото кръгово движение, – в нас възниква необходимостта в движенията, които, когато се приближаваме към примката, съзерцаваме тук в привидните им образи, да виждаме това, което самите ние изпълняваме в течение на годината като космически движения. Казвам ви доста набързо всичко това. Следва да обмислите в детайли казаното и да се опитате да съпоставите нещата. Колкото по-педантично, колкото по-точно ги съпоставите, толкова по-скоро ще признаете, че успявате да получите в планетарните движения преди всичко отражения – ще видим, как в такъв случай се обединяват отделните планетарни движения, – отражения на движенията, които осъществявате заедно със Земята в течение на годината. И така, обхващайки по такъв начин човека като цяло, трябва да разгледаме неговата проекция в космоса, и тогава ще трябва да приемем примкообразната линия или лемнискатата като форма на движение на Земята в течение на годината.
към текста >>
84.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Въпреки това, в цялото растително образувание относно органичния
живот
съществува полярна противоположност (спрямо животното) по отношение на кислорода и въглерода.
Напротив, напълно възможно е да се намери полярната противоположност между растителното образувание и животинското образувание. Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода. Трябва, разбира се, непременно да обърнете внимание тези неща да се разглеждат правилно. Недостатъчно е да се каже, че животното вдишва кислород, а растението сякаш издишва кислород, а вдишва въглероден двуокис. Тези неща не са толкова прости.
Въпреки това, в цялото растително образувание относно органичния живот съществува полярна противоположност (спрямо животното) по отношение на кислорода и въглерода.
Ставащото тук най-лесно може да се изрази така: това, което става при животното вследствие на свързването на кислорода с въглерода и отделянето на въглена киселина, е, собствено, процес на деформиране, процес на деформиране в смисъл, че това трябва да се отделя, ако животното иска да съществува. С човека работата стои по същия начин. Но при растенията това трябва да служи на формирането.
към текста >>
85.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Аристарх Самоски е живял в трети век преди християнското летоброене, така че за тези хора, които, като Аристарх Самоски, в определена област са били водещи личности в духовния
живот
, може да се приеме, че те изцяло са били привърженици на пространствен мироглед, към какъвто се придържа днешната астрономия.
Ако разбирате тези думи, характеризиращи пространствения мироглед на Аристарх Самоски, ще си кажете: между пространствения образ на света на Аристарх Самоски и нашия пространствен образ за света, какъвто се е формирал от времето на Коперник, няма абсолютно никаква разлика.
Аристарх Самоски е живял в трети век преди християнското летоброене, така че за тези хора, които, като Аристарх Самоски, в определена област са били водещи личности в духовния живот, може да се приеме, че те изцяло са били привърженици на пространствен мироглед, към какъвто се придържа днешната астрономия.
И въпреки това все пак е налице важният факт, че тогава, собствено, от общото съзнание на тези хора, които са размишлявали за такива неща, този мироглед – наричаме го хелиоцентричен – е изчезнал, и на неговото място е навлязъл мирогледът на Птолемей, докато с настъпването на това, което сме свикнали да наричаме просто пети следатлантски културен период, отново не изплувал този хелиоцентричен мироглед, който намираме при такива хора, като Аристарх Самоски, тоест в трети век пр.Р.Х. Можете лесно да повярвате, че това, което е имало значение за Аристарх Самоски, се е ценило от много хора[3]. Който изучава развитието на духовния възглед на човечеството, ще намери в определена област на човешкото развитие – макар днес това да е трудно да се потвърди посредством външните документи, – че хелиоцентричният мироглед се признава от тези, които във връзка с това признаване вземат предвид толкова повече, колкото по-назад от Аристарх Самоски се връщат в ранните епохи. И ако се върнем във времето, което сме свикнали да наричаме трети следатлантски период, ще трябва да кажем, че при компетентните хора, при тези хора, които са се смятали за авторитети в тези неща, в третия следатлантски период повсеместно е съществувал хелиоцентричният мироглед, който Архимед описва като съществуващ при Аристарх Самоски, описва го така, че не можем да го различим от съвременния.
към текста >>
Когато тази еманципация е отишла толкова далеч, че е била достигната определена степен във вътрешните мисловни навици, и това по-нататък се е проявило в мисленето на такива духовни личности, като Галилей и другите, които са мислили във
висш
смисъл математически абстрактно, мислили са много сложно математически абстрактно, тогава е могъл да дойде Коперник и да представи тези факти, тези резултати от наблюденията на равенствата у за различните места, и след това, изхождайки от тези математически резултати, е можал отново да се върне и да конструира своята коперникова система за света.
И само ако от тази гледна точка разглеждаме системата на Птолемей в качеството ѝ на важно средство за човешкото възпитание, стигаме до нейната истинска същност. Тя е представлявала велика школа за самоеманципация на човешките представи от сетивното възприятие.
Когато тази еманципация е отишла толкова далеч, че е била достигната определена степен във вътрешните мисловни навици, и това по-нататък се е проявило в мисленето на такива духовни личности, като Галилей и другите, които са мислили във висш смисъл математически абстрактно, мислили са много сложно математически абстрактно, тогава е могъл да дойде Коперник и да представи тези факти, тези резултати от наблюденията на равенствата у за различните места, и след това, изхождайки от тези математически резултати, е можал отново да се върне и да конструира своята коперникова система за света.
Защото тя е била начертана на основата на тези резултати. По такъв начин, това е било новото връщане от абстрактно постижимите представи към външната, физически-сетивна действителност.
към текста >>
86.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но за да се формира съответното мнение за това, видимо е нужно запознаването с факта, как в днешния научен
живот
твърде лесно се приема това, което може да се наблюдава, което може да се възприема.
Трябва да си изясним, че в края на краищата както мировата система на Птолемей, така и тази, която е приета в съвременната астрономия, представляват опити по някакъв начин да се обедини това, което ни предлага външното наблюдение. И както в системата на Птолемей, така и в системата на Коперник, се предлага опит да се представи във вид на определени математически фигури това, което е било възприето – както разбирате, в светлината на казаното вчера, не мога да употребя думата „видяно“. Защото това, което трябва да стои в основата на всяка геометрия или някакви пресмятания или измервания, в края на краищата, е все пак наблюдението. По същество, може да става дума само за правилното разбиране на наблюдавания факт.
Но за да се формира съответното мнение за това, видимо е нужно запознаването с факта, как в днешния научен живот твърде лесно се приема това, което може да се наблюдава, което може да се възприема.
към текста >>
Защото по време на зимата не може да се проявява възходящият, израстващ
живот
.
Да проследим сега на другия клон растението в неговото формиране и да си представим слънчевото въздействие в растението – очевидно е, че тук има въздействие на Слънцето, – и това, че то не може да се проявява в определено време.
Защото по време на зимата не може да се проявява възходящият, израстващ живот.
Разликата в развитието на растението вече се вижда, когато просто се погледне разликата между деня и нощта. Да си представим сега това действие, което винаги протича ритмично, бих казал, повтаряйки се неограничено. Какво, собствено, имаме в този случай? Имаме действието на Слънцето и собственото действие на Земята, когато Слънцето, следователно, действа непряко, а заслонено от Земята. Действа Слънцето; отново действа не Слънцето, а Земята, и когато Слънцето действа отдолу, Земята му противостои.
към текста >>
87.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Сега за нас може да се прояви нещо като отправна точка, позволяваща чисто геометрично, но с геометрия от по-
висш
тип, да получим представа за това, какво, собствено, стои в основата на трудността да се обхване с изчисления връзката на небесните явления в космическото пространство.
Защото, където се появяват несъизмеримите числа, там липсва всякакво обозримо единство. И така, виждаме, че с този математически начин на мислене и с тази методика, c помощта на които бихме искали да обединим явленията в нашето мирово пространство, посредством самите явления биваме изгонени от действителността, така че не трябва да предполагаме, че бихме могли да проясним някак мировите явления с помощта на това, което поставяме в угода на нашата геометрия в основата на обикновеното, твърдо тримерно пространство. Особено вчера се сблъскахме с една трудност: бяхме поставени пред необходимостта да предположим определено отношение между Слънцето, Луната и Земята, което трябва някак да се прояви в човека, в строежа на човека, и което би ни се искало да разберем. В момента, когато се проявява такова взаимодействие на тройствеността, се сблъскваме със значителни затруднения при изчисленията в космическото пространство. Вече съм ви обръщал внимание върху всичко това.
Сега за нас може да се прояви нещо като отправна точка, позволяваща чисто геометрично, но с геометрия от по-висш тип, да получим представа за това, какво, собствено, стои в основата на трудността да се обхване с изчисления връзката на небесните явления в космическото пространство.
към текста >>
88.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Голямата грешка, която се прави в научния
живот
, се състои в това, че се опитват да правят обобщение, преди да са създадени условия за такова обобщение.
Голямата грешка, която се прави в научния живот, се състои в това, че се опитват да правят обобщение, преди да са създадени условия за такова обобщение.
Съществува склонност да се създават теории, тоест да се получават окончателни възгледи. До известна степен не се изчаква, докато се появят условия за създаването на теория. Това е нужно да се въведе в научния ни живот, нужно е да се развие чувство, че не може просто да се опитваме да отговаряме на някои въпроси, докато наистина не са създадени условията за отговор. Аз знам, че много хора – разбира се присъстващите правят изключение – днес предпочитат да им се представят готови криви за планетарните и прочие движения, доколкото тогава те имат нещо, даващо им отговор на въпроса: как се отнася едно или друго към наличния сбор от понятия? Но ако на въпросите не може да се отговори с наличните понятия, всички разговори в теоретично отношение са безсмислени.
към текста >>
Това е нужно да се въведе в научния ни
живот
, нужно е да се развие чувство, че не може просто да се опитваме да отговаряме на някои въпроси, докато наистина не са създадени условията за отговор.
Голямата грешка, която се прави в научния живот, се състои в това, че се опитват да правят обобщение, преди да са създадени условия за такова обобщение. Съществува склонност да се създават теории, тоест да се получават окончателни възгледи. До известна степен не се изчаква, докато се появят условия за създаването на теория.
Това е нужно да се въведе в научния ни живот, нужно е да се развие чувство, че не може просто да се опитваме да отговаряме на някои въпроси, докато наистина не са създадени условията за отговор.
Аз знам, че много хора – разбира се присъстващите правят изключение – днес предпочитат да им се представят готови криви за планетарните и прочие движения, доколкото тогава те имат нещо, даващо им отговор на въпроса: как се отнася едно или друго към наличния сбор от понятия? Но ако на въпросите не може да се отговори с наличните понятия, всички разговори в теоретично отношение са безсмислени. Благодарение на това се стига само до привидно, илюзорно успокоение относно тези неща. Затова се опитах и по отношение на научната педагогика да придам на тези лекции вида, който имат.
към текста >>
Защото всичко това сочи, че човекът в голяма степен е независим от движенията на мировото пространство, и именно в това, което се проявява в неговото непосредствено преживяване, до известна степен се е еманципирал от мировите явления, така че можем само да се позоваваме на времената, в които човек още по-малко, отколкото в обикновения земен
живот
, тоест в следродилния период, е пускал в ход цялата сила на своя душевен
живот
по отношение на това, което е преживявал.
Сега трябва да погледнем към предмета отново от съвсем друга страна. Виждате ли, разглеждайки днес формирането на човешкия организъм, засега, разбира се, можем да получим по същество, само някакъв вид нагледна връзка с това, което се намира във външното мирово пространство.
Защото всичко това сочи, че човекът в голяма степен е независим от движенията на мировото пространство, и именно в това, което се проявява в неговото непосредствено преживяване, до известна степен се е еманципирал от мировите явления, така че можем само да се позоваваме на времената, в които човек още по-малко, отколкото в обикновения земен живот, тоест в следродилния период, е пускал в ход цялата сила на своя душевен живот по отношение на това, което е преживявал.
Можем само да се позоваваме на ембрионалния период, когато формирането наистина става в съзвучие с мировите сили. И това, което после остава от, така да се каже, имплантираното в него в ембрионалния период, до известна степен продължава да се съхранява вътре в човешката организация. Тук не може напълно да се говори за наследственост в смисъла, който е приет, доколкото всъщност нищо не е „наследено“, а трябва да си представяме подобен процес като оставане на някои същности от преден период на развитие.
към текста >>
Но сега работата е да се отговори на въпроса: нима вече не може в обикновения
живот
, който водим след раждането си, когато вече сме в пълно съзнание, да намерим поне някакъв намек, че съществува някаква връзка с космическите сили?
Но сега работата е да се отговори на въпроса: нима вече не може в обикновения живот, който водим след раждането си, когато вече сме в пълно съзнание, да намерим поне някакъв намек, че съществува някаква връзка с космическите сили?
Разглеждайки в човека състоянието на редуване между будност и сън, наистина още намираме, че в днешния културен човек трябва да става такова редуване между будност и сън, но вие добре знаете, че това редуване днес се измества от естествения си ход, макар за поддържането на човешкото здраве то непременно трябва да съвпада с естествената смяна на деня и нощта. В градовете това вече не съвпада, но в селските местности, при селяните, все още присъства. Именно затова те притежават такава своя особена душевна конституция, че през нощта спят, а през деня будуват. Когато дните стават по-дълги, а нощите по-кратки, те спят по-малко; когато нощите стават по-дълги, те спят по-дълго. Но това, в края на краищата, са неща, които стават само за нетрайно сравнение, върху което не може да се изгради ясен възглед за нещата.
към текста >>
Това значи, че същностите, които действат при произволното движение, действат също в човека и в ежедневния
живот
, чисто чрез вътрешната организация.
Но умората, която представлява симптом съпровождащ движението с трансформация на обмяната на веществата, настъпва и тогава, когато денят е преживян без нищо да се прави.
Това значи, че същностите, които действат при произволното движение, действат също в човека и в ежедневния живот, чисто чрез вътрешната организация.
Затова трансформацията на обмяната на веществата трябва да съществува и когато просто настъпва състояние на умора, макар да не сме го предизвикали произволно. Ние заемаме хоризонтално положение за осъществяване на такава обмяна на веществата, която се осъществява при непроизволно действие, която става просто с течение на времето, ако можем да се изразим така. Заемаме хоризонтално положение по време на сън, за да позволим на тялото си да осъществи това, което то осъществява и тогава, когато се движим произволно. Затова виждате, че хоризонталното положение е нещо много важно и съвсем не е безразлично, дали заемаме хоризонтално положение или не; и ако искаме да заставим своя организъм да свърши нещо, без да правим нищо за това, трябва да приведем себе си в това положение. С други думи: по време на сън привеждаме себе си в такова положение, при което в организма ни става нещо, което обикновено става по време на произволното движение.
към текста >>
Ако отнесем сега всичко това като цяло към животинската природа, можем да определим какво значение има, когато казваме: животното изобщо осъществява своя
живот
в хоризонтално положение.
И така, имаме два процеса, които можем ясно да отделим един от друг: разпиляване на процеса на обмяна на веществата при произволно движение и вътрешно преработване на обмяната на веществата, по време на разиграващото се в нашата глава по време на сън.
Ако отнесем сега всичко това като цяло към животинската природа, можем да определим какво значение има, когато казваме: животното изобщо осъществява своя живот в хоризонтално положение.
При животното метаморфозата на обмяната на веществата за главата би трябвало да бъде организирана съвсем различно, а също и произволното движение при животното означава нещо съвсем друго, отколкото при човека. Това е нещо, на което съвременната наука отделя толкова малко внимание. Сега се говори само за това, което се проявява външно, и се изпуска предвид, че един и същи външен процес при едно същество може да представлява нещо съвсем различно, отколкото при друго същество. Искам да се въздържа тук от всякаква религиозна целенасоченост и само да посоча следното: човек умира и животното умира; но в психологическо отношение при двете същества това съвсем не трябва да бъде едно и също. Защото, който смята това за едно и също и гради върху него своите изследвания, прилича на човек, който намира бръснарско ножче и казва: „Това е нож, неговата функция трябва да бъде същата, както на другия нож, значи ще режа с бръснарското ножче кнедлите си”.
към текста >>
Това, което наричат физически строеж на Слънцето, е невъзможно да се разбере с представите, които са добити в земния
живот
.
Какво може да бъде по-свойствено за днешния свят на представите, освен процесите в живота на Слънцето да се представят като земни процеси, само че модифицирани! Но тук все пак възникват сравнително непреодолими препятствия.
Това, което наричат физически строеж на Слънцето, е невъзможно да се разбере с представите, които са добити в земния живот.
Може да става дума само за това, до известна степен красноречивите резултати от наблюденията на това поле, да се изпълнят със съответстващи представи, адекватни на тях. Тук вече трябва до известна степен да се примирим с нещо, което бих искал да характеризирам примерно по следния начин. Имайки някаква външна връзка, осветена от определена геометрична истина, ние си казваме: това, което първо е било конструирано чрез геометричното мислене, съвпада с външната действителност. Ние се чувстваме свързани с външната действителност, когато намираме в нея това, което първо е било конструирано. Но, естествено, това чувство на вътрешна радост, че нещо е уловено, не трябва да отива твърде далеч.
към текста >>
Работата е там, просто да се опитаме да си представим някакъв процес, който протича в земния
живот
.
Работата е там, просто да се опитаме да си представим някакъв процес, който протича в земния живот.
Проследяваме протичането му в посока от центъра навън, тоест по посока на радиуса. Избираме някакъв процес, например определено изригване, изригване на вулкан или посоката на някаква деформация при земетресение и така нататък. И така, проследяваме процеси на Земята в смисъла на една линия, вървяща от центъра навън. А сега можете също да си представите: природата на така нареченото вътрешно Слънце е такава, че явленията му се придвижват не от центъра навън, а от короната през хромосферата, атмосферата и фотосферата – сега вместо отвътре навън, протичат отвън навътре. Така че процесите (рис.
към текста >>
89.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Отнасящото се тук изказване на страница 144 тук напълно може да се вземе предвид: „Аз се вслушвам във вибрациите в душевния
живот
на членовете на Обществото...“.
68 тази дума преди не се е появявала, освен в скоби малко преди настоящото място. Тя дава съвършено нов, духовнонаучен аспект, но, впрочем, във фигуративна форма с мнимото измерение се съпоставя ортогоналното към действителното, подобно на изложението на Гаус. – Ако векторът а-b трябва да образува наклонена съставляваща, действието трябва да стане активно напречно на направлението му. Тази дума може да се подразбира в такъв смисъл. Нейната обособеност може също да се разбере изхождайки от това, че в лекциите се е включвало не само това, което е било обявено от самото начало, но също и въпроси, предназначени за отделните слушатели.
Отнасящото се тук изказване на страница 144 тук напълно може да се вземе предвид: „Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото...“.
към текста >>
90.
Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Аз се вслушвам във вибрациите в душевния
живот
на членовете на Обществото и живото участие във всичко чуто, се отразява на начина на водене на лекциите.
Тази двойственост, възникнала в резултат на съществуването на открити и закрити публикации, е произлязла от два различни фактора. Публичните съчинения се явяват резултат от това, което се бореше и работеше в самия мен. Що се касае до изданията, предназначени за частно ползване, в тях заедно с мен се бори и работи цялото Антропософско общество.
Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото и живото участие във всичко чуто, се отразява на начина на водене на лекциите.
към текста >>
91.
Съдържание
GA_326 Раждането на естествените науки
Николай Кузански и "братята на общия
живот
"-Съборът от Базел.
Николай Кузански и "братята на общия живот"-Съборът от Базел.
Борбата против турците. "De Docta Ignorantia". Мастер Екхарт и опитността на нещото. Сигурността на математиката. Коперник.
към текста >>
Как да внесем отново
живот
в идеята, която си съставяме за физическите явления.
Настоящ разрив между външната наука на природата и вътрешната наука на човека.
Как да внесем отново живот в идеята, която си съставяме за физическите явления.
Неодушевената природа съставлява едно край но състояние на живота; етерната природа съставлява неговото начално състояние. Една незаконородена наука: физиология. Мисията на една Антропософска наука. Модерната техника и изследването на Духа.
към текста >>
92.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Едно от усилията на Рудолф Щайнер е именно това, да помогне на човека отново да намери, по пътищата различни от тези на миналото, този тънък вътрешен
живот
и да го запази от отвлечеността, в която той е изпаднал.
Рудолф Щайнер показва по-нататък, че това съвсем не е така. Първоначално в човека има една вътрешна опитност за ориентирането в пространството, която е основата на математическите понятия. В миналото човекът е познавал също /Рудолф Щайнер разглежда този въпрос в други свои трудове/ една друга вътрешна опитност, която му даваше качественото разбиране на числата. Проучвайки нещата отблизо, намираме най-после в интуитивното познание на човека основите на една физика, която в човешкото тяло се изразява в движението на течностите и техните взаимодействия, които основи са били изходната точка на самите естествени науки. Явно, всичко това е било забравено и днешният човек остава равнодушен пред един камък, който пада, или пред блясъка на цветовете при изгрева и залеза на слънцето.
Едно от усилията на Рудолф Щайнер е именно това, да помогне на човека отново да намери, по пътищата различни от тези на миналото, този тънък вътрешен живот и да го запази от отвлечеността, в която той е изпаднал.
към текста >>
Той притежаваше необходимия авторитет, за да говори върху темите, с които се е занимавал; преди да се посвети на учението, което нарече наука за духа, Рудолф Щайнер е прекарал дълги години от своя
живот
в проучването на великите научни теории, техните подробности и в техните приложения.
Той притежаваше необходимия авторитет, за да говори върху темите, с които се е занимавал; преди да се посвети на учението, което нарече наука за духа, Рудолф Щайнер е прекарал дълги години от своя живот в проучването на великите научни теории, техните подробности и в техните приложения.
Тези търпеливи проучвания му позволиха да построи една здрава и логическа основа, върху която щеше да изгради своите духовни учения.
към текста >>
да притежава една Антропософия и, познавайки себе си, да добие една жива опитност за своите отношения с природата; тази опитност ще му покаже, че в природата няма нищо, което да не се намира и в самия него, и че от нея към него тупти един и същ
живот
.
Под различни имена, които понякога забулват нейната истинска същност, тази проблема застава пред всички мислители и пред всички онези, които имат задачата да ръководят човешките общества. Нейното реше ние, поне в неговите принципи, не е много сложно; то се състои в това, да се сложи край на това състояние на отвлеченост, на изолираност, в които човекът се намира по отношение на природата. За целта човек трябва първо да познае себе си, т.е.
да притежава една Антропософия и, познавайки себе си, да добие една жива опитност за своите отношения с природата; тази опитност ще му покаже, че в природата няма нищо, което да не се намира и в самия него, и че от нея към него тупти един и същ живот.
Основните елементи на съвременните науки не са, в тяхната същност, нищо друго освен едно проектиране вън от човека на опитности и усещания, които в миналото са съставлявали цялостна част от неговия субективен живот.
към текста >>
Основните елементи на съвременните науки не са, в тяхната същност, нищо друго освен едно проектиране вън от човека на опитности и усещания, които в миналото са съставлявали цялостна част от неговия субективен
живот
.
Под различни имена, които понякога забулват нейната истинска същност, тази проблема застава пред всички мислители и пред всички онези, които имат задачата да ръководят човешките общества. Нейното реше ние, поне в неговите принципи, не е много сложно; то се състои в това, да се сложи край на това състояние на отвлеченост, на изолираност, в които човекът се намира по отношение на природата. За целта човек трябва първо да познае себе си, т.е. да притежава една Антропософия и, познавайки себе си, да добие една жива опитност за своите отношения с природата; тази опитност ще му покаже, че в природата няма нищо, което да не се намира и в самия него, и че от нея към него тупти един и същ живот.
Основните елементи на съвременните науки не са, в тяхната същност, нищо друго освен едно проектиране вън от човека на опитности и усещания, които в миналото са съставлявали цялостна част от неговия субективен живот.
към текста >>
93.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен
живот
", Р.
Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р.
Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова духовност сред натуралистичните схващания. Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно познание и на един нов духовен подтик. Именно от тази гледна точка бих искал да изходя за днес.
към текста >>
Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги използуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов духовен
живот
, толкова много необходим на нашата епоха.
Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги използуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов духовен живот, толкова много необходим на нашата епоха.
Сказките, които аз вече изнесох върху някои области на научната мисъл, показаха подробно пътя, който трябва да бъде следван и върху който тук ще хвърля само един общ поглед. За да разберем добре, какво значение имат експерименталните методи на нашата епоха, трябва да се върнем с няколко столетия назад. Ако бихме искали да проучим тези методи само в тяхното настоящо приложение, ние бихме наистина рискували да се откажем от познаването на дълбоката същност на научната мисъл. За да обхванем тази мисъл в нейната действителност, трябва да я проследим в течение на няколко столетия; по този начин ние стигаме до една точка, която често съм посочвал като един главен момент в цялото модерно развитие; това е именно завоят станал през 14-то и 15-то столетие, когато изчезнаха начините на мислене практикувани в средновековието и на тяхно място възникна духовното състояние, в което живеем днес. В тази зора на модерните време на ние срещаме една личност, в която се съсредоточават характерните черти на нейната епоха и в която, въпреки това, още живеят много от спомените на миналото: това е Николай от Куза или Николай Кузански, висш църковен сановник, един от най-великите мислители на всички времена.
към текста >>
В тази зора на модерните време на ние срещаме една личност, в която се съсредоточават характерните черти на нейната епоха и в която, въпреки това, още живеят много от спомените на миналото: това е Николай от Куза или Николай Кузански,
висш
църковен сановник, един от най-великите мислители на всички времена.
Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги използуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов духовен живот, толкова много необходим на нашата епоха. Сказките, които аз вече изнесох върху някои области на научната мисъл, показаха подробно пътя, който трябва да бъде следван и върху който тук ще хвърля само един общ поглед. За да разберем добре, какво значение имат експерименталните методи на нашата епоха, трябва да се върнем с няколко столетия назад. Ако бихме искали да проучим тези методи само в тяхното настоящо приложение, ние бихме наистина рискували да се откажем от познаването на дълбоката същност на научната мисъл. За да обхванем тази мисъл в нейната действителност, трябва да я проследим в течение на няколко столетия; по този начин ние стигаме до една точка, която често съм посочвал като един главен момент в цялото модерно развитие; това е именно завоят станал през 14-то и 15-то столетие, когато изчезнаха начините на мислене практикувани в средновековието и на тяхно място възникна духовното състояние, в което живеем днес.
В тази зора на модерните време на ние срещаме една личност, в която се съсредоточават характерните черти на нейната епоха и в която, въпреки това, още живеят много от спомените на миналото: това е Николай от Куза или Николай Кузански, висш църковен сановник, един от най-великите мислители на всички времена.
към текста >>
Този, който трябваше да стане кардинал на Куза, получи своето първо възпитание от една религиозна група, тази на "Братята на общия
живот
" /Религиозен орден, основан през 14 век в Холандия/.
Този, който трябваше да стане кардинал на Куза, получи своето първо възпитание от една религиозна група, тази на "Братята на общия живот" /Религиозен орден, основан през 14 век в Холандия/.
От тях той получи първите впечатления на своята младост, които при него са от особено естество. Без съмнение, в него вече имаше известна амбиция, но тя беше контрабалансирана от една наистина гениална склонност да изучава действителностите на социалния живот от неговото време. Тези "братя на общия живот" групираха около себе си индивиди, които имаха тясна прилика помежду си: всички изпитваха същото недоволство по отношение на тогавашните църковни институции; от там бяха повече или по-малко в опозиция с бялото духовенство и тези, които принадлежаха на различните ордени.
към текста >>
Без съмнение, в него вече имаше известна амбиция, но тя беше контрабалансирана от една наистина гениална склонност да изучава действителностите на социалния
живот
от неговото време.
Този, който трябваше да стане кардинал на Куза, получи своето първо възпитание от една религиозна група, тази на "Братята на общия живот" /Религиозен орден, основан през 14 век в Холандия/. От тях той получи първите впечатления на своята младост, които при него са от особено естество.
Без съмнение, в него вече имаше известна амбиция, но тя беше контрабалансирана от една наистина гениална склонност да изучава действителностите на социалния живот от неговото време.
Тези "братя на общия живот" групираха около себе си индивиди, които имаха тясна прилика помежду си: всички изпитваха същото недоволство по отношение на тогавашните църковни институции; от там бяха повече или по-малко в опозиция с бялото духовенство и тези, които принадлежаха на различните ордени.
към текста >>
Тези "братя на общия
живот
" групираха около себе си индивиди, които имаха тясна прилика помежду си: всички изпитваха същото недоволство по отношение на тогавашните църковни институции; от там бяха повече или по-малко в опозиция с бялото духовенство и тези, които принадлежаха на различните ордени.
Този, който трябваше да стане кардинал на Куза, получи своето първо възпитание от една религиозна група, тази на "Братята на общия живот" /Религиозен орден, основан през 14 век в Холандия/. От тях той получи първите впечатления на своята младост, които при него са от особено естество. Без съмнение, в него вече имаше известна амбиция, но тя беше контрабалансирана от една наистина гениална склонност да изучава действителностите на социалния живот от неговото време.
Тези "братя на общия живот" групираха около себе си индивиди, които имаха тясна прилика помежду си: всички изпитваха същото недоволство по отношение на тогавашните църковни институции; от там бяха повече или по-малко в опозиция с бялото духовенство и тези, които принадлежаха на различните ордени.
към текста >>
В известен смисъл "братята на общия
живот
" бяха мистични революционери.
В известен смисъл "братята на общия живот" бяха мистични революционери.
Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората. Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските принципи. От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците. Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава. Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди.
към текста >>
Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров
живот
, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората.
В известен смисъл "братята на общия живот" бяха мистични революционери.
Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората.
Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските принципи. От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците. Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава. Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди.
към текста >>
Тези "братя на общия
живот
" бяха особено хора, които изпълняваха своите задължения в тесни кръгове и, след това, в тишината на кабинета, стремейки се да намерят пътя, който води до Бога и до духовния свят.
Това, което те имаха преди всичко предвид, беше да развият в човека способности, благодарение на които би могло да се установи известно вътрешно единение между него и божествената духовност. В лоното на една общност от този род, в Девентер, Холандия, бе възпитан Николай Кузански.
Тези "братя на общия живот" бяха особено хора, които изпълняваха своите задължения в тесни кръгове и, след това, в тишината на кабинета, стремейки се да намерят пътя, който води до Бога и до духовния свят.
към текста >>
Николай Кузански беше създаден да урежда отношенията на хората помежду им и да прилага своите познания към социалния
живот
.
Николай Кузански беше създаден да урежда отношенията на хората помежду им и да прилага своите познания към социалния живот.
Една вътрешна нужда го тласкаше и тази нужда щеше да го накара да иска да играе една по-активна роля в света.
към текста >>
Но в епохата, в която живееше, хаосът царуваше във всички клонове на социалния
живот
.
Следователно за известно време Николай Кузански беше юрист.
Но в епохата, в която живееше, хаосът царуваше във всички клонове на социалния живот.
Скоро отвратен от правото, той стана католически свещеник.
към текста >>
Нашето намерение съвсем не е да критикуваме; искаме само да проучим, как става, че един човек клокочещ от външна дейност, е толкова миролюбив в неговия вътрешен
живот
, и да съпоставим след това тези два толкова различни аспекта.
Нашето намерение съвсем не е да критикуваме; искаме само да проучим, как става, че един човек клокочещ от външна дейност, е толкова миролюбив в неговия вътрешен живот, и да съпоставим след това тези два толкова различни аспекта.
към текста >>
Той се чувствува отблъснат далече от този
живот
, който събужда в него ми.
Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик. Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика. Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят. У него ние намираме многотомистични изрази: но когато се изоставя на този порив вън от богословската мисъл, той стига винаги до там, да си казва, че тази мисъл не му позволява да се доближи до божествената искра, която свети в него. Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата душа.
Той се чувствува отблъснат далече от този живот, който събужда в него ми.
слите, но също чувствата и спомените, и от които би могъл да черпи едно цялостно познание. Когато, казва той, аз търся най-интимната същност на моето същество, намирам се потопен в едно нищо. Аз търсих и търсих; изминах всички пътища, които ми разкриваха моите идеи, моите впечатления; намерих там много неща, но никога моето собствено
към текста >>
До там трябва да отидем в миналото, даже и малко преди Николай Кузански, ако искаме наистина да схванем, що е научната мисъл, да знаем това, което науката може да донесе на човечеството, и какъв нов духовен
живот
може да роди тя.
В този интервал от 100 години се роди западната наука. По-рано тя съществуваше само в зародишно състояние. Върху това столетие, което разделя "De Docta Ignorantia" от "De Revolutionibus Orbium Celestium" трябва да насочим нашия поглед, ако искаме да разберем, как се е образувала нашата наука, да разгледаме съкровищата, с които се е обогатила човешката душа, да проучим онези съкровища, от които тя се е отказа ла.
До там трябва да отидем в миналото, даже и малко преди Николай Кузански, ако искаме наистина да схванем, що е научната мисъл, да знаем това, което науката може да донесе на човечеството, и какъв нов духовен живот може да роди тя.
към текста >>
94.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
За мъдреците от онези далеч на древност вселената не беше една машина, тя не изглеждаше като една машина, както това е за нас днес; а вселената им се явяваше като едно пълно с
живот
същество, изпълнено с творческа дейност, като един дух, който им говореше на един космически език.
Никоя книга, никакъв документ не споменава името на личността, за която искам да Ви говоря; защото относно тези неща историята не отива по-далече от 13 век преди нашата ера. Въпреки това, чрез чисто духовното изследване да отидем по-далече отколкото ни позволяват историческите документи. И така, тази личност е била приета в една мистерийна школа от Южна Европа и беше изучила там всичко, което учителите учеха за Космоса, за тези духовни Същества, които живеят в Космоса, във вселената. Обаче цялата тази наука почиваше само върху преданието; тя беше съставена от много по-стари схващания, добити чрез ясновиждането, което човечеството притежаваше в миналото и което му беше позволило да познае движението на звездите, значението на съзвездията и пр.
За мъдреците от онези далеч на древност вселената не беше една машина, тя не изглеждаше като една машина, както това е за нас днес; а вселената им се явяваше като едно пълно с живот същество, изпълнено с творческа дейност, като един дух, който им говореше на един космически език.
към текста >>
Второто нещо беше това, че човекът можеше да насочи към своя вътрешен
живот
един духовен поглед и долавяше същността на душата.
Второто нещо беше това, че човекът можеше да насочи към своя вътрешен живот един духовен поглед и долавяше същността на душата.
Той чувствуваше тази душа като пряка еманация на Духа, който по-късно бе наречен Бог, непознатият Бог. Учениците на древните мъдреци считаха, че душата има една природа аналогична на това, което днес бихме нарекли: посланик на духа. Така, за тях, Духът беше всемирното Начало, чийто живот обгръща всичко съществуващо и вън от който не може да съществува нищо. И този Дух, направо възприемаем под неговата първична форма, можеше да бъде намерен в човешката душа и той на истина биваше намерен, когато човек имаше чувството, че душата беше посланица /пратеница/.
към текста >>
Така, за тях, Духът беше всемирното Начало, чийто
живот
обгръща всичко съществуващо и вън от който не може да съществува нищо.
Второто нещо беше това, че човекът можеше да насочи към своя вътрешен живот един духовен поглед и долавяше същността на душата. Той чувствуваше тази душа като пряка еманация на Духа, който по-късно бе наречен Бог, непознатият Бог. Учениците на древните мъдреци считаха, че душата има една природа аналогична на това, което днес бихме нарекли: посланик на духа.
Така, за тях, Духът беше всемирното Начало, чийто живот обгръща всичко съществуващо и вън от който не може да съществува нищо.
И този Дух, направо възприемаем под неговата първична форма, можеше да бъде намерен в човешката душа и той на истина биваше намерен, когато човек имаше чувството, че душата беше посланица /пратеница/.
към текста >>
В тази епоха не би могло да става въпрос човек да има понятия за нещата, защото той не може да си образува понятия освен за това, кое то е външно на неговия собствен
живот
; това, което човек носи в себе си, той няма нужда да го познава, той го живее по непосредствен начин, и това е всичко.
Това чувство идваше от там, че той можеше да възприема първичната форма на духа, да слуша езика на без граничните простори. Благодарение на тази дарба, за него не съществуваше възможността да създаде една наука на природата. Ние не можем да изградим една наука на природата само със спомени; също така, древният човек не можеше да създаде една прецизна наука, защото той съзерцаваше в самия себе си един духовен образ и в природата намираше отново този образ. Ако през тези времена не съществуваше противоположността царуваща днес между природата и човека, такава противоположност не съществуваше също и между душата и тялото; те си съответствуваха така тясно, че тялото беше като един вид отливка на духовния първообраз, а душата служеше като посланица между тялото и духа. Една тясна връзка ги сливаше.
В тази епоха не би могло да става въпрос човек да има понятия за нещата, защото той не може да си образува понятия освен за това, кое то е външно на неговия собствен живот; това, което човек носи в себе си, той няма нужда да го познава, той го живее по непосредствен начин, и това е всичко.
към текста >>
Тя се чувствува тогава носителка на силите на Логоса, въпреки че този образ няма вече в нея
живот
и не се изразява вече освен в нейната любов към Бога, от който пази в себе си едно отражение.
Без съмнение, в миналото душите имаха силата да си кажат: аз самият съм божествена същност, когато долавям вътрешно духа в мене. Но сега духът не може да бъде вече виждан непосредствено; душата няма вече чувството, че е посланица на духа, защото за да предадеш едно послание за нещо, трябва да го познаваш.
Тя се чувствува тогава носителка на силите на Логоса, въпреки че този образ няма вече в нея живот и не се изразява вече освен в нейната любов към Бога, от който пази в себе си едно отражение.
Така душата не се чувствува вече като една посланица, а като носителка на образа на божествения Дух.
към текста >>
Разбира се, самата природа е винаги
живот
и дух; тя е станала нещо мъртво само за човека, което той не би могъл да разбере освен с помощта на най-непогрешимия инструмент на познанието, математическото разсъждение.
Между "De Docta Ignorantia" от 1440 година и "De Revolutionbus Orbium Celestium" и изтекъл, казах аз, един век. Коперник опитва да разреши от външната страна, да сведе до формули проблемата, която Николай Кузански искаше да разглежда служейки с математически символи. Човекът се опитва да разбере природата с помощта на математиката в момента, когато изгубва живото чувство за нея. Това се проявява даже в историята на смисъла на думите; защото в миналото в "природата" хората са чувствували още "раждането /латинската дума "Natira" значи "Раждане"/, докато днес за нас тази дума означава само един свят от неодушевени тела.
Разбира се, самата природа е винаги живот и дух; тя е станала нещо мъртво само за човека, което той не би могъл да разбере освен с помощта на най-непогрешимия инструмент на познанието, математическото разсъждение.
към текста >>
95.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Най-после нека си спомним чисто и просто, че в течение на своето земно съществуване човекът расте според едно трето измерение; защото ако в началото на своя
живот
той пълзи по земята, по-късно той постепенно се изправя в посоката отдолу нагоре
Първата от тези посоки е тази, която отива отпред назад. В тази посока ние извършваме, например, явленията на поглъщане и храносмилане тук аз не държа сметка за животните както и други органически функции, което ясно ни показват анатомията и физиологията. Тази ориентация на някои вътрешни процеси е съвършено различна от посоката, в която аз извършвам, например, странични движения с моята дясна ръка, след това, симетрично, с моята лява ръка. Тези движения се извършват според измерението надясно и наляво.
Най-после нека си спомним чисто и просто, че в течение на своето земно съществуване човекът расте според едно трето измерение; защото ако в началото на своя живот той пълзи по земята, по-късно той постепенно се изправя в посоката отдолу нагоре
към текста >>
Вместо скелета на пространството, бихме могли да вземем също така добре която и да е друга схема или понятие извлечено от алгебрата, геометрията, аритметиката; защото първоначално всички те са били извлечени от вътрешния
живот
на човека и след това са изпаднали в отвлечеността.
Вместо скелета на пространството, бихме могли да вземем също така добре която и да е друга схема или понятие извлечено от алгебрата, геометрията, аритметиката; защото първоначално всички те са били извлечени от вътрешния живот на човека и след това са изпаднали в отвлечеността.
към текста >>
Чрез своите сетива човек се приспособява към външната среда, към външния
живот
; например той поставя своето тяло, своите крайници в хармония със своите вътрешни сетива, за които току що говорих, сетивата на трите ориентации или посоки в пространството.
Нека следователно я възприемем и да разгледаме особено метаболичната система.
Чрез своите сетива човек се приспособява към външната среда, към външния живот; например той поставя своето тяло, своите крайници в хармония със своите вътрешни сетива, за които току що говорих, сетивата на трите ориентации или посоки в пространството.
Външните движения на тялото са зависими от вътрешната ориентация. Нашата подхода е подчинена на чувството, което имаме за ответната посока, нашите движения на ръцете на чувството за хоризонталната посока отдясно наляво; даже когато говорим, движенията на нашите органи са приспособени към чувството за посоката отпред назад. Винаги, когато правим едно движение, ние проектираме във външния свят нашата вътрешна ориентация.
към текста >>
За мистиката от миналото всички геометрически форми се превръщаха в един интензивен, ритмиран
живот
, ставаха мистическа опитност.
За мистиката от миналото всички геометрически форми се превръщаха в един интензивен, ритмиран живот, ставаха мистическа опитност.
към текста >>
Представете си това развитие, тези превръщания, това обедняване на вътрешния
живот
.
Представете си това развитие, тези превръщания, това обедняване на вътрешния живот.
Математиките са станали нещо отвлечено, без връзка със живота. И представете си тогава чувството, което завладява човешката душа. В миналото тази душа търсеше съзвучието, което свързваше чувството на кръвта с усещането на движението; от сега нататък опитността за геометрията е отрязана от вътрешния живот. В миналото, когато математиките и мистиката съставляваха едно цяло, човекът участвуваше с цялото си същество в живота на вселената; неговите собствени движения бяха приспособени към живота на вселената. Човекът беше по мярката на космоса, той живееше от живота на звездите.
към текста >>
В миналото тази душа търсеше съзвучието, което свързваше чувството на кръвта с усещането на движението; от сега нататък опитността за геометрията е отрязана от вътрешния
живот
.
Представете си това развитие, тези превръщания, това обедняване на вътрешния живот. Математиките са станали нещо отвлечено, без връзка със живота. И представете си тогава чувството, което завладява човешката душа.
В миналото тази душа търсеше съзвучието, което свързваше чувството на кръвта с усещането на движението; от сега нататък опитността за геометрията е отрязана от вътрешния живот.
В миналото, когато математиките и мистиката съставляваха едно цяло, човекът участвуваше с цялото си същество в живота на вселената; неговите собствени движения бяха приспособени към живота на вселената. Човекът беше по мярката на космоса, той живееше от живота на звездите.
към текста >>
96.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Когато човекът изхвърли вън от своя вътрешен
живот
математическите схващания, той същевременно се отдели от Земята и стана възможно за него да измисли една астрономическа система, която има за център Слънцето.
Когато човекът изхвърли вън от своя вътрешен живот математическите схващания, той същевременно се отдели от Земята и стана възможно за него да измисли една астрономическа система, която има за център Слънцето.
За да бъде поставен центърът на системата вън от Земята, трябваше предварително човекът да изгуби вътрешното чувство на ориентация. Следователно схващането на Коперник е интимно свързано с това дълбоко преобразуване, което стана в лоното на човешката душа. Раждането на модерната научна мисъл не би могло да бъде разбрано освен ако го проучим в зависимост от развитието на човешкия дух.
към текста >>
Нека се обърнем към един мислител от 4-то или 5-то столетие на нашата ера /едва ли бихме могли да дадем името мислители на тези хора, които още притежаваха един вътрешен
живот
много по-интензивен отколко то чистата интелектуална дейност/.
Нека се обърнем към един мислител от 4-то или 5-то столетие на нашата ера /едва ли бихме могли да дадем името мислители на тези хора, които още притежаваха един вътрешен живот много по-интензивен отколко то чистата интелектуална дейност/.
Можем да преведем неговото чувство както следва: "Аз чувствувам в едно цяло пространството и Бога. Аз се направлявам в пространството отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, според посоките начертани от Бога и които чувствувам в самия мене; където и да отида, това става винаги по негова воля". Това състояние на душата продължи да съществува и по-късно от 6то столетие, приблизително до 14-то столетие. До тогава, когато човекът упражняваше геометрия, той не се задоволяваше да начертае един триъгълник; той чувствуваше, че това, което чертае, Бог го оживяваше в него, рисуваше го с него. Неговият чертеж представляваше едно качество, което той чувствуваше вътрешно, чрез волята на Бога.
към текста >>
Искайки да овладеят природните явления с помощта на отвлечените математики, съвършено чужди на вътрешния
живот
на човешкото същество, съвременната наука е стигнала до там, да разглежда само това, което е мъртво.
Искайки да овладеят природните явления с помощта на отвлечените математики, съвършено чужди на вътрешния живот на човешкото същество, съвременната наука е стигнала до там, да разглежда само това, което е мъртво.
Математиките са били изключени от живота, те могат да бъдат приложени следователно само към мъртвото. Но би и могло да бъде иначе; чрез самата природа на математическото разсъждение, експерименталните науки са били доведени до там, да разглеждат само това, което е неодушевено.
към текста >>
Но това не значи да се даде
живот
на това, което е било умъртвено; това е чисто и просто създаването на един призрак, който няма вече нищо живо в себе си.
А във вселената смъртта се проявява чрез разлагането, разпадането, подразделянето на микроскопични частици. Материята е атомизирана, сведена е до прах. Този е пътят, който модерната научна мисъл също следва. Именно поради тази причина математическият елемент също се е подразделил, раздробил се е на диференциално уравнение, което иска да изрази един факт, може само да го убие, да го умъртви, да предаде за него само един мъртъв образ. Да се диференцира, значи да се умъртвява; да се интегрира, значи да се защитят отново в една отвлеченост частиците на това, което е било раздробено, значи да се превъзстанови една схема с това, което диференциалното изчисление е разделило.
Но това не значи да се даде живот на това, което е било умъртвено; това е чисто и просто създаването на един призрак, който няма вече нищо живо в себе си.
към текста >>
Още веднъж, да се диференцира, значи да се умъртвява; да се интегрира, значи да се събират костите и прахът, за да се възстанови първичната форма; но в действителност се получава само един скелет, една схема без
живот
.
Под този аспект се явяват на Бъркли последствията, които щеше да донесе приложението на инфинитезималното изчисление. Ако би се изразил по-конкретно, по-живо, той би казал: вие започвате с това, че умъртвявяте света, като прилагате към него изчислението на безбройно малките величини, диференциалното изчисление; след това съединявате вашите диференциали в интеграли, но с това съвсем не сте възстановили един жив свят, вие получавате само един образ, една илюзия. В действителност една интеграла не е друго освен една привидност, и Бъркли много добре беше почувствувал това.
Още веднъж, да се диференцира, значи да се умъртвява; да се интегрира, значи да се събират костите и прахът, за да се възстанови първичната форма; но в действителност се получава само един скелет, една схема без живот.
към текста >>
97.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между положение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на
живот
на предметите.
В миналото, когато човекът, съединен със света, влизащ в пряк допир с това, което познаваше, такова схваща не би било невъзможно; чрез инстинктивното чувствуване на трите посоки на движението човекът имаше едновременно непосредственото познание на математиките. Обаче това познание беше неделимо от вселената. Субект и обект бяха слети. Същото беше за цвета, за звука и пр. Представата за движението се раждаше от вътрешното усещане на това, което беше подвижно; представата за цвета отговаряше на една вътрешна опитност, свързана с живота на кръвта, опитност тъждествена с впечатленията дадени от външните предмети.
Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между положение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на живот на предметите.
Напротив, научната епоха е стигнала до там, да вижда в място, движение, положение, форма, не вече впечатления, а отвлечености, нещо въображаемо, което се счита за тъждествено с предмета. Както не е никак възможно, когато си представяме формата на едно оръдие или на един снаряд пронизващ пространството, да кажем, че формата на оръдието е в нас, или че снарядът пронизва нашия мозък, формата, движението, които схващаме, са били отнесени към един предмет намиращ се вън от нас.
към текста >>
Когато виждаше, че малкото дете живее един все повече личен
живот
, когато виждаше, как неговите черти оживяваха, добиваха израз, той чувствуваше в това като едно продължение, едно последствие от раждането, въпреки че смекчено, едно постоянно ставане.
Когато човекът имаше още в себе си инстинктивно познание на триъгълника, на правоъгълника, на петоъгълника, той по инстинкт имаше също и чувството за раждането и смъртта, за това, което се ражда, и за това, което преминава. Това чувство обхващаше всички степени преминаващи от раждането до смъртта.
Когато виждаше, че малкото дете живее един все повече личен живот, когато виждаше, как неговите черти оживяваха, добиваха израз, той чувствуваше в това като едно продължение, едно последствие от раждането, въпреки че смекчено, едно постоянно ставане.
Той изживява вътрешно всички етапи на раждането.
към текста >>
Това вътрешно, живо чувство беше неделимо от външния предмет; нямаше гранична линия между вътрешния
живот
и живота на природата, нямаше никаква бариера, която да отделя човешката душа от всемирния океан; а с това човекът участвуваше в живота на нещата около него.
Това вътрешно, живо чувство беше неделимо от външния предмет; нямаше гранична линия между вътрешния живот и живота на природата, нямаше никаква бариера, която да отделя човешката душа от всемирния океан; а с това човекът участвуваше в живота на нещата около него.
Той имаше за света идеи различни от тези на Вайсман, например. Да предположим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните. Каква идея би си съставил той за това? Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред.
към текста >>
И би прибавил: навсякъде, където има
живот
, нямаме работа с атоми.
Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта. Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества. Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома.
И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми.
Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта. Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично. Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
към текста >>
Във вътрешния
живот
на човека имаше едно чувство, което бихме могли да наречем математическо.
Това не може да се направи със Спиноза; той е написал своята книга, която е нарекъл с право: "Етика", според принципите на математиката; не че говори за математиката, както би сторил това един модерен учен; но той свързва своите идеи с една друга според начина на разсъждение употребяван в математиките. С това той ни доказва, че в него още имаше един остатък на живото, интуитивно чувство, което в миналото стоеше на основата на изучаване на математиките.
Във вътрешния живот на човека имаше едно чувство, което бихме могли да наречем математическо.
Да искаме днес да приложим към изучаването на психологията, или още по-добре на морала, принципите на математиките под формата, която те са приели днес, това би било по-лошо отколкото едно безсмислие.
към текста >>
Не е чудно, че в епохата, когато вътрешният
живот
на човека е отрязан от света, когато неговата душа е изолирана, той изпада в несигурност.
Не е чудно, че в епохата, когато вътрешният живот на човека е отрязан от света, когато неговата душа е изолирана, той изпада в несигурност.
От момента, когато не чувствува вече, че живее в общение с вселената, той не може да почувствува вътрешно непреривността или атомизма като отговарящи на една вътрешна действителност; той може вече само да ги прилага към явленията като готови етикети.
към текста >>
Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен
живот
, до живота на неговия собствен организъм.
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното.
Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм.
Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното. Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма. Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
към текста >>
98.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния
живот
, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта.
Вие го носите изминавайки известно разстояние; имате определено впечатление за неговото тегло. Но когато Вие, който имате същото тегло, изминавате същото разстояние, когато носите самия себе си, Вие нямате това също впечатление. Фактически Вие носите Вашето собствено тегло през пространството, без да го чувствувате. Чувството, понятието за тегло, за тежест, влиза в полето на Вашето съзнание по съвършено друг начин. Когато човек остарява, той чувствува, че неговите крака натежават.
Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта.
Разбира се, в никой момент на живота нашето тяло не изпада на пълно под този закон. Можем даже да кажем, че изразът "чувствувам тежестта на моето тяло" почти никога не се употребява освен в преносен смисъл. Едно по-дълбоко познание на нещата показва без съмнение, че това не е само един образ, че тук имаме една действителност. Но във всеки случай опитността за нашата телесна, материална тежест е свързана в нашето съзнание с едно намаление на онази вътрешна дейност, която ни носи през пространството.
към текста >>
Външните явления, които днес подреждаме във физиката, бяха наблюдавани несъмнено по обективен на чин от древните; обаче тяхното познание се основаваше на личното чувство, на тяхната вътрешна опитност за факта; техният вътрешен
живот
протичаше в непрестанна връзка с живота на вселената.
Външните явления, които днес подреждаме във физиката, бяха наблюдавани несъмнено по обективен на чин от древните; обаче тяхното познание се основаваше на личното чувство, на тяхната вътрешна опитност за факта; техният вътрешен живот протичаше в непрестанна връзка с живота на вселената.
към текста >>
Накратко, проявява се по този начин един стремеж да се забрави напълно всяка опитност изживяна във вътрешността на физическото тяло и да се пренесе в пространството, самото то откъснато от вътрешния
живот
на човека, всичко, което в миналото е било свързано с неговото същество.
Следователно, под влиянието на Нютон отвлечените теории на физиката са станали всеобщи до такава степен, че са били приложени към цялата вселена.
Накратко, проявява се по този начин един стремеж да се забрави напълно всяка опитност изживяна във вътрешността на физическото тяло и да се пренесе в пространството, самото то откъснато от вътрешния живот на човека, всичко, което в миналото е било свързано с неговото същество.
Това е едно непрестанно усилие да се изолира напълно човекът от външния свят.
към текста >>
99.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият
живот
.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата. Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например. Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна. Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения.
Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот.
Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно. Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита.
към текста >>
Хората отделиха физиката и химията от човека; без съмнение, те са му оставили мисълта, чувството и волята, но те са били окастрени, смалени до степен да не бъде вече освен отвлечености без
живот
.
В онези времена, когато чувствуваше природата да живее в неговото физическо тяло, в неговото етерно тяло, човекът имаше за своето астрално тяло и за своя Аз едно съзнание различно от днешното. Без съмнение ние имаме днес една психология, но, трябва да си признаем въпреки че хората се пазят от това тя не е фактически друго освен една тъкан от отвлечености. Наистина в тази психология се говори за мисълта, за чувството, за волята, за паметта, за въображението и пр..., но под една напълно отвлечена форма.
Хората отделиха физиката и химията от човека; без съмнение, те са му оставили мисълта, чувството и волята, но те са били окастрени, смалени до степен да не бъде вече освен отвлечености без живот.
Психологията е станала един инвентар от отвлечености.
към текста >>
Обратно, неговите схващания в областта на психологията и пневматологията се изолират от физическата природа и се затварят във вътрешния
живот
.
И така, ако виждаме произхода на физическата и химическа науки във физическото и етерно тела на човека, а произхода на психологията в астралното тяло и в Аза, можем да кажем, че преминавайки от древността към модерната научна ера, човекът е изхвърлил вън от себе си това, което беше физика и химия, прилагайки ги само към природата.
Обратно, неговите схващания в областта на психологията и пневматологията се изолират от физическата природа и се затварят във вътрешния живот.
В психологията те запазват достатъчно живот, за да намери още човек думи, за да назове това, което става в неговата душа. Обаче чувството на Аза става толкова изтъняло, че пневматологията изчезва напълно. Азът не е вече освен едва доловима точка. Ето това е всичко, което е останало от този вътрешен живот, толкова хармоничен, който одушевяваше човешкото същество от миналото, когато то си казваше: има четири елемента земя, вода, въздух и огън; човек чувствува земята в своето физическо тяло; водата в движението на органическите течности причинено от етерното тяло; въздуха в астралното тяло, в мисълта, чувството и волята; защото за него мисълта, чувството и волята изглеждат като да се вливат и отливат с въздуха, който той дишаше. А огънят, както го наричаха тогава, или топлината той чувствуваше в своя Аз.
към текста >>
В психологията те запазват достатъчно
живот
, за да намери още човек думи, за да назове това, което става в неговата душа.
И така, ако виждаме произхода на физическата и химическа науки във физическото и етерно тела на човека, а произхода на психологията в астралното тяло и в Аза, можем да кажем, че преминавайки от древността към модерната научна ера, човекът е изхвърлил вън от себе си това, което беше физика и химия, прилагайки ги само към природата. Обратно, неговите схващания в областта на психологията и пневматологията се изолират от физическата природа и се затварят във вътрешния живот.
В психологията те запазват достатъчно живот, за да намери още човек думи, за да назове това, което става в неговата душа.
Обаче чувството на Аза става толкова изтъняло, че пневматологията изчезва напълно. Азът не е вече освен едва доловима точка. Ето това е всичко, което е останало от този вътрешен живот, толкова хармоничен, който одушевяваше човешкото същество от миналото, когато то си казваше: има четири елемента земя, вода, въздух и огън; човек чувствува земята в своето физическо тяло; водата в движението на органическите течности причинено от етерното тяло; въздуха в астралното тяло, в мисълта, чувството и волята; защото за него мисълта, чувството и волята изглеждат като да се вливат и отливат с въздуха, който той дишаше. А огънят, както го наричаха тогава, или топлината той чувствуваше в своя Аз.
към текста >>
Ето това е всичко, което е останало от този вътрешен
живот
, толкова хармоничен, който одушевяваше човешкото същество от миналото, когато то си казваше: има четири елемента земя, вода, въздух и огън; човек чувствува земята в своето физическо тяло; водата в движението на органическите течности причинено от етерното тяло; въздуха в астралното тяло, в мисълта, чувството и волята; защото за него мисълта, чувството и волята изглеждат като да се вливат и отливат с въздуха, който той дишаше.
И така, ако виждаме произхода на физическата и химическа науки във физическото и етерно тела на човека, а произхода на психологията в астралното тяло и в Аза, можем да кажем, че преминавайки от древността към модерната научна ера, човекът е изхвърлил вън от себе си това, което беше физика и химия, прилагайки ги само към природата. Обратно, неговите схващания в областта на психологията и пневматологията се изолират от физическата природа и се затварят във вътрешния живот. В психологията те запазват достатъчно живот, за да намери още човек думи, за да назове това, което става в неговата душа. Обаче чувството на Аза става толкова изтъняло, че пневматологията изчезва напълно. Азът не е вече освен едва доловима точка.
Ето това е всичко, което е останало от този вътрешен живот, толкова хармоничен, който одушевяваше човешкото същество от миналото, когато то си казваше: има четири елемента земя, вода, въздух и огън; човек чувствува земята в своето физическо тяло; водата в движението на органическите течности причинено от етерното тяло; въздуха в астралното тяло, в мисълта, чувството и волята; защото за него мисълта, чувството и волята изглеждат като да се вливат и отливат с въздуха, който той дишаше.
А огънят, както го наричаха тогава, или топлината той чувствуваше в своя Аз.
към текста >>
Този факт може да бъде констатиран, но не може да бъде обяснен, защото хората си съставят за течния организъм една съвършено погрешна идея; те не знаят, че етерното тяло е това, което реагира движението на вътрешните течности и управлява химическия
живот
на организма.
Така на учените от 19-ия век е направило много силно впечатление фактът, че когато един човек пие вода, прави впечатление, че първата чаша е напълно асимилирана от организма, което не става с втората или третата чаша.
Този факт може да бъде констатиран, но не може да бъде обяснен, защото хората си съставят за течния организъм една съвършено погрешна идея; те не знаят, че етерното тяло е това, което реагира движението на вътрешните течности и управлява химическия живот на организма.
към текста >>
Забравено бе, че в действителност органическите течности имат свой собствен
живот
, въз основа на който те се движат и че сърцето не е друго освен един сетивен орган, предназначен да възприема тяхното движение.
Така от ятрохимическото схващане, което искаше да обясни тялото чрез химически процеси, учените се плъзнаха в ятромеханическата школа и даже в една ятроматематическа школа. Сърцето е вече само една истинска помпа, която смучи кръвта и я изтласква в организма.
Забравено бе, че в действителност органическите течности имат свой собствен живот, въз основа на който те се движат и че сърцето не е друго освен един сетивен орган, предназначен да възприема тяхното движение.
Хората вземат нещата от към лошата страна и правят по този начин от сърцето един механизъм, какъвто то е и днес за по-голяма част от физиолозите и лекарите.
към текста >>
От една страна, Хобс замисля вече, поне в зародиш, новите научни идеи, и от друга страна, той премахва от социалния
живот
всеки духовен елемент, предвижва войната на всички против всички, непризнавайки нищо духовно, което би могло да обедини хората помежду им.
Това ни обяснява в теориите измислени от един Хобс или един Бейкън невъзможността да се свърже човешкото същество с духа, който одушевява вселената.
От една страна, Хобс замисля вече, поне в зародиш, новите научни идеи, и от друга страна, той премахва от социалния живот всеки духовен елемент, предвижва войната на всички против всички, непризнавайки нищо духовно, което би могло да обедини хората помежду им.
И когато говори за едно съзнание за свобода, той начертава една карикатура на това чувство.
към текста >>
100.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Без да съзнава това, тя е скъсала с методите на алхимиците, смело е изоставила настрана това, което можеше да остане като
живот
в схващанията за природата, и решително се е привързала към изучаването на това, което е мъртво в минералите, в растенията, в животните.
Когато умира, животът го напуска; това, което остава, е мъртвият труп. Когато започвам да мисля според законите на механиката, животът напуска моята мисъл, аз притежавам вече само науката на неживото, на смъртта. Ето за кое трябва да имаме едно абсолютно ясно съзнание. Когато разглеждаме в природата само това, което е физическо, механическо, ние подготвяме една наука на неживото, на смъртта. Това именно съставлява и величието на съвременната наука.
Без да съзнава това, тя е скъсала с методите на алхимиците, смело е изоставила настрана това, което можеше да остане като живот в схващанията за природата, и решително се е привързала към изучаването на това, което е мъртво в минералите, в растенията, в животните.
Така тя е създала схващания, които подхождат само за неживото. Ето защо природата на нашата наука е смъртта.
към текста >>
Днес ние ходим по мъртвия труп на това, което в миналото е било
живот
.
Съвременната наука е стигнала до там, да не разглежда друго освен мъртвия труп. На антропософската Духовна наука се пада задачата да намери отново познанието на живото същество, на първичното същество, каквото действително е съществувало в началото на земното развитие. В миналото природата е била нещо съвършено различно от това, което тя е днес.
Днес ние ходим по мъртвия труп на това, което в миналото е било живот.
Обаче това начално състояние се е запазило в нисшата природа на човешкото същество. Имен но там можем да намерим отново това, което човекът е бил в миналото, там ние можем да отидем назад даже до старата сатурнова вселена.
към текста >>
И също както в нашето изучаване на природата липсва скоростта, ние сме изгубили същността в познанието на вътрешния
живот
.
Днес синьото, червеното, един до диез, един сол диез, различните градуси /температура/ топлина и пр., са "субективни усещания". Този израз е станал нещо твърде обикновено. Но що е всъщност едно чисто "субективно усещане"? Това е едно явление, следователно в известно отношение един външен вид; но нека за момент останем при явлението. Във външната природа ние виждаме вече само движението; също така, в психологията и в пневматологията ние разглеждаме вече само явлението.
И също както в нашето изучаване на природата липсва скоростта, ние сме изгубили същността в познанието на вътрешния живот.
към текста >>
Философите говорят, говорят, обаче тяхното слово е без
живот
, защото тяхната мисъл се движи сред сенки.
Ние имаме пред себе си вече само външния вид, не самата същност на явлението, а само начина, по който тази същност днес, не са вече друго освен привидности, външен вид. И самата тази привидност е атакувана, гризана от всички страни от нашите съвременни философи и психолози. Наистина тези последните приличат на онзи добре известен герой, който искаше да се изкачи на небето теглейки се за косите, или още на човек, който, намирайки се вътре в купето на един железопътен вагон, тика преградата, за да направи влака да върви.
Философите говорят, говорят, обаче тяхното слово е без живот, защото тяхната мисъл се движи сред сенки.
към текста >>
Още повече, не е необходимо да бъдем ясновидци, за да преценим съвременната физика и съвременната химия в тяхната истинска стойност и да намерим това, което трябва да дойде и ги допълни: животът, този
живот
, който се явява за погледа, щом наблюдаваме малко човешкото същество.
Въпреки това, не е необходимо да бъдем притежатели на свръхсетивни познания, за да знаем, намирайки се пред един мъртъв труп, че ние се намираме пред един мъртвец и че по-рано този мъртвец е бил жив.
Още повече, не е необходимо да бъдем ясновидци, за да преценим съвременната физика и съвременната химия в тяхната истинска стойност и да намерим това, което трябва да дойде и ги допълни: животът, този живот, който се явява за погледа, щом наблюдаваме малко човешкото същество.
Вместо да чертаем непрестанно координатни оси, нека се опитаме да изучим истински механизма на движението в човека, да преустановим това движение в себе си. Вместо да умножаваме непрестанно диференциалните и интегрални изчисления, да наблюдаваме външно движението, в което сме участвували в миналото, и ние ще допълним физиката и химията.
към текста >>
Хората ще намерят обяснението на химическите явления на природата в живота на етерното тяло, в този
живот
, който се отпечатва в движенията на течностите на човешкия организъм.
Хората ще намерят обяснението на химическите явления на природата в живота на етерното тяло, в този живот, който се отпечатва в движенията на течностите на човешкия организъм.
към текста >>
101.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Но чрез Антропософията знаете, че съществуват други състояния на съзнанието, различни от тези, които са приспособени към човека на Земята и към неговия всекидневен
живот
.
Явно е, всичко това се отнася за обикновените условия на човека върху Земята, както те съществуват обикновено в нашата епоха. Това е външната гледна точка.
Но чрез Антропософията знаете, че съществуват други състояния на съзнанието, различни от тези, които са приспособени към човека на Земята и към неговия всекидневен живот.
към текста >>
Когато го гледам така, без
живот
, аз не виждам всъщност, за каква цел той би имал бели дробове, сърце и мускулна система.
Това са само неговите смътни останки. И, ако размислим добре, можем даже да кажем, че това е отрицателният аспект на един човек. Кое прави, кое съставлява действителността на едно човешко същество? Това е животът, който се движи в него и към който се приспособени неговите кости, неговите мускули и пр. Това, което съставлява интимната истинност на едно живо същество, е че то притежава своята собствена костна, мускулна, нервна структура, притежава свое сърце, свои бели дробове и пр.. Напротив един мъртъв труп не отговаря вече действително на човека.
Когато го гледам така, без живот, аз не виждам всъщност, за каква цел той би имал бели дробове, сърце и мускулна система.
Неговите органи нямат вече смисъл; поради това именно те се разлагат. Те запазват за момент формата, която им е била наложена от живота; но всъщност един мъртъв труп не отговаря на тази истина; така както е той не може да съществува повече, той се разлага. Също така в земните пластове, където слиза геологът, не съществува една жива действителност, както не съществува такава и в мъртвия труп на човека.
към текста >>
Обаче възприятията, които той има от вътрешността на Земята в обикновения
живот
не стигат до съзнанието.
Ако той беше способен да стори това, би трябвало да има един вид зрителен, осезателен орган, за да се потопи в Земята, без да има нужда да копае дупка, за да хване Земята, както ръката минава през въздуха, за да хване нещо, както погледът пронизва въздуха, за да се сложи върху един предмет. Когато слагате по този начин погледа, Вие не изкопавате дупка във въздуха; ако трябваше първо да сторите това, за да можете през тази дупка да гледате предмета, вие бихте видели вашата среда по същия начин, както виждате вътрешността на земята в една мина. Но ако не направите дупка, за да гледате това, което става вътре в Земята, ще имате нужда от един сетивен орган, който да може да вижда, без да се нуждае от дупки, един орган, за който Земята да бъде прозрачна. А от определена гледна точка именно така е за човека.
Обаче възприятията, които той има от вътрешността на Земята в обикновения живот не стигат до съзнанието.
И това, което човекът може да възприема по този начин, то е металът съдържащ се в Земята с неговите обособявания.
към текста >>
Нашият чувствен
живот
е този, който служи като колектор.
Следователно ние имаме възприятието на металите.
Нашият чувствен живот е този, който служи като колектор.
Той е нашият вътрешен отговор на металическите радиации на Земята, както нашият живот на представите отговаря на впечатленията, които ни идват от заобикалящата среда.
към текста >>
Той е нашият вътрешен отговор на металическите радиации на Земята, както нашият
живот
на представите отговаря на впечатленията, които ни идват от заобикалящата среда.
Следователно ние имаме възприятието на металите. Нашият чувствен живот е този, който служи като колектор.
Той е нашият вътрешен отговор на металическите радиации на Земята, както нашият живот на представите отговаря на впечатленията, които ни идват от заобикалящата среда.
към текста >>
Напротив, нашият чувствен
живот
се къпе в сънищата.
Всичко, което се отнася за живота на сетивата и на представите, се намира на най-ясната степен, на най-будната степен на съзнанието. Всъщност, така както сме сега на Земята, ние сме истински съзнателни само в тази област.
Напротив, нашият чувствен живот се къпе в сънищата.
Нашите чувства не са нито по-интензивни, нито по-ясни от сънищата, с тази разлика, че сънищата са образи, докато в контакт с живота нашите чувства приемат особената форма, която ги характеризира. Те са повлияни от действието, което възлиза от металите. Както често сме отбелязвали, нашата воля е още по-тъмна и погребана в съзнанието.
към текста >>
Обаче може да се случи, щото при определени патологически състояния да бъде прекъсната вътрешната връзка, или в определена точка, или в целокупно, така че даже при будния
живот
болният е така да се каже леко заспал.
Обаче може да се случи, щото при определени патологически състояния да бъде прекъсната вътрешната връзка, или в определена точка, или в целокупно, така че даже при будния живот болният е така да се каже леко заспал.
Ако той би спал истински, астралното тяло и Азът биха били направо отделени от физическото и етерното тела. Но в този вид задрямване, толкова леко, че то така да се каже не може да се забележи, той се намира в едно състояние, което може да изглежда даже твърде интересно, защото чертите на лицето му могат да имат ангелски израз, очите могат да изглеждат "мистични". И това идва чисто и просто от едно такова леко отделяне, което съществува и през време на будността и през време на съня. В такова едно постоянно състояние се произвежда един вид трептене на физическото тяло и на етерното тяло, не зависимо от Аза и от астралното тяло. Те трептят свободно.
към текста >>
Тогава неговият поглед прониква в дълбините на мировия
живот
, не само на миналия
живот
, но също и в някои събития, които не зависят от свободната воля на човеците, а необходимостта на света ги налага.
Също така човек може да се обучи да възприема впечатления, които ни идват отгоре надолу. Те имат друга вътрешна природа; те не отговарят на присъствието на метали; това са инспирации, които ни предават движенията или условията на звездите. В това патологично състояние, при което Азът е малко отделен от астралното тяло, човек може да възприема това, което му идва отгоре, както може да възприема това, което Земята съдържа. Тогава той възприема пулсациите на времето, това което царува над протичането на времето в света.
Тогава неговият поглед прониква в дълбините на мировия живот, не само на миналия живот, но също и в някои събития, които не зависят от свободната воля на човеците, а необходимостта на света ги налага.
Той прониква до известна степен в бъдещето. Такъв човек долавя законите на историята.
към текста >>
Това отговаря на едно правилно използуване във физическия
живот
на обонянието или на зрението, например.
Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са представени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е. без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество. Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание. Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето. Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество.
Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например.
По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека.
към текста >>
на душата, и познанието на това, което дава
живот
, т.е.
За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: познанието на смъртта на физическото, познанието на това, което позволява живота т.е.
на душата, и познанието на това, което дава живот, т.е.
на духа. В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа. Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката. Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота. Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания.
към текста >>
Духовната наука има задачата да внесе
живот
в древните инстинктивни познания.
на душата, и познанието на това, което дава живот, т.е. на духа. В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа. Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката. Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота.
Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания.
Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни. В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите. Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите. Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те. Защото научното познание се ограничава строго към средата на човешкото същество.
към текста >>
102.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
Еманципиране на човешкия и на животинския
живот
от външния свят.
Предговор и въведение към курса.
Еманципиране на човешкия и на животинския живот от външния свят.
към текста >>
Вътрешният
живот
.
Земната почва като действителен орган. Селскостопанската индивидуалност. Живото взаимодействие. Отразените космически сили.
Вътрешният живот.
Космически химизъм. Космично излъчване. Същинският земен елемент. Топлината на цветовете и топлината на корените. – Кристализиращата сила.
към текста >>
– Селското стопанство в най-тясна връзка със социалния
живот
.
Съвместното действие на веществените и силовите потоци при животните за мляко, за работа и за угояване. Храненето с корени. – Лененото семе. Сеното Детелиновите растения готвенето на храната. Солта Домати и картофи.
– Селското стопанство в най-тясна връзка със социалния живот.
към текста >>
103.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Това са новите възгледи относно тристранното разделение на социалния
живот
.
В началото на 20 век Рудолф Щайнер развива принципите на Духовната наука, най-напред нарече на от него теософия, а от 1910 Антропософия. Пред нас са 28 написани от него книги и около 6 хиляди стенографирани и по-късно напечатани лекции. Те са на разположение на всеки, който се интересува. Към тези лекции принадлежат и осемте от Селскостопанския курс от Юни 1924. Отговаряйки на живите духовни потребности на своите слушатели и читатели от времето след Първата световна война, той разглежда много жизнени практически проблеми.
Това са новите възгледи относно тристранното разделение на социалния живот.
През 1919 с основаването на Валдорфските училища, възникна антропософската педагогика, а през 1920 се утвърдиха антропософската медицина и лечебната евритмия, а неговите импулси в областта на изкуството проличават още през 1913 с построяването на Първия Гьотеанум.
към текста >>
Там, където се проявява
живот
, там етерното е проникнало веществата.
На безброй места в своите произведения Рудолф Щайнер описва, че живото е една свръхсетивно познаваема, самостоятелна реалност, която има своя извор на Слънцето извън неговите светлина и топлина. Той постоянно твърди, че не става въпрос за заключения и изводи вследствие на сетивни възприятия, не и за реминисценции от древна литература, а за негови непосредствени свръхсетивни наблюдения. Това се разбира и от начина на описанията. Тази реалност той означава като етерното.
Там, където се проявява живот, там етерното е проникнало веществата.
В живите организми имаме един веществено-динамичен порядък, който е изграден и поддържан от една етерна организация, от етерното тяло.
към текста >>
104.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Те трябва действително да се приложат в практическия
живот
.
Условието за успеха обаче се състои в следното и то беше подчертавано и винаги отново и отново повтаряно, а именно, че съдържанието на този курс на първо време остава духовно притежание на земеделците от кръга, притежание на практикуващите земеделци. Там имаше също и интересуващи се от земеделие хора, които не можеха да влязат в този кръг. На тях изрично беше възложено, всичко да не бъде веднага преразказано на всеки по обичайния антропософски начин, тъй като нещата могат да достигнат своето практическо значение само тогава, когато съдържанието на курса най-напред остане в кръга на специалисти и бъде изпробвано от земеделци. Някои неща изискват изпробване в продължение на четири години. През това време практическите указания няма да излязат от кръга на селскостопанското общество, защото няма смисъл само да се говори за нещата.
Те трябва действително да се приложат в практическия живот.
Прави грешка всеки един, който там е чул нещата и после ги из бъбря по някакъв начин.
към текста >>
Имам предвид изобщо стопанския
живот
.
Между всичко останало бяха и обиколките на имотите. Разгледа се всичко, което можеше да се види в стопанството, като разбира се, във всички тези неща в Средна Европа се отразява това, което така ясно се проявява в абсолютно разпадащата се икономика.
Имам предвид изобщо стопанския живот.
Имотът Кобервитц е отлично стопанисван, селското стопанство естествено трябва да продължи да се развива, обаче стопанският живот в Германия вече е в ужасно състояние. Сбирките завършиха в понеделник към единадесет часа.
към текста >>
Имотът Кобервитц е отлично стопанисван, селското стопанство естествено трябва да продължи да се развива, обаче стопанският
живот
в Германия вече е в ужасно състояние.
Между всичко останало бяха и обиколките на имотите. Разгледа се всичко, което можеше да се види в стопанството, като разбира се, във всички тези неща в Средна Европа се отразява това, което така ясно се проявява в абсолютно разпадащата се икономика. Имам предвид изобщо стопанския живот.
Имотът Кобервитц е отлично стопанисван, селското стопанство естествено трябва да продължи да се развива, обаче стопанският живот в Германия вече е в ужасно състояние.
Сбирките завършиха в понеделник към единадесет часа.
към текста >>
Всъщност стопанският
живот
в Средна Европа е в едно направо лошо състояние.
Ако бъдат намерени още около 250-300 кръстника, ако членският внос идва навреме и по-добре се събират помощи, положението няма да е така трудно. Естествено, трябва да се каже, че сега в Германия имаме оскъдица на пари. Не че няма материални стойности, но е налице такава парична оскъдица, че тя не позволява никаква циркулация.
Всъщност стопанският живот в Средна Европа е в едно направо лошо състояние.
към текста >>
Грешките, които в антропософската дейност лесно могат да възникнат, се състоят в това, че от една страна, духовното не преминава в действителния
живот
, че то е един вид теория и остава, бих желал да кажа, един вид вяра на думи, дори не на мисли, а си остава вяра на думи; и от друга страна, няма разбирането, че духовното може да се обхване и вложи в непосредствената практическа дейност.
Грешките, които в антропософската дейност лесно могат да възникнат, се състоят в това, че от една страна, духовното не преминава в действителния живот, че то е един вид теория и остава, бих желал да кажа, един вид вяра на думи, дори не на мисли, а си остава вяра на думи; и от друга страна, няма разбирането, че духовното може да се обхване и вложи в непосредствената практическа дейност.
към текста >>
И всеки образован човек може да усвои известни истини, ако само има усет за съвсем простите условия на антропософския
живот
.
И всеки образован човек може да усвои известни истини, ако само има усет за съвсем простите условия на антропософския живот.
към текста >>
Виждате ли, това е факт от такова фундаментално значение, че само ако той се знае, може правилно да бъде преценяван физическият
живот
на човека и животните.
Ако искате да опознаете субстанцията на пръстите на краката като скелет, мускули и форма, то тя е поета чрез дишането, през сетивните органи и част даже през очите. Доколкото обаче тези пръсти съдържат сетивна субстанция, обвита с топлина и др. подобни, тя също е доставена от храната през стомаха. И както често съм изтъквал тук, всичко това навлиза в органите чрез един седемгодишен цикъл, така че субстанциално по отношение на органите на двигателно-веществообменната система човекът е изграден от космична субстанция. Само нервно-сетивната система е изградена от земна субстанция.
Виждате ли, това е факт от такова фундаментално значение, че само ако той се знае, може правилно да бъде преценяван физическият живот на човека и животните.
А пък нищо, нищо не е дадено в съвременната наука, нито дори средствата и пътят за да се опознае такова нещо. Човек не може да го опознае чрез днешната наука. Със средствата, с които работи, днешната наука не може да достигне до нещо подобно. Невъзможно е, няма изгледи за това.
към текста >>
[2] Девет лекции по въпросите за Кармата: „Карма съдбовно протичане на човешкия
живот
", в „Езотерично разглеждане на кармичните
[2] Девет лекции по въпросите за Кармата: „Карма съдбовно протичане на човешкия живот", в „Езотерично разглеждане на кармичните
към текста >>
105.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Еманципиране на човешкия и животинския
живот
от външния свят
Предговор и въведение към курса.
Еманципиране на човешкия и животинския живот от външния свят
към текста >>
Макар че от дълго време от много места се проявяваше желание за такъв курс, сега аз за първи път го предприемам, като се опирам на антропософски изследвания Такъв курс трябва да отговори на различни изисквания, тъй като самият той ще ни покаже, как интересите на селското стопанство във всички посоки са се сраснали с най-важните области на човешкия
живот
, така че едва ли има някоя област на живота, откъсната от земеделието.
Макар че от дълго време от много места се проявяваше желание за такъв курс, сега аз за първи път го предприемам, като се опирам на антропософски изследвания Такъв курс трябва да отговори на различни изисквания, тъй като самият той ще ни покаже, как интересите на селското стопанство във всички посоки са се сраснали с най-важните области на човешкия живот, така че едва ли има някоя област на живота, откъсната от земеделието.
Ако се погледне от каквато и да било страна, от какъвто и да било ъгъл, ще се види, че всичките интереси на човешкия живот са свързани със селското стопанство. Естествено тук можем да засегнем само централната област на земеделието. Въпреки това от само себе си ще се наложат някои отклонения и обяснения, може би точно защото всичко казано тук ще трябва да бъде казано от антропософска гледна точка и самото то ще ни насочва по странични пътища, което ще се явява като една необходимост. Ще трябва специално да ме извините, ако днешното въведение трябваше да се разпростре така далеч, че може би не всеки може веднага да види, каква връзка ще се окаже между въведението и специалната земеделска материя, която трябва да разглеждаме. Все пак това, което ще бъде разглеждано, ще трябва да стъпи на казаното днес, макар и то да изглежда отдалечено от него.
към текста >>
Ако се погледне от каквато и да било страна, от какъвто и да било ъгъл, ще се види, че всичките интереси на човешкия
живот
са свързани със селското стопанство.
Макар че от дълго време от много места се проявяваше желание за такъв курс, сега аз за първи път го предприемам, като се опирам на антропософски изследвания Такъв курс трябва да отговори на различни изисквания, тъй като самият той ще ни покаже, как интересите на селското стопанство във всички посоки са се сраснали с най-важните области на човешкия живот, така че едва ли има някоя област на живота, откъсната от земеделието.
Ако се погледне от каквато и да било страна, от какъвто и да било ъгъл, ще се види, че всичките интереси на човешкия живот са свързани със селското стопанство.
Естествено тук можем да засегнем само централната област на земеделието. Въпреки това от само себе си ще се наложат някои отклонения и обяснения, може би точно защото всичко казано тук ще трябва да бъде казано от антропософска гледна точка и самото то ще ни насочва по странични пътища, което ще се явява като една необходимост. Ще трябва специално да ме извините, ако днешното въведение трябваше да се разпростре така далеч, че може би не всеки може веднага да види, каква връзка ще се окаже между въведението и специалната земеделска материя, която трябва да разглеждаме. Все пак това, което ще бъде разглеждано, ще трябва да стъпи на казаното днес, макар и то да изглежда отдалечено от него.
към текста >>
Но така цвеклото съвсем не е опознато и преди всичко не се разкрива съвместният
живот
на цвеклото с нивата, с годишното време, в което то се развива, зрее и т.н., а човек трябва да е наясно със следното.
Да се вярва, че за нещата може да се говори от различни гледни точки, без да се разбира тяхната същност, следва само от факта, че при отделните области на живота човек сам не може да достигне до техните основи. Да се види, че цвеклото изглежда като цвекло, разбира се то изглежда така или иначе, може лесно или по-трудно да се разреже, има определен цвят, съдържа едни или други елементи, всичко това може да се каже.
Но така цвеклото съвсем не е опознато и преди всичко не се разкрива съвместният живот на цвеклото с нивата, с годишното време, в което то се развива, зрее и т.н., а човек трябва да е наясно със следното.
към текста >>
Днес всичко се обяснява и в практическия
живот
се подрежда така, като че ли човек има работа само с тясно ограничените неща, а не и с въздействията, които идват от целия свят.
Това, което по отношение на магнитната стрелка изглежда глупост, за много други неща хората го смятат за разумно. Ако разгледате едно посадено цвекло отделно, само за себе си, в неговите най-тесни граници, то би представлявало нещо абсурдно, не вземете ли предвид, че за своето израстването е зависимо от безброй обстоятелства, които даже не са на Земята, а се намират в космичното обкръжение на Земята.
Днес всичко се обяснява и в практическия живот се подрежда така, като че ли човек има работа само с тясно ограничените неща, а не и с въздействията, които идват от целия свят.
Отделните области на живота страшно много са пострадали и тези страдания щяха да са много повече, ако нямаше известен инстинкт останал от времето, когато човек е работел инстинктивно, а не според науката. В една друга област има нещо, което винаги ме е развеселявало. Това са хората, на които лекарят е предписал, да приемат толкова грама месо, толкова зеле, за да спазят нормите на физиологията. Те държат при себе си везна и претеглят всичко, което слагат в чинията си. Разбира се, добре е това да се знае, но при всеки такъв случай аз си мисля: добре е все пак, че въпросният чувства глад, когато претегленото е недостатъчно.
към текста >>
Трябваше да разкажа това, за да се убедим, че трябва да се гледа по-обширно, отколкото човек е свикнал днес, когато се разглежда единственото, което прави възможен физическия
живот
на човека тук на Земята.
Така стоят нещата. Науката може да е правилна, но практиката може да не потвърди това. Ние не искаме да говорим по този начин, ние искаме да говорим сериозно.
Трябваше да разкажа това, за да се убедим, че трябва да се гледа по-обширно, отколкото човек е свикнал днес, когато се разглежда единственото, което прави възможен физическия живот на човека тук на Земята.
И това е селското стопанство.
към текста >>
Като въведение в материята бих желал да започна, като се насоча към най-важното в нашия земен
живот
относно селското стопанство.
Като въведение в материята бих желал да започна, като се насоча към най-важното в нашия земен живот относно селското стопанство.
Днес съществува навикът, когато се говори нещо, главното ударение да се поставя върху химико-физичните съставки. Сега нека да тръгнем не от химико-физичните съставни части, а от нещо, което стои зад химико-физичните съставки, и е от особена важност от една страна за живота на растението, и от друга страна за живота на животното. Вижте, когато разглеждаме живота на човека и в известна степен също и живота на животното, ние забелязваме голяма еманципация на човешкия и животинския живот от външния свят. Колкото повече идваме към човека, толкова еманципацията е по-голяма. В човешкия и в животинския живот намираме явления, които на пръв поглед днес изглеждат съвсем независими от извънземните, а също и от непосредствено заобикалящите Земята атмосферни и други подобни влияния.
към текста >>
Вижте, когато разглеждаме живота на човека и в известна степен също и живота на животното, ние забелязваме голяма еманципация на човешкия и животинския
живот
от външния свят.
Като въведение в материята бих желал да започна, като се насоча към най-важното в нашия земен живот относно селското стопанство. Днес съществува навикът, когато се говори нещо, главното ударение да се поставя върху химико-физичните съставки. Сега нека да тръгнем не от химико-физичните съставни части, а от нещо, което стои зад химико-физичните съставки, и е от особена важност от една страна за живота на растението, и от друга страна за живота на животното.
Вижте, когато разглеждаме живота на човека и в известна степен също и живота на животното, ние забелязваме голяма еманципация на човешкия и животинския живот от външния свят.
Колкото повече идваме към човека, толкова еманципацията е по-голяма. В човешкия и в животинския живот намираме явления, които на пръв поглед днес изглеждат съвсем независими от извънземните, а също и от непосредствено заобикалящите Земята атмосферни и други подобни влияния. Това не само изглежда така, то е съвсем вярно по отношение на голяма част от човешкия живот. Разбира се ние знаем, че под известни атмосферни влияния при някои заболявания се усилват болките. По-малко знаем, че някои болести в човека или други явления в неговия живот протичат така, че по отношение на времето възпроизвеждат външните природни процеси, но в тяхното начало и край не се покриват с тези природни процеси.
към текста >>
В човешкия и в животинския
живот
намираме явления, които на пръв поглед днес изглеждат съвсем независими от извънземните, а също и от непосредствено заобикалящите Земята атмосферни и други подобни влияния.
Като въведение в материята бих желал да започна, като се насоча към най-важното в нашия земен живот относно селското стопанство. Днес съществува навикът, когато се говори нещо, главното ударение да се поставя върху химико-физичните съставки. Сега нека да тръгнем не от химико-физичните съставни части, а от нещо, което стои зад химико-физичните съставки, и е от особена важност от една страна за живота на растението, и от друга страна за живота на животното. Вижте, когато разглеждаме живота на човека и в известна степен също и живота на животното, ние забелязваме голяма еманципация на човешкия и животинския живот от външния свят. Колкото повече идваме към човека, толкова еманципацията е по-голяма.
В човешкия и в животинския живот намираме явления, които на пръв поглед днес изглеждат съвсем независими от извънземните, а също и от непосредствено заобикалящите Земята атмосферни и други подобни влияния.
Това не само изглежда така, то е съвсем вярно по отношение на голяма част от човешкия живот. Разбира се ние знаем, че под известни атмосферни влияния при някои заболявания се усилват болките. По-малко знаем, че някои болести в човека или други явления в неговия живот протичат така, че по отношение на времето възпроизвеждат външните природни процеси, но в тяхното начало и край не се покриват с тези природни процеси. Достатъчно е да споменем много важното явление на мензиса при жената, който по време протича съобразно фазите на Луната, само че по своето начало и своя край не съвпада с тях. Редица по-фини явления както в мъжкия, така и в женския организъм, са копия на природни ритми.
към текста >>
Това не само изглежда така, то е съвсем вярно по отношение на голяма част от човешкия
живот
.
Днес съществува навикът, когато се говори нещо, главното ударение да се поставя върху химико-физичните съставки. Сега нека да тръгнем не от химико-физичните съставни части, а от нещо, което стои зад химико-физичните съставки, и е от особена важност от една страна за живота на растението, и от друга страна за живота на животното. Вижте, когато разглеждаме живота на човека и в известна степен също и живота на животното, ние забелязваме голяма еманципация на човешкия и животинския живот от външния свят. Колкото повече идваме към човека, толкова еманципацията е по-голяма. В човешкия и в животинския живот намираме явления, които на пръв поглед днес изглеждат съвсем независими от извънземните, а също и от непосредствено заобикалящите Земята атмосферни и други подобни влияния.
Това не само изглежда така, то е съвсем вярно по отношение на голяма част от човешкия живот.
Разбира се ние знаем, че под известни атмосферни влияния при някои заболявания се усилват болките. По-малко знаем, че някои болести в човека или други явления в неговия живот протичат така, че по отношение на времето възпроизвеждат външните природни процеси, но в тяхното начало и край не се покриват с тези природни процеси. Достатъчно е да споменем много важното явление на мензиса при жената, който по време протича съобразно фазите на Луната, само че по своето начало и своя край не съвпада с тях. Редица по-фини явления както в мъжкия, така и в женския организъм, са копия на природни ритми.
към текста >>
По-малко знаем, че някои болести в човека или други явления в неговия
живот
протичат така, че по отношение на времето възпроизвеждат външните природни процеси, но в тяхното начало и край не се покриват с тези природни процеси.
Вижте, когато разглеждаме живота на човека и в известна степен също и живота на животното, ние забелязваме голяма еманципация на човешкия и животинския живот от външния свят. Колкото повече идваме към човека, толкова еманципацията е по-голяма. В човешкия и в животинския живот намираме явления, които на пръв поглед днес изглеждат съвсем независими от извънземните, а също и от непосредствено заобикалящите Земята атмосферни и други подобни влияния. Това не само изглежда така, то е съвсем вярно по отношение на голяма част от човешкия живот. Разбира се ние знаем, че под известни атмосферни влияния при някои заболявания се усилват болките.
По-малко знаем, че някои болести в човека или други явления в неговия живот протичат така, че по отношение на времето възпроизвеждат външните природни процеси, но в тяхното начало и край не се покриват с тези природни процеси.
Достатъчно е да споменем много важното явление на мензиса при жената, който по време протича съобразно фазите на Луната, само че по своето начало и своя край не съвпада с тях. Редица по-фини явления както в мъжкия, така и в женския организъм, са копия на природни ритми.
към текста >>
Ако можеше да проникне по-дълбоко в нещата, ако можеше истински да разбере периодиката на слънчевите петна, човек например щеше да разбира много по-добре това, което се разиграва в обществения
живот
.
Ако можеше да проникне по-дълбоко в нещата, ако можеше истински да разбере периодиката на слънчевите петна, човек например щеше да разбира много по-добре това, което се разиграва в обществения живот.
Тези неща не се забелязват, защото това, което в човешкия обществен живот съответства на периодиката на слънчевите петна, не започва тогава, когато започват слънчевите петна и не престава, когато престават слънчевите петна, защото социалният живот се е еманципирал. Той показва същата периодика, същия ритъм, но не и съвпадението по време. Вътрешно повтаря точно тази периодичност и ритмичност, но ги прави самостоятелно, независимо, еманципирал се е от тях. Ако се каже на някого, че човешкият живот е един микрокосмос, който подражава на Макрокосмоса, той може да възрази: това е нелепост. На твърдението, че при някои болести има седемдневна треска с повишена температура, той може да възрази: тогава би трябвало, когато настъпи едно външно явление, да се появи и високата температура и да протече успоредно на външното събитие, както и да престане, когато свърши външното явление.
към текста >>
Тези неща не се забелязват, защото това, което в човешкия обществен
живот
съответства на периодиката на слънчевите петна, не започва тогава, когато започват слънчевите петна и не престава, когато престават слънчевите петна, защото социалният
живот
се е еманципирал.
Ако можеше да проникне по-дълбоко в нещата, ако можеше истински да разбере периодиката на слънчевите петна, човек например щеше да разбира много по-добре това, което се разиграва в обществения живот.
Тези неща не се забелязват, защото това, което в човешкия обществен живот съответства на периодиката на слънчевите петна, не започва тогава, когато започват слънчевите петна и не престава, когато престават слънчевите петна, защото социалният живот се е еманципирал.
Той показва същата периодика, същия ритъм, но не и съвпадението по време. Вътрешно повтаря точно тази периодичност и ритмичност, но ги прави самостоятелно, независимо, еманципирал се е от тях. Ако се каже на някого, че човешкият живот е един микрокосмос, който подражава на Макрокосмоса, той може да възрази: това е нелепост. На твърдението, че при някои болести има седемдневна треска с повишена температура, той може да възрази: тогава би трябвало, когато настъпи едно външно явление, да се появи и високата температура и да протече успоредно на външното събитие, както и да престане, когато свърши външното явление. Това температурата не прави, но тя протича в този вътрешен ритъм, дори и когато по време не съвпада с началото и края на външните явления.
към текста >>
Ако се каже на някого, че човешкият
живот
е един микрокосмос, който подражава на Макрокосмоса, той може да възрази: това е нелепост.
Ако можеше да проникне по-дълбоко в нещата, ако можеше истински да разбере периодиката на слънчевите петна, човек например щеше да разбира много по-добре това, което се разиграва в обществения живот. Тези неща не се забелязват, защото това, което в човешкия обществен живот съответства на периодиката на слънчевите петна, не започва тогава, когато започват слънчевите петна и не престава, когато престават слънчевите петна, защото социалният живот се е еманципирал. Той показва същата периодика, същия ритъм, но не и съвпадението по време. Вътрешно повтаря точно тази периодичност и ритмичност, но ги прави самостоятелно, независимо, еманципирал се е от тях.
Ако се каже на някого, че човешкият живот е един микрокосмос, който подражава на Макрокосмоса, той може да възрази: това е нелепост.
На твърдението, че при някои болести има седемдневна треска с повишена температура, той може да възрази: тогава би трябвало, когато настъпи едно външно явление, да се появи и високата температура и да протече успоредно на външното събитие, както и да престане, когато свърши външното явление. Това температурата не прави, но тя протича в този вътрешен ритъм, дори и когато по време не съвпада с началото и края на външните явления.
към текста >>
Тази еманципация в Космоса е почти осъществена за човешкия
живот
, за животинския по-малко, а животът на растението във висока степен е включен в общата природа и външния земен
живот
.
Тази еманципация в Космоса е почти осъществена за човешкия живот, за животинския по-малко, а животът на растението във висока степен е включен в общата природа и външния земен живот.
По тази причина животът на растението не може да бъде разбран, без да се вземе под внимание, как всичко на Земята всъщност е само един отблясък на това, което става в Космоса. При човека това става скрито, защото той се е еманципирал. В себе си той носи само вътрешния ритъм. При растението има пълно съответствие. Към това сега искам да насоча вниманието с тези встъпителни думи.
към текста >>
Сега бих желал да посоча връзката на този планетарен
живот
с живота на Земята, без да навлизам във всичките астрономически дискусии относно живота на планетите.
Вижте, в небесното пространство Земята се заобикаля най-напред от Луната и след това от другите планети на нашата планетна система. В една стара инстинктивна наука, в която Слънцето се причислява към планетите, те имат следното подреждане: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн.
Сега бих желал да посоча връзката на този планетарен живот с живота на Земята, без да навлизам във всичките астрономически дискусии относно живота на планетите.
Ако в едри щрихи разгледаме живота на Земята, трябва да вземем под внимание факта, как в този земен живот възможно най-голяма роля играе това, което бих желал да нарека живот на силициевата субстанция в света. Силициева субстанция намираме например в нашия красив кварц, заключен във формата на призмата или на пирамидата. Тази силициева субстанция, свързана с кислорода, се съдържа в нашите кварцови кристали. Ако се абстрахираме от кислорода в кварца, останалото е тъй нареченият силиций. Това е субстанцията, която днешната химия причислява към елементите кислород, азот, водород, сяра и т.н., така че ние смятаме силиция за химически елемент, който в кремъка е свързан с кислорода.
към текста >>
Ако в едри щрихи разгледаме живота на Земята, трябва да вземем под внимание факта, как в този земен
живот
възможно най-голяма роля играе това, което бих желал да нарека
живот
на силициевата субстанция в света.
Вижте, в небесното пространство Земята се заобикаля най-напред от Луната и след това от другите планети на нашата планетна система. В една стара инстинктивна наука, в която Слънцето се причислява към планетите, те имат следното подреждане: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн. Сега бих желал да посоча връзката на този планетарен живот с живота на Земята, без да навлизам във всичките астрономически дискусии относно живота на планетите.
Ако в едри щрихи разгледаме живота на Земята, трябва да вземем под внимание факта, как в този земен живот възможно най-голяма роля играе това, което бих желал да нарека живот на силициевата субстанция в света.
Силициева субстанция намираме например в нашия красив кварц, заключен във формата на призмата или на пирамидата. Тази силициева субстанция, свързана с кислорода, се съдържа в нашите кварцови кристали. Ако се абстрахираме от кислорода в кварца, останалото е тъй нареченият силиций. Това е субстанцията, която днешната химия причислява към елементите кислород, азот, водород, сяра и т.н., така че ние смятаме силиция за химически елемент, който в кремъка е свързан с кислорода. Не трябва да забравяме обаче, че това, което като силиций живее в кварца, е разпространено върху повърхността на нашата Земя около 27-28%.
към текста >>
А от близките до Земята, от вътрешните планети: Луна, Венера, Меркурий върху растителния и животинския
живот
действат сили по околния път на варовиците.
По-нататък. Всичко, което живее в кварцовите субстанции, притежава сили, които не произлизат от Земята, а от тъй наречените отдалечени от Слънцето или външни планети: Марс, Юпитер, Сатурн. Това, което идва от тези планети, действа върху растенията по околния път на кварца и сродните му елементи.
А от близките до Земята, от вътрешните планети: Луна, Венера, Меркурий върху растителния и животинския живот действат сили по околния път на варовиците.
И за всяка обработвана нива можем да кажем: тук в нивата действа кварцова и варовикова субстанция. В кварцовата субстанция действат Сатурн, Юпитер, Марс, във варовиковата субстанция Луна, Венера, Меркурий.
към текста >>
Така е, защото едногодишният
живот
на растението и ограниченото му съществуване за кратък срок е свързано с планетите, които обикалят Слънцето за кратък период.
Така е, защото едногодишният живот на растението и ограниченото му съществуване за кратък срок е свързано с планетите, които обикалят Слънцето за кратък период.
Обратното, това, което се откъсва от преходното и остава, което обвива дърветата с кора, което ги прави дълготрайни, то е свързано със силите, които действат посредством силите на топлината и студа и идват от планетите с дълъг период на обиколка при Сатурн тридесет, при Юпитер двадесет години. Оттук има значение да се познават периодите на Марс, когато някой иска да засади дъб. Тъй като дъб, засаден в подходящ период на Марс, ще расте другояче, отколкото ако го засадите без да се съобразявате с това, когато Ви е удобно. Или ако засаждате иглолистна гора, при което силите на Сатурн играят голяма роля, ще се получи съвсем различен резултат, ако гората се засажда в тъй наречения асцендент, изгряване на Сатурн, или в друг негов период. Който има поглед в тази материя, може с точност да каже, кога едно растение се развива добре или зле, дали нещата са направени с разбиране на връзката с тези сили или не, тъй като това, което не е явно за очите, излиза на бял свят в по-интимните връзки на живота.
към текста >>
Тъкмо в най-интимните отношения на ежедневния
живот
тези неща са от огромно значение, обаче хората днес животът протича почти необмислено.
Да предположим, че употребяваме дърва за горене от дървета, засадени без да се държи сметка за космическите периоди на Земята. Това няма ни даде такава здравословна топлина, каквато ще дадат дървата от дърветата, които са посадени с разбиране.
Тъкмо в най-интимните отношения на ежедневния живот тези неща са от огромно значение, обаче хората днес животът протича почти необмислено.
Хората са доволни да не мислят за тези неща. Смятат, че всички неща трябва да протичат като машина. Имат си необходимите съоръжения, включват машината и тя върви. И според материалистичния подход те си представят, че така стоят нещата в цялата природа. Затова в практическия живот се стига до катастрофално положение.
към текста >>
Затова в практическия
живот
се стига до катастрофално положение.
Тъкмо в най-интимните отношения на ежедневния живот тези неща са от огромно значение, обаче хората днес животът протича почти необмислено. Хората са доволни да не мислят за тези неща. Смятат, че всички неща трябва да протичат като машина. Имат си необходимите съоръжения, включват машината и тя върви. И според материалистичния подход те си представят, че така стоят нещата в цялата природа.
Затова в практическия живот се стига до катастрофално положение.
И идват големите загадки. Защо е невъзможно днес да ям такива картофи, каквито съм ял в моята младост? С течение на времето много продукти са загубили своята вътрешна хранителна сила. Последните десетилетия показват това по безспорен начин. Защото не се познават по-интимните въздействия, които пристигат от Вселената и които трябва да се търсят по такъв път, какъвто загатнах в днешния увод.
към текста >>
106.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Не се констатира, че в самата почва не само има известен
живот
, но самата тя има растителен характер и дори в нея се намира астрално въздействие.
Всъщност днес най-често по чисто абстрактен начин се говори за влиянията, които действат върху Земята отвън. Съзнава се, че слънчевата светлина и топлина и всичко свързано с тях имат известно отношение към плодородието на почвата. Но как точно стоят нещата, днешният възглед не може да обясни, защото не може да проникне в действителността на фактите. Да тръгнем най-напред от положението, че почвата е основата на земеделското стопанство. Тази почва искам да я означа тук с този щрих /Рис.2/ обикновено се разглежда като нещо чисто минерално и понеже в нея се образува хумус или понеже се внасят органични торове, поради това в нея е прибавено нещо органично.
Не се констатира, че в самата почва не само има известен живот, но самата тя има растителен характер и дори в нея се намира астрално въздействие.
Това днес изобщо не се и помисля, а още по-малко се признава. И ако се продължи изследването и се види, как този вътрешен живот на земната почва, бих казал, във фина дозировка е съвсем различен през лятото и през зимата, тогава се навлиза в области, които имат огромно значение за практиката,
към текста >>
И ако се продължи изследването и се види, как този вътрешен
живот
на земната почва, бих казал, във фина дозировка е съвсем различен през лятото и през зимата, тогава се навлиза в области, които имат огромно значение за практиката,
Но как точно стоят нещата, днешният възглед не може да обясни, защото не може да проникне в действителността на фактите. Да тръгнем най-напред от положението, че почвата е основата на земеделското стопанство. Тази почва искам да я означа тук с този щрих /Рис.2/ обикновено се разглежда като нещо чисто минерално и понеже в нея се образува хумус или понеже се внасят органични торове, поради това в нея е прибавено нещо органично. Не се констатира, че в самата почва не само има известен живот, но самата тя има растителен характер и дори в нея се намира астрално въздействие. Това днес изобщо не се и помисля, а още по-малко се признава.
И ако се продължи изследването и се види, как този вътрешен живот на земната почва, бих казал, във фина дозировка е съвсем различен през лятото и през зимата, тогава се навлиза в области, които имат огромно значение за практиката,
към текста >>
Ако се тръгне от наблюдението на почвата, трябва да се насочи вниманието, че повърхността на земята е орган в един организъм, който се проявява навсякъде в природния растеж, изобщо където е налице природен растеж, природен
живот
.
обаче днес те никак не се взимат под внимание.
Ако се тръгне от наблюдението на почвата, трябва да се насочи вниманието, че повърхността на земята е орган в един организъм, който се проявява навсякъде в природния растеж, изобщо където е налице природен растеж, природен живот.
към текста >>
И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни
живот
.
Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата.
И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот.
Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята. Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата. Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята.
към текста >>
Причината е, че когато бъде всмукан и абсорбиран в земята, въздухът също бива проникнат от лек полъх на
живот
.
В мига, в който чрез варовиковото съдържание на почвата топлината навлезе в земята, където се пое ма от други субстанции на земята, където външната топлина преминава във вътрешна, тя преминава в известно състояние на леко оживяване. Днес се знае, че съществува разлика между въздуха под земята. Не се взема под внимание обаче, че има разлика между топлината над земята и топлината под земята. Знае се, че въздухът под земята съдържа повече въглена киселина, а въздухът над земята повече кислород. Не се знае обаче причината за това.
Причината е, че когато бъде всмукан и абсорбиран в земята, въздухът също бива проникнат от лек полъх на живот.
Така стоят нещата с топлината и въздуха.
към текста >>
Те загубват част от своя външен
живот
, но тъкмо по този начин стават годни да бъдат изложени на далечните космични сили.
Другояче стоят нещата с водата и със самото твърдо земно вещество. В земята те стават още по-мъртви, отколкото са навън.
Те загубват част от своя външен живот, но тъкмо по този начин стават годни да бъдат изложени на далечните космични сили.
И минералните вещества трябва да се освободят от това, което се намира непосредствено над почвата, ако искат да се изложат на влиянието на далечните космически сили. Те могат да се освободят от надземното и да се оставят под влиянието на най-далечните космични сили в нашата ера най-лесно през зимата, по времето между 15 Януари и 15 Февруари. Това са неща, които един ден ще се признаят за точни сведения. Посоченият период е времето, през което е възможно в земята да се развиват най-голямата кристализационна сила, най-голямата формираща сила за минералните субстанции. Това време е в средата на зимата.
към текста >>
Това обаче може да стане само когато в действителност в живота на растението внесем намиращия се над земята
живот
, който още не е достигнал до пълния хаос, който не се е издигнал до семеобразуването, а в организацията на растението е застинал преди да достигне семеобразуването.
Засадим ли в земята семе на някакво растение, то в това семе имаме отпечатъка, характеристиката на целия Космос откъм някаква посока на света. В него започва да действа констелацията, звездното съотношение и по този начин то получава своята определена форма, своя вид, своя образ. В мига, в който семето се посее в земята, върху него започва много силно да действа външното обкръжение на Земята и в този миг семето се прониква от копнеж да противодейства, да се противопоставя на космичното, да започне буйно да расте, да се разраства във всички възможни посоки, понеже това, което действа над Земята, не иска да задържи тази форма, този образ. Като противоположност на вкарването на семето в хаоса семето трябва да бъде доведено до хаос щом от него вече се появят първите наченки на новото растение и следващите кълнове, се налага в растението да внесем земното, като противес на космичното, което като форма на растението живее вътре в семето. Ние трябва да приобщим растението с неговия растеж към земята.
Това обаче може да стане само когато в действителност в живота на растението внесем намиращия се над земята живот, който още не е достигнал до пълния хаос, който не се е издигнал до семеобразуването, а в организацията на растението е застинал преди да достигне семеобразуването.
Този намиращ се върху земята живот трябва да внесем в живота на самото расте ние. В това отношение за хората са особено благоприятни местностите богати на хумус, тъй като това, което може да доведе до плодородие на земята чрез естествен хумус, може да се замести по изкуствен начин само незадоволително.
към текста >>
Този намиращ се върху земята
живот
трябва да внесем в живота на самото расте ние.
В него започва да действа констелацията, звездното съотношение и по този начин то получава своята определена форма, своя вид, своя образ. В мига, в който семето се посее в земята, върху него започва много силно да действа външното обкръжение на Земята и в този миг семето се прониква от копнеж да противодейства, да се противопоставя на космичното, да започне буйно да расте, да се разраства във всички възможни посоки, понеже това, което действа над Земята, не иска да задържи тази форма, този образ. Като противоположност на вкарването на семето в хаоса семето трябва да бъде доведено до хаос щом от него вече се появят първите наченки на новото растение и следващите кълнове, се налага в растението да внесем земното, като противес на космичното, което като форма на растението живее вътре в семето. Ние трябва да приобщим растението с неговия растеж към земята. Това обаче може да стане само когато в действителност в живота на растението внесем намиращия се над земята живот, който още не е достигнал до пълния хаос, който не се е издигнал до семеобразуването, а в организацията на растението е застинал преди да достигне семеобразуването.
Този намиращ се върху земята живот трябва да внесем в живота на самото расте ние.
В това отношение за хората са особено благоприятни местностите богати на хумус, тъй като това, което може да доведе до плодородие на земята чрез естествен хумус, може да се замести по изкуствен начин само незадоволително.
към текста >>
То почива на факта, че това, което идва от растителния
живот
, се поема от природния процес.
Но на какво почива това образуване на хумус?
То почива на факта, че това, което идва от растителния живот, се поема от природния процес.
Това, което още не е преминало в хаос, отблъсква по определен начин космичното въздействие. Бъде ли и то приложено върху развитието на растението, ние задържа ме вътре в живота на растението земния елемент, и тогава космичният елемент действа само в потока, който води отново до семеобразуване. Обратно, земният елемент действа върху растението на листа та и цветовете и т.н. Във всичко това космичното само изпраща своите действия. Това може да се проследи съвсем точно.
към текста >>
Човечеството няма никакъв друг избор, освен в различните области на живота или да извлече познания от природните и световните взаимовръзки и взаимодействия, или да остави природата, както и човешкия
живот
, да дегенерират и да умрат.
Нашият приятел Щегеман съвсем уместно заяви, че се констатира влошаване на продуктите, влошава не на качеството на земеделските произведения. Това влошаване, както и преобразуването на човешката душевност зависят приемете тази забележка зле или не с изтичане във Вселената на времето на Кали Юга през последните десетилетия и през десетилетията, които ще последват. Изправени сме също и пред голямо преобразуване на същността на природата. Това, което от миналите времена е достигнало до нас, което ние сме продължавали да наследяваме, било като природни способности или инстинктивни познания и подобни, както и това, което като лечебни средства е достигнало до нас, всичко това загубва своето значение. Ние трябва да придобием нови познания, за да навлезем в природните взаимовръзки на тези неща.
Човечеството няма никакъв друг избор, освен в различните области на живота или да извлече познания от природните и световните взаимовръзки и взаимодействия, или да остави природата, както и човешкия живот, да дегенерират и да умрат.
Както в стари времена е било необходимо да се притежава познания, които наистина са прониквали в структурата на природата, така и днес на нас също са ни необходими познания, които наистина проникват в строежа на природата.
към текста >>
От животинския свят обаче не можем да се абстрахираме, тъй като съществува особеността, че най-добрият, ако мога така да се изразя, качествен космически разбор се осъществява само в съвместния
живот
на определена покрита с растителност област и животните, които живеят в тази област.
Растителността на земята обаче не е всичко. Към определена земя принадлежат и определени животни. По причини, които ще бъдат посочени, засега може да се абстрахираме от хората.
От животинския свят обаче не можем да се абстрахираме, тъй като съществува особеността, че най-добрият, ако мога така да се изразя, качествен космически разбор се осъществява само в съвместния живот на определена покрита с растителност област и животните, които живеят в тази област.
Съществува особеното свойство и аз се радвам, ако нещата бъдат проверени, тъй като проверката сигурно ще ги потвърди съществува съотношението, че когато в едно стопанство има правилно количество крави, коне и други животни, тези животни заедно дават толкова тор, колкото е необходимо на стопанството, колкото е необходимо да се попълни това, което е изпаднало в хаос. И то ако конете, кравите, свинете и пр. са в подходящ брой, торът също ще е смесен по подходящ начин. Нещата са свързани: животните изяждат правилното количество от това, което има дава от растителността, защото изяждат точно това, което може да им даде земята с отглежданите на нея растения. По тази причина, чрез своите органични процесите отделят толкова тор, колкото е нужно отново да се даде на земята.
към текста >>
Тези неща са от значение само за ембрионалния
живот
.
Сега помислете и за това, че слънчевата светлина идва към Земята и по друг път като отразена от Луната. Отразената от Луната слънчева светлина няма никакво въздействие, когато осветява главата на дадено животно. Там няма никакво действие.
Тези неща са от значение само за ембрионалния живот.
Но отразената от Луната слънчева светлина развива своята най-висока активност, когато пада върху задната част и в особеното отношение на задната част към строежа на главата. Развийте чувство за противоречието с оглед на формата между предната и задната част на животното, как са поставени бедрата в целия организъм, как всичко това е изградено като истински противовес на главата. Тогава в противоположността между предната и задната част на животното Вие ще разкриете противоположността между Слънцето и Луната. И ако продължите по-нататък, ще откриете, че действието на Слънцето продължава до сърцето, то спира пред сърцето. Там в главата и в кръвообразуването действат още Марс, Юпитер, Сатурн.
към текста >>
107.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Може дори да се каже, че азотът като такъв може би не играе най-главната роля в растителния
живот
, обаче неговата роля в тази област трябва да бъде опозната, за да се разбере животът на растенията.
Един от най-важните въпроси относно производството в селското стопанство е въпросът за значението и влиянието на азота върху цялостното селскостопанско производство. Точно по въпроса за същността на дейността на азота днес цари голямо объркване. Навсякъде, където действа азотът, се виждат само крайните прояви на неговото действие, само най-повърхностните явления на неговата проява. Не се прониква вътре в природните взаимовръзки, в които той действа, а и това проникване не може да се по стигне, ако се остане само в една област на природата. То може да се постигне, когато погледът се насочи в далечните области на природата и действието на азота се проследи във Вселената.
Може дори да се каже, че азотът като такъв може би не играе най-главната роля в растителния живот, обаче неговата роля в тази област трябва да бъде опозната, за да се разбере животът на растенията.
към текста >>
То, така да се каже, навсякъде би се промъкнало като едно нищо и ако нямаше физически носител не би могло да докосва и да действа върху това, върху което трябва да действа във физическия земен
живот
.
В нашия физически земен свят етерното не би могло да съществува само за себе си.
То, така да се каже, навсякъде би се промъкнало като едно нищо и ако нямаше физически носител не би могло да докосва и да действа върху това, върху което трябва да действа във физическия земен живот.
При всичко, което става на Земята, особеното е, че Духът винаги трябва да има физически носител. Материалистите взе мат само физическия носител и забравят Духа. Те винаги имат право, понеже най-близкото нещо, което срещаме в сетивния свят, е физическият носител. Но те оставят извън вниманието, че навсякъде Духът трябва да има своя физически носител. И този физически носител на Духа, който действа в етерното тук можем да кажем, че в етерното имаме най-нисшата духовност този физически носител, е проникнат от етерните сили и то така проникнат, че етерното в известна степен от своя страна се оросява със сярата и провежда във физическото тяло онова, което трябва да бъде доведено не до определена форма, не до градивен скелет, а до живост, до вечна подвижност.
към текста >>
Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-
висш
жизнен елемент.
Така дихателният процес добива своя смисъл. Чрез дишането ние поемаме кислород. Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата. Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас. Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород.
Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент.
Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-лошо. И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив кислород. Кислородът около нас трябва да е мъртъв. Но бих желал да кажа, че от момента на раждането той е носителят на живота, носителят на етерното. И тук той ще стане веднага носител на живота, ако напусне сферата, в която има задачата да обгръща нашите сетивни органи.
към текста >>
Вътре в нас той е жив кислород и веднага, когато от въздух проникне в почвата става жив кислород, макар там неговият
живот
да е по-слаб, отколкото когато е в хората и в животните.
Кислородът около нас трябва да е мъртъв. Но бих желал да кажа, че от момента на раждането той е носителят на живота, носителят на етерното. И тук той ще стане веднага носител на живота, ако напусне сферата, в която има задачата да обгръща нашите сетивни органи. Навлезе ли чрез дишането в нас, където може да е жив, той отново оживява. Кислородът, който циркулира вътре в нас не е същият, както навън около нас.
Вътре в нас той е жив кислород и веднага, когато от въздух проникне в почвата става жив кислород, макар там неговият живот да е по-слаб, отколкото когато е в хората и в животните.
Все пак там той става жив кислород. Кислородът под Земята не е същият като този над Земята.
към текста >>
От друга страна той се разлива също и в самия
живот
.
В действителност много чудно нещо е този азот. Ако проследим неговия път в човешкия организъм, той се явява също като един цялостен човек. Има един такъв човек от азот. Ако можехме да го отделим в чист вид, той би бил възможно най-прекрасният призрак, понеже напълно подражава на всичко, което се намира в твърдия човешки скелет.
От друга страна той се разлива също и в самия живот.
Това го виждате в дихателния процес. Чрез дишането човек поема в себе си кислорода, т.е. етерния живот. Тогава се намесва вътрешният азот, който разнася кислорода навсякъде, където има въглерод, т.е. където са активните променящи форми.
към текста >>
етерния
живот
.
Има един такъв човек от азот. Ако можехме да го отделим в чист вид, той би бил възможно най-прекрасният призрак, понеже напълно подражава на всичко, което се намира в твърдия човешки скелет. От друга страна той се разлива също и в самия живот. Това го виждате в дихателния процес. Чрез дишането човек поема в себе си кислорода, т.е.
етерния живот.
Тогава се намесва вътрешният азот, който разнася кислорода навсякъде, където има въглерод, т.е. където са активните променящи форми. Там той донася кислорода, а взема въглерода и го изнася на вън. Азотът именно посредничи от кислорода да се получи въглена киселина и тя да бъде издишана.
към текста >>
Азотът наистина става носител на една тайнствена чувствителност, която се разлива върху целия земен
живот
.
Астралното е навсякъде и азотът, носителят на астралното, също е навсякъде. Азотът се носи във въздуха като труп, но щом дойде в земята, отново става жив. Както кислородът оживява, така оживява и азотът. В земята азотът не само оживява това трябва да се има предвид особено в областта на селското стопанство но той също така става чувствителен, става усещащ, нещо което днес изглежда така парадоксално за материалистично заплетения мозък.
Азотът наистина става носител на една тайнствена чувствителност, която се разлива върху целия земен живот.
Той усеща дали в дадена земна област има достатъчно количество вода. Той усеща това като нещо приятно. Когато водата е твърде малко, усеща нето му е неприятно. Когато на дадена почва растат подходящи за това място растения, това му е приятно, и т.н. върху всичко азотът излива един вид чувстващ живот.
към текста >>
върху всичко азотът излива един вид чувстващ
живот
.
Азотът наистина става носител на една тайнствена чувствителност, която се разлива върху целия земен живот. Той усеща дали в дадена земна област има достатъчно количество вода. Той усеща това като нещо приятно. Когато водата е твърде малко, усеща нето му е неприятно. Когато на дадена почва растат подходящи за това място растения, това му е приятно, и т.н.
върху всичко азотът излива един вид чувстващ живот.
към текста >>
оказват влияние върху растителната форма и върху растителния
живот
, това хората не го знаят.
Може да се каже:всичко, което разказах и предшестващите часове, че планетите Сатурн, Слънце, Луна и пр.
оказват влияние върху растителната форма и върху растителния живот, това хората не го знаят.
В обикновения живот това не се знае. Но азотът, който се намира навсякъде, не само че знае за това, което се излъчва от звездите и след това действа по-нататък в живота на растенията, в живота на Земята, но той е също и чувстващият посредник на човешката нервно-сетивна система и опосредява усещането. Азотът наистина е носителят на усещането.
към текста >>
В обикновения
живот
това не се знае.
Може да се каже:всичко, което разказах и предшестващите часове, че планетите Сатурн, Слънце, Луна и пр. оказват влияние върху растителната форма и върху растителния живот, това хората не го знаят.
В обикновения живот това не се знае.
Но азотът, който се намира навсякъде, не само че знае за това, което се излъчва от звездите и след това действа по-нататък в живота на растенията, в живота на Земята, но той е също и чувстващият посредник на човешката нервно-сетивна система и опосредява усещането. Азотът наистина е носителят на усещането.
към текста >>
Вие можете да проникнете в прекрасния интимен
живот
на природата, когато обхванете с поглед азота, който подобно на трептящи усещания се носи навсякъде около нас.
Вие можете да проникнете в прекрасния интимен живот на природата, когато обхванете с поглед азота, който подобно на трептящи усещания се носи навсякъде около нас.
И тогава ще се разкрие, че точно в прилагането на азота лежи нещо от огромно значение за живота на растенията. Това ще бъде предмет на по-нататъшни обсъждания. Сега обаче се налага да се спрем на нещо друго.
към текста >>
Виждате, че има живо взаимодействие между онова, което идва от духовната област и приема форма на скелет във въглерода и това, което излиза от астралната област и чрез азота изпълва скелета с
живот
и го прави чувстващ, за да може животът да действа вътре в кислорода.
Виждате, че има живо взаимодействие между онова, което идва от духовната област и приема форма на скелет във въглерода и това, което излиза от астралната област и чрез азота изпълва скелета с живот и го прави чувстващ, за да може животът да действа вътре в кислорода.
към текста >>
Всъщност водородът разтваря всичко*/* Това е най-малкият цикъл в ритъма на човешкия
живот
: Духът като Аз се въплътява (= изгражда си тяло, за да действа с него във физическия свят) и се освобождава, като го разгражда.
Във физическото тяло той живее по физически начин, като физически преобразен Дух. След известно време Духът започва да се чувства не добре и иска да се освободи. Сега той, междувременно оросен пак от сярата, отново се нуждае от вещество, в което да се освободи от всяка определеност, от всяка структура и да полети в общата неопределеност и хаотичност на Вселената, където няма и следа от една или друга организация. Това вещество е водородът, който се намира най-близко от една страна до Духа и от друга страна до физическото. Той отново отнася в безкрайността на Вселената всичко, което е оформена и оживена астралност, за да бъде отново поета от Вселената.
Всъщност водородът разтваря всичко*/* Това е най-малкият цикъл в ритъма на човешкия живот: Духът като Аз се въплътява (= изгражда си тяло, за да действа с него във физическия свят) и се освобождава, като го разгражда.
Подобни са по-големите цикли: събужданезаспиване, раждане-умиране, прераждане. (Бел. пр.)/
към текста >>
Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия
живот
.
Когато човек медитира искам да отворя скоба и да вмъкна това, за да видите, че в медитирането няма нищо мистично и мъгляво какво всъщност прави човек, когато медитира? Човекът на Изтока е правел медитация по свой начин. Ние в Средноевропейския Запад правим това по свой начин. Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация. Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна.
Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот.
Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание. В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията. Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея. Не изхвърляме постоянно цялото количество въглена киселина веднага там, където от всички страни сме заобиколени с азот. Част от нея задържаме в себе си.
към текста >>
Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения
живот
, а задържаме част от нея.
Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация. Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна. Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот. Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание. В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията.
Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея.
Не изхвърляме постоянно цялото количество въглена киселина веднага там, където от всички страни сме заобиколени с азот. Част от нея задържаме в себе си.
към текста >>
Тогава се поражда новият
живот
.
А сега ще разберем образуването на семето още по-точно, отколкото можахме да направим досега. Ако въглеродът, водородът, азотът по някакъв начин се явяват в листата, цвета, чашката, корена, те навсякъде са свързани в някаква форма с други вещества и са зависими от тези вещества; те не действат самостоятелно. Самостоятелни са само в две насоки: или когато водородът отнася всичко в просторите на Вселената, като отнема всяка определеност на нещата и като оставя всичко да се разтвори в общия хаос, или когато водородът насочва първичните съставни вещества на белтъчините в малкото семе и ги прави самостоятелни, така че те да станат чувствителни за въздействията на Космоса. В малкото семе е хаос, и далеч в обкръжението му също е хаос. Тогава хаосът в семето и хаосът в най-далечните обкръжения на света трябва един на друг взаимно да си въздействат.
Тогава се поражда новият живот.
към текста >>
108.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
И ако се изследва не само периода от живота на човека, в който му е препоръчано да взема толкова много белтък, а целия негов
живот
, тогава се узнава, че главно от това отровно действие на излишния белтък произтича калцирането на артериите артериосклерозата при възрастния човек.
Както казах, това беше, така да се каже, научно доказано. Днес никой човек с научно виждане не вярва на това твърдение, тъй като науката сама се коригира. Днес почти всеки знае, че 120 грама белтъчини в храната не само че не са необходими, но направо са вредни, и че човек остава най-здрав, когато дневно поема само 50 грама белтъчини. Науката сама се коригира в този смисъл. Днес се знае истината, че ако се приема излишен белтък, той произвежда в червата междинни продукти, които имат отровно действие.
И ако се изследва не само периода от живота на човека, в който му е препоръчано да взема толкова много белтък, а целия негов живот, тогава се узнава, че главно от това отровно действие на излишния белтък произтича калцирането на артериите артериосклерозата при възрастния човек.
Научните изследвания например по отношение на човека често са погрешни, защото те гледат само това, което става в момента. Един човешки живот, ако е нормален, трае повече от десет години и вредните въздействия от привидно изглеждащите благоприятни причини често се проявяват много късно.
към текста >>
Един човешки
живот
, ако е нормален, трае повече от десет години и вредните въздействия от привидно изглеждащите благоприятни причини често се проявяват много късно.
Днес почти всеки знае, че 120 грама белтъчини в храната не само че не са необходими, но направо са вредни, и че човек остава най-здрав, когато дневно поема само 50 грама белтъчини. Науката сама се коригира в този смисъл. Днес се знае истината, че ако се приема излишен белтък, той произвежда в червата междинни продукти, които имат отровно действие. И ако се изследва не само периода от живота на човека, в който му е препоръчано да взема толкова много белтък, а целия негов живот, тогава се узнава, че главно от това отровно действие на излишния белтък произтича калцирането на артериите артериосклерозата при възрастния човек. Научните изследвания например по отношение на човека често са погрешни, защото те гледат само това, което става в момента.
Един човешки живот, ако е нормален, трае повече от десет години и вредните въздействия от привидно изглеждащите благоприятни причини често се проявяват много късно.
към текста >>
Но от друга страна е неоправдано да се напада Духовната наука, когато иска да се намеси в практическия
живот
, когато тя е принудена да насочи погледа си към по-големите взаимовръзки в живота и тогава в погледа и попадат не само грубо материалните сили и вещества, а тези сили и субстанции, които имат своето продължение в духовната област.
Духовната наука по-малко може да изпадне в такава грешка. Разбира се, аз съвсем не искам да се присъединя към евтината критика, която често се прави въз основа на това, че днешната наука трябва да се коригира. Това е необходимо и не може да бъде другояче.
Но от друга страна е неоправдано да се напада Духовната наука, когато иска да се намеси в практическия живот, когато тя е принудена да насочи погледа си към по-големите взаимовръзки в живота и тогава в погледа и попадат не само грубо материалните сили и вещества, а тези сили и субстанции, които имат своето продължение в духовната област.
Това изцяло важи също и за земеделието, важи особено тогава, когато се постави въпросът за наторяването.
към текста >>
А такова разбиране трябва да настъпи, защото днешната наука неизбежно ще навлезе в задънена улица тъкмо в практическия
живот
.
Вижте, човек съвсем се отчайва, когато съпостави тази истина, установена от духовното изследване, с възгледите на днешната наука, която защитава точно обратното. Човек се отчайва, защото си казва, че е така трудно изобщо да се разбере с тази днешна наука по най-важните въпроси.
А такова разбиране трябва да настъпи, защото днешната наука неизбежно ще навлезе в задънена улица тъкмо в практическия живот.
И вървейки по своите пътища тя просто не може да разбере такива неща, които и се набиват в очите. Съвсем не говоря за експериментите. По принцип това, което науката казва за тях, е вярно. Експериментите могат да се използват много добре. Лошо е теоретизирането върху тях.
към текста >>
Вижте, човек трябва да има поглед в различните области на селскостопанския
живот
относно начина на действие на веществата, на силите, а също така относно начина на действие на Духа, ако иска да има правилно отношение към нещата.
Вижте, човек трябва да има поглед в различните области на селскостопанския живот относно начина на действие на веществата, на силите, а също така относно начина на действие на Духа, ако иска да има правилно отношение към нещата.
Детето, докато не знае предназначението на гребена, го хапе, употребява го по неподходящ и безсмислен начин. Също така човек ще употребява нещата по несвойствен и безсмислен начин, когато не познава тяхната същност и тяхното предназначение.
към текста >>
Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към
живот
, проявява особена склонност да се прониква от
живот
, от етерни сили.
Ако имаме такова земно устройство, което по своята особена направа разкрива, че съдържа етерно-жизнени сили, то всъщност е на път да стане обвивка на растение. Но то спира дотук, не достига дотам да стане обвивка на растение, да се превърне в кора на дърво. И Вие можете да си представите, че в природата то не достига дотам. Така е, че вместо да се образува такъв хълм от земна пръст и в него хумусът да действа в почвата чрез особените си характерни свойства, които произлизат от етерно-жизненото, то този хълм в една по-висша форма на развитие просто се обвива и затваря около растението.
Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към живот, проявява особена склонност да се прониква от живот, от етерни сили.
Оттук следва, че лесно можете да направите плодородна една обикновена земя, една неорганична, минерална земя, като издигнете могили, хълмчета и ги наситите с хумус или изобщо с разлагащи се отпадъци. Тогава самата земна маса ще получи тенденцията да се оживи вътрешно, да стане сродна на растение. Същият този процес се осъществява при образуване на дървото. Земята се издига, обвива растението, дава живи етерни сили около дървото. Защо?
към текста >>
То лесно ще даде плодове, ако бъде засадено в
живот
.
Необходимо е да се знае, че торенето трябва да се състои в оживотворяване на земята, та растението да не попадне в мъртва почва, в която ще му бъде трудно, да осъществи всички процеси, които водят до образуването на плодовете само от своята собствена жизненост.
То лесно ще даде плодове, ако бъде засадено в живот.
Общо взето всяко развитие на каквото и да е растение има този лек паразитизъм, че се развива като паразит върху нещо живо. Необходимо е да бъде така. Ние не трябва да разчитаме самата природа да набавя достатъчно органически отпадъци навсякъде в земята, където да ги разложи, за да се проникне достатъчно с живот. В някои местности трябва да подпомогнем развитието на растенията чрез наторяване. Това е нужно в най-малка степен в областите с чернозем, защото при тях самата природа се грижи почвата да е оживена.
към текста >>
Ние не трябва да разчитаме самата природа да набавя достатъчно органически отпадъци навсякъде в земята, където да ги разложи, за да се проникне достатъчно с
живот
.
Необходимо е да се знае, че торенето трябва да се състои в оживотворяване на земята, та растението да не попадне в мъртва почва, в която ще му бъде трудно, да осъществи всички процеси, които водят до образуването на плодовете само от своята собствена жизненост. То лесно ще даде плодове, ако бъде засадено в живот. Общо взето всяко развитие на каквото и да е растение има този лек паразитизъм, че се развива като паразит върху нещо живо. Необходимо е да бъде така.
Ние не трябва да разчитаме самата природа да набавя достатъчно органически отпадъци навсякъде в земята, където да ги разложи, за да се проникне достатъчно с живот.
В някои местности трябва да подпомогнем развитието на растенията чрез наторяване. Това е нужно в най-малка степен в областите с чернозем, защото при тях самата природа се грижи почвата да е оживена.
към текста >>
Веднага ще ви стане ясно, когато вникнете в същността на какъвто и да било
живот
изобщо.
Виждате, че трябва наистина да се разбере, за какво се отнася. А сега и друго трябва да се разбере. Човек трябва да придобие индивидуално отношение към всичко, което трябва да се вземе под внимание в селското стопанство, преди всичко едно лично отношение изразът звучи грубо едно лично отношение към тора и именно към работата с тора. Това изглежда като неприятна задача. Без това лично отношение обаче не може да се мине. Защо?
Веднага ще ви стане ясно, когато вникнете в същността на какъвто и да било живот изобщо.
Тогава ще видите, че живото винаги има една вътрешна и една външна страна. Вътрешната страна лежи вътре в някаква кожа, външната вън от кожата. Сега разгледайте вътрешната страна!
към текста >>
Вътрешната страна има не само силови течения отвътре-навън в посока на тези стрелки, но вътрешният
живот
на един организъм има също и силови течения, които се отразяват и се оттласкват от кожата и отиват навътре.
Вътрешната страна има не само силови течения отвътре-навън в посока на тези стрелки, но вътрешният живот на един организъм има също и силови течения, които се отразяват и се оттласкват от кожата и отиват навътре.
Органичното е заобиколено отвън от всевъзможни силови течения. Но има нещо, което по съвсем точен, но и по един вид личен начин изразява как органичното трябва да си изгради отношението между своята вътрешна и своята външна страна. Всичко, което се проявява като действие на силите във вътрешността на организма, което вътре в очертанията на кожата подбужда и подържа живота, всичко това трябва извинете отново за грубия израз да мирише в себе си, би могло да се каже, да смърди. Всъщност животът се състои в това, че миризмите не се излъчват твърде силно навън, а се задържат вътре, задържа се това, което иначе се изпарява, излита и разпространява миризма. В посока навън организмът трябва да живее така, че да изпуска през кожата колкото е възможно по-малко от това, което възбуждащият миризма живот произвежда в него.
към текста >>
В посока навън организмът трябва да живее така, че да изпуска през кожата колкото е възможно по-малко от това, което възбуждащият миризма
живот
произвежда в него.
Вътрешната страна има не само силови течения отвътре-навън в посока на тези стрелки, но вътрешният живот на един организъм има също и силови течения, които се отразяват и се оттласкват от кожата и отиват навътре. Органичното е заобиколено отвън от всевъзможни силови течения. Но има нещо, което по съвсем точен, но и по един вид личен начин изразява как органичното трябва да си изгради отношението между своята вътрешна и своята външна страна. Всичко, което се проявява като действие на силите във вътрешността на организма, което вътре в очертанията на кожата подбужда и подържа живота, всичко това трябва извинете отново за грубия израз да мирише в себе си, би могло да се каже, да смърди. Всъщност животът се състои в това, че миризмите не се излъчват твърде силно навън, а се задържат вътре, задържа се това, което иначе се изпарява, излита и разпространява миризма.
В посока навън организмът трябва да живее така, че да изпуска през кожата колкото е възможно по-малко от това, което възбуждащият миризма живот произвежда в него.
Така че може да се каже: един организъм е толкова по-здрав, колкото повече мирише навътре и колкото по-малко мирише навън /Рис. 10/.
към текста >>
Когато наторяваме, трябва да внесем в почвата достатъчно количество азот, за да може жизнеността да бъде пренасяна точно до онези нейни структури, които са подходящи за съществуването на растителния
живот
.
Сега трябва да се разбере, че същността на торенето и подобни нему дейности се състои в това, да се даде на почвата известна степен жизненост, но не само да и се даде известна степен жизненост, но и да се даде възможност, в нея да бъде предизвикано това, върху което вчера особено наблегнах. В почвата азотът трябва да може така да се разпространи по определени силови линии, както вече Ви показах, че животът да се пренася точно с помощта на азота.
Когато наторяваме, трябва да внесем в почвата достатъчно количество азот, за да може жизнеността да бъде пренасяна точно до онези нейни структури, които са подходящи за съществуването на растителния живот.
Такава е сега задачата и тя трябва да се из пълни точно.
към текста >>
В купчината компост имаме
живот
, етерна същност, а също и астрална сила.
Ако искаме истински да проучим тези неща, ще направим добре, да се обърнем към най-непретенциозното средство за наторяване, към компоста градинския тор, листовката, който понякога се пренебрегва. Компостът е средство, което оживява почвата. В него влизат всички и всякакви отпадъци, които малко се ценят, отпадъци от полето и от градините като трева, листа и даже умрели животни. Тези отпадъци не трябва да се пренебрегват, те съдържат запазено нещо не само от етерните, но и от астралните сили. Това е важно.
В купчината компост имаме живот, етерна същност, а също и астрална сила.
Наистина етерното и астралното съдържание в компоста не е в такава висока степен както в оборския тор, но тук то е по-устойчиво. То е заседнало вътре, именно астралното се е установило. И сега е особено важно да се съобразим с тази уседналост и устойчивост. Ако е налице прекалено силно избуяване на етерното, веднага ще се за трудни правилното действие на астралните сили върху азота. Прекалено силното избуяване на живота в етерното не позволява в компоста да се прояви астралното.
към текста >>
И така рогата на кравата, чрез своята особена природа и мъдрост са добре нагодени да отразяват във вътрешния
живот
етерните и астралните сили.
Кравата има рога, за да изпраща в собственото си тяло това, което астрално-етерно трябва да изгражда и формира, и което трябва да проникне чак до храносмилателните органи, така че тъкмо чрез силовите излъчвания, които идват от рогата и копитата, произлиза много работа в храносмилателния организъм. Който иска да разбере епидемията шап болест на муцуната и копитата, т.е. естеството на обратното действие на периферията върху храносмилателния тракт, той трябва да прозре тази връзка. И нашето лекарство против шап е съставено въз основа на разбирането на тази връзка.
И така рогата на кравата, чрез своята особена природа и мъдрост са добре нагодени да отразяват във вътрешния живот етерните и астралните сили.
В рогата има нещо, излъчващо живот и даже астрални сили. Ако бихте могли да се промъкнете в живия организъм на кравата, когато сте в нейния стомах, бихте усетили как от рогата навътре текат астралните и етерните сили. При копитата по подобен начин става същото.
към текста >>
В рогата има нещо, излъчващо
живот
и даже астрални сили.
Кравата има рога, за да изпраща в собственото си тяло това, което астрално-етерно трябва да изгражда и формира, и което трябва да проникне чак до храносмилателните органи, така че тъкмо чрез силовите излъчвания, които идват от рогата и копитата, произлиза много работа в храносмилателния организъм. Който иска да разбере епидемията шап болест на муцуната и копитата, т.е. естеството на обратното действие на периферията върху храносмилателния тракт, той трябва да прозре тази връзка. И нашето лекарство против шап е съставено въз основа на разбирането на тази връзка. И така рогата на кравата, чрез своята особена природа и мъдрост са добре нагодени да отразяват във вътрешния живот етерните и астралните сили.
В рогата има нещо, излъчващо живот и даже астрални сили.
Ако бихте могли да се промъкнете в живия организъм на кравата, когато сте в нейния стомах, бихте усетили как от рогата навътре текат астралните и етерните сили. При копитата по подобен начин става същото.
към текста >>
Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от
живот
.
Да вземем тор, както го получаваме от животното, натъпкваме с него рог на крава и го заравяме на известна дълбочина в земята половин до три четвърти метър дълбочина, в почва нито прекалено глинеста, нито прекалено песъчлива. За тази цел можем да изберем добра почва, която не е песъчлива. Вижте, като сме заровили рога на кравата с вложения в него тор, с това ние консервираме вътре в рога силите, които рогът е свикнал да упражнява в самата крава, а именно да отразява обратно в нея жизнените и астралните сили. Поради това, че рогът е за обиколен отвън със земя, всичките сили, които етеризират и астрализират се излъчват в неговото вътрешно пространство.
Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от живот.
Земята през зимата е най-оживена вътрешно. Цялата тази жизненост се консервира в този тор и така в съдържанието на рога се получава извънредно концентрирана, силно оживена наторяваща сила.
към текста >>
Заравя се да престои в земята през лятото, а не през зимата, изважда се през късна есен, запазва се до пролетта и тогава това, което е било изложено на действието на летния
живот
се употребява по същия на чин, като се разрежда с вода по същия начин, само че от него е необходимо много по-малко количество.
Отново се взема рог на крава, обаче той се напълване с тор, а със смлян на брашно кварц или силиций, или също ортоклас или фелдшпат, прави се каша гъста като меко тесто, и с нея се напълва рога.
Заравя се да престои в земята през лятото, а не през зимата, изважда се през късна есен, запазва се до пролетта и тогава това, което е било изложено на действието на летния живот се употребява по същия на чин, като се разрежда с вода по същия начин, само че от него е необходимо много по-малко количество.
В една кофа вода може да се разтвори едно късче, голямо колкото грахово зърно, може би и само колкото глава на топлийка. Сместа трябва да се бърка в продължение на един час. Когато поръсите леко самото растение, не до намокряне, ще видите какво подсилващо действие има, което от друга страна се подкрепя от тора на кравешкия рог, който действа отдолу от земята. Така се получава особено добър резултат при зеленчуците и при подобни на тях растения.
към текста >>
Може на полето или в градината да отгледате някакъв плод блестящ на вид, но да е годен може би само да напълни стомаха на човека, без да допринася за неговия вътрешен органически
живот
.
А най-важното е, когато нещата се преценяват с оглед на човека те да са най-благоприятни за неговото съществуване.
Може на полето или в градината да отгледате някакъв плод блестящ на вид, но да е годен може би само да напълни стомаха на човека, без да допринася за неговия вътрешен органически живот.
До този резултат обаче, човекът да получи най-добрия вид храна за своя организъм, днешната наука не стига, защото тя съвсем не знае и не намира пътя към това.
към текста >>
109.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Във всеки случай странното е, колкото и парадоксално да звучи това, че западният
живот
, животът в Западното полукълбо, е съвсем друг в сравнение с живота в Източното полукълбо.
Няма значение откъде са взети рогата, само не трябва да се вземат от боклука на екарисажа, те трябва да са по възможност пресни.
Във всеки случай странното е, колкото и парадоксално да звучи това, че западният живот, животът в Западното полукълбо, е съвсем друг в сравнение с живота в Източното полукълбо.
Животът в Африка, Азия, Европа означава нещо различно от живота в Америка. Може би рогата от американския добитък ще трябва да се използват по малко по-друг начин. При тези рога може би е необходимо торът да се посгъсти, да се направи по-гъст, по-твърд, по-сбит. Най-добре е рогата да се вземат от област, където ще се употребяват. Между силите, които се намират в рогата на кравите от дадена местност и силите, които изобщо се намират в тази местност, съществува невероятно силно сродство, докато силите от чуждите рога биха могли да влезнат в конфликт с нещата, които са в земята.
към текста >>
Няма съмнение, че в нашия съвременен социален
живот
въпросът дали бива да се употребяват машини е доста неактуален.
Да, това е въпрос на който всъщност не може да се отговори само с оглед на селското стопанство.
Няма съмнение, че в нашия съвременен социален живот въпросът дали бива да се употребяват машини е доста неактуален.
Днес е почти невъзможно човек да е земеделец без да използва машини. Естествено, не всички процеси са така сродни с най-интимните природни процеси, както точно това бъркане на тора и подобни на него дейности. Както тук, при този така интимен природен процес не трябва да се прибягва до машини, така и при други процеси природата сама се грижи за това, което няма нищо общо с машините, и там с машини нищо не може да се направи. При семеобразуването те не могат да направят нищо особено, за това се грижи самата природа. Мисля, че въпросът не е особено актуален.
към текста >>
То се случва точно поради това, че човек например медитира и се подготвя за това чрез медитативния
живот
вчера характеризирах това.
Поставен днес, той ще предизвика много пренебрежителни усмивки. Припомням Ви, че има хора, при които цветята, отглеждани от тях на прозореца, растат чудесно. При други хора те не растат, а изсъхват. Такива неща сега наистина стават, това е факт. Всичко това, което се случва по начин, който външно изглежда необясним, но вътрешно може да се прозре, се случва под влиянието на самия човек.
То се случва точно поради това, че човек например медитира и се подготвя за това чрез медитативния живот вчера характеризирах това.
Всъщност, когато медитира, човек живее съвсем другояче с азота, който съдържа световните имагинации. Чрез това той се пренася в състояние, което съществено активира въздействието на всичко това. Човек се поставя в такова състояние тогава изобщо спрямо целия растителен растеж. Само че днес нещата не са така ясни, както са били във времената, когато са се знаели. Имало е епохи, когато хората действително са знаели и чрез определени действия са могли да въздействат върху развитието на растенията.
към текста >>
110.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Днес е загубен възгледът за големите връзки в природата, за общия
живот
в земята и растението, как този общ
живот
продължава в отпадъчните продукти на живота, които ние имаме в тора и как действат силите на този всеобхватен
живот
.
Видяхме как етерно-живото, силите на живота, никога не бива да напускат областта, сферата на растежа. Оттук ние отдадохме голямо значение на това, да опознаем, че почвата, от която растението пониква и която обгръща неговите корени, представлява един вид продължение на растежа навътре в земята; че растително-живото като качество на самата земя се отличава от чисто минералното. Аз вчера посочих как можем да си представим прехода от една купчина натрупана земя с вътрешната и жизненост, породена от съдържащият се в нея хумус, към кората, която обгръща дървото и го затваря, отделя го от външния свят.
Днес е загубен възгледът за големите връзки в природата, за общия живот в земята и растението, как този общ живот продължава в отпадъчните продукти на живота, които ние имаме в тора и как действат силите на този всеобхватен живот.
Този възглед постепенно беше забравен.
към текста >>
Водата не може да придава
живот
от своя страна.
На второ място: предизвикано от материалистично нюансираното разбиране, се препоръчва торът да се обработва по всевъзможни начини, с всевъзможни неорганични елементи или съединения. Хората от опит се убеждават, че това няма трайна стойност. Човек трябва да е наясно, че ако иска да облагороди, да подобри тора минерално, с това само въздейства оживително на течността, на водата, докато за доброто изграждане на растението е необходимо да се оживи не само водата, тъй като от водата, която се процежда през земята, не произлиза никакво по-нататъшно оживяване.
Водата не може да придава живот от своя страна.
към текста >>
По разнообразни начини трябва да се опитва да се придаде на тора съответният
живот
, да му се даде консистентността, та той от само себе си да задържи необходимото му количество азот, както и другите вещества, от които се нуждае; да му се даде жизнената тенденция, която ще го направи способен да достави на земята съответната жизненост.
При торенето никак няма да ни е трудно да прилагаме така минималните количества. Ние видяхме, как с препаратите от кравешките рога, употребени било преди торенето, било след него, ние прибавяме въздействия към тора,използван отделно от това хомеопатично торене, като регулираме и подпомагаме по правилен начин действието му.
По разнообразни начини трябва да се опитва да се придаде на тора съответният живот, да му се даде консистентността, та той от само себе си да задържи необходимото му количество азот, както и другите вещества, от които се нуждае; да му се даде жизнената тенденция, която ще го направи способен да достави на земята съответната жизненост.
И днес бих желал да дам указания, как и какво да се добави към тора свръх прибавения тор от кравешкия рог, как той да бъде оживен така, че от своя страна да може да пренесе в земята, на която расте дадена култура, своята животворност. Ще изброя различни неща, но изрично подчертавам, че ако в една или друга област нещо е трудно да се набави, то може да се замени с друго. Само в един единствен случай не може да се намери заместител, защото това е толкова характерно, че едва ли може да се намери по същия начин в друг вид растение.
към текста >>
Да вземем друг пример относно случая, когато искаме да придадем на тора толкова
живот
, че той да го пренесе в земята, от която израства растението; да направим тора способен още повече да свърже веществата, необходими на растението, освен калия също калция и калциевите съединения.
Да вземем друг пример относно случая, когато искаме да придадем на тора толкова живот, че той да го пренесе в земята, от която израства растението; да направим тора способен още повече да свърже веществата, необходими на растението, освен калия също калция и калциевите съединения.
При белия равнец имаме работа предимно с калия. Ако искаме да уловим действието на калция, тогава се нуждаем от едно растение, което не предизвиква такова възхищение както белият равнец, но което също съдържа сяра в хомеопатични дози и чрез нея привлича в органичния процес останалите вещества, необходими за растението. Това е лайката, Chamomilla officinalis.
към текста >>
Той обаче няма да помогне, ако в него няма
живот
.
При растението може да се приложи универсално лечебно средство. Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните. При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли. Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо. Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций.
Той обаче няма да помогне, ако в него няма живот.
Ако е предназначен за лекуване, калцият трябва да остане в областта на живото. Не трябва да се напуска областта на живота. Нищо не можете да предприемете с обикновения варовик и подобни.
към текста >>
111.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Плевелите участват в общия растителен
живот
.
За плевелите искам да говоря следващите дни. Това, което казах, е благоприятно изобщо и чрез него не се постига премахване на плевелите. Растенията обаче стават много по-устойчиви срещу паразитните вредители, които ги нападат. Има средство против паразитните вредители по растенията. Борбата с плевелите не почива на принципите, за които говорих досега.
Плевелите участват в общия растителен живот.
За това ще говорим още. Нещата са така свързани, че нищо не бива да се изключва от този общ процес.
към текста >>
Тази хипертрофия се изкупва с по-кратък
живот
.
От правилното приемане на храна зависи дали животното развива достатъчно сили, за да е способно да приема веществата от атмосферата и да ги преработва. Да направим сравнение: ако човек трябва да надене една тясна ръкавица, той не може да направи това с напъване, с натъпкване, а като я разтегне на дърво и я разшири. Така се правят ловки силите, които трябва да са там, за да поемат от атмосферата това, което не може да се получи от храненето. Чрез храната организмът се разширява и по този начин става способен да поеме повече от атмосферата. Може да настъпи даже хипертрофия, ако се поема прекалено много храна.
Тази хипертрофия се изкупва с по-кратък живот.
Тук има нещо, което лежи между минимума и максимума.
към текста >>
112.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
От обикновения
живот
знаем, че Луната поема със своята повърхност слънчевите лъчи и ги отразява към Земята.
От обикновения живот знаем, че Луната поема със своята повърхност слънчевите лъчи и ги отразява към Земята.
И Земята поема тези лунни лъчи, тези отразени от Луната слънчеви лъчи. Така отразените слънчеви лъчи обаче Луната ги насища със своите собствени сили и те пристигат до Земята именно като Лунни сили така е от времето, откакто Луната се е отделила от Земята. Тъкмо тези лунни сили действат засилващо, укрепващо върху всичко на Земята. Докато Луната е била обединена със Земята, земното много повече е било нещо жизнено, плодно, не е имало такова силно минерализиране каквото имаме днес. След отделянето на Луната от Земята, тя действа върху Земята така, че обикновеното състояние на Земята, което обезпечава растенето на живите същества, бива засилено така, че растежът може да се издигне и да премине във възпроизвеждане.
към текста >>
Това вече ще е истински напредък в нашия обществен
живот
.
Виждате следователно, че всичко е изпробвано и насочвано по околен път отвън, без да постига желания резултат. И човек има чувството, че експериментите не са намерили решението, защото мишките отново се появяват. Тези мерки не успяват, мишките идват отново. Това, с което ще се занимаем сега, е една процедура, която също не може да се приложи единствено само в едно стопанство, която обаче може да е в помощ по известен начин даже за едно отделно стопанство. От тази мярка могат да се добият напълно всичките полезни резултати, само ако и съседните стопанства проявят разбиране и направят същото, и аз твърдя, че в бъдеще трябва да се разчита много повече на взаимното разбиране, отколкото на полицейските мерки.
Това вече ще е истински напредък в нашия обществен живот.
към текста >>
Звездната мъдрост, познанието за звездите обаче не е било всякога това, което е днес, а хората са виждали в звездите нещо, според което са могли да уреждат своя земен
живот
, своята дейност и своята работа.
Виждате, по съвсем забележителен начин пред нас изплува това, което по-рано се е именувало Знание за звездите или Звездна наука.
Звездната мъдрост, познанието за звездите обаче не е било всякога това, което е днес, а хората са виждали в звездите нещо, според което са могли да уреждат своя земен живот, своята дейност и своята работа.
Тази наука напълно е загубена.
към текста >>
От цялото мое изложение видяхте следното: намиращата се около растението почва има определен
живот
и заедно с този
живот
в почвата около растението се намират още, макар не с интензивност необходима за формирането на растението, но все пак с известна интензивност, всевъзможни сили на растежа, леко загатнати размножителни сили, а също така и всичко, което по този начин действа на Земята под влиянието на силите на пълната Луна, опосредени от водата.
Касае се сега за това, да разберем какво всъщност причинява заболяването на растението.
От цялото мое изложение видяхте следното: намиращата се около растението почва има определен живот и заедно с този живот в почвата около растението се намират още, макар не с интензивност необходима за формирането на растението, но все пак с известна интензивност, всевъзможни сили на растежа, леко загатнати размножителни сили, а също така и всичко, което по този начин действа на Земята под влиянието на силите на пълната Луна, опосредени от водата.
към текста >>
Семето отслабва, линее, в себе си получава нещо от умиращия
живот
и чрез този умиращ
живот
над нивото на почвата в известна степен се образува второ ниво.
Да приемем, че действието на Луната е много силно, че земята е прекалено силно оживена, тогава действието отдолу нагоре е прекалено силно и това, което трябва да настъпи едва при образуването на семена, се явява по-рано. Когато е много силно, то не изчаква съответното време и не успява да стигне нагоре в растението, а със своята интензивност действа по-долу. Тогава лунното действие не достига догоре и не дава достатъчно сила на семеобразуването.
Семето отслабва, линее, в себе си получава нещо от умиращия живот и чрез този умиращ живот над нивото на почвата в известна степен се образува второ ниво.
Наистина това не е земя, но там се пренасят същите въздействия. Последствието от това е, че семето на растението, неговата надземна част става един вид почва за други организми. Появяват се паразити, гъбички. Появяват се всякакви гъбични образувания. По този начин се образуват болести по растенията като ръжда, чернилка, главня и др.
към текста >>
Защото всеобхватният
живот
идва от целия Универсум, а не само от това, което Земята ни предоставя.
Както за да се обясни свойството на магнитната стрелка, трябва да се извика на помощ цялата Земя с нейните два полюса, също така, когато човек изучава растенията, не е достатъчно да вижда само растението, животното, човека, а трябва да извлече съвет от цялата Вселена.
Защото всеобхватният живот идва от целия Универсум, а не само от това, което Земята ни предоставя.
към текста >>
113.
11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Позволено ли е чрез тези методи веднага и без колебание да се унищожи растителния и животинския
живот
на големи площи?
Въпрос: Може ли посоченият за нематодата метод да се приложи за други насекоми? Имам предвид паразити от всякакъв вид.
Позволено ли е чрез тези методи веднага и без колебание да се унищожи растителния и животинския живот на големи площи?
към текста >>
От друга страна, не трябва ли да се разчита на една друга необходимост, на необходимостта от морал но подобряване на целия човешки
живот
?
От друга страна, не трябва ли да се разчита на една друга необходимост, на необходимостта от морал но подобряване на целия човешки живот?
Ето това ще бъде панацеята срещу безчинства, а именно издигане на по-високо ниво морала на целия човешки живот. Във всеки случай като разглежда известни съвременни явления, човек е по-склонен да бъде песимист. Колкото до това морално подобряване на живота, то не трябва да води само до разбиране, а до проникната от волеви импулси мисъл, какво трябва да се направи за моралното издигане и подобряване на обикновеното човешко общество изобщо. Такава инициатива може да излезе от Антропософията, тъй като тя няма да има нищо против да се образува такъв кръг и той да бъде лекарство срещу злоупотребата, която би могла да се извърши. Навсякъде в природата виждаме, че доброто може да се превърне в зло, във вреда.
към текста >>
Ето това ще бъде панацеята срещу безчинства, а именно издигане на по-високо ниво морала на целия човешки
живот
.
От друга страна, не трябва ли да се разчита на една друга необходимост, на необходимостта от морал но подобряване на целия човешки живот?
Ето това ще бъде панацеята срещу безчинства, а именно издигане на по-високо ниво морала на целия човешки живот.
Във всеки случай като разглежда известни съвременни явления, човек е по-склонен да бъде песимист. Колкото до това морално подобряване на живота, то не трябва да води само до разбиране, а до проникната от волеви импулси мисъл, какво трябва да се направи за моралното издигане и подобряване на обикновеното човешко общество изобщо. Такава инициатива може да излезе от Антропософията, тъй като тя няма да има нищо против да се образува такъв кръг и той да бъде лекарство срещу злоупотребата, която би могла да се извърши. Навсякъде в природата виждаме, че доброто може да се превърне в зло, във вреда. По мислете само, ако нямахме лунните сили долу в почвата, нямаше да ги имаме също и горе, обаче те трябва да бъдат тъкмо там и там да действат.
към текста >>
Така практическият
живот
започва да изглежда своеобразен.
А какво трябва да бъде направено в най-различните области, този въпрос днес е наистина труден за разрешаване. Познавах един добър приятел антропософ, който притежаваше голям масив, засаден с лозя. Неголяма, но все пак значителна част от годишната си печалба от лозята той харчеше, да изпраща пощенски картички по целия свят, за да вербува въздържатели. Имах и приятел строг въздържател, който, докато беше жив, винаги държеше кесията си отворена за антропософията. Но той принадлежеше към онези хора, които лепяха навсякъде по трамваите плакати, на които се четеше: „Щернбергски кабинет“!
Така практическият живот започва да изглежда своеобразен.
Не може всичко да бъде променено още днес. Затова казах: кравешките рога са рогата, които вземаме от кравата и ги заравяме в земята. Рогата на бика обаче, ако бихме ги сложили на главите си и бихме започнали да се борим против всичко, подобно на бика, те според обстоятелствата биха могли да донесат големи вреди на Антропософията.
към текста >>
Живата земя не трябва да бъде проникната от вещество, лишено от
живот
, каквото представляват минералните торове.
По повод на едно разискване относно отглеждането на пчелите, един съвременен пчелар се беше заел да съветва да се произвеждат пчелните майки индустриално и след това да се продават, без да се отглеждат в самия отделен кошер. Трябваше да кажа: Да, имате право! Но след 30-40 години, в най-добрия случай след 40-50 години ще се види, че този начин е довел пчеларството до унищожение. Тези неща трябва да се вземат предвид. Днес всичко се механизира и минерализира, но проблемът тук е в това, че минералното вещество, приложено като тор, ще действа по същия начин, както то си действа в природата.
Живата земя не трябва да бъде проникната от вещество, лишено от живот, каквото представляват минералните торове.
Утре още не, но в други ден това сигурно ще се разбере.
към текста >>
114.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Когато в стопанството човек има работа със съвместния
живот
на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки.
Освен тези груби взаимодействия, непрекъснато се извършват и други взаимодействия чрез по-фини сили и по-фини субстанции чрез топлината, чрез постоянно действащия в атмосферата химически и жизнен етер. Без да се познават и без да се съобразяват тези по-фини взаимодействия, не може да се напредва в определени области на селското стопанство.
Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки.
Не става дума само за тези животни, които като говеда, коне, овце и др. безспорно са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед и към, да кажем за пример, разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство.
към текста >>
Там в себе си то разгръща известен силен
живот
.
Широко около себе си дървото прави духовната атмосфера астрално по-богата. Какво става, когато тревистото растение расте горе на дървото? Тогава там дървото развива определена вътрешна виталност, етерни сили.
Там в себе си то разгръща известен силен живот.
А малко по-надолу камбият потиска и намалява този живот, така че надолу дървото става по-минералоподобно. В случая камбият действа по следния начин: докато горе около дървото, където израстват младите филизи, се създава богата астралност, камбият действа така, че вътре в самото дърво настъпва етерно обедняване, етерна бедност. Обратно на растението горе, тук долу дървото обеднява откъм етерност. Вследствие на това, че чрез действието на камбия настъпва етерно обедняване, коренът също се повлиява. Коренът на дървото става минерал, много по-минерален, отколкото са корените на тревистите растения.
към текста >>
А малко по-надолу камбият потиска и намалява този
живот
, така че надолу дървото става по-минералоподобно.
Широко около себе си дървото прави духовната атмосфера астрално по-богата. Какво става, когато тревистото растение расте горе на дървото? Тогава там дървото развива определена вътрешна виталност, етерни сили. Там в себе си то разгръща известен силен живот.
А малко по-надолу камбият потиска и намалява този живот, така че надолу дървото става по-минералоподобно.
В случая камбият действа по следния начин: докато горе около дървото, където израстват младите филизи, се създава богата астралност, камбият действа така, че вътре в самото дърво настъпва етерно обедняване, етерна бедност. Обратно на растението горе, тук долу дървото обеднява откъм етерност. Вследствие на това, че чрез действието на камбия настъпва етерно обедняване, коренът също се повлиява. Коренът на дървото става минерал, много по-минерален, отколкото са корените на тревистите растения.
към текста >>
Ларвите на насекомите, които първоначално са могли да живеят на Земята само защото съществуват корени на дървета, са еволюирали и са се развили в други видове животни подобни на тях, но които прекарват целия си
живот
в един вид ларвено състояние и които впоследствие се еманципират от дървесните корени, за да живеят също и в околностите на тревистите корени.
Но забележителното е, че онова, което при дървото е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко растение живее нещо, което се стреми да стане дърво. Всъщност във всяко растение коренът със своята околност се стреми да освобождава етера, а частта на растението, която расте нагоре, има склонност да привлича астралността и да я прави по-гъста. Това „желание за ставане дърво“ се съдържа във всяко растение. Ето защо при всяко растение се намира това сродство със света на насекомите, което характеризирах специално при дърветата. Обаче това сродство се разширява към целия животински свят.
Ларвите на насекомите, които първоначално са могли да живеят на Земята само защото съществуват корени на дървета, са еволюирали и са се развили в други видове животни подобни на тях, но които прекарват целия си живот в един вид ларвено състояние и които впоследствие се еманципират от дървесните корени, за да живеят също и в околностите на тревистите корени.
към текста >>
Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни животни имат способността да регулират етерния
живот
в почвата, ако той се увеличи твърде много.
А сега пред нас се изправя един особен факт.
Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни животни имат способността да регулират етерния живот в почвата, ако той се увеличи твърде много.
Ако почвата стане, така да се каже, прекалено жива, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни животни имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност. По този начин те играят ролята на вентили и регулатори на наличната в почвата виталност. Тези прелестни животни, които имат особено важно значение за почвата, са дъждовните червеи. Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен живот с почвата, тъй като тези чудесни животни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
към текста >>
Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен
живот
с почвата, тъй като тези чудесни животни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
А сега пред нас се изправя един особен факт. Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни животни имат способността да регулират етерния живот в почвата, ако той се увеличи твърде много. Ако почвата стане, така да се каже, прекалено жива, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни животни имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност. По този начин те играят ролята на вентили и регулатори на наличната в почвата виталност. Тези прелестни животни, които имат особено важно значение за почвата, са дъждовните червеи.
Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен живот с почвата, тъй като тези чудесни животни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
към текста >>
[1] Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване": буквално „Метаморфоза във
висш
смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте." Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften", Kbrschners „Deutsche National-Literatur", 1884 до 1897, 5 тома Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
[1] Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване": буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте." Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften", Kbrschners „Deutsche National-Literatur", 1884 до 1897, 5 тома Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
1а е.
към текста >>
115.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните
живот
ни иначе.“ И се ръководят от това.
Подобно е положението, когато въпросите относно храненето на животните се решават по емпиричен начин. Ще се съгласите, че тогава се избира храна, която се оказва подходяща в едно отношение, а в друго отношение не е подходяща. Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях. Или тогава тяхното действие взаимно се обезсилва. Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят.
Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това.
По този начин не може да се постигне много, понеже според обстоятелствата книжните данни може съвсем да противоречат на това, което се прави и без тях на помощ. Този проблем може да се обхване рационално само от такъв начин на мислене, който аз засегнах и когато в основата се постави този начин на мислене, то многостранно ще се опрости храненето на животните, така че човек ще може да го обхване с разума си.
към текста >>
И предимството на вегетарианския начин на
живот
е, че прави човека по-силен, защото така той извлича от организма си силите, които иначе остават неизползвани и които са същите онези сили, които причиняват ревматизма, подаграта, диабета и пр.
Всички неща имат две страни, както везната има две блюда. Затова човек трябва да разбере как да ги различава във всеки индивидуален случай. Не може да се дадат общи правила.
И предимството на вегетарианския начин на живот е, че прави човека по-силен, защото така той извлича от организма си силите, които иначе остават неизползвани и които са същите онези сили, които причиняват ревматизма, подаграта, диабета и пр.
И когато човек яде само paстителна храна, тези сили трябва да направят поетите растения зрели, подходящи за човека. Но ако той употребява също и животинска храна, тези сили се отлагат в организма, остават неизползвани и тогава самите те намират приложение като отлагат на различни места продукти от обмяната на веществата или вземат от органите необходими за човека субстанции и ги ангажират за себе си, какъвто е случаят при диабета и при други подобни болести. Тези неща могат да се разберат само като се вникне в същността на явлението. Въпросът е, как да се угояват животните. За да си отговори, човек си казва: това трябва да стане така, както се пълни един чувал с колкото се може повече космическа субстанция.
към текста >>
В светлината на посочените факти се разкрива вътрешната връзка между земеделието и социалния
живот
.
В известно отношение в споменатия смисъл сродни на доматите са картофите. Те също действат силно самостоятелно, но така самостоятелно, че много лесно преминават през целия храносмилателен процес, проникват в мозъка, правят мозъка самостоятелен и независим дори от действието на останалите човешки органи. И след пренасяне на картофите в Европа между факторите, които направиха хората и животните материалистични, се намира тъкмо яденето на много картофи. Картофи може да се ядат само за възбуждане на мозъка, на главата. С яденето на картофи не трябва да се прекалява.
В светлината на посочените факти се разкрива вътрешната връзка между земеделието и социалния живот.
Без крайно важно е, че земеделието е свързано с целия социален живот.
към текста >>
Без крайно важно е, че земеделието е свързано с целия социален
живот
.
Те също действат силно самостоятелно, но така самостоятелно, че много лесно преминават през целия храносмилателен процес, проникват в мозъка, правят мозъка самостоятелен и независим дори от действието на останалите човешки органи. И след пренасяне на картофите в Европа между факторите, които направиха хората и животните материалистични, се намира тъкмо яденето на много картофи. Картофи може да се ядат само за възбуждане на мозъка, на главата. С яденето на картофи не трябва да се прекалява. В светлината на посочените факти се разкрива вътрешната връзка между земеделието и социалния живот.
Без крайно важно е, че земеделието е свързано с целия социален живот.
към текста >>
116.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Душевният
живот
се променя, той ще става друг, ако тези неща бъдат по-нататък развивани, както всъщност се проектира.
Какво бихте желали да постигнете с това? Вашият въпрос естествено задължава да се разгледа цялата роля на електричеството в природата изобщо. Утешително е все пак, че сега от Америка, където способността за наблюдение се проявява по-добре отколкото в Европа, та от Америка вече идват гласове, че в атмосфера, проникната отвсякъде с електрически течения и лъчения, хората не могат да се развиват по нормален начин, че всичко това влияе върху цялостното развитие на хората.
Душевният живот се променя, той ще става друг, ако тези неща бъдат по-нататък развивани, както всъщност се проектира.
Има значение дали снабдявате една област с парни локомотиви за железниците или ги електрифицирате. Парата въздейства по-съзнателно, електричеството въздейства страшно несъзнателно и хората съвсем не знаят откъде идват известни неща. Няма никакво съмнение, че развитието се движи в тази посока, като имам предвид, че електричеството се употребява като излъчено без проводници, а също и проведе но чрез проводници, за възможно най-бързо пренасяне на съобщения от едно място на друго. Този живот на човека, особено когато е потопен в излъченото без проводник електричество, ще въздейства така, че хората вече няма да могат да схващат съобщенията, които така бързо получават. Този живот унищожава способността за разбиране.
към текста >>
Този
живот
на човека, особено когато е потопен в излъченото без проводник електричество, ще въздейства така, че хората вече няма да могат да схващат съобщенията, които така бързо получават.
Утешително е все пак, че сега от Америка, където способността за наблюдение се проявява по-добре отколкото в Европа, та от Америка вече идват гласове, че в атмосфера, проникната отвсякъде с електрически течения и лъчения, хората не могат да се развиват по нормален начин, че всичко това влияе върху цялостното развитие на хората. Душевният живот се променя, той ще става друг, ако тези неща бъдат по-нататък развивани, както всъщност се проектира. Има значение дали снабдявате една област с парни локомотиви за железниците или ги електрифицирате. Парата въздейства по-съзнателно, електричеството въздейства страшно несъзнателно и хората съвсем не знаят откъде идват известни неща. Няма никакво съмнение, че развитието се движи в тази посока, като имам предвид, че електричеството се употребява като излъчено без проводници, а също и проведе но чрез проводници, за възможно най-бързо пренасяне на съобщения от едно място на друго.
Този живот на човека, особено когато е потопен в излъченото без проводник електричество, ще въздейства така, че хората вече няма да могат да схващат съобщенията, които така бързо получават.
Този живот унищожава способността за разбиране. Тези въздействия вече се долавят. Може да ви прави впечатление днес, че хората много по-трудно разбират това, което идва до тях, отколкото преди няколко десетилетия. Утешително е все пак, че от Америка се разпространява осъзнаване на тези неща. Знаем от друга страна, че когато се появи нещо ново, то на първо време обикновено се явява като лекарство.
към текста >>
Този
живот
унищожава способността за разбиране.
Душевният живот се променя, той ще става друг, ако тези неща бъдат по-нататък развивани, както всъщност се проектира. Има значение дали снабдявате една област с парни локомотиви за железниците или ги електрифицирате. Парата въздейства по-съзнателно, електричеството въздейства страшно несъзнателно и хората съвсем не знаят откъде идват известни неща. Няма никакво съмнение, че развитието се движи в тази посока, като имам предвид, че електричеството се употребява като излъчено без проводници, а също и проведе но чрез проводници, за възможно най-бързо пренасяне на съобщения от едно място на друго. Този живот на човека, особено когато е потопен в излъченото без проводник електричество, ще въздейства така, че хората вече няма да могат да схващат съобщенията, които така бързо получават.
Този живот унищожава способността за разбиране.
Тези въздействия вече се долавят. Може да ви прави впечатление днес, че хората много по-трудно разбират това, което идва до тях, отколкото преди няколко десетилетия. Утешително е все пак, че от Америка се разпространява осъзнаване на тези неща. Знаем от друга страна, че когато се появи нещо ново, то на първо време обикновено се явява като лекарство. След това с него си служат прорицателите.
към текста >>
Да приемем сега, че с една или друга цел вземате в един съд морска вода, пълна с много яйца на риби, с това сте унищожили цяла армия от
живот
.
Да, тук влизат в действие много комплицирани съображения, чието разбиране зависи пак от това дали ги разглеждаме в по-големите, по-мащабните връзки. Представете си, че изтегляте от морето една риба и я убивате. Вие сте убили едно същество, извършили сте действие на определено ниво.
Да приемем сега, че с една или друга цел вземате в един съд морска вода, пълна с много яйца на риби, с това сте унищожили цяла армия от живот.
Сега извършвате нещо съвсем различно от убиването на рибата, това е случка на съвсем друго ниво. Когато един организъм в природата е достигнал завършения вид на риба, той е изминал определен път на развитие. Ако анулирате този път и се върнете назад, Вие докарвате нещо неподредено, намиращо се в безпорядък. Ако прекъсна процеса преждевременно, преди да се е достигнало до завършен организъм, тогава не извършвам същото като това, когато убивам един формиран организъм. Така аз свеждам поставения от Вас въпрос до следното: какво несправедливо върша като приготвям пепелта?
към текста >>
117.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя
живот
, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света.
В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране. В това се убедихме особено при общата работа с нашите научни институти.
От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света.
Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията. При своята външна дейност те искат само едно, да печелят хора за Антропософията и си представят, че хората трябва да се оставят да бъдат спечелени извинете за израза от главата до петите, например един университетски професор по някаква природонаучна дисциплина, така както е поставен в природонаучното поприще, в което работи. Със своето добродушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
към текста >>
Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си
живот
и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията.
В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране. В това се убедихме особено при общата работа с нашите научни институти. От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света.
Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията.
При своята външна дейност те искат само едно, да печелят хора за Антропософията и си представят, че хората трябва да се оставят да бъдат спечелени извинете за израза от главата до петите, например един университетски професор по някаква природонаучна дисциплина, така както е поставен в природонаучното поприще, в което работи. Със своето добродушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
към текста >>
Тогава нашите оратори преминаваха към втората част, към същинския
живот
, който е подреден не по стария начин, а е схванат по антропософски от свръх-земните области.
Преживели сме и друго, което е много важно. А то е: някои от нашите учени, за удобство, за да не подражават на методите на другите, правеха половината така, половината иначе, само че по такъв начин, че в първата половина бяха напълно научни, истински прилагаха в дискусиите методите на науката. Тогава слушателите се вбесяваха: как, навлезли са в нашата специална област; това са нахалници, дръзки язовци, дилетантски нахлули в нашата наука!
Тогава нашите оратори преминаваха към втората част, към същинския живот, който е подреден не по стария начин, а е схванат по антропософски от свръх-земните области.
И тогава разгневените изведнъж ставаха страшно внимателни, жадни да чуят, даже започваха да се ентусиазират. Хората искат Антропософията, но те не могат да понасят, и то с право, както посочих да се смесват в една неясна амалгама елементи от Антропософията и от обикновената наука. С това не може да се върви напред.
към текста >>
Дълго време в моя
живот
тези неща ми оставаха близки, помагах и най-малкото бях привързан към земеделието, обичам го и може да се каже, че съм израснал от земеделска среда.
Но това са истински дреболии. Моят произход не е селски, но аз растях в селска, в земеделска среда и по дух, по начин на мислене си оставам там. Аз съм садил картофи това съм отбелязал в моята автобиография макар и не в такъв голям имот като този тук, а на по-малка площ, помагах и в отглеждането не точно на коне, а на свине, участвах също в отглеждането на крави в едно съседно стопанство.
Дълго време в моя живот тези неща ми оставаха близки, помагах и най-малкото бях привързан към земеделието, обичам го и може да се каже, че съм израснал от земеделска среда.
Това ме привързва много повече към земеделието, отколкото сегашното кратко бъркане на тора. И в този смисъл не искам съвсем да се съглася и с другото. Когато гледам назад в моя живот, бих желал да кажа: по-голямо значение има не едрият земеделец, а дребният земеделец, който като селско момче е работил в селското стопанство. Ако тази дейност сега трябва да се върши в големи размери и научно, то това действително ще произлезе от – казано на долноавстрийско наречие здрава селска кратуна. Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-полезно, колкото някога съм предполагал.
към текста >>
Когато гледам назад в моя
живот
, бих желал да кажа: по-голямо значение има не едрият земеделец, а дребният земеделец, който като селско момче е работил в селското стопанство.
Моят произход не е селски, но аз растях в селска, в земеделска среда и по дух, по начин на мислене си оставам там. Аз съм садил картофи това съм отбелязал в моята автобиография макар и не в такъв голям имот като този тук, а на по-малка площ, помагах и в отглеждането не точно на коне, а на свине, участвах също в отглеждането на крави в едно съседно стопанство. Дълго време в моя живот тези неща ми оставаха близки, помагах и най-малкото бях привързан към земеделието, обичам го и може да се каже, че съм израснал от земеделска среда. Това ме привързва много повече към земеделието, отколкото сегашното кратко бъркане на тора. И в този смисъл не искам съвсем да се съглася и с другото.
Когато гледам назад в моя живот, бих желал да кажа: по-голямо значение има не едрият земеделец, а дребният земеделец, който като селско момче е работил в селското стопанство.
Ако тази дейност сега трябва да се върши в големи размери и научно, то това действително ще произлезе от – казано на долноавстрийско наречие здрава селска кратуна. Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-полезно, колкото някога съм предполагал. Затова разглеждайте ме като придобилия любовта към земеделието малък селянин, който си спомня за своята малка земеделска дейност и тъкмо поради тази причина може да разбира това, което живее днес в така нареченото селячество, в тъй наречения селски дух на земеделието. Това ще бъде разбрано в Дорнах, можете да бъдете сигурни в това. Винаги съм смятал далеч съм от иронията, с която изглежда някои схващат това винаги съм смятал, че тази селска глуповатост, тази щурост е мъдрост в очите на Бога, мъдрост дадена от Духа.
към текста >>
118.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Доказа се преди всичко, че с регулиране на мероприятията за наторяване и за развитие на общия
живот
на почвата и растителния свят в стопанството, а също и в интензивното стимулиране на овощарството и зеленчукопроизводството, могат да се създадат основите на здраво растениевъдство и производство на растителна храна с най-високо за здравето качество.
И в това сътрудничество между развитието в стопанствата и изследователската работа в институтите можаха да бъдат потвърдени и утвърдени много от дадените от Рудолф Щайнер указания.
Доказа се преди всичко, че с регулиране на мероприятията за наторяване и за развитие на общия живот на почвата и растителния свят в стопанството, а също и в интензивното стимулиране на овощарството и зеленчукопроизводството, могат да се създадат основите на здраво растениевъдство и производство на растителна храна с най-високо за здравето качество.
Задачи, чието значение след времето на Курса нарастваше от десетилетие на десетилетие.
към текста >>
119.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Тези всеобемни познания във всички области на човешкия
живот
са резултат от неговите духовно-научни изследвания, при които Рудолф Щайнер със своето интуитивно познание разкрива хармоничните духовни причини на противоречивите и хаотични сетивни явления.
Тези всеобемни познания във всички области на човешкия живот са резултат от неговите духовно-научни изследвания, при които Рудолф Щайнер със своето интуитивно познание разкрива хармоничните духовни причини на противоречивите и хаотични сетивни явления.
Дадените от него знания не са теория, не са плод на разсъждения те са преки възприятия на свръхсетивните явления и на тяхната проява в материалния свят. И Рудолф Щайнер посочва пътя, по който днешният човек може да развие заложените в него духовно-душевни органи, та сам да постигне тези възприятия и да провежда духовно-научни изследвания.
към текста >>
120.
18. Бележки
GA_327 Биодинамично земеделие
*2. Девет лекции по въпросите за Кармата: „Карма съдбовно протичане на човешкия
живот
“, в „Езотерично разглеждане на кармичните взаимовръзки“ Том 5, от Събр.Съч. 239.
*2. Девет лекции по въпросите за Кармата: „Карма съдбовно протичане на човешкия живот“, в „Езотерично разглеждане на кармичните взаимовръзки“ Том 5, от Събр.Съч. 239.
към текста >>
*16. Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване“: буквално „Метаморфоза във
висш
смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте.“
*16. Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване“: буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте.“
към текста >>
121.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Подобно както в природата, в която всеки
живот
съществува в една жизнена общност, земеделското стопанство се разглежда и икономически се управлява като биологична система, в която всяко нещо е свързано с всичко в нея и е въведено от човека в една друга полезна връзка.
Биологично-динамичният селскостопански метод е основан в 1924 и е първият съзнателно-екологичен селскостопански метод, системно приложен от мнозина земеделци.
Подобно както в природата, в която всеки живот съществува в една жизнена общност, земеделското стопанство се разглежда и икономически се управлява като биологична система, в която всяко нещо е свързано с всичко в нея и е въведено от човека в една друга полезна връзка.
Думата „система“ може да ни заблуди да схващаме тази връзка като нещо твърдо установено, както е в една компютърна програма. Един жив организъм няма само своята обмяна на веществата и своите възприемащи функции, които си взаимодействат, но той покълва, расте, променя се, размножава се и т.н., следователно става друг с оглед вида на тази свързаност. Оттук терминът „организъм“ е за предпочитане пред „система“. Вземе ли се под внимание още и това, че никое земеделско стопанство в това отношение не е еднакво с друго, то става разбираем изразът „индивидуалност“. На тази първа, най-ниска степен в разбирането на това понятие винаги става въпрос за организми със съвсем индивидуални свойства.
към текста >>
Всепроникващият централен екологичен аспект за създаването и оформянето на земеделското стопанство стои тук под допълнителната, от по
висш
порядък гледна точка, че материалната проява на живота на Земята има точно конкретно-духовен, това означава нематериален източник и че тази духовност във всеки момент определя, и трябва да определя живота на Земята.
Всепроникващият централен екологичен аспект за създаването и оформянето на земеделското стопанство стои тук под допълнителната, от повисш порядък гледна точка, че материалната проява на живота на Земята има точно конкретно-духовен, това означава нематериален източник и че тази духовност във всеки момент определя, и трябва да определя живота на Земята.
Поради това съществува живот и само тогава той остава трайно продуктивен и здравословен. Описанието съдържа опиращото се на личния опит на автора на лекциите убеждение, че в съвременен, строго експериментален и контролируем смисъл е възможно тази духовност да се достигне и опознае.
към текста >>
Поради това съществува
живот
и само тогава той остава трайно продуктивен и здравословен.
Всепроникващият централен екологичен аспект за създаването и оформянето на земеделското стопанство стои тук под допълнителната, от повисш порядък гледна точка, че материалната проява на живота на Земята има точно конкретно-духовен, това означава нематериален източник и че тази духовност във всеки момент определя, и трябва да определя живота на Земята.
Поради това съществува живот и само тогава той остава трайно продуктивен и здравословен.
Описанието съдържа опиращото се на личния опит на автора на лекциите убеждение, че в съвременен, строго експериментален и контролируем смисъл е възможно тази духовност да се достигне и опознае.
към текста >>
Но също когато е точно обратното и дълбокото съмнение по отношение на бъдещето на света и на собствения
живот
гризе душата, още нищо не е спечелено.
За всяко съответно настояще се поставя въпросът накъде води то. Ние винаги сме склонни да схващаме духовно-душевната ситуация на нашето собствено съвремие като същинската, правилната, отговаряща на истината. Самите ние обаче сме деца на нашето време. Съвсем естествено е, че повечето млади хора, когато подрастват, имат чувството, че те са докарали нещата толкова надалеч в сравнение най-вече с поколението на техните родители.
Но също когато е точно обратното и дълбокото съмнение по отношение на бъдещето на света и на собствения живот гризе душата, още нищо не е спечелено.
Важното е да се изучават съвременните явления, като те и естеството на тази промяна бъдат разбирани като симптоми на тази поврат и от това ясно да се познаят задачите, с които трябва да се захванем. Защото културата не се променя от само себе си, а само посредством хората и тяхното поведение.
към текста >>
Молитвата е била съществена част от практичния, а теологията на теоретичния и морален
живот
.
В 18 век традициите за пръв път се поставят под въпрос. Стига се до значително развитие. Източниците на опита обаче продължават да важат. Което се разиграва като фактически житейски случки, то все още по-скоро се чувства, отколкото мисли. С изпълнена с вяра набожност то се приема като дадено от Бога.
Молитвата е била съществена част от практичния, а теологията на теоретичния и морален живот.
към текста >>
Както при всички изложения на Рудолф Щайнер, продължителният стремеж за разбиране, наред с възприемане на съдържанието, е същевременно обучаване на способността за мислене така, както тя трябва да бъде използвана за разширено разбиране на действителността; тъй като намерението на Рудолф Щайнер е да представи самия деен
живот
и ползата от него за практиката.
Както при всички изложения на Рудолф Щайнер, продължителният стремеж за разбиране, наред с възприемане на съдържанието, е същевременно обучаване на способността за мислене така, както тя трябва да бъде използвана за разширено разбиране на действителността; тъй като намерението на Рудолф Щайнер е да представи самия деен живот и ползата от него за практиката.
По-нататък по-ясно ще видим какво се има в предвид. То не се намира просто непосредствено със сетивата. В опознаването на сетивния свят душевната дейност отстъпва на заден план и на първа линия познанието се осъществява чрез възприемането. До духовно-научните факти обаче се достига само чрез собствена, подходяща за случая душевна дейност. Следователно тя трябва да стои на преден план.
към текста >>
2 Тази формулировка произхожда от Тиенеман 1956: „
Живот
и околна среда„.
2 Тази формулировка произхожда от Тиенеман 1956: „Живот и околна среда„.
към текста >>
1094; „Как започва човешкият
живот
„.
[3] Е. Блехшмидт 1968: „От яйцето към ембриото„.
1094; „Как започва човешкият живот„.
Издателство Християна, Швейцария Щайн на Райн.
към текста >>
122.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Погледнато от каквато и да било страна, откъм какъвто и да било ъгъл, се вижда, че всички интереси на човешкия
живот
са насочени и се събират в земеделието.“ Това прави земеделието така интересно и комплицирано.
Като увод Рудолф Щайнер казва: „Едва ли има област на живота, която да не спада към земеделието.
Погледнато от каквато и да било страна, откъм какъвто и да било ъгъл, се вижда, че всички интереси на човешкия живот са насочени и се събират в земеделието.“ Това прави земеделието така интересно и комплицирано.
Оттук земеделецът-практик винаги на първо място трябва да бъде синтетик, следователно човек, който разглежда света и моментното му положение не от последните аналитични знания на една тясно ограничена специалност, а от обобщението на много гледни точки и оттук извежда своите заключения. Той винаги действа в комплексната, в цялостната действителност.
към текста >>
Тези противоположности не се изключват, а взаимно се обуславят и в своето взаимодействие, в срещата си водят до ритмично свързване и оттам до една среда, тук това е фактическият сетивно изживяван
живот
на земната повърхност.
В Селскостопанския курс Рудолф Щайнер по начало търси противоположностите в действителността и ги описва.
Тези противоположности не се изключват, а взаимно се обуславят и в своето взаимодействие, в срещата си водят до ритмично свързване и оттам до една среда, тук това е фактическият сетивно изживяван живот на земната повърхност.
Следователно причините на сетивно възприемаемите жизнени процеси трябва да се търсят на по-високо равнище на действителността, на първо място на равнището на етерното. И на това равнище става дума за сили, които от своите противоположности в дейността им една за друга и една с друга създават действителността.
към текста >>
Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на
живот
води до изживяване, значи до съзнание и до способност за придвижване.
Слънцето не е само източник на светлина и топлина, но също така и на етерното, тоест на живота и на астралността, тоест на това, което прави организмите самостоятелни същества.
Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на живот води до изживяване, значи до съзнание и до способност за придвижване.
Етерност и астралност бликат от Слънцето. Двете имат самостоятелност и трайност, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество. Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид. Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида. Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно планетарно разграничение на слънчевите сили.
към текста >>
Живите представи трябва да са променливи, да се движат като самия
живот
.
Там можем да дойдем до изживяване на самата воля, доколкото я употребяваме и непосредствено я изживяваме, когато например вървим по трудни, по необикновени мисловни пътища или също така, когато действително твърдо задържаме само една мисъл. Съпротивата се намира особено в собствените вече налични представи или в тяхното автоматично протичане. Това добре познава всеки, ала не сме свикнали да му обръщаме внимание. Освен това за нас ясните представи имат твърди, остри очертания. Но тогава те са мъртви.
Живите представи трябва да са променливи, да се движат като самия живот.
Това става само чрез нашата воля. Упражнявайки се в тази насока могат да се развият духовни способности в антропософски смисъл и това е първата степен, имагинацията (в смисъла на Щайнер). Тя може да бъде разширена до така наречените инспирация и интуиция. По този начин трябва да се разбира какво има предвид Щайнер относно духовното „вътрешно проникване“ в силите на живота и т.н., и може сериозно да се говори за сила въз основа на преживяване, на собствен опит. Следователно „сила“ не се разбира нито като просто изискване на мисленето, нито като фиктивно творение на спекулативното съзнание, за да обясни външните явления, при които обаче не се постига преживяване на сили.
към текста >>
Преработено издание, издателство Свободен духовен
живот
, Щутгарт.
[4] Ф. А. Кип 1991: „Еволюцията на човека по отношение на неговата дълга младост„, 2.
Преработено издание, издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.
към текста >>
123.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Същевременно то създава условия за
живот
на другите и постепенно променя също и първоначално неживите фактори или свойствата на мястото.
Втората лекция се намира под господстващата гледна точка за отделното земеделско стопанство като „селскостопанска индивидуалност“. Щайнер прави връзка с факта, който е разработен особено в екологията, че никое живо същество не може да съществува само за себе си, а само заедно с други. Всички видове и индивиди на дадено място заедно образуват едно висше единство, една жизнена общност или биозоналност, от която отделните живи същества извличат своите жизнени възможности.
Същевременно то създава условия за живот на другите и постепенно променя също и първоначално неживите фактори или свойствата на мястото.
Само така може да бъде разбрана най-вече почвата, нейният произход, развитие, поддържане и нейното бавно разрушаване, ако не бъде предотвратено.
към текста >>
Днес това явление от
висш
порядък се нарича „екосистема“, частичният аспект на местонахождението като жизнено пространство „биотоп“.
Растенията са не само резултат на почвата, но почвата също е продукт на живота на растенията, към които винаги се присъединява животът на животни. Каквото и да се измерва в почвата съдържание на хумуса, неговото устройство, минерален състав, структура и т.н.. образуването на почвата, нейното съдържание и нейното подобряване става от живите същества в тяхното взаимодействие с камънака, с неговото разрушаване, разпадане и всмукване в жизнените процеси. Всички тези свойства на една почва получават своята изходна точка от постоянно образуваната при наличието на светлината растителна субстанция, която представлява първичният извор на храна за всички живи същества.
Днес това явление от висш порядък се нарича „екосистема“, частичният аспект на местонахождението като жизнено пространство „биотоп“.
към текста >>
Тинеман, „бащата на екологията“ в 1956 посочва,[2] че през 1918 нарекъл едно малко езеро „физиологичен организъм от по-висок порядък“ и една „физиологична индивидуалност от
висш
порядък“.
Тинеман, „бащата на екологията“ в 1956 посочва,[2] че през 1918 нарекъл едно малко езеро „физиологичен организъм от по-висок порядък“ и една „физиологична индивидуалност от висш порядък“.
Днес е валидно като факт, че екосистемите притежават способност да се възпроизвеждат, следователно те не са само израз и играчка на външните отношения, но че могат при промяна на условията до известна степен да запазват собствения си вид. Това е типично качество на организмите.
към текста >>
Само че в мислещия индивид физическият
живот
трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното.
Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
към текста >>
Енергичната воля на Аза да мисли употребява мисловната способност на душата и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от
живот
.
Енергичната воля на Аза да мисли употребява мисловната способност на душата и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от живот.
За мозъка това е нормално, но това обхваща също и други части на организма, например скелета: Видяно така надслънчевите планети опосредяват намесата на астралността и на Аза, тоест на духовното, в жизнените процеси.
към текста >>
Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се получава богат
живот
(бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус.
Междувременно има богата литература за живота в почвата. Без живи същества под влияние на времето и атмосферата на повърхността на земята става разрушаване и разпадане на камъните (изветряване), отнасяне (ерозия) и отлагане (седиментация), особено в падините, равнините и в морето.
Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се получава богат живот (бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус.
Почвата се получава от дейността на живите същества и се поддържа от тях. Тяхната веществообменна дейност образува не само хумуса, а почвата изобщо, нейната структура, нейното закономерно, динамично, вертикално подреждане.
към текста >>
Извор на този
живот
е винаги растението, което асимилира при слънчевата светлина и изпраща част от новообразуваната в листата органична субстанция в непрекъснатото новообразуване на корените.
Тези знания са довели до ученията за разнообразните видове почви.
Извор на този живот е винаги растението, което асимилира при слънчевата светлина и изпраща част от новообразуваната в листата органична субстанция в непрекъснатото новообразуване на корените.
Те умират на повърхността си и впоследствие също и напълно. Корените и коренищата постоянно се образуват и се разпадат под формата на слуз. Корените отделят органични киселини. Поради това около отделния жив корен има много по-богат живот, отколкото в почвата, в която няма корени. Изхранваните от органичната субстанция микроорганизми вземат участие в разтварянето на намиращите се в почвата минерали и доставят минералните и органични субстанции, от които се нуждаят растенията за своето израстване.
към текста >>
Поради това около отделния жив корен има много по-богат
живот
, отколкото в почвата, в която няма корени.
Тези знания са довели до ученията за разнообразните видове почви. Извор на този живот е винаги растението, което асимилира при слънчевата светлина и изпраща част от новообразуваната в листата органична субстанция в непрекъснатото новообразуване на корените. Те умират на повърхността си и впоследствие също и напълно. Корените и коренищата постоянно се образуват и се разпадат под формата на слуз. Корените отделят органични киселини.
Поради това около отделния жив корен има много по-богат живот, отколкото в почвата, в която няма корени.
Изхранваните от органичната субстанция микроорганизми вземат участие в разтварянето на намиращите се в почвата минерали и доставят минералните и органични субстанции, от които се нуждаят растенията за своето израстване. Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо растение ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърхност е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърхност е оживена от растения и животни.
към текста >>
Но този
живот
на почвата се изтощава и отслабва.
Но този живот на почвата се изтощава и отслабва.
Той зависи от това, което се създава в зелените части на растението под въздействието на светлината. Той постоянно се изразходва. В този смисъл той е не повече от един съхранен, достигнал своя край умиращ живот, намиращ се постоянно на път да стане минерал, и в това отношение той може да се сравни с човешката глава, казано по-добре с нервната система, особено с мозъка. Понеже мозъкът отдава своята етерна субстанция на съзнателната страна на астралното тяло, неговите клетки не могат да се делят. Те могат само да погиват.
към текста >>
В този смисъл той е не повече от един съхранен, достигнал своя край умиращ
живот
, намиращ се постоянно на път да стане минерал, и в това отношение той може да се сравни с човешката глава, казано по-добре с нервната система, особено с мозъка.
Но този живот на почвата се изтощава и отслабва. Той зависи от това, което се създава в зелените части на растението под въздействието на светлината. Той постоянно се изразходва.
В този смисъл той е не повече от един съхранен, достигнал своя край умиращ живот, намиращ се постоянно на път да стане минерал, и в това отношение той може да се сравни с човешката глава, казано по-добре с нервната система, особено с мозъка.
Понеже мозъкът отдава своята етерна субстанция на съзнателната страна на астралното тяло, неговите клетки не могат да се делят. Те могат само да погиват. Обаче те се поддържат живи от органите на тялото. Никой друг орган не е така зависим от снабдяване с кислород и захар както мозъкът. Ако притокът на кръв или кислород се прекъсне за няколко минути (спиране на дишането), стига се до неизлечими увреждания.
към текста >>
Тинеман 1956: „
Живот
и околна среда„, издателство ророро 22.
[2] А. Ф.
Тинеман 1956: „Живот и околна среда„, издателство ророро 22.
към текста >>
124.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
В края на краищата органичният
живот
трябва да се свърже с минералите, които са описани в първата и втората лекция:
Също и в това отношение, тоест във връзките между веществата и силите очевидно трябва да се научим да мислим с противоположности: над земята и под земята, жизнено и нежизнено.
В края на краищата органичният живот трябва да се свърже с минералите, които са описани в първата и втората лекция:
към текста >>
Щайнер 24 септември 1919: „Търсете истинския практичен материален
живот
...„, цитат от „Wahrspruchworte„ 1961, както и 3., 84 и 90
[11] Р.
Щайнер 24 септември 1919: „Търсете истинския практичен материален живот...„, цитат от „Wahrspruchworte„ 1961, както и 3., 84 и 90
към текста >>
125.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако се направи могила от земя над равнището на почвата, тя се прониква не само от влага, въздух и топлина, но и с
живот
, така че се стига до оживяване не само на водата, но и на твърдата част на земята.
Ако се направи могила от земя над равнището на почвата, тя се прониква не само от влага, въздух и топлина, но и с живот, така че се стига до оживяване не само на водата, но и на твърдата част на земята.
към текста >>
Той израства от вътре през целия
живот
и рогата стават все по-дълги.
Рогът може да се разбира като разтопени косми.
Той израства от вътре през целия живот и рогата стават все по-дълги.
С право може да се каже, че представлява значително надебеляване на роговият слой на обикновената кожа. Този най-горен слой (Stratum corneum) постоянно се замества с растящите отвътре навън млади клетки, които като достигнат до този слой, изглеждат смачкани и изсушени. Там те нямат повече способност да се делят, но са издръжливи на външни механични и химични въздействия. Също и там царува умиращ и съхранен живот, тоест горнослънчево действие[9] в изграждането на същинския рогов слой. За разлика от еленовия рог, който след своето образуване напълно умира, тук този процес на умиране спира до образуването на кожата по този начин.
към текста >>
Също и там царува умиращ и съхранен
живот
, тоест горнослънчево действие[9] в изграждането на същинския рогов слой.
Рогът може да се разбира като разтопени косми. Той израства от вътре през целия живот и рогата стават все по-дълги. С право може да се каже, че представлява значително надебеляване на роговият слой на обикновената кожа. Този най-горен слой (Stratum corneum) постоянно се замества с растящите отвътре навън млади клетки, които като достигнат до този слой, изглеждат смачкани и изсушени. Там те нямат повече способност да се делят, но са издръжливи на външни механични и химични въздействия.
Също и там царува умиращ и съхранен живот, тоест горнослънчево действие[9] в изграждането на същинския рогов слой.
За разлика от еленовия рог, който след своето образуване напълно умира, тук този процес на умиране спира до образуването на кожата по този начин. В неговия вътрешен слой новообразуването никога не спира. При елена новообразуването и умирането са един строго ритмичен процес с оглед на годишните времена. При говедото растението на рога продължава при настъпване на млекодаването, но с по-малка дебелина при основата на рога. Така се получават така наречените телешки пръстени, които всъщност трябва да се наричат пръстени на лактацията; те изглеждат подобни на шнур, обвит около целия рог.
към текста >>
И тук както при рогата на елена същинският рогов твърд пласт загубва своя
живот
.
И тук както при рогата на елена същинският рогов твърд пласт загубва своя живот.
Става ли с това пропусклив за свободната астралност и световния дух? Във връзка с прилива и отлива и на много въздействия върху човешкото етерно тяло Рудолф Щайнер казва:
към текста >>
Този посредник получава друга конфигурация, както ако аз от добро материално състояние премина към правене на дългове във външния социален
живот
, така субстанцията минава в своето противоположно състояние и придава на обкръжението това противоположно състояние...»[11]
«…За мене винаги ставаше така, че виждах противоположното на субстанцията въздействие в необходимия посредник, в размачканото, разтрито средство и т.н., в това, от което се нуждаем, за да се втъче в него хомеопатичната субстанция (млечна захар, дестилирана вода, алкохол).
Този посредник получава друга конфигурация, както ако аз от добро материално състояние премина към правене на дългове във външния социален живот, така субстанцията минава в своето противоположно състояние и придава на обкръжението това противоположно състояние...»[11]
към текста >>
То се случва точно поради това, че човек например медитира и се подготвя за това чрез медитативния
живот
- вчера характеризирах това.
Поставен днес, той ще предизвика много пренебрежителни усмивки. Припомням Ви, че има хора, при които цветята, отглеждани от тях на прозореца, растат чудесно. При други хора те не растат, а изсъхват. Такива неща сега наистина стават, това е факт. Всичко това, което се случва по начин, който външно изглежда необясним, но вътрешно може да се прозре, се случва под влиянието на самия човек.
То се случва точно поради това, че човек например медитира и се подготвя за това чрез медитативния живот - вчера характеризирах това.
Всъщност, когато медитира, човек живее съвсем другояче с азота, който съдържа световните имагинации. Чрез това той се пренася в състояние, което допринася всичко това да бъде много по-действено, човек се поставя тогава в едно такова състояние изобщо спрямо целия растителен растеж. Само че днес нещата не са така ясни, както са били във времената, когато са били признавани. Имало е епохи, когато хората действително са знаели, че чрез определени действия са можели да въздействат върху развитието на растенията. Днес на това не се обръща внимание и тези фини и деликатни въздействия са на път да се загубят.
към текста >>
За музиканта например се знае, че неговият
живот
в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство.
Ако някой иска да се занимава с природна наука, той, разбира се, трябва първо да учи. Ако се захване с работа в определена научна област, трябва да навлезе в работата. Това не е въпрос само на знание, а за способности да общува с обекта, и както за бързо и сигурно възприемане, така и за активно занимание. Например без достатъчно упражнение, на човек поскоро му липсват резултатите от неговите собствени действия като експериментатор и измерващ наблюдател, отколкото самият обект, който той иска да опознае. В практиката е същото.
За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство.
При това той се учи не само да свири технически по-добре, а също и по-добре да чува. Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно. Той трябва да се свърже с най-фините подробности. Това е предпоставка за неговото изпълнение и за изживяването на слушателите. Само при тази предпоставка може да се прояви характерът и духовното съдържание на композицията и да се въздейства на слушателите.
към текста >>
Издателство Свободен духовен
живот
, Щутгарт.
[8] В. Шад 1991: „Млекопитаещи животни и човека„.
Издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.
към текста >>
126.
5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора
GA_327 Биодинамично земеделие
Почвеният
живот
се подхранва от отделните вещества от корените и от растителните отпадъци.
Земната почва е един вид продължение на израстването на растението в почвата, следователно тя е нещо живо. Загубени са прозренията на миналото как отпадъчните продукти на живота продължават живота в почвата.
Почвеният живот се подхранва от отделните вещества от корените и от растителните отпадъци.
към текста >>
127.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Шестата лекция продължава описанията на петата откъм негативната страна: Може ли със съответни субстанции земеделското стопанство да се доведе до такова състояние, че земята да стане неблагосклонна да бъде носител на
живот
за точно определени плевели и вредители?
Шестата лекция продължава описанията на петата откъм негативната страна: Може ли със съответни субстанции земеделското стопанство да се доведе до такова състояние, че земята да стане неблагосклонна да бъде носител на живот за точно определени плевели и вредители?
В това изложение най-важният начин за тази цел е изгарянето на семената на плевелите, насекомите, кожата при гръбначните животни и разпръскването на пепелта върху почвата. Субстанцията се получава от самите нежелани организми. Това е начин на получаване на лекарства, който в хомеопатията е познат като нозодна терапия.[1] При Щайнер космичните констелации играят важна роля. Само в това отношение Рудолф Щайнер дава точни препоръки за спазване на определени моменти във връзка със звездите. За отклоняване на излишни лунни сили се препоръчва отвара от полски хвощ.[2] За да се разберат описанията, се изискват особено големи усилия.
към текста >>
Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен
живот
при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва.
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети.
Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва.
В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен. Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина. Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
към текста >>
Издателство Свободен духовен
живот
, Щутгарт.
[3] Б. Ц. Ливегоед 6 издание 1992: „Планетните въздействия и жизнените процеси в човека и Земята„.
Издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.
към текста >>
128.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
Макар гледната точка на съвместния
живот
на земната повърхност на определено земеделски стопанисвано място да е общият аспект на курса, все пак седмата лекция отново поставя още нещо като екологичен аспект в тесен смисъл.
Макар гледната точка на съвместния живот на земната повърхност на определено земеделски стопанисвано място да е общият аспект на курса, все пак седмата лекция отново поставя още нещо като екологичен аспект в тесен смисъл.
Отнася се за взаимодействието между нива, ливада, лъка, трънак, храсти, овощни дървета и гора, за условията и въздействието на птиците, насекомите, млекопитаещите - разгледано, разбира се, от духовната наука. В седмата лекция като съществен елемент на земеделското стопанство се представя оформянето на ландшафта и с това една активна, а не само съхраняваща защита на природата.
към текста >>
Когато в стопанството човек има работа със съвместния
живот
на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки.
«Освен тези груби взаимодействия непрекъснато се извършват и други взаимодействия чрез по-фини сили и по-фини субстанции - чрез топлината, чрез постоянно действащия в атмосферата химически и жизнен етер. Без да се познават и без да се съобразяват тези по-фини взаимодействия, не може да се напредва в определени области на селското стопанство.
Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки.
Не става дума само за тези животни, които са говеда, коне, овце и др. Безспорно те са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед, да кажем за пример, и към разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея, какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство.
към текста >>
НАГОРЕ