Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
14
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
Намерени са
28995
резултата от
1815
текста в
29
страници с корен от думите : '
Любов към Бога / Люби Бога
'.
На страница
14
:
1000
резултата в
56
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
После мъдрецът би преминал
към
човека и би казал: От отделния човек ти можеш да видиш само външното тяло, външните постъпки и външните душевни изживявания; но у човека ти виждаш неговия Аз толкова малко, колкото и името „каляска“ в нейните отделни части.
Следователно, към която и част да посегнеш, ти не можеш да пътуваш с нея до тук! Доколкото са отделни части, те съставляват каляската; но ти не можеш да дойдеш до тук върху частите. И когато отделните части, взети заедно, образуват каляската, необходимо е и нещо друго, освен това, че те са части. В случая е необходима една точно определена мисъл, която свързва частите в едно цяло. Да, мисълта за каляската е нещо извънредно необходимо: наистина, ти не можеш да го видиш, но трябва да признаеш, че то съществува!
После мъдрецът би преминал към човека и би казал: От отделния човек ти можеш да видиш само външното тяло, външните постъпки и външните душевни изживявания; но у човека ти виждаш неговия Аз толкова малко, колкото и името „каляска“ в нейните отделни части.
Но както частите образуват нещо съвсем друго, което именно ти позволи да пътуваш до тук, така и частите на човека образуват нещо съвсем друго, а именно това, което представлява „Аза“. Азът е нещо действително, което съществува в свръхсетивния свят и което преминава от една инкарнация в друга инкарнация.
към текста >>
А сега да преминем
към
това, което знаем от антропософската Духовна наука: Благодарение на какво човекът успя да развие своя Аз?
А сега да преминем към това, което знаем от антропософската Духовна наука: Благодарение на какво човекът успя да развие своя Аз?
Благодарение на Земното развитие! Едва в хода на планетарното развитие на Земята, човекът стигна до там, че успя да развие своя Аз. И сега, ако си припомним всичко, което сме говорили върху еволюционните фази на човека през време на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха, ние ще видим, че през старата Лунна епоха човешкото физическо тяло все още не разполагаше с някаква строго определена форма и че до тази форма то стигна едва на Земята. Ето защо ние говорим за Земната епоха като за период от време, в който Духовете на Формата се намесват за пръв път в еволюцията, за да моделират физическото тяло на човека по такъв начин, че то да получи своята специфична форма. Обаче това моделиране на човешкото физическо тяло беше необходимо най-вече, за да позволи влагането на Аза в човека, за да може така моделираното, така оформеното физическо тяло да предложи съответните условия за възникването на Аза.
към текста >>
Ако се върнем
към
будизма, ще установим, че той има, така да се каже, едно основно желание: да отхвърли колкото е възможно по-скоро тази външна обвивка и да се освободи от нея.
Когато обсъждахме оценката на древните гърци за Аза, ние споменахме, че този Аз намира своя външен израз във външната човешка форма.
Ако се върнем към будизма, ще установим, че той има, така да се каже, едно основно желание: да отхвърли колкото е възможно по-скоро тази външна обвивка и да се освободи от нея.
Можем ли тогава да се учудваме, че будизмът изобщо не цени човешкото физическо тяло? Да, според своята вътрешна същност будизмът изобщо не цени външната форма на физическото тяло, следователно, той не цени и тази външна форма, от която се нуждае възникването на Аза! Не само че не я цени, но я отхвърля, отхвърля я напълно! И така, недооценявайки формата на физическото тяло, будизмът не може да стигне и до формата на самия Аз.
към текста >>
Ако искаме да си изясним какво отношение е имал последователят на древното еврейство по този въпрос, трябва да добавим: Той се усещаше интимно и здраво свързан с
Бога
; той знаеше, че със същността на този Бог го свързват най-добрите му душевни качества.
Точно по средата на тези два противоположни възгледа се намира древното еврейство*36. То съвсем не споделя възгледите на будизма за естеството на Аза. Припомнете си само, че за будизма е истинска ерес, ако човек говори за някакъв вечен Аз, който преминава от една инкарнация в друга инкарнация. Обаче древното еврейство особено много държи на тази ерес. И никому от последователите на древното еврейство не би хрумнало, че това, което живее у човека като същинска божествена искра с което той свързва своето понятие за Аза просто изчезва след като човекът мине през Портата на смъртта.
Ако искаме да си изясним какво отношение е имал последователят на древното еврейство по този въпрос, трябва да добавим: Той се усещаше интимно и здраво свързан с Бога; той знаеше, че със същността на този Бог го свързват най-добрите му душевни качества.
към текста >>
И за да се превърнат наистина в това,
към
което се стремяха в образ и подобие на
Бога
те се отдаваха на своите спортни занимания: Борби, гимнастика и т.н., именно за да се превърнат в образ и подобие на
Бога
.
Да, по отношение на Азовото понятие, последователят на древното еврейство коренно се различава от последователя на будизма, но от друга страна той се различава също и от древните гърци. Дори и да пребродим цялата древност, никъде у древните евреи ние няма да срещнем онова дълбоко зачитане на личността, а заедно с това и на външната човешка форма, което беше характерно за гърците. За гърците би било направо безсмислие, абсолютно безсмислие да се твърди: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! “*37, защото те имаха ясното усещане: Най-висшето на този свят се свежда до външната форма и най-висшето, което човек може да направи в името на Боговете, е да ги „облече“ в тази толкова ценена от него човешка форма; и за тях нямаше по-абсурдна заповед от: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! “. Като художници и пластици, гърците предлагаха своята човешка форма и на своите Богове.
И за да се превърнат наистина в това, към което се стремяха в образ и подобие на Бога те се отдаваха на своите спортни занимания: Борби, гимнастика и т.н., именно за да се превърнат в образ и подобие на Бога.
към текста >>
главно поради факта, че последователят на древното юдейство съвсем не ценеше външната форма така, както гърците, понеже я считаше за недостойна пред лицето на
Бога
.
Обаче на древното еврейство беше дадена категоричната заповед: Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог!
главно поради факта, че последователят на древното юдейство съвсем не ценеше външната форма така, както гърците, понеже я считаше за недостойна пред лицето на Бога.
Колкото далеч стоеше последователят на древното еврейство от този на будизма, който на драго сърце би искал да се освободи напълно от човешката форма при минаването си през Портата на смъртта, толкова далеч стоеше той и от светоусещането на древните гърци. Той беше убеден, че тази форма служи именно на това, което представляват заповедите, законите на божественото Същество, и беше наясно, че онзи, който е „праведник“ задължително предава на следващите поколения това, което е „натрупал“ като правда. Задачата на древното еврейство се свеждаше не до отхвърляне на формата, а до предаването на формата в следващите поколения. Следователно, третият основен възглед е този на древното еврейство, намиращ се по средата между възгледа на будистите, които не успяха да оценят Аза и този на древните гърци, които смятаха външната форма за нещо най-висше и изпадаха в дълбока тъга, когато с настъпването на смъртта телесната форма изчезваше.
към текста >>
Във връзката си с
Бога
древният евреин усещаше същевременно и своя Аз.
Ето как се отнасяха помежду си тези три основни светогледа. А за да разберем още по-добре древното еврейство, ние трябва да сме наясно: това, което последователят на древното еврейство ценеше като свой Аз, в известен смисъл беше идентично с божествения Аз. Богът живееше всред човечеството, живееше и в отделния човек.
Във връзката си с Бога древният евреин усещаше същевременно и своя Аз.
Така Азът, кой то той усещаше, съвпадаше с божествения Аз. Божественият Аз укрепваше човешкия Аз. Ако гърците казваха: Аз ценя моя Аз до такава степен, че само с ужас мога да наблюдавам това, което става с Аза след смъртта! , ако будистите казваха: Причината за външната форма на човека трябва да отпадне колкото може по-скоро, то древните евреи казваха: Аз и моята съдба сме свързани с Бога. И докато съм свързан с Него, аз нося моята съдба.
към текста >>
, ако будистите казваха: Причината за външната форма на човека трябва да отпадне колкото може по-скоро, то древните евреи казваха: Аз и моята съдба сме свързани с
Бога
.
Богът живееше всред човечеството, живееше и в отделния човек. Във връзката си с Бога древният евреин усещаше същевременно и своя Аз. Така Азът, кой то той усещаше, съвпадаше с божествения Аз. Божественият Аз укрепваше човешкия Аз. Ако гърците казваха: Аз ценя моя Аз до такава степен, че само с ужас мога да наблюдавам това, което става с Аза след смъртта!
, ако будистите казваха: Причината за външната форма на човека трябва да отпадне колкото може по-скоро, то древните евреи казваха: Аз и моята съдба сме свързани с Бога.
И докато съм свързан с Него, аз нося моята съдба. Аз не познавам нищо друго, освен отъждествяването на моя Аз с божествения Аз!
към текста >>
Защото той знае: Въпреки че след смъртта формата на неговото тяло престава да съществува, той остава свързван с
Бога
.
Понеже този еврейски начин на мислене се намира по средата между елинството и будизма, при него трагизмът по отношение на смъртта не е предварително заложен, както у гърците, а присъствува по един косвен начин. Ако за гърците е характерно героят да казва: По-добре просяк в горния свят а това означава в света на човешката телесна форма отколкото цар в царството на сенките, то последователят на древното еврейство далеч не може да произнесе такива думи.
Защото той знае: Въпреки че след смъртта формата на неговото тяло престава да съществува, той остава свързван с Бога.
Той изобщо не изпада в трагично настроение поради настъпването на физическата смърт. Въпреки това макар и в косвен вид трагизмът е налице също и у еврейството, нещо което е толкова драматично представено в един от най-прекрасните разкази на древността, разказа за Йов.
към текста >>
Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше
към
праведни дела.
В този разказ ние виждаме как Азът на Йов се усеща свързан със своя Бог и как влиза в конфликт с Него, макар и по съвсем различен начин, отколкото в случая с древните гърци. Ние узнаваме, как върху Йов се стоварва нещастие след нещастие, въпреки ясното му съзнание, че той е един праведник, и е вършил всичко, за да поддържа връзката между своя Аз и божествения Аз. И тъкмо когато по всичко изглежда, че животът му е благословен и че трябва да бъде благословен, връхлита трагичната съдба. Той не си спомня да е извършил някакъв грях; той има съзнанието, че е вършил само това, което един праведен човек трябва да върши пред лицето на своя Бог. И тогава Той му съобщава, че целият му имот е унищожен, и цялото му семейство е загинало; а неговото външно тяло, тази божествена форма, е подложено на тежки болести и изпитания.
Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше към праведни дела.
Но сега, предопределената ми съдба, ме сломи напълно! А до него стои жена му и по един характерен начин, го увещава да се отрече от своя Бог. Нейните думи са предадени извънредно точно. Това, което жената на Йов казва, напълно отговаря на записаното в Хрониката Акаша: „Отречи се от твоя Бог, понеже трябва да страдаш толкова много, отречи се, понеже Той ти изпрати тези страдания, и умри! *39. Тези думи са изпълнени с огромно съдържание: Изгуби съзнанието за връзката с твоя Бог; тогава ти ще се освободиш от тази връзка, ще се откъснеш от Него, както листото се откъсва от дървото, и твоят Бог не ще може вече да те наказва!
към текста >>
Ето същественото: изгубването на връзката с
Бога
, е равнозначно на смърт!
Ето същественото: изгубването на връзката с Бога, е равнозначно на смърт!
Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне. Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него. На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри! ; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните! Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда.
към текста >>
Защото докато Азът се усеща свързан с
Бога
, смъртта не може да го засегне.
Ето същественото: изгубването на връзката с Бога, е равнозначно на смърт!
Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне.
Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него. На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри! ; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните! Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда. Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
към текста >>
Сега той трябва сам да прекъсне връзката с
Бога
, и тогава смъртта ще постигне власт над него.
Ето същественото: изгубването на връзката с Бога, е равнозначно на смърт! Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне.
Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него.
На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри! ; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните! Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда. Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
към текста >>
На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от
Бога
, и умри!
Ето същественото: изгубването на връзката с Бога, е равнозначно на смърт! Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне. Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него.
На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри!
; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните! Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда. Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
към текста >>
Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с
Бога
, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне. Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него. На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри! ; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните! Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда.
Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
към текста >>
Аз зная, че някога отново ще бъда облечен в моите кости, в моята кожа, и ще съзерцавам
Бога
, с когото съм заедно!
Нека да си представим как всичко това се стоварва с цялата си сила върху една човешка душа и как сега от тази душа бликват покъртващите думи, които знаем от преданието за Йов: „Аз зная, че моят Спасител е жив!
Аз зная, че някога отново ще бъда облечен в моите кости, в моята кожа, и ще съзерцавам Бога, с когото съм заедно!
“*39 Тъкмо това съзнание за неразрушимостта на човешката индивидуалност бликва от душата на Йов въпреки всички страдания и болки. Ето колко силно е Азовото съзнание у древните евреи. Но сега пред нас застава нещо крайно забележително: „Аз зная, че моят Спасител е жив! “ казва Йов Аз зная, че някога отново ще бъда обвит в моята кожа и с моите очи ще видя славата на моя Бог! “ Йов свързва външното тяло с мисълта за Спасителя; да, той свързва костите, кожата и физическите очи с мисълта за Спасителя!
към текста >>
И тук ние стигаме до мястото, където трябва да добавим още нещо
към
досегашното духовно-научно изследване.
Да, този въпрос трябваше да бъде поставен!
И тук ние стигаме до мястото, където трябва да добавим още нещо към досегашното духовно-научно изследване.
Досега ние описвахме, че минавайки през Портата на смъртта, запазваме, поне отчасти, етерното тяло, а що се отнася до физическото тяло ние го отхвърляме напълно и го предаваме на Земните елементи. Но нима неговата форма, върху която Боговете са работили милиони и милиони години, изчезва безследно, или се запазва по някакъв начин?
към текста >>
Нека този въпрос да прозвучи в душите ни като краен резултат от днешната лекция, а утре да пристъпим
към
следващия въпрос: Каква е връзката между Христовия Импулс, който е решаващ за еволюцията на човечеството, и значението на външното физическо тяло, което през цялото Земно развитие е било предавано на гроба, на огъня или на въздуха, и чието запазване що се отнася до неговата форма е действително необходимо за бъдещото човечество.
Нека този въпрос да прозвучи в душите ни като краен резултат от днешната лекция, а утре да пристъпим към следващия въпрос: Каква е връзката между Христовия Импулс, който е решаващ за еволюцията на човечеството, и значението на външното физическо тяло, което през цялото Земно развитие е било предавано на гроба, на огъня или на въздуха, и чието запазване що се отнася до неговата форма е действително необходимо за бъдещото човечество.
към текста >>
2.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
, а е написал, примерно едно от най-трудните за разбиране съчинения Апокалипсиса, и едно друго съчинение, принадлежащо
към
най-интимните и завладяващи душата човешки творби Евангелието на Йоан.
Но той постигна и нещо друго. Въпреки че критиката оспорва това, той е авторът на Йоановото Евангелие, на Апокалипсиса и на Посланията на Йоан. Следователно, той далеч не винаги през своя живот е изговарял думите: Чеда, обичайте се!
, а е написал, примерно едно от най-трудните за разбиране съчинения Апокалипсиса, и едно друго съчинение, принадлежащо към най-интимните и завладяващи душата човешки творби Евангелието на Йоан.
И така, той е извоювал правото да произнася такива думи едва в края на дългия си живот и главно поради това, което вече беше създал. И само ако някой, бих казал, повтори неговия живот и направи това, което той е направил, и каже: Чеда, обичайте се! , само тогава не биха могли да съществуват възражения срещу подобен начин на изразяване. Обаче ние трябва да сме наясно, че нещата, изразени толкова крайно и стегнато, могат да означават много, но могат и да не означават нищо. И ако някой произнася мъдри думи, означаващи при съответните предпоставки твърде много, но ги произнася с тон на някакво безкрайно превъзходство, такъв човек ни кара да си спомним за онзи владетел, кой то веднъж посетил един затвор и когато при него довели един затворник, осъден за кражба, той го попитал, защо е откраднал, а крадецът отговорил: Защото бях гладен.
към текста >>
Накратко: за да разберем най-простите християнски истини и после да ги приложим в ежедневния живот, ние трябва да се върнем
към
началните етапи от еволюцията на човека.
Несъмнено, това е един правилен отговор: Когато някой е гладен, той яде, а не краде. Но сега важното е дали този отговор е подходящ за конкретната ситуация. Защото верният отговор все още не означава, че той има смисъл и че допринася за разрешаването на конкретния случай. По същия начин в своята преклонна възраст авторът на Апокалипсиса и на Йоановото Евангелие, може да изрече думите: Чеда, обичайте се! като един вид екстракт на цялото християнство, но произнесени от устата на друг човек същите думи ще прозвучат като гола фраза.
Накратко: за да разберем най-простите християнски истини и после да ги приложим в ежедневния живот, ние трябва да се върнем към началните етапи от еволюцията на човека.
към текста >>
Тогава ние бихме се оказали лъжливи свидетели на
Бога
, понеже бихме свидетелствували против
Бога
, който е възкресил Христос, докато всъщност не го е възкресил, ако мъртвите действително не възкръсват.
Че това е наистина важно, ние се убеждаваме, когато си припомним написаното в Първото Послание на апостол Павел до коринтяните (глава 15, 14-20): „И ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра.
Тогава ние бихме се оказали лъжливи свидетели на Бога, понеже бихме свидетелствували против Бога, който е възкресил Христос, докато всъщност не го е възкресил, ако мъртвите действително не възкръсват.
Защото ако мъртвите не възкръсват, то и Христос не е възкръснал. Но ако Христос не е възкръснал, суетна е вашата вяра и вие сте още във вашите грехове; тогава са изгубени и тези, които са починали в Христос. Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление. Но сега Христос възкръсна от мъртвите като пръв от починалите.“
към текста >>
Нека сега да хвърлим поглед
към
последните две хилядолетия и да видим какво е отношението на нашите съвременници
към
въпроса за Възкресението, като се имат предвид особеностите на днешното образова ние.
Нека сега да хвърлим поглед към последните две хилядолетия и да видим какво е отношението на нашите съвременници към въпроса за Възкресението, като се имат предвид особеностите на днешното образова ние.
Тук аз не бих искал да се спирам на онези, които изобщо отричат Исус; и в случая, естествено, няма по-лесен отговор от този, че след като Исус не е съществувал, няма защо да си блъскаме главите с каквито и да е въпроси, свързани с Възкресението. Следователно, ако се абстрахираме от такива мнения, нека да се обърнем към онези хора, които в средата или в последната третина на 19 век започнаха да възприемат модерните представи на нашето време; и нека да се запитаме как би трябвало да разсъждават те по въпросите за Възкресението, като се опират на представите, които черпят от съвременната образователна система.
към текста >>
Следователно, ако се абстрахираме от такива мнения, нека да се обърнем
към
онези хора, които в средата или в последната третина на 19 век започнаха да възприемат модерните представи на нашето време; и нека да се запитаме как би трябвало да разсъждават те по въпросите за Възкресението, като се опират на представите, които черпят от съвременната образователна система.
Нека сега да хвърлим поглед към последните две хилядолетия и да видим какво е отношението на нашите съвременници към въпроса за Възкресението, като се имат предвид особеностите на днешното образова ние. Тук аз не бих искал да се спирам на онези, които изобщо отричат Исус; и в случая, естествено, няма по-лесен отговор от този, че след като Исус не е съществувал, няма защо да си блъскаме главите с каквито и да е въпроси, свързани с Възкресението.
Следователно, ако се абстрахираме от такива мнения, нека да се обърнем към онези хора, които в средата или в последната третина на 19 век започнаха да възприемат модерните представи на нашето време; и нека да се запитаме как би трябвало да разсъждават те по въпросите за Възкресението, като се опират на представите, които черпят от съвременната образователна система.
към текста >>
Ако се обърнем
към
един човек, оказващ толкова голямо влияние върху онези, които считат себе си за най-образованите представители на епохата,
към
Давид Фридрих Щраус*41, ние откриваме например в съчинението му за мислителя Раймарус, живял през 18 век, следното: „Възкресението на Исус е като един вододел, където се разделят не само различните християнски течения, но и различните светогледи и духовни степени на развитие.“ И почти по същото време четем в едно швейцарско списание думите: „Веднага след като мога да се убедя във Възкресението Христово, в това абсолютно чудо, аз ще скъсам и с модерния светоглед.
Ако се обърнем към един човек, оказващ толкова голямо влияние върху онези, които считат себе си за най-образованите представители на епохата, към Давид Фридрих Щраус*41, ние откриваме например в съчинението му за мислителя Раймарус, живял през 18 век, следното: „Възкресението на Исус е като един вододел, където се разделят не само различните християнски течения, но и различните светогледи и духовни степени на развитие.“ И почти по същото време четем в едно швейцарско списание думите: „Веднага след като мога да се убедя във Възкресението Христово, в това абсолютно чудо, аз ще скъсам и с модерния светоглед.
Този разрив в ненарушимия природен ред, в който аз вярвам, би означавал и пълен разрив в моята система, в целия мой мисловен свят.“
към текста >>
Евангелията ни насочват и
към
факта, че това, което в по-малък мащаб се разиграваше в дълбините на Мистериите, беше изнесено от божествените Духове навън, в исторически план, и вече като Събитието на Голгота, то придоби смисъл и значение за цялото човечество, а Съществото, наричано от нас Отец, като един вид йерофант, извърши Възкресението на Христос Исус.
Тук ние трябва да посочим два важни момента. Всъщност ние трябва да разбираме Възкресението като едно конкретно историческо проявление на свещените Мистерии, но в същото време сме длъжни да отчитаме и една голяма разлика: Онзи, който възкресяваше отделните ученици на древните Мистерии, беше йерофантът; обаче Евангелията ясно показват, че онзи, който възкреси Христос, е Съществото, което ние наричаме Отец, или с други думи, самият Отец възкресява Христос.
Евангелията ни насочват и към факта, че това, което в по-малък мащаб се разиграваше в дълбините на Мистериите, беше изнесено от божествените Духове навън, в исторически план, и вече като Събитието на Голгота, то придоби смисъл и значение за цялото човечество, а Съществото, наричано от нас Отец, като един вид йерофант, извърши Възкресението на Христос Исус.
Така тук ние имаме усилено до краен предел същото, което в по-малък мащаб се разиграваше по-рано в древните Мистерии. Този е единият момент.
към текста >>
И сега, започвайки от убеждението, че тялото не е в гроба, Евангелията постепенно ни отвеждат
към
фактите, чрез които учениците всъщност стигнаха до Възкресението.
И сега, започвайки от убеждението, че тялото не е в гроба, Евангелията постепенно ни отвеждат към фактите, чрез които учениците всъщност стигнаха до Възкресението.
Как стигнаха те до реалния факт на Възкресението? Благодарение на това, че както свидетелствуват Евангелията Христос започва да им се явява, така че те можаха да си кажат: Да, Той е тук! , и това убеждение напредна до такава степен, че Тома, наречен още Тома Неверни, можа да сложи своите пръсти в раните на Спасителя. Накратко, от Евангелията научаваме, че учениците можаха да бъдат убедени в реалността на Възкресението едва когато пред тях застана възкръсналият Христос. Неоспоримото доказателство за учениците беше това, че Той е всред тях.
към текста >>
Но
към
всичко останало, Павел прибавя и онова, което той лично изживя в т.нар.
Но към всичко останало, Павел прибавя и онова, което той лично изживя в т.нар.
Събитие от Дамаск, и което всъщност представлява неговата чудна и лесно разбираема теория за Христовото Същество. Защото какво означава за него Христовото Същество след Събитието от Дамаск? За него то означава „втория Адам“. И Павел веднага прави разлика между първия Адам и втория Адам: Христос. Той нарича първия Адам родоначалник на всички човеци, живеещи на Земята.
към текста >>
Както първото, тленното тяло произлиза от Адам, така и от втория Адам, от Христос трябва да произлезе нетленното тяло; така че всеки християнин би трябвало да си каже: понеже произлизам от Адам, аз разполагам с едно тленно тяло, каквото имаше и Адам; и когато вървя по верния път
към
Христос, аз получавам от Христос от втория Адам едно безсмъртно, нетленно тяло.
А втория Адам, Христос, Павел разглежда като онзи, който притежава нетленното, безсмъртно тяло. И сега Павел предполага, че в резултат на едно продължително християнско развитие хората постепенно ще стигнат до там, че на мястото на първия Адам ще поставят втория Адам, че вместо тленното тяло на първия Адам ще „облекат“ нетленното тяло на втория Адам, Христос. И така, от онези които се наричат истински християни, Павел изисква пълно скъсване с предишните им възгледи.
Както първото, тленното тяло произлиза от Адам, така и от втория Адам, от Христос трябва да произлезе нетленното тяло; така че всеки християнин би трябвало да си каже: понеже произлизам от Адам, аз разполагам с едно тленно тяло, каквото имаше и Адам; и когато вървя по верния път към Христос, аз получавам от Христос от втория Адам едно безсмъртно, нетленно тяло.
Ето прозрението, от което беше озарен Павел при Събитието от Дамаск. Или с други думи: Какво иска да каже Павел? Нека да си послужим със следната проста схема /виж рисунката /.
към текста >>
Както по отношение на своята човешка същност хората биха могли да кажат: „Да, ние сме сродни, понеже всички произлизаме от един прачовек, от Адам“, така те вече в смисъла на Павел биха могли да си кажат и друго: „Както без никакво участие от наша страна, а просто чрез отношенията, характерни за физическото размножение на човека, можем да изтеглим тези линии нагоре, чак до Адам, така би трябвало да съществува и друга възможност, а именно, в резултат на определени вътрешни усилия, у нас да възникне нещо съвсем ново; така че както „природните“ линии водят нагоре до Адам, да е възможно да теглим линии, водещи не до телесния Адам с тленното тяло, а до едно тяло, което е нетленно и което ако вървим по верния път
към
Христос ние можем да носим в себе си по същия начин, както носим в себе си и тленното тяло на Адам.“
Ако в определен момент имаме съответния брой човешки същества (х), според Павел всички те произлизат от първия Адам, от когото те имат и своето тленно тяло. Но според представите на Павел е възможно и още нещо.
Както по отношение на своята човешка същност хората биха могли да кажат: „Да, ние сме сродни, понеже всички произлизаме от един прачовек, от Адам“, така те вече в смисъла на Павел биха могли да си кажат и друго: „Както без никакво участие от наша страна, а просто чрез отношенията, характерни за физическото размножение на човека, можем да изтеглим тези линии нагоре, чак до Адам, така би трябвало да съществува и друга възможност, а именно, в резултат на определени вътрешни усилия, у нас да възникне нещо съвсем ново; така че както „природните“ линии водят нагоре до Адам, да е възможно да теглим линии, водещи не до телесния Адам с тленното тяло, а до едно тяло, което е нетленно и което ако вървим по верния път към Христос ние можем да носим в себе си по същия начин, както носим в себе си и тленното тяло на Адам.“
към текста >>
Обаче ние се стремим тъкмо
към
това: да се приближим
към
модерното мислене, изхождайки от позицията на Павел; впрочем не е препоръчително човек да търси друго обяснение, друго мнение относно това, което Павел изразява толкова ясно.
И така, следва да сме наясно: тук ние сме изправени пред едно категорично изискване на Павел, колкото и да е неудобното за модерното мислене.
Обаче ние се стремим тъкмо към това: да се приближим към модерното мислене, изхождайки от позицията на Павел; впрочем не е препоръчително човек да търси друго обяснение, друго мнение относно това, което Павел изразява толкова ясно.
Несъмнено, твърде удобно е да тълкуваме нещо в алегоричен смисъл и да твърдим, че го разбираме по този или онзи начин; обаче подобни тълкувания са лишени от какъвто и да е смисъл. И ако искаме да си обясним нещата, за нас просто не остава друга възможност, дори ако модерното мислене би го окачествило като суеверие -, освен да приемем, че според описанията на Павел, Христос възкръсва на третия ден от полагането Му в гроба. Но да продължим нататък. Тук бих желал да добавя следното: Едно такова твърдение, каквото чуваме от устата на Павел, след като беше стигнал до кулминацията на своето посвещение чрез събитието от Дамаск, твърдението му за втория Адам и неговото възкресение от гроба, можеше да бъде изречено само от човек, който в цялото си светоусещане, в целия си начин на мислене е произлязъл от елинството; който има своите корени в елинството, въпреки че принадлежеше на еврейския народ. Да, в известен смисъл, Павел пожертва своето еврейство пред гръцкото светоусещане.
към текста >>
Тук въпросът опира до това, че разглеждането и обяснението на човешкото физическо тяло спада
към
най-трудните проблеми, пред които се изправя ясновидецът, наистина
към
най-трудните!
Тук въпросът опира до това, че разглеждането и обяснението на човешкото физическо тяло спада към най-трудните проблеми, пред които се изправя ясновидецът, наистина към най-трудните!
към текста >>
Към
тези вещества и сили принадлежи и нещо друго, което ако говорим обективно, трябва да наречем „фантом“; да, това е фантомът на човешкото тяло.
После ясновидецът вижда как природата продължава своя експеримент също и с етерното тяло; тя го отделя от другите части от астралното тяло и Аза -, като с тях остава свързан само един екстракт от етерното тяло, докато самото то постепенно се разтваря във всеобщия космически етер по един или друг начин. И така, веднага след смъртта човекът отхвърля физическото тяло, заедно с всички физически вещества и сили, а след няколко дни прави същото и с етерното тяло. А когато ясновидецът проследява мъртвите още по-нататък, през периода на Камалока, той вижда, как в живота между смъртта и новото раждане продължава само един екстракт от астралното тяло, докато останалата му част се разтваря в космическата астралност. Следователно, ние виждаме: Физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло биват отхвърлени, и на пръв поглед изглежда така, сякаш физическото тяло се изчерпва в това, което имаме в лицето на физическите вещества и сили, които на свой ред подлежат на разлагане или изгаряне. Но колкото повече в наши дни се развива ясновидството на човека, толкова по-ясно става, че това, което е отхвърлено с физическите вещества и сили, все пак не е идентично с цялото физическо тяло, че то съвсем не е идентично с цялата форма на физическото тяло.
Към тези вещества и сили принадлежи и нещо друго, което ако говорим обективно, трябва да наречем „фантом“; да, това е фантомът на човешкото тяло.
Този фантом е равнозначен с облика, с формата на човека, която „подрежда“ физическите вещества и сили по такъв начин, че ги включва в един вид духовна тъкан, която после застава пред нас, в условията на физическия свят, като едно или друго човешко същество. Както скулпторът не може да извае никаква статуя, ако се нахвърли върху мрамора или каквато и да е друга материя, сипейки безразборни удари, а трябва да разполага с предварителната идея, с мисълта, която възнамерява да въплъти в материята, така и за човешкото тяло съществува една предварителна идея, една мисъл; но тя далеч не съществува в онзи вид, както при скулптора, понеже материята на човешкото тяло не е някакъв мрамор или гипс, а като една действителна мисъл във външния свят: като „фантом“. Както скулпторът въплъщава идеята в своя материал, така и в Земните вещества, които след смъртта изоставяме в гроба или предаваме на огъня, е вложен фантомът на физическото тяло. Фантомът просто принадлежи на физическото тяло, той е другата, невидимата част на физическото тяло и е по-важен от физическите вещества; понеже физическите вещества всъщност не са нищо друго, освен материалния пълнеж, който, така да се каже, се изсипва в мрежата на човешката форма, както се изсипват ябълки в една каруца. Да, фантомът е нещо много важно!
към текста >>
Сега обаче нека да си представим, че
към
този фантом на физическото тяло се присъединява и етерното тяло: означава ли това, че по този начин фантомът на човешкото физическо тяло става видим?
Сега обаче нека да си представим, че към този фантом на физическото тяло се присъединява и етерното тяло: означава ли това, че по този начин фантомът на човешкото физическо тяло става видим?
Съвсем не! Защото за физическите очи етерното тяло също е невидимо. Следователно, формацията физическо тяло плюс етерно тяло е все още невидима за обикновеното зрение. Същото се отнася и за астралното тяло; така че като фантом формацията, съставена от физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, е все още невидима за обикновеното зрение. Несъмнено Азът, който се присъединява към тях по-късно би бил вътрешно възприемем, но не и външно видим.
към текста >>
Несъмнено Азът, който се присъединява
към
тях по-късно би бил вътрешно възприемем, но не и външно видим.
Сега обаче нека да си представим, че към този фантом на физическото тяло се присъединява и етерното тяло: означава ли това, че по този начин фантомът на човешкото физическо тяло става видим? Съвсем не! Защото за физическите очи етерното тяло също е невидимо. Следователно, формацията физическо тяло плюс етерно тяло е все още невидима за обикновеното зрение. Същото се отнася и за астралното тяло; така че като фантом формацията, съставена от физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, е все още невидима за обикновеното зрение.
Несъмнено Азът, който се присъединява към тях по-късно би бил вътрешно възприемем, но не и външно видим.
Следователно, човекът такъв, какъвто е „слязъл“ на Земята, минавайки през епохите на Сатурн, Слънце и Луна би останал за нас нещо невидимо и би бил видим само за ясновидеца. А благодарение на какво той стана видим за нас?
към текста >>
Трябваше да последва едно изключително важно събитие: Именно под влиянието на Луцифер, в условията на Земята стана така, че Азът се присъедини
към
формацията от физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; едва сега човекът стана това, което той представлява на Земята; едва сега той стана носител на земната форма; в противен случай това никога не би могло да се случи.
Но какво трябваше да последва по необходимост?
Трябваше да последва едно изключително важно събитие: Именно под влиянието на Луцифер, в условията на Земята стана така, че Азът се присъедини към формацията от физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; едва сега човекът стана това, което той представлява на Земята; едва сега той стана носител на земната форма; в противен случай това никога не би могло да се случи.
към текста >>
3.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Но за да преминем от вчерашната изходна точка
към
разбирането на Мистерията на Голгота, необходимо е да се спрем на някои подробности, за да премахнем известни пречки, каквито човек обикновено среща в желанието си за сериозно и задълбочено навлизане в Мистерията на Голгота.
От вчерашната лекция видяхме, че в известен смисъл основният въпрос на християнството се покрива с този за Възкресението на Христос Исус. Видяхме още, как пред онзи проповедник на християнството, който стигна до непосредственото познание, че Христос е жив дори и след Събитието на Голгота, как пред Павел, веднага след Дамаск, изникна един величествен образ, представящ еволюцията на човечеството. И поемайки от тази изходна точка, вчера ние успяхме да си изградим една представа за естеството на Христос Исус непосредствено след Кръщението в реката Йордан. Следователно, следващата ни задача ще бъде да проучим събитията от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота.
Но за да преминем от вчерашната изходна точка към разбирането на Мистерията на Голгота, необходимо е да се спрем на някои подробности, за да премахнем известни пречки, каквито човек обикновено среща в желанието си за сериозно и задълбочено навлизане в Мистерията на Голгота.
От всичко, което в хода на годините беше казано върху Евангелията, а също и от няколкото лекции през последните дни, Вие се убеждавате, че теософските представи, които тук или там биват считани за напълно задоволителни, всъщност са крайно недостатъчни, за да си отговорим на въпроса, който ни интересува.
към текста >>
Преди всичко, следва да се отнесем много сериозно
към
това, което беше казано относно трите духовни течения, свързани с последните хилядолетия от историята на човечеството: течението, което завладя душите на древните гърци, после второто течение, намерило израз всред древното еврейство, и накрая онова течение, което достига своята кулминация в лицето на Гоутама Буда приблизително половин хилядолетие преди нашето летоброене.
Преди всичко, следва да се отнесем много сериозно към това, което беше казано относно трите духовни течения, свързани с последните хилядолетия от историята на човечеството: течението, което завладя душите на древните гърци, после второто течение, намерило израз всред древното еврейство, и накрая онова течение, което достига своята кулминация в лицето на Гоутама Буда приблизително половин хилядолетие преди нашето летоброене.
Ние посочихме, че течението на Гоутама Буда такова, каквото го практикуваха последователите на Буда беше най-малко подходящо, за да бъде разбрана Мистерията на Голгота. За модерния човек, чието съзнание се определя от съвременното образование, именно това течение, следвано от последователите на Буда, се оказа нещо извънредно удобно; защото едва ли има друг светоглед, който да е оказвал толкова голяма подкрепа на онези, които не желаят да направят никакво усилие, за да се докоснат до най-великия въпрос, пред който е изправено човечеството: въпросът за Възкресението. Защото с въпроса за Възкресението е свързана цялата история, цялата еволюция на човечеството. Нещата стоят така, че както видяхме учението на Буда се размина с онова, което ние определяме като четвърта състав на част на човешката природа: Азът! Несъмнено и тук са възможни най-различни мнения и интерпретации, така че положително ще се намерят много хора, които да омаловажат това, което казахме за течени ето на Буда.
към текста >>
Защото онази човешка сплав от четирите съставни части, която днес считаме за нещо нормално, се оформи едва в един продължителен период от Земното развитие, и защото всъщност едва
към
края на Атлантската епоха онази част от човешкото етерно тяло, която все още се намираше извън очертанията на физическото тяло, постепенно се прибра в това физическо тяло.
Да, дори и доста време след Атлантската епоха, в хода на различните културни епохи,които предшествуваха Мистерията на Голгота, Азовото съзна ние беше неясно, смътно, съноподобно. И ако сега си припомните развитието на еврейския народ, Вие ще установите, че тъкмо всред представителите на този народ Азовото съзнание се прояви по един твърде странен начин. Във всеки отделен представител на този народ живееше един вид общ, народностен Аз; и всъщност всеки представител на този народ можеше да проследи своя Аз нагоре, чак до физическия праотец, до Авраам. Или с други думи: Азът на древния евреин беше един групов Аз, един групово-народностен Аз. Съзнанието все още не беше проникнало до отделния индивид. Защо?
Защото онази човешка сплав от четирите съставни части, която днес считаме за нещо нормално, се оформи едва в един продължителен период от Земното развитие, и защото всъщност едва към края на Атлантската епоха онази част от човешкото етерно тяло, която все още се намираше извън очертанията на физическото тяло, постепенно се прибра в това физическо тяло.
И едва след изграждането на тази особена формация, която ясновиждащото познание приема за нещо нормално, а именно при която физическото тяло и етерното тяло почти се покриват, едва тогава човекът можа да разгърне Азовото съзнание. Обаче това Азово съзнание се проявява по един твърде особен начин. Нека внимателно да си изградим една точна представа за естеството на Азовото съзнание при човека.
към текста >>
Представете си, че вървите
към
определено място и гледате право напред; представете си още, че се казвате „Мюлер“.
За нас душевните изживявания стават съзнателни едва чрез един процес, който можем да онагледим с помощта на следното сравнение.
Представете си, че вървите към определено място и гледате право напред; представете си още, че се казвате „Мюлер“.
Движейки се право напред, Вие не виждате този „Мюлер“, но въпреки това Вие сте съществото „Мюлер“ и имате неговите изживявания. А сега си представете, че изведнъж някой изпречва едно огледало пред Вас: сега „Мюлер“ застава пред Вас, нали така. Това, което сте изживявали по-рано, сега го виждате с очите си; то застава пред Вас в огледалото. Така стоят нещата и с целия душевен живот на човека: човекът изживява това или онова, обаче не го осъзнава, докато някой не изпречи пред него едно огледало. А за душевния живот „огледалото“ не е нищо друго, освен човешкото физическо тяло.
към текста >>
Обаче ние уточнихме: Това, което се разпада, съвсем не е онова, което така да се каже божествените Духове са подготвили в хода на три планетарни въплъщения, за да се появи на Земята като човешко физическо тяло; но това, което вчера нарекохме „фантом“, то принадлежи
към
физическото тяло така, както например първообразът привлича и организира материалните субстанции, които изграждат нашето физическо тяло.
Но какво представлява това огледало? Ние стигаме до отговор на този въпрос, само ако се задълбочим в окултните изследвания, или казано с други думи, ако с помощта на Хрониката Акаша се пренесем в самото начало на Земната епоха, установявайки, че именно в началото на Земната епоха, т.е. след епохата на Старата Луна, този огледален апарат, външното физическо тяло, е претърпяло съществена промяна поради влиянието на Луцифер, станало е съвсем различно от това, което би било, ако не съществуваше влиянието на Луцифер. Вчера ние посочихме какво представлява физическото тяло за земния човек. То е нещо, което се разпада веднага след като човекът мине през Портата на смъртта.
Обаче ние уточнихме: Това, което се разпада, съвсем не е онова, което така да се каже божествените Духове са подготвили в хода на три планетарни въплъщения, за да се появи на Земята като човешко физическо тяло; но това, което вчера нарекохме „фантом“, то принадлежи към физическото тяло така, както например първообразът привлича и организира материалните субстанции, които изграждат нашето физическо тяло.
Ако не би настъпило луциферическото влияние, тогава в началото на Земната епоха човекът щеше да притежава в максимална степен този „фантом“ с неговото физическо тяло. Обаче в човешката организация, съставена от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, проникнаха влиянията на Луцифер и последицата от това беше разрушението на фантома на физическото тяло. Както ще видим после, тъкмо това е събитието, което Библията символично описва като „грехопадение“ и допълва, че грехопадението беше последвано от „смъртта“. Смъртта представляваше именно разрушението на фантома на физическото тяло. Да, логичната последица от това разрушение беше тази, че минавайки през Портата на смъртта, човекът трябваше да стане свидетел, как неговото физическо тяло се разпада.
към текста >>
Ако
към
това, което съществуваше до събитията в Палестина, не би се прибавило и нещо друго, ако процесът би напредвал в същото темпо, ако разрушителните сили биха прониквали все по-дълбоко в човешкото физическо тяло, тогава хората, родени след събитията в Палестина, би трябвало да живеят в едно все по-смътно и заглушено Азово съзнание.
Можем да се убедим в това и от факта, че например в древността не би се намерил никой, който да проповядва по един толкова радикален начин унищожението на физическото тяло, както стори това Гоутама Буда. За тази цел беше необходимо на първо място разпадът на физическото тяло, неговото пълно унищожение относно формата, да напредва все повече и повече, така че да не съществува никаква възможност, щото това, което човекът осъзнава чрез физическото тяло, съответно чрез неговата форма, действително да премине от една инкарнация в друга. Фактически нещата стоят така, че в хода на Земното развитие човекът изгуби формата на физическото тяло и вече не притежаваше това, което Боговете му бяха отредили първоначално. Но той трябваше отново да го получи; то трябваше да му бъде върнато! Невъзможно е да разберем християнството, ако не вникнем в това, че по времето, когато се разиграха събитията в Палестина, човешкият род по Земното кълбо беше стигнал до там, че разпадът на физическото тяло се намираше в своята връхна точка и тъкмо поради тази причина възникна голямата опасност, засягаща цялото човечество: Опасността от окончателното изгубване на Азовото съзнание, което всъщност е и истинското постижение на Земното развитие.
Ако към това, което съществуваше до събитията в Палестина, не би се прибавило и нещо друго, ако процесът би напредвал в същото темпо, ако разрушителните сили биха прониквали все по-дълбоко в човешкото физическо тяло, тогава хората, родени след събитията в Палестина, би трябвало да живеят в едно все по-смътно и заглушено Азово съзнание.
Все по-смътно и заглушено би ставало това, което зависи от съвършенството на отразителната способност, която има физическо тяло.
към текста >>
Ето защо е напълно възможно да изградим такова отношение
към
Христос, благодарение на което
към
своето иначе тленно, разпадащо се физическо тяло, земният човек присъединява този фантом, който възкръсна от гроба на Голгота.
И наистина, ако си представим възкръсналото от гроба тяло на Христос, бихме могли да допълним: както от тялото на Адам произлизат телата на земните човеци, доколкото те притежават тленно, разпадащо се тяло, така и от това, което възкръсна от гроба, произлизат духовните тела, фантомите на всички човешки същества.
Ето защо е напълно възможно да изградим такова отношение към Христос, благодарение на което към своето иначе тленно, разпадащо се физическо тяло, земният човек присъединява този фантом, който възкръсна от гроба на Голгота.
Да, напълно възможно е човекът да включи в своята астрално-етерно-физическа организация онези сили, които възкръснаха от гроба на Голгота, да ги включи така, както в началото на Земното развитие, благодарение на луциферическите сили, той включи в своя физически организъм силите и качествата на Адам.
към текста >>
тялото, което победи смъртта, тялото на Христос Исус, възкръсва от гроба и се предава на всеки, който в хода на времето съумява да изгради правилното отношение
към
Христос.
Несъмнено, за човешкия разум, който днес има толкова високо мнение за себе си, е истинско оскърбление, ако някой каже: Ето, в областта на невидимото се разиграва един процес, подобен на клетъчното размножение, и той може да бъде наблюдаван. Но така или иначе, Мистерията на Голгота е един окултен факт. И за ясновидеца, този окултен факт се представя така, сякаш онази духовна яйцеклетка, т.е.
тялото, което победи смъртта, тялото на Христос Исус, възкръсва от гроба и се предава на всеки, който в хода на времето съумява да изгради правилното отношение към Христос.
Естествено, за този, който по начало отхвърля свръхсетивните процеси, тези неща звучат абсурдно. Обаче този, който поне допуска наличието на свръхсетивни процеси, трябва да си ги представи приблизително така, сякаш това, което възкръсва от гроба, се предава на всички онези човешки същества, които вече са в състояние да го приемат в своите души.
към текста >>
Приемайки това, което вчера назовахме „нетленно тяло“ и което днес описахме още по-точно, присъединявайки
към
себе си това нетленно тяло, човекът ще постига все по-голямо усилване на своето Азово съзнание и все по-ясно познание на онази част от своята природа, която преминава от една инкарнация в друга инкарнация.
И сега всъщност ние се доближаваме до истинското разбиране на будизма. Нека да си представим един човек, който половин хилядолетие преди събитията в Палестина изказва следната истина макар и поради посоката на своето развитие да не държи сметка за Мистерията на Голгота: Всичко, което обгръща човека като физическо тяло, всичко което го вкарва в една или друга инкарнация, следва да бъде разглеждано като нещо, лишено от всякакъв смисъл; фактически то е нещо, което трябва да бъде премахнато. А до тогава положението беше такова, че ако нещата продължаваха по същия начин, човечеството неизбежно щеше да се лиши от възможността да развие Азовото съзнание. Обаче нещата се промениха именно чрез Мистерията на Голгота, която позволи на човека отново да се включи във възходящата линия на своето развитие.
Приемайки това, което вчера назовахме „нетленно тяло“ и което днес описахме още по-точно, присъединявайки към себе си това нетленно тяло, човекът ще постига все по-голямо усилване на своето Азово съзнание и все по-ясно познание на онази част от своята природа, която преминава от една инкарнация в друга инкарнация.
към текста >>
4.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако сега се обърнем поне отчасти
към
окултното познание, насочено
към
този Аз нещо, което за днешните хора, естествено, е безкрайно глупаво ние ще видим, че този Аз, който беше, така да се каже, задържан като „резерва“, без да се инкарнира в едно или друго човешко тяло, всъщност беше предоставен на онези свещени Мистерии, които съществуваха през Атлантската епоха, а и след нея.
Ако сега се обърнем поне отчасти към окултното познание, насочено към този Аз нещо, което за днешните хора, естествено, е безкрайно глупаво ние ще видим, че този Аз, който беше, така да се каже, задържан като „резерва“, без да се инкарнира в едно или друго човешко тяло, всъщност беше предоставен на онези свещени Мистерии, които съществуваха през Атлантската епоха, а и след нея.
Той беше „съхраняван“ в един важен мистериен център като в един вид дарохранителница. Благодарение на това, този Аз се отличаваше с твърде особени качества; той се отличаваше например, с тази особеност, че остана напълно недокоснат от всичко онова, което въобще един човешки Аз би могъл да научи на Земята. Следователно, той остана недокоснат от всички луциферически и ариманически влияния; и представляваше нещо, което в сравнение с Азовете на другите хора, бихме могли да си представим като една празна сфера, като нещо, което е останало напълно незасегнато и въобще девствено по отношение на всички земни изживявания, едно „нищо“, нещо отрицателно по отношение на всички земни изживявания.
към текста >>
За да си изясним този факт трябва да се върнем
към
нещо, което споменах в моята книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“: Че говоримите езици, които днес са разпространени по лицето на Земята, всъщност са възникнали относително късно в хода на общочовешката еволюция; но те са били предхождани от нещо, което бихме могли да наречем „пра-език“ на човечеството.
Всички ние проявяваме едни или други способности и дарби, защото в хода на нашите минали инкарнации вече сме участвували в едно или друго направление от културния напредък на човечеството; и естествено някой, който никога не е участвувал в този напредък, се оказва невъзприемчив за всичко онова, което хората вече са постигнали. И ако Натановото момче Исус би се родило в наши дни, то би се оказало до голяма степен невъзприемчиво, примерно, ако би трябвало да се научи да пише, защото на хората от Адамово време не се е налагало да пишат, а преди това още по-малко. Следователно, момчето Исус от Евангелието на Лука се оказа до голяма степен невъзприемчиво за всичко онова, което човечеството беше постигнало в хода на своето развитие. За сметка на това у него се проявяваха онези вътрешни, сърдечни трепети на душата, които у останалите хора бяха значително деформирани поради луциферическите влияния. Извънредно забележителен е фактът, че това момче Исус проговори, както казах, на един твърде странен език.
За да си изясним този факт трябва да се върнем към нещо, което споменах в моята книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“: Че говоримите езици, които днес са разпространени по лицето на Земята, всъщност са възникнали относително късно в хода на общочовешката еволюция; но те са били предхождани от нещо, което бихме могли да наречем „пра-език“ на човечеството.
И тъкмо разединяващите Духове на луциферическия и ариманическия свят са тези, кои раздробиха първоначалния език на много отделни езици. Първо началният език е изгубен и днес не може да бъде говорен от нито един човек, чиито Аз е напредвал от една инкарнация в друга инкарнация. Но онова момче Исус, което не беше встъпвало в нито една човешка инкарнация, получи още от самото начало на общочовешката еволюция тази чудна способност да говори не този или онзи език, а да говори един език, за който с известно право се твърди, че беше неразбираем за околните, които обаче благодарение на голямата сърдечна доброта, бликаща от неговата душа, можа да бъде разбран от майчиното сърце. Ето как, разглеждайки детето Исус от Евангелието на Лука, ние се натъкваме на едно извънредно забележително явление.
към текста >>
Вие знаете, че след сцената с „12-годишния Исус в храма“, в Евангелието на Лука е казано: „И Исус растеше в мъдрост, в ръст и в благоговение пред
Бога
и човеците“ (Лука 2, 52).
В Евангелието на Лука ние срещаме едно забележително място, което загатва за нещо, което може да бъде разбрано единствено с помощта на окултното изследване.
Вие знаете, че след сцената с „12-годишния Исус в храма“, в Евангелието на Лука е казано: „И Исус растеше в мъдрост, в ръст и в благоговение пред Бога и човеците“ (Лука 2, 52).
Така гласи преводът на Вайцзекер. Лутер превежда: „И Исус растеше в мъдрост, във възраст и в благоволение пред Бога и човеците“. Това също не е много смислено. След като четем думите „Исус растеше във възраст“, много бих искал да зная, какво точно означава едно 12-годишно момче да „расте във възраст“? Нали за да напредва във възрастта, е необходимо чисто и просто време!
към текста >>
Лутер превежда: „И Исус растеше в мъдрост, във възраст и в благоволение пред
Бога
и човеците“.
В Евангелието на Лука ние срещаме едно забележително място, което загатва за нещо, което може да бъде разбрано единствено с помощта на окултното изследване. Вие знаете, че след сцената с „12-годишния Исус в храма“, в Евангелието на Лука е казано: „И Исус растеше в мъдрост, в ръст и в благоговение пред Бога и човеците“ (Лука 2, 52). Така гласи преводът на Вайцзекер.
Лутер превежда: „И Исус растеше в мъдрост, във възраст и в благоволение пред Бога и човеците“.
Това също не е много смислено. След като четем думите „Исус растеше във възраст“, много бих искал да зная, какво точно означава едно 12-годишно момче да „расте във възраст“? Нали за да напредва във възрастта, е необходимо чисто и просто време! Но в действителност, ако възстановим евангелския текст чрез Хрониката Акаша, този пасаж вече означава нещо друго: А именно, че Исус израства във всичко онова, в което може да израсне едно астрално тяло: В мъдрост; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно етерно тяло: А именно в качества, свързани с доброта, благоговение и т.н.; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно физическо тяло: А именно в пластичните очертания на външната му физическа форма. С всичко това е загатнато следното: Поради особеностите на това момче Исус, до своята 12-та година то остана незасегнато от луциферическите и ариманически сили, понеже то изобщо не носеше в себе си една такава индивидуалност, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация.
към текста >>
В миналото, когато Заратустра за пръв път взе участие в изграждането на древно-персийската култура, още тогава, насочвайки поглед
към
великия Слънчев Дух, той проникна в най-дълбоките тайни на духовния свят.
Следователно, когато в 30-та година Заратустра напусна троичното тяло на Исус от Назарет, той остави след себе си трите тела: Физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло. Обаче всичко онова, което Заратустровата индивидуалност успя да постигне благодарение на тези инструменти, тя го взе със себе си, така че то продължи да живее и по-нататък в тази индивидуалност, която сега напусна троичното тяло. И все пак, в троичното тяло на Исус от Назарет беше постигнато нещо съществено: А именно, че човешката природа такава каквато тя беше преди намесата на Луцифер и Ариман се оказа свързана с онази индивидуалност, която можа до най-голяма степен да извлече духовните истини от Макрокосмоса. Защото, помислете само, през какви етапи мина развитието на Заратустровата индивидуалност!
В миналото, когато Заратустра за пръв път взе участие в изграждането на древно-персийската култура, още тогава, насочвайки поглед към великия Слънчев Дух, той проникна в най-дълбоките тайни на духовния свят.
В своите следващи инкарнации, тази индивидуалност продължи да напредва по своя път.
към текста >>
И така, най-вътрешната същност на човешката природа, озарена от най-интензивните сили на
любов
та и състраданието възникна благодарение на това, че до раждането на Натановия Исус, в духовния свят беше запазена една чиста човешка субстанция; по-късно астралното тяло се оказа проникнато от силите на Гоутама Буда, и ако сега, следователно, в Натановия Исус беше налице това, което бихме нарекли „най-вътрешната същност“ на човека, настъпи мигът, когато в 12-та си година, с това тяло се съедини онази човешка индивидуалност, която от всички човешки индивидуалности беше прозряла най-ясно и най-дълбоко в духовното естество на Космоса.
И така, най-вътрешната същност на човешката природа, озарена от най-интензивните сили на любовта и състраданието възникна благодарение на това, че до раждането на Натановия Исус, в духовния свят беше запазена една чиста човешка субстанция; по-късно астралното тяло се оказа проникнато от силите на Гоутама Буда, и ако сега, следователно, в Натановия Исус беше налице това, което бихме нарекли „най-вътрешната същност“ на човека, настъпи мигът, когато в 12-та си година, с това тяло се съедини онази човешка индивидуалност, която от всички човешки индивидуалности беше прозряла най-ясно и най-дълбоко в духовното естество на Космоса.
Но по този начин телата на Натановия Исус бяха преобразени така, че като един вид инструменти те се оказаха годни да приемат в себе си екстракта, Христовия екстракт на Космоса. Ако индивидуалността на Заратустра не би проникнала в троичното тяло на Исус от Назарет, тогава очите на това тяло биха се оказали неспособни да понесат Христовата субстанция в решителния период между 30-та година и Мистерията на Голгота, а ръцете на това тяло биха се оказали неспособни да приемат Христовата субстанция през 30-та година. За да приеме в себе си Христос, това тяло трябваше да бъде внимателно подготвено и, така да се каже, разширено чрез индивидуалността на Заратустра. И така, в лицето на Исус от Назарет, такъв какъвто той беше от момента, когато го напусна Заратустра и в него влезе Христовото Същество, ние нямаме пред себе си нито някакъв адепт, нито някакви следи от един или друг високо развит човек. Защото един адепт е адепт благодарение на това, че в него живее една високо развита индивидуалност; но в случая тъкмо тази индивидуалност беше напуснала троичното тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
Следователно, главната последица от намесата на Луцифер беше тази, че в хода на общочовешката еволюция, фантомът разви едно силно привличане
към
съставните части на пепелта; ето защо, вместо при настъпването на смъртта да съпровожда човешкото етерно тяло, фантомът оставаше свързан с разпадните процеси.
Вчера ние казахме, че това, което наричаме човешки фантом, първообраза на човешкото тяло, който един вид всмуква в себе си материалните елементи, за да ги освободи по-късно при настъпването на смъртта, че в хода на общочовешкото развитие до Мистерията на Голгота, с този фантом настъпи известно израждане. За да вникнем в естеството на това израждане, нека да припомня, че според първоначалния замисъл този фантом трябваше да остане незасегнат от материалните субстанции, които човекът приема във вид на храна от минералното, растителното и животинското царство. фантомът трябваше да остане незасегнат! Обаче това не се получи! Защото поради влиянието на Луцифер настъпи една тясна връзка между фантома и онези сили, които човекът приема в себе си, докато напредва в своите земни инкарнации; тук имам предвид най-вече съставните части на пепелта.
Следователно, главната последица от намесата на Луцифер беше тази, че в хода на общочовешката еволюция, фантомът разви едно силно привличане към съставните части на пепелта; ето защо, вместо при настъпването на смъртта да съпровожда човешкото етерно тяло, фантомът оставаше свързан с разпадните процеси.
Ето какви бяха последиците от влиянието на Луцифер. Но там, където луциферическото влияние не беше допуснато, какъвто беше случаят с Натановия Исус в когото след Йоановото Кръщение живееше не някакъв човешки Аз, а самото космическо Христово Същество -, стана така, че между човешкия фантом и материалните субстанции на човешкия организъм не възникнаха никакви привличащи сили. В продължение на цели три години фантомът остана незасегнат от материалните субстанции.
към текста >>
Ако поискаме да изразим този факт на окултен език, би трябвало да кажем следното: Всъщност така, както беше формиран в хода на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха, човешкият фантом не трябваше да разполага с никакви привличащи сили спрямо съставните части на пепелта, а само с такива сили на привличане, които са насочени
към
разтворимите съставни части на солта, така че в съответствие с тяхно то разтваряне, фантомът просто изчезваше.
Ако поискаме да изразим този факт на окултен език, би трябвало да кажем следното: Всъщност така, както беше формиран в хода на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха, човешкият фантом не трябваше да разполага с никакви привличащи сили спрямо съставните части на пепелта, а само с такива сили на привличане, които са насочени към разтворимите съставни части на солта, така че в съответствие с тяхно то разтваряне, фантомът просто изчезваше.
В окултен смисъл, бихме могли да добавим, че той също се разтваря и преминава не в тялото на Земята, а в летливите съставни части. Обаче същественото тук е, че след Йоановото Кръщение в Йордан и след навлизането на Христовата индивидуалност в тялото на Натановия Исус, беше разрушена всякаква връзка между фантома и съставните части на пепелта, като съхранена остана единствено връзката със съставните части на солта. Ето какво иска да обясни Христос Исус на своите първи избранници: Според начина, по който вие усещате вашата свързаност с Христовото Същество, в по-нататъшната еволюция на хората трябва да възникне една съвсем нова възможност възкръсналото от гроба тяло, духовното тяло, да бъде върнато на човека! Точно това иска да каже и Христос, когато си служи с думите: „Вие сте солта на Земята! *48. Всички тези думи, които напомнят за терминологията и художествените изрази на по-късните алхимици, на по-късния окултизъм, всички тези думи, които намираме в Евангелията, имат възможно най-дълбокото значение, което можем да си представим.
към текста >>
А че това дело можа да бъде осъществено единствено поради величествения размах на божествената
любов
и в какъв смисъл то представляваше едно дело на
любов
та, и как точно трябва да разбираме думата „спасение“ за всичко това ще говорим утре.
А че това дело можа да бъде осъществено единствено поради величествения размах на божествената любов и в какъв смисъл то представляваше едно дело на любовта, и как точно трябва да разбираме думата „спасение“ за всичко това ще говорим утре.
към текста >>
5.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Другият въпрос се отнася до това, как отделният човек може да изгради своето лично отношение
към
Христовия Импулс, или как така да се каже този Христов Импулс може да работи за него самия.
Общо взето, досегашните лекции ни изправиха пред два въпроса. Единият от тях се отнася до обективното събитие, което ние свързваме с името на Христос Исус; до същността на онзи Христов Импулс, който се включи в еволюцията на човечеството.
Другият въпрос се отнася до това, как отделният човек може да изгради своето лично отношение към Христовия Импулс, или как така да се каже този Христов Импулс може да работи за него самия.
към текста >>
Защото заедно с Христос, от гроба възкръсна, така да се каже, един вид зародиш, чрез който отново ще бъде възстановено състоянието на нашия човешки фантом, и това, което възкръсна от гроба отново ще намери път
към
сърцата на онези, които търсят правилната връзка с Христовия Импулс.
Естествено, отговорите на тези два въпроса имат нещо общо помежду си. Ние вече видяхме, че Христовото Събитие представлява един обективен факт от човешкото развитие и че тъкмо от това, което застава пред нас във „Възкресението“, бликат реални, обективни сили.
Защото заедно с Христос, от гроба възкръсна, така да се каже, един вид зародиш, чрез който отново ще бъде възстановено състоянието на нашия човешки фантом, и това, което възкръсна от гроба отново ще намери път към сърцата на онези, които търсят правилната връзка с Христовия Импулс.
към текста >>
Тази е обективната част от отношението на отделния човек
към
Христовия Импулс.
Тази е обективната част от отношението на отделния човек към Христовия Импулс.
Днес към лекциите от последните дни, ние ще прибавим и субективната страна, т.е. ще се опитаме да намерим отговор на въпроса, който би могъл да бъде поставен приблизително така: Как отделният човек ще намери сили, за да приеме в себе си, макар и постепенно, това, което идва от Христос след Неговото Възкресение?
към текста >>
Днес
към
лекциите от последните дни, ние ще прибавим и субективната страна, т.е.
Тази е обективната част от отношението на отделния човек към Христовия Импулс.
Днес към лекциите от последните дни, ние ще прибавим и субективната страна, т.е.
ще се опитаме да намерим отговор на въпроса, който би могъл да бъде поставен приблизително така: Как отделният човек ще намери сили, за да приеме в себе си, макар и постепенно, това, което идва от Христос след Неговото Възкресение?
към текста >>
Ето защо не бива да се мисли, че пътят
към
Христос задължително минава през някакво специално окултно или езотерично обучение.
Ако искаме да отговорим на този въпрос, налага се да посочим две важни подробности. Когато християнството навлезе в света като една религия, то се оказа не само религия за окултно стремящи се хора, т.е. за такива, които искаха да стигнат до Христос по някакъв духовен път; напротив, християнството беше замислено като една религия, която е подходяща за всички хора и може да бъде приета от всички хора.
Ето защо не бива да се мисли, че пътят към Христос задължително минава през някакво специално окултно или езотерично обучение.
Нека първо да разгледаме единия път към Христос, екзотеричния път, който можеше да бъде намерен от всяка душа, от всяко сърце. А после нека да му противопоставим другия път, езотеричния път, който се стреми към Христос не с помощта на външни средства, а чрез развитието на определени окултни сили и способности. Следователно, ние трябва да различим пътя, минаващ през физическия план, от пътя в свръхсетивните светове.
към текста >>
Нека първо да разгледаме единия път
към
Христос, екзотеричния път, който можеше да бъде намерен от всяка душа, от всяко сърце.
Ако искаме да отговорим на този въпрос, налага се да посочим две важни подробности. Когато християнството навлезе в света като една религия, то се оказа не само религия за окултно стремящи се хора, т.е. за такива, които искаха да стигнат до Христос по някакъв духовен път; напротив, християнството беше замислено като една религия, която е подходяща за всички хора и може да бъде приета от всички хора. Ето защо не бива да се мисли, че пътят към Христос задължително минава през някакво специално окултно или езотерично обучение.
Нека първо да разгледаме единия път към Христос, екзотеричния път, който можеше да бъде намерен от всяка душа, от всяко сърце.
А после нека да му противопоставим другия път, езотеричния път, който се стреми към Христос не с помощта на външни средства, а чрез развитието на определени окултни сили и способности. Следователно, ние трябва да различим пътя, минаващ през физическия план, от пътя в свръхсетивните светове.
към текста >>
А после нека да му противопоставим другия път, езотеричния път, който се стреми
към
Христос не с помощта на външни средства, а чрез развитието на определени окултни сили и способности.
Ако искаме да отговорим на този въпрос, налага се да посочим две важни подробности. Когато християнството навлезе в света като една религия, то се оказа не само религия за окултно стремящи се хора, т.е. за такива, които искаха да стигнат до Христос по някакъв духовен път; напротив, християнството беше замислено като една религия, която е подходяща за всички хора и може да бъде приета от всички хора. Ето защо не бива да се мисли, че пътят към Христос задължително минава през някакво специално окултно или езотерично обучение. Нека първо да разгледаме единия път към Христос, екзотеричния път, който можеше да бъде намерен от всяка душа, от всяко сърце.
А после нека да му противопоставим другия път, езотеричния път, който се стреми към Христос не с помощта на външни средства, а чрез развитието на определени окултни сили и способности.
Следователно, ние трябва да различим пътя, минаващ през физическия план, от пътя в свръхсетивните светове.
към текста >>
Едва ли някое от миналите столетия е било в такава неяснота относно външния екзотеричен път
към
Христос, както 19 век.
Едва ли някое от миналите столетия е било в такава неяснота относно външния екзотеричен път към Христос, както 19 век.
А 19 век протече така, че неговата първа половина беше по-наясно, отколкото втората. Да, хората все повече и повече се отдалечаваха от познанието си за пътя към Христос. В този смисъл, хората които споделят днешното материалистично мислене, изобщо нямат представа, как, примерно, още през 18 век душите поеха по пътя към Христовия Импулс и как дори през първата половина на 19 век те не бяха изгубили реалната възможност да намерят Христовия Импулс. Обаче в края на 19 век повечето хора изгубиха този път към Христос. И това е напълно естествено, като имаме предвид, че всички ние сме в изходната точка на един съвсем нов път към Христос.
към текста >>
Да, хората все повече и повече се отдалечаваха от познанието си за пътя
към
Христос.
Едва ли някое от миналите столетия е било в такава неяснота относно външния екзотеричен път към Христос, както 19 век. А 19 век протече така, че неговата първа половина беше по-наясно, отколкото втората.
Да, хората все повече и повече се отдалечаваха от познанието си за пътя към Христос.
В този смисъл, хората които споделят днешното материалистично мислене, изобщо нямат представа, как, примерно, още през 18 век душите поеха по пътя към Христовия Импулс и как дори през първата половина на 19 век те не бяха изгубили реалната възможност да намерят Христовия Импулс. Обаче в края на 19 век повечето хора изгубиха този път към Христос. И това е напълно естествено, като имаме предвид, че всички ние сме в изходната точка на един съвсем нов път към Христос. Ние често сме обсъждали този нов път, който се открива пред душите, като едно бих казал обновление на Христовото Събитие. В развитието на човечеството винаги става така, че по отношение на даден процес задължително настъпва един вид упадък, преди да изгрее една нова светлина.
към текста >>
В този смисъл, хората които споделят днешното материалистично мислене, изобщо нямат представа, как, примерно, още през 18 век душите поеха по пътя
към
Христовия Импулс и как дори през първата половина на 19 век те не бяха изгубили реалната възможност да намерят Христовия Импулс.
Едва ли някое от миналите столетия е било в такава неяснота относно външния екзотеричен път към Христос, както 19 век. А 19 век протече така, че неговата първа половина беше по-наясно, отколкото втората. Да, хората все повече и повече се отдалечаваха от познанието си за пътя към Христос.
В този смисъл, хората които споделят днешното материалистично мислене, изобщо нямат представа, как, примерно, още през 18 век душите поеха по пътя към Христовия Импулс и как дори през първата половина на 19 век те не бяха изгубили реалната възможност да намерят Христовия Импулс.
Обаче в края на 19 век повечето хора изгубиха този път към Христос. И това е напълно естествено, като имаме предвид, че всички ние сме в изходната точка на един съвсем нов път към Христос. Ние често сме обсъждали този нов път, който се открива пред душите, като едно бих казал обновление на Христовото Събитие. В развитието на човечеството винаги става така, че по отношение на даден процес задължително настъпва един вид упадък, преди да изгрее една нова светлина. Така и отдръпването от духовните светове, което настъпи през 19 век, е нещо напълно естествено с оглед на главното предстоящо събитие, а именно, че в хода на 20 век трябва да започне, както често сме изтъквали, една съвършено нова епоха за духовния живот на човечеството.
към текста >>
Обаче в края на 19 век повечето хора изгубиха този път
към
Христос.
Едва ли някое от миналите столетия е било в такава неяснота относно външния екзотеричен път към Христос, както 19 век. А 19 век протече така, че неговата първа половина беше по-наясно, отколкото втората. Да, хората все повече и повече се отдалечаваха от познанието си за пътя към Христос. В този смисъл, хората които споделят днешното материалистично мислене, изобщо нямат представа, как, примерно, още през 18 век душите поеха по пътя към Христовия Импулс и как дори през първата половина на 19 век те не бяха изгубили реалната възможност да намерят Христовия Импулс.
Обаче в края на 19 век повечето хора изгубиха този път към Христос.
И това е напълно естествено, като имаме предвид, че всички ние сме в изходната точка на един съвсем нов път към Христос. Ние често сме обсъждали този нов път, който се открива пред душите, като едно бих казал обновление на Христовото Събитие. В развитието на човечеството винаги става така, че по отношение на даден процес задължително настъпва един вид упадък, преди да изгрее една нова светлина. Така и отдръпването от духовните светове, което настъпи през 19 век, е нещо напълно естествено с оглед на главното предстоящо събитие, а именно, че в хода на 20 век трябва да започне, както често сме изтъквали, една съвършено нова епоха за духовния живот на човечеството.
към текста >>
И това е напълно естествено, като имаме предвид, че всички ние сме в изходната точка на един съвсем нов път
към
Христос.
Едва ли някое от миналите столетия е било в такава неяснота относно външния екзотеричен път към Христос, както 19 век. А 19 век протече така, че неговата първа половина беше по-наясно, отколкото втората. Да, хората все повече и повече се отдалечаваха от познанието си за пътя към Христос. В този смисъл, хората които споделят днешното материалистично мислене, изобщо нямат представа, как, примерно, още през 18 век душите поеха по пътя към Христовия Импулс и как дори през първата половина на 19 век те не бяха изгубили реалната възможност да намерят Христовия Импулс. Обаче в края на 19 век повечето хора изгубиха този път към Христос.
И това е напълно естествено, като имаме предвид, че всички ние сме в изходната точка на един съвсем нов път към Христос.
Ние често сме обсъждали този нов път, който се открива пред душите, като едно бих казал обновление на Христовото Събитие. В развитието на човечеството винаги става така, че по отношение на даден процес задължително настъпва един вид упадък, преди да изгрее една нова светлина. Така и отдръпването от духовните светове, което настъпи през 19 век, е нещо напълно естествено с оглед на главното предстоящо събитие, а именно, че в хода на 20 век трябва да започне, както често сме изтъквали, една съвършено нова епоха за духовния живот на човечеството.
към текста >>
Ето защо в предговора, написан от Роте
към
едно съчинение върху теософския живот през 18 век, отпечатано в 1847 година, се съдържат много верни неща.
Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс. Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив. И този теософски стремеж се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни. Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за еволюцията на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският стремеж далеч не им беше чужд. Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския живот никога не е била прекъсвана!
Ето защо в предговора, написан от Роте към едно съчинение върху теософския живот през 18 век, отпечатано в 1847 година, се съдържат много верни неща.
Самият Роте е преподавател близо до Карлсруе, в Хайделбергския университет. Той казва: „Всъщност това, към което се стреми теософията, трудно може да бъде разбрано от нейните по-ранни представители... но достатъчно ясно е, че в досегашния си път тя не може да се издигне до някакво научно равнище и, следователно, до някакво по-широко въздействие. Лесно е обаче да се направи прибързаният извод, че от научна гледна точка тя е едно случайно и временно явление. Срещу подобен извод се изказва и самата история. Тя напомня, че това загадъчно явление никога не е можело да си пробие път, но независимо от всичко, е възниквало отново и отново, поддържано в различните си форми от една непресъхваща традиция.“
към текста >>
Той казва: „Всъщност това,
към
което се стреми теософията, трудно може да бъде разбрано от нейните по-ранни представители... но достатъчно ясно е, че в досегашния си път тя не може да се издигне до някакво научно равнище и, следователно, до някакво по-широко въздействие.
И този теософски стремеж се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни. Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за еволюцията на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският стремеж далеч не им беше чужд. Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския живот никога не е била прекъсвана! Ето защо в предговора, написан от Роте към едно съчинение върху теософския живот през 18 век, отпечатано в 1847 година, се съдържат много верни неща. Самият Роте е преподавател близо до Карлсруе, в Хайделбергския университет.
Той казва: „Всъщност това, към което се стреми теософията, трудно може да бъде разбрано от нейните по-ранни представители... но достатъчно ясно е, че в досегашния си път тя не може да се издигне до някакво научно равнище и, следователно, до някакво по-широко въздействие.
Лесно е обаче да се направи прибързаният извод, че от научна гледна точка тя е едно случайно и временно явление. Срещу подобен извод се изказва и самата история. Тя напомня, че това загадъчно явление никога не е можело да си пробие път, но независимо от всичко, е възниквало отново и отново, поддържано в различните си форми от една непресъхваща традиция.“
към текста >>
Както за съвременния човек е трудно да се ориентира в едно не толкова отдалечено от нас теософско течение, чиято
бога
та книжнина лежи заровена в антикварни книжарници и библиотеки, също така е трудно за него и нещо друго: Да приеме, че Христовото Събитие е един обективен факт.
Деветнадесетият век напълно изгуби разбирането на нещо, което например теософите от 18 век все още притежаваха, и което те наричаха „централно сетиво“. От Етингер, който е живял тук наблизо, в Мурбах, знаем, че за известно време той е бил ученик на един съвсем примитивен човек от Тюринген, за когото учениците му твърдели, че притежавал това, което се наричало централно сетиво. Но какво е представлявало това централно сетиво за онова време? То не е представлявало нищо друго, освен това, което днес възниква у всеки човек, който най-строго и с желязна енергия следва препоръките, които Вие откривате в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ Общо взето, става дума за това, което този прост, примитивен човек, на име Фьолкер, е притежавал, и което му е помогнало да утвърди в Тюринген една интересна за тогавашното време теософия, която е оказала влияние и върху Етингер.
Както за съвременния човек е трудно да се ориентира в едно не толкова отдалечено от нас теософско течение, чиято богата книжнина лежи заровена в антикварни книжарници и библиотеки, също така е трудно за него и нещо друго: Да приеме, че Христовото Събитие е един обективен факт.
Колко много дискусии са станали през 19 век по този въпрос! Невъзможно е за краткото време, с което разполагаме, да посочим дори приблизително, броя на възгледите за Христос Исус, които са били изказвани в хода на 19 век. И ако се постараем да навлезем в по-голям брой възгледи относно Христос Исус били те светски или богословски тогава ние действително ще срещнем сериозни затруднения, ако поискаме да направим връзка между възгледите на 19 век и времената, когато теософската традиция е била все още добре поддържана. Дори през 19 век стана възможно да бъдат смятани за изтъкнати християнски теолози такива хора, които стояха твърде далеч от убеждението, че Христос обективно е навлязъл в мировата история. И тук ние стигаме до въпроса: До какво отношение към Христос стига онзи, който не търси езотеричните пътища, а остава изцяло в областта на екзотеричното?
към текста >>
И тук ние стигаме до въпроса: До какво отношение
към
Христос стига онзи, който не търси езотеричните пътища, а остава изцяло в областта на екзотеричното?
Както за съвременния човек е трудно да се ориентира в едно не толкова отдалечено от нас теософско течение, чиято богата книжнина лежи заровена в антикварни книжарници и библиотеки, също така е трудно за него и нещо друго: Да приеме, че Христовото Събитие е един обективен факт. Колко много дискусии са станали през 19 век по този въпрос! Невъзможно е за краткото време, с което разполагаме, да посочим дори приблизително, броя на възгледите за Христос Исус, които са били изказвани в хода на 19 век. И ако се постараем да навлезем в по-голям брой възгледи относно Христос Исус били те светски или богословски тогава ние действително ще срещнем сериозни затруднения, ако поискаме да направим връзка между възгледите на 19 век и времената, когато теософската традиция е била все още добре поддържана. Дори през 19 век стана възможно да бъдат смятани за изтъкнати християнски теолози такива хора, които стояха твърде далеч от убеждението, че Христос обективно е навлязъл в мировата история.
И тук ние стигаме до въпроса: До какво отношение към Христос стига онзи, който не търси езотеричните пътища, а остава изцяло в областта на екзотеричното?
към текста >>
В такъв случай ние стигаме до всевъзможни гротескни идеи, но не и до едно истинско отношение
към
Христовото Събитие.
Доколкото застъпваме възгледите на теолозите от 19 век, а именно, че човешкото развитие е нещо, което би могло да протече в чисто вътрешните измерения на човека, без да има, така да се каже, нищо общо с външния Макрокосмос, ние изобщо не можем да стигнем до едно признаване на Христос Исус.
В такъв случай ние стигаме до всевъзможни гротескни идеи, но не и до едно истинско отношение към Христовото Събитие.
Ако човек вярва, че може да постигне най-висшия човешки идеал, отговарящ на сегашната степен от планетарната еволюция на Земята, единствено по вътрешен душевен път, чрез един вид себеспасение, тогава отношението към обективния Христос се оказва невъзможно.
към текста >>
Ако човек вярва, че може да постигне най-висшия човешки идеал, отговарящ на сегашната степен от планетарната еволюция на Земята, единствено по вътрешен душевен път, чрез един вид себеспасение, тогава отношението
към
обективния Христос се оказва невъзможно.
Доколкото застъпваме възгледите на теолозите от 19 век, а именно, че човешкото развитие е нещо, което би могло да протече в чисто вътрешните измерения на човека, без да има, така да се каже, нищо общо с външния Макрокосмос, ние изобщо не можем да стигнем до едно признаване на Христос Исус. В такъв случай ние стигаме до всевъзможни гротескни идеи, но не и до едно истинско отношение към Христовото Събитие.
Ако човек вярва, че може да постигне най-висшия човешки идеал, отговарящ на сегашната степен от планетарната еволюция на Земята, единствено по вътрешен душевен път, чрез един вид себеспасение, тогава отношението към обективния Христос се оказва невъзможно.
към текста >>
Или с други думи: Доколкото идеята за спасението е нещо, на което човекът може да отговори по чисто психологически пътища, не съществува никакво отношение
към
Христос.
Или с други думи: Доколкото идеята за спасението е нещо, на което човекът може да отговори по чисто психологически пътища, не съществува никакво отношение към Христос.
Обаче който проникне по-дълбоко в мировите тайни, скоро ще открие, че ако някой смята постигането на най-висшия човешки идеал в сегашната степен от Земното развитие за нещо, което е възможно единствено чрез някакъв вътрешен напредък на душата, тогава той фактически прекъсва своята връзка с Макрокосмоса; в този случай той има пред себе си Макрокосмоса като един вид природа, а вътрешното душевно развитие като нещо, протичащо успоредно с него; обаче връзката между двете остава непостижима. Точно тук лежи ужасяващата гротескност в развитието на 19 век, че това, което се нуждае от свързване Микрокосмосът и Макрокосмосът продължава да е раздвоено и разпокъсано. Ако това не беше се случило, тогава нямаше да възникнат и всички онези недоразумения, които от една страна са свързани с името „теоретичен материализъм“, а от друга страна с името „абстрактен идеализъм“. Помислете само, как разделянето на Микрокосмоса и Макрокосмоса доведе до там, че хората, които не обръщаха голямо внимание на вътрешния душевен живот, стигнаха до там, да причислят вътрешния душевен живот, както и външното тяло към Макрокосмоса, за да пренесат после всичко това в областта на материалните процеси. Другите, които бяха убедени в съществуването на един вътрешен живот, постепенно изпаднаха в абстракции що се отнася до всичко, което в крайна сметка беше от значение само за човешката душа.
към текста >>
Помислете само, как разделянето на Микрокосмоса и Макрокосмоса доведе до там, че хората, които не обръщаха голямо внимание на вътрешния душевен живот, стигнаха до там, да причислят вътрешния душевен живот, както и външното тяло
към
Макрокосмоса, за да пренесат после всичко това в областта на материалните процеси.
Или с други думи: Доколкото идеята за спасението е нещо, на което човекът може да отговори по чисто психологически пътища, не съществува никакво отношение към Христос. Обаче който проникне по-дълбоко в мировите тайни, скоро ще открие, че ако някой смята постигането на най-висшия човешки идеал в сегашната степен от Земното развитие за нещо, което е възможно единствено чрез някакъв вътрешен напредък на душата, тогава той фактически прекъсва своята връзка с Макрокосмоса; в този случай той има пред себе си Макрокосмоса като един вид природа, а вътрешното душевно развитие като нещо, протичащо успоредно с него; обаче връзката между двете остава непостижима. Точно тук лежи ужасяващата гротескност в развитието на 19 век, че това, което се нуждае от свързване Микрокосмосът и Макрокосмосът продължава да е раздвоено и разпокъсано. Ако това не беше се случило, тогава нямаше да възникнат и всички онези недоразумения, които от една страна са свързани с името „теоретичен материализъм“, а от друга страна с името „абстрактен идеализъм“.
Помислете само, как разделянето на Микрокосмоса и Макрокосмоса доведе до там, че хората, които не обръщаха голямо внимание на вътрешния душевен живот, стигнаха до там, да причислят вътрешния душевен живот, както и външното тяло към Макрокосмоса, за да пренесат после всичко това в областта на материалните процеси.
Другите, които бяха убедени в съществуването на един вътрешен живот, постепенно изпаднаха в абстракции що се отнася до всичко, което в крайна сметка беше от значение само за човешката душа.
към текста >>
Ако се стремим
към
яснота по този труден въпрос, може би трябва да си припомним нещо много важно, което навремето хората са изучавали в Мистериите.
Ако се стремим към яснота по този труден въпрос, може би трябва да си припомним нещо много важно, което навремето хората са изучавали в Мистериите.
Помислете си колко много хора днес са напълно убедени: Когато аз мисля нещо когато например имам една лоша мисъл за моя ближен, в крайна сметка това няма никакво значение за външния свят; въпросната мисъл си остава вътре в мен. Съвсем друго значение има, ако аз му ударя например една плесница; това вече представлява едно физическо събитие; другото е само едно усещане, само една мисъл. Или нека да отидем още по-нататък. Колко много хора днес са напълно убедени, че когато вършат грях, когато допускат някаква грешка или заблуждение, нещата изглеждат приблизително така: „Всичко това става само вътре в моята душа! “ и обратно, когато един камък падне от покрива, те заявяват: „Това вече става не вътре в мен, а във външния свят.“ – Хората с материалистични представи са убедени: Когато един камък пада от покрива, или пък ако случайно падне във водата, там се образуват вълни, които се разпространяват по всички посоки, така че, с други думи, всичко си има своите последици, които макар и не винаги явно продължават да действуват напред във времето; обаче това, което става в човешката душа, е нещо напълно изолирано от останалия свят.
към текста >>
Но всъщност необходимото условие за да намери човекът своя път
към
Христос, както и за да не прекъсва напълно връзката си с Макрокосмоса, се свежда до познанието: Когато изпадаш в заблуждения и грехове, това са обективни, а не субективни процеси, и те имат своите последици във външния физически свят.
Но всъщност необходимото условие за да намери човекът своя път към Христос, както и за да не прекъсва напълно връзката си с Макрокосмоса, се свежда до познанието: Когато изпадаш в заблуждения и грехове, това са обективни, а не субективни процеси, и те имат своите последици във външния физически свят.
И в мига, когато някой осъзнае, че неговите заблуждения и грехове имат обективни последици, когато се убеди, че извършените от него действия, макар и да са останали назад във времето, са пряко свързани с обективния ход на мировото развитие, тогава, обгръщайки с поглед целия ход на мировото развитие, той вече разбира, че спасението не може да бъде негова лична работа.
към текста >>
И тогава в тези хора се пораждаше една мисъл, която първоначално бликаше от копнежа на душата, макар че рано или късно тя прерастваше в убеждението: „Да, някога на Земята е живяло едно Същество, което се присъедини
към
еволюцията на човечеството, ти можеш да разчиташ на него; това Същество спомага за изправяне на своите злодеяния във външния свят, до които ти не можеш да се добереш; то ти оказва помощ да подобриш това, което беше развалено поради намесата на Луцифер!
Ето защо и това биха отрекли само тези, които мислят абстрактно, но не и хората с ясен и точен поглед върху историческите събития на самата граница между старото и новото време, която имаме в лицето на всичко онова, което се случи в Палестина, решително се промени цялата нагласа, цялото светоусещане на тогавашните хора. Да, след събитията в Палестина, хората се усетиха изоставени. И те се усетиха изоставени най-вече тогава, когато се натъкваха на дълбоките въпроси, засягащи самата същност на човешката душа. Те например искаха да знаят: А какво ще стане с мен и с цялата ми връзка с Космоса, когато мина през Портата на смъртта без да съм поправил моите злодеяния?
И тогава в тези хора се пораждаше една мисъл, която първоначално бликаше от копнежа на душата, макар че рано или късно тя прерастваше в убеждението: „Да, някога на Земята е живяло едно Същество, което се присъедини към еволюцията на човечеството, ти можеш да разчиташ на него; това Същество спомага за изправяне на своите злодеяния във външния свят, до които ти не можеш да се добереш; то ти оказва помощ да подобриш това, което беше развалено поради намесата на Луцифер!
към текста >>
Всичко това, което описах с помощта на антропософски термини, отдавна живееше в чувствата и усещанията на хората, макар и да не стигаше до областта на техните понятия; ето защо възникна и тази необходимост, хората да се обърнат
към
Христос именно в областта на своите чувства и усещания.
Всичко това, което описах с помощта на антропософски термини, отдавна живееше в чувствата и усещанията на хората, макар и да не стигаше до областта на техните понятия; ето защо възникна и тази необходимост, хората да се обърнат към Христос именно в областта на своите чувства и усещания.
Естествено, църковните празници и ритуали даваха възможност за задълбочаване на тези чувства, на тези усещания.
към текста >>
Но от друга страна беше необходимо още нещо, а именно: Тази епоха трябваше да получи един заместител на това, което не можеше да съществува в екзотеричния живот, един заместител на това, че за земния човек стана невъзможно да намира непосредствения път
към
духовния свят.
И ако сега аз говоря по този начин, това съвсем не е някаква осъдителна критика. Рано или късно трябваше да се стигне до там, природата да бъде опразнена от Боговете и от Духа! Защо? Защото човекът трябваше да обхване външната природа с помощта на едно ясно и абстрактно мислене, какъвто беше случаят с Коперник, Кеплер и Галилей. Да, тази мисловна тъкан трябваше да прорасне в съзнанието на хората и да ги доведе до нашата епоха на техниката, на машините.
Но от друга страна беше необходимо още нещо, а именно: Тази епоха трябваше да получи един заместител на това, което не можеше да съществува в екзотеричния живот, един заместител на това, че за земния човек стана невъзможно да намира непосредствения път към духовния свят.
Защото ако хората биха могли да намират пътя към духовния свят, те неизбежно биха намирали и пътя към Христос, както това ще става през следващите столетия. Ето защо трябваше да има един заместител.
към текста >>
Защото ако хората биха могли да намират пътя
към
духовния свят, те неизбежно биха намирали и пътя
към
Христос, както това ще става през следващите столетия.
Рано или късно трябваше да се стигне до там, природата да бъде опразнена от Боговете и от Духа! Защо? Защото човекът трябваше да обхване външната природа с помощта на едно ясно и абстрактно мислене, какъвто беше случаят с Коперник, Кеплер и Галилей. Да, тази мисловна тъкан трябваше да прорасне в съзнанието на хората и да ги доведе до нашата епоха на техниката, на машините. Но от друга страна беше необходимо още нещо, а именно: Тази епоха трябваше да получи един заместител на това, което не можеше да съществува в екзотеричния живот, един заместител на това, че за земния човек стана невъзможно да намира непосредствения път към духовния свят.
Защото ако хората биха могли да намират пътя към духовния свят, те неизбежно биха намирали и пътя към Христос, както това ще става през следващите столетия.
Ето защо трябваше да има един заместител.
към текста >>
Сега идва ред на въпроса: Какво беше необходимо за един екзотеричен път
към
Христос тъкмо през онези столетия, когато се утвърди материалистичният, атомистичният възглед за света, един възглед, който постепенно опразни природата от Боговете, прераствайки през 19 век до едно напълно атеистично разглеждане на природния свят?
Сега идва ред на въпроса: Какво беше необходимо за един екзотеричен път към Христос тъкмо през онези столетия, когато се утвърди материалистичният, атомистичният възглед за света, един възглед, който постепенно опразни природата от Боговете, прераствайки през 19 век до едно напълно атеистично разглеждане на природния свят?
към текста >>
Духовният поглед
към
Христос можеше да бъде насърчен по два пътя.
Бяха необходими главно две неща.
Духовният поглед към Христос можеше да бъде насърчен по два пътя.
Единият път предвиждаше следното: Човекът трябваше да стигне до убеждението, че всъщност материята не е нещо напълно чуждо на неговата духовна същност. Да, трябваше да му се предостави такава възможност, която фактически да му покаже съвсем ясно: напълно погрешно е да смятаме, че навсякъде в материалното пространство съществува само материята. И как можеше да се получи това? По какъв друг начин, освен като му се поднесе нещо, което едновременно е и Дух, и материя; нещо, за което трябваше да знае, че е Дух, и което виждаше, че е съставено от материя. Ето какво трябваше да се пробуди в душата му: превръщането, вечно валидното превръщане на Духа в материя, и на материята в Дух.
към текста >>
Докато хората знаеха, че то е едно живо доказателство за това, че материята не е просто само материя, и че има ритуали, чрез които
към
материята може да бъде прибавен и Духът, докато знаеха, че това проникване на материята с Духа е същевременно и едно проникване с Христос, какъвто е случаят с причастието, те го приемаха без никакви спорове.
Същото се отнася и за причастието.
Докато хората знаеха, че то е едно живо доказателство за това, че материята не е просто само материя, и че има ритуали, чрез които към материята може да бъде прибавен и Духът, докато знаеха, че това проникване на материята с Духа е същевременно и едно проникване с Христос, какъвто е случаят с причастието, те го приемаха без никакви спорове.
Но след като материализмът завладя съзнанието на хората и те престанаха да разбират какво лежи в основата на причастието, започнаха и споровете: Дали хлябът и виното са само символи на божествения свят, или дали в тях се влива една реална божествена сила. Накратко: В началото на новото време възникнаха всички онези спорове, които за внимателния наблюдател не означават нищо друго, освен че хората са изгубили първоначалното си разбиране по този въпрос. За хората, които копнееха да се приближат към Христос, причастието беше един прекрасен заместител на езотеричния път, по който те не бяха в състояние да поемат, така че в причастието те можеха да постигнат едно действително сливане с Христос. Но всички неща си имат своето време. Несъмнено, както е вярно, че по отношение на духовния живот настъпва една съвършено нова епоха, не по-малко вярно е, че пътят към Христос, който беше правилен в продължение на стотици години, ще си остане такъв и през следващите векове.
към текста >>
За хората, които копнееха да се приближат
към
Христос, причастието беше един прекрасен заместител на езотеричния път, по който те не бяха в състояние да поемат, така че в причастието те можеха да постигнат едно действително сливане с Христос.
Същото се отнася и за причастието. Докато хората знаеха, че то е едно живо доказателство за това, че материята не е просто само материя, и че има ритуали, чрез които към материята може да бъде прибавен и Духът, докато знаеха, че това проникване на материята с Духа е същевременно и едно проникване с Христос, какъвто е случаят с причастието, те го приемаха без никакви спорове. Но след като материализмът завладя съзнанието на хората и те престанаха да разбират какво лежи в основата на причастието, започнаха и споровете: Дали хлябът и виното са само символи на божествения свят, или дали в тях се влива една реална божествена сила. Накратко: В началото на новото време възникнаха всички онези спорове, които за внимателния наблюдател не означават нищо друго, освен че хората са изгубили първоначалното си разбиране по този въпрос.
За хората, които копнееха да се приближат към Христос, причастието беше един прекрасен заместител на езотеричния път, по който те не бяха в състояние да поемат, така че в причастието те можеха да постигнат едно действително сливане с Христос.
Но всички неща си имат своето време. Несъмнено, както е вярно, че по отношение на духовния живот настъпва една съвършено нова епоха, не по-малко вярно е, че пътят към Христос, който беше правилен в продължение на стотици години, ще си остане такъв и през следващите векове. Обаче нещата неусетно се променят, взаимно се проникват и това, което по-рано е било правилно, постепенно ще се превърне в нещо друго, когато хората ще са узрели за промяната.
към текста >>
Несъмнено, както е вярно, че по отношение на духовния живот настъпва една съвършено нова епоха, не по-малко вярно е, че пътят
към
Христос, който беше правилен в продължение на стотици години, ще си остане такъв и през следващите векове.
Докато хората знаеха, че то е едно живо доказателство за това, че материята не е просто само материя, и че има ритуали, чрез които към материята може да бъде прибавен и Духът, докато знаеха, че това проникване на материята с Духа е същевременно и едно проникване с Христос, какъвто е случаят с причастието, те го приемаха без никакви спорове. Но след като материализмът завладя съзнанието на хората и те престанаха да разбират какво лежи в основата на причастието, започнаха и споровете: Дали хлябът и виното са само символи на божествения свят, или дали в тях се влива една реална божествена сила. Накратко: В началото на новото време възникнаха всички онези спорове, които за внимателния наблюдател не означават нищо друго, освен че хората са изгубили първоначалното си разбиране по този въпрос. За хората, които копнееха да се приближат към Христос, причастието беше един прекрасен заместител на езотеричния път, по който те не бяха в състояние да поемат, така че в причастието те можеха да постигнат едно действително сливане с Христос. Но всички неща си имат своето време.
Несъмнено, както е вярно, че по отношение на духовния живот настъпва една съвършено нова епоха, не по-малко вярно е, че пътят към Христос, който беше правилен в продължение на стотици години, ще си остане такъв и през следващите векове.
Обаче нещата неусетно се променят, взаимно се проникват и това, което по-рано е било правилно, постепенно ще се превърне в нещо друго, когато хората ще са узрели за промяната.
към текста >>
И както ранните християни можеха да търсят своя път
към
Христос именно чрез причастието, така и напредналите християни ще се доближават до образа на Христос чрез напредващата антропософия, ще се издигат в духовния свят до това, което занапред също ще се превърне в един екзотеричен път
към
Христос.
Ето защо и една от задачите на Антропософията е тази: Да научи хората, че Духът може да бъде обхванат като нещо конкретно, като нещо реално. Благодарение на всичко онова, което хората изучават в „познанието за висшите светове“ чрез медитации, концентрации и т.н., те ще узреят до такава степен, че в себе си ще изживяват не само мислите, не само абстрактните чувства и усещания, но и проникването с елемента на Духа, така че ще изживяват причастието по непосредствен, духовен път; и по този начин у човека ще възникват живи мисли като медитативни мисли които ще са същото, само че от вътрешна страна, каквато е и символът на причастието осветения хляб.
И както ранните християни можеха да търсят своя път към Христос именно чрез причастието, така и напредналите християни ще се доближават до образа на Христос чрез напредващата антропософия, ще се издигат в духовния свят до това, което занапред също ще се превърне в един екзотеричен път към Христос.
И тогава в човешките сърца ще се влеят такива сили, които ще укрепят Христовия Импулс още повече; ще се променят и всички ритуали, така че това, което по-рано се извършваше чрез символите на хляба и виното, занапред ще се извършва като едно непосредствено духовно причастие. Обаче мисълта за причастието тя ще продължи да съществува. Трябва обаче да е налице и една друга възможност, а именно: определени мисли, които се вливат в сърцата ни чрез истините на антропософията, определени вътрешни мисли, вътрешни чувства да ни обхванат и одухотворят с онзи свещен трепет, с който доскоро причастието грабваше човешките души. И когато това стане възможно а то действително ще стане възможно -, тогава ние ще сме напреднали с още една степен в нашата еволюция. И тогава хората ще разполагат с реалното доказателство, че християнство е нещо много повече от своята външна форма!
към текста >>
Ето как Антропософията ни показва огромното значение на причастието като един екзотеричен път
към
Христос в миналите времена.
Трябва обаче да е налице и една друга възможност, а именно: определени мисли, които се вливат в сърцата ни чрез истините на антропософията, определени вътрешни мисли, вътрешни чувства да ни обхванат и одухотворят с онзи свещен трепет, с който доскоро причастието грабваше човешките души. И когато това стане възможно а то действително ще стане възможно -, тогава ние ще сме напреднали с още една степен в нашата еволюция. И тогава хората ще разполагат с реалното доказателство, че християнство е нещо много повече от своята външна форма! Колко ограничени са онези умове, които смятат, че с премахването на външните ритуали, на външните форми, присъщи за християнството, ще изчезне и самото християнство. Истински разбира християнството само този, който е проникнат от убеждението, че всички църкви, които поддържат идеала за Христос, всички външни ритуали и форми са само временни и, следователно, преходни, докато занапред мисълта за Христос ще оживява под съвършено нови форми направо в сърцата и душите на хората, колкото и съмнително да звучи това в ушите на днешното човечество.
Ето как Антропософията ни показва огромното значение на причастието като един екзотеричен път към Христос в миналите времена.
към текста >>
Те не ги четяха по онзи погрешен начин, за който стана дума в първата ми лекция от този цикъл, а така че просто виждаха как от вън
към
тях идва това, за което душите отдавна копнеят; те откриваха в тях действителния Спасител, за Когото бяха напълно сигурни, че Той съществува в Космоса.
А другият екзотеричен път хората намираха в Евангелията. Тук ние още веднъж трябва да напомним какво представляваха Евангелията за хората в миналите времена. Не е далеч времето, когато хората четяха Евангелията по съвсем различен начин, а не както това се прави през 19 век; те ги четяха така, сякаш усещаха как от техния жив извор, в душите им се влива нещо истинско, нещо субстанциално.
Те не ги четяха по онзи погрешен начин, за който стана дума в първата ми лекция от този цикъл, а така че просто виждаха как от вън към тях идва това, за което душите отдавна копнеят; те откриваха в тях действителния Спасител, за Когото бяха напълно сигурни, че Той съществува в Космоса.
към текста >>
Въпреки това, без причастието с хляба и виното, а и всичко, което е свързано с него, хората не биха могли да намерят екзотеричния път
към
Христос, защото Евангелията не биха могли да станат толкова популярни, че единствено и само те да гарантират един общодостъпен път
към
Христос.
Въпреки това, без причастието с хляба и виното, а и всичко, което е свързано с него, хората не биха могли да намерят екзотеричния път към Христос, защото Евангелията не биха могли да станат толкова популярни, че единствено и само те да гарантират един общодостъпен път към Христос.
Защото после, когато Евангелията станаха популярни, се оказа, че това съвсем не е достатъчно за утеха и вътрешна благословия на хората. Наред с популяризирането на Евангелията възникна и голямото недоразумение: повърхностното разбиране на Евангелията и после всичко онова, което 19 век направи от тях; нещо, което казано в чисто обективен смисъл е твърде лошо, че изобщо можа да се случи. Смятам че антропософите ще разберат думите „твърде лошо“ те не са израз на някаква критика, нито пък на подценяване, насочено към огромната научна включително и естественонаучна работа, която хората от 19 век подеха с такова голямо усърдие. И точно в това се състои трагизмът, че тази наука и който я познава, ще се съгласи с мен именно поради своята дълбока сериозност и неизмеримото си, жертвоготовно усърдие, на които можем само да се удивляваме, всъщност доведе хората до едно пълно раздробяване и унищожаване на всичко онова, на което тя искаше да ги научи. И бъдещата еволюция на човечеството ще усеща този момент като едно особено трагично културно събитие за нашата епоха: Че хората поискаха да овладеят Библията с помощта на една наука, заслужаваща безгранично удивление, но в крайна сметка те стигнаха до там, че изгубиха Библията.
към текста >>
Смятам че антропософите ще разберат думите „твърде лошо“ те не са израз на някаква критика, нито пък на подценяване, насочено
към
огромната научна включително и естественонаучна работа, която хората от 19 век подеха с такова голямо усърдие.
Въпреки това, без причастието с хляба и виното, а и всичко, което е свързано с него, хората не биха могли да намерят екзотеричния път към Христос, защото Евангелията не биха могли да станат толкова популярни, че единствено и само те да гарантират един общодостъпен път към Христос. Защото после, когато Евангелията станаха популярни, се оказа, че това съвсем не е достатъчно за утеха и вътрешна благословия на хората. Наред с популяризирането на Евангелията възникна и голямото недоразумение: повърхностното разбиране на Евангелията и после всичко онова, което 19 век направи от тях; нещо, което казано в чисто обективен смисъл е твърде лошо, че изобщо можа да се случи.
Смятам че антропософите ще разберат думите „твърде лошо“ те не са израз на някаква критика, нито пък на подценяване, насочено към огромната научна включително и естественонаучна работа, която хората от 19 век подеха с такова голямо усърдие.
И точно в това се състои трагизмът, че тази наука и който я познава, ще се съгласи с мен именно поради своята дълбока сериозност и неизмеримото си, жертвоготовно усърдие, на които можем само да се удивляваме, всъщност доведе хората до едно пълно раздробяване и унищожаване на всичко онова, на което тя искаше да ги научи. И бъдещата еволюция на човечеството ще усеща този момент като едно особено трагично културно събитие за нашата епоха: Че хората поискаха да овладеят Библията с помощта на една наука, заслужаваща безгранично удивление, но в крайна сметка те стигнаха до там, че изгубиха Библията.
към текста >>
След като проследихме предишните екзотерични пътища
към
Христовия Импулс, утре ще видим как се формира езотеричното отношение
към
Христос, за да приключим нашите лекции, като се постараем да вникнем в значението на Христовото Събитие не само за общочовешката еволюция, но и за всяка отделна човешка душа.
И така, ние виждаме, че според тези две направления, засягащи екзотеричния път на развитие, живеем в една преходна епоха и че доколкото сме схванали основния дух на Антропософията трябва да заменим старите пътища с нови пътища.
След като проследихме предишните екзотерични пътища към Христовия Импулс, утре ще видим как се формира езотеричното отношение към Христос, за да приключим нашите лекции, като се постараем да вникнем в значението на Христовото Събитие не само за общочовешката еволюция, но и за всяка отделна човешка душа.
И така, утре ще приключим пътя, който поехме в този лекционен цикъл. Надявам се, че ще можем да разгледаме езотеричния път по-накратко, понеже през изминалите години вече сме поставили основните камъни на нашата сграда, така че всъщност ни предстои да я довършим, като се спрем върху отношението на отделната човешка душа към Христовия Импулс.
към текста >>
Надявам се, че ще можем да разгледаме езотеричния път по-накратко, понеже през изминалите години вече сме поставили основните камъни на нашата сграда, така че всъщност ни предстои да я довършим, като се спрем върху отношението на отделната човешка душа
към
Христовия Импулс.
И така, ние виждаме, че според тези две направления, засягащи екзотеричния път на развитие, живеем в една преходна епоха и че доколкото сме схванали основния дух на Антропософията трябва да заменим старите пътища с нови пътища. След като проследихме предишните екзотерични пътища към Христовия Импулс, утре ще видим как се формира езотеричното отношение към Христос, за да приключим нашите лекции, като се постараем да вникнем в значението на Христовото Събитие не само за общочовешката еволюция, но и за всяка отделна човешка душа. И така, утре ще приключим пътя, който поехме в този лекционен цикъл.
Надявам се, че ще можем да разгледаме езотеричния път по-накратко, понеже през изминалите години вече сме поставили основните камъни на нашата сграда, така че всъщност ни предстои да я довършим, като се спрем върху отношението на отделната човешка душа към Христовия Импулс.
към текста >>
6.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Преди всичко трябва да отбележим, че този езотеричен път
към
Христос Исус всъщност е бил и пътят на евангелистите, на онези, които написаха Евангелията.
Преди всичко трябва да отбележим, че този езотеричен път към Христос Исус всъщност е бил и пътят на евангелистите, на онези, които написаха Евангелията.
Защото, въпреки че авторът на Йоановото Евангелие сам е видял както бихте могли да се убедите от съдържанието на моите лекционни цикли голяма част от това, което е описано в неговото Евангелие, не се състоеше във възпроизвеждане на неговите спомени; защото те всъщност съдържат само онези незначителни подробности, които както видяхме ни изненадват тук или там в Евангелието на Йоан. Обаче неповторимите, величествените черти от делото на Спасителя, от самата Мистерия на Голгота, при този евангелист също са плод на неговото ясновиждащо съзнание. Ето защо трябва да напомним: както Евангелията са всъщност „опреснени“ ритуали на посвещението за това става дума и в моята книга „Християнството като мистичен факт“ така и от друга страна до този факт се е стигнало именно защото в своя езотеричен път евангелистите са извлекли от свръхсетивния свят един образ на това, което се е случило в Палестина и като цяло в Мистерията на Голгота. И когато сега след Мистерията на Голгота, включително и до наши дни някой би поискал да се издигне до една или друга свръхсетивна опитност за Христовото Събитие, той би трябвало да се остави под въз действието на онова, което Вие ще откриете в съответните лекционни цикли, спадащи вече към елементарните подробности, които са добре познати в нашите антропософски кръгове като седемте степени на християнското посвещение: Измиването на нозете, Бичуването, Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт, Полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Сега нека да насочим вниманието си към основния процес на християнското посвещение.
към текста >>
И когато сега след Мистерията на Голгота, включително и до наши дни някой би поискал да се издигне до една или друга свръхсетивна опитност за Христовото Събитие, той би трябвало да се остави под въз действието на онова, което Вие ще откриете в съответните лекционни цикли, спадащи вече
към
елементарните подробности, които са добре познати в нашите антропософски кръгове като седемте степени на християнското посвещение: Измиването на нозете, Бичуването, Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт, Полагането в гроба, Възкресението и Възнесението.
Преди всичко трябва да отбележим, че този езотеричен път към Христос Исус всъщност е бил и пътят на евангелистите, на онези, които написаха Евангелията. Защото, въпреки че авторът на Йоановото Евангелие сам е видял както бихте могли да се убедите от съдържанието на моите лекционни цикли голяма част от това, което е описано в неговото Евангелие, не се състоеше във възпроизвеждане на неговите спомени; защото те всъщност съдържат само онези незначителни подробности, които както видяхме ни изненадват тук или там в Евангелието на Йоан. Обаче неповторимите, величествените черти от делото на Спасителя, от самата Мистерия на Голгота, при този евангелист също са плод на неговото ясновиждащо съзнание. Ето защо трябва да напомним: както Евангелията са всъщност „опреснени“ ритуали на посвещението за това става дума и в моята книга „Християнството като мистичен факт“ така и от друга страна до този факт се е стигнало именно защото в своя езотеричен път евангелистите са извлекли от свръхсетивния свят един образ на това, което се е случило в Палестина и като цяло в Мистерията на Голгота.
И когато сега след Мистерията на Голгота, включително и до наши дни някой би поискал да се издигне до една или друга свръхсетивна опитност за Христовото Събитие, той би трябвало да се остави под въз действието на онова, което Вие ще откриете в съответните лекционни цикли, спадащи вече към елементарните подробности, които са добре познати в нашите антропософски кръгове като седемте степени на християнското посвещение: Измиването на нозете, Бичуването, Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт, Полагането в гроба, Възкресението и Възнесението.
Сега нека да насочим вниманието си към основния процес на християнското посвещение.
към текста >>
Сега нека да насочим вниманието си
към
основния процес на християнското посвещение.
Преди всичко трябва да отбележим, че този езотеричен път към Христос Исус всъщност е бил и пътят на евангелистите, на онези, които написаха Евангелията. Защото, въпреки че авторът на Йоановото Евангелие сам е видял както бихте могли да се убедите от съдържанието на моите лекционни цикли голяма част от това, което е описано в неговото Евангелие, не се състоеше във възпроизвеждане на неговите спомени; защото те всъщност съдържат само онези незначителни подробности, които както видяхме ни изненадват тук или там в Евангелието на Йоан. Обаче неповторимите, величествените черти от делото на Спасителя, от самата Мистерия на Голгота, при този евангелист също са плод на неговото ясновиждащо съзнание. Ето защо трябва да напомним: както Евангелията са всъщност „опреснени“ ритуали на посвещението за това става дума и в моята книга „Християнството като мистичен факт“ така и от друга страна до този факт се е стигнало именно защото в своя езотеричен път евангелистите са извлекли от свръхсетивния свят един образ на това, което се е случило в Палестина и като цяло в Мистерията на Голгота. И когато сега след Мистерията на Голгота, включително и до наши дни някой би поискал да се издигне до една или друга свръхсетивна опитност за Христовото Събитие, той би трябвало да се остави под въз действието на онова, което Вие ще откриете в съответните лекционни цикли, спадащи вече към елементарните подробности, които са добре познати в нашите антропософски кръгове като седемте степени на християнското посвещение: Измиването на нозете, Бичуването, Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт, Полагането в гроба, Възкресението и Възнесението.
Сега нека да насочим вниманието си към основния процес на християнското посвещение.
към текста >>
От съответните описания Вие разбирате: Цялата гама от чувства, през които минаваме, трябва от една страна да ни укрепят и напълно да видоизменят нашата природа, позволявайки ни да стоим здраво, смело и свободно в света, като същевременно можем да извършваме всяко наше действие, ръководени от чиста и жертвоготовна
любов
.
Но какво постига онзи, който се опитва да изживее в себе си първо четирите степени, а ако Кармата е благоприятна, и останалите, с други думи да изживее всичките седем степени на християнското посвещение?
От съответните описания Вие разбирате: Цялата гама от чувства, през които минаваме, трябва от една страна да ни укрепят и напълно да видоизменят нашата природа, позволявайки ни да стоим здраво, смело и свободно в света, като същевременно можем да извършваме всяко наше действие, ръководени от чиста и жертвоготовна любов.
Защото в хода на християнското посвещение нашата вътрешна природа трябва да се промени в един много, много дълбок смисъл. Какво имам предвид?
към текста >>
И това става главно през онзи интервал от време, когато ние се намираме между смъртта и новото раждане; обаче в хода на предстоящата епоха,
към
която всички ние се приближаваме, този процес е така подготвен, че в действителност хората все повече и повече ще достигат до едно точно определено изживяване.
Обаче това, чрез което се изпълнява закона на Кармата, не съществува тук в изолирана форма за всеки отделен човек. Наистина, Кармата привежда в ред, примерно, егоистичните стремежи на човека, но при всеки отделен човек това кармическо изправяне става така, че то се включва по възможно най-добрия начин в кармическите отношения, засягащи целия свят. Ние трябва да изправим нашата Карма така, че да улесним по възможно най-добрия начин напредъка на целия човешки род. За тази цел ние се нуждаем от едно истинско просветление; за тази цел съвсем не е достатъчно простото убеждение, че всяко от нашите дела ще бъде последвано от кармическо уравновесяване, защото след едно от делата ни, примерно, ще настъпи това или онова кармическо уравновесяване; но понеже едното от тях би могло да бъде по-полезно за общия напредък на човечеството отколкото другото, ще бъдат предпочетени онези мисли, чувства или усещания, които ще изплатят нашата Карма, но същевременно ще бъдат и полезни за общия напредък на човечеството. Да бъде включена подредената лична Карма на човека в общата Карма на Земята, в общия напредък на цялото човечество ето мисията, която занапред се възлага на Христос!
И това става главно през онзи интервал от време, когато ние се намираме между смъртта и новото раждане; обаче в хода на предстоящата епоха, към която всички ние се приближаваме, този процес е така подготвен, че в действителност хората все повече и повече ще достигат до едно точно определено изживяване.
Днес това изживяване е по силите на изключително малък брой хора. Обаче от сега нататък, започвайки от средата на сегашното столетие и отивайки към следващите столетия, все повече хора ще имат следното изживяване: Да си представим, че човекът извършва една или друга постъпка. Тогава той ще размисли, ще се вгледа в това, което е извършил и пред него ще се появи, като един вид сънищен образ, неговата собствена постъпка. Всичко това ще поражда у него едно изключително впечатление. Той ще си каже: Аз не бих могъл да допусна, че съм изправен пред един спомен за нещо, което вече съм извършил; и въпреки това, нещата изглеждат така, сякаш се отнасят до мои лични изживявания.
към текста >>
Обаче от сега нататък, започвайки от средата на сегашното столетие и отивайки
към
следващите столетия, все повече хора ще имат следното изживяване: Да си представим, че човекът извършва една или друга постъпка.
Ние трябва да изправим нашата Карма така, че да улесним по възможно най-добрия начин напредъка на целия човешки род. За тази цел ние се нуждаем от едно истинско просветление; за тази цел съвсем не е достатъчно простото убеждение, че всяко от нашите дела ще бъде последвано от кармическо уравновесяване, защото след едно от делата ни, примерно, ще настъпи това или онова кармическо уравновесяване; но понеже едното от тях би могло да бъде по-полезно за общия напредък на човечеството отколкото другото, ще бъдат предпочетени онези мисли, чувства или усещания, които ще изплатят нашата Карма, но същевременно ще бъдат и полезни за общия напредък на човечеството. Да бъде включена подредената лична Карма на човека в общата Карма на Земята, в общия напредък на цялото човечество ето мисията, която занапред се възлага на Христос! И това става главно през онзи интервал от време, когато ние се намираме между смъртта и новото раждане; обаче в хода на предстоящата епоха, към която всички ние се приближаваме, този процес е така подготвен, че в действителност хората все повече и повече ще достигат до едно точно определено изживяване. Днес това изживяване е по силите на изключително малък брой хора.
Обаче от сега нататък, започвайки от средата на сегашното столетие и отивайки към следващите столетия, все повече хора ще имат следното изживяване: Да си представим, че човекът извършва една или друга постъпка.
Тогава той ще размисли, ще се вгледа в това, което е извършил и пред него ще се появи, като един вид сънищен образ, неговата собствена постъпка. Всичко това ще поражда у него едно изключително впечатление. Той ще си каже: Аз не бих могъл да допусна, че съм изправен пред един спомен за нещо, което вече съм извършил; и въпреки това, нещата изглеждат така, сякаш се отнасят до мои лични изживявания. Всичко това ще застава като един сънищен образ пред човека, имащ непосредствено отношение към душата му, но той няма да си спомня, дали той действително е извлечен от досегашния му живот. Ако е вникнал в антропософските истини, човекът ще разбере за какво става дума; другата възможност е да изчака срещата си с антропософията, защото едва тогава той ще стигне до едно истинско обяснение на нещата.
към текста >>
Всичко това ще застава като един сънищен образ пред човека, имащ непосредствено отношение
към
душата му, но той няма да си спомня, дали той действително е извлечен от досегашния му живот.
Днес това изживяване е по силите на изключително малък брой хора. Обаче от сега нататък, започвайки от средата на сегашното столетие и отивайки към следващите столетия, все повече хора ще имат следното изживяване: Да си представим, че човекът извършва една или друга постъпка. Тогава той ще размисли, ще се вгледа в това, което е извършил и пред него ще се появи, като един вид сънищен образ, неговата собствена постъпка. Всичко това ще поражда у него едно изключително впечатление. Той ще си каже: Аз не бих могъл да допусна, че съм изправен пред един спомен за нещо, което вече съм извършил; и въпреки това, нещата изглеждат така, сякаш се отнасят до мои лични изживявания.
Всичко това ще застава като един сънищен образ пред човека, имащ непосредствено отношение към душата му, но той няма да си спомня, дали той действително е извлечен от досегашния му живот.
Ако е вникнал в антропософските истини, човекът ще разбере за какво става дума; другата възможност е да изчака срещата си с антропософията, защото едва тогава той ще стигне до едно истинско обяснение на нещата. Обаче антропософът ще знае: Това, което сега ти виждаш като една последица от твоите действия, е всъщност един образ, който ще се разгърне заедно с теб през следващите години; ти просто предварително виждаш кармическото изправяне на твоите действия! Да, започва епохата, в която хората и то още в мига на своите постъпки и действия -, ще имат едно предчувствие, или може би направо един ясен образ, едно усещане за кармическото изправяне на всичко онова, което те мислят, чувствуват или вършат.
към текста >>
И нещо друго ще знае човекът: Времето, през което портите на духовния свят бяха затворени за човека е вече
към
своя край.
И така, през следващите епохи хората ще развият съвсем нови душевни способности, които ще са в тясна връзка с техните изживявания. Тези нови способности ще окажат могъщо въздействие върху моралното пречистване на човека и ще означават нещо съвършено различно от това, което протича като един вид подготовка за тяхното утвърждаване; защото сега ще прозвучи не друго, а гласът на съвестта! Човекът вече няма да си въобразява: Това, което си извършил, е нещо, което ще умре заедно с теб а ще знае съвсем точно: Твоите действия няма да умрат заедно с теб; напротив, те ще имат съответните последици и тези последици ще продължат да живеят заедно с теб!
И нещо друго ще знае човекът: Времето, през което портите на духовния свят бяха затворени за човека е вече към своя край.
Хората отново трябва да се издигнат до духовния свят. И техните душевни способности ще се развият по такъв начин, че те ще станат съучастници в духовните процеси и събития. Ясновидството все още е нещо твърде различно от това истинско съучастие в духовния свят. Но както навремето е съществувало древното, сумрачно ясновидство, така и занапред ще възникне един друг вид ясновидство, което няма да е сумрачно, а ще позволява на хората да знаят какво точно са извършили и какво означават техните постъпки и действия.
към текста >>
През миналите епохи, колкото и хората да проявявах интерес
към
своите личности, това съзнание, за което сега става дума, все още несъществуваше.
Занапред в човешката природа ще възникнат нови сили и тяхното действие ще се изразява в това, че след постигането на определена възраст, ако даден човек има вярна представа за своя Аз, той ще усеща примерно следното: Тук в мен има нещо, което аз трябва да разбера. И това усещане ще обхваща все повече и повече хора.
През миналите епохи, колкото и хората да проявявах интерес към своите личности, това съзнание, за което сега става дума, все още несъществуваше.
Занапред то ще се прояви приблизително по следния начин: Ето, сега аз усещам нещо в себе си, което е свързано с моя истински Аз. Но странно то изобщо не отговаря на нищо от моя опит, който съм натрупал в този живот! И тогава човек или ще разбере това, което действува по този начин, или няма да го разбере. Той ще може да го разбере, само ако е вникнал в истините на антропософията. Тогава той ще знае: Това, което сега аз чувствувам като нещо чуждо, се дължи на обстоятелството, че то е свързано с моя Аз, който идва от миналите прераждания.
към текста >>
Защото именно Христовият Импулс е този, който ще изпълни с живот целия поглед
към
миналото, цялата сфера на нашето минало.
И тогава вече хората ще проумеят, какво точно ще означава за тях да усещат връзката с Христовия Импулс.
Защото именно Христовият Импулс е този, който ще изпълни с живот целия поглед към миналото, цялата сфера на нашето минало.
Хората ще усетят: Ето, там беше тази инкарнация, после настъпи другата инкарнация; а ще дойде време, когато те ще са вътрешно сигурни, че от определен момент нататък, Христовият Импулс вече е проникнал в планетарното тяло на Земята. Хората ще откриват и такива свои инкарнации, които са станали преди Мистерията на Голгота. И това изчистване на ретроспективния поглед чрез Христовия Импулс ще бъде необходимо на хората, за постигнат, бих казал, едно доверие в бъдещето; всичко това ще стане една необходимост, ще се превърне в една помощ, на която човек ще може да разчита през следващите си инкарнации. Рано или късно, тази промяна в душевната организация на човека, ще настъпи. И за своя изходна точка тя ще има онова събитие, което започна през 20 век, и което ние бихме могли да наречем един вид второ Христово Събитие, позволяващо на хората с нови и по-висши душевни способности да виждат Господаря на Кармата.
към текста >>
Тогава, три хиляди години след нашето време, онзи Бодисатва, поглеждайки назад
към
всичко, което е станало през новата епоха, и поглеждайки назад
към
Христовия Импулс и всичко, свързано с него, ще говори така, че от неговите устни ще звучи един говор, който фактически превръща в реалност онова, което описахме току-що; а именно, че от интелекта непосредствено ще бликат морални сили, морални подтици.
Този, който беше въплътен в Йешу бен Пандира и който от тогава насам постоянно се е въплъщавал, Бодисатва, който дойде след Гоутама Буда, се подготвя за своето Бодисатвическо въплъщение така, че да може и тук окултното изследване отново съвпада с източното предание да се издигне до степента Буда точно пет хиляди години след озарението на Гоутама Буда под дървото Боди.
Тогава, три хиляди години след нашето време, онзи Бодисатва, поглеждайки назад към всичко, което е станало през новата епоха, и поглеждайки назад към Христовия Импулс и всичко, свързано с него, ще говори така, че от неговите устни ще звучи един говор, който фактически превръща в реалност онова, което описахме току-що; а именно, че от интелекта непосредствено ще бликат морални сили, морални подтици.
Бъдещият Бодисатва ще бъде един вестител на доброто, и то направо чрез Словото, чрез Логоса, един Бодисатва, който ще посвети всичките си сили в служба на Христовия Импулс и ще говори на един такъв език, какъвто днес нито един човек не притежава, един толкова свещен език, че въпросният Бодисатва ще бъде наречен „Носител на Доброто“. Тази негова особеност също няма да се прояви в младежките му години; обаче в своята 33 година той ще се прояви като съвсем нов човек, като такъв, който може да приеме в себе си една по-висша индивидуалност. Еднократната инкарнация е едно събитие, което се отнася само за Христос Исус. На физическия план всички Бодисатви минават през поредица от инкарнации. И така, 3000 години след нашето време този Бодисатва ще отиде толкова далеч, че ще се превърне в Носител на Доброто, в Майтрейя-Буда, чието Слово ще бъде поставено в служба на Христовия Импулс, като се има предвид, че дотогава този Импулс ще е станал жизнена необходимост за достатъчно голям брой хора.
към текста >>
Неговото дело беше израз на чистата и божествена
Любов
!
Следователно, Христовото Същество би поело нагоре, а човечеството би продължило да се спуска надолу! Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в еволюцията на човечеството, който сега можем да наречем спасение на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез змията“ и пораждането на т.нар. „наследствен грях“. Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело?
Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов!
Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло. Ето как от делото на Любовта се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата еволюция на човечеството. И когато хората проумеят това дело на Божията любов, когато се опитат да го превърнат в свой първостепенен идеал, спрямо който всяка проява на човешка любов е нещо съвсем незначително, тогава те ще се приближат и до чувството на пълна несъизмеримост между човешката любов и Божията Любов, онази Божия Любов, довела до Мистерията на Голгота, както и до онези имагинации, които ни позволяват да извикваме пред духовния си поглед редица отделни моменти от Събитието на Голгота.
към текста >>
Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на
Любов
та, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло.
Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в еволюцията на човечеството, който сега можем да наречем спасение на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез змията“ и пораждането на т.нар. „наследствен грях“. Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело? Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов!
Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло.
Ето как от делото на Любовта се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата еволюция на човечеството. И когато хората проумеят това дело на Божията любов, когато се опитат да го превърнат в свой първостепенен идеал, спрямо който всяка проява на човешка любов е нещо съвсем незначително, тогава те ще се приближат и до чувството на пълна несъизмеримост между човешката любов и Божията Любов, онази Божия Любов, довела до Мистерията на Голгота, както и до онези имагинации, които ни позволяват да извикваме пред духовния си поглед редица отделни моменти от Събитието на Голгота.
към текста >>
Ето как от делото на
Любов
та се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата еволюция на човечеството.
„наследствен грях“. Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело? Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов! Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло.
Ето как от делото на Любовта се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата еволюция на човечеството.
И когато хората проумеят това дело на Божията любов, когато се опитат да го превърнат в свой първостепенен идеал, спрямо който всяка проява на човешка любов е нещо съвсем незначително, тогава те ще се приближат и до чувството на пълна несъизмеримост между човешката любов и Божията Любов, онази Божия Любов, довела до Мистерията на Голгота, както и до онези имагинации, които ни позволяват да извикваме пред духовния си поглед редица отделни моменти от Събитието на Голгота.
към текста >>
И когато хората проумеят това дело на Божията
любов
, когато се опитат да го превърнат в свой първостепенен идеал, спрямо който всяка проява на човешка
любов
е нещо съвсем незначително, тогава те ще се приближат и до чувството на пълна несъизмеримост между човешката
любов
и Божията
Любов
, онази Божия
Любов
, довела до Мистерията на Голгота, както и до онези имагинации, които ни позволяват да извикваме пред духовния си поглед редица отделни моменти от Събитието на Голгота.
Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело? Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов! Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло. Ето как от делото на Любовта се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата еволюция на човечеството.
И когато хората проумеят това дело на Божията любов, когато се опитат да го превърнат в свой първостепенен идеал, спрямо който всяка проява на човешка любов е нещо съвсем незначително, тогава те ще се приближат и до чувството на пълна несъизмеримост между човешката любов и Божията Любов, онази Божия Любов, довела до Мистерията на Голгота, както и до онези имагинации, които ни позволяват да извикваме пред духовния си поглед редица отделни моменти от Събитието на Голгота.
към текста >>
И наистина, за нас е напълно възможно да стигнем до имагинация за хълма, където беше издигнат кръстът, онзи кръст, на който беше прикован един Бог в неговото човешко тяло, един Бог, който избра инкарнацията и смъртта по своя воля или с други думи, от
любов
към
хората за да могат Земята и човечеството да достигнат тяхната същинска цел.
И наистина, за нас е напълно възможно да стигнем до имагинация за хълма, където беше издигнат кръстът, онзи кръст, на който беше прикован един Бог в неговото човешко тяло, един Бог, който избра инкарнацията и смъртта по своя воля или с други думи, от любов към хората за да могат Земята и човечеството да достигнат тяхната същинска цел.
Ако някога Бог, когото наричаме Бог-Отец не би допуснал влиянието на Луцифер да се разпростре върху хората, човекът не би успял да развие зародишните сили на свободния Аз. Именно влиянието на Луцифер даде тласък за развитието на свободния Аз. Всичко това трябваше да бъде допуснато от Бог-Отец. Но след като човешкият Аз заради свободата трябваше да бъде вплетен в материята, наложително беше сега той отново да бъде освободен от потъването в материята, и виждаме как цялата Любов на Сина кулминира в Мистерията на Голгота. Само благодарение на това стана възможна свободата на човека, неговото истинско достойнство.
към текста >>
Но след като човешкият Аз заради свободата трябваше да бъде вплетен в материята, наложително беше сега той отново да бъде освободен от потъването в материята, и виждаме как цялата
Любов
на Сина кулминира в Мистерията на Голгота.
И наистина, за нас е напълно възможно да стигнем до имагинация за хълма, където беше издигнат кръстът, онзи кръст, на който беше прикован един Бог в неговото човешко тяло, един Бог, който избра инкарнацията и смъртта по своя воля или с други думи, от любов към хората за да могат Земята и човечеството да достигнат тяхната същинска цел. Ако някога Бог, когото наричаме Бог-Отец не би допуснал влиянието на Луцифер да се разпростре върху хората, човекът не би успял да развие зародишните сили на свободния Аз. Именно влиянието на Луцифер даде тласък за развитието на свободния Аз. Всичко това трябваше да бъде допуснато от Бог-Отец.
Но след като човешкият Аз заради свободата трябваше да бъде вплетен в материята, наложително беше сега той отново да бъде освободен от потъването в материята, и виждаме как цялата Любов на Сина кулминира в Мистерията на Голгота.
Само благодарение на това стана възможна свободата на човека, неговото истинско достойнство. Фактът, че можем да бъдем свободни същества ние дължим на едно дело, протъкано от Божията Любов. Ние никога не бива да забравяме, че дължим нашата свобода на едно дело, протъкано от Божията Любов. И когато мислим по този начин, ние ясно усещаме: Да, ти можеш да станеш достоен човек, обаче само едно не бива никога да забравяш че дължиш всичко онова, което си, на Онзи, който можа да опази и чрез Мистерията на Голгота да ти възвърне твоя човешки първообраз.
към текста >>
Фактът, че можем да бъдем свободни същества ние дължим на едно дело, протъкано от Божията
Любов
.
Ако някога Бог, когото наричаме Бог-Отец не би допуснал влиянието на Луцифер да се разпростре върху хората, човекът не би успял да развие зародишните сили на свободния Аз. Именно влиянието на Луцифер даде тласък за развитието на свободния Аз. Всичко това трябваше да бъде допуснато от Бог-Отец. Но след като човешкият Аз заради свободата трябваше да бъде вплетен в материята, наложително беше сега той отново да бъде освободен от потъването в материята, и виждаме как цялата Любов на Сина кулминира в Мистерията на Голгота. Само благодарение на това стана възможна свободата на човека, неговото истинско достойнство.
Фактът, че можем да бъдем свободни същества ние дължим на едно дело, протъкано от Божията Любов.
Ние никога не бива да забравяме, че дължим нашата свобода на едно дело, протъкано от Божията Любов. И когато мислим по този начин, ние ясно усещаме: Да, ти можеш да станеш достоен човек, обаче само едно не бива никога да забравяш че дължиш всичко онова, което си, на Онзи, който можа да опази и чрез Мистерията на Голгота да ти възвърне твоя човешки първообраз.
към текста >>
Ние никога не бива да забравяме, че дължим нашата свобода на едно дело, протъкано от Божията
Любов
.
Именно влиянието на Луцифер даде тласък за развитието на свободния Аз. Всичко това трябваше да бъде допуснато от Бог-Отец. Но след като човешкият Аз заради свободата трябваше да бъде вплетен в материята, наложително беше сега той отново да бъде освободен от потъването в материята, и виждаме как цялата Любов на Сина кулминира в Мистерията на Голгота. Само благодарение на това стана възможна свободата на човека, неговото истинско достойнство. Фактът, че можем да бъдем свободни същества ние дължим на едно дело, протъкано от Божията Любов.
Ние никога не бива да забравяме, че дължим нашата свобода на едно дело, протъкано от Божията Любов.
И когато мислим по този начин, ние ясно усещаме: Да, ти можеш да станеш достоен човек, обаче само едно не бива никога да забравяш че дължиш всичко онова, което си, на Онзи, който можа да опази и чрез Мистерията на Голгота да ти възвърне твоя човешки първообраз.
към текста >>
Но градивни камъни
към
сградата на познанието винаги могат да бъдат добавяни.
И все пак, това което се опитахме да постигнем в този лекционен цикъл, далеч не е достатъчно за едно по-точно антропософско разбиране на Христовия Импулс и на общочовешката еволюция.
Но градивни камъни към сградата на познанието винаги могат да бъдат добавяни.
Обаче когато тези градивни камъни ни тласкат към все нови и нови стъпки по пътя на познанието, тогава те оказват своето въздействие и направо там, в духовния храм на човечеството. И най-доброто, което можем да отнесем от една такава антропософска среща, е убеждението, че в името на една определена цел, ние сме научили нещо ново и сме обогатили нашето познание. И каква би могла да бъде тази наша цел? Ето каква: Да положим усилия и да разберем, колко много още имаме да учим, за да се изпълним с истината на Сократовите думи: „Колкото повече учим, толкова повече се убеждаваме, колко малко знаем! “ Обаче този порив има смисъл само когато е израз на действена воля и стремеж към все по-обширни познания, а не когато е израз на примирение и резигнация.
към текста >>
Обаче когато тези градивни камъни ни тласкат
към
все нови и нови стъпки по пътя на познанието, тогава те оказват своето въздействие и направо там, в духовния храм на човечеството.
И все пак, това което се опитахме да постигнем в този лекционен цикъл, далеч не е достатъчно за едно по-точно антропософско разбиране на Христовия Импулс и на общочовешката еволюция. Но градивни камъни към сградата на познанието винаги могат да бъдат добавяни.
Обаче когато тези градивни камъни ни тласкат към все нови и нови стъпки по пътя на познанието, тогава те оказват своето въздействие и направо там, в духовния храм на човечеството.
И най-доброто, което можем да отнесем от една такава антропософска среща, е убеждението, че в името на една определена цел, ние сме научили нещо ново и сме обогатили нашето познание. И каква би могла да бъде тази наша цел? Ето каква: Да положим усилия и да разберем, колко много още имаме да учим, за да се изпълним с истината на Сократовите думи: „Колкото повече учим, толкова повече се убеждаваме, колко малко знаем! “ Обаче този порив има смисъл само когато е израз на действена воля и стремеж към все по-обширни познания, а не когато е израз на примирение и резигнация. Да, ние не бива да се примиряваме с нашите оскъдни знания и да казваме: Все пак ние не можем да знаем всичко; следователно, нека да скръстим ръце и да почакаме!
към текста >>
“ Обаче този порив има смисъл само когато е израз на действена воля и стремеж
към
все по-обширни познания, а не когато е израз на примирение и резигнация.
Но градивни камъни към сградата на познанието винаги могат да бъдат добавяни. Обаче когато тези градивни камъни ни тласкат към все нови и нови стъпки по пътя на познанието, тогава те оказват своето въздействие и направо там, в духовния храм на човечеството. И най-доброто, което можем да отнесем от една такава антропософска среща, е убеждението, че в името на една определена цел, ние сме научили нещо ново и сме обогатили нашето познание. И каква би могла да бъде тази наша цел? Ето каква: Да положим усилия и да разберем, колко много още имаме да учим, за да се изпълним с истината на Сократовите думи: „Колкото повече учим, толкова повече се убеждаваме, колко малко знаем!
“ Обаче този порив има смисъл само когато е израз на действена воля и стремеж към все по-обширни познания, а не когато е израз на примирение и резигнация.
Да, ние не бива да се примиряваме с нашите оскъдни знания и да казваме: Все пак ние не можем да знаем всичко; следователно, нека да скръстим ръце и да почакаме! Това би означавало един крайно погрешен извод от нашите антропософски занимания. Правилното усещане изглежда така, сякаш нещо непрекъснато ни възпламенява и тласка към все нови и нови познания, всяко от които означава за нас една нова степен по пътя към висшите светове.
към текста >>
Правилното усещане изглежда така, сякаш нещо непрекъснато ни възпламенява и тласка
към
все нови и нови познания, всяко от които означава за нас една нова степен по пътя
към
висшите светове.
И каква би могла да бъде тази наша цел? Ето каква: Да положим усилия и да разберем, колко много още имаме да учим, за да се изпълним с истината на Сократовите думи: „Колкото повече учим, толкова повече се убеждаваме, колко малко знаем! “ Обаче този порив има смисъл само когато е израз на действена воля и стремеж към все по-обширни познания, а не когато е израз на примирение и резигнация. Да, ние не бива да се примиряваме с нашите оскъдни знания и да казваме: Все пак ние не можем да знаем всичко; следователно, нека да скръстим ръце и да почакаме! Това би означавало един крайно погрешен извод от нашите антропософски занимания.
Правилното усещане изглежда така, сякаш нещо непрекъснато ни възпламенява и тласка към все нови и нови познания, всяко от които означава за нас една нова степен по пътя към висшите светове.
към текста >>
7.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Да, в известен смисъл може да се каже, че изобщо враждебното отношение
към
Антропософията започна тъкмо от този цикъл.“
В лекцията си от 7 Май 1923 („Великденът, Възнесението и тайната па Петдесятницата“, Събр. Съч. №224) Рудолф Щайнер напомня, че „...този лекционен цикъл, изнесен в Карлсруе от чувство за окултен дълг пред човечеството, на който бяха разкрити известни истини, въпреки желанието на много хора тези истини да остават скрити, беше посрещнат извънредно враждебно.
Да, в известен смисъл може да се каже, че изобщо враждебното отношение към Антропософията започна тъкмо от този цикъл.“
към текста >>
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи
към
един надсетивен свят.
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“
към текста >>
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“: „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява
към
всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“: „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух.“
към текста >>
Просто
към
методологията на естественонаучното познание, той прибавя методологията на свръхсетивното познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята, Космосът.
От съчиненията и лекциите на Рудолф Щайнер (Събр. Съч. №1-354) е ясно, че „антропологията“ и „Антропософията“ не се изключват взаимно.
Просто към методологията на естественонаучното познание, той прибавя методологията на свръхсетивното познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята, Космосът.
към текста >>
В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти
към
несетивно-духовните явления.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“.
В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
към текста >>
Към
„досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“. В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
към текста >>
През следващите си инкарнации, подготвяйки се за своята мисия, тя разви един душевен живот, изпълнен с копнеж и всеотдайност
към
Бога
.
Щайнер, през средата на 13. век настъпва един кратък период, през който дори и най-големите посветени изгубват достъпа до духовния свят и се ограничават до това, което може да бъде постигнато чрез спомените. Този период, свързан със „затъмнение“ на духовните светове, е бил необходим като подготовка за следващата интелектуалистична епоха. Точно тогава става и посвещението на Кристиан Розенкройц (1378-1484). „Тази индивидуалност вече беше инкарнирана по времето, когато се извърши Мистерията на Голгота.
През следващите си инкарнации, подготвяйки се за своята мисия, тя разви един душевен живот, изпълнен с копнеж и всеотдайност към Бога.
„Посвещението се извършва в „едно място от Европа, за което все още не трябва да се говори“; то протича всред един „колегиум от 12 индивидуалности“, които са представители на цялата атлантска и следатлантска мъдрост. Връхната точка на посвещението се изразява в един вид повторение на Събитието от Дамаск.“ ... „В продължение на няколко седмици тринадесетият възпроизвежда цялата мъдрост, която той е получил от 12-те, обаче в съвършено нова форма. Тази форма беше дадена сякаш от самия Христос.“ ... „Тринадесетият умря сравнително млад, а 12-те посветиха живота си на задачата да запазят в имагинации всичко онова, което им откри тринадесетият.“ ... „Етерното тяло на Кристиан Розенкройц остава съхранено и в последствие пронизва етерното тяло на 13-ия, който продължава да се инкарнира. В екзотеричен смисъл тази инкарнация се отбелязва като Кристиан Розенкройц, а в езотеричен смисъл с това име се свързва и предишната инкарнация. ... След завръщането на тази индивидуалност от Ориента, започва същинската работа на розенкройцерите; това са най-напредналите ученици, които той събира около себе си... Важно е да се отбележи, че носителят на тази инспирация никога не е трябвало да бъде посочван външно, за да бъдат избегнати както фанатичното преклонение, така и астралните атаки.
към текста >>
Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо
към
Гьотеанума в Дорнах.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да се вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско“ изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума.
Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthropophische Gesellschaft, Postfach134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, английски и български) с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно
към
друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
№13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии,
към
които принадлежат Архангелите, по следния начин (вдясно са имената им според езотеричното християнство):
*43. В своята „Тайна наука“ (Събр. съч.
№13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Архангелите, по следния начин (вдясно са имената им според езотеричното християнство):
към текста >>
1. Серафими Духове на
Любов
та
1. Серафими Духове на Любовта
към текста >>
Щайнер напомня че днес ситуацията е такава, че „не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на човечеството, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се
към
тях на своя език... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата“.
*46. Името Бодисатва е заимствувано от източната философия. Бодисатвите са онези Учители на човечеството, „които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с божествено-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават от тях.“ В своята последна инкарнация всеки Бодисатва дава в завършен вид това, което занапред хората сами ще могат да изграждат в себе си като определени качества и способности. След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовния свят. Онзи Бодисатва, който поема своята мисия от Гоутама Буда, ще бъде наричан Майтрейя Буда. През 1923 Р.
Щайнер напомня че днес ситуацията е такава, че „не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на човечеството, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя език... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата“.
към текста >>
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция
към
тогавашното Теософско Общество.
От 1902 до 1913 Р.
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество.
Вътрешните неуредици в Теософското Общество водят до изключване на Немската Секция и до възникването на Антропософското Общество, в чиито рамки Р. Щайнер продължава своята дейност. Впрочем по начало Р. Щайнер се опира на своите самостоятелни духовни проучвания, които той нарече „Антропософия“. „Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от мои те собствени проучвания в духовния свят.“ („Моят жизнен път“, Събр.
към текста >>
8.
Съдържание
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Вътрешните аспекти на Старото Слънце и преходът
към
Старата Луна третото планетарно въплъщение на Земята.
Вътрешните аспекти на Старото Слънце и преходът към Старата Луна третото планетарно въплъщение на Земята.
Резигнацията като противоположност на волята. - В духовния свят ставаме силни не когато проявяваме воля, а когато проявяваме резигнация. За одухотворяването на „въздуха" и „водата". Резигнацията на Боговете като първопричина за изоставането на луциферическите Същества. За връзките между човешката свобода и злото.
към текста >>
9.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Защото както нашата планета Земя предлага безкрайно
бога
тство от явления и факти, напълно естествено е същото да се отнася и за безкрайното
бога
тство от явления и факти, които са присъщи за Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, така че подобни описания винаги се свеждат до някаква схема.
Ако искаме да продължим лекциите, които изнасяхме през изтеклите години в нашите Антропософски Дружества1 налага се да включим и малко по-различни понятия, отколкото тези, с които си служихме досега. Ние добре знаем, че не бихме могли да напредваме в познанието, ако се опирахме единствено на Евангелията и други религиозни източници, без да се съобразяваме с онази грандиозна еволюция на цялата мирова система, протекла в последователните планетарни превъплъщения на нашата Земя, обозначавана от нас като Сатурново, Слънчево и Лунно съществувания2. Ако човек си припомни колко често сме прибягвали до тези основни понятия, ще се убеди, че те са абсолютно необходими за всяко окултно разглеждане на общочовешката еволюция. Ако Вие например, се замислите за описанията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, включително и на сегашната Земя, дадени от мен в „Тайната наука"3 се съгласите, че в случая става дума само за приблизителна схема макар, че ако тя би била разширена с повече подробности, това не би променило с нищо нейния основен списък -, само за първо начални данни, които могат да бъдат изнесени от една или друга гледна точка.
Защото както нашата планета Земя предлага безкрайно богатство от явления и факти, напълно естествено е същото да се отнася и за безкрайното богатство от явления и факти, които са присъщи за Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, така че подобни описания винаги се свеждат до някаква схема.
Обаче за нас една цялостна характеристика на еволюцията е необходима и от друга гледна точка.
към текста >>
Сякаш всички ние сме поставени всред едно обкръжение, което е докрай наситено с онзи страх и ужас, които непрекъснато напират
към
нас от всички страни, но в същото време ние трябва да сме готови да преодолеем този ужас чрез упорити вътрешни усилия.
Преди всичко, Вие трябва да стигнете до убеждението, колко необходимо е за нас да възприемаме една такава мирова панорама от образи като нещо напълно действително. За тази цел се налага Вие да се абстрахирате от всякакви сетивни възприятия, и ако мога така да се изразя да разширите Вашия вътрешен свят, доколкото той е съставен от нормалните душевни качества; да се абстрахирате както от външния физически свят, така и от обективните човешки представи. Следователно, Вие трябва да изключите всички сетивни възприятия за външния свят, както и всички представи, всички душевни изживявания, идващи от вътрешния свят. Укрепвайки в една такава душевна нагласа, Вие стигате до следния извод: Дори и всичко това да бъде премахнато, човекът все пак ще съществува! И сега не ни остава нищо друго, освен да добавим: Човекът е длъжен да усети истински страх, истински ужас пред безкрайната пустота, всред която се оказваме всички ние.
Сякаш всички ние сме поставени всред едно обкръжение, което е докрай наситено с онзи страх и ужас, които непрекъснато напират към нас от всички страни, но в същото време ние трябва да сме готови да преодолеем този ужас чрез упорити вътрешни усилия.
Без тези две разтърсващи душата изживявания: от една страна страхът и ужасът пред безкрайната пустота на битието, и от друга страна смелото преодоляване на този ужас, ние изобщо не бихме могли да имаме дори най-бегла представа за това, че Старият Сатурн продължава да е в основата на нашето съществувание.
към текста >>
В следващите си лекции аз ще посоча, че до тези подробности не се стига веднага; сега бих искал само да се придържам именно
към
тази последователност: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, понеже тя е за предпочитане пред обратната последователност, започваща от Земята и завършваща със Стария Сатурн, както и всъщност се представят тези факти пред погледа на ясновидеца.
В следващите си лекции аз ще посоча, че до тези подробности не се стига веднага; сега бих искал само да се придържам именно към тази последователност: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, понеже тя е за предпочитане пред обратната последователност, започваща от Земята и завършваща със Стария Сатурн, както и всъщност се представят тези факти пред погледа на ясновидеца.
Сега аз описвам нещата в обратен ред, но това не променя нищо.
към текста >>
За да вникнете в моето описание, моля Ви да си представите следното: Ето, Вие срещате един човек, който се обръща
към
Вас с някакви думи и Вие веднага имате усещането: Колко умен е този човек!
Човек забелязва Съществата от другите Йерархии едва в момента, когато е усетил спирането на времето. Той няма никакво точно определено изживяване, а само констатира, че изживяването е налице, че то е тук, всред безкрайния океан от смелост. Първоначално настъпва едно леко просветление, едно проблясване, сякаш нещо тлее и припламва в далечината. Тази е първата диференциация. И все пак човек няма усещането за някаква нарастваща светлина.
За да вникнете в моето описание, моля Ви да си представите следното: Ето, Вие срещате един човек, който се обръща към Вас с някакви думи и Вие веднага имате усещането: Колко умен е този човек!
и продължавайки да го слушате, усещането Ви непрекъснато се засилва. Да, казвате си Вие, този човек е мъдър, безкрайно мъдър. И в следващия момент Вие долавяте един нежен, вълшебен полъх, който струи към Вас от този човек. Представете си този вълшебен полъх, само че усилен до безкрайност; представете си как той прониква в океана от смелост като носени от вятъра облаци, които тлеят и припламват в неговата прегръдка. Ако обедините всички тези образи в едно цяло, Вие стигате до представата за това, как в Йерархията, съставена от Духовете на Волята, сега нахлуват други свръхсетивни Същества, които са изтъкани само от мъдрост, и то не от обикновена мъдрост, а от лъчезаряща мъдрост.
към текста >>
И в следващия момент Вие долавяте един нежен, вълшебен полъх, който струи
към
Вас от този човек.
Тази е първата диференциация. И все пак човек няма усещането за някаква нарастваща светлина. За да вникнете в моето описание, моля Ви да си представите следното: Ето, Вие срещате един човек, който се обръща към Вас с някакви думи и Вие веднага имате усещането: Колко умен е този човек! и продължавайки да го слушате, усещането Ви непрекъснато се засилва. Да, казвате си Вие, този човек е мъдър, безкрайно мъдър.
И в следващия момент Вие долавяте един нежен, вълшебен полъх, който струи към Вас от този човек.
Представете си този вълшебен полъх, само че усилен до безкрайност; представете си как той прониква в океана от смелост като носени от вятъра облаци, които тлеят и припламват в неговата прегръдка. Ако обедините всички тези образи в едно цяло, Вие стигате до представата за това, как в Йерархията, съставена от Духовете на Волята, сега нахлуват други свръхсетивни Същества, които са изтъкани само от мъдрост, и то не от обикновена мъдрост, а от лъчезаряща мъдрост. Накратко, сега Вие получавате една бегла представа за онези възприятия на ясновидеца, които той има, когато се изправя пред това, което са Херувимите. Ето че се появяват и Херувимите.
към текста >>
Но припомнете си какво казвам там аз: Главното, което става на Стария Сатурн, е че определени свръхсетивни Същества, принадлежащи
към
Духовете на Волята, извършват своята жертва в името на Херувимите; че от дима на жертвата възниква времето, че после идват Архаите или Духовете на Времето, и че топлината е само външният отблясък на тази жертва, или с други думи нейната Майя.
За да не обремени прекалено много човешката глава, моята „Тайна наука" описва преди всичко външните условия на Стария Сатурн. И все пак, за хора, които са свикнали да разсъждават единствено според законите на днешното естествено-научно мислене, тази книга е истинско безумие.
Но припомнете си какво казвам там аз: Главното, което става на Стария Сатурн, е че определени свръхсетивни Същества, принадлежащи към Духовете на Волята, извършват своята жертва в името на Херувимите; че от дима на жертвата възниква времето, че после идват Архаите или Духовете на Времето, и че топлината е само външният отблясък на тази жертва, или с други думи нейната Майя.
И всичко това отговаря на истината: Външната топлина е само илюзия, Майя, и ако трябва да говорим в духа на истината, следва отново да напомним: Навсякъде, където съществува един или друг вид топлина, зад нея е в действителност скрита една голяма жертва жертвата на Престолите.
към текста >>
Ето, преливащи от сила и жертвоготовност, те коленичат пред Херувимите и издигат нагоре своята жертва като един вид жива, пулсираща топлина, така че димът от жертвата се понася нагоре
към
летящите Херувими!
В „Как се постигат познания за висшите светове? " често се споменава, както впрочем и в голяма част от моите лекции, че изграждането на имагинации12 е втората степен от розенкройцерското посвещение. До тези имагинации антропософът трябва да стигне като изхожда от напълно верни представи за физическия свят. Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва.
Ето, преливащи от сила и жертвоготовност, те коленичат пред Херувимите и издигат нагоре своята жертва като един вид жива, пулсираща топлина, така че димът от жертвата се понася нагоре към летящите Херувими!
Точно така би могъл да изглежда този образ. И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въздуха, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват Духовете на Времето, Архаите. Тази драматична поява на Архаите поражда у нас един изключително богат, грандиозен образ. Този образ, заставащ после пред нашата душа, действува извънредно стимулиращо върху определени имагинации, към които ние винаги трябва да се стремим в областта на окултното познание.
към текста >>
Тази драматична поява на Архаите поражда у нас един изключително
бога
т, грандиозен образ.
До тези имагинации антропософът трябва да стигне като изхожда от напълно верни представи за физическия свят. Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва. Ето, преливащи от сила и жертвоготовност, те коленичат пред Херувимите и издигат нагоре своята жертва като един вид жива, пулсираща топлина, така че димът от жертвата се понася нагоре към летящите Херувими! Точно така би могъл да изглежда този образ. И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въздуха, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват Духовете на Времето, Архаите.
Тази драматична поява на Архаите поражда у нас един изключително богат, грандиозен образ.
Този образ, заставащ после пред нашата душа, действува извънредно стимулиращо върху определени имагинации, към които ние винаги трябва да се стремим в областта на окултното познание.
към текста >>
Този образ, заставащ после пред нашата душа, действува извънредно стимулиращо върху определени имагинации,
към
които ние винаги трябва да се стремим в областта на окултното познание.
Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва. Ето, преливащи от сила и жертвоготовност, те коленичат пред Херувимите и издигат нагоре своята жертва като един вид жива, пулсираща топлина, така че димът от жертвата се понася нагоре към летящите Херувими! Точно така би могъл да изглежда този образ. И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въздуха, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват Духовете на Времето, Архаите. Тази драматична поява на Архаите поражда у нас един изключително богат, грандиозен образ.
Този образ, заставащ после пред нашата душа, действува извънредно стимулиращо върху определени имагинации, към които ние винаги трябва да се стремим в областта на окултното познание.
към текста >>
Вие виждате, че основното,
към
което се стремим, не може да бъде постигнато с помощта на обикновения интелект.
Вие виждате, че основното, към което се стремим, не може да бъде постигнато с помощта на обикновения интелект.
Дори една превъзходна книга, като „История на философията" от Швеглер аз умишлено я нарекох „превъзходна" показва съвсем ясно, че логично мислещите философи винаги ще се препъват в опитите си да разберат една такава личност, каквато е Якоб Бьоме.
към текста >>
10.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Естествено, този род описания не са неправилни, макар че техният образен характер лесно може да прерасне в нещо илюзорно, в един вид Майя и в този случай ние непрекъснато трябва да се борим срещу възможните илюзии и да се придържаме
към
самите факти.
Естествено, този род описания не са неправилни, макар че техният образен характер лесно може да прерасне в нещо илюзорно, в един вид Майя и в този случай ние непрекъснато трябва да се борим срещу възможните илюзии и да се придържаме към самите факти.
към текста >>
Жертва след жертва се издига
към
Херувимите, и тази непрекъсната саможертва погледната външно застава пред нас като „топлина", като „огън".
Да, ние вече се опитахме да си изградим един образ за духовните процеси на Стария Сатурн. Ние казах ме, че Духовете на Волята, или Престолите извършват своите жертвени действия, така че пренасяйки се в конкретните духовни процеси на Стария Сатурн ние виждаме Херувимите, както и жертвените действия на Престолите.
Жертва след жертва се издига към Херувимите, и тази непрекъсната саможертва погледната външно застава пред нас като „топлина", като „огън".
Различните топлинни състояния са само външен, сетивно-физически израз на жертвата. И навсякъде във физическия свят, където усещаме една или друга топлина, ние следва да сме наясно: зад топлината е скрита жертвата. Самата топлина е една пълна илюзия; зад топлината се намират невидимите за човешкия поглед жертвоприношения на свръхсетивните Същества. И ако искаме да дадем една правилна характеристика на топлината, следва да заявим: Мировата топлина е откровение на саможертвата, извършвана от свръхсетивните Същества.
към текста >>
После ние видяхме, че от този акт на саможертва, отправен от Престолите
към
Херувимите, непосредствено възниква „времето", макар че тази дума е прекалено съвременно и е неподходяща за нашия случай.
После ние видяхме, че от този акт на саможертва, отправен от Престолите към Херувимите, непосредствено възниква „времето", макар че тази дума е прекалено съвременно и е неподходяща за нашия случай.
Обаче в онази далечна епоха времето не беше нещо абстрактно и не се свеждаше до „по-рано" и „по-късно", а представляваше една сумарна величина от действията на определени духовни Същества, които днес ние наричаме Духове на Личността или Духове на Времето.
към текста >>
Но ако сега искаме да преминем по-нататък, а именно от Стария Сатурн,
към
Старото Слънце, ние също трябва да разполагаме с едно по-различно, с едно ново понятие, за да си изградим вярна представа за самата субстанция на Старото Слънце.
Но ако сега искаме да преминем по-нататък, а именно от Стария Сатурн, към Старото Слънце, ние също трябва да разполагаме с едно по-различно, с едно ново понятие, за да си изградим вярна представа за самата субстанция на Старото Слънце.
Естествено, тук не става дума за сегашното Слънце. В „Тайната наука" четем, как през епохата на Старото Слънце, към топлината се прибавят два нови елемента въздухът и светлината. Както зад топлината ние трябва да търсим огъня на саможертвата от страна на Престолите, или Духовете на Волята, така също и зад въздуха и светлината ние трябва да търсим определени морални сили, защото само по този начин ще сме в състояние да разберем въздуха и светлината, които се прибавят към топлината в епохата на Старото Слънце. Нека да потърсим у самите себе си някакво духовно-душевно изживяване, което би ни приближило до представата, до усещането за това, което представляваха въздухът и светлината в епохата на Старото Слънце.
към текста >>
В „Тайната наука" четем, как през епохата на Старото Слънце,
към
топлината се прибавят два нови елемента въздухът и светлината.
Но ако сега искаме да преминем по-нататък, а именно от Стария Сатурн, към Старото Слънце, ние също трябва да разполагаме с едно по-различно, с едно ново понятие, за да си изградим вярна представа за самата субстанция на Старото Слънце. Естествено, тук не става дума за сегашното Слънце.
В „Тайната наука" четем, как през епохата на Старото Слънце, към топлината се прибавят два нови елемента въздухът и светлината.
Както зад топлината ние трябва да търсим огъня на саможертвата от страна на Престолите, или Духовете на Волята, така също и зад въздуха и светлината ние трябва да търсим определени морални сили, защото само по този начин ще сме в състояние да разберем въздуха и светлината, които се прибавят към топлината в епохата на Старото Слънце. Нека да потърсим у самите себе си някакво духовно-душевно изживяване, което би ни приближило до представата, до усещането за това, което представляваха въздухът и светлината в епохата на Старото Слънце.
към текста >>
Както зад топлината ние трябва да търсим огъня на саможертвата от страна на Престолите, или Духовете на Волята, така също и зад въздуха и светлината ние трябва да търсим определени морални сили, защото само по този начин ще сме в състояние да разберем въздуха и светлината, които се прибавят
към
топлината в епохата на Старото Слънце.
Но ако сега искаме да преминем по-нататък, а именно от Стария Сатурн, към Старото Слънце, ние също трябва да разполагаме с едно по-различно, с едно ново понятие, за да си изградим вярна представа за самата субстанция на Старото Слънце. Естествено, тук не става дума за сегашното Слънце. В „Тайната наука" четем, как през епохата на Старото Слънце, към топлината се прибавят два нови елемента въздухът и светлината.
Както зад топлината ние трябва да търсим огъня на саможертвата от страна на Престолите, или Духовете на Волята, така също и зад въздуха и светлината ние трябва да търсим определени морални сили, защото само по този начин ще сме в състояние да разберем въздуха и светлината, които се прибавят към топлината в епохата на Старото Слънце.
Нека да потърсим у самите себе си някакво духовно-душевно изживяване, което би ни приближило до представата, до усещането за това, което представляваха въздухът и светлината в епохата на Старото Слънце.
към текста >>
Какво би усетил той в душата си при тези две възможности: Когато отправя непосредствен поглед
към
самото свръхсетивно Същество или когато пробужда в сърцето си един жив, вълнуващ образ?
И така, нека да се спрем на следното душевно изживяване. Нека си представим, че даден човек би присъствувал на една истинска саможертва или че би могъл да си припомни описанията, които дадох в предишна та лекция относно жертвените действия на Престолите през епохата на Стария Сатурн, когато Престолите ,или Духовете на Волята извършват своята саможертва в името на Херувимите, така че съответният човек би бил силно развълнуван от образа на саможертвата.
Какво би усетил той в душата си при тези две възможности: Когато отправя непосредствен поглед към самото свръхсетивно Същество или когато пробужда в сърцето си един жив, вълнуващ образ?
към текста >>
Но тук има и една друга подробност: Би трябвало да сме направени от дърво, ако не бихме доловили в душите си подтика да погледнем с най-висше страхопочитание
към
това, което грее като истинско блаженство от саможертвата, ако не можем да изпълним душата си с настроение на пълна и безкористна всеотдайност.
Ако такъв човек не застава с безчувствен поглед пред образа на свръхсетивното Същество, което поднася своята саможертва в името на Херувимите, той би усетил в душата си следното: Блаженството от саможертвата е най-прекрасното изживяване, най-вълнуващият трепет, който изобщо може да се породи в човешкото сърце!
Но тук има и една друга подробност: Би трябвало да сме направени от дърво, ако не бихме доловили в душите си подтика да погледнем с най-висше страхопочитание към това, което грее като истинско блаженство от саможертвата, ако не можем да изпълним душата си с настроение на пълна и безкористна всеотдайност.
Да, пълна и безкористна всеотдайност!
към текста >>
Съзерцателният поглед, отправен
към
тази действена, активна и безкористна всеотдайност, понякога поражда едно настроение на себе-забрава, на себе-заличаване.
Защото всяко саможертвено дело е не мечтателна, а активна всеотдайност.
Съзерцателният поглед, отправен към тази действена, активна и безкористна всеотдайност, понякога поражда едно настроение на себе-забрава, на себе-заличаване.
Ако пренесем докрай това безкористно себе-заличаване навътре в душите си, то значително ще ни приближи до всичко онова, което представляват истините на висшето познание, докато ако себе-заличаването липсва, ние няма да получим дори едно далечно предчувствие за тях.
към текста >>
И всеки, който се стреми
към
ясновидство, никога не би трябвало да се надява, че ще приеме само лично проверени факти и твърдения; напротив, той трябва напълно да се освободи от всякакво своеволие, от всякакво само
люби
е и да помни: От света аз съм длъжен да очаквам всичко, и точно това душевно настроение се съдържа в думата „милост".
И всеки, който се стреми към ясновидство, никога не би трябвало да се надява, че ще приеме само лично проверени факти и твърдения; напротив, той трябва напълно да се освободи от всякакво своеволие, от всякакво самолюбие и да помни: От света аз съм длъжен да очаквам всичко, и точно това душевно настроение се съдържа в думата „милост".
Да, с „Божията милост" ето какво имам предвид -, аз съм длъжен да очаквам всичко!
към текста >>
Нека да се замислим върху природата на едно такова свръхсетивно Същество, чиято основна черта се изразява в стремежа да дава, да поражда вътре в себе си и да разпръсква около себе си милост, и нека да си представим, че за да стигне до това състояние, в което поражда и разпръсква около себе си милост, това Същество има нужда да отправи своя взор
към
Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите!
Нека да се замислим върху природата на едно такова свръхсетивно Същество, чиято основна черта се изразява в стремежа да дава, да поражда вътре в себе си и да разпръсква около себе си милост, и нека да си представим, че за да стигне до това състояние, в което поражда и разпръсква около себе си милост, това Същество има нужда да отправи своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите!
Да си представим още, че към това, което се разиграва сега, т.е. към саможертвата на Престолите, действително се приближава едно друго свръхсетивно Същество, чийто взор е така привлечен от откриващата се гледка, че у самото него също се поражда стремежът да дава, да поражда в себе си и да разпръсква около себе си безкрайни потоци от милост. Нека да си представим тези неща съвсем ясно.
към текста >>
Да си представим още, че
към
това, което се разиграва сега, т.е.
Нека да се замислим върху природата на едно такова свръхсетивно Същество, чиято основна черта се изразява в стремежа да дава, да поражда вътре в себе си и да разпръсква около себе си милост, и нека да си представим, че за да стигне до това състояние, в което поражда и разпръсква около себе си милост, това Същество има нужда да отправи своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите!
Да си представим още, че към това, което се разиграва сега, т.е.
към саможертвата на Престолите, действително се приближава едно друго свръхсетивно Същество, чийто взор е така привлечен от откриващата се гледка, че у самото него също се поражда стремежът да дава, да поражда в себе си и да разпръсква около себе си безкрайни потоци от милост. Нека да си представим тези неща съвсем ясно.
към текста >>
към
саможертвата на Престолите, действително се приближава едно друго свръхсетивно Същество, чийто взор е така привлечен от откриващата се гледка, че у самото него също се поражда стремежът да дава, да поражда в себе си и да разпръсква около себе си безкрайни потоци от милост.
Нека да се замислим върху природата на едно такова свръхсетивно Същество, чиято основна черта се изразява в стремежа да дава, да поражда вътре в себе си и да разпръсква около себе си милост, и нека да си представим, че за да стигне до това състояние, в което поражда и разпръсква около себе си милост, това Същество има нужда да отправи своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите! Да си представим още, че към това, което се разиграва сега, т.е.
към саможертвата на Престолите, действително се приближава едно друго свръхсетивно Същество, чийто взор е така привлечен от откриващата се гледка, че у самото него също се поражда стремежът да дава, да поражда в себе си и да разпръсква около себе си безкрайни потоци от милост.
Нека да си представим тези неща съвсем ясно.
към текста >>
А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор
към
Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват
към
свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн.
Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза.
А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн.
Следователно, ако поставим въпроса: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце се присъединяват към Сатурновите Същества? би трябвало да получим следния отговор: Основната черта на тези Духове се изразяваше в добродетелта да дават от себе си. А ако поискаме да си послужим с още едно определение, би трябвало да кажем: Те са Духовете на Мъдростта, великите Дарители, великите Завещатели на Космоса! Както за Престолите казахме, че те са великите Жертвоприносители на самите себе си, така и за Духовете на Мъдростта трябва да кажем: Те са великите Дарители, чиито космически дарове пронизват Всемира, поставяйки там началото на всяка хармония, на всеки ред.
към текста >>
Следователно, ако поставим въпроса: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце се присъединяват
към
Сатурновите Същества?
Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза. А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн.
Следователно, ако поставим въпроса: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце се присъединяват към Сатурновите Същества?
би трябвало да получим следния отговор: Основната черта на тези Духове се изразяваше в добродетелта да дават от себе си. А ако поискаме да си послужим с още едно определение, би трябвало да кажем: Те са Духовете на Мъдростта, великите Дарители, великите Завещатели на Космоса! Както за Престолите казахме, че те са великите Жертвоприносители на самите себе си, така и за Духовете на Мъдростта трябва да кажем: Те са великите Дарители, чиито космически дарове пронизват Всемира, поставяйки там началото на всяка хармония, на всеки ред.
към текста >>
И какво се открива пред външния поглед, когато по-висшите възприятия на човека се насочат
към
Старото Слънце?
Ето какво вършат Духовете на Мъдростта през епохата на Старото Слънце: Те предоставят своята собствена същност, те даряват своята собствена същност на Космоса.
И какво се открива пред външния поглед, когато по-висшите възприятия на човека се насочат към Старото Слънце?
към текста >>
Ако обаче заявим, че освен от топлина, Старото Слънце се състои от въз дух и от светлина, нещата изглеждат така, сякаш някой идва и казва: В далечината аз виждам един тъмен облак -, и ако би бил художник, той би имал усещането, че ще може да нарисува тъкмо този тъмен облак; но приближавайки се
към
него, той установява, че в случая става дума не за тъмен облак, а за рояк комари.
Нека още веднъж да си припомним описанията от „Тайната наука". Освен от топлина Старото Слънце се състои от въздух и от светлина.
Ако обаче заявим, че освен от топлина, Старото Слънце се състои от въз дух и от светлина, нещата изглеждат така, сякаш някой идва и казва: В далечината аз виждам един тъмен облак -, и ако би бил художник, той би имал усещането, че ще може да нарисува тъкмо този тъмен облак; но приближавайки се към него, той установява, че в случая става дума не за тъмен облак, а за рояк комари.
В действителност това, което е смятал за тъмен облак, се оказва сбор от живи същества. По сходен начин постъпваме и ние, когато наблюдаваме Старото Слънце отдалеч. Когато го наблюдаваме отдалеч, то застава пред нас, като създава илюзията за едно въздушно и светлинно тяло; но приближавайки се към него, ние започваме да го възприемаме не като въздушно и светлинно тяло, а като нещо съвсем друго: Сега ние виждаме пред себе си Духовете на Мъдростта и тяхната величествена дарителна епопея. Никой не може да разбере какво всъщност представлява въздухът, ако описва единствено неговите външни, физически свойства. Те могат да ни отведат само до илюзията за въздуха, до неговата Майя.
към текста >>
Когато го наблюдаваме отдалеч, то застава пред нас, като създава илюзията за едно въздушно и светлинно тяло; но приближавайки се
към
него, ние започваме да го възприемаме не като въздушно и светлинно тяло, а като нещо съвсем друго: Сега ние виждаме пред себе си Духовете на Мъдростта и тяхната величествена дарителна епопея.
Нека още веднъж да си припомним описанията от „Тайната наука". Освен от топлина Старото Слънце се състои от въздух и от светлина. Ако обаче заявим, че освен от топлина, Старото Слънце се състои от въз дух и от светлина, нещата изглеждат така, сякаш някой идва и казва: В далечината аз виждам един тъмен облак -, и ако би бил художник, той би имал усещането, че ще може да нарисува тъкмо този тъмен облак; но приближавайки се към него, той установява, че в случая става дума не за тъмен облак, а за рояк комари. В действителност това, което е смятал за тъмен облак, се оказва сбор от живи същества. По сходен начин постъпваме и ние, когато наблюдаваме Старото Слънце отдалеч.
Когато го наблюдаваме отдалеч, то застава пред нас, като създава илюзията за едно въздушно и светлинно тяло; но приближавайки се към него, ние започваме да го възприемаме не като въздушно и светлинно тяло, а като нещо съвсем друго: Сега ние виждаме пред себе си Духовете на Мъдростта и тяхната величествена дарителна епопея.
Никой не може да разбере какво всъщност представлява въздухът, ако описва единствено неговите външни, физически свойства. Те могат да ни отведат само до илюзията за въздуха, до неговата Майя. Защото навсякъде по Земята, където има въздух, зад него са скрити непосредствените действия, извършвани от Духовете на Мъдростта. Живият, подвижен и съзидателен въздух е всъщност откровението на онези космически Дарители, на онези Духове на Макрокосмоса, чиято отличителна черта е да дават от себе си, да даряват, да завещават. Какво всъщност представлява въздухът, разбира само този човек, който си казва: Ето, сега аз възприемам въздуха, обаче всъщност тук става нещо съвсем друго; тук Духовете на Мъдростта влизат в ролята си на космически Дарители и предоставят на Всемира своята собствена същност.
към текста >>
Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира
към
външния свят, за да започне там свой собствен живот.
Сега ние знаем какво означава твърдението, че Старото Слънце се състои от въздух. Сега ние знаем, че когато Духовете на Мъдростта предоставят на Космоса своята собствена същност, външно погледнато, всичко това застава пред нас като „въздух". Но ясновиждащият поглед открива на Старото Слънце и нещо друго, нещо забележително. Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот. Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея.
Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот.
Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна. Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н. Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце. Да, ако успеем да си представим творческата идея в главата на художника и как тя потъва в субстанцията на физическия мозък ако успеем да стигнем до тази представа независимо от всички останали подробности -, тогава ние ще сме съвсем близо до духовната същност на въздуха. Съвсем ясно е, тази жива, творческа продуктивност на въздуха през епохата на Старото Слънце се оказа от голяма важност за по-нататъшната еволюция.
към текста >>
Всичко това има отношение
към
способността да даваш от себе си, да даряваш.
Нека отново да обобщим: Духовете на Времето започнаха своята работа още през епохата на Стария Сатурн, така че през епохата на Старото Слънце вече съществуваше това, което наричаме „време". Следователно, през епохата на Старото Слънце настъпва нещо, което на Стария Сатурн все още не съществуваше.
Всичко това има отношение към способността да даваш от себе си, да даряваш.
Но размислете и върху тази важна подробност: Какво би се случило с добродетелта да се себе-раздаваш, ако не съществуваше „времето"? В този случай не би могло да съществува никакво себе-раздаване! Защото то се състои от „даване", но и от „вземане". Първото не може да съществува без второто. И така, себе-раздаването се състои от две действия: От „даване" и от „вземане"; в противен случай „даването" не би имало никакъв смисъл.
към текста >>
Както знаем, днес ние живеем в Петата следатлантска културна епоха; и сега
към
нас отново напират събитията от Третата19 следатлантска културна епоха, от древната Египетско-халдейска епоха.
Представете си още, че Земята изобщо не съществува в сегашния си вид, без това обаче да пречи на Архангелите и на „отразяваните" от тях космически дарове, направени от Духовете на Мъдростта.
Както знаем, днес ние живеем в Петата следатлантска културна епоха; и сега към нас отново напират събитията от Третата19 следатлантска културна епоха, от древната Египетско-халдейска епоха.
Събитията от Третата следатлантска епоха бяха, така да се каже, уловени там, горе, и сега те отново се намесват в сегашната степен от планетарната еволюция на Земята. Става дума за един вид повторение на онова „даване" и „вземане", което се извършваше на Старото Слънце. И така, срещу Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце бяха т.н. „космически Дарители", или накратко „даващите", застават Архангелите в ролята на „приемащи". В космически мащаб се разиграва едно изключително събитие, до чиято същност Вие бихте могли да се приближите, ако изградите в душата си следния образ: Представете си как от центъра на една плътно затворена сфера се излъчват лъчи по всички посоки към периферията, и как после периферията отразява тези лъчи и ги връща към центъра.
към текста >>
В космически мащаб се разиграва едно изключително събитие, до чиято същност Вие бихте могли да се приближите, ако изградите в душата си следния образ: Представете си как от центъра на една плътно затворена сфера се излъчват лъчи по всички посоки
към
периферията, и как после периферията отразява тези лъчи и ги връща
към
центъра.
Както знаем, днес ние живеем в Петата следатлантска културна епоха; и сега към нас отново напират събитията от Третата19 следатлантска културна епоха, от древната Египетско-халдейска епоха. Събитията от Третата следатлантска епоха бяха, така да се каже, уловени там, горе, и сега те отново се намесват в сегашната степен от планетарната еволюция на Земята. Става дума за един вид повторение на онова „даване" и „вземане", което се извършваше на Старото Слънце. И така, срещу Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце бяха т.н. „космически Дарители", или накратко „даващите", застават Архангелите в ролята на „приемащи".
В космически мащаб се разиграва едно изключително събитие, до чиято същност Вие бихте могли да се приближите, ако изградите в душата си следния образ: Представете си как от центъра на една плътно затворена сфера се излъчват лъчи по всички посоки към периферията, и как после периферията отразява тези лъчи и ги връща към центъра.
Да, от вътрешната повърхност на сферата са разположени Архангелите и те са тези, които връщат „космическите дарове" обратно. Следователно, това, което идва от Духовете на Мъдростта, ние трябва да си го представяме като че ли тръгва от един общ център: то се излъчва по всички посоки, за да бъде уловено от Архангелите, които после ще го върнат обратно.
към текста >>
Какво представлява излъчената навън мъдрост, която сега отново се завръща
към
самата себе си?
Но какво всъщност представлява това, което потъва обратно в пространството? Какво представляват тези космически дарове?
Какво представлява излъчената навън мъдрост, която сега отново се завръща към самата себе си?
Светлината! Ето защо Архангелите са в същото време и създатели на светлината. Светлината далеч не е това, което ние възприемаме с физическите си очи във външната Майя; зад външната Майя ние трябва да различаваме не друго, а Духовете на Мъдростта и техните отразени космически дарове. А Съществата, които трябва да очакваме навсякъде зад външната илюзия на светлината, това са Архангелите. Нека да обобщим: Зад всеки светлинен лъч, който лети през пространството, са скритите, Архангелите!
към текста >>
Но
към
нея бихме могли да прибавим и следното описание: Нека си представим, така да се каже, централната арена, където е съсредоточено всичко, което идва от Стария Сатурн: саможертвата на Престолите в името на Херувимите, а
към
тази саможертва са отправили своя взор Духовете на Мъдростта.
Ето как ние стигаме до една още по-пълна представа за Старото Слънце.
Но към нея бихме могли да прибавим и следното описание: Нека си представим, така да се каже, централната арена, където е съсредоточено всичко, което идва от Стария Сатурн: саможертвата на Престолите в името на Херувимите, а към тази саможертва са отправили своя взор Духовете на Мъдростта.
Съзерцавайки саможертвеното дело на Престолите, те усещат в себе си неудържимия подтик да излъчат навън своята собствена същност: безкористна и себе-раздаваща се космическа мъдрост. Всичко тук е белязано от силите на времето; цялата мъдрост е разпръсната из Космоса, после уловена, за да бъде после върната обратно... сякаш имаме пред себе си една огромна сфера, чиято вътрешна светлина се дължи на отразената добродетел, на Архангелите, които връщат „космическите дарове" обратно към дълбините на пространството. Така обаче възниква нещо съвсем ново и ние бихме могли да го опишем по следния начин.
към текста >>
Всичко тук е белязано от силите на времето; цялата мъдрост е разпръсната из Космоса, после уловена, за да бъде после върната обратно... сякаш имаме пред себе си една огромна сфера, чиято вътрешна светлина се дължи на отразената добродетел, на Архангелите, които връщат „космическите дарове" обратно
към
дълбините на пространството.
Ето как ние стигаме до една още по-пълна представа за Старото Слънце. Но към нея бихме могли да прибавим и следното описание: Нека си представим, така да се каже, централната арена, където е съсредоточено всичко, което идва от Стария Сатурн: саможертвата на Престолите в името на Херувимите, а към тази саможертва са отправили своя взор Духовете на Мъдростта. Съзерцавайки саможертвеното дело на Престолите, те усещат в себе си неудържимия подтик да излъчат навън своята собствена същност: безкористна и себе-раздаваща се космическа мъдрост.
Всичко тук е белязано от силите на времето; цялата мъдрост е разпръсната из Космоса, после уловена, за да бъде после върната обратно... сякаш имаме пред себе си една огромна сфера, чиято вътрешна светлина се дължи на отразената добродетел, на Архангелите, които връщат „космическите дарове" обратно към дълбините на пространството.
Така обаче възниква нещо съвсем ново и ние бихме могли да го опишем по следния начин.
към текста >>
Сега тя поема обратно
към
тях самите; да, тяхната собствена същност застава пред тях самите.
Нека да си представим как тези Духове на Мъдростта са заели централната арена на Старото Слънце, как са потънали в съзерцание пред космическата саможертва на Престолите и как сега, под въздействието от саможертвата на Престолите, предоставят на Космоса своята собствена същност, за да я получат обратно под формата на светлина. Сега вече всичко, от началото до края е протъкано от светлина. Но какво получават те в замяна? Тяхната собствена същност, както казах, беше предоставена като дар на Макрокосмоса.
Сега тя поема обратно към тях самите; да, тяхната собствена същност застава пред тях самите.
Те виждат своята вътрешна същност, разпръсната из целия Макрокосмос, уловена там и върната обратно под формата на светлина. Светлината като едно отражение на тяхната собствена, вътрешна същност!
към текста >>
Сега обаче ние не би следвало да изобразяваме, примерно, някакво небесно тяло, състоя що се от светлина, защото тази светлина все още не се разпространява външно; тя съществува само под формата на отражение, насочено
към
вътрешността на сферата.
Нека още веднъж да си изградим подходяща представа за всички тези процеси, както постъпихме и последния път, когато се спряхме на образа на Престолите и тяхната саможертва, на току-що родените Духове на Времето и т.н.
Сега обаче ние не би следвало да изобразяваме, примерно, някакво небесно тяло, състоя що се от светлина, защото тази светлина все още не се разпространява външно; тя съществува само под формата на отражение, насочено към вътрешността на сферата.
Да, нека да си представим вътрешното пространство на една огромна сфера, в чийто център се извършва един вид повторение на Сатурновата епоха: Престолите сякаш коленичат пред летящите Херувими и принасят в жертва самите себе си; после долитат Духовете на Мъдростта и отправят нетрепкащ взор към саможертвата на Престолите. Сега жертвеният огън се разгаря и постепенно се превръща в онази безкористна всеотдайност, по която познавате Духовете на Мъдростта и която нагледно застава пред нас като дим, като димния стълб, издигащ се над Престолите и тяхната саможертва.
към текста >>
Да, нека да си представим вътрешното пространство на една огромна сфера, в чийто център се извършва един вид повторение на Сатурновата епоха: Престолите сякаш коленичат пред летящите Херувими и принасят в жертва самите себе си; после долитат Духовете на Мъдростта и отправят нетрепкащ взор
към
саможертвата на Престолите.
Нека още веднъж да си изградим подходяща представа за всички тези процеси, както постъпихме и последния път, когато се спряхме на образа на Престолите и тяхната саможертва, на току-що родените Духове на Времето и т.н. Сега обаче ние не би следвало да изобразяваме, примерно, някакво небесно тяло, състоя що се от светлина, защото тази светлина все още не се разпространява външно; тя съществува само под формата на отражение, насочено към вътрешността на сферата.
Да, нека да си представим вътрешното пространство на една огромна сфера, в чийто център се извършва един вид повторение на Сатурновата епоха: Престолите сякаш коленичат пред летящите Херувими и принасят в жертва самите себе си; после долитат Духовете на Мъдростта и отправят нетрепкащ взор към саможертвата на Престолите.
Сега жертвеният огън се разгаря и постепенно се превръща в онази безкористна всеотдайност, по която познавате Духовете на Мъдростта и която нагледно застава пред нас като дим, като димния стълб, издигащ се над Престолите и тяхната саможертва.
към текста >>
Нека да повторя още веднъж: Престолите коленичат пред Херувимите, а
към
тяхната саможертва, сякаш танцувайки във въздуха, се спускат Духовете на Мъдростта; после те потъват в дълбоко съзерцание пред това, което виждат, че се разиграва в центъра на Слънцето, очите им бавно се отварят за димния стълб, издигащ се над саможертвеното приношение; накрая димният стълб се разнася по всички посоки и се превръща в огромна кълбовидна маса, от чиито повлекла изникват фигурите на Архангелои, които намирайки се от
към
вътрешната страна на кълбовидната маса връщат обратно, вече под формата на светлина, космическите дарове, идващи от Духовете на Мъдростта, а светлината нараства и вече озарява огромното вътрешно пространство на Слънцето, светлината нараства и от този момент нататък тя буквално поддържа живота в цялата планетарна сфера на Слънцето.
Нека да повторя още веднъж: Престолите коленичат пред Херувимите, а към тяхната саможертва, сякаш танцувайки във въздуха, се спускат Духовете на Мъдростта; после те потъват в дълбоко съзерцание пред това, което виждат, че се разиграва в центъра на Слънцето, очите им бавно се отварят за димния стълб, издигащ се над саможертвеното приношение; накрая димният стълб се разнася по всички посоки и се превръща в огромна кълбовидна маса, от чиито повлекла изникват фигурите на Архангелои, които намирайки се откъм вътрешната страна на кълбовидната маса връщат обратно, вече под формата на светлина, космическите дарове, идващи от Духовете на Мъдростта, а светлината нараства и вече озарява огромното вътрешно пространство на Слънцето, светлината нараства и от този момент нататък тя буквално поддържа живота в цялата планетарна сфера на Слънцето.
Да, планетарната сфера на Слънцето е изградена от огъня и от димните стълбове на космическото жертвоприношение. Откъм периферията са разположени Архангелите, създателите на светлината; за да върнат обратно вече под формата на светлина това, което откриваме на Старото Слънце, те се нуждаят единствено от време. И така, какво задържат и приемат в себе си Архангелите? Те задържат и приемат в себе си първоначалните космически дарове от Духовете на Мъдростта; това, което са получили във времето, те го връщат като пространство; всъщност те връщат обратно и всичко онова, което са получили чрез Архаите, чрез Духовете на Началата. Ето защо те са Ангели на Началата: защото в по-късните епохи активират всичко онова, което е останало от по-ранните епохи.
към текста >>
Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя
към
своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения!
Нека отново да си представим, как всички тези процеси и събития, разиграващи се на Слънцето, биха могли да се сгъстят, да.се концентрират, за да се проявят след време под формата на едно свръхсетивно Същество. И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята.
Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения!
Но от друга страна ние съзираме и обратната възможност за осуетяване, за унищожаване на жертвата, така че всичко онова, което се дава на човешките същества като благочестие и милост, да може да бъде не само прието от тях, но и отхвърлено! И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда.
към текста >>
И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече
към
онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда.
Нека отново да си представим, как всички тези процеси и събития, разиграващи се на Слънцето, биха могли да се сгъстят, да.се концентрират, за да се проявят след време под формата на едно свръхсетивно Същество. И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята. Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения! Но от друга страна ние съзираме и обратната възможност за осуетяване, за унищожаване на жертвата, така че всичко онова, което се дава на човешките същества като благочестие и милост, да може да бъде не само прието от тях, но и отхвърлено!
И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда.
към текста >>
А следващия път нашата задача ще се състои в следното: да обхванем Христовото Същество с оглед духовната същност на Слънцето, и после да се прехвърлим
към
духовната същност на Луната.
А следващия път нашата задача ще се състои в следното: да обхванем Христовото Същество с оглед духовната същност на Слънцето, и после да се прехвърлим към духовната същност на Луната.
към текста >>
11.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
За да стигнем до подобна характеристика, ние трябваше да се пренесем в твърде отдалечени периоди от планетарната еволюция на Земята, като в стремежа си да опишем чисто духовните съотношения, лежащи в основата на материалния свят, ние трябваше да отправим поглед
към
нашия собствен душевен живот.
В хода на двете последни лекции ние се опитахме да посочим как зад материално-веществения свят на физическите процеси винаги трябва да търсим скритото присъствие на определени духовни сили. Най-напред се опитахме да охарактеризираме духовните сили, скрити зад топлинните явления, а после духовните сили, скрити зад въздуха.
За да стигнем до подобна характеристика, ние трябваше да се пренесем в твърде отдалечени периоди от планетарната еволюция на Земята, като в стремежа си да опишем чисто духовните съотношения, лежащи в основата на материалния свят, ние трябваше да отправим поглед към нашия собствен душевен живот.
Напълно естествено е, че за да охарактеризираме едно или друго явление, ние се нуждаем от съответните представи. Да, ние се нуждаем от строго определени представи, защото сами по себе си, думите не могат да ни помогнат. Ние видяхме, че духовните съотношения, върху които първоначално насочихме нашето внимание, са толкова отдалечени от душевните изживявания на съвременния човек, че фактически е много трудно да се позоваваме на тях. Ние видяхме, че най-дълбоката същност на всички топлинни явления няма нищо общо с външния физически огън, с външната физическа топли на.
към текста >>
Следователно, външните сетивни възприятия ни водят само до една илюзия, до една Майя; и ние стигаме до точните представи само тогава, когато правим стъпката от Майя
към
истинското духовно-научно изследване.
Последния път стана още дума и за това, че зад подвижните въздушни маси, зад различните газове, всъщност се крие нещо съвсем различно от възприятията, до които стигаме чрез нашите физически сетива, а именно нещо, което обозначихме като „безкористна всеотдайност", характерна за точно определени свръхсетивни Същества. Ето какво е скрито зад всеки полъх на вятъра, зад всяко движение на въздуха.
Следователно, външните сетивни възприятия ни водят само до една илюзия, до една Майя; и ние стигаме до точните представи само тогава, когато правим стъпката от Майя към истинското духовно-научно изследване.
към текста >>
Защото както, общо взето, огледалното отражение съпоставено с действителният човек е една илюзия, така стоят нещата и с огъня, топлината и въздуха; скритите, невидими духовни сили се отнасят
към
тях по същия начин, както се отнася действителния човек
към
своето огледално отражение.
Практически огънят, топлината и въздухът са също толкова действителни, колкото и отражението на онзи човек, който се оглежда в огледалото.
Защото както, общо взето, огледалното отражение съпоставено с действителният човек е една илюзия, така стоят нещата и с огъня, топлината и въздуха; скритите, невидими духовни сили се отнасят към тях по същия начин, както се отнася действителния човек към своето огледално отражение.
В света на истината ние сме призовани да търсим не огън или въздух, а „жертви" и „безкористна всеотдайност".
към текста >>
И така, пристъпвайки
към
саможертвата на Престолите и виждайки безкористната всеотдайност на Херувимите, ние се издигаме от степента на стария Сатурнов живот до степента на стария Слънчев живот.
И така, пристъпвайки към саможертвата на Престолите и виждайки безкористната всеотдайност на Херувимите, ние се издигаме от степента на стария Сатурнов живот до степента на стария Слънчев живот.
Там в условията на Старото Слънце, т.е. в условията на второто планетарно въплъщение на нашата Земя, ние откриваме нещо много важно, което ще ни улесни в разбирането на нашето собствено развитие. Но за да преминем от света на Майя в света на истината, ние отново се нуждаем от едно точно определено понятие. Става дума за следното.
към текста >>
За да се убедим в това, ние можем да тръгнем от най-незначителните подробности, стига те да имат отношение
към
духовните факти.
От определен момент нататък, то изобщо не е вярно. Колкото и странно да ни се струва, имайте предвид, че определени действия, които човекът предприе ма, определени действия, засягащи преди всичко духовния свят, изобщо не зависят от силата на нашите волеви импулси. Естествено, в условията на физическия свят, където се намираме за известно време, размерите на нашите действия зависят от силата на волевите импулси, така че големите постижения, независимо в коя област, винаги са свързани с по-малки или по-големи усилия. Обаче в духовния свят всичко това престава да е валидно; там е валидно точно обратното. Там в основата на мащабните действия, на инициативата, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните волеви импулси, а резигнацията, отказът от действия!
За да се убедим в това, ние можем да тръгнем от най-незначителните подробности, стига те да имат отношение към духовните факти.
Ние постигаме известна духовна активност, духовна деятелност не като изкарваме на преден план нашите горещи необуздани желания; в духовния свят ние ставаме силни само тогава, когато обуздаваме нашите горещи желания, само тогава, когато отказваме да задоволим нашите страсти.
към текста >>
Към
най-забележителните духовни постижения,
към
бих казал магическите постижения на човека спада и продължителната, старателна подготовка, свързана с отказ, с обуздаване на желанията, страстите и волевите импулси, които непрекъснато се пораждат в душите ни.
Нека да си представим, че чрез вътрешната си духовна активност даден човек желае да постигне нещо в света. За тази цел, на първо място той трябва да се научи да овладява своите горещи желания, своите страсти. И ако с оглед на физическия свят е ясно: Хората са по-напористи, ако се хранят по-добре, то с оглед на духовния свят в случая аз не давам препоръки, а само описвам фактите! постиженията нарастват, само ако хората, примерно, постят или вършат нещо друго, за да укротяват своите горещи желания, своите страсти.
Към най-забележителните духовни постижения, към бих казал магическите постижения на човека спада и продължителната, старателна подготовка, свързана с отказ, с обуздаване на желанията, страстите и волевите импулси, които непрекъснато се пораждат в душите ни.
И ние ставаме толкова по-сигурни и по-уверени в света на мислите, колкото по-малко „искаме"! Сега ние всъщност пропускаме живота покрай нас и вече не се вълнуваме от това или онова, а приемаме нещата единствено според изискванията на Кармата22.
към текста >>
При един човек, който е прекалено невъздържан и страстен и дава предпочитания главно на доброто яде не и пиене, може да се наблюдава следното: Ако той например е учител или възпитател, става така, че с думите, които отправя
към
своите ученици, той не постига почти нищо; колкото и старателно да им говори, думите му влизат през едното ухо и излизат през другото.
При един човек, който е прекалено невъздържан и страстен и дава предпочитания главно на доброто яде не и пиене, може да се наблюдава следното: Ако той например е учител или възпитател, става така, че с думите, които отправя към своите ученици, той не постига почти нищо; колкото и старателно да им говори, думите му влизат през едното ухо и излизат през другото.
И сега той стига до заключението, че вината е у учениците. Обаче това съвсем не е вярно. Защото всеки човек, чието светоусещане предполага съществуването и на един друг, свръхсетивен свят, всеки човек, който живее хармонично и се храни с мярка, кой то се вслушва в знаците на съдбата, постепенно забелязва, че думите му придобиват все по-голяма сила; да, дори погледът му става все по-силен, а често пъти не се налага дори и да поглежда; достатъчно е да има в главата си една положителна, ведра мисъл, и тогава той няма нужда да я изговаря: Тя сама ще премине в душите на учениците. Всичко това е свързано на първо място със степента на резигнацията, с обуздаването на страстите.
към текста >>
Впрочем нещо подобно става и в хода на самата еволюция, например, при прехода от Старото Слънце
към
Старата Луна.
Всички Вие добре знаете как изглежда във външния свят аскезата23, себе-измъчването. Обаче в много случаи тъкмо това себе-измъчване поражда известна наслада и съответният човек търси аскезата именно с тази цел. Естествено, тук аскезата не върши нищо; защото тя има значение само тогава, когато идва като един вид съпровождащо явление на това, което нарекохме „обуздаване на желанията". Нека отново да напомня, че ние имаме нужда да постигнем точно това душевно качество: Творческия отказ, творческото овладяване на желанията, творческата резигнация. Изключително важно е, че след като се научим да изживяваме този отказ, тази творческа резигнация, ние стигаме до съвсем нови представи, които именно защото са твърде отдалечени от ежедневието ни потопяват още по-дълбоко в общочовешката еволюция.
Впрочем нещо подобно става и в хода на самата еволюция, например, при прехода от Старото Слънце към Старата Луна.
Тогава също настъпва един вид резигнация на онези свръхсетивни Същества, за които знаем, че са свързани с планетарното развитие на Земята. Нека още веднъж да разгледаме отношенията на Старото Слънце, като първоначално се спрем на някои подробности, които въпреки, че са ни познати продължават да изглеждат доста загадъчни за нашите очи.
към текста >>
Ако отправим ретроспективен поглед
към
Хрониката Акаша и потърсим там една от характерните особености на Старото Слънце, ще установим следното: Престолите са вглъбени в своето жертвоприношение и остават там, до жертвоприношението; да, сега ние имаме пред себе си Престолите жертвоприносители, а над тях част от Херувимите,
към
които се издига димът на жертвата, така че те приемат в себе си топлината и всичко, което струи от жертвата.
Вече видяхме, че Престолите или Духовете на Волята принасят жертва в името на Херувимите. Това става не само по времето на Стария Сатурн, но и по времето на Старото Слънце. И така, ние имаме пред себе си следния образ: Ето тук се намират Престолите, Духовете на Волята, с тяхната саможертва, която Херувимите приемат. И истинската същност на огъня, на всевъзможните топлинни състояния, е скрита тъкмо в тази космическа саможертва.
Ако отправим ретроспективен поглед към Хрониката Акаша и потърсим там една от характерните особености на Старото Слънце, ще установим следното: Престолите са вглъбени в своето жертвоприношение и остават там, до жертвоприношението; да, сега ние имаме пред себе си Престолите жертвоприносители, а над тях част от Херувимите, към които се издига димът на жертвата, така че те приемат в себе си топлината и всичко, което струи от жертвата.
Обаче друга част от Херувимите върши нещо съвсем друго: Те не приемат жертвата, те отказват да приемат жертвата. Ето как ние допълваме образа, до който стигнахме последния път.
към текста >>
И
към
тези нежелателни качества, спадат преди всичко „раждането" и „умирането".
Обаче онези Херувими, които отхвърлиха жертвата, които отхвърлиха, бих казал, уханието и дима на жертвата, сториха това, понеже искаха да се разграничат от някои качества, от някои особености, присъщи на жертвата.
И към тези нежелателни качества, спадат преди всичко „раждането" и „умирането".
Целият отказ на Херувимите да приемат жертвата е свързан с тяхната еманципация по отношение на времето. Да, те трябваше да надраснат времето, да се освободят от времето; да отхвърлят от себе си не само жертвата, но и всяка зависимост от времето. Ето защо една от главните особености на старото Сатурново развитие е следната: Определени отношения, които продължават и след Стария Сатурн, така да се каже, по права линия, и които имат нещо общо с „жертвата" и „безкористната всеотдайност", остават подчинени на времето, докато други „отношения", зависещи от резигнацията и отказа на Херувимите да приемат жертвата, се освобождават от времето, така че по този начин възниква това, което наричаме „неподвластност на времето" или „вечност". Тук ние ставаме свидетели на един изключително важен момент от развитието на Старото Слънце, а именно до разделянето на „време" и „вечност". Благодарение на Херувимите и тяхната резигнация, в свръхсетивния свят на Старото Слънце възниква едно ново качество, „вечността".
към текста >>
Следователно, когато се потопим в нашата собствена душа и постигнем там една душевна атмосфера, близка до „резигнацията" и „неприемането на жертвата", ние установяваме, че в определен момент от еволюцията нека засега да се ограничим само с разглеждането на Стария Сатурн определени божествено-духовни Същества успяват да извоюват вечност и безсмъртие, понеже изпитват индиферентност и резигнация както
към
космическата жертва на Престолите, така и
към
безкористната всеотдайност на другите свръхсетивни Същества.
Следователно, когато се потопим в нашата собствена душа и постигнем там една душевна атмосфера, близка до „резигнацията" и „неприемането на жертвата", ние установяваме, че в определен момент от еволюцията нека засега да се ограничим само с разглеждането на Стария Сатурн определени божествено-духовни Същества успяват да извоюват вечност и безсмъртие, понеже изпитват индиферентност и резигнация както към космическата жертва на Престолите, така и към безкористната всеотдайност на другите свръхсетивни Същества.
И така, ако на Стария Сатурн възниква времето, сега виждаме, че през епохата на Старото Слънце, определени процеси и събития се освобождават от времето, стават неподвластни на времето. Аз вече казах и моля това да бъде добре запомнено че вечността не започва на Старото Слънце; нейната подготовка се извършва още през епохата на Стария Сатурн. Обаче изразяването на тези отношения с ясни и точни понятия става възможно едва през епохата на Старото Слънце. На Стария Сатурн разграничаването между „време" и „вечност" би било просто немислимо, понеже нашите понятия не са достатъчно прецизни, за да предприемем подобна характеристика.
към текста >>
В действителност е точно така: потапяйки се в душевната атмосфера на резигнацията, ние можем да я пренесем, като един вид енергия или сила, във всички процеси, които се разиграват на Старата Луна; продължавайки назад
към
Старото Слънце, ние също бихме могли да установим някакво съответствие между вътрешните душевни опитности на човека от една страна и външния свят от друга страна.
Следователно, всичко онова, което беше останало от Старото Слънце като някаква разновидност на топлината, се появява отново в условията на Старата Луна. А „безкористната всеотдайност" сега ние виждаме под формата на „въздуха". Обаче на Старата Луна продължават не само тези две състояния. Продължава също и резигнацията, неприемането на жертвата. Това, което нарекохме „резигнация", изпълва абсолютно всички процеси, които се разиграват на Старата Луна.
В действителност е точно така: потапяйки се в душевната атмосфера на резигнацията, ние можем да я пренесем, като един вид енергия или сила, във всички процеси, които се разиграват на Старата Луна; продължавайки назад към Старото Слънце, ние също бихме могли да установим някакво съответствие между вътрешните душевни опитности на човека от една страна и външния свят от друга страна.
Това, което беше „жертва", се проявява под външната илюзорна форма на топлината; а това, което нарекохме „безкористна всеотдайност" се проявява под външната илюзорна форма на „въздуха" или „газообразните вещества".
към текста >>
Сега ние знаем: В прехода от Старото Слънце
към
Старата Луна въздухът се сгъстява до степента „вода"; водата възниква едва на Старата Луна ;на Старото Слънце не съществува никаква вода.
Бихме могли да се изразим и по друг начин: Дъждът се излива, потоците ромолят и водните маси прииждат, само защото зад водната субстанция е спотаена резигнацията!
Сега ние знаем: В прехода от Старото Слънце към Старата Луна въздухът се сгъстява до степента „вода"; водата възниква едва на Старата Луна ;на Старото Слънце не съществува никаква вода.
Онези натрупващи се „облачни маси", които ясновидецът вижда в Хрониката-Акаша, постепенно се сгъстяват до „водни маси"; тези водни маси се проявяват на Старата Луна под външната форма на това, което наричаме „Лунно море".
към текста >>
Защото, ако резигнацията не би съществувала, ако в духовния свят се намираха само онези Херувими, които приемат отправяната
към
тях жертва, тогава те казано образно щяха да включат уханието и дима на жертвата в своята собствена субстанция, т.е.
Разлика има и тя се проявява по следния начин. Колкото повече напредва развитието на Старата Луна, толкова по-отчетливо изпъкват последиците от резигнацията.
Защото, ако резигнацията не би съществувала, ако в духовния свят се намираха само онези Херувими, които приемат отправяната към тях жертва, тогава те казано образно щяха да включат уханието и дима на жертвата в своята собствена субстанция, т.е.
щяха да включат в себе си и част от качествата на жертвата. Нека да допуснем, че тези Херувими биха поискали да извършат едно или друго действие. Тогава, външно погледнато, би се получило следното: Всичко, което нерезигнираните Херувими биха извършили с жертвената субстанция, щеше да намери видим израз в промяната на въздушните маси. Обаче другите Херувими отблъскват жертвата и по този начин те преминават от „тленност" в „безсмъртие", от „преходност" в „непреходност". Но самата жертвена субстанция е все още налице, тя е, така да се каже, изтръгната от силите, които иначе биха били приети от Херувимите, и сега вече тя не е принудена да следва техните подтици, техните импулси.
към текста >>
Ето как възниква и пълната противоположност на резигнацията: Определена категория свръхсетивни Същества привличат
към
себе си разпиляната в Космоса жертвена субстанция и отсега нататък осъществяват своите действия вътре в самата нея, в самата жертвена субстанция.
Става следното: Сега идват други свръхсетивни Същества, които завладяват жертвената субстанция и след като тя вече не е в ръцете на Херувимите, тези Същества стават независими от Херувимите; те стават напълно самостоятелни и ги виждаме да действуват редом с Херувимите, докато в противен случай т.е. ако Херувимите биха приели жертвената субстанция -, те щяха да бъдат управлявани от Херувимите.
Ето как възниква и пълната противоположност на резигнацията: Определена категория свръхсетивни Същества привличат към себе си разпиляната в Космоса жертвена субстанция и отсега нататък осъществяват своите действия вътре в самата нея, в самата жертвена субстанция.
И това са именно „изостаналите" Същества, така че „изоставането" е последица от резигнацията на Херувимите. И все пак точно Херувимите са тези, които поради обстоятелството, че отблъскват жертвата предоставят на другите Същества способността да изостанат в своето развитие. Да, благодарение на факта, че една жертва бива отблъсната, другите свръхсетивни Същества, които не отхвърлят жертвата, и които дават израз на своите желания, на своите страсти, завладяват обекта на жертвата, завладяват самата жертвена субстанция и по този начин постигат независимост и равноправие спрямо останалите свръхсетивни Същества.
към текста >>
Ето как в прехода от Старото Слънце
към
Старата Луна, наред с безсмъртието на Херувимите, други свръхсетивни Същества получават уникалната възможност да се отделят и то радикално!
Ето как в прехода от Старото Слънце към Старата Луна, наред с безсмъртието на Херувимите, други свръхсетивни Същества получават уникалната възможност да се отделят и то радикално!
от възходящото развитие на Херувимите, да се отделят от безсмъртните Същества! И сега, вниквайки в по-дълбоките причини за „изоставането", ние виждаме, че всъщност първичната вина за изоставането ако изобщо тук е уместно да се говори за първична вина далеч не следва да бъде приписвана на тези Същества, които изостават. Ето какво трябва да запомним! Защото ако Херувимите бяха приели жертвата, луциферическите Същества нямаше да изостанат; те просто не биха разполагали с никаква възможност да се въплътят в жертвената субстанция. Първопричината за преждевременната самостоятелност на луциферическите Същества е в резигнацията на Боговете, в отблъскването на жертвата.
към текста >>
Или, за да се изразим по-просто, бихме могли да кажем, че Боговете сякаш предвидиха: Да, ако ние напредваме така, както правим това в прехода от Стария Сатурн
към
Старото Слънце, тогава никога не биха могли да възникнат свободни човешки същества, никога не би могла да възникне свободната човешка воля.
Ето какво трябва да запомним! Защото ако Херувимите бяха приели жертвата, луциферическите Същества нямаше да изостанат; те просто не биха разполагали с никаква възможност да се въплътят в жертвената субстанция. Първопричината за преждевременната самостоятелност на луциферическите Същества е в резигнацията на Боговете, в отблъскването на жертвата. Следователно, според мъдрото ръководство на света, Боговете сами трябваше да създадат своите врагове! Ако Боговете не бяха отблъснали жертвата, ако Боговете не бяха потънали в своята резигнация, тогава луциферическите Същества нямаше да оказват никаква съпротива.
Или, за да се изразим по-просто, бихме могли да кажем, че Боговете сякаш предвидиха: Да, ако ние напредваме така, както правим това в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце, тогава никога не биха могли да възникнат свободни човешки същества, никога не би могла да възникне свободната човешка воля.
Ние, Боговете, действително би трябвало да срещнем своите космически врагове, в лицето на тези Същества, за да усетим съпротивата на всичко онова, което е подчинено на времето. Ако бихме подреждали нещата единствено според нашите замисли, ние никога нямаше да усетим никаква съпротива. Ако бихме тръгнали по лекия път да приемем безотказно всички жертви, цялата еволюция щеше да зависи само от нас. Обаче ние имаме други намерения. Ние искаме да видим около себе си същества, които са свободни от нас и които могат да се противопоставят.
към текста >>
Да, всичко това спада
към
резигнацията на Боговете, които извадиха еволюцията от лоното на безсмъртието, за да отнемат именно чрез отказа от жертвата онази степен на безсмъртие, която после те отново връщат този път под външната форма на злото в прекрасния свят на доброто.
Нека да си представим, че на определено място трябва да се издигне една подпорна колона, но идва някой и без никакви обяснения заявява: Не, тази подпорна колона не трябва да стои тук! Или да си представим друга ситуация: На даден строеж хората имат нужда от някаква триъгълна конструкция, но идва някой и пита: А защо този триъгълник има само три ъгъла? Естествено, само Господ Бог може да построи такъв триъгълник, който да не е съставен от три ъгъла! Обаче в един триъгълник, който не е съставен от три ъгъла, има толкова смисъл, колкото и в ситуацията, при която Боговете дават на човека свободата, но го лишават от способността да върши злото, от способността да страда. Точно както трите ъгъла са неотменима част от същността на триъгълника, така и способността да се върши злото, породена от резигнацията на духовните Същества, е неотменима част от човешката свобода.
Да, всичко това спада към резигнацията на Боговете, които извадиха еволюцията от лоното на безсмъртието, за да отнемат именно чрез отказа от жертвата онази степен на безсмъртие, която после те отново връщат този път под външната форма на злото в прекрасния свят на доброто.
Боговете не се отдръпнаха от злото, понеже единствено то можеше да издигне човека до свободата. Ако Боговете биха отблъснали злото, светът щеше да се превърне в една монотонна и пуста арена на живота. Боговете трябваше да допуснат злото не заради друго, а в името на човешката свобода, като за тази цел те трябваше да извоюват за себе си силата, която гарантира обратното превръща не на злото в добро. А тази сила може да бъде придобита само като последица от отказа, от резигнацията.
към текста >>
Днес ние наистина сме в състояние да надникнем в прадревните епохи от еволюцията на света, и като особена помощ за нас идва обстоятелството, че
към
понятията „жертва" и „безкористна всеотдайност", можем да прибавим и понятието „резигнация"; по този начин ние правим решителна стъпка от илюзорния свят на Майя
към
света на истината.
Както знаете, за да се докоснат до великите мирови тайни, религиите винаги прибягват до образите, до имагинациите.
Днес ние наистина сме в състояние да надникнем в прадревните епохи от еволюцията на света, и като особена помощ за нас идва обстоятелството, че към понятията „жертва" и „безкористна всеотдайност", можем да прибавим и понятието „резигнация"; по този начин ние правим решителна стъпка от илюзорния свят на Майя към света на истината.
От своя страна, религиите също се опитват да окажат помощ на хората, като им предлагат подобни образи и понятия. Още в началото на Стария Завет ние се натъкваме на понятието „жертва", „резигнация" и „отхвърляне на жертвата". Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на Бога да приеме тази жертва на патриарха. Веднъж аз казах следното: Да предположим, че жертвата на Авраам беше приета; да предположим, следователно, че Исак беше умъртвен от своя баща. Тогава приемайки жертвата, Бог просто би изличил целия древноеврейски народ от лицето на Земята, понеже след Авраам, негов родоначалник е именно Исаак.
към текста >>
Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на
Бога
да приеме тази жертва на патриарха.
Както знаете, за да се докоснат до великите мирови тайни, религиите винаги прибягват до образите, до имагинациите. Днес ние наистина сме в състояние да надникнем в прадревните епохи от еволюцията на света, и като особена помощ за нас идва обстоятелството, че към понятията „жертва" и „безкористна всеотдайност", можем да прибавим и понятието „резигнация"; по този начин ние правим решителна стъпка от илюзорния свят на Майя към света на истината. От своя страна, религиите също се опитват да окажат помощ на хората, като им предлагат подобни образи и понятия. Още в началото на Стария Завет ние се натъкваме на понятието „жертва", „резигнация" и „отхвърляне на жертвата".
Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на Бога да приеме тази жертва на патриарха.
Веднъж аз казах следното: Да предположим, че жертвата на Авраам беше приета; да предположим, следователно, че Исак беше умъртвен от своя баща. Тогава приемайки жертвата, Бог просто би изличил целия древноеврейски народ от лицето на Земята, понеже след Авраам, негов родоначалник е именно Исаак. Отхвърляйки жертвата, Бог предоставя всичко, което произлиза от Авраам, на една друга сфера, която е напълно извън неговото влияние. Ако би приел жертвата, Бог трябваше да приеме в себе си и цялата неизградена общност на древноеврейския народ, защото тогава пожертваният Исаак би останал в лоното на Бога. Но Бог отхвърля жертвата и предоставя цялата по-нататъшна еволюция на нещо, над което той няма никакво влияние, на Земята.
към текста >>
Ако би приел жертвата, Бог трябваше да приеме в себе си и цялата неизградена общност на древноеврейския народ, защото тогава пожертваният Исаак би останал в лоното на
Бога
.
Още в началото на Стария Завет ние се натъкваме на понятието „жертва", „резигнация" и „отхвърляне на жертвата". Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на Бога да приеме тази жертва на патриарха. Веднъж аз казах следното: Да предположим, че жертвата на Авраам беше приета; да предположим, следователно, че Исак беше умъртвен от своя баща. Тогава приемайки жертвата, Бог просто би изличил целия древноеврейски народ от лицето на Земята, понеже след Авраам, негов родоначалник е именно Исаак. Отхвърляйки жертвата, Бог предоставя всичко, което произлиза от Авраам, на една друга сфера, която е напълно извън неговото влияние.
Ако би приел жертвата, Бог трябваше да приеме в себе си и цялата неизградена общност на древноеврейския народ, защото тогава пожертваният Исаак би останал в лоното на Бога.
Но Бог отхвърля жертвата и предоставя цялата по-нататъшна еволюция на нещо, над което той няма никакво влияние, на Земята. Да, жертвоприношението на древните патриарси е нещо, до което ние лесно можем да се доближим с помощта на понятия като „резигнация", „отхвърляне на жертвата" и т.н.
към текста >>
"26 Да, най-лесното, което би могъл да предприеме Христос в този момент, щеше да срещне отказ и резигнация от страна на
Бога
.
Обаче резигнацията на висшите Същества ние можем да срещнем и на друго място от нашата земна история, и тук ние отново ще посочим нещо, за което стана дума последния път, а именно „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи. Извикаме ли тази сцена пред душата си, ние сякаш се изправяме пред централното събитие от планетарната еволюция на Земята, пред самия Христос. И сега, за да проникнем в дълбокия смисъл на този образ, ние трябва да си спомним и думите от Евангелието на Матей: „Или мислиш, че не мога да призова цяло войнство от Ангели, ако поискам да се избавя от жертвената смърт?
"26 Да, най-лесното, което би могъл да предприеме Христос в този момент, щеше да срещне отказ и резигнация от страна на Бога.
Но тук ние срещаме нещо друго: предварителния, величествен отказ от страна на Христос Исус, един отказ от избавление, благодарение на който в Неговата сфера се промъква самия враг: Юда. Така в Христос Исус ние трябва да виждаме едно отражение на онези Същества, с чиято еволюционна степен се запознахме току-що, онези свръхсетивни Същества, които трябваше да отхвърлят жертвата, онези свръхсетивни Същества, чиято дълбока същност се свежда именно до резигнацията.
към текста >>
Нима цветето познава законите, според които то израства нагоре
към
Слънцето?
Докато от една страна имаме Христос, седнал всред апостолите, който съвсем скоро ще преодолее земната смърт и, следователно, ще постигне триумфа на безсмъртието, от друга страна ние заставаме пред онзи неповторим момент, когато Боговете изобщо се отделят от времето, постигат пълна победа над времето, или с други думи, стават безсмъртни. Ето какво можем да усетим в сърцата си, когато съзерцаваме „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи. И Ви моля да не възразявате, че ако някой човек с наивна и проста душа съзерцава „Тайната вечеря", той едва ли ще стигне до знание то за всички тези неща. Впрочем той няма и защо да стига до това знание! Защото една от най-шеметните тайни на човешката душа се състои в следното: Разумът никога не може да обясни това, което душата чувствува!
Нима цветето познава законите, според които то израства нагоре към Слънцето?
Разбира се, че не и все пак то расте. Както цветето няма нужда да познава природните закони, така и човешката душа не се нуждае от разума, за да почувствува неизмеримото величие, когато се изправи пред един Бог и пред неговия враг, когато се изправи пред художествения образ на противоположността между вечното и преходното. Тази противоположност не се поддава на разума, тя нахлува с магична сила в душата и човекът, застанал пред този образ, просто изтръпва, понеже усеща, че гледа огледалния образ на нещо, което се разиграва в Космоса. И художникът няма нужда да бъде някакъв окултист, за да изобрази с чисто физически средства едно велико, космическо събитие. Обаче душата на Леонардо да Винчи беше преизпълнена тъкмо с тези сили, които можеха да дадат видим израз на това забележително, космическо събитие.
към текста >>
Да, подсъзнателното изкуство принадлежи
към
миналото.
Да, подсъзнателното изкуство принадлежи към миналото.
А изкуството, което черпи своите инспирации от антропософията, се намира едва в своето начало. Но тъкмо то е изкуството на бъдещето. И както е вярно, че художникът от миналото нямаше никаква нужда да знае какво лежи в основата на художественото произведение, също така вярно е, че художникът на бъдещето трябва да знае, разчитайки обаче именно на онези сили, които са една разновидност на самия Космос, независимо че бликат от неговата собствена душа. Защото в антропософията, в Духовната наука вниква не онзи, който я превръща в наука на разума, служейки си с всевъзможни мисловни конструкции и схеми, а онзи, който при всяко от нашите понятия като например „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация" -, при всяка дума, усеща един трепет, усеща нещо, което просто иска да взриви понятието или думата, за да изяви себе си в безкрайното богатство на образа.
към текста >>
Защото в антропософията, в Духовната наука вниква не онзи, който я превръща в наука на разума, служейки си с всевъзможни мисловни конструкции и схеми, а онзи, който при всяко от нашите понятия като например „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация" -, при всяка дума, усеща един трепет, усеща нещо, което просто иска да взриви понятието или думата, за да изяви себе си в безкрайното
бога
тство на образа.
Да, подсъзнателното изкуство принадлежи към миналото. А изкуството, което черпи своите инспирации от антропософията, се намира едва в своето начало. Но тъкмо то е изкуството на бъдещето. И както е вярно, че художникът от миналото нямаше никаква нужда да знае какво лежи в основата на художественото произведение, също така вярно е, че художникът на бъдещето трябва да знае, разчитайки обаче именно на онези сили, които са една разновидност на самия Космос, независимо че бликат от неговата собствена душа.
Защото в антропософията, в Духовната наука вниква не онзи, който я превръща в наука на разума, служейки си с всевъзможни мисловни конструкции и схеми, а онзи, който при всяко от нашите понятия като например „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация" -, при всяка дума, усеща един трепет, усеща нещо, което просто иска да взриви понятието или думата, за да изяви себе си в безкрайното богатство на образа.
към текста >>
Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се
към
небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина.
Хората прибягват до схеми, само ако вярват, че мировата еволюция може да бъде обхваната с помощта на абстрактни понятия. Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни. Трите Логоса27 също биха могли да бъдат включени в една или друга схема, но в този случай те няма да означават нищо друго, освен шест букви.
Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се към небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина.
И когато следващия път пристъпим към Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-богати и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите. И тогава ние трябва да погледнем към тези по-богати представи с усещането: Да, за да изобрази външния свят, новото човечество ще трябва да си достави и новия художествен материал, новите художествени средства, понеже в противен случай то ще трябва да се задоволи единствено с образите от Хрониката-Акаша.
към текста >>
И когато следващия път пристъпим
към
Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-
бога
ти и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите.
Хората прибягват до схеми, само ако вярват, че мировата еволюция може да бъде обхваната с помощта на абстрактни понятия. Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни. Трите Логоса27 също биха могли да бъдат включени в една или друга схема, но в този случай те няма да означават нищо друго, освен шест букви. Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се към небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина.
И когато следващия път пристъпим към Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-богати и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите.
И тогава ние трябва да погледнем към тези по-богати представи с усещането: Да, за да изобрази външния свят, новото човечество ще трябва да си достави и новия художествен материал, новите художествени средства, понеже в противен случай то ще трябва да се задоволи единствено с образите от Хрониката-Акаша.
към текста >>
И тогава ние трябва да погледнем
към
тези по-
бога
ти представи с усещането: Да, за да изобрази външния свят, новото човечество ще трябва да си достави и новия художествен материал, новите художествени средства, понеже в противен случай то ще трябва да се задоволи единствено с образите от Хрониката-Акаша.
Хората прибягват до схеми, само ако вярват, че мировата еволюция може да бъде обхваната с помощта на абстрактни понятия. Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни. Трите Логоса27 също биха могли да бъдат включени в една или друга схема, но в този случай те няма да означават нищо друго, освен шест букви. Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се към небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина. И когато следващия път пристъпим към Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-богати и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите.
И тогава ние трябва да погледнем към тези по-богати представи с усещането: Да, за да изобрази външния свят, новото човечество ще трябва да си достави и новия художествен материал, новите художествени средства, понеже в противен случай то ще трябва да се задоволи единствено с образите от Хрониката-Акаша.
към текста >>
12.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Сега за нас е важно не друго, а душевното състояние на Каин, когато той вижда, че неговата жертва е отхвърлена от
Бога
.
Един вид персонификация на този космически процес макар и представена под една безпощадна форма ние откриваме в библейската легенда за Каин и Авел. Каин също искаше да принесе своята жертва на своя Бог. Обаче неговата жертва остана неодобрена и Бог я отхвърля. Жертвата на Авел има друга съдба и Бог я приема.
Сега за нас е важно не друго, а душевното състояние на Каин, когато той вижда, че неговата жертва е отхвърлена от Бога.
За да стигнем до дълбоката същност на това, за което става дума тук трябва да имаме предвид следното: Ние не бива механично да пренасяме понятията от нашия обикновен живот в онези свръхсетивни области, които са обект на нашето духовно-научно изследване. Би било напълно погрешно, ако си въобразяваме, че отхвърлянето на жертвата идва в резултат на някаква вина или несправедливост. За вина или грях така както разбираме тези думи с нашето обикновено съзнание в тези свръхсетивни области изобщо не може да става дума. Поведението на тези по-висши Същества, които отхвърлят жертвата, се определя именно от тяхната резигнация. В основата на онова душевно настроение, което се опитахме да охарактеризираме преди осем дни, лежи не някакъв пропуск, някаква вина, а цялото неизмеримо величие, което е присъщо на отказа, на резигнацията.
към текста >>
Разбира се, в отношенията на онези свръхсетивни Същества, които напредват от Старото Слънце
към
Старата Луна, ние далеч не откриваме същото настроение, което обзема душата на Каин; всред тях ние откриваме нещо съвсем друго.
За вина или грях така както разбираме тези думи с нашето обикновено съзнание в тези свръхсетивни области изобщо не може да става дума. Поведението на тези по-висши Същества, които отхвърлят жертвата, се определя именно от тяхната резигнация. В основата на онова душевно настроение, което се опитахме да охарактеризираме преди осем дни, лежи не някакъв пропуск, някаква вина, а цялото неизмеримо величие, което е присъщо на отказа, на резигнацията. Но сега другите Същества, чиято жертва е отхвърлена, пораждат у себе си едно особено настроение, което дава началото на една извънредно фина враждебност спрямо Съществата, които отхвърлят жертвата. И както ще видим по-късно, в лицето на Каин, тази враждебност се усилва все повече и повече.
Разбира се, в отношенията на онези свръхсетивни Същества, които напредват от Старото Слънце към Старата Луна, ние далеч не откриваме същото настроение, което обзема душата на Каин; всред тях ние откриваме нещо съвсем друго.
И ние сме в състояние да проумеем това настроение само тогава както постъпихме и в хода на последните лекции , когато отправим поглед в нашата собствена душа и се запитаме: Къде и кога в нашата собствена душа ние усещаме онзи трепет, който отваря очите ни за настроението на Съществата, чиято жертва Боговете отхвърлят?
към текста >>
И всъщност всяка човешка душа познава това особено мъчително настроение, за което ще стане дума следващия четвъртък в публичната лекция „Скритите дълбини на душевния живот"28, защото това настроение наистина напира от дълбините и се стреми
към
повърхността на нашия душевен живот; и може би точно в този случай то е най-малко мъчително.
И всъщност всяка човешка душа познава това особено мъчително настроение, за което ще стане дума следващия четвъртък в публичната лекция „Скритите дълбини на душевния живот"28, защото това настроение наистина напира от дълбините и се стреми към повърхността на нашия душевен живот; и може би точно в този случай то е най-малко мъчително.
Често пъти ние, хората, не различаваме това настроение в нашето „горно съзнание", и все пак ние го носим в себе си. Това неясно, мъчително настроение, свързано и с известен нюанс на болка, изпълва и думите на поета: „Само този, който познава копнежа, се досеща за моето страдание"29. Да, тук ние сме насочени не към различните стремежи на човешката душа, а към първичния копнеж, изпълващ всяка човешка душа.
към текста >>
Да, тук ние сме насочени не
към
различните стремежи на човешката душа, а
към
първичния копнеж, изпълващ всяка човешка душа.
И всъщност всяка човешка душа познава това особено мъчително настроение, за което ще стане дума следващия четвъртък в публичната лекция „Скритите дълбини на душевния живот"28, защото това настроение наистина напира от дълбините и се стреми към повърхността на нашия душевен живот; и може би точно в този случай то е най-малко мъчително. Често пъти ние, хората, не различаваме това настроение в нашето „горно съзнание", и все пак ние го носим в себе си. Това неясно, мъчително настроение, свързано и с известен нюанс на болка, изпълва и думите на поета: „Само този, който познава копнежа, се досеща за моето страдание"29.
Да, тук ние сме насочени не към различните стремежи на човешката душа, а към първичния копнеж, изпълващ всяка човешка душа.
към текста >>
И така, за да вникнем в духовната еволюция, протичаща в посока от Стария Сатурн
към
Старото Слънце, ние трябваше да се спрем върху някои особени душевни състояния, които настъпват едва тогава, когато човешката душа започне да се стреми
към
нещо далечно и трудно постижимо, когато човешката душа започне да изпитва един или друг копнеж.
И така, за да вникнем в духовната еволюция, протичаща в посока от Стария Сатурн към Старото Слънце, ние трябваше да се спрем върху някои особени душевни състояния, които настъпват едва тогава, когато човешката душа започне да се стреми към нещо далечно и трудно постижимо, когато човешката душа започне да изпитва един или друг копнеж.
към текста >>
За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а децата са извънредно чувствителни
към
несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението.
За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението.
Повтарям: Децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения. И какво се получава по-късно? Въпросното изживяване бива затрупано от безброй други случки и събития, и след време детето вече не си спомня за него. Би могло да се случи така, че това изживяване да не се появи вече никога. Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост.
към текста >>
Повтарям: Децата са извънредно чувствителни
към
несправедливите обвинения.
За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението.
Повтарям: Децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения.
И какво се получава по-късно? Въпросното изживяване бива затрупано от безброй други случки и събития, и след време детето вече не си спомня за него. Би могло да се случи така, че това изживяване да не се появи вече никога. Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост. И сега изведнъж се раздвижва онова старо обвинение, което иначе би останало скрито в дълбините на душата.
към текста >>
Един човек изпитва носталгия
към
задушевните разговори в бащиния си дом; често пъти той изобщо не подозира, че копнее за уюта на своето детство, за уюта на бащиния си дом; и все пак в душата му се надига един неясен порив, една неясна воля.
Припомнете си едно душевно състояние, което е добре познато на всички макар че градският човек все повече се отдалечава от него -, едно душевно състояние, което обозначаваме с думата „носталгия". Ако бихте искали да проучите какво точно представлява носталгията, Вие веднага щяхте да забележите, че в основата си тя е съвсем различна при всеки отделен човек. Веднъж тя изглежда така, друг път иначе.
Един човек изпитва носталгия към задушевните разговори в бащиния си дом; често пъти той изобщо не подозира, че копнее за уюта на своето детство, за уюта на бащиния си дом; и все пак в душата му се надига един неясен порив, една неясна воля.
Друг човек изпитва носталгия към планините, където е протекло неговото детство, към потоците, където е играел заедно с другите деца. Често пъти ние изобщо не сме наясно за скритите сили в подземието на нашия душевен живот и сме склонни да ги обединяваме под общия знаменател на т.н. „носталгия", въпреки че под покривалото на „носталгията" бушуват всевъзможни сили, а това, което действително ги обединява, е именно копнежът! Колкото по-неясен е един копнеж, толкова по-мъчителен е той. Човекът може и да няма представа за него, но все пак копнежът е налице.
към текста >>
Друг човек изпитва носталгия
към
планините, където е протекло неговото детство,
към
потоците, където е играел заедно с другите деца.
Припомнете си едно душевно състояние, което е добре познато на всички макар че градският човек все повече се отдалечава от него -, едно душевно състояние, което обозначаваме с думата „носталгия". Ако бихте искали да проучите какво точно представлява носталгията, Вие веднага щяхте да забележите, че в основата си тя е съвсем различна при всеки отделен човек. Веднъж тя изглежда така, друг път иначе. Един човек изпитва носталгия към задушевните разговори в бащиния си дом; често пъти той изобщо не подозира, че копнее за уюта на своето детство, за уюта на бащиния си дом; и все пак в душата му се надига един неясен порив, една неясна воля.
Друг човек изпитва носталгия към планините, където е протекло неговото детство, към потоците, където е играел заедно с другите деца.
Често пъти ние изобщо не сме наясно за скритите сили в подземието на нашия душевен живот и сме склонни да ги обединяваме под общия знаменател на т.н. „носталгия", въпреки че под покривалото на „носталгията" бушуват всевъзможни сили, а това, което действително ги обединява, е именно копнежът! Колкото по-неясен е един копнеж, толкова по-мъчителен е той. Човекът може и да няма представа за него, но все пак копнежът е налице.
към текста >>
И така, Съществата, които изпитват потребност да жертват своята воля, се устремяват
към
по-висшите Същества.
И така, Съществата, които изпитват потребност да жертват своята воля, се устремяват към по-висшите Същества.
Същото може да бъде усетено и при хората: какъв дълбок трепет изпълва едно човешко същество, което решава да пожертвува себе си, с какво смирение, с какво щастие застава то пред онзи, за когото е предназначена жертвата! И понеже тук ние говорим за жертвоприношение пред по-висши, универсални Същества, ясно е, че приносителите на жертвата изпитват върховно, космическо блаженство; ясно е още, че отблъснатата, непроявена воля що се отнася до нейното вътрешно, душевно съдържание никога не поражда онова настроение у свръхсетивните Същества, което те биха имали, ако жертвата им не би била отхвърлена. Защото ако жертвата би била приета, жертвената субстанция щеше да премине в по-висшите Същества. Или, за да си послужим с един по-мащабен пример: Ако Земни Същества, или други планетарни Същества принасят жертва на Слънцето, жертвените субстанции ще преминат в Слънцето и ще се намират там, в Слънцето. Но ако жертвата им бъде отхвърлена, тогава жертвената субстанция остава и се натрупва вътре в самите тях.
към текста >>
Сега нека отново да се обърнем
към
нашите собствени душевни изживявания, които в много случаи представляват един вид съответствие на разглежданите от нас космически процеси.
Сега нека отново да се обърнем към нашите собствени душевни изживявания, които в много случаи представляват един вид съответствие на разглежданите от нас космически процеси.
Всеки от Вас добре знае, че понякога несподеленият копнеж, тази разновидност на отхвърлената жертва, се натрупва и от определен момент нататък става просто непоносим; впрочем при посредствените хора той лесно се превръща в това, което наричаме „досада". Обаче между тази досада, присъща на посредствените хора, и терзанията на големите, благородни личности, съществуват всевъзможни междинни степени; общото между всички тях е, че копнежът остава незадоволен. И какво друго може да задоволи копнежа, освен промяната? Доказателство за това е, че Съществата, чийто копнеж нараства до прекалено болезнена степен, започват да търсят нови срещи, нови отношения. Човекът също може да превъзмогне страданието от копнежа чрез нови срещи с нови хора.
към текста >>
Естествено, до като е устремено
към
другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм.
Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме. Да, нетрайният, бързо преходен сънищен образ лесно може да породи една представа за това, какво става с едно свръхсетивно Същество, което е обхванато от някакъв силен копнеж и което е импулсирано от Духовете на Движението да влиза в нови отношения с други Същества.
Естествено, до като е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм.
Ето защо бързопреходният образ на другите Същества се запазва у него като сън, като съновидение. Точно в тази фаза от еволюцията се засилва и това, което наричаме образно съзнание. Да, в тази фаза от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа.
към текста >>
През тогавашната епоха болката и страданието се присъединяват
към
нашия душевен облик, както и
към
душевния облик на онези свръхсетивни Същества, които са свързани с нашата еволюция.
Дори и да не бихме искали да се спираме на такива мъчителни състояния, които са характерни за Земния човек, все пак нека да не забравяме, че те просто не биха могли да изглеждат по друг начин, освен по този ,който виждаме в думите на поета: „Само този, който познава копнежа, се досеща за моето страдание".
През тогавашната епоха болката и страданието се присъединяват към нашия душевен облик, както и към душевния облик на онези свръхсетивни Същества, които са свързани с нашата еволюция.
Обикновено най-вътрешната, интимна сфера на тези Същества остава празна и пуста, измъчвана от копнежа, но сега Духовете на Движението се развихрят и смекчават страданието с помощта на един чуден балсам, който се излива в тях под формата на образи. В противен случай ако изключим копнежа тези Същества биха останали душевно празни. Но сега в тях се просмуква балсамът на образите, които прогонват всяка досада и пустота, като по този начин спасяват тези Същества от тяхното проклятие, от тяхното космическо изгнание.
към текста >>
Ако се отнесем
към
тези думи с достатъчна сериозност, ние ще се доближим не само до духовните първо причини на процесите и събитията, разиграли се през Лунната епоха на нашата Земя, но и до най-дълбоките пластове на нашето съзнание, където са фиксирани всички по-важни закономерности на сегашното планетарно развитие.
Ако се отнесем към тези думи с достатъчна сериозност, ние ще се доближим не само до духовните първо причини на процесите и събитията, разиграли се през Лунната епоха на нашата Земя, но и до най-дълбоките пластове на нашето съзнание, където са фиксирани всички по-важни закономерности на сегашното планетарно развитие.
Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-популярен език след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме никаква представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание. Защото под повърхностния пласт на нашето обикновено Азово съзнание се отваря необозримата бездна на скрития душевен живот. И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя към човека? Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция. Сегашната Земя не може да се развива без духовния екстракт от Старата Луна.
към текста >>
И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя
към
човека?
Ако се отнесем към тези думи с достатъчна сериозност, ние ще се доближим не само до духовните първо причини на процесите и събитията, разиграли се през Лунната епоха на нашата Земя, но и до най-дълбоките пластове на нашето съзнание, където са фиксирани всички по-важни закономерности на сегашното планетарно развитие. Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-популярен език след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме никаква представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание. Защото под повърхностния пласт на нашето обикновено Азово съзнание се отваря необозримата бездна на скрития душевен живот.
И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя към човека?
Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция. Сегашната Земя не може да се развива без духовния екстракт от Старата Луна.
към текста >>
Да, ето как стоят нещата: Когато копнежът бъде наситен и задоволен с такива образи, които веднага започват да търсят нови образи, тогава настъпва една безкрайност, която е устремена
към
бъдещето.
И така, в определен момент от еволюцията, се наложи появата на образи, на изобилие от образи, които трябваше да запълват пустотата. И тук ние стигаме до една представа с изключителна стойност, до една представа от изключително значение; сега пред нас застава следната представа: Необятната човешка душа, разяждана от пламенен копнеж и мъчителна пустота, запълва и хармонизира своето страдание с появата на образи, с изобилие от живи образи, които могат да бъдат изместени само от .други, още по-живи образи. И след като образите са се задържали известно време, древният Лунен копнеж отново просветва от дъното на бездната, в отговор на което идват Духовете на Движението с техните все нови и нови образи. И когато на свой ред новите образи се задържат известно време, тогава от бездната отново се надига копнежът с присъщата му жажда за образи.
Да, ето как стоят нещата: Когато копнежът бъде наситен и задоволен с такива образи, които веднага започват да търсят нови образи, тогава настъпва една безкрайност, която е устремена към бъдещето.
И сега, мястото на летящите из безкрайността образи може да се заеме единствено от нещо, което издигайки се над образите е в състояние да спаси копнежа, и това е реалността.
към текста >>
И доколкото ние живеем в предметното Азово съзнание а то, както видяхме, ни открива пътя
към
спасението чрез Мистерията на Голгота от бездната на човешкото подсъзнание непрекъснато се надигат неясни и тъмни сили, които копнеят за спасение.
Или с други думи: онова планетарно въплъщение на нашата Земя, в което ние ставаме свидетели как образите, призовани от Духовете на Движението, идват и задоволяват копнежа на свръхсетивните Същества, трябва да бъде заменено от друга планетарна фаза на Земното въплъщение, която можем да наречем фаза на спасението. Да, цялата Земя може да бъде наречена „планета на спасението", както и нейното предишно въплъщение, Старата Луна, може да бъде наречена „планета на копнежа", макар че в последния случай става дума само за един укротен копнеж, който се носи из безкрая на Космоса.
И доколкото ние живеем в предметното Азово съзнание а то, както видяхме, ни открива пътя към спасението чрез Мистерията на Голгота от бездната на човешкото подсъзнание непрекъснато се надигат неясни и тъмни сили, които копнеят за спасение.
Сякаш горе наблюдаваме гладката морска повърхност на обикновеното съзнание, а долу, от към морското дъно, се надигат скритите пластове на нашата душа, и то не как да е, а като копнеж, като нещо, което непрекъснато се стреми нагоре към принасянето на жертвата, към онова универсално, космическо Същество, което укротява страстите веднъж завинаги, а не чрез безкрайната последователност на образите.
към текста >>
Сякаш горе наблюдаваме гладката морска повърхност на обикновеното съзнание, а долу, от
към
морското дъно, се надигат скритите пластове на нашата душа, и то не как да е, а като копнеж, като нещо, което непрекъснато се стреми нагоре
към
принасянето на жертвата,
към
онова универсално, космическо Същество, което укротява страстите веднъж завинаги, а не чрез безкрайната последователност на образите.
Или с други думи: онова планетарно въплъщение на нашата Земя, в което ние ставаме свидетели как образите, призовани от Духовете на Движението, идват и задоволяват копнежа на свръхсетивните Същества, трябва да бъде заменено от друга планетарна фаза на Земното въплъщение, която можем да наречем фаза на спасението. Да, цялата Земя може да бъде наречена „планета на спасението", както и нейното предишно въплъщение, Старата Луна, може да бъде наречена „планета на копнежа", макар че в последния случай става дума само за един укротен копнеж, който се носи из безкрая на Космоса. И доколкото ние живеем в предметното Азово съзнание а то, както видяхме, ни открива пътя към спасението чрез Мистерията на Голгота от бездната на човешкото подсъзнание непрекъснато се надигат неясни и тъмни сили, които копнеят за спасение.
Сякаш горе наблюдаваме гладката морска повърхност на обикновеното съзнание, а долу, от към морското дъно, се надигат скритите пластове на нашата душа, и то не как да е, а като копнеж, като нещо, което непрекъснато се стреми нагоре към принасянето на жертвата, към онова универсално, космическо Същество, което укротява страстите веднъж завинаги, а не чрез безкрайната последователност на образите.
към текста >>
Тук те имат възможност да опознаят не само външния живот и неговите укротяващи въздействия, насочени
към
обикновеното, горно съзнание; тук те опознават и могъщите тласъци на подсъзнанието, които напразно търсят първопричините на живота и които никой не може да укроти.
Несъмнено, Земният човек усеща тези настроения все по-ясно, все по-отчетливо. И всъщност онези Земни хора, които усещат най-добре тези настроения, този космически копнеж, като в същото време си дават сметка за особения характер на нашата епоха, са точно тези, които влизат в нашето Антропософско Движение.
Тук те имат възможност да опознаят не само външния живот и неговите укротяващи въздействия, насочени към обикновеното, горно съзнание; тук те опознават и могъщите тласъци на подсъзнанието, които напразно търсят първопричините на живота и които никой не може да укроти.
И все пак тези първопричини на живота могат да бъдат намерени! От кого? От една универсална наука, която се занимава не само с единичните подробности, но и с целостта на живота. Всичко онова, което се разиграва в дълбините на душата и напира към горните пластове на човешкото съзнание, трябва да бъде посрещнато от едно истинско духовно-научно изследване, чийто обект е космическото битие на човека и света, а не отделни подробности и фрагменти, защото в противен случай от долните пластове на душата се надигат сили, които копнеят за нещо, което не може да бъде постигнато никога.
към текста >>
Всичко онова, което се разиграва в дълбините на душата и напира
към
горните пластове на човешкото съзнание, трябва да бъде посрещнато от едно истинско духовно-научно изследване, чийто обект е космическото битие на човека и света, а не отделни подробности и фрагменти, защото в противен случай от долните пластове на душата се надигат сили, които копнеят за нещо, което не може да бъде постигнато никога.
И всъщност онези Земни хора, които усещат най-добре тези настроения, този космически копнеж, като в същото време си дават сметка за особения характер на нашата епоха, са точно тези, които влизат в нашето Антропософско Движение. Тук те имат възможност да опознаят не само външния живот и неговите укротяващи въздействия, насочени към обикновеното, горно съзнание; тук те опознават и могъщите тласъци на подсъзнанието, които напразно търсят първопричините на живота и които никой не може да укроти. И все пак тези първопричини на живота могат да бъдат намерени! От кого? От една универсална наука, която се занимава не само с единичните подробности, но и с целостта на живота.
Всичко онова, което се разиграва в дълбините на душата и напира към горните пластове на човешкото съзнание, трябва да бъде посрещнато от едно истинско духовно-научно изследване, чийто обект е космическото битие на човека и света, а не отделни подробности и фрагменти, защото в противен случай от долните пластове на душата се надигат сили, които копнеят за нещо, което не може да бъде постигнато никога.
към текста >>
О, благородни човеко, какво късогледство трябва, за да се стремиш
към
нещо в този свят, където всичко завършва със смъртта.
„Кой би искал да бъде щастлив на този свят? Ако искаш да знаеш аз мога да ти кажа!
О, благородни човеко, какво късогледство трябва, за да се стремиш към нещо в този свят, където всичко завършва със смъртта.
Ето, ние се срещнахме и се обичахме в продължение на три пролети; а после цяла вечност стоим разделени. Но кое е достойно за човешките стремежи, ако любовта не е тук! И все пак трябва да има нещо повече от любовта, щастието и славата!
към текста >>
Но кое е достойно за човешките стремежи, ако
любов
та не е тук!
„Кой би искал да бъде щастлив на този свят? Ако искаш да знаеш аз мога да ти кажа! О, благородни човеко, какво късогледство трябва, за да се стремиш към нещо в този свят, където всичко завършва със смъртта. Ето, ние се срещнахме и се обичахме в продължение на три пролети; а после цяла вечност стоим разделени.
Но кое е достойно за човешките стремежи, ако любовта не е тук!
И все пак трябва да има нещо повече от любовта, щастието и славата!
към текста >>
И все пак трябва да има нещо повече от
любов
та, щастието и славата!
„Кой би искал да бъде щастлив на този свят? Ако искаш да знаеш аз мога да ти кажа! О, благородни човеко, какво късогледство трябва, за да се стремиш към нещо в този свят, където всичко завършва със смъртта. Ето, ние се срещнахме и се обичахме в продължение на три пролети; а после цяла вечност стоим разделени. Но кое е достойно за човешките стремежи, ако любовта не е тук!
И все пак трябва да има нещо повече от любовта, щастието и славата!
към текста >>
Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива
към
едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си.
Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си.
И как бихме могли да не забележим, че този дух, в своята цялост, и така както той стои пред нас, е всъщност едно живо въплъщение на това, което бушува долу в душата, въплъщение на нещо, чиято предистория е скрита не другаде, а в предишни те планетарни въплъщения на нашата Земя? А би ли могъл друг освен Хайрих фон Клайст, да опише по-добре какви могъщи сили стоят зад човека за тях става дума още в първите страници на „Духовното ръководство на човека и човечеството"31 да опише силите, които се издигат над него и го тласкат в една или друга посока, силите, които той би могъл да разбере едва по-късно, ако не беше прекъснал сам нишките на своя живот?
към текста >>
Наследственият дар, който имаме от Старата Луна, или казано по друг начин, Лунното съзнание, не е нещо, което може да бъде асимилирано с помощта на абстрактната наука, но то трябва да бъде асимилирано с помощта на
бога
тите, многостранни и нежни антропософски понятия, чиито деликатни, меки контури обхващат духовните факти от всички страни.
Наследственият дар, който имаме от Старата Луна, или казано по друг начин, Лунното съзнание, не е нещо, което може да бъде асимилирано с помощта на абстрактната наука, но то трябва да бъде асимилирано с помощта на богатите, многостранни и нежни антропософски понятия, чиито деликатни, меки контури обхващат духовните факти от всички страни.
към текста >>
Дълбоката ни признателност
към
тези хора би могла да се изрази също и в следното: Нека да помним, че всичко в човешкия живот е взаимно свързано и че днешният човек може да посвети своя живот на онези духовни движения, от които хората това показват техните съдби отдавна вече се нуждаят.
И така, антропософията учи, че душевните състояния, които изживяваме днес, имат своята далечна пред история, и че са възникнали там, в необятните простори на Космоса. От друга страна, ние виждаме: Понятията, свързани с духовния произход на света, могат да бъдат формирани единствено с помощта на нашите душевни изживявания. Обаче ние виждаме и друго: Как нашето време трябваше да умиротвори, да укроти един копнеж, възникнал през миналите епохи, и как хората успяха да се пробудят за онези истини, които им бяха дадени за пръв път именно от нашето време. Да, в предишните епохи живееха хора, които не можеха да се справят с копнежа на своите сърца; те бяха в известен смисъл ощетени, понеже тогавашните епохи не им предоставиха истинското духовно познание, както това става днес.
Дълбоката ни признателност към тези хора би могла да се изрази също и в следното: Нека да помним, че всичко в човешкия живот е взаимно свързано и че днешният човек може да посвети своя живот на онези духовни движения, от които хората това показват техните съдби отдавна вече се нуждаят.
към текста >>
13.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ако например се обърнем
към
онова външно, природно явление, което протича под илюзорната форма на топлината и, опитвайки се да вникнем в неговата истинска същност, стигнем до жертвоприношението, до жертвата, това означава, че ние връщаме топлинния елемент обратно в духовния свят, сякаш смъкваме външната завеса на битието, за да покажем, че явленията в природния свят са подобни на нашите собствени душени качества.
В хода на последните лекции ние се опитахме да охарактеризираме този скрит духовен свят като поставихме пред погледа си някои чисто природни факти, след като ги пронизахме от край до край с чисто душевни качества като „жертвоготовност", „безкористна всеотдайност", „резигнация", следователно такива качества, които ние първоначално бихме могли да срещнем единствено в нашата собствена душа. Но ако сме в състояние да припишем подобни качества, като току-що изброените, на действителния, истинен свят, намиращ се зад света на илюзията, тогава идва ред на следното размишление: В този действителен, истинен свят живее нещо, което имайки предвид неговите основни качества ние можем да сравним само с качествата, които засега откриваме единствено в нашата собствена душа.
Ако например се обърнем към онова външно, природно явление, което протича под илюзорната форма на топлината и, опитвайки се да вникнем в неговата истинска същност, стигнем до жертвоприношението, до жертвата, това означава, че ние връщаме топлинния елемент обратно в духовния свят, сякаш смъкваме външната завеса на битието, за да покажем, че явленията в природния свят са подобни на нашите собствени душени качества.
към текста >>
Последния път ние тръгнахме от скритите дълбини на душевния живот, от това, което се стреми да пробие всички възможни препятствия, и което в антропософията наричаме човешко астрално тяло.После насочихме нашия поглед
към
въздействията, които копнежът упражнява върху човешкото същество,
към
удовлетворяването на копнежа, до което душата стига единствено с помощта на онзи свят от образи, който може да бъде разглеждан като едно от характерните вътрешни движения на душевния живот.
Днес ще постъпим както постъпихме в хода на последните лекции. Изхождайки от вътрешните изживявания на нашата душа, ние постепенно ще се приближаваме до предмета на нашата основна тема. И наистина, в духовното придвижване на Стария Сатурн през Старото Слънце и Старата Луна, сега ние стигаме до нашата Земя, и бихме желали да се спрем на най-обикновените душевни изживявания, както сторихме това и последния път.
Последния път ние тръгнахме от скритите дълбини на душевния живот, от това, което се стреми да пробие всички възможни препятствия, и което в антропософията наричаме човешко астрално тяло.После насочихме нашия поглед към въздействията, които копнежът упражнява върху човешкото същество, към удовлетворяването на копнежа, до което душата стига единствено с помощта на онзи свят от образи, който може да бъде разглеждан като едно от характерните вътрешни движения на душевния живот.
Така ние стигнахме и до пътя, който води от индивидуалната микрокосмическа душа до онова макрокосмическо мироздание, чиито изпълнители са Духовете на Движението.
към текста >>
Ще го изразим със следните думи: В основата на цялата философия, следователно в основата на всеки стремеж
към
познание, лежи удивлението!
Днес бихме желали да имаме като отправна точка едно душевно изживяване, което беше високо оценено още от древните гърци, и което не е изгубило своето голямо значение дори и днес.
Ще го изразим със следните думи: В основата на цялата философия, следователно в основата на всеки стремеж към познание, лежи удивлението!
към текста >>
Ако човек се замисли поне малко върху протичането на своите душевни изживявания и върху начина, по който стига до едно или друго познание, той ще потвърди от собствен опит, че нормалният, здравият път
към
познание винаги има за своя изходна точка именно удивлението, учудването.
И това е напълно вярно.
Ако човек се замисли поне малко върху протичането на своите душевни изживявания и върху начина, по който стига до едно или друго познание, той ще потвърди от собствен опит, че нормалният, здравият път към познание винаги има за своя изходна точка именно удивлението, учудването.
Това удивление, това учудване, от което започва всеки познавателен процес, принадлежи към онези душевни изживявания, които внасят величие и трепет в сивата проза на живота. Защото какво би представлявало едно познание, ако то няма за изходна точка удивлението? То би представлявало нещо, което просто не може да бъде отделено от сивата и скучна проза, от педантизма и отегчението! Величие, трепет и вътрешен живот в познавателния процес внася единствено онова душевно вълнение, което започва с учудването и завършва с ощастливяването, онова душевно вълнение, което ни изпълва с радостен трепет след разрешаването на някаква загадка. Ние винаги би трябвало да усещаме сухия, безплоден елемент в едно познание, което не се опира на удивлението и ощастливяването.
към текста >>
Това удивление, това учудване, от което започва всеки познавателен процес, принадлежи
към
онези душевни изживявания, които внасят величие и трепет в сивата проза на живота.
И това е напълно вярно. Ако човек се замисли поне малко върху протичането на своите душевни изживявания и върху начина, по който стига до едно или друго познание, той ще потвърди от собствен опит, че нормалният, здравият път към познание винаги има за своя изходна точка именно удивлението, учудването.
Това удивление, това учудване, от което започва всеки познавателен процес, принадлежи към онези душевни изживявания, които внасят величие и трепет в сивата проза на живота.
Защото какво би представлявало едно познание, ако то няма за изходна точка удивлението? То би представлявало нещо, което просто не може да бъде отделено от сивата и скучна проза, от педантизма и отегчението! Величие, трепет и вътрешен живот в познавателния процес внася единствено онова душевно вълнение, което започва с учудването и завършва с ощастливяването, онова душевно вълнение, което ни изпълва с радостен трепет след разрешаването на някаква загадка. Ние винаги би трябвало да усещаме сухия, безплоден елемент в едно познание, което не се опира на удивлението и ощастливяването. Да, истинското и здраво познание е немислимо без удивлението и без щастието от разрешената загадка.
към текста >>
Обаче ние далеч не изпитваме удивление, учудване
към
всички непознати предмети и същества, а само
към
тези, спрямо които усещаме някаква близост, някакво родство.
Но какъв е произходът на самото удивление? Как възниква удивлението т.е. учудването от нещо външно в човешката душа? Всъщност удивлението, учудването възникват главно поради това, че в определен момент възприемаме даден факт, даден предмет или живо същество като нещо чуждо. Да, усещането за необичайност и странност е първият елемент, който предизвиква удивлението, учудването.
Обаче ние далеч не изпитваме удивление, учудване към всички непознати предмети и същества, а само към тези, спрямо които усещаме някаква близост, някакво родство.
И в този случай ние си казваме: Да, в този предмет, или в това живо същество има нещо, което сега не се намира в мен, обаче то всеки миг може да премине в мен. Следователно, удивлявайки се на нещата, ние ги усещаме едновременно и „чужди", и „близки".
към текста >>
Но той просто не би могъл да се отнася
към
това, което нарича „чудо", по някакъв отблъскващ начин, след като вече се досеща, че донякъде е родствен с него.
Думата „учудване" е много близка с думата „чудо", а като „чудо" ние определяме едно такова събитие, спрямо което човешкото познание не открива никакви родствени връзки; в нормалния живот човекът никога не е близък с „чудото". Обаче все пак то го засяга, или поне би трябвало да го засяга.
Но той просто не би могъл да се отнася към това, което нарича „чудо", по някакъв отблъскващ начин, след като вече се досеща, че донякъде е родствен с него.
към текста >>
Да,
към
най-дълбоката същност на Старата Луна принадлежи и тази особеност, че тогава определени свръхсетивни Същества трябваше да извършат своето жертвоприношение пред по-висши Същества, но стана така, че тези по-висши Същества отхвърлиха жертвата; или с други думи, жертвеният дим на Лунните Същества се издигаше
към
по-висшите Същества, но беше връщан обратно, под формата на жертвена субстанция, в Съществата, които искаха да принесат жертвата.
В последната лекция ние посочихме, че до определен напредък в еволюцията се стига именно, когато свръхсетивните Същества са готови да принесат своята космическа жертва, като в същото време тази жертва бива отхвърлена, отблъсната, и тъкмо в отхвърлената жертва ние се докосваме до едно от главните събития, които се разиграват през епохата на Старата Луна.
Да, към най-дълбоката същност на Старата Луна принадлежи и тази особеност, че тогава определени свръхсетивни Същества трябваше да извършат своето жертвоприношение пред по-висши Същества, но стана така, че тези по-висши Същества отхвърлиха жертвата; или с други думи, жертвеният дим на Лунните Същества се издигаше към по-висшите Същества, но беше връщан обратно, под формата на жертвена субстанция, в Съществата, които искаха да принесат жертвата.
И ние видяхме, че най-голямото своеобразие на Лунните Същества се изразяваше тъкмо в това, че те усещаха отхвърлената жертва, която се натрупваше в тях, като една истинска жертвена субстанция. Да, ние видяхме също, че това, което искаше, но не успяваше да се издигне до по-висшите Същества, се натрупваше в низшите свръхсетивни Същества, в тези, бих казал, Същества на отхвърлената жертва, като пораждаше в тях не друго, а силата на копнежа. Впоследствие ние установихме, че всичко онова, което изпитваме като копнеж в нашата собствена душа, е едно продължение, едно наследство от предишните Лунни процеси, което се състои в това, че тогавашните Лунни Същества видяха неприемането на своята жертва. Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета. Ето на какво се дължи своеобразният меланхоличен характер на духовната атмосфера, в която протича епохата на Старата Луна: На отхвърлената жертва!
към текста >>
От последната лекция ние разбрахме и нещо друго, а именно, че между тази неприета жертва и копнежа, породен в свръхсетивните Същества от неприетата жертва, възниква един вид равновесие, главно поради намесата на онази Йерархия,
към
която спадат Духовете на Движението.
От последната лекция ние разбрахме и нещо друго, а именно, че между тази неприета жертва и копнежа, породен в свръхсетивните Същества от неприетата жертва, възниква един вид равновесие, главно поради намесата на онази Йерархия, към която спадат Духовете на Движението.
Така се постига поне възможността за удовлетворяване на копнежа, който измъчва Съществата, чиято жертва беше отхвърлена. Представете си за миг, нагледно и живо, следната картина: Ето, пред Вас са висшите Същества, към които е отправена жертвата, обаче те отхвърлят жертвата, и сега у другите Същества, които напразно искаха да принесат жертвата, възниква един силен копнеж и те усещат съвсем ясно: Ако аз бих принесъл моята жертва на по-висшите Същества, най-добрата част от мен щеше да попадне у тях, самият аз щях да се окажа включен в техния живот, но сега аз съм отделен от тях, сега аз стоя тук, а онези по-висши Същества стоят там! Обаче Духовете на Движението нека да приемем това в буквалния смисъл на думата довеждат тези Същества у които, поради отхвърлената жертва, пламва копнежът към по-висшите Същества до такова състояние, че те се устремяват към по-висшите Същества, използувайки най-различни пътища и начини. Става така, че това, което се натрупва в тях като жертвена субстанция, все пак може да бъде уравновесено, поне поради ярките впечатления от по-висшите Същества, които сякаш кръжат над Съществата-жертвоприносители; стига се до уравновесяване на онова, което е останало неудовлетворено поради отхвърля нето на жертвата, така че в констелацията на тези Същества към по-висшите свръхсетивни Същества настъпват промени, сходни на тези, които биха настъпили, ако жертвата беше приета.
към текста >>
Представете си за миг, нагледно и живо, следната картина: Ето, пред Вас са висшите Същества,
към
които е отправена жертвата, обаче те отхвърлят жертвата, и сега у другите Същества, които напразно искаха да принесат жертвата, възниква един силен копнеж и те усещат съвсем ясно: Ако аз бих принесъл моята жертва на по-висшите Същества, най-добрата част от мен щеше да попадне у тях, самият аз щях да се окажа включен в техния живот, но сега аз съм отделен от тях, сега аз стоя тук, а онези по-висши Същества стоят там!
От последната лекция ние разбрахме и нещо друго, а именно, че между тази неприета жертва и копнежа, породен в свръхсетивните Същества от неприетата жертва, възниква един вид равновесие, главно поради намесата на онази Йерархия, към която спадат Духовете на Движението. Така се постига поне възможността за удовлетворяване на копнежа, който измъчва Съществата, чиято жертва беше отхвърлена.
Представете си за миг, нагледно и живо, следната картина: Ето, пред Вас са висшите Същества, към които е отправена жертвата, обаче те отхвърлят жертвата, и сега у другите Същества, които напразно искаха да принесат жертвата, възниква един силен копнеж и те усещат съвсем ясно: Ако аз бих принесъл моята жертва на по-висшите Същества, най-добрата част от мен щеше да попадне у тях, самият аз щях да се окажа включен в техния живот, но сега аз съм отделен от тях, сега аз стоя тук, а онези по-висши Същества стоят там!
Обаче Духовете на Движението нека да приемем това в буквалния смисъл на думата довеждат тези Същества у които, поради отхвърлената жертва, пламва копнежът към по-висшите Същества до такова състояние, че те се устремяват към по-висшите Същества, използувайки най-различни пътища и начини. Става така, че това, което се натрупва в тях като жертвена субстанция, все пак може да бъде уравновесено, поне поради ярките впечатления от по-висшите Същества, които сякаш кръжат над Съществата-жертвоприносители; стига се до уравновесяване на онова, което е останало неудовлетворено поради отхвърля нето на жертвата, така че в констелацията на тези Същества към по-висшите свръхсетивни Същества настъпват промени, сходни на тези, които биха настъпили, ако жертвата беше приета.
към текста >>
Обаче Духовете на Движението нека да приемем това в буквалния смисъл на думата довеждат тези Същества у които, поради отхвърлената жертва, пламва копнежът
към
по-висшите Същества до такова състояние, че те се устремяват
към
по-висшите Същества, използувайки най-различни пътища и начини.
От последната лекция ние разбрахме и нещо друго, а именно, че между тази неприета жертва и копнежа, породен в свръхсетивните Същества от неприетата жертва, възниква един вид равновесие, главно поради намесата на онази Йерархия, към която спадат Духовете на Движението. Така се постига поне възможността за удовлетворяване на копнежа, който измъчва Съществата, чиято жертва беше отхвърлена. Представете си за миг, нагледно и живо, следната картина: Ето, пред Вас са висшите Същества, към които е отправена жертвата, обаче те отхвърлят жертвата, и сега у другите Същества, които напразно искаха да принесат жертвата, възниква един силен копнеж и те усещат съвсем ясно: Ако аз бих принесъл моята жертва на по-висшите Същества, най-добрата част от мен щеше да попадне у тях, самият аз щях да се окажа включен в техния живот, но сега аз съм отделен от тях, сега аз стоя тук, а онези по-висши Същества стоят там!
Обаче Духовете на Движението нека да приемем това в буквалния смисъл на думата довеждат тези Същества у които, поради отхвърлената жертва, пламва копнежът към по-висшите Същества до такова състояние, че те се устремяват към по-висшите Същества, използувайки най-различни пътища и начини.
Става така, че това, което се натрупва в тях като жертвена субстанция, все пак може да бъде уравновесено, поне поради ярките впечатления от по-висшите Същества, които сякаш кръжат над Съществата-жертвоприносители; стига се до уравновесяване на онова, което е останало неудовлетворено поради отхвърля нето на жертвата, така че в констелацията на тези Същества към по-висшите свръхсетивни Същества настъпват промени, сходни на тези, които биха настъпили, ако жертвата беше приета.
към текста >>
Става така, че това, което се натрупва в тях като жертвена субстанция, все пак може да бъде уравновесено, поне поради ярките впечатления от по-висшите Същества, които сякаш кръжат над Съществата-жертвоприносители; стига се до уравновесяване на онова, което е останало неудовлетворено поради отхвърля нето на жертвата, така че в констелацията на тези Същества
към
по-висшите свръхсетивни Същества настъпват промени, сходни на тези, които биха настъпили, ако жертвата беше приета.
От последната лекция ние разбрахме и нещо друго, а именно, че между тази неприета жертва и копнежа, породен в свръхсетивните Същества от неприетата жертва, възниква един вид равновесие, главно поради намесата на онази Йерархия, към която спадат Духовете на Движението. Така се постига поне възможността за удовлетворяване на копнежа, който измъчва Съществата, чиято жертва беше отхвърлена. Представете си за миг, нагледно и живо, следната картина: Ето, пред Вас са висшите Същества, към които е отправена жертвата, обаче те отхвърлят жертвата, и сега у другите Същества, които напразно искаха да принесат жертвата, възниква един силен копнеж и те усещат съвсем ясно: Ако аз бих принесъл моята жертва на по-висшите Същества, най-добрата част от мен щеше да попадне у тях, самият аз щях да се окажа включен в техния живот, но сега аз съм отделен от тях, сега аз стоя тук, а онези по-висши Същества стоят там! Обаче Духовете на Движението нека да приемем това в буквалния смисъл на думата довеждат тези Същества у които, поради отхвърлената жертва, пламва копнежът към по-висшите Същества до такова състояние, че те се устремяват към по-висшите Същества, използувайки най-различни пътища и начини.
Става така, че това, което се натрупва в тях като жертвена субстанция, все пак може да бъде уравновесено, поне поради ярките впечатления от по-висшите Същества, които сякаш кръжат над Съществата-жертвоприносители; стига се до уравновесяване на онова, което е останало неудовлетворено поради отхвърля нето на жертвата, така че в констелацията на тези Същества към по-висшите свръхсетивни Същества настъпват промени, сходни на тези, които биха настъпили, ако жертвата беше приета.
към текста >>
Но сега идват Духовете на Движението и ги насочват
към
сферата на по-висшите Същества, при което става нещо забележително: Вместо непосредственото разливане, вместо разпиляването на жертвената субстанция, сега настъпва едно вътрешно раздвижване на самата жертвена субстанция, в резултат на което се стига до формирането на нови отношения с по-висшите Същества.
Нека да си послужим и с едно друго сравнение, което е съвсем просто и ясно; нека да си представим, че по-висшите Същества са съсредоточени в Слънцето, а по-низшите Същества са съсредоточени в една или друга планета. Да допуснем, че Съществата от по-низшата планета искат да принесат своята жертва на по-висшата планета, следователно на Слънцето. Обаче Слънцето отхвърля жертвата и сега жертвената субстанция се натрупва в по-низшите Същества, които в своята пълна самотност, в своята пълна изолираност се изпълват с непрекъснат, мъчителен копнеж.
Но сега идват Духовете на Движението и ги насочват към сферата на по-висшите Същества, при което става нещо забележително: Вместо непосредственото разливане, вместо разпиляването на жертвената субстанция, сега настъпва едно вътрешно раздвижване на самата жертвена субстанция, в резултат на което се стига до формирането на нови отношения с по-висшите Същества.
Положението е сходно с невъзможността на даден човек да се справи със своя копнеж чрез еднократно и пълно удовлетворяване, поради което той пристъпва към частично удовлетворяване: Лесно е да предположим, че в този случай се раздвижват всичките му душевни сили. За всичко това стана дума в предишната лекция. Тогава посочихме, че благодарение на външните впечатления, на вътрешните възприятия и главно поради обстоятелството, че в акта на жертвата, въпросните Същества не се свързват с по-висшите Същества настъпва един вид заместител на тези връзки.
към текста >>
Положението е сходно с невъзможността на даден човек да се справи със своя копнеж чрез еднократно и пълно удовлетворяване, поради което той пристъпва
към
частично удовлетворяване: Лесно е да предположим, че в този случай се раздвижват всичките му душевни сили.
Нека да си послужим и с едно друго сравнение, което е съвсем просто и ясно; нека да си представим, че по-висшите Същества са съсредоточени в Слънцето, а по-низшите Същества са съсредоточени в една или друга планета. Да допуснем, че Съществата от по-низшата планета искат да принесат своята жертва на по-висшата планета, следователно на Слънцето. Обаче Слънцето отхвърля жертвата и сега жертвената субстанция се натрупва в по-низшите Същества, които в своята пълна самотност, в своята пълна изолираност се изпълват с непрекъснат, мъчителен копнеж. Но сега идват Духовете на Движението и ги насочват към сферата на по-висшите Същества, при което става нещо забележително: Вместо непосредственото разливане, вместо разпиляването на жертвената субстанция, сега настъпва едно вътрешно раздвижване на самата жертвена субстанция, в резултат на което се стига до формирането на нови отношения с по-висшите Същества.
Положението е сходно с невъзможността на даден човек да се справи със своя копнеж чрез еднократно и пълно удовлетворяване, поради което той пристъпва към частично удовлетворяване: Лесно е да предположим, че в този случай се раздвижват всичките му душевни сили.
За всичко това стана дума в предишната лекция. Тогава посочихме, че благодарение на външните впечатления, на вътрешните възприятия и главно поради обстоятелството, че в акта на жертвата, въпросните Същества не се свързват с по-висшите Същества настъпва един вид заместител на тези връзки.
към текста >>
И сега, ако с помощта на окултната наука пристъпим от тази, бих казал, всеобща Майя,
към
основните принципи на мировата еволюция, ние ще стигнем до изключително важни логични следствия, произтичащи от максимата, че в света на Майя, единственото истинно нещо, това всъщност е смъртта.
И сега, ако с помощта на окултната наука пристъпим от тази, бих казал, всеобща Майя, към основните принципи на мировата еволюция, ние ще стигнем до изключително важни логични следствия, произтичащи от максимата, че в света на Майя, единственото истинно нещо, това всъщност е смъртта.
Но към това, което искам да кажа, ние можем да се приближим и от една съвсем друга гледна точка. Нека да насочим нашето внимание към съществата от другите природни царства.
към текста >>
Но
към
това, което искам да кажа, ние можем да се приближим и от една съвсем друга гледна точка.
И сега, ако с помощта на окултната наука пристъпим от тази, бих казал, всеобща Майя, към основните принципи на мировата еволюция, ние ще стигнем до изключително важни логични следствия, произтичащи от максимата, че в света на Майя, единственото истинно нещо, това всъщност е смъртта.
Но към това, което искам да кажа, ние можем да се приближим и от една съвсем друга гледна точка.
Нека да насочим нашето внимание към съществата от другите природни царства.
към текста >>
Нека да насочим нашето внимание
към
съществата от другите природни царства.
И сега, ако с помощта на окултната наука пристъпим от тази, бих казал, всеобща Майя, към основните принципи на мировата еволюция, ние ще стигнем до изключително важни логични следствия, произтичащи от максимата, че в света на Майя, единственото истинно нещо, това всъщност е смъртта. Но към това, което искам да кажа, ние можем да се приближим и от една съвсем друга гледна точка.
Нека да насочим нашето внимание към съществата от другите природни царства.
към текста >>
Нокътят няма никакви претенции
към
целостта на нашето съществуване, той е само една малка част от нашия организъм, и когато го отрязваме и отделяме от нас, ние не променяме нищо.
Често пъти ние чуваме следния въпрос: Умират ли, например, минералите? За окултистите твърдението: „Минералите умират", няма никакъв смисъл. Подобно твърдение означава приблизително същото, както това, ако някой би казал, че отрязаният нокът е умрял.
Нокътят няма никакви претенции към целостта на нашето съществуване, той е само една малка част от нашия организъм, и когато го отрязваме и отделяме от нас, ние не променяме нищо.
Той умира едва тогава, когато умираме самите ние. Да, според окултната наука, минералите не умират. Защото минералите са само част от един по-голям организъм, както и нокти те са само част от нашия организъм; минералът само привидно може да бъде разрушен; всъщност той бива само изтръгнат от този по-голям организъм, също както и отрязаният от нашия организъм нокът. Разрушаването на един минерал не е никаква смърт, защото минералът не живее в самия себе си, а в един по-голям организъм, и той е само една от неговите части.
към текста >>
Ние не можем да кажем, че нокътят е умрял, както не можем да кажем, че и растението е умряло, защото то принадлежи
към
един огромен организъм, който е идентичен с цялата Земя.
Вероятно Вие си спомняте, че по време на лекцията за същността на растителния свят35 беше казано: Само по себе си, растението също не е самостоятелно; както минералът е част от един по-голям организъм, така и растението е част от целия Земен организъм; и от окултна гледна точка няма никакъв смисъл да се говори за живота на едно отделно растение, а трябва да се говори за живота на целия Земен организъм. Да се говори за „смъртта" на едно растение е същото, както и да се говори за „смъртта" на един отрязан нокът.
Ние не можем да кажем, че нокътят е умрял, както не можем да кажем, че и растението е умряло, защото то принадлежи към един огромен организъм, който е идентичен с цялата Земя.
Всяка пролет този Земен организъм заспива и отправя растенията като един вид свои органи към Слънцето, а всяка есен той се пробужда и отново приема в себе си духовната същност на растенията: това става, когато семената попадат в почвата на Земята. Няма никакъв смисъл от изолираното разглеждане на растителния свят, защото Земният организъм изобщо не умира; да се говори, че растенията увяхват и „умират" е също то, както и да се говори, че ако косата на човека побелее, той „умира". Разбира се, ние се намираме в съвсем друго положение и не можем да превръщаме по естествен начин белите си коси в черни.
към текста >>
Всяка пролет този Земен организъм заспива и отправя растенията като един вид свои органи
към
Слънцето, а всяка есен той се пробужда и отново приема в себе си духовната същност на растенията: това става, когато семената попадат в почвата на Земята.
Вероятно Вие си спомняте, че по време на лекцията за същността на растителния свят35 беше казано: Само по себе си, растението също не е самостоятелно; както минералът е част от един по-голям организъм, така и растението е част от целия Земен организъм; и от окултна гледна точка няма никакъв смисъл да се говори за живота на едно отделно растение, а трябва да се говори за живота на целия Земен организъм. Да се говори за „смъртта" на едно растение е същото, както и да се говори за „смъртта" на един отрязан нокът. Ние не можем да кажем, че нокътят е умрял, както не можем да кажем, че и растението е умряло, защото то принадлежи към един огромен организъм, който е идентичен с цялата Земя.
Всяка пролет този Земен организъм заспива и отправя растенията като един вид свои органи към Слънцето, а всяка есен той се пробужда и отново приема в себе си духовната същност на растенията: това става, когато семената попадат в почвата на Земята.
Няма никакъв смисъл от изолираното разглеждане на растителния свят, защото Земният организъм изобщо не умира; да се говори, че растенията увяхват и „умират" е също то, както и да се говори, че ако косата на човека побелее, той „умира". Разбира се, ние се намираме в съвсем друго положение и не можем да превръщаме по естествен начин белите си коси в черни.
към текста >>
Естествено, самият Христос принадлежи
към
духовните светове, и оттам Той се спуска долу на физическия план.
И така, ние се убеждаваме, че дори висшите истини, свързани с историческото израстване на човека, също са потопени в света на Майя. Но докато за всички други исторически събития ние бихме могли да се позовем на нашето мислене и да заявим: „Да, вярно е, че тук на физическия план се разиграва едно или друго историческо събитие, обаче неговите истински причини са горе в духовния свят", то за Мистерията на Голгота ние съвсем не можем да твърдим: Да, Мистерията на Голгота се разиграва тук долу на физическия план, а нейното, така да се каже, съответствие, е горе в духовния свят.
Естествено, самият Христос принадлежи към духовните светове, и оттам Той се спуска долу на физическия план.
Обаче за онова, което се разиграва като Мистерия на Голгота, изобщо не съществува никакъв духовен първообраз, какъвто ние основателно търсим, когато става дума останалите исторически събития. Мистерията на Голгота е единственото историческо събитие, което би могло да се разиграе, както и стана, само на физическия план.
към текста >>
В нейно лице ние имаме нещо, което такова, каквото е безусловно принадлежи
към
света на истината.
И така, ето че ние се докосваме до нещо забележително, което проявява своите реални, непосредствено истинни черти именно на физическия план. Следователно, какво е реално на физическия план? Истински реално на физическия план така че да се опрем на него и да знаем: Ето сега, аз се опирам на една истина! е не друго, а смъртта, обаче не смъртта в минералното, растителното и животинското царство, а смъртта в човешкото царство, не минералната, растителна и животинска смърт, а човешката смърт! И ако искаме отново да изучим едно или друго историческо събитие, което е станало в хода на Земната еволюция, ние имаме пълното право да търсим неговия духовен първообраз, и това се отнася за всяко историческо събитие, с изключение на Мистерията на Голгота.
В нейно лице ние имаме нещо, което такова, каквото е безусловно принадлежи към света на истината.
към текста >>
При евангелистите вярата просто беше добавена
към
познанието.
Ето как стигнаха до своето убеждение в историческите факти авторите на трите Евангелия Матей, Марко и Лука. До съдържанието на своите Евангелия те стигнаха по пътя на ясновидството, обаче до убеждението те стигнаха благодарение на звездните констелации и съответствията между Макрокосмоса и Микрокосмоса.
При евангелистите вярата просто беше добавена към познанието.
към текста >>
Ето как чрез нашите усилия да обясним света на Майя и да го изведем от света на истината при което се оказа, че зад огъня или топлината е скрита жертвата, зад въздуха струящата, безкористна добродетел, зад водата резигнацията -, днес
към
тези три истини ние добавяме, че истинската същност на Земята, на твърдия елемент това е смъртта, смъртта като един вид отчуждение на субстанцията от нейната собствена мисия.
Ето как чрез нашите усилия да обясним света на Майя и да го изведем от света на истината при което се оказа, че зад огъня или топлината е скрита жертвата, зад въздуха струящата, безкористна добродетел, зад водата резигнацията -, днес към тези три истини ние добавяме, че истинската същност на Земята, на твърдия елемент това е смъртта, смъртта като един вид отчуждение на субстанцията от нейната собствена мисия.
Но благодарение на това отчуждение, на това откъсване от собствената мисия, в света на Майя или илюзията, навлиза самата смърт, смъртта като нещо истинно и непринадлежащо към илюзията на сетивата. Дори самите Богове не биха могли да познаят смъртта, ако те по един или друг начин не се спуснат в условията на физическия свят, за да я обхваната в нейната истинност тук, на Земята, в света на Майя и илюзията.
към текста >>
Но благодарение на това отчуждение, на това откъсване от собствената мисия, в света на Майя или илюзията, навлиза самата смърт, смъртта като нещо истинно и непринадлежащо
към
илюзията на сетивата.
Ето как чрез нашите усилия да обясним света на Майя и да го изведем от света на истината при което се оказа, че зад огъня или топлината е скрита жертвата, зад въздуха струящата, безкористна добродетел, зад водата резигнацията -, днес към тези три истини ние добавяме, че истинската същност на Земята, на твърдия елемент това е смъртта, смъртта като един вид отчуждение на субстанцията от нейната собствена мисия.
Но благодарение на това отчуждение, на това откъсване от собствената мисия, в света на Майя или илюзията, навлиза самата смърт, смъртта като нещо истинно и непринадлежащо към илюзията на сетивата.
Дори самите Богове не биха могли да познаят смъртта, ако те по един или друг начин не се спуснат в условията на физическия свят, за да я обхваната в нейната истинност тук, на Земята, в света на Майя и илюзията.
към текста >>
Ето какво искаме да прибавим
към
вече познатите антропософски понятия.
Ето какво искаме да прибавим към вече познатите антропософски понятия.
Накрая нека още веднъж да отбележа, че до яснота относно тези нови понятия, които ще са ни необходими по-късно за едно основно проучване на Марковото Евангелие, ние ще стигнем само чрез продължителни медитации и само след като все по-често и по-често отваряме душата си за това, което обсъждахме през последните дни. Защото Евангелието на Марко39 може да бъде разбрано само с помощта на най-важните понятия, засягащи еволюцията на света и човека.
към текста >>
14.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо
към
Гьотеанума в Дорнах.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума.
Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allegemene Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на вид ни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно
към
друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
До края на 1998 предстои издаването на „От Исус
към
Христос" (Събр. Съч.
10. Малка част от духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер засягащи Мистерията на Голгота, са вече публикувани от Антропософско Издателство „Д. Р. Даскалов" (Събр. Съч. №8, №13, №15, №103, №104, №114, №123, №137, №142, №148, №233).
До края на 1998 предстои издаването на „От Исус към Христос" (Събр. Съч.
№131, десет лекции в Карлсруе, 1911).
към текста >>
№13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии,
към
които принадлежат Елохимите, по следния начин: (вдясно са имената им според езотеричното християнство)
11. В своята „Тайна Наука"(Събр.Съч.
№13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Елохимите, по следния начин: (вдясно са имената им според езотеричното християнство)
към текста >>
1. Серафими Духове на
Любов
та
1. Серафими Духове на Любовта
към текста >>
20. Дионисий Аеропагита: един от членовете на атинския Аеропаг, привлечен
към
християнството от Павел (Деяния на апостолите 17, 34).
20. Дионисий Аеропагита: един от членовете на атинския Аеропаг, привлечен към християнството от Павел (Деяния на апостолите 17, 34).
Около 500 г. сл. Хр. под негово име в Сирия се появяват християнско-неоплатоническите съчинения „За небесните Йерархии" и „За църковните Йерархии".
към текста >>
22. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада
към
най-съществената част на антропософския мироглед.
22. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед.
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
към текста >>
27. Трите Логоса: Сравнително рядко употребяван термин, който има отношение
към
триединството на
Бога
и
към
трите разновидности на сътворението.
27. Трите Логоса: Сравнително рядко употребяван термин, който има отношение към триединството на Бога и към трите разновидности на сътворението.
За „трите Логоса" Рудолф Щайнер говори по времето, когато Антропософското Общество още не е създадено. Например в „Основни елементи на езотеризма" (Събр. Съч. №93а, 31 лекции в Берлин от 26 Септември до 5 Ноември 1905) са дадени само устни указания; от този лекционен цикъл липсват стенограми. В последната лекция Рудолф Щайнер говори за:
към текста >>
1. „Човекът" (имащ отношение
към
Физическото тяло).
1. „Човекът" (имащ отношение към Физическото тяло).
към текста >>
2. „Лъвът" ( имащ отношение
към
Сетивната Душа).
2. „Лъвът" ( имащ отношение към Сетивната Душа).
към текста >>
3 „Телецът" (имащ отношение
към
Разсъдъчната Душа).
3 „Телецът" (имащ отношение към Разсъдъчната Душа).
към текста >>
4. „Орелът" (имащ отношение
към
Съзнателната Душа).
4. „Орелът" (имащ отношение към Съзнателната Душа).
към текста >>
Точно този „колективен спомен" е ключът
към
разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите.
Човешките групови Души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на раждане и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. „колективен спомен".
Точно този „колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите.
Фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание" с Азовото съзна ние на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
към текста >>
15.
Прераждане и карма и тяхното значение за съвременната култура
GA_135 Прераждане и Карма
Още в началото на това столетие Рудолф Щайнер полага идейните основи в своите съчинения „Прераждане и карма“ и „Как действа кармата“, в които
към
тази тема се развиват „Необходими представи за гледната точка на модерната естествена наука“.
Още в началото на това столетие Рудолф Щайнер полага идейните основи в своите съчинения „Прераждане и карма“ и „Как действа кармата“, в които към тази тема се развиват „Необходими представи за гледната точка на модерната естествена наука“.
Те са ауфтактът на неговото обширно разработено изследване в тази централна област на антропософски ориентираната духовна наука. Резултатите от своите духовни изследвания той представя в многобройни лекции и поредици от лекции.
към текста >>
16.
Съдържание
GA_135 Прераждане и Карма
Преобразяването на формите и силите при прехода от една инкарнация
към
друга според определени закони: Вътрешното става външно, външното – вътрешно.
Как се постига едно непосредствено схващане за духовно-душевната същност на човека, която преминава през повтарящи се земни животи?
Преобразяването на формите и силите при прехода от една инкарнация към друга според определени закони: Вътрешното става външно, външното – вътрешно.
Кармичните последствия на материализма за следващата инкарнация на съвременното човечество. Преобразуването на мислите в сили, които оформят следващия земен живот.
към текста >>
Призоваване
към
духовен живот чрез преживяване на кармична криза.
Необходимостта от развиване на една особена способност за спомняне на базата на чувството чрез душевни упражнения с цел придобиване на едно реално изживяване на прераждането.
Призоваване към духовен живот чрез преживяване на кармична криза.
Принадлежност към духовния свят.
към текста >>
Принадлежност
към
духовния свят.
Необходимостта от развиване на една особена способност за спомняне на базата на чувството чрез душевни упражнения с цел придобиване на едно реално изживяване на прераждането. Призоваване към духовен живот чрез преживяване на кармична криза.
Принадлежност към духовния свят.
към текста >>
Смяна на чувството на
любов
към
другите в едно прераждане със себе
люби
е в друго.
Прокарване на убеждението за прераждане и карма във всекидневния живот и развиването на нови житейски форми. Противоположност между вътрешното убеждение и външния живот. Социални отношения; работа и заплащане. Настоящото състояние на културата като резултат от различните карми на отделните личности, живеещи днес на земята. Вяра и знание в кармична връзка: смяна на едно, отдадено на вяра прераждане, с друго, отдадено на разума.
Смяна на чувството на любов към другите в едно прераждане със себелюбие в друго.
Обедняване и слабост на душите в последната инкарнация и тяхното укрепване чрез задълбочаване и проникване с истината за прераждането и кармата.
към текста >>
Бележки
към
това издание .
Бележки към това издание .
. . . . . . . . . . . 163
към текста >>
17.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Днес повечето хора, които изобщо се стремят
към
познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи.
Това, което трябва да се подчертае, е, че духовната наука има същото убеждение като истинската естествената наука. Антропософът извършва в областта на душевния живот същото, което естествоизпитателят се стреми да постигне за това, което може да види с очи и да чуе с уши. Не може да има противоречие между истинския естествоизпитател и духовната наука. Антропософът обяснява, че законите, които установява за душевния живот, по съответен начин са валидни също и за външните природни явления. Той прави това, защото знае, че човешкото чувство за познание може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието.
Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи.
Такива истини, така да се каже, не стават за нищо. Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни. И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“. И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука. Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши.
към текста >>
И прибавят
към
това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука.
Той прави това, защото знае, че човешкото чувство за познание може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието. Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи. Такива истини, така да се каже, не стават за нищо. Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни. И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“.
И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука.
Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши. Днешната естествена наука не противоречи на духовната наука, тя самата представлява елементарна духовна наука. Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския свят. Без значение е, ако не е имал това убеждение; той не е познавал душевните закони и не е знаел нищо за изследванията, които се извършват в душевната област. Значението на неговите резултати в неговата област не стават по-маловажни от това.
към текста >>
Другите причисляват тази „борба за оцеляване“
към
детските заболявания на по-новата наука и говорят за „безсилието на естествения подбор“.
Може да се възрази, че използването на представи от съвременната естествена наука може да изопачи духовната наука затова, защото тези представи почиват върху една несигурна почва. Вярно е, че има естествоизпитатели, които считат основните положения на дарвинизма за неоспорими истини, и други, които говорят за „криза в дарвинизма“. Едните намират във „всемогъществото на естествения подбор“, в „борбата за оцеляване“ основните всеобхватни обяснения за развитието на живите същества.
Другите причисляват тази „борба за оцеляване“ към детските заболявания на по-новата наука и говорят за „безсилието на естествения подбор“.
Когато се стигне до тези оспорвани положения, човек, като антропософ, наистина не би могъл да направи нещо по-добро от това засега да не се занимава с тях, а да изчака такова време, което ще бъде по-добро от настоящото за постигане на хармония с естествената наука. Ала точно за това не става дума. Касае се много повече за едно убеждение, за един начин на мислене в самото изследване на съвременната естествена наука, за определени посоки, които навсякъде се съблюдават, дори когато мислите по известни въпроси на отделните изследователи и мислители коренно се различават. Истина е, че възгледите на Ернст Хекел и на Вирхов за „произхода на човека“ коренно се различават. Но антропософът би могъл да се радва, когато меродавните личности са така наясно по определени значими въпроси относно душевното, както тези двама противници при всичките им спорове са наясно с това, което за тях е абсолютно валидно.
към текста >>
Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че
към
един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както
към
друг.
В психологията това още не е навлязло. Там липсва яснота по един въпрос, който може да се сравни с подобни основни убеждения на естествената наука. Който иска да обясни формата и начина на живот на един червей, знае, че трябва да стигне до яйцето на червея и предците му. Той знае в каква посока трябва да изследва, дори когато са налице различни възгледи или се твърди, че още не настъпило времето да се излагат определени мисли по този или онзи въпрос. Къде в психологията има една подобна яснота?
Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че към един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както към друг.
Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин. Да допуснем по необходимост, че също така и душевните качества на човека трябва да произхождат отнякъде, както и физическите. Тогава трябва да се замислим как става така, че са толкова различни душите на група деца, израснали и възпитани при еднакви условия, че дори еднояйчните близнаци коренно се различават, макар да са живели заедно на едно място и да са били под опеката на една дойка. Обикновено се привежда примера за сиамските близнаци, чиито „последни години от живота им са им били доста неприятни в следствие на противоположните им симпатии по време на Северноамериканската гражданска война“. Не би могло да се каже нищо друго освен това, че за подобни явления не е било мислено достатъчно дълго и не са направени старателни наблюдения.
към текста >>
Такава работа се отнася
към
душевното така, както естествоизпитателят би се отнесъл
към
живота, ако приеме, че неговият произход е от неживата тиня.
Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин. Да допуснем по необходимост, че също така и душевните качества на човека трябва да произхождат отнякъде, както и физическите. Тогава трябва да се замислим как става така, че са толкова различни душите на група деца, израснали и възпитани при еднакви условия, че дори еднояйчните близнаци коренно се различават, макар да са живели заедно на едно място и да са били под опеката на една дойка. Обикновено се привежда примера за сиамските близнаци, чиито „последни години от живота им са им били доста неприятни в следствие на противоположните им симпатии по време на Северноамериканската гражданска война“. Не би могло да се каже нищо друго освен това, че за подобни явления не е било мислено достатъчно дълго и не са направени старателни наблюдения.
Такава работа се отнася към душевното така, както естествоизпитателят би се отнесъл към живота, ако приеме, че неговият произход е от неживата тиня.
Правилно е да се търси обяснение на по-нисшите душевни качества, като се вземат под внимание физическите предци и се говори за унаследяване, както това се прави за физическите белези. Но човек иска да си затвори очите пред най-същественото, ако поема същата посока за по-висшите душевни качества, за същински духовното в човека. Хората са свикнали да разглеждат тези по-висши душевни особености като едно степенуване, като една по-висока степен на нисшето. И затова си мислят, че могат да се задоволят да ги разглеждат като душевните качества на животните.
към текста >>
Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят
към
ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща.
Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед.
Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща.
Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните. Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат. Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои.
към текста >>
Самият Гьоте казва, че има от баща си снагата и сериозното отношение
към
живота, а от майка си – ведрия характер и охотата да разказва.
И когато това стане, приключва всякаква възможност за обяснение по шаблона на животинско-физическото унаследяване. Аз мога да видя носа и косата, може би и някои особености на темперамента и в неговите предшественици, но не и неговия гений. Това, разбира се, не се отнася само за Шилер. Това се отнася също така и за госпожа Мюлер от най-затънтеното градче. При нея също, ако искаме, можем да открием душевно-духовното, което не може да се открие по същия начин в нейните родители, дядовци и баби, както нейният нос и сини очи.
Самият Гьоте казва, че има от баща си снагата и сериозното отношение към живота, а от майка си – ведрия характер и охотата да разказва.
Но никой не би се опитал да доказва, че Гьоте има дарбата си от баща си и майка си, както би проследил формата и начина на живот на лъва при неговите предци. Това е посоката, която трябва да поеме психологията, ако иска да постави до научното твърдение: „Всичко живо произхожда от друго живо“ съответстващото му: „Всяко душевно нещо се обяснява от друго душевно“. Ще продължим в тази посока и ще покажем как законите на прераждането и кармата от тази гледна точка са една естественонаучна необходимост.
към текста >>
По един осветляващ начин Дарвин указва развитието на формите на живот една от друга и това подтиква
към
търсене на взаимовръзките между такива форми.
Изглежда много странно, че толкова хора избягват въпроса за произхода на душевното от страх, че биха стигнали до една несигурна област на знанието. Трябва да им бъде посочено какво е казал големият естествоизпитател Карл Гегенбаур за дарвинизма. Дори и да не са напълно верни непосредствените твърдения на Дарвин, те доведоха до открития, които нямаше да се направят без тях.
По един осветляващ начин Дарвин указва развитието на формите на живот една от друга и това подтиква към търсене на взаимовръзките между такива форми.
Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата. Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки.
към текста >>
Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят
към
светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки.
По един осветляващ начин Дарвин указва развитието на формите на живот една от друга и това подтиква към търсене на взаимовръзките между такива форми. Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата. Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения.
Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки.
На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават. И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни. В тази област стремежът към познание е същевременно една морална необходимост, едно безусловно нравствено задължение.
към текста >>
В тази област стремежът
към
познание е същевременно една морална необходимост, едно безусловно нравствено задължение.
Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки. На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават. И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни.
В тази област стремежът към познание е същевременно една морална необходимост, едно безусловно нравствено задължение.
към текста >>
Към
„новата вяра“ трябва да се числят откровенията на естествената наука.
Един вид библия на „просветените“ хора на новото време искаше да даде Давид Фридрих Щраус със своята излязла през 1872 година книга „Старата и новата вяра“.
Към „новата вяра“ трябва да се числят откровенията на естествената наука.
Новата библия е написана под впечатлението на дарвиновите представи. И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса. За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува. Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар.
към текста >>
И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява
към
просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса.
Един вид библия на „просветените“ хора на новото време искаше да даде Давид Фридрих Щраус със своята излязла през 1872 година книга „Старата и новата вяра“. Към „новата вяра“ трябва да се числят откровенията на естествената наука. Новата библия е написана под впечатлението на дарвиновите представи.
И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса.
За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува. Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар. Но сега – така си казва нашият просветител по-нататък – в нашето обяснение има една пукнатина. Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа.
към текста >>
На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът
към
един такъв факт?
Да осветим няколко такива ъгли. Да разгледаме една личност, която има голямо значение за нововерците.
На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт?
Той казва: Ние трябва да обясним разликата между по-нисшите и по-висшите животински души според едни безусловни и неизменни закони. И ние изучаваме тези закони. Питаме се: как е станало така, че от животни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша? Търсим в природата условия, в които нисшето може да стане по-висше. Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват.
към текста >>
Потокът храна, който по-рано е бил употребяван за тази дейност, сега тече
към
други органи.
Питаме се: как е станало така, че от животни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша? Търсим в природата условия, в които нисшето може да стане по-висше. Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват. Става ни ясно, че престоят в тъмнината поставя очите в състояние на покой. В тези очи не се упражнява повече физическата и химическа дейност, която е била налице по време на виждането.
Потокът храна, който по-рано е бил употребяван за тази дейност, сега тече към други органи.
Животните променят своя облик. По такъв начин могат да възникват нови видове животни от старите видове, когато преобразуванията, които природата причинява на тези видове, са достатъчно големи и разнообразни.
към текста >>
Както се отнася естествоизпитателят
към
животинските форми, от които са се развили други такива форми, за да разбере тези други, така душевният изследовател, на основата на това природно изследване, трябва да се отнася
към
душевната форма, от която се е развила друга, за да може да разбере последната.
Както се отнася естествоизпитателят към животинските форми, от които са се развили други такива форми, за да разбере тези други, така душевният изследовател, на основата на това природно изследване, трябва да се отнася към душевната форма, от която се е развила друга, за да може да разбере последната.
Формата на черепа на по-висшите животни естествоизпитателите обясняват като преобразувание на по-нисшия животински череп. Следователно те трябва да си обясняват всичко, което спада към биографията на една душа, изхождайки от биографията на душата, от която е произлязла тази, която сега изследват. По-късните състояния са следствие от по-ранни. По-късните физически състояния са следствие от по-ранни физически състояния, както по-късните душевни състояния са следствие от по-ранни душевни състояния. Това е съдържанието на закона на кармата, който гласи: Всичко, което мога и правя в настоящия си живот, не стои само за себе си като чудо, а се намира в следствена връзка с по-ранните форми на съществуване на моята душа и е причина за по-късните.
към текста >>
Следователно те трябва да си обясняват всичко, което спада
към
биографията на една душа, изхождайки от биографията на душата, от която е произлязла тази, която сега изследват.
Както се отнася естествоизпитателят към животинските форми, от които са се развили други такива форми, за да разбере тези други, така душевният изследовател, на основата на това природно изследване, трябва да се отнася към душевната форма, от която се е развила друга, за да може да разбере последната. Формата на черепа на по-висшите животни естествоизпитателите обясняват като преобразувание на по-нисшия животински череп.
Следователно те трябва да си обясняват всичко, което спада към биографията на една душа, изхождайки от биографията на душата, от която е произлязла тази, която сега изследват.
По-късните състояния са следствие от по-ранни. По-късните физически състояния са следствие от по-ранни физически състояния, както по-късните душевни състояния са следствие от по-ранни душевни състояния. Това е съдържанието на закона на кармата, който гласи: Всичко, което мога и правя в настоящия си живот, не стои само за себе си като чудо, а се намира в следствена връзка с по-ранните форми на съществуване на моята душа и е причина за по-късните.
към текста >>
За всичко, което прави, той знае, че се влива в един поток, който тече от вечност
към
вечност.
Вътрешно право да говори за развитие в областта на външната природа има само онзи, който приема това развитие и в духовно-душевното. Сега е ясно, че това приемане, това разширяване на естественонаучното познание за природата е повече от просто схващане. Защото то преобразува познанието в живота; то обогатява не само знанието на човека, а и му дава силата да преобразува своите житейски пътища. То му показва откъде идва и накъде отива. И то ще му покаже това Откъде и Накъде отвъд раждането и смъртта, ако той твърдо следва посоката, която му сочи познанието.
За всичко, което прави, той знае, че се влива в един поток, който тече от вечност към вечност.
Все по-висша става гледната точка, от която той ръководи своя живот. Като в гъста мъгла е забулен човек, докато достигне до това убеждение, защото не предчувства нищо за своята истинска същност, не знае нищо за нейното начало и за нейните цели. Той следва импулсите на своята природа, без да има разбиране за тях. Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието. Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед.
към текста >>
Те не знаят, че това е задачата на подрасите,
към
които спадат жителите на Европа и Америка; и че без тази основа членовете на тези раси не могат да достигнат вярно духовно-научния възглед.
Те казват: Ние искаме да чуем нещо за духовната наука, а вие ни разказвате за естественонаучни неща, които всеки образован човек познава. Това е едно възражение, което ясно показва как нашите съвременници не желаят да мислят сериозно. В действителност онези, които говорят по подобен начин, не знаят нищо за значението на своите познания; астрономът не знае нищо за следствията от астрономията, химикът – нищо за тези от химията и т. н. И за тях няма спасение, освен да бъдат скромни и да слушат внимателно, когато им се обяснява как те – поради повърхностността на своето мислене – не знаят нищо за това, което в своето невежество си мислят, че напълно са разбрали. Също и някои антропософи често си мислят, че не е необходимо убежденията за кармата и прераждането да се потвърждават с резултати от естествената наука.
Те не знаят, че това е задачата на подрасите, към които спадат жителите на Европа и Америка; и че без тази основа членовете на тези раси не могат да достигнат вярно духовно-научния възглед.
Който иска само да повтаря това, което е чул от големите учители на изтока, той не може да стане антропософ в рамките на европейско-американската цивилизация.
към текста >>
Тук изобщо не е показано как се отнася „Новата вяра“
към
„Тайното учение“, как би трябвало да се отнася
към
самата себе си, когато разбере собствените си предпоставки.
4 Някои могат да възразят, че естествената наука в съвременния ѝ облик противоречи на антропософското учение и че например в „Тайното учение“ на Блаватска се съдържа друго учение за произхода, подобно на това, което се среща при Хекел. Как стоят нещата с него, ще бъде обяснено по-късно.
Тук изобщо не е показано как се отнася „Новата вяра“ към „Тайното учение“, как би трябвало да се отнася към самата себе си, когато разбере собствените си предпоставки.
към текста >>
18.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
В статията „Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на модерната естествена наука“ беше изложено, че съвременният естественонаучен начин на представяне, ако действително разбира самия себе си, води
към
древното учение за развитието на човешкия дух през множество животи.
Често наричат съня по-младия брат на смъртта. Това сравнение онагледява пътищата на човешкия дух в по-голяма степен, отколкото човек е склонен да приема при едно повърхностно наблюдение. Защото съществува една идея за това, по какъв начин са свързани отделните прераждания, през които преминава този човешки дух.
В статията „Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на модерната естествена наука“ беше изложено, че съвременният естественонаучен начин на представяне, ако действително разбира самия себе си, води към древното учение за развитието на човешкия дух през множество животи.
По необходимост възниква въпросът за това познание: Как са свързани един с друг отделните животи? В какъв смисъл животът на един човек е следствие от неговите предишни превъплъщения и как се превръща в причината за по-късните? Картина за връзката между причина и следствие в тази област ни предоставя сравнението за съня1 /* Виж бележките в края на статията, стр. 47/. Сутрин се събуждам. През нощта ежедневната ми дейност е прекъсната.
към текста >>
Както тези животни могат да живеят, само ако отново открият средата,
към
която са се приспособили, така човешкият дух може да живее само в средата, която той сам си е сътворил чрез своите дела като подобаваща му.
Така е и с делата от нашите по-ранни превъплъщения. Резултатите от тях са включени в света, в който сме въплътени. Но те ни принадлежат така, както животът в пещерите принадлежи на животните, които чрез него са загубили своето зрение.
Както тези животни могат да живеят, само ако отново открият средата, към която са се приспособили, така човешкият дух може да живее само в средата, която той сам си е сътворил чрез своите дела като подобаваща му.
към текста >>
Ако искаме да изучим единия живот, трябва да се придържаме
към
физическите закони на естествената наука.
Може да се каже напълно в смисъла на естествоизпитателя Дю Боа-Реймон, че спящото тяло може да се изследва отвсякъде и че душевното не може да бъде открито в него. Но това душевно продължава хода на разумните си дела оттам, откъдето го е прекъснало преди заспиването. Така човекът принадлежи – също за това наблюдение – на два свята. В единия той живее телесно и този телесен живот може да се разгледа според физическите закони. В другия той живее духовно-разумно и за този живот не можем да разберем нищо с помощта на физическите закони.
Ако искаме да изучим единия живот, трябва да се придържаме към физическите закони на естествената наука.
Но ако искаме да проумеем другия, трябва да се запознаем със законите на разумните дейности, каквито са например логиката, правото, икономиката, естетиката и т. н.
към текста >>
Каквото в същинския смисъл спада
към
моя разумен живот, например логиката, днес е същото като вчера.
Тя не би открила смисъл в него, ако не се чувства свързана с тези дела. Не бих могъл да възприема резултата от моята дейност от вчера, ако у мен не е останало нещо от тази дейност. Ако днес съм забравил всичко, което съм преживял вчера, щях да бъда един нов човек и не бих могъл да се свържа с нищо. Моята памет е тази, която прави възможна връзката с делата ми от вчера. Тази памет се свързва с последствията от дейността ми.
Каквото в същинския смисъл спада към моя разумен живот, например логиката, днес е същото като вчера.
То е приложимо също и за това, което не се е случило непременно вчера и все още никога не е попадало в моя кръгозор. Паметта свързва логическата ми дейност от вчера с тази от днес. Ако разглеждаме просто логиката, тогава бихме могли всяка сутрин да започваме един нов живот. Ала в паметта остава съхранено онова, което се свързва с нашата съдба.
към текста >>
Той прибягва
към
една свръхестествена сила там, където законите на физическата природа не достигат.
Способността за създаване на представи и изграждане на понятия, за мислене и осъзнаване, за упражняване и привикване, за изхранване и размножаване почива върху функцията на несъзнателната памет, чиято дейност е безкрайно по-важна, отколкото тази на съзнателната памет. Херинг с право казва, „че паметта е това, на което дължим почти всичко, което сме и което имаме.“ И сега Хекел се опитва да изведе процесите на унаследяването при живите същества от тази несъзнателна памет. Че същността на дъщерята е подобна на същността на майката, че от последната се наследяват някои особености, това трябва да се основава на несъзнателната памет, която в хода на размножаването пази спомена за предшестващите форми. Тук няма да изследваме доколко е научно това, което представят Херинг и Хекел. За целите, които преследваме, е важно, че естествоизпитателят се вижда принуден там, където става въпрос за нещо отвъд раждането и смъртта, където трябва да допусне нещо, което надживява смъртта, да приеме идеята за нещо безплътно, като си го представя подобно на паметта.
Той прибягва към една свръхестествена сила там, където законите на физическата природа не достигат.
Трябва да се има предвид, че когато тук се говори за паметта, става дума само за едно сравнение, за един образ. Не трябва да се смята, че под душа разбираме нещо, което е равнозначно на съзнателната памет. Също и в ежедневния живот не винаги е налице съзнателна памет, когато човек се осланя на преживявания от миналото. Плодовете от тези преживявания ние носим в себе си, дори когато не си спомняме съзнателно за преживяното. Кой си спомня всички подробности, когато се е учил да чете и пише?
към текста >>
Във всеки случай предишният ми живот определя моето обкръжение, той сякаш притегля от околния свят
към
себе си онези неща, които са му близки.
В основата на този въпрос се съдържа една много външна представа за съдбовните взаимовръзки. Когато се пренеса да живея от Европа в Америка, аз се озовавам в една напълно нова среда. Но въпреки това животът ми в Америка е напълно обособен от предишния ми живот в Европа. Ако в Европа съм бил механик, животът ми в Америка ще протече по-различно, отколкото ако съм бил банков служител. В първия случай ще бъда вероятно заобиколен от машини, във втория – от банкови книжа.
Във всеки случай предишният ми живот определя моето обкръжение, той сякаш притегля от околния свят към себе си онези неща, които са му близки.
Така е и с моята духовна душа (Geistseele). Тя се обгражда с онова, с което е била свързана по-рано. Сравнението на съня със смъртта не може да бъде противоречиво за никого, който е наясно, че си има работа именно само с едно сравнение. Че на сутринта откривам онова, което съм направил предишния ден, за това се грижи непосредственият ход на събитията. Че аз, когато се превъплъщавам, откривам една среда, която съответства на резултата от делата в предишния ми живот, за това се грижи родството на моята преродена духовна душа с нещата от тази среда.
към текста >>
В какво отношение
към
физическата среда влиза човекът в едно ново прераждане?
В какво отношение към физическата среда влиза човекът в едно ново прераждане?
Това отношение, от една страна, се обуславя от факта, че във времето между две прераждания той не е взимал участие във физическия свят; от друга страна, той е имал някакво развитие през този период. Става ясно, че в това развитие не може да се влее нищо от физическия свят, защото духовната душа се намира извън този физически свят. Всичко, което протича в нея, тя може да твори от самата себе си или, по-точно казано, от свръхсетивния свят. Докато по време на въплъщението е била оплетена във физическия фактически свят, след напускане на тялото на душата ѝ е отнето непосредственото влияние на този фактически свят. От него ѝ е останало единствено това, което ние сравнихме с паметта.
към текста >>
Както желанията теглят духа
към
миналия живот, така тази друга част го насочва
към
бъдещето.
Втората част от „паметта“ се формира по различен начин.
Както желанията теглят духа към миналия живот, така тази друга част го насочва към бъдещето.
Чрез своята дейност в тялото духът опознава света, към който принадлежи това тяло. Всяко ново усилие, всяко ново изживяване издига това негово опознаване. По правило човек прави нещо при повторен опит по-добре, отколкото първия път. Опитът, изживяването се запечатват в духа като едно издигане на неговите способности. Така действа нашата опитност върху нашето бъдеще и когато повече нямаме възможност да правим нови опитности, резултатът от тези опитности остава като „памет“.
към текста >>
Чрез своята дейност в тялото духът опознава света,
към
който принадлежи това тяло.
Втората част от „паметта“ се формира по различен начин. Както желанията теглят духа към миналия живот, така тази друга част го насочва към бъдещето.
Чрез своята дейност в тялото духът опознава света, към който принадлежи това тяло.
Всяко ново усилие, всяко ново изживяване издига това негово опознаване. По правило човек прави нещо при повторен опит по-добре, отколкото първия път. Опитът, изживяването се запечатват в духа като едно издигане на неговите способности. Така действа нашата опитност върху нашето бъдеще и когато повече нямаме възможност да правим нови опитности, резултатът от тези опитности остава като „памет“. Ала върху нас не би могла да действа никаква опитност, ако нямаме способността да извличаме ползата от нея.
към текста >>
Сега вече никаква телесна връзка не го свързва с физическото битие и откъснат от желанията, приковавали го
към
това физическо битие, му е останал плодът на неговия опит.
За Гьоте едно изживяване е било нещо по-различно, отколкото за неговия камериер; то е имало за единия едни последствия, а за другия – съвсем други. Какви способности ще си спечелим чрез едно изживяване зависи от духовната работа, която сме извършили във връзка с изживяването. Във всеки миг от своя живот аз имам в себе си един сбор от резултатите от моя опит. И този сбор изгражда основата за способностите, които в последствие могат да се проявят. Един такъв сбор от опитности притежава човешкият дух след напускане на тялото.
Сега вече никаква телесна връзка не го свързва с физическото битие и откъснат от желанията, приковавали го към това физическо битие, му е останал плодът на неговия опит.
А този плод е напълно освободен от непосредственото въздействие на миналия живот. Сега духът може да наблюдава само това, което се отнася до бъдещето. Така духът, след като е напуснал „областта на желанията“, е в такова състояние, в което пренася своите преживявания от предишния живот – предразположения, способности – като зародиши в бъдещето. Животът на духа в това състояние се обозначава като престой в „областта на блаженството“ (devachan). („Блаженство“ се нарича състоянието, при което се забравят всички грижи за миналото и сърцето бие само за бъдещето.) Става ясно, че това състояние като общо правило продължава толкова по-дълго, колкото по-големи изгледи е имало за усвояване на нови способности след смъртта.
към текста >>
Затова са нужни много прераждания, докато в напълно отдадения на желанията си човек заговори рафинираният морален закон, който Кант означава като нещо,
към
което поглежда с такъв възторг, както
към
звездното небе.
В началните превъплъщения, през които човекът е преминал, моралният закон не е говорил така, както е говорил в Кант. Примитивният човек действа напълно според желанията си. Той отнася преживяванията си, през които е преминал по този начин, в свръхсетивните състояния. Тук те се превръщат в по-висши способности. И при едно друго прераждане в него не действат просто желанията, те се ръководят и от действието на предишните преживявания.
Затова са нужни много прераждания, докато в напълно отдадения на желанията си човек заговори рафинираният морален закон, който Кант означава като нещо, към което поглежда с такъв възторг, както към звездното небе.
към текста >>
Все по-голямо става
бога
тството, което опитностите му събират в неговия дух.
Средата, в която човек се ражда в новото въплъщение, му предоставя резултатите от неговите дела като негова съдба. Той навлиза в тази среда със способностите, които си е изградил в свръхсетивните състояния от предишните преживявания. Затова неговите преживявания във физическия свят по правило ще стоят на толкова по-високо ниво, колкото по-често се е прераждал или колкото по-големи са били усилията му в предишните въплъщения. Затова пътуването на поклонника през превъплъщенията представлява едно развитие нагоре.
Все по-голямо става богатството, което опитностите му събират в неговия дух.
Така той посреща своята съдба все по-зрял. И така той се превръща все повече и повече в господар на своята съдба. Чрез своите преживявания той се учи да разбира законите на света, в които протичат тези негови опитности. Първоначално духът не се чувства както трябва в своето обкръжение. Той върви пипнешком в мрака.
към текста >>
Той се намира по пътя
към
свободата.
Едно действие в ярката светлина на съзнанието е едно свободно действие. (Същността на свободния човешки дух се опитах да представя в моята „Философия на свободата“, Берлин, 1893 г.) Пълната свобода на човешкия дух е идеалът на неговото развитие. Не можем да питаме дали човекът е свободен или не. Философите, които поставят въпроса за свободата по този начин, не могат никога да достигнат до някаква ясна мисъл относно този проблем. Защото човекът в сегашното си състояние не е нито свободен, нито несвободен.
Той се намира по пътя към свободата.
Отчасти той е свободен, отчасти – не. Той е свободен в степента, в която е придобил познание, съзнание за световните взаимовръзки. Фактът, че нашата съдба, нашата карма ни се представя под формата на една безусловна необходимост, не е пречка за нашата свобода. Защото когато действаме, ние посрещаме съдбата си в степента на независимост, която сме си спечелили. Не е съдбата, която действа, а ние сме тези, които действат съобразно законите на тази съдба.
към текста >>
Във връзка с тях духът се придвижва от състояния на по-малка съзнателност
към
състояния на по-голяма такава.
Едно по-висше развитие на човешкия дух означава неговото напредване през нови прераждания. Това по-висше развитие се изразява в това, че светът, в който стават преражданията, бива разбиран все по-добре от духа. На този свят принадлежат и самите прераждания.
Във връзка с тях духът се придвижва от състояния на по-малка съзнателност към състояния на по-голяма такава.
По пътя на развитието се намира моментът, в който духът ще може да погледне назад в пълно съзнание към своите превъплъщения. Това е една представа, с която човек лесно може да се пошегува. Ала който прави това, няма никаква представа от тези истини. Шегата, както и критиката, лежи като дракон пред портата на светостта. Защото за истини, чието осъществяване за човека се намира в бъдещето, от само себе си се разбира, че той няма да ги открие като факти в настоящето.
към текста >>
По пътя на развитието се намира моментът, в който духът ще може да погледне назад в пълно съзнание
към
своите превъплъщения.
Едно по-висше развитие на човешкия дух означава неговото напредване през нови прераждания. Това по-висше развитие се изразява в това, че светът, в който стават преражданията, бива разбиран все по-добре от духа. На този свят принадлежат и самите прераждания. Във връзка с тях духът се придвижва от състояния на по-малка съзнателност към състояния на по-голяма такава.
По пътя на развитието се намира моментът, в който духът ще може да погледне назад в пълно съзнание към своите превъплъщения.
Това е една представа, с която човек лесно може да се пошегува. Ала който прави това, няма никаква представа от тези истини. Шегата, както и критиката, лежи като дракон пред портата на светостта. Защото за истини, чието осъществяване за човека се намира в бъдещето, от само себе си се разбира, че той няма да ги открие като факти в настоящето. Има само един път, за да се убедим в тяхната истинност, и той е в усилията, които трябва да се направят, за да се постигне тази действителност.
към текста >>
Мога да ги разбера, защото зная, че
към
подобно възражение е подтикнат по необходимост онзи, който няма никаква опитност в свръхсетивната област и който няма необходимата сдържаност и скромност, за да допусне, че би могъл да научи още нещо.
1 Мога да предположа, че има много хора, които смятат, че се намират на върха на научността, и приемат следните обяснения за „напълно ненаучни“.
Мога да ги разбера, защото зная, че към подобно възражение е подтикнат по необходимост онзи, който няма никаква опитност в свръхсетивната област и който няма необходимата сдържаност и скромност, за да допусне, че би могъл да научи още нещо.
Само едно нещо не трябва да казват подобни хора. Че дадените тук примери „противоречат на разума“ и че „не могат да се докажат чрез разума“. Разумът не може да направи нищо, когато фактите се комбинират и систематизират. Фактите могат да се научат, но не и „да се докажат чрез разума“. С разума не може да се докаже и един кит.
към текста >>
19.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Същото е и с човешкия дух с връзката му
към
тялото.
По-късно ще предоставят на същия този гениален педагог едно ненадарено момче. И той ще постигне резултат, който е далеч под нивото на първия. Също така е възможен спад в резултата и при първото момче, което вследствие на болест да не е в състояние да възприема както по-рано онова, което учителят му преподава. Станало ли е педагогическото изкуство на учителя по-лошо? Няма ли неговата работа отново да възвърне първоначалното си високо равнище, ако на този учител се предоставят необходимите условия?
Същото е и с човешкия дух с връзката му към тялото.
Онова, което остарява, е тялото. И остарялото тяло не е в състояние да изразява повелите на духа! И ако в една следваща инкарнация този дух отново има възможност, дейността му ще се проявява на необходимата висота. Сега поставилият въпроса може да каже: Но тогава станалият слабоумен старец би трябвало най-малкото в същността си да носи предишните си сили, макар и да не е възможно да ги прояви. Това също не е така.
към текста >>
Общото нещастие тогава се отнася
към
кармите на отделните личности така, както сянката на петстотин човека върху една стена се отнася
към
мислите и усещанията им.
Първо: При кармичните преплитания не е необходимо тези петстотин пострадали човека да имат нещо общо помежду си.
Общото нещастие тогава се отнася към кармите на отделните личности така, както сянката на петстотин човека върху една стена се отнася към мислите и усещанията им.
Преди час може би тези хора са нямали нищо общо; след час може би те няма да имат нищо общо. Каквото са преживели при срещата си в общото пространство, за всеки един от тях ще има своето специфично значение. Общото им битие се изразява във вече споменатата сянка. Който обаче пожелае да заключи за някаква общност между хората, изхождайки от тази сянка, ще изпадне в заблуда.
към текста >>
Може би тези петстотин човека някога ще започнат някаква съвместна дейност и чрез нещастието те са отведени заедно
към
по-висши светове.
Второ: Възможно е общото преживяване на петстотинте човека да няма нищо общо с тяхното кармично минало, но именно с това общо преживяване да се подготвя нещо, което да ги поведе кармически в бъдещето.
Може би тези петстотин човека някога ще започнат някаква съвместна дейност и чрез нещастието те са отведени заедно към по-висши светове.
За опитния мистик е ясно, че например формиращи се сега сдружения дължат произхода си на обстоятелството, че хората, които ги сформират, в далечно минало са преживели някакво общо нещастие.
към текста >>
Едно друго запитване гласи: „Какво е отношението на теософията
към
душевните заболявания?
Едно друго запитване гласи: „Какво е отношението на теософията към душевните заболявания?
Днешната наука отрича, че някой може да се разболее душевно поради едно неправилно и погрешно мислене. Тя може най-много да допусне, че преумората в духовната работа може да разболее нервната система и мозъка, но не и душата. Така ли също смята и теософията? “
към текста >>
Въплъщаващата се индивидуалност се стреми чрез една живееща в нея притегателна сила
към
онези родители, които могат да ѝ дадат необходимото тяло.
Също така и условията, при които човекът се преражда, не са случайни, те са в тясна зависимост от неговата карма. Да предположим например, че даден човек си е изградил в своя предишен живот един устойчив морален характер. В кармата му е заложено в едно следващо прераждане придобитото да се прояви. Но това не би могло да се случи, ако този човек не се въплъти в тяло, което притежава съответните качества. Тези телесни качества трябва да се унаследят от прадедите.
Въплъщаващата се индивидуалност се стреми чрез една живееща в нея притегателна сила към онези родители, които могат да ѝ дадат необходимото тяло.
Това означава, че тази индивидуалност се е свързала преди въплъщението си със силите на астралния свят, които се стремят към определени физически условия. Така че човек се ражда в онова семейство, което може да му осигури подходящите телесни условия за неговите кармични заложби. Например изглежда, че моралната сила сякаш е наследена от родителите. В действителност човекът е открил чрез индивидуалната си същност онова семейство, което прави възможно разгръщането на моралната му сила. Може да се добави още, че индивидуалностите на децата и родителите са били свързани в предишни животи и поради това отново са се открили.
към текста >>
Това означава, че тази индивидуалност се е свързала преди въплъщението си със силите на астралния свят, които се стремят
към
определени физически условия.
Да предположим например, че даден човек си е изградил в своя предишен живот един устойчив морален характер. В кармата му е заложено в едно следващо прераждане придобитото да се прояви. Но това не би могло да се случи, ако този човек не се въплъти в тяло, което притежава съответните качества. Тези телесни качества трябва да се унаследят от прадедите. Въплъщаващата се индивидуалност се стреми чрез една живееща в нея притегателна сила към онези родители, които могат да ѝ дадат необходимото тяло.
Това означава, че тази индивидуалност се е свързала преди въплъщението си със силите на астралния свят, които се стремят към определени физически условия.
Така че човек се ражда в онова семейство, което може да му осигури подходящите телесни условия за неговите кармични заложби. Например изглежда, че моралната сила сякаш е наследена от родителите. В действителност човекът е открил чрез индивидуалната си същност онова семейство, което прави възможно разгръщането на моралната му сила. Може да се добави още, че индивидуалностите на децата и родителите са били свързани в предишни животи и поради това отново са се открили. Кармичните закони са толкова сложни, че е невъзможна една правилна преценка според онова, което се вижда.
към текста >>
Необходимо е обаче новороденият човек първо да се нагоди
към
новите условия на живот.
Работата на човека във физическия свят зависи изцяло от инструментите, с които разполага. Например по-висши идеи могат да се проявят, ако е налице един напълно развит мозък. Както пианистът трябва да чака, докато майсторът на пиана му достави един завършен инструмент, чрез който да изрази своите музикални идеи, така душата със своите придобити в предишния живот способности трябва да чака, докато силите на физическия свят развият телесните органи до такава степен, че те да могат да изразяват тези способности. От началото на човешкия живот е налице една съвместна работа на душевните и телесните сили. Душата работи в еластичното и гъвкаво още детско тяло така, че то да може по-късно да стане носител на онези сили, които са придобити в по-ранни житейски периоди.
Необходимо е обаче новороденият човек първо да се нагоди към новите условия на живот.
Ако просто навлезе в един нов живот с всичко придобито по-рано, той няма да се нагоди към заобикалящия го свят. Той е придобил своите способности и сили при съвсем други условия в една напълно различна околна среда. Ако пожелае просто да пристъпи в света в предишното си състояние, той би бил чужденец в него. Детският период е затова, за да се изработи хармония между старите и новите условия. Как би изглеждал един умен човек от римско време в нашия свят, ако той просто се роди в този свят със своите придобити сили?
към текста >>
Ако просто навлезе в един нов живот с всичко придобито по-рано, той няма да се нагоди
към
заобикалящия го свят.
Например по-висши идеи могат да се проявят, ако е налице един напълно развит мозък. Както пианистът трябва да чака, докато майсторът на пиана му достави един завършен инструмент, чрез който да изрази своите музикални идеи, така душата със своите придобити в предишния живот способности трябва да чака, докато силите на физическия свят развият телесните органи до такава степен, че те да могат да изразяват тези способности. От началото на човешкия живот е налице една съвместна работа на душевните и телесните сили. Душата работи в еластичното и гъвкаво още детско тяло така, че то да може по-късно да стане носител на онези сили, които са придобити в по-ранни житейски периоди. Необходимо е обаче новороденият човек първо да се нагоди към новите условия на живот.
Ако просто навлезе в един нов живот с всичко придобито по-рано, той няма да се нагоди към заобикалящия го свят.
Той е придобил своите способности и сили при съвсем други условия в една напълно различна околна среда. Ако пожелае просто да пристъпи в света в предишното си състояние, той би бил чужденец в него. Детският период е затова, за да се изработи хармония между старите и новите условия. Как би изглеждал един умен човек от римско време в нашия свят, ако той просто се роди в този свят със своите придобити сили? Една сила може да се приложи тогава, когато е в хармония с околната среда.
към текста >>
В междинния период между смъртта и новото му прераждане е могъл да преработи в себе си всички тези потискащи преживявания от един такъв живот, лишен от човешка
любов
, и той би се преродил като истински гений на благотворителността.
За такива неща не трябва да се говори със спекулации и хипотези, а на базата на духовно-научна опитност. На въпроса трябва да се отговори чрез един пример, взет от действителността. Даден човек в предишния си живот е бил осъден да води съществуване на душевно помрачение чрез един физически недоразвит мозък.
В междинния период между смъртта и новото му прераждане е могъл да преработи в себе си всички тези потискащи преживявания от един такъв живот, лишен от човешка любов, и той би се преродил като истински гений на благотворителността.
Един такъв случай ясно показва как се изпада в заблуда, когато нещата се разглеждат кармично с позоваване на миналото. Не може винаги да се казва: Тази съдба се дължи на една или друга вина в миналото. Често се случва някое преживяване да няма връзка с миналото, а последицата от него да бъде кармично изравнена в бъдещето. Не е необходимо един идиот да си е спечелил участта чрез дела в миналото. Но кармичното последствие на неговата съдба ще се прояви в бъдеще.
към текста >>
Има ли някакъв закон, който забранява и отново затваря вече откритите прости пътища
към
дадена цел, така че всяка сила да се използва за откриването на нови, по-висши пътеки?
Поставя се следният въпрос: „Ако чрез непрекъснати превъплъщения в различни раси трябва да усвояваме такива способности, за чието развитие ни се предлага съответната възможност и ако не може да се загуби нищо от това, което душата е усвоила чрез преживяване, тогава как се обяснява факта, че в днешното човечество (най-малкото в нашите цивилизовани страни), което също е живяло някога в третата и четвъртата коренна раса, не е останало нищо от онези високоразвити по онова време волеви и представни способности, както и способности за властване над природни сили, за които знаем от твърденията на ясновидците?
Има ли някакъв закон, който забранява и отново затваря вече откритите прости пътища към дадена цел, така че всяка сила да се използва за откриването на нови, по-висши пътеки?
“
към текста >>
Може да се разпознае причината за едно предразположение
към
заболявания в изграждането на лоши навици в един по-ранен живот.
Но повторенията на тези действия придават на етерното тяло нещо, което в един следващ живот се проявява като предпоставка за меланхолия, която е вече особеност на етерното тяло. Ще приведем още един пример. Когато една личност си изгради навик, противоречащ на здравия разум, това засяга етерното ѝ тяло в съответния живот. В следващия живот обаче този навик оказва въздействие върху устройството на физическото тяло. И точно това въздействие се проявява като предпоставка за болест.
Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на лоши навици в един по-ранен живот.
Но всички тези зависимости са много сложни и е възможно да се каже нещо определено само въз основа на отделни окултни преживявания. Здравето е, най-общо казано, последствието от добри, смислени навици в един предшестващ живот. Според наличните окултни изследвания за отделни случаи може да се каже например следното. Един лекомислен живот води в следващ живот до една повърхностност, която намира израз в лесно забравяне, липса на памет, а в един по-следващ живот това лесно забравяне се явява като предпоставка за заболяване, която понастоящем се проявява много често като „невроза“. Човек ще разбере правилно закона на кармата тогава, когато не възприема нещата в обикновения общоприет смисъл, а мисли съгласно едни много по-висши критерии.
към текста >>
20.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Към
бележките, които можахме да направим за духовните факти и същества от по-висшите светове и които бяха прекъснати от нашето общо събрание, ще добавим още нещо, което може да ни разясни някои факти във връзка с настоящото развитие на човека.
Към бележките, които можахме да направим за духовните факти и същества от по-висшите светове и които бяха прекъснати от нашето общо събрание, ще добавим още нещо, което може да ни разясни някои факти във връзка с настоящото развитие на човека.
Докато разсъжденията, които направихме през есента, трябваше да ни отведат в по-голяма степен към процесите в по-висшите йерархии, днес ще разгледаме някои неща, свързани по-непосредствено с човешките дела.
към текста >>
Докато разсъжденията, които направихме през есента, трябваше да ни отведат в по-голяма степен
към
процесите в по-висшите йерархии, днес ще разгледаме някои неща, свързани по-непосредствено с човешките дела.
Към бележките, които можахме да направим за духовните факти и същества от по-висшите светове и които бяха прекъснати от нашето общо събрание, ще добавим още нещо, което може да ни разясни някои факти във връзка с настоящото развитие на човека.
Докато разсъжденията, които направихме през есента, трябваше да ни отведат в по-голяма степен към процесите в по-висшите йерархии, днес ще разгледаме някои неща, свързани по-непосредствено с човешките дела.
към текста >>
Едва ли може да се добави много
към
казаното в тези два труда.
Тъй като мислите са толкова силно свързани с външния организъм, може да се заключи, че те не са инструментът, с помощта на който може да се проникне в тайните на прераждането и кармата. Но до една определена точка все пак може да се стигне с помощта на мисленето и това трябва да се направи, ако желаем да разберем прераждането и кармата теоретически. Всичко, което може да се каже по този въпрос, е казано вече в главата за прераждането и кармата в „Теософия“ или в статията „Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука“.
Едва ли може да се добави много към казаното в тези два труда.
към текста >>
Въпросът какво може да добави интелектът не трябва повече да ни занимава днес, а много повече този: Как може да се стигне до едно сигурно схващане за прераждането и кармата, до едно схващане, което е по-стойностно от празното теоретично убеждение и може да даде вътрешна увереност, че истинската душевно-духовна същност в нас идва от по-ранни животи и преминава
към
следващи?
Въпросът какво може да добави интелектът не трябва повече да ни занимава днес, а много повече този: Как може да се стигне до едно сигурно схващане за прераждането и кармата, до едно схващане, което е по-стойностно от празното теоретично убеждение и може да даде вътрешна увереност, че истинската душевно-духовна същност в нас идва от по-ранни животи и преминава към следващи?
към текста >>
Човек със силна склонност
към
размишление,
към
задълбочаване, или съм бил човек, който винаги е обичал сензациите във външния свят, на когото едно или друго в живота му е харесвало или не?
Човек достига до едно такова сигурно схващане чрез извършване на определени вътрешни дейности, които по никакъв начин не могат да бъдат лесни, които са трудни, но които въпреки това могат да бъдат извършени. Първата стъпка, която може да се направи, е да се упражни малко обикновения начин на себеопознаване, който се състои в това, че човек, така да се каже, прави ретроспекция на живота си, като се пита: Що за човек изобщо съм бил?
Човек със силна склонност към размишление, към задълбочаване, или съм бил човек, който винаги е обичал сензациите във външния свят, на когото едно или друго в живота му е харесвало или не?
Един човек, който в училище е искал да чете, но не и да смята, който е биел другите деца, но не се е оставял да бъде бит? Или съм бил едно дете, предопределено винаги да яде бой от другите и което не е било достатъчно хитро поне веднъж и то да набие някого? По този начин да се погледне малко назад в живота и по-специално да се запитаме: Към какво съм бил предразположен, към интелектуалното, към душевното или волевото? Какво ми е било леко, какво – тежко? Какво съм искал да избегна?
към текста >>
По този начин да се погледне малко назад в живота и по-специално да се запитаме:
Към
какво съм бил предразположен,
към
интелектуалното,
към
душевното или волевото?
Човек достига до едно такова сигурно схващане чрез извършване на определени вътрешни дейности, които по никакъв начин не могат да бъдат лесни, които са трудни, но които въпреки това могат да бъдат извършени. Първата стъпка, която може да се направи, е да се упражни малко обикновения начин на себеопознаване, който се състои в това, че човек, така да се каже, прави ретроспекция на живота си, като се пита: Що за човек изобщо съм бил? Човек със силна склонност към размишление, към задълбочаване, или съм бил човек, който винаги е обичал сензациите във външния свят, на когото едно или друго в живота му е харесвало или не? Един човек, който в училище е искал да чете, но не и да смята, който е биел другите деца, но не се е оставял да бъде бит? Или съм бил едно дете, предопределено винаги да яде бой от другите и което не е било достатъчно хитро поне веднъж и то да набие някого?
По този начин да се погледне малко назад в живота и по-специално да се запитаме: Към какво съм бил предразположен, към интелектуалното, към душевното или волевото?
Какво ми е било леко, какво – тежко? Какво съм искал да избегна? И какво съм предпочитал? Поглеждайки по този начин на живота си, човек постига едно вътрешно познание за своята душевно-духовна същност. От особена важност е да се представи ясно пред душата всичко, което спада към онова, което човек не е искал.
към текста >>
От особена важност е да се представи ясно пред душата всичко, което спада
към
онова, което човек не е искал.
По този начин да се погледне малко назад в живота и по-специално да се запитаме: Към какво съм бил предразположен, към интелектуалното, към душевното или волевото? Какво ми е било леко, какво – тежко? Какво съм искал да избегна? И какво съм предпочитал? Поглеждайки по този начин на живота си, човек постига едно вътрешно познание за своята душевно-духовна същност.
От особена важност е да се представи ясно пред душата всичко, което спада към онова, което човек не е искал.
Например дали някой е бил син, който с удоволствие е щял да стане поет, ако не е бил принуден от баща си да стане занаятчия, макар никога да не е искал това. И той е станал такъв, макар да е искал да бъде поет. Като си изясним какъв всъщност човек е искал да стане и какъв е станал против волята си, става ясно какво е прилягало на някого през младостта му и какво не е получил. По-нататък става ясно от какво човек е щял да пожелае да избяга. Бих искал да отбележа, че това, което казвам, трябва да се отнася до миналото в живота на човека, а не до бъдещето.
към текста >>
Понеже, когато размишляват за себе си, хората всъщност се стремят най-малко
към
това да открият себе си абсолютно вярно такива, каквито действително са.
От този, който иска да стигне до вътрешната си същност, се изисква нещо, което хората от настоящето правят в най-малка степен. Нашето съвремие не е предразположено да разглежда нещата по начина, по който е нужно.
Понеже, когато размишляват за себе си, хората всъщност се стремят най-малко към това да открият себе си абсолютно вярно такива, каквито действително са.
Ако погледнем назад към по-ранни времена на едно все още религиозно развитие, откриваме чувството, че човекът се усеща дълбоко разкаян поради факта, че толкова малко отговаря на това, което може да окачестви като свой божествен образец. Това не е представата, за която става дума днес, а тази, която ни отклонява от това, от което човек обикновено е доволен и ни отвежда към нещо друго – макар и не към убеждението за една друга инкарнация, – а именно към онова същество, което надживява нашата организация, такава, каквато е тя между раждането и смъртта. Ако човек нарисува противоположния образ на това, което е, ще се получи следното: Този противоположен образ, колкото и тежко да ти е да го приемеш като твой образ в този живот, има нещо общо с теб. Това ти не можеш да отречеш. Щом веднъж си го получил, той ще те преследва, ще витае пред душата ти и ще изкристализира така, че да си кажеш: Този образ има нещо общо с мен, но е сигурно, че не е свързан със сегашния ми живот.
към текста >>
Ако погледнем назад
към
по-ранни времена на едно все още религиозно развитие, откриваме чувството, че човекът се усеща дълбоко разкаян поради факта, че толкова малко отговаря на това, което може да окачестви като свой божествен образец.
От този, който иска да стигне до вътрешната си същност, се изисква нещо, което хората от настоящето правят в най-малка степен. Нашето съвремие не е предразположено да разглежда нещата по начина, по който е нужно. Понеже, когато размишляват за себе си, хората всъщност се стремят най-малко към това да открият себе си абсолютно вярно такива, каквито действително са.
Ако погледнем назад към по-ранни времена на едно все още религиозно развитие, откриваме чувството, че човекът се усеща дълбоко разкаян поради факта, че толкова малко отговаря на това, което може да окачестви като свой божествен образец.
Това не е представата, за която става дума днес, а тази, която ни отклонява от това, от което човек обикновено е доволен и ни отвежда към нещо друго – макар и не към убеждението за една друга инкарнация, – а именно към онова същество, което надживява нашата организация, такава, каквато е тя между раждането и смъртта. Ако човек нарисува противоположния образ на това, което е, ще се получи следното: Този противоположен образ, колкото и тежко да ти е да го приемеш като твой образ в този живот, има нещо общо с теб. Това ти не можеш да отречеш. Щом веднъж си го получил, той ще те преследва, ще витае пред душата ти и ще изкристализира така, че да си кажеш: Този образ има нещо общо с мен, но е сигурно, че не е свързан със сегашния ми живот. Тогава се придобива усещането, че този образ произлиза именно от един по-ранен живот.
към текста >>
Това не е представата, за която става дума днес, а тази, която ни отклонява от това, от което човек обикновено е доволен и ни отвежда
към
нещо друго – макар и не
към
убеждението за една друга инкарнация, – а именно
към
онова същество, което надживява нашата организация, такава, каквато е тя между раждането и смъртта.
От този, който иска да стигне до вътрешната си същност, се изисква нещо, което хората от настоящето правят в най-малка степен. Нашето съвремие не е предразположено да разглежда нещата по начина, по който е нужно. Понеже, когато размишляват за себе си, хората всъщност се стремят най-малко към това да открият себе си абсолютно вярно такива, каквито действително са. Ако погледнем назад към по-ранни времена на едно все още религиозно развитие, откриваме чувството, че човекът се усеща дълбоко разкаян поради факта, че толкова малко отговаря на това, което може да окачестви като свой божествен образец.
Това не е представата, за която става дума днес, а тази, която ни отклонява от това, от което човек обикновено е доволен и ни отвежда към нещо друго – макар и не към убеждението за една друга инкарнация, – а именно към онова същество, което надживява нашата организация, такава, каквато е тя между раждането и смъртта.
Ако човек нарисува противоположния образ на това, което е, ще се получи следното: Този противоположен образ, колкото и тежко да ти е да го приемеш като твой образ в този живот, има нещо общо с теб. Това ти не можеш да отречеш. Щом веднъж си го получил, той ще те преследва, ще витае пред душата ти и ще изкристализира така, че да си кажеш: Този образ има нещо общо с мен, но е сигурно, че не е свързан със сегашния ми живот. Тогава се придобива усещането, че този образ произлиза именно от един по-ранен живот.
към текста >>
И ако човек погледне в тези тайни, ще получи по най-интензивен начин една представа за това, което е действително вътрешното в човека, и за това, което по един безспорен начин се числи
към
външното.
Това са неща, които са във връзка с тайните на прераждането.
И ако човек погледне в тези тайни, ще получи по най-интензивен начин една представа за това, което е действително вътрешното в човека, и за това, което по един безспорен начин се числи към външното.
Например за съвременния човек езикът вече не е вътрешен. Той може да го обича заради това, което изразява, но езикът е нещо, което преминава от една инкарнация в друга под формата на сили.
към текста >>
Не антропософите – но така или иначе антропософите не са много в света, – не тези, които все още принадлежат
към
древни религиозни форми, а онези, които днес са носители на външната култура, са най-далеч от мисълта за прераждането и кармата.
Причината за това е, че едва ли може да се мисли за по-голяма разлика между две следващи една след друга епохи от развитието на човечеството, отколкото за тази между епохата, в която живее съвременният човек, и онази, в която ще израснат сега живеещите хора, когато се родят отново в следващата си инкарнация. Защото не от хората зависи как се изграждат определени духовни способности, а от цялостния смисъл, от цялостното значение и цялостната същност на земното развитие. На хората сега е най-чужда мисълта за прераждане и карма.
Не антропософите – но така или иначе антропософите не са много в света, – не тези, които все още принадлежат към древни религиозни форми, а онези, които днес са носители на външната култура, са най-далеч от мисълта за прераждането и кармата.
И точно този факт, че хората днес са склонни в най-малка степен да вярват в прераждането и кармата, точно този факт по един забележителен начин се свързва с това, което днес хората вършат и изучават, именно вършат и изучават, доколкото това има значение във връзка с интелектуалните способности. Това ще е причината в следващата инкарнация със съвременните хора да се случи точно обратното. Тези хора от настоящето, независимо от това дали се стремят към духовното или към материалното, в следващото си прераждане ще имат силно предразположение да усетят предишната си инкарнация. Независимо от това какво вършат хората от настоящето: поради самия факт, че са хора от нашето време, те ще се преродят със силна склонност и с горещ копнеж да научат и узнаят нещо за предишната си инкарнация.
към текста >>
Тези хора от настоящето, независимо от това дали се стремят
към
духовното или
към
материалното, в следващото си прераждане ще имат силно предразположение да усетят предишната си инкарнация.
Защото не от хората зависи как се изграждат определени духовни способности, а от цялостния смисъл, от цялостното значение и цялостната същност на земното развитие. На хората сега е най-чужда мисълта за прераждане и карма. Не антропософите – но така или иначе антропософите не са много в света, – не тези, които все още принадлежат към древни религиозни форми, а онези, които днес са носители на външната култура, са най-далеч от мисълта за прераждането и кармата. И точно този факт, че хората днес са склонни в най-малка степен да вярват в прераждането и кармата, точно този факт по един забележителен начин се свързва с това, което днес хората вършат и изучават, именно вършат и изучават, доколкото това има значение във връзка с интелектуалните способности. Това ще е причината в следващата инкарнация със съвременните хора да се случи точно обратното.
Тези хора от настоящето, независимо от това дали се стремят към духовното или към материалното, в следващото си прераждане ще имат силно предразположение да усетят предишната си инкарнация.
Независимо от това какво вършат хората от настоящето: поради самия факт, че са хора от нашето време, те ще се преродят със силна склонност и с горещ копнеж да научат и узнаят нещо за предишната си инкарнация.
към текста >>
Ние се намираме точно в един такъв времеви обрат, който води хората от една инкарнация, в която те не искат да узнаят нищо за прераждането и кармата,
към
друга инкарнация, когато най-живото усещане в тях ще е следното: Целият живот, който водя, виси във въздуха, ако не узная нещо за предишната си инкарнация.
Ние се намираме точно в един такъв времеви обрат, който води хората от една инкарнация, в която те не искат да узнаят нищо за прераждането и кармата, към друга инкарнация, когато най-живото усещане в тях ще е следното: Целият живот, който водя, виси във въздуха, ако не узная нещо за предишната си инкарнация.
И хората, които в най-голяма степен критикуват идеята за прераждането и кармата, през следващата си инкарнация ще се превиват от болка, понеже няма да могат да си изяснят защо животът им е станал такъв. Не потребност да се узнае нещо за предишния живот кара хората да се занимават с антропософия, а стремежът към разбиране на онова, което ще настъпи за цялото човечество, когато хората, живеещи днес, отново се родят. Хората, които днес са антропософи, ще имат заедно с другите склонността да искат да си спомнят, ала те ще имат разбиране, а с него и душевна хармония. Онези, които днес отхвърлят антропософията, в следващата си инкарнация ще усещат смътна болка в усилието си да разберат нещо за предишното си прераждане. Ала те няма да разберат нищо за това, което в най-голяма степен ги измъчва.
към текста >>
Не потребност да се узнае нещо за предишния живот кара хората да се занимават с антропософия, а стремежът
към
разбиране на онова, което ще настъпи за цялото човечество, когато хората, живеещи днес, отново се родят.
Ние се намираме точно в един такъв времеви обрат, който води хората от една инкарнация, в която те не искат да узнаят нищо за прераждането и кармата, към друга инкарнация, когато най-живото усещане в тях ще е следното: Целият живот, който водя, виси във въздуха, ако не узная нещо за предишната си инкарнация. И хората, които в най-голяма степен критикуват идеята за прераждането и кармата, през следващата си инкарнация ще се превиват от болка, понеже няма да могат да си изяснят защо животът им е станал такъв.
Не потребност да се узнае нещо за предишния живот кара хората да се занимават с антропософия, а стремежът към разбиране на онова, което ще настъпи за цялото човечество, когато хората, живеещи днес, отново се родят.
Хората, които днес са антропософи, ще имат заедно с другите склонността да искат да си спомнят, ала те ще имат разбиране, а с него и душевна хармония. Онези, които днес отхвърлят антропософията, в следващата си инкарнация ще усещат смътна болка в усилието си да разберат нещо за предишното си прераждане. Ала те няма да разберат нищо за това, което в най-голяма степен ги измъчва. Те ще бъдат безпомощни, лишени от вътрешна хармония. И в следващата им инкарнация трябва да им се каже: Ти се учиш да познаваш какво ти причинява болка, когато си представиш, че наистина би могъл да си пожелал тази болка.
към текста >>
Към
това искаме да се придържаме: За физическия свят мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за въздействието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния свят.
Така виждаме, че мислите, които питаем, не преминават в следващия живот като такива, а се променят в сила. В духовния свят мислите, такива, каквито са между раждането и смъртта, нямат значение, те имат значение само в една видоизменена форма. Например ако човек има някаква велика мисъл, тя ще се загуби, след като той премине през портата на смъртта. Но ентусиазмът, усещането и чувството оживяват под влиянието на мисълта и те преминават през портата на смъртта. От антропософията човек не взема мислите, а това, което е преживял чрез тези мисли до най-малките нюанси, не само общото основно усещане.
Към това искаме да се придържаме: За физическия свят мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за въздействието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния свят.
Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна празнота на живота и нищетата и празнотата се усещат като болка и дисхармония. Можете да добиете представа за това какво представляват вътрешната нищета и празнотата с помощта на едно сравнение. Представете си, че нещо наистина ви харесва и го гледате винаги с удоволствие, когато отидете на някое определено място. Например сте свикнали да виждате едно определено цвете в една градина на определено място. И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате болка.
към текста >>
Напротив, те ще му липсват и той няма да открие нищо, когато ги потърси на едно определено място, ако не е изпратил
към
следващата си инкарнация вяра и познавателни сили.
Това е точно така, както когато розата в градината на определеното място бъде отрязана от безразсъдната ръка. Когато един орган е наранен, етерното тяло и астралното тяло не откриват това, което търсят. И това се усеща като телесна болка. Така и мислите, които човек има, оказват въздействие върху бъдещето. Той ще ги срещне в бъдещето.
Напротив, те ще му липсват и той няма да открие нищо, когато ги потърси на едно определено място, ако не е изпратил към следващата си инкарнация вяра и познавателни сили.
И тази липса на нещо на определено място ще се усеща като болка и мъка.
към текста >>
21.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
На първо място трябва само ясно да видим пред душите си, че
към
всичко, което се обозначава с тези думи, спада и себеприпомнянето за минали преживявания и опитности.
Споменът и паметта са човешки душевни преживявания, които по принцип могат да се доведат до знанието на обикновеното съзнание, което протича между раждането и смъртта, или по-точно казано – за това често сме говорили, – в един времеви отрязък, който всъщност започва от късното детство и продължава до смъртта. Защото знаем, че с обикновеното си съзнание си спомняме от един определен момент в нашето детство и че за онова, което се е случило преди този момент, можем да научим нещо само от родители, други по-възрастни близки или познати. Когато разглеждаме характеризирания по този начин времеви отрязък, говорим за душевен живот на спомена. Разбира се, тук няма да се разпростираме в подробности върху значението на думите „способност за припомняне“ или „памет“. Това не е и необходимо за нашите цели.
На първо място трябва само ясно да видим пред душите си, че към всичко, което се обозначава с тези думи, спада и себеприпомнянето за минали преживявания и опитности.
Това, което разгледахме последния път, беше нещо подобно на това себеприпомняне, само че не трябва наготово да се осланяме на тази прилика със способността за припомняне, която имаме в обикновения живот. Напротив, за тази способност трябва да си мислим като за по-висша и по-всеобхватна способност за спомняне, която ни отвежда отвъд настоящата инкарнация с един вид увереност, че преди този земен живот сме имали и други животи. И както споменахме предния път, този по-висш процес е подобен на себеприпомнянето за нещо изживяно в обикновения живот. Нека сега да си представим даден човек, който се нуждае от нещо, което е научил на един по-ранен етап в сегашния си живот, и който настройва душата си да извади от дълбоките си пластове онова, което е научил тогава, за да може да го обхване с погледа си сега. Ако живо и образно си представим този процес на спомняне, откриваме, че в него се осъществява една дейност, която спада към обикновената ни способност за припомняне.
към текста >>
Ако живо и образно си представим този процес на спомняне, откриваме, че в него се осъществява една дейност, която спада
към
обикновената ни способност за припомняне.
На първо място трябва само ясно да видим пред душите си, че към всичко, което се обозначава с тези думи, спада и себеприпомнянето за минали преживявания и опитности. Това, което разгледахме последния път, беше нещо подобно на това себеприпомняне, само че не трябва наготово да се осланяме на тази прилика със способността за припомняне, която имаме в обикновения живот. Напротив, за тази способност трябва да си мислим като за по-висша и по-всеобхватна способност за спомняне, която ни отвежда отвъд настоящата инкарнация с един вид увереност, че преди този земен живот сме имали и други животи. И както споменахме предния път, този по-висш процес е подобен на себеприпомнянето за нещо изживяно в обикновения живот. Нека сега да си представим даден човек, който се нуждае от нещо, което е научил на един по-ранен етап в сегашния си живот, и който настройва душата си да извади от дълбоките си пластове онова, което е научил тогава, за да може да го обхване с погледа си сега.
Ако живо и образно си представим този процес на спомняне, откриваме, че в него се осъществява една дейност, която спада към обикновената ни способност за припомняне.
Това, за което споменах последния път, са дейностите на душата. Но тези дейности би трябвало да допринасят за постъпване в душата ни на нещо относно предишните ни земни животи, подобно на състоянието, когато се чувстваме потопени в спомена за нещо, изживяно в този живот. За целта не трябва да разглеждате казаното последния път като единствен начин, който би могъл да ни отведе в миналите ни земни животи или който може априори да предизвика една вярна представа за това какви сме били в предишните си животи. Той представлява само едно помощно средство, каквото средство е и себеприпомнянето, с което бихме могли да извадим на бял свят потъналото в дълбините на душевния ни живот. Нека накратко обобщим изложеното за едно такова себеприпомняне относно минали земни животи.
към текста >>
Като пример беше посочен случаят с някого, който е бил определен за някоя професия или за дадено житейско поприще от неговите родители или от близкостоящите му хора, но той чувства с цялото си същество, че иска да се насочи
към
нещо друго.
Но има и многобройни други преживявания, които се случват в живота и за които изобщо не можем да си създадем представа, че зависят от нашите душевни сили и способности. Тогава в обикновения живот говорим така, сякаш става въпрос за случайности. За случайности говорим тогава, когато не прозираме как нещата, които ни се случват като удари на съдбата, зависят от нашето вътрешно душевно настроение и т. н. Беше обърнато внимание и върху един друг вид преживявания. Това са онези душевни преживявания, при които с помощта на това, което наричаме наш обикновен Аз, се изтръгваме от дадено житейско положение, в което са ни били поставили.
Като пример беше посочен случаят с някого, който е бил определен за някоя професия или за дадено житейско поприще от неговите родители или от близкостоящите му хора, но той чувства с цялото си същество, че иска да се насочи към нещо друго.
Когато в по-нататъшния си живот обърнем поглед назад към нещо такова, си казваме: бяхме поставени в това житейско положение, но се изтръгнахме от него чрез собствения си волеви импулс, чрез симпатията и антипатията си. Значи стана дума за подобни житейски обрати.
към текста >>
Когато в по-нататъшния си живот обърнем поглед назад
към
нещо такова, си казваме: бяхме поставени в това житейско положение, но се изтръгнахме от него чрез собствения си волеви импулс, чрез симпатията и антипатията си.
Тогава в обикновения живот говорим така, сякаш става въпрос за случайности. За случайности говорим тогава, когато не прозираме как нещата, които ни се случват като удари на съдбата, зависят от нашето вътрешно душевно настроение и т. н. Беше обърнато внимание и върху един друг вид преживявания. Това са онези душевни преживявания, при които с помощта на това, което наричаме наш обикновен Аз, се изтръгваме от дадено житейско положение, в което са ни били поставили. Като пример беше посочен случаят с някого, който е бил определен за някоя професия или за дадено житейско поприще от неговите родители или от близкостоящите му хора, но той чувства с цялото си същество, че иска да се насочи към нещо друго.
Когато в по-нататъшния си живот обърнем поглед назад към нещо такова, си казваме: бяхме поставени в това житейско положение, но се изтръгнахме от него чрез собствения си волеви импулс, чрез симпатията и антипатията си.
Значи стана дума за подобни житейски обрати.
към текста >>
По същия начин ще се подреди образът, ще се промени и по отношение на него ще се появи чувството: Ти се добра до нещо, което се крие в теб и което по начина, по който се крие в теб и се отнася
към
целия ти останал душевен живот, ясно ти показва: нещата не са могли да бъдат такива в настоящата инкарнация!
Не става толкова въпрос за образа, колкото за чувствата, които изпитваме и които ни създават едно впечатление, подобно на споменната представа. И когато отново и отново повтаряме тези неща, от опита, под формата на една вътрешна самопонятност, се добива познанието, че образът, който си създаваме, се превръща в нещо като представа-спомен, която става все по-ясна и по-ясна, докато в началото, когато си спомняме произволно и я извличаме от дълбините на душата си, тя е смътна и неясна. Не става въпрос за това какво си представяме, а че това, което си представяме, се преобразува, че то се превръща в нещо друго. Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер. Имената „Нусбаумер“ и „Нусдьорфер“ тук се извеждат едно от друго.
По същия начин ще се подреди образът, ще се промени и по отношение на него ще се появи чувството: Ти се добра до нещо, което се крие в теб и което по начина, по който се крие в теб и се отнася към целия ти останал душевен живот, ясно ти показва: нещата не са могли да бъдат такива в настоящата инкарнация!
Така с една голяма вътрешна яснота може да се установи, че криещото се в нас, отстои назад във времето. Сега трябва само да разберем, че тук имаме работа с един вид способност за спомняне, която може да се развие в човешката душа, с една способност за спомняне, която трябва да се нарече по друг начин, за разлика от обикновената способност за припомняне. Последната може да се нарече с израза „спомен като представа“, но тази способност за спомняне, която сега разглеждаме, всъщност би трябвало да наречем „спомен като чувство и усещане“. Че за това съществуват известни основания, ще разберете от следните съображения.
към текста >>
Едва ли ще се намери човек, който да не е наясно с това, каква огромна разлика съществува между представата за нещата и онова, което спада
към
чувствата и волевите импулси.
Помислете си само за някой човек, който пише мемоарите си. Да предположим примерно, че пишейки своите мемоари, Бисмарк е стигнал до момента, в който е подготвял Немско-австрийската война от 1866 г. Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на волеви импулси. А сега вече си представете не как това някога е живяло в душата на Бисмарк, а всичко онова, което по онова време той непосредствено е изживял под впечатлението от събитията и което е потънало дълбоко в душата му. Помислете за избледняването на чувствата и волевите импулси, които са били налице, когато е правел нещата, в сравнение с времето, когато е пишел мемоарите си.
Едва ли ще се намери човек, който да не е наясно с това, каква огромна разлика съществува между представата за нещата и онова, което спада към чувствата и волевите импулси.
към текста >>
Защото представите принадлежат
към
това, което протича във физическия живот, т. е.
Този, който поне малко се е занимавал с антропософия, ще разбере за какво става въпрос, когато бъде казано споменатото вече многократно от други гледни точки, а именно, че нашите представи, следователно нашите спомени-представи в душевния ни живот, когато са предизвикани отвън, от външния свят, в който живеем с физическото си тяло, всъщност имат значение само за тази отделна инкарнация. Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта.
Защото представите принадлежат към това, което протича във физическия живот, т. е.
към това, което трае най-кратко време. Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот. Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация. Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот. Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот.
към текста >>
към
това, което трае най-кратко време.
Този, който поне малко се е занимавал с антропософия, ще разбере за какво става въпрос, когато бъде казано споменатото вече многократно от други гледни точки, а именно, че нашите представи, следователно нашите спомени-представи в душевния ни живот, когато са предизвикани отвън, от външния свят, в който живеем с физическото си тяло, всъщност имат значение само за тази отделна инкарнация. Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта. Защото представите принадлежат към това, което протича във физическия живот, т. е.
към това, което трае най-кратко време.
Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот. Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация. Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот. Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот. Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят.
към текста >>
Защото дори и да има хора, които едва успяват да се сдържат, когато си представят нещо, и пламват в силна симпатия или антипатия или, казано по друг начин, веднага преминават
към
други душевни импулси, това не пречи на разделянето на представния живот от останалото душевно съдържание.
Първото са нашите представи. Че тези представи, заедно с чувствата, биха могли да доведат до волеви импулси, не е пречка за това да говорим за един специфичен представен живот в нашата душа.
Защото дори и да има хора, които едва успяват да се сдържат, когато си представят нещо, и пламват в силна симпатия или антипатия или, казано по друг начин, веднага преминават към други душевни импулси, това не пречи на разделянето на представния живот от останалото душевно съдържание.
към текста >>
Налице е всеизвестното противоречие в живота на чувствата, което човек може да определи като симпатията и антипатията, с които се отнасяме
към
различните неща, или ако искаме да се изразим по-точно:
любов
и омраза.
Второто, което носим в нашия душевен живот, са преживяванията на чувствата. Те постъпват в нас по един наистина многообразен начин.
Налице е всеизвестното противоречие в живота на чувствата, което човек може да определи като симпатията и антипатията, с които се отнасяме към различните неща, или ако искаме да се изразим по-точно: любов и омраза.
След това идват чувствата, които можем да класифицираме като такива, които предизвикват известна възбуда и напрежение, и съответно такива, които ни носят успокоение и облекчение. Последните не се пораждат заедно с чувствата на симпатия и антипатия. Защото един душевен импулс, който можем да наречем напрежение, възбуда и отпускане, е нещо различно от това, което се изживява с чистата симпатия или антипатия. Но би трябвало доста да поговорим, ако желаем да охарактеризираме различните двойки душевни преживявания. Към тях спадат и онези, които можем да определим като чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях.
към текста >>
Към
тях спадат и онези, които можем да определим като чувство
към
красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях.
Налице е всеизвестното противоречие в живота на чувствата, което човек може да определи като симпатията и антипатията, с които се отнасяме към различните неща, или ако искаме да се изразим по-точно: любов и омраза. След това идват чувствата, които можем да класифицираме като такива, които предизвикват известна възбуда и напрежение, и съответно такива, които ни носят успокоение и облекчение. Последните не се пораждат заедно с чувствата на симпатия и антипатия. Защото един душевен импулс, който можем да наречем напрежение, възбуда и отпускане, е нещо различно от това, което се изживява с чистата симпатия или антипатия. Но би трябвало доста да поговорим, ако желаем да охарактеризираме различните двойки душевни преживявания.
Към тях спадат и онези, които можем да определим като чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях.
Като друга специална двойка бихме могли да посочим чувствата, които имаме за доброто и злото. Днес не е моментът да излагаме в подробности как вътрешното преживяване, което имаме при една добра или лоша постъпка, е нещо съвсем различно от чувството на симпатия или антипатия към една добра или лоша постъпка, т. е. от това да обичаме добрите действия, а лошите – да мразим. Така чувствата се явяват пред нас в най-разнообразен вид и можем да ги отличаваме от представите.
към текста >>
Днес не е моментът да излагаме в подробности как вътрешното преживяване, което имаме при една добра или лоша постъпка, е нещо съвсем различно от чувството на симпатия или антипатия
към
една добра или лоша постъпка, т. е.
Последните не се пораждат заедно с чувствата на симпатия и антипатия. Защото един душевен импулс, който можем да наречем напрежение, възбуда и отпускане, е нещо различно от това, което се изживява с чистата симпатия или антипатия. Но би трябвало доста да поговорим, ако желаем да охарактеризираме различните двойки душевни преживявания. Към тях спадат и онези, които можем да определим като чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях. Като друга специална двойка бихме могли да посочим чувствата, които имаме за доброто и злото.
Днес не е моментът да излагаме в подробности как вътрешното преживяване, което имаме при една добра или лоша постъпка, е нещо съвсем различно от чувството на симпатия или антипатия към една добра или лоша постъпка, т. е.
от това да обичаме добрите действия, а лошите – да мразим. Така чувствата се явяват пред нас в най-разнообразен вид и можем да ги отличаваме от представите.
към текста >>
Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва
към
това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото.
Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот. Те също не бива да се смесват с това, което можем да наречем преживявания на чувствата и което трябва или може да остане във вътрешността на нашия душевен живот по начина, по който го изживяваме. В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш.
Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото.
При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи. Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно. Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н.
към текста >>
Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат
към
нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат
към
действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно.
В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш. Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото. При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи.
Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно.
Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н. Тук няма приведена в ред връзка между чувствата и волевите импулси. Тези неща трябва да бъдат разграничавани много стриктно. И така, в душевния си живот ние живеем в представите, в изживяванията на чувствата и във волевите импулси. Често сме се опирали на подобни разсъждения, защото ако искаме да разберем цялостния човек, не можем да се справим без тях.
към текста >>
Това отново не води
към
нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н.
Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото. При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи. Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно.
Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н.
Тук няма приведена в ред връзка между чувствата и волевите импулси. Тези неща трябва да бъдат разграничавани много стриктно. И така, в душевния си живот ние живеем в представите, в изживяванията на чувствата и във волевите импулси. Често сме се опирали на подобни разсъждения, защото ако искаме да разберем цялостния човек, не можем да се справим без тях.
към текста >>
И поради това, че неговият проблем го интересува толкова силно, той се устремява
към
пропастта и то с такъв размах, че ако е бил направил само още две-три крачки, е щяло да стане невъзможно да се удържи.
Да вземем даден човек, който върви в някоя гора, и тъй като е потънал в мисли, забравя, че крачи по горска пътека, граничеща с дълбока пропаст. Бих искал да представя това, което би могло да протече в следната форма. Примерът е от мен, тъй като ми е известен един твърде сходен случай, който бе разказан също и на друго място. И така, човекът не вижда, че там има пропаст, тъй като особено силно го интересува нещо друго.
И поради това, че неговият проблем го интересува толкова силно, той се устремява към пропастта и то с такъв размах, че ако е бил направил само още две-три крачки, е щяло да стане невъзможно да се удържи.
И тогава, както е вървял напред, е щял да полети в пропастта и с живота му би било свършено. Обаче в момента, в който е щял да налети на пропастта, той чул един глас: Спри на място! Гласът му направил такова впечатление, че той се заковал на място. Въпросният човек си помислил, че сигурно там има някого, който го е видял. Той осъзнал, че е щял да се раздели с живота си, ако не е бил спрян по този начин.
към текста >>
Така сега
към
предишния ти живот е добавен един вид нов живот.
Мислещият по материалистически начин сега би казал, че поради някакви обстоятелства от дълбините на душата му се е получила слухова халюцинация и че това, че човекът е бил спасен по този начин, е една щастлива случайност. Но също така е възможно да мислим по друг начин за нещата или поне трябва да допуснем такава възможност. Днес искам само да ви я дам за пример, защото за този друг начин на мислене може само да се разкаже, не да се докаже. Човек би могъл да си каже, че благодарение на събития в духовния свят в момента, когато си стигнал до кармична криза, животът всъщност ти е бил подарен. Ако нещата бяха продължили без онази случка, с живота ти щеше да е вече свършено.
Така сега към предишния ти живот е добавен един вид нов живот.
И този нов живот е един вид подарък и ти дължиш този твой живот на силите, които стоят зад гласа! Подобни преживявания биха могли да имат много наши съвременници, стига само да поискат да упражняват истинско себепознание. Защото в живота на много хора се случват такива преживявания. И не става въпрос за това, че хората не са имали такова преживяване, а за това, че не са му обърнали необходимото внимание, че просто са минали покрай него, защото то не става винаги така явно, както в описания случай, а така, че хората пропускат да го забележат с обикновеното си внимание.
към текста >>
И ако се отнесе
към
подобна случка със съответната смиреност, тогава вероятно той ще изпита едно наистина специално чувство, чувството, че животът от онзи ден нататък му е бил подарен и че от този ден нататък той трябва да го използва по един също така специален начин.
Това беше пример за хора, които не забелязват случващото се в тяхното обкръжение, дори и това, което се отнася до собствената им персона. Следователно няма защо да се учудваме, ако намерим такива примери като току-що описания в живота на много хора. Само при едно разумно и истинско самонаблюдение човек може да открие случка като тази, която описах.
И ако се отнесе към подобна случка със съответната смиреност, тогава вероятно той ще изпита едно наистина специално чувство, чувството, че животът от онзи ден нататък му е бил подарен и че от този ден нататък той трябва да го използва по един също така специален начин.
Това е едно добро чувство и действа подобно на процеса на припомняне, ако човек си каже: Ти беше стигнал до една кармична криза, тогава животът ти беше приключил. Когато той се вглъби в това смирено чувство, се случва нещо, което в началото се появява по такъв начин, че той си казва: Това не е представа-спомен като тази, която често съм преживявал през живота си – това е нещо съвсем специално!
към текста >>
За повечето хора, които преживяват нещо подобно, днес нещата стоят така, че това, което описват като факта, че са срещнали онзи посветен, който ги е определил за такива, които могат да принадлежат
към
неговия кръг, не се е осъществило в тази единствена инкарнация, а в живота между смъртта и сегашното раждане, така че това също е едно указание за факта, че нещо се случва между смъртта и следващото раждане и че тогава имаме дори по-важни процеси от тези между раждането и смъртта.
Защото чрез този глас говори онзи духовен водач, когото наричаме Кристиян Розенкройц. Той говори на тези, които е избрал измежду останалите хора, и които биха могли да се превърнат в негови последователи. Така гласът произхожда от тази индивидуалност, живяла в една специална инкарнация през 13-ти век, за която ще имаме още случаи да говорим, така че човек, който изживява нещо подобно, има един знак, чрез който да може да открие своето място в духовния свят. Вероятно мнозина няма да успеят да обърнат внимание на един подобен глас. Но антропософията вече работи в посока на това, ако не в това си прераждане, поне по-нататък хората да обръщат внимание на такива гласове.
За повечето хора, които преживяват нещо подобно, днес нещата стоят така, че това, което описват като факта, че са срещнали онзи посветен, който ги е определил за такива, които могат да принадлежат към неговия кръг, не се е осъществило в тази единствена инкарнация, а в живота между смъртта и сегашното раждане, така че това също е едно указание за факта, че нещо се случва между смъртта и следващото раждане и че тогава имаме дори по-важни процеси от тези между раждането и смъртта.
Може също да се окаже – и в единични случаи става точно така, – че определени хора, принадлежащи към кръга на Кристиян Розенкройц, вече са били определени за това в една предишна инкарнация. Но за повечето предопределението, което се проектира в едно такова събитие, е било направено в последния живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Може също да се окаже – и в единични случаи става точно така, – че определени хора, принадлежащи
към
кръга на Кристиян Розенкройц, вече са били определени за това в една предишна инкарнация.
Той говори на тези, които е избрал измежду останалите хора, и които биха могли да се превърнат в негови последователи. Така гласът произхожда от тази индивидуалност, живяла в една специална инкарнация през 13-ти век, за която ще имаме още случаи да говорим, така че човек, който изживява нещо подобно, има един знак, чрез който да може да открие своето място в духовния свят. Вероятно мнозина няма да успеят да обърнат внимание на един подобен глас. Но антропософията вече работи в посока на това, ако не в това си прераждане, поне по-нататък хората да обръщат внимание на такива гласове. За повечето хора, които преживяват нещо подобно, днес нещата стоят така, че това, което описват като факта, че са срещнали онзи посветен, който ги е определил за такива, които могат да принадлежат към неговия кръг, не се е осъществило в тази единствена инкарнация, а в живота между смъртта и сегашното раждане, така че това също е едно указание за факта, че нещо се случва между смъртта и следващото раждане и че тогава имаме дори по-важни процеси от тези между раждането и смъртта.
Може също да се окаже – и в единични случаи става точно така, – че определени хора, принадлежащи към кръга на Кристиян Розенкройц, вече са били определени за това в една предишна инкарнация.
Но за повечето предопределението, което се проектира в едно такова събитие, е било направено в последния живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Затова би трябвало да е едно утешение човек да си каже: Не откривам такова нещо и следователно не принадлежа
към
такива избраници!
Не говоря за това, за да ви разкажа нещо сензационно, нито пък просто за да ви разкажа за тази случка, а поради една специална причина. Искам и да обърна вниманието ви върху нещо, което често съм преживявал в нашия антропософски живот, а именно че нещата, които се казват, бързо биват забравяни или пък се запомнят с различен от вложения смисъл. Това често се случва в нашия антропософски живот. Поради тази причина понякога подчертавам важни, съществени неща по няколко пъти не с цел да се повтарям. Дори днес става така, че когато казвам, че много хора от съвремието са преживели случки, подобни на описаната, но че не знаят за това, последното се дължи не на липсата на случката, а на това, че те не си спомнят за нея, тъй като не са ѝ обърнали съответното внимание.
Затова би трябвало да е едно утешение човек да си каже: Не откривам такова нещо и следователно не принадлежа към такива избраници!
– Все пак мога да ви уверя, че неизброимо много хора са преживели подобни неща. Това исках да спомена, преди да стигна до истинската причина, поради която ви разказах тази история.
към текста >>
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си
към
това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин.
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин.
Искаме да обърнем вниманието си към конкретното съществуване, към реалното съществуване на отделните хора в духовния свят. Теоретично хората търсят навън обосновката на факта, че в света може да има нещо духовно и че човекът не трябва да се разглежда от материална гледна точка, а че може да носи нещо духовно в себе си. Нашият светоглед се различава по това, че твърди за всеки един поотделно: Ти се намираш във връзка с духовните светове по този начин! Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност към духа на големия свят, към макрокосмоса.
към текста >>
Искаме да обърнем вниманието си
към
конкретното съществуване,
към
реалното съществуване на отделните хора в духовния свят.
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин.
Искаме да обърнем вниманието си към конкретното съществуване, към реалното съществуване на отделните хора в духовния свят.
Теоретично хората търсят навън обосновката на факта, че в света може да има нещо духовно и че човекът не трябва да се разглежда от материална гледна точка, а че може да носи нещо духовно в себе си. Нашият светоглед се различава по това, че твърди за всеки един поотделно: Ти се намираш във връзка с духовните светове по този начин! Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност към духа на големия свят, към макрокосмоса.
към текста >>
Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност
към
духа на големия свят,
към
макрокосмоса.
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин. Искаме да обърнем вниманието си към конкретното съществуване, към реалното съществуване на отделните хора в духовния свят. Теоретично хората търсят навън обосновката на факта, че в света може да има нещо духовно и че човекът не трябва да се разглежда от материална гледна точка, а че може да носи нещо духовно в себе си. Нашият светоглед се различава по това, че твърди за всеки един поотделно: Ти се намираш във връзка с духовните светове по този начин!
Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност към духа на големия свят, към макрокосмоса.
към текста >>
22.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Когато пристъпваме
към
този въпрос, преди всичко трябва да имаме предвид, че най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация, от каквото и да е, което би могло да се свърже с името антропософско общество.
Когато пристъпваме към този въпрос, преди всичко трябва да имаме предвид, че най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация, от каквото и да е, което би могло да се свърже с името антропософско общество.
Всъщност в съвременния живот все повече ще се засилва необходимостта от това, тези, които искат да се занимават с антропософия, да се обединяват в общества. Но ако е необходимо това обединяване, то е дори още по-необходимо в целия съвременен живот извън антропософията в следствие на антропософски убеждения, на съдържанието на антропософията и т. н. Антропософията сама за себе си би могла да се разпространява така, както сред хората се разпространяват други съвременни течения. Антропософията като такава би могла – това е напълно възможно – да се разпространява така, както например сред хората се разпространява химията и те биха могли да стигнат до антропософските истини, както стигат до тези в химията и математиката. Какво следва от това за душата на отделния човек, как тя възприема антропософията и я превръща в свой житейски импулс – това може да бъде един въпрос, който да занимава всекиго поотделно.
към текста >>
За да могат да оставят антропософията да действа върху тях, хората извън антропософския живот всъщност не се нуждаят само от едно, да го наречем, общо душевно състояние, но в добавка
към
това обикновено душевно състояние те се нуждаят също и от специална подготовка на душевността, на сърцето.
Но ако е необходимо това обединяване, то е дори още по-необходимо в целия съвременен живот извън антропософията в следствие на антропософски убеждения, на съдържанието на антропософията и т. н. Антропософията сама за себе си би могла да се разпространява така, както сред хората се разпространяват други съвременни течения. Антропософията като такава би могла – това е напълно възможно – да се разпространява така, както например сред хората се разпространява химията и те биха могли да стигнат до антропософските истини, както стигат до тези в химията и математиката. Какво следва от това за душата на отделния човек, как тя възприема антропософията и я превръща в свой житейски импулс – това може да бъде един въпрос, който да занимава всекиго поотделно. Сформирането на едно антропософско общество или каквото и да е обединение с цел занимания с антропософия доказва обстоятелството, факта, че антропософията като такава представлява нещо, което тепърва навлиза в нашата съвременност и трябва да се възприема от духовния живот като нещо напълно ново, като напълно ново познание.
За да могат да оставят антропософията да действа върху тях, хората извън антропософския живот всъщност не се нуждаят само от едно, да го наречем, общо душевно състояние, но в добавка към това обикновено душевно състояние те се нуждаят също и от специална подготовка на душевността, на сърцето.
А една такава подготовка на душевността и на сърцето може да се осъществи само чрез съвместния живот в нашите антропософски клонове, чрез антропософските връзки между хората и т. н. Така придобиваме един определен начин на мислене и на чувстване, чрез който ставаме в състояние да разглеждаме сериозно неща, които днес хората, които не са чували нищо за антропософията, съвсем естествено и по понятни причини приемат дори за пълни фантасмагории.
към текста >>
Разбира се, може да се възрази, че антропософията се разпространява чрез публични лекции, с които се обръщаме
към
съвсем неподготвени хора.
Разбира се, може да се възрази, че антропософията се разпространява чрез публични лекции, с които се обръщаме към съвсем неподготвени хора.
Но именно тези, които в тесния смисъл на думата принадлежат към нашите кръгове, знаят, че начинът, по който се изнася една антропософска лекция пред неподготвена публика, трябва доста да се различава от този, по който се говори на тези, за които можем да кажем, че с порива на сърцето си, с вътрешните си убеждения възприемат съвсем сериозно това, което широката публика не би могла да приеме на сериозно. И това, което споменах, едва ли ще се промени в близко бъдеще – за това не може и дума да става, – напротив, различията ще стават все по-ясно изразени. Външната враждебност към всичко антропософско все повече ще нараства в света и то поради тази причина, че тъкмо антропософията в нашето съвремие е нещо в най-висша степен необходимо и защото срещу най-необходимото, срещу най-съобразното с времето бунтът на хората е по принцип най-голям.
към текста >>
Но именно тези, които в тесния смисъл на думата принадлежат
към
нашите кръгове, знаят, че начинът, по който се изнася една антропософска лекция пред неподготвена публика, трябва доста да се различава от този, по който се говори на тези, за които можем да кажем, че с порива на сърцето си, с вътрешните си убеждения възприемат съвсем сериозно това, което широката публика не би могла да приеме на сериозно.
Разбира се, може да се възрази, че антропософията се разпространява чрез публични лекции, с които се обръщаме към съвсем неподготвени хора.
Но именно тези, които в тесния смисъл на думата принадлежат към нашите кръгове, знаят, че начинът, по който се изнася една антропософска лекция пред неподготвена публика, трябва доста да се различава от този, по който се говори на тези, за които можем да кажем, че с порива на сърцето си, с вътрешните си убеждения възприемат съвсем сериозно това, което широката публика не би могла да приеме на сериозно.
И това, което споменах, едва ли ще се промени в близко бъдеще – за това не може и дума да става, – напротив, различията ще стават все по-ясно изразени. Външната враждебност към всичко антропософско все повече ще нараства в света и то поради тази причина, че тъкмо антропософията в нашето съвремие е нещо в най-висша степен необходимо и защото срещу най-необходимото, срещу най-съобразното с времето бунтът на хората е по принцип най-голям.
към текста >>
Външната враждебност
към
всичко антропософско все повече ще нараства в света и то поради тази причина, че тъкмо антропософията в нашето съвремие е нещо в най-висша степен необходимо и защото срещу най-необходимото, срещу най-съобразното с времето бунтът на хората е по принцип най-голям.
Разбира се, може да се възрази, че антропософията се разпространява чрез публични лекции, с които се обръщаме към съвсем неподготвени хора. Но именно тези, които в тесния смисъл на думата принадлежат към нашите кръгове, знаят, че начинът, по който се изнася една антропософска лекция пред неподготвена публика, трябва доста да се различава от този, по който се говори на тези, за които можем да кажем, че с порива на сърцето си, с вътрешните си убеждения възприемат съвсем сериозно това, което широката публика не би могла да приеме на сериозно. И това, което споменах, едва ли ще се промени в близко бъдеще – за това не може и дума да става, – напротив, различията ще стават все по-ясно изразени.
Външната враждебност към всичко антропософско все повече ще нараства в света и то поради тази причина, че тъкмо антропософията в нашето съвремие е нещо в най-висша степен необходимо и защото срещу най-необходимото, срещу най-съобразното с времето бунтът на хората е по принцип най-голям.
към текста >>
Те оказват въздействие върху човешките сърца, върху човешките души и имат много голям интерес от това да форсират атаките и настъпленията си тъкмо когато стремежът
към
развитие се засилва най-много.
Антропософът знае, че съществуват луциферически сили и същества, които са изостанали от общата еволюция.
Те оказват въздействие върху човешките сърца, върху човешките души и имат много голям интерес от това да форсират атаките и настъпленията си тъкмо когато стремежът към развитие се засилва най-много.
Тъй като бунтът в човешките сърца срещу това, което се стреми напред в човешкото развитие, е предизвикан от луциферическите сили и тъй като техните атаки се предприемат тогава, когато се касае за самото им съществуване, затова тези атаки – а следователно и бунтът в човешките сърца, – трябва да са най-силни по това време. Оттук разбираме, че най-важните за хората истини открай време се явяват в човешкото развитие така, че трябва да се съобразяват с обстоятелството, че си създават най-върли противници. Нещо, което не се различава особено много от това, което по принцип става по света, едва ли ще си създаде големи противници. Но онова, което навлиза в света затова, защото човечеството отдавна жадува за него и все още не го е получило, изисква най-мощните атаки на луциферическите сили. И така, едно общество всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това, като ясно характерна реакция на външния свят.
към текста >>
Трябва да разглеждаме нещата така: Тези, с които си говорим или с които сме заедно, проявяват известно разбиране
към
нещата, а други, които не са се присъединили
към
тези, които говорят за това, тях това не ги засяга.
Тъй като бунтът в човешките сърца срещу това, което се стреми напред в човешкото развитие, е предизвикан от луциферическите сили и тъй като техните атаки се предприемат тогава, когато се касае за самото им съществуване, затова тези атаки – а следователно и бунтът в човешките сърца, – трябва да са най-силни по това време. Оттук разбираме, че най-важните за хората истини открай време се явяват в човешкото развитие така, че трябва да се съобразяват с обстоятелството, че си създават най-върли противници. Нещо, което не се различава особено много от това, което по принцип става по света, едва ли ще си създаде големи противници. Но онова, което навлиза в света затова, защото човечеството отдавна жадува за него и все още не го е получило, изисква най-мощните атаки на луциферическите сили. И така, едно общество всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това, като ясно характерна реакция на външния свят.
Трябва да разглеждаме нещата така: Тези, с които си говорим или с които сме заедно, проявяват известно разбиране към нещата, а други, които не са се присъединили към тези, които говорят за това, тях това не ги засяга.
За нещата, изнасяни в публичното пространство, всички хора смятат, че те по някакъв начин ги засягат и че по тези въпроси трябва да имат някакво отношение, разбира се, подбудено от луциферическите сили. Оттук можем да разберем, че е абсолютно необходимо да се занимаваме с антропософия и че антропософията внася в нашата съвременност нещо, което трябва да навлезе като необходима духовна храна за нашето време и което при всички обстоятелства, по какъвто и да е начин, ще навлезе. Защото за това, то да навлезе, се грижат духовните сили, посветили се на еволюцията.
към текста >>
“ Той е безсмислен, ако под „антропософи“ даден човек разбира принадлежащите
към
антропософското общество, защото в такъв случай той тръгва от предпоставката, че цяло едно общество има едно общо убеждение, една обща догма.
Тъкмо с отговора на един такъв въпрос човек най-често може да бъде разбран по погрешен начин. Поради тази причина е толкова необходимо най-напред в мислите си да разделим антропософията от антропософското общество. Защото това, което антропософията трябва да донесе на човечеството, са нови познания, нови истини. А едно общество не може никога – най-малкото пък в наше време – да бъде безрезервно отдадено на която и да е специална истина. Най-безсмислен би бил един такъв въпрос като следния: „Какво е вашето вероизповедание като антропософи?
“ Той е безсмислен, ако под „антропософи“ даден човек разбира принадлежащите към антропософското общество, защото в такъв случай той тръгва от предпоставката, че цяло едно общество има едно общо убеждение, една обща догма.
Това обаче не може да е така. В момента, в който цяло едно общество трябва да се закълне в една обща догма по статут, то престава да бъде общество и се превръща в секта. Тук се намира границата, отвъд която едно общество престава да бъде такова. В момента, в който даден човек бива задължен да има убеждения, определени от обществото, той започва да си има работа със сектантство. Следователно едно общество, което се посвещава на това, което бе охарактеризирано сега, може да бъде такова само в следствие на естествени духовни стремежи.
към текста >>
То се състои в това, че двете основни за нас истини пристъпват
към
човешката душа по един все по-убедителен начин: това са истините за прераждането и за кармата.
Между нещата, които по време на нашите разсъждения трябва да оставим да стигнат до нас, има и такива, за които можем да си кажем, че не са от най-значителните и важните, ако става въпрос за това, кое е новото, което всъщност трябва да получи съвременното човечество. Но това са фундаментални неща, фундаментални истини, които навлизат в човечеството по един наистина нов начин. И няма нужда да отиваме твърде далеч, за да охарактеризираме в какво всъщност се състои новото в антропософското движение.
То се състои в това, че двете основни за нас истини пристъпват към човешката душа по един все по-убедителен начин: това са истините за прераждането и за кармата.
Може да се каже, че това, което антропософът открива най-напред по своя път, когато има сериозни стремежи, е необходимостта от познания за прераждането и кармата. Не можем например да кажем, че в западноевропейската култура възможността да се издигнем в по-висши светове се появява като нещо фундаментално ново, защото който познава западноевропейското развитие, който знае, че е имало мистици, дори такива мистици като Якоб Бьоме или Сведенборг, или като цялата школа на Якоб Бьоме, той знае също и че се е вярвало в едно нещо – макар и многократно оспорвано – и че то винаги е присъствало като възглед, а именно в това, че човекът може да се издигне от обикновения сетивен свят в по-висши светове, така че това не е нещо фундаментално ново. Има и други неща, които не са фундаментално нови. Дори когато говорим за това, което е фундаментално по отношение на еволюцията, когато говорим например по християнския въпрос, по отношение на антропософското движение като такова той не е най-основният, затова пък най-фундаменталното е формата, която възприема християнският въпрос благодарение на факта, че прераждането и кармата се приемат като истина в човешките сърца. Светлината, която придобива християнският въпрос при наличието на предпоставките за прераждане и карма, това е същественото.
към текста >>
Следователно би могло да се каже, че отношението на един съвременен човек
към
антропософията се характеризира с това, че с помощта на някои предпоставки той може да стане в състояние да приеме прераждането и кармата за себе си.
Само посредством истините за прераждането и кармата става фундаментален, съществен въпросът за душевния мир на западните хора, за познанието и за религиозните им потребности, така че този, който чрез познанието за прераждането и кармата изживява едно разширяване на своя вътрешен мир, по необходимост се нуждае от нови познания по старите въпроси. Що се отнася до познанието за прераждането и кармата, трябва да кажем точно обратното. Това, което най-много можем да направим, е да обърнем внимание на факта, че прераждането и кармата се явяват съвсем плахо в западноевропейската култура по времето на Лесинг, който намеква за тях в своето „Възпитание на човешкия род“. Намираме и други примери за това, че по-дълбоките духове стигат до този въпрос. Но това прераждането и кармата да станат част от човешкото съзнание, да се възприемат от човешкото сърце и душа така, както това става чрез антропософията, именно това е нещо, което може да се осъществи едва в наше време.
Следователно би могло да се каже, че отношението на един съвременен човек към антропософията се характеризира с това, че с помощта на някои предпоставки той може да стане в състояние да приеме прераждането и кармата за себе си.
Това е същественото, за което става дума. По принцип всичко останало по един повече или по-малко естествен начин произтича от това дали човекът има съответното отношение към прераждането и кармата.
към текста >>
По принцип всичко останало по един повече или по-малко естествен начин произтича от това дали човекът има съответното отношение
към
прераждането и кармата.
Това, което най-много можем да направим, е да обърнем внимание на факта, че прераждането и кармата се явяват съвсем плахо в западноевропейската култура по времето на Лесинг, който намеква за тях в своето „Възпитание на човешкия род“. Намираме и други примери за това, че по-дълбоките духове стигат до този въпрос. Но това прераждането и кармата да станат част от човешкото съзнание, да се възприемат от човешкото сърце и душа така, както това става чрез антропософията, именно това е нещо, което може да се осъществи едва в наше време. Следователно би могло да се каже, че отношението на един съвременен човек към антропософията се характеризира с това, че с помощта на някои предпоставки той може да стане в състояние да приеме прераждането и кармата за себе си. Това е същественото, за което става дума.
По принцип всичко останало по един повече или по-малко естествен начин произтича от това дали човекът има съответното отношение към прераждането и кармата.
към текста >>
То придобива значение едва когато преминем от познавателната
към
моралната гледна точка,
към
душевно-моралната гледна точка.
Тук трябва само да се замислим за това какво всъщност представлява за човечеството да осъзнае, че прераждането и кармата са истина. Какво представлява това за цялото човешко съзнание, за чувстването и мисленето на човешката душа? Ако се замислим върху това, всеки ще види, че това не е нищо друго освен разширяване на човешката личност чрез знание, чрез познание, надхвърлящо определени граници, които се свързват със знанието и познанието. Защото фактът, че човек може да знае и познава само това, което се заключава между раждането и смъртта, бе подчертаван особено силно в сега изтичащата времева епоха, както и че той може само във вярата си да се възхищава на онези, които чрез знанията си се издигат в един духовен свят – това бе едно все по-засилващо се убеждение. Но ако останем само при познавателната гледна точка, това не е от чак от толкова голямо значение.
То придобива значение едва когато преминем от познавателната към моралната гледна точка, към душевно-моралната гледна точка.
Едва там се разкрива цялата величина и значимост на идеите за прераждането и кармата.
към текста >>
При досега съществуващите предпоставки, когато срещнем някой човек, развиваме
към
него симпатия, антипатия, по-голяма или по-малка
любов
и подобни.
При досега съществуващите предпоставки, когато срещнем някой човек, развиваме към него симпатия, антипатия, по-голяма или по-малка любов и подобни.
Трябва да се каже, че начинът, по който се отнасят днес хората един към друг, всъщност е резултат от онзи мироглед, който смята земния живот за заключаващ се между раждането и смъртта. Ние наистина живеем така, както би трябвало, ако беше вярно това, че човек е само веднъж на земята. Можем да кажем: Ние се отнасяме към своите приятели, родители, братя и сестри и т. н. така, че всичко, което чувстваме и усещаме, е съпътствано от разбирането, че сме само веднъж на земята. Ще се получи едно напълно необикновено преобразяване на живота, ако не само в главите на отделни хора, както е днес все още, живее под формата на теория това, че съществуват прераждане и карма.
към текста >>
Трябва да се каже, че начинът, по който се отнасят днес хората един
към
друг, всъщност е резултат от онзи мироглед, който смята земния живот за заключаващ се между раждането и смъртта.
При досега съществуващите предпоставки, когато срещнем някой човек, развиваме към него симпатия, антипатия, по-голяма или по-малка любов и подобни.
Трябва да се каже, че начинът, по който се отнасят днес хората един към друг, всъщност е резултат от онзи мироглед, който смята земния живот за заключаващ се между раждането и смъртта.
Ние наистина живеем така, както би трябвало, ако беше вярно това, че човек е само веднъж на земята. Можем да кажем: Ние се отнасяме към своите приятели, родители, братя и сестри и т. н. така, че всичко, което чувстваме и усещаме, е съпътствано от разбирането, че сме само веднъж на земята. Ще се получи едно напълно необикновено преобразяване на живота, ако не само в главите на отделни хора, както е днес все още, живее под формата на теория това, че съществуват прераждане и карма. Засега това в най-широк смисъл е все още само теория.
към текста >>
Можем да кажем: Ние се отнасяме
към
своите приятели, родители, братя и сестри и т. н.
При досега съществуващите предпоставки, когато срещнем някой човек, развиваме към него симпатия, антипатия, по-голяма или по-малка любов и подобни. Трябва да се каже, че начинът, по който се отнасят днес хората един към друг, всъщност е резултат от онзи мироглед, който смята земния живот за заключаващ се между раждането и смъртта. Ние наистина живеем така, както би трябвало, ако беше вярно това, че човек е само веднъж на земята.
Можем да кажем: Ние се отнасяме към своите приятели, родители, братя и сестри и т. н.
така, че всичко, което чувстваме и усещаме, е съпътствано от разбирането, че сме само веднъж на земята. Ще се получи едно напълно необикновено преобразяване на живота, ако не само в главите на отделни хора, както е днес все още, живее под формата на теория това, че съществуват прераждане и карма. Засега това в най-широк смисъл е все още само теория. Може да се каже, че има определен брой антропософи, които вярват в прераждането и кармата, но те живеят по такъв начин, че все едно прераждане и карма не съществуват и животът се заключава само между раждането и смъртта. Това не може и да е другояче.
към текста >>
Тогава по някакъв начин сме ги избрали свободно, като сме били привлечени
към
тях от сърдечните си склонности и т. н.
Един от важните кармически въпроси по същество е този: Как става така, че в настоящия живот сме заедно с хората, с които сме свързани по кръвен път? Защо сме заедно с тях в началото на този живот? По този въпрос духовно-научното изследване показва нещо твърде характерно. По правило – защото въпреки че много факти го показват, все пак има безброй изключения – става така, че с хората, които срещаме съвсем непроизволно в началото на своя живот, вече сме били заедно в един предишен живот, най-често дори в непосредствено предхождащия, при това по средата на живота, около тридесетата година.
Тогава по някакъв начин сме ги избрали свободно, като сме били привлечени към тях от сърдечните си склонности и т. н.
Ще изпаднем в голяма грешка, ако разглеждаме хората, с които сме заедно в началото на живота си, като такива, с които сме били заедно също така в началото на някой друг предишен живот. Не в началото, не в края, а по средата на даден живот по свободен избор сме били с тези, с които в следващия живот сме в кръвно родство. Много често случаите са такива, че с този, с когото сме били в брачен съюз, следователно с този, с когото свободно сме се свързали, в следващия ни живот се явява като баща, майка, брат или сестра. Духовно-научното изследване показва, че това, което човек спекулативно би предположил, това, което би си помислил, когато умува над нещата, обикновено е неправилно. Обикновено фактите слагат черта върху сметките на спекулацията.
към текста >>
Нека насочим мисълта си
към
току-що описания факт и го разгледаме така, както той действително се разкрива, когато човек изследва без предразсъдъци, и разширява цялото ни отношение
към
живота.
Нека насочим мисълта си към току-що описания факт и го разгледаме така, както той действително се разкрива, когато човек изследва без предразсъдъци, и разширява цялото ни отношение към живота.
В хода на развитието на западноевропейската култура все повече се е стигало дотам, че размишлявайки за връзките си с онези, с които е кръвен роднина, човек вече да не може да говори за нещо друго освен за случайност. Говори се за случайност, вече дори по този начин нещата в живота се оказват разбираеми. Щом човек смята, че животът му трае само от раждането до смъртта и е еднократен, как би могло да се вярва в нещо друго освен в случая? За единия си живот човек естествено ще се съгласи, че е отговорен за последствията от действията, които е извършил. А когато вижда себе си отвъд протичащото между раждането и смъртта, тъй като се чувства вътрешно свързан с други хора от другото прераждане, той се чувства отговорен по същия начин, както тук, в живота, по отношение на собствените си дела.
към текста >>
А не би ли трябвало силите, които насочват дадена човешка индивидуалност
към
едно определено семейство, да са много значими и силни?
Както вече казах, бихме могли да подчертаем, че по този начин нещата в живота се оказват разбираеми.
А не би ли трябвало силите, които насочват дадена човешка индивидуалност към едно определено семейство, да са много значими и силни?
Те обаче не могат да бъдат силни в човека, който сега се въплъщава, защото не могат да направят кой знае какво в света, в който той слиза. Не би ли трябвало да се подразбира, че силите, които действат най-дълбоко в душата, произлизат от времето на миналия живот, в който тези взаимовръзки са били предизвикани от нас самите чрез най-голямата сила на приятелството, на „съзнателната“ любов, ако можем да я наречем така? Това, което е царяло като съзнателни сили в единия живот, действа като несъзнателни сили в следващия живот. Случващото се повече или по-малко несъзнателно се обяснява по този начин.
към текста >>
Не би ли трябвало да се подразбира, че силите, които действат най-дълбоко в душата, произлизат от времето на миналия живот, в който тези взаимовръзки са били предизвикани от нас самите чрез най-голямата сила на приятелството, на „съзнателната“
любов
, ако можем да я наречем така?
Както вече казах, бихме могли да подчертаем, че по този начин нещата в живота се оказват разбираеми. А не би ли трябвало силите, които насочват дадена човешка индивидуалност към едно определено семейство, да са много значими и силни? Те обаче не могат да бъдат силни в човека, който сега се въплъщава, защото не могат да направят кой знае какво в света, в който той слиза.
Не би ли трябвало да се подразбира, че силите, които действат най-дълбоко в душата, произлизат от времето на миналия живот, в който тези взаимовръзки са били предизвикани от нас самите чрез най-голямата сила на приятелството, на „съзнателната“ любов, ако можем да я наречем така?
Това, което е царяло като съзнателни сили в единия живот, действа като несъзнателни сили в следващия живот. Случващото се повече или по-малко несъзнателно се обяснява по този начин.
към текста >>
Бихме могли също така да разгледаме
любов
та, съчувствието, които приемат най-различни форми под влияние на идеите за прераждането и кармата.
Когато разглеждаме нещата по този начин, се разкрива като една идея от най-дълбоко значение, че най-важните импулси, които трябва да произлязат от антропософията, трябва да бъдат морално-душевните импулси. Днес посочихме чувството за отговорност в различни сфери.
Бихме могли също така да разгледаме любовта, съчувствието, които приемат най-различни форми под влияние на идеите за прераждането и кармата.
Поради тази причина през годината ние отдавахме толкова голяма стойност, дори и в публичните лекции, на това да разглеждаме антропософията винаги във връзка с живота, във връзка с най-непосредствените житейски явления. Говорихме за мисията на гнева, за човешката съвест, за молитвата, за възпитанието на детето, за различните периоди в човешкия живот, и ги показахме, както би трябвало и да бъде, в светлината на идеите за прераждането и кармата. Видяхме и доколко преобразяващо могат да се намесят в живота тези идеи. Основната част на нашите разсъждения беше заета с това да разгледаме тези фундаментални идеи и тяхното влияние в живота. Макар и не винаги, но чрез идеите за прераждането и кармата се променя значението, което се дава на душевните качества, или на съвестта, характера, молитвата, така че да си кажем: ако приемем прераждането и кармата, се получава така и така.
към текста >>
Следователно е разбираемо, че по въпросите, които първоначално се струват най-важни на стоящия отвън, на най-малко докоснатия от антропософията като такава, трябва да говорим само тогава, когато първо изходим от основополагащите истини и после да преминем
към
близките на всяка западноевропейска душа въпроси.
В тази връзка трябва да сме наясно, че работата в рамките на дадено антропософско обединение или общество трябва да се разглежда в смисъла на тази мисия.
Следователно е разбираемо, че по въпросите, които първоначално се струват най-важни на стоящия отвън, на най-малко докоснатия от антропософията като такава, трябва да говорим само тогава, когато първо изходим от основополагащите истини и после да преминем към близките на всяка западноевропейска душа въпроси.
Напълно е възможно новото, което днес бе охарактеризирано като фундаментално ново, да бъде възприето от антропософията и първоначално то да не се интересува от някои религиозни противоречия у хората. Защото характерното за тази нова духовна наука не е това да се практикува нещо като религиознание, макар че днес това се прави, дори прекалено често. Но в сравнение с това, което иначе се прави в наши дни, практиката при теософите далеч не е по-духовна. Същественото обаче е, че в антропософията всички тези неща се разглеждат в светлината, идваща от идеите за прераждането и кармата.
към текста >>
Когато в едната инкарнация изпитваме най-дълбоки приятелски чувства
към
определени хора, по този начин подготвяме едно външно роднинство, кръвно родство и т. н.
Под влиянието на прераждането и кармата чувството за отговорност видимо ще нарасне и в още едно отношение. Ако се замислим върху казаното днес за връзката между кръвно родство и свободно избрани хора, вече виждаме, че възниква едно определено противоречие: Това, което в единия живот е най-вътрешното и притежава най-съкровените импулси, в следващия живот е най-откритото.
Когато в едната инкарнация изпитваме най-дълбоки приятелски чувства към определени хора, по този начин подготвяме едно външно роднинство, кръвно родство и т. н.
Нещата стоят по сходен начин и в една друга област. Това, което в едната инкарнация ни се струва като най-нереалното, най-недействителното, то ще е меродавното, което ще обуславя същинските импулси за следващата инкарнация. Начинът, по който мислим, дали приемаме една истина лековерно или пък я проверяваме с всички възможни средства, дали имаме усет за истината или пък сме фанатици, това придобива съвсем различен смисъл по отношение на човешкото развитие вследствие на идеите за прераждането и кармата. Защото това, което в настоящата инкарнация е само вътрешно, в следващата става напълно явно. И който например често лъже или пък има склонност към това да повярва на нещо, без особено да се замисли, в следващата или в по-следващата си инкарнация ще се превърне в повърхностен човек.
към текста >>
И който например често лъже или пък има склонност
към
това да повярва на нещо, без особено да се замисли, в следващата или в по-следващата си инкарнация ще се превърне в повърхностен човек.
Когато в едната инкарнация изпитваме най-дълбоки приятелски чувства към определени хора, по този начин подготвяме едно външно роднинство, кръвно родство и т. н. Нещата стоят по сходен начин и в една друга област. Това, което в едната инкарнация ни се струва като най-нереалното, най-недействителното, то ще е меродавното, което ще обуславя същинските импулси за следващата инкарнация. Начинът, по който мислим, дали приемаме една истина лековерно или пък я проверяваме с всички възможни средства, дали имаме усет за истината или пък сме фанатици, това придобива съвсем различен смисъл по отношение на човешкото развитие вследствие на идеите за прераждането и кармата. Защото това, което в настоящата инкарнация е само вътрешно, в следващата става напълно явно.
И който например често лъже или пък има склонност към това да повярва на нещо, без особено да се замисли, в следващата или в по-следващата си инкарнация ще се превърне в повърхностен човек.
Защото това, какво и как мислим, как се отнасяме към истината, следователно това, което в тази инкарнация е вътрешно, ще бъде мярката в следващата. Ако например в тази инкарнация смятаме даден човек за лош, без съвсем точно да сме проверили това, докато ако го бяхме проверили по-добре, той е щял да се окаже добър или поне наполовина добър, ако в живота си носим тези мисли непроверени, ще се получи така, че тъй като сме си изградили предразсъдъци за хората, в следващата инкарнация ще се превърнем в непоносими, свадливи, отвратителни хора! Тук отново откриваме едно разширяване на морално-душевния елемент в душата си.
към текста >>
Защото това, какво и как мислим, как се отнасяме
към
истината, следователно това, което в тази инкарнация е вътрешно, ще бъде мярката в следващата.
Нещата стоят по сходен начин и в една друга област. Това, което в едната инкарнация ни се струва като най-нереалното, най-недействителното, то ще е меродавното, което ще обуславя същинските импулси за следващата инкарнация. Начинът, по който мислим, дали приемаме една истина лековерно или пък я проверяваме с всички възможни средства, дали имаме усет за истината или пък сме фанатици, това придобива съвсем различен смисъл по отношение на човешкото развитие вследствие на идеите за прераждането и кармата. Защото това, което в настоящата инкарнация е само вътрешно, в следващата става напълно явно. И който например често лъже или пък има склонност към това да повярва на нещо, без особено да се замисли, в следващата или в по-следващата си инкарнация ще се превърне в повърхностен човек.
Защото това, какво и как мислим, как се отнасяме към истината, следователно това, което в тази инкарнация е вътрешно, ще бъде мярката в следващата.
Ако например в тази инкарнация смятаме даден човек за лош, без съвсем точно да сме проверили това, докато ако го бяхме проверили по-добре, той е щял да се окаже добър или поне наполовина добър, ако в живота си носим тези мисли непроверени, ще се получи така, че тъй като сме си изградили предразсъдъци за хората, в следващата инкарнация ще се превърнем в непоносими, свадливи, отвратителни хора! Тук отново откриваме едно разширяване на морално-душевния елемент в душата си.
към текста >>
Това, че разгледахме какво е всъщност фундаментално отличаващото между тези, които чувстват интерес
към
антропософията, и онези, които развиват враждебност
към
нея, със сигурност е било полезно.
Това, че разгледахме какво е всъщност фундаментално отличаващото между тези, които чувстват интерес към антропософията, и онези, които развиват враждебност към нея, със сигурност е било полезно.
Предположението за съществуването на един по-висш свят като такъв още не прави разликата, а тя се състои в това какво претърпяват представите за по-висшето при предпоставяне на идеите за прераждането и кармата. С това ние днес изложихме нещо, което може да се разглежда като най-същественото за антропософския мироглед.
към текста >>
23.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
След това, в противовес на казаното, бихме могли да насочим вниманието повече
към
външната си съдба.
След това, в противовес на казаното, бихме могли да насочим вниманието повече към външната си съдба.
Тук отново ще трябва да установим две групи от факти във връзка с външната участ. Можем да открием такива случаи, при които вътрешно прозираме, че ние сами сме предизвикали събитията, които са ни се случили – следователно не нещата, които сами сме предприели, – че имаме своята вина за тях. Но за друг вид случаи сме твърде склонни да си кажем, че не можем да видим връзката с това, което сме искали, което сме възнамерявали. Това са тези събития, за които в обикновения живот човек говори като за случайности, които сякаш нямат никаква връзка с нещата, които ние самите сме извършили.
към текста >>
Затова се грижи усещането, което изпитваме
към
този изкуствен човек.
Ако човек го прави, това с нищо не го задължава. Но затова пък се получава един забележителен резултат. Ако човек си е измислил един такъв човек и му е приписал съответните качества, този мислен човек ни прави едно изключително впечатление. Става така, че вече не можем да се освободим от образа на този човек, който сами сме си създали, въпреки че той очевидно е създаден по един изкуствен начин. Той ни очарова, той създава впечатлението, че все пак би трябвало да има нещо общо с нас.
Затова се грижи усещането, което изпитваме към този изкуствен човек.
Ако се задълбочим истински в този образ, той със сигурност вече няма да ни остави. В душата ни се осъществява един забележителен процес, един процес, който може да се сравни със следното: стигаме до един вътрешен душевен процес, който човекът непрекъснато извършва. Можем да си мислим за нещо, можем да се опитваме да вземем някакво решение, но за целта да имаме нужда да си спомним нещо, което някога сме знаели, и използваме всички възможни изкуствени средства, за да си спомним това, което сме знаели. При тези напрегнати опити да извадим от паметта си нещо, което сме забравили, осъществяваме един душевен процес, едно себеприпомняне, както го наричаме в обикновения живот. И всички мисли, които използваме с цел да си припомним нещо, са помощни мисли.
към текста >>
Такива помощни мисли служат да отварят пътя
към
това, което се опитваме да си спомним, от което всъщност понастоящем се нуждаем.
В душата ни се осъществява един забележителен процес, един процес, който може да се сравни със следното: стигаме до един вътрешен душевен процес, който човекът непрекъснато извършва. Можем да си мислим за нещо, можем да се опитваме да вземем някакво решение, но за целта да имаме нужда да си спомним нещо, което някога сме знаели, и използваме всички възможни изкуствени средства, за да си спомним това, което сме знаели. При тези напрегнати опити да извадим от паметта си нещо, което сме забравили, осъществяваме един душевен процес, едно себеприпомняне, както го наричаме в обикновения живот. И всички мисли, които използваме с цел да си припомним нещо, са помощни мисли. Опитайте някой път да преброите колко такива помощни мисли най-често трябва да използвате, които след това отпращате, за да стигнете до това, което ви е необходимо.
Такива помощни мисли служат да отварят пътя към това, което се опитваме да си спомним, от което всъщност понастоящем се нуждаем.
към текста >>
Ако се опитате да се обърнете назад
към
това, което ви е причинило най-голяма мъка преди десет, двайсет години, лесно ще стигнете до представата за него, лесно ще съумеете в представите си да се вживеете в това, което се е случило, но няма да успеете да преживеете живата мъка, която сте изпитали тогава.
В тази инкарнация си спомняме за нещата, които присъстват в нашите мисли. Всички вие знаете, че човек си спомня сравнително лесно за нещата, с които мислите му са се позанимавали. В обикновения живот обаче не остава чак толкова живо онова, което е занимавало нашите чувства.
Ако се опитате да се обърнете назад към това, което ви е причинило най-голяма мъка преди десет, двайсет години, лесно ще стигнете до представата за него, лесно ще съумеете в представите си да се вживеете в това, което се е случило, но няма да успеете да преживеете живата мъка, която сте изпитали тогава.
Мъката избледнява, а споменът за нея се влива в представите ни. Това, което бе описано, представлява една душевна памет, една памет на чувствата. А всъщност като такава чувстваме и предишната си инкарнация. В действителност се появява нещо, което можем да наречем спомен за предишните си инкарнации. Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация.
към текста >>
Всеки човек, който пристъпва
към
антропософията, има повече или по-малко сгодни случаи лесно да изпълни това, което бе описано сега.
Това, което бе описано като създаване на един мислен човек, представлява само средство. Това средство се трансформира в едно душевно впечатление или чувство-впечатление.
Всеки човек, който пристъпва към антропософията, има повече или по-малко сгодни случаи лесно да изпълни това, което бе описано сега.
И ако го изпълни, той вече ще види, че наистина във вътрешния му мир се създава едно впечатление, което би могъл да опише по следния начин: Веднъж видях една местност, но забравих как изглежда. Тя обаче ми хареса! И сега, ако това е било в този живот, местността няма да остави много живо впечатление-чувство, но ако впечатлението произхожда от един предишен живот, то ще направи едно особено силно впечатление-чувство. По този начин можем да си създадем особено живо впечатление като впечатление-чувство за предишните си инкарнации. И ако наблюдаваме обективно описаните впечатления, понякога ще имаме едно горчиво или сладко-горчиво или пък кисело чувство за това, което се получава от трансформацията на мисления човек.
към текста >>
С обикновеното си съзнание ние се отнасяме с отхвърляне
към
болките и страданието, но този по-мъдър човек ни води
към
тези мъки против нашето съзнание, защото чрез преодоляването на тези мъки можем да се освободим от нещо.
Чрез страданията можем да станем по-съвършени. В нормалния човешки живот не си мислим така – в него действаме отхвърлящо по отношение на страданията. Можем обаче да си кажем: Всяка болка, всяко страдание, всяко препятствие в живота трябва да са знак за това, че у себе си имаме един по-разумен от нас самите човек. Нека за известно време да съзерцаваме човека, който ние самите сме, въпреки че той е този, когото съзнанието ни смята за по-неразумния. Но в себе си имаме един по-мъдър човек, който дреме в дълбоките пластове на нашата душа.
С обикновеното си съзнание ние се отнасяме с отхвърляне към болките и страданието, но този по-мъдър човек ни води към тези мъки против нашето съзнание, защото чрез преодоляването на тези мъки можем да се освободим от нещо.
Той ни води към болката и страданието, заповядва ни да ги преживеем. Може би това отначало ще ви се стори тежка мисъл, но тя с нищо не ни задължава – можем да я изпробваме само еднократно. Можем да си кажем: Вътре в нас се намира един по-мъдър човек, който ни води към мъките и страданията, към нещо, което съзнателно искаме по възможност да избегнем. Затова си мислим, че той е по-мъдрият от нас. По този начин стигаме до този смущаващ за някои вътрешен резултат, че по-мъдрият ни води винаги към това, което ни е несимпатично.
към текста >>
Той ни води
към
болката и страданието, заповядва ни да ги преживеем.
В нормалния човешки живот не си мислим така – в него действаме отхвърлящо по отношение на страданията. Можем обаче да си кажем: Всяка болка, всяко страдание, всяко препятствие в живота трябва да са знак за това, че у себе си имаме един по-разумен от нас самите човек. Нека за известно време да съзерцаваме човека, който ние самите сме, въпреки че той е този, когото съзнанието ни смята за по-неразумния. Но в себе си имаме един по-мъдър човек, който дреме в дълбоките пластове на нашата душа. С обикновеното си съзнание ние се отнасяме с отхвърляне към болките и страданието, но този по-мъдър човек ни води към тези мъки против нашето съзнание, защото чрез преодоляването на тези мъки можем да се освободим от нещо.
Той ни води към болката и страданието, заповядва ни да ги преживеем.
Може би това отначало ще ви се стори тежка мисъл, но тя с нищо не ни задължава – можем да я изпробваме само еднократно. Можем да си кажем: Вътре в нас се намира един по-мъдър човек, който ни води към мъките и страданията, към нещо, което съзнателно искаме по възможност да избегнем. Затова си мислим, че той е по-мъдрият от нас. По този начин стигаме до този смущаващ за някои вътрешен резултат, че по-мъдрият ни води винаги към това, което ни е несимпатично.
към текста >>
Можем да си кажем: Вътре в нас се намира един по-мъдър човек, който ни води
към
мъките и страданията,
към
нещо, което съзнателно искаме по възможност да избегнем.
Нека за известно време да съзерцаваме човека, който ние самите сме, въпреки че той е този, когото съзнанието ни смята за по-неразумния. Но в себе си имаме един по-мъдър човек, който дреме в дълбоките пластове на нашата душа. С обикновеното си съзнание ние се отнасяме с отхвърляне към болките и страданието, но този по-мъдър човек ни води към тези мъки против нашето съзнание, защото чрез преодоляването на тези мъки можем да се освободим от нещо. Той ни води към болката и страданието, заповядва ни да ги преживеем. Може би това отначало ще ви се стори тежка мисъл, но тя с нищо не ни задължава – можем да я изпробваме само еднократно.
Можем да си кажем: Вътре в нас се намира един по-мъдър човек, който ни води към мъките и страданията, към нещо, което съзнателно искаме по възможност да избегнем.
Затова си мислим, че той е по-мъдрият от нас. По този начин стигаме до този смущаващ за някои вътрешен резултат, че по-мъдрият ни води винаги към това, което ни е несимпатично.
към текста >>
По този начин стигаме до този смущаващ за някои вътрешен резултат, че по-мъдрият ни води винаги
към
това, което ни е несимпатично.
С обикновеното си съзнание ние се отнасяме с отхвърляне към болките и страданието, но този по-мъдър човек ни води към тези мъки против нашето съзнание, защото чрез преодоляването на тези мъки можем да се освободим от нещо. Той ни води към болката и страданието, заповядва ни да ги преживеем. Може би това отначало ще ви се стори тежка мисъл, но тя с нищо не ни задължава – можем да я изпробваме само еднократно. Можем да си кажем: Вътре в нас се намира един по-мъдър човек, който ни води към мъките и страданията, към нещо, което съзнателно искаме по възможност да избегнем. Затова си мислим, че той е по-мъдрият от нас.
По този начин стигаме до този смущаващ за някои вътрешен резултат, че по-мъдрият ни води винаги към това, което ни е несимпатично.
към текста >>
И така, нека допуснем, че в нас съществува един по-разумен човек, който ни води
към
това, което не ни е симпатично, за да можем да напредваме.
И така, нека допуснем, че в нас съществува един по-разумен човек, който ни води към това, което не ни е симпатично, за да можем да напредваме.
към текста >>
Не е необходимо това да се отнася до всичко, но нека предположим пробно, че сме предизвикали всички болки и страдания, като по-мъдрият в нас ни е водел
към
тях, защото признаваме, че имаме нужда от тях поради нашето несъвършенство и че само с помощта на болки и страдания можем да се справим с това си несъвършенство.
Да направим обаче и нещо друго. Да вземем нашите радости, насърчения, удоволствия и да опитаме да си кажем за тях: Какво ли би било, ако си изградиш следната представа, независимо от това дали тя има нещо общо с истината: Ти изобщо не си заслужил твоите удоволствия, твоите радости и насърчения, а те са дошли при теб по милостта на по-висшите духовни сили.
Не е необходимо това да се отнася до всичко, но нека предположим пробно, че сме предизвикали всички болки и страдания, като по-мъдрият в нас ни е водел към тях, защото признаваме, че имаме нужда от тях поради нашето несъвършенство и че само с помощта на болки и страдания можем да се справим с това си несъвършенство.
Също така нека пробно да допуснем и противоположното: приемаме радостите си така, сякаш са не наша заслуга, а са ни дадени от духовните сили.
към текста >>
Следователно то е нещо в теб, което представлява един по-мъдър от теб човек, който на драго сърце се обръща
към
вечните божествено-духовни сили, които оживяват света.
Да мислят по този начин може да се окаже горчив хап за някои по-суетни хора. Но да се опитаме да изпълним това е изобщо нещо, което, ако човек е способен интензивно да си представя нещата така във вътрешния си мир, води до едно основно усещане, но ако е неправилно, то се трансформира отново и отново и, така да се каже, се поправя от само себе си: В теб живее нещо, което няма нищо общо с обикновеното съзнание, което всъщност е по-дълбоко от това, което ти съзнателно си изживял в този живот.
Следователно то е нещо в теб, което представлява един по-мъдър от теб човек, който на драго сърце се обръща към вечните божествено-духовни сили, които оживяват света.
Тогава във вътрешния мир със сигурност ще се стигне до увереността, че зад външната индивидуалност се намира една вътрешна, по-висша индивидуалност. С помощта на такива мисловни упражнения ще станем съзнателни за вечната духовна същност. Това е от изключително значение.
към текста >>
Антропософията може във всяко едно отношение да дава указания за това не само да знаем нещо за битието в един друг свят, а и ние самите в себе си да се почувстваме като принадлежащи
към
този друг свят, да се чувстваме като индивидуалности, които преминават през поредица от прераждания.
Антропософията може във всяко едно отношение да дава указания за това не само да знаем нещо за битието в един друг свят, а и ние самите в себе си да се почувстваме като принадлежащи към този друг свят, да се чувстваме като индивидуалности, които преминават през поредица от прераждания.
към текста >>
То действа непрекъснато и невидимо от дълбоките ни душевни пластове навътре
към
тялото.
Душата на разбирането и душата на съзнанието са онези сили в човешката природа, които най-вече ни свързват с външния физически свят, защото те съществуват за това, да могат да започнат да действат истински именно в тази възраст от живота, в която в най-голяма степен сме в общение с външния физически свят. В ранна детска възраст от все още стаеното вътре в нас биват подтиквани, определят се и се развиват силите на нашето физическо тяло. Това, което човек е придобил като причини в миналите си инкарнации, това, което е преминало с нас през портата на смъртта, духовните сили, които сме събрали, това, което носим от предишния си живот, действа и оказва влияние върху изграждането на физическото ни тяло.
То действа непрекъснато и невидимо от дълбоките ни душевни пластове навътре към тялото.
С напредване на възрастта това въздействие все повече намалява – колкото повече време минава, старите сили на тялото окончателно го доизграждат. И тогава идва времето, когато вече сме изправени в света със завършен организъм. Това, което носим във вътрешния си мир, е получило своя израз в нашето външно тяло. Когато наближим тридесетата си година – може да е малко по-рано или малко по-късно, – се намираме най-физически спрямо света, тогава се намираме в такава връзка със света, че сме в най-голяма близост до физическия план. Когато тогава с най-голяма яснота вярваме, че имаме външна физическа яснота по отношение на житейските връзки, в които встъпваме, трябва да кажем: Житейските връзки, в които встъпваме тогава, са тези, които в тази инкарнация най-малко зависят от това, което от рождението ни насам действа в най-дълбоките ни вътрешни пластове.
към текста >>
Другата страна е именно тази, че с помощта на такива неща, ако ги приемем и се отнесем разумно
към
тях, животът става разбираем и ясен.
Това, което казах сега, са неща, които показва духовно-научното изследване. Но вече обърнах внимание върху това, че ако човек разгледа вътрешните взаимовръзки между началото на живота в едната и средата на живота в другата инкарнация по начина, който показва духовно-научното изследване, той разбира, че това не е нещо безсмислено или безполезно.
Другата страна е именно тази, че с помощта на такива неща, ако ги приемем и се отнесем разумно към тях, животът става разбираем и ясен.
Той става разбираем и ясен, ако не просто приемем всичко по един, бих казал неясен, за да не кажа направо глуповат начин, та той става разбираем и ясен, ако човек се опита да схване, да разбере случващото се в живота така, че да види връзките с конкретните факти, които, докато си говорим само абстрактно за карма, все още не са напълно разбираеми.
към текста >>
И когато благодарение на такива съображения казваме: Този човек сме го срещали там или там – една такава мисъл е нещо, което като ветропоказател ни води
към
други неща, които иначе не биха ни хрумнали и които, чрез тяхното припокриване, все повече затвърждават нашата увереност във верността на отделните факти.
Ако всеки път излагаме такива съображения по отношение на протичането на собствения ни живот, ще видим, че в живота ни наистина влиза светлина. Дори и някой път да се объркаме, дори и десет пъти да го направим, за всеки човек, когото срещнем в живота си, можем все пак да попаднем на истината.
И когато благодарение на такива съображения казваме: Този човек сме го срещали там или там – една такава мисъл е нещо, което като ветропоказател ни води към други неща, които иначе не биха ни хрумнали и които, чрез тяхното припокриване, все повече затвърждават нашата увереност във верността на отделните факти.
към текста >>
Към
казаното днес обаче трябва да се добави и едно сериозно предупреждение: Истинският духовен изследовател се въздържа от това да си прави изводи; той оставя нещата сами да се приближат до него.
Към казаното днес обаче трябва да се добави и едно сериозно предупреждение: Истинският духовен изследовател се въздържа от това да си прави изводи; той оставя нещата сами да се приближат до него.
Когато те са там, той първо ги проверява с помощта на обикновената логика. И тогава не може да се случи нещо такова, като това, с което наскоро отново се сблъсках, и което е много характерно за начина, по който днес на някои им харесва да се противопоставят на антропософията. Та един много интелигентен господин ми каза – казвам това без ирония и с пълната увереност, че той наистина е много интелигентен мъж, та той ми каза: Когато чета написаното в книгата Ви „Въведение в тайната наука“, трябва да кажа, че тя изглежда толкова логична, до такава степен свързана с това, което съществува в света като факти, че трябва да призная, че човек би могъл да стигне до тези неща също така и чрез разсъждения. Тези неща могат и да не са резултат от свръхсетивно изследване. Казаното в тази книга не са съмнителни неща, те напълно съвпадат с действителността.
към текста >>
Можах да уверя този господин, че не вярвам, че бих стигнал до това просто чрез разсъждения и че при цялото ми уважение
към
неговата интелигентност, все пак не вярвам, че той би открил тези факти чисто и просто чрез разсъждение.
Когато те са там, той първо ги проверява с помощта на обикновената логика. И тогава не може да се случи нещо такова, като това, с което наскоро отново се сблъсках, и което е много характерно за начина, по който днес на някои им харесва да се противопоставят на антропософията. Та един много интелигентен господин ми каза – казвам това без ирония и с пълната увереност, че той наистина е много интелигентен мъж, та той ми каза: Когато чета написаното в книгата Ви „Въведение в тайната наука“, трябва да кажа, че тя изглежда толкова логична, до такава степен свързана с това, което съществува в света като факти, че трябва да призная, че човек би могъл да стигне до тези неща също така и чрез разсъждения. Тези неща могат и да не са резултат от свръхсетивно изследване. Казаното в тази книга не са съмнителни неща, те напълно съвпадат с действителността.
Можах да уверя този господин, че не вярвам, че бих стигнал до това просто чрез разсъждения и че при цялото ми уважение към неговата интелигентност, все пак не вярвам, че той би открил тези факти чисто и просто чрез разсъждение.
Наистина е вярно, че всичко, което може да бъде схванато логично в духовно-научната област, не би могло да бъде открито чрез просто размишление! Това, че човек може да схване и да докаже нещо логично, не би трябвало да е основание за съмнение в неговия духовно-научен произход! Напротив, смятам, че фактът, че духовно-научните известия биха могли да бъдат признати за несъмнени с помощта на логическите разсъждения, трябва да бъде един вид успокоение. Това, някой да говори абсолютно нелогични неща, за да събуди вяра, вече не може да бъде въпрос на честолюбие за духовния изследовател. Виждате, че самият духовен изследовател не може да издържи критиката да е стигнал до тези неща по чисто логичен път.
към текста >>
И тогава той ще види: колкото по-внимателно, колкото по-добросъвестно подходи
към
проверката, толкова по-сигурно е, че ще установи, че всичко отговаря на истината.
Ако първоначално казаното днес ви се струва гротескно, все пак се опитайте да размислите логично върху нещата. Ако духовните факти не ме бяха довели до това, аз действително нямаше да мога да го изведа от обикновеното логическо мислене, но след като веднъж то е на разположение, човек може да го провери логически.
И тогава той ще види: колкото по-внимателно, колкото по-добросъвестно подходи към проверката, толкова по-сигурно е, че ще установи, че всичко отговаря на истината.
Дори за такива неща, които човек не може да провери дали са верни, като например това, което днес казахме за родителите, братята и сестрите от единия живот и познанствата в средата на другия живот, по начина по който са свързани една с друга отделните части от веригата, човек ще трябва да открие, че те не просто създават едно впечатление за голяма вероятност, а впечатление, граничещо с увереност. Когато нещата се проверят в живота, се получава една обоснована увереност. Така при някои хора, които е срещнал, човек ще види собственото си поведение и това на другите в съвсем друга светлина, ако се отнася към някого, когото открива в средата на живота си така, сякаш в предишния живот му е бил брат или сестра. С помощта на това цялата връзка ще стане много по-плодотворна, отколкото ако човек просто ей така преминава през живота.
към текста >>
Така при някои хора, които е срещнал, човек ще види собственото си поведение и това на другите в съвсем друга светлина, ако се отнася
към
някого, когото открива в средата на живота си така, сякаш в предишния живот му е бил брат или сестра.
Ако първоначално казаното днес ви се струва гротескно, все пак се опитайте да размислите логично върху нещата. Ако духовните факти не ме бяха довели до това, аз действително нямаше да мога да го изведа от обикновеното логическо мислене, но след като веднъж то е на разположение, човек може да го провери логически. И тогава той ще види: колкото по-внимателно, колкото по-добросъвестно подходи към проверката, толкова по-сигурно е, че ще установи, че всичко отговаря на истината. Дори за такива неща, които човек не може да провери дали са верни, като например това, което днес казахме за родителите, братята и сестрите от единия живот и познанствата в средата на другия живот, по начина по който са свързани една с друга отделните части от веригата, човек ще трябва да открие, че те не просто създават едно впечатление за голяма вероятност, а впечатление, граничещо с увереност. Когато нещата се проверят в живота, се получава една обоснована увереност.
Така при някои хора, които е срещнал, човек ще види собственото си поведение и това на другите в съвсем друга светлина, ако се отнася към някого, когото открива в средата на живота си така, сякаш в предишния живот му е бил брат или сестра.
С помощта на това цялата връзка ще стане много по-плодотворна, отколкото ако човек просто ей така преминава през живота.
към текста >>
Така че можем да кажем: Антропософията се превръща все повече в нещо, което не само дава знания и познания за живота, а ни дава и указания за това как да разбираме житейските връзки и да можем да ги осветлим не само за нас самите, а и във връзка с отношението ни
към
живота и житейската ни мисия.
Така че можем да кажем: Антропософията се превръща все повече в нещо, което не само дава знания и познания за живота, а ни дава и указания за това как да разбираме житейските връзки и да можем да ги осветлим не само за нас самите, а и във връзка с отношението ни към живота и житейската ни мисия.
Важно е това, че не смятаме, че по този начин си разваляме непосредствения и непредвидим живот. В това могат да повярват само някои страхливи хора, които не приемат живота съвсем на сериозно. На нас обаче трябва да ни е ясно, че благодарение на факта, че се запознаваме по-точно с живота, ние го правим по-плодотворен и съдържателен. Това, което ни се случва в него, благодарение на антропософията трябва да се насочи към един хоризонт, на който всички сили стават по-богати, по-благонадеждни и събуждащи надежди, отколкото са били преди това.
към текста >>
Това, което ни се случва в него, благодарение на антропософията трябва да се насочи
към
един хоризонт, на който всички сили стават по-
бога
ти, по-благонадеждни и събуждащи надежди, отколкото са били преди това.
Така че можем да кажем: Антропософията се превръща все повече в нещо, което не само дава знания и познания за живота, а ни дава и указания за това как да разбираме житейските връзки и да можем да ги осветлим не само за нас самите, а и във връзка с отношението ни към живота и житейската ни мисия. Важно е това, че не смятаме, че по този начин си разваляме непосредствения и непредвидим живот. В това могат да повярват само някои страхливи хора, които не приемат живота съвсем на сериозно. На нас обаче трябва да ни е ясно, че благодарение на факта, че се запознаваме по-точно с живота, ние го правим по-плодотворен и съдържателен.
Това, което ни се случва в него, благодарение на антропософията трябва да се насочи към един хоризонт, на който всички сили стават по-богати, по-благонадеждни и събуждащи надежди, отколкото са били преди това.
към текста >>
24.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Когато добавяме все повече такива въпроси
към
антропософските ни разглеждания, това въобще не е нещо случайно, а е свързано с желанието да научаваме все повече и повече неща за това как се отнася
към
живота и
към
цялостното човешко развитие това, което наричаме антропософия в истинския смисъл на думата.
Вчера говорихме по някои въпроси, засягащи човешката карма, но почти не направихме опит да ги разгледаме по такъв начин, че да можем да видим тяхната връзка с вътрешните процеси в човешката душа, бих казал така, че да можем да видим тяхната връзка с нещо познато. Беше обърнато внимание върху това, че човек би могъл да се опита да създаде определени неща в душевния си живот, с чиято помощ да предизвика определени изживявания, които би трябвало да го доведат до едно съвсем явно убеждение във верността на закона за кармата.
Когато добавяме все повече такива въпроси към антропософските ни разглеждания, това въобще не е нещо случайно, а е свързано с желанието да научаваме все повече и повече неща за това как се отнася към живота и към цялостното човешко развитие това, което наричаме антропософия в истинския смисъл на думата.
Човек несъмнено може да си създаде една най-малкото приблизително вярна представа за това, че ако един по-голям брой хора възприемат убеждението, стоящо в основата на едно такова разглеждане като вчерашното, човешкият живот все повече ще се променя. Животът трябва да се промени по определен начин вследствие на факта, че хората, благодарение на проникването им с такива истини, се отнасят към живота по друг начин. И с помощта на това стигаме до изключително важния въпрос, който би трябвало да е един въпрос на съвест за тези хора, които се включват в антропософското движение, а именно: Какво всъщност превръща един съвременен човек в антропософ?
към текста >>
Животът трябва да се промени по определен начин вследствие на факта, че хората, благодарение на проникването им с такива истини, се отнасят
към
живота по друг начин.
Вчера говорихме по някои въпроси, засягащи човешката карма, но почти не направихме опит да ги разгледаме по такъв начин, че да можем да видим тяхната връзка с вътрешните процеси в човешката душа, бих казал така, че да можем да видим тяхната връзка с нещо познато. Беше обърнато внимание върху това, че човек би могъл да се опита да създаде определени неща в душевния си живот, с чиято помощ да предизвика определени изживявания, които би трябвало да го доведат до едно съвсем явно убеждение във верността на закона за кармата. Когато добавяме все повече такива въпроси към антропософските ни разглеждания, това въобще не е нещо случайно, а е свързано с желанието да научаваме все повече и повече неща за това как се отнася към живота и към цялостното човешко развитие това, което наричаме антропософия в истинския смисъл на думата. Човек несъмнено може да си създаде една най-малкото приблизително вярна представа за това, че ако един по-голям брой хора възприемат убеждението, стоящо в основата на едно такова разглеждане като вчерашното, човешкият живот все повече ще се променя.
Животът трябва да се промени по определен начин вследствие на факта, че хората, благодарение на проникването им с такива истини, се отнасят към живота по друг начин.
И с помощта на това стигаме до изключително важния въпрос, който би трябвало да е един въпрос на съвест за тези хора, които се включват в антропософското движение, а именно: Какво всъщност превръща един съвременен човек в антропософ?
към текста >>
Но важното е да си изясним това, че
към
една такава външна организация по принцип могат да принадлежат всички хора, които по честен и искрен начин имат дълбок интерес
към
въпросите на духовния живот и които искат да задълбочат своя мироглед в смисъла на едно такова движение за духовен живот.
Когато човек се опита да отговори на този въпрос по съответния начин, много лесно може да се получи недоразумение, тъй като все още много хора, а също така и от нашите среди, бъркат антропософското движение с някаква външна организация. Не искам да кажа нищо против една такава външна организация, която трябва да е налице, за да бъде възможна грижата за антропософията във физическия план.
Но важното е да си изясним това, че към една такава външна организация по принцип могат да принадлежат всички хора, които по честен и искрен начин имат дълбок интерес към въпросите на духовния живот и които искат да задълбочат своя мироглед в смисъла на едно такова движение за духовен живот.
С това вече е казано, че от тези, които се присъединяват към една така описана организация, не би могло да се изисква спазване на догми или пък открито да се обявят за нейни привърженици. Друго нещо е обаче веднъж завинаги ясно да се обърне внимание на това какво всъщност прави от човека антропософ.
към текста >>
С това вече е казано, че от тези, които се присъединяват
към
една така описана организация, не би могло да се изисква спазване на догми или пък открито да се обявят за нейни привърженици.
Когато човек се опита да отговори на този въпрос по съответния начин, много лесно може да се получи недоразумение, тъй като все още много хора, а също така и от нашите среди, бъркат антропософското движение с някаква външна организация. Не искам да кажа нищо против една такава външна организация, която трябва да е налице, за да бъде възможна грижата за антропософията във физическия план. Но важното е да си изясним това, че към една такава външна организация по принцип могат да принадлежат всички хора, които по честен и искрен начин имат дълбок интерес към въпросите на духовния живот и които искат да задълбочат своя мироглед в смисъла на едно такова движение за духовен живот.
С това вече е казано, че от тези, които се присъединяват към една така описана организация, не би могло да се изисква спазване на догми или пък открито да се обявят за нейни привърженици.
Друго нещо е обаче веднъж завинаги ясно да се обърне внимание на това какво всъщност прави от човека антропософ.
към текста >>
Всички тези неща спадат
към
основните познания на стремящия се антропософ.
Със сигурност с помощта на антропософията се запознаваме с много неща. Запознаваме се с развитието на човечеството, запознаваме се дори с развитието на земята и на нашата планетна система.
Всички тези неща спадат към основните познания на стремящия се антропософ.
Но това, което имам предвид като особено важно за антропософите от съвременността, е придобиването на убеждения по отношение на въпросите за прераждането и кармата. И начинът, по който хората ще придобият тези убеждения за прераждането и кармата, това как те ще намерят възможност да пренесат мислите за прераждането и кармата в обикновения живот, значително ще промени съвременния живот в бъдеще. Ще възникнат съвсем нови форми на живот и един съвсем различен съвместен живот между хората, при това такъв съвместен живот, който е необходим, за да не изпадне в упадък културата на човечеството, а да се развива напред, да следва един възходящ път. Такива съображения, такива вътрешни душевни изживявания като тези, които бяха изтъкнати вчера, по принцип може да направи всеки съвременен човек и ако притежава достатъчно енергия и активност, той ще стигне до едно вътрешно убеждение в реалността на прераждането и кармата. Обаче срещу това, което би трябвало да желае истинската антропософия, е изправен целият външен основен характер на нашата съвременна епоха.
към текста >>
Така се чувства той в този свят на работата си, с грижите си, с това, което го занимава от сутрин до вечер, и той не разбира нищо друго освен че трябва да се пригоди
към
този външен световен ред.
Но този интерес все повече отслабва и замира. Той отслабва силно дори у тези, които днес се наричат антропософи, когато в отделни конкретни случаи се говори за това как антропософията трябва да навлезе във всички детайли на външния живот. По същество това е твърде разбираемо. Човек се намира във външния живот, един има една, а друг – друга позиция в света. Бихме могли да кажем, че така, както е устроен светът днес, той създава впечатление за едно голямо предприятие, в което отделният човек е просто брънка от веригата.
Така се чувства той в този свят на работата си, с грижите си, с това, което го занимава от сутрин до вечер, и той не разбира нищо друго освен че трябва да се пригоди към този външен световен ред.
към текста >>
Към
това се прибавя и въпросът, който би трябвало да е възникнал във всяка душа, която поне малко иска да отправи своя поглед извън това, което ѝ носи ежедневието, въпросът за съдбата на душата, за началото и края на душевния живот, за взаимодействието с божествено-духовните същества, за мировите сили.
Към това се прибавя и въпросът, който би трябвало да е възникнал във всяка душа, която поне малко иска да отправи своя поглед извън това, което ѝ носи ежедневието, въпросът за съдбата на душата, за началото и края на душевния живот, за взаимодействието с божествено-духовните същества, за мировите сили.
И между това, което му носи ежедневието, това, за което е угрижен и т. н., и това, което получава в сферата на антропософията, се получава една дълбока пропаст, една широка бездна. Бихме могли да кажем, че за повечето хора, а също и за антропософите от съвременността почти не съществува съгласуване на антропософските им убеждения с това, което вършат и представляват навън във всекидневния живот. Нека само да поставим в публичното пространство един конкретен въпрос и да го разгледаме в духовно-научен, в антропософски смисъл, и почти веднага ще установим, че интересът, който съществува при обсъждането на общи религиозни и подобни въпроси, за такива конкретни въпроси вече не е налице. Разбира се, не можем да очакваме антропософията да се възприема непосредствено и да започне да говори на всеки.
към текста >>
Така че резултатът от едно предрождено, предземно собствено волево решение ни е поставил в нашето житейско положение и ни е дал склонност
към
онези удари на съдбата, които ни сполетяват.
От идеята за прераждането и кармата преди всичко следва, че не трябва – вярвам, това следва от вчерашните ни разсъждения – да се чувстваме като поставени в този световен ред по случайност, да се чувстваме случайно поставени на мястото, което заемаме в живота, а че това лежи в основата на един вид несъзнателно волево решение; че ние в известен смисъл, преди да встъпим в сегашното си земно съществуване, което сме си изработили в духовния свят между смъртта и раждането, като резултат от предишните ни прераждания, в духовния свят сме взели решение – което просто сме забравили, когато сме влезли в тялото си – да се поставим на мястото, което заемаме.
Така че резултатът от едно предрождено, предземно собствено волево решение ни е поставил в нашето житейско положение и ни е дал склонност към онези удари на съдбата, които ни сполетяват.
И когато тогава човек стига до убеждението в реалността на закона на кармата, няма да закъснее и това той да започне да изпитва до голяма степен симпатия, а дори и любов към мястото, на което той сам се е поставил, каквото и да е това място.
към текста >>
И когато тогава човек стига до убеждението в реалността на закона на кармата, няма да закъснее и това той да започне да изпитва до голяма степен симпатия, а дори и
любов
към
мястото, на което той сам се е поставил, каквото и да е това място.
От идеята за прераждането и кармата преди всичко следва, че не трябва – вярвам, това следва от вчерашните ни разсъждения – да се чувстваме като поставени в този световен ред по случайност, да се чувстваме случайно поставени на мястото, което заемаме в живота, а че това лежи в основата на един вид несъзнателно волево решение; че ние в известен смисъл, преди да встъпим в сегашното си земно съществуване, което сме си изработили в духовния свят между смъртта и раждането, като резултат от предишните ни прераждания, в духовния свят сме взели решение – което просто сме забравили, когато сме влезли в тялото си – да се поставим на мястото, което заемаме. Така че резултатът от едно предрождено, предземно собствено волево решение ни е поставил в нашето житейско положение и ни е дал склонност към онези удари на съдбата, които ни сполетяват.
И когато тогава човек стига до убеждението в реалността на закона на кармата, няма да закъснее и това той да започне да изпитва до голяма степен симпатия, а дори и любов към мястото, на което той сам се е поставил, каквото и да е това място.
към текста >>
Когато става въпрос за такива хора, звучи добре те да изпитват радост,
любов
, отдаденост
към
мястото, което заемат в живота.
И сега бихте могли да кажете: Да, ти говориш такива странни и невероятни неща! При поети, писатели и други работещи в сферата на духовното хора това може и да се получи.
Когато става въпрос за такива хора, звучи добре те да изпитват радост, любов, отдаденост към мястото, което заемат в живота.
Но как е при всички онези, които са на такива работни места, които, съдейки по тяхната същност и по дейностите, които трябва да се извършват, наистина не са пригодени да събудят особена симпатия, а напротив – събуждат в човешките души усещането, че принадлежат към най-пренебрегнатите, към поробените от живота хора? Кой би отрекъл, че голяма част от съвременните културни стремежи не представлява едно непрекъснато въвеждане на подобрения в живота ни, които да премахнат недоволството от антипатичните позиции в живота? Колко много най-различни партийни подразделения, колко много сектантски домогвания има, които искат така да подобрят живота във всички отношения, че да може да се получи един вид поносимост към колективното земно битие на човечеството.
към текста >>
Но как е при всички онези, които са на такива работни места, които, съдейки по тяхната същност и по дейностите, които трябва да се извършват, наистина не са пригодени да събудят особена симпатия, а напротив – събуждат в човешките души усещането, че принадлежат
към
най-пренебрегнатите,
към
поробените от живота хора?
И сега бихте могли да кажете: Да, ти говориш такива странни и невероятни неща! При поети, писатели и други работещи в сферата на духовното хора това може и да се получи. Когато става въпрос за такива хора, звучи добре те да изпитват радост, любов, отдаденост към мястото, което заемат в живота.
Но как е при всички онези, които са на такива работни места, които, съдейки по тяхната същност и по дейностите, които трябва да се извършват, наистина не са пригодени да събудят особена симпатия, а напротив – събуждат в човешките души усещането, че принадлежат към най-пренебрегнатите, към поробените от живота хора?
Кой би отрекъл, че голяма част от съвременните културни стремежи не представлява едно непрекъснато въвеждане на подобрения в живота ни, които да премахнат недоволството от антипатичните позиции в живота? Колко много най-различни партийни подразделения, колко много сектантски домогвания има, които искат така да подобрят живота във всички отношения, че да може да се получи един вид поносимост към колективното земно битие на човечеството.
към текста >>
Колко много най-различни партийни подразделения, колко много сектантски домогвания има, които искат така да подобрят живота във всички отношения, че да може да се получи един вид поносимост
към
колективното земно битие на човечеството.
И сега бихте могли да кажете: Да, ти говориш такива странни и невероятни неща! При поети, писатели и други работещи в сферата на духовното хора това може и да се получи. Когато става въпрос за такива хора, звучи добре те да изпитват радост, любов, отдаденост към мястото, което заемат в живота. Но как е при всички онези, които са на такива работни места, които, съдейки по тяхната същност и по дейностите, които трябва да се извършват, наистина не са пригодени да събудят особена симпатия, а напротив – събуждат в човешките души усещането, че принадлежат към най-пренебрегнатите, към поробените от живота хора? Кой би отрекъл, че голяма част от съвременните културни стремежи не представлява едно непрекъснато въвеждане на подобрения в живота ни, които да премахнат недоволството от антипатичните позиции в живота?
Колко много най-различни партийни подразделения, колко много сектантски домогвания има, които искат така да подобрят живота във всички отношения, че да може да се получи един вид поносимост към колективното земно битие на човечеството.
към текста >>
На това неговият приятел му отвърнал: Тогава ти принадлежиш
към
хората, които се срещат най-рядко днес.
Наскоро чух, че един човек казал на свой приятел следните забележителни думи: Като разглеждам живота си в най-големи подробности, трябва да кажа, че ако трябваше да започна същия този живот отначало и ако имах възможността да го изживея както искам, щях да правя точно същото, което правя и до днес.
На това неговият приятел му отвърнал: Тогава ти принадлежиш към хората, които се срещат най-рядко днес.
Вероятно този човек е прав по отношение на повечето хора. Не са много нашите съвременници, които биха твърдели, че ако имат тази възможност, биха започнали живота си отново и отново биха изживели всичко, което той им е донесъл като радости, страдания, удари на съдбата и трудности, че биха били доволни, ако той отново им предложи точно същото. Не може да се каже, че изложеният факт, а именно че в настоящето има толкова малко хора, които биха поели отново настоящата си карма с всичките ѝ подробности, не е във връзка с всичко онова, довело до днешното културно състояние на човечеството. Животът ни много се е усложнил, но е станал такъв благодарение на най-различните карми на отделните хора, които днес живеят на земята. Това несъмнено е така.
към текста >>
Дори и да не може да се отрече, че понякога схематичните представяния могат да се окажат от полза за разбирането на основни истини с помощта на разсъдъка, все пак трябва да кажем: Най-важното в антропософията е насочването
към
законите, действащи в душевните глъбини,
към
това, което действа вътрешно с помощта на душевните сили по начин, подобен на този, по който действат външните физически закони във времето и пространството.
За интимните истини, съдържащи се в думите прераждане и карма, ще може да бъде показано твърде малко с помощта на схематични изображения. В научни съобщения ще може да бъде докладвано твърде малко за тях. Отговорът на въпроса как хората ще стигнат до това, че убеждението в прераждането и кармата е обосновано, се намира в изучаването и вникването в нещата, както направихме това вчера. Така че за да могат идеите за прераждането и кармата да бъдат приети от човечеството, ще е необходим и противоположният полюс – противоположното на общоприетото в съвременната култура. Наложително е това задълбочаване да се осъществи на една истинска антропософска почва.
Дори и да не може да се отрече, че понякога схематичните представяния могат да се окажат от полза за разбирането на основни истини с помощта на разсъдъка, все пак трябва да кажем: Най-важното в антропософията е насочването към законите, действащи в душевните глъбини, към това, което действа вътрешно с помощта на душевните сили по начин, подобен на този, по който действат външните физически закони във времето и пространството.
към текста >>
Ако се върнем
към
предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката.
Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота. Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор.
Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката.
Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
към текста >>
Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност
към
по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор. Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане.
Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
към текста >>
Помислете си как се променя цялото възприятие на живота, когато човек вдигне поглед от това, което изживява в непосредственото настояще, и го насочи
към
онова, което изживява човешката индивидуалност по времето на прехода през различните си прераждания!
Помислете си как се променя цялото възприятие на живота, когато човек вдигне поглед от това, което изживява в непосредственото настояще, и го насочи към онова, което изживява човешката индивидуалност по времето на прехода през различните си прераждания!
към текста >>
Трябва да насочим вниманието си
към
това като
към
факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно.
Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание. Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието.
Трябва да насочим вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно.
Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем: Както човек в последователните си прераждания – често сме подчертавали това – сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж – жена, така по правило се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ, и друга, в която отдава повече тежест на разума. Разбира се, има изключения, така че могат да се получат няколко мъжки или женски инкарнации. Но смисълът по правило е във взаимното оплождане и допълване.
към текста >>
Също и в тази връзка човешката карма действа на редуващ се принцип в различните инкарнации, като в едната човекът е белязан по-скоро от пълната с отдаденост
любов
към
своето обкръжение, един вид забравяне за самия себе си, разтваряне в своето обкръжение.
Също и други човешки сили се намират в подобно взаимно допълване – например двете душевни способности, които определяме като способност да обичаш и една вътрешна сила, т. е. у човека да е налице едно чувство за собствено достойнство, вътрешна хармония, вътрешна себедостатъчност, и да знае какво има да прави в живота.
Също и в тази връзка човешката карма действа на редуващ се принцип в различните инкарнации, като в едната човекът е белязан по-скоро от пълната с отдаденост любов към своето обкръжение, един вид забравяне за самия себе си, разтваряне в своето обкръжение.
И една такава инкарнация ще се смени с друга, в която той се чувства в по-голяма степен призван да не се изгубва заради външния свят, а да укрепне във вътрешния си мир, така че да използва силата си, за да може сам да напредва. Разбира се, не бива да се допуска това да се изроди в безсърдечие, както и първото не трябва да се изражда в пълна загуба на собствената личност. Тези две неща принадлежат едно на друго. И изобщо винаги трябва да се подчертава, че не е достатъчно антропософите да искат да направят някоя жертва. Някои хора на драго сърце биха желали да направят много жертви, но за да се принесе една достойна за света жертва, човек първо трябва да притежава силата за тази жертва.
към текста >>
В известен смисъл липсата на стремеж
към
съвършенство,
към
непрестанно развитие, за да може това, което той ще предложи, да има някаква стойност, е един вид егоизъм, макар и сдържан, един вид удобство.
Разбира се, не бива да се допуска това да се изроди в безсърдечие, както и първото не трябва да се изражда в пълна загуба на собствената личност. Тези две неща принадлежат едно на друго. И изобщо винаги трябва да се подчертава, че не е достатъчно антропософите да искат да направят някоя жертва. Някои хора на драго сърце биха желали да направят много жертви, но за да се принесе една достойна за света жертва, човек първо трябва да притежава силата за тази жертва. Човекът на първо място трябва да представлява нещо, преди да може да се пожертва, иначе пожертването на себелюбието не е с особена стойност.
В известен смисъл липсата на стремеж към съвършенство, към непрестанно развитие, за да може това, което той ще предложи, да има някаква стойност, е един вид егоизъм, макар и сдържан, един вид удобство.
към текста >>
И сега трябва да признаем, че в този стремеж
към
съвършенство могат да се появят много странни приумици, много погрешност и заблуди.
Би могло да изглежда така – но моля, не разбирайте това погрешно, – като че ли проповядваме безсърдечие. Става така, че много лесно външният свят днес може да упрекне антропософите: Вие се стремите да усъвършенствате душата си, да напреднете по отношение на вашата душа! Вие ставате егоисти!
И сега трябва да признаем, че в този стремеж към съвършенство могат да се появят много странни приумици, много погрешност и заблуди.
Няма нужда винаги да изпитваме сляпа симпатия към това, което много често се явява сред антропософите като принцип на развитието. Зад този стремеж често се крие извънредно много неправомерен егоизъм.
към текста >>
Няма нужда винаги да изпитваме сляпа симпатия
към
това, което много често се явява сред антропософите като принцип на развитието.
Би могло да изглежда така – но моля, не разбирайте това погрешно, – като че ли проповядваме безсърдечие. Става така, че много лесно външният свят днес може да упрекне антропософите: Вие се стремите да усъвършенствате душата си, да напреднете по отношение на вашата душа! Вие ставате егоисти! И сега трябва да признаем, че в този стремеж към съвършенство могат да се появят много странни приумици, много погрешност и заблуди.
Няма нужда винаги да изпитваме сляпа симпатия към това, което много често се явява сред антропософите като принцип на развитието.
Зад този стремеж често се крие извънредно много неправомерен егоизъм.
към текста >>
Въпреки че навсякъде е разпространено безсърдечие, съществува и извънредно голямо разточителство на
любов
и жертвоготовност.
От друга страна, трябва да подчертаем, че живеем в такова време, в такава културна епоха, в които безкрайно много се разточителства тъкмо с всеотдайната жертвоготовност.
Въпреки че навсякъде е разпространено безсърдечие, съществува и извънредно голямо разточителство на любов и жертвоготовност.
Това не трябва да бъде погрешно разбирано, а трябва да сме наясно, че когато любовта не се явява чрез мъдрия житейски опит, с мъдро познаване на съответните обстоятелства, тя може да се окаже на едно много неправилно място и може в по-голяма степен да навреди, отколкото да служи на хората.
към текста >>
Това не трябва да бъде погрешно разбирано, а трябва да сме наясно, че когато
любов
та не се явява чрез мъдрия житейски опит, с мъдро познаване на съответните обстоятелства, тя може да се окаже на едно много неправилно място и може в по-голяма степен да навреди, отколкото да служи на хората.
От друга страна, трябва да подчертаем, че живеем в такова време, в такава културна епоха, в които безкрайно много се разточителства тъкмо с всеотдайната жертвоготовност. Въпреки че навсякъде е разпространено безсърдечие, съществува и извънредно голямо разточителство на любов и жертвоготовност.
Това не трябва да бъде погрешно разбирано, а трябва да сме наясно, че когато любовта не се явява чрез мъдрия житейски опит, с мъдро познаване на съответните обстоятелства, тя може да се окаже на едно много неправилно място и може в по-голяма степен да навреди, отколкото да служи на хората.
към текста >>
За следващото си прераждане, а също и за работата между смъртта и новото раждане, човечеството трябва да се стреми
към
дела, които да не се осланят само на старите традиции, а
към
истински нови дела.
Ние живеем във времето, когато голям брой хора имат нужда нещо отново да проникне в душата им, нещо, което да съумее да подтикне душата напред, нещо от това, което носи антропософията, за да могат хората да обогатят и изпълнят душите си със съдържание.
За следващото си прераждане, а също и за работата между смъртта и новото раждане, човечеството трябва да се стреми към дела, които да не се осланят само на старите традиции, а към истински нови дела.
Тези неща трябва да се разглеждат с голяма сериозност и с истинско достойнство, защото трябва да се установи като факт, че антропософията има мисия, че тя е като културен зародиш, който трябва да покълне и разцъфти за в бъдеще. Но как се осъществява това в живота можем да разберем най-добре, ако обърнем внимание на такива кармически взаимовръзки като вяра и разум, любов и себелюбие. Онзи, който в смисъла на етапа на развитие на нашето време е убеден в това, че когато преминава през портата на смъртта, човек веднага попада в една неземна вечност, някъде извън този свят, никога няма да стигне до едно истинско оценяване на душевния напредък, защото ще си каже: Ако има някакъв напредък, ти не можеш да го осъзнаеш напълно всеобхватно като такъв, защото си само преминаващ; на този свят си само за кратко време и трябва да се готвиш само и единствено за другия свят.
към текста >>
Но как се осъществява това в живота можем да разберем най-добре, ако обърнем внимание на такива кармически взаимовръзки като вяра и разум,
любов
и себе
люби
е.
Ние живеем във времето, когато голям брой хора имат нужда нещо отново да проникне в душата им, нещо, което да съумее да подтикне душата напред, нещо от това, което носи антропософията, за да могат хората да обогатят и изпълнят душите си със съдържание. За следващото си прераждане, а също и за работата между смъртта и новото раждане, човечеството трябва да се стреми към дела, които да не се осланят само на старите традиции, а към истински нови дела. Тези неща трябва да се разглеждат с голяма сериозност и с истинско достойнство, защото трябва да се установи като факт, че антропософията има мисия, че тя е като културен зародиш, който трябва да покълне и разцъфти за в бъдеще.
Но как се осъществява това в живота можем да разберем най-добре, ако обърнем внимание на такива кармически взаимовръзки като вяра и разум, любов и себелюбие.
Онзи, който в смисъла на етапа на развитие на нашето време е убеден в това, че когато преминава през портата на смъртта, човек веднага попада в една неземна вечност, някъде извън този свят, никога няма да стигне до едно истинско оценяване на душевния напредък, защото ще си каже: Ако има някакъв напредък, ти не можеш да го осъзнаеш напълно всеобхватно като такъв, защото си само преминаващ; на този свят си само за кратко време и трябва да се готвиш само и единствено за другия свят.
към текста >>
Затова е безсмислено да се стремим
към
душевно съвършенство само за това земно битие, както и само за онази неземна вечност.
Точно от това, което не ни се е удало, помъдряваме най-много. Задайте си честно въпроса колко често имате възможността да повторите това, в което сте сбъркали точно в същата ситуация като преди. Рядко ще се повтори същото положение на нещата. А нямаше ли животът да е във висша степен безсмислен, ако житейската мъдрост, която сме съумели да придобием от грешките си, бъде изгубена за земното човечество? Само тогава, когато можем да се върнем обратно, когато в един съвсем нов живот можем да използваме наученото като житейски опит в едно предишно прераждане, само тогава животът има смисъл.
Затова е безсмислено да се стремим към душевно съвършенство само за това земно битие, както и само за онази неземна вечност.
към текста >>
Да отправим поглед
към
онези древни времена, които отстоят преди мистерията на Голгота.
Да отправим поглед към онези древни времена, които отстоят преди мистерията на Голгота.
Тогава все още е съществувало едно древно ясновидство, все още са били на разположение магическите сили на волята. Така е било чак до началото на християнската епоха. Но това, което е навлизало от висшите светове през последните години от древното ясновидство, е било само злото, демоническото. Навсякъде в Евангелията се споменава за демонически натури в обкръжението на Христос. Това, което е съществувало в древните времена в човешките души като първична връзка с божествено-духовните сили и същества, се е изгубило за душите.
към текста >>
На изток е действала една вълна, в която вече не е бил налице поривът
към
съществуване.
Хората, които живеят сега, са преживели оттогава две, три или четири прераждания, в съответствие с тяхната карма. Християнството до днес е трябвало да действа така, както е и действало, тъй като в човечеството душите са били слаби, изпразнени. То не е могло да разгърне вътрешната си мощ, защото в човечеството са се намирали слаби души. Какъв е бил случаят може да се покаже с помощта на сравнението с една друга вълна на човешката култура, а именно вълната, която е довела човешкото развитие на изток до будизма. В будизма съществува убеждението в прераждането и кармата, но по такъв начин, че напредъкът в човешкото развитие се разглежда така, сякаш той има само задачата възможно най-бързо да изведе хората извън живота.
На изток е действала една вълна, в която вече не е бил налице поривът към съществуване.
Следователно виждаме, че всичко, което би трябвало да въодушеви, да определи човека за земната му мисия, е изличено у принадлежащите към онази културна вълна, която е носител на будизма. И ако будизмът беше спечелил по-широко разпространение на запад, това щеше да е доказателство за съществуването на много на брой души, които се числят към най-слабите, към най-непригодните за живот, защото именно те са тези, които биха го приели. Навсякъде на запад, където под някаква форма би могъл да се появи будизмът, това би било доказателство за факта, че душите искат да напуснат земната си мисия по най-бързия възможен начин, че те не могат да се примирят с нея.
към текста >>
Следователно виждаме, че всичко, което би трябвало да въодушеви, да определи човека за земната му мисия, е изличено у принадлежащите
към
онази културна вълна, която е носител на будизма.
Християнството до днес е трябвало да действа така, както е и действало, тъй като в човечеството душите са били слаби, изпразнени. То не е могло да разгърне вътрешната си мощ, защото в човечеството са се намирали слаби души. Какъв е бил случаят може да се покаже с помощта на сравнението с една друга вълна на човешката култура, а именно вълната, която е довела човешкото развитие на изток до будизма. В будизма съществува убеждението в прераждането и кармата, но по такъв начин, че напредъкът в човешкото развитие се разглежда така, сякаш той има само задачата възможно най-бързо да изведе хората извън живота. На изток е действала една вълна, в която вече не е бил налице поривът към съществуване.
Следователно виждаме, че всичко, което би трябвало да въодушеви, да определи човека за земната му мисия, е изличено у принадлежащите към онази културна вълна, която е носител на будизма.
И ако будизмът беше спечелил по-широко разпространение на запад, това щеше да е доказателство за съществуването на много на брой души, които се числят към най-слабите, към най-непригодните за живот, защото именно те са тези, които биха го приели. Навсякъде на запад, където под някаква форма би могъл да се появи будизмът, това би било доказателство за факта, че душите искат да напуснат земната си мисия по най-бързия възможен начин, че те не могат да се примирят с нея.
към текста >>
И ако будизмът беше спечелил по-широко разпространение на запад, това щеше да е доказателство за съществуването на много на брой души, които се числят
към
най-слабите,
към
най-непригодните за живот, защото именно те са тези, които биха го приели.
То не е могло да разгърне вътрешната си мощ, защото в човечеството са се намирали слаби души. Какъв е бил случаят може да се покаже с помощта на сравнението с една друга вълна на човешката култура, а именно вълната, която е довела човешкото развитие на изток до будизма. В будизма съществува убеждението в прераждането и кармата, но по такъв начин, че напредъкът в човешкото развитие се разглежда така, сякаш той има само задачата възможно най-бързо да изведе хората извън живота. На изток е действала една вълна, в която вече не е бил налице поривът към съществуване. Следователно виждаме, че всичко, което би трябвало да въодушеви, да определи човека за земната му мисия, е изличено у принадлежащите към онази културна вълна, която е носител на будизма.
И ако будизмът беше спечелил по-широко разпространение на запад, това щеше да е доказателство за съществуването на много на брой души, които се числят към най-слабите, към най-непригодните за живот, защото именно те са тези, които биха го приели.
Навсякъде на запад, където под някаква форма би могъл да се появи будизмът, това би било доказателство за факта, че душите искат да напуснат земната си мисия по най-бързия възможен начин, че те не могат да се примирят с нея.
към текста >>
Те са възприели християнството, но то е могло да разкрие само своята външна страна и именно затова е от особено значение човек в съвременната култура да постигне едно задълбочаване на Христовия импулс, така че този Христов импулс да се превърне в най-съкровената сила на човешката душа и следователно душата да става все по-
бога
та и все по-задълбочена, като същевременно гледа
към
бъдещето.
Когато християнството се е разпространило в Южна Европа, като е било заимствано от северните народи, тези народи са притежавали инстинктивна сила.
Те са възприели християнството, но то е могло да разкрие само своята външна страна и именно затова е от особено значение човек в съвременната култура да постигне едно задълбочаване на Христовия импулс, така че този Христов импулс да се превърне в най-съкровената сила на човешката душа и следователно душата да става все по-богата и все по-задълбочена, като същевременно гледа към бъдещето.
Човешките души са преминали през по-слаби инкарнации – християнството ги е подкрепило отначало само външно. Сега е настъпило времето, когато те трябва да станат вътрешно силни и крепки. Затова в бъдеще ще има твърде малко значение какво ще прави душата във външния живот. Тогава ще се касае за това тя да намери себе си, да се задълбочи, да придобие представа за това как вътрешният живот се пренася във външния, как земната мисия може да се проникне с това, което човек придобива като съзнание, като крепка душевна глъбина посредством изпълване с истините за прераждането и кармата.
към текста >>
Колкото повече пристъпваме
към
бъдещето, толкова повече отделните хора трябва да могат да почувстват в себе си едно одушевяване на целия живот.
Външният живот става все по-усложнен, това не може да бъде възпряно, но душите ще се намерят в душевните си глъбини. Външно погледнато, отделният човек може да извършва една или друга дейност, която е вътрешно добро за душата – това ще събере отделните души в антропософския живот и ще им помогне да работят така, че този антропософски живот да може все повече да се влива във външната култура. Знаем, че когато душата намери своята истина в антропософията, укрепва цялостният външен живот – затова се събират хора от всякакви външни житейски направления, с всякакви професии и характери. Душата на външното културно движение сама се сътворява чрез това, което може да дойде от антропософията: одушевяване на външния живот. За да може да настъпи това, в душата първо трябва да навлезе съзнанието за важния закон на кармата.
Колкото повече пристъпваме към бъдещето, толкова повече отделните хора трябва да могат да почувстват в себе си едно одушевяване на целия живот.
към текста >>
Затова последният трябва да е ориентиран
към
съвместно съществуване и уважение, трябва да зачита човешкото достойнство.
Все още никому не е предписано да се отклони от едната или от другата страна на тротоара. И все пак когато двама души се срещат, те рядко се сблъскват, тъй като всеки от тях следва една вътрешна необходимост. Иначе до всеки човек би трябвало да се постави по един пазач, който да му казва да мине наляво или надясно. В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата – с лекар, но това не е лесно изпълнимо! Но човек напредва най-добре, когато следва непринудено вътрешния си мир.
Затова последният трябва да е ориентиран към съвместно съществуване и уважение, трябва да зачита човешкото достойнство.
А това може да стане само ако хората бъдат разбирани така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под внимание закона за прераждането и кармата. Съвместният живот на хората ще се издигне на едно по-високо ниво само тогава, когато в душата се оживи значението на закона за прераждането и кармата. Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
към текста >>
Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между
любов
и себе
люби
е – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата – с лекар, но това не е лесно изпълнимо! Но човек напредва най-добре, когато следва непринудено вътрешния си мир. Затова последният трябва да е ориентиран към съвместно съществуване и уважение, трябва да зачита човешкото достойнство. А това може да стане само ако хората бъдат разбирани така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под внимание закона за прераждането и кармата. Съвместният живот на хората ще се издигне на едно по-високо ниво само тогава, когато в душата се оживи значението на закона за прераждането и кармата.
Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
към текста >>
По същия начин, както се отнася един днешен човек, който казва, че прераждането и кармата са измислица, глупост, нали човек вижда как хората се раждат и умират, но не се вижда нещо да излита навън след смъртта, и следователно няма нужда да се взима под внимание,
към
онзи, който казва: не се вижда нещо да излита навън, но човек може да вземе предвид тези закони и едва тогава ще му се сторят понятни всички процеси в живота, ще може да схване някои иначе необясними неща, така се отнася съвременната култура
към
културата на бъдещето, която ще включва законите, учението за прераждането и кармата.
По същия начин, както се отнася един днешен човек, който казва, че прераждането и кармата са измислица, глупост, нали човек вижда как хората се раждат и умират, но не се вижда нещо да излита навън след смъртта, и следователно няма нужда да се взима под внимание, към онзи, който казва: не се вижда нещо да излита навън, но човек може да вземе предвид тези закони и едва тогава ще му се сторят понятни всички процеси в живота, ще може да схване някои иначе необясними неща, така се отнася съвременната култура към културата на бъдещето, която ще включва законите, учението за прераждането и кармата.
И ако тези два феномена не са изиграли никаква роля за възникването на съвременната култура като всеобща мисъл на човечеството, тогава при всички култури на бъдещето тези идеи ще играят първостепенна роля!
към текста >>
25.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ТОВА ИЗДАНИЕ
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
към текста >>
Към
статиите
Към статиите
към текста >>
571) и лекцията от Рудолф Щайнер "Социалният въпрос и теософията", Берлин, 26-ти октомври 1905 г., в "Допълнения
към
събраните съчинения на Рудолф Щайнер", № 88, стр. 24.
№ 30, стр. 152), "Борбите около Хекеловата " (Събр. съч. № 30, стр. 441), "Ернст Хекел, художествените форми в природата (Събр. съч. № 30, стр.
571) и лекцията от Рудолф Щайнер "Социалният въпрос и теософията", Берлин, 26-ти октомври 1905 г., в "Допълнения към събраните съчинения на Рудолф Щайнер", № 88, стр. 24.
към текста >>
животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места: виж Чарлз Дарвин, "Произход на видовете" (виж бележката
към
стр.
Стр. 23.
животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места: виж Чарлз Дарвин, "Произход на видовете" (виж бележката към стр.
13), гл. 5, 2-ри раздел
към текста >>
бреславския химик Алберт Ладенбург: виж "За влиянието на естествените науки..." (виж бележката
към
стр.
Стр. 29.
бреславския химик Алберт Ладенбург: виж "За влиянието на естествените науки..." (виж бележката към стр.
12), стр. 29 и 30.
към текста >>
Загадката е разрешена едва по-късно от емпирическите опити на Оскар Пфунгст: несъзнателните и непредумишлени телесни движения на тези, които поставят задачата (които са знаели решението!) са давали на свръхчувствителния
към
такива движения кон нужните знаци.
Стр. 53. При коня на г-н фон Остен: В началото на века в Германия се вдига голям шум около един кон на име "Умния Ханс", тъй като той можел да решава сложни задачи по умножение и деление, давайки правилния отговор, като почуква с копито. Вследствие на обучението на своя собственик, г-н фон Остен, конят изглеждал обучен да смята самостоятелно. С помощта на множество експертизи не са могли да бъдат установени някакви трикове или измами.
Загадката е разрешена едва по-късно от емпирическите опити на Оскар Пфунгст: несъзнателните и непредумишлени телесни движения на тези, които поставят задачата (които са знаели решението!) са давали на свръхчувствителния към такива движения кон нужните знаци.
Виж Оскар Пфунгст, "Конят на г-н фон Остен (Умния Ханс). Един принос към експерименталната животинска и човешка психология", с увод от проф. д-р К. Щумпф, с една рисунка и петнадесет фигури, Лайпциг, 1907 г.
към текста >>
Един принос
към
експерименталната животинска и човешка психология", с увод от проф.
При коня на г-н фон Остен: В началото на века в Германия се вдига голям шум около един кон на име "Умния Ханс", тъй като той можел да решава сложни задачи по умножение и деление, давайки правилния отговор, като почуква с копито. Вследствие на обучението на своя собственик, г-н фон Остен, конят изглеждал обучен да смята самостоятелно. С помощта на множество експертизи не са могли да бъдат установени някакви трикове или измами. Загадката е разрешена едва по-късно от емпирическите опити на Оскар Пфунгст: несъзнателните и непредумишлени телесни движения на тези, които поставят задачата (които са знаели решението!) са давали на свръхчувствителния към такива движения кон нужните знаци. Виж Оскар Пфунгст, "Конят на г-н фон Остен (Умния Ханс).
Един принос към експерименталната животинска и човешка психология", с увод от проф.
д-р К. Щумпф, с една рисунка и петнадесет фигури, Лайпциг, 1907 г.
към текста >>
Към
въпросите и отговорите
Към въпросите и отговорите
към текста >>
Молим който има молба в тази насока, да се обърне
към
издателя д-р Рудолф Щайнер, Берлин Запад, Моцщрасе 17.
Със следното започваме да отговаряме на теософските въпроси, които ще ни бъдат зададени от читателската аудитория. Тук се дава изказ на колебания, съмнения, въпроси на съвестта и т. н.
Молим който има молба в тази насока, да се обърне към издателя д-р Рудолф Щайнер, Берлин Запад, Моцщрасе 17.
към текста >>
Към
лекциите
Към лекциите
към текста >>
Стр.69.
към
забележките... които бяха прекъснати от нашето общо събрание... Докато разсъжденията, които направихме през есента: Рудолф Щайнер се основава на последните си лекции в Берлинския клон на тема "Еволюцията от гледна точка на истинното", 5 лекции в Берлин от 31-ви октомври до 5-ти декември 1911 г., Събр. съч.
Стр.69. към забележките... които бяха прекъснати от нашето общо събрание... Докато разсъжденията, които направихме през есента: Рудолф Щайнер се основава на последните си лекции в Берлинския клон на тема "Еволюцията от гледна точка на истинното", 5 лекции в Берлин от 31-ви октомври до 5-ти декември 1911 г., Събр. съч.
№ 132.
към текста >>
Хебел: сравни с бележката
към
стр. 89.
Стр. 127.
Хебел: сравни с бележката към стр. 89.
към текста >>
с бележката
към
стр. 81.
Стр. 140. може да се получи недоразумение, тъй като... Все още много хора, а също така и от нашите среди, бъркат антропософското движение с някаква Външна организация: има се предвид разликата между "движение" и "общество" като организационен носител на движението. Срв.
с бележката към стр. 81.
към текста >>
Якоб Бьоме: сравни с бележката
към
стр. 104.
Стр. 141.
Якоб Бьоме: сравни с бележката към стр. 104.
към текста >>
26.
Библиографична справка
GA_135 Прераждане и Карма
Път
към
себепознанието на човека (1912 г.) Събр.
Път към себепознанието на човека (1912 г.) Събр.
съч. 16
към текста >>
27.
Рудолф Щайнер – Събрани съчинения
GA_135 Прераждане и Карма
Въведение
към
„Философия на свободата“ (Събр.
Истина и наука.
Въведение към „Философия на свободата“ (Събр.
съч. 3)
към текста >>
Мистиката в зората на духовния живот на новото време и нейното отношение
към
съвременния светоглед (Събр.
Мистиката в зората на духовния живот на новото време и нейното отношение към съвременния светоглед (Събр.
съч. 7)
към текста >>
Път
към
себепознанието на човека (Събр.
Път към себепознанието на човека (Събр.
съч. 16)
към текста >>
28.
1. УКАЗАНИЕ
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ ОТПРАВЕНИ КАТО ПОЗДРАВ
КЪМ
СЛУШАТЕЛИТЕ ОТ ХЕЛСИНГФОРС
ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ ОТПРАВЕНИ КАТО ПОЗДРАВ КЪМ СЛУШАТЕЛИТЕ ОТ ХЕЛСИНГФОРС
към текста >>
Току що пред Вас
към
мене бяха отправени мили думи за поздрав и онова, с което бих искал да отговоря на първо място на тези мили думи, е един най-сърдечен поздрав в смисъла, в който ние, обични приятели, се поздравяваме в света едни други като хора търсещи духа.
Току що пред Вас към мене бяха отправени мили думи за поздрав и онова, с което бих искал да отговоря на първо място на тези мили думи, е един най-сърдечен поздрав в смисъла, в който ние, обични приятели, се поздравяваме в света едни други като хора търсещи духа.
Идвайки заедно с определен брой близки германски приятели тук при Вас във Финландия, в тази чудесна сграда, която ни говори за древни спомени, за древни сказания и легенди, бих искал преди всичко да припомня, за да свържа така да се каже нещо универсално с нещо действително специално, че в една голяма област на онези местности в средна Европа, в която имам като задача и задължение да действувам на първо място духовно-научно, че когато в тази област хората искат да посрещнат даже и най-чуждия човек еднакво с любов, те употребяват поздрава: "Бог да те поздрави! " или "за поздрав на Бога". Това е един общо употребяван германски поздрав в определени области средна Европа. За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога. И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно.
към текста >>
Идвайки заедно с определен брой близки германски приятели тук при Вас във Финландия, в тази чудесна сграда, която ни говори за древни спомени, за древни сказания и легенди, бих искал преди всичко да припомня, за да свържа така да се каже нещо универсално с нещо действително специално, че в една голяма област на онези местности в средна Европа, в която имам като задача и задължение да действувам на първо място духовно-научно, че когато в тази област хората искат да посрещнат даже и най-чуждия човек еднакво с
любов
, те употребяват поздрава: "Бог да те поздрави!
Току що пред Вас към мене бяха отправени мили думи за поздрав и онова, с което бих искал да отговоря на първо място на тези мили думи, е един най-сърдечен поздрав в смисъла, в който ние, обични приятели, се поздравяваме в света едни други като хора търсещи духа.
Идвайки заедно с определен брой близки германски приятели тук при Вас във Финландия, в тази чудесна сграда, която ни говори за древни спомени, за древни сказания и легенди, бих искал преди всичко да припомня, за да свържа така да се каже нещо универсално с нещо действително специално, че в една голяма област на онези местности в средна Европа, в която имам като задача и задължение да действувам на първо място духовно-научно, че когато в тази област хората искат да посрещнат даже и най-чуждия човек еднакво с любов, те употребяват поздрава: "Бог да те поздрави!
" или "за поздрав на Бога". Това е един общо употребяван германски поздрав в определени области средна Европа. За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога. И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек.
към текста >>
" или "за поздрав на
Бога
".
Току що пред Вас към мене бяха отправени мили думи за поздрав и онова, с което бих искал да отговоря на първо място на тези мили думи, е един най-сърдечен поздрав в смисъла, в който ние, обични приятели, се поздравяваме в света едни други като хора търсещи духа. Идвайки заедно с определен брой близки германски приятели тук при Вас във Финландия, в тази чудесна сграда, която ни говори за древни спомени, за древни сказания и легенди, бих искал преди всичко да припомня, за да свържа така да се каже нещо универсално с нещо действително специално, че в една голяма област на онези местности в средна Европа, в която имам като задача и задължение да действувам на първо място духовно-научно, че когато в тази област хората искат да посрещнат даже и най-чуждия човек еднакво с любов, те употребяват поздрава: "Бог да те поздрави!
" или "за поздрав на Бога".
Това е един общо употребяван германски поздрав в определени области средна Европа. За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога. И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така.
към текста >>
За него бих искал да припомня, когато говоря за най-
люби
мия ми поздрав, който бих искал да отправя
към
Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж
към
определена форма на знанието, се наричаме търсители на
Бога
.
Току що пред Вас към мене бяха отправени мили думи за поздрав и онова, с което бих искал да отговоря на първо място на тези мили думи, е един най-сърдечен поздрав в смисъла, в който ние, обични приятели, се поздравяваме в света едни други като хора търсещи духа. Идвайки заедно с определен брой близки германски приятели тук при Вас във Финландия, в тази чудесна сграда, която ни говори за древни спомени, за древни сказания и легенди, бих искал преди всичко да припомня, за да свържа така да се каже нещо универсално с нещо действително специално, че в една голяма област на онези местности в средна Европа, в която имам като задача и задължение да действувам на първо място духовно-научно, че когато в тази област хората искат да посрещнат даже и най-чуждия човек еднакво с любов, те употребяват поздрава: "Бог да те поздрави! " или "за поздрав на Бога". Това е един общо употребяван германски поздрав в определени области средна Европа.
За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога.
И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света.
към текста >>
И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща
Бога
душа
към
една друга душа се крие нещо всеобхватно.
Току що пред Вас към мене бяха отправени мили думи за поздрав и онова, с което бих искал да отговоря на първо място на тези мили думи, е един най-сърдечен поздрав в смисъла, в който ние, обични приятели, се поздравяваме в света едни други като хора търсещи духа. Идвайки заедно с определен брой близки германски приятели тук при Вас във Финландия, в тази чудесна сграда, която ни говори за древни спомени, за древни сказания и легенди, бих искал преди всичко да припомня, за да свържа така да се каже нещо универсално с нещо действително специално, че в една голяма област на онези местности в средна Европа, в която имам като задача и задължение да действувам на първо място духовно-научно, че когато в тази област хората искат да посрещнат даже и най-чуждия човек еднакво с любов, те употребяват поздрава: "Бог да те поздрави! " или "за поздрав на Бога". Това е един общо употребяван германски поздрав в определени области средна Европа. За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога.
И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно.
Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света. И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество.
към текста >>
Наричайки себе си търсители на
Бога
, ние апелираме
към
най-дълбокото,
към
най-вътрешното естество във всеки един човек.
Идвайки заедно с определен брой близки германски приятели тук при Вас във Финландия, в тази чудесна сграда, която ни говори за древни спомени, за древни сказания и легенди, бих искал преди всичко да припомня, за да свържа така да се каже нещо универсално с нещо действително специално, че в една голяма област на онези местности в средна Европа, в която имам като задача и задължение да действувам на първо място духовно-научно, че когато в тази област хората искат да посрещнат даже и най-чуждия човек еднакво с любов, те употребяват поздрава: "Бог да те поздрави! " или "за поздрав на Бога". Това е един общо употребяван германски поздрав в определени области средна Европа. За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога. И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно.
Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек.
И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света. И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество. Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора.
към текста >>
Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на
Бога
, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото.
Това е един общо употребяван германски поздрав в определени области средна Европа. За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога. И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така.
Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото.
Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света. И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество. Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход.
към текста >>
И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на
Бога
така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество.
И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света.
И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество.
Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход. Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие? Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес разбират вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото.
към текста >>
Ето защо, когато се срещаме като търсители на
Бога
, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора.
Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света. И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество.
Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора.
Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход. Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие? Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес разбират вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото. Ето защо самопонятно е, че ние се срещаме в най-добрия поздрав, който можем да си предложим, когато се срещаме като търсители на Бога.
към текста >>
Какво представлява следователно търсенето на
Бога
в нашето съвремие?
Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света. И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество. Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход.
Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие?
Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес разбират вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото. Ето защо самопонятно е, че ние се срещаме в най-добрия поздрав, който можем да си предложим, когато се срещаме като търсители на Бога. Хората се срещат едни други по цялото лице на Земята. Едни се познават помежду си повече, други по-малко, някои са сприятелени, други се обичат. Така върви във всекидневието.
към текста >>
Ето защо самопонятно е, че ние се срещаме в най-добрия поздрав, който можем да си предложим, когато се срещаме като търсители на
Бога
.
Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход. Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие? Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес разбират вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото.
Ето защо самопонятно е, че ние се срещаме в най-добрия поздрав, който можем да си предложим, когато се срещаме като търсители на Бога.
Хората се срещат едни други по цялото лице на Земята. Едни се познават помежду си повече, други по-малко, някои са сприятелени, други се обичат. Така върви във всекидневието. И онези хора, които имат общи цели, общи интереси те обединяват особено в нашето време под общи идеали, защото знаят, че се срещат едни с други в тези общи идеали. Но когато ние като стремящи се към духов но познание се срещаме, това означава още и нещо друго.
към текста >>
Но когато ние като стремящи се
към
духов но познание се срещаме, това означава още и нещо друго.
Ето защо самопонятно е, че ние се срещаме в най-добрия поздрав, който можем да си предложим, когато се срещаме като търсители на Бога. Хората се срещат едни други по цялото лице на Земята. Едни се познават помежду си повече, други по-малко, някои са сприятелени, други се обичат. Така върви във всекидневието. И онези хора, които имат общи цели, общи интереси те обединяват особено в нашето време под общи идеали, защото знаят, че се срещат едни с други в тези общи идеали.
Но когато ние като стремящи се към духов но познание се срещаме, това означава още и нещо друго.
Тогава ние се събираме така, че всъщност всеки един познава веднага другия. Защото чрез какво се познават хората? Чрез това, че знаят нещо един за друг. В света ние минаваме безразлични покрай онзи, за когото не знаем нищо; подаваме с любов ръка на онзи, който ни е стар познат; усмихваме се на този, когото не сме срещали отдавна и който чрез неговата среща ни изпълва с вътрешна радост. На кратко казано, създава се една връзка от човек на човек чрез това, че единият знае нещо за другия.
към текста >>
В света ние минаваме безразлични покрай онзи, за когото не знаем нищо; подаваме с
любов
ръка на онзи, който ни е стар познат; усмихваме се на този, когото не сме срещали отдавна и който чрез неговата среща ни изпълва с вътрешна радост.
И онези хора, които имат общи цели, общи интереси те обединяват особено в нашето време под общи идеали, защото знаят, че се срещат едни с други в тези общи идеали. Но когато ние като стремящи се към духов но познание се срещаме, това означава още и нещо друго. Тогава ние се събираме така, че всъщност всеки един познава веднага другия. Защото чрез какво се познават хората? Чрез това, че знаят нещо един за друг.
В света ние минаваме безразлични покрай онзи, за когото не знаем нищо; подаваме с любов ръка на онзи, който ни е стар познат; усмихваме се на този, когото не сме срещали отдавна и който чрез неговата среща ни изпълва с вътрешна радост.
На кратко казано, създава се една връзка от човек на човек чрез това, че единият знае нещо за другия. Когато се събираме като търсители на духа, тогава всички знаем нещо един за друг и никой не ни е чужд. Ние знаем за другия, че в неговото най-вътрешно същество, в неговата истинска човешка ядка живее с нас заедно същият духовен идеал. И така той ни се явява като един стар познат, като един самопонятен познат. Наред с всичко друго, което духовното познание може да ни донесе, ще бъде и това, че хора, които не са се виждали още никога на физическото поле, ще могат да се срещнат по цялото земно кълбо така, че ще знаят най-важното едни за други, просто чрез това, че се срещат на общата почва на духовното познание.
към текста >>
И след като казах предварително тези думи, позволете ми да премина веднага
към
обекта, който съставлява нашата задача.
Това предава на всичко, което вършим и говорим, онзи тон на сърдечност, който не трябва да липсва, когато се събираме, онзи тон на сърдечност, който бе изразен именно тук и за който аз така сърдечно благодаря. Обични приятели, когато в сказките, които бяха искани да изнеса, въпреки привидно само духовното, в което ще ни въведат именно първите сказки, когато в тези сказки Вие ще доловите нещо от сърдечния тон, тогава ще сте ме разбрали правилно. Това трябва да правим ние така многократно като духовни изследователи и като стремящи се: да пребродим първо полетата на духовното, за да можем накрая, когато сме оставили да действуват върху нас най-разнообразните неща на духовния живот, да се срещнем отново в резултатите на тези духовни познания като в един сърдечен хармоничен тон. Така бих искал аз да ме разберете малко от тази гледна точка. Макар и съгласно задачата, която ми бе поставена от нашите обични приятели, ние ще разгледаме привидно чисто духовни факти, въпреки това в течение на тези дни не ще бъде казано нищо, което не трябва да бъде свързано с посочените именно тук цели.
И след като казах предварително тези думи, позволете ми да премина веднага към обекта, който съставлява нашата задача.
към текста >>
29.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато ме повикаха от
любов
тук, нашите приятели пожелаха да им говоря върху това, което намираме като духовни същества в природните царства и в небесните тела.
Когато ме повикаха от любов тук, нашите приятели пожелаха да им говоря върху това, което намираме като духовни същества в природните царства и в небесните тела.
С това ние ще засегнем една област това се съдържа в темата която стои отначало така далече от всичко това, което знанието вън в интелектуалистичния свят дава на човека. От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния свят. Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния свят чрез вашите чувства и усещания. В течение на сказките ние вече ще се разберем относно начина, по който ще бъдат назовавали нещата. Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества.
към текста >>
Какво причисляваме ние
към
физическия свят?
От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния свят. Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния свят чрез вашите чувства и усещания. В течение на сказките ние вече ще се разберем относно начина, по който ще бъдат назовавали нещата. Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества. Така щото на почвата на Духовната Наука ние не говорим само за един духовен свят общо взето, а говорим за напълно определени същества и сили, които стоят зад нашия физически свят.
Какво причисляваме ние към физическия свят?
към текста >>
Към
физическия свят ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите сетива, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват.
Нека бъдем първо наясно върху това.
Към физическия свят ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите сетива, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват.
По-нататък към физическия свят причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното възприятие, за това, което физическият свят може да ни каже. Към физическия свят трябва да причислим също всичко това, което ние самите като хора вършим в този физически свят. Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия свят, принадлежи към физическия свят, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия свят хората внасят нещо духовно в този физически свят. Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални принципи, морал пронизва нашите действия, нашите дела. Без съмнение, когато действуваме морално, в нашите действия работят духовни импулси, обаче арената, на която действуваме морално, е все пак физическият свят.
към текста >>
По-нататък
към
физическия свят причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното възприятие, за това, което физическият свят може да ни каже.
Нека бъдем първо наясно върху това. Към физическия свят ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите сетива, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват.
По-нататък към физическия свят причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното възприятие, за това, което физическият свят може да ни каже.
Към физическия свят трябва да причислим също всичко това, което ние самите като хора вършим в този физически свят. Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия свят, принадлежи към физическия свят, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия свят хората внасят нещо духовно в този физически свят. Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални принципи, морал пронизва нашите действия, нашите дела. Без съмнение, когато действуваме морално, в нашите действия работят духовни импулси, обаче арената, на която действуваме морално, е все пак физическият свят. И както в нашите морални действия работят духовния импулси, също така чрез цветовете, чрез тонове те, чрез топлината и студа, чрез всички сетивни възприятия проникват духовни импулси.
към текста >>
Към
физическия свят трябва да причислим също всичко това, което ние самите като хора вършим в този физически свят.
Нека бъдем първо наясно върху това. Към физическия свят ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите сетива, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват. По-нататък към физическия свят причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното възприятие, за това, което физическият свят може да ни каже.
Към физическия свят трябва да причислим също всичко това, което ние самите като хора вършим в този физически свят.
Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия свят, принадлежи към физическия свят, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия свят хората внасят нещо духовно в този физически свят. Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални принципи, морал пронизва нашите действия, нашите дела. Без съмнение, когато действуваме морално, в нашите действия работят духовни импулси, обаче арената, на която действуваме морално, е все пак физическият свят. И както в нашите морални действия работят духовния импулси, също така чрез цветовете, чрез тонове те, чрез топлината и студа, чрез всички сетивни възприятия проникват духовни импулси. За външното възприятие, за това, което външният човек може да познае и да върши, духовното е на първо време така да се каже навсякъде скрито, забулено.
към текста >>
Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия свят, принадлежи
към
физическия свят, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия свят хората внасят нещо духовно в този физически свят.
Нека бъдем първо наясно върху това. Към физическия свят ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите сетива, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват. По-нататък към физическия свят причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното възприятие, за това, което физическият свят може да ни каже. Към физическия свят трябва да причислим също всичко това, което ние самите като хора вършим в този физически свят.
Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия свят, принадлежи към физическия свят, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия свят хората внасят нещо духовно в този физически свят.
Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални принципи, морал пронизва нашите действия, нашите дела. Без съмнение, когато действуваме морално, в нашите действия работят духовни импулси, обаче арената, на която действуваме морално, е все пак физическият свят. И както в нашите морални действия работят духовния импулси, също така чрез цветовете, чрез тонове те, чрез топлината и студа, чрез всички сетивни възприятия проникват духовни импулси. За външното възприятие, за това, което външният човек може да познае и да върши, духовното е на първо време така да се каже навсякъде скрито, забулено. Това е характерното за духовното, че човек може да го познае едвам тогава, когато положи усилия да стане, макар и в малък размер, друг, различен от това, което е бил по-рано.
към текста >>
Не трябва просто да казваме: само онзи добива едно отношение
към
духовния свят, който е минал през едно езотерично развитие.
В нашите срещи ние работим духовно едни с други; ние чуваме в тях не само тези или онези истини, които ни казват, че съществуват различни светове че човекът се състои от различни членове или тела, или наречете ги както щете, но като оставяме всичко това да действува върху нас, макар и да не забелязваме винаги, нашата душа постепенно се променя даже без ние да минем през едно езотерично развитие. Това, което изучаваме на почвата на Духовната Наука, преобразява нашата душа, прави я различна от това, което тя е била по-рано. Сравнете начина, по който можете да чувствувате, когато сте прекарали няколко години духовен живот в една работна група за Духовна Наука; сравнете начина, по който чувствувате, по който мислите, сравнете го тогава с начина, по който сте чувствували и сте мислили по-рано или по който чувствуват и мислят хората, които не се интересуват от Духовната Наука: Духовната Наука означава не само усвояването на едно знание; Духовната Наука означава едно възпитание в превъзходен смисъл, едно самовъзпитание на нашата душа. Чрез нея ние ставаме други хора; нашите интереси се изменят; вниманията, които човек развива за това или онова след няколко години, когато е проникнал в Духовната Наука, се изменят. Това, което го интересуваше по-рано, престава да го интересува вече; това, което по-рано не го интересуваше, започва да го интересува до най-висока степен.
Не трябва просто да казваме: само онзи добива едно отношение към духовния свят, който е минал през едно езотерично развитие.
Езотеризмът не започва едвам с окултното развитие. В момента, когато се свързваме с едно духовно-научно обединение и участвуваме в него с цялото си сърце, като чувствуваме това, което се съдържа в ученията на Духовната Наука, там започва вече езотеризмът, там нашата душа започва да се променя, там с нас започва вече нещо, както би се случило, да речем, с едно същество, което по-рано би виждало само светло и тъмно и което после чрез една особена, друга организация на очите би започнало да вижда цветове. За едно такова същество целият свят би изглеждал различно. Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание. Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране.
към текста >>
Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с
любов
.
Езотеризмът не започва едвам с окултното развитие. В момента, когато се свързваме с едно духовно-научно обединение и участвуваме в него с цялото си сърце, като чувствуваме това, което се съдържа в ученията на Духовната Наука, там започва вече езотеризмът, там нашата душа започва да се променя, там с нас започва вече нещо, както би се случило, да речем, с едно същество, което по-рано би виждало само светло и тъмно и което после чрез една особена, друга организация на очите би започнало да вижда цветове. За едно такова същество целият свят би изглеждал различно. Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание. Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране.
Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов.
Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост. Напротив трябва да бъдем наясно, как възпитаваме нашите чувства чрез това, че оставяме да действува върху нас духовното познание на фактите на един по-висш свят и чрез това познание преобразяваме нашата душа. Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно чувство към един по-висш свят, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука. От това разбиране се нуждаем ние първо, когато искаме да говорим върху нещата, за които ще говорим в настоящия цикъл от сказки.
към текста >>
Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно чувство
към
един по-висш свят, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука.
Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание. Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране. Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов. Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост. Напротив трябва да бъдем наясно, как възпитаваме нашите чувства чрез това, че оставяме да действува върху нас духовното познание на фактите на един по-висш свят и чрез това познание преобразяваме нашата душа.
Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно чувство към един по-висш свят, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука.
От това разбиране се нуждаем ние първо, когато искаме да говорим върху нещата, за които ще говорим в настоящия цикъл от сказки.
към текста >>
Онзи, който става другар на миньорите с едно окултно възпитание и същевременно с определена
любов
към
въпроса тази
любов
се изисква особено в тази област -, който прониква в мините и може да забрави там долу всички външни впечатления, той вижда как пред неговата имагинация възниквал така да се каже първата класа същества, които творят зад всичко земно, които творят и тъкат именно зад всичко металическо.
Онзи, който става другар на миньорите с едно окултно възпитание и същевременно с определена любов към въпроса тази любов се изисква особено в тази област -, който прониква в мините и може да забрави там долу всички външни впечатления, той вижда как пред неговата имагинация възниквал така да се каже първата класа същества, които творят зад всичко земно, които творят и тъкат именно зад всичко металическо.
Днес аз още не съм говорим за това, как народните приказки, народните легенди са завладели това, което е действително по този начин; бих искал първо да ви разкажа така да се каже сухо нещата, фактите, които се предлагат на окултния поглед. Защото съгласно задачата, която, ми бе поставена, аз трябва да постъпя първо емпирично, трябва първо да разкажа, какво намира човек там в различните природни царства. Така разбрах аз, когато темата ми бе поставена.
към текста >>
Когато утре ще преминем
към
описанието на третата и четвърта класа, която е още по-интересна, това ще ни се покаже още по-точно.
Когато утре ще преминем към описанието на третата и четвърта класа, която е още по-интересна, това ще ни се покаже още по-точно.
Това трябва да запомним, когато провеждаме такива разглеждания, които стоят така далече от съвременното съзнание на човечеството: "всичко, което в този свят застава срещу нас, е нещо физическо, проникнато от нещо духовно." Както трябва да си представим отделния човек проникнат от това, което окултният поглед вижда като етерно тяло, така също трябва да си представим всичко, което тъче и съществува във външния свят, проникнато от едно множество, от едно разнообразие от духовни живи същества и сили. Този трябва да бъде ходът на нашите разглеждания, че първо ще опишем просто фактите, които окултно обученият поглед може да изживее при външния свят; факти, които се получават, когато гледаме дълбочините на земята, атмосферата, това, което става в отделните природни царства, което става в небесните ширини при движещите се планети, при изпълващите небесното пространство неподвижни звезди. След това едвам накрая ще свържем цялото в един вид теоретическо познание, което ще ни изясни върху това, което стои като не що духовно на основата на нашата физическа Вселена и на нейните различни царства и области.
към текста >>
30.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Така щото ние се запознахме сега първо с четири категории природни духове по-големи подробности за тях ще чуете в следващите сказки -, които имат определено отношение
към
това, което нарича ме елементите Земя, Вода, Въздух и Огън.
Като пазители на семената те пренасят тези семена от едно поколение растения или други природни същества в следващото поколение. И ние можем да наблюдаваме, че тези същества, които са съхранители на семената или на зародишите и чрез това правят възможно, щото винаги на Земята да се явяват отново същите същества, можем да наблюдаваме, че тези същества живеят заедно с топлината на нашата планета, с това, което от най-древни времена хората са наричали елемент на Огъня или елемент на Топлината. Ето защо силите на семената са свързани също с определен градус топлина, с определена температура. И когато окултният поглед наблюдава съвсем точно, той открива именно, че необходимото превръщане на топлината от околната среда в такава топлина, от която се нуждае семе то или зародишът за да узрее, че това превръщане на неживата топлина в жива топлина се извършва от такива същества. Ето защо можем да наречем също тези същества природни духове на топлината или на огъня.
Така щото ние се запознахме сега първо с четири категории природни духове по-големи подробности за тях ще чуете в следващите сказки -, които имат определено отношение към това, което нарича ме елементите Земя, Вода, Въздух и Огън.
Това е така, като че тези същества, тези духовни същества имат своята област, своята територия в тези елементи, както самият човек има за своя област, за своя територия цялата планета Земя. Както човекът се чувствува у дома си на Земята по отношение на Вселената, така тези същества имат своята територия в един от горепосочените елементи. Още вчера ние обърнахме вниманието върху това, че тези различни същества означават за цялата наша Земя с нейните природни царства, следователно за целия земен физически свят това, което за отделния човек е етерното или жизнено тяло. Но ние казахме, че това етерно или жизнено тяло на човека е едно единство, докато етерното тяло на Земята се състои от много, много такива природни духове, които освен това се делят на четири категории. В живото задружно действие на тези природни духове се състои етерното или жизнено тяло на Земята.
към текста >>
Така щото такива духове, които трябва да причисляваме
към
астралното тяло на Земята, произвеждат не само редовното протичане на годината в растежа и увяхването на растенията, а също редовният цикъл, който се изразява по отношение на планетата Земя в деня и нощта.
Така щото такива духове, които трябва да причисляваме към астралното тяло на Земята, произвеждат не само редовното протичане на годината в растежа и увяхването на растенията, а също редовният цикъл, който се изразява по отношение на планетата Земя в деня и нощта.
С други думи казано всичко, което е свърза но с ритмичното възвръщане, с ритмичната смяна, със смяната в отношенията на времето и с повторението на процесите във времето, всичко това се регулира от духовни същества, които всички принадлежат на астралното тяло на Земята и към които може да се приложи името "духове на циклите на времената на нашата планета". И това, което астрономът намира чрез неговите изчисления относно въртенето на Земята около нейната ос, за окултния поглед то е възприемаемо чрез това, че той знае разпределени около цялата Земя тези Духове на циклите на времената, които са действително носители на силите произвеждащи въртенето на Земята около нейната ос. Извън-редно важно е, да виждаме в астралното тяло на Земята всичко онова, което е свързано с обикновената смяна, с разцъфтяването и прецъфтяването на растенията, но също и всичко това, което е свързано със смяната, простираща се до ден и нощ, в годишните времена, във времената на деня и т.н. Всичко, което става по този начин, произвежда в наблюдателя, който е стигнал до там, да запазва своето съзнание през времето, когато неговото астрално тяло е излъчено от физическото и етерното тяло, произвежда впечатлението на духовни същества, които принадлежат именно към Духовете на циклите на времената. С това ние снехме така да се каже второто було булото, което е изтъкано от при родните духове.
към текста >>
С други думи казано всичко, което е свърза но с ритмичното възвръщане, с ритмичната смяна, със смяната в отношенията на времето и с повторението на процесите във времето, всичко това се регулира от духовни същества, които всички принадлежат на астралното тяло на Земята и
към
които може да се приложи името "духове на циклите на времената на нашата планета".
Така щото такива духове, които трябва да причисляваме към астралното тяло на Земята, произвеждат не само редовното протичане на годината в растежа и увяхването на растенията, а също редовният цикъл, който се изразява по отношение на планетата Земя в деня и нощта.
С други думи казано всичко, което е свърза но с ритмичното възвръщане, с ритмичната смяна, със смяната в отношенията на времето и с повторението на процесите във времето, всичко това се регулира от духовни същества, които всички принадлежат на астралното тяло на Земята и към които може да се приложи името "духове на циклите на времената на нашата планета".
И това, което астрономът намира чрез неговите изчисления относно въртенето на Земята около нейната ос, за окултния поглед то е възприемаемо чрез това, че той знае разпределени около цялата Земя тези Духове на циклите на времената, които са действително носители на силите произвеждащи въртенето на Земята около нейната ос. Извън-редно важно е, да виждаме в астралното тяло на Земята всичко онова, което е свързано с обикновената смяна, с разцъфтяването и прецъфтяването на растенията, но също и всичко това, което е свързано със смяната, простираща се до ден и нощ, в годишните времена, във времената на деня и т.н. Всичко, което става по този начин, произвежда в наблюдателя, който е стигнал до там, да запазва своето съзнание през времето, когато неговото астрално тяло е излъчено от физическото и етерното тяло, произвежда впечатлението на духовни същества, които принадлежат именно към Духовете на циклите на времената. С това ние снехме така да се каже второто було булото, което е изтъкано от при родните духове. Бихме могли да кажем: ние снемаме първото було, което е изтъкано от сетивно-физическите впечатления и стигаме до етерното тяло на Земята, до природните духове; след това можем да снемем едно второ було и стигаме до духовете на циклите на времената, които регулират и подреждат всичко, което се възвръща по един периодичен начин, което е подложено на една периодична смяна, на една ритмична смяна.
към текста >>
Всичко, което става по този начин, произвежда в наблюдателя, който е стигнал до там, да запазва своето съзнание през времето, когато неговото астрално тяло е излъчено от физическото и етерното тяло, произвежда впечатлението на духовни същества, които принадлежат именно
към
Духовете на циклите на времената.
Така щото такива духове, които трябва да причисляваме към астралното тяло на Земята, произвеждат не само редовното протичане на годината в растежа и увяхването на растенията, а също редовният цикъл, който се изразява по отношение на планетата Земя в деня и нощта. С други думи казано всичко, което е свърза но с ритмичното възвръщане, с ритмичната смяна, със смяната в отношенията на времето и с повторението на процесите във времето, всичко това се регулира от духовни същества, които всички принадлежат на астралното тяло на Земята и към които може да се приложи името "духове на циклите на времената на нашата планета". И това, което астрономът намира чрез неговите изчисления относно въртенето на Земята около нейната ос, за окултния поглед то е възприемаемо чрез това, че той знае разпределени около цялата Земя тези Духове на циклите на времената, които са действително носители на силите произвеждащи въртенето на Земята около нейната ос. Извън-редно важно е, да виждаме в астралното тяло на Земята всичко онова, което е свързано с обикновената смяна, с разцъфтяването и прецъфтяването на растенията, но също и всичко това, което е свързано със смяната, простираща се до ден и нощ, в годишните времена, във времената на деня и т.н.
Всичко, което става по този начин, произвежда в наблюдателя, който е стигнал до там, да запазва своето съзнание през времето, когато неговото астрално тяло е излъчено от физическото и етерното тяло, произвежда впечатлението на духовни същества, които принадлежат именно към Духовете на циклите на времената.
С това ние снехме така да се каже второто було булото, което е изтъкано от при родните духове. Бихме могли да кажем: ние снемаме първото було, което е изтъкано от сетивно-физическите впечатления и стигаме до етерното тяло на Земята, до природните духове; след това можем да снемем едно второ було и стигаме до духовете на циклите на времената, които регулират и подреждат всичко, което се възвръща по един периодичен начин, което е подложено на една периодична смяна, на една ритмична смяна. Ние знаем сега, че нашите собствени астрални тела са потопени в това, което можем да наречем по-висшите членове на човешката природа и което обхващаме, резюмираме на първо време като вложен в нашето астрално тяло Аз. Ние вече казахме за нашето астрално тяло, че то е потопено в областта на Духовете на циклите на времената, така да се каже в морето на Духовете на циклите на времената; обаче за нормалното съзнание нашият аз спи всъщност още повече отколкото астралното тяло. Че този Аз спи още повече, това ще забележи онзи, който се намира в едно окултно развитие, който се развива по-нататък езотерично, чрез това, че се научава първо да проникне във възприятията на астралното тяло, в духовния свят, в който се потопявали който се състои от Духовете на циклите на времената.
към текста >>
Това, което Кармата ще направи по-нататък от нас, ние трябва да го оставим то да стане и не трябва да го причисляваме
към
нашата стойност.
Един важен принцип на окултното развитие е този, човек да не си приписва никаква друга стойност, освен онази, която се получава от неговите дела на физическия свят в настоящото въплъщение. Това е извънредно важно. Всяко друга стойност трябва да дойде само на основата на едно по-високо развитие, което се получава само тогава, когато човек стои здраво на почвата, че не се счита за нищо друго, освен за това, което е можал да извърши в настоящото въплъщение. Това е също естествено, ако разглеждаме обективно нещата. Защото това, което сме извършили в настоящото въплъщение, е също резултат на нашите предишни въплъщения, то е това, което Кармата е направили до сега от нас.
Това, което Кармата ще направи по-нататък от нас, ние трябва да го оставим то да стане и не трябва да го причисляваме към нашата стойност.
Накратко казано, когато искаме да си предадем някаква стойност, ние ще можем да сторим по правилен начин това в началото на езотеричното развитие само тогава, когато си приписваме нашата стойност само от това, което ни се предлага като наше минало в спомена. Този е единият елемент, който трябва да си запазим, за да не заспива нашият Аз през време, когато нашето астрално тяло се събужда.
към текста >>
И тогава, ако сме будни с нашия Аз, ние не само чувствуваме нашето астрално тяло свързано с всички духовни същества, които днес описахме като Духове на циклите на времената на нашата планета, а тогава чувствува ме по твърде особен начин, че всъщност нямаме вече едно непосредствено отношение
към
отделния човек, който е носител на това физическо тяло, на това етерно тяло, в който се намираме обикновено.
Ние не трябва да изгубваме никаква степен на съвестта, която сме добили. Паметта така, че да си приписваме стойност само от разглеждането на това, което вече сме станали, без да се позоваваме на бъдещето, на това, което още ще извършим; съвестта така, до такава степен, до която сме я добили в напълно обикновения физически свят досега: тогава трябва да си запазим. Когато запазим тези два елемента в нашето съзнание, а именно нашата здрава памет, която не ни внушава илюзорно, че сме нещо друго от това, което е резултат на нашите досегашни дела; и нашата съвест, която не ни кара да вземаме лекомислено моралните неща, не ни кара да ги вземаме по-лекомислено отколкото сме ги вземали до настоящия момент, а колкото е възможно по-сериозно. Когато сме запазили тези две неща, тогава нашият Аз не може никога да за спи, когато нашето астрално тяло е пробудено. Тогава ние внасяме сцеплението на нашия Аз в света, в който се събуждаме с нашето астрално тяло, когато спим така да се каже бидейки будни, когато запазваме нашето, съзнание в състоянието, в което сме освободени от нашето физическо и от нашето етерно тяло.
И тогава, ако сме будни с нашия Аз, ние не само чувствуваме нашето астрално тяло свързано с всички духовни същества, които днес описахме като Духове на циклите на времената на нашата планета, а тогава чувствува ме по твърде особен начин, че всъщност нямаме вече едно непосредствено отношение към отделния човек, който е носител на това физическо тяло, на това етерно тяло, в който се намираме обикновено.
Ние чувствуваме така да се каже всичко, което се получава само като свойства на нашето физическо тяло, на нашето етерно тяло, като отнето от нас. Ето защо тогава чувствуваме като че ни е отнето всичко онова, което може да живее само външно на някоя територия на нашата планета. Защото това, което живее на една територия на нашата планета, то е свързано именно с Духовете на циклите на времената. Обаче сега, когато се пробуждаме с нашия Аз, ние не само се чувствуваме разлети в целия свят на Духовете на циклите на времената, а се чувствуваме едно с целия единен Дух на самата планета, пробуждаме се в единния Дух на самата планета.
към текста >>
31.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Чрез това, че човекът например казва просто: "тук аз имам пред себе си една ливада покрита с много цветя; като я гледам тя ми прави удоволствие, чрез това той не преминава още в едно друго състояние на съзнанието; той живее така да се каже за себе си радостта доставена му от ливадата, от цветята, в общение с външния свят.” Но онези същества, които набираме чрез окултния поглед като първа категория в един по-висш свят, тези същества сменят тяхното състояние на съзнанието всеки път, когато отклоняват тяхното възприятие, тяхното действие от техния външен свят и го насочват върху самите себе си; следователно при тях не е нужно да настъпи никакво разделяне между различните членове на тяхното същество като намиращи се непосредствено над човека, действуват навън, тогава те изявяват себе си и тогава те имат тяхното самочувствие, истинското изживяване на тяхното себе в това откровение; и когато се обръщат
към
тяхната вътрешност, те не стигат както човекът до един самостоятелен, вътрешен живот, а тогава в замяна на това навлизат в един живот с други светове.
Нека се постараем да се разберем! Да предположим, че един човек би трябвало да живее така, че когато би искал да живее в своята вътрешност, когато би искал да не насочва поглед върху външния живот, който го заобикаля, чрез тази негова воля би трябвало просто веднага да премине в едно друго състояние на съзнанието. Ние знаеме, че в своя нормален живот човекът преминава без неговата воля в едно друго състояние на съзнанието, когато се набира в състояние на сън. Но ние знаем също, че този сън е произведе чрез това, че астралното тяло и Азът на човека се отделят от неговото етерно и неговото физическо тяло. Ние знаем следователно, че с човека става нещо, когато той трябва да премине в едно друго състояние на съзнанието.
Чрез това, че човекът например казва просто: "тук аз имам пред себе си една ливада покрита с много цветя; като я гледам тя ми прави удоволствие, чрез това той не преминава още в едно друго състояние на съзнанието; той живее така да се каже за себе си радостта доставена му от ливадата, от цветята, в общение с външния свят.” Но онези същества, които набираме чрез окултния поглед като първа категория в един по-висш свят, тези същества сменят тяхното състояние на съзнанието всеки път, когато отклоняват тяхното възприятие, тяхното действие от техния външен свят и го насочват върху самите себе си; следователно при тях не е нужно да настъпи никакво разделяне между различните членове на тяхното същество като намиращи се непосредствено над човека, действуват навън, тогава те изявяват себе си и тогава те имат тяхното самочувствие, истинското изживяване на тяхното себе в това откровение; и когато се обръщат към тяхната вътрешност, те не стигат както човекът до един самостоятелен, вътрешен живот, а тогава в замяна на това навлизат в един живот с други светове.
Както човекът стига до един такъв /друг свят/, когато възприема външния свят, така те възприемат други духовни светове, които стоят над тях, когато насочват погледа вътре в себе си: тогава те преминават в това друго състояние на съзнанието, при което се набират изпълнени от други същества, които стоят по-високо от самите тях. Така щото, когато обгърнем с поглед човека, ние можем да кажем: човекът има своето възприемание, когато се отдава на външния свят /изгубва себе си на външния свят/, когато се оттегля от външния свят, той има своя самостоятелен вътрешен живот. Онези същества, които принадлежат на първата намираща се над човека категория ние ги наричаме общо взето същества на така наречената трета йерархия -, тези същества имат вместо възприемание Откровението и в откровението изживяват себе си. Вместо вътрешния живот те имат изживяването на по-висши духовни същества, т.е., вместо вътрешния живот те имат изпълването с дух. Тази е съществената разлика между човека и съществата на първата по-висша категория.
към текста >>
Да предположил, че един човек има едно любвеобилно сърце и от своето любвеобилно сърце извършва едно
любов
но деяние за един човек, който има нужда от
любов
.
Чрез преливането водата в първата чаша би се увеличила все повече и повече. Помислете само, че си образуват тази представа. От само себе си се разбира, че всеки, който днес смята себе си за абсолютно разумен човек, ще каже: "това, което си представяш тук, е истинско безумие. ти си представяш, че изливаш от една чаша вода и че чрез това в тази чаша идва повече вода, отколкото е имало преди това в нея." Да, ако приложим тази представа върху физическия свят, тогава това е наистина една налудничава представа, обаче за чудо тя може да се при ложи за духовния свят. Тя може да се приложи по един странен начин.
Да предположил, че един човек има едно любвеобилно сърце и от своето любвеобилно сърце извършва едно любовно деяние за един човек, който има нужда от любов.
Тогава той дава нещо на другия човек; но чрез това той не става по-празен, а, като прави деяние от любов по отношение на другия човек, той получава повече, става по-пълен, и ако втори път извършва едно любовно деяние, става още по-пълен с любов, има още повече. Чрез това, че някой върши деяния на любов, той не се изпразва, а става по-богат, става по-пълен. Той прелива нещо в другия човек, което прави самия него още по-пълен. Ако приложим на шия образ, който за обикновения физически свят е нещо невъзможно, нещо безумно, ако приложим този образ към преливането на любов от една душа в друга, тогава той е приложим, тогава можем да го схващаме като един символ за духовни факти. Това, което е любов, е нещо толкова сложно, че никой човек не би трябвало да има високомерието да дефинира любовта, да определя, що е любовта, да проникне направо в същността на любовта.
към текста >>
Тогава той дава нещо на другия човек; но чрез това той не става по-празен, а, като прави деяние от
любов
по отношение на другия човек, той получава повече, става по-пълен, и ако втори път извършва едно
любов
но деяние, става още по-пълен с
любов
, има още повече.
Помислете само, че си образуват тази представа. От само себе си се разбира, че всеки, който днес смята себе си за абсолютно разумен човек, ще каже: "това, което си представяш тук, е истинско безумие. ти си представяш, че изливаш от една чаша вода и че чрез това в тази чаша идва повече вода, отколкото е имало преди това в нея." Да, ако приложим тази представа върху физическия свят, тогава това е наистина една налудничава представа, обаче за чудо тя може да се при ложи за духовния свят. Тя може да се приложи по един странен начин. Да предположил, че един човек има едно любвеобилно сърце и от своето любвеобилно сърце извършва едно любовно деяние за един човек, който има нужда от любов.
Тогава той дава нещо на другия човек; но чрез това той не става по-празен, а, като прави деяние от любов по отношение на другия човек, той получава повече, става по-пълен, и ако втори път извършва едно любовно деяние, става още по-пълен с любов, има още повече.
Чрез това, че някой върши деяния на любов, той не се изпразва, а става по-богат, става по-пълен. Той прелива нещо в другия човек, което прави самия него още по-пълен. Ако приложим на шия образ, който за обикновения физически свят е нещо невъзможно, нещо безумно, ако приложим този образ към преливането на любов от една душа в друга, тогава той е приложим, тогава можем да го схващаме като един символ за духовни факти. Това, което е любов, е нещо толкова сложно, че никой човек не би трябвало да има високомерието да дефинира любовта, да определя, що е любовта, да проникне направо в същността на любовта. Любовта е сложна.
към текста >>
Чрез това, че някой върши деяния на
любов
, той не се изпразва, а става по-
бога
т, става по-пълен.
От само себе си се разбира, че всеки, който днес смята себе си за абсолютно разумен човек, ще каже: "това, което си представяш тук, е истинско безумие. ти си представяш, че изливаш от една чаша вода и че чрез това в тази чаша идва повече вода, отколкото е имало преди това в нея." Да, ако приложим тази представа върху физическия свят, тогава това е наистина една налудничава представа, обаче за чудо тя може да се при ложи за духовния свят. Тя може да се приложи по един странен начин. Да предположил, че един човек има едно любвеобилно сърце и от своето любвеобилно сърце извършва едно любовно деяние за един човек, който има нужда от любов. Тогава той дава нещо на другия човек; но чрез това той не става по-празен, а, като прави деяние от любов по отношение на другия човек, той получава повече, става по-пълен, и ако втори път извършва едно любовно деяние, става още по-пълен с любов, има още повече.
Чрез това, че някой върши деяния на любов, той не се изпразва, а става по-богат, става по-пълен.
Той прелива нещо в другия човек, което прави самия него още по-пълен. Ако приложим на шия образ, който за обикновения физически свят е нещо невъзможно, нещо безумно, ако приложим този образ към преливането на любов от една душа в друга, тогава той е приложим, тогава можем да го схващаме като един символ за духовни факти. Това, което е любов, е нещо толкова сложно, че никой човек не би трябвало да има високомерието да дефинира любовта, да определя, що е любовта, да проникне направо в същността на любовта. Любовта е сложна. Ние я възприемаме; обаче никоя дефиниция не може да изрази любовта.
към текста >>
Ако приложим на шия образ, който за обикновения физически свят е нещо невъзможно, нещо безумно, ако приложим този образ
към
преливането на
любов
от една душа в друга, тогава той е приложим, тогава можем да го схващаме като един символ за духовни факти.
Тя може да се приложи по един странен начин. Да предположил, че един човек има едно любвеобилно сърце и от своето любвеобилно сърце извършва едно любовно деяние за един човек, който има нужда от любов. Тогава той дава нещо на другия човек; но чрез това той не става по-празен, а, като прави деяние от любов по отношение на другия човек, той получава повече, става по-пълен, и ако втори път извършва едно любовно деяние, става още по-пълен с любов, има още повече. Чрез това, че някой върши деяния на любов, той не се изпразва, а става по-богат, става по-пълен. Той прелива нещо в другия човек, което прави самия него още по-пълен.
Ако приложим на шия образ, който за обикновения физически свят е нещо невъзможно, нещо безумно, ако приложим този образ към преливането на любов от една душа в друга, тогава той е приложим, тогава можем да го схващаме като един символ за духовни факти.
Това, което е любов, е нещо толкова сложно, че никой човек не би трябвало да има високомерието да дефинира любовта, да определя, що е любовта, да проникне направо в същността на любовта. Любовта е сложна. Ние я възприемаме; обаче никоя дефиниция не може да изрази любовта. Но един символ, един прост символ, една чаша вода, която като се излива става по-пълна, това ни показва едно качество на любовта, на действието на любовта. Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим.
към текста >>
Това, което е
любов
, е нещо толкова сложно, че никой човек не би трябвало да има високомерието да дефинира
любов
та, да определя, що е
любов
та, да проникне направо в същността на
любов
та.
Да предположил, че един човек има едно любвеобилно сърце и от своето любвеобилно сърце извършва едно любовно деяние за един човек, който има нужда от любов. Тогава той дава нещо на другия човек; но чрез това той не става по-празен, а, като прави деяние от любов по отношение на другия човек, той получава повече, става по-пълен, и ако втори път извършва едно любовно деяние, става още по-пълен с любов, има още повече. Чрез това, че някой върши деяния на любов, той не се изпразва, а става по-богат, става по-пълен. Той прелива нещо в другия човек, което прави самия него още по-пълен. Ако приложим на шия образ, който за обикновения физически свят е нещо невъзможно, нещо безумно, ако приложим този образ към преливането на любов от една душа в друга, тогава той е приложим, тогава можем да го схващаме като един символ за духовни факти.
Това, което е любов, е нещо толкова сложно, че никой човек не би трябвало да има високомерието да дефинира любовта, да определя, що е любовта, да проникне направо в същността на любовта.
Любовта е сложна. Ние я възприемаме; обаче никоя дефиниция не може да изрази любовта. Но един символ, един прост символ, една чаша вода, която като се излива става по-пълна, това ни показва едно качество на любовта, на действието на любовта. Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим. Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг.
към текста >>
Любов
та е сложна.
Тогава той дава нещо на другия човек; но чрез това той не става по-празен, а, като прави деяние от любов по отношение на другия човек, той получава повече, става по-пълен, и ако втори път извършва едно любовно деяние, става още по-пълен с любов, има още повече. Чрез това, че някой върши деяния на любов, той не се изпразва, а става по-богат, става по-пълен. Той прелива нещо в другия човек, което прави самия него още по-пълен. Ако приложим на шия образ, който за обикновения физически свят е нещо невъзможно, нещо безумно, ако приложим този образ към преливането на любов от една душа в друга, тогава той е приложим, тогава можем да го схващаме като един символ за духовни факти. Това, което е любов, е нещо толкова сложно, че никой човек не би трябвало да има високомерието да дефинира любовта, да определя, що е любовта, да проникне направо в същността на любовта.
Любовта е сложна.
Ние я възприемаме; обаче никоя дефиниция не може да изрази любовта. Но един символ, един прост символ, една чаша вода, която като се излива става по-пълна, това ни показва едно качество на любовта, на действието на любовта. Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим. Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг. Трябва да преминем към нашата представа, към нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура.
към текста >>
Ние я възприемаме; обаче никоя дефиниция не може да изрази
любов
та.
Чрез това, че някой върши деяния на любов, той не се изпразва, а става по-богат, става по-пълен. Той прелива нещо в другия човек, което прави самия него още по-пълен. Ако приложим на шия образ, който за обикновения физически свят е нещо невъзможно, нещо безумно, ако приложим този образ към преливането на любов от една душа в друга, тогава той е приложим, тогава можем да го схващаме като един символ за духовни факти. Това, което е любов, е нещо толкова сложно, че никой човек не би трябвало да има високомерието да дефинира любовта, да определя, що е любовта, да проникне направо в същността на любовта. Любовта е сложна.
Ние я възприемаме; обаче никоя дефиниция не може да изрази любовта.
Но един символ, един прост символ, една чаша вода, която като се излива става по-пълна, това ни показва едно качество на любовта, на действието на любовта. Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим. Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг. Трябва да преминем към нашата представа, към нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура. Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние любовта например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме към едно качество.
към текста >>
Но един символ, един прост символ, една чаша вода, която като се излива става по-пълна, това ни показва едно качество на
любов
та, на действието на
любов
та.
Той прелива нещо в другия човек, което прави самия него още по-пълен. Ако приложим на шия образ, който за обикновения физически свят е нещо невъзможно, нещо безумно, ако приложим този образ към преливането на любов от една душа в друга, тогава той е приложим, тогава можем да го схващаме като един символ за духовни факти. Това, което е любов, е нещо толкова сложно, че никой човек не би трябвало да има високомерието да дефинира любовта, да определя, що е любовта, да проникне направо в същността на любовта. Любовта е сложна. Ние я възприемаме; обаче никоя дефиниция не може да изрази любовта.
Но един символ, един прост символ, една чаша вода, която като се излива става по-пълна, това ни показва едно качество на любовта, на действието на любовта.
Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим. Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг. Трябва да преминем към нашата представа, към нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура. Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние любовта например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме към едно качество. Такива образи са полезни за окултното развитие.
към текста >>
Когато си представяме по този начин сложността на
любов
ните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим.
Ако приложим на шия образ, който за обикновения физически свят е нещо невъзможно, нещо безумно, ако приложим този образ към преливането на любов от една душа в друга, тогава той е приложим, тогава можем да го схващаме като един символ за духовни факти. Това, което е любов, е нещо толкова сложно, че никой човек не би трябвало да има високомерието да дефинира любовта, да определя, що е любовта, да проникне направо в същността на любовта. Любовта е сложна. Ние я възприемаме; обаче никоя дефиниция не може да изрази любовта. Но един символ, един прост символ, една чаша вода, която като се излива става по-пълна, това ни показва едно качество на любовта, на действието на любовта.
Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим.
Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг. Трябва да преминем към нашата представа, към нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура. Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние любовта например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме към едно качество. Такива образи са полезни за окултното развитие. При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят.
към текста >>
Трябва да преминем
към
нашата представа,
към
нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура.
Любовта е сложна. Ние я възприемаме; обаче никоя дефиниция не може да изрази любовта. Но един символ, един прост символ, една чаша вода, която като се излива става по-пълна, това ни показва едно качество на любовта, на действието на любовта. Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим. Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг.
Трябва да преминем към нашата представа, към нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура.
Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние любовта например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме към едно качество. Такива образи са полезни за окултното развитие. При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят. Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят. Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове?
към текста >>
Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние
любов
та например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме
към
едно качество.
Ние я възприемаме; обаче никоя дефиниция не може да изрази любовта. Но един символ, един прост символ, една чаша вода, която като се излива става по-пълна, това ни показва едно качество на любовта, на действието на любовта. Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим. Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг. Трябва да преминем към нашата представа, към нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура.
Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние любовта например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме към едно качество.
Такива образи са полезни за окултното развитие. При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят. Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят. Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един свят над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния свят, който обаче прониква в него.
към текста >>
При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими
към
сетивния свят.
Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим. Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг. Трябва да преминем към нашата представа, към нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура. Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние любовта например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме към едно качество. Такива образи са полезни за окултното развитие.
При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят.
Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят. Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един свят над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния свят, който обаче прониква в него. Когато се отдава все повече и повече на този свят от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм. Когато човек започва да признава, че над нас има нещо подобно като едно ръководещо нас обикновените хора същество, тогава в редицата на съществата на третата йерархия той има първата форма на онези същества, които наричаме Ангели или Ангелои.
към текста >>
Както всеки човек по отделно има по този на чин своя ръководител, и окултният поглед, когато се издигнем над самите нас, над нашите егоистични интереси, ни обръща вниманието: "ти имаш твоя ръководител..", така също съществува възможността, окултният поглед да се насочи
към
човешки групи,
към
племена, народи и т.н.
По този начин аз Ви описах малко пътя, по който човек може да се издигне до първите същества, които стоят над него, така че да може да получи една представа за това.
Както всеки човек по отделно има по този на чин своя ръководител, и окултният поглед, когато се издигнем над самите нас, над нашите егоистични интереси, ни обръща вниманието: "ти имаш твоя ръководител..", така също съществува възможността, окултният поглед да се насочи към човешки групи, към племена, народи и т.н.
Такива принадлежащи заедно човешки групи имат също едно ръководство, както отделният човек по описания начин. Само че онези същества, които ръководят цели народи или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек. В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои. Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо. И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена.
към текста >>
Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора,
към
която той принадлежи първо.
По този начин аз Ви описах малко пътя, по който човек може да се издигне до първите същества, които стоят над него, така че да може да получи една представа за това. Както всеки човек по отделно има по този на чин своя ръководител, и окултният поглед, когато се издигнем над самите нас, над нашите егоистични интереси, ни обръща вниманието: "ти имаш твоя ръководител..", така също съществува възможността, окултният поглед да се насочи към човешки групи, към племена, народи и т.н. Такива принадлежащи заедно човешки групи имат също едно ръководство, както отделният човек по описания начин. Само че онези същества, които ръководят цели народи или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек. В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои.
Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо.
И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена. Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство. Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите. Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните народи. Тази трета категория на третата йерархия ние наричаме Духове на Времето; или Архаи, за да употребим един израз на западния езотеризъм.
към текста >>
32.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Едвам когато човек е хранил и подържал дълго време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине
към
това, което може да се нарече ясновидско виждане на тези Същества на третата йерархия.
В предидущата сказка бе показано, че на човека е възможно да се издигне над самия себе си, да победи всичко, което живее в него като специални егоистични интереси и внимания, за да се издигне чрез това в една сфера, в която той намира първо своя собствен ръководител, който може вече, да му даде една представа за онези Същества, които в смисъла на западния езотеризъм наричаме Ангели, Ангелои. След това показахме, как напредвайки по-нататък по този път стигаме до там, да се запознаем с духовете на племената, с духовете на народите, които наричаме Архангели, Архангелои. И как след това в течение на културния процес намираме Духовете на Времето, Архаите. Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия. Още дълго време, даже когато човек е минал през едно окултно развитие, положението ще остане такова, че той ще има само един вид чувство.
Едвам когато човек е хранил и подържал дълго време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине към това, което може да се нарече ясновидско виждане на тези Същества на третата йерархия.
към текста >>
Когато човек се научава по този начин да използува своето етерно тяло като оръдие за своето ясновидство, той се научава да познава постепенно всичко онова в духовния свят, което принадлежи
към
съществата на Втората Йерархия.
Ние се запитваме: какво е станало впрочем с един такъв ясновидец, който е дошъл в състояние, не само да си спомни за изживяванията на едно друго състояние на съзнанието, а които може да има опитности от ясновидско естество в своето всекидневно състояние на съзнанието? Когато човек се е издигнал първо до първата степен на ясновидството, той може да използува само своето астрално тяло, за да вижда в духовния свят. Следователно тялото, с което си служи човек, за да вижда в духовния свят при първата степен на ясновидството, това е астралното тяло; при втората степен на ясновидството, която току що бе описана сега, човек може да се научи да си служи със своето етерно тяло: благодарение на това той може да вижда в духовния свят също и тогава, когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието.
Когато човек се научава по този начин да използува своето етерно тяло като оръдие за своето ясновидство, той се научава да познава постепенно всичко онова в духовния свят, което принадлежи към съществата на Втората Йерархия.
към текста >>
Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието,
любов
та.
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване.
Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта.
Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов. Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум.
към текста >>
Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и
любов
?
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване. Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта.
Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов?
Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов. Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум. Да вникнем с погледа в едно човешко сърце, да проникнем с нашия поглед в една човешка душа, това не е възможно на никакъв ум, на никакво око, защото другата душа съдържа в най-вътрешните стаички това, което тя има като страдания и радости в самата себе си и на всеки човек трябва да му се стори чудесно, тайнствено това, че той може да влее самия себе си в същността на една друга душа, в нейния живот с нейните радости, с нейните страдания.
към текста >>
Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и
любов
та /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и
любов
та ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество.
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване. Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта. Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов?
Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество.
Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов. Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум. Да вникнем с погледа в едно човешко сърце, да проникнем с нашия поглед в една човешка душа, това не е възможно на никакъв ум, на никакво око, защото другата душа съдържа в най-вътрешните стаички това, което тя има като страдания и радости в самата себе си и на всеки човек трябва да му се стори чудесно, тайнствено това, че той може да влее самия себе си в същността на една друга душа, в нейния живот с нейните радости, с нейните страдания. Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и любовта в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо.
към текста >>
Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и
любов
, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот.
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване. Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта. Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество.
Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот.
И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов. Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум. Да вникнем с погледа в едно човешко сърце, да проникнем с нашия поглед в една човешка душа, това не е възможно на никакъв ум, на никакво око, защото другата душа съдържа в най-вътрешните стаички това, което тя има като страдания и радости в самата себе си и на всеки човек трябва да му се стори чудесно, тайнствено това, че той може да влее самия себе си в същността на една друга душа, в нейния живот с нейните радости, с нейните страдания. Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и любовта в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо. Защото на тази втора степен на ясновидството човек се научава да се потопява само във всички живо, а още не в това, което ни се явява като неживо, като мъртво, което ни заобикаля като минерално царство.
към текста >>
И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание,
любов
.
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване. Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта. Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот.
И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов.
Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум. Да вникнем с погледа в едно човешко сърце, да проникнем с нашия поглед в една човешка душа, това не е възможно на никакъв ум, на никакво око, защото другата душа съдържа в най-вътрешните стаички това, което тя има като страдания и радости в самата себе си и на всеки човек трябва да му се стори чудесно, тайнствено това, че той може да влее самия себе си в същността на една друга душа, в нейния живот с нейните радости, с нейните страдания. Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и любовта в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо. Защото на тази втора степен на ясновидството човек се научава да се потопява само във всички живо, а още не в това, което ни се явява като неживо, като мъртво, което ни заобикаля като минерално царство. Обаче с това потопяване във всичко живо е свързано едно виждане на това, което става във вътрешността на съществата.
към текста >>
Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и
любов
та в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо.
Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов. Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум. Да вникнем с погледа в едно човешко сърце, да проникнем с нашия поглед в една човешка душа, това не е възможно на никакъв ум, на никакво око, защото другата душа съдържа в най-вътрешните стаички това, което тя има като страдания и радости в самата себе си и на всеки човек трябва да му се стори чудесно, тайнствено това, че той може да влее самия себе си в същността на една друга душа, в нейния живот с нейните радости, с нейните страдания.
Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и любовта в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо.
Защото на тази втора степен на ясновидството човек се научава да се потопява само във всички живо, а още не в това, което ни се явява като неживо, като мъртво, което ни заобикаля като минерално царство. Обаче с това потопяване във всичко живо е свързано едно виждане на това, което става във вътрешността на съществата. Ние самите се чувствуваме там вътре в живите същества; научаваме се да живеем с растенията, с животните, да живеем с другите хора на тази втора степен на ясновидството. Но не само това: ние се научаваме да познаваме зад всичко това, което живее, един по-висш духовен свят, запознаваме се именно със съществата на Втората Йерархия. Необходимо е да си изясним тези понятия; защото изглежда само като една суха теория, когато само изброяваме, какви същества принадлежат към различните йерархии.
към текста >>
Необходимо е да си изясним тези понятия; защото изглежда само като една суха теория, когато само изброяваме, какви същества принадлежат
към
различните йерархии.
Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и любовта в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо. Защото на тази втора степен на ясновидството човек се научава да се потопява само във всички живо, а още не в това, което ни се явява като неживо, като мъртво, което ни заобикаля като минерално царство. Обаче с това потопяване във всичко живо е свързано едно виждане на това, което става във вътрешността на съществата. Ние самите се чувствуваме там вътре в живите същества; научаваме се да живеем с растенията, с животните, да живеем с другите хора на тази втора степен на ясновидството. Но не само това: ние се научаваме да познаваме зад всичко това, което живее, един по-висш духовен свят, запознаваме се именно със съществата на Втората Йерархия.
Необходимо е да си изясним тези понятия; защото изглежда само като една суха теория, когато само изброяваме, какви същества принадлежат към различните йерархии.
Човек може да си състави една жива представа за това първо, което тъче и живее зад сетивния свят, само тогава, когато познава пътя, по който ясновидското съзнание прониква там.
към текста >>
И когато след това съществото преминава
към
едно друго вътрешно състояние, когато има като представа нещо друго и следователно се изявява по един нов начин, тогава старото откровение, старата изява още съществува, продължава да съществува и не преминава, както при съществото на третата йерархия.
Ние насочваме окултния поглед върху едно същество на третата йерархия. Това същество става познаваемо за нас чрез факта, че изявява навън своята себичност, своята вътрешност и в тази изява има своето възприятие; обаче когато променя своята вътрешна представа, своето вътрешно изживяване, тогава се явява също друго откровение, друга изява. Следователно както това същество на третата йерархия променя вътрешно своите състояния, така се променя постоянно и външното откровение. Когато гледаме с окултния поглед едно същество на втората йерархия, положението е друго. Тук казваме ние съществото също има представи, то също изживява вътрешно; обаче това, което изживява вътрешно, то го отделя от себе си като една черупка, като един вид кожа; получава се едно самостоятелно същество.
И когато след това съществото преминава към едно друго вътрешно състояние, когато има като представа нещо друго и следователно се изявява по един нов начин, тогава старото откровение, старата изява още съществува, продължава да съществува и не преминава, както при съществото на третата йерархия.
Така че можем да наречем онова, което се явява на мястото на откровението при съществата на втората йерархия, едно себесъздаване, един вид черупка или кожа. Създаването на един вид отпечатък на своето Себе, обективиране на самите себе си в един вид образ това е, което характеризира съществата на втората йерархия. И ако се запитаме: какво се явява на мястото на изпълването с дух при съществата на Третата Йерархия? Тогава за окултния поглед се показва, че всеки път, когато съществото отделя от самото себе си един такъв образ, един вид такава черупка на своето себе, която носи отпечатъка на неговото себе, тогава се възбужда живот. Винаги възбуждането на живот е последствието на едно такова себесъздаване.
към текста >>
Като насочваме не обикновения поглед на ясновиждащия поглед на втората степен върху развиващия се растителен свят, ние наблюдаваме, как растението постепенно добива своята форма, как от формата на корена то преминава
към
формата на листата,
към
формата на цветовете,
към
формата на плода.
Форми имат растенията, форми имат животните, форма има човекът. Когато ясновиждащият поглед се насочи с всички качества, които описахме днес, върху всичко, което има форма в заобикаля щата ни природа, и когато се абстрахира от всичко друго при същества и вижда само формите, когато разглежда следователно при растенията разнообразието от форми, също при животните и при човека, тогава този ясновиждащ поглед възприема от общността на съществата на втората йерархия онези, които наричаме Духове на Формата, Ексузиаи. Но при съществата на заобикалящата ни природа можем да обгърнем с поглед също и нещо друго освен формата. Ние знаем, че всичко, което живее, изменя своята форма в определено отношение, като расте. Това изменение, тази смяна на формата изпъква за нас най-много при растителния свят, той подлежи най-много на метаморфози.
Като насочваме не обикновения поглед на ясновиждащия поглед на втората степен върху развиващия се растителен свят, ние наблюдаваме, как растението постепенно добива своята форма, как от формата на корена то преминава към формата на листата, към формата на цветовете, към формата на плода.
Ние наблюдаваме растящото животно, растящия човек, накратко казано, наблюдаваме не само формата, каквато тя е в даден момент, а наблюдаваме развитието на живото същество. Когато се оставим да бъдем подбудени от това наблюдение на развитието на живото същество: как формите се променят, как те се намират в една жива метаморфоза..., тогава за ясновидския поглед на втората степен пред нас застава това, което наричаме категория на Духовете на Движението, Динамис. По-трудно е обаче да наблюдаваме една трета категория такива същества на втората йерархия. Тук ние трябва да наблюдаваме не формата като такава, нито изменението на формата, а онова, което се изразява във Формата. Можем да охарактеризираме, как човек може да се възпита за едно такова наблюдение.
към текста >>
Трябва да преминем след това така окултното обучение на тази степен е най-рационално ние трябва да преминем след това
към
растенията.
Обаче това не може да стане моля Ви да вземете под внимание това, което ще кажа сега това не може да стане, ако спрем само при това, да наблюдаваме жестовете, израза на лицето на човека, неговата физиономия; с това всъщност се постига малко нещо.
Трябва да преминем след това така окултното обучение на тази степен е най-рационално ние трябва да преминем след това към растенията.
Можем да прескочим животните, това не е особено важно, да се възпитаваме при животните; но важно е, след като сме се възпитали малко ясновидски, от израза на лицето, от физиономията, от жеста на човека да се вживяваме във вътрешността на душата след като сме се възпитали така при човека, да се обърнем към света на растенията и при този свят на растенията да се възпитаме по-нататък. Тогава ясновидски обученият човек може да има твърде интересни изживявания: Тогава ясновидски обученият човек ще може да почувствува дълбоко разликата между един лист на растение, който да речем расте изострено /рисунката а/, и един лист на растение, който има тази форма /б/; Между един цвят, който израства нагоре по този начин /в/, и един цвят, който се разтваря навън приблизително по този начин /г/. Получават се цели светове от разлики във вътрешните изживявания, когато насочваме окултния поглед на втората степен върху цвета на една лилия или върху цвета на едно лале, когато оставяме да действува върху нас метлицата на едно овесено растение или сламката на ечемика или на пшеницата. Всичко това започва да говори така живо, както физиономията на един човек.
към текста >>
Можем да прескочим животните, това не е особено важно, да се възпитаваме при животните; но важно е, след като сме се възпитали малко ясновидски, от израза на лицето, от физиономията, от жеста на човека да се вживяваме във вътрешността на душата след като сме се възпитали така при човека, да се обърнем
към
света на растенията и при този свят на растенията да се възпитаме по-нататък.
Обаче това не може да стане моля Ви да вземете под внимание това, което ще кажа сега това не може да стане, ако спрем само при това, да наблюдаваме жестовете, израза на лицето на човека, неговата физиономия; с това всъщност се постига малко нещо. Трябва да преминем след това така окултното обучение на тази степен е най-рационално ние трябва да преминем след това към растенията.
Можем да прескочим животните, това не е особено важно, да се възпитаваме при животните; но важно е, след като сме се възпитали малко ясновидски, от израза на лицето, от физиономията, от жеста на човека да се вживяваме във вътрешността на душата след като сме се възпитали така при човека, да се обърнем към света на растенията и при този свят на растенията да се възпитаме по-нататък.
Тогава ясновидски обученият човек може да има твърде интересни изживявания: Тогава ясновидски обученият човек ще може да почувствува дълбоко разликата между един лист на растение, който да речем расте изострено /рисунката а/, и един лист на растение, който има тази форма /б/; Между един цвят, който израства нагоре по този начин /в/, и един цвят, който се разтваря навън приблизително по този начин /г/. Получават се цели светове от разлики във вътрешните изживявания, когато насочваме окултния поглед на втората степен върху цвета на една лилия или върху цвета на едно лале, когато оставяме да действува върху нас метлицата на едно овесено растение или сламката на ечемика или на пшеницата. Всичко това започва да говори така живо, както физиономията на един човек.
към текста >>
33.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Изтъкнахме, че чрез едно особено повишение на онези изживявания, които имаме в обикновения живот в чувствата на състрадание, на
любов
, ние се издигаме до окултния път, стигаме до там, да излеем един вид нашето духовно същество навън и да се потопим в съществата, които искаме да разглеждаме тогава.
В нашите разглеждания ние стигнахме до така наречената втора йерархия на духовните Същества и вчера охарактеризирахме, как трябва да постъпи човешката душа, когато иска да проникне в същността на втората йерархия. Един още по-труден път води до още по-висши редици от духовни Същества, до онези Същества, които принадлежат на Първата, най-висшата Йерархия, до която можем да стигнем.
Изтъкнахме, че чрез едно особено повишение на онези изживявания, които имаме в обикновения живот в чувствата на състрадание, на любов, ние се издигаме до окултния път, стигаме до там, да излеем един вид нашето духовно същество навън и да се потопим в съществата, които искаме да разглеждаме тогава.
Обърнете добре внимание, че характерното на това потопяване се състои в това, че протягаме нашето собствено същество като в пипала и го вливаме в чуждото същество. При това обаче ние оставаме винаги да съществуваме в нашето съзнание, в нашия вътрешен живот наред с чуждото същество. Това е характерното, за втората степен на ясновидството, за която говорихме. На тази втора степен на ясновидството ние знаем във всеки момент, в който се знаем едно с другите същества, че ние също съществуваме, че сме там наред с другите същества. Но когато искаме да се издигнем до третата степен на ясновидството, трябва да изчезне и този остатък на егоистичното изживяване.
към текста >>
Да речем например, че на третата степен на ясновидството се потопяваме в някое същество на природните царства: тогава ние гледаме
към
това същество на природните царства: тогава ние гледаме
към
това същество не от нас, ние не само се потопяваме в него както при втората степен на ясновидството, а е усещаме едно с това същество и от това същество гледаме
към
нашето изживяване.
Тук ние трябва да изгубим напълно чувството, че съществуваме като особени същества в някоя точка на света. Трябва да стигнем до там, не само да се изливаме в чуждите същества и наред с това да оставаме да съществуваме с нашето собствено изживяване, а трябва да чувствуваме чуждите същества като наше Себе, трябва да излезем напълно вън от себе си и да изгубим чувството, че стоим до чуждите същества. Когато след това се потопим така в чуждите същества, ние стигаме до там, да гледаме самите себе си каквито сме били преди това, каквито сме в обикновения живот като едно чуждо същество.
Да речем например, че на третата степен на ясновидството се потопяваме в някое същество на природните царства: тогава ние гледаме към това същество на природните царства: тогава ние гледаме към това същество не от нас, ние не само се потопяваме в него както при втората степен на ясновидството, а е усещаме едно с това същество и от това същество гледаме към нашето изживяване.
Както иначе гледаме чуждото същество като намиращо се вън от нас, така сега на третата степен на ясновидството гледаме от чуждото същество самите себе си като едно чуждо същество. Тази е разликата между втората и третата степен на ясновидството. Едва когато тази трета степен е постигната, ние стигаме до там, освен Съществата на третата и втората йерархия да възприемаме също и други
към текста >>
Най-добре добиваме едно сравнение за качествата на онези Същества, до които се издигаме като до Същества на втората категория на първата йерархия, добиваме една възможност да ги охарактеризираме, когато оставим да действува добре върху нашата душа онова, до което са стигнали сериозни, достойни хора, които са употребили много стъпки на техния живот, за да съберат в себе си мъдрост, които след много години на
бога
то изживяване са събрали толкова мъдрост, че си казваме: когато такива хора изказват едно съждение, на нас ни говори не една лична воля, а ни говори самият живот, който се е събрал в тези хора в течение на години, на десетилетия и чрез който те са станали в известно отношение безлични.
Ние възприемаме тогава същества, които не можем да охарактеризираме по друг начин, освен като кажем: те не се състоят от плът и кръв, също нито от светлина и въздух, а се състоят от това, което можем да възприемем само в самите нас, когато осъзнаваме, че имаме воля. Те се състоят от воля само по отношение на тяхната най-нисша субстанция. После, когато се възпитаме чрез това, че се потопяваме по описания начин също в по-нисши животни и обгръщаме с окултния поглед техния живот, или също когато се потопим в живота на растенията, но го разглеждаме не само така, както вече охарактеризирахме това вчера чрез жеста, чрез мимиката -, а когато станем едно с растенията и от растенията гледаме самите нас, тогава добиваме една опитност, едно изживяване, за което всъщност няма вече никакво истинско сравнение в света, който иначе познаваме.
Най-добре добиваме едно сравнение за качествата на онези Същества, до които се издигаме като до Същества на втората категория на първата йерархия, добиваме една възможност да ги охарактеризираме, когато оставим да действува добре върху нашата душа онова, до което са стигнали сериозни, достойни хора, които са употребили много стъпки на техния живот, за да съберат в себе си мъдрост, които след много години на богато изживяване са събрали толкова мъдрост, че си казваме: когато такива хора изказват едно съждение, на нас ни говори не една лична воля, а ни говори самият живот, който се е събрал в тези хора в течение на години, на десетилетия и чрез който те са станали в известно отношение безлични.
Хора, които ни правят едно такова впечатление, че тяхната мъдрост действува безлично, че тяхната мъдрост се явява като цвят и плод на един узрял живот, те предизвикват в нас макар и само едно предчувствуващо чувство за това, което действува върху нас от заобикалялия ни духовен свят, когато се издигнем до тази степен на ясновиждането, за което ще става сега тук дума. В западния езотеризъм тези Същества се наричат Херувими. Извънредно трудно е да охарактеризираме съществата на тези по-висши категории, защото колкото повече се издигаме нагоре, толкова по-невъзможно става да приведем качества на обикновения живот, за да събудим една характеристика за висотата, величието, и възвишеността на Съществата на тези йерархии. Духовете на Волята, най-ниската категория следователно на първата йерархия, тях все още можем да охарактеризираме чрез това, че си казваме: ние се изясняваме, що е воля; защото воля е най-нисшата субстанция, от която те се състоят. Обаче ако вземем за сравнение само волята, каквато срещаме в обикновения живот при човека или при животните, ако вземем за сравнение само обикновените чувства и мисли на човека, ако вземем за сравнение това, което е взето от обикновеното човешко мислене, чувствуване и воление, би било невъзможно да охарактеризираме Съществата на втората категория на първата йерархия.
към текста >>
Такава мъдрост, която вече не е събрана в течение на десетилетия, както мъдростта на изпъкващи хора, а такава Мъдрост, която е събрана в течение на хилядолетия, на милионолетия на мировото развитие, такава Мъдрост се струи с възвишена сила
към
нас от Съществата, които наричаме Херувими.
Извънредно трудно е да охарактеризираме съществата на тези по-висши категории, защото колкото повече се издигаме нагоре, толкова по-невъзможно става да приведем качества на обикновения живот, за да събудим една характеристика за висотата, величието, и възвишеността на Съществата на тези йерархии. Духовете на Волята, най-ниската категория следователно на първата йерархия, тях все още можем да охарактеризираме чрез това, че си казваме: ние се изясняваме, що е воля; защото воля е най-нисшата субстанция, от която те се състоят. Обаче ако вземем за сравнение само волята, каквато срещаме в обикновения живот при човека или при животните, ако вземем за сравнение само обикновените чувства и мисли на човека, ако вземем за сравнение това, което е взето от обикновеното човешко мислене, чувствуване и воление, би било невъзможно да охарактеризираме Съществата на втората категория на първата йерархия. Тук ние трябва да прибегнем до особени хора на живота, които са натрупали именно по описания начин поразяваща сила на мъдростта в тяхната душа. Когато почувствуваме тази Мъдрост, тогава ние чувствуваме подобно на това, както окултистът чувствува, когато стои пред Съществата, които наричаме Херувими.
Такава мъдрост, която вече не е събрана в течение на десетилетия, както мъдростта на изпъкващи хора, а такава Мъдрост, която е събрана в течение на хилядолетия, на милионолетия на мировото развитие, такава Мъдрост се струи с възвишена сила към нас от Съществата, които наричаме Херувими.
към текста >>
Когато си представим един такъв поглед, или когато си представим, че един такъв мъдър човек е стигнал до там, не да ни говори думи само, а в звука и в особеното оцветение на неговите думи да ни даде впечатлението на
бога
ти опитности в живота, така че ние чуваме като един унтертон в това, което той казва, защото го дарява с определено "как" и от това "как" долавяме един свят на жизнени опитности, тогава ние отново добиваме едно чувство, каквото окултистът има, когато се издига до Серафимите.
И още по-трудно е да охарактеризираме онези Същества, които съставляват първата, най-висшата категория на първата йерархия и които се наричат Серафими. Би било възможно да си съставим една представа за впечатлението, което Серафимите правят върху окултния поглед, ако вземем следното сравнение от живота. Нека продължим сравнението, което току що употребихме. Наблюдаваме един човек, който в течение на десетилетия е натрупал изживявания, които са го довели до една поразявала мъдрост, и си представяме, че един такъв мъдър човек, от който говори безлична мъдрост на живота, че този човек е проникнал от своята безлична мъдрост на живота като с вътрешен огън цялото свое същество по такъв начин, че не е нужно да ни казва нищо, а е достатъчно само да застане пред нас и да изрази в своя поглед това, което десетилетията са му дали като мъдрост на живота: така щото погледът може да ни разкаже страдания и опитности на десетилетия и ние можем да имаме от погледа едно впечатление за това, така че този поглед говори както светът, който можем да изживеем.
Когато си представим един такъв поглед, или когато си представим, че един такъв мъдър човек е стигнал до там, не да ни говори думи само, а в звука и в особеното оцветение на неговите думи да ни даде впечатлението на богати опитности в живота, така че ние чуваме като един унтертон в това, което той казва, защото го дарява с определено "как" и от това "как" долавяме един свят на жизнени опитности, тогава ние отново добиваме едно чувство, каквото окултистът има, когато се издига до Серафимите.
Като един поглед, който е узрял при живота, и като десетилетия опитности говорят или като едно изречение, което е изказано така, че ние не чуваме само неговите мисли, а чуваме: когато е изказано с такова звучене изречението е извоювано в опитности на живота, то не е никаква теория, а е извоювано, изстрадано, преминало е в сърцето чрез сражения и победи в живота... когато чуваме всичко това чрез един унтертон, тогава добиваме едно понятие за впечатлението, което обученият окултност има, когато се издига до съществата, които наричаме Серафими.
към текста >>
Към
това се прибавя още едно вътре светене на следващия член, който наричаме Духовно Себе или както мнозина от Вас са свикнали да го наричат "Манас".
Като негов вто-ри член считаме след това вече нещо свръхсетивно, нещо невидимо за нормалното съзнание: етерното тяло. Като трети член разглеждаме астралното тяло. Когато имаме тези три члена, ние имаме приблизително телесната природа на човека. След това стигаме до по-висши членове те са от душевно естество; в обикновения живот ние ги възприемаме като вътрешен душевен живот и също както говорим за една троична външна обвивка можем да говори за една троична душа, за Сетивна /Усещаща/ душа, за Разсъдъчна или Чувствуваща душа и за Съзнателна душа. Тези членове на човешката природа, започвайки от физическо-то тяло и стигайки до Съзнателната душа, съществуват вече всъщност у всеки човек.
Към това се прибавя още едно вътре светене на следващия член, който наричаме Духовно Себе или както мнозина от Вас са свикнали да го наричат "Манас".
След това имаме следващия по-висш член, който за човека ще се развие всъщност в бъдеще в неговия истински размер и който наричаме Дух-Живот или Буди. Най-после имаме това, което наричаме Човекът-Дух или Атма, което наистина е най-вътрешната природа на човека, което обаче днес е още дремящо в човека за неговото съзнание и ще просияе едва в бъдещите земни дни в съзнанието като същински център на съзнанието. Тези членове на човешката природа са такива, че ние говорим за тях като за единства. По определен начин във физическото тяло имаме едно единство; в етерното тяло на човека имаме едно единство и така също в другите членове на човешката природа. Целият човек е едно единство, което се състои от съчетанието на тези различни членове и от тяхното действие едни в други.
към текста >>
И както ние поглеждаме нагоре
към
онова, което постепенно ще си усвоим в бъдещите земни дни, така тези Същества гледат нагоре
към
това, което надвишава същността на йерархиите.
Аз казах вече, че е трудно да стигнем до тези представи; обаче вие можете де се издигнете до такива представи чрез една аналогия, до такива представи, от които се нуждаем тук. Разгледайте едно пчелно семейство или един мравуняк и вземете отделните същества, отделните пчели на пчелното семейство и бъдете наясно върху това, че пчелното семейство има един действителен общ дух, едно действително общо същество, и че този общ дух има своите части в отделните пчели, както Вие имате Вашите отделни части във вашите отделни членове. Тук Вие имате една аналогия за още по-висши Същества отколкото са онези, които до сега разгледахме, които нямат като техен член нещо такова, което наричаме само като физическо тяло както при човека, а което ние самите трябва да назовем като едно същество, като Дух на Формата. Както ние живеем в нашето физическо тяло, така Същества от неизмерима възвишеност живеят така, които имат като свой най-нисш член Духовете на Формата или ако щете един Дух на Формата. Ние човеците имаме след това едно етерно тяло; вместо него тези същества имат като техен втори член Духове на Движението; вместо астралното тяло на човека тези същества имат, Духове на Мъдростта; вместо това, което ние човеците имаме като Сетивна душа, тези същества имат като техен четвърти член Престоли или Духове на Волята; вместо нашата Разсъдъчна душа тези същества имат като техен пети член Херувими; вместо нашата Съзнателна душа те имат Серафими.
И както ние поглеждаме нагоре към онова, което постепенно ще си усвоим в бъдещите земни дни, така тези Същества гледат нагоре към това, което надвишава същността на йерархиите.
Както ние говорим за нашия Манас, за нашето Буди и за нашето Атма или за нашите Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, така това Същество гледа нагоре от своя серафически член, както ние от нашата Съзнателна душа, към една първична духовност. Едвам там тези Същества имат нещо аналогично на това, което ние наричаме наш духовен вътрешен живот. Извънредно трудно е да събудим представи за това, което съществува там горе над йерархиите един вид като духовна същност на самите най-висши Духове. В течение на еволюцията на човечеството различните религии и светогледи са избягвали поради това бих могъл да кажа с определена страхопочтителна предпазливост да говорят в ясни, припомнящи за сетивния свят представи за това, което съществува там горе над йерархиите. Ако за да събудим една представа каквато тя живее в душата на окултиста, когато той насочва поглед към Серафимите, прибягнахме към такива средства, които срещаме само чрез аналогия при човека с богат опит на живота, всичко това, което срещаме при такива хора като чиста проява на техния живот, не е достатъчно за да охарактеризираме троичността, Троицата, която фигурира така да се каже над Серафимите като най-висше Същество като техен Манас, Буди и Атма.
към текста >>
Както ние говорим за нашия Манас, за нашето Буди и за нашето Атма или за нашите Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, така това Същество гледа нагоре от своя серафически член, както ние от нашата Съзнателна душа,
към
една първична духовност.
Разгледайте едно пчелно семейство или един мравуняк и вземете отделните същества, отделните пчели на пчелното семейство и бъдете наясно върху това, че пчелното семейство има един действителен общ дух, едно действително общо същество, и че този общ дух има своите части в отделните пчели, както Вие имате Вашите отделни части във вашите отделни членове. Тук Вие имате една аналогия за още по-висши Същества отколкото са онези, които до сега разгледахме, които нямат като техен член нещо такова, което наричаме само като физическо тяло както при човека, а което ние самите трябва да назовем като едно същество, като Дух на Формата. Както ние живеем в нашето физическо тяло, така Същества от неизмерима възвишеност живеят така, които имат като свой най-нисш член Духовете на Формата или ако щете един Дух на Формата. Ние човеците имаме след това едно етерно тяло; вместо него тези същества имат като техен втори член Духове на Движението; вместо астралното тяло на човека тези същества имат, Духове на Мъдростта; вместо това, което ние човеците имаме като Сетивна душа, тези същества имат като техен четвърти член Престоли или Духове на Волята; вместо нашата Разсъдъчна душа тези същества имат като техен пети член Херувими; вместо нашата Съзнателна душа те имат Серафими. И както ние поглеждаме нагоре към онова, което постепенно ще си усвоим в бъдещите земни дни, така тези Същества гледат нагоре към това, което надвишава същността на йерархиите.
Както ние говорим за нашия Манас, за нашето Буди и за нашето Атма или за нашите Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, така това Същество гледа нагоре от своя серафически член, както ние от нашата Съзнателна душа, към една първична духовност.
Едвам там тези Същества имат нещо аналогично на това, което ние наричаме наш духовен вътрешен живот. Извънредно трудно е да събудим представи за това, което съществува там горе над йерархиите един вид като духовна същност на самите най-висши Духове. В течение на еволюцията на човечеството различните религии и светогледи са избягвали поради това бих могъл да кажа с определена страхопочтителна предпазливост да говорят в ясни, припомнящи за сетивния свят представи за това, което съществува там горе над йерархиите. Ако за да събудим една представа каквато тя живее в душата на окултиста, когато той насочва поглед към Серафимите, прибягнахме към такива средства, които срещаме само чрез аналогия при човека с богат опит на живота, всичко това, което срещаме при такива хора като чиста проява на техния живот, не е достатъчно за да охарактеризираме троичността, Троицата, която фигурира така да се каже над Серафимите като най-висше Същество като техен Манас, Буди и Атма.
към текста >>
Ако за да събудим една представа каквато тя живее в душата на окултиста, когато той насочва поглед
към
Серафимите, прибягнахме
към
такива средства, които срещаме само чрез аналогия при човека с
бога
т опит на живота, всичко това, което срещаме при такива хора като чиста проява на техния живот, не е достатъчно за да охарактеризираме троичността, Троицата, която фигурира така да се каже над Серафимите като най-висше Същество като техен Манас, Буди и Атма.
И както ние поглеждаме нагоре към онова, което постепенно ще си усвоим в бъдещите земни дни, така тези Същества гледат нагоре към това, което надвишава същността на йерархиите. Както ние говорим за нашия Манас, за нашето Буди и за нашето Атма или за нашите Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, така това Същество гледа нагоре от своя серафически член, както ние от нашата Съзнателна душа, към една първична духовност. Едвам там тези Същества имат нещо аналогично на това, което ние наричаме наш духовен вътрешен живот. Извънредно трудно е да събудим представи за това, което съществува там горе над йерархиите един вид като духовна същност на самите най-висши Духове. В течение на еволюцията на човечеството различните религии и светогледи са избягвали поради това бих могъл да кажа с определена страхопочтителна предпазливост да говорят в ясни, припомнящи за сетивния свят представи за това, което съществува там горе над йерархиите.
Ако за да събудим една представа каквато тя живее в душата на окултиста, когато той насочва поглед към Серафимите, прибягнахме към такива средства, които срещаме само чрез аналогия при човека с богат опит на живота, всичко това, което срещаме при такива хора като чиста проява на техния живот, не е достатъчно за да охарактеризираме троичността, Троицата, която фигурира така да се каже над Серафимите като най-висше Същество като техен Манас, Буди и Атма.
към текста >>
Следователно, когато разглеждаме с окултния поглед едно Същество,
към
което гледаме нагоре и чието най-горно съдържание изчезва за нас като в една свещена тайна и изпълнени с предчувствие казваме за него: Дух, Син и Отец..., когато разглеждаме едно такова същество с окултния поглед, ние казваме: както се отнасяме
към
човека, като го гледаме външно, както разглеждаме неговото физическо тяло като негов най-нисш член, така при едно такова същество когато, го разглеждаме така, че това разглеждане е аналогично на разглеждането на човека, ние имаме духа на формата пред нас, т.е.
Древните египтяни са прибягнали за наименование до понятията за дете или син, за майка и баща, следователно до това, което се издига над от-делния човек. Християнството се е опитало да намери едно наименование в редуването на Дух-Святи, Син и Отец. Така щото можем да кажем: ние трябва да поставим на седмото място Дух-Святи, на осмото Сина и на деветото Отца.
Следователно, когато разглеждаме с окултния поглед едно Същество, към което гледаме нагоре и чието най-горно съдържание изчезва за нас като в една свещена тайна и изпълнени с предчувствие казваме за него: Дух, Син и Отец..., когато разглеждаме едно такова същество с окултния поглед, ние казваме: както се отнасяме към човека, като го гледаме външно, както разглеждаме неговото физическо тяло като негов най-нисш член, така при едно такова същество когато, го разглеждаме така, че това разглеждане е аналогично на разглеждането на човека, ние имаме духа на формата пред нас, т.е.
един дух, който си дава една форма, един формиран дух. Следователно ние би трябвало да гледаме към това, което при такива Същества е аналогично, подобно на физическото тяло на човека, към нещо оформено. Както във физическото тяло на човека като негов най-нисш член имаме нещо оформено, и както в това оформено, което в действителност, така както стои пред нас, то е само понятно една майя, една илюзия, но живее именно това, което е Дух на Формата, така е това, което ни се явява, когато насочваме поглед нагоре в мировото пространство и виждаме в мировото пространство една планета Меркурий, Венера, Марс, Юпитер -, външната форма на Духа на Формата, това, което принадлежи на Съществото, за което говорихме сега, както физическото тяло принадлежи на човека. Когато един човек стои пред нас, тогава тази форма изразява за нас това, което живее в човека като по-висши членове, като етерно тяло, астрално тяло, Сетивна душа и т.н.; когато виждаме една планета, тази форма изразява за нас това, което съставлява формата на Духовете на Формата. И както зад човешката форма, зад физическото тяло, стоят етерното тяло, астралното тяло, Сетивната душа и т.н., така зад планетата стои като принадлежащо и онова, което наричаме Духове на Движението, на мъдростта, на Волята, Херувимите, Серафимите и т.н.
към текста >>
Следователно ние би трябвало да гледаме
към
това, което при такива Същества е аналогично, подобно на физическото тяло на човека,
към
нещо оформено.
Древните египтяни са прибягнали за наименование до понятията за дете или син, за майка и баща, следователно до това, което се издига над от-делния човек. Християнството се е опитало да намери едно наименование в редуването на Дух-Святи, Син и Отец. Така щото можем да кажем: ние трябва да поставим на седмото място Дух-Святи, на осмото Сина и на деветото Отца. Следователно, когато разглеждаме с окултния поглед едно Същество, към което гледаме нагоре и чието най-горно съдържание изчезва за нас като в една свещена тайна и изпълнени с предчувствие казваме за него: Дух, Син и Отец..., когато разглеждаме едно такова същество с окултния поглед, ние казваме: както се отнасяме към човека, като го гледаме външно, както разглеждаме неговото физическо тяло като негов най-нисш член, така при едно такова същество когато, го разглеждаме така, че това разглеждане е аналогично на разглеждането на човека, ние имаме духа на формата пред нас, т.е. един дух, който си дава една форма, един формиран дух.
Следователно ние би трябвало да гледаме към това, което при такива Същества е аналогично, подобно на физическото тяло на човека, към нещо оформено.
Както във физическото тяло на човека като негов най-нисш член имаме нещо оформено, и както в това оформено, което в действителност, така както стои пред нас, то е само понятно една майя, една илюзия, но живее именно това, което е Дух на Формата, така е това, което ни се явява, когато насочваме поглед нагоре в мировото пространство и виждаме в мировото пространство една планета Меркурий, Венера, Марс, Юпитер -, външната форма на Духа на Формата, това, което принадлежи на Съществото, за което говорихме сега, както физическото тяло принадлежи на човека. Когато един човек стои пред нас, тогава тази форма изразява за нас това, което живее в човека като по-висши членове, като етерно тяло, астрално тяло, Сетивна душа и т.н.; когато виждаме една планета, тази форма изразява за нас това, което съставлява формата на Духовете на Формата. И както зад човешката форма, зад физическото тяло, стоят етерното тяло, астралното тяло, Сетивната душа и т.н., така зад планетата стои като принадлежащо и онова, което наричаме Духове на Движението, на мъдростта, на Волята, Херувимите, Серафимите и т.н.
към текста >>
И даже когато човек причислява
към
планетата не само нейната твърда част, а също и водата и въздуха, тогава всекидневният живот ни учи, че планетата се намира във вътрешно движение.
В тази прадревна Атлантска епоха повърхността на нашето земно кълбо, която днес е покрита от Атлантическия океан, съставляваше един мощен континент, докато на мястото, където днес се намират Европа, Африка и Азия тепърва се образуваха континенти. Така се размести чрез вътрешно движение масата, веществото на Земята. Планетата се намира в една непрестанна вътрешна подвижност, движение. Помислете само, че например това, което днес познаваме като остров Хелголанд, е само една малка част на това, което в деветото, десетото столетие се издигаше от морето от този остров Хелголанд. Макар и времената, в които стават размествания, промени на лицето на Земята, са относително големи, без да се впускаме много в тези неща, всеки може да си каже: планетата се намира в едно непрестанно вътрешно движение.
И даже когато човек причислява към планетата не само нейната твърда част, а също и водата и въздуха, тогава всекидневният живот ни учи, че планетата се намира във вътрешно движение.
В образуването на облаците, в образуването на дъжда, във всички явления на състоянието на времето, в надигащата се и спадаща вода, във всичко това материята на планетата показва вътрешната подвижност, вътрешното движение. Това е живот на планетата. В този живот на планетата действува както в живота на отделния човек етерното тяло, онова, което ние наричаме Духове на Движението. Така щото можем да кажем: Външна форма на планетата Духове на Формата като творци, като създатели. Вътрешният живот, този вътрешен живот е регулиран от Съществата, които наричаме Духове на Движението.
към текста >>
Ние насочваме поглед
към
планетата и си казваме: тя има определена форма, която отговаря на Духовете на Формата; тя има вътрешна подвижност, вътрешно движение, това отговаря на Духовете на Движението; всичко това е проникнато от съзнание, това отговаря на Духовете на Мъдростта; тя се движи през пространството, има един вътрешен импулс, който я тласка през пространството, както човекът има един вътрешен волев импулс, който го кара да прави своите стъпки, да върви през пространството.
Обаче за окултиста една такава планета е абсолютно едно действително същество, едно същество, което регулира това, което става в него, според мисли. В планетата съществува не само вътрешен живот, както току що бе описано, а планетата като цяло има също съзнание, защото тя е едно същество. И това съзнание, което отговаря на човешкото съзнание, доколкото нисшата форма на съзнанието, подсъзнанието се намира в астралното тяло, се регулира при планетата чрез Духовете на Мъдростта. Така щото можем да кажем: най-нисшето съзнание на планетата се регулира чрез Духовете на Мъдростта. Когато характеризираме планетата по този начин, ние все още оставаме в планетата.
Ние насочваме поглед към планетата и си казваме: тя има определена форма, която отговаря на Духовете на Формата; тя има вътрешна подвижност, вътрешно движение, това отговаря на Духовете на Движението; всичко това е проникнато от съзнание, това отговаря на Духовете на Мъдростта; тя се движи през пространството, има един вътрешен импулс, който я тласка през пространството, както човекът има един вътрешен волев импулс, който го кара да прави своите стъпки, да върви през пространството.
Това, което води планетата през пространството, което регулира нейното движение през пространството, което прави например тя да се движи около не подвижната звезда /Слънцето/, това отговаря на Духовете на Волята: те дават на планетата импулса да лети през пространството. Следователно движението на планетата в пространството отговаря на Духовете на Волята или на Престолите. Ако тези Духове на Волята биха давали на планетата само импулсите на движението, тогава всяка планета в света би вървяла по своя собствен път. Но това не е така, а всяка планета се направлява според цялата система. Движението се регулира не само така, че планетата да се движи, а се внася ред в цялата планетарна система.
към текста >>
От една неподвижна звезда
към
друга неподвижна звезда царува взаимно разбирателство.
Както се внася ред, когато, да речем, една група хора, в която един отива насам, друг нататък, започва да се стреми една обща цел, така движенията на планетата се подреждат, докато дойдат в една съгласуваност. Това съгласуване на движенията на една планета с тези на друга планета, този факт, че в движението на една планета се държи сметка за това на другите планети, това отговаря на дейността на Херувимите. Следователно регулирането на общото движение на системата отговаря на дейността на Херувимите. И всяка планетна система със своята неподвижна звезда, която стои така да се каже като главен водач под ръководството на Херувимите, има отново своето отношение с други те планетни системи, които принадлежат на други неподвижни звезди, споразумява се със свои съседни системи относно своето място в пространството и относно своето значение, както отделните хора се споразумяват помежду си, разговарят едни с други относно техните общи дела. Както хората основават една социална система чрез това, че имат взаимоотношения, така също съществува едно взаимоотношение на планетните системи.
От една неподвижна звезда към друга неподвижна звезда царува взаимно разбирателство.
Това, което така да се каже планетните системи разговарят едни с други, за да се получи Космосът, то се регулира от онези Духове, които наричаме Серафими.
към текста >>
И когато разглеждаме живота на звездния свят, ние наблюдаваме телата на Боговете и накрая на Божественото, на
Бога
въобще.
Ние стигаме до това, което царува във Вселената като проникващ всичко троичен божествен Живот, който си създава обвивки, тела в отделните планетни системи. Както това, което живее в човека като Духовно Се бе, като Дух-Живот и като Човек-Дух /Манас, Буди, Атма/ си създава своите обвивки в Съзнателната душа, в Разсъдъчната душа, в Сетивната душа, в астралното, етерното и физическото тяло, така неподвижните звезди на планетните системи се движат през пространството като тела на божествените Същества.
И когато разглеждаме живота на звездния свят, ние наблюдаваме телата на Боговете и накрая на Божественото, на Бога въобще.
към текста >>
34.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Но сега, ако искаме да разберем правилно това, което описахме в последната сказка и което току що се опитах да повторя в няколко изречения, ние трябва да се запознаем и с други представи, с представи, които ще добием на най-лесно, ако изходим от съществата на онази йерархия, която граничи непосредствено нагоре,
към
духовния свят, с човека, следователно ако изходим от съществата на третата йерархия.
Но сега, ако искаме да разберем правилно това, което описахме в последната сказка и което току що се опитах да повторя в няколко изречения, ние трябва да се запознаем и с други представи, с представи, които ще добием на най-лесно, ако изходим от съществата на онази йерархия, която граничи непосредствено нагоре, към духовния свят, с човека, следователно ако изходим от съществата на третата йерархия.
Казах, че тези същества на третата йерархия се характеризират с това, че това, което при човека е възприятие, при тях то е откровение; и онова, което при човека е вътрешен живот, при тях е изпълване с дух. Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях. Така това, което при човека наричаме самостоятелен вътрешен живот, то всъщност не съществува при тези Същества. Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси. Това, което живее като мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява.
към текста >>
Те не можеха да сторят това по друг начин, освен като , вместо да се изпълнят с духа на по-висшите йерархии и да си оставят така да се каже свободен поглед открит
към
по-висшите йерархии, се откъсват, отцепват се от Съществата на по-висшите йерархии, за да си създадат по този начин собствено вещество от субстанцията на по-висшите йерархии.
Понятието на луциферическите духове се състои главно в това, че тези същества искат да развият един самостоятелен вътрешен живот. Сега възниква само въпросът: какво е трябвало да направят тези същества, за да стигнат до тяхната цел? Ние вече видяхме, какво трябваше да развият те като последствие; това, което те трябваше да направят, за да стигнат до тяхната цел, да развият един самостоятелен вътрешен живот, ще ни се разкрие чрез едно друго разглеждане. Какво всъщност искаха да победят тези същества? Те искат да победят духовното изпълване със субстанцията на по-висшите йерархии; те не искат да бъдат изпълнени само с тези същества на по-висшите йерархии, а с тяхното собствено същество.
Те не можеха да сторят това по друг начин, освен като , вместо да се изпълнят с духа на по-висшите йерархии и да си оставят така да се каже свободен поглед открит към по-висшите йерархии, се откъсват, отцепват се от Съществата на по-висшите йерархии, за да си създадат по този начин собствено вещество от субстанцията на по-висшите йерархии.
към текста >>
В момента, когато не изявяват самите себе си, те приемат в себе си онова, което се влива в тях като светлина на по-висшите йерархии; тогава те се изпълват с духа на по-висшите йерархии и отварят така да се каже цялото си същество
към
тези по-висши йерархии.
Можем да си съставим една точна представа за това, за което се касае, ако си помислим следното. Представяме си Съществата на третата йерархия символично графически така, че те изявяват навън тяхното собствено същество един вид като тяхна кожа, че всеки път се ражда едно откровение, една изява като едно проблясване на тяхното същество, когато те развиват вътрешно мислене или чувствуване.
В момента, когато не изявяват самите себе си, те приемат в себе си онова, което се влива в тях като светлина на по-висшите йерархии; тогава те се изпълват с духа на по-висшите йерархии и отварят така да се каже цялото си същество към тези по-висши йерархии.
към текста >>
Ето защо те се откъсват, отцепват се, така че над тях се намира същността на по-висшите йерархии: те прекъсват връзката и се отцепват като самостоятелни същества, задържайки чрез това в своята вътрешност собствената светлина; те един вид похищават онова, което трябваше само да ги изпълни и отново трябваше да ги заведе нагоре
към
по-висшите йерархии.
Духовните същества на третата йерархия, за които Ви разказах сега, не искат да бъдат изпълнени с Духа, не искат да бъдат свързани с духовната субстанция на по-висшите йерархии. Те искат самостоятелен, духовен живот.
Ето защо те се откъсват, отцепват се, така че над тях се намира същността на по-висшите йерархии: те прекъсват връзката и се отцепват като самостоятелни същества, задържайки чрез това в своята вътрешност собствената светлина; те един вид похищават онова, което трябваше само да ги изпълни и отново трябваше да ги заведе нагоре към по-висшите йерархии.
Те похищават, това за себе си, изпълват се с него в тяхната вътрешност и развиват чрез това една самостоятелна страна. Това е сега една представа, която може, да ни създаде едно изяснение върху процеси в Космоса, без които ние съвсем не бих ме били в състояние да разберем една звездна система, въобще състава на звездите, каквито ние ги познава ме като хора с физическото съзнание. Без тези представи човек не може да разбере живота на звездите, живота на небесните тела.
към текста >>
Това, което става със съществата на другите йерархии, особено когато го приложим
към
разглеждането на Духовете на Формата, ще ни даде една представа за това, как всъщност се образува една планетна система.
Видите ли, аз се опитах сега да Ви покажа, как определени същества на третата йерархия стават съвършено други същества: стават луциферически духове. Това, което става със съществата на третата йерархия, то може да стане, обаче не по същия начин, при съществата на другите йерархии; но нещо подобно става също и с тях.
Това, което става със съществата на другите йерархии, особено когато го приложим към разглеждането на Духовете на Формата, ще ни даде една представа за това, как всъщност се образува една планетна система.
към текста >>
Ние ще разберем още по-добре, за какво се касае тук, ако
към
това прибавим също една представа, която можем да добием по същия начин от окултната наука за планетата Юпитер.
Вие знаете, че астрономията описва един път на Сатурн, който тя схваща като път на Сатурн около Слънцето. Как стоят в действителност нещата, сега не искаме да засягаме този въпрос, но когато вземете в помощ тази представа, тук в средата /С/ си представяте Слънцето и външния кръг си представяте като път на Сатурн, както го приема астрономията, всичко това, което се намира вътре в пътя на Сатурн, в елипсата, която Сатурн описва, е за окултиста Сатурн. Защото за окултиста Сатурн е не само това, което очите виждат като най-външна физическа материя на Сатурн, не само това, което свети там на небето, а окултистът знае, окултният поглед ни учи това, че същества един вид натрупване на вещество, което се простира от Слънцето до пътя на Сатурн /а, а, а/; Така щото, когато обгърнем всичко това с окултния поглед до този път на Сатурн, ние имаме един вид етерен пълнеж в цялото пространство /щриховано широко/. Трябва да си представяте това, което се намира вътре в този път на Сатурн, не обаче във формата на кълбо, на сфера, а така, че имаме един вид силно сплескана сфера, с една леща. Следователно ако бихме гледали това от страни, ако бихме в С1 Слънцето, ние бихме нарисували Сатурн на окултиста така: една съвършено сплескана сфера, и при /а1/, би било това, което можем да наречем физическият Сатурн.
Ние ще разберем още по-добре, за какво се касае тук, ако към това прибавим също една представа, която можем да добием по същия начин от окултната наука за планетата Юпитер.
Нали, официалната физическа астрономия нарича Юпитер онова светещо небесно тяло, което тя прави, да речем, да се върти като второ небесно тяло около Слънцето /вътрешен кръг/. За окултиста не това е Юпитер, а всичко онова, което се намира вътре в пътя на Юпитер /щриховано тясно/. Погледнато от страна, ние бихме нарисували Юпитер така, че, като щриховаме Сатурн така по-широко, бихме могли да щриховаме Юпитер малко по-тясно. И това, което астрономът описва, то е само едно тяло /б1/, което се намира така да се каже на най-външния край на истинския окултен Юпитер. Това, което казвам тук, не са само чисто теоретически понятия или фантазии, а работата стои действително така, че пространството намиращо се вътре в пътя очертан от Сатурн е действително изпълнено не с груба физическа материя, а с фина етерна материя в една сплесната лещообразно сферическа форма, както нарисувахме тук.
към текста >>
Серафимите и Херувимите, това са онези йерархии, които принадлежат също така
към
цялото действие на силите тук, както Духовете на Формата.
Серафимите и Херувимите, това са онези йерархии, които принадлежат също така към цялото действие на силите тук, както Духовете на Формата.
Те имат задачата да пренесат от центъра на планетната система, от центъра на Слънцето навън това, което е сила на Светлината. Като стават носители на Светлината Съществата на по-висшите йерархии, Херувимите и Серафимите, имат към Светлината същото отношение, каквото Духовете на Формата имат към етерната субстанция. Както силите на нормалните Духове на Формата отиват навън и срещуположно на тях действуват анормалните Духове на Формата и чрез това се ражда една вдлъбнатост, една дупка, така действуват също Силите, които носят Светлината, изпълвайки цялото етерно пространство; обаче там срещу тях действуват анормалните духове /точката а на рисунката/, така че планетата задържа светлината. Както задържа Силите на Духовете на Формата, така за държа тя и Светлината, отразява я обратно и с това се явява като един рефлектор, като един отразител на Светлината, която Духовете, които наричаме Херувими и Серафими, и изпращат от Слънцето. Ето защо планетите нямат също никаква собствена светлина, защото силата на светлината която биха получили като същества, ако биха се отворили спрямо нормалните Херувими и Серафими, те задържат за себе си, защото се обвиват, отделят се, откъсват се от цялото.
към текста >>
Като стават носители на Светлината Съществата на по-висшите йерархии, Херувимите и Серафимите, имат
към
Светлината същото отношение, каквото Духовете на Формата имат
към
етерната субстанция.
Серафимите и Херувимите, това са онези йерархии, които принадлежат също така към цялото действие на силите тук, както Духовете на Формата. Те имат задачата да пренесат от центъра на планетната система, от центъра на Слънцето навън това, което е сила на Светлината.
Като стават носители на Светлината Съществата на по-висшите йерархии, Херувимите и Серафимите, имат към Светлината същото отношение, каквото Духовете на Формата имат към етерната субстанция.
Както силите на нормалните Духове на Формата отиват навън и срещуположно на тях действуват анормалните Духове на Формата и чрез това се ражда една вдлъбнатост, една дупка, така действуват също Силите, които носят Светлината, изпълвайки цялото етерно пространство; обаче там срещу тях действуват анормалните духове /точката а на рисунката/, така че планетата задържа светлината. Както задържа Силите на Духовете на Формата, така за държа тя и Светлината, отразява я обратно и с това се явява като един рефлектор, като един отразител на Светлината, която Духовете, които наричаме Херувими и Серафими, и изпращат от Слънцето. Ето защо планетите нямат също никаква собствена светлина, защото силата на светлината която биха получили като същества, ако биха се отворили спрямо нормалните Херувими и Серафими, те задържат за себе си, защото се обвиват, отделят се, откъсват се от цялото. Всяка планета има също такава застегната в себе си, отделена светлина. Не е вярно, че планетите имат само една отразена светлина получена от Слънцето; всяка планета има своя собствена светлина, само че тя е отделена, откъсната тази светлина, държи я скрита в самата себе си, развива я в един самостоятелен вътрешен живот на светлината.
към текста >>
И когато се проникнем с истината, която може да бъде намерена днес в окултното изследване и когато след това тази истина отново просиява за нас от древните Учители и Ръководители на човечеството, ние добиваме едно истинско, правилно отношение
към
тези Ръководители на човечеството.
пленена от вътре светлина, собствена светлина, която навън се изявява като тъмнина/. Това представяше Заратустра като едно царство на Анграманиу, на Ариман. Така ние виждаме, как изхождайки от Предна Азия, днес именно това учение отново застава срещу нас, как този възглед ни се явява първо в културата на Заратустра. Това е, което винаги ни изпълва с такива пълни със значение чувства относно развитието на човечеството: че ние самите стигаме до определени неща, които ни доставя просто днешното окултно изследване, ако даже не бихме получили по предание нищо и не би могло да се наблюдава нищо в Акашовата летопис, които неща след това отново откриваме при великите учители на миналите времена. Едвам тогава ние можем да се запознаем правилно с тези велики Учители на миналите времена.
И когато се проникнем с истината, която може да бъде намерена днес в окултното изследване и когато след това тази истина отново просиява за нас от древните Учители и Ръководители на човечеството, ние добиваме едно истинско, правилно отношение към тези Ръководители на човечеството.
Едвам тогава те оживяват за нас, едвам тогава ние ги разбираме по правилен начин; тогава също развитието на човечеството се превръща за нас в един мощен разговор, който духовете водят, само че сега не прозвучаващ от един към други в пространството, а в редуващите се епохи, просветляващи се едни други, допълващи се едни други и водейки в течение по-нататък културата.
към текста >>
Едвам тогава те оживяват за нас, едвам тогава ние ги разбираме по правилен начин; тогава също развитието на човечеството се превръща за нас в един мощен разговор, който духовете водят, само че сега не прозвучаващ от един
към
други в пространството, а в редуващите се епохи, просветляващи се едни други, допълващи се едни други и водейки в течение по-нататък културата.
Това представяше Заратустра като едно царство на Анграманиу, на Ариман. Така ние виждаме, как изхождайки от Предна Азия, днес именно това учение отново застава срещу нас, как този възглед ни се явява първо в културата на Заратустра. Това е, което винаги ни изпълва с такива пълни със значение чувства относно развитието на човечеството: че ние самите стигаме до определени неща, които ни доставя просто днешното окултно изследване, ако даже не бихме получили по предание нищо и не би могло да се наблюдава нищо в Акашовата летопис, които неща след това отново откриваме при великите учители на миналите времена. Едвам тогава ние можем да се запознаем правилно с тези велики Учители на миналите времена. И когато се проникнем с истината, която може да бъде намерена днес в окултното изследване и когато след това тази истина отново просиява за нас от древните Учители и Ръководители на човечеството, ние добиваме едно истинско, правилно отношение към тези Ръководители на човечеството.
Едвам тогава те оживяват за нас, едвам тогава ние ги разбираме по правилен начин; тогава също развитието на човечеството се превръща за нас в един мощен разговор, който духовете водят, само че сега не прозвучаващ от един към други в пространството, а в редуващите се епохи, просветляващи се едни други, допълващи се едни други и водейки в течение по-нататък културата.
към текста >>
35.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Искаме да пристъпим
към
това външно деление с предпоставките, които ни даде езотерично-окултният път.
Днес искаме да обгърнем с поглед онова, което така да се каже се явява вече в една планетна система за външното съзнание, за материалистичната астрономия. Тук ние имаме самите планети; Имаме неподвижната звезда, Слънцето, като нещо заставащо срещу планетите и владеещо ги, а около планетите въртящи се техните луни следователно когато говорим за Земя та нашата луна; и вътре в планетната система имаме онези странни звезди, които за външното съзнание така трудно могат да бъдат внедрени в общия образ на планетната система, имаме метеоритни, подобните на комети тела. Искаме първо да се абстрахираме от всичко останало в звездната система и искаме да обгърнем с поглед тази четворка в една планетна система: планетата, неподвижната звезда, Луната и кометата. Искаме сега да бъдем наясно върху самопонятния факт, че всъщност за външното нормално съзнание е възможно само наблюдението на самата планета, а именно на онази планета, на която се намира това нормално възприемащо съзнание; следователно за земните обитатели Земята като планета. Всичко останало е за нормалното външно съзнание бих могъл да каже наблюдаемо само по отношение на неговата най-външна страна.
Искаме да пристъпим към това външно деление с предпоставките, които ни даде езотерично-окултният път.
До сега в редицата на съществата, които разглеждаме, различихме самия човек като стоящ така да се каже на най-долно то стъпало на йерархическата стълба. След това се издигнахме първо до трите категории Същества на третата йерархия и охарактеризирахме съответните Същества, които съгласно западния езотеризъм нарекохме Ангели, Архангели или Архангелои и Архаи; След това стоящи над тях като следваща йерархия онези Същества, които нарекохме Духове на Формата, Духове на Движението и Духове на Мъдростта и над тези последните Съществата на първата йерархия, Духовете на Волята или Престоли, Херувимите и Серафимите. Когато обгръщаме с поглед по този начин отделните Същества, така да се каже ранговата степенна стълба на отделните Същества на йерархиите, имаме предвид първо пред езотеричното съзнание земните отношения. Ние имаме работа с всички тези Същества, когато, както видяхме, искаме да разглеждаме човека и всичко, което му принадлежи на планетата. В последните часове видяхме, че явленията, които констатираме при човека и при неговата планета не могат да бъдат обяснени духовно, ако не вземем под внимание тези Същества.
към текста >>
Когато с всички намиращи се на негово разположение средства човекът насочва окултния поглед
към
другите планети на нашата планетна система, тогава той намира, че същите опитности, които имаме, когато като хора се приближаваме до Серафимите или Херувимите или Престолите ние ги имаме също и по отношение на другите планети.
Следователно ние трябвало всъщност да покажем това редуване на Съществата на йерархиите, защото всичко, което изхожда от тези йерархии като сили, като форми на действие, е възприемаемо при цялото явление на човека върху една планета. Както ни учи окултният поглед, че цялата тази система от Същества има работа с планетата Земя, по същия начин една подобна система има работа с други планети.
Когато с всички намиращи се на негово разположение средства човекът насочва окултния поглед към другите планети на нашата планетна система, тогава той намира, че същите опитности, които имаме, когато като хора се приближаваме до Серафимите или Херувимите или Престолите ние ги имаме също и по отношение на другите планети.
С други думи: всичко, което ви описах като необходимо, за да се издигне човек до едно същество на Серафимите, до едно същество на Херувимите, до едно същество на Престолите, всичко, което той трябва да направи, за да се издигне до тези духове, доколкото те съдействуват, сътрудничат в процесите на планетата Земя, ние намираме всичко това, когато насочваме да речем погледа, окултния поглед върху Сатурн или върху една друга планета. Точно по същия начин трябва да постъпим надолу до Духовете на Движението. Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта: до тук за отделните планети на нашата планетна система резултатът на окултното наблюдение е напълно същият, независимо от това, дали насочваме наблюдението към Марс, към Юпитер, към Меркурий или към Венера; когато обгърнете с поглед работите на Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, навсякъде ще намерите същите резултати. На против, ние не ще намерим същите резултати, когато обгърнем с поглед за другите планети на нашата система това, което произхожда като форми на действие от Духовете на Движението и от Духовете на Формата.
към текста >>
Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта: до тук за отделните планети на нашата планетна система резултатът на окултното наблюдение е напълно същият, независимо от това, дали насочваме наблюдението
към
Марс,
към
Юпитер,
към
Меркурий или
към
Венера; когато обгърнете с поглед работите на Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, навсякъде ще намерите същите резултати.
Следователно ние трябвало всъщност да покажем това редуване на Съществата на йерархиите, защото всичко, което изхожда от тези йерархии като сили, като форми на действие, е възприемаемо при цялото явление на човека върху една планета. Както ни учи окултният поглед, че цялата тази система от Същества има работа с планетата Земя, по същия начин една подобна система има работа с други планети. Когато с всички намиращи се на негово разположение средства човекът насочва окултния поглед към другите планети на нашата планетна система, тогава той намира, че същите опитности, които имаме, когато като хора се приближаваме до Серафимите или Херувимите или Престолите ние ги имаме също и по отношение на другите планети. С други думи: всичко, което ви описах като необходимо, за да се издигне човек до едно същество на Серафимите, до едно същество на Херувимите, до едно същество на Престолите, всичко, което той трябва да направи, за да се издигне до тези духове, доколкото те съдействуват, сътрудничат в процесите на планетата Земя, ние намираме всичко това, когато насочваме да речем погледа, окултния поглед върху Сатурн или върху една друга планета. Точно по същия начин трябва да постъпим надолу до Духовете на Движението.
Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта: до тук за отделните планети на нашата планетна система резултатът на окултното наблюдение е напълно същият, независимо от това, дали насочваме наблюдението към Марс, към Юпитер, към Меркурий или към Венера; когато обгърнете с поглед работите на Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, навсякъде ще намерите същите резултати.
На против, ние не ще намерим същите резултати, когато обгърнем с поглед за другите планети на нашата система това, което произхожда като форми на действие от Духовете на Движението и от Духовете на Формата.
към текста >>
Нали, онзи, който пристъпва
към
нещата с практическия окултен поглед, той може, ако има достатъчна волева способност, да си представи, че неподвижната звезда и планетите ги няма в една планетна система и че остават само луните; т.е.
Нали, онзи, който пристъпва към нещата с практическия окултен поглед, той може, ако има достатъчна волева способност, да си представи, че неподвижната звезда и планетите ги няма в една планетна система и че остават само луните; т.е.
той насочва своя поглед върху всичко това, за което се е подготвил. А сега трябва да потърсим и нещо друго, при което да имаме същото впечатление, което имаме от всички луни заедно на една планетна система; същото впечатление, което имаме от всички луни заедно на една планетна система, точно едно такова впечатление имаме тогава, когато гледаме едно човешко мъртво тяло, един човешки труп, едно човешко тяло, носителят на което току що или преди малко е минал през вратата на смъртта. Колкото и много да изглеждат различно външно нещата: това, което официалната естествена наука дава като външна разлика, то е майа, илюзия. Това, което се получава като впечатление за окултния поглед, което имаме като хора по отношение на целия сбор от луни на една планетна система единия път, и впечатлението, което предизвиква върху нас едно човешко физическо тяло, което е било вече напуснато от неговото етерно тяло, от неговото астрално тяло и т.н. другият път: Това е едно и също нещо.
към текста >>
Достатъчно е сама да помислите, че в планетната система се намират самопонятно Духовете на Времето, Архангелите и луциферическите същества.... те също принадлежат
към
планетната система.
Вие нито за момент не ще се усъмните, обични приятели, че в цялата планетна система не съществува само това, което сега нарекохме труп, живо тяло и етерно тяло, а естествено навсякъде това е проникнато от съществата на различните йерархии; естествено навсякъде съществуват духовно-душевни сили.
Достатъчно е сама да помислите, че в планетната система се намират самопонятно Духовете на Времето, Архангелите и луциферическите същества.... те също принадлежат към планетната система.
Ние открихме сега в планетната система мъртвия труп, физическото тяло, етерното тяло. От това, което чухте до сега, можем самопонятно да кажем, че навсякъде в планетната система съществува също астрална субстанция, която е присъединена към съществата, защото в съществата на по-висшите йерархии има също астрална субстанция. Когато разглеждаме човека, така както той ходи пред нас, микрокосмоса, ние казваме: този човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и т.н. Когато описваме една планетна система, трябва да поставяме най-нисшия член малко различно, трябва да кажем: една планетна система се състои от своите луни това е нейният труп -, от своите планети това е нейното физическо тяло и от всичко онова, диригент на което се оказва неподвижната система това е нейното етерно тяло. Ние намираме астралното от само себе си вътре в нея защото се запознаваме с него като знаем, че вътре в планетната система живеят същества.
към текста >>
От това, което чухте до сега, можем самопонятно да кажем, че навсякъде в планетната система съществува също астрална субстанция, която е присъединена
към
съществата, защото в съществата на по-висшите йерархии има също астрална субстанция.
Вие нито за момент не ще се усъмните, обични приятели, че в цялата планетна система не съществува само това, което сега нарекохме труп, живо тяло и етерно тяло, а естествено навсякъде това е проникнато от съществата на различните йерархии; естествено навсякъде съществуват духовно-душевни сили. Достатъчно е сама да помислите, че в планетната система се намират самопонятно Духовете на Времето, Архангелите и луциферическите същества.... те също принадлежат към планетната система. Ние открихме сега в планетната система мъртвия труп, физическото тяло, етерното тяло.
От това, което чухте до сега, можем самопонятно да кажем, че навсякъде в планетната система съществува също астрална субстанция, която е присъединена към съществата, защото в съществата на по-висшите йерархии има също астрална субстанция.
Когато разглеждаме човека, така както той ходи пред нас, микрокосмоса, ние казваме: този човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и т.н. Когато описваме една планетна система, трябва да поставяме най-нисшия член малко различно, трябва да кажем: една планетна система се състои от своите луни това е нейният труп -, от своите планети това е нейното физическо тяло и от всичко онова, диригент на което се оказва неподвижната система това е нейното етерно тяло. Ние намираме астралното от само себе си вътре в нея защото се запознаваме с него като знаем, че вътре в планетната система живеят същества. Както човекът живее в своите обвивки /тела/, така съществата на по-висшите йерархии обитават в обвивката труп, във физическата обвивка и в етерната обвивка на планетната система. За астралното тяло /обвивка/ бих могъл да кажа ние не трябва първо да се грижим, него ние имаме чрез езотерично-окултния поглед, който е насочен навътре.
към текста >>
Тя привлича
към
себе си все повече и повече такива сили, кога то минава през планетната система.
В следващите часове ние още ще чуем, защо кометата показва опашка и ядро именно под влиянието на това привличане на вредните астрални сили.
Тя привлича към себе си все повече и повече такива сили, кога то минава през планетната система.
Излизайки от другата страна, тя носи със себе си натрупаните около нея вредни астрални вещества докато излезе вън от областта на планетната система, тогава тя изхвърля тези астрални вещества вън в мировото пространство, образува се като силов център, без да има нужда от триизмерното пространство, отново на другия полюс, събира отново вредните астрални вещества и ги хвърля от другата страна. Така щото трябва да считаме живота на кометата като нещо, което действува пречистващо в планетната система, като един вид бури. Когато преминава през планетната система, кометата се стреми да събере и изхвърли навън вредните астрални излъчвания на съществата, да ги изнесе вън от планетната система. Тук в живота на една комета ние имаме във всеки случай нещо, за което не можем да на мерим една аналогия в човека, както за физическото тяло и етерното тяло. Физическо тяло на планетната система е цялостта, съвкупността на планетите, етерно тяло е това, което се излъчва от неподвижната звезда и прониква цялата планетна система; обаче за физически движещия се човек положението не е такова, че той да влачи със себе си своя труп.
към текста >>
Ние описахме това впечатление като казахме, че то може да се добие, когато оставим да действува непосредствено върху нас един човек, който има зад себе си един
бога
т опит в живота добит в течение на десетилетия, когато оставим този човек да действува върху нас със своята мъдрост като екстракт на този опит в живота, така че тази мъдрост произвежда много по-силно впечатление отколкото човек би могъл да получи чрез основания от логическо естество, чрез просто умствен начин.
Такива методи следователно, които изхождат от това, че проследяваме един човек, който не е само един мислене, чувствуващ и волящ човек, а който може да ни направи едно особено впечатление.
Ние описахме това впечатление като казахме, че то може да се добие, когато оставим да действува непосредствено върху нас един човек, който има зад себе си един богат опит в живота добит в течение на десетилетия, когато оставим този човек да действува върху нас със своята мъдрост като екстракт на този опит в живота, така че тази мъдрост произвежда много по-силно впечатление отколкото човек би могъл да получи чрез основания от логическо естество, чрез просто умствен начин.
Истинската убедителност на една мъдрост добита от жизнен опит развита чрез окултния поглед действува така, че чрез това може да се види духовното: само това може да даде на окултния поглед една представа за Херувимите. И когато обучим този окултен поглед чрез непосредствено убедителната сила, която сега има даже неизказаната мъдрост, неизказаната сила на един такъв човек, чрез която той е вложил своя жизнен опит чак в своя поглед, тогава можем да добием едно разбиране за впечатлението, което трябва да имаме за сферата на Серафимите. Обаче впечатлението, което можем да имаме по този начин, не ни довежда още до наблюдението на духовното действуващо зад кометите. Всичко това не ни ползува нищо, за да проучим окултно кометата. Само две средства, които водят до Херувимите и Серафимите, могат да ни дадат разбиране върху кометите.
към текста >>
36.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Второто е, че това впечатление не може да се получи несмущавано и безпрепятствено, ако не сме способни, поне за момент в настоящия цикъл на времето едва ли някой е способен за повече от един момент, от един миг да чувствуваме безостатъчно само състрадание и
любов
, да прогоним безостатъчно егоизма напълно от нашата душа; защото всяка степен на егоизъм, с който се съединява това впечатление, действува веднага заглушаващо, и вместо това, което описах, човек получава веднага едно състояние на заглушеност, като едно понижение на съзнанието.
И тогава получаваме едно напълно действително понятие за това, което е всъщност едно вдъхновение, една инспирация, когато знаем за неща, за които съществува само един подтик за знание идващ от вътре. Никой не разбира например действително съдържанието на Евангелията, ако той не може да ги сравни по отношение на тяхното впечатление с едно такова впечатление, което току що бе описано сега. Защото Евангелията са написани от вдъхновения, от инспирации; само че тогава трябва да се запознаем с техния първоначален текст. Обаче още по-величествено и мощно е впечатлението, което получаваме по описания начин, чрез сравнение на впечатленията от отделните планети. Това е едното, което бих искал да кажа върху това впечатление.
Второто е, че това впечатление не може да се получи несмущавано и безпрепятствено, ако не сме способни, поне за момент в настоящия цикъл на времето едва ли някой е способен за повече от един момент, от един миг да чувствуваме безостатъчно само състрадание и любов, да прогоним безостатъчно егоизма напълно от нашата душа; защото всяка степен на егоизъм, с който се съединява това впечатление, действува веднага заглушаващо, и вместо това, което описах, човек получава веднага едно състояние на заглушеност, като едно понижение на съзнанието.
Тогава съзнанието се затъмнява веднага. Ето защо да получи едно такова впечатление, това представлява същевременно за човека най-блаженото преживяване.
към текста >>
Обратно, кога то се опитаме да насочим
към
Слънцето окултния поглед при пълна, ясна дневна светлина, смущенията са толкова големи, че едва ли можем да стигнем до едно добро окултно впечатление от Слънцето, без физическо увреждане.
Едвам когато сме се окопитили малко, тогава получаваме впечатлението: тук имаме пред нас нещо, едно състояние, за което едно отделно Слънце няма вече всъщност никакъв смисъл. Защото цялото, което застава тук пред нашия окултен поглед, ние можем да го имаме отново само тогава, когато се абстрахираме от нашата цяла днешна планетна система и се пренесем на нашето настоящо Слънце, т.е. когато заличим също физическото впечатление от днешното Слънце. Може да сторим това най-добре, когато се, опитаме да имаме окултното впечатление от Слънцето не през деня, а през нощта. Естествен фактът, че през нощта физическата Земя стои пред Слънцето, не е пречка за окултното съзнанието да няма никакво впечатление от Слънцето; напротив, физическата Земя е непрозрачна само за физическите очи, обаче не и за духовните очи.
Обратно, кога то се опитаме да насочим към Слънцето окултния поглед при пълна, ясна дневна светлина, смущенията са толкова големи, че едва ли можем да стигнем до едно добро окултно впечатление от Слънцето, без физическо увреждане.
Ето защо в древните мистерии също не са постъпвали така, че да накарат учениците да получат едно окултно впечатление от Слънцето през деня, а те са били обучавани така, че да стигнат да познава нето на духовното естество на Слънцето в неговата особеност само тогава, когато то е най-малко видимо за физическите очи: а именно по среднощ. Те са били насочвани да отправят окултния поглед прониквайки през Земята към Слънцето именно в полунощ. Ето защо между някои описания, които са останали от древните мистерии, ще намерите неща, които често пъти днес са напълно неразбираеми, например в египетските мистерии ще намерите изречението: ученикът трябва да види слънцето в среднощен час.
към текста >>
Те са били насочвани да отправят окултния поглед прониквайки през Земята
към
Слънцето именно в полунощ.
когато заличим също физическото впечатление от днешното Слънце. Може да сторим това най-добре, когато се, опитаме да имаме окултното впечатление от Слънцето не през деня, а през нощта. Естествен фактът, че през нощта физическата Земя стои пред Слънцето, не е пречка за окултното съзнанието да няма никакво впечатление от Слънцето; напротив, физическата Земя е непрозрачна само за физическите очи, обаче не и за духовните очи. Обратно, кога то се опитаме да насочим към Слънцето окултния поглед при пълна, ясна дневна светлина, смущенията са толкова големи, че едва ли можем да стигнем до едно добро окултно впечатление от Слънцето, без физическо увреждане. Ето защо в древните мистерии също не са постъпвали така, че да накарат учениците да получат едно окултно впечатление от Слънцето през деня, а те са били обучавани така, че да стигнат да познава нето на духовното естество на Слънцето в неговата особеност само тогава, когато то е най-малко видимо за физическите очи: а именно по среднощ.
Те са били насочвани да отправят окултния поглед прониквайки през Земята към Слънцето именно в полунощ.
Ето защо между някои описания, които са останали от древните мистерии, ще намерите неща, които често пъти днес са напълно неразбираеми, например в египетските мистерии ще намерите изречението: ученикът трябва да види слънцето в среднощен час.
към текста >>
Сега нека преминем
към
животинския свят.
Нека при разглеждането на отделните природни царства да изходим първо от човека. Вие знаете, че когато разглеждаме човека, ние говорим първо за това, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрал но тяло и от това, което наричаме Азовост, самия Аз. Това четиричленно човешко същество, къде се намира то първо за духовно-научното разглеждане? Видите ли, това четиричленно човешко същество се намира във физическия свят; Защото, което изброихме сега от човека, действува върху нас сред физическия свят.
Сега нека преминем към животинския свят.
Когато разглеждаме животното, тогава няма никакво съмнение, че също и при животното намираме едно физическо тяло сред нашия обикновен сетивен свят, както и при човека. В това не може да има никакво съмнение. Обаче също така на животното трябва да припишем едно етерно и едно астрално тяло, защото във физическия свят приписваме на човека едно етерно тяло затова, защото неговото физическо тяло е всъщност нещо невъзможно за себе си във физическия свят без едно етерно тяло. Това се установява веднага, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Тогава физическото тяло на човека е останало само за себе си във физическия свят, тогава то се разлага, тогава то е изоставено на неговите собствени сили.
към текста >>
И както
към
нашите две ръце,
към
нашите десет пръста,
към
нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така
към
една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят. Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество. И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н.
И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят.
Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата.
към текста >>
Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат
към
една душа, така всички вълци принадлежат заедно
към
един групов Аз.
Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно.
Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз.
И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален свят.
към текста >>
Човек изпитва едно странно чувство, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки спасението, очаквайки възвръщането
към
детското състояние.
Твърдото състояние се образувало само постепенно от течното и сега ние ходим върху твърдата земна почва и прекарваме нашия плуг върху земната почва. Чрез това обаче не причиняваме болка на Земята, а и причиняваме приятно чувство. Обаче онези същества, които са свързани със Земята и които принадлежат на Земята като астрално царство, не са изпитали приятно усещание чрез това, че трябваше да се превърнат в твърда материя за да може да бъде възможен минералният живот върху планетата. Тогава съществата, които стоят като астрални тела зад камъните, трябваше да понасят болка над болка. В минералния свят съществото, създанието страда с напредващия земен процес.
Човек изпитва едно странно чувство, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки спасението, очаквайки възвръщането към детското състояние.
"Обикновено хората четат такива неща в писания основани на окултен възглед без да им обръщат особено внимание. Обаче когато ги четем въоръжени с окултния поглед, едвам тогава ние знаем: те дават много на най-простото сърце, обаче още повече на този, който може да възприема всичко, което се намира в тях, или поне много от него. Стенанието и охкането на минералния свят, на минералното царство, което трябва да съществува, защото културният процес на нашата Земя се нуждае от една твърда почва под своите крака, това представя апостол Павел, когато говори за стенанието на създанието.
към текста >>
Така ние описахме отделните същества на различните природни царства в техните отношения
към
по-висшите светове и само това може да ни даде основата, за да търсим отношенията на тези различни природни царства
към
творящите и действуващите в света същества на йерархиите, както се запознахме с тях.
Вие трябва да се освободите напълно, обични приятели, от представата, да отъждествявате онова, което при едно същество наричаме, да речем, астрално тяло, със самия астрален свят. При минералите астралното тяло трябва да се търси на Девакана, напротив етерното тяло на минерала в астралния свят, груповият аз на животните на астралното поле, астралното тяло на животните на физическото поле.*/ /* Виж схема 1/. Така както светът стои срещу нас, ние трябва да кажем: не трябва да отъждествяваме това, което намираме като отделни членове при съществата, със съответните светове, а трябва да свикнем именно да предполагаме различия при различните същества. Едно по-точно окултно разбиране показва напълно ясно това. Предварително трябва да търсим в една по-висша област на Девакана само груповите души на минералите.
Така ние описахме отделните същества на различните природни царства в техните отношения към по-висшите светове и само това може да ни даде основата, за да търсим отношенията на тези различни природни царства към творящите и действуващите в света същества на йерархиите, както се запознахме с тях.
към текста >>
37.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
В нашето последно разглеждане обърнахме намеквайки вниманието, върху това, какво е отношението на духовните сили, които действуват в съществата на природните царства на Земята,
към
това, което виждаме във външния свят.
В нашето последно разглеждане обърнахме намеквайки вниманието, върху това, какво е отношението на духовните сили, които действуват в съществата на природните царства на Земята, към това, което виждаме във външния свят.
Днес искаме да си припомним накратко, как това е било изпълнено, защото се явява необходимо да осветлим още по-точно тези неща, които съставляват една съществена част на нашата тема; Защото, те ще ни доведат до това, в което нашите сказки трябва да достигнат своята върхова точка: до едно обхващане на живото съвместно действие на съществата на различните йерархии и на техните потомци в небесните тела и природните царства. Ние обяснихме, че при човека и четирите членове на неговото същество действуват на физическото поле:
към текста >>
Същественото, за което се касае е, че въз физическия свят при човека всички тези душевни сили и способности са отнесени
към
един Аз, който се развива са самостоятелно в този физически свят, че той минава през едно самостоятелно развитие първо още във възпитанието.
В историческите описания това изнамиране на хартията се изтъква като едно велико постижение на човешкия ум, и в известно отношението е също един признак на човешкия прогрес. Обаче осите са познавали това изкуство вече милиони години преди това; защо то това, което осата прави в нейното гнездо, е истинска хартия. Така щото можем да кажем; това, което тук човекът произвежда чрез своя ум, то съществува вече далече, далече надолу в животинското царство. На без пристрастния наблюдател съвсем не му хрумва да отрече на животинския свят човешките душевни способности като такива. Даже в областта на Окултизма ние сме убедени, че умът и разумът действуват много по-сигурно, по-прецизно при животните отколкото в човека.
Същественото, за което се касае е, че въз физическия свят при човека всички тези душевни сили и способности са отнесени към един Аз, който се развива са самостоятелно в този физически свят, че той минава през едно самостоятелно развитие първо още във възпитанието.
Когато имаме едно същество принадлежащо на някоя животинска група, ние знаем, че просто чрез вида, на който принадлежи това животно, е определен кръгът на неговото развитие, следователно това развитие става по един напълно различен начин отколкото при човека. Когато насочим поглед върху кръга на животинското царство, ние намираме в животинския свят най-разнообразните форми, които се различават твърде много едни от други, съвършено по друг начин отколкото да речем човешките раси се различават едни от други. Без съмнение ние намираме по лицето на Земята също едно голямо различие между човешките раси, обаче сравнете с това голямата разлика на животните от по-несъвършените до по-съвършените и веднага ще забележите, колко голяма разлика съществува в животинското царство, разлика, която е напълно друга в сравнение с тази между човешките раси. От къде иде това? Ние се приближаваме до един отговор на този въпрос, ако се запитаме: кое произвежда различните групи на животинското царство, различните видове, които намираме характерно разпределени по лицето на Земята?
към текста >>
В онези времена, когато хората имаха определено първоначално първобитно ясновидство, на тях им беше ясно: "Когато в определено време на деня насочвам следа в една посока
към
небето, тогава срещу мене идват определени сили, а от
към
една друга страна на небесното пространство аз намирам, че идват други сили.
Когато насочим обикновения поглед в небесните далечини, ние лесно вярваме, че там навън всъщност всичко е еднообразно. Но не е така. Когато насочим погледа в определена посока на пространството, тогава окултният поглед възприема нещо съвършено различно от това, което възприема насочвайки погледа в друга посока на небесното пространство. Пространство съвсем не е нещо хомогенно, еднородно, то не е нещо, което да бъде еднакво на всички страни, а от различните посоки на пространството, на вселената действуват различни сили. Цялото мирово пространство е изпълнено с духовните същества на различните йерархии, които действуват от различните посоки различно върху Земята.
В онези времена, когато хората имаха определено първоначално първобитно ясновидство, на тях им беше ясно: "Когато в определено време на деня насочвам следа в една посока към небето, тогава срещу мене идват определени сили, а от към една друга страна на небесното пространство аз намирам, че идват други сили.
"И хората възприемаха също, че от определени точки идваха особено прецизни и определени сили от небесното пространство, които бяха особено важни за Земята. Тези сили се намираха подредени в онзи звезден кръг на небесното пространство, който от древни времена се нарича Зодиак /Кръг на животните/. Наистина в древни времена не напразно се е говорело за Зодиака, а хората са знаели, защо са вършели това. В небесното пространство положението е такова, че да речем силите, които действуват върху Земята от планетата Марс и които в миналото произведоха в още меката животинска форма една от седемте главни форми, че тези сили действуваха различно, когато Марс стои над една част на Зодиака или над негова друга част. Тогава Зодиакът е бил разделен на дванадесет знака, които естествено отговарят на съзвездията.
към текста >>
И ако помислите още, че
към
това се прибавя още нещо, че например Марс може да действува определящо, като застава върху съзвездието Лъв и изтласква така да се каже силите на това съзвездие по отношение на Земята, или пък застава от другата страна и действува определящо, когато Земята застава между Слънцето и Марс, тогава се получава още по-голям брой възможности.
И според това, дали силите на Марс, които са меродавни за една животинска форма, се намират върху съзвездието Овен или върху съзвездието Телец или върху някое друго съзвездие на Зодиака, според това те действуват различно. Според това седемте главни форми се превръщат в различни специални животински форми. От това се раждат голямо количество възможности за различните животински форми.
И ако помислите още, че към това се прибавя още нещо, че например Марс може да действува определящо, като застава върху съзвездието Лъв и изтласква така да се каже силите на това съзвездие по отношение на Земята, или пък застава от другата страна и действува определящо, когато Земята застава между Слънцето и Марс, тогава се получава още по-голям брой възможности.
Всичко това са сили, които са действували съвместно, за да диференцират по-нататък седемте главни групи на животинското царство. Така цялото разнообразие на нашите животински форми на Земята е възникнало чрез това, че силите на планетите са всъщност седалище на груповите души, на груповите азове на животните и че тези групови азове изпълняват тяхната задача от тези седалища, защото те могат да изпълнят тази задача само от там. Защото само благодарение на това, че онзи групов аз на една животинска форма, който трябва да действува от Марс, е избрал именно това място на небето, той може да упражнява съответното действие върху Земята. Тук се намират силите, които са образували разнообразието на нашите животински форми, и ние можем да кажем: когато употребяваме израза, "Животинският групов аз може да бъде намерен на астралното поле", това означава в действителност: Когато окултният поглед иска да търси груповия аз на някоя животинска форма, той не трябва да търси на Земята, а на една планета. Това, което той намира при човека на Земята, това окултният поглед намира за животното само навън в небесното пространство върху планетите.
към текста >>
Когато свържем този факт, който току що изнесохме, с това, че днес импулсите на животинските форми така често се търсят в някои принципи на Земята, например в борбата за съществувание, в някакъв естествен подбор други подобни неща, тогава наистина от една страна фактите, които са се родили чрез тези стремежи, каквито например Дарвин е изтъкнал, се явяват като нещо величествено, до толкова, доколкото Дарвин се е придържал
към
фактите.
Когато свържем този факт, който току що изнесохме, с това, че днес импулсите на животинските форми така често се търсят в някои принципи на Земята, например в борбата за съществувание, в някакъв естествен подбор други подобни неща, тогава наистина от една страна фактите, които са се родили чрез тези стремежи, каквито например Дарвин е изтъкнал, се явяват като нещо величествено, до толкова, доколкото Дарвин се е придържал към фактите.
Защото дарвинизмът е описал несъзнателно, как съществува подвижността на животинските форми, как в тази област се създават фактически специалните форми от основните форми. Обаче съобразно цялото настроение на нашето време хората са пропуснали факта, че силите, които създават тези форми, действуват от небесното пространство; че следователно творците на животинските форми трябва да бъдат търсени в света на планетите, които принадлежат на нашата планетна система, обаче вън от нашата Земя. Ако се запитаме сега: Как стои същият въпрос относно хората? ние получаваме един отговор само тогава, когато първо си отговорим също на другия въпрос; от какъв род са тези духове, които нарекохме групови души на животните и които имат тяхното обиталище на различните планети. Тогава се оказва, че тези групови души на животните са потомци на онази категория духовни същества, които в течение на тези сказки бяха наречени от мене Духове на Движението.
към текста >>
Обаче ние говорихме за особената категория, която нарекохме луциферически духове, и охарактеризирахме, как се отнасят тези луциферически Духове
към
нормалните Духове.
Сега трябва да поставим следния въпрос: Върху животните действуват следователно от планетите тези потомци на Духовете на Движението; действуват ли подобни духовни същества също върху човека, върху човешкия род, който е разпространен по лицето на Земята? Това ние не можем да твърдим за онези духовни същества, които посочихме като нормални членове на отделните йерархии.
Обаче ние говорихме за особената категория, която нарекохме луциферически духове, и охарактеризирахме, как се отнасят тези луциферически Духове към нормалните Духове.
За всяка категория на различните йерархии в нашия цикъл на времето съществуват също луциферически Духове. Докато животинските групови души са напълно нормални потомци, истински потомци на Духовете на Движението, луциферическите Духове, които отговарят на Духовете на Движението, са такива, които са се разбунтували против нормалния път на Духовете на Движението. Тези луциферически Духове на Движението са групирани също на различните планети в отношение със Земята, както нормалните потомци на Духовете на Движението; те са разпределили някакси тяхната роля така, че са се настанили на различните планети. Както груповите души на животните обитават на планетите, така също определени луциферически Духове на Движението обитават на планетите. Те са си поставили задачата, която вече отговаря на Духовете на Движението: да действуват формиращо от планетите, така че на Земята да възникнат групи на съответните същества.
към текста >>
Също и тези Духове на Движението имат особеността, че са избрали тяхното обиталище или по-добре казано, опорната точка на тяхното действие на планетите на нашата планетна система, така че те не действуват пряко като Духове на Движението от Слънцето, където имат своето събирателно място, а изпращат първо техните лъчи
към
планетите и от там действуват обратно върху Земя та.
По-точно описание на тези факти ще намерите в моите сказки изнесени в Християния върху особения специален начин, по който луциферическите Духове на Движението действуват образувайки човешките раси. Така ние трябва да правим разлика между потомците на нормалните Духове на Движението и луциферическите Духове на Движението. Но сега още нещо! Сега естествено ние ще зададем въпроса: къде се намират сега нормалните Духове на Движението, които през време на старата Лунна епоха дадоха на човека неговото астрално тяло? Следователно, онези, които бяха достигнали целта на тяхното развитие в онова време, което изтече при преминаването на старото Лунно състояние в сегашното Земно състояние, тези напълно узрели Духове на Движението, къде се намират те?
Също и тези Духове на Движението имат особеността, че са избрали тяхното обиталище или по-добре казано, опорната точка на тяхното действие на планетите на нашата планетна система, така че те не действуват пряко като Духове на Движението от Слънцето, където имат своето събирателно място, а изпращат първо техните лъчи към планетите и от там действуват обратно върху Земя та.
Доколкото имаме работа с истинските Духове на Движението, тяхното непосредствено действие идва от планетите на нашата планетна система; Обаче всичко това, което тези духовни Същества произвеждат от планетите, принадлежи естествено на свръхсетивния, на невидимия свят като такъв. Само самите следствия се проявяват на Земята, действията възникват на Земята. Следователно, какво правят за човека тези Духове на Движението, които някога на Луната му подариха неговото астрално тяло отделяйки го от тяхната собствена субстанция? Това астрално тяло се съдържаше като едно семе, като един зародиш в земното битие и след като старата Луна изчезна и измина едно междинно време и Земята отново се образува, тогава това астрално тяло отново се разви от зародиша. Обаче Духовете на Движението се бяха развили по-нататък до една по-висша дейност.
към текста >>
Сега, преди да разгледаме културния процес на човечеството по-нататък относно една друга точка, искаме да преминем
към
растителното царство.
Сега, преди да разгледаме културния процес на човечеството по-нататък относно една друга точка, искаме да преминем към растителното царство.
При растителното царство виждаме, че вече самото астрално тяло може да бъде намерено на астралното поле, там, където може да бъде намерен груповият аз на животните. Това ни довежда отново обратно до действителния факт, който се показва на окултния поглед, че за растенията не само в груповия аз, а и вече в астралното тяло действуват сили, които сега идват от вън от планетната система, от звездите. Следователно докато при животното Духовете на Движението действуват само в груповите сили, в силите, които създават груповите форми, при растенията още в астралното тяло действува това, което принадлежи на сферата на Духовете на Движението. Това са също потомци на Духовете на Движението, само че те се различават от другите потомци чрез това, че са се образували по друго време, но действуват също като потомци на Духовете на Движението върху астралното тяло на растенията, не само върху аза. Ние отново можем да кажем именно, че върху астралното тяло на растенията действуват от планетите на нашата план нетна система силите на Духовете на Движението или на техните потомци.
към текста >>
Определени растения са причислени
към
силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Марс; други са причислени
към
силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Венера, други пък
към
тези, които действуват от планетата Меркурий.
Съществува определено средство за изследване действителните пътища на отделните планети в техните изображения; И когато някога официалната наука познае този факт, тогава някои неща от досегашните астрономически системи ще бъдат коригирани.
Определени растения са причислени към силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Марс; други са причислени към силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Венера, други пък към тези, които действуват от планетата Меркурий.
От там действуват тези сили върху растенията на Земята и според това, дали действуват от една или от друга от планетите, те предават на растението движението изразяващото се в спиралите образувани от неговите листа: същото движение, което планетата прави, абсолютното движение на съответната планета, което тя прави в небесното пространство. Ако вземете една обикновена полска поветица и разгледате, как нейното стъбло се обвива, Вие ще имате в спиралните движения на това стъбло подражавани даже планетните движения, които произхождат от Духовете на Движението. Там, където стъблото стои здраво, там в изходните места на листата имате изображения на онези сили, които произхождат от Духовете на Движението от планетите на планетната система. Тези сили действуват при растенията съвместно със същинските групови азове и тези групови азове на растенията действуват всички така, че можем да намерим посоката на техните сили, ако свържем просто Слънцето с центъра на Земята; това значи, че съвместно със силите, които идват от Духовете на Движението, действуват други сили, които отиват в посоката на стъблото на растението, което винаги е насочено към центъра на Земята. Следователно трябва да съставим цялото растение от това, което расте към Слънцето или към центъра на Земята, и от това, което се обвива и подражава в изходните точки на листата движенията на планетите.
към текста >>
Тези сили действуват при растенията съвместно със същинските групови азове и тези групови азове на растенията действуват всички така, че можем да намерим посоката на техните сили, ако свържем просто Слънцето с центъра на Земята; това значи, че съвместно със силите, които идват от Духовете на Движението, действуват други сили, които отиват в посоката на стъблото на растението, което винаги е насочено
към
центъра на Земята.
Съществува определено средство за изследване действителните пътища на отделните планети в техните изображения; И когато някога официалната наука познае този факт, тогава някои неща от досегашните астрономически системи ще бъдат коригирани. Определени растения са причислени към силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Марс; други са причислени към силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Венера, други пък към тези, които действуват от планетата Меркурий. От там действуват тези сили върху растенията на Земята и според това, дали действуват от една или от друга от планетите, те предават на растението движението изразяващото се в спиралите образувани от неговите листа: същото движение, което планетата прави, абсолютното движение на съответната планета, което тя прави в небесното пространство. Ако вземете една обикновена полска поветица и разгледате, как нейното стъбло се обвива, Вие ще имате в спиралните движения на това стъбло подражавани даже планетните движения, които произхождат от Духовете на Движението. Там, където стъблото стои здраво, там в изходните места на листата имате изображения на онези сили, които произхождат от Духовете на Движението от планетите на планетната система.
Тези сили действуват при растенията съвместно със същинските групови азове и тези групови азове на растенията действуват всички така, че можем да намерим посоката на техните сили, ако свържем просто Слънцето с центъра на Земята; това значи, че съвместно със силите, които идват от Духовете на Движението, действуват други сили, които отиват в посоката на стъблото на растението, което винаги е насочено към центъра на Земята.
Следователно трябва да съставим цялото растение от това, което расте към Слънцето или към центъра на Земята, и от това, което се обвива и подражава в изходните точки на листата движенията на планетите. Обаче на това отговаря действителният факт, че ние трябва да търсим непосредствените действени импулси за груповите азове на растенията в посоката от Земята към Слънцето. Това значи; Ако насочим сега окултния поглед не към планетите, а към Слънцето, ние получаваме отделните групови азове на растенията. Тези групови азове на растенията са също така потомци на Духовете на Мъдростта, както груповите азове на животните са потомци на Духовете на Движението. Следователно в груповите азове на растенията имаме потомци на Духовете на Мъдростта.
към текста >>
Следователно трябва да съставим цялото растение от това, което расте
към
Слънцето или
към
центъра на Земята, и от това, което се обвива и подражава в изходните точки на листата движенията на планетите.
Определени растения са причислени към силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Марс; други са причислени към силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Венера, други пък към тези, които действуват от планетата Меркурий. От там действуват тези сили върху растенията на Земята и според това, дали действуват от една или от друга от планетите, те предават на растението движението изразяващото се в спиралите образувани от неговите листа: същото движение, което планетата прави, абсолютното движение на съответната планета, което тя прави в небесното пространство. Ако вземете една обикновена полска поветица и разгледате, как нейното стъбло се обвива, Вие ще имате в спиралните движения на това стъбло подражавани даже планетните движения, които произхождат от Духовете на Движението. Там, където стъблото стои здраво, там в изходните места на листата имате изображения на онези сили, които произхождат от Духовете на Движението от планетите на планетната система. Тези сили действуват при растенията съвместно със същинските групови азове и тези групови азове на растенията действуват всички така, че можем да намерим посоката на техните сили, ако свържем просто Слънцето с центъра на Земята; това значи, че съвместно със силите, които идват от Духовете на Движението, действуват други сили, които отиват в посоката на стъблото на растението, което винаги е насочено към центъра на Земята.
Следователно трябва да съставим цялото растение от това, което расте към Слънцето или към центъра на Земята, и от това, което се обвива и подражава в изходните точки на листата движенията на планетите.
Обаче на това отговаря действителният факт, че ние трябва да търсим непосредствените действени импулси за груповите азове на растенията в посоката от Земята към Слънцето. Това значи; Ако насочим сега окултния поглед не към планетите, а към Слънцето, ние получаваме отделните групови азове на растенията. Тези групови азове на растенията са също така потомци на Духовете на Мъдростта, както груповите азове на животните са потомци на Духовете на Движението. Следователно в груповите азове на растенията имаме потомци на Духовете на Мъдростта.
към текста >>
Обаче на това отговаря действителният факт, че ние трябва да търсим непосредствените действени импулси за груповите азове на растенията в посоката от Земята
към
Слънцето.
От там действуват тези сили върху растенията на Земята и според това, дали действуват от една или от друга от планетите, те предават на растението движението изразяващото се в спиралите образувани от неговите листа: същото движение, което планетата прави, абсолютното движение на съответната планета, което тя прави в небесното пространство. Ако вземете една обикновена полска поветица и разгледате, как нейното стъбло се обвива, Вие ще имате в спиралните движения на това стъбло подражавани даже планетните движения, които произхождат от Духовете на Движението. Там, където стъблото стои здраво, там в изходните места на листата имате изображения на онези сили, които произхождат от Духовете на Движението от планетите на планетната система. Тези сили действуват при растенията съвместно със същинските групови азове и тези групови азове на растенията действуват всички така, че можем да намерим посоката на техните сили, ако свържем просто Слънцето с центъра на Земята; това значи, че съвместно със силите, които идват от Духовете на Движението, действуват други сили, които отиват в посоката на стъблото на растението, което винаги е насочено към центъра на Земята. Следователно трябва да съставим цялото растение от това, което расте към Слънцето или към центъра на Земята, и от това, което се обвива и подражава в изходните точки на листата движенията на планетите.
Обаче на това отговаря действителният факт, че ние трябва да търсим непосредствените действени импулси за груповите азове на растенията в посоката от Земята към Слънцето.
Това значи; Ако насочим сега окултния поглед не към планетите, а към Слънцето, ние получаваме отделните групови азове на растенията. Тези групови азове на растенията са също така потомци на Духовете на Мъдростта, както груповите азове на животните са потомци на Духовете на Движението. Следователно в груповите азове на растенията имаме потомци на Духовете на Мъдростта.
към текста >>
Това значи; Ако насочим сега окултния поглед не
към
планетите, а
към
Слънцето, ние получаваме отделните групови азове на растенията.
Ако вземете една обикновена полска поветица и разгледате, как нейното стъбло се обвива, Вие ще имате в спиралните движения на това стъбло подражавани даже планетните движения, които произхождат от Духовете на Движението. Там, където стъблото стои здраво, там в изходните места на листата имате изображения на онези сили, които произхождат от Духовете на Движението от планетите на планетната система. Тези сили действуват при растенията съвместно със същинските групови азове и тези групови азове на растенията действуват всички така, че можем да намерим посоката на техните сили, ако свържем просто Слънцето с центъра на Земята; това значи, че съвместно със силите, които идват от Духовете на Движението, действуват други сили, които отиват в посоката на стъблото на растението, което винаги е насочено към центъра на Земята. Следователно трябва да съставим цялото растение от това, което расте към Слънцето или към центъра на Земята, и от това, което се обвива и подражава в изходните точки на листата движенията на планетите. Обаче на това отговаря действителният факт, че ние трябва да търсим непосредствените действени импулси за груповите азове на растенията в посоката от Земята към Слънцето.
Това значи; Ако насочим сега окултния поглед не към планетите, а към Слънцето, ние получаваме отделните групови азове на растенията.
Тези групови азове на растенията са също така потомци на Духовете на Мъдростта, както груповите азове на животните са потомци на Духовете на Движението. Следователно в груповите азове на растенията имаме потомци на Духовете на Мъдростта.
към текста >>
Към
това се прибавят сега Духовете на Циклите на Времената, които регулират времената.
В течение на тези сказки аз изнесох, че трябва да считаме природните духове като потомци на третата йерархия, а груповите азове трябва да считаме като потомци на втората йерархия.
Към това се прибавят сега Духовете на Циклите на Времената, които регулират времената.
Тук ние се намираме на едно място, където можем да обърнем вниманието върху функцията на определена категория на такива Духове на циклите на времената; именно на това място можем да обърнем вниманието върху това, че определени Духове на циклите на времената свързват за растенията действията на произхождащите от планетите сили на движението, които действуват спирално, заедно със силите, които произхождат от Слънцето. Тези сили би ват свързани в определено време чрез Духовете на циклите на времената, а именно когато настъпи онзи момент на годината, когато растението пристъпва към образуването на неговите плодове; тогава спиралният принцип на движението се свързва с принципа, който расте в стъблото. Тук ние също имаме принципа, който действува спирално, в тичинките на растението и принципа, който е прякото продължение на стъблото, в плодното коленце в средата на растението. Когато кръгообращението на растението е изтекло, т.е. когато Духовете на циклите на времената свързват дейността на планетните Духове с дейността на Слънчевите Духове, тогава при растението, което вече е завършено, се подреждат онези органи, които до тогава са следвали спирално планетите, те се подреждат красиво в един кръг наоколо като тичинки, а стъблото расте и завършва в плодното коленце: и двете биват съединени.
към текста >>
Тези сили би ват свързани в определено време чрез Духовете на циклите на времената, а именно когато настъпи онзи момент на годината, когато растението пристъпва
към
образуването на неговите плодове; тогава спиралният принцип на движението се свързва с принципа, който расте в стъблото.
В течение на тези сказки аз изнесох, че трябва да считаме природните духове като потомци на третата йерархия, а груповите азове трябва да считаме като потомци на втората йерархия. Към това се прибавят сега Духовете на Циклите на Времената, които регулират времената. Тук ние се намираме на едно място, където можем да обърнем вниманието върху функцията на определена категория на такива Духове на циклите на времената; именно на това място можем да обърнем вниманието върху това, че определени Духове на циклите на времената свързват за растенията действията на произхождащите от планетите сили на движението, които действуват спирално, заедно със силите, които произхождат от Слънцето.
Тези сили би ват свързани в определено време чрез Духовете на циклите на времената, а именно когато настъпи онзи момент на годината, когато растението пристъпва към образуването на неговите плодове; тогава спиралният принцип на движението се свързва с принципа, който расте в стъблото.
Тук ние също имаме принципа, който действува спирално, в тичинките на растението и принципа, който е прякото продължение на стъблото, в плодното коленце в средата на растението. Когато кръгообращението на растението е изтекло, т.е. когато Духовете на циклите на времената свързват дейността на планетните Духове с дейността на Слънчевите Духове, тогава при растението, което вече е завършено, се подреждат онези органи, които до тогава са следвали спирално планетите, те се подреждат красиво в един кръг наоколо като тичинки, а стъблото расте и завършва в плодното коленце: и двете биват съединени. Растежът на растението е завършен, като към двете духовни дейности на Духовете на Движението и на Духовете на Мъдростта се прибавя дейността на Духовете на циклите на времената, които свързват двата вида духовни същества в един вид брак.
към текста >>
Растежът на растението е завършен, като
към
двете духовни дейности на Духовете на Движението и на Духовете на Мъдростта се прибавя дейността на Духовете на циклите на времената, които свързват двата вида духовни същества в един вид брак.
Тук ние се намираме на едно място, където можем да обърнем вниманието върху функцията на определена категория на такива Духове на циклите на времената; именно на това място можем да обърнем вниманието върху това, че определени Духове на циклите на времената свързват за растенията действията на произхождащите от планетите сили на движението, които действуват спирално, заедно със силите, които произхождат от Слънцето. Тези сили би ват свързани в определено време чрез Духовете на циклите на времената, а именно когато настъпи онзи момент на годината, когато растението пристъпва към образуването на неговите плодове; тогава спиралният принцип на движението се свързва с принципа, който расте в стъблото. Тук ние също имаме принципа, който действува спирално, в тичинките на растението и принципа, който е прякото продължение на стъблото, в плодното коленце в средата на растението. Когато кръгообращението на растението е изтекло, т.е. когато Духовете на циклите на времената свързват дейността на планетните Духове с дейността на Слънчевите Духове, тогава при растението, което вече е завършено, се подреждат онези органи, които до тогава са следвали спирално планетите, те се подреждат красиво в един кръг наоколо като тичинки, а стъблото расте и завършва в плодното коленце: и двете биват съединени.
Растежът на растението е завършен, като към двете духовни дейности на Духовете на Движението и на Духовете на Мъдростта се прибавя дейността на Духовете на циклите на времената, които свързват двата вида духовни същества в един вид брак.
към текста >>
Наистина ние трябва да различаваме за растенията диференцирания, когато подхождаме истински окултно; обаче когато разглеждаме растенията на Земята в тяхното отношение с Духовете на Мъдростта, тогава всички техни движения ни се явяват повече в ответна връзка от Слънцето
към
центъра на Земята.
Сега стигаме до там, да търсим нормалните Духове на Мъдростта. Съобразно с целия дух на досегашните разглеждания ние трябва да ги търсим на Слънцето. Трябва да ги търсим на Слънцето в същия смисъл, както трябва да търсим нормалните Духове на Движението като действуващи от планетите, макар и да имат тяхното същинско обиталище на Слънцето. Ние трябва да търсим импулсите на нормално развитите Духове на Мъдростта изхождащи непосредствено от Слънцето. Но тук ние се натъкваме на нещо особено.
Наистина ние трябва да различаваме за растенията диференцирания, когато подхождаме истински окултно; обаче когато разглеждаме растенията на Земята в тяхното отношение с Духовете на Мъдростта, тогава всички техни движения ни се явяват повече в ответна връзка от Слънцето към центъра на Земята.
Ние можем да различим това, което във формата на растението произхожда от Духовете, които имат тяхното обиталище на планетите, но във вертикалата, в отвесната се слива онова, което чувствуваме да произхожда от Духовете на Мъдростта. По един подобен начин се отнася и за това всеки, който познава окултните факти в тази област, може да Ви даде точно същото сведение по един подобен на чин се отнася фактът, че в областта, в която навлизаме, когато насочим погледа към Слънцето защото там трябва да търсим нормалните Духове на Мъдростта не можем вече да различим диференцирания. Там ние чувствуваме едно единство, това, което изхожда от нормалните Духове на Мъдростта, се слива за нас в едно единство. И ако запитаме сега: къде се показва това, което произхожда от това единство на Духовете на Мъдростта, които имат тяхното обиталище непосредствено на Слънцето, къде се показва това в неговия ефект върху Земята, тогава стигаме до една още по-обширна сфера.
към текста >>
По един подобен начин се отнася и за това всеки, който познава окултните факти в тази област, може да Ви даде точно същото сведение по един подобен на чин се отнася фактът, че в областта, в която навлизаме, когато насочим погледа
към
Слънцето защото там трябва да търсим нормалните Духове на Мъдростта не можем вече да различим диференцирания.
Трябва да ги търсим на Слънцето в същия смисъл, както трябва да търсим нормалните Духове на Движението като действуващи от планетите, макар и да имат тяхното същинско обиталище на Слънцето. Ние трябва да търсим импулсите на нормално развитите Духове на Мъдростта изхождащи непосредствено от Слънцето. Но тук ние се натъкваме на нещо особено. Наистина ние трябва да различаваме за растенията диференцирания, когато подхождаме истински окултно; обаче когато разглеждаме растенията на Земята в тяхното отношение с Духовете на Мъдростта, тогава всички техни движения ни се явяват повече в ответна връзка от Слънцето към центъра на Земята. Ние можем да различим това, което във формата на растението произхожда от Духовете, които имат тяхното обиталище на планетите, но във вертикалата, в отвесната се слива онова, което чувствуваме да произхожда от Духовете на Мъдростта.
По един подобен начин се отнася и за това всеки, който познава окултните факти в тази област, може да Ви даде точно същото сведение по един подобен на чин се отнася фактът, че в областта, в която навлизаме, когато насочим погледа към Слънцето защото там трябва да търсим нормалните Духове на Мъдростта не можем вече да различим диференцирания.
Там ние чувствуваме едно единство, това, което изхожда от нормалните Духове на Мъдростта, се слива за нас в едно единство. И ако запитаме сега: къде се показва това, което произхожда от това единство на Духовете на Мъдростта, които имат тяхното обиталище непосредствено на Слънцето, къде се показва това в неговия ефект върху Земята, тогава стигаме до една още по-обширна сфера.
към текста >>
тогавашното египетско настояще, не е пригодно да насочи така по гледа нагоре
към
онзи слънчев Дух на Мъдростта, който Заратустра беше предчувствувал по свой начин.
След това дойде културата на Заратустра, която сочеше отново същото нещо, което свещените Риши нарекоха Вишвакарман; само че той сочеше това по свой начин. Той го нарече Аура-Маздао. Както свещените Риши така също и Заратустра знаеха, че онова, което се разбираше с името Вишвакарман, представлява Духа на Мъдростта, който разлива своите сили обхватно върху Земята и има по-големи сфери отколкото тези на отделните Духове на Движението. Заратустра също мислеше, че Аура-Маздао има по-големи сфери отколкото тези на Духовете на Движението. И дойде Египетската култура, която изхождайки от определени причини, видя необходимостта да каже: настоящето, т.е.
тогавашното египетско настояще, не е пригодно да насочи така по гледа нагоре към онзи слънчев Дух на Мъдростта, който Заратустра беше предчувствувал по свой начин.
Ето защо Египетската култура облече своя възглед за същността на този Дух в легендата, че този Дух, кога то той искаше да се съобщи на Земята, е бил веднага разкъсан на парчета. Озирис, който бе разкъсан от своя брат, той е един намек за това, за което бяха намекнали вече свещените индийски Риши с техния Вишвакарман. И след това дойде четвъртата следатлантска културна епоха /Гръцко-Латинската/ и посочи, че онова, за което беше намекнала всяка една културна епоха, може да бъде постигнато чрез особените условия в непосредствено виждане именно за тази четвърта културна епоха; т.е., че е дадена възможността чрез особени процеси на четвъртата следатлантска културна епоха да бъде вдъхновена една личност. Седемте Риши намекнаха за това, че това Същество съществува; Заратустра каза, че окултният поглед, който е насочен към Слънцето, вижда това Същество; Египетската култура казваше, че това Същество е още така чуждо за Земята, че човекът го намира само след смъртта; четвъртата културна епоха трябваше да покаже това, че в условията на нашето земно развитие беше настъпи времето, когато едно човешко същество можеше да бъде непосредствено вдъхновено от този Дух на Мъдростта. Чрез това беше възможно да бъде познато, че фактически сферата на този Дух на Мъдростта от Слънцето беше по-обхватна от сферата на Духовете на Движението, защото тя обхваща сега целия културен процес на Земята.
към текста >>
Седемте Риши намекнаха за това, че това Същество съществува; Заратустра каза, че окултният поглед, който е насочен
към
Слънцето, вижда това Същество; Египетската култура казваше, че това Същество е още така чуждо за Земята, че човекът го намира само след смъртта; четвъртата културна епоха трябваше да покаже това, че в условията на нашето земно развитие беше настъпи времето, когато едно човешко същество можеше да бъде непосредствено вдъхновено от този Дух на Мъдростта.
И дойде Египетската култура, която изхождайки от определени причини, видя необходимостта да каже: настоящето, т.е. тогавашното египетско настояще, не е пригодно да насочи така по гледа нагоре към онзи слънчев Дух на Мъдростта, който Заратустра беше предчувствувал по свой начин. Ето защо Египетската култура облече своя възглед за същността на този Дух в легендата, че този Дух, кога то той искаше да се съобщи на Земята, е бил веднага разкъсан на парчета. Озирис, който бе разкъсан от своя брат, той е един намек за това, за което бяха намекнали вече свещените индийски Риши с техния Вишвакарман. И след това дойде четвъртата следатлантска културна епоха /Гръцко-Латинската/ и посочи, че онова, за което беше намекнала всяка една културна епоха, може да бъде постигнато чрез особените условия в непосредствено виждане именно за тази четвърта културна епоха; т.е., че е дадена възможността чрез особени процеси на четвъртата следатлантска културна епоха да бъде вдъхновена една личност.
Седемте Риши намекнаха за това, че това Същество съществува; Заратустра каза, че окултният поглед, който е насочен към Слънцето, вижда това Същество; Египетската култура казваше, че това Същество е още така чуждо за Земята, че човекът го намира само след смъртта; четвъртата културна епоха трябваше да покаже това, че в условията на нашето земно развитие беше настъпи времето, когато едно човешко същество можеше да бъде непосредствено вдъхновено от този Дух на Мъдростта.
Чрез това беше възможно да бъде познато, че фактически сферата на този Дух на Мъдростта от Слънцето беше по-обхватна от сферата на Духовете на Движението, защото тя обхваща сега целия културен процес на Земята.
към текста >>
Както Слънцето се отнася
към
планетите така слънчевият Дух на Мъдростта се отнася
към
Духовете на Движението, които от тяхна страна се отразяват в такива Духове, като този, който вдъхнови Буда.
Това значи: Онова, което в езика на свещените индийски Риши се нарича Вишвакарман, в езика на Заратустра Аура-Маздао, в езика на Египетската култура /когато действително разбираме, какво се крие зад това име/ Озирис и това, което в езика на четвъртата следатлантска култура бе назовано с думата Христос, това просия, изпрати своята светлина през вратата на слънчевия Дух на Мъдростта. Както съвсем не казах, че чрез Буда беше просиял /изпратил своята светлина/ само Духът на Движението, също така аз съвсем не казвам, че чрез Христос беше просиял само слънчевият Дух на Мъдростта. Той беше вратата, за да насочи окултния поглед навън в безкрайните сфери, в които съществуват Духовете на по-висшите йерархии; обаче входът, вратата беше Духът на Мъдростта, слънчевият Дух на Мъдростта.
Както Слънцето се отнася към планетите така слънчевият Дух на Мъдростта се отнася към Духовете на Движението, които от тяхна страна се отразяват в такива Духове, като този, който вдъхнови Буда.
Така е разбрала тези неща Х.П. Блаватска в нейната добра стара теория, на нея никога не и е хрумвало да отъждестви Христос с някой от Духовете на Движението, които действуват чрез планетите.
към текста >>
Блаватска, отъждестви Буда с Меркурий, тя изказа една велика истина, която е позната толкова по-добре, колкото повече хората познаят в окултната област отношението на Буда
към
Христа, както познаваме по-добре космическите отношения, както познаваме по-добре отношението на планетата Меркурий
към
неподвижната звезда Слънце.
Това, което става в света, то има значение за нас, това, което действува в света, то има значение за нас, него трябва да изповядваме ние. И Духовната Наука ни довежда до там, да гледаме това, да виждаме това, което действува в света. Бих могъл да кажа, че всъщност в полето на Духовната Наука ние имаме възможност от самия инстинкт да намерим това, което е правилно. Не трябва постоянно да жадуваме за нови сензации, а да се стараем малко да разберем това, което се крие в първите импулси на Теософското Движение. Когато Х.П.
Блаватска, отъждестви Буда с Меркурий, тя изказа една велика истина, която е позната толкова по-добре, колкото повече хората познаят в окултната област отношението на Буда към Христа, както познаваме по-добре космическите отношения, както познаваме по-добре отношението на планетата Меркурий към неподвижната звезда Слънце.
Нещата не се оставят да бъдат коренно изменени чрез предразсъдъците на хората; те произвеждат правилното в културния процес само тогава, когато ги гледаме безпристрастно в очите.
към текста >>
Това разглеждане трябваше да бъде прибавено именно
към
онова, което бе казано днес върху действуващите в планетите и в Слънцето Духове, защото тези Духове простират тяхното действие върху Земята, и за многото неща, които трябва да бъдат изнасяни в популярните сказки, светът не предчувствува, колко дълбоко се коренят те в окултните основи.
Това разглеждане трябваше да бъде прибавено именно към онова, което бе казано днес върху действуващите в планетите и в Слънцето Духове, защото тези Духове простират тяхното действие върху Земята, и за многото неща, които трябва да бъдат изнасяни в популярните сказки, светът не предчувствува, колко дълбоко се коренят те в окултните основи.
Колкото дълбоко основано е отношението, което трябва да бъде даде но сега за редуващите се една след друга културни сфери, от които една намира своята върхова точка в Буда, другата в това наречете го както щете: четвъртата културна епоха го нарече Христос. Как едното се отличава от другото, това може да се узнае само от дълбочините на Окултизма. Обаче Окултизмът ни свидетелствува също, как, ако виждаме правилно, Космосът ни предлага навсякъде знаци за това, което говори дълбоко на нашите сърца. Така щото можем да кажем: когато се научим да познаваме писмеността, която е разпростряна в Космоса, в звездите, когато се научим да познаваме тази писменост в нейното подреждане и движение, тогава навсякъде от Космоса ни говори онова, което прониква нашите сърца с истината, с Любовта и с онова религиозно чувство, което носи развитието на човечеството по-нататък от епоха на епоха.
към текста >>
Така щото можем да кажем: когато се научим да познаваме писмеността, която е разпростряна в Космоса, в звездите, когато се научим да познаваме тази писменост в нейното подреждане и движение, тогава навсякъде от Космоса ни говори онова, което прониква нашите сърца с истината, с
Любов
та и с онова религиозно чувство, което носи развитието на човечеството по-нататък от епоха на епоха.
Това разглеждане трябваше да бъде прибавено именно към онова, което бе казано днес върху действуващите в планетите и в Слънцето Духове, защото тези Духове простират тяхното действие върху Земята, и за многото неща, които трябва да бъдат изнасяни в популярните сказки, светът не предчувствува, колко дълбоко се коренят те в окултните основи. Колкото дълбоко основано е отношението, което трябва да бъде даде но сега за редуващите се една след друга културни сфери, от които една намира своята върхова точка в Буда, другата в това наречете го както щете: четвъртата културна епоха го нарече Христос. Как едното се отличава от другото, това може да се узнае само от дълбочините на Окултизма. Обаче Окултизмът ни свидетелствува също, как, ако виждаме правилно, Космосът ни предлага навсякъде знаци за това, което говори дълбоко на нашите сърца.
Така щото можем да кажем: когато се научим да познаваме писмеността, която е разпростряна в Космоса, в звездите, когато се научим да познаваме тази писменост в нейното подреждане и движение, тогава навсякъде от Космоса ни говори онова, което прониква нашите сърца с истината, с Любовта и с онова религиозно чувство, което носи развитието на човечеството по-нататък от епоха на епоха.
към текста >>
38.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи
към
нещо характерно.
Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми. Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа. Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала. Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на действие на Духовете на Формата.
Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи към нещо характерно.
И наименованието "Духове на Формата" бе избрано поради това, защото в царството, което на Земята наричаме минерално царство, се оказват действуващи Духовете на Формата и по-нататък преди всичко действуват потомците на Духовете на Формата, в смисъла, в който в тези сказки говорихме за потомци на Духовете на висшите йерархии. Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото възприятие от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на магнетизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата. Нека отначало не обръщаме внимание на другите качества и да разгледаме формата, която срещаме поне при голяма част на минералното царство и нека бъдем наясно, че тази чиста форма произхожда първо от начина на действие на Духовете на Формата или от техните потомци. Сега стигаме до това, което трябва да считаме като втори член на едно същество на минералното царство, до така нареченото етерно тяло. Окултният изследовател намира това, което трябва да счита като етерно тяло при един минерал, не във физическия свят; той го намира в същата област, в която трябва да търси, когато например иска да намери астралното тяло на растението или груповия аз на животните.
към текста >>
Обаче
към
планетите трябва да отидем също, когато искаме да търсим това, което действува етерно в минералите.
Обаче към планетите трябва да отидем също, когато искаме да търсим това, което действува етерно в минералите.
Как един минерал е обливан с жизнени сили, това ни се показва първо, когато отидем до онзи общ живот, който е еднороден от Земята до другите планети на нашата планетна система. Така следователно ние имаме принципа, чрез който е оживотворен минералът, не на физическото поле, не трябва да го търсим в областта, която нашата Земя непосредствено ни предлага, а в жизнените течения, които се разливат надолу от планетите. Във всеки случай този принцип е подбуден от Слънцето, но се разлива непосредствено именно от планетите и прониква живо нашата планета Земя, за да проникнат с техните потомци, етерните природни духове, за които говорихме, онова, което е форма: Така щото следователно онова, което е форма, има вътрешност; с други думи казано, формата на минерала, която произхождаща единствено от физическото поле не е проницаема, а ни оказва съпротивление. Ако в минерала не би действувало нищо друго освен това, което е действено на физическото поле, тогава ние бихме възприемали от минерала само формата: Обаче тази форма е изпълнена с вътрешност. Минералът все пак има вътрешност, той има вътрешността на различните минерални вещества.
към текста >>
Така ние трябва отново да причислим
към
сферата на Духовете на Движението онова, което прониква етерно минералните вещества.
И ако си припомним, как трябваше да говорим за това, което въобще действува от планетната система, по отношение на груповите души на животните, по отношение на астралните тела на растенията, ако си припомним, че винаги се касаеше за същества, които са във връзка с Духовете на Движението, или със самите тях или с техните потомци, ще ни бъде ясно, че тези същества действуват в тяхната цялост от планетите върху Земята.
Така ние трябва отново да причислим към сферата на Духовете на Движението онова, което прониква етерно минералните вещества.
към текста >>
В целия смисъл на нашето разглеждане ще Ви бъде ясно, че както трябваше да се издигнем от астралното тяло на растенията до техния групов аз, от планетите до Слънцето, до неподвижната звезда така също, когато преминаваме от етерното тяло
към
астралното тяло при минералното царство трябва да се издигнем отново до неподвижната звезда.
Ние трябва да се издигнем така да се каже само с един свят по-горе, когато искаме да разгледаме това, което принадлежи на минералното царство като астрално тяло.
В целия смисъл на нашето разглеждане ще Ви бъде ясно, че както трябваше да се издигнем от астралното тяло на растенията до техния групов аз, от планетите до Слънцето, до неподвижната звезда така също, когато преминаваме от етерното тяло към астралното тяло при минералното царство трябва да се издигнем отново до неподвижната звезда.
Това значи, можем да разберем, как окултният поглед ни казва, че астралното естество на минерала действува в редица духовни същества на йерархиите от онова, което е възприемаемо непосредствено от Слънцето, от това, което наричаме Духове на Мъдростта или което е свързано със сферата на тези Духове на Мъдростта. Следователно тук трябва да включим също всичко, което представлява потомци на Духовете на Мъдростта. Това, което действува тук в минерала, се показва на окултното изследване разделено, вън от минерала. Но то се показва така, че във всеки случай животът който сега бе описан като намиращ се в минерала, като етерно естество на минерала е изтласкано вътре в него от вън. Докато астралното тяло да речем при човека или животното държи съвкупно етерното тяло от вътре, при минерала етерното тяло а така да се каже притиквано съвкупно от астралното тяло, което се намира вън от минерала, а не присвивано заедно от вътре както при човека или животното.
към текста >>
Когато разглеждаме отношението на астралното тяло на човека
към
неговото етерно тяло, бихме могли да кажем, че това, което действува като етерно тяло, е сдържано заедно чрез привличащи сили, а при минерала положението е такова, че етерното тяло е притиквано съвкупно чрез сили от вън.
Това значи, можем да разберем, как окултният поглед ни казва, че астралното естество на минерала действува в редица духовни същества на йерархиите от онова, което е възприемаемо непосредствено от Слънцето, от това, което наричаме Духове на Мъдростта или което е свързано със сферата на тези Духове на Мъдростта. Следователно тук трябва да включим също всичко, което представлява потомци на Духовете на Мъдростта. Това, което действува тук в минерала, се показва на окултното изследване разделено, вън от минерала. Но то се показва така, че във всеки случай животът който сега бе описан като намиращ се в минерала, като етерно естество на минерала е изтласкано вътре в него от вън. Докато астралното тяло да речем при човека или животното държи съвкупно етерното тяло от вътре, при минерала етерното тяло а така да се каже притиквано съвкупно от астралното тяло, което се намира вън от минерала, а не присвивано заедно от вътре както при човека или животното.
Когато разглеждаме отношението на астралното тяло на човека към неговото етерно тяло, бихме могли да кажем, че това, което действува като етерно тяло, е сдържано заедно чрез привличащи сили, а при минерала положението е такова, че етерното тяло е притиквано съвкупно чрез сили от вън.
към текста >>
Минералът е придържан съвкупно от вън, а именно чрез това, че този минерал е определен чрез различните положения, които Слънцето има
към
Земята относно това астрално присвиване.
Така щото следователно във формата на минерала е тикано вътре чрез астрални действени сили съдържанието, вътрешността, които се изразява чрез етерното течение.
Минералът е придържан съвкупно от вън, а именно чрез това, че този минерал е определен чрез различните положения, които Слънцето има към Земята относно това астрално присвиване.
Бихме могли да кажем: от точката, от която Слънцето огрява Земята, в минерала е втикано вътре етерното вещество.
към текста >>
Това значи: на Луната бе основана една мирова колония, една планетна колония, от която се разливат етерни течения
към
Земята, така че бе създадено едно вещество, което трябваше да се намира в Земята, за да бъде отслабена пряката сила на златото.
Това можа да стане само благодарение на факта, че на етерното течение, което идваше от Слънцето, бе противопоставено едно друго течение, което влезе във взаимодействие с него и уравновеси неговите действия по определен начин. Докато следователно някои Духове на Мъдростта се оказаха луциферически и изпратиха етерни течения от Слънцето в земното минерално царство, други Духове се погрижиха, щото на тези течения да бъдат противопоставени други течения. Тези противоположни течения, които възстановяват отново равновесието, бяха създадени чрез това, че от нарушеното равновесие на веществото на Земята бе отделена една част и така бе създадена земната Луна, която се върти около Земята. По този начин срещу етерните течения от слънцето идват етерните течения, които се излъчват от Луната и се разливат върху Земята от една съвършено друга страна, като възстановяват отново равновесието. Понеже луциферически Духове на Мъдростта бяха получили на Слънцето възможността да изпращат етерни течения, други Духове на Мъдростта трябваше да се откажат да действуват от Слънцето, като се съгласиха напротив да използуват техните сили с цел да възстановят равновесието.
Това значи: на Луната бе основана една мирова колония, една планетна колония, от която се разливат етерни течения към Земята, така че бе създадено едно вещество, което трябваше да се намира в Земята, за да бъде отслабена пряката сила на златото.
Това стана благодарение на факта, че Луната бе отделена от Земята. И от Духовете на Мъдростта, които отделиха Луната и станаха сега противници на луциферическите духове от Слънцето, се разливаха върху Земята онези етерни сили, които доведоха до образуването на среброто като вещество. От това виждате, че във Вселената, в Космоса определени неща действуват така, че бих могъл да кажа не можем да разберем тази Вселена с определена схема, а особеното е, че навсякъде тази схема е нарушена. Ако някой би искал да твърди схематично, че всички етерни сили за минералите идват от планетите, той би сгрешил; Защото в действителност от други страни идват други две етерни течения едното от Слънцето, другото от Луната. Чрез това са създадени именно по друг начин две основни вещества.
към текста >>
Ако искаме да си онагледим, как това, което току що разказах, се изразява външно във Вселената, можем да изберем за целта следния път: трябва първо да си изясним, що значи всъщност това, че ние виждаме, когато гледаме нагоре
към
Слънцето.
Ако искаме да си онагледим, как това, което току що разказах, се изразява външно във Вселената, можем да изберем за целта следния път: трябва първо да си изясним, що значи всъщност това, че ние виждаме, когато гледаме нагоре към Слънцето.
Преди няколко дни показа, как от висшите йерархии на Слънцето, на неподвижната звезда изминават едно собствено развитие само Духовете, които се простират надолу до Духовете на Мъдростта. Така щото можем да кажем: когато насочим погледа навън към една неподвижна звезда, тогава това, което се намира в нея е всъщност веществено съдържание на Духовете на Мъдростта. Това е истинското съдържание на неподвижната звезда. Да, човек може да си състави една представа за това, що е това вещество на Духовете на Мъдростта, само тогава, когато вземе това, което в самия него съществува поне като, образ на това вещество.
към текста >>
Така щото можем да кажем: когато насочим погледа навън
към
една неподвижна звезда, тогава това, което се намира в нея е всъщност веществено съдържание на Духовете на Мъдростта.
Ако искаме да си онагледим, как това, което току що разказах, се изразява външно във Вселената, можем да изберем за целта следния път: трябва първо да си изясним, що значи всъщност това, че ние виждаме, когато гледаме нагоре към Слънцето. Преди няколко дни показа, как от висшите йерархии на Слънцето, на неподвижната звезда изминават едно собствено развитие само Духовете, които се простират надолу до Духовете на Мъдростта.
Така щото можем да кажем: когато насочим погледа навън към една неподвижна звезда, тогава това, което се намира в нея е всъщност веществено съдържание на Духовете на Мъдростта.
Това е истинското съдържание на неподвижната звезда. Да, човек може да си състави една представа за това, що е това вещество на Духовете на Мъдростта, само тогава, когато вземе това, което в самия него съществува поне като, образ на това вещество.
към текста >>
Там ни се казва, че Луцифер пристъпи само
към
Ева и и каза: ако тя направи това, което той иска, ще и се отворят очите.
Нашите мисли. Обаче ние не виждаме нашите мисли с физическите очи. Това е същественото, че също неподвижните звезди, доколкото те са арена на истинските Духове на Мъдростта, не могат да бъдат виждани с физическите очи. Тук ние се намираме на една точка, където отново можем да обърнем вниманието върху извън редно важното, което срещаме в религиозните документи, които са изградени върху Окултизма. Вие знаете, че в библейския документ на Сътворението човеците са създадени по един твърде особен начин.
Там ни се казва, че Луцифер пристъпи само към Ева и и каза: ако тя направи това, което той иска, ще и се отворят очите.
Който познава оригиналния текст, той не ще побърза да даде тук едно символично обяснение. Защото това, което Библията разбира като добро или зло, то не се отнася за моралното добро или зло то принадлежи на една съвършено друга история на културното развитие -; това, което в Библията се нарича добро и зло, то е виждано външно като нещо, то не е виждано духовно-душевно, а със сетивните очи. "Очите ви ще се отворят! " По-рано те не бяха отворени. Тези думи трябва да се разбират буквално.
към текста >>
Преди Луцифер да пристъпи
към
хората и да ги изкуси, човекът можеше да гледа навън: той виждаше неподвижните звезди с едно първично, отредено на човека ясновидство, но ги виждаше така, както те са в тяхното вещество като субстанция на Духовете на Мъдростта: той ги виждаше духовно.
Който познава оригиналния текст, той не ще побърза да даде тук едно символично обяснение. Защото това, което Библията разбира като добро или зло, то не се отнася за моралното добро или зло то принадлежи на една съвършено друга история на културното развитие -; това, което в Библията се нарича добро и зло, то е виждано външно като нещо, то не е виждано духовно-душевно, а със сетивните очи. "Очите ви ще се отворят! " По-рано те не бяха отворени. Тези думи трябва да се разбират буквално.
Преди Луцифер да пристъпи към хората и да ги изкуси, човекът можеше да гледа навън: той виждаше неподвижните звезди с едно първично, отредено на човека ясновидство, но ги виждаше така, както те са в тяхното вещество като субстанция на Духовете на Мъдростта: той ги виждаше духовно.
И той започна да ги вижда физически: Светлината се яви за неговите физически очи едвам тогава, когато той самият, човекът, падна в изкушението на Луцифер. Това значи: така както неподвижните звезди са управлявани първо от Духовете на Мъдростта, те не са видими физически, те не пръскат физическа светлина. Физическа светлина може да бъде разпространявана само тогава, когато на основата се намира нещо, което е като един носител на светлината, когато така да се каже светлината е обвързана от един носител. За да може една неподвижна звезда да стане видима, за това е необходимо още нещо друго освен действието на духовните Същества на Мъдростта в неподвижната звезда. Затова е необходимо, в неподвижната звезда да действуват луциферически духове, които се бунтуват срещу чистата субстанция на Мъдростта, които пропиват тази субстанция на Мъдростта с техния принцип.
към текста >>
И когато сега сме наясно върху това, че следователно всъщност от неподвижните звезди, следователно също от нашето Слънце, ни се изпраща физическа светлина затова, защото
към
нормалните Духове на Мъдростта се прибавят изостаналите такива и стават носители на светлината, Луцифер Фосфорос, сега ще ни стане също ясно, че същата причина, която прави Слънцето видимо, която ни изпраща светлина от неподвижната звезда, е същата тази, която изпраща етерните жизнени течения
към
Земята и произвежда златото.
Неподвижната звезда не би била видима, ако наред с нормално напредналите Духове на Мъдростта в нея нямаше също такива, които не бяха достигнали целта на тяхното развитие, които са изостанали на една по-ниска степен, или на степента на Духовете на Движението или на тази на Духовете на Формата. Изостанали Духове на Мъдростта, които не бяха достигнали целта на тяхното развитие, тях имаме като носители на светлината в лишената от физическа светлина духовна субстанция на неподвижните звезди.
И когато сега сме наясно върху това, че следователно всъщност от неподвижните звезди, следователно също от нашето Слънце, ни се изпраща физическа светлина затова, защото към нормалните Духове на Мъдростта се прибавят изостаналите такива и стават носители на светлината, Луцифер Фосфорос, сега ще ни стане също ясно, че същата причина, която прави Слънцето видимо, която ни изпраща светлина от неподвижната звезда, е същата тази, която изпраща етерните жизнени течения към Земята и произвежда златото.
Ето защо беше необходимо от Луната да действуват именно противоположните сили, които /окултният поглед възприема това като етерни течения/ довеждат до среброто. Но щом действително има Духове на Мъдростта, които противопоставят Луната на Слънцето, за да създадат едно уравновесяване, ние трябва да си кажем: тези Духове на Мъдростта намиращи се на Луната не могат да светят физически, защото Духовете на Мъдростта не светят физически. Ето защо когато окултният поглед търси духовете на Луната, той не ги намира светещи /физически/. Обаче тези Духове на Мъдростта, които основаха на Луната една колония, трябва да изключат луциферическите духове именно от Луната, иначе не би могло да се подържа никакво равновесие.
към текста >>
Когато насочим окултния поглед
към
Луната нагоре, тогава изчезва това, което физическият поглед вижда, тогава изчезва светещият лунен сърп, защото той съществува само за физическите очи; обаче на мястото, където, се намира лунният сърп, там на окултния поглед се показва действителната Същност, която стои на основата на светлината в Космоса, показва ни се образът на Луцифер, обаче като един отразен образ.
Ето защо от Луната е изключена собствената светлина. И сега не е трудно да видим във външното състояние на нещата, които срещаме във физическия свят, един символ за една дълбока окултна връзка. От Слънцето ни идва собствена светлина на това Слънце, от Луната не; и отразената светлина, която ни идва от Луната и на която носител е Луцифер, Луцифер Фосфорос -, ни показва, че тази светлина е изключена от Луната. Това, което е Луцифер, може да ни се яви само благодарение на това в един образ, в една майя /илюзия/, от Луната, че е отразена слънчевата светлина. Следователно, когато например лунният сърп отразява слънчева светлина, тогава на Луната няма първо нищо от луциферически Духове на Мъдростта, а това, което се разлива от Слънцето от страна на луциферически те Духове на Мъдростта, е отразено като светлина.
Когато насочим окултния поглед към Луната нагоре, тогава изчезва това, което физическият поглед вижда, тогава изчезва светещият лунен сърп, защото той съществува само за физическите очи; обаче на мястото, където, се намира лунният сърп, там на окултния поглед се показва действителната Същност, която стои на основата на светлината в Космоса, показва ни се образът на Луцифер, обаче като един отразен образ.
Представете си следователно образа на Луцифер за окултния поглед поставен на мястото на лунния сърп, тогава трябва да кажете: тази Луна дължи своето раждане на обстоятелството, че нормални Духове на Мъдростта са се отказали от тяхното обиталище на Слънцето, преместили са тяхното обиталище тази колония на Луната и обвързват това, което се излъчва от луциферическите духове. Ето защо за окултния поглед Духът на Мъдростта не се показва тук над лунния сърп, а обвързващ луциферическия принцип. Като един добър Дух на Мъдростта, който обвързва под себе си луциферическия принцип, така ни се показва символично за имагинацията /имагинативно, образно астрално виждане/ окултното състояние на нещата. Ето защо окултистите са поставили една фигура, един образ, който обикновено се схваща като един Архи-Вестител /Архангел/ на висшия Дух на Мъдростта, който укротява Луцифера, който е окован, обвързан. Това е един окултен образ.
към текста >>
Това сочи
към
дълбоки окултни тайни.
Ето защо за окултния поглед Духът на Мъдростта не се показва тук над лунния сърп, а обвързващ луциферическия принцип. Като един добър Дух на Мъдростта, който обвързва под себе си луциферическия принцип, така ни се показва символично за имагинацията /имагинативно, образно астрално виждане/ окултното състояние на нещата. Ето защо окултистите са поставили една фигура, един образ, който обикновено се схваща като един Архи-Вестител /Архангел/ на висшия Дух на Мъдростта, който укротява Луцифера, който е окован, обвързан. Това е един окултен образ. Вие ще намерите също между нашите окултни картини една, която представя, как Архангелът обвързва Луцифер.
Това сочи към дълбоки окултни тайни.
Това, което се явява външно в майята, трябва да се припише всъщност на съвместното действие на духовете на йерархиите. Когато виждаме лунния сърп с физическите очи, разливащ сребърна светлина, и от горе още като една сянка там вътре тъмното, което понякога може да се вижда, лунният сърп се превръща за окултния поглед в едно живо същество с обвързващия Дух над него, който възстановява равновесието от Луната. Вие виждате следователно, че за да бъде произведено едно такова явление, каквото е нашата земна Луна, в Космоса са необходими определени предприятия. Съвместното действие на различните йерархии в Космоса е нещо твърде сложно и ако бихме изнесли даже една по-дълга редица от сказки, ние бихме могли винаги да дадем само намеци; Ние можем да обясним само принципа, как тези духовни йерархии действуват съвместно.
към текста >>
Този факт съвпада също с това, което знаете от Акашовата Летопис: че непосредствено по-високата класа Същества след Духовете на Мъдростта, са Духовете на Волята или Престолите, които принадлежат на първата йерархия обаче техните потомци не стоят така високо, за да се числят
към
първата йерархия, тези Духове на Волята или техните потомци дават онова, което води до груповите азове на минералите и което всъщност действува в; Планетната система.
в един свят, който не намираме в областите, в които се намират груповите азове на животните или тези на растенията. Ето защо ние не можем да намерим груповия аз на минералите на Слънцето. Но къде се показва на окултния поглед груповият аз на минералите? Видите ли, това е особеното, че този групов аз на минералите няма всъщност никъде своя край, кога то излезем в мировото пространства, че той се намира в цялото обширно мирово пространство и действува от там. Тук ние стигаме до там, да разберем: ние трябва да търсим груповия аз на минералите вън от планетната система, трябва да го считаме като нещо, което действува от вън в планетната система, в планетно то царство.
Този факт съвпада също с това, което знаете от Акашовата Летопис: че непосредствено по-високата класа Същества след Духовете на Мъдростта, са Духовете на Волята или Престолите, които принадлежат на първата йерархия обаче техните потомци не стоят така високо, за да се числят към първата йерархия, тези Духове на Волята или техните потомци дават онова, което води до груповите азове на минералите и което всъщност действува в; Планетната система.
Това съвпада също с факта, че образуването на планетната система започва веднага с еманацията /разливане на собственото вещество/ на Духовете на Волята, а именно с образуването на стария Сатурн, който е произведен от тези Духове на Волята. Както някога тези Духове изградиха от Вселената първото въплъщение на нашата Земя, така действуват те още също и сега. Ние можем да видим тези Духове на Волята само чрез това, че, когато стават луциферически духове, те се показват по определен начин в онези явления, които намираме като минерали в областта на Земята и които идват един вид от мировото пространство. На нас ни се показва бихме могли да кажем космическият произход, извънземният произход на това, за което става дума, чрез това, че, когато тези Духове на Во лята, действуват, те се присъединяват, леко се присъединяват към това, което действува в планетната система кометни като и метеорни същества, кометен и метеорен живот.
към текста >>
На нас ни се показва бихме могли да кажем космическият произход, извънземният произход на това, за което става дума, чрез това, че, когато тези Духове на Во лята, действуват, те се присъединяват, леко се присъединяват
към
това, което действува в планетната система кометни като и метеорни същества, кометен и метеорен живот.
Тук ние стигаме до там, да разберем: ние трябва да търсим груповия аз на минералите вън от планетната система, трябва да го считаме като нещо, което действува от вън в планетната система, в планетно то царство. Този факт съвпада също с това, което знаете от Акашовата Летопис: че непосредствено по-високата класа Същества след Духовете на Мъдростта, са Духовете на Волята или Престолите, които принадлежат на първата йерархия обаче техните потомци не стоят така високо, за да се числят към първата йерархия, тези Духове на Волята или техните потомци дават онова, което води до груповите азове на минералите и което всъщност действува в; Планетната система. Това съвпада също с факта, че образуването на планетната система започва веднага с еманацията /разливане на собственото вещество/ на Духовете на Волята, а именно с образуването на стария Сатурн, който е произведен от тези Духове на Волята. Както някога тези Духове изградиха от Вселената първото въплъщение на нашата Земя, така действуват те още също и сега. Ние можем да видим тези Духове на Волята само чрез това, че, когато стават луциферически духове, те се показват по определен начин в онези явления, които намираме като минерали в областта на Земята и които идват един вид от мировото пространство.
На нас ни се показва бихме могли да кажем космическият произход, извънземният произход на това, за което става дума, чрез това, че, когато тези Духове на Во лята, действуват, те се присъединяват, леко се присъединяват към това, което действува в планетната система кометни като и метеорни същества, кометен и метеорен живот.
към текста >>
Като намек бих искал да отбележа само, че фактически кометата е нещо, което идва от вън в планетната система, което обаче се присъединява по определен начин
към
нея.
Ние показахме, какъв смисъл има този живот в планетната система.
Като намек бих искал да отбележа само, че фактически кометата е нещо, което идва от вън в планетната система, което обаче се присъединява по определен начин към нея.
Преминавайки през планетната система, към нея се присъединява това, което произхожда също от Духовете на Волята, минералното. И последствието може да бъде това, че, когато кометата минава през планетната система, към нея се присъединява минерално вещество, което след това бива привличано от Земята и пада върху нея, естествено това не е кометата; то се отнася напротив така, че кометата се проявява по някакъв начин чрез метеорни падащи тела върху Земята. Нещата са напълно обективни, и ако при едно разглеждане се установяват известни противоречия с това, което бе по-рано описано, трябва винаги да очакваме, че тези противоречия ще се разрешат просто, когато се вземе под внимание действително всичко, за което става дума. Това беше само един намек, който трябваше да покаже, че в планетната система имаме действително работа с неща, които действуват от Космоса. Тези групови души на минералите действуват лъчеобразно отвън навътре.
към текста >>
Преминавайки през планетната система,
към
нея се присъединява това, което произхожда също от Духовете на Волята, минералното.
Ние показахме, какъв смисъл има този живот в планетната система. Като намек бих искал да отбележа само, че фактически кометата е нещо, което идва от вън в планетната система, което обаче се присъединява по определен начин към нея.
Преминавайки през планетната система, към нея се присъединява това, което произхожда също от Духовете на Волята, минералното.
И последствието може да бъде това, че, когато кометата минава през планетната система, към нея се присъединява минерално вещество, което след това бива привличано от Земята и пада върху нея, естествено това не е кометата; то се отнася напротив така, че кометата се проявява по някакъв начин чрез метеорни падащи тела върху Земята. Нещата са напълно обективни, и ако при едно разглеждане се установяват известни противоречия с това, което бе по-рано описано, трябва винаги да очакваме, че тези противоречия ще се разрешат просто, когато се вземе под внимание действително всичко, за което става дума. Това беше само един намек, който трябваше да покаже, че в планетната система имаме действително работа с неща, които действуват от Космоса. Тези групови души на минералите действуват лъчеобразно отвън навътре. И тъй като пространството ни предлага от различните страни раз лични форми на действие, тъй като то не е еднообразно пространство, тези групови души на минералите, които принадлежат на областта на Духовете на Волята, изпращат своите лъчи от различните страни по най-различен начин.
към текста >>
И последствието може да бъде това, че, когато кометата минава през планетната система,
към
нея се присъединява минерално вещество, което след това бива привличано от Земята и пада върху нея, естествено това не е кометата; то се отнася напротив така, че кометата се проявява по някакъв начин чрез метеорни падащи тела върху Земята.
Ние показахме, какъв смисъл има този живот в планетната система. Като намек бих искал да отбележа само, че фактически кометата е нещо, което идва от вън в планетната система, което обаче се присъединява по определен начин към нея. Преминавайки през планетната система, към нея се присъединява това, което произхожда също от Духовете на Волята, минералното.
И последствието може да бъде това, че, когато кометата минава през планетната система, към нея се присъединява минерално вещество, което след това бива привличано от Земята и пада върху нея, естествено това не е кометата; то се отнася напротив така, че кометата се проявява по някакъв начин чрез метеорни падащи тела върху Земята.
Нещата са напълно обективни, и ако при едно разглеждане се установяват известни противоречия с това, което бе по-рано описано, трябва винаги да очакваме, че тези противоречия ще се разрешат просто, когато се вземе под внимание действително всичко, за което става дума. Това беше само един намек, който трябваше да покаже, че в планетната система имаме действително работа с неща, които действуват от Космоса. Тези групови души на минералите действуват лъчеобразно отвън навътре. И тъй като пространството ни предлага от различните страни раз лични форми на действие, тъй като то не е еднообразно пространство, тези групови души на минералите, които принадлежат на областта на Духовете на Волята, изпращат своите лъчи от различните страни по най-различен начин. Чрез съвместното действие на това, което идва от планетите за минералите, което идва от Слънцето и което се разлива от Вселената в най-различните посоки, чрез всичко това се ражда възможност та да се образуват не само онези основни типове, за които днес споменахме, че съществуват в минералното царство, а също така всички възможни форми и всички възможни различно изменени вещества на минералното царство.
към текста >>
За отбелязване е, че двете най-външни планети, които физическата астрономия брои
към
нашата планетна система, Уран и Нептун, първоначално не са принадлежали на нашата слънчева система, а са се присъединили
към
нея много по-късно, като са влезли в областта на привличането на нашата система; тогава те са станали другари на другите наши планети и са останали в слънчевата система.
Следователно ние имаме възможността да погледнем в миналото и да видим вливането на груповите ду ши на минералите в нашата планетна система. Тук отново отделните станции ни са дадени главни от зодиакалните знаци.
За отбелязване е, че двете най-външни планети, които физическата астрономия брои към нашата планетна система, Уран и Нептун, първоначално не са принадлежали на нашата слънчева система, а са се присъединили към нея много по-късно, като са влезли в областта на привличането на нашата система; тогава те са станали другари на другите наши планети и са останали в слънчевата система.
Следователно те могат да бъдат зачислени към нашата система не в същия смисъл както другите планети започвайки от Сатурн надолу, които принадлежаха на нашата система така да се каже от самото начало. Така, когато разглеждаме именно Сатурн в неговата стара форма, ние трябва да виждаме в него една планета, която, изпращайки към нашата Земя своето собствено етерно течение излизащо от неговата среда, създава можем даже да кажем веществото на оловото. Същевременно обаче виждаме, как се вливат в Земята груповите души на минералите, как тези групови души са хванати, като върху тях се упражнява една привличаща сила от Слънцето, от което се разлива също астралното тяло на минерала. От Слънцето се разлива навън в пространството астралното тяло на минерала, от мировото пространство се разлива груповият аз на минерала. Като се сливат, произвежда се нещо, което изменено се изразява така да се каже в едно оплодяване на груповия аз с астралното тяло, благодарение само на което се ражда минералът в неговата пълнота.
към текста >>
Следователно те могат да бъдат зачислени
към
нашата система не в същия смисъл както другите планети започвайки от Сатурн надолу, които принадлежаха на нашата система така да се каже от самото начало.
Следователно ние имаме възможността да погледнем в миналото и да видим вливането на груповите ду ши на минералите в нашата планетна система. Тук отново отделните станции ни са дадени главни от зодиакалните знаци. За отбелязване е, че двете най-външни планети, които физическата астрономия брои към нашата планетна система, Уран и Нептун, първоначално не са принадлежали на нашата слънчева система, а са се присъединили към нея много по-късно, като са влезли в областта на привличането на нашата система; тогава те са станали другари на другите наши планети и са останали в слънчевата система.
Следователно те могат да бъдат зачислени към нашата система не в същия смисъл както другите планети започвайки от Сатурн надолу, които принадлежаха на нашата система така да се каже от самото начало.
Така, когато разглеждаме именно Сатурн в неговата стара форма, ние трябва да виждаме в него една планета, която, изпращайки към нашата Земя своето собствено етерно течение излизащо от неговата среда, създава можем даже да кажем веществото на оловото. Същевременно обаче виждаме, как се вливат в Земята груповите души на минералите, как тези групови души са хванати, като върху тях се упражнява една привличаща сила от Слънцето, от което се разлива също астралното тяло на минерала. От Слънцето се разлива навън в пространството астралното тяло на минерала, от мировото пространство се разлива груповият аз на минерала. Като се сливат, произвежда се нещо, което изменено се изразява така да се каже в едно оплодяване на груповия аз с астралното тяло, благодарение само на което се ражда минералът в неговата пълнота. По този начин, връщайки се още веднъж към кометите, ние трябва да виждаме в планетите обаче също нещо, кое то всъщност се разлива от мировото пространство с един вид същност подобна на тази на груповите души на минералите.
към текста >>
Така, когато разглеждаме именно Сатурн в неговата стара форма, ние трябва да виждаме в него една планета, която, изпращайки
към
нашата Земя своето собствено етерно течение излизащо от неговата среда, създава можем даже да кажем веществото на оловото.
Следователно ние имаме възможността да погледнем в миналото и да видим вливането на груповите ду ши на минералите в нашата планетна система. Тук отново отделните станции ни са дадени главни от зодиакалните знаци. За отбелязване е, че двете най-външни планети, които физическата астрономия брои към нашата планетна система, Уран и Нептун, първоначално не са принадлежали на нашата слънчева система, а са се присъединили към нея много по-късно, като са влезли в областта на привличането на нашата система; тогава те са станали другари на другите наши планети и са останали в слънчевата система. Следователно те могат да бъдат зачислени към нашата система не в същия смисъл както другите планети започвайки от Сатурн надолу, които принадлежаха на нашата система така да се каже от самото начало.
Така, когато разглеждаме именно Сатурн в неговата стара форма, ние трябва да виждаме в него една планета, която, изпращайки към нашата Земя своето собствено етерно течение излизащо от неговата среда, създава можем даже да кажем веществото на оловото.
Същевременно обаче виждаме, как се вливат в Земята груповите души на минералите, как тези групови души са хванати, като върху тях се упражнява една привличаща сила от Слънцето, от което се разлива също астралното тяло на минерала. От Слънцето се разлива навън в пространството астралното тяло на минерала, от мировото пространство се разлива груповият аз на минерала. Като се сливат, произвежда се нещо, което изменено се изразява така да се каже в едно оплодяване на груповия аз с астралното тяло, благодарение само на което се ражда минералът в неговата пълнота. По този начин, връщайки се още веднъж към кометите, ние трябва да виждаме в планетите обаче също нещо, кое то всъщност се разлива от мировото пространство с един вид същност подобна на тази на груповите души на минералите. Груповите души на минералите принадлежат на областта на Духовете на Волята; над тях по-нататък се намират съществата, които стоят главно на основата на кометния живот.
към текста >>
По този начин, връщайки се още веднъж
към
кометите, ние трябва да виждаме в планетите обаче също нещо, кое то всъщност се разлива от мировото пространство с един вид същност подобна на тази на груповите души на минералите.
Следователно те могат да бъдат зачислени към нашата система не в същия смисъл както другите планети започвайки от Сатурн надолу, които принадлежаха на нашата система така да се каже от самото начало. Така, когато разглеждаме именно Сатурн в неговата стара форма, ние трябва да виждаме в него една планета, която, изпращайки към нашата Земя своето собствено етерно течение излизащо от неговата среда, създава можем даже да кажем веществото на оловото. Същевременно обаче виждаме, как се вливат в Земята груповите души на минералите, как тези групови души са хванати, като върху тях се упражнява една привличаща сила от Слънцето, от което се разлива също астралното тяло на минерала. От Слънцето се разлива навън в пространството астралното тяло на минерала, от мировото пространство се разлива груповият аз на минерала. Като се сливат, произвежда се нещо, което изменено се изразява така да се каже в едно оплодяване на груповия аз с астралното тяло, благодарение само на което се ражда минералът в неговата пълнота.
По този начин, връщайки се още веднъж към кометите, ние трябва да виждаме в планетите обаче също нещо, кое то всъщност се разлива от мировото пространство с един вид същност подобна на тази на груповите души на минералите.
Груповите души на минералите принадлежат на областта на Духовете на Волята; над тях по-нататък се намират съществата, които стоят главно на основата на кометния живот. Но навсякъде има луциферически същества, също и вътре в кометите, които стоят на степента на Престолите, не обаче на тази на Серафимите или Херувимите. С това кометата получава една минерална природа, явява се следователно като една минерална обвивка в планетната система и ние трябва да виждаме с други думи в кометите небесни тела, които влетяват от Космоса в едно време, когато планетната система е вече образувана, и които поради това не стигат така далече както телата на планетите в планетната система, а остават на една съществено по-ранна степен. Би било сега твърде примамливо да проследим степените на развитието на света, както те се образуват чрез съвместното действие на Духовете на йерархиите в една слънчева система, как то самите тези Духове ни се явяват в същност, когато насочваме поглед навън към мировите мъглявини и към далечните неподвижни звезди. Където и да насочим погледа върху една неподвижна звезда/окултния поглед/, навсякъде ще срещнем първо нормални Духове на Мъдростта.
към текста >>
Би било сега твърде примамливо да проследим степените на развитието на света, както те се образуват чрез съвместното действие на Духовете на йерархиите в една слънчева система, как то самите тези Духове ни се явяват в същност, когато насочваме поглед навън
към
мировите мъглявини и
към
далечните неподвижни звезди.
Като се сливат, произвежда се нещо, което изменено се изразява така да се каже в едно оплодяване на груповия аз с астралното тяло, благодарение само на което се ражда минералът в неговата пълнота. По този начин, връщайки се още веднъж към кометите, ние трябва да виждаме в планетите обаче също нещо, кое то всъщност се разлива от мировото пространство с един вид същност подобна на тази на груповите души на минералите. Груповите души на минералите принадлежат на областта на Духовете на Волята; над тях по-нататък се намират съществата, които стоят главно на основата на кометния живот. Но навсякъде има луциферически същества, също и вътре в кометите, които стоят на степента на Престолите, не обаче на тази на Серафимите или Херувимите. С това кометата получава една минерална природа, явява се следователно като една минерална обвивка в планетната система и ние трябва да виждаме с други думи в кометите небесни тела, които влетяват от Космоса в едно време, когато планетната система е вече образувана, и които поради това не стигат така далече както телата на планетите в планетната система, а остават на една съществено по-ранна степен.
Би било сега твърде примамливо да проследим степените на развитието на света, както те се образуват чрез съвместното действие на Духовете на йерархиите в една слънчева система, как то самите тези Духове ни се явяват в същност, когато насочваме поглед навън към мировите мъглявини и към далечните неподвижни звезди.
Където и да насочим погледа върху една неподвижна звезда/окултния поглед/, навсякъде ще срещнем първо нормални Духове на Мъдростта. Цялото небе би останало невидимо за физическите очи и би било видимо само за едно ясновидско съзнание, ако биха действували само тези Духове на Мъдростта; Обаче навсякъде към нормалните Духове на Мъдростта са примесени луциферически духове, които внасят физическа собствена светлина в света на неподвижните звезди когато нощното звездно небе свети срещу нас, всъщност от безброй точки действува Фосфорос; и навсякъде във Вселената намираме възможността да бъдат създавани форми само чрез съвместното действие на противоположности, чрез съвместното действие на нормалните Духове на йерархиите с тези, които са станали бунтовници, т.е. изостанали са назад в тяхното развитие звездното небе е несветещо чрез нормалните Духове на Мъдростта, но видимо за духовните очи; то става светещо за физическите очи, показва се в майя /като илюзия/ чрез Луцифер или чрез луциферическите духове, които действуват навсякъде и трябва да действуват.
към текста >>
Цялото небе би останало невидимо за физическите очи и би било видимо само за едно ясновидско съзнание, ако биха действували само тези Духове на Мъдростта; Обаче навсякъде
към
нормалните Духове на Мъдростта са примесени луциферически духове, които внасят физическа собствена светлина в света на неподвижните звезди когато нощното звездно небе свети срещу нас, всъщност от безброй точки действува Фосфорос; и навсякъде във Вселената намираме възможността да бъдат създавани форми само чрез съвместното действие на противоположности, чрез съвместното действие на нормалните Духове на йерархиите с тези, които са станали бунтовници, т.е.
Груповите души на минералите принадлежат на областта на Духовете на Волята; над тях по-нататък се намират съществата, които стоят главно на основата на кометния живот. Но навсякъде има луциферически същества, също и вътре в кометите, които стоят на степента на Престолите, не обаче на тази на Серафимите или Херувимите. С това кометата получава една минерална природа, явява се следователно като една минерална обвивка в планетната система и ние трябва да виждаме с други думи в кометите небесни тела, които влетяват от Космоса в едно време, когато планетната система е вече образувана, и които поради това не стигат така далече както телата на планетите в планетната система, а остават на една съществено по-ранна степен. Би било сега твърде примамливо да проследим степените на развитието на света, както те се образуват чрез съвместното действие на Духовете на йерархиите в една слънчева система, как то самите тези Духове ни се явяват в същност, когато насочваме поглед навън към мировите мъглявини и към далечните неподвижни звезди. Където и да насочим погледа върху една неподвижна звезда/окултния поглед/, навсякъде ще срещнем първо нормални Духове на Мъдростта.
Цялото небе би останало невидимо за физическите очи и би било видимо само за едно ясновидско съзнание, ако биха действували само тези Духове на Мъдростта; Обаче навсякъде към нормалните Духове на Мъдростта са примесени луциферически духове, които внасят физическа собствена светлина в света на неподвижните звезди когато нощното звездно небе свети срещу нас, всъщност от безброй точки действува Фосфорос; и навсякъде във Вселената намираме възможността да бъдат създавани форми само чрез съвместното действие на противоположности, чрез съвместното действие на нормалните Духове на йерархиите с тези, които са станали бунтовници, т.е.
изостанали са назад в тяхното развитие звездното небе е несветещо чрез нормалните Духове на Мъдростта, но видимо за духовните очи; то става светещо за физическите очи, показва се в майя /като илюзия/ чрез Луцифер или чрез луциферическите духове, които действуват навсякъде и трябва да действуват.
към текста >>
Така щото с това можем да посочим
към
Луната като носител на противника на Луцифер, като обиталище на Тъмните Духове /в смисъла на Духове, които не излъчват физическа светлина.
Така както за минералите от Духовете на Формата може да бъде създаде на само външната форма, така от същите Духове на Формата е създаден за човека груповият Аз, който след това е диференциран от другите същества на различните йерархии. Но това, което бе създадено за минералното царство чрез образуването на Луната като равновесие, то бе създадено също и за човека като равновесие, а именно така, че, докато за минералното царство е налице също физическото изправяне, за човека също съществува точно по същия начин един лунен принцип, който действува срещу луциферическото влияние върху човешката природа също така, както минералното царство тъмният лунен принцип действува срещу луциферическия принцип. Както в минералното царство от Луната действува нещо, което държи равновесие на разливащия се от Слънцето луциферически принцип, така също от Луната действува един духовен лунен принцип срещу изкушението на Луцифер, което е насочено срещу човеците в течение на Земното развитие. И както видяхме, че всички планети, всички небесни тела стоят във връзка със същества на висшите йерархии, така и Луната. Духовете на Мъдростта основаха една колония на Луната, за да спасят равновесието така също в посоката от Луната върху човека действуват изправящи Духове срещу Луцифер, който действува изкушаващо върху човека, и както той разпространи светлината, така също внесе свои те духовни принципи в човешките души.
Така щото с това можем да посочим към Луната като носител на противника на Луцифер, като обиталище на Тъмните Духове /в смисъла на Духове, които не излъчват физическа светлина.
Бележка на преводача./, които обаче трябва да бъдат там, за да държат равновесие на напиращите напред Носители на светлината, които са същевременно изкусяващите духове на човечеството. В еврейската древност бе всъщност открита тайната на Луната и нейния духовен принцип на човечеството и това, което намерихме физически на Луната, то е в неговия духовен аспект това, което еврейската древност нарече принципът на Яхве. С това е обозначена така да се каже Луната като изходна точка на действуващите сили на противника на Луцифер върху човека: Яхве или Йехова е противникът на Луцифер. Древното еврейско тайно учение гледа към Слънцето и си казва: В Слънцето действуват невидимите Духове на Мъдростта, които са видими само за духовните очи, не обаче и за физическите. За физическия поглед от Слънцето лъчезари принципът на Луцифер.
към текста >>
Древното еврейско тайно учение гледа
към
Слънцето и си казва: В Слънцето действуват невидимите Духове на Мъдростта, които са видими само за духовните очи, не обаче и за физическите.
Духовете на Мъдростта основаха една колония на Луната, за да спасят равновесието така също в посоката от Луната върху човека действуват изправящи Духове срещу Луцифер, който действува изкушаващо върху човека, и както той разпространи светлината, така също внесе свои те духовни принципи в човешките души. Така щото с това можем да посочим към Луната като носител на противника на Луцифер, като обиталище на Тъмните Духове /в смисъла на Духове, които не излъчват физическа светлина. Бележка на преводача./, които обаче трябва да бъдат там, за да държат равновесие на напиращите напред Носители на светлината, които са същевременно изкусяващите духове на човечеството. В еврейската древност бе всъщност открита тайната на Луната и нейния духовен принцип на човечеството и това, което намерихме физически на Луната, то е в неговия духовен аспект това, което еврейската древност нарече принципът на Яхве. С това е обозначена така да се каже Луната като изходна точка на действуващите сили на противника на Луцифер върху човека: Яхве или Йехова е противникът на Луцифер.
Древното еврейско тайно учение гледа към Слънцето и си казва: В Слънцето действуват невидимите Духове на Мъдростта, които са видими само за духовните очи, не обаче и за физическите.
За физическия поглед от Слънцето лъчезари принципът на Луцифер. Това, което може да се вижда външно при слънчевия принцип, е Луцифер; обаче вътре в него действува пълно с тайнственост, невидимо за физическия поглед, всичко, което е постижимо чрез Духовете на Мъдростта, които служат като негова врата. Един от тези Духове на Мъдростта се пожертвува и се отдели заемайки своето място на Луната, за да действува от там така, за да бъде обвързана светлината, но за да бъде заличено също духовното естество на Луцифер. Еврейската древност виждаше в Яхве или Йехова един пратеник на онези истински, възвишени духовни Същества, към които се отваря погледът чрез Духовете на Мъдростта, когато се гледа духовно към Слънцето. Яхве трябва да действува от Луната до тогава това си представяше с право еврейската древност -, докато хората ще са узрели, да предчувствуват първо поне вътрешно, да почувствуват това, което човечеството ще вижда също и ще познае постепенно в по-нататъшния ход на развитието: Че от Слънцето идва не само физическото естество на Луцифер, а от Слънцето става разпространението на онова, на което Духовете на Мъдростта служат като врата.
към текста >>
Еврейската древност виждаше в Яхве или Йехова един пратеник на онези истински, възвишени духовни Същества,
към
които се отваря погледът чрез Духовете на Мъдростта, когато се гледа духовно
към
Слънцето.
С това е обозначена така да се каже Луната като изходна точка на действуващите сили на противника на Луцифер върху човека: Яхве или Йехова е противникът на Луцифер. Древното еврейско тайно учение гледа към Слънцето и си казва: В Слънцето действуват невидимите Духове на Мъдростта, които са видими само за духовните очи, не обаче и за физическите. За физическия поглед от Слънцето лъчезари принципът на Луцифер. Това, което може да се вижда външно при слънчевия принцип, е Луцифер; обаче вътре в него действува пълно с тайнственост, невидимо за физическия поглед, всичко, което е постижимо чрез Духовете на Мъдростта, които служат като негова врата. Един от тези Духове на Мъдростта се пожертвува и се отдели заемайки своето място на Луната, за да действува от там така, за да бъде обвързана светлината, но за да бъде заличено също духовното естество на Луцифер.
Еврейската древност виждаше в Яхве или Йехова един пратеник на онези истински, възвишени духовни Същества, към които се отваря погледът чрез Духовете на Мъдростта, когато се гледа духовно към Слънцето.
Яхве трябва да действува от Луната до тогава това си представяше с право еврейската древност -, докато хората ще са узрели, да предчувствуват първо поне вътрешно, да почувствуват това, което човечеството ще вижда също и ще познае постепенно в по-нататъшния ход на развитието: Че от Слънцето идва не само физическото естество на Луцифер, а от Слънцето става разпространението на онова, на което Духовете на Мъдростта служат като врата.
към текста >>
Ние не трябва да се дразним от това, че тя не може да се справи с нещата, защото има определена антипатия
към
Христос и Яхве; обаче въпреки това истината проличава през нейните думи и характеристиката на Яхве като един Бог на Луната и описанието, че Луцифер е неговият противник, това се оказва като нещо, което е бихме могли да кажем като един пречупен израз на истината.
Тук важното не са имената, а това, да познаем цялото значение на този Принцип. Ние трябва да познаем, че в духовната област говорим за Христос така, както във физическата област говорим за Слънцето; че в духовната област говорим за планетната система и за планетите така, както в развитието на Земната култура говорим за Буда. Тук отново имате една точка, където намирате едно от най-важните откровения, които срещате при Х.П. Блаватска. Какви велики откровения се намират в книгата Тайното Учение на Х.П. Блаватска, можете да видите също от това, как тази авторка третира въпроса за понятието на Яхве.
Ние не трябва да се дразним от това, че тя не може да се справи с нещата, защото има определена антипатия към Христос и Яхве; обаче въпреки това истината проличава през нейните думи и характеристиката на Яхве като един Бог на Луната и описанието, че Луцифер е неговият противник, това се оказва като нещо, което е бихме могли да кажем като един пречупен израз на истината.
И описанието, което е дадено в тази книга от вдъхновението при Х.П. Блаватска, получава само при нея едно субективно оцветение, защото тя имаше чувството, че всъщност Луцифер е едно добро Божество: Тя го чувствуваше като едно добро Божество; тя го постави в известно отношение пред Бога на Луната, защото за нея Луцифер беше един слънчев Бог. Той е действително такъв, обаче ние трябваше да изнесем истинската връзка, трябваше да покажем истинската връзка, за да можем да разберем израза, който се употребяваше по-рано: "Xристос е истинският Луцифер." Christus verus Zucifcrus,
към текста >>
Блаватска, получава само при нея едно субективно оцветение, защото тя имаше чувството, че всъщност Луцифер е едно добро Божество: Тя го чувствуваше като едно добро Божество; тя го постави в известно отношение пред
Бога
на Луната, защото за нея Луцифер беше един слънчев Бог.
Тук отново имате една точка, където намирате едно от най-важните откровения, които срещате при Х.П. Блаватска. Какви велики откровения се намират в книгата Тайното Учение на Х.П. Блаватска, можете да видите също от това, как тази авторка третира въпроса за понятието на Яхве. Ние не трябва да се дразним от това, че тя не може да се справи с нещата, защото има определена антипатия към Христос и Яхве; обаче въпреки това истината проличава през нейните думи и характеристиката на Яхве като един Бог на Луната и описанието, че Луцифер е неговият противник, това се оказва като нещо, което е бихме могли да кажем като един пречупен израз на истината. И описанието, което е дадено в тази книга от вдъхновението при Х.П.
Блаватска, получава само при нея едно субективно оцветение, защото тя имаше чувството, че всъщност Луцифер е едно добро Божество: Тя го чувствуваше като едно добро Божество; тя го постави в известно отношение пред Бога на Луната, защото за нея Луцифер беше един слънчев Бог.
Той е действително такъв, обаче ние трябваше да изнесем истинската връзка, трябваше да покажем истинската връзка, за да можем да разберем израза, който се употребяваше по-рано: "Xристос е истинският Луцифер." Christus verus Zucifcrus,
към текста >>
Ние обаче насочваме поглед
към
тези светове и виждаме в тях това, което стои на основата на чудесата на небето и действува надолу чак в нашите природни царства.
Christus veris Zuciferus . Мисля, обични приятели, че въпреки цялото несъвършенство, с което можа да бъде изложена тази тема, все пак пред Вашите души застана това, което винаги искаме да постигнем в областта на Духовната Наука: че третирането на всяка една тема ни довежда до там, да погледнем от сетивния свят в духовния свят. При небесните тела, които ни светят от мировото пространство като отпечатъци на мировите чудеса, това е в много отношения особено трудно, защото в небесните тела имаме едно сложно съвместно действие на различните йерархии и защото всичко, което става в мировото пространство, ние можем да го разберем само тогава, когато също тук зад всяка материя, даже и зад материята на светлината намираме Духа или Духовете. 3ад всичко това духовно се намира общият, отческият, божественият Живот. Този пълнобожествен Живот, който действува навсякъде и постоянно, се разчленява, преди да стигне до израз във физическата област, в множество светове от духовни същества.
Ние обаче насочваме поглед към тези светове и виждаме в тях това, което стои на основата на чудесата на небето и действува надолу чак в нашите природни царства.
Защото също в нашите природни царства се показват самите йерархии или техните потомци. Когато насочваме така поглед в небесното пространство, чрез едно такова разглеждане може да получим също едно морално впечатление; Едно морално впечатление, което трябва да се състои в това, че, когато оставим мощните действия на йерархиите от небесното пространство да добият влияние върху нас, ние сме откъснати от страстите, от инстинктите, желанията, представите, които произвежда физическият земен живот. Тези представи, тези инстинкти, желания и страсти, които произвежда физическият живот, те са главно тези, които хвърлят върху земното развитие това, което разделя хората на партии, което прави хората по лицето на Земята противници и привърженици на най-различните направления. Ние стигаме да един по-висок морален смисъл до една, свобода, когато поне за кратки моменти се откъснем от разглеждането на земното и наблюдаваме световете на Духовете в мировото пространство. Там ние се освобождава ме от това, което иначе действува в нашите егоистични инстинкти, които са причините на всички земни борби и на всички земни дребнавости.
към текста >>
Ето защо най-сигурното средство за постигане на висшите идеали на антропософския живот е това, да насочваме от време на време погледа
към
звездните светове и техните духовни Ръководители, ангелските йерархии.
Защото също в нашите природни царства се показват самите йерархии или техните потомци. Когато насочваме така поглед в небесното пространство, чрез едно такова разглеждане може да получим също едно морално впечатление; Едно морално впечатление, което трябва да се състои в това, че, когато оставим мощните действия на йерархиите от небесното пространство да добият влияние върху нас, ние сме откъснати от страстите, от инстинктите, желанията, представите, които произвежда физическият земен живот. Тези представи, тези инстинкти, желания и страсти, които произвежда физическият живот, те са главно тези, които хвърлят върху земното развитие това, което разделя хората на партии, което прави хората по лицето на Земята противници и привърженици на най-различните направления. Ние стигаме да един по-висок морален смисъл до една, свобода, когато поне за кратки моменти се откъснем от разглеждането на земното и наблюдаваме световете на Духовете в мировото пространство. Там ние се освобождава ме от това, което иначе действува в нашите егоистични инстинкти, които са причините на всички земни борби и на всички земни дребнавости.
Ето защо най-сигурното средство за постигане на висшите идеали на антропософския живот е това, да насочваме от време на време погледа към звездните светове и техните духовни Ръководители, ангелските йерархии.
Когато, както се опитахме вчера, изследваме културните течения и вдъхновяващите Духове на религиите, а също така носителите на мъдростта за човечеството, тогава ще изгубим вкуса да водим борби на Земята като последователи на отделни системи. Ние не ще се придържаме към имена, нито към изповедания на отделни групи хора по Земята. Когато хората ще търсят техните познания там, накъдето могат да се насочат погледите на всички хора на Земята и където ще намерят общи познания познания, които обединяват, а не раздвояват -, когато хората действително ще проникнат до това, което като език на небето изговаря, изказва значението на различните основатели на религии и вдъхновители на човечеството, тогава ще може да настъпи духовно-научният идеал на едно търпимо и безпристрастно разглеждане на всички религии и светогледи, тогава ще настъпи действително този идеал. Хората не ще се карат постоянно, когато не принадлежат на една група създадена от този или онзи религиозен носител или на други културни течения, а когато потърсят произхода на тези носители навън в небесното пространство. В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани мир, хармония.
към текста >>
Ние не ще се придържаме
към
имена, нито
към
изповедания на отделни групи хора по Земята.
Тези представи, тези инстинкти, желания и страсти, които произвежда физическият живот, те са главно тези, които хвърлят върху земното развитие това, което разделя хората на партии, което прави хората по лицето на Земята противници и привърженици на най-различните направления. Ние стигаме да един по-висок морален смисъл до една, свобода, когато поне за кратки моменти се откъснем от разглеждането на земното и наблюдаваме световете на Духовете в мировото пространство. Там ние се освобождава ме от това, което иначе действува в нашите егоистични инстинкти, които са причините на всички земни борби и на всички земни дребнавости. Ето защо най-сигурното средство за постигане на висшите идеали на антропософския живот е това, да насочваме от време на време погледа към звездните светове и техните духовни Ръководители, ангелските йерархии. Когато, както се опитахме вчера, изследваме културните течения и вдъхновяващите Духове на религиите, а също така носителите на мъдростта за човечеството, тогава ще изгубим вкуса да водим борби на Земята като последователи на отделни системи.
Ние не ще се придържаме към имена, нито към изповедания на отделни групи хора по Земята.
Когато хората ще търсят техните познания там, накъдето могат да се насочат погледите на всички хора на Земята и където ще намерят общи познания познания, които обединяват, а не раздвояват -, когато хората действително ще проникнат до това, което като език на небето изговаря, изказва значението на различните основатели на религии и вдъхновители на човечеството, тогава ще може да настъпи духовно-научният идеал на едно търпимо и безпристрастно разглеждане на всички религии и светогледи, тогава ще настъпи действително този идеал. Хората не ще се карат постоянно, когато не принадлежат на една група създадена от този или онзи религиозен носител или на други културни течения, а когато потърсят произхода на тези носители навън в небесното пространство. В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани мир, хармония. Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора. Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на изток или на запад.
към текста >>
След това обаче поглеждаме
към
движенията на Земята, как тя обръща своето лице
към
звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща
към
северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща
към
юг и започва да вижда южното звездно небе.
Когато хората ще търсят техните познания там, накъдето могат да се насочат погледите на всички хора на Земята и където ще намерят общи познания познания, които обединяват, а не раздвояват -, когато хората действително ще проникнат до това, което като език на небето изговаря, изказва значението на различните основатели на религии и вдъхновители на човечеството, тогава ще може да настъпи духовно-научният идеал на едно търпимо и безпристрастно разглеждане на всички религии и светогледи, тогава ще настъпи действително този идеал. Хората не ще се карат постоянно, когато не принадлежат на една група създадена от този или онзи религиозен носител или на други културни течения, а когато потърсят произхода на тези носители навън в небесното пространство. В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани мир, хармония. Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора. Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на изток или на запад.
След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе.
И както Земята обръща в течение на времената своето лице така да се каже към всички звезди, които ни светят от мировото пространство, нека и човечеството се научи чрез идеалите на Духовната Наука да гледа безпристрастно към всичко, което му говори от мировото пространство. Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за любов и мир. Ние ще постигнем по един действителен начин любов, мир и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим към света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия език за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги разбираме.
към текста >>
И както Земята обръща в течение на времената своето лице така да се каже
към
всички звезди, които ни светят от мировото пространство, нека и човечеството се научи чрез идеалите на Духовната Наука да гледа безпристрастно
към
всичко, което му говори от мировото пространство.
Хората не ще се карат постоянно, когато не принадлежат на една група създадена от този или онзи религиозен носител или на други културни течения, а когато потърсят произхода на тези носители навън в небесното пространство. В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани мир, хармония. Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора. Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на изток или на запад. След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе.
И както Земята обръща в течение на времената своето лице така да се каже към всички звезди, които ни светят от мировото пространство, нека и човечеството се научи чрез идеалите на Духовната Наука да гледа безпристрастно към всичко, което му говори от мировото пространство.
Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за любов и мир. Ние ще постигнем по един действителен начин любов, мир и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим към света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия език за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги разбираме.
към текста >>
Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за
любов
и мир.
В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани мир, хармония. Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора. Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на изток или на запад. След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе. И както Земята обръща в течение на времената своето лице така да се каже към всички звезди, които ни светят от мировото пространство, нека и човечеството се научи чрез идеалите на Духовната Наука да гледа безпристрастно към всичко, което му говори от мировото пространство.
Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за любов и мир.
Ние ще постигнем по един действителен начин любов, мир и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим към света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия език за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги разбираме.
към текста >>
Ние ще постигнем по един действителен начин
любов
, мир и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим
към
света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия език за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги разбираме.
Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора. Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на изток или на запад. След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе. И както Земята обръща в течение на времената своето лице така да се каже към всички звезди, които ни светят от мировото пространство, нека и човечеството се научи чрез идеалите на Духовната Наука да гледа безпристрастно към всичко, което му говори от мировото пространство. Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за любов и мир.
Ние ще постигнем по един действителен начин любов, мир и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим към света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия език за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги разбираме.
към текста >>
39.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
"Искаш ли да познаеш самия себе си, насочи погледа си навън в света
към
всички страни, искаш ли да познаеш света, вгледай се в твоето собствено сърце.
Споменатите в увода думи важат до особено голяма степен за един цикъл от сказки като този, който насочва слушателя в най-отдалечените от човешкото мислене области, в кръговете, в които действуват йерархии те и който въпреки това, чрез свързването на тези въпроси с всички съществуващи в микрокосмоса аналогии ги довежда близо до чувствуващото разбиране.
"Искаш ли да познаеш самия себе си, насочи погледа си навън в света към всички страни, искаш ли да познаеш света, вгледай се в твоето собствено сърце.
"Този път на сърдечната мъдрост изгражда един мост, по който благоговението, побеждавайки страха и заглушението, ни води в предчувствуващо вживяване в безграничността на Вселената чак до прага на сферата на Слънцето. И този праг не ни заслепява чрез недиференцирана и предизвикваща болка светлина. Не, благотворна хармония на цветовете в хилядократни отсенки ни дава възможност да се осмелим, следвайки изнесеното с чувството и мисълта, да потопим погледа в подвижното изобилие от лъчи, което ни обхваща и но си с неговите вълни на живота. Защото нашият разум може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този свят на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
към текста >>
Беше същевременно времето, когато много сърца бяха разколебани чрез това, което искаше да се промъкне като едно псевдо-християнско учение от индо-теософския Адиар в европейското Движение за Духовна Наука, изопачавайки чрез това нейното собствено съдържание и отклонявайки я
към
нейните най-вътрешни цели.
Рудолф Щайнер бе повикан във Финландия от тези, които бяха познали в него меродавния езотеричен Учител на запада.
Беше същевременно времето, когато много сърца бяха разколебани чрез това, което искаше да се промъкне като едно псевдо-християнско учение от индо-теософския Адиар в европейското Движение за Духовна Наука, изопачавайки чрез това нейното собствено съдържание и отклонявайки я към нейните най-вътрешни цели.
Движението на "Звездата на Изток" се натрапваше, неговите пропагандисти оперираха с изкривяването на истината изхождайки от опортюнизъм, когато биваха отхвърляни както се случва винаги в такива случаи и упрекваха защищаващите с в нетолерантност. За този важен момент в развитието на духовното движение в поврата на столетието се загатва в края на двете по-следни сказки. В тях звучи сбогуването с приятелите, които още се нуждаеха от тези изясняващи думи. Само от най-високата гледна точка, само след като бе събудено едно разбиране за възвишеността на единния Дух на Слънцето, Рудолф Щайнер засяга тайните, които са свързани с дейността на Христа на Земята. Само след като беше събудил в душите на слушателите най-високата почит и благоговение за вдъхновените от Духовете на планетите велики ръководители на човечеството, и засегна мимоходом хода на развитието на човечеството той поставя отхвърляйки всякакъв догматизъм Тайната на Голгота като еднократно и най-възвишаващо от всички дела на Боговете на Земята, което означава един поврат на времената, една повратна точка на човечеството и не трябва да бъде утеснено чрез постоянно явяващите се под различни маски демонически опити да опъват развитието, да връщат назад това развитие.
към текста >>
Изхождайки от една обективна вярност, ние сме длъжни да го запазим такъв, какъвто трябва да бъде изграден тогава, макар и светът от по-късните година няма вече никакво отношение
към
онези отшумели вече събития.
В тях звучи сбогуването с приятелите, които още се нуждаеха от тези изясняващи думи. Само от най-високата гледна точка, само след като бе събудено едно разбиране за възвишеността на единния Дух на Слънцето, Рудолф Щайнер засяга тайните, които са свързани с дейността на Христа на Земята. Само след като беше събудил в душите на слушателите най-високата почит и благоговение за вдъхновените от Духовете на планетите велики ръководители на човечеството, и засегна мимоходом хода на развитието на човечеството той поставя отхвърляйки всякакъв догматизъм Тайната на Голгота като еднократно и най-възвишаващо от всички дела на Боговете на Земята, което означава един поврат на времената, една повратна точка на човечеството и не трябва да бъде утеснено чрез постоянно явяващите се под различни маски демонически опити да опъват развитието, да връщат назад това развитие. Величието и възвишеността на духовния елемент, за който става дума, дава на знаещия възможността да го постави в онази безлична светлина, която е далече от всякакъв догматизъм, която обаче за сигурността на сърцето може да извика също сигурността на изпитващия ум. Ако не бяха налице този имащ тежнение момент и произхождащите от него необходимости на познанието, завършекът на цикъла от сказки би станал съвършено друг.
Изхождайки от една обективна вярност, ние сме длъжни да го запазим такъв, какъвто трябва да бъде изграден тогава, макар и светът от по-късните година няма вече никакво отношение към онези отшумели вече събития.
Задачата на Рудолф Щайнер беше да победи тези изопачения на истината и да постави пред света истинския аспект на Хриството Същество. Поетическият гений на Християн Моргенщерн създаде един конгениален заключителен акорд към сказките. Твърде болен, за да може да се осмели да направи пътуването през ледените буци на североизточните заливи, той ни остави след прочитане на записките от цикъла в Хелсингфорс следните неувяхващи възпоменателни думи:
към текста >>
Поетическият гений на Християн Моргенщерн създаде един конгениален заключителен акорд
към
сказките.
Само след като беше събудил в душите на слушателите най-високата почит и благоговение за вдъхновените от Духовете на планетите велики ръководители на човечеството, и засегна мимоходом хода на развитието на човечеството той поставя отхвърляйки всякакъв догматизъм Тайната на Голгота като еднократно и най-възвишаващо от всички дела на Боговете на Земята, което означава един поврат на времената, една повратна точка на човечеството и не трябва да бъде утеснено чрез постоянно явяващите се под различни маски демонически опити да опъват развитието, да връщат назад това развитие. Величието и възвишеността на духовния елемент, за който става дума, дава на знаещия възможността да го постави в онази безлична светлина, която е далече от всякакъв догматизъм, която обаче за сигурността на сърцето може да извика също сигурността на изпитващия ум. Ако не бяха налице този имащ тежнение момент и произхождащите от него необходимости на познанието, завършекът на цикъла от сказки би станал съвършено друг. Изхождайки от една обективна вярност, ние сме длъжни да го запазим такъв, какъвто трябва да бъде изграден тогава, макар и светът от по-късните година няма вече никакво отношение към онези отшумели вече събития. Задачата на Рудолф Щайнер беше да победи тези изопачения на истината и да постави пред света истинския аспект на Хриството Същество.
Поетическият гений на Християн Моргенщерн създаде един конгениален заключителен акорд към сказките.
Твърде болен, за да може да се осмели да направи пътуването през ледените буци на североизточните заливи, той ни остави след прочитане на записките от цикъла в Хелсингфорс следните неувяхващи възпоменателни думи:
към текста >>
Към
красотата води Твойто дело:
Към красотата води Твойто дело:
към текста >>
Възлизащ
към
хармониите все по-висши
Възлизащ към хармониите все по-висши
към текста >>
На необхватните вестители на
Бога
На необхватните вестители на Бога
към текста >>
То съзвучи в
любов
на светлина
То съзвучи в любовна светлина
към текста >>
Към
красотата води Твойто дело.
Към красотата води Твойто дело.
към текста >>
40.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Мистикът, който се стреми
към
окултизъм, се стреми
към
„съзнание, лишено от външен обект".
Преодоляване на Азовото съзнание в мистиката. Разновидност на мистиката. Мистици с предимно сърдечни и мозъчни изживявания: Плотин, Скотус Еригена, Майстер Екхарт. Мистици с предимно сърдечни изживявания: Франциск от Асизи и с предимно мозъчни изживявания: Хегел. Мистичните опитности на света Тереза, света Хилдегард и света Мехтхилд от Магдебург.
Мистикът, който се стреми към окултизъм, се стреми към „съзнание, лишено от външен обект".
към текста >>
В религиите се отразяват вътрешните опитности на посветените: Преклонението пред Слънцето е характерно за смелите, войнствени народи, при които акцента пада предимно върху „средния" човек; преклонението пред звездите е характерно за народите, предразположени
към
мисловна дейност; преклонението пред Луната за народите, които запазват старото ясновидство.
Въздействията на „средния" човек върху „горния" човек в хода на обикновеното, сънищно и ясновиждащо съзнание. Зависимостта между „средния" човек и Слънцето; между „горния" човек и звездния свят. Съзерцаване на Слънцето в „среднощния час" на древните мистерийни школи.
В религиите се отразяват вътрешните опитности на посветените: Преклонението пред Слънцето е характерно за смелите, войнствени народи, при които акцента пада предимно върху „средния" човек; преклонението пред звездите е характерно за народите, предразположени към мисловна дейност; преклонението пред Луната за народите, които запазват старото ясновидство.
Култът на древноеврейския народ към Яхве като одухотворен култ към Луната.
към текста >>
Култът на древноеврейския народ
към
Яхве като одухотворен култ
към
Луната.
Въздействията на „средния" човек върху „горния" човек в хода на обикновеното, сънищно и ясновиждащо съзнание. Зависимостта между „средния" човек и Слънцето; между „горния" човек и звездния свят. Съзерцаване на Слънцето в „среднощния час" на древните мистерийни школи. В религиите се отразяват вътрешните опитности на посветените: Преклонението пред Слънцето е характерно за смелите, войнствени народи, при които акцента пада предимно върху „средния" човек; преклонението пред звездите е характерно за народите, предразположени към мисловна дейност; преклонението пред Луната за народите, които запазват старото ясновидство.
Култът на древноеврейския народ към Яхве като одухотворен култ към Луната.
към текста >>
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция
към
тогавашното Теософско Общество.
От 1902 до 1913 Р.
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество.
Вътрешните неуредици в Теософското Общество водят до изключване на Немската Секция и до възникването на "Антропософското Общество", в чиито рамки Р. Щайнер продължава своята дейност. Впрочем по начало Р. Щайнер се опира на своите самостоятелни духовни проучвания, които той нарече "Антропософия". "Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от моите собствени проучвания в духовния свят." ("Моят жизнен път", Събр.
към текста >>
41.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
В настоящия лекционен цикъл си поставяме една тема, която принадлежи
към
най-забележителните области на теософския живот и на теософското светоусещане.
В предишните лекционни цикли ние вече имахме възможност да обсъдим някои важни подробности на цялостния теософски светоглед.
В настоящия лекционен цикъл си поставяме една тема, която принадлежи към най-забележителните области на теософския живот и на теософското светоусещане.
В известен смисъл ние се спираме върху най-важния и достоен обект на човешкото познание, а именно самия човек. И съвсем самопонятно е, че от теософска гледна точка човекът също е най-висшия предмет на едно подобно обсъждане. В рамките на този теософски светоглед ние трябва да почувствуваме нещо от това, което облъхнатия от древната теософия гръцки дух вече бе вложил в самата дума Антропос (човек). И с нашите днешни изразни възможности, ние бихме могли да преведем тази дума с израза: "Този, който е вгледан във висините." Но в същото време "този, който е вгледан във висините", представлява и една още по-пълна дефиниция на човека, т.е. на "този, който търси своя произход във висините на живота" и "този, който намира своите корени във висините на живота".
към текста >>
Тя е точно този светоглед, който иска да се издигне от отделните фрагменти на сетивния живот, от отделните фрагменти на повърхностно-активния външен живот
към
онези висши духовни опитности, които единствено могат да ни покажат откъде идва човека и накъде е устремен човека.
За да разберем едно такова същество, като човека, ние разполагаме с теософията.
Тя е точно този светоглед, който иска да се издигне от отделните фрагменти на сетивния живот, от отделните фрагменти на повърхностно-активния външен живот към онези висши духовни опитности, които единствено могат да ни покажат откъде идва човека и накъде е устремен човека.
Да, и без друго е ясно, че както за всеки един светоглед, така и за теософията, човекът е най-достойния обект за размисъл и проучване.
към текста >>
От това, което е казано там, става ясно, че обичайните познавателни сили и средства, обичайните сили на сетивата и мисленето, съвсем не са достатъчни за този, който се стреми
към
такова ясновиждащо познание.
Но този наблюдателен пункт може да се изгради само чрез това, че човешката душа носи в себе си способностите да се развива; чрез това, че накрая тя може да достигне до степента, която обикновено наричаме "ясновиждащо познание". За това ясновиждащо познание Вие лесно можете да се осведомите от съответните литературни източници. Там Вие ще намерите предпоставките за достигане до такова ясновиждащо познание.
От това, което е казано там, става ясно, че обичайните познавателни сили и средства, обичайните сили на сетивата и мисленето, съвсем не са достатъчни за този, който се стреми към такова ясновиждащо познание.
Вие разбирате, че те трябва да бъдат преодолени, и че човек трябва да се устреми към онези съвсем нови познавателни сили, вложени дълбоко и сигурно в неговата душа.
към текста >>
Вие разбирате, че те трябва да бъдат преодолени, и че човек трябва да се устреми
към
онези съвсем нови познавателни сили, вложени дълбоко и сигурно в неговата душа.
Но този наблюдателен пункт може да се изгради само чрез това, че човешката душа носи в себе си способностите да се развива; чрез това, че накрая тя може да достигне до степента, която обикновено наричаме "ясновиждащо познание". За това ясновиждащо познание Вие лесно можете да се осведомите от съответните литературни източници. Там Вие ще намерите предпоставките за достигане до такова ясновиждащо познание. От това, което е казано там, става ясно, че обичайните познавателни сили и средства, обичайните сили на сетивата и мисленето, съвсем не са достатъчни за този, който се стреми към такова ясновиждащо познание.
Вие разбирате, че те трябва да бъдат преодолени, и че човек трябва да се устреми към онези съвсем нови познавателни сили, вложени дълбоко и сигурно в неговата душа.
към текста >>
Окултното познание води до първопричините на Битието, води навътре
към
онези светове, от които е извлечен и създаден нашия Земен свят, така че с това окултно познание човек придобива определени способности, каквито преди той не притежаваше.
Лесно е да се разбере защо се налагаше да бъде така.
Окултното познание води до първопричините на Битието, води навътре към онези светове, от които е извлечен и създаден нашия Земен свят, така че с това окултно познание човек придобива определени способности, каквито преди той не притежаваше.
След като човек може да вниква в първопричините на Битието, той вече е в състояние да оформя нещата по начин, твърде различен от този, който беше присъщ на обикновеното съзнание. Има един общоизвестен факт, който обяснява защо окултните познавателни средства не можеха да се предоставят на всеки един човек. Този факт е, че по време на Земното развитие, в човека неизбежно трябваше да се вложи егоизмът, себелюбието. Без егоизмът човек не би могъл да реши своята основна Земна задача, защото тя се състои тъкмо в това: Да се надмогне егоизма, да се облагороди от покълващите сили на безкористната любов. В края на Земното развитие човекът трябва да бъде дълбоко проникнат от силите на любовта.
към текста >>
Без егоизмът човек не би могъл да реши своята основна Земна задача, защото тя се състои тъкмо в това: Да се надмогне егоизма, да се облагороди от покълващите сили на безкористната
любов
.
Лесно е да се разбере защо се налагаше да бъде така. Окултното познание води до първопричините на Битието, води навътре към онези светове, от които е извлечен и създаден нашия Земен свят, така че с това окултно познание човек придобива определени способности, каквито преди той не притежаваше. След като човек може да вниква в първопричините на Битието, той вече е в състояние да оформя нещата по начин, твърде различен от този, който беше присъщ на обикновеното съзнание. Има един общоизвестен факт, който обяснява защо окултните познавателни средства не можеха да се предоставят на всеки един човек. Този факт е, че по време на Земното развитие, в човека неизбежно трябваше да се вложи егоизмът, себелюбието.
Без егоизмът човек не би могъл да реши своята основна Земна задача, защото тя се състои тъкмо в това: Да се надмогне егоизма, да се облагороди от покълващите сили на безкористната любов.
В края на Земното развитие човекът трябва да бъде дълбоко проникнат от силите на любовта. Обаче той може да израсне в любовта само в условията на свободата и ето защо егоизмът беше така изначално вложен в него. Но когато човек се опитва да проникне зад света на обикновеното познание, този егоизъм започва да действува във висша степен опасно и вредно. Егоизмът е навлязъл в цялата човешка история и дори в обикновения, сетивен живот, той предизвиква вреда след вреда, но тук трябва да изтъкнем, че тези вредни последици са нещо крайно незначително спрямо гибелните разрушения, които егоизмът може да предизвика, ако той започне да си служи със средствата на окултното познание.
към текста >>
В края на Земното развитие човекът трябва да бъде дълбоко проникнат от силите на
любов
та.
Окултното познание води до първопричините на Битието, води навътре към онези светове, от които е извлечен и създаден нашия Земен свят, така че с това окултно познание човек придобива определени способности, каквито преди той не притежаваше. След като човек може да вниква в първопричините на Битието, той вече е в състояние да оформя нещата по начин, твърде различен от този, който беше присъщ на обикновеното съзнание. Има един общоизвестен факт, който обяснява защо окултните познавателни средства не можеха да се предоставят на всеки един човек. Този факт е, че по време на Земното развитие, в човека неизбежно трябваше да се вложи егоизмът, себелюбието. Без егоизмът човек не би могъл да реши своята основна Земна задача, защото тя се състои тъкмо в това: Да се надмогне егоизма, да се облагороди от покълващите сили на безкористната любов.
В края на Земното развитие човекът трябва да бъде дълбоко проникнат от силите на любовта.
Обаче той може да израсне в любовта само в условията на свободата и ето защо егоизмът беше така изначално вложен в него. Но когато човек се опитва да проникне зад света на обикновеното познание, този егоизъм започва да действува във висша степен опасно и вредно. Егоизмът е навлязъл в цялата човешка история и дори в обикновения, сетивен живот, той предизвиква вреда след вреда, но тук трябва да изтъкнем, че тези вредни последици са нещо крайно незначително спрямо гибелните разрушения, които егоизмът може да предизвика, ако той започне да си служи със средствата на окултното познание.
към текста >>
Обаче той може да израсне в
любов
та само в условията на свободата и ето защо егоизмът беше така изначално вложен в него.
След като човек може да вниква в първопричините на Битието, той вече е в състояние да оформя нещата по начин, твърде различен от този, който беше присъщ на обикновеното съзнание. Има един общоизвестен факт, който обяснява защо окултните познавателни средства не можеха да се предоставят на всеки един човек. Този факт е, че по време на Земното развитие, в човека неизбежно трябваше да се вложи егоизмът, себелюбието. Без егоизмът човек не би могъл да реши своята основна Земна задача, защото тя се състои тъкмо в това: Да се надмогне егоизма, да се облагороди от покълващите сили на безкористната любов. В края на Земното развитие човекът трябва да бъде дълбоко проникнат от силите на любовта.
Обаче той може да израсне в любовта само в условията на свободата и ето защо егоизмът беше така изначално вложен в него.
Но когато човек се опитва да проникне зад света на обикновеното познание, този егоизъм започва да действува във висша степен опасно и вредно. Егоизмът е навлязъл в цялата човешка история и дори в обикновения, сетивен живот, той предизвиква вреда след вреда, но тук трябва да изтъкнем, че тези вредни последици са нещо крайно незначително спрямо гибелните разрушения, които егоизмът може да предизвика, ако той започне да си служи със средствата на окултното познание.
към текста >>
Но в стремежа си
към
едно висше човешко познание, нам не е позволено да внасяме дори и тези по-висши и рафинирани егоистични желания.
Но в стремежа си към едно висше човешко познание, нам не е позволено да внасяме дори и тези по-висши и рафинирани егоистични желания.
Ето защо за целите на подготовката, окултните школи първоначално създадоха така да се каже, един общочовешки език. В тези окултни школи бе използван не обикновения ежедневен език, който се говори тук или там, а един език, който действува съвсем иначе върху човека.
към текста >>
Защото окултизмът се обръщаше
към
човешкото същество без да разчита на неговите сетива и мозък; той изграждаше своето поле на действие извън сетивата и мозъка.
Създаването на символи имаше също и тази цел, да изработи средства, с помощта на които можеше да се предава това, което иначе, в обикновените човешки думи и мисли, беше невъзможно.
Защото окултизмът се обръщаше към човешкото същество без да разчита на неговите сетива и мозък; той изграждаше своето поле на действие извън сетивата и мозъка.
Всички обикновени думи се изковават чрез сетивата и мозъка, но когато пред един човек се открие определен окултен феномен, този човек ясно чувствува, че не може да го изрази с обикновените думи. Окултното познание се постига извън физическото тяло и не може да се предаде с инструментите на физическото тяло.
към текста >>
Когато се обърнем
към
древните епохи от човешкото развитие,
към
онези най-древни народи (но не и
към
декадентските народи, които днешната безпомощна антропология нарича "първични"), ние ще открием в тях Мистериите и окултните школи, чиито избраници проповядваха окултното познание.
Определени закони в хода на човешкото развитие върху които ние ще говорим занапред наложиха известни промени и диференциации в теософията.
Когато се обърнем към древните епохи от човешкото развитие, към онези най-древни народи (но не и към декадентските народи, които днешната безпомощна антропология нарича "първични"), ние ще открием в тях Мистериите и окултните школи, чиито избраници проповядваха окултното познание.
Това, което теософията днес проповядва то е нещо твърде различно. Постепенно теософската форма която на времето беше почти единственото познание, помагащо на човека да се издигне до своята истинска същност прие религиозни очертания, съобразявайки се с обстоятелството, че в хода на историческото развитие не винаги можеше да се разчита на здравия човешки разум, който сам по себе си, беше достатъчен за разбиране на теософията. От друга страна, трябваше да се мисли и за онези човешки души, които по ред външни причини нямаха никаква възможност да се издигнат до всеобхватната теософска гледна точка, или пък да усъвършенствуват своя здрав човешки разум, за да проникнат в сферата на окултните истини. За онези човешки души, които не можеха да достигнат до всеобхватния теософски светоглед, беше наложително изграждането на "вярата", на познанието чрез вярата.
към текста >>
Ето защо, когато ние се връщаме назад в човешката история, виждаме, че най-древната форма на отношение
към
света далеч нямаше онзи религиозен характер, какъв то се разбира той от днешните хора.
В Мистериите беше развивано и един вид чувствено познание и точно от него произлезе религиозната форма на знанието, която за разлика от първоначалната, теософска форма, в следващите епохи стана популярната и много по-лесно достъпна форма.
Ето защо, когато ние се връщаме назад в човешката история, виждаме, че най-древната форма на отношение към света далеч нямаше онзи религиозен характер, какъв то се разбира той от днешните хора.
Ако се обърнем към първата следатлантска епоха, към древната Индия, ще открием там такъв широк размах на окултното познание, че самия народ можеше да се обръща към знанието като към една теософия. За древната индийска епоха общо взето религията съвпада с теософията. Там религията не е извлечена и обособена като нещо различно от теософията. И ако ретроспективно проследим развитието на религиите, като техен изходен пункт, ние ще открием именно теософията. Но в хода на човешкото развитие религиозната форма трябваше да взема все по-голямо и по-голямо надмощие, като при това тя лиши човека от онези истини, които теософията можеше да му предложи.
към текста >>
Ако се обърнем
към
първата следатлантска епоха,
към
древната Индия, ще открием там такъв широк размах на окултното познание, че самия народ можеше да се обръща
към
знанието като
към
една теософия.
В Мистериите беше развивано и един вид чувствено познание и точно от него произлезе религиозната форма на знанието, която за разлика от първоначалната, теософска форма, в следващите епохи стана популярната и много по-лесно достъпна форма. Ето защо, когато ние се връщаме назад в човешката история, виждаме, че най-древната форма на отношение към света далеч нямаше онзи религиозен характер, какъв то се разбира той от днешните хора.
Ако се обърнем към първата следатлантска епоха, към древната Индия, ще открием там такъв широк размах на окултното познание, че самия народ можеше да се обръща към знанието като към една теософия.
За древната индийска епоха общо взето религията съвпада с теософията. Там религията не е извлечена и обособена като нещо различно от теософията. И ако ретроспективно проследим развитието на религиите, като техен изходен пункт, ние ще открием именно теософията. Но в хода на човешкото развитие религиозната форма трябваше да взема все по-голямо и по-голямо надмощие, като при това тя лиши човека от онези истини, които теософията можеше да му предложи. Стана така, че теософските истини се превърнаха в истини на вярата.
към текста >>
Древният характер на теософията напълно отстъпи и ние дори виждаме, как в напредващото си развитие християнството се устреми
към
теологията, а не
към
теософията,
към
която впрочем теолозите се отнасяха ако не с явна омраза, то във всеки случай с антипатия и отвращение.
И когато се пренесем от древността в следващите епохи, тогава в лицето на християнството ние откриваме най-крайното и последно трансформиране на теософската форма в религиозна форма. При това в повърхностните и формални християнски проповеди, особено през последните столетия, не остана почти нищо от древната теософия.
Древният характер на теософията напълно отстъпи и ние дори виждаме, как в напредващото си развитие християнството се устреми към теологията, а не към теософията, към която впрочем теолозите се отнасяха ако не с явна омраза, то във всеки случай с антипатия и отвращение.
И така, ние виждаме как в хода на времето, християнството създаде покрай популярното вероизповедание по-скоро една теология, но не и една теософия; постепенно християнството изключи от себе си всякакви теософски елементи.
към текста >>
Третата разновидност на човешкия стремеж
към
праосновите на Битието е философията.
Третата разновидност на човешкия стремеж към праосновите на Битието е философията.
Докато окултното познание се осъществява от човека, доколкото той е свободен от физическото тяло и докато теософията пренася окултните истини, обличайки ги във външните човешки думи и мисли, то философията претендира да открие праосновите на света с онези средства на познанието, които наистина са най-фини и нежни, но които все пак остават свързани с мозъчния апарат. Философията, доколкото тя е застъпена в съответните епохи от развитието на човечеството, се стреми да реши своите задачи именно със средствата на обикновеното познание, което протича вътре в човешкото тяло. Тя не иска да прилича на теософията, която ни открива феномени, простиращи се извън човешкото тяло. Така че пътят към философските истини се пробива с онези най-фини познавателни средства, които въпреки всичко, остават непреодолимо свързани с човешкото тяло. Защото общо взето философията има тази цел: да достигне до праосновите на Битието, също както окултизма и теософията; обаче философията се въоръжава с онова мислене, с онези изследователски средства, които са свързани с мозъка и с външните сетивни възприятия.
към текста >>
Така че пътят
към
философските истини се пробива с онези най-фини познавателни средства, които въпреки всичко, остават непреодолимо свързани с човешкото тяло.
Третата разновидност на човешкия стремеж към праосновите на Битието е философията. Докато окултното познание се осъществява от човека, доколкото той е свободен от физическото тяло и докато теософията пренася окултните истини, обличайки ги във външните човешки думи и мисли, то философията претендира да открие праосновите на света с онези средства на познанието, които наистина са най-фини и нежни, но които все пак остават свързани с мозъчния апарат. Философията, доколкото тя е застъпена в съответните епохи от развитието на човечеството, се стреми да реши своите задачи именно със средствата на обикновеното познание, което протича вътре в човешкото тяло. Тя не иска да прилича на теософията, която ни открива феномени, простиращи се извън човешкото тяло.
Така че пътят към философските истини се пробива с онези най-фини познавателни средства, които въпреки всичко, остават непреодолимо свързани с човешкото тяло.
Защото общо взето философията има тази цел: да достигне до праосновите на Битието, също както окултизма и теософията; обаче философията се въоръжава с онова мислене, с онези изследователски средства, които са свързани с мозъка и с външните сетивни възприятия.
към текста >>
Това, което е важно и необходимо в окултизма, се свежда до правилно подбраните средства; верните средства отварят пътя
към
окултното познание.
В своите резултати окултният светоглед, окултният възглед, е един и същ за цялото човечество. В действителност не съществуват различни окултни възгледи, както не съществуват и различни математики.
Това, което е важно и необходимо в окултизма, се свежда до правилно подбраните средства; верните средства отварят пътя към окултното познание.
В окултизма не могат да съществуват различни възгледи, както те не могат да съществуват и в математиката.
към текста >>
Той носи в себе си едно общочовешко
бога
тство, което може да бъде постигнато навсякъде по Земята.
Това, което лежи в основата на окултизма, е винаги едно и също. Народите и епохите притежават различни религии, само защото тези религии са произлезли от теософските модификации на окултизма. Окултизмът не познава никакви различия; за разлика от религията той не познава и противоречията между хората, както и тяхната враждебност.
Той носи в себе си едно общочовешко богатство, което може да бъде постигнато навсякъде по Земята.
Доколкото теософията се стреми, особено в наше време, да се преобрази в една съответствуваща на епохата форма, тя трябва да се предпазва и да не включва в себе си исторически наложените диференциации на човечеството. Тя трябва да се стреми, доколкото това е възможно, да бъде един верен израз на окултните истини. Затова и теософията по необходимост трябва да се стреми към преодоляване на различните възгледи и най-вече на различните религиозни течения.
към текста >>
Затова и теософията по необходимост трябва да се стреми
към
преодоляване на различните възгледи и най-вече на различните религиозни течения.
Народите и епохите притежават различни религии, само защото тези религии са произлезли от теософските модификации на окултизма. Окултизмът не познава никакви различия; за разлика от религията той не познава и противоречията между хората, както и тяхната враждебност. Той носи в себе си едно общочовешко богатство, което може да бъде постигнато навсякъде по Земята. Доколкото теософията се стреми, особено в наше време, да се преобрази в една съответствуваща на епохата форма, тя трябва да се предпазва и да не включва в себе си исторически наложените диференциации на човечеството. Тя трябва да се стреми, доколкото това е възможно, да бъде един верен израз на окултните истини.
Затова и теософията по необходимост трябва да се стреми към преодоляване на различните възгледи и най-вече на различните религиозни течения.
към текста >>
За разлика от религията, теософията се стреми
към
едно ясно разбиране на религиозните истини.
За разлика от религията, теософията се стреми към едно ясно разбиране на религиозните истини.
И тогава се оказва, че тези религиозни истини са просто специални форми и модификации на една или друга страна от "единният окултизъм", и че окултизмът може да бъде схванат истински, едва когато вникнем в него независимо от всякакви подобни различия и диференциации.
към текста >>
Един друг идеал би бил този: чрез теософията човечеството да достигне онова състояние, което подтиква окултното познание
към
единство и хармония в още по-високите сфери.
Един друг идеал би бил този: чрез теософията човечеството да достигне онова състояние, което подтиква окултното познание към единство и хармония в още по-високите сфери.
Но това е един труден идеал. Ако се замислим само колко интимно е свързан човека със своите религиозни чувства и предразсъдъци, със своето религиозно възпитание, веднага ще разберем, колко трудно е на теософията да поднесе такива истински верни образи на окултното познание, които да не са белязани с печата на религиозното предубеждение.
към текста >>
И ако теософията съдържа някакви елементи от будизма, естествено е, че тази будистка теософия ще се отнася недоверчиво или враждебно
към
окултизма.
Обикновено се стига до там, че доколкото изповядва будистката религия, един будист никога не признава възгледите на един християнин.
И ако теософията съдържа някакви елементи от будизма, естествено е, че тази будистка теософия ще се отнася недоверчиво или враждебно към окултизма.
Съвсем понятно е също това, че в една област, където господствуват християнските умонастроения, ще бъде изключително труд но да се стигне до едно обективно познание или, бихме казали, до онези страни на окултизма, които са намерили израз в будистката религия. Идеалът обаче би бил достигнат, когато и двамата започнат да се разбират еднакво добре, и когато върху цялата Земя настъпи едно изпълнено с хармония и мир взаимно разбиране.
към текста >>
Пред теософа ще израсне един идеал, който ще го тласка
към
"всеобщият и единен окултизъм" и
към
очистване на този окултизъм от всякакви религиозни предразсъдъци.
Будисткият теософ и християнският теософ или по-добре казано, будистът и християнинът, след като те са станали теософи неизбежно ще започнат да се разбират, те неизбежно ще достигнат до едно хармонично уравновесяване.
Пред теософа ще израсне един идеал, който ще го тласка към "всеобщият и единен окултизъм" и към очистване на този окултизъм от всякакви религиозни предразсъдъци.
Християнинът, който е станал теософ, ще разбира будиста, дори и тогава, когато този будист му казва: "Невъзможно е, един Бодисатва, едно човешко същество, минало от инкарнация в инкарнация, и в конкретния случай при смъртта на Судодхана, издигнало се до Буда, невъзможно е това същество отново да се върне в едно човешко тяло; достигайки степента Буда, тази човешка индивидуалност е постигнала толкова високо равнище в човешкото си развитие, че тя вече не се нуждае от друго въплъщение в човешко тяло."
към текста >>
Този будист обаче би нарушил хармонията, ако поиска да приложи своите тясно-религиозни понятия
към
християнството.
Будизмът се различава от християнството чрез това, че в своята изходна точка, той има един учител, а християнството едно действие, спасителното действие на кръстната смърт при Голгота. Истинската пред поставка на християнското развитие е не едно учение, а едно действие. И будистът, който е станал теософ, вече възприема окултните принципи на християнството, което по този начин допринася за утвърждаването на хармонията всред земното човечество.
Този будист обаче би нарушил хармонията, ако поиска да приложи своите тясно-религиозни понятия към християнството.
Както християнинът-теософ е задължен истински да вниква в будизма и не само да прекроява понятията си за Бодисатва и Буда, така и будистът е задължен да се отнася към християнските понятия според както те са залегнали в самите окултни принципи на християнството. Невъзможно е да се съедини това, което отбелязваме като Христос, с онова, което е от по-низше естество и което отбелязваме с името Бодисатва. По същия начин за теософията доколкото остава вярна на своя идеал, е невъзможно да проповядва неща, без те да са отблясък от всеобщият и единен окултизъм.
към текста >>
Както християнинът-теософ е задължен истински да вниква в будизма и не само да прекроява понятията си за Бодисатва и Буда, така и будистът е задължен да се отнася
към
християнските понятия според както те са залегнали в самите окултни принципи на християнството.
Будизмът се различава от християнството чрез това, че в своята изходна точка, той има един учител, а християнството едно действие, спасителното действие на кръстната смърт при Голгота. Истинската пред поставка на християнското развитие е не едно учение, а едно действие. И будистът, който е станал теософ, вече възприема окултните принципи на християнството, което по този начин допринася за утвърждаването на хармонията всред земното човечество. Този будист обаче би нарушил хармонията, ако поиска да приложи своите тясно-религиозни понятия към християнството.
Както християнинът-теософ е задължен истински да вниква в будизма и не само да прекроява понятията си за Бодисатва и Буда, така и будистът е задължен да се отнася към християнските понятия според както те са залегнали в самите окултни принципи на християнството.
Невъзможно е да се съедини това, което отбелязваме като Христос, с онова, което е от по-низше естество и което отбелязваме с името Бодисатва. По същия начин за теософията доколкото остава вярна на своя идеал, е невъзможно да проповядва неща, без те да са отблясък от всеобщият и единен окултизъм.
към текста >>
Да се прилага своеобразието на Бодисатва
към
същността на Христос, би означавало да се спъва мирния поход на теософията.
Да се прилага своеобразието на Бодисатва към същността на Христос, би означавало да се спъва мирния поход на теософията.
Теософията ще напредва в този поход само ако предложи на човечеството своите единни принципи в съответствуващата на нашето време научна форма. Едва когато в нашия Западен свят успеем да вникнем без предубеждения в будизма или браманизма или в заратустровата религия, едва тогава ще бъде разбрано по правилен начин и самото християнство, едва тогава ще стане възможно да се вникне в истинските принципи на християнството и да се спечелят последователи за новите идеи.
към текста >>
С тези думи, аз се опитах да Ви подготвя и въведа във важните съзерцания,
към
които ще пристъпим през следващите дни.
С тези думи, аз се опитах да Ви подготвя и въведа във важните съзерцания, към които ще пристъпим през следващите дни.
към текста >>
42.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Надявам се, че от съдържанието на предишни мои лекции, е станало напълно ясно: намираме се в такъв момент, когато чрез популяризирането на теософията, все повече и повече хора ще се свържат с окултния живот, много повече от малцината, които се стремяха
към
окултизма през изтеклите епохи.
В предходната, въвеждаща лекция ние вече споменахме, че в хода на човешкото развитие, малцина бяха преценени като достатъчно напреднали, за да вземат участие в Мистериите, именно в тези окултни и възпитателни центрове, където се пазеше и предаваше окултното познание. Сега ние бихме искали да разкрием някои подробности от духовното развитие на тези избрани ученици.
Надявам се, че от съдържанието на предишни мои лекции, е станало напълно ясно: намираме се в такъв момент, когато чрез популяризирането на теософията, все повече и повече хора ще се свържат с окултния живот, много повече от малцината, които се стремяха към окултизма през изтеклите епохи.
към текста >>
Впускайки се
към
разглеждането на нашата тема, ние се обръщаме
към
всеки теософски настроен човек,
към
всеки човек, който в нашето време предусеща, че в бъдеще окултното познание, познанието за скритата страна на битието няма да стои повече в сянка, а в съответствие с еволюцията на човечеството ще се открива все повече и повече.
Впускайки се към разглеждането на нашата тема, ние се обръщаме към всеки теософски настроен човек, към всеки човек, който в нашето време предусеща, че в бъдеще окултното познание, познанието за скритата страна на битието няма да стои повече в сянка, а в съответствие с еволюцията на човечеството ще се открива все повече и повече.
към текста >>
За да се приближи до окултното знание, човек трябваше преди всичко да насочи своя поглед от външния свят
към
силите на своята собствена душа.
За да се приближи до окултното знание, човек трябваше преди всичко да насочи своя поглед от външния свят към силите на своята собствена душа.
Но докато за външния свят той оставаше един обикновен човек, то окултното му развитие се превръщаше така да се каже в негова лична работа. За външният свят той продължаваше да бъде един човек наред с мнозина други, един човек със всички наложени му от живота задължения. И точно това се проявяваше с особена сила пред всеки кандидат за окултното обучение.
към текста >>
По правило, призованите
към
окултно развитие хора, имат необходимите качества да изграждат адекватни жизнени позиции и да се приспособяват добре
към
наложените от епохата нравствени и обществени задължения.
По правило, призованите към окултно развитие хора, имат необходимите качества да изграждат адекватни жизнени позиции и да се приспособяват добре към наложените от епохата нравствени и обществени задължения.
И точно в умението и способностите на човека за изграждане на адекватна жизнена позиция, точно в признатия от него кръг на задължения, точно тук всъщност е разположена позитивната Карма на човека, в която той е поставен. Точно тук се отпечатва неговата Карма.
към текста >>
Така, че първото условие, което се възлагаше на този човек така да се каже, напускащ естествената си жизнена позиция и поемащ
към
изучаването на духовния свят беше следното: Той трябваше да запази и да не променя своята Карма; т.е., той трябваше да обещае пред себе си и пред тези, които му помагаха за да се издига в окултния свят, забележете добре това, да обещае преди всичко, че няма да използува преимуществата си от окултното изследване за подобряване на своята външна жизнена позиция; а ще насочва волята си така, че един страничен наблюдател да не може да забележи каквато и да е разлика между поведението на окултно развиващия се човек преди, и след неговите първи стъпки в окултното обучение.
Така, че първото условие, което се възлагаше на този човек така да се каже, напускащ естествената си жизнена позиция и поемащ към изучаването на духовния свят беше следното: Той трябваше да запази и да не променя своята Карма; т.е., той трябваше да обещае пред себе си и пред тези, които му помагаха за да се издига в окултния свят, забележете добре това, да обещае преди всичко, че няма да използува преимуществата си от окултното изследване за подобряване на своята външна жизнена позиция; а ще насочва волята си така, че един страничен наблюдател да не може да забележи каквато и да е разлика между поведението на окултно развиващия се човек преди, и след неговите първи стъпки в окултното обучение.
към текста >>
Това изискване беше постоянно отправяно
към
онези хора, които тепърва започваха своето окултно развитие.
Това изискване беше постоянно отправяно към онези хора, които тепърва започваха своето окултно развитие.
То беше и едно предупреждение, една забрана за използване на окултните средства в името на каквито и да е егоистични цели.
към текста >>
Вие трябва да разберете тези думи точно и буквално: от тях нищо не може да се отнеме,
към
тях нищо не може да се прибави.
Вие трябва да разберете тези думи точно и буквално: от тях нищо не може да се отнеме, към тях нищо не може да се прибави.
И тогава ще забележите, че тези думи се отнасят всъщност към онова, което окултният ученик поема върху себе си като своя Карма, с произтичащите от нея действия и задължения.
към текста >>
И тогава ще забележите, че тези думи се отнасят всъщност
към
онова, което окултният ученик поема върху себе си като своя Карма, с произтичащите от нея действия и задължения.
Вие трябва да разберете тези думи точно и буквално: от тях нищо не може да се отнеме, към тях нищо не може да се прибави.
И тогава ще забележите, че тези думи се отнасят всъщност към онова, което окултният ученик поема върху себе си като своя Карма, с произтичащите от нея действия и задължения.
към текста >>
От тук нататък пред него се открива един свят,
към
който до сега той не е проявя вал никакви интереси.
От тук нататък за този човек се прокарва една граница между две силови сфери, в които той може да действува еднакво добре.
От тук нататък пред него се открива един свят, към който до сега той не е проявя вал никакви интереси.
Това е извънредно важно. Защото новият жизнен преход за всеки човек започва тогава, когато в него се пробудят нови интереси, интереси които постоянно искат да утвърждават своята собствена територия, своята собствена власт. По начало нещата бяха така устроени, че онази душа, която обитаваше целия сетивен свят на човека, целия му кръг от интереси, сега се издигаше към един свят, в който преди това човекът не беше стъпвал. Ето защо в древните Мистерии и в окултните школи изключително строго се държеше на това, човек да не влиза в никаква колизия, в никаква дисхармония с външния свят на своите интереси. Затова и от ученика най-строго се изискваше да изпълнява задълженията, налагани му от професията, семейната общност и държавата; и тези хора които показваха, че не искат да се съобразяват с това, които се отклоняваха от своите външни задължения, те просто не бяха допускани до окултните школи.
към текста >>
По начало нещата бяха така устроени, че онази душа, която обитаваше целия сетивен свят на човека, целия му кръг от интереси, сега се издигаше
към
един свят, в който преди това човекът не беше стъпвал.
От тук нататък за този човек се прокарва една граница между две силови сфери, в които той може да действува еднакво добре. От тук нататък пред него се открива един свят, към който до сега той не е проявя вал никакви интереси. Това е извънредно важно. Защото новият жизнен преход за всеки човек започва тогава, когато в него се пробудят нови интереси, интереси които постоянно искат да утвърждават своята собствена територия, своята собствена власт.
По начало нещата бяха така устроени, че онази душа, която обитаваше целия сетивен свят на човека, целия му кръг от интереси, сега се издигаше към един свят, в който преди това човекът не беше стъпвал.
Ето защо в древните Мистерии и в окултните школи изключително строго се държеше на това, човек да не влиза в никаква колизия, в никаква дисхармония с външния свят на своите интереси. Затова и от ученика най-строго се изискваше да изпълнява задълженията, налагани му от професията, семейната общност и държавата; и тези хора които показваха, че не искат да се съобразяват с това, които се отклоняваха от своите външни задължения, те просто не бяха допускани до окултните школи.
към текста >>
Стига да овладява волята си, човек можеше да се обръща
към
хората от своето обкръжение с всички онези средства, които той извличаше от окултното обучение.
Разумът е онова качество, онази сила на душата, която ни прави способни да разграничаваме, да изграждаме съждения над житейските факти. Без този разум, ние не бихме могли да се справяме с физическата страна на живота. Ние използваме този разум така да се каже на всяка крачка. И когато един човек ставаше член на дадена окултна школа, той успяваше да прилага резултатите от окултните си изследвания, окултните си опитности, непосредствено във външния физически план на своя живот. Но по отношение на волята те не трябваше да се прилагат в никакъв случай.
Стига да овладява волята си, човек можеше да се обръща към хората от своето обкръжение с всички онези средства, които той извличаше от окултното обучение.
Резултатите от своите окултни опити той можеше да влага в опознаването на света, в съзерцанието на минералното, растителното и животинското царство, в съзерцанието на обикновения сетивен свят, там да, но не и в своите действия, не в своите волеви решения.
към текста >>
Но това в никакъв случай не трябва да подвежда
към
заключението, че този външно наивен човек не разполага със свои собствени средства за проникване в душите на другите хора.
Ето защо един окултист лесно би могъл да мине за глупак в очите на даден човек, който поради своите естествени дарби или поради особено стечение на обстоятелствата, е имал шанса да отгатва умствената, както и морална непълноценност на другите хора. Изобщо едно много разпространено явление е, че поради благоприятни житейски обстоятелства или поради някакви други причини, доста хора проникват в онези области на живота, в които прониква и окултистът, обаче той твърдо е обещал да не се възползува от никакви окултни средства. Разбира се, винаги може да се случи, един човек да обещае, но да не удържи на обещанието си. Това е негова лична работа. Да, начеващият окултист лесно може да мине за плиткоумен наивник, защото се оставя да бъде измамен от първия срещнат човек.
Но това в никакъв случай не трябва да подвежда към заключението, че този външно наивен човек не разполага със свои собствени средства за проникване в душите на другите хора.
към текста >>
А сега идва ред на една втора степен: да насочим нашия разум
към
външния физически свят, и то след като вече сме изключили волята и егоизма.
А сега идва ред на една втора степен: да насочим нашия разум към външния физически свят, и то след като вече сме изключили волята и егоизма.
В току що описаната степен учениците прекарваха значителна част от своя живот. Не по-малка част от живота си те трябваше да отделят за изграждането на такова отношение към света, което без каквито и да е особености и отклонения в биографията да подтиква към разумно, интелектуално изучаване не само на другите хора, но и на останалите природни царства, и то в много по-задълбочен вид отколкото преди. Така се постигаше не само една здрава самодисциплина, не само предимствата, които Духът можеше да предложи на човека, а той да ги впрегне в служба на егоизма, и по този начин учениците постигаха един съвсем друг напредък на душата.
към текста >>
Не по-малка част от живота си те трябваше да отделят за изграждането на такова отношение
към
света, което без каквито и да е особености и отклонения в биографията да подтиква
към
разумно, интелектуално изучаване не само на другите хора, но и на останалите природни царства, и то в много по-задълбочен вид отколкото преди.
А сега идва ред на една втора степен: да насочим нашия разум към външния физически свят, и то след като вече сме изключили волята и егоизма. В току що описаната степен учениците прекарваха значителна част от своя живот.
Не по-малка част от живота си те трябваше да отделят за изграждането на такова отношение към света, което без каквито и да е особености и отклонения в биографията да подтиква към разумно, интелектуално изучаване не само на другите хора, но и на останалите природни царства, и то в много по-задълбочен вид отколкото преди.
Така се постигаше не само една здрава самодисциплина, не само предимствата, които Духът можеше да предложи на човека, а той да ги впрегне в служба на егоизма, и по този начин учениците постигаха един съвсем друг напредък на душата.
към текста >>
Човек трябваше да отстрани от себе си всичко,
към
което бе устремен толкова дълго време с цялата си енергия, да изтръгне от душата си укрепналите сили на интелекта, и да си каже: "Докато се намираш във физическия план и доколкото напредваш по твоите земни пътища, ти трябва да разсъждаваш, както разсъждаваше преди твоето окултно развитие, да се държиш според твоята степен на развитие."
Обаче следващата крачка беше тази: след като за един продължителен период от време, човек е прилагал своя интелект по най-правилен и изискан начин, сега да се откаже от него, да се откаже от интелекта. Вие разбирате, че сега идва нещо много по-трудно, сега човек трябва да се научи да разсъждава, тъй както е правил това преди своето окултно обучение. Спрямо външният физически свят, той трябваше да прилага само онези сили на интелекта, които е прилагал и по-рано. И всичко, което човек бе извоювал за своя интелект, всичко, което бе превърнал в огромни преимущества на Духа, всичко това сега човек трябваше напълно да изключи от своята духовна същност, с други думи да се заеме с чисто научни проблеми.
Човек трябваше да отстрани от себе си всичко, към което бе устремен толкова дълго време с цялата си енергия, да изтръгне от душата си укрепналите сили на интелекта, и да си каже: "Докато се намираш във физическия план и доколкото напредваш по твоите земни пътища, ти трябва да разсъждаваш, както разсъждаваше преди твоето окултно развитие, да се държиш според твоята степен на развитие."
към текста >>
Виждате ли, в такива окултни школи, като например питагорейската, или други предноазиатски мистерийни центрове, учениците се подбираха преди всичко според верността си
към
клетвата: Да не допуснем проникването на егоистичната воля във сферите на интелекта.
Виждате ли, в такива окултни школи, като например питагорейската, или други предноазиатски мистерийни центрове, учениците се подбираха преди всичко според верността си към клетвата: Да не допуснем проникването на егоистичната воля във сферите на интелекта.
Затова и тези ученици продължително време бяха възпитавани по такъв начин, че да разграничават нещата възможно най-точно и прецизно, а след това отново да възприемат онези разсъдъчни способности, които са валидни в обикновения външен свят. Окултните школи, възникващи в древността и Средновековието залагаха изключително много върху това първоначално изостряне на интелекта, на силата на разума.
към текста >>
Но учениците не трябваше да се отнасят критично също и
към
ученията на своите учители.
По-нататък ученикът трябваше да положи и една друга клетва. Това второ тържествено обещание, с което се натоварваха самите ученици и техните учители, беше: Ние ще престанем да оценяваме нещата във физическия план чрез онези съждения, които сме усвоили благодарение на интелекта.
Но учениците не трябваше да се отнасят критично също и към ученията на своите учители.
Беше им разрешено само да сравняват това, което техните учители изнасят пред тях, с онова, което самите те бяха вече усвоили с предишната си разсъдъчна сила.
към текста >>
Всичко това принадлежеше
към
следващата степен от окултното развитие и тя можеше да се назове: "Изключване на интелектуалните сили и ограничаване на вътрешния душевен живот в сферата на спомнянето." Обаче необходимо беше да се добави също и това, което в образи и символи фантазията извличаше от тази сфера на спомнянето, от всички тези съждения, понятия и идеи, които лежаха вътре в нея.
Те не трябваше да упражняват критика, а да се превърнат в такива слушатели, които могат само да сравняват това, което чуват сега, със своите предишни опитности, добити с изострения интелект.
Всичко това принадлежеше към следващата степен от окултното развитие и тя можеше да се назове: "Изключване на интелектуалните сили и ограничаване на вътрешния душевен живот в сферата на спомнянето." Обаче необходимо беше да се добави също и това, което в образи и символи фантазията извличаше от тази сфера на спомнянето, от всички тези съждения, понятия и идеи, които лежаха вътре в нея.
към текста >>
По този начин ученикът поемаше
към
една следваща степен от своето окултно развитие.
По този начин ученикът поемаше към една следваща степен от своето окултно развитие.
Срокът, който учениците имаха, за да минат през тази степен, изглеждаше изпълнен най-вече чрез това, че окултните познания бяха изнасяни пред тях по един нов и съответствуващ начин, като учения, като теософия; а също и чрез това, че учениците оставаха сами срещу онова, което учителите изнасяха пред тях, сами с онези разсъдъчни сили, извличани сега от техните собствени спомени.
към текста >>
Следващата подробност,
към
която окултният ученик се обръщаше, беше тази, че с всички предоставени му сили, той се устремяваше
към
това, да заличи от съзнанието онези спомени и фантастни символи, как то и добре забележете онези идеи и понятия, усвоени чрез неговото собствено себе.
Следващата подробност, към която окултният ученик се обръщаше, беше тази, че с всички предоставени му сили, той се устремяваше към това, да заличи от съзнанието онези спомени и фантастни символи, как то и добре забележете онези идеи и понятия, усвоени чрез неговото собствено себе.
В действителност това беше една извънредно тежка задача, и трудно е да си представим, че един ученик би могъл напълно да се справи с нея. И все пак Вие бихте могли да си изградите една представа за това, как учениците се справят с тази задача а именно чрез собствените си сили ако вземете предвид, че по отношение на външни действия, тези ученици бяха свикнали да обуздават своята воля, така че те притежаваха могъщо само обладание и такава дисциплина, които им позволяваха да се отнасят и към себе си по начина, който беше вече описан.
към текста >>
И все пак Вие бихте могли да си изградите една представа за това, как учениците се справят с тази задача а именно чрез собствените си сили ако вземете предвид, че по отношение на външни действия, тези ученици бяха свикнали да обуздават своята воля, така че те притежаваха могъщо само обладание и такава дисциплина, които им позволяваха да се отнасят и
към
себе си по начина, който беше вече описан.
Следващата подробност, към която окултният ученик се обръщаше, беше тази, че с всички предоставени му сили, той се устремяваше към това, да заличи от съзнанието онези спомени и фантастни символи, как то и добре забележете онези идеи и понятия, усвоени чрез неговото собствено себе. В действителност това беше една извънредно тежка задача, и трудно е да си представим, че един ученик би могъл напълно да се справи с нея.
И все пак Вие бихте могли да си изградите една представа за това, как учениците се справят с тази задача а именно чрез собствените си сили ако вземете предвид, че по отношение на външни действия, тези ученици бяха свикнали да обуздават своята воля, така че те притежаваха могъщо само обладание и такава дисциплина, които им позволяваха да се отнасят и към себе си по начина, който беше вече описан.
към текста >>
С други думи, онези ученици, които се обръщаха с известна симпатия или антипатия
към
даден природен феномен, те в най-малка степен успяваха да научат нещо за неговата вътрешна мощ.
С други думи, онези ученици, които се обръщаха с известна симпатия или антипатия към даден природен феномен, те в най-малка степен успяваха да научат нещо за неговата вътрешна мощ.
Окултният ученик съзерцаваше онова, което му предлагаше окултното обучение по същия начин, както човек съзерцава и наблюдава самата природа.
към текста >>
Но когато учениците оставаха за определено време сдържани и безучастни, така че в действие бяха само спомените, фантазията и паметта, а интелектът беше насочван само
към
външната професия в живота, тогава те навлизаха в периоди на вътрешно душевно спокойствие, забравяйки своите собствени сили и умъртвявайки своите собствени постижения.
Но когато учениците оставаха за определено време сдържани и безучастни, така че в действие бяха само спомените, фантазията и паметта, а интелектът беше насочван само към външната професия в живота, тогава те навлизаха в периоди на вътрешно душевно спокойствие, забравяйки своите собствени сили и умъртвявайки своите собствени постижения.
Едва когато от съзнанието бяха премахвани всякакви представи и спомени от досегашния окултен живот, само тогава за учениците настъпваше момента на съвършеното душевно спокойствие.
към текста >>
И най-забележителното събитие за начеващия окултист е, че той трябва да се приобщи
към
такива неща, които спрямо досегашното му знание, изглеждат абсурдни и пълни с противоречия.
И най-забележителното събитие за начеващия окултист е, че той трябва да се приобщи към такива неща, които спрямо досегашното му знание, изглеждат абсурдни и пълни с противоречия.
Едва в мига, когато човекът успее да свърже част от своите вътрешни изживявания с тези три идеи: Неизявената светлина, неизговореното слово и съзнанието без външен обект, едва тогава той става истински окултист, едва тогава окултният кандидат действително поема по пътя на окултното познание.
към текста >>
43.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Обаче това, което имаме като формиране на нашия мозък, това, което ни позволява да подходим
към
мозъка така, че той да излъчи навън от себе си по-висшите членове на човешкото същество, и това, което току що описахме като напираща духовна светлина; всички тези неща не са възникнали от земни състояния и от земни причини, а са наследство от онези сили, които действуваха върху човека, преди още Земята да беше станала Земя.
И ако ние искаме да си обясним окото, ухото или самия мозък, каквито са те днес, тогава трябва да кажем: В началото на Земното развитие, тези органи бяха нещо съвсем друго. В хода на Земното развитие върху тези органи действуваха Земните сили и те им придадоха тяхната сегашна форма. И когато размишляваме в ежедневния живот или пък върху проблемите на естествените науки, тогава ние вкарваме в употреба всичко онова, което тези органи и този наш мозък имат от Земните сили. И щом сме увлечени в някакво изследване или в някаква външна дейност, ние всъщност черпим от това, което сме получили от Земните сили. Независимо дали пред нас е един обикновен човек, който вижда, възприема и след това подрежда нещата от сетивния свят, или пък учен, наведен над своя микроскоп, или наблюдаващ звездите от своята обсерватория, и в двата случая човек си служи с тези качества на сетивата и мозъка, които произлизат от Земните сили.
Обаче това, което имаме като формиране на нашия мозък, това, което ни позволява да подходим към мозъка така, че той да излъчи навън от себе си по-висшите членове на човешкото същество, и това, което току що описахме като напираща духовна светлина; всички тези неща не са възникнали от земни състояния и от земни причини, а са наследство от онези сили, които действуваха върху човека, преди още Земята да беше станала Земя.
към текста >>
И сега Ви става ясно, защо ние трябва да игнорираме нашия интелект и защо сме принудени да пристъпим
към
постигането на яснота и изостреност на спомените.
И сега Ви става ясно, защо ние трябва да игнорираме нашия интелект и защо сме принудени да пристъпим към постигането на яснота и изостреност на спомените.
към текста >>
Не се ли достигне до яснота и точност на паметовото
бога
тство, на паметовите възможности, тези образи биха се изплъзвали на ясновидеца, и той би оставал съвсем сам всред подвижното вътрешно море от светлина.
Така е, защото ние трябва да се доближим до усещането, че това, което се носи из обширното море от духовна светлина, поражда образи и те могат да бъдат възприети само като образи, извлечени от спомените.
Не се ли достигне до яснота и точност на паметовото богатство, на паметовите възможности, тези образи биха се изплъзвали на ясновидеца, и той би оставал съвсем сам всред подвижното вътрешно море от светлина.
към текста >>
Замислете се за миг, как Лунната светлина физически погледнато отразява и препраща Слънчевата светлина
към
Земята.
Замислете се за миг, как Лунната светлина физически погледнато отразява и препраща Слънчевата светлина към Земята.
Това, което се излива върху нас като Лунна светлина, то е само отразената и препра тена светлина на Слънцето. И това, което сега дава възможност на човека да се извиси в своето ясновидство над спомените и представите, това което му позволява да развие една или друга философия в своето физическо съзнание, то произлиза от там, че вътре в човешкия мозък напира не хаотично, а формиращо една духовна сила, идентична с онази сила на Духа, известна ни от Петокнижието като Яхве или Йехова; тя също е една отразена духовна светлина, както във физическо отношение Лунната светлина е отразената светлина на Слънцето.
към текста >>
Той и неговият мозък могат да бъдат разбрани едва след като знаем, че както Луната отразява Слънчевата светлина
към
Земята, така и
към
човека доколкото той осъзнава себе си в своя мозък постоянно се излива отразена духовна светлина, която идва вън от Земята.
Така че що се отнася до мозъка човекът не може да бъде разбран само с наследството, което той е донесъл от предишните Земни състояния.
Той и неговият мозък могат да бъдат разбрани едва след като знаем, че както Луната отразява Слънчевата светлина към Земята, така и към човека доколкото той осъзнава себе си в своя мозък постоянно се излива отразена духовна светлина, която идва вън от Земята.
към текста >>
Характерно за него е, че то подтиква човека
към
търсене на първо причината за всички неща.
Всяка инспирация, която се дава на човека не чрез неговите собствени сили, а отвън, го издига до определено философско познание за света.
Характерно за него е, че то подтиква човека към търсене на първо причината за всички неща.
Този е най-отличителният признак на философското мислене. Дали човек ще нарече тази първопричина "Бог" или "световен Дух" работата далеч не е в това. Обстоятелството, че иска да обхване и отнесе всичко към една първопричина, произтича от там, че в мига, когато като ясновидец човек се добере до етерното тяло, той прониква не само в нещо от предишните планетарни състояния на Земята, но и във въздействията от духовния свят, устремени към мозъка, въздействия, които могат да бъдат сравнени с тези на Лунната светлина.
към текста >>
Обстоятелството, че иска да обхване и отнесе всичко
към
една първопричина, произтича от там, че в мига, когато като ясновидец човек се добере до етерното тяло, той прониква не само в нещо от предишните планетарни състояния на Земята, но и във въздействията от духовния свят, устремени
към
мозъка, въздействия, които могат да бъдат сравнени с тези на Лунната светлина.
Всяка инспирация, която се дава на човека не чрез неговите собствени сили, а отвън, го издига до определено философско познание за света. Характерно за него е, че то подтиква човека към търсене на първо причината за всички неща. Този е най-отличителният признак на философското мислене. Дали човек ще нарече тази първопричина "Бог" или "световен Дух" работата далеч не е в това.
Обстоятелството, че иска да обхване и отнесе всичко към една първопричина, произтича от там, че в мига, когато като ясновидец човек се добере до етерното тяло, той прониква не само в нещо от предишните планетарни състояния на Земята, но и във въздействията от духовния свят, устремени към мозъка, въздействия, които могат да бъдат сравнени с тези на Лунната светлина.
към текста >>
Сега аз бих желал да насоча вниманието Ви
към
една друга забележителна подробност.
Сега аз бих желал да насоча вниманието Ви към една друга забележителна подробност.
Бидейки философ, човек не разполага с това, което ясновидецът възприема като способността Йога. Трябва да знаем, че в тази сила са примесени най-различни наследени сили от по-предишни състояния. Философът наистина има своите мисловни образи, но не знае, че зад тях стоят онези сили, които в пред-Земните епохи са били напълно будни и активни, и които сега можем да определим като сили на Яхве. Този философ изобщо не подозира какво стои зад неговия мисловен процес. Той вижда само отражения и сенки, които се пораждат в него поради това, че в своето етерно тяло той долавя и сгъстява онази струяща духовна светлина, за която вече споменахме.
към текста >>
Скритото, неизговорено слово е като нещо, което се приближава
към
нас от всички страни, и то в същата мярка, в която сме успели да се разширим навън в света.
А сега тихо и неусетно идва ред на второто изживяване. То идва така незабележимо, че много окултисти които отдавна са постигнали първата, току що описана опитност едва ли проумяват какво точно става сега. А става приблизително следното: Докато духовната светлина, която описах, обгръща човека така, сякаш той би могъл да се разлее в нея по всички посоки и да се разшири в необятното космическо пространство, то това, което в началото бихме определили като скрито, неизговорено слово, се насочва сега срещу нас от всички страни.
Скритото, неизговорено слово е като нещо, което се приближава към нас от всички страни, и то в същата мярка, в която сме успели да се разширим навън в света.
За онзи човек, който има такива опитности и все още не може да се ориентира добре, това разтваряне навън, това разливане навън е съпроводено с ужасен страх. Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем език, чиито думи не се срещат никъде по Земята; език, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло. И едва след като отнемем от тези думи всеки външен шум и звук, ние постепенно проумяваме, че от всякъде сме заобиколени с автентичните и пълни със смисъл звуци на света. В началото е трудно, и тези звуци са едва доловими, но в хода на окултното обучение, с постоянно упорство и самодисциплина, ученикът навлиза все по-пълно и уверено в измеренията на един непознат духовен свят.
към текста >>
Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват
към
нас като един трудно разбираем език, чиито думи не се срещат никъде по Земята; език, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло.
А сега тихо и неусетно идва ред на второто изживяване. То идва така незабележимо, че много окултисти които отдавна са постигнали първата, току що описана опитност едва ли проумяват какво точно става сега. А става приблизително следното: Докато духовната светлина, която описах, обгръща човека така, сякаш той би могъл да се разлее в нея по всички посоки и да се разшири в необятното космическо пространство, то това, което в началото бихме определили като скрито, неизговорено слово, се насочва сега срещу нас от всички страни. Скритото, неизговорено слово е като нещо, което се приближава към нас от всички страни, и то в същата мярка, в която сме успели да се разширим навън в света. За онзи човек, който има такива опитности и все още не може да се ориентира добре, това разтваряне навън, това разливане навън е съпроводено с ужасен страх.
Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем език, чиито думи не се срещат никъде по Земята; език, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло.
И едва след като отнемем от тези думи всеки външен шум и звук, ние постепенно проумяваме, че от всякъде сме заобиколени с автентичните и пълни със смисъл звуци на света. В началото е трудно, и тези звуци са едва доловими, но в хода на окултното обучение, с постоянно упорство и самодисциплина, ученикът навлиза все по-пълно и уверено в измеренията на един непознат духовен свят.
към текста >>
И тогава ние получаваме забележителното усещане: Това, което се задава срещу нас, това, което отвсякъде напира
към
нас, е не просто външната обвивка на един свят, а е нещо от музикално естество, нещо като звуци, проникващи дълбоко в нас.
И тогава ние получаваме забележителното усещане: Това, което се задава срещу нас, това, което отвсякъде напира към нас, е не просто външната обвивка на един свят, а е нещо от музикално естество, нещо като звуци, проникващи дълбоко в нас.
В този момент ние получаваме и друго странно усещане, и за нас то е указание, че сме на прав път. Ние имаме усещането: "Да, всъщност сега ни пресреща нашата собствена същност; този, който ни пресреща, е истинският човек. Докато живеем във физическото тяло, ние само привидно сме вместени в човешката кожа. В действителност човекът се простира из целия свят, и този истински човек се изправя сега пред нас. Истинският човек е този, който сега се задава към нас." Това е сега нашето основно усещане духовният живот нараства, после отново се свива.
към текста >>
Истинският човек е този, който сега се задава
към
нас." Това е сега нашето основно усещане духовният живот нараства, после отново се свива.
И тогава ние получаваме забележителното усещане: Това, което се задава срещу нас, това, което отвсякъде напира към нас, е не просто външната обвивка на един свят, а е нещо от музикално естество, нещо като звуци, проникващи дълбоко в нас. В този момент ние получаваме и друго странно усещане, и за нас то е указание, че сме на прав път. Ние имаме усещането: "Да, всъщност сега ни пресреща нашата собствена същност; този, който ни пресреща, е истинският човек. Докато живеем във физическото тяло, ние само привидно сме вместени в човешката кожа. В действителност човекът се простира из целия свят, и този истински човек се изправя сега пред нас.
Истинският човек е този, който сега се задава към нас." Това е сега нашето основно усещане духовният живот нараства, после отново се свива.
Благодарение на това, което сега изживяваме благодарение на това връхлитащо ни отвсякъде духовно послание ние стигаме и до една определена идея, до идеята за "скритото, неизговорено слово".
към текста >>
Но дори и хора, които днес са несъмнено честно привлечени
към
теософския импулс, дори и те не винаги знаят, че в тях несъзнавано вече действува известен елемент на ясновиждане; нещата при тях са сходни с тези при философите, които се добират до смътните мисловни образи чрез несъзнавано ясновиждащия си мозък, без при това да знаят същинските източници на своето мислене.
Но дори и хора, които днес са несъмнено честно привлечени към теософския импулс, дори и те не винаги знаят, че в тях несъзнавано вече действува известен елемент на ясновиждане; нещата при тях са сходни с тези при философите, които се добират до смътните мисловни образи чрез несъзнавано ясновиждащия си мозък, без при това да знаят същинските източници на своето мислене.
Мозъкът е много по-достъпен за Земните сили и затова много по-лесно се превръща в един земен физически орган, отколкото сърцето, което е по-трудно достъпно за Земните сили. От тук идва и обстоятелството, че хората особено в нашата епоха изследват Земните закони предимно с външното си мозъчно знание и по този начин така усилват Земната част на мозъка, че напълно разрушават надземния, свръхсетивния мозък в себе си. Но в сравнение с мозъка, сърцето е много по-трудно и слабо достъпно за действието на Земните сили. Ето защо когато говорим за теософия, ние по-лесно намираме достъп до човешката душа, отколкото с помощта на философията. И ако хората не пренасят в областта на чисто материалните интереси онова, което може по този начин да се открие на сърцето им, те винаги ще са възприемчиви към теософските истини.
към текста >>
И ако хората не пренасят в областта на чисто материалните интереси онова, което може по този начин да се открие на сърцето им, те винаги ще са възприемчиви
към
теософските истини.
Но дори и хора, които днес са несъмнено честно привлечени към теософския импулс, дори и те не винаги знаят, че в тях несъзнавано вече действува известен елемент на ясновиждане; нещата при тях са сходни с тези при философите, които се добират до смътните мисловни образи чрез несъзнавано ясновиждащия си мозък, без при това да знаят същинските източници на своето мислене. Мозъкът е много по-достъпен за Земните сили и затова много по-лесно се превръща в един земен физически орган, отколкото сърцето, което е по-трудно достъпно за Земните сили. От тук идва и обстоятелството, че хората особено в нашата епоха изследват Земните закони предимно с външното си мозъчно знание и по този начин така усилват Земната част на мозъка, че напълно разрушават надземния, свръхсетивния мозък в себе си. Но в сравнение с мозъка, сърцето е много по-трудно и слабо достъпно за действието на Земните сили. Ето защо когато говорим за теософия, ние по-лесно намираме достъп до човешката душа, отколкото с помощта на философията.
И ако хората не пренасят в областта на чисто материалните интереси онова, което може по този начин да се открие на сърцето им, те винаги ще са възприемчиви към теософските истини.
към текста >>
Ето защо, за да разбира философията, човек трябва да притежава още нещо и да се справя със своеобразните отражения и сенки, за които вече говорихме; или с други думи, той трябва да "дресира" своя мозък и да го настрои
към
онези по-фини мисли, които са отражение на висшите, надпсихични сили.
Ето защо, за да разбира философията, човек трябва да притежава още нещо и да се справя със своеобразните отражения и сенки, за които вече говорихме; или с други думи, той трябва да "дресира" своя мозък и да го настрои към онези по-фини мисли, които са отражение на висшите, надпсихични сили.
Но Вие много добре знаете, че само в изключителни случаи хората дресират своя мозък по този начин. Докато за да се вникне в теософията, не е необходима никаква подготовка. И за да разберат това, което окултното изследване им предлага след като окултният изследовател е еманципирал от мозъка и сърцето своите по-висши сили хората далеч не трябва да се отклоняват от досегашния си външен живот. Дори най-обикновеният и непретенциозен човек има сили, които са му достатъчни, за да вникне в теософията. Тук няма нужда от научна подготовка, от научно образование.
към текста >>
А сега, позволете ми да направя едно малко отклонение
към
току що казаното.
А сега, позволете ми да направя едно малко отклонение към току що казаното.
Мисля, че то добре ще илюстрира и потвърди как човек може да се сблъска с твърде особени неща, ако притежава дори в нищожно количество нещо от тези оценъчни възможности. Това, което бих желал да разкажа, е едно съвсем незначително изживяване, и все пак в него има нещо особено.
към текста >>
44.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Сега ние трябва да се приближим
към
третото изживяване, свързано със свръхсетивния свят.
Сега ние трябва да се приближим към третото изживяване, свързано със свръхсетивния свят.
Но за да разгледаме свръхсетивното съзнание т.е. съзнанието без какъвто и да е външен обект необходимо е първо да се занимаем с това, което всеки човек притежава, макар и не всеки да може правилно да го наблюдава, с други думи, да се занимаем с обикновеното човешко съзнание, което е валидно за този свят. Това съзнание възниква благодарение на факта, че човек забелязва своя Аз, че той става по отношение на другите същества и предмети едно знаещо същество.
към текста >>
При това, отношенията на религиозния човек
към
неговия Бог оставаха винаги такива, че той продължаваше да си представя този Бог като едно Същество извън този свят, като едно отвъдно Същество,
към
което той можеше да се приближи единствено с помощта на особени средства.
От тук идват и всички древни религии. Всички послания и откровения, които предхристиянските епохи и народи получаваха от великите учители на човечеството, в последна сметка бяха дело на такива основатели на религии, които като Посветени можеха да предават на човечеството опитностите си от свръхсетивния свят.
При това, отношенията на религиозния човек към неговия Бог оставаха винаги такива, че той продължаваше да си представя този Бог като едно Същество извън този свят, като едно отвъдно Същество, към което той можеше да се приближи единствено с помощта на особени средства.
към текста >>
будизмът ни отвежда назад
към
основателя на тази религия, великия Буда1.
Ние добре знаем, че напр.
будизмът ни отвежда назад към основателя на тази религия, великия Буда1.
Но щом става дума за Буда, винаги сме изтъквали, че той също получи посвещение в своята 29-та година, "седейки под дървото Боди" и успя да прогледне в духовния свят.
към текста >>
към
древна Гърция, доколкото тя имаше своите религиозни представи от питагорейската школа, и веднага ще забележим, че Питагор* мина през посвещение и от духовния свят той свали само това, което тогавашните хора можеха да приемат в своето човешко съзнание.
Обаче от духовния свят се открива само това, което човекът може и има сили да понесе. Нека се обърнем напр.
към древна Гърция, доколкото тя имаше своите религиозни представи от питагорейската школа, и веднага ще забележим, че Питагор* мина през посвещение и от духовния свят той свали само това, което тогавашните хора можеха да приемат в своето човешко съзнание.
към текста >>
По този начин се утвърди такова отношение на религиозния човек
към
духовния свят, което може да се определи като "противопоставяне" на човека спрямо божествения свят.
По този начин се утвърди такова отношение на религиозния човек към духовния свят, което може да се определи като "противопоставяне" на човека спрямо божествения свят.
Дали в този божествен свят беше съзиран плурализъм, една общност от Същества или пък единно ръководство, дали беше проповядван политеизъм или монотеизъм това в случая не е важно за нас. Важното е, че сега човекът се видя противопоставен на божествения свят, и че този божествен свят трябваше да му се открива по един или друг начин.
към текста >>
Според теолозите, в този случай човекът иска да израсне
към
своя Бог, обаче стига само до там, че му се противопоставя.
Тъкмо това е основанието, поради което теологията така твърдо забранява на човешкото познание да се намесва в религиозните представи. Защото ако човешкото познание се вмъкне в религиозните представи, то ще навлезе чрез израстването на човека в духовния свят също и в определени свръхсетивни състояния. А това е един вид нахлуване в области, чиито въздействие върху религиозните представи на човечеството, теологията а не религията сама по себе си направо иска да изключи. Ето защо теолозите постоянно предупреждават, че теологията трябва да се предпазва от две основни заблуждения. Първото от тях е, когато теологията се изражда в теософия.
Според теолозите, в този случай човекът иска да израсне към своя Бог, обаче стига само до там, че му се противопоставя.
И ето защо теолозите така ревностно се бранят от теософията.
към текста >>
Една религия може да бъде формирана от представите за Христос, но освен това тя може да прибегне и до такива представи, които са по-близки до сърцето, така че една религия може да се обръща предимно
към
мозъка, или предимно
към
сърцето.
Религиите винаги ще са проникнати от такива мисли, които си служат с инструмента на мозъка и това е така, защото визионерът, основателят на една религия, придава на божествените откровения онези подходящи форми, в които те могат да бъдат разбирани от хората.
Една религия може да бъде формирана от представите за Христос, но освен това тя може да прибегне и до такива представи, които са по-близки до сърцето, така че една религия може да се обръща предимно към мозъка, или предимно към сърцето.
И когато сравняваме различните религии, ние откриваме, че едни от тях апелират към разума, към онези човешки изживявания, които са свързани с мозъка, а други отправят своя глас по-скоро към сърцето, към душата.
към текста >>
И когато сравняваме различните религии, ние откриваме, че едни от тях апелират
към
разума,
към
онези човешки изживявания, които са свързани с мозъка, а други отправят своя глас по-скоро
към
сърцето,
към
душата.
Религиите винаги ще са проникнати от такива мисли, които си служат с инструмента на мозъка и това е така, защото визионерът, основателят на една религия, придава на божествените откровения онези подходящи форми, в които те могат да бъдат разбирани от хората. Една религия може да бъде формирана от представите за Христос, но освен това тя може да прибегне и до такива представи, които са по-близки до сърцето, така че една религия може да се обръща предимно към мозъка, или предимно към сърцето.
И когато сравняваме различните религии, ние откриваме, че едни от тях апелират към разума, към онези човешки изживявания, които са свързани с мозъка, а други отправят своя глас по-скоро към сърцето, към душата.
към текста >>
Истинските мистични състояния, трансът, екстазът всички те се стремят да премахнат това, което човек нарича граница на своето земно съзнание и да се извисят
към
едно по-висше съзнание.
Когато един човек става мистик, преди всичко той се стреми по най-радикален начин да се освободи от нещата, които са свързани с обикновеното земно съзнание. Мистикът разрушава точно това, на което религията доколкото тя остава такава тъй ревностно държи, а именно: Правото на човека да противопоставя своето земно съзнание на божествения свръхсетивен свят. Всички мистици, както предхристиянските, така и следхристиянските, винаги са се стремили да преодолеят това човешко съзнание. Най-характерното за мистиката наистина се състои в преодоляване на обикновеното съзнание, в предизвикване на себезабрава. И ако мистикът е достатъчно напреднал, тази себезабрава е длъжна да прерасне в себезаличаване, в себеунищожение.
Истинските мистични състояния, трансът, екстазът всички те се стремят да премахнат това, което човек нарича граница на своето земно съзнание и да се извисят към едно по-висше съзнание.
към текста >>
И ако се обърнем
към
сравнително близки епохи, ние ще открием как много мистици с помощта на гръко-платоническата философия се опитваха да се издигнат
към
божествения свят, и то без да се лишават нито от своите опитности на мозъка, нито от тези на сърцето.
Впрочем един мистик може да има опитности чрез мозъка и опитности чрез сърцето, а в същото време да е заличил съзнанието. Тогава ние казваме, че той е постигнал състояние на екстаз, но в мислите и усещанията си този човек далеч не е изключил това, което черпи от мозъка и сърцето.
И ако се обърнем към сравнително близки епохи, ние ще открием как много мистици с помощта на гръко-платоническата философия се опитваха да се издигнат към божествения свят, и то без да се лишават нито от своите опитности на мозъка, нито от тези на сърцето.
Това са хора като неоплатониците Ямблий и Плотин. Към тях спада и мистикът Скотус Еригена2, а ако не следваме едно строго разграничение, тук бихме могли да посочим мистици, при които преобладават опитностите от страна на мозъка, докато тези от страна на сърцето остават на заден план и така в групата на споменатите мистици бихме причислили и Майстер Екхард. Този би бил класът "А": Мистици с опитности и от мозъка и от сърцето.
към текста >>
Към
тях спада и мистикът Скотус Еригена2, а ако не следваме едно строго разграничение, тук бихме могли да посочим мистици, при които преобладават опитностите от страна на мозъка, докато тези от страна на сърцето остават на заден план и така в групата на споменатите мистици бихме причислили и Майстер Екхард.
Впрочем един мистик може да има опитности чрез мозъка и опитности чрез сърцето, а в същото време да е заличил съзнанието. Тогава ние казваме, че той е постигнал състояние на екстаз, но в мислите и усещанията си този човек далеч не е изключил това, което черпи от мозъка и сърцето. И ако се обърнем към сравнително близки епохи, ние ще открием как много мистици с помощта на гръко-платоническата философия се опитваха да се издигнат към божествения свят, и то без да се лишават нито от своите опитности на мозъка, нито от тези на сърцето. Това са хора като неоплатониците Ямблий и Плотин.
Към тях спада и мистикът Скотус Еригена2, а ако не следваме едно строго разграничение, тук бихме могли да посочим мистици, при които преобладават опитностите от страна на мозъка, докато тези от страна на сърцето остават на заден план и така в групата на споменатите мистици бихме причислили и Майстер Екхард.
Този би бил класът "А": Мистици с опитности и от мозъка и от сърцето.
към текста >>
Вторият вид мистици би се състоял от такива индивиди, които изключват не съзнанието, а своите опитности чрез мозъка, прииждащи
към
съзнанието, запазвайки по този начин само опитностите чрез сърцето.
Вторият вид мистици би се състоял от такива индивиди, които изключват не съзнанието, а своите опитности чрез мозъка, прииждащи към съзнанието, запазвайки по този начин само опитностите чрез сърцето.
Обикновено тези мистици ненавиждат мисленето и биха желали да премахнат от съзнанието всякакъв вид мисли. Според тях единствено надеждното средство за душевно развитие, това са изживяванията, които човек има благодарение на своето сърце. С други думи, съществуват мистици, които лишават съзнанието от опитностите на мозъка и се опитват с крилете на екстаза да преодолеят обикновеното човешко съзнание, съхранявайки в същото време трепетите на сърцето.
към текста >>
И ако запитаме един такъв мистик, дали не се нуждае от Псалмите защото от Светото Писание той не е чел нищо този мистик би ни отговорил: "Всеки, който има нужда от Псалмите, в най-скоро време ще изпита потребност и от още по-велика книга, така че ако той насочи силите си
към
това, което може да се облече в думи, накрая ще бъде извънредно трудно да си представим докъде би стигнал този човек." Подобна личност не би искала да си изработва мисли дори и за външната природа, защото: "Човекът не може да научи нещо, ако вече не го знае".
И ако запитаме един такъв мистик, дали не се нуждае от Псалмите защото от Светото Писание той не е чел нищо този мистик би ни отговорил: "Всеки, който има нужда от Псалмите, в най-скоро време ще изпита потребност и от още по-велика книга, така че ако той насочи силите си към това, което може да се облече в думи, накрая ще бъде извънредно трудно да си представим докъде би стигнал този човек." Подобна личност не би искала да си изработва мисли дори и за външната природа, защото: "Човекът не може да научи нещо, ако вече не го знае".
Ето как се стига до отричане на всяко знание. Този мистик, впрочем, би принадлежал към категорията "Б", към мистиците, зачитащи единствено трепетите на сърцето.
към текста >>
Този мистик, впрочем, би принадлежал
към
категорията "Б",
към
мистиците, зачитащи единствено трепетите на сърцето.
И ако запитаме един такъв мистик, дали не се нуждае от Псалмите защото от Светото Писание той не е чел нищо този мистик би ни отговорил: "Всеки, който има нужда от Псалмите, в най-скоро време ще изпита потребност и от още по-велика книга, така че ако той насочи силите си към това, което може да се облече в думи, накрая ще бъде извънредно трудно да си представим докъде би стигнал този човек." Подобна личност не би искала да си изработва мисли дори и за външната природа, защото: "Човекът не може да научи нещо, ако вече не го знае". Ето как се стига до отричане на всяко знание.
Този мистик, впрочем, би принадлежал към категорията "Б", към мистиците, зачитащи единствено трепетите на сърцето.
към текста >>
Затова и в подобни хора можем да открием най-дълбоки и покъртващи чувства
към
околната природа.
Но един мистик не би допуснал до себе си дори и естествените науки, дори и природознанието. Така се стига до там, че той икономисва сили, с които иначе би размишлявал върху външната природа. Обаче той далеч не става естествоизпитател. Тъкмо защото той усърдно си служи със силите на сърцето, това сърце може да се развива все по-бързо и по-мощно. И сега този човек е в състояние да усеща външната природа много по-дълбоко и сърдечно, отколкото онзи, който изразходва сили в името на интелекта, сили в името на себесъзнанието.
Затова и в подобни хора можем да открием най-дълбоки и покъртващи чувства към околната природа.
Позволете ми да Ви предам думите на един такъв мистик:
към текста >>
човек не е достоен, за да се обърне
към
Теб.
човек не е достоен, за да се обърне към Теб.
към текста >>
И когато човекът развие в себе си това възвишено чувство
към
природата, той се доближава и до Гьотевия Фауст:
Нали разбирате, че тук нещата са усетени извън всяко себесъзнание, че опияняващата сила на сърцето е тази, която прониква в недостъпните за сетивата сфери.
И когато човекът развие в себе си това възвишено чувство към природата, той се доближава и до Гьотевия Фауст:
към текста >>
всред пламъци лице
към
мене ти извърна.
всред пламъци лице към мене ти извърна.
към текста >>
Има хора, които се стремят
към
екстаз, т.е.
Има хора, които се стремят към екстаз, т.е.
към загуба или помрачаване на своето себесъзнание и изключват всички опитности, идващи от сърцето, но в същото време запазват мислите, запазват опитностите, идващи от мозъка. Обикновено тези хора не ги причисляваме към мистиците, и Вие лесно можете да разберете защо. Замислете се над един човек, който изтласква цялото си лично себесъзнание извън своите душевни изживявания. Тогава този човек изгубва онова, което повечето хора търсят у другите, а именно личността. Взаимните интереси и симпатии между хората възникват именно поради техните личности.
към текста >>
към
загуба или помрачаване на своето себесъзнание и изключват всички опитности, идващи от сърцето, но в същото време запазват мислите, запазват опитностите, идващи от мозъка.
Има хора, които се стремят към екстаз, т.е.
към загуба или помрачаване на своето себесъзнание и изключват всички опитности, идващи от сърцето, но в същото време запазват мислите, запазват опитностите, идващи от мозъка.
Обикновено тези хора не ги причисляваме към мистиците, и Вие лесно можете да разберете защо. Замислете се над един човек, който изтласква цялото си лично себесъзнание извън своите душевни изживявания. Тогава този човек изгубва онова, което повечето хора търсят у другите, а именно личността. Взаимните интереси и симпатии между хората възникват именно поради техните личности.
към текста >>
Обикновено тези хора не ги причисляваме
към
мистиците, и Вие лесно можете да разберете защо.
Има хора, които се стремят към екстаз, т.е. към загуба или помрачаване на своето себесъзнание и изключват всички опитности, идващи от сърцето, но в същото време запазват мислите, запазват опитностите, идващи от мозъка.
Обикновено тези хора не ги причисляваме към мистиците, и Вие лесно можете да разберете защо.
Замислете се над един човек, който изтласква цялото си лично себесъзнание извън своите душевни изживявания. Тогава този човек изгубва онова, което повечето хора търсят у другите, а именно личността. Взаимните интереси и симпатии между хората възникват именно поради техните личности.
към текста >>
Защото земният живот винаги тегли
към
личния елемент,
към
това, което е личностова изява; и този, който живее в чистото мислене и си служи единствено с мозъка, се оказва неспособен да реши каквито и да е земни задачи.
А сега, представете си един мистик, който освен опитностите на сърцето, изключва и цялото си лично съзнание. Той би желал да предложи на хората нещо, което е изтъкано от чисти мисли, от мисли и пред стави, идващи от мозъка. Но по правило човек не може да живее в подобно състояние. Един Франциск от Асизи можеше да действува тъй чудно в тогавашната си инкарнация, защото това, което той изживяваше като опитности на сърцето, имаше несъмнена приложна стойност в общочовешките отношения. Но този, който подтиска своето лично Азово съзнание и своите опитности на сърцето, за да живее в чистото мислене, в това, което е свързано с човешкия мозък, този човек би могъл да се отдаде на това занимание само в строго определени, бих искал дори да кажа, само в празнични мигове от своя живот.
Защото земният живот винаги тегли към личния елемент, към това, което е личностова изява; и този, който живее в чистото мислене и си служи единствено с мозъка, се оказва неспособен да реши каквито и да е земни задачи.
При това той остава в чистото мислене за изключително кратък срок от време. А що се отнася до другите хора, те не биха желали дори и за миг да се занимават с такъв мозъчен човек, те направо биха побягнали от него. Защото, това, което преди всичко интересува хората, са именно личните изживявания, личните опитности. Но мозъчният човек се стреми да ги подтисне, а наред с това да премахне и трепетите на сърцето. Ето защо хората вкупом бягат от него, там не ги очаква никакво удоволствие, никаква радост.
към текста >>
Сега ние се доближаваме да един забележителен пример от мистицизма, до една личност, която първоначално се устреми с всички свои сили
към
това, да преодолее и унищожи своето лично себесъзнание.
Сега ние се доближаваме да един забележителен пример от мистицизма, до една личност, която първоначално се устреми с всички свои сили към това, да преодолее и унищожи своето лично себесъзнание.
Постигайки първата си цел, тази личност видя, че в действие останаха все пак душевните сили и интелектът. И следващото, което тя преодоля, беше интелекта, а последното силите на сърцето. Това, че силите на сърцето бяха преодолени накрая, имаше важна последица: А именно, че навлизането в света, лежащ извън нашето съзнание, беше доловено особено ярко и интензивно. Да, нещата бяха преодолени тъкмо в тази последователност. Първо съзнанието, после силите на мозъка, и накрая силите на сърцето.
към текста >>
Тук аз нямам предвид мистиците, които не са устремени
към
това, да подтискат трепетите на сърцето.
По-нататък ние можем да срещнем и такива мистици, които искат да заглушат всичките си душевни изживявания, но не успяват, преди всичко по отношение на изживяванията, свързани със сърцето. Забележете добре разликата между тези мистици и мистици като Франциск от Асизи. Франциск не се стреми да подтисне трепетите на сърцето, а ги запазва и утвърждава, утвърждава ги в едно състояние на пълно здраве. Неповторимо величественото при Франциск от Асизи е, че сърцето му се разлива над цялата му душевна същност.
Тук аз нямам предвид мистиците, които не са устремени към това, да подтискат трепетите на сърцето.
Аз говоря по-скоро за онези, които макар и практически да влагат всичките си сили, за да заглушат сърцето, не постигат никакъв успех.
към текста >>
Изобщо това сливане с божествено-духовния свят, това бракосъчетание е твърде сходно с
любов
ните инстинкти на човека, каквито ги срещаме в обикновения живот.
При тях ние не откриваме бракосъчетанието със свръхсетивния духовен свят, което помним от Св. Терезия. При тези мистици, които се стремят да надмогнат и преодолеят всеки личен, човешки и земен елемент, при тях ние намираме в необичайно подсилен вид изживявания, свързани със сърцето; така че техните стремежи се преплитат с известна човешка ограниченост.
Изобщо това сливане с божествено-духовния свят, това бракосъчетание е твърде сходно с любовните инстинкти на човека, каквито ги срещаме в обикновения живот.
към текста >>
Или пък как много монахини са влюбени в годеника-Христос, влюбени в него с цялата гама на земно-човешките
любов
ни чувства.
Такива мистици, които човешки обичат своя Бог или своя божествен свят, Вие ще откриете съвсем лесно, стига да разгърнете някои житиета на монахини и отшелници. И тогава Вие ще видите как много от тези светци и отшелници са влюбени в Мадоната с един чисто човешки копнеж, защото за тях тя е въплъщение и заместител на обикновената жена.
Или пък как много монахини са влюбени в годеника-Христос, влюбени в него с цялата гама на земно-човешките любовни чувства.
Дори и не винаги изпълнена със симпатия, това е психологически интересна област от църковно-религиозния мистицизъм, област, в която пътят към мистичните постижения е преграден от самата човешка природа.
към текста >>
Дори и не винаги изпълнена със симпатия, това е психологически интересна област от църковно-религиозния мистицизъм, област, в която пътят
към
мистичните постижения е преграден от самата човешка природа.
Такива мистици, които човешки обичат своя Бог или своя божествен свят, Вие ще откриете съвсем лесно, стига да разгърнете някои житиета на монахини и отшелници. И тогава Вие ще видите как много от тези светци и отшелници са влюбени в Мадоната с един чисто човешки копнеж, защото за тях тя е въплъщение и заместител на обикновената жена. Или пък как много монахини са влюбени в годеника-Христос, влюбени в него с цялата гама на земно-човешките любовни чувства.
Дори и не винаги изпълнена със симпатия, това е психологически интересна област от църковно-религиозния мистицизъм, област, в която пътят към мистичните постижения е преграден от самата човешка природа.
към текста >>
И когато в сърдечните си излияния те говорят за годеника на душата, или за своята пламенна
любов
към
годеника-Исус, тогава в тези излияния Вие отгатвате не друго, а една мистична еротика.
Така ние стигаме и до един друг вид мистици, които са близки по дух със Света Хилдегард5. Те имат немалки заложби, но имат също и нещо от обикновените земни инстинкти, което сериозно се намесва в техните мистични изживявания, в техните мистични усещания.
И когато в сърдечните си излияния те говорят за годеника на душата, или за своята пламенна любов към годеника-Исус, тогава в тези излияния Вие отгатвате не друго, а една мистична еротика.
към текста >>
Тази Метхилд от Магдебург показва едно съществено различие спрямо близките до нея мистици: Тя не крие своята пламенна еротика и за своята божествена
Любов
тя се изразява с нюанси на хумор, както примерно бихме могли да говорим и за човешките
любов
ни чувства.
Тази Метхилд от Магдебург показва едно съществено различие спрямо близките до нея мистици: Тя не крие своята пламенна еротика и за своята божествена Любов тя се изразява с нюанси на хумор, както примерно бихме могли да говорим и за човешките любовни чувства.
Тя не облича своите изживявания с високопарни и претенциозни думи, а постоянно говори за тях с една лека ирония. Ние съвсем ясно виждаме тази разлика, стига да сравним писанията на Св. Хилдегард с тези на други, твърде известни мистици. Тази разлика само подчертава качествата на една личност, която все още не е преодоляла своето лично-човешко съзнание; качествата на тази Метхилд от Магдебург, която се усеща дълбоко въвлечена в божествено-духовния свят и въпреки това не описва еротиката на сърцето с изрази, взети от религиозни изстъпления, а стига до там, най-откровено да я сравни с една мимолетна любовна връзка от религиозно естество.
към текста >>
Тази разлика само подчертава качествата на една личност, която все още не е преодоляла своето лично-човешко съзнание; качествата на тази Метхилд от Магдебург, която се усеща дълбоко въвлечена в божествено-духовния свят и въпреки това не описва еротиката на сърцето с изрази, взети от религиозни изстъпления, а стига до там, най-откровено да я сравни с една мимолетна
любов
на връзка от религиозно естество.
Тази Метхилд от Магдебург показва едно съществено различие спрямо близките до нея мистици: Тя не крие своята пламенна еротика и за своята божествена Любов тя се изразява с нюанси на хумор, както примерно бихме могли да говорим и за човешките любовни чувства. Тя не облича своите изживявания с високопарни и претенциозни думи, а постоянно говори за тях с една лека ирония. Ние съвсем ясно виждаме тази разлика, стига да сравним писанията на Св. Хилдегард с тези на други, твърде известни мистици.
Тази разлика само подчертава качествата на една личност, която все още не е преодоляла своето лично-човешко съзнание; качествата на тази Метхилд от Магдебург, която се усеща дълбоко въвлечена в божествено-духовния свят и въпреки това не описва еротиката на сърцето с изрази, взети от религиозни изстъпления, а стига до там, най-откровено да я сравни с една мимолетна любовна връзка от религиозно естество.
към текста >>
Но тези днешни разновидности могат безпогрешно да ни упътят
към
едно извънредно важно обстоятелство: А именно, че всички мистици имат стремежа да се издигнат над обикновеното Азово съзнание, да го заличат и премахнат, но и нежелаейки да останат без почва под нозете стремежа да изградят едно друго, ново съзнание.
В тази област са възможни всякакви нюанси. И в последният, за който говорихме, доминират могъщи трепети на сърцето, примесени с неовладяната енергия на това, което бихме нарекли "лично съзнание". Накратко, мистиката е нещо, което притежава невъобразимо много оттенъци и нюанси; затова тук ние няма да се ограничим само с древната гръцка мистика, както Вие ще я намерите в моята книга "Християнството като мистичен факт". С мистичните разновидности, с които днес разполагаме, ние не можем да проникнем в тази гръцка мистика.
Но тези днешни разновидности могат безпогрешно да ни упътят към едно извънредно важно обстоятелство: А именно, че всички мистици имат стремежа да се издигнат над обикновеното Азово съзнание, да го заличат и премахнат, но и нежелаейки да останат без почва под нозете стремежа да изградят едно друго, ново съзнание.
И точно в това е същността на мистиката, че достигайки до самите граници на духовния свят, тя се превръща в един вид сливане и единение с Духа, което обаче не може да навлезе категорично и смело вътре в този духовен свят. Съзнанието, което е обучено да се справя единствено с външния предметен свят, това съзнание тук отслабва и колабира. И затова постоянният стремеж на мистиката е да се освободи от това съзнание. Съвсем ясно е, че мистикът иска да се издигне над себе си. Но не по-малко ясно е, че ако човекът иска съзнателно да изживее опитностите, бликащи от неизговореното слово и от неизявената светлина, той трябва да стори това с едно друго, ново съзнание.
към текста >>
45.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Поради тази причина, мистиката доколкото тя представлява един път
към
окултизма не успяваше да изгради споменатото вече "съзнание без външен обект".
Поради тази причина, мистиката доколкото тя представлява един път към окултизма не успяваше да изгради споменатото вече "съзнание без външен обект".
Защото в мига, когато мистикът напуска предметния сетивен свят, той изгубва и самото съзнание; така, че настъпва едно друго състояние, едно състояние на опияненост, на себезаличаване, което не му позволява да постигне третия елемент на окултното изживяване, а именно другото, по-висше съзнание, съзнанието, което макар и лишено от външен обект, успява да се задържи и израсне тъкмо като едно друго, ново съзнание.
към текста >>
Но ако Вие подходите
към
Вашия живот от естественонаучна гледна точка, тогава ще стигнете до възгледа, че Вашето физическо тяло в своята субстанциалност няма много общо с Вашите сродници на тази Земя; защото естествената наука Ви показва, че за 7-9 години химическите субстанции на тялото напълно се подновяват; с други думи мнозина, които приемат, че носят телесните субстанции от своето детство, сега ще трябва да признаят: в хода на живота тези субстанции са напълно изменени, това физическо тяло е станало съвършено друго.
Обаче за да превъзмогне себе си, човекът се нуждае от неоспоримо и дълбоко лично основание. При истинските окултни кандидати, такова дълбоко основание винаги може да се открие. И за нагледност, нека вземем следния пример. Представете си, че един човек стига дотам, да размишлява върху своя Аз, върху тази забележителна свръхсетивна част на човешкото същество. Преди всичко човекът забелязва, че този Аз така да се каже действува като сплотяваща сила в неговия земен живот.
Но ако Вие подходите към Вашия живот от естественонаучна гледна точка, тогава ще стигнете до възгледа, че Вашето физическо тяло в своята субстанциалност няма много общо с Вашите сродници на тази Земя; защото естествената наука Ви показва, че за 7-9 години химическите субстанции на тялото напълно се подновяват; с други думи мнозина, които приемат, че носят телесните субстанции от своето детство, сега ще трябва да признаят: в хода на живота тези субстанции са напълно изменени, това физическо тяло е станало съвършено друго.
към текста >>
Когато се обръщате
към
хората и им говорите за себе си, Вие казвате "Аз" и с това "Аз" обобщава те силите, които крепят Вашето съзнание по време на този земен живот.
Но, виждате ли, ако продължим да размишляваме върху Азът, скоро ще установим, че тук нещо не е наред.
Когато се обръщате към хората и им говорите за себе си, Вие казвате "Аз" и с това "Аз" обобщава те силите, които крепят Вашето съзнание по време на този земен живот.
Това фундаментално усещане за Азът е накарало много философи (също и днес) да смятат Азът преди всичко за основния център, от който трябва да се тръгне, ако искаме да узнаем нещо за същността на човека. Вникнем ли в новата философия, ние също откриваме нейния постоянен стремеж да се позовава на Азът, да се свързва с Азът. От Фихте до Бергсон1 навсякъде този стремеж е явен и несъмнен и той води до забележителни резултати. Обаче през погледа на този, който мисли по-дълбоко, внезапно блясва една друга мисъл, една друга идея: Да, ти постоянно говориш за този твой Аз и си убеден, че той е нещо устойчиво и неизменно в земния живот, но всъщност ти познаваш ли този Аз, можеш ли да го опишеш? Ако човек сериозно се замисли, той вижда, че този Аз далеч на е толкова устойчив и неизменен.
към текста >>
Обаче ако сега минем
към
представата за Азът, ще видим, че нещата стават съвсем особени.
Причината да си представим едно или друго, лежи във външните неща. Ако те липсваха там, ние не бихме могли да си ги представим.
Обаче ако сега минем към представата за Азът, ще видим, че нещата стават съвсем особени.
Потърсете във външния свят такива обекти, които да породят представата за вашия Аз, и ще разберете, че там те не съществуват. Това е една съществена разлика: за всички други представи можем да посочим външен обект, но за Азовата представа не можем. Дори и в най-далечната периферия на нашия външен живот, ние не сме в състояние да открием това, което обикновено обличаме в думите "Аз съм".
към текста >>
Когато хората насочват своето внимание
към
външния свят, измежду многото въпроси и загадки, които могат да възникнат, се появява един съвсем особен въпрос, и почти винаги той прозвучава в онзи решителен момент, когато окултният кандидат започва да преодолява човешкото съзнание.
Обаче всеки човек може да знае за този Аз, нещо много важно, нещо което така да се каже може да му послужи като опорна точка, каквато някога Архимед2 поиска да има за своя лост, за да повдигне Земята. И то наистина би могло да му помогне, когато в измъчената си душа размишлява върху този човешки Аз.
Когато хората насочват своето внимание към външния свят, измежду многото въпроси и загадки, които могат да възникнат, се появява един съвсем особен въпрос, и почти винаги той прозвучава в онзи решителен момент, когато окултният кандидат започва да преодолява човешкото съзнание.
Този окултен кандидат е длъжен да се запита: Нима в кръга на твоите земни изживявания ти не съзираш поне едно нещо, за което би казал, че в него се отразява твоят Аз? Нима никъде не съществува нещо, в което да се прояви твоят Аз?
към текста >>
Всъщност от тук нататък за окултиста има само една възможност: Да се отнася
към
човешката фигура, така както се отнася
към
един човешки Аз.
Всъщност от тук нататък за окултиста има само една възможност: Да се отнася към човешката фигура, така както се отнася към един човешки Аз.
И рано или късно, човекът по необходимост ще бъде доведен до там, че за човешката фигура, за човешката форма, която само привидно го следва на всяка крачка в ежедневието да признае открито: Тази човешка фигура всъщност не се намира тук между земните неща. Изключително важно е, че ние стигаме до представата, според която човешката фигура съдържа в себе си нещо твърде особено, точно както беше и с представата за Азът; че тази човешка фигура според естествения си начин, по който застава външно пред нас всъщност ни заблуждава. Така окултният кандидат идва до усещането, че човешката фигура представяйки се уж за съответствуващ израз на човешкото същество направо го измамва, защото всъщност тук човешкото същество остава спотаено и скрито.
към текста >>
И сега ние се научаваме да четем в човешкото лице и във всичко, което спада
към
него, изобщо в горната част на човека, да четем в тях по един съвсем нов начин, така, че виждаме как това лице е променено от онези качества на човешката душа, които бихме могли да наречем гордост, високомерие и надменност.
Но можем ли ние да извлечем от човешката фигура такива опитности, които да ни издигнат над всяко земно съзнание? Да, ние можем да изживеем подобни чувства в човешката фигура и то преди всичко, щом се вгледаме в нашето човешко лице и забележим, че това човешко лице всъщност прави съвсем особено впечатление. Ако окултният кандидат иска да стигне до това усещане, той не трябва да е влюбен в предишните си представи, защото така никога не би се издигнал до вътрешното убеждение, че човешкото лице трябва да се развива с постоянно упорство и сила. Да, ние заставаме пред човешкото лице с едно забележително усещане: това човешко лице не е това, което трябва да бъде.
И сега ние се научаваме да четем в човешкото лице и във всичко, което спада към него, изобщо в горната част на човека, да четем в тях по един съвсем нов начин, така, че виждаме как това лице е променено от онези качества на човешката душа, които бихме могли да наречем гордост, високомерие и надменност.
към текста >>
И когато поглеждам
към
вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго".
Виждате ли, началното преодоляване на обикновеното съзнание започва с това, че човекът се изпълва с едно първично усещане и казва: "О ти, мило човешко лице, ти, човешка глава, ти, горни човеко, всички вие ме лъжете; поради вашата гордост и високомерие вие сте приели такава форма, каквато не трябва да имате.
И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго".
Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради гордост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик.
към текста >>
Ето защо се налага да постигнем по-голяма конкретност, като преди всичко пристъпим
към
детайлите на човешката фигура.
Ето защо се налага да постигнем по-голяма конкретност, като преди всичко пристъпим към детайлите на човешката фигура.
И ако знаехме как стоят нещата, бихме заявили: "Сега ние искаме да разчленим и раз дробим човешката фигура." И ако успеем правилно да я раздробим но все пак в определени пропорции и части ще направим изненадващото и забележително откритие, че човешката фигура наистина е съставена от тези пропорции и части.
към текста >>
Изправеният стоеж е нещо, което се проявява във външния свят; говорът също; симетрията също е насочена
към
създаване на известно равновесие във външното пространство.
Четвъртият отличителен белег, който идва в съображение, ще опишем по следния начин. Представете си човекът с неговия изправен стоеж, с говорното му устройство и с неговата симетрия. Тук Вие ще си каже те: Да, така е, но всичко, което тези три особености предлагат, то е насочено навън.
Изправеният стоеж е нещо, което се проявява във външния свят; говорът също; симетрията също е насочена към създаване на известно равновесие във външното пространство.
към текста >>
Сърцето трябва да работи съвместно с белите дробове и поради това то се адаптира
към
външните условия.
Обаче тази вътрешна цялост на човешката фигура има някои особени подробности. Физически погледнато, тук ние се изправяме пред една двойнственост. А именно: Съществуват такива органи, като белите дробове и сърцето, които дължат своето устройство на един компромис, на едно въздействие отвън.
Сърцето трябва да работи съвместно с белите дробове и поради това то се адаптира към външните условия.
Външният свят и въздухът проникват през белите дробове и вътрешните органи трябва да се приспособят към тях. Но има и други органи, които вече със своето устройство показват, че те са приспособени само към вътрешните условия на тялото. Това са коремните органи. Те имат своята форма благодарение на това, че са разположени дълбоко навътре в коремната кухина. И Вие можете да си представите, че ако всички те стомахът, черният дроб, червата, далакът бяха устроени по друг начин в тази кухина, тогава можеха да зависят от сърцето и белите дробове, но все пак биха изпълнявали своите функции.
към текста >>
Външният свят и въздухът проникват през белите дробове и вътрешните органи трябва да се приспособят
към
тях.
Обаче тази вътрешна цялост на човешката фигура има някои особени подробности. Физически погледнато, тук ние се изправяме пред една двойнственост. А именно: Съществуват такива органи, като белите дробове и сърцето, които дължат своето устройство на един компромис, на едно въздействие отвън. Сърцето трябва да работи съвместно с белите дробове и поради това то се адаптира към външните условия.
Външният свят и въздухът проникват през белите дробове и вътрешните органи трябва да се приспособят към тях.
Но има и други органи, които вече със своето устройство показват, че те са приспособени само към вътрешните условия на тялото. Това са коремните органи. Те имат своята форма благодарение на това, че са разположени дълбоко навътре в коремната кухина. И Вие можете да си представите, че ако всички те стомахът, черният дроб, червата, далакът бяха устроени по друг начин в тази кухина, тогава можеха да зависят от сърцето и белите дробове, но все пак биха изпълнявали своите функции. Когато външният свят нахлуе веднъж в белите дробове, тогава вътрешните органи могат да бъдат формирани вече по различен начин.
към текста >>
Но има и други органи, които вече със своето устройство показват, че те са приспособени само
към
вътрешните условия на тялото.
Обаче тази вътрешна цялост на човешката фигура има някои особени подробности. Физически погледнато, тук ние се изправяме пред една двойнственост. А именно: Съществуват такива органи, като белите дробове и сърцето, които дължат своето устройство на един компромис, на едно въздействие отвън. Сърцето трябва да работи съвместно с белите дробове и поради това то се адаптира към външните условия. Външният свят и въздухът проникват през белите дробове и вътрешните органи трябва да се приспособят към тях.
Но има и други органи, които вече със своето устройство показват, че те са приспособени само към вътрешните условия на тялото.
Това са коремните органи. Те имат своята форма благодарение на това, че са разположени дълбоко навътре в коремната кухина. И Вие можете да си представите, че ако всички те стомахът, черният дроб, червата, далакът бяха устроени по друг начин в тази кухина, тогава можеха да зависят от сърцето и белите дробове, но все пак биха изпълнявали своите функции. Когато външният свят нахлуе веднъж в белите дробове, тогава вътрешните органи могат да бъдат формирани вече по различен начин. Определящ фактор вече е само вътрешната цялост на човека.
към текста >>
Така, че следвайки човешката фигура, ние отново идваме до органи, които са приспособени
към
външните условия.
Но в този момент ние сме достигнали до онази граница, при която от дълбоката вътрешност на човешкото тяло нещо се надига и отново иска да влезе в отношение с външния свят. Замислете се само върху форма та на човешките нозе. Ако те бяха така устроени, че да не завършват с ходило, човекът нямаше да може да ходи. Ако те бяха така устроени, че да завършват с един огромен шип, човекът постоянно щеше да пада.
Така, че следвайки човешката фигура, ние отново идваме до органи, които са приспособени към външните условия.
Обаче не само ходилата, но и целите нозе са така устроени, че да са нозе именно на едно човешко същество. Ако това същество беше риба или птица, тези органи щяха да са устроени по друг начин.Ч Но те са точно така устроени именно в съответствие с ходещия по Земята човек. Ето защо от хълбоците надолу, всичко е устроено с оглед на човека, който се труди, стои и ходи по Земята. В хълбоците ние имаме седмата съществена особеност: Един вид равновесното положение. Това, което е насочено нагоре, се подчинява на едни градивни принципи; това, което е насочено надолу на други; така че в хълбоците имаме един вид равновесно положение.
към текста >>
Това, което се намира под тях е приспособено
към
Земните условия.
Обаче не само ходилата, но и целите нозе са така устроени, че да са нозе именно на едно човешко същество. Ако това същество беше риба или птица, тези органи щяха да са устроени по друг начин.Ч Но те са точно така устроени именно в съответствие с ходещия по Земята човек. Ето защо от хълбоците надолу, всичко е устроено с оглед на човека, който се труди, стои и ходи по Земята. В хълбоците ние имаме седмата съществена особеност: Един вид равновесното положение. Това, което е насочено нагоре, се подчинява на едни градивни принципи; това, което е насочено надолу на други; така че в хълбоците имаме един вид равновесно положение.
Това, което се намира под тях е приспособено към Земните условия.
към текста >>
Ако следваме нашия път в изучаването на човешката фигура, стигаме до друг вид органи, които са изцяло приспособени
към
Земните условия,
към
Земните отношения и това са на осмо място размножителните органи.
Ако следваме нашия път в изучаването на човешката фигура, стигаме до друг вид органи, които са изцяло приспособени към Земните условия, към Земните отношения и това са на осмо място размножителните органи.
към текста >>
Това води до там, че приспособявайки се
към
Земните отношения, човек прибавя
към
своите бедра и коленете.
Вие разбирате, че ако човекът трябва да ходи по един съответствуващ нему начин, за него е наложително да свива долните си крайници под определен ъгъл.
Това води до там, че приспособявайки се към Земните отношения, човек прибавя към своите бедра и коленете.
към текста >>
Ако се обърнете
към
човека какъвто той трябва да бъде при Земните условия Вие не можете да отминете обстоятелството, че неговата човешка фигура е съставена тъкмо от 12 отделни части.
Ако се обърнете към човека какъвто той трябва да бъде при Земните условия Вие не можете да отминете обстоятелството, че неговата човешка фигура е съставена тъкмо от 12 отделни части.
На тези 12 отделни части окултизмът винаги е обръщал възможно най-голямо внимание. Те винаги са били добре известни на окултизма. А в рамките на сегашния лекционен цикъл, изучавайки човека от окултна, теософска и философска гледна точка, ние бихме желали да посочим защо тези 12 съставни части имат своя точно определена характеристика.
към текста >>
46.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Може би ще се учудите, че в хода на тези лекции отделихме немалко време, за да насочим вниманието си
към
външните особености на човешката фигура.
Може би ще се учудите, че в хода на тези лекции отделихме немалко време, за да насочим вниманието си към външните особености на човешката фигура.
Но ако Вие искате да прониквате все по-дълбоко в познанието, което истинският окултизъм може да даде на човека, тогава съвсем не бихте могли да избегнете тези гледни точки, за които сега става дума.
към текста >>
Достатъчно е само да си припомните, колко често Вашата душа, в своята устременост
към
теософията, се докосваше до мисълта, че човекът така както го виждаме в света дори и в най-външните си очертания, е един храм на
Бога
.
Достатъчно е само да си припомните, колко често Вашата душа, в своята устременост към теософията, се докосваше до мисълта, че човекът така както го виждаме в света дори и в най-външните си очертания, е един храм на Бога.
Да, той наистина е храм на Бога, дори и по отношение на своя външен облик. И когато вчера разгледахме, така да се каже, градивните принципи на човешката фигура, а това ще продължи и в следващите лекции, ние имахме предвид тъкмо " този храм. Постепенно ще се убедим, че най-важните изживявания за човешкото сърце и за човешката душа се откриват пред нас не докато сме застинали в някакво удобство, а тогава, когато с цялото си усърдие се оглеждаме и търсим прикрития духовен свят именно там във външния облик на човешката фигура. И в нашите съзерцания за човека, ние постоянно ще тръгваме от онези 12 съставни части, за които говорихме вчера.
към текста >>
Да, той наистина е храм на
Бога
, дори и по отношение на своя външен облик.
Достатъчно е само да си припомните, колко често Вашата душа, в своята устременост към теософията, се докосваше до мисълта, че човекът така както го виждаме в света дори и в най-външните си очертания, е един храм на Бога.
Да, той наистина е храм на Бога, дори и по отношение на своя външен облик.
И когато вчера разгледахме, така да се каже, градивните принципи на човешката фигура, а това ще продължи и в следващите лекции, ние имахме предвид тъкмо " този храм. Постепенно ще се убедим, че най-важните изживявания за човешкото сърце и за човешката душа се откриват пред нас не докато сме застинали в някакво удобство, а тогава, когато с цялото си усърдие се оглеждаме и търсим прикрития духовен свят именно там във външния облик на човешката фигура. И в нашите съзерцания за човека, ние постоянно ще тръгваме от онези 12 съставни части, за които говорихме вчера.
към текста >>
Вчера определихме "изправения стоеж" с израза "Овен" и знака, "напора
към
тонообразуване" с израза "Телец" и знака, а "симетрията" с израза "Близнаци" и знака.
Както знаем, симетрията означава, че човекът е изграден двупосочно, в дясно и ляво. Тази симетрия е налице при всички органи на главата, но тя става съвсем очебийна, щом се насочим от главата надолу.
Вчера определихме "изправения стоеж" с израза "Овен" и знака, "напора към тонообразуване" с израза "Телец" и знака, а "симетрията" с израза "Близнаци" и знака.
Сега обаче ние стигаме до нещо, което, така да се каже, се проявява в продължението на главата и което представлява пълна победа на симетрията. Това са именно раменете и ръцете.
към текста >>
Те са поставени
към
главата по такъв начин, че в тях, в раменете и ръцете, ние намираме изрядно подготвено това, което ще срещнем в долния човек като бедра, подбедрици и ходила.
Аз Ви моля да се вгледате в тях, да се вгледате в тези рамене и тези ръце.
Те са поставени към главата по такъв начин, че в тях, в раменете и ръцете, ние намираме изрядно подготвено това, което ще срещнем в долния човек като бедра, подбедрици и ходила.
Но ако Вие изучавате животинското царство, неизбежно ще Ви направи впечатление пълната еднаквост на органите, за които стана дума сега и които при човека в неговите рамене и ръце са съвсем различни; И Вие ще се приближите до нещо много важно у човека, ако вникнете отблизо в това различие между рамене-ръце и крака-ходила, тъй характерно за човека, но не и за най-близкото до него животинско царство.
към текста >>
И тогава следвайки посоката от главата надолу ние можем да кажем:
Към
тази глава сега се присъединяват такива крайници Вие ще го потвърдите дори без да се замисляте особено които са в истинска духовна връзка с целия мисловен свят на главата.
А сега да вземем названието, което употребихме вчера за краката и ходилата, и го приложим съответно за раменете и ръцете.
И тогава следвайки посоката от главата надолу ние можем да кажем: Към тази глава сега се присъединяват такива крайници Вие ще го потвърдите дори без да се замисляте особено които са в истинска духовна връзка с целия мисловен свят на главата.
Да, присъединяват се раменете и ръцете. И Вие съвсем няма да намерите това за абсурдно, ако в този момент употребим вчерашните означения за крака и ходила по адрес на свързаните с главата рамене и ръце, нито пък ако твърдим, че това, което симетрично израства като 4 мишници, е едно продължение на главата; и ние го означаваме така, както и горната част на краката с израза "Стрелец". Разбира се, ние вземаме под внимание, че има съществена разлика между лакътя и коляното при лакътя липсва т.н. капачка но за нас е важна именно приликата. И така, ние означаваме лактите, с израза на коляното, т.е. "Козирог".
към текста >>
И ако окултистът наистина се стреми да се издигне
към
едно по-висше съзнание, той трябва да насочи своя поглед
към
този седемчленен човек.
И ако окултистът наистина се стреми да се издигне към едно по-висше съзнание, той трябва да насочи своя поглед към този седемчленен човек.
За окултистът е важно поне веднъж да прекара през душата си това, за което сега говорим: А именно възможността за една седемчленна човешка природа, която е напълно независима от останалите части на днешния човек.
към текста >>
А сега нека обърнем поглед
към
втория човек.
А сега нека обърнем поглед към втория човек.
Ние ще разберем най-добре този втори човек, по следния начин. Замислете се за миг, че основният орган на главата е мозъкът. Обаче човекът притежава още нещо, което е твърде подобно на мозъка, но в значителна степен се различава от този главов мозък. Фактически човек притежава един вид втори мозък. Това е гръбначният мозък, разположен вътре в гръбначния стълб.
към текста >>
А сега да се обърнем
към
изправеният човек, с главата в горния край, и краката в долния; в този случай отново имаме два придатъка, както при ръцете.
А сега да се обърнем към изправеният човек, с главата в горния край, и краката в долния; в този случай отново имаме два придатъка, както при ръцете.
Вие можете да приемете главата за едната ръка, а двата крака общо за другата ръка. Първоначално това звучи шокиращо, но ако се замислите, че всред низшите животни има видове, които не са твърде различни от това, което описваме сега, Вие няма да сметнете тази мисъл за толкова гротескна.
към текста >>
Нека започнем с това, че
към
този хоризонтално поставен човек наистина прибавим двата нееднакви "Близнаци".
Нека започнем с това, че към този хоризонтално поставен човек наистина прибавим двата нееднакви "Близнаци".
Двустранните придатъци към хоризонтално поставения човек ние също наричаме "Близнаци". Така че бихме могли да обобщим: Взаимната принадлежност на "глава" и "крака" в този случай определяме като "Близнаци".
към текста >>
Двустранните придатъци
към
хоризонтално поставения човек ние също наричаме "Близнаци".
Нека започнем с това, че към този хоризонтално поставен човек наистина прибавим двата нееднакви "Близнаци".
Двустранните придатъци към хоризонтално поставения човек ние също наричаме "Близнаци".
Така че бихме могли да обобщим: Взаимната принадлежност на "глава" и "крака" в този случай определяме като "Близнаци".
към текста >>
Диафрагмата разделя точно тези две области, обособявайки горна и долна кухина; като дори и това, което е под диафрагмата, ние трябва да причислим
към
средния човек и да обозначим с името "Дева".
А сега нека да се спрем на онези човешки части, които са концентрирани вътре в тази гръдна клетка. За да си изградим известна опора по отношение на онези места, при които все още не може да се говори за "среден човек", нека да ги проследим според вчерашната лекция. Несъмнено тук ще трябва да отнесем цялата вътрешна област, която определяме като "Лъв" и която се съсредоточава в сърцето. На 4-то място напомняме, че тук човек всъщност се подразделя на две части: На една вътрешна област, включена в "Рак" и на друга вътрешна област, обградена от коремната стена.
Диафрагмата разделя точно тези две области, обособявайки горна и долна кухина; като дори и това, което е под диафрагмата, ние трябва да причислим към средния човек и да обозначим с името "Дева".
към текста >>
По нататък идваме до онова равновесно положение, при което човек престава да бъде затворен в своята вътрешна цялост, а се отваря навън
към
света.
По нататък идваме до онова равновесно положение, при което човек престава да бъде затворен в своята вътрешна цялост, а се отваря навън към света.
Това равновесно положение е същностната граница между "вътре" и "вън". И така, на пето място поставяме равновесното положение, отбелязвайки го с името "Везни" и знака.
към текста >>
Според начина, по който размножителните органи се отнасят
към
средния човек, Вие изобщо няма да се учудите, ако ги прибавим на шесто място като "Скорпион".
Според начина, по който размножителните органи се отнасят към средния човек, Вие изобщо няма да се учудите, ако ги прибавим на шесто място като "Скорпион".
към текста >>
Замислете се само какво представляват бедрата на човека, как те са в свръзка с цялата мускулатура на средния човек, и Вие несъмнено ще ги отнесете именно
към
този среден човек.
А сега вече нещата опират до там, да си създадем представа за втората близначна двойка.
Замислете се само какво представляват бедрата на човека, как те са в свръзка с цялата мускулатура на средния човек, и Вие несъмнено ще ги отнесете именно към този среден човек.
Защото средният човек се разпростира до колената; силите на средния човек пронизват бедрата и достигат до колената. По този начин ние пак има ме една близначна двойка веднъж откъм главата, и втори път откъм бедрата, така че към "Близнаци" ние трябва да причислим и бедрата, само че в случая ще ги наречем "Стрелец".
към текста >>
По този начин ние пак има ме една близначна двойка веднъж от
към
главата, и втори път от
към
бедрата, така че
към
"Близнаци" ние трябва да причислим и бедрата, само че в случая ще ги наречем "Стрелец".
А сега вече нещата опират до там, да си създадем представа за втората близначна двойка. Замислете се само какво представляват бедрата на човека, как те са в свръзка с цялата мускулатура на средния човек, и Вие несъмнено ще ги отнесете именно към този среден човек. Защото средният човек се разпростира до колената; силите на средния човек пронизват бедрата и достигат до колената.
По този начин ние пак има ме една близначна двойка веднъж откъм главата, и втори път откъм бедрата, така че към "Близнаци" ние трябва да причислим и бедрата, само че в случая ще ги наречем "Стрелец".
към текста >>
Това, което все още проличава в бедрата, е продължение на средния човек и ако се бе приспособило неправилно
към
другите членове и краката, то щеше да се оформи по такъв начин, че да превърне човека напр.
Стигайки до ходилата, Вие ще забележите, че докато бедрата стоят в най-дълбока зависимост и връзка със средния човек, то колената, подбедриците и особено ходилата се нуждаят от подпората на Земята, и че бедрата са тези, които всъщност се възползват от споменатата подпора. И сега Вие имате нещо, което позволява на човека да застане изправен и устойчив на Земята.
Това, което все още проличава в бедрата, е продължение на средния човек и ако се бе приспособило неправилно към другите членове и краката, то щеше да се оформи по такъв начин, че да превърне човека напр.
във "въздушно" животно, в птица. Но тези хипотетични органи трябваше да се развият именно като бедра, а всичко друго да се принади и доразвие тъкмо в тази насока.
към текста >>
Погледнем ли
към
първия седемчленен човек, ще видим как най-важните сетивни органи са разположени в главата.
Вие добре виждате, че получихме средния човек без да прибавяме останалите съставни части на човешката фигура. Този е втория седемчленен човек. И ако доловите разликата между първия и втория седемчленен човек, Вие ще откриете, че тя е огромна.
Погледнем ли към първия седемчленен човек, ще видим как най-важните сетивни органи са разположени в главата.
Ако към този пръв седемчленен човек прибавим ръцете и дланите, тогава ще се окаже, че той разполага с органи, притежаващи извънредно голямо своеобразие, неподаващо се обаче на каквото и да е външно наблюдение. Защото ако човек истински вникне в това, което наричаме "ръце", той би се докоснал до най-величествените и възвишени страни на човешката природа.
към текста >>
Ако
към
този пръв седемчленен човек прибавим ръцете и дланите, тогава ще се окаже, че той разполага с органи, притежаващи извънредно голямо своеобразие, неподаващо се обаче на каквото и да е външно наблюдение.
Вие добре виждате, че получихме средния човек без да прибавяме останалите съставни части на човешката фигура. Този е втория седемчленен човек. И ако доловите разликата между първия и втория седемчленен човек, Вие ще откриете, че тя е огромна. Погледнем ли към първия седемчленен човек, ще видим как най-важните сетивни органи са разположени в главата.
Ако към този пръв седемчленен човек прибавим ръцете и дланите, тогава ще се окаже, че той разполага с органи, притежаващи извънредно голямо своеобразие, неподаващо се обаче на каквото и да е външно наблюдение.
Защото ако човек истински вникне в това, което наричаме "ръце", той би се докоснал до най-величествените и възвишени страни на човешката природа.
към текста >>
Но да преминем
към
втория,
към
средния човек.
Но да преминем към втория, към средния човек.
За него ние трябва да кажем: Той е свързан с външния свят чрез своите близначни двойки от една страна чрез процесите на главата, и от друга поради факта, че е подвижно същество, което управлява ходенето от вътре навън.
към текста >>
А сега да преминем
към
третия човек.
А сега да преминем към третия човек.
За да схванем по-лесно този трети човек, нека да го разгледаме в обърнат вид, започвайки от най-последните му съставни части.
към текста >>
В този случай човешката природа е напълно приспособена
към
външния свят: Едно твърдение, което не се нуждае от обсъждане и доказателства.
Да започнем от ходилата, като ги поставим на седмо място. От вчера помним, че ходилата трябва да отбележим като "Риби" със знака.
В този случай човешката природа е напълно приспособена към външния свят: Едно твърдение, което не се нуждае от обсъждане и доказателства.
Поради особената форма на своите ходила, човекът е същество, което може да се придвижва по Земята. Но всичко онова, което е необходимо за ходене, човек трябва първо да го изучи. Широката повърхност на ходилата, естествено, е замислена по този начин, за да може човекът да стъпва по Земята, да се насочва навън към Земята, а не навътре. Също и това, което наричаме подбедрици, влизат в устройството на краката (тези неща си принадлежат по необходимост), така че на шесто място можем да поставим подбедриците, които отбелязваме като "Водолей" със знака.
към текста >>
Широката повърхност на ходилата, естествено, е замислена по този начин, за да може човекът да стъпва по Земята, да се насочва навън
към
Земята, а не навътре.
Да започнем от ходилата, като ги поставим на седмо място. От вчера помним, че ходилата трябва да отбележим като "Риби" със знака. В този случай човешката природа е напълно приспособена към външния свят: Едно твърдение, което не се нуждае от обсъждане и доказателства. Поради особената форма на своите ходила, човекът е същество, което може да се придвижва по Земята. Но всичко онова, което е необходимо за ходене, човек трябва първо да го изучи.
Широката повърхност на ходилата, естествено, е замислена по този начин, за да може човекът да стъпва по Земята, да се насочва навън към Земята, а не навътре.
Също и това, което наричаме подбедрици, влизат в устройството на краката (тези неща си принадлежат по необходимост), така че на шесто място можем да поставим подбедриците, които отбелязваме като "Водолей" със знака.
към текста >>
петата съставна част, ние вече разгледахме и посочихме, че те принадлежат
към
"средния човек".
Бедрата, т.е.
петата съставна част, ние вече разгледахме и посочихме, че те принадлежат към "средния човек".
Те трябваше да са точно там, дори и човек да би имал съвсем друг начин на придвижване, дори и да би летял или плувал. Човек трябваше да ги има, дори и те да имаха съвсем друга форма. И ако сега човекът е длъжен да ходи по Земята, бедрата също трябва да се нагодят към земната твърдина, както ходилата, подбедриците и коленете. Те трябва да са оформени така, че да паснат към трите по-долни съставни части. И ние спокойно можем да кажем: Доколкото бедрата са нагодени към органите на "средния човек", дотолкова и те, бедрата, са застъпени в този си вид при птиците, при четириногите животни и при човека.
към текста >>
И ако сега човекът е длъжен да ходи по Земята, бедрата също трябва да се нагодят
към
земната твърдина, както ходилата, подбедриците и коленете.
Бедрата, т.е. петата съставна част, ние вече разгледахме и посочихме, че те принадлежат към "средния човек". Те трябваше да са точно там, дори и човек да би имал съвсем друг начин на придвижване, дори и да би летял или плувал. Човек трябваше да ги има, дори и те да имаха съвсем друга форма.
И ако сега човекът е длъжен да ходи по Земята, бедрата също трябва да се нагодят към земната твърдина, както ходилата, подбедриците и коленете.
Те трябва да са оформени така, че да паснат към трите по-долни съставни части. И ние спокойно можем да кажем: Доколкото бедрата са нагодени към органите на "средния човек", дотолкова и те, бедрата, са застъпени в този си вид при птиците, при четириногите животни и при човека. Обаче при човека те са устроени по друг начин, а не както при птиците и при четириногите. Изобщо те принадлежат към човека само доколкото той има и една животинска природа. Ние отбелязваме бедрата с името "Стрелец" и знака.
към текста >>
Те трябва да са оформени така, че да паснат
към
трите по-долни съставни части.
Бедрата, т.е. петата съставна част, ние вече разгледахме и посочихме, че те принадлежат към "средния човек". Те трябваше да са точно там, дори и човек да би имал съвсем друг начин на придвижване, дори и да би летял или плувал. Човек трябваше да ги има, дори и те да имаха съвсем друга форма. И ако сега човекът е длъжен да ходи по Земята, бедрата също трябва да се нагодят към земната твърдина, както ходилата, подбедриците и коленете.
Те трябва да са оформени така, че да паснат към трите по-долни съставни части.
И ние спокойно можем да кажем: Доколкото бедрата са нагодени към органите на "средния човек", дотолкова и те, бедрата, са застъпени в този си вид при птиците, при четириногите животни и при човека. Обаче при човека те са устроени по друг начин, а не както при птиците и при четириногите. Изобщо те принадлежат към човека само доколкото той има и една животинска природа. Ние отбелязваме бедрата с името "Стрелец" и знака.
към текста >>
И ние спокойно можем да кажем: Доколкото бедрата са нагодени
към
органите на "средния човек", дотолкова и те, бедрата, са застъпени в този си вид при птиците, при четириногите животни и при човека.
петата съставна част, ние вече разгледахме и посочихме, че те принадлежат към "средния човек". Те трябваше да са точно там, дори и човек да би имал съвсем друг начин на придвижване, дори и да би летял или плувал. Човек трябваше да ги има, дори и те да имаха съвсем друга форма. И ако сега човекът е длъжен да ходи по Земята, бедрата също трябва да се нагодят към земната твърдина, както ходилата, подбедриците и коленете. Те трябва да са оформени така, че да паснат към трите по-долни съставни части.
И ние спокойно можем да кажем: Доколкото бедрата са нагодени към органите на "средния човек", дотолкова и те, бедрата, са застъпени в този си вид при птиците, при четириногите животни и при човека.
Обаче при човека те са устроени по друг начин, а не както при птиците и при четириногите. Изобщо те принадлежат към човека само доколкото той има и една животинска природа. Ние отбелязваме бедрата с името "Стрелец" и знака.
към текста >>
Изобщо те принадлежат
към
човека само доколкото той има и една животинска природа.
Човек трябваше да ги има, дори и те да имаха съвсем друга форма. И ако сега човекът е длъжен да ходи по Земята, бедрата също трябва да се нагодят към земната твърдина, както ходилата, подбедриците и коленете. Те трябва да са оформени така, че да паснат към трите по-долни съставни части. И ние спокойно можем да кажем: Доколкото бедрата са нагодени към органите на "средния човек", дотолкова и те, бедрата, са застъпени в този си вид при птиците, при четириногите животни и при човека. Обаче при човека те са устроени по друг начин, а не както при птиците и при четириногите.
Изобщо те принадлежат към човека само доколкото той има и една животинска природа.
Ние отбелязваме бедрата с името "Стрелец" и знака.
към текста >>
А сега нататък: За всеки е ясно, че щом разглеждаме размножителните органи на човека, ние установяваме, че от една страна те са формирани отвътре, а от друга че са нагодени
към
условията на външния свят.
А сега нататък: За всеки е ясно, че щом разглеждаме размножителните органи на човека, ние установяваме, че от една страна те са формирани отвътре, а от друга че са нагодени към условията на външния свят.
(Тук ние трябва да обсъждаме тези неща съвсем правилно и с най-голяма научна сериозност.) Спрямо външната природа, размножителните органи са така нагодени, че те свързват единия пол с другия пол. Органът на мъжкия пол е организиран от "средния човек" в допълващо съответствие с размножителните органи на женския пол. И така, на трето място ние говорим за размножителните органи като за "Скорпион" и ги обозначаваме със знака.
към текста >>
областта на "Везни", за да се досетим, че тези неща спадат
към
т.н.
После стигаме до това, което наричаме "Везни" или "равновесното положение" на човека. Достатъчно е само да погледнем външната форма на хълбоците, т.е.
областта на "Везни", за да се досетим, че тези неща спадат към т.н.
"среден човек". Но замислете се, че за да се превърне в едно изправено същество, човекът трябваше да има тъкмо това равновесно положение. Сравнете само областта "Везни", каквато е тя при едно четириного животно, и ще видите огромната разлика спрямо същата област "Везни" при изправения човек. Затова на второ място ще прибавим особеното равновесно положение като "Везни".
към текста >>
А сега пристъпваме
към
нещо, в което днешната официална наука просто е принудена да сгреши.
А сега пристъпваме към нещо, в което днешната официална наука просто е принудена да сгреши.
До тук разглеждахме една шестчленна човешка природа, а преди това описахме първия седемчленен и втория седемчленен човек. Наред с всичко друго, изходихме и от обстоятелството, че търсим подходяща опорна точка за човешкия мозък. Разглеждайки главата, ние всъщност изхождахме от мозъка и това ни отведе към ръцете и дланите. Тогава насочихме вниманието си към втория мозък, наподобяващ пръчковидно източена мозъчна субстанция: Гръбначният мозък. Аз вече споменах, че този гръбначен мозък се различава от главния мозък по нещо малко, но всъщност твърде съществено: Гръбначният мозък е инструмента за всички неволни движения на човешкия организъм.
към текста >>
Разглеждайки главата, ние всъщност изхождахме от мозъка и това ни отведе
към
ръцете и дланите.
А сега пристъпваме към нещо, в което днешната официална наука просто е принудена да сгреши. До тук разглеждахме една шестчленна човешка природа, а преди това описахме първия седемчленен и втория седемчленен човек. Наред с всичко друго, изходихме и от обстоятелството, че търсим подходяща опорна точка за човешкия мозък.
Разглеждайки главата, ние всъщност изхождахме от мозъка и това ни отведе към ръцете и дланите.
Тогава насочихме вниманието си към втория мозък, наподобяващ пръчковидно източена мозъчна субстанция: Гръбначният мозък. Аз вече споменах, че този гръбначен мозък се различава от главния мозък по нещо малко, но всъщност твърде съществено: Гръбначният мозък е инструмента за всички неволни движения на човешкия организъм.
към текста >>
Тогава насочихме вниманието си
към
втория мозък, наподобяващ пръчковидно източена мозъчна субстанция: Гръбначният мозък.
А сега пристъпваме към нещо, в което днешната официална наука просто е принудена да сгреши. До тук разглеждахме една шестчленна човешка природа, а преди това описахме първия седемчленен и втория седемчленен човек. Наред с всичко друго, изходихме и от обстоятелството, че търсим подходяща опорна точка за човешкия мозък. Разглеждайки главата, ние всъщност изхождахме от мозъка и това ни отведе към ръцете и дланите.
Тогава насочихме вниманието си към втория мозък, наподобяващ пръчковидно източена мозъчна субстанция: Гръбначният мозък.
Аз вече споменах, че този гръбначен мозък се различава от главния мозък по нещо малко, но всъщност твърде съществено: Гръбначният мозък е инструмента за всички неволни движения на човешкия организъм.
към текста >>
А сега нека се обърнем
към
третия човек, но така, сякаш отново търсим в него нещо като един друг вид мозък.
А сега нека се обърнем към третия човек, но така, сякаш отново търсим в него нещо като един друг вид мозък.
Всички вие добре знаете, че наред с двете нервни системи (на главния и на гръбначния мозък), в човека съществува и една трета нервна система (т.н. слънчев сплит), която изпраща своите разклонения както към долната част на човека, така и успоредно на гръбначния мозък в посока нагоре. Това е една добре обособена нервна система, макар и съставена, така да се каже, от един особен неразвит, неизграден мозък. Когато се издигнем над областта "Везни", ние срещаме една забележителна ганглийна система, т.е. слънчевия сплит, като един вид мозък на третия човек, обособяващ се като особен орган на този трети човек, като един трети мозък: Точно това представлява слънчевия сплит.
към текста >>
слънчев сплит), която изпраща своите разклонения както
към
долната част на човека, така и успоредно на гръбначния мозък в посока нагоре.
А сега нека се обърнем към третия човек, но така, сякаш отново търсим в него нещо като един друг вид мозък. Всички вие добре знаете, че наред с двете нервни системи (на главния и на гръбначния мозък), в човека съществува и една трета нервна система (т.н.
слънчев сплит), която изпраща своите разклонения както към долната част на човека, така и успоредно на гръбначния мозък в посока нагоре.
Това е една добре обособена нервна система, макар и съставена, така да се каже, от един особен неразвит, неизграден мозък. Когато се издигнем над областта "Везни", ние срещаме една забележителна ганглийна система, т.е. слънчевия сплит, като един вид мозък на третия човек, обособяващ се като особен орган на този трети човек, като един трети мозък: Точно това представлява слънчевия сплит.
към текста >>
И ако причислим този мозък
към
коремната област на човека, тогава ще можем да определим това съчетание наред с другите коремни органи с израза "Дева".
Но ето че сега идва нещо, до което външната наука не е в състояние да проникне: А именно обстоятелството, че съществува изключително важна зависимост между този слънчев сплит и бъбреците. Както веществената маса на мозъка образува едно цяло с нервните разклонения, така и бъбреците са интимно свързани със "коремния мозък", т.е. със слънчевия сплит. Фактически слънчевият сплит и бъбреците образуват общо един особен вид съподчинен мозък.
И ако причислим този мозък към коремната област на човека, тогава ще можем да определим това съчетание наред с другите коремни органи с израза "Дева".
И така, това е седмата, или в нашия случай първата съставна част, изразяваща се във взаимната зависимост между слънчевия сплит и бъбреците. По този начин е завършен и третия седемчленен човек и пред нас застава образа на цялостния, троен човек. Тези трима човеци са в постоянно взаимодействие и никой не може истински да разбере човешката природа, ако не знае, че в единния и цялостен човек взаимодействуват точно те тези трима човеци.
към текста >>
Всички останали органи са много добре пригодени
към
външния свят, обаче по съвсем друг начин, отколкото "човекът глава".
Споменатият на последно място мозък се интересува извънредно слабо от външния свят. Това е така, защото той трябва да поддържа вътрешната човешка природа.
Всички останали органи са много добре пригодени към външния свят, обаче по съвсем друг начин, отколкото "човекът глава".
Доколкото "човекът-глава" е така пригоден към външния свят, че ние можем да кажем: Той е пригоден най-вече с помощта на онези органи, чрез които Земният свят бива преформиран в един свят на човешката култура, то към това можем и да прибавим: Във всичко, което вършат външните и вътрешни органи на "долния човек", ни имаме работа единствено с това, което принадлежи на самия човек. И само защото човекът не може да анализира точно нещата, той не е в състояние да вид огромната, принципна разлика между тези трима човеци, които действуват съвместно в цялостната човешка природа.
към текста >>
Доколкото "човекът-глава" е така пригоден
към
външния свят, че ние можем да кажем: Той е пригоден най-вече с помощта на онези органи, чрез които Земният свят бива преформиран в един свят на човешката култура, то
към
това можем и да прибавим: Във всичко, което вършат външните и вътрешни органи на "долния човек", ни имаме работа единствено с това, което принадлежи на самия човек.
Споменатият на последно място мозък се интересува извънредно слабо от външния свят. Това е така, защото той трябва да поддържа вътрешната човешка природа. Всички останали органи са много добре пригодени към външния свят, обаче по съвсем друг начин, отколкото "човекът глава".
Доколкото "човекът-глава" е така пригоден към външния свят, че ние можем да кажем: Той е пригоден най-вече с помощта на онези органи, чрез които Земният свят бива преформиран в един свят на човешката култура, то към това можем и да прибавим: Във всичко, което вършат външните и вътрешни органи на "долния човек", ни имаме работа единствено с това, което принадлежи на самия човек.
И само защото човекът не може да анализира точно нещата, той не е в състояние да вид огромната, принципна разлика между тези трима човеци, които действуват съвместно в цялостната човешка природа.
към текста >>
Но нека да се обърнем
към
другата страна на тази мистерия.
Но нека да се обърнем към другата страна на тази мистерия.
Ние вече говорихме за Азовата природа на човека и за това, че тази Азова природа ни изглежда като едно единство. Обаче ние посочихме също и обстоятелството, че това единство постоянно се нарушава, постоянно се прекъсва от съня. Прочетете само съответната глава от моята книга "Как се добиват познания от висшите светове", която беше преведена и на Вашия език. Там Вие ще откриете нещо извънредно забележително. Вие ще откриете, че когато окултния кандидат прави своите първи стъпки извън обикновеното съзнание, той всъщност си служи със своето съзнание, със своя Аз, обособен в три отделни части, и то така, че всяка от тях преодолява неговата вътрешна организация: мислещата душа, чувствуващата душа, волевата душа.
към текста >>
Вътрешният Аз на човека доколкото този Аз прави първите си стъпки в окултната област се разделя на устремени
към
все по-голяма автономност мислещ, чувствуващ и волев човек.
И така, както нашата вътрешна Азова природа, така и нашата външна човешка фигура, представляват едно единство, което включва в себе си три седемчленни човека. Външният човек се разделя на един седемчленен "човек-глава", седемчленен среден човек и на един седемчленен "човек-нозе" (Fuss-Мensch).
Вътрешният Аз на човека доколкото този Аз прави първите си стъпки в окултната област се разделя на устремени към все по-голяма автономност мислещ, чувствуващ и волев човек.
Да, тук Вие имате другата страна.
към текста >>
47.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Обаче понякога светът е твърде комплициран и в стремежа си да се издигнем
към
по-висши познания, ние не трябва да щадим усилията си, нито пък да бягаме от едни или други затруднения.
Вчера ние докоснахме само една част от т.н. Мистерия магна и за някои от Вас може би е представлявало известна трудност да свържат всички подробности с посочения от нас ръководен принцип.
Обаче понякога светът е твърде комплициран и в стремежа си да се издигнем към по-висши познания, ние не трябва да щадим усилията си, нито пък да бягаме от едни или други затруднения.
към текста >>
Другата страна на великата мистерия е тази, че в мига, когато човек се издигне над своето обикновено земно съзнание и се устреми
към
едно по-висше съзнание, тогава той изведнъж застава пред факта, който аз подробно описах в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове"; пред факта, че той трябва да очаква неизбежно раздробяване на своето съзнание, а именно пораждането на един мислещ, на един чувствуващ и на един волев човек.
Другата страна на великата мистерия е тази, че в мига, когато човек се издигне над своето обикновено земно съзнание и се устреми към едно по-висше съзнание, тогава той изведнъж застава пред факта, който аз подробно описах в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове"; пред факта, че той трябва да очаква неизбежно раздробяване на своето съзнание, а именно пораждането на един мислещ, на един чувствуващ и на един волев човек.
Да, ако човек иска да се издигне до едно по-високо съзнание, той неизбежно ще долови в себе си пораждането на тези три душевни същества. От една страна ние имаме тримата седемчленни човека, от друга страна при преодоляването на обикновеното съзнание веднага настъпва диференциране на нашето съзнание, така че окултният кандидат, поел пътя към ясновиждането, както Вие знаете от моята книга, трябва да напрегне цялата си енергия, за да удържи трите елементарни сили на своето съзнание, да ги удържи, за да не рухне душевно. Да рухне душевно това би означавало една зла съдба. Докато през обикновения живот ние се подвеждаме и обединяваме тримата седемчленни човека в една цяла човешка фигура, в мига, когато напуснем нашето съзнание, ние веднага се изправяме пред страшната душевна опасност, да се видим разкъсани от три самостоятелни сили: мисли, чувства и воля.
към текста >>
От една страна ние имаме тримата седемчленни човека, от друга страна при преодоляването на обикновеното съзнание веднага настъпва диференциране на нашето съзнание, така че окултният кандидат, поел пътя
към
ясновиждането, както Вие знаете от моята книга, трябва да напрегне цялата си енергия, за да удържи трите елементарни сили на своето съзнание, да ги удържи, за да не рухне душевно.
Другата страна на великата мистерия е тази, че в мига, когато човек се издигне над своето обикновено земно съзнание и се устреми към едно по-висше съзнание, тогава той изведнъж застава пред факта, който аз подробно описах в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове"; пред факта, че той трябва да очаква неизбежно раздробяване на своето съзнание, а именно пораждането на един мислещ, на един чувствуващ и на един волев човек. Да, ако човек иска да се издигне до едно по-високо съзнание, той неизбежно ще долови в себе си пораждането на тези три душевни същества.
От една страна ние имаме тримата седемчленни човека, от друга страна при преодоляването на обикновеното съзнание веднага настъпва диференциране на нашето съзнание, така че окултният кандидат, поел пътя към ясновиждането, както Вие знаете от моята книга, трябва да напрегне цялата си енергия, за да удържи трите елементарни сили на своето съзнание, да ги удържи, за да не рухне душевно.
Да рухне душевно това би означавало една зла съдба. Докато през обикновения живот ние се подвеждаме и обединяваме тримата седемчленни човека в една цяла човешка фигура, в мига, когато напуснем нашето съзнание, ние веднага се изправяме пред страшната душевна опасност, да се видим разкъсани от три самостоятелни сили: мисли, чувства и воля.
към текста >>
Нека за момент отново да се върнем
към
онази гледна точка, която ни предлага всекидневния живот и която човек все още не разбира.
Нека за момент отново да се върнем към онази гледна точка, която ни предлага всекидневния живот и която човек все още не разбира.
Още в обикновения живот можем да разграничим три душевни сили, или по-добре казано: три качества на самото съзнание, които в хода на живота ясно ни упътват към трите отделни душевни същества в човека.
към текста >>
Още в обикновения живот можем да разграничим три душевни сили, или по-добре казано: три качества на самото съзнание, които в хода на живота ясно ни упътват
към
трите отделни душевни същества в човека.
Нека за момент отново да се върнем към онази гледна точка, която ни предлага всекидневния живот и която човек все още не разбира.
Още в обикновения живот можем да разграничим три душевни сили, или по-добре казано: три качества на самото съзнание, които в хода на живота ясно ни упътват към трите отделни душевни същества в човека.
към текста >>
Чрез кръвната циркулация, хранителните вещества от средния човек се изкачват
към
главата, за да поддържат мозъка; и тогава вече мозъкът може да се противопостави като един инструмент, спрямо външните сетивни впечатления; чак тогава, в резултат на външните сетивни впечатления, у човека могат да възникнат мислите и представите.
Но дори едно леко усилие на мисълта ще ни покаже, че като земен човек, индивидът в никакъв случай не може да бъде просто "човек-глава". За целите на окултното съзерцание, вчера ние видяхме как човекът се разпада на три части. Обаче това става по такъв начин, че за да е жизнеспособен, земният човек трябва да поддържа своята глава от онези вещества и сили, които изтласква нагоре вторият, средният човек.
Чрез кръвната циркулация, хранителните вещества от средния човек се изкачват към главата, за да поддържат мозъка; и тогава вече мозъкът може да се противопостави като един инструмент, спрямо външните сетивни впечатления; чак тогава, в резултат на външните сетивни впечатления, у човека могат да възникнат мислите и представите.
към текста >>
Когато човек спи и външните сетивни впечатления са изключени спрямо мозъка, тогава това е съвсем ясно от средния човек продължават да се отправят въздействия
към
горния човек, от втория
към
първия човек.
В своето обикновено съзнание човекът изживява това, което възниква чрез инструмента на мозъка; но Вие знаете, че докато човек спи, това обикновено съзнание се прекъсва и външните сетивни впечатления спират да действуват върху човека.
Когато човек спи и външните сетивни впечатления са изключени спрямо мозъка, тогава това е съвсем ясно от средния човек продължават да се отправят въздействия към горния човек, от втория към първия човек.
В този среден човек напр. по време на съня се поддържа дишането. Поддържат се и редица други функции на средния човек; докато човек спи кръвта продължава да се изтласква към неговия мозък. Всичко продължава както и в будност, но с една малка разлика.
към текста >>
Поддържат се и редица други функции на средния човек; докато човек спи кръвта продължава да се изтласква
към
неговия мозък.
В своето обикновено съзнание човекът изживява това, което възниква чрез инструмента на мозъка; но Вие знаете, че докато човек спи, това обикновено съзнание се прекъсва и външните сетивни впечатления спират да действуват върху човека. Когато човек спи и външните сетивни впечатления са изключени спрямо мозъка, тогава това е съвсем ясно от средния човек продължават да се отправят въздействия към горния човек, от втория към първия човек. В този среден човек напр. по време на съня се поддържа дишането.
Поддържат се и редица други функции на средния човек; докато човек спи кръвта продължава да се изтласква към неговия мозък.
Всичко продължава както и в будност, но с една малка разлика.
към текста >>
Изобщо съновиденията много често насочват
към
процеси, които се разиграват във вътрешните области на средния човек.
Това сънищно съзнание е нещо твърде комплицирано, но ако човек малко размисли, ще стигне до убеждението, че определени сънища зависят от процесите, които стават в средния човек, и това идва от обстоятелството, че мозъкът просто не е в състояние да възприема външния свят, а възприема въздействията от средния човек под формата на съновидения и всевъзможни символизации. При нередности от страна на сърцето, често може да бъде сънувана пламтяща пещ. При нередности от страна на червата, човек често сънува змия.
Изобщо съновиденията много често насочват към процеси, които се разиграват във вътрешните области на средния човек.
И този, който подхожда към удивителните зависимости на сънищата с помощта на обикновените приоми на официалната наука, лесно може да приеме, че известни смущения и разстройства в средния човек се възприемат символично под образите на едни или други съновидения.
към текста >>
И този, който подхожда
към
удивителните зависимости на сънищата с помощта на обикновените приоми на официалната наука, лесно може да приеме, че известни смущения и разстройства в средния човек се възприемат символично под образите на едни или други съновидения.
Това сънищно съзнание е нещо твърде комплицирано, но ако човек малко размисли, ще стигне до убеждението, че определени сънища зависят от процесите, които стават в средния човек, и това идва от обстоятелството, че мозъкът просто не е в състояние да възприема външния свят, а възприема въздействията от средния човек под формата на съновидения и всевъзможни символизации. При нередности от страна на сърцето, често може да бъде сънувана пламтяща пещ. При нередности от страна на червата, човек често сънува змия. Изобщо съновиденията много често насочват към процеси, които се разиграват във вътрешните области на средния човек.
И този, който подхожда към удивителните зависимости на сънищата с помощта на обикновените приоми на официалната наука, лесно може да приеме, че известни смущения и разстройства в средния човек се възприемат символично под образите на едни или други съновидения.
към текста >>
А сега става дума за това, че окултният кандидат се готви не за един преход от обикновеното съзнание
към
сънищното съзнание тук не би имало нищо особено а за това, че той се готви за преход
към
едно коренно различно съзнание; става дума за това, че с помощта на описаното вече обучение, чрез подтискане на разума, волята и паметта, ученикът се освобождава от себе си, за да се приближи
към
"другото" съзнание.
А сега става дума за това, че окултният кандидат се готви не за един преход от обикновеното съзнание към сънищното съзнание тук не би имало нищо особено а за това, че той се готви за преход към едно коренно различно съзнание; става дума за това, че с помощта на описаното вече обучение, чрез подтискане на разума, волята и паметта, ученикът се освобождава от себе си, за да се приближи към "другото" съзнание.
към текста >>
И пътят
към
по-висшето, ясновиждащо съзнание, има известни сходства със сънищното съзнание.
И пътят към по-висшето, ясновиждащо съзнание, има известни сходства със сънищното съзнание.
Тук няма противоречие. Окултното обучение по пътя към ясновиждането е съпроводено от подобни отношения и това, което то първоначално постига е не друго, а следното: Окултният кандидат е доведен дотам, че става ясновиждащ не спрямо външните, болезнени състояния на своите вътре телесни области, а спрямо нормалните им състояния, които обикновено се изплъзват при спокойния сън на човека. С други думи, окултният кандидат се научава да познава своя мозък (или "човекът-глава") и да го възприема вътрешно, а по същия начин да познава и възприема т.н. среден човек. Окултният кандидат трябва да стигне дотам, че да се научи да познава своя среден и горен човек приблизително така, както в определени съновидения спящия човек възприема своя среден и своя горен човек.
към текста >>
Окултното обучение по пътя
към
ясновиждането е съпроводено от подобни отношения и това, което то първоначално постига е не друго, а следното: Окултният кандидат е доведен дотам, че става ясновиждащ не спрямо външните, болезнени състояния на своите вътре телесни области, а спрямо нормалните им състояния, които обикновено се изплъзват при спокойния сън на човека.
И пътят към по-висшето, ясновиждащо съзнание, има известни сходства със сънищното съзнание. Тук няма противоречие.
Окултното обучение по пътя към ясновиждането е съпроводено от подобни отношения и това, което то първоначално постига е не друго, а следното: Окултният кандидат е доведен дотам, че става ясновиждащ не спрямо външните, болезнени състояния на своите вътре телесни области, а спрямо нормалните им състояния, които обикновено се изплъзват при спокойния сън на човека.
С други думи, окултният кандидат се научава да познава своя мозък (или "човекът-глава") и да го възприема вътрешно, а по същия начин да познава и възприема т.н. среден човек. Окултният кандидат трябва да стигне дотам, че да се научи да познава своя среден и горен човек приблизително така, както в определени съновидения спящия човек възприема своя среден и своя горен човек.
към текста >>
В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени
към
външния свят.
Нека да се спрем за малко при т.н. среден човек. Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния свят.
В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят.
Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят. Обаче това възприятие на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава". То няма почти никаква стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка. И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния свят.
към текста >>
И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека
към
външния свят.
Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния свят. В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят. Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят. Обаче това възприятие на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава". То няма почти никаква стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка.
И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния свят.
към текста >>
Всичко това идва от там, че този среден човек все пак е пригоден
към
Земните отношения.
Всичко това идва от там, че този среден човек все пак е пригоден към Земните отношения.
Той трябва да диша Земния въздух, да усвоява тези хранителни вещества, които му предлага Земята. И в този смисъл средният човек и Земята си принадлежат взаимно. Ако необходимите за живота на средния човек елементи и вещества не се съдържаха в Земната природа, този среден човек нямаше да може да съществува. Ако не би могъл да разполага със Земния въздух, този среден човек също нямаше да може да съществува в сегашния си вид. Така, че трябва да кажем: този среден човек е нещо, което ние по необходимост трябва да прибавим към нашето Земно битие, към това, което Земята може да даде на човека.
към текста >>
Така, че трябва да кажем: този среден човек е нещо, което ние по необходимост трябва да прибавим
към
нашето Земно битие,
към
това, което Земята може да даде на човека.
Всичко това идва от там, че този среден човек все пак е пригоден към Земните отношения. Той трябва да диша Земния въздух, да усвоява тези хранителни вещества, които му предлага Земята. И в този смисъл средният човек и Земята си принадлежат взаимно. Ако необходимите за живота на средния човек елементи и вещества не се съдържаха в Земната природа, този среден човек нямаше да може да съществува. Ако не би могъл да разполага със Земния въздух, този среден човек също нямаше да може да съществува в сегашния си вид.
Така, че трябва да кажем: този среден човек е нещо, което ние по необходимост трябва да прибавим към нашето Земно битие, към това, което Земята може да даде на човека.
към текста >>
Виждате ли, този многозначителен факт че средният човек представлява всъщност едно действие на Слънчевата светлина се проявява и в това, че когато окултният кандидат напредва
към
ясновиждане (т.е.
Виждате ли, този многозначителен факт че средният човек представлява всъщност едно действие на Слънчевата светлина се проявява и в това, че когато окултният кандидат напредва към ясновиждане (т.е.
когато развива едно ясновиждащо съзнание), той възприема в образи не болестните разстройства, както е при съновиденията, а това, което Слънцето предизвиква във средния човек: редът, равновесието, хармонията. Когато окултният кандидат развие ясновиждане и се потопи във възприемането на своята собствена хармонизирана вътрешна организация, тогава той се оказва обкръжен от преливаща духовна светлина. Тази светлина обгръща окултния кандидат, по същия начин както и отраженията на вътрешните неизправности в човешкия организъм, обгръщат сънуващия човек; това, което сега се появява в съзнанието на окултния кандиат, е преди всичко възприемането на Слънчевото действие в неговата телесна вътрешност.
към текста >>
Когато индивидът, като горен човек, насочва поглед
към
земните предмети, той ги възприема поради обстоятелството, че тези предмети отразяват и връщат
към
него Слънчевата светлина.
А сега сравнете обикновеното, външно съзнание, с това своеобразно съзнание, което възниква у ясновидеца.
Когато индивидът, като горен човек, насочва поглед към земните предмети, той ги възприема поради обстоятелството, че тези предмети отразяват и връщат към него Слънчевата светлина.
Във външното съзнание човек възприема външната Слънчева светлина, според начина, по който тя бива отразена от Земната повърхност. Външното, всекидневно съзнание на Земният човек възприема външните ефекти на външната Слънчева светлина. При окултния кандидат не е така: това, което Слънцето извършва вътре в самия него, за да направи възможно съществуването на неговия среден човек, самото нахлуване на Слънцето в средния човек точно това се явява като една преливаща духовна светлина около човека, ако той е станал истински окултен кандидат. Той вижда Слънцето в себе си точно по същия начин, както и през един слънчев ден вижда атмосферното, външното Слънце. И както човекът вижда предметите около себе си, благодарение на отразената Слънчева светлина, така и окултният кандидат ако е стигнал до определена степен на ясновиждане долавя с трепет самата Слънчева същност, която е проникнала в неговите вътрешно-телесни области.
към текста >>
Ако Вие бихте могли да се пренесете в някоя от древните мистерийни школи, ако бихте поговорили там за най-първите задължения на окултния кандидат, щяхте да разберете, че това, за което току що говорих, принадлежи
към
самата същност на тези древни мистерийни школи; Вие щяхте да узнаете, че окултният кандидат е обучаван да възприема Слънцето чрез своя собствен среден човек, че е обучаван да възприема Слънчевите действия дори по времето, когато човек спи; изобщо да възприема неща, които обикновено се изплъзват от неговото будно съзнание.
Ако Вие бихте могли да се пренесете в някоя от древните мистерийни школи, ако бихте поговорили там за най-първите задължения на окултния кандидат, щяхте да разберете, че това, за което току що говорих, принадлежи към самата същност на тези древни мистерийни школи; Вие щяхте да узнаете, че окултният кандидат е обучаван да възприема Слънцето чрез своя собствен среден човек, че е обучаван да възприема Слънчевите действия дори по времето, когато човек спи; изобщо да възприема неща, които обикновено се изплъзват от неговото будно съзнание.
В една определена степен на мистерийното посвещение, окултният кандидат можеше да гледа на човека като на едно Слънчево същество. Окултният кандидат трябваше да се научи и да разпознава Слънчевото същество в своя собствен човешки облик, да разпознава Слънцето не само в отразената от предметите светлина, а да го разпознава като действие и сила в самата телесна форма на човека.
към текста >>
Обаче окултният кандидат, този начинаещ ясновидец, трябва да се научи да вижда и от
към
другата страна на нещата; а именно това, което можем да сравним с мозъчните сънища, със сънищата, които възпроизвеждат абнормните, хаотичните състояния на мозъка.
Обаче окултният кандидат, този начинаещ ясновидец, трябва да се научи да вижда и от към другата страна на нещата; а именно това, което можем да сравним с мозъчните сънища, със сънищата, които възпроизвеждат абнормните, хаотичните състояния на мозъка.
От тези състояния човекът извлича само символи, и това е много типично, много характерно: напр. как той се движи в една пещера или в един дворец, как над него нещо се сгъстява и натрупва, нещо, в което той може да вникне... Ако окултният кандидат стигне дотам, че да възприема не само състоянията на своя среден човек, а и тези на своя горен човек, на "човекът-глава", трябва да помним, че те не се проявяват както възприятията, идващи от средния човек. В този случай аз изтъквам само един факт настъпва едно напълно закономерно и съзнателно "разширение" на мозъчното съновидение. Да, то може да се изживее съзнателно. Това, което човек възприема ако той изключи всичките си сетивни органи, а чрез тях и целия външен сетивен свят, насочвайки ясновиждащото съзнание към самия себе, към горния, мозъчен човек това, което сега възприема е всъщност не друго, а звездното небе!
към текста >>
Това, което човек възприема ако той изключи всичките си сетивни органи, а чрез тях и целия външен сетивен свят, насочвайки ясновиждащото съзнание
към
самия себе,
към
горния, мозъчен човек това, което сега възприема е всъщност не друго, а звездното небе!
Обаче окултният кандидат, този начинаещ ясновидец, трябва да се научи да вижда и от към другата страна на нещата; а именно това, което можем да сравним с мозъчните сънища, със сънищата, които възпроизвеждат абнормните, хаотичните състояния на мозъка. От тези състояния човекът извлича само символи, и това е много типично, много характерно: напр. как той се движи в една пещера или в един дворец, как над него нещо се сгъстява и натрупва, нещо, в което той може да вникне... Ако окултният кандидат стигне дотам, че да възприема не само състоянията на своя среден човек, а и тези на своя горен човек, на "човекът-глава", трябва да помним, че те не се проявяват както възприятията, идващи от средния човек. В този случай аз изтъквам само един факт настъпва едно напълно закономерно и съзнателно "разширение" на мозъчното съновидение. Да, то може да се изживее съзнателно.
Това, което човек възприема ако той изключи всичките си сетивни органи, а чрез тях и целия външен сетивен свят, насочвайки ясновиждащото съзнание към самия себе, към горния, мозъчен човек това, което сега възприема е всъщност не друго, а звездното небе!
към текста >>
А най-великият момент беше този, когато окултният кандидат можеше да наблюдава не горната повърхност на своята глава, а когато, така да се каже, се спускаше надолу
към
средния човек, и без каквито и да е подходящи сетива, успяваше да долови това, което е долната повърхност на мозъка и осветения от нея среден човек.
И в древните Мистерии точно този беше великият момент от живота на окултния кандидат (а доколкото нещата се изменят в новото посвещение това ще видим по-късно), че той можеше да възприема своята вътрешнотелесна организация, доколкото тя е проявена във вътрешните органи, да възприема тази организация под формата на необгледното звездно небе; този беше великия момент, че макар и без подходящи сетива за навън, човек стигаше до образа на звездното небе.
А най-великият момент беше този, когато окултният кандидат можеше да наблюдава не горната повърхност на своята глава, а когато, така да се каже, се спускаше надолу към средния човек, и без каквито и да е подходящи сетива, успяваше да долови това, което е долната повърхност на мозъка и осветения от нея среден човек.
И тогава в пълен мрак (защото сетивата бяха изключени, и по отношение на външния свят той беше като спящ човек), човекът възприемаше не друго, а "Слънцето в нощта". И античните Мистерии назоваха всичко това с израза "да гледаш Слънцето в среднощния мрак", т.е. да гледат преливащата Слънчева светлина в нейните взаимодействия с много по-слабите нощни звезди. Да, тези изживявания бяха наистина като пътеводни знаци за окултния кандидат.
към текста >>
Обаче тази божествена милост да виждам звездите, а не пълния мрак е възможна чрез това, че мозъкът е пригоден
към
звездите, както и моят среден човек е пригоден
към
Слънцето." Така възниква и окултната убеденост на кандидатите, според която средният човек е свързан със Слънцето, а горният човек, мозъчният човек с целия Космос и неговите звезди.
Но ако този окултен кандидат беше достатъчно напреднал, той можеше да си каже съвсем определено: "Да, щом съзерцавам моя среден човек, аз възприемам в себе си тази преливаща Слънчева светлина; аз възприемам Слънцето. Но по същият начин чрез съзерцаване на горния човек, аз мога да виждам и небесния свод с неговите звезди.
Обаче тази божествена милост да виждам звездите, а не пълния мрак е възможна чрез това, че мозъкът е пригоден към звездите, както и моят среден човек е пригоден към Слънцето." Така възниква и окултната убеденост на кандидатите, според която средният човек е свързан със Слънцето, а горният човек, мозъчният човек с целия Космос и неговите звезди.
към текста >>
И ние изобщо не трябва да вярваме на днешните материалистично настроени хора, когато те упрекват теософите във склонност
към
фантазиране, а приписват реализъм и прозорливост единствено на себе си.
Твърденията на материалистичната наука, че хората и без друго биха стигнали до обожествяване на Слънцето, са чисто фантазьорство и бълнуване. Когато официалната материалистична наука говори, че тази или онази част от хората са станали поклонници на Слънцето всичко това е чисто фантазьорство.
И ние изобщо не трябва да вярваме на днешните материалистично настроени хора, когато те упрекват теософите във склонност към фантазиране, а приписват реализъм и прозорливост единствено на себе си.
Когато материализмът стига до там, да твърди, че определени хора изведнъж са станали поклонници на Слънцето, то несъмнено фантастната склонност е негова, а не на теософията. Да, така си фантазира материалистичната наука и си представя, че при едни или други обстоятелства, хората са деградирали до там, че да се молят на Слънцето. А в действителност окултните кандидати бяха тези посветени, които отиваха напълно съзнателно при определени племена и народи, и то след като предварително знаеха: тук ние имаме работа с такива хора, които зачитат куража, непоколебимата твърдост и смелостта качества, свързани със средния човек; и ние трябва да научим тези хора, че в свръхсетивния свят много ясно може да се установи, как този среден човек е една пряка последица от действието на Слънцето. И тогава тези окултни посветени се обръщаха към хората, в които доминираше средният човек, отклоняваха ги от простото им благоразположение, от телесното здраве и ги насочваха към молитвената съсредоточеност. Те тласнаха тези хора към обожествяване на Слънцето.
към текста >>
И тогава тези окултни посветени се обръщаха
към
хората, в които доминираше средният човек, отклоняваха ги от простото им благоразположение, от телесното здраве и ги насочваха
към
молитвената съсредоточеност.
Когато официалната материалистична наука говори, че тази или онази част от хората са станали поклонници на Слънцето всичко това е чисто фантазьорство. И ние изобщо не трябва да вярваме на днешните материалистично настроени хора, когато те упрекват теософите във склонност към фантазиране, а приписват реализъм и прозорливост единствено на себе си. Когато материализмът стига до там, да твърди, че определени хора изведнъж са станали поклонници на Слънцето, то несъмнено фантастната склонност е негова, а не на теософията. Да, така си фантазира материалистичната наука и си представя, че при едни или други обстоятелства, хората са деградирали до там, че да се молят на Слънцето. А в действителност окултните кандидати бяха тези посветени, които отиваха напълно съзнателно при определени племена и народи, и то след като предварително знаеха: тук ние имаме работа с такива хора, които зачитат куража, непоколебимата твърдост и смелостта качества, свързани със средния човек; и ние трябва да научим тези хора, че в свръхсетивния свят много ясно може да се установи, как този среден човек е една пряка последица от действието на Слънцето.
И тогава тези окултни посветени се обръщаха към хората, в които доминираше средният човек, отклоняваха ги от простото им благоразположение, от телесното здраве и ги насочваха към молитвената съсредоточеност.
Те тласнаха тези хора към обожествяване на Слънцето.
към текста >>
Те тласнаха тези хора
към
обожествяване на Слънцето.
И ние изобщо не трябва да вярваме на днешните материалистично настроени хора, когато те упрекват теософите във склонност към фантазиране, а приписват реализъм и прозорливост единствено на себе си. Когато материализмът стига до там, да твърди, че определени хора изведнъж са станали поклонници на Слънцето, то несъмнено фантастната склонност е негова, а не на теософията. Да, така си фантазира материалистичната наука и си представя, че при едни или други обстоятелства, хората са деградирали до там, че да се молят на Слънцето. А в действителност окултните кандидати бяха тези посветени, които отиваха напълно съзнателно при определени племена и народи, и то след като предварително знаеха: тук ние имаме работа с такива хора, които зачитат куража, непоколебимата твърдост и смелостта качества, свързани със средния човек; и ние трябва да научим тези хора, че в свръхсетивния свят много ясно може да се установи, как този среден човек е една пряка последица от действието на Слънцето. И тогава тези окултни посветени се обръщаха към хората, в които доминираше средният човек, отклоняваха ги от простото им благоразположение, от телесното здраве и ги насочваха към молитвената съсредоточеност.
Те тласнаха тези хора към обожествяване на Слънцето.
към текста >>
Обаче в случаите, когато по Земята се събираха хора без изявени интереси
към
средния човек, т.е.
Обаче в случаите, когато по Земята се събираха хора без изявени интереси към средния човек, т.е.
когато те бяха склонни да развиват по-скоро своите мисли и представи, изобщо живота на горния човек, тогава в съображение идваше нещо съвсем друго. В съображение идваше обстоятелството, че тези окултисти които действуваха в света като основатели на религии се обръщаха към хората и им казваха: "Същността на вашите мисли и представи не се намира на този свят. Ако вие искате да получите една представа за това как стоят нещата защото сами не сте в състояние да проникнете в свръхсетивните светове (естествено, изразите на тогавашните окултисти са били съвсем други), трябва да знаете, че в мислите и представите имате само външния отблясък на една молитвена съсредоточеност, която бди сама в нощта под блясъка на звездното небе."
към текста >>
В съображение идваше обстоятелството, че тези окултисти които действуваха в света като основатели на религии се обръщаха
към
хората и им казваха: "Същността на вашите мисли и представи не се намира на този свят.
Обаче в случаите, когато по Земята се събираха хора без изявени интереси към средния човек, т.е. когато те бяха склонни да развиват по-скоро своите мисли и представи, изобщо живота на горния човек, тогава в съображение идваше нещо съвсем друго.
В съображение идваше обстоятелството, че тези окултисти които действуваха в света като основатели на религии се обръщаха към хората и им казваха: "Същността на вашите мисли и представи не се намира на този свят.
Ако вие искате да получите една представа за това как стоят нещата защото сами не сте в състояние да проникнете в свръхсетивните светове (естествено, изразите на тогавашните окултисти са били съвсем други), трябва да знаете, че в мислите и представите имате само външния отблясък на една молитвена съсредоточеност, която бди сама в нощта под блясъка на звездното небе."
към текста >>
И в онези народи, които имаха задача да развият мисленето, преобладаваше именно молитвата
към
звездите, молитвата
към
нощта.
И в онези народи, които имаха задача да развият мисленето, преобладаваше именно молитвата към звездите, молитвата към нощта.
За разсъдъчните народи на древността бяха основани такива религии, които ги насочваха към първоизточниците на мисленето, към първоизточниците на горния човек. И много от имената на тези прадревни богове, би трябвало да се преведат на по-новите езици с думата: "нощ". Тази нощ, която с неописуемо вълшебно тайнство вливаше живот в звездите, сякаш те бяха нейни деца, а тя тяхна майка; тази нощ беше наистина обожествявана, защото всъщност окултните посветени знаеха, че инструментът на мозъка е една реална и несъмнена последица на звездната нощ.
към текста >>
За разсъдъчните народи на древността бяха основани такива религии, които ги насочваха
към
първоизточниците на мисленето,
към
първоизточниците на горния човек.
И в онези народи, които имаха задача да развият мисленето, преобладаваше именно молитвата към звездите, молитвата към нощта.
За разсъдъчните народи на древността бяха основани такива религии, които ги насочваха към първоизточниците на мисленето, към първоизточниците на горния човек.
И много от имената на тези прадревни богове, би трябвало да се преведат на по-новите езици с думата: "нощ". Тази нощ, която с неописуемо вълшебно тайнство вливаше живот в звездите, сякаш те бяха нейни деца, а тя тяхна майка; тази нощ беше наистина обожествявана, защото всъщност окултните посветени знаеха, че инструментът на мозъка е една реална и несъмнена последица на звездната нощ.
към текста >>
И ние с пълно право можем да заявим: поради това, че тези хора бяха смели, сърцати и войнствени, те ставаха поклонници на Слънцето, поклонници на Деня, защото техните посветени ги насочваха
към
Слънцето.
И дори онези народи, чиито представители ставаха поклонници на Слънцето, те също изпитваха могъщите въздействия на "майката Нощ", така че много от Боговете им носеха имена, които днес бихме превели с думата "Нощ". Но всред тези Слънчеви поклонници господствуваше убеждението, че Слънцето създава деня. Ето защо много от думите на тези народи, думи, които в лицето на Слънцето призоваваха най-висшата божествена мощ, днес бихме превели с "Ден".
И ние с пълно право можем да заявим: поради това, че тези хора бяха смели, сърцати и войнствени, те ставаха поклонници на Слънцето, поклонници на Деня, защото техните посветени ги насочваха към Слънцето.
А разсъдъчните, умствено-предъвкващи народи ставаха поклонници на нощта и звездите, защото техните посветени ги насочваха именно там.
към текста >>
Когато Вие наблюдавате външния свят, сетивните впечатления се вмъкват през окото и се отправят
към
определен участък на мозъка.
Ако Вие искате да си изградите една представа за това, което се извършваше при един такъв човек, тогава поставете образа на средния човек в параметрите на мозъка. При обикновения и нормален земен живот е така, че външните сетивни впечатления действуват върху мозъка и той отразява получените образи, благодарение на това, че им противопоставя своята собствена организация. Така възниква и представата за външния свят като един отразен от мозъка образ. Именно това са представите за външния свят. Те са образи, отразени от мозъка.
Когато Вие наблюдавате външния свят, сетивните впечатления се вмъкват през окото и се отправят към определен участък на мозъка.
Обстоятелството, че там те биват уловени, а после и отразени, позволява именно възникването на една представа. Но ако човекът изобщо стигне до ясновиждане, на него му се предоставят не само мозъчните отражения на външни предмети, а мозъчните отражения на самия среден човек.
към текста >>
Те възприемаха само това, което имаха чрез Слънцето в самите себе си и само това, което техният мозък улавяше и отразяваше като представа за Слънчевото действие надолу
към
техните вътрешно-телесни области.
И все пак именно това, за което сега става дума, това ясновиждащо състояние, при което процесите на Слънчевото естество разиграващи се в средния човек биват отразени от мозъка така, както и външните сетивни впечатления, именно то представляваше същинската основа на древното ясновиждане. По този начин древните хора възприемаха света чрез обходните пътища, които им осигуряваше техния среден човек. В тези състояния те не възприемаха външния свят.
Те възприемаха само това, което имаха чрез Слънцето в самите себе си и само това, което техният мозък улавяше и отразяваше като представа за Слънчевото действие надолу към техните вътрешно-телесни области.
към текста >>
И когато окултните посветени отиваха при такива хора, за да ги настроят религиозно, те ги насочваха
към
обожествяване на Луната.
В продължение на 14 дни това древно ясновиждане постепенно нарастваше, а след това през следващите 14 дни то бавно угасваше. И точно по средата на един такъв месечен цикъл, Лунното действие беше изключително силно. Всъщност това древно ясновиждане протичаше така, че в определени моменти хората знаеха: "Да, сега ние сме несъмнено Слънчеви хора, Слънчеви същества." И те стигаха до това знание благодарение на факта, че посредством вътрешните представи на мозъка, можеха да възприемат Слънцето. Но всичко това беше възможно само чрез Лунното действие. Да, древното ясновидство се проявяваше по такъв начин, че караше човека да се слива с 28-дневния Лунен цикъл, при който съществуваха определени дни, когато ясновиждането обхващаше всички хора.
И когато окултните посветени отиваха при такива хора, за да ги настроят религиозно, те ги насочваха към обожествяване на Луната.
Да, те ги насочваха към обожествяване на Луната по същите причини, които ги караха да насочват другояче устроените хора към обожествяване на Слънцето или към обожествяване на звездите и нощта. Оттук идват впрочем и Лунните религии при много от древните народи.
към текста >>
Да, те ги насочваха
към
обожествяване на Луната по същите причини, които ги караха да насочват другояче устроените хора
към
обожествяване на Слънцето или
към
обожествяване на звездите и нощта.
И точно по средата на един такъв месечен цикъл, Лунното действие беше изключително силно. Всъщност това древно ясновиждане протичаше така, че в определени моменти хората знаеха: "Да, сега ние сме несъмнено Слънчеви хора, Слънчеви същества." И те стигаха до това знание благодарение на факта, че посредством вътрешните представи на мозъка, можеха да възприемат Слънцето. Но всичко това беше възможно само чрез Лунното действие. Да, древното ясновидство се проявяваше по такъв начин, че караше човека да се слива с 28-дневния Лунен цикъл, при който съществуваха определени дни, когато ясновиждането обхващаше всички хора. И когато окултните посветени отиваха при такива хора, за да ги настроят религиозно, те ги насочваха към обожествяване на Луната.
Да, те ги насочваха към обожествяване на Луната по същите причини, които ги караха да насочват другояче устроените хора към обожествяване на Слънцето или към обожествяване на звездите и нощта.
Оттук идват впрочем и Лунните религии при много от древните народи.
към текста >>
Да, древноеврейският култ
към
Яхве е един одухотворен култ
към
Луната.
Мойсей трябваше да изучи тази Лунна повинност, да се потопи в този Лунен култ не другаде, а в мистерийните центрове на египетските посветени. И Мойсей беше един от онези велики водачи, който по несравним духовен начин успя да превърне Лунната повинност в религия на древния еврейски народ.
Да, древноеврейският култ към Яхве е един одухотворен култ към Луната.
Благодарение на този култ, в древно еврейския народ беше вложено живото съзнание за връзките на човека с извънземния свят. И така, древните народи обожествяваха Слънцето и звездите. Но далеч не всички техни представители можеха да съзерцават Слънцето, звездите и Луната с духовния поглед на ясновидеца. Древните народи едва ли можеха да разберат, ако някой им кажеше: "Да, молете се на нещо, което лежи в основата на вашия среден човек, обаче не се оставяйте под измамния образ на видимото Слънце, а постоянно търсете свръхсетивното, това, което поражда физическото Слънце! " По същия начин и поклонниците на звездите едва ли биха разбрали, ако някой им кажеше, че коренът на техните съмнения и изобщо на цялото им мислене се намира в необятния Космос, не във видимите звезди, а в скритите зад тях невидими духовни Същества.
към текста >>
При това Мойсей насочи своя народ не
към
видимата Луна, а
към
онази дълбока същност, в която се коренеше произхода на прадревното ясновиждане, онова ясновиждане, което в хода на историческото развитие бавно губеше от своята стойност и което човек сякаш трябваше да "изплаща на части", тъй като той постоянно редуваше дневното съзнание със нощно, в резултат на което постигаше такова познание за света, каквото може да даде само отразената Слънчева светлина.
И забележителното сега е, че то можеше да се каже тъкмо на древния еврейски народ, а не просто на изповядващите Лунния култ древни народи.
При това Мойсей насочи своя народ не към видимата Луна, а към онази дълбока същност, в която се коренеше произхода на прадревното ясновиждане, онова ясновиждане, което в хода на историческото развитие бавно губеше от своята стойност и което човек сякаш трябваше да "изплаща на части", тъй като той постоянно редуваше дневното съзнание със нощно, в резултат на което постигаше такова познание за света, каквото може да даде само отразената Слънчева светлина.
Но това познание се ограничаваше само във външния свят, то оставаше едно земно познание, което хората извличаха от своето редуващо се дневно-нощно съзнание и което имаше своя апогей в сферата на видимите звезди. Точно в тази постоянна смяна между дневното и нощно съзнание, на хората беше дадена, така да се каже, възможността да "изплатят на части" онова древно ясновиждане, което е в непосредствена връзка с духовния свят и което зад видимата физическа Луна постоянно се сблъсква с нейния кипящ духовен живот.
към текста >>
Обаче ние отново ще се върнем
към
него, за да видим по какъв удивителен начин напредва великата Мистерия, и как чрез посвещението окултният кандидат постепенно се доближава до истинската същност на човешкото същество.
Както забелязахте в нашето досегашно обсъждане, ние трябваше временно да изоставим третия седем членен човек, а именно долния човек.
Обаче ние отново ще се върнем към него, за да видим по какъв удивителен начин напредва великата Мистерия, и как чрез посвещението окултният кандидат постепенно се доближава до истинската същност на човешкото същество.
към текста >>
48.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Извинете ме за тези думи, но те все някога трябва да бъдат казани: Окултните познания не са едно детинско занимание, и този, който пристъпва
към
тях с очакването, че ще намери нещо като общовалидни и равнодушни теории, ангажиращи само интелекта, а не целия живот, този човек в повечето случаи ще изпада вероятно в най-тежки заблуждения.
Извинете ме за тези думи, но те все някога трябва да бъдат казани: Окултните познания не са едно детинско занимание, и този, който пристъпва към тях с очакването, че ще намери нещо като общовалидни и равнодушни теории, ангажиращи само интелекта, а не целия живот, този човек в повечето случаи ще изпада вероятно в най-тежки заблуждения.
към текста >>
В повечето случаи той трябва да тръгне от единичните усещания, чувства и душевни импресии, които се по-раждат в съзерцаването на човешката фигура; така, че порива
към
окултното пътешествие идва от нещо, което е във висша степен независимо от неговия вътрешен живот.
Ние вече разгледахме човешката фигура и Вие си спомняте, че тази човешка фигура, този троен човек, е само една изходна точка за окултния кандидат.
В повечето случаи той трябва да тръгне от единичните усещания, чувства и душевни импресии, които се по-раждат в съзерцаването на човешката фигура; така, че порива към окултното пътешествие идва от нещо, което е във висша степен независимо от неговия вътрешен живот.
към текста >>
И ако окултният кандидат се придържа
към
древната окултна формула, че по отношение на своята фигура, човекът е образ на Божествеността, тогава човешката фигура наистина остава най-здравата и надеждна отправна точка.
Ето защо най-сигурната отправна точка на окултния кандидат си остава човешката фигура. В тази човешка фигура са отпечатани във възможно най-слаба степен онези влияния, които можем да наречем сили на Луцифер и Ариман.
И ако окултният кандидат се придържа към древната окултна формула, че по отношение на своята фигура, човекът е образ на Божествеността, тогава човешката фигура наистина остава най-здравата и надеждна отправна точка.
Поемайки от тази точка, окултният кандидат постъпва добре, защото по този начин той най-правилно се свързва с Божествеността; той тръгва от "образа и подобието" на Бога, и това е извънредно благоприятно и важно.
към текста >>
Поемайки от тази точка, окултният кандидат постъпва добре, защото по този начин той най-правилно се свързва с Божествеността; той тръгва от "образа и подобието" на
Бога
, и това е извънредно благоприятно и важно.
Ето защо най-сигурната отправна точка на окултния кандидат си остава човешката фигура. В тази човешка фигура са отпечатани във възможно най-слаба степен онези влияния, които можем да наречем сили на Луцифер и Ариман. И ако окултният кандидат се придържа към древната окултна формула, че по отношение на своята фигура, човекът е образ на Божествеността, тогава човешката фигура наистина остава най-здравата и надеждна отправна точка.
Поемайки от тази точка, окултният кандидат постъпва добре, защото по този начин той най-правилно се свързва с Божествеността; той тръгва от "образа и подобието" на Бога, и това е извънредно благоприятно и важно.
към текста >>
Аз не зная дали някой от Вас не е направил сам това изненадващо откритие, което всъщност е нещо обикновено и ежедневно: Ако човек отправи поглед
към
един светъл предмет, този предмет сякаш се отпечатва в окото и продължава да е там, дори и след като окото е затворено.
Но позволете ми сега, да опиша събитията в тези случаи, когато за да проникне в свръхсетивния свят, окултният кандидат използва именно човешката фигура.
Аз не зная дали някой от Вас не е направил сам това изненадващо откритие, което всъщност е нещо обикновено и ежедневно: Ако човек отправи поглед към един светъл предмет, този предмет сякаш се отпечатва в окото и продължава да е там, дори и след като окото е затворено.
За тези "послеобрази" разказва и Гьоте в своето учение за светлината. Ако вечер легнете в леглото и някой угаси електрическата лампа, Вие ще продължите да имате още известно време нейния образ, като един вид "ехо" пред себе си. За повечето хора, които възприемат подобни "послеобрази", външното впечатление е напълно отзвучало. И в този случай Вие ще трябва да съживите онези движения и вибрации, които са били предизвикани от външното впечатление.
към текста >>
Повечето призрачни образи, които хората виждат, са само фантастично променени и извлечени от паметовото
бога
тство сетивни впечатления.
Сега Ви моля да засилите Вашето внимание. Ако това, за което говорим, е светлина или цвят, тогава то наистина е измама; обаче то е по-скоро един тон, за който съвсем точно знаем, че той изобщо не е породен в ухото или чрез ухото. Възможно е също така, то да се прояви като едно по-друго впечатление, но във всички случаи това впечатление е съвсем различно от каквато и да е външна, сетивна импресия. Изобщо окултистът трябва да свикне и постоянно да преодолява външния, сетивен свят, защото напр. Окултизмът е валиден също и за слепите, които никога през живота си не са имали външно-сетивно впечатление за физическата светлина.
Повечето призрачни образи, които хората виждат, са само фантастично променени и извлечени от паметовото богатство сетивни впечатления.
Окултното изживяване не зависи от това дали един сетивен орган функционира или не, защото то изобщо е независимо от сетивните органи.
към текста >>
И тъй като в случая не се отнася до сетивни изживявания, а до много по-висши опитности, невъобразимо трудно е те да бъдат описани с обикновени думи, понеже те са взети предимно от сетивния свят и смисловото им значение постоянно ни връща обратно
към
материалния сетивен свят.
И тъй като в случая не се отнася до сетивни изживявания, а до много по-висши опитности, невъобразимо трудно е те да бъдат описани с обикновени думи, понеже те са взети предимно от сетивния свят и смисловото им значение постоянно ни връща обратно към материалния сетивен свят.
Всъщност тези опитности са едно дълбоко вътрешно изживяване, което не може да се предаде от човек на човек.
към текста >>
Луцифер насочва нашето внимание
към
неустойчивата и склонна
към
разпад човешка фигура, и заявява: Погледни само тази човешка фигура, виж колко е слаба и трошлива; да, Боговете тези мои врагове са ти дали една крехка, неустойчива и трошлива фигура.
А сега идва второто впечатление. Все пак не трябва да се мисли, че в земното тяло е абсолютно невъзможно да се изживее нещо от свръхсетивния свят. Обаче за окултния кандидат преди всичко е възможно това, което описваме сега, и ние бихме могли да го определим с думите: Човекът се запознава с Луцифер. Преди всичко Луцифер е нещо, което действува изключително подвеждащо. И ако трябва да изразим с думи какви са последиците от запознанството с Луцифер, можем да кажем следното.
Луцифер насочва нашето внимание към неустойчивата и склонна към разпад човешка фигура, и заявява: Погледни само тази човешка фигура, виж колко е слаба и трошлива; да, Боговете тези мои врагове са ти дали една крехка, неустойчива и трошлива фигура.
към текста >>
Първоначално човекът беше близо до идеята, че е образ и подобие на
Бога
, а след това го виждаме неустойчив, смъртен и свързан със Земята.
Луцифер би казал на човека: Огледай се само, и виж какво остава от теб, след като се разпадне човешката фигура. Когато човешката фигура се разпадне и когато ако позволите този израз човекът духовно обръща своята кожа, т.е. когато самата фигура му е напълно отнета, тогава човек забелязва две важни неща. Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния свят, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е безсмъртно, докато самото тяло е смъртно. Това е един силен аргумент, едно силно изкушение и Луцифер го държи здраво в ръцете си.
Първоначално човекът беше близо до идеята, че е образ и подобие на Бога, а след това го виждаме неустойчив, смъртен и свързан със Земята.
С помощта на Луцифер човекът вижда това, което е безсмъртно в самия него. Точно тук е изкушението, това е примамливото впечатление. Обаче щом човек вникне в този безсмъртен елемент, щом той елиминира триединната външна фигура, тогава той вижда самия себе си, и разбира срещу каква цена Луцифер е направил човека безсмъртен. Тогава, щом човек обърне поглед към самия себе си, той не е вече никакъв човек. Действително човекът не е вече никакъв човек.
към текста >>
Тогава, щом човек обърне поглед
към
самия себе си, той не е вече никакъв човек.
Това е един силен аргумент, едно силно изкушение и Луцифер го държи здраво в ръцете си. Първоначално човекът беше близо до идеята, че е образ и подобие на Бога, а след това го виждаме неустойчив, смъртен и свързан със Земята. С помощта на Луцифер човекът вижда това, което е безсмъртно в самия него. Точно тук е изкушението, това е примамливото впечатление. Обаче щом човек вникне в този безсмъртен елемент, щом той елиминира триединната външна фигура, тогава той вижда самия себе си, и разбира срещу каква цена Луцифер е направил човека безсмъртен.
Тогава, щом човек обърне поглед към самия себе си, той не е вече никакъв човек.
Действително човекът не е вече никакъв човек.
към текста >>
Когато човек отправи поглед
към
горния човек, за да види себе си, той открива, че този горен човек е различен за отделните хора, че той не е еднакъв за всички.
Когато човек отправи поглед към горния човек, за да види себе си, той открива, че този горен човек е различен за отделните хора, че той не е еднакъв за всички.
Да, човек открива един малко или много променлив, подвижен образ, който все пак дава известна представа за изживяванията му в този забележителен момент. Човекът не притежава вече никакво човешко лице, той е по-скоро подобен на бик или на лъв. Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния свят често изглеждат гротескни) че когато жената погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец. Да, така е, и всичко това трябва да бъде понесено, превъзмогнато. И сега към тези два преплитащи се един в друг образи на мъжът, който е оголил и разкрил лъвската си природа, и на жената, която не е открила напълно качествата си на телец се прибавя образът на една птица, която винаги е била назовавана с името "орел".
към текста >>
Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния свят често изглеждат гротескни) че когато жената погледне
към
себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец.
Когато човек отправи поглед към горния човек, за да види себе си, той открива, че този горен човек е различен за отделните хора, че той не е еднакъв за всички. Да, човек открива един малко или много променлив, подвижен образ, който все пак дава известна представа за изживяванията му в този забележителен момент. Човекът не притежава вече никакво човешко лице, той е по-скоро подобен на бик или на лъв.
Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния свят често изглеждат гротескни) че когато жената погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец.
Да, така е, и всичко това трябва да бъде понесено, превъзмогнато. И сега към тези два преплитащи се един в друг образи на мъжът, който е оголил и разкрил лъвската си природа, и на жената, която не е открила напълно качествата си на телец се прибавя образът на една птица, която винаги е била назовавана с името "орел".
към текста >>
И сега
към
тези два преплитащи се един в друг образи на мъжът, който е оголил и разкрил лъвската си природа, и на жената, която не е открила напълно качествата си на телец се прибавя образът на една птица, която винаги е била назовавана с името "орел".
Когато човек отправи поглед към горния човек, за да види себе си, той открива, че този горен човек е различен за отделните хора, че той не е еднакъв за всички. Да, човек открива един малко или много променлив, подвижен образ, който все пак дава известна представа за изживяванията му в този забележителен момент. Човекът не притежава вече никакво човешко лице, той е по-скоро подобен на бик или на лъв. Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния свят често изглеждат гротескни) че когато жената погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец. Да, така е, и всичко това трябва да бъде понесено, превъзмогнато.
И сега към тези два преплитащи се един в друг образи на мъжът, който е оголил и разкрил лъвската си природа, и на жената, която не е открила напълно качествата си на телец се прибавя образът на една птица, която винаги е била назовавана с името "орел".
към текста >>
А по един определен начин, какъвто го знаете от историята за грехопадението, тя загатва тъкмо това, че
към
човека принадлежи също и един див звяр.
Лошото е, че срещу цената на безсмъртието, някой би се решил да стане телец, лъв или орел. Но това е само горния човек. А по-надолу ни очаква един див звяр, един дракон. Точно това обстоятелство е давало повод за всички драконови легенди и саги. Религиозната символика е завещала на човека тези четири образа като в свръхсетивния свят те са твърде откъслечни а именно образът на човека, на лъва, на телеца и на орела.
А по един определен начин, какъвто го знаете от историята за грехопадението, тя загатва тъкмо това, че към човека принадлежи също и един див звяр.
към текста >>
Този звяр принадлежи
към
цялостния човешки образ, и по своята същност представлява това, за което човек трябва да си каже: Наистина, Луцифер ти обеща безсмъртие, и то с пълно основание.
Този звяр принадлежи към цялостния човешки образ, и по своята същност представлява това, за което човек трябва да си каже: Наистина, Луцифер ти обеща безсмъртие, и то с пълно основание.
Обаче това безсмъртие е възможно само срещу цената на формата, само срещу цената на фигурата.
към текста >>
Защото наистина: това себепознание което смъква човека надолу
към
животното то не ни носи никаква утеха.
Защото наистина: това себепознание което смъква човека надолу към животното то не ни носи никаква утеха.
В своя троен облик, това животно не принадлежи към висшите животни, а е смъкнато до онази низша животинска природа, каквато имаме под формата на една амфибия. Да, такъв възглед наистина не ни носи никаква утеха.
към текста >>
В своя троен облик, това животно не принадлежи
към
висшите животни, а е смъкнато до онази низша животинска природа, каквато имаме под формата на една амфибия.
Защото наистина: това себепознание което смъква човека надолу към животното то не ни носи никаква утеха.
В своя троен облик, това животно не принадлежи към висшите животни, а е смъкнато до онази низша животинска природа, каквато имаме под формата на една амфибия.
Да, такъв възглед наистина не ни носи никаква утеха.
към текста >>
Защото той е изправен пред мъчителната и строга алтернатива: От една страна той може да избере неустойчивото, склонното
към
разрушение и смърт човешко тяло, това, което идва от Боговете, от противниците на Луцифер; от друга безсмъртието, което обаче влече след себе си унизителното израждане на човешката фигура.
Знаете ли, всичко, което аз сега Ви описвам, всичко, за което Ви говоря, създава едно извънредно подвижно и променливо впечатление. В този смисъл, за да обхванем и съзерцаваме едно впечатление, наложително е да задържим около себе си определено духовно присъствие. В противен случай впечатлението бързо отлита. И когато хората имат за отправна точка човешката фигура, възниква точно това неудобство, че те, хората, не разполагат с достатъчно духовно присъствие, с достатъчно духовна реалност, за да вникнат правилно в смъртта и в Луцифер; за да обърнат непомрачения си духовен поглед навътре в себе си. В това, което човек сега вижда, няма никаква утеха, никаква надежда.
Защото той е изправен пред мъчителната и строга алтернатива: От една страна той може да избере неустойчивото, склонното към разрушение и смърт човешко тяло, това, което идва от Боговете, от противниците на Луцифер; от друга безсмъртието, което обаче влече след себе си унизителното израждане на човешката фигура.
към текста >>
Към
него се прибавя и обстоятелството, според което същинската задача на окултните учители се състоеше в това, да предупреждават хората, ако те изобщо стигаха до свръхсетивни впечатления, че на тези първи впечатления независимо дали те са мъчителни или ощастливяващи никога не трябва да се гледа като на нещо решително и меродавно.
Впечатлението от тези неща, скъпи приятели, е наистина безутешно. Това е преди всичко страшно и чудовищно впечатление.
Към него се прибавя и обстоятелството, според което същинската задача на окултните учители се състоеше в това, да предупреждават хората, ако те изобщо стигаха до свръхсетивни впечатления, че на тези първи впечатления независимо дали те са мъчителни или ощастливяващи никога не трябва да се гледа като на нещо решително и меродавно.
Правилното разрешение на този въпрос изисква едно търпеливо изчакване, което рано или късно ще доведе този душевен експеримент до там, че окултният кандидат да получи едно лишено от всякаква утеха и надежди впечатление. За да стига все отново и отново до подобни впечатления, човек се нуждае от цялата си смелост и от пределната мобилизация на своите сили.
към текста >>
Ако аз трябва да назова пред Вас онази помощ, от която окултният кандидат в издигането си
към
свръх сетивния свят се нуждае днес, за да забрави своя Аз, бих могъл да употребя единствено възможния израз и този израз е: Приемането на Христовия Импулс.
Ако аз трябва да назова пред Вас онази помощ, от която окултният кандидат в издигането си към свръх сетивния свят се нуждае днес, за да забрави своя Аз, бих могъл да употребя единствено възможния израз и този израз е: Приемането на Христовия Импулс.
За тази помощ става дума. Тази е помощта: Да се приеме Христовия Импулс тук на Земята. От начина, по който човек се отнася към Христовия Импулс по време на своя земен живот зависи дали при издигането към свръхсетивния свят Азът ще бъде предаден на забрава или не, като в последния случай, Азът би се превърнал в единствената здрава опора на човека.
към текста >>
От начина, по който човек се отнася
към
Христовия Импулс по време на своя земен живот зависи дали при издигането
към
свръхсетивния свят Азът ще бъде предаден на забрава или не, като в последния случай, Азът би се превърнал в единствената здрава опора на човека.
Ако аз трябва да назова пред Вас онази помощ, от която окултният кандидат в издигането си към свръх сетивния свят се нуждае днес, за да забрави своя Аз, бих могъл да употребя единствено възможния израз и този израз е: Приемането на Христовия Импулс. За тази помощ става дума. Тази е помощта: Да се приеме Христовия Импулс тук на Земята.
От начина, по който човек се отнася към Христовия Импулс по време на своя земен живот зависи дали при издигането към свръхсетивния свят Азът ще бъде предаден на забрава или не, като в последния случай, Азът би се превърнал в единствената здрава опора на човека.
към текста >>
Обаче онзи, който в истинския християнски смисъл на думата е направил крачката
към
свръхсетивния свят, той знае нещо много повече за този Христов Импулс.
Виждате ли, днешният християнин би могъл да каже забележителни и красиви неща за Христовия Импулс.
Обаче онзи, който в истинския християнски смисъл на думата е направил крачката към свръхсетивния свят, той знае нещо много повече за този Христов Импулс.
Той знае нещо извънредно важно. Той знае, че този Христов Импулс днес е практически единствената помощ, която не ни позволява да забравим своя Аз, мисълта за Азът. Тази помощ идва наред с всичко, което Христовият Импулс вече е направил за Земната планета; тя идва наред с неизказаната милост и утеха, които човешкото изкуство е донесло и постоянно донася за хората именно чрез Христовия Импулс; а това, че и занапред Христовият Импулс ще предпазва Азът от опасността за бъде забравен в условията на Земния свят откъде идва то? Ето великият въпрос, пред който ние рано или късно трябваше да застанем.
към текста >>
И ако аз трябва да Ви отговоря, тогава длъжен съм да Ви насоча
към
такива подробности и факти, до които Вие можете да достигнете ако не от окултизма, то поне чрез едно рационално вникване в Евангелията.
И ако аз трябва да Ви отговоря, тогава длъжен съм да Ви насоча към такива подробности и факти, до които Вие можете да достигнете ако не от окултизма, то поне чрез едно рационално вникване в Евангелията.
Съществуват две неща, които напълно могат да ни разяснят защо Христовият Импулс се явява като единствената възможна помощ: първият отговор е скрит в апогея на днешния окултизъм, а втория имаме тъкмо под формата на рационалното вникване в Евангелията. Ако сравним техните първоизточници с тези на другите древни религии, ние ще установим, че Евангелията притежават във висша степен нещо странно и своеобразно. Те притежават нещо, което много често се изплъзва от вниманието ни. Аз Ви моля само да сравните това, което ни предлага официалната история на по-късните религии, със самите християнски първоизточници. Вие бихте могли да разберете един религиозен водач, или по-добре казано един основател на религия, само когато вникнете в неговото вдъхновение от свръхсетивния свят, в неговата инспирация, в неговата интуиция.
към текста >>
Ако се обърнете
към
предхристиянските основатели на религии и
към
тяхната мъдрост, какъвто е напр.
Съществуват две неща, които напълно могат да ни разяснят защо Христовият Импулс се явява като единствената възможна помощ: първият отговор е скрит в апогея на днешния окултизъм, а втория имаме тъкмо под формата на рационалното вникване в Евангелията. Ако сравним техните първоизточници с тези на другите древни религии, ние ще установим, че Евангелията притежават във висша степен нещо странно и своеобразно. Те притежават нещо, което много често се изплъзва от вниманието ни. Аз Ви моля само да сравните това, което ни предлага официалната история на по-късните религии, със самите християнски първоизточници. Вие бихте могли да разберете един религиозен водач, или по-добре казано един основател на религия, само когато вникнете в неговото вдъхновение от свръхсетивния свят, в неговата инспирация, в неговата интуиция.
Ако се обърнете към предхристиянските основатели на религии и към тяхната мъдрост, какъвто е напр.
случаят с Буда, Вие ще разберете, че той започна да проповядва великото си учение, едва след като под дървото на Боди, получи знак и просветление от духовния свят. Да, ако искате да обхванете учението на Буда, Вие ще трябва да се съобразите и с неговото свръхсетивно просветление.
към текста >>
Но там далеч не става дума за това, че Христос е трябвало да се придържа
към
един добър Бог, там става дума за съвсем друго за срещата Му с това, което за Него беше злото, за срещата Му със Сатаната, с Луцифер.
А сега Ви моля да сравните всичко това с Евангелията3. Ако вникнете в Евангелията с разум и добронамереност, в тях Вие ще откриете само едно единствено място, където се изживява нещо като посвещение, само един единствен път през трите си земни години, Христос Исус трябваше да се потопи в свръхсетивния свят. И този единствен миг е описан в историята за изкушението.
Но там далеч не става дума за това, че Христос е трябвало да се придържа към един добър Бог, там става дума за съвсем друго за срещата Му с това, което за Него беше злото, за срещата Му със Сатаната, с Луцифер.
към текста >>
Това са все такива неща, които отнесени
към
друг посветен би трябвало да се представят по съвсем различен начин.
Тогава може би сами ще откриете както и аз представям нещата в "Християнството като мистичен факт" че за да опишат живота на Христос, авторите на Евангелията неизбежно трябваше да прибягнат до древните ритуали на посвещението. Те можеха да опишат външния живот на Христос Исус само по този начин. Но те никога не успяха да постигнат истинска достоверност по отношение на външния Исусов живот. Вземете напр. някоя изключителна сцена като "Преображението" или пък "Молитвата в Гетсимания".
Това са все такива неща, които отнесени към друг посветен би трябвало да се представят по съвсем различен начин.
И в такъв случай би трябвало да ни се разкаже не само историята с кървавата пот, а самите изживявания, самите опитности на посветения, така да се каже, "механизмът" на преображението. Всъщност Христос не изпита никакво преображение. На планината Табор Той застана пред Своя Бог като такова Същество, за което не би могло да се твърди, че има да научава нещо от Бога. По време на Преображението, за Него самия не се извърши никакво преображение. То се извърши за Неговите спътници, не за Него.
към текста >>
На планината Табор Той застана пред Своя Бог като такова Същество, за което не би могло да се твърди, че има да научава нещо от
Бога
.
Вземете напр. някоя изключителна сцена като "Преображението" или пък "Молитвата в Гетсимания". Това са все такива неща, които отнесени към друг посветен би трябвало да се представят по съвсем различен начин. И в такъв случай би трябвало да ни се разкаже не само историята с кървавата пот, а самите изживявания, самите опитности на посветения, така да се каже, "механизмът" на преображението. Всъщност Христос не изпита никакво преображение.
На планината Табор Той застана пред Своя Бог като такова Същество, за което не би могло да се твърди, че има да научава нещо от Бога.
По време на Преображението, за Него самия не се извърши никакво преображение. То се извърши за Неговите спътници, не за Него. За Него Преображението беше нещо естествено и самопонятно. Той не би могъл да научи нищо повече!
към текста >>
Евангелистите се обърнаха
към
древните книги на посвещението, за да опишат биографията на Христос, а не Неговата инициация, Неговото посвещение.
Там аз трябваше да кажа приблизително следното: Някога на тази Земя е живял Христос. В този Христов живот са се преплитали различни процеси. И как са описани тези процеси? Най-подходящият начин да бъдат описани, се оказал този, който загатвал за нещо от жизнения път на един древен посветен. Но това, което у древните посветени се постигало в техните мистерийни школи, при Христос се развива спонтанно, превръщайки се в един исторически факт.
Евангелистите се обърнаха към древните книги на посвещението, за да опишат биографията на Христос, а не Неговата инициация, Неговото посвещение.
Този е същинският нерв на цялата ми аргументация в "Християнството като мистичен факт".
към текста >>
в един определен момент, посвещението се прибавя
към
техния живот.
Когато говорим за други основатели на религии, ние винаги трябва да се съобразяваме с факта, че в определен момент те са станали посветени, т.е.
в един определен момент, посвещението се прибавя към техния живот.
Обаче в живота на Христос не е така; въпреки божествените откровения, този Христов живот не съдържаше в себе си процеси на посвещение. Христос не беше посветен. Христос беше Посветител. Вземете само онзи откъс от "Християнството като мистичен факт", където се описва истинското значение на случката с Лазар. Вие добре разбирате, че това, което Христос извърши, беше едно посвещение.
към текста >>
А тя е от съдбоносно значение за отношението на човека
към
християнството и за правилното вникване в това християнство.
Да, тази грешка се допуска много често.
А тя е от съдбоносно значение за отношението на човека към християнството и за правилното вникване в това християнство.
За това и с най-голямо внимание трябва да избягваме инерцията на едно мислене, което в Христовите степени на раждане, детство, кръщение, преображение и възкресение, вижда събития, сходни с тези, през които би могъл да премине и всеки друг посветен. Защото в мига, когато по този общовалиден начин пренесем нещата и върху Христос: Раждане, кръщене, преображение, възкресение, в този миг идеята за християнството става тотално погрешна.
към текста >>
49.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
А сега нека за малко да прекъснем тази тема и отново да се върнем
към
онази среща, за която стана дума вчера.
А сега нека за малко да прекъснем тази тема и отново да се върнем към онази среща, за която стана дума вчера.
Тогава ние трябваше да кажем: Човекът среща първо Луцифер. Преди всичко Луцифер ни показа точно това видяхме вчера какви сме станали самите ние в поредицата от земни инкарнации, и от вчера помним, че Луцифер ни посочи един направо отвратителен образ. С други думи, чрез Луцифер човек трябва да се научи да познава какъв е станал самия той по време на Земното развитие.
към текста >>
Но позволете ми сега да Ви припомня, че в предишните лекции трябваше да отнесем горния човек
към
света на звездите.
Но позволете ми сега да Ви припомня, че в предишните лекции трябваше да отнесем горния човек към света на звездите.
Обаче тогава ние допълнихме и това, че онази фигура, която Старият Завет познава като Яхве или Йехова спрямо горния човек трябваше да представлява един вид дългосрочно изплащане на това, което човекът беше вече изгубил на тази Земя, на това, което той имаше от Луната. С други думи: Целият горен човек, в известен смисъл, е отворен към Луната. Затова пък средният човек, "човекът-гърди" (Вrust;-Меnsch), човекът, който носи в себе си сърцето, в известна степен, можем да отнесем към Слънцето. Така че ние все още сме в състояние да си представяме това, което в окултните школи и Мистерии се подразбираше от само себе си: че средния човек можем да отнесем към Слънцето, а горния човек, "човекът-глава", можем да отнесем или към цялото звездно небе, или предимно към Луната.
към текста >>
С други думи: Целият горен човек, в известен смисъл, е отворен
към
Луната.
Но позволете ми сега да Ви припомня, че в предишните лекции трябваше да отнесем горния човек към света на звездите. Обаче тогава ние допълнихме и това, че онази фигура, която Старият Завет познава като Яхве или Йехова спрямо горния човек трябваше да представлява един вид дългосрочно изплащане на това, което човекът беше вече изгубил на тази Земя, на това, което той имаше от Луната.
С други думи: Целият горен човек, в известен смисъл, е отворен към Луната.
Затова пък средният човек, "човекът-гърди" (Вrust;-Меnsch), човекът, който носи в себе си сърцето, в известна степен, можем да отнесем към Слънцето. Така че ние все още сме в състояние да си представяме това, което в окултните школи и Мистерии се подразбираше от само себе си: че средния човек можем да отнесем към Слънцето, а горния човек, "човекът-глава", можем да отнесем или към цялото звездно небе, или предимно към Луната.
към текста >>
Затова пък средният човек, "човекът-гърди" (Вrust;-Меnsch), човекът, който носи в себе си сърцето, в известна степен, можем да отнесем
към
Слънцето.
Но позволете ми сега да Ви припомня, че в предишните лекции трябваше да отнесем горния човек към света на звездите. Обаче тогава ние допълнихме и това, че онази фигура, която Старият Завет познава като Яхве или Йехова спрямо горния човек трябваше да представлява един вид дългосрочно изплащане на това, което човекът беше вече изгубил на тази Земя, на това, което той имаше от Луната. С други думи: Целият горен човек, в известен смисъл, е отворен към Луната.
Затова пък средният човек, "човекът-гърди" (Вrust;-Меnsch), човекът, който носи в себе си сърцето, в известна степен, можем да отнесем към Слънцето.
Така че ние все още сме в състояние да си представяме това, което в окултните школи и Мистерии се подразбираше от само себе си: че средния човек можем да отнесем към Слънцето, а горния човек, "човекът-глава", можем да отнесем или към цялото звездно небе, или предимно към Луната.
към текста >>
Така че ние все още сме в състояние да си представяме това, което в окултните школи и Мистерии се подразбираше от само себе си: че средния човек можем да отнесем
към
Слънцето, а горния човек, "човекът-глава", можем да отнесем или
към
цялото звездно небе, или предимно
към
Луната.
Но позволете ми сега да Ви припомня, че в предишните лекции трябваше да отнесем горния човек към света на звездите. Обаче тогава ние допълнихме и това, че онази фигура, която Старият Завет познава като Яхве или Йехова спрямо горния човек трябваше да представлява един вид дългосрочно изплащане на това, което човекът беше вече изгубил на тази Земя, на това, което той имаше от Луната. С други думи: Целият горен човек, в известен смисъл, е отворен към Луната. Затова пък средният човек, "човекът-гърди" (Вrust;-Меnsch), човекът, който носи в себе си сърцето, в известна степен, можем да отнесем към Слънцето.
Така че ние все още сме в състояние да си представяме това, което в окултните школи и Мистерии се подразбираше от само себе си: че средния човек можем да отнесем към Слънцето, а горния човек, "човекът-глава", можем да отнесем или към цялото звездно небе, или предимно към Луната.
към текста >>
И преди всичко нещата сега се подреждат по такъв начин, че чрез посвещението ние съвсем точно узнаваме: Долният човек, този, който определихме като трети седем членен човек, представлява онази област от човешката природа, която по-висшите божествени сили причисляват
към
царството на Луцифер.
А всъщност Венера е царството на Луцифер.
И преди всичко нещата сега се подреждат по такъв начин, че чрез посвещението ние съвсем точно узнаваме: Долният човек, този, който определихме като трети седем членен човек, представлява онази област от човешката природа, която по-висшите божествени сили причисляват към царството на Луцифер.
Обаче Луцифер по един начин, за който тепърва ще говорим се стреми да завладее целия човек, точно както и Яхве или Йехова се стреми да завладее целия човек. И ако Вие добре вникнете в цялостното и завършено действие на Яхве или Йехова, ще трябва да признаете: върху горния човек, т.е. върху човекът-глава (според нашите предишни лекции) постоянно се излива онази сила на Йехова, която съответствува на Новолунието, т.е. на лишената от светлина Луна, която не може да отрази физическата светлина на Слънцето. Обаче Вие трябва да си представите тъкмо тази физическа светлина на Слънцето, която се отблъсква и отразява от Луната, като въздействие на Яхве или Йехова върху долния човек, върху третия човек; така че можем да допълним: доколкото ние оставаме в областта на човекът-гърди, то върху долния човек действуват онези сили на Йехова, които съответствуват на Пълнолунието; а върху самия среден човек, върху човекът-гърди действуват Слънчевите лъчи това ние вече казахме.
към текста >>
Тази част от Венера обаче, която действува духовно, е отправена
към
човекът-глава.
в светлината на Зорницата и Вечерницата, която се разлива в мировото пространство, са всъщност символично-физическите въздействия на Луцифер върху човека. При това Луцифер не се ограничава само до въздействия в областта на долния човек. Той би действувал по този начин, само ако Венера свети с пълният си диск, какъвто е случаят с пълната Луна. Но Вие добре знаете, че Венера има точно същите фази, както и Луната, че има една нарастваща, една пълна, и една смаляваща се Венера. Всяка отделна четвърт действува върху човекът-гърди, както и всяка четвърт от пълния Лунен цикъл.
Тази част от Венера обаче, която действува духовно, е отправена към човекът-глава.
И така пълният израз на това, което по отношение на човека наричаме "духовни въздействия", ние можем да открием в небето като едно космическо взаимодействие между Слънце, Луна и Венера. Забележете добре един израз на това, което е всъщност човешкият Дух.
към текста >>
Изобщо тези части на човешката фигура имат дълбоко и първично отношение
към
силите на Луната.
Надявам се, сега Ви става по-ясно: Цялостната човешка фигура е така съставена, че ние можем да отнасяме нейните отделни части спрямо неподвижните звезди на животинския кръг, така че отново може да възникне другата връзка между човека и тези звезди тази на залегналите в основата им духовни сили. Една особена форма на подобна връзка може да възникне напр. когато Слънчевият Дух излива най-интензивните си сили именно в средния човек или по-точно в силите на сърцето. В този среден човек ние сме поставили знакът Лъв, така че можем да кажем: Сега, когато Слънцето действува по такъв начин, че излива своите сили предимно в онази област на човешката фигура, която ние символно изобразяваме със знака на Лъва, в човека възниква една забележителна констелация. Друга забележителна констелация в човека възниква тогава, когато силите на Яхве или Йехова разгръщат духовните си действия, да кажем в знака Овен, който определя изправения стоеж, или пък в знака Телец, където се поражда говорния импулс.
Изобщо тези части на човешката фигура имат дълбоко и първично отношение към силите на Луната.
И ако тези сили се разгърнат най-мощно именно там, тогава за човека се поражда една особено благоприятна констелация.
към текста >>
От нещата, които ще обсъдим сега, Вие ще разберете, че общо взето, окултизмът е необходим най-вече, за да стигнем до принципа на астрологията; и във връзка с това, сега ние възнамеряваме да пристъпим
към
описание на втората степен от посвещението.
По същия начин, както чрез звездните констелации в небесния свод е записано това, което човекът представлява днес, така там е записано и това, което ще се случи с него. Истинската астрология се гради върху този елементарен факт.
От нещата, които ще обсъдим сега, Вие ще разберете, че общо взето, окултизмът е необходим най-вече, за да стигнем до принципа на астрологията; и във връзка с това, сега ние възнамеряваме да пристъпим към описание на втората степен от посвещението.
Вече споменахме колко важна за окултния кандидат при постигането на първата степен от посвещението е срещата с Луцифер и със смъртта, и колко важно е да имаме за отправна точка именно човешката фигура. За следващата степен е важно нещо съвсем друго, важно е да имаме за отправна точка не друго, а вътрешната тенденция, вътрешното движение на човека. Забележете добре:
към текста >>
А сега, нека да се спрем върху това вътрешна и почти неуловимо движение на човека, да насочим
към
не го духовните си усилия и да се опитаме да го разберем, както постъпихме преди няколко дни и с човешката фигура.
А сега, нека да се спрем върху това вътрешна и почти неуловимо движение на човека, да насочим към не го духовните си усилия и да се опитаме да го разберем, както постъпихме преди няколко дни и с човешката фигура.
Преди всичко, става дума за една такава тенденция, за едно такова движение, което в по-късната си възраст човекът почти не притежава, но в определени и ранни мигове от своя живот, той е трябвало да вложи всичките си сили в реализирането на това движение, защото в противен случай той би останал едно четириного същество, обречено да лази през целия си живот. Напр. човекът е длъжен да изпълни онази тенденция, онова движение, което го превръща от едно пълзящо дете в едно изправено дете. Човекът далеч не е изправено същество само по отношение на своята фигура; той е едно същество, което в хода на живота изправя цялата своя същност, а не само физическата си фигура. Така че първата важна вътрешна тенденция, първото вътрешно движение, което човек осъществява, е да утвърди изправения си стоеж. В този смисъл, първото нещо, което трябва да разберем, е "движението, осъществяващо изправения стоеж".
към текста >>
То принадлежи
към
онези движения, които трябва да се извършват по необходимост, за да може човекът да бъде изобщо човек.
Ако Вие изследвате по-нататък вътрешните тенденции и движения у човека, ще откриете, че следващото важно движение което е необходимо за организацията на вътрешния телесен живот е това, което можем да наречем "движение, осъществяваща кръвта".
То принадлежи към онези движения, които трябва да се извършват по необходимост, за да може човекът да бъде изобщо човек.
Тук има забележителен порядък, и той само на пръв поглед е нещо случайно, нещо произволно, но всъщност далеч не е така.
към текста >>
Ако насочим вниманието си предимно
към
белия дроб, може да ни се стори, че дишането е преди движението, осъществяващо кръвта.
Това е едно автономно и много особено движение. То е съвсем различно от движението, което осъществява кръвта. В тези неща има определена последователност. На пръв поглед можем да разменим напр. местата на "мисловното движение" и "говорното движение", обаче в действителност това съвсем не е така.
Ако насочим вниманието си предимно към белия дроб, може да ни се стори, че дишането е преди движението, осъществяващо кръвта.
Ако обаче вникнем в същинския произход на движенията, ние ще се видим принудени да спазваме именно тази последователност, особено при мъжа, чието дихателно движение е заложено най-вече в диафрагмата, която е под сърцето.
към текста >>
И точно както можем да отнасяме човешката фигура
към
неподвижните звезди на животинския кръг, свързвайки отделните нейни части със знаците на Зодиака нещо, което вече направихме така ние трябва да приемем, че тези седем движения са образувани от духовните сили на нашата планетарна система.
Ако Вие добре вникнете в тези седем движения, ще разберете, че други вътрешни тенденции и движения не съществуват. Може да става дума само за други външни движения. Когато човек движи своите ръце и нозе това са външни движения. Но това, което съществува в човека като вътрешни тенденции и движения, то е вече донесено от човека и то действува върху хода на самата Земна еволюция.
И точно както можем да отнасяме човешката фигура към неподвижните звезди на животинския кръг, свързвайки отделните нейни части със знаците на Зодиака нещо, което вече направихме така ние трябва да приемем, че тези седем движения са образувани от духовните сили на нашата планетарна система.
И така, ние можем да извлечем тези седем звена на вътрешно-подвижния човек именно от нашата планетарна система, и тъй като в човека взаимните връзки на тези движения съответствуват на планетните отношения, можем да представим нещата по следния начин:
към текста >>
По отношение на "кръвта", съответното движение израства в органите, които ние още от преди свикнахме да отнасяме
към
средния човек, и особено в онзи орган, който е така да се каже същинското "бойно поле" на Слънчевия Дух.
По отношение на "кръвта", съответното движение израства в органите, които ние още от преди свикнахме да отнасяме към средния човек, и особено в онзи орган, който е така да се каже същинското "бойно поле" на Слънчевия Дух.
Но ние трябва да свържем движението №4, което има своя център в средния човек, с най-важните сили на този среден човек, т.е. да свържем "движението, осъществяващо кръвта" със знака на Слънцето. Тук нещата се отнасят най-вече до подвижната сила на Слънчевия Дух. Защото като неподвижна звезда, Слънцето действува върху целия среден човек, но върху движението, което зависи предимно от средния човек, върху "движението, осъществяващо кръвта", Слънцето действува като една друга планета. И в случай, че аз употребя знаците, с които си служат днешните астрономи за целите на този лекционен курс не се налага да прибягваме до старата терминология, която беше променена от Кеплер1 тогава движението №5 ще означим с Меркурий, движението №6 с Венера, движението №7 с Луна "Движението, осъществяващо размножението" е локализирано в долния човек, и то всъщност е нещо, което съвпада с влиянията на Лунния Дух, който чрез тези части на човешката фигура нахлува в долния човек и причинява своеобразната вътрешна подвижност на долния човек.
към текста >>
Той се запознава с тези седем духовни Същества и съвсем ясно разбира, че те се отнасят
към
неговите вътрешни движения, точно както Слънцето, Луната и Венера се отнасят
към
това, което ние обсъждаме вчера и днес.
И ако сега окултният кандидат, както вече беше описано, успее да се отдели, да се откъсне от своя вътрешен и подвижен човек, тогава пред него застават седем образа.
Той се запознава с тези седем духовни Същества и съвсем ясно разбира, че те се отнасят към неговите вътрешни движения, точно както Слънцето, Луната и Венера се отнасят към това, което ние обсъждаме вчера и днес.
Тогава човек разбира, че той е израснал над нашата планетарна система, че е надхвърлил тази планетарна система, че физическите планетарни тела се управляват от планетарните духовни сили, и че "движението, осъществяващо изправения стоеж" у човека може да се реализира само чрез Духа на Сатурн, чрез Духа, който има своята арена на действие именно в Сатурн, както и Луцифер я има в лицето на Венера. И тогава вече окултният кандидат научава, че неговото "мисловно" движение зависи от регента и ръководния Дух на Юпитер, че "говорното" движение зависи от ръководния Дух на Марс, че движението, осъществяващо "кръвта" зависи от ръководния Дух на Слънцето, че "дихателното" движение е свързано с ръководния Дух на Меркурий, "движението, осъществяващо жлезите" с ръководния Дух на Венера, и накрая, всичко което е "размножение" с ръководния Дух на Луната. Окултният кандидат узнава също, че всички тези Духове работят съвместно, че тяхното "бойно поле" е тъкмо в човека, че всяко едно движение се отразява на другото, че Духът на Сатурн действува предимно върху изправения стоеж, но че той косвено влияе и на всички останали движения. Една изключителна ситуация възниква напр. тогава, когато този Сатурнов Дух разгърне силите си в зоната на Овен и Телец.
към текста >>
Сега, когато окултният кандидат се доближава
към
Духа на Венера, той отново се среща с Луцифер.
Обаче тук има нещо извънредно забележително. Обърнете внимание върху факта, че между тези седем духовни Същества е също и Духът на Венера, когото ние вече познаваме като Луцифер. Това е наистина забележително. Окултният кандидат застава наистина пред нещо забележително. Когато той направи първата стъпка в посвещението, се сблъсква с Луцифер и ние помним, че тази среща носеше белезите на нещо противно и отблъскващо.
Сега, когато окултният кандидат се доближава към Духа на Венера, той отново се среща с Луцифер.
Но сега Луцифер се представя под съвсем друг образ. Наистина ние знаем, че той е същото, предишното Същество, но все пак то се явява пред нас в два различни образа. Първият път при прекрачването на прага Луцифер се опита да внуши на човека: "От Боговете ти получи едно немощно и тленно тяло, от мен обаче, ти получи безсмъртието." И ако в този миг окултният кандидат се огледа наоколо, той ще види онзи звяр, за който стана дума вчера. Този зловещ образ ние наричаме "Пазачът на прага".
към текста >>
На времето, когато успяхме да се свържем с Христос, вътрешно да се приобщим
към
Него, и когато Той ни даде средството да пренесем мисълта за Азът в свръхсетивния свят, тогава ние бяхме озарени от предчувствието, че тази Христова сила има нещо общо със силата на Слънцето.
И в този миг на посвещението ние изживяваме нещо изключително.
На времето, когато успяхме да се свържем с Христос, вътрешно да се приобщим към Него, и когато Той ни даде средството да пренесем мисълта за Азът в свръхсетивния свят, тогава ние бяхме озарени от предчувствието, че тази Христова сила има нещо общо със силата на Слънцето.
Да, в първата степен на посвещението това беше само едно предчувствие. При втората степен на посвещението тази Христова сила ни се представя в един още по-близък и достъпен образ, представя ни се като нещо ясно и отчетливо в свръхсетивния свят. И така, при втората степен на посвещението, ние идваме все по-близо до свръхсетивния Христос. И следващото, което ни показва този Христос е, че ръководният Дух на Венера, т.е. Луцифер е този, когото Христос нарича свой брат.
към текста >>
Според съвета на един опитен окултист, той може да пристъпи
към
своята задача, като се залови да проучи един такъв живот, като този на Буда.
Но за да се впуснем в изучаването на седемте планетарни Духове и техните царства, ние трябва да разполагаме с една отправна точка. По този начин обаче ние бихме се доближили само до най-висшите ръководни Духове и техните планети. Това не е достатъчно, ние не трябва да спираме до тук. Доколкото окултното изследване позволява, ние трябва да проникваме още по-дълбоко в тези сфери, и точно тогава, на окултният кандидат се предоставя една нова възможност.
Според съвета на един опитен окултист, той може да пристъпи към своята задача, като се залови да проучи един такъв живот, като този на Буда.
към текста >>
И ако ние можем да сравним за самите чувства на Марсовите човеци
към
делото на Буда, стига да е възможно, ние ще говорим по-нататък Марсовото дело на Буда с подобното нему дело на Христос Исус върху Земята при Мистерията на Голгота, бихме установили една съществена разлика, но тя трябва да съществува, защото има една разлика между Земните и Марсовите човеци.
Когато разглеждаме живота на Буда, той се разделя пред нас, общо взето, на две части. През първата част Буда действуваше на Земните хора, като им даде всичко, което трябваше да получат от един Буда и всичко, което вече им беше давал като един Бодисатва. През втората част, Буда действува извън Земята; там той овладява такива висши сили, спрямо които цялата Земна история и цялото Земно битие бяха само една подготовка, едно предусловие. Да, Буда израсна до една висша спасителна сила.
И ако ние можем да сравним за самите чувства на Марсовите човеци към делото на Буда, стига да е възможно, ние ще говорим по-нататък Марсовото дело на Буда с подобното нему дело на Христос Исус върху Земята при Мистерията на Голгота, бихме установили една съществена разлика, но тя трябва да съществува, защото има една разлика между Земните и Марсовите човеци.
към текста >>
50.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
срещата със смъртта и с Луцифер, не беше никаква случайност, че се опитах да прибягна до едно обяснение, което Вие може би сте намерили за трудно достъпно; тогава аз се опитах да Ви обясня значението на Христовото Същество и се наложи да се обърна
към
евангелската история за изкушението,
към
отблъскването на Луцифер от Христос, извършено, както често се казва "в пустинята".
Когато за пореден път изложих пред Вас срещата, която човек има след прекрачването на прага и навлизането в свръхсетивния свят, т.е.
срещата със смъртта и с Луцифер, не беше никаква случайност, че се опитах да прибягна до едно обяснение, което Вие може би сте намерили за трудно достъпно; тогава аз се опитах да Ви обясня значението на Христовото Същество и се наложи да се обърна към евангелската история за изкушението, към отблъскването на Луцифер от Христос, извършено, както често се казва "в пустинята".
По нататък, след като нашето обсъждане напредна, аз се прехвърлих към една подробност от живота на Буда. Но позволете сега, макар и за кратко, отново да извикаме пред нашите души тази среща със смъртта и с Луцифер.
към текста >>
По нататък, след като нашето обсъждане напредна, аз се прехвърлих
към
една подробност от живота на Буда.
Когато за пореден път изложих пред Вас срещата, която човек има след прекрачването на прага и навлизането в свръхсетивния свят, т.е. срещата със смъртта и с Луцифер, не беше никаква случайност, че се опитах да прибягна до едно обяснение, което Вие може би сте намерили за трудно достъпно; тогава аз се опитах да Ви обясня значението на Христовото Същество и се наложи да се обърна към евангелската история за изкушението, към отблъскването на Луцифер от Христос, извършено, както често се казва "в пустинята".
По нататък, след като нашето обсъждане напредна, аз се прехвърлих към една подробност от живота на Буда.
Но позволете сега, макар и за кратко, отново да извикаме пред нашите души тази среща със смъртта и с Луцифер.
към текста >>
И когато окултният кандидат поглежда назад
към
това, което поради Луцифер е станал самият той, когато поглежда
към
ужасяващия животински образ, в какъвто се е превърнал инкарнация след инкарнация също поради Луциферовото изкушение, когато прави всичко това, благодарение на изкушението, окултният кандидат ще усети определена помощ.
Всъщност, ако бъде схванат от неговите действия като едно подвеждащо Същество, Луцифер се явява на окултния кандидат преди всичко като първообраз на човешкото величие, но също и на свръхчовешкото, с една дума на божественото величие.
И когато окултният кандидат поглежда назад към това, което поради Луцифер е станал самият той, когато поглежда към ужасяващия животински образ, в какъвто се е превърнал инкарнация след инкарнация също поради Луциферовото изкушение, когато прави всичко това, благодарение на изкушението, окултният кандидат ще усети определена помощ.
И Вие си спомняте, че в този момент за окултния кандидат наистина се явява онази помощ, която може да дойде от Христос; и сега нещата вече изглеждат така, сякаш срещу ужасяващото впечатление, което поражда срещата със смъртта и с Луцифер и срещу това, което в известен смисъл е самия Пазач на прага, Христос предлага истинска и пълна утеха. В случай, че тази среща поражда едно ужасяващо впечатление, това, което Христос предлага, може да се превърне в истинска утеха и надежда. Защото на мястото на смъртта, на мястото на немощното и тленно човешко тяло застава нещо друго. И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия Христос. С други думи съвсем независимо от какъвто и да е спомен за сетивния живот в нашето съзнание възниква един вътрешен образ.
към текста >>
И веднага след това нашето проучване ни отвежда вече
към
чудно то и все пак истинско съобщение за Буда.
Когато този образ на изкушението Христово и на победената смърт се изправи пред окултиста, външният свят е всъщност напълно изключен. А как стоят нещата с човешкото съзнание? Много просто: в сила е съзнанието без какъвто и да е външен обект. Аз вече описах какво представлява неизявената светлина и неизговореното слово. А сега Вие получавате представа за "съзнанието без външен обект", за съзнанието, което черпи образи и съдържания от самото себе си.
И веднага след това нашето проучване ни отвежда вече към чудно то и все пак истинско съобщение за Буда.
Обстоятелството, че вчера Ви запознах с вътрешните тенденции и движения на човека, далеч не беше случайно. То имаше за цел да онагледи реалните възможности на окултния кандидат за навлизането в една нова степен от посвещението.
към текста >>
Днес отново трябва да се върнем
към
тях, и най-вече
към
обстоятелството, че напредвайки
към
втората степен от посвещението, Луцифер се явява пред нас в съвършено преобразен вид, а именно като ръководен Дух на Венера.
Вчера се наложи да обсъдя с Вас, скъпи теософски приятели, доста трудни за разбиране неща.
Днес отново трябва да се върнем към тях, и най-вече към обстоятелството, че напредвайки към втората степен от посвещението, Луцифер се явява пред нас в съвършено преобразен вид, а именно като ръководен Дух на Венера.
Аз казах, че това, което по-рано беше за нас само далечно предчувствие, сега изгрява пред нашите души с неизказана сила: Могъщото Слънце, като една планета, и Христос като Дух на тази планета, с други думи Христос като брат на Луцифер. И сега вече нашето проучване наистина трябва да ни отведе към следземната съдба на Буда. Тази странна и неповторима съдба може да бъде разбрана именно сега, тя не можеше да бъде разбрана преди втората степен на посвещението. В случай, че не успеем да се придвижим напред след първата среща със смъртта и с Луцифер, която е визирана напр. в сцената на изкушението, в случай, че не напреднем към втората степен на посвещението, когато се появяват седемте планетарни Духове, тогава ние не сме в състояние да стигнем до онези истини за Буда, които изнесохме вчера.
към текста >>
И сега вече нашето проучване наистина трябва да ни отведе
към
следземната съдба на Буда.
Вчера се наложи да обсъдя с Вас, скъпи теософски приятели, доста трудни за разбиране неща. Днес отново трябва да се върнем към тях, и най-вече към обстоятелството, че напредвайки към втората степен от посвещението, Луцифер се явява пред нас в съвършено преобразен вид, а именно като ръководен Дух на Венера. Аз казах, че това, което по-рано беше за нас само далечно предчувствие, сега изгрява пред нашите души с неизказана сила: Могъщото Слънце, като една планета, и Христос като Дух на тази планета, с други думи Христос като брат на Луцифер.
И сега вече нашето проучване наистина трябва да ни отведе към следземната съдба на Буда.
Тази странна и неповторима съдба може да бъде разбрана именно сега, тя не можеше да бъде разбрана преди втората степен на посвещението. В случай, че не успеем да се придвижим напред след първата среща със смъртта и с Луцифер, която е визирана напр. в сцената на изкушението, в случай, че не напреднем към втората степен на посвещението, когато се появяват седемте планетарни Духове, тогава ние не сме в състояние да стигнем до онези истини за Буда, които изнесохме вчера. Това е едно твърдо и неотменно условие. Ето защо вчера се наложи да говорим за онези трудно достъпни неща.
към текста >>
в сцената на изкушението, в случай, че не напреднем
към
втората степен на посвещението, когато се появяват седемте планетарни Духове, тогава ние не сме в състояние да стигнем до онези истини за Буда, които изнесохме вчера.
Днес отново трябва да се върнем към тях, и най-вече към обстоятелството, че напредвайки към втората степен от посвещението, Луцифер се явява пред нас в съвършено преобразен вид, а именно като ръководен Дух на Венера. Аз казах, че това, което по-рано беше за нас само далечно предчувствие, сега изгрява пред нашите души с неизказана сила: Могъщото Слънце, като една планета, и Христос като Дух на тази планета, с други думи Христос като брат на Луцифер. И сега вече нашето проучване наистина трябва да ни отведе към следземната съдба на Буда. Тази странна и неповторима съдба може да бъде разбрана именно сега, тя не можеше да бъде разбрана преди втората степен на посвещението. В случай, че не успеем да се придвижим напред след първата среща със смъртта и с Луцифер, която е визирана напр.
в сцената на изкушението, в случай, че не напреднем към втората степен на посвещението, когато се появяват седемте планетарни Духове, тогава ние не сме в състояние да стигнем до онези истини за Буда, които изнесохме вчера.
Това е едно твърдо и неотменно условие. Ето защо вчера се наложи да говорим за онези трудно достъпни неща. Този разговор съвсем не беше излишен. И ако Вие отново се запитате, дали истинската мисия на Буда е по силите на обикновеното съзнание, което разчита на външните и сетивни впечатления, тогава ще трябва да си отговорите, че за земното съзнание е невъзможно да проникне в условията и в културата на Марс, за да открие какво върши там Буда. Обаче в мига, когато е извоювана втората степен на посвещението, влиза в сила новото съзнание, "съзнанието без външен обект", и то вече може да извлече тези опитности от самото себе си.
към текста >>
Да, така е,
към
истините за Буда, ние се приближаваме чрез едно съзнание, което не се нуждае от външни обекти.
Това е едно твърдо и неотменно условие. Ето защо вчера се наложи да говорим за онези трудно достъпни неща. Този разговор съвсем не беше излишен. И ако Вие отново се запитате, дали истинската мисия на Буда е по силите на обикновеното съзнание, което разчита на външните и сетивни впечатления, тогава ще трябва да си отговорите, че за земното съзнание е невъзможно да проникне в условията и в културата на Марс, за да открие какво върши там Буда. Обаче в мига, когато е извоювана втората степен на посвещението, влиза в сила новото съзнание, "съзнанието без външен обект", и то вече може да извлече тези опитности от самото себе си.
Да, така е, към истините за Буда, ние се приближаваме чрез едно съзнание, което не се нуждае от външни обекти.
Обаче от друга страна, съвсем естествено е, че тези факти са "външни" и "обективни". Буда живее на Марс по най-действителен начин, но обикновеното съзнание не може да го регистрира, а щом е в състояние да вникне в тези истини, значи то е успяло да стане "съзнание без обект". Ето защо, скъпи приятели, в началото на тези лекции, аз настоявах да говоря за "съзнанието без външен обект" и го поставях както си спомняте на трето място.
към текста >>
И така, за първото съзнание от свръхсетивно естество, освен историята за изкушението, ние притежаваме и всички онези процеси, които в известна степен се отнасят
към
Старата Луна.
Какво можем да узнаем чрез второто съзнание? Нека за момент да се абстрахираме от нашия пример: от историята за изкушението. Чрез това първо свръхсетивно съзнание може да се открие нещо съвсем различно; и това, което може да се открие и опише, Вие го имате съвсем сбито и нагледно в моята "Тайна Наука": А именно когато става дума за предходното въплъщение на нашата Земя, Старата Луна. Това Лунно състояние, което предхожда сегашната Земя, вече не съществува и то трябва да бъде описано чрез едно съзнание, което няма нужда от определен външен обект. То е съхранено в по-висшите светове, само в Хрониката Акаша.
И така, за първото съзнание от свръхсетивно естество, освен историята за изкушението, ние притежаваме и всички онези процеси, които в известна степен се отнасят към Старата Луна.
И всичко, което е свързано с тази Стара Луна, може да бъде описано с помощта на това съзнание.
към текста >>
И когато насочим това първо свръхсетивно съзнание
към
Старата Луна, ние ставаме свидетели на едно повторение на историята за изкушението, повторение, което става заради човека, в името на човека.
Но аз бих желал да обърна вниманието Ви и върху нещо друго. Когато илюстрирам едно изживяване, каквото бихме могли да получим чрез това първо висше съзнание, когато го подкрепям с особени и конкретни примери, това има своя дълбок смисъл. Историята с изкушението не беше спомената случайно.
И когато насочим това първо свръхсетивно съзнание към Старата Луна, ние ставаме свидетели на едно повторение на историята за изкушението, повторение, което става заради човека, в името на човека.
В действителност, това е станало твърде отдавна. Защото, виждате ли, окултистът научава тъкмо това, че Христос е извоювал победа над Луцифер още на Старата Луна, и че описаната в Евангелията сцена е втора, тя е само едно повторение. И всичко това идва от обстоятелството Вие трябва да считате за нещо най-естествено, че и Христос подлежи на развитие от обстоятелството, че на Старата Луна, макар и на по-ниска степен от своето развитие, Христос вече е отблъснал Луцифер. Ето защо на Земята Луцифер не е опасен за Христос; той и без друго е отблъснат. И необходимите сили за това отблъскване бяха развити от Христос там, на Старата Луна.
към текста >>
Да, човек научава всичко това, стига да отправи духовния поглед на първото свръхсетивно съзнание назад,
към
епохата на Старата Луна.
В действителност, това е станало твърде отдавна. Защото, виждате ли, окултистът научава тъкмо това, че Христос е извоювал победа над Луцифер още на Старата Луна, и че описаната в Евангелията сцена е втора, тя е само едно повторение. И всичко това идва от обстоятелството Вие трябва да считате за нещо най-естествено, че и Христос подлежи на развитие от обстоятелството, че на Старата Луна, макар и на по-ниска степен от своето развитие, Христос вече е отблъснал Луцифер. Ето защо на Земята Луцифер не е опасен за Христос; той и без друго е отблъснат. И необходимите сили за това отблъскване бяха развити от Христос там, на Старата Луна.
Да, човек научава всичко това, стига да отправи духовния поглед на първото свръхсетивно съзнание назад, към епохата на Старата Луна.
И ако сега продължим към второто свръх сетивно съзнание, наред с опитностите, които имат определено значение за Земята, като напр. историята с Буда, се установява и нещо друго, също описано в моята "Тайна Наука", там, където става дума за още по-ранното въплъщение на Земната планета, там, където става дума за Старото Слънце. Естествено, тогава отношенията там бяха съвсем други, и както Вие сте се убедили от съответната глава на "Тайната Наука" извънредно трудно е да се даде добро описание на Старото Слънце. Там аз вложих много повече усърдие, отколкото в съседните описания, които ми са отдаваха, ако мога така де се изразя, с много по-голяма естественост. Да, ако аз бях акцентирал по-скоро на моралната страна, която също е налице при описанието на Старото Слънце, вероятно теософското движение щеше да приеме "Тайната Наука" с много по-голямо разбиране.
към текста >>
И ако сега продължим
към
второто свръх сетивно съзнание, наред с опитностите, които имат определено значение за Земята, като напр.
Защото, виждате ли, окултистът научава тъкмо това, че Христос е извоювал победа над Луцифер още на Старата Луна, и че описаната в Евангелията сцена е втора, тя е само едно повторение. И всичко това идва от обстоятелството Вие трябва да считате за нещо най-естествено, че и Христос подлежи на развитие от обстоятелството, че на Старата Луна, макар и на по-ниска степен от своето развитие, Христос вече е отблъснал Луцифер. Ето защо на Земята Луцифер не е опасен за Христос; той и без друго е отблъснат. И необходимите сили за това отблъскване бяха развити от Христос там, на Старата Луна. Да, човек научава всичко това, стига да отправи духовния поглед на първото свръхсетивно съзнание назад, към епохата на Старата Луна.
И ако сега продължим към второто свръх сетивно съзнание, наред с опитностите, които имат определено значение за Земята, като напр.
историята с Буда, се установява и нещо друго, също описано в моята "Тайна Наука", там, където става дума за още по-ранното въплъщение на Земната планета, там, където става дума за Старото Слънце. Естествено, тогава отношенията там бяха съвсем други, и както Вие сте се убедили от съответната глава на "Тайната Наука" извънредно трудно е да се даде добро описание на Старото Слънце. Там аз вложих много повече усърдие, отколкото в съседните описания, които ми са отдаваха, ако мога така де се изразя, с много по-голяма естественост. Да, ако аз бях акцентирал по-скоро на моралната страна, която също е налице при описанието на Старото Слънце, вероятно теософското движение щеше да приеме "Тайната Наука" с много по-голямо разбиране. Тук, на Старото Слънце, историята с изкушението няма повече място.
към текста >>
И ако ние се обърнем
към
тази далечна епоха, тогава Слънцето се явява пред нас като една от седемте планети, така, че Духът на Слънцето и Духът на Венера, с други думи Христос и Луцифер застават като един вид братя.
историята с Буда, се установява и нещо друго, също описано в моята "Тайна Наука", там, където става дума за още по-ранното въплъщение на Земната планета, там, където става дума за Старото Слънце. Естествено, тогава отношенията там бяха съвсем други, и както Вие сте се убедили от съответната глава на "Тайната Наука" извънредно трудно е да се даде добро описание на Старото Слънце. Там аз вложих много повече усърдие, отколкото в съседните описания, които ми са отдаваха, ако мога така де се изразя, с много по-голяма естественост. Да, ако аз бях акцентирал по-скоро на моралната страна, която също е налице при описанието на Старото Слънце, вероятно теософското движение щеше да приеме "Тайната Наука" с много по-голямо разбиране. Тук, на Старото Слънце, историята с изкушението няма повече място.
И ако ние се обърнем към тази далечна епоха, тогава Слънцето се явява пред нас като една от седемте планети, така, че Духът на Слънцето и Духът на Венера, с други думи Христос и Луцифер застават като един вид братя.
И само с най-големи усилия е възможно да прокараме граница между тях, да видим разликата между тях. На Старото Слънце разликата между Христос и Луцифер не се установява външно, а само ако проникнем дълбоко навътре в техните Същества. Много трудно, изключително трудно е да се открият все пак такива външни средства, с които да Ви покажа в какво се състои тази разлика.
към текста >>
Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено
към
духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце.
Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце.
Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики. Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина. Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце. Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен. Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост.
към текста >>
Ако от една страна отправим поглед
към
Христос, а от друга
към
Луцифер, ние ще забележим определени разлики.
Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце.
Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики.
Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина. Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце. Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен. Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост.
към текста >>
Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях
към
човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии.
По времето на Старото Слънце обаче този Зодиак като такъв не съществуваше. За това пък тогава съществуваха 12 Същества, които от дълбините на мрака защото външното пространство не беше заляно още от светлина разпращаха тътнещия съзидателен грохот на своето Слово. Що за слово беше това? Виждате ли, думата "слово" пак идва като един слаб заместител на величествените мирови процеси, така че това бяха по-скоро думи, изразяващи реалното съществуване на епохи и събития, които днес са изместени в праминалото. Това бяха 12 мирови Инициатори, 12 мирови Посветители.
Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии.
към текста >>
Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност
към
Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно
към
тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък.
Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство.
Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък.
Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето. Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система.
към текста >>
Ако подходим
към
нещата по този начин, тогава душата ни ще се изправи пред възможността, чрез различни степени на свръхсетивното съзнание, да се пренася в други светове, които са извън нашия физически свят; и ако сега си спомните както това е представено в "Тайната Наука" че първата заложба на физическия човек, т.е.
И ако искаме да следваме посвещението до неговата най-висша степен, където човешките думи стават съвсем безпомощни, ние трябва да устояваме и в най-главозамайващите и страшни върхове на съзнанието, независимо от това, че в известен смисъл тези неща започват да изглеждат като дръзновение, като самонадеяност. Тъкмо защото човешките думи са неупотребими за описанието на една по-висша действителност, в "Тайната Наука" аз се отказах да давам словесен израз на всичко, свързано с по-висшите състояния на човешкото съзнание. Описанията на тези състояния в Мистериите бяха възможни само поради особения символен език, чрез който те ставаха достояние на хората. Обаче съществуват и още по-висши състояния на съзнанието, така че бихме могли да говорим за четвърто и пето свръхсетивно съзнание. Естествено, това би могло да продължи до без крайност; ето защо необходимо е да следваме една определена посока.
Ако подходим към нещата по този начин, тогава душата ни ще се изправи пред възможността, чрез различни степени на свръхсетивното съзнание, да се пренася в други светове, които са извън нашия физически свят; и ако сега си спомните както това е представено в "Тайната Наука" че първата заложба на физическия човек, т.е.
на физическото тяло, е развита още по времето на Стария Сатурн, тогава Вие неизбежно ще откриете едно отношение, една връзка между Стария Сатурн и света на третото свръхсетивно съзнание.
към текста >>
И все пак, придържайки се
към
тези намерения, ние трябваше да изтъкнем, че в земния си живот, човекът има поне откровенията от висшите светове.
Несъмнено съществуват и други, още по-висши нива на съзнанието, но сега те не влизат в нашите намерения.
И все пак, придържайки се към тези намерения, ние трябваше да изтъкнем, че в земния си живот, човекът има поне откровенията от висшите светове.
Затова и може да му се говори за тези по-висши състояния на съзнанието, както и за това, че ако подсили и укрепи своето сънищно съзнание, в едно близко бъдеще той би могъл да изживее всичко това, което нашата Земя е наследила като отношения и закономерности още от Старата Луна; и ако би бил напълно буден така да се каже в един независим от своето тяло дълбок сън тогава човек би бил в състояние да изживее нещо от процесите на Старото Слънце, които хвърлят отблясъка си дори и върху сегашната епоха на Земята. Да, тези процеси също са достъпни за човека и до определена степен той може да вниква в тях и да ги разбира. Той трябва да се стреми към това разбиране и да помни, че т.н. от нас различни "състояния на съзнанието" са всъщност не друго, а раз лични светове. Ние сме свикнали да наричаме тези различни състояния на съзнанието и с други имена: Това, което обхващаме с физическото съзнание физически план; това, което обхващаме с 1-то свръхсетивно съзнание астрален план; това, което обхващаме с 2-то свръхсетивно съзнание низш Девакан или ментален план; това, което обхващаме с 3-то свръхсетивно съзнание висш Девакан или висш ментален план.
към текста >>
Той трябва да се стреми
към
това разбиране и да помни, че т.н.
Несъмнено съществуват и други, още по-висши нива на съзнанието, но сега те не влизат в нашите намерения. И все пак, придържайки се към тези намерения, ние трябваше да изтъкнем, че в земния си живот, човекът има поне откровенията от висшите светове. Затова и може да му се говори за тези по-висши състояния на съзнанието, както и за това, че ако подсили и укрепи своето сънищно съзнание, в едно близко бъдеще той би могъл да изживее всичко това, което нашата Земя е наследила като отношения и закономерности още от Старата Луна; и ако би бил напълно буден така да се каже в един независим от своето тяло дълбок сън тогава човек би бил в състояние да изживее нещо от процесите на Старото Слънце, които хвърлят отблясъка си дори и върху сегашната епоха на Земята. Да, тези процеси също са достъпни за човека и до определена степен той може да вниква в тях и да ги разбира.
Той трябва да се стреми към това разбиране и да помни, че т.н.
от нас различни "състояния на съзнанието" са всъщност не друго, а раз лични светове. Ние сме свикнали да наричаме тези различни състояния на съзнанието и с други имена: Това, което обхващаме с физическото съзнание физически план; това, което обхващаме с 1-то свръхсетивно съзнание астрален план; това, което обхващаме с 2-то свръхсетивно съзнание низш Девакан или ментален план; това, което обхващаме с 3-то свръхсетивно съзнание висш Девакан или висш ментален план. След всичко това, по-нагоре биха се открили светът Буди и накрая Нирвана. Ние бихме могли да посочим и други наименования за опитностите, които човек получава в хода на своето окултно развитие. Дори те могат да се окажат много по-достъпни за човека от различните т.н.
към текста >>
Но човекът притежава един активен принцип, чрез който доколкото принадлежи
към
тези "различни съзнания" и "светове" той постоянно действува вътре в самите тях; така че все някога окултното човешко познание стига до теософската гледна точка.
Ние сме свикнали да наричаме тези различни състояния на съзнанието и с други имена: Това, което обхващаме с физическото съзнание физически план; това, което обхващаме с 1-то свръхсетивно съзнание астрален план; това, което обхващаме с 2-то свръхсетивно съзнание низш Девакан или ментален план; това, което обхващаме с 3-то свръхсетивно съзнание висш Девакан или висш ментален план. След всичко това, по-нагоре биха се открили светът Буди и накрая Нирвана. Ние бихме могли да посочим и други наименования за опитностите, които човек получава в хода на своето окултно развитие. Дори те могат да се окажат много по-достъпни за човека от различните т.н. от нас "състояния на съзнанието".
Но човекът притежава един активен принцип, чрез който доколкото принадлежи към тези "различни съзнания" и "светове" той постоянно действува вътре в самите тях; така че все някога окултното човешко познание стига до теософската гледна точка.
към текста >>
А сега, приближавайки се
към
края на нашия лекционен курс, ние трябва да хвърлим необходимата светлина също и върху няколко други гледни точки.
А сега, приближавайки се към края на нашия лекционен курс, ние трябва да хвърлим необходимата светлина също и върху няколко други гледни точки.
Според една от тях например, човешката фигура представлява всъщност един троен седемчленен човек. Разбира се, времето далеч не позволява да се впускаме в различни подробности. Припомнете си само това, което е изнесено в "Тайната Наука", а именно, че преди настоящото си земно състояние, човекът е минал през други три състояния: Луна, Слънце и Сатурн, и че най-ранните заложби на физическата човешка форма бяха налице още в епохата на Стария Сатурн, и че този физически човек беше постоянно подобряван и усъвършенствуван. Ако осмислите правилно всичко това, Вие на всяка цена ще си кажете: Това чудно устроено човешко тяло, каквото имаме ние днес, то е трябвало да претърпи едно дълго развитие. Защото това развитие трябваше да мине през епохите на Сатурн, Слънце и Луна.
към текста >>
Окултистът трябва да разглежда този човек донякъде според принципите, по които е изградена и тази лекция, обаче теософът спокойно може да се насочи
към
своя обект и да каже: Тук аз имам физическото тяло на човека.
Всяка една от тези епохи може да се подраздели на седем части, така че всяка отделна седмина оставя определен отпечатък върху човешката фигура. Така че тук Вие имате 3x7 формиращи сили.Но само това далеч не е достатъчно, за да се разбере какво е донесъл човекът в епохата на Земното си развитие. А то е нещо неустойчиво, трошливо; този цялостен облик на човека, тази човешка фигура е станала трошлива именно чрез Луцифер. Ако разделим човека на 3x7 части, с това ние имаме представа за физическия човек на Земята, който носи последиците от предходното Сатурново, Слънчево и Лунно състояние. Да, тук ние имаме работа най-вече с физическия човек.
Окултистът трябва да разглежда този човек донякъде според принципите, по които е изградена и тази лекция, обаче теософът спокойно може да се насочи към своя обект и да каже: Тук аз имам физическото тяло на човека.
Когато разглеждаме човешкото същество, преди всичко имаме работа с неговото физическо тяло, с онова сложно образование, минало през ред междинни състояния, чиито отпечатъци то не само носи, но и развива в сегашната Земна епоха. Но към всичко това трябва да прибавим и вътрешните тенденции, вътрешните движения на човека. При помнете си само докъде ни отведе този възглед вчера. Човешката фигура е видима, зрима и осезаема, обаче вътрешните движения не са видими, и вчера стана дума за това, колко трудно е тяхното разграничава не. Обаче нашето усещане за нещата не случайно свързва тези вътрешни движения с процесите на Старото Слънце.
към текста >>
Но
към
всичко това трябва да прибавим и вътрешните тенденции, вътрешните движения на човека.
А то е нещо неустойчиво, трошливо; този цялостен облик на човека, тази човешка фигура е станала трошлива именно чрез Луцифер. Ако разделим човека на 3x7 части, с това ние имаме представа за физическия човек на Земята, който носи последиците от предходното Сатурново, Слънчево и Лунно състояние. Да, тук ние имаме работа най-вече с физическия човек. Окултистът трябва да разглежда този човек донякъде според принципите, по които е изградена и тази лекция, обаче теософът спокойно може да се насочи към своя обект и да каже: Тук аз имам физическото тяло на човека. Когато разглеждаме човешкото същество, преди всичко имаме работа с неговото физическо тяло, с онова сложно образование, минало през ред междинни състояния, чиито отпечатъци то не само носи, но и развива в сегашната Земна епоха.
Но към всичко това трябва да прибавим и вътрешните тенденции, вътрешните движения на човека.
При помнете си само докъде ни отведе този възглед вчера. Човешката фигура е видима, зрима и осезаема, обаче вътрешните движения не са видими, и вчера стана дума за това, колко трудно е тяхното разграничава не. Обаче нашето усещане за нещата не случайно свързва тези вътрешни движения с процесите на Старото Слънце. И сега вярвам, че няма да Ви се вижда странно, ако отново подчертая, че цялата тази вътрешна подвижност на човека зависи от изживяванията, които той имаше на Старото Слънце.
към текста >>
Едва там
към
неговото съзнание се включват и мислите, чувствата, волята.
Нека обобщим: доколкото човек е минал през всичките три състояния, той е станал физически човек; доколкото е минал само през Слънчевата и Лунната епохи, той е станал етерен човек; и доколкото е минал единствено през Старата Луна, той е станал астрален човек.
Едва там към неговото съзнание се включват и мислите, чувствата, волята.
Едва когато се издигнете над това, което е вътрешно, телесно и външно, Вие стигате до астралния човек, който като такъв собствено е невидим, чиито прояви обаче са пред нас като мисли, чувства и воля. И сега ние идваме до това, което Земята е направила от човека и до това, което тя тепърва ще направи от него: Пълното преобразяване на неговия Аз, който в хода на своето Земно развитие ще се устреми към висшите степени: Духът-Себе (Geistselbst), Духът-Живот (Lebensgeist;), Човекът-Дух (Geisteselbsch) Манас, Буди, Атман. И сега вече самият човек повече не съществува.
към текста >>
И сега ние идваме до това, което Земята е направила от човека и до това, което тя тепърва ще направи от него: Пълното преобразяване на неговия Аз, който в хода на своето Земно развитие ще се устреми
към
висшите степени: Духът-Себе (Geistselbst), Духът-Живот (Lebensgeist;), Човекът-Дух (Geisteselbsch) Манас, Буди, Атман.
Нека обобщим: доколкото човек е минал през всичките три състояния, той е станал физически човек; доколкото е минал само през Слънчевата и Лунната епохи, той е станал етерен човек; и доколкото е минал единствено през Старата Луна, той е станал астрален човек. Едва там към неговото съзнание се включват и мислите, чувствата, волята. Едва когато се издигнете над това, което е вътрешно, телесно и външно, Вие стигате до астралния човек, който като такъв собствено е невидим, чиито прояви обаче са пред нас като мисли, чувства и воля.
И сега ние идваме до това, което Земята е направила от човека и до това, което тя тепърва ще направи от него: Пълното преобразяване на неговия Аз, който в хода на своето Земно развитие ще се устреми към висшите степени: Духът-Себе (Geistselbst), Духът-Живот (Lebensgeist;), Човекът-Дух (Geisteselbsch) Манас, Буди, Атман.
И сега вече самият човек повече не съществува.
към текста >>
То засяга отношението на човека
към
Христос, разбиран като основен импулс на Земното развитие.
А централният момент на това развитие е именно Христовият Импулс. Да се говори за прераждане на Христос би означавало да се допусне същата грешка, която прави човекът, който вярва, че една везна трябва да се крепи на много опорни точки. Да, в този случай по отношение на Христовото Същество, Вие бихте направили същата грешка т.е. да се опитате да постигнете равновесието на една везна като си послужите с две или три опорни точки. Нещата около този възглед са сравнително прости, но сега изниква едно друго морално основание.
То засяга отношението на човека към Христос, разбиран като основен импулс на Земното развитие.
Възгледът, който поражда това морално основание е този, че Христос встъпи в това развитие в точно определено време. Съвременните хора бяха инкарнирани също и преди Христос, така че те живяха в онзи период от Земното развитие, когато Христос не беше още тук, но същите те живеят и сега, когато Христос е вече тук.
към текста >>
От друга страна имаме Буда, и той живя в предхристиянската ера, постигайки такова съвършенство, че не се нуждае повече от земни въплъщения и фактически премина
към
малцината човеци, които живяха и си отиваха от тази Земя, преди идването на Христос.
От една страна по Земята постоянно се раждат и живеят хора, които в някоя от своите инкарнации след Христовата ера стигат до изживяването на Христовият Импулс.
От друга страна имаме Буда, и той живя в предхристиянската ера, постигайки такова съвършенство, че не се нуждае повече от земни въплъщения и фактически премина към малцината човеци, които живяха и си отиваха от тази Земя, преди идването на Христос.
Да, така изглеждат фактите. Но Вие ще попитате: Добре, обаче какви са отношенията на Христос спрямо Буда независимо от това, което споменах вчера, т.е. независимо от обстоятелството, че Буда навлезе от висшите светове в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука независимо от всичко това, какво е отношението на Христос към Буда? Истината е тази, че Буда напусна Земята преди идването на Христос, поемайки своя път към Марс. Виждате ли, ако искаме действително да решим този проблем, ще трябва да навлезем дълбоко навътре в окултното познание.
към текста >>
независимо от обстоятелството, че Буда навлезе от висшите светове в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука независимо от всичко това, какво е отношението на Христос
към
Буда?
От една страна по Земята постоянно се раждат и живеят хора, които в някоя от своите инкарнации след Христовата ера стигат до изживяването на Христовият Импулс. От друга страна имаме Буда, и той живя в предхристиянската ера, постигайки такова съвършенство, че не се нуждае повече от земни въплъщения и фактически премина към малцината човеци, които живяха и си отиваха от тази Земя, преди идването на Христос. Да, така изглеждат фактите. Но Вие ще попитате: Добре, обаче какви са отношенията на Христос спрямо Буда независимо от това, което споменах вчера, т.е.
независимо от обстоятелството, че Буда навлезе от висшите светове в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука независимо от всичко това, какво е отношението на Христос към Буда?
Истината е тази, че Буда напусна Земята преди идването на Христос, поемайки своя път към Марс. Виждате ли, ако искаме действително да решим този проблем, ще трябва да навлезем дълбоко навътре в окултното познание. Замислете се над това, което вече казах пред Вас. Аз подробно разгледах, как Христос беше свързан със Слънцето, и как всъщност за пръв път Христос се съедини със Земята чрез Кръщението на Йоан или в малко по-друг смисъл едва чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
Истината е тази, че Буда напусна Земята преди идването на Христос, поемайки своя път
към
Марс.
От една страна по Земята постоянно се раждат и живеят хора, които в някоя от своите инкарнации след Христовата ера стигат до изживяването на Христовият Импулс. От друга страна имаме Буда, и той живя в предхристиянската ера, постигайки такова съвършенство, че не се нуждае повече от земни въплъщения и фактически премина към малцината човеци, които живяха и си отиваха от тази Земя, преди идването на Христос. Да, така изглеждат фактите. Но Вие ще попитате: Добре, обаче какви са отношенията на Христос спрямо Буда независимо от това, което споменах вчера, т.е. независимо от обстоятелството, че Буда навлезе от висшите светове в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука независимо от всичко това, какво е отношението на Христос към Буда?
Истината е тази, че Буда напусна Земята преди идването на Христос, поемайки своя път към Марс.
Виждате ли, ако искаме действително да решим този проблем, ще трябва да навлезем дълбоко навътре в окултното познание. Замислете се над това, което вече казах пред Вас. Аз подробно разгледах, как Христос беше свързан със Слънцето, и как всъщност за пръв път Христос се съедини със Земята чрез Кръщението на Йоан или в малко по-друг смисъл едва чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
Но за да обясним всичко, ние трябва да се обърнем
към
предишните инкарнации на Буда.
С други думи: Христос е Духът на Слънцето, ние го имаме преди още Мистерията на Голгота да беше станала на Земята; ние го търсим и откриваме в Слънцето, в древната слънчева религия на Заратустра3. И земният живот на Буда премина по времето, когато Христос действуваше като господар и повелител в сферата на Слънцето, преди да разшири своята власт и над Земята, поне под формата на това, което наричаме Христов Импулс.
Но за да обясним всичко, ние трябва да се обърнем към предишните инкарнации на Буда.
Знаем, че по-рано Буда беше Бодисатва и в продължение на дълго време той действуваше на Земята като Бодисатва. Впрочем тези Бодисатви не разполагаха с такава човешка душа, каквато я описваме днес; да, положението с тези Бодисатви беше съвсем особено. Тук Вие трябва да си припомните това, което аз представих в моята "Тайна Наука" относно началото на нашето Земно развитие: че в едно преходно състояние между Луната и Земята, Слънцето отново се обедини със Земята и другите планети, и че тогава те отново зазвучаха в мировото пространство (вижте също лекционния ми курс върху висшите Йерархии, изнесен в Дюселдорф). Някога наистина имаше такова състояние; при което Земята беше съединена със Слънцето. Но после те се разделиха и Вие знаете, че когато по-късно настъпи отделянето и на Луната, тогава Земята беше, така да се каже, подсилена от другите планети.
към текста >>
Буда беше изпратен първо при човеците на Венера моля Ви да сравните тези мои думи с лекциите ми в Хелзинки - Буда беше изпратен първо на Венера, после на Земята, и тогава чак пое обратния път
към
Марсовите човеци, за да продължи да действува там, на Марс.
Ето колко дълбоко беше подготвена в духовния Космос забележителната мисия на Буда, която той трябваше да извърши по поръчение на Христос.
Буда беше изпратен първо при човеците на Венера моля Ви да сравните тези мои думи с лекциите ми в Хелзинки - Буда беше изпратен първо на Венера, после на Земята, и тогава чак пое обратния път към Марсовите човеци, за да продължи да действува там, на Марс.
А на Марс нещата изглеждат така, че онези човеци, които останаха там, се оказаха в една голяма опасност, подобна на тази опасност за Земните хора, от която ги спаси Христос. Да, Марсовите човеци се намират в една голяма опасност: Поради отсъствието на един развит Аз в тяхното астрално тяло, а оттам и в тяхното етерно тяло, те трябваше да изживеят една кошмарна загуба на сили, те трябваше, така да се каже, да "пресъхнат". Самата природа на Марсовите човеци изживява себе си по такъв начин, че на Марс постоянно се водят ужасяващи битки и стълкновения. Трябва да се знае, че хората на Марс са необичайно уседнали, просто закрепостени а не космополитични като Земните жители. Марсовите човеци са лудо привързани към своя Марс, там космополитите са съвсем малко.
към текста >>
Марсовите човеци са лудо привързани
към
своя Марс, там космополитите са съвсем малко.
Буда беше изпратен първо при човеците на Венера моля Ви да сравните тези мои думи с лекциите ми в Хелзинки - Буда беше изпратен първо на Венера, после на Земята, и тогава чак пое обратния път към Марсовите човеци, за да продължи да действува там, на Марс. А на Марс нещата изглеждат така, че онези човеци, които останаха там, се оказаха в една голяма опасност, подобна на тази опасност за Земните хора, от която ги спаси Христос. Да, Марсовите човеци се намират в една голяма опасност: Поради отсъствието на един развит Аз в тяхното астрално тяло, а оттам и в тяхното етерно тяло, те трябваше да изживеят една кошмарна загуба на сили, те трябваше, така да се каже, да "пресъхнат". Самата природа на Марсовите човеци изживява себе си по такъв начин, че на Марс постоянно се водят ужасяващи битки и стълкновения. Трябва да се знае, че хората на Марс са необичайно уседнали, просто закрепостени а не космополитични като Земните жители.
Марсовите човеци са лудо привързани към своя Марс, там космополитите са съвсем малко.
Там всичко произлиза от едно силно астрално тяло, което е недокоснато от смекчаващите въздействия на Азът затова на Марс има или поне имаше такива ужасяващи битки и стълкновения. Марс представлява един вид превъплъщение на Луната, само че там силите на астралното тяло не са укротени и смекчени от Азът; Марсовите хора изпитват под чертана радост от стълкновения и колизии, впускат се в битките с лудо опиянение. И по-сетне, когато гърците направиха Марс бог на войната, те показаха изключително вярно усещане за нещата. Когато човек открие, че там наистина се водят ужасяващи и кошмарни битки а това личи и от много митове и легенди той изпада в голямо удивление. Това удивление нараства и от факта, че още в древните Мистерии за тези неща съществуваха точни окултни познания.
към текста >>
върху продължението на неговия живот, и ще разберете, че Буда, този учител по състрадание и
любов
, този враг на кастовите различия, трябваше да изпълни своята истинска мисия тъкмо на Марс.
И по-сетне, когато гърците направиха Марс бог на войната, те показаха изключително вярно усещане за нещата. Когато човек открие, че там наистина се водят ужасяващи и кошмарни битки а това личи и от много митове и легенди той изпада в голямо удивление. Това удивление нараства и от факта, че още в древните Мистерии за тези неща съществуваха точни окултни познания. Да, на Марс се разразяваха жестоки и страшни битки. И сега замислете се върху живота на Буда, т.е.
върху продължението на неговия живот, и ще разберете, че Буда, този учител по състрадание и любов, този враг на кастовите различия, трябваше да изпълни своята истинска мисия тъкмо на Марс.
към текста >>
И ако на Земята всеобщото братство и
любов
та
към
ближния зависят от свързването с Христовия Импулс, то космополитизмът е най-вече последица от онова спасително дело, което Буда извърши на Марс.
Скъпи приятели, аз мога да Ви дам само наченките на това, което Буда започна да върши на Марс. Изобщо за тамошните без-Азови човеци, значението на това, което Буда извърши, е подобно на значението, което има един Спасител.
И ако на Земята всеобщото братство и любовта към ближния зависят от свързването с Христовия Импулс, то космополитизмът е най-вече последица от онова спасително дело, което Буда извърши на Марс.
към текста >>
Би могло да се каже, че всяка религия, стига тя да е правилно разбрана, ни насочва
към
една основна фигура,
към
основателя на тази религия, който по напълно подходящ начин запознава чрез нея група хора с определена степен на своето посвещение.
Скъпи приятели, преди да се разделим, аз трябва да разреша и един друг въпрос, а именно, че различните религии на Земята нещо естествено за теософите произлизат от един и същ източник, и че тези различни религии се отнасят по различен начин спрямо окултните послания, които биха могли да бъдат направени.
Би могло да се каже, че всяка религия, стига тя да е правилно разбрана, ни насочва към една основна фигура, към основателя на тази религия, който по напълно подходящ начин запознава чрез нея група хора с определена степен на своето посвещение.
Много често Вие откривате, че една или друга религия просто няма тази възможност, да се издигне до Христос, Духът на Слънцето, а успява да се издигне напр. до онази всеобхващаща душа, до онзи Дух, който често се въплъщаваше като Бодисатва, вдъхновителят на Буда, т.е. на света можеше да възникне и друга религия, която не е в състояние да приеме Христос като слезлия на Земята Слънчев Дух. Тази религия обгръща в себе си великия пратеник, както и всичко, което идва от Слънцето и което ще се превърне по забележителен начин в един планетарен Дух. И тази религия, която се ориентира според развитието на Буда, можа да приеме външния облик на Вишну.
към текста >>
Докато светлината клони
към
духовното, Словото се открива в човека, в душата на човека.
И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят? Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл. Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли. Но в този случай, след като е във физическия план, къде би открил човекът неизговореното Слово? Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната сфера на човека.
Докато светлината клони към духовното, Словото се открива в човека, в душата на човека.
А съзнанието как се проявява то при физическия човек? Чрез това, че външната материя действува върху него. Физическото съзнание се нуждае от външната материя. Преди известно време ние подредихме нещата по следния ред: съзнание без външен обект, неизговорено Слово, неизявена светлина и най-долу намираме последното откровение в областта на физическия план: Човешкото съзнание, което е свързано с материята.
към текста >>
И тук нека добавим: Ние се доближаваме до нашите най-висши качества само тогава, когато се обърнем
към
човешкото мислене;
към
човека като Дух, като душа, като материя.
И така, в човешката душа ние намираме, макар и в помрачен вид, откровението на Словото, а в човешкото мислене отблясъци от неизявената светлина, така че ясновидецът може да възприема човешкото мислене като светлина, изобщо всичко, което идва от светлината, той може да го съзерцава само като едно сияние, като една аура. Да, неизявената светлина хвърля своите най-далечни и слаби отблясъци тъкмо в мислене то, тъкмо в това, което на физическия план е вече нещо духовно.
И тук нека добавим: Ние се доближаваме до нашите най-висши качества само тогава, когато се обърнем към човешкото мислене; към човека като Дух, като душа, като материя.
В Духа и в своята душа, човекът отново намира единството на своя Аз.
към текста >>
Указания
към
десета лекция:
Указания към десета лекция:
към текста >>
51.
11. УКАЗАНИЯ
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
(Указанията са поставени също така
към
съответните лекции)
(Указанията са поставени също така към съответните лекции)
към текста >>
Към
стр.
Към стр.
към текста >>
52.
За инициацията. За вечнност и миг. За духовна светлина и житейска тъма
GA_138 За инициацията
Настоящият том спада
към
тези „Събрани съчинения“.
След смъртта на Мари Щайнер (1867–1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания.
Настоящият том спада към тези „Събрани съчинения“.
Доколкото се налага, в началото на раздел „Бележки“ се намират описания на произхода на текстовете.
към текста >>
53.
Съдържание
GA_138 За инициацията
Благодарност
към
актьорите, които с мистерийни игри донасят духовни стойности на човешката култура.
Персефона: земни страдания, земни радости – душевно. Дионис: душевно, хармонизиращо с духовното. Така на гръцката душа ѝ е било понятно какво действа в макрокосмоса. Днес хората желаят също да изпитат такива съдържания. Оттам възниква плодотворност и деятелна сила за живота.
Благодарност към актьорите, които с мистерийни игри донасят духовни стойности на човешката култура.
Благодарност към д-р Унгер за лекциите. Самозадължаването към правдивост носи благословия на едно окултно движение. Който е правдив, е също така и толерантен.
към текста >>
Благодарност
към
д-р Унгер за лекциите.
Дионис: душевно, хармонизиращо с духовното. Така на гръцката душа ѝ е било понятно какво действа в макрокосмоса. Днес хората желаят също да изпитат такива съдържания. Оттам възниква плодотворност и деятелна сила за живота. Благодарност към актьорите, които с мистерийни игри донасят духовни стойности на човешката култура.
Благодарност към д-р Унгер за лекциите.
Самозадължаването към правдивост носи благословия на едно окултно движение. Който е правдив, е също така и толерантен.
към текста >>
Самозадължаването
към
правдивост носи благословия на едно окултно движение.
Така на гръцката душа ѝ е било понятно какво действа в макрокосмоса. Днес хората желаят също да изпитат такива съдържания. Оттам възниква плодотворност и деятелна сила за живота. Благодарност към актьорите, които с мистерийни игри донасят духовни стойности на човешката култура. Благодарност към д-р Унгер за лекциите.
Самозадължаването към правдивост носи благословия на едно окултно движение.
Който е правдив, е също така и толерантен.
към текста >>
По пътя
към
инициацията се разпознават личности в техните инкарнации.
Посветените дават от духовния свят на човечеството това, от което то се нуждае за определени епохи. Изживява се връзката между физическото и етерното тяло. Етерните органи, свързани с физически органи, водят в свръхсетивни светове. Религиите като резултат от влиянието на посветените. Местата за инициация и мистерийните места дават импулси за живота.
По пътя към инициацията се разпознават личности в техните инкарнации.
Исус Христос не е преминал през инициацията като посветените, през трите си земни години той е останал във физическото си тяло. Това, което е дал на света, го е дал чрез физическото тяло. Този импулс на инициацията е разбираем също и за обикновеното съзнание. Това е също разликата с другите религиозни организации.
към текста >>
Това създава стремеж
към
лично усъвършенстване.
Представният живот от сетивното битие трябва да се преобразува, за да се достигне до идеи за свръхсетивния свят. В сетивното битие природният ред и моралният ред могат да са един до друг, в свръхсетивните светове те са вплетени един в друг. В свръхсетивните светове човек среща същества, които имат съвършено това, което той няма, или пък което имат несъвършено.
Това създава стремеж към лично усъвършенстване.
Понятието „красив“ се свързва в свръхсетивния свят с „истинен“, „грозен“ – с „лъжлив“. Морални и естетически понятия влизат във връзка едно с друго. В свръхсетивния свят изглеждащите красиви и сияйни същества могат да са добри или зли. Само този, който се пречисти от своенравието, може да ги разпознае. С какви качества се разглежда свръхсетивният свят, обуславя отговора на това как се представят те на някого.
към текста >>
Към
знанието от сетивното битие прилепва нещо възвишено, за което при прекрачването на Прага остава един свръхсетивен спомен.
Опитностите при издигането в духовни светове се отнасят до опитности, които стават в друга обвивка между смъртта и новото раждане. Това, за което може да се говори в сетивния свят, не може да бъде взето в духовния свят.
Към знанието от сетивното битие прилепва нещо възвишено, за което при прекрачването на Прага остава един свръхсетивен спомен.
Душата има силата да може да съхрани в спомена миналото битие. В първата стъпка на инициацията човек навлиза в елементарния свят, който е протъкан от мисли, които се мислят. В този свят влиза този, който прави себе си по-силен морално и интелектуално. Елементарното тяло се събужда за свръхсетивно възприятие, то се вживявя все повече в астралното тяло. Преживява се засилено в най-висша степен чувство за самота.
към текста >>
Копнеж
към
изживяване във вечно превръщащото се луциферическо влияние в преходност и времевост.
Влизането в духовния свят е многостранно, зависи от кармата. Човекът се изживява все по-интензивно със съществата от по-висшите йерархии. Свръхсетивните изживявания хвърлят също отражения в поеми като речите на Кришна в Бхагавад Гита. Който се пренесе съзнателно в по-висши светове, се чувства излят в този свят. Времевите понятия се изгубват.
Копнеж към изживяване във вечно превръщащото се луциферическо влияние в преходност и времевост.
По-нататъшна стъпка на инициацията: спомен за своя физически облик. Чувстване на Аза като раздвоен и напредък в по-висш духовен свят. Преживяване на истината за всички посветени. Вечност и безсмъртие и връзката им с принципа на Христос.
към текста >>
В мистерийните игри се показват аспекти на първите стъпки
към
инициацията.
Пътят в свръхсетивните светове е различен за всяка душа.
В мистерийните игри се показват аспекти на първите стъпки към инициацията.
Антропософът трябва да вземе под внимание това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния свят. Препратка към „Мистерията на човека“ от Дайнхард. В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят трайност и откровение. Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния свят в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността. Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова въздействие.
към текста >>
Препратка
към
„Мистерията на човека“ от Дайнхард.
Пътят в свръхсетивните светове е различен за всяка душа. В мистерийните игри се показват аспекти на първите стъпки към инициацията. Антропософът трябва да вземе под внимание това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния свят.
Препратка към „Мистерията на човека“ от Дайнхард.
В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят трайност и откровение. Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния свят в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността. Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова въздействие. Между смърт и ново раждане се изисква да се изглади това, което е създало симпатия или антипатия в сетивното битие. В сетивното битие се нуждаем от душевен живот, който няма никакво безразличие към свръхсетивните светове; за цялостното разбиране на света трябва да имаме също познанията на духовната светлина от свръхсетивните светове.
към текста >>
Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът
към
такова въздействие.
В мистерийните игри се показват аспекти на първите стъпки към инициацията. Антропософът трябва да вземе под внимание това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния свят. Препратка към „Мистерията на човека“ от Дайнхард. В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят трайност и откровение. Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния свят в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността.
Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова въздействие.
Между смърт и ново раждане се изисква да се изглади това, което е създало симпатия или антипатия в сетивното битие. В сетивното битие се нуждаем от душевен живот, който няма никакво безразличие към свръхсетивните светове; за цялостното разбиране на света трябва да имаме също познанията на духовната светлина от свръхсетивните светове.
към текста >>
В сетивното битие се нуждаем от душевен живот, който няма никакво безразличие
към
свръхсетивните светове; за цялостното разбиране на света трябва да имаме също познанията на духовната светлина от свръхсетивните светове.
Препратка към „Мистерията на човека“ от Дайнхард. В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят трайност и откровение. Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния свят в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността. Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова въздействие. Между смърт и ново раждане се изисква да се изглади това, което е създало симпатия или антипатия в сетивното битие.
В сетивното битие се нуждаем от душевен живот, който няма никакво безразличие към свръхсетивните светове; за цялостното разбиране на света трябва да имаме също познанията на духовната светлина от свръхсетивните светове.
към текста >>
Преди Христос народите са се обръщали
към
посветения от тяхната раса, който не е принадлежал на никой народ.
В сетивното битие разбирането следва възприятието, а в свръхсетивните светове разбирането предшества възприятието. При всички стъпки на инициацията човекът трябва да се освобождава от връзката със света, каквато се установява чрез физическото тяло. Докато имат влияние симпатия, антипатия или предразсъдъци, няма проникване в по-висши светове.
Преди Христос народите са се обръщали към посветения от тяхната раса, който не е принадлежал на никой народ.
Йохан Томасий от „Пазачът на прага“ показва пречистващото мислене, което води от мига към вечността. Чрез напредването от сетивното битие в духовното битие инициацията стига до директно изживяване в елементарното тяло, до света на реалното. Пътят на индивидуалността на Буда от земното битие към духовното битие. В 20-ти век връщащият се Христос ще може да се изживее в свръхсетивното тяло на човека. Докато преобладават хора, които искат да стигнат до познание за свръхсетивния свят, мировата духовна светлина няма да се затъмни.
към текста >>
Йохан Томасий от „Пазачът на прага“ показва пречистващото мислене, което води от мига
към
вечността.
В сетивното битие разбирането следва възприятието, а в свръхсетивните светове разбирането предшества възприятието. При всички стъпки на инициацията човекът трябва да се освобождава от връзката със света, каквато се установява чрез физическото тяло. Докато имат влияние симпатия, антипатия или предразсъдъци, няма проникване в по-висши светове. Преди Христос народите са се обръщали към посветения от тяхната раса, който не е принадлежал на никой народ.
Йохан Томасий от „Пазачът на прага“ показва пречистващото мислене, което води от мига към вечността.
Чрез напредването от сетивното битие в духовното битие инициацията стига до директно изживяване в елементарното тяло, до света на реалното. Пътят на индивидуалността на Буда от земното битие към духовното битие. В 20-ти век връщащият се Христос ще може да се изживее в свръхсетивното тяло на човека. Докато преобладават хора, които искат да стигнат до познание за свръхсетивния свят, мировата духовна светлина няма да се затъмни. Нашето време се нуждае от едно духовно движение.
към текста >>
Пътят на индивидуалността на Буда от земното битие
към
духовното битие.
При всички стъпки на инициацията човекът трябва да се освобождава от връзката със света, каквато се установява чрез физическото тяло. Докато имат влияние симпатия, антипатия или предразсъдъци, няма проникване в по-висши светове. Преди Христос народите са се обръщали към посветения от тяхната раса, който не е принадлежал на никой народ. Йохан Томасий от „Пазачът на прага“ показва пречистващото мислене, което води от мига към вечността. Чрез напредването от сетивното битие в духовното битие инициацията стига до директно изживяване в елементарното тяло, до света на реалното.
Пътят на индивидуалността на Буда от земното битие към духовното битие.
В 20-ти век връщащият се Христос ще може да се изживее в свръхсетивното тяло на човека. Докато преобладават хора, които искат да стигнат до познание за свръхсетивния свят, мировата духовна светлина няма да се затъмни. Нашето време се нуждае от едно духовно движение.
към текста >>
В настоящето търсещи души изискват отговори на загадки, възникнали под натиска на практическите интереси на живота, както в книгата на Ратенау „
Към
критиката на времето“.
С Теософското движение се осъществява това, което изискват за нашето време духовните сили.
В настоящето търсещи души изискват отговори на загадки, възникнали под натиска на практическите интереси на живота, както в книгата на Ратенау „Към критиката на времето“.
Херман Грим искаше да осветли нуждите на времето. За Микеланджело това му се удава, за Рафаело – не, тъй като се провали по отношение на разбирането за инкарниращата се отново душевна индивидуалност (Илия – Йоан Кръстител – Рафаело – Новалис). Гьоте обясни образа на Рафаело от свръхсетивното. Бележките на Бурдах за начина на мислене на Гьоте и образа на Мойсей. Духовни сили действат като реални сили през времето.
към текста >>
54.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
В началото на нашия Мюнхенски лекционен цикъл нека ми бъде позволено и този път, както през последните години, да използвам първия час от лекцията за един вид въведение
към
онова, което ще бъде изложено през следващите дни.
В началото на нашия Мюнхенски лекционен цикъл нека ми бъде позволено и този път, както през последните години, да използвам първия час от лекцията за един вид въведение към онова, което ще бъде изложено през следващите дни.
към текста >>
Когато някой говореше с този така интересуващ се от всякакъв вид духовен живот на Запада Херман Грим, наяве отново и отново излизаше една мисъл: как всъщност европейското човечество може да хвърли поглед назад
към
броя на вековете или върху последните две столетия така, че европейският човек, когато погледне в душата си, когато изследва душевните си нужди и се пита: Какво мога да разбера, какво е разбираемо за мен от човешкото, което се осъществява там и от което се нуждая за собствения си душевен живот?
Пред душата можа да се изправи важността на момента – имам предвид в световноисторическо отношение – в развитието на човечеството; пред душата можа да се изправи мисълта, че е съвсем закономерно в еволюцията на човечеството това, че в нашето настояще в човешките души искат да навлязат нови сили, а именно сили на духовния живот, ако искат да се съхранят по отношение на онова, което ще изискват настоящето и непосредственото бъдеще от дълбините на тези човешки души. Трябва да се позова на нещо лично – което обаче не е нещо лично мое, – като изказвам тази мисъл. Години преди да започнем нашето духовно-научно движение, често имах случай да говоря по някои духовни въпроси с междувременно влезлия в по-висшите светове немски историк на изкуството Херман Грим. На разходки от Ваймар до Тифурт или пък в Берлин бяха изказани някои мисли относно изискванията на духовния живот на нашето време и относно изискванията на това, което е необходимо за нашето време, съобразно характера на това как в хода на европейското развитие човечеството е търсило целите си и е искало да се ориентира в душевния си живот.
Когато някой говореше с този така интересуващ се от всякакъв вид духовен живот на Запада Херман Грим, наяве отново и отново излизаше една мисъл: как всъщност европейското човечество може да хвърли поглед назад към броя на вековете или върху последните две столетия така, че европейският човек, когато погледне в душата си, когато изследва душевните си нужди и се пита: Какво мога да разбера, какво е разбираемо за мен от човешкото, което се осъществява там и от което се нуждая за собствения си душевен живот?
– може да си каже: Колкото и неразбираеми да са някои неща по отношение подробностите на живота, все някъде мога да се опра на това, което сам изживявам, ако оставя новите времена да се изправят исторически пред душата ми. Да, дори и онези обърквания, настанали в Римската империя по времето на Цезар или пък по време на Римската република, се струват, може да се каже, разбираеми за европейското съзнание на съвремието. Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек. Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция. И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи.
към текста >>
Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад
към
Древна Гърция.
На разходки от Ваймар до Тифурт или пък в Берлин бяха изказани някои мисли относно изискванията на духовния живот на нашето време и относно изискванията на това, което е необходимо за нашето време, съобразно характера на това как в хода на европейското развитие човечеството е търсило целите си и е искало да се ориентира в душевния си живот. Когато някой говореше с този така интересуващ се от всякакъв вид духовен живот на Запада Херман Грим, наяве отново и отново излизаше една мисъл: как всъщност европейското човечество може да хвърли поглед назад към броя на вековете или върху последните две столетия така, че европейският човек, когато погледне в душата си, когато изследва душевните си нужди и се пита: Какво мога да разбера, какво е разбираемо за мен от човешкото, което се осъществява там и от което се нуждая за собствения си душевен живот? – може да си каже: Колкото и неразбираеми да са някои неща по отношение подробностите на живота, все някъде мога да се опра на това, което сам изживявам, ако оставя новите времена да се изправят исторически пред душата ми. Да, дори и онези обърквания, настанали в Римската империя по времето на Цезар или пък по време на Римската република, се струват, може да се каже, разбираеми за европейското съзнание на съвремието. Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек.
Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция.
И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи. Когато той, връщайки се назад, стига до древните гърци и оставя върху душата му да въздейства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо. И бих искал да повторя като нещо съвсем ясно и разбираемо думите, които Херман Грим често употребяваше: Един такъв човек като Алкивиад е чистият принц от приказките в сравнение с Цезар или с живелите по времето на Цезар. Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна Гърция. Нещата стават особено очебийни, ако човек остави върху душата му да въздействат онези личности, които всъщност могат да станат много по-живи в съвременната душа, отколкото тези, за които разказва историята, стига само да се оставим да ни въздействат образите на Омир, Ахил или Софокъл.
към текста >>
Ако се изхожда от една такава мисъл, от всичко, което дава съвременното образование, човек може да си каже: Колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова повече човекът изглежда непосредствено свързан с нещо свръхсетивно, което проблясва в душата му, което работи в душата му, защото когато се приближаваме не повърхностно, а задълбочено
към
гръцката душа, вече се разкрива началото на едно съвсем ново човечество.
Ако се изхожда от една такава мисъл, от всичко, което дава съвременното образование, човек може да си каже: Колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова повече човекът изглежда непосредствено свързан с нещо свръхсетивно, което проблясва в душата му, което работи в душата му, защото когато се приближаваме не повърхностно, а задълбочено към гръцката душа, вече се разкрива началото на едно съвсем ново човечество.
Ако човек се остави на въздействието на литературните произведения от исторически тип, възникнали в хода на европейското образование, се получава нещо съвсем специално. Историографите пишат за различните епохи чак до Римската епоха като за нещо, което са овладели. Ако разлистите някой историк, ще откриете, че той ще е в състояние да използва чувства и усещания от своето време назад чак до Древен Рим, за да направи живи, пълнокръвни личностите, които представя. При обикновеното писане на история – опитайте се действително да разгледате нещата, изхождайки от тази мисъл, – дори и при най-добрите историци гръцките образи, даже и в по-късната гръцка епоха, се превръщат в силуети, в щрихи. Те не могат да станат живи.
към текста >>
Когато миналата неделя завесата се спусна след последната сцена на „Елисейската мистерия“, си помислих колко много трябва да сме благодарни, че в нашето съвремие сме в състояние да можем да обърнем поглед и душа
към
протичането на процеси, които ни показват тази гръцка душа с нейния начин на чувстване и преживяване, и освен това за наблюдаването на тези процеси в зрителските зали да имаме души, които да могат да си представят, че в еволюцията на човечеството на земята човешката душа е възприемала различни форми от епоха на епоха, учила се е да усеща околния свят и собствения си живот по съвсем различен начин.
Когато миналата неделя завесата се спусна след последната сцена на „Елисейската мистерия“, си помислих колко много трябва да сме благодарни, че в нашето съвремие сме в състояние да можем да обърнем поглед и душа към протичането на процеси, които ни показват тази гръцка душа с нейния начин на чувстване и преживяване, и освен това за наблюдаването на тези процеси в зрителските зали да имаме души, които да могат да си представят, че в еволюцията на човечеството на земята човешката душа е възприемала различни форми от епоха на епоха, учила се е да усеща околния свят и собствения си живот по съвсем различен начин.
През годините положихме усилия да се научим да разбираме как е трябвало да живеят човешките души в самото начало на земното развитие, когато външната телесност, а с това и вътрешният душевен живот са били напълно различни от тези по-късно. Положихме усилия да се научим да разбираме как са живели човешките души през Атлантската епоха и в Следатлантската епоха и чрез това получихме възможността да кажем: О, по колко разнообразен начин се е изживявала човешката душа в нас! Душата, която е във всеки един от нас и е преминала през инкарнации и инкарнации, не за да изживява едно и също, а за да изживява всеки път по различен начин – по колко разнообразен начин се е изживявала тя! И така напълно е възможно да ни се удаде да седим тук, долу в залата за зрители, и да забравим какво трябва непосредствено да ни вълнува и да възприемем безпристрастно и обективно онова, което душите са наричали душевно свое в съвсем различни времена. Нямаме нужда да пускаме в ход разума си, а просто да се отдадем на непосредственото си усещане и тогава вече ще ни се покаже, че процесите, които се разиграват в реконструираната Елисейска мистерия, съдържат в себе си всичко онова, което са преживели душите от най-тъмните житейски основи до духовните висини, от болките до блаженството, но всичко това по разнообразен начин в течение на времето.
към текста >>
Да отправим поглед
към
сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос.
Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос.
Поглеждаме към Деметра. Всичко, което човек нарича духовно, за което си казва, че е изпълнено с дух, той го вижда у Деметра. Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното. Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го. Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости.
към текста >>
Поглеждаме
към
Деметра.
Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос.
Поглеждаме към Деметра.
Всичко, което човек нарича духовно, за което си казва, че е изпълнено с дух, той го вижда у Деметра. Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното. Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го. Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости. Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона.
към текста >>
И в последната сцена виждаме един стремеж на душата на човечеството
към
хармонизиране на нейното душевно с духовното: цялата Дионисиева игра – от житейските тъми до духовната светлина!
Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го. Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости. Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона. Изцяло душа – Персефона, изцяло човешки дух – Деметра. И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис!
И в последната сцена виждаме един стремеж на душата на човечеството към хармонизиране на нейното душевно с духовното: цялата Дионисиева игра – от житейските тъми до духовната светлина!
към текста >>
И съществува един дълг, дълг от свещен и най-сериозен характер за всеки, който се отнася искрено и сериозно
към
духовния живот, да въведе именно този характер в съвременния душевен живот.
А сега я имаме! Нужно е само да усетим какво се крие в тези две изречения и всичко е казано. Във връзка с това става дума за нещо, което според моето усещане надхвърля всяко тривиално изказване на чувство за благодарност. С това имам предвид цялостното значение, което има това реконструиране на Елисейската мистерия за съвременния духовен живот. Тогава обаче някоя душа може да признае, че всичко, което е във връзка с тази Елисейска мистерия и което се е случило по отношение на повторното събуждане на принципите на инициацията през различните епохи от същия автор, е нещо, за което е определено най-дълбокото, най-интимното на европейската душевна натура.
И съществува един дълг, дълг от свещен и най-сериозен характер за всеки, който се отнася искрено и сериозно към духовния живот, да въведе именно този характер в съвременния душевен живот.
към текста >>
Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност
към
тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха.
Такива чувства проникваха душата ми, когато миналата неделя видяхме да се спуска завесата след последната сцена на „Елисейската мистерия“. И ако човек иска да почувства така това, което се разигра, в самото усещане живее толкова много, че той може да му даде плодовитост и сила на въздействие в живота. И ако видяхме тази плодовитост, тази сила на въздействие по отношение на някои неща, би трябвало лесно да преодолеем и други, които днес не трябва да са тук, които обаче се противопоставят на тази плодовитост и може би ще се противопоставят още повече, отколкото през изминалите години. И фактът, че не съм сам с това усещане, ме научиха седмиците, предхождащи нашите Мюнхенски представления. През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно.
Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха.
И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура. Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението. Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи. С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща. Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност.
към текста >>
Искам да го пробудя в сърцата ви, защото наистина никак не е малко това да се стремиш
към
нещо от духовните дълбини, което стои пред душата, а трябва да се превърне във външно за окото.
С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща. Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност. Трябва да разглеждаме като благоприятна карма на нашето движение в Централна Европа факта, че имаме една такава личност между нас. А че тази карма има по-дълбока основа, се показва също и в това, че същата личност можа да съдейства по такъв отличен начин във всичко, което можа да се осъществи през последните месеци от нашия „календар“, който, както всичките ни начинания, трябва да служи на голямата цел; така че на първо място при тези, които съдействат по отличен начин не само като актьори, но и като цяло, трябва да бъде споменато името на госпожица фон Екартщайн. След това с най-съкровено благодарствено чувство трябва да спомена и бих искал да пробудя това благодарствено чувство и във вашите сърца също и за всеотдайните ни художници Фолкерт, Линде, Хас, а тази година също и Щеглих от Копенхаген.
Искам да го пробудя в сърцата ви, защото наистина никак не е малко това да се стремиш към нещо от духовните дълбини, което стои пред душата, а трябва да се превърне във външно за окото.
Мнозина трябва да останат неназовани, тъй като действително са твърде много. Да, когато на сцената се намират декори, човек не забелязва, че за целта – може би дори само за последната подготовка – онова, което е приготвил художникът в едно пространство, което е много по-голямо от тази зала тук, трябва да бъде опънато и че четиридесет до петдесет души се налага да пълзят наоколо по пода, за да могат изобщо да приведат всичко на мястото, на което трябва. Нашите приятели поемат с радост едно такова задължение; те с радост пълзят наоколо по пода, за да съшият всичко, което трябва да бъде съшито и което след това ще бъде видимо на сцената само за няколко минути. Защо казвам всичко това?
към текста >>
И ценно е това, което всеки един придобива като търпимост
към
разочарования.
Теософията обаче не се състои само от теории или пророчества. Теософията се състои от всеотдайната жертвоготовност за това, което изисква от нас нашата епоха, също и тогава, когато изпълняваме непосредствено тези изисквания, когато трябва да пълзим с дни наред по пода, за да приведем в ред всичко, което след това може да се оживи за миг в нас, което трябва да бъде живо в нашата душа, за да може тази душа да се подготви за изискванията на съвременната епоха. Трябва да бъде събудено едно чувство за това, че от действителна човешка работа произлиза същината на онзи духовен живот, необходим за бъдещето на хората. Защото когато човек изпитва това, той все повече и повече ще разбира как душите на тези, които искат да се нарекат теософи, трябва да израстват съвместно в общи, сериозни и достойни цели, изразени в конкретни непосредствени дейности. Защото ценно е преди всичко това, което прави всеки един, каквото сътворява той, каквото е готов да принесе в жертва!
И ценно е това, което всеки един придобива като търпимост към разочарования.
Тук на това място и в нашето средноевропейско духовно-научно движение трябва да бъде казано: Онези, чиято карма е, така да се каже, да държат ведно нишките, от които се нуждаем за образуването на духовната ядка, действително са изживели немалко разочарования в последно време. И ако е било казано нещо за тези разочарования, още не всичко е пропаднало и ние бихме искали да измолим от духовните сили, стоящи зад нашето движение, и да ги възпламеним, така че такива думи да не трябва да се чуват: че нашите скъпи сътрудници искат да се уморят. Докато движите ръцете си, докато движите мислите си, можем да си казваме за нашето духовно движение: Вие искате! И докато искате да се развивате, независимо дали успехът ще се покаже на първия ден или едва след векове, дотогава ще бъдете теософи в истинския смисъл на думата! Да се вживеем заедно в тази воля, която може да търпи също и разочарования, с една истинска, трудолюбива любов и тогава ще можем да работим.
към текста >>
Да се вживеем заедно в тази воля, която може да търпи също и разочарования, с една истинска, трудо
люби
ва
любов
и тогава ще можем да работим.
И ценно е това, което всеки един придобива като търпимост към разочарования. Тук на това място и в нашето средноевропейско духовно-научно движение трябва да бъде казано: Онези, чиято карма е, така да се каже, да държат ведно нишките, от които се нуждаем за образуването на духовната ядка, действително са изживели немалко разочарования в последно време. И ако е било казано нещо за тези разочарования, още не всичко е пропаднало и ние бихме искали да измолим от духовните сили, стоящи зад нашето движение, и да ги възпламеним, така че такива думи да не трябва да се чуват: че нашите скъпи сътрудници искат да се уморят. Докато движите ръцете си, докато движите мислите си, можем да си казваме за нашето духовно движение: Вие искате! И докато искате да се развивате, независимо дали успехът ще се покаже на първия ден или едва след векове, дотогава ще бъдете теософи в истинския смисъл на думата!
Да се вживеем заедно в тази воля, която може да търпи също и разочарования, с една истинска, трудолюбива любов и тогава ще можем да работим.
Тогава оттам ще произлезе онова, което е необходимо на човечеството на съвременното му ниво на развитие. Може силите ни и да са слаби, но не можем да приложим по-големи, отколкото имаме. Едно обаче можем. От месеци подчертаваме това нещо и в тези дни трябваше отново да го припомня. Имаше промеждутъчни дни между нашите представления; много от приятелите ни бяха заети от сутрин до вечер с генералните репетиции.
към текста >>
Мога да се радвам най-много на самостоятелната сила, изобщо на самостоятелния начин, по който тук една човешка личност, изхождайки от себе си, свободно, без да се придържа непосредствено
към
това, което самият аз мога да кажа, обосновава нещата от самата себе си според собствените си способности!
От месеци подчертаваме това нещо и в тези дни трябваше отново да го припомня. Имаше промеждутъчни дни между нашите представления; много от приятелите ни бяха заети от сутрин до вечер с генералните репетиции. Скъпият ни д-р Унгер ви изнесе лекции през тези дни тук, в Мюнхен. За мен беше нещо дълбоко радващо, ощастливяващо, когато скъпият ни приятел, директорът Зелин дойде при мен вчера сутринта, изпълнен с въодушевление от двете лекции на д-р Унгер и ми каза следните думи зад кулисите: „Едно движение, което има такива вдъхновени застъпници пред обществеността, няма да пропадне! “ Защото на какво трябва във висша степен да се радвам аз самият – позволете ми тези искрени, честни думи, – ако не, че може да се случи именно нещо такова?
Мога да се радвам най-много на самостоятелната сила, изобщо на самостоятелния начин, по който тук една човешка личност, изхождайки от себе си, свободно, без да се придържа непосредствено към това, което самият аз мога да кажа, обосновава нещата от самата себе си според собствените си способности!
Който иска да оказва въздействие самостоятелно, не се радва на нищо повече, освен искрено да поздрави, когато срещу него стои една самостоятелна личност и дава това, което е в състояние да даде, след като е разбрала, че то може да се вмести в цялото. Дълбока радост беше за мен, когато директор Зелин дойде при мен – действие, произтичащо сякаш от детско сърце, защото така се получи, и искаше да даде израз на цялото си въодушевление по отношение на това, което беше чул. Трябва да ви го кажа и знам, че голяма част от вас ще ми повярват, че изпитвам най-съкровена радост от една такава самостоятелност, от такова индивидуално въздействие, и че това е истината. Преди известно време получих писмо, в което беше написано приблизително, че е необходимо да се направи нещо в рамките на немското теософско движение, тъй като иначе думата няма да вземе никой друг, освен онзи, който може дума по дума да повтори това, което казвам аз самият. Такава е понякога представата за истината навън в света!
към текста >>
Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се почувстваме длъжни
към
правдивост,
към
доказване на това, което е!
Трябва да ви го кажа и знам, че голяма част от вас ще ми повярват, че изпитвам най-съкровена радост от една такава самостоятелност, от такова индивидуално въздействие, и че това е истината. Преди известно време получих писмо, в което беше написано приблизително, че е необходимо да се направи нещо в рамките на немското теософско движение, тъй като иначе думата няма да вземе никой друг, освен онзи, който може дума по дума да повтори това, което казвам аз самият. Такава е понякога представата за истината навън в света! Не трябва да се отправя критика срещу такива думи, които обективно съдържат една невярност в строгия смисъл на думата, нито пък укор или порицание. Човек трябва да изпитва единствено съчувствие по отношение на такива думи.
Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се почувстваме длъжни към правдивост, към доказване на това, което е!
И да почувстваме, че ни е забранено да говорим за каквото и да било, преди да сме се запознали с него, преди да сме си го изяснили! Иначе няма благословия в едно окултно развитие, в едно окултно усилие. Истина и правдивост – това е най-висшият закон. Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост! От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост!
към текста >>
От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването
към
правдивост!
Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се почувстваме длъжни към правдивост, към доказване на това, което е! И да почувстваме, че ни е забранено да говорим за каквото и да било, преди да сме се запознали с него, преди да сме си го изяснили! Иначе няма благословия в едно окултно развитие, в едно окултно усилие. Истина и правдивост – това е най-висшият закон. Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост!
От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост!
Нека е противно на желанията ни, нека е срещу това, което изискват честолюбието и суетността ни, нека е против някои неща в душата ни, нека е против нас да се подчиняваме на някакъв авторитет – това може да е вярно. На един авторитет трябва да се подчиняваме доброволно и с готовност: на авторитета на правдивостта, така че всичко, което можем да постигнем – не само в това, което казваме, а също и в това, което правим, – да бъде проникнато с правдивост. Потърсете я също и в това, което в теософско-художествените си усилия представяме пред очите ви. Опитайте се да я откриете и може би ще видите, че не сме постигнали някои неща, но едно със сигурност ще видите: че нашият стремеж е това, което правим, да го потопим в атмосферата на правдивостта, че сме си забранили да говорим за толерантност, ако тази толерантност не съществува правдиво там, ако не я упражняваме също така правдиво. Защото това, че човек нарича другия нетолерантен, не изключва толерантността; че разказва за някого по малко по-друг начин, отколкото трябва, не изключва толерантността; че винаги подчертава, че е толерантен, не изключва толерантността.
към текста >>
Искахме да бъдем честни и искрени
към
европейските души, да бъдем правдиви и да търсим в смисъла на правдивостта за какво жадува европейската душа.
По един въвеждащ начин трябваше да бъдат казани и такива думи, въпреки че моят начин не е да давам разни предупреждения и назидания. Но как тъкмо при тази възможност да не откъсна от сърцето си тези думи, които искат да обърнат вниманието върху това как от вътрешно сходен импулс бяхме в състояние да направим тази реконструкция на Елисейската мистерия в известно отношение нещо, на което отново и отново да се позоваваме.
Искахме да бъдем честни и искрени към европейските души, да бъдем правдиви и да търсим в смисъла на правдивостта за какво жадува европейската душа.
Това, което често е най-дълбокото, се узнава с най-простите думи, формулира се с най-простите думи. Да се научим от честно, искрено убеждение от това, какво е нужно на епохата, да разпознаваме що за действие беше от тъмните духовни дълбини, които започват тъкмо там, където от римляните стигаме до елинството, отново да се пресъздаде тази Елисейска мистерия. Да почувстваме какво означава: Преди Елисейската мистерия да бъде създадена от нашия многоуважаван Едуард Шуре, тя не е съществувала, а сега съществува! Ние я имаме и трябва да градим върху нея, а с това и по единствения начин, по който правдивото елинство може да пристъпи пред нашата душа така, че тя да може да го наблюдава. Ако го усещаме, чувстваме значениетото на това, с което можахме да открием мюнхенското си начинание през тази година, както и през предишната.
към текста >>
55.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
След това от гледната точка, която ще ни създадат тези представи, ще трябва да разгледаме до известна степен живота на човека, и тогава отново да се върнем
към
силата на инициацията и силата на инициираните.
В този кратък лекционен цикъл ще имаме да разискваме важни въпроси на духовния живот, въпроси, които засягат този духовен живот в най-широк смисъл. Ще говорим за това, което се намира в основата на тъй наречената инициация или посвещение, и – след като загатнем за някои тайни и закони на тази инициация – за значението на това, което се излъчва в течение на развитието на човечеството за живота на инициацията и на инициираните. Ще трябва да говорим за всичко, което се излъчва там във връзка с това, което може да се обобщи в така противопоставените една на друга представи: вечност и миг, духовна светлина и житейски мрак.
След това от гледната точка, която ще ни създадат тези представи, ще трябва да разгледаме до известна степен живота на човека, и тогава отново да се върнем към силата на инициацията и силата на инициираните.
Тези обсъждания следователно ще бъдат ограничени от принципа на инициацията.
към текста >>
Миг – дума, която винаги ни насочва
към
това, в което действително живеем, и
към
необходимостта в този миг, в който живеем, да търсим онова, което може да ни даде поглед в страната на копнежа, във вечността.
Вечност – има нужда само да извикаме представата и чувстваме, че в нас звучи нещо във връзка с най-дълбоките копнежи на човешката душа, с най-висшето, което човекът може да назове измежду целите на своите копнежи.
Миг – дума, която винаги ни насочва към това, в което действително живеем, и към необходимостта в този миг, в който живеем, да търсим онова, което може да ни даде поглед в страната на копнежа, във вечността.
Трябва само да си припомним, че най-дълбоката тайна на най-великата си поетическа творба Гьоте влага в своя „Фауст“, като оставя Фауст да говори за мига така: „О, миг поспри, така красив си ти! “ и след това го кара да признае: Ако това може да стане убеждение на душата, ако е възможно, душата би могла да се идентифицира с едно самопризнание, да каже на мига: „О, миг, поспри, така красив си ти! “, за Фауст веднага би трябвало да следва признанието, че е достоен да се отдаде на противника на земното човечество, на Мефистофел. Зависещото от усещането, извиращо от мига, Гьоте е направил същинската основна тайна на най-великото си произведение. Изглежда така, сякаш мигът, в който живеем, е изцяло противопоставен на това, което обозначаваме като вечност и за което човешката душа отново и отново трябва да жадува, да копнее.
към текста >>
Духовна светлина – в течение на годините сме правили толкова много теософски разглеждания, разбрахме, че стремежът
към
духовност навсякъде в основата си има следното: да изведе хората от житейската тъма.
Духовна светлина – в течение на годините сме правили толкова много теософски разглеждания, разбрахме, че стремежът към духовност навсякъде в основата си има следното: да изведе хората от житейската тъма.
И отново от една от най-великите поетически творби на човечеството, от „Фауст“ можем да почувстваме как един поет, когато иска да опише една велика, изчерпателна в себе си душа, не може да не я застави да се освободи от житейския мрак! Защото какво обгръща Фауст в началото на поемата? В какво е забъркан изцяло? В житейски мрак! И колко често трябва да подчертаваме, че този житейски мрак има огромна сила и власт над човека, че духовната светлина, ако го срещне в незряло състояние, може да му повлияе така, че да не го освети, а да го заслепи, да го зашемети.
към текста >>
Така че не може да става дума само за това: Откъде минава пътят
към
духовната светлина, как да го намерим?
И отново от една от най-великите поетически творби на човечеството, от „Фауст“ можем да почувстваме как един поет, когато иска да опише една велика, изчерпателна в себе си душа, не може да не я застави да се освободи от житейския мрак! Защото какво обгръща Фауст в началото на поемата? В какво е забъркан изцяло? В житейски мрак! И колко често трябва да подчертаваме, че този житейски мрак има огромна сила и власт над човека, че духовната светлина, ако го срещне в незряло състояние, може да му повлияе така, че да не го освети, а да го заслепи, да го зашемети.
Така че не може да става дума само за това: Откъде минава пътят към духовната светлина, как да го намерим?
– а преди всичко трябва да става дума за следното: Как трябва човекът да промени пътя на душата, който може да я отведе по правилен начин до духовната светлина? С това са очертани само основните линии, които ще трябва да ни занимават в тези лекции, и ние се намираме на такава фаза от теософската ни работа, че да нямаме нужда да развиваме нещата от самото начало, а по-скоро да можем да се позовем на нещо познато.
към текста >>
Когато думата инициация, която за нас така съкровено се е свързала с думите вечност и духовна светлина, нахлува
към
нас, в душата оживяват всички велики хора, които познаваме като посветени в течение на епохите на човечеството.
Когато думата инициация, която за нас така съкровено се е свързала с думите вечност и духовна светлина, нахлува към нас, в душата оживяват всички велики хора, които познаваме като посветени в течение на епохите на човечеството.
С тях в душите ни се събуждат също и самите тези епохи по начина, по който са протекли, по който са живели хората в тях и по който към тях е струяла светлината от местата за инициация и от инициираните, за да направят възможно това, което са били през всички епохи импулсите, същинските движещи сили на развитието на човечеството. В случай на едно такова обсъждане бихме стигнали твърде далече все да се връщаме по изчерпателен начин към случилото се в рамките на земното развитие, преди земята да бъде връхлетяна от така често обсъжданата атлантска катастрофа, която напълно е променила облика на нашата земя. Придобиваме вече достатъчна и задоволителна представа за това, което се има предвид, когато хвърлим поглед към следатланските епохи и си припомним за своеобразната конфигурация на човека, проявила се по толкова разнообразен начин в последвалия ход на времето.
към текста >>
С тях в душите ни се събуждат също и самите тези епохи по начина, по който са протекли, по който са живели хората в тях и по който
към
тях е струяла светлината от местата за инициация и от инициираните, за да направят възможно това, което са били през всички епохи импулсите, същинските движещи сили на развитието на човечеството.
Когато думата инициация, която за нас така съкровено се е свързала с думите вечност и духовна светлина, нахлува към нас, в душата оживяват всички велики хора, които познаваме като посветени в течение на епохите на човечеството.
С тях в душите ни се събуждат също и самите тези епохи по начина, по който са протекли, по който са живели хората в тях и по който към тях е струяла светлината от местата за инициация и от инициираните, за да направят възможно това, което са били през всички епохи импулсите, същинските движещи сили на развитието на човечеството.
В случай на едно такова обсъждане бихме стигнали твърде далече все да се връщаме по изчерпателен начин към случилото се в рамките на земното развитие, преди земята да бъде връхлетяна от така често обсъжданата атлантска катастрофа, която напълно е променила облика на нашата земя. Придобиваме вече достатъчна и задоволителна представа за това, което се има предвид, когато хвърлим поглед към следатланските епохи и си припомним за своеобразната конфигурация на човека, проявила се по толкова разнообразен начин в последвалия ход на времето.
към текста >>
В случай на едно такова обсъждане бихме стигнали твърде далече все да се връщаме по изчерпателен начин
към
случилото се в рамките на земното развитие, преди земята да бъде връхлетяна от така често обсъжданата атлантска катастрофа, която напълно е променила облика на нашата земя.
Когато думата инициация, която за нас така съкровено се е свързала с думите вечност и духовна светлина, нахлува към нас, в душата оживяват всички велики хора, които познаваме като посветени в течение на епохите на човечеството. С тях в душите ни се събуждат също и самите тези епохи по начина, по който са протекли, по който са живели хората в тях и по който към тях е струяла светлината от местата за инициация и от инициираните, за да направят възможно това, което са били през всички епохи импулсите, същинските движещи сили на развитието на човечеството.
В случай на едно такова обсъждане бихме стигнали твърде далече все да се връщаме по изчерпателен начин към случилото се в рамките на земното развитие, преди земята да бъде връхлетяна от така често обсъжданата атлантска катастрофа, която напълно е променила облика на нашата земя.
Придобиваме вече достатъчна и задоволителна представа за това, което се има предвид, когато хвърлим поглед към следатланските епохи и си припомним за своеобразната конфигурация на човека, проявила се по толкова разнообразен начин в последвалия ход на времето.
към текста >>
Придобиваме вече достатъчна и задоволителна представа за това, което се има предвид, когато хвърлим поглед
към
следатланските епохи и си припомним за своеобразната конфигурация на човека, проявила се по толкова разнообразен начин в последвалия ход на времето.
Когато думата инициация, която за нас така съкровено се е свързала с думите вечност и духовна светлина, нахлува към нас, в душата оживяват всички велики хора, които познаваме като посветени в течение на епохите на човечеството. С тях в душите ни се събуждат също и самите тези епохи по начина, по който са протекли, по който са живели хората в тях и по който към тях е струяла светлината от местата за инициация и от инициираните, за да направят възможно това, което са били през всички епохи импулсите, същинските движещи сили на развитието на човечеството. В случай на едно такова обсъждане бихме стигнали твърде далече все да се връщаме по изчерпателен начин към случилото се в рамките на земното развитие, преди земята да бъде връхлетяна от така често обсъжданата атлантска катастрофа, която напълно е променила облика на нашата земя.
Придобиваме вече достатъчна и задоволителна представа за това, което се има предвид, когато хвърлим поглед към следатланските епохи и си припомним за своеобразната конфигурация на човека, проявила се по толкова разнообразен начин в последвалия ход на времето.
към текста >>
Да оставим своя поглед да се плъзне назад
към
даващата тон култура, последвала непосредствено след оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа.
Да оставим своя поглед да се плъзне назад към даващата тон култура, последвала непосредствено след оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа.
Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура. Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството. Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия.
към текста >>
Толкова често сме се връщали със страхопочитание
към
това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура.
Да оставим своя поглед да се плъзне назад към даващата тон култура, последвала непосредствено след оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа.
Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура.
Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството. Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност.
към текста >>
Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре
към
величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството.
Да оставим своя поглед да се плъзне назад към даващата тон култура, последвала непосредствено след оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа. Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура.
Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството.
Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството.
към текста >>
Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала
към
всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност.
Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура. Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството. Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия.
Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност.
Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството. И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха. Тогава виждаме пред погледа ни да се явяват културата на Заратустра, която, когато я разглеждаме в истинската ѝ светлина, е съвсем различна от културата на свещените риши; след това египетско-халдейската култура, а после прастарите свещени мистерии на Гърция, за които говорихме вчера в съвсем друг смисъл, навсякъде виждаме проблясването на духовната светлина в житейския мрак, както е било необходимо за различните епохи.
към текста >>
И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни
бога
тства, други
бога
тства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха.
Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството.
И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха.
Тогава виждаме пред погледа ни да се явяват културата на Заратустра, която, когато я разглеждаме в истинската ѝ светлина, е съвсем различна от културата на свещените риши; след това египетско-халдейската култура, а после прастарите свещени мистерии на Гърция, за които говорихме вчера в съвсем друг смисъл, навсякъде виждаме проблясването на духовната светлина в житейския мрак, както е било необходимо за различните епохи.
към текста >>
Ако този, който е направил само няколко стъпки по пътя
към
инициацията, си изясни чрез размишление какво всъщност изживява в себе си и за себе си, той може да си каже горе-долу следното:
Към
първите неща, които узнавам за себе си, е това, че освен сетивното си плътско тяло имам в себе си по-фино, да го наречем етерно тяло, което нося със себе си така, както нося около себе си физическото тяло в земното битие.
Ако този, който е направил само няколко стъпки по пътя към инициацията, си изясни чрез размишление какво всъщност изживява в себе си и за себе си, той може да си каже горе-долу следното: Към първите неща, които узнавам за себе си, е това, че освен сетивното си плътско тяло имам в себе си по-фино, да го наречем етерно тяло, което нося със себе си така, както нося около себе си физическото тяло в земното битие.
Който прави първите стъпки нагоре към инициацията, изживява това първоначално така, че се вживява вътре в него, че възприема това вживяване, както на другото ниво чувства какво живее в кръвоносната му система, в нервната му система или какво се поражда въз основа на мускулната му система. Това вътрешно чувстване и изживяване е налице и може да е налице и за етерното тяло. То е от особена полза за човека в първите му стъпки към инициацията тогава, когато се запознава с особената разлика, може да се каже също и с връзката между себевживяването, себеизживяването в елементарното или етерно тяло и във физическото тяло. Човек се изживява в елементарното тяло по същия начин, както като знае, че има в себе си кръвта си, ударите на сърцето си или пулса си. За да си изясни това, той може да разгледа това елементарно тяло във връзка с физическото тяло, с което е свикнал много повече, отколкото с това, което тепърва си извоюва в духовното странстване.
към текста >>
Който прави първите стъпки нагоре
към
инициацията, изживява това първоначално така, че се вживява вътре в него, че възприема това вживяване, както на другото ниво чувства какво живее в кръвоносната му система, в нервната му система или какво се поражда въз основа на мускулната му система.
Ако този, който е направил само няколко стъпки по пътя към инициацията, си изясни чрез размишление какво всъщност изживява в себе си и за себе си, той може да си каже горе-долу следното: Към първите неща, които узнавам за себе си, е това, че освен сетивното си плътско тяло имам в себе си по-фино, да го наречем етерно тяло, което нося със себе си така, както нося около себе си физическото тяло в земното битие.
Който прави първите стъпки нагоре към инициацията, изживява това първоначално така, че се вживява вътре в него, че възприема това вживяване, както на другото ниво чувства какво живее в кръвоносната му система, в нервната му система или какво се поражда въз основа на мускулната му система.
Това вътрешно чувстване и изживяване е налице и може да е налице и за етерното тяло. То е от особена полза за човека в първите му стъпки към инициацията тогава, когато се запознава с особената разлика, може да се каже също и с връзката между себевживяването, себеизживяването в елементарното или етерно тяло и във физическото тяло. Човек се изживява в елементарното тяло по същия начин, както като знае, че има в себе си кръвта си, ударите на сърцето си или пулса си. За да си изясни това, той може да разгледа това елементарно тяло във връзка с физическото тяло, с което е свикнал много повече, отколкото с това, което тепърва си извоюва в духовното странстване. Човек може да си каже: В елементарното тяло имаш една част, която съответства на физическия мозък, на всичко, което представлява твоята глава.
към текста >>
То е от особена полза за човека в първите му стъпки
към
инициацията тогава, когато се запознава с особената разлика, може да се каже също и с връзката между себевживяването, себеизживяването в елементарното или етерно тяло и във физическото тяло.
Ако този, който е направил само няколко стъпки по пътя към инициацията, си изясни чрез размишление какво всъщност изживява в себе си и за себе си, той може да си каже горе-долу следното: Към първите неща, които узнавам за себе си, е това, че освен сетивното си плътско тяло имам в себе си по-фино, да го наречем етерно тяло, което нося със себе си така, както нося около себе си физическото тяло в земното битие. Който прави първите стъпки нагоре към инициацията, изживява това първоначално така, че се вживява вътре в него, че възприема това вживяване, както на другото ниво чувства какво живее в кръвоносната му система, в нервната му система или какво се поражда въз основа на мускулната му система. Това вътрешно чувстване и изживяване е налице и може да е налице и за етерното тяло.
То е от особена полза за човека в първите му стъпки към инициацията тогава, когато се запознава с особената разлика, може да се каже също и с връзката между себевживяването, себеизживяването в елементарното или етерно тяло и във физическото тяло.
Човек се изживява в елементарното тяло по същия начин, както като знае, че има в себе си кръвта си, ударите на сърцето си или пулса си. За да си изясни това, той може да разгледа това елементарно тяло във връзка с физическото тяло, с което е свикнал много повече, отколкото с това, което тепърва си извоюва в духовното странстване. Човек може да си каже: В елементарното тяло имаш една част, която съответства на физическия мозък, на всичко, което представлява твоята глава. Главата, мозъкът сякаш е изкристализирал от етерното тяло и е вътре в него така, че биха могли да се сравнят с водна маса и парче лед, което плува в нея, ако сравним етерното тяло с водата, а леда – с изкристализиралото от него физическо тяло. Но човек чувства, преживява, че има вътрешна взаимовръзка между това, което може да нарече етерната част на главата или на мозъка и самата физическа глава.
към текста >>
По пътя
към
инициацията човек не научава твърде много, ако напредва от използването на мозъка
към
свободното използване на елементарния мозък.
Който е имал напредък в тази област, ще каже: Да, мозъкът, а също и лежащото в основата му етерност, всъщност е най-непохватният духовен орган, който човек носи в себе си. Защото веднага щом се задейства в етерната част на мозъка, той ще трябва относително скоро да почувства това чуждо тяло на мозъка. Духовните дейности обаче, които са свързани с органите, лежащи в основата на ръцете и приемащи несъвършен израз в ръцете и техните функции, служат на далеч по-висше, по-духовно познание и наблюдение. Тези органи водят дори в свръхсетивните светове и могат да се занимават с възприемането и ориентирането в свръхсетивните светове. Ако човек посочи фактите като духовен зрител, той трябва – малко парадоксално, но затова пък точно – да каже: Човешкият мозък е най-непохватният орган като изследователски орган за духовния свят, а ръцете – каквото лежи в тяхната основа – са много по-интересни, много по-значими органи за познанието за този свят, преди всичко много по-сръчни от мозъка органи.
По пътя към инициацията човек не научава твърде много, ако напредва от използването на мозъка към свободното използване на елементарния мозък.
Не е особено голяма разликата между това, което се постига чрез избистрено интуитивно мозъчно мислене и чрез редовно духовно преработване в елементарното духовно копие на мозъка. Затова пък значително нараства разликата между това, което вършат ръцете в света, и онова, което трябва да се извърши с елементарната част, лежаща духовно в основата на ръцете, така както етерният мозък лежи в основата на физическия. И няма нужда човек да се развива много по пътя към инициацията по отношение на това, което съответства на мозъка, защото това не е особено важен орган. Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения. Когато човек стигне до такова нещо и може да си създаде представа за голямата разлика, която съществува между простата употреба на физическите ръце и онази, която човек си изработва по отношение на един свръхсетивен свят чрез много по-сръчните елементарни органи, лежащи в основата на ръцете, отколкото са елементарните органи на мозъка, тогава той придобива жива представа за себевживяването в инициацията, за обогатяването на човека.
към текста >>
И няма нужда човек да се развива много по пътя
към
инициацията по отношение на това, което съответства на мозъка, защото това не е особено важен орган.
Тези органи водят дори в свръхсетивните светове и могат да се занимават с възприемането и ориентирането в свръхсетивните светове. Ако човек посочи фактите като духовен зрител, той трябва – малко парадоксално, но затова пък точно – да каже: Човешкият мозък е най-непохватният орган като изследователски орган за духовния свят, а ръцете – каквото лежи в тяхната основа – са много по-интересни, много по-значими органи за познанието за този свят, преди всичко много по-сръчни от мозъка органи. По пътя към инициацията човек не научава твърде много, ако напредва от използването на мозъка към свободното използване на елементарния мозък. Не е особено голяма разликата между това, което се постига чрез избистрено интуитивно мозъчно мислене и чрез редовно духовно преработване в елементарното духовно копие на мозъка. Затова пък значително нараства разликата между това, което вършат ръцете в света, и онова, което трябва да се извърши с елементарната част, лежаща духовно в основата на ръцете, така както етерният мозък лежи в основата на физическия.
И няма нужда човек да се развива много по пътя към инициацията по отношение на това, което съответства на мозъка, защото това не е особено важен орган.
Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения. Когато човек стигне до такова нещо и може да си създаде представа за голямата разлика, която съществува между простата употреба на физическите ръце и онази, която човек си изработва по отношение на един свръхсетивен свят чрез много по-сръчните елементарни органи, лежащи в основата на ръцете, отколкото са елементарните органи на мозъка, тогава той придобива жива представа за себевживяването в инициацията, за обогатяването на човека. Не се става значително по-богат чрез това, че чувстваш: мозъкът ти иска да излъчва и да почувства етерната част на мозъка. Случаят е такъв, но не това е действително даващото тон, значимо изживяване. Значителното изживяване започва с това, че човек чувства как се разпростира и към други партии от партитурата и си създава вътрешна връзка със света.
към текста >>
Не се става значително по-
бога
т чрез това, че чувстваш: мозъкът ти иска да излъчва и да почувства етерната част на мозъка.
Не е особено голяма разликата между това, което се постига чрез избистрено интуитивно мозъчно мислене и чрез редовно духовно преработване в елементарното духовно копие на мозъка. Затова пък значително нараства разликата между това, което вършат ръцете в света, и онова, което трябва да се извърши с елементарната част, лежаща духовно в основата на ръцете, така както етерният мозък лежи в основата на физическия. И няма нужда човек да се развива много по пътя към инициацията по отношение на това, което съответства на мозъка, защото това не е особено важен орган. Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения. Когато човек стигне до такова нещо и може да си създаде представа за голямата разлика, която съществува между простата употреба на физическите ръце и онази, която човек си изработва по отношение на един свръхсетивен свят чрез много по-сръчните елементарни органи, лежащи в основата на ръцете, отколкото са елементарните органи на мозъка, тогава той придобива жива представа за себевживяването в инициацията, за обогатяването на човека.
Не се става значително по-богат чрез това, че чувстваш: мозъкът ти иска да излъчва и да почувства етерната част на мозъка.
Случаят е такъв, но не това е действително даващото тон, значимо изживяване. Значителното изживяване започва с това, че човек чувства как се разпростира и към други партии от партитурата и си създава вътрешна връзка със света. Дори и да е парадоксално, това е така, че може да се каже: Най-несръчният орган за духовно изследване е мозъкът, тъй като е най-малко способен на усъвършенстване. Затова пък когато се разглеждат други, привидно подчинени органи, се отварят съвсем различни перспективи.
към текста >>
Значителното изживяване започва с това, че човек чувства как се разпростира и
към
други партии от партитурата и си създава вътрешна връзка със света.
И няма нужда човек да се развива много по пътя към инициацията по отношение на това, което съответства на мозъка, защото това не е особено важен орган. Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения. Когато човек стигне до такова нещо и може да си създаде представа за голямата разлика, която съществува между простата употреба на физическите ръце и онази, която човек си изработва по отношение на един свръхсетивен свят чрез много по-сръчните елементарни органи, лежащи в основата на ръцете, отколкото са елементарните органи на мозъка, тогава той придобива жива представа за себевживяването в инициацията, за обогатяването на човека. Не се става значително по-богат чрез това, че чувстваш: мозъкът ти иска да излъчва и да почувства етерната част на мозъка. Случаят е такъв, но не това е действително даващото тон, значимо изживяване.
Значителното изживяване започва с това, че човек чувства как се разпростира и към други партии от партитурата и си създава вътрешна връзка със света.
Дори и да е парадоксално, това е така, че може да се каже: Най-несръчният орган за духовно изследване е мозъкът, тъй като е най-малко способен на усъвършенстване. Затова пък когато се разглеждат други, привидно подчинени органи, се отварят съвсем различни перспективи.
към текста >>
Когато се изкачват първите стъпки
към
висините на инициацията, настъпва пълно преобразяване на това, което човек изживява в себе си, и е необходимо той да осъзнае, че схваща това като вътрешно преобразяване на човешката личност, както впрочем е също и принципът на развитието в света, така че едно нещо преминава в друго и човек – макар и може би не напълно съобразно – нарича по-късното по-ранно по отношение на по-съвършеното.
Когато се изкачват първите стъпки към висините на инициацията, настъпва пълно преобразяване на това, което човек изживява в себе си, и е необходимо той да осъзнае, че схваща това като вътрешно преобразяване на човешката личност, както впрочем е също и принципът на развитието в света, така че едно нещо преминава в друго и човек – макар и може би не напълно съобразно – нарича по-късното по-ранно по отношение на по-съвършеното.
Когато човек си изясни хода на развитието и как едното преминава в другото, как зародишът на растението се преобразява и се превръща в листа, цвят и плод, може да си каже: Човешката личност също намира нещо, което е и което може да стане чрез средствата, дадени в „Как се постигат познания за висшите светове“ и които са първите стъпки към това, което води нагоре и до най-висшите области на инициацията. Добре е – и ще видите, че е добре – да извикате пред себе си една такава жива представа за това как хората, които трябва да бъдат водачи в духовното в течение на епохите, се преобразяват вътрешно, как това, което първо се изисква в човека и което изглежда толкова несъвършено като ръцете по отношение на другите органи, се преобразява, което не се забелязва външно; затова пък вътрешно той става значително по-друг. Така в света се съдържа нещо, по начина, по който е на разположение за този, който е сляп и не може да вижда това, което иначе се вижда с очите, което се проявява, едва когато е налице окото. По същия начин е наличен около нас и светът на духовното. Но трябва да му дадем това, което ние самите можем да му дадем, за да се прояви пред нас това, което се съдържа като духовно в света.
към текста >>
Когато човек си изясни хода на развитието и как едното преминава в другото, как зародишът на растението се преобразява и се превръща в листа, цвят и плод, може да си каже: Човешката личност също намира нещо, което е и което може да стане чрез средствата, дадени в „Как се постигат познания за висшите светове“ и които са първите стъпки
към
това, което води нагоре и до най-висшите области на инициацията.
Когато се изкачват първите стъпки към висините на инициацията, настъпва пълно преобразяване на това, което човек изживява в себе си, и е необходимо той да осъзнае, че схваща това като вътрешно преобразяване на човешката личност, както впрочем е също и принципът на развитието в света, така че едно нещо преминава в друго и човек – макар и може би не напълно съобразно – нарича по-късното по-ранно по отношение на по-съвършеното.
Когато човек си изясни хода на развитието и как едното преминава в другото, как зародишът на растението се преобразява и се превръща в листа, цвят и плод, може да си каже: Човешката личност също намира нещо, което е и което може да стане чрез средствата, дадени в „Как се постигат познания за висшите светове“ и които са първите стъпки към това, което води нагоре и до най-висшите области на инициацията.
Добре е – и ще видите, че е добре – да извикате пред себе си една такава жива представа за това как хората, които трябва да бъдат водачи в духовното в течение на епохите, се преобразяват вътрешно, как това, което първо се изисква в човека и което изглежда толкова несъвършено като ръцете по отношение на другите органи, се преобразява, което не се забелязва външно; затова пък вътрешно той става значително по-друг. Така в света се съдържа нещо, по начина, по който е на разположение за този, който е сляп и не може да вижда това, което иначе се вижда с очите, което се проявява, едва когато е налице окото. По същия начин е наличен около нас и светът на духовното. Но трябва да му дадем това, което ние самите можем да му дадем, за да се прояви пред нас това, което се съдържа като духовно в света.
към текста >>
Към
едно от първите изисквания на инициацията е това човек да се освободи от всички тези предчувствия и предразсъдъци, произтичащи в човешката душа от това, че е инкарнирана в дадена религиозна система, в дадена религиозна общност.
Който разглежда развитието на човечеството по този начин, съвсем естествено, какъвто винаги е случаят и при истинския окултизъм, не стига до едно някак си готово, предварително възприето предпочитание на дадена религия пред друга.
Към едно от първите изисквания на инициацията е това човек да се освободи от всички тези предчувствия и предразсъдъци, произтичащи в човешката душа от това, че е инкарнирана в дадена религиозна система, в дадена религиозна общност.
Самовъзпитанието трябва грижливо да бди над това в душата вече да няма нищо, което би могло да дава предпочитание на една религия пред друга. Трябва да се стои с пълна безпристрастност по отношение на това, което е съдържание на различните религии, които са били положени в хода на развитието на човечеството чрез инициацията като импулси в развитието. Веднага щом човек има предпочитание към една или друга форма, се образува нещо като астрална мъгла, през която не може да има свободна гледка. Който поради разбиращата се от само себе си в обикновения живот симпатия все още има пълно с предразсъдъци предпочитание към дадена религия в душата си, със сигурност няма да може да разбере другите религии, защото ще чувства в себе си, дори и да не знае нищо за това, преобладаването на една част от съдържанието на инициацията и няма да стигне до свободно от предразсъдъци познаване на другата част. Така за едно окултно наблюдение е напълно естествено да се стои по безпристрастен начин по отношение на всички различни влияния и импулси от инициациите.
към текста >>
Веднага щом човек има предпочитание
към
една или друга форма, се образува нещо като астрална мъгла, през която не може да има свободна гледка.
Който разглежда развитието на човечеството по този начин, съвсем естествено, какъвто винаги е случаят и при истинския окултизъм, не стига до едно някак си готово, предварително възприето предпочитание на дадена религия пред друга. Към едно от първите изисквания на инициацията е това човек да се освободи от всички тези предчувствия и предразсъдъци, произтичащи в човешката душа от това, че е инкарнирана в дадена религиозна система, в дадена религиозна общност. Самовъзпитанието трябва грижливо да бди над това в душата вече да няма нищо, което би могло да дава предпочитание на една религия пред друга. Трябва да се стои с пълна безпристрастност по отношение на това, което е съдържание на различните религии, които са били положени в хода на развитието на човечеството чрез инициацията като импулси в развитието.
Веднага щом човек има предпочитание към една или друга форма, се образува нещо като астрална мъгла, през която не може да има свободна гледка.
Който поради разбиращата се от само себе си в обикновения живот симпатия все още има пълно с предразсъдъци предпочитание към дадена религия в душата си, със сигурност няма да може да разбере другите религии, защото ще чувства в себе си, дори и да не знае нищо за това, преобладаването на една част от съдържанието на инициацията и няма да стигне до свободно от предразсъдъци познаване на другата част. Така за едно окултно наблюдение е напълно естествено да се стои по безпристрастен начин по отношение на всички различни влияния и импулси от инициациите. Колкото малко някой, който наблюдава дадено растение и дава предпочитание на цвета пред корена, може да си създаде обективна преценка за цялостния строеж на растението, толкова малко може да придобие правилна преценка и този, който не може да съзерцава религиите с напълно идентична безпристрастност.
към текста >>
Който поради разбиращата се от само себе си в обикновения живот симпатия все още има пълно с предразсъдъци предпочитание
към
дадена религия в душата си, със сигурност няма да може да разбере другите религии, защото ще чувства в себе си, дори и да не знае нищо за това, преобладаването на една част от съдържанието на инициацията и няма да стигне до свободно от предразсъдъци познаване на другата част.
Който разглежда развитието на човечеството по този начин, съвсем естествено, какъвто винаги е случаят и при истинския окултизъм, не стига до едно някак си готово, предварително възприето предпочитание на дадена религия пред друга. Към едно от първите изисквания на инициацията е това човек да се освободи от всички тези предчувствия и предразсъдъци, произтичащи в човешката душа от това, че е инкарнирана в дадена религиозна система, в дадена религиозна общност. Самовъзпитанието трябва грижливо да бди над това в душата вече да няма нищо, което би могло да дава предпочитание на една религия пред друга. Трябва да се стои с пълна безпристрастност по отношение на това, което е съдържание на различните религии, които са били положени в хода на развитието на човечеството чрез инициацията като импулси в развитието. Веднага щом човек има предпочитание към една или друга форма, се образува нещо като астрална мъгла, през която не може да има свободна гледка.
Който поради разбиращата се от само себе си в обикновения живот симпатия все още има пълно с предразсъдъци предпочитание към дадена религия в душата си, със сигурност няма да може да разбере другите религии, защото ще чувства в себе си, дори и да не знае нищо за това, преобладаването на една част от съдържанието на инициацията и няма да стигне до свободно от предразсъдъци познаване на другата част.
Така за едно окултно наблюдение е напълно естествено да се стои по безпристрастен начин по отношение на всички различни влияния и импулси от инициациите. Колкото малко някой, който наблюдава дадено растение и дава предпочитание на цвета пред корена, може да си създаде обективна преценка за цялостния строеж на растението, толкова малко може да придобие правилна преценка и този, който не може да съзерцава религиите с напълно идентична безпристрастност.
към текста >>
В тези лекции ще говорим за изискванията, които трябва да си постави човешката душа, когато прави първите стъпки
към
инициацията.
В тези лекции ще говорим за изискванията, които трябва да си постави човешката душа, когато прави първите стъпки към инициацията.
Първо бих искал да предизвикам чувство за това в каква връзка се намира инициацията с живота и преди всичко как стоят нещата с различните места за инициация и инициационни импулси за непрекъснатото развитие на човечеството по-специално в следатлантската епоха.
към текста >>
Да обърнем поглед
към
просвещаващите човечеството в хода на времевите епохи посветени.
Да обърнем поглед към просвещаващите човечеството в хода на времевите епохи посветени.
Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история. Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят.
към текста >>
Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки
към
посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история.
Да обърнем поглед към просвещаващите човечеството в хода на времевите епохи посветени.
Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история.
Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят. Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра?
към текста >>
Човешката душа може да погледне във външния свят
към
тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят.
Да обърнем поглед към просвещаващите човечеството в хода на времевите епохи посветени. Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история. Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир.
Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят.
Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра? – И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят. – След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности. Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко.
към текста >>
Тогава човек може да направи сам първите крачки
към
инициацията и да насочи поглед
към
великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя
към
инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра?
Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история. Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят.
Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра?
– И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят. – След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности. Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко. Достатъчно е да се каже: когато се насочва към по-висшите светове, това може да спре.
към текста >>
Достатъчно е да се каже: когато се насочва
към
по-висшите светове, това може да спре.
Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра? – И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят. – След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности. Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко.
Достатъчно е да се каже: когато се насочва към по-висшите светове, това може да спре.
Така е по отношение на всички посветени, които срещаме в световното развитие. Не много напредналият все още духовен познавач може лесно да се заблуди относно тези отношения, но това няма голямо значение. Защото може да се получи така, че някоя човешка личност, която в дълбоката древност е стояла много високо като гледаща в духовното, по-късно да се превъплъти и привидно да слезе по-ниско от предишната си духовна висота. Верният факт е единствено този, че в рамките на развитието на човечеството трябва да се осъществят неща, за които такива, които вече са били посветени, поради условията на епохата, са необходими, за да извършат дела, така че инициацията, която се скрива за една или повече инкарнации, трябва да въздейства по определен начин. Така за такива индивидуалности, както ни се явяват на едно или друго място във външния им живот, за да прокарат сами своя път, много лесно могат да възникнат заблуди и човек може да си създаде напълно погрешни представи.
към текста >>
Научава се да ги познава в духовните светове, ако е напреднал с няколко степени
към
инициацията, и се научава още повече да ги познава, когато след това още напредне.
Постигналият известен напредък в окултното развитие се научава да познава посветените, доколкото те са велики личности или са извършили велики дела.
Научава се да ги познава в духовните светове, ако е напреднал с няколко степени към инициацията, и се научава още повече да ги познава, когато след това още напредне.
Да предположим например, че някой в земния си живот не е имал възможност да се запознае с Буда. Да приемем, че не се е занимавал с него. Познавам хора, които си нямаха дори най-бегло понятие от Буда. За тях може да се каже, че в рамките на физическия свят, в рамките на телесното им битие не са се занимавали с Буда. Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях след физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях.
към текста >>
Към
познанието,
към
виждането на Христовото същество спада това, човек да се е приготвил предварително за целта!
Не е пречка това, че желаейки да придобият познание за тези личности, те не са имали възможност за това на земята. С Христос е различно и ви моля да приемете това като чист окултен факт. Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял, никаква връзка със Христовото същество. Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове. Тогава Христос не може да му се представи в чистия си лик!
Към познанието, към виждането на Христовото същество спада това, човек да се е приготвил предварително за целта!
Това е окултната разлика във връзката на човека с Христос и с останалите посветени. Христовото събитие е такова, че нещо специфично в най-важната му фаза принадлежи тъкмо към физическото развитие на земята, че то е облъчило физическото развитие на земята и образува точката на равновесие за него.
към текста >>
Христовото събитие е такова, че нещо специфично в най-важната му фаза принадлежи тъкмо
към
физическото развитие на земята, че то е облъчило физическото развитие на земята и образува точката на равновесие за него.
Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял, никаква връзка със Христовото същество. Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове. Тогава Христос не може да му се представи в чистия си лик! Към познанието, към виждането на Христовото същество спада това, човек да се е приготвил предварително за целта! Това е окултната разлика във връзката на човека с Христос и с останалите посветени.
Христовото събитие е такова, че нещо специфично в най-важната му фаза принадлежи тъкмо към физическото развитие на земята, че то е облъчило физическото развитие на земята и образува точката на равновесие за него.
към текста >>
И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем
към
мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество!
Би могло да се каже: Да допуснем, че земята първоначално не е била вземана под внимание от онези същества, които се изживяват като човешки души, че чрез нещо в мировия развой се е случило нещо и човешките души са си казали: Ние не вземаме земята под внимание; защо трябва да се инкарнираме там долу? – Това, разбира се, е невъзможен факт, но да допуснем, че е така. – Тези човешки души тогава биха могли, доколкото това, което принадлежи на земята, е духовно, да го изживяват също и в духовните светове и това, което е действало като величествени, велики принципи в посветените, щеше да е видимо във висшите светове.
И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество!
Защото според мировите закони Христовата мистерия е трябвало да протече на земята. Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за разбирането на Христовото същество. И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове. Оттам е било така, че изразяването на принципа на инициацията при Христовото същество се е получило по съвсем различен начин, отколкото при другите посветени. Последните са преживявали един свръхсетивен свят понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в последователния ход на развитието на човечеството.
към текста >>
Ако и при висшите посветени да не е нужно много, за да се излезе извън физическото тяло, все пак си остава вярно, че е необходимо това прескачане от физическото им тяло
към
по-висшите тела.
Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за разбирането на Христовото същество. И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове. Оттам е било така, че изразяването на принципа на инициацията при Христовото същество се е получило по съвсем различен начин, отколкото при другите посветени. Последните са преживявали един свръхсетивен свят понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в последователния ход на развитието на човечеството. Но когато са преживявали във висшите светове, намирали са се вътре в тях, те са били извън физическото си тяло.
Ако и при висшите посветени да не е нужно много, за да се излезе извън физическото тяло, все пак си остава вярно, че е необходимо това прескачане от физическото им тяло към по-висшите тела.
При Исус Христос имаме особеното явление, че той според принципа на инициацията, според това, от което човек се нуждае за изразяване на инициацията, съзнателно – което можем да наречем толкова съзнателно в човешки смисъл – всъщност през целите три години, през които е живял на земята, той не се е отдалечавал в смисъла на инициацията от физическото си тяло, а е оставал винаги в него. И това, което е показал с живота си и е дал на света по време на тези три години, го е дал чрез физическото си тяло. Другите посветени са дали на човечеството това, което са имали да дадат, чрез свръхсетивните си тела. В Христос имаме една единствена индивидуалност, която е дала всичко, което е направила, което е казала, което е произлязло от нея в развитието на човечеството, чрез физическото тяло, а не по заобиколния път чрез по-висши тела.
към текста >>
Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал
към
по-висше разбиране, го разбира още по-добре.
За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по чувство така: В Христос пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот. Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа. Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени.
Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре.
Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос. Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят. Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят.
към текста >>
56.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Понеже това – както ще видим в следващите лекции – е необходимо особено за характеристиката на същинското Христово събитие, нека днес ми бъде позволено да кажа нещо за необходимото преобразуване и преоформяне на човешкия представен живот, когато човек желае да се издигне
към
идеи за свръхсетивните светове.
Разбираемо е, че човешката душа на всяко стъпало от своето развитие има най-дълбок копнеж да изживее нещо, което е в свръхсетивните светове, на които повече или по-малко основателно може да даде оценката за вечност. Следователно също така трябва да е разбираемо, че човешките души се стремят да проникнат в тези по-висши светове без много подготовка с представите и с понятията, които човек има в сетивното битие. Казвам изрично: това е разбираемо. И това се случва също, когато става въпрос за задоволяване на копнежа за вечност в тези или онези вероизповедания. Но когато в истински теософски смисъл се касае за това да се проникне по-дълбоко в праизвора на всичко духовно, както и в праизвора на всеки душевен живот, тогава трябва – малко по-малко – да се сприятелим с необходимостта да преобразуваме нашите представи и понятия по определен начин, преди да извличаме верни идеи за по-висшите, свръхсетивните светове.
Понеже това – както ще видим в следващите лекции – е необходимо особено за характеристиката на същинското Христово събитие, нека днес ми бъде позволено да кажа нещо за необходимото преобразуване и преоформяне на човешкия представен живот, когато човек желае да се издигне към идеи за свръхсетивните светове.
към текста >>
Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява
към
онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове.
Първоначално, ако действително се стигне до наблюдение, се наблюдава с онова тяло, за което споменах вчера: с елементарното или етерното тяло. После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло. И колкото повече се навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече губят значение представите, понятията, изработени в обикновения живот. Те трябва да се преобразуват, за да можем да разбираме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове. В обикновения свят на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове.
Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове.
Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво горене като естественото горене на огъня навън в природния свят; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи. Доколкото се говори за събития в по-висшите светове, не се говори в същия смисъл, когато се употребяват такива изрази. Бих искал да напомня за това, че в драмата „Пазачът на прага“ е употребен два пъти изразът, че определени душевни процеси, чувства, желания „горят“ в по-висшите светове. С това не се има предвид някакъв символ, а нещо напълно реално, действително, реално духовно. Например Луцифер никога не би казал: Това или онова ме изгаря, както един човек в сетивното битие би могъл да каже за омразата, че го изгаряла.
към текста >>
Каквото може да се сравни в свръхсетивните светове с природния ред, с природните процеси на сетивния свят, стои в свръхсетивните светове в много по-вътрешна взаимовръзка с онова, което за тези светове може да се нарече морални светове, отколкото тези две представни редици се отнасят една
към
друга тук, в сетивния свят.
Доколкото се говори за събития в по-висшите светове, не се говори в същия смисъл, когато се употребяват такива изрази. Бих искал да напомня за това, че в драмата „Пазачът на прага“ е употребен два пъти изразът, че определени душевни процеси, чувства, желания „горят“ в по-висшите светове. С това не се има предвид някакъв символ, а нещо напълно реално, действително, реално духовно. Например Луцифер никога не би казал: Това или онова ме изгаря, както един човек в сетивното битие би могъл да каже за омразата, че го изгаряла. Напротив, Луцифер ще го каже в истинския му смисъл.
Каквото може да се сравни в свръхсетивните светове с природния ред, с природните процеси на сетивния свят, стои в свръхсетивните светове в много по-вътрешна взаимовръзка с онова, което за тези светове може да се нарече морални светове, отколкото тези две представни редици се отнасят една към друга тук, в сетивния свят.
към текста >>
Омразата се отпечатва във въпросната част от елементарното тяло по друг начин в сравнение с
любов
та.
Така виждаме, че това, което се случва в сетивното битие – природен ред и морален ред, – е преплетено със свръхсетивните светове така, че ние, когато говорим за част от елементарното тяло, можем да кажем: Тази или онази форма е причинена от омразата.
Омразата се отпечатва във въпросната част от елементарното тяло по друг начин в сравнение с любовта.
Има смисъл такава дума да се употребява за свръхсетивните светове, но няма смисъл, ако желаем да останем в сетивното битие при едно чисто природно обяснение. Характерно ни се явява тази необходимост за понятийното преобразуване за по-висшите светове особено например за това, което се причислява в обикновеното сетивно битие, в обикновения живот към желанията, влеченията. Как навлизат в сетивното битие влеченията, желанията, емоциите? Те навлизат така, че сякаш ги виждаме да излизат от вътрешността на човешкото душевно същество. Когато виждаме в даден човек определено възбудено желание, разпознаваме как е настроена неговата душевност, как тази душевност излъчва от себе си това желание, и че преди всичко душевността е меродавна за характера на желанията, които има този човек.
към текста >>
Характерно ни се явява тази необходимост за понятийното преобразуване за по-висшите светове особено например за това, което се причислява в обикновеното сетивно битие, в обикновения живот
към
желанията, влеченията.
Така виждаме, че това, което се случва в сетивното битие – природен ред и морален ред, – е преплетено със свръхсетивните светове така, че ние, когато говорим за част от елементарното тяло, можем да кажем: Тази или онази форма е причинена от омразата. Омразата се отпечатва във въпросната част от елементарното тяло по друг начин в сравнение с любовта. Има смисъл такава дума да се употребява за свръхсетивните светове, но няма смисъл, ако желаем да останем в сетивното битие при едно чисто природно обяснение.
Характерно ни се явява тази необходимост за понятийното преобразуване за по-висшите светове особено например за това, което се причислява в обикновеното сетивно битие, в обикновения живот към желанията, влеченията.
Как навлизат в сетивното битие влеченията, желанията, емоциите? Те навлизат така, че сякаш ги виждаме да излизат от вътрешността на човешкото душевно същество. Когато виждаме в даден човек определено възбудено желание, разпознаваме как е настроена неговата душевност, как тази душевност излъчва от себе си това желание, и че преди всичко душевността е меродавна за характера на желанията, които има този човек. Защото знаем добре, че например към парче телешко месо даден човек има различно желание в сравнение с другиго; това не зависи от телешкото месо, а от това, което човекът в сетивния свят има в своята душевност. Пред Мадоната на Рафаело някой може да остане напълно равнодушен, докато друг би преживял цял свят от чувства.
към текста >>
Защото знаем добре, че например
към
парче телешко месо даден човек има различно желание в сравнение с другиго; това не зависи от телешкото месо, а от това, което човекът в сетивния свят има в своята душевност.
Има смисъл такава дума да се употребява за свръхсетивните светове, но няма смисъл, ако желаем да останем в сетивното битие при едно чисто природно обяснение. Характерно ни се явява тази необходимост за понятийното преобразуване за по-висшите светове особено например за това, което се причислява в обикновеното сетивно битие, в обикновения живот към желанията, влеченията. Как навлизат в сетивното битие влеченията, желанията, емоциите? Те навлизат така, че сякаш ги виждаме да излизат от вътрешността на човешкото душевно същество. Когато виждаме в даден човек определено възбудено желание, разпознаваме как е настроена неговата душевност, как тази душевност излъчва от себе си това желание, и че преди всичко душевността е меродавна за характера на желанията, които има този човек.
Защото знаем добре, че например към парче телешко месо даден човек има различно желание в сравнение с другиго; това не зависи от телешкото месо, а от това, което човекът в сетивния свят има в своята душевност.
Пред Мадоната на Рафаело някой може да остане напълно равнодушен, докато друг би преживял цял свят от чувства. Така можем да кажем: В душевността на човека се разгръща неговият свят от желания.
към текста >>
Да приемем, че този човек е взел от сетивния свят, понеже това спада
към
неговите качества, някое несъвършенство или морално несъвършенство, или нещо престъпно, което е извършил във физическия свят и което сега в свръхсетивния свят е изтощителен спомен.
Да приемем, че някой навлиза в свръхсетивните светове, без значение дали докато преминава през първите нива на инициацията и така прониква в по-висшите светове, или докато преминава през портата на смъртта и по този начин встъпва в по-висшите светове. Ясновидецът го наблюдава в свръхсетивните светове.
Да приемем, че този човек е взел от сетивния свят, понеже това спада към неговите качества, някое несъвършенство или морално несъвършенство, или нещо престъпно, което е извършил във физическия свят и което сега в свръхсетивния свят е изтощителен спомен.
За да се търси това, не е необходимо ясновиждащият да се вглежда в душевността на този човек, а да наблюдава обкръжението. Защо? Защото такова душевно съдържание, една такава особеност на душата, която е взета като едно несъвършенство, като морален дефект, причинява нещо реално, нещо действително. Това води човека до определено място в свръхсетивния свят. До кое място? До мястото, където е едно същество, което има в съвършено състояние това, което някой, който пристигне там, има в несъвършено състояние.
към текста >>
Този свръхсетивен свят е действително толкова
бога
т, че за всяка наша грешка може да ни покаже съвършени същества, той е много по-
бога
т, отколкото човек може да си представи.
Човек се озовава в свръхсетивните светове чрез реални процеси – не чрез това, което в сетивното битие се нарича желания – в близост на същества, които имат всичко, което той няма, които непрекъснато му сочат какво му липсва. Наблюдава ли ясновиждащият какви същества са в обкръжението на даден човек, той знае от обективно наблюдение какво му липсва. Това, което човек трябва да наблюдава, стои пред него като упрек. И този упрек, който се намира отвън, е причина в съществото да възникне това, което би могло да се означи в свръхсетивните светове като желание, като желанието да се превърне в друго, и което сътворява силата да преработи действително себе си, така че да се преодолее несъвършенството, грешката. Не казвайте, че тогава би трябвало свръхсетивните светове за всичко, което сме сторили грешно, да показват съвършено същество.
Този свръхсетивен свят е действително толкова богат, че за всяка наша грешка може да ни покаже съвършени същества, той е много по-богат, отколкото човек може да си представи.
О, този свят е такъв, че той може да постави човека пред някое същество, което има в съвършенство това, което той има в несъвършено състояние. Това ни води до разбирането, че желанията са реални сили, които прокарват пътищата ни в свръхсетивните светове, и че такива, каквито сме, сме водени по нашия път и поставени там, където това, което нямаме, ни се явява като нещо реално или като действителен упрек.
към текста >>
Може да се избира между плодотворното, подпомагащото, което се показва на някого и е подходящо за него, или може да се приемат унищожаващите сили, ако има съпротива
към
първото.
Би могло много лесно да се каже: Щом това е така, тогава човекът би бил напълно несвободен в свръхсетивните светове, защото тогава стои срещу външния свят и би трябвало да работи над себе си така, както външният свят изисква. Когато обаче наблюдаваме в свръхсетивните светове, ще видим: едно същество усеща упрека и започва да работи, така че да си изработи съвършенството; друго същество обаче оставя всичко както си е, брани се срещу това, което е срещу него като упрек. Тази отбрана обаче в свръхсетивните светове е нещо напълно различно от това, което причинява в сетивното битие. Когато едно същество се брани да поеме действително това последствие, тогава то е тласнато в съвсем други светове, които са му чужди, в които му липсват житейски предпоставки. Това означава, че едно такова същество се осъжда на един вид самоунищожение.
Може да се избира между плодотворното, подпомагащото, което се показва на някого и е подходящо за него, или може да се приемат унищожаващите сили, ако има съпротива към първото.
Съществува свобода. Но е налице едновременното действие на моралното и на това, което протича в свръхсетивното пространство.
към текста >>
Да приемем, че едно такова същество има елементарно светлинно тяло, то принадлежи
към
съществата, които не се въплъщават в сетивния свят, а само приема светлинно тяло или подобно в по-висшите светове.
Друг пример за такова нещо е, че нашите понятия за красиво и грозно, както с пълно право ги имаме за сетивния свят, всъщност не могат да са повече валидни, когато навлизаме в свръхсетивните светове, по няколко причини. Когато възприемаме в свръхсетивните светове, виждаме една важна разлика във връзка със съществата, които ни се явяват там. За едното – благодарение на интуитивното познание, което може да се има там – ще може да се каже: Това същество, което виждаш там, е в състояние, има волята действително да изживява също и всичко, което има в себе си, в своето външно проявление.
Да приемем, че едно такова същество има елементарно светлинно тяло, то принадлежи към съществата, които не се въплъщават в сетивния свят, а само приема светлинно тяло или подобно в по-висшите светове.
Това тяло може да бъде израз на онова, което съществото е в своята вътрешност. То не е като човек в сетивния свят, който застава пред нас в определена форма и който крие в себе си различни чувства, усещания, така че да може да каже: Моите чувства са за мен; каквото се показва външно, е моят природен образ; мога да скрия това, което се проявява в душата ми. Това не се отнася за определени същества в свръхсетивния свят, те показват в своя образ непосредствения израз на онова, което носят в себе си. Има други същества, което не могат да проявят същността си непосредствено във външен свръхсетивен образ. Спрямо тези същества ясновиждащото съзнание има чувството за нещо отблъскващо, за нещо, което би искало да избегне, за нещо, което потиска, което дори може да бъде противно.
към текста >>
Може да се установи по много начини, за които ще говорим, че малко по малко се навлиза в нещата, щом се подходи
към
тях с ясновиждащото съзнание.
И как би могло да не е така? Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво. Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят. То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик. Това е напълно възможно в свръхсетивния свят.
Може да се установи по много начини, за които ще говорим, че малко по малко се навлиза в нещата, щом се подходи към тях с ясновиждащото съзнание.
Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол. Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание. Човек може да се посъветва със себе си и да изследва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм. Тогава душата се изпълва с горчивина. Но тази горчивина, тази болезненост може да доведе точно до това, че човек отново да се пречиства известно време от своето самомнение и от своя егоизъм.
към текста >>
Да приемем, че някому се е удало, след като е придобил способността за това, да прекрачи границата от сетивния
към
свръхсетивния свят.
Да приемем, че някому се е удало, след като е придобил способността за това, да прекрачи границата от сетивния към свръхсетивния свят.
На границата той би се запитал: Какво трябва да оставя сега, ако искам да се разпозная в свръхсетивния свят? Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега. Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл.
към текста >>
И щом се запознаем с него, го опознаваме също като същество, което принадлежи
към
категорията същества, които по един определен начин са преживели живота от земното начало, но не това, което се изживява като душевно същество.
Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл. Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме. Така на границата между сетивно битие и духовен свят стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага. Той е там като конкретно, реално същество.
И щом се запознаем с него, го опознаваме също като същество, което принадлежи към категорията същества, които по един определен начин са преживели живота от земното начало, но не това, което се изживява като душевно същество.
Това е съществото, което трябваше да бъде драматизирано с думите:
към текста >>
НАГОРЕ