Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
14
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
Намерени са
27168
резултата от
1727
текста в
28
страници с която и да е от думите за : '
Закони на Космоса, а не със силите на Земята
'.
На страница
14
:
1000
резултата в
47
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
От всичко това, което съм научил, аз зная, че тази душа трябва да бъде
на
Земята
в едно физическо тяло, както и по-рано, обаче за мене тя е като изчезнала, като несъществуваща.
Когато се намирах долу на земния живот, тя беше за мене слънчева светлина. Когато след привършване на дневната си работа се връщах у дома, моята душа се разведряваше от това, което тя можеше да бъде за мене, което се вливаше тогава от нейната душа в моята. Тя беше за мене една истинска духовна храна в живота. И в мене остана копнежът за нея. Моят духовен поглед се насочва надалеч към Земята и аз не мога да я намеря, тя не е там.
От всичко това, което съм научил, аз зная, че тази душа трябва да бъде на Земята в едно физическо тяло, както и по-рано, обаче за мене тя е като изчезнала, като несъществуваща.
към текста >>
Човек може да има често този потресающ опит, по отношение
на
душите, които след смъртта насочват своята мисъл към оставените
на
Земята
и които се чувствуват като обвързани, така че
не
могат да проникнат с техния поглед до тези души.
Човек може да има често този потресающ опит, по отношение на душите, които след смъртта насочват своята мисъл към оставените на Земята и които се чувствуват като обвързани, така че не могат да проникнат с техния поглед до тези души.
Те са обвързани не чрез тяхното собствено същество, а напротив чрез другата душа, която е останала жива на Земята. И когато се проучи на какво се дължи това, че една душа от другият свят не може да възприеме душата, която е останала на Земята, констатира се, че тази останала на Земята душа не е стигнала чрез настоящите отношения на времето до състояние да приеме в себе си някакви мисли, които да станат видими, възприемаеми за една такава душа, която е минала през вратата на смъртта не е направила такива мисли да живеят в нея. Можем да направим още едно друго сравнение. Такива души, които са минали през вратата на смъртта и копнеят да видят отново онези, които са останали на Земя то във физическо тяло, но не могат да им се изявят. Както един ням човек не може да се изяви чрез езика, така че другият ни може да чуе нищо от него, така цялата душа остава няма за този, който копнее за нея, тя не може да бъде възприета в нейното духовно същество от този, който е минал вече през вратата на смъртта.
към текста >>
Те са обвързани
не
чрез тяхното собствено същество, а напротив чрез другата душа, която е останала жива
на
Земята
.
Човек може да има често този потресающ опит, по отношение на душите, които след смъртта насочват своята мисъл към оставените на Земята и които се чувствуват като обвързани, така че не могат да проникнат с техния поглед до тези души.
Те са обвързани не чрез тяхното собствено същество, а напротив чрез другата душа, която е останала жива на Земята.
И когато се проучи на какво се дължи това, че една душа от другият свят не може да възприеме душата, която е останала на Земята, констатира се, че тази останала на Земята душа не е стигнала чрез настоящите отношения на времето до състояние да приеме в себе си някакви мисли, които да станат видими, възприемаеми за една такава душа, която е минала през вратата на смъртта не е направила такива мисли да живеят в нея. Можем да направим още едно друго сравнение. Такива души, които са минали през вратата на смъртта и копнеят да видят отново онези, които са останали на Земя то във физическо тяло, но не могат да им се изявят. Както един ням човек не може да се изяви чрез езика, така че другият ни може да чуе нищо от него, така цялата душа остава няма за този, който копнее за нея, тя не може да бъде възприета в нейното духовно същество от този, който е минал вече през вратата на смъртта.
към текста >>
И когато се проучи
на
какво се дължи това, че една душа от другият свят
не
може да възприеме душата, която е останала
на
Земята
, констатира се, че тази останала
на
Земята
душа
не
е стигнала чрез настоящите отношения
на
времето до състояние да приеме в себе си някакви мисли, които да станат видими, възприемаеми за една такава душа, която е минала през вратата
на
смъртта
не
е направила такива мисли да живеят в нея.
Човек може да има често този потресающ опит, по отношение на душите, които след смъртта насочват своята мисъл към оставените на Земята и които се чувствуват като обвързани, така че не могат да проникнат с техния поглед до тези души. Те са обвързани не чрез тяхното собствено същество, а напротив чрез другата душа, която е останала жива на Земята.
И когато се проучи на какво се дължи това, че една душа от другият свят не може да възприеме душата, която е останала на Земята, констатира се, че тази останала на Земята душа не е стигнала чрез настоящите отношения на времето до състояние да приеме в себе си някакви мисли, които да станат видими, възприемаеми за една такава душа, която е минала през вратата на смъртта не е направила такива мисли да живеят в нея.
Можем да направим още едно друго сравнение. Такива души, които са минали през вратата на смъртта и копнеят да видят отново онези, които са останали на Земя то във физическо тяло, но не могат да им се изявят. Както един ням човек не може да се изяви чрез езика, така че другият ни може да чуе нищо от него, така цялата душа остава няма за този, който копнее за нея, тя не може да бъде възприета в нейното духовно същество от този, който е минал вече през вратата на смъртта.
към текста >>
Тук
на
Земята
съществува голяма разлика между души и души, според това, дали тези души имат едно и друго държание.
Тук на Земята съществува голяма разлика между души и души, според това, дали тези души имат едно и друго държание.
Да вземем една душа, която живее тук във физическо тяло и от събуждането до заспиване то се занимава само с представи, които са били почерпени само от материалния свят, една такава душа, която живее тук в материалния свят и е изцяло изпълнена с представи, с понятия, с идеи и чувства взети само от материалния свят, не може никак да бъде възприемана от другия свят. Една душа, която е изпълнена с духовни представи, каквито дава например Духовната наука, която е разгорена и просветлена от духовни представи такава душа може да бъде добре възприемана от другия свят.
към текста >>
Ето защо такива души, които са останали живи
на
Земята
, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават невъзприемаеми за онези /и като несъществуващи/, които са заминали за другия свят.
Ето защо такива души, които са останали живи на Земята, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават невъзприемаеми за онези /и като несъществуващи/, които са заминали за другия свят.
Това дава на ясновидеца, макар и той да е развил в себе си пълно спокойствие, потресаващи, ужасни впечатления. Такива случаи, които могат да се срещнат на другия свят, са обаче твърде много именно в нашата епоха. В нашата епоха е именно така, като че всяко отношение е отразено върху такива души, които тук са били близки. Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че душите, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях, като действителни души. Още по-важно е, че може да стане практично онова, за което се касае тук.
към текста >>
Душите от другия свят могат
не
само да възприемат, но и да разбират духовните мисли, които хранят в себе си намиращите се тук
на
Земята
души.
Това дава на ясновидеца, макар и той да е развил в себе си пълно спокойствие, потресаващи, ужасни впечатления. Такива случаи, които могат да се срещнат на другия свят, са обаче твърде много именно в нашата епоха. В нашата епоха е именно така, като че всяко отношение е отразено върху такива души, които тук са били близки. Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че душите, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях, като действителни души. Още по-важно е, че може да стане практично онова, за което се касае тук.
Душите от другия свят могат не само да възприемат, но и да разбират духовните мисли, които хранят в себе си намиращите се тук на Земята души.
И благодарение на този факт, може да се роди това, което може да стане важно за съобщението на намиращите се на Земята души със заминалите на другия свят души: а именно това, което можем да наречем четене на мъртвите. И това четен на мъртвите е често пъти много важно.
към текста >>
И благодарение
на
този факт, може да се роди това, което може да стане важно за съобщението
на
намиращите се
на
Земята
души
със
заминалите
на
другия свят души: а именно това, което можем да наречем четене
на
мъртвите.
Такива случаи, които могат да се срещнат на другия свят, са обаче твърде много именно в нашата епоха. В нашата епоха е именно така, като че всяко отношение е отразено върху такива души, които тук са били близки. Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че душите, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях, като действителни души. Още по-важно е, че може да стане практично онова, за което се касае тук. Душите от другия свят могат не само да възприемат, но и да разбират духовните мисли, които хранят в себе си намиращите се тук на Земята души.
И благодарение на този факт, може да се роди това, което може да стане важно за съобщението на намиращите се на Земята души със заминалите на другия свят души: а именно това, което можем да наречем четене на мъртвите.
И това четен на мъртвите е често пъти много важно.
към текста >>
Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук
на
Земята
не
са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след като са минали през вратата
на
смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да слушат за тях.
Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук на Земята не са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след като са минали през вратата на смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да слушат за тях.
Ако тогава душите, които са останала тук на Земята си представят, че мъртвите стоят пред тях и прекарват през съзнанието си, без да ги изговарят, някакви духовни мисли, които хранят намиращите се тук на Земята души, или отварят книги относно Духовната наука и мислено четат на мъртвите, които си представят духом, че стоят пред тях, тогава мъртвите чуват това. Именно в нашето движение можем да отбележим в тази област най-хубавите резултати чрез това, че останалите живи на Земята приятели четат на техните близки заминали за другия свят. Често пъти можем да видим, че тези мъртви копнеят да слушат това, което прониква от тук при тях. Именно в първите времена след смъртта е необходимо това нещо, за да можем да влезем в отношение с една душа.
към текста >>
Ако тогава душите, които са останала тук
на
Земята
си представят, че мъртвите стоят пред тях и прекарват през съзнанието си, без да ги изговарят, някакви духовни мисли, които хранят намиращите се тук
на
Земята
души, или отварят книги относно Духовната наука и мислено четат
на
мъртвите, които си представят духом, че стоят пред тях, тогава мъртвите чуват това.
Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук на Земята не са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след като са минали през вратата на смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да слушат за тях.
Ако тогава душите, които са останала тук на Земята си представят, че мъртвите стоят пред тях и прекарват през съзнанието си, без да ги изговарят, някакви духовни мисли, които хранят намиращите се тук на Земята души, или отварят книги относно Духовната наука и мислено четат на мъртвите, които си представят духом, че стоят пред тях, тогава мъртвите чуват това.
Именно в нашето движение можем да отбележим в тази област най-хубавите резултати чрез това, че останалите живи на Земята приятели четат на техните близки заминали за другия свят. Често пъти можем да видим, че тези мъртви копнеят да слушат това, което прониква от тук при тях. Именно в първите времена след смъртта е необходимо това нещо, за да можем да влезем в отношение с една душа.
към текста >>
Именно в нашето движение можем да отбележим в тази област най-хубавите резултати чрез това, че останалите живи
на
Земята
приятели четат
на
техните близки заминали за другия свят.
Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук на Земята не са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след като са минали през вратата на смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да слушат за тях. Ако тогава душите, които са останала тук на Земята си представят, че мъртвите стоят пред тях и прекарват през съзнанието си, без да ги изговарят, някакви духовни мисли, които хранят намиращите се тук на Земята души, или отварят книги относно Духовната наука и мислено четат на мъртвите, които си представят духом, че стоят пред тях, тогава мъртвите чуват това.
Именно в нашето движение можем да отбележим в тази област най-хубавите резултати чрез това, че останалите живи на Земята приятели четат на техните близки заминали за другия свят.
Често пъти можем да видим, че тези мъртви копнеят да слушат това, което прониква от тук при тях. Именно в първите времена след смъртта е необходимо това нещо, за да можем да влезем в отношение с една душа.
към текста >>
Веднъж
на
мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който
не
беше особено умен, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях сказки във Виена върху същността
на
безсмъртието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: Тук
на
Земята
обаче хората
не
могат да знаят нищо върху безсмъртието, тъй като ние изпитваме това когато сме умрели.
Веднъж на мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който не беше особено умен, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях сказки във Виена върху същността на безсмъртието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: Тук на Земята обаче хората не могат да знаят нищо върху безсмъртието, тъй като ние изпитваме това когато сме умрели.
Бих могъл да ме кажа: Така както е предразположен, той не ще се отличава по отношение на своята душа и след смъртта. Това е един голям предразсъдък да се вярва, че душите стават съвсем мъдри веднага щом са минали през вратата на смъртта. Например след смъртта ние не можем да свържем отношения с други същества, ако не сме свързали такива отношения тук на Земята преди смъртта. Тези отношения, които са свързани тук, действуват продължително време по-нататък. Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят души, защото няма и не може да има никакви отношения към тях.
към текста >>
Например след смъртта ние
не
можем да свържем отношения с други същества, ако
не
сме свързали такива отношения тук
на
Земята
преди смъртта.
Веднъж на мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който не беше особено умен, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях сказки във Виена върху същността на безсмъртието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: Тук на Земята обаче хората не могат да знаят нищо върху безсмъртието, тъй като ние изпитваме това когато сме умрели. Бих могъл да ме кажа: Така както е предразположен, той не ще се отличава по отношение на своята душа и след смъртта. Това е един голям предразсъдък да се вярва, че душите стават съвсем мъдри веднага щом са минали през вратата на смъртта.
Например след смъртта ние не можем да свържем отношения с други същества, ако не сме свързали такива отношения тук на Земята преди смъртта.
Тези отношения, които са свързани тук, действуват продължително време по-нататък. Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят души, защото няма и не може да има никакви отношения към тях. Обаче отношенията към съществата в земния свят и тези същества могат да му донесат утехата, за която той копнее, те могат да му донесат мъдростта за която копнее, като четат на мъртвите и чрез това могат да действуват извънредно заслужено. Да ни се чете за външната материалистична наука, например върху химията, или физиката, това не им помага нищо, това е един език, който те разбират, защото тези науки имат стойност само за земния живот. Обаче това което се говори като един език в Духовната наука върху духовните светове, то е разбираемо за мъртвите.
към текста >>
Във всеки случай в първите времена след смъртта трябва да вземем под внимание едно неща: За душите остава разбираемо онова, което звучи
на
езиците, които са говорили обикновено
на
Земята
.
Във всеки случай в първите времена след смъртта трябва да вземем под внимание едно неща: За душите остава разбираемо онова, което звучи на езиците, които са говорили обикновено на Земята.
И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили на Земята: тогава можем да им четем на който и да е език те чуват мисловното съдържание. В първото време след смъртта човекът е всъщност някой език. Това трябва да се има вече предвид, че в първото време след смъртта, можем да изпращаме нашите мисли на мъртвите, защото ние им изпращаме нашите мисли, касае се за едно изпращане на мисли на езика, който те са говорили обикновено на Земята.
към текста >>
И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили
на
Земята
: тогава можем да им четем
на
който и да е език те чуват мисловното съдържание.
Във всеки случай в първите времена след смъртта трябва да вземем под внимание едно неща: За душите остава разбираемо онова, което звучи на езиците, които са говорили обикновено на Земята.
И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили на Земята: тогава можем да им четем на който и да е език те чуват мисловното съдържание.
В първото време след смъртта човекът е всъщност някой език. Това трябва да се има вече предвид, че в първото време след смъртта, можем да изпращаме нашите мисли на мъртвите, защото ние им изпращаме нашите мисли, касае се за едно изпращане на мисли на езика, който те са говорили обикновено на Земята.
към текста >>
Това трябва да се има вече предвид, че в първото време след смъртта, можем да изпращаме нашите мисли
на
мъртвите, защото ние им изпращаме нашите мисли, касае се за едно изпращане
на
мисли
на
езика, който те са говорили обикновено
на
Земята
.
Във всеки случай в първите времена след смъртта трябва да вземем под внимание едно неща: За душите остава разбираемо онова, което звучи на езиците, които са говорили обикновено на Земята. И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили на Земята: тогава можем да им четем на който и да е език те чуват мисловното съдържание. В първото време след смъртта човекът е всъщност някой език.
Това трябва да се има вече предвид, че в първото време след смъртта, можем да изпращаме нашите мисли на мъртвите, защото ние им изпращаме нашите мисли, касае се за едно изпращане на мисли на езика, който те са говорили обикновено на Земята.
към текста >>
Това е един такъв случай, при който ясно се показва, че духовното знание може да покаже
на
човека, как от свръхсетивния, от духовния свят действуват
силите
в този физически свят.
Това е един такъв случай, при който ясно се показва, че духовното знание може да покаже на човека, как от свръхсетивния, от духовния свят действуват силите в този физически свят.
Обаче за да може да възприеме човек нещо подобно, той се нуждае от подходящо време, от подходящ момент. Човек трябва да се стреми например да развие един вид сила, която му дава възможност някак си светенето вътре на свръхсетивната сила, следователно в този случай, свръхсетивната сила на бащата в детската душа. Това е често пъти трудно. Едно леко средство би било например, ако човек би се опитал да познае, как умрелият баща иска да потопи това, или онова в душата на детето, според мислите на бащата. Обаче това не се оказва винаги като нещо правилно, то също не може винаги да се повтори.
към текста >>
Тук се оказва като едно добро средство, ако човек си състави един образ за изгледа, за начина как бащата е изглеждал през последното време, ако си
със
тави един ясен образ за неговия почерк и запечати този почерк в душата си, ако го обгърне с поглед и се подготви по този начин за едно обучение, както то се разбира тук, като се концентрира върху почерка, или образа: тогава човек приема в това, което иска да има да работи, намеренията, целите
на
мъртвия.
Обаче за да може да възприеме човек нещо подобно, той се нуждае от подходящо време, от подходящ момент. Човек трябва да се стреми например да развие един вид сила, която му дава възможност някак си светенето вътре на свръхсетивната сила, следователно в този случай, свръхсетивната сила на бащата в детската душа. Това е често пъти трудно. Едно леко средство би било например, ако човек би се опитал да познае, как умрелият баща иска да потопи това, или онова в душата на детето, според мислите на бащата. Обаче това не се оказва винаги като нещо правилно, то също не може винаги да се повтори.
Тук се оказва като едно добро средство, ако човек си състави един образ за изгледа, за начина как бащата е изглеждал през последното време, ако си със тави един ясен образ за неговия почерк и запечати този почерк в душата си, ако го обгърне с поглед и се подготви по този начин за едно обучение, както то се разбира тук, като се концентрира върху почерка, или образа: тогава човек приема в това, което иска да има да работи, намеренията, целите на мъртвия.
към текста >>
Някога хората ще държат сметка за това, което мъртвите искат от останалите живи
на
Земята
.
Някога хората ще държат сметка за това, което мъртвите искат от останалите живи на Земята.
Днес ние можем да държим сметка само за волята на онези, които се намират на физическото поле. Ще може да се осъществи едно свободно, взаимно съобщение и общение между живите и мъртвите. Хората ще се научат да проучват това, което мъртвите искат за физическото поле. Обрисувайте си в съзнанието великият преврат, бих могъл да кажа, също във външните неща на земният живот, когато мъртвите ще участвуват и действуват чрез живите върху физическото поле. Ако Духовната наука бъде правилно разбрана, а тя трябва да бъде винаги добре разбрана, тя не ще бъде само една теория.
към текста >>
Отначало много неща стават остават неразбрани във връзка между света тек
на
Земята
, между физическото поле и света в който живеем между смъртта и едно ново раждане.
Духовната наука ще стане постепенно еди истински елексир на живата, който ще действува в цялото съществувание, колкото повече се разпространява. И тя сигурно ще върши това, защото не ще действува като един мъртъв идеал, който се проповядва, който се разпространява чрез дружества. Тя наистина бавно, но сигурно ще обхване душите и ще преобрази земните души. Но в нашите представи ще бъде обогатено също и нещо друго. В нашето съществувание ние ще можем да живеем по-съвършено по друг начин заедно с мъртвите, защото ще разберем, какво правят мъртвите.
Отначало много неща стават остават неразбрани във връзка между света тек на Земята, между физическото поле и света в който живеем между смъртта и едно ново раждане.
Защото неразбираеми остават много неща, които стават тук във физическия свят. И понеже всичко онова, което става тук съответствува с онова, което става в другия свят, остава неразбираемо също отношението на света и на човечеството със свръхсетивните светове. Когато Духовната наука ще се разбира правилно, на мястото на неразбирането в тази област ще дойде разбирането. Сега ще обясня една връзка, която показва, колко чудно преплете ни пътища преминават съществата, които изпълняват по-нататъшното развитие на мировата мъдрост. Чудно заплетени пътища имат тези Същества, но въпреки това, когато ги проследим, те се оказват пълни с мъдрост във всички точки.
към текста >>
И понеже всичко онова, което става тук съответствува с онова, което става в другия свят, остава неразбираемо също отношението
на
света и
на
човечеството
със
свръхсетивните светове.
Тя наистина бавно, но сигурно ще обхване душите и ще преобрази земните души. Но в нашите представи ще бъде обогатено също и нещо друго. В нашето съществувание ние ще можем да живеем по-съвършено по друг начин заедно с мъртвите, защото ще разберем, какво правят мъртвите. Отначало много неща стават остават неразбрани във връзка между света тек на Земята, между физическото поле и света в който живеем между смъртта и едно ново раждане. Защото неразбираеми остават много неща, които стават тук във физическия свят.
И понеже всичко онова, което става тук съответствува с онова, което става в другия свят, остава неразбираемо също отношението на света и на човечеството със свръхсетивните светове.
Когато Духовната наука ще се разбира правилно, на мястото на неразбирането в тази област ще дойде разбирането. Сега ще обясня една връзка, която показва, колко чудно преплете ни пътища преминават съществата, които изпълняват по-нататъшното развитие на мировата мъдрост. Чудно заплетени пътища имат тези Същества, но въпреки това, когато ги проследим, те се оказват пълни с мъдрост във всички точки. Ще обгърнем с поглед различни отношения. Нека обгърнем с поглед първо душите, които можем да виждаме с очите на ясновидеца между смъртта и едно ново раждане в тяхното занимание Тогава констатираме и за ясновидеца, това е отново нещо потресающо ние виждаме много души, които определено време между смъртта и едно ново раждане са осъдени да бъдат роби на духовете, които изпращат във физическия свят болестите и смъртта.
към текста >>
Следователно ние виждаме тогава души намиращи се между смъртта и едно ново раждане, които са впрегнати в робския хомот
на
онези, които наричаме ариманически духове, или духове
на
препятствията,
на
пречките, следователно в робския хомот
на
онези духове от които произлизат болестите и смъртта
на
Земята
и
на
онези, които създават пречките в живота
на
хората.
Когато Духовната наука ще се разбира правилно, на мястото на неразбирането в тази област ще дойде разбирането. Сега ще обясня една връзка, която показва, колко чудно преплете ни пътища преминават съществата, които изпълняват по-нататъшното развитие на мировата мъдрост. Чудно заплетени пътища имат тези Същества, но въпреки това, когато ги проследим, те се оказват пълни с мъдрост във всички точки. Ще обгърнем с поглед различни отношения. Нека обгърнем с поглед първо душите, които можем да виждаме с очите на ясновидеца между смъртта и едно ново раждане в тяхното занимание Тогава констатираме и за ясновидеца, това е отново нещо потресающо ние виждаме много души, които определено време между смъртта и едно ново раждане са осъдени да бъдат роби на духовете, които изпращат във физическия свят болестите и смъртта.
Следователно ние виждаме тогава души намиращи се между смъртта и едно ново раждане, които са впрегнати в робския хомот на онези, които наричаме ариманически духове, или духове на препятствията, на пречките, следователно в робския хомот на онези духове от които произлизат болестите и смъртта на Земята и на онези, които създават пречките в живота на хората.
Това е една сурова участ, която ясновидецът наблюдава при някои души, които трябва да се прегъват по този начин в хомота на робството. И ако проследим след това тези души в техния предхождащ земен живот, който те са водили преди да минат през вратата на смъртта, ние откриваме, че душите, които определено време след смъртта трябва да служат на духовете на съпротивата, на пречките са си подготвили тази съдба отдавайки се на удобството. А тези, които са роби на духовете на болестите и смъртта, са си подготвили тази съдба с това, че през време на земния живот са проявили безсъвестност, живели са безсъвестно. Тук ние виждаме определено отношение на човешките души към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора.
към текста >>
Но сега да насочим поглед към следното: Сега да насочим поглед към душите, които тук
на
Земята
са засегнати от това, което такива души трябва да вършат.
Но сега да насочим поглед към следното: Сега да насочим поглед към душите, които тук на Земята са засегнати от това, което такива души трябва да вършат.
Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост. Да насочим поглед върху душите, които тук на Земята са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки. Какво забелязва ясновидецът, когато проследява такива души, които умират преждевременно, или са последвани от нещастие и заминават в духовният свят? Човек може да има странни опитности в земните съдби на хората. Отново трябва да посочим един пример, който принадлежи към най-внушителните в земните съдби и който постоянно може да се случи.
към текста >>
Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук
на
Земята
умират в разцвета
на
техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост.
Но сега да насочим поглед към следното: Сега да насочим поглед към душите, които тук на Земята са засегнати от това, което такива души трябва да вършат.
Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост.
Да насочим поглед върху душите, които тук на Земята са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки. Какво забелязва ясновидецът, когато проследява такива души, които умират преждевременно, или са последвани от нещастие и заминават в духовният свят? Човек може да има странни опитности в земните съдби на хората. Отново трябва да посочим един пример, който принадлежи към най-внушителните в земните съдби и който постоянно може да се случи. Ражда се едно дете: майката умира през време на раждането на детето.
към текста >>
Да насочим поглед върху душите, които тук
на
Земята
са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки.
Но сега да насочим поглед към следното: Сега да насочим поглед към душите, които тук на Земята са засегнати от това, което такива души трябва да вършат. Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост.
Да насочим поглед върху душите, които тук на Земята са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки.
Какво забелязва ясновидецът, когато проследява такива души, които умират преждевременно, или са последвани от нещастие и заминават в духовният свят? Човек може да има странни опитности в земните съдби на хората. Отново трябва да посочим един пример, който принадлежи към най-внушителните в земните съдби и който постоянно може да се случи. Ражда се едно дете: майката умира през време на раждането на детето. Детето остава сираче по майка още при своето раждане.
към текста >>
Но сега нека се запитаме по-нататък: Какво е положението с душите, които тук
на
Земята
изпитват една такава съдба, които тук
на
Земята
умират в разцвета
на
техния живот, които преждевременно загиват от епидемии?
При устройването на такива отношения, сътрудничат онези души, които поради тяхната безсъвестност по време на земният живот, стават слуги на духовете на болестите, на смъртта и на нещастието. Така такива безсъвестни души трябва да работят в произвеждането на такива тежки съдби: това е една връзка! Ясновидецът констатира това особено силно при един такъв случай, като например катастрофата на кораба Титаник. Нека проследим тук как в този случай са действували душите, които поради тяхната безсъвестност са станали слуги на духовете на болестите и нещастието. Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче лоша е тази съдба, в която са заплетени тези души, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство.
Но сега нека се запитаме по-нататък: Какво е положението с душите, които тук на Земята изпитват една такава съдба, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, които преждевременно загиват от епидемии?
Когато тези души, ненавременно минават през вратата на смъртта и отиват в духовния свят, какво е тяхното положение?
към текста >>
И по определен начин още в нашата епоха за голяма част от хората съществува опасността, да
не
могат да вървят напред с развитието, защото бавейки изцяло материалистични души, те са задържани чрез тежестта
на
техните души
на
Земята
и
не
могат да бъдат взети /от развитието/ за следващото въплъщение.
Ние научаваме за съдбата на тези души, когато с погледа на ясновидеца проникваме в заниманието на духовете, които водят напред земното развитие, или всеобщо развитие. Тези Същества на Висшите йерархии имат определени сили, за да тласкат напред развитието, обаче тези сили не са някак безгранични, те са в известно отношение ограничени. Получава се например следното. Напълно материалистичните души, които изгубват всякакво убеждение и разбиране за свръхсетивния свят са застрашени всъщност още в настоящата епоха от един вид залез, от един вид откъсване от напредващото развитие.
И по определен начин още в нашата епоха за голяма част от хората съществува опасността, да не могат да вървят напред с развитието, защото бавейки изцяло материалистични души, те са задържани чрез тежестта на техните души на Земята и не могат да бъдат взети /от развитието/ за следващото въплъщение.
Обаче тази опасност трябва да бъде отклонена чрез решението на висшите йерархии. В действителност положението е такова, че едвам в 6-тата епоха и накрая едвам през време на развитието на бъдещето въплъщение на Земята като "Венера" ще удари решаващият час за душите, които откъсвайки се напълно, не могат да бъдат взети от земното развитие. Всъщност душите не трябва още сега да тънат така дълбоко в тежестта, че трябва да останат назад в развитието. Съгласно решението на висшите йерархии е така, че това не трябва да се случи. Обаче тези същества на Висшите йерархии са ограничени в своите сили и способности.
към текста >>
В действителност положението е такова, че едвам в 6-тата епоха и накрая едвам през време
на
развитието
на
бъдещето въплъщение
на
Земята
като "Венера" ще удари решаващият час за душите, които откъсвайки се напълно,
не
могат да бъдат взети от земното развитие.
Тези Същества на Висшите йерархии имат определени сили, за да тласкат напред развитието, обаче тези сили не са някак безгранични, те са в известно отношение ограничени. Получава се например следното. Напълно материалистичните души, които изгубват всякакво убеждение и разбиране за свръхсетивния свят са застрашени всъщност още в настоящата епоха от един вид залез, от един вид откъсване от напредващото развитие. И по определен начин още в нашата епоха за голяма част от хората съществува опасността, да не могат да вървят напред с развитието, защото бавейки изцяло материалистични души, те са задържани чрез тежестта на техните души на Земята и не могат да бъдат взети /от развитието/ за следващото въплъщение. Обаче тази опасност трябва да бъде отклонена чрез решението на висшите йерархии.
В действителност положението е такова, че едвам в 6-тата епоха и накрая едвам през време на развитието на бъдещето въплъщение на Земята като "Венера" ще удари решаващият час за душите, които откъсвайки се напълно, не могат да бъдат взети от земното развитие.
Всъщност душите не трябва още сега да тънат така дълбоко в тежестта, че трябва да останат назад в развитието. Съгласно решението на висшите йерархии е така, че това не трябва да се случи. Обаче тези същества на Висшите йерархии са ограничени в своите сили и способности. Нищо не е ограничено, това важи също и за Съществата на Висшите йерархии. И ако би се разчитало само на силите на тези Висши йерархии, още сега напълно материалистичните души би трябвало да се откъснат от напредващото развитие.
към текста >>
И ако би се разчитало само
на
силите
на
тези Висши йерархии, още сега напълно материалистичните души би трябвало да се откъснат от напредващото развитие.
В действителност положението е такова, че едвам в 6-тата епоха и накрая едвам през време на развитието на бъдещето въплъщение на Земята като "Венера" ще удари решаващият час за душите, които откъсвайки се напълно, не могат да бъдат взети от земното развитие. Всъщност душите не трябва още сега да тънат така дълбоко в тежестта, че трябва да останат назад в развитието. Съгласно решението на висшите йерархии е така, че това не трябва да се случи. Обаче тези същества на Висшите йерархии са ограничени в своите сили и способности. Нищо не е ограничено, това важи също и за Съществата на Висшите йерархии.
И ако би се разчитало само на силите на тези Висши йерархии, още сега напълно материалистичните души би трябвало да се откъснат от напредващото развитие.
Тези същества на Висшите йерархии не могат всъщност чрез самите себе си да спасят тези застрашени души тук се прибягва до едно особено средство. А именно душите, които напускат земният живот чрез една преждевременна смърт, имат като души пред себе си една възможност. Да приемем че умират чрез една катастрофа, например прегазени от един бръз влак. Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост. Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие.
към текста >>
Тогава
на
една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук
на
Земята
до настъпването
на
естествената смърт поради старост.
Нищо не е ограничено, това важи също и за Съществата на Висшите йерархии. И ако би се разчитало само на силите на тези Висши йерархии, още сега напълно материалистичните души би трябвало да се откъснат от напредващото развитие. Тези същества на Висшите йерархии не могат всъщност чрез самите себе си да спасят тези застрашени души тук се прибягва до едно особено средство. А именно душите, които напускат земният живот чрез една преждевременна смърт, имат като души пред себе си една възможност. Да приемем че умират чрез една катастрофа, например прегазени от един бръз влак.
Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост.
Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие. Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си. И тези сили използуват сега Съществата на Висшите йерархии, за да спасят онези души, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила.
към текста >>
Отивайки в духовния свят такива души занасят
със
себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук
на
Земята
, но които са били още преждевременно отклонени от това действие.
И ако би се разчитало само на силите на тези Висши йерархии, още сега напълно материалистичните души би трябвало да се откъснат от напредващото развитие. Тези същества на Висшите йерархии не могат всъщност чрез самите себе си да спасят тези застрашени души тук се прибягва до едно особено средство. А именно душите, които напускат земният живот чрез една преждевременна смърт, имат като души пред себе си една възможност. Да приемем че умират чрез една катастрофа, например прегазени от един бръз влак. Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост.
Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие.
Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си. И тези сили използуват сега Съществата на Висшите йерархии, за да спасят онези души, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила.
към текста >>
Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе
със
себе си.
Тези същества на Висшите йерархии не могат всъщност чрез самите себе си да спасят тези застрашени души тук се прибягва до едно особено средство. А именно душите, които напускат земният живот чрез една преждевременна смърт, имат като души пред себе си една възможност. Да приемем че умират чрез една катастрофа, например прегазени от един бръз влак. Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост. Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие.
Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си.
И тези сили използуват сега Съществата на Висшите йерархии, за да спасят онези души, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила.
към текста >>
Тези сили увеличават
силите
на
Съществата
на
Висшите йерархии.
Чрез това материалистично настроените души са пренесени в по-добри времена и спасени, тъй като техните сили са вложени само за обикновения ход на развитието на човечеството. Опасението идва чрез това, че тези Същества на Висшите йерархии получават допълнителни сили идващи от неизползуваните сили на душите минали през една преждевременно смърт, следователно не са могли да използуват всичките си сили в земния живот.
Тези сили увеличават силите на Съществата на Висшите йерархии.
Така душите, които умират преждевременно, помагат на своите събратя човеците, които иначе потънали в мочурището на материализма. Тук ние имаме онова, което трябва да вършат душите, които преждевременно минават през вратата на смъртта. Чудни връзки, в сложните пътища на мировата мъдрост. Тук от една страна мировата мъдрост допуска, човешките души да бъдат осъдени поради тяхната безсъвестност, да сътрудничат за идването на болестите и преждевременната смърт в света, а другите, които напускат физическото поле преждевременно, за да помагат на другите хора. По този начин следователно: това, което външно майя, в илюзията се явява като зло, често пъти е насочвано към доброто, обаче по сложни пътища.
към текста >>
Те се нуждаят от души, които
на
Земята
развиват сили, които след това чрез настъпването
на
преждевременна смърт остават в напрежение и биват занесени в духовния свят, чрез тяхната преждевременна смърт, чрез сполетялото ги нещастие.
Пътищата на мъдростта са много сложни, пътища по които върви Мировата Мъдрост. Човек само постепенно може да се ориентира в тези пътища. Бихме могли да кажем: Горе духовете на Висшите йерархии държат света. Понеже хората трябва да бъдат свободни, те им оставят възможността да потънат в злото, в материализма. Те им дават толкова свобода, че тези човешки души, които не биха могли чрез собствени сили да вървят в крак с развитието, им се изплъзват.
Те се нуждаят от души, които на Земята развиват сили, които след това чрез настъпването на преждевременна смърт остават в напрежение и биват занесени в духовния свят, чрез тяхната преждевременна смърт, чрез сполетялото ги нещастие.
За да ги сполети смъртта, нещастието, необходима е службата на такива души, които впоследствие на предоставената им свобода са потънали в безсъвестност. Тук се развива един чудесен цикличен път: бихме могли да кажем отново един цикличен път на мировата Мъдрост. Не трябва да се вярва, че универсално е това, което е най-просто. Светът е станал толкова сложен. Ницше винаги е използувал знаменателните думи, които е получил като чрез вдъхновение, когато е казал: "Светът е дълбок и по-дълбок отколкото обикновено си мислим".
към текста >>
Тези духовни образи
не
можеха да пренесат
със
себе си през вратата
на
смъртта.
Обични приятели, когато приемем в себе си такива понятия, идеи и мисли, тогава е така, че гледаме и виждаме света именно с други очи, /защото от древни времена насам човечеството е изгубили нещо/ отколкото преди това. И ще стане все повече необходимо, да се научим да гледаме света с други очи, защото от древни времена насам човечеството е изгубило някои неща. Това, което то е изгубило, за което можем да си съставим едно понятие, когато размислим върху него следното: Още в третия сладатлантски период /Египто-халдейска епоха/ съществуваха често пъти такива междинни състояния между съня и будността, при които тогавашните души гледаха звездния свят и виждаха не само физическите звезди както сега, а възприемаха духовните Същества на Висшите йерархии, които бяха ръководители на съдбата на звездите и на тяхното движение. И това, което съществуваше като карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови души, които изглеждат подобни на животни и въпреки това не са животни, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи. Душите са възприемали тези образи в духовния свят.
Тези духовни образи не можеха да пренесат със себе си през вратата на смъртта.
Душите са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното. Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят. Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат. Но какви са тези души, които се явяват в днешните тела? Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия.
към текста >>
Днес, когато душите се раждат
на
Земята
, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят.
Това, което то е изгубило, за което можем да си съставим едно понятие, когато размислим върху него следното: Още в третия сладатлантски период /Египто-халдейска епоха/ съществуваха често пъти такива междинни състояния между съня и будността, при които тогавашните души гледаха звездния свят и виждаха не само физическите звезди както сега, а възприемаха духовните Същества на Висшите йерархии, които бяха ръководители на съдбата на звездите и на тяхното движение. И това, което съществуваше като карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови души, които изглеждат подобни на животни и въпреки това не са животни, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи. Душите са възприемали тези образи в духовния свят. Тези духовни образи не можеха да пренесат със себе си през вратата на смъртта. Душите са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното.
Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят.
Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат. Но какви са тези души, които се явяват в днешните тела? Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия. Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души. Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното.
към текста >>
Ясновидецът възприема от една страна човешките души, които са минали през вратата
на
смъртта, които копнеят за останалите
на
Земята
техни близки души, които обаче
не
могат да възприемат, защото в тези души съществуват само материалистични образи за света, въпреки че те са може би много добри хора.
А сега обърнете внимание на тези две неща, които получихме в течение на днешното разглеждане.
Ясновидецът възприема от една страна човешките души, които са минали през вратата на смъртта, които копнеят за останалите на Земята техни близки души, които обаче не могат да възприемат, защото в тези души съществуват само материалистични образи за света, въпреки че те са може би много добри хора.
За ясновидеца е нещо потресаващо, дори когато е запазил необходимото спокойствие, когато той вижда тези копнеещи души. От друга страна ясновидецът вижда едно бъдеще на човечеството, което ще съдържа все повече мъртви елементи в душите на хората, ако не бъдат оживотворени представите, които са приели някога в себе си и които умъртвяват, когато не възлизат в съзнанието. Ясновидецът би трябвало да гледа към едно бъдеще, когато хората още много по-рано, отколкото е случаят днес, чрез всевъзможни наследствени действия показват явления на старост. Както днес могат да се наблюдават у някои деца явления на остарялост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не биха се явили оживотворителните сили чрез духовното познание, които представляват спомени за представи приети някога по един естествен начин в миналото. За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена
на
мъртвите възможността да се свържат с техните близки
на
Земята
, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран
не
само тук
на
Земята
от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане.
Ясновидецът възприема от една страна човешките души, които са минали през вратата на смъртта, които копнеят за останалите на Земята техни близки души, които обаче не могат да възприемат, защото в тези души съществуват само материалистични образи за света, въпреки че те са може би много добри хора. За ясновидеца е нещо потресаващо, дори когато е запазил необходимото спокойствие, когато той вижда тези копнеещи души. От друга страна ясновидецът вижда едно бъдеще на човечеството, което ще съдържа все повече мъртви елементи в душите на хората, ако не бъдат оживотворени представите, които са приели някога в себе си и които умъртвяват, когато не възлизат в съзнанието. Ясновидецът би трябвало да гледа към едно бъдеще, когато хората още много по-рано, отколкото е случаят днес, чрез всевъзможни наследствени действия показват явления на старост. Както днес могат да се наблюдават у някои деца явления на остарялост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не биха се явили оживотворителните сили чрез духовното познание, които представляват спомени за представи приети някога по един естествен начин в миналото.
За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане.
Един език за живите и мъртвите.
към текста >>
Ние чувствуваме тази мисия, като едно висше свещенно задължение, като нещо твърде сериозно и пълно
със
знание.
И действително, това не е защото изпитваме симпатия към това, което е една Духовна наука, не е една такава теоретическа симпатия, както към другите неща и това не е меродавно, а действително разбиращият, кой то гледа в света, го чувствува като една световна мисия. Той си казва: Налице е необходимостта да бъде намерен общият език, да бъде намерен елексирът на живота, който да предпази хората от пресъхването на техните представи. Това е мисията на Духовната наука за самите духовни светове.
Ние чувствуваме тази мисия, като едно висше свещенно задължение, като нещо твърде сериозно и пълно със знание.
И ние трябва да изпитваме не само приятност от представите, които Духовната наука може да ни даде за нашето теоретическо задоволяване, а трябва да чувствуваме от необходимостта на човечеството и на развитието на своята духовна сила, която тя трябва да има. Тогава ние чувствуваме в истинския смисъл на думата, защо трябва да съществува Духовната наука, защо тя трябва да бъде посадена в духовния живот на човечеството. Това трябва да си усвоим ние като чувство, от това чувство трябва да се проникнем. Това чувство има една много целебна сила: то принадлежи към тези чувства, които довеждат човешката душа в истинска хармония на дейните сили. Това е така.
към текста >>
Например, честолюбието, суетността и щестлавието са сродни
със
страха.
Той ще може да се справи най-малко вътрешно в най-сериозните и най-тежки положения на живота, имайки Духовната наука ще се справя именно тогава, когато, външно се явяват най-големите трудности. Защото Духовната наука е една работа на бъдещето. Тя се явява днес в света, защото трябва да служи на човечеството в най-широкия смисъл, в най-широката форма. Това допринася обаче, че хората които имат в глъбините на тяхната душа страх от духовните светове, за да проявят в тяхното съзнание този страх, като омраза. Някои човешки души са сродни едни с други.
Например, честолюбието, суетността и щестлавието са сродни със страха.
И някои чувства са сродни помежду си по сложен начин. Защо човекът е честолюбив, суетен? Да бъде човек честолюбив, суетен това значи: да иска да се зачита чрез съждението на заобикалящия свят и да изпитва удоволствие от това, че той означава нещо чрез това съждение, да изпитва удоволствие чрез това съждение. Защо човек иска това? Той може да го иска поради различни причини.
към текста >>
2.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато един човек върви без разсъдък в живота, това иде от там, че между смъртта и раждането той
не
е могъл да срещне съществата, които биха му дали
силите
да оживотвори своите собствени сили, за да бъде морално и интелектуално способен в този живот.
Обаче Духовната наука ни показва, че в живота между раждането и смъртта човекът среща определени същества. Също така, както той среща тук много същества на природните царства, там той среща Същества та на Висшите йерархии и повече, или по-малко елементарните същества.
Когато един човек върви без разсъдък в живота, това иде от там, че между смъртта и раждането той не е могъл да срещне съществата, които биха му дали силите да оживотвори своите собствени сили, за да бъде морално и интелектуално способен в този живот.
Обаче възможността човек да намери между смъртта и раждането определени същества способността да намери той тези същества, зависи от последният му живот на Земята. Ако през време на земният му живот никога не сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават със свръхсетивното, ако през време на нашия последен земен живот сме потънали на пълно във външния свят, в света на сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, щото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот. Областта на отвъдният свят е някак си мрачна и тъмна за нас и ние не можем да намерим в тъмнината силите на Висшите йерархии. Тогава човекът се връща към Земята между смъртта и едно ново раждане, без да е забелязал съществата, от които трябваше да получи сили за следващият земен живот.
към текста >>
Обаче възможността човек да намери между смъртта и раждането определени същества способността да намери той тези същества, зависи от последният му живот
на
Земята
.
Обаче Духовната наука ни показва, че в живота между раждането и смъртта човекът среща определени същества. Също така, както той среща тук много същества на природните царства, там той среща Същества та на Висшите йерархии и повече, или по-малко елементарните същества. Когато един човек върви без разсъдък в живота, това иде от там, че между смъртта и раждането той не е могъл да срещне съществата, които биха му дали силите да оживотвори своите собствени сили, за да бъде морално и интелектуално способен в този живот.
Обаче възможността човек да намери между смъртта и раждането определени същества способността да намери той тези същества, зависи от последният му живот на Земята.
Ако през време на земният му живот никога не сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават със свръхсетивното, ако през време на нашия последен земен живот сме потънали на пълно във външния свят, в света на сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, щото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот. Областта на отвъдният свят е някак си мрачна и тъмна за нас и ние не можем да намерим в тъмнината силите на Висшите йерархии. Тогава човекът се връща към Земята между смъртта и едно ново раждане, без да е забелязал съществата, от които трябваше да получи сили за следващият земен живот.
към текста >>
Ако през време
на
земният му живот никога
не
сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават
със
свръхсетивното, ако през време
на
нашия последен земен живот сме потънали
на
пълно във външния свят, в света
на
сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, щото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот.
Обаче Духовната наука ни показва, че в живота между раждането и смъртта човекът среща определени същества. Също така, както той среща тук много същества на природните царства, там той среща Същества та на Висшите йерархии и повече, или по-малко елементарните същества. Когато един човек върви без разсъдък в живота, това иде от там, че между смъртта и раждането той не е могъл да срещне съществата, които биха му дали силите да оживотвори своите собствени сили, за да бъде морално и интелектуално способен в този живот. Обаче възможността човек да намери между смъртта и раждането определени същества способността да намери той тези същества, зависи от последният му живот на Земята.
Ако през време на земният му живот никога не сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават със свръхсетивното, ако през време на нашия последен земен живот сме потънали на пълно във външния свят, в света на сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, щото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот.
Областта на отвъдният свят е някак си мрачна и тъмна за нас и ние не можем да намерим в тъмнината силите на Висшите йерархии. Тогава човекът се връща към Земята между смъртта и едно ново раждане, без да е забелязал съществата, от които трябваше да получи сили за следващият земен живот.
към текста >>
Областта
на
отвъдният свят е някак си мрачна и тъмна за нас и ние
не
можем да намерим в тъмнината
силите
на
Висшите йерархии.
Обаче Духовната наука ни показва, че в живота между раждането и смъртта човекът среща определени същества. Също така, както той среща тук много същества на природните царства, там той среща Същества та на Висшите йерархии и повече, или по-малко елементарните същества. Когато един човек върви без разсъдък в живота, това иде от там, че между смъртта и раждането той не е могъл да срещне съществата, които биха му дали силите да оживотвори своите собствени сили, за да бъде морално и интелектуално способен в този живот. Обаче възможността човек да намери между смъртта и раждането определени същества способността да намери той тези същества, зависи от последният му живот на Земята. Ако през време на земният му живот никога не сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават със свръхсетивното, ако през време на нашия последен земен живот сме потънали на пълно във външния свят, в света на сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, щото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот.
Областта на отвъдният свят е някак си мрачна и тъмна за нас и ние не можем да намерим в тъмнината силите на Висшите йерархии.
Тогава човекът се връща към Земята между смъртта и едно ново раждане, без да е забелязал съществата, от които трябваше да получи сили за следващият земен живот.
към текста >>
Тогава човекът се връща към
Земята
между смъртта и едно ново раждане, без да е забелязал съществата, от които трябваше да получи сили за следващият земен живот.
Също така, както той среща тук много същества на природните царства, там той среща Същества та на Висшите йерархии и повече, или по-малко елементарните същества. Когато един човек върви без разсъдък в живота, това иде от там, че между смъртта и раждането той не е могъл да срещне съществата, които биха му дали силите да оживотвори своите собствени сили, за да бъде морално и интелектуално способен в този живот. Обаче възможността човек да намери между смъртта и раждането определени същества способността да намери той тези същества, зависи от последният му живот на Земята. Ако през време на земният му живот никога не сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават със свръхсетивното, ако през време на нашия последен земен живот сме потънали на пълно във външния свят, в света на сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, щото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот. Областта на отвъдният свят е някак си мрачна и тъмна за нас и ние не можем да намерим в тъмнината силите на Висшите йерархии.
Тогава човекът се връща към Земята между смъртта и едно ново раждане, без да е забелязал съществата, от които трябваше да получи сили за следващият земен живот.
към текста >>
съществата са там налице, но се касае за това, ние да се срещнем с тях благодарение
на
това, че в нашият последен земен живот сами сме запазили светлината, която сме имали с духовния свят.След смъртта ние
не
можем вече да осветим тъмнината, ако
не
сме занесли там
със
себе си необходимостта за нова светлина, когато сме минали през вратата
на
смъртта.
А от къде идва светлината, чрез която ние можем да осветим тъмнината между смъртта и раждането? От къде можем да вземем ние тази светлина? Между смъртта и едно ново раждане никой не ни дава светли на.
съществата са там налице, но се касае за това, ние да се срещнем с тях благодарение на това, че в нашият последен земен живот сами сме запазили светлината, която сме имали с духовния свят.След смъртта ние не можем вече да осветим тъмнината, ако не сме занесли там със себе си необходимостта за нова светлина, когато сме минали през вратата на смъртта.
От това ние виждаме следователно, колко неправилно е изказването, че тук не трябва да се интересуваме и грижим за духовният свят, а можем да чакаме това което иде. Да, ако човек чака това, което иде тогава идва тъмнината.
към текста >>
Светилниците за отвъдният свят трябва да бъдат занесени там от
Земята
.
Следователно, земният живот не е само една преходна точка, а той има една мисия, той е една необходимост за отвъдният свят, както отвъдният свят е необходим за земният живот.
Светилниците за отвъдният свят трябва да бъдат занесени там от Земята.
Така следователно може да се случи, че тук човек може да остане тъп по отношение на свръхсетивният свят и с това да отмине възможността да добие необходимите способности, които му служат като инструменти за земния живот.
към текста >>
Когато човек върви по
Земята
с едно произволно затъпяване, тогава в живота след втория земен живот при него идва Луцифер с неговата сила.
Ако не би настъпило нещо друго, човекът би станал все по-неспособен и все по-неспособен. Защото, когато човек си е създал в един земен живот такива условия, които произволно се е затворил за свръхсетивния свят и е проявил тъпота към него, тогава в следващият земен живот той е още по-малко способен да си приготви необходимите органи. И ако не би настъпило нищо друго, той би трябвало да продължава да се развива така. Следователно неговото развитие, би отивало постоянно все по-надолу. Но тогава настъпва нещо друго.
Когато човек върви по Земята с едно произволно затъпяване, тогава в живота след втория земен живот при него идва Луцифер с неговата сила.
Тогава в един следващ живот между смъртта и едно ново раждане той би ходил в тъмнината, ако при него не би дошъл Луцифер. Но понеже е минал през един живот, като току що описания, Луцифер може да дойде при него и той му осветлява сега онези сили и същества, от които се нуждае за следващият земен живот. Последствието и това, че всички тези сили и същества са оцветени от светлината на Луцифер. После след тъпото съществувание и след като е бил воден от Луцифер през живота между смъртта и едно ново раждане той влиза в един нов земен живот тогава той е изцяло надарен със способности, които приготвят неговите органи, но тези органи постоянно го излагат на изкушенията на Луцифер на Земята. Такъв човек може да бъде: умен и схватлив, обаче неговият ум ще бъде студен и пресметлив, преди всичко проникнат от себелюбие, от егоизъм.
към текста >>
После след тъпото съществувание и след като е бил воден от Луцифер през живота между смъртта и едно ново раждане той влиза в един нов земен живот тогава той е изцяло надарен
със
способности, които приготвят неговите органи, но тези органи постоянно го излагат
на
изкушенията
на
Луцифер
на
Земята
.
Но тогава настъпва нещо друго. Когато човек върви по Земята с едно произволно затъпяване, тогава в живота след втория земен живот при него идва Луцифер с неговата сила. Тогава в един следващ живот между смъртта и едно ново раждане той би ходил в тъмнината, ако при него не би дошъл Луцифер. Но понеже е минал през един живот, като току що описания, Луцифер може да дойде при него и той му осветлява сега онези сили и същества, от които се нуждае за следващият земен живот. Последствието и това, че всички тези сили и същества са оцветени от светлината на Луцифер.
После след тъпото съществувание и след като е бил воден от Луцифер през живота между смъртта и едно ново раждане той влиза в един нов земен живот тогава той е изцяло надарен със способности, които приготвят неговите органи, но тези органи постоянно го излагат на изкушенията на Луцифер на Земята.
Такъв човек може да бъде: умен и схватлив, обаче неговият ум ще бъде студен и пресметлив, преди всичко проникнат от себелюбие, от егоизъм. Ясновидецът вижда при много хора в света, всъщност, които са умни и схватливи, обаче студени и егоистични в техните прояви, така че когато човек се събере с тях те го измамват за да се облагодетелствуват все повече и да изпъкнат. При разглеждането на такива хора ясновидецът констатира, че са били ръководени от Луцифер в техния живот по-рано в духовния свят и че в предидущото земно въплъщение са водили един тъп в духовно отношение живот: по-рано едно произволно затваряне спрямо духовният свят.
към текста >>
И можем да кажем: при едно такова познание,
на
човека му се разкрива една печална перспектива за материалистичното човечество, хората, които в настоящето имат материалистични убеждения и отхвърлят заниманието с духовните светове, които считат, че душевният живот завършва заедно
със
смъртта
на
такива хора им предстои един такъв живот какъвто аз описах сега.
И можем да кажем: при едно такова познание, на човека му се разкрива една печална перспектива за материалистичното човечество, хората, които в настоящето имат материалистични убеждения и отхвърлят заниманието с духовните светове, които считат, че душевният живот завършва заедно със смъртта на такива хора им предстои един такъв живот какъвто аз описах сега.
Обаче не е достатъчно само да мъдруваме заедно в една абстрактна форма върху връзките на различните животи, а конкретният образ ни показва най-разнообразните връзки между миналите и бъдещите земни съществувания и редуващите се съществувания в духовният свят. От това можем да установим, че земният живот има едно голямо значение за живота след смъртта. И този земен живот има още едно друго значение: Той има значение, че само на Земята можем да срещнем в пълният смисъл на думата определени същества така, че се запознаваме добре с тях. И към тези същества принадлежи преди всичко самият човек. Ако връзката между човек и човек би могла да бъде създадена на Земята, тя не би могла да бъде създадена и в духовната област.
към текста >>
И този земен живот има още едно друго значение: Той има значение, че само
на
Земята
можем да срещнем в пълният смисъл
на
думата определени същества така, че се запознаваме добре с тях.
И можем да кажем: при едно такова познание, на човека му се разкрива една печална перспектива за материалистичното човечество, хората, които в настоящето имат материалистични убеждения и отхвърлят заниманието с духовните светове, които считат, че душевният живот завършва заедно със смъртта на такива хора им предстои един такъв живот какъвто аз описах сега. Обаче не е достатъчно само да мъдруваме заедно в една абстрактна форма върху връзките на различните животи, а конкретният образ ни показва най-разнообразните връзки между миналите и бъдещите земни съществувания и редуващите се съществувания в духовният свят. От това можем да установим, че земният живот има едно голямо значение за живота след смъртта.
И този земен живот има още едно друго значение: Той има значение, че само на Земята можем да срещнем в пълният смисъл на думата определени същества така, че се запознаваме добре с тях.
И към тези същества принадлежи преди всичко самият човек. Ако връзката между човек и човек би могла да бъде създадена на Земята, тя не би могла да бъде създадена и в духовната област. Съединенията, които съществуват между човек и човек, са такива, че те се образуват тук и след това продължават и в духовният свят. Обаче ние не бихме могли някога да си създадем връзки с човешките същества, които са предназначени да се въплътят на Земята, ако на Земята сме имали случай да се запознаем с тях, обаче не сме използували този случай ние не можем да заместим пропуснатото тук в духовният свят, във времето, което прекарваме между живота и едно ново раждане. Да вземем един пример: Гоатама Буда.
към текста >>
Ако връзката между човек и човек би могла да бъде създадена
на
Земята
, тя
не
би могла да бъде създадена и в духовната област.
И можем да кажем: при едно такова познание, на човека му се разкрива една печална перспектива за материалистичното човечество, хората, които в настоящето имат материалистични убеждения и отхвърлят заниманието с духовните светове, които считат, че душевният живот завършва заедно със смъртта на такива хора им предстои един такъв живот какъвто аз описах сега. Обаче не е достатъчно само да мъдруваме заедно в една абстрактна форма върху връзките на различните животи, а конкретният образ ни показва най-разнообразните връзки между миналите и бъдещите земни съществувания и редуващите се съществувания в духовният свят. От това можем да установим, че земният живот има едно голямо значение за живота след смъртта. И този земен живот има още едно друго значение: Той има значение, че само на Земята можем да срещнем в пълният смисъл на думата определени същества така, че се запознаваме добре с тях. И към тези същества принадлежи преди всичко самият човек.
Ако връзката между човек и човек би могла да бъде създадена на Земята, тя не би могла да бъде създадена и в духовната област.
Съединенията, които съществуват между човек и човек, са такива, че те се образуват тук и след това продължават и в духовният свят. Обаче ние не бихме могли някога да си създадем връзки с човешките същества, които са предназначени да се въплътят на Земята, ако на Земята сме имали случай да се запознаем с тях, обаче не сме използували този случай ние не можем да заместим пропуснатото тук в духовният свят, във времето, което прекарваме между живота и едно ново раждане. Да вземем един пример: Гоатама Буда. Той беше едно такова човешко същество, което в неговият живот в шестото столетие преди идването на нашето летоброене живя като царски син и в 29-тата година на своя живот се издигна от чин Бодисатва до чин Буда. Това означава: Той стана един Буда и един Буда няма вече нужда да се въплътява във физическо тяло, човешко тяло.
към текста >>
Обаче ние
не
бихме могли някога да си създадем връзки с човешките същества, които са предназначени да се въплътят
на
Земята
, ако
на
Земята
сме имали случай да се запознаем с тях, обаче
не
сме използували този случай ние
не
можем да заместим пропуснатото тук в духовният свят, във времето, което прекарваме между живота и едно ново раждане.
От това можем да установим, че земният живот има едно голямо значение за живота след смъртта. И този земен живот има още едно друго значение: Той има значение, че само на Земята можем да срещнем в пълният смисъл на думата определени същества така, че се запознаваме добре с тях. И към тези същества принадлежи преди всичко самият човек. Ако връзката между човек и човек би могла да бъде създадена на Земята, тя не би могла да бъде създадена и в духовната област. Съединенията, които съществуват между човек и човек, са такива, че те се образуват тук и след това продължават и в духовният свят.
Обаче ние не бихме могли някога да си създадем връзки с човешките същества, които са предназначени да се въплътят на Земята, ако на Земята сме имали случай да се запознаем с тях, обаче не сме използували този случай ние не можем да заместим пропуснатото тук в духовният свят, във времето, което прекарваме между живота и едно ново раждане.
Да вземем един пример: Гоатама Буда. Той беше едно такова човешко същество, което в неговият живот в шестото столетие преди идването на нашето летоброене живя като царски син и в 29-тата година на своя живот се издигна от чин Бодисатва до чин Буда. Това означава: Той стана един Буда и един Буда няма вече нужда да се въплътява във физическо тяло, човешко тяло. Следователно Гоатама Буда е прекарал своя последен земен живот. Тогава на Земята голям брой хора дойдоха в допир с това Същество.
към текста >>
Тогава
на
Земята
голям брой хора дойдоха в допир с това Същество.
Обаче ние не бихме могли някога да си създадем връзки с човешките същества, които са предназначени да се въплътят на Земята, ако на Земята сме имали случай да се запознаем с тях, обаче не сме използували този случай ние не можем да заместим пропуснатото тук в духовният свят, във времето, което прекарваме между живота и едно ново раждане. Да вземем един пример: Гоатама Буда. Той беше едно такова човешко същество, което в неговият живот в шестото столетие преди идването на нашето летоброене живя като царски син и в 29-тата година на своя живот се издигна от чин Бодисатва до чин Буда. Това означава: Той стана един Буда и един Буда няма вече нужда да се въплътява във физическо тяло, човешко тяло. Следователно Гоатама Буда е прекарал своя последен земен живот.
Тогава на Земята голям брой хора дойдоха в допир с това Същество.
Също и в предишни земни съществувания хора са дошли в допир с Бодисатвата. Всички тези отношения могат отново да се продължат в духовният свят. Онези, които тук на Земята са дошли в допир с Гоатама Буда, могат да продължат в духовния свят тази връзка, която се е завързала между тях и Гоатама Буда, нещо като връзката между ученик и учител. Обаче в течение на земното развитие съществуваха хора, които никога не са добили връзката с Гоатама Буда на Земята.
към текста >>
Онези, които тук
на
Земята
са дошли в допир с Гоатама Буда, могат да продължат в духовния свят тази връзка, която се е завързала между тях и Гоатама Буда, нещо като връзката между ученик и учител.
Това означава: Той стана един Буда и един Буда няма вече нужда да се въплътява във физическо тяло, човешко тяло. Следователно Гоатама Буда е прекарал своя последен земен живот. Тогава на Земята голям брой хора дойдоха в допир с това Същество. Също и в предишни земни съществувания хора са дошли в допир с Бодисатвата. Всички тези отношения могат отново да се продължат в духовният свят.
Онези, които тук на Земята са дошли в допир с Гоатама Буда, могат да продължат в духовния свят тази връзка, която се е завързала между тях и Гоатама Буда, нещо като връзката между ученик и учител.
Обаче в течение на земното развитие съществуваха хора, които никога не са добили връзката с Гоатама Буда на Земята.
към текста >>
Обаче в течение
на
земното развитие съществуваха хора, които никога
не
са добили връзката с Гоатама Буда
на
Земята
.
Следователно Гоатама Буда е прекарал своя последен земен живот. Тогава на Земята голям брой хора дойдоха в допир с това Същество. Също и в предишни земни съществувания хора са дошли в допир с Бодисатвата. Всички тези отношения могат отново да се продължат в духовният свят. Онези, които тук на Земята са дошли в допир с Гоатама Буда, могат да продължат в духовния свят тази връзка, която се е завързала между тях и Гоатама Буда, нещо като връзката между ученик и учител.
Обаче в течение на земното развитие съществуваха хора, които никога не са добили връзката с Гоатама Буда на Земята.
към текста >>
Защото Буда е дошъл през една твърде особена съдба, след като е бил Гоутама Буда и
не
е имал вече нужда да се връща и въплъщава
на
Земята
, а живее по-нататък в една чисто духовна област.
Тези души не могат да дойдат вече току така, да дойдат в допир с Гоатама Буда, даже ако са постигнали особена зрялост. Само че по отношение на Гоутама Буда се явява един вид заместител: за него се явява нещо, което действува като заместител, ако човек не е дошъл в никакъв допир с него.
Защото Буда е дошъл през една твърде особена съдба, след като е бил Гоутама Буда и не е имал вече нужда да се връща и въплъщава на Земята, а живее по-нататък в една чисто духовна област.
Отначало той е оставил свързан със земните отношения, обаче съществото на Гоатама Буда действуваше от духовните области в земното съществувание, а не от Земята, на която вече не се връщаше. Ние знаем, че Гоатама Буда направи това, че неговото същество да изпраща своите лъчи в онова момче Исус, за което ни разказва евангелистът /Йоан/ Лука. Тогава свръхсетивното същество на Буда изпращаше своите лъчи в астралното тяло на момчето Исус, за което говори Евангелието на Лука, действуваше следователно в земното съществувание от духовния свят.
към текста >>
Отначало той е оставил свързан
със
земните отношения, обаче съществото
на
Гоатама Буда действуваше от духовните области в земното съществувание, а
не
от
Земята
,
на
която вече
не
се връщаше.
Тези души не могат да дойдат вече току така, да дойдат в допир с Гоатама Буда, даже ако са постигнали особена зрялост. Само че по отношение на Гоутама Буда се явява един вид заместител: за него се явява нещо, което действува като заместител, ако човек не е дошъл в никакъв допир с него. Защото Буда е дошъл през една твърде особена съдба, след като е бил Гоутама Буда и не е имал вече нужда да се връща и въплъщава на Земята, а живее по-нататък в една чисто духовна област.
Отначало той е оставил свързан със земните отношения, обаче съществото на Гоатама Буда действуваше от духовните области в земното съществувание, а не от Земята, на която вече не се връщаше.
Ние знаем, че Гоатама Буда направи това, че неговото същество да изпраща своите лъчи в онова момче Исус, за което ни разказва евангелистът /Йоан/ Лука. Тогава свръхсетивното същество на Буда изпращаше своите лъчи в астралното тяло на момчето Исус, за което говори Евангелието на Лука, действуваше следователно в земното съществувание от духовния свят.
към текста >>
Обаче земните хора
не
можеха да дойдат във връзка с него с тяхното обикновено съзнание, с техния обикновен начин
на
мислене, а с душата
на
Гоатама Буда можеха да дойдат онези, които чрез едно по-високо развитие са намерили от
Земята
достъп до него, например Франциск Асизки.
Обаче земните хора не можеха да дойдат във връзка с него с тяхното обикновено съзнание, с техния обикновен начин на мислене, а с душата на Гоатама Буда можеха да дойдат онези, които чрез едно по-високо развитие са намерили от Земята достъп до него, например Франциск Асизки.
Преди Франциск Асизки да е влязъл в земния живот и преди изтичането на неговия последен живот между раждането и смъртта, съществото на Франциск Асизки е живяло в една намираща се в югоизточна Европа мистерийна колония, в които не учеха физически учители, а учители от свръхсетивните йерархии, към които принадлежи Буда, или по-до бре казано душата, към която някога е била въплътена в тялото на Буда. В един такъв мистериен център беше така, че там имаше ученици, които бяха развили вече високи способности за виждането на свръхсетивния сват. Такива ученици са в състояние да имат учители, които действуват само от свръхсетивния свят, духовния свят. И така действуваше Буда в споменатия мистериен център. И един вярно предан ученик на Буда беше Франциск Асизки в своето минало прераждане.
към текста >>
И ако е невъзможно обикновеният човек да срещне в духовните области хора, с които
не
е завързал никаква връзка тук
на
Земята
, все пак възможно е земният човек, който е приел тук Христовият Импулс проникнал се с него, между смъртта и едно ново раждане, да срещне в духовният свят Буда, макар и да
не
може да срещне други хора, с които
не
е свързал никаква връзка тук
на
Земята
.
Изключението, е което се запознахме при Буда, обуславя сега именно други изключения.
И ако е невъзможно обикновеният човек да срещне в духовните области хора, с които не е завързал никаква връзка тук на Земята, все пак възможно е земният човек, който е приел тук Христовият Импулс проникнал се с него, между смъртта и едно ново раждане, да срещне в духовният свят Буда, макар и да не може да срещне други хора, с които не е свързал никаква връзка тук на Земята.
Защото за него е предвидено нещо твърде особено.
към текста >>
В началото
на
17-тото столетие една друга планета освен
Земята
се намираше в точката
на
една степен
на
развитието, както
Земята
се намираше в една такава точка, когато настъпи Тайната
на
Голгота.
В началото на 17-тото столетие една друга планета освен Земята се намираше в точката на една степен на развитието, както Земята се намираше в една такава точка, когато настъпи Тайната на Голгота.
И както тогава в земното съществуване се яви Христос, идвайки от по-висшите области, така е онази криза на Марс към 17-тото столетие на Марс се яви Буда. Това значи след като Буда беше минал през своите земни въплъщения до своето последно прераждане, за него не беше вече необходимо да се връща в един земен живот, но той продължи своята дейност в други области. Буда премина от земните отношения на Марс. И докато до тогава Марс беше мястото, от което произхождаха силите, които гърците наричаха сили на борбата, кои то са плодотворни за света, към 17-тото столетие тази мисия на Марс беше вече изтекла и необходимо беше да влезе в действие една нова сила: Будя изпита там един вид разпятие на кръста. Тайната на Буда не протече на Марс така, както тайната на Христос протече на Земята, на князът на Мира Буда, който в последния земен живот лъчезареше навсякъде в мир и любов, беше пренесен в изпълнения с борба Марс.
към текста >>
И докато до тогава Марс беше мястото, от което произхождаха
силите
, които гърците наричаха сили
на
борбата, кои то са плодотворни за света, към 17-тото столетие тази мисия
на
Марс беше вече изтекла и необходимо беше да влезе в действие една нова сила: Будя изпита там един вид разпятие
на
кръста.
В началото на 17-тото столетие една друга планета освен Земята се намираше в точката на една степен на развитието, както Земята се намираше в една такава точка, когато настъпи Тайната на Голгота. И както тогава в земното съществуване се яви Христос, идвайки от по-висшите области, така е онази криза на Марс към 17-тото столетие на Марс се яви Буда. Това значи след като Буда беше минал през своите земни въплъщения до своето последно прераждане, за него не беше вече необходимо да се връща в един земен живот, но той продължи своята дейност в други области. Буда премина от земните отношения на Марс.
И докато до тогава Марс беше мястото, от което произхождаха силите, които гърците наричаха сили на борбата, кои то са плодотворни за света, към 17-тото столетие тази мисия на Марс беше вече изтекла и необходимо беше да влезе в действие една нова сила: Будя изпита там един вид разпятие на кръста.
Тайната на Буда не протече на Марс така, както тайната на Христос протече на Земята, на князът на Мира Буда, който в последния земен живот лъчезареше навсякъде в мир и любов, беше пренесен в изпълнения с борба Марс. И пренасянето на съществото, което е изпълнено изцяло със силите на мира и любовта, в полето на борбата, на раздора и дисхармонията, беше в определен смисъл също едно разпъване на кръст.
към текста >>
Тайната
на
Буда
не
протече
на
Марс така, както тайната
на
Христос протече
на
Земята
,
на
князът
на
Мира Буда, който в последния земен живот лъчезареше навсякъде в мир и любов, беше пренесен в изпълнения с борба Марс.
В началото на 17-тото столетие една друга планета освен Земята се намираше в точката на една степен на развитието, както Земята се намираше в една такава точка, когато настъпи Тайната на Голгота. И както тогава в земното съществуване се яви Христос, идвайки от по-висшите области, така е онази криза на Марс към 17-тото столетие на Марс се яви Буда. Това значи след като Буда беше минал през своите земни въплъщения до своето последно прераждане, за него не беше вече необходимо да се връща в един земен живот, но той продължи своята дейност в други области. Буда премина от земните отношения на Марс. И докато до тогава Марс беше мястото, от което произхождаха силите, които гърците наричаха сили на борбата, кои то са плодотворни за света, към 17-тото столетие тази мисия на Марс беше вече изтекла и необходимо беше да влезе в действие една нова сила: Будя изпита там един вид разпятие на кръста.
Тайната на Буда не протече на Марс така, както тайната на Христос протече на Земята, на князът на Мира Буда, който в последния земен живот лъчезареше навсякъде в мир и любов, беше пренесен в изпълнения с борба Марс.
И пренасянето на съществото, което е изпълнено изцяло със силите на мира и любовта, в полето на борбата, на раздора и дисхармонията, беше в определен смисъл също едно разпъване на кръст.
към текста >>
И пренасянето
на
съществото, което е изпълнено изцяло
със
силите
на
мира и любовта, в полето
на
борбата,
на
раздора и дисхармонията, беше в определен смисъл също едно разпъване
на
кръст.
И както тогава в земното съществуване се яви Христос, идвайки от по-висшите области, така е онази криза на Марс към 17-тото столетие на Марс се яви Буда. Това значи след като Буда беше минал през своите земни въплъщения до своето последно прераждане, за него не беше вече необходимо да се връща в един земен живот, но той продължи своята дейност в други области. Буда премина от земните отношения на Марс. И докато до тогава Марс беше мястото, от което произхождаха силите, които гърците наричаха сили на борбата, кои то са плодотворни за света, към 17-тото столетие тази мисия на Марс беше вече изтекла и необходимо беше да влезе в действие една нова сила: Будя изпита там един вид разпятие на кръста. Тайната на Буда не протече на Марс така, както тайната на Христос протече на Земята, на князът на Мира Буда, който в последния земен живот лъчезареше навсякъде в мир и любов, беше пренесен в изпълнения с борба Марс.
И пренасянето на съществото, което е изпълнено изцяло със силите на мира и любовта, в полето на борбата, на раздора и дисхармонията, беше в определен смисъл също едно разпъване на кръст.
към текста >>
Когато насочим поглед към умиращият 80 годишен Буда тук
на
Земята
, тогава тази смърт
на
Буда е нещо странно, рядко затрогващо и потресаващо.
За погледа на ясновидеца се сливат чудно два момента.
Когато насочим поглед към умиращият 80 годишен Буда тук на Земята, тогава тази смърт на Буда е нещо странно, рядко затрогващо и потресаващо.
В 483 г. преди нашето летоброене, в една величествена нощ с пълнолуние, обливан от сребърната лунна светлина, Буда умря, лъчезарейки мир и благост. Това беше последният земен момент. След това той продължи да действува върху Земята по начина, който ви описах. В началото на 17-то столетие, ясновидецът отново вижда да просветва благата, сребърна морална светлина на Буда на Марс.
към текста >>
След това той продължи да действува върху
Земята
по начина, който ви описах.
За погледа на ясновидеца се сливат чудно два момента. Когато насочим поглед към умиращият 80 годишен Буда тук на Земята, тогава тази смърт на Буда е нещо странно, рядко затрогващо и потресаващо. В 483 г. преди нашето летоброене, в една величествена нощ с пълнолуние, обливан от сребърната лунна светлина, Буда умря, лъчезарейки мир и благост. Това беше последният земен момент.
След това той продължи да действува върху Земята по начина, който ви описах.
В началото на 17-то столетие, ясновидецът отново вижда да просветва благата, сребърна морална светлина на Буда на Марс.
към текста >>
И хората които приемат, тук
на
Земята
по съответният начин Христовият Импулс, минават след това, когато след смъртта живеят в другия сват през космическия свят.
И хората които приемат, тук на Земята по съответният начин Христовият Импулс, минават след това, когато след смъртта живеят в другия сват през космическия свят.
Всички ние минаваме през тези светове на Космоса. Първо минаваме през сферата на планетите на нашата слънчева система. Ние преживяваме една епоха на Луната, една епоха на Венера, една епоха на Слънцето, една епоха на Марс, една епоха на Юпитер, една епоха на Сатурн. След това преминаваме в околността на нашата планетарна система, за да се върнем след това обратно. И именно тогава срещаме ние онези сили и същества, от които трябва да получим онова, от което се нуждаем за построяването на нашият следващ земен живот.
към текста >>
Всички ние минаваме през тези светове
на
Космоса.
И хората които приемат, тук на Земята по съответният начин Христовият Импулс, минават след това, когато след смъртта живеят в другия сват през космическия свят.
Всички ние минаваме през тези светове на Космоса.
Първо минаваме през сферата на планетите на нашата слънчева система. Ние преживяваме една епоха на Луната, една епоха на Венера, една епоха на Слънцето, една епоха на Марс, една епоха на Юпитер, една епоха на Сатурн. След това преминаваме в околността на нашата планетарна система, за да се върнем след това обратно. И именно тогава срещаме ние онези сили и същества, от които трябва да получим онова, от което се нуждаем за построяването на нашият следващ земен живот. И онзи, който тук на Земята е приел в себе си Христовия Импулс, може след това при преминаването през сферата на Марс да приеме това, което се разлива от Буда.
към текста >>
И онзи, който тук
на
Земята
е приел в себе си Христовия Импулс, може след това при преминаването през сферата
на
Марс да приеме това, което се разлива от Буда.
Всички ние минаваме през тези светове на Космоса. Първо минаваме през сферата на планетите на нашата слънчева система. Ние преживяваме една епоха на Луната, една епоха на Венера, една епоха на Слънцето, една епоха на Марс, една епоха на Юпитер, една епоха на Сатурн. След това преминаваме в околността на нашата планетарна система, за да се върнем след това обратно. И именно тогава срещаме ние онези сили и същества, от които трябва да получим онова, от което се нуждаем за построяването на нашият следващ земен живот.
И онзи, който тук на Земята е приел в себе си Христовия Импулс, може след това при преминаването през сферата на Марс да приеме това, което се разлива от Буда.
Това е един изключителен случай, при който също и душите, които в техни те минали прераждания не са могли да се запознаят с Буда, могат да получат това между смъртта и едно ново раждане сега.
към текста >>
Но за онези, които може да вижда нещо, той още в 19-тото столетие намира хора, които могат да развият техните способности тук
на
земята
благодарение
на
това, че при тяхното преминаване през сферата
на
Марс са приели влияния от Буда.
За погледа на ясновидеца се разкрива, че някои хора, които са живели в 17-тото столетие, показват тяхната забележителна дарба чрез това, че във времето, което е предхождало тяхното раждане, се получи тяхната духовна сила от Буда в духовните светове. Общо взето способностите за приемането на този род сили от хората са още слаби, защото Буда неотдавна беше извършил тази тайна на Марс. В бъдеще човешките души ще приемат все повече и повече в сферата на Марс сили от Буда.
Но за онези, които може да вижда нещо, той още в 19-тото столетие намира хора, които могат да развият техните способности тук на земята благодарение на това, че при тяхното преминаване през сферата на Марс са приели влияния от Буда.
Така сложно и чудесно протичат тези съществувания между смъртта и едно ново раждане. Човек трябва да приеме от тук, от Земята светлината, която може да му освети изживяванията между смъртта и едно ново раждане, иначе той ходи в тъмнината. Човекът, който напуска земният живот и минава през вратата на смъртта без да е приел в себе си някакъв Христов Импулс, който не е искал да знае нищо за това, може след това в следващият живот в духовният свят да мине през сферата на Марс, без да предчувствува нищо за влиянията на Буда. За него Буда все едно че не съществува там. Защото това трябва да констатираме: Ние минаваме наистина покрай съществата на висшите йерархии, обаче не ги забелязваме и не можем да получим от тях необходимата помощ, ако в нашият последен земен живот на Земята не сме запалили сами светлината, чрез която да ги видим и да приемем нещо от тях.
към текста >>
Човек трябва да приеме от тук, от
Земята
светлината, която може да му освети изживяванията между смъртта и едно ново раждане, иначе той ходи в тъмнината.
За погледа на ясновидеца се разкрива, че някои хора, които са живели в 17-тото столетие, показват тяхната забележителна дарба чрез това, че във времето, което е предхождало тяхното раждане, се получи тяхната духовна сила от Буда в духовните светове. Общо взето способностите за приемането на този род сили от хората са още слаби, защото Буда неотдавна беше извършил тази тайна на Марс. В бъдеще човешките души ще приемат все повече и повече в сферата на Марс сили от Буда. Но за онези, които може да вижда нещо, той още в 19-тото столетие намира хора, които могат да развият техните способности тук на земята благодарение на това, че при тяхното преминаване през сферата на Марс са приели влияния от Буда. Така сложно и чудесно протичат тези съществувания между смъртта и едно ново раждане.
Човек трябва да приеме от тук, от Земята светлината, която може да му освети изживяванията между смъртта и едно ново раждане, иначе той ходи в тъмнината.
Човекът, който напуска земният живот и минава през вратата на смъртта без да е приел в себе си някакъв Христов Импулс, който не е искал да знае нищо за това, може след това в следващият живот в духовният свят да мине през сферата на Марс, без да предчувствува нищо за влиянията на Буда. За него Буда все едно че не съществува там. Защото това трябва да констатираме: Ние минаваме наистина покрай съществата на висшите йерархии, обаче не ги забелязваме и не можем да получим от тях необходимата помощ, ако в нашият последен земен живот на Земята не сме запалили сами светлината, чрез която да ги видим и да приемем нещо от тях. Така никак не е прав онзи, който казва: не е нужно да се занимаваме с отвъдният свят тук в земният живот. Вие виждате сега, че на едно по-високо разглеждане земният живот е един вид специален случай.
към текста >>
Защото това трябва да констатираме: Ние минаваме наистина покрай съществата
на
висшите йерархии, обаче
не
ги забелязваме и
не
можем да получим от тях необходимата помощ, ако в нашият последен земен живот
на
Земята
не
сме запалили сами светлината, чрез която да ги видим и да приемем нещо от тях.
Но за онези, които може да вижда нещо, той още в 19-тото столетие намира хора, които могат да развият техните способности тук на земята благодарение на това, че при тяхното преминаване през сферата на Марс са приели влияния от Буда. Така сложно и чудесно протичат тези съществувания между смъртта и едно ново раждане. Човек трябва да приеме от тук, от Земята светлината, която може да му освети изживяванията между смъртта и едно ново раждане, иначе той ходи в тъмнината. Човекът, който напуска земният живот и минава през вратата на смъртта без да е приел в себе си някакъв Христов Импулс, който не е искал да знае нищо за това, може след това в следващият живот в духовният свят да мине през сферата на Марс, без да предчувствува нищо за влиянията на Буда. За него Буда все едно че не съществува там.
Защото това трябва да констатираме: Ние минаваме наистина покрай съществата на висшите йерархии, обаче не ги забелязваме и не можем да получим от тях необходимата помощ, ако в нашият последен земен живот на Земята не сме запалили сами светлината, чрез която да ги видим и да приемем нещо от тях.
Така никак не е прав онзи, който казва: не е нужно да се занимаваме с отвъдният свят тук в земният живот. Вие виждате сега, че на едно по-високо разглеждане земният живот е един вид специален случай. Ние живеем тук в сферата на Земята между раждането и смъртта въплътени във физическо тяло. Между земните съществувания минаваме през духовния свят. Освен земното въплъщение ние можем да говорим за едно въплъщение между смъртта и едно ново раждане, или по-скоро за едно вдушевяване.
към текста >>
Ние живеем тук в сферата
на
Земята
между раждането и смъртта въплътени във физическо тяло.
Човекът, който напуска земният живот и минава през вратата на смъртта без да е приел в себе си някакъв Христов Импулс, който не е искал да знае нищо за това, може след това в следващият живот в духовният свят да мине през сферата на Марс, без да предчувствува нищо за влиянията на Буда. За него Буда все едно че не съществува там. Защото това трябва да констатираме: Ние минаваме наистина покрай съществата на висшите йерархии, обаче не ги забелязваме и не можем да получим от тях необходимата помощ, ако в нашият последен земен живот на Земята не сме запалили сами светлината, чрез която да ги видим и да приемем нещо от тях. Така никак не е прав онзи, който казва: не е нужно да се занимаваме с отвъдният свят тук в земният живот. Вие виждате сега, че на едно по-високо разглеждане земният живот е един вид специален случай.
Ние живеем тук в сферата на Земята между раждането и смъртта въплътени във физическо тяло.
Между земните съществувания минаваме през духовния свят. Освен земното въплъщение ние можем да говорим за едно въплъщение между смъртта и едно ново раждане, или по-скоро за едно вдушевяване. Това, което изнесох за другия свят, важи също за Земята. Представете си следователно, че обитателите на Марс, които принадлежат особено на Марс, един човек който живее между смъртта и едно ново раждане може да мине през съществуванието на Марс, без да дойде в допир със съществата на Марс. Той не ги вижда и те не го виждат.
към текста >>
Това, което изнесох за другия свят, важи също за
Земята
.
Така никак не е прав онзи, който казва: не е нужно да се занимаваме с отвъдният свят тук в земният живот. Вие виждате сега, че на едно по-високо разглеждане земният живот е един вид специален случай. Ние живеем тук в сферата на Земята между раждането и смъртта въплътени във физическо тяло. Между земните съществувания минаваме през духовния свят. Освен земното въплъщение ние можем да говорим за едно въплъщение между смъртта и едно ново раждане, или по-скоро за едно вдушевяване.
Това, което изнесох за другия свят, важи също за Земята.
Представете си следователно, че обитателите на Марс, които принадлежат особено на Марс, един човек който живее между смъртта и едно ново раждане може да мине през съществуванието на Марс, без да дойде в допир със съществата на Марс. Той не ги вижда и те не го виждат. Така е също и на Земята. През земната сфера минават постоянно същества, които всъщност принадлежат на други планети, както човекът принадлежи на Земята. Обитателите на Марс прекарват техният редовен живот на Марс и между тяхното изживяване, което отговаря на смъртта то е наистина нещо различно и техният нов живот на Марс, те извършват тяхното преминаване през други планети.
към текста >>
Представете си следователно, че обитателите
на
Марс, които принадлежат особено
на
Марс, един човек който живее между смъртта и едно ново раждане може да мине през съществуванието
на
Марс, без да дойде в допир
със
съществата
на
Марс.
Вие виждате сега, че на едно по-високо разглеждане земният живот е един вид специален случай. Ние живеем тук в сферата на Земята между раждането и смъртта въплътени във физическо тяло. Между земните съществувания минаваме през духовния свят. Освен земното въплъщение ние можем да говорим за едно въплъщение между смъртта и едно ново раждане, или по-скоро за едно вдушевяване. Това, което изнесох за другия свят, важи също за Земята.
Представете си следователно, че обитателите на Марс, които принадлежат особено на Марс, един човек който живее между смъртта и едно ново раждане може да мине през съществуванието на Марс, без да дойде в допир със съществата на Марс.
Той не ги вижда и те не го виждат. Така е също и на Земята. През земната сфера минават постоянно същества, които всъщност принадлежат на други планети, както човекът принадлежи на Земята. Обитателите на Марс прекарват техният редовен живот на Марс и между тяхното изживяване, което отговаря на смъртта то е наистина нещо различно и техният нов живот на Марс, те извършват тяхното преминаване през други планети. Фактически обитателите на другите планети, постоянно минават през нашата земна сфера.
към текста >>
Така е също и
на
Земята
.
Между земните съществувания минаваме през духовния свят. Освен земното въплъщение ние можем да говорим за едно въплъщение между смъртта и едно ново раждане, или по-скоро за едно вдушевяване. Това, което изнесох за другия свят, важи също за Земята. Представете си следователно, че обитателите на Марс, които принадлежат особено на Марс, един човек който живее между смъртта и едно ново раждане може да мине през съществуванието на Марс, без да дойде в допир със съществата на Марс. Той не ги вижда и те не го виждат.
Така е също и на Земята.
През земната сфера минават постоянно същества, които всъщност принадлежат на други планети, както човекът принадлежи на Земята. Обитателите на Марс прекарват техният редовен живот на Марс и между тяхното изживяване, което отговаря на смъртта то е наистина нещо различно и техният нов живот на Марс, те извършват тяхното преминаване през други планети. Фактически обитателите на другите планети, постоянно минават през нашата земна сфера. Земните хора не могат да влязат в никакво отношение с тях, защото те живеят при съвършено други условия на съществуванието и защото при дадените обстоятелства хората не са завързали именно никаква връзка с тези същества на Марс.
към текста >>
През земната сфера минават постоянно същества, които всъщност принадлежат
на
други планети, както човекът принадлежи
на
Земята
.
Освен земното въплъщение ние можем да говорим за едно въплъщение между смъртта и едно ново раждане, или по-скоро за едно вдушевяване. Това, което изнесох за другия свят, важи също за Земята. Представете си следователно, че обитателите на Марс, които принадлежат особено на Марс, един човек който живее между смъртта и едно ново раждане може да мине през съществуванието на Марс, без да дойде в допир със съществата на Марс. Той не ги вижда и те не го виждат. Така е също и на Земята.
През земната сфера минават постоянно същества, които всъщност принадлежат на други планети, както човекът принадлежи на Земята.
Обитателите на Марс прекарват техният редовен живот на Марс и между тяхното изживяване, което отговаря на смъртта то е наистина нещо различно и техният нов живот на Марс, те извършват тяхното преминаване през други планети. Фактически обитателите на другите планети, постоянно минават през нашата земна сфера. Земните хора не могат да влязат в никакво отношение с тях, защото те живеят при съвършено други условия на съществуванието и защото при дадените обстоятелства хората не са завързали именно никаква връзка с тези същества на Марс.
към текста >>
Следователно, какво би било необходимо, за да срещнем тези същества преминаващи през сферата
на
Земята
, които всъщност принадлежат
на
другите планети?
Следователно, какво би било необходимо, за да срещнем тези същества преминаващи през сферата на Земята, които всъщност принадлежат на другите планети?
Необходимо би било човек да е намерил допирни точки с тях на тяхната собствена планета. Това е възможно само тогава, когато още тук на Земята човек може да дойде във връзка със съществата различни от земните, чрез съзнателно развитие на свръхсетивните способности.
към текста >>
Това е възможно само тогава, когато още тук
на
Земята
човек може да дойде във връзка
със
съществата различни от земните, чрез съзнателно развитие
на
свръхсетивните способности.
Следователно, какво би било необходимо, за да срещнем тези същества преминаващи през сферата на Земята, които всъщност принадлежат на другите планети? Необходимо би било човек да е намерил допирни точки с тях на тяхната собствена планета.
Това е възможно само тогава, когато още тук на Земята човек може да дойде във връзка със съществата различни от земните, чрез съзнателно развитие на свръхсетивните способности.
към текста >>
Така действително се явява възможността, щото при онези, които са минали през едно по-високо духовно обучение, да може да стане една среща с съществата от другите планети, които минават през сферата
на
Земята
.
Така действително се явява възможността, щото при онези, които са минали през едно по-високо духовно обучение, да може да стане една среща с съществата от другите планети, които минават през сферата на Земята.
И колкото и странно да изглежда в действителност вярно е това, което ви казвам: За онзи, който физиката и астрономията изнасят за обитателите на Марс за този, който ги познава като същества преминаващи през нашата планета, научава от тях както е съществуванието на Марс, защото само така може да се научи за това съществувание, за него тези хипотези са много смешни, защото положението е съвършено друго. Аз ви изнасям всички тези неща, защото бих искал вашият поглед да се разшири за земният живот ви другите светове над и вън от видимите светове, над и вън от видимите същества, от които сме заобиколени до съществата, които не могат да бъдат възприемани дотогава, докато не е отворен погледът за тях.
към текста >>
Обаче между смъртта и едно ново раждане, ние
не
само
не
можем да се съберем
на
другите планети с хора, с които
не
сме завързали тук
на
Земята
отношения, ние
не
можем да стигнем също до такива отношения,
не
можем да дойдем между смъртта и едно ново раждане в допир с такива отношения, които принадлежат
на
мисията
на
Земята
, които трябва да се развият така
на
Земята
и към които
на
Земята
не
сме развили някакво отношение, или с които
не
сме имали и
не
идваме в отношение по околния път чрез земните отношения /условия/.
Обаче между смъртта и едно ново раждане, ние не само не можем да се съберем на другите планети с хора, с които не сме завързали тук на Земята отношения, ние не можем да стигнем също до такива отношения, не можем да дойдем между смъртта и едно ново раждане в допир с такива отношения, които принадлежат на мисията на Земята, които трябва да се развият така на Земята и към които на Земята не сме развили някакво отношение, или с които не сме имали и не идваме в отношение по околния път чрез земните отношения /условия/.
към текста >>
Духовната наука е възможна само
на
Земята
, а
не
на
някоя друга планета, или в някоя друга област.
Какво е например в космическо отношение Духовната наука, или Антропософия? Само онзи, който си съчинява всякакви теории, би могъл лесно да вярва: Духовната наука е нещо, което може да бъде учено, предавано и изучавано през всички светове. Но във Вселената не е отредено така. Всяка една област на света има своята особена задача и това не се повтаря по същият начин във Вселената.
Духовната наука е възможна само на Земята, а не на някоя друга планета, или в някоя друга област.
Ето защо творящите Същества са създали Земята, за да може да се води тук това, което може да се роди само на Земята. Духовната наука може да се роди само на Земята, човек не може да я изучава никъде другаде тя е едно откровение върху духовния свят, но така както се явява, може да се яви само тук. Но сега някой може да каже: Всичко това може да бъде така, но човекът би могъл да се осведоми за свръхсетивния свят в една форма, различна от тази на Духовната наука! Да някой може да помисли това, обаче то не е вярно. Защото човекът е така устроен, че ако въобще иска някога да добие по правилен начин едно отношение към по-високия свят, той може да добие това само чрез Духовната наука.
към текста >>
Ето защо творящите Същества са създали
Земята
, за да може да се води тук това, което може да се роди само
на
Земята
.
Какво е например в космическо отношение Духовната наука, или Антропософия? Само онзи, който си съчинява всякакви теории, би могъл лесно да вярва: Духовната наука е нещо, което може да бъде учено, предавано и изучавано през всички светове. Но във Вселената не е отредено така. Всяка една област на света има своята особена задача и това не се повтаря по същият начин във Вселената. Духовната наука е възможна само на Земята, а не на някоя друга планета, или в някоя друга област.
Ето защо творящите Същества са създали Земята, за да може да се води тук това, което може да се роди само на Земята.
Духовната наука може да се роди само на Земята, човек не може да я изучава никъде другаде тя е едно откровение върху духовния свят, но така както се явява, може да се яви само тук. Но сега някой може да каже: Всичко това може да бъде така, но човекът би могъл да се осведоми за свръхсетивния свят в една форма, различна от тази на Духовната наука! Да някой може да помисли това, обаче то не е вярно. Защото човекът е така устроен, че ако въобще иска някога да добие по правилен начин едно отношение към по-високия свят, той може да добие това само чрез Духовната наука. Ако пропусне да се доближи до Духовната наука, или до Антропософията на Земята, тогава никой друг живот не може да му помогне да се запознае с нея.
към текста >>
Духовната наука може да се роди само
на
Земята
, човек
не
може да я изучава никъде другаде тя е едно откровение върху духовния свят, но така както се явява, може да се яви само тук.
Само онзи, който си съчинява всякакви теории, би могъл лесно да вярва: Духовната наука е нещо, което може да бъде учено, предавано и изучавано през всички светове. Но във Вселената не е отредено така. Всяка една област на света има своята особена задача и това не се повтаря по същият начин във Вселената. Духовната наука е възможна само на Земята, а не на някоя друга планета, или в някоя друга област. Ето защо творящите Същества са създали Земята, за да може да се води тук това, което може да се роди само на Земята.
Духовната наука може да се роди само на Земята, човек не може да я изучава никъде другаде тя е едно откровение върху духовния свят, но така както се явява, може да се яви само тук.
Но сега някой може да каже: Всичко това може да бъде така, но човекът би могъл да се осведоми за свръхсетивния свят в една форма, различна от тази на Духовната наука! Да някой може да помисли това, обаче то не е вярно. Защото човекът е така устроен, че ако въобще иска някога да добие по правилен начин едно отношение към по-високия свят, той може да добие това само чрез Духовната наука. Ако пропусне да се доближи до Духовната наука, или до Антропософията на Земята, тогава никой друг живот не може да му помогне да се запознае с нея. Но също така никой друг живот не може да му помогне да се запознае с нея по един правилен човешки начин.
към текста >>
Ако пропусне да се доближи до Духовната наука, или до Антропософията
на
Земята
, тогава никой друг живот
не
може да му помогне да се запознае с нея.
Ето защо творящите Същества са създали Земята, за да може да се води тук това, което може да се роди само на Земята. Духовната наука може да се роди само на Земята, човек не може да я изучава никъде другаде тя е едно откровение върху духовния свят, но така както се явява, може да се яви само тук. Но сега някой може да каже: Всичко това може да бъде така, но човекът би могъл да се осведоми за свръхсетивния свят в една форма, различна от тази на Духовната наука! Да някой може да помисли това, обаче то не е вярно. Защото човекът е така устроен, че ако въобще иска някога да добие по правилен начин едно отношение към по-високия свят, той може да добие това само чрез Духовната наука.
Ако пропусне да се доближи до Духовната наука, или до Антропософията на Земята, тогава никой друг живот не може да му помогне да се запознае с нея.
Но също така никой друг живот не може да му помогне да се запознае с нея по един правилен човешки начин. Това не трябва да ни води до отчаяние по отношение на много хора, които още не искат да знаят за Духовната наука те ще се върнат отново на Земята и по-късно ще дойдат в допир с нея. Антропософията е устроена на Земята, за да даде възможност на човека, на хората въобще, да научат това, което трябва да бъде научено по човешки начин върху свръхсетивния свят. Съществува само една такава възможност и тя е дадено само чрез човека. Когато човек е минал през вратата на смъртта в духовния свят, без да е научил тук нещо за Духовната наука, той може да научи за нея чрез това, че се е намирал в отношение със земните хора, които са в допир с нея.
към текста >>
Това
не
трябва да ни води до отчаяние по отношение
на
много хора, които още
не
искат да знаят за Духовната наука те ще се върнат отново
на
Земята
и по-късно ще дойдат в допир с нея.
Но сега някой може да каже: Всичко това може да бъде така, но човекът би могъл да се осведоми за свръхсетивния свят в една форма, различна от тази на Духовната наука! Да някой може да помисли това, обаче то не е вярно. Защото човекът е така устроен, че ако въобще иска някога да добие по правилен начин едно отношение към по-високия свят, той може да добие това само чрез Духовната наука. Ако пропусне да се доближи до Духовната наука, или до Антропософията на Земята, тогава никой друг живот не може да му помогне да се запознае с нея. Но също така никой друг живот не може да му помогне да се запознае с нея по един правилен човешки начин.
Това не трябва да ни води до отчаяние по отношение на много хора, които още не искат да знаят за Духовната наука те ще се върнат отново на Земята и по-късно ще дойдат в допир с нея.
Антропософията е устроена на Земята, за да даде възможност на човека, на хората въобще, да научат това, което трябва да бъде научено по човешки начин върху свръхсетивния свят. Съществува само една такава възможност и тя е дадено само чрез човека. Когато човек е минал през вратата на смъртта в духовния свят, без да е научил тук нещо за Духовната наука, той може да научи за нея чрез това, че се е намирал в отношение със земните хора, които са в допир с нея. Това е един околен път, но един възможен път. Да вземем примера с двама човеци, които тук на Земята се намират в тясно приятелство: единият стои във връзка с Антропософията, а другият не, този последният умира, тогава първият може да му помогне много чрез това, че му чете, запознава го с това, което го заобикаля след смъртта.
към текста >>
Антропософията е устроена
на
Земята
, за да даде възможност
на
човека,
на
хората въобще, да научат това, което трябва да бъде научено по човешки начин върху свръхсетивния свят.
Да някой може да помисли това, обаче то не е вярно. Защото човекът е така устроен, че ако въобще иска някога да добие по правилен начин едно отношение към по-високия свят, той може да добие това само чрез Духовната наука. Ако пропусне да се доближи до Духовната наука, или до Антропософията на Земята, тогава никой друг живот не може да му помогне да се запознае с нея. Но също така никой друг живот не може да му помогне да се запознае с нея по един правилен човешки начин. Това не трябва да ни води до отчаяние по отношение на много хора, които още не искат да знаят за Духовната наука те ще се върнат отново на Земята и по-късно ще дойдат в допир с нея.
Антропософията е устроена на Земята, за да даде възможност на човека, на хората въобще, да научат това, което трябва да бъде научено по човешки начин върху свръхсетивния свят.
Съществува само една такава възможност и тя е дадено само чрез човека. Когато човек е минал през вратата на смъртта в духовния свят, без да е научил тук нещо за Духовната наука, той може да научи за нея чрез това, че се е намирал в отношение със земните хора, които са в допир с нея. Това е един околен път, но един възможен път. Да вземем примера с двама човеци, които тук на Земята се намират в тясно приятелство: единият стои във връзка с Антропософията, а другият не, този последният умира, тогава първият може да му помогне много чрез това, че му чете, запознава го с това, което го заобикаля след смъртта. Следователно човек може да чете заедно с мъртвият едно важно съчинение на Духовната наука: мъртвият го слуша както може да констатира това ясновидецът.
към текста >>
Когато човек е минал през вратата
на
смъртта в духовния свят, без да е научил тук нещо за Духовната наука, той може да научи за нея чрез това, че се е намирал в отношение
със
земните хора, които са в допир с нея.
Ако пропусне да се доближи до Духовната наука, или до Антропософията на Земята, тогава никой друг живот не може да му помогне да се запознае с нея. Но също така никой друг живот не може да му помогне да се запознае с нея по един правилен човешки начин. Това не трябва да ни води до отчаяние по отношение на много хора, които още не искат да знаят за Духовната наука те ще се върнат отново на Земята и по-късно ще дойдат в допир с нея. Антропософията е устроена на Земята, за да даде възможност на човека, на хората въобще, да научат това, което трябва да бъде научено по човешки начин върху свръхсетивния свят. Съществува само една такава възможност и тя е дадено само чрез човека.
Когато човек е минал през вратата на смъртта в духовния свят, без да е научил тук нещо за Духовната наука, той може да научи за нея чрез това, че се е намирал в отношение със земните хора, които са в допир с нея.
Това е един околен път, но един възможен път. Да вземем примера с двама човеци, които тук на Земята се намират в тясно приятелство: единият стои във връзка с Антропософията, а другият не, този последният умира, тогава първият може да му помогне много чрез това, че му чете, запознава го с това, което го заобикаля след смъртта. Следователно човек може да чете заедно с мъртвият едно важно съчинение на Духовната наука: мъртвият го слуша както може да констатира това ясновидецът.
към текста >>
Да вземем примера с двама човеци, които тук
на
Земята
се намират в тясно приятелство: единият стои във връзка с Антропософията, а другият
не
, този последният умира, тогава първият може да му помогне много чрез това, че му чете, запознава го с това, което го заобикаля след смъртта.
Това не трябва да ни води до отчаяние по отношение на много хора, които още не искат да знаят за Духовната наука те ще се върнат отново на Земята и по-късно ще дойдат в допир с нея. Антропософията е устроена на Земята, за да даде възможност на човека, на хората въобще, да научат това, което трябва да бъде научено по човешки начин върху свръхсетивния свят. Съществува само една такава възможност и тя е дадено само чрез човека. Когато човек е минал през вратата на смъртта в духовния свят, без да е научил тук нещо за Духовната наука, той може да научи за нея чрез това, че се е намирал в отношение със земните хора, които са в допир с нея. Това е един околен път, но един възможен път.
Да вземем примера с двама човеци, които тук на Земята се намират в тясно приятелство: единият стои във връзка с Антропософията, а другият не, този последният умира, тогава първият може да му помогне много чрез това, че му чете, запознава го с това, което го заобикаля след смъртта.
Следователно човек може да чете заедно с мъртвият едно важно съчинение на Духовната наука: мъртвият го слуша както може да констатира това ясновидецът.
към текста >>
Може да се случи: че един прост човек, който е дошъл в допир с Духовната Наука и който много е обичал мъртвият, да може да чете
на
един мъртъв по-добре отколкото един ясновидец, който наистина може да потърси мъртвия, но който тук
на
Земята
не
е имал никакви сърдечни отношения с мъртвия.
Понякога е така, фактите говорят така и макар да може да бъде зададен въпросът: "Защо? ", това "Защо? " няма никакво значение по отношение на факта, който мога да ви приведа като един напълно наблюдаван факт.
Може да се случи: че един прост човек, който е дошъл в допир с Духовната Наука и който много е обичал мъртвият, да може да чете на един мъртъв по-добре отколкото един ясновидец, който наистина може да потърси мъртвия, но който тук на Земята не е имал никакви сърдечни отношения с мъртвия.
Понякога обаче, може да бъде също така, че ясновидецът да си постави задачата, да чете на мъртвите, които не е познавал на Земята. Много по-често се констатира обаче, че не може да намери възможността, че не може да се чете на един мъртъв, с когото този, който иска да му чете, не е дошъл по-рано в допир. От този факт можете да почувствувате голямото значение, което духовните общества като антропософските имат. Тогава може да бъде заместено по определен начин това, което сега можахме да охарактеризираме като един вид съвместен живот, като едно идване в допир. Ако не биха съществували такива общества, тогава фактически всеки мъртвец би бил заставен да му се чете само от много близки хора.
към текста >>
Понякога обаче, може да бъде също така, че ясновидецът да си постави задачата, да чете
на
мъртвите, които
не
е познавал
на
Земята
.
Понякога е така, фактите говорят така и макар да може да бъде зададен въпросът: "Защо? ", това "Защо? " няма никакво значение по отношение на факта, който мога да ви приведа като един напълно наблюдаван факт. Може да се случи: че един прост човек, който е дошъл в допир с Духовната Наука и който много е обичал мъртвият, да може да чете на един мъртъв по-добре отколкото един ясновидец, който наистина може да потърси мъртвия, но който тук на Земята не е имал никакви сърдечни отношения с мъртвия.
Понякога обаче, може да бъде също така, че ясновидецът да си постави задачата, да чете на мъртвите, които не е познавал на Земята.
Много по-често се констатира обаче, че не може да намери възможността, че не може да се чете на един мъртъв, с когото този, който иска да му чете, не е дошъл по-рано в допир. От този факт можете да почувствувате голямото значение, което духовните общества като антропософските имат. Тогава може да бъде заместено по определен начин това, което сега можахме да охарактеризираме като един вид съвместен живот, като едно идване в допир. Ако не биха съществували такива общества, тогава фактически всеки мъртвец би бил заставен да му се чете само от много близки хора. Само такива духовни общества, в които се култивира общодуховни идеали, разширяват това положение.
към текста >>
Всичко това може да се направи много по-лесно
на
Земята
отколкото в другия свят, защото обществата, които могат да се намират там след смъртта, са напълно зависими от обществата, които са бири там преди смъртта.
Когато един антропософ е минал през вратата на смъртта, следователно самият той е приел вече в себе си духовни мисли, той може тогава когато живее в духовният свят при известни обстоятелства да направи даже услуга на самите мъртви може да бъде техен учител. Обаче общо взето тези неща са по-трудни отколкото хората могат да си представят.
Всичко това може да се направи много по-лесно на Земята отколкото в другия свят, защото обществата, които могат да се намират там след смъртта, са напълно зависими от обществата, които са бири там преди смъртта.
Когато например на Земята са живели заедно двама човеци, от които единият е бил антропософ, а другият е стоял далече от Духовната наука, обаче след смъртта има копнеж към тази наука, може да се случи, че живеещият тук на Земята да се постарае, докато настъпи неговата собствена смърт, да чете на напусналия земния живот. След определено време останалият на Земята, който е чел на заминалият в другият свят, също минава през вратата на смъртта: тогава той се намира с него в духовния свят. Тогава отново се явява отзвук на онова отношение, което е съществувало тук на Земята и това предлага една трудност, докато нямаше никаква трудност, когато единият още се намираше на Земята, а другият беше умрял. Възникват дисонанси, когато те са отново заедно при същите условия на съществуването, които са съществували в техните земни отношения. И както едната душа тук не е искала да знае нищо за другата върху Духовната наука, така е и в другият свят.
към текста >>
Когато например
на
Земята
са живели заедно двама човеци, от които единият е бил антропософ, а другият е стоял далече от Духовната наука, обаче след смъртта има копнеж към тази наука, може да се случи, че живеещият тук
на
Земята
да се постарае, докато настъпи неговата собствена смърт, да чете
на
напусналия земния живот.
Когато един антропософ е минал през вратата на смъртта, следователно самият той е приел вече в себе си духовни мисли, той може тогава когато живее в духовният свят при известни обстоятелства да направи даже услуга на самите мъртви може да бъде техен учител. Обаче общо взето тези неща са по-трудни отколкото хората могат да си представят. Всичко това може да се направи много по-лесно на Земята отколкото в другия свят, защото обществата, които могат да се намират там след смъртта, са напълно зависими от обществата, които са бири там преди смъртта.
Когато например на Земята са живели заедно двама човеци, от които единият е бил антропософ, а другият е стоял далече от Духовната наука, обаче след смъртта има копнеж към тази наука, може да се случи, че живеещият тук на Земята да се постарае, докато настъпи неговата собствена смърт, да чете на напусналия земния живот.
След определено време останалият на Земята, който е чел на заминалият в другият свят, също минава през вратата на смъртта: тогава той се намира с него в духовния свят. Тогава отново се явява отзвук на онова отношение, което е съществувало тук на Земята и това предлага една трудност, докато нямаше никаква трудност, когато единият още се намираше на Земята, а другият беше умрял. Възникват дисонанси, когато те са отново заедно при същите условия на съществуването, които са съществували в техните земни отношения. И както едната душа тук не е искала да знае нищо за другата върху Духовната наука, така е и в другият свят. Това ни показва обаче отново, как отношенията в другия свят са зависими от отношенията тук на Земята.
към текста >>
След определено време останалият
на
Земята
, който е чел
на
заминалият в другият свят, също минава през вратата
на
смъртта: тогава той се намира с него в духовния свят.
Когато един антропософ е минал през вратата на смъртта, следователно самият той е приел вече в себе си духовни мисли, той може тогава когато живее в духовният свят при известни обстоятелства да направи даже услуга на самите мъртви може да бъде техен учител. Обаче общо взето тези неща са по-трудни отколкото хората могат да си представят. Всичко това може да се направи много по-лесно на Земята отколкото в другия свят, защото обществата, които могат да се намират там след смъртта, са напълно зависими от обществата, които са бири там преди смъртта. Когато например на Земята са живели заедно двама човеци, от които единият е бил антропософ, а другият е стоял далече от Духовната наука, обаче след смъртта има копнеж към тази наука, може да се случи, че живеещият тук на Земята да се постарае, докато настъпи неговата собствена смърт, да чете на напусналия земния живот.
След определено време останалият на Земята, който е чел на заминалият в другият свят, също минава през вратата на смъртта: тогава той се намира с него в духовния свят.
Тогава отново се явява отзвук на онова отношение, което е съществувало тук на Земята и това предлага една трудност, докато нямаше никаква трудност, когато единият още се намираше на Земята, а другият беше умрял. Възникват дисонанси, когато те са отново заедно при същите условия на съществуването, които са съществували в техните земни отношения. И както едната душа тук не е искала да знае нищо за другата върху Духовната наука, така е и в другият свят. Това ни показва обаче отново, как отношенията в другия свят са зависими от отношенията тук на Земята. Нещата са именно твърде сложни и не могат да бъдат построени само мислено.
към текста >>
Тогава отново се явява отзвук
на
онова отношение, което е съществувало тук
на
Земята
и това предлага една трудност, докато нямаше никаква трудност, когато единият още се намираше
на
Земята
, а другият беше умрял.
Когато един антропософ е минал през вратата на смъртта, следователно самият той е приел вече в себе си духовни мисли, той може тогава когато живее в духовният свят при известни обстоятелства да направи даже услуга на самите мъртви може да бъде техен учител. Обаче общо взето тези неща са по-трудни отколкото хората могат да си представят. Всичко това може да се направи много по-лесно на Земята отколкото в другия свят, защото обществата, които могат да се намират там след смъртта, са напълно зависими от обществата, които са бири там преди смъртта. Когато например на Земята са живели заедно двама човеци, от които единият е бил антропософ, а другият е стоял далече от Духовната наука, обаче след смъртта има копнеж към тази наука, може да се случи, че живеещият тук на Земята да се постарае, докато настъпи неговата собствена смърт, да чете на напусналия земния живот. След определено време останалият на Земята, който е чел на заминалият в другият свят, също минава през вратата на смъртта: тогава той се намира с него в духовния свят.
Тогава отново се явява отзвук на онова отношение, което е съществувало тук на Земята и това предлага една трудност, докато нямаше никаква трудност, когато единият още се намираше на Земята, а другият беше умрял.
Възникват дисонанси, когато те са отново заедно при същите условия на съществуването, които са съществували в техните земни отношения. И както едната душа тук не е искала да знае нищо за другата върху Духовната наука, така е и в другият свят. Това ни показва обаче отново, как отношенията в другия свят са зависими от отношенията тук на Земята. Нещата са именно твърде сложни и не могат да бъдат построени само мислено.
към текста >>
Това ни показва обаче отново, как отношенията в другия свят са зависими от отношенията тук
на
Земята
.
Когато например на Земята са живели заедно двама човеци, от които единият е бил антропософ, а другият е стоял далече от Духовната наука, обаче след смъртта има копнеж към тази наука, може да се случи, че живеещият тук на Земята да се постарае, докато настъпи неговата собствена смърт, да чете на напусналия земния живот. След определено време останалият на Земята, който е чел на заминалият в другият свят, също минава през вратата на смъртта: тогава той се намира с него в духовния свят. Тогава отново се явява отзвук на онова отношение, което е съществувало тук на Земята и това предлага една трудност, докато нямаше никаква трудност, когато единият още се намираше на Земята, а другият беше умрял. Възникват дисонанси, когато те са отново заедно при същите условия на съществуването, които са съществували в техните земни отношения. И както едната душа тук не е искала да знае нищо за другата върху Духовната наука, така е и в другият свят.
Това ни показва обаче отново, как отношенията в другия свят са зависими от отношенията тук на Земята.
Нещата са именно твърде сложни и не могат да бъдат построени само мислено.
към текста >>
Ние виждаме, че при известни обстоятелства мъртвите също могат да действуват върху
Земята
, както живите мога да действуват в духовният свят.
Това, което лежи в мисията на Духовната наука, то се явява живо пред нашите души чрез такива факти. Това ни показва, как може да бъде премината пропастта между живите и мъртвите.
Ние виждаме, че при известни обстоятелства мъртвите също могат да действуват върху Земята, както живите мога да действуват в духовният свят.
Ние можем да изследваме, как мъртвите също могат да действуват във физическия свят.
към текста >>
Всъщност хората тук
на
Земята
знаят много малко за това, което ги заобикаля.
Всъщност хората тук на Земята знаят много малко за това, което ги заобикаля.
Как разглеждат всъщност хората живота? Те го разглеждат така: че събитията които се разиграват разглеждат едното като причина, другото като следствие, но не мислят много по-нататък, свързват ги като на едни конец. Колкото и странно да изглежда на действителния живот, то е само външното съдържание на действителния живот. В живо та съществува и нещо друго освен това, което става по този начин: нещо което има не по-малко значение за живота.
към текста >>
3.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Но все повече и повече навлиза в областта, която последният път описахме от космическа гледна точка: Той все повече и повече навлиза в областта, в която влиза във връзка
със
Съществата
на
Висшите йерархии.
Той гласи: Ако и да искаме да приеме, че съществува някакъв живот зад вратата на смъртта, защото когато мине през вратата на смъртта човек ще види какво има там и той няма нужда да се занимава с този живот преди да е минал вратата на смъртта. За тук, за физическия свят е напълно достатъчно човек да се вживее в това физическо съществувание и ще бъде също напълно способен да приеме, да приеме съответният начин този живот, в случай, че той съществува отвъд вратата на смъртта. По отношение на ясновидския поглед, който може да вижда в областта, в която човек живее между смъртта и едно ново раждане, този начин се явява като нещо напълно невъзможно. Когато човек е минал именно през вратата на смъртта ние вече обърнахме внимание върху това вниманието в разглежданията, които проведохме при моето последно присъствие тук тогава неговото занимание се състои първо да преработи това, което още му е останало като остатък, като спомен и връзки с последния земен живот. Бихме могли да кажем: В първите времена след смъртта, години наред, даже в течение на десетилетия, човекът гледа по определен начин назад към своя последен земен живот, той се занимава с нещата, които са останали като сили в неговото астрално тяло от последния земен живот.
Но все повече и повече навлиза в областта, която последният път описахме от космическа гледна точка: Той все повече и повече навлиза в областта, в която влиза във връзка със Съществата на Висшите йерархии.
И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането. Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане. Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания. Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали. Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността.
към текста >>
Човекът трябва да донесе две неща
със
себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане.
По отношение на ясновидския поглед, който може да вижда в областта, в която човек живее между смъртта и едно ново раждане, този начин се явява като нещо напълно невъзможно. Когато човек е минал именно през вратата на смъртта ние вече обърнахме внимание върху това вниманието в разглежданията, които проведохме при моето последно присъствие тук тогава неговото занимание се състои първо да преработи това, което още му е останало като остатък, като спомен и връзки с последния земен живот. Бихме могли да кажем: В първите времена след смъртта, години наред, даже в течение на десетилетия, човекът гледа по определен начин назад към своя последен земен живот, той се занимава с нещата, които са останали като сили в неговото астрално тяло от последния земен живот. Но все повече и повече навлиза в областта, която последният път описахме от космическа гледна точка: Той все повече и повече навлиза в областта, в която влиза във връзка със Съществата на Висшите йерархии. И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането.
Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане.
Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания. Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали. Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността. Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости. И това преработване, това преобразяване става с помощта на едно извънредно сложно подреждане на силите, които човекът донася със себе си от духовният свят и който той получава така, че една категория на духовните йерархии получава тези сили, а от друга страна категория духовни йерархии други сили.
към текста >>
Той трябва да донесе
със
себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение
на
наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания.
Когато човек е минал именно през вратата на смъртта ние вече обърнахме внимание върху това вниманието в разглежданията, които проведохме при моето последно присъствие тук тогава неговото занимание се състои първо да преработи това, което още му е останало като остатък, като спомен и връзки с последния земен живот. Бихме могли да кажем: В първите времена след смъртта, години наред, даже в течение на десетилетия, човекът гледа по определен начин назад към своя последен земен живот, той се занимава с нещата, които са останали като сили в неговото астрално тяло от последния земен живот. Но все повече и повече навлиза в областта, която последният път описахме от космическа гледна точка: Той все повече и повече навлиза в областта, в която влиза във връзка със Съществата на Висшите йерархии. И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането. Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане.
Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания.
Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали. Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността. Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости. И това преработване, това преобразяване става с помощта на едно извънредно сложно подреждане на силите, които човекът донася със себе си от духовният свят и който той получава така, че една категория на духовните йерархии получава тези сили, а от друга страна категория духовни йерархии други сили. Ако искаме да употребим един образен израз, можем да кажем: между смъртта и едно ново раждане на човека са предадени силите и даровете на Съществата от Висшите йерархии и тези дарове са силите, от които човек се нуждае, за да приспособи към своята индивидуалност, към своята собствена индивидуалност, това което му е предадено чрез наследствеността.
към текста >>
И това преработване, това преобразяване става с помощта
на
едно извънредно сложно подреждане
на
силите
, които човекът донася
със
себе си от духовният свят и който той получава така, че една категория
на
духовните йерархии получава тези сили, а от друга страна категория духовни йерархии други сили.
Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане. Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания. Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали. Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността. Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости.
И това преработване, това преобразяване става с помощта на едно извънредно сложно подреждане на силите, които човекът донася със себе си от духовният свят и който той получава така, че една категория на духовните йерархии получава тези сили, а от друга страна категория духовни йерархии други сили.
Ако искаме да употребим един образен израз, можем да кажем: между смъртта и едно ново раждане на човека са предадени силите и даровете на Съществата от Висшите йерархии и тези дарове са силите, от които човек се нуждае, за да приспособи към своята индивидуалност, към своята собствена индивидуалност, това което му е предадено чрез наследствеността.
към текста >>
Ако искаме да употребим един образен израз, можем да кажем: между смъртта и едно ново раждане
на
човека са предадени
силите
и даровете
на
Съществата от Висшите йерархии и тези дарове са
силите
, от които човек се нуждае, за да приспособи към своята индивидуалност, към своята собствена индивидуалност, това което му е предадено чрез наследствеността.
Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания. Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали. Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността. Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости. И това преработване, това преобразяване става с помощта на едно извънредно сложно подреждане на силите, които човекът донася със себе си от духовният свят и който той получава така, че една категория на духовните йерархии получава тези сили, а от друга страна категория духовни йерархии други сили.
Ако искаме да употребим един образен израз, можем да кажем: между смъртта и едно ново раждане на човека са предадени силите и даровете на Съществата от Висшите йерархии и тези дарове са силите, от които човек се нуждае, за да приспособи към своята индивидуалност, към своята собствена индивидуалност, това което му е предадено чрез наследствеността.
към текста >>
Някой неща, които като че стават чрез някаква случайност в живота
на
човека, че между смъртта и едно ново раждане си е усвоил
силите
, които след това в земният живот го правят способен да дойде именно до това, което може да е вложено в неговата карма.
Ако това е едното, което трябва да имаме предвид при прераждащия се човек, тогава другото е това, че човекът отново работи, макар и да няма съзнание за това, той работи върху съчетаването и изграждането на своята съдба.
Някой неща, които като че стават чрез някаква случайност в живота на човека, че между смъртта и едно ново раждане си е усвоил силите, които след това в земният живот го правят способен да дойде именно до това, което може да е вложено в неговата карма.
Всичко това ни показва, как между смъртта и едно ново раждане си е усвоил, как човекът трябва да приеме от съществата на Висшите йерархии даровете, които са му необходими в земният живот, да ги приеме от Съществата от които идва във връзка в духовният свят.
към текста >>
Това е съвсем неправилно, защото начинът по който Съществата
на
Висшите йерархии пристъпват към нас, дали те пристъпват така, че можем да приемем ние
силите
, от които се нуждаем за следващият живот, зависи от това, как между смъртта и едно ново раждане ние сами можем да си осветлим пътя до определено разстояние.
Но тя може да мине между тях също така, че съгласно нейната Карма да приеме тези дарове осветлени по най-правилен начин. А светлината, която трябва да ни освети, за да не се движим в тъмнината между Съществата на Висшите йерархии, тази светлина не може да ни бъде дадена никога, когато вече сме минали през вратата на смъртта, ако не я носим във себе си чрез това което развиваме като чувство, като усещания и като мисли, които между раждането и смъртта са насочени към висшите светове. Следователно това е нещо, което ние самите трябва да си подготвим в този живот пред физическата смърт. Благодарение на това, че насочваме нашите мисли, чувства, усещания към свръхсетивните светове насочваме ги може би само предчувствувайки, но ги насочваме благодарение на това ние си приготвяме светлината, чрез която можем да минаваме между Съществата на Висшите йерархии така, че те действително могат да ни подадат техните дарове, че ние да не посегнем настрана, когато трябва да ги приемем. Така ние виждаме, че това което някои хора говорят е нещо погрешно, като казват, че можем да чакаме и не е нужно да се интересуваме за свръхсетивните светове докато настъпи смъртта.
Това е съвсем неправилно, защото начинът по който Съществата на Висшите йерархии пристъпват към нас, дали те пристъпват така, че можем да приемем ние силите, от които се нуждаем за следващият живот, зависи от това, как между смъртта и едно ново раждане ние сами можем да си осветлим пътя до определено разстояние.
И ние оставаме в тъмнината, ако сме водили нашият живот до смъртта при отричането, или отхвърлянето на мисълта за свръхсетивните светове.
към текста >>
Така погледът
на
ясновидецът често пъти констатира, че при един човек, който тук
на
Земята
не
се интересувал от свръхсетивните светове, който
не
е искал да знае нищо за тях, живял е според принципът, че тук във физическия свят всяко мнение, всяко мислене, всяко чувствуване, усещани, трябва да бъде насочено към този свят, който си е казвал, че другото ще дойде при него, когато вече е настъпило времето погледът
на
ясновидецът може да открие, че една такава душа, която следователно минава през вратата
на
смъртта, ходи именно в тъмнината и понеже ходи в тъмнината трябва да пропусне да приеме даровете, които Съществата
на
Висшите йерархии и предлагат, които Същества и подават.
За обикновеното разбиране на човека нещо може да изглежда правдоподобно, приемливо: обаче измерено с фактите на висшите светове то престава да бъде вярно.
Така погледът на ясновидецът често пъти констатира, че при един човек, който тук на Земята не се интересувал от свръхсетивните светове, който не е искал да знае нищо за тях, живял е според принципът, че тук във физическия свят всяко мнение, всяко мислене, всяко чувствуване, усещани, трябва да бъде насочено към този свят, който си е казвал, че другото ще дойде при него, когато вече е настъпило времето погледът на ясновидецът може да открие, че една такава душа, която следователно минава през вратата на смъртта, ходи именно в тъмнината и понеже ходи в тъмнината трябва да пропусне да приеме даровете, които Съществата на Висшите йерархии и предлагат, които Същества и подават.
И когато след това една такава душа влиза чрез раждането в едно земно съществувание, на нея и липсват силите, които могат да формират тялото, които биха могли да изгладят тази външна формация така пластично, че човекът да бъде действително такъв, какъвто той трябва да бъде съгласно неговата Карма. Ако, както току що посочихме, човекът е проявил тъпота към свръхсетивните светове в един минал живот, той трябва да влезе невъоръжен и с недостатъци в този нов живот.
към текста >>
И когато след това една такава душа влиза чрез раждането в едно земно съществувание,
на
нея и липсват
силите
, които могат да формират тялото, които биха могли да изгладят тази външна формация така пластично, че човекът да бъде действително такъв, какъвто той трябва да бъде съгласно неговата Карма.
За обикновеното разбиране на човека нещо може да изглежда правдоподобно, приемливо: обаче измерено с фактите на висшите светове то престава да бъде вярно. Така погледът на ясновидецът често пъти констатира, че при един човек, който тук на Земята не се интересувал от свръхсетивните светове, който не е искал да знае нищо за тях, живял е според принципът, че тук във физическия свят всяко мнение, всяко мислене, всяко чувствуване, усещани, трябва да бъде насочено към този свят, който си е казвал, че другото ще дойде при него, когато вече е настъпило времето погледът на ясновидецът може да открие, че една такава душа, която следователно минава през вратата на смъртта, ходи именно в тъмнината и понеже ходи в тъмнината трябва да пропусне да приеме даровете, които Съществата на Висшите йерархии и предлагат, които Същества и подават.
И когато след това една такава душа влиза чрез раждането в едно земно съществувание, на нея и липсват силите, които могат да формират тялото, които биха могли да изгладят тази външна формация така пластично, че човекът да бъде действително такъв, какъвто той трябва да бъде съгласно неговата Карма.
Ако, както току що посочихме, човекът е проявил тъпота към свръхсетивните светове в един минал живот, той трябва да влезе невъоръжен и с недостатъци в този нов живот.
към текста >>
В този живот, който следва неволно тъпият живот, понеже е бил такъв, какъвто е протекъл, Луцифер има особената власт над човека
със
своите сили и той осветлява сега полето между смъртта и едно ново раждане.
Всичко това може да се получи, като кармическо последствие на самоволно затъпяване спрямо духовните истини в един минал живот. И така, когато човекът отново минава през вратата на смъртта, той може да ми не през вратата на смъртта с едно изработено душевно благо, което е останало далече назад, зад това, което той би трябвало да бъде. Когато после отново влиза в духовният свят и отново минава през този свят между смъртта и едно ново раждане, сега би могло първо да се вярва, че той има намалени вътрешни сили и е станал негоден, че сега още повече би трябвало да ходи из тъмнината и тогава човек би могъл да се отчая, че един такъв човек би могъл някога да се издигне. Сега обаче не е така, а в този живот между смъртта и едно ново раждане настъпва нещо друго, което трябва да разгледаме като нещо второ.
В този живот, който следва неволно тъпият живот, понеже е бил такъв, какъвто е протекъл, Луцифер има особената власт над човека със своите сили и той осветлява сега полето между смъртта и едно ново раждане.
Такъв човек трябва да приеме сега даровете на Висшите същества осветлени чрез силите на Луцифер. Чрез това всички тези дарове приемат едно особено оцветяване. Но чрез това, че този човек не е минал в тъмнината през духовният свят, но не е и осветлявал там самостоятелно съответното поле, той влиза в следващият земен живот така, че може действително да оформи това, което му е дадено в наследство, може да го оформи пластично, обаче всичко това, което той оформя има луциферическо оцветяване. И когато разглеждаме един такъв човек в следващият негов земен живот, той често пъти е такъв, каквито са много хора, които срещаме особено в нашето настоящо време: човек е една само суха егоистична разсъдъчна способност, с едно егоистично разбиране, което навсякъде където се явява има предвид само собствената си изгода. Това е което се получава като качества на душата от всичко по-горе описано.
към текста >>
Такъв човек трябва да приеме сега даровете
на
Висшите същества осветлени чрез
силите
на
Луцифер.
Всичко това може да се получи, като кармическо последствие на самоволно затъпяване спрямо духовните истини в един минал живот. И така, когато човекът отново минава през вратата на смъртта, той може да ми не през вратата на смъртта с едно изработено душевно благо, което е останало далече назад, зад това, което той би трябвало да бъде. Когато после отново влиза в духовният свят и отново минава през този свят между смъртта и едно ново раждане, сега би могло първо да се вярва, че той има намалени вътрешни сили и е станал негоден, че сега още повече би трябвало да ходи из тъмнината и тогава човек би могъл да се отчая, че един такъв човек би могъл някога да се издигне. Сега обаче не е така, а в този живот между смъртта и едно ново раждане настъпва нещо друго, което трябва да разгледаме като нещо второ. В този живот, който следва неволно тъпият живот, понеже е бил такъв, какъвто е протекъл, Луцифер има особената власт над човека със своите сили и той осветлява сега полето между смъртта и едно ново раждане.
Такъв човек трябва да приеме сега даровете на Висшите същества осветлени чрез силите на Луцифер.
Чрез това всички тези дарове приемат едно особено оцветяване. Но чрез това, че този човек не е минал в тъмнината през духовният свят, но не е и осветлявал там самостоятелно съответното поле, той влиза в следващият земен живот така, че може действително да оформи това, което му е дадено в наследство, може да го оформи пластично, обаче всичко това, което той оформя има луциферическо оцветяване. И когато разглеждаме един такъв човек в следващият негов земен живот, той често пъти е такъв, каквито са много хора, които срещаме особено в нашето настоящо време: човек е една само суха егоистична разсъдъчна способност, с едно егоистично разбиране, което навсякъде където се явява има предвид само собствената си изгода. Това е което се получава като качества на душата от всичко по-горе описано. Себелюбивите хора, които са умни, обаче използуват техният ум само в полза на тяхната егоистична изгода, които нареждат всичко така, че да бъде обслужван техния егоизъм, които са умни, обаче умни само в тяхната изгода, това са често пъти такива души, които преди това са минали по пътя, който току що бе описан.
към текста >>
И понеже тези души
не
остават тъпи, а поради всякакъв вид сили, които се намират във тях от предишни земни въплъщения, от това зависи после, че могат все пак да дойдат до това, което във физическият живот
на
Земята
може да внесе еди н лъч
на
действителното свръхсетивно съществувание.
Чрез това всички тези дарове приемат едно особено оцветяване. Но чрез това, че този човек не е минал в тъмнината през духовният свят, но не е и осветлявал там самостоятелно съответното поле, той влиза в следващият земен живот така, че може действително да оформи това, което му е дадено в наследство, може да го оформи пластично, обаче всичко това, което той оформя има луциферическо оцветяване. И когато разглеждаме един такъв човек в следващият негов земен живот, той често пъти е такъв, каквито са много хора, които срещаме особено в нашето настоящо време: човек е една само суха егоистична разсъдъчна способност, с едно егоистично разбиране, което навсякъде където се явява има предвид само собствената си изгода. Това е което се получава като качества на душата от всичко по-горе описано. Себелюбивите хора, които са умни, обаче използуват техният ум само в полза на тяхната егоистична изгода, които нареждат всичко така, че да бъде обслужван техния егоизъм, които са умни, обаче умни само в тяхната изгода, това са често пъти такива души, които преди това са минали по пътя, който току що бе описан.
И понеже тези души не остават тъпи, а поради всякакъв вид сили, които се намират във тях от предишни земни въплъщения, от това зависи после, че могат все пак да дойдат до това, което във физическият живот на Земята може да внесе еди н лъч на действителното свръхсетивно съществувание.
към текста >>
И тук ние имаме една твърде забележителна и пълна
със
значение връзка между три земни съществувания и намиращите се между тях два живота между смъртта и едно ново раждане.
Благодарение на това имат възможност в едно ново земно съществувание да бъдат запалени познания на висшите духовни светове. Следователно една такава душа не е нужно да бъде изключена от всякакво по-нататъшно проникване в духовния свят, тя бива отново повдигната, но ще настъпи това, което бе току що описано.
И тук ние имаме една твърде забележителна и пълна със значение връзка между три земни съществувания и намиращите се между тях два живота между смъртта и едно ново раждане.
Погледът на ясновидецът открива фактически много често именно тогава, когато се обръща към онези хора, които в настоящето се считат за умни, за хитроумни, обаче във всичко което приемат имат предвид само собствената си изгода погледът на ясновидецът открива, за тези души като предхождащи събитията това, което бе описано: Първо един живот, който самоволно се е откъснал от всякакъв интерес към свръхсетивните светове, след това един живот, в който не е бил никак способен, защото не е имал необходимите вътрешни телесни органи, да се интересува макар и за нещо във физическия свят, което би могло да му бъде близко, ако не би имал такива предварителни условия: после един следващ земен живот, който служи само за егоистичният ум, на егоистичното мислене, на егоистичното остроумие. При широко разпространение на егоистичния ум, на егоистичното остроумие в нашето време е възможно да бъде проследен именно този път на човешката душа, защото ние се връщаме тук във времена, в които намираме много хора в тяхното минало въплъщение, които поради недостатъчното оформление на техните органи вътрешни органи са проявявали само един тъп интерес: след това стигаме до едно трето въплъщение от миналото, което за такива хора, често пъти се намира в онова, което наричаме 4-тата следатлантска културна епоха, когато повече отколкото се вярва в най-различните области на Земята е царувал един само роден атеизъм, една самородна липса на интерес за свръхсетивните светове. Понеже обстоятелствата са от такова естество, е възможно именно днес да бъде проучен описаният път на развитието на душата ни показва напълно ясно, какво трябва да дойде за една душа, която в нашето време отново се затваря самоволно за свръхсетивните светове.
към текста >>
При широко разпространение
на
егоистичния ум,
на
егоистичното остроумие в нашето време е възможно да бъде проследен именно този път
на
човешката душа, защото ние се връщаме тук във времена, в които намираме много хора в тяхното минало въплъщение, които поради недостатъчното оформление
на
техните органи вътрешни органи са проявявали само един тъп интерес: след това стигаме до едно трето въплъщение от миналото, което за такива хора, често пъти се намира в онова, което наричаме 4-тата следатлантска културна епоха, когато повече отколкото се вярва в най-различните области
на
Земята
е царувал един само роден атеизъм, една самородна липса
на
интерес за свръхсетивните светове.
Благодарение на това имат възможност в едно ново земно съществувание да бъдат запалени познания на висшите духовни светове. Следователно една такава душа не е нужно да бъде изключена от всякакво по-нататъшно проникване в духовния свят, тя бива отново повдигната, но ще настъпи това, което бе току що описано. И тук ние имаме една твърде забележителна и пълна със значение връзка между три земни съществувания и намиращите се между тях два живота между смъртта и едно ново раждане. Погледът на ясновидецът открива фактически много често именно тогава, когато се обръща към онези хора, които в настоящето се считат за умни, за хитроумни, обаче във всичко което приемат имат предвид само собствената си изгода погледът на ясновидецът открива, за тези души като предхождащи събитията това, което бе описано: Първо един живот, който самоволно се е откъснал от всякакъв интерес към свръхсетивните светове, след това един живот, в който не е бил никак способен, защото не е имал необходимите вътрешни телесни органи, да се интересува макар и за нещо във физическия свят, което би могло да му бъде близко, ако не би имал такива предварителни условия: после един следващ земен живот, който служи само за егоистичният ум, на егоистичното мислене, на егоистичното остроумие.
При широко разпространение на егоистичния ум, на егоистичното остроумие в нашето време е възможно да бъде проследен именно този път на човешката душа, защото ние се връщаме тук във времена, в които намираме много хора в тяхното минало въплъщение, които поради недостатъчното оформление на техните органи вътрешни органи са проявявали само един тъп интерес: след това стигаме до едно трето въплъщение от миналото, което за такива хора, често пъти се намира в онова, което наричаме 4-тата следатлантска културна епоха, когато повече отколкото се вярва в най-различните области на Земята е царувал един само роден атеизъм, една самородна липса на интерес за свръхсетивните светове.
Понеже обстоятелствата са от такова естество, е възможно именно днес да бъде проучен описаният път на развитието на душата ни показва напълно ясно, какво трябва да дойде за една душа, която в нашето време отново се затваря самоволно за свръхсетивните светове.
към текста >>
Те винаги са съществували в течение
на
развитието
на
човечеството
на
Земята
, души, които са така да се каже вярващи, инстинктивно вярващи поради това, че от определен душевен егоизъм, искат да очакват един вид възнаграждение, или задоволяване за физическия земен живот в другия свят.
Животът може да протече още и по един друг начин в три редуващи се прераждания. Тук може да се констатира например следното: Наблюдаваме една душа, която да речем е предимно такава, че задоволява своите душевни потребности с определен фанатизъм, с определено тесногръдство от това, което първо се получава. Наблюдаваме, една религиозно егоистична душа. Днес намираме такива души.
Те винаги са съществували в течение на развитието на човечеството на Земята, души, които са така да се каже вярващи, инстинктивно вярващи поради това, че от определен душевен егоизъм, искат да очакват един вид възнаграждение, или задоволяване за физическия земен живот в другия свят.
Това очакване може да бъде напълно егоистично и може да бъде свързано с едно фанатично тесногръдие по отношение на това, което се предлага на хората от Духовната наука, или от мистериите върху висшите светове. Колко много хора виждаме днес, които се придържат наистина към един духовен свят, обаче отхвърлят фанатично и тесногръдо всичко, в което са израснали и възпитани. Такива хора често пъти са склонни към удобството, към нежеланието да направят някакво умствено усилие, за да запознаят чрез него върху духовните светове.
към текста >>
И това ариманическо влияние предава
на
всички сили, които човек събира между смъртта и едно ново раждане, едно такова оцветение една такава форма, че човек донася
със
себе си при следващото раждане
на
Земята
, тези сили така, че тогава, без да може да стори нещо да това, става чрез своята заложба по определен начин тесногръд в своето мислене и чувствуване, неспособен е да обгърне безпристрастно
със
своя поглед света.
В тези души може да се корени един по-дълбок егоизъм, въпреки че са души вярващи в другия свят. Всичко, което е свързано по този начин с вярата в другия свят, сочи отново по определен начин върху това, че човекът не намира пътя по едни правилен начин между смъртта и едно ново раждане, че не може да приеме по един правилен начин даровете на Съществата от Висшите йерархии, че тези дарове идват при него така, че когато влиза отново в един следващ земен живот, той наистина може да работи върху своето тяло, може също да работи по определен начин върху устройството на неговата Карма, обаче оформя и изгражда всичко по един неправилен начин, обработва така своето тяло, че от него става например един хипохондрик, един свръхчувствителен човек, който минава пред живота намръщен, недоволен и незадоволен от съществуванието и така е обхванат от това съществувание, че постоянно се счита наранен от него. Определено хипохондрично, болезнено, меланхолично същество, подготвено и определено чрез тялото, това може да произлезе от причините, които току що бяха описани. Следователно: едно в егоистичния смисъл, придържане с фанатизъм към определени форми на едно изповядване на другия свят, може да доведе човека до там, да мине по един неправилен начин, през полето между смъртта и едно ново раждане и след това в един следващ земен живот, да направи, че неговото тяло да чувствува по един неправилен начин. Когато след това мине отново през вратата на смъртта и отиде в духовният свят, тогава както констатира погледът на ясновидецът, върху една такава душа може да има особено дълбоко влияние всичко ариманическо.
И това ариманическо влияние предава на всички сили, които човек събира между смъртта и едно ново раждане, едно такова оцветение една такава форма, че човек донася със себе си при следващото раждане на Земята, тези сили така, че тогава, без да може да стори нещо да това, става чрез своята заложба по определен начин тесногръд в своето мислене и чувствуване, неспособен е да обгърне безпристрастно със своя поглед света.
Множество духове, които намираме между нас, които имат определено тесногръдие, които не са способни да излязат с техните мисли вън от определени граници, които имат наочници, които даже когато полагат усилие, все пак остават по определен начин ограничени хора, дължат тази Карма на описаните отношения.
към текста >>
И тази насока нашата работа ще бъде без съмнение все повече и повече активна, защото точно връзката
на
този земен живот е живота между смъртта и едно ново раждане показва за тази мисъл нещо до най-висока степен пълно
със
значение.
Човек трябва да размисли върху това и би трябвало да размисли, колко важно е за общата връзка на живота на човечеството, че онези които обгръщат с поглед това, което вършат, което е по тяхната сила, именно в нашето толкова тежко в социално отношение време, заради хората, които често пъти пъшкат под тежестта и хомота на едни наистина несъбуждащ ентусиазъм живот, който протича в тегота и неохота. Хората, които виждат нещо подобно, трябва де се почувствуват дълбоко задължени да се отдадат на една социална работа, за да помогнат именно на онези души, които остават като отхвърлени и затъпени в определена социална тъмнина. Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувствуват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм. Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм. Тези хора трябва да бъдат привлечени от един такъв ентусиазъм.
И тази насока нашата работа ще бъде без съмнение все повече и повече активна, защото точно връзката на този земен живот е живота между смъртта и едно ново раждане показва за тази мисъл нещо до най-висока степен пълно със значение.
Всичко, които тук на Земята можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители на съществата на Висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове оздравяващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят. Ние виждаме колко голямо значение има, да съществува ентусиазъм в действието на хората тук във физическия свят, защото ако във физическият свят би умрял ентусиазмът, ако във физическият свят би умряла любовта, тогава в бъдеще хората ще имат едно земно съществувание, което във физическо отношение би могло да получава малко оздравяващи, подпомагащи растежа и развитието сили от свръхсетивните светове. Такива отношения между сетивния и свръхсетивния свят не искат да виждат днес душите, които се отвръщат със страх, е един несъзнателен страх от свръхсетивните светове. Обаче тази връзка между моралния и физически ред на света съществува.
към текста >>
Всичко, които тук
на
Земята
можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители
на
съществата
на
Висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове оздравяващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят.
Хората, които виждат нещо подобно, трябва де се почувствуват дълбоко задължени да се отдадат на една социална работа, за да помогнат именно на онези души, които остават като отхвърлени и затъпени в определена социална тъмнина. Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувствуват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм. Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм. Тези хора трябва да бъдат привлечени от един такъв ентусиазъм. И тази насока нашата работа ще бъде без съмнение все повече и повече активна, защото точно връзката на този земен живот е живота между смъртта и едно ново раждане показва за тази мисъл нещо до най-висока степен пълно със значение.
Всичко, които тук на Земята можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители на съществата на Висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове оздравяващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят.
Ние виждаме колко голямо значение има, да съществува ентусиазъм в действието на хората тук във физическия свят, защото ако във физическият свят би умрял ентусиазмът, ако във физическият свят би умряла любовта, тогава в бъдеще хората ще имат едно земно съществувание, което във физическо отношение би могло да получава малко оздравяващи, подпомагащи растежа и развитието сили от свръхсетивните светове. Такива отношения между сетивния и свръхсетивния свят не искат да виждат днес душите, които се отвръщат със страх, е един несъзнателен страх от свръхсетивните светове. Обаче тази връзка между моралния и физически ред на света съществува.
към текста >>
Такива отношения между сетивния и свръхсетивния свят
не
искат да виждат днес душите, които се отвръщат
със
страх, е един несъзнателен страх от свръхсетивните светове.
Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм. Тези хора трябва да бъдат привлечени от един такъв ентусиазъм. И тази насока нашата работа ще бъде без съмнение все повече и повече активна, защото точно връзката на този земен живот е живота между смъртта и едно ново раждане показва за тази мисъл нещо до най-висока степен пълно със значение. Всичко, които тук на Земята можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители на съществата на Висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове оздравяващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят. Ние виждаме колко голямо значение има, да съществува ентусиазъм в действието на хората тук във физическия свят, защото ако във физическият свят би умрял ентусиазмът, ако във физическият свят би умряла любовта, тогава в бъдеще хората ще имат едно земно съществувание, което във физическо отношение би могло да получава малко оздравяващи, подпомагащи растежа и развитието сили от свръхсетивните светове.
Такива отношения между сетивния и свръхсетивния свят не искат да виждат днес душите, които се отвръщат със страх, е един несъзнателен страх от свръхсетивните светове.
Обаче тази връзка между моралния и физически ред на света съществува.
към текста >>
Фактът, че страдаме лежи в Кармата, но създаването
на
външните условия,
на
външните обстоятелства, за да можем да страдаме в съдбата, това се произвежда от
силите
, които са изпращани от свръхсетивните светове.
Ние можем да обгърнем с поглед също противоположното. Намираме души, които на определено време между смъртта и едно ново раждане стават служители на онези духовни същества, които обратно помагат за възникването на болестите, предизвикват нещастията в живота на хората, изпращайки за това необходимите сили от свръхсетивните светове в сетивният свят. И представлява една потресаваща, ужасна картина да виждаме между смъртта и едно ново раждане онези човешки души, които трябва да бъдат слуги на тези зли духове на болестите и на преждевременната смърт, на злите духове причиняващи често пъти една ужасна съдба, която без съмнение е обусловена от Кармата, която обаче трябва да бъде устроена от външните събития.
Фактът, че страдаме лежи в Кармата, но създаването на външните условия, на външните обстоятелства, за да можем да страдаме в съдбата, това се произвежда от силите, които са изпращани от свръхсетивните светове.
Когато говорим за това, трябва да се разбират болестите, които проникват света и които се управляват също от свръхсетивни сили по отношение на външните условия, трябва да се разбират преждевременните смърти, които се явяват в човешкия живот. Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял. Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст. И когато смъртта настъпва по този начин в разцвета на годините на човека, тогава условията на тази смърт са създадени от определени духове на по-висшите йерархии, които служат на обратното движение, на които трябва да се изпращат в този свят силите, които предизвикват като тези преждевременната смърт, така също болестите и кармическите нещастия. И както казахме, потресаващо е човек да вижда душите, които са минали през смъртта и за определено време са същества служещи за болест и смърт, за лоша Карма в човешкият живот.
към текста >>
Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи
със
същата необходимост, с която листата
на
растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял.
Ние можем да обгърнем с поглед също противоположното. Намираме души, които на определено време между смъртта и едно ново раждане стават служители на онези духовни същества, които обратно помагат за възникването на болестите, предизвикват нещастията в живота на хората, изпращайки за това необходимите сили от свръхсетивните светове в сетивният свят. И представлява една потресаваща, ужасна картина да виждаме между смъртта и едно ново раждане онези човешки души, които трябва да бъдат слуги на тези зли духове на болестите и на преждевременната смърт, на злите духове причиняващи често пъти една ужасна съдба, която без съмнение е обусловена от Кармата, която обаче трябва да бъде устроена от външните събития. Фактът, че страдаме лежи в Кармата, но създаването на външните условия, на външните обстоятелства, за да можем да страдаме в съдбата, това се произвежда от силите, които са изпращани от свръхсетивните светове. Когато говорим за това, трябва да се разбират болестите, които проникват света и които се управляват също от свръхсетивни сили по отношение на външните условия, трябва да се разбират преждевременните смърти, които се явяват в човешкия живот.
Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял.
Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст. И когато смъртта настъпва по този начин в разцвета на годините на човека, тогава условията на тази смърт са създадени от определени духове на по-висшите йерархии, които служат на обратното движение, на които трябва да се изпращат в този свят силите, които предизвикват като тези преждевременната смърт, така също болестите и кармическите нещастия. И както казахме, потресаващо е човек да вижда душите, които са минали през смъртта и за определено време са същества служещи за болест и смърт, за лоша Карма в човешкият живот. И все пак именно тогава, когато правим едно такова наблюдение и от една страна ни завладява едно мрачно чувство, виждайки душите минали през вратата на смъртта да стават слуги на злите духове на болестите и на смъртта, когато от една страна изпитваме болка, ние чувствуваме обаче едно задоволство като след това проследим тези души в миналото и търсим причините, поради които са станали такива във физическият свят, във физическият живот. Тогава откриваме, че такива души са били в техният минал земен живот, по определен начин безсъвестни.
към текста >>
И когато смъртта настъпва по този начин в разцвета
на
годините
на
човека, тогава условията
на
тази смърт са създадени от определени духове
на
по-висшите йерархии, които служат
на
обратното движение,
на
които трябва да се изпращат в този свят
силите
, които предизвикват като тези преждевременната смърт, така също болестите и кармическите нещастия.
И представлява една потресаваща, ужасна картина да виждаме между смъртта и едно ново раждане онези човешки души, които трябва да бъдат слуги на тези зли духове на болестите и на преждевременната смърт, на злите духове причиняващи често пъти една ужасна съдба, която без съмнение е обусловена от Кармата, която обаче трябва да бъде устроена от външните събития. Фактът, че страдаме лежи в Кармата, но създаването на външните условия, на външните обстоятелства, за да можем да страдаме в съдбата, това се произвежда от силите, които са изпращани от свръхсетивните светове. Когато говорим за това, трябва да се разбират болестите, които проникват света и които се управляват също от свръхсетивни сили по отношение на външните условия, трябва да се разбират преждевременните смърти, които се явяват в човешкия живот. Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял. Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст.
И когато смъртта настъпва по този начин в разцвета на годините на човека, тогава условията на тази смърт са създадени от определени духове на по-висшите йерархии, които служат на обратното движение, на които трябва да се изпращат в този свят силите, които предизвикват като тези преждевременната смърт, така също болестите и кармическите нещастия.
И както казахме, потресаващо е човек да вижда душите, които са минали през смъртта и за определено време са същества служещи за болест и смърт, за лоша Карма в човешкият живот. И все пак именно тогава, когато правим едно такова наблюдение и от една страна ни завладява едно мрачно чувство, виждайки душите минали през вратата на смъртта да стават слуги на злите духове на болестите и на смъртта, когато от една страна изпитваме болка, ние чувствуваме обаче едно задоволство като след това проследим тези души в миналото и търсим причините, поради които са станали такива във физическият свят, във физическият живот. Тогава откриваме, че такива души са били в техният минал земен живот, по определен начин безсъвестни. Безсъвестни души, които също не са държали сметка за истината, такива души стават слуги на духовете, които изпращат на земните хора болестите и преждевремената смърт. Това е от една страна изправянето, но едно мрачно изправяне.
към текста >>
Когато именно Съществата
на
Висшите йерархии, които направляват и ръководят хода
на
развитието, ние намираме тези Същества надарени
със
силите
, които трябва да съществуват за една напреднала еволюция.
Такива души пристигат в свръхсетивните светове по друг начин, отколкото душите, които са изживели техния живот в земното съществувание. Особено много важно е да разгледаме такива души в тяхното минаване през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят, които са умрели в разцвета на техните години, които са загубили тяхната телесна дреха чрез едно нещастие, виждайки как те живеят по-нататък. Те занасят горе във висшите светове сили, които по нормален начин биха служили на физическия земен живот. Какво става с тези сили? Такива сили имат една от най-красивите употреби в свръхсетивния свят.
Когато именно Съществата на Висшите йерархии, които направляват и ръководят хода на развитието, ние намираме тези Същества надарени със силите, които трябва да съществуват за една напреднала еволюция.
Обаче това не е никакво несъвършенство на света, а е свързано с други съвършенства защото всички тези сили, също и тези на висшите йерархии, са по определен начин ограничени, не са безкрайни и ние намираме, че още днес съществуват земни хора, които пристигат като души в духовния свят, когато са минали през вратата на смъртта, така че духовете на висшите йерархии, които помагат на целия напредък, следователно също и на този между смъртта и едно ново раждане, не могат да направят нищо с тях. Напълно вярно е това, което аз често съм подчертавал, че днес не бива да се отчайваме, когато намираме определени души, които не искат да чувствуват разбиране за душевните представи, които човекът трябва да има за свръхсетивните светове, души, които са изцяло материалистични, които се затварят напълно за духовния свят. Когато тези души са минали през вратата на смъртта и отиват в духовният свят, за духовните Същества на Висшите йерархии е някак си трудно да направят нещо с тях, защото тези духовни Същества на Висшите йерархии притежават силите на напредващият ход на развитието на човечеството тези сили са за напредващият ход. Когато някои души се затварят напълно за напредващият ход на развитието те имат някак си много голяма тежест, която Духовете на висшите йерархии не биха могли да победят. Както казахме, вярно е това, че ние не трябва да се отчайваме относно такива души, защото едвам в шестия следатлантски период става опасно за такива души и едвам в епохата на бъдещата Венера те могат да бъдат изхвърлени от напредващото развитие.
към текста >>
Когато тези души са минали през вратата
на
смъртта и отиват в духовният свят, за духовните Същества
на
Висшите йерархии е някак си трудно да направят нещо с тях, защото тези духовни Същества
на
Висшите йерархии притежават
силите
на
напредващият ход
на
развитието
на
човечеството тези сили са за напредващият ход.
Какво става с тези сили? Такива сили имат една от най-красивите употреби в свръхсетивния свят. Когато именно Съществата на Висшите йерархии, които направляват и ръководят хода на развитието, ние намираме тези Същества надарени със силите, които трябва да съществуват за една напреднала еволюция. Обаче това не е никакво несъвършенство на света, а е свързано с други съвършенства защото всички тези сили, също и тези на висшите йерархии, са по определен начин ограничени, не са безкрайни и ние намираме, че още днес съществуват земни хора, които пристигат като души в духовния свят, когато са минали през вратата на смъртта, така че духовете на висшите йерархии, които помагат на целия напредък, следователно също и на този между смъртта и едно ново раждане, не могат да направят нищо с тях. Напълно вярно е това, което аз често съм подчертавал, че днес не бива да се отчайваме, когато намираме определени души, които не искат да чувствуват разбиране за душевните представи, които човекът трябва да има за свръхсетивните светове, души, които са изцяло материалистични, които се затварят напълно за духовния свят.
Когато тези души са минали през вратата на смъртта и отиват в духовният свят, за духовните Същества на Висшите йерархии е някак си трудно да направят нещо с тях, защото тези духовни Същества на Висшите йерархии притежават силите на напредващият ход на развитието на човечеството тези сили са за напредващият ход.
Когато някои души се затварят напълно за напредващият ход на развитието те имат някак си много голяма тежест, която Духовете на висшите йерархии не биха могли да победят. Както казахме, вярно е това, че ние не трябва да се отчайваме относно такива души, защото едвам в шестия следатлантски период става опасно за такива души и едвам в епохата на бъдещата Венера те могат да бъдат изхвърлени от напредващото развитие. Обаче, ако в еволюцията не би настъпило нищо друго освен това, че Съществата на висшите йерархии са надарени с техните сили, тогава такива души би трябвало да отпаднат по-рано от напредващата еволюция и тогава Съществата на висшите йерархии не биха могли да направят нищо за тях.
към текста >>
Обаче
Земята
се намира в един стадий
на
развитието, в който човешката душа се нуждае от Христовия Импулс, за да може да мине по един правилен начин през живота между смъртта и едно ново раждане.
И така е също, че се явяват трудности по отношение на това, което днес се изисква от напредващата еволюция на човечеството. Положението е такова, че днес за голям брой хора Христовият Импулс е нищо, те не могат да имат за него едно истинско разбиране, едно дълбоко истинско чувство.
Обаче Земята се намира в един стадий на развитието, в който човешката душа се нуждае от Христовия Импулс, за да може да мине по един правилен начин през живота между смъртта и едно ново раждане.
За душите, които минават през вратата на смъртта без да имат връзката с Христовият Импулс, е опасно, защото Съществата, които ръководят прогреса на човечеството не разполагат с необходимите сили в излишък, за да помогнат на такива души, които са се откъснали сами от еволюцията и чрез своя собствен живот са се обрекли на гибел. Съществата на висшите йерархии могат да направят нещо за тях само чрез това, че онези души, които са понесли по описаният начин една преждевременна смърт, им доставят допълнителните сили. Чрез тези души в духовните светове идват неизползувани сили, които още биха могли да бъдат използувани тук на Земята, обаче чрез това, че физическото тяло е било напуснато преждевременно, въпросните сили са останали неизползувани от физическото тяло. Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната война, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен. Нека помислим, колко много сили, които биха могли да бъдат използувани на Земята за продължаването но живота са отишли горе в духовните светове.
към текста >>
Чрез тези души в духовните светове идват неизползувани сили, които още биха могли да бъдат използувани тук
на
Земята
, обаче чрез това, че физическото тяло е било напуснато преждевременно, въпросните сили са останали неизползувани от физическото тяло.
И така е също, че се явяват трудности по отношение на това, което днес се изисква от напредващата еволюция на човечеството. Положението е такова, че днес за голям брой хора Христовият Импулс е нищо, те не могат да имат за него едно истинско разбиране, едно дълбоко истинско чувство. Обаче Земята се намира в един стадий на развитието, в който човешката душа се нуждае от Христовия Импулс, за да може да мине по един правилен начин през живота между смъртта и едно ново раждане. За душите, които минават през вратата на смъртта без да имат връзката с Христовият Импулс, е опасно, защото Съществата, които ръководят прогреса на човечеството не разполагат с необходимите сили в излишък, за да помогнат на такива души, които са се откъснали сами от еволюцията и чрез своя собствен живот са се обрекли на гибел. Съществата на висшите йерархии могат да направят нещо за тях само чрез това, че онези души, които са понесли по описаният начин една преждевременна смърт, им доставят допълнителните сили.
Чрез тези души в духовните светове идват неизползувани сили, които още биха могли да бъдат използувани тук на Земята, обаче чрез това, че физическото тяло е било напуснато преждевременно, въпросните сили са останали неизползувани от физическото тяло.
Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната война, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен. Нека помислим, колко много сили, които биха могли да бъдат използувани на Земята за продължаването но живота са отишли горе в духовните светове. Тези сили се прибавят към силите на Съществата от висшите йерархии и ги увеличават, благодарение на което те могат да помогнат на онези души, които се намират в опасност да бъдат изхвърлени от напредващото развитие. Човек не може да направи сам нищо за това, обаче когато се изпълнява неговата Карма, когато умира в разцвета на своите години, той става един помагач по най-красивия, по най-облаженствуващият начин като донася неизползуваните тук сили във висшите йерархии. Благодарение на това тези Същества не остават да загинат души, които иначе биха загинали.
към текста >>
Нека помислим, колко много сили, които биха могли да бъдат използувани
на
Земята
за продължаването но живота са отишли горе в духовните светове.
Обаче Земята се намира в един стадий на развитието, в който човешката душа се нуждае от Христовия Импулс, за да може да мине по един правилен начин през живота между смъртта и едно ново раждане. За душите, които минават през вратата на смъртта без да имат връзката с Христовият Импулс, е опасно, защото Съществата, които ръководят прогреса на човечеството не разполагат с необходимите сили в излишък, за да помогнат на такива души, които са се откъснали сами от еволюцията и чрез своя собствен живот са се обрекли на гибел. Съществата на висшите йерархии могат да направят нещо за тях само чрез това, че онези души, които са понесли по описаният начин една преждевременна смърт, им доставят допълнителните сили. Чрез тези души в духовните светове идват неизползувани сили, които още биха могли да бъдат използувани тук на Земята, обаче чрез това, че физическото тяло е било напуснато преждевременно, въпросните сили са останали неизползувани от физическото тяло. Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната война, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен.
Нека помислим, колко много сили, които биха могли да бъдат използувани на Земята за продължаването но живота са отишли горе в духовните светове.
Тези сили се прибавят към силите на Съществата от висшите йерархии и ги увеличават, благодарение на което те могат да помогнат на онези души, които се намират в опасност да бъдат изхвърлени от напредващото развитие. Човек не може да направи сам нищо за това, обаче когато се изпълнява неговата Карма, когато умира в разцвета на своите години, той става един помагач по най-красивия, по най-облаженствуващият начин като донася неизползуваните тук сили във висшите йерархии. Благодарение на това тези Същества не остават да загинат души, които иначе биха загинали. Това е красивото предназначение на онези души, които умират в разцвета на своите сили и години това е, което в часовете когато скърбим за хора умрели в разцвета на техните години, може да ни утеши. Това са часове, в които можем да си създадем един поглед върху пълното с мъдрост ръководство на света.
към текста >>
Тези сили се прибавят към
силите
на
Съществата от висшите йерархии и ги увеличават, благодарение
на
което те могат да помогнат
на
онези души, които се намират в опасност да бъдат изхвърлени от напредващото развитие.
За душите, които минават през вратата на смъртта без да имат връзката с Христовият Импулс, е опасно, защото Съществата, които ръководят прогреса на човечеството не разполагат с необходимите сили в излишък, за да помогнат на такива души, които са се откъснали сами от еволюцията и чрез своя собствен живот са се обрекли на гибел. Съществата на висшите йерархии могат да направят нещо за тях само чрез това, че онези души, които са понесли по описаният начин една преждевременна смърт, им доставят допълнителните сили. Чрез тези души в духовните светове идват неизползувани сили, които още биха могли да бъдат използувани тук на Земята, обаче чрез това, че физическото тяло е било напуснато преждевременно, въпросните сили са останали неизползувани от физическото тяло. Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната война, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен. Нека помислим, колко много сили, които биха могли да бъдат използувани на Земята за продължаването но живота са отишли горе в духовните светове.
Тези сили се прибавят към силите на Съществата от висшите йерархии и ги увеличават, благодарение на което те могат да помогнат на онези души, които се намират в опасност да бъдат изхвърлени от напредващото развитие.
Човек не може да направи сам нищо за това, обаче когато се изпълнява неговата Карма, когато умира в разцвета на своите години, той става един помагач по най-красивия, по най-облаженствуващият начин като донася неизползуваните тук сили във висшите йерархии. Благодарение на това тези Същества не остават да загинат души, които иначе биха загинали. Това е красивото предназначение на онези души, които умират в разцвета на своите сили и години това е, което в часовете когато скърбим за хора умрели в разцвета на техните години, може да ни утеши. Това са часове, в които можем да си създадем един поглед върху пълното с мъдрост ръководство на света.
към текста >>
Това съставлява чудесното, утешаващото: От една страна трябва да бъде предложена възможността хората да могат да грешат и в тяхното грешене да се приближат до опасността да бъдат откъснати от хода
на
развитието ако
не
би било това, човек
не
би могъл да изпълни своята земна мисия но щом това е възможно, тогава
със
земното развитие трябва да бъде свързано също и това, определени хора да умират в разцвета
на
техните години.
Често пъти хората си представят виждането в духовните светове, като нещо създаващо блаженство. В определени области на висшето съществувание има наистина нещо създаващо блаженство, обаче именно тогава, когато човек проникне във висшите области на тайните, тогава с наблюдението са свързани много, много неща, които могат да изпълнят човека с ужас. Особено при разглеждането на кармическите връзки на хората чрез ясновидското наблюдение, когато това наблюдение се извършва съвестно, когато всичко, което има да се каже е действително констатирано във висшите светове, когато в това не се внасят умувания и измислици в това има нещо, което най-интензивно разтърсва ясновидеца и поставя на голямо изпитание неговите сили. След това обаче идват също онези неща, които отново ни позволяват да познаем даже, когато става дума за най-ужасяващите, за най-страшните неща колко мъдро е цялото ръководство на света. Ако от една страна виждаме съдбата на безсъвестните души, свързана с изпълнението на задачи да помогнат на определени духовни същества да изпращат на земните хора болести, преждевременна смърт и нещастия, то от друга страна виждаме, как това, което понасят такива хора чрез една преждевременна смърт донася на Съществата от висшите йерархии сили за благото и спасението на хората, нещо, което не може да бъде направено с други сили.
Това съставлява чудесното, утешаващото: От една страна трябва да бъде предложена възможността хората да могат да грешат и в тяхното грешене да се приближат до опасността да бъдат откъснати от хода на развитието ако не би било това, човек не би могъл да изпълни своята земна мисия но щом това е възможно, тогава със земното развитие трябва да бъде свързано също и това, определени хора да умират в разцвета на техните години.
Когато погледът на ясновидецът се насочи върху тях, той вижда как те са онези, които доставят на Съществата на висшите йерархии допълнителните сили за благото и спасението на хората, които сили иначе не биха съществували. Това е учудващо и чудесно, което ни завладява, когато от една страна изостряме нашия поглед чрез събуждащото ужас и след това отново можем да го обгърнем към едно мъдро ръководство на света, което се нуждае от ужасното, именно, за да може да осъществи висшата мъдрост. По отношение на тези неща се явява като нещо безсмислено да се задава въпросът, дали не би могло, че Духовните Същества да осигурят едно симпатично съществувание за всички хора и същества без един такъв околен път. Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: Представлява нещо несъвършено, че Боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен. Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност.
към текста >>
Както
не
може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове
на
останалите
не
използувани за мисията
на
Земята
сили,
не
би могло да съществува, ако от друга страна
не
би се изпълнила Кармата
на
душите останали безсъвестни в определени прераждания.
Когато погледът на ясновидецът се насочи върху тях, той вижда как те са онези, които доставят на Съществата на висшите йерархии допълнителните сили за благото и спасението на хората, които сили иначе не биха съществували. Това е учудващо и чудесно, което ни завладява, когато от една страна изостряме нашия поглед чрез събуждащото ужас и след това отново можем да го обгърнем към едно мъдро ръководство на света, което се нуждае от ужасното, именно, за да може да осъществи висшата мъдрост. По отношение на тези неща се явява като нещо безсмислено да се задава въпросът, дали не би могло, че Духовните Същества да осигурят едно симпатично съществувание за всички хора и същества без един такъв околен път. Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: Представлява нещо несъвършено, че Боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен. Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност.
Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания.
Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата. И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата. Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане, това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и делата, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане. Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане. Във всеки случай нова, с което сега се запознахме като дейност, като работа на душите, принадлежи към най-красивите дейности на човешките души, които минават през вратата на смъртта с определени неизползувани сили.
към текста >>
Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от
силите
на
самият човек
на
самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане.
Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност. Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания. Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата. И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата. Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане, това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и делата, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане.
Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане.
Във всеки случай нова, с което сега се запознахме като дейност, като работа на душите, принадлежи към най-красивите дейности на човешките души, които минават през вратата на смъртта с определени неизползувани сили.
към текста >>
4.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
през сферите
на
космоса.
през сферите на космоса.
към текста >>
Когато при моето последно присъствие тук аз говорих върху живота между смъртта и едно ново раждане с великите отношения
на
Космоса.
Когато при моето последно присъствие тук аз говорих върху живота между смъртта и едно ново раждане с великите отношения на Космоса.
Аз се опитах да покажа, как фактически пътят, който бива изминаван между смъртта и едно ново раждане, води през Космоса, през сферите на Космоса. Нека сега с няколко думи хвърлим поглед назад върху това, което се опитахме да изтъкнем тогава.
към текста >>
Аз се опитах да покажа, как фактически пътят, който бива изминаван между смъртта и едно ново раждане, води през Космоса, през сферите
на
Космоса.
Когато при моето последно присъствие тук аз говорих върху живота между смъртта и едно ново раждане с великите отношения на Космоса.
Аз се опитах да покажа, как фактически пътят, който бива изминаван между смъртта и едно ново раждане, води през Космоса, през сферите на Космоса.
Нека сега с няколко думи хвърлим поглед назад върху това, което се опитахме да изтъкнем тогава.
към текста >>
Човекът все още има стремеж към своето физическо тяло, това задължава човекът за едно по-кратко, или едно по-дълго време, задържа човекът към сферата
на
Земята
.
Първото време след смъртта беше изпълнено за човека с един вид връзка с последния земен живот. Това е един вид израстване от последния земен живот, така че в тези първи времена след смъртта продължава, кое то в земният живот е обхванало човешкото астрално тяло. Това, което е занимавало това човешко астрално тяло, видът на афектите, видът на страстите, видът на чувствата, то продължава. И понеже тук във физическото въплъщение човекът изживява всички тези неща съзнателно само тогава, когато той е вътре във физическото тяло, естествено е, че изживяването на всички тези намиращи се в астралното тяло сили е съществено различно, когато човекът минава през областта, която се намира между смъртта и едно ново раждане. В първите времена след смъртта и нормалните случаи, това изживяване е проникнато главно от известно лишение, има също и много изключения от това лишение предизвикано чрез това, че човекът трябва да изживява нещата в своето астрално тяло, без да има на разположение физическото тяло.
Човекът все още има стремеж към своето физическо тяло, това задължава човекът за едно по-кратко, или едно по-дълго време, задържа човекът към сферата на Земята.
Целият живот в Камалока протича всъщност в сферата между Земята и пътят очертан от движението на Луната около Земята. Обаче истинският живот в Камалока, който е пълен със значение за човека, протича много по-близо до Земята, отколкото до пътя на Луната.
към текста >>
Целият живот в Камалока протича всъщност в сферата между
Земята
и пътят очертан от движението
на
Луната около
Земята
.
Това е един вид израстване от последния земен живот, така че в тези първи времена след смъртта продължава, кое то в земният живот е обхванало човешкото астрално тяло. Това, което е занимавало това човешко астрално тяло, видът на афектите, видът на страстите, видът на чувствата, то продължава. И понеже тук във физическото въплъщение човекът изживява всички тези неща съзнателно само тогава, когато той е вътре във физическото тяло, естествено е, че изживяването на всички тези намиращи се в астралното тяло сили е съществено различно, когато човекът минава през областта, която се намира между смъртта и едно ново раждане. В първите времена след смъртта и нормалните случаи, това изживяване е проникнато главно от известно лишение, има също и много изключения от това лишение предизвикано чрез това, че човекът трябва да изживява нещата в своето астрално тяло, без да има на разположение физическото тяло. Човекът все още има стремеж към своето физическо тяло, това задължава човекът за едно по-кратко, или едно по-дълго време, задържа човекът към сферата на Земята.
Целият живот в Камалока протича всъщност в сферата между Земята и пътят очертан от движението на Луната около Земята.
Обаче истинският живот в Камалока, който е пълен със значение за човека, протича много по-близо до Земята, отколкото до пътя на Луната.
към текста >>
Обаче истинският живот в Камалока, който е пълен
със
значение за човека, протича много по-близо до
Земята
, отколкото до пътя
на
Луната.
Това, което е занимавало това човешко астрално тяло, видът на афектите, видът на страстите, видът на чувствата, то продължава. И понеже тук във физическото въплъщение човекът изживява всички тези неща съзнателно само тогава, когато той е вътре във физическото тяло, естествено е, че изживяването на всички тези намиращи се в астралното тяло сили е съществено различно, когато човекът минава през областта, която се намира между смъртта и едно ново раждане. В първите времена след смъртта и нормалните случаи, това изживяване е проникнато главно от известно лишение, има също и много изключения от това лишение предизвикано чрез това, че човекът трябва да изживява нещата в своето астрално тяло, без да има на разположение физическото тяло. Човекът все още има стремеж към своето физическо тяло, това задължава човекът за едно по-кратко, или едно по-дълго време, задържа човекът към сферата на Земята. Целият живот в Камалока протича всъщност в сферата между Земята и пътят очертан от движението на Луната около Земята.
Обаче истинският живот в Камалока, който е пълен със значение за човека, протича много по-близо до Земята, отколкото до пътя на Луната.
към текста >>
Души, които въобще
не
са развивали много нещо от това, което са усещанията и чувствата, които
не
са включени в земния живот, остават също много дълго време свързани
със
сферата
на
земния живот, свърза ни чрез тяхното собствено желание.
Души, които въобще не са развивали много нещо от това, което са усещанията и чувствата, които не са включени в земния живот, остават също много дълго време свързани със сферата на земния живот, свърза ни чрез тяхното собствено желание.
Когато един човек е развил през време на целият си живот в себе си само такива мисли и усещания, които могат да бъдат задоволени чрез условията на Земята, чрез органите на тялото, той не може също другояче, освен да остане определено по-дълго време свързан със сферата на Земята. Човек може да остане свързан със земната сфера чрез съвършено други инстинкти и желания, от колкото може да си представи. Например много честолюбивите хора, за които е особено важно да бъдат считани за това, или онова, които приписват голяма стойност на това, хората да ги считат за нещо особено, които са зависими от съжденията на другите в земният живот, развиват чрез това също в астралното си тяло един афект, който ги прави да останат подълго време свързани със Земята. Съществуват разнообразни причини, които задържат по този начин човека в земната сфера. И най-голямата част от това, което се получава от духовният свят чрез медиумите, произхожда същност от такива души и представлява главно това, което тези души се стремят да изхвърлят от себе си.
към текста >>
Когато един човек е развил през време
на
целият си живот в себе си само такива мисли и усещания, които могат да бъдат задоволени чрез условията
на
Земята
, чрез органите
на
тялото, той
не
може също другояче, освен да остане определено по-дълго време свързан
със
сферата
на
Земята
.
Души, които въобще не са развивали много нещо от това, което са усещанията и чувствата, които не са включени в земния живот, остават също много дълго време свързани със сферата на земния живот, свърза ни чрез тяхното собствено желание.
Когато един човек е развил през време на целият си живот в себе си само такива мисли и усещания, които могат да бъдат задоволени чрез условията на Земята, чрез органите на тялото, той не може също другояче, освен да остане определено по-дълго време свързан със сферата на Земята.
Човек може да остане свързан със земната сфера чрез съвършено други инстинкти и желания, от колкото може да си представи. Например много честолюбивите хора, за които е особено важно да бъдат считани за това, или онова, които приписват голяма стойност на това, хората да ги считат за нещо особено, които са зависими от съжденията на другите в земният живот, развиват чрез това също в астралното си тяло един афект, който ги прави да останат подълго време свързани със Земята. Съществуват разнообразни причини, които задържат по този начин човека в земната сфера. И най-голямата част от това, което се получава от духовният свят чрез медиумите, произхожда същност от такива души и представлява главно това, което тези души се стремят да изхвърлят от себе си.
към текста >>
Човек може да остане свързан
със
земната сфера чрез съвършено други инстинкти и желания, от колкото може да си представи.
Души, които въобще не са развивали много нещо от това, което са усещанията и чувствата, които не са включени в земния живот, остават също много дълго време свързани със сферата на земния живот, свърза ни чрез тяхното собствено желание. Когато един човек е развил през време на целият си живот в себе си само такива мисли и усещания, които могат да бъдат задоволени чрез условията на Земята, чрез органите на тялото, той не може също другояче, освен да остане определено по-дълго време свързан със сферата на Земята.
Човек може да остане свързан със земната сфера чрез съвършено други инстинкти и желания, от колкото може да си представи.
Например много честолюбивите хора, за които е особено важно да бъдат считани за това, или онова, които приписват голяма стойност на това, хората да ги считат за нещо особено, които са зависими от съжденията на другите в земният живот, развиват чрез това също в астралното си тяло един афект, който ги прави да останат подълго време свързани със Земята. Съществуват разнообразни причини, които задържат по този начин човека в земната сфера. И най-голямата част от това, което се получава от духовният свят чрез медиумите, произхожда същност от такива души и представлява главно това, което тези души се стремят да изхвърлят от себе си.
към текста >>
Например много честолюбивите хора, за които е особено важно да бъдат считани за това, или онова, които приписват голяма стойност
на
това, хората да ги считат за нещо особено, които са зависими от съжденията
на
другите в земният живот, развиват чрез това също в астралното си тяло един афект, който ги прави да останат подълго време свързани
със
Земята
.
Души, които въобще не са развивали много нещо от това, което са усещанията и чувствата, които не са включени в земния живот, остават също много дълго време свързани със сферата на земния живот, свърза ни чрез тяхното собствено желание. Когато един човек е развил през време на целият си живот в себе си само такива мисли и усещания, които могат да бъдат задоволени чрез условията на Земята, чрез органите на тялото, той не може също другояче, освен да остане определено по-дълго време свързан със сферата на Земята. Човек може да остане свързан със земната сфера чрез съвършено други инстинкти и желания, от колкото може да си представи.
Например много честолюбивите хора, за които е особено важно да бъдат считани за това, или онова, които приписват голяма стойност на това, хората да ги считат за нещо особено, които са зависими от съжденията на другите в земният живот, развиват чрез това също в астралното си тяло един афект, който ги прави да останат подълго време свързани със Земята.
Съществуват разнообразни причини, които задържат по този начин човека в земната сфера. И най-голямата част от това, което се получава от духовният свят чрез медиумите, произхожда същност от такива души и представлява главно това, което тези души се стремят да изхвърлят от себе си.
към текста >>
Не
е нужно да мислим постоянно върху това, че такива души остават свързани
със
Земята
чрез съвсем неблагородни мотиви, макар и този да е най-честият случай.
Не е нужно да мислим постоянно върху това, че такива души остават свързани със Земята чрез съвсем неблагородни мотиви, макар и този да е най-честият случай.
Това могат да бъдат също грижи, които душите изпитват за това, което са оставили на Земята. Такива грижи са напуснати приятели, роднини, деца, могат също да действуват по определен начин като един вид тежест и да задържат душите в земната сфера. И добре е да насочим нашият поглед, нашето внимание, именно върху тази точка, поради това именно, че когато вземе под внимание тази точка, можем да помогнем също и чрез това на мъртвите. Когато знаем, че например един заминал за другият свят може да изпитва тази, или онази грижа за живите и в това отношение могат напълно да се знаят някои неща добре е за по-нататъшното развитие на мъртвия тези грижи да му се отнемат. Животът на един мъртъв може действително да бъде улеснен чрез това, че му се отнема например грижата за едно дете, което той е оставил без грижи на Земята.
към текста >>
Това могат да бъдат също грижи, които душите изпитват за това, което са оставили
на
Земята
.
Не е нужно да мислим постоянно върху това, че такива души остават свързани със Земята чрез съвсем неблагородни мотиви, макар и този да е най-честият случай.
Това могат да бъдат също грижи, които душите изпитват за това, което са оставили на Земята.
Такива грижи са напуснати приятели, роднини, деца, могат също да действуват по определен начин като един вид тежест и да задържат душите в земната сфера. И добре е да насочим нашият поглед, нашето внимание, именно върху тази точка, поради това именно, че когато вземе под внимание тази точка, можем да помогнем също и чрез това на мъртвите. Когато знаем, че например един заминал за другият свят може да изпитва тази, или онази грижа за живите и в това отношение могат напълно да се знаят някои неща добре е за по-нататъшното развитие на мъртвия тези грижи да му се отнемат. Животът на един мъртъв може действително да бъде улеснен чрез това, че му се отнема например грижата за едно дете, което той е оставил без грижи на Земята. Когато, следователно направим нещо за детето, ние отнемаме на мъртвия физически грижата и това е именно една истинска служба от любов.
към текста >>
Животът
на
един мъртъв може действително да бъде улеснен чрез това, че му се отнема например грижата за едно дете, което той е оставил без грижи
на
Земята
.
Не е нужно да мислим постоянно върху това, че такива души остават свързани със Земята чрез съвсем неблагородни мотиви, макар и този да е най-честият случай. Това могат да бъдат също грижи, които душите изпитват за това, което са оставили на Земята. Такива грижи са напуснати приятели, роднини, деца, могат също да действуват по определен начин като един вид тежест и да задържат душите в земната сфера. И добре е да насочим нашият поглед, нашето внимание, именно върху тази точка, поради това именно, че когато вземе под внимание тази точка, можем да помогнем също и чрез това на мъртвите. Когато знаем, че например един заминал за другият свят може да изпитва тази, или онази грижа за живите и в това отношение могат напълно да се знаят някои неща добре е за по-нататъшното развитие на мъртвия тези грижи да му се отнемат.
Животът на един мъртъв може действително да бъде улеснен чрез това, че му се отнема например грижата за едно дете, което той е оставил без грижи на Земята.
Когато, следователно направим нещо за детето, ние отнемаме на мъртвия физически грижата и това е именно една истинска служба от любов. Такъв един мъртъв няма в ръцете си средствата да си помогне фактически в своите грижи, той често пъти не може да стори това, което би могло да облекчи положението на някое оставено без грижи на Земята дете, на някой роднина, или приятел, не може да им помогне от своя свят и в много случаи тава е едно извънредно подтискащо чувство за наблюдаващият ясновидец често пъти мъртвият е осъден да носи тази грижа дотогава, докато положението на оставените на Земята се подобри от само себе си, или чрез определени обстоятелства. Когато, следователно направим нещо за това подобрение на положението, последствието е това, че сме оказали на мъртвия една истинска услуга от любов.
към текста >>
Такъв един мъртъв няма в ръцете си средствата да си помогне фактически в своите грижи, той често пъти
не
може да стори това, което би могло да облекчи положението
на
някое оставено без грижи
на
Земята
дете,
на
някой роднина, или приятел,
не
може да им помогне от своя свят и в много случаи тава е едно извънредно подтискащо чувство за наблюдаващият ясновидец често пъти мъртвият е осъден да носи тази грижа дотогава, докато положението
на
оставените
на
Земята
се подобри от само себе си, или чрез определени обстоятелства.
Такива грижи са напуснати приятели, роднини, деца, могат също да действуват по определен начин като един вид тежест и да задържат душите в земната сфера. И добре е да насочим нашият поглед, нашето внимание, именно върху тази точка, поради това именно, че когато вземе под внимание тази точка, можем да помогнем също и чрез това на мъртвите. Когато знаем, че например един заминал за другият свят може да изпитва тази, или онази грижа за живите и в това отношение могат напълно да се знаят някои неща добре е за по-нататъшното развитие на мъртвия тези грижи да му се отнемат. Животът на един мъртъв може действително да бъде улеснен чрез това, че му се отнема например грижата за едно дете, което той е оставил без грижи на Земята. Когато, следователно направим нещо за детето, ние отнемаме на мъртвия физически грижата и това е именно една истинска служба от любов.
Такъв един мъртъв няма в ръцете си средствата да си помогне фактически в своите грижи, той често пъти не може да стори това, което би могло да облекчи положението на някое оставено без грижи на Земята дете, на някой роднина, или приятел, не може да им помогне от своя свят и в много случаи тава е едно извънредно подтискащо чувство за наблюдаващият ясновидец често пъти мъртвият е осъден да носи тази грижа дотогава, докато положението на оставените на Земята се подобри от само себе си, или чрез определени обстоятелства.
Когато, следователно направим нещо за това подобрение на положението, последствието е това, че сме оказали на мъртвия една истинска услуга от любов.
към текста >>
Съществуват разбира се още много неща, които задържат дълго време човека в етерната сфера
на
Земята
.
Съществуват разбира се още много неща, които задържат дълго време човека в етерната сфера на Земята.
Обаче след това той израства вън от тази етерна сфера и аз отчасти описах как става това израстване. Ние трябва да изменим нашите понятия, ако искаме да разберем живота между смъртта и едно ново раждане. Нас не ни смущава особено, когато говорим върху мъртвите с думи, които са приспособени към земните отношения, които така да се каже са взети от тези отношения, тъй като имаме еди собствен език за земните отношения. И макар това да отговаря образно на истината, именно това, което можем да изразим в думи за живот след смъртта, то все пак не е нещо неправилно.
към текста >>
Това тяло се разширява върху цялата една сфера, което тогава е външно разграничена от кръга, който Луната описва в нейното движение, около
Земята
.
Трябва например да имаме, че всяко едно такова охарактеризиране, като че мъртвият се намира затворен на едно такова място, като че мъртвият е бил затворен, както един човек е затворен във физическото тяло, никак не напълно правилно, защото всъщност изживяването след смъртта е както изживяването в посвещението едно излизане на душата от тялото, свързано с едно разширение на цялото душевно същество. И когато проследим именно една душа, която е отишла до сферата на Луната, тогава фактически, ако бихме искали да разграничим телесното тяло е всъщност разширението на възможността на изживяването.
Това тяло се разширява върху цялата една сфера, което тогава е външно разграничена от кръга, който Луната описва в нейното движение, около Земята.
Човекът израства духовно фактически до великански размери той израства в сферите и сферите на заминалите за другия свят не са отделени една от друга в смисъла, в който земните хора са отделени един от други, а те се проникват една в друга. Отделянето на душите една от друга почива на това, че съзнанията са отделени едно от друго така че душите могат да бъдат една в друга, без да знаят една за друга. Следователно това, което бе казано от мене при моето последно присъствие тук относно това, че след смъртта някои души се чувствуват самотни, изолирани, други се чувствуват общуващи едни с други и със Съществата на духовния свят всичко това се отнася за съотношенията на съзнанията едни с други. Положението не е такова, че мъртвият би бил изолиран пространствено на един остров, а той прониква другите за които съвсем не знае нищо, въпреки че се намира с тях в същото пространство.
към текста >>
Следователно това, което бе казано от мене при моето последно присъствие тук относно това, че след смъртта някои души се чувствуват самотни, изолирани, други се чувствуват общуващи едни с други и
със
Съществата
на
духовния свят всичко това се отнася за съотношенията
на
съзнанията едни с други.
Трябва например да имаме, че всяко едно такова охарактеризиране, като че мъртвият се намира затворен на едно такова място, като че мъртвият е бил затворен, както един човек е затворен във физическото тяло, никак не напълно правилно, защото всъщност изживяването след смъртта е както изживяването в посвещението едно излизане на душата от тялото, свързано с едно разширение на цялото душевно същество. И когато проследим именно една душа, която е отишла до сферата на Луната, тогава фактически, ако бихме искали да разграничим телесното тяло е всъщност разширението на възможността на изживяването. Това тяло се разширява върху цялата една сфера, което тогава е външно разграничена от кръга, който Луната описва в нейното движение, около Земята. Човекът израства духовно фактически до великански размери той израства в сферите и сферите на заминалите за другия свят не са отделени една от друга в смисъла, в който земните хора са отделени един от други, а те се проникват една в друга. Отделянето на душите една от друга почива на това, че съзнанията са отделени едно от друго така че душите могат да бъдат една в друга, без да знаят една за друга.
Следователно това, което бе казано от мене при моето последно присъствие тук относно това, че след смъртта някои души се чувствуват самотни, изолирани, други се чувствуват общуващи едни с други и със Съществата на духовния свят всичко това се отнася за съотношенията на съзнанията едни с други.
Положението не е такова, че мъртвият би бил изолиран пространствено на един остров, а той прониква другите за които съвсем не знае нищо, въпреки че се намира с тях в същото пространство.
към текста >>
Тази част, която ние имаме от тази творба, показва че Гьоте е поставил
на
себе си външно в художествено отношение такива големи изисквания, че
не
са му достигнали
силите
, за да изпълни цялото велико намерение с такава лекота, както тази част, която е успял да създаде.
Той беше възпрепятствуван да изпълним своето намерение именно чрез това, че не беше един малък поет, а беше един велик поет, беше един велик човек. Той остави тази творба незавършена.
Тази част, която ние имаме от тази творба, показва че Гьоте е поставил на себе си външно в художествено отношение такива големи изисквания, че не са му достигнали силите, за да изпълни цялото велико намерение с такава лекота, както тази част, която е успял да създаде.
Това е едно неизпълнено намерение. Така ние можем да кажем: От една страна съществува възможността човек да изостане зад своите заложби, поради чувството на удобство, чрез други характерни интелектуални небрежности обаче съществува също възможността човек да остане зад своите намерения, зад по-големи и по-малки неща. Следователно всичко това, което човек носи в себе си като несъвършенство това е едно благородно, велико несъвършенство за неговата личност когато един поет не може да завърши едно съчинение като "Пандора". Всичко това, което човек носи в себе си като несъвършенства, той го отпечатва в Акашовата летопис чак до сферата на Луната. И за погледът на ясновидецът действително има един богат избор, да остави да действува върху него всичко, което може да бъде отпечатано като благодарни и неблагодарни несъвършенства.
към текста >>
Който да речем си е поставил едно намерение, обаче
не
е изпълнил това намерение, когато дойде времето, когато мине през вратата
на
смъртта, той отпечатва неизпълнението
на
това намерение в сферата между
Земята
и Луната.
Сега аз ви моля, да не си представяте, че там в сферата на Луната е отбелязан краят на "Пандора", а е отбелязан фактът, който отговаря на Гьотевото астрално тяло, ако обгърнем с поглед в астралното тяло, това че той е имал едно обширно намерение и е изпълнил само една малка част от него. Всички тези неща са отпечатани също всички онези дребни неща, които принадлежат на тази област.
Който да речем си е поставил едно намерение, обаче не е изпълнил това намерение, когато дойде времето, когато мине през вратата на смъртта, той отпечатва неизпълнението на това намерение в сферата между Земята и Луната.
Можем да охарактеризираме приблизително точно всичко това, което се показва там за погледът на ясновидецът. Едно обещание например, което човек не е удържал, се отпечатва едвам по-късно в сферата на Меркурий. Обаче това, което е намерение, то се отпечатва в сферата на Луната. Това, което засяга не само нас, а засяга пряко всички хора, то не се отпечатва веднага в сферата на Луната, а едвам по-късно.
към текста >>
И в съединяването
със
силите
се състои именно това, което му е необходимо в неговото развитие между смъртта и едно ново раждане.
Повечето вписвания са в сферата на Слънцето, защото ние видяхме последният път, че вън от сферата на Слънцето човекът има да върши главно това, което не е в сферата на неговата угода, на неговата прищявка. Той минава през сферите на нашата планетна система и след това и вън от тази планетна система.
И в съединяването със силите се състои именно това, което му е необходимо в неговото развитие между смъртта и едно ново раждане.
И когато последният път говорих за това, че човекът се среща с висшите йерархии и трябва да приеме техните дарове, това се схваща като нещо външно, т.е. духовно външно, това така да се каже минаване покрай Съществата на висшите йерархии и приемане на техните дарове едно разширение в мировото пространство. И когато човекът се разшири по съответния начин, той отново се свива, става все по-малък, докато действително е станал толкова малък, че може да се съедини като духовен зародиш с това, което идва от майката и бащата. Тази е чудната тайна, че когато човек минава през вратата на смъртта, човекът става действително една все по-голяма и по-голяма сфера, че той разширява възможностите на него вия живот в своето душевно естество, че става едно гигантско същество и след това отново се свива. Това, което живее в нас, то е събрано от една Вселена, от цяла една планетарна система и ние носим в нас буквално това, което сме преживяли в една планетна система, в една Вселена.
към текста >>
Съществата, които можем да наречем марсови хора, имат природа съвършено различна от тази
на
хората
на
Земята
, те
не
могат да се сравняват
със
земните хора.
Днес бих искал да говора нещо върху преминаването през сферата на Марс, понеже тава беше взето по-малко под внимание. Когато човекът е минал през сферата на Слънцето и след това влиза в сферата на Марс, в нашата днешна епоха той влиза в тази сфера на Марс в напълно други отношения отколкото преди. Когато проследим такива неща с погледа на ясновидеца, ние виждаме как нещата, които в стари времена са били казани в първоначално съществуващото в човечеството ясновидство върху съставните части на планетната система, съвсем не са били лишени от една действителна основа. Когато в древни времена хората са виждали в Марс един член на нашата планетна система, който е свързан с всичко войнствено, агресивно в развитието на човечеството, това отговаря всъщност напълно на действителността. Всички фантастични измислици, които са изнасяни днес от физическата астрономия върху някакъв живот на Марс са лишени от всякаква действителна основа.
Съществата, които можем да наречем марсови хора, имат природа съвършено различна от тази на хората на Земята, те не могат да се сравняват със земните хора.
И главната характеристика на тези Същества е била винаги чак до 17-тото столетие агресивността, нападателността, така че, ако можем да кажем културата на Марс е била винаги главно една войнствена култура. Всичко е почивало на съревнованието, на състезателната борба на нахвърлящите се една на друга души. И това което е изпитвал човекът във времето между смъртта и едно ново раждане при минаването през сферата на Марс беше изцяло срещата на съединението с агресивните сили тези агресивни сили преминаваха в неговата душа. И когато след това отново се раждаше на Земята, той имаше заложбата да развие на Земята тези агресивни сили. Това трябва да бъде преписано на преминаването през сферата на Марс.
към текста >>
И когато след това отново се раждаше
на
Земята
, той имаше заложбата да развие
на
Земята
тези агресивни сили.
Всички фантастични измислици, които са изнасяни днес от физическата астрономия върху някакъв живот на Марс са лишени от всякаква действителна основа. Съществата, които можем да наречем марсови хора, имат природа съвършено различна от тази на хората на Земята, те не могат да се сравняват със земните хора. И главната характеристика на тези Същества е била винаги чак до 17-тото столетие агресивността, нападателността, така че, ако можем да кажем културата на Марс е била винаги главно една войнствена култура. Всичко е почивало на съревнованието, на състезателната борба на нахвърлящите се една на друга души. И това което е изпитвал човекът във времето между смъртта и едно ново раждане при минаването през сферата на Марс беше изцяло срещата на съединението с агресивните сили тези агресивни сили преминаваха в неговата душа.
И когато след това отново се раждаше на Земята, той имаше заложбата да развие на Земята тези агресивни сили.
Това трябва да бъде преписано на преминаването през сферата на Марс.
към текста >>
Ние се събираме чрез различните средства, които могат да съществуват с душите, които чрез техния същински живот след смъртта още стоят в определена връзка
със
Земята
, обаче между това срещаме винаги духовни Същества, които са напълно чужди
на
Земята
.
В това отношение животът е действително твърде сложен. Когато наблюдаваме земният живот, ние живеем тогава на трите природни царства и между хората.
Ние се събираме чрез различните средства, които могат да съществуват с душите, които чрез техния същински живот след смъртта още стоят в определена връзка със Земята, обаче между това срещаме винаги духовни Същества, които са напълно чужди на Земята.
И колкото по-добре да развива един ясновидски поглед, колкото по-надалече вижда ясновидецът, посветеният, толкова повече души среща той, толкова повече научава, че тук през сферата на Земята минават други Същества, които не са свързани със земния живот.
към текста >>
И колкото по-добре да развива един ясновидски поглед, колкото по-надалече вижда ясновидецът, посветеният, толкова повече души среща той, толкова повече научава, че тук през сферата
на
Земята
минават други Същества, които
не
са свързани
със
земния живот.
В това отношение животът е действително твърде сложен. Когато наблюдаваме земният живот, ние живеем тогава на трите природни царства и между хората. Ние се събираме чрез различните средства, които могат да съществуват с душите, които чрез техния същински живот след смъртта още стоят в определена връзка със Земята, обаче между това срещаме винаги духовни Същества, които са напълно чужди на Земята.
И колкото по-добре да развива един ясновидски поглед, колкото по-надалече вижда ясновидецът, посветеният, толкова повече души среща той, толкова повече научава, че тук през сферата на Земята минават други Същества, които не са свързани със земния живот.
към текста >>
Те минават от тук и надареният с определени посвещения ги среща в подходящо състояние при тяхното преминаване през сферата
на
Земята
.
Но за нас земните хора това не е нищо друго, нищо различно от това, което е за обитателите на Луната, през живота на които ние също минаваме между смъртта и едно ново раждане. Когато минаваме например през сферата на Марс, ние сме по определен начин за обитателите на Марс призраци, ние минаваме от там като Същества чужди на тяхната сфера. Обаче така също Съществата на Марс са осъдени в определен стадий на тяхното съществувание да минат през нашата земна сфера.
Те минават от тук и надареният с определени посвещения ги среща в подходящо състояние при тяхното преминаване през сферата на Земята.
Съществува едно постоянно минаване един край други на Съществата на нашата планетна система. Също така ние сме преминаващи Същества в определено време между смъртта и едно ново раждане при другите планетни човеци, ако можем така да се изразим. Положението е само такава, че ние хората на Земята трябва да развием най-същественото от това, което в настоящият миров цикъл е нашата мисия. Така в другите планетни светове са разпределени други Същества. Ние трябва да дойдем в допир с другите планетни светове между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Положението е само такава, че ние хората
на
Земята
трябва да развием най-същественото от това, което в настоящият миров цикъл е нашата мисия.
Когато минаваме например през сферата на Марс, ние сме по определен начин за обитателите на Марс призраци, ние минаваме от там като Същества чужди на тяхната сфера. Обаче така също Съществата на Марс са осъдени в определен стадий на тяхното съществувание да минат през нашата земна сфера. Те минават от тук и надареният с определени посвещения ги среща в подходящо състояние при тяхното преминаване през сферата на Земята. Съществува едно постоянно минаване един край други на Съществата на нашата планетна система. Също така ние сме преминаващи Същества в определено време между смъртта и едно ново раждане при другите планетни човеци, ако можем така да се изразим.
Положението е само такава, че ние хората на Земята трябва да развием най-същественото от това, което в настоящият миров цикъл е нашата мисия.
Така в другите планетни светове са разпределени други Същества. Ние трябва да дойдем в допир с другите планетни светове между смъртта и едно ново раждане. Следователно, ако говорим общо за живота в Девакан, ние трябва да кажем, че когато описваме това, или онова, тази или онази област на живота в Девакан, с това винаги остава неизказано, но все пак е вярно, че това става в някоя сфера на нашата планетна система. Това принадлежи по същество на тази област. Следователно така преминаваме ние през сферата на Марс в определено време между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Но както
Земята
минава през едно развитие, едно низходящо развитие до идването
на
Тайната
на
Голгота и едно възходящо развитие от Тайната
на
Голгота насам, така също и другите планети минават по техен
на
чин през едно развитие.
Но както Земята минава през едно развитие, едно низходящо развитие до идването на Тайната на Голгота и едно възходящо развитие от Тайната на Голгота насам, така също и другите планети минават по техен на чин през едно развитие.
И както от годината 33 насам, това не е съвсем точно, но все пак приблизително, на Земята започна едно възходящо развитие, следователно там се намира центъра на тежестта на земното развитие, така на Марс началото на нашето 17-то столетие беше този център на тежестта и всички отношения на Марс се развиват до тази гледна точка в една съвършено друга, в една възходяща линия. По отношение на нашето земно развитие ние се запознахме с извънредната фигура на Гоатама Буда. Ние изтъкнахме, че развитието на този Буда е станало така, че той беше в началото един Бодисатва и в 29-тата година на неговия живот се издигна до чина Буда, при който той вече нямаше нужда да се въплъщава отново на Земята. От други сказки вие ще сте разбрали, че в по-късно време Буда е действувал от духовният свят в сфера та на Земята. Вие знаете, че той е действувал в астралното тяло на момчето Исус, за което говори в евангелието на Лука.
към текста >>
И както от годината 33 насам, това
не
е съвсем точно, но все пак приблизително,
на
Земята
започна едно възходящо развитие, следователно там се намира центъра
на
тежестта
на
земното развитие, така
на
Марс началото
на
нашето 17-то столетие беше този център
на
тежестта и всички отношения
на
Марс се развиват до тази гледна точка в една съвършено друга, в една възходяща линия.
Но както Земята минава през едно развитие, едно низходящо развитие до идването на Тайната на Голгота и едно възходящо развитие от Тайната на Голгота насам, така също и другите планети минават по техен на чин през едно развитие.
И както от годината 33 насам, това не е съвсем точно, но все пак приблизително, на Земята започна едно възходящо развитие, следователно там се намира центъра на тежестта на земното развитие, така на Марс началото на нашето 17-то столетие беше този център на тежестта и всички отношения на Марс се развиват до тази гледна точка в една съвършено друга, в една възходяща линия.
По отношение на нашето земно развитие ние се запознахме с извънредната фигура на Гоатама Буда. Ние изтъкнахме, че развитието на този Буда е станало така, че той беше в началото един Бодисатва и в 29-тата година на неговия живот се издигна до чина Буда, при който той вече нямаше нужда да се въплъщава отново на Земята. От други сказки вие ще сте разбрали, че в по-късно време Буда е действувал от духовният свят в сфера та на Земята. Вие знаете, че той е действувал в астралното тяло на момчето Исус, за което говори в евангелието на Лука. Обаче този Буда е действувал в земният живот и по друг начин, без да се въплъщава във физическа тяло.
към текста >>
Ние изтъкнахме, че развитието
на
този Буда е станало така, че той беше в началото един Бодисатва и в 29-тата година
на
неговия живот се издигна до чина Буда, при който той вече нямаше нужда да се въплъщава отново
на
Земята
.
Но както Земята минава през едно развитие, едно низходящо развитие до идването на Тайната на Голгота и едно възходящо развитие от Тайната на Голгота насам, така също и другите планети минават по техен на чин през едно развитие. И както от годината 33 насам, това не е съвсем точно, но все пак приблизително, на Земята започна едно възходящо развитие, следователно там се намира центъра на тежестта на земното развитие, така на Марс началото на нашето 17-то столетие беше този център на тежестта и всички отношения на Марс се развиват до тази гледна точка в една съвършено друга, в една възходяща линия. По отношение на нашето земно развитие ние се запознахме с извънредната фигура на Гоатама Буда.
Ние изтъкнахме, че развитието на този Буда е станало така, че той беше в началото един Бодисатва и в 29-тата година на неговия живот се издигна до чина Буда, при който той вече нямаше нужда да се въплъщава отново на Земята.
От други сказки вие ще сте разбрали, че в по-късно време Буда е действувал от духовният свят в сфера та на Земята. Вие знаете, че той е действувал в астралното тяло на момчето Исус, за което говори в евангелието на Лука. Обаче този Буда е действувал в земният живот и по друг начин, без да се въплъщава във физическа тяло. Това е в 7-то и 8-то столетие на нашата ера в една мистерийна школа в югоизточна Европа Буда действуваше като Учител но тогава повече, или по-малко надарени с ясновидство ученици. В тази школа можеха да бъдат Учители не само такива индивидуалности, които бяха въплътени във физическо тяло, а също и такива които действуваха от духовните висини само в техните етерни тела.
към текста >>
От други сказки вие ще сте разбрали, че в по-късно време Буда е действувал от духовният свят в сфера та
на
Земята
.
Но както Земята минава през едно развитие, едно низходящо развитие до идването на Тайната на Голгота и едно възходящо развитие от Тайната на Голгота насам, така също и другите планети минават по техен на чин през едно развитие. И както от годината 33 насам, това не е съвсем точно, но все пак приблизително, на Земята започна едно възходящо развитие, следователно там се намира центъра на тежестта на земното развитие, така на Марс началото на нашето 17-то столетие беше този център на тежестта и всички отношения на Марс се развиват до тази гледна точка в една съвършено друга, в една възходяща линия. По отношение на нашето земно развитие ние се запознахме с извънредната фигура на Гоатама Буда. Ние изтъкнахме, че развитието на този Буда е станало така, че той беше в началото един Бодисатва и в 29-тата година на неговия живот се издигна до чина Буда, при който той вече нямаше нужда да се въплъщава отново на Земята.
От други сказки вие ще сте разбрали, че в по-късно време Буда е действувал от духовният свят в сфера та на Земята.
Вие знаете, че той е действувал в астралното тяло на момчето Исус, за което говори в евангелието на Лука. Обаче този Буда е действувал в земният живот и по друг начин, без да се въплъщава във физическа тяло. Това е в 7-то и 8-то столетие на нашата ера в една мистерийна школа в югоизточна Европа Буда действуваше като Учител но тогава повече, или по-малко надарени с ясновидство ученици. В тази школа можеха да бъдат Учители не само такива индивидуалности, които бяха въплътени във физическо тяло, а също и такива които действуваха от духовните висини само в техните етерни тела. Това напълно може де се случи, че по-напреднали хора да могат да бъдат обучени от такива индивидуалности, които не се въплъщават вече, или въобще не са въплътени в едно физическо тяло.
към текста >>
И от онова време Импулсът
на
Буда може да бъде намерен
на
Марс също така, както от Тайната
на
Голгота насам
на
Земята
може да бъде намерен Христовият Импулс.
в следващото си въплъщение се роди като Франциск Асизки. И много от качествата, които виждаме да изпъкват така силно в живота на Франциск Асизки трябва да бъдат приписани на това, че Франциск Асизки беше ученик на Буда Тук ние виждаме следователно, как Буда е действувал също още и след Тайната на Голгота от духовният свят в земната сфера, как той беше свързан с живота, който има значение за човека между раждането и смъртта. След това обаче, когато настъпи 17-тото столетие Буда се оттегли от земният живот и тогава той извърши на планетата Марс едно подобно макар и не толкова велико събитие като Тайната на Голгота. Следователно в началото на 17-тото столетие Буда стана спасителят на Марс, т.е. той стана онази индивидуалност, която трябваше да внесе една сфера на мир в този агресивен елемент на Марс.
И от онова време Импулсът на Буда може да бъде намерен на Марс също така, както от Тайната на Голгота насам на Земята може да бъде намерен Христовият Импулс.
Съдбата на Буда на Марс не беше такава, да мине през смъртта, какъвто беше случаят с Христа Исуса при Тайната на Голгота, обаче в известно отношение това беше също един вид разпятие, което се състоеше в това, че тази чудесна индивидуалност, която според предварителните условия на нейният земен живот излъчваше навсякъде мир и живот, бе поставена в една среда, която и беше напълно чужда сред агресивния, войнствен елемент на Марс. Буда трябваше да действува усмиряващо на Марс. И за погледа на ясновидецът се получава едно извънредно силно впечатление, когато бъдат сравнени два момента: онзи момент той можеше да постигне в земното съществувание, когато в своята 18-годишна възраст, след като беше живял 50 години като Буда издигнат до чин Буда в една чудесна лунна нощ на 13 октомври 483 година преди нашето летоброене издъхна своето Същество в сребриста лунна светлина, която обливаше Земята. Това което също външно е една проява на излъчващото светлее що дихание на мир от Буда, ни свидетелствува за върховната точка на развитието на Буда в земното съществувание. Това е един чудесен момент и прави извънредно дълбоко впечатление, когато наред с него поставим момента, как в началото на 17-тото столетие Буда идва на планетата Марс с целият си сбор от сили на мира и на любовта, за да влее своя мир и своята любов в онзи агресивен елемент и чрез това да сложи началото на едно възходящо развитие на Марс.
към текста >>
И за погледа
на
ясновидецът се получава едно извънредно силно впечатление, когато бъдат сравнени два момента: онзи момент той можеше да постигне в земното съществувание, когато в своята 18-годишна възраст, след като беше живял 50 години като Буда издигнат до чин Буда в една чудесна лунна нощ
на
13 октомври 483 година преди нашето летоброене издъхна своето Същество в сребриста лунна светлина, която обливаше
Земята
.
Следователно в началото на 17-тото столетие Буда стана спасителят на Марс, т.е. той стана онази индивидуалност, която трябваше да внесе една сфера на мир в този агресивен елемент на Марс. И от онова време Импулсът на Буда може да бъде намерен на Марс също така, както от Тайната на Голгота насам на Земята може да бъде намерен Христовият Импулс. Съдбата на Буда на Марс не беше такава, да мине през смъртта, какъвто беше случаят с Христа Исуса при Тайната на Голгота, обаче в известно отношение това беше също един вид разпятие, което се състоеше в това, че тази чудесна индивидуалност, която според предварителните условия на нейният земен живот излъчваше навсякъде мир и живот, бе поставена в една среда, която и беше напълно чужда сред агресивния, войнствен елемент на Марс. Буда трябваше да действува усмиряващо на Марс.
И за погледа на ясновидецът се получава едно извънредно силно впечатление, когато бъдат сравнени два момента: онзи момент той можеше да постигне в земното съществувание, когато в своята 18-годишна възраст, след като беше живял 50 години като Буда издигнат до чин Буда в една чудесна лунна нощ на 13 октомври 483 година преди нашето летоброене издъхна своето Същество в сребриста лунна светлина, която обливаше Земята.
Това което също външно е една проява на излъчващото светлее що дихание на мир от Буда, ни свидетелствува за върховната точка на развитието на Буда в земното съществувание. Това е един чудесен момент и прави извънредно дълбоко впечатление, когато наред с него поставим момента, как в началото на 17-тото столетие Буда идва на планетата Марс с целият си сбор от сили на мира и на любовта, за да влее своя мир и своята любов в онзи агресивен елемент и чрез това да сложи началото на едно възходящо развитие на Марс. Ако една душа е минала през сферата на Марс преди момента, в който е била извършена Тайната на Буда, тя е била надарена предимно с агресивни качества, сега обаче изпитва нещо съществено различно, ако действително има заложбата да получи нещо от силите на Марс. За да възникне някакво недоразумение в тази област, трябва да обърнем вниманието, че както днес на цялата Земя е християнизирана, така също и на целият Марс се е превърнал в една планета на мира. Ще мине още дълго време, докато стане това, че следователно, ако една душа има заложбата да приеме в себе си агресивни елементи, тя има още достатъчно възможност да приеме такива елементи във себе си: обаче събитие то за което току що говорихме, трябва да бъде обгърнато с духовен поглед.
към текста >>
Ако една душа е минала през сферата
на
Марс преди момента, в който е била извършена Тайната
на
Буда, тя е била надарена предимно с агресивни качества, сега обаче изпитва нещо съществено различно, ако действително има заложбата да получи нещо от
силите
на
Марс.
Съдбата на Буда на Марс не беше такава, да мине през смъртта, какъвто беше случаят с Христа Исуса при Тайната на Голгота, обаче в известно отношение това беше също един вид разпятие, което се състоеше в това, че тази чудесна индивидуалност, която според предварителните условия на нейният земен живот излъчваше навсякъде мир и живот, бе поставена в една среда, която и беше напълно чужда сред агресивния, войнствен елемент на Марс. Буда трябваше да действува усмиряващо на Марс. И за погледа на ясновидецът се получава едно извънредно силно впечатление, когато бъдат сравнени два момента: онзи момент той можеше да постигне в земното съществувание, когато в своята 18-годишна възраст, след като беше живял 50 години като Буда издигнат до чин Буда в една чудесна лунна нощ на 13 октомври 483 година преди нашето летоброене издъхна своето Същество в сребриста лунна светлина, която обливаше Земята. Това което също външно е една проява на излъчващото светлее що дихание на мир от Буда, ни свидетелствува за върховната точка на развитието на Буда в земното съществувание. Това е един чудесен момент и прави извънредно дълбоко впечатление, когато наред с него поставим момента, как в началото на 17-тото столетие Буда идва на планетата Марс с целият си сбор от сили на мира и на любовта, за да влее своя мир и своята любов в онзи агресивен елемент и чрез това да сложи началото на едно възходящо развитие на Марс.
Ако една душа е минала през сферата на Марс преди момента, в който е била извършена Тайната на Буда, тя е била надарена предимно с агресивни качества, сега обаче изпитва нещо съществено различно, ако действително има заложбата да получи нещо от силите на Марс.
За да възникне някакво недоразумение в тази област, трябва да обърнем вниманието, че както днес на цялата Земя е християнизирана, така също и на целият Марс се е превърнал в една планета на мира. Ще мине още дълго време, докато стане това, че следователно, ако една душа има заложбата да приеме в себе си агресивни елементи, тя има още достатъчно възможност да приеме такива елементи във себе си: обаче събитие то за което току що говорихме, трябва да бъде обгърнато с духовен поглед. Колкото Земята отива повече към едно материалистично развитие, толкова по-малко би допуснал човек, ако действително разбира земното развитие, че би било естествено да стане в човешкият живот между раждането и смъртта един последовател на Буда в смисъла на който Буда е имал своите последователи в предихристиянско време.
към текста >>
Колкото
Земята
отива повече към едно материалистично развитие, толкова по-малко би допуснал човек, ако действително разбира земното развитие, че би било естествено да стане в човешкият живот между раждането и смъртта един последовател
на
Буда в смисъла
на
който Буда е имал своите последователи в предихристиянско време.
Това което също външно е една проява на излъчващото светлее що дихание на мир от Буда, ни свидетелствува за върховната точка на развитието на Буда в земното съществувание. Това е един чудесен момент и прави извънредно дълбоко впечатление, когато наред с него поставим момента, как в началото на 17-тото столетие Буда идва на планетата Марс с целият си сбор от сили на мира и на любовта, за да влее своя мир и своята любов в онзи агресивен елемент и чрез това да сложи началото на едно възходящо развитие на Марс. Ако една душа е минала през сферата на Марс преди момента, в който е била извършена Тайната на Буда, тя е била надарена предимно с агресивни качества, сега обаче изпитва нещо съществено различно, ако действително има заложбата да получи нещо от силите на Марс. За да възникне някакво недоразумение в тази област, трябва да обърнем вниманието, че както днес на цялата Земя е християнизирана, така също и на целият Марс се е превърнал в една планета на мира. Ще мине още дълго време, докато стане това, че следователно, ако една душа има заложбата да приеме в себе си агресивни елементи, тя има още достатъчно възможност да приеме такива елементи във себе си: обаче събитие то за което току що говорихме, трябва да бъде обгърнато с духовен поглед.
Колкото Земята отива повече към едно материалистично развитие, толкова по-малко би допуснал човек, ако действително разбира земното развитие, че би било естествено да стане в човешкият живот между раждането и смъртта един последовател на Буда в смисъла на който Буда е имал своите последователи в предихристиянско време.
към текста >>
И когато след това отново се връщаме, за да се въплътим
на
Земята
, свивайки се постепенно и бавно, тогава ние срещаме всичко това, което сме записали преди нашето разширяване, и така бива подготвена технически нашата Карма.
Така следователно минаването през сферата на Марс може да има за човешката душа извънредно голямо значение. Обаче навсякъде където човекът отива, той вписва своите съвършенства и несъвършенства според това, дали те отговарят на свойствата на тази сфера. И вярно е: Това, което имаме като съвършенства и несъвършенства, то бива вярно написано в Акашовата плоча между смъртта и едно ново раждане. То бива вписано навсякъде там. Една от нашите особености бива вписана в сферата на Луната, други своеобразни са вписани в сферата на Венера, други в сферата на Марс, други в сферата на Меркурий, други в сферата на Юпитер и т.н.
И когато след това отново се връщаме, за да се въплътим на Земята, свивайки се постепенно и бавно, тогава ние срещаме всичко това, което сме записали преди нашето разширяване, и така бива подготвена технически нашата Карма.
Когато при нашият обратен път намираме: Ние сме имали това, или онова несъвършенство, ние можем да вдълбаем тогава първо в нашето собствено същество едно копие от това, което първо сме отпечатали в нашето в Акашовата летопис. То не бива още заличено там. Сега ние идваме отново на Земята. Чрез това, че имаме в нас всичко, което сме записали в нашият обратен път и ние сме принудени да впишем, макар и ако не всичко, но все пак много неща чрез това се развива нашата Карма. Обаче горе още стои написано всичко.
към текста >>
Сега ние идваме отново
на
Земята
.
То бива вписано навсякъде там. Една от нашите особености бива вписана в сферата на Луната, други своеобразни са вписани в сферата на Венера, други в сферата на Марс, други в сферата на Меркурий, други в сферата на Юпитер и т.н. И когато след това отново се връщаме, за да се въплътим на Земята, свивайки се постепенно и бавно, тогава ние срещаме всичко това, което сме записали преди нашето разширяване, и така бива подготвена технически нашата Карма. Когато при нашият обратен път намираме: Ние сме имали това, или онова несъвършенство, ние можем да вдълбаем тогава първо в нашето собствено същество едно копие от това, което първо сме отпечатали в нашето в Акашовата летопис. То не бива още заличено там.
Сега ние идваме отново на Земята.
Чрез това, че имаме в нас всичко, което сме записали в нашият обратен път и ние сме принудени да впишем, макар и ако не всичко, но все пак много неща чрез това се развива нашата Карма. Обаче горе още стои написано всичко. И сега тези два вида писменост действуват съвместно по един чудесен начин. Тези писмености са вдълбани в сферите, в сферите на Луната, на Меркурий, на Венера и т.н. Тези сфери извършват определени движения, така че може да се получи следното: човекът е вдълбал в сферата на Луната определено свое несъвършенство.
към текста >>
Сега той отива по-нататък, идва
на
Земята
в едно прераждане.
Обаче горе още стои написано всичко. И сега тези два вида писменост действуват съвместно по един чудесен начин. Тези писмености са вдълбани в сферите, в сферите на Луната, на Меркурий, на Венера и т.н. Тези сфери извършват определени движения, така че може да се получи следното: човекът е вдълбал в сферата на Луната определено свое несъвършенство. През време на минава нето през сферата на Марс той вписва там една особеност на своя характер, чрез това, че е усвоил там определен агресивен елемент, който не е имал: това той е вписал там.
Сега той отива по-нататък, идва на Земята в едно прераждане.
Като живее тук на Земята, той е приел в своята Карма това, което е вдълбал в различните сфери, обаче това стои написано и върху него. Горе в небесното пространство се намира Марс, който се намира в определена констелация, в определено съчетание с Луната, външните планети дават противоположните положения. Когато Марс се намира в определена констелация с Луната, в същата констелация стои неговия агресивен отпечатък и неговото несъвършенство. Последствието от това е, че те струват когато стоят една зад друга и че това е момента, който може да покаже, къде в своя следващ живот той предприема чрез агресивният елемент на Марс това, което е останало несъвършено. Така положението на планетите показват това, което човекът сам е вписал първо там в тази сфера.
към текста >>
Като живее тук
на
Земята
, той е приел в своята Карма това, което е вдълбал в различните сфери, обаче това стои написано и върху него.
И сега тези два вида писменост действуват съвместно по един чудесен начин. Тези писмености са вдълбани в сферите, в сферите на Луната, на Меркурий, на Венера и т.н. Тези сфери извършват определени движения, така че може да се получи следното: човекът е вдълбал в сферата на Луната определено свое несъвършенство. През време на минава нето през сферата на Марс той вписва там една особеност на своя характер, чрез това, че е усвоил там определен агресивен елемент, който не е имал: това той е вписал там. Сега той отива по-нататък, идва на Земята в едно прераждане.
Като живее тук на Земята, той е приел в своята Карма това, което е вдълбал в различните сфери, обаче това стои написано и върху него.
Горе в небесното пространство се намира Марс, който се намира в определена констелация, в определено съчетание с Луната, външните планети дават противоположните положения. Когато Марс се намира в определена констелация с Луната, в същата констелация стои неговия агресивен отпечатък и неговото несъвършенство. Последствието от това е, че те струват когато стоят една зад друга и че това е момента, който може да покаже, къде в своя следващ живот той предприема чрез агресивният елемент на Марс това, което е останало несъвършено. Така положението на планетите показват това, което човекът сам е вписал първо там в тази сфера. И когато отчитаме астрологически положението на планетите спрямо неподвижните звезди, това показва един вид, какво сме вписали самите ние в самите тях.
към текста >>
Когато в своя настоящ живот човекът е положил усилия да се занимава с понятията
на
Духовната наука, тогава в неговия следващ живот е особено важно той да мине през сферата
на
Сатурн, защото в тази сфера се създават условията, благодарение
на
които човек може да превърне
силите
, които е усвоил чрез Духовната наука, или Антропософията, в такава сила, които изграждат след това пластично неговото тяло, така че в своя следващ земен живот той да носи това в себе си като една самопонятна заложба, да има склонност към духовното чрез тази заложба.
Такова е нашето заложено между смъртта и едно ново раждане наследство, което се явява в един нов земен живот като в звездна констелация и на нейната връзка с човешката Карма. Така когато разглеждаме живота между смъртта и едно ново раждане ние забелязваме, как този човек е свързан всъщност с цялата Вселена, какво голямо значение има тази връзка. И човекът е свързан, по една особена необходимост именно с това, което се намира вън от сферата на Слънцето. Нека разгледаме сферата на Сатурн.
Когато в своя настоящ живот човекът е положил усилия да се занимава с понятията на Духовната наука, тогава в неговия следващ живот е особено важно той да мине през сферата на Сатурн, защото в тази сфера се създават условията, благодарение на които човек може да превърне силите, които е усвоил чрез Духовната наука, или Антропософията, в такава сила, които изграждат след това пластично неговото тяло, така че в своя следващ земен живот той да носи това в себе си като една самопонятна заложба, да има склонност към духовното чрез тази заложба.
към текста >>
От едно такова изказване
не
трябва да си представяте, че при раждането си Рафаел е донесъл
със
себе си някакви християнски импулси, или представи.
Така всяка област, при която минаваме между смъртта и едно ново раждане, има задачата да превърне това, което приемаме душевно в един живот, в такива сили, които след това могат да станат сили на тялото и да ни надарят между смъртта и едно ново раждане с определени способности. Вчера аз можах да отида естествено толкова далече, колкото може да се отиде в една публична сказка, когато забелязах, че при свое то раждане Рафаел имаше в себе си християнски импулси като нещо самопонятно.
От едно такова изказване не трябва да си представяте, че при раждането си Рафаел е донесъл със себе си някакви християнски импулси, или представи.
Човекът донася импулси от единия живот в другия, така че това което е приел в единия живот като понятие, се свързва по съвършено друг начин в човека и след това се явява като сили, така че способността да създаде своите нежни, пълни със значение християнски образи беше се получила у Рафаел от неговите предишни прераждания: това беше нещо, което ни кара да го наречем един вид роден християнин. По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек.
към текста >>
Човекът донася импулси от единия живот в другия, така че това което е приел в единия живот като понятие, се свързва по съвършено друг начин в човека и след това се явява като сили, така че способността да създаде своите нежни, пълни
със
значение християнски образи беше се получила у Рафаел от неговите предишни прераждания: това беше нещо, което ни кара да го наречем един вид роден християнин.
Така всяка област, при която минаваме между смъртта и едно ново раждане, има задачата да превърне това, което приемаме душевно в един живот, в такива сили, които след това могат да станат сили на тялото и да ни надарят между смъртта и едно ново раждане с определени способности. Вчера аз можах да отида естествено толкова далече, колкото може да се отиде в една публична сказка, когато забелязах, че при свое то раждане Рафаел имаше в себе си християнски импулси като нещо самопонятно. От едно такова изказване не трябва да си представяте, че при раждането си Рафаел е донесъл със себе си някакви християнски импулси, или представи.
Човекът донася импулси от единия живот в другия, така че това което е приел в единия живот като понятие, се свързва по съвършено друг начин в човека и след това се явява като сили, така че способността да създаде своите нежни, пълни със значение християнски образи беше се получила у Рафаел от неговите предишни прераждания: това беше нещо, което ни кара да го наречем един вид роден християнин.
По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма.
към текста >>
Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна
на
заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото
на
Земята
не
можем да превърнем
не
можем да превърнем през всички земни сили това, което
на
Земята
изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек.
От едно такова изказване не трябва да си представяте, че при раждането си Рафаел е донесъл със себе си някакви християнски импулси, или представи. Човекът донася импулси от единия живот в другия, така че това което е приел в единия живот като понятие, се свързва по съвършено друг начин в човека и след това се явява като сили, така че способността да създаде своите нежни, пълни със значение християнски образи беше се получила у Рафаел от неговите предишни прераждания: това беше нещо, което ни кара да го наречем един вид роден християнин. По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия.
Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек.
В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма. В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята.
към текста >>
Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си
силите
на
Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма.
По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма.
Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма.
В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята. И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята. Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество.
към текста >>
В сферата
на
Земята
не
съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма.
Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма.
В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма.
Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята. И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята. Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество. И в редицата небесни сфери, през които минава, става всичко това, което е описано.
към текста >>
Така в това, което е човекът той носи изцяло образа
на
Космоса, а
не
носи в себе си просто образа
на
Земята
.
Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма. В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание.
Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята.
И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята. Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество. И в редицата небесни сфери, през които минава, става всичко това, което е описано. Там човекът става служител на едни други същества на висшите йерархии.
към текста >>
И би значело едно пълно прегрешение по отношение
на
съществото
на
човека, ако бихме искали да изведем това същества от
силите
на
Земята
.
В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма. В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята.
И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята.
Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество. И в редицата небесни сфери, през които минава, става всичко това, което е описано. Там човекът става служител на едни други същества на висшите йерархии.
към текста >>
Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и
не
обръщаме внимание
на
факта, че в това което човекът получава
на
Земята
, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество.
Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма. В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята. И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята.
Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество.
И в редицата небесни сфери, през които минава, става всичко това, което е описано. Там човекът става служител на едни други същества на висшите йерархии.
към текста >>
Но от особено значение е всичко това, което е вписано в таблицата
на
Акашовата летопис между
Земята
и Луната.
Но от особено значение е всичко това, което е вписано в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната.
Защото там са вписани всички несъвършенство, там се вписва всичко, което води човека напред или го задържа назад. Чрез това, че е вписано в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната, то добива по-нататък значение за цялото земно развитие. Следователно нашият живот на Земята е заобиколен от сферата на Луната: в таблицата на Акашовата летопис ние сме вписали несъвършенствата, между другото също и несъвършенствата, между другото също и несъвършенствата на великите духове. Един извънредно интересен пример за наблюдение на ясновидеца е Леонардо да Винчи. Той е едни дух притежаващ такива големи, такива обхватна сила, каквито са били действително малко духове от този ранг на Земята, това което той е извършил в действителност във външния свят, е останало в много отношения несъвършено в сравнение с това, което той е искал.
към текста >>
Чрез това, че е вписано в таблицата
на
Акашовата летопис между
Земята
и Луната, то добива по-нататък значение за цялото земно развитие.
Но от особено значение е всичко това, което е вписано в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната. Защото там са вписани всички несъвършенство, там се вписва всичко, което води човека напред или го задържа назад.
Чрез това, че е вписано в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната, то добива по-нататък значение за цялото земно развитие.
Следователно нашият живот на Земята е заобиколен от сферата на Луната: в таблицата на Акашовата летопис ние сме вписали несъвършенствата, между другото също и несъвършенствата, между другото също и несъвършенствата на великите духове. Един извънредно интересен пример за наблюдение на ясновидеца е Леонардо да Винчи. Той е едни дух притежаващ такива големи, такива обхватна сила, каквито са били действително малко духове от този ранг на Земята, това което той е извършил в действителност във външния свят, е останало в много отношения несъвършено в сравнение с това, което той е искал. Никой друг от подобните нему духове не е останал толкова много незавършени неща както Леонардо да Винчи. И последствието от това беше, че Леонардо да Винчи вдълба извънредно много нещо в сферата на Луната.
към текста >>
Следователно нашият живот
на
Земята
е заобиколен от сферата
на
Луната: в таблицата
на
Акашовата летопис ние сме вписали несъвършенствата, между другото също и несъвършенствата, между другото също и несъвършенствата
на
великите духове.
Но от особено значение е всичко това, което е вписано в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната. Защото там са вписани всички несъвършенство, там се вписва всичко, което води човека напред или го задържа назад. Чрез това, че е вписано в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната, то добива по-нататък значение за цялото земно развитие.
Следователно нашият живот на Земята е заобиколен от сферата на Луната: в таблицата на Акашовата летопис ние сме вписали несъвършенствата, между другото също и несъвършенствата, между другото също и несъвършенствата на великите духове.
Един извънредно интересен пример за наблюдение на ясновидеца е Леонардо да Винчи. Той е едни дух притежаващ такива големи, такива обхватна сила, каквито са били действително малко духове от този ранг на Земята, това което той е извършил в действителност във външния свят, е останало в много отношения несъвършено в сравнение с това, което той е искал. Никой друг от подобните нему духове не е останал толкова много незавършени неща както Леонардо да Винчи. И последствието от това беше, че Леонардо да Винчи вдълба извънредно много нещо в сферата на Луната. Там са вдълбани от него толкова много неща, че при някой от тях трябва да кажем: Ние не можем да знаем, как това което е вдълбано там, би могло въобще да стегне до съвършенство на Земята.
към текста >>
Той е едни дух притежаващ такива големи, такива обхватна сила, каквито са били действително малко духове от този ранг
на
Земята
, това което той е извършил в действителност във външния свят, е останало в много отношения несъвършено в сравнение с това, което той е искал.
Но от особено значение е всичко това, което е вписано в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната. Защото там са вписани всички несъвършенство, там се вписва всичко, което води човека напред или го задържа назад. Чрез това, че е вписано в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната, то добива по-нататък значение за цялото земно развитие. Следователно нашият живот на Земята е заобиколен от сферата на Луната: в таблицата на Акашовата летопис ние сме вписали несъвършенствата, между другото също и несъвършенствата, между другото също и несъвършенствата на великите духове. Един извънредно интересен пример за наблюдение на ясновидеца е Леонардо да Винчи.
Той е едни дух притежаващ такива големи, такива обхватна сила, каквито са били действително малко духове от този ранг на Земята, това което той е извършил в действителност във външния свят, е останало в много отношения несъвършено в сравнение с това, което той е искал.
Никой друг от подобните нему духове не е останал толкова много незавършени неща както Леонардо да Винчи. И последствието от това беше, че Леонардо да Винчи вдълба извънредно много нещо в сферата на Луната. Там са вдълбани от него толкова много неща, че при някой от тях трябва да кажем: Ние не можем да знаем, как това което е вдълбано там, би могло въобще да стегне до съвършенство на Земята.
към текста >>
Там са вдълбани от него толкова много неща, че при някой от тях трябва да кажем: Ние
не
можем да знаем, как това което е вдълбано там, би могло въобще да стегне до съвършенство
на
Земята
.
Следователно нашият живот на Земята е заобиколен от сферата на Луната: в таблицата на Акашовата летопис ние сме вписали несъвършенствата, между другото също и несъвършенствата, между другото също и несъвършенствата на великите духове. Един извънредно интересен пример за наблюдение на ясновидеца е Леонардо да Винчи. Той е едни дух притежаващ такива големи, такива обхватна сила, каквито са били действително малко духове от този ранг на Земята, това което той е извършил в действителност във външния свят, е останало в много отношения несъвършено в сравнение с това, което той е искал. Никой друг от подобните нему духове не е останал толкова много незавършени неща както Леонардо да Винчи. И последствието от това беше, че Леонардо да Винчи вдълба извънредно много нещо в сферата на Луната.
Там са вдълбани от него толкова много неща, че при някой от тях трябва да кажем: Ние не можем да знаем, как това което е вдълбано там, би могло въобще да стегне до съвършенство на Земята.
към текста >>
Тук имаме действително нещо, което се получава, когато днес разглеждаме много неща произхождащи от Леонардо да Винчи вписани в сферата
на
Луната, там имаме нещо, което въобще
не
можеше да бъде изпълнено в сферата
на
Земята
.
Когато днес гледаме образа на Юда върху превърналата се вече в сянка картина, ние виждаме върху тази фигура една сянка, която не може да се обясни с нищо, нито чрез светлината, която пада върху нея. Но окултното изследване показва следното: показва се, че така както Леонардо е искал да има картината, тя никога не е била такава върху стената. Той е искал да направи всичко друго според отношението на светлината и сянката, обаче Юда трябваше да бъде охарактеризиран така, че да се вярва: тъмнината царува върху неговото лице, идвайки от вътре, а не чрез външно разпределение на светлина и сянка. А при Христос трябваше да бъде така, че върху неговото лице да живее светлината, която е идвала от вътре. Тогава Леонардо да Винчи изпаднал в дисхармония, защото картината никога не излизала такава, каквато той е искал.
Тук имаме действително нещо, което се получава, когато днес разглеждаме много неща произхождащи от Леонардо да Винчи вписани в сферата на Луната, там имаме нещо, което въобще не можеше да бъде изпълнено в сферата на Земята.
Когато проследим сега цялото време, което е дошло след Леонардо да Винчи, констатираме, че Леонардо да Винчи е продължил да действува в цяла редица духове, които са живели на Земята след него. Даже външно в съчиненията на Леонардо можем да намерим неща, които са излезли на показ между естествениците, а също и между художниците от по-късно време цялата следваща епоха стои под влиянието на Леонардо да Винчи. И сега се установява, че в дълбините на сферата на Луната несъвършенствата са тези които са действували вдъхновяващо на душите живели след Леонардо да Винчи художници и учени.
към текста >>
Когато проследим сега цялото време, което е дошло след Леонардо да Винчи, констатираме, че Леонардо да Винчи е продължил да действува в цяла редица духове, които са живели
на
Земята
след него.
Но окултното изследване показва следното: показва се, че така както Леонардо е искал да има картината, тя никога не е била такава върху стената. Той е искал да направи всичко друго според отношението на светлината и сянката, обаче Юда трябваше да бъде охарактеризиран така, че да се вярва: тъмнината царува върху неговото лице, идвайки от вътре, а не чрез външно разпределение на светлина и сянка. А при Христос трябваше да бъде така, че върху неговото лице да живее светлината, която е идвала от вътре. Тогава Леонардо да Винчи изпаднал в дисхармония, защото картината никога не излизала такава, каквато той е искал. Тук имаме действително нещо, което се получава, когато днес разглеждаме много неща произхождащи от Леонардо да Винчи вписани в сферата на Луната, там имаме нещо, което въобще не можеше да бъде изпълнено в сферата на Земята.
Когато проследим сега цялото време, което е дошло след Леонардо да Винчи, констатираме, че Леонардо да Винчи е продължил да действува в цяла редица духове, които са живели на Земята след него.
Даже външно в съчиненията на Леонардо можем да намерим неща, които са излезли на показ между естествениците, а също и между художниците от по-късно време цялата следваща епоха стои под влиянието на Леонардо да Винчи. И сега се установява, че в дълбините на сферата на Луната несъвършенствата са тези които са действували вдъхновяващо на душите живели след Леонардо да Винчи художници и учени.
към текста >>
Съвършенствата съществуват за да бъдат съзерцавани, обаче това което
на
Земята
е било оформено съвършено до определена степен, то е стигнало така да се каже до един завършек, обаче това което е било несъвършено, то е зародиш за следващото божествено развитие.
За една следваща епоха несъвършенствата на предхождащата епоха са още по-важни отколкото съвършенствата.
Съвършенствата съществуват за да бъдат съзерцавани, обаче това което на Земята е било оформено съвършено до определена степен, то е стигнало така да се каже до един завършек, обаче това което е било несъвършено, то е зародиш за следващото божествено развитие.
И тук ние стигаме до едно от най-забележителните противоречия: най-доброто за следващото време е плодотворното несъвършенство то е плодотворно, оправданото несъвършенство на предхождащото време.
към текста >>
Ето за нас се явява като нещо извършено напълно с мъдрост, че това остава близо до
Земята
, записано фактически в таблицата
на
Акашовата летопис между
Земята
и Луната.
Съвършенството на едно предхождащо време е наслаждение, онова несъвършенство, което произхожда от великите духове, което са оставили зад себе си, зад това, което са имали вътрешната способност да извършат, то е за творчеството на следващото време.
Ето за нас се явява като нещо извършено напълно с мъдрост, че това остава близо до Земята, записано фактически в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната.
И тук ние стигаме след това до крачката, при която може да бъде разбрано по определен начин изречението, че съвършенството означава за различните епохи края на еволюцията, края на едно еволюционно течение. Обаче несъвършенството означава при известни обстоятелства началото на едно еволюционно течение. И за това което е несъвършенство в този смисъл, хората трябва да бъдат особено благодарни на Боговете.
към текста >>
5.
16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И когато той бе потърсен от погледа
на
ясновидеца, той страдаше особено много от това, че насочвайки от своя страна поглед към
Земята
,
не
можеше да намери душите
на
своите деца, душата
на
своята любима жена.
Ще изходим от един особен случай. Случили се е например в едно семейство да умре мъжът, който е обичал извънредно много свята жена в живота, който е бил винаги отдаден на своето семейство.
И когато той бе потърсен от погледа на ясновидеца, той страдаше особено много от това, че насочвайки от своя страна поглед към Земята, не можеше да намери душите на своите деца, душата на своята любима жена.
И по начина по който ясновидецът може да влезе във връзка с човешките души, да говори с човешките души между смъртта и едно ново раждане, душата на този умрял мъж съобщи, как той насочва своите мисли и своите чувства към времето, когато е живеел със своите близки на Земята, но той каза приблизително следното: Да, когато бях на Земята моята съпруга беше като слънчева светлина, а сега съм лишен от тази светлина. Аз мога да насочвам само мисълта си към това, което съм имал на Земята, обаче не мога да намеря моята жена. На какво се дължи това? Защото не при всички които са минали през вратата на смъртта, това е така. Ако бихме отишли много столетия назад в миналото, бихме открили, че душите на хората са можели да гледат също от тази духовна област долу на Земята, можели са да участвуват в това, което останалите на Земята близки са вършели.
към текста >>
И по начина по който ясновидецът може да влезе във връзка с човешките души, да говори с човешките души между смъртта и едно ново раждане, душата
на
този умрял мъж съобщи, как той насочва своите мисли и своите чувства към времето, когато е живеел
със
своите близки
на
Земята
, но той каза приблизително следното: Да, когато бях
на
Земята
моята съпруга беше като слънчева светлина, а сега съм лишен от тази светлина.
Ще изходим от един особен случай. Случили се е например в едно семейство да умре мъжът, който е обичал извънредно много свята жена в живота, който е бил винаги отдаден на своето семейство. И когато той бе потърсен от погледа на ясновидеца, той страдаше особено много от това, че насочвайки от своя страна поглед към Земята, не можеше да намери душите на своите деца, душата на своята любима жена.
И по начина по който ясновидецът може да влезе във връзка с човешките души, да говори с човешките души между смъртта и едно ново раждане, душата на този умрял мъж съобщи, как той насочва своите мисли и своите чувства към времето, когато е живеел със своите близки на Земята, но той каза приблизително следното: Да, когато бях на Земята моята съпруга беше като слънчева светлина, а сега съм лишен от тази светлина.
Аз мога да насочвам само мисълта си към това, което съм имал на Земята, обаче не мога да намеря моята жена. На какво се дължи това? Защото не при всички които са минали през вратата на смъртта, това е така. Ако бихме отишли много столетия назад в миналото, бихме открили, че душите на хората са можели да гледат също от тази духовна област долу на Земята, можели са да участвуват в това, което останалите на Земята близки са вършели. Защо това е било така за всички души в древни времена, във времената преди Тайната на Голгота?
към текста >>
Аз мога да насочвам само мисълта си към това, което съм имал
на
Земята
, обаче
не
мога да намеря моята жена.
Ще изходим от един особен случай. Случили се е например в едно семейство да умре мъжът, който е обичал извънредно много свята жена в живота, който е бил винаги отдаден на своето семейство. И когато той бе потърсен от погледа на ясновидеца, той страдаше особено много от това, че насочвайки от своя страна поглед към Земята, не можеше да намери душите на своите деца, душата на своята любима жена. И по начина по който ясновидецът може да влезе във връзка с човешките души, да говори с човешките души между смъртта и едно ново раждане, душата на този умрял мъж съобщи, как той насочва своите мисли и своите чувства към времето, когато е живеел със своите близки на Земята, но той каза приблизително следното: Да, когато бях на Земята моята съпруга беше като слънчева светлина, а сега съм лишен от тази светлина.
Аз мога да насочвам само мисълта си към това, което съм имал на Земята, обаче не мога да намеря моята жена.
На какво се дължи това? Защото не при всички които са минали през вратата на смъртта, това е така. Ако бихме отишли много столетия назад в миналото, бихме открили, че душите на хората са можели да гледат също от тази духовна област долу на Земята, можели са да участвуват в това, което останалите на Земята близки са вършели. Защо това е било така за всички души в древни времена, във времената преди Тайната на Голгота? Защо това не е днес така за много души?
към текста >>
Ако бихме отишли много столетия назад в миналото, бихме открили, че душите
на
хората са можели да гледат също от тази духовна област долу
на
Земята
, можели са да участвуват в това, което останалите
на
Земята
близки са вършели.
И когато той бе потърсен от погледа на ясновидеца, той страдаше особено много от това, че насочвайки от своя страна поглед към Земята, не можеше да намери душите на своите деца, душата на своята любима жена. И по начина по който ясновидецът може да влезе във връзка с човешките души, да говори с човешките души между смъртта и едно ново раждане, душата на този умрял мъж съобщи, как той насочва своите мисли и своите чувства към времето, когато е живеел със своите близки на Земята, но той каза приблизително следното: Да, когато бях на Земята моята съпруга беше като слънчева светлина, а сега съм лишен от тази светлина. Аз мога да насочвам само мисълта си към това, което съм имал на Земята, обаче не мога да намеря моята жена. На какво се дължи това? Защото не при всички които са минали през вратата на смъртта, това е така.
Ако бихме отишли много столетия назад в миналото, бихме открили, че душите на хората са можели да гледат също от тази духовна област долу на Земята, можели са да участвуват в това, което останалите на Земята близки са вършели.
Защо това е било така за всички души в древни времена, във времената преди Тайната на Голгота? Защо това не е днес така за много души? Да, както знаем във древни времена хората живееха на Земята, така че притежаваха определено първоначално ясновиждане. Хората виждаха духовните първични светове, първичните духовни Същества. И тази способност, благодарение на която хората живееха във физическото съществувание съвместно с духовният свят, правеше, че душите, които отново минаваха през вратата на смъртта, да могат да възприемат отново всичко душевно, всички души които оставаха тук на Земята.
към текста >>
Да, както знаем във древни времена хората живееха
на
Земята
, така че притежаваха определено първоначално ясновиждане.
На какво се дължи това? Защото не при всички които са минали през вратата на смъртта, това е така. Ако бихме отишли много столетия назад в миналото, бихме открили, че душите на хората са можели да гледат също от тази духовна област долу на Земята, можели са да участвуват в това, което останалите на Земята близки са вършели. Защо това е било така за всички души в древни времена, във времената преди Тайната на Голгота? Защо това не е днес така за много души?
Да, както знаем във древни времена хората живееха на Земята, така че притежаваха определено първоначално ясновиждане.
Хората виждаха духовните първични светове, първичните духовни Същества. И тази способност, благодарение на която хората живееха във физическото съществувание съвместно с духовният свят, правеше, че душите, които отново минаваха през вратата на смъртта, да могат да възприемат отново всичко душевно, всички души които оставаха тук на Земята. Сега човешките души тук нямат способността да живеят непосредствено в духовния свят, защото развитието на човечеството се състои в това, човекът да слиза от духовния свят във физическия живот. Това донесе разсъдъчната способност и т.н., но отне способността, чрез която можеше да се живее в духовните светове. Известно време, във времената непосредствено след Тайната на Голгота, когато душите бяха обхванати от Христовия Импулс, поне една част от човечеството можеше да добие по определен начин способността.
към текста >>
И тази способност, благодарение
на
която хората живееха във физическото съществувание съвместно с духовният свят, правеше, че душите, които отново минаваха през вратата
на
смъртта, да могат да възприемат отново всичко душевно, всички души които оставаха тук
на
Земята
.
Ако бихме отишли много столетия назад в миналото, бихме открили, че душите на хората са можели да гледат също от тази духовна област долу на Земята, можели са да участвуват в това, което останалите на Земята близки са вършели. Защо това е било така за всички души в древни времена, във времената преди Тайната на Голгота? Защо това не е днес така за много души? Да, както знаем във древни времена хората живееха на Земята, така че притежаваха определено първоначално ясновиждане. Хората виждаха духовните първични светове, първичните духовни Същества.
И тази способност, благодарение на която хората живееха във физическото съществувание съвместно с духовният свят, правеше, че душите, които отново минаваха през вратата на смъртта, да могат да възприемат отново всичко душевно, всички души които оставаха тук на Земята.
Сега човешките души тук нямат способността да живеят непосредствено в духовния свят, защото развитието на човечеството се състои в това, човекът да слиза от духовния свят във физическия живот. Това донесе разсъдъчната способност и т.н., но отне способността, чрез която можеше да се живее в духовните светове. Известно време, във времената непосредствено след Тайната на Голгота, когато душите бяха обхванати от Христовия Импулс, поне една част от човечеството можеше да добие по определен начин способността. Обаче сега живеем отново в едно време, когато душите които минават през вратата на смъртта, но които не са се интересували от духовния свят, загубват връзката с живеещите на Земята. Ние се нуждаем от откровението, което наричаме духовно откровение и от което имаме оправданото убеждение, че то трябва да се отпечати в човешките души.
към текста >>
Обаче сега живеем отново в едно време, когато душите които минават през вратата
на
смъртта, но които
не
са се интересували от духовния свят, загубват връзката с живеещите
на
Земята
.
Хората виждаха духовните първични светове, първичните духовни Същества. И тази способност, благодарение на която хората живееха във физическото съществувание съвместно с духовният свят, правеше, че душите, които отново минаваха през вратата на смъртта, да могат да възприемат отново всичко душевно, всички души които оставаха тук на Земята. Сега човешките души тук нямат способността да живеят непосредствено в духовния свят, защото развитието на човечеството се състои в това, човекът да слиза от духовния свят във физическия живот. Това донесе разсъдъчната способност и т.н., но отне способността, чрез която можеше да се живее в духовните светове. Известно време, във времената непосредствено след Тайната на Голгота, когато душите бяха обхванати от Христовия Импулс, поне една част от човечеството можеше да добие по определен начин способността.
Обаче сега живеем отново в едно време, когато душите които минават през вратата на смъртта, но които не са се интересували от духовния свят, загубват връзката с живеещите на Земята.
Ние се нуждаем от откровението, което наричаме духовно откровение и от което имаме оправданото убеждение, че то трябва да се отпечати в човешките души. Днес не е вече достатъчно само старото религиозно изповедание, а когато душите искат да виждат от духовния свят, тук те се нуждаят от това, което може да им бъде дадено от духовно научното разбиране на Тайната на Голгота. Така ние се стараем да получим духовната светлина в душите.
към текста >>
Така се получи, че този човек може да каже: Чрез моята памет аз зная, че долу
на
Земята
се намира моята жена, аз зная, че тя е там, но
не
мога да я видя,
не
мога да я намеря.
Човекът който може да бъде намерен по описания начин, не се беше интересувал за някакви мисли и чувства относно духовния свят. Той мина през вратата на смъртта, без да направи да минат тук през душата му някакви мисли и чувства относно духовния свят.
Така се получи, че този човек може да каже: Чрез моята памет аз зная, че долу на Земята се намира моята жена, аз зная, че тя е там, но не мога да я видя, не мога да я намеря.
Как би могъл да я намери той? От онзи свят днес могат да бъдат виждани само такива души в които живеят духовни способности. От другия свят могат да бъдат виждани такива души, в които живеят мисли на едно духовно разбиране. Когато човек гледа от духовния свят долу към Земята, една душа която е останала тук на Земята може да бъде виждана за мъртвия само тогава, когато в тази душа живеят духов ни мисли. Тези мисли биват виждане.
към текста >>
Когато човек гледа от духовния свят долу към
Земята
, една душа която е останала тук
на
Земята
може да бъде виждана за мъртвия само тогава, когато в тази душа живеят духов ни мисли.
Той мина през вратата на смъртта, без да направи да минат тук през душата му някакви мисли и чувства относно духовния свят. Така се получи, че този човек може да каже: Чрез моята памет аз зная, че долу на Земята се намира моята жена, аз зная, че тя е там, но не мога да я видя, не мога да я намеря. Как би могъл да я намери той? От онзи свят днес могат да бъдат виждани само такива души в които живеят духовни способности. От другия свят могат да бъдат виждани такива души, в които живеят мисли на едно духовно разбиране.
Когато човек гледа от духовния свят долу към Земята, една душа която е останала тук на Земята може да бъде виждана за мъртвия само тогава, когато в тази душа живеят духов ни мисли.
Тези мисли биват виждане. Иначе душата остава невидима. Умрелият страда от мъчения, знаейки, че душата е там на Земята, но не може да бъде намерена. В момента в който се успява на една такава душа да бъдат предадени мисли върху духовния свят, тогава земната душа започва да свети за живеещите в другия свят, тогава тя започва да съществува за него.
към текста >>
Умрелият страда от мъчения, знаейки, че душата е там
на
Земята
, но
не
може да бъде намерена.
От онзи свят днес могат да бъдат виждани само такива души в които живеят духовни способности. От другия свят могат да бъдат виждани такива души, в които живеят мисли на едно духовно разбиране. Когато човек гледа от духовния свят долу към Земята, една душа която е останала тук на Земята може да бъде виждана за мъртвия само тогава, когато в тази душа живеят духов ни мисли. Тези мисли биват виждане. Иначе душата остава невидима.
Умрелият страда от мъчения, знаейки, че душата е там на Земята, но не може да бъде намерена.
В момента в който се успява на една такава душа да бъдат предадени мисли върху духовния свят, тогава земната душа започва да свети за живеещите в другия свят, тогава тя започва да съществува за него.
към текста >>
Обаче когато душата иска да гледа долу
на
Земята
, тогава се предлага един особен изглед.
Продължително време след смъртта човекът има работа с това, че още продължава да чувствува обратно земния живот, че трябва да отвикне от копнежа да има едно физическо тяло. През време отвикването човек се научава да живее като едно душевно-духовно същество. Нека си представим много живо, как това се представя на ясновидеца изследовател. Първо душата има една връзка само с това, каквото е била тя самата, тя гледа своя собствен вътрешен живот, който е протекъл в мисли представи и т.н. Тя си спомня за отношенията които е имала с другите хора.
Обаче когато душата иска да гледа долу на Земята, тогава се предлага един особен изглед.
Тя има подтика да гледа надолу на Земята. Този подтик да си спомни за Земята остава през целия живот между смъртта и едно ново раждане. Колкото дълго време човекът е призван да минава от един живот в друг, толкова продължително време остава това съзнание: и си определен за Земята, трябва постоянно да се връщаш там на Земята, ако искаш да се развиеш по един правилен начин. Там за мъртвия се показва, че ако той би загубил мисълта за Земята, тогава като мъртъв той би загубил напълно мисълта за своя Аз. Тогава не ще знае вече, че той самият е и от това се родило в него едно извънредно силно чувство на страдание.
към текста >>
Тя има подтика да гледа надолу
на
Земята
.
През време отвикването човек се научава да живее като едно душевно-духовно същество. Нека си представим много живо, как това се представя на ясновидеца изследовател. Първо душата има една връзка само с това, каквото е била тя самата, тя гледа своя собствен вътрешен живот, който е протекъл в мисли представи и т.н. Тя си спомня за отношенията които е имала с другите хора. Обаче когато душата иска да гледа долу на Земята, тогава се предлага един особен изглед.
Тя има подтика да гледа надолу на Земята.
Този подтик да си спомни за Земята остава през целия живот между смъртта и едно ново раждане. Колкото дълго време човекът е призван да минава от един живот в друг, толкова продължително време остава това съзнание: и си определен за Земята, трябва постоянно да се връщаш там на Земята, ако искаш да се развиеш по един правилен начин. Там за мъртвия се показва, че ако той би загубил мисълта за Земята, тогава като мъртъв той би загубил напълно мисълта за своя Аз. Тогава не ще знае вече, че той самият е и от това се родило в него едно извънредно силно чувство на страдание. Човекът не трябва да изгубва именно връзката със Земята, Земята не трябва да изчезне от неговата представа.
към текста >>
Този подтик да си спомни за
Земята
остава през целия живот между смъртта и едно ново раждане.
Нека си представим много живо, как това се представя на ясновидеца изследовател. Първо душата има една връзка само с това, каквото е била тя самата, тя гледа своя собствен вътрешен живот, който е протекъл в мисли представи и т.н. Тя си спомня за отношенията които е имала с другите хора. Обаче когато душата иска да гледа долу на Земята, тогава се предлага един особен изглед. Тя има подтика да гледа надолу на Земята.
Този подтик да си спомни за Земята остава през целия живот между смъртта и едно ново раждане.
Колкото дълго време човекът е призван да минава от един живот в друг, толкова продължително време остава това съзнание: и си определен за Земята, трябва постоянно да се връщаш там на Земята, ако искаш да се развиеш по един правилен начин. Там за мъртвия се показва, че ако той би загубил мисълта за Земята, тогава като мъртъв той би загубил напълно мисълта за своя Аз. Тогава не ще знае вече, че той самият е и от това се родило в него едно извънредно силно чувство на страдание. Човекът не трябва да изгубва именно връзката със Земята, Земята не трябва да изчезне от неговата представа. Общо взето тя не може да изчезне напълно.
към текста >>
Колкото дълго време човекът е призван да минава от един живот в друг, толкова продължително време остава това съзнание: и си определен за
Земята
, трябва постоянно да се връщаш там
на
Земята
, ако искаш да се развиеш по един правилен начин.
Първо душата има една връзка само с това, каквото е била тя самата, тя гледа своя собствен вътрешен живот, който е протекъл в мисли представи и т.н. Тя си спомня за отношенията които е имала с другите хора. Обаче когато душата иска да гледа долу на Земята, тогава се предлага един особен изглед. Тя има подтика да гледа надолу на Земята. Този подтик да си спомни за Земята остава през целия живот между смъртта и едно ново раждане.
Колкото дълго време човекът е призван да минава от един живот в друг, толкова продължително време остава това съзнание: и си определен за Земята, трябва постоянно да се връщаш там на Земята, ако искаш да се развиеш по един правилен начин.
Там за мъртвия се показва, че ако той би загубил мисълта за Земята, тогава като мъртъв той би загубил напълно мисълта за своя Аз. Тогава не ще знае вече, че той самият е и от това се родило в него едно извънредно силно чувство на страдание. Човекът не трябва да изгубва именно връзката със Земята, Земята не трябва да изчезне от неговата представа. Общо взето тя не може да изчезне напълно. Само в нашето време на материалистичен прилив, когато трябва да дойде това духовно откровение за да остане запазена връзката между живите и мъртвите, гледането обратно към Земята е трудно за душите, които към Земята не са имали отношение с някакви други души.
към текста >>
Там за мъртвия се показва, че ако той би загубил мисълта за
Земята
, тогава като мъртъв той би загубил напълно мисълта за своя Аз.
Тя си спомня за отношенията които е имала с другите хора. Обаче когато душата иска да гледа долу на Земята, тогава се предлага един особен изглед. Тя има подтика да гледа надолу на Земята. Този подтик да си спомни за Земята остава през целия живот между смъртта и едно ново раждане. Колкото дълго време човекът е призван да минава от един живот в друг, толкова продължително време остава това съзнание: и си определен за Земята, трябва постоянно да се връщаш там на Земята, ако искаш да се развиеш по един правилен начин.
Там за мъртвия се показва, че ако той би загубил мисълта за Земята, тогава като мъртъв той би загубил напълно мисълта за своя Аз.
Тогава не ще знае вече, че той самият е и от това се родило в него едно извънредно силно чувство на страдание. Човекът не трябва да изгубва именно връзката със Земята, Земята не трябва да изчезне от неговата представа. Общо взето тя не може да изчезне напълно. Само в нашето време на материалистичен прилив, когато трябва да дойде това духовно откровение за да остане запазена връзката между живите и мъртвите, гледането обратно към Земята е трудно за душите, които към Земята не са имали отношение с някакви други души. в които съществуват духовни мисли и чувства.
към текста >>
Човекът
не
трябва да изгубва именно връзката
със
Земята
,
Земята
не
трябва да изчезне от неговата представа.
Тя има подтика да гледа надолу на Земята. Този подтик да си спомни за Земята остава през целия живот между смъртта и едно ново раждане. Колкото дълго време човекът е призван да минава от един живот в друг, толкова продължително време остава това съзнание: и си определен за Земята, трябва постоянно да се връщаш там на Земята, ако искаш да се развиеш по един правилен начин. Там за мъртвия се показва, че ако той би загубил мисълта за Земята, тогава като мъртъв той би загубил напълно мисълта за своя Аз. Тогава не ще знае вече, че той самият е и от това се родило в него едно извънредно силно чувство на страдание.
Човекът не трябва да изгубва именно връзката със Земята, Земята не трябва да изчезне от неговата представа.
Общо взето тя не може да изчезне напълно. Само в нашето време на материалистичен прилив, когато трябва да дойде това духовно откровение за да остане запазена връзката между живите и мъртвите, гледането обратно към Земята е трудно за душите, които към Земята не са имали отношение с някакви други души. в които съществуват духовни мисли и чувства. За мъртвите е важно, че онези които са били с тях във връзка на Земята, всяка вечер при заспиването да носят със себе си мисли за духовния свят. Колкото повече мисли за духовния свят носим в себе си през време на съня, толкова по-голямо добро вършим за онези, които тук на Земята са ни били лично познати, или са стояли в някаква връзка с нас и са умрели преди нас.
към текста >>
Само в нашето време
на
материалистичен прилив, когато трябва да дойде това духовно откровение за да остане запазена връзката между живите и мъртвите, гледането обратно към
Земята
е трудно за душите, които към
Земята
не
са имали отношение с някакви други души.
Колкото дълго време човекът е призван да минава от един живот в друг, толкова продължително време остава това съзнание: и си определен за Земята, трябва постоянно да се връщаш там на Земята, ако искаш да се развиеш по един правилен начин. Там за мъртвия се показва, че ако той би загубил мисълта за Земята, тогава като мъртъв той би загубил напълно мисълта за своя Аз. Тогава не ще знае вече, че той самият е и от това се родило в него едно извънредно силно чувство на страдание. Човекът не трябва да изгубва именно връзката със Земята, Земята не трябва да изчезне от неговата представа. Общо взето тя не може да изчезне напълно.
Само в нашето време на материалистичен прилив, когато трябва да дойде това духовно откровение за да остане запазена връзката между живите и мъртвите, гледането обратно към Земята е трудно за душите, които към Земята не са имали отношение с някакви други души.
в които съществуват духовни мисли и чувства. За мъртвите е важно, че онези които са били с тях във връзка на Земята, всяка вечер при заспиването да носят със себе си мисли за духовния свят. Колкото повече мисли за духовния свят носим в себе си през време на съня, толкова по-голямо добро вършим за онези, които тук на Земята са ни били лично познати, или са стояли в някаква връзка с нас и са умрели преди нас. Трудно е да се говори върху тези отношения, защото нашите мисли, нашите думи са взети от физическото поле. Онова, което носим със себе си като духовни мисли в съня, това е светът, от който мъртвите трябва да живеят в определено отношение, и един мъртъв, който няма никого тук на Земята, който при съня да носи в себе си духовни мисли, гладува така да се каже, той е като някой човек на Земята поставен на скалист остров.
към текста >>
За мъртвите е важно, че онези които са били с тях във връзка
на
Земята
, всяка вечер при заспиването да носят
със
себе си мисли за духовния свят.
Тогава не ще знае вече, че той самият е и от това се родило в него едно извънредно силно чувство на страдание. Човекът не трябва да изгубва именно връзката със Земята, Земята не трябва да изчезне от неговата представа. Общо взето тя не може да изчезне напълно. Само в нашето време на материалистичен прилив, когато трябва да дойде това духовно откровение за да остане запазена връзката между живите и мъртвите, гледането обратно към Земята е трудно за душите, които към Земята не са имали отношение с някакви други души. в които съществуват духовни мисли и чувства.
За мъртвите е важно, че онези които са били с тях във връзка на Земята, всяка вечер при заспиването да носят със себе си мисли за духовния свят.
Колкото повече мисли за духовния свят носим в себе си през време на съня, толкова по-голямо добро вършим за онези, които тук на Земята са ни били лично познати, или са стояли в някаква връзка с нас и са умрели преди нас. Трудно е да се говори върху тези отношения, защото нашите мисли, нашите думи са взети от физическото поле. Онова, което носим със себе си като духовни мисли в съня, това е светът, от който мъртвите трябва да живеят в определено отношение, и един мъртъв, който няма никого тук на Земята, който при съня да носи в себе си духовни мисли, гладува така да се каже, той е като някой човек на Земята поставен на скалист остров. Така чувствува мъртвият, когато той няма никакви души, в които живеят духовни мисли и чувства, той чувствува, като че се намира в една пустиня, където ни би имало нищо от което човек се нуждае в живота. Ето защо не можем никак да изкажем, колко сериозно трябва да се вземат мислите на духовно-научния светоглед, когато в нашето време виждаме да взема все повече и повече светогледа, който не иска да знае нищо за духовните светове.
към текста >>
Колкото повече мисли за духовния свят носим в себе си през време
на
съня, толкова по-голямо добро вършим за онези, които тук
на
Земята
са ни били лично познати, или са стояли в някаква връзка с нас и са умрели преди нас.
Човекът не трябва да изгубва именно връзката със Земята, Земята не трябва да изчезне от неговата представа. Общо взето тя не може да изчезне напълно. Само в нашето време на материалистичен прилив, когато трябва да дойде това духовно откровение за да остане запазена връзката между живите и мъртвите, гледането обратно към Земята е трудно за душите, които към Земята не са имали отношение с някакви други души. в които съществуват духовни мисли и чувства. За мъртвите е важно, че онези които са били с тях във връзка на Земята, всяка вечер при заспиването да носят със себе си мисли за духовния свят.
Колкото повече мисли за духовния свят носим в себе си през време на съня, толкова по-голямо добро вършим за онези, които тук на Земята са ни били лично познати, или са стояли в някаква връзка с нас и са умрели преди нас.
Трудно е да се говори върху тези отношения, защото нашите мисли, нашите думи са взети от физическото поле. Онова, което носим със себе си като духовни мисли в съня, това е светът, от който мъртвите трябва да живеят в определено отношение, и един мъртъв, който няма никого тук на Земята, който при съня да носи в себе си духовни мисли, гладува така да се каже, той е като някой човек на Земята поставен на скалист остров. Така чувствува мъртвият, когато той няма никакви души, в които живеят духовни мисли и чувства, той чувствува, като че се намира в една пустиня, където ни би имало нищо от което човек се нуждае в живота. Ето защо не можем никак да изкажем, колко сериозно трябва да се вземат мислите на духовно-научния светоглед, когато в нашето време виждаме да взема все повече и повече светогледа, който не иска да знае нищо за духовните светове. По-рано когато човек отиваше да спи вечер с една благоговей на религиозна вечерна молитва, не беше така както днес, когато след едно ядене, или други наслаждения хората потъват в сън, без да са мислили нещо свръхсетивно.
към текста >>
Онова, което носим
със
себе си като духовни мисли в съня, това е светът, от който мъртвите трябва да живеят в определено отношение, и един мъртъв, който няма никого тук
на
Земята
, който при съня да носи в себе си духовни мисли, гладува така да се каже, той е като някой човек
на
Земята
поставен
на
скалист остров.
Само в нашето време на материалистичен прилив, когато трябва да дойде това духовно откровение за да остане запазена връзката между живите и мъртвите, гледането обратно към Земята е трудно за душите, които към Земята не са имали отношение с някакви други души. в които съществуват духовни мисли и чувства. За мъртвите е важно, че онези които са били с тях във връзка на Земята, всяка вечер при заспиването да носят със себе си мисли за духовния свят. Колкото повече мисли за духовния свят носим в себе си през време на съня, толкова по-голямо добро вършим за онези, които тук на Земята са ни били лично познати, или са стояли в някаква връзка с нас и са умрели преди нас. Трудно е да се говори върху тези отношения, защото нашите мисли, нашите думи са взети от физическото поле.
Онова, което носим със себе си като духовни мисли в съня, това е светът, от който мъртвите трябва да живеят в определено отношение, и един мъртъв, който няма никого тук на Земята, който при съня да носи в себе си духовни мисли, гладува така да се каже, той е като някой човек на Земята поставен на скалист остров.
Така чувствува мъртвият, когато той няма никакви души, в които живеят духовни мисли и чувства, той чувствува, като че се намира в една пустиня, където ни би имало нищо от което човек се нуждае в живота. Ето защо не можем никак да изкажем, колко сериозно трябва да се вземат мислите на духовно-научния светоглед, когато в нашето време виждаме да взема все повече и повече светогледа, който не иска да знае нищо за духовните светове. По-рано когато човек отиваше да спи вечер с една благоговей на религиозна вечерна молитва, не беше така както днес, когато след едно ядене, или други наслаждения хората потъват в сън, без да са мислили нещо свръхсетивно. По този начин те отнемат на мъртвите тяхната духовна храна. Тези познания трябва да ни доведат до това, което се върши там, където го вършат наши приятели и което е донесло вече много добри плодове: то е онова което мога да нарека четене на мъртвите.
към текста >>
Да предположим, че тук
на
Земята
са живели един до друг двама души единият е чувствувал чрез вътрешни импулси стремеж към Духовната наука, другият обаче е отблъсван все повече и повече от тази наука.
Да предположим, че тук на Земята са живели един до друг двама души единият е чувствувал чрез вътрешни импулси стремеж към Духовната наука, другият обаче е отблъсван все повече и повече от тази наука.
В такъв случай не може да се направи за живия нищо, за да му се помогне да се насочи към един духовен светоглед. Може би даже тъкмо чрез това, че полагаме усилия за това, ние го правим да бъде човек мразещ духовния светоглед. Да предположим, че един такъв човек умира преди нас. Тогава ние имаме възможността да му помогнем толкова по-добре след смъртта. Онова което живее в нашите души е нещо твърде сложно и онова върху което се простира нашето съзнание е само една част на духовното съдържание.
към текста >>
Така може да бъде и да се случи действително, че някой който мрази Духовната наука, той възприема тона
със
своето съзнание, обаче в дълбочината
на
неговата душа той може да има един толкова по-дълбок копнеж за Духовната наука.
Може би даже тъкмо чрез това, че полагаме усилия за това, ние го правим да бъде човек мразещ духовния светоглед. Да предположим, че един такъв човек умира преди нас. Тогава ние имаме възможността да му помогнем толкова по-добре след смъртта. Онова което живее в нашите души е нещо твърде сложно и онова върху което се простира нашето съзнание е само една част на духовното съдържание. Човекът не знае нищо за много от нещата, които се намират в неговата душа и понякога там съществува нещо, за което той вярва, че е точно противоположното.
Така може да бъде и да се случи действително, че някой който мрази Духовната наука, той възприема тона със своето съзнание, обаче в дълбочината на неговата душа той може да има един толкова по-дълбок копнеж за Духовната наука.
Когато сме минали през вратата на смъртта, ние живеем живота който сме водили в дълбочината на нашата душа. Когато отидем при мъртвите, които сме познавали тук в живота, те се познават съвършено различни от това, което са били на Земята. Това често се случва. Един човек, който съзнателно е мразил Духовната наука, обаче в глъбините на душата е изпитвал копнеж по нея, без да знае това, в него често пъти след смъртта изпъква особено силно този копнеж. Ние можем да му помогнем, ако вземем една книга съдържаща истините на Духовната наука, представяме си вътрешно образа на мъртвия и четем тихо, не силно на мъртвия.
към текста >>
Когато отидем при мъртвите, които сме познавали тук в живота, те се познават съвършено различни от това, което са били
на
Земята
.
Тогава ние имаме възможността да му помогнем толкова по-добре след смъртта. Онова което живее в нашите души е нещо твърде сложно и онова върху което се простира нашето съзнание е само една част на духовното съдържание. Човекът не знае нищо за много от нещата, които се намират в неговата душа и понякога там съществува нещо, за което той вярва, че е точно противоположното. Така може да бъде и да се случи действително, че някой който мрази Духовната наука, той възприема тона със своето съзнание, обаче в дълбочината на неговата душа той може да има един толкова по-дълбок копнеж за Духовната наука. Когато сме минали през вратата на смъртта, ние живеем живота който сме водили в дълбочината на нашата душа.
Когато отидем при мъртвите, които сме познавали тук в живота, те се познават съвършено различни от това, което са били на Земята.
Това често се случва. Един човек, който съзнателно е мразил Духовната наука, обаче в глъбините на душата е изпитвал копнеж по нея, без да знае това, в него често пъти след смъртта изпъква особено силно този копнеж. Ние можем да му помогнем, ако вземем една книга съдържаща истините на Духовната наука, представяме си вътрешно образа на мъртвия и четем тихо, не силно на мъртвия. Мъртвите разбират това. Естествено толкова по проникновено го разбират онези, които още в земния си живот са стояли близо до духовното.
към текста >>
При това бих искал да обърна вниманието ви върху нещо практично, че няколко години след смъртта, около 3 до 5, мъртвият има разбиране за езика, който е говорил
на
Земята
.
Един човек, който съзнателно е мразил Духовната наука, обаче в глъбините на душата е изпитвал копнеж по нея, без да знае това, в него често пъти след смъртта изпъква особено силно този копнеж. Ние можем да му помогнем, ако вземем една книга съдържаща истините на Духовната наука, представяме си вътрешно образа на мъртвия и четем тихо, не силно на мъртвия. Мъртвите разбират това. Естествено толкова по проникновено го разбират онези, които още в земния си живот са стояли близо до духовното. Ние не трябва да пропускаме да четем на мъртвите, или да разговаряме мислено с тях.
При това бих искал да обърна вниманието ви върху нещо практично, че няколко години след смъртта, около 3 до 5, мъртвият има разбиране за езика, който е говорил на Земята.
Това постепенно престава да бъде, но след това той още има разбиране за духовни мисли. Това може да му се чете също на един език, който мъртвият не е разбрал, ако самият четящ го разбира. По този начин се правят големи услуги на мъртвите. Именно в такива области се забелязва особено голямо значение на духовно научният светоглед, тъй като този светоглед премахва пропастта между живите и мъртвите. И ние можем да си представим, че ако успеем все повече и повече да разпространим Духовната наука на Земята, тогава в душите все повече ще възникне съзнанието за това, че те са заедно с мъртвите.
към текста >>
И ние можем да си представим, че ако успеем все повече и повече да разпространим Духовната наука
на
Земята
, тогава в душите все повече ще възникне съзнанието за това, че те са заедно с мъртвите.
При това бих искал да обърна вниманието ви върху нещо практично, че няколко години след смъртта, около 3 до 5, мъртвият има разбиране за езика, който е говорил на Земята. Това постепенно престава да бъде, но след това той още има разбиране за духовни мисли. Това може да му се чете също на един език, който мъртвият не е разбрал, ако самият четящ го разбира. По този начин се правят големи услуги на мъртвите. Именно в такива области се забелязва особено голямо значение на духовно научният светоглед, тъй като този светоглед премахва пропастта между живите и мъртвите.
И ние можем да си представим, че ако успеем все повече и повече да разпространим Духовната наука на Земята, тогава в душите все повече ще възникне съзнанието за това, че те са заедно с мъртвите.
към текста >>
Следователно известно време след смъртта човекът още е свързан непосредствено
със
земята
.
Следователно известно време след смъртта човекът още е свързан непосредствено със земята.
След това обаче той трябва да се врастне в духовния свят, трябва да стане гражданин на духовния свят. За това той трябва да бъде подготвен, трябва да има възприемчивост и разбиране за духовния свят. Тогава идва например време, когато за душевното изследване, когато биват наблюдавани мъртвите, се явява една голяма разлика между такива души, които тук на Земята са имали и развивали морални настроения и чувства и такива които са живели тук на Земята без морални чувства. Когато човек не е развил тук никакви морални чувства, той ще бъде тогава като един отшелник, като един изолиран самотник. Той не ще може да намери пътя до другите хора намиращи се в духовния свят, а също и до Съществата на висшите йерархии.
към текста >>
Тогава идва например време, когато за душевното изследване, когато биват наблюдавани мъртвите, се явява една голяма разлика между такива души, които тук
на
Земята
са имали и развивали морални настроения и чувства и такива които са живели тук
на
Земята
без морални чувства.
Следователно известно време след смъртта човекът още е свързан непосредствено със земята. След това обаче той трябва да се врастне в духовния свят, трябва да стане гражданин на духовния свят. За това той трябва да бъде подготвен, трябва да има възприемчивост и разбиране за духовния свят.
Тогава идва например време, когато за душевното изследване, когато биват наблюдавани мъртвите, се явява една голяма разлика между такива души, които тук на Земята са имали и развивали морални настроения и чувства и такива които са живели тук на Земята без морални чувства.
Когато човек не е развил тук никакви морални чувства, той ще бъде тогава като един отшелник, като един изолиран самотник. Той не ще може да намери пътя до другите хора намиращи се в духовния свят, а също и до Съществата на висшите йерархии. Съзнанието на човека никога не угасва, обаче това което живее тогава в човека е чувството на самотност. Възможността да се живее заедно с другите същества определено време след смъртта това наричаме време на планетата Меркурий се добива от човека чрез моралния живот. Така че можем да каже: Как човекът е живял тук на Земята, това създава причината, дали във времето на Меркурий той ще живее в една ужасна самотност, или ще намери достъп до други човешки души, или същества на висшия свят и ще се свърже с тях.
към текста >>
Така че можем да каже: Как човекът е живял тук
на
Земята
, това създава причината, дали във времето
на
Меркурий той ще живее в една ужасна самотност, или ще намери достъп до други човешки души, или същества
на
висшия свят и ще се свърже с тях.
Тогава идва например време, когато за душевното изследване, когато биват наблюдавани мъртвите, се явява една голяма разлика между такива души, които тук на Земята са имали и развивали морални настроения и чувства и такива които са живели тук на Земята без морални чувства. Когато човек не е развил тук никакви морални чувства, той ще бъде тогава като един отшелник, като един изолиран самотник. Той не ще може да намери пътя до другите хора намиращи се в духовния свят, а също и до Съществата на висшите йерархии. Съзнанието на човека никога не угасва, обаче това което живее тогава в човека е чувството на самотност. Възможността да се живее заедно с другите същества определено време след смъртта това наричаме време на планетата Меркурий се добива от човека чрез моралния живот.
Така че можем да каже: Как човекът е живял тук на Земята, това създава причината, дали във времето на Меркурий той ще живее в една ужасна самотност, или ще намери достъп до други човешки души, или същества на висшия свят и ще се свърже с тях.
След това по-късно идва времето, за което човекът трябва да бъде подготвен по друг начин и в което той отново би се осъдил на самотност, ако тук на Земята не би развил религиозни чувства. Това време се нарича време на планетата Венера. Онзи, който не е развил в себе си религиозни чувства, се чувствува сляп и глух по отношение на това, което е около него.
към текста >>
След това по-късно идва времето, за което човекът трябва да бъде подготвен по друг начин и в което той отново би се осъдил
на
самотност, ако тук
на
Земята
не
би развил религиозни чувства.
Когато човек не е развил тук никакви морални чувства, той ще бъде тогава като един отшелник, като един изолиран самотник. Той не ще може да намери пътя до другите хора намиращи се в духовния свят, а също и до Съществата на висшите йерархии. Съзнанието на човека никога не угасва, обаче това което живее тогава в човека е чувството на самотност. Възможността да се живее заедно с другите същества определено време след смъртта това наричаме време на планетата Меркурий се добива от човека чрез моралния живот. Така че можем да каже: Как човекът е живял тук на Земята, това създава причината, дали във времето на Меркурий той ще живее в една ужасна самотност, или ще намери достъп до други човешки души, или същества на висшия свят и ще се свърже с тях.
След това по-късно идва времето, за което човекът трябва да бъде подготвен по друг начин и в което той отново би се осъдил на самотност, ако тук на Земята не би развил религиозни чувства.
Това време се нарича време на планетата Венера. Онзи, който не е развил в себе си религиозни чувства, се чувствува сляп и глух по отношение на това, което е около него.
към текста >>
За него човекът бива подготвен тук
на
Земята
чрез едно разбиране за всичко човешко, за различните религиозни изповедания.
След това идва времето, за което човекът, за да не остане невъзприемчив за определени Същество на висшия свят трябва да има като подготовка едно пълно разбиране за всички религии. Това е времето на Слънцето.
За него човекът бива подготвен тук на Земята чрез едно разбиране за всичко човешко, за различните религиозни изповедания.
В древни времена за времето на Слънцето беше достатъчно, ако един човек имаше например религията на Брахма, друг религията на Лао дзе и т.н. Сега обаче когато са се развили времената, хората стоят чрез различните изповедания един срещу друг и такива хора не могат да изминат по един правилен начин времето на Слънцето. За целта е необходимо духовно чувствуване. Това време на Слънцето, през което човекът минава между смъртта и едно ново раждане е такова, че човек чувствува, че е влязъл в един свят, в който според неговата подготовка, едно определено място се явява празно, или не. Ако искаме да разберем, благодарение на какво ие не го виждаме празно, трябва да разберем Тайната на Голгота.
към текста >>
Обаче правилното чувство, което човек трябва да има е това: Където и да срещне по лицето
на
Земята
една човешка душа, той може да намери Христовия Импулс.
Ако средно-европейските народи биха запазили техните племенни религии, ние днес още бихме имали едно служене на Вотан, едно служене на Тор и т.н. Обаче средно-европейските народи приеха християнското изповедание. Но човек не е християнин в истинския смисъл на думата чрез това, че защитава тази, или онази религия, или християнска догма, а чрез това, че знае: Христос е понесъл смъртта за всички хора! Хората само постепенно ще се научат да се отнасят като християни. Когато днес един европеец отива в Индия, тогава това което той изповядва е едно изповедание в думи.
Обаче правилното чувство, което човек трябва да има е това: Където и да срещне по лицето на Земята една човешка душа, той може да намери Христовия Импулс.
Индиецът не ще вярва, че неговият Бог живее във всички хора. Християнинът знае, че Христос живее във всички хора. Духовната наука ще покаже, че правилно разбраното Християнство съдържа ядката на Истината на всички религии и че всяка религия, когато тя осъзнава ядката на нейната истина, води при Тайната на Голгота.
към текста >>
Не
разбира действително Християнството онзи, който
не
вижда ясно, че Христос
не
е минал
на
Земята
през никакво посвещение, а чрез факта, че беше посветен и съединяваше всичко в себе си.
Когато разглеждаме един друг посветен, или един друг основател на религия, тогава е ясно, че той иска да съобщи нещо от Висшите светове, защото е минал през посвещение.
Не разбира действително Християнството онзи, който не вижда ясно, че Христос не е минал на Земята през никакво посвещение, а чрез факта, че беше посветен и съединяваше всичко в себе си.
към текста >>
Животът
на
Христос е такъв, че още тук
на
Земята
човек трябва да добие едно отношение към него, за да го разбере в духовния свят.
Когато човек насочва поглед като ясновидец върху живота на Буда и го проследява, тогава именно в духовния свят му става много по-ясно какво е бил Буда. С живота на Христа не е така.
Животът на Христос е такъв, че още тук на Земята човек трябва да добие едно отношение към него, за да го разбере в духовния свят.
Когато човек не добива едно такова отношение тук на Земята, тогава ако е посветен той може да вижда всички възможно, но не може да види Христа, не може да добие едно правилно отношение към него. Ето защо толкова малко хора разбират какво е Тайната на Голгота. Тази Тайна прави от Христос едно Същество, което има еднакво значение за първобитния човек и за най-напредналия посветен, най-висшия посветен. И най-първобитната човешка душа може да има едно отношение към Христос и посветения също трябва да намери това отношение. Когато човек отива във висшите светове, той се научава да познава много неща, но с едно нещо не се запознава той това е смъртта.
към текста >>
Когато човек
не
добива едно такова отношение тук
на
Земята
, тогава ако е посветен той може да вижда всички възможно, но
не
може да види Христа,
не
може да добие едно правилно отношение към него.
Когато човек насочва поглед като ясновидец върху живота на Буда и го проследява, тогава именно в духовния свят му става много по-ясно какво е бил Буда. С живота на Христа не е така. Животът на Христос е такъв, че още тук на Земята човек трябва да добие едно отношение към него, за да го разбере в духовния свят.
Когато човек не добива едно такова отношение тук на Земята, тогава ако е посветен той може да вижда всички възможно, но не може да види Христа, не може да добие едно правилно отношение към него.
Ето защо толкова малко хора разбират какво е Тайната на Голгота. Тази Тайна прави от Христос едно Същество, което има еднакво значение за първобитния човек и за най-напредналия посветен, най-висшия посветен. И най-първобитната човешка душа може да има едно отношение към Христос и посветения също трябва да намери това отношение. Когато човек отива във висшите светове, той се научава да познава много неща, но с едно нещо не се запознава той това е смъртта. Смъртта съществува само във физическия свят.
към текста >>
Така че можем да кажем: Всички духовни Същества, които никога
не
идват
на
Земята
, които остават само в духовния свят
не
минават през смъртта.
Тази Тайна прави от Христос едно Същество, което има еднакво значение за първобитния човек и за най-напредналия посветен, най-висшия посветен. И най-първобитната човешка душа може да има едно отношение към Христос и посветения също трябва да намери това отношение. Когато човек отива във висшите светове, той се научава да познава много неща, но с едно нещо не се запознава той това е смъртта. Смъртта съществува само във физическия свят. В духовния свят съществува само преобразование, смърт не съществува.
Така че можем да кажем: Всички духовни Същества, които никога не идват на Земята, които остават само в духовния свят не минават през смъртта.
Христос е станал съгражданин на хората във физическия свят и онова, което е станало на Голгота, то прави, че когато човек разбере единствената смърт на Боговете, той не отива празен при минаване през сферите на Слънцето след смъртта. Другите посветени са хора, които са се развили особено много чрез различните земни съществувания. Христос не е бил преди това Христос на Земята, а се намираше в световете, където не съществува никаква смърт. Той е единственият между подобни нему, който познава смъртта. Ето защо, за да познаем Христа, ние трябва да разберем неговата смърт и понеже смъртта е главното, затова Тайната на Голгота може да бъде разбрана само тук на Земята където съществува смъртта.
към текста >>
Христос
не
е бил преди това Христос
на
Земята
, а се намираше в световете, където
не
съществува никаква смърт.
Смъртта съществува само във физическия свят. В духовния свят съществува само преобразование, смърт не съществува. Така че можем да кажем: Всички духовни Същества, които никога не идват на Земята, които остават само в духовния свят не минават през смъртта. Христос е станал съгражданин на хората във физическия свят и онова, което е станало на Голгота, то прави, че когато човек разбере единствената смърт на Боговете, той не отива празен при минаване през сферите на Слънцето след смъртта. Другите посветени са хора, които са се развили особено много чрез различните земни съществувания.
Христос не е бил преди това Христос на Земята, а се намираше в световете, където не съществува никаква смърт.
Той е единственият между подобни нему, който познава смъртта. Ето защо, за да познаем Христа, ние трябва да разберем неговата смърт и понеже смъртта е главното, затова Тайната на Голгота може да бъде разбрана само тук на Земята където съществува смъртта. Ако човек не добие тук на Земята едно отношение към Христос, тогава той не може да го познае във висшия свят. Тогава при минаването през сферата на Слънцето след смъртта ние намираме неговото място празно. Обаче, ако тук приемем Христовия Импулс, тогава неговия Престол на Слънцето не се явява празен, ние съзнателно намираме Христа.
към текста >>
Ето защо, за да познаем Христа, ние трябва да разберем неговата смърт и понеже смъртта е главното, затова Тайната
на
Голгота може да бъде разбрана само тук
на
Земята
където съществува смъртта.
Така че можем да кажем: Всички духовни Същества, които никога не идват на Земята, които остават само в духовния свят не минават през смъртта. Христос е станал съгражданин на хората във физическия свят и онова, което е станало на Голгота, то прави, че когато човек разбере единствената смърт на Боговете, той не отива празен при минаване през сферите на Слънцето след смъртта. Другите посветени са хора, които са се развили особено много чрез различните земни съществувания. Христос не е бил преди това Христос на Земята, а се намираше в световете, където не съществува никаква смърт. Той е единственият между подобни нему, който познава смъртта.
Ето защо, за да познаем Христа, ние трябва да разберем неговата смърт и понеже смъртта е главното, затова Тайната на Голгота може да бъде разбрана само тук на Земята където съществува смъртта.
Ако човек не добие тук на Земята едно отношение към Христос, тогава той не може да го познае във висшия свят. Тогава при минаването през сферата на Слънцето след смъртта ние намираме неговото място празно. Обаче, ако тук приемем Христовия Импулс, тогава неговия Престол на Слънцето не се явява празен, ние съзнателно намираме Христа. За нашето днешно развитие на човечеството е важно ние да намерим в горепосочения момент Христа в духовния свят, като го познаем отново. Защо? Да, когато след смъртта минаваме през сферата на Слънцето, ние постепенно влизаме в едни свят, където имаме нужда от духовната светлина.
към текста >>
Ако човек
не
добие тук
на
Земята
едно отношение към Христос, тогава той
не
може да го познае във висшия свят.
Христос е станал съгражданин на хората във физическия свят и онова, което е станало на Голгота, то прави, че когато човек разбере единствената смърт на Боговете, той не отива празен при минаване през сферите на Слънцето след смъртта. Другите посветени са хора, които са се развили особено много чрез различните земни съществувания. Христос не е бил преди това Христос на Земята, а се намираше в световете, където не съществува никаква смърт. Той е единственият между подобни нему, който познава смъртта. Ето защо, за да познаем Христа, ние трябва да разберем неговата смърт и понеже смъртта е главното, затова Тайната на Голгота може да бъде разбрана само тук на Земята където съществува смъртта.
Ако човек не добие тук на Земята едно отношение към Христос, тогава той не може да го познае във висшия свят.
Тогава при минаването през сферата на Слънцето след смъртта ние намираме неговото място празно. Обаче, ако тук приемем Христовия Импулс, тогава неговия Престол на Слънцето не се явява празен, ние съзнателно намираме Христа. За нашето днешно развитие на човечеството е важно ние да намерим в горепосочения момент Христа в духовния свят, като го познаем отново. Защо? Да, когато след смъртта минаваме през сферата на Слънцето, ние постепенно влизаме в едни свят, където имаме нужда от духовната светлина. По-рано преди минаването през сферата на Слънцето ние носим още в себе си последствията на Земята, последствията на това, което сме били лично: морални и религиозни чувства.
към текста >>
По-рано преди минаването през сферата
на
Слънцето ние носим още в себе си последствията
на
Земята
, последствията
на
това, което сме били лично: морални и религиозни чувства.
Ако човек не добие тук на Земята едно отношение към Христос, тогава той не може да го познае във висшия свят. Тогава при минаването през сферата на Слънцето след смъртта ние намираме неговото място празно. Обаче, ако тук приемем Христовия Импулс, тогава неговия Престол на Слънцето не се явява празен, ние съзнателно намираме Христа. За нашето днешно развитие на човечеството е важно ние да намерим в горепосочения момент Христа в духовния свят, като го познаем отново. Защо? Да, когато след смъртта минаваме през сферата на Слънцето, ние постепенно влизаме в едни свят, където имаме нужда от духовната светлина.
По-рано преди минаването през сферата на Слънцето ние носим още в себе си последствията на Земята, последствията на това, което сме били лично: морални и религиозни чувства.
към текста >>
Тук
на
Земята
човек
не
достига до него
със
своето обикновено съзнание.
Съществува един важен, обаче много опасен ръководител.
Тук на Земята човек не достига до него със своето обикновено съзнание.
Обаче от влизането в сферата на Слънцето след смъртта той става необходим: Луцифер. Ние бихме ходили в тъмнина, ако при нас не би дошъл Луцифер. Обаче след смъртта ние може да вървим до Луцифер безопасно за нас само тогава, когато имаме ръководството на Христос. След минаването през сферата на Слънцето и двамата ръководят човека по-нататък в следващият живот: През сферата на Марс, на Юпитер, на Сатурн. В тези сфери човекът се събира със сили, от които той се нуждае за новото земно въплъщение.
към текста >>
В тези сфери човекът се събира
със
сили, от които той се нуждае за новото земно въплъщение.
Тук на Земята човек не достига до него със своето обикновено съзнание. Обаче от влизането в сферата на Слънцето след смъртта той става необходим: Луцифер. Ние бихме ходили в тъмнина, ако при нас не би дошъл Луцифер. Обаче след смъртта ние може да вървим до Луцифер безопасно за нас само тогава, когато имаме ръководството на Христос. След минаването през сферата на Слънцето и двамата ръководят човека по-нататък в следващият живот: През сферата на Марс, на Юпитер, на Сатурн.
В тези сфери човекът се събира със сили, от които той се нуждае за новото земно въплъщение.
Безсмислие е, когато материалистичната наука вярва, че материалното човешко тяло се наследява. Днес тя няма никаква възможност да разбере своята грешка, обаче хората ще познаят духовните истини и тогава те ще разберат грешката. Човекът не може да наследи нищо друго освен само заложби те на главния мозък, на гръбначния мозък всичко това, което е затворено външно в черепа на мозъка и в прешлените на гръбначния стълб. Всичко друго се определя от силите на Макрокосмоса. Човекът би бил една напълно нечовешка маса, ако му би било дадено само това, което е наследено от него.
към текста >>
Всичко друго се определя от
силите
на
Макрокосмоса.
След минаването през сферата на Слънцето и двамата ръководят човека по-нататък в следващият живот: През сферата на Марс, на Юпитер, на Сатурн. В тези сфери човекът се събира със сили, от които той се нуждае за новото земно въплъщение. Безсмислие е, когато материалистичната наука вярва, че материалното човешко тяло се наследява. Днес тя няма никаква възможност да разбере своята грешка, обаче хората ще познаят духовните истини и тогава те ще разберат грешката. Човекът не може да наследи нищо друго освен само заложби те на главния мозък, на гръбначния мозък всичко това, което е затворено външно в черепа на мозъка и в прешлените на гръбначния стълб.
Всичко друго се определя от силите на Макрокосмоса.
Човекът би бил една напълно нечовешка маса, ако му би било дадено само това, което е наследено от него. Това, което той наследява, трябва да бъде преработено от това, което човек донася със себе си от духовният свят. Защото ние наричаме времената след смъртта време на Венера, време на Меркурий, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн?
към текста >>
Това, което той наследява, трябва да бъде преработено от това, което човек донася
със
себе си от духовният свят.
Безсмислие е, когато материалистичната наука вярва, че материалното човешко тяло се наследява. Днес тя няма никаква възможност да разбере своята грешка, обаче хората ще познаят духовните истини и тогава те ще разберат грешката. Човекът не може да наследи нищо друго освен само заложби те на главния мозък, на гръбначния мозък всичко това, което е затворено външно в черепа на мозъка и в прешлените на гръбначния стълб. Всичко друго се определя от силите на Макрокосмоса. Човекът би бил една напълно нечовешка маса, ако му би било дадено само това, което е наследено от него.
Това, което той наследява, трябва да бъде преработено от това, което човек донася със себе си от духовният свят.
Защото ние наричаме времената след смъртта време на Венера, време на Меркурий, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн?
към текста >>
Тогава той израства толкова много, че изпълва пространството, което е ограничено от пътя описан от Луната около
Земята
.
Когато човекът е минал през вратата на смъртта, той става все по-голям и все по-голям. Фактически животът след смъртта е такъв, че човек знае: Аз съм разширен в едно голямо пространство.
Тогава той израства толкова много, че изпълва пространството, което е ограничено от пътя описан от Луната около Земята.
След това той расте по-нататък до кръга окултно описан като кръг на Меркурий, след това до Венера, Слънцето и Марс и т.н. Той израства във великото небесно пространство. Всеки човек израства след смъртта във небесното царство. Обаче това пространствено съвместно съществувание на всички човешки души няма никакво значение. Когато вие прониквате цялата сфера на Венера, това правят също и другите.
към текста >>
Израствайки по този начин той усвоява
силите
, от които се нуждае, за да изгради своя следващ земен живот.
Всеки човек израства след смъртта във небесното царство. Обаче това пространствено съвместно съществувание на всички човешки души няма никакво значение. Когато вие прониквате цялата сфера на Венера, това правят също и другите. Тогава човек може да знае, че не е едно самотно същество, но въпреки това да се чувствува самотен. Накрая той израства във мировото пространство до една сфера, която е описана като Сатурн, а и още по-далече.
Израствайки по този начин той усвоява силите, от които се нуждае, за да изгради своя следващ земен живот.
След това той отново поема обратният път, става все по-малък и по-малък, докато се съедини отново със Земята. Така между смъртта и едно ново раждане човекът се разширява в целият Макрокосмос и колкото и странно да изглежда това е така. Когато влизаме в един нов земен живот, тогава ние донасяме със себе си силите на цялата слънчева система и ги съединява с това, което наследяваме от физическото вещество. Със силите от Космоса ние изграждаме нашето физическо тяло и нашият мозък. Следователно тук между раждането и смъртта ние живеем в тесни граници на нашето физическо тяло, след смъртта ние живеем в целият слънчев Макрокосмос, разширени сме в целият този слънчев Макрокосмос.
към текста >>
След това той отново поема обратният път, става все по-малък и по-малък, докато се съедини отново
със
Земята
.
Обаче това пространствено съвместно съществувание на всички човешки души няма никакво значение. Когато вие прониквате цялата сфера на Венера, това правят също и другите. Тогава човек може да знае, че не е едно самотно същество, но въпреки това да се чувствува самотен. Накрая той израства във мировото пространство до една сфера, която е описана като Сатурн, а и още по-далече. Израствайки по този начин той усвоява силите, от които се нуждае, за да изгради своя следващ земен живот.
След това той отново поема обратният път, става все по-малък и по-малък, докато се съедини отново със Земята.
Така между смъртта и едно ново раждане човекът се разширява в целият Макрокосмос и колкото и странно да изглежда това е така. Когато влизаме в един нов земен живот, тогава ние донасяме със себе си силите на цялата слънчева система и ги съединява с това, което наследяваме от физическото вещество. Със силите от Космоса ние изграждаме нашето физическо тяло и нашият мозък. Следователно тук между раждането и смъртта ние живеем в тесни граници на нашето физическо тяло, след смъртта ние живеем в целият слънчев Макрокосмос, разширени сме в целият този слънчев Макрокосмос. Единият човек чувствува дълбоко морално, другия по-малко.
към текста >>
Когато влизаме в един нов земен живот, тогава ние донасяме
със
себе си
силите
на
цялата слънчева система и ги съединява с това, което наследяваме от физическото вещество.
Тогава човек може да знае, че не е едно самотно същество, но въпреки това да се чувствува самотен. Накрая той израства във мировото пространство до една сфера, която е описана като Сатурн, а и още по-далече. Израствайки по този начин той усвоява силите, от които се нуждае, за да изгради своя следващ земен живот. След това той отново поема обратният път, става все по-малък и по-малък, докато се съедини отново със Земята. Така между смъртта и едно ново раждане човекът се разширява в целият Макрокосмос и колкото и странно да изглежда това е така.
Когато влизаме в един нов земен живот, тогава ние донасяме със себе си силите на цялата слънчева система и ги съединява с това, което наследяваме от физическото вещество.
Със силите от Космоса ние изграждаме нашето физическо тяло и нашият мозък. Следователно тук между раждането и смъртта ние живеем в тесни граници на нашето физическо тяло, след смъртта ние живеем в целият слънчев Макрокосмос, разширени сме в целият този слънчев Макрокосмос. Единият човек чувствува дълбоко морално, другия по-малко. Онзи, който сега чувствува дълбоко морално, минава през духовният свят и може да чувствува всичко като едно дружелюбно същества. Силата на това идва от звездният живот.
към текста >>
Със
силите
от Космоса ние изграждаме нашето физическо тяло и нашият мозък.
Накрая той израства във мировото пространство до една сфера, която е описана като Сатурн, а и още по-далече. Израствайки по този начин той усвоява силите, от които се нуждае, за да изгради своя следващ земен живот. След това той отново поема обратният път, става все по-малък и по-малък, докато се съедини отново със Земята. Така между смъртта и едно ново раждане човекът се разширява в целият Макрокосмос и колкото и странно да изглежда това е така. Когато влизаме в един нов земен живот, тогава ние донасяме със себе си силите на цялата слънчева система и ги съединява с това, което наследяваме от физическото вещество.
Със силите от Космоса ние изграждаме нашето физическо тяло и нашият мозък.
Следователно тук между раждането и смъртта ние живеем в тесни граници на нашето физическо тяло, след смъртта ние живеем в целият слънчев Макрокосмос, разширени сме в целият този слънчев Макрокосмос. Единият човек чувствува дълбоко морално, другия по-малко. Онзи, който сега чувствува дълбоко морално, минава през духовният свят и може да чувствува всичко като едно дружелюбно същества. Силата на това идва от звездният живот. Друг някой не се е подготвил така, не е могъл да добие никакви отношения, не е донесъл със себе си никакви одухотворяващи сили, поради което не може да има също никакви морални заложби.
към текста >>
Друг някой
не
се е подготвил така,
не
е могъл да добие никакви отношения,
не
е донесъл
със
себе си никакви одухотворяващи сили, поради което
не
може да има също никакви морални заложби.
Със силите от Космоса ние изграждаме нашето физическо тяло и нашият мозък. Следователно тук между раждането и смъртта ние живеем в тесни граници на нашето физическо тяло, след смъртта ние живеем в целият слънчев Макрокосмос, разширени сме в целият този слънчев Макрокосмос. Единият човек чувствува дълбоко морално, другия по-малко. Онзи, който сега чувствува дълбоко морално, минава през духовният свят и може да чувствува всичко като едно дружелюбно същества. Силата на това идва от звездният живот.
Друг някой не се е подготвил така, не е могъл да добие никакви отношения, не е донесъл със себе си никакви одухотворяващи сили, поради което не може да има също никакви морални заложби.
Ето защо той минава самотен през посочените небесни сфери. Всичко което се намира в човека, неговите отношения към света, всичко това застава пред нас по един пълен със значение начин чрез едно такова духовно познание. Кант е казал думите: "Две неща изпълват моята душа с постоянно ново и нарастващо възхищение и удивление: Звездното небе над мене и моралния закон вътре в мене". С това той е казал нещо което има извънредно голямо значение. Духовната наука показва, че и двете са едно и също нещо.
към текста >>
Всичко което се намира в човека, неговите отношения към света, всичко това застава пред нас по един пълен
със
значение начин чрез едно такова духовно познание.
Единият човек чувствува дълбоко морално, другия по-малко. Онзи, който сега чувствува дълбоко морално, минава през духовният свят и може да чувствува всичко като едно дружелюбно същества. Силата на това идва от звездният живот. Друг някой не се е подготвил така, не е могъл да добие никакви отношения, не е донесъл със себе си никакви одухотворяващи сили, поради което не може да има също никакви морални заложби. Ето защо той минава самотен през посочените небесни сфери.
Всичко което се намира в човека, неговите отношения към света, всичко това застава пред нас по един пълен със значение начин чрез едно такова духовно познание.
Кант е казал думите: "Две неща изпълват моята душа с постоянно ново и нарастващо възхищение и удивление: Звездното небе над мене и моралния закон вътре в мене". С това той е казал нещо което има извънредно голямо значение. Духовната наука показва, че и двете са едно и също нещо. Това, което изживяваме между смъртта и едно ново раждане, ние го донасяме със себе си на Земята като морален закон.
към текста >>
Това, което изживяваме между смъртта и едно ново раждане, ние го донасяме
със
себе си
на
Земята
като морален закон.
Ето защо той минава самотен през посочените небесни сфери. Всичко което се намира в човека, неговите отношения към света, всичко това застава пред нас по един пълен със значение начин чрез едно такова духовно познание. Кант е казал думите: "Две неща изпълват моята душа с постоянно ново и нарастващо възхищение и удивление: Звездното небе над мене и моралния закон вътре в мене". С това той е казал нещо което има извънредно голямо значение. Духовната наука показва, че и двете са едно и също нещо.
Това, което изживяваме между смъртта и едно ново раждане, ние го донасяме със себе си на Земята като морален закон.
към текста >>
6.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Науката, която тук във физическия свят се занимава
със
физическите неща стига до всякакви
закони
, до всякакви връзки
на
съществуванието в този физически свят.
Науката, която тук във физическия свят се занимава със физическите неща стига до всякакви закони, до всякакви връзки на съществуванието в този физически свят.
Онова, което може да бъде намерено с тези закони при физическите същества и явления, които ни заобикалят, не е все пак нищо друго, освен закономерност на външната сетивна действителност. Когато например изследваме едно цвете с обикновените помощни научни средства, ние се запознаваме с физическите и химически закони, които действуват върху растението. Обаче винаги остава нещо, което избягва на науката, а именно самият живот. Без съмнение в последно време, отделни особено надарени с фантазия учени се заловиха да разработят всякакви хипотези, според които растителният живот би могъл да бъде разбран от чисто неживите вещества. Обаче всичко това ще бъде скоро познато като една грешка, защото за физическата наука остава само като един идеал да разбере тя живота.
към текста >>
Онова, което може да бъде намерено с тези
закони
при физическите същества и явления, които ни заобикалят,
не
е все пак нищо друго, освен закономерност
на
външната сетивна действителност.
Науката, която тук във физическия свят се занимава със физическите неща стига до всякакви закони, до всякакви връзки на съществуванието в този физически свят.
Онова, което може да бъде намерено с тези закони при физическите същества и явления, които ни заобикалят, не е все пак нищо друго, освен закономерност на външната сетивна действителност.
Когато например изследваме едно цвете с обикновените помощни научни средства, ние се запознаваме с физическите и химически закони, които действуват върху растението. Обаче винаги остава нещо, което избягва на науката, а именно самият живот. Без съмнение в последно време, отделни особено надарени с фантазия учени се заловиха да разработят всякакви хипотези, според които растителният живот би могъл да бъде разбран от чисто неживите вещества. Обаче всичко това ще бъде скоро познато като една грешка, защото за физическата наука остава само като един идеал да разбере тя живота. Хората се запознават все повече и повече с химическите закони, обаче те не познават живота.
към текста >>
Когато например изследваме едно цвете с обикновените помощни научни средства, ние се запознаваме с физическите и химически
закони
, които действуват върху растението.
Науката, която тук във физическия свят се занимава със физическите неща стига до всякакви закони, до всякакви връзки на съществуванието в този физически свят. Онова, което може да бъде намерено с тези закони при физическите същества и явления, които ни заобикалят, не е все пак нищо друго, освен закономерност на външната сетивна действителност.
Когато например изследваме едно цвете с обикновените помощни научни средства, ние се запознаваме с физическите и химически закони, които действуват върху растението.
Обаче винаги остава нещо, което избягва на науката, а именно самият живот. Без съмнение в последно време, отделни особено надарени с фантазия учени се заловиха да разработят всякакви хипотези, според които растителният живот би могъл да бъде разбран от чисто неживите вещества. Обаче всичко това ще бъде скоро познато като една грешка, защото за физическата наука остава само като един идеал да разбере тя живота. Хората се запознават все повече и повече с химическите закони, обаче те не познават живота. Така за физическите познавателни способности изследването на живота е един идеал, обаче с тези познавателни способности животът никога не ще може да бъде изследван, защото той е нещо което се влива във физическия свят от над физическия свят и не може да разкрие своята собствена закономерност във физическия свят.
към текста >>
Хората се запознават все повече и повече с химическите
закони
, обаче те
не
познават живота.
Онова, което може да бъде намерено с тези закони при физическите същества и явления, които ни заобикалят, не е все пак нищо друго, освен закономерност на външната сетивна действителност. Когато например изследваме едно цвете с обикновените помощни научни средства, ние се запознаваме с физическите и химически закони, които действуват върху растението. Обаче винаги остава нещо, което избягва на науката, а именно самият живот. Без съмнение в последно време, отделни особено надарени с фантазия учени се заловиха да разработят всякакви хипотези, според които растителният живот би могъл да бъде разбран от чисто неживите вещества. Обаче всичко това ще бъде скоро познато като една грешка, защото за физическата наука остава само като един идеал да разбере тя живота.
Хората се запознават все повече и повече с химическите закони, обаче те не познават живота.
Така за физическите познавателни способности изследването на живота е един идеал, обаче с тези познавателни способности животът никога не ще може да бъде изследван, защото той е нещо което се влива във физическия свят от над физическия свят и не може да разкрие своята собствена закономерност във физическия свят. Същото нещо важи за живота по отношение на свръхсетивния свят, само че там е относно волята. Никакъв волев акт, никакъв импулс не може да доведе някога в свръхсетивните светове до това което тук на Земята познаваме като смърт. Във всички свръхсетивни светове може да се роди най. много копнежът за смъртта, обаче в свръхсетивният свят не може да настъпи никога смъртта.
към текста >>
Никакъв волев акт, никакъв импулс
не
може да доведе някога в свръхсетивните светове до това което тук
на
Земята
познаваме като смърт.
Без съмнение в последно време, отделни особено надарени с фантазия учени се заловиха да разработят всякакви хипотези, според които растителният живот би могъл да бъде разбран от чисто неживите вещества. Обаче всичко това ще бъде скоро познато като една грешка, защото за физическата наука остава само като един идеал да разбере тя живота. Хората се запознават все повече и повече с химическите закони, обаче те не познават живота. Така за физическите познавателни способности изследването на живота е един идеал, обаче с тези познавателни способности животът никога не ще може да бъде изследван, защото той е нещо което се влива във физическия свят от над физическия свят и не може да разкрие своята собствена закономерност във физическия свят. Същото нещо важи за живота по отношение на свръхсетивния свят, само че там е относно волята.
Никакъв волев акт, никакъв импулс не може да доведе някога в свръхсетивните светове до това което тук на Земята познаваме като смърт.
Във всички свръхсетивни светове може да се роди най. много копнежът за смъртта, обаче в свръхсетивният свят не може да настъпи никога смъртта. Особеното затрогващо за човешката душа е, когато тя непосредствено разбере: Да, тогава всъщност всички същества на висшите йерархии не познават смъртта, щом смъртта е нещо което може да бъде изпитана на Земята. И така както е право се казва в библейският документ, че Ангелите разкриват лицето си пред тайните на физическото раждане, така също правилно е, да се каже, че Ангелите разкриват своето лице пред тайната на смъртта. И същественото, което познаваме като най-важен импулсатор на земното развитие Христовото Същество, то трябваше да бъде единственото Същество в божествените светове, което да се запознае със смъртта.
към текста >>
Особеното затрогващо за човешката душа е, когато тя непосредствено разбере: Да, тогава всъщност всички същества
на
висшите йерархии
не
познават смъртта, щом смъртта е нещо което може да бъде изпитана
на
Земята
.
Така за физическите познавателни способности изследването на живота е един идеал, обаче с тези познавателни способности животът никога не ще може да бъде изследван, защото той е нещо което се влива във физическия свят от над физическия свят и не може да разкрие своята собствена закономерност във физическия свят. Същото нещо важи за живота по отношение на свръхсетивния свят, само че там е относно волята. Никакъв волев акт, никакъв импулс не може да доведе някога в свръхсетивните светове до това което тук на Земята познаваме като смърт. Във всички свръхсетивни светове може да се роди най. много копнежът за смъртта, обаче в свръхсетивният свят не може да настъпи никога смъртта.
Особеното затрогващо за човешката душа е, когато тя непосредствено разбере: Да, тогава всъщност всички същества на висшите йерархии не познават смъртта, щом смъртта е нещо което може да бъде изпитана на Земята.
И така както е право се казва в библейският документ, че Ангелите разкриват лицето си пред тайните на физическото раждане, така също правилно е, да се каже, че Ангелите разкриват своето лице пред тайната на смъртта. И същественото, което познаваме като най-важен импулсатор на земното развитие Христовото Същество, то трябваше да бъде единственото Същество в божествените светове, което да се запознае със смъртта. Всички други божествено-духовни Същества на познават смъртта, те я познават само като едно изменение на една форма във друга. Ето защо Христос трябваше да слезе на Земята, за да познае смъртта, да мине през вратата на смъртта. Така че от всички надфизични същества намиращи се на висота над човека Христос е единственото Същество, което се е запознало със смъртта чрез собствено изживяване.
към текста >>
И същественото, което познаваме като най-важен импулсатор
на
земното развитие Христовото Същество, то трябваше да бъде единственото Същество в божествените светове, което да се запознае
със
смъртта.
Никакъв волев акт, никакъв импулс не може да доведе някога в свръхсетивните светове до това което тук на Земята познаваме като смърт. Във всички свръхсетивни светове може да се роди най. много копнежът за смъртта, обаче в свръхсетивният свят не може да настъпи никога смъртта. Особеното затрогващо за човешката душа е, когато тя непосредствено разбере: Да, тогава всъщност всички същества на висшите йерархии не познават смъртта, щом смъртта е нещо което може да бъде изпитана на Земята. И така както е право се казва в библейският документ, че Ангелите разкриват лицето си пред тайните на физическото раждане, така също правилно е, да се каже, че Ангелите разкриват своето лице пред тайната на смъртта.
И същественото, което познаваме като най-важен импулсатор на земното развитие Христовото Същество, то трябваше да бъде единственото Същество в божествените светове, което да се запознае със смъртта.
Всички други божествено-духовни Същества на познават смъртта, те я познават само като едно изменение на една форма във друга. Ето защо Христос трябваше да слезе на Земята, за да познае смъртта, да мине през вратата на смъртта. Така че от всички надфизични същества намиращи се на висота над човека Христос е единственото Същество, което се е запознало със смъртта чрез собствено изживяване. Както казахме, когато разглеждахме този проблем на изживяването на смъртта във връзка с Христос той действува особено потресаващо върху нас.
към текста >>
Ето защо Христос трябваше да слезе
на
Земята
, за да познае смъртта, да мине през вратата
на
смъртта.
много копнежът за смъртта, обаче в свръхсетивният свят не може да настъпи никога смъртта. Особеното затрогващо за човешката душа е, когато тя непосредствено разбере: Да, тогава всъщност всички същества на висшите йерархии не познават смъртта, щом смъртта е нещо което може да бъде изпитана на Земята. И така както е право се казва в библейският документ, че Ангелите разкриват лицето си пред тайните на физическото раждане, така също правилно е, да се каже, че Ангелите разкриват своето лице пред тайната на смъртта. И същественото, което познаваме като най-важен импулсатор на земното развитие Христовото Същество, то трябваше да бъде единственото Същество в божествените светове, което да се запознае със смъртта. Всички други божествено-духовни Същества на познават смъртта, те я познават само като едно изменение на една форма във друга.
Ето защо Христос трябваше да слезе на Земята, за да познае смъртта, да мине през вратата на смъртта.
Така че от всички надфизични същества намиращи се на висота над човека Христос е единственото Същество, което се е запознало със смъртта чрез собствено изживяване. Както казахме, когато разглеждахме този проблем на изживяването на смъртта във връзка с Христос той действува особено потресаващо върху нас.
към текста >>
Така че от всички надфизични същества намиращи се
на
висота над човека Христос е единственото Същество, което се е запознало
със
смъртта чрез собствено изживяване.
Особеното затрогващо за човешката душа е, когато тя непосредствено разбере: Да, тогава всъщност всички същества на висшите йерархии не познават смъртта, щом смъртта е нещо което може да бъде изпитана на Земята. И така както е право се казва в библейският документ, че Ангелите разкриват лицето си пред тайните на физическото раждане, така също правилно е, да се каже, че Ангелите разкриват своето лице пред тайната на смъртта. И същественото, което познаваме като най-важен импулсатор на земното развитие Христовото Същество, то трябваше да бъде единственото Същество в божествените светове, което да се запознае със смъртта. Всички други божествено-духовни Същества на познават смъртта, те я познават само като едно изменение на една форма във друга. Ето защо Христос трябваше да слезе на Земята, за да познае смъртта, да мине през вратата на смъртта.
Така че от всички надфизични същества намиращи се на висота над човека Христос е единственото Същество, което се е запознало със смъртта чрез собствено изживяване.
Както казахме, когато разглеждахме този проблем на изживяването на смъртта във връзка с Христос той действува особено потресаващо върху нас.
към текста >>
И никога смъртта
не
може да бъде нещо, което е унищожение, но е нещо по-лошо от това, което е самотност
на
Земята
.
Фактически положението е такова, че и самият човек живее в този свят минавайки през вратата на смъртта. Той може да мине тук през смъртта, обаче не може никога да угасне, защото е приет тогава от световете в които не съществува никакво унищожение. Това, което можем да считаме нещо подобно на смъртта в надфизическия свят, е нещо съвършено различно от смъртта. То е това, ако искаме да употребим човешки думи, трябва да назовем с думата самотност.
И никога смъртта не може да бъде нещо, което е унищожение, но е нещо по-лошо от това, което е самотност на Земята.
Тя е едно насочване на погледа назад върху собственото същество. И човек забелязва, що значи себе си.
към текста >>
Да вземем пример едно човешко същество, което тук
на
Земята
малко е развило от това, което можем да наречем симпатия към другите хора, което всъщност живее само за себе си.
Да вземем пример едно човешко същество, което тук на Земята малко е развило от това, което можем да наречем симпатия към другите хора, което всъщност живее само за себе си.
Такова едно същество среща трудности, когато е минало през вратата на смъртта, преди всичко да познае други човешки същества, но да не забележи нищо от тези същества. Такова едно същество и изпълнено само от своето собствено душевно съдържание, то вижда само това, което изживява в самото себе си. Може да се яви случаят, че един човек който се е държал далече от всяка човешка любов на Земята поради прекален егоизъм, да мине през вратата на смъртта и след това след смъртта да живее в спомена за своя последен земен живот, но той не може да има никакви нови изживявания, защото не познава никакво друго същество, не се събира с никакво друго същество, насочвайки се изцяло към себе си. Защото като нашето същество като човек ние подготвяме действително това, което имаме след смъртта като един напълно особен свят за нас. Тук на Земята човек не познава самия себе си, тъй като науката не му дава това познание защото тя може да учи хората само върху това, което човекът не е вече, защото познава само мъртвият труп.
към текста >>
Може да се яви случаят, че един човек който се е държал далече от всяка човешка любов
на
Земята
поради прекален егоизъм, да мине през вратата
на
смъртта и след това след смъртта да живее в спомена за своя последен земен живот, но той
не
може да има никакви нови изживявания, защото
не
познава никакво друго същество,
не
се събира с никакво друго същество, насочвайки се изцяло към себе си.
Да вземем пример едно човешко същество, което тук на Земята малко е развило от това, което можем да наречем симпатия към другите хора, което всъщност живее само за себе си. Такова едно същество среща трудности, когато е минало през вратата на смъртта, преди всичко да познае други човешки същества, но да не забележи нищо от тези същества. Такова едно същество и изпълнено само от своето собствено душевно съдържание, то вижда само това, което изживява в самото себе си.
Може да се яви случаят, че един човек който се е държал далече от всяка човешка любов на Земята поради прекален егоизъм, да мине през вратата на смъртта и след това след смъртта да живее в спомена за своя последен земен живот, но той не може да има никакви нови изживявания, защото не познава никакво друго същество, не се събира с никакво друго същество, насочвайки се изцяло към себе си.
Защото като нашето същество като човек ние подготвяме действително това, което имаме след смъртта като един напълно особен свят за нас. Тук на Земята човек не познава самия себе си, тъй като науката не му дава това познание защото тя може да учи хората само върху това, което човекът не е вече, защото познава само мъртвият труп. Мозъкът мисли, обаче той не може да мисли за самият себе си. Ние виждаме само една част от нас, не виждаме нищо повече от това когато се оглеждаме в огледалото. Но това е само външната страна.
към текста >>
Тук
на
Земята
човек
не
познава самия себе си, тъй като науката
не
му дава това познание защото тя може да учи хората само върху това, което човекът
не
е вече, защото познава само мъртвият труп.
Да вземем пример едно човешко същество, което тук на Земята малко е развило от това, което можем да наречем симпатия към другите хора, което всъщност живее само за себе си. Такова едно същество среща трудности, когато е минало през вратата на смъртта, преди всичко да познае други човешки същества, но да не забележи нищо от тези същества. Такова едно същество и изпълнено само от своето собствено душевно съдържание, то вижда само това, което изживява в самото себе си. Може да се яви случаят, че един човек който се е държал далече от всяка човешка любов на Земята поради прекален егоизъм, да мине през вратата на смъртта и след това след смъртта да живее в спомена за своя последен земен живот, но той не може да има никакви нови изживявания, защото не познава никакво друго същество, не се събира с никакво друго същество, насочвайки се изцяло към себе си. Защото като нашето същество като човек ние подготвяме действително това, което имаме след смъртта като един напълно особен свят за нас.
Тук на Земята човек не познава самия себе си, тъй като науката не му дава това познание защото тя може да учи хората само върху това, което човекът не е вече, защото познава само мъртвият труп.
Мозъкът мисли, обаче той не може да мисли за самият себе си. Ние виждаме само една част от нас, не виждаме нищо повече от това когато се оглеждаме в огледалото. Но това е само външната страна. Човекът не живее тук в себе си, той живее във външния свят, който действува върху неговите сетива. Чрез самите нас, чрез това което можем да изживяваме тук, ние се подготвяме да се разширим сами в Космоса, даже да се превърнем в Макрокосмос, да се превърнем в това, което виждаме тук.
към текста >>
Чрез самите нас, чрез това което можем да изживяваме тук, ние се подготвяме да се разширим сами в Космоса, даже да се превърнем в Макрокосмос, да се превърнем в това, което виждаме тук.
Тук на Земята човек не познава самия себе си, тъй като науката не му дава това познание защото тя може да учи хората само върху това, което човекът не е вече, защото познава само мъртвият труп. Мозъкът мисли, обаче той не може да мисли за самият себе си. Ние виждаме само една част от нас, не виждаме нищо повече от това когато се оглеждаме в огледалото. Но това е само външната страна. Човекът не живее тук в себе си, той живее във външния свят, който действува върху неговите сетива.
Чрез самите нас, чрез това което можем да изживяваме тук, ние се подготвяме да се разширим сами в Космоса, даже да се превърнем в Макрокосмос, да се превърнем в това, което виждаме тук.
Тук ние виждаме Луната. След това в живота след смъртта ние се разширяваме така, че ставаме Луната, както тук сме нашият мозък. Ние се разширяваме до Сатурн, така че сме Сатурн, както тук сме нашият далак /човешкият мозък отговаря на Луната, човешкия далак отговаря на планетата Сатурн, белите дробове на Меркурий, сърцето на Слънцето, бъбреците на Венера, черният дроб на Юпитер/. Човекът се превръща в Макрокосмос. Когато душата е напуснала тялото, тя се разширява над цялата планетно система, така че всички хора след смъртта изпълват едновременно същото пространство.
към текста >>
За това ние се подготвяме още чрез нашият живот
на
Земята
.
След това в живота след смъртта ние се разширяваме така, че ставаме Луната, както тук сме нашият мозък. Ние се разширяваме до Сатурн, така че сме Сатурн, както тук сме нашият далак /човешкият мозък отговаря на Луната, човешкия далак отговаря на планетата Сатурн, белите дробове на Меркурий, сърцето на Слънцето, бъбреците на Венера, черният дроб на Юпитер/. Човекът се превръща в Макрокосмос. Когато душата е напуснала тялото, тя се разширява над цялата планетно система, така че всички хора след смъртта изпълват едновременно същото пространство. Те се намират, така да се каже един в други.
За това ние се подготвяме още чрез нашият живот на Земята.
Ние се разширяваме след смъртта над целият свят, който тук на Земята виждаме в неговия блясък, в неговото отражение. Но какво е нашият свят? Такъв, какъвто е нашият свят: планини и реки, дървета и животни, минерали, какъвто е сега следователно този свят около нас и ние живеем в него, така след смъртта ние сме вложили в този наш свят и този свят е нашият организъм. Това са нашите отделни органи. И нашият свят сме самите ние.
към текста >>
Ние се разширяваме след смъртта над целият свят, който тук
на
Земята
виждаме в неговия блясък, в неговото отражение.
Ние се разширяваме до Сатурн, така че сме Сатурн, както тук сме нашият далак /човешкият мозък отговаря на Луната, човешкия далак отговаря на планетата Сатурн, белите дробове на Меркурий, сърцето на Слънцето, бъбреците на Венера, черният дроб на Юпитер/. Човекът се превръща в Макрокосмос. Когато душата е напуснала тялото, тя се разширява над цялата планетно система, така че всички хора след смъртта изпълват едновременно същото пространство. Те се намират, така да се каже един в други. За това ние се подготвяме още чрез нашият живот на Земята.
Ние се разширяваме след смъртта над целият свят, който тук на Земята виждаме в неговия блясък, в неговото отражение.
Но какво е нашият свят? Такъв, какъвто е нашият свят: планини и реки, дървета и животни, минерали, какъвто е сега следователно този свят около нас и ние живеем в него, така след смъртта ние сме вложили в този наш свят и този свят е нашият организъм. Това са нашите отделни органи. И нашият свят сме самите ние. Ние гледаме себе си от заобикалящият ни свят.
към текста >>
Ако човек
не
би завързал отношения с други същества тук
на
Земята
, преди всичко с други човеци и както сега трябва да застане все повече и повече чрез Духовната наука
със
Съществата
на
висшите йерархии, тогава би настъпило това, че между смъртта и едно ново раждане той
не
би имал да прави нищо друго освен да гледа самия себе си.
Това са нашите отделни органи. И нашият свят сме самите ние. Ние гледаме себе си от заобикалящият ни свят. Това започва още непосредствено след смъртта в етерното тяло. Тогава имаме пред себе си картината на нашият собствен изминал живот.
Ако човек не би завързал отношения с други същества тук на Земята, преди всичко с други човеци и както сега трябва да застане все повече и повече чрез Духовната наука със Съществата на висшите йерархии, тогава би настъпило това, че между смъртта и едно ново раждане той не би имал да прави нищо друго освен да гледа самия себе си.
И аз го казвам, защото привидната тривиалност тук е нещо потресаващо: това не е никак един желателен изглед да гледа човек себе си и течение на столетия. Защото тогава ние сме един свят за самите себе си. Обаче това, което за нас разширява това наше себе до един обширен свят, това са отношенията, които ние сме завързали тук на Земята. Затова съществува земният живот: Да развием отношения и връзки, които после продължават след смъртта. Защото всичко това, което прави от нас едно общително и дружелюбно същество, ние трябва да го развием тук.
към текста >>
Обаче това, което за нас разширява това наше себе до един обширен свят, това са отношенията, които ние сме завързали тук
на
Земята
.
Това започва още непосредствено след смъртта в етерното тяло. Тогава имаме пред себе си картината на нашият собствен изминал живот. Ако човек не би завързал отношения с други същества тук на Земята, преди всичко с други човеци и както сега трябва да застане все повече и повече чрез Духовната наука със Съществата на висшите йерархии, тогава би настъпило това, че между смъртта и едно ново раждане той не би имал да прави нищо друго освен да гледа самия себе си. И аз го казвам, защото привидната тривиалност тук е нещо потресаващо: това не е никак един желателен изглед да гледа човек себе си и течение на столетия. Защото тогава ние сме един свят за самите себе си.
Обаче това, което за нас разширява това наше себе до един обширен свят, това са отношенията, които ние сме завързали тук на Земята.
Затова съществува земният живот: Да развием отношения и връзки, които после продължават след смъртта. Защото всичко това, което прави от нас едно общително и дружелюбно същество, ние трябва да го развием тук. След смъртта човек изживява като мъчение страха от самотност. И този страх може винаги да ни връхлети отново в определен смисъл, защото между смъртта и едно ново раждане ние минаваме през различни стадии, в които, ако и за предшествуващото състояние да сме усвоили определена общителност, в следващото състояние можем отново да изпаднем в самотност. Следващото време след смъртта е действително такова, че всъщност можем да имаме добри отношения само с онези, които са останали тук на Земята, или които са умрели не дълго след нас.
към текста >>
Следващото време след смъртта е действително такова, че всъщност можем да имаме добри отношения само с онези, които са останали тук
на
Земята
, или които са умрели
не
дълго след нас.
Обаче това, което за нас разширява това наше себе до един обширен свят, това са отношенията, които ние сме завързали тук на Земята. Затова съществува земният живот: Да развием отношения и връзки, които после продължават след смъртта. Защото всичко това, което прави от нас едно общително и дружелюбно същество, ние трябва да го развием тук. След смъртта човек изживява като мъчение страха от самотност. И този страх може винаги да ни връхлети отново в определен смисъл, защото между смъртта и едно ново раждане ние минаваме през различни стадии, в които, ако и за предшествуващото състояние да сме усвоили определена общителност, в следващото състояние можем отново да изпаднем в самотност.
Следващото време след смъртта е действително такова, че всъщност можем да имаме добри отношения само с онези, които са останали тук на Земята, или които са умрели не дълго след нас.
Най-близките отношения действуват по-нататък след смъртта. И по отношение на това може да бъде направено много нещо от страна на онези, които са останали живи на Земята. Защото оставащият на Земята, понеже съществуват отношения между него и мъртвият, може да дава на мъртвия известия от Земята и да му предава своите познания върху духовния свят. Това е възможно преди всичко чрез четене на мъртвите. Можем да направим най-голямата услуга на един мъртъв, ако седнем и си представим образа на мъртвия и му четем тихо от една книга съдържаща истини на Духовната наука.
към текста >>
И по отношение
на
това може да бъде направено много нещо от страна
на
онези, които са останали живи
на
Земята
.
Защото всичко това, което прави от нас едно общително и дружелюбно същество, ние трябва да го развием тук. След смъртта човек изживява като мъчение страха от самотност. И този страх може винаги да ни връхлети отново в определен смисъл, защото между смъртта и едно ново раждане ние минаваме през различни стадии, в които, ако и за предшествуващото състояние да сме усвоили определена общителност, в следващото състояние можем отново да изпаднем в самотност. Следващото време след смъртта е действително такова, че всъщност можем да имаме добри отношения само с онези, които са останали тук на Земята, или които са умрели не дълго след нас. Най-близките отношения действуват по-нататък след смъртта.
И по отношение на това може да бъде направено много нещо от страна на онези, които са останали живи на Земята.
Защото оставащият на Земята, понеже съществуват отношения между него и мъртвият, може да дава на мъртвия известия от Земята и да му предава своите познания върху духовния свят. Това е възможно преди всичко чрез четене на мъртвите. Можем да направим най-голямата услуга на един мъртъв, ако седнем и си представим образа на мъртвия и му четем тихо от една книга съдържаща истини на Духовната наука. Можем също да му поднесем неговите собствени мисли, които се приели в нас, като винаги си представяме живо образа на мъртвия. Ние не трябва да се скъпим с това нещо чрез това хвърляме мост между пропастта деляща живите от мъртвите.
към текста >>
Защото оставащият
на
Земята
, понеже съществуват отношения между него и мъртвият, може да дава
на
мъртвия известия от
Земята
и да му предава своите познания върху духовния свят.
След смъртта човек изживява като мъчение страха от самотност. И този страх може винаги да ни връхлети отново в определен смисъл, защото между смъртта и едно ново раждане ние минаваме през различни стадии, в които, ако и за предшествуващото състояние да сме усвоили определена общителност, в следващото състояние можем отново да изпаднем в самотност. Следващото време след смъртта е действително такова, че всъщност можем да имаме добри отношения само с онези, които са останали тук на Земята, или които са умрели не дълго след нас. Най-близките отношения действуват по-нататък след смъртта. И по отношение на това може да бъде направено много нещо от страна на онези, които са останали живи на Земята.
Защото оставащият на Земята, понеже съществуват отношения между него и мъртвият, може да дава на мъртвия известия от Земята и да му предава своите познания върху духовния свят.
Това е възможно преди всичко чрез четене на мъртвите. Можем да направим най-голямата услуга на един мъртъв, ако седнем и си представим образа на мъртвия и му четем тихо от една книга съдържаща истини на Духовната наука. Можем също да му поднесем неговите собствени мисли, които се приели в нас, като винаги си представяме живо образа на мъртвия. Ние не трябва да се скъпим с това нещо чрез това хвърляме мост между пропастта деляща живите от мъртвите. Не само в най-крайните случаи, а във всеки случай можем да направим добро на мъртвия.
към текста >>
Обаче тази е мисията
на
Земята
: човекът може да завърже тук отношения, иначе той остава самотен в духовния свят.
А сега обични приятели, колкото повече навлизаме във свръхсетивния свят, толкова повече престават отделните неща. В астралния свят ние още намираме отделни отношения. Обаче колкото по-високо се издига ме, ние намираме отделни отношения, че онова което съществува между отделните същества престава да съществува. Там всичко е същества: отношенията между тези Същества са душевните отношения и ние също трябва да имаме тези отношения, ако не искаме да бъдем самотни.
Обаче тази е мисията на Земята: човекът може да завърже тук отношения, иначе той остава самотен в духовния свят.
За времето следващо смъртта това са родствените, приятелските отношения, които сме завързали тук в съвместния живот с други хора, които продължават след смъртта и съставляват нашия свят. Когато изследваме с погледа на ясновидеца света, в който пребивават мъртвите ние можем да намерим един такъв мъртъв заедно с онези, които например тук на Земята е преследвал. При много хора на настоящето ние виждаме тогава, как те живеят непосредствено с умрелите, с тези които са умрели 10 години преди това, или след това с които са били кръвни роднини.
към текста >>
Когато изследваме с погледа
на
ясновидеца света, в който пребивават мъртвите ние можем да намерим един такъв мъртъв заедно с онези, които например тук
на
Земята
е преследвал.
В астралния свят ние още намираме отделни отношения. Обаче колкото по-високо се издига ме, ние намираме отделни отношения, че онова което съществува между отделните същества престава да съществува. Там всичко е същества: отношенията между тези Същества са душевните отношения и ние също трябва да имаме тези отношения, ако не искаме да бъдем самотни. Обаче тази е мисията на Земята: човекът може да завърже тук отношения, иначе той остава самотен в духовния свят. За времето следващо смъртта това са родствените, приятелските отношения, които сме завързали тук в съвместния живот с други хора, които продължават след смъртта и съставляват нашия свят.
Когато изследваме с погледа на ясновидеца света, в който пребивават мъртвите ние можем да намерим един такъв мъртъв заедно с онези, които например тук на Земята е преследвал.
При много хора на настоящето ние виждаме тогава, как те живеят непосредствено с умрелите, с тези които са умрели 10 години преди това, или след това с които са били кръвни роднини.
към текста >>
Както тук
на
Земята
хората се събират според тяхната принадлежност към даден народ, или група, така между хората които живеят между смъртта и едно ново раждане, когато ги проследим с погледа
на
ясновидеца, виждаме, че и там те също така се събират, но са разделени един от друг чрез техните морални понятия и представи.
Да бъде човек морален, това означава да има той отношение същевременно отношение към всички хора. Ето защо за всички морални хора общата човешка любов е нещо самопонятно. Определено време след смъртта неморалните хора стигат до там, да се чувствуват самотни вследствие на тяхното неморално съществувание. Така че съществува една фаза, така че от мъките на самотността ни спасява само моралността на душата, моралното настроение на душата. И така, когато проследим след смъртта хората разширени след смъртта в Макрокосмоса, ние намираме, че в действителност неморалните хора са осъдени да бъдат самотни, а моралните намират връзки с други хора, които имат заедно с тях по определен начин морални представи.
Както тук на Земята хората се събират според тяхната принадлежност към даден народ, или група, така между хората които живеят между смъртта и едно ново раждане, когато ги проследим с погледа на ясновидеца, виждаме, че и там те също така се събират, но са разделени един от друг чрез техните морални понятия и представи.
Хората с еднакви морални чувства се събират на групи и живеят тогава дружелюбно между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
За това общуване ние можем да се подготвим само чрез това, че
на
Земята
си усвояваме разбиране за всички религиозни изповедания.
И тук отново намираме, че хората които се откъсват от религиозните връзки и чувства, са осъдени на самотност. Тук ние намираме хората с еднакви религиозни изповедания събрани на групи. След това обаче идва време, когато отново не е достатъчно човек да е живял в едно религиозно общество, идва време когато въпреки това човекът може да се чувствува отново самотен. Това е едно такова време, когато между смъртта и едно ново раждане става въобще нещо важно. Това е времето, когато или се чувствуваме самотни, въпреки религиозното общуване с други еднакво религиозни настроени хора, или добиваме разбиране за всяка човешка душа в нейните прояви.
За това общуване ние можем да се подготвим само чрез това, че на Земята си усвояваме разбиране за всички религиозни изповедания.
По-рано преди Тайната на Голгота, това не беше необходимо, защото тогава изживяванията на религиозния и духовния свят бяха други. Но това сега е станало необходимо. Подготовката за това е правилното разбиране на Християнството.
към текста >>
Откакто Христос се е съединил
със
Земята
, хората трябва да добият разбиране за него
на
Земята
.
Само когато можем да кажем на индиеца: В неговото най-вътрешно естество този индиец е също така добър християнин както и аз самият. Той само не е имал никакъв друг повод, никаква друга възможност, освен да се запознаем с едно подготвително вероизповедание и не е излязъл още от него, аз трябва да му обясня къде неговата религия съвпада с моята, тогава ние сме разбрали Християнството. Най-добре би било, ако християните биха учили индиеца да познае истинската индийска религия и след това се опитали да поведат индийската религия по-нататък, за да може индиеца да намери връзката с всеобщата еволюция. Ние разбираме Християнството само тогава, когато считаме всеки човек за Християнин в най-дълбоката вътрешност на неговото сърце, само тогава Християнството е една религия на Слънцето без Христовия Импулс. За нас не съществува там нищо друго, освен едно неразбираемо нанасяне в Акашовата Летопис.
Откакто Христос се е съединил със Земята, хората трябва да добият разбиране за него на Земята.
след смъртта ние трябва да донесем със себе си в духовния свят разбирането за Христос, иначе не можем да го намерим там. Когато се развиваме към Слънцето, тогава, ако тук на Земята сме добили разбиране за Христос и оставил това за Слънцето. Това е важното, че разбирането за Христос трябва да бъде подбудено тук на Земята, тогава ние можем да го запазим също и във висшите светове. Някои неща ни стават ясни само тогава, когато можем да обгърнем с погледа определени връзки.
към текста >>
след смъртта ние трябва да донесем
със
себе си в духовния свят разбирането за Христос, иначе
не
можем да го намерим там.
Той само не е имал никакъв друг повод, никаква друга възможност, освен да се запознаем с едно подготвително вероизповедание и не е излязъл още от него, аз трябва да му обясня къде неговата религия съвпада с моята, тогава ние сме разбрали Християнството. Най-добре би било, ако християните биха учили индиеца да познае истинската индийска религия и след това се опитали да поведат индийската религия по-нататък, за да може индиеца да намери връзката с всеобщата еволюция. Ние разбираме Християнството само тогава, когато считаме всеки човек за Християнин в най-дълбоката вътрешност на неговото сърце, само тогава Християнството е една религия на Слънцето без Христовия Импулс. За нас не съществува там нищо друго, освен едно неразбираемо нанасяне в Акашовата Летопис. Откакто Христос се е съединил със Земята, хората трябва да добият разбиране за него на Земята.
след смъртта ние трябва да донесем със себе си в духовния свят разбирането за Христос, иначе не можем да го намерим там.
Когато се развиваме към Слънцето, тогава, ако тук на Земята сме добили разбиране за Христос и оставил това за Слънцето. Това е важното, че разбирането за Христос трябва да бъде подбудено тук на Земята, тогава ние можем да го запазим също и във висшите светове. Някои неща ни стават ясни само тогава, когато можем да обгърнем с погледа определени връзки.
към текста >>
Когато се развиваме към Слънцето, тогава, ако тук
на
Земята
сме добили разбиране за Христос и оставил това за Слънцето.
Най-добре би било, ако християните биха учили индиеца да познае истинската индийска религия и след това се опитали да поведат индийската религия по-нататък, за да може индиеца да намери връзката с всеобщата еволюция. Ние разбираме Християнството само тогава, когато считаме всеки човек за Християнин в най-дълбоката вътрешност на неговото сърце, само тогава Християнството е една религия на Слънцето без Христовия Импулс. За нас не съществува там нищо друго, освен едно неразбираемо нанасяне в Акашовата Летопис. Откакто Христос се е съединил със Земята, хората трябва да добият разбиране за него на Земята. след смъртта ние трябва да донесем със себе си в духовния свят разбирането за Христос, иначе не можем да го намерим там.
Когато се развиваме към Слънцето, тогава, ако тук на Земята сме добили разбиране за Христос и оставил това за Слънцето.
Това е важното, че разбирането за Христос трябва да бъде подбудено тук на Земята, тогава ние можем да го запазим също и във висшите светове. Някои неща ни стават ясни само тогава, когато можем да обгърнем с погледа определени връзки.
към текста >>
Това е важното, че разбирането за Христос трябва да бъде подбудено тук
на
Земята
, тогава ние можем да го запазим също и във висшите светове.
Ние разбираме Християнството само тогава, когато считаме всеки човек за Християнин в най-дълбоката вътрешност на неговото сърце, само тогава Християнството е една религия на Слънцето без Христовия Импулс. За нас не съществува там нищо друго, освен едно неразбираемо нанасяне в Акашовата Летопис. Откакто Христос се е съединил със Земята, хората трябва да добият разбиране за него на Земята. след смъртта ние трябва да донесем със себе си в духовния свят разбирането за Христос, иначе не можем да го намерим там. Когато се развиваме към Слънцето, тогава, ако тук на Земята сме добили разбиране за Христос и оставил това за Слънцето.
Това е важното, че разбирането за Христос трябва да бъде подбудено тук на Земята, тогава ние можем да го запазим също и във висшите светове.
Някои неща ни стават ясни само тогава, когато можем да обгърнем с погледа определени връзки.
към текста >>
Ето защо когато идват хора, които казват, че Христос може да се яви няколко пъти
на
Земята
в тяло от плът и кръв, това е все едно, че те казват: кобилицата
на
една везна може да бъде окачена в две точки, колкото безсмислено би било това във физическия свят, толкова безсмислено и твърдението
на
някои окултисти, че Христос се преражда много пъти
на
Земята
.
Съществуват Теософски течения, които не могат да разберат, че Христовият Импулс е като един център на тежестта в средата на земното развитие, от който център той отива все по-нависоко.
Ето защо когато идват хора, които казват, че Христос може да се яви няколко пъти на Земята в тяло от плът и кръв, това е все едно, че те казват: кобилицата на една везна може да бъде окачена в две точки, колкото безсмислено би било това във физическия свят, толкова безсмислено и твърдението на някои окултисти, че Христос се преражда много пъти на Земята.
Ние показваме, че имаме разбиране за Христовия Импулс само чрез това, че сме в състояние да разберем: Христос е единственият Бог /единственото духовно Същество от висшите йерархии/, който е минал през смъртта и за това трябваше да слезе на Земята.
към текста >>
Ние показваме, че имаме разбиране за Христовия Импулс само чрез това, че сме в състояние да разберем: Христос е единственият Бог /единственото духовно Същество от висшите йерархии/, който е минал през смъртта и за това трябваше да слезе
на
Земята
.
Съществуват Теософски течения, които не могат да разберат, че Христовият Импулс е като един център на тежестта в средата на земното развитие, от който център той отива все по-нависоко. Ето защо когато идват хора, които казват, че Христос може да се яви няколко пъти на Земята в тяло от плът и кръв, това е все едно, че те казват: кобилицата на една везна може да бъде окачена в две точки, колкото безсмислено би било това във физическия свят, толкова безсмислено и твърдението на някои окултисти, че Христос се преражда много пъти на Земята.
Ние показваме, че имаме разбиране за Христовия Импулс само чрез това, че сме в състояние да разберем: Христос е единственият Бог /единственото духовно Същество от висшите йерархии/, който е минал през смъртта и за това трябваше да слезе на Земята.
към текста >>
Онзи, който е добил тук
на
Земята
едно разбиране за Христос, след смъртта за него вече
не
съществува
на
Слънцето един празен престол.
Онзи, който е добил тук на Земята едно разбиране за Христос, след смъртта за него вече не съществува на Слънцето един празен престол.
Тогава той може да познае също една друга среща, която се явява в това време: тогава при човека идва също Луцифер, а именно сега не вече като изкусител, а като едно оправдано същество, което трябва да бъде с него, ако той трябва да намери своето по-нататъшно пътуване и развитие в света. Едни и същи качества са вредни само тогава, когато те се упражняват на неподходящо място. Луцифер завързва тук във физическия свят едно отношение, което е вредно за човека. Обаче след смъртта, започвайки от сферата на Слънцето нататък, Луцифер трябва да придружава човека. Човекът е трябвало да срещне Луцифера.
към текста >>
Задачата
на
Луциферовата сила е тази, да подкрепи човека той да се научи да оползотвори също
силите
на
другите Същества
на
йерархиите за своето ново въплъщение.
Луцифер завързва тук във физическия свят едно отношение, което е вредно за човека. Обаче след смъртта, започвайки от сферата на Слънцето нататък, Луцифер трябва да придружава човека. Човекът е трябвало да срещне Луцифера. Той трябва да извърши своя по-нататъшен път в духовния свят между Луцифер и Христос. Христос закриля неговата душа, запазва я с всичко онова, което душата е добила в нейните мина ли прераждания.
Задачата на Луциферовата сила е тази, да подкрепи човека той да се научи да оползотвори също силите на другите Същества на йерархиите за своето ново въплъщение.
Безразлично кога е бил достигнат този момент, за който говорих, но за човека настъпва някога необходимостта да определи първо, в коя точка на Земята трябва да стане неговото следващо въплъщение и в коя страна. Това трябва да стане в средата на времето между смъртта и едно ново раждане. Това е даже първото нещо, което трябва да стане, да бъде определено далече напред мястото и страната, в която трябва да се прероди човешката душа.
към текста >>
Безразлично кога е бил достигнат този момент, за който говорих, но за човека настъпва някога необходимостта да определи първо, в коя точка
на
Земята
трябва да стане неговото следващо въплъщение и в коя страна.
Обаче след смъртта, започвайки от сферата на Слънцето нататък, Луцифер трябва да придружава човека. Човекът е трябвало да срещне Луцифера. Той трябва да извърши своя по-нататъшен път в духовния свят между Луцифер и Христос. Христос закриля неговата душа, запазва я с всичко онова, което душата е добила в нейните мина ли прераждания. Задачата на Луциферовата сила е тази, да подкрепи човека той да се научи да оползотвори също силите на другите Същества на йерархиите за своето ново въплъщение.
Безразлично кога е бил достигнат този момент, за който говорих, но за човека настъпва някога необходимостта да определи първо, в коя точка на Земята трябва да стане неговото следващо въплъщение и в коя страна.
Това трябва да стане в средата на времето между смъртта и едно ново раждане. Това е даже първото нещо, което трябва да стане, да бъде определено далече напред мястото и страната, в която трябва да се прероди човешката душа.
към текста >>
За тази цел човекът се подготвя чрез това, че още тук
на
Земята
той завързва отношението с висшите светове.
За тази цел човекът се подготвя чрез това, че още тук на Земята той завързва отношението с висшите светове.
Но той трябва да бъде подкрепен от Луцифер. Сега той приема от определен вид същества на висшите йерархии силите, които го насочват към определено място и към определен момент.
към текста >>
Сега той приема от определен вид същества
на
висшите йерархии
силите
, които го насочват към определено място и към определен момент.
За тази цел човекът се подготвя чрез това, че още тук на Земята той завързва отношението с висшите светове. Но той трябва да бъде подкрепен от Луцифер.
Сега той приема от определен вид същества на висшите йерархии силите, които го насочват към определено място и към определен момент.
към текста >>
Тогава
силите
трябваше да бъдат насочени в един народ, в който той трябваше да действува.
Ако бихме искали да разберем един изпъкващ пример: Когато трябваше да се появи Лутер, неговото появяване трябваше да бъде подготвено в 8-то, 9-тото столетие.
Тогава силите трябваше да бъдат насочени в един народ, в който той трябваше да действува.
За целта трябва да съдействува Луцифер, за да може да бъде определено времето и мястото на нашето прераждане. Благодарение на това, че човекът носи Христа в своята душа, той запазва онова което си е изработил. Но с това той не е още узрял да знае, къде неговата Карма може да се прояви най-добре, за това трябва да му помогне Луцифер.
към текста >>
И следващото нещо е това, че трябва да се реши върху въпроса и това е една потресаваща дейност: Какво устройство трябва да има двойката родители в нейни те собствени характерни качества, за да може да произведе фактически човека, който трябва да бъде доведен
на
определено място и в определено време
на
Земята
?
След това отново изминава определено време.
И следващото нещо е това, че трябва да се реши върху въпроса и това е една потресаваща дейност: Какво устройство трябва да има двойката родители в нейни те собствени характерни качества, за да може да произведе фактически човека, който трябва да бъде доведен на определено място и в определено време на Земята?
всичко това трябва да бъде определено далече по-рано. От това обаче следва нещо друго че сега от страна на висшите йерархии и това отново с подкрепата на Луцифер, трябва да бъдат направени далече, далече напред приготовленията за това в течение на цели поколения. За Лутер трябваше да бъде определено още от 10-тото, 11-тото столетие, които трябваше да бъдат прадедите и потомците на които той трябваше да се роди, за да може да се получи необходимата родителска двойка. Физическата наука вярва, че човекът приема качествата на неговите родите ли, прадеди. В действителност, човекът действува от свръхсетивния свят върху качествата на своите прадеди.
към текста >>
И това, което се явява като зачатие е, че тогава човек приема
силите
, които действуват съвместно върху неговото собствено тяло, а именно върху главата и върху общата форма
на
тялото.
Следователно: първо бива определено времето и мястото на раждането. След това биват избрани прадедите. Всъщност това, което се нарича детска любов, не е нищо друго освен проявата на това, което човекът е развил от столетия от свръхсетивния свят.
И това, което се явява като зачатие е, че тогава човек приема силите, които действуват съвместно върху неговото собствено тяло, а именно върху главата и върху общата форма на тялото.
Ето защо трябва да си представим, че от тогава върху нас се работи най-много в по-дълбокото устройство на главата, по-малко върху ръцете и краката и също по-малко върху туловището, обаче се работи върху главата към туловището. Това ние изгравирваме. След това ние продължаваме тази работа след раждането. Обаче първо изграждаме всичко в астралното тяло. Ние подготвяме астрално формата на главата.
към текста >>
И това, което след това ни е дадено
на
Земята
като наследство е всъщност това което е в състояние, да се съедини
със
своето вещество с това, което ние донасяме
със
себе си от свръхсетивния свят.
Обаче първо изграждаме всичко в астралното тяло. Ние подготвяме астрално формата на главата. Това отива даже толкова далече, че можем да кажем: Най-първо в астралният първообраз, който след това се съединява с формата на тялото, бива изработено това, което това бива формата на черепа. За всеки човек формата на черепа е нещо индивидуално. Накрая се изгравира това което е формата на мозъка.
И това, което след това ни е дадено на Земята като наследство е всъщност това което е в състояние, да се съедини със своето вещество с това, което ние донасяме със себе си от свръхсетивния свят.
Представете си, че това което идва от свръхсетивния свят е една чаша водата, която изпълва тази чаша е даде на чрез наследственото вещество. Чрез чистото наследство е дадено само това, което е така да се каже собственост на нашата телесна система не зависеща повече от нервната, или кръвната система. Дали имаме големи, силни, или слаби, тънки кости, това завеси по-малко от силите, които получаваме от подготвящите Същества, отколкото от наследството. Индивидуалността, която трябва да се роди на това място по това време за проявление на нейната Карма, се ражда от хората със силни кости, или от хората с руса коса е т.н. възможността за това дава наследствената линия.
към текста >>
Дали имаме големи, силни, или слаби, тънки кости, това завеси по-малко от
силите
, които получаваме от подготвящите Същества, отколкото от наследството.
За всеки човек формата на черепа е нещо индивидуално. Накрая се изгравира това което е формата на мозъка. И това, което след това ни е дадено на Земята като наследство е всъщност това което е в състояние, да се съедини със своето вещество с това, което ние донасяме със себе си от свръхсетивния свят. Представете си, че това което идва от свръхсетивния свят е една чаша водата, която изпълва тази чаша е даде на чрез наследственото вещество. Чрез чистото наследство е дадено само това, което е така да се каже собственост на нашата телесна система не зависеща повече от нервната, или кръвната система.
Дали имаме големи, силни, или слаби, тънки кости, това завеси по-малко от силите, които получаваме от подготвящите Същества, отколкото от наследството.
Индивидуалността, която трябва да се роди на това място по това време за проявление на нейната Карма, се ражда от хората със силни кости, или от хората с руса коса е т.н. възможността за това дава наследствената линия. Ако физическите теории за наследствеността биха били правилни, тогава биха се родили хора с атрофирана нервна система и само със заложби за ръце и крака.
към текста >>
Индивидуалността, която трябва да се роди
на
това място по това време за проявление
на
нейната Карма, се ражда от хората
със
силни кости, или от хората с руса коса е т.н.
Накрая се изгравира това което е формата на мозъка. И това, което след това ни е дадено на Земята като наследство е всъщност това което е в състояние, да се съедини със своето вещество с това, което ние донасяме със себе си от свръхсетивния свят. Представете си, че това което идва от свръхсетивния свят е една чаша водата, която изпълва тази чаша е даде на чрез наследственото вещество. Чрез чистото наследство е дадено само това, което е така да се каже собственост на нашата телесна система не зависеща повече от нервната, или кръвната система. Дали имаме големи, силни, или слаби, тънки кости, това завеси по-малко от силите, които получаваме от подготвящите Същества, отколкото от наследството.
Индивидуалността, която трябва да се роди на това място по това време за проявление на нейната Карма, се ражда от хората със силни кости, или от хората с руса коса е т.н.
възможността за това дава наследствената линия. Ако физическите теории за наследствеността биха били правилни, тогава биха се родили хора с атрофирана нервна система и само със заложби за ръце и крака.
към текста >>
Ако физическите теории за наследствеността биха били правилни, тогава биха се родили хора с атрофирана нервна система и само
със
заложби за ръце и крака.
Представете си, че това което идва от свръхсетивния свят е една чаша водата, която изпълва тази чаша е даде на чрез наследственото вещество. Чрез чистото наследство е дадено само това, което е така да се каже собственост на нашата телесна система не зависеща повече от нервната, или кръвната система. Дали имаме големи, силни, или слаби, тънки кости, това завеси по-малко от силите, които получаваме от подготвящите Същества, отколкото от наследството. Индивидуалността, която трябва да се роди на това място по това време за проявление на нейната Карма, се ражда от хората със силни кости, или от хората с руса коса е т.н. възможността за това дава наследствената линия.
Ако физическите теории за наследствеността биха били правилни, тогава биха се родили хора с атрофирана нервна система и само със заложби за ръце и крака.
към текста >>
Така както човекът живее тук
на
Земята
, ритмично, между будността и съня, така в другият свят той живее оттегляйки се в самият себе си и в общение с други души сменящ се между общителност и самотност по един ритмичен начин, такъв е животът във висшият свят.
Така както човекът живее тук на Земята, ритмично, между будността и съня, така в другият свят той живее оттегляйки се в самият себе си и в общение с други души сменящ се между общителност и самотност по един ритмичен начин, такъв е животът във висшият свят.
И как ние живеем във висшият свят, това зависи от факта, как сме се подготвили на Земята, както описах по-напред това.
към текста >>
И как ние живеем във висшият свят, това зависи от факта, как сме се подготвили
на
Земята
, както описах по-напред това.
Така както човекът живее тук на Земята, ритмично, между будността и съня, така в другият свят той живее оттегляйки се в самият себе си и в общение с други души сменящ се между общителност и самотност по един ритмичен начин, такъв е животът във висшият свят.
И как ние живеем във висшият свят, това зависи от факта, как сме се подготвили на Земята, както описах по-напред това.
към текста >>
На
въпроса, дали може да се чете
на
деца умрели преди раждането, или при раждането Рудолф Щайнер отговори: Човек е дете само тук
на
Земята
.
На въпроса, дали може да се чете на деца умрели преди раждането, или при раждането Рудолф Щайнер отговори: Човек е дете само тук на Земята.
Понякога ясновидецът констатира, че един човек, който е умрял като малко дете, е една индивидуалност в сравнение с която някой земен човек, който умира на 80 години е по-малко дете. Ето защо не трябва да се мери със земния мащаб.
към текста >>
Ето защо
не
трябва да се мери
със
земния мащаб.
На въпроса, дали може да се чете на деца умрели преди раждането, или при раждането Рудолф Щайнер отговори: Човек е дете само тук на Земята. Понякога ясновидецът констатира, че един човек, който е умрял като малко дете, е една индивидуалност в сравнение с която някой земен човек, който умира на 80 години е по-малко дете.
Ето защо не трябва да се мери със земния мащаб.
към текста >>
7.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щрасбург, 13. 5. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Такива хора казват: Тук
на
Земята
ние изпълняваме нашият дълг, затова ще можем да изживеем по съответният начин това, което ни очаква след смъртта.
Цялото значение и задача на духовния светоглед застава пред нас, когато обгърнем с поглед живота на човека между смъртта и едно ново раждане. Има хора, които особено в нашето материалистично време, има много такива хора, които казват: Защо всъщност, човек трябва да се интересува за живота между смъртта и едно ново раждане, или ако не искат да говорят за повтарящите се земни съществувания за живота, който идва след смъртта, защото можем да чакаме докато настъпи смъртта и тогава вече ще видим, какво следва след смъртта. Това казват онези хора на нашето време, които не са изгубили още напълно чувството за духовния свят, но все пак нямат нужната сила на душата, за да могат да си образуват понятия и чувства за свръхсетивния свят.
Такива хора казват: Тук на Земята ние изпълняваме нашият дълг, затова ще можем да изживеем по съответният начин това, което ни очаква след смъртта.
Обаче едно действително отношение към живота между смъртта и едно ново раждане ни показва много добре, колко погрешно е едно такова схващане и колко важно е за хората във физическото сетивно съществувание да имат още в този живот една връзка с формите на живот, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Можем да се осмелим само боязливо да опишем един живот, който е изцяло толкова различен от живота тук
на
Земята
и в определен смисъл думите
на
обикновеният живот трябва да се употребяват за целта само като сравнение.
Много трудно е да се говори върху този живот с думи, които са взети от нашият обикновен език, защото тези думи са образувани за света в който се намираме между раждането и смъртта и се отнасят за неща намиращи се в този свят. Ето защо обикновено можем да загатнем повече, или по-малко косвено за онова, което става между смъртта и едно ново раждане и се отнасят за неща намиращи се в този свят. Ето защо обикновено можем да загатнем повече, или по-малко косвено за онова което става между смъртта и едно ново раждане, което по своята същност е толкова различно от всичко, което можем да изживеем тук между раждането и смъртта. Трябва да си представим, че всичко което човекът възприема тук във сетивния свят, което е така да се каже неговият свят, не може да бъде негов свят след смъртта, защото тогава му липсват органите на физическото сетивно съществувание. Също умът, който е свързан с човешкият мозък, престава да съществува след смъртта.
Можем да се осмелим само боязливо да опишем един живот, който е изцяло толкова различен от живота тук на Земята и в определен смисъл думите на обикновеният живот трябва да се употребяват за целта само като сравнение.
Обаче Духовната наука ни учи да отнасяме думите също върху духовното и приема с думите също нещо, което може да се разлее върху разбирането на свръхсетивния свят.
към текста >>
След смъртта онова, което напуска физическото и етерното тяло се увеличава все повече и повече и идва времето, когато това което иначе е свързано с границата
на
нашата кожа, се разширява толкова много, че то изпълва цялата сфера разграничена от пътя, който Луната описва около
Земята
.
Тук във физическият свят ние наричаме като човек онова физическо същество, което е затворено в кожата, а останалото считаме за окръжаващ свят. Това, което човек изживява, зависи от функциите на органите, на сетивата, също от сърцето, белите дробове и т.н. Обаче всичко това изчезва в пътя, който изминаваме между смъртта и едно ново раждане. Нашата душевно-духовна част през време на земният живот е настанена в нашето физическо тяло и това тяло живее от дейността на горепосочените органи.
След смъртта онова, което напуска физическото и етерното тяло се увеличава все повече и повече и идва времето, когато това което иначе е свързано с границата на нашата кожа, се разширява толкова много, че то изпълва цялата сфера разграничена от пътя, който Луната описва около Земята.
След това духовно-душевното естество на човека израства постепенно до сферата на Меркурий, на Венера, после до сферата на Марс, на Юпитер, на Сатурн и дори извън тази сфера в мировото пространство. После то отново се свива и се свързва като зародиш в течение на наследствените сили, които му подготвят физическото тяло, чрез бащата и майката. Това описание съвпада с онова, което е написано в книгата "Теософия": При сферата на Марс започва царството на духовете.
към текста >>
Въпреки това мъртвите хора
не
са всички заедно, защото съвместният живот след смъртта зависи от нещо съвършено различно отколкото тук
на
Земята
.
От казаното следва, че всички хора, които минават през вратата на смъртта, израстват в същото космическо пространство, така че след смъртта ние сме, така да се каже едни в други.
Въпреки това мъртвите хора не са всички заедно, защото съвместният живот след смъртта зависи от нещо съвършено различно отколкото тук на Земята.
В духовният свят ние сме наистина пространствено всички заедно, обаче в действителност можем да живеем съвместно само тогава, когато имаме духовни отношения към други хора. Да вземем като краен случай един човек, който на Земята е отричал напълно духовният свят, както в своите мисли, така също и в своите чувства. Съществуват много теоретични материалисти, които отричат духовния свят, които обаче в техните чувства са свързани с духовния свят. Такива хора, които отричат напълно духовния свят, едва ли съществуват в действителност и ужасното, което трябва да опишем сега, никога не настъпва напълно по този начин. Да предположим, че умират двама такива хора, които тук на Земята са се познавали много добре.
към текста >>
Да вземем като краен случай един човек, който
на
Земята
е отричал напълно духовният свят, както в своите мисли, така също и в своите чувства.
От казаното следва, че всички хора, които минават през вратата на смъртта, израстват в същото космическо пространство, така че след смъртта ние сме, така да се каже едни в други. Въпреки това мъртвите хора не са всички заедно, защото съвместният живот след смъртта зависи от нещо съвършено различно отколкото тук на Земята. В духовният свят ние сме наистина пространствено всички заедно, обаче в действителност можем да живеем съвместно само тогава, когато имаме духовни отношения към други хора.
Да вземем като краен случай един човек, който на Земята е отричал напълно духовният свят, както в своите мисли, така също и в своите чувства.
Съществуват много теоретични материалисти, които отричат духовния свят, които обаче в техните чувства са свързани с духовния свят. Такива хора, които отричат напълно духовния свят, едва ли съществуват в действителност и ужасното, което трябва да опишем сега, никога не настъпва напълно по този начин. Да предположим, че умират двама такива хора, които тук на Земята са се познавали много добре. След смъртта те ще се намират в същото пространство, обаче не ще знаят нищо един за друг , защото след смъртта чувството за духовното отговаря на това, което са например тук очите. Без очи никаква светлина без чувство за духовното никакво възприятие на духовния свят.
към текста >>
Да предположим, че умират двама такива хора, които тук
на
Земята
са се познавали много добре.
Въпреки това мъртвите хора не са всички заедно, защото съвместният живот след смъртта зависи от нещо съвършено различно отколкото тук на Земята. В духовният свят ние сме наистина пространствено всички заедно, обаче в действителност можем да живеем съвместно само тогава, когато имаме духовни отношения към други хора. Да вземем като краен случай един човек, който на Земята е отричал напълно духовният свят, както в своите мисли, така също и в своите чувства. Съществуват много теоретични материалисти, които отричат духовния свят, които обаче в техните чувства са свързани с духовния свят. Такива хора, които отричат напълно духовния свят, едва ли съществуват в действителност и ужасното, което трябва да опишем сега, никога не настъпва напълно по този начин.
Да предположим, че умират двама такива хора, които тук на Земята са се познавали много добре.
След смъртта те ще се намират в същото пространство, обаче не ще знаят нищо един за друг , защото след смъртта чувството за духовното отговаря на това, което са например тук очите. Без очи никаква светлина без чувство за духовното никакво възприятие на духовния свят. Даже за такива хора е отредена една още по-страшна съдба, отколкото невъзприемането на духовния свят, защото там душите, които минават през вратата на смъртта имат самите те духовна природа и една такава душа не би могла да възприема нищо от човешките души би се затворила, като една зееща пропаст. Някой би могъл да запита: Но какво възприема изобщо един такъв човек след смъртта? Той не може да възприема и себе си също такъв, какъвто е, защото ме липсва ясно себесъзнание.
към текста >>
Тук
на
Земята
ние стоим върху една точка
на
земната повърхност и имаме нашите органи вътре в нас, а небесните тела съществуват вън от нас.
Тук на Земята ние стоим върху една точка на земната повърхност и имаме нашите органи вътре в нас, а небесните тела съществуват вън от нас.
След смъртта е точно обратното. Човекът израства тогава до космически размери. Когато е израснал до сферата на Луната, тогава духовното, което принадлежи на Луната става един орган в него и след смъртта то ще бъде за него същото нещо, което тук на Земята е мозъкът за нас като физически човеци. Така след смъртта за нас всяка планета става един орган, когато израстваме в нейната сфера. Слънцето става в нас сърце.
към текста >>
Когато е израснал до сферата
на
Луната, тогава духовното, което принадлежи
на
Луната става един орган в него и след смъртта то ще бъде за него същото нещо, което тук
на
Земята
е мозъкът за нас като физически човеци.
Тук на Земята ние стоим върху една точка на земната повърхност и имаме нашите органи вътре в нас, а небесните тела съществуват вън от нас. След смъртта е точно обратното. Човекът израства тогава до космически размери.
Когато е израснал до сферата на Луната, тогава духовното, което принадлежи на Луната става един орган в него и след смъртта то ще бъде за него същото нещо, което тук на Земята е мозъкът за нас като физически човеци.
Така след смъртта за нас всяка планета става един орган, когато израстваме в нейната сфера. Слънцето става в нас сърце. Както тук на Земята носим в нас физическото сърце, така носим в нас тогава духовната част на Слънцето. Разликата се състои само в това, че тук като човеци ние сме пълни човеци само тогава, когато след развитието на зародиша сме образували вече всички наши органи те са така да се каже всички едновременно в нас. След смъртта ние получаваме тези органи постепенно един след друг.
към текста >>
Както тук
на
Земята
носим в нас физическото сърце, така носим в нас тогава духовната част
на
Слънцето.
След смъртта е точно обратното. Човекът израства тогава до космически размери. Когато е израснал до сферата на Луната, тогава духовното, което принадлежи на Луната става един орган в него и след смъртта то ще бъде за него същото нещо, което тук на Земята е мозъкът за нас като физически човеци. Така след смъртта за нас всяка планета става един орган, когато израстваме в нейната сфера. Слънцето става в нас сърце.
Както тук на Земята носим в нас физическото сърце, така носим в нас тогава духовната част на Слънцето.
Разликата се състои само в това, че тук като човеци ние сме пълни човеци само тогава, когато след развитието на зародиша сме образували вече всички наши органи те са така да се каже всички едновременно в нас. След смъртта ние получаваме тези органи постепенно един след друг. Тогава в това отношение ние сме външно погледнато, напълно подобни на едно растително същество, което също образува своите органи един след друг. Например един орган, който може да бъде сравнен с нашите бели дробове и нашият гръклян, ние го получаваме на Марс и т.н.
към текста >>
За него след смъртта негов външен свят е онова, което
на
Земята
е изживял по силата
на
своите физически органи.
След смъртта ние израстваме така и в онова, част от което е тук нашето напуснато физическо тяло и тогава духовната част на космическите органи е вътре в нас. Следователно, що е тогава за нас един външен свят? Онова, което е нашият вътрешен свят, онова, което изживяваме с помощта на нашите органи, които правят от нас един физически земен човек и това, което сме направили с помощта на тези органи. Да вземем още веднъж един краен случай с един човек, който не е свързал абсолютно никакви отношения с духовния свят.
За него след смъртта негов външен свят е онова, което на Земята е изживял по силата на своите физически органи.
За един такъв коренен атеист светът остава след смъртта напълно без човешки души и той трябва да насочва своят поглед назад върху своя земен живот, върху това, което е било неговият свят, което е обхващал със своите деяния и преживявания. Това е тогава неговият външен свят: нищо друго освен това, което му остава като спомен от живота между раждането и смъртта, а това никак не е идни достатъчен свят на преживяванията от които човекът се нуждае в живота между смъртта и едно ново раждане. В живота между смъртта и едно ново раждане, когато човекът е вън от неговата кожа, животът между ражда нето и смъртта изглежда съвършено различно. Тук на Земята ние стоим например срещу едни човек против когото изпитваме антипатия, с когото сме се карали, на който сме причинили оскърбление и страдание. По отношение на едни такъв човек ние живеем в сферата и не бихме сторили това, ако в известен смисъл не бихме изпитвали от това едно удоволствие.
към текста >>
За един такъв коренен атеист светът остава след смъртта напълно без човешки души и той трябва да насочва своят поглед назад върху своя земен живот, върху това, което е било неговият свят, което е обхващал
със
своите деяния и преживявания.
След смъртта ние израстваме така и в онова, част от което е тук нашето напуснато физическо тяло и тогава духовната част на космическите органи е вътре в нас. Следователно, що е тогава за нас един външен свят? Онова, което е нашият вътрешен свят, онова, което изживяваме с помощта на нашите органи, които правят от нас един физически земен човек и това, което сме направили с помощта на тези органи. Да вземем още веднъж един краен случай с един човек, който не е свързал абсолютно никакви отношения с духовния свят. За него след смъртта негов външен свят е онова, което на Земята е изживял по силата на своите физически органи.
За един такъв коренен атеист светът остава след смъртта напълно без човешки души и той трябва да насочва своят поглед назад върху своя земен живот, върху това, което е било неговият свят, което е обхващал със своите деяния и преживявания.
Това е тогава неговият външен свят: нищо друго освен това, което му остава като спомен от живота между раждането и смъртта, а това никак не е идни достатъчен свят на преживяванията от които човекът се нуждае в живота между смъртта и едно ново раждане. В живота между смъртта и едно ново раждане, когато човекът е вън от неговата кожа, животът между ражда нето и смъртта изглежда съвършено различно. Тук на Земята ние стоим например срещу едни човек против когото изпитваме антипатия, с когото сме се карали, на който сме причинили оскърбление и страдание. По отношение на едни такъв човек ние живеем в сферата и не бихме сторили това, ако в известен смисъл не бихме изпитвали от това едно удоволствие. Може би се разкайваме за това и след това го забравяме отново.
към текста >>
Тук
на
Земята
ние стоим например срещу едни човек против когото изпитваме антипатия, с когото сме се карали,
на
който сме причинили оскърбление и страдание.
Да вземем още веднъж един краен случай с един човек, който не е свързал абсолютно никакви отношения с духовния свят. За него след смъртта негов външен свят е онова, което на Земята е изживял по силата на своите физически органи. За един такъв коренен атеист светът остава след смъртта напълно без човешки души и той трябва да насочва своят поглед назад върху своя земен живот, върху това, което е било неговият свят, което е обхващал със своите деяния и преживявания. Това е тогава неговият външен свят: нищо друго освен това, което му остава като спомен от живота между раждането и смъртта, а това никак не е идни достатъчен свят на преживяванията от които човекът се нуждае в живота между смъртта и едно ново раждане. В живота между смъртта и едно ново раждане, когато човекът е вън от неговата кожа, животът между ражда нето и смъртта изглежда съвършено различно.
Тук на Земята ние стоим например срещу едни човек против когото изпитваме антипатия, с когото сме се карали, на който сме причинили оскърбление и страдание.
По отношение на едни такъв човек ние живеем в сферата и не бихме сторили това, ако в известен смисъл не бихме изпитвали от това едно удоволствие. Може би се разкайваме за това и след това го забравяме отново. След смъртта ние отново намираме този човек, обаче тогава изживяваме нещо противоположно на удоволствието, което сме изпитали на Земята. Тогава ние чувствуваме: Ако не бихме сторили това ние бих ме били по-съвършени човеци, следователно в това отношение нашата душа е станала по-несъвършена. Това несъвършенство е останало на душата и трябва да остане до тогава, докато нейното земно деяние бъде изправено.
към текста >>
След смъртта ние отново намираме този човек, обаче тогава изживяваме нещо противоположно
на
удоволствието, което сме изпитали
на
Земята
.
Това е тогава неговият външен свят: нищо друго освен това, което му остава като спомен от живота между раждането и смъртта, а това никак не е идни достатъчен свят на преживяванията от които човекът се нуждае в живота между смъртта и едно ново раждане. В живота между смъртта и едно ново раждане, когато човекът е вън от неговата кожа, животът между ражда нето и смъртта изглежда съвършено различно. Тук на Земята ние стоим например срещу едни човек против когото изпитваме антипатия, с когото сме се карали, на който сме причинили оскърбление и страдание. По отношение на едни такъв човек ние живеем в сферата и не бихме сторили това, ако в известен смисъл не бихме изпитвали от това едно удоволствие. Може би се разкайваме за това и след това го забравяме отново.
След смъртта ние отново намираме този човек, обаче тогава изживяваме нещо противоположно на удоволствието, което сме изпитали на Земята.
Тогава ние чувствуваме: Ако не бихме сторили това ние бих ме били по-съвършени човеци, следователно в това отношение нашата душа е станала по-несъвършена. Това несъвършенство е останало на душата и трябва да остане до тогава, докато нейното земно деяние бъде изправено. Ние виждаме по-малко деянието, отколкото петното в нашата душа: това петно трябва да бъде заличено. Ние чувствуваме това като една сила в нас, която ни води да търсим да заличим отново нашето лошо деяние. При една настроена против духовното душа би се прибавило още и това, че тя чувствува: Аз съм отделен от душите с които съм се отнесъл лошо, трябва да чакам, докато отново я срещна, за да изтрия петното.
към текста >>
Той намира една позната нему душа, която е живяла
на
Земята
като мъж и е минала през вратата
на
смъртта, оставяйки
на
Земята
своите деца и своята жена.
Обаче такива крайни случаи не съществуват всъщност сега. Ясновидецът, който влиза във връзка с душите на умрелите, може да има следната опитност.
Той намира една позната нему душа, която е живяла на Земята като мъж и е минала през вратата на смъртта, оставяйки на Земята своите деца и своята жена.
Тази душа му казва: Аз съм оставил на Земята жена и деца, с които съм живял заедно. Сега аз имам само образите на това, което сме преживели заедно. Моите са долу на Земята, където обаче аз не мога да ги видя. Аз се чувствувам отделен от тях, може би дори някой е умрял от тях и него също аз не мога да намеря. Това е нещастието на душата, която е живяла в една среда, която не е проявявала никаква мисъл за духовен живот.
към текста >>
Тази душа му казва: Аз съм оставил
на
Земята
жена и деца, с които съм живял заедно.
Обаче такива крайни случаи не съществуват всъщност сега. Ясновидецът, който влиза във връзка с душите на умрелите, може да има следната опитност. Той намира една позната нему душа, която е живяла на Земята като мъж и е минала през вратата на смъртта, оставяйки на Земята своите деца и своята жена.
Тази душа му казва: Аз съм оставил на Земята жена и деца, с които съм живял заедно.
Сега аз имам само образите на това, което сме преживели заедно. Моите са долу на Земята, където обаче аз не мога да ги видя. Аз се чувствувам отделен от тях, може би дори някой е умрял от тях и него също аз не мога да намеря. Това е нещастието на душата, която е живяла в една среда, която не е проявявала никаква мисъл за духовен живот. Ето защо тези души остават в тъмнина по отношение на духовния свят и те не могат да бъдат вижда ни от духовния свят.
към текста >>
Моите са долу
на
Земята
, където обаче аз
не
мога да ги видя.
Обаче такива крайни случаи не съществуват всъщност сега. Ясновидецът, който влиза във връзка с душите на умрелите, може да има следната опитност. Той намира една позната нему душа, която е живяла на Земята като мъж и е минала през вратата на смъртта, оставяйки на Земята своите деца и своята жена. Тази душа му казва: Аз съм оставил на Земята жена и деца, с които съм живял заедно. Сега аз имам само образите на това, което сме преживели заедно.
Моите са долу на Земята, където обаче аз не мога да ги видя.
Аз се чувствувам отделен от тях, може би дори някой е умрял от тях и него също аз не мога да намеря. Това е нещастието на душата, която е живяла в една среда, която не е проявявала никаква мисъл за духовен живот. Ето защо тези души остават в тъмнина по отношение на духовния свят и те не могат да бъдат вижда ни от духовния свят.
към текста >>
Когато напротив, ясновидецът намира души, които са оставили във физическият свят други души интересуващи се тук
на
Земята
за духовният живот, като например за Духовната наука, тогава той намира, че такива души възприемат /виждат/ други такива души и могат да имат общение с тях в живота след смъртта.
Когато напротив, ясновидецът намира души, които са оставили във физическият свят други души интересуващи се тук на Земята за духовният живот, като например за Духовната наука, тогава той намира, че такива души възприемат /виждат/ други такива души и могат да имат общение с тях в живота след смъртта.
Така наречените мъртви се нуждаят от живите, защото иначе те не биха могли да виждат на Земята нищо друго освен себе си т.е. своя собствен изминат живот на Земята. На това почива благодеянието, което можем да окажем на душите на умрелите, когато можем да им четем духом не гласно, а в мисли, като същевременно си представяме, че мъртвите си стоят пред нас. По този начин можем да четем едновременно на различни мъртви, било със, или без книга и с това да им окажем голямо благодеяние. Обаче мислите трябва да се отнасят към него духовно други неща нямат никакво значение за мъртвите.
към текста >>
Така наречените мъртви се нуждаят от живите, защото иначе те
не
биха могли да виждат
на
Земята
нищо друго освен себе си т.е.
Когато напротив, ясновидецът намира души, които са оставили във физическият свят други души интересуващи се тук на Земята за духовният живот, като например за Духовната наука, тогава той намира, че такива души възприемат /виждат/ други такива души и могат да имат общение с тях в живота след смъртта.
Така наречените мъртви се нуждаят от живите, защото иначе те не биха могли да виждат на Земята нищо друго освен себе си т.е.
своя собствен изминат живот на Земята. На това почива благодеянието, което можем да окажем на душите на умрелите, когато можем да им четем духом не гласно, а в мисли, като същевременно си представяме, че мъртвите си стоят пред нас. По този начин можем да четем едновременно на различни мъртви, било със, или без книга и с това да им окажем голямо благодеяние. Обаче мислите трябва да се отнасят към него духовно други неща нямат никакво значение за мъртвите. Чрез тези мисли ние създава ме за мъртвите един външен свят, нещо което те възприемат, виждат.
към текста >>
своя собствен изминат живот
на
Земята
.
Когато напротив, ясновидецът намира души, които са оставили във физическият свят други души интересуващи се тук на Земята за духовният живот, като например за Духовната наука, тогава той намира, че такива души възприемат /виждат/ други такива души и могат да имат общение с тях в живота след смъртта. Така наречените мъртви се нуждаят от живите, защото иначе те не биха могли да виждат на Земята нищо друго освен себе си т.е.
своя собствен изминат живот на Земята.
На това почива благодеянието, което можем да окажем на душите на умрелите, когато можем да им четем духом не гласно, а в мисли, като същевременно си представяме, че мъртвите си стоят пред нас. По този начин можем да четем едновременно на различни мъртви, било със, или без книга и с това да им окажем голямо благодеяние. Обаче мислите трябва да се отнасят към него духовно други неща нямат никакво значение за мъртвите. Чрез тези мисли ние създава ме за мъртвите един външен свят, нещо което те възприемат, виждат. Да мислим химически закони и т.н., това няма никакво значение за тях, тъй като закони имат значение само за физическия свят.
към текста >>
По този начин можем да четем едновременно
на
различни мъртви, било
със
, или без книга и с това да им окажем голямо благодеяние.
Когато напротив, ясновидецът намира души, които са оставили във физическият свят други души интересуващи се тук на Земята за духовният живот, като например за Духовната наука, тогава той намира, че такива души възприемат /виждат/ други такива души и могат да имат общение с тях в живота след смъртта. Така наречените мъртви се нуждаят от живите, защото иначе те не биха могли да виждат на Земята нищо друго освен себе си т.е. своя собствен изминат живот на Земята. На това почива благодеянието, което можем да окажем на душите на умрелите, когато можем да им четем духом не гласно, а в мисли, като същевременно си представяме, че мъртвите си стоят пред нас.
По този начин можем да четем едновременно на различни мъртви, било със, или без книга и с това да им окажем голямо благодеяние.
Обаче мислите трябва да се отнасят към него духовно други неща нямат никакво значение за мъртвите. Чрез тези мисли ние създава ме за мъртвите един външен свят, нещо което те възприемат, виждат. Да мислим химически закони и т.н., това няма никакво значение за тях, тъй като закони имат значение само за физическия свят.
към текста >>
Да мислим химически
закони
и т.н., това няма никакво значение за тях, тъй като
закони
имат значение само за физическия свят.
своя собствен изминат живот на Земята. На това почива благодеянието, което можем да окажем на душите на умрелите, когато можем да им четем духом не гласно, а в мисли, като същевременно си представяме, че мъртвите си стоят пред нас. По този начин можем да четем едновременно на различни мъртви, било със, или без книга и с това да им окажем голямо благодеяние. Обаче мислите трябва да се отнасят към него духовно други неща нямат никакво значение за мъртвите. Чрез тези мисли ние създава ме за мъртвите един външен свят, нещо което те възприемат, виждат.
Да мислим химически закони и т.н., това няма никакво значение за тях, тъй като закони имат значение само за физическия свят.
към текста >>
Души, които още тук
на
Земята
са чули нещо за Духовната наука,
на
тях можем да им направим голяма услуга, като им четем от циклите сказки.
Също така човек не може да учи вече след смъртта в духовния свят Духовната наука, както би могъл да мисли някой, понеже Духовната наука съдържа духовни мисли.
Души, които още тук на Земята са чули нещо за Духовната наука, на тях можем да им направим голяма услуга, като им четем от циклите сказки.
Такива души са наистина в състояние да възприемат един духовен свят, но затова пък те не могат да имат понятия и идеи, не могат да образуват такива понятия и идеи, които могат да добият само тук на Земята.
към текста >>
Такива души са наистина в състояние да възприемат един духовен свят, но затова пък те
не
могат да имат понятия и идеи,
не
могат да образуват такива понятия и идеи, които могат да добият само тук
на
Земята
.
Също така човек не може да учи вече след смъртта в духовния свят Духовната наука, както би могъл да мисли някой, понеже Духовната наука съдържа духовни мисли. Души, които още тук на Земята са чули нещо за Духовната наука, на тях можем да им направим голяма услуга, като им четем от циклите сказки.
Такива души са наистина в състояние да възприемат един духовен свят, но затова пък те не могат да имат понятия и идеи, не могат да образуват такива понятия и идеи, които могат да добият само тук на Земята.
към текста >>
Това са възвишени, напреднали Същества, които постоянно се прераждат отново
на
Земята
, докато се издигнат до чин Буда.
Да вземем един пример. Има Същества, които се наричат Бодисатви.
Това са възвишени, напреднали Същества, които постоянно се прераждат отново на Земята, докато се издигнат до чин Буда.
Докато един Бодисатва се намира в своето физическо тяло, той живее като човек между човеците, като духовен благодетел на човеците. Обаче още тук на Земята той има една особена задача, да учи не само хората живеещи във физическо тяло, а той учи също и мъртвите, даже и Съществата на висшите йерархии. Това иде от там, че съдържанието на земната Теософия може да бъде добито само на Земята, в едно физическо тяло. Бодисатвите могат да доведат само по изключение по-нататък в тяхното развитие други същества след смъртта, които тук на Земята са приели тук на Земята вече искрата на духовният живот. Чрез самият духовен свят не се ражда Теософията: тя се ражда само на Земята и след това може да бъде занесена чрез хората в духовният свят.
към текста >>
Обаче още тук
на
Земята
той има една особена задача, да учи
не
само хората живеещи във физическо тяло, а той учи също и мъртвите, даже и Съществата
на
висшите йерархии.
Да вземем един пример. Има Същества, които се наричат Бодисатви. Това са възвишени, напреднали Същества, които постоянно се прераждат отново на Земята, докато се издигнат до чин Буда. Докато един Бодисатва се намира в своето физическо тяло, той живее като човек между човеците, като духовен благодетел на човеците.
Обаче още тук на Земята той има една особена задача, да учи не само хората живеещи във физическо тяло, а той учи също и мъртвите, даже и Съществата на висшите йерархии.
Това иде от там, че съдържанието на земната Теософия може да бъде добито само на Земята, в едно физическо тяло. Бодисатвите могат да доведат само по изключение по-нататък в тяхното развитие други същества след смъртта, които тук на Земята са приели тук на Земята вече искрата на духовният живот. Чрез самият духовен свят не се ражда Теософията: тя се ражда само на Земята и след това може да бъде занесена чрез хората в духовният свят. Това може да бъде разбрано, ако си помислим, че на Земята животните виждат всичко както и хората, но не могат да го разберат. Така свръхсетивните Същества могат да виждат свръхсетивния свят, но не могат да го разберат понятия и идеи за свръхсетивния свят могат да се родят само на Земята и от Земята те лъчезарят като една светлина в духовния свят.
към текста >>
Това иде от там, че съдържанието
на
земната Теософия може да бъде добито само
на
Земята
, в едно физическо тяло.
Да вземем един пример. Има Същества, които се наричат Бодисатви. Това са възвишени, напреднали Същества, които постоянно се прераждат отново на Земята, докато се издигнат до чин Буда. Докато един Бодисатва се намира в своето физическо тяло, той живее като човек между човеците, като духовен благодетел на човеците. Обаче още тук на Земята той има една особена задача, да учи не само хората живеещи във физическо тяло, а той учи също и мъртвите, даже и Съществата на висшите йерархии.
Това иде от там, че съдържанието на земната Теософия може да бъде добито само на Земята, в едно физическо тяло.
Бодисатвите могат да доведат само по изключение по-нататък в тяхното развитие други същества след смъртта, които тук на Земята са приели тук на Земята вече искрата на духовният живот. Чрез самият духовен свят не се ражда Теософията: тя се ражда само на Земята и след това може да бъде занесена чрез хората в духовният свят. Това може да бъде разбрано, ако си помислим, че на Земята животните виждат всичко както и хората, но не могат да го разберат. Така свръхсетивните Същества могат да виждат свръхсетивния свят, но не могат да го разберат понятия и идеи за свръхсетивния свят могат да се родят само на Земята и от Земята те лъчезарят като една светлина в духовния свят. От това може да се разбере добре значението на Земята.
към текста >>
Бодисатвите могат да доведат само по изключение по-нататък в тяхното развитие други същества след смъртта, които тук
на
Земята
са приели тук
на
Земята
вече искрата
на
духовният живот.
Има Същества, които се наричат Бодисатви. Това са възвишени, напреднали Същества, които постоянно се прераждат отново на Земята, докато се издигнат до чин Буда. Докато един Бодисатва се намира в своето физическо тяло, той живее като човек между човеците, като духовен благодетел на човеците. Обаче още тук на Земята той има една особена задача, да учи не само хората живеещи във физическо тяло, а той учи също и мъртвите, даже и Съществата на висшите йерархии. Това иде от там, че съдържанието на земната Теософия може да бъде добито само на Земята, в едно физическо тяло.
Бодисатвите могат да доведат само по изключение по-нататък в тяхното развитие други същества след смъртта, които тук на Земята са приели тук на Земята вече искрата на духовният живот.
Чрез самият духовен свят не се ражда Теософията: тя се ражда само на Земята и след това може да бъде занесена чрез хората в духовният свят. Това може да бъде разбрано, ако си помислим, че на Земята животните виждат всичко както и хората, но не могат да го разберат. Така свръхсетивните Същества могат да виждат свръхсетивния свят, но не могат да го разберат понятия и идеи за свръхсетивния свят могат да се родят само на Земята и от Земята те лъчезарят като една светлина в духовния свят. От това може да се разбере добре значението на Земята. Тя не е само една преходна степен, или долина на плача, а съществува, за да бъде развито тук едно духовно знание, което след това може да бъде занесено в духовния свят.
към текста >>
Чрез самият духовен свят
не
се ражда Теософията: тя се ражда само
на
Земята
и след това може да бъде занесена чрез хората в духовният свят.
Това са възвишени, напреднали Същества, които постоянно се прераждат отново на Земята, докато се издигнат до чин Буда. Докато един Бодисатва се намира в своето физическо тяло, той живее като човек между човеците, като духовен благодетел на човеците. Обаче още тук на Земята той има една особена задача, да учи не само хората живеещи във физическо тяло, а той учи също и мъртвите, даже и Съществата на висшите йерархии. Това иде от там, че съдържанието на земната Теософия може да бъде добито само на Земята, в едно физическо тяло. Бодисатвите могат да доведат само по изключение по-нататък в тяхното развитие други същества след смъртта, които тук на Земята са приели тук на Земята вече искрата на духовният живот.
Чрез самият духовен свят не се ражда Теософията: тя се ражда само на Земята и след това може да бъде занесена чрез хората в духовният свят.
Това може да бъде разбрано, ако си помислим, че на Земята животните виждат всичко както и хората, но не могат да го разберат. Така свръхсетивните Същества могат да виждат свръхсетивния свят, но не могат да го разберат понятия и идеи за свръхсетивния свят могат да се родят само на Земята и от Земята те лъчезарят като една светлина в духовния свят. От това може да се разбере добре значението на Земята. Тя не е само една преходна степен, или долина на плача, а съществува, за да бъде развито тук едно духовно знание, което след това може да бъде занесено в духовния свят.
към текста >>
Това може да бъде разбрано, ако си помислим, че
на
Земята
животните виждат всичко както и хората, но
не
могат да го разберат.
Докато един Бодисатва се намира в своето физическо тяло, той живее като човек между човеците, като духовен благодетел на човеците. Обаче още тук на Земята той има една особена задача, да учи не само хората живеещи във физическо тяло, а той учи също и мъртвите, даже и Съществата на висшите йерархии. Това иде от там, че съдържанието на земната Теософия може да бъде добито само на Земята, в едно физическо тяло. Бодисатвите могат да доведат само по изключение по-нататък в тяхното развитие други същества след смъртта, които тук на Земята са приели тук на Земята вече искрата на духовният живот. Чрез самият духовен свят не се ражда Теософията: тя се ражда само на Земята и след това може да бъде занесена чрез хората в духовният свят.
Това може да бъде разбрано, ако си помислим, че на Земята животните виждат всичко както и хората, но не могат да го разберат.
Така свръхсетивните Същества могат да виждат свръхсетивния свят, но не могат да го разберат понятия и идеи за свръхсетивния свят могат да се родят само на Земята и от Земята те лъчезарят като една светлина в духовния свят. От това може да се разбере добре значението на Земята. Тя не е само една преходна степен, или долина на плача, а съществува, за да бъде развито тук едно духовно знание, което след това може да бъде занесено в духовния свят.
към текста >>
Така свръхсетивните Същества могат да виждат свръхсетивния свят, но
не
могат да го разберат понятия и идеи за свръхсетивния свят могат да се родят само
на
Земята
и от
Земята
те лъчезарят като една светлина в духовния свят.
Обаче още тук на Земята той има една особена задача, да учи не само хората живеещи във физическо тяло, а той учи също и мъртвите, даже и Съществата на висшите йерархии. Това иде от там, че съдържанието на земната Теософия може да бъде добито само на Земята, в едно физическо тяло. Бодисатвите могат да доведат само по изключение по-нататък в тяхното развитие други същества след смъртта, които тук на Земята са приели тук на Земята вече искрата на духовният живот. Чрез самият духовен свят не се ражда Теософията: тя се ражда само на Земята и след това може да бъде занесена чрез хората в духовният свят. Това може да бъде разбрано, ако си помислим, че на Земята животните виждат всичко както и хората, но не могат да го разберат.
Така свръхсетивните Същества могат да виждат свръхсетивния свят, но не могат да го разберат понятия и идеи за свръхсетивния свят могат да се родят само на Земята и от Земята те лъчезарят като една светлина в духовния свят.
От това може да се разбере добре значението на Земята. Тя не е само една преходна степен, или долина на плача, а съществува, за да бъде развито тук едно духовно знание, което след това може да бъде занесено в духовния свят.
към текста >>
От това може да се разбере добре значението
на
Земята
.
Това иде от там, че съдържанието на земната Теософия може да бъде добито само на Земята, в едно физическо тяло. Бодисатвите могат да доведат само по изключение по-нататък в тяхното развитие други същества след смъртта, които тук на Земята са приели тук на Земята вече искрата на духовният живот. Чрез самият духовен свят не се ражда Теософията: тя се ражда само на Земята и след това може да бъде занесена чрез хората в духовният свят. Това може да бъде разбрано, ако си помислим, че на Земята животните виждат всичко както и хората, но не могат да го разберат. Така свръхсетивните Същества могат да виждат свръхсетивния свят, но не могат да го разберат понятия и идеи за свръхсетивния свят могат да се родят само на Земята и от Земята те лъчезарят като една светлина в духовния свят.
От това може да се разбере добре значението на Земята.
Тя не е само една преходна степен, или долина на плача, а съществува, за да бъде развито тук едно духовно знание, което след това може да бъде занесено в духовния свят.
към текста >>
8.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И ако запитате, дали те
не
искат да усвоят това изкуство
на
четенето, аз мога да призная според моя опит, че за сега те нямат никакво удоволствие да сторят това, защото
не
се нуждаят и
не
считат за полезно да четат онова, което се произвежда
на
Земята
.
Те могат да бъдат казани по-лесно устно не само поради това, че вследствие на съществуващите в света предразсъдъци, днес в много отношения е още по-трудно да бъде поверено в една книга, всички което може да бъде поверено на всеотдайните антропософски сърца, но това е трудно още поради факта, че действително духовните истини могат да бъдат казани по-добре устно, отколкото могат да бъдат поверени на писмеността и печата. Това трябва да важи особено за по-интимните духовни истини да бъдат написани, напечата ни истини, които се отнасят за самите висши духовни светове. Това е щекотливо, съмнително именно поради причината, че писането и печатът принадлежат към онези неща, които съществуват, за които се говори и духовните Същества не могат да четат. Книгите не могат да бъдат прочетени в духовният свят. Те могат да бъдат четени още едно кратко време след смъртта ни от спомена, обаче Съществата на висшите йерархии не могат да четат наши книги.
И ако запитате, дали те не искат да усвоят това изкуство на четенето, аз мога да призная според моя опит, че за сега те нямат никакво удоволствие да сторят това, защото не се нуждаят и не считат за полезно да четат онова, което се произвежда на Земята.
Четенето на Духовните Същества започва едвам тогава, когато хора на Земята четат в книги, т.е. това което се намира в книгите ще стане жива мисъл на хората, тогава духовете четат в мислите на хората. Обаче онова, което е написано, или напечатано, то е като тъмнина за Съществата на духовния свят, така че по отношение на самите духовни Същества имаме чувството, че когато поверим нещо на писмеността и печата, ние правим съобщения зад гърба на духовните Същества. Това е едно действително чувство, което един културен гражданин на настоящето не ще сподели напълно, обаче всеки истински окултист ще има това чувство на съпротивлението на писмеността и печата.
към текста >>
Четенето
на
Духовните Същества започва едвам тогава, когато хора
на
Земята
четат в книги, т.е.
Това трябва да важи особено за по-интимните духовни истини да бъдат написани, напечата ни истини, които се отнасят за самите висши духовни светове. Това е щекотливо, съмнително именно поради причината, че писането и печатът принадлежат към онези неща, които съществуват, за които се говори и духовните Същества не могат да четат. Книгите не могат да бъдат прочетени в духовният свят. Те могат да бъдат четени още едно кратко време след смъртта ни от спомена, обаче Съществата на висшите йерархии не могат да четат наши книги. И ако запитате, дали те не искат да усвоят това изкуство на четенето, аз мога да призная според моя опит, че за сега те нямат никакво удоволствие да сторят това, защото не се нуждаят и не считат за полезно да четат онова, което се произвежда на Земята.
Четенето на Духовните Същества започва едвам тогава, когато хора на Земята четат в книги, т.е.
това което се намира в книгите ще стане жива мисъл на хората, тогава духовете четат в мислите на хората. Обаче онова, което е написано, или напечатано, то е като тъмнина за Съществата на духовния свят, така че по отношение на самите духовни Същества имаме чувството, че когато поверим нещо на писмеността и печата, ние правим съобщения зад гърба на духовните Същества. Това е едно действително чувство, което един културен гражданин на настоящето не ще сподели напълно, обаче всеки истински окултист ще има това чувство на съпротивлението на писмеността и печата.
към текста >>
Когато християнинът
на
Средновековието, или също християнинът
на
недалечните столетия насочваше
със
своя молитва, възпоминателните си мисли към родствени, или познати
не
му мъртви, чувствата
на
едни такъв молещ се човек бяха през онова време много по-силни отколкото днес, за да стигнат нагоре до мъртвите.
Когато проникнем с ясновидски поглед в духовните светове, тогава особено в настоящето време се явява като нещо особено много важно, че започвайки от настоящето време се явява като нещо особено важно все повече и повече знание за духовния свят ще се разпространи, защото от това разпространение на Духовната наука ще зависи много нещо относно все по-необходимо ставащото изменение на човешкия душевен живот. Когато насочим нашият духовен поглед върху древните времена, ако отидем само с няколко столетия в миналото, ние ще намерим с духовен поглед нещо, което може да бъде твърде изненадващо за незнаещите. Ние ще открием именно, че отношението между живите и мъртвите става все по-трудно и все по-трудно, че още преди относително не дълго време живото взаимодействие между живите и мъртвите беше нещо много по-активно.
Когато християнинът на Средновековието, или също християнинът на недалечните столетия насочваше със своя молитва, възпоминателните си мисли към родствени, или познати не му мъртви, чувствата на едни такъв молещ се човек бяха през онова време много по-силни отколкото днес, за да стигнат нагоре до мъртвите.
В миналото душата на един умрял човек се чувствуваше много по-лесно проникната от топлото дихание на любов идващо от онези, които в молитвата си насочваха техният поглед нагоре, техните мисли към мъртвите, отколкото това става днес, когато ние се отдаваме само на външното временно образование. И отново мъртвите да много по-откъснати от живите, отколкото е било преди относително не много дълго време. Днес на мъртвите им е много по-трудно да виждат онова, което става живо в душите на останалите на Земята. Това се дължи на еволюцията на човечеството. Но самата еволюция на човечеството изисква също, да бъде намерена отново тази връзка, това живо отношение и общуване между живите и мъртвите.
към текста >>
Днес
на
мъртвите им е много по-трудно да виждат онова, което става живо в душите
на
останалите
на
Земята
.
Когато насочим нашият духовен поглед върху древните времена, ако отидем само с няколко столетия в миналото, ние ще намерим с духовен поглед нещо, което може да бъде твърде изненадващо за незнаещите. Ние ще открием именно, че отношението между живите и мъртвите става все по-трудно и все по-трудно, че още преди относително не дълго време живото взаимодействие между живите и мъртвите беше нещо много по-активно. Когато християнинът на Средновековието, или също християнинът на недалечните столетия насочваше със своя молитва, възпоминателните си мисли към родствени, или познати не му мъртви, чувствата на едни такъв молещ се човек бяха през онова време много по-силни отколкото днес, за да стигнат нагоре до мъртвите. В миналото душата на един умрял човек се чувствуваше много по-лесно проникната от топлото дихание на любов идващо от онези, които в молитвата си насочваха техният поглед нагоре, техните мисли към мъртвите, отколкото това става днес, когато ние се отдаваме само на външното временно образование. И отново мъртвите да много по-откъснати от живите, отколкото е било преди относително не много дълго време.
Днес на мъртвите им е много по-трудно да виждат онова, което става живо в душите на останалите на Земята.
Това се дължи на еволюцията на човечеството. Но самата еволюция на човечеството изисква също, да бъде намерена отново тази връзка, това живо отношение и общуване между живите и мъртвите. В миналите времена живата връзка и тази връзка да не беше при едно пълно ясно съзнание, защото вече от дълго време хората бяха загубили тяхното естествено ясновидство. В още по-далечни минали времена живите все още можеха да поглеждат ясновидски към мъртвите, можеха да следят живота на мъртвите. Както в миналото за душата беше нещо естествено да поддържа едно живо взаимодействие с мъртвите, така и днес благодарение на усвояването на мисли и идеи върху висшите духовни светове, душата може отново да намери силата да възстанови общението с мъртвите, живото взаимодействие с тях.
към текста >>
Когато ясновидецът проследява в духовните светове човека, който е минал през вратата
на
смъртта и насочва погледа си върху тези души той констатира, че общо взето душата
на
умрелия има едно много ясно възприятие, едно много ясно чувство за омраза живееща в останалия
на
Земята
човек.
Когато след това въпросното лице, което е било мразено, или спрямо което е била изпитвана антипатия умира тогава онзи, който е мразил, или е изпитвал антипатия в живота си, научавайки за смъртта, чувствува че не може да мрази вече по същия начин това лице, или да запази своята антипатия към него. И ако омразата продължава и след смъртта, тогава по-нежните души изпитват едно чувство на срам по отношение на една такава омраза, на една такава антипатия, която трае отвъд гроба. Това чувство, което много души могат да имат, може да бъде проследено само по ясновидски път. През време на изследването може да си зададем въпроса: Защо в душата настъпва това чувство на срам по отношение на омразата, или на антипатията, защо то настъпва? Дори и по време на живота тази, който мрази, никак не е издал своята омраза пред мразеното лице.
Когато ясновидецът проследява в духовните светове човека, който е минал през вратата на смъртта и насочва погледа си върху тези души той констатира, че общо взето душата на умрелия има едно много ясно възприятие, едно много ясно чувство за омраза живееща в останалия на Земята човек.
Аз искам да си послужа с един образ, бих казал, че това е така, като че мъртвият вижда омразата. Ясновидецът може да констатира много точно това, че мъртвият вижда една такава омраза. Но ние можем да проследим, какво означава за мъртвият една такава омраза. Една такава омраза означава за мъртвият една пречка за добрите измерения в неговото духовно развитие, една пречка, която може да бъде сравнена с пречките които можем да срещнем за постигането на една външна цел на Земята. Този е фактът в духовният свят, че мъртвият чувствува омразата като една пречка за неговите добри и най-добри намерения.
към текста >>
Една такава омраза означава за мъртвият една пречка за добрите измерения в неговото духовно развитие, една пречка, която може да бъде сравнена с пречките които можем да срещнем за постигането
на
една външна цел
на
Земята
.
Дори и по време на живота тази, който мрази, никак не е издал своята омраза пред мразеното лице. Когато ясновидецът проследява в духовните светове човека, който е минал през вратата на смъртта и насочва погледа си върху тези души той констатира, че общо взето душата на умрелия има едно много ясно възприятие, едно много ясно чувство за омраза живееща в останалия на Земята човек. Аз искам да си послужа с един образ, бих казал, че това е така, като че мъртвият вижда омразата. Ясновидецът може да констатира много точно това, че мъртвият вижда една такава омраза. Но ние можем да проследим, какво означава за мъртвият една такава омраза.
Една такава омраза означава за мъртвият една пречка за добрите измерения в неговото духовно развитие, една пречка, която може да бъде сравнена с пречките които можем да срещнем за постигането на една външна цел на Земята.
Този е фактът в духовният свят, че мъртвият чувствува омразата като една пречка за неговите добри и най-добри намерения. И сега ние разбираме защо в душата, която размисля малко върху себе си, умира даже оправдана в живота омраза, защо тя изпитва срам, когато мразеният човек умира. Ако човек не е никакъв ясновидец, той не знае истината какво е положението, но то се всажда в душата му чрез едно естествено чувство, чувството, че той е наблюдаван. Той чувствува: мъртвият вижда моята омраза, даже тази омраза е за него една пречка за неговите най-добри намерения. В човешката душа съществуват много дълбоки чувства, които се обясняват когато се издигнем в духовните светове и обгърнем с поглед духовните факти, които стоят на основата на тези чувства.
към текста >>
Както
на
Земята
човек
не
иска да бъде наблюдаван по отношение
на
някои неща,
не
иска да бъде наблюдаван външно, съответно как той
не
извършва тези неща когато знае, че го наблюдават, така той
не
мрази отвъд смъртта, когато има чувството: мъртвият ме наблюдава.
Този е фактът в духовният свят, че мъртвият чувствува омразата като една пречка за неговите добри и най-добри намерения. И сега ние разбираме защо в душата, която размисля малко върху себе си, умира даже оправдана в живота омраза, защо тя изпитва срам, когато мразеният човек умира. Ако човек не е никакъв ясновидец, той не знае истината какво е положението, но то се всажда в душата му чрез едно естествено чувство, чувството, че той е наблюдаван. Той чувствува: мъртвият вижда моята омраза, даже тази омраза е за него една пречка за неговите най-добри намерения. В човешката душа съществуват много дълбоки чувства, които се обясняват когато се издигнем в духовните светове и обгърнем с поглед духовните факти, които стоят на основата на тези чувства.
Както на Земята човек не иска да бъде наблюдаван по отношение на някои неща, не иска да бъде наблюдаван външно, съответно как той не извършва тези неща когато знае, че го наблюдават, така той не мрази отвъд смъртта, когато има чувството: мъртвият ме наблюдава.
Обаче любовта, или даже само симпатията, която проявяваме по отношение на мъртвия, тя е за мъртвият едно улеснение за мъртвият в неговият път. Това, което казвам сега, че омразата създава пречки за мъртвия в духовния свят и любовта отстранява пречките, не е едно престъпление на Кармата както също и тук на Земята стават много неща, които не трябва да причисляваме непосредствено към Кармата. Когато ударим крака си в някой камък, ние не трябва да приписваме това винаги на Кармата, поне не трябва да го приписваме на моралната Карма. Също така не противоречи на Кармата, когато мъртвият се чувствува олекотен чрез любовта, която се влива от Земята и когато той среща пречки за своите добри намерения.
към текста >>
Това, което казвам сега, че омразата създава пречки за мъртвия в духовния свят и любовта отстранява пречките,
не
е едно престъпление
на
Кармата както също и тук
на
Земята
стават много неща, които
не
трябва да причисляваме непосредствено към Кармата.
Ако човек не е никакъв ясновидец, той не знае истината какво е положението, но то се всажда в душата му чрез едно естествено чувство, чувството, че той е наблюдаван. Той чувствува: мъртвият вижда моята омраза, даже тази омраза е за него една пречка за неговите най-добри намерения. В човешката душа съществуват много дълбоки чувства, които се обясняват когато се издигнем в духовните светове и обгърнем с поглед духовните факти, които стоят на основата на тези чувства. Както на Земята човек не иска да бъде наблюдаван по отношение на някои неща, не иска да бъде наблюдаван външно, съответно как той не извършва тези неща когато знае, че го наблюдават, така той не мрази отвъд смъртта, когато има чувството: мъртвият ме наблюдава. Обаче любовта, или даже само симпатията, която проявяваме по отношение на мъртвия, тя е за мъртвият едно улеснение за мъртвият в неговият път.
Това, което казвам сега, че омразата създава пречки за мъртвия в духовния свят и любовта отстранява пречките, не е едно престъпление на Кармата както също и тук на Земята стават много неща, които не трябва да причисляваме непосредствено към Кармата.
Когато ударим крака си в някой камък, ние не трябва да приписваме това винаги на Кармата, поне не трябва да го приписваме на моралната Карма. Също така не противоречи на Кармата, когато мъртвият се чувствува олекотен чрез любовта, която се влива от Земята и когато той среща пречки за своите добри намерения.
към текста >>
Също така
не
противоречи
на
Кармата, когато мъртвият се чувствува олекотен чрез любовта, която се влива от
Земята
и когато той среща пречки за своите добри намерения.
В човешката душа съществуват много дълбоки чувства, които се обясняват когато се издигнем в духовните светове и обгърнем с поглед духовните факти, които стоят на основата на тези чувства. Както на Земята човек не иска да бъде наблюдаван по отношение на някои неща, не иска да бъде наблюдаван външно, съответно как той не извършва тези неща когато знае, че го наблюдават, така той не мрази отвъд смъртта, когато има чувството: мъртвият ме наблюдава. Обаче любовта, или даже само симпатията, която проявяваме по отношение на мъртвия, тя е за мъртвият едно улеснение за мъртвият в неговият път. Това, което казвам сега, че омразата създава пречки за мъртвия в духовния свят и любовта отстранява пречките, не е едно престъпление на Кармата както също и тук на Земята стават много неща, които не трябва да причисляваме непосредствено към Кармата. Когато ударим крака си в някой камък, ние не трябва да приписваме това винаги на Кармата, поне не трябва да го приписваме на моралната Карма.
Също така не противоречи на Кармата, когато мъртвият се чувствува олекотен чрез любовта, която се влива от Земята и когато той среща пречки за своите добри намерения.
към текста >>
Нещо друго, което бихме могли да кажем, ще говори по-енергично
на
душите относно общението между живите и мъртвите, е това, че душите
на
умрелите се нуждаят по определен начин от храна, във всеки случай
не
от такава храна, от която хората се нуждаят
на
Земята
, а от духовно-душевна храна.
Нещо друго, което бихме могли да кажем, ще говори по-енергично на душите относно общението между живите и мъртвите, е това, че душите на умрелите се нуждаят по определен начин от храна, във всеки случай не от такава храна, от която хората се нуждаят на Земята, а от духовно-душевна храна.
Както отговаря на един факт, че ние хората на Земята трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме плодове и използуваме тези плодове като храна, за да можем да живеем физически на Земята, така и душите на умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени плодове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане. Той вижда как душите на спящите хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят. Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора. Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества. И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли.
към текста >>
Както отговаря
на
един факт, че ние хората
на
Земята
трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме плодове и използуваме тези плодове като храна, за да можем да живеем физически
на
Земята
, така и душите
на
умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени плодове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане.
Нещо друго, което бихме могли да кажем, ще говори по-енергично на душите относно общението между живите и мъртвите, е това, че душите на умрелите се нуждаят по определен начин от храна, във всеки случай не от такава храна, от която хората се нуждаят на Земята, а от духовно-душевна храна.
Както отговаря на един факт, че ние хората на Земята трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме плодове и използуваме тези плодове като храна, за да можем да живеем физически на Земята, така и душите на умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени плодове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане.
Той вижда как душите на спящите хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят. Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора. Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества. И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли. Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени.
към текста >>
Той вижда как душите
на
спящите хора
на
Земята
са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят.
Нещо друго, което бихме могли да кажем, ще говори по-енергично на душите относно общението между живите и мъртвите, е това, че душите на умрелите се нуждаят по определен начин от храна, във всеки случай не от такава храна, от която хората се нуждаят на Земята, а от духовно-душевна храна. Както отговаря на един факт, че ние хората на Земята трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме плодове и използуваме тези плодове като храна, за да можем да живеем физически на Земята, така и душите на умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени плодове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане.
Той вижда как душите на спящите хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят.
Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора. Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества. И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли. Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени. О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна.
към текста >>
О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите
на
умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи
на
Земята
, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели
със
себе си при заспиването и
не
намират нищо което може да им послужи за храна.
Той вижда как душите на спящите хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят. Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора. Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества. И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли. Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени.
О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна.
Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние. Когато през целият ден сме се занимавали само с материални идеи за живота, когато насочваме нашият поглед само върху това, което става във физическият свят и може да бъде извършено там и ако никога преди заспиването нямаме никаква мисъл за духовните светове, а напротив в много отношения отиваме при заспиването в духовния свят не е духовни мисли, а е нещо съвсем друго, ние не предлагаме никаква храна на умрелите. Аз познавам областта в Европа, където младежите биват възпитавани във висшите училища в смисъла да заспиват така, че предварително да изпиват значително количество бира, за да заспят по-дълбоко. По този начин техните идеи не могат да живеят в духовният свят те не занасят там заспивайки живи идеи. И когато след това идват души, те намират така да се каже една празна градина.
към текста >>
За да бъде разбран добре този факт, трябва да споменем, че след смъртта душата може да се храни с идеите
на
онези души
на
живите с които е имала някаква връзка
на
Земята
.
За да бъде разбран добре този факт, трябва да споменем, че след смъртта душата може да се храни с идеите на онези души на живите с които е имала някаква връзка на Земята.
Душата на умрелия не може да се храни с мислите идеите на онези хора, с които тя не е имала никаква връзка на Земята. Когато в нашето време ние разпространяваме Духовното наука, за да имаме отново в душите нещо живо духовно ние действително работим не само за живите, не само за това, живите да имат едно теоретично задоволяване, а се стремят да изпълним нашите сърца и души с мисли за духовния свят, защото знаем, че мъртвите, с които сме били свързани на Земята, трябва да се хранят след смъртта с тези идеи и чувства за поддържането на техния духовен живот. Днес ние се чувствуваме не само като работници за така наречените живи хора, а същевременно като работници така, че духовно научната работа, разпространението на антропософския живот служи също и на духовните светове. Когато говорим на живите за техния дневен живот, ние създаваме чрез духовното задоволяване на душите за нощният живот такива идеи, които са плодотворна храна на душите чиято Карма е била те да умрат преди нас. Ето защо нашият стремеж е да разпространяваме Духовната наука, или Антропософията в обществата в кръжците, защото от значение е онези хора, които се занимават с Духовна наука, да бъдат заедно в общества.
към текста >>
Душата
на
умрелия
не
може да се храни с мислите идеите
на
онези хора, с които тя
не
е имала никаква връзка
на
Земята
.
За да бъде разбран добре този факт, трябва да споменем, че след смъртта душата може да се храни с идеите на онези души на живите с които е имала някаква връзка на Земята.
Душата на умрелия не може да се храни с мислите идеите на онези хора, с които тя не е имала никаква връзка на Земята.
Когато в нашето време ние разпространяваме Духовното наука, за да имаме отново в душите нещо живо духовно ние действително работим не само за живите, не само за това, живите да имат едно теоретично задоволяване, а се стремят да изпълним нашите сърца и души с мисли за духовния свят, защото знаем, че мъртвите, с които сме били свързани на Земята, трябва да се хранят след смъртта с тези идеи и чувства за поддържането на техния духовен живот. Днес ние се чувствуваме не само като работници за така наречените живи хора, а същевременно като работници така, че духовно научната работа, разпространението на антропософския живот служи също и на духовните светове. Когато говорим на живите за техния дневен живот, ние създаваме чрез духовното задоволяване на душите за нощният живот такива идеи, които са плодотворна храна на душите чиято Карма е била те да умрат преди нас. Ето защо нашият стремеж е да разпространяваме Духовната наука, или Антропософията в обществата в кръжците, защото от значение е онези хора, които се занимават с Духовна наука, да бъдат заедно в общества. Защото аз казах, че като е заминал за духовния свят човек може да черпи храна само от душите на онези живи хора, с които той е бил близко свързан на Земята.
към текста >>
Когато в нашето време ние разпространяваме Духовното наука, за да имаме отново в душите нещо живо духовно ние действително работим
не
само за живите,
не
само за това, живите да имат едно теоретично задоволяване, а се стремят да изпълним нашите сърца и души с мисли за духовния свят, защото знаем, че мъртвите, с които сме били свързани
на
Земята
, трябва да се хранят след смъртта с тези идеи и чувства за поддържането
на
техния духовен живот.
За да бъде разбран добре този факт, трябва да споменем, че след смъртта душата може да се храни с идеите на онези души на живите с които е имала някаква връзка на Земята. Душата на умрелия не може да се храни с мислите идеите на онези хора, с които тя не е имала никаква връзка на Земята.
Когато в нашето време ние разпространяваме Духовното наука, за да имаме отново в душите нещо живо духовно ние действително работим не само за живите, не само за това, живите да имат едно теоретично задоволяване, а се стремят да изпълним нашите сърца и души с мисли за духовния свят, защото знаем, че мъртвите, с които сме били свързани на Земята, трябва да се хранят след смъртта с тези идеи и чувства за поддържането на техния духовен живот.
Днес ние се чувствуваме не само като работници за така наречените живи хора, а същевременно като работници така, че духовно научната работа, разпространението на антропософския живот служи също и на духовните светове. Когато говорим на живите за техния дневен живот, ние създаваме чрез духовното задоволяване на душите за нощният живот такива идеи, които са плодотворна храна на душите чиято Карма е била те да умрат преди нас. Ето защо нашият стремеж е да разпространяваме Духовната наука, или Антропософията в обществата в кръжците, защото от значение е онези хора, които се занимават с Духовна наука, да бъдат заедно в общества. Защото аз казах, че като е заминал за духовния свят човек може да черпи храна само от душите на онези живи хора, с които той е бил близко свързан на Земята.
към текста >>
Защото аз казах, че като е заминал за духовния свят човек може да черпи храна само от душите
на
онези живи хора, с които той е бил близко свързан
на
Земята
.
Душата на умрелия не може да се храни с мислите идеите на онези хора, с които тя не е имала никаква връзка на Земята. Когато в нашето време ние разпространяваме Духовното наука, за да имаме отново в душите нещо живо духовно ние действително работим не само за живите, не само за това, живите да имат едно теоретично задоволяване, а се стремят да изпълним нашите сърца и души с мисли за духовния свят, защото знаем, че мъртвите, с които сме били свързани на Земята, трябва да се хранят след смъртта с тези идеи и чувства за поддържането на техния духовен живот. Днес ние се чувствуваме не само като работници за така наречените живи хора, а същевременно като работници така, че духовно научната работа, разпространението на антропософския живот служи също и на духовните светове. Когато говорим на живите за техния дневен живот, ние създаваме чрез духовното задоволяване на душите за нощният живот такива идеи, които са плодотворна храна на душите чиято Карма е била те да умрат преди нас. Ето защо нашият стремеж е да разпространяваме Духовната наука, или Антропософията в обществата в кръжците, защото от значение е онези хора, които се занимават с Духовна наука, да бъдат заедно в общества.
Защото аз казах, че като е заминал за духовния свят човек може да черпи храна само от душите на онези живи хора, с които той е бил близко свързан на Земята.
към текста >>
Тази е вътрешната причина, поради която ние работим в сдружение и полагаме определена грижа, че онзи, преди умирането да може да се запознае с хора, които още
на
Земята
се занимават с духовни въпрос, защото от това той може да почерпи храна, когато тези хора се намират в спящо състояние.
Ние се стремим да съберем душите, за да увеличим все повече и повече посятата земя за мъртвите. Много хора, които днес умират, не намират никаква посята нива, защото техните семейства се състоят само от материалисти, но те намират такива посети ниви при душите на антропософите, защото са се запознали с Духовната наука.
Тази е вътрешната причина, поради която ние работим в сдружение и полагаме определена грижа, че онзи, преди умирането да може да се запознае с хора, които още на Земята се занимават с духовни въпрос, защото от това той може да почерпи храна, когато тези хора се намират в спящо състояние.
В древни времена на развитието на човечеството, когато определен религиозен, духовен живот още проникваше душите, религиозните общества и особено роднините по кръв бяха тези при които душите след смъртта едно прибежище. Обаче силата на кръвното родство намали и то трябва да бъде все повече заменено с култивирането на духовния живот, както ние се стремим да направим това. Така ние виждаме, че Антропософията може да ни обещае да бъде създадена една нова връзка, един нов мост между живите и мъртвите, защото чрез Антропософията ние ще бъдем нещо за мъртвите. И както днес вече намираме с погледът на ясновидеца понякога хора в живота между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки на Земята, имат само материалистични мисли, тогава ние разбираме необходимостта от проникването на земната култура с духовни мисли. Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други.
към текста >>
И както днес вече намираме с погледът
на
ясновидеца понякога хора в живота между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки
на
Земята
, имат само материалистични мисли, тогава ние разбираме необходимостта от проникването
на
земната култура с духовни мисли.
Много хора, които днес умират, не намират никаква посята нива, защото техните семейства се състоят само от материалисти, но те намират такива посети ниви при душите на антропософите, защото са се запознали с Духовната наука. Тази е вътрешната причина, поради която ние работим в сдружение и полагаме определена грижа, че онзи, преди умирането да може да се запознае с хора, които още на Земята се занимават с духовни въпрос, защото от това той може да почерпи храна, когато тези хора се намират в спящо състояние. В древни времена на развитието на човечеството, когато определен религиозен, духовен живот още проникваше душите, религиозните общества и особено роднините по кръв бяха тези при които душите след смъртта едно прибежище. Обаче силата на кръвното родство намали и то трябва да бъде все повече заменено с култивирането на духовния живот, както ние се стремим да направим това. Така ние виждаме, че Антропософията може да ни обещае да бъде създадена една нова връзка, един нов мост между живите и мъртвите, защото чрез Антропософията ние ще бъдем нещо за мъртвите.
И както днес вече намираме с погледът на ясновидеца понякога хора в живота между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки на Земята, имат само материалистични мисли, тогава ние разбираме необходимостта от проникването на земната култура с духовни мисли.
Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други. След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена? Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи.
към текста >>
Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше
на
Земята
и е останал тук
на
Земята
някои членове
на
неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други.
Тази е вътрешната причина, поради която ние работим в сдружение и полагаме определена грижа, че онзи, преди умирането да може да се запознае с хора, които още на Земята се занимават с духовни въпрос, защото от това той може да почерпи храна, когато тези хора се намират в спящо състояние. В древни времена на развитието на човечеството, когато определен религиозен, духовен живот още проникваше душите, религиозните общества и особено роднините по кръв бяха тези при които душите след смъртта едно прибежище. Обаче силата на кръвното родство намали и то трябва да бъде все повече заменено с култивирането на духовния живот, както ние се стремим да направим това. Така ние виждаме, че Антропософията може да ни обещае да бъде създадена една нова връзка, един нов мост между живите и мъртвите, защото чрез Антропософията ние ще бъдем нещо за мъртвите. И както днес вече намираме с погледът на ясновидеца понякога хора в живота между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки на Земята, имат само материалистични мисли, тогава ние разбираме необходимостта от проникването на земната култура с духовни мисли.
Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други.
След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена? Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене.
към текста >>
Той прониква
със
своя поглед само в миналото време, когато е живял
на
Земята
заедно с нея.
Обаче силата на кръвното родство намали и то трябва да бъде все повече заменено с култивирането на духовния живот, както ние се стремим да направим това. Така ние виждаме, че Антропософията може да ни обещае да бъде създадена една нова връзка, един нов мост между живите и мъртвите, защото чрез Антропософията ние ще бъдем нещо за мъртвите. И както днес вече намираме с погледът на ясновидеца понякога хора в живота между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки на Земята, имат само материалистични мисли, тогава ние разбираме необходимостта от проникването на земната култура с духовни мисли. Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други. След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена?
Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея.
Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене. При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно. И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието.
към текста >>
При това гледаме от областта
на
живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу
на
Земята
, обичал ме е, но
не
се свързва с вярата в съществуването
на
душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към
Земята
търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно.
След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена? Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене.
При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно.
И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието. Това е едно често, болезнено изживяване на мъртвите. И така може да се случи погледът на ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването на най-добрите си намерения поради мислите на омраза, които го преследват от Земята и не намира никакво утешение в любимите мисли на онези, които са го обичали на Земята, понеже не може да ги възприеме поради техния материализъм.
към текста >>
И мъртвият
не
може да намери живеещите още
на
Земята
,
не
може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата
на
живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието.
Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене. При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно.
И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието.
Това е едно често, болезнено изживяване на мъртвите. И така може да се случи погледът на ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването на най-добрите си намерения поради мислите на омраза, които го преследват от Земята и не намира никакво утешение в любимите мисли на онези, които са го обичали на Земята, понеже не може да ги възприеме поради техния материализъм.
към текста >>
И така може да се случи погледът
на
ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването
на
най-добрите си намерения поради мислите
на
омраза, които го преследват от
Земята
и
не
намира никакво утешение в любимите мисли
на
онези, които са го обичали
на
Земята
, понеже
не
може да ги възприеме поради техния материализъм.
Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене. При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно. И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието. Това е едно често, болезнено изживяване на мъртвите.
И така може да се случи погледът на ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването на най-добрите си намерения поради мислите на омраза, които го преследват от Земята и не намира никакво утешение в любимите мисли на онези, които са го обичали на Земята, понеже не може да ги възприеме поради техния материализъм.
към текста >>
Тези
закони
на
духовния свят, които ясновидецът може да наблюдава
със
своя поглед, са фактически без условно валидни.
Тези закони на духовния свят, които ясновидецът може да наблюдава със своя поглед, са фактически без условно валидни.
Те са така безусловно валидни, както ни учи един случай, който често пъти успяват да наблюдавам. Поучително беше да се наблюдава, как действуват мислите на антипатия, даже и там, където те не са били хранени с пълно съзнание. Могат да бъдат наблюдавани училищни учители които не са могли да привлекат към себе си любовта на техните млади ученици макар и това да са, така да се каже невинни мисли на антипатия и омраза. Когато един такъв учител умира, ние виждаме, как той среща н тези мисли, които остават да съществуват пречки за своите добри намерения в духовния свят. Детето, младежът, често пъти не си дават сметка, когато учителят е умрял, че не трябва вече да го мрази, а запазва това чувство по един естествен начин в душата си, спомняйки си как учителят го е измъчвал.
към текста >>
Може да доведем работата даже до там макар и това да е по-трудно, че ако сме имали едно лично отношение с мъртвия и сме имали заедно с него общи мисли върху един светоглед, или върху някоя област
на
живота, можем да четем даже и
на
някого, който
не
ни е бил близък
на
Земята
.
Това може да бъде направено, като мислено си представим, че умрелият стои пред нас, опитваме се да си го представим такъв, какъвто си го спомняме стоящ, или седящ пред нас. Това можем да сторим едновременно с няколко души на умрелите. След това четем, но не гласно, а следим с внимание мислите, като винаги запазваме в съзнанието си мисълта, че мъртвият е пред нас. Това е четене на мъртвите. Не е нужно да вземаме някоя книга, но не трябва да мислим по абстрактен начин, а трябва да премисляме фактически всяка своя /дума/ мисъл така можем да четем през мъртвите.
Може да доведем работата даже до там макар и това да е по-трудно, че ако сме имали едно лично отношение с мъртвия и сме имали заедно с него общи мисли върху един светоглед, или върху някоя област на живота, можем да четем даже и на някого, който не ни е бил близък на Земята.
Това става даже, чрез топлата мисъл, която насочваме към него, той постепенно насочва вниманието си към нея. Така може да бъде полезно дори когато четем на мъртвия, които не са ни били близки на Земята. Това четене може да стане по всяка време. Аз бях запитан вече, в кой час трябва да бъде направено това най-добре. Това е напълно независимо от часа.
към текста >>
Така може да бъде полезно дори когато четем
на
мъртвия, които
не
са ни били близки
на
Земята
.
След това четем, но не гласно, а следим с внимание мислите, като винаги запазваме в съзнанието си мисълта, че мъртвият е пред нас. Това е четене на мъртвите. Не е нужно да вземаме някоя книга, но не трябва да мислим по абстрактен начин, а трябва да премисляме фактически всяка своя /дума/ мисъл така можем да четем през мъртвите. Може да доведем работата даже до там макар и това да е по-трудно, че ако сме имали едно лично отношение с мъртвия и сме имали заедно с него общи мисли върху един светоглед, или върху някоя област на живота, можем да четем даже и на някого, който не ни е бил близък на Земята. Това става даже, чрез топлата мисъл, която насочваме към него, той постепенно насочва вниманието си към нея.
Така може да бъде полезно дори когато четем на мъртвия, които не са ни били близки на Земята.
Това четене може да стане по всяка време. Аз бях запитан вече, в кой час трябва да бъде направено това най-добре. Това е напълно независимо от часа. Трябва само действително да премисляме мислите. Повърхностното четене не помага нищо.
към текста >>
Понякога една такава душа има по-силен копнеж към Духовната наука, отколкото онзи, който
със
своето горно съзнание е ревностен последовател
на
духовнонаучните събрания.
И често в подсъзнателния живот може да става напълно противоположно на това, което човек вярва, или мисли в своето голямо съзнание. Един много частен случай е този, че един член на едно семейство се запознава с Духовната наука. Един брат, един мъж, или една жена с който съответните са свързани, се настройват все по-антипатично и все по-антипатично към Духовната наука, често пъти изпадат в истински гняв и даже беснеят, когато съпругът, или братът на съпругът са приели Духовната наука и се занимават с нея. Тогава в едно такова семейство се развива много антипатия против Духовната наука, така че някои хора срещат голяма трудност да развиват своите духовни познания поради тази причина, че техните добри приятели, или техните роднини са силно враждебно настроени към нея. Когато изследваме ясновидски такива души, ние често пъти констатираме, че в подсъзнателните глъбини на една такава душа се развива най-дълбокият копнеж за Духовната наука.
Понякога една такава душа има по-силен копнеж към Духовната наука, отколкото онзи, който със своето горно съзнание е ревностен последовател на духовнонаучните събрания.
Обаче смъртта премахва тази покривка от подсъзнанието, смъртта изправя такива неща по един чудесен начин. В живота често се случва, някой да се заглушава по отношение на онова, което живее в подсъзнанието и действително има хора, които всъщност имат дълбок, даже много дълбок копнеж към Духовната наука, но се заглуша ват в своето горно съзнание. Като вилнеят против Духовната наука, те заглушават своя копнеж и се мамят по отношение на този копнеж. Обаче след смъртта този копнеж се проявява толкова по-силно. И именно често пъти при такива, които в живота си са беснели против Духовната наука, след смъртта се проявява най-силният копнеж към нея.
към текста >>
Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава
със
спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша.
Един въпрос, който често пъти възниква във връзка с всичко това е този: Да, но как можем да знаем, дали мъртвият действително иска и може да слуша?
Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша.
Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите. Ние действително можем да усвоим едно такова чувство. Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание. Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат. Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин.
към текста >>
Не
знаят ли те от собствено виждане това, което човек може да им чете тук
на
Земята
,
не
го ли знаят те много по-добре?
Когато човек не е в състояние да съди за това, или онова, той няма необходимото знание за физическия свят. Хората си съставят една погрешна представа за живота между смъртта и едно ново раждане, когато задават въпроса: Но защо е нужно да се чете на мъртвите?
Не знаят ли те от собствено виждане това, което човек може да им чете тук на Земята, не го ли знаят те много по-добре?
Този въпрос задава обаче само онзи, който не е в състояние да съди за това, което човек може да изпита в духовния свят. Човек може да бъде във физическия свят, без да има знанието за физическия свят. Нали и животните живеят заедно с нас във физическия свят, но въпреки това не знаят за този свят това, което ние хората знаем. Фактът, че един мъртъв живее в Духовния свят, не означава още, че той знае нещо за този свят, въпреки че може да го вижда. Онова, което се добива в Духовната наука то се добива като знание сама за Земята, а не може да се добие в духовния свят.
към текста >>
Онова, което се добива в Духовната наука то се добива като знание сама за
Земята
, а
не
може да се добие в духовния свят.
Не знаят ли те от собствено виждане това, което човек може да им чете тук на Земята, не го ли знаят те много по-добре? Този въпрос задава обаче само онзи, който не е в състояние да съди за това, което човек може да изпита в духовния свят. Човек може да бъде във физическия свят, без да има знанието за физическия свят. Нали и животните живеят заедно с нас във физическия свят, но въпреки това не знаят за този свят това, което ние хората знаем. Фактът, че един мъртъв живее в Духовния свят, не означава още, че той знае нещо за този свят, въпреки че може да го вижда.
Онова, което се добива в Духовната наука то се добива като знание сама за Земята, а не може да се добие в духовния свят.
Ето защо когато искаме да знаем за Съществата в духовния свят, ние трябва да познаваме това именно чрез онези Същества, които са го познали на самата Земя. Това е една важна тайна на духовните светове, че човек може да бъде в тези светове, може да ги вижда, обаче онова което е необходимо като знание върху духовните светове, трябва да бъде добито на Земята.
към текста >>
Това е една важна тайна
на
духовните светове, че човек може да бъде в тези светове, може да ги вижда, обаче онова което е необходимо като знание върху духовните светове, трябва да бъде добито
на
Земята
.
Човек може да бъде във физическия свят, без да има знанието за физическия свят. Нали и животните живеят заедно с нас във физическия свят, но въпреки това не знаят за този свят това, което ние хората знаем. Фактът, че един мъртъв живее в Духовния свят, не означава още, че той знае нещо за този свят, въпреки че може да го вижда. Онова, което се добива в Духовната наука то се добива като знание сама за Земята, а не може да се добие в духовния свят. Ето защо когато искаме да знаем за Съществата в духовния свят, ние трябва да познаваме това именно чрез онези Същества, които са го познали на самата Земя.
Това е една важна тайна на духовните светове, че човек може да бъде в тези светове, може да ги вижда, обаче онова което е необходимо като знание върху духовните светове, трябва да бъде добито на Земята.
към текста >>
И това, които човекът намиращ се в духовния свят между смъртта и едно ново раждане трябва да очаква от хората
на
Земята
, то е тези хора да му покажат и да направят да му блести от
Земята
онова, което може да се добие само
на
Земята
.
Да, обични приятели, аз трябва да ви кажа нещо по отношение на духовните светове, което в известно отношение ще звучи и ще бъде разгледано по-нататък в нашето утрешно разглеждане, за което хората обикновено не си съставят една правилна представа. Когато човекът живее в духовният свят между смъртта и едно ново раждане, той насочва своят копнеж към физическият свят така, както тук физическият човек насочва по определен начин своя копнеж към духовния свят.
И това, които човекът намиращ се в духовния свят между смъртта и едно ново раждане трябва да очаква от хората на Земята, то е тези хора да му покажат и да направят да му блести от Земята онова, което може да се добие само на Земята.
Наистина Земята не е би ла напразно създадена в духовното мирово пространство съществувание. Тя бе извикана на живот, за да може да се роди онова, което е възможно само на Земята. И ако по-рано казах, че духовните Същества на духовните светове не могат да четат нашите книги, сега трябва да кажа: Онова, което живее в нас като Духовна наука, то е за духовните Същества, а също и за нашите собствени души след смъртта това, което за физическите хора тук на Земята са книгите, което за физическите хора е онова, чрез което те научават нещо за света. Почувствувайте тези важни думи, че ние трябва да дадем четиво на мъртвите! Нашите книги са в известно отношение по-търпеливи, нашите книги не стигат до там, че да погълнат например буквите и хартията по време когато ги четем.
към текста >>
Наистина
Земята
не
е би ла напразно създадена в духовното мирово пространство съществувание.
Да, обични приятели, аз трябва да ви кажа нещо по отношение на духовните светове, което в известно отношение ще звучи и ще бъде разгледано по-нататък в нашето утрешно разглеждане, за което хората обикновено не си съставят една правилна представа. Когато човекът живее в духовният свят между смъртта и едно ново раждане, той насочва своят копнеж към физическият свят така, както тук физическият човек насочва по определен начин своя копнеж към духовния свят. И това, които човекът намиращ се в духовния свят между смъртта и едно ново раждане трябва да очаква от хората на Земята, то е тези хора да му покажат и да направят да му блести от Земята онова, което може да се добие само на Земята.
Наистина Земята не е би ла напразно създадена в духовното мирово пространство съществувание.
Тя бе извикана на живот, за да може да се роди онова, което е възможно само на Земята. И ако по-рано казах, че духовните Същества на духовните светове не могат да четат нашите книги, сега трябва да кажа: Онова, което живее в нас като Духовна наука, то е за духовните Същества, а също и за нашите собствени души след смъртта това, което за физическите хора тук на Земята са книгите, което за физическите хора е онова, чрез което те научават нещо за света. Почувствувайте тези важни думи, че ние трябва да дадем четиво на мъртвите! Нашите книги са в известно отношение по-търпеливи, нашите книги не стигат до там, че да погълнат например буквите и хартията по време когато ги четем. Ние хората често пъти отнемаме на мъртвите четивото чрез това, че се изпълваме само с това, което действително е невидимо в духовните светове, че изпълваме нашето съзнание само с материални мисли.
към текста >>
Тя бе извикана
на
живот, за да може да се роди онова, което е възможно само
на
Земята
.
Да, обични приятели, аз трябва да ви кажа нещо по отношение на духовните светове, което в известно отношение ще звучи и ще бъде разгледано по-нататък в нашето утрешно разглеждане, за което хората обикновено не си съставят една правилна представа. Когато човекът живее в духовният свят между смъртта и едно ново раждане, той насочва своят копнеж към физическият свят така, както тук физическият човек насочва по определен начин своя копнеж към духовния свят. И това, които човекът намиращ се в духовния свят между смъртта и едно ново раждане трябва да очаква от хората на Земята, то е тези хора да му покажат и да направят да му блести от Земята онова, което може да се добие само на Земята. Наистина Земята не е би ла напразно създадена в духовното мирово пространство съществувание.
Тя бе извикана на живот, за да може да се роди онова, което е възможно само на Земята.
И ако по-рано казах, че духовните Същества на духовните светове не могат да четат нашите книги, сега трябва да кажа: Онова, което живее в нас като Духовна наука, то е за духовните Същества, а също и за нашите собствени души след смъртта това, което за физическите хора тук на Земята са книгите, което за физическите хора е онова, чрез което те научават нещо за света. Почувствувайте тези важни думи, че ние трябва да дадем четиво на мъртвите! Нашите книги са в известно отношение по-търпеливи, нашите книги не стигат до там, че да погълнат например буквите и хартията по време когато ги четем. Ние хората често пъти отнемаме на мъртвите четивото чрез това, че се изпълваме само с това, което действително е невидимо в духовните светове, че изпълваме нашето съзнание само с материални мисли. Аз трябва да кажа това, защото често пъти възниква въпросът, дали мъртвите не биха могли сами да знаят това, което ние можем да им дадем.
към текста >>
И ако по-рано казах, че духовните Същества
на
духовните светове
не
могат да четат нашите книги, сега трябва да кажа: Онова, което живее в нас като Духовна наука, то е за духовните Същества, а също и за нашите собствени души след смъртта това, което за физическите хора тук
на
Земята
са книгите, което за физическите хора е онова, чрез което те научават нещо за света.
Да, обични приятели, аз трябва да ви кажа нещо по отношение на духовните светове, което в известно отношение ще звучи и ще бъде разгледано по-нататък в нашето утрешно разглеждане, за което хората обикновено не си съставят една правилна представа. Когато човекът живее в духовният свят между смъртта и едно ново раждане, той насочва своят копнеж към физическият свят така, както тук физическият човек насочва по определен начин своя копнеж към духовния свят. И това, които човекът намиращ се в духовния свят между смъртта и едно ново раждане трябва да очаква от хората на Земята, то е тези хора да му покажат и да направят да му блести от Земята онова, което може да се добие само на Земята. Наистина Земята не е би ла напразно създадена в духовното мирово пространство съществувание. Тя бе извикана на живот, за да може да се роди онова, което е възможно само на Земята.
И ако по-рано казах, че духовните Същества на духовните светове не могат да четат нашите книги, сега трябва да кажа: Онова, което живее в нас като Духовна наука, то е за духовните Същества, а също и за нашите собствени души след смъртта това, което за физическите хора тук на Земята са книгите, което за физическите хора е онова, чрез което те научават нещо за света.
Почувствувайте тези важни думи, че ние трябва да дадем четиво на мъртвите! Нашите книги са в известно отношение по-търпеливи, нашите книги не стигат до там, че да погълнат например буквите и хартията по време когато ги четем. Ние хората често пъти отнемаме на мъртвите четивото чрез това, че се изпълваме само с това, което действително е невидимо в духовните светове, че изпълваме нашето съзнание само с материални мисли. Аз трябва да кажа това, защото често пъти възниква въпросът, дали мъртвите не биха могли сами да знаят това, което ние можем да им дадем. Те не могат да знаят това, защото Духовната наука може да бъде основана само на Земята и от там трябва да бъде занесена горе в духовните светове.
към текста >>
Те
не
могат да знаят това, защото Духовната наука може да бъде основана само
на
Земята
и от там трябва да бъде занесена горе в духовните светове.
И ако по-рано казах, че духовните Същества на духовните светове не могат да четат нашите книги, сега трябва да кажа: Онова, което живее в нас като Духовна наука, то е за духовните Същества, а също и за нашите собствени души след смъртта това, което за физическите хора тук на Земята са книгите, което за физическите хора е онова, чрез което те научават нещо за света. Почувствувайте тези важни думи, че ние трябва да дадем четиво на мъртвите! Нашите книги са в известно отношение по-търпеливи, нашите книги не стигат до там, че да погълнат например буквите и хартията по време когато ги четем. Ние хората често пъти отнемаме на мъртвите четивото чрез това, че се изпълваме само с това, което действително е невидимо в духовните светове, че изпълваме нашето съзнание само с материални мисли. Аз трябва да кажа това, защото често пъти възниква въпросът, дали мъртвите не биха могли сами да знаят това, което ние можем да им дадем.
Те не могат да знаят това, защото Духовната наука може да бъде основана само на Земята и от там трябва да бъде занесена горе в духовните светове.
към текста >>
И когато ние самите влизаме в духовните светове и се запознаем малко с живота в тези духовни светове, ние срещаме там съвършено други отношения в сравнение с тези, които имаме тук във физическия живот
на
Земята
.
И когато ние самите влизаме в духовните светове и се запознаем малко с живота в тези духовни светове, ние срещаме там съвършено други отношения в сравнение с тези, които имаме тук във физическия живот на Земята.
Ето защо е така извънредно трудно да бъдат изразени с човешки думи и мисли отношенията в духовния свят. Аз бих могъл да ви разкажа за едно Същество, за да изтъкна нещо отделно, да ви разкажа за душата на един умрял човек, заедно с когото успях да изследвам някои неща в духовния свят, защото тя беше особено добре запозната с тези неща. Въпросът се отнася за Леонардо да Винчи, а именно за онова, как е изглеждала прочутата картина от Милано. Когато човек изследва някой духовен факт заедно с една такава душа, тази душа може да му обърне внимание върху това, което той иначе може би не би могъл да намери сам в Акашовата летопис с ясновидски поглед. Но човешката душа, която се намира в духовния свят може да му посочи това.
към текста >>
Отношенията, които даваме обикновено в описанията върху духовните светове, могат да бъдат сравнени
със
знанието върху общото движение
на
небесните тела, тях човек знае първо в ясновидското съзнание.
Също както е по-лесно във физическият свят да бъде познато онова, което се намира под влиянието на великите небесни движения и по-трудно е да бъде познато онова, което по определен начин се отнася нередовно към великите небесни движения. Сега всеки един от вас ще може лесно да подскаже за следващия ден, че утре Слънцето ще изгрее и вечерта отново ще залезе. Това може да знае всеки един. Обаче какво ще бъде времето утре, това вече ще се знае по-малко точно. Така е също и с ясновидството.
Отношенията, които даваме обикновено в описанията върху духовните светове, могат да бъдат сравнени със знанието върху общото движение на небесните тела, тях човек знае първо в ясновидското съзнание.
И винаги може да се разчита на това, че в общи линии събитията стават така. Обаче отделните събития в живота между смъртта и едно ново раждане, са такива, каквито са отношенията за състоянието на времето на Земята, които самопонятно са също закономерни, но могат да бъдат по-трудно познати също и на Земята, защото човек не може да знае от всяко място, какво е времето на друго място. Така стоят именно нещата. Тук на Земята е трудно да се знае какво е времето в Берлин, не е трудно обаче да се знае, как стоят Слънцето и Луната. Необходимо е едно особено развитие на ясновидска дарба, за да може да бъде проследено отделният живот след смъртта, отколкото общият ход на човешката душа.
към текста >>
Обаче отделните събития в живота между смъртта и едно ново раждане, са такива, каквито са отношенията за състоянието
на
времето
на
Земята
, които самопонятно са също закономерни, но могат да бъдат по-трудно познати също и
на
Земята
, защото човек
не
може да знае от всяко място, какво е времето
на
друго място.
Това може да знае всеки един. Обаче какво ще бъде времето утре, това вече ще се знае по-малко точно. Така е също и с ясновидството. Отношенията, които даваме обикновено в описанията върху духовните светове, могат да бъдат сравнени със знанието върху общото движение на небесните тела, тях човек знае първо в ясновидското съзнание. И винаги може да се разчита на това, че в общи линии събитията стават така.
Обаче отделните събития в живота между смъртта и едно ново раждане, са такива, каквито са отношенията за състоянието на времето на Земята, които самопонятно са също закономерни, но могат да бъдат по-трудно познати също и на Земята, защото човек не може да знае от всяко място, какво е времето на друго място.
Така стоят именно нещата. Тук на Земята е трудно да се знае какво е времето в Берлин, не е трудно обаче да се знае, как стоят Слънцето и Луната. Необходимо е едно особено развитие на ясновидска дарба, за да може да бъде проследено отделният живот след смъртта, отколкото общият ход на човешката душа.
към текста >>
Тук
на
Земята
е трудно да се знае какво е времето в Берлин,
не
е трудно обаче да се знае, как стоят Слънцето и Луната.
Така е също и с ясновидството. Отношенията, които даваме обикновено в описанията върху духовните светове, могат да бъдат сравнени със знанието върху общото движение на небесните тела, тях човек знае първо в ясновидското съзнание. И винаги може да се разчита на това, че в общи линии събитията стават така. Обаче отделните събития в живота между смъртта и едно ново раждане, са такива, каквито са отношенията за състоянието на времето на Земята, които самопонятно са също закономерни, но могат да бъдат по-трудно познати също и на Земята, защото човек не може да знае от всяко място, какво е времето на друго място. Така стоят именно нещата.
Тук на Земята е трудно да се знае какво е времето в Берлин, не е трудно обаче да се знае, как стоят Слънцето и Луната.
Необходимо е едно особено развитие на ясновидска дарба, за да може да бъде проследено отделният живот след смъртта, отколкото общият ход на човешката душа.
към текста >>
Точно обратен е случаят в запознаването
със
висшите светове.
И първо човек добива по правилен начин знанието за общите положения и накрая чрез специално обучение добива онова, което изглежда най-лесно. Човек може дълго време да вижда по отношение на Камалока и Девакана и въпреки това да му бъде извънредно трудно да вижда, колко е часът върху собственият часовник, който вижда във джоба. Нещата във физическият свят са най-трудни за ясновидското обучение.
Точно обратен е случаят в запознаването със висшите светове.
В тази област човек се поддава на грешки поради това, защото все още съществува едно естествено ясновидство, а това ясновидство е наистина неточно несигурно, изложено е на най-различни грешки, но може дълго време да съществува, без човек да има ясновидски поглед за общите положения, които се описват в Духовната наука, които са по-лесни за школувания ясновидец. Тези са нещата, които исках да ви опиша днес относно духовните светове.
към текста >>
9.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Човек е наясно, че силата, от която той се нуждае за ясновидското изследване идва от обикновеното човешко гледище, до ясновидското гледище: ето защо
силите
, с които човек може по-късно да вникне в миналите земни съществувания, трябва да съществуват самопонятно във всеки един човек.
Отговорът на тези въпроси често пъти е в състояние да ни заведе по-дълбоко в цялата връзка на мировите факти, доколкото духовният свят действува в тези факти, а именно във връзката на фактите, относно самата човешка природа. Един въпрос може да бъде зададен така: Когато човек стигне постепенно до там, да разбере важността и голямото значение на така нареченото прераждане, може да възникне въпросът: Да, така става, че в обикновения живот на нашето настояще, човекът не може да добие никакво съзнание за своите минали земни съществувания? Ясновидското съзнание може действително да проникне до там, да разшири паметта толкова много, че на истина миналите земни съществувания да бъдат изплували в паметта като едни спомен. Обаче в обикновеният живот на днешното човечество е така, че не съществува съзнание за минали земни съществувания. А сега да бъде зададен въпросът от гледна точка на ясновидското изследване, този въпрос приема следната форма.
Човек е наясно, че силата, от която той се нуждае за ясновидското изследване идва от обикновеното човешко гледище, до ясновидското гледище: ето защо силите, с които човек може по-късно да вникне в миналите земни съществувания, трябва да съществуват самопонятно във всеки един човек.
Въпросът сега е този: Какво става с тези сили, какво прави човекът с тези сили, които се намират в него, които се раждат с човека и които той все пак не довежда до там, да стигне до един спомен за миналите земни съществувания? Когато изследваме въпросът чрез ясновидството, когато насочим поглед върху силите, за които става дума, ние трябва да насочим вече разглеждането в една много ранна детска възраст. Защото само тогава ще видим силите, които могат да бъдат използувани при ясновиждането, за да прогледнем в миналите земни съществувания, ще видим тези сили в работа. А именно: В днешното човечество тези сили се използуват за изграждането на ларинкса /гръкляна/ и на всичко онова, което е свързано с него. Те се използуват, за да се научим да говорим.
към текста >>
Когато изследваме въпросът чрез ясновидството, когато насочим поглед върху
силите
, за които става дума, ние трябва да насочим вече разглеждането в една много ранна детска възраст.
Ясновидското съзнание може действително да проникне до там, да разшири паметта толкова много, че на истина миналите земни съществувания да бъдат изплували в паметта като едни спомен. Обаче в обикновеният живот на днешното човечество е така, че не съществува съзнание за минали земни съществувания. А сега да бъде зададен въпросът от гледна точка на ясновидското изследване, този въпрос приема следната форма. Човек е наясно, че силата, от която той се нуждае за ясновидското изследване идва от обикновеното човешко гледище, до ясновидското гледище: ето защо силите, с които човек може по-късно да вникне в миналите земни съществувания, трябва да съществуват самопонятно във всеки един човек. Въпросът сега е този: Какво става с тези сили, какво прави човекът с тези сили, които се намират в него, които се раждат с човека и които той все пак не довежда до там, да стигне до един спомен за миналите земни съществувания?
Когато изследваме въпросът чрез ясновидството, когато насочим поглед върху силите, за които става дума, ние трябва да насочим вече разглеждането в една много ранна детска възраст.
Защото само тогава ще видим силите, които могат да бъдат използувани при ясновиждането, за да прогледнем в миналите земни съществувания, ще видим тези сили в работа. А именно: В днешното човечество тези сили се използуват за изграждането на ларинкса /гръкляна/ и на всичко онова, което е свързано с него. Те се използуват, за да се научим да говорим. Следователно във всеки човек са налице силите, които биха го направили да вижда минали земни съществувания. Обаче днес те са използувани за развитието на органите на говора до такава степен, че при нормални условия човекът не може да има спомен за миналото.
към текста >>
Защото само тогава ще видим
силите
, които могат да бъдат използувани при ясновиждането, за да прогледнем в миналите земни съществувания, ще видим тези сили в работа.
Обаче в обикновеният живот на днешното човечество е така, че не съществува съзнание за минали земни съществувания. А сега да бъде зададен въпросът от гледна точка на ясновидското изследване, този въпрос приема следната форма. Човек е наясно, че силата, от която той се нуждае за ясновидското изследване идва от обикновеното човешко гледище, до ясновидското гледище: ето защо силите, с които човек може по-късно да вникне в миналите земни съществувания, трябва да съществуват самопонятно във всеки един човек. Въпросът сега е този: Какво става с тези сили, какво прави човекът с тези сили, които се намират в него, които се раждат с човека и които той все пак не довежда до там, да стигне до един спомен за миналите земни съществувания? Когато изследваме въпросът чрез ясновидството, когато насочим поглед върху силите, за които става дума, ние трябва да насочим вече разглеждането в една много ранна детска възраст.
Защото само тогава ще видим силите, които могат да бъдат използувани при ясновиждането, за да прогледнем в миналите земни съществувания, ще видим тези сили в работа.
А именно: В днешното човечество тези сили се използуват за изграждането на ларинкса /гръкляна/ и на всичко онова, което е свързано с него. Те се използуват, за да се научим да говорим. Следователно във всеки човек са налице силите, които биха го направили да вижда минали земни съществувания. Обаче днес те са използувани за развитието на органите на говора до такава степен, че при нормални условия човекът не може да има спомен за миналото. Почти по лицето на цялата Земя хората са притежавали този спомен за миналите земни съществувания.
към текста >>
Следователно във всеки човек са налице
силите
, които биха го направили да вижда минали земни съществувания.
Въпросът сега е този: Какво става с тези сили, какво прави човекът с тези сили, които се намират в него, които се раждат с човека и които той все пак не довежда до там, да стигне до един спомен за миналите земни съществувания? Когато изследваме въпросът чрез ясновидството, когато насочим поглед върху силите, за които става дума, ние трябва да насочим вече разглеждането в една много ранна детска възраст. Защото само тогава ще видим силите, които могат да бъдат използувани при ясновиждането, за да прогледнем в миналите земни съществувания, ще видим тези сили в работа. А именно: В днешното човечество тези сили се използуват за изграждането на ларинкса /гръкляна/ и на всичко онова, което е свързано с него. Те се използуват, за да се научим да говорим.
Следователно във всеки човек са налице силите, които биха го направили да вижда минали земни съществувания.
Обаче днес те са използувани за развитието на органите на говора до такава степен, че при нормални условия човекът не може да има спомен за миналото. Почти по лицето на цялата Земя хората са притежавали този спомен за миналите земни съществувания. Но това е почивало на факта, че не всички сили са били използувани за изграждането на органите на говора, не всички сили са би ли използувани за виждането на миналите земни съществувания, защото при изграждането на органите на говора една част от тях са били запазвани. Развитието на човечеството е такова, че говорът, езикът е получил постепенно една такава форма, която днес в настоящия цикъл на човечеството изисква повече сили на етерното тяло, отколкото в миналите времена. Ето защо днешният човек никак не може да стигне до там, да използува онова, което остава като сили, от които най-голямата част са използувани за изграждане то на органите на говора.
към текста >>
Ако той би направил това, както ясновидецът трябва да го направи, той би могъл да вникне
със
своя поглед във миналите земни съществувания.
Обаче днес те са използувани за развитието на органите на говора до такава степен, че при нормални условия човекът не може да има спомен за миналото. Почти по лицето на цялата Земя хората са притежавали този спомен за миналите земни съществувания. Но това е почивало на факта, че не всички сили са били използувани за изграждането на органите на говора, не всички сили са би ли използувани за виждането на миналите земни съществувания, защото при изграждането на органите на говора една част от тях са били запазвани. Развитието на човечеството е такова, че говорът, езикът е получил постепенно една такава форма, която днес в настоящия цикъл на човечеството изисква повече сили на етерното тяло, отколкото в миналите времена. Ето защо днешният човек никак не може да стигне до там, да използува онова, което остава като сили, от които най-голямата част са използувани за изграждане то на органите на говора.
Ако той би направил това, както ясновидецът трябва да го направи, той би могъл да вникне със своя поглед във миналите земни съществувания.
Това е един такъв случай, при който чрез ясновидското изследване може да се докаже, от къде идват в нормалния живот силите, които иначе биха направили хората да виждат в духовните светове.
към текста >>
Това е един такъв случай, при който чрез ясновидското изследване може да се докаже, от къде идват в нормалния живот
силите
, които иначе биха направили хората да виждат в духовните светове.
Почти по лицето на цялата Земя хората са притежавали този спомен за миналите земни съществувания. Но това е почивало на факта, че не всички сили са били използувани за изграждането на органите на говора, не всички сили са би ли използувани за виждането на миналите земни съществувания, защото при изграждането на органите на говора една част от тях са били запазвани. Развитието на човечеството е такова, че говорът, езикът е получил постепенно една такава форма, която днес в настоящия цикъл на човечеството изисква повече сили на етерното тяло, отколкото в миналите времена. Ето защо днешният човек никак не може да стигне до там, да използува онова, което остава като сили, от които най-голямата част са използувани за изграждане то на органите на говора. Ако той би направил това, както ясновидецът трябва да го направи, той би могъл да вникне със своя поглед във миналите земни съществувания.
Това е един такъв случай, при който чрез ясновидското изследване може да се докаже, от къде идват в нормалния живот силите, които иначе биха направили хората да виждат в духовните светове.
към текста >>
Така е също
със
силите
, които при човека
на
настоящето време се използуват за произвеждането
на
така нареченото сиво вещество
на
мозъка, което е главно орган
на
мисленето.
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето.
Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука.
към текста >>
И ние трябва да използуваме
силите
, които остават запазени при обработването
на
сивото вещество
на
мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука".
Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука.
И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука".
На какво почива това, което се описва така, както това става в тази книга? Условията за описанията от духовния свят не е всъщност така трудно да бъдат изпълнени също и от днешният човек. Бихме могли почти да кажем, човек може да се чуди, че днес вече много хора стигат от само себе си до съзирането на тези отношения и би било чудно, че тези отношения срещат една такава силна враждебност. Защото не е трудно човек да стигне до онази степен на ясновидство, която е необходима, за да вижда човек тези неща. Нужно е само човек да направи следното, въпреки че по отношение на тези неща могат да се приложат думите на "Фауст": "Наистина лесно е, но все пак лесното е трудно".
към текста >>
Но хората
не
наблюдават следното и
не
могат също да го наблюдават: Ако в определена година, човек решава да
не
упражнява вече едно любимо духовно занимание, което е упражнявал до тогава по това би трябвало да се отнася за външните отношения, за щото чрез тях се развива сивото вещество естествено това
не
може да бъде Духовна наука, ако разбира се човек
не
я изучава както някоя друга наука но когато човек се залови, да
не
изпълнява вече някое друго любимо занимание и да направи действително това, да престане строго да го върши в течение
на
7 години и се старае да събуди в тиха медитация
силите
, които е икономисал по този начин, сили, които биха били използувани по друг начин, ако той би продължил тази си обикновена дейност: сили, които сега са икономисани, отделени тогава той може да постигне относително лесно висока степен
на
познанието
на
онези неща, които са описани в моята книга "Тайната наука".
Развитието на мозъкът става наистина най-живо в първите години на човешкият живот, чрез ясновидство то ние виждаме, как тогава етерното тяло и астралното тяло развиват най-голяма дейност за набраздяване то, за разчленяването и подреждането на мозъка. Обаче тази работа върху нашият мозък трае относително дълго време. И не ще кажем много ако твърдим, че чрез опита в живота човека става все по-умен и по-умен, макар и в по-късните години това да върви по-бавно.
Но хората не наблюдават следното и не могат също да го наблюдават: Ако в определена година, човек решава да не упражнява вече едно любимо духовно занимание, което е упражнявал до тогава по това би трябвало да се отнася за външните отношения, за щото чрез тях се развива сивото вещество естествено това не може да бъде Духовна наука, ако разбира се човек не я изучава както някоя друга наука но когато човек се залови, да не изпълнява вече някое друго любимо занимание и да направи действително това, да престане строго да го върши в течение на 7 години и се старае да събуди в тиха медитация силите, които е икономисал по този начин, сили, които биха били използувани по друг начин, ако той би продължил тази си обикновена дейност: сили, които сега са икономисани, отделени тогава той може да постигне относително лесно висока степен на познанието на онези неща, които са описани в моята книга "Тайната наука".
Фактът, че толкова малко хора достигат до това, доказва само че така малко се върши в тази насока. Това фактически не се върши, защото онзи, който има едно любимо занимание, рядко ще се откаже да не го върши никак в течение на 7 години.
към текста >>
Ако наблюдавате нашата днешна култура с всичко, което тя е постигнала така учудващо, вие никак
не
ще се почудите, че много сили
на
етерното тяло се използуват за обработването
на
мозъка, защото тази външна структура е почти изцяло резултат
на
мозъчната работа, тук
силите
отиват напълно в обработването
на
мозъка.
Така вие виждате, че една част от това, което днес се съобщава, би могло да се постигне относително лесно.
Ако наблюдавате нашата днешна култура с всичко, което тя е постигнала така учудващо, вие никак не ще се почудите, че много сили на етерното тяло се използуват за обработването на мозъка, защото тази външна структура е почти изцяло резултат на мозъчната работа, тук силите отиват напълно в обработването на мозъка.
Но някой не може да каже: Да, но аз никак не съм участвувал в тази културна работа, не съм направил нищо в тази област. Някой действително може да си въобрази погрешно това, но работата съвсем не стои така. Днес едва ли може да се намери някое уединено място на Земята, където външната култура да не е проникнала надалече, че човек да не чувствува със своето мислене в тази външна култура. А това е вече достатъчно, той да отклони тези сили от това, което бихме нарекли ясновидско съзнание. Без съмнение някой може да каже: Но диваците не се занимават с това, което обработва по този начин мозъка и въпреки това не можем да кажем за диваците, че развиват някакви особени ясновидски сили в тази насока.
към текста >>
Днес едва ли може да се намери някое уединено място
на
Земята
, където външната култура да
не
е проникнала надалече, че човек да
не
чувствува
със
своето мислене в тази външна култура.
Така вие виждате, че една част от това, което днес се съобщава, би могло да се постигне относително лесно. Ако наблюдавате нашата днешна култура с всичко, което тя е постигнала така учудващо, вие никак не ще се почудите, че много сили на етерното тяло се използуват за обработването на мозъка, защото тази външна структура е почти изцяло резултат на мозъчната работа, тук силите отиват напълно в обработването на мозъка. Но някой не може да каже: Да, но аз никак не съм участвувал в тази културна работа, не съм направил нищо в тази област. Някой действително може да си въобрази погрешно това, но работата съвсем не стои така.
Днес едва ли може да се намери някое уединено място на Земята, където външната култура да не е проникнала надалече, че човек да не чувствува със своето мислене в тази външна култура.
А това е вече достатъчно, той да отклони тези сили от това, което бихме нарекли ясновидско съзнание. Без съмнение някой може да каже: Но диваците не се занимават с това, което обработва по този начин мозъка и въпреки това не можем да кажем за диваците, че развиват някакви особени ясновидски сили в тази насока.
към текста >>
Обърнах внимание върху
силите
, които днес се използуват за развитието
на
сивото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са
силите
, които имат работа с развитието
на
говора.
Най-много пречат на човека, на хората въобще, да проникнат те в духовните светове, определени сили, на които обикновено не се обръща внимание. Аз описах сега два вида сили, които правят човека способен да вижда в духовните светове.
Обърнах внимание върху силите, които днес се използуват за развитието на сивото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са силите, които имат работа с развитието на говора.
Съществуват обаче още сили, които правят човека способен да вижда повече подробности в живота между смъртта и едно ново раждане, да вижда в подробности онова, което отделният човек върши там. В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща. Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота. Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака. Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят.
към текста >>
Силите
, които правят човека да стои и върви
на
два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят.
Обърнах внимание върху силите, които днес се използуват за развитието на сивото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са силите, които имат работа с развитието на говора. Съществуват обаче още сили, които правят човека способен да вижда повече подробности в живота между смъртта и едно ново раждане, да вижда в подробности онова, което отделният човек върши там. В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща. Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота. Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака.
Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят.
Да гледа човек как едно дете се научава да върви, това съдържа за този, който предприема ясновидски изследвания, една чудесна тайна. Силите, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане. Ако човек доведе именно нещата до там за целта съществуват още и други пътища, но това е един път -, ако човек доведе нещата да там, да си спомни как се е научил да върви, какви усилия е правил, за да се научи да върви тогава той открива в себе си силите, които е икономисал в своето етерно тяло. Защото това етерно тяло трябва да е полагало усилия за научаването на човешкия вървеж. Когато човек потърси в себе си тези сили, които е икономисал в своето детство те съществуват още във всеки един човек тогава по този път може да бъде извлечено от човека много нещо, което го прави способен да вижда в живота, който е протекъл между неговата смърт и неговото раждане.
към текста >>
Силите
, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание
на
този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане.
В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща. Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота. Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака. Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят. Да гледа човек как едно дете се научава да върви, това съдържа за този, който предприема ясновидски изследвания, една чудесна тайна.
Силите, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане.
Ако човек доведе именно нещата до там за целта съществуват още и други пътища, но това е един път -, ако човек доведе нещата да там, да си спомни как се е научил да върви, какви усилия е правил, за да се научи да върви тогава той открива в себе си силите, които е икономисал в своето етерно тяло. Защото това етерно тяло трябва да е полагало усилия за научаването на човешкия вървеж. Когато човек потърси в себе си тези сили, които е икономисал в своето детство те съществуват още във всеки един човек тогава по този път може да бъде извлечено от човека много нещо, което го прави способен да вижда в живота, който е протекъл между неговата смърт и неговото раждане.
към текста >>
Ако човек доведе именно нещата до там за целта съществуват още и други пътища, но това е един път -, ако човек доведе нещата да там, да си спомни как се е научил да върви, какви усилия е правил, за да се научи да върви тогава той открива в себе си
силите
, които е икономисал в своето етерно тяло.
Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота. Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака. Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят. Да гледа човек как едно дете се научава да върви, това съдържа за този, който предприема ясновидски изследвания, една чудесна тайна. Силите, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане.
Ако човек доведе именно нещата до там за целта съществуват още и други пътища, но това е един път -, ако човек доведе нещата да там, да си спомни как се е научил да върви, какви усилия е правил, за да се научи да върви тогава той открива в себе си силите, които е икономисал в своето етерно тяло.
Защото това етерно тяло трябва да е полагало усилия за научаването на човешкия вървеж. Когато човек потърси в себе си тези сили, които е икономисал в своето детство те съществуват още във всеки един човек тогава по този път може да бъде извлечено от човека много нещо, което го прави способен да вижда в живота, който е протекъл между неговата смърт и неговото раждане.
към текста >>
Обикновено
силите
, които човек е икономисал, остават невзети под внимание.
Вие можете да запитате: Но как може да направи човек това? Ако имаме щастието да продължим нашето Антропософско раждане, ние ще ме поставили вече едно начало за търсенето на тези сили. И ако работата върви добре, тези сили се раздвижват обикновено след 7 години, но ние сме поставили вече едно начало и това начало ще се продължи в човешката природа.
Обикновено силите, които човек е икономисал, остават невзети под внимание.
Сега човекът може да си помогне за забелязването на тези сили в себе си, като упражнява един определен естествен вид танц. Това може без съмнение да бъде предизвикано също чрез медитация, но вече по-малко от една година от основните принципи на движенията на етерното тяло в определени кръгове при нас се практикува, така наречената Евритмия. Това не е нещо като обикновен вид гимнастика, или танцуване което всъщност не води до нищо -, а това са движения, които са дадени напълно в смисъла на движението на етерното тяло. Чрез тези движения човек постепенно забелязва силите, които още се намират в него, тези сили ще бъдат открити чрез това свободно танцово движение. И така ще бъде постепенно създадени заложби, които ще събуждат онова, което съществува в човека като сили, за да може той действително да вижда в онези духовни светове, в които живее между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Чрез тези движения човек постепенно забелязва
силите
, които още се намират в него, тези сили ще бъдат открити чрез това свободно танцово движение.
И ако работата върви добре, тези сили се раздвижват обикновено след 7 години, но ние сме поставили вече едно начало и това начало ще се продължи в човешката природа. Обикновено силите, които човек е икономисал, остават невзети под внимание. Сега човекът може да си помогне за забелязването на тези сили в себе си, като упражнява един определен естествен вид танц. Това може без съмнение да бъде предизвикано също чрез медитация, но вече по-малко от една година от основните принципи на движенията на етерното тяло в определени кръгове при нас се практикува, така наречената Евритмия. Това не е нещо като обикновен вид гимнастика, или танцуване което всъщност не води до нищо -, а това са движения, които са дадени напълно в смисъла на движението на етерното тяло.
Чрез тези движения човек постепенно забелязва силите, които още се намират в него, тези сили ще бъдат открити чрез това свободно танцово движение.
И така ще бъде постепенно създадени заложби, които ще събуждат онова, което съществува в човека като сили, за да може той действително да вижда в онези духовни светове, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Така Духовната наука може да работи напълно практично в човека, в човешката култура. И можем да бъдем убедени, че постепенно Духовната наука не ще спре до там, да учи абстрактно отделни истини, а също върху целият човек ще бъде работено така, че в него да бъдат събудени сили, които са спящи в него, така щото човекът действително да се научи да се издигне до едно духовно чувствуване на живота. Това са странни неща, които трябва да кажем тук, но положението е именно такова: Когато човек открие силите, които е запазил при учене на вървежа, тогава той добива способността да вижда духовно в световете, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Това може да се постигне също чрез медитация, но тогава тази медитация трябва да се провежда така, че тя да се превръща също и в чувство.
към текста >>
Това са странни неща, които трябва да кажем тук, но положението е именно такова: Когато човек открие
силите
, които е запазил при учене
на
вървежа, тогава той добива способността да вижда духовно в световете, в които живее между смъртта и едно ново раждане.
Това не е нещо като обикновен вид гимнастика, или танцуване което всъщност не води до нищо -, а това са движения, които са дадени напълно в смисъла на движението на етерното тяло. Чрез тези движения човек постепенно забелязва силите, които още се намират в него, тези сили ще бъдат открити чрез това свободно танцово движение. И така ще бъде постепенно създадени заложби, които ще събуждат онова, което съществува в човека като сили, за да може той действително да вижда в онези духовни светове, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Така Духовната наука може да работи напълно практично в човека, в човешката култура. И можем да бъдем убедени, че постепенно Духовната наука не ще спре до там, да учи абстрактно отделни истини, а също върху целият човек ще бъде работено така, че в него да бъдат събудени сили, които са спящи в него, така щото човекът действително да се научи да се издигне до едно духовно чувствуване на живота.
Това са странни неща, които трябва да кажем тук, но положението е именно такова: Когато човек открие силите, които е запазил при учене на вървежа, тогава той добива способността да вижда духовно в световете, в които живее между смъртта и едно ново раждане.
Това може да се постигне също чрез медитация, но тогава тази медитация трябва да се провежда така, че тя да се превръща също и в чувство. Но чрез медитацията чувствата могат да бъдат събудени най-трудно. Следователно трябва да бъдат намерени силите, които правят човека способен да вижда в света между смъртта и едно ново раждане. А именно чрез това биват намерени онези сили, чрез които човек може да вижда това, което е предхождало дълго време момента на раждането. В тази област се намират много неща, които тепърва ни правят живота разбираем.
към текста >>
Следователно трябва да бъдат намерени
силите
, които правят човека способен да вижда в света между смъртта и едно ново раждане.
Така Духовната наука може да работи напълно практично в човека, в човешката култура. И можем да бъдем убедени, че постепенно Духовната наука не ще спре до там, да учи абстрактно отделни истини, а също върху целият човек ще бъде работено така, че в него да бъдат събудени сили, които са спящи в него, така щото човекът действително да се научи да се издигне до едно духовно чувствуване на живота. Това са странни неща, които трябва да кажем тук, но положението е именно такова: Когато човек открие силите, които е запазил при учене на вървежа, тогава той добива способността да вижда духовно в световете, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Това може да се постигне също чрез медитация, но тогава тази медитация трябва да се провежда така, че тя да се превръща също и в чувство. Но чрез медитацията чувствата могат да бъдат събудени най-трудно.
Следователно трябва да бъдат намерени силите, които правят човека способен да вижда в света между смъртта и едно ново раждане.
А именно чрез това биват намерени онези сили, чрез които човек може да вижда това, което е предхождало дълго време момента на раждането. В тази област се намират много неща, които тепърва ни правят живота разбираем. Например, сполетява ни някое нещастие. Първо, ние имаме едно чувство, че това е едно нещастие. Ние трудно го понасяме.
към текста >>
Колкото и странно да звучи това, когато сме минали през средата
на
нашия живот между смъртта и едно ново раждане нали между смъртта и едно ново раждане изтичат обикновено няколко столетия и тук има една среда тогава вътрешният живот
на
душата се насочва от духовният живот предимно върху
Земята
долу.
Аз не искам да описвам тук общите отношения, тях вие ще намерите описани в моите книги, но бих искал да ви покажа няколко примера, как животът преди раждането влияе върху живота след раждането.
Колкото и странно да звучи това, когато сме минали през средата на нашия живот между смъртта и едно ново раждане нали между смъртта и едно ново раждане изтичат обикновено няколко столетия и тук има една среда тогава вътрешният живот на душата се насочва от духовният живот предимно върху Земята долу.
И когато човек живее сред тази среда, той постоянно получава от Земята впечатления от това, което хората мислят и чувствуват там и за всяка една душа е така, че тя получава напълно определени впечатления. Така например една душа може да се вживее във втората половина на духовния свят към нейното ново раждане и тя все повече и повече да гледа да речем там долу онези хора, които да речем, подготвят там долу по-късната епоха, духовно действуващите хора. Някои от тези духовно действуващи хора стават особено ценни за душата. Да, случва се душата да гледа особено един, или двама човеци, които развиват тяхната дейност на Земята. Един човек, който например се е родил във втората половина на 18-тото, 19-тото столетие и във втората половина на 18-тото столетие се е намирал още в духовния свят, обаче той е гледал долу на Земята към знаменити хора, които са влияели тогава върху културата.
към текста >>
И когато човек живее сред тази среда, той постоянно получава от
Земята
впечатления от това, което хората мислят и чувствуват там и за всяка една душа е така, че тя получава напълно определени впечатления.
Аз не искам да описвам тук общите отношения, тях вие ще намерите описани в моите книги, но бих искал да ви покажа няколко примера, как животът преди раждането влияе върху живота след раждането. Колкото и странно да звучи това, когато сме минали през средата на нашия живот между смъртта и едно ново раждане нали между смъртта и едно ново раждане изтичат обикновено няколко столетия и тук има една среда тогава вътрешният живот на душата се насочва от духовният живот предимно върху Земята долу.
И когато човек живее сред тази среда, той постоянно получава от Земята впечатления от това, което хората мислят и чувствуват там и за всяка една душа е така, че тя получава напълно определени впечатления.
Така например една душа може да се вживее във втората половина на духовния свят към нейното ново раждане и тя все повече и повече да гледа да речем там долу онези хора, които да речем, подготвят там долу по-късната епоха, духовно действуващите хора. Някои от тези духовно действуващи хора стават особено ценни за душата. Да, случва се душата да гледа особено един, или двама човеци, които развиват тяхната дейност на Земята. Един човек, който например се е родил във втората половина на 18-тото, 19-тото столетие и във втората половина на 18-тото столетие се е намирал още в духовния свят, обаче той е гледал долу на Земята към знаменити хора, които са влияели тогава върху културата. Той намира като особено ценни някои хора и ги обиква особено много.
към текста >>
Да, случва се душата да гледа особено един, или двама човеци, които развиват тяхната дейност
на
Земята
.
Аз не искам да описвам тук общите отношения, тях вие ще намерите описани в моите книги, но бих искал да ви покажа няколко примера, как животът преди раждането влияе върху живота след раждането. Колкото и странно да звучи това, когато сме минали през средата на нашия живот между смъртта и едно ново раждане нали между смъртта и едно ново раждане изтичат обикновено няколко столетия и тук има една среда тогава вътрешният живот на душата се насочва от духовният живот предимно върху Земята долу. И когато човек живее сред тази среда, той постоянно получава от Земята впечатления от това, което хората мислят и чувствуват там и за всяка една душа е така, че тя получава напълно определени впечатления. Така например една душа може да се вживее във втората половина на духовния свят към нейното ново раждане и тя все повече и повече да гледа да речем там долу онези хора, които да речем, подготвят там долу по-късната епоха, духовно действуващите хора. Някои от тези духовно действуващи хора стават особено ценни за душата.
Да, случва се душата да гледа особено един, или двама човеци, които развиват тяхната дейност на Земята.
Един човек, който например се е родил във втората половина на 18-тото, 19-тото столетие и във втората половина на 18-тото столетие се е намирал още в духовния свят, обаче той е гледал долу на Земята към знаменити хора, които са влияели тогава върху културата. Той намира като особено ценни някои хора и ги обиква особено много. Това е едното, което душата изживява там: че тя гледа долу хората, които се развиват там. Но като гледа долу на Земята, тя влияе също върху тези земни хора, обаче не така, че това да възпрепятствува тяхната свобода, тя им влияе така, че определени неща, които живеят в тяхната душа, изплуват в душата им по-лесно чрез това, че някоя душа от духовния свят гледа към тях. Така земните хора биват подбудени за творчество, за дейност чрез душите, които гледат надолу към Земята и които ще се родят по-късно.
към текста >>
Един човек, който например се е родил във втората половина
на
18-тото, 19-тото столетие и във втората половина
на
18-тото столетие се е намирал още в духовния свят, обаче той е гледал долу
на
Земята
към знаменити хора, които са влияели тогава върху културата.
Колкото и странно да звучи това, когато сме минали през средата на нашия живот между смъртта и едно ново раждане нали между смъртта и едно ново раждане изтичат обикновено няколко столетия и тук има една среда тогава вътрешният живот на душата се насочва от духовният живот предимно върху Земята долу. И когато човек живее сред тази среда, той постоянно получава от Земята впечатления от това, което хората мислят и чувствуват там и за всяка една душа е така, че тя получава напълно определени впечатления. Така например една душа може да се вживее във втората половина на духовния свят към нейното ново раждане и тя все повече и повече да гледа да речем там долу онези хора, които да речем, подготвят там долу по-късната епоха, духовно действуващите хора. Някои от тези духовно действуващи хора стават особено ценни за душата. Да, случва се душата да гледа особено един, или двама човеци, които развиват тяхната дейност на Земята.
Един човек, който например се е родил във втората половина на 18-тото, 19-тото столетие и във втората половина на 18-тото столетие се е намирал още в духовния свят, обаче той е гледал долу на Земята към знаменити хора, които са влияели тогава върху културата.
Той намира като особено ценни някои хора и ги обиква особено много. Това е едното, което душата изживява там: че тя гледа долу хората, които се развиват там. Но като гледа долу на Земята, тя влияе също върху тези земни хора, обаче не така, че това да възпрепятствува тяхната свобода, тя им влияе така, че определени неща, които живеят в тяхната душа, изплуват в душата им по-лесно чрез това, че някоя душа от духовния свят гледа към тях. Така земните хора биват подбудени за творчество, за дейност чрез душите, които гледат надолу към Земята и които ще се родят по-късно. Такъв може да бъде случаят в по-далечни и също в по-интимни работи.
към текста >>
Но като гледа долу
на
Земята
, тя влияе също върху тези земни хора, обаче
не
така, че това да възпрепятствува тяхната свобода, тя им влияе така, че определени неща, които живеят в тяхната душа, изплуват в душата им по-лесно чрез това, че някоя душа от духовния свят гледа към тях.
Някои от тези духовно действуващи хора стават особено ценни за душата. Да, случва се душата да гледа особено един, или двама човеци, които развиват тяхната дейност на Земята. Един човек, който например се е родил във втората половина на 18-тото, 19-тото столетие и във втората половина на 18-тото столетие се е намирал още в духовния свят, обаче той е гледал долу на Земята към знаменити хора, които са влияели тогава върху културата. Той намира като особено ценни някои хора и ги обиква особено много. Това е едното, което душата изживява там: че тя гледа долу хората, които се развиват там.
Но като гледа долу на Земята, тя влияе също върху тези земни хора, обаче не така, че това да възпрепятствува тяхната свобода, тя им влияе така, че определени неща, които живеят в тяхната душа, изплуват в душата им по-лесно чрез това, че някоя душа от духовния свят гледа към тях.
Така земните хора биват подбудени за творчество, за дейност чрез душите, които гледат надолу към Земята и които ще се родят по-късно. Такъв може да бъде случаят в по-далечни и също в по-интимни работи.
към текста >>
Така земните хора биват подбудени за творчество, за дейност чрез душите, които гледат надолу към
Земята
и които ще се родят по-късно.
Да, случва се душата да гледа особено един, или двама човеци, които развиват тяхната дейност на Земята. Един човек, който например се е родил във втората половина на 18-тото, 19-тото столетие и във втората половина на 18-тото столетие се е намирал още в духовния свят, обаче той е гледал долу на Земята към знаменити хора, които са влияели тогава върху културата. Той намира като особено ценни някои хора и ги обиква особено много. Това е едното, което душата изживява там: че тя гледа долу хората, които се развиват там. Но като гледа долу на Земята, тя влияе също върху тези земни хора, обаче не така, че това да възпрепятствува тяхната свобода, тя им влияе така, че определени неща, които живеят в тяхната душа, изплуват в душата им по-лесно чрез това, че някоя душа от духовния свят гледа към тях.
Така земните хора биват подбудени за творчество, за дейност чрез душите, които гледат надолу към Земята и които ще се родят по-късно.
Такъв може да бъде случаят в по-далечни и също в по-интимни работи.
към текста >>
След това той иска да стане като този земен човек, да го следва след като се роди
на
Земята
.
Например случвало се е, някой да е живял в духовния свят като душа в 18-тото столетие и в първата половина на 19-тото столетие приема като свой идеал един изпълняващ човек на земният свят.
След това той иска да стане като този земен човек, да го следва след като се роди на Земята.
той гледа например и вижда книгите на едни такъв земен човек, като когото иска да бъде след като се роди. Той гледа от духовният свят с определен вътрешен копнеж, гледа от небето долу на Земята с определен вътрешен подтик, както някой гледа като жив човек с копнеж към другия свят, към небето, обаче с малко по-различно чувство. Но съществува тази голяма разлика, че когато някой гледа към небето като земен човек без познанието на Духовната наука това остава като нещо неопределено. Обаче човекът на небето, онзи който живее в духовният свят има тази особеност, гледа към човешката душа, която той особено много почита и чиито съчинения той може би иска да прочете. Накратко казано, във втората половина на нашето духовно съществува ние между смъртта и едно ново раждане ние се научаваме да познаваме в подробности човешките души, научаваме се да гледаме в душите.
към текста >>
Той гледа от духовният свят с определен вътрешен копнеж, гледа от небето долу
на
Земята
с определен вътрешен подтик, както някой гледа като жив човек с копнеж към другия свят, към небето, обаче с малко по-различно чувство.
Например случвало се е, някой да е живял в духовния свят като душа в 18-тото столетие и в първата половина на 19-тото столетие приема като свой идеал един изпълняващ човек на земният свят. След това той иска да стане като този земен човек, да го следва след като се роди на Земята. той гледа например и вижда книгите на едни такъв земен човек, като когото иска да бъде след като се роди.
Той гледа от духовният свят с определен вътрешен копнеж, гледа от небето долу на Земята с определен вътрешен подтик, както някой гледа като жив човек с копнеж към другия свят, към небето, обаче с малко по-различно чувство.
Но съществува тази голяма разлика, че когато някой гледа към небето като земен човек без познанието на Духовната наука това остава като нещо неопределено. Обаче човекът на небето, онзи който живее в духовният свят има тази особеност, гледа към човешката душа, която той особено много почита и чиито съчинения той може би иска да прочете. Накратко казано, във втората половина на нашето духовно съществува ние между смъртта и едно ново раждане ние се научаваме да познаваме в подробности човешките души, научаваме се да гледаме в душите. И самите ние, които сега живеем на Земята, можем да имаме съзнание то, че там горе в духовният свят живеят души, които очакват да се родят в следващите десетилетия, които гледат в нашите души с копнеж и които виждат в нашите души онова, от което те се нуждаят за тяхната подготовка за земният свят. Те виждат в това време на техния духовен живот нашите души с такава точност, както земният човек вижда небето.
към текста >>
И самите ние, които сега живеем
на
Земята
, можем да имаме съзнание то, че там горе в духовният свят живеят души, които очакват да се родят в следващите десетилетия, които гледат в нашите души с копнеж и които виждат в нашите души онова, от което те се нуждаят за тяхната подготовка за земният свят.
той гледа например и вижда книгите на едни такъв земен човек, като когото иска да бъде след като се роди. Той гледа от духовният свят с определен вътрешен копнеж, гледа от небето долу на Земята с определен вътрешен подтик, както някой гледа като жив човек с копнеж към другия свят, към небето, обаче с малко по-различно чувство. Но съществува тази голяма разлика, че когато някой гледа към небето като земен човек без познанието на Духовната наука това остава като нещо неопределено. Обаче човекът на небето, онзи който живее в духовният свят има тази особеност, гледа към човешката душа, която той особено много почита и чиито съчинения той може би иска да прочете. Накратко казано, във втората половина на нашето духовно съществува ние между смъртта и едно ново раждане ние се научаваме да познаваме в подробности човешките души, научаваме се да гледаме в душите.
И самите ние, които сега живеем на Земята, можем да имаме съзнание то, че там горе в духовният свят живеят души, които очакват да се родят в следващите десетилетия, които гледат в нашите души с копнеж и които виждат в нашите души онова, от което те се нуждаят за тяхната подготовка за земният свят.
Те виждат в това време на техния духовен живот нашите души с такава точност, както земният човек вижда небето.
към текста >>
Погледите
на
духовните същество са насочени върху нашите души, особено погледите
на
онези духовни същества, които трябва да се родят
на
Земята
.
Това е един такъв образ, който ни показва, как, когато се запознаем даже само малко с духовните светове, ние стигаме действително до чувството: Ние сме наблюдавани, защото ние многократно сме наблюдавани.
Погледите на духовните същество са насочени върху нашите души, особено погледите на онези духовни същества, които трябва да се родят на Земята.
От това виждаме, че и в това отношение Духовната наука съвсем не дава нещо лошо на хората, защото тя насочва хората да се стремят да бъдат достойни за онова, което наблюдават в техните души неродените още на Земята души.
към текста >>
От това виждаме, че и в това отношение Духовната наука съвсем
не
дава нещо лошо
на
хората, защото тя насочва хората да се стремят да бъдат достойни за онова, което наблюдават в техните души неродените още
на
Земята
души.
Това е един такъв образ, който ни показва, как, когато се запознаем даже само малко с духовните светове, ние стигаме действително до чувството: Ние сме наблюдавани, защото ние многократно сме наблюдавани. Погледите на духовните същество са насочени върху нашите души, особено погледите на онези духовни същества, които трябва да се родят на Земята.
От това виждаме, че и в това отношение Духовната наука съвсем не дава нещо лошо на хората, защото тя насочва хората да се стремят да бъдат достойни за онова, което наблюдават в техните души неродените още на Земята души.
към текста >>
И към действително потресаващите до висока степен принадлежи това, когато гледаме в духовните светове душите, които са
на
път да се родят
на
Земята
и виждаме как те гледат долу към
Земята
, за да видят онези, които биха могли да бъдат техните родители.
Когато ясновидското изследване разглежда тези неща, то изживява наистина важни, потресаващи неща.
И към действително потресаващите до висока степен принадлежи това, когато гледаме в духовните светове душите, които са на път да се родят на Земята и виждаме как те гледат долу към Земята, за да видят онези, които биха могли да бъдат техните родители.
За по-старите времена това беше даже още по-важно, но за нашето време е станало нещо по-малко важно. Обаче винаги се натъкваме на потресаващи факти и събития, когато гледаме такива души. Защото тогава можем да получим най-различните впечатления. Ще ви опиша едно впечатление, което действително съм наблюдавал.
към текста >>
Една душа, която действително се подготвя да се въплъти
на
Земята
, знае например, че за нейния следващ земен живот тя се нуждае от определен вид възпитание, от определен вид познание, които трябва да получим още от млада възраст.
Една душа, която действително се подготвя да се въплъти на Земята, знае например, че за нейния следващ земен живот тя се нуждае от определен вид възпитание, от определен вид познание, които трябва да получим още от млада възраст.
Но тя вижда сега: Да, тук и там, аз мога да добия възможността да добия такива познания. Но често пъти е възможно тя да се откаже от една такава родителска двойка, която в друго отношение би могла да и даде едно щастливо съществувание, да и осигури един щастлив живот. Тя би трябвало да си каже: Аз не мога да постигна най-важното. Но ние трябва да си представяме всички отношения на духовния живот така различни от тези на Земята. Така например ние виждаме една душа, която си казва: Аз ще бъда малтретирана в моята младост от едни груби родители.
към текста >>
Но ние трябва да си представяме всички отношения
на
духовния живот така различни от тези
на
Земята
.
Една душа, която действително се подготвя да се въплъти на Земята, знае например, че за нейния следващ земен живот тя се нуждае от определен вид възпитание, от определен вид познание, които трябва да получим още от млада възраст. Но тя вижда сега: Да, тук и там, аз мога да добия възможността да добия такива познания. Но често пъти е възможно тя да се откаже от една такава родителска двойка, която в друго отношение би могла да и даде едно щастливо съществувание, да и осигури един щастлив живот. Тя би трябвало да си каже: Аз не мога да постигна най-важното.
Но ние трябва да си представяме всички отношения на духовния живот така различни от тези на Земята.
Така например ние виждаме една душа, която си казва: Аз ще бъда малтретирана в моята младост от едни груби родители. Когато една душа идва в това положение, това създава за нея ужасни вътрешни борби. И ние виждаме в духовния свят много души, които пристъпват към подготовката на тяхното раждане, как те си подготвят тези ужасни борби. При това трябва да приемем, че в духовния свят душата има пред себе си тези борби като нещо представляващо един вид вътрешен свят. В духовния свят това, което сега описвам, не е само една вътрешна душевна борба, не е само една сърдечна борба, а тази борба се прожектират навън и душата ги има, така да се каже пред себе си.
към текста >>
И можем да кажем: Колкото и разпространено да бъде определено висше ясновидство между днешното човечество, което дава възможност да се вижда в другите светове, колкото и много описания да има
на
духовните области, толкова малко съществува едно действително, конкретно виждане в миналите прераждания, което да е развито по такъв начин, че да се използуват само
силите
на
говора.
Те водят до сили на измамата, но те водят именно до това, когато не са правилно развити, тогава под влияние на тези сили ясновидецът може да пропадне, отколкото да се развие и издигне. Така, че тези сили, които дават на човека способността да вижда минали земни въплъщения са най-опасните. Човек трябва да развие тези сили само тогава, когато същевременно се погрижи за развитието на своята морална чистота. Ето защо човек трябва да развие в себе си най-чистата моралност, когато иска да развие тези сили. Знаещите учители не ще се съгласят да дават лесно указания за систематичното развитие на тези сили, които позволяват виждането на миналите земни съществувания.
И можем да кажем: Колкото и разпространено да бъде определено висше ясновидство между днешното човечество, което дава възможност да се вижда в другите светове, колкото и много описания да има на духовните области, толкова малко съществува едно действително, конкретно виждане в миналите прераждания, което да е развито по такъв начин, че да се използуват само силите на говора.
Ето защо обикновено за целта се вземат други средства, когато някой сведущ иска да насочи хората към виждането на миналите земни съществувания. И тук ние стигаме до една интересна точка, която ни показва, как действително човек трябва да обръща внимание на нещата, които иначе малко взема под внимание. Рядко може да се случи, някой да бъде доведен в неговото духовно ръководство до там, да вижда в миналите земни съществувания само чрез развитието на силите на говора. Въпреки това съществуват много хора, които в настоящето време могат това, то се постига обикновено с други средства. И едно от тези средства е такова, което може да изглежда чудновато, което обаче почива напълно на една дълбока истина.
към текста >>
Рядко може да се случи, някой да бъде доведен в неговото духовно ръководство до там, да вижда в миналите земни съществувания само чрез развитието
на
силите
на
говора.
Ето защо човек трябва да развие в себе си най-чистата моралност, когато иска да развие тези сили. Знаещите учители не ще се съгласят да дават лесно указания за систематичното развитие на тези сили, които позволяват виждането на миналите земни съществувания. И можем да кажем: Колкото и разпространено да бъде определено висше ясновидство между днешното човечество, което дава възможност да се вижда в другите светове, колкото и много описания да има на духовните области, толкова малко съществува едно действително, конкретно виждане в миналите прераждания, което да е развито по такъв начин, че да се използуват само силите на говора. Ето защо обикновено за целта се вземат други средства, когато някой сведущ иска да насочи хората към виждането на миналите земни съществувания. И тук ние стигаме до една интересна точка, която ни показва, как действително човек трябва да обръща внимание на нещата, които иначе малко взема под внимание.
Рядко може да се случи, някой да бъде доведен в неговото духовно ръководство до там, да вижда в миналите земни съществувания само чрез развитието на силите на говора.
Въпреки това съществуват много хора, които в настоящето време могат това, то се постига обикновено с други средства. И едно от тези средства е такова, което може да изглежда чудновато, което обаче почива напълно на една дълбока истина. Някой се вживява във вътрешния живот. Би му струвало много усилия, или може би го изложило на силни изкушения, ако би стигнал до това само чрез органите на говора да вижда кармически в миналите земни въплъщения. Ето защо духовните Същества прибягват до едно друго средство.
към текста >>
Това е свързано с обстоятелството, че
силите
, които се използуват като ясновидски сили, за да вижда човек именно в този период, са детските сили, това са онези сили, които човек е икономисал във времето, когато се е учил да върви.
Следователно виждането в минали земни съществувания е свързано с относително опасни сили, защото тези сили издигат човек на изкушения. Напротив, едва ли някой ще бъде изкушен при развитието на способности позволяващи му да добие поглед, едно виждане в живота, който е предхождал духовното раждане. Такъв човек едва ли ще бъде съблазнен да злоупотреби с тези способности. И по правило, това ще бъдат души с определена чистота, с определена естествена моралност, които виждат с определена сигурност духовния живот прекаран в другия свят, който е предхождал настоящето земна съществувание.
Това е свързано с обстоятелството, че силите, които се използуват като ясновидски сили, за да вижда човек именно в този период, са детските сили, това са онези сили, които човек е икономисал във времето, когато се е учил да върви.
Това са невинни сили, които човекът има в своята природа. И аз ви моля, да обърнете внимание на това, защото то е много важно най-невинните сили са същевременно онези, чрез които, когато човек ги развие, той вижда в живота, протекъл в духовния свят преди раждането. На този факт се дължи също онова, което прави детския поглед да бъде толкова очарователен, защото детето е обгърнато в неговата аура от силите, най-голяма част от които се използуват за научаването на вървежа, на ходенето, то е обгърнато от онези сили, които хвърлят светлина още в онова, което е предхождало раждането. И в това отношение за ясновидското разглеждане детето, върху лицето на което се изразява невинност и неопитност в света, може действително да изразява в неговата аура нещо, което всъщност е по-интересно от онова, което се изразява в аурата на много възрастни хора. Водените в духовния свят борби, които са предхождали раждането и определят съдбата, те правят онова, което обгръща детето в неговата аура, за да бъде нещо извънредно велико и пълно с мъдрост.
към текста >>
На
този факт се дължи също онова, което прави детския поглед да бъде толкова очарователен, защото детето е обгърнато в неговата аура от
силите
, най-голяма част от които се използуват за научаването
на
вървежа,
на
ходенето, то е обгърнато от онези сили, които хвърлят светлина още в онова, което е предхождало раждането.
Такъв човек едва ли ще бъде съблазнен да злоупотреби с тези способности. И по правило, това ще бъдат души с определена чистота, с определена естествена моралност, които виждат с определена сигурност духовния живот прекаран в другия свят, който е предхождал настоящето земна съществувание. Това е свързано с обстоятелството, че силите, които се използуват като ясновидски сили, за да вижда човек именно в този период, са детските сили, това са онези сили, които човек е икономисал във времето, когато се е учил да върви. Това са невинни сили, които човекът има в своята природа. И аз ви моля, да обърнете внимание на това, защото то е много важно най-невинните сили са същевременно онези, чрез които, когато човек ги развие, той вижда в живота, протекъл в духовния свят преди раждането.
На този факт се дължи също онова, което прави детския поглед да бъде толкова очарователен, защото детето е обгърнато в неговата аура от силите, най-голяма част от които се използуват за научаването на вървежа, на ходенето, то е обгърнато от онези сили, които хвърлят светлина още в онова, което е предхождало раждането.
И в това отношение за ясновидското разглеждане детето, върху лицето на което се изразява невинност и неопитност в света, може действително да изразява в неговата аура нещо, което всъщност е по-интересно от онова, което се изразява в аурата на много възрастни хора. Водените в духовния свят борби, които са предхождали раждането и определят съдбата, те правят онова, което обгръща детето в неговата аура, за да бъде нещо извънредно велико и пълно с мъдрост. И мъдростта, която обгръща детето в неговата аура, е често пъти много по-голяма от тази, която човек може да изрази по-късно чрез своите думи. Физиономията на детето може да бъде още неопределена, обаче онзи, който гледа детето като ясновидец, може да научи извънредно много нещо, когато може да гледа с ясновидски поглед това, което обгръща детето. И когато после това, което съществува като сили в детската възраст, бъде развито по-късно ясновиждащо, човек вижда тогава в конкретните отношения, които дълго време предхождат раждането на човек.
към текста >>
Обаче
силите
, които, ако човек ги е запазил чисти, хвърлят светлина в миналите прераждания, тези сили са икономисаните по-малко в детската възраст, а именно повече в онази възраст
на
човека, в която се развива страстността и понякога именно най-лошите страсти в човека.
Обаче силите, които, ако човек ги е запазил чисти, хвърлят светлина в миналите прераждания, тези сили са икономисаните по-малко в детската възраст, а именно повече в онази възраст на човека, в която се развива страстността и понякога именно най-лошите страсти в човека.
Те са свързани с това, което се развива в човека като чувства на сетивната любов и с всичко, което има връзка с тези чувства. Тук съществува една пълна родственост между това, което води до сетивната любов и това, което води да развитието на говора. Тази връзка се изразява също в промяната на гласа на мъжа, в така нареченото мутиране на гласа. И в тази епоха на живота се икономисват особено много от тези сили. Ако те бъдат запазени чисти, позволяват на човека да вижда в миналите земни съществувания.
към текста >>
Защото
силите
, които могат да бъдат икономисани за тази цел, тези сили се икономисват във времето когато се развива сетивната любов и когато човек
не
стои още външно във социалния живот.
Но, ако не бъдат запазени чисти, ако бъдат вложени в сетивни инстинкти на човека, тогава могат да доведат до най-големите окултни пороци. Именно този вид ясновидски сили, които произхождат от икономиите в тази възраст са изложени най-лесно на изкушение. Така, обични приятели, вие ще можете да разберете цялата връзка на нещата. Ясновидецът, който говори на драго сърце върху времето между смъртта и едно ново раждане, този ясновидец е развил в себе си икономисаните сили от своята ранна детска възраст. При ясновидци, които и това повече пъти е безчинство говорят върху минали прераждания на хора, което се случва много често, при такива ясновидци трябва да проявяваме голямо недоверие поради това, че в тази област могат да бъдат внесени особено много сили, които могат да бъдат изложени най-много на изкушения.
Защото силите, които могат да бъдат икономисани за тази цел, тези сили се икономисват във времето когато се развива сетивната любов и когато човек не стои още външно във социалния живот.
Тези сили водят често пъти да големи безчинства, те водят особено до определено окултно безчинство, защото допринасят най-много за това, човек да натрупа измама върху измама в областта на духовния свят. Защото данните, които доставят такива ясновидци, които са изложени на изкушения, са често пъти погрешни. Защото при икономисаните по този начин сили от този възраст на живота в прилагането на тези сили от човека се издигат същевременно като една мъгла нисшите инстинкти и нагони, тогава идват Ариман и ариманическите същества и образуват от това, което се издига по този начин от човека, призраци, така че един такъв ясновидец може да вижда тези призраци и да ги счита за минали прераждания.
към текста >>
Същинската духовна област, областта, която става особено интересна тук, където се подготвя новият живот, може да бъде изследвана чрез
силите
, които икономисваме именно в най-първата детска възраст, във възрастта в която се учим да вървим.
Така ние виждаме следователно, че проникването с погледа на великите отношения на света се добива с развитието на онези сили, които действуват в човешката природа за обработването на мозъка на човека. Виждането в минали земни съществувания се постига чрез развитието на онези сили, които /действуват в човешката природа за обработването на мозъка на човека/ са икономисани в младата възраст, когато сили те образуващи говора не са използувани вече за образуването на говора и царуват в царството на сетивните инстинкти и на техните органи.
Същинската духовна област, областта, която става особено интересна тук, където се подготвя новият живот, може да бъде изследвана чрез силите, които икономисваме именно в най-първата детска възраст, във възрастта в която се учим да вървим.
към текста >>
И човекът ни се явява като едно пълно
със
значение стоящо в света същество именно тогава когато от една страна насочваме нашия поглед върху това, как между смъртта и едно ново раждане човекът води един живот съвършено различен от земния.
Това са без съмнение забележителни, чудни факти, но ние вече трябва да свикнем, когато искаме да проникнем в духовните светове, да приемем много представи, които отначало считаме като нещо парадоксално. Но духовният свят не съществува действително за това, за да бъде едно продължение на сетивния свят, физическия свят, а той е един свят, който в много отношения е точно противоположен на духовния свят.
И човекът ни се явява като едно пълно със значение стоящо в света същество именно тогава когато от една страна насочваме нашия поглед върху това, как между смъртта и едно ново раждане човекът води един живот съвършено различен от земния.
Едвам тогава човекът ни се явява в неговото истинско значение и определение, когато обгърнем с поглед всичко това.
към текста >>
Пожелавайки това, бих искал, обични приятели, да се сбогувам с вас
със
съзнанието, че когато е останало нещо подобно, тогава също и в пространствено събиране да е дало един подтик за едно независимо от пространството и от времето съвместно съществуване.
Пожелавайки това, бих искал, обични приятели, да се сбогувам с вас със съзнанието, че когато е останало нещо подобно, тогава също и в пространствено събиране да е дало един подтик за едно независимо от пространството и от времето съвместно съществуване.
Позволете ми на сбогуване да ви кажа: Нека чрез нашето пространствено събиране тук в този град да е бил даден подтикът за една трайна, неумиращо съвместно съществувание на духа.
към текста >>
10.
Съдържание
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието
на
това, което под формата
на
„антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
11.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
През Средновековието стана така, че дори в самите Мистерии човекът изгуби непосредствената връзка с божествените Йерархии и проучването
на
духовния свят прекалено често граничеше
със
страстно преследване
на
видими резултати, и то в такива области, които по-късно само улесниха поемането по едни или други погрешни пътища.
За да проникне в своята най-интимна и свръхестествена област, в своя Аз, и то в ясно и пълно съзнание, човекът трябваше да се превърне най-напред в отделна личност, трябваше да се затвори в себе си и да се откъсне от духовния Космос, където той пребиваваше до този момент. Този поход на човечеството през пустинята, образно представен в изпитанията на онзи народ, който пръв трябваше да посади кълновете на Аза в своята душа, се извърши в началото на Новата ера.
През Средновековието стана така, че дори в самите Мистерии човекът изгуби непосредствената връзка с божествените Йерархии и проучването на духовния свят прекалено често граничеше със страстно преследване на видими резултати, и то в такива области, които по-късно само улесниха поемането по едни или други погрешни пътища.
Честното и здравомислещо проучване на духовния свят постепенно се доближи до едно изпълнено с резигнация описание на природния свят и по този начин изпълни задачата си пред тогавашната историческа епоха. Сериозните мистерийни традиции, които внимателно се вслушваха в гласа на епохата, подкрепиха точно тези човешки стремежи.
към текста >>
Християнството до такава степен изпълни човешките души
със
своето морално величие и достойнство, че последователите
на
Христос, които започнаха да прилагат неговото учение с всичките си сили, сметнаха за нещо напълно естествено, да се разделят с дребната източна мъдрост.
Християнството до такава степен изпълни човешките души със своето морално величие и достойнство, че последователите на Христос, които започнаха да прилагат неговото учение с всичките си сили, сметнаха за нещо напълно естествено, да се разделят с дребната източна мъдрост.
Ранното християнство постигна своя най-голям разцвет именно по отношение на чувствата и тяхното задълбочаване. Но противниковите сили не можеха да останат непроявени, тъмните Същества излязоха наяве, злоупотребата с човешките сили нарасна неимоверно. Разумът и здравият усет на мнозина съвременници се възпротивиха срещу необузданите крайности на злото; интелектът и моралното чувство напомниха за своите права. Възникна Реформацията, а наред с нея и борбата за свобода на съвестта, за правото на личен избор и лично мнение. Започна епохата на рационализма, а тя неусетно потопи човечеството в сферата на материализма, който обсеби както мисленето, така и църквата, без да пощади и самия живот.
към текста >>
Той отново трябва да намери своите връзки с Космоса.
Нашите души са като опустели. Те копнеят за живата вода, също както някога избраният народ търсеше своя път към обетованата земя. Ние сме вече толкова обременени в нашия душевен живот, че натискът става непоносим и застрашителен, ако не бихме могли да излезем „вън от себе си". С частния живот на личността е вече свършено.
Той отново трябва да намери своите връзки с Космоса.
Обаче този живот не може да протича, както по-рано, в едно приглушено и смътно състояние на съзнанието. Личността не иска да се откаже от плодовете на своето познание. Те представляват, както тя с право ги нарича, нейното истинско щастие. Сега тя трябва да ги разшири и пречисти, за да ги издигне до обхващането на своята най-дълбока същност, която засега само очаква пробуждането си чрез усилията на самостоятелната човешка воля.
към текста >>
Тя
не
възнамерява да се отказва от постигнатите нови душевни способности, обаче иска да ги изтръгне от
силите
на
смъртта, под чиято власт те лесно биха попаднали, ако
не
ги укрепваме с нови жизнени сили.
Антропософията е тук, за да покаже пътищата към постигането на тази цел.
Тя не възнамерява да се отказва от постигнатите нови душевни способности, обаче иска да ги изтръгне от силите на смъртта, под чиято власт те лесно биха попаднали, ако не ги укрепваме с нови жизнени сили.
към текста >>
12.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И така, ако си представим, че една душа е „облечена"
със
субстанциите
на
първичния поток, нейните проявления все още
не
се различават от общия елемент
на
първичния поток.
Следователно, ако бихме насочили поглед върху началните стадии от еволюцията, ние щяхме да се изправим пред един недиференциран материален елемент и пред „множеството души", потопяващи се в него, за да се издигнат до следващата степен от развитието. Сега идва ред и на нещо друго, с което душата може да се „облече", идва ред на „индивидуалното" и това е Будхи.
И така, ако си представим, че една душа е „облечена" със субстанциите на първичния поток, нейните проявления все още не се различават от общия елемент на първичния поток.
Когато душата се обвива не само в този общ първичен поток, в това, което може да произлезе от него, тя се „облича" в елемента Будхи.Третият елемент, който съществува и чрез който душите стават все по-индивидуални и индивидуални, е Ахамкара. Това са все по-низши и по-низши форми на първичната материя.
към текста >>
13.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В областта
на
теософските стремежи ние се опитахме да представим нещата според данните
на
съвременното ясновиждащо познание, така че новата форма
на
древната Духовна наука представлява това, което днес духовният човек може да постигне
със
своята лична активност,
със
своите лични познавателни средства.
В областта на теософските стремежи ние се опитахме да представим нещата според данните на съвременното ясновиждащо познание, така че новата форма на древната Духовна наука представлява това, което днес духовният човек може да постигне със своята лична активност, със своите лични познавателни средства.
Първоначално теософските възгледи далеч не бяха изградени с помощта на средства, непосредствено извлечени от Духовната наука, а с помощта на термини и понятия, присъщи за древната източна традиция още от времето на Бхагавад Гита; тъкмо на това се държи и обстоятелството, че по-старите форми на теософското движение, към което ние прибавихме съвременното окултно изследване, работеха с традиционните понятия от миналото, а именно с понятията на философията Санкхия. Обаче постепенно тази философия Санкхия беше преобразена в самия Изток, най-вече поради различно устроеното източно мислене, така че в началото на теософското движение, когато се говореше предимно за човешкото същество, нещата бяха представени главно с изразите, употребявани от великия реформатор на ведическото и на цялото тогавашно индийско познание от осмия век на християнското летоброене: Шанкарахария. Ние няма да се занимаваме кой знае колко с това, какви изрази бяха използвани в началото на теософското движение, обаче за да навлезем в основите на познанието, съдържащо се в Бхагавад Гита днес искаме да насочим поглед по-скоро към това, което представлява древноиндийското богатство на мъдростта. И тук отново срещаме това, което беше постигнато, така да се каже, чрез тази древна наука, това което беше постигнато именно чрез философията Санкхия.
към текста >>
Припомнете си онзи цикъл от лекции*18, които изнесох в Мюнхен върху духовно-научните основи
на
библейския разказ за Сътворението
на
света: Както в изходната точка от планетарното развитие
на
Земята
ние говорим, че всички еволюционни степени са съществували предварително в духовния свят, така и философията Санкхия говореше навремето за тази първична субстанция, за нейния първичен „прилив", ако мога така да се изразя, от който впоследствие се разбиват всички други форми, както физическите, така и свръхфизическите.
Припомнете си онзи цикъл от лекции*18, които изнесох в Мюнхен върху духовно-научните основи на библейския разказ за Сътворението на света: Както в изходната точка от планетарното развитие на Земята ние говорим, че всички еволюционни степени са съществували предварително в духовния свят, така и философията Санкхия говореше навремето за тази първична субстанция, за нейния първичен „прилив", ако мога така да се изразя, от който впоследствие се разбиват всички други форми, както физическите, така и свръхфизическите.
Тази най-висша форма не се отнася за днешния човек, но както току-що обяснихме, някога тя ще има съществено значение за човека.
към текста >>
Във физическата степен
на
съществуване човекът засега живее така, че той възприе ма заобикалящия го свят
със
своите сетива, докато чрез своите органи
на
осезанието, чрез своите ръце и крака, походка, говор и т.н., той действува обратно върху заобикалящия го свят.
Нека да започнем най-напред с това по какъв начин човекът живее в сетивния свят, във физическата степен на съществуване.
Във физическата степен на съществуване човекът засега живее така, че той възприе ма заобикалящия го свят със своите сетива, докато чрез своите органи на осезанието, чрез своите ръце и крака, походка, говор и т.н., той действува обратно върху заобикалящия го свят.
Чрез своите сетива човекът възприема заобикалящия го свят, а чрез своите органи на осезанието той действува обратно върху него. Това е напълно в смисъла на философията Санкхия.
към текста >>
Чрез тези „врати"
на
нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка
със
заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят.
Но по какъв начин човекът възприема заобикалящия го свят чрез своите сетива*20? С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания. Всяко отделно сетиво възприема точно определена област от външния свят. Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н.
Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят.
Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива. Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е. изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво. Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво.
към текста >>
Там първо от Ахамкара се образува Манас и Манас се включва в развитието
на
света, а едва после от него се диференцират първичните субстанции,
силите
, които носим в себе си като „сетива", при което обаче следва да разбираме
не
материалните сетивни органи те принадлежат
на
физическото тяло а
силите
, стоящи в основата им като строителни, градивни сили, които са изцяло свръхсетивни.
Днес ние постъпваме така, понеже нашето познание върви по един обратен път. Ако насочим поглед към развитието на нашето познание, ние веднага стигаме до извода: То започва от диференцираността на отделните сетива и се стреми да се издигне до общия смисъл. Обаче еволюцията има обратен път на развитие.
Там първо от Ахамкара се образува Манас и Манас се включва в развитието на света, а едва после от него се диференцират първичните субстанции, силите, които носим в себе си като „сетива", при което обаче следва да разбираме не материалните сетивни органи те принадлежат на физическото тяло а силите, стоящи в основата им като строителни, градивни сили, които са изцяло свръхсетивни.
Следователно, когато слизаме по стълбата на еволюционните форми, ние стигаме от Ахамкара до Манас в смисъла на философията Санкхия и Манас, диференциращ се в отделни форми поражда онези свръхсетивни сили, които изграждат нашите отделни сетива.
към текста >>
И така, когато насочваме поглед върху отделните сетива, душата също взема участие в тези сетива и по този начин ние имаме възможността да доведем отново това, което предлага философията Санкхия, в пълно съзвучие
със
съдържанието
на
нашето антропософско учение.
И така, когато насочваме поглед върху отделните сетива, душата също взема участие в тези сетива и по този начин ние имаме възможността да доведем отново това, което предлага философията Санкхия, в пълно съзвучие със съдържанието на нашето антропософско учение.
Защото философията Санкхия учи следното: Когато Манас се диференцира в различните космически сили на сетивата, тогава душата се потопява ние знаем, че душата е нещо различно от тези форми душата се потопява в тези отделни форми; но, потопявайки се в тези отделни форми, както тя се потопява също и в Манас, душата действува чрез тези сили на сетивата, вплетена е в сетивата и напълно прониква в тях. Но благодарение на това, душата стига до там, че свързва своята духовно-душевна същност с външния свят, за да усети радост и симпатия към този външен свят.
към текста >>
Но
силите
, от които то се е разбило, са съществували в свръхсетивна форма още много преди този момент и душата е живеела именно в тези сили.
Следователно, от Манас се обособява например силовата субстанция, която образува окото. При една по-ранна степен, когато физическото тяло на човека все още не е съществувало в сегашната му форма така си представя нещата философията Санкхия душата се намира именно в онези чисти сили, които образуват окото, просто е потопена в тези сили. Ние знаем, че днешното човешко око е било, така да се каже потенциално заложено още на Стария Сатурн, обаче то се развива едва след атрофията на онзи орган на топлината, чиито останки днес имаме в лицето на епифизната жлеза; а развива се, следователно, много по-късно.
Но силите, от които то се е разбило, са съществували в свръхсетивна форма още много преди този момент и душата е живеела именно в тези сили.
Да, така си представяше тези неща философията Санкхия: Благодарение на това, че душата живее в тези принципи на диференцирането, тя е свързана със съществуването на външния свят и самата тя развива силна жажда за съществуване. Чрез силите на сетивата душата е свързана с външния свят; ражда се волята за съществуване, подтикът за съществуване. Душата изпраща, ако мога така да се изразя, своите пипала през сетивните органи и се свързва изключително силно с външното съществуване. Именно тази силова връзка, схващана като сбор от сили, като действителен сбор от сили, ние свързваме с астралното тяло на човека. Философията Санкхия напомня за съвместните действия на отделните, диференцираните, обособените от Манас сили на сетивата тъкмо в този смисъл.
към текста >>
Да, така си представяше тези неща философията Санкхия: Благодарение
на
това, че душата живее в тези принципи
на
диференцирането, тя е свързана
със
съществуването
на
външния свят и самата тя развива силна жажда за съществуване.
Следователно, от Манас се обособява например силовата субстанция, която образува окото. При една по-ранна степен, когато физическото тяло на човека все още не е съществувало в сегашната му форма така си представя нещата философията Санкхия душата се намира именно в онези чисти сили, които образуват окото, просто е потопена в тези сили. Ние знаем, че днешното човешко око е било, така да се каже потенциално заложено още на Стария Сатурн, обаче то се развива едва след атрофията на онзи орган на топлината, чиито останки днес имаме в лицето на епифизната жлеза; а развива се, следователно, много по-късно. Но силите, от които то се е разбило, са съществували в свръхсетивна форма още много преди този момент и душата е живеела именно в тези сили.
Да, така си представяше тези неща философията Санкхия: Благодарение на това, че душата живее в тези принципи на диференцирането, тя е свързана със съществуването на външния свят и самата тя развива силна жажда за съществуване.
Чрез силите на сетивата душата е свързана с външния свят; ражда се волята за съществуване, подтикът за съществуване. Душата изпраща, ако мога така да се изразя, своите пипала през сетивните органи и се свързва изключително силно с външното съществуване. Именно тази силова връзка, схващана като сбор от сили, като действителен сбор от сили, ние свързваме с астралното тяло на човека. Философията Санкхия напомня за съвместните действия на отделните, диференцираните, обособените от Манас сили на сетивата тъкмо в този смисъл. От тези сили на сетивата отново се ражда това, което представляват по-фините елементи, с които ние свързваме изграждането на човешкото етерно тяло, което възниква сравнително по-късно.
към текста >>
Чрез
силите
на
сетивата душата е свързана с външния свят; ражда се волята за съществуване, подтикът за съществуване.
Следователно, от Манас се обособява например силовата субстанция, която образува окото. При една по-ранна степен, когато физическото тяло на човека все още не е съществувало в сегашната му форма така си представя нещата философията Санкхия душата се намира именно в онези чисти сили, които образуват окото, просто е потопена в тези сили. Ние знаем, че днешното човешко око е било, така да се каже потенциално заложено още на Стария Сатурн, обаче то се развива едва след атрофията на онзи орган на топлината, чиито останки днес имаме в лицето на епифизната жлеза; а развива се, следователно, много по-късно. Но силите, от които то се е разбило, са съществували в свръхсетивна форма още много преди този момент и душата е живеела именно в тези сили. Да, така си представяше тези неща философията Санкхия: Благодарение на това, че душата живее в тези принципи на диференцирането, тя е свързана със съществуването на външния свят и самата тя развива силна жажда за съществуване.
Чрез силите на сетивата душата е свързана с външния свят; ражда се волята за съществуване, подтикът за съществуване.
Душата изпраща, ако мога така да се изразя, своите пипала през сетивните органи и се свързва изключително силно с външното съществуване. Именно тази силова връзка, схващана като сбор от сили, като действителен сбор от сили, ние свързваме с астралното тяло на човека. Философията Санкхия напомня за съвместните действия на отделните, диференцираните, обособените от Манас сили на сетивата тъкмо в този смисъл. От тези сили на сетивата отново се ражда това, което представляват по-фините елементи, с които ние свързваме изграждането на човешкото етерно тяло, което възниква сравнително по-късно. Но така или иначе, ние откриваме етерното тяло там, във вътрешната организация на човека.
към текста >>
Ето как, сякаш от тъмните дълбини
на
Духа, отново се появява това, което някога е било постигано от човечеството макар и
със
съвсем други средства.
Нека да сме наясно: Гьоте разглежда физическите явления на цветовете по такъв начин, че фактически ги представя според трите състояния Сатва, Раджас и Тамас.
Ето как, сякаш от тъмните дълбини на Духа, отново се появява това, което някога е било постигано от човечеството макар и със съвсем други средства.
Философията Санкхия е съществувала още преди Буда, нещо, което легендата за Буда представя, бих казал, съвсем нагледно пред нашите очи. Защото индийското предание с право напомня, че основател на философията Санкхия е именно Капила. Обаче Буда се е родил в съседство с Капила, а именно в Капилавосту, с което се загатва, че Буда израства от същите източници, каквито има и учението Санкхия. Самият Буда по отношение на своето физическо раждане е поставен там, където някога е действувал онзи, който дава началото на великата философия Санкхия. Ние нагледно трябва да си представим отношението на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги представят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги представя йезуитът Йосиф Далман.
към текста >>
И във величествената поема, в Бхагавад Гита, ние сме изправени тъкмо пред този преход, и то по такъв начин, че наставленията към Арджуна, дадени от Кришна недвусмислено показват, как човекът, който се издига над кръвното родство, над старото ясновидство, свързано
със
силите
на
кръвта, сега вече трябва да навлезе в света
на
непреходното.
И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна. Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите. И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство. И сега ние виждаме, как от старите времена проблясва още нещо. В онази трактовка, която стои в основата на моята лекция „Кръвта като един особен сок", а и в други лекции, аз достатъчно ясно подчертах, как общочовешкото развитие постепенно се издига над кръвното родство, за да премине в нов стадий, където на преден план излизат съвсем други душевни стремежи.
И във величествената поема, в Бхагавад Гита, ние сме изправени тъкмо пред този преход, и то по такъв начин, че наставленията към Арджуна, дадени от Кришна недвусмислено показват, как човекът, който се издига над кръвното родство, над старото ясновидство, свързано със силите на кръвта, сега вече трябва да навлезе в света на непреходното.
В това учение ние действително срещаме част от онези важни елементи, които често сме разглеждали като извънредно характерни за този решителен прелом в еволюцията на човечеството. Ето как: Бхагавад Гита се превръща за нас в една чудесна илюстрация за това, което ние вече сме разглеждали, изхождайки от самото състояние на нещата.
към текста >>
Там пред нас застава Арджуна
със
своята душевна мъка, понеже вижда как воюва с племето Куру,
със
своите кръвни родственици и сега той казва: Аз трябва да воювам против тези, с които имам кръвно родство, против тези, които са синове
на
братята
на
моя баща.
А това, което особено ни привлича в Бхагавад Гита, е убедителният начин, по който се говори за пътя на човека, особено много ни привлича с каква нагледност се говори за пътя на човека към света на непреходното. Там пред нас застава Арджуна, изпълнен с душевна мъка; ето какво чуваме от водача на бойната колесница, понеже тъкмо той разказва събитията на слепия цар Дритаращра.
Там пред нас застава Арджуна със своята душевна мъка, понеже вижда как воюва с племето Куру, със своите кръвни родственици и сега той казва: Аз трябва да воювам против тези, с които имам кръвно родство, против тези, които са синове на братята на моя баща.
Тук има много герои, които трябва да насочат оръжие против своите роднини, а от другата страна на бойното поле също има герои, които трябва да насочат оръжие срещу нас.
към текста >>
14.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ние откриваме тази тъжна картина при всички хора
със
студен ум, при всички абстрактни философи, при онези незадоволени, нещастни души, лишени от всякакъв интерес към своето познание, при онези многобройни случаи, когато някой застава пред нас, потънал в своята абстрактна философия и макар да ни убеждава в съществуването
на
Бога,
на
космологията,
на
човешката душа, ние все пак усещаме съвсем ясно: Всичко това се намира само в неговата глава; тук няма място за сърцето!
Ние откриваме тази тъжна картина при всички хора със студен ум, при всички абстрактни философи, при онези незадоволени, нещастни души, лишени от всякакъв интерес към своето познание, при онези многобройни случаи, когато някой застава пред нас, потънал в своята абстрактна философия и макар да ни убеждава в съществуването на Бога, на космологията, на човешката душа, ние все пак усещаме съвсем ясно: Всичко това се намира само в неговата глава; тук няма място за сърцето!
И какъв студ ни облъхва, когато срещаме такъв човек!
към текста >>
Ето как философията Санкхия може да се превърне по този начин в съдба, в една тежка съдба, която кара човека да усеща себе си като едно пропаднало, изгубено същество, едно същество, което няма нищо общо нито
със
себе си, нито
със
света и от чиято индивидуалност светът вече
не
може да получи абсолютно нищо.
Ето как философията Санкхия може да се превърне по този начин в съдба, в една тежка съдба, която кара човека да усеща себе си като едно пропаднало, изгубено същество, едно същество, което няма нищо общо нито със себе си, нито със света и от чиято индивидуалност светът вече не може да получи абсолютно нищо.
към текста >>
Напротив, във величествената Бхагавад Гита, ние попадаме в една чудно спокойна и чиста сфера, в една етерна сфера, която навсякъде граничи
със
свръхчовешкото, а понякога се простира и там, в света
на
свръхчовешкото.
При четенето на Бхагавад Гита ние съвсем не долавяме, че там блика едно такова настроение от строго лично естество, каквото срещаме навсякъде при апостол Павел, например когато той се обръща към тази или онази църква: „Как се застъпихме ние самите за Христа Исуса! Спомнете си, че не бяхме бреме за никого, като работихме ден и нощ, за да не бъдем бреме за никого." Колко строго лично е всичко това! Един полъх на строго личното присъствие минава през всички Послания на апостол Павел.
Напротив, във величествената Бхагавад Гита, ние попадаме в една чудно спокойна и чиста сфера, в една етерна сфера, която навсякъде граничи със свръхчовешкото, а понякога се простира и там, в света на свръхчовешкото.
Следователно, външно погледнато, наистина съществуват големи различия и ние бихме могли да кажем: Да, истински предразсъдък би било, ако не искаме да признаем, че в лицето на великата поема, чрез която някога индийският народ изживя сливането на съдбовно силни светогледи, че в лицето на Бхагавад Гита древните индийци получиха нещо възвишено и чисто, нещо безлично, спокойно, лишено от всякакви страсти и от всякакви афекти, докато това, което имаме като източник, като първичен източник на християнството Посланията на апостол Павел носи един изцяло и строго личен характер, често пъти бушуващ от страсти и лишен от всякакво спокойствие. Ние стигаме до познанието не чрез това, че се затваряме пред истината и отричаме подобни факти, а като ги разбираме и обобщаваме по правилен начин. Нека да не забравяме тази пълна противоположност между Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел нито за миг.
към текста >>
Или, ако говорим
на
наш език: ние срещаме хора, при които действуват предимно
силите
на
Сетивната Душа; срещаме и други, при които действуват предимно
силите
на
Разсъдъчната Душа; както и трети, при които изпъкват
силите
на
Съзнателната Душа; а по-късно срещаме и други, при които действува нещо по различно, главно поради обстоятелството, че те са вдъхновени от Манас.
Вече казах: В смисъла на философията Санкхия, човекът се състои от грубото физическо тяло, от по-финото елементарно или етерно тяло, от тялото, съдържащо естествените закономерни сили на сетивата, от онова, което е наречено Манас, Ахамкара и т.н. не е нужно да се спираме на другите по-висши съставни части, понеже, общо взето, те все още не са достатъчно разбити. Но когато се обърнем Към хората, такива каквито те застават пред нас в тази или онази инкарнация, ние бихме могли да кажем: Хората се различават едни от други, понеже при един човек изпъква най-вече това, което намира израз в етерното тяло, при друг изпъква най-вече това, което се намира в естествената закономерност на сетивата, при трети вътрешното сетиво, при четвърти Ахамкара.
Или, ако говорим на наш език: ние срещаме хора, при които действуват предимно силите на Сетивната Душа; срещаме и други, при които действуват предимно силите на Разсъдъчната Душа; както и трети, при които изпъкват силите на Съзнателната Душа; а по-късно срещаме и други, при които действува нещо по различно, главно поради обстоятелството, че те са вдъхновени от Манас.
Всички тези различия се пораждат от специфичния начин, по който човекът проявява своите душевни сили. Тези различия имат отношение към самата душевна същност на човека. В наши дни, поради лесно разбираеми причини, е неподходящо да се избират имена на хората според обичая на дребните епохи. Защото ако днес, при широко разпространената душевна нагласа на хората, бихме казали примерно, че най-висшето, което човекът може да постигне в настоящия цикъл на човечеството, е само един полъх на Ахамкара, всеки би бил убеден, че тъкмо той най-ясно изразява Ахамкара и би било нещо обидно за него ако някой оспори това с твърдението, че в случая на преден план изпъква една по-низша съставна част. Но в стари времена не е било така.
към текста >>
той се доверява
на
своите сетива и чрез тях възприема околния свят, разсъждавайки
със
своя опиращ се
на
мозъка разум; другият би бил един такъв човек, в когото би прониквало словото
на
божествената мъдрост.
Но същественото сега се свеждаше до това, че когато хората искаха да подчертаят това важно качество, всичко останало изгубваше каквото и да е значение. Всичко останало изгубваше значение. Да предположим, следователно, че срещаме двама души; единият от тях би бил, така да се каже, човек на сетивата, т.е.
той се доверява на своите сетива и чрез тях възприема околния свят, разсъждавайки със своя опиращ се на мозъка разум; другият би бил един такъв човек, в когото би прониквало словото на божествената мъдрост.
И тогава, в смисъла на старите традиции, хората биха казали: Ето, в първия случай имаме един човек, роден от баща и майка, човек от плът и кръв. Във втория случай ние имаме един вестител на божествената субстанция и няма защо да се съобразяваме с подробности от неговата земна биография, както при първия човек, който възприема света чрез сетивата и физическия разум. Да пишем подобна биография за него това би било пълна глупост. Защото обстоятелството, че той разполага с едно тяло от плът и кръв, е не що несъществено; той си служи с него само, за да бъде забелязан от другите хора. Ето защо се казва: Синът Божий не е роден от плът, Той е непорочно заченат и произлиза направо от Духа.
към текста >>
" В случая важното е
не
външната телесна обвивка,
не
също и по-финото елементарно тяло,
не
и
силите
на
сетивните органи,
не
и Ахамкара, нито Манас, а важното е това, което непосредствено се влива в Буда и Манас от всеобщите мирови субстанции, от самия божествен свят.
Когато днешните хора говорят за човечеството, те изпадат в пълна абстракция. В днешния свят, където хората са изцяло под властта на сетивата, абстрактната същност се е превърнала в една всеобща съдба. Когато днешните хора говорят за човека изобщо, те си служат с неясни, безжизнени понятия. Но онези, които говорят за Кришна като за човека из общо, съвсем не казват: „Да, тук ние имаме само една абстрактна идея! "; те казват: „Да, тази духовна същност действително живее като скрита заложба у всеки човек, но като конкретна личност, тя се явява само веднъж във всяка мирова епоха и тогава тя говори с човешка уста!
" В случая важното е не външната телесна обвивка, не също и по-финото елементарно тяло, не и силите на сетивните органи, не и Ахамкара, нито Манас, а важното е това, което непосредствено се влива в Буда и Манас от всеобщите мирови субстанции, от самия божествен свят.
към текста >>
Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи
със
своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или
не
; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките
на
сетивата и
не
позволява
на
разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта
на
съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области
не
с друго, а
със
силата
на
съзерцанието.
Но по-нататък Кришна казва на своя ученик Арджуна, че душата може да поеме и по един друг път на съзерцание, а именно по пътя Йога. Когато душата поеме по пътя на съзерцанието, това представлява другата страна на душевното развитие.
Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието.
Там, където това е възможно, човекът се издига с помощта на Йога все по-високо и по-високо, доближава се до по-висшите степени, като при това си служи най-вече с органите на своето тяло; до онези по-висши степени, където човекът пребивава, когато е вече напълно свободен и независим от своите телесни органи, кога то се намира така да се каже извън своето тяло и живее не в условията на физическия свят, а в условията на свръхсетивната човешка организация. Така човекът се издига нагоре до една съвършено друга форма на живот. Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
към текста >>
Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите
на
космическото битие, разширява себе си до пределите
на
Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници
на
собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
Но по-нататък Кришна казва на своя ученик Арджуна, че душата може да поеме и по един друг път на съзерцание, а именно по пътя Йога. Когато душата поеме по пътя на съзерцанието, това представлява другата страна на душевното развитие. Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието. Там, където това е възможно, човекът се издига с помощта на Йога все по-високо и по-високо, доближава се до по-висшите степени, като при това си служи най-вече с органите на своето тяло; до онези по-висши степени, където човекът пребивава, когато е вече напълно свободен и независим от своите телесни органи, кога то се намира така да се каже извън своето тяло и живее не в условията на физическия свят, а в условията на свръхсетивната човешка организация. Така човекът се издига нагоре до една съвършено друга форма на живот.
Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
към текста >>
Когато
не
те засяга това, че би могъл да си обвързан с делата
на
рода Панду, ако би бил един от потомците
на
Панду, нито пък че би могъл да си обвързан с делата
на
рода Куру, ако би бил един от потомците
на
Куру, когато стоиш над всичко това и
не
си засегнат от твоите собствени действия, когато живееш в твоите собствени действия, също както огънят гори спокойно
на
защитено от вятъра място, когато душата живее във вътрешно спокойствие и редом
със
своите действия тогава тя става мъдра, тогава тя се освобождава от своите действия и вече
не
се интересува дали тези действия ще донесат успех или поражение.
И сега великият Кришна казва на своя ученик Арджуна: Независимо дали си всред синовете на Панду, или всред синовете на Куру: Каквото и да вършиш, като мъдрец, ти трябва да се освободиш както от принадлежността към Панду, така и от принадлежността към Куру.
Когато не те засяга това, че би могъл да си обвързан с делата на рода Панду, ако би бил един от потомците на Панду, нито пък че би могъл да си обвързан с делата на рода Куру, ако би бил един от потомците на Куру, когато стоиш над всичко това и не си засегнат от твоите собствени действия, когато живееш в твоите собствени действия, също както огънят гори спокойно на защитено от вятъра място, когато душата живее във вътрешно спокойствие и редом със своите действия тогава тя става мъдра, тогава тя се освобождава от своите действия и вече не се интересува дали тези действия ще донесат успех или поражение.
Защото последиците от действията това е не що, което може да засегне само една бедна и ограничена душа; но когато упорстваме в нашите действия, понеже те са от значение за еволюцията на света и човечеството, тогава ние вършим всичко, независимо дали нашите действия завършват с крах или тържество, независимо дали те ни носят страдание или радост.
към текста >>
И когато чуваме, че учението
на
Кришна се опира
на
философията Санкхия, за нас е лесно да разберем защо
на
много места в учението
на
Кришна, великият учител се обръща към своя ученик с думите: Душата, която живее в теб, е свързана както с грубото физическо тяло, така и
със
сетивата, с Манас, с Ахамкара, с Будхи.
И когато чуваме, че учението на Кришна се опира на философията Санкхия, за нас е лесно да разберем защо на много места в учението на Кришна, великият учител се обръща към своя ученик с думите: Душата, която живее в теб, е свързана както с грубото физическо тяло, така и със сетивата, с Манас, с Ахамкара, с Будхи.
Обаче ти си нещо различно от това. И когато го разглеждаш като нещо външно, като един вид обвивки, които са разположени около теб, без да засягат твоята душевна същност, тогава ти вече си доловил нещо от учението на Кришна. Когато проумееш, че твоите отношения към външния свят, към света изобщо, ти са дадени чрез Гуните, чрез Тамас, Раджас, Сатва, тогава направи усилието да разбереш: В обикновения живот човекът е свързан с мъдростта и доброто благодарение на Сатва; в обикновения живот човекът е свързан с афектите, страстите и жаждата за съществуване благодарение на Раджас; в обикновения живот човекът е свързан с леността, небрежността и апатията благодарение на Тамас.
към текста >>
Или с други думи: издигайки се над себе си с цената
на
вътрешни усилия, ученикът застава пред великия учител, Арджуна за става пред самия Кришна, който живее във всичко, което съществува и който действително може да каже за себе си: Аз
не
съм една отделна планина, аз съществувам, когато се намирам всред планините, и съм най-гигантската от тях; когато идвам
на
Земята
, аз
не
съм отделен човешки индивид, а най-висшето човешко явление, което настъпва само веднъж в една мирова епоха под образа
на
един миров учител; единното във всички форми ето това съм аз, Кришна.
И в смисъла на тези обяснения, какво всъщност представлява всичко това? Всичко това е не друго, а самият Кришна; защото Кришна изразява най-висшата степен на личното съвършенство.
Или с други думи: издигайки се над себе си с цената на вътрешни усилия, ученикът застава пред великия учител, Арджуна за става пред самия Кришна, който живее във всичко, което съществува и който действително може да каже за себе си: Аз не съм една отделна планина, аз съществувам, когато се намирам всред планините, и съм най-гигантската от тях; когато идвам на Земята, аз не съм отделен човешки индивид, а най-висшето човешко явление, което настъпва само веднъж в една мирова епоха под образа на един миров учител; единното във всички форми ето това съм аз, Кришна.
към текста >>
Но в същото време Бхагавад Гита ясно показва: Тук ние сме изправени пред най-величествената и висша степен, която е по
силите
на
човека.
Да, тъкмо по този начин Кришна проявява своята същност и застава пред Арджуна.
Но в същото време Бхагавад Гита ясно показва: Тук ние сме изправени пред най-величествената и висша степен, която е по силите на човека.
Арджуна може да се изправи пред Кришна само в резултат на едно продължително посвещение и то може да бъде постигнато тъкмо в рамките на Йога. Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост. Ето как са представени нещата в Бхагавад Гита. Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава пред него в телесен, физически смисъл. Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и кръв.
към текста >>
Ето как говори Арджуна, когато е насаме
със
самия себе си, когато неговата собствена същност застава
на
пълно обективно пред него.
Ето как говори Арджуна, когато е насаме със самия себе си, когато неговата собствена същност застава на пълно обективно пред него.
Следователно, ние сме изправени пред една велика мирова тайна, велика не поради нейното теоретическо значение, а поради смазващото усещане, което се поражда у нас, когато по искаме да я разберем докрай. Тази тайна е забележителна и с това, че тя се открива на човешките усещания по един съвършено нов начин.
към текста >>
Сега ти ме виждаш благодарение
на
силите
, които са дадени чрез мен искам да знаеш, че досега Ведите
не
са говорили никога така за мен, също и жертвите никога
не
са достигали до мен.
Да, когато едно човешко същество се обръща към друго човешко същество, ние наистина сме изправени пред една голяма тайна. А после Кришна отново казва на своя ученик: „Аз ти се явих по благодат. Пред теб стои моята най-висша същност, магически извикана пред теб от моето всемогъщество, неизмеримо велика, сияйна и недокосната от никого. Така както ти ме виждаш, не ме е виждал никой друг.
Сега ти ме виждаш благодарение на силите, които са дадени чрез мен искам да знаеш, че досега Ведите не са говорили никога така за мен, също и жертвите никога не са достигали до мен.
Никакви дарове за Боговете не са достигали до мен, никакво човешко познание, никакви богослужения и церемонии, дори най-горчивото разкаяние не ме е виждало в тази моя човешка форма, в която съм застанал пред теб! Ти си истински герой. Пред моя ужасяващ образ ти не бива да изпитваш никакъв страх, никакво смущение."
към текста >>
Да, сине мой от племето Панду, само този, който постъпва според вдъхновението, идващо от мен, който ме почита и обича, който
не
се съобразява
със
света, а обича всички живи същества само той може да се издигне до мен".
А Кришна допълва: „Този труден за понасяне образ, който ти сега видя, е нещо, което дори Боговете копнеят да зърнат. Ведите не споменават нищо за този образ, до него не се стига нито чрез разкаяние, нито чрез дарове или жертвоприношения, нито чрез богослужения, обреди и церемонии. Чрез всичко това аз не мога да бъда видян в този образ, в който ме видя ти сега. Само този, който може да прекрачи по-нататък, освобождавайки се от всякакви Веди, от всякакво разкаяние, от всякакви дарове, жертвоприношения и церемонии, почитайки единствено мен само той може да се приближи до моя образ, да ме опознае и напълно да се слее с мен.
Да, сине мой от племето Панду, само този, който постъпва според вдъхновението, идващо от мен, който ме почита и обича, който не се съобразява със света, а обича всички живи същества само той може да се издигне до мен".
към текста >>
15.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Всичко онова, което след Мистерията
на
Голгота човекът можеше да търси под формата
на
Христов Импулс в самия себе си и което се съдържа в думите
на
Павел: „
Не
аз, а Христос в мен", преди Мистерията
на
Голгота можеше да бъде търсено единствено във външния свят, и то по такъв начин, сякаш то се приближаваше към него като едно откровение, идващо от най-далечните предели
на
Космоса.
Тук става дума за това, че ако притегнем до един исторически обзор на двата светогледа ние сме изправени пред навлизането на Аза в еволюцията на човечеството. Проследявайки участието на Аза в еволюцията на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В предхристиянските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили. Самостоятелното развитие на Аза може да се осъществи само благодарение на факта, че в този Аз беше вложен онзи импулс, който ние обозначаваме с името Христов Импулс. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота можа да покълне в човешкия Аз, и което откриваме в думите на апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен", по-рано беше невъзможно да бъде намерено в Аза. Обаче още в хилядолетието преди Мистерията на Голгота, постепенно беше подготвено именно навлизането на Христовия Импулс в човешката душа и то тъкмо според начина, характерен за делото на Кришна.
Всичко онова, което след Мистерията на Голгота човекът можеше да търси под формата на Христов Импулс в самия себе си и което се съдържа в думите на Павел: „Не аз, а Христос в мен", преди Мистерията на Голгота можеше да бъде търсено единствено във външния свят, и то по такъв начин, сякаш то се приближаваше към него като едно откровение, идващо от най-далечните предели на Космоса.
И колкото назад се връщаме в хода на времето, толкова по-силно, по-сияйно и по-импулсиращо беше това външно откровение.
към текста >>
Но след Мистерията
на
Голгота ние можем да охарактеризираме въздействията
на
Христовия Импулс в човешката душа, или казано по друг начин духовната светлина
на
Слънцето,
със
следните думи: все едно, че бихме имали пред себе си едно флуорисциращо тяло, чиято светлина идва отвътре.
Или с други думи: В епохата преди Мистерията на Голгота човечеството разполагаше с едно външно откровение, което протичаше по такъв начин, по какъвто например Слънчевата светлина озарява един предмет външно, а не вътрешно. Както светлината озарява този предмет външно, така и светлината на духовното Слънце озаряваше човешката душа външно.
Но след Мистерията на Голгота ние можем да охарактеризираме въздействията на Христовия Импулс в човешката душа, или казано по друг начин духовната светлина на Слънцето, със следните думи: все едно, че бихме имали пред себе си едно флуорисциращо тяло, чиято светлина идва отвътре.
И когато разглеждаме нещата така, тогава Мистерията на Голгота застава пред нас като един преломен момент от еволюцията на човечеството; тогава Мистерията на Голгота се превръща в нас в една граница. Символично нещата биха могли да бъдат представени с тези две фигури:
към текста >>
Когато например насочим духовния поглед към една душа, която живее преди Мистерията
на
Голгота и е залята от всички страни
със
светлината
на
Духа, тогава вялото това състояние
на
Духа, което залива душата от всички страни
със
своята светлина, ние можем да определим според философията Санкхия, като състояние Сатва.
Сега, след като сме обгърнали нещата с нашия поглед, бихме могли да изразим отношенията между тях с онези наименования, които вече познаваме от философията Санкхия.
Когато например насочим духовния поглед към една душа, която живее преди Мистерията на Голгота и е залята от всички страни със светлината на Духа, тогава вялото това състояние на Духа, което залива душата от всички страни със своята светлина, ние можем да определим според философията Санкхия, като състояние Сатва.
към текста >>
И ако искаме да си послужим с нашите обичайни термини, тогава трябва да кажем: сега се намираме в първата епоха, която що се отнася до известни духовни откровения все още съвпада
със
състоянието Сатва, с епохата, която наричаме Египетско-халдейска.
После настъпи епохата, в която се разигра Мистерията на Голгота, а още по-късно, някъде около 15,16 век след Мистерията на Голгота, съвсем ясно човечеството навлезе в епохата на Тамас.
И ако искаме да си послужим с нашите обичайни термини, тогава трябва да кажем: сега се намираме в първата епоха, която що се отнася до известни духовни откровения все още съвпада със състоянието Сатва, с епохата, която наричаме Египетско-халдейска.
Онова, което е характерно за състоянието Раджас, съвпада с Гръцко-римската епоха, а онова, което е характерно за състоянието Тамас, съвпада с нашата съвременна епоха. Ние знаем, че Египетско-халдейската епоха е всъщност Третата следатлантска епоха, Гръцко-римската епоха е всъщност Четвъртата следатлантска епоха, а нашата съвременна епоха отговаря на Петата следатлантска епоха. И така, според замисъла на общочовешката еволюция, тъкмо в прехода от Третата Към Четвъртата следатлантска епоха трябваше да настъпи, ако мога да си послужа с този израз, едно умъртвяване на външното откровение. Но как всъщност протече подготовката на човечеството, което посегна към искрата на Христовия Импулс?
към текста >>
Когато искаше да стигне до един или друг вид познание, тогавашният човек изпадаше в едно особено състояние, което за него настъпваше
не
изкуствено, както това става в наши дни, а напълно естествено, като от само себе си, и тогава в служба
на
познанието започваха да работят
силите
на
неговото етерно тяло.
Ако искаме да вникнем в това, колко различни бяха отношенията на човека към Духа през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха, ние трябва да допълним следното: През тази Трета следатлантска епоха, положението във всички области, за които говорим, както за Египет, така също и за Халдея, както и за Индия, беше такова, че тогавашното човечество все още беше съхранило известни следи от древното ясновидство; или с други думи, човекът възприемаше околния свят не само с помощта на своите сетива и своя разум, свързан с физическия мозък, а с органите на своето етерно тяло, поне що се отнася до определени душевни състояния, намиращи се между будността и съня. Ако искаме да си представим един човек от онази далечна епоха, ние трябва да имаме предвид следната подробност. Тогавашният човек съвсем не възприемаше природния свят с помощта на физическите сетива и физическия разум; физическите възприятия бяха възможни само в едно от неговите душевни състояния; обаче в тези състояния той не стигаше до никакво познание; той просто се оставяше под въздействието на нещата, което те упражняваха през пространството и времето.
Когато искаше да стигне до един или друг вид познание, тогавашният човек изпадаше в едно особено състояние, което за него настъпваше не изкуствено, както това става в наши дни, а напълно естествено, като от само себе си, и тогава в служба на познанието започваха да работят силите на неговото етерно тяло.
Тъкмо от такъв род познание възникна всичко онова, за което ни говори философията Санкхия; От такъв род познание възникна също и всичко онова макар и то да принадлежи към още по-далечни времена за което ни говорят Ведите. Следователно, през онези епохи човекът стигаше до своето познание благодарение на факта, че изпадаше в друго състояние на съзнанието или, ако мога така да кажа, се чувствуваше пренесен в това друго състояние на съзнанието. Или, иначе казано: Човекът разполагаше със своето всекидневно състояние, при което виждаше с очите си, чуваше с ушите си и възприемаше природния свят със своя обикновен разум; обаче той използваше своите очи, уши и разум само за външни, чисто практически цели. На него никога не би му хрумнало да прилага тези свои способности, за да напредва в познанието. За тази цел той използуваше това, което му се откриваше в друго то състояние и тогава той прибягваше до по-дълбоките сили на своето етерно тяло.
към текста >>
Или, иначе казано: Човекът разполагаше
със
своето всекидневно състояние, при което виждаше с очите си, чуваше с ушите си и възприемаше природния свят
със
своя обикновен разум; обаче той използваше своите очи, уши и разум само за външни, чисто практически цели.
Ако искаме да си представим един човек от онази далечна епоха, ние трябва да имаме предвид следната подробност. Тогавашният човек съвсем не възприемаше природния свят с помощта на физическите сетива и физическия разум; физическите възприятия бяха възможни само в едно от неговите душевни състояния; обаче в тези състояния той не стигаше до никакво познание; той просто се оставяше под въздействието на нещата, което те упражняваха през пространството и времето. Когато искаше да стигне до един или друг вид познание, тогавашният човек изпадаше в едно особено състояние, което за него настъпваше не изкуствено, както това става в наши дни, а напълно естествено, като от само себе си, и тогава в служба на познанието започваха да работят силите на неговото етерно тяло. Тъкмо от такъв род познание възникна всичко онова, за което ни говори философията Санкхия; От такъв род познание възникна също и всичко онова макар и то да принадлежи към още по-далечни времена за което ни говорят Ведите. Следователно, през онези епохи човекът стигаше до своето познание благодарение на факта, че изпадаше в друго състояние на съзнанието или, ако мога така да кажа, се чувствуваше пренесен в това друго състояние на съзнанието.
Или, иначе казано: Човекът разполагаше със своето всекидневно състояние, при което виждаше с очите си, чуваше с ушите си и възприемаше природния свят със своя обикновен разум; обаче той използваше своите очи, уши и разум само за външни, чисто практически цели.
На него никога не би му хрумнало да прилага тези свои способности, за да напредва в познанието. За тази цел той използуваше това, което му се откриваше в друго то състояние и тогава той прибягваше до по-дълбоките сили на своето етерно тяло.
към текста >>
Човекът смътно усещаше, че той мисли
със
своето етерно тяло, че в процеса
на
мисленето той напуска очертанията
на
своето физическо тяло.
И какво беше характерно за тези душевни състояния? Характерно за тях беше, че навлизайки в по-дълбоките пластове на своето познание, там където срещаше философията Санкхия, тогавашният човек имаше съвсем други усещания, коренно различни от усещанията на днешния човек, когато например той напряга ума си и мисли с главата си, за да постигне някакво познание. Постигайки познание, тогавашният човек се усещаше като потопен в своето етерно тяло, което обаче далеч не беше локализирано в това, което днес представлява физическата глава, а се простираше далеч извън очертанията на физическото тяло. Човекът мислеше не толкова с главата си, колкото с останалите части на своето етерно тяло. В този смисъл, етерната глава на човека беше най-зле организираната част от неговото етерно тяло.
Човекът смътно усещаше, че той мисли със своето етерно тяло, че в процеса на мисленето той напуска очертанията на своето физическо тяло.
Обаче в процеса на мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята. Когато събличаше своето всекидневно тяло и обличаше своето неделно тяло, той долавяше как определени сили пронизваха цялото му същество: сякаш тези сили минаваха през краката и ръцете, и се свързваха с неговото тяло. Човекът започна да гледа на себе си като на част от Земята. От една страна той усещаше, че мисли и разсъждава в своето етерно тяло; от друга страна че вече не е някакво отделно същество, а жива част от Земята. Той усещаше как пораства навътре в тялото на Земята.
към текста >>
Обаче в процеса
на
мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло
със
Земята
.
Характерно за тях беше, че навлизайки в по-дълбоките пластове на своето познание, там където срещаше философията Санкхия, тогавашният човек имаше съвсем други усещания, коренно различни от усещанията на днешния човек, когато например той напряга ума си и мисли с главата си, за да постигне някакво познание. Постигайки познание, тогавашният човек се усещаше като потопен в своето етерно тяло, което обаче далеч не беше локализирано в това, което днес представлява физическата глава, а се простираше далеч извън очертанията на физическото тяло. Човекът мислеше не толкова с главата си, колкото с останалите части на своето етерно тяло. В този смисъл, етерната глава на човека беше най-зле организираната част от неговото етерно тяло. Човекът смътно усещаше, че той мисли със своето етерно тяло, че в процеса на мисленето той напуска очертанията на своето физическо тяло.
Обаче в процеса на мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята.
Когато събличаше своето всекидневно тяло и обличаше своето неделно тяло, той долавяше как определени сили пронизваха цялото му същество: сякаш тези сили минаваха през краката и ръцете, и се свързваха с неговото тяло. Човекът започна да гледа на себе си като на част от Земята. От една страна той усещаше, че мисли и разсъждава в своето етерно тяло; от друга страна че вече не е някакво отделно същество, а жива част от Земята. Той усещаше как пораства навътре в тялото на Земята. И така, когато човекът обличаше своето празнично, неделно тяло и пристъпваше към познанието, това изцяло променяше цялата вътрешна природа на неговите изживявания.
към текста >>
Човекът започна да гледа
на
себе си като
на
част от
Земята
.
Човекът мислеше не толкова с главата си, колкото с останалите части на своето етерно тяло. В този смисъл, етерната глава на човека беше най-зле организираната част от неговото етерно тяло. Човекът смътно усещаше, че той мисли със своето етерно тяло, че в процеса на мисленето той напуска очертанията на своето физическо тяло. Обаче в процеса на мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята. Когато събличаше своето всекидневно тяло и обличаше своето неделно тяло, той долавяше как определени сили пронизваха цялото му същество: сякаш тези сили минаваха през краката и ръцете, и се свързваха с неговото тяло.
Човекът започна да гледа на себе си като на част от Земята.
От една страна той усещаше, че мисли и разсъждава в своето етерно тяло; от друга страна че вече не е някакво отделно същество, а жива част от Земята. Той усещаше как пораства навътре в тялото на Земята. И така, когато човекът обличаше своето празнично, неделно тяло и пристъпваше към познанието, това изцяло променяше цялата вътрешна природа на неговите изживявания. И какво трябваше да се случи по-късно, в края на Третата и началото на Четвъртата следатлантска епоха? Ако действително искаме да разберем какво трябваше да се случи тогава, ще постъпим добре, ако вникнем в стария начин на словесно изразяване.
към текста >>
От една страна той усещаше, че мисли и разсъждава в своето етерно тяло; от друга страна че вече
не
е някакво отделно същество, а жива част от
Земята
.
В този смисъл, етерната глава на човека беше най-зле организираната част от неговото етерно тяло. Човекът смътно усещаше, че той мисли със своето етерно тяло, че в процеса на мисленето той напуска очертанията на своето физическо тяло. Обаче в процеса на мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята. Когато събличаше своето всекидневно тяло и обличаше своето неделно тяло, той долавяше как определени сили пронизваха цялото му същество: сякаш тези сили минаваха през краката и ръцете, и се свързваха с неговото тяло. Човекът започна да гледа на себе си като на част от Земята.
От една страна той усещаше, че мисли и разсъждава в своето етерно тяло; от друга страна че вече не е някакво отделно същество, а жива част от Земята.
Той усещаше как пораства навътре в тялото на Земята. И така, когато човекът обличаше своето празнично, неделно тяло и пристъпваше към познанието, това изцяло променяше цялата вътрешна природа на неговите изживявания. И какво трябваше да се случи по-късно, в края на Третата и началото на Четвъртата следатлантска епоха? Ако действително искаме да разберем какво трябваше да се случи тогава, ще постъпим добре, ако вникнем в стария начин на словесно изразяване.
към текста >>
Той усещаше как пораства навътре в тялото
на
Земята
.
Човекът смътно усещаше, че той мисли със своето етерно тяло, че в процеса на мисленето той напуска очертанията на своето физическо тяло. Обаче в процеса на мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята. Когато събличаше своето всекидневно тяло и обличаше своето неделно тяло, той долавяше как определени сили пронизваха цялото му същество: сякаш тези сили минаваха през краката и ръцете, и се свързваха с неговото тяло. Човекът започна да гледа на себе си като на част от Земята. От една страна той усещаше, че мисли и разсъждава в своето етерно тяло; от друга страна че вече не е някакво отделно същество, а жива част от Земята.
Той усещаше как пораства навътре в тялото на Земята.
И така, когато човекът обличаше своето празнично, неделно тяло и пристъпваше към познанието, това изцяло променяше цялата вътрешна природа на неговите изживявания. И какво трябваше да се случи по-късно, в края на Третата и началото на Четвъртата следатлантска епоха? Ако действително искаме да разберем какво трябваше да се случи тогава, ще постъпим добре, ако вникнем в стария начин на словесно изразяване.
към текста >>
Сега неговото същество започваше да се удължава в посока към центъра
на
Земята
.
Тогавашният човек, изживявайки това, за което току що стана дума, казваше: Вътре в мен се раздвижи Змията!
Сега неговото същество започваше да се удължава в посока към центъра на Земята.
Той вече не свързваше своите активни действия с частите на своето физическо тяло; той усещаше себе си като един вид продължение на Змията в посока към центъра на Земята, и в този случай главата би се оказала това, което се подава над Земята. И той усещаше, че тъкмо тази змийска същност е силата, която мисли вътре в него. Бихме могли да изразим графично нещата, като представим неговото етерно тяло под формата на едно змийско тяло, насочено към вътрешността на Земята; като физически
към текста >>
Той вече
не
свързваше своите активни действия с частите
на
своето физическо тяло; той усещаше себе си като един вид продължение
на
Змията в посока към центъра
на
Земята
, и в този случай главата би се оказала това, което се подава над
Земята
.
Тогавашният човек, изживявайки това, за което току що стана дума, казваше: Вътре в мен се раздвижи Змията! Сега неговото същество започваше да се удължава в посока към центъра на Земята.
Той вече не свързваше своите активни действия с частите на своето физическо тяло; той усещаше себе си като един вид продължение на Змията в посока към центъра на Земята, и в този случай главата би се оказала това, което се подава над Земята.
И той усещаше, че тъкмо тази змийска същност е силата, която мисли вътре в него. Бихме могли да изразим графично нещата, като представим неговото етерно тяло под формата на едно змийско тяло, насочено към вътрешността на Земята; като физически
към текста >>
Бихме могли да изразим графично нещата, като представим неговото етерно тяло под формата
на
едно змийско тяло, насочено към вътрешността
на
Земята
; като физически
Тогавашният човек, изживявайки това, за което току що стана дума, казваше: Вътре в мен се раздвижи Змията! Сега неговото същество започваше да се удължава в посока към центъра на Земята. Той вече не свързваше своите активни действия с частите на своето физическо тяло; той усещаше себе си като един вид продължение на Змията в посока към центъра на Земята, и в този случай главата би се оказала това, което се подава над Земята. И той усещаше, че тъкмо тази змийска същност е силата, която мисли вътре в него.
Бихме могли да изразим графично нещата, като представим неговото етерно тяло под формата на едно змийско тяло, насочено към вътрешността на Земята; като физически
към текста >>
човек, той се намираше извън очертанията
на
Земята
, но по време
на
познавателния акт, той потъваше навътре в
Земята
и фактически мислеше
със
своето етерно тяло.
човек, той се намираше извън очертанията на Земята, но по време на познавателния акт, той потъваше навътре в Земята и фактически мислеше със своето етерно тяло.
Сега Змията се раздвижи в мен така си казваше той. Ето какво, следователно, означаваше познанието в древните времена: Сега аз поставям в действие Змията, намираща се вътре в мен; сега аз чувствувам моята змийска същност.
към текста >>
Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче
със
своето собствено тяло, той сам стъпква главата
на
Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган
на
мисленето!
И какво трябваше да се случи, за да настъпи новото време, за да се утвърди новото познание? Не биваше да се допускат повече такива моменти, при които човекът да усеща себе си като един вид продължение на Змията чрез своите долни крайници. Освен това съответното чувство трябваше да угасне и от етерното тяло да премине във физическата глава.
Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето!
Физическото тяло, и по-точно физическият мозък умъртвява Змията, която обаче си отмъщава, като отнема от човека усещането му за свързаност със Земята: тя го ухапва за петата!
към текста >>
Физическото тяло, и по-точно физическият мозък умъртвява Змията, която обаче си отмъщава, като отнема от човека усещането му за свързаност
със
Земята
: тя го ухапва за петата!
И какво трябваше да се случи, за да настъпи новото време, за да се утвърди новото познание? Не биваше да се допускат повече такива моменти, при които човекът да усеща себе си като един вид продължение на Змията чрез своите долни крайници. Освен това съответното чувство трябваше да угасне и от етерното тяло да премине във физическата глава. Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето!
Физическото тяло, и по-точно физическият мозък умъртвява Змията, която обаче си отмъщава, като отнема от човека усещането му за свързаност със Земята: тя го ухапва за петата!
към текста >>
Естествено, по време
на
прехода от една форма
на
изживяване към друга, онова, което си отива
със
старата епоха, влиза в борба с това, което идва, понеже тези сили все още
не
са ясно разграничени.
Естествено, по време на прехода от една форма на изживяване към друга, онова, което си отива със старата епоха, влиза в борба с това, което идва, понеже тези сили все още не са ясно разграничени.
Бащата също е жив, независимо, че до него стои неговият син; и все пак синът е този, който произлиза от бащата. Независимо от настъпването на Четвъртата следатлантска епоха, Гръцко-римската епоха, всред хората и народите все още се забелязаха качества, характерни за Третата следатлантска епоха, за Египетско-халдейската епоха. Разбира се, за известно време качествата от миналото и тези от настоящето съществуват едно временно, но после започват да си пречат. Старото престава да разбира новото. Новото трябва да се брани срещу старото и да утвърждава себе си.
към текста >>
Ние стигаме до онова място, което така или иначе остава неразбираемо за днешните хора; до онова място, където Кришна разкрива пред Арджуна природата
на
смокиновото дърво,
на
дървото Абайята, и му казва, че, растейки нагоре
със
своите корени и надолу
със
своите клони, дървото има своите листа, че отделните му листа са всъщност листове от книгата Веда и че взети заедно, те представляват знанието Веда.
И ако се вгледаме още по-внимателно в древната източна легенда, ние стигаме до едно място от Бхагавад Гита, което дори и да сме вече удивени от величественото съдържание на поемата усилва нашето удивление до безкрайност.
Ние стигаме до онова място, което така или иначе остава неразбираемо за днешните хора; до онова място, където Кришна разкрива пред Арджуна природата на смокиновото дърво, на дървото Абайята, и му казва, че, растейки нагоре със своите корени и надолу със своите клони, дървото има своите листа, че отделните му листа са всъщност листове от книгата Веда и че взети заедно, те представляват знанието Веда.
Тук ние стигаме до едно забележително място от Бхагавад Гита. И какво означава то, какво означава това напомняне за дървото на живота, чиито корени растат нагоре, а чиито клони растат надолу, и чиито листа представляват знанието Веда?
към текста >>
Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията
на
нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво
на
света: корените са насочени към необятните простори
на
Космоса, а клоните към мировата бездна под нас.
Сега човекът отправя поглед нагоре и вижда, как нервните влакна от всичките органи се събират горе в мозъка. И тази констатация поражда усещането: всичко това представлява едно дърво, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу!
Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас.
Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас. Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света! И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
към текста >>
Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите
на
Космоса, а клоните към пропастта под нас.
Сега човекът отправя поглед нагоре и вижда, как нервните влакна от всичките органи се събират горе в мозъка. И тази констатация поражда усещането: всичко това представлява едно дърво, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу! Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас.
Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас.
Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света! И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
към текста >>
Тя става реалност само за онзи, който започва да си служи
със
своите вътрешни душевни сили като с един вид инструменти.
И този отзвук ние откриваме по следния начин: Когато с помощта на Йога човекът се издига от низшите към висшите душевни степени, той трябва да се освободи от външния свят, все повече и повече да се еманципиран от външно позна ние, от външна активност и да се превърне в наблюдател на самия себе си. Вътрешно свободна, душата му се издига и тържествува над външния свят. Така стоят нещата с обикновения човек. Обаче съвсем друго е положението с онзи, който е докоснат от посвещението и развива един или друг вид ясновидство; сега външната материя изобщо не застава пред неговия поглед. Външната материя като такава е само Майя.
Тя става реалност само за онзи, който започва да си служи със своите вътрешни душевни сили като с един вид инструменти.
И какво се появява пред него вместо материята? Виждате ли, така изглеждат нещата от гледна точка на дребното посвещение! Докато във всекидневния живот пред човешката душа застава материята, Пракрити, то пред посветения в Йога застава светът на Азурас*21, светът на демоничните сили, срещу които той трябва да се бори. Материята е нещо, което поражда съпротивление; Азурас, силите на мрака, се превръщат във врагове. Обаче всичко това е само един далечен отзвук от човешката душа; едва сега ние усещаме нейното присъствие.
към текста >>
Материята е нещо, което поражда съпротивление; Азурас,
силите
на
мрака, се превръщат във врагове.
Външната материя като такава е само Майя. Тя става реалност само за онзи, който започва да си служи със своите вътрешни душевни сили като с един вид инструменти. И какво се появява пред него вместо материята? Виждате ли, така изглеждат нещата от гледна точка на дребното посвещение! Докато във всекидневния живот пред човешката душа застава материята, Пракрити, то пред посветения в Йога застава светът на Азурас*21, светът на демоничните сили, срещу които той трябва да се бори.
Материята е нещо, което поражда съпротивление; Азурас, силите на мрака, се превръщат във врагове.
Обаче всичко това е само един далечен отзвук от човешката душа; едва сега ние усещаме нейното присъствие. Едва сега, когато душата влиза в борба срещу Демоните, срещу Азурас, тя започва да възприема самата себе си в духовен смисъл.
към текста >>
В същото време това представлява най-величественият преход, който е настъпвал в цялото планетарно развитие
на
Земята
.
Защото какво настъпи тогава? Това, което настъпи при прехода от Третата в Четвъртата епоха, може да бъде охарактеризирано като едно изменение на формите; обаче сега то представлява нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено чрез прехода от Пракрити към самата Пуруша. Или с други думи, сега ние усещаме, как Пуруша напълно се отделя и еманципиран от Пракрити. Сега човекът се откъсва не просто от кръвните връзки, а от Пракрити, от целия външен свят, за да се справи с него в един вътрешен, строго душевен смисъл. Точно тук влиза в действие Христовият Импулс.
В същото време това представлява най-величественият преход, който е настъпвал в цялото планетарно развитие на Земята.
И сега възниква не само въпросът: Как се отнася душата към материалния свят в Сатва, Раджас и Тамас; сега душата трябва не само да преодолее Тамас и Раджас, за да напредне до Йога и да се извиси над себе си; сега тя трябва да започне своята борба срещу Ариман и Луцифер, и не може да разчита на никаква външна помощ. Сега вече идва ред да противопоставим двете основни линии, които съществуват в Бхагават Гита: От една страна това, което беше необходимо за старите времена, и от друга страна това, което е необходимо за нови те времена.
към текста >>
16.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В онези древни времена учителите бяха принудени да се съобразяват
със
зрелостта
на
учениците.
Ние вече казахме: в Бхагавад Гита пред нас се откриват наставленията, които Кришна дава на своя ученик Арджуна. Такива наставления са подходящи за отделния ученик, защото в основата си, и такива, каквито ги знаем от Бхагавад Гита, те са строго лични, интимни съвети. Макар и днес тези наставления да са общо достъпни, именно защото се намират в Бхагавад Гита, навремето това не е било така. Тогава те съвсем не достигаха до всички уши, понеже бяха предавани устно.
В онези древни времена учителите бяха принудени да се съобразяват със зрелостта на учениците.
За тази зрелост винаги се е държало строга сметка. В на ши дни, когато по един или друг начин всички учения могат да бъдат публикувани, зрелостта на ученика вече не влиза в съображение. Ние живеем в една епоха, когато духовният живот, малко или много, става открит и публичен. Не че в наши дни не съществува тайна наука, обаче тя далеч не е тайна наука просто поради обстоятелството, че нейните истини не могат да бъдат отпечатани и разпространявани. Да, в наши дни тайната наука съществува в достатъчно голям размер.
към текста >>
Това се отнася също и за много други неща от нашето съвремие, за които хората вярват, че са ги обхвана ли
със
своето познание.
Всичко това се отнася с пълна сила и за много други факти от нашата съвременност. „Теорията на науката" от Фихте и философията на Хегел разполагат с твърде простото средство, за да останат тайни учения, понеже те са така написани, че повечето хора изобщо не ги разбират и заспиват още на първата страница.
Това се отнася също и за много други неща от нашето съвремие, за които хората вярват, че са ги обхвана ли със своето познание.
Обаче хората далеч не ги разбират и те остават в областта на тайното учение.
към текста >>
с всички човешки души, които са участвували в цялата планетарна еволюция
на
Земята
.
Съвсем не беше така с откровението, което човечеството получи чрез Христовия Импулс. Още преди своето проявление, Христовият Импулс беше Замислен като един импулс засягащ цялото човечество, и Мистерията на Голгота далеч не се състоя заради една или друга човешка душа. Това, което настъпи след Мистерията на Голгота има връзка с цялото човечество, т.е.
с всички човешки души, които са участвували в цялата планетарна еволюция на Земята.
Тук ние действително сме изправени пред едно събитие, което засяга цялото човечество. Ето защо, като оставим настрана всичко, което казахме до този момент, стилът на Павловите Послания трябваше да бъде съвсем различен от стила на величествената поема Бхагавад Гита.
към текста >>
Защото
на
един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а
на
друг да говори
със
знание, чрез същия Дух;
на
друг вяра чрез същия Дух, а пък
на
друг изцелителни дарби чрез единия Дух,
на
друг да върши велики дела,
на
друг да пророкува;
на
друг да разпознава духовете;
на
друг да говори разни езици; а пък
на
друг да тълкува езици.
И никой не може да го нарече Господ, освен в Светия Дух. Дарбите са различни, но Духът е един. Службите са различни, обаче Господ е един. Различни са и действията, но Бог е един и Той действува във всички човеци. А на всеки проявяването на Духа се дава за обща полза.
Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия Дух, на друг да върши велики дела, на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
И всичко това се бърши от един и същ Дух, който разпределя дарбите, както Му е угодно.
към текста >>
Павел се изправи пред едно друго човечество, съставено от диференцирани личности, които действително трябваше да задълбочават своите различия и всеки от тях да изпъква
със
своите специални дарби.
Тук ние все повече и повече се приближаваме до прадревните времена от еволюцията на човечеството, към които можем отново да се върнем, следвайки учението на Кришна. Тогава човешките същества все още не бяха толкова индивидуализирани, колкото днес, и би могло да се предположи, че за всеки отделен човек е било валидно едно и също предписание, едно и също учение.
Павел се изправи пред едно друго човечество, съставено от диференцирани личности, които действително трябваше да задълбочават своите различия и всеки от тях да изпъква със своите специални дарби.
Сега вече не можеше да се разчита, че една и съща дарба ще се излее във всяка една човешка душа; сега вече трябваше да се обърне внимание, че има нещо, което остава невидимо и се издига над всички неща. И точно това, което не се намира в нито един човек като отделна човешка същност, обаче все пак може да присъствува във всеки човешки индивид, точно то е Христовият Импулс. Христовият Импулс отново идва като една нова Групова Душа*23 на цялото човечество, обаче такава, която вече ще бъде търсена от него по един напълно съзнателен начин. И за да онагледим това, нека да си представим, примерно, как изглеждат в духовния свят известен брой от учениците на Кришна, и как изглеждат там известен брой от онези хора, които са докоснати от Христовия Импулс в най-дълбоките пластове на своите души. Всеки един от учениците на Кришна е възпламенил в себе си един и същ импулс, който му е даден от господаря на Йога.
към текста >>
Тези хора упрекват нашето антропософско учение, че описва Христос Исус като един сборен продукт от
силите
на
всички мирови области.
Едва ли можем да бъдем обзети от истинско страхопочитание, от истинско възхищение, или накратко казано, едва ли можем да породим у себе си истински чувства към Христовото Същество, освен ако се опита ме да разберем, какво тяло, каква плът бяха необходими, за да стане изобщо възможно идването на този Христов Аз всред човечеството. Мнозина смятат, че описанието, което свещените Мистерии от по-новото време дават за Христовото Същество, не позволяват толкова интимно и човешко отношение към Христос, за разлика от онзи Христос Исус, който хората по навик си представяха като извънредно близък за тях самите, като едно същество, въплътено в обикновено човешко тяло, и нямащо нищо общо с Аза на Заратустра.
Тези хора упрекват нашето антропософско учение, че описва Христос Исус като един сборен продукт от силите на всички мирови области.
Подобни упреци възникват само поради стремежа към удобство, на който мнозина подчиняват своето човешко познание, само поради едно такова светоусещане, което не желае да се издигне до истинските стойности на нещата. Най-великите Събития трябва да бъдат разбирани включително и по такъв начин, че душата ни да се пробуди до най-висша степен, да се издигне до онази вътрешна интензивност на чувствата, която действително е необходима за постигането на подобна цел. Обаче ние знаем и още нещо. Ние знаем как трябва да бъдат тълкувани думите от Евангелието: „Божиите сили се изявяват във висините и мир се възцарява всред хората, които имат добра воля."
към текста >>
Ние знаем, че с появата
на
момчето Исус от Евангелието
на
Лука, прозвучава новото благовестие
на
мира и любовта: това става поради факта, че в астралното тяло
на
Исус от Евангелието
на
Лука се вляха
силите
на
Буда, който в миналото беше вече въплътен в едно човешко същество, което
на
свой ред изживя своята последна инкарнация като Гоатама Буда и се издигна напълно в духовния свят; така че в астралното тяло
на
момче то Исус от Евангелието
на
Лука се изяви самият Буда, и то
не
иначе, а според равнището
на
своята еволюция до преди Мистерията
на
Голгота.
Ние знаем, че с появата на момчето Исус от Евангелието на Лука, прозвучава новото благовестие на мира и любовта: това става поради факта, че в астралното тяло на Исус от Евангелието на Лука се вляха силите на Буда, който в миналото беше вече въплътен в едно човешко същество, което на свой ред изживя своята последна инкарнация като Гоатама Буда и се издигна напълно в духовния свят; така че в астралното тяло на момче то Исус от Евангелието на Лука се изяви самият Буда, и то не иначе, а според равнището на своята еволюция до преди Мистерията на Голгота.
към текста >>
Благодарение
на
въпросното Събитие от Дамаск, той знаеше: Да, след Мистерията
на
Голгота, в самата планетарна сфера
на
Земята
вече живеят всички онези сили, които възкръснаха при Мистерията
на
Голгота.
И така, едва днес, черпейки от източниците на Тайната наука, ние се докосваме до същността на Христос Исус. Макар и посветен, Павел трябваше да се обръща към тогавашното човечество с лесно разбираеми понятия; и ако мога така да се изразя, той далеч не „разполагаше" с такова човечество, което би могло да си служи с такива понятия, които днес ние предлагаме на човешките сърца. Обаче това, което представляваше неговата инспирация, беше предизвикано чрез едно посвещение, дадено по Божията милост. И понеже той не беше стигнал до това посвещение чрез съответните процедури в древните Мистерии, а по Божията милост, докато вървеше към Дамаск, където му се яви възкръсналият Христос, аз разглеждам този вид посвещение като нещо, което е свързано именно с Божията милост, с благодатта.
Благодарение на въпросното Събитие от Дамаск, той знаеше: Да, след Мистерията на Голгота, в самата планетарна сфера на Земята вече живеят всички онези сили, които възкръснаха при Мистерията на Голгота.
Или, с други думи: той позна възкръсналия Христос! Ето кого започна да проповядва той от този момент нататък. И защо той можа да го възприеме тъкмо в този вид? Тук се налага да насочим нашето внимание върху характера на една такава визия, върху едно такова събитие, каквото е това от Дамаск, защото сега ние все пак сме из правени пред една визия, пред едно събитие от твърде особен род. Само онези хора, които никога не изпитват желание да научат нещо конкретно за окултните факти, могат да сложат всички свръхсетивни опитности под един общ знаменател и да смесят виденията на Павел с виденията на други личности, каквито са например по-късните светии.
към текста >>
Тя действително се появяваше тук или там, насочвана от Мистериите, с оглед
на
най-важните и решителни събития, засягащи еволюцията
на
Земята
и човечеството, обаче тя далеч нямаше нужда от въплъщения, защото древното ясновидство все още
не
беше угаснало.
Аз и по-рано съм споделял с Вас: тази душа се подвизаваше в Мистериите, тя беше, така да се каже, отгледана в Мистериите и беше изпращана там, където човечеството имаше нужда от нея; обаче нейните свойства, нейните въздействия можеха да се проявят само в етерното тяло и, строго погледнато, те можеха да бъдат възприемани само дотогава, докато съществуваше древното ясновидство. Следователно, тази древна душа-сестра на Адам нямаше нужда да се въплъщава във физическо тяло, за да може да бъде виждана.
Тя действително се появяваше тук или там, насочвана от Мистериите, с оглед на най-важните и решителни събития, засягащи еволюцията на Земята и човечеството, обаче тя далеч нямаше нужда от въплъщения, защото древното ясновидство все още не беше угаснало.
към текста >>
Сега към „учителите в храма" се обръща
не
само Заратустра който говори като Аз -, сега момчето Исус се обръща към тях с помощта
на
онези средства, с които някога самият Кришна проповядваше учени ето Йога; момчето Исус отново прибягва до учението Йога, само че сега това учение е издигнато с една степен по-нагоре; сега Исус се свързва
със
силата
на
Кришна,
със
самия Кришна, за да извърви пътя до своята 30 година.
След известно време тази душа отново се въплъщава в тялото на момчето Исус от Евангелието на Лука. Ето къде са корените на онова съвършенство, което се проявява, когато най-висшите светогледи на Азия биват пренесени в дванадесетгодишното момче Исус; когато Азът на Заратустра се свързва с Духа на Кришна.
Сега към „учителите в храма" се обръща не само Заратустра който говори като Аз -, сега момчето Исус се обръща към тях с помощта на онези средства, с които някога самият Кришна проповядваше учени ето Йога; момчето Исус отново прибягва до учението Йога, само че сега това учение е издигнато с една степен по-нагоре; сега Исус се свързва със силата на Кришна, със самия Кришна, за да извърви пътя до своята 30 година.
Едва сега ние добиваме представа за съвършенството на онова единствено физическо тяло, което можеше да послужи за инкарнацията на Христовото Същество. Ето как духовните направления на човечеството се сливат в едно цяло. И когато настъпва Мистерията на Голгота, ние действително сме изправени пред задружните усилия на онези, които наричаме предводители на човечеството, ние действително сме изправени пред един пълен синтез на духовния живот.
към текста >>
Ако един ден от нас отпаднат всички недостатъци и остане единствената ни вина, че сме поругали творението
на
Елохимите тогава Кармата
на
Земята
също би трябвало да се изпълни, и в далечното бъдеше всичко би трябвало да се сгромоляса върху самите нас!
Защото нима не звучи от всички страни и нима ушите ни не долавят, че целият видим свят около нас е едно творение на Елохимите, и че в последния ден на сътворението тези Елохими казаха: Ето вижте, всичко това се оказа нещо добро? Тъкмо тази би била Кармата, която би се изпълнила, ако съществуваше само едно единствено учение на Кришна, защото в света не се случва нещо, без неговата Карма*26 да бъде изпълнена докрай. Ако за цялата вечност би съществувало само едно единствено учение на Кришна, тогава по отношение на материалния свят и по отношение на Божието откровение за което в изходната точка от Земното развитие Елохимите казаха: „Ето, всичко това се оказа нещо добро" -, тогава по отношение на тях би могло да прозвучи следното човешко възражение: Този свят съвсем не е добър и аз трябва да го на пусна! Човешкото съждение би се оказало поставено над Божието съждение! Ето как трябва да разбираме онези думи, които стоят като една голяма тайна в изходната точка на еволюцията; а това означава, че не бива да поставяме човешкото съждение над Божието съждение.
Ако един ден от нас отпаднат всички недостатъци и остане единствената ни вина, че сме поругали творението на Елохимите тогава Кармата на Земята също би трябвало да се изпълни, и в далечното бъдеше всичко би трябвало да се сгромоляса върху самите нас!
Ето как би трябвало да се изпълни Кармата!
към текста >>
И тъкмо за да
не
се случи това: ето защо Христос слезе
на
Земята
; ето защо той поиска да ни помири
със
света, научавайки ни да се справяме с изкушението
на
Луцифер, така че да проникваме зад булото
на
Майя и да виждаме Божиите дела в техния истински облик; ето как ние откриваме Христос като помирител, който ни въвежда в истинските форми, в истинските образи
на
Божиите дела и откровения.
И тъкмо за да не се случи това: ето защо Христос слезе на Земята; ето защо той поиска да ни помири със света, научавайки ни да се справяме с изкушението на Луцифер, така че да проникваме зад булото на Майя и да виждаме Божиите дела в техния истински облик; ето как ние откриваме Христос като помирител, който ни въвежда в истинските форми, в истинските образи на Божиите дела и откровения.
Едва чрез Него ние се научаваме да разбираме прадревните думи: „Ето, всичко това се оказа нещо добро." За да се научим да приписваме именно на себе си това, което никога не бива да приписваме на света ето защо ние се нуждаем от Христос. Всички други грехове биха могли да бъдат снети от нас; обаче от този грях може да ни избави само Христос.
към текста >>
Обстоятелството, че ние виждаме света потопен в Майя,
не
е някаква приумица
на
Боговете, а дело
на
нашата собствена душа, едно дело, свързано с по-висшите степени
на
себепознание, една съществена подробност, в която всеки трябва да вникне
със
своите лични познавателни сили, това обстоятелство е пряко свързано и
със
самата антропософия, защото едва чрез нея ние стигаме до предчувствието за всичко онова, което теософията може да означава за човека.
И в същото време, моля Ви да свържете първоначалния замисъл на тези лекции и с нещо друго, а именно с изходната точка на нашето антропософско духовно учение. То наистина следва да бъде наречено „антропософско", защото чрез него човекът все повече и повече ще напредва в своето себепознание. Човекът все още не може да стигне до пълно себепознание, понеже той не се отнася сериозно нито към това, което се разиграва в неговата собствена душа, нито към нейните взаимодействия с външната природа.
Обстоятелството, че ние виждаме света потопен в Майя, не е някаква приумица на Боговете, а дело на нашата собствена душа, едно дело, свързано с по-висшите степени на себепознание, една съществена подробност, в която всеки трябва да вникне със своите лични познавателни сили, това обстоятелство е пряко свързано и със самата антропософия, защото едва чрез нея ние стигаме до предчувствието за всичко онова, което теософията може да означава за човека.
към текста >>
Дано Антропософското Общество намери своята изходна точка в една по-висша морална област; дано то избегне преди всичко онова, което се промъкна толкова лесно в теософското движение като гордост, суета, честолюбие и несериозност пред лицето
на
най-висшите истини; дано Антропософското Общество избегне тази опасност благодарение
на
факта, че още в самото си начало, то разглежда външния свят
на
Майя като нещо, което е неразделно свързано
със
самата човешка душа.
Когато някой вземе решение за влизане в Антропософското Движение, той трябва да усети импулсиращата му сила не като друго, а като една скромност от най-висш порядък; една скромност, чийто тих глас казва: Ако искам да прескоча тази съществена подробност на човешката душа и веднага предприема шеметния скок в божествения свят, тогава много лесно смирението може да ме напусне и много лесно вместо от смирение аз мога да бъда обхванат от гордост и суета.
Дано Антропософското Общество намери своята изходна точка в една по-висша морална област; дано то избегне преди всичко онова, което се промъкна толкова лесно в теософското движение като гордост, суета, честолюбие и несериозност пред лицето на най-висшите истини; дано Антропософското Общество избегне тази опасност благодарение на факта, че още в самото си начало, то разглежда външния свят на Майя като нещо, което е неразделно свързано със самата човешка душа.
към текста >>
17.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
При това
не
трябва да смятаме, че тази идея е плод
на
някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност
на
човека ни то
със
субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780 1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия": „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една Антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека ни то със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
към текста >>
Разбира се, по-късно Рудолф Щайнер изпълва това понятие
със
съвсем друго съдържание.
През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд „Въведение в антропософията", който оказва известно въздействие върху Рудолф Щайнер.
Разбира се, по-късно Рудолф Щайнер изпълва това понятие със съвсем друго съдържание.
към текста >>
Просто към методологията
на
естественонаучното познание, той прибавя методологията
на
свръхсетивното познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът,
Земята
, Космоса.
От съчиненията и лекциите на Рудолф Щайнер (Събр. Съч. №1 №354) е ясно, че „антропологията" и „антропософията" не се изключват взаимно.
Просто към методологията на естественонаучното познание, той прибавя методологията на свръхсетивното познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята, Космоса.
към текста >>
Първоначалното се занимава
със
спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар.
*3. Теософското Общество е основано от Елена Петровна Блаватска (1831-1891) и Хенри Олкот (1832-1907) в Ню Йорк.
Първоначалното се занимава със спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар.
към текста >>
Според тях „новото идване
на
Христос", или „второто пришествие", както го наричат Евангелията, представлява един грандиозен космически процес, който вече се разиграва в етерното тяло
на
Земята
.
Рудолф Щайнер черпи своите познания за Христос както той сам изтъква не от Евангелията, а чрез своите непосредствени проучвания в духовния свят.
Според тях „новото идване на Христос", или „второто пришествие", както го наричат Евангелията, представлява един грандиозен космически процес, който вече се разиграва в етерното тяло на Земята.
Броят на хората, които имат своята среща с „етерния Христос" не прекъснато ще нараства. По данните на Р. Щайнер този космически процес е започнал още през първото десетилетие на 20 век.
към текста >>
*5. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук
на
Земята
.
*5. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс".
към текста >>
Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта
на
имагинативните възприятия и
не
трябва да се смесва
със
съответстващата им степен
на
Посвещение.
Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение.
Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание.
към текста >>
От „биологична" гледна точка, ясновидството е свързано
със
световно-историческата тенденция
на
човешкото етерно тяло да се „разширява"; то вече
не
се покрива с очертанията
на
физическото тяло.
От „биологична" гледна точка, ясновидството е свързано със световно-историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се „разширява"; то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло.
Ето защо, все повече хора ще имат опитности „вън" от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни" феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание.
към текста >>
*19. Според Антропософската Духовна наука, от средата
на
Лемурийската епоха, в еволюцията
на
човека и
Земята
се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа
на
Змията.
*19. Според Антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змията.
Рудолф Щайнер ги нарича "луциферически Същества", или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества" или Ариман терминът идва от древно-персийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
срещу
силите
на
Луцифер
силите
на
Ариман.
срещу силите на Луцифер силите на Ариман.
към текста >>
4), а Ариман в Разсъдъчната Душа, Азурас ще се опитат да проникнат в Съзнателната Душа и да тласнат „низшия Аз" към непосредствена връзка
със
„сетивността
на
Земята
", като си служат с „рафинираната интелектуалност"
на
човека и
на
неговите „сексуални ритуали".
*21. Азурас: сборно наименование за изостанали свръхсетивни Същества от категорията на Архаите, или духовете на Личността. Занапред те ще бъдат много по-опасни за човека, отколкото Луцифер и Ариман. Докато Луцифер се проявява в Сетивната Душа (Виж „Теософия гл.
4), а Ариман в Разсъдъчната Душа, Азурас ще се опитат да проникнат в Съзнателната Душа и да тласнат „низшия Аз" към непосредствена връзка със „сетивността на Земята", като си служат с „рафинираната интелектуалност" на човека и на неговите „сексуални ритуали".
Нищо друго не подпомага Азурас така, както възгледът, че човек произлиза от животното.
към текста >>
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове
със
старото име, негова Карма.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. № 9)
към текста >>
През този период условията
на
Земята
се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да по стигне съвършено нови опитности.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да по стигне съвършено нови опитности.
И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий,Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.
към текста >>
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище
на
Аза, както и от
силите
, които човекът пренася в духовния свят след смъртта
на
своето физическо тяло.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да по стигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий,Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.
към текста >>
18.
Съдържание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Как душевният живот може да се проникне
със
съзнанието и по този начин да се развие по-нататък, показва лекцията «Нервност и Азовост» от 11.
В двете мюнхенски лекции, държани на 25. и 27. февруари 1912 година, Рудолф Щайнер скицира съвсем нов възглед относно несъзнателните страни на душевния живот, което същевременно се явява и като отговор на психоанализата, стремяща се но това време към обществено признание; той разкрива родството на тези скрити страни на душата с по-висшите душевни способности, които предстоят да се развият в бъдеще.
Как душевният живот може да се проникне със съзнанието и по този начин да се развие по-нататък, показва лекцията «Нервност и Азовост» от 11.
Януари 1912 година; в нея той описва съвсем конкретни, разбираеми за всеки упражнения. В другите лекции Рудолф Щайнер разглежда развитието на отделни душевни способности: удивление, съвест, честност и обич, и тяхното значение.
към текста >>
19.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Днес ще бъдат дадени някои импулси във връзка с неща, които вече познаваме; въпреки това те могат да бъдат полезни за някои от нас и могат да ни доведат до по-точно познание за същността
на
човека и неговата връзка
със
света.
Днес ще бъдат дадени някои импулси във връзка с неща, които вече познаваме; въпреки това те могат да бъдат полезни за някои от нас и могат да ни доведат до по-точно познание за същността на човека и неговата връзка със света.
Антропософът много често ще има възможност да се сблъсква и с други неща, идващи от страна на външни хора, освен с противни мнения и доводи срещу духовната наука, за което беше говорено в двете открити лекции1. Например отново и отново от страна на учени и обикновени хора ще се говори срещу твърдението, основаващо се на духовната наука, че човешкото същество има четири съставни части, които ние постоянно споменаваме: Физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и Аз. От страна на скептични хора може да се изтъкне, че човек, който е развил известни иначе скрити душевни способности, може би е възможно да види нещо подобно на тези четири същностни организации, но за този, който не може да ги види, няма основание да се съгласи с такова мнение. Тук трябва да се подчертае, че животът на човека, ако се разглежда внимателно, не само че дава потвърждения за това, което се казва от страна на духовното познание, но и ако се приложи това, което може да се научи от духовното познание спрямо живота, такова приложение на практика се оказва извънредно полезно. И тогава се вижда, че тази полза имам предвид не ползата в низш смисъл, а ползата в един висш смисъл постепенно ще ни доведе до дадено убеждение, макар и да не искаме да признаем това, което се представя пред ясновиждащото наблюдение.
към текста >>
Друга форма
на
нервност е, когато хората
не
знаят какво да правят
със
себе си; така да се каже, когато трябва да вземат някакво решение,
не
могат да го направят и всъщност никога
не
са сигурни, какво да предприемат в даден случай.
Друга форма на нервност е, когато хората не знаят какво да правят със себе си; така да се каже, когато трябва да вземат някакво решение, не могат да го направят и всъщност никога не са сигурни, какво да предприемат в даден случай.
към текста >>
Последиците от този факт са, че всъщност по този начин хората
не
могат да се развиват така, че с истински ангажимент и ефективност да могат да обхванат своите задачи в обществения живот, понеже поради това, че само са назубрили нещата, които е трябвало да научат, вътрешно
не
са се свързали
със
задачите
на
тяхната професия; сега те стоят душевно отдалечени от това, което вършат с главата.
Последиците от този факт са, че всъщност по този начин хората не могат да се развиват така, че с истински ангажимент и ефективност да могат да обхванат своите задачи в обществения живот, понеже поради това, че само са назубрили нещата, които е трябвало да научат, вътрешно не са се свързали със задачите на тяхната професия; сега те стоят душевно отдалечени от това, което вършат с главата.
За цялата същност на човека едва ли има нещо по-лошо от това, той душевно, със сърцето си да се намира далеч от това, което трябва да върши с главата. Това не е само нещо, което противоречи на един фин, чувствителен човек, но също е нещо, което във висша степен повлиява силата и енергията на човешкото етерно тяло, точно на етерното тяло. При такава дейност етерното или жизненото тяло става все по-слабо и по-слабо, поради минималната връзка, която съществува между човешката душевна същност и това, което човек върши. Колкото повече човек трябва да върши това, което не го интересува, толкова повече той отслабва своето етерно или жизнено тяло.
към текста >>
За цялата същност
на
човека едва ли има нещо по-лошо от това, той душевно,
със
сърцето си да се намира далеч от това, което трябва да върши с главата.
Последиците от този факт са, че всъщност по този начин хората не могат да се развиват така, че с истински ангажимент и ефективност да могат да обхванат своите задачи в обществения живот, понеже поради това, че само са назубрили нещата, които е трябвало да научат, вътрешно не са се свързали със задачите на тяхната професия; сега те стоят душевно отдалечени от това, което вършат с главата.
За цялата същност на човека едва ли има нещо по-лошо от това, той душевно, със сърцето си да се намира далеч от това, което трябва да върши с главата.
Това не е само нещо, което противоречи на един фин, чувствителен човек, но също е нещо, което във висша степен повлиява силата и енергията на човешкото етерно тяло, точно на етерното тяло. При такава дейност етерното или жизненото тяло става все по-слабо и по-слабо, поради минималната връзка, която съществува между човешката душевна същност и това, което човек върши. Колкото повече човек трябва да върши това, което не го интересува, толкова повече той отслабва своето етерно или жизнено тяло.
към текста >>
Това, което току що характеризирах, е тясно свързано
със
забравянето, което все по-често се среща.
Ако човек направи един много прост опит, но упорито повтаря този опит, една дреболия може да предизвика чудеса. Извинете, че днес ще говоря за единични наблюдения, за дреболии, които обаче могат да станат и да бъдат много значителни неща в живота на човека.
Това, което току що характеризирах, е тясно свързано със забравянето, което все по-често се среща.
Леко забравяне, това е нещо неприятно в живота; антропософията обаче може да ни покаже, че това забравяне е нещо, което в изключителна степен уврежда здравето. И колкото и особено да звучи, това е вярно: Много болестни тенденции на човешката природа, биха могли да се предотвратят, ако хората биха забравяли по-малко. Вие можете да кажете: Какво да се прави, хората просто забравят; кой би могъл ние ще можем лесно да видим това, ако хвърлим един поглед върху живота, кой може да каже, че изобщо не забравя? Да вземем един малък, често срещан факт. Човек се хваща, че никога не знае, къде е сложил нещата, които му трябват.
към текста >>
Те са във връзка с това, че етерното тяло упражнява по-слабо господство върху физическото тяло, отколкото би трябвало да прави, затова физическото тяло доминира и по своя воля извършва различни движения, докато човек, който по отношение
на
своите организации е здрав,
със
своите движения следва волята
на
етерно-астралното тяло.
Едно такова състояние можем да разберем от гледна точка на духовно-научните познания по следния начин: При напълно здравите хора здрави по отношение на физическото и етерното тяло етерното тяло, което се дирижира от астралното тяло, трябва да има абсолютната способност да проникне във физическото тяло, а физическото тяло навсякъде в своите движения трябва да бъде един слуга, един инструмент на етерното тяло. Когато физическото тяло изпълнява движения за своя сметка и те надхвърлят това, което всъщност иска душата, каквото искат етерното и астралното тяло, тогава това е нездравословно състояние; налице е преобладаване на физическото тяло над етерното тяло. При всеки, който има описаните току-що състояния, срещаме една слабост на етерното тяло, която се състои в това, че то не може напълно да дирижира физическото тяло. Такова съотношение на етерното тяло спрямо физическото тяло лежи в основата на всички спазматични състояния.
Те са във връзка с това, че етерното тяло упражнява по-слабо господство върху физическото тяло, отколкото би трябвало да прави, затова физическото тяло доминира и по своя воля извършва различни движения, докато човек, който по отношение на своите организации е здрав, със своите движения следва волята на етерно-астралното тяло.
към текста >>
Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината
на
своето същество
със
своята дейност.
Ако духовното познание все повече би се разпространило, то и началниците, когато един такъв нещастен човек се завърне от отпуск и си е изработил друг почерк, няма да кажат: Що за чудак си, да се мъчиш да придобиеш съвсем друг почерк. Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство.
Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност.
Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло. Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред. Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
към текста >>
Да речем например, в училище трябва да научим поредица от събития, битки и владетели
със
съответните години.
Нашето етерно тяло може съществено да се засили, когато извършваме още нещо за подобрението на нашата памет. Това може би в друга връзка вече е било споменавано и тук, но ще бъде повторено, понеже при всички болестни форми, при които участва нервността, би трябвало да се обърнем към тези съвети. Може да се направи извънредно много за засилване на етерното или жизненото тяло, когато нещата, които знаем, протичат в мислите ни не само в определения им ред, както обикновено сме ги преживели или научили, а когато си ги припомним в посока отзад напред.
Да речем например, в училище трябва да научим поредица от събития, битки и владетели със съответните години.
Извънредно добре е да научаваме всичко това не само в нормалната последователност, а да усвояваме нещата и в обратната последователност, като започваме отзад напред. Това е изключително важно, защото ако се прави, в известна степен отново се допринася за невероятното засилване на нашето етерно тяло. Цели драми могат да бъдат припомнени отзад напред, това което сме чели като разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло. Всичко, което беше описано и което е добро и допринася за засилването на етерното тяло, в днешно време не се прави, или не се изпълнява с необходимото постоянство. Човек няма и много възможност да стигне до това вътрешно спокойствие, за да изпълни такива упражнения в съвременното, изпълнено с неспирно бързане ежедневие.
към текста >>
Ако проверите как хората се поставят в живота
със
своята душа, ще видите, че те най-често, когато правят нещо или мислят по някой въпрос, всъщност винаги се изказват или за, или против дадено нещо.
Едно много важно средство за засилване на господството на нашия Аз върху астралното тяло е това, което може да се научи от двете открити лекции2, които държах тук. Особеното в тези две лекции беше, че се изтъкна това, което може да се каже за и против даден предмет.
Ако проверите как хората се поставят в живота със своята душа, ще видите, че те най-често, когато правят нещо или мислят по някой въпрос, всъщност винаги се изказват или за, или против дадено нещо.
Това е обикновеното. Но в живота няма неща, при които да има едно абсолютно „за“ или „против“, няма даже и едно единствено нещо. За всичко има „за“ и „против“; и за всички неща е добре, ако свикнем така да ги разглеждаме, че да вземем под внимание не само „за“ или „против“, но „за“ и „против“ едновременно. Също и за нещата, които вършим, е добре да си представим защо при дадени обстоятелства е по-добре да не ги извършим, или изобщо да си изясним, че има основания и да ги извършим. Суетата и егоизмът в много отношения се противопоставят на човека да си изтъкне противоположни основания на това, което иска да направи, понеже на хората много им се иска да са само добри хора; и човек може да си издаде свидетелство, че е добър човек, когато върши само това, за което има добри основания и изостави противното.
към текста >>
Този, който има по-силна воля, побеждава
със
своето мнение и повлиява питащия.
Да вземем един такъв човек, който обича да пита другите това може също и така да се схване, че да се изтъкнат много различни аргументи; срещу това, което казах, може много да се каже, защото почти няма нещо в живота, което като се изговори, по някакъв начин да не може да бъде опровергано да вземем един такъв човек, който обича да пита. Да приемем, че насреща му застават двама души и двамата му дават съвет за едно и също нещо. Единият казва: Да, направи го! другият казва: Не го прави! В живота виждаме, че единият съветник решително удържа победа над другия съветник.
Този, който има по-силна воля, побеждава със своето мнение и повлиява питащия.
Що за явление имаме тук? Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение. Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие. Неговите волеви сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен. Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен.
към текста >>
Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава
със
сила една слабост.
Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение. Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие. Неговите волеви сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен. Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен. Това, което другият е предизвиквал в мен, сега съм го направил сам и с това съм изградил една сила в душата си.
Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава със сила една слабост.
И затова е невероятно важно, понеже отново по невероятен начин засилва господството на Аза върху астралното тяло. Изобщо не би трябвало да се взима за товар, във всички отделни случаи, където е възможно, сериозно да се разгледат тези „за“ и „против“. Човек ще види, че е направил много за засилването на своята воля, когато действа по начина, който току що беше описан.
към текста >>
Защото точно чрез такива неща може да се покаже как малкото е голямо в своите въздействия, как ние, когато здравословно и пълноценно искаме да изградим нашите телесни обвивки, би трябвало да се захванем
със
съвсем други страни от живота и по съвсем друг начин, отколкото обикновено се прави.
Днес може да изглежда, че разгледах дреболии пред вас, но от време на време би трябвало да бъде наша задача да разглеждаме такива неща.
Защото точно чрез такива неща може да се покаже как малкото е голямо в своите въздействия, как ние, когато здравословно и пълноценно искаме да изградим нашите телесни обвивки, би трябвало да се захванем със съвсем други страни от живота и по съвсем друг начин, отколкото обикновено се прави.
Не винаги е правилно да се каже: Ако някой е болен, трябва да го изпратим в аптеката, там той ще намери подходящите лекарства. Правилното ще бъде: така да подредим целия живот, че хората изобщо по-слабо да бъдат нападани от болести, или болестите да не са така тежки. Те ще станат по-леки, когато чрез такива малки упражнения човек засили влиянието на Аза върху астралното тяло, на астралното тяло върху етерното тяло и на етерното тяло върху физическото тяло. Самовъзпитание и въздействие върху възпитанието са нещата, които могат да произлязат от нашите основни антропософски възгледи.
към текста >>
20.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Там духовната наука би трябвало да се аргументира
със
свръхсетивни, с духовни опитности.
Там духовната наука би трябвало да се аргументира със свръхсетивни, с духовни опитности.
А така, както днес ни се представят посланията на духовно-научния мироглед, те са един разказ, разказ за това, което духовният изследовател може да ни разкрие поради това, че е превърнал душата си в инструмент, за да прави изследвания в духовния свят и това за него е неоспорим факт, както за външното наблюдение е неоспорим факт, че съществуват рози, маси или столове, за него това е едно непосредствено убеждение, което се опира на действителна възприемателна способност.
към текста >>
Представите,
на
които той инстинктивно, с удоволствие се отдава, действат върху него по друг начин, отколкото тези,
на
които той се отдава
със
съпротива или
на
тези, които му създават трудности.
Да разгледаме света на представите: Човек си създава една представа, когато остави светът на възприятията да действа върху него. Той може да си създаде представи, когато чете някакъв роман, защото човек изгражда представи и когато чете нещо. Всички знаете, че на човек понякога му е лесно, понякога трудно с неговите представи.
Представите, на които той инстинктивно, с удоволствие се отдава, действат върху него по друг начин, отколкото тези, на които той се отдава със съпротива или на тези, които му създават трудности.
Вие всички знаете, че трудната сметка има съвсем друго въздействие върху Вашите представи отколкото един роман. Ние забелязваме, че се изморяваме от представите, когато те са по-сложни. В казаното едва ли може да се съмняваме, защото знаем, че това е средство лесно да заспим. Не е нужно да бъдат представи, които ни объркват, нито даже такива, които ни създават грижи, а представи, които са трудни за нас. Във всеки случай, всеки човек може да установи при себе си, че сравнително лесно заспива, когато се занимава с представи по задължение.
към текста >>
Опитайте поне веднъж: Едно събитие, което с известна сигурност би трябвало да настъпи, например появяването
на
комета ако
не
сте астроном, който е ангажиран
със
своя Аз няма да Ви попречи да заспите.
Когато се внимава за такива неща, скоро ще се забележи, че когато преминаваме в спящо състояние, настроенията са по-голямо затруднение отколкото представите, особено настроения, които са във връзка с най-интензивните интереси на Аза. Когато на човек му предстои особено събитие, той често седмици наред не може добре да спи.
Опитайте поне веднъж: Едно събитие, което с известна сигурност би трябвало да настъпи, например появяването на комета ако не сте астроном, който е ангажиран със своя Аз няма да Ви попречи да заспите.
Но при астронома не е същото, защото той е пресмятал и изпълнен със загриженост ще чака да види, дали пресмятанията му са правилни. Още от една друга страна можем да разгледаме тези душевни вълнения. В известно отношение можем да сравним съня с ясновидството. По време на съня човек е несъзнателен. Ясновидството е само един сън, проникнат от духовна светлина, съзнателен сън, ако бихме могли така да го дефинираме.
към текста >>
Но при астронома
не
е същото, защото той е пресмятал и изпълнен
със
загриженост ще чака да види, дали пресмятанията му са правилни.
Когато се внимава за такива неща, скоро ще се забележи, че когато преминаваме в спящо състояние, настроенията са по-голямо затруднение отколкото представите, особено настроения, които са във връзка с най-интензивните интереси на Аза. Когато на човек му предстои особено събитие, той често седмици наред не може добре да спи. Опитайте поне веднъж: Едно събитие, което с известна сигурност би трябвало да настъпи, например появяването на комета ако не сте астроном, който е ангажиран със своя Аз няма да Ви попречи да заспите.
Но при астронома не е същото, защото той е пресмятал и изпълнен със загриженост ще чака да види, дали пресмятанията му са правилни.
Още от една друга страна можем да разгледаме тези душевни вълнения. В известно отношение можем да сравним съня с ясновидството. По време на съня човек е несъзнателен. Ясновидството е само един сън, проникнат от духовна светлина, съзнателен сън, ако бихме могли така да го дефинираме. Когато сме свободни от всякакви душевни вълнения, това е благоприятно за състояния, при които се проявява ясновидство, а е неблагоприятно, когато сме изпълнени с такива.
към текста >>
Силите
се намират наистина в личността!
При него обаче те се проявяват по особен начин поради това, че е бил един чудесен, всеотдаен лекар. Той е имал големи постижения, особено при една чумна епидемия в Прованс. Но тогава са го набедили, че бил таен калвинист6. Това така му навредило, че се наложило да се откаже от лекарската си практика. Какво значи това, трябва да се почувства!
Силите се намират наистина в личността!
Физиците твърдят, че ако някъде в природата се освободят сили, те се използват тогава другаде по друг начин. Само в духовните области хората не искат нищо да знаят за подобни неща. Когато в своята професия човек развива такива сили, така благословено ги разгръща като него в качеството му на лекар, то такива сили, когато не се използват, трябва да се проявят другаде. При Нострадамус всички те се превръщат в ясновидски способности, понеже той и без това е имал едно първично ясновидство, каквото е имал и Парацелз7.
към текста >>
Това било едно помещение, една стая
със
стъклен покрив, която се намирала до неговото жилище.
Сам Нострадамус ни описва как е стигнал до там, да предсказва бъдещи събития. Той имал една лаборатория. Това обаче не била лаборатория, каквато имат химиците.
Това било едно помещение, една стая със стъклен покрив, която се намирала до неговото жилище.
Там наблюдавал движенията на звездите, оставял съзвездията да действат върху душата му. И там достигал до нещата, отнасящи се до бъдещето, които е могъл да разкаже. Това се проявило като интуиция. То произлизало от неговата душевност. Но за да му се явят такива неща, той трябвало да бъде свободен от мъка, грижи и душевни вълнения.
към текста >>
Когато при ретроспективното разглеждане
на
деня отзад напред достигнем до момент, който ни изпълва
със
задоволство, с морално удовлетворение поради едно добро дело, в което се е проявил наш волев импулс, тогава настъпва блаженството, което ни пренася в Девахана.
Обикновено представите, това ще рече нашите представи, бдят над съня ни; ако картинно представим пред съзнанието си събитията от изминалия ден, обикновено лесно заспиваме. Но прибавят ли се чувства, то те са по-лош закрилник на съня ни; при възбуда ние спим по-лошо. Най-добре пазят съня ни, най-добре ни помагат да пристъпим в Девахана волевите импулси, които са ни довели до морални действия.
Когато при ретроспективното разглеждане на деня отзад напред достигнем до момент, който ни изпълва със задоволство, с морално удовлетворение поради едно добро дело, в което се е проявил наш волев импулс, тогава настъпва блаженството, което ни пренася в Девахана.
към текста >>
Защото духовната наука ни казва:
Със
своето етерно тяло човекът принадлежи
на
астралния свят.
Вземе ли се предвид какво казва духовната наука, ще се види, че има съответствие между тези наблюдения и откритото по пътя на Ясновидството.
Защото духовната наука ни казва: Със своето етерно тяло човекът принадлежи на астралния свят.
Поради това, че с етерното си тяло той принадлежи към астралния свят, с представите си той живее в нещо, което не е присъщо на физическия свят. Физическият свят ни предоставя сетивни възприятия. От тях трябва да се отвърнем и тогава в нас остава нещо нашите представи. Те вече са нещо свръхсетивно. Човек има тези представи поради това, че силите на астралния свят проникват в неговото етерно тяло така, че чрез своите представи той стои в известна взаимовръзка с астралния свят.
към текста >>
Човек има тези представи поради това, че
силите
на
астралния свят проникват в неговото етерно тяло така, че чрез своите представи той стои в известна взаимовръзка с астралния свят.
Защото духовната наука ни казва: Със своето етерно тяло човекът принадлежи на астралния свят. Поради това, че с етерното си тяло той принадлежи към астралния свят, с представите си той живее в нещо, което не е присъщо на физическия свят. Физическият свят ни предоставя сетивни възприятия. От тях трябва да се отвърнем и тогава в нас остава нещо нашите представи. Те вече са нещо свръхсетивно.
Човек има тези представи поради това, че силите на астралния свят проникват в неговото етерно тяло така, че чрез своите представи той стои в известна взаимовръзка с астралния свят.
Освен това духовната наука казва: Душевните вълнения са нещо, което не само има връзка с астралния свят, но също и с един по-висш свят; с душевните вълнения човек се намира във взаимовръзка с долния Девахан. Трето, духовната наука и всеки окултизъм учат, че чрез моралното действие на волевите импулси човек стои във връзка с висшия деваханически свят, света на така наречения безформен Девахан.
към текста >>
Представите за сетивния свят отпадат, човек може да вземе
със
себе си само тези за свръхсетивното.
Всичко това обаче има връзка и с други факти: След смъртта най-действеното в Камалока, са душевните свойства и моралните импулси.
Представите за сетивния свят отпадат, човек може да вземе със себе си само тези за свръхсетивното.
Душевните настроения обаче усилено ни преследват и след смъртта, и остават при нас. Защото те ни задържат известно време в Камалока. Например един човек, който е бил много лош, изобщо не би могъл да се издигне в Девахана поради угризенията на съвестта си и би трябвало отново да се инкарнира без това издигане. Без морални подбуди той не би се издигнал във висшия деваханически свят; след кратко време би трябвало отново да се завърне, за да навакса пропуснатото. Тъй като не е имал добри чувства, също и низшият Девахан е затворен за него.
към текста >>
Щом ние повторно се раждаме
на
Земята
, това би трябвало да има някакъв смисъл.
Искам да свържа казаното с един друг факт, който сигурно ще Ви се стори важен, когато отправите духовен поглед към учението за прераждането, за повторния земен живот.
Щом ние повторно се раждаме на Земята, това би трябвало да има някакъв смисъл.
Развитието не би имало никакъв смисъл, ако при това не бихме научили нещо! Що за смисъл има, човекът отново да бъде роден? Чрез фактите на духовното наблюдение успяваме да видим, колко много човешкият живот е различен през различните епохи. Да помислим за старите времена, когато се е говорило гръцки или латински и се е правило, каквото тогава е било обичайно! Това, което днес се изисква да се пращат децата на училище, дойде много по-късно.
към текста >>
Следователно: Ние сме съществували в съвсем други условия и наистина е необходимо да идваме отново дотогава, докато
Земята
постигне целта си.
Римлянинът е нямал нужда да тича при адвокат за всяка дреболия. Това е един пример. Когато човек се запознае с тези големи различия, ще му мине желанието да пита защо трябва винаги да се раждаме отново като деца; това не е необходимо! Не, това не е така! Всеки път, когато отново дойдем, културата така се е променила, че ние отново трябва да научим нещо.
Следователно: Ние сме съществували в съвсем други условия и наистина е необходимо да идваме отново дотогава, докато Земята постигне целта си.
към текста >>
Един човек от тази епоха трябва така да се развива по-нататък, че
със
своята моралност да може да последва своя интелект.
Да допуснем, че хората биха ставали все по-умни и по-умни. При днешния начин на мислене с представи, човекът може да стане именно такъв. Даже умствените способности може да са необходими, за да се извършват лоши дела. Но забележително за нашата по-следваща епоха ще бъде, че злонравието на волевите импулси ще действа парализиращо върху интелекта! Това ще бъде специфичното за моралната културна епоха, че аморалността ще има силата да умъртвява интелекта.
Един човек от тази епоха трябва така да се развива по-нататък, че със своята моралност да може да последва своя интелект.
Ние бихме могли да кажем: Гръцко-римската култура беше време на възприятието, нашата култура е време на интелекта. След това идва културата на чувствата и тогава времето на същинската моралност.
към текста >>
21.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Но когато един камък падне
на
Земята
, това също
не
е морално действие и ние
не
се чувстваме принудени да му прикачим мярка за моралност.
За да разберем това, нека сега си изясним какво всъщност можем да разбираме под морална природа на човека. Ние сме принудени да говорим за моралната природа на човека, когато от една страна вземем под внимание подтиците за действие, стремежите и желанията, които идват от външния свят. Когато човек е принуден да действа от нещо, което се числи към неговите естествени потребности като глад или жажда, или просто го желае, обикновено не казваме, че такова желаене или искане е морално действие. Естествено е, че поради това не е нужно те да бъдат неморални.
Но когато един камък падне на Земята, това също не е морално действие и ние не се чувстваме принудени да му прикачим мярка за моралност.
Също толкова малко сме принудени да говорим за морал, когато човек удовлетворява естествените нужди на своя организъм с ядене и пиене. Ние нямаме причина да говорим за моралност и тогава, когато някъде човекът види хубаво цвете или нещо друго красиво и понеже това му прави приятно впечатление, той го пожелава. Тук също не говорим за моралност.
към текста >>
Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде
на
Земята
и то
не
само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност.
Чрез това, че може да чува нещо такова в себе си, което е различно от външните подбуди, което дори може да противоречи на външните подбуди, човекът надраства животинската същност. Ние трябва да почувстваме, че в моралността имаме нещо, което е истинско чрез самото себе си. Това е съществената основна черта на всички морални импулси, а именно, че те са истински чрез самите тях и външните условия не могат да допринесат да се окачестви някое действие като морално или неморално. Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова определение се поддаваме на една илюзия. Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия.
Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде на Земята и то не само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност.
Отличителният белег за това, какво е морално, е, че импулсът не е породен от външния свят, а изцяло произтича от силите на нашата душа.
към текста >>
Отличителният белег за това, какво е морално, е, че импулсът
не
е породен от външния свят, а изцяло произтича от
силите
на
нашата душа.
Ние трябва да почувстваме, че в моралността имаме нещо, което е истинско чрез самото себе си. Това е съществената основна черта на всички морални импулси, а именно, че те са истински чрез самите тях и външните условия не могат да допринесат да се окачестви някое действие като морално или неморално. Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова определение се поддаваме на една илюзия. Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия. Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде на Земята и то не само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност.
Отличителният белег за това, какво е морално, е, че импулсът не е породен от външния свят, а изцяло произтича от силите на нашата душа.
към текста >>
Всъщност десетте Божии заповеди12 все още са най-значителните между нашите
закони
.
При хората, както са поставени в настоящето, има една особеност, що се отнася до моралността.
Всъщност десетте Божии заповеди12 все още са най-значителните между нашите закони.
Десетте Божии заповеди, когато ги разгледаме по-отблизо, са построени по особен начин. От десетте само три са дадени така, че се казва: Ти трябва нещо да правиш. Останалите седем са дадени така, че се казва: Не прави...! Следователно, мировите сили смятат много повече за необходимо да дадат на хората морални закони, които гласят: Ти не бива да вършиш нещо отколкото такива, които гласят: Ти трябва да правиш нещо. Защото това, което се повелява да не се прави, се отнася към това, което се повелява да се прави, както седем към три.
към текста >>
Следователно, мировите сили смятат много повече за необходимо да дадат
на
хората морални
закони
, които гласят: Ти
не
бива да вършиш нещо отколкото такива, които гласят: Ти трябва да правиш нещо.
При хората, както са поставени в настоящето, има една особеност, що се отнася до моралността. Всъщност десетте Божии заповеди12 все още са най-значителните между нашите закони. Десетте Божии заповеди, когато ги разгледаме по-отблизо, са построени по особен начин. От десетте само три са дадени така, че се казва: Ти трябва нещо да правиш. Останалите седем са дадени така, че се казва: Не прави...!
Следователно, мировите сили смятат много повече за необходимо да дадат на хората морални закони, които гласят: Ти не бива да вършиш нещо отколкото такива, които гласят: Ти трябва да правиш нещо.
Защото това, което се повелява да не се прави, се отнася към това, което се повелява да се прави, както седем към три. Ние бихме могли и да кажем: Моралността, общо взето, трябва така да действа в човешката натура, че тя да е в състояние да каже: Ти не би трябвало нещо да правиш.
към текста >>
От това виждаме, че по отношение
на
същинските духовни работи
на
душата, законите са в позитивна форма; а всички
закони
, които се отнасят до собственото морално поведение във външния свят, са дадени под формата „Ти
не
бива...“.
Това съотношение седем към три в десетте Божии заповеди можем да разгледаме по-отблизо. Когато разгледаме седемте, които гласят: Не върши... всички те се отнасят за неща от външния свят, за това, което не бива да се прави във външния свят; противно на това трите закона, които съдържат повелителната форма „Ти трябва... „, се отнасят за това, което надхвърля физическия свят. Там се казва: Ти трябва да вярваш в единствения Бог! Ти трябва да не спекулираш с името на този Бог и така нататък.
От това виждаме, че по отношение на същинските духовни работи на душата, законите са в позитивна форма; а всички закони, които се отнасят до собственото морално поведение във външния свят, са дадени под формата „Ти не бива...“.
Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона. Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в духовния свят. И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено. В това отношение почитането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят. Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите.
към текста >>
Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго
на
Земята
“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона.
Това съотношение седем към три в десетте Божии заповеди можем да разгледаме по-отблизо. Когато разгледаме седемте, които гласят: Не върши... всички те се отнасят за неща от външния свят, за това, което не бива да се прави във външния свят; противно на това трите закона, които съдържат повелителната форма „Ти трябва... „, се отнасят за това, което надхвърля физическия свят. Там се казва: Ти трябва да вярваш в единствения Бог! Ти трябва да не спекулираш с името на този Бог и така нататък. От това виждаме, че по отношение на същинските духовни работи на душата, законите са в позитивна форма; а всички закони, които се отнасят до собственото морално поведение във външния свят, са дадени под формата „Ти не бива...“.
Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона.
Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в духовния свят. И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено. В това отношение почитането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят. Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите. По отношение на родителите бихме могли да изпълним този закон, ние можем да почувстваме, че този четвърти закон първоначално е бил даден в позитивна форма, че е даден на хората, за да предотврати да не се случи нещо.
към текста >>
Относно пътя
на
познанието, който трябва да бъде изграден по образеца
на
моралните импулси, ясно се казва: По пътя
на
окултното познание ние трябва да направим цялото наше познание морално, нашите чисто теоретични познавателни
закони
трябва да се превърнат във вътрешни морални
закони
.
Чрез структурата на същността на тези десет Божии заповеди ни се показва това, което е съществена основна черта на морала в сетивния свят, че моралните импулси могат да се противопоставят на онова, което човекът би направил, ако следва само подтиците на физическия свят.
Относно пътя на познанието, който трябва да бъде изграден по образеца на моралните импулси, ясно се казва: По пътя на окултното познание ние трябва да направим цялото наше познание морално, нашите чисто теоретични познавателни закони трябва да се превърнат във вътрешни морални закони.
Следователно, когато с вътрешното познание на нещата човек застане пред това, което се отнася предимно до физическия план, трябва да се получи така, че той да изтрие онова, което се простира непосредствено пред него, като си каже: Аз го премахвам така, както низшите склонности се изтриват, когато моралното „Не прави това“ призовава. В действителност на това основание във всяко отговарящо на истината описание на познавателния път се посочва, че чрез облагородяване на моралните импулси познавателните сили най-сигурно се въздигат до висшите светове. Това се отразява във всички детайли. Да предположим, че вземем някакво растение. Какво първоначално можем да посочим като външен импулс, който произлиза от него?
към текста >>
Ние често виждаме как някои хора достигат до висша степен
на
ясновидски способности, обаче
не
изглеждат особено морални, така че
не
можем да предположим, че те първо са се постарали да усъвършенстват морала си, че са били ентусиазирани и са съобразявали своите предпочитания с моралните
закони
.
Когато разглеждаме това, ще трябва да си зададем въпроса: Няма ли и други пътища за постигане на ясновидство?
Ние често виждаме как някои хора достигат до висша степен на ясновидски способности, обаче не изглеждат особено морални, така че не можем да предположим, че те първо са се постарали да усъвършенстват морала си, че са били ентусиазирани и са съобразявали своите предпочитания с моралните закони.
Ние виждаме, че има хора, които са развили ясновидски способности, но по най-различни начини показват някои лоши черти на характера, които по-рано не са притежавали, или са ги проявявали в различна степен; например стават истински лъжци, когато започнат да развиват ясновидски способности. Да, понякога е опасно нещо за характера на един човек, специално когато дойде до ясночуване. Ясновиждането не е така опасно както ясночуването. Как да се разбира това, като се има предвид казаното по-горе? Може би си спомняте, че в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ навсякъде на важните места съм посочил, че пътят към познаването на висшите светове трябва да се постига по начина, който днес характеризирах.
към текста >>
Ако той би трябвало да избира дали да се пребори с повредения стомах, или с неморалните наклонности, то би захвърлил настрана всички морални усилия и би се погрижил за един здрав стомах, физическото тяло е подчинено
на
закони
, които човек
не
може да обхване в своя съзнателен Аз, тези
закони
той извлича от външния свят
на
майа.
В още по-голяма степен същото важи за етерното тяло. Там имаме още по-скрити дълбини. А при физическото тяло! Него човек вижда отвън пред себе си, но над него той може да упражни най-минималното влияние и всъщност прави само това, което иска стомахът.
Ако той би трябвало да избира дали да се пребори с повредения стомах, или с неморалните наклонности, то би захвърлил настрана всички морални усилия и би се погрижил за един здрав стомах, физическото тяло е подчинено на закони, които човек не може да обхване в своя съзнателен Аз, тези закони той извлича от външния свят на майа.
Астралното, етерното и физическото тяло са проникнати със сили от съществата на висшите Йерархии. Това обаче не пречи на тези сили, те да се издигнат до съзнателния Аз, да протекат от дълбините на човешкото същество в съзнателния Аз, както видяхме в случая с детето, който наистина е станал. Още от седмата година чрез проявата на несправедливостта, в астралното тяло се е породила една сила, която по-късно е изплувала в съзнанието, когато учителят е взел парцала, с който се изтрива дъската и с него е ударил през лицето момчето, което междувременно е станало на шестнадесет години. То напуска класната стая, случайно намира отворена стаята по химия, влиза вътре и поглъща отрова. С всички средства на психологията би могло да се докаже как нещата са се развили така чрез мощта на това, което е било там долу в астралното тяло.
към текста >>
Астралното, етерното и физическото тяло са проникнати
със
сили от съществата
на
висшите Йерархии.
В още по-голяма степен същото важи за етерното тяло. Там имаме още по-скрити дълбини. А при физическото тяло! Него човек вижда отвън пред себе си, но над него той може да упражни най-минималното влияние и всъщност прави само това, което иска стомахът. Ако той би трябвало да избира дали да се пребори с повредения стомах, или с неморалните наклонности, то би захвърлил настрана всички морални усилия и би се погрижил за един здрав стомах, физическото тяло е подчинено на закони, които човек не може да обхване в своя съзнателен Аз, тези закони той извлича от външния свят на майа.
Астралното, етерното и физическото тяло са проникнати със сили от съществата на висшите Йерархии.
Това обаче не пречи на тези сили, те да се издигнат до съзнателния Аз, да протекат от дълбините на човешкото същество в съзнателния Аз, както видяхме в случая с детето, който наистина е станал. Още от седмата година чрез проявата на несправедливостта, в астралното тяло се е породила една сила, която по-късно е изплувала в съзнанието, когато учителят е взел парцала, с който се изтрива дъската и с него е ударил през лицето момчето, което междувременно е станало на шестнадесет години. То напуска класната стая, случайно намира отворена стаята по химия, влиза вътре и поглъща отрова. С всички средства на психологията би могло да се докаже как нещата са се развили така чрез мощта на това, което е било там долу в астралното тяло.
към текста >>
Трябва обаче да се разбере, че
силите
, които са внесени в нашето астрално, етерно и физическо тяло от висшите Йерархии, са си
на
мястото.
Но намиращото се долу в човека също може да се изтегли в съзнателния Аз чрез определени действия. Чрез съзнателния Аз ние можем да изпомпим сили от астралното тяло и с това да доведем в съзнанието си ясновидски, това означава свръхсетивни сили. Само че същевременно изпомпваме нагоре сили от това, което са ни дали Боговете. Това в действителност е нещо, което многократно се дава в книги като указания за пристъпването по един път на познанието, обаче много често тези, които пишат такива книги, нямат понятие от истинския процес, понеже нещата не се правят с онази добросъвестност, с която трябва да се правят.
Трябва обаче да се разбере, че силите, които са внесени в нашето астрално, етерно и физическо тяло от висшите Йерархии, са си на мястото.
Ако ги изпомпим навън, отнемаме нещо от нашата организация; ние отнемаме нещо от това, което са ни дали Боговете и чрез това отслабваме. Отслабването може така да се прояви, че внесената от Боговете честност да пострада. Силите, които по-рано са пречили на човека да лъже, се изпомпват в такава степен, че той започва да лъже. Тук лежи голямата разлика между този вид постигане на ясновидски сили и описаният по-горе вид, който ще намерите в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“. На какво се опира този вид?
към текста >>
Силите
, които по-рано са пречили
на
човека да лъже, се изпомпват в такава степен, че той започва да лъже.
Само че същевременно изпомпваме нагоре сили от това, което са ни дали Боговете. Това в действителност е нещо, което многократно се дава в книги като указания за пристъпването по един път на познанието, обаче много често тези, които пишат такива книги, нямат понятие от истинския процес, понеже нещата не се правят с онази добросъвестност, с която трябва да се правят. Трябва обаче да се разбере, че силите, които са внесени в нашето астрално, етерно и физическо тяло от висшите Йерархии, са си на мястото. Ако ги изпомпим навън, отнемаме нещо от нашата организация; ние отнемаме нещо от това, което са ни дали Боговете и чрез това отслабваме. Отслабването може така да се прояви, че внесената от Боговете честност да пострада.
Силите, които по-рано са пречили на човека да лъже, се изпомпват в такава степен, че той започва да лъже.
Тук лежи голямата разлика между този вид постигане на ясновидски сили и описаният по-горе вид, който ще намерите в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“. На какво се опира този вид? Точно на това, което не се развива по пътя на познанието, което не е направено според образеца на чисто моралната преценка. Тя обаче никога не произтича от астралното тяло, тя трябва да се постигне като нещо, което изплува като вътрешен глас в съзнателния Аз. Защото това същество, което няма един съзнателен Аз, не можем да наречем морално същество.
към текста >>
Не
бива да се избира обиколния път през трите тела, а един път, който непосредствено ни поставя във взаимна връзка с духовните светове,
със
съществата
на
Йерархиите, така че тези сили да протекат в нас непосредствено от висшия свят.
Невъзможно е те да произлязат от самите нас, защото това, което идва от там, би трябвало да дойде от съзнателния ни Аз. Но освен моралните импулси, при човека могат да изплуват от съзнателния Аз най-много естетически съждения, които имат отношение към красивото, както и в известен смисъл математически съждения. Нещата обаче не бива да се изпомпват от астралното тяло; откъде тогава те могат да дойдат? От свръхсетивния свят, в който сме поставени и който всъщност е създал нашите три тела. Но тези сили не трябва да дойдат от самите тела.
Не бива да се избира обиколния път през трите тела, а един път, който непосредствено ни поставя във взаимна връзка с духовните светове, със съществата на Йерархиите, така че тези сили да протекат в нас непосредствено от висшия свят.
Ние трябва да имаме допир до тези светове, чрез които в нашите души да могат да протекат висшите сили. За това е необходимо висшето познание да влезе във връзка с нещо, по-различно от обикновеното познание. С обикновеното познание не се влиза във висшите светове. За да се влезе във висшите светове, е необходима съвсем определена, основна, душевна нагласа. Това е първото, което още старите гръцки философи са подчертавали: Някой, който може само добре да мисли, който иска да обхване нещата само интелектуално, чрез обикновеното мислене и философстване не може да навлезе в духовните светове.
към текста >>
Да се намираме
не
в противоречие, а в съзвучие
със
световните процеси.
Третото е: Да се чувстваме в хармония с това, което се случва в света. За тази цел духовно-научното учение дава много средства, особено чрез това, че с всичката сериозност на живота ние приемаме идеята за кармата. От убеждението, че кармата се проявява в човешкия живот, до това тя да се превърне в истинска жизнена сериозност, лежи дълъг път. Ако ние наистина сме убедени и вярваме в кармата, когато някой ни удари плесница не бива да казваме: неприятно ми е, че ми удари тази плесница, а би трябвало да кажем: Кой всъщност ми удари тази плесница? Аз сам, понеже в предишен живот съм направил нещо на някого, което е причина да получа тази плесница сега и нямам и най-малкото основание да му кажа, че той ми причинява несправедливост, а в известна степен аз съм си поставил един автомат.
Да се намираме не в противоречие, а в съзвучие със световните процеси.
Самото Евангелие дава едно съответно поучение15. Ако някой те удари по дясната страна, подложи му и лявата. Когато се знае, че чрез кармата човек трябва да търси причината в себе си, когато се разбере, как се проявява това, което е причинено чрез собствената воля, чрез собствената вина, тогава се идва до там, че човек се чувства в съзвучие със световния процес. Това е третото.
към текста >>
Когато се знае, че чрез кармата човек трябва да търси причината в себе си, когато се разбере, как се проявява това, което е причинено чрез собствената воля, чрез собствената вина, тогава се идва до там, че човек се чувства в съзвучие
със
световния процес.
Ако ние наистина сме убедени и вярваме в кармата, когато някой ни удари плесница не бива да казваме: неприятно ми е, че ми удари тази плесница, а би трябвало да кажем: Кой всъщност ми удари тази плесница? Аз сам, понеже в предишен живот съм направил нещо на някого, което е причина да получа тази плесница сега и нямам и най-малкото основание да му кажа, че той ми причинява несправедливост, а в известна степен аз съм си поставил един автомат. Да се намираме не в противоречие, а в съзвучие със световните процеси. Самото Евангелие дава едно съответно поучение15. Ако някой те удари по дясната страна, подложи му и лявата.
Когато се знае, че чрез кармата човек трябва да търси причината в себе си, когато се разбере, как се проявява това, което е причинено чрез собствената воля, чрез собствената вина, тогава се идва до там, че човек се чувства в съзвучие със световния процес.
Това е третото.
към текста >>
Така че можем да изброим четири свойства, с които трябва да можем да застанем пред външния свят, пред външната страна
на
живота: Първо да се удивляваме, учудваме, второ, да почитаме, трето да се чувстваме в съзвучие
със
световния процес, четвърто напълно да се отдадем
на
този световен процес.
И четвъртото е: Пълна отдаденост на световния процес; така да се гледа на себе си, като че ли сам човекът е само един член, една частица от него.
Така че можем да изброим четири свойства, с които трябва да можем да застанем пред външния свят, пред външната страна на живота: Първо да се удивляваме, учудваме, второ, да почитаме, трето да се чувстваме в съзвучие със световния процес, четвърто напълно да се отдадем на този световен процес.
към текста >>
/*Такова изпомпване
на
силите
от нашата организация се извършва и с консумирането
на
дрогите,
на
различните опиати Бел. пр./
Когато развием тези свойства, ние отваряме душата си, за да навлязат в нея онези сили, които същевременно, като девствени сили, изтичат от духовния свят, сили, които вдишваме като свежия планински въздух, след като преди това сме дишали някакъв издишан от други организми и замърсен въздух. Така виждаме каква голяма е разликата между това, което така да се каже по милост може да се даде от висшите Йерархии и това, което така усвояваме, че изпомпваме от нашата организация сили, които Йерархиите вече са вложили в нея*. Чрез такова разглеждане наистина се учим да различаваме два пътя, които водят до истинско ясновидство. Но единият път води към ясновидство чрез това, че човекът непосредствено се изправя пред съществата от висшите Йерархии.
/*Такова изпомпване на силите от нашата организация се извършва и с консумирането на дрогите, на различните опиати Бел. пр./
към текста >>
Затова е необходимо той да се научи да придобие точно онова настроение, което се постига чрез четирите добродетели, чрез четирите сили: Удивление или учудване, почитане, чувство
на
хармония
със
световния процес и себеотдаване
на
световния процес, и точно чрез развиването
на
тези добродетели свободно да се отвори за онези влияния, които могат да се насочат към него от висшите Йерархии.
В нашето време за този, който иска да тръгне по пътя към висшето познание, е особено необходимо да наблюдава нещата, които бяха характеризирани днес; понеже ние живеем във време, когато човекът ще бъде призван от по-висшите сили да става все по-самостоятелен. Във времената, които са изминали до Мистерията на Голгота, беше така, че към човека прииждаха по известен начин ясновидски сили дори и без негова намеса; това беше един вид наследство от човешките правремена. Но от Мистерията на Голгота насам човекът живее така, че трябва да стане съзнателен за нещата.
Затова е необходимо той да се научи да придобие точно онова настроение, което се постига чрез четирите добродетели, чрез четирите сили: Удивление или учудване, почитане, чувство на хармония със световния процес и себеотдаване на световния процес, и точно чрез развиването на тези добродетели свободно да се отвори за онези влияния, които могат да се насочат към него от висшите Йерархии.
Има една възможност чрез най-фундаменталните душевни импулси човек да се постави в такова настроение спрямо света както при тези четири качества. Когато отново и отново се отдадем на мислите, че ние така, както сме поставени в света, както сме вплетени в света на майа, на голямата илюзия, с тази майа, с тази илюзия, която има своя произход винаги в духовния свят, сме произлезли от божествените сили. Че живеем в света на майа, на илюзията, това не ни пречи в този свят на майа, на илюзията, да се отдадем на духовните сили, от които сме произлезли.
към текста >>
Ние би трябвало да знаем, че всяка съответстваща
на
днешното време правилна езотерика трябва да прогони всички методи, които изтеглят от низшите тела и изпращат в Аза
силите
, които довеждат до висшето познание; понеже ние сме здрави, само защото тези сили остават долу
на
мястото си.
Ние би трябвало да знаем, че всяка съответстваща на днешното време правилна езотерика трябва да прогони всички методи, които изтеглят от низшите тела и изпращат в Аза силите, които довеждат до висшето познание; понеже ние сме здрави, само защото тези сили остават долу на мястото си.
Един неправилен езотеричен път е този, при който по един или друг начин замъгляваме нашето съзнание и тогава вземаме за истина някои неща, просто защото сме изтеглили нагоре онези сили, които ако биха останали на тяхното място, не биха позволили да приемаме тези неща за правилни. Това са сериозни въпроси, които водят до там, правилно да се разбере защо в книгата „Как се постигат познания за висшите светове“ е описано, че силите за развитието на ясновидските способности са локализирани непосредствено в областта на нашия ларинкс. Това са в най-висш смисъл морални способности, които също и в учението на Буда са представени като осмочленния път. До една известна степен те са морални; в широк смисъл извеждат човека нагоре към проникнато с моралност познание, към импрегниране на познанието с това, което иначе се намира само в нашия морал.
към текста >>
Това са сериозни въпроси, които водят до там, правилно да се разбере защо в книгата „Как се постигат познания за висшите светове“ е описано, че
силите
за развитието
на
ясновидските способности са локализирани непосредствено в областта
на
нашия ларинкс.
Ние би трябвало да знаем, че всяка съответстваща на днешното време правилна езотерика трябва да прогони всички методи, които изтеглят от низшите тела и изпращат в Аза силите, които довеждат до висшето познание; понеже ние сме здрави, само защото тези сили остават долу на мястото си. Един неправилен езотеричен път е този, при който по един или друг начин замъгляваме нашето съзнание и тогава вземаме за истина някои неща, просто защото сме изтеглили нагоре онези сили, които ако биха останали на тяхното място, не биха позволили да приемаме тези неща за правилни.
Това са сериозни въпроси, които водят до там, правилно да се разбере защо в книгата „Как се постигат познания за висшите светове“ е описано, че силите за развитието на ясновидските способности са локализирани непосредствено в областта на нашия ларинкс.
Това са в най-висш смисъл морални способности, които също и в учението на Буда са представени като осмочленния път. До една известна степен те са морални; в широк смисъл извеждат човека нагоре към проникнато с моралност познание, към импрегниране на познанието с това, което иначе се намира само в нашия морал.
към текста >>
22.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Отново и отново трябва да се подчертае, че всичко, което като факти и взаимовръзки може да бъде изследвано чрез ясновиждащото познание и да бъде споделено, може да се разбере
със
здравия човешки разсъдък.
Отново и отново трябва да се подчертае, че всичко, което като факти и взаимовръзки може да бъде изследвано чрез ясновиждащото познание и да бъде споделено, може да се разбере със здравия човешки разсъдък.
Защото когато нещата, разкрити чрез ясновиждащото съзнание, веднъж са намерени и са поставени на разположение, те могат да бъдат разбрани и осъзнати с присъщата на всеки нормален човек логика, ако обаче към тях се подходи без предубеждения.
към текста >>
И наистина, нека употребим един конкретен случай, ако някой за първи път в живота си види автомобил или влак което скоро дори и в сърцето
на
Африка няма да бъде нещо необикновено, той ще бъде много учуден, понеже в душата му ще протече следният мисловен процес: Според всичко, което до сега съм срещал, ми се струва невъзможно, че нещо такова се носи по
Земята
, без някой да е впрегнат и да го тегли.
Когато човек застане пред един факт, който не може да си обясни с понятията, които до този момент е усвоил, той се учудва.
И наистина, нека употребим един конкретен случай, ако някой за първи път в живота си види автомобил или влак което скоро дори и в сърцето на Африка няма да бъде нещо необикновено, той ще бъде много учуден, понеже в душата му ще протече следният мисловен процес: Според всичко, което до сега съм срещал, ми се струва невъзможно, че нещо такова се носи по Земята, без някой да е впрегнат и да го тегли.
И въпреки това виждам, че се движи, без да бъде теглено! Това е учудващо каквото човек още не познава, предизвиква учудване, а това, което познава, не предизвиква повече никакво учудване. Само неща, които човек не може да свърже с нещо, което му е познато, което е преживял, го учудват. Към този факт от обикновения живот искаме по-внимателно да насочим нашето съзнание.
към текста >>
Как стои въпросът
със
съвестта?
Как стои въпросът със съвестта?
Отново е интересно, че думата „съвест“ т.е. понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един определен момент. Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“. Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума. При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент.
към текста >>
Някога е имало смътно ясновидство и развитието постепенно е преминало от по-раншното смътно ясновиждане към нашето сегашно ясно будно съзнание, което е могло да се прояви във физическия свят и когато то бъде развито напълно ще може отново да се изкачи в духовно-душевните светове
със
способностите, които човекът е придобил в будното съзнание чрез своя Аз.
Ние искаме да разгледаме и факта защо не се изненадваме в съня. Тук най-напред трябва да отговорим на въпроса какво всъщност е сънят. Сънят е старо наследство от предишни инкарнации. Хората са преминали през предишни инкарнации, в които са имали други състояния на съзнанието. В по-нататъшното развитие човекът е загубил способността ясновидски да вижда в духовно-душевния свят.
Някога е имало смътно ясновидство и развитието постепенно е преминало от по-раншното смътно ясновиждане към нашето сегашно ясно будно съзнание, което е могло да се прояви във физическия свят и когато то бъде развито напълно ще може отново да се изкачи в духовно-душевните светове със способностите, които човекът е придобил в будното съзнание чрез своя Аз.
към текста >>
Има теоретици, които са
на
мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и агне, живее само в нас и няма нищо общо
със
самите вълк и агне.
Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и агне, живее само в нас и няма нищо общо със самите вълк и агне.
Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова дълго да бъде хранен един вълк с агнета, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от агнешката материя. И този човек би трябвало да види, дали вълкът е станал агне! Ако се установи, че вълкът не е станал агне, се доказва, че това, което е обектът „вълк“, се различава от материалния вълк и обективната същност на вълка надхвърля материалното.
към текста >>
Слънцето се вижда другояче, Луната също, всичко е друго; и от това човек взима нещо
със
себе си, когато чрез раждането пристъпи в едно ново съществуване.
Тази невидима същност, която в обикновения живот човек изразява само с едно понятие, се възприема след смъртта. Не белият цвят на агнето се вижда там и не звуците, които агнето издава се чуват, а там се вижда онова, което невидимо изпълва агнето и действа в него, което е също така действително и е възприемаемо за този, който изживява духовния свят. На същото място, на което стои агнето, стои също и една реална духовност, която човекът вижда след смъртта си. И така е с всички явления от физическия свят.
Слънцето се вижда другояче, Луната също, всичко е друго; и от това човек взима нещо със себе си, когато чрез раждането пристъпи в едно ново съществуване.
И когато тук той изпита усещането, че някога е виждал нещо по друг начин, тогава заедно с удивлението, с учудването, надолу слиза и познанието.
към текста >>
Нека да си представим, че едно същество от Марс слезе
на
Земята
, без да е запознато с нещата
на
Земята
и първото, което това марсово същество види, е един човек, който държи във всяка ръка по една тежест.
Защо ръката няма тегло? Понеже частта принадлежи към моето тяло. Нека да си представим, че във всяка ръка имаме по десет килограма. Защо всъщност чувстваме десетте килограма като тегло? Ръката ми принадлежи, затова аз не чувствам нейната тежест, но килограмите са извън мен и понеже не принадлежат към мен, затова усещам теглото им.
Нека да си представим, че едно същество от Марс слезе на Земята, без да е запознато с нещата на Земята и първото, което това марсово същество види, е един човек, който държи във всяка ръка по една тежест.
Марсовото същество най-напред ще трябва да помисли, че тежестите принадлежат към човека така, като че ли са част от неговите ръце, част от целия човек. Ако по-късно трябва да приеме представата, че човек усеща разлика между тежестта и ръката си, то би трябвало да се изненада. Наистина е така, че ние усещаме само това като тежест, което е извън нас. Когато при заспиване човек започне да усеща крайниците си като тежест, това е знак, че той се измъква от своето тяло, излиза от своето физическо тяло.
към текста >>
Когато
със
средствата
на
духовното изследване се прегледа диапазона
на
човешката душа сега могат да се загатнат само отделни неща, защото иначе са необходими много часове се установява, че много от хората, надарени с дълбокомисленост, които
не
могат да живеят без да си обясняват, в предишни прераждания са живели така, че непосредствено в душата си са знаели нещо от фактите
на
превъплъщението.
Когато със средствата на духовното изследване се прегледа диапазона на човешката душа сега могат да се загатнат само отделни неща, защото иначе са необходими много часове се установява, че много от хората, надарени с дълбокомисленост, които не могат да живеят без да си обясняват, в предишни прераждания са живели така, че непосредствено в душата си са знаели нещо от фактите на превъплъщението.
И сега има много хора на Земята, които знаят за това и за тях прераждането е абсолютен факт. Нека да вземем азиатците. Такива хора, които в настоящето имат дълбокомислен живот, свързват своя сегашен живот ако и да не е непосредствено, но те го свързват с един друг живот от предхождащо превъплъщение, когато са знаели нещо за прераждането.
към текста >>
И сега има много хора
на
Земята
, които знаят за това и за тях прераждането е абсолютен факт.
Когато със средствата на духовното изследване се прегледа диапазона на човешката душа сега могат да се загатнат само отделни неща, защото иначе са необходими много часове се установява, че много от хората, надарени с дълбокомисленост, които не могат да живеят без да си обясняват, в предишни прераждания са живели така, че непосредствено в душата си са знаели нещо от фактите на превъплъщението.
И сега има много хора на Земята, които знаят за това и за тях прераждането е абсолютен факт.
Нека да вземем азиатците. Такива хора, които в настоящето имат дълбокомислен живот, свързват своя сегашен живот ако и да не е непосредствено, но те го свързват с един друг живот от предхождащо превъплъщение, когато са знаели нещо за прераждането.
към текста >>
Но другите
не
така устроени, по-сурови човешки характери идват от такъв живот, в който нищо
не
са знаели за предишни животи
на
Земята
.
Но другите не така устроени, по-сурови човешки характери идват от такъв живот, в който нищо не са знаели за предишни животи на Земята.
При тях няма стремеж особено да се натоварват със съвестта относно делата си в своя живот, както и да търсят обяснения. При нас на запад така са устроени твърде много хора и точно характерът на западната култура е, че хората, така да се каже, са забравили своите предишни земни животи. Да, те са забравили, но с културата ние стоим пред един преломен момент, когато отново ще изплува споменът за предишните земни животи. Затова хората, които живеят днес, вървят към такова бъдеще, което може да се характеризира като повторно възстановяване на връзките с духовния свят.
към текста >>
При тях няма стремеж особено да се натоварват
със
съвестта относно делата си в своя живот, както и да търсят обяснения.
Но другите не така устроени, по-сурови човешки характери идват от такъв живот, в който нищо не са знаели за предишни животи на Земята.
При тях няма стремеж особено да се натоварват със съвестта относно делата си в своя живот, както и да търсят обяснения.
При нас на запад така са устроени твърде много хора и точно характерът на западната култура е, че хората, така да се каже, са забравили своите предишни земни животи. Да, те са забравили, но с културата ние стоим пред един преломен момент, когато отново ще изплува споменът за предишните земни животи. Затова хората, които живеят днес, вървят към такова бъдеще, което може да се характеризира като повторно възстановяване на връзките с духовния свят.
към текста >>
23.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това обаче означава, че човек трябва да потъне във физическото тяло с всичко онова, което се намира извън физическото тяло по времето докато спи, и физическото тяло
със
своите инструменти трябва да му бъде поставено
на
разположение, щом трябва да протекат процесите
на
обикновеното съзнание.
Когато хвърлите само един повърхностен поглед върху това, което от събуждането сутрин до заспиването вечер живее в душата ви като представи, настроения и волеви импулси, като при това трябва да прибавите всички възприятия, които нахлуват в нея отвън, тогава имате всичко, което може да се нарече предмет на обикновеното съзнание. Всичко това, което се намира в съзнателния ни живот, в това наше обикновено съзнание, е зависимо от инструментите на физическото тяло. В това, че човек първо трябва да се събуди, за да заживее един съзнателен живот, имате най-простото доказателство за казаното по-горе.
Това обаче означава, че човек трябва да потъне във физическото тяло с всичко онова, което се намира извън физическото тяло по времето докато спи, и физическото тяло със своите инструменти трябва да му бъде поставено на разположение, щом трябва да протекат процесите на обикновеното съзнание.
Разбира се, веднага се налага въпросът: По какъв начин човек като духовно-душевно същество си служи със своите телесни инструменти сетивните органи и нервната система, за да бъде в обикновеното си съзнание? Сред материалистически настроения свят съществува вярата, че човекът в своите телесни инструменти има налице това, което произвежда фактите на неговото съзнание. Аз често съм казвал, че това не е така и ние не бива да си представяме, че сетивните органи или мозъкът пораждат фактите на съзнанието така, както свещта поражда пламъка. Съотношението между това, което наричаме съзнание и телесни инструменти, е съвсем друго. Ние можем да го сравним със съотношението между един човек, който се оглежда в огледало и самото огледало.
към текста >>
Разбира се, веднага се налага въпросът: По какъв начин човек като духовно-душевно същество си служи
със
своите телесни инструменти сетивните органи и нервната система, за да бъде в обикновеното си съзнание?
Когато хвърлите само един повърхностен поглед върху това, което от събуждането сутрин до заспиването вечер живее в душата ви като представи, настроения и волеви импулси, като при това трябва да прибавите всички възприятия, които нахлуват в нея отвън, тогава имате всичко, което може да се нарече предмет на обикновеното съзнание. Всичко това, което се намира в съзнателния ни живот, в това наше обикновено съзнание, е зависимо от инструментите на физическото тяло. В това, че човек първо трябва да се събуди, за да заживее един съзнателен живот, имате най-простото доказателство за казаното по-горе. Това обаче означава, че човек трябва да потъне във физическото тяло с всичко онова, което се намира извън физическото тяло по времето докато спи, и физическото тяло със своите инструменти трябва да му бъде поставено на разположение, щом трябва да протекат процесите на обикновеното съзнание.
Разбира се, веднага се налага въпросът: По какъв начин човек като духовно-душевно същество си служи със своите телесни инструменти сетивните органи и нервната система, за да бъде в обикновеното си съзнание?
Сред материалистически настроения свят съществува вярата, че човекът в своите телесни инструменти има налице това, което произвежда фактите на неговото съзнание. Аз често съм казвал, че това не е така и ние не бива да си представяме, че сетивните органи или мозъкът пораждат фактите на съзнанието така, както свещта поражда пламъка. Съотношението между това, което наричаме съзнание и телесни инструменти, е съвсем друго. Ние можем да го сравним със съотношението между един човек, който се оглежда в огледало и самото огледало. Когато спим, ние се намираме в нашето съзнание така, както когато просто се движим в едно помещение.
към текста >>
Ние можем да го сравним
със
съотношението между един човек, който се оглежда в огледало и самото огледало.
Това обаче означава, че човек трябва да потъне във физическото тяло с всичко онова, което се намира извън физическото тяло по времето докато спи, и физическото тяло със своите инструменти трябва да му бъде поставено на разположение, щом трябва да протекат процесите на обикновеното съзнание. Разбира се, веднага се налага въпросът: По какъв начин човек като духовно-душевно същество си служи със своите телесни инструменти сетивните органи и нервната система, за да бъде в обикновеното си съзнание? Сред материалистически настроения свят съществува вярата, че човекът в своите телесни инструменти има налице това, което произвежда фактите на неговото съзнание. Аз често съм казвал, че това не е така и ние не бива да си представяме, че сетивните органи или мозъкът пораждат фактите на съзнанието така, както свещта поражда пламъка. Съотношението между това, което наричаме съзнание и телесни инструменти, е съвсем друго.
Ние можем да го сравним със съотношението между един човек, който се оглежда в огледало и самото огледало.
Когато спим, ние се намираме в нашето съзнание така, както когато просто се движим в едно помещение. Когато се движим в едно помещение, не можем да се видим, не можем да видим как изглежда носът ни, как изглежда челото ни и т.н.. В този момент, когато някой застане пред нас с едно огледало, ние виждаме себе си. Тогава срещу нас застава това, което до този момент и без друго се намира в стаята, но едва сега то става видимо за нас. Така е и с нещата в нашето обикновено съзнание. Те се намират непрекъснато в нас; такива каквито са самите те, всъщност нямат нищо общо с физическото тяло; с него те имат толкова общо, колкото и самите ние имаме с огледалото.
към текста >>
Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а
със
сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация)
на
стоящото пред мен явление.
Нека да запомним, че при всичко, което изживяваме и осъзнаваме с нашето обикновено съзнание, физическото тяло е съответният огледален апарат. Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата. /*Мисълта за цветето е реалност. Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“. Понятието това е „цвете“, което се появява в главата ми, е огледалното отражение на истинското понятие, на живата идея, на същността на цветето, която реално е налице и когато аз застана срещу нея с моята духовно-сетивна организация, се извършва това огледално отразяване, това осъзнаване н аз го констатирам като моя мисъл/.
Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а със сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация) на стоящото пред мен явление.
Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително, слухово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали. Моята мисъл за цветето принадлежи всъщност на цветето, аз не я произвеждам, в мен се извършва само това огледално отразяване и в този момент ми става ясно, осъзнавам „това е едно цвете, а не камък“.
към текста >>
Той знае, че нещата изплуват от непознати дълбини и те са действителни, и то без да са предварително изградени от
силите
на
обикновеното съзнание.
Някои от тези неща предусеща поетът, артистът, този, който е истински поет, истински артист и той знае, че това, което се намира в неговата поезия, идва не по обикновения начин чрез някакво външно възприятие, или както се случва, когато мислим логично.
Той знае, че нещата изплуват от непознати дълбини и те са действителни, и то без да са предварително изградени от силите на обикновеното съзнание.
Но и други неща изплуват от тези скрити дълбини на душевния живот. И така ние сме изправени пред някои неща, които играят роля в обикновеното съзнание, без да ни е познат техният произход.
към текста >>
Един човек, който е
на
днешното стъпало
на
развитие,
не
е в състояние да контролира и провери такъв факт
със
своя Аз.
Не е необходимо да възприеме факта, че в него се намира горещото желание да бъде Мария Магдалена, както възприема главоболието. Ако би възприел горещото желание да е Мария Магдалена, тогава би постъпил разумно. По отношение на това желание той би се държал така, както се държи по отношение на болката и би търсил начин да го премахне. Но когато се получи такова неправилно навлизане в подсъзнанието, това не става така, а горещото желание застава като действителност извън личността на човека, появява се визията: Ти си Мария Магдалена. Този факт се проектира пред човека, той застава пред него.
Един човек, който е на днешното стъпало на развитие, не е в състояние да контролира и провери такъв факт със своя Аз.
При правилно, добро и абсолютно строго обучение това не може да се случи, понеже там Азът навлиза във всички сфери. Но когато нещо настъпва без присъствието на Аза, тогава такова нещо застава като обективен външен факт. Наблюдателят вярва, че си спомня за събитията около Мария Магдалена и се чувства идентичен с тази Мария Магдалена. Това определено е една възможност.
към текста >>
На
окултното равнище трябва да се научим да отличаваме истинската импресия от фалшивата, макар че те всички преливат една в друга и всички застават пред нас
със
същите претенции за истинност.
На окултното равнище трябва да се научим да отличаваме истинската импресия от фалшивата, макар че те всички преливат една в друга и всички застават пред нас със същите претенции за истинност.
Същото би се получило, ако във физическия свят редом до истинските дървета биха се намирали родени от фантазията дървета и ние не бихме могли да ги различаваме. По същия начин, както биха били размесени истинските и илюзорните дървета, на окултното равнище съществуват от една страна реалните факти, които се намират извън нас и от друга страна онези факти, които изникват от нашия вътрешен свят. Как да се научим да отличаваме тези две области, които са вплетени една в друга?
към текста >>
Ние, разбира се,
не
можем да разберем защо точно
на
нас се случва и просто си представяме един човек, който изтичва
на
покрива, издърпва една керемида навън, така че тя само след малко да може да падне
на
земята
, изтичва бързо надолу и тази керемида го улучва.
Но нека изброим също и неуспехите, за които си спомняме. Освен това нека си спомним и външни събития, за които сме на мнение, че са случайност и за които не откриваме никакви мотиви. Да направим следния експеримент: Изграждаме си един изкуствен човек, който така е устроен, че всичко онова, за което не знаем защо не ни се е удало, го приписваме на него, на неговите качества. Ако сме успели в нещо, за което е нужно знание, а ние го нямаме, то приписваме познанията в тази област на този изкуствен човек. Или за някакво външно събитие си казваме: Да предположим, че ни пада керемида на главата.
Ние, разбира се, не можем да разберем защо точно на нас се случва и просто си представяме един човек, който изтичва на покрива, издърпва една керемида навън, така че тя само след малко да може да падне на земята, изтичва бързо надолу и тази керемида го улучва.
И така правим с всички събития, за които мислим, че според нашето обикновено съзнание не са предизвикани от нас, че те даже са против нашата воля.
към текста >>
По този начин той получава усещането за свързаността си
със
своята собствена съдба, с това, което се нарича карма.
И то е същото, което изглеждащите безпричинни неща в нашия живот, така да се каже, са го създали; така че човек намира в себе си нещо, което наистина е предизвикано от иначе необяснимото. С други думи това, което описах, е пътят, по който човек не само може да се взира в своя собствен душевен живот и да намира там нещо, а също и пътят, който от душевния живот води навън в обкръжението. Защото това, което не ни се удава, не остава вътре в нас, а принадлежи на заобикалящия ни свят. Така изведохме от обкръжението нещо, което е по-различно от предмета на нашето съзнание, но то се представя така, като че ли наистина се намира в нас. Тогава човек получава чувството, че наистина има нещо общо с това, което в живота му изглежда като непричинено от него.
По този начин той получава усещането за свързаността си със своята собствена съдба, с това, което се нарича карма.
Чрез този душевен експеримент е даден един реален път, за да може човек по определен начин да почувства в себе си своята карма.
към текста >>
Всеки достига до там да почувства, че в него живее нещо, което има връзка
със
собствената му карма.
Вие може да кажете: Каквото казваш, не го разбирам напълно. Но в момента, когато го изговорите, вие не разбирате не това, за което мислите, че не го разбирате, а това, което всъщност е много лесно да се разбере, но вие не мислите за него. Не е възможно някой, който не е направил експеримента, да разбере тези неща; само този може да ги разбере, който е направил това, за което се говори. То е нещо, което всеки може да направи и да види какво ще се получи като резултат.
Всеки достига до там да почувства, че в него живее нещо, което има връзка със собствената му карма.
Ако някой по начало знае, тогава не е необходимо да му се дават съвети как може да го постигне. Напълно нормално е да не разбира този, който още не е направил експеримента. Тук не става въпрос да се разбере нещо разказано за това, което нашата душа сама може да предприеме. Когато душата ни минава по такъв път, тя свиква не само да живее в себе си, в своите желания и страсти, а да може да отнася външни събития към себе си, истински да разглежда външните събития. Точно нещата, които не сме пожелали самите ние, включихме в това, за което стана въпрос.
към текста >>
Най-голямата грешка в областта
на
теософското общество най-напред е направена от Елена Блаватска21 поради това, че тя отправя духовния си поглед
на
равнището, където трябва да се търси Христос, но в нейните желания, в нейните страсти, накратко там, където е горното съзнание, се намира определена антипатия, дори страстно отвращение срещу всичко християнско и еврейско, докато тя самата има предпочитания към всичко останало, което като духовна култура се разпространява
на
Земята
, като се изключи християнското и еврейското.
Но това отличаване не може да се постигне, преди човек да е извършил това, което вече беше описано. От там и правилото, че без описаното възпитание, на свръхсетивния план не може да има сигурност в отличаването на вярното от погрешното. Същественото при душевния експеримент се състои в следното: Всъщност с обикновеното съзнание ние винаги се намираме при това, което желаем. Чрез този душевен експеримент се научаваме да разглеждаме като желано от нас това, което не желаем, което ни отблъсква. Човек може да е достигнал до известна степен на вътрешното си развитие, но ако чрез един такъв душевен експеримент не противопостави на съществуващите в душата му желания, страсти, симпатия и антипатия връзката с това, което не се желае от обикновеното съзнание, тогава навсякъде ще се трупат грешки върху грешки.
Най-голямата грешка в областта на теософското общество най-напред е направена от Елена Блаватска21 поради това, че тя отправя духовния си поглед на равнището, където трябва да се търси Христос, но в нейните желания, в нейните страсти, накратко там, където е горното съзнание, се намира определена антипатия, дори страстно отвращение срещу всичко християнско и еврейско, докато тя самата има предпочитания към всичко останало, което като духовна култура се разпространява на Земята, като се изключи християнското и еврейското.
И понеже тя никога не е упражнявала това, което беше описано днес, пред нея се представя изцяло погрешено схващане и това е напълно естествено. От нея същото се разпростира и върху най-близките й ученици и до ден днешен се влачи и разпространява в още по-гротескна форма. Тези неща се промъкват и до най-висшите сфери. Могат да се видят много неща на окултния план, но способността за различаване е нещо съвсем различно от простото виждане, от простото възприемане. Това трябва да се подчертае с особена настойчивост.
към текста >>
Тук
на
Земята
човек може да говори за Девахана само защото чрез Ясновидството, когато егото наистина е превъзмогнато, ние вече навлизаме в света
на
свръхсетивните факти, които съществуват обективно и съвпадат с това, което се намира в Девахана.
Светът на свръхсетивните реални действителности е този, който обикновено наричаме Девахан. Как ни се представя този свят на свръхсетивните реални действителности?
Тук на Земята човек може да говори за Девахана само защото чрез Ясновидството, когато егото наистина е превъзмогнато, ние вече навлизаме в света на свръхсетивните факти, които съществуват обективно и съвпадат с това, което се намира в Девахана.
Но най-важната характерна черта на този деваханически свят е, че там моралните закони не се отличават вече от физическите закони, от физическите факти; моралните закони и физическите закони са едно и също нещо. Какво означава това? В обикновения физически свят Слънцето еднакво огрява праведните и грешните. Който е извършил престъпление, може да бъде затворен в затвора, но физическото Слънце не се помрачава над него. Това означава, че в света на физическите неща има една морална закономерност и една физическа, те са две различни неща.
към текста >>
Но най-важната характерна черта
на
този деваханически свят е, че там моралните
закони
не
се отличават вече от физическите
закони
, от физическите факти; моралните
закони
и физическите
закони
са едно и също нещо.
Светът на свръхсетивните реални действителности е този, който обикновено наричаме Девахан. Как ни се представя този свят на свръхсетивните реални действителности? Тук на Земята човек може да говори за Девахана само защото чрез Ясновидството, когато егото наистина е превъзмогнато, ние вече навлизаме в света на свръхсетивните факти, които съществуват обективно и съвпадат с това, което се намира в Девахана.
Но най-важната характерна черта на този деваханически свят е, че там моралните закони не се отличават вече от физическите закони, от физическите факти; моралните закони и физическите закони са едно и също нещо.
Какво означава това? В обикновения физически свят Слънцето еднакво огрява праведните и грешните. Който е извършил престъпление, може да бъде затворен в затвора, но физическото Слънце не се помрачава над него. Това означава, че в света на физическите неща има една морална закономерност и една физическа, те са две различни неща. Обаче в Девахана изобщо не е така; там всичко, което произлиза от моралното, от интелектуално-мъдрото, от естетически-красивото и т.н., води до съзидание, а това, което произлиза от неморалното, от интелектуалните неистини, от естетически-грозното, води до умиране, до упадък.
към текста >>
Там природните
закони
се проявяват така, че там Слънцето
не
свети еднакво за праведните и грешните, а ако мога да се изразя картинно, пред грешните то наистина се помрачава.
Какво означава това? В обикновения физически свят Слънцето еднакво огрява праведните и грешните. Който е извършил престъпление, може да бъде затворен в затвора, но физическото Слънце не се помрачава над него. Това означава, че в света на физическите неща има една морална закономерност и една физическа, те са две различни неща. Обаче в Девахана изобщо не е така; там всичко, което произлиза от моралното, от интелектуално-мъдрото, от естетически-красивото и т.н., води до съзидание, а това, което произлиза от неморалното, от интелектуалните неистини, от естетически-грозното, води до умиране, до упадък.
Там природните закони се проявяват така, че там Слънцето не свети еднакво за праведните и грешните, а ако мога да се изразя картинно, пред грешните то наистина се помрачава.
Праведникът, който се намира в Девахана, наистина има благоволението на Слънцето, това означава въздействието на плодоносните сили, които го придвижват напред в живота. Лъжливият или вътрешно грозният човек така преминава през тази област, че там духовните сили биват отблъсквани от него. Там това е възможно, тук не е. Когато тук двама души стоят един до друг и единият е праведен, а другият грешен, тогава Слънцето не може да огрява само единия. Там обаче, в духовния свят е абсолютно вярно, че от качествата на човека зависи как духовните сили ще действат върху него.
към текста >>
Това означава, че природните и духовните
закони
не
вървят по два отделни пътя, а по един и същ път.
Праведникът, който се намира в Девахана, наистина има благоволението на Слънцето, това означава въздействието на плодоносните сили, които го придвижват напред в живота. Лъжливият или вътрешно грозният човек така преминава през тази област, че там духовните сили биват отблъсквани от него. Там това е възможно, тук не е. Когато тук двама души стоят един до друг и единият е праведен, а другият грешен, тогава Слънцето не може да огрява само единия. Там обаче, в духовния свят е абсолютно вярно, че от качествата на човека зависи как духовните сили ще действат върху него.
Това означава, че природните и духовните закони не вървят по два отделни пътя, а по един и същ път.
Това е същественото. В деваханическия свят природните закони съвпадат с моралните и интелектуалните закони.
към текста >>
В деваханическия свят природните
закони
съвпадат с моралните и интелектуалните
закони
.
Там това е възможно, тук не е. Когато тук двама души стоят един до друг и единият е праведен, а другият грешен, тогава Слънцето не може да огрява само единия. Там обаче, в духовния свят е абсолютно вярно, че от качествата на човека зависи как духовните сили ще действат върху него. Това означава, че природните и духовните закони не вървят по два отделни пътя, а по един и същ път. Това е същественото.
В деваханическия свят природните закони съвпадат с моралните и интелектуалните закони.
към текста >>
Така става следното: Щом човек навлезе в света
на
Девахана и животът му там започне да тече, в него той намира всичко онова, което е останало от последното му пребиваване
на
Земята
, като справедливо и несправедливо, лошо и добро, естетически-красиво и грозно, истинно и фалшиво.
Така става следното: Щом човек навлезе в света на Девахана и животът му там започне да тече, в него той намира всичко онова, което е останало от последното му пребиваване на Земята, като справедливо и несправедливо, лошо и добро, естетически-красиво и грозно, истинно и фалшиво.
Всичко това обаче там действа така, че завладява природните закони. Там е закон това, което описахме с едно сравнение как ако във физическия свят някой, който е откраднал или излъгал и се изложи на Слънцето, то не би го огряло и поради това, че му липсва слънчевата светлина, той би се разболял. Или да предположим, че въздухът във физическия свят не би достигнал на някой, който лъже. Такова сравнение може да се направи с всичко, което се случва в света на Девахана. На този, който се е провинил с нещо по отношение на своето духовно-душевно същество, му се случва нещо подобно, така че природният закон същевременно абсолютно съответства на духовния закон.
към текста >>
Всичко това обаче там действа така, че завладява природните
закони
.
Така става следното: Щом човек навлезе в света на Девахана и животът му там започне да тече, в него той намира всичко онова, което е останало от последното му пребиваване на Земята, като справедливо и несправедливо, лошо и добро, естетически-красиво и грозно, истинно и фалшиво.
Всичко това обаче там действа така, че завладява природните закони.
Там е закон това, което описахме с едно сравнение как ако във физическия свят някой, който е откраднал или излъгал и се изложи на Слънцето, то не би го огряло и поради това, че му липсва слънчевата светлина, той би се разболял. Или да предположим, че въздухът във физическия свят не би достигнал на някой, който лъже. Такова сравнение може да се направи с всичко, което се случва в света на Девахана. На този, който се е провинил с нещо по отношение на своето духовно-душевно същество, му се случва нещо подобно, така че природният закон същевременно абсолютно съответства на духовния закон. И ако проследим пътя на такъв човек през Девахана, виждаме как в него постепенно все повече и повече се извършват такива процеси, че той самият започва да отговаря на качествата, които си е донесъл от предишния си живот.
към текста >>
Когато вече се намираме извън духовния план, тогава природните и духовните
закони
застават един до друг.
Също както ако едно растение расте в избата, когато може да се развива само на слънчева светлина, така и суетният не може да вирее. И той съзрява под въздействието на това качество. Когато отново се роди, той няма силата да пренесе и вгради в себе си добрите влияния. Вместо да си изработи дадени органи по правилен начин, той ги изгражда като болна система от физически органи. Що за хора ще бъдем в живота зависи не само от нашите физически условия, а също и от нашите морални и интелектуални качества.
Когато вече се намираме извън духовния план, тогава природните и духовните закони застават един до друг.
Между смъртта и новото раждане обаче те са едно, природните и духовните закони са едно, те са едно цяло. И тогава в душата ни се посаждат природни сили, които действат разрушително, ако са следствие на неморалните постъпки от предишния ни живот, а когато са резултат от морални действия, те действат плодоносно. Това се отнася не само за нашата вътрешна конфигурация, но и за всичко онова, което ни пресреща отвън като наша карма.
към текста >>
Между смъртта и новото раждане обаче те са едно, природните и духовните
закони
са едно, те са едно цяло.
И той съзрява под въздействието на това качество. Когато отново се роди, той няма силата да пренесе и вгради в себе си добрите влияния. Вместо да си изработи дадени органи по правилен начин, той ги изгражда като болна система от физически органи. Що за хора ще бъдем в живота зависи не само от нашите физически условия, а също и от нашите морални и интелектуални качества. Когато вече се намираме извън духовния план, тогава природните и духовните закони застават един до друг.
Между смъртта и новото раждане обаче те са едно, природните и духовните закони са едно, те са едно цяло.
И тогава в душата ни се посаждат природни сили, които действат разрушително, ако са следствие на неморалните постъпки от предишния ни живот, а когато са резултат от морални действия, те действат плодоносно. Това се отнася не само за нашата вътрешна конфигурация, но и за всичко онова, което ни пресреща отвън като наша карма.
към текста >>
Зад физическите явления в духовните светове стоят духовни същества като носители
на
тези морални
закони
.
Това не означава, че безсърдечно трябва да се отнасяме към тях и да не им помогнем това отново би било филистерско тълкуване на нещата, но в действителност, както е в случая с изригването на вулкана, налице е фактът, че в течение на земното развитие чрез хората се извършват някои неща, които са пречка за цялото човешко развитие. И точно добрите Богове трябва да работят за изравняването, така че с едно такова явление, с такива природни феномени понякога се извършва едно противодействие, едно изравняване. Взаимната връзка между тези неща всъщност се вижда в окултните дълбочини. Така може да се създаде баланс за това, което хората сами са направили срещу истинското духовно развитие на човешкия род. Всяко събитие, дори когато е само природно явление, в неговите първопричини е същевременно нещо морално.
Зад физическите явления в духовните светове стоят духовни същества като носители на тези морални закони.
Когато си представите един свят, където не е възможно да се отделят природните закони от духовно-моралните закони, където, казано с други думи, справедливостта цари като природен закон, тогава имате предвид Девахана. Затова в този Девахан не е нужно да има наказание, някой да бъде наказан чрез нечия воля; със същата закономерност както огънят изгаря дървото, така и неморалното се унищожава само, а моралното само се утвърждава и развива по-нататък.
към текста >>
Когато си представите един свят, където
не
е възможно да се отделят природните
закони
от духовно-моралните
закони
, където, казано с други думи, справедливостта цари като природен закон, тогава имате предвид Девахана.
И точно добрите Богове трябва да работят за изравняването, така че с едно такова явление, с такива природни феномени понякога се извършва едно противодействие, едно изравняване. Взаимната връзка между тези неща всъщност се вижда в окултните дълбочини. Така може да се създаде баланс за това, което хората сами са направили срещу истинското духовно развитие на човешкия род. Всяко събитие, дори когато е само природно явление, в неговите първопричини е същевременно нещо морално. Зад физическите явления в духовните светове стоят духовни същества като носители на тези морални закони.
Когато си представите един свят, където не е възможно да се отделят природните закони от духовно-моралните закони, където, казано с други думи, справедливостта цари като природен закон, тогава имате предвид Девахана.
Затова в този Девахан не е нужно да има наказание, някой да бъде наказан чрез нечия воля; със същата закономерност както огънят изгаря дървото, така и неморалното се унищожава само, а моралното само се утвърждава и развива по-нататък.
към текста >>
Затова в този Девахан
не
е нужно да има наказание, някой да бъде наказан чрез нечия воля;
със
същата закономерност както огънят изгаря дървото, така и неморалното се унищожава само, а моралното само се утвърждава и развива по-нататък.
Взаимната връзка между тези неща всъщност се вижда в окултните дълбочини. Така може да се създаде баланс за това, което хората сами са направили срещу истинското духовно развитие на човешкия род. Всяко събитие, дори когато е само природно явление, в неговите първопричини е същевременно нещо морално. Зад физическите явления в духовните светове стоят духовни същества като носители на тези морални закони. Когато си представите един свят, където не е възможно да се отделят природните закони от духовно-моралните закони, където, казано с други думи, справедливостта цари като природен закон, тогава имате предвид Девахана.
Затова в този Девахан не е нужно да има наказание, някой да бъде наказан чрез нечия воля; със същата закономерност както огънят изгаря дървото, така и неморалното се унищожава само, а моралното само се утвърждава и развива по-нататък.
към текста >>
За физическия свят е характерното, че природните и духовните
закони
стоят паралелно един до друг; при Камалока че човек е затворен в самия себе си, в затвора
на
собствената си същност; Девахана, където природните и духовните
закони
са едно и също нещо, е пълна противоположност
на
физическия свят.
Така виждаме, че вътрешната характеристика, така да се каже, вътрешният нерв на съществуването е съвсем различен за различните светове. Ние не можем да имаме представа за различните светове, ако не вземем под внимание тези особености, които по неоспорим начин са различни за отделните светове. И така, трябва добре да различаваме: физически свят, Камалока и Девахан.
За физическия свят е характерното, че природните и духовните закони стоят паралелно един до друг; при Камалока че човек е затворен в самия себе си, в затвора на собствената си същност; Девахана, където природните и духовните закони са едно и също нещо, е пълна противоположност на физическия свят.
Това са трите характеристики и когато добре разберете, и се опитате да почувствате колко радикално различен от нашия свят е онзи свят, при който моралните, интелектуалните закони и законите на красивото, на естетическото същевременно са и природни закони, тогава ще имате представа какво представлява деваханическият свят. Когато в нашия физически свят срещнем един грозен или един красив човек, нямаме право да се отнасяме към грозния така, като че ли духовно-душевно по някакъв начин би трябвало да го отблъснем, а за красивия да приемем, че духовно или душевно стои на по-високо ниво. Но в Девахана е точно обратното. Там не можем да срещнем грозота, която да не е заслужена и ако един човек, който поради някоя своя предишна инкарнация в сегашния си живот е бил принуден да носи грозен образ, но в този си живот се старае да бъде честен и праведен, не е възможно в Девахана да го срещнем под някаква грозна форма; тогава той е превърнал своята грозота в красота. Но истина е, че един лъжлив, суетен, надут човек ще се появи в Девахана с грозна форма.
към текста >>
Това са трите характеристики и когато добре разберете, и се опитате да почувствате колко радикално различен от нашия свят е онзи свят, при който моралните, интелектуалните
закони
и законите
на
красивото,
на
естетическото същевременно са и природни
закони
, тогава ще имате представа какво представлява деваханическият свят.
Така виждаме, че вътрешната характеристика, така да се каже, вътрешният нерв на съществуването е съвсем различен за различните светове. Ние не можем да имаме представа за различните светове, ако не вземем под внимание тези особености, които по неоспорим начин са различни за отделните светове. И така, трябва добре да различаваме: физически свят, Камалока и Девахан. За физическия свят е характерното, че природните и духовните закони стоят паралелно един до друг; при Камалока че човек е затворен в самия себе си, в затвора на собствената си същност; Девахана, където природните и духовните закони са едно и също нещо, е пълна противоположност на физическия свят.
Това са трите характеристики и когато добре разберете, и се опитате да почувствате колко радикално различен от нашия свят е онзи свят, при който моралните, интелектуалните закони и законите на красивото, на естетическото същевременно са и природни закони, тогава ще имате представа какво представлява деваханическият свят.
Когато в нашия физически свят срещнем един грозен или един красив човек, нямаме право да се отнасяме към грозния така, като че ли духовно-душевно по някакъв начин би трябвало да го отблъснем, а за красивия да приемем, че духовно или душевно стои на по-високо ниво. Но в Девахана е точно обратното. Там не можем да срещнем грозота, която да не е заслужена и ако един човек, който поради някоя своя предишна инкарнация в сегашния си живот е бил принуден да носи грозен образ, но в този си живот се старае да бъде честен и праведен, не е възможно в Девахана да го срещнем под някаква грозна форма; тогава той е превърнал своята грозота в красота. Но истина е, че един лъжлив, суетен, надут човек ще се появи в Девахана с грозна форма. Освен това има и нещо друго.
към текста >>
Помъчете се да постигнете това първо като работите, за да изградите такова усещане, което е подобно
на
импресиите в един свят, където природните и духовните
закони
са едно и също нещо.
Но точно за това става въпрос, че ние трябва да работим с цялата си енергия, за да можем накрая да превърнем това, което сме си изработили в такива усещания, които едва чрез тяхното оцветяване дават най-висшето, най-истинското познание.
Помъчете се да постигнете това първо като работите, за да изградите такова усещане, което е подобно на импресиите в един свят, където природните и духовните закони са едно и също нещо.
Когато сериозно работите, точно това прави впечатление в деваханическия свят -колкото и иначе да сте се мъчили над една или друга теория. Ако не фантазирате относно едно усещане, а сте си го изработили, ако с дългогодишна работа грижливо сте си го изработили, тогава това усещане с неговите нюанси има сила, която ви отвежда по-далече, отколкото достигат самите тези нюанси; тогава чрез сериозното прилежно учене самите вие сте станали истински. И вече не сте далеч от мига, когато тези усещания с техните нюанси ще се отворят и вие наистина ще застанете пред това, което е Деваханът. Защото когато усещанията са изработени правилно, те стават възприемателни способности. Когато извън всички сензации в нашите дружества се работи правилно и истински, само въз основа на честността, тези работни места ще станат това, което трябва да бъдат: Училища, които извеждат хората в сферите на ясновиждането.
към текста >>
24.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато при имагинация или визия
на
едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли
със
сила е отблъснато от нас.
Да предположим, че тази имагинация или визия съответства на едно добро същество. Това добро същество не се намира в сетивния физически свят, а е в свръхсетивния свят и сега ние искаме да си представим света, в който са тези същества, които възприемаме чрез имагинация или визия, между тези две паралелни линии (виж рис.). В този свят, който си представяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане предмет, възприятие, обект на подсъзнанието. Още не искаме нищо да пишем в това пространство. Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата.
Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас.
Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас. Всички същества, които някак си обитават този свят, чувстват нашите притегателни или отблъскващи сили, когато развиваме визии за тях. Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия. Значи подсъзнанието стои в контакт с един свят, на който могат да действат симпатията и антипатията, които се намират в човешката душа.
към текста >>
Дали един човек има по-бърза, или по-бавна кръвна циркулация, съществено зависи от
силите
на
неговото подсъзнание.
Но симпатията и антипатията, изобщо импулсите, които са в подсъзнанието, действат не само по споменатия начин в този свят, те действат и върху това, което преди всичко е вътре в самите нас, и което трябва да си представим като една част от човешкото етерно тяло но не само като част от човешкото етерно тяло, а като определени сили на физическото тяло включени в пространството между тези две паралелни линии: Вътре между тези паралелни линии трябва да си представим това, което живее в човека преди всичко като онази сила, която пулсира в човешката кръв, това значи топлинната сила на кръвта и още една сила, която лежи в нашето, обусловено от целия ни организъм, повече или по-малко здраво или болно дишане, значи повече или по-малко здравата ни дихателна сила, с други думи: Състоянието на дихателната сила. Освен това към всичко, върху което подсъзнанието действа в самите нас, принадлежи голяма част от това, което наричаме човешко етерно тяло. В нас самите, значи, действа нашето подсъзнание или действат скритите сили на душевния живот; в самите нас те действат така, че се повлиява нашата кръвна топлина, а от нашата кръвна топлина зависи цялата пулсация, оживеността или леността на нашата кръвна циркулация, и така можете да разберете, че с нашето подсъзнание по известен начин трябва да е свързана цялата ни кръвна циркулация.
Дали един човек има по-бърза, или по-бавна кръвна циркулация, съществено зависи от силите на неговото подсъзнание.
към текста >>
Те действат така, че действително повлияват топлинната сила
на
кръвта му и
силите
на
неговото дишане.
Независимо дали човек знае, или не знае кои имагинации биха съответствали на тази или онази симпатия в него; тази симпатия действа върху кръвната му циркулация, върху дихателната му система и върху етерното му тяло. Нека приемем, че някой човек би имал склонност известно време непрекъснато да изпитва усещане на отвращение: ако той би бил визионер или имагинативно знаещ, би имал пред себе си известни визии или имагинации като възприятия на собственото си същество, както беше описано завчера. Те ще се проектират в пространството, но въпреки това ще принадлежи само на неговия собствен свят. Такива визии и имагинации биха представяли живеещите в него сили на отвращението. Но дори и когато човекът не упражнява такова самопознание, а просто има чувства на отвращение, когато те живеят в него, действат върху самия него.
Те действат така, че действително повлияват топлинната сила на кръвта му и силите на неговото дишане.
В действителност става така, че нека преминем към нещо друго един човек има толкова повече или по-малко здраво дишане, колкото в подсъзнанието си изживява такива или други чувства и той има горе-долу здрава циркулация на кръвта според това, какви неща изживява в своето подсъзнание. Именно в това се състои дейността на етерното тяло и всички процеси в него са в зависимост от света на чувствата, които живеят в даден човек.
към текста >>
Когато процесите в подсъзнанието наистина се изживеят от душата, се оказва, че там е
не
само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние
на
човека непрекъснато е подложено
на
въздействия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и предизвикват определени форми
на
топлинната сила
на
кръвта, определени състояния
на
силите
на
дишането и
на
етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието
на
хората, винаги нещо се поражда или умира.
Когато процесите в подсъзнанието наистина се изживеят от душата, се оказва, че там е не само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние на човека непрекъснато е подложено на въздействия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и предизвикват определени форми на топлинната сила на кръвта, определени състояния на силите на дишането и на етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието на хората, винаги нещо се поражда или умира.
Човек или получава жизнени сили, или си прибавя такива чрез това, което изпраща от съзнанието надолу в несъзнателните слоеве. И когато една лъжа му харесва, или само е съгласен с нея и тя не го отвращава, което е нормалното чувство към лъжата и по отношение на лъжите е небрежен, или дори изпитва одобрение, то придружаващото лъжата чувство се изпраща в подсъзнанието. Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията на кръвта, състоянието на дишането и силите на етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение на всичко, което му остава, когато премине през портата на смъртта, чрез това, което току що описах, човек се осакатява, обеднява на сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното чувство спрямо нея. Но ако надолу биха слезли чувствата на отвращение спрямо лъжата, това би се предало върху силите, които са означени тук и човекът би изпратил в своя организъм нещо положително, нещо от силите на растежа.
към текста >>
Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията
на
кръвта, състоянието
на
дишането и
силите
на
етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение
на
всичко, което му остава, когато премине през портата
на
смъртта, чрез това, което току що описах, човек се осакатява, обеднява
на
сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното чувство спрямо нея.
Когато процесите в подсъзнанието наистина се изживеят от душата, се оказва, че там е не само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние на човека непрекъснато е подложено на въздействия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и предизвикват определени форми на топлинната сила на кръвта, определени състояния на силите на дишането и на етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието на хората, винаги нещо се поражда или умира. Човек или получава жизнени сили, или си прибавя такива чрез това, което изпраща от съзнанието надолу в несъзнателните слоеве. И когато една лъжа му харесва, или само е съгласен с нея и тя не го отвращава, което е нормалното чувство към лъжата и по отношение на лъжите е небрежен, или дори изпитва одобрение, то придружаващото лъжата чувство се изпраща в подсъзнанието.
Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията на кръвта, състоянието на дишането и силите на етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение на всичко, което му остава, когато премине през портата на смъртта, чрез това, което току що описах, човек се осакатява, обеднява на сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното чувство спрямо нея.
Но ако надолу биха слезли чувствата на отвращение спрямо лъжата, това би се предало върху силите, които са означени тук и човекът би изпратил в своя организъм нещо положително, нещо от силите на растежа.
към текста >>
Но ако надолу биха слезли чувствата
на
отвращение спрямо лъжата, това би се предало върху
силите
, които са означени тук и човекът би изпратил в своя организъм нещо положително, нещо от
силите
на
растежа.
Когато процесите в подсъзнанието наистина се изживеят от душата, се оказва, че там е не само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние на човека непрекъснато е подложено на въздействия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и предизвикват определени форми на топлинната сила на кръвта, определени състояния на силите на дишането и на етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието на хората, винаги нещо се поражда или умира. Човек или получава жизнени сили, или си прибавя такива чрез това, което изпраща от съзнанието надолу в несъзнателните слоеве. И когато една лъжа му харесва, или само е съгласен с нея и тя не го отвращава, което е нормалното чувство към лъжата и по отношение на лъжите е небрежен, или дори изпитва одобрение, то придружаващото лъжата чувство се изпраща в подсъзнанието. Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията на кръвта, състоянието на дишането и силите на етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение на всичко, което му остава, когато премине през портата на смъртта, чрез това, което току що описах, човек се осакатява, обеднява на сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното чувство спрямо нея.
Но ако надолу биха слезли чувствата на отвращение спрямо лъжата, това би се предало върху силите, които са означени тук и човекът би изпратил в своя организъм нещо положително, нещо от силите на растежа.
към текста >>
Особено ясно виждаме какво се разрушава, когато това, което остане от етерното тяло понеже етерното тяло е в непрекъсната взаимовръзка с топлинната сила
на
кръвта и
със
състоянието
на
дишането е повлияно по този начин.
Така ние виждаме как в действителност, когато от горното си съзнание, от своето обикновено съзнание, човекът непрекъснато изпраща сили в своето подсъзнание, той работи от това подсъзнание върху собствения си растеж или загиване. Човекът обаче, такъв какъвто е днес, още не е достатъчно мощен да може чрез душата си да разрушава и други части от своя организъм освен циркулацията на кръвта, дишането и етерното тяло. Той не може чрез това да разрушава по-грубите и твърди части на физическия си организъм. Човекът, така да се каже, е в състояние да се унищожава само в една част от цялата своя организация.
Особено ясно виждаме какво се разрушава, когато това, което остане от етерното тяло понеже етерното тяло е в непрекъсната взаимовръзка с топлинната сила на кръвта и със състоянието на дишането е повлияно по този начин.
Чрез лошите чувства то закърнява. Но то получава в себе си оплождащи, усилващи, укрепващи сили чрез добри, нормални, истински чувства. Значи ние можем да кажем, че чрез това, което се разиграва в неговото подсъзнание, човекът непосредствено работи върху възникването и умирането, това ще рече върху реалните процеси, върху действителността на своя организъм, понеже от региона на безсилието на обикновеното съзнание той потъва в този регион, където нещо се ражда и умира в собствената му душа и поради това в цялата организация на човека.
към текста >>
При мъртвите действат
силите
, които са се намирали в подсъзнанието и които човекът винаги взима
със
себе си в елементарния свят, когато прекрачи портата
на
смъртта.
То става имагинация при правилно обучение, а визия при атавистичното ясновидство. Когато човекът премине през портата на смъртта, тогава цялата му душевност се превръща в обективен свят. И Камалока всъщност не е нищо друго от един свят, който е изграден около нас от това, което сме изживели в нашата собствена душа; чак в Девахана ще стане точно обратното. Така лесно можем да разберем, че това, което описах по отношение действеността на намиращите се във визиите, имагинациите, инспирациите и предчувствията симпатия и антипатия, при всички обстоятелства действа върху обективния елементарен свят. Аз казах: При хората, които са въплътени във физическото, действа само това върху този елементарен свят, което те довеждат до визия или имагинация.
При мъртвите действат силите, които са се намирали в подсъзнанието и които човекът винаги взима със себе си в елементарния свят, когато прекрачи портата на смъртта.
Така че всичко, което човек изживява, след смъртта навлиза в елементарния свят. Изживяванията на мъртвите се посаждат по-нататък в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространяват вълните отправени от точка, където сте ударили върху водната повърхност. Или вие продължавате да съществувате в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространява едно въздушно течение. Ето защо елементарният свят непрекъснато е изпълнен от това, което се пробужда в този елементарен свят чрез това, което хората вземат със себе си от своето подсъзнание, когато прекрачат през портата на смъртта. Винаги става въпрос само за това: да успеем да създадем условия, при които можем да видим, да възприемем нещата от елементарния свят.
към текста >>
Изживяванията
на
мъртвите се посаждат по-нататък в елементарния свят
със
същата сигурност, с която се разпространяват вълните отправени от точка, където сте ударили върху водната повърхност.
И Камалока всъщност не е нищо друго от един свят, който е изграден около нас от това, което сме изживели в нашата собствена душа; чак в Девахана ще стане точно обратното. Така лесно можем да разберем, че това, което описах по отношение действеността на намиращите се във визиите, имагинациите, инспирациите и предчувствията симпатия и антипатия, при всички обстоятелства действа върху обективния елементарен свят. Аз казах: При хората, които са въплътени във физическото, действа само това върху този елементарен свят, което те довеждат до визия или имагинация. При мъртвите действат силите, които са се намирали в подсъзнанието и които човекът винаги взима със себе си в елементарния свят, когато прекрачи портата на смъртта. Така че всичко, което човек изживява, след смъртта навлиза в елементарния свят.
Изживяванията на мъртвите се посаждат по-нататък в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространяват вълните отправени от точка, където сте ударили върху водната повърхност.
Или вие продължавате да съществувате в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространява едно въздушно течение. Ето защо елементарният свят непрекъснато е изпълнен от това, което се пробужда в този елементарен свят чрез това, което хората вземат със себе си от своето подсъзнание, когато прекрачат през портата на смъртта. Винаги става въпрос само за това: да успеем да създадем условия, при които можем да видим, да възприемем нещата от елементарния свят. Не е нужно да се чудим на ясновидеца, когато той правилно определя нещата, които се намират в елементарния свят като действия на мъртвите. Както ще видите, тези действия от преживяванията на мъртвите могат да се проследят но при известни предпоставки и до физическия свят, но те най-напред се проявяват в елементарния свят.
към текста >>
Или вие продължавате да съществувате в елементарния свят
със
същата сигурност, с която се разпространява едно въздушно течение.
Така лесно можем да разберем, че това, което описах по отношение действеността на намиращите се във визиите, имагинациите, инспирациите и предчувствията симпатия и антипатия, при всички обстоятелства действа върху обективния елементарен свят. Аз казах: При хората, които са въплътени във физическото, действа само това върху този елементарен свят, което те довеждат до визия или имагинация. При мъртвите действат силите, които са се намирали в подсъзнанието и които човекът винаги взима със себе си в елементарния свят, когато прекрачи портата на смъртта. Така че всичко, което човек изживява, след смъртта навлиза в елементарния свят. Изживяванията на мъртвите се посаждат по-нататък в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространяват вълните отправени от точка, където сте ударили върху водната повърхност.
Или вие продължавате да съществувате в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространява едно въздушно течение.
Ето защо елементарният свят непрекъснато е изпълнен от това, което се пробужда в този елементарен свят чрез това, което хората вземат със себе си от своето подсъзнание, когато прекрачат през портата на смъртта. Винаги става въпрос само за това: да успеем да създадем условия, при които можем да видим, да възприемем нещата от елементарния свят. Не е нужно да се чудим на ясновидеца, когато той правилно определя нещата, които се намират в елементарния свят като действия на мъртвите. Както ще видите, тези действия от преживяванията на мъртвите могат да се проследят но при известни предпоставки и до физическия свят, но те най-напред се проявяват в елементарния свят. Когато ясновидецът сам стигне в елементарния свят до опитностите, които описах, след известно време той може да има твърде особени изживявания.
към текста >>
Ето защо елементарният свят непрекъснато е изпълнен от това, което се пробужда в този елементарен свят чрез това, което хората вземат
със
себе си от своето подсъзнание, когато прекрачат през портата
на
смъртта.
Аз казах: При хората, които са въплътени във физическото, действа само това върху този елементарен свят, което те довеждат до визия или имагинация. При мъртвите действат силите, които са се намирали в подсъзнанието и които човекът винаги взима със себе си в елементарния свят, когато прекрачи портата на смъртта. Така че всичко, което човек изживява, след смъртта навлиза в елементарния свят. Изживяванията на мъртвите се посаждат по-нататък в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространяват вълните отправени от точка, където сте ударили върху водната повърхност. Или вие продължавате да съществувате в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространява едно въздушно течение.
Ето защо елементарният свят непрекъснато е изпълнен от това, което се пробужда в този елементарен свят чрез това, което хората вземат със себе си от своето подсъзнание, когато прекрачат през портата на смъртта.
Винаги става въпрос само за това: да успеем да създадем условия, при които можем да видим, да възприемем нещата от елементарния свят. Не е нужно да се чудим на ясновидеца, когато той правилно определя нещата, които се намират в елементарния свят като действия на мъртвите. Както ще видите, тези действия от преживяванията на мъртвите могат да се проследят но при известни предпоставки и до физическия свят, но те най-напред се проявяват в елементарния свят. Когато ясновидецът сам стигне в елементарния свят до опитностите, които описах, след известно време той може да има твърде особени изживявания.
към текста >>
Тогава настъпва особеното, а именно, че ясновидецът вижда нещо, което преминава през неговото око и му показва как работят
силите
, които, излизайки от етерното тяло
на
човека, изграждат окото.
Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата. Той ще види груповата душа на розата, доколкото тя живее в елементарния свят. Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят. Тогава обаче, когато вече е проследил процеса до тук, настъпва нещо друго. Той може да се абстрахира от намиращото се пред него, може сам да си заповяда: Не гледай с твоето вътрешно виждане това, което стои пред теб като едно устремено към света живо етерно същество!
Тогава настъпва особеното, а именно, че ясновидецът вижда нещо, което преминава през неговото око и му показва как работят силите, които, излизайки от етерното тяло на човека, изграждат окото.
Той вижда тези сили, които принадлежат към градивните сили на неговото собствено физическо тяло. Той вижда именно своето физическо око, сякаш застава пред един външен предмет. Това действително е нещо, което може да настъпи. Човек може да извърви пътя от външния предмет до точката, където в иначе абсолютно тъмното помещение той не трябва да допуска в себе си никакви други сетивни възприятия възприема как изглежда окото в една духовна картина. Човек вижда самия свой вътрешен орган.
към текста >>
Това е предизвикано от целия ход
на
силите
, които накрая са довели човека дотук.
Тогава наистина е пристъпил в региона на съзидателните сили във физическия свят. Творческият физически свят се възприема така, че първо се възприема собствената физическа организация. Човек обратно изминава пътя към самия себе си. Кой е изпратил такива сили в нашето око, че ние да виждаме нашето око, като че ли излизат светлинни лъчи, които съвсем точно отговарят на същността на виждането? Тогава виждаме окото ограничено от вид жълто сияние; ние виждаме окото затворено в самите нас.
Това е предизвикано от целия ход на силите, които накрая са довели човека дотук.
към текста >>
Съдържанието
на
своето подсъзнание мъртвият взема заедно
със
себе си в света, където той живее, след като е преминал през портата
на
смъртта.
Същият път изминават и онези сили, които идват от мъртвите.
Съдържанието на своето подсъзнание мъртвият взема заедно със себе си в света, където той живее, след като е преминал през портата на смъртта.
Така, както ние навлизаме в нашето собствено физическо око, така идват силите, които мъртвите изпращат обратно от елементарния свят във физическия свят. Мъртвият изживява, може би, особен копнеж по някой човек, когото е изоставил. Този особен копнеж първо е в подсъзнанието. После той веднага се превръща в жива визия и чрез нея човек въздейства върху елементарния свят. В елементарния свят това, което е било само жива визия, става същевременно сила.
към текста >>
Така, както ние навлизаме в нашето собствено физическо око, така идват
силите
, които мъртвите изпращат обратно от елементарния свят във физическия свят.
Същият път изминават и онези сили, които идват от мъртвите. Съдържанието на своето подсъзнание мъртвият взема заедно със себе си в света, където той живее, след като е преминал през портата на смъртта.
Така, както ние навлизаме в нашето собствено физическо око, така идват силите, които мъртвите изпращат обратно от елементарния свят във физическия свят.
Мъртвият изживява, може би, особен копнеж по някой човек, когото е изоставил. Този особен копнеж първо е в подсъзнанието. После той веднага се превръща в жива визия и чрез нея човек въздейства върху елементарния свят. В елементарния свят това, което е било само жива визия, става същевременно сила. Тази сила поема пътя, който й е даден поради копнежа по живия, и когато е налице възможност, във физическия свят нещо „трополи“ в близост до живите: Те чуват някакви трополещи тонове или нещо подобно, които възприемат така, като че ли възприемат някакво физическо явление.
към текста >>
Каквото човекът има в обикновеното си съзнание като представа за един обективен сетивен свят, е безсилно и без реална взаимовръзка
със
самия този сетивен свят.
Това исках да изясня днес, за да покажа каква е взаимната връзка в действителната реалност между човека и света.
Каквото човекът има в обикновеното си съзнание като представа за един обективен сетивен свят, е безсилно и без реална взаимовръзка със самия този сетивен свят.
Но когато това, което човекът изживява, навлезе долу в подсъзнанието, веднага се изгражда взаимна връзка с определени реалности. Безсилието на предишното съзнание преминава в една фина магия. И когато човекът прекрачи портата на смъртта и вече е свободен от физическото тяло, неговите изживявания са такива, че се простират в един елементарен свят и при благоприятни условия действат и до физическия свят, и там те могат да бъдат възприемани също и от обикновеното съзнание. Аз ви описах най-простия случай, който може да стане, понеже някога трябва да се започне от най-простия случай. Разбира се, в течение на времето ние винаги сме си оставяли време постепенно да осмислим това, което трябва да научим ще преминем също и към по-сложни неща, които, така да се каже, ще могат да ни доведат до по-интимните взаимовръзки между света и хората.
към текста >>
25.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача
на
човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия
не
само занимава многобройни души
на
Земята
, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24.
През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24.
И не само това, но и когато вземем под внимание всичко, което имаме около нас като външна, екзотерична култура, създадена през много столетия, тогава при по-задълбочено опознаване виждаме, че всичко това би било невъзможно, ако Христовият импулс не бе обхванал една голяма част от човечеството. Това е едното разглеждане, което ни показва какъв силен интерес трябва да предлага Христовият въпрос, ако ние го разгледаме с познанията на антропософията. Това е само едната страна на интереса, с който се обръщаме към този проблем; другата страна на интереса идва от особените душевни и духовни отношения точно на нашето време, на нашата епоха. Достатъчно е само да се огледаме в света и да поискаме да разберем копнежите, търсенето на човешката душа, и ще можем да си кажем: Човешките души все повече търсят нещо, което в душите векове наред е свързано с името на Христос и хората все повече стигат до убеждението, че е необходимо обновяване на пътищата, обновяване на интереса, задълбочаване на познанието, ако трябва да се удовлетворят нуждите на човешките души, които непрекъснато и все повече ще се обръщат към Христос. Ако от една страна намираме жажда за осветление, за разяснение по отношение на Христос, то от друга страна при многобройни души на съвременността намираме съмнение и несигурност относно досегашните средства.
към текста >>
Реалност са били самите Евангелия, те са били силата,
не
е било нужно да се пита откъде идват те; знаело се е, че хора са ги написали
не
със
земни средства, а с импулси от духовните светове.
За тези хора главното е било как е трепвало сърцето им, какви чувства са изпитвали пред тези големи, величествени картини. Освен това главното е било какво се е пораждало в сърцата им, какво са спечелвали те от тези картини като сила, като смисъл на живота. Те са чувствали, че от тези картини в тях се влива духовна жизнена кръв и сила. Когато са оставяли тези картини да действат върху душите им, те са се чувствали силни, те са чувствали, че без тези картини са слаби. И тогава са изпитвали живо лично отношение към това, което се разказва в Евангелията, тогава пред тях не се е поставял въпросът за историческата реалност.
Реалност са били самите Евангелия, те са били силата, не е било нужно да се пита откъде идват те; знаело се е, че хора са ги написали не със земни средства, а с импулси от духовните светове.
Аз не твърдя, че днес трябва също така да се чувства това което е необходимо, зависи от развитието на човечеството, а твърдя, че усещането на хората беше точно такова в хода на столетията.
към текста >>
Ние забелязваме още, че през вторите седем жизнени години, от смяната
на
зъбите до половата зрялост, в човешкото същество играят засилена роля
силите
на
етерното тяло.
Тук ще се опитаме да говорим за вътрешното изживяване на Христос така, че да се види как то може да се появи във всеки човек. Но за тази цел трябва да разглеждаме човешката същност с познанията, които сме постигнали чрез духовната наука. Когато се задълбочим в тези познания, откриваме, че даже и най-елементарните знания стават плодоносни, когато се приложат към живота. Вижда се, че се излиза от абстрактната схематичност за седемте части на човека, когато се обърне вниманието към произхода и възникването на човека. Физическото човешко тяло има своето особено развитие през първите седем жизнени години.
Ние забелязваме още, че през вторите седем жизнени години, от смяната на зъбите до половата зрялост, в човешкото същество играят засилена роля силите на етерното тяло.
След това започват да се проявяват силите на астралното тяло и чак около двадесетата, двадесет и първата година в човека се утвърждава като всичко зависи от това, каква е цялата организация на човека и какви са силите в него това, което се проявява като Аз, като носител на Аза със силата, която всъщност този Аз има през целия живот на човека чрез своята организация. В днешно време, понеже съвремието още не е склонно да обръща внимание на тези неща, все още особено не се забелязва, че носителят на Аза става особено жизненоспособен в двадесетата, двадесет и първата година.
към текста >>
След това започват да се проявяват
силите
на
астралното тяло и чак около двадесетата, двадесет и първата година в човека се утвърждава като всичко зависи от това, каква е цялата организация
на
човека и какви са
силите
в него това, което се проявява като Аз, като носител
на
Аза
със
силата, която всъщност този Аз има през целия живот
на
човека чрез своята организация.
Но за тази цел трябва да разглеждаме човешката същност с познанията, които сме постигнали чрез духовната наука. Когато се задълбочим в тези познания, откриваме, че даже и най-елементарните знания стават плодоносни, когато се приложат към живота. Вижда се, че се излиза от абстрактната схематичност за седемте части на човека, когато се обърне вниманието към произхода и възникването на човека. Физическото човешко тяло има своето особено развитие през първите седем жизнени години. Ние забелязваме още, че през вторите седем жизнени години, от смяната на зъбите до половата зрялост, в човешкото същество играят засилена роля силите на етерното тяло.
След това започват да се проявяват силите на астралното тяло и чак около двадесетата, двадесет и първата година в човека се утвърждава като всичко зависи от това, каква е цялата организация на човека и какви са силите в него това, което се проявява като Аз, като носител на Аза със силата, която всъщност този Аз има през целия живот на човека чрез своята организация.
В днешно време, понеже съвремието още не е склонно да обръща внимание на тези неща, все още особено не се забелязва, че носителят на Аза става особено жизненоспособен в двадесетата, двадесет и първата година.
към текста >>
Тук трябва да се разгледа израстващият човек
със
средствата
на
окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили.
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година?
Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили.
Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза. Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия. Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза. Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза.
към текста >>
Силите
на
неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието
на
Аза.
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година? Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили.
Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза.
Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия. Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза. Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза. Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>
Те обаче се променят така, че
не
могат да се проверят
със
средствата
на
обикновената физиология или анатомия.
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година? Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили. Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза.
Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия.
Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза. Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза. Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>
Но затова пък могат да се опознаят
със
средствата
на
окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива
силите
така, че може да се появи един напълно съответстващ носител
на
Аза.
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година? Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили. Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза. Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия.
Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза.
Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза. Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>
По всяко време душевното развитие щеше да върви
със
същата крачка както азовото развитие.
Когато разглеждаме различните неща, също и човека във взаимна връзка с действителността, установяваме, че ако в едно определено време от земното развитие, а именно през лемурийската епоха, в човешкото развитие биха взимали участие само прогресивни сили, младежкото развитие на човека днес би протекло другояче, а именно така, че то би вървяло паралелно с азовото развитие.
По всяко време душевното развитие щеше да върви със същата крачка както азовото развитие.
По всяко време душевното развитие щеше да съответства на телесното развитие. На човека щеше да му бъде невъзможно да се развива различно от идеала, който днес се изисква, както е изложено например в моята малка книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Ако тогава биха действали само прогресивни сили, би се получило особеното, че през първите двадесет години от живота на човека той би станал много по-несамостоятелен отколкото е сега. Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност. Човешката природа през първите седем години е ориентирана към чисто подражателство.
към текста >>
От детската си възраст до 21 година, съответно 1-7 той се намира в изграждането
на
физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (трайност и консистенция), 7-14 изграждане
на
астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване
на
силите
, заети и в изграждането
на
органите и поставянето им
на
разположение
на
душевния живот изживяване сега вече
на
душевна радост, а
не
само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане
на
азовата организация, която е носител
на
божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане
на
самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21 година са здравата основа за разумен творчески живот, благодатен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/.
През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили. Още през лемурийското време те са откъснали човешкото азово съзнание от основата на неговата организацията. Че ние имаме азовото съзнание още от ранна детска възраст, това се дължи точно на луциферичните сили. /*Азово съзнание, при което човек се изживява като отделен от света, отделен от другите, с право на свои лични изживявания, чувства и действия.
От детската си възраст до 21 година, съответно 1-7 той се намира в изграждането на физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (трайност и консистенция), 7-14 изграждане на астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване на силите, заети и в изграждането на органите и поставянето им на разположение на душевния живот изживяване сега вече на душевна радост, а не само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане на азовата организация, която е носител на божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане на самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21 година са здравата основа за разумен творчески живот, благодатен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/.
към текста >>
Луциферичните сили са същества, които са изостанали върху Старата Луна и оттам нямат усет за Земната мисия, за това, което би трябвало сега да се развие
на
Земята
от двадесет и една годишна възраст Азът.
Как са навлезли луциферичните сили?
Луциферичните сили са същества, които са изостанали върху Старата Луна и оттам нямат усет за Земната мисия, за това, което би трябвало сега да се развие на Земята от двадесет и една годишна възраст Азът.
Те взимат човека така, както той се е бил развил на Старата Луна и полагат в него зародиша на самостоятелното душевно развитие. Така че в изкушението на азовото съзнание, в основата на тази своеобразна двойственост на човешката природа, лежат луциферичните сили.
към текста >>
Ако в течение
на
човешкото развитие в природата и в духовния живот няма нищо друго, ще настъпи това, че чрез своя еманципиран Аз човекът никога
не
би достигнал пълната хармония
със
своята природа.
Разгледаме ли в широк радиус около човека, какво той е конструирал, какво е създал, намираме двете описани сили. Тук са органичните сили* на нашата човешка природа, които се разгръщат в хода на развитието през всеки седемгодишен период, а от друга страна тук са и луциферичните сили. /* Тези сили претърпяват тристепенна метаморфоза 1-7 изграждат физическите органи, 7-14 постепенно се освобождават за душевните изживявания, 14-21 метаморфозират като стават основа за самостоятелен духовен живот, основа за раждането на Аза около 21-та година В случай че това не се осъществи, както е при повечето хора живеещи в нашето съвремие, говорим за егоистичния Аз, за низшия Аз Бел пр/.
Ако в течение на човешкото развитие в природата и в духовния живот няма нищо друго, ще настъпи това, че чрез своя еманципиран Аз човекът никога не би достигнал пълната хармония със своята природа.
Не се ли получи нищо друго от обкръжаващата земното съществуване среда, развитието тогава не би могло да бъде друго, освен човекът постоянно да се отчуждава от своята организация, неговата организация винаги да закърнява, да изсъхва и раздвоението да става все по-голямо. Ако човекът веднъж достигне до там да почувства това като духовно-научно познание, тогава в неговия живот настъпва един величествен момент, в който той си казва: Аз стоя сега тук с моята човешка организация, която ми е дадена от прогресивните сили, които действат в седемгодишните периоди не е нужно той да го изговори така с ясни думи, достатъчно е само неопределено да го почувства, но понеже тази организация има една противоположна сила, която се развива самостоятелно, поради това тя отслабва, заболява и накрая умира. Човек чувства това в дълбочината на своя душевен живот. Необходимо е той само да усеща противоречието на вътрешния Аз спрямо външната организация. Ако той истински се вживее в описаното усещане и без да знае нещо от антропософията, ще достигне дотам от къде, той първоначално няма да знае откъде, да почувства в душата си: Аз самият с моя Аз, доколкото си спомням, не мога да направя нищо срещу моята организация, не съм дорасъл за това.
към текста >>
Да приемем, че един човек днес
не
се справя с живота и си казва: Аз трябва да потърся нещо повече от това, което намирам
на
Земята
, за да видя дали от някъде ще се появи една сила, която ще ми даде нещо, чрез което да изляза от раздвоението; сила, която да ме изведе навън.
Да приемем, че един човек днес не се справя с живота и си казва: Аз трябва да потърся нещо повече от това, което намирам на Земята, за да видя дали от някъде ще се появи една сила, която ще ми даде нещо, чрез което да изляза от раздвоението; сила, която да ме изведе навън.
Естествено е, че човекът вече не може да се уповава на средствата на старите вероучения, че със старите църковни представи повече не може да намери тази сила, която той търси. Да предположим обаче, за да дадем един конкретен пример, че един такъв човек се обърне към някоя от старите свещени религии, че той се обърне към будизма и се задълбочи в изключителните учения на будизма. Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие. Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло. Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това?
към текста >>
Естествено е, че човекът вече
не
може да се уповава
на
средствата
на
старите вероучения, че
със
старите църковни представи повече
не
може да намери тази сила, която той търси.
Да приемем, че един човек днес не се справя с живота и си казва: Аз трябва да потърся нещо повече от това, което намирам на Земята, за да видя дали от някъде ще се появи една сила, която ще ми даде нещо, чрез което да изляза от раздвоението; сила, която да ме изведе навън.
Естествено е, че човекът вече не може да се уповава на средствата на старите вероучения, че със старите църковни представи повече не може да намери тази сила, която той търси.
Да предположим обаче, за да дадем един конкретен пример, че един такъв човек се обърне към някоя от старите свещени религии, че той се обърне към будизма и се задълбочи в изключителните учения на будизма. Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие. Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло. Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това? Всяка непредубедена душа може да почувства това, което идва към нас чрез Буда, което е изградено първо от Бодисатва в продължение на много инкарнации в хода на земното развитие.
към текста >>
Всичко това в най-добрия смисъл, във величествен смисъл съдържа
силите
, които се намират в обкръжението
на
Земята
, намира се във взаимодействието между
силите
на
организацията и луциферичните сили.
Да предположим обаче, за да дадем един конкретен пример, че един такъв човек се обърне към някоя от старите свещени религии, че той се обърне към будизма и се задълбочи в изключителните учения на будизма. Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие. Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло. Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това? Всяка непредубедена душа може да почувства това, което идва към нас чрез Буда, което е изградено първо от Бодисатва в продължение на много инкарнации в хода на земното развитие.
Всичко това в най-добрия смисъл, във величествен смисъл съдържа силите, които се намират в обкръжението на Земята, намира се във взаимодействието между силите на организацията и луциферичните сили.
Затова това, което протича от Бодисатва към Буда понеже е преминало от инкарнация в инкарнация, тъй като произхожда само от тези сили, от които произхождат човешките сили действа така, че непредубедената душа не чувства какво може да предизвика пълната хармония между Аза на човека и неговата организация. Тази душа чувства: Трябва да има нещо, което не преминава от инкарнация в инкарнация, а може да се влее непосредствено от духовните светове във всяка човешка душа. Ако човешката душа почувства, че трябва да има отношение към това, което се излива от небето, тогава тя започва да достига до едно вътрешно изживяване на Христос. Тогава й става понятно, че в Христос Исус трябваше да се прояви нещо, което се различава от всичко, което е било досега. Тази е радикалната, основната разлика между живота на Христос и този на Буда.
към текста >>
Буда се е издигнал от „Бодисатва“ до степента „Буда“
със
силите
, които подпомагат човека в неговото развитие от инкарнация в инкарнация, както е и при други големи основатели
на
религии.
Буда се е издигнал от „Бодисатва“ до степента „Буда“ със силите, които подпомагат човека в неговото развитие от инкарнация в инкарнация, както е и при други големи основатели на религии.
В живота на Исус от Назарет обаче настъпва нещо и действа в индивидуалността на Исус от Назарет по време на трите години, нещо, което непосредствено от духовните светове протича надолу, което няма нищо общо с човешката еволюция, което по-рано не е било свързано с даден човешки живот. Трябва съвсем ясно да извикаме пред душата си тази разлика, ако искаме да разберем защо в това, което четвъртата следатлантска епоха нарече Христос, лежи нещо, което беше различно от всички други религиозни импулси и защо другите религии винаги са обръщали погледа на човечеството към този Христос*./* Христос означава Месия Бел пр/.
към текста >>
Седемте свещени Риши са говорили за една мощ, която
не
се е развивала заедно
със
Земята
.
Когато погледнем в следатлантската епоха, в прастарата свещена индийска култура, ще видим седемте свещени Риши, в чиито души е живяло нещо от непосредственото виждане на духовните светове. Ако някой би запитал някого от седемте свещени Риши за основното настроение на душата му, той би отговорил: Ние поглеждаме нагоре към спиритуалните сили, от които е произлязло цялото човешко развитие. Това ни се разкрива в седем лъча, но над тях има нещо друго, нещо различно, което лежи над нашата сфера26. Вишвакарман беше наречено по-късно това, което са възприемали седемте свещени Риши.
Седемте свещени Риши са говорили за една мощ, която не се е развивала заедно със Земята.
към текста >>
Всичко, което е в обкръжението
на
Земята
,
не
води до Озирис, душата трябва да прекрачи през портата
на
смъртта, за да се съедини с Озирис.
Той се е възприемал по дълбоко трагичен начин, ако под дълбочина разбираме такава форма на човешкото чувство, където в душата особено силно се е запечатвало съзнанието: Човечеството произлиза от това, което е духовно. Египетският посветен си казваше: Навсякъде, където насочим поглед, чувстваме в това, което ни заобикаля, отпадането от първичната духовност. Никъде във външния свят не може да се намери духовното непосредствено, без примеси. Едва когато прекрачи портата на смъртта, човек вижда откъде произлиза. Човекът първо трябва да умре що се отнася до вътрешното изживяване, а не по отношение на посвещението и едва тогава той се съединява с принципа на Озирис, така старите египтяни са наричали Христовия принцип, в живота това не е възможно, там лежи противоречието.
Всичко, което е в обкръжението на Земята, не води до Озирис, душата трябва да прекрачи през портата на смъртта, за да се съедини с Озирис.
Тогава в смъртта душата става част от Озирис, тя самата става един вид Озирис. Светът навън е станал такъв, че е разкъсал Озирис чрез неговия враг, това ще рече чрез всичко, което принадлежи към външния свят. И посветеният в египетските мистерии казваше: Такова, каквото е човечеството сега в нашата култура, то е вид спомен за старото лунно време. Както културата на седемте свещени Риши е вид спомен за старото сатурново време, както културата на Заратустра е спомен за старото слънчево време, така и културата на Озирис е спомен за старото лунно време, където Луната със своите същества се е отделила от Слънцето, върху което обаче са останали същества, от които човек е получил своето начало. Там е станало отделянето на човека от добрите сили на неговата организация, от извора на неговите жизнени сили.
към текста >>
Както културата
на
седемте свещени Риши е вид спомен за старото сатурново време, както културата
на
Заратустра е спомен за старото слънчево време, така и културата
на
Озирис е спомен за старото лунно време, където Луната
със
своите същества се е отделила от Слънцето, върху което обаче са останали същества, от които човек е получил своето начало.
Човекът първо трябва да умре що се отнася до вътрешното изживяване, а не по отношение на посвещението и едва тогава той се съединява с принципа на Озирис, така старите египтяни са наричали Христовия принцип, в живота това не е възможно, там лежи противоречието. Всичко, което е в обкръжението на Земята, не води до Озирис, душата трябва да прекрачи през портата на смъртта, за да се съедини с Озирис. Тогава в смъртта душата става част от Озирис, тя самата става един вид Озирис. Светът навън е станал такъв, че е разкъсал Озирис чрез неговия враг, това ще рече чрез всичко, което принадлежи към външния свят. И посветеният в египетските мистерии казваше: Такова, каквото е човечеството сега в нашата култура, то е вид спомен за старото лунно време.
Както културата на седемте свещени Риши е вид спомен за старото сатурново време, както културата на Заратустра е спомен за старото слънчево време, така и културата на Озирис е спомен за старото лунно време, където Луната със своите същества се е отделила от Слънцето, върху което обаче са останали същества, от които човек е получил своето начало.
Там е станало отделянето на човека от добрите сили на неговата организация, от извора на неговите жизнени сили. Но за хората, чрез това, което те ще преживеят като копнеж и лишение по отношение на духовното, ще настъпи времето, когато Озирис ще слезе долу и ще се прояви като импулс, който ще трябва да дойде, който по-рано не е бил на Земята, понеже се е отделил от нея още през старото лунно време.
към текста >>
Но за хората, чрез това, което те ще преживеят като копнеж и лишение по отношение
на
духовното, ще настъпи времето, когато Озирис ще слезе долу и ще се прояви като импулс, който ще трябва да дойде, който по-рано
не
е бил
на
Земята
, понеже се е отделил от нея още през старото лунно време.
Тогава в смъртта душата става част от Озирис, тя самата става един вид Озирис. Светът навън е станал такъв, че е разкъсал Озирис чрез неговия враг, това ще рече чрез всичко, което принадлежи към външния свят. И посветеният в египетските мистерии казваше: Такова, каквото е човечеството сега в нашата култура, то е вид спомен за старото лунно време. Както културата на седемте свещени Риши е вид спомен за старото сатурново време, както културата на Заратустра е спомен за старото слънчево време, така и културата на Озирис е спомен за старото лунно време, където Луната със своите същества се е отделила от Слънцето, върху което обаче са останали същества, от които човек е получил своето начало. Там е станало отделянето на човека от добрите сили на неговата организация, от извора на неговите жизнени сили.
Но за хората, чрез това, което те ще преживеят като копнеж и лишение по отношение на духовното, ще настъпи времето, когато Озирис ще слезе долу и ще се прояви като импулс, който ще трябва да дойде, който по-рано не е бил на Земята, понеже се е отделил от нея още през старото лунно време.
към текста >>
Както е истина, че може да се положи едно семе в
Земята
и от него ще произлязат много други семена, така е истина, че веднъж в човечеството е положен Христовият импулс и че след този момент в човечеството има нещо, което по-рано
не
е било там.
Как той нарича това е все едно. Когато човек достигне до такова усещане, тогава е обхванат от Христовия импулс. Не който казва, че може да има нещо от някакъв учител, преминал от една инкарнация в друга, е обхванат от Христовия импулс, а който чувства, че непосредствено от духовния свят до него могат да достигнат импулси на сила и устойчивост. Хората могат да постигнат това вътрешно изживяване, без него те не могат да живеят, без него хората в бъдеще няма да могат да живеят. Те могат да постигнат това вътрешно изживяване поради факта, че някога в Исус от Назарет три години обективно е живял същият този импулс, който е слязъл непосредствено от духовните светове.
Както е истина, че може да се положи едно семе в Земята и от него ще произлязат много други семена, така е истина, че веднъж в човечеството е положен Христовият импулс и че след този момент в човечеството има нещо, което по-рано не е било там.
към текста >>
Не
Христос, който беше
на
Земята
за него душата
не
се грижи, но Христос, който е достижим за вътрешното изживяване.
Египетският живот е бил така трагичен, понеже хората са чувствали, че в своя живот отделният човек не може да достигне до Озирис, че първо трябва да прекрачи портата на смъртта, за да може да се съедини с него, това ще рече, че говорим само за вътрешното изживяване, за посвещението. От времето на Мистерията на Голгота обаче е възможно нещо, което по-рано не е било възможно, а именно човекът сам да търси своята връзка с духовния свят в своята отделна инкарнация. И това произхожда от там, че импулсът, даден чрез Мистерията на Голгота, може да просветне във всяка душа и от това време нататък, чрез вътрешното изживяване може да навлезе във всеки отделен човек.
Не Христос, който беше на Земята за него душата не се грижи, но Христос, който е достижим за вътрешното изживяване.
От Мистерията на Голгота насам е възможно в отделните инкарнации да се постигне връзката с духовното. И понеже е така, на Голгота се е случило нещо, което може да се влее в човечеството, нещо, което не е дадено в постиженията на последователните инкарнации. Затова е невъзможно Христос да се прояви по начин, който е следствие от много инкарнации, както е станало при Буда вследствие на неговите инкарнации като Бодисатва. Ние утре ще видим как за в бъдеще в човешкото развитие ще може да бъде намерен пътя към Христос.
към текста >>
26.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако трябва с няколко думи още веднъж накратко да се посочи това, към което беше насочено вчерашното изложение, то искам да кажа, че сега за всеки човек би трябвало да произлезе възможността чрез съответно задълбочаване
на
неговото същество, чрез доверие към духовните светове, в него да се появи такова душевно настроение, такава душевна нагласа, която му казва: В човека навлизат
не
само онези неща, които се намират в обкръжението
на
Земята
,
не
само нещата, които произлизат от самата еволюция
на
Земята
, но за човека е възможно така да настрои душата си, че от духовните светове да получи помощни сили*, които да могат да се влеят в него и да доведат до равновесие между отделния егоистичен Аз и съвкупността
на
нашата организация**, ако той се отвори за тази възможност, която се е вляла в мисията
на
Земята
.
Ако трябва с няколко думи още веднъж накратко да се посочи това, към което беше насочено вчерашното изложение, то искам да кажа, че сега за всеки човек би трябвало да произлезе възможността чрез съответно задълбочаване на неговото същество, чрез доверие към духовните светове, в него да се появи такова душевно настроение, такава душевна нагласа, която му казва: В човека навлизат не само онези неща, които се намират в обкръжението на Земята, не само нещата, които произлизат от самата еволюция на Земята, но за човека е възможно така да настрои душата си, че от духовните светове да получи помощни сили*, които да могат да се влеят в него и да доведат до равновесие между отделния егоистичен Аз и съвкупността на нашата организация**, ако той се отвори за тази възможност, която се е вляла в мисията на Земята.
Който може да постигне доверие към този прилив от духовните светове, той има както и да нарича това вътрешно събитие, това вътрешно изживяване личното изживяване на Христос вътре в себе си. Всичко друго относно този факт ще ни стане ясно, когато днес тръгнем от третия път към Христос, от пътя на инициацията. /*Като помощни сили трябва да се разбира изживяването на Христос, постигнато въз основа на дадените от духовния изследовател, в случая Рудолф Щайнер под формата на понятия сведения за духовния свят. Почерпени от изследванията му в духовния свят, как то и под формата на мантри, дадените средства за постигане на самостоятелни сили, които да доведат до самостоятелно навлизане в духовните сфери Бел пр/./**Трябва да се прави разлика между организацията в нейния идеален образ, непомрачена от луциферичните сили и организацията, станала болнава, смъртна и несъвършена поради тяхното въздействие Бел пр/.
към текста >>
Но днес ние сме в състояние, чрез антропософията, да дадем нещо, което е подходящо
не
само за отделна раса,
не
само за определена земна област,
не
само за отделна група от хора, а нещо за всеки човек, където и той да се намира по
Земята
; да поднесем нещо от онези тайни
на
съществуването, за чието опознаване душите копнеят, които тайни те трябва да получат, за да станат сърцата им силни в своите действия
на
Земята
.
Днес в човешкото развитие живеем в една особена епоха и точно задачата на духовната наука е да разбере, че ние живеем в особено време. Така както може да се поднесе и разпространи духовната наука за нашите съвременници, не е било възможно никога през изминалите епохи. Антропософията като такава не е могла да бъде преподавана сред обществеността. Чак в наше време започваме да преподаваме антропософия. Религиите са били пътищата, по които тайните на инициацията са могли да се влеят сред човечеството и то винаги в една точно определена група хора.
Но днес ние сме в състояние, чрез антропософията, да дадем нещо, което е подходящо не само за отделна раса, не само за определена земна област, не само за отделна група от хора, а нещо за всеки човек, където и той да се намира по Земята; да поднесем нещо от онези тайни на съществуването, за чието опознаване душите копнеят, които тайни те трябва да получат, за да станат сърцата им силни в своите действия на Земята.
С това обаче вече става ясно, че чрез антропософията може да бъде дадено нещо, което разполага с по-висока гледна точка, отколкото бяха религиозните гледни точки и доколкото те се изтъкват днес. Антропософията в известна степен е това, което днес има за задача общочовешки да разпространи тайните на инициацията, докато в различните стари религиозни системи на Земята тайните на инициацията винаги са били изнасяни по един особен начин, в един диференциран вид, подходящ за отделните групи от хора.
към текста >>
Антропософията в известна степен е това, което днес има за задача общочовешки да разпространи тайните
на
инициацията, докато в различните стари религиозни системи
на
Земята
тайните
на
инициацията винаги са били изнасяни по един особен начин, в един диференциран вид, подходящ за отделните групи от хора.
Антропософията като такава не е могла да бъде преподавана сред обществеността. Чак в наше време започваме да преподаваме антропософия. Религиите са били пътищата, по които тайните на инициацията са могли да се влеят сред човечеството и то винаги в една точно определена група хора. Но днес ние сме в състояние, чрез антропософията, да дадем нещо, което е подходящо не само за отделна раса, не само за определена земна област, не само за отделна група от хора, а нещо за всеки човек, където и той да се намира по Земята; да поднесем нещо от онези тайни на съществуването, за чието опознаване душите копнеят, които тайни те трябва да получат, за да станат сърцата им силни в своите действия на Земята. С това обаче вече става ясно, че чрез антропософията може да бъде дадено нещо, което разполага с по-висока гледна точка, отколкото бяха религиозните гледни точки и доколкото те се изтъкват днес.
Антропософията в известна степен е това, което днес има за задача общочовешки да разпространи тайните на инициацията, докато в различните стари религиозни системи на Земята тайните на инициацията винаги са били изнасяни по един особен начин, в един диференциран вид, подходящ за отделните групи от хора.
към текста >>
От това следва, че ние намираме различните, разпространени по
Земята
религии, всичките водещи началото си от този или онзи религиозен основател.
Какво следва от това?
От това следва, че ние намираме различните, разпространени по Земята религии, всичките водещи началото си от този или онзи религиозен основател.
Ние намираме първо религията на Кришна, насочваща към Кришна, второ будистката религия, насочваща назад към Буда, трето староеврейската религия, водеща назад към Мойсей и намираме християнството, водещо към Исус от Назарет. Понеже религиите са произлезли от инициацията, трябва да сме наясно, че днес ние не можем да застанем на позициите, които заемат религиозните философи, искащи да се представят за просветени. Сравняващите религиите религиозни философи имат един общ възглед за религиите: те ги възприемат или като погрешни, или като детски степени на човешкото развитие. Ние обаче като антропософи, понеже научаваме, че религиите са само диференцирани форми на инициационните истини, се стремим да разбираме истинското, а не погрешното в различните религиозни системи. Ние признаваме пълното право на религиозните системи да застанат една до друга.
към текста >>
Да, мои мили приятели, това ще последва от антропософското духовно течение за различните религии по
Земята
: Човек ще се среща с привържениците
на
отделните религиозни системи по
Земята
и няма да вярва, че може да им присажда, да им инжектира други вероизповедания.
И от това следва нещо невероятно важно за практическото чувство и практическата дейност. И какво е това важно нещо? Че от антропософското настроение следва пълното уважение, пълното признание на истинската сърцевина на всички религии и, че тези, които мислят за света и неговото развитие, опирайки се на антропософските принципи, ще изпитват респект към истините, които се намират в отделните религиозни системи. От това произлиза най-голямо уважение и най-висш респект.
Да, мои мили приятели, това ще последва от антропософското духовно течение за различните религии по Земята: Човек ще се среща с привържениците на отделните религиозни системи по Земята и няма да вярва, че може да им присажда, да им инжектира други вероизповедания.
Много повече ще можем да отидем при тях и от нашите собствени вероизповедания ще можем да извлечем това, което лежи като истина в техните вероизповедания. И ако някой е роден в област, където царува определена религия, въз основа на тази религия той няма нетолерантно да отблъсква другите религии, а ще може да се съгласи с истините, които се съдържат в различните религии. Да вземем един пример. Един такъв пример може да бъде разбран само от тези, които в дълбочината на душата си сериозно се отнасят към антропософските убеждения, към това, което трябва да следва от познанието за основните условия и същността на инициацията. Да приемем, че един западен човек е израснал сред християнството.
към текста >>
Той учи при тези, които дълбоко са запознати
със
свещените истини и познания
на
будизма, познава това, което дразни материалистичния западноевропеец, което обаче ние, антропософите, можем да разбираме, той научава, че основателят
на
тяхната религия, след като е преминал през много инкарнации и е живял
на
Земята
като Бодисатва, отново е бил роден като царски син, като син
на
Судходана; той опознава, че в двадесет и деветата година от живота си като Бодисатва същият се е издигнал до Буда, че с неговото издигане до Буда в тази религия е дадена понеже тя произлиза от инициацията една голяма истина, която важи
не
само за будизма, но и за всички хора; истина, която ще признае всеки иницииран и всички други хора, които разбират будизма, той опознава, че привърженикът
на
будизма с право казва: Когато в една човешка инкарнация един Бодисатва достигне до Буда, то тази инкарнация, която като Буда прекарва
на
Земята
е последната; тогава той повече
не
се завръща обратно в едно човешко тяло.
Един такъв пример може да бъде разбран само от тези, които в дълбочината на душата си сериозно се отнасят към антропософските убеждения, към това, което трябва да следва от познанието за основните условия и същността на инициацията. Да приемем, че един западен човек е израснал сред християнството. Той може би се е запознал с християнството поради това, че е приел големите истини на своите Евангелия. Може би дори вече е достигнал до това, което се нарича път към вътрешното изживяване на Христос Исус, може би в своето вътрешно изживяване вече е изживял Христос. Да приемем, че той опознава една друга религия, например будизма.
Той учи при тези, които дълбоко са запознати със свещените истини и познания на будизма, познава това, което дразни материалистичния западноевропеец, което обаче ние, антропософите, можем да разбираме, той научава, че основателят на тяхната религия, след като е преминал през много инкарнации и е живял на Земята като Бодисатва, отново е бил роден като царски син, като син на Судходана; той опознава, че в двадесет и деветата година от живота си като Бодисатва същият се е издигнал до Буда, че с неговото издигане до Буда в тази религия е дадена понеже тя произлиза от инициацията една голяма истина, която важи не само за будизма, но и за всички хора; истина, която ще признае всеки иницииран и всички други хора, които разбират будизма, той опознава, че привърженикът на будизма с право казва: Когато в една човешка инкарнация един Бодисатва достигне до Буда, то тази инкарнация, която като Буда прекарва на Земята е последната; тогава той повече не се завръща обратно в едно човешко тяло.
към текста >>
Дълбоко страдание ще се причини
на
един такъв привърженик
на
Буда, когато някоя сила оспорва тази истина, че Бодисатва, който е станал Буда никога вече няма отново да се появи в едно физическо тяло
на
Земята
.
На този, който се намира в будизма, ще се допринесе дълбока болка, ако се твърди, че Буда отново ще се завърне в тяло от плът.
Дълбоко страдание ще се причини на един такъв привърженик на Буда, когато някоя сила оспорва тази истина, че Бодисатва, който е станал Буда никога вече няма отново да се появи в едно физическо тяло на Земята.
Ние, антропософите, обаче познаваме истинското съдържание на религиите, ние имаме за принцип да търсим истината на различните религии, а не техните заблуждения. И така, ние отиваме да се учим при тези, които разбират будизма или опознаваме от инициацията, че е истина: Тази индивидуалност, която е живяла като Бодисатва на Земята и се издига до Буда, тя от този момент е достигнала духовните висини, от които няма отново да слезе върху физическата Земя. От този момент нататък, ако стоим върху основите на учението за реинкарнацията, няма повече да противопоставяме на някой будист твърдението, че Буда ще се завърне във физическо тяло. Истинското, правилното познание ще създаде разбирателство за всяка религиозна форма, произлязла от инициацията. Ние уважаваме религиозните форми, които са се развили на Земята, защото опознаваме истините в тях.
към текста >>
И така, ние отиваме да се учим при тези, които разбират будизма или опознаваме от инициацията, че е истина: Тази индивидуалност, която е живяла като Бодисатва
на
Земята
и се издига до Буда, тя от този момент е достигнала духовните висини, от които няма отново да слезе върху физическата Земя.
На този, който се намира в будизма, ще се допринесе дълбока болка, ако се твърди, че Буда отново ще се завърне в тяло от плът. Дълбоко страдание ще се причини на един такъв привърженик на Буда, когато някоя сила оспорва тази истина, че Бодисатва, който е станал Буда никога вече няма отново да се появи в едно физическо тяло на Земята. Ние, антропософите, обаче познаваме истинското съдържание на религиите, ние имаме за принцип да търсим истината на различните религии, а не техните заблуждения.
И така, ние отиваме да се учим при тези, които разбират будизма или опознаваме от инициацията, че е истина: Тази индивидуалност, която е живяла като Бодисатва на Земята и се издига до Буда, тя от този момент е достигнала духовните висини, от които няма отново да слезе върху физическата Земя.
От този момент нататък, ако стоим върху основите на учението за реинкарнацията, няма повече да противопоставяме на някой будист твърдението, че Буда ще се завърне във физическо тяло. Истинското, правилното познание ще създаде разбирателство за всяка религиозна форма, произлязла от инициацията. Ние уважаваме религиозните форми, които са се развили на Земята, защото опознаваме истините в тях. Да, аз признавам искрено и честно, също както може да признае най-строгият будист, тази истина: че Бодисатва, който беше на Земята се издигна до Буда, за да достигне една висота на човешкото развитие, което прави възможно повече да не слиза на Земята. Това означава да имаме разбиране за различните религиозни форми на Земята.
към текста >>
Ние уважаваме религиозните форми, които са се развили
на
Земята
, защото опознаваме истините в тях.
Дълбоко страдание ще се причини на един такъв привърженик на Буда, когато някоя сила оспорва тази истина, че Бодисатва, който е станал Буда никога вече няма отново да се появи в едно физическо тяло на Земята. Ние, антропософите, обаче познаваме истинското съдържание на религиите, ние имаме за принцип да търсим истината на различните религии, а не техните заблуждения. И така, ние отиваме да се учим при тези, които разбират будизма или опознаваме от инициацията, че е истина: Тази индивидуалност, която е живяла като Бодисатва на Земята и се издига до Буда, тя от този момент е достигнала духовните висини, от които няма отново да слезе върху физическата Земя. От този момент нататък, ако стоим върху основите на учението за реинкарнацията, няма повече да противопоставяме на някой будист твърдението, че Буда ще се завърне във физическо тяло. Истинското, правилното познание ще създаде разбирателство за всяка религиозна форма, произлязла от инициацията.
Ние уважаваме религиозните форми, които са се развили на Земята, защото опознаваме истините в тях.
Да, аз признавам искрено и честно, също както може да признае най-строгият будист, тази истина: че Бодисатва, който беше на Земята се издигна до Буда, за да достигне една висота на човешкото развитие, което прави възможно повече да не слиза на Земята. Това означава да имаме разбиране за различните религиозни форми на Земята.
към текста >>
Да, аз признавам искрено и честно, също както може да признае най-строгият будист, тази истина: че Бодисатва, който беше
на
Земята
се издигна до Буда, за да достигне една висота
на
човешкото развитие, което прави възможно повече да
не
слиза
на
Земята
.
Ние, антропософите, обаче познаваме истинското съдържание на религиите, ние имаме за принцип да търсим истината на различните религии, а не техните заблуждения. И така, ние отиваме да се учим при тези, които разбират будизма или опознаваме от инициацията, че е истина: Тази индивидуалност, която е живяла като Бодисатва на Земята и се издига до Буда, тя от този момент е достигнала духовните висини, от които няма отново да слезе върху физическата Земя. От този момент нататък, ако стоим върху основите на учението за реинкарнацията, няма повече да противопоставяме на някой будист твърдението, че Буда ще се завърне във физическо тяло. Истинското, правилното познание ще създаде разбирателство за всяка религиозна форма, произлязла от инициацията. Ние уважаваме религиозните форми, които са се развили на Земята, защото опознаваме истините в тях.
Да, аз признавам искрено и честно, също както може да признае най-строгият будист, тази истина: че Бодисатва, който беше на Земята се издигна до Буда, за да достигне една висота на човешкото развитие, което прави възможно повече да не слиза на Земята.
Това означава да имаме разбиране за различните религиозни форми на Земята.
към текста >>
Това означава да имаме разбиране за различните религиозни форми
на
Земята
.
И така, ние отиваме да се учим при тези, които разбират будизма или опознаваме от инициацията, че е истина: Тази индивидуалност, която е живяла като Бодисатва на Земята и се издига до Буда, тя от този момент е достигнала духовните висини, от които няма отново да слезе върху физическата Земя. От този момент нататък, ако стоим върху основите на учението за реинкарнацията, няма повече да противопоставяме на някой будист твърдението, че Буда ще се завърне във физическо тяло. Истинското, правилното познание ще създаде разбирателство за всяка религиозна форма, произлязла от инициацията. Ние уважаваме религиозните форми, които са се развили на Земята, защото опознаваме истините в тях. Да, аз признавам искрено и честно, също както може да признае най-строгият будист, тази истина: че Бодисатва, който беше на Земята се издигна до Буда, за да достигне една висота на човешкото развитие, което прави възможно повече да не слиза на Земята.
Това означава да имаме разбиране за различните религиозни форми на Земята.
към текста >>
Той ще разбере или от правилното разбиране
на
християнството, или от принципа
на
посвещението, че за друга област
на
Земята
има друга религиозна форма, където тези, които разбират тази религиозна форма, са наясно, че някога е живяла една личност, която всъщност
не
принадлежи към никаква народност, най-малко
на
Западна Европа, и че от тридесет до тридесет и третата година в тази личност е живял такъв импулс, такава сила
на
духовния живот, която вчера можахме да посочим, към която са се обръщали и седемте свещени Риши в техния Вишвакарман26, която посочваше Заратустра в своя Аура Маздао, която посочваха египтяните в техния Озирис и която четвъртата следатлантска културна епоха нарича Христос.
Да приемем противоположния случай: че един привърженик на будизма достигне до антропософското познание.
Той ще разбере или от правилното разбиране на християнството, или от принципа на посвещението, че за друга област на Земята има друга религиозна форма, където тези, които разбират тази религиозна форма, са наясно, че някога е живяла една личност, която всъщност не принадлежи към никаква народност, най-малко на Западна Европа, и че от тридесет до тридесет и третата година в тази личност е живял такъв импулс, такава сила на духовния живот, която вчера можахме да посочим, към която са се обръщали и седемте свещени Риши в техния Вишвакарман26, която посочваше Заратустра в своя Аура Маздао, която посочваха египтяните в техния Озирис и която четвъртата следатлантска културна епоха нарича Христос.
Но не за това става въпрос, а става въпрос да се познае в Христос това, което в продължение на три години живя като импулс в личността на Исус от Назарет и което преди това никога не е било на Земята, което е слязло от духовните висини в личността на Исус от Назарет, което в тази личност изживя Мистерията на Голгота и което като Христов импулс е един неповторим импулс за Земята и не съвпада с някоя обикновена инкарнация на човечеството; което като Христос само веднъж беше тук и не може да се върне в никой човек, а както казва Библията, ще дойде в облаците на небето, което означава, че ще се открие на човечеството като духовно откровение. Това е християнското вероизповедание.
към текста >>
Но
не
за това става въпрос, а става въпрос да се познае в Христос това, което в продължение
на
три години живя като импулс в личността
на
Исус от Назарет и което преди това никога
не
е било
на
Земята
, което е слязло от духовните висини в личността
на
Исус от Назарет, което в тази личност изживя Мистерията
на
Голгота и което като Христов импулс е един неповторим импулс за
Земята
и
не
съвпада с някоя обикновена инкарнация
на
човечеството; което като Христос само веднъж беше тук и
не
може да се върне в никой човек, а както казва Библията, ще дойде в облаците
на
небето, което означава, че ще се открие
на
човечеството като духовно откровение.
Да приемем противоположния случай: че един привърженик на будизма достигне до антропософското познание. Той ще разбере или от правилното разбиране на християнството, или от принципа на посвещението, че за друга област на Земята има друга религиозна форма, където тези, които разбират тази религиозна форма, са наясно, че някога е живяла една личност, която всъщност не принадлежи към никаква народност, най-малко на Западна Европа, и че от тридесет до тридесет и третата година в тази личност е живял такъв импулс, такава сила на духовния живот, която вчера можахме да посочим, към която са се обръщали и седемте свещени Риши в техния Вишвакарман26, която посочваше Заратустра в своя Аура Маздао, която посочваха египтяните в техния Озирис и която четвъртата следатлантска културна епоха нарича Христос.
Но не за това става въпрос, а става въпрос да се познае в Христос това, което в продължение на три години живя като импулс в личността на Исус от Назарет и което преди това никога не е било на Земята, което е слязло от духовните висини в личността на Исус от Назарет, което в тази личност изживя Мистерията на Голгота и което като Христов импулс е един неповторим импулс за Земята и не съвпада с някоя обикновена инкарнация на човечеството; което като Христос само веднъж беше тук и не може да се върне в никой човек, а както казва Библията, ще дойде в облаците на небето, което означава, че ще се открие на човечеството като духовно откровение.
Това е християнското вероизповедание.
към текста >>
Онзи будист, който се е издигнал до духовната наука и сериозно се отнася към нея, ще каже: Както ти, като християнин, се обръщаш с доверие към учението, че станалият Буда Бодисатва няма повече да се завърне
на
Земята
, както това е важно за мен, че ти знаеш, че Буда
не
може да се завърне, така и аз, като будист признавам, че този, когото вие наричате Христос,
не
ще се върне в една физическа инкарнация, а като един единствен импулс само в продължение
на
три години е живял в едно физическо човешко тяло.
Който изповядва будизма и е проникнат с духовно-научна сериозност и духовно-научно достойнство, ще трябва да признае, че той трябва да уважава това християнско вероизповедание, както и християнинът следва да уважава неговото вероизповедание.
Онзи будист, който се е издигнал до духовната наука и сериозно се отнася към нея, ще каже: Както ти, като християнин, се обръщаш с доверие към учението, че станалият Буда Бодисатва няма повече да се завърне на Земята, както това е важно за мен, че ти знаеш, че Буда не може да се завърне, така и аз, като будист признавам, че този, когото вие наричате Христос, не ще се върне в една физическа инкарнация, а като един единствен импулс само в продължение на три години е живял в едно физическо човешко тяло.
Намерим ли в антропософията взаимното разбиране на религиите така, че инициационният принцип да навлезе в сърцата на хората, че единият човек да не налага на другия човек никаква чужда сфера, тогава ще стигнем до взаимно разбиране, което обединява хората по цялата Земя, тогава ще въдворим мир между отделните вероизповедания на Земята.
към текста >>
Намерим ли в антропософията взаимното разбиране
на
религиите така, че инициационният принцип да навлезе в сърцата
на
хората, че единият човек да
не
налага
на
другия човек никаква чужда сфера, тогава ще стигнем до взаимно разбиране, което обединява хората по цялата Земя, тогава ще въдворим мир между отделните вероизповедания
на
Земята
.
Който изповядва будизма и е проникнат с духовно-научна сериозност и духовно-научно достойнство, ще трябва да признае, че той трябва да уважава това християнско вероизповедание, както и християнинът следва да уважава неговото вероизповедание. Онзи будист, който се е издигнал до духовната наука и сериозно се отнася към нея, ще каже: Както ти, като християнин, се обръщаш с доверие към учението, че станалият Буда Бодисатва няма повече да се завърне на Земята, както това е важно за мен, че ти знаеш, че Буда не може да се завърне, така и аз, като будист признавам, че този, когото вие наричате Христос, не ще се върне в една физическа инкарнация, а като един единствен импулс само в продължение на три години е живял в едно физическо човешко тяло.
Намерим ли в антропософията взаимното разбиране на религиите така, че инициационният принцип да навлезе в сърцата на хората, че единият човек да не налага на другия човек никаква чужда сфера, тогава ще стигнем до взаимно разбиране, което обединява хората по цялата Земя, тогава ще въдворим мир между отделните вероизповедания на Земята.
към текста >>
Със
същата любов,
със
същата грижливост, както се изследва животът
на
Буда или
на
един друг основател
на
религия, се изследва животът
на
Исус от Назарет от тези, които познават принципа
на
инициацията.
В християнството живее като основател Исус от Назарет. Християнският посветителски принцип има общо с религиозния основател Исус от Назарет само като факт, един факт, който може да бъде изследван и от окултистите.
Със същата любов, със същата грижливост, както се изследва животът на Буда или на един друг основател на религия, се изследва животът на Исус от Назарет от тези, които познават принципа на инициацията.
Как се разкрива животът на Исус от Назарет от гледната точка на окултизма, това ще намерите изложено в моята малка книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“27. Същинският християнски инициационен принцип се нуждае обаче от опознаването на Христос и се отнася до пътя към Христос. И този християнски религиозен принцип през много столетия подготвяше това, което сега е характеризирано като принцип на мир по цялата Земя, който изобщо не изхожда от един основател на религия, а от събитието, което веднъж се е случило в света.
към текста >>
И така, трябва да кажем: Всичко, което в света идва насреща ни като човешко нещастие, като болест и смърт, е тук, за да можем ние, хората, толкова дълго да останем обвързани
със
земното съществуване, докато получим възможност за поправяне, да се възпитаме за приспособяване към нашата организация.
И така, трябва да кажем: Всичко, което в света идва насреща ни като човешко нещастие, като болест и смърт, е тук, за да можем ние, хората, толкова дълго да останем обвързани със земното съществуване, докато получим възможност за поправяне, да се възпитаме за приспособяване към нашата организация.
Ние страдаме, за да почерпим опитност от нашето страдание, за да намерим равновесието между нашия проникнат от Луцифер Аз и нашата проникната с божественост организация. Нашата организация толкова често ще отпада от нас, докато ние изцяло се проникнем в нашия Аз от законите на лежащата в божествения смисъл прогресивна еволюция. Така всяка смърт е изходна точка за нещо друго. Човекът не може да умре, без да вземе със себе си това, което му дава възможността някога в неговите следващи инкарнации да превъзмогне смъртта. Всички болки са тук, за да почерпим опит от страданието и да се пригодим към нашата божествена организация.
към текста >>
Човекът
не
може да умре, без да вземе
със
себе си това, което му дава възможността някога в неговите следващи инкарнации да превъзмогне смъртта.
И така, трябва да кажем: Всичко, което в света идва насреща ни като човешко нещастие, като болест и смърт, е тук, за да можем ние, хората, толкова дълго да останем обвързани със земното съществуване, докато получим възможност за поправяне, да се възпитаме за приспособяване към нашата организация. Ние страдаме, за да почерпим опитност от нашето страдание, за да намерим равновесието между нашия проникнат от Луцифер Аз и нашата проникната с божественост организация. Нашата организация толкова често ще отпада от нас, докато ние изцяло се проникнем в нашия Аз от законите на лежащата в божествения смисъл прогресивна еволюция. Така всяка смърт е изходна точка за нещо друго.
Човекът не може да умре, без да вземе със себе си това, което му дава възможността някога в неговите следващи инкарнации да превъзмогне смъртта.
Всички болки са тук, за да почерпим опит от страданието и да се пригодим към нашата божествена организация. Този въпрос обаче не може да се разглежда извън взаимовръзката му с цялата еволюция.
към текста >>
Ще си послужа с един конкретен пример: Когато
Земята
бъде заменена от Юпитер, тогава животните няма да се появяват в тяхната сегашна форма, но техните болки и страдания ще събудят
силите
за усещане
на
болките.
Окултното изследване ни учи, че всяка болка, всяка смърт, която човекът причинява на животното, всички те отново се възвръщат и възкръсват не чрез прераждане, а понеже на животните са причинени болки и страдания. Тези болки, тези страдания извикват животинството отново. Животните, на които е причинявана болка, няма да се появят в същата форма, но това в тях, което чувства болката, то идва отново. То идва отново така, че болките на животните се изравняват, така че към всяка болка ще се прибави нейното противоположно чувство. Тези болки, това страдание, тази смърт са семената, които човекът е посял; те покълват отново, като към всяка болка в бъдеще ще й се прибави нейното противоположно чувство.
Ще си послужа с един конкретен пример: Когато Земята бъде заменена от Юпитер, тогава животните няма да се появяват в тяхната сегашна форма, но техните болки и страдания ще събудят силите за усещане на болките.
Те ще живеят в хората и ще се въплътяват в хората като паразитни животни. От усещанията и чувствата на тези хора ще се получи изравняването на техните болки. Това е окултна истина, която може да бъде казана обективно и без разкрасяване, дори и тя да е неприятна за днешните хора. Някога човекът ще страда и животното ще изпитва изравняването на своите болки с едно определено приятно чувство, с едно приятно усещане. Това вече става бавно и постепенно в хода на съвременния земен живот, колкото и необикновено да изглежда.
към текста >>
Първото, което става ясно
на
този, който е преминал през съответната инициация е, че тази смърт
на
Голгота
не
е една обикновена смърт
на
Земята
, каквато е обикновената човешка или друга смърт.
Да разгледаме в този смисъл смъртта на Голгота, която последва от единението на Христос с Исус от Назарет.
Първото, което става ясно на този, който е преминал през съответната инициация е, че тази смърт на Голгота не е една обикновена смърт на Земята, каквато е обикновената човешка или друга смърт.
Тези хора, които още не вярват в свръхсетивното, изобщо не могат да си създадат някаква представа за тази смърт на Голгота. Защото даже и външно Мистерията на Голгота има нещо своеобразно, нещо от което човек може много да се поучи. За Мистерията на Голгота не се споменава в нито едно историческо описание, а и критиците на Евангелията твърдят, че Евангелията не са меродавни като исторически документи. Но върху това, за което историята мълчи, са приложени принципите на инициацията. И днес посветените могат да възприемат това, което се е случило на Голгота; хората, които са минали през инициационните принципи и днес могат да го видят в хрониката Акаша.
към текста >>
Още тогава съзнанието, че тук имаме работа с нещо, което има връзка
със
свръхсетивните светове, е било така силно, че за най-важно се е считало да се установи именно връзката
със
свръхсетивните светове.
За Мистерията на Голгота не се споменава в нито едно историческо описание, а и критиците на Евангелията твърдят, че Евангелията не са меродавни като исторически документи. Но върху това, за което историята мълчи, са приложени принципите на инициацията. И днес посветените могат да възприемат това, което се е случило на Голгота; хората, които са минали през инициационните принципи и днес могат да го видят в хрониката Акаша. Авторите на Евангелията също са извличали своите описания, черпейки от хрониката Акаша. Първоначалните автори на Евангелията описват едно събитие, без да се осланят на възприятията от физическия план.
Още тогава съзнанието, че тук имаме работа с нещо, което има връзка със свръхсетивните светове, е било така силно, че за най-важно се е считало да се установи именно връзката със свръхсетивните светове.
Когато изхождаме от сетивните светове, ние не можем да стигнем до правилно отношение към тези събития. Това, което се е случило, се изяснява чрез инициацията. Бихме могли да кажем следното: В началото на нашата ера един човек, Исус от Назарет, изживял определена промяна през тридесетата година от живота си чрез приемането на Христос и е бил разпънат на кръста три години по-късно. Това би било едно обикновено събитие от историята на човечеството. Ако бихме се изразили по този начин, щяхме да сме изправени пред пълната противоположност на това, което са опознали посветените; то щеше да засяга земното човечество, дори и да изглежда одухотворяващо.
към текста >>
Би трябвало приблизително да се каже следното: Предишното планетарно превъплъщение
на
Земята
означаваме с името Старата Луна.
Не става дума за това, че в началото на нашата ера е живял един човек Исус от Назарет, който през тридесетата година от своя живот е изживял определена промяна поради приемането на Христос и после бил разпънат на кръст през тридесет и третата си година, не такава е християнската инициационна истина.
Би трябвало приблизително да се каже следното: Предишното планетарно превъплъщение на Земята означаваме с името Старата Луна.
През това лунно състояние луциферичните същества изостанаха в своето развитие. Тези луциферични същества се развиваха редом с прогресивните божествено-духовни същества. В хода на лемурийското време Луцифер се доближи до хората, включи се в човешкото земно развитие и причини това, което вчера беше характеризирано. Луцифер се намеси в цялото човешко развитие. Ако еволюцията на човечеството би продължила с Луцифер по този начин, постепенно щеше да се получи така, че мисията на Земята нямаше да стигне до своята крайна цел.
към текста >>
Ако еволюцията
на
човечеството би продължила с Луцифер по този начин, постепенно щеше да се получи така, че мисията
на
Земята
нямаше да стигне до своята крайна цел.
Би трябвало приблизително да се каже следното: Предишното планетарно превъплъщение на Земята означаваме с името Старата Луна. През това лунно състояние луциферичните същества изостанаха в своето развитие. Тези луциферични същества се развиваха редом с прогресивните божествено-духовни същества. В хода на лемурийското време Луцифер се доближи до хората, включи се в човешкото земно развитие и причини това, което вчера беше характеризирано. Луцифер се намеси в цялото човешко развитие.
Ако еволюцията на човечеството би продължила с Луцифер по този начин, постепенно щеше да се получи така, че мисията на Земята нямаше да стигне до своята крайна цел.
Човечеството щеше да се изсуши, човешкият Аз щеше да бъде откъснат, щеше да отпадне от божествено-духовната еволюция. На Старата Луна определени същества, принадлежащи към свръхсетивните светове, тъй да се каже, узнават, че Луцифер е паднал, че враждебно е застанал срещу тях. Боговете виждат, че Луцифер е станал противник на прогресивното божествено развитие. За сега нека изцяло да оставим настрана доколко това засяга хората. Нека да го приемем като взаимоотношения между Боговете и техните противници, луциферичните същества, и да разгледаме човешкия род като едно творение на Боговете.
към текста >>
Там липсва това, което се намира
на
Земята
, там смъртта във всичките й разновидности
не
съществува.
Но в духовните, в свръхсетивните светове има нещо своеобразно.
Там липсва това, което се намира на Земята, там смъртта във всичките й разновидности не съществува.
В свръхсетивните светове е в сила метаморфозата, а не раждане и смърт. Например груповите души, които са в свръхсетивните светове, не умират, а се преобразяват, метаморфозират. Там, където физическият свят никога не се е проявявал, там раждане и смърт не съществуват.
към текста >>
Боговете трябваше да изпратят долу
на
Земята
Христос за борба с Луциферичния принцип.
Ако еволюцията би преминала така, не би се случило нищо в света на Боговете, така плановете на Боговете относно хората нямаше да се изпълнят. Тогава Луцифер щеше да пресече плановете на Боговете. Боговете трябваше да принесат жертва това беше тяхна работа. Те трябваше да изживеят нещо, което така да проникне в тяхната сфера, както всъщност Боговете изобщо не могат да изживеят, когато останат в своята сфера. Те трябваше да изпратят от своите редици едно същество на физическия план, което да изживее нещо, което иначе Боговете в духовните светове изобщо не могат да изживеят.
Боговете трябваше да изпратят долу на Земята Христос за борба с Луциферичния принцип.
към текста >>
Ето какво ни дава инициационният принцип като християнска мъдрост и то е същинският извор
на
доверие към факта, че в човек като човешко същество може да се влее една сила, която е в състояние да го отведе извън Земната сфера, извън смъртта: Защото Боговете веднъж са извършили своята работа
на
Земята
така, че са позволили
на
хората да станат зрители
на
случилото се.
Преди учи инициационният принцип човек на всяка цена трябваше да се изкачи в божествено-духовните светове, за да вземе участие в принципа на посвещението. Пред цялото човечество стои там сега инициационният принцип в Мистерията на Голгота, едно събитие, което едновременно е сетивно във физическия план когато хората наистина искат да го видят и свръхсетивно, една работа на Боговете. Същественото е, че веднъж един Бог изпита смъртта като уравновесяване спрямо действията на Луцифер и хората станаха свидетели на това събитие.
Ето какво ни дава инициационният принцип като християнска мъдрост и то е същинският извор на доверие към факта, че в човек като човешко същество може да се влее една сила, която е в състояние да го отведе извън Земната сфера, извън смъртта: Защото Боговете веднъж са извършили своята работа на Земята така, че са позволили на хората да станат зрители на случилото се.
Затова всичко, което произтича от Мистерията на Голгота, е нещо общочовешко. И както всяка болка, всяко страдание, всяка смърт дори и тези, които хората причиняват на животните имат своите последици, то също и тази смърт има своето въздействие. Тази смърт беше едно семе, посято от Боговете, беше нещо, което остана свързано със Земята, свързано по такъв начин, че може да бъде намерено от всеки човек, който изпитва доверие и любов към духовните светове. Да, човекът го намира! Посветеният знае, че е така; човекът, който изпитва вяра и доверие, чувства, че от духовните светове може да дойде помощ на неговия стремеж, ако той развие достатъчно вяра и доверие.
към текста >>
Тази смърт беше едно семе, посято от Боговете, беше нещо, което остана свързано
със
Земята
, свързано по такъв начин, че може да бъде намерено от всеки човек, който изпитва доверие и любов към духовните светове.
Пред цялото човечество стои там сега инициационният принцип в Мистерията на Голгота, едно събитие, което едновременно е сетивно във физическия план когато хората наистина искат да го видят и свръхсетивно, една работа на Боговете. Същественото е, че веднъж един Бог изпита смъртта като уравновесяване спрямо действията на Луцифер и хората станаха свидетели на това събитие. Ето какво ни дава инициационният принцип като християнска мъдрост и то е същинският извор на доверие към факта, че в човек като човешко същество може да се влее една сила, която е в състояние да го отведе извън Земната сфера, извън смъртта: Защото Боговете веднъж са извършили своята работа на Земята така, че са позволили на хората да станат зрители на случилото се. Затова всичко, което произтича от Мистерията на Голгота, е нещо общочовешко. И както всяка болка, всяко страдание, всяка смърт дори и тези, които хората причиняват на животните имат своите последици, то също и тази смърт има своето въздействие.
Тази смърт беше едно семе, посято от Боговете, беше нещо, което остана свързано със Земята, свързано по такъв начин, че може да бъде намерено от всеки човек, който изпитва доверие и любов към духовните светове.
Да, човекът го намира! Посветеният знае, че е така; човекът, който изпитва вяра и доверие, чувства, че от духовните светове може да дойде помощ на неговия стремеж, ако той развие достатъчно вяра и доверие. Занапред това ще бъде постигнато по един точно определен начин.
към текста >>
Но
на
Земята
човек
не
можеше да се съедини с Озирис, той първо трябваше да премине през портата
на
смъртта.
Нека сега да се обърнем към египетските посветени. Чрез посвещението те изясняваха на учениците си цялата трагичност на конфликта между Боговете и Луцифер, като в техните мистерии символично представяха пред хората мита за Озирис-Сет. Още вчера разгледахме какви чувства предизвикваше митът за Озирис-Сет у египтяните. Там живееше божествено-духовното, до което хората искаха да достигнат, и то се наричаше Озирис.
Но на Земята човек не можеше да се съедини с Озирис, той първо трябваше да премине през портата на смъртта.
На Земята Озирис не можеше да живее, той веднага беше разкъсан; тук не беше мястото за това, което беше въплътено в Озирис. Като към нещо отвъдно поглеждаше последната културна епоха преди гръцко-латинската, когато отправяше поглед към Христос, към принципа-Озирис. Последва гръцкото време, което изцяло беше проникнато от чувството, че е по-добре човек да бъде просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките28. През времето, когато в Гърция това все още се чувстваше, в старото време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и напредващата човешка организация. Тогава хората чувстваха, че четвъртата следатлантска културна епоха протичаше така, че те имаха да изживяват много от това, което може да се изживее точно върху земната твърд.
към текста >>
На
Земята
Озирис
не
можеше да живее, той веднага беше разкъсан; тук
не
беше мястото за това, което беше въплътено в Озирис.
Нека сега да се обърнем към египетските посветени. Чрез посвещението те изясняваха на учениците си цялата трагичност на конфликта между Боговете и Луцифер, като в техните мистерии символично представяха пред хората мита за Озирис-Сет. Още вчера разгледахме какви чувства предизвикваше митът за Озирис-Сет у египтяните. Там живееше божествено-духовното, до което хората искаха да достигнат, и то се наричаше Озирис. Но на Земята човек не можеше да се съедини с Озирис, той първо трябваше да премине през портата на смъртта.
На Земята Озирис не можеше да живее, той веднага беше разкъсан; тук не беше мястото за това, което беше въплътено в Озирис.
Като към нещо отвъдно поглеждаше последната културна епоха преди гръцко-латинската, когато отправяше поглед към Христос, към принципа-Озирис. Последва гръцкото време, което изцяло беше проникнато от чувството, че е по-добре човек да бъде просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките28. През времето, когато в Гърция това все още се чувстваше, в старото време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и напредващата човешка организация. Тогава хората чувстваха, че четвъртата следатлантска културна епоха протичаше така, че те имаха да изживяват много от това, което може да се изживее точно върху земната твърд. От там и абнормалното, особеното в тази епоха.
към текста >>
Сега хората тук
на
Земята
трябваше много да понасят, понеже гледаха повече към
Земята
, отколкото към отвъдния свят, както са правили през третата културна епоха.
Последва гръцкото време, което изцяло беше проникнато от чувството, че е по-добре човек да бъде просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките28. През времето, когато в Гърция това все още се чувстваше, в старото време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и напредващата човешка организация. Тогава хората чувстваха, че четвъртата следатлантска културна епоха протичаше така, че те имаха да изживяват много от това, което може да се изживее точно върху земната твърд. От там и абнормалното, особеното в тази епоха. В никоя друга епоха не се намират толкова много забележителни инкарнационни последици, както в тази четвърта епоха.
Сега хората тук на Земята трябваше много да понасят, понеже гледаха повече към Земята, отколкото към отвъдния свят, както са правили през третата културна епоха.
Гърците не ценяха това сливане с Озирис, те са гледали да усвоят колкото се може повече през човешките инкарнации, те са искали да изживеят възможно най-много през инкарнациите. Оттам и забележителният факт, че Питагор, големият инициатор на известна насока в гръцката култура, в една предишна инкарнация се е бил като троянски герой на страната на троянците. Той самият казва, че е бил троянски герой, който Омир съответно е описал и че се е познал като противник на гърците, понеже е познал своя щит. Когато Питагор разказва, че е бил Еуфорбос29, то антропософията напълно разбира това признание. Гърците, също и големите между тях, са придавали особена ценност на това, което за тях е означавала единичната физическа инкарнация.
към текста >>
Докато в гръцката епоха хората най-много са ценили външния свят,
на
едно непознато място
на
Земята
се извършва Мистерията
на
Голгота, там Боговете уреждат своите собствени дела
на
земната сцена, докато хората са извършвали техните човешки работи.
Но четвъртата следатлантска епоха, трябваше да доведе хората дотам, да почувстват духовните светове в тяхното пълно значение, понеже през онова време се извърши Мистерията на Голгота.
Докато в гръцката епоха хората най-много са ценили външния свят, на едно непознато място на Земята се извършва Мистерията на Голгота, там Боговете уреждат своите собствени дела на земната сцена, докато хората са извършвали техните човешки работи.
към текста >>
Но гърците се запознават с този, който беше слязъл като цар от царството
на
Боговете и беше изживял своята съдба
на
Земята
като просяк сред хората.
Ако египтянинът е поглеждал нагоре към смъртта, когато е мислил за своя Озирис, то през четвъртата следатлантска епоха се е учило, как там се намира една съвременна религиозна форма, в която живее импулсът, който може да донесе на хората чувството, че в този физически свят се разиграва нещо, което всъщност е божествено дело, и което е живото отрицание на това, което гърците са вярвали до сега: че е по-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките.
Но гърците се запознават с този, който беше слязъл като цар от царството на Боговете и беше изживял своята съдба на Земята като просяк сред хората.
Това беше отговорът на чувствата, изпитвани през четвъртата следатлантска епоха. Това обаче е също и онзи комплекс от чувства, от който могат да произлязат лъчите за бъдещото земно развитие. Египтянинът поглеждаше към Озирис, който за него беше Христос, за да се съедини с него след смъртта си. През четвъртата следатлантска епоха се поглеждаше към Мистерията на Голгота, като към един съвременен акт, който учеше хората, че във физическия свят се разигра едно събитие, което беше работа на Боговете.
към текста >>
Те ще се учат да вникват в представата: Аз съм поставен
на
Земята
чрез раждането; моята съдба е тук
на
Земята
, аз изживявам радост и страдане, аз трябва да разбера, че това, което изживявам като радост и страдание,
не
ме сполетява напразно, че това е моя карма и то идва към мен, понеже е моя карма, моят голям възпитател.
Ние живеем в петата следатлантска епоха. В нашата пета следатлантска епоха хората ще прибавят великите учения за кармата, те ще се учат да разбират своята карма. В нашата пета следатлантска епоха хората изживяват третия акт, който логично се присъединява към акта-Озирис и към акта на Мистерията на Голгота.
Те ще се учат да вникват в представата: Аз съм поставен на Земята чрез раждането; моята съдба е тук на Земята, аз изживявам радост и страдане, аз трябва да разбера, че това, което изживявам като радост и страдание, не ме сполетява напразно, че това е моя карма и то идва към мен, понеже е моя карма, моят голям възпитател.
Аз поглеждам към това, което е било преди моето раждане, което ме е поставило в тази инкарнация, понеже тази моя съдба е необходима за моето по-нататъшно развитие. Кой ме изпрати тук? Кой ще ме свързва толкова дълго с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма? Това аз ще дължа на Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването на съдбите си, докато приключат с тяхната карма на Земята. Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос, не можеше да каже на хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже на хората: Аз толкова дълго ще ви свързвам с вашата съдба на Земята, докато приключите с вашата карма.
към текста >>
Това аз ще дължа
на
Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването
на
съдбите си, докато приключат с тяхната карма
на
Земята
.
В нашата пета следатлантска епоха хората изживяват третия акт, който логично се присъединява към акта-Озирис и към акта на Мистерията на Голгота. Те ще се учат да вникват в представата: Аз съм поставен на Земята чрез раждането; моята съдба е тук на Земята, аз изживявам радост и страдане, аз трябва да разбера, че това, което изживявам като радост и страдание, не ме сполетява напразно, че това е моя карма и то идва към мен, понеже е моя карма, моят голям възпитател. Аз поглеждам към това, което е било преди моето раждане, което ме е поставило в тази инкарнация, понеже тази моя съдба е необходима за моето по-нататъшно развитие. Кой ме изпрати тук? Кой ще ме свързва толкова дълго с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма?
Това аз ще дължа на Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването на съдбите си, докато приключат с тяхната карма на Земята.
Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос, не можеше да каже на хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже на хората: Аз толкова дълго ще ви свързвам с вашата съдба на Земята, докато приключите с вашата карма. Вие трябва да понесете вашата карма. Колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече хората ще разбират, че са били съединени с Христос още преди раждането, че в инкарнациите си те са получили от него милостта да приключат със своята стара карма.
към текста >>
Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос,
не
можеше да каже
на
хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже
на
хората: Аз толкова дълго ще ви свързвам с вашата съдба
на
Земята
, докато приключите с вашата карма.
Те ще се учат да вникват в представата: Аз съм поставен на Земята чрез раждането; моята съдба е тук на Земята, аз изживявам радост и страдане, аз трябва да разбера, че това, което изживявам като радост и страдание, не ме сполетява напразно, че това е моя карма и то идва към мен, понеже е моя карма, моят голям възпитател. Аз поглеждам към това, което е било преди моето раждане, което ме е поставило в тази инкарнация, понеже тази моя съдба е необходима за моето по-нататъшно развитие. Кой ме изпрати тук? Кой ще ме свързва толкова дълго с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма? Това аз ще дължа на Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването на съдбите си, докато приключат с тяхната карма на Земята.
Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос, не можеше да каже на хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже на хората: Аз толкова дълго ще ви свързвам с вашата съдба на Земята, докато приключите с вашата карма.
Вие трябва да понесете вашата карма. Колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече хората ще разбират, че са били съединени с Христос още преди раждането, че в инкарнациите си те са получили от него милостта да приключат със своята стара карма.
към текста >>
Колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече хората ще разбират, че са били съединени с Христос още преди раждането, че в инкарнациите си те са получили от него милостта да приключат
със
своята стара карма.
Кой ме изпрати тук? Кой ще ме свързва толкова дълго с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма? Това аз ще дължа на Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването на съдбите си, докато приключат с тяхната карма на Земята. Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос, не можеше да каже на хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже на хората: Аз толкова дълго ще ви свързвам с вашата съдба на Земята, докато приключите с вашата карма. Вие трябва да понесете вашата карма.
Колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече хората ще разбират, че са били съединени с Христос още преди раждането, че в инкарнациите си те са получили от него милостта да приключат със своята стара карма.
към текста >>
Така
на
хората от нашата епоха ще става ясно, че Христос ще се разкрива все повече свръхсетивно и все повече ще управлява кармичните нишки в делата
на
Земята
.
Така хората от четвъртата следатлантска епоха са поглеждали към Исус от Назарет, като към носителя на Христос.
Така на хората от нашата епоха ще става ясно, че Христос ще се разкрива все повече свръхсетивно и все повече ще управлява кармичните нишки в делата на Земята.
Те ще вникнат в онази духовна сила като съдбата, която гърците все още не можеха да разберат; по подходящия начин тя ще доведе хората дотам, да понесат кармата си през следващите инкарнации. Като към един съдия, като към господар на кармата ще поглеждат хората към Христос през следващите си инкарнации. Така те ще приемат съдбата си и ще са приканени все повече да задълбочават душите си, докато могат да си кажат: Тази съдба не ми се налага от някаква неличностна сила, тази съдба ми се дава чрез това, с което аз се чувствам сроден в моята най-интимна същност. В самата карма аз виждам какво е сродно с моята същност. Моята карма ми е скъпа, понеже ме прави все по-добър.
към текста >>
И това ще се засилва все повече и хората ще разберат, че само под влиянието
на
Луцифер
Земята
никога
не
би могла да достигне целта си, че човешкото развитие все повече щеше да пропада без Христос.
Така те ще приемат съдбата си и ще са приканени все повече да задълбочават душите си, докато могат да си кажат: Тази съдба не ми се налага от някаква неличностна сила, тази съдба ми се дава чрез това, с което аз се чувствам сроден в моята най-интимна същност. В самата карма аз виждам какво е сродно с моята същност. Моята карма ми е скъпа, понеже ме прави все по-добър. - Така хората се научават да обичат кармата и тогава това става импулс за познаването на Христос. Хората се научават да обичат своята карма едва чрез Мистерията на Голгота.
И това ще се засилва все повече и хората ще разберат, че само под влиянието на Луцифер Земята никога не би могла да достигне целта си, че човешкото развитие все повече щеше да пропада без Христос.
към текста >>
Ето какво се случи при Мистерията
на
Голгота: Той умря по същия начин, както ние примерно можем да вземем едно семе и да го заровим в
земята
, за да покълне и се преумножи това, което то носи в себе си.
Ние видяхме, че смъртта, която хората причиняват на животните, има определени последици. Смъртта на Голгота действа като семе в човешката душа, която сега започва да чувства своето отношение към Христос.
Ето какво се случи при Мистерията на Голгота: Той умря по същия начин, както ние примерно можем да вземем едно семе и да го заровим в земята, за да покълне и се преумножи това, което то носи в себе си.
Така на кръста беше реализирана смъртта на един Бог. Семето за посев беше посадено на Голгота, почвата беше човешката душа; това, което ще порасне, са отношенията на човека към свръхсетивния Христос, който никога повече няма да изчезне от еволюцията на Земята, който винаги по най-различни начини ще се явява на хората. Както хората през времето на Мистерията на Голгота го видяха физически, така те в близко бъдеще ще се издигнат до един етерен образ на Христос, те ще видят Христос, както го видя апостол Павел.
към текста >>
Семето за посев беше посадено
на
Голгота, почвата беше човешката душа; това, което ще порасне, са отношенията
на
човека към свръхсетивния Христос, който никога повече няма да изчезне от еволюцията
на
Земята
, който винаги по най-различни начини ще се явява
на
хората.
Ние видяхме, че смъртта, която хората причиняват на животните, има определени последици. Смъртта на Голгота действа като семе в човешката душа, която сега започва да чувства своето отношение към Христос. Ето какво се случи при Мистерията на Голгота: Той умря по същия начин, както ние примерно можем да вземем едно семе и да го заровим в земята, за да покълне и се преумножи това, което то носи в себе си. Така на кръста беше реализирана смъртта на един Бог.
Семето за посев беше посадено на Голгота, почвата беше човешката душа; това, което ще порасне, са отношенията на човека към свръхсетивния Христос, който никога повече няма да изчезне от еволюцията на Земята, който винаги по най-различни начини ще се явява на хората.
Както хората през времето на Мистерията на Голгота го видяха физически, така те в близко бъдеще ще се издигнат до един етерен образ на Христос, те ще видят Христос, както го видя апостол Павел.
към текста >>
Както ориенталецът будист ще отговори
на
западния човек, който му каже, че Буда ще се появи в тяло от плът: Тогава ти
не
разбираш това, ти
не
знаеш какво представлява един Буда, така и будистът, който обхваща същността
на
християнството и защитава познанието
на
духа
със
сериозност и достойнство, ще отговори
на
този, който би говорил за един, въплътил се в плът Христос: Ти
не
разбираш нищо от християнството, ако вярваш, че Христос отново ще дойде в тяло от плът, ти разбираш християнството точно толкова малко, колкото разбира будизма онзи, който би вярвал, че Буда ще може да се появи в тяло от плът.
Така занапред християнинът ще разбира будиста, а будистът ще разбира християнина. Будистът, който ще разбира християнството, ще каже: Аз разбирам, че християнинът издига за свой религиозен принцип нещо, което не е свързано с личността, едно неличностно събитие, именно Мистерията на Голгота, едно дело на Боговете, на което човекът е бил зрител и му е било позволено да възприеме това, което го свързва с божествения свят. Нито един разумен будист няма да дойде и да каже на християнина, че Христос ще се въплъти в едно физическо тяло. Той много повече ще види в това потъпкване на истинския религиозен принцип. По този начин в света няма да се появи никакво ново, причиняващо раздори вероизповедание с религиозен основател, който му придава личен характер, а самият принцип на посвещението с неговия мир, с неговата хармония, с неговия характер, който води до разбиране на нещата, ще донесе на всички религии едно разбиране на истината, което ще ги обнови и отделната религия няма да натрапва своята собствена истина на другите религии.
Както ориенталецът будист ще отговори на западния човек, който му каже, че Буда ще се появи в тяло от плът: Тогава ти не разбираш това, ти не знаеш какво представлява един Буда, така и будистът, който обхваща същността на християнството и защитава познанието на духа със сериозност и достойнство, ще отговори на този, който би говорил за един, въплътил се в плът Христос: Ти не разбираш нищо от християнството, ако вярваш, че Христос отново ще дойде в тяло от плът, ти разбираш християнството точно толкова малко, колкото разбира будизма онзи, който би вярвал, че Буда ще може да се появи в тяло от плът.
Това, което християнинът, ако е антропософ, ще признае винаги на будиста, същото ще признае на християнина и будистът, ако е антропософ. Това ще важи за привърженика на всяко вероизповедание на Земята. Така антропософията ще допринесе за голямото, изпълнено с разбиране обединяване, за синтезата на религиозните вероизповедания на Земята.
към текста >>
Това ще важи за привърженика
на
всяко вероизповедание
на
Земята
.
Нито един разумен будист няма да дойде и да каже на християнина, че Христос ще се въплъти в едно физическо тяло. Той много повече ще види в това потъпкване на истинския религиозен принцип. По този начин в света няма да се появи никакво ново, причиняващо раздори вероизповедание с религиозен основател, който му придава личен характер, а самият принцип на посвещението с неговия мир, с неговата хармония, с неговия характер, който води до разбиране на нещата, ще донесе на всички религии едно разбиране на истината, което ще ги обнови и отделната религия няма да натрапва своята собствена истина на другите религии. Както ориенталецът будист ще отговори на западния човек, който му каже, че Буда ще се появи в тяло от плът: Тогава ти не разбираш това, ти не знаеш какво представлява един Буда, така и будистът, който обхваща същността на християнството и защитава познанието на духа със сериозност и достойнство, ще отговори на този, който би говорил за един, въплътил се в плът Христос: Ти не разбираш нищо от християнството, ако вярваш, че Христос отново ще дойде в тяло от плът, ти разбираш християнството точно толкова малко, колкото разбира будизма онзи, който би вярвал, че Буда ще може да се появи в тяло от плът. Това, което християнинът, ако е антропософ, ще признае винаги на будиста, същото ще признае на християнина и будистът, ако е антропософ.
Това ще важи за привърженика на всяко вероизповедание на Земята.
Така антропософията ще допринесе за голямото, изпълнено с разбиране обединяване, за синтезата на религиозните вероизповедания на Земята.
към текста >>
Така антропософията ще допринесе за голямото, изпълнено с разбиране обединяване, за синтезата
на
религиозните вероизповедания
на
Земята
.
Той много повече ще види в това потъпкване на истинския религиозен принцип. По този начин в света няма да се появи никакво ново, причиняващо раздори вероизповедание с религиозен основател, който му придава личен характер, а самият принцип на посвещението с неговия мир, с неговата хармония, с неговия характер, който води до разбиране на нещата, ще донесе на всички религии едно разбиране на истината, което ще ги обнови и отделната религия няма да натрапва своята собствена истина на другите религии. Както ориенталецът будист ще отговори на западния човек, който му каже, че Буда ще се появи в тяло от плът: Тогава ти не разбираш това, ти не знаеш какво представлява един Буда, така и будистът, който обхваща същността на християнството и защитава познанието на духа със сериозност и достойнство, ще отговори на този, който би говорил за един, въплътил се в плът Христос: Ти не разбираш нищо от християнството, ако вярваш, че Христос отново ще дойде в тяло от плът, ти разбираш християнството точно толкова малко, колкото разбира будизма онзи, който би вярвал, че Буда ще може да се появи в тяло от плът. Това, което християнинът, ако е антропософ, ще признае винаги на будиста, същото ще признае на християнина и будистът, ако е антропософ. Това ще важи за привърженика на всяко вероизповедание на Земята.
Така антропософията ще допринесе за голямото, изпълнено с разбиране обединяване, за синтезата на религиозните вероизповедания на Земята.
към текста >>
27.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото
на
пролетта до средата
на
лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата
на
Слънцето, проникнала в
Земята
още през пролетта и лятото.
Когато този външен свят стъпка по стъпка му се покаже осветен от Духа, тогава човекът се вживява в него по друг начин, отколкото преди и тогава в неговите ритми навсякъде намира следите на Духа. При самите нас ние виждаме един повтарящ се ритъм: заспиване и събуждане. Ние знаем, че в разстояние на двадесет и четири часа човекът трябва да повтаря това изгряване на нормалното дневно съзнание и неговото повторно помрачаване в сънно състояние. Ако поставим въпроса, какво навън в големия свят може да се сравни с тази ритмична смяна между спане и будност при човека, може би на много хора би хрумнало сравнението с ритмичната смяна в растителния свят израстването на растенията през пролетта и тяхното увяхване през есента.
Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на пролетта до средата на лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през пролетта и лятото.
През зимата изглежда, че всичко замира, за да може отново да поникне през пролетта. Човек би могъл наистина да сравни собственото си събуждане сутрин със събуждането на физическата природа и своето заспиване с повяхването през есента. Това обаче би било тежко заблуждение, на което не бива да се поддаваме, ако искаме да открием истината.
към текста >>
Човек би могъл наистина да сравни собственото си събуждане сутрин
със
събуждането
на
физическата природа и своето заспиване с повяхването през есента.
При самите нас ние виждаме един повтарящ се ритъм: заспиване и събуждане. Ние знаем, че в разстояние на двадесет и четири часа човекът трябва да повтаря това изгряване на нормалното дневно съзнание и неговото повторно помрачаване в сънно състояние. Ако поставим въпроса, какво навън в големия свят може да се сравни с тази ритмична смяна между спане и будност при човека, може би на много хора би хрумнало сравнението с ритмичната смяна в растителния свят израстването на растенията през пролетта и тяхното увяхване през есента. Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на пролетта до средата на лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през пролетта и лятото. През зимата изглежда, че всичко замира, за да може отново да поникне през пролетта.
Човек би могъл наистина да сравни собственото си събуждане сутрин със събуждането на физическата природа и своето заспиване с повяхването през есента.
Това обаче би било тежко заблуждение, на което не бива да се поддаваме, ако искаме да открием истината.
към текста >>
През деня виждаме, че те се изчерпват и когато вечер сме уморени, това е само знак за това, че ние сме изразходили
силите
на
нашето физическо и етерно тяло.
Тогава астралното тяло и Азът излизат навън. Те напускат физическото и етерното тяло. Ако бихме могли да видим какво правят физическото и етерното тяло през нощта, тогава бихме могли да наблюдаваме, че те са включени в една съвсем друга дейност, такава, която бихме могли да сравним с увяхването през есента. Това обаче можем да видим, само ако погледнем към физическото и етерното тяло откъм духовния свят. Тогава наблюдаваме, че те се проявяват по друг начин, отколкото през деня.
През деня виждаме, че те се изчерпват и когато вечер сме уморени, това е само знак за това, че ние сме изразходили силите на нашето физическо и етерно тяло.
Животът в пълното дневно съзнание е разрушаване, умъртвяване на нашето физическо и етерно тяло. Вечер те са най-дълбоко изчерпани; тогава заспиваме. И когато ги погледнем с духовните очи, виждаме как във физическото и етерното тяло започва една чисто вегетативна дейност, която можем да сравним с това, което се случва през пролетта. Тогава във физическото и етерното тяло започва сякаш да цъфти, да се разпуква, да се раззеленява, като че ли вътре в човека се извършва нещо, което може да се сравни с това, което става навън в природата през пролетта. Моментът на заспиването можем да сравним с пролетта, а колкото по-дълбоко навлизаме в нощния сън, толкова повече можем да сравним това, което се извършва вътре в човека със ставащото навън през лятото.
към текста >>
Моментът
на
заспиването можем да сравним с пролетта, а колкото по-дълбоко навлизаме в нощния сън, толкова повече можем да сравним това, което се извършва вътре в човека
със
ставащото навън през лятото.
През деня виждаме, че те се изчерпват и когато вечер сме уморени, това е само знак за това, че ние сме изразходили силите на нашето физическо и етерно тяло. Животът в пълното дневно съзнание е разрушаване, умъртвяване на нашето физическо и етерно тяло. Вечер те са най-дълбоко изчерпани; тогава заспиваме. И когато ги погледнем с духовните очи, виждаме как във физическото и етерното тяло започва една чисто вегетативна дейност, която можем да сравним с това, което се случва през пролетта. Тогава във физическото и етерното тяло започва сякаш да цъфти, да се разпуква, да се раззеленява, като че ли вътре в човека се извършва нещо, което може да се сравни с това, което става навън в природата през пролетта.
Моментът на заспиването можем да сравним с пролетта, а колкото по-дълбоко навлизаме в нощния сън, толкова повече можем да сравним това, което се извършва вътре в човека със ставащото навън през лятото.
Защото тази вегетативна дейност в нашето тяло става все по-интензивна. А при събуждането е същото, каквото е навън в природата през есента. Тогава със събуждащото се съзнание настъпва това, което лятото довежда до повяхване и в течение на деня настъпва такава пустош във физическото и етерното тяло, която е подобна на това, което предизвиква зимата навън, когато растенията вече са увяхнали и вегетативната дейност е замряла. Така в духовно-научен смисъл трябва да сравним заспиването с пролетта и събуждането с есента.
към текста >>
Тогава
със
събуждащото се съзнание настъпва това, което лятото довежда до повяхване и в течение
на
деня настъпва такава пустош във физическото и етерното тяло, която е подобна
на
това, което предизвиква зимата навън, когато растенията вече са увяхнали и вегетативната дейност е замряла.
И когато ги погледнем с духовните очи, виждаме как във физическото и етерното тяло започва една чисто вегетативна дейност, която можем да сравним с това, което се случва през пролетта. Тогава във физическото и етерното тяло започва сякаш да цъфти, да се разпуква, да се раззеленява, като че ли вътре в човека се извършва нещо, което може да се сравни с това, което става навън в природата през пролетта. Моментът на заспиването можем да сравним с пролетта, а колкото по-дълбоко навлизаме в нощния сън, толкова повече можем да сравним това, което се извършва вътре в човека със ставащото навън през лятото. Защото тази вегетативна дейност в нашето тяло става все по-интензивна. А при събуждането е същото, каквото е навън в природата през есента.
Тогава със събуждащото се съзнание настъпва това, което лятото довежда до повяхване и в течение на деня настъпва такава пустош във физическото и етерното тяло, която е подобна на това, което предизвиква зимата навън, когато растенията вече са увяхнали и вегетативната дейност е замряла.
Така в духовно-научен смисъл трябва да сравним заспиването с пролетта и събуждането с есента.
към текста >>
Навън в природата действително също е така, че духовете
на
Земята
, които са свързани с растителния свят, така да се каже, през пролетта се освобождават от физическото
на
растителния свят и чак тогава той може да разгърне своята активна дейност.
При заспиването, значи през пролетното състояние, астралното тяло и Азът напускат физическото и етерното тяло.
Навън в природата действително също е така, че духовете на Земята, които са свързани с растителния свят, така да се каже, през пролетта се освобождават от физическото на растителния свят и чак тогава той може да разгърне своята активна дейност.
През лятото тези духовни същества, които са свързани с растителното царство спят, а през зимата се събуждат и изпълват планетната маса. Би могло да се каже: да, когато в едното полукълбо е зима, в другото е лято! Ритмичната дейност е такава, че духовете на Земята, когато през лятото напуснат северната половина на Земята, се преместват в южната половина. Те проникват в Земята като ритмически я обкръжават. В човека се извършва същото.
към текста >>
Ритмичната дейност е такава, че духовете
на
Земята
, когато през лятото напуснат северната половина
на
Земята
, се преместват в южната половина.
При заспиването, значи през пролетното състояние, астралното тяло и Азът напускат физическото и етерното тяло. Навън в природата действително също е така, че духовете на Земята, които са свързани с растителния свят, така да се каже, през пролетта се освобождават от физическото на растителния свят и чак тогава той може да разгърне своята активна дейност. През лятото тези духовни същества, които са свързани с растителното царство спят, а през зимата се събуждат и изпълват планетната маса. Би могло да се каже: да, когато в едното полукълбо е зима, в другото е лято!
Ритмичната дейност е такава, че духовете на Земята, когато през лятото напуснат северната половина на Земята, се преместват в южната половина.
Те проникват в Земята като ритмически я обкръжават. В човека се извършва същото. Той вярва, че мисленето, неговото съзнание се намира само в главата и когато през нощта е навън, той вярва, че в него няма нищо, което да мисли. Но истината е, че тогава е дейна долната половина на тялото му и тогава се проявява едно мислене и съзнание от друг, нечовешки характер, така че и тук също се извършва едно ритмическо кръгово движение в тялото на човека. През пролетта бихме могли да кажем: Сега духовете на Земята заспиват; те се оттеглят от онази част на Земята, където е лято.
към текста >>
Те проникват в
Земята
като ритмически я обкръжават.
При заспиването, значи през пролетното състояние, астралното тяло и Азът напускат физическото и етерното тяло. Навън в природата действително също е така, че духовете на Земята, които са свързани с растителния свят, така да се каже, през пролетта се освобождават от физическото на растителния свят и чак тогава той може да разгърне своята активна дейност. През лятото тези духовни същества, които са свързани с растителното царство спят, а през зимата се събуждат и изпълват планетната маса. Би могло да се каже: да, когато в едното полукълбо е зима, в другото е лято! Ритмичната дейност е такава, че духовете на Земята, когато през лятото напуснат северната половина на Земята, се преместват в южната половина.
Те проникват в Земята като ритмически я обкръжават.
В човека се извършва същото. Той вярва, че мисленето, неговото съзнание се намира само в главата и когато през нощта е навън, той вярва, че в него няма нищо, което да мисли. Но истината е, че тогава е дейна долната половина на тялото му и тогава се проявява едно мислене и съзнание от друг, нечовешки характер, така че и тук също се извършва едно ритмическо кръгово движение в тялото на човека. През пролетта бихме могли да кажем: Сега духовете на Земята заспиват; те се оттеглят от онази част на Земята, където е лято. Тогава там има вегетативен живот както при човека, когато той заспи и в тялото му започва вегетативният живот.
към текста >>
През пролетта бихме могли да кажем: Сега духовете
на
Земята
заспиват; те се оттеглят от онази част
на
Земята
, където е лято.
Ритмичната дейност е такава, че духовете на Земята, когато през лятото напуснат северната половина на Земята, се преместват в южната половина. Те проникват в Земята като ритмически я обкръжават. В човека се извършва същото. Той вярва, че мисленето, неговото съзнание се намира само в главата и когато през нощта е навън, той вярва, че в него няма нищо, което да мисли. Но истината е, че тогава е дейна долната половина на тялото му и тогава се проявява едно мислене и съзнание от друг, нечовешки характер, така че и тук също се извършва едно ритмическо кръгово движение в тялото на човека.
През пролетта бихме могли да кажем: Сега духовете на Земята заспиват; те се оттеглят от онази част на Земята, където е лято.
Тогава там има вегетативен живот както при човека, когато той заспи и в тялото му започва вегетативният живот. През зимата обаче земните духове се събуждат. Тогава те са съединени със Земята, както хората през деня имат в себе си своето будно съзнание. Когато през лятото стоим върху Земята, около нас се намира физическата природа, която тържествува в своята физическа същност. Тогава пониква и разцъфва всичко в растителния свят, а всички низши духовни същества, които са градители в израстването на растенията, се намират в активна дейност.
към текста >>
Тогава те са съединени
със
Земята
, както хората през деня имат в себе си своето будно съзнание.
Той вярва, че мисленето, неговото съзнание се намира само в главата и когато през нощта е навън, той вярва, че в него няма нищо, което да мисли. Но истината е, че тогава е дейна долната половина на тялото му и тогава се проявява едно мислене и съзнание от друг, нечовешки характер, така че и тук също се извършва едно ритмическо кръгово движение в тялото на човека. През пролетта бихме могли да кажем: Сега духовете на Земята заспиват; те се оттеглят от онази част на Земята, където е лято. Тогава там има вегетативен живот както при човека, когато той заспи и в тялото му започва вегетативният живот. През зимата обаче земните духове се събуждат.
Тогава те са съединени със Земята, както хората през деня имат в себе си своето будно съзнание.
Когато през лятото стоим върху Земята, около нас се намира физическата природа, която тържествува в своята физическа същност. Тогава пониква и разцъфва всичко в растителния свят, а всички низши духовни същества, които са градители в израстването на растенията, се намират в активна дейност. През зимата обаче, когато снегът навсякъде покрие Земята, когато вегетативната дейност замре, тогава знаем, че най-висшите духовни същества, които творят, действат, тъкат в космическото пространство са около нас, че най-висш божествен живот, божествено съзнание действа в Земята. Така е, когато настъпи зимата, а не когато е лято. Ето какво ни учи да опознаем една истинска духовна наука.
към текста >>
Когато през лятото стоим върху
Земята
, около нас се намира физическата природа, която тържествува в своята физическа същност.
Но истината е, че тогава е дейна долната половина на тялото му и тогава се проявява едно мислене и съзнание от друг, нечовешки характер, така че и тук също се извършва едно ритмическо кръгово движение в тялото на човека. През пролетта бихме могли да кажем: Сега духовете на Земята заспиват; те се оттеглят от онази част на Земята, където е лято. Тогава там има вегетативен живот както при човека, когато той заспи и в тялото му започва вегетативният живот. През зимата обаче земните духове се събуждат. Тогава те са съединени със Земята, както хората през деня имат в себе си своето будно съзнание.
Когато през лятото стоим върху Земята, около нас се намира физическата природа, която тържествува в своята физическа същност.
Тогава пониква и разцъфва всичко в растителния свят, а всички низши духовни същества, които са градители в израстването на растенията, се намират в активна дейност. През зимата обаче, когато снегът навсякъде покрие Земята, когато вегетативната дейност замре, тогава знаем, че най-висшите духовни същества, които творят, действат, тъкат в космическото пространство са около нас, че най-висш божествен живот, божествено съзнание действа в Земята. Така е, когато настъпи зимата, а не когато е лято. Ето какво ни учи да опознаем една истинска духовна наука.
към текста >>
През зимата обаче, когато снегът навсякъде покрие
Земята
, когато вегетативната дейност замре, тогава знаем, че най-висшите духовни същества, които творят, действат, тъкат в космическото пространство са около нас, че най-висш божествен живот, божествено съзнание действа в
Земята
.
Тогава там има вегетативен живот както при човека, когато той заспи и в тялото му започва вегетативният живот. През зимата обаче земните духове се събуждат. Тогава те са съединени със Земята, както хората през деня имат в себе си своето будно съзнание. Когато през лятото стоим върху Земята, около нас се намира физическата природа, която тържествува в своята физическа същност. Тогава пониква и разцъфва всичко в растителния свят, а всички низши духовни същества, които са градители в израстването на растенията, се намират в активна дейност.
През зимата обаче, когато снегът навсякъде покрие Земята, когато вегетативната дейност замре, тогава знаем, че най-висшите духовни същества, които творят, действат, тъкат в космическото пространство са около нас, че най-висш божествен живот, божествено съзнание действа в Земята.
Така е, когато настъпи зимата, а не когато е лято. Ето какво ни учи да опознаем една истинска духовна наука.
към текста >>
Духовната наука, която може да проникне с напълно ясно съзнание в тези неща знае, че когато човекът няма всичко това само теоретически в главата, а може да почувства също и
със
сърцето, той ще каже: О, ти настъпваща пролет и лятна мощ, ти довеждаш всичко във физическата природа до избуяване и цъфтеж, ти повикваш елементарните същества да излязат навън от
Земята
и да започнат своята работа.
Духовната наука, която може да проникне с напълно ясно съзнание в тези неща знае, че когато човекът няма всичко това само теоретически в главата, а може да почувства също и със сърцето, той ще каже: О, ти настъпваща пролет и лятна мощ, ти довеждаш всичко във физическата природа до избуяване и цъфтеж, ти повикваш елементарните същества да излязат навън от Земята и да започнат своята работа.
И през лятото, в средата на лятото тези низши елементарни същества празнуват нещо като екстаз, като пароксизъм. Тогава е времето на слънчевото равноденствие, когато се празнува Еньовден. После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях. Така ние изпитваме дълбоко почитание, когато знаем, че с настъпването на зимата ни е позволено да погледнем към тези прасродни духовни сили, които се появяват като откровение непосредствено около нас. Те да бъдат опознати, е призванието на теософията.
към текста >>
После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването
на
външната физическа слънчева сила, с настъпването
на
зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част
на
Земята
, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината
на
душата си ние принадлежим към тях.
Духовната наука, която може да проникне с напълно ясно съзнание в тези неща знае, че когато човекът няма всичко това само теоретически в главата, а може да почувства също и със сърцето, той ще каже: О, ти настъпваща пролет и лятна мощ, ти довеждаш всичко във физическата природа до избуяване и цъфтеж, ти повикваш елементарните същества да излязат навън от Земята и да започнат своята работа. И през лятото, в средата на лятото тези низши елементарни същества празнуват нещо като екстаз, като пароксизъм. Тогава е времето на слънчевото равноденствие, когато се празнува Еньовден.
После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях.
Така ние изпитваме дълбоко почитание, когато знаем, че с настъпването на зимата ни е позволено да погледнем към тези прасродни духовни сили, които се появяват като откровение непосредствено около нас. Те да бъдат опознати, е призванието на теософията. Тя ще донесе на хората яснота относно всичко това.
към текста >>
Затова навсякъде, където е действало, това старо съзнание е поставило в средата
на
зимата този празник Коледа, който е трябвало да загатне, че човекът се чувства съединен с духовността
на
Земята
.
Да, някога хората са притежавали това съноподобно ясновидско праоткровение и има свидетелства, че е било така. И празникът на Йоан (Еньовден) е поставен в средата на лятото, понеже трябва да доведе хората до осъзнаването: Сега физическото се намира в своя най-голям разцвет, сега низшите елементарни същества, в разцвета на своите най-мощни сили, празнуват нещо като екстаз. Времето на празника Еньовден е фиксирано от едно прастаро съзнание на човека. В този екстаз на физическото човек забравя своята духовност, той се отдава на непосредствения разкош на физическата природа. Но тези стари ясновидци са знаели също, че през зимата с нашата Земя се съединяват най-висшите духовни сили.
Затова навсякъде, където е действало, това старо съзнание е поставило в средата на зимата този празник Коледа, който е трябвало да загатне, че човекът се чувства съединен с духовността на Земята.
Едно ясновиждащо човечество никога не би поставило посред лятото празника на божествената същност, на Земния дух; то е трябвало да празнува този празник през зимата. През свещените нощи душата се е чувствала съединена с божествено-духовните сили, които по това време пронизват Земята. Коледните празници принадлежат на зимата, както Еньовден на лятото.
към текста >>
През свещените нощи душата се е чувствала съединена с божествено-духовните сили, които по това време пронизват
Земята
.
Времето на празника Еньовден е фиксирано от едно прастаро съзнание на човека. В този екстаз на физическото човек забравя своята духовност, той се отдава на непосредствения разкош на физическата природа. Но тези стари ясновидци са знаели също, че през зимата с нашата Земя се съединяват най-висшите духовни сили. Затова навсякъде, където е действало, това старо съзнание е поставило в средата на зимата този празник Коледа, който е трябвало да загатне, че човекът се чувства съединен с духовността на Земята. Едно ясновиждащо човечество никога не би поставило посред лятото празника на божествената същност, на Земния дух; то е трябвало да празнува този празник през зимата.
През свещените нощи душата се е чувствала съединена с божествено-духовните сили, които по това време пронизват Земята.
Коледните празници принадлежат на зимата, както Еньовден на лятото.
към текста >>
Когато човекът долавя как живо му говорят празниците в онзи смисъл, в който са установени от древното човечество, тогава той се чувства духовно съединен
със
смисъла
на
тези празници.
Когато човекът долавя как живо му говорят празниците в онзи смисъл, в който са установени от древното човечество, тогава той се чувства духовно съединен със смисъла на тези празници.
Тогава той разбира какво трябва да бъде събудено в човешката душа с помощта на едно такова познание.
към текста >>
Засилването
на
външната физическа слънчева светлина, насочването
на
физическите небесни сили към
Земята
през пролетта и отдръпването
на
духа в божествените сфери както през нощта духът
на
човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето
на
този празник са съобразени констелациите
на
Слънцето, Луната и звездите.
Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през пролетта и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите.
Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват. Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси. Един истински израз на материалистическата същност на нашето време! За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството.
към текста >>
През есента обаче се събуждат висшите божествени сили, които в своето съзнание остават свързани
със
Земята
.
Така редом с материалистическия Великден ще има един духовен Великден, който ние и занапред ще празнуваме в нашите сърца така, че да запазим съзнание за връзката ни с духовния свят. Този духовен Великден ще бъде едно отражение, една равнозначност на духовния процес: През пролетта заспиват съзнанията на висшите духовни същества и на преден план идват съзнанията на низшите духовни същества.
През есента обаче се събуждат висшите божествени сили, които в своето съзнание остават свързани със Земята.
Когато това наистина се почувства, тогава постепенно ще се разбере, че човекът изобщо принадлежи към Духа, а външната физическа природа е само отражение, едно подобие. И човек все повече ще иска да узнае как самият той застава като образ на Духа, а не като образ, като подобие на външната природа.
към текста >>
През египетско-халдейската епоха хората главно е трябвало да осъзнаят тяхната взаимна връзка
със
звездния свят.
Ние живеем през петата следатлантска епоха и често е обръщано внимание, че тази епоха е повторение на третата епоха, на египетската епоха. Ние живеем така, че в нашето мислене, чувстване и воля отново на преден план ще излезе това, което е живяло в египетската култура.
През египетско-халдейската епоха хората главно е трябвало да осъзнаят тяхната взаимна връзка със звездния свят.
Астрологията е била открита и особено развита през това време. Тогава хората, непосредствено ясновиждайки, са знаели как съотношенията на звездите са във връзка с техния живот и съдба. Тогава те са виждали дълбоко в тайнствените взаимовръзки между звездното пространство и човешката съдба. В новата епоха има изключителни, велики духове, в които това продължава да действа. Те са били инкарнирани през египетско-халдейската епоха и в техните следващи инкарнации в тях просветва непосредствено като от една вътрешна душевна сила дълбоко, интуитивно-астрологично знание.
към текста >>
Те биха видели, че това спирално движение зависи от сили, които изобщо
не
се намират
на
Земята
, които действат от планетите отгоре надолу.
Когато например изследваме как са поставени дръжките на листата при всяко растение, когато проследим линията, която се вие около стеблото, където се редуват лист след лист, ще намерим, че получаваме една спирала. Ние виждаме как листата израстват ритмично като спирала около изправеното стъбло. При други растения, както например при поветицата, виждаме как самото стъбло описва тази спираловидна линия. Хората не обръщат внимание на такива неща. Ако биха ги изучавали, биха открили нещо ново.
Те биха видели, че това спирално движение зависи от сили, които изобщо не се намират на Земята, които действат от планетите отгоре надолу.
Тези планети извършват спираловидно движение в звездното пространство и действат надолу така, че карат растенията да направят същото спираловидно движение около своето стъбло. Стъблото обаче расте отдолу нагоре. Чрез това движение се пресича спираловидното движение. Това е силата, която горе прави един завършек, която довежда до цъфтежа, до възникването на цвета. Тази сила произлиза от Земята, протича към Слънцето и се връща обратно.
към текста >>
Тази сила произлиза от
Земята
, протича към Слънцето и се връща обратно.
Те биха видели, че това спирално движение зависи от сили, които изобщо не се намират на Земята, които действат от планетите отгоре надолу. Тези планети извършват спираловидно движение в звездното пространство и действат надолу така, че карат растенията да направят същото спираловидно движение около своето стъбло. Стъблото обаче расте отдолу нагоре. Чрез това движение се пресича спираловидното движение. Това е силата, която горе прави един завършек, която довежда до цъфтежа, до възникването на цвета.
Тази сила произлиза от Земята, протича към Слънцето и се връща обратно.
Едни видове растения зависят от движенията на една планета, други от движенията и силите на друга планета. Ще дойде време, когато ще се знае как се движи Венера или някоя друга планета. И това ще се знае не от едно външно астрономично пресмятане, а ще се изследват растенията, които са венерини същества и които в своето спираловидно движение, в малкото, са огледално отражение на абсолютното венерино движение. Горе в космичното пространство Венера прави голямата спирала, а растенията подражават на нейните движения с техните малки спирали. Звездите отпечатват почерка си на Земята в растежа на растенията, а Слънцето прави завършека.
към текста >>
Едни видове растения зависят от движенията
на
една планета, други от движенията и
силите
на
друга планета.
Тези планети извършват спираловидно движение в звездното пространство и действат надолу така, че карат растенията да направят същото спираловидно движение около своето стъбло. Стъблото обаче расте отдолу нагоре. Чрез това движение се пресича спираловидното движение. Това е силата, която горе прави един завършек, която довежда до цъфтежа, до възникването на цвета. Тази сила произлиза от Земята, протича към Слънцето и се връща обратно.
Едни видове растения зависят от движенията на една планета, други от движенията и силите на друга планета.
Ще дойде време, когато ще се знае как се движи Венера или някоя друга планета. И това ще се знае не от едно външно астрономично пресмятане, а ще се изследват растенията, които са венерини същества и които в своето спираловидно движение, в малкото, са огледално отражение на абсолютното венерино движение. Горе в космичното пространство Венера прави голямата спирала, а растенията подражават на нейните движения с техните малки спирали. Звездите отпечатват почерка си на Земята в растежа на растенията, а Слънцето прави завършека. То се излива навсякъде над всичко и управлява това, което извършват планетите.
към текста >>
Звездите отпечатват почерка си
на
Земята
в растежа
на
растенията, а Слънцето прави завършека.
Тази сила произлиза от Земята, протича към Слънцето и се връща обратно. Едни видове растения зависят от движенията на една планета, други от движенията и силите на друга планета. Ще дойде време, когато ще се знае как се движи Венера или някоя друга планета. И това ще се знае не от едно външно астрономично пресмятане, а ще се изследват растенията, които са венерини същества и които в своето спираловидно движение, в малкото, са огледално отражение на абсолютното венерино движение. Горе в космичното пространство Венера прави голямата спирала, а растенията подражават на нейните движения с техните малки спирали.
Звездите отпечатват почерка си на Земята в растежа на растенията, а Слънцето прави завършека.
То се излива навсякъде над всичко и управлява това, което извършват планетите. В спираловидното израстване на растенията ще се изучават взаимните въздействия на земните и небесните царства. Растежът на растенията е равнозначност на факти с духовна същност в световното пространство.
към текста >>
Например когато сутрин Слънцето изгрява над съзвездието Риби, тази констелация е израз
на
съвсем определен начин
на
въздействие от духовни сили надолу към
Земята
.
Когато в смисъла на днешното окултно развитие човек се изправи срещу света и всичко външно приеме за знаци, за сравнения, в нашия „Душевен календар“32 той ще има една червена нишка. Не трябва да се вярва, че знаците на зодиакалните съзвездия представляват самите съзвездия. Знакът на Овена не означава съзвездието Овен, а това, че Слънцето или Луната се намират в определено съотношение към въпросното съзвездие и от това произхождат особени сили. Тези знаци не означават нещо поставено в пространството, а че дадени сили действат така, или иначе. Това, което се нарича пространство, е фантазия.1 Отвсякъде действат духовни сили и знаците изразяват как те действат.
Например когато сутрин Слънцето изгрява над съзвездието Риби, тази констелация е израз на съвсем определен начин на въздействие от духовни сили надолу към Земята.
към текста >>
28.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И само малко е нужно да се каже, за да прозвучи този тон, който се намира във всяка душа, която днес присъствува тук, за да се извикат усещания и чувства
на
възхищение,
на
благодарност към тази индивидуалност, която се прояви
на
Земята
в личността
на
госпожа Блаватска и отново изостри погледа
на
хората за прастарите свещени мистерии
на
човечеството, от които за хората винаги е произтичало това, което духовното развитие изисква като сили и импулси.
Днешният ден изисква едно въведение към нашето разглеждане. Днес е денят, който в теософското движение определяме като „белия лотосов ден“, който всяка година ни напомня напускането на физическия план от Елена Петровна Блаватска, основателката на теософското движение в сегашното време33.
И само малко е нужно да се каже, за да прозвучи този тон, който се намира във всяка душа, която днес присъствува тук, за да се извикат усещания и чувства на възхищение, на благодарност към тази индивидуалност, която се прояви на Земята в личността на госпожа Блаватска и отново изостри погледа на хората за прастарите свещени мистерии на човечеството, от които за хората винаги е произтичало това, което духовното развитие изисква като сили и импулси.
Обхващайки с разбиране задачата на новото време Е. П. Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост. Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора. Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска. Така тя насочи човешкото мислене към нещо, което наистина през всички времена е било свещено за тези, които знаеха нещо за него.
към текста >>
мирът
със
устав, който мнения и чувствата
мирът със устав, който мнения и чувствата
към текста >>
Сгодява я
със
формата.
Сгодява я със формата.
към текста >>
и той
не
искаше
със
сухи знаци тях да почете.
и той не искаше със сухи знаци тях да почете.
към текста >>
със
думи да изкажат, каквото са видели,
със думи да изкажат, каквото са видели,
към текста >>
за покривало
на
дарените
със
слово лицемери,
за покривало на дарените със слово лицемери,
към текста >>
Защо
не
е избран за инструмент един от учените господа, които се занимават
със
сравнителното проучване
на
различните религии?
Човек би могъл да зададе въпроса и той често се задава: Защо тези висши индивидуалности са избрали точно госпожа Блаватска за техен инструмент? Защото въпреки всичко, тя е била най-подходяща.
Защо не е избран за инструмент един от учените господа, които се занимават със сравнителното проучване на различните религии?
Ние можем да вземем най-големия, уважавания познавач на ориенталските религиозни системи, известния Макс Мюлер35 и от неговите собствени изказвания ще видим защо той не би могъл да оповести това, което трябваше да бъде разкрито чрез човешкия инструмент на госпожа Блаватска. Той имаше особена преценка за това, което даде Е. П. Блаватска относно ориенталската религиозна мъдрост; той казваше: „Ако някъде на улицата се види едно прасе, което грухти, не би изглеждало нищо особено, но когато един човек на улицата върви и грухти като прасе, тогава изглежда твърде забележително. „ Ще рече: Който не изопачава това, което са ориенталските религиозни системи в смисъла на Макс Мюлер, той е като човек, който грухти като прасе. Не ми изглежда да има много логика в това сравнение.
към текста >>
Най-напред малка, грозна жена с нелогично мислене,
със
страстен характер, която винаги се ядосваше от нещо, която всъщност беше добра, любвеобилна и състрадателна, но
не
би могла да мине за надарена жена.
Точно който причислява „Дзиян-строфите“ и „Писмата от Учителите“ към най-великото, което е споделяно с човечеството, получава от тези обширни части в книгата относно теорията за масата впечатлението, като че ли те са написани от някой, който е страдал от писателска лудост, който непрекъснато е писал каквото му е хрумнало и не е могъл да остави перото от ръката си. Има и други части, в които прозира дълбока, страстна природа относно научните неща, без да е налице точно познание на предмета. Така „Тайната доктрина“ е книга, съставена от събрани неща, които би трябвало да се изключат, но също и от факти на най-висша мъдрост. Това става понятно, когато се узнае обяснението на един дълбок познавач и добър познат на госпожа Блаватска37. Той казва: „Госпожа Блаватска беше една тройственост.
Най-напред малка, грозна жена с нелогично мислене, със страстен характер, която винаги се ядосваше от нещо, която всъщност беше добра, любвеобилна и състрадателна, но не би могла да мине за надарена жена.
Освен това, когато от нея излизаха най-велики истини тя беше ученичка на Великите Учители. Тогава се променяха нейните черти, жестове, тогава тя беше друга, тогава духовните светове говореха от нея. И имаше една трета страна, това беше едно царствено явление, надвишаващо всичко и предизвикващо страхопочитание. Това ставаше в редките моменти, когато самите Учители говореха от нея и се възвестяваха в нейните думи и писания. „ Тези, които са одушевени с чувството за истината, винаги грижливо ще различават, също и в произведенията на госпожа Блаватска, за какво става въпрос.
към текста >>
Тогава един такъв Бодисатва е толкова напреднал, че когато стане Буда което може да се случи само
на
Земята
той
не
се нуждае повече от едно плътско тяло.
Ориенталската култура говори само за такива индивидуалности, които са осъществили развитието си, преминавайки през различни инкарнации. Ориенталската култура например говори за Бодисатвите като индивидуалности, които по-бързо от обикновените хора преминават през човешкото развитие. Те обаче имат предвид това, което като индивидуалност преминава от инкарнация в инкарнация и в една определена инкарнация един такъв Бодисатва става Буда.
Тогава един такъв Бодисатва е толкова напреднал, че когато стане Буда което може да се случи само на Земята той не се нуждае повече от едно плътско тяло.
Колкото по-назад се връщаме, толкова повече се има предвид само индивидуалността и по-малко се изтъкват отделните прераждания. Много повече се говори за „Буда“ като за една степен, за едно достойнство, което и другите бодисатви също достигат в течение на живота си, отколкото за историческия Буда, за принца Судходана.
към текста >>
Когато разгледаме този образ
със
средствата
на
духовната наука, можем да узнаем, че той е допринесъл за разпространяването
на
християнството, за навлизането
на
едно вътрешно християнство в сърцата и душевността
на
хората и то повече от всички теологически интерпретатори, повече от всички кардинали и папи
на
неговото време.
Обърнем ли поглед нататък, ще намерим онзи своеобразен образ на Средновековието, който е роден за да се види външно, че по особен начин е свързан с духовния свят през един от Великденските празнични дни на 1483 година и който още млад е починал през тридесет и седмата си година, който така мощно е действал чрез това, което е дал на човечеството. Това е образът на Рафаел. Той беше роден на един Разпети петък, като че ли да покаже, че е свързан с това, което се празнува на Разпети петък. Какво може да узнае западната култура в смисъла на духовната наука от образа на Рафаел?
Когато разгледаме този образ със средствата на духовната наука, можем да узнаем, че той е допринесъл за разпространяването на християнството, за навлизането на едно вътрешно християнство в сърцата и душевността на хората и то повече от всички теологически интерпретатори, повече от всички кардинали и папи на неговото време.
Пред погледа на Рафаел е стояло това, което четем в „Деяния на апостолите“. Един от атиняните пристъпва и казва дори жестовете са изобразени там: „Вие, граждани на Атина, вие принасяхте във външни знаци жертви на Боговете. Но има едно познание за онзи Бог, който живее и твори във всичко живо. Това е Христос, който премина през смъртта и възкръсна и чрез това даде на хората импулса на Възкресението. „ Някои не слушаха, а други се учудваха.
към текста >>
Но ние знаем, че чрез този Христов импулс нещо е дошло
на
Земята
, нещо се е вляло в човечеството, което ще донесе добро за цялото човечество, щом се влее в човешките култури.
Но ние знаем, че чрез този Христов импулс нещо е дошло на Земята, нещо се е вляло в човечеството, което ще донесе добро за цялото човечество, щом се влее в човешките култури.
Така че това, което премина през смъртта, е като житно зърно, което се умножава и навлиза в отделните души на хората, където може да покълне. Тъй като знаем, че Христос, който премина през смъртта и чрез това навлезе в Земята, беше приет от тялото на Исус от Назарет, се запитваме: Какво ще стане, когато Земята достигне целта си и дойде до своя край? Христос, който се приближи отдалече към Земята и се свърза с нея, в нейния край ще бъде реалността на Земята, той става духът на Земята. Той и сега е духът на Земята, само че тогава човешките души ще бъдат проникнати от него, хората ще са едно цяло с него.
към текста >>
Тъй като знаем, че Христос, който премина през смъртта и чрез това навлезе в
Земята
, беше приет от тялото
на
Исус от Назарет, се запитваме: Какво ще стане, когато
Земята
достигне целта си и дойде до своя край?
Но ние знаем, че чрез този Христов импулс нещо е дошло на Земята, нещо се е вляло в човечеството, което ще донесе добро за цялото човечество, щом се влее в човешките култури. Така че това, което премина през смъртта, е като житно зърно, което се умножава и навлиза в отделните души на хората, където може да покълне.
Тъй като знаем, че Христос, който премина през смъртта и чрез това навлезе в Земята, беше приет от тялото на Исус от Назарет, се запитваме: Какво ще стане, когато Земята достигне целта си и дойде до своя край?
Христос, който се приближи отдалече към Земята и се свърза с нея, в нейния край ще бъде реалността на Земята, той става духът на Земята. Той и сега е духът на Земята, само че тогава човешките души ще бъдат проникнати от него, хората ще са едно цяло с него.
към текста >>
Христос, който се приближи отдалече към
Земята
и се свърза с нея, в нейния край ще бъде реалността
на
Земята
, той става духът
на
Земята
.
Но ние знаем, че чрез този Христов импулс нещо е дошло на Земята, нещо се е вляло в човечеството, което ще донесе добро за цялото човечество, щом се влее в човешките култури. Така че това, което премина през смъртта, е като житно зърно, което се умножава и навлиза в отделните души на хората, където може да покълне. Тъй като знаем, че Христос, който премина през смъртта и чрез това навлезе в Земята, беше приет от тялото на Исус от Назарет, се запитваме: Какво ще стане, когато Земята достигне целта си и дойде до своя край?
Христос, който се приближи отдалече към Земята и се свърза с нея, в нейния край ще бъде реалността на Земята, той става духът на Земята.
Той и сега е духът на Земята, само че тогава човешките души ще бъдат проникнати от него, хората ще са едно цяло с него.
към текста >>
Той и сега е духът
на
Земята
, само че тогава човешките души ще бъдат проникнати от него, хората ще са едно цяло с него.
Но ние знаем, че чрез този Христов импулс нещо е дошло на Земята, нещо се е вляло в човечеството, което ще донесе добро за цялото човечество, щом се влее в човешките култури. Така че това, което премина през смъртта, е като житно зърно, което се умножава и навлиза в отделните души на хората, където може да покълне. Тъй като знаем, че Христос, който премина през смъртта и чрез това навлезе в Земята, беше приет от тялото на Исус от Назарет, се запитваме: Какво ще стане, когато Земята достигне целта си и дойде до своя край? Христос, който се приближи отдалече към Земята и се свърза с нея, в нейния край ще бъде реалността на Земята, той става духът на Земята.
Той и сега е духът на Земята, само че тогава човешките души ще бъдат проникнати от него, хората ще са едно цяло с него.
към текста >>
Ние учихме, че човекът в своя образ
на
Земята
трябва да го взимаме за майа.
Сега се запитваме за нещо друго.
Ние учихме, че човекът в своя образ на Земята трябва да го взимаме за майа.
Този образ се разпръсква след смъртта, той е един мираж, който застава пред човека като външен образ на човешкото тяло. Но външният образ на физическото тяло няма да остане повече тук на Земята, също както няма да останат и физическите тела на растенията, на животните и на минералите. Физическите тела ще преминат в това, което се разпръсква, което става световен прах. Това, което се вижда, напълно ще изчезне, физическата Земя няма повече да я има. А етерните тела?
към текста >>
Но външният образ
на
физическото тяло няма да остане повече тук
на
Земята
, също както няма да останат и физическите тела
на
растенията,
на
животните и
на
минералите.
Сега се запитваме за нещо друго. Ние учихме, че човекът в своя образ на Земята трябва да го взимаме за майа. Този образ се разпръсква след смъртта, той е един мираж, който застава пред човека като външен образ на човешкото тяло.
Но външният образ на физическото тяло няма да остане повече тук на Земята, също както няма да останат и физическите тела на растенията, на животните и на минералите.
Физическите тела ще преминат в това, което се разпръсква, което става световен прах. Това, което се вижда, напълно ще изчезне, физическата Земя няма повече да я има. А етерните тела? Те имат смисъл само докато обновяват физическите тела; и тях няма да ги има. Когато Земята достигне до целта си, какво тогава ще остане от всичко, което човек вижда?
към текста >>
Когато
Земята
достигне до целта си, какво тогава ще остане от всичко, което човек вижда?
Но външният образ на физическото тяло няма да остане повече тук на Земята, също както няма да останат и физическите тела на растенията, на животните и на минералите. Физическите тела ще преминат в това, което се разпръсква, което става световен прах. Това, което се вижда, напълно ще изчезне, физическата Земя няма повече да я има. А етерните тела? Те имат смисъл само докато обновяват физическите тела; и тях няма да ги има.
Когато Земята достигне до целта си, какво тогава ще остане от всичко, което човек вижда?
Нищо, съвсем нищо няма да остане, нищо от самия него, нищо от съществата на другите природни царства. Когато духовното се освободи, от материята няма да остане нищо, освен безформен прах, понеже само духът е действителен. Но едно нещо ще остане действително, което по-рано не е било съединено със Земята, с което човешките души ще се обединят, само едно тогава ще е действително: Христовият Дух. Той ще бъде единствената реалност, която ще може да остане от Земята.
към текста >>
Но едно нещо ще остане действително, което по-рано
не
е било съединено
със
Земята
, с което човешките души ще се обединят, само едно тогава ще е действително: Христовият Дух.
А етерните тела? Те имат смисъл само докато обновяват физическите тела; и тях няма да ги има. Когато Земята достигне до целта си, какво тогава ще остане от всичко, което човек вижда? Нищо, съвсем нищо няма да остане, нищо от самия него, нищо от съществата на другите природни царства. Когато духовното се освободи, от материята няма да остане нищо, освен безформен прах, понеже само духът е действителен.
Но едно нещо ще остане действително, което по-рано не е било съединено със Земята, с което човешките души ще се обединят, само едно тогава ще е действително: Христовият Дух.
Той ще бъде единствената реалност, която ще може да остане от Земята.
към текста >>
Той ще бъде единствената реалност, която ще може да остане от
Земята
.
Те имат смисъл само докато обновяват физическите тела; и тях няма да ги има. Когато Земята достигне до целта си, какво тогава ще остане от всичко, което човек вижда? Нищо, съвсем нищо няма да остане, нищо от самия него, нищо от съществата на другите природни царства. Когато духовното се освободи, от материята няма да остане нищо, освен безформен прах, понеже само духът е действителен. Но едно нещо ще остане действително, което по-рано не е било съединено със Земята, с което човешките души ще се обединят, само едно тогава ще е действително: Христовият Дух.
Той ще бъде единствената реалност, която ще може да остане от Земята.
към текста >>
По времето
на
Мистерията
на
Голгота, като импулс и същевременно като душата
на
Земята
, той се е спуснал в Земната сфера.
По времето на Мистерията на Голгота, като импулс и същевременно като душата на Земята, той се е спуснал в Земната сфера.
Също и при Христос трябва да се създаде това, което би могло да се нарече негови обвивки. От какво едно такова същество си взема своите обвивки? Не както това става при хората, но също и Христос ще има един вид одухотворено физическо тяло, един вид етерно тяло и един вид астрално тяло. От какво ще се състоят тези тела?
към текста >>
Той използва тях, живя в тях, вечеря заедно
със
своите ученици, в тях преживя събитията в Гетсеманската градина, в тях беше обруган и подигран, в тях премина през Мистерията
на
Голгота.
Това са неща, които първоначално могат само да бъдат загатнати. Чрез Кръщението в река Йордан, Христос се е спуснал в обвивките на Исус от Назарет.
Той използва тях, живя в тях, вечеря заедно със своите ученици, в тях преживя събитията в Гетсеманската градина, в тях беше обруган и подигран, в тях премина през Мистерията на Голгота.
След това възкръсна и от тогава живее като дух на Земята, свързан е с нея. Той си създава нещо подобно, каквото човекът има в своите обвивки. Постепенно в течение на времето около първоначалния чисто духовен Христов импулс, който се спусна при кръщението в реката Йордан, се оформя нещо, което се обособява като астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Всички тези обвивки се образуват от сили, които трябва да бъдат развити на Земята от човечеството. Кои са тези сили?
към текста >>
След това възкръсна и от тогава живее като дух
на
Земята
, свързан е с нея.
Това са неща, които първоначално могат само да бъдат загатнати. Чрез Кръщението в река Йордан, Христос се е спуснал в обвивките на Исус от Назарет. Той използва тях, живя в тях, вечеря заедно със своите ученици, в тях преживя събитията в Гетсеманската градина, в тях беше обруган и подигран, в тях премина през Мистерията на Голгота.
След това възкръсна и от тогава живее като дух на Земята, свързан е с нея.
Той си създава нещо подобно, каквото човекът има в своите обвивки. Постепенно в течение на времето около първоначалния чисто духовен Христов импулс, който се спусна при кръщението в реката Йордан, се оформя нещо, което се обособява като астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Всички тези обвивки се образуват от сили, които трябва да бъдат развити на Земята от човечеството. Кои са тези сили?
към текста >>
Всички тези обвивки се образуват от сили, които трябва да бъдат развити
на
Земята
от човечеството.
Чрез Кръщението в река Йордан, Христос се е спуснал в обвивките на Исус от Назарет. Той използва тях, живя в тях, вечеря заедно със своите ученици, в тях преживя събитията в Гетсеманската градина, в тях беше обруган и подигран, в тях премина през Мистерията на Голгота. След това възкръсна и от тогава живее като дух на Земята, свързан е с нея. Той си създава нещо подобно, каквото човекът има в своите обвивки. Постепенно в течение на времето около първоначалния чисто духовен Христов импулс, който се спусна при кръщението в реката Йордан, се оформя нещо, което се обособява като астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло.
Всички тези обвивки се образуват от сили, които трябва да бъдат развити на Земята от човечеството.
Кои са тези сили?
към текста >>
Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога
не
е ставало
на
Земята
-до една позорна наука.
Второто, което човешките души трябва да изградят, чрез което да привлекат Христовия импулс, са всички чувства на състрадание. И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека. Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие. По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука.
Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука.
Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността. Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето. Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят. Сексуалността може да се прибави към обичта, но няма нищо общо с чистата истинска обич.
към текста >>
Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата
на
силите
, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ.
Защо точно сега можем да кажем такива неща? Понеже веднъж ще се разреши един голям проблем за хората, а именно да се представи образът на Христос, какъвто е в действителност в различните области на живота. Чак тогава ще може да се види какъв е той, когато се вземат под внимание някои неща, които изнася духовното изследване; тогава няма да се гледа назад към това, което е било в Палестина там Христос използваше обвивките на Исус.
Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ.
Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.
към текста >>
С такива мисли исках да събудя във вашите души, каквото може да бъде събудено, когато
не
със
сухи думи, а с чувствени идеи и чувствени нюанси бих искал да говоря
на
стремящите се към духовно-научното, така че тези чувствени нюанси и идеи да живеят, да въздействат и да се разпространят навън в света.
С такива мисли исках да събудя във вашите души, каквото може да бъде събудено, когато не със сухи думи, а с чувствени идеи и чувствени нюанси бих искал да говоря на стремящите се към духовно-научното, така че тези чувствени нюанси и идеи да живеят, да въздействат и да се разпространят навън в света.
Когато в сърцата живеят такива чувства, те ще станат извор на топлина, която ще се влее в цялото човечество. И онези, които вярват в това, ще повярват и в действието на своите прекрасни усещания, ще повярват, че всяка една душа чувства така дори и когато кармата не я принуждава да дава външен израз и чрез това тя ще може да поражда невидими въздействия, които наистина ще внесат в света това, което трябва да навлезе в него чрез духовната наука.
към текста >>
29.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Днес от два източника може да се научи нещо за това, което може да се обозначи като съдържание
на
различните религиозни вероизповедания: от хората, които се занимават
със
сравнителната религиозна наука и от тези, които по духовно-научен начин вникват в съдържанието
на
различните вероизповедания.
Така изглеждат мисионерските дейности на християните сред будистите; те внасят своето специално вероизповедание сред тях. По съответния начин се държи и ортодоксалният будист. Да предположим, че двамата биха станали антропософи. Как християнинът, като антропософски християнин, може да се отнася към будистите? Да речем, той чуе това, което принадлежи към най-главните неща в будизма и което всъщност правилно се разбира само от този, който сам живее в будизма.
Днес от два източника може да се научи нещо за това, което може да се обозначи като съдържание на различните религиозни вероизповедания: от хората, които се занимават със сравнителната религиозна наука и от тези, които по духовно-научен начин вникват в съдържанието на различните вероизповедания.
Когато се погледне към тези, които се занимават със сравняващата религиите наука, трябва да се каже, че те са изключително работливи и дейни хора, които се грижат за научното сравнение на различните религиозни вероизповедания. Но когато те сравняват тези религиозни вероизповедания, се вижда нещо съвсем особено; тогава това, което те търсят, дори и да не си признават, всъщност е само неистината за различните вероизповедания. Хората търсят каквото не е истина, те търсят това, което е било възприето точно в детските години на различните религиозни вероизповедания. Този, който се занимава с това като духовно-научен изследовател, търси централното ядро в отделните вероизповедания, той търси това, което се съдържа в един единствен нюанс, но наистина като въз-приемаем нюанс в едно или в друго религиозно вероизповедание. Той търси това, което е истина в отделните вероизповедания, а не това, което е погрешно.
към текста >>
Когато се погледне към тези, които се занимават
със
сравняващата религиите наука, трябва да се каже, че те са изключително работливи и дейни хора, които се грижат за научното сравнение
на
различните религиозни вероизповедания.
По съответния начин се държи и ортодоксалният будист. Да предположим, че двамата биха станали антропософи. Как християнинът, като антропософски християнин, може да се отнася към будистите? Да речем, той чуе това, което принадлежи към най-главните неща в будизма и което всъщност правилно се разбира само от този, който сам живее в будизма. Днес от два източника може да се научи нещо за това, което може да се обозначи като съдържание на различните религиозни вероизповедания: от хората, които се занимават със сравнителната религиозна наука и от тези, които по духовно-научен начин вникват в съдържанието на различните вероизповедания.
Когато се погледне към тези, които се занимават със сравняващата религиите наука, трябва да се каже, че те са изключително работливи и дейни хора, които се грижат за научното сравнение на различните религиозни вероизповедания.
Но когато те сравняват тези религиозни вероизповедания, се вижда нещо съвсем особено; тогава това, което те търсят, дори и да не си признават, всъщност е само неистината за различните вероизповедания. Хората търсят каквото не е истина, те търсят това, което е било възприето точно в детските години на различните религиозни вероизповедания. Този, който се занимава с това като духовно-научен изследовател, търси централното ядро в отделните вероизповедания, той търси това, което се съдържа в един единствен нюанс, но наистина като въз-приемаем нюанс в едно или в друго религиозно вероизповедание. Той търси това, което е истина в отделните вероизповедания, а не това, което е погрешно.
към текста >>
Аз
не
бих употребил също и другото сравнение
на
сравняващата религиите наука
със
споменатото животно, наистина е учудващо, че Макс Мюлер сам го употребява.
Той е на мнение, че хората следват Блаватска, която им дава само погрешна представа за ориенталските религии, без да се съобразява с верните представи за тях, които например той, Макс Мюлер дава. И той употребява следното сравнение: Ако хората видят на улицата едно истинско прасе, което грухти, няма особено да се учудят, но ако видят човек, който грухти като прасе, това прави впечатление. Той иска да сравни това, което по естествен начин показва религиозните системи, именно неговия начин на сравняване на религиите с прасето, което грухти по естествен начин не аз правя сравнението и искаше да сравни това, което Е. П. Блаватска даде, с един човек, който така грухти. Не искам да говоря за изискаността на сравнението, понеже то не ми изглежда особено логично, но аз бих бил изненадан, ако ме срещне един човек, който така сполучливо би могъл да грухти.
Аз не бих употребил също и другото сравнение на сравняващата религиите наука със споменатото животно, наистина е учудващо, че Макс Мюлер сам го употребява.
към текста >>
За да се победи Луцифер, е трябвало божественото да мине през смъртта; затова е трябвало то да слезе
на
Земята
.
В един свръхсетивен свят няма смърт, доколкото свръхсетивните светове са достъпни за човека с неговото ясновидско съзнание. Даже и груповите души на животните не умират; те само метаморфозират. Има само метаморфоза, но не и това, което наричаме смърт. Разлагането, разпадането на една част от дадено същество, смърт има само във физическия свят. За компенсация е трябвало това може само да се загатне едно надземно същество да изстрада смъртта, за да се прокара моста между Боговете и хората, един вид компенсация за луциферическия бунт.
За да се победи Луцифер, е трябвало божественото да мине през смъртта; затова е трябвало то да слезе на Земята.
към текста >>
Този единствен по рода си импулс, който
не
бива да се взима по друг начин, освен като преминаване
на
божественото през смъртта
на
физическия план и излъчването
на
Христовия импулс в духовната атмосфера
на
Земята
от този момент нататък.
Това, което се е случило чрез Мистерията на Голгота, значи е работа на Боговете, чрез която е създадена компенсация за делото на Луцифер. Това е единствената работа на Боговете, която се представя пред очите на хората.
Този единствен по рода си импулс, който не бива да се взима по друг начин, освен като преминаване на божественото през смъртта на физическия план и излъчването на Христовия импулс в духовната атмосфера на Земята от този момент нататък.
Този, който познава християнството, разглежда това като прасъщността на това християнство. Християнството, обхванато в дълбокия му смисъл, се отличава от всички други религии поради това, че другите религии като главен факт в тяхното зараждане виждат някой религиозен основател, една личност; докато християнството вижда същественото не в личността на Исус от Назарет, а в личността на този основател вижда само носителя на Христовия импулс, християнството вижда същественото в един факт. Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта. Това е, което е особен нюанс на истината в християнството: Че в началото му е поставена не една индивидуалност, а едно събитие, един факт, едно изживяване. Затова естествено е без значение, когато ни се каже: Вижте, Исус от Назарет има всякакви страсти, още има всякакви качества, които според ориенталските изисквания не бива да има, да речем, някой напреднал човек.
към текста >>
И напълно естествено е и
не
би могло да се спори, че подобно
на
този, който
не
познава будизма и твърди, че един Буда би дошъл отново в плът, този, който
не
разбира християнството, ще твърди, че Христос би могъл отново да слезе в плът47, той
не
разбира, че тук става въпрос за един единствен живот
на
едно божествено същество
на
Земята
, точно за тази цел то е трябвало да премине през смъртта във физически план.
Така и двамата се разбират. Те не биха се разбирали и биха се скарали, ако например дойдат християни, които мислят, че са станали антропософи и биха казали: Не ти вярвам, че един Буда няма да се появи повече във физическо тяло, а предполагам, че след известно време Буда отново ще дойде в едно физическо тяло. Това би било абсурдно за този, който познава будизма в неговата същност. Невъзможно би било да се изисква от будиста да вярва, че неговият Буда отново може да се появи в плът. Будистът би казал: Ти не разбираш будизма.
И напълно естествено е и не би могло да се спори, че подобно на този, който не познава будизма и твърди, че един Буда би дошъл отново в плът, този, който не разбира християнството, ще твърди, че Христос би могъл отново да слезе в плът47, той не разбира, че тук става въпрос за един единствен живот на едно божествено същество на Земята, точно за тази цел то е трябвало да премине през смъртта във физически план.
Така тук става въпрос за взаимно разбирателство на хората по цялата Земя, за истинско разбиране, чрез което ще се възцари мир. Размирици ще се появят, когато се твърди спрямо будистите, че Буда ще се появи отново в плът; размирици ще се посадят, когато се твърди, че Христос би могъл отново да се въплъти. Такива неща би трябвало силно да си отмъстят, понеже са невъзможности относно това, което наистина живее в човешкото развитие. Гротескно би било, когато някой дори иска да твърди, че Христос пак ще трябва да дойде и хората сега би трябвало по-добре да го разберат, отколкото някога и че те би трябвало по-добре да се подготвят за него, а не да го умъртвяват; такъв човек нищо не разбира, защото тук нещата опират точно до умъртвяването, и че без него не би имало никакво християнство! Добрата воля за взаимно разбиране наистина довежда до разбиране и ние виждаме как духовната наука може да бъде инструмент, за да се търси основното ядро в отделните религиозни вероизповедания.
към текста >>
Той е този, който живя
на
Земята
и възкръсна, този, който чрез възкръсването ще поведе самите хора към Възкресението.
Да вземем веднъж следното. Да отворим „Деянията на апостолите“ на страницата, където пише: „И апостол Павел дойде в Атина и атиняните се събраха около него, и апостол Павел се изправи пред тях и каза: Вие, жени и мъже на Атина, вие по всякакъв начин почитахте досега вашите Богове; но божествеността не живее във външните знаци на действителността! Вие всъщност имате един олтар, където пише: На непознатия Бог! Аз обаче ви казвам, онзи непознат Бог е този, който не може да бъде показан в своя истински образ чрез външни знаци, той обаче лежи в основата на всичко живо, на всичко съществуващо.
Той е този, който живя на Земята и възкръсна, този, който чрез възкръсването ще поведе самите хора към Възкресението.
„ И апостолската история разказва по-нататък а ние буквално виждаме апостол Павел да стои пред атиняните - как някои атиняни повярваха, а други не. Между първите е Дионисий Ареопагита. Тогава поглеждаме картината, която се намира в Камера дела сигнатура в Рим и е нарисувана от Рафаел, и която се нарича „Атинската школа“. Да предположим както някога беше съвсем естествено, че Рафаел прочита мястото от апостолските истории, за което стана въпрос. То оживява в него.
към текста >>
Когато през пролетта виждаме как
Земята
оставя зеленината си да избуи в растенията, как се разтварят листа и цветове и как растенията се подготвят да завържат плодове, какво имаме тогава тук?
Какво тогава става с това, което остава в леглото? Когато ясновидецът погледне от своето астрално тяло към това, което се извършва в етерното и физическото тяло, вижда как там започва един по-скоро вегетативен живот, един живот, който всъщност се руши чрез дневното съзнание. Уморяването се компенсира; това означава: в етерното и във физическото тяло нещо започва да цъфти и избуява, а астралното тяло и Азът са се оттеглили. Когато сутрин те отново навлязат във физическото и етерното тяло, тогава отново допринасят за тяхната умора, те „изгризват“, довеждат до увяхване на това, което е избуяло през нощта. Всичко, което е в микрокосмоса, е налице също и в макрокосмоса.
Когато през пролетта виждаме как Земята оставя зеленината си да избуи в растенията, как се разтварят листа и цветове и как растенията се подготвят да завържат плодове, какво имаме тогава тук?
Това, ако бъде сравнено външно, можем да го сравним със събуждането на природата през пролетта. Всъщност е точно обратното! Ние трябва да сравним разцъфтяването през пролетта със заспиването. Ние трябва да сравним появата и израстването на растенията през пролетта с това, което се извършва в етерното и физическото тяло на човека при заспиването. Тогава, когато наближава лятото, всичко става все пожизнено, както е в човешкото физическо и етерно тяло към средата на спането.
към текста >>
Това, ако бъде сравнено външно, можем да го сравним
със
събуждането
на
природата през пролетта.
Когато ясновидецът погледне от своето астрално тяло към това, което се извършва в етерното и физическото тяло, вижда как там започва един по-скоро вегетативен живот, един живот, който всъщност се руши чрез дневното съзнание. Уморяването се компенсира; това означава: в етерното и във физическото тяло нещо започва да цъфти и избуява, а астралното тяло и Азът са се оттеглили. Когато сутрин те отново навлязат във физическото и етерното тяло, тогава отново допринасят за тяхната умора, те „изгризват“, довеждат до увяхване на това, което е избуяло през нощта. Всичко, което е в микрокосмоса, е налице също и в макрокосмоса. Когато през пролетта виждаме как Земята оставя зеленината си да избуи в растенията, как се разтварят листа и цветове и как растенията се подготвят да завържат плодове, какво имаме тогава тук?
Това, ако бъде сравнено външно, можем да го сравним със събуждането на природата през пролетта.
Всъщност е точно обратното! Ние трябва да сравним разцъфтяването през пролетта със заспиването. Ние трябва да сравним появата и израстването на растенията през пролетта с това, което се извършва в етерното и физическото тяло на човека при заспиването. Тогава, когато наближава лятото, всичко става все пожизнено, както е в човешкото физическо и етерно тяло към средата на спането. А през есента става така, както когато човек сутрин се вмъква във физическото и етерното тяло; есента довежда до увяхване на всичко онова, което е избуяло през пролетта и лятото.
към текста >>
Ние трябва да сравним разцъфтяването през пролетта
със
заспиването.
Когато сутрин те отново навлязат във физическото и етерното тяло, тогава отново допринасят за тяхната умора, те „изгризват“, довеждат до увяхване на това, което е избуяло през нощта. Всичко, което е в микрокосмоса, е налице също и в макрокосмоса. Когато през пролетта виждаме как Земята оставя зеленината си да избуи в растенията, как се разтварят листа и цветове и как растенията се подготвят да завържат плодове, какво имаме тогава тук? Това, ако бъде сравнено външно, можем да го сравним със събуждането на природата през пролетта. Всъщност е точно обратното!
Ние трябва да сравним разцъфтяването през пролетта със заспиването.
Ние трябва да сравним появата и израстването на растенията през пролетта с това, което се извършва в етерното и физическото тяло на човека при заспиването. Тогава, когато наближава лятото, всичко става все пожизнено, както е в човешкото физическо и етерно тяло към средата на спането. А през есента става така, както когато човек сутрин се вмъква във физическото и етерното тяло; есента довежда до увяхване на всичко онова, което е избуяло през пролетта и лятото. Трябва правилно да се сравни това, което става вън и вътре, не бива да се търсят външни алегории и да се сравнява пролетта със събуждането, есента със заспиването, а точно обратното.
към текста >>
Трябва правилно да се сравни това, което става вън и вътре,
не
бива да се търсят външни алегории и да се сравнява пролетта
със
събуждането, есента
със
заспиването, а точно обратното.
Всъщност е точно обратното! Ние трябва да сравним разцъфтяването през пролетта със заспиването. Ние трябва да сравним появата и израстването на растенията през пролетта с това, което се извършва в етерното и физическото тяло на човека при заспиването. Тогава, когато наближава лятото, всичко става все пожизнено, както е в човешкото физическо и етерно тяло към средата на спането. А през есента става така, както когато човек сутрин се вмъква във физическото и етерното тяло; есента довежда до увяхване на всичко онова, което е избуяло през пролетта и лятото.
Трябва правилно да се сравни това, което става вън и вътре, не бива да се търсят външни алегории и да се сравнява пролетта със събуждането, есента със заспиването, а точно обратното.
към текста >>
Така че можем да кажем: Това, което са духовете
на
Земята
, това отива да спи през пролетта и се събужда като дух
на
Земята
през есента и зимата.
Така че можем да кажем: Това, което са духовете на Земята, това отива да спи през пролетта и се събужда като дух на Земята през есента и зимата.
През зимата, като духове на Земята, те са свързани със Земята, за да се издигнат през пролетта и лятото отново нагоре в небесните висини, в астралните висини, както и да се свържат с другата страна на Земята, където е зима. Когато отново настъпи пролет, те отново заспиват.
към текста >>
През зимата, като духове
на
Земята
, те са свързани
със
Земята
, за да се издигнат през пролетта и лятото отново нагоре в небесните висини, в астралните висини, както и да се свържат с другата страна
на
Земята
, където е зима.
Така че можем да кажем: Това, което са духовете на Земята, това отива да спи през пролетта и се събужда като дух на Земята през есента и зимата.
През зимата, като духове на Земята, те са свързани със Земята, за да се издигнат през пролетта и лятото отново нагоре в небесните висини, в астралните висини, както и да се свържат с другата страна на Земята, където е зима.
Когато отново настъпи пролет, те отново заспиват.
към текста >>
На
това
не
противоречи фактът, че
Земята
спи веднъж с едната, а друг път с другата си половина.
На това не противоречи фактът, че Земята спи веднъж с едната, а друг път с другата си половина.
В известно отношение същото имаме и при човека. Този, който ясновидски проследява процесите, вижда как през пролетта се наблюдава същото, което се вижда при човешкото заспиване, където единичният дух се оттегля в астралния свят; той вижда, че през пролетта това, което ние наричаме земни духове, се оттегля в астралния свят и обратно. Да, днешните хора с изключение на тези, които седят тук сигурно силно биха се разсмели, когато се говори така за заспиването и събуждането на земните духове. Това човечество прави всичко, за да докаже, че няма понятие от действителните процеси в света. Но не всякога е било така, съвсем не; по-рано е било другояче!
към текста >>
Тогава беше естествено да се говори, че през средата
на
лятото същинската земна духовност отсъства от
Земята
.
Но не всякога е било така, съвсем не; по-рано е било другояче! Някога имаше едно старо човешко ясновидство и то правилно виждаше такива факти. Хората виждаха, че земните духове се оттеглят през пролетта, за да се издигнат в космическите висини. През есента тези духове отново слизаха долу. Това беше виждано в старите времена.
Тогава беше естествено да се говори, че през средата на лятото същинската земна духовност отсъства от Земята.
Затова избуява дейността на елементарните природни духове като в един пароксизъм и на Земята остава да действа земно-телесното, което именно излиза на преден план в сетивността. Когато тези неща е трябвало да бъдат илюстрирани, не е могло да се направи по-добре, освен празникът на Йоан (Еньовден Б. пр.) да бъде преместен точно в това време, за да се покаже, че действат избуяващите природни духове, а същинските духове на Земята, които са Азът и астралното тяло на Земята, ги няма.
към текста >>
Затова избуява дейността
на
елементарните природни духове като в един пароксизъм и
на
Земята
остава да действа земно-телесното, което именно излиза
на
преден план в сетивността.
Някога имаше едно старо човешко ясновидство и то правилно виждаше такива факти. Хората виждаха, че земните духове се оттеглят през пролетта, за да се издигнат в космическите висини. През есента тези духове отново слизаха долу. Това беше виждано в старите времена. Тогава беше естествено да се говори, че през средата на лятото същинската земна духовност отсъства от Земята.
Затова избуява дейността на елементарните природни духове като в един пароксизъм и на Земята остава да действа земно-телесното, което именно излиза на преден план в сетивността.
Когато тези неща е трябвало да бъдат илюстрирани, не е могло да се направи по-добре, освен празникът на Йоан (Еньовден Б. пр.) да бъде преместен точно в това време, за да се покаже, че действат избуяващите природни духове, а същинските духове на Земята, които са Азът и астралното тяло на Земята, ги няма.
към текста >>
пр.) да бъде преместен точно в това време, за да се покаже, че действат избуяващите природни духове, а същинските духове
на
Земята
, които са Азът и астралното тяло
на
Земята
, ги няма.
През есента тези духове отново слизаха долу. Това беше виждано в старите времена. Тогава беше естествено да се говори, че през средата на лятото същинската земна духовност отсъства от Земята. Затова избуява дейността на елементарните природни духове като в един пароксизъм и на Земята остава да действа земно-телесното, което именно излиза на преден план в сетивността. Когато тези неща е трябвало да бъдат илюстрирани, не е могло да се направи по-добре, освен празникът на Йоан (Еньовден Б.
пр.) да бъде преместен точно в това време, за да се покаже, че действат избуяващите природни духове, а същинските духове на Земята, които са Азът и астралното тяло на Земята, ги няма.
към текста >>
Тогава
Земята
се събужда, тогава астралното тяло и Азът се свързват
със
Земята
.
Какво става тогава, когато наближава зимата?
Тогава Земята се събужда, тогава астралното тяло и Азът се свързват със Земята.
Там трябва да се поставят празниците, които се отнасят предимно за духовността на човека. Там беше поставен Коледният празник. А тогава, когато Земният дух се оттегля нагоре във висините, което се загатва чрез Великден тогава това напускане на Земята, това навлизане в астралното е било съобразено със съотношенията между Слънцето и Луната.
към текста >>
А тогава, когато Земният дух се оттегля нагоре във висините, което се загатва чрез Великден тогава това напускане
на
Земята
, това навлизане в астралното е било съобразено
със
съотношенията между Слънцето и Луната.
Какво става тогава, когато наближава зимата? Тогава Земята се събужда, тогава астралното тяло и Азът се свързват със Земята. Там трябва да се поставят празниците, които се отнасят предимно за духовността на човека. Там беше поставен Коледният празник.
А тогава, когато Земният дух се оттегля нагоре във висините, което се загатва чрез Великден тогава това напускане на Земята, това навлизане в астралното е било съобразено със съотношенията между Слънцето и Луната.
към текста >>
Всички тези неща по чудесен начин ни свързват
със
старото ясновидство, показват ни как в това, което е останало от стари времена, можем да видим нещо, което има общо с прастарото ясновидство
на
хората.
Всички тези неща по чудесен начин ни свързват със старото ясновидство, показват ни как в това, което е останало от стари времена, можем да видим нещо, което има общо с прастарото ясновидство на хората.
За материалистическия мироглед понеже той има нещо общо само с изграждането на тялото е напълно естествено да каже: Не е удобно особено по отношение на финансовия баланс и други подобни, че Великден веднъж е рано в годината, друг път много късно; той би трябвало да се фиксира, за да може да не пречи на търговията и индустрията. Би трябвало Великден да се празнува, да речем, винаги през първата неделя от Април! Така е удобно само за материалистическата епоха; на нея й липсва всякаква връзка с духовния свят. Както за материализма е присъщо да има такива идеи, също така е истина, че едно духовно движение трябва да запази връзката си със старите празници на човечеството, както те са поставени в протичането на годината. И затова не бихме се въздържали - точно по отношение на практическата дейност да постъпваме така, както съответства на един духовен мироглед.
към текста >>
Както за материализма е присъщо да има такива идеи, също така е истина, че едно духовно движение трябва да запази връзката си
със
старите празници
на
човечеството, както те са поставени в протичането
на
годината.
Всички тези неща по чудесен начин ни свързват със старото ясновидство, показват ни как в това, което е останало от стари времена, можем да видим нещо, което има общо с прастарото ясновидство на хората. За материалистическия мироглед понеже той има нещо общо само с изграждането на тялото е напълно естествено да каже: Не е удобно особено по отношение на финансовия баланс и други подобни, че Великден веднъж е рано в годината, друг път много късно; той би трябвало да се фиксира, за да може да не пречи на търговията и индустрията. Би трябвало Великден да се празнува, да речем, винаги през първата неделя от Април! Така е удобно само за материалистическата епоха; на нея й липсва всякаква връзка с духовния свят.
Както за материализма е присъщо да има такива идеи, също така е истина, че едно духовно движение трябва да запази връзката си със старите празници на човечеството, както те са поставени в протичането на годината.
И затова не бихме се въздържали - точно по отношение на практическата дейност да постъпваме така, както съответства на един духовен мироглед.
към текста >>
Този календар показва, че ние държим
на
връзката
със
старите времена.
И това трябваше да намери израз в нашия календар, който разбира се изглежда смешен за външния свят, но въпреки всичко ние няма да го скрием, даже и ако заради това ни смятат за чудаци.
Този календар показва, че ние държим на връзката със старите времена.
В илюстративната страна на календара, която беше създадена от един мил и многоуважаван от нас приятел49, имате обновяване на това, което вече е станало сухо и пусто; имагинациите, които се отнасят до констелациите на Слънцето, Луната и знаците на Зодиака, обновени за днешната душа, са дадени по такъв начин, че вие наистина получавате нещо, когато наблюдавате поредицата на седмиците и дните. Ако поставите въпросът: Как човек сам може да достигне до такива неща? тогава погледнете „Душевният календар“. Неговите медитации са резултат на четиригодишни окултни изследвания и опитности. Когато ги осъществите в душата си, тогава ще видите, че в нея възниква това, което изгражда връзките между отделните действия на духовните светове в протичането на времето.
към текста >>
30.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Мъдро е, когато ние посеем колкото се може повече любов по
Земята
.
Окултизмът казва: Любовта е това за света, което е Слънцето за външния живот. Ако нямаше любов в света, никакви души не биха могли повече да се развиват. Любовта е моралното слънце на света. Не би ли било абсурд за човека, който се радва на цветята на една ливада, ако би пожелал Слънцето да изчезне от света? Пренесено в сферата на моралното, това означава: Човек трябва да е заинтересуван в човешките взаимоотношения да се достигне до правилно развитие.
Мъдро е, когато ние посеем колкото се може повече любов по Земята.
Единствено мъдрото е, когато поощряваме любовта по Земята.
към текста >>
Единствено мъдрото е, когато поощряваме любовта по
Земята
.
Ако нямаше любов в света, никакви души не биха могли повече да се развиват. Любовта е моралното слънце на света. Не би ли било абсурд за човека, който се радва на цветята на една ливада, ако би пожелал Слънцето да изчезне от света? Пренесено в сферата на моралното, това означава: Човек трябва да е заинтересуван в човешките взаимоотношения да се достигне до правилно развитие. Мъдро е, когато ние посеем колкото се може повече любов по Земята.
Единствено мъдрото е, когато поощряваме любовта по Земята.
към текста >>
Човек узнава фактите
на
земната еволюция, чува за духа
на
Земята
, за нейната повърхност и измененията й, за създаването
на
човешкото тяло и така нататък, учи се точно да познае това, което живее и твори в развитието.
Какво ни дава духовната наука?
Човек узнава фактите на земната еволюция, чува за духа на Земята, за нейната повърхност и измененията й, за създаването на човешкото тяло и така нататък, учи се точно да познае това, което живее и твори в развитието.
Какво означава това? Какво означава, когато хората нищо не искат да знаят за духовната наука? Те нямат интерес към това, което се намира тук. Защото, който не познава Сатурн, който не познава същността на Слънцето и не иска да опознае Старата Луна, той не познава и Земята. Незаинтересуваност, краен егоизъм е тогава, когато хората нямат интерес към света.
към текста >>
Защото, който
не
познава Сатурн, който
не
познава същността
на
Слънцето и
не
иска да опознае Старата Луна, той
не
познава и
Земята
.
Какво ни дава духовната наука? Човек узнава фактите на земната еволюция, чува за духа на Земята, за нейната повърхност и измененията й, за създаването на човешкото тяло и така нататък, учи се точно да познае това, което живее и твори в развитието. Какво означава това? Какво означава, когато хората нищо не искат да знаят за духовната наука? Те нямат интерес към това, което се намира тук.
Защото, който не познава Сатурн, който не познава същността на Слънцето и не иска да опознае Старата Луна, той не познава и Земята.
Незаинтересуваност, краен егоизъм е тогава, когато хората нямат интерес към света. Интерес към всичко съществуващо това е човешко задължение. И така, нека обичаме Слънцето с неговата творческа сила, с неговата любов към растежа и благополучието на Земята и на човешките души. Тогава изучаването на развитието на Земята ще бъде духовният посев на любовта в света, защото духовна наука без обич би била опасност за човечеството. Но ние не бива да проповядваме любовта, а тя ще може да дойде и тогава ще дойде тази любов в света, когато ние разпространим познанието за действителните духовни неща.
към текста >>
И така, нека обичаме Слънцето с неговата творческа сила, с неговата любов към растежа и благополучието
на
Земята
и
на
човешките души.
Какво означава, когато хората нищо не искат да знаят за духовната наука? Те нямат интерес към това, което се намира тук. Защото, който не познава Сатурн, който не познава същността на Слънцето и не иска да опознае Старата Луна, той не познава и Земята. Незаинтересуваност, краен егоизъм е тогава, когато хората нямат интерес към света. Интерес към всичко съществуващо това е човешко задължение.
И така, нека обичаме Слънцето с неговата творческа сила, с неговата любов към растежа и благополучието на Земята и на човешките души.
Тогава изучаването на развитието на Земята ще бъде духовният посев на любовта в света, защото духовна наука без обич би била опасност за човечеството. Но ние не бива да проповядваме любовта, а тя ще може да дойде и тогава ще дойде тази любов в света, когато ние разпространим познанието за действителните духовни неща. Духовната наука и истинските действия от любов трябва да станат едно цяло.
към текста >>
Тогава изучаването
на
развитието
на
Земята
ще бъде духовният посев
на
любовта в света, защото духовна наука без обич би била опасност за човечеството.
Те нямат интерес към това, което се намира тук. Защото, който не познава Сатурн, който не познава същността на Слънцето и не иска да опознае Старата Луна, той не познава и Земята. Незаинтересуваност, краен егоизъм е тогава, когато хората нямат интерес към света. Интерес към всичко съществуващо това е човешко задължение. И така, нека обичаме Слънцето с неговата творческа сила, с неговата любов към растежа и благополучието на Земята и на човешките души.
Тогава изучаването на развитието на Земята ще бъде духовният посев на любовта в света, защото духовна наука без обич би била опасност за човечеството.
Но ние не бива да проповядваме любовта, а тя ще може да дойде и тогава ще дойде тази любов в света, когато ние разпространим познанието за действителните духовни неща. Духовната наука и истинските действия от любов трябва да станат едно цяло.
към текста >>
Много хора вярват, че трябва да представят тази Мистерия
на
Голгота колкото се може по-човешки, че това е било събитие, което се е извършило
на
Земята
, че е едно земно събитие.
Какво всъщност се е случило при Мистерията на Голгота? Ние знаем, че Исус от Назарет е бил роден, израснал е по този начин, както разказват Евангелията, че се е извършило Кръщението в реката Йордан през тридесетата му година, че Христос след това три години е живял в тялото на Исус от Назарет и че е извършил Мистерията на Голгота.
Много хора вярват, че трябва да представят тази Мистерия на Голгота колкото се може по-човешки, че това е било събитие, което се е извършило на Земята, че е едно земно събитие.
Това обаче не е така. Как Мистерията на Голгота се е изпълнила на Земята, може да се види само когато тази мистерия се разглежда от висшите светове.
към текста >>
Как Мистерията
на
Голгота се е изпълнила
на
Земята
, може да се види само когато тази мистерия се разглежда от висшите светове.
Какво всъщност се е случило при Мистерията на Голгота? Ние знаем, че Исус от Назарет е бил роден, израснал е по този начин, както разказват Евангелията, че се е извършило Кръщението в реката Йордан през тридесетата му година, че Христос след това три години е живял в тялото на Исус от Назарет и че е извършил Мистерията на Голгота. Много хора вярват, че трябва да представят тази Мистерия на Голгота колкото се може по-човешки, че това е било събитие, което се е извършило на Земята, че е едно земно събитие. Това обаче не е така.
Как Мистерията на Голгота се е изпълнила на Земята, може да се види само когато тази мистерия се разглежда от висшите светове.
към текста >>
За да разберем това, трябва да погледнем към съвета
на
Боговете,
не
на
Земята
.
Нека отново да си представим началото на земното развитие и началото на човека. Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен. Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано. Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си?
За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята.
Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете. Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши. Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят. Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело. Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората.
към текста >>
Обаче Христос е слязъл
на
Земята
, за да изпълни своето дело
на
Земята
, а хората стават зрители
на
това дело.
Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си? За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете. Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши. Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят.
Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело.
Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората. Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело. Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос. Божие дело е делото на Христос, делото, което Боговете са извършили за себе си. Ето откъде Мистерията на Голгота получава своята светлина и изключителното си значение, а хората са поканени да станат свидетели на това дело.
към текста >>
Единственото дело
на
Земята
, което е изцяло надсетивно, затова
не
е чудно, че тези, които
не
вярват в свръхсетивното, съвсем
не
вярват и в делото
на
Христос.
Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши. Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят. Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело. Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората. Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело.
Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос.
Божие дело е делото на Христос, делото, което Боговете са извършили за себе си. Ето откъде Мистерията на Голгота получава своята светлина и изключителното си значение, а хората са поканени да станат свидетели на това дело. Затова не може да се намери исторически документ, защото хората са видели само външната страна; Евангелията обаче са написани от виждането на свръхсетивното, затова лесно могат да се отрекат от хора, на които липсва отношение към свръхсетивното.
към текста >>
Изходната точка
на
Космоса е любовта; от нея е израснал егоизмът изцяло от само себе си.
Старата мъдрост, която ясновидецът получаваше чрез откровение, е изразена във величествените думи от прамолитвата на човечеството. Ех Deo nascimur, „От Бог сме родени“. Това е стара мъдрост. Христос напусна духовните светове и свърза мъдростта с любовта; така тя ще преодолее егоизма, това е нейната цел. Но тя трябва самостоятелно, свободно да бъде поднасяна от едно същество на друго същество: Затова ерата на любовта започна едновременно с тази на егоизма.
Изходната точка на Космоса е любовта; от нея е израснал егоизмът изцяло от само себе си.
Но Христовият импулс, импулсът на любовта, с течение на времето ще преодолее всички разделящи сили, които са дошли в света и човекът постепенно ще може да усвои тази сила на любовта. В своеобразните монументални думи ние чувстваме как любовта се излива в човешките сърца, в думите на Христос: „Където двама са събрани в мое име, там аз съм между тях.“52 Така звучи старият розенкройцерски стих на свързаната с мъдростта любов: „In Christo morimur“, „В Христос умираме“.
към текста >>
Със
самолюбието в света се появи злото.
Чрез Йехова човекът беше предопределен към груповата душевност, към постепенното проникване с обич чрез кръвното роднинство; като личност той живее чрез Луцифер. Значи първоначално съществуваше една човешка общност, после едно разделяне чрез луциферическия принцип, който подкрепя самолюбието и самостоятелността на човека.
Със самолюбието в света се появи злото.
Това трябваше да се случи, понеже доброто не можеше да се приеме без злото. Чрез победите на човека над самия себе си се появява възможността за разгръщането на любовта. Христос донесе на потъналия в егоизъм човек тласъка към себепреодоляване и силата, чрез това да победи злото. И сега, чрез делата на Христос, ще бъдат поведени да се съединят тези, които бяха разделени чрез самолюбието. Така в най-дълбок смисъл ще станат истина думите на Христос, които той изговаря, когато ни казва: „Каквото вие правите на един от най-незначителните ми братя, това го правите на мен!
към текста >>
Чрез лъжата по необходимост се свързваме кармически
със
засегнатия и то с неговите слабости.
Въпрос относно необходимата лъжа: Премълчаване от любов, една необходима лъжа винаги е много сложно нещо. Необходимата лъжа от любов може да е необходимост и първоначално при известни обстоятелства да изглежда като добро дело, но тя свързва хората по много сложен начин.
Чрез лъжата по необходимост се свързваме кармически със засегнатия и то с неговите слабости.
По-късно ще имаме отново нещо общо с него. По-късно ние ще сме длъжни да му кажем истината. По-късно ние отново ще трябва да компенсираме чрез една неприятна истина, която ще трябва да му кажем като фактор на развитието. Добре е, че това е така, понеже когато сме притиснати да изречем една необходима лъжа, това вече е кармично, значи егоистично, понеже една лъжа по необходимост също е едно егоистично дело, тя няма нищо общо с едно дело, породено от истинска любов. Защото малко хитрост винаги принадлежи към лъжата по необходимост.
към текста >>
31.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако истински сме изживявали великия идеал,
на
който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал
на
човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство
на
светлината към изгрева
на
великата светлина
на
човешката еволюция
на
Земята
, която се празнува чрез тази нощ
на
любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането
на
земната светлина,
на
светлината, която трябва да се роди от мрака
на
Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията
на
Земята
.
Хубаво е, мои мили приятели, че условията позволяват да се съберем днес вечерта на този празник. Между нас има много приятели, които на този ден в известно отношение са сами, докато нормално по-голямата част празнуват празника на любовта и мира навън в кръга на хората, с които те са свързани в света. Въпреки това се подразбира, че също и ние, които точно чрез духовното течение, в което се намираме, сме най-малко изключени от участие в празника на любовта и мира. Какво би било по-подходящо да ни съедини тази вечер в атмосферата на духовния въздух от взаимната любов и изпълващия нашите сърца мир, от движението, посветено на изследването на духовното? Като щастливо събитие виждам възможността, точно тази година, на тази вечер, да се съберем заедно и да доближим този празник до нашите сърца с едно малко разглеждане, понеже през тази година заставаме пред раждането на това, което, ако го разберем, ще трябва да изпълни сърцата ни: пред раждането на нашето Антропософско общество55.
Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
към текста >>
Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията
на
гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее
със
старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията
на
Голгота е отдаден
на
старите езически тайнства, сили и власти.
Към това може да се прибави още много. Може да се посочи как през епохите, намиращи се по-близо до духовното, сред човечеството навлезе един съвсем нов дух, различен от онзи дух, който определяше земното развитие в предхристиянската епоха. Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс. Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст. В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина.
Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти.
Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството. Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства. Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс. Още по-грандиозно се разиграва това като се абстрахираме от спиритуалното в разказа за стария Киприян и изкушението, на което той е изложен относно християнката Юстина. И макар че поезията на Евдокия не е особено добра, може да се каже: Тук виждаме разтърсващия сблъсък на стария предхристиянски свят с християнския свят; тук Киприян застава като човек, който се чувства още далеч от християнството, който все още се чувства изцяло отдаден на старите езически божествени сили: в описанието има известно величие.
към текста >>
Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи
със
старите езически вълшебства.
Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс. Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст. В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина. Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти. Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството.
Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства.
Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс. Още по-грандиозно се разиграва това като се абстрахираме от спиритуалното в разказа за стария Киприян и изкушението, на което той е изложен относно християнката Юстина. И макар че поезията на Евдокия не е особено добра, може да се каже: Тук виждаме разтърсващия сблъсък на стария предхристиянски свят с християнския свят; тук Киприян застава като човек, който се чувства още далеч от християнството, който все още се чувства изцяло отдаден на старите езически божествени сили: в описанието има известно величие. Днес ще посоча само някои места, които представят как се чувства Киприян пред вълшебната мощ на предхристиянските духовни сили. Така в поезията на Евдокия чуваме: */* Оригиналният текст на немски език е на стр 309 Бел пр/.
към текста >>
и подлости изпълнени
със
хитрост;
и подлости изпълнени със хитрост;
към текста >>
от всичките науки, намиращи се по
Земята
от всичките науки, намиращи се по Земята
към текста >>
какво водата
със
ливадите сродява
какво водата със ливадите сродява
към текста >>
О, той точно описва тези сили, към които са можели да погледнат онези, които са били запознати
със
старите правила
на
посвещението по времето, когато тези стари източници вече
не
важат; той покъртително описва тяхната неподходяща вече за епохата плодотворност. *
Така Киприян опознава всичко, каквото е можело да се опознае, когато, така да се каже, човек е бил посветен в предхристиянските мистерии.
О, той точно описва тези сили, към които са можели да погледнат онези, които са били запознати със старите правила на посвещението по времето, когато тези стари източници вече не важат; той покъртително описва тяхната неподходяща вече за епохата плодотворност. *
към текста >>
Земята
се тресеше,
пламтяща мантия.
Земята се тресеше,
към текста >>
тук чудеса направих
със
вълшебства
тук чудеса направих със вълшебства
към текста >>
Живееше едно момиче там,
със
името Юстина.
Живееше едно момиче там, със името Юстина.
към текста >>
и се измъчвах
със
вълшебства.
и се измъчвах със вълшебства.
към текста >>
Ние виждаме тази сила и могъщество
на
света, когато светкавицата блесне сред облаците, ние я възприемаме, когато отеква гърмът, когато дъждът се излива от небето върху
Земята
, за да я оплоди или когато слънчевите лъчи я огряват, за да събудят дремещите в
Земята
зародиши
на
растенията.
Съществото, което се стреми към мъдрост се приближава във всички случаи също и до противниците на Боговете, до свитата на носителя на светлината, свитата на Луцифер. Затова няма божествена всемъдрост, понеже винаги срещу мъдростта стои един опонент: Луцифер. А силата и могъществото! Ние разбираме света благодарение на мъдростта, благодарение на мъдростта внасяме яснота и светлина в света; благодарение на силата и могъществото светът бива изграждан. Всичко което става, става чрез силата и могъществото, които се намират в определено същество и ние бихме се изключили от света, ако не се опитвахме да вземем участие в силата и могъществото на света.
Ние виждаме тази сила и могъщество на света, когато светкавицата блесне сред облаците, ние я възприемаме, когато отеква гърмът, когато дъждът се излива от небето върху Земята, за да я оплоди или когато слънчевите лъчи я огряват, за да събудят дремещите в Земята зародиши на растенията.
В природните сили, които действат върху Земята, носещи благодат като слънчеви лъчи, като сили на дъжда и облаците -там ние виждаме тази сила и могъщество; но също и от друга страна виждаме тази сила и могъщество например при вулканите как те се издигат и противопоставят на самата Земя: Небесна сила срещу небесна сила. И ние гледаме в този свят и знаем: Щом сами искаме да сме същества на този Космос, то нещо от тези сили трябва да действа и в нас, ние трябва да вземем участие в силата и могъществото. Чрез това ние сме поставени вътре в света: божествените и ариманическите сили ни пронизват и живеят в нас. Всемогъществото не е всесилно, понеже то винаги има своя противник Ариман срещу себе си.
към текста >>
В природните сили, които действат върху
Земята
, носещи благодат като слънчеви лъчи, като сили
на
дъжда и облаците -там ние виждаме тази сила и могъщество; но също и от друга страна виждаме тази сила и могъщество например при вулканите как те се издигат и противопоставят
на
самата Земя: Небесна сила срещу небесна сила.
Затова няма божествена всемъдрост, понеже винаги срещу мъдростта стои един опонент: Луцифер. А силата и могъществото! Ние разбираме света благодарение на мъдростта, благодарение на мъдростта внасяме яснота и светлина в света; благодарение на силата и могъществото светът бива изграждан. Всичко което става, става чрез силата и могъществото, които се намират в определено същество и ние бихме се изключили от света, ако не се опитвахме да вземем участие в силата и могъществото на света. Ние виждаме тази сила и могъщество на света, когато светкавицата блесне сред облаците, ние я възприемаме, когато отеква гърмът, когато дъждът се излива от небето върху Земята, за да я оплоди или когато слънчевите лъчи я огряват, за да събудят дремещите в Земята зародиши на растенията.
В природните сили, които действат върху Земята, носещи благодат като слънчеви лъчи, като сили на дъжда и облаците -там ние виждаме тази сила и могъщество; но също и от друга страна виждаме тази сила и могъщество например при вулканите как те се издигат и противопоставят на самата Земя: Небесна сила срещу небесна сила.
И ние гледаме в този свят и знаем: Щом сами искаме да сме същества на този Космос, то нещо от тези сили трябва да действа и в нас, ние трябва да вземем участие в силата и могъществото. Чрез това ние сме поставени вътре в света: божествените и ариманическите сили ни пронизват и живеят в нас. Всемогъществото не е всесилно, понеже то винаги има своя противник Ариман срещу себе си.
към текста >>
Нека си представим силата
на
природните сили и власти близо до
Земята
, когато се развихря буря; да си представим природните сили, които бурно и раздвижено напират под
Земята
; да си представим цялото бушуване
на
световните власти и световните сили, всичко това, което произлиза от добрите сили и от ариманическите сили; да си представим как бушува и вилнее.
Но също и Всемогъществото застава персонифицирано пред нас, когато виждаме детето да лежи така, както ни се описва в Евангелието на Лука. Как стои Всемогъществото по отношение на детското тяло и детската същност, това чувства този, който си представи в душата цялата мощ на това, което могат да извършат божествените сили и природните сили.
Нека си представим силата на природните сили и власти близо до Земята, когато се развихря буря; да си представим природните сили, които бурно и раздвижено напират под Земята; да си представим цялото бушуване на световните власти и световните сили, всичко това, което произлиза от добрите сили и от ариманическите сили; да си представим как бушува и вилнее.
И тогава да си представим, че всичко, което бушува така, се отстранява от едно малко местенце от света, за да може на това малко местенце да лежи чудното устройство на детското телце, за да се запази едно малко телце: понеже детското телце трябва да бъде закриляно; ако то би било изложено само за един миг на мощта на природните сили, то би било пометено! Тук се чувства поставянето във Всемогъществото. Сега човек усеща как може да чувства човешката душа, когато без предразсъдъци погледне това, което изразява Евангелието на Лука: С мъдрост да се приближи до концентрираната мъдрост на детето, да се приближи с най-голямата човешка мъдрост до нея: Подигравка и глупост е тази мъдрост! Защото тя не може никога да бъде така голяма, каквато е употребената мъдрост, направила възможно да лежи пред нас детското телце. Най-голямата мъдрост си остава глупост и трябва плахо да застане пред това детско тяло и да почете небесната мъдрост, но тя знае, че не може да я достигне: само подигравка е тази мъдрост, тя трябва да се чувства отблъсната в нейната собствена глупост.
към текста >>
Можем ли да пристъпим
със
сила?
Не, с мъдрост не можем да пристъпим към това, което ни се представя като съществото Исус в Евангелието на Лука.
Можем ли да пристъпим със сила?
към текста >>
Ние
не
можем да пристъпим
със
сила.
Ние не можем да пристъпим със сила.
Прилагането на силата има смисъл само там, където се проявява противоположна сила. Детето обаче застава насреща ни, независимо дали искаме да употребим повече или по-малко сила със своето безсилие, и с това негово безсилие то се подиграва на нашата сила! Защото не би имало никакъв смисъл да пристъпим към детето със сила, понеже то ни посреща не с друго, а с безсилие.
към текста >>
Детето обаче застава насреща ни, независимо дали искаме да употребим повече или по-малко сила
със
своето безсилие, и с това негово безсилие то се подиграва
на
нашата сила!
Ние не можем да пристъпим със сила. Прилагането на силата има смисъл само там, където се проявява противоположна сила.
Детето обаче застава насреща ни, независимо дали искаме да употребим повече или по-малко сила със своето безсилие, и с това негово безсилие то се подиграва на нашата сила!
Защото не би имало никакъв смисъл да пристъпим към детето със сила, понеже то ни посреща не с друго, а с безсилие.
към текста >>
Защото
не
би имало никакъв смисъл да пристъпим към детето
със
сила, понеже то ни посреща
не
с друго, а с безсилие.
Ние не можем да пристъпим със сила. Прилагането на силата има смисъл само там, където се проявява противоположна сила. Детето обаче застава насреща ни, независимо дали искаме да употребим повече или по-малко сила със своето безсилие, и с това негово безсилие то се подиграва на нашата сила!
Защото не би имало никакъв смисъл да пристъпим към детето със сила, понеже то ни посреща не с друго, а с безсилие.
към текста >>
Всичко, което иначе ни свързва
със
света,
не
може да стигне до същността
на
детето Исус, както то е обрисувано в Евангелието
на
Лука.
Това е чудно хубавото, че Христовият импулс, който още в подготвянето му бива представен пред нас в детето Исус, точно по този начин се изобразява в Евангелието на Лука, че колкото и да сме мъдри не можем да се приближим до него с нашата мъдрост, не можем да го достигнем и с нашата сила.
Всичко, което иначе ни свързва със света, не може да стигне до същността на детето Исус, както то е обрисувано в Евангелието на Лука.
Само едно нещо може да го достигне не мъдрост, не сила, а любов. И да поднесем любовта в неограничен вид, това е единствено възможното. Силата на любовта и единствената справедливост, единственото значение на любовта е това, което можем дълбоко да почувстваме, когато оставим Евангелието на Лука да действа върху нашата душа.
към текста >>
Това, което като трето трябва да се присъедини към мъдростта и силата, и трябва да потъне в душата ни като нещо, което надвишава другите две, ни се представя като това, от което произхожда човешкото развитие
на
Земята
, във физически план.
Така правилно можем да почувстваме какво е значението на това, че точно в детето-Христос, посрещнато от простите пастири, ни е представен третият аспект на Христовия импулс: Редом до величествения космически аспект, редом до духовно-царствения аспект, застава детският аспект. Духовно-царственият аспект така ни се представя, че ни се припомня най-висшата мъдрост и пред нас застава идеалът на най-висшата мъдрост. Космическият аспект ни се представя така, че ние знаем: чрез него ще бъде преобразена цялата насока на земното развитие. Най-висшата сила ни се показва чрез космическия импулс, най-висшата сила толкова огромна, че побеждава самата смърт.
Това, което като трето трябва да се присъедини към мъдростта и силата, и трябва да потъне в душата ни като нещо, което надвишава другите две, ни се представя като това, от което произхожда човешкото развитие на Земята, във физически план.
И това беше достатъчно, чрез повтарящото се изживяване на Исусовото раждане през свещената Коледна нощ, да направи близко на хората цялото значение на любовта в света и в развитието на човечеството. Така през Коледа пред нас е представено раждането на детето Исус, но през всяка Коледна нощ, отправяйки вътрешен поглед към раждането на детето Исус в нашата душа може да бъде родено разбирането на истинската, правдивата, всичко надвишаващата любов. И когато през Коледната нощ по правилен начин се събуди разбирането за чувството на любовта в нашата душа, когато празнуваме това раждане на Христос: събуждането на любовта тогава от този момент, който изживяваме, може да се излъчи нещо, от което се нуждаем за останалите дни и часове от годината, за да бъде благословено и напоено онова, което през всеки ден и всеки час от годината можем да постигаме като знание и мъдрост.
към текста >>
32.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Светлина се излива към нас от Ведическите61 думи
на
Гьоте, любов и топлина се вливат в светлината, когато усещаме как предвещаващите Христос думи
на
Новалис се вливат в изпълнените
със
светлина думи
на
Гьоте.
Как духовното слънце се проявява чрез Гьоте и как просветва то към Новалис, младия съвременник на Гьоте? В мирогледа на Спиноза Гьоте търсеше да открие онова, което можеше да успокои неговите изгарящи огнени страсти, да ги одушеви и да ги насочи към Духа60. В широкообхватния мироглед на Спиноза Гьоте търсеше да намери изходната точка към световните простори и към духовните същества, които витаят из тези световни простори и импулсират човешката душа по такъв начин, че тази човешка душа да може да разкрие загадките на природата и на своята собствена същност, като почувства и опознае битието, което живее и пулсира във всички същества и светове. Да се издигне към чистотата и съзерцанието на това, което можеше да получи от Спиноза, ето към какво се стремеше Гьоте. Така той долавяше нещо от духовния смисъл на онзи монотеистичен светоглед, който просветва и звучи в старите предания на Ведите; и ако сега човек иска да възприеме тези неща, той може да чуе прекрасното съзвучие между Гьотевите думи като един обновяващ се свят на Ведите, и горещото въодушевление на Новалис, с което той проникна в мировите тайни на Христос.
Светлина се излива към нас от Ведическите61 думи на Гьоте, любов и топлина се вливат в светлината, когато усещаме как предвещаващите Христос думи на Новалис се вливат в изпълнените със светлина думи на Гьоте.
И когато на друго място обхванем как Гьоте, с пълно съблюдаване на световното единно познание, признава самостоятелността на всяка душа в смисъла на Лайбниц62, тогава не от самите думи на Гьоте, но от техния смисъл ни облъхва западноевропейското учение за монадите, което е възродено прозвучаване на философията Санхия63. Новалис узряваше във всичко това, което тогавашният Ваймар, тогавашната Йена изживяваха като едно възродено прозвучаване на философията Санхия, той узряваше със своето обърнато към Христос сърце. И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление. От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност. Такива са обновените мисли на Фихте, подобни по смисъл на мислите от Ведите; редом с това увереността на Новалис.
към текста >>
Новалис узряваше във всичко това, което тогавашният Ваймар, тогавашната Йена изживяваха като едно възродено прозвучаване
на
философията Санхия, той узряваше
със
своето обърнато към Христос сърце.
В широкообхватния мироглед на Спиноза Гьоте търсеше да намери изходната точка към световните простори и към духовните същества, които витаят из тези световни простори и импулсират човешката душа по такъв начин, че тази човешка душа да може да разкрие загадките на природата и на своята собствена същност, като почувства и опознае битието, което живее и пулсира във всички същества и светове. Да се издигне към чистотата и съзерцанието на това, което можеше да получи от Спиноза, ето към какво се стремеше Гьоте. Така той долавяше нещо от духовния смисъл на онзи монотеистичен светоглед, който просветва и звучи в старите предания на Ведите; и ако сега човек иска да възприеме тези неща, той може да чуе прекрасното съзвучие между Гьотевите думи като един обновяващ се свят на Ведите, и горещото въодушевление на Новалис, с което той проникна в мировите тайни на Христос. Светлина се излива към нас от Ведическите61 думи на Гьоте, любов и топлина се вливат в светлината, когато усещаме как предвещаващите Христос думи на Новалис се вливат в изпълнените със светлина думи на Гьоте. И когато на друго място обхванем как Гьоте, с пълно съблюдаване на световното единно познание, признава самостоятелността на всяка душа в смисъла на Лайбниц62, тогава не от самите думи на Гьоте, но от техния смисъл ни облъхва западноевропейското учение за монадите, което е възродено прозвучаване на философията Санхия63.
Новалис узряваше във всичко това, което тогавашният Ваймар, тогавашната Йена изживяваха като едно възродено прозвучаване на философията Санхия, той узряваше със своето обърнато към Христос сърце.
И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление. От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност. Такива са обновените мисли на Фихте, подобни по смисъл на мислите от Ведите; редом с това увереността на Новалис. О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е един сън, мисленето - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията. И от съня на живота, от вдъхновения от Христос Аз, душата на Новалис създаде магическия идеализъм, както той го нарече, или с други думи един носен от Духа идеализъм.
към текста >>
И ние чувстваме как, като че ли нещата се свързват по-хармонично, отколкото иначе може да бъде в световното пространство, когато виждаме любвеобилната душа
на
Новалис да стои до един друг духовен герой
на
своето време, вслушана как Шилер се опитва да вдъхнови света
със
своя идеализъм и как Новалис, описвайки Шилеровия идеализъм, оповестява своя магически идеализъм от самото си сърце, вдъхновено от Христос.
И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление. От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност. Такива са обновените мисли на Фихте, подобни по смисъл на мислите от Ведите; редом с това увереността на Новалис. О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е един сън, мисленето - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията. И от съня на живота, от вдъхновения от Христос Аз, душата на Новалис създаде магическия идеализъм, както той го нарече, или с други думи един носен от Духа идеализъм.
И ние чувстваме как, като че ли нещата се свързват по-хармонично, отколкото иначе може да бъде в световното пространство, когато виждаме любвеобилната душа на Новалис да стои до един друг духовен герой на своето време, вслушана как Шилер се опитва да вдъхнови света със своя идеализъм и как Новалис, описвайки Шилеровия идеализъм, оповестява своя магически идеализъм от самото си сърце, вдъхновено от Христос.
Колко дълбоко говори на душата ни това, което наричаме „да си добър“, това най-интимно западноевропейско Новалисово „да си добър“, когато той възторжено пише за Шилер65. Там виждаме да се отразява цялата доброта на една човешка душа, цялата способност на една човешка душа да обича, виждаме всичко това, когато оставим да ни действат думите на Новалис, както Новалис ги произнася, за да възхвали Шилер за това, което този Шилер представляваше за него и за цялото човечество. За да изрази тази възхвала, Новалис казва приблизително следното:
към текста >>
33.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
9. Фридрих Хебел (1813-1863), немски поет, известен преди всичко
със
своите драми „Нибелунги“, „Пръстенът
на
Гигес“, „Юдит“, „Мария Магдалена“ и др.. Използваният цитат №1336 от „Дневници“, издаден от Теодор Попе, гласи буквално: „След душевното си странстване, възможно е Платон сега в училище да изяде пердаха, понеже
не
разбира Платон. „
9. Фридрих Хебел (1813-1863), немски поет, известен преди всичко със своите драми „Нибелунги“, „Пръстенът на Гигес“, „Юдит“, „Мария Магдалена“ и др.. Използваният цитат №1336 от „Дневници“, издаден от Теодор Попе, гласи буквално: „След душевното си странстване, възможно е Платон сега в училище да изяде пердаха, понеже не разбира Платон. „
към текста >>
Още като дете била надарена
със
силни психични способности и много своенравна.
21. Елена Петровна Блаватска (1831-1891), дъщеря на заселилата се в Русия мекленбургска фамилия Хан.
Още като дете била надарена със силни психични способности и много своенравна.
Против желанието на фамилията се омъжва за тридесет години по-възрастния Никифор фон Блаватски, с когото обаче веднага се разделя. След дълги пътувания из различни континенти през Август 1851 среща в Лондон познатия й от визиите й през детството, духовно близкия й учител „Махатма М. „. Под негово ръководство, чрез учене и окултно обучение, тя се подготвя да действа в едно окултно общество. През 1873 заминава за Ню Йорк, за да действа разяснително сред широко разпространения спиритизъм. Тук заедно с полковник Олкот в 1875 основава теософското общество, чиято главна квартира бива преместена през 1879 в Индия.
към текста >>
Да изследва изплъзналите се от вниманието
на
обикновените науки природни
закони
и дремещите сили в хората. „
531 „Теософското общество“ в доклада на Рудолф Щайнер „За теософска-та работа“. В „Луцифер-Гносис“, Събр. съч. № 34; „Главните принципи на теософското общество са: 1. Да бъде образувано ядрото на една братска общност, която да се разпростре сред цялото човечество без разлика от раса, религия, обществена класа, националност и пол; 2. Да поощрява сравняващото изучаване на религиите, философиите и науките; 3.
Да изследва изплъзналите се от вниманието на обикновените науки природни закони и дремещите сили в хората. „
към текста >>
112: „Хераклаидес Понтикос му пише като изказване, което той често повтаря, че някога вече е бил
на
Земята
като Аиталидес и е бил смятан за син
на
Хермес;... Известно време след това отново слязъл
на
Земята
като Еуфорбос и бил ранен от Менелай.... След като Еуфорбос умрял, душата му преминала в тялото
на
Хермо-тимос, който от своя страна искал да се прекръсти и към края се отправил към Бранхида; там, като влиза в храма
на
Аполон, посочва щита си, окачен там от Менелай.
29. Виж „Диоген Лаертинс. Живот и мнения на прочути философи“ превод на немски от Ото Апелт. философска библиотека, том 53/54, второ издание, Хамбург 1967, книга 8, 1. Лекция: Питагор, стр.
112: „Хераклаидес Понтикос му пише като изказване, което той често повтаря, че някога вече е бил на Земята като Аиталидес и е бил смятан за син на Хермес;... Известно време след това отново слязъл на Земята като Еуфорбос и бил ранен от Менелай.... След като Еуфорбос умрял, душата му преминала в тялото на Хермо-тимос, който от своя страна искал да се прекръсти и към края се отправил към Бранхида; там, като влиза в храма на Аполон, посочва щита си, окачен там от Менелай.
Менелай ... след отпътуването си от Троя посветил щита на Аполон... „ Също и в „Метаморфози“ на Овидий, Питагор разказва в 15-та песен за своята инкарнация като Еуфорбос:
към текста >>
Тихо Брахе (1546-1601), датски астроном, работил в Прага по времето
на
Рудолф Втори; въз основа
на
многобройните му наблюдения неговият ученик Кеплер формулирал прочутите си
закони
.
Тихо Брахе (1546-1601), датски астроном, работил в Прага по времето на Рудолф Втори; въз основа на многобройните му наблюдения неговият ученик Кеплер формулирал прочутите си закони.
Той самият развива Тиховата система за света, която е вид компромис между коперниканската и птоломеевата система на планетите.
към текста >>
43. Волтер (1694-1778), влиятелен писател и философ
на
възраждането, който се изказва по много политически въпроси и такива
на
изкуството през своето време и
със
своите произведения упражнява изключително голямо влияние.
43. Волтер (1694-1778), влиятелен писател и философ на възраждането, който се изказва по много политически въпроси и такива на изкуството през своето време и със своите произведения упражнява изключително голямо влияние.
към текста >>
Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството
на
афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение
на
необходимите
закони
на
битието.
60. Спиноза проповяда опиращ се на неоплатонизма на Декрат една пантеистическа философия на необходимостта.
Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието.
Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на мислене. След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж. Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят. (...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател. Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности.
към текста >>
34.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Изживяване
на
кръвообращението и
на
сърцето като огледален образ
на
макрокосмическото действие
на
Слънцето върху
Земята
; мозъчните процеси като копие (изображение)
на
космическите отношения
на
цялото звездно небе; храносмилането като принадлежащо
на
Земята
.
Отношението на нашите хранителни средства към планетите на нашата слънчева система. Вътрешното изживяване на възбудителните средства.
Изживяване на кръвообращението и на сърцето като огледален образ на макрокосмическото действие на Слънцето върху Земята; мозъчните процеси като копие (изображение) на космическите отношения на цялото звездно небе; храносмилането като принадлежащо на Земята.
към текста >>
Вземане
със
себе си
на
течащото време: разгъването
на
едно прадалечно минало.
Добиване на едно чувство за времето в етерното тяло; човек изживява външния етер като живо същество. Диференцирания във вътрешното изживяване на етерното тяло. Работата на редуващите се Амшаспади върху етерното тяло на човешкия мозък през време на старата Луна се изживява в изображението на етерния първообраз: във физическия мозък.
Вземане със себе си на течащото време: разгъването на едно прадалечно минало.
В средната част на етерното тяло едно плуване заедно с времето, чувство като между флегматичното и сангвиничното настроение. Докато концентрирането върху етерното тяло на главата с едно меланхолично настроение. Една трета част на етерното тяло човек я чувствува като изчезваща в Земята, като разширяваща се в Земята. Една четвърта част на етерното тяло бива изживявана като впечатление на една външна форма, като форма на яйце, която след това се оцветява. Действието на Духовете на течението на годината в течението на деня донася нови диференцирания в изживяването на етерното тяло, както иначе по годишните времена така също и по часове на деня.
към текста >>
Една трета част
на
етерното тяло човек я чувствува като изчезваща в
Земята
, като разширяваща се в
Земята
.
Диференцирания във вътрешното изживяване на етерното тяло. Работата на редуващите се Амшаспади върху етерното тяло на човешкия мозък през време на старата Луна се изживява в изображението на етерния първообраз: във физическия мозък. Вземане със себе си на течащото време: разгъването на едно прадалечно минало. В средната част на етерното тяло едно плуване заедно с времето, чувство като между флегматичното и сангвиничното настроение. Докато концентрирането върху етерното тяло на главата с едно меланхолично настроение.
Една трета част на етерното тяло човек я чувствува като изчезваща в Земята, като разширяваща се в Земята.
Една четвърта част на етерното тяло бива изживявана като впечатление на една външна форма, като форма на яйце, която след това се оцветява. Действието на Духовете на течението на годината в течението на деня донася нови диференцирания в изживяването на етерното тяло, както иначе по годишните времена така също и по часове на деня. Подтискане на сетивното възприятие, след това на абстрактното мислене при езотеричното развитие. Подарената от Бога Мъдрост се влива в изчезващото собствено мислене; в плуващото с течението на времето етерното тяло се влива нещо като едно идващо насреща течение на бъдещето. Предварително условие за това е развитието на спокойствие.
към текста >>
Чувството
на
размисъла върху себе си напира човек да знае, защо всичко това се е спарушило: човекът сам е вложил
със
собственото си същество зародиша
на
смъртта.
Един миг ясновидско виждане като хипотеза: гледане обратно от аза и от астралното тяло върху физическото и етерното тяло. Впечатлението е едно чувство на неизмерима тъга. Положеното в подвижната етерна форма на етерното тяло физическо тяло се явява в неговите органи като спарушен остатък на минали величествени същество. В имагинацията тези органи се превръщат в това, което те са били по-рано. Нервната система, също един спарушен продукт, се превръща в сбор от растителни същества.
Чувството на размисъла върху себе си напира човек да знае, защо всичко това се е спарушило: човекът сам е вложил със собственото си същество зародиша на смъртта.
към текста >>
Човекът, както той е поставен тук
на
Земята
, е обратното
на
онова, което е бил по-рано.
Това му пречи да може да мине покрай Пазача на Прага. Съединението с имагинацията на рая създава един вид органа човек да вижда други същества: първо едно същество, което изглежда подобно нему. Описание на по-нататъшните изживявания: външното същество като пазител на вътрешното същество. Човек добива едно понятие за отношението на телата към душата. Имагинацията на разказа за Каина и Авела: отражение на една висша жертва.
Човекът, както той е поставен тук на Земята, е обратното на онова, което е бил по-рано.
От лекото чувствуване на желанията на астралното тяло в неговото взаимодействие със Себе-то се ражда човешкото земно познание. Това са затъпените инстинкти за унищожение. Представата потопена в същността на едно друго същество е затъпеното оръжие на Каин. Чрез това преминава в еволюцията това, което внезапно е било превърнато в неговата противоположност. Засилване на познанията, пренасяне в същността на едно друго същество.
към текста >>
От лекото чувствуване
на
желанията
на
астралното тяло в неговото взаимодействие
със
Себе-то се ражда човешкото земно познание.
Съединението с имагинацията на рая създава един вид органа човек да вижда други същества: първо едно същество, което изглежда подобно нему. Описание на по-нататъшните изживявания: външното същество като пазител на вътрешното същество. Човек добива едно понятие за отношението на телата към душата. Имагинацията на разказа за Каина и Авела: отражение на една висша жертва. Човекът, както той е поставен тук на Земята, е обратното на онова, което е бил по-рано.
От лекото чувствуване на желанията на астралното тяло в неговото взаимодействие със Себе-то се ражда човешкото земно познание.
Това са затъпените инстинкти за унищожение. Представата потопена в същността на едно друго същество е затъпеното оръжие на Каин. Чрез това преминава в еволюцията това, което внезапно е било превърнато в неговата противоположност. Засилване на познанията, пренасяне в същността на едно друго същество. Себе-то е нещо повече от големия егоист, то иска също да бъде в другите същества.
към текста >>
Астралното тяло става все повече израз за вътрешната стойност
на
човека в Космоса.
Изменение на човека за външното ясновидско наблюдение. Това което се изживява във вътрешността като една по-голяма подвижност на физическото тяло, гледано отвън се показва разцепено, разделено едно от друго и нарастващо. На мястото на физическата материя се явяват имагинации. 12 членове (части) на една мирова картина, чрез която при окултното развитие говорят йерархиите. Етерното тяло е един разказвач на историята на света.
Астралното тяло става все повече израз за вътрешната стойност на човека в Космоса.
Себе-то на човека се разделя, изпраща навън съдържанието на своето съзнание, пренася го в едно същество на йерархиите. Образ на Слънцето за астралното тяло, и на въртящите се около него планети, за размножението на Себе-то. Превръщането на Съзнателната душа в Имагинативна душа, на Разсъдъчната душа в Инспиративна душа, на Сетивната душа в Интуитивна душа.
към текста >>
35.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Този пълен
със
значение факт, наред с някои други неща, които бяха засегнати в предговора към цикъла "Бхагават Гита и Посланията
на
Апостол Павел", направиха коренното отделяне от Теософското Общество да бъде една необходимост, тъй като само благодарение
на
това може да бъде създадена възможността за едно плодотворно по-нататъшно развитие
на
изградената върху основата
на
християнския езотеризъм и
на
естественонаучното мислене Антропософия.
Непознаването на такива неща беше до голяма степен причината на сериозни обърквания в Теософското Общество, които искаха да наложат на европееца източни методи за развитието на вътрешното виждане, до като този европеец трябваше да мине в изработването на своята личност през едно съвършено друго развитие на неговото душевно същество. Както чрез превръщането на сънищните душевни сили в заострена умствена дейност, така също чрез затвърдяването на физическия организъм, се налага едно съобразно с времето изменение и обновяване на онези методи, които водят до духовно познание: към това духовно познание трябва да се стремим днес по бавния път на будното съзнание и на вътрешната дейност. Днес не трябва да се посяга в сферата на несъзнателните душевни сили.
Този пълен със значение факт, наред с някои други неща, които бяха засегнати в предговора към цикъла "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", направиха коренното отделяне от Теософското Общество да бъде една необходимост, тъй като само благодарение на това може да бъде създадена възможността за едно плодотворно по-нататъшно развитие на изградената върху основата на християнския езотеризъм и на естественонаучното мислене Антропософия.
към текста >>
От онзи изнесен в Кьолн цикъл от сказки "Бхагават Гита и Посланията
на
Апостол Павел" води една свързваща линия към изнесения в Хага цикъл върху "Значението
на
окултното развитие
на
човека за неговите тела и неговото себе" В едно време, в което хората играят много с трансцедентни неща, когато се разпространяват някои неща, които
не
само
не
са полезни, а са вредни за хората, и кога то се обръща малко внимание
на
необходимостта от най-строг морален контрол и себеконтрол и
на
под държането
на
един здрав човешки ум, който може да се справи
със
съществуванието в практическия живот, сериозният размисъл трябваше да избере една тема, каквато е съдържанието
на
следващите сказки.
От онзи изнесен в Кьолн цикъл от сказки "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел" води една свързваща линия към изнесения в Хага цикъл върху "Значението на окултното развитие на човека за неговите тела и неговото себе" В едно време, в което хората играят много с трансцедентни неща, когато се разпространяват някои неща, които не само не са полезни, а са вредни за хората, и кога то се обръща малко внимание на необходимостта от най-строг морален контрол и себеконтрол и на под държането на един здрав човешки ум, който може да се справи със съществуванието в практическия живот, сериозният размисъл трябваше да избере една тема, каквато е съдържанието на следващите сказки.
В тези сказки се прониква по един много по-вътрешен начин в областта, основата на която беше вече създадена градивно в предшествуващите писания на Рудолф Щайнер.
към текста >>
36.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Особено трудно е да говорим върху промените
на
човешкото физическо тяло, поради простата причина, че тези промени
на
човешкото физическо тяло са отначало наистина важни, пълни
със
значение, но по определен начин те са често пъти неясни, можем да ги считаме като нищожни.
Ние ще говорим по ред за промените, които човешките тела изпитват под влиянието на езотеризма или чрез сериозното екзотерично изучаване на антропософията.
Особено трудно е да говорим върху промените на човешкото физическо тяло, поради простата причина, че тези промени на човешкото физическо тяло са отначало наистина важни, пълни със значение, но по определен начин те са често пъти неясни, можем да ги считаме като нищожни.
С физическото тяло стават важни, пълни със значение промени, но те са незабележими за едно външно знание. Те не могат да бъдат забележими поради причината, че физическото естество е онова, което човекът владее най-малко от своята вътрешност и защото биха се явили веднага опасности, когато езотеричните упражнения или изучаването на Антропософията биха били устроен и така, щото физическото тяло да изпитва промени, които надминават границите на това, което човекът е в състояние да владее напълно. Промените на физическото тяло остават в определени граници, но все пак е важно човек да научи нещо за това, да си го изясни.
към текста >>
С физическото тяло стават важни, пълни
със
значение промени, но те са незабележими за едно външно знание.
Ние ще говорим по ред за промените, които човешките тела изпитват под влиянието на езотеризма или чрез сериозното екзотерично изучаване на антропософията. Особено трудно е да говорим върху промените на човешкото физическо тяло, поради простата причина, че тези промени на човешкото физическо тяло са отначало наистина важни, пълни със значение, но по определен начин те са често пъти неясни, можем да ги считаме като нищожни.
С физическото тяло стават важни, пълни със значение промени, но те са незабележими за едно външно знание.
Те не могат да бъдат забележими поради причината, че физическото естество е онова, което човекът владее най-малко от своята вътрешност и защото биха се явили веднага опасности, когато езотеричните упражнения или изучаването на Антропософията биха били устроен и така, щото физическото тяло да изпитва промени, които надминават границите на това, което човекът е в състояние да владее напълно. Промените на физическото тяло остават в определени граници, но все пак е важно човек да научи нещо за това, да си го изясни.
към текста >>
Вие всички познавате явлението, че когато човек води уседнал живот, когато следователно професията му
не
го заставя да пътува много, той се сраства някакси
със
своята почва.
Искам да приведа един особен случай.
Вие всички познавате явлението, че когато човек води уседнал живот, когато следователно професията му не го заставя да пътува много, той се сраства някакси със своята почва.
Ако отидете на село, при селските хора, ще видите, че тези хора са се сраснали с тяхната почва, с техния климат много повече отколкото днешното градско население, което много пъти търси да пребивава на село. Вие ще констатирате, че селските хора изпитват трудност, когато поради една или друга причина са пренесени в друга област или в друг климат. На тях им е трудно да се аклиматизират, както се казва, чувствуват вътре в душата си често пъти една непреодолима носталгия, един непреодолим копнеж за почвата, с която са се сраснали. Това ни показва, как човекът чувствува необходимост нещо, което можем да забележим също и иначе, когато той отива в една друга местност да приспособи целия свой организъм към тази местност, към новия климат.
към текста >>
Съвсем
не
е нужно той да прибягва към нещо друго: по кръвта си той може вече да забележи, как местностите
на
земята
са различни едни от други.
Ако искате да имате доказателство за подобно нещо, трябва да търсите тези доказателства по най-естествения начин, по който те могат да бъдат намерени; а именно тогава, когато самите вие се почувствувате поставени в едно подобно положение, когато вие самите отидете на друго място. Опитайте се да обърнете внимание върху себе си и тогава ще откриете, че ще намерите потвърден този факт, просто поради причината, че този факт постепенно се развива в една напълно определена способност на усещането. Онзи, който е станал антропософ в своето сърце, забелязва по своята кръв характера на един чужд град.
Съвсем не е нужно той да прибягва към нещо друго: по кръвта си той може вече да забележи, как местностите на земята са различни едни от други.
Противоположно на това нервната система се отделя по един друг начин от общия организъм. Онзи, който се прониква с Антропософията при дадените условия, ще забележи постепенно, че чувствува именно разликата на 4-те годишни времена, например разликата между лятото и зимата, по още един съвършено различен начин отколкото я чувствува иначе нормалния човек на настоящето. Нормалният човек на настоящето чувствува на своето собствено физическо тяло в същност често пъти само разликата на температурата.
към текста >>
Тази част
на
неговия организъм, която човек втвърдява по този начин в себе си, той я носи тогава
със
себе си през живота като едно чуждо тяло.
Следователно той осъжда на бездействие определено количество сили. Обаче всичко, което е осъдено на бездействие по този начин в човешкия организъм, има като резултат това, че съответната организация, която иначе биха били действуващи, остават необработени, парализират се, втвърдяват се. Така щото човек убива една част от своя организъм или най-малко я парализира, когато яде животно.
Тази част на неговия организъм, която човек втвърдява по този начин в себе си, той я носи тогава със себе си през живота като едно чуждо тяло.
към текста >>
Това, което другите растения си икономисват само за младия зародиш, цялата растежна сила, която иначе се икономисва само за младия зародиш и
не
се влиза в останалия организъм, при гроздето тази сила се влива също по определен начин в пулпа
на
плода, така че чрез така наречената ферментация, чрез превръщането
на
това, което се влива в гроздето, което е доведено до най-високо напрежение в гроздето, се създава нещо, което в действителност има в растението една сила, която бихме могли да сравним окултно
със
силата, която Азът
на
човека има върху кръвта.
Алкохолът е нещо още по-особено в царствата на природата. Той се оказва като нещо, което произвежда не само едно бреме, един товар в човешкия организъм, а се оказва като противостояща сила, произвежда една противостояща сила в човешкия организъм до определена точка; с изключение на лозата, която превишава тази точка.
Това, което другите растения си икономисват само за младия зародиш, цялата растежна сила, която иначе се икономисва само за младия зародиш и не се влиза в останалия организъм, при гроздето тази сила се влива също по определен начин в пулпа на плода, така че чрез така наречената ферментация, чрез превръщането на това, което се влива в гроздето, което е доведено до най-високо напрежение в гроздето, се създава нещо, което в действителност има в растението една сила, която бихме могли да сравним окултно със силата, която Азът на човека има върху кръвта.
Следователно това, което се създава при производството на виното, което се образува винаги при производството на алкохола, е, че в едно друго природно царство се произвежда онова, когато човек трябва да произведе, когато той действува от своя Аз върху кръвта.
към текста >>
37.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Един факт
на
опита става особено онзи, че при животинската храна нашето физическо тяло има да носи повече, да влече повече
със
себе си, отколкото при растителната храна.
Един факт на опита става особено онзи, че при животинската храна нашето физическо тяло има да носи повече, да влече повече със себе си, отколкото при растителната храна.
Вчера ние подчертахме, че физическото тяло се сбръчква един вид, свива се, отделя се от другите духовни членове чрез развитието. Когато му се дава животинска храна, тогава тази животинска храна, която бе охарактеризирана вчера се показва, проявява се също чрез това, че тя е чувствувана като нещо, което се включва като едно силно чуждо вещество в човешкия организъм, което човек се научава да чувствува, ако можем да употребим един радикален израз, като един кол, който човек си е забил в плътта.
към текста >>
Обаче всички тези неща са свързани с отношението
на
човека и
на
останалите земни природни царства с Космоса и, без да има нужда да прибегне до едно по-висше ясновидство, човек може да намери един вид доказателство, един вид потвърждение
на
това, което окултистът констатира върху връзката
на
човешкия живот с Космоса.
Обаче всички тези неща са свързани с отношението на човека и на останалите земни природни царства с Космоса и, без да има нужда да прибегне до едно по-висше ясновидство, човек може да намери един вид доказателство, един вид потвърждение на това, което окултистът констатира върху връзката на човешкия живот с Космоса.
Човек намира един вид доказателство за това, когато той се запознае с това, което изпитва на своето собствено тяло, а именно, че процесите в неговото тяло стават по-оживени и по-подвижни и върху тези процеси естеството и особеността на хранителните средства оказват едно чувствително влияние.
към текста >>
Ако бихте изследвали окултно света, Вие
не
бихте намерили това, което
на
Земята
е вещество
на
млякото,
на
никоя друга планета
на
нашата слънчева система Това, което е произвеждано в живите същества по същия начин
на
другите планети
на
нашата слънчева система, би Ви се представило като нещо съвършено различно от земното мляко.
Видите ли, интересно е да сравним три вида хранителни средства относно тяхното космическо значение: това са млякото и всичко, което е свързано с него, растителния свят и всичко, което е свързано с него, и животинската храна. Млякото, растението и животното като хранителни средства ние можем да се научим да ги сравним по определен начин, когато сме станали по-чувствителни чрез езотеричното развитие, когато сме станали по-чувствителни за това, което изпитваме при тези хранителни средства. И тогава ние ще се научим също да обгърнем по-лесно с поглед потвържденията, които се получават чрез разумното разглеждане на външния свят.
Ако бихте изследвали окултно света, Вие не бихте намерили това, което на Земята е вещество на млякото, на никоя друга планета на нашата слънчева система Това, което е произвеждано в живите същества по същия начин на другите планети на нашата слънчева система, би Ви се представило като нещо съвършено различно от земното мляко.
Млякото е нещо специфично земно.
към текста >>
Когато изследваме растителната система
на
нашата Земя и я сравним с растителните системи
на
другите планети, с това, което може да бъде сравнено с него, трябва да кажем: наистина формите
на
различните растения
на
земята
и тези
на
другите планети
на
нашата слънчева система се различават едни от други, обаче вътрешната същност
на
растението
на
земята
не
е все пак нещо само земно, а е нещо принадлежащо
на
слънчевата система, т.е.
И ако бихме искали да генерализираме това, което е млякото, би трябвало да кажем: живите същества на всяка една планетна система имат тяхното собствено мляко.
Когато изследваме растителната система на нашата Земя и я сравним с растителните системи на другите планети, с това, което може да бъде сравнено с него, трябва да кажем: наистина формите на различните растения на земята и тези на другите планети на нашата слънчева система се различават едни от други, обаче вътрешната същност на растението на земята не е все пак нещо само земно, а е нещо принадлежащо на слънчевата система, т.е.
същността на растенията върху нашата земя е сродна със същността на растенията върху другите планети на нашата слънчева система, така щото в растението съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети на нашата слънчева система. Що се отнася за животинския свят, вече от това, което бе казано върху млякото и освен това може да се констатира много лесно окултно, следва, че животинският свят е коренно различен като земен животински свят от всичко, което би могло да се намери като нещо подобно върху другите планети. Ако вземем сега, това, което човек изпитва при консумирането на млечната храна, пред погледа на окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при човека тя означава онова, което го привързва към земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху Земята като принадлежащ на един общ род с този човешки род. Че човеците съставляват едно цяло също и по отношение на физическата телесна система, за това допринася фактът, че нещо живо приготвя храна за нещо живо в животински смисъл. И можем да кажем: всичко което се внася като млечна храна в човешкия организъм, го приготвя за това, той да бъде едно човешко земно създание, свързва го с условията на земята, но не го приковава всъщност към Земята.
към текста >>
същността
на
растенията върху нашата земя е сродна
със
същността
на
растенията върху другите планети
на
нашата слънчева система, така щото в растението съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети
на
нашата слънчева система.
И ако бихме искали да генерализираме това, което е млякото, би трябвало да кажем: живите същества на всяка една планетна система имат тяхното собствено мляко. Когато изследваме растителната система на нашата Земя и я сравним с растителните системи на другите планети, с това, което може да бъде сравнено с него, трябва да кажем: наистина формите на различните растения на земята и тези на другите планети на нашата слънчева система се различават едни от други, обаче вътрешната същност на растението на земята не е все пак нещо само земно, а е нещо принадлежащо на слънчевата система, т.е.
същността на растенията върху нашата земя е сродна със същността на растенията върху другите планети на нашата слънчева система, така щото в растението съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети на нашата слънчева система.
Що се отнася за животинския свят, вече от това, което бе казано върху млякото и освен това може да се констатира много лесно окултно, следва, че животинският свят е коренно различен като земен животински свят от всичко, което би могло да се намери като нещо подобно върху другите планети. Ако вземем сега, това, което човек изпитва при консумирането на млечната храна, пред погледа на окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при човека тя означава онова, което го привързва към земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху Земята като принадлежащ на един общ род с този човешки род. Че човеците съставляват едно цяло също и по отношение на физическата телесна система, за това допринася фактът, че нещо живо приготвя храна за нещо живо в животински смисъл. И можем да кажем: всичко което се внася като млечна храна в човешкия организъм, го приготвя за това, той да бъде едно човешко земно създание, свързва го с условията на земята, но не го приковава всъщност към Земята. Млечната храна прави от него един гражданин на Земята, обаче не му пречи той да бъде същевременно един гражданин на цялата слънчева система.
към текста >>
Ако вземем сега, това, което човек изпитва при консумирането
на
млечната храна, пред погледа
на
окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при човека тя означава онова, което го привързва към
земята
, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху
Земята
като принадлежащ
на
един общ род с този човешки род.
И ако бихме искали да генерализираме това, което е млякото, би трябвало да кажем: живите същества на всяка една планетна система имат тяхното собствено мляко. Когато изследваме растителната система на нашата Земя и я сравним с растителните системи на другите планети, с това, което може да бъде сравнено с него, трябва да кажем: наистина формите на различните растения на земята и тези на другите планети на нашата слънчева система се различават едни от други, обаче вътрешната същност на растението на земята не е все пак нещо само земно, а е нещо принадлежащо на слънчевата система, т.е. същността на растенията върху нашата земя е сродна със същността на растенията върху другите планети на нашата слънчева система, така щото в растението съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети на нашата слънчева система. Що се отнася за животинския свят, вече от това, което бе казано върху млякото и освен това може да се констатира много лесно окултно, следва, че животинският свят е коренно различен като земен животински свят от всичко, което би могло да се намери като нещо подобно върху другите планети.
Ако вземем сега, това, което човек изпитва при консумирането на млечната храна, пред погледа на окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при човека тя означава онова, което го привързва към земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху Земята като принадлежащ на един общ род с този човешки род.
Че човеците съставляват едно цяло също и по отношение на физическата телесна система, за това допринася фактът, че нещо живо приготвя храна за нещо живо в животински смисъл. И можем да кажем: всичко което се внася като млечна храна в човешкия организъм, го приготвя за това, той да бъде едно човешко земно създание, свързва го с условията на земята, но не го приковава всъщност към Земята. Млечната храна прави от него един гражданин на Земята, обаче не му пречи той да бъде същевременно един гражданин на цялата слънчева система.
към текста >>
И можем да кажем: всичко което се внася като млечна храна в човешкия организъм, го приготвя за това, той да бъде едно човешко земно създание, свързва го с условията
на
земята
, но
не
го приковава всъщност към
Земята
.
Когато изследваме растителната система на нашата Земя и я сравним с растителните системи на другите планети, с това, което може да бъде сравнено с него, трябва да кажем: наистина формите на различните растения на земята и тези на другите планети на нашата слънчева система се различават едни от други, обаче вътрешната същност на растението на земята не е все пак нещо само земно, а е нещо принадлежащо на слънчевата система, т.е. същността на растенията върху нашата земя е сродна със същността на растенията върху другите планети на нашата слънчева система, така щото в растението съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети на нашата слънчева система. Що се отнася за животинския свят, вече от това, което бе казано върху млякото и освен това може да се констатира много лесно окултно, следва, че животинският свят е коренно различен като земен животински свят от всичко, което би могло да се намери като нещо подобно върху другите планети. Ако вземем сега, това, което човек изпитва при консумирането на млечната храна, пред погледа на окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при човека тя означава онова, което го привързва към земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху Земята като принадлежащ на един общ род с този човешки род. Че човеците съставляват едно цяло също и по отношение на физическата телесна система, за това допринася фактът, че нещо живо приготвя храна за нещо живо в животински смисъл.
И можем да кажем: всичко което се внася като млечна храна в човешкия организъм, го приготвя за това, той да бъде едно човешко земно създание, свързва го с условията на земята, но не го приковава всъщност към Земята.
Млечната храна прави от него един гражданин на Земята, обаче не му пречи той да бъде същевременно един гражданин на цялата слънчева система.
към текста >>
Млечната храна прави от него един гражданин
на
Земята
, обаче
не
му пречи той да бъде същевременно един гражданин
на
цялата слънчева система.
същността на растенията върху нашата земя е сродна със същността на растенията върху другите планети на нашата слънчева система, така щото в растението съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети на нашата слънчева система. Що се отнася за животинския свят, вече от това, което бе казано върху млякото и освен това може да се констатира много лесно окултно, следва, че животинският свят е коренно различен като земен животински свят от всичко, което би могло да се намери като нещо подобно върху другите планети. Ако вземем сега, това, което човек изпитва при консумирането на млечната храна, пред погледа на окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при човека тя означава онова, което го привързва към земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху Земята като принадлежащ на един общ род с този човешки род. Че човеците съставляват едно цяло също и по отношение на физическата телесна система, за това допринася фактът, че нещо живо приготвя храна за нещо живо в животински смисъл. И можем да кажем: всичко което се внася като млечна храна в човешкия организъм, го приготвя за това, той да бъде едно човешко земно създание, свързва го с условията на земята, но не го приковава всъщност към Земята.
Млечната храна прави от него един гражданин на Земята, обаче не му пречи той да бъде същевременно един гражданин на цялата слънчева система.
към текста >>
Тази местна храна обвързва човека специално към
Земята
, прави от него едно земно същество така, че можем да кажем: колкото повече човек се прониква с действията
на
месната храна, толкова повече той се отдалечава от
силите
, които биха му помогнали въобще да се освободи от
земята
Чрез месната храна той се свързва в преходния смисъл с планетата Земя.
Друго е положението при месната храна. Месната храна е взета от царството, което е специфично земно. Тя не е взета както млякото от непосредствения жизнен процес на човешкото или животинското същество, а е взета от онази част на животинското вещество, което е приготвено вече за животно.
Тази местна храна обвързва човека специално към Земята, прави от него едно земно същество така, че можем да кажем: колкото повече човек се прониква с действията на месната храна, толкова повече той се отдалечава от силите, които биха му помогнали въобще да се освободи от земята Чрез месната храна той се свързва в преходния смисъл с планетата Земя.
Докато млечната храна към едно преходно място на неговото развитие, чрез месната храна човек се осъжда на това, да направи пребиваването си на Земята нещо постоянно, да се приспособи напълно към това пребиваване на Земята. И решението човек да приема млечна храна означава: аз искам да остана на земята, да мога да изпълня моята мисия върху земята, но не искам да съществувам единствено за Земята. Волята за месна храна означава: на мене така ми допада земното съществувание, че аз се отказвам от всякакво небе и на драго сърце бих искал да се срасна с условията на земното съществувание.
към текста >>
Докато млечната храна към едно преходно място
на
неговото развитие, чрез месната храна човек се осъжда
на
това, да направи пребиваването си
на
Земята
нещо постоянно, да се приспособи напълно към това пребиваване
на
Земята
.
Друго е положението при месната храна. Месната храна е взета от царството, което е специфично земно. Тя не е взета както млякото от непосредствения жизнен процес на човешкото или животинското същество, а е взета от онази част на животинското вещество, което е приготвено вече за животно. Тази местна храна обвързва човека специално към Земята, прави от него едно земно същество така, че можем да кажем: колкото повече човек се прониква с действията на месната храна, толкова повече той се отдалечава от силите, които биха му помогнали въобще да се освободи от земята Чрез месната храна той се свързва в преходния смисъл с планетата Земя.
Докато млечната храна към едно преходно място на неговото развитие, чрез месната храна човек се осъжда на това, да направи пребиваването си на Земята нещо постоянно, да се приспособи напълно към това пребиваване на Земята.
И решението човек да приема млечна храна означава: аз искам да остана на земята, да мога да изпълня моята мисия върху земята, но не искам да съществувам единствено за Земята. Волята за месна храна означава: на мене така ми допада земното съществувание, че аз се отказвам от всякакво небе и на драго сърце бих искал да се срасна с условията на земното съществувание.
към текста >>
И решението човек да приема млечна храна означава: аз искам да остана
на
земята
, да мога да изпълня моята мисия върху
земята
, но
не
искам да съществувам единствено за
Земята
.
Друго е положението при месната храна. Месната храна е взета от царството, което е специфично земно. Тя не е взета както млякото от непосредствения жизнен процес на човешкото или животинското същество, а е взета от онази част на животинското вещество, което е приготвено вече за животно. Тази местна храна обвързва човека специално към Земята, прави от него едно земно същество така, че можем да кажем: колкото повече човек се прониква с действията на месната храна, толкова повече той се отдалечава от силите, които биха му помогнали въобще да се освободи от земята Чрез месната храна той се свързва в преходния смисъл с планетата Земя. Докато млечната храна към едно преходно място на неговото развитие, чрез месната храна човек се осъжда на това, да направи пребиваването си на Земята нещо постоянно, да се приспособи напълно към това пребиваване на Земята.
И решението човек да приема млечна храна означава: аз искам да остана на земята, да мога да изпълня моята мисия върху земята, но не искам да съществувам единствено за Земята.
Волята за месна храна означава: на мене така ми допада земното съществувание, че аз се отказвам от всякакво небе и на драго сърце бих искал да се срасна с условията на земното съществувание.
към текста >>
Това, което човекът има да върши, когато преработва в своя организъм растителната храна, възбужда сили, които се съдържат в цялата слънчева система, така щото човекът става в неговото физическо тяло един съучастник в
силите
на
цялата слънчева система, следователно
не
се отчуждава от тях,
не
се откъсва от тях.
Растителната храна е такава, че тя раздвижва в организма онези сили, които довеждат човека в един вид космическа връзка, свързват го с цялата планетарна система.
Това, което човекът има да върши, когато преработва в своя организъм растителната храна, възбужда сили, които се съдържат в цялата слънчева система, така щото човекът става в неговото физическо тяло един съучастник в силите на цялата слънчева система, следователно не се отчуждава от тях, не се откъсва от тях.
към текста >>
Това е нещо, което душата, която се развива езотерично или антропософски, може действително да изживее постепенно, тя може да изпита, че в определено отношение с растителната храна приема в себе си
не
нещо свързващо я с тежестта
на
Земята
, а нещо свойствено
на
Слънцето, т. е.
Това е нещо, което душата, която се развива езотерично или антропософски, може действително да изживее постепенно, тя може да изпита, че в определено отношение с растителната храна приема в себе си не нещо свързващо я с тежестта на Земята, а нещо свойствено на Слънцето, т. е.
на централното тяло на цялата планетарна система. Лекотата на организма, която той получава чрез растителната храна, го издига над земната тежест, прави възможно бихме могли да кажем в човешкия организъм да се развие постепенно една вътрешна способност за изживяване, която се превръща в едно вкусно усещане: като че действително този организъм вкусва с растенията по определен начин слънчевата светлина, която върши такава голяма работа в растенията.
към текста >>
От това, което бе казано, можете да разберете, че именно при окултното, при езотеричното развитие има извънредно голямо значение, човек да
не
се обвързва така да се каже
със
Земята
, да
не
се приковава към земната тежест чрез консумирането
на
месо, когато той може да се лиши от него при индивидуалните и наследствени условия; истинското решение може да бъде взето винаги според тези условия, според личните условия
на
отделния човек.
От това, което бе казано, можете да разберете, че именно при окултното, при езотеричното развитие има извънредно голямо значение, човек да не се обвързва така да се каже със Земята, да не се приковава към земната тежест чрез консумирането на месо, когато той може да се лиши от него при индивидуалните и наследствени условия; истинското решение може да бъде взето винаги според тези условия, според личните условия на отделния човек.
Следователно ще означава едно действително улеснение на цялото развитие на човешкия живот, ако човек може да се въздържи от яденето на месо. Напротив започват вече определени вдъхващи опасения неща, когато човек иска да бъде фанатичен вегетарианец в смисъла, искайки да избегне всякакво мляко и всякакви млечни продукти. Именно при развитието на душата към духовното могат да се появят определени опасности, а именно поради това че, отказвайки се от консумирането на мляко и на млечни продукти, той лесно изпада в едно предпочитание да се стреми да избягва земния живот, като по този начин лесно изгубва нишките, които го свързват с човешката дейност на Земята.
към текста >>
Именно при развитието
на
душата към духовното могат да се появят определени опасности, а именно поради това че, отказвайки се от консумирането
на
мляко и
на
млечни продукти, той лесно изпада в едно предпочитание да се стреми да избягва земния живот, като по този начин лесно изгубва нишките, които го свързват с човешката дейност
на
Земята
.
От това, което бе казано, можете да разберете, че именно при окултното, при езотеричното развитие има извънредно голямо значение, човек да не се обвързва така да се каже със Земята, да не се приковава към земната тежест чрез консумирането на месо, когато той може да се лиши от него при индивидуалните и наследствени условия; истинското решение може да бъде взето винаги според тези условия, според личните условия на отделния човек. Следователно ще означава едно действително улеснение на цялото развитие на човешкия живот, ако човек може да се въздържи от яденето на месо. Напротив започват вече определени вдъхващи опасения неща, когато човек иска да бъде фанатичен вегетарианец в смисъла, искайки да избегне всякакво мляко и всякакви млечни продукти.
Именно при развитието на душата към духовното могат да се появят определени опасности, а именно поради това че, отказвайки се от консумирането на мляко и на млечни продукти, той лесно изпада в едно предпочитание да се стреми да избягва земния живот, като по този начин лесно изгубва нишките, които го свързват с човешката дейност на Земята.
към текста >>
Ето защо трябва добре да се съблюдава, щото именно антропософски стремящият се човек да
не
се превърне в един фанатичен духовен мечтател създавайки едно такова състояние
на
своето физическо тяло, което го откъсва от всяко сродство
със
земно-човешкото.
Ето защо трябва добре да се съблюдава, щото именно антропософски стремящият се човек да не се превърне в един фанатичен духовен мечтател създавайки едно такова състояние на своето физическо тяло, което го откъсва от всяко сродство със земно-човешкото.
За да не се превърнем твърде много в чудаци, които се стремят към развитието на душата, за да не се отстраним от човешкото чувствуване, от човешката дейност на Земята, добре е като същества ходещи по Земята да създадем в себе си известна тежест чрез консумира нето на мляко и на млечни продукти.
към текста >>
За да
не
се превърнем твърде много в чудаци, които се стремят към развитието
на
душата, за да
не
се отстраним от човешкото чувствуване, от човешката дейност
на
Земята
, добре е като същества ходещи по
Земята
да създадем в себе си известна тежест чрез консумира нето
на
мляко и
на
млечни продукти.
Ето защо трябва добре да се съблюдава, щото именно антропософски стремящият се човек да не се превърне в един фанатичен духовен мечтател създавайки едно такова състояние на своето физическо тяло, което го откъсва от всяко сродство със земно-човешкото.
За да не се превърнем твърде много в чудаци, които се стремят към развитието на душата, за да не се отстраним от човешкото чувствуване, от човешката дейност на Земята, добре е като същества ходещи по Земята да създадем в себе си известна тежест чрез консумира нето на мляко и на млечни продукти.
към текста >>
И може да бъде даже едно систематично трениране за един човек, който е в състояние
не
само да живее постоянно в духовните светове, отчуждавайки се чрез това от земния живот, за един такъв човек, който
на
ред с духовния стремеж има също да изпълнява задачи
на
Земята
, може да бъде едно систематично трениране, когато той реши да бъде
не
само вегетарианец, а наред с това да консумира също мляко и млечни продукти.
И може да бъде даже едно систематично трениране за един човек, който е в състояние не само да живее постоянно в духовните светове, отчуждавайки се чрез това от земния живот, за един такъв човек, който на ред с духовния стремеж има също да изпълнява задачи на Земята, може да бъде едно систематично трениране, когато той реши да бъде не само вегетарианец, а наред с това да консумира също мляко и млечни продукти.
Чрез това той ще направи своя организъм, своето физическо тяло сродно със Земята, сродно с човечеството, обаче не ще го обвърже със земната тежест, какъвто е случаят с местната храна.
към текста >>
Чрез това той ще направи своя организъм, своето физическо тяло сродно
със
Земята
, сродно с човечеството, обаче
не
ще го обвърже
със
земната тежест, какъвто е случаят с местната храна.
И може да бъде даже едно систематично трениране за един човек, който е в състояние не само да живее постоянно в духовните светове, отчуждавайки се чрез това от земния живот, за един такъв човек, който на ред с духовния стремеж има също да изпълнява задачи на Земята, може да бъде едно систематично трениране, когато той реши да бъде не само вегетарианец, а наред с това да консумира също мляко и млечни продукти.
Чрез това той ще направи своя организъм, своето физическо тяло сродно със Земята, сродно с човечеството, обаче не ще го обвърже със земната тежест, какъвто е случаят с местната храна.
към текста >>
Обични приятели, като хора, които се интересуват от окултните истини, Вие постоянно трябва да се прониквате от истината, че онова, което се явява върху нашата Земя а към нашето земно съществувание принадлежи също нашето физическо тяло че това, което се явява върху
Земята
,
не
зависи само от земни сили и от земни отношения а зависи също от
силите
и отношенията
на
извънземните същества,
на
космическите същества.
Обични приятели, като хора, които се интересуват от окултните истини, Вие постоянно трябва да се прониквате от истината, че онова, което се явява върху нашата Земя а към нашето земно съществувание принадлежи също нашето физическо тяло че това, което се явява върху Земята, не зависи само от земни сили и от земни отношения а зависи също от силите и отношенията на извънземните същества, на космическите същества.
Но това се представя по съвършено различен начин.
към текста >>
Но когато говорим за белтък, то белтъкът е в своето устройство един такъв продукт
на
космическите сили, че върху този белтък действуват в същност главно само такива космически сили, които първо са действували върху самата Земя и най-много още върху придружаващата
Земята
Луна.
Така например, когато имаме предвид животинския белтък, какъвто той съществува, да речем, в кокошето яйце, трябва да бъдем наясно върху това, че такъв животински белтък не е само това, което химикът намира в своя анализ, а в неговото устройство той е резултат на космически сили.
Но когато говорим за белтък, то белтъкът е в своето устройство един такъв продукт на космическите сили, че върху този белтък действуват в същност главно само такива космически сили, които първо са действували върху самата Земя и най-много още върху придружаващата Земята Луна.
към текста >>
Космическите сили
не
действуват направо върху белтъка, а косвено; те действуват първо върху
земята
и
земята
действува отново с нейните сили, които получава от космоса, върху състава
на
животинския белтък.
Следователно космическото влияние върху животинския белтък е едно косвено влияние.
Космическите сили не действуват направо върху белтъка, а косвено; те действуват първо върху земята и земята действува отново с нейните сили, които получава от космоса, върху състава на животинския белтък.
Най-много в това може да участвува Луната, но само така, че тя получава първо силите от Космоса и едвам след това отразява тези сили върху животинския белтък.
към текста >>
Най-много в това може да участвува Луната, но само така, че тя получава първо
силите
от Космоса и едвам след това отразява тези сили върху животинския белтък.
Следователно космическото влияние върху животинския белтък е едно косвено влияние. Космическите сили не действуват направо върху белтъка, а косвено; те действуват първо върху земята и земята действува отново с нейните сили, които получава от космоса, върху състава на животинския белтък.
Най-много в това може да участвува Луната, но само така, че тя получава първо силите от Космоса и едвам след това отразява тези сили върху животинския белтък.
към текста >>
Онзи, който е в състояние да проникне нещата с окултен поглед, може да открие в най-малката клетка
на
животинското тяло, следователно също в белтъка, как там съществуват
не
само физическите и химически сили
на
Земята
, а как и най-малката клетка, да речем,
на
кокошето яйце, е изградена от
силите
, които
Земята
получава първо от Космоса.
Онзи, който е в състояние да проникне нещата с окултен поглед, може да открие в най-малката клетка на животинското тяло, следователно също в белтъка, как там съществуват не само физическите и химически сили на Земята, а как и най-малката клетка, да речем, на кокошето яйце, е изградена от силите, които Земята получава първо от Космоса.
към текста >>
Следователно това, което наричаме белтък, е свързано косвено с Космоса, но така каквото е
на
Земята
това белтъчно вещество
не
би могло да се роди никога, ако
не
би съществувала
Земята
.
Следователно това, което наричаме белтък, е свързано косвено с Космоса, но така каквото е на Земята това белтъчно вещество не би могло да се роди никога, ако не би съществувала Земята.
То не би могло да се роди направо от Космоса, а е на пълно един продукт на онова, което Земята трябва да приеме първо от Космоса.
към текста >>
То
не
би могло да се роди направо от Космоса, а е
на
пълно един продукт
на
онова, което
Земята
трябва да приеме първо от Космоса.
Следователно това, което наричаме белтък, е свързано косвено с Космоса, но така каквото е на Земята това белтъчно вещество не би могло да се роди никога, ако не би съществувала Земята.
То не би могло да се роди направо от Космоса, а е на пълно един продукт на онова, което Земята трябва да приеме първо от Космоса.
към текста >>
Онова, което наричаме мазнина, безразлично дали човекът я взема за храна отвън или тя се образува вътре в самия негов организъм, е изградено според съвършено други космически
закони
в сравнение с тези, които изграждат белтъка.
Следователно искам да говоря за животинската мазнина.
Онова, което наричаме мазнина, безразлично дали човекът я взема за храна отвън или тя се образува вътре в самия негов организъм, е изградено според съвършено други космически закони в сравнение с тези, които изграждат белтъка.
Докато в изграждането на белтъка действуват онези космически сили, които идват от йерархията на Духовете на Формата, в изграждането на мазнината участвуват предимно онези Същества, които ние наричаме Духове на Движението. Видите ли, важно е да споменем такива неща, защото само чрез това човек добива едно понятие, колко сложно е в същност нещо такова, което официалната наука си го представя безкрайно просто.
към текста >>
Никакво живо същество
не
би могло да бъде проникнато от една страна от белтъчното вещество и от друга страна от мастно вещество, ако
не
биха действували съвместно от Космоса макар и косвено Духовете
на
Формата и Духовете
на
Движението.
Никакво живо същество не би могло да бъде проникнато от една страна от белтъчното вещество и от друга страна от мастно вещество, ако не биха действували съвместно от Космоса макар и косвено Духовете на Формата и Духовете на Движението.
към текста >>
Чрез своето физическо тяло човекът има да изпълнява една земна мисия, и за да
не
изгуби връзката
на
своя Азов организъм
със
Земята
, добре е във физическото тяло да бъде създадена една противовес във физическото тяло, където егоитетът няма такова голямо значение както в моралната област.
Именно онзи, който минава през едно душевно развитие, може да забележи често пъти, има даже нужда да приема захар, защото душевното развитие трябва да отива в посоката човек да става все по-безкористен и по-безкористен. Душата става от само себе си по-безкористна чрез антропософското развитие.
Чрез своето физическо тяло човекът има да изпълнява една земна мисия, и за да не изгуби връзката на своя Азов организъм със Земята, добре е във физическото тяло да бъде създадена една противовес във физическото тяло, където егоитетът няма такова голямо значение както в моралната област.
към текста >>
Ето защо известна добавка
на
захар към храната дава
на
човек възможност, въпреки издигането в духовните светове той да стои с двата крака
на
Земята
, дава му един земен възглед.
Ето защо известна добавка на захар към храната дава на човек възможност, въпреки издигането в духовните светове той да стои с двата крака на Земята, дава му един земен възглед.
Вие виждате, нещата са сложни, но всичко става сложно, когато човек иска да проникне в действителните тайни на живота. Така чувствува понякога именно този, който напредва антропософски в своята душа, че за да не изпадне в една погрешна неегоистичност, а именно да не изгуби своята личност, е необходимо да консумира понякога захар. И тогава той изживява консумирането на захарта така, че казва: сега, аз си добавям нещо, което, без да се понижавам морално, ми дава един вид без да искам, един вид в един по-висш инстинкт определена твърдост и устойчивост, определен егоитет. В цялост можем да кажем, че консумирането на захар повишава физически личния характер на човека, можем да твърдим това така силно разбира се от само себе си, че всичко това трябва да се придържа само в здравите граници можем да кажем, че хората, които обичат по определен начин да консумират захар, на такива хора им е по-лесно да отпечатат своя личен характер в тяхното физическо тяло, отколкото онези, които не вършат това. Тези неща могат даже да доведат до разбирането на това, което можем да наблюдаваме също и външно.
към текста >>
Макар такова консумиране
на
кафе да е понякога необходимо според личните индивидуални отношения, тъй като сме граждани
на
Земята
, трябва именно да подчертаем, че въпреки вредите, които може да причини, консумирането
на
кафе може да допринесе за повишение солидарността
на
мисленето.
Това е напълно разбираемо за този, който разбира да наблюдава тези неща до тяхната окултна и пълна с тайнственост природа.
Макар такова консумиране на кафе да е понякога необходимо според личните индивидуални отношения, тъй като сме граждани на Земята, трябва именно да подчертаем, че въпреки вредите, които може да причини, консумирането на кафе може да допринесе за повишение солидарността на мисленето.
Не бих искал да го препоръчвам като средство за добиване на солидарност в мисленето, а трябва да кажа, че то може да повиши тази здравина на мисълта и че например при онзи, който се развива антропософски, ако има склонност да изгубва своята правилна мисъл, не трябва да считаме като нещо лошо, ако той прибягва до помощта на кафето.
към текста >>
И когато обгърнем с поглед тези неща, които са следователно възбудителни средства, това застава пред нас по един още по-пълен
със
значение начин, защото онова, което изживяваме именно по отношение
на
хранителните средства, хвърля своите лъчи в обикновения така наречен външен нормален живот, но
не
само така, че забелязваме така да се каже само вещественото, от което е съставено тялото и постоянно се обновява, но ние забелязваме също, както вече споменахме вчера, вътрешното отделяне
на
органите едни от други.
Шоколадът може да бъде доволен като истинско питие на еснафщината в едно непосредствено изживяване, когато физическото тяло става по-подвижно в себе си. Ето защо той може да бъде добре препоръчан именно при еснафски празници и тогава извинете за това вмятане може да се разбере добре, че при семейните празници, при празнувания на рождения ден, на именния ден, именно в определени кръгове, при определени празненства се пие именно шоколад.
И когато обгърнем с поглед тези неща, които са следователно възбудителни средства, това застава пред нас по един още по-пълен със значение начин, защото онова, което изживяваме именно по отношение на хранителните средства, хвърля своите лъчи в обикновения така наречен външен нормален живот, но не само така, че забелязваме така да се каже само вещественото, от което е съставено тялото и постоянно се обновява, но ние забелязваме също, както вече споменахме вчера, вътрешното отделяне на органите едни от други.
към текста >>
Това е важно, това е пълно
със
значение.
Това е важно, това е пълно със значение.
И тук трябва да изтъкнем особено, че за едно окултно наблюдение става разбираемо изживяването относно физическото тяло с физическото сърце. Физическото сърце на човека е за окултиста един извънредно интересен, един извънредно пълен със значение орган; защото това физическо сърце може да бъде разбрано само тогава, когато обгърнем с поглед цялото взаимно отношение, също и духовното отношение, в което се намират Слънцето и Земята. Още когато след Стария Сатурн, Старото Слънце беше един вид планетен предтеча на Земята, още тогава започна да се подготвя така да се каже онова отношение, което днес съществува между двете небесни тела, между Слънцето и Земята. А именно отношението между Слънцето и Земята трябва да бъде обгърнато с поглед така, че при това да разберем напълно, как Земята, каквато тя е днес, се храни отначало от действията на Слънцето и ги преработва. Това, което Земята приема в себе си като действия на Слънцето, като сили на Слънцето в нейното твърдо основно вещество, това, което тя приема в нейната въздушна и водна обвивка, в нейната атмосфера и хидросфера, в нейните променящи се топлинни отношения, което тя приема в обливащата я светлина, което тя самата приема в онова, което сега не е физически възприемаемо като дял на Земята в хармонията на сферите, това което Земята приема като жизнени сили, които тя получава направо от Слънцето, всичко това стои във връзка с вътрешните сили, които действуват в човешкото сърце от кръвообращението.
към текста >>
Физическото сърце
на
човека е за окултиста един извънредно интересен, един извънредно пълен
със
значение орган; защото това физическо сърце може да бъде разбрано само тогава, когато обгърнем с поглед цялото взаимно отношение, също и духовното отношение, в което се намират Слънцето и
Земята
.
Това е важно, това е пълно със значение. И тук трябва да изтъкнем особено, че за едно окултно наблюдение става разбираемо изживяването относно физическото тяло с физическото сърце.
Физическото сърце на човека е за окултиста един извънредно интересен, един извънредно пълен със значение орган; защото това физическо сърце може да бъде разбрано само тогава, когато обгърнем с поглед цялото взаимно отношение, също и духовното отношение, в което се намират Слънцето и Земята.
Още когато след Стария Сатурн, Старото Слънце беше един вид планетен предтеча на Земята, още тогава започна да се подготвя така да се каже онова отношение, което днес съществува между двете небесни тела, между Слънцето и Земята. А именно отношението между Слънцето и Земята трябва да бъде обгърнато с поглед така, че при това да разберем напълно, как Земята, каквато тя е днес, се храни отначало от действията на Слънцето и ги преработва. Това, което Земята приема в себе си като действия на Слънцето, като сили на Слънцето в нейното твърдо основно вещество, това, което тя приема в нейната въздушна и водна обвивка, в нейната атмосфера и хидросфера, в нейните променящи се топлинни отношения, което тя приема в обливащата я светлина, което тя самата приема в онова, което сега не е физически възприемаемо като дял на Земята в хармонията на сферите, това което Земята приема като жизнени сили, които тя получава направо от Слънцето, всичко това стои във връзка с вътрешните сили, които действуват в човешкото сърце от кръвообращението. В същност всички тези сили действуват върху кръвообращението и от него върху сърцето.
към текста >>
Още когато след Стария Сатурн, Старото Слънце беше един вид планетен предтеча
на
Земята
, още тогава започна да се подготвя така да се каже онова отношение, което днес съществува между двете небесни тела, между Слънцето и
Земята
.
Това е важно, това е пълно със значение. И тук трябва да изтъкнем особено, че за едно окултно наблюдение става разбираемо изживяването относно физическото тяло с физическото сърце. Физическото сърце на човека е за окултиста един извънредно интересен, един извънредно пълен със значение орган; защото това физическо сърце може да бъде разбрано само тогава, когато обгърнем с поглед цялото взаимно отношение, също и духовното отношение, в което се намират Слънцето и Земята.
Още когато след Стария Сатурн, Старото Слънце беше един вид планетен предтеча на Земята, още тогава започна да се подготвя така да се каже онова отношение, което днес съществува между двете небесни тела, между Слънцето и Земята.
А именно отношението между Слънцето и Земята трябва да бъде обгърнато с поглед така, че при това да разберем напълно, как Земята, каквато тя е днес, се храни отначало от действията на Слънцето и ги преработва. Това, което Земята приема в себе си като действия на Слънцето, като сили на Слънцето в нейното твърдо основно вещество, това, което тя приема в нейната въздушна и водна обвивка, в нейната атмосфера и хидросфера, в нейните променящи се топлинни отношения, което тя приема в обливащата я светлина, което тя самата приема в онова, което сега не е физически възприемаемо като дял на Земята в хармонията на сферите, това което Земята приема като жизнени сили, които тя получава направо от Слънцето, всичко това стои във връзка с вътрешните сили, които действуват в човешкото сърце от кръвообращението. В същност всички тези сили действуват върху кръвообращението и от него върху сърцето.
към текста >>
А именно отношението между Слънцето и
Земята
трябва да бъде обгърнато с поглед така, че при това да разберем напълно, как
Земята
, каквато тя е днес, се храни отначало от действията
на
Слънцето и ги преработва.
Това е важно, това е пълно със значение. И тук трябва да изтъкнем особено, че за едно окултно наблюдение става разбираемо изживяването относно физическото тяло с физическото сърце. Физическото сърце на човека е за окултиста един извънредно интересен, един извънредно пълен със значение орган; защото това физическо сърце може да бъде разбрано само тогава, когато обгърнем с поглед цялото взаимно отношение, също и духовното отношение, в което се намират Слънцето и Земята. Още когато след Стария Сатурн, Старото Слънце беше един вид планетен предтеча на Земята, още тогава започна да се подготвя така да се каже онова отношение, което днес съществува между двете небесни тела, между Слънцето и Земята.
А именно отношението между Слънцето и Земята трябва да бъде обгърнато с поглед така, че при това да разберем напълно, как Земята, каквато тя е днес, се храни отначало от действията на Слънцето и ги преработва.
Това, което Земята приема в себе си като действия на Слънцето, като сили на Слънцето в нейното твърдо основно вещество, това, което тя приема в нейната въздушна и водна обвивка, в нейната атмосфера и хидросфера, в нейните променящи се топлинни отношения, което тя приема в обливащата я светлина, което тя самата приема в онова, което сега не е физически възприемаемо като дял на Земята в хармонията на сферите, това което Земята приема като жизнени сили, които тя получава направо от Слънцето, всичко това стои във връзка с вътрешните сили, които действуват в човешкото сърце от кръвообращението. В същност всички тези сили действуват върху кръвообращението и от него върху сърцето.
към текста >>
Това, което
Земята
приема в себе си като действия
на
Слънцето, като сили
на
Слънцето в нейното твърдо основно вещество, това, което тя приема в нейната въздушна и водна обвивка, в нейната атмосфера и хидросфера, в нейните променящи се топлинни отношения, което тя приема в обливащата я светлина, което тя самата приема в онова, което сега
не
е физически възприемаемо като дял
на
Земята
в хармонията
на
сферите, това което
Земята
приема като жизнени сили, които тя получава направо от Слънцето, всичко това стои във връзка с вътрешните сили, които действуват в човешкото сърце от кръвообращението.
Това е важно, това е пълно със значение. И тук трябва да изтъкнем особено, че за едно окултно наблюдение става разбираемо изживяването относно физическото тяло с физическото сърце. Физическото сърце на човека е за окултиста един извънредно интересен, един извънредно пълен със значение орган; защото това физическо сърце може да бъде разбрано само тогава, когато обгърнем с поглед цялото взаимно отношение, също и духовното отношение, в което се намират Слънцето и Земята. Още когато след Стария Сатурн, Старото Слънце беше един вид планетен предтеча на Земята, още тогава започна да се подготвя така да се каже онова отношение, което днес съществува между двете небесни тела, между Слънцето и Земята. А именно отношението между Слънцето и Земята трябва да бъде обгърнато с поглед така, че при това да разберем напълно, как Земята, каквато тя е днес, се храни отначало от действията на Слънцето и ги преработва.
Това, което Земята приема в себе си като действия на Слънцето, като сили на Слънцето в нейното твърдо основно вещество, това, което тя приема в нейната въздушна и водна обвивка, в нейната атмосфера и хидросфера, в нейните променящи се топлинни отношения, което тя приема в обливащата я светлина, което тя самата приема в онова, което сега не е физически възприемаемо като дял на Земята в хармонията на сферите, това което Земята приема като жизнени сили, които тя получава направо от Слънцето, всичко това стои във връзка с вътрешните сили, които действуват в човешкото сърце от кръвообращението.
В същност всички тези сили действуват върху кръвообращението и от него върху сърцето.
към текста >>
Но целият този организъм, който е описан тук и който се концентрира в дейността
на
сърцето, целият този организъм
не
е нищо друго освен човешкият микрокосмичен огледален образ
на
онези микрокосмически действия, които
Земята
получава направо от Слънцето.
Всичко, което е външна теория в това отношение, е основно погрешно. Тази външна теория прави днес от сърцето една помпа, която помпи кръв през цялото тяло, така че според официалната теория трябва да виждаме в сърцето един орган, който регулира кръвообращението. Обратното е вярно. Кръвообращението е това, което е първоначално, а в своето движение сърцето дава един отзвук на това, което става в движение то на кръвта. Кръвта движи сърцето, а не обратно сърцето да движи кръвта.
Но целият този организъм, който е описан тук и който се концентрира в дейността на сърцето, целият този организъм не е нищо друго освен човешкият микрокосмичен огледален образ на онези микрокосмически действия, които Земята получава направо от Слънцето.
Това, което Земята има от Слънцето, се отразява отново в това, което кръвта има да върши със сърцето.
към текста >>
Това, което
Земята
има от Слънцето, се отразява отново в това, което кръвта има да върши
със
сърцето.
Тази външна теория прави днес от сърцето една помпа, която помпи кръв през цялото тяло, така че според официалната теория трябва да виждаме в сърцето един орган, който регулира кръвообращението. Обратното е вярно. Кръвообращението е това, което е първоначално, а в своето движение сърцето дава един отзвук на това, което става в движение то на кръвта. Кръвта движи сърцето, а не обратно сърцето да движи кръвта. Но целият този организъм, който е описан тук и който се концентрира в дейността на сърцето, целият този организъм не е нищо друго освен човешкият микрокосмичен огледален образ на онези микрокосмически действия, които Земята получава направо от Слънцето.
Това, което Земята има от Слънцето, се отразява отново в това, което кръвта има да върши със сърцето.
към текста >>
Мозъкът
на
човека има непосредствено много малко работа с това, което са действията
на
Слънцето върху
Земята
.
Не така стои например работата с мозъка. Някои от съответствията на мозъка бяха споменати вече вчера.
Мозъкът на човека има непосредствено много малко работа с това, което са действията на Слънцето върху Земята.
Непосредствено казвам аз. Обаче косвено като орган на възприятието той е свързан със Слънцето, като възприема например светлината, цветовете. Но това е именно възприятие. Обаче непосредствено в неговото устройство, в неговата външна подвижност, в целия негов вътрешен живот мозъкът има много малко работа с действията на Слънцето върху Земята; той има работа с всичко това, което се влъчва върху нашата земя от това което се намира вън от нашата слънчева система. Човешкият мозък има работа с космическите отношения на цялото звездно небе, но не с по-тесните отношения на нашата слънчева система.
към текста >>
Обаче косвено като орган
на
възприятието той е свързан
със
Слънцето, като възприема например светлината, цветовете.
Не така стои например работата с мозъка. Някои от съответствията на мозъка бяха споменати вече вчера. Мозъкът на човека има непосредствено много малко работа с това, което са действията на Слънцето върху Земята. Непосредствено казвам аз.
Обаче косвено като орган на възприятието той е свързан със Слънцето, като възприема например светлината, цветовете.
Но това е именно възприятие. Обаче непосредствено в неговото устройство, в неговата външна подвижност, в целия негов вътрешен живот мозъкът има много малко работа с действията на Слънцето върху Земята; той има работа с всичко това, което се влъчва върху нашата земя от това което се намира вън от нашата слънчева система. Човешкият мозък има работа с космическите отношения на цялото звездно небе, но не с по-тесните отношения на нашата слънчева система. Във всеки случай в едно по-тясно отношение с Луната стои това, което трябва да наречем мозъчно вещество, обаче само дотолкова тя не е зависима от Слънцето, доколкото тя е запазила своята независимост от Слънцето. Така щото следователно това, което става в нашия мозък, отговаря на действията, които се намират вън от онези сили, които имат в нашето сърце тяхното човешко микрокосмическо копие.
към текста >>
Обаче непосредствено в неговото устройство, в неговата външна подвижност, в целия негов вътрешен живот мозъкът има много малко работа с действията
на
Слънцето върху
Земята
; той има работа с всичко това, което се влъчва върху нашата земя от това което се намира вън от нашата слънчева система.
Някои от съответствията на мозъка бяха споменати вече вчера. Мозъкът на човека има непосредствено много малко работа с това, което са действията на Слънцето върху Земята. Непосредствено казвам аз. Обаче косвено като орган на възприятието той е свързан със Слънцето, като възприема например светлината, цветовете. Но това е именно възприятие.
Обаче непосредствено в неговото устройство, в неговата външна подвижност, в целия негов вътрешен живот мозъкът има много малко работа с действията на Слънцето върху Земята; той има работа с всичко това, което се влъчва върху нашата земя от това което се намира вън от нашата слънчева система.
Човешкият мозък има работа с космическите отношения на цялото звездно небе, но не с по-тесните отношения на нашата слънчева система. Във всеки случай в едно по-тясно отношение с Луната стои това, което трябва да наречем мозъчно вещество, обаче само дотолкова тя не е зависима от Слънцето, доколкото тя е запазила своята независимост от Слънцето. Така щото следователно това, което става в нашия мозък, отговаря на действията, които се намират вън от онези сили, които имат в нашето сърце тяхното човешко микрокосмическо копие. Слънцето живее в човешкото сърце, това, което съществува вън от Слънцето в Космоса живее в човешкия мозък.
към текста >>
Слънцето живее в човешкото сърце, това, което съществува вън от Слънцето в Космоса живее в човешкия мозък.
Но това е именно възприятие. Обаче непосредствено в неговото устройство, в неговата външна подвижност, в целия негов вътрешен живот мозъкът има много малко работа с действията на Слънцето върху Земята; той има работа с всичко това, което се влъчва върху нашата земя от това което се намира вън от нашата слънчева система. Човешкият мозък има работа с космическите отношения на цялото звездно небе, но не с по-тесните отношения на нашата слънчева система. Във всеки случай в едно по-тясно отношение с Луната стои това, което трябва да наречем мозъчно вещество, обаче само дотолкова тя не е зависима от Слънцето, доколкото тя е запазила своята независимост от Слънцето. Така щото следователно това, което става в нашия мозък, отговаря на действията, които се намират вън от онези сили, които имат в нашето сърце тяхното човешко микрокосмическо копие.
Слънцето живее в човешкото сърце, това, което съществува вън от Слънцето в Космоса живее в човешкия мозък.
към текста >>
Така по отношение
на
тези два органа човекът е един микрокосмос, като в своето сърце той е отдаден
на
упражняваните върху
Земята
слънчеви действия и отразява един вид тези действия,
със
своя мозък обаче той има вътрешен живот, който е свързан непосредствено намиращия се вън от Слънцето Космос.
Така по отношение на тези два органа човекът е един микрокосмос, като в своето сърце той е отдаден на упражняваните върху Земята слънчеви действия и отразява един вид тези действия, със своя мозък обаче той има вътрешен живот, който е свързан непосредствено намиращия се вън от Слънцето Космос.
Това е една извънредно интересна и пълна със значение връзка. Мозъкът е свързан с това, което Слънцето произвежда върху Земята, само чрез външното възприятие.
към текста >>
Това е една извънредно интересна и пълна
със
значение връзка.
Така по отношение на тези два органа човекът е един микрокосмос, като в своето сърце той е отдаден на упражняваните върху Земята слънчеви действия и отразява един вид тези действия, със своя мозък обаче той има вътрешен живот, който е свързан непосредствено намиращия се вън от Слънцето Космос.
Това е една извънредно интересна и пълна със значение връзка.
Мозъкът е свързан с това, което Слънцето произвежда върху Земята, само чрез външното възприятие.
към текста >>
Мозъкът е свързан с това, което Слънцето произвежда върху
Земята
, само чрез външното възприятие.
Така по отношение на тези два органа човекът е един микрокосмос, като в своето сърце той е отдаден на упражняваните върху Земята слънчеви действия и отразява един вид тези действия, със своя мозък обаче той има вътрешен живот, който е свързан непосредствено намиращия се вън от Слънцето Космос. Това е една извънредно интересна и пълна със значение връзка.
Мозъкът е свързан с това, което Слънцето произвежда върху Земята, само чрез външното възприятие.
към текста >>
Когато човек е отдаден в медитацията
на
някои имагинации, в неговия мозък стават процеси, които нямат нищо общо
със
слънчевата система, а които отговарят
на
процеси вън от нашата слънчева система.
Обаче в антропософското развитие това външно възприятие бива именно преодоляно. Антропософското развитие превъзмогва външния сетивен свят. Ето защо мозъкът е разгънат в един такъв вътрешен живот, кой то е толкова космичен, че самото Слънце е нещо твърде специално, за да може да стане нещо вътре в мозъка от него.
Когато човек е отдаден в медитацията на някои имагинации, в неговия мозък стават процеси, които нямат нищо общо със слънчевата система, а които отговарят на процеси вън от нашата слънчева система.
Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък. Тази опозиция се изразява в това, че човек се научава да чувствува, как сърцето и мозъкът започват да вървят по различни пътища и как този човек, докато по-рано нямаше нужда да обръща по отделно внимание върху двата тези органа, а всичко се смесваше, сега трябва да започне, при своето антропософско развитие, да насочва своето внимание по отделно върху двата.
към текста >>
Съществува едно своеобразно понятие за цялото космическо положение
на
човека, когато разглеждаме по този начин физическото тяло и обгърнем с поглед, как човекът стои тук
на
Земята
.
Съществува едно своеобразно понятие за цялото космическо положение на човека, когато разглеждаме по този начин физическото тяло и обгърнем с поглед, как човекът стои тук на Земята.
В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята. И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система. Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка. Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце. От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса.
към текста >>
В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши
със
Земята
.
Съществува едно своеобразно понятие за цялото космическо положение на човека, когато разглеждаме по този начин физическото тяло и обгърнем с поглед, как човекът стои тук на Земята.
В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята.
И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система. Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка. Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце. От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса. Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
към текста >>
И когато той е отдаден вътрешно само
на
това, за което
на
Земята
се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система.
Съществува едно своеобразно понятие за цялото космическо положение на човека, когато разглеждаме по този начин физическото тяло и обгърнем с поглед, как човекът стои тук на Земята. В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята.
И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система.
Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка. Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце. От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса. Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
към текста >>
Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси
на
мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва
със
своите звезди, и чувствува подвижността
на
слънчевата система в своето сърце.
Съществува едно своеобразно понятие за цялото космическо положение на човека, когато разглеждаме по този начин физическото тяло и обгърнем с поглед, как човекът стои тук на Земята. В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята. И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система. Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка.
Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце.
От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса. Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
към текста >>
От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен
на
посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса.
Съществува едно своеобразно понятие за цялото космическо положение на човека, когато разглеждаме по този начин физическото тяло и обгърнем с поглед, как човекът стои тук на Земята. В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята. И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система. Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка. Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце.
От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса.
Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
към текста >>
Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите
на
своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността
на
сърцето един огледален образ
на
пълните с тайнственост сили
на
слънчевата система, а в процесите
на
мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята. И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система. Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка. Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце. От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса.
Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
към текста >>
От там можете да прочетете, че по определен начин даже структурата
на
мозъка е един вид огледален образ
на
положението
на
небесните тела, което съществува при раждането
на
човека за онази точка
на
Земята
,
на
която се ражда даден човек.
Нещата, които изказвам тук с последното си изречение, са свързани с една забележка, която аз направих веднъж в Копенхаген и която след това бе внесена в моята книга върху "Духовното ръководство на човека и човечеството".
От там можете да прочетете, че по определен начин даже структурата на мозъка е един вид огледален образ на положението на небесните тела, което съществува при раждането на човека за онази точка на Земята, на която се ражда даден човек.
Понякога е полезно да дойдем отново до такива неща от една друга гледна точка; защото от това можете да получите едно чувство за широтата на Окултната наука и за тясногърдието на някоя критика, която се упражнява, когато една такава забележка се прави от една или друга гледна точка. Без съмнение такива важни факти, каквито са тези за отражението на звездния свят в човешкия мозък, могат да бъдат обяснени от определена гледна точка и това може да изглежда като нещо произволно.
към текста >>
И когато помислите сега, че приемайки храната човекът се свързва така да се каже напълно
със
Земята
, че само при определени вещества той се освобождава отново от
Земята
(а именно при растителната храна), когато помислите следователно, че именно чрез приемането
на
храната човекът трябва да стане гражданин
на
Земята
.
Когато след това се прибавят други гледни точки, всички тези гледни точки се подкрепят взаимно. И Вие ще констатирате още бих могъл да кажа някои други течения на Окултната Наука, които се сливат и от тяхното сливане за Вас ще се получи все повече и повече това, което ще почувствувате като едно пълно доказателство за нещата, които биха могли да изглеждат, че са казани само от една гледна точка. От това Вие виждате обаче също тънкостта на цялата структура на човека.
И когато помислите сега, че приемайки храната човекът се свързва така да се каже напълно със Земята, че само при определени вещества той се освобождава отново от Земята (а именно при растителната храна), когато помислите следователно, че именно чрез приемането на храната човекът трябва да стане гражданин на Земята.
Вие ще разберете троичния състав на човека по отношение на неговото физическо тяло. Чрез своя мозък човекът принадлежи на цялото звездно небе, чрез сърцето с всичко това, което принадлежи към него, той принадлежи на Слънцето, а чрез своята храносмилателна система той принадлежи заедно с всичко, което е свързано с тази система, в един друг смисъл на Земята, той е едно земно същество. Това също може да бъде изживяно и се изживява, когато външното физическо тяло става по-подвижно.
към текста >>
Чрез своя мозък човекът принадлежи
на
цялото звездно небе, чрез сърцето с всичко това, което принадлежи към него, той принадлежи
на
Слънцето, а чрез своята храносмилателна система той принадлежи заедно с всичко, което е свързано с тази система, в един друг смисъл
на
Земята
, той е едно земно същество.
Когато след това се прибавят други гледни точки, всички тези гледни точки се подкрепят взаимно. И Вие ще констатирате още бих могъл да кажа някои други течения на Окултната Наука, които се сливат и от тяхното сливане за Вас ще се получи все повече и повече това, което ще почувствувате като едно пълно доказателство за нещата, които биха могли да изглеждат, че са казани само от една гледна точка. От това Вие виждате обаче също тънкостта на цялата структура на човека. И когато помислите сега, че приемайки храната човекът се свързва така да се каже напълно със Земята, че само при определени вещества той се освобождава отново от Земята (а именно при растителната храна), когато помислите следователно, че именно чрез приемането на храната човекът трябва да стане гражданин на Земята. Вие ще разберете троичния състав на човека по отношение на неговото физическо тяло.
Чрез своя мозък човекът принадлежи на цялото звездно небе, чрез сърцето с всичко това, което принадлежи към него, той принадлежи на Слънцето, а чрез своята храносмилателна система той принадлежи заедно с всичко, което е свързано с тази система, в един друг смисъл на Земята, той е едно земно същество.
Това също може да бъде изживяно и се изживява, когато външното физическо тяло става по-подвижно.
към текста >>
Чрез това, което човек получава само от
Земята
и го внася в своето тяло, той може да сгреши много против това, което се отразява в него чрез чистите сили
на
Космоса.
Чрез това, което човек получава само от Земята и го внася в своето тяло, той може да сгреши много против това, което се отразява в него чрез чистите сили на Космоса.
Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните закони, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите закони в дейността на сърцето и както космическите закони вън от слънчевата система действуват в дейността на мозъка човек може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента на събуждането. През време на съня става също и това, че храносмилателната дейност се простира чак до мозъка, прониква в мозъка. При будното състояние мислителните сили обработват мозъка; тогава храносмилателната дейност на мозъка отстъпва на заден план. Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа. О, човек долавя това проникване от неговия организъм в мозъка в затъпяващи, бодящи чувства, в чувства, които понякога могат да се проявят така, когато е консумирал нещо неподходящо, както да речем малки притъпяващи центрове в мозъка.
към текста >>
Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните
закони
, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите
закони
в дейността
на
сърцето и както космическите
закони
вън от слънчевата система действуват в дейността
на
мозъка човек може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента
на
събуждането.
Чрез това, което човек получава само от Земята и го внася в своето тяло, той може да сгреши много против това, което се отразява в него чрез чистите сили на Космоса.
Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните закони, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите закони в дейността на сърцето и както космическите закони вън от слънчевата система действуват в дейността на мозъка човек може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента на събуждането.
През време на съня става също и това, че храносмилателната дейност се простира чак до мозъка, прониква в мозъка. При будното състояние мислителните сили обработват мозъка; тогава храносмилателната дейност на мозъка отстъпва на заден план. Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа. О, човек долавя това проникване от неговия организъм в мозъка в затъпяващи, бодящи чувства, в чувства, които понякога могат да се проявят така, когато е консумирал нещо неподходящо, както да речем малки притъпяващи центрове в мозъка. Всичко това се изживява по най-тънък начин от антропософски развиващата се душа.
към текста >>
И човек изживява във все повече и повече изтънчващи се усещания, които се локализират в мозъка, дали в неговото храносмилане действува против космическите
закони
вън от нашата слънчева система или дали е в хармония с тези
закони
.
И моментът на събуждането има извънредно голямо значение, искам да кажа по отношение възприятието на произхождащите от храносмилането здравни отношения на физическото тяло.
И човек изживява във все повече и повече изтънчващи се усещания, които се локализират в мозъка, дали в неговото храносмилане действува против космическите закони вън от нашата слънчева система или дали е в хармония с тези закони.
Тук Вие виждате това физическо тяло в едно чудесно отношение с целия Космос и как моментът на събуждането е като един барометър за човека които чрез своето хранене се противопоставя на космическите отношения или живее в хармония с тези космически закони.
към текста >>
Тук Вие виждате това физическо тяло в едно чудесно отношение с целия Космос и как моментът
на
събуждането е като един барометър за човека които чрез своето хранене се противопоставя
на
космическите отношения или живее в хармония с тези космически
закони
.
И моментът на събуждането има извънредно голямо значение, искам да кажа по отношение възприятието на произхождащите от храносмилането здравни отношения на физическото тяло. И човек изживява във все повече и повече изтънчващи се усещания, които се локализират в мозъка, дали в неговото храносмилане действува против космическите закони вън от нашата слънчева система или дали е в хармония с тези закони.
Тук Вие виждате това физическо тяло в едно чудесно отношение с целия Космос и как моментът на събуждането е като един барометър за човека които чрез своето хранене се противопоставя на космическите отношения или живее в хармония с тези космически закони.
към текста >>
38.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И ако бихме искали да говорим
не
някакси неточно, но малко парадоксално върху съответното изживяване, бихме могли да кажем: в течение
на
езотеричното развитие
на
човек стига постепенно до там, да чувствува отделните мускули и тяхната система като вътрешно сънуващо; той носи постоянно своята мускулна система
със
себе си така, като че в будното дневно съзнание слабо сънува за дейността
на
тази мускулна система.
Един вид като пренасящи ни от физическата телесна система в етерната система, в етерното тяло са онези промени, които стават при едно окултно или антропософско развитие относно мускулната система, а имен но по отношение на сетивата, на сетивните органи. Относно мускулната система трябва да кажем, че човек започва постепенно да чувствува мускулната система не само по-подвижна, както това става по отношение на другите физически органи, а освен това той чувствува бихме могли да кажем че тази мускулна система става по-жива, като се добива едно слабо вътрешно съзнание. Това е като че съзнанието фактически се разпростира върху мускулната система.
И ако бихме искали да говорим не някакси неточно, но малко парадоксално върху съответното изживяване, бихме могли да кажем: в течение на езотеричното развитие на човек стига постепенно до там, да чувствува отделните мускули и тяхната система като вътрешно сънуващо; той носи постоянно своята мускулна система със себе си така, като че в будното дневно съзнание слабо сънува за дейността на тази мускулна система.
към текста >>
Когато сънуваме за движенията
на
нашите мускули, това е тогава едно доказателство, че започваме постепенно да чувствуваме импрегнираното във физическото тяло етерното тяло; защото това, което чувствуваме всъщност тогава, са
силите
на
етерното тяло, които действуват мускулите.
Много интересно е да обгърнем с поглед тази промяна на физическото тяло поради това, че в това възприятие имаме нещо, което в известно отношение може най-добре да ни научи, че сме напреднали в наше то окултно развитие. Когато започваме да чувствуваме отделните мускули така, че например при прегъването или изпъването имаме едно слабо съзнание за това, което става в тях, едно слабо съчувствие, тогава трябва да си кажем: там вътре в мускулите става нещо.
Когато сънуваме за движенията на нашите мускули, това е тогава едно доказателство, че започваме постепенно да чувствуваме импрегнираното във физическото тяло етерното тяло; защото това, което чувствуваме всъщност тогава, са силите на етерното тяло, които действуват мускулите.
Така че имаме едно начало на възприятието на етерното тяло, когато сънуваме за нашите отделни мускули, когато имаме един вид сънищно съзнание за себе си така, както намираме човека представен в книгите по анатомия, където той е изобразен без кожа и се показват само неговите мускули. Да, това е вече един вид едно такова смъкване на кожата и като че сънуваме за нашите отделни части на тялото като един вид група части, до което се издигаме, когато започваме да възприемаме етерното същество.
към текста >>
Но това, което човек се научава да чувствува тогава,
не
е физическият сетивен орган, а това са етерните сили,
силите
на
етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи.
Чрез това през време на езотеричното развитие физическите сетивни органи се чувствуват един вид осъдени на бездействие. В замяна на това, че като физически сетивни органи те са изключени, настъпва нещо друго: първо едно постепенно осъзнаване на отделните сетивни органи, като особени светове, които проникват в човека. Човек се научава да чувствува очите, ушите, даже сетивото на топлината, като промушени в него.
Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи.
Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме един вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми. Това е извънредно интересно. Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не мислим за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм. Защото когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, ние чувствуваме полето на зрението проникнато от етерните сили на светлината, които действуват организиращо върху окото. Това е едно своеобразно явление, че когато изключваме от действие окото, ние се научаваме да познаваме чрез него силите на светлината.
към текста >>
Това е едно своеобразно явление, че когато изключваме от действие окото, ние се научаваме да познаваме чрез него
силите
на
светлината.
Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи. Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме един вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми. Това е извънредно интересно. Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не мислим за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм. Защото когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, ние чувствуваме полето на зрението проникнато от етерните сили на светлината, които действуват организиращо върху окото.
Това е едно своеобразно явление, че когато изключваме от действие окото, ние се научаваме да познаваме чрез него силите на светлината.
Всички теории на физиката не представляват нищо с онова познание на вътрешната природа на светлината и на нейното действие, която узнаваме, когато се упражняваме известно време да заличим физическата зрителна сила на окото и постепенно успеем вместо физическото използуване на окото да възприемаме вътрешната природа на етерните сили на светлината.
към текста >>
Тогава можем да възприемаме проникващия
със
своите лъчи пространството топлинен етер; едвам тогава се чувствуваме в нашето собствено тяло като проникнати от същинското действие
на
топлинния етер.
Сетивото на топлината стои някак си на една по-ниска степен. Извънредно трудно е да изключим действително чувствителността за топлината и студенината. Можем да успеем най-добре това, ако през време на нашето езотерично развитие, през време, когато извършваме медитация да не бъдем смущавани от никакво чувство за топлина. Следователно тогава е добре да правим нашата медитация така, че да бъдем заобиколени от онази температура, която не се чувствува нито като топлина, нито като студенина, така че да не бъдем дразнени по никакъв начин нито от чувството на топлина, нито от това на студенината. Когато успеем да направим това, тогава можем постепенно да свикнем да познаваме също и вътрешната природа на топлинния етер във всеки случай трудно е да направим разлика с обикновеното възприятие на температурата.
Тогава можем да възприемаме проникващия със своите лъчи пространството топлинен етер; едвам тогава се чувствуваме в нашето собствено тяло като проникнати от същинското действие на топлинния етер.
Когато нямаме вече чувствителното възприятие на топлината, тогава се научаваме да познаваме чрез самите нас природата на топлинния етер.
към текста >>
Чрез заличаване
на
вкусовото сетиво естествено през време
на
езотеричното упражнение сетивото
на
вкуса е без съмнение заличено -, но когато успеем да си спомним за вкусовите усещания, с това ни е дадено едно средство да познаем природата
на
един още по-тежък етер в сравнение
със
светлинния етер, а именно природата
на
така наречения химически етер.
Чрез заличаване на вкусовото сетиво естествено през време на езотеричното упражнение сетивото на вкуса е без съмнение заличено -, но когато успеем да си спомним за вкусовите усещания, с това ни е дадено едно средство да познаем природата на един още по-тежък етер в сравнение със светлинния етер, а именно природата на така наречения химически етер.
Това също не е съвсем лесно, но то може да бъде постигнато. Също така съответното изключване на сетивото на обонянието можем да познаем жизнения етер.
към текста >>
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем
не
би могло да бъде организирано от
силите
, които обвиват
Земята
като етерни сили.
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили.
Силите на светлината, етерните сили на светлината, които обливат Земята, са вътрешно свързани с образуването на нашите очи, макар и заложбата на очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега на нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили на земята. Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили. Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята. Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята. Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
към текста >>
Силите
на
светлината, етерните сили
на
светлината, които обливат
Земята
, са вътрешно свързани с образуването
на
нашите очи, макар и заложбата
на
очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега
на
нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили
на
земята
.
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили.
Силите на светлината, етерните сили на светлината, които обливат Земята, са вътрешно свързани с образуването на нашите очи, макар и заложбата на очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега на нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили на земята.
Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили. Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята. Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята. Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
към текста >>
Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили
на
Земята
, то е образувано до голяма част от тези етерни сили.
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили. Силите на светлината, етерните сили на светлината, които обливат Земята, са вътрешно свързани с образуването на нашите очи, макар и заложбата на очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега на нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили на земята.
Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили.
Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята. Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята. Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
към текста >>
Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер
на
Земята
; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива
земята
.
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили. Силите на светлината, етерните сили на светлината, които обливат Земята, са вътрешно свързани с образуването на нашите очи, макар и заложбата на очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега на нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили на земята. Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили.
Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята.
Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята. Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
към текста >>
Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част
на
етерните сили, които обливат
Земята
.
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили. Силите на светлината, етерните сили на светлината, които обливат Земята, са вътрешно свързани с образуването на нашите очи, макар и заложбата на очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега на нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили на земята. Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили. Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята.
Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята.
Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
към текста >>
Земята
, че те
не
са го направили по-съвършен, а по-несъвършен; защото тези обливащи
земята
етерни сили могат да действуват върху ухото само чрез това, че те работят във въздуха и постоянно срещат една съпротива във въздуха.
Земята, че те не са го направили по-съвършен, а по-несъвършен; защото тези обливащи земята етерни сили могат да действуват върху ухото само чрез това, че те работят във въздуха и постоянно срещат една съпротива във въздуха.
Ето защо можем да кажем макар и това да е парадоксално казано: в нашия слухов орган една много по-тънка организация е била покварена на Земята.
към текста >>
Ето защо можем да кажем макар и това да е парадоксално казано: в нашия слухов орган една много по-тънка организация е била покварена
на
Земята
.
Земята, че те не са го направили по-съвършен, а по-несъвършен; защото тези обливащи земята етерни сили могат да действуват върху ухото само чрез това, че те работят във въздуха и постоянно срещат една съпротива във въздуха.
Ето защо можем да кажем макар и това да е парадоксално казано: в нашия слухов орган една много по-тънка организация е била покварена на Земята.
към текста >>
И тогава за развиващия се антропософ
на
тази степен става обяснимо чрез собствено изживяване, че той е донесъл вече
със
себе си
на
Земята
ухото, целия слухов орган, когато е изминал път от старата Луна до
Земята
; той разбира, че
на
Старата Луна този слухов орган е бил много по-съвършен отколкото
на
Земята
.
И тогава за развиващия се антропософ на тази степен става обяснимо чрез собствено изживяване, че той е донесъл вече със себе си на Земята ухото, целия слухов орган, когато е изминал път от старата Луна до Земята; той разбира, че на Старата Луна този слухов орган е бил много по-съвършен отколкото на Земята.
Той се научава да чувствува по самото ухо, че, бихме могли да кажем ето видите ли, понякога трябва да употребим парадоксални изрази бихме могли следователно да кажем, че по отношение на ухото човек би могъл да изпадне в меланхолия, защото ухото принадлежи към органите, които в цялото тяхно устройство свидетелствуват за минали съвършенства. И който постига постепенно да има посочените изживявания, ще разбере окултиста, който без съмнение черпи своите познания от много по-дълбоки сили, когато този окултист му казва: на Старата Луна ухото имаше едно много по-голямо значение за човека отколкото то има днес.
към текста >>
На
старата Луна човекът се чувствуваше още като един вид инструмент, върху който свиреше Космосът
със
своите сили и ушите бяха в тяхното тогавашно съвършенство посредници между свирачите
на
Космоса и инструмента
на
човешкия организъм.
На старата Луна човекът се чувствуваше още като един вид инструмент, върху който свиреше Космосът със своите сили и ушите бяха в тяхното тогавашно съвършенство посредници между свирачите на Космоса и инструмента на човешкия организъм.
Така днешното устройство на слуховия орган е като един вид будилник на един стар спомен и човек свързва един смисъл с това, че чрез един вид покваряване на слуховия орган човекът е станал неспособен да изживява музиката на сферите, еманципирал се е и на Земята може да улови тази музика на сферите само в това, което е днешната музика, която в същност може да се прояви само във въздуха, който обгръща Земята.
към текста >>
Така днешното устройство
на
слуховия орган е като един вид будилник
на
един стар спомен и човек свързва един смисъл с това, че чрез един вид покваряване
на
слуховия орган човекът е станал неспособен да изживява музиката
на
сферите, еманципирал се е и
на
Земята
може да улови тази музика
на
сферите само в това, което е днешната музика, която в същност може да се прояви само във въздуха, който обгръща
Земята
.
На старата Луна човекът се чувствуваше още като един вид инструмент, върху който свиреше Космосът със своите сили и ушите бяха в тяхното тогавашно съвършенство посредници между свирачите на Космоса и инструмента на човешкия организъм.
Така днешното устройство на слуховия орган е като един вид будилник на един стар спомен и човек свързва един смисъл с това, че чрез един вид покваряване на слуховия орган човекът е станал неспособен да изживява музиката на сферите, еманципирал се е и на Земята може да улови тази музика на сферите само в това, което е днешната музика, която в същност може да се прояви само във въздуха, който обгръща Земята.
към текста >>
Какво значение би имало например по отношение
на
това, което човекът може да изпитва днес
на
Земята
, ако бихме говорили за сетивото
на
говора.
Също и по отношение на другите сетива се явяват изживявания; обаче те стават все по-неясни и не би имало голямо значение да проследим по същия начин изживяванията относно другите сетивни органи, защото е трудно да се хвърли светлина в тези изменения с обикновените човешки понятия. Трудно е да се обяснят измененията, които стават в тези органи чрез езотеричното развитие.
Какво значение би имало например по отношение на това, което човекът може да изпитва днес на Земята, ако бихме говорили за сетивото на говора.
. . с това сетиво аз не разбирам разбирането на говора.
към текста >>
Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо
на
Земята
музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче
не
чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието
на
работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н.
Така Вие виждате, обични приятели, как тук човекът се вживява постепенно във възприятието на своето етерно тяло, как това, което в окултното развитие той отстранява от себе си, а именно дейността на сетивни те органи, бива заменено от друга страна, като го въвежда във възприятието на етерното тяло. Но тук имаме нещо своеобразно: тези възприятия за етерното тяло, за които говорихме сега, ние ги чувствуваме така, когато ги изживяваме, като че те не принадлежат на нас, като че както казахте са вдълбани, вмъкнати от вън в нас.
Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н.
Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки. Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие. Човек добива първо една по-лоша памет.
към текста >>
Както сега промяната
на
етерното тяло при изразения меланхолик си проявява така, че той се обръща така да се каже
със
своята меланхолия против самия себе си, така също настъпват промени, нови усещания и чувства по отношение и
на
другите темпераментни свойства.
Както сега промяната на етерното тяло при изразения меланхолик си проявява така, че той се обръща така да се каже със своята меланхолия против самия себе си, така също настъпват промени, нови усещания и чувства по отношение и на другите темпераментни свойства.
Обаче чрез едно мъдро себепознание при езотеричното развитие положението може да бъде доведено до там, щото човек да подобри вредните страни, които са причинени от преобладаващия темперамент. Човек може да започне да чувствува до висока степен: вредите, които темпераментът нанася, могат да бъдат подобрени чрез това, че биват произведени промени също и с другите темпераменти, такива промени, които вървят ръка за ръка с преобладаващия темперамент и държат равновесие с него. Трябва само човек да познава, как се проявяват промените по отношение на другите темпераменти.
към текста >>
Но когато меланхоликът става езотерик и искаме да го ръководим, ние трябва да се стараем, когато той несъмнено започва от една страна да се занимава остро
със
себе си, като постоянно си прави упреци, трябва да се стараем да насочим чувството към неща, по отношение
на
които по-рано той е бил флегматичен.
Ето защо когато флегматикът има едно душевно развитие, тогава той е така да се каже най-добрият ученик за сериозното антропософско развитие. Но всеки човек има в себе си всички темпераменти и както казах при меланхолика преобладава само меланхоличният темперамент. В него съществува също флегматичният темперамент. При меланхолика винаги могат да бъдат намерени страни, при които той показва като флегматик относно едни или други неща.
Но когато меланхоликът става езотерик и искаме да го ръководим, ние трябва да се стараем, когато той несъмнено започва от една страна да се занимава остро със себе си, като постоянно си прави упреци, трябва да се стараем да насочим чувството към неща, по отношение на които по-рано той е бил флегматичен.
Трябва да се стараем да събудим интереса му към неща, за които той по-рано не се е интересувал. Когато успеем да направим това, ние парализираме така да се каже вредите, които биват предизвикани от меланхолията.
към текста >>
Той
не
може да се справи така да се каже
със
себе си.
При холерика етерното тяло е като една гумена топка, която е напомпана с въздух; когато искаме да натиснем с пръста в нея, следата от натиска не се задържа, а веднага изчезва и топката заема своето първоначално положение. Следователно етерното тяло на холерика не е податливо, упорито е. Ето защо на самия холерик му е трудно, даже много трудно да измени своето етерно тяло. Той не може да работи лесно над себе си. Ето защо той отхвърля също езотеричното развитие, което трябва да го промени, отхвърля го предварително.
Той не може да се справи така да се каже със себе си.
към текста >>
39.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже:
земята
живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот
на
етера.
Заобикалящият ни етер е така да се каже един вид живо същество, той живее, и живее различно в редуване то на времето, както и самият човек живее различно в своите различни възрасти. И човек се научава да съизживява напредващото време на външния етер. Така той получава все повече и повече чувството за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва пролетта, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила. Това вътрешно течение на времето се научава да съизживява човек. Той се научава да познава една ясна разлика между този живот лято-пролет, лято-есен и между същинския зимен живот.
Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже: земята живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера.
Когато настъпва върхът на лятото, ние чувствуваме най-ясно, как в нашето етерно тяло сме предадени така да се каже на самите себе си, как заедно със Земята минаваме през един своеобразен живот така, че тогава Земята ни засяга малко вътрешно; ние сме както казах, изоставени на самите себе си и тогава постепенно свързваме едно понятие с това, което окултистът казва: през лятото е истинското време на сън, на спане на Земята. Тук ние стигаме до един факт, който поради външната Майя (илюзия), от който човекът е постоянно заобиколен се преценява напълно погрешно.
към текста >>
Когато настъпва върхът
на
лятото, ние чувствуваме най-ясно, как в нашето етерно тяло сме предадени така да се каже
на
самите себе си, как заедно
със
Земята
минаваме през един своеобразен живот така, че тогава
Земята
ни засяга малко вътрешно; ние сме както казах, изоставени
на
самите себе си и тогава постепенно свързваме едно понятие с това, което окултистът казва: през лятото е истинското време
на
сън,
на
спане
на
Земята
.
И човек се научава да съизживява напредващото време на външния етер. Така той получава все повече и повече чувството за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва пролетта, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила. Това вътрешно течение на времето се научава да съизживява човек. Той се научава да познава една ясна разлика между този живот лято-пролет, лято-есен и между същинския зимен живот. Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже: земята живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера.
Когато настъпва върхът на лятото, ние чувствуваме най-ясно, как в нашето етерно тяло сме предадени така да се каже на самите себе си, как заедно със Земята минаваме през един своеобразен живот така, че тогава Земята ни засяга малко вътрешно; ние сме както казах, изоставени на самите себе си и тогава постепенно свързваме едно понятие с това, което окултистът казва: през лятото е истинското време на сън, на спане на Земята.
Тук ние стигаме до един факт, който поради външната Майя (илюзия), от който човекът е постоянно заобиколен се преценява напълно погрешно.
към текста >>
В действителност, когато сравняваме вътрешното протичане
на
Земята
с нещо в нас, пролет, лято, есен в това редуване есен, зима, пролет, трябва да сравняваме с будното състояние
на
Земята
.
Във външния, управляван от илюзията (майя) живот човекът на драго сърце сравнява пролетта с утрото, лятото с пладнето, есента с вечерта. Това сравнение е погрешно, защото в същност нещата не са представени така.
В действителност, когато сравняваме вътрешното протичане на Земята с нещо в нас, пролет, лято, есен в това редуване есен, зима, пролет, трябва да сравняваме с будното състояние на Земята.
И когато говорим за един Дух на Земята, трябва да си представяме, че за онова земно полукълбо, където лято, през време на това лято Духът на Земята се намира така да се каже в същото състояние, в което ние хората се намираме в нашето състояние на сън.
към текста >>
И когато говорим за един Дух
на
Земята
, трябва да си представяме, че за онова земно полукълбо, където лято, през време
на
това лято Духът
на
Земята
се намира така да се каже в същото състояние, в което ние хората се намираме в нашето състояние
на
сън.
Във външния, управляван от илюзията (майя) живот човекът на драго сърце сравнява пролетта с утрото, лятото с пладнето, есента с вечерта. Това сравнение е погрешно, защото в същност нещата не са представени така. В действителност, когато сравняваме вътрешното протичане на Земята с нещо в нас, пролет, лято, есен в това редуване есен, зима, пролет, трябва да сравняваме с будното състояние на Земята.
И когато говорим за един Дух на Земята, трябва да си представяме, че за онова земно полукълбо, където лято, през време на това лято Духът на Земята се намира така да се каже в същото състояние, в което ние хората се намираме в нашето състояние на сън.
към текста >>
Естествено при
Земята
положението е различно.
Естествено при Земята положението е различно.
Човекът сменя абсолютно своето будно и своето сънно състояние, но при Земята това е така, че будността и сънят преминават така да се каже от едното полукълбо в другото че всъщност Духът на Земята никога не спи истински, а когато прави неговата будна дейност да бъде заменена в едно полукълбо от съня, той пренася своята будна дейност върху другото полукълбо. Но това трябва да вземаме за сега по-малко под внимание. Ние искаме да разгледаме съизживяването на човека със Земята: тук вземаме под внимание всъщност само едно земно полукълбо. Тук трябва да си представим, че през време на лятото Духът на Земята се отделя по определен начин от своето физическо тяло и че през време на лятото този Дух на Земята живее в отношение със своето физическо тяло Земя та същия живот, който човекът живее в отношение със своето физическо тяло през време на съня.
към текста >>
Човекът сменя абсолютно своето будно и своето сънно състояние, но при
Земята
това е така, че будността и сънят преминават така да се каже от едното полукълбо в другото че всъщност Духът
на
Земята
никога
не
спи истински, а когато прави неговата будна дейност да бъде заменена в едно полукълбо от съня, той пренася своята будна дейност върху другото полукълбо.
Естествено при Земята положението е различно.
Човекът сменя абсолютно своето будно и своето сънно състояние, но при Земята това е така, че будността и сънят преминават така да се каже от едното полукълбо в другото че всъщност Духът на Земята никога не спи истински, а когато прави неговата будна дейност да бъде заменена в едно полукълбо от съня, той пренася своята будна дейност върху другото полукълбо.
Но това трябва да вземаме за сега по-малко под внимание. Ние искаме да разгледаме съизживяването на човека със Земята: тук вземаме под внимание всъщност само едно земно полукълбо. Тук трябва да си представим, че през време на лятото Духът на Земята се отделя по определен начин от своето физическо тяло и че през време на лятото този Дух на Земята живее в отношение със своето физическо тяло Земя та същия живот, който човекът живее в отношение със своето физическо тяло през време на съня.
към текста >>
Ние искаме да разгледаме съизживяването
на
човека
със
Земята
: тук вземаме под внимание всъщност само едно земно полукълбо.
Естествено при Земята положението е различно. Човекът сменя абсолютно своето будно и своето сънно състояние, но при Земята това е така, че будността и сънят преминават така да се каже от едното полукълбо в другото че всъщност Духът на Земята никога не спи истински, а когато прави неговата будна дейност да бъде заменена в едно полукълбо от съня, той пренася своята будна дейност върху другото полукълбо. Но това трябва да вземаме за сега по-малко под внимание.
Ние искаме да разгледаме съизживяването на човека със Земята: тук вземаме под внимание всъщност само едно земно полукълбо.
Тук трябва да си представим, че през време на лятото Духът на Земята се отделя по определен начин от своето физическо тяло и че през време на лятото този Дух на Земята живее в отношение със своето физическо тяло Земя та същия живот, който човекът живее в отношение със своето физическо тяло през време на съня.
към текста >>
Тук трябва да си представим, че през време
на
лятото Духът
на
Земята
се отделя по определен начин от своето физическо тяло и че през време
на
лятото този Дух
на
Земята
живее в отношение
със
своето физическо тяло Земя та същия живот, който човекът живее в отношение
със
своето физическо тяло през време
на
съня.
Естествено при Земята положението е различно. Човекът сменя абсолютно своето будно и своето сънно състояние, но при Земята това е така, че будността и сънят преминават така да се каже от едното полукълбо в другото че всъщност Духът на Земята никога не спи истински, а когато прави неговата будна дейност да бъде заменена в едно полукълбо от съня, той пренася своята будна дейност върху другото полукълбо. Но това трябва да вземаме за сега по-малко под внимание. Ние искаме да разгледаме съизживяването на човека със Земята: тук вземаме под внимание всъщност само едно земно полукълбо.
Тук трябва да си представим, че през време на лятото Духът на Земята се отделя по определен начин от своето физическо тяло и че през време на лятото този Дух на Земята живее в отношение със своето физическо тяло Земя та същия живот, който човекът живее в отношение със своето физическо тяло през време на съня.
към текста >>
И ако погледне през времето, когато
със
своето астрално тяло и
със
своя Аз се намира вън от физическото тяло, ако насочи поглед към живота
на
спящото физическо тяло, този спящ живот
на
физическото тяло ще му се представи така, както през пролетта и лятото човек вижда да покарва и се развива растителния живот
на
Земята
.
През време на съня физическото и етерното тяло лежат в леглото; те водят един чисто вегетативен живот. За окултния поглед се установява, ч в спящото човешко тяло се развива нещо като една фина вегетация, като едно покарване и развитие на чистия растителен живот, и изразходваните през време на будността сили биват отново възстановявани чрез този растителен живот, така щото през време на съня човекът има в същност своето лятно време.
И ако погледне през времето, когато със своето астрално тяло и със своя Аз се намира вън от физическото тяло, ако насочи поглед към живота на спящото физическо тяло, този спящ живот на физическото тяло ще му се представи така, както през пролетта и лятото човек вижда да покарва и се развива растителния живот на Земята.
Така той ще забележи един покълващ и разцъфтяващ летен живот в своето физическо тяло през време на съня. Но чрез това, че на обитаваната от нас част Земята има през време на лятото своето спящо състояние, човекът е изоставен с неговото етерно тяло така да се каже на самия себе си и последствие от това е, че при едно езотерично развитие, когато въобще е добил способността да възприема нещо подобно, човек възприема през това лятно време своето етерно тяло повече, по-добре, по-ясно отколкото през време на зимата. Той възприема така да се каже самостоятелността на своето етерно тяло, а именно предимно в нашия цикъл на времето самостоятелността на етерната част на главата, на етерната част, която стои на основата на мозъка
към текста >>
Но чрез това, че
на
обитаваната от нас част
Земята
има през време
на
лятото своето спящо състояние, човекът е изоставен с неговото етерно тяло така да се каже
на
самия себе си и последствие от това е, че при едно езотерично развитие, когато въобще е добил способността да възприема нещо подобно, човек възприема през това лятно време своето етерно тяло повече, по-добре, по-ясно отколкото през време
на
зимата.
През време на съня физическото и етерното тяло лежат в леглото; те водят един чисто вегетативен живот. За окултния поглед се установява, ч в спящото човешко тяло се развива нещо като една фина вегетация, като едно покарване и развитие на чистия растителен живот, и изразходваните през време на будността сили биват отново възстановявани чрез този растителен живот, така щото през време на съня човекът има в същност своето лятно време. И ако погледне през времето, когато със своето астрално тяло и със своя Аз се намира вън от физическото тяло, ако насочи поглед към живота на спящото физическо тяло, този спящ живот на физическото тяло ще му се представи така, както през пролетта и лятото човек вижда да покарва и се развива растителния живот на Земята. Така той ще забележи един покълващ и разцъфтяващ летен живот в своето физическо тяло през време на съня.
Но чрез това, че на обитаваната от нас част Земята има през време на лятото своето спящо състояние, човекът е изоставен с неговото етерно тяло така да се каже на самия себе си и последствие от това е, че при едно езотерично развитие, когато въобще е добил способността да възприема нещо подобно, човек възприема през това лятно време своето етерно тяло повече, по-добре, по-ясно отколкото през време на зимата.
Той възприема така да се каже самостоятелността на своето етерно тяло, а именно предимно в нашия цикъл на времето самостоятелността на етерната част на главата, на етерната част, която стои на основата на мозъка
към текста >>
Заложбите, които тези Духове действително са влъчили през време
на
старата Луна, човекът ги е донесъл
със
себе си в земното съществувание; но понеже ги носи така в своето етерно тяло той и днес още долавя днес, когато тези духовни същества нямат вече никакво непосредствено влияние върху нашето етерно тяло в мозъка той още долавя днес родството с тях и това е, което той долавя през лятото.
Сега трябва да ни бъде ясно, че ние можем само да чувствуваме определени връзки на това, което съществува в нашия мозък като родство с тези Духове, които днес развиват вън от нас техните етерни сили. Защото Окултизма ни учи, че това, което аз току-що описах, е станало вече на Старата Луна; така щото не трябва да вярваме, че тези духове, които както можем да кажем имат господство през лятото, действуват още и днес и излъчват формиращи сили.
Заложбите, които тези Духове действително са влъчили през време на старата Луна, човекът ги е донесъл със себе си в земното съществувание; но понеже ги носи така в своето етерно тяло той и днес още долавя днес, когато тези духовни същества нямат вече никакво непосредствено влияние върху нашето етерно тяло в мозъка той още долавя днес родството с тях и това е, което той долавя през лятото.
Той чувствува през ранна пролет първия от тези Духове, който днес имат една друга задача навън в етера; но той чувствува, че от него произхожда това, което носи в себе си, което е приел през време на Старата Луна; човек се чувствува в това време сроден с него. Това е мощното откритие, което човек може да направи в течение на своето езотерично развитие: че в течение на времето изживява в себе си нещо като едно копие на духовно действуващите същества, които имат днес вече една съвсем друга задача отколкото по-рано, които в миналото са били сътворящи същества върху нашето същество. През време на образуването на Земята след това се е родил физическият мозък като едно копие, като един отпечатък на това, което вече се е развило чрез тези духовни космически влияния, като един етерен първообраз през време на старата Луна. Аз нарисувах тази част на нашето етерно тяло отворена нагоре, защото тя действително е чувствувана така. Тя е чувствувана така, че, щом я /Виж рисунка №1/ възприемем в самите нас, ние получаваме фактически чувството: ти се разтваряш тук навън в духовните светове, стоиш във връзка с духовните светове, които са постоянно над тебе.
към текста >>
През време
на
образуването
на
Земята
след това се е родил физическият мозък като едно копие, като един отпечатък
на
това, което вече се е развило чрез тези духовни космически влияния, като един етерен първообраз през време
на
старата Луна.
Сега трябва да ни бъде ясно, че ние можем само да чувствуваме определени връзки на това, което съществува в нашия мозък като родство с тези Духове, които днес развиват вън от нас техните етерни сили. Защото Окултизма ни учи, че това, което аз току-що описах, е станало вече на Старата Луна; така щото не трябва да вярваме, че тези духове, които както можем да кажем имат господство през лятото, действуват още и днес и излъчват формиращи сили. Заложбите, които тези Духове действително са влъчили през време на старата Луна, човекът ги е донесъл със себе си в земното съществувание; но понеже ги носи така в своето етерно тяло той и днес още долавя днес, когато тези духовни същества нямат вече никакво непосредствено влияние върху нашето етерно тяло в мозъка той още долавя днес родството с тях и това е, което той долавя през лятото. Той чувствува през ранна пролет първия от тези Духове, който днес имат една друга задача навън в етера; но той чувствува, че от него произхожда това, което носи в себе си, което е приел през време на Старата Луна; човек се чувствува в това време сроден с него. Това е мощното откритие, което човек може да направи в течение на своето езотерично развитие: че в течение на времето изживява в себе си нещо като едно копие на духовно действуващите същества, които имат днес вече една съвсем друга задача отколкото по-рано, които в миналото са били сътворящи същества върху нашето същество.
През време на образуването на Земята след това се е родил физическият мозък като едно копие, като един отпечатък на това, което вече се е развило чрез тези духовни космически влияния, като един етерен първообраз през време на старата Луна.
Аз нарисувах тази част на нашето етерно тяло отворена нагоре, защото тя действително е чувствувана така. Тя е чувствувана така, че, щом я /Виж рисунка №1/ възприемем в самите нас, ние получаваме фактически чувството: ти се разтваряш тук навън в духовните светове, стоиш във връзка с духовните светове, които са постоянно над тебе.
към текста >>
Обаче за тази етерна част
на
мозъка е така, той чувствува, като че взема
със
себе си времето, следователно
не
само плува нататък, а взема
със
себе си течащото време.
Съществува още едно усещане, което човек постепенно развива в езотеричния живот по отношение на тази част на етерното тяло . . . Общо взето никак не е лесно хората да се разбират върху тези неща, все пак можем да се разберем. Положението е такова, като че фактически, когато човек започва да чувствува етерното тяло, той се чувствува като плаващ в потока на времето.
Обаче за тази етерна част на мозъка е така, той чувствува, като че взема със себе си времето, следователно не само плува нататък, а взема със себе си течащото време.
към текста >>
И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като един спомен за едно прадалечно минало, от което човек е взел
със
себе си в настоящето потока
на
времето) и един вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно.
Естествено езотеричното развитие трябва да отиде още много по-далеч, когато искаме действително да опишем отделните отношения върху старата Луна; но вие виждате, как започват нещата, които водят до едно такова описание. Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия човек, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно виждане като едно възпоменателно виждане в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха.
И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като един спомен за едно прадалечно минало, от което човек е взел със себе си в настоящето потока на времето) и един вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно.
Преценете от това, че наистина окултистът не говори за някакви фантазии, когато дава онзи строеж на Вселената, който се простира обратно в миналото до епохите на старата Луна, на старото Слънце и на стария Сатурн, а, когато постоянствуваме с търпение, да добием едно понятие за постепенно вживяване в онази мощна велика картина на света която без съмнение принадлежи на едно прадревно минало, която обаче отново може да бъде извикана в съзнанието от настоящия живот. Необходимо е само да стигнете до там, да изживеете в себе си например минали явления на времето, които се намират един вид навити вътре в нас, и след това да ги развиете.
към текста >>
И фактически в тази част
на
етерно то тяло човек ясно усеща съизживяването, живеенето заедно с диференцирания в редуващото се време етерен живот
на
Земята
.
Ако отделим тази средна част на етерното тяло като едно особено изживяване, ние трябва да кажем: онзи, който чрез едно езотерично развитие стига до там, да изпита диференцирания живот на тази средна част на човека в себе си, той има тогава чувството, че в тази част на етерното тяло един вид плува заедно с потока на времето.
И фактически в тази част на етерно то тяло човек ясно усеща съизживяването, живеенето заедно с диференцирания в редуващото се време етерен живот на Земята.
към текста >>
След това една трета част
на
етерното тяло е усещана така, че ние чувствуваме тази част протичайки надолу в неопределеността, като че тя изчезва вътре в
Земята
, но се разпростира.
Например през време на пролетта то е повече един вид вървене, един вид движение в етерното тяло заедно с потока на времето (във физическото тяло това се изразява напълно различно), а към есента то е повече един вид защитаване едно отблъскване на потока на времето.
След това една трета част на етерното тяло е усещана така, че ние чувствуваме тази част протичайки надолу в неопределеността, като че тя изчезва вътре в Земята, но се разпростира.
Това са трите части на етерното тяло, което можем да усещаме отделени едни от други. Това би представлявало вътрешното усещане, вътрешното изживяване на етерното тяло; но ясновидеца това не би се представяло по този начин, когато той би наблюдавал етерното тяло на един друг човек, а това е вътрешното изживяване на етерното тяло. Това изживяване бива изменено съществено чрез факта, че съществува една четвърта част на етерното тяло, ясно разграничена като една форма на яйце, която в същност приема човека в себе си.
към текста >>
Силите
, които действуват в /Виж рисунка № 1/ тези четири части, са диференцирани, така щото онова, което човек има като вътрешни усещания,
не
се проявя ват точно.
Тази част, която отговаря на главата е също синкава или, според естеството на човека, синкавовиолетовата, но надолу постепенно преминава в зеленикаво. Средната част има едно ясно жълто-червеникаво оцветения когато човек може да чувствува цвета -, а долната част има един ясно червен или тъмно червен цвят, коя то обаче лъчезари и често пъти отива далеч навън.
Силите, които действуват в /Виж рисунка № 1/ тези четири части, са диференцирани, така щото онова, което човек има като вътрешни усещания, не се проявя ват точно.
Когато обаче ги гледаме ясновидски от вън, силите, които се намират в тази най-външна аура, действуват натискащо, сплескващо горната част когато гледаме отвън, получаваме впечатлението, като че горната етерна част на главата е негодна според формата на главата, нагодена е напълно според тази форма, но е малко по-голяма. Също така средната част. Колкото повече отиваме надолу, толкова повече това вече не е така, но чрез това, че силите действуват едни върху други, когато гледаме това отвън, получаваме впечатлението, като че етерното тяло е един вид основна форма на физическото тяло, обаче до известно разстояние излиза вън от физическото тяло. Отивайки надолу постепенно се изгубва чувството за съвпадение на физическото и етерното тяло. Следователно трябва да запомните това, че вътрешното изживяване на етерното тяло е различно от същността, която етерното тяло показва на ясновидеца, който го наблюдава от вън.
към текста >>
Когато обаче ги гледаме ясновидски от вън,
силите
, които се намират в тази най-външна аура, действуват натискащо, сплескващо горната част когато гледаме отвън, получаваме впечатлението, като че горната етерна част
на
главата е негодна според формата
на
главата, нагодена е напълно според тази форма, но е малко по-голяма.
Тази част, която отговаря на главата е също синкава или, според естеството на човека, синкавовиолетовата, но надолу постепенно преминава в зеленикаво. Средната част има едно ясно жълто-червеникаво оцветения когато човек може да чувствува цвета -, а долната част има един ясно червен или тъмно червен цвят, коя то обаче лъчезари и често пъти отива далеч навън. Силите, които действуват в /Виж рисунка № 1/ тези четири части, са диференцирани, така щото онова, което човек има като вътрешни усещания, не се проявя ват точно.
Когато обаче ги гледаме ясновидски от вън, силите, които се намират в тази най-външна аура, действуват натискащо, сплескващо горната част когато гледаме отвън, получаваме впечатлението, като че горната етерна част на главата е негодна според формата на главата, нагодена е напълно според тази форма, но е малко по-голяма.
Също така средната част. Колкото повече отиваме надолу, толкова повече това вече не е така, но чрез това, че силите действуват едни върху други, когато гледаме това отвън, получаваме впечатлението, като че етерното тяло е един вид основна форма на физическото тяло, обаче до известно разстояние излиза вън от физическото тяло. Отивайки надолу постепенно се изгубва чувството за съвпадение на физическото и етерното тяло. Следователно трябва да запомните това, че вътрешното изживяване на етерното тяло е различно от същността, която етерното тяло показва на ясновидеца, който го наблюдава от вън. Трябва много точно да се запомни това.
към текста >>
Колкото повече отиваме надолу, толкова повече това вече
не
е така, но чрез това, че
силите
действуват едни върху други, когато гледаме това отвън, получаваме впечатлението, като че етерното тяло е един вид основна форма
на
физическото тяло, обаче до известно разстояние излиза вън от физическото тяло.
Тази част, която отговаря на главата е също синкава или, според естеството на човека, синкавовиолетовата, но надолу постепенно преминава в зеленикаво. Средната част има едно ясно жълто-червеникаво оцветения когато човек може да чувствува цвета -, а долната част има един ясно червен или тъмно червен цвят, коя то обаче лъчезари и често пъти отива далеч навън. Силите, които действуват в /Виж рисунка № 1/ тези четири части, са диференцирани, така щото онова, което човек има като вътрешни усещания, не се проявя ват точно. Когато обаче ги гледаме ясновидски от вън, силите, които се намират в тази най-външна аура, действуват натискащо, сплескващо горната част когато гледаме отвън, получаваме впечатлението, като че горната етерна част на главата е негодна според формата на главата, нагодена е напълно според тази форма, но е малко по-голяма. Също така средната част.
Колкото повече отиваме надолу, толкова повече това вече не е така, но чрез това, че силите действуват едни върху други, когато гледаме това отвън, получаваме впечатлението, като че етерното тяло е един вид основна форма на физическото тяло, обаче до известно разстояние излиза вън от физическото тяло.
Отивайки надолу постепенно се изгубва чувството за съвпадение на физическото и етерното тяло. Следователно трябва да запомните това, че вътрешното изживяване на етерното тяло е различно от същността, която етерното тяло показва на ясновидеца, който го наблюдава от вън. Трябва много точно да се запомни това.
към текста >>
Те са обусловени чрез
силите
на
етерното тяло.
Сега Вие можете да зададете въпроса: как това, което вчера казахте, съвпада с това, което днес казахте? То съвпада напълно. Вчера ние говорихме за 4-те темперамента.
Те са обусловени чрез силите на етерното тяло.
И действително: животът на етерното тяло се отнася към времето така, както устройство, диференцирането са отнася към пространството.
към текста >>
Меланхоликът, който оставя събитията да действуват дълбоко, дълбоко в своето етерно тяло, носи дълго време трептенията, които взема
със
себе си от едно минало
на
времето в бъдещето.
Напомнената топка трудно може да бъде натисната навътре чрез редуващите се събития; тя отхвърля събитията от себе си, поради което не оставя събитията да продължат да трептят в нея силно, както тези събития действуват в потока на времето. Ето защо той не носи това дълго време в себе си.
Меланхоликът, който оставя събитията да действуват дълбоко, дълбоко в своето етерно тяло, носи дълго време трептенията, които взема със себе си от едно минало на времето в бъдещето.
към текста >>
Макар и към обяд човек да започва така да се каже да бъде по-малко работоспособен относно външните работни сили, отколкото сутринта: вътрешно
силите
на
волята работят повече.
Онзи, който е минал през едно езотерично развитие, ще открие скоро, че съществува едно такова родство между неговото етерно тяло и това, което става във външния етер, че така да се каже той ще стои по друг начин срещу Духовете на утрото, по друг начин срещу Духовете на обеда и срещу тези на вечерта. Духовете на утрото ни пробуждат така, че ние се чувствуваме така да се каже по-възбудени в нашето етерно тяло за една дейност, която клони повече към ума, към разума, която може да размисли повече върху преживяното, която може да обработи повече с разсъдъка наблюдаваното в спомена. При отиването към пладне тези сили на разсъдъка постепенно намаляват, човек чувствува, как вътрешно работят импулсите на волята.
Макар и към обяд човек да започва така да се каже да бъде по-малко работоспособен относно външните работни сили, отколкото сутринта: вътрешно силите на волята работят повече.
И когато след това наближава вечерта, тогава идват производителните сили, това което е свързано повече с фантазията. Така се различават по отношение на техните задължения духовните Същества, които изпращат техните сили в земните отношения на жизнения етер.
към текста >>
Друг един резултат ще бъде този, че благодарение
на
езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз
не
съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух
на
земята
.
Друг един резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята.
Той ще чувствува разликата така, че през време на лятото ще си каже: ти живееш сега с духовете, които са работили над тебе в прадревни времена и чиято работа ти носиш със себе си, докато непосредственият жизнен дух на земята сега през лятото е далеч от тебе. През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата. Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло. През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността. Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите.
към текста >>
Той ще чувствува разликата така, че през време
на
лятото ще си каже: ти живееш сега с духовете, които са работили над тебе в прадревни времена и чиято работа ти носиш
със
себе си, докато непосредственият жизнен дух
на
земята
сега през лятото е далеч от тебе.
Друг един резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята.
Той ще чувствува разликата така, че през време на лятото ще си каже: ти живееш сега с духовете, които са работили над тебе в прадревни времена и чиято работа ти носиш със себе си, докато непосредственият жизнен дух на земята сега през лятото е далеч от тебе.
През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата. Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло. През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността. Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите. Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло.
към текста >>
През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи
със
себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа
на
земята
, ще се научи да разбира, че духът
на
земята
е буден през зимата.
Друг един резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята. Той ще чувствува разликата така, че през време на лятото ще си каже: ти живееш сега с духовете, които са работили над тебе в прадревни времена и чиято работа ти носиш със себе си, докато непосредственият жизнен дух на земята сега през лятото е далеч от тебе.
През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата.
Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло. През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността. Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите. Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло. Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си.
към текста >>
Както спи през лятото Духът
на
Земята
вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло.
Друг един резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята. Той ще чувствува разликата така, че през време на лятото ще си каже: ти живееш сега с духовете, които са работили над тебе в прадревни времена и чиято работа ти носиш със себе си, докато непосредственият жизнен дух на земята сега през лятото е далеч от тебе. През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата.
Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло.
През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността. Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите. Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло. Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си. Естествено тези отношения се комбинират.
към текста >>
През зимата Духът
на
Земята
е буден;
земята
е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан
със
своя буден дух през време
на
будността.
Друг един резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята. Той ще чувствува разликата така, че през време на лятото ще си каже: ти живееш сега с духовете, които са работили над тебе в прадревни времена и чиято работа ти носиш със себе си, докато непосредственият жизнен дух на земята сега през лятото е далеч от тебе. През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата. Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло.
През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността.
Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите. Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло. Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си. Естествено тези отношения се комбинират. При отделните хора тези отношения се проявяват напълно индивидуално.
към текста >>
Когато отиваме срещу нашето изживяване още
със
силна симпатия и антипатия, когато
не
сме се научили още да приемаме Кармата сериозно, т.е.
Постепенно това, което изказах именно сега, се превръща в едно напълно определено изживяване. Човек не се чувствува вече в пространството; защото той се научава да чувствува етерното тяло, което е едно същество на времето, научава се да се движи нататък във времето, но постоянно се научава да се среща така да се каже с духовните същества, които идват срещу него като че от другата страна на света, които идват срещу него от бъдещето и го даряват с мъдростта. Тогава чувството, че човек приема тази Мъдрост може да бъде постигнато само тогава, когато той е устроил езотеричното или окултно развитие така че е развил в себе си едно чувство, което поставя душата по един своеобразен начин срещу всички бъдещи събития: когато е развил спокойствие по отношение на това, което бъдещето ни носи, т.е. което непрестанното изживяване носи срещу нас.
Когато отиваме срещу нашето изживяване още със силна симпатия и антипатия, когато не сме се научили още да приемаме Кармата сериозно, т.е.
онова, което ни сполетява, да сме се научили да го приемаме в спокойно понасяне на Кармата, тогава не можем да имаме онова свое образно усещане на течащата срещу нас Мъдрост; защото само от едно спокойно чувствувано изживяване се диференцират светло вливащите се в нашето същество потоци на мъдростта.
към текста >>
За това ни прави способни промяната
на
нашето етерно тяло, която става при едно правилно езотерично развитие и която наред с другите изисквания
на
развитието поставя също и това: да усвоим спокойствие, да усвоим едно действително разбиране
на
нашата карма, така че да
не
привличаме
със
симпатията и антипатията това което трябва да дойде, или да въставаме срещу това, което ни сполетява, а да се научим да понасяме нашата Карма в един равномерен поток
на
изживяването.
От току-що описаното усещане може да бъде охарактеризирана една напълно определена точка на езотеричното изживяване, онази точка до която стигаме и която всъщност можем да изживеем само тогава, когато оставяме да дойде при нас всяко изживяване с всеотдайната благодарност и спокойствие.
За това ни прави способни промяната на нашето етерно тяло, която става при едно правилно езотерично развитие и която наред с другите изисквания на развитието поставя също и това: да усвоим спокойствие, да усвоим едно действително разбиране на нашата карма, така че да не привличаме със симпатията и антипатията това което трябва да дойде, или да въставаме срещу това, което ни сполетява, а да се научим да понасяме нашата Карма в един равномерен поток на изживяването.
Това научаване на понасяне на Кармата принадлежи към езотеричното развитие и това е, което ни дава възможност да преобразим нашето етерно тяло така, че то да се научи да усеща все повече и повече заобикалящия го външен етерен живот.
към текста >>
40.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Човек открива все повече и повече, че за истинските въпроси
на
по-висшия духовен живот именно това остроумие, тази схватливост няма ни най-малка стойност, въпреки че човек трябва да донесе
със
себе си от нея от изходната точка, от физическото поле, когато иска да тръгне по пътя за по-висшите светове.
Нали, като човеци ние стоим в света така, че съдим по определен начин за нещата, които срещаме, че си образуваме представи върху нещата, че намираме едното за правилно, другото за неправилно. Как един човек е в състояние да съди за нещата, от това зависи онова, което обикновено хората наричат остроумие, схватливост, разсъдъчна способност. Това остроумие, тази схватливост, тази разсъдъчна способност се превръща постепенно в течение на развитието в нещо, което се поставя в една друга светлина. Ние още вчера загатнахме малко за това.
Човек открива все повече и повече, че за истинските въпроси на по-висшия духовен живот именно това остроумие, тази схватливост няма ни най-малка стойност, въпреки че човек трябва да донесе със себе си от нея от изходната точка, от физическото поле, когато иска да тръгне по пътя за по-висшите светове.
И така в даден момент човек стига вече до положението, което онзи, който търси да извлича само полза от всичко, може да изглежда непоносимо: а именно, че отначало човек се нуждае напълно от нещо за своето по-високо развитие и че въпреки това после, когато той вече се намира в това по-високо развитие, то изгубва стойност за него.
към текста >>
И така ние превръщаме нашата вътрешност в едно забележително изживяване: ние все повече и повече добиваме съзнанието за това, че нашето собствено мислене, нашето собствено създаване
на
мислите, трябва да бъде потисната, защото то е нещо малоценно, и че самоотдаването
на
мислите, които текат срещу нас от космоса, има всъщност пълното значение, че то е ценното.
Да се чувствуваме изпълнени от мисли, противоположно на това, което сме вършили по-рано, когато сме живели в съзнанието, че ние създаваме мислите, това свидетелствува за нашия напредък. Когато се научим все повече и повече да чувствуваме: ние не създаваме мислите, а мислите се мислят в нас когато имаме това чувство, това е един признак, че етерното тяло постепенно е развило в себе си чувствуването на времето, необходимото вътрешно чувствуване на времето. Всичко по-предишно ще има привкуса на нещо направено егоистично; всичко, което е добито чрез узряването, ще има привкуса, че то изгаря онова, което сами сме направили, че изяжда онова, което сами сме направили.
И така ние превръщаме нашата вътрешност в едно забележително изживяване: ние все повече и повече добиваме съзнанието за това, че нашето собствено мислене, нашето собствено създаване на мислите, трябва да бъде потисната, защото то е нещо малоценно, и че самоотдаването на мислите, които текат срещу нас от космоса, има всъщност пълното значение, че то е ценното.
към текста >>
Кога то изпитва тази радост, с него става нещо в това няма никакво съмнение -, но
не
се изменя много в съдържанието
на
света, в Космоса, от това, дали някой отделен човек изпитва тази радост при едно ядене или дали той
не
изпитва такава радост.
Същевременно с проявяването на нашата воля ние чувствуваме в себе си една чувствена присъда, върху нашите собствени волеви импулси. Чувства, които съществуват само заради насладата, при тях констатираме, че те се превръщат в един вид упрек; но чувствата, които човек изпитва така, че си казва: като човешка душа аз трябва да предложа арената за такива чувства, трябва да ги живея вътрешно, иначе те не биха съществували във вселената, такива чувства човек намира за по-оправдани отколкото другите. Ще преведа един пример, а именно един радикален пример, за да може да изпъкне ясно това, което трябва да се разбере. Някои с това не искам да оскверня нищо, а само да изразя нещата радикално -, някой би могъл да изпитва голяма радост при едно добро ядене.
Кога то изпитва тази радост, с него става нещо в това няма никакво съмнение -, но не се изменя много в съдържанието на света, в Космоса, от това, дали някой отделен човек изпитва тази радост при едно ядене или дали той не изпитва такава радост.
Това не представлява нещо много за общия миров живот. Обаче когато някой взема Евангелието на Йоана и протича от него само три изречения, три реда, това представлява нещо много за цялата Вселена; защото ако например никоя от земните души не би чела Евангелието на Йоана, цялата мисия на земята не ще може да бъде изпълнена: от нашето участие в такива неща се излъчват духовно силите, които внасят постоянно нов живот в земя та по отношение на това, което умира в нея.
към текста >>
Обаче когато някой взема Евангелието
на
Йоана и протича от него само три изречения, три реда, това представлява нещо много за цялата Вселена; защото ако например никоя от земните души
не
би чела Евангелието
на
Йоана, цялата мисия
на
земята
не
ще може да бъде изпълнена: от нашето участие в такива неща се излъчват духовно
силите
, които внасят постоянно нов живот в земя та по отношение
на
това, което умира в нея.
Чувства, които съществуват само заради насладата, при тях констатираме, че те се превръщат в един вид упрек; но чувствата, които човек изпитва така, че си казва: като човешка душа аз трябва да предложа арената за такива чувства, трябва да ги живея вътрешно, иначе те не биха съществували във вселената, такива чувства човек намира за по-оправдани отколкото другите. Ще преведа един пример, а именно един радикален пример, за да може да изпъкне ясно това, което трябва да се разбере. Някои с това не искам да оскверня нищо, а само да изразя нещата радикално -, някой би могъл да изпитва голяма радост при едно добро ядене. Кога то изпитва тази радост, с него става нещо в това няма никакво съмнение -, но не се изменя много в съдържанието на света, в Космоса, от това, дали някой отделен човек изпитва тази радост при едно ядене или дали той не изпитва такава радост. Това не представлява нещо много за общия миров живот.
Обаче когато някой взема Евангелието на Йоана и протича от него само три изречения, три реда, това представлява нещо много за цялата Вселена; защото ако например никоя от земните души не би чела Евангелието на Йоана, цялата мисия на земята не ще може да бъде изпълнена: от нашето участие в такива неща се излъчват духовно силите, които внасят постоянно нов живот в земя та по отношение на това, което умира в нея.
към текста >>
Докато човек живее
със
своята душа само
на
физическото поле, той чете тези съчинения, за да се поучава от тях.
При дадени обстоятелства един човек може да върши външно много малко, обаче когато, не за да има една лична наслада, а с една развита душа знае, че в неговото чувство се дава възможност въобще да съществува това чувство, което е важно за мировото съществувание, с това той върши извънредно много. Колкото и странно да изглежда, ще кажа следното: някога е съществувал един гръцки философ, наречен Платон. Той е написал съчинения.
Докато човек живее със своята душа само на физическото поле, той чете тези съчинения, за да се поучава от тях.
Едно такова външно поучаване има своето значение за физическото поле и много добре е, когато човек използува всичко възможно, за да се поучава на физическото поле, защото иначе той става глупак. Нещата, които се вършат на физическото поле, съществуват за това, за да се поучава човек от тях. Обаче когато душата се е развила езотерично, тогава тя взема да речем съчиненията на Платон и ги чете отново поради една друга причина: а именно защото със своите съчинения Платон е имал смисъл в земното съществувание само тогава, когато това, което е създал, е живяно също в душите; и тогава човек чете не само за да се поучава, а чете затова, защото чрез това се върши нещо.
към текста >>
Обаче когато душата се е развила езотерично, тогава тя взема да речем съчиненията
на
Платон и ги чете отново поради една друга причина: а именно защото
със
своите съчинения Платон е имал смисъл в земното съществувание само тогава, когато това, което е създал, е живяно също в душите; и тогава човек чете
не
само за да се поучава, а чете затова, защото чрез това се върши нещо.
Колкото и странно да изглежда, ще кажа следното: някога е съществувал един гръцки философ, наречен Платон. Той е написал съчинения. Докато човек живее със своята душа само на физическото поле, той чете тези съчинения, за да се поучава от тях. Едно такова външно поучаване има своето значение за физическото поле и много добре е, когато човек използува всичко възможно, за да се поучава на физическото поле, защото иначе той става глупак. Нещата, които се вършат на физическото поле, съществуват за това, за да се поучава човек от тях.
Обаче когато душата се е развила езотерично, тогава тя взема да речем съчиненията на Платон и ги чете отново поради една друга причина: а именно защото със своите съчинения Платон е имал смисъл в земното съществувание само тогава, когато това, което е създал, е живяно също в душите; и тогава човек чете не само за да се поучава, а чете затова, защото чрез това се върши нещо.
към текста >>
И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да
не
довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение
на
земята
, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене.
В следващите сказки ние ще чуем, как този по-тънък егоизъм е предназначен сам да победи себе си, но първо той се явява като един по-тънък егоизъм и през време на духовното развитие човек ще изпитва на себе си, че се явява един вид по-висша потребност за наслада, една потребност за наслада относно духовните неща и духовните работи.
И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене.
Така подобава. И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
към текста >>
Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете
на
мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене. Така подобава. И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго.
Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия. В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено.
към текста >>
И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие
на
чувството и волята като втъкано
със
симпатия и антипатия.
И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят. Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта.
И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия.
В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено. Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство. Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание.
към текста >>
Също така човекът ще стигне някога в своето развитие до там, при по-нататъшните въплъщения
на
Земята
, да влива в други същества, които ще стоят по-ниско от него, такива способности за едно съответно тяло.
Тогава тези Първични Сили или Духовете на Личността бяха човеци. Те са се развили по-нататък, добили са способността да действуват от свръхсетивната област. И как разгръщат те в нашето древно време, в нашата земна епоха, тази сила, която са добили, като тяхното развитие е напреднало до днешната Земя? Те са добили способността да работят от свръхсетивната област върху нашето собствено тяло, върху нашата обвивка така, че произвеждат в нашето етерно тяло сили, които се проявяват така, както бе описано. Те са насочили тези сили в нас и когато днес чувствуваме: ние сме организирани така, че можем да развием в нас охарактеризираните чувства на благодарност и срам като един вътрешен естествен процес /това може да стане изживяване в нас/, ние трябва да кажем: за да може да стане това вътрешно изживяване, за да може нашето етерно тяло да пулсира така, за да може то да реагира така, се дължи на факта, че за тази цел първичните сили са влели в него необходимите за това сили.
Също така човекът ще стигне някога в своето развитие до там, при по-нататъшните въплъщения на Земята, да влива в други същества, които ще стоят по-ниско от него, такива способности за едно съответно тяло.
Това, което трябва да знаем за висшите светове, се добива постепенно чрез вътрешно изживяване, се добива чрез това, че ние се издигаме, че преминаваме от физическото изживяване в етерното изживяване.
към текста >>
Това е; което трябва да усвоим постепенно, че физическото действие се свързва с моралното действие; защото колкото по-високо отиваме в духовните светове, толкова повече се съединяват тези две неща, физическото ставане, което тогава
не
е вече физическо ставане, и моралното, което обаче тогава тече през света
със
силата
на
природните
закони
.
На стария Сатурн искам да приведа това още за пояснение на тези неща -, на стария Сатурн, както знаете, най-гъстото физическо състояние, до което се стигна в средата на Сатурновата епоха. И това, което съществуваше тогава като физически сатурнови действия, като сатурнови действия във физическото можете да прочетете това в моята книга "Тайната Наука" -, бяха течения на топлина и студенина. Ние можем да разгледаме тези топлинни и студени течения психически, душевно също чрез това, че кажем: лееше се топлина, обаче това беше разливаща се благодарност на Духовете на Личността или лееше се студенина и тази разливаща се студенина, която течеше в една друга посока, беше разливащо се чувство на срам на Духовете на Личността.
Това е; което трябва да усвоим постепенно, че физическото действие се свързва с моралното действие; защото колкото по-високо отиваме в духовните светове, толкова повече се съединяват тези две неща, физическото ставане, което тогава не е вече физическо ставане, и моралното, което обаче тогава тече през света със силата на природните закони.
към текста >>
Не
че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки,
не
че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши
със
своята книга "Възхвала
на
глупостта".
И можем да бъдем сигурни, че езотеричното развитие остава нещо външно, засягащо само ума, че сме приели духовното като съдържанието на една готварска книга или на една външна наука, ако не изпитваме това чувство, ако не чувствуваме себе си като един товар, като едно бреме в нашето езотерично развитие, когато не сме развили същевременно едно съчувствуващо сърце за всяко човешко страдание и за всяка човешка радост. Ето защо е много добре, ако през време на нашето окултно развитие сме разширили нашите човешки интереси, и няма нищо по-лошо от това, ако през време на напредващото езотерично развитие не сме усвоили разбиране за всеки вид човешко чувствуване и човешко усещане и човешки живот. Естествено това съвсем не оправдава принципа трябва отново да го подчертаем -, че трябва да минаваме безкритично покрай всяка неправда по отношение на света. Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие човек може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява един човек. Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора.
Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта".
Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в действие, му причинява болка, която нараства все повече и повече. И страданието изпитано от това, че трябва да порицава, то е нещо, което може да се яви също като един барометър на езотеричното развитие. Колкото повече човек изпитва радост, когато трябва да укорява някого, или да намира, че това, което става в света, е смешно, толкова по-малко той е узрял да напредва. И човек трябва да добие постепенно един вид чувство за това, че в него все повече се развива един живот, който го кара да гледа на глупостите и грешките на света с едно подиграващо се око и с едно изпълнено със сълзи око, с едно мокро и с едно сухо око. Това вътрешно разчленяване, това добиване на по-голяма независимост от това, което по-рано е било смесено, то е свързано с промяната, която етерното тяло на човека изпитва.
към текста >>
И човек трябва да добие постепенно един вид чувство за това, че в него все повече се развива един живот, който го кара да гледа
на
глупостите и грешките
на
света с едно подиграващо се око и с едно изпълнено
със
сълзи око, с едно мокро и с едно сухо око.
Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора. Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта". Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в действие, му причинява болка, която нараства все повече и повече. И страданието изпитано от това, че трябва да порицава, то е нещо, което може да се яви също като един барометър на езотеричното развитие. Колкото повече човек изпитва радост, когато трябва да укорява някого, или да намира, че това, което става в света, е смешно, толкова по-малко той е узрял да напредва.
И човек трябва да добие постепенно един вид чувство за това, че в него все повече се развива един живот, който го кара да гледа на глупостите и грешките на света с едно подиграващо се око и с едно изпълнено със сълзи око, с едно мокро и с едно сухо око.
Това вътрешно разчленяване, това добиване на по-голяма независимост от това, което по-рано е било смесено, то е свързано с промяната, която етерното тяло на човека изпитва.
към текста >>
И с това за едно по-високо развитие е постигнато вече извънредно много, когато в такива представи и усещания, каквито бяха обяснени вчера, човек започва да
не
бъде вече в съгласие
със
своята собствена човешка личност.
Това е първото начало на едно действително освобождаване от своето тяло. С това човек става все по-независим и по-независим от своето собствено тяло, той започва действително да живее заедно с околната среда. Той става така да се каже самият той пролет, лято, есен и зима, като изживява вътрешно това; но чрез това, че живее във външния свят, той престава да живее в това, което е негово собствено тяло. Вчера ние подчертахме, че всичко това е свързано с добиването на една по-голяма чувствителност за това собствено тяло, той започва да чувствува това тяло като една тежест, като една неволя; той забелязва, че всичко, което се отнася само за това собствено тяло, се превръща в един упрек.
И с това за едно по-високо развитие е постигнато вече извънредно много, когато в такива представи и усещания, каквито бяха обяснени вчера, човек започва да не бъде вече в съгласие със своята собствена човешка личност.
И когато изживява това във все по-висока степен, той е добил вече много за по-висшето, за духовното изживяване.
към текста >>
41.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Днес аз ще се постарая да подкрепя по-нататък тези разглеждания чрез това, че първо ще се опитам да опиша становището, положението, като че човек е станал
със
своето астрално тяло и
със
своя Аз вече независим от физическото и етерното тяло.
До сега ние проведохме нашите разглеждания повече от вътре навън.
Днес аз ще се постарая да подкрепя по-нататък тези разглеждания чрез това, че първо ще се опитам да опиша становището, положението, като че човек е станал със своето астрално тяло и със своя Аз вече независим от физическото и етерното тяло.
За междините състояния ще говорим в следващите дни. Следователно, за да бъде по-лесно разбран, ще поставя така да се каже хипотезата, че намирайки се в средата на своя сън човекът изживява момента, че става ясновиждащ вън от своето тяло и че може да насочи поглед обратно върху своето физическо и своето етерно тяло.
към текста >>
Ние делим това творение
на
Земята
, като говорим за едно минерално царство, за едно растително царство, за едно животинско царство и за едно човешко царство, и виждаме всички предимства, които са разлети върху различните животински групи, един вид съединени в този физически венец
на
творението, в човешкото тяло.
Ние делим това творение на Земята, като говорим за едно минерално царство, за едно растително царство, за едно животинско царство и за едно човешко царство, и виждаме всички предимства, които са разлети върху различните животински групи, един вид съединени в този физически венец на творението, в човешкото тяло.
Ние ще видим вече, че за външното физическо разглеждане това е до известна степен оправдано; чрез днешната сказка не трябва също да накараме хората да вярват, като че с това, което може да се предложи първо за ретроспективното разглеждане насочено върху физическото и етерното тяло, когато човек внезапно добива ясновидство посред съня следователно не искаме да събудим вярата, като не с това би било дадено едно окончателно разглеждане върху физическото тяло. Трябва само да задържим така да се каже само един мигновен ясновидски поглед насочен към физическото тяло. За един такъв момент може да се получи следното: ние насочваме първо погледа обратно, гледаме нашето етерно тяло, което ни се явява като едно разчленено, организирано в себе си мъгливо образувание; едно мъгливо образуване, една мъглива форма с всякакъв вид течения, които по-късно ще опишем по-точно една изкусна форма, която обаче се намира в непрестанно движение, която няма почивка на никое място; и след това насочваме поглед към това, което е положено в това етерно тяло, към нашето физическо тяло. А сега спомнете си, че казахме: собственото мислене трябва да бъде заличено.
към текста >>
Кой е направил, щото тази форма, която имаш ясновидски пред себе си, това чудесно растително същество
със
съвършените животински форми
на
себе си, да се превърне в днешния спарушен продукт
на
физическото тяло?
Когато с размисъла върху себе си сме стигали достатъчно далече, до тази степен на развитието, тогава забелязваме, че в това астрално тяло, което сега имаме вън от физическото и етерното тяло, ние никак не можем да сторим нещо друго, освен, така както се намираме в това астрално тяло, да познаем себе си като един абсолютен егоист, като едно същество, което не познава нищо друго освен само себе си, и ние се научаваме да познаем, че имаме достатъчно основание да бъдем тъжни (Моля Ви, като казвам това, да не бъда криво разбран. Аз описвам факти и Вие ще видите, как фактите ще се разрешат винаги бихме могли да кажем за чест на пълните с мъдрост ръководители на света. Но винаги трябва първо да познаваме фактите и в следващите дни ще стане ясно, за какво става дума). Защото сега в нас напира чувството да знаем, защо е станало това, защо всичко се е спарушело. А сега се касае за това: да, кой носи вината за това спарушване?
Кой е направил, щото тази форма, която имаш ясновидски пред себе си, това чудесно растително същество със съвършените животински форми на себе си, да се превърне в днешния спарушен продукт на физическото тяло?
И сега прозвучала като една вътрешна инспирация от самите нас: ти самият си днес, ти дължиш на обстоятелството, че си имал силата да пропиеш цялото това великолепие с твоето същество. Фактът, че твоето същество се е вляло като отрова в това древно великолепие, това е довело това великолепие до спарушване, каквото то е днес! Следователно ние самите сме тези, които сме направили това, и ние дължим възможността да бъдем едно такова Себе, каквото сме, на обстоятелството, че с нашето собствено същество сме влели зародишите на смъртта в това великолепие, пропили сме го, така че то се е спарушило.
към текста >>
Тук ние се запознаваме първо чрез ясновидското разглеждане с Луцифер и знаем: о да, така беше
със
силите
, които днес са се спарушили в човешкото физическо тяло, така беше с тези сили
на
времето, когато Луцифер се яви сред цялото това същество, което сега се предлага
на
твоето ясновиждане.
Тук ние се запознаваме първо чрез ясновидското разглеждане с Луцифер и знаем: о да, така беше със силите, които днес са се спарушили в човешкото физическо тяло, така беше с тези сили на времето, когато Луцифер се яви сред цялото това същество, което сега се предлага на твоето ясновиждане.
към текста >>
Чрез това че човекът е бил изтласкан навън цялата формация постепенно се спарушва и се превръща в тясното пространство, което днес едно човешко тяло заема, и
със
своето съзнание, с цялото свое дневно съзнание, човекът е вън от своето тяло.
Сега от една страна се явява Луцифер; човекът бива привлечен от Луцифер, поради което след това напират съществата на висшите йерархии и изтласкват човека навън.
Чрез това че човекът е бил изтласкан навън цялата формация постепенно се спарушва и се превръща в тясното пространство, което днес едно човешко тяло заема, и със своето съзнание, с цялото свое дневно съзнание, човекът е вън от своето тяло.
Защото това е произвело положението, че човекът не знае това, което се намира вътре в него, за което по-рано е знаел, а той знае само за това, което се намира вън от него. Той е бил изгонен през отворите, които днес са неговите сетива.
към текста >>
Тогава Съществата, които са изтласкали тук (виж рисунката № 4) първо човека, са си послужили с Ариман и неговите духове, дейността
на
които те са превърнали в добро, и са поставили крайниците, ръцете и краката, и тук лицето, което се оформили, като са дали възможност
на
човекът да си служи чрез ръцете и краката и чрез това, което прониква във вътрешността чрез неговите сетива,
със
спарушения рай.
Само че човекът е бил изгонен навън той не живее в своята вътрешност. Той може да се научи да познава тази вътрешност само чрез ясновидство, както вече казахме това. Човекът знае за нещата намиращи се вън от него, той знае за това, което стои пред неговите очи, около неговите уши; иначе той би знаел, какво се намира вътре в него, обаче тази вътрешност е била нещо велико, било е раят. Опитайте се сега да добиете една представа за това, как фактически чрез това, че човекът е едно същество, което разпростира своето съзнание върху сетивния свят, превърнал го е в увехналия, спарушения продукт на своето вътрешно тяло.
Тогава Съществата, които са изтласкали тук (виж рисунката № 4) първо човека, са си послужили с Ариман и неговите духове, дейността на които те са превърнали в добро, и са поставили крайниците, ръцете и краката, и тук лицето, което се оформили, като са дали възможност на човекът да си служи чрез ръцете и краката и чрез това, което прониква във вътрешността чрез неговите сетива, със спарушения рай.
към текста >>
Както физическото тяло се превръща така да се каже в пълната
със
смисъл градина
на
рая, така и това, което става в етерното тяло, се превръща в процеси пълни
със
смисъл.
Когато разглеждаме това, ние можем отново да добием до известна степен една представа за това, как всъщност напредва ясновидското виждане. Видяхме, как първо човекът става все по-чувствителен и по-чувствителен по отношение на своето физическо и етерно тяло. Сега с определен скок над пропастта разгледахме това, което се получава като впечатления, когато, намирайки се вън от своето физическо и етерно тяло човекът насочва поглед върху това физическо и етерно тяло. Аз казах, че етерното тяло е нещо подвижно в себе си; нищо в това етерно тяло, когато го гледаме обратно отвън, не е в покой, всичко е в непрестанно движение. Непрестанно става нещо; обаче колкото повече се научаваме чрез духовното обучение да гледаме върху това, което става в това етерно тяло, толкова се увеличава също картината на тези процеси и всичко става смислено.
Както физическото тяло се превръща така да се каже в пълната със смисъл градина на рая, така и това, което става в етерното тяло, се превръща в процеси пълни със смисъл.
към текста >>
Следователно когато се намираме вече вън от нашето етерно тяло, ние трябва да чувствуваме тези изживявания, тези подвижни изживявания в етерното тяло, като че още веднъж се вмъкваме
със
съзнанието.
Тогава насочваме поглед върху това етерно тяло и виждаме формено тези подвижни факти на етерното тяло като напълно живи сънища. Тогава ние виждаме разделени като от една дълбока пропаст от това, което става в етерното тяло. Обаче сега виждаме всичко не в пространствено, а във времево ставане, в процеси протичащи във времето.
Следователно когато се намираме вече вън от нашето етерно тяло, ние трябва да чувствуваме тези изживявания, тези подвижни изживявания в етерното тяло, като че още веднъж се вмъкваме със съзнанието.
към текста >>
Онова, което прониква
със
съзнание физическото и етерното тяло, се намира вън; там вътре стават сега само така да се каже вегетативни процеси, става всичко, което отново възстановява изразходваните през време
на
деня сили.
Нека помислим, какво нещо е сънят!
Онова, което прониква със съзнание физическото и етерното тяло, се намира вън; там вътре стават сега само така да се каже вегетативни процеси, става всичко, което отново възстановява изразходваните през време на деня сили.
Да, това ние възприемаме, виждаме, как от физическото тяло са възстановени силите, които са били изразходвани именно в мозъка. Обаче не така, както анатомът би виждал това, а ние виждаме, как човекът на физическия свят, с кой то през време на дневната будност си служим за нашето съзнание, как този човек напуснат наистина от нас, обаче ясно показващ, че той е наш инструмент се намира един вид омагьосан в един замък, лежи омагьосан в един замък. Както нашият мозък лежи в черепния покрив като един символ, така ни се явява нашето човешко същество на Земята като едно омагьосано същество, живеещо в един замък.
към текста >>
Да, това ние възприемаме, виждаме, как от физическото тяло са възстановени
силите
, които са били изразходвани именно в мозъка.
Нека помислим, какво нещо е сънят! Онова, което прониква със съзнание физическото и етерното тяло, се намира вън; там вътре стават сега само така да се каже вегетативни процеси, става всичко, което отново възстановява изразходваните през време на деня сили.
Да, това ние възприемаме, виждаме, как от физическото тяло са възстановени силите, които са били изразходвани именно в мозъка.
Обаче не така, както анатомът би виждал това, а ние виждаме, как човекът на физическия свят, с кой то през време на дневната будност си служим за нашето съзнание, как този човек напуснат наистина от нас, обаче ясно показващ, че той е наш инструмент се намира един вид омагьосан в един замък, лежи омагьосан в един замък. Както нашият мозък лежи в черепния покрив като един символ, така ни се явява нашето човешко същество на Земята като едно омагьосано същество, живеещо в един замък.
към текста >>
Както нашият мозък лежи в черепния покрив като един символ, така ни се явява нашето човешко същество
на
Земята
като едно омагьосано същество, живеещо в един замък.
Нека помислим, какво нещо е сънят! Онова, което прониква със съзнание физическото и етерното тяло, се намира вън; там вътре стават сега само така да се каже вегетативни процеси, става всичко, което отново възстановява изразходваните през време на деня сили. Да, това ние възприемаме, виждаме, как от физическото тяло са възстановени силите, които са били изразходвани именно в мозъка. Обаче не така, както анатомът би виждал това, а ние виждаме, как човекът на физическия свят, с кой то през време на дневната будност си служим за нашето съзнание, как този човек напуснат наистина от нас, обаче ясно показващ, че той е наш инструмент се намира един вид омагьосан в един замък, лежи омагьосан в един замък.
Както нашият мозък лежи в черепния покрив като един символ, така ни се явява нашето човешко същество на Земята като едно омагьосано същество, живеещо в един замък.
към текста >>
И тогава от останалия организъм протичат нагоре
силите
, които подържат този човек, който всъщност се намира в черепната обвивка като в един мощен замък.
И тогава от останалия организъм протичат нагоре силите, които подържат този човек, който всъщност се намира в черепната обвивка като в един мощен замък.
Там се струят нагоре силите. Първо се струи нагоре онази сила, която идва от разпространения в организма инструмент на човешкото астрално тяло; нагоре се струи всичко това, което разпалва и прави човека мощен чрез нервните нишки; всичко това се влива в земния човешки мозък: това ни се явява като мощния меч, който човекът си е изковал на земята.
към текста >>
Там се струят нагоре
силите
.
И тогава от останалия организъм протичат нагоре силите, които подържат този човек, който всъщност се намира в черепната обвивка като в един мощен замък.
Там се струят нагоре силите.
Първо се струи нагоре онази сила, която идва от разпространения в организма инструмент на човешкото астрално тяло; нагоре се струи всичко това, което разпалва и прави човека мощен чрез нервните нишки; всичко това се влива в земния човешки мозък: това ни се явява като мощния меч, който човекът си е изковал на земята.
към текста >>
Първо се струи нагоре онази сила, която идва от разпространения в организма инструмент
на
човешкото астрално тяло; нагоре се струи всичко това, което разпалва и прави човека мощен чрез нервните нишки; всичко това се влива в земния човешки мозък: това ни се явява като мощния меч, който човекът си е изковал
на
земята
.
И тогава от останалия организъм протичат нагоре силите, които подържат този човек, който всъщност се намира в черепната обвивка като в един мощен замък. Там се струят нагоре силите.
Първо се струи нагоре онази сила, която идва от разпространения в организма инструмент на човешкото астрално тяло; нагоре се струи всичко това, което разпалва и прави човека мощен чрез нервните нишки; всичко това се влива в земния човешки мозък: това ни се явява като мощния меч, който човекът си е изковал на земята.
към текста >>
След това нагоре проникват
силите
на
кръвта тези сили
на
кръвта ние чувствуваме постепенно, научаваме се да познаваме тези сили
на
кръвта ни се явяват като това, което в същност наранява лежащия в магическия замък
на
черепната кутия мозъчен човек:
силите
, които в етерното тяло се издигат нагоре към земния човек, който лежи в магическия замък
на
мозъка, са като кървящото копие.
След това нагоре проникват силите на кръвта тези сили на кръвта ние чувствуваме постепенно, научаваме се да познаваме тези сили на кръвта ни се явяват като това, което в същност наранява лежащия в магическия замък на черепната кутия мозъчен човек: силите, които в етерното тяло се издигат нагоре към земния човек, който лежи в магическия замък на мозъка, са като кървящото копие.
И след това ние добиваме едно познание. Това познание е, че можем да наблюдаваме, какво трябва да се струи нагоре към най-благородните части на мозъка. Преди това ние нямаме никакво понятие за тези процеси, нямаме никакво предчувствие.
към текста >>
Тук ние поглеждаме в една част
на
човека, където пред нас се извършва това, как мисленето
на
човека при готвя чрез служащата
на
астралното тяло нервна система меча за човешката сила
на
Земята
; тук ние се запознаваме с това, което е примесено с кръвта и което допринася така да се каже за убиването именно
на
най-благородната част
на
мозъка.
Тук ние поглеждаме в една част на човека, където пред нас се извършва това, как мисленето на човека при готвя чрез служащата на астралното тяло нервна система меча за човешката сила на Земята; тук ние се запознаваме с това, което е примесено с кръвта и което допринася така да се каже за убиването именно на най-благородната част на мозъка.
И постоянно тази най-благородна част на мозъка е подържана от сливането на най-тънките сетивни усещания с най-благородните произведения на минералното царство. И след това през време на съня, когато мисленето не е заето с мозъка, към мозъка се стичат продуктите, които са се образували по-нататък долу във вътрешността от растителното и минерално царство.
към текста >>
И легендата
на
Граала ни съобщава за онази чудесна храна, която е приготвена от най-тънките действия
на
минералните екстракти, които са призвани да хранят най-благородната част
на
човека през неговия живот, който той прекарва физически
на
Земята
; защото всичко друго би причинило неговата смърт.
И така когато човек проникне в своето собствено етерно тяло това е така, като че той стига до една пропаст и вижда през тази пропаст в своето етерно тяло това, което то върши там. И всичко това се явява в мощни образи, които представят процеси на духовния човек през време на съня. Този Аз и астралното тяло, този духовен човек се потопява в замъка, който е образуван от това, което е предоставено само символично в черепната кутия, където лежи спящ, ранен от кръвта, човекът, по който се вижда, как мислите са неговата сила, това, което трябва да се остави да бъде хранено от всичко, което прониква нагоре от царствата на природата, което в неговите най-благородни части трябва да бъде обслужвано от онази най-тънка храна, за която говорихме. Всичко това приведено в образи даде Легендата на Граала.
И легендата на Граала ни съобщава за онази чудесна храна, която е приготвена от най-тънките действия на минералните екстракти, които са призвани да хранят най-благородната част на човека през неговия живот, който той прекарва физически на Земята; защото всичко друго би причинило неговата смърт.
към текста >>
42.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Тази особеност
на
човешкото астрално тяло
на
Земята
е именно егоизмът.
Обаче когато това астрално тяло е откъснато, тогава то проявява своите особености. И кои са особеностите на астралното тяло? Обични приятели, аз вече обърнах вниманието върху тази особеност, за ужас на някои от седящите тук.
Тази особеност на човешкото астрално тяло на Земята е именно егоизмът.
И когато астралното тяло проявява своето първично качество, независимо от останалите влияния, които идват от другите членове на човешката природа, това е именно егоизмът, стремежът, да бъде изключено в себе си и при себе си. Това се полага на астралното тяло. И за астралното тяло като такова би било зле и лошо, това би представлявало едно несършенство в него, ако то не би могло да проникне със силата на егоизма, ако не би могло да каже на себе си: аз искам всъщност да постигна всичко само чрез мене, искам всичко, което работя, да преработя в мене, искам да положа всичката грижа само върху мене. Това е правилното настроение на астралното тяло.
към текста >>
И за астралното тяло като такова би било зле и лошо, това би представлявало едно несършенство в него, ако то
не
би могло да проникне
със
силата
на
егоизма, ако
не
би могло да каже
на
себе си: аз искам всъщност да постигна всичко само чрез мене, искам всичко, което работя, да преработя в мене, искам да положа всичката грижа само върху мене.
И кои са особеностите на астралното тяло? Обични приятели, аз вече обърнах вниманието върху тази особеност, за ужас на някои от седящите тук. Тази особеност на човешкото астрално тяло на Земята е именно егоизмът. И когато астралното тяло проявява своето първично качество, независимо от останалите влияния, които идват от другите членове на човешката природа, това е именно егоизмът, стремежът, да бъде изключено в себе си и при себе си. Това се полага на астралното тяло.
И за астралното тяло като такова би било зле и лошо, това би представлявало едно несършенство в него, ако то не би могло да проникне със силата на егоизма, ако не би могло да каже на себе си: аз искам всъщност да постигна всичко само чрез мене, искам всичко, което работя, да преработя в мене, искам да положа всичката грижа само върху мене.
Това е правилното настроение на астралното тяло.
към текста >>
Интересите
на
човечеството
на
Земята
трябва действително да станат наши собствени интереси.
Интересите на човечеството на Земята трябва действително да станат наши собствени интереси.
Нашият интерес трябва да престане по някакъв начин да бъде свързан само с нашата личност. Всичко, което засяга човека, не само в нашето време, но което е засегнало човека някога в цялото развитие на Земята, трябва да събужда нашия най-дълбок интерес. Ние трябва да дойдем в състояние да считаме като едно продължение на нашето собствено същество не само онези, които са сродни по кръв с нас, не само това, което съставлява наш дом, двор, и земя и е свързано с нас, а всичко, което съставлява развитието на Земята, да направим от всичко това наша собствена работа.
към текста >>
Всичко, което засяга човека,
не
само в нашето време, но което е засегнало човека някога в цялото развитие
на
Земята
, трябва да събужда нашия най-дълбок интерес.
Интересите на човечеството на Земята трябва действително да станат наши собствени интереси. Нашият интерес трябва да престане по някакъв начин да бъде свързан само с нашата личност.
Всичко, което засяга човека, не само в нашето време, но което е засегнало човека някога в цялото развитие на Земята, трябва да събужда нашия най-дълбок интерес.
Ние трябва да дойдем в състояние да считаме като едно продължение на нашето собствено същество не само онези, които са сродни по кръв с нас, не само това, което съставлява наш дом, двор, и земя и е свързано с нас, а всичко, което съставлява развитието на Земята, да направим от всичко това наша собствена работа.
към текста >>
Ние трябва да дойдем в състояние да считаме като едно продължение
на
нашето собствено същество
не
само онези, които са сродни по кръв с нас,
не
само това, което съставлява наш дом, двор, и земя и е свързано с нас, а всичко, което съставлява развитието
на
Земята
, да направим от всичко това наша собствена работа.
Интересите на човечеството на Земята трябва действително да станат наши собствени интереси. Нашият интерес трябва да престане по някакъв начин да бъде свързан само с нашата личност. Всичко, което засяга човека, не само в нашето време, но което е засегнало човека някога в цялото развитие на Земята, трябва да събужда нашия най-дълбок интерес.
Ние трябва да дойдем в състояние да считаме като едно продължение на нашето собствено същество не само онези, които са сродни по кръв с нас, не само това, което съставлява наш дом, двор, и земя и е свързано с нас, а всичко, което съставлява развитието на Земята, да направим от всичко това наша собствена работа.
към текста >>
Когато в нашето астрално тяло имаме интерес за всички работи и дела
на
Земята
, когато всички работи
на
Земята
са наши собствени работи, тогава можем да се изоставим
на
егоистичността
на
нашето астрално тяло.
Когато в нашето астрално тяло имаме интерес за всички работи и дела на Земята, когато всички работи на Земята са наши собствени работи, тогава можем да се изоставим на егоистичността на нашето астрално тяло.
Това е необходимо обаче: интересите на човечеството на Земята да станат наши интереси. Разгледайте от тази гледна точка двете легенди, за които аз говорих вчера! Когато тези легенди са дадени на едно човечество, те са дадени при вземането предвид, че човекът трябва да бъде издигнат над всеки личен интерес до общия земен интерес. Легендата за рая води човека непосредствено до онази изходна точка на развитието на Земята, когато човекът не беше влязъл още в своето първо въплъщение или когато той току-що навлизаше в това първо въплъщение, когато Луцифер пристъпи към него, когато той още стои пред общото развитие, когато фактически може да приеме в своите собствени гърди всички интереси на човечеството. В разказа за рая се крие мислимо най-великата легенда на възпитанието, мислимо най-големият проблем на възпитанието.
към текста >>
Това е необходимо обаче: интересите
на
човечеството
на
Земята
да станат наши интереси.
Когато в нашето астрално тяло имаме интерес за всички работи и дела на Земята, когато всички работи на Земята са наши собствени работи, тогава можем да се изоставим на егоистичността на нашето астрално тяло.
Това е необходимо обаче: интересите на човечеството на Земята да станат наши интереси.
Разгледайте от тази гледна точка двете легенди, за които аз говорих вчера! Когато тези легенди са дадени на едно човечество, те са дадени при вземането предвид, че човекът трябва да бъде издигнат над всеки личен интерес до общия земен интерес. Легендата за рая води човека непосредствено до онази изходна точка на развитието на Земята, когато човекът не беше влязъл още в своето първо въплъщение или когато той току-що навлизаше в това първо въплъщение, когато Луцифер пристъпи към него, когато той още стои пред общото развитие, когато фактически може да приеме в своите собствени гърди всички интереси на човечеството. В разказа за рая се крие мислимо най-великата легенда на възпитанието, мислимо най-големият проблем на възпитанието. Този разказ издига човека до гледната точка на цялото човечество, което отпечатва във всяко човешко сърце един интерес, който може да говори на всяко човешко сърце.
към текста >>
Легендата за рая води човека непосредствено до онази изходна точка
на
развитието
на
Земята
, когато човекът
не
беше влязъл още в своето първо въплъщение или когато той току-що навлизаше в това първо въплъщение, когато Луцифер пристъпи към него, когато той още стои пред общото развитие, когато фактически може да приеме в своите собствени гърди всички интереси
на
човечеството.
Когато в нашето астрално тяло имаме интерес за всички работи и дела на Земята, когато всички работи на Земята са наши собствени работи, тогава можем да се изоставим на егоистичността на нашето астрално тяло. Това е необходимо обаче: интересите на човечеството на Земята да станат наши интереси. Разгледайте от тази гледна точка двете легенди, за които аз говорих вчера! Когато тези легенди са дадени на едно човечество, те са дадени при вземането предвид, че човекът трябва да бъде издигнат над всеки личен интерес до общия земен интерес.
Легендата за рая води човека непосредствено до онази изходна точка на развитието на Земята, когато човекът не беше влязъл още в своето първо въплъщение или когато той току-що навлизаше в това първо въплъщение, когато Луцифер пристъпи към него, когато той още стои пред общото развитие, когато фактически може да приеме в своите собствени гърди всички интереси на човечеството.
В разказа за рая се крие мислимо най-великата легенда на възпитанието, мислимо най-големият проблем на възпитанието. Този разказ издига човека до гледната точка на цялото човечество, което отпечатва във всяко човешко сърце един интерес, който може да говори на всяко човешко сърце. Когато образите на легендата за рая, така както ние се опитахме да ги разберем, проникват в човешката душа, това действува така, че астралното тяло се прониква от тях и под влиянието на това човешко същество разширило своя кръгозор на цялата Земя астралното тяло може да превърне в свой интерес всичко това, което сега влиза в неговата сфера. То се е възпитавало за това, да може да счита интересите на цялата Земя като свои собствени интереси. Опитайте се, обични приятели, да разгледате с цялата сериозност и с цялото достойнство това, което се крие в една такава легенда като универсална педагогическа сила, какъв духовен импулс се крие в една такава легенда.
към текста >>
Докато легендата за рая е дадена така да се каже за човечеството
на
Земята
, доколкото това човечество се обръща назад към своя произход, към изходната точка
на
земното развитие, докато легендата за рая е дадена следователно за това, да могат хората да се издигнат
на
хоризонта
на
цялото развитие
на
човечеството, легендата
на
Граала е дадена за това, за да може човек да се потопи в най-дълбоката вътрешност
на
астралното тяло.
Същото е и с Легендата на Граала.
Докато легендата за рая е дадена така да се каже за човечеството на Земята, доколкото това човечество се обръща назад към своя произход, към изходната точка на земното развитие, докато легендата за рая е дадена следователно за това, да могат хората да се издигнат на хоризонта на цялото развитие на човечеството, легендата на Граала е дадена за това, за да може човек да се потопи в най-дълбоката вътрешност на астралното тяло.
Защото когато това астрално тяло е изоставено на самото себе си, то става един егоист гледа само на своите първични най-собствени интереси.
към текста >>
Астралното тяло се стреми следователно към това, да развие в себе си
силите
на
егоизма.
Когато става въпрос за интересите на астралното тяло, човек може да се заблуди само в две направления. Тези две направления са направлението към Амфортас и, преди Амфортас да дойде до своето пълно спасение, към Парцивал. По средата стои правилното развитие на човека, доколкото се касае за неговото астрално тяло.
Астралното тяло се стреми следователно към това, да развие в себе си силите на егоизма.
Обаче когато внася в този егоизъм лични интереси, тогава то бива разяждано; докато би трябвало да се разшири над цялата Земя, то един вид се спарушва в отделната личност. Това не трябва да става! Защото ако стане, чрез действието на личността, която намира своя азов израз в кръвта, цялата човешка личност бива наранена: човек се заблуждава в посока на Амфортас. Основната грешка на Амфортас се състои в това, че в сферата, в която астралното тяло трябваше да добие своето право да бъде егоист, че в тази сфера той внася онова, което още може да съществува в човека като лични страсти и желания. Когато човек внася в сферата, в която астралното тяло би трябвало да се освободи от личните интереси, своите лични интереси, той става неизлечим, тогава той става ранимият Амфортас.
към текста >>
Той съдържа това, от което физическият инструмент
на
човека
на
Земята
трябва да се храни, като чист минерален екстракт, който е добит от всички хранителни средства и който се съединява с най-благородната част
на
човешкия мозък, с най-благородните сетивни впечатления, които влизат в нас чрез сетивата.
Ние чухме, какво разкрива свещеният Граал.
Той съдържа това, от което физическият инструмент на човека на Земята трябва да се храни, като чист минерален екстракт, който е добит от всички хранителни средства и който се съединява с най-благородната част на човешкия мозък, с най-благородните сетивни впечатления, които влизат в нас чрез сетивата.
Да, на кого трябва да бъде подадена тази храна? Когато от екзотеричното поетическо изложение проникнем в езотеричното мистерийно изложение, тогава ни се показва, че тази храна трябва да бъде подадена в същност на онзи човек, който е добил едно разбиране за това, което прави човека узрял да се издигне постепенно действително съзнателно до това, което е този свещен Граал. Чрез какво добива човек способността да се издигне съзнателно до това, което е свещеният Граал?
към текста >>
То е свободно и става проницаемо; тогава
силите
, които съществуват в другите астрални тела, могат лесно да действуват в него.
Моля Ви именно в тази точка да не вземате това, което е само една част, за едно цяло, а да съедините напълно днешното и утрешното разглеждане. Защото едната само част може да предизвика криво разбиране – обаче абсолютно необходимо е в тази точка човешкото астрално тяло да бъде повдигнато в неговото развитие до хоризонта на човечеството по един напълно особен начин, така че общите интереси на човечеството да станат негови интереси, така че то да се чувствува обидено, наранено, тъгуващо в самото себе си, когато някъде е наранено самото човечество. За целта е необходимо, щото човекът, когато той постепенно стигне до това, неговото астрално тяло да се освободи, да стане независимо от другите членове на човешка та природа чрез езотеричното развитие, то да се въоръжи и защитава първо именно против всякакви влияния на други астрални тела. Защото когато астралното тяло става свободно, то не е вече защитено чрез физическото и етерно тяло, които са един вид укрепен замък за астралното тяло.
То е свободно и става проницаемо; тогава силите, които съществуват в другите астрални тела, могат лесно да действуват в него.
Тогава астралните тела по-силни от него могат да добиват влияние върху него, ако то не може да се въоръжи чрез собствени сили. Би било фатално, ако някой би стигнал до свободното манипулиране на своето астрално тяло и би останал така невинен относно връзката на астралното тяло, както е от начало Парцивал. Това не трябва да се получи, защото тогава всички възможни, изхождащи от другите астрални тела влияния биха действували върху неговото астрално тяло.
към текста >>
Хората живеят по лицето
на
Земята
в определени отделни религиозни системи.
Видите ли, обични приятели, в известно отношение също и във външния езотеричен свят може да има значение това, което току-що посочих.
Хората живеят по лицето на Земята в определени отделни религиозни системи.
Тези религиозни системи имат своите култове, имат своите ритуали. Тези ритуали заобикалят човека с онова, което са изцяло имагинациите, които са приети с помощта на астралното тяло от висшите светове: в момента когато една такава религиозна общност приема един човек, той се намира сред имагинации, които освобождават неговото астрално тяло през време, когато върху него действуват ритуалите.
към текста >>
Следователно, когато човек е еманципирал астралното тяло от другите членове
на
човешката природа, върху него могат да влияят импулсите,
силите
, които са добити също с помощта
на
астралното тяло.
Тук става въпрос повече за църкви, които имат един ритуал, а по-малко за онези религиозни общности, които съобразно с възгледите на новото време са изоставили определен ритуал или се ограничават да упражняват до един минимум такъв ритуал. Тук аз не казвам тези неща с някакво предпочитание или непредпочитание на това или онова религиозно изповедание, а чисто в светлината на обективните факти.
Следователно, когато човек е еманципирал астралното тяло от другите членове на човешката природа, върху него могат да влияят импулсите, силите, които са добити също с помощта на астралното тяло.
И тук съществува също възможността, щото една личност, която е стигнала до свободно използуване на нейното астрално тяло, когато тя е станала по-силна от една друга личност, която също може да еманципира по определен начин своето астрално тяло, първата личност може да добие извънредно голямо влияние върху втората. Тогава може да стане буквално едно пренасяне на силите на астралното тяло на по-силната личност върху по-слабата. И ако тогава наблюдаваме по-слабата личност с помощта на ясновидската способност, тя носи всъщност в нейното астрално тяло напълно образите и имагинациите на по-силната астрална личност.
към текста >>
Тогава може да стане буквално едно пренасяне
на
силите
на
астралното тяло
на
по-силната личност върху по-слабата.
Тук става въпрос повече за църкви, които имат един ритуал, а по-малко за онези религиозни общности, които съобразно с възгледите на новото време са изоставили определен ритуал или се ограничават да упражняват до един минимум такъв ритуал. Тук аз не казвам тези неща с някакво предпочитание или непредпочитание на това или онова религиозно изповедание, а чисто в светлината на обективните факти. Следователно, когато човек е еманципирал астралното тяло от другите членове на човешката природа, върху него могат да влияят импулсите, силите, които са добити също с помощта на астралното тяло. И тук съществува също възможността, щото една личност, която е стигнала до свободно използуване на нейното астрално тяло, когато тя е станала по-силна от една друга личност, която също може да еманципира по определен начин своето астрално тяло, първата личност може да добие извънредно голямо влияние върху втората.
Тогава може да стане буквално едно пренасяне на силите на астралното тяло на по-силната личност върху по-слабата.
И ако тогава наблюдаваме по-слабата личност с помощта на ясновидската способност, тя носи всъщност в нейното астрално тяло напълно образите и имагинациите на по-силната астрална личност.
към текста >>
И същевременно той
не
може да разбере, че този човек още носи
със
себе си от миналото един всеобщ човешки интерес.
Естествено това можеше да се постигне само тогава, когато човекът беше още способен да подържа в старото елементарно ясновидство своето астрално тяло отделено от физическото тяло. Ето защо Августин трябваше да настръхне, когато срещу него застана един човек, който един вид му напомняше: с едно по-високо развитие расте същевременно егоизмът! Това може да разбере, това чувствуваше той, това му дава инстинктът: той живее срещу епохата на егоистичността. Когато срещу него застава един човек, който представлява едно по-високо развитие над онова във физическото тяло, той чувствува: човечеството отива към егоизма.
И същевременно той не може да разбере, че този човек още носи със себе си от миналото един всеобщ човешки интерес.
към текста >>
43.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Това, което човек влече
със
себе си като лични интереси, афекти, чувства, усещания и т.н., това са все толкова стотици и стотици магнетични сили, които от друга страна са зашеметяващи, замайващи средства.
От друга страна обаче той чувствува още нещо друго. Колкото повече се приближаваме, колкото повече и по-ясно може да се вижда тази имагинация на рая, толкова по-голяма мощност добиват тези сили, които привличат човека надолу към личните интереси, и това, което те произвеждат в него, е; те все повече и повече заличават за него тази имагинация на рая, или по-добре казано, те не я оставят да се роди правилно, човек бива като зашеметен, заглушен.
Това, което човек влече със себе си като лични интереси, афекти, чувства, усещания и т.н., това са все толкова стотици и стотици магнетични сили, които от друга страна са зашеметяващи, замайващи средства.
към текста >>
И тази ледена самотност действува така, че тя излекува човека от надмощието
на
егоизма и той се е възпитал правилно, ако в тази точка
на
окултното развитие може да чувствува наред
със
стремежа да бъде всичко чрез себе си и за себе си също и ледената самотност, която го обзема.
На това място на окултното развитие човек чувствува като една противовес срещу егоизма на астралното тяло нещо друго, което възниква все повече и повече, колкото повече се раздвижват егоистичните сили в освободилото се астрално тяло. Човек чувствува все повече самотност, ледена самотност. Това принадлежи също на изживяването от човека вътрешно вълнуване, тази ледена самотност.
И тази ледена самотност действува така, че тя излекува човека от надмощието на егоизма и той се е възпитал правилно, ако в тази точка на окултното развитие може да чувствува наред със стремежа да бъде всичко чрез себе си и за себе си също и ледената самотност, която го обзема.
към текста >>
И когато тази имагинация се е явила
със
съответната оживеност, когато тя действително застава пред човека, тогава е дошъл също моментът, когато човек изживява по един напълно правилен начин срещата с Пазача
на
Прага.
Да има човек това чувство е също така важно, както и да се приближава постепенно до имагинацията на рая. И когато тези две сили, егоизмът, който се разширява обхващайки интересите на света, и ледената самотност действуват заедно, тогава човек се приближава все повече и повече до имагинацията на рая.
И когато тази имагинация се е явила със съответната оживеност, когато тя действително застава пред човека, тогава е дошъл също моментът, когато човек изживява по един напълно правилен начин срещата с Пазача на Прага.
към текста >>
Това иде от там, че качествата и
силите
, които човек донася
със
себе си за един такъв момент, произвеждат той да може да вижда именно едно такова същество, което се представя в неговото Себе и в неговото астрално тяло.
Обаче фактът, че това астрално тяло е разширило своите интереси към всичко, което засяга нещата и съществата на райската имагинация, това трябва да чувствува той. Когато човек е отпразнувал това съединение с имагинацията на рая, той може да има приблизително следното впечатление: той ще чувствува своето собствено астрално тяло като принадлежащо нему, и когато достатъчно е почувствувал това, което току-що бе описано като ледена самотност, това чувство ще бъде в него една сила, и това чувство на ледената самотност ще го предпази от това, да гледа само себе си, когато е отпразнувал съединението с имагинацията на рая. Чрез това той ще си създаде един вид органа, да вижда други същества. Неговият окултен поглед ще падне първо върху едно друго същество, което ще му направи едно особено впечатление чрез това, че ще изглежда толкова подобно на него, като че е той самият Той самият се чувствува в своето Себе и в своето астрално тяло. Другото същество ще му се яви също снабдено с едно Себе и с астрално тяло.
Това иде от там, че качествата и силите, които човек донася със себе си за един такъв момент, произвеждат той да може да вижда именно едно такова същество, което се представя в неговото Себе и в неговото астрално тяло.
Сега човекът ще почувствува следното и това чувствуване е произведено от ледената самотност, която той се е научил да понася.
към текста >>
И човек получава впечатлението: аз съм напуснал физическия свят,
силите
, които се разливат надолу от астралното тяло
на
другото същество, отиват долу във физическия свят и действуват там като благородни сили.
Сега по отношение на това типично изживяване в себесъзнанието възниква нещо като: ти си в неизгодно положение, имаш по-малка стойност отколкото това друго същество. Ценното у друго то същество е това, че то може да отвори своето астрално тяло надолу, да разлее своите сили надолу, това е ценното при това същество.
И човек получава впечатлението: аз съм напуснал физическия свят, силите, които се разливат надолу от астралното тяло на другото същество, отиват долу във физическия свят и действуват там като благородни сили.
към текста >>
Накратко казано, човек има впечатлението, че стои пред едно същество, което може да изпраща надолу
на
Земята
като един благодатен духовен дъжд онова, което то е постигнало в духовния свят.
Накратко казано, човек има впечатлението, че стои пред едно същество, което може да изпраща надолу на Земята като един благодатен духовен дъжд онова, което то е постигнало в духовния свят.
А самият той не може да насочи своето астрално тяло надолу, то се стреми нагоре. Човек получава чувството, че чрез това той е по-малко ценен, понеже не може да насочи своето астрално тяло надолу. И по-нататък той получава чувството: това съзнание, което е възникнало в мене, трябва да ме доведе до едно духовно деяние. Назрява едно духовно решение. Духовното решение, което назрява, е това, да пренесе своята самотност при второто същество и да може да стопли своята студенина на топлината на другото същество, да се съедини с това друго същество.
към текста >>
Ако човек е в състояние действително да разбере това, което това същество изпраща в него като вдъхновяващ глас, като инспириращ глас, той би могъл да преведе това, което това инспириращо същество казва, в следните думи: понеже си намерил пътя до другия и си съединил с неговия жертвен дъжд, ти можеш да се върнеш
на
земята
с него, в него и
на
земята
аз ще наредя да бъдеш негов пазач.
Ако човек е в състояние действително да разбере това, което това същество изпраща в него като вдъхновяващ глас, като инспириращ глас, той би могъл да преведе това, което това инспириращо същество казва, в следните думи: понеже си намерил пътя до другия и си съединил с неговия жертвен дъжд, ти можеш да се върнеш на земята с него, в него и на земята аз ще наредя да бъдеш негов пазач.
И човек има чувството, че чрез това е приел в своята душа нещо безкрайно важно, че е можал да чуе тези думи, думите на Инспирацията.
към текста >>
Че той може да се съедини с него и, когато слезе долу, може да бъде негов пазач, само чрез това впечатление човек се научава да разбира, как като физически човек, който ходи по
Земята
, той се отнася действително
със
своето физическо и етерно тяло към това, което е било импрегнирано в неговото Себе като висши сили и в неговото астрално тяло.
В духовния свят съществува едно същество, което е по-ценно от него, което може да разлее благославящо, благодатно своята астралност надолу.
Че той може да се съедини с него и, когато слезе долу, може да бъде негов пазач, само чрез това впечатление човек се научава да разбира, как като физически човек, който ходи по Земята, той се отнася действително със своето физическо и етерно тяло към това, което е било импрегнирано в неговото Себе като висши сили и в неговото астрално тяло.
С това което човекът има като физическо тяло и етерно тяло, той е пазачът на онова което трябва да се развие все по-далече и по-далече към висшите сфери. И едвам сега той в същност във вътрешното изживяване едно правилно, истинско разбиране на отношението на външните обвивки, на външните тела към вътрешното същество на човека, когато чувствува външното същество като пазач на вътрешното. / Виж рисунка № 6 /
към текста >>
Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу
на
Земята
.
Но сега, когато човек е минал покрай Пазача на прага, това изживяване, което описах тук, не остава единственото, а то е последвано от едно друго. Първо аз Ви описах чисто ясновидското и инспиративно изживяване, което човек може да има, когато е излязъл вън от своето физическо и етерно тяло и е стигнал до там да може да се съедини с имагиинацията на рая. Към това той е получил също онази инспирация, която единствена му дава едно понятие за отношението на телата към Себе-то. Обаче когато човек е минал покрай този Пазач на прага, към това впечатление се присъединява едно второ; минавайки покрай Пазача на прага, се открива погледът във физическия свят. Аз тегля тази черта като гранична линия разделяща висшите духовни светове от физическия свят, така че там горе би била областта на духовните светове и долу тази на физическия свят.
Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу на Земята.
Той забелязва на себе си своето астрално тяло, което сега се показва като един огледален образ, като едно отражение, то е насочено надолу, не иска да развие силата да се стреми и тече към духовния свят. То остава така да се каже прилепено към физическото поле, не се издига нагоре. Преживяващият това вижда също и другото същество в неговия огледален образ, в неговото отражение, чието астрално тяло се стреми нагоре. Той има чувството: това астрално тяло се стреми в духовния свят. Той вижда себе си, вижда другото същество, има чувството: ти още веднъж стоиш там долу; на мястото на другото същество там долу стои един действителен друг човек; това е един човек, който е по-добър от тебе.
към текста >>
Твоето астрално тяло се стреми към
Земята
, отива подобно
на
дим надолу.
То остава така да се каже прилепено към физическото поле, не се издига нагоре. Преживяващият това вижда също и другото същество в неговия огледален образ, в неговото отражение, чието астрално тяло се стреми нагоре. Той има чувството: това астрално тяло се стреми в духовния свят. Той вижда себе си, вижда другото същество, има чувството: ти още веднъж стоиш там долу; на мястото на другото същество там долу стои един действителен друг човек; това е един човек, който е по-добър от тебе. Неговото астрално тяло се стреми нагоре, отива нагоре подобно на един дим.
Твоето астрално тяло се стреми към Земята, отива подобно на дим надолу.
Човек добива чувството за Себе-то, което живее вътре в него, като гледа надолу, и получава ужасното впечатление: в тебе дреме едно решение, едно ужасно решение решението да убиеш другия, когото ти чувствуваш като по-добър от тебе. Той знае, че това решение не идва от самото Себе, не идва напълно от Себе-то; защото Себе-то се намира там горе. Това е едно друго същество, което говори там долу от него. Но това друго същество дава решението да убие другия. И сега човек отново чува гласа, който преди това беше влял в него Инспирацията, но сега той е като един страшен отмъстителен глас: къде е твоят брат?
към текста >>
Така той започва разказа за рая и описва огледалния образ, отражението; защото така чувствуваше Каин по отношение
на
Авела, преди в развитието
на
Земята
да настъпи моментът, който е посочен чрез разказа за рая, така чувствуваше Каин по отношение
на
Авела, както току-що бе посочено тук.
Така той започва разказа за рая и описва огледалния образ, отражението; защото така чувствуваше Каин по отношение на Авела, преди в развитието на Земята да настъпи моментът, който е посочен чрез разказа за рая, така чувствуваше Каин по отношение на Авела, както току-що бе посочено тук.
И след изкушението, след изгубване на онова виждане чрез имагинацията за рая, волята за пожертвувателност при Каин премина в това, което се явява тук долу. И желанието на душата да убие другия, действително се е превърнало в действителност. И викът, който ни е съобщен в Библията: аз не съм пазител на моя брат? Този вик е отражение на другата инспирация: аз искам да те поставя тук долу на земята за пазител на другия. Именно от това описание Вие ще може те да прецените, че такива типични преживявания са действително пълни със значение.
към текста >>
Този вик е отражение
на
другата инспирация: аз искам да те поставя тук долу
на
земята
за пазител
на
другия.
Така той започва разказа за рая и описва огледалния образ, отражението; защото така чувствуваше Каин по отношение на Авела, преди в развитието на Земята да настъпи моментът, който е посочен чрез разказа за рая, така чувствуваше Каин по отношение на Авела, както току-що бе посочено тук. И след изкушението, след изгубване на онова виждане чрез имагинацията за рая, волята за пожертвувателност при Каин премина в това, което се явява тук долу. И желанието на душата да убие другия, действително се е превърнало в действителност. И викът, който ни е съобщен в Библията: аз не съм пазител на моя брат?
Този вик е отражение на другата инспирация: аз искам да те поставя тук долу на земята за пазител на другия.
Именно от това описание Вие ще може те да прецените, че такива типични преживявания са действително пълни със значение. Защото те установяват определена връзка между това, което ние можем да бъдем днес, и най-общите интереси на човечеството. Обаче същевременно те ни показват напълно ясно, как в това, което можем да преживеем при тях във вълнуващия се нагоре и надолу душевен живот, главното е: да почувствуваме, как развитието на човечеството е направило този колосален скок от това, което ви описах като първата, така да се каже предиземна имагинация, до това, което е представено в разказа за Каина и Авела като събитие на човечеството след изгонването на рая, след онова изгонване, чрез което стана невидим Пазачът на прага за човека. Запознаването с този скок в развитието на човечеството, това ни показва всъщност първо, какво е този човек, този земен човек. Защото когато човек проникне напълно с чувството това, което сега бе разказано, той научава постепенно, как този земен човек, така както той е поставен на Земята, е обръщането на това, което е бил някога.
към текста >>
Именно от това описание Вие ще може те да прецените, че такива типични преживявания са действително пълни
със
значение.
Така той започва разказа за рая и описва огледалния образ, отражението; защото така чувствуваше Каин по отношение на Авела, преди в развитието на Земята да настъпи моментът, който е посочен чрез разказа за рая, така чувствуваше Каин по отношение на Авела, както току-що бе посочено тук. И след изкушението, след изгубване на онова виждане чрез имагинацията за рая, волята за пожертвувателност при Каин премина в това, което се явява тук долу. И желанието на душата да убие другия, действително се е превърнало в действителност. И викът, който ни е съобщен в Библията: аз не съм пазител на моя брат? Този вик е отражение на другата инспирация: аз искам да те поставя тук долу на земята за пазител на другия.
Именно от това описание Вие ще може те да прецените, че такива типични преживявания са действително пълни със значение.
Защото те установяват определена връзка между това, което ние можем да бъдем днес, и най-общите интереси на човечеството. Обаче същевременно те ни показват напълно ясно, как в това, което можем да преживеем при тях във вълнуващия се нагоре и надолу душевен живот, главното е: да почувствуваме, как развитието на човечеството е направило този колосален скок от това, което ви описах като първата, така да се каже предиземна имагинация, до това, което е представено в разказа за Каина и Авела като събитие на човечеството след изгонването на рая, след онова изгонване, чрез което стана невидим Пазачът на прага за човека. Запознаването с този скок в развитието на човечеството, това ни показва всъщност първо, какво е този човек, този земен човек. Защото когато човек проникне напълно с чувството това, което сега бе разказано, той научава постепенно, как този земен човек, така както той е поставен на Земята, е обръщането на това, което е бил някога. И човек сигурно знае, какво би станал, ако не би настъпило нещо друго.
към текста >>
Защото когато човек проникне напълно с чувството това, което сега бе разказано, той научава постепенно, как този земен човек, така както той е поставен
на
Земята
, е обръщането
на
това, което е бил някога.
Този вик е отражение на другата инспирация: аз искам да те поставя тук долу на земята за пазител на другия. Именно от това описание Вие ще може те да прецените, че такива типични преживявания са действително пълни със значение. Защото те установяват определена връзка между това, което ние можем да бъдем днес, и най-общите интереси на човечеството. Обаче същевременно те ни показват напълно ясно, как в това, което можем да преживеем при тях във вълнуващия се нагоре и надолу душевен живот, главното е: да почувствуваме, как развитието на човечеството е направило този колосален скок от това, което ви описах като първата, така да се каже предиземна имагинация, до това, което е представено в разказа за Каина и Авела като събитие на човечеството след изгонването на рая, след онова изгонване, чрез което стана невидим Пазачът на прага за човека. Запознаването с този скок в развитието на човечеството, това ни показва всъщност първо, какво е този човек, този земен човек.
Защото когато човек проникне напълно с чувството това, което сега бе разказано, той научава постепенно, как този земен човек, така както той е поставен на Земята, е обръщането на това, което е бил някога.
И човек сигурно знае, какво би станал, ако не би настъпило нещо друго.
към текста >>
Ако човекът би се развил в това земно развитие без всичко друго, тогава той би знаел, чие отражение е това
на
Земята
.
Ако човекът би се развил в това земно развитие без всичко друго, тогава той би знаел, чие отражение е това на Земята.
Той не можеше да знае първо това. Всъщност едвам в нашата епоха е дадено хората да могат да знаят, чие отражение е разказът за Каин и Авел: че той е отражение на една велика жертва.
към текста >>
Видите ли, когато искаме да опишем взаимодействието
на
астралното тяло
със
Себе-то, когато искаме да опишем действително това взаимодействие, тогава трябва да опишем неща, които
не
само остават фактически скрити за човешката природа, а трябва да останат скрити.
Човек не може да вижда своето астрално тяло, ето защо също това желание остава непознато за него, той не го изпълнява.
Видите ли, когато искаме да опишем взаимодействието на астралното тяло със Себе-то, когато искаме да опишем действително това взаимодействие, тогава трябва да опишем неща, които не само остават фактически скрити за човешката природа, а трябва да останат скрити.
Но какво е станало чрез това, че това желание и други такива желания, които са насочени към унищожението, към разрушението на човешкото и на други неща на физическото поле, на човешкото съвместно съществуване на Земята, са заглушени? Тези желания са били отслабени. Човешката душа ги чувствува само в една отслабена форма. И това слабо чувствуване на тези желания, които биха били нещо толкова ужасно, ако човек би ги проявил, каквито те са в същност, това е действително човешкото земно познание.
към текста >>
Но какво е станало чрез това, че това желание и други такива желания, които са насочени към унищожението, към разрушението
на
човешкото и
на
други неща
на
физическото поле,
на
човешкото съвместно съществуване
на
Земята
, са заглушени?
Човек не може да вижда своето астрално тяло, ето защо също това желание остава непознато за него, той не го изпълнява. Видите ли, когато искаме да опишем взаимодействието на астралното тяло със Себе-то, когато искаме да опишем действително това взаимодействие, тогава трябва да опишем неща, които не само остават фактически скрити за човешката природа, а трябва да останат скрити.
Но какво е станало чрез това, че това желание и други такива желания, които са насочени към унищожението, към разрушението на човешкото и на други неща на физическото поле, на човешкото съвместно съществуване на Земята, са заглушени?
Тези желания са били отслабени. Човешката душа ги чувствува само в една отслабена форма. И това слабо чувствуване на тези желания, които биха били нещо толкова ужасно, ако човек би ги проявил, каквито те са в същност, това е действително човешкото земно познание.
към текста >>
Толкова много трябваше да бъде отслабено това, което съставлява сбор от тези сили, за да царуват те в човека само така, че той да може да се пренася
със
своите понятия и идеи в другите същества.
Това човешко земно познание представлява затъпените инстинкти на разрушението. Шива /индийският бог на разрушението. Бележка на преводача/ затъпен до такава степен, че той не се проявява, направен е така да се каже като изтъркан плат, изцеден е до човешкия мисловен свят. Това е Майа (илюзията) на вътрешността, това е познанието на човека. Така познанието трябваше да бъде отслабено, съответно така трябваше да бъдат отслабено първоначалното ужасно нещо, в което царува Ариман защото първоначално Ариман е този, който възбужда това желание -, за да бъде отслабена силата на Ариман да такава степен, че човекът да не прояви Аримана в своите действия и да не стане по този начин постоянен служител на Шива.
Толкова много трябваше да бъде отслабено това, което съставлява сбор от тези сили, за да царуват те в човека само така, че той да може да се пренася със своите понятия и идеи в другите същества.
към текста >>
И познанието, такова каквото то е добито
на
Земята
, е тази притъпена жажда
на
Себе-то да премине в другите същества, да разпростре всичко, което е самото то,
не
само в себе си, а над и вън от себе си в другите същества.
Когато човек се стреми да проникне едно друго същество с едно понятие, когато той се стреми да потопи представата в едно друго същество, тогава тази представа, потопена в същността на едно друго същество, е притъпеното оръжие на Каин, което бе забодено в Авела. И фактът, че това оръжие бе притъпено по този начин, това направи възможно, що-то онова, което внезапно бе превърнато в неговата противоположност, да премине в еволюцията. И така човекът минава в бавна еволюция през едно все по-напредващо засилване на познанието, за да развие това, което не трябваше да прояви във физическия свят, защото там то би се превърнало в разрушителен инстинкт, да го развие постепенно първо в предметно знание, след това в имагинативното познание, което прониква все повече в другите същества, в тяхната същност, в инспиративното познание, което прониква още по-дълбоко в същността на другите същества, в интуитивното познание, което прониква напълно в другите същества, обаче живее духовно в другите същества. Така ние се стремим постепенно да разберем, що е в същност това Себе. Астралното тяло, разгледано според неговата най-вътрешна природа, е егоистът, големият егоист; Себе-то е нещо повече от големия егоист, то не иска само себе си, а иска да се пренесе също в другите същества.
И познанието, такова каквото то е добито на Земята, е тази притъпена жажда на Себе-то да премине в другите същества, да разпростре всичко, което е самото то, не само в себе си, а над и вън от себе си в другите същества.
То е повишение на егоизма над и вън от самия себе си.
към текста >>
44.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Познавах някога един сега отдавна починал поет; този човек ми каза веднъж във втората половина
на
80-те години
на
19-то столетие, че изпитва страх пред бъдещето
на
човечеството, че изразът
на
неговия страх беше може би малко парадоксален, обаче този страх и с посоката, която искаше да покаже
със
своя парадоксален израз, той изпитваше сериозна горчивина беше някакси песимистично настроен, защото изпитваше този страх.
Познавах някога един сега отдавна починал поет; този човек ми каза веднъж във втората половина на 80-те години на 19-то столетие, че изпитва страх пред бъдещето на човечеството, че изразът на неговия страх беше може би малко парадоксален, обаче този страх и с посоката, която искаше да покаже със своя парадоксален израз, той изпитваше сериозна горчивина беше някакси песимистично настроен, защото изпитваше този страх.
Този човек каза именно, че му се струва, като че развитието на човечеството към бъдещето става в такава посока, в която човекът ще развие предимно все повече и повече своята глава и всичко останало при човека ще се атрофира по отношение на главата.
към текста >>
Както казах, тази представа му причинява сериозна горчивина и той я изрази парадоксално така: страхувал се, че умственото, интелектуалното същество
на
човека може да вземе някога надмощие, че главата ще бъде като една огромна сфера и хората ще се търкалят тогава като кълба по
земята
.
Както казах, тази представа му причинява сериозна горчивина и той я изрази парадоксално така: страхувал се, че умственото, интелектуалното същество на човека може да вземе някога надмощие, че главата ще бъде като една огромна сфера и хората ще се търкалят тогава като кълба по земята.
Този поет изпитваше една сериозна горчивина с този свой страх; защото той си представяше, че ние живеем в епохата на интелектуализма, на развитието на интелектуалните сили, които имат техния израз в главата, и че тези интелектуални сили ще нарастват все повече и повече, така щото човекът отива към едно бъдеще, което събужда малък копнеж за него. Естествено това е едно напълно парадоксално изказване и бихме могли да кажем по определен начин: също и страхът, който му вдъхваше неговия песимизъм, е по определен начин парадоксален. Но както често се случва с ума, така и в този случай: умът на човека именно, той има тенденцията да се изроди, да прави изводи, когато е налице някое наблюдение.
към текста >>
На
основата
на
тази книга стоят няколко действителни окултни факти, те се намират в средната част
на
книгата, отнасят се за средното развитие
на
Земята
.
Ние имаме тази тенденция в един още приличен смисъл при прословутата книга "Екзотеричен Будизъм" от Синет.
На основата на тази книга стоят няколко действителни окултни факти, те се намират в средната част на книгата, отнасят се за средното развитие на Земята.
По-нататък обаче върху това е изграден един схематизъм от цикли и раси и това се върти и търкаля само около себе си по един все повече или по-малко същ начин. Това са изводи, теории, които са направени от малкото действителни, отговарящи на фактите данни, които също се намират в тази книга. Така беше също и при моя поет. Той имаше на заден план един вид несъзнателна инстинктивна имагинация, която му казваше нещо, което е вярно, бихме могли да кажем, е отчасти вярно, едно зрънце вярно, и от това той направи един център, т.е. преувеличи го до безкрайност.
към текста >>
Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще
на
Земята
, трябва действително да си представим, че формата
на
човешкото чело, формата
на
човешки нос, формата
на
човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което човек носи
на
себе си като земен организъм.
Истината е тази, че фактически за нашата настояща епоха, за нашия сегашен земен цикъл човекът е обхванат по отношение на своята глава в определена еволюция, че цялата формация на главата, цялото развитие на главата ще претърпи в бъдеще изменения.
Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще на Земята, трябва действително да си представим, че формата на човешкото чело, формата на човешки нос, формата на човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което човек носи на себе си като земен организъм.
Но разбира се от само себе си отношението на развиващата се по-нататък глава към останалото тяло през време на Земната епоха никога не ще бъде това на едно търкалящо се кълбо. Следователно това трябва да се приеме като отговарящо на истината само в един много, много тесен размер. В замяна на това през време на по-стари епохи на развитието на Земята, преди средата на Атлантската епоха, изменяем беше останалият организъм на човека, беше обхванат следователно в един вид формиращо развитие. От средата на Атлантската епоха насам организмът на човека вън от главата се е изменил относително малко относително малко -, напротив преди Атлантската епоха човекът е минал по отношение на останалия организъм през големи изменения. От това ще можете да направите извода, който сега обаче е правилен, защото той не е нищо друго освен изразено в думи наблюдение -, че колкото по-далече отиваме в миналото в Атлантската, в Лемурската епоха, човекът е изглеждал съществено различно от днес, даже и за неговия собствен поглед.
към текста >>
В замяна
на
това през време
на
по-стари епохи
на
развитието
на
Земята
, преди средата
на
Атлантската епоха, изменяем беше останалият организъм
на
човека, беше обхванат следователно в един вид формиращо развитие.
Истината е тази, че фактически за нашата настояща епоха, за нашия сегашен земен цикъл човекът е обхванат по отношение на своята глава в определена еволюция, че цялата формация на главата, цялото развитие на главата ще претърпи в бъдеще изменения. Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще на Земята, трябва действително да си представим, че формата на човешкото чело, формата на човешки нос, формата на човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което човек носи на себе си като земен организъм. Но разбира се от само себе си отношението на развиващата се по-нататък глава към останалото тяло през време на Земната епоха никога не ще бъде това на едно търкалящо се кълбо. Следователно това трябва да се приеме като отговарящо на истината само в един много, много тесен размер.
В замяна на това през време на по-стари епохи на развитието на Земята, преди средата на Атлантската епоха, изменяем беше останалият организъм на човека, беше обхванат следователно в един вид формиращо развитие.
От средата на Атлантската епоха насам организмът на човека вън от главата се е изменил относително малко относително малко -, напротив преди Атлантската епоха човекът е минал по отношение на останалия организъм през големи изменения. От това ще можете да направите извода, който сега обаче е правилен, защото той не е нищо друго освен изразено в думи наблюдение -, че колкото по-далече отиваме в миналото в Атлантската, в Лемурската епоха, човекът е изглеждал съществено различно от днес, даже и за неговия собствен поглед. И през Лемурийската епоха човекът е изглеждал напълно различно от това което той е днес.
към текста >>
Когато от най-дълбокия сън сънят има разбира се различни степени когато от най-дълбокия сън човек премине в един по-малко дълбок сън стане ясновиждащ, тогава се получава това, което в развитието
на
Земята
е станало така да се каже действителност по-късно: състоянието, което показва, как е изглеждал човекът в древната Лемурийска епоха, след като беше направил големия скок напред.
Когато от най-дълбокия сън сънят има разбира се различни степени когато от най-дълбокия сън човек премине в един по-малко дълбок сън стане ясновиждащ, тогава се получава това, което в развитието на Земята е станало така да се каже действителност по-късно: състоянието, което показва, как е изглеждал човекът в древната Лемурийска епоха, след като беше направил големия скок напред.
Следователно можем да кажем: съществува една възможност да виждаме това в минало време на земята, чрез това, че човек се отделя със своето себе и своето астрално тяло от физическото и етерното тяло и насочва поглед обратно върху тези тела. Тъй като бихме могли да кажем някому идва на помощ природното устройство, понеже през нощта човекът се намира вън от своето физическо и етерно тяло, той може така да се каже да използува това природно устройство и може да устрои упражнението така, че да се събуди от сън обаче да не се върне в своето физическо и своето етерно тяло, да се събуди като в едно друго съзнание и да насочи тогава поглед върху физическото тяло. От това можете да разберете, че това виждане, за което сега току-що говорих, предлага единствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен човекът в прадалечното минало.
към текста >>
Следователно можем да кажем: съществува една възможност да виждаме това в минало време
на
земята
, чрез това, че човек се отделя
със
своето себе и своето астрално тяло от физическото и етерното тяло и насочва поглед обратно върху тези тела.
Когато от най-дълбокия сън сънят има разбира се различни степени когато от най-дълбокия сън човек премине в един по-малко дълбок сън стане ясновиждащ, тогава се получава това, което в развитието на Земята е станало така да се каже действителност по-късно: състоянието, което показва, как е изглеждал човекът в древната Лемурийска епоха, след като беше направил големия скок напред.
Следователно можем да кажем: съществува една възможност да виждаме това в минало време на земята, чрез това, че човек се отделя със своето себе и своето астрално тяло от физическото и етерното тяло и насочва поглед обратно върху тези тела.
Тъй като бихме могли да кажем някому идва на помощ природното устройство, понеже през нощта човекът се намира вън от своето физическо и етерно тяло, той може така да се каже да използува това природно устройство и може да устрои упражнението така, че да се събуди от сън обаче да не се върне в своето физическо и своето етерно тяло, да се събуди като в едно друго съзнание и да насочи тогава поглед върху физическото тяло. От това можете да разберете, че това виждане, за което сега току-що говорих, предлага единствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен човекът в прадалечното минало.
към текста >>
Обаче сега
на
човешкото,
на
действителното развитие
на
човешкото познание се показва, че може да се стигне до един действителен възглед върху произхода
на
човека
на
Земята
, върху неговата форма чрез ясновидско наблюдение; че никога
не
може да се получи по друг начин едно разбиране за това, какъв е бил например човекът в лемурийската епоха, освен чрез ясновидско наблюдение, освен чрез едно ретроспективно виждане, когато човек се остави да бъде подбуден от впечатленията
на
собственото физическо и етерно тяло.
Обаче сега на човешкото, на действителното развитие на човешкото познание се показва, че може да се стигне до един действителен възглед върху произхода на човека на Земята, върху неговата форма чрез ясновидско наблюдение; че никога не може да се получи по друг начин едно разбиране за това, какъв е бил например човекът в лемурийската епоха, освен чрез ясновидско наблюдение, освен чрез едно ретроспективно виждане, когато човек се остави да бъде подбуден от впечатленията на собственото физическо и етерно тяло.
Тогава се показва обаче така ще знаят хората в бъдеще -, че човекът никога не е бил подобен на никое от живеещите сега в 19-то и 20-то столетие около човека животински форми. Защото формите, които човекът е имал в миналото и които се показват на неговото ясновидско съзнание по посочения начин, се различават от всичко това, което заобикаля човека като животински форми в 19-то и 20-то столетие. Даже и самите изрази, които ние употребихме Телец, Лъв и т. н. са употребени само сравнително. Особено смешно е ще кажат хората на бъдещето да видим, как хората на 19-то и 20-то столетие свързват отивайки нагоре родословното дърво на човека с маймуноподобни същества.
към текста >>
Защото тогава, в Лемурийската епоха маймуни съвсем
не
са съществували във формата, в която те са се явили по-късно
на
Земята
, те са се родили първо от слизащи надолу и отпаднали, изродени човешки форми в много по-късно време*.
Защото тогава, в Лемурийската епоха маймуни съвсем не са съществували във формата, в която те са се явили по-късно на Земята, те са се родили първо от слизащи надолу и отпаднали, изродени човешки форми в много по-късно време*.
*/ Намек също за книгата на А. Базант: "Човекът от къде, къде и накъде". / За насочения в миналото ясновидски поглед едвам в средата на Атлантската епоха могат да бъдат въобще намерени такива животински същества, които могат да бъдат сравнени с живеещите днес маймуни.
към текста >>
Това са
силите
, които те теглят надолу и те съблазняват към твоите лични интереси.
През деня ти не виждаш това животинско продължение, но то съществува в тебе като сили.
Това са силите, които те теглят надолу и те съблазняват към твоите лични интереси.
И когато човек развие това впечатление все повече и повече, той стига до там да познае, кой е всъщност действително Луцифер в нашата еволюция. Колкото повече насочваме по-далече в миналото ясновидския поглед към времето, което отговаря на имагинацията на рая, толкова по-красива става формата, която в същност напомня за животинското само за по-късното време. И когато отидем в миналото даже до райското състояние, където положението се представя така, че животинското продължение на човека е откъснато от самия човек и размножено в Телец, Лъв, Орел, тогава можем да кажем, че тези форми, които назоваваме с тези имена за онези древни времена, могат да бъдат в известно отношение за нас също символи на красотата. Тези форми стават все по-красиви и по-красиви. И когато след това отидем по-нататък в минало миналото, във времето, за което говорихме вчера, когато описахме впечатлението на жертвата, ние стигаме във времето, когато така да се каже формата на Луцифер ни се явява в една величествена красота, само така, както той искаше да се запази в еволюцията от старата Луна към Земята.
към текста >>
И когато след това отидем по-нататък в минало миналото, във времето, за което говорихме вчера, когато описахме впечатлението
на
жертвата, ние стигаме във времето, когато така да се каже формата
на
Луцифер ни се явява в една величествена красота, само така, както той искаше да се запази в еволюцията от старата Луна към
Земята
.
Това са силите, които те теглят надолу и те съблазняват към твоите лични интереси. И когато човек развие това впечатление все повече и повече, той стига до там да познае, кой е всъщност действително Луцифер в нашата еволюция. Колкото повече насочваме по-далече в миналото ясновидския поглед към времето, което отговаря на имагинацията на рая, толкова по-красива става формата, която в същност напомня за животинското само за по-късното време. И когато отидем в миналото даже до райското състояние, където положението се представя така, че животинското продължение на човека е откъснато от самия човек и размножено в Телец, Лъв, Орел, тогава можем да кажем, че тези форми, които назоваваме с тези имена за онези древни времена, могат да бъдат в известно отношение за нас също символи на красотата. Тези форми стават все по-красиви и по-красиви.
И когато след това отидем по-нататък в минало миналото, във времето, за което говорихме вчера, когато описахме впечатлението на жертвата, ние стигаме във времето, когато така да се каже формата на Луцифер ни се явява в една величествена красота, само така, както той искаше да се запази в еволюцията от старата Луна към Земята.
към текста >>
И понеже Луцифер е запазил своята лунна същност, той пренесе в
Земята
като вътрешно качество
на
своята красота егоизма.
От описанието, което дадох в моята книга "Тайната Наука", можете да видите, че на старата Луна на човека бе дадено астралното тяло. Това, което ние носим в нашето астрално тяло, е играло главно една голя ма роля на старата Луна. Ние го охарактеризирахме обаче като егоистичност, като егоизъм. На старата Луна в човека трябваше да бъде посаден този егоизъм и понеже човекът получи на старата Луна своето астрално тяло, то егоизмът обитава именно в неговото астрално тяло.
И понеже Луцифер е запазил своята лунна същност, той пренесе в Земята като вътрешно качество на своята красота егоизма.
Ето защо той е от една страна духът на красотата, от друга страна духът на егоизма. И това, което можем да наречем неговата вреда, неговото беззаконие, би било само това че това, което принадлежеше за човека ако мога да употребя този израз само на Луната, а именно да проникне, да се импрегнира с егоизъм, че той пренесе и посади това на Земята. Чрез това обаче, както често пъти споменах, на човека бе дадено именно възможността да стане в самия себе си, в своята вътрешност едно затворено в себе си, свободно същество. Човекът никога не би станал това, ако Луцифер не беше пренесъл егоизма от Луната на Земята. Така ние се научаваме да познаваме Луцифера във вътрешното изживяване така да се каже като нощен дух.
към текста >>
И това, което можем да наречем неговата вреда, неговото беззаконие, би било само това че това, което принадлежеше за човека ако мога да употребя този израз само
на
Луната, а именно да проникне, да се импрегнира с егоизъм, че той пренесе и посади това
на
Земята
.
Това, което ние носим в нашето астрално тяло, е играло главно една голя ма роля на старата Луна. Ние го охарактеризирахме обаче като егоистичност, като егоизъм. На старата Луна в човека трябваше да бъде посаден този егоизъм и понеже човекът получи на старата Луна своето астрално тяло, то егоизмът обитава именно в неговото астрално тяло. И понеже Луцифер е запазил своята лунна същност, той пренесе в Земята като вътрешно качество на своята красота егоизма. Ето защо той е от една страна духът на красотата, от друга страна духът на егоизма.
И това, което можем да наречем неговата вреда, неговото беззаконие, би било само това че това, което принадлежеше за човека ако мога да употребя този израз само на Луната, а именно да проникне, да се импрегнира с егоизъм, че той пренесе и посади това на Земята.
Чрез това обаче, както често пъти споменах, на човека бе дадено именно възможността да стане в самия себе си, в своята вътрешност едно затворено в себе си, свободно същество. Човекът никога не би станал това, ако Луцифер не беше пренесъл егоизма от Луната на Земята. Така ние се научаваме да познаваме Луцифера във вътрешното изживяване така да се каже като нощен дух. И с онази промяна, която става с нашето Себе и с нашето астрално тяло през време на нашето окултно развитие, е свързано това, че ние се чувствуваме през нощта в обществото на Луцифер.
към текста >>
Човекът никога
не
би станал това, ако Луцифер
не
беше пренесъл егоизма от Луната
на
Земята
.
На старата Луна в човека трябваше да бъде посаден този егоизъм и понеже човекът получи на старата Луна своето астрално тяло, то егоизмът обитава именно в неговото астрално тяло. И понеже Луцифер е запазил своята лунна същност, той пренесе в Земята като вътрешно качество на своята красота егоизма. Ето защо той е от една страна духът на красотата, от друга страна духът на егоизма. И това, което можем да наречем неговата вреда, неговото беззаконие, би било само това че това, което принадлежеше за човека ако мога да употребя този израз само на Луната, а именно да проникне, да се импрегнира с егоизъм, че той пренесе и посади това на Земята. Чрез това обаче, както често пъти споменах, на човека бе дадено именно възможността да стане в самия себе си, в своята вътрешност едно затворено в себе си, свободно същество.
Човекът никога не би станал това, ако Луцифер не беше пренесъл егоизма от Луната на Земята.
Така ние се научаваме да познаваме Луцифера във вътрешното изживяване така да се каже като нощен дух. И с онази промяна, която става с нашето Себе и с нашето астрално тяло през време на нашето окултно развитие, е свързано това, че ние се чувствуваме през нощта в обществото на Луцифер.
към текста >>
И понеже отначало той
не
можеше да бъде достатъчно силен в смисъла
на
развитието
на
Земята
, тази завеса трябваше да бъде дръпната над съня през нощта.
Ето защо онова божествено-духовно Същество, което работеше за напредъка на човека, трябваше да тегли една завеса пред нощното виждане. С това обаче за човека бе изгубено също всичко, което той би могъл иначе да вижда през нощта. И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина. В момента, в който завесата би била изтеглена, завесата, която покрива нощта с тъмнина, ние бихме намерили, че Луцифер е до нас. Ако човекът би бил достатъчно силен, това не би му причинило никаква вреда.
И понеже отначало той не можеше да бъде достатъчно силен в смисъла на развитието на Земята, тази завеса трябваше да бъде дръпната над съня през нощта.
И след първичното изкушение, което остави като свое последствие възможността за човешката свобода, не трябваше да настъпят други изкушения чрез непосредственото виждане на Луцифер от заспиването на човека до неговото събуждане.
към текста >>
И най-голямото изкушение в материалистичната теория
на
физиката, са материалните атоми; защото тези последните
не
са в действителност нищо друго освен
силите
на
Ариман.
Това стана по малко различен начин отколкото при Луцифера. То бе направено така, че външния свят бе потопен за човека в майа, в илюзия, като бе направен да вярва, че вместо Ариман, който надзърта навсякъде, навън в света съществува материя. Навсякъде на мястото, където човекът сънува материя, там в действителност е Ариман.
И най-голямото изкушение в материалистичната теория на физиката, са материалните атоми; защото тези последните не са в действителност нищо друго освен силите на Ариман.
към текста >>
И тази еволюция става така, че човекът развива отивайки към нашето бъдеще все повече и повече
силите
на
интелектуализма.
Но човечеството като цяло се намира в едно развитие, в една еволюция.
И тази еволюция става така, че човекът развива отивайки към нашето бъдеще все повече и повече силите на интелектуализма.
Чрез това него вата глава ще приеме външно пластично една друга форма. В известно отношение началото на това развитие към интелектуализма бе дадено в зората на новите естествени науки, от около 16-то столетие насам. Това интелектуално развитие, когато то ще се задълбочи все повече, ще упражни голямо влияние върху Себе-то и върху астралното тяло на човека.
към текста >>
Настъпи едно време, когато хората още имаха традиция
на
старото ясновидство, то съвпадна именно
със
зората
на
новите естествени науки.
Настъпи едно време, когато хората още имаха традиция на старото ясновидство, то съвпадна именно със зората на новите естествени науки.
. . това беше именно 16-то столетие: тогава хората знаеха, че ще дойде едно бъдеще, когато хората ще станат способни да виждат действително все повече и повече Ариман, поради по-високото развитие на Себе-то и на астралното тяло.
към текста >>
45.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
То показва, как планети и слънца или също отделни човешки култури
на
Земята
или също отделни човеци се изменят чрез техните въплъщения, как изглеждат в редуващото се развитие.
ЕТЕРНОТО ЧОВЕШКО ТЯЛО показва при едно не намиращо се в окултно развитие лице хода на развитието на света, това, което се редува във времето.
То показва, как планети и слънца или също отделни човешки култури на Земята или също отделни човеци се изменят чрез техните въплъщения, как изглеждат в редуващото се развитие.
Следователно, етерното тяло е всъщност разказвачът. То разказва хода на развитието на света. Докато физическото тяло на човека е като един сбор от картини, нарисувани от един художник, етерното се оказва като един вид разказвач, който разказва историята на света в своите собствени вътрешни процеси. И колкото повече един човек е обхванат в едно окултно развитие, толкова по-далече нагоре се простират разказите. Един човек, който е относително малко обхванат в окултно развитие, показва за ясновидския поглед в своето етерно тяло може би няколко поколения, които са го предхождали във физическото наследство, защото това развитие се показва още също в етерното тяло на човека.
към текста >>
То става все повече и повече един израз
на
онова, което представлява стойността
на
човека по отношение
на
неговото същество в Космоса.
АСТРАЛНОТО ТЯЛО на човека може да бъде видяно за обикновеното наблюдение така да се каже само чрез неговия сянков образ, чрез мисловни, волеви, чувствени изживявания.
То става все повече и повече един израз на онова, което представлява стойността на човека по отношение на неговото същество в Космоса.
Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на един човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността на човека в Космоса.
към текста >>
Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло
на
един човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността
на
човека в Космоса.
АСТРАЛНОТО ТЯЛО на човека може да бъде видяно за обикновеното наблюдение така да се каже само чрез неговия сянков образ, чрез мисловни, волеви, чувствени изживявания. То става все повече и повече един израз на онова, което представлява стойността на човека по отношение на неговото същество в Космоса.
Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на един човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността на човека в Космоса.
към текста >>
От това ще видим, дали съответният човек е насочил своето развитие така, че е останал свързан
със
своите лични интереси
на
света в свои лични интереси
Ние описахме, как стигаме до това, че в неговата първична същина астралното тяло е един вид егоист, как обаче окултното развитие трябва да победи този егоизъм чрез това, че интересите на личността стават интереси на света. Ако наблюдаваме астралното тяло на една личност обхваната във високо развитие, тогава ще видим в това астрално тяло, според това, дали то се оказва тъмно или мрачно или се показва вътрешно ясно блестящо, дали то се проявява в пронизително крещящи тонове или в хармонични мелодични звуци.
От това ще видим, дали съответният човек е насочил своето развитие така, че е останал свързан със своите лични интереси на света в свои лични интереси
към текста >>
трябва да може да отдели
силите
на
своето Себе и да пренесе една част от своето себесъзнание в сънищата
на
съответното същество от йерархията
на
Ангелите.
Себе-то на човека показва, колко човек напредва повече в своето развитие, все повече тенденцията да се разцепи, да се раздели. То изпраща така да се каже съдържанието на своето съзнание навън. Това съдържа ние и съзнанието прави посланически пътувания в света. Когато човек иска например да познае едно Същество от йерархията на Ангелите, тогава не е достатъчно той да приложи познавателни сили от обикновено естество. Ако той иска действително да го познае, тогава трябва да може да пренесе своето съзнание, т. е.
трябва да може да отдели силите на своето Себе и да пренесе една част от своето себесъзнание в сънищата на съответното същество от йерархията на Ангелите.
С каквото и същество да се запознаем, ние можем да се научим да го познаем само като пренесем нашето себесъзнание в съответното същество. Този е стремежът на Себе-то да излезе от себе си, да се пренесе в другото същество и това, което е живяло първо само в самия човек, да го оставим да живее по-нататък в другото същество. Този стремеж се показва на една по-ниска степен на човешкото същество, на степента на обикновеното човешко съществувание, в определен стремеж да отстрани от самия себе си своето съзнание. Той се показва в потребност от сън.
към текста >>
Това значи, той да се е развил така далече, че да бъде в състояние да премине
със
своя сън в съзнанието
на
Елохима и да се събуди в Елохима
със
съзнанието
на
този Дух
на
висшите йерархии.
И това, което тласка душевно човека към сън, то е напълно същият импулс, който при висшето развитие на съзнанието не води в несъзнателния свят на съня, а в съзнанието на Ангелите или на Духовете на Формата или на по-висшите йерархии. Така ние можем да изкажем парадоксалните думи: що значи, човек да се научи да познава един от Елохимите, един от Духовете на Формата?
Това значи, той да се е развил така далече, че да бъде в състояние да премине със своя сън в съзнанието на Елохима и да се събуди в Елохима със съзнанието на този Дух на висшите йерархии.
Това значи познаване на едно по-висше Същество: благодарение на по-висшите сили развити в него да отдаде своето съзнание, както го отдава в съня, но да го отдаде благодарение на по-висшите сили развити в него така, че това съзнание да се събуди и да му просветне като съзнание на това по-висше същество.
към текста >>
Следователно, когато човек развива своето астрално тяло и своето Себе, той стига, както виждате, до там, да вижда изпълнен
със
Същества
на
висшите йерархии -Ангели, Архангели, Архаи и т. н.
Необходимо е да опишем още нещо важно, което трябва да разшири повече един направен вече намек.
Следователно, когато човек развива своето астрално тяло и своето Себе, той стига, както виждате, до там, да вижда изпълнен със Същества на висшите йерархии -Ангели, Архангели, Архаи и т. н.
един свят, който по-рано е бил празен за него. Сега Вие можете да зададете въпроса: изменят ли се също и природните царства около човека?
към текста >>
Нашите физици търсят материалните
закони
във външните природни царства.
Нашите физици търсят материалните закони във външните природни царства.
Окултният познавач констатира все повече и повече, че външните природни царства, доколкото те се представят като материални същества, са имагинации на Ариман. Ние знаем, че на основата на животните стоят групови души. Груповите души не са имагинации на Ариман, а отделните индивидуални животни във външни форми са имагинации на Ариман. Когато имаме следователно царството на лъвовете, тяхната групова душа принадлежи така да се каже на добрите духовни Същества и борбата на Ариман против добрите духовни Същества се състои именно в това, че той отпечатва груповите души на животните в отделните индивидуални форми на животните и им отпечатва своите имагинации. Отделните форми лъвове, каквито те ходят реално навън по Земята, са извлечени от груповите души чрез Ариман.
към текста >>
Отделните форми лъвове, каквито те ходят реално навън по
Земята
, са извлечени от груповите души чрез Ариман.
Нашите физици търсят материалните закони във външните природни царства. Окултният познавач констатира все повече и повече, че външните природни царства, доколкото те се представят като материални същества, са имагинации на Ариман. Ние знаем, че на основата на животните стоят групови души. Груповите души не са имагинации на Ариман, а отделните индивидуални животни във външни форми са имагинации на Ариман. Когато имаме следователно царството на лъвовете, тяхната групова душа принадлежи така да се каже на добрите духовни Същества и борбата на Ариман против добрите духовни Същества се състои именно в това, че той отпечатва груповите души на животните в отделните индивидуални форми на животните и им отпечатва своите имагинации.
Отделните форми лъвове, каквито те ходят реално навън по Земята, са извлечени от груповите души чрез Ариман.
Така на нас постепенно ни се показва също и за обикалящият свят преобразяващ се в нещо съвършено различно от това, което той изглежда в майа, в илюзия.
към текста >>
Един човек, който е достигнал
със
своето морално развитие до Разсъдъчната душа, т.е.
Следователно може да се яви случаят, щото един човек да бъде развит само до Сетивната душа, т.е. оставя да владеят в него напълно неговите лични желания, инстинкти и т. н. Да предположим, че един такъв човек се издигне чрез окултното развитие. Последствието ще бъде, че той превръща своята Сетивна душа в Интуитивна душа и има определени интуиции. Обаче тези интуиции не се представят като нещо друго, освен като преобразования на неговите собствени лични нагони, желания и инстинкти.
Един човек, който е достигнал със своето морално развитие до Разсъдъчната душа, т.е.
който е усвоил чисти понятия, общи понятия, които обгръща в своето сърце по определен начин общи световни интереси, той ще превърне поне своята Чувствуваща душа в Инспиративна душа и може да стигне до определени вдъхновения, инспирации, макар и неговата ясновидска сила да не е напълно чиста.
към текста >>
Само когато човекът е стигнал
със
своя Аз действително до Съзнателната душа, тогава той развива първо преобразуването
на
своята Съзнателна душа в Имагинативна душа, а другото се получава така да се каже като едно самопонятно последствие, понеже той е минал вече през другите стадии.
Само когато човекът е стигнал със своя Аз действително до Съзнателната душа, тогава той развива първо преобразуването на своята Съзнателна душа в Имагинативна душа, а другото се получава така да се каже като едно самопонятно последствие, понеже той е минал вече през другите стадии.
Ето защо в нашето вре ме едно съответно действително ясновидство трябва да бъде насочено към това, да постави на човека задачата, да води своето морално развитие по такъв начин, че първо да заличи своите инстинкти, желания от лично естество, от личното същество и да се издигне до становището на общите интереси на света; след това един такъв човек трябва да се старае да обхване себе си действително като Аз, но да се обхване като Аз в Съзнателната душа. Тогава Сетивната душа, Разсъдъчната и Съзнателната душа ще могат да бъдат превърнати без опасност в Интуитивна душа, в Инспиративна душа и в Имагинативна душа.
към текста >>
Сетивната душа има като съдържание инстинктите, желанията и страстите и си служи
със
силите
, които са локализирани в астралното тяло.
Временно преобразеното астрално тяло е сетивната душа на физическото поле; временно преобразеното етерно тяло е Разсъдъчната или Чувствуващата душа и временно преобразеното физическо тяло е Съзнателната душа. Следователно в настоящия цикъл на развитието на човечеството ние имаме Съзнателната душа локализирана първо във физическото тяло, т.е. така, че тя си служи с физическите инструменти /органи/. Разсъдъчната душа в етерното тяло, т. е. тя си служи с движенията на етерното тяло.
Сетивната душа има като съдържание инстинктите, желанията и страстите и си служи със силите, които са локализирани в астралното тяло.
Чувствуващата или Разсъдъчната душа, която има вътрешните чувствени сили, вътрешните сили на състраданието
към текста >>
46.
Съдържание
GA_147 Тайните на прага
Образът
на
Ариман в четвъртата драма във връзка
със
съдбата
на
Щрадер.
За подготвителната дейност за празненствата. Пробуждането на душите. Вътрешните условия за ретроспекция на мировата среднощ. За душевния покой. Пътят на Мария и пътят на Йохан Томасий.
Образът на Ариман в четвъртата драма във връзка със съдбата на Щрадер.
За настроението на очакване.
към текста >>
47.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
В известен смисъл е поразително колко малко всъщност западноевропейското разсъдъчно мислене мисли за това да доведе по-дълбоките основи
на
тези разтърсващи събития до разбиране
със
сърцето, с душата.
За по-дълбокото размишление действително е очебийно, че най-значителното, така да се каже, разтърсва душите на народите в европейския Изток, че там се случват някои неща, които могат да се обяснят само когато се вземе под внимание това, което се случва в живота на народите като бурни вълнения под повърхността на физическо-сетивния свят.
В известен смисъл е поразително колко малко всъщност западноевропейското разсъдъчно мислене мисли за това да доведе по-дълбоките основи на тези разтърсващи събития до разбиране със сърцето, с душата.
И затова чрез непосредствените впечатления на нашето време, така да се каже, може да изглежда като кармична повеля да видим пред душевния си поглед как протича една драма, която изнася на повърхността противоречията в душите на народите.
към текста >>
В наше време е важно да се оставят такива неща да въздействат
на
душата, в такова време, в което пред очите ни в самата Европа се разиграват събития, в които действително проникват
силите
на
народностните души, действащи под повърхността и
не
можещи да бъдат разбрани, без да отправим душевния си взор към тези народностни души.
Щеше да е прекрасно – не само в естетическо отношение, а и с оглед на разбирането на много от случващото се в наше време – да извикаме пред душевния си взор противоположността, която може да се яви пред нас в „Пазителката на душата“, противоположността между това, което е останало като жилка, като импулс в Западна Европа от древната келтска народна душа и което се явява пред нас при част от персонажите в тази драма, и същинския романо-френски елемент, който застава пред душите ни при друга част от действащите лица в драмата; ако бихме могли да видим и по-нататък как в човешкия живот, изразявайки се външно в сетивния живот, се проявяват бурни вълнения, които стават в окултната област. Защото в тази драма виждаме как вследствие на известни събития в сетивния свят сякаш се разпространява неистина, така че отношенията, съществуващи между действащите лица, са изражение на тази неистина, и как, като из глъбините на душевния живот – в този случай от това, което се изживява в тайните на кръвта – истината до известна степен се излива в неистинните отношения на сетивния свят. Всичко това щеше да застане пред душевния ни взор в тази драма.
В наше време е важно да се оставят такива неща да въздействат на душата, в такова време, в което пред очите ни в самата Европа се разиграват събития, в които действително проникват силите на народностните души, действащи под повърхността и не можещи да бъдат разбрани, без да отправим душевния си взор към тези народностни души.
към текста >>
Когато произнасяме това име, трябва да вземем предвид, че то се носи от мъжа, който
със
своите „Великите Посветени“, „Les Grands Initiés“2, a и с други свои съчинения в известен смисъл се явява първовестител
на
езотеричното направление
на
Запада, за което ние искаме да вложим нашите сили.
Това, което щяхме да получим от представлението на тази драма, е свързано и с факта, че в тази драма имаме пред себе си произведение на нашия многоуважаван Едуард Шуре.
Когато произнасяме това име, трябва да вземем предвид, че то се носи от мъжа, който със своите „Великите Посветени“, „Les Grands Initiés“2, a и с други свои съчинения в известен смисъл се явява първовестител на езотеричното направление на Запада, за което ние искаме да вложим нашите сили.
Отново и отново трябва да преосмисляме това, което е внесъл Едуард Шуре в съвременността, а също и в бъдещото развитие на човечеството, създавайки с това цяла една епоха. Затова мога не само от най-дълбоките пориви на собственото си сърце, но и от сърдечния устрем на всички събрали се тук приятели да изразя най-голямо удовлетворение по повод факта, че по време и на този мюнхенски цикъл и сезон Едуард Шуре отново ще бъде сред нас. Той участва в сутрешния цикъл, но тъй като имаме и тържества, на които ще бъдем всички заедно, всички приятели ще имат възможност да се видят лично с човека, който със своята гениалност и дълбоко разбиране на езотеричните отношения, изхождайки от най-съкровени импулси, отново застава на наша страна в настоящото време, когато, както всички вие знаете, бяхме въвлечени в една борба, която ни беше натрапена и която ние наистина не сме търсили. Дълбоката връзка с Едуард Шуре отново се показа в това, че със своето отворено писмо – което бе отпечатвано нееднократно в нашите „Вести“ и което можете да намерите и в прекрасната книга на нашия уважаван приятел Ойген Леви – той застана на наша страна в една борба, хвърлила важни лъчи светлина върху това, къде по отношение на нашите стремления трябва да търсим истина и къде противници, защото така се налага да ги наричаме.
към текста >>
Той участва в сутрешния цикъл, но тъй като имаме и тържества,
на
които ще бъдем всички заедно, всички приятели ще имат възможност да се видят лично с човека, който
със
своята гениалност и дълбоко разбиране
на
езотеричните отношения, изхождайки от най-съкровени импулси, отново застава
на
наша страна в настоящото време, когато, както всички вие знаете, бяхме въвлечени в една борба, която ни беше натрапена и която ние наистина
не
сме търсили.
Това, което щяхме да получим от представлението на тази драма, е свързано и с факта, че в тази драма имаме пред себе си произведение на нашия многоуважаван Едуард Шуре. Когато произнасяме това име, трябва да вземем предвид, че то се носи от мъжа, който със своите „Великите Посветени“, „Les Grands Initiés“2, a и с други свои съчинения в известен смисъл се явява първовестител на езотеричното направление на Запада, за което ние искаме да вложим нашите сили. Отново и отново трябва да преосмисляме това, което е внесъл Едуард Шуре в съвременността, а също и в бъдещото развитие на човечеството, създавайки с това цяла една епоха. Затова мога не само от най-дълбоките пориви на собственото си сърце, но и от сърдечния устрем на всички събрали се тук приятели да изразя най-голямо удовлетворение по повод факта, че по време и на този мюнхенски цикъл и сезон Едуард Шуре отново ще бъде сред нас.
Той участва в сутрешния цикъл, но тъй като имаме и тържества, на които ще бъдем всички заедно, всички приятели ще имат възможност да се видят лично с човека, който със своята гениалност и дълбоко разбиране на езотеричните отношения, изхождайки от най-съкровени импулси, отново застава на наша страна в настоящото време, когато, както всички вие знаете, бяхме въвлечени в една борба, която ни беше натрапена и която ние наистина не сме търсили.
Дълбоката връзка с Едуард Шуре отново се показа в това, че със своето отворено писмо – което бе отпечатвано нееднократно в нашите „Вести“ и което можете да намерите и в прекрасната книга на нашия уважаван приятел Ойген Леви – той застана на наша страна в една борба, хвърлила важни лъчи светлина върху това, къде по отношение на нашите стремления трябва да търсим истина и къде противници, защото така се налага да ги наричаме.
към текста >>
Дълбоката връзка с Едуард Шуре отново се показа в това, че
със
своето отворено писмо – което бе отпечатвано нееднократно в нашите „Вести“ и което можете да намерите и в прекрасната книга
на
нашия уважаван приятел Ойген Леви – той застана
на
наша страна в една борба, хвърлила важни лъчи светлина върху това, къде по отношение
на
нашите стремления трябва да търсим истина и къде противници, защото така се налага да ги наричаме.
Това, което щяхме да получим от представлението на тази драма, е свързано и с факта, че в тази драма имаме пред себе си произведение на нашия многоуважаван Едуард Шуре. Когато произнасяме това име, трябва да вземем предвид, че то се носи от мъжа, който със своите „Великите Посветени“, „Les Grands Initiés“2, a и с други свои съчинения в известен смисъл се явява първовестител на езотеричното направление на Запада, за което ние искаме да вложим нашите сили. Отново и отново трябва да преосмисляме това, което е внесъл Едуард Шуре в съвременността, а също и в бъдещото развитие на човечеството, създавайки с това цяла една епоха. Затова мога не само от най-дълбоките пориви на собственото си сърце, но и от сърдечния устрем на всички събрали се тук приятели да изразя най-голямо удовлетворение по повод факта, че по време и на този мюнхенски цикъл и сезон Едуард Шуре отново ще бъде сред нас. Той участва в сутрешния цикъл, но тъй като имаме и тържества, на които ще бъдем всички заедно, всички приятели ще имат възможност да се видят лично с човека, който със своята гениалност и дълбоко разбиране на езотеричните отношения, изхождайки от най-съкровени импулси, отново застава на наша страна в настоящото време, когато, както всички вие знаете, бяхме въвлечени в една борба, която ни беше натрапена и която ние наистина не сме търсили.
Дълбоката връзка с Едуард Шуре отново се показа в това, че със своето отворено писмо – което бе отпечатвано нееднократно в нашите „Вести“ и което можете да намерите и в прекрасната книга на нашия уважаван приятел Ойген Леви – той застана на наша страна в една борба, хвърлила важни лъчи светлина върху това, къде по отношение на нашите стремления трябва да търсим истина и къде противници, защото така се налага да ги наричаме.
към текста >>
Неохотно ми е
със
задна дата да коментирам разсъдъчно това, което наистина няма теоретичен, разсъдъчен произход, това, което стои пред нас в своите образи като вдъхновение от духовния свят и за което така и
не
мога да говоря разсъдъчно другояче, освен по начина, по който може да говори и някой друг, който е вникнал в нещата.
Ако си спомняте за случилото се на сцената през последните дни, ще видите, че то предлага много неща, които могат да се свържат с обсъжданията от този лекционен цикъл. Смея да кажа, че след различни запитвания всяка година правех опит не само с перо, но до известна степен разработих и нещо като обяснение, като своего рода коментар към нашите Мистерийни драми, но все отново отлагах тази работа поради основанията, които отчасти очертах в предварителните бележки към „Пробуждането на душите“.
Неохотно ми е със задна дата да коментирам разсъдъчно това, което наистина няма теоретичен, разсъдъчен произход, това, което стои пред нас в своите образи като вдъхновение от духовния свят и за което така и не мога да говоря разсъдъчно другояче, освен по начина, по който може да говори и някой друг, който е вникнал в нещата.
Съществува известна потребност нещата, дадени по този начин, да се оставят да говорят сами за себе си и да не ги нагласяме, така да се каже, към разводнени представи, които никога не могат да бъдат нещо друго освен разсъдъчно мислене и теоретизиране. Все пак в този цикъл лекции може би е възможно да се опрем на някои неща. И днес бих искал преди всичко да насоча вашето внимание към това, което ви беше представено в Девета, Десета и Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“. Именно в тези картини имаме пред себе си нещо, което би могло да се нарече прости образни впечатления, докато вероятно мнозина биха могли да очакват, че след сценичните действия, отнасящи се до духовната област и египетското посвещение, пред душевния взор ще бъде представено нещо по-бурно, по-трагично, би могло да се каже нещо по-гръмогласно, а не протичащо в тишината на душата. И въпреки това всичко, което би могло да бъде различно в Девета, Десета и Тринадесета картина, щеше да изглежда невярно за окултния поглед.
към текста >>
Това, което изживяват душите по време
на
своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка
на
земята
.
Девета картина е посветена главно на онзи душевен момент в Мария, когато в душата ѝ навлиза съзнание за това, което тази душа, така да се каже, още не е преживяла напълно съзнателно в своите глъбини в предшестващия деваканически период, и за това, през което е преминала тя в далечното минало, в периода, който се отнася до египетското посвещение. В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот.
Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята.
Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ. Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана. Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ. Подготвените души будуват по време на този период от духовния им живот в тази мирова среднощ.
към текста >>
Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине
със
съзнание през това, което се нарича мирова среднощ.
Девета картина е посветена главно на онзи душевен момент в Мария, когато в душата ѝ навлиза съзнание за това, което тази душа, така да се каже, още не е преживяла напълно съзнателно в своите глъбини в предшестващия деваканически период, и за това, през което е преминала тя в далечното минало, в периода, който се отнася до египетското посвещение. В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот. Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята.
Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ.
Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана. Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ. Подготвените души будуват по време на този период от духовния им живот в тази мирова среднощ. Този факт обаче все още не обуславя това, такива души, които, благодарение на съответната си подготовка, прекарват съзнателно времето между смъртта и ново раждане, т.е.
към текста >>
със
мисленето ми… А там, далеч,
със мисленето ми… А там, далеч,
към текста >>
със
ледена духовна светлина...
със ледена духовна светлина...
към текста >>
Свръхинтелигентните съвременници, които отричат антропософията,
със
сигурност спадат към тези, за които поетът казва:
Мога да си представя, че мнозина ще намерят достойни за порицание от една или друга естетическа гледна точка начина, по който тези Мистерийни драми стоят пред нас. И тези възражения, сред многото други възражения срещу антропософията, загубват значение за този, който е в състояние да се пренесе в настроението на Ариман.
Свръхинтелигентните съвременници, които отричат антропософията, със сигурност спадат към тези, за които поетът казва:
към текста >>
След това обаче Ариман се явява пред нас в най-сериозния си облик там, където смъртта
на
Щрадер малко по малко се вплита в действието, представено в Мистерийната драма, вплита се така, че в
силите
, изхождащи от тази смърт, душевният поглед трябва да търси източника
на
всичко, което изобщо се случва в „Пробуждането
на
душите“.
След това обаче Ариман се явява пред нас в най-сериозния си облик там, където смъртта на Щрадер малко по малко се вплита в действието, представено в Мистерийната драма, вплита се така, че в силите, изхождащи от тази смърт, душевният поглед трябва да търси източника на всичко, което изобщо се случва в „Пробуждането на душите“.
И все отново и отново е необходимо да се повтаря, че това пробуждане става по различен начин. При Мария то става благодарение на факта, че вследствие на особените условия пред душата на Мария застават онези душевни сили, които намират своя осезаемо духовен израз в Луна и Астрид. При Йохан Томасий то се случва благодарение на факта, че в него става изживяване на „магичното творене на собствената същност“ по начина, по който то застава осезаемо духовно – ако мога да употребя този абсурден израз – пред него в образа на другата Филия; и пак по друг начин при Капезий, благодарение на Филия. Но и в съвършено различни форми постепенно може да зазори пробуждането в душите. Така в Девета картина виждаме как то се заражда в душата на Щрадер.
към текста >>
Единствено
със
труд
съдържат те.
Единствено със труд
към текста >>
НАГОРЕ