Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
14
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
Намерени са
23667
резултата от
1756
текста в
24
страници с части от думите : '
Време
'.
На страница
14
:
1000
резултата в
37
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
От друга страна, върху земното развитие може да се въздейства, като от духовния към физическия свят се изпраща това, което е придобито по
време
на живота на земята и е пренесено през портата на смъртта42.
Така, от една страна, може да се действа от физическия в духовния свят, да се помага на мъртвите, като им се чете, като им се изпращат мисли, свързани с духовната наука.
От друга страна, върху земното развитие може да се въздейства, като от духовния към физическия свят се изпраща това, което е придобито по време на живота на земята и е пренесено през портата на смъртта42.
Характерен факт е, че физическият свят може да възприеме онова, което е получило променена форма поради това, че придобитото във физическия живот е пренесено през портата на смъртта и е метаморфозирало в духовния свят. И така, като метаморфоза, натрупаният житейски опит отново се спуска от духовния свят към земята.
към текста >>
Обикновената представа за света, която предлагат нравствените изисквания, се критикува от този религиозен човек по един много умен начин: песимизмът, обхванал нашето настояще по всевъзможни начини, не е нещо безпочвено, а произлиза от един жив житейски трагизъм, който впрочем се е усещал във всички
време
на.
Днес се повяват толкова много популярни сборници, в които човечеството може да види всичко, което са поднесли като мъдрост онези хора, които казват: „Но истинска наслада е, простете, да вникваме в духа на вековете“42 и т.н., и как после стигаме до „възходът на сегашния ни ден“43.За целта днес има наистина много средства. Искам да обърна внимание на едно томче от този сборник с религиозни въпроси на настоящето44. Тези религиозни въпроси се разглеждат много своеобразно. Първо с цялата високомерна мъдрост на настоящето се посочва как човекът не може да бъде доволен от това, което му дава естествената наука, от това, че има просто натуралистична представа за света. После се показва как човекът не може да се задоволи с проста нравствена представа за света, за да може после да се издигне до това, което авторът на тази книжчица нарича своя религиозна картина на света.
Обикновената представа за света, която предлагат нравствените изисквания, се критикува от този религиозен човек по един много умен начин: песимизмът, обхванал нашето настояще по всевъзможни начини, не е нещо безпочвено, а произлиза от един жив житейски трагизъм, който впрочем се е усещал във всички времена.
И този религиозен човек обръща внимание на това как песимизмът на знанието се е проявявал в различни времена. Човек вярва, че чрез своите мисли ще стигне дотам да не знае нищо, стремежът към познание никога да не може да го удовлетвори. Той дава за пример големи авторитети като Плиний Стари45, великия римски естествоизпитател, който казва: „Човекът е същество, изтъкано от безброй противоречия, най-нещастното от всички творения, доколкото останалите творения нямат потребности, излизащи извън рамките на природата. Но човекът е изпълнен с безкрайно много желания и потребности, които никога не могат да бъдат задоволени. Природата му представлява една лъжа, най-голямата нищожност, обединена с най-голямото високомерие.
към текста >>
И този религиозен човек обръща внимание на това как песимизмът на знанието се е проявявал в различни
време
на.
Искам да обърна внимание на едно томче от този сборник с религиозни въпроси на настоящето44. Тези религиозни въпроси се разглеждат много своеобразно. Първо с цялата високомерна мъдрост на настоящето се посочва как човекът не може да бъде доволен от това, което му дава естествената наука, от това, че има просто натуралистична представа за света. После се показва как човекът не може да се задоволи с проста нравствена представа за света, за да може после да се издигне до това, което авторът на тази книжчица нарича своя религиозна картина на света. Обикновената представа за света, която предлагат нравствените изисквания, се критикува от този религиозен човек по един много умен начин: песимизмът, обхванал нашето настояще по всевъзможни начини, не е нещо безпочвено, а произлиза от един жив житейски трагизъм, който впрочем се е усещал във всички времена.
И този религиозен човек обръща внимание на това как песимизмът на знанието се е проявявал в различни времена.
Човек вярва, че чрез своите мисли ще стигне дотам да не знае нищо, стремежът към познание никога да не може да го удовлетвори. Той дава за пример големи авторитети като Плиний Стари45, великия римски естествоизпитател, който казва: „Човекът е същество, изтъкано от безброй противоречия, най-нещастното от всички творения, доколкото останалите творения нямат потребности, излизащи извън рамките на природата. Но човекът е изпълнен с безкрайно много желания и потребности, които никога не могат да бъдат задоволени. Природата му представлява една лъжа, най-голямата нищожност, обединена с най-голямото високомерие. Предвид това тъй огромно зло най-доброто за него е да се самоубие.“
към текста >>
След това този човек, както мнозина наши съ
време
нници, отхвърля всичко „мистично“ – всичко, което той причислява към мистиката – и открива правилния начин да се понрави на хората.
За нашия религиозен човек всичко това са невъзможни пътища. Затова той се обръща към пътя, който, разбира се, смята като единствения християнски път. И той казва: „Човек трябва да се отвърне от земята и да се насочи към царството Божие.“ Сега следва описание на това царство Божие. Това описание на царството Божие на църковния човек може да причини на онзи, който – не искам да поставям никакви други изисквания – може да мисли логически, който не е попаднал в това, което нарекох липса на взаимовръзка на мислите, дълбока болка поради липсата на съдържание, поради абсурда и липсата на връзка между мислите, които се намират в това описание на царството Божие.
След това този човек, както мнозина наши съвременници, отхвърля всичко „мистично“ – всичко, което той причислява към мистиката – и открива правилния начин да се понрави на хората.
Защото днес човек може да си спечели най-въодушевеното одобрение, когато говори много за неща, които хората нямат нужда да разбират. Всичко останало е глупост, може да се каже на хората. И тогава те слушат как някой им „доказва“, че това е глупост и че няма смисъл да ги занимават с това. Накрая, ако човек все още е завладян от безсмислието, се казва: „Истинското битие е любовта.“ После се казва високопарно, че няма съдържание, в което думата любов, любов, любов да не се повтаря постоянно, и то по начин, че всъщност никаква любов не идва в света.
към текста >>
Сега Ви моля: в действителност дух и любов са едно, но съще
време
нно любовта е най-висшата форма на духовния живот, следователно отново една част, но частта съще
време
нно представлява цялото!
Сега Ви моля: в действителност дух и любов са едно, но същевременно любовта е най-висшата форма на духовния живот, следователно отново една част, но частта същевременно представлява цялото!
Тук имате най-ужасяващата несвързаност на мисленето! Всичко се основава на това, че Бог е любов. Затова той трябва да каже: „Когато се говори за Божия гняв49 и за Божието наказание, това трябва да се разбира като израз на неговата любов.“
към текста >>
И в същото
време
е в състояние да каже на хората, че това е тъй висша философия, че той би си уронил достойнството, ако допусне, че науката има да каже нещо за духовния живот.
Този човек успява да направи това, което Ви представям.
И в същото време е в състояние да каже на хората, че това е тъй висша философия, че той би си уронил достойнството, ако допусне, че науката има да каже нещо за духовния живот.
към текста >>
Той се възпротивява на това, че човек става мистик, защото иска да преодолее индивидуалността, докато в същото
време
трябва да остане в природата чрез ограничението на физическото си тяло.
И ето, понякога идват такива хора, за които може да се каже: „Тъй като и в сън Господ дава на Възлюбения Си.“54 Това обаче е нещо, което може би за този религиозен човек би могло да се яви като откровение. Виждаме, че той може да разглежда живота, може да извлича опитности от живота. Но че страда от липса на взаимовръзки в мисленето, това може да се види, когато се четат болезнени изречения като тези.
Той се възпротивява на това, че човек става мистик, защото иска да преодолее индивидуалността, докато в същото време трябва да остане в природата чрез ограничението на физическото си тяло.
Не бива да не признаваме житейските ограничения: „В рамките на земния живот55 те не могат и не трябва да се отхвърлят“.
към текста >>
Вече е необходимо този, който иска сериозно да се занимава с духовна наука, да насочи поглед към това, което действително живее в нашето
време
.
Вече е необходимо този, който иска сериозно да се занимава с духовна наука, да насочи поглед към това, което действително живее в нашето време.
Защото когато понякога със сериозни и интензивни изказвания се посочва необходимостта от духовната наука, това е, защото онези хора, които са в състояние, трябва да осъзнаят в нашето настояще как духовната наука е изискване на времето и по какъв начин духовното схващане се намира в лагера, от който идват противниковите гласове.
към текста >>
Защото когато понякога със сериозни и интензивни изказвания се посочва необходимостта от духовната наука, това е, защото онези хора, които са в състояние, трябва да осъзнаят в нашето настояще как духовната наука е изискване на
време
то и по какъв начин духовното схващане се намира в лагера, от който идват противниковите гласове.
Вече е необходимо този, който иска сериозно да се занимава с духовна наука, да насочи поглед към това, което действително живее в нашето време.
Защото когато понякога със сериозни и интензивни изказвания се посочва необходимостта от духовната наука, това е, защото онези хора, които са в състояние, трябва да осъзнаят в нашето настояще как духовната наука е изискване на времето и по какъв начин духовното схващане се намира в лагера, от който идват противниковите гласове.
към текста >>
Днес Ви представих един човек – книжката не е насочена непременно към нашата духовна наука – като пример за едно всеобщо съ
време
нно явление.
Днес Ви представих един човек – книжката не е насочена непременно към нашата духовна наука – като пример за едно всеобщо съвременно явление.
Духовната наука не се споменава в нея, защото за човека, когото също лично познавам, тя е нещо във висша степен незначително, което, разбира се, представлява само част от мистиката. Но ние виждаме човек, който е придобил огромна известност в своята област и се смята за един от най-сериозните авторитети, който в своята мисловна система, ако тя се провери, предлага на човечеството такива неща, които не се забелязват от хиляди, защото изобщо не се разглеждат по правилен начин.
към текста >>
2.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
НА СЪ
ВРЕМЕ
ННОТО КУЛТУРНО ЧОВЕЧЕСТВО
НА СЪВРЕМЕННОТО КУЛТУРНО ЧОВЕЧЕСТВО
към текста >>
И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно
време
в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер.
Мнозина от Вас ще забележат, че когато се задълбочават в духовната наука или антропософията, срещат най-различни трудности. Човек навлиза в духовната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки. Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки.
И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер.
При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи. Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота. Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави живота ми по-труден. Особено силно чувстват това онези, които именно със своя духовен стремеж са зависими от мнението на външния свят. По този начин възникват наистина най-разнообразни трудности.
към текста >>
При други приятели, след като са се задълбочавали известно
време
в духовната наука, се явява нещо, би могло да се каже, като тревога, нещо, което поражда страх, страх от въпроси: как човек да се справи с живота и т.н.
При други приятели, след като са се задълбочавали известно време в духовната наука, се явява нещо, би могло да се каже, като тревога, нещо, което поражда страх, страх от въпроси: как човек да се справи с живота и т.н.
Много от Вас, разбира се, е трябвало да си задават подобни въпроси. Такива въпроси често са въпроси на усещанията и чувствата. В днешното разглеждане бих искал да изходя от такива трудности във вътрешния душевен живот.
към текста >>
За тях са знаели определени хора във всички
време
на.
Това беше големият въпрос именно в хода на 19-то столетие. Вие знаете, че съществуват духовни закони, закони за духовните светове.
За тях са знаели определени хора във всички времена.
Също и в хода на 19-то столетие, разбира се, когато духовната наука все още не е била приела формата, позната ни сега, е имало така наречени окултни общества, повече или по-малко достойни за това име, които са се грижили за окултните истини, за духовните истини по най-различен начин и които също така са имали определено виждане за това какво означават духовните истини за света. И сега, в средата на 19. век, във връзка с най-дълбоките импулси на новото развитие на човечеството настъпва криза. Тази криза се състои в особен разцвет на материализма във всички области, в областта на познанието, в житейската област. Материализмът е в разцвет.
към текста >>
Определени кръгове, които са имали духовно-научно схващане – все още не във формата, в която ние се опитваме да се стремим в пълна скромност, – следователно онези, които са имали завещано или несвое
време
нно духовно знание за развитието на човечеството, са се питали: как да се справим с това, което настъпва в човечеството като зло чрез материализма?
Ние знаем, че се появяват много хора, които искат да развият всеобщ светоглед от естественонаучния материализъм. Но този теоретически материализъм все още не е най-пагубното нещо. Практическият материализъм, материализмът, който навлиза в етичния и социален живот, в религиозните чувства на хората, той е този, който в хода на 19-то столетие довежда човечеството до криза. И тези от споменатите окултни общества, които са знаели нещо за това, от средата на 19. век са давали указания как човек да се справи с този материализъм.
Определени кръгове, които са имали духовно-научно схващане – все още не във формата, в която ние се опитваме да се стремим в пълна скромност, – следователно онези, които са имали завещано или несвоевременно духовно знание за развитието на човечеството, са се питали: как да се справим с това, което настъпва в човечеството като зло чрез материализма?
И те си казвали: ще се справим, ако дадем на човека доказателство, че в нашето обкръжение са налични също духовни факти и духовни истини така, както са налични сетивни факти. Но хората, бих казал, са били свикнали само с експерименталното мислене и с външното възприятие и изживяване. И така, тези хора с духовно-научни познания можели да дадат доказателства за духовния свят само по начина, по който се доказват природните процеси на външния сетивен свят. И така се опитвало всичко възможно. И в хода на 19-то столетие ние виждаме движения, стремящи се към това, да убеждават хората в битието на един духовен свят.
към текста >>
И така, ние виждаме, че тъкмо при хората, имащи отношение към житейските въпроси, се появява един определен страх, когато се говори за това, че най-важните импулси, от които се нуждаят нашето
време
и бъдещето, трябва да дойдат от истинското духовно познание, от възгледа, че реални духовни сили и духовни същества са налични в човешкото обкръжение така, както са налични сетивни факти и сетивни същества.
Спиритизмът има особеността, че трябва да въздейства по външен начин чрез това, което може да се представи пред външните сетива като химически или физически експеримент. В голямата си част този метод, желаещ да уподоби духовната наука на естествената наука, днес вече в голямата си част, подчертавам, е изчерпан и все повече ще се показва като такъв, защото духът, образно казано, разбира се, не може да се хване от хората с ръце. По този начин много от това, което се изнася чрез всевъзможни машинации от страна на определени така наречени окултни общества в хода на 19-то столетие до наши дни повече дискредитира духовно-научното изследване, отколкото го подкрепя.
И така, ние виждаме, че тъкмо при хората, имащи отношение към житейските въпроси, се появява един определен страх, когато се говори за това, че най-важните импулси, от които се нуждаят нашето време и бъдещето, трябва да дойдат от истинското духовно познание, от възгледа, че реални духовни сили и духовни същества са налични в човешкото обкръжение така, както са налични сетивни факти и сетивни същества.
Истински страх изпълва хората, които се занимават с проблема за развитието на човечеството. Нека Ви дам един пример. От такива примери, които се отнасят до всеобщи житейски явления, може да се научи много. Ако отправим поглед към едно голямо движение, тогава ясно виждаме в него на какво всъщност се натъкваме всекидневно.
към текста >>
Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето
време
, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58.
Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера.
И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение. Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука. И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота.
към текста >>
За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето
време
, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58. Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера. И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение. Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко.
За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука.
И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота. Аз трябва да прозра, че всички тези импулси, които искам да даря на човечеството по моя път, са безпочвени. Първо трябва да си изградя основа, трябва да проникна в това, в което съм вярвал досега, с по-дълбоката обосновка от страна на духовната наука. Аз трябва да приема духовните факти, реалните духовни факти.“
към текста >>
Виждате ли, този, който не признава такива духовни факти и си изгражда всевъзможни мисли и идеали за това, как може да се стимулира развитието на човечеството днес, прилича на човек, който има градина с много растения, които започват да линеят и съхнат, а той прави ту едно, ту друго, през цялото
време
полага грижи, но не постига нищо.
Виждате ли, този, който не признава такива духовни факти и си изгражда всевъзможни мисли и идеали за това, как може да се стимулира развитието на човечеството днес, прилича на човек, който има градина с много растения, които започват да линеят и съхнат, а той прави ту едно, ту друго, през цялото време полага грижи, но не постига нищо.
Да, някое растение малко се подобрява, с друго нещата се влошават. Но като цяло нещата с растенията не се подобряват. Защо става така? Защото е възможно някаква болест да е поразила корените, които той не е проверил. Такова е положението със социалните стремежи на хора като Жорес.
към текста >>
Те хвърлят извънредно много сили, полагат извънредно много грижи във връзка с повърхността, но забравят за корените, защото в корените на нашия съ
време
нен човешки живот липсва признаването на един действителен духовен свят.
Да, някое растение малко се подобрява, с друго нещата се влошават. Но като цяло нещата с растенията не се подобряват. Защо става така? Защото е възможно някаква болест да е поразила корените, които той не е проверил. Такова е положението със социалните стремежи на хора като Жорес.
Те хвърлят извънредно много сили, полагат извънредно много грижи във връзка с повърхността, но забравят за корените, защото в корените на нашия съвременен човешки живот липсва признаването на един действителен духовен свят.
И когато се представят толкова добре обосновани социални убеждения, в действителност те не носят плодове на човечеството, ако не са подкрепени с възгледите, които могат да се получат само от духовната наука. Следователно действителен напредък в развитието на съвременното човечество би могъл да се осъществи само ако се приеме духовната наука, най-важната нейна част за нашето време: признаването на действителни духовни същества и духовни сили. Трябва да сме наясно, че най-добрите хора, с най-искрени убеждения, имат трудности да схванат найважното: признаването на духовния свят като такъв.
към текста >>
Следователно действителен напредък в развитието на съ
време
нното човечество би могъл да се осъществи само ако се приеме духовната наука, най-важната нейна част за нашето
време
: признаването на действителни духовни същества и духовни сили.
Защо става така? Защото е възможно някаква болест да е поразила корените, които той не е проверил. Такова е положението със социалните стремежи на хора като Жорес. Те хвърлят извънредно много сили, полагат извънредно много грижи във връзка с повърхността, но забравят за корените, защото в корените на нашия съвременен човешки живот липсва признаването на един действителен духовен свят. И когато се представят толкова добре обосновани социални убеждения, в действителност те не носят плодове на човечеството, ако не са подкрепени с възгледите, които могат да се получат само от духовната наука.
Следователно действителен напредък в развитието на съвременното човечество би могъл да се осъществи само ако се приеме духовната наука, най-важната нейна част за нашето време: признаването на действителни духовни същества и духовни сили.
Трябва да сме наясно, че най-добрите хора, с най-искрени убеждения, имат трудности да схванат найважното: признаването на духовния свят като такъв.
към текста >>
„Ние трябва да го разбираме60 (това духовно движение), най-малкото в образувания около Щайнер кръг, като много повече от религиозно движение сред нашите съ
време
нници, макар и не с оригинален произход, но от синкретичен вид, което е насочено към основите на живота.
В Цюрих обърнах внимание на един човек, който е добър пример за казаното. Това е човек59, който говори за духовната наука напълно доброжелателно и речта му също така е отпечатана, човек, който има смелостта да разглежда пред една много добре образована публика живеещото в нашето духовно движение вече не като обикновена глупост. Този човек обаче не може да се въздържи да не признае най-важното, реалността на духовния свят. Какво казва той?
„Ние трябва да го разбираме60 (това духовно движение), най-малкото в образувания около Щайнер кръг, като много повече от религиозно движение сред нашите съвременници, макар и не с оригинален произход, но от синкретичен вид, което е насочено към основите на живота.
Ние би трябвало да го разглеждаме като движение за освобождаване на свръхсетивните интереси на хората и по този начин като надрастване на държащия се за сетивното реализъм. Преди всичко трябва да разпознаем в него движение, което води хората до осъзнаване на нравствените проблеми и подтиква към работа за вътрешно прераждане чрез усърдно себевъзпитание. Достатъчно е да се прочете Щайнеровата книга „Теософия“, за да се забележи с каква сериозност човекът се насочва към работата за своето нравствено пречистване и себеусъвършенстване.“ Не Ви чета тези думи поради някаква прищявка, а защото искаме ясно да видим как външният свят се отнася към нашите стремежи. Ние виждаме, че това е един добронамерен човек, който разглежда движението ни като синкретично, защото не го познава, не знае, че е ново движение затова, защото то също така се основава на нещо, което е ново в света: на едно ново естественонаучно направление, което представлява негов фундамент. Той не може да каже нищо, защото не го разбира.
към текста >>
И когато човек се остави на въздействието на цялата лекция, изнесена от него, „Мисловният свят на интелигенцията“, ще забележи: човекът мисли, че нашето
време
има нужда от духовно възпитание, и открива в нашето движение опит човечеството да се насърчи към това духовно движение.
Преди всичко трябва да разпознаем в него движение, което води хората до осъзнаване на нравствените проблеми и подтиква към работа за вътрешно прераждане чрез усърдно себевъзпитание. Достатъчно е да се прочете Щайнеровата книга „Теософия“, за да се забележи с каква сериозност човекът се насочва към работата за своето нравствено пречистване и себеусъвършенстване.“ Не Ви чета тези думи поради някаква прищявка, а защото искаме ясно да видим как външният свят се отнася към нашите стремежи. Ние виждаме, че това е един добронамерен човек, който разглежда движението ни като синкретично, защото не го познава, не знае, че е ново движение затова, защото то също така се основава на нещо, което е ново в света: на едно ново естественонаучно направление, което представлява негов фундамент. Той не може да каже нищо, защото не го разбира. Но е настроен добронамерено спрямо нашето движение.
И когато човек се остави на въздействието на цялата лекция, изнесена от него, „Мисловният свят на интелигенцията“, ще забележи: човекът мисли, че нашето време има нужда от духовно възпитание, и открива в нашето движение опит човечеството да се насърчи към това духовно движение.
Тогава обаче той казва, и това е характерното: „В своите насочени към свръхсетивното спекулации то представлява реакция, насочена срещу материализма. Така то лесно губи основата на действителността и се издига в хипотези – той вярва, че реалните духовни познания са хипотези, а не познания, – в ясновидски фантазии, в царство на блянове, така че изгубва своето значение за реалността на индивидуалния и социален живот.“
към текста >>
По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез мислите, които са възприели от своето образование, от цялата своя съ
време
нност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, според които духовният свят може да се проявява във физическия.
По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез мислите, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, според които духовният свят може да се проявява във физическия.
И че такива хора са изправени пред тази невъзможност, че това представлява широко разпространено явление тъкмо при най-добрите хора в настоящето, този факт обуславя появата на определени, макар и несъзнателни, но поради това не и по-малко значителни житейски лъжи в нашата епоха. Такива житейски лъжи могат да се наблюдават навсякъде.
към текста >>
Пред нас стои човек, който, за да добие необходимите възгледи в тази сфера, се запознава действително с всички исторически факти, изучава историята на изминалите епохи и иска да научи от фактите на изминалите
време
на какво може да се случи в настоящето, за да може да избегне грешките, които са възникнали в социалните стремления на човечеството в по-ранни
време
на.
Да разгледаме случая Жорес, защото той представлява един типичен случай. Пред нас имаме човек, открояващ се от останалото човечество, който търси с всички средства социално познание за подобряване на това, което той е познал по правилен начин: че то трябва да доведе човечеството само до задънена улица.
Пред нас стои човек, който, за да добие необходимите възгледи в тази сфера, се запознава действително с всички исторически факти, изучава историята на изминалите епохи и иска да научи от фактите на изминалите времена какво може да се случи в настоящето, за да може да избегне грешките, които са възникнали в социалните стремления на човечеството в по-ранни времена.
към текста >>
След като излага различни фактори, които са действали в Римската империя, за да се разбере какво трябва да оказва влияние в настоящето, след като показва какво е действало в древногръцкия свят, за да се схване какво трябва да се проявява в други
време
на, след като показва различни неща с изключителен стремеж към познание, той пише и една глава за новото
време
.
В целия си стремеж Жорес, като други, се изправя пред невъзможността да признае по реален начин духовния свят, че в развитието на човечеството потокът на духовния живот произтича от духовния свят. Едно от най-хубавите изречения61, написани от Жорес, се отнася до връзките, които възникват между социализма и патриотизма в смисъла на Жорес. Жорес се опитва да покаже как действат историческите събития в развитието на човечеството.
След като излага различни фактори, които са действали в Римската империя, за да се разбере какво трябва да оказва влияние в настоящето, след като показва какво е действало в древногръцкия свят, за да се схване какво трябва да се проявява в други времена, след като показва различни неща с изключителен стремеж към познание, той пише и една глава за новото време.
Една забележителна глава в тази книга на Жорес, която се отнася до пролетариата и патриотизма. Интересно е да се разгледа тази малка глава, за да се види какво всъщност протича в душите на най-добрите хора от нашето обкръжение. В тази глава Жорес иска да покаже, че за новия социален напредък главното не е поземлената собственост, а индустрията и т.н., но за тези неща няма да говорим. Важното е, че тук той е принуден да обърне внимание на личността на Жана д‘Арк, девата от Орлеан62. Сега помислете, че един човек, който живее изцяло в идеите на настоящето, обръща внимание на една личност, за която всеки, който познава новата история, знае – с това трябва да се съгласи всеки, който разглежда обективно фактите, – че ако тя не се бе намесила, картата на Европа днес просто щеше да е съвсем друга.
към текста >>
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото
време
исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи.
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи.
Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк. Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала? Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят. Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се прозре. Че духовният свят е говорил чрез Жана д‘Арк, това не могат да разберат такива хора.
към текста >>
Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено
време
, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото
време
, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят.
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи. Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк. Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала?
Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят.
Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се прозре. Че духовният свят е говорил чрез Жана д‘Арк, това не могат да разберат такива хора. И все пак, когато говорят за действителни събития, за хора като Орлеанската дева, те трябва да отдадат това, което се случва – помислете само: това, което се случва – на личности, чийто духовен живот не признават, чийто духовен живот напълно сигурно не биха искали да последват.
към текста >>
“ Тогава в теологическата сфера това е произлязло от същото убеждение, от което днес, след относително по-кратко
време
, отколкото е било в теологията, говорят учените хора.
Но това не трябва да се окачествява като пример, който трябва да се следва, за да може някак да се внасят духовни сили във физическия свят! “ Още много вода ще изтече в Рейн, докато по-широки кръгове хора осъзнаят и признаят цялото значение на факта, за който говорим. Днес вече учените са възприели държането, което тогава Орлеанската дева е била възприела спрямо теолозите. Защото това, върху което Жорес обръща внимание, сега принадлежи към дълбокия трагизъм на явлението на девата от Орлеан тогава. Теолозите са казвали: „Това, което тя излага като свои духовни познания за света, не се съгласува с нещата, които познаваме от нашата теология!
“ Тогава в теологическата сфера това е произлязло от същото убеждение, от което днес, след относително по-кратко време, отколкото е било в теологията, говорят учените хора.
Орлеанската дева отговаря на онези, които я преценяват от теологическа гледна точка и твърдят, че тя трябва да оправдае своите чудеса и своята мисия чрез свещените книги: „В книгата на Бог е написано много повече, отколкото във всички Ваши книги! “ Това изказване е историческо. Но то е изказване, което и днес има стойност. По същия начин от гледната точка на духовната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на духовните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда преди всичко от традициите. Колко далеч е всичко това от тесногръдия патриотизъм на земевладелеца!
към текста >>
“ Да, от устата на нашите съ
време
нници едно такова признание звучи наистина хубаво.
“ Това изказване е историческо. Но то е изказване, което и днес има стойност. По същия начин от гледната точка на духовната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на духовните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда преди всичко от традициите. Колко далеч е всичко това от тесногръдия патриотизъм на земевладелеца! Жана обаче долавя божествените гласове на своето сърце, когато отправя поглед към сияйните и чисти небесни висини!
“ Да, от устата на нашите съвременници едно такова признание звучи наистина хубаво.
Но какво представлява то, изречено от най-видните наши съвременници? Признание за нещо, което се смята повече или по-малко за поезия, за поезия, която животът може да направи повече или по-малко хубава, на което обаче не може да се приписва реалност. И това всъщност произвежда житейската лъжа!
към текста >>
Но какво представлява то, изречено от най-видните наши съ
време
нници?
Но то е изказване, което и днес има стойност. По същия начин от гледната точка на духовната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на духовните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда преди всичко от традициите. Колко далеч е всичко това от тесногръдия патриотизъм на земевладелеца! Жана обаче долавя божествените гласове на своето сърце, когато отправя поглед към сияйните и чисти небесни висини! “ Да, от устата на нашите съвременници едно такова признание звучи наистина хубаво.
Но какво представлява то, изречено от най-видните наши съвременници?
Признание за нещо, което се смята повече или по-малко за поезия, за поезия, която животът може да направи повече или по-малко хубава, на което обаче не може да се приписва реалност. И това всъщност произвежда житейската лъжа!
към текста >>
Защото съ
време
нното естественонаучно развитие е допринесло за това, медицината да придобие материалистичен характер.
Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука. Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие. Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука.
Защото съвременното естественонаучно развитие е допринесло за това, медицината да придобие материалистичен характер.
Разбира се, благодарение на този материалистичен характер тя си е извоювала много успехи и е достатъчно само да се посочи извънредно големият напредък, който е осъществен в областта на хирургията, за да се намери основание, когато се твърди, както аз също казвам, че човек трябва да се удивлява на новите постижения на естествената наука. Но има и други, не по-маловажни страни на медицинското познание и медицинското изкуство, които ужасно страдат под въздействието на материалистическия мироглед и които ще могат да имат светло бъдеще само ако внесат духовно-научно познание в своите изследвания.
към текста >>
За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго
време
.
Разбира се, някои по-благоразумни изследователи често инстинктивно усещат нещата. Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този напредък! “ Тъкмо тук нещата са маскирани, защото точно това не е вярно. Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на духовното изследване. Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек.
За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго време.
В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц. Разбира се, има всевъзможни достойни за похвала опити, насочени срещу властващия материализъм в медицината. Но тези опити не са достатъчни, защото преди всичко липсва разбирането, че не просто трябва да се прави нещо срещу материалистическата медицина, а че преди всичко е необходимо да се работи с това – но в духовно-научен смисъл, – което модерната медицина си е извоювала: именно спомагателните средства, от които тъкмо в тази област се нуждаем външно. Но човечеството би се удивило много на това, което може да се получи като резултат, ако в клиниките, в дисекционните зали се влезе с духовно-научни възгледи и ако се внесе духовно-научният мироглед във всички други области на медицинската дейност. Но в тази посока трябва има стремежи.
към текста >>
Бих искал и тук, както тези дни направих и в Цюрих68, да обърна внимание на това, как в цялото мислене на нашите съ
време
нници живеят ограничеността, нелогичното, липсата на взаимовръзка между нещата.
Бих искал и тук, както тези дни направих и в Цюрих68, да обърна внимание на това, как в цялото мислене на нашите съвременници живеят ограничеността, нелогичното, липсата на взаимовръзка между нещата.
Това произтича от факта, че в новото развитие естествената наука действа като заслепена за това ново човечество. Тази естествена наука е постигнала забележителни резултати във връзка с външния сетивен свят и хората, които по-рано се грижеха за духовното благополучие, се чувстват, бих казал, все по-изтласкани на заден план. Особено за определени теолози нещата не вървят никак добре. Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа.
към текста >>
Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съ
време
нното човечество, в мислещия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на духовно-научния въпрос.
Тази естествена наука е постигнала забележителни резултати във връзка с външния сетивен свят и хората, които по-рано се грижеха за духовното благополучие, се чувстват, бих казал, все по-изтласкани на заден план. Особено за определени теолози нещата не вървят никак добре. Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа. Ако в някои отношения тя се освети от духовната наука, в нея ще се открият някои основни истини.
Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съвременното човечество, в мислещия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на духовно-научния въпрос.
Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен стремеж, се намират в специално състояние. Те имат истини, но тези истини са неприложими в живота, защото останалите науки са отхвърлили обектите на тези истини. Теолозите имат истини за душата, но душата е отхвърлена от естествената наука. И сега теологията вероятно изрича истини, но тя не се грижи за обектите. Тя дори иска да остави обектите на естествената наука, защото в много отношения теолозите са твърде лениви, за да свързват това с естествената наука.
към текста >>
Значими мисли – нашето
време
трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността!
Не говорим в повърхностния смисъл, в който сега се говори за преходен период, а в един друг смисъл. Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове. За духовния изследовател това представлява очевиден факт. Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период. Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот.
Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността!
Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората. И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето. Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава.
към текста >>
Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите
време
на са били оплождани от духовните светове.
Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове. За духовния изследовател това представлява очевиден факт. Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период. Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот. Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността!
Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове.
Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората. И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето. Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава. Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с мисленето, чувствата и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи.
към текста >>
И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето
време
, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето.
Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот. Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората.
И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето.
Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава. Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с мисленето, чувствата и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи. Той знае също така, че това е довело в настоящето до материализма, че нещата трябва да са други. В края на краищата той е и не малко радикален, защото говори за това, че през 19. век хората са обхванати от страстта на спорта, комформизма, мамонизма.
към текста >>
Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съ
време
нници: че духовният свят е този, който трябва да се открие.
Вече е необходимо действително да се прозре цялата сериозност и цялото значение на едно такова разглеждане. И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме. За съжаление днес хората живеят прекалено безсмислено! Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното.
Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие.
Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл. В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж.
към текста >>
Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много
време
, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл.
И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме. За съжаление днес хората живеят прекалено безсмислено! Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното. Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие.
Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл.
В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж. Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното.
към текста >>
Но вече е настъпил такъв период от
време
, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съ
време
нната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят.
В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж. Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното.
Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят.
Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества.
към текста >>
Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от
време
, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата литература – и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл.
Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от време, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата литература – и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл.
Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят. Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин. Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес. И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем. И от тази вътрешна хармония може също да настъпи и хармония в нашия живот.
към текста >>
3.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ние бихме могли да минем покрай нашата съ
време
нност, бихме могли да живеем в тази съ
време
нност напълно безразлично, ако не развиваме имагинативен живот в съжителството с други същества, преди всичко с други хора.
Всичко това се дължи на имагинации, които винаги се предизвикват в нашето етерно тяло чрез съвместния живот с нашите ближни. И всъщност ние носим в нашето тяло винаги нещо, което не е съвсем правилно да се нарече спомен, защото то е много по-реално от спомена. В себе си носим тези, да кажем, по-висши спомени, имагинации, които сме получили от всички впечатления от хората, с които сме били заедно, които обаче все още непрекъснато получаваме. Ние ги носим в себе си и в края на краищата те образуват голяма част от онова, което изобщо наричаме наш вътрешен живот, не вътрешен живот, оформен в ясни спомени, а такъв, който се изразява в едно всеобхватно усещане, настроение, представа за света, за нашия живот в света.
Ние бихме могли да минем покрай нашата съвременност, бихме могли да живеем в тази съвременност напълно безразлично, ако не развиваме имагинативен живот в съжителството с други същества, преди всичко с други хора.
Това, което се проявява и за което трябва да внимаваме като принадлежащо на елементарния свят и на нашето етерно тяло, е онова, което наричаме интерес на нашата душа към обкръжаващия ни свят. Това, което се намира в нашето етерно тяло предимно като сили, се проявява чрез това, че в определени случаи благодарение на някакъв интерес към даден човек попадаме в плен на този интерес. Такъв интерес, който се оформя между единия и другия човек, почива върху напълно определени връзки между единия и другия етерен човек и тези връзки пораждат непрекъснатата игра на имагинациите. Така живеем с тези имагинации и интереси, за чието действие и за чиито сили и т.н. често не можем да си дадем сметка или имаме само неопределена представа за тях и понеже нашият ежедневен живот не протича в будност, а малко или много в притъпено състояние, изобщо не ги забелязваме.
към текста >>
Такова едно същество като тези елементарни същества сме и ние във
време
то, след като сме преминали през портата на смъртта, когато носим нашето тяло с нас в продължение на няколко дена.
Следователно ние имаме елементарен свят, към който принадлежим посредством нашето етерно тяло, с който създаваме конкретни отношения с особени елементарни същества. И така, в този елементарен свят се запознаваме със същества, които са толкова действителни, колкото хората, животните тук, във физическия свят, които обаче не се инкарнират, а остават само до етерното – най-твърдата им телесност е именно етерната. Така, както тук се движим сред хора, така също се движим непрекъснато между елементарни същества. Някои стоят по-далеч от нас, но имат отношения с други хора. Но определен брой от тях стоят много близко до нас, а някои се намират в най-интимни отношения с нас и опосредстват връзката ни с космическо-елементарния свят.
Такова едно същество като тези елементарни същества сме и ние във времето, след като сме преминали през портата на смъртта, когато носим нашето тяло с нас в продължение на няколко дена.
Тогава, така да се каже, сме станали едно такова елементарно същество. Често сме описвали процеса на преминаване през портата на смъртта. Но колкото по-точно се разглежда, толкова по-точни имагинации се получават. Защото това, което непосредствено се възприема като впечатления след преминаването на даден човек през портата на смъртта, живее в имагинации, проявява се като имагинации. След смъртта се състои едно взаимодействие между нашето етерно тяло и неговото еквивалентно етерно същество.
към текста >>
С елементарния свят сме в непрекъсната връзка в будно състояние, а по
време
на сън останалото в леглото физическо тяло и етерното ни тяло са в косвена връзка с този елементарен свят, когато се намираме с Аза и астралното си тяло извън физическото и етерното си тяло.
Едно друго царство, което се намира постоянно в нашето обкръжение и към което принадлежим също така, както към елементарния свят, можем да наречем душевния свят. Името е без значение.
С елементарния свят сме в непрекъсната връзка в будно състояние, а по време на сън останалото в леглото физическо тяло и етерното ни тяло са в косвена връзка с този елементарен свят, когато се намираме с Аза и астралното си тяло извън физическото и етерното си тяло.
Но с този по-висш свят, който имам предвид сега, се намираме в най-непосредствена връзка, само че това не се осъзнава в обикновения живот. Ние сме свързани с него по време на сън, когато астралното ни тяло се намира свободно около нас, както и в будно състояние, когато връзката се опосредства чрез силите, които физическото тяло е привлякло към себе си, следователно тази връзка не е толкова пряка. В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло. Ние се намираме в най-тясна връзка с голям брой от тези чисто астрални същества по време на нашия живот, както и след смъртта. И тук хората се различават едни от други по това, че различните хора са свързани с различни астрални същества.
към текста >>
Ние сме свързани с него по
време
на сън, когато астралното ни тяло се намира свободно около нас, както и в будно състояние, когато връзката се опосредства чрез силите, които физическото тяло е привлякло към себе си, следователно тази връзка не е толкова пряка.
Едно друго царство, което се намира постоянно в нашето обкръжение и към което принадлежим също така, както към елементарния свят, можем да наречем душевния свят. Името е без значение. С елементарния свят сме в непрекъсната връзка в будно състояние, а по време на сън останалото в леглото физическо тяло и етерното ни тяло са в косвена връзка с този елементарен свят, когато се намираме с Аза и астралното си тяло извън физическото и етерното си тяло. Но с този по-висш свят, който имам предвид сега, се намираме в най-непосредствена връзка, само че това не се осъзнава в обикновения живот.
Ние сме свързани с него по време на сън, когато астралното ни тяло се намира свободно около нас, както и в будно състояние, когато връзката се опосредства чрез силите, които физическото тяло е привлякло към себе си, следователно тази връзка не е толкова пряка.
В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло. Ние се намираме в най-тясна връзка с голям брой от тези чисто астрални същества по време на нашия живот, както и след смъртта. И тук хората се различават едни от други по това, че различните хора са свързани с различни астрални същества. Също така двама души могат да имат отношения с общи астрални същества – като в същото време всеки от тях може да има връзки и с други, – но те двамата имат общи отношения с едно или повече астрални същества.
към текста >>
В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по
време
на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло.
Едно друго царство, което се намира постоянно в нашето обкръжение и към което принадлежим също така, както към елементарния свят, можем да наречем душевния свят. Името е без значение. С елементарния свят сме в непрекъсната връзка в будно състояние, а по време на сън останалото в леглото физическо тяло и етерното ни тяло са в косвена връзка с този елементарен свят, когато се намираме с Аза и астралното си тяло извън физическото и етерното си тяло. Но с този по-висш свят, който имам предвид сега, се намираме в най-непосредствена връзка, само че това не се осъзнава в обикновения живот. Ние сме свързани с него по време на сън, когато астралното ни тяло се намира свободно около нас, както и в будно състояние, когато връзката се опосредства чрез силите, които физическото тяло е привлякло към себе си, следователно тази връзка не е толкова пряка.
В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло.
Ние се намираме в най-тясна връзка с голям брой от тези чисто астрални същества по време на нашия живот, както и след смъртта. И тук хората се различават едни от други по това, че различните хора са свързани с различни астрални същества. Също така двама души могат да имат отношения с общи астрални същества – като в същото време всеки от тях може да има връзки и с други, – но те двамата имат общи отношения с едно или повече астрални същества.
към текста >>
Ние се намираме в най-тясна връзка с голям брой от тези чисто астрални същества по
време
на нашия живот, както и след смъртта.
Името е без значение. С елементарния свят сме в непрекъсната връзка в будно състояние, а по време на сън останалото в леглото физическо тяло и етерното ни тяло са в косвена връзка с този елементарен свят, когато се намираме с Аза и астралното си тяло извън физическото и етерното си тяло. Но с този по-висш свят, който имам предвид сега, се намираме в най-непосредствена връзка, само че това не се осъзнава в обикновения живот. Ние сме свързани с него по време на сън, когато астралното ни тяло се намира свободно около нас, както и в будно състояние, когато връзката се опосредства чрез силите, които физическото тяло е привлякло към себе си, следователно тази връзка не е толкова пряка. В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло.
Ние се намираме в най-тясна връзка с голям брой от тези чисто астрални същества по време на нашия живот, както и след смъртта.
И тук хората се различават едни от други по това, че различните хора са свързани с различни астрални същества. Също така двама души могат да имат отношения с общи астрални същества – като в същото време всеки от тях може да има връзки и с други, – но те двамата имат общи отношения с едно или повече астрални същества.
към текста >>
Също така двама души могат да имат отношения с общи астрални същества – като в същото
време
всеки от тях може да има връзки и с други, – но те двамата имат общи отношения с едно или повече астрални същества.
Но с този по-висш свят, който имам предвид сега, се намираме в най-непосредствена връзка, само че това не се осъзнава в обикновения живот. Ние сме свързани с него по време на сън, когато астралното ни тяло се намира свободно около нас, както и в будно състояние, когато връзката се опосредства чрез силите, които физическото тяло е привлякло към себе си, следователно тази връзка не е толкова пряка. В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло. Ние се намираме в най-тясна връзка с голям брой от тези чисто астрални същества по време на нашия живот, както и след смъртта. И тук хората се различават едни от други по това, че различните хора са свързани с различни астрални същества.
Също така двама души могат да имат отношения с общи астрални същества – като в същото време всеки от тях може да има връзки и с други, – но те двамата имат общи отношения с едно или повече астрални същества.
към текста >>
Към този свят, в който се намират такива астрални същества, ние, хората, принадлежим от
време
то, когато – след като сме преминали през портата на смъртта – сме изоставили етерното си тяло.
Към този свят, в който се намират такива астрални същества, ние, хората, принадлежим от времето, когато – след като сме преминали през портата на смъртта – сме изоставили етерното си тяло.
С нашата индивидуалност тогава ставаме такива същества в душевния свят, а нашето непосредствено обкръжение се състои от такива същества от душевния свят. Със съдържанието на елементарния свят сме свързани дотолкова, доколкото можем да събудим онова, което предизвиква имагинации по описания начин. Но този елементарен свят тогава в известен смисъл е извън нас. Той, можем също да кажем, е под нас. Той е повече част от това, което използваме за връзка с останалия свят.
към текста >>
Духовно обученият трябва най-малко за кратко
време
да се трансформира така, че да приеме в себе си нещо от привичките, от особеностите на съществото, от човешкото същество, с което желае да осъществи контакт.
Ще ни стане ясно какво представлява такова влияние от душевния свят върху нас, ако опиша с няколко думи как то се представя пред духовно обучения, който е в състояние да получава инспирации от духовния свят. То му се представя така, че той може да осъзнае тези инспирации само тогава, когато може да възприеме в себе си нещо от съществото, което желае да го инспирира, нещо от спецификите, от житейската тенденция и посока на съществото. Става въпрос за това, че духовно обученият трябва да развие съзнателни отношения с някой мъртъв не просто по околния път чрез етерното тяло, а по този непосредствен начин чрез инспирации. Така че е необходимо да носи в душата си нещо повече от това, което може да се предизвика от интереса, от съпреживяването.
Духовно обученият трябва най-малко за кратко време да се трансформира така, че да приеме в себе си нещо от привичките, от особеностите на съществото, от човешкото същество, с което желае да осъществи контакт.
Той трябва да се вживее така, че да може да си каже: ти възприемаш толкова много от неговите привички, че би могъл да правиш по неговия начин това, което той би могъл да прави, да чувства, усеща, желае. За това „би могъл“ става дума! Възможността трябва да е налице. Трябва да се заживее по-интимно с мъртвия. За духовно обучения има много начини да осъществи по-близки отношения с мъртвия, при условие че самият мъртвец го допуска.
към текста >>
Но Вие виждате, че човекът също така действа непосредствено отвъд
време
то чрез това, че след като е минал през портата на смъртта, той продължава да инспирира живеещите тук, на физическия план.
За да можем да осъществим съзнателна връзка с мъртвите, ние трябва да можем като тях по определен начин да станем независими от лични симпатии и антипатии. Така също ще разберете, че цялото отношение на мъртвите към живите, доколкото то се основава на инспирации, които също така са винаги налице, дори и да не се забелязват, и постоянно живеят в астралното тяло на човека, така че човек се намира във връзка с мъртвите и по този директен начин – че цялото отношение на мъртвите към живите е зависимо от настроението, което имаме в нашия живот тук, на земята. Ако сме настроени враждебно към другите хора, ако нямаме интерес към съвремието и не участваме в житейските процеси, следователно ако нямаме независим интерес към съвремието, към нашите ближни, мъртвите няма да се доближат до нас така, както ни се иска. Те няма да могат да навлязат в душите ни по правилния начин, или, ако се налага, за тях това ще бъде особено тежко, защото ще са принудени да го сторят чрез страдание и болка. Съжителството между мъртвите и живите е нещо наистина много сложно.
Но Вие виждате, че човекът също така действа непосредствено отвъд времето чрез това, че след като е минал през портата на смъртта, той продължава да инспирира живеещите тук, на физическия план.
И е напълно вярно, че тези, които живеят в определено време на земята, преди всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по време на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
към текста >>
И е напълно вярно, че тези, които живеят в определено
време
на земята, преди всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по
време
на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
Така също ще разберете, че цялото отношение на мъртвите към живите, доколкото то се основава на инспирации, които също така са винаги налице, дори и да не се забелязват, и постоянно живеят в астралното тяло на човека, така че човек се намира във връзка с мъртвите и по този директен начин – че цялото отношение на мъртвите към живите е зависимо от настроението, което имаме в нашия живот тук, на земята. Ако сме настроени враждебно към другите хора, ако нямаме интерес към съвремието и не участваме в житейските процеси, следователно ако нямаме независим интерес към съвремието, към нашите ближни, мъртвите няма да се доближат до нас така, както ни се иска. Те няма да могат да навлязат в душите ни по правилния начин, или, ако се налага, за тях това ще бъде особено тежко, защото ще са принудени да го сторят чрез страдание и болка. Съжителството между мъртвите и живите е нещо наистина много сложно. Но Вие виждате, че човекът също така действа непосредствено отвъд времето чрез това, че след като е минал през портата на смъртта, той продължава да инспирира живеещите тук, на физическия план.
И е напълно вярно, че тези, които живеят в определено време на земята, преди всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по време на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
към текста >>
Помислете за по-ранните
време
на, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки.
Да, в инстинктите на хората се съдържа едно усещане за това влияние, усещане за това, че нещата трябва да са така. Това може да се види, ако обърнем внимание на начина на живот по-рано, който сега отмира, защото в хода на своето развитие човечеството постоянно приема нови форми на живот. По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от реалността на духовните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за живота като цяло. Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите навици и обичаи. Какво са правили?
Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки.
Когато бащата е бил мъртъв от дълго време, поради факта, че синът е продължил пътя на баща си, през физическия свят е била създавана комуникативна връзка, така че се е образувало сродяване на дейността на сина с дейността на бащата, и бащата е можел да продължи да действа в сина си. На този принцип са се основавали много неща в живота. И ако цели съсловия му придават голямо значение, така че в тях или в семействата на тези съсловия продължава да живее тази или онази реалност, това се основава на факта, че се е усещала необходимостта: в житейските навици на по-късно живеещите трябва да се приемат навиците на живелите по-рано, но само ако тези житейски навици са достатъчно зрели, че да дойдат от тях, след като са преминали през портата на смъртта. Защото едва тогава те стават достатъчно зрели.
към текста >>
Когато бащата е бил мъртъв от дълго
време
, поради факта, че синът е продължил пътя на баща си, през физическия свят е била създавана комуникативна връзка, така че се е образувало сродяване на дейността на сина с дейността на бащата, и бащата е можел да продължи да действа в сина си.
Това може да се види, ако обърнем внимание на начина на живот по-рано, който сега отмира, защото в хода на своето развитие човечеството постоянно приема нови форми на живот. По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от реалността на духовните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за живота като цяло. Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите навици и обичаи. Какво са правили? Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки.
Когато бащата е бил мъртъв от дълго време, поради факта, че синът е продължил пътя на баща си, през физическия свят е била създавана комуникативна връзка, така че се е образувало сродяване на дейността на сина с дейността на бащата, и бащата е можел да продължи да действа в сина си.
На този принцип са се основавали много неща в живота. И ако цели съсловия му придават голямо значение, така че в тях или в семействата на тези съсловия продължава да живее тази или онази реалност, това се основава на факта, че се е усещала необходимостта: в житейските навици на по-късно живеещите трябва да се приемат навиците на живелите по-рано, но само ако тези житейски навици са достатъчно зрели, че да дойдат от тях, след като са преминали през портата на смъртта. Защото едва тогава те стават достатъчно зрели.
към текста >>
Това приключва, както знаете, с напредъка на човешкото развитие и вече наближава
време
то, когато този наследствен принцип, тези консервативни отношения няма да имат особено значение.
Това приключва, както знаете, с напредъка на човешкото развитие и вече наближава времето, когато този наследствен принцип, тези консервативни отношения няма да имат особено значение.
Физическите връзки няма да могат да се проявяват по същия начин, както е било по-рано. Затова обаче хората трябва все повече да възприемат духовно-научни познания по съзнателен начин, така че да могат съзнателно да се свържат с такива житейски навици от по-ранни времена, с които трябва да се съобразяват, за да може животът да се развива непрекъснато. От началото на петата следатлантска културна епоха ние живеем в преходно време, през което в по-голяма или по-малка степен се разпростира хаосът. Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните времена по много по-съзнателен начин чрез познанията на духовната наука. Несъзнателно, инстинктивно някои хора вече са го направили.
към текста >>
Затова обаче хората трябва все повече да възприемат духовно-научни познания по съзнателен начин, така че да могат съзнателно да се свържат с такива житейски навици от по-ранни
време
на, с които трябва да се съобразяват, за да може животът да се развива непрекъснато.
Това приключва, както знаете, с напредъка на човешкото развитие и вече наближава времето, когато този наследствен принцип, тези консервативни отношения няма да имат особено значение. Физическите връзки няма да могат да се проявяват по същия начин, както е било по-рано.
Затова обаче хората трябва все повече да възприемат духовно-научни познания по съзнателен начин, така че да могат съзнателно да се свържат с такива житейски навици от по-ранни времена, с които трябва да се съобразяват, за да може животът да се развива непрекъснато.
От началото на петата следатлантска културна епоха ние живеем в преходно време, през което в по-голяма или по-малка степен се разпростира хаосът. Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните времена по много по-съзнателен начин чрез познанията на духовната наука. Несъзнателно, инстинктивно някои хора вече са го направили. Но това, което все още е инстинктивно, трябва да стане съзнателно. Това не се забелязва, но ако някой може да изучава историята духовно, ако разглежда реалните условия, а не се ограничава до ужасяващите абстракции, преобладаващи днес тъкмо в средите на така наречените просветени, той ще забележи, че изучаващото се в дадена епоха носи определен характер само защото хората несъзнателно, инстинктивно се свързват с това, което се излъчва от умрелите в настоящето.
към текста >>
От началото на петата следатлантска културна епоха ние живеем в преходно
време
, през което в по-голяма или по-малка степен се разпростира хаосът.
Това приключва, както знаете, с напредъка на човешкото развитие и вече наближава времето, когато този наследствен принцип, тези консервативни отношения няма да имат особено значение. Физическите връзки няма да могат да се проявяват по същия начин, както е било по-рано. Затова обаче хората трябва все повече да възприемат духовно-научни познания по съзнателен начин, така че да могат съзнателно да се свържат с такива житейски навици от по-ранни времена, с които трябва да се съобразяват, за да може животът да се развива непрекъснато.
От началото на петата следатлантска културна епоха ние живеем в преходно време, през което в по-голяма или по-малка степен се разпростира хаосът.
Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните времена по много по-съзнателен начин чрез познанията на духовната наука. Несъзнателно, инстинктивно някои хора вече са го направили. Но това, което все още е инстинктивно, трябва да стане съзнателно. Това не се забелязва, но ако някой може да изучава историята духовно, ако разглежда реалните условия, а не се ограничава до ужасяващите абстракции, преобладаващи днес тъкмо в средите на така наречените просветени, той ще забележи, че изучаващото се в дадена епоха носи определен характер само защото хората несъзнателно, инстинктивно се свързват с това, което се излъчва от умрелите в настоящето. Ако хората някога действително се научат да разбират големите образователни идеи, които се разпространяват в дадена епоха от водещите педагози – от истинските такива, а не от шарлатаните, – те ще видят, че тези водещи педагогически мисли имат произхода си в същността на тези, които са умрели преди известно време.
към текста >>
Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните
време
на по много по-съзнателен начин чрез познанията на духовната наука.
Това приключва, както знаете, с напредъка на човешкото развитие и вече наближава времето, когато този наследствен принцип, тези консервативни отношения няма да имат особено значение. Физическите връзки няма да могат да се проявяват по същия начин, както е било по-рано. Затова обаче хората трябва все повече да възприемат духовно-научни познания по съзнателен начин, така че да могат съзнателно да се свържат с такива житейски навици от по-ранни времена, с които трябва да се съобразяват, за да може животът да се развива непрекъснато. От началото на петата следатлантска културна епоха ние живеем в преходно време, през което в по-голяма или по-малка степен се разпростира хаосът.
Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните времена по много по-съзнателен начин чрез познанията на духовната наука.
Несъзнателно, инстинктивно някои хора вече са го направили. Но това, което все още е инстинктивно, трябва да стане съзнателно. Това не се забелязва, но ако някой може да изучава историята духовно, ако разглежда реалните условия, а не се ограничава до ужасяващите абстракции, преобладаващи днес тъкмо в средите на така наречените просветени, той ще забележи, че изучаващото се в дадена епоха носи определен характер само защото хората несъзнателно, инстинктивно се свързват с това, което се излъчва от умрелите в настоящето. Ако хората някога действително се научат да разбират големите образователни идеи, които се разпространяват в дадена епоха от водещите педагози – от истинските такива, а не от шарлатаните, – те ще видят, че тези водещи педагогически мисли имат произхода си в същността на тези, които са умрели преди известно време.
към текста >>
Ако хората някога действително се научат да разбират големите образователни идеи, които се разпространяват в дадена епоха от водещите педагози – от истинските такива, а не от шарлатаните, – те ще видят, че тези водещи педагогически мисли имат произхода си в същността на тези, които са умрели преди известно
време
.
От началото на петата следатлантска културна епоха ние живеем в преходно време, през което в по-голяма или по-малка степен се разпростира хаосът. Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните времена по много по-съзнателен начин чрез познанията на духовната наука. Несъзнателно, инстинктивно някои хора вече са го направили. Но това, което все още е инстинктивно, трябва да стане съзнателно. Това не се забелязва, но ако някой може да изучава историята духовно, ако разглежда реалните условия, а не се ограничава до ужасяващите абстракции, преобладаващи днес тъкмо в средите на така наречените просветени, той ще забележи, че изучаващото се в дадена епоха носи определен характер само защото хората несъзнателно, инстинктивно се свързват с това, което се излъчва от умрелите в настоящето.
Ако хората някога действително се научат да разбират големите образователни идеи, които се разпространяват в дадена епоха от водещите педагози – от истинските такива, а не от шарлатаните, – те ще видят, че тези водещи педагогически мисли имат произхода си в същността на тези, които са умрели преди известно време.
към текста >>
Следователно Вие ще видите как следващата епоха в човешкия живот винаги е обусловена от предходната, че предходният период от
време
винаги живее в следващия период.
Това е много интимно съжителство, защото разиграващото се в астралното тяло принадлежи много повече на вътрешния живот, отколкото това, което се разиграва в етерното тяло. Общението, което самите мъртви, като индивидуалности, могат да имат с живите, е много по-интимно от това, което имат етерните тела или елементарните същества от всякакъв вид.
Следователно Вие ще видите как следващата епоха в човешкия живот винаги е обусловена от предходната, че предходният период от време винаги живее в следващия период.
Защото всъщност, колкото и странно да звучи, ние ставаме наистина достатъчно зрели, за да влияем непосредствено върху други хора, да им въздействаме директно, в тяхната вътрешност едва след нашата смърт. Това, което не би трябвало да искаме: да натрапваме собствените си навици на някой пълнолетен човек – имам предвид духовно пълнолетен, а не в правния смисъл на думата, – е правилно и съответства на изискванията на напредъка в развитието на човечеството, след като сами сме преминали през портата на смъртта. Освен всичко останало, което се съдържа в процеса на кармата и във всеобщите закони на инкарнацията, тези неща са също налични. И когато питате за тайните първопричини, защо, да кажем, хората днес правят това или онова, тогава при мнозина – във всеки случай не при всички – ще откриете, че те правят нещо поради причината, че определени импулси произтичат от починалите преди двадесет, тридесет или преди още повече години. Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят.
към текста >>
Може би за съ
време
нното усещане, изпълнено с предразсъдъци, това представлява една неудобна, несимпатична истина, но все пак това е истина.
Тогава вече той може и чрез интуиция, не просто, както описах, чрез инспирация, да въздейства на другите хора. Едва тогава той действа по духовен начин като Аз, който сега се намира в духовния свят, вътре в Азовете. По-рано той действа инспириращо в астралното тяло или косвено чрез етерното тяло в етерното тяло на човека. Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите. И така човешката индивидуалност е узряла не просто да живее в навиците на хората, но вече да действа и в техните възгледи!
Може би за съвременното усещане, изпълнено с предразсъдъци, това представлява една неудобна, несимпатична истина, но все пак това е истина.
Нашите възгледи, възникващи в нашия Аз, са подложени на влиянието на тези, които са умрели от дълго време. В нашите възгледи живеят тези, които са умрели отдавна. По този начин се осъществява непрекъснатото развитие под въздействието на духовния свят. Това представлява необходимост, без която постоянно биха се разкъсвали нишките на човешките възгледи.
към текста >>
Нашите възгледи, възникващи в нашия Аз, са подложени на влиянието на тези, които са умрели от дълго
време
.
Едва тогава той действа по духовен начин като Аз, който сега се намира в духовния свят, вътре в Азовете. По-рано той действа инспириращо в астралното тяло или косвено чрез етерното тяло в етерното тяло на човека. Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите. И така човешката индивидуалност е узряла не просто да живее в навиците на хората, но вече да действа и в техните възгледи! Може би за съвременното усещане, изпълнено с предразсъдъци, това представлява една неудобна, несимпатична истина, но все пак това е истина.
Нашите възгледи, възникващи в нашия Аз, са подложени на влиянието на тези, които са умрели от дълго време.
В нашите възгледи живеят тези, които са умрели отдавна. По този начин се осъществява непрекъснатото развитие под въздействието на духовния свят. Това представлява необходимост, без която постоянно биха се разкъсвали нишките на човешките възгледи.
към текста >>
Тогава то ще навлиза в душите по същия начин, по който навлизат в душите импулсите на духовете на
време
то, архаите.
Простете ми, че на това място вмъквам нещо лично. Но това лично нещо го вмъквам, бих казал, поради обективни причини, защото една такава истина може да стане напълно разбираема само чрез конкретни примери. Никой не би трябвало да представя възгледи и идеи като свои лични мнения, дори да са придобити напълно искрено. Следователно никой, стъпил напълно честно на основата на окултизма, никой, придобил опитност според изискванията на духовната наука, няма да си позволи да налага своите мнения на света, но ще направи всичко възможно, за да не налага своите мнения директно на света. Защото това, което той придобива под влиянието на личните си усещания като мнения, ще може да въздейства тридесет, четиридесет години след смъртта му.
Тогава то ще навлиза в душите по същия начин, по който навлизат в душите импулсите на духовете на времето, архаите.
Тогава то ще е толкова зряло, че действително да може да въздейства, да съответства на обективния ход на нещата. Следователно е необходимо този, който стои на основата на окултизма, да избягва да си вербува прозелити, последователи на своите мнения.
към текста >>
И така, Вие виждате как протича човешкото развитие, как узряват нещата, които човекът придобива тук не само за себе си в напредващия по кармичния път живот, а те узряват все повече и повече за света, и как ние продължаваме да действаме в света, когато след известно
време
сме узрели да изпращаме имагинации, а след по-дълъг период от
време
– и инспирации в навиците на хората.
И сега стигам до личното. Действително не е случайност, а нещо, свързано с живота ми по необходимост, че не съм започнал да описвам своите възгледи, а съм написал „Гьотевият светоглед“ напълно в духа и смисъла на Гьотевия светоглед, за да не се позовавам на някой жив човек. Дори и ако човек сам е този жив човек, това никога не би могло да го оправдае да преподава духовната наука по всеобхватния начин, по който го правя аз. Важна брънка във веригата е напълно да се пренесеш в обективния ход на мировото развитие. Следователно аз не написах моята теория на познанието, а Гьотевата теория на познанието, теорията на познанието на Гьотевия светоглед и т.н.
И така, Вие виждате как протича човешкото развитие, как узряват нещата, които човекът придобива тук не само за себе си в напредващия по кармичния път живот, а те узряват все повече и повече за света, и как ние продължаваме да действаме в света, когато след известно време сме узрели да изпращаме имагинации, а след по-дълъг период от време – и инспирации в навиците на хората.
След още по-дълъг период от време узряваме достатъчно, за да изпращаме интуиции в най-интимната част на човешкия живот, във възгледите. Не трябва да се вярва, че нашите възгледи възникват от нищото или че възникват наново във всяка епоха. Те израстват от основата, от която произхожда нашата душа. Тази основа обаче всъщност е идентична с работата на отдавна умрелите хора.
към текста >>
След още по-дълъг период от
време
узряваме достатъчно, за да изпращаме интуиции в най-интимната част на човешкия живот, във възгледите.
Действително не е случайност, а нещо, свързано с живота ми по необходимост, че не съм започнал да описвам своите възгледи, а съм написал „Гьотевият светоглед“ напълно в духа и смисъла на Гьотевия светоглед, за да не се позовавам на някой жив човек. Дори и ако човек сам е този жив човек, това никога не би могло да го оправдае да преподава духовната наука по всеобхватния начин, по който го правя аз. Важна брънка във веригата е напълно да се пренесеш в обективния ход на мировото развитие. Следователно аз не написах моята теория на познанието, а Гьотевата теория на познанието, теорията на познанието на Гьотевия светоглед и т.н. И така, Вие виждате как протича човешкото развитие, как узряват нещата, които човекът придобива тук не само за себе си в напредващия по кармичния път живот, а те узряват все повече и повече за света, и как ние продължаваме да действаме в света, когато след известно време сме узрели да изпращаме имагинации, а след по-дълъг период от време – и инспирации в навиците на хората.
След още по-дълъг период от време узряваме достатъчно, за да изпращаме интуиции в най-интимната част на човешкия живот, във възгледите.
Не трябва да се вярва, че нашите възгледи възникват от нищото или че възникват наново във всяка епоха. Те израстват от основата, от която произхожда нашата душа. Тази основа обаче всъщност е идентична с работата на отдавна умрелите хора.
към текста >>
Това исках да събудя в сърцата Ви, след като успяхме отново да се съберем след известен период от
време
, и се надявам, че ще можем още по-често да се събираме тук, за да обсъждаме подобни въпроси, така че нашите души да могат да участват в развитието на човечеството, което е цел и стремеж на духовната наука.
Тези неща, които са взаимосвързани с обогатяването и оживяването на мировите чувства на човека, със задълбочаването му в живота, тези представи исках да споделя днес.
Това исках да събудя в сърцата Ви, след като успяхме отново да се съберем след известен период от време, и се надявам, че ще можем още по-често да се събираме тук, за да обсъждаме подобни въпроси, така че нашите души да могат да участват в развитието на човечеството, което е цел и стремеж на духовната наука.
към текста >>
4.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
По
време
на целия ни живот между раждане и смърт е налично постоянно взаимодействие между нас и тези наши елементарни придружители.
По време на целия ни живот между раждане и смърт е налично постоянно взаимодействие между нас и тези наши елементарни придружители.
Не само нашето вътрешно състояние ще зависи от начина, по който нашето елементарно или етерно тяло се съотнася към своите сателити, но и отношението ни към външното, към определени външни същества, именно към други хора, ще се регулира чрез взаимоотношенията между тези сателити и нашето собствено етерно тяло. В бъдеще ще се появи вид медицина, която особено много ще се съобразява с това, което казах сега. Ще има един медицинско-психологически начин на разглеждане, който ще установява как един или друг сателит се отнася към етерното тяло, и след това ще може да се определя здравословното състояние на пациента. Защото това, което днес се нарича болест, представлява само външно физическо отражение на онова, което е налице в действителност. В действителност е налице някаква нередност, която сравних с планетна система, а болестта представлява само отражение на тази нередност.
към текста >>
И тези вериги се поставят от съ
време
нния материализъм, който властва над медицинската наука.
Сега вече би могло да се каже, че онези, които знаят това, трябва да създадат нова патология: Hic Rhodus, hic salta! 80 – би могло да се каже, че и окултизмът трябва да покаже своето изкуство. Разбира се, той може да го направи в мига, в който му развържат краката, защото човек не може да танцува със завързани крака.
И тези вериги се поставят от съвременния материализъм, който властва над медицинската наука.
Не може да се подобри нещо, ако един или друг човек прави това или онова, а само когато общата воля на по-голям брой хора стане достатъчно силна, за да доведе до промени в системата на медицинската практика, така че в медицината да могат да проникнат духовните принципи. В тази връзка е особено важно да се види, че Павел не напразно казва тези особено значими думи, които обаче не се разбират правилно, защото хората винаги вярват, че са християни, докато в действителност не са такива. Павел казва81, че греховете навлизат в света чрез закона, следователно че греховете се проявяват благодарение на закона. В по-широк смисъл: това, което пречи на реда, е налично благодарение на закона. Тези неща могат дори и днес само да се загатват, защото ако нещо не е наред, нашето материалистическо време веднага ще прибегне до закона, без да знае, че тъкмо това, което не е в ред, ако нещо не е в ред, то произлиза от законите.
към текста >>
Тези неща могат дори и днес само да се загатват, защото ако нещо не е наред, нашето материалистическо
време
веднага ще прибегне до закона, без да знае, че тъкмо това, което не е в ред, ако нещо не е в ред, то произлиза от законите.
И тези вериги се поставят от съвременния материализъм, който властва над медицинската наука. Не може да се подобри нещо, ако един или друг човек прави това или онова, а само когато общата воля на по-голям брой хора стане достатъчно силна, за да доведе до промени в системата на медицинската практика, така че в медицината да могат да проникнат духовните принципи. В тази връзка е особено важно да се види, че Павел не напразно казва тези особено значими думи, които обаче не се разбират правилно, защото хората винаги вярват, че са християни, докато в действителност не са такива. Павел казва81, че греховете навлизат в света чрез закона, следователно че греховете се проявяват благодарение на закона. В по-широк смисъл: това, което пречи на реда, е налично благодарение на закона.
Тези неща могат дори и днес само да се загатват, защото ако нещо не е наред, нашето материалистическо време веднага ще прибегне до закона, без да знае, че тъкмо това, което не е в ред, ако нещо не е в ред, то произлиза от законите.
Но, както казах, това само може да бъде загатнато. Защото е необходимо още много, за да се стигне до разбирането на тези неща. Аз казах: хората само вярват, че са християни. Защото такива думи като тези на Павел са четени от безброй много хора, но са много малко разбрани.
към текста >>
Първоначално всички хора се намират в него, когато преминат през портата на смъртта, но, както знаем, само за кратко
време
, за няколко дни.
Следователно ние се намираме в един етерен свят поради факта, че сме етерни същества, и една определена система се намира в близки отношения с нас самите. Тази система, тоест тези елементарни същества, тези етерни същества, които ни придружават, са и онези, които чрез своите сили – тъй като те са подредени по определен начин, когато преминаваме през портата на смъртта – извличат етерното ни тяло от физическото и го насочват – следователно и самия човек – към определено място в елементарния свят. Този елементарен свят, както вече отбелязах, е възприемаем чрез имагинативното познание. В него се намира определен брой същества, които могат да се назоват природни духове.
Първоначално всички хора се намират в него, когато преминат през портата на смъртта, но, както знаем, само за кратко време, за няколко дни.
После на елементарния свят се отдава това, което наричаме етерно тяло. То се отделя като втори труп. Но не трябва да се мисли, че това второ тяло, което се отделя, бързо се унищожава в елементарния свят. Това не е така, а във всеки случай то се разпада в елементарния свят, но това разпадане, това постепенно изчезване не означава, че то не е възприемаемо за същества, които могат да възприемат имагинативно. Така че това елементарно тяло, това етерно тяло е постоянно възприемаемо за този, който сам е преминал през портата на смъртта.
към текста >>
Но това, което става толкова съзнателно, е всъщност винаги налично несъзнателно, когато по
време
на живота е налице връзка между човека, останал във физическия свят, и човека, издигнал се в духовния свят.
Ако тук, във физическия свят, човекът е направил душата си възприемаема чрез това, че е усвоил силата за имагинативно възприятие, тогава той може също съзнателно да поддържа връзка с мъртвите чрез представите, които, разбира се, са много по-фини от обикновените представи.
Но това, което става толкова съзнателно, е всъщност винаги налично несъзнателно, когато по време на живота е налице връзка между човека, останал във физическия свят, и човека, издигнал се в духовния свят.
Да предположим, че чрез смъртта сме загубили любим човек. Дали знаем, или не – да знае може този, който е развил имагинативно възприятие, – мъртвият действа, като изпраща, ако мога така да кажа, волята си в етерното тяло, което е отхвърлил, като в огледало, а огледалото отразява лъчите към нас. Мъртвият действа върху живите по заобиколен път чрез елементарното тяло, чрез етерното тяло. Това е действието, което, така да се каже, е косвено. Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света.
към текста >>
Човек знае най-вече за представите, особено в нашето материалистическо
време
, които отразяват външния физически свят.
Да предположим, че чрез смъртта сме загубили любим човек. Дали знаем, или не – да знае може този, който е развил имагинативно възприятие, – мъртвият действа, като изпраща, ако мога така да кажа, волята си в етерното тяло, което е отхвърлил, като в огледало, а огледалото отразява лъчите към нас. Мъртвият действа върху живите по заобиколен път чрез елементарното тяло, чрез етерното тяло. Това е действието, което, така да се каже, е косвено. Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света.
Човек знае най-вече за представите, особено в нашето материалистическо време, които отразяват външния физически свят.
Но под представите, които ние носим през света, постоянно живеят и такива, които са по-фини, така че да не се възприемат директно. На това просто не се обръща внимание. Ако човек привикне да обръща по-голямо внимание на своя душевен живот и ако не оставя постоянно да отзвучава по-финият душевен живот чрез грубите представи, които се вливат от околния физически свят, той ще види, че по-фините представи вече са налични. И те произтичат от онези, които са били във връзка с нас и са преминали преди нас през портата на смъртта и които могат да ни предават своите дела и мисли по описания начин особено в първоначалния период, след като преминат през портата на смъртта.
към текста >>
Така в нашите представи носим още известно
време
същността на мъртвите поради факта, че като елементарни същества ние принадлежим към елементарния свят.
Така в нашите представи носим още известно време същността на мъртвите поради факта, че като елементарни същества ние принадлежим към елементарния свят.
Ако човек говори за монизъм и иска да остане напълно в реалността, тогава всъщност би трябвало да говори за този монизъм, за който загатнах сега, за монизма, формиращ се от взаимодействието между живите и мъртвите. В действителност онези, които са преминали през портата на смъртта, изобщо не се намират далеч от нас. Всъщност те са много по-близо до нас, отколкото се вярва.
към текста >>
Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява
време
то между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непосредствено от самия себе си.
Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява времето между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непосредствено от самия себе си.
И като влияние на мъртвите след определено време човек възприема, че техните лъчи от сили проникват в нашия душевен живот. Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме. Така в нас струи това, което действа от духовните светове и което произтича от онези, които преди нас са преминали през портата на смъртта. Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с редица условия. Мъртвият се намира в среда от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов посредник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени пред него чрез физическото тяло.
към текста >>
И като влияние на мъртвите след определено
време
човек възприема, че техните лъчи от сили проникват в нашия душевен живот.
Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява времето между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непосредствено от самия себе си.
И като влияние на мъртвите след определено време човек възприема, че техните лъчи от сили проникват в нашия душевен живот.
Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме. Така в нас струи това, което действа от духовните светове и което произтича от онези, които преди нас са преминали през портата на смъртта. Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с редица условия. Мъртвият се намира в среда от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов посредник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени пред него чрез физическото тяло. Но той прониква през този воал с помощта на своето етерно тяло.
към текста >>
Докато представяме пред душата такива факти, трябва да сме наясно, че нашето
време
има истински копнеж за това, което духовната наука трябва да донесе на хората, но че днес този истински копнеж често се удовлетворява по погрешни начини.
Докато представяме пред душата такива факти, трябва да сме наясно, че нашето време има истински копнеж за това, което духовната наука трябва да донесе на хората, но че днес този истински копнеж често се удовлетворява по погрешни начини.
Днес съществува известен брой хора, които са преодолели предразсъдъка, който хората са имали в средата, а дори и в последната третина на 19. век, че всичко душевно може да се обясни само чрез физически и физиологически въздействия. Ала често половинчатите истини действат много по-лошо от пълните заблуди. Една такава половинчата истина се намира в основата на това, което днес се означава като аналитична психология или психоанализа82.
към текста >>
После идва
време
то, когато човекът се освобождава напълно от астралното си тяло, той отхвърля астралното и след това може да работи върху физическото по един още по-интензивен, по-вътрешен начин.
После идва времето, когато човекът се освобождава напълно от астралното си тяло, той отхвърля астралното и след това може да работи върху физическото по един още по-интензивен, по-вътрешен начин.
В миналото външният живот често е бил подреждан според такива инстинктивно придобити истини, дори ако това, което възниква във външния живот, се извежда от обикновени външни причини. Но във външното – често това се е знаело само инстинктивно – се намира вътрешното. Аз казах, че след като са преминали през портата на смъртта, мъртвите се намират в непосредствена връзка с хората, които са оставили тук и с които са били свързани особено с любов, така че те действат в техните навици. Поради тази причина във времената, когато такива неща са се чувствали инстинктивно, се е съблюдавало, доколкото е възможно, синът да остане в кръга, свързан с неговите родители. Така достъпът е бил по-лесен.
към текста >>
Поради тази причина във
време
ната, когато такива неща са се чувствали инстинктивно, се е съблюдавало, доколкото е възможно, синът да остане в кръга, свързан с неговите родители.
После идва времето, когато човекът се освобождава напълно от астралното си тяло, той отхвърля астралното и след това може да работи върху физическото по един още по-интензивен, по-вътрешен начин. В миналото външният живот често е бил подреждан според такива инстинктивно придобити истини, дори ако това, което възниква във външния живот, се извежда от обикновени външни причини. Но във външното – често това се е знаело само инстинктивно – се намира вътрешното. Аз казах, че след като са преминали през портата на смъртта, мъртвите се намират в непосредствена връзка с хората, които са оставили тук и с които са били свързани особено с любов, така че те действат в техните навици.
Поради тази причина във времената, когато такива неща са се чувствали инстинктивно, се е съблюдавало, доколкото е възможно, синът да остане в кръга, свързан с неговите родители.
Така достъпът е бил по-лесен. Усвояване на същия занаят, запазване на консервативния начин на живот – това е бил инстинктивен израз за улесняване на действието на преминалия през портата на смъртта върху онези, които е оставил тук. Защото когато останалите живи са останали при същите условия, при които е живял мъртвият, тогава за мъртвия е много по-лесно да открие път към тях. И един ден в историческия развой на човечеството ще се проследяват такива фини импулси и причини.
към текста >>
Когато човек е умрял преди много
време
, настъпва момент да отхвърли напълно своето астрално тяло.
Когато човек е умрял преди много време, настъпва момент да отхвърли напълно своето астрално тяло.
Това се случва след десетилетия, защото това, което преживяваме в духовния свят, протича много по-бавно, отколкото във физическия. Тридесет години в духовния свят съответстват на една година във физическия свят. Във физическия свят човек бърза. В духовния свят той прави едно завъртане в много по-голям кръг, отколкото тук, във физическия свят. Накратко, една година във физическия свят съответства на тридесет години в духовния свят.
към текста >>
Защото ужасно е удостоверението, с което особено в днешно
време
хората парадират: че някой, който едва си е оформил някакво мнение, бърза да го представи по възможност на по-голям брой хора.
Който се опита да разгледа това, което започнах да пиша преди десетилетия, ще може да види, че тогава аз се бях отказал напълно от това, да изразявам личното си мнение. За Гьоте не изказвах личното си виждане, а се опитах да изразя мислите, които биха могли да идват от Гьоте. Аз написах „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“, не моя собствена теория на познанието. По такъв начин човек може да се присъедини напълно съзнателно към отдавна починалите и да работи чрез техния дух. Това е, което, така да се каже, дава на някого удостоверение да има право да действа върху живите.
Защото ужасно е удостоверението, с което особено в днешно време хората парадират: че някой, който едва си е оформил някакво мнение, бърза да го представи по възможност на по-голям брой хора.
Този, който познава условията на съществуването, основните закони на битието, работещи от духовния свят, знае – макар и да звучи толкова странно и парадоксално, – че може да работи в дълбините на душите на своите ближни едва тогава, когато е умрял и когато е изминала една духовна година или тридесет земни години. Ще се постигне безкрайно много, ако, след като тази безкористност се утвърди в света малко повече, останалите живи свържат своята работа с мъртвите и се опитат наистина по съзнателен начин да продължат последователността в еволюцията. Дали това е чисто сродство на душите, или някакво друго отношение, предизвикано от кармата, следването на онези, които се опитват да изпращат от духовния свят лъчите на своята дейност – ако го правим съзнателно, – е от безкрайно значение.
към текста >>
Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото
време
напълно различно от физическия живот.
Аз се опитах да събудя във Вас усещане за начина на взаимодействие между така наречените мъртви и така наречените живи. Трябва само да осъзнаем, че условията в духовния свят са напълно различни от тези тук. Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена. Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект.
Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот.
Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества. В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий. Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него. И в тази първа духовна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др. под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се предават пряко само чрез етерното тяло.
към текста >>
В известен смисъл
време
то, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий.
Трябва само да осъзнаем, че условията в духовния свят са напълно различни от тези тук. Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена. Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект. Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот. Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества.
В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий.
Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него. И в тази първа духовна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др. под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се предават пряко само чрез етерното тяло. По-късно се заражда едно много по-висше съзнание от това, което можем да имаме тук, във физическото тяло. Ако си спомните някои неща от гореспоменатия лекционен цикъл, Вие можете да видите как съзнанието в духовния свят има напълно различен характер.
към текста >>
В действителност тя не е куха сфера – в нея
време
то има много по-голямо значение, отколкото пространството.
Преди всичко могат да се използват сравнения. Тук, във физическия свят, Вие сте застанали, бих казал, в една точка от цялото мирово здание. Насочвате очи към всички посоки около Вас. В духовния свят не е така. Там се намирате навсякъде и гледате отвсякъде към вътрешността на куха сфера, но това е само сравнение.
В действителност тя не е куха сфера – в нея времето има много по-голямо значение, отколкото пространството.
Следователно от околното пространство гледате към всичко. Там условията на мислене, на наблюдение са много по-различни! И във вътрешността на мисленето условията са съвсем различни. Да вземем за пример, че даден човек е преминал през портата на смъртта преди 60, 70, 80 или повече години. Сега той има едно напълно различно вътрешно изживяване.
към текста >>
Докато живее тук между раждане и смърт, той изживява определен
време
ви период.
И е много важно това да се схване. Колко е трудно да се говори за определени духовни неща, можете да видите от факта, че тъй като някои неща трябва да се облекат във физически представи, се възприемат по противоположен начин, и така много лесно може да възникнат недоразумения. Тъй като нещата преди всичко се разглеждат от физическия свят, с право се казва: човек се превъплъщава. Това е вярно. Но защо се превъплъщава?
Докато живее тук между раждане и смърт, той изживява определен времеви период.
После преминава през портата на смъртта в духовния свят, извършва една обиколка, но отново се връща до същия времеви период. И винаги, когато изживяваме един живот, всъщност се намираме на същото място в света. Това е много интересно! В царството на духа не владее времето, а продължителността. Ние винаги се връщаме на същото място.
към текста >>
После преминава през портата на смъртта в духовния свят, извършва една обиколка, но отново се връща до същия
време
ви период.
Колко е трудно да се говори за определени духовни неща, можете да видите от факта, че тъй като някои неща трябва да се облекат във физически представи, се възприемат по противоположен начин, и така много лесно може да възникнат недоразумения. Тъй като нещата преди всичко се разглеждат от физическия свят, с право се казва: човек се превъплъщава. Това е вярно. Но защо се превъплъщава? Докато живее тук между раждане и смърт, той изживява определен времеви период.
После преминава през портата на смъртта в духовния свят, извършва една обиколка, но отново се връща до същия времеви период.
И винаги, когато изживяваме един живот, всъщност се намираме на същото място в света. Това е много интересно! В царството на духа не владее времето, а продължителността. Ние винаги се връщаме на същото място. Фактически ние повтаряме живота в същите съотношения с това, което междувременно сме изживели, на същото място в света.
към текста >>
В царството на духа не владее
време
то, а продължителността.
Но защо се превъплъщава? Докато живее тук между раждане и смърт, той изживява определен времеви период. После преминава през портата на смъртта в духовния свят, извършва една обиколка, но отново се връща до същия времеви период. И винаги, когато изживяваме един живот, всъщност се намираме на същото място в света. Това е много интересно!
В царството на духа не владее времето, а продължителността.
Ние винаги се връщаме на същото място. Фактически ние повтаряме живота в същите съотношения с това, което междувременно сме изживели, на същото място в света. Винаги се връщаме в изходната позиция. Правим реални обиколки. Вие ще кажете: трудно е да си го представим.
към текста >>
Фактически ние повтаряме живота в същите съотношения с това, което между
време
нно сме изживели, на същото място в света.
После преминава през портата на смъртта в духовния свят, извършва една обиколка, но отново се връща до същия времеви период. И винаги, когато изживяваме един живот, всъщност се намираме на същото място в света. Това е много интересно! В царството на духа не владее времето, а продължителността. Ние винаги се връщаме на същото място.
Фактически ние повтаряме живота в същите съотношения с това, което междувременно сме изживели, на същото място в света.
Винаги се връщаме в изходната позиция. Правим реални обиколки. Вие ще кажете: трудно е да си го представим. Наистина е така и аз искам от множеството по-лесни за възприемане представи, които изложих днес, да направя за Вашия душевен живот още веднъж едно такова нещо предмет на медитация. Над такова нещо трябва да се медитира много, много дълго, ако искаме да обхванем неговото пълно значение.
към текста >>
Помислете какво значи, че човекът трябва да има чувството, именно в определено
време
между смъртта и ново раждане, че носи в себе си йерархиите като свое вътрешно изживяване!
Накрая искам да отбележа още нещо.
Помислете какво значи, че човекът трябва да има чувството, именно в определено време между смъртта и ново раждане, че носи в себе си йерархиите като свое вътрешно изживяване!
Наистина е така! Това може да доведе човека до ужасяващо високомерие, което да живее в душата му като тъмно чувство, когато той се прероди. В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това виждане. Но тази връзка в духовния свят човек е изгубил така, както във физическия свят е изгубил древното атавистично ясновидство. Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско духовно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от духовната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това виждане от обкръжението.
към текста >>
В древни
време
на се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това виждане.
Накрая искам да отбележа още нещо. Помислете какво значи, че човекът трябва да има чувството, именно в определено време между смъртта и ново раждане, че носи в себе си йерархиите като свое вътрешно изживяване! Наистина е така! Това може да доведе човека до ужасяващо високомерие, което да живее в душата му като тъмно чувство, когато той се прероди.
В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това виждане.
Но тази връзка в духовния свят човек е изгубил така, както във физическия свят е изгубил древното атавистично ясновидство. Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско духовно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от духовната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това виждане от обкръжението. И когато изживеем с верните чувства на „In Christo morimur“ портата на смъртта, тогава ще открием – наблюдавайки от обкръжението – сред онези същества, които виждаме и които принадлежат към висшите йерархии, които са също и елементарни същества, но също и същества, които са въплътени човешки души тук или вече са били въплътени – тогава ще открием сред всички тези същества и нашето собствено азово същество. И ние ще виждаме отвън отношението на нашето азово същество към останалите същества, които изброих. Да можем да имаме тези усещания, след като преминем през портата на смъртта, е нещо изключително важно.
към текста >>
В този смисъл в бъдеще ние искаме да бъдем заедно духовно, когато за известно
време
не сме заедно физически.
Ние оставаме заедно в такива чувства, които имат силата да ни обединяват по най-интензивен начин. И постепенно в света ще израства вярната невидима общност от хора, посветили се на антропософията: тази сплотеност в такива усещания и чувства, които са родени от мислите на духовната наука. Светът се нуждае от тази невидима общност от души, които ще съумеят да внесат в света силите на такава сплотеност, каквато описах току-що.
В този смисъл в бъдеще ние искаме да бъдем заедно духовно, когато за известно време не сме заедно физически.
И наистина сред нас трябва да бъде така, че духовната съпринадлежност винаги да подкрепя физическата близост.
към текста >>
5.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
21. Каквото се пише за нас в последно
време
от страна на така наречените английски теософи: клеветите за Р.
21. Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи: клеветите за Р.
Щайнер, че е йезуит и т.н., в „Теософ“, февруари 1913 г. и декември 1914 г.
към текста >>
6.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
„Фридрих Ницше, борец срещу своето
време
“ (Събр.
1895 г.
„Фридрих Ницше, борец срещу своето време“ (Събр.
съч. 5).
към текста >>
„Мистиката в зората на съ
време
нния духовен живот“ (Събр.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр.
съч. 7).
към текста >>
По
време
на Коледата на 1923 г.
1923 г.
По време на Коледата на 1923 г.
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
към текста >>
7.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Съ
време
нните събития и духовният свят.
Съвременните събития и духовният свят.
"Възнесение" на Херман Бар. Ерцхерцог Франц Фердинанд. Атентатът в Сараево. Ерцхерцог Рудолф "Народна отбрана". Жизненоважни противоречия.
към текста >>
Съ
време
нни явления и съдбоносни дни.
Съвременни явления и съдбоносни дни.
Централна Европа като едностранен народностен резервоар и като всеобщ театър на бойните действия най-вече през Тридесетгодишната война. Идеята за държавност в Германия. Великогерманци и малогерманци, основаване на империята през 1871 г. Сър Едуард Грей, Жорес, Делкасе, Клемансо. Европейски съюзнически системи.
към текста >>
"Коледа в най-съдбоносно
време
".
"Коледа в най-съдбоносно време".
Исус и Христос. Схващането за Христос при гнозиса и при догматическото вероизповедание. Изчезване на представата за Христос на юг поради изкореняване и изтляване на гнозиса, първоначална липса на разбиране за Исус сред новопокръстените езичници на Север. Нордските мистерии на ингевоните. Вазите и азите.
към текста >>
Коледа по
време
на война.
Коледа по време на война.
Към коледната сценка. Гнозисът. Мистерийна мъдрост у ингевоните. Балдур, Локи и Хьодур. Коледната и Великденската мистерия. Неправомерно използване на атавистични сили с цел оказване на влияние върху масите.
към текста >>
Окултни елементи в историята на съ
време
нността.
Окултни елементи в историята на съвременността.
Спиритизмът като опит за доказване наличието на един духовен свят. Съдбата на Е. П. Блаватска. Христос и отделният човек. Добрия Герхард и появата на комерциалното.
към текста >>
Прецолини, за съ
време
нна Италия и благодеянията на войната.
Седемгодишната война и борбата за Индия и Америка. Ернст Аугуст Хановерски. За избухването на войната: Ракониджи 1909 г., Ернесто Натан. Бисмарк и Узедом. Австрия и Италия.
Прецолини, за съвременна Италия и благодеянията на войната.
"Охулването" на идеята за мир.
към текста >>
С
време
то преценките за историята се менят.
Отровни въздействия в социалния живот. Без "моралинови" преценки за историческите необходимости.
С времето преценките за историята се менят.
Как привидното увеличаване броя на населението на Земята да се приведе в унисон с реинкарнацията? Духовните подбуди и последици на "опиумната" война. "Китаизирането" на Европа. "Социалният карцином". Действие и значение на отровите.
към текста >>
8.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
Очертанията на създаващата се цялостна картина могат да доведат до основаването на една нова наука за историята и до едно в днешно
време
особено необходимо възпитание на нашите души до възпитанието в истинност."
"Стенограмите, съхранили устното му слово, се оказваха извънредно трудни за обработване поради присъщия за лекциите конверсационен тон, който въз основа на душевно лесно доловимите емоции у слушателите често като че ли се отклонява от главната тема и подема друга, за да изостави и нея на свой ред. Тогава записващият за миг загубва основната нишка на мисълта, така че се появяват празноти, чрез чието превъзмогване отново трябва да се възстанови пропуснатата взаимовръзка. Макар и стилистично не съвсем безупречно, това след едно търпеливо препрочитане все пак е възможно и по такъв начин бива спасена сърцевината на съдържанието.
Очертанията на създаващата се цялостна картина могат да доведат до основаването на една нова наука за историята и до едно в днешно време особено необходимо възпитание на нашите души до възпитанието в истинност."
към текста >>
172) от 1910 г., но също така многобройните лекции през 1914 и 1915 г., представени вече в Събраните съчинения, както и лекциите от по-ново
време
, третиращи главно проблема Изток Запад.
В много лекции Рудолф Щайнер говори за народните души и за духовните взаимовръзки между европейските народи, за голямата противоположност между хората от Изтока и Запада. На първо място ще посочим цикъла "Мисията на отделни народни души" (Събр. Съч. № 121, вж. бел.
172) от 1910 г., но също така многобройните лекции през 1914 и 1915 г., представени вече в Събраните съчинения, както и лекциите от по-ново време, третиращи главно проблема Изток Запад.
Той винаги, а най-вече през онези съдбовни седмици в края на 1916 и началото на 1917 г, се е опитвал да събуди разбиране за жизнените права на една Централна Европа, чието съществуване е трябвало да разглежда като необходимост за благоприятното развитие на човешката култура. Въпреки че на него му е бил чужд какъвто и да било национализъм, от една или друга страна са го упреквали в пристрастие спрямо Централните сили. Та нали излязлата още през 1915 г. публикация "Размисли по време на войната" (включена в Събр. Съч. № 24, срв.
към текста >>
публикация "Размисли по
време
на войната" (включена в Събр. Съч.
№ 121, вж. бел. 172) от 1910 г., но също така многобройните лекции през 1914 и 1915 г., представени вече в Събраните съчинения, както и лекциите от по-ново време, третиращи главно проблема Изток Запад. Той винаги, а най-вече през онези съдбовни седмици в края на 1916 и началото на 1917 г, се е опитвал да събуди разбиране за жизнените права на една Централна Европа, чието съществуване е трябвало да разглежда като необходимост за благоприятното развитие на човешката култура. Въпреки че на него му е бил чужд какъвто и да било национализъм, от една или друга страна са го упреквали в пристрастие спрямо Централните сили. Та нали излязлата още през 1915 г.
публикация "Размисли по време на войната" (включена в Събр. Съч.
№ 24, срв. бел.22) беше дала повод на френския писател Едуард Шуре, който до Първата световна война бил близък приятел както на Рудолф Щайнер, така и на Мария Щайнер, да оклевети Рудолф Щайнер във Франция публично като германски шовинист. След войната пък истинските германски шовинисти бяха онези, които чрез опити за покушения, чрез провокиране на сбивания в залите и т.н.направиха иевъзможни публичните изяви на Рудолф Щайнер в Германия.
към текста >>
Тъкмо по онова
време
, през Декември 1916 г., става ясно, че вече няма надежда за ограничаване на конфликта и за скорошен край на войната.
Тъкмо по онова време, през Декември 1916 г., става ясно, че вече няма надежда за ограничаване на конфликта и за скорошен край на войната.
Страстите все повече се разгорещяват. Чрез разюзданата военна пропаганда фразьорството и лъжата приемат и от двете страни необичайни дотогава измерения и форми. В лекцията си от 1 Януари 1917 г. Рудолф Щайнер говори за "Кармата на неистината". Желанието му е да бъде разсеяна илюзията, възникваща от системата, която се просмуква от миналото в настоящето на националните държави, и да се прозре, че военните действия изобщо са нещо като було, зад което един нов свят чака своето зараждане: В действителност войната е революция в социалната структура на човечеството.
към текста >>
Многократните напомняния на оратора по
време
на тези лекции да не се водят записки са се отнасяли, разбира се, не за официалната стенографка, а за слушателите.
Лекциите биват записвани от повиканата в Дорнах от Рудолф Щайнер и Мария Щайнер професионална стенографка Хелене Финк, която от Януари 1916 г. стенографира почти всички лекции на Рудолф Щайнер.
Многократните напомняния на оратора по време на тези лекции да не се водят записки са се отнасяли, разбира се, не за официалната стенографка, а за слушателите.
Рудолф Щайнер не е разрешавал разпространяването и четенето на записките, а до 1948 г. те и в архива на Дорнах не са били достъпни. През 1948 г. Мария Щайнер взема решение за тяхното ограничено размножаване под формата на препечатки, раздавани лично. Първото им публикуване във вид на книга става през 1966 г.
към текста >>
9.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съ
време
нността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот.
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи.
Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот.
Такава абстрактна духовна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от духовния живот. И ако човечеството не иска да се окаже изцяло в упадък, или по-нататъшния му развой една такава култура ще трябва все по-осезателно да се намесва във външния живот. Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност представлява. Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
към текста >>
Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съ
време
нността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи. Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот. Такава абстрактна духовна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от духовния живот. И ако човечеството не иска да се окаже изцяло в упадък, или по-нататъшния му развой една такава култура ще трябва все по-осезателно да се намесва във външния живот. Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност представлява.
Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
към текста >>
От чисто външно гледище в момента ние сме встъпили в едно развитие формално на европейския, а всъщност на цялостния земен живот, което развитие показва колко малко тъкмо в нашата днешна, така прехвалена съ
време
нна култура душите са обсебени от онова, което трябва да изразява този девиз.
Преди няколко години ние избрахме в известен смисъл за наш девиз Гьотевите думи "Мъдрост има само в истината"*1. Избрахме ги за девиз действително не под въздействието на повърхностни импулси, както днес нерядко се прави подобен избор, а със съзнанието, че човек трябва да бъде подготвен с цялата си душа, с цялото си сърце, ако иска правилно да възприеме в душата си Духовната Наука и да я превърне в истинския импулс за своя живот. Цялостната подготовка, необходима на човека, за да проникне точно днес по правилен начин в Духовната Наука, може да се обгърне с израза "Мъдрост има само в истината". В такъв случай обаче ще трябва думата "истина" да се приеме във всяко отношение насериозно и с достойнство.
От чисто външно гледище в момента ние сме встъпили в едно развитие формално на европейския, а всъщност на цялостния земен живот, което развитие показва колко малко тъкмо в нашата днешна, така прехвалена съвременна култура душите са обсебени от онова, което трябва да изразява този девиз.
към текста >>
Духовната Наука е нещо, което поне засега трябва по идеален начин да опознае връзката си с цялостната съ
време
нна култура.
Не го схващайте така, като че ли бих искал да уязвя точно нашите антропософски кръгове! Това би означавало,че ме разбирате напълно погрешно.
Духовната Наука е нещо, което поне засега трябва по идеален начин да опознае връзката си с цялостната съвременна култура.
И ако в тази съвременна култура става дума за работи, които правят напълно невъзможно заемането на правилно становище спрямо Духовната Наука, то с това ни най-малко не се има предвид кръгът, който като антропософски кръг съзнателно се опитва да вникне в духовните нужди на съвременността и се старае да открие кое е благотворно за нея, зачитайки коректно всичко създадено от тази съвременност.
към текста >>
И ако в тази съ
време
нна култура става дума за работи, които правят напълно невъзможно заемането на правилно становище спрямо Духовната Наука, то с това ни най-малко не се има предвид кръгът, който като антропософски кръг съзнателно се опитва да вникне в духовните нужди на съ
време
нността и се старае да открие кое е благотворно за нея, зачитайки коректно всичко създадено от тази съ
време
нност.
Не го схващайте така, като че ли бих искал да уязвя точно нашите антропософски кръгове! Това би означавало,че ме разбирате напълно погрешно. Духовната Наука е нещо, което поне засега трябва по идеален начин да опознае връзката си с цялостната съвременна култура.
И ако в тази съвременна култура става дума за работи, които правят напълно невъзможно заемането на правилно становище спрямо Духовната Наука, то с това ни най-малко не се има предвид кръгът, който като антропософски кръг съзнателно се опитва да вникне в духовните нужди на съвременността и се старае да открие кое е благотворно за нея, зачитайки коректно всичко създадено от тази съвременност.
към текста >>
Поставят го тъкмо днес, в наше
време
в светлината, взета от принадлежността към някоя народностна или друга някаква общност.
Външно погледнато в основата му, разбира се, са заложени вътрешни необходимости, които едва ли са се появили непредвидено, ние сме се озовали в една епоха, когато в рамките на духовния живот, излизащ на повърхността и заставащ пред душевния взор на всекиго, хората съвсем не са склонни да приемат истината в нейния буквален смисъл, в нейното изконно значение. Онова, което днес най-много интересува хората, те в никакъв случаи дори не за най-съкровените импулси на собствената си душа, нито в празнични мигове на своето усещане не го поставят в светлината на истината.
Поставят го тъкмо днес, в наше време в светлината, взета от принадлежността към някоя народностна или друга някаква общност.
По такива критерии съзнателно и несъзнателно преценяват хората днес и колкото по-кратко съставена е тяхната преценка, сиреч колкото по-малко реални виждания се влагат в една такава преценка, толкова по-удобно е това за днешната, за непосредствено днешната душа. Затова толкова често се правят съвсем невъзможни преценки и за големи, и за дребни неща от съвременността, след като тези преценки не се основават, пък и не искат да се основават на компетентни познания, ами винаги целят да отклонят вниманието от онова, за което действително става въпрос, и да го насочат към нещо съвсем друго, за което изобщо не става дума.
към текста >>
Затова толкова често се правят съвсем невъзможни преценки и за големи, и за дребни неща от съ
време
нността, след като тези преценки не се основават, пък и не искат да се основават на компетентни познания, ами винаги целят да отклонят вниманието от онова, за което действително става въпрос, и да го насочат към нещо съвсем друго, за което изобщо не става дума.
Външно погледнато в основата му, разбира се, са заложени вътрешни необходимости, които едва ли са се появили непредвидено, ние сме се озовали в една епоха, когато в рамките на духовния живот, излизащ на повърхността и заставащ пред душевния взор на всекиго, хората съвсем не са склонни да приемат истината в нейния буквален смисъл, в нейното изконно значение. Онова, което днес най-много интересува хората, те в никакъв случаи дори не за най-съкровените импулси на собствената си душа, нито в празнични мигове на своето усещане не го поставят в светлината на истината. Поставят го тъкмо днес, в наше време в светлината, взета от принадлежността към някоя народностна или друга някаква общност. По такива критерии съзнателно и несъзнателно преценяват хората днес и колкото по-кратко съставена е тяхната преценка, сиреч колкото по-малко реални виждания се влагат в една такава преценка, толкова по-удобно е това за днешната, за непосредствено днешната душа.
Затова толкова често се правят съвсем невъзможни преценки и за големи, и за дребни неща от съвременността, след като тези преценки не се основават, пък и не искат да се основават на компетентни познания, ами винаги целят да отклонят вниманието от онова, за което действително става въпрос, и да го насочат към нещо съвсем друго, за което изобщо не става дума.
към текста >>
Колко му е човек да даде примерно оценка за някой днешен държавник, който е замесен в съ
време
нните дела.
Така днес се обсъждат например противоположностите на народите, дават се оценки за народите. Сред нас това естествено не би трябвало да става; понякога обаче се налага да си изясним заобикалящата ни обстановка, за да се сдобием с правилен критерий за оценяване. Дават се значи оценки за народите и липсва разбиране за онзи, който, вместо да дава подобни оценки, просто разсъждава над реалното; защото такива оценки за народите никога не съвпадат с реалността. Но ако някой разсъждава над реалностите и при това трябва да каже едно или друго за това или онова правителство, за тогова или оногова, за нещо, което се е разиграло при тази или онази политика, било то в някоя по-ежедневна взаимовръзка или пък поставяйки го на по-високо оценъчно равнище, тогава за него разсъждават така, като че ли е имал нещо съвсем друго предвид, а не каквото наистина е възнамерявал.
Колко му е човек да даде примерно оценка за някой днешен държавник, който е замесен в съвременните дела.
Стигне ли тази оценка до ушите на някой сънародник на въпросния държавник, той се чувства засегнат; защото насоченото към реалността той отнася не към тази реалност, а към нещо, което изобщо не може де се дефинира, ако не бъде разгледано в светлината на духовно-научната реалност отнася го към своя народ,както той твърди, или към никой друг народ.
към текста >>
Тези дни ми се удаде да попадна на изречения, в които личи усет за големия недостатък на нашето
време
:
Но сме свидетели и на още нещо свидетели сме как с думи, лишени от съдържание, се прави история, политика и печалното е колко малко склонност съществува да се вникне именно в това. Човек съвсем рядко се натъква на действителен усет относно онова, за което всъщност става въпрос в тази сфера.
Тези дни ми се удаде да попадна на изречения, в които личи усет за големия недостатък на нашето време:
към текста >>
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото
време
, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови.
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови.
Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
към текста >>
Още по
време
то на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки.
Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>
Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с
време
нния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи.
Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с временния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи.
Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет. И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът. Стойности, които не са залегнали дълбоко в развитието, много бързо могат да се превърнат във фраза и да послужат за злоупотреба..." и т.н.
към текста >>
И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съ
време
нното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът.
Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с временния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи. Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет.
И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът.
Стойности, които не са залегнали дълбоко в развитието, много бързо могат да се превърнат във фраза и да послужат за злоупотреба..." и т.н.
към текста >>
Аз няма защо да съм особено изненадан от тези думи, които откривам като оазис сред пустинята на съ
време
нния фразьорски живот.
Понякога се случва човек да долови звученето на едно толкова правилно усещане.
Аз няма защо да съм особено изненадан от тези думи, които откривам като оазис сред пустинята на съвременния фразьорски живот.
Написани са от една моя стара приятелка Роза Майредер*5, в ноемврийския брой (1916) на "Интернационале рундшау" и ми припомнят до голяма степен онова, за което сме разговаряли с нея преди много години. Ето защо не е нужно да съм особено изненадан, че се натъквам на тях; но в известен смисъл ми бе радостно да узная как продължава да мисли една такава личност. Макар и да не съумява да се из виси до едно духовнонаучно схващане за света и да остава при непродуктивната критика, тя все пак е принудена да каже:
към текста >>
Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съ
време
нния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот.
Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството. Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти. Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта.
Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот.
Човекът също се превръща в материал и в машинен детайл; доколкото подхожда за целта, дотолкова ще може да послужи. Но при това душевните стойности, изградени през отминалите културни епохи, трябва да рухнат... Днес тази култура е жива само в държавите извън империалистическата надпревара, или пък на село и в малките градове, където още има свободно време и спокойствие, съразмерност между дееспособност и натоварване онези задължителни предпоставки за една хубава култура на живеене, която в центровете на съвременната цивилизация бива стъпквана от убийствения вихър на прекомерността..."
към текста >>
Но при това душевните стойности, изградени през отминалите културни епохи, трябва да рухнат... Днес тази култура е жива само в държавите извън империалистическата надпревара, или пък на село и в малките градове, където още има свободно
време
и спокойствие, съразмерност между дееспособност и натоварване онези задължителни предпоставки за една хубава култура на живеене, която в центровете на съ
време
нната цивилизация бива стъпквана от убийствения вихър на прекомерността..."
Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта. Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот. Човекът също се превръща в материал и в машинен детайл; доколкото подхожда за целта, дотолкова ще може да послужи.
Но при това душевните стойности, изградени през отминалите културни епохи, трябва да рухнат... Днес тази култура е жива само в държавите извън империалистическата надпревара, или пък на село и в малките градове, където още има свободно време и спокойствие, съразмерност между дееспособност и натоварване онези задължителни предпоставки за една хубава култура на живеене, която в центровете на съвременната цивилизация бива стъпквана от убийствения вихър на прекомерността..."
към текста >>
Такива гласове несъмнено доказват, че някои прозират какво липсва на съ
време
нността.
Такива гласове несъмнено доказват, че някои прозират какво липсва на съвременността.
Те не са чак толкова много, ала човек се плаши, когато целта е да се подхване живият импулс на Духовната Наука. Не му се иска да допусне до себе си онова, което е най-подходящо за разбиране на действителността. Това пък стои във взаимовръзка главно с липсата на определен основен импулс за стремежа, а това е основният импулс към истината. Съществува склонност истината да се търси във фрази. Хората може да възприемат тези фрази и, ако желаят, още по-въодушевено да се проникват от тях, но с тази склонност те никога не ще смогнат да намерят истината, тъй като е нужен усет за фактите, независимо дали тези факти трябва да се търсят във физическия план или в духовния свят.
към текста >>
За да видите какво имам предвид, бих искал с един пример да Ви илюстрирам как на вълните на съ
време
нната цивилизация се носи и се намесва в живота не само фразьорската, но и фактическата лъжа.
За да видите какво имам предвид, бих искал с един пример да Ви илюстрирам как на вълните на съвременната цивилизация се носи и се намесва в живота не само фразьорската, но и фактическата лъжа.
Сега може да се хвърли поглед назад към някои събития, които разтърсват цяла Европа. Но човек трябва да се върне десетилетия назад и през тези десетилетия да познава точно събитията в техните най-важни характерни черти, ако иска да се сдобие изобщо с оценка за онова, което разтърсва света в момента; необходимо е обаче наличието на поглед за реалностите.
към текста >>
По
време
на управлението на Обреновичите в Сърбия въпросният г-н Пашич минал в изгнание в една друга балканска държава.
Не би ми било трудно да предложа десеторно, че дори и двадесеторно повече такива бележки. Може би ще ми позволите да прибавя още една кратка към тях: През съдбоносната 1914 г. начело на едно правителство на Балканите стоеше някой си Пашич*9. Това име сигурно все още се помни.
По време на управлението на Обреновичите в Сърбия въпросният г-н Пашич минал в изгнание в една друга балканска държава.
Може да се повдигне въпросът: какво е вършил там? Не искам да давам собствен отзив за този господин, но отново бих желал да Ви прочета едно кратко писъмце. То гласи: "Поверително съобщение на президента на комитета на Славянското благотворително дружество в Петербург до управителя на консулството в Русчук, 3 Декември 1885 г., No. 4875." За да не смятате, че си измислям или че разказвам анекдоти, посочвам Ви и номера на преписката:
към текста >>
Време
ната са сериозни; ето защо на тези
време
на могат да служат само сериозни възгледи за света и живота.
Въздействието на пресата наистина е най-съдбоносното, което може да съществува, понеже то поначало фалшифицира и затъмнява всичко. Колко малко щеше да се пише, ако пишещите бяха призвани да пишат! Днес кой ли не пише каквото си иска за отношението на Румъния към Русия или на Румъния към останалите държави. Дори и през ум не им минава, че първата предпоставка за изявления относно това отношение би било прочитането на мемоарите на покойния крал Карол*11. Който пише, без да е сторил това, пише неща, които не си струва да бъдат четени даже и от най-простите хора.
Времената са сериозни; ето защо на тези времена могат да служат само сериозни възгледи за света и живота.
И тук целта е да се изпита известно усещане, което аз вече неведнъж съм окачествявал като необходимо: преди всичко да не се преценява прибързано, ами нещата да бъдат съпоставяни и оглеждани, за да ни кажат нещо. С течение на времето те ще ни кажат какво ли не. Запознанството с възможно повече неща е най-добрата подготовка към истинското проникване в трудните и заплетени отношение на съвременния живот.
към текста >>
С течение на
време
то те ще ни кажат какво ли не.
Днес кой ли не пише каквото си иска за отношението на Румъния към Русия или на Румъния към останалите държави. Дори и през ум не им минава, че първата предпоставка за изявления относно това отношение би било прочитането на мемоарите на покойния крал Карол*11. Който пише, без да е сторил това, пише неща, които не си струва да бъдат четени даже и от най-простите хора. Времената са сериозни; ето защо на тези времена могат да служат само сериозни възгледи за света и живота. И тук целта е да се изпита известно усещане, което аз вече неведнъж съм окачествявал като необходимо: преди всичко да не се преценява прибързано, ами нещата да бъдат съпоставяни и оглеждани, за да ни кажат нещо.
С течение на времето те ще ни кажат какво ли не.
Запознанството с възможно повече неща е най-добрата подготовка към истинското проникване в трудните и заплетени отношение на съвременния живот.
към текста >>
Запознанството с възможно повече неща е най-добрата подготовка към истинското проникване в трудните и заплетени отношение на съ
време
нния живот.
Дори и през ум не им минава, че първата предпоставка за изявления относно това отношение би било прочитането на мемоарите на покойния крал Карол*11. Който пише, без да е сторил това, пише неща, които не си струва да бъдат четени даже и от най-простите хора. Времената са сериозни; ето защо на тези времена могат да служат само сериозни възгледи за света и живота. И тук целта е да се изпита известно усещане, което аз вече неведнъж съм окачествявал като необходимо: преди всичко да не се преценява прибързано, ами нещата да бъдат съпоставяни и оглеждани, за да ни кажат нещо. С течение на времето те ще ни кажат какво ли не.
Запознанството с възможно повече неща е най-добрата подготовка към истинското проникване в трудните и заплетени отношение на съвременния живот.
към текста >>
Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е преди всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора мислят за събитията на съ
време
нността.
Нещата могат да се видят, без човек да се ангажира емоционално в една или друга насока.
Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е преди всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора мислят за събитията на съвременността.
В близко време на тези неща искам да се спра малко по-задълбочено и от окултна гледна точка. Но аз не бих изпълнил дълга си, ако чисто и просто осветля нещата окултно, без да съм посочил и онова, което е реалност във физическия план. Не мога да Ви създам удобството да превърна оценката така да се каже във въздушна кула, та никой да не пострада; казваното за духовните отношения е редно да хвърля поне малко светлина и върху онова, което може да се знае и би трябвало да се знае за физическия план. Затуй ми позволете да насоча вниманието Ви към нещо, което може би ще Ви заинтригува и което, струва ми се, при вече подразбиращата се непредубеденост на тук присъстващите приятели няма да предизвика осезаемо недоволство. Просто съм длъжен да изпълнявам своя дълг добросъвестно, като привеждам и такива доказателства.
към текста >>
В близко
време
на тези неща искам да се спра малко по-задълбочено и от окултна гледна точка.
Нещата могат да се видят, без човек да се ангажира емоционално в една или друга насока. Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е преди всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора мислят за събитията на съвременността.
В близко време на тези неща искам да се спра малко по-задълбочено и от окултна гледна точка.
Но аз не бих изпълнил дълга си, ако чисто и просто осветля нещата окултно, без да съм посочил и онова, което е реалност във физическия план. Не мога да Ви създам удобството да превърна оценката така да се каже във въздушна кула, та никой да не пострада; казваното за духовните отношения е редно да хвърля поне малко светлина и върху онова, което може да се знае и би трябвало да се знае за физическия план. Затуй ми позволете да насоча вниманието Ви към нещо, което може би ще Ви заинтригува и което, струва ми се, при вече подразбиращата се непредубеденост на тук присъстващите приятели няма да предизвика осезаемо недоволство. Просто съм длъжен да изпълнявам своя дълг добросъвестно, като привеждам и такива доказателства.
към текста >>
В днешно
време
несъмнено има люде, които се стараят да се взират проницателно в нещата и да ги представят така, както са протекли.
В днешно време несъмнено има люде, които се стараят да се взират проницателно в нещата и да ги представят така, както са протекли.
Първоначално би могло да се сметне, че всички хора са предубедени. Но все пак има разлики в предубедеността и на нея също би трябвало да се отдели малко внимание. Без да се схваща като препоръка иди хвалебствие, все пак бих искал да спомена интересния факт, че тук, в Швейцария, излезе една книжка: "Към историята на избухването на войната, представена според официалните документи на кралското великобританско правителство" от д-р Якоб Pyxти*15. Тази публикация се различава значително от онова, което днес се среща навред по протежение на половината земя относно така наречената вина на Централните сили. Тя е издържана в строго научна форма, дори малко педантично, как то се процедира в исторически семинари, и използва предимно документи на британското правителство.
към текста >>
От известно
време
се води дискусия между Клемансо, мистър Арчър и Георг Брандес*16 с един акцент!
Нека приведа и още един факт.
От известно време се води дискусия между Клемансо, мистър Арчър и Георг Брандес*16 с един акцент!
Преди войната това не беше обичайно. Георг Брандес е датчанин, датски писател. Повечето от Вас сигурно го познават, защото той е един от най-успешните европейски писатели. Не смятайте, че днес го споменавам заради особено предпочитание, тъй като той се числи към най-несимпатичните ми писатели, към писателите, които понасям най-трудно.
към текста >>
"По
време
на интерпелационните дебати през февруари 1913 г.
"По време на интерпелационните дебати през февруари 1913 г.
лорд Хю Сесил казва: "Доста широко разпространено е убеждението, че страната се е обвързала с някакво задължение не точно договор, а задължение, което се основавало на дадено от правителството уверение да се съдейства на значителна въоръжена сила в Европа." Мистър Аскуит прекъсва оратора с думите: "Чувствам се принуден да заявя, че това не е истина."
към текста >>
"Следователно по онова
време
кайзерът съвсем не е ламтял толкова за война е Англия.
"Следователно по онова време кайзерът съвсем не е ламтял толкова за война е Англия.
И никак не би било лесно да убедиш един мислещ човек в това, че шест години след публикуване на интервюто той усърдно се бил заел да поведе война едновременно е цялото земно кълбо. Няма съмнение, че правителството му е смятало погрешно, че си е правило сметката без кръчмаря. Но през 1914 г. то не желае никаква война с Англия, а необузданата народна омраза срещу англичаните, избухнала в Германия по толкова грозен начин, произтича именно от изненадата в лицето на Великобритания да се открие един неочакван, невероятно си лен враг.
към текста >>
И никак не би било лесно да убедиш един мислещ човек в това, че шест години след публикуване на интервюто той усърдно се бил заел да поведе война едно
време
нно е цялото земно кълбо.
"Следователно по онова време кайзерът съвсем не е ламтял толкова за война е Англия.
И никак не би било лесно да убедиш един мислещ човек в това, че шест години след публикуване на интервюто той усърдно се бил заел да поведе война едновременно е цялото земно кълбо.
Няма съмнение, че правителството му е смятало погрешно, че си е правило сметката без кръчмаря. Но през 1914 г. то не желае никаква война с Англия, а необузданата народна омраза срещу англичаните, избухнала в Германия по толкова грозен начин, произтича именно от изненадата в лицето на Великобритания да се открие един неочакван, невероятно си лен враг.
към текста >>
Когато впоследствие сър Едуард Грей твърди, че при тези предложения княз Лихновски положително ще да е превишил своите пълномощия, това е тъкмо защото британският външен министър е и остава убеден, че по онова
време
Германия изпитва непреодолимо желание да се бие едно
време
нно с Русия, Франция, Англия и Белгия."
Когато впоследствие сър Едуард Грей твърди, че при тези предложения княз Лихновски положително ще да е превишил своите пълномощия, това е тъкмо защото британският външен министър е и остава убеден, че по онова време Германия изпитва непреодолимо желание да се бие едновременно с Русия, Франция, Англия и Белгия."
към текста >>
"По
време
на аферата Драйфус Европа, включително и Англия, наблюдаваше със загриженост какви форми е в състояние да приеме френският милитаризъм.
"По време на аферата Драйфус Европа, включително и Англия, наблюдаваше със загриженост какви форми е в състояние да приеме френският милитаризъм.
Що се отнася до руския милитаризъм, то..."
към текста >>
Същият английски писател потвърждава описанието за японския милитаризъм, дадено на
време
то от кореспондента на "Таймс" На 21 Ноември 1894 г.
Същият английски писател потвърждава описанието за японския милитаризъм, дадено навремето от кореспондента на "Таймс" На 21 Ноември 1894 г.
японската войска щурмува Порт Артур и четири дни наред безчинстващи войници колит цивилното население, мъже, жени и деца с необуздано варварство. "От ранни зори до късна нощ дните минаваха в убийства, грабежи и осакатявания, във всевъзможни неописуеми жестокости, докато градът заприлича на такава кошмарна картина, че всеки останал жив с ужас ще я помни до края на дните си."
към текста >>
Помолели ли за вода, давали им я във ведра за нечистотии, а един британски офицер заявил: "Няма значение дали германските свине имат вода за пиене или не." Вода за миене също не получавали по
време
на пътуването си от Лаго до Англия."
"Следователно въпросът не се свежда толкова до това, от коя националност милитаризмът получава окраската си той навсякъде е доста сходен. На мен ми се ще мистър Арчър да се запознае с беседата за Германска Африка, изнесена от д-р Фьорингер*23 на 30 Януари 1915 г. в Хамбург. От нея би научил какво е трябвало да препратят германските обитатели на Камерун петдесетина госпожи и господа, изненадани там от обявяването на войната, когато английски офицери накарали да ги затворят и ги оставили под надзора на чернокожи, които ги малтретирали. Те страдали от глад и жажда.
Помолели ли за вода, давали им я във ведра за нечистотии, а един британски офицер заявил: "Няма значение дали германските свине имат вода за пиене или не." Вода за миене също не получавали по време на пътуването си от Лаго до Англия."
към текста >>
В предишни
време
на на старите коне, които трябвало да въртят мелничните камъни, им избождали очите.
Следователно мирното бъдеще на Европа се базира на свободната търговия. По думите на Кобдън свободната търговия е най-добрият миротворец. Нещо повече дори тя е единственият възможен миротворец.
В предишни времена на старите коне, които трябвало да въртят мелничните камъни, им избождали очите.
към текста >>
Не изразяване на мнение, а посочване на онова, което е необходимо в наше
време
, когато трябва да се търси истината ето към какво съм се стремил аз.
Това е неутрална оценка, но от човек, който оценява не фразьорски, ами в оценката си привежда множество факти и посочва възможността за правилно съпоставяне на тези факти помежду им.
Не изразяване на мнение, а посочване на онова, което е необходимо в наше време, когато трябва да се търси истината ето към какво съм се стремил аз.
Защо да е невъзможно отлагането поне в собствената душа на дадена оценка, щом на човек му липсва време или желание по подходящ начин да се погрижи за фактите? Духовната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина представляват най-безотговорни фрази. Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на мирен договор с онези морски рибки, които са определени да бъдат изядени от нея*26. Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право? Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир.
към текста >>
Защо да е невъзможно отлагането поне в собствената душа на дадена оценка, щом на човек му липсва
време
или желание по подходящ начин да се погрижи за фактите?
Това е неутрална оценка, но от човек, който оценява не фразьорски, ами в оценката си привежда множество факти и посочва възможността за правилно съпоставяне на тези факти помежду им. Не изразяване на мнение, а посочване на онова, което е необходимо в наше време, когато трябва да се търси истината ето към какво съм се стремил аз.
Защо да е невъзможно отлагането поне в собствената душа на дадена оценка, щом на човек му липсва време или желание по подходящ начин да се погрижи за фактите?
Духовната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина представляват най-безотговорни фрази. Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на мирен договор с онези морски рибки, които са определени да бъдат изядени от нея*26. Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право? Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир. Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната.
към текста >>
Трябва да сме напълно наясно, че е редно струпаното в Централна Европа население да се оценява под съвсем друг зрителен ъгъл, тъй като там човешкото е притеснено, докато обкръжението му подлежи единствено на държавна и политическа оценка поне още доста
време
, преди евентуално да са настъпили опреде лени обстоятелства, в случай че войната се проточи години наред.
Трябва да сме напълно наясно, че е редно струпаното в Централна Европа население да се оценява под съвсем друг зрителен ъгъл, тъй като там човешкото е притеснено, докато обкръжението му подлежи единствено на държавна и политическа оценка поне още доста време, преди евентуално да са настъпили опреде лени обстоятелства, в случай че войната се проточи години наред.
По отношение на Централна Европа въпросът засяга духовното богатство, душевното развитие, всичко онова, което е било създавано в течение на столетия. Пълна нелепост би било да се смята, че в периферията би могло да става дума за нещо сходно; безсмислица би било да се твърди такова нещо. Безспорно е, че навсякъде има какво да се укорява, ала не е все едно дали се укоряват неща, които за да съпоставим разликата във величините се извършват в обсадена крепост, или такива, които стават сред обсаждащите я войски. От периферията все още не съм чул оценка, която под някаква форма да се е съобразила с подобни неща.
към текста >>
Англия си остава родината на Шекспир, тя е дала на света нежни поети, жертвоготовни човеколюбци, философи от най-висок ранг, но при все това се управлява от лъжци и мошеници, а англичаните, които най-много се гордеят с културата си, достигнаха чрез своя начин на водене на война върха на най-гнусното съ
време
нно варварство.
Англия си остава родината на Шекспир, тя е дала на света нежни поети, жертвоготовни човеколюбци, философи от най-висок ранг, но при все това се управлява от лъжци и мошеници, а англичаните, които най-много се гордеят с културата си, достигнаха чрез своя начин на водене на война върха на най-гнусното съвременно варварство.
към текста >>
По
време
на нашия, ако мога така да се изразя, спор с мисис Безант*31 тя успя да ни припише цялата вина.
По време на нашия, ако мога така да се изразя, спор с мисис Безант*31 тя успя да ни припише цялата вина.
По данни на едно дотогава предано и, но в онзи момент вече отцепило се от нея лице, по онова време тя е постъпвала според принципа: Ако някой бъде нападнат от другиго и нападнатият вика "Помощ! ", то на викащия за помощ се казва, че вършел нещо неправомерно, понеже не се оставил доброволно да бъде заклан. От подобно естество са и някои оценки, които се правят понастоящем. В това отношение човек може да се сблъска с най-невероятни неща. Добронамерени, благоразположени хора, които в обикновения живот никога не биха преценявали по такъв начин, дават оценки от подобен род относно политически неща, за които не знаят нищо.
към текста >>
По данни на едно дотогава предано и, но в онзи момент вече отцепило се от нея лице, по онова
време
тя е постъпвала според принципа: Ако някой бъде нападнат от другиго и нападнатият вика "Помощ!
По време на нашия, ако мога така да се изразя, спор с мисис Безант*31 тя успя да ни припише цялата вина.
По данни на едно дотогава предано и, но в онзи момент вече отцепило се от нея лице, по онова време тя е постъпвала според принципа: Ако някой бъде нападнат от другиго и нападнатият вика "Помощ!
", то на викащия за помощ се казва, че вършел нещо неправомерно, понеже не се оставил доброволно да бъде заклан. От подобно естество са и някои оценки, които се правят понастоящем. В това отношение човек може да се сблъска с най-невероятни неща. Добронамерени, благоразположени хора, които в обикновения живот никога не биха преценявали по такъв начин, дават оценки от подобен род относно политически неща, за които не знаят нищо. На тези хора им липсва яснота в оценките и затова въпросът като че ли опира до някакво главно условие за всяко оценяване въобще, но не и до даването на една или друга оценка в една или друга насока.
към текста >>
10.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото, ако не умее да съзира известни обстоятелства във физическия план на съ
време
нността и във
време
ната, когато те са се подготвяли, човек няма да бъде в състояние да насочи вниманието си към по-дълбоките окултни страни.
Днес бих искал да добавя още няколко бележки към онова, което подхванах в последната лекция. Понеже кореспондира с желанията на нашите приятели, днес и утре ще се опитам да навляза по-надълбоко в този въпрос, но се налагат някои предварителни пояснения, та когато ще трябва да го осветлявам главно откъм духовната страна, което предстои отсега нататък, да няма недоразумения, а да се разбираме правилно.
Защото, ако не умее да съзира известни обстоятелства във физическия план на съвременността и във времената, когато те са се подготвяли, човек няма да бъде в състояние да насочи вниманието си към по-дълбоките окултни страни.
Знаете, че тук не става дума за някаква пристрастност, за симпатии или антипатии, а за разясняването на известни обстоятелства, което както дочух някои желаят, за да разберат сегашното трудно време. Така че, доколкото ни позволява времето, днес първо искам да предложа някои уводни разяснения.
към текста >>
Знаете, че тук не става дума за някаква пристрастност, за симпатии или антипатии, а за разясняването на известни обстоятелства, което както дочух някои желаят, за да разберат сегашното трудно
време
.
Днес бих искал да добавя още няколко бележки към онова, което подхванах в последната лекция. Понеже кореспондира с желанията на нашите приятели, днес и утре ще се опитам да навляза по-надълбоко в този въпрос, но се налагат някои предварителни пояснения, та когато ще трябва да го осветлявам главно откъм духовната страна, което предстои отсега нататък, да няма недоразумения, а да се разбираме правилно. Защото, ако не умее да съзира известни обстоятелства във физическия план на съвременността и във времената, когато те са се подготвяли, човек няма да бъде в състояние да насочи вниманието си към по-дълбоките окултни страни.
Знаете, че тук не става дума за някаква пристрастност, за симпатии или антипатии, а за разясняването на известни обстоятелства, което както дочух някои желаят, за да разберат сегашното трудно време.
Така че, доколкото ни позволява времето, днес първо искам да предложа някои уводни разяснения.
към текста >>
Така че, доколкото ни позволява
време
то, днес първо искам да предложа някои уводни разяснения.
Днес бих искал да добавя още няколко бележки към онова, което подхванах в последната лекция. Понеже кореспондира с желанията на нашите приятели, днес и утре ще се опитам да навляза по-надълбоко в този въпрос, но се налагат някои предварителни пояснения, та когато ще трябва да го осветлявам главно откъм духовната страна, което предстои отсега нататък, да няма недоразумения, а да се разбираме правилно. Защото, ако не умее да съзира известни обстоятелства във физическия план на съвременността и във времената, когато те са се подготвяли, човек няма да бъде в състояние да насочи вниманието си към по-дълбоките окултни страни. Знаете, че тук не става дума за някаква пристрастност, за симпатии или антипатии, а за разясняването на известни обстоятелства, което както дочух някои желаят, за да разберат сегашното трудно време.
Така че, доколкото ни позволява времето, днес първо искам да предложа някои уводни разяснения.
към текста >>
Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва преди всичко да има предвид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на духовно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от
време
и че нещо извънредно важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с определена доза хладнокръвие.
Най-напред трябва да ни е ясно, че всичко, което привидно се извършва във физическия план, зависи от лежащите в основата му духовни сили. Трудно е обаче да се установи как точно действат тези духовни сили във всеки конкретен случай. Защото на едни места във физическия план са разположени, така да се каже, по-отчетливи пробиви на духовния свят, отколкото на други места. Тук често съм изтъквал, че в известен смисъл съществуват свързващи линии, които с посредничеството на най-разнообразни междинни обстоятелства водят от външния свят до окултни братства, а от окултните братства пък към вътрешността на духовния свят.
Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва преди всичко да има предвид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на духовно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от време и че нещо извънредно важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с определена доза хладнокръвие.
Това е наложително най-вече тогава, когато човек иска да се възползва от наличните духовни течения, за да постигне едно или друго нещо. В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в лошия смисъл. Характерна особеност на онези, които си служат с духовни сили, е това, че те много често казвам много често, а не винаги си имат причини да не се появяват лично върху сцената на физическия план, а си служат с посредници, чрез които могат да се осъществяват определени планове. Следователно често пъти се цели тези неща да протичат така, че да остават незабелязани за другите. Нали при различни обсъждания сме установявали, че хората, така да се каже, са невнимателни, не обичат да се вглеждат в онова, което става.
към текста >>
Рихард граф фон Пфайл*32, който пребивавал в Петербург и познавал обстановката там, пише за властващия по онова
време
руски император следното:
Нека вземем един пример. Ще процедирам съвсем просто, но Вие ще видите, че тази простота ни води към вникването в по-дълбоки неща. През 1889 г.
Рихард граф фон Пфайл*32, който пребивавал в Петербург и познавал обстановката там, пише за властващия по онова време руски император следното:
към текста >>
На това светът, бидейки в известна степен невнимателен, тоест благоразположен в оценката си за някои хора, естествено ще рече: Е, той с право е убеден в собственото си миролюбие;съще
време
нно обаче вярва на всички свои съветници и на останалите отговорни лица!
И така, ето Ви на великолепно място човек, който трябва да бъде описан по следния начин: податлив на внушения от страна на онези, които се надпреварват да му повлияят, но които не се показват лично и не искат да излизат на преден план. А сега помислете какво би предприел онзи, който познава определени взаимовръзки, произтичащи от импулса на Петия следатлантски период, и иска да ги използва за собствени цели или за целите на някоя общност? Ще гледа да се добере до подобна личност, като създава впечатление, че няма и най-малкото намерение да оказва някакво влияние върху нея, така че никой не забелязва желанието му да й влияе. Фактически обаче той упражнява влияние. Нужно е само човек да прилага опре делени похвати, да наглася изреченията си, да използва изразните си средства,за да бъде в състояние просто чрез употребата на някои изречения, чрез изговарянето на някои думи и по други начини, които не искам да описвам, да настрои някого в определена посока.
На това светът, бидейки в известна степен невнимателен, тоест благоразположен в оценката си за някои хора, естествено ще рече: Е, той с право е убеден в собственото си миролюбие;същевременно обаче вярва на всички свои съветници и на останалите отговорни лица!
към текста >>
Н., упражнявал известно
време
положително влияние върху нея, той бил заменен посредством разни интриги от друг, който бил шпионин в ръцете на някакво сдружение.
Виждате с каква лекота е възможно в неограничен размер онова, което във връзка с друг случай съм разказвал за Блаватска*33. След като онзи махатма, означаван с инициалите К.
Н., упражнявал известно време положително влияние върху нея, той бил заменен посредством разни интриги от друг, който бил шпионин в ръцете на някакво сдружение.
Същият бил избягал от окултни братства, в чиито високи рангове бил посветен, така че като махатма можел да стои на заден план и посредством Блаватска да постигне неща, до които искал да се домогне.
към текста >>
Та след като многократно бивал катехизиран, станало ясно, че на
време
то и той бил замесен, когато преди обявяване на войната, в края на седемдесетте години, крал Милан и Никита*36 се противопоставили на Турция и се извършвала подготовка за въстанията в Босна и Херцеговина.
Пациентът, който се казвал Войдаревич, бил дошлият много късно на бял свят потомък на някогашни воеводи от Херцеговина и доверил всякакви неща. Между другото бил точно осведомен накъде водели нишките, когато преди началото на Руско-турската война през седемдесетте години от Русия се плетяла мрежата в Херцеговина и Босна. При обикновени обстоятелства такъв човек не издава подобни работи, но зае ме ли се,с него психоаналитик, наяве излизат неща, които иначе не биха излезли.
Та след като многократно бивал катехизиран, станало ясно, че навремето и той бил замесен, когато преди обявяване на войната, в края на седемдесетте години, крал Милан и Никита*36 се противопоставили на Турция и се извършвала подготовка за въстанията в Босна и Херцеговина.
От руска земя на Никита и Милан бил даден повод да обявят война на Турция. И ето, външно погледнато, човек си казва: На Балканите хората се опълчват срещу лошото турско отношение. То сигурно е било такова, това не бива да се отрича. Аз само представям взаимовръзките и тук трябва да стане ясно, че причините често пъти се намират много по-назад в миналото и биват създавани. Останалото, каквото научил от онзи Войдаревич, дало повод на лекаря незабавно да се отнесе до едно отговорно място на своята страна; защото, макар и да се касаело само за откъслечни изречения, лекарят, който бил съобразителен човек, можал да си направи доста заключения.
към текста >>
Ето Ви един превъзходен пример за това, как се действа на света, като в същото
време
съзнателно се заличават следите, в които ще се прояви действието.
Виждате, тук става дума съвсем определени цели да се осъществят не точно с помощта на чародейство, но при всички случаи чрез правилно използване на обстоятелствата във физическия план. Само поради това, че се бил изнервил, онзи Войдаревич стигнал до положение да не може да изпълнява правилно задачата си; защото на него са му били внушени много неща и той е бил избран за много работи.
Ето Ви един превъзходен пример за това, как се действа на света, като в същото време съзнателно се заличават следите, в които ще се прояви действието.
По този начин ще добиете представа, че оценяването на обстоятелствата в света съвсем не е толкова лесно, както обикновено си го мислим. Защото онези, които донякъде иззад кулисите на световната история искат систематично да участват в действието, знаят много точно по кой начин се употребяват такива нишки и притежават хладнокръвието за използването им по съответния начин. А в това отношение има какво да се използва. Само стремежът към познание и волята за познание могат да доведат човека до ясно ориентиране в нещата на света.
към текста >>
Нека вземем под внимание как се проявяват теченията на Петия следатлантски период чрез някои външно възприемаеми стремежи и факти от съ
време
нността в най-широк смисъл.
Ако човек иска да разбере онова, което в момента се стараят да разберат и много от нашите приятели; той трябва да вземе под внимание какво е дадено, за да бъде употребено, за да бъде използвано.
Нека вземем под внимание как се проявяват теченията на Петия следатлантски период чрез някои външно възприемаеми стремежи и факти от съвременността в най-широк смисъл.
Да се спрем най-напред на руския народ в източната част на Европа, за който още миналия понеделник споменах, че е легнал тъй да се каже на сърцето на цяла Европа. В руския народ, ведно с различните други славянски племена, живее това нерядко съм го посочвал народностният елемент на бъдещето; защото в народностността, която там се свежда до славянското, живее онова, от което някой ден трябва да се вземе материалът за духовното течение на Шестия следатлантски период.
към текста >>
На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново
време
.
Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене. Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене. Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век.
На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и съще
време
нно етични личности.
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене. И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения.
Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности.
Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място. Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид. Но биха могли да се посочат още много други имена. Там току-що обрисуваното от мен действително е било налице като един импулс до към деветдесетте години на XIX век и в известен смисъл представлява противоположност спрямо онова, което по-преди приведох като присъщо на славянството.
към текста >>
От
време
на
време
все още се замислям какво впечатление направи това завещание на Петър Велики, когато веднъж в един воден от мен учебен курс*41 го разгледах семинарно с някои слушатели, за да покажа важността на отделните точки на завещанието и тяхното влияние върху културното развитие на Европа.
Много от казаното за Петър Велики е вярно, ала не и това, че е написал въпросното завещание. По отношение на Петър Beлики това завещание е фалшификат, то не е съставено от него, а се появява в даден момент, както се появяват такива неща, поради най-различни скрити подбуди. Бива подхвърлено в хода на развитието на човечеството, оказва се налице, няма нищо общо с Петър Велики, но явно е свързано с други скрити подбуди и действа убедително, защото предоставя на Русия не казвам на славянския народ, а на Русия занапред виндикация по такъв начин, че тя да се разпростре върху Балканите и Цариград, върху Дарданелите и т.н. Всичко това стои в завещанието на Петър Beлики. Човек така се впечатлява от това завещание на Петър Велики, че си казва: Тази работа на истина не е шега, ами е извършена с широк, гениален размах!
От време на време все още се замислям какво впечатление направи това завещание на Петър Велики, когато веднъж в един воден от мен учебен курс*41 го разгледах семинарно с някои слушатели, за да покажа важността на отделните точки на завещанието и тяхното влияние върху културното развитие на Европа.
към текста >>
Твърде малко се постига, ако с едно течение се тръгне, така да се каже, право напред; редно е на
време
ни да има възможност върху това течение да се хвърля светлина отстрани, та някои работи да се пообъркат, някои следи да се заличат, едно или друго да се губи в непроницаем гъсталак.
Но когато човек иска да се възползва от подобно действие, нещата винаги опират до това, не просто да бъде породено някакво течение, ами дадено течение да се остави да бъде пресечено от друго и двете някак си взаимно да си повлияят.
Твърде малко се постига, ако с едно течение се тръгне, така да се каже, право напред; редно е навремени да има възможност върху това течение да се хвърля светлина отстрани, та някои работи да се пообъркат, някои следи да се заличат, едно или друго да се губи в непроницаем гъсталак.
Това е много важно. Оттук произтича и фактът, че някои окултни течения, които си поставят една или друга задача, понякога си поставят съвсем противоположни задачи. Тези противоположни задачи действат така, че в известна степен всички следи биват заличавани. Бих могъл да посоча едно място в Европа, където навремето в определен момент, в който се касаеше за нещо значително, голямо влияние упражняваха някакви така наречени франкмасони, така наречени тайни дружества, сиреч известни хора действаха под сугестивното влияние на определени франкмасонски общества, зад които обаче имаше окултен фон. Тогава целта беше следите на онова място да се замъглят.
към текста >>
Бих могъл да посоча едно място в Европа, където на
време
то в определен момент, в който се касаеше за нещо значително, голямо влияние упражняваха някакви така наречени франкмасони, така наречени тайни дружества, сиреч известни хора действаха под сугестивното влияние на определени франкмасонски общества, зад които обаче имаше окултен фон.
Но когато човек иска да се възползва от подобно действие, нещата винаги опират до това, не просто да бъде породено някакво течение, ами дадено течение да се остави да бъде пресечено от друго и двете някак си взаимно да си повлияят. Твърде малко се постига, ако с едно течение се тръгне, така да се каже, право напред; редно е навремени да има възможност върху това течение да се хвърля светлина отстрани, та някои работи да се пообъркат, някои следи да се заличат, едно или друго да се губи в непроницаем гъсталак. Това е много важно. Оттук произтича и фактът, че някои окултни течения, които си поставят една или друга задача, понякога си поставят съвсем противоположни задачи. Тези противоположни задачи действат така, че в известна степен всички следи биват заличавани.
Бих могъл да посоча едно място в Европа, където навремето в определен момент, в който се касаеше за нещо значително, голямо влияние упражняваха някакви така наречени франкмасони, така наречени тайни дружества, сиреч известни хора действаха под сугестивното влияние на определени франкмасонски общества, зад които обаче имаше окултен фон.
Тогава целта беше следите на онова място да се замъглят. Ето защо на въпросното място бе включено малко йезуитско влияние, така че се получи смесване на франкмасонското и йезуитското влияние, понеже има доста високи инстанции, които в еднаква степен са франкмасонски и йезуитски, империи, които могат да си служат със средствата и на йезуитството, и на франкмасонството, та чрез взаимодействието си да постигнат каквото са си наумили. Не бива да се смята, че на света не може да има хора, които да са едновременно йезуити и франкмасони. Те просто са превъзмогнали положението да се действа само на една от двете страни. На тях им е известно как обстоятелствата трябва да се подемат от различни страни, щом се цели да бъдат тласнати в определена посока.
към текста >>
Не бива да се смята, че на света не може да има хора, които да са едно
време
нно йезуити и франкмасони.
Оттук произтича и фактът, че някои окултни течения, които си поставят една или друга задача, понякога си поставят съвсем противоположни задачи. Тези противоположни задачи действат така, че в известна степен всички следи биват заличавани. Бих могъл да посоча едно място в Европа, където навремето в определен момент, в който се касаеше за нещо значително, голямо влияние упражняваха някакви така наречени франкмасони, така наречени тайни дружества, сиреч известни хора действаха под сугестивното влияние на определени франкмасонски общества, зад които обаче имаше окултен фон. Тогава целта беше следите на онова място да се замъглят. Ето защо на въпросното място бе включено малко йезуитско влияние, така че се получи смесване на франкмасонското и йезуитското влияние, понеже има доста високи инстанции, които в еднаква степен са франкмасонски и йезуитски, империи, които могат да си служат със средствата и на йезуитството, и на франкмасонството, та чрез взаимодействието си да постигнат каквото са си наумили.
Не бива да се смята, че на света не може да има хора, които да са едновременно йезуити и франкмасони.
Те просто са превъзмогнали положението да се действа само на една от двете страни. На тях им е известно как обстоятелствата трябва да се подемат от различни страни, щом се цели да бъдат тласнати в определена посока. Казвам това, за да насоча вниманието отново по най-прост начин върху известни взаимовръзки.
към текста >>
Възможно е по
време
на сегашната война това чувство да се е усилило особено много, но то винаги е било налице.
Та Петър Велики нека се върнем пак на него въвежда западен дух в Русия. Много истински славянски души дълбоко ненавиждат и изпитват силна антипатия към всичко, което именно Петър Велики внася в Русия като западен елемент.
Възможно е по време на сегашната война това чувство да се е усилило особено много, но то винаги е било налице.
Налице, от друга страна, е завещанието на Петър Велики, което без спорно не е негово, ала някак си се е появило, и което в същото време е способно сега да използва сугестивно не един отделен човек, а цели славянски комплекси, да оказва широко внушение върху огромни народни маси, в които същевременно живее антипатията срещу Запада, символизиран от името на Петър Велики. Тук в едно и също време имаме по един, бих го нарекъл, исторически гениален начин две неща: симпатия към завещанието на Петър Велики и антипатия към всичко западно, които действат напълно безредно толкова безредно, че точно това безредно действие може да се окаже извънредно резултатно. По такъв начин изтъкнахме една друга страна на това течение в Източна Европа. В по-нататъшното си изложение ще посоча как след дългогодишната подготовка на едно такова течението от даден момент нататък може да бъде използвано. Тогава вече се разполага с такова течение, в което като че ли са се влели две отделни течения.
към текста >>
Налице, от друга страна, е завещанието на Петър Велики, което без спорно не е негово, ала някак си се е появило, и което в същото
време
е способно сега да използва сугестивно не един отделен човек, а цели славянски комплекси, да оказва широко внушение върху огромни народни маси, в които съще
време
нно живее антипатията срещу Запада, символизиран от името на Петър Велики.
Та Петър Велики нека се върнем пак на него въвежда западен дух в Русия. Много истински славянски души дълбоко ненавиждат и изпитват силна антипатия към всичко, което именно Петър Велики внася в Русия като западен елемент. Възможно е по време на сегашната война това чувство да се е усилило особено много, но то винаги е било налице.
Налице, от друга страна, е завещанието на Петър Велики, което без спорно не е негово, ала някак си се е появило, и което в същото време е способно сега да използва сугестивно не един отделен човек, а цели славянски комплекси, да оказва широко внушение върху огромни народни маси, в които същевременно живее антипатията срещу Запада, символизиран от името на Петър Велики.
Тук в едно и също време имаме по един, бих го нарекъл, исторически гениален начин две неща: симпатия към завещанието на Петър Велики и антипатия към всичко западно, които действат напълно безредно толкова безредно, че точно това безредно действие може да се окаже извънредно резултатно. По такъв начин изтъкнахме една друга страна на това течение в Източна Европа. В по-нататъшното си изложение ще посоча как след дългогодишната подготовка на едно такова течението от даден момент нататък може да бъде използвано. Тогава вече се разполага с такова течение, в което като че ли са се влели две отделни течения. В самото начало казах, че се разчита на продължителни периоди от време.
към текста >>
Тук в едно и също
време
имаме по един, бих го нарекъл, исторически гениален начин две неща: симпатия към завещанието на Петър Велики и антипатия към всичко западно, които действат напълно безредно толкова безредно, че точно това безредно действие може да се окаже извънредно резултатно.
Та Петър Велики нека се върнем пак на него въвежда западен дух в Русия. Много истински славянски души дълбоко ненавиждат и изпитват силна антипатия към всичко, което именно Петър Велики внася в Русия като западен елемент. Възможно е по време на сегашната война това чувство да се е усилило особено много, но то винаги е било налице. Налице, от друга страна, е завещанието на Петър Велики, което без спорно не е негово, ала някак си се е появило, и което в същото време е способно сега да използва сугестивно не един отделен човек, а цели славянски комплекси, да оказва широко внушение върху огромни народни маси, в които същевременно живее антипатията срещу Запада, символизиран от името на Петър Велики.
Тук в едно и също време имаме по един, бих го нарекъл, исторически гениален начин две неща: симпатия към завещанието на Петър Велики и антипатия към всичко западно, които действат напълно безредно толкова безредно, че точно това безредно действие може да се окаже извънредно резултатно.
По такъв начин изтъкнахме една друга страна на това течение в Източна Европа. В по-нататъшното си изложение ще посоча как след дългогодишната подготовка на едно такова течението от даден момент нататък може да бъде използвано. Тогава вече се разполага с такова течение, в което като че ли са се влели две отделни течения. В самото начало казах, че се разчита на продължителни периоди от време. След като едно такова течение бъде насочено, така че да се е превърнало в нещо, оттам насетне то вече може да бъде използвано.
към текста >>
В самото начало казах, че се разчита на продължителни периоди от
време
.
Налице, от друга страна, е завещанието на Петър Велики, което без спорно не е негово, ала някак си се е появило, и което в същото време е способно сега да използва сугестивно не един отделен човек, а цели славянски комплекси, да оказва широко внушение върху огромни народни маси, в които същевременно живее антипатията срещу Запада, символизиран от името на Петър Велики. Тук в едно и също време имаме по един, бих го нарекъл, исторически гениален начин две неща: симпатия към завещанието на Петър Велики и антипатия към всичко западно, които действат напълно безредно толкова безредно, че точно това безредно действие може да се окаже извънредно резултатно. По такъв начин изтъкнахме една друга страна на това течение в Източна Европа. В по-нататъшното си изложение ще посоча как след дългогодишната подготовка на едно такова течението от даден момент нататък може да бъде използвано. Тогава вече се разполага с такова течение, в което като че ли са се влели две отделни течения.
В самото начало казах, че се разчита на продължителни периоди от време.
След като едно такова течение бъде насочено, така че да се е превърнало в нещо, оттам насетне то вече може да бъде използвано.
към текста >>
Това друго течение се е ограничавало повече в окултното и само от
време
на
време
, мистифицирано в разнообразни обществени дейности, е проявявало своя окултен фундамент.
Но нека извършим подготовката и по по-друг начин. Бих искал да Ви посоча още едно течение, което сега върви на запад успоредно с онова, чийто продукт в известна степен е най-зрялото досега политическо мислене за Петия следатлантски период.
Това друго течение се е ограничавало повече в окултното и само от време на време, мистифицирано в разнообразни обществени дейности, е проявявало своя окултен фундамент.
Отново ще трябва да се позова на някои западни окултни братства, които се характеризират най-вече с това, че имат точни познания за обстоятелства като описваните от мен сега и обучават учениците си какво представляват Петият, Шестият следатлантски развоен период и що за сили са замесени там как единият елемент действа като мъдростен, а другият като народностен, и които в същото време показват на своите ученици как такива неща могат да се използват в една или друга насока.
към текста >>
Отново ще трябва да се позова на някои западни окултни братства, които се характеризират най-вече с това, че имат точни познания за обстоятелства като описваните от мен сега и обучават учениците си какво представляват Петият, Шестият следатлантски развоен период и що за сили са замесени там как единият елемент действа като мъдростен, а другият като народностен, и които в същото
време
показват на своите ученици как такива неща могат да се използват в една или друга насока.
Но нека извършим подготовката и по по-друг начин. Бих искал да Ви посоча още едно течение, което сега върви на запад успоредно с онова, чийто продукт в известна степен е най-зрялото досега политическо мислене за Петия следатлантски период. Това друго течение се е ограничавало повече в окултното и само от време на време, мистифицирано в разнообразни обществени дейности, е проявявало своя окултен фундамент.
Отново ще трябва да се позова на някои западни окултни братства, които се характеризират най-вече с това, че имат точни познания за обстоятелства като описваните от мен сега и обучават учениците си какво представляват Петият, Шестият следатлантски развоен период и що за сили са замесени там как единият елемент действа като мъдростен, а другият като народностен, и които в същото време показват на своите ученици как такива неща могат да се използват в една или друга насока.
към текста >>
Човекът упреква Бисмарк, че трябвало да бъде руснак в по-голяма степен от руските държавници, които на
време
то присъствали на Берлинския конгрес!
Представете си само какво прекрасно искане!
Човекът упреква Бисмарк, че трябвало да бъде руснак в по-голяма степен от руските държавници, които навремето присъствали на Берлинския конгрес!
Затова сънародниците на същия Бисмарк трябва да бъдат мразени! По въпроса всеки може да мисли каквото си иска, но това изречение при всички случаи е нещо извънредно куриозно. И тъкмо защото на добрия професор от Санкт Петербург му хрумват подобни мисли, той може да пише и следното:
към текста >>
Между
време
нно Тройният съюз последователно се движи по тази пътека на войната.
"Повтарям: натискът на юг представлява историческа, политическа и икономическа необходимост и чуждата държава, противопоставяща се на този натиск, е ео ipso*45 вражеска държава.
Междувременно Тройният съюз последователно се движи по тази пътека на войната.
В Австрия натискът на юг също се смята за историческа необходимост и от свое гледище австрийците са не по-малко прави, отколкото руснаците от руска гледна точка. През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров. След 1866 г. е останало само последното; Бисмарк този път може би без да иска отново противопостави Австрия и Русия за решителна битка, а чрез сключване на Тройния съюз предостави на Австрия силите на Германския райх. Австрия естествено се възползва навред и при всеки случай, когато е ставало дума за Балканите, тя се е изпречвала пред руснаците.
към текста >>
Възмущението беше толкова голямо,опасността приближаваше толкова осезателно, че дори извънредно миролюбивото руско правителство беше готово за война, въпреки че финансите още но онова
време
бяха разклатени."
През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров. След 1866 г. е останало само последното; Бисмарк този път може би без да иска отново противопостави Австрия и Русия за решителна битка, а чрез сключване на Тройния съюз предостави на Австрия силите на Германския райх. Австрия естествено се възползва навред и при всеки случай, когато е ставало дума за Балканите, тя се е изпречвала пред руснаците. Присъединяването на Босна и Херцеговина, което в Русия направи поразяващо впечатление, беше всъщност само една страница от дебелата книга на руско-австрийската вражда.
Възмущението беше толкова голямо,опасността приближаваше толкова осезателно, че дори извънредно миролюбивото руско правителство беше готово за война, въпреки че финансите още но онова време бяха разклатени."
към текста >>
Тогава се извършва немалко, което ясно показва, че в тази глава като в сън живее нещо, предстоящо да се случи в скоро
време
.
Април 1914!
Тогава се извършва немалко, което ясно показва, че в тази глава като в сън живее нещо, предстоящо да се случи в скоро време.
Друг е въпросът, дали поменатата глава си го е представяла така близо; но тя естествено ведно с тялото и крайниците си гостувала на своя учител в Берлин. Там те разговаря ли за едно-друго и на мен ми се иска да приведа част от онова, което са обсъждали. Професорът по история казал:
към текста >>
В по следно
време
се случи немалко, което можеше да предизвика удивление.
В имението си край Саратов притежавам къща, която прадедите ми столетия наред са обитавали; но аз със собствените си ръце ще я запаля, преди да допуска германски войници да бъдат разквартирувани в нея. Защо ни е война? Бихме могли чудесно да се спогодим, като си поделим Австрия с нея, сиреч с Германия, и присъединим немска Австрия към Германския райх, а останалата част от нея влезе в Русия! Това става през Юни 1914 г.! По най-различен начин би могло да се посочи как мисловните форми възникват в съответната среда.
В по следно време се случи немалко, което можеше да предизвика удивление.
Понякога там, където преобладават автократични форми, случващото се изхожда от отделни инстанции, а на други места тръгва главно от народни течения. Никога не бива да се обобщава, защото ако тук е така, другаде е иначе. Би могло например да се запита: На какво се е дължал странният и загадъчен начин на действие на една държава като Румъния? Тук няма да се спирам на онова, което е дало последния подтик, а ще говоря за течението. Но при всяко положение не така, както често намираме това там, където то бива представяно "исторически"; защото историята, която постепенно се е оформила в края на XIX и началото на ХХ век, не струва и пет пари.
към текста >>
Ориентираните в обстановката знаят, че от известно
време
много неща в Румъния бяха загадъчни; това стои във връзка с факта, че навсякъде на изток се разчиташе на една определена предпоставка, която като сугестивна представа бе овладяла невероятно много хора.
Ориентираните в обстановката знаят, че от известно време много неща в Румъния бяха загадъчни; това стои във връзка с факта, че навсякъде на изток се разчиташе на една определена предпоставка, която като сугестивна представа бе овладяла невероятно много хора.
Тук няма да Ви я описвам въз основа на впечатления, а ще споделя с Вас само изявления, които не желая да Ви разказвам нещо неопределено министърът на вътрешните работи през 1913 г., Таке Йонеску*46, е направил пред някой си господин Редлих. Той почти дословно казал, че по негово мнение Австро-унгарската монархия щяла да просъществува до смъртта на Франц Йосиф, който пък трябвало да умре скоро. Тогава щяло да се стигне до разпадане на монархията на съставните и части. Ето едно здраво вкоренено мнение, в съответствие с което човек насочва целия ход на мислите си в определена посока. Това пък от своя страна представлява едно широко разпространено внушение.
към текста >>
Както виждате, идеята е толкова пространна, че за нейното осъществяване преди избухването на войната вече не е имало
време
; но в Англия всеобща военна повинност все пак беше въведена.
Както виждате, идеята е толкова пространна, че за нейното осъществяване преди избухването на войната вече не е имало време; но в Англия всеобща военна повинност все пак беше въведена.
Когато човек има желание да разбере реалните обстоятелства в света, не е достатъчно да се спира наслуки на това или на онова, ами развива воля да се вглежда в същественото. Нали един човек може да каже нещо далеч по-важно от стотина други, които говорят като слепци за цветове и само се повтарят, без думите им да имат някакво въздействие.
към текста >>
11.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съ
време
нните събития.
Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема духовно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия.
Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития.
За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука. Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси. Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността.
към текста >>
Преди не много
време
Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съ
време
нността.
Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема духовно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия. Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития. За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука. Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси.
Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността.
Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент. Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар. В романа се случват всякакви интересни неща. Написан е по време на войната и в него австриецът Херман Бар очевидно прави разбор на настоящите събития.
към текста >>
Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съ
време
нността.
Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития. За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука. Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси. Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността.
Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността.
И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент. Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар. В романа се случват всякакви интересни неща. Написан е по време на войната и в него австриецът Херман Бар очевидно прави разбор на настоящите събития.
към текста >>
И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от
време
то, когато беше млад студент.
За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука. Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси. Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността.
И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент.
Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар. В романа се случват всякакви интересни неща. Написан е по време на войната и в него австриецът Херман Бар очевидно прави разбор на настоящите събития.
към текста >>
Написан е по
време
на войната и в него австриецът Херман Бар очевидно прави разбор на настоящите събития.
Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент. Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар. В романа се случват всякакви интересни неща.
Написан е по време на войната и в него австриецът Херман Бар очевидно прави разбор на настоящите събития.
към текста >>
А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съ
време
нността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения.
А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения.
Това не е себеописание, тук не се открива нищо от биографията на Херман Бар и въпреки това в героя Франц има нещо, по което се разпознава Бар. В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света. И още в самото начало ни се описва как Франц се подвизавал къде ли не, за да му се избистри обстановката в света.
към текста >>
От само себе си се разбира, че щом някой искал да навлезе в съ
време
нните духовни течения, той трябвало да се запознае и с психоанализата.
Първо като ботаник при Визнер*49 прочут ботаник, преподавал във Виенския университет. Сетне като химик при Оствалд*50, който след Хекел става председател на Съюза на монистите; подир туй в семинара на Шмолер*51, в клиниката на Рише*52, при Фройд*53 във Виена.
От само себе си се разбира, че щом някой искал да навлезе в съвременните духовни течения, той трябвало да се запознае и с психоанализата.
Бил също така при теософите в Лондон и се срещал с художници, гравьори, тенисисти и т.н. Ще рече, че не е бил едностранчив пребивавал както в лабораторията на Рише, така и при теософите в Лондон. Стараел се вредом да се оправи. После неговата орис, неговата Карма го повела по други пътища из света, разказва се как на едно или друго място забелязва, че в еволюцията на човечеството има определени скрити подбуди и че на тези скрити подбуди е редно да се обръща внимание. Вчера Ви запознах с една такава скрита подбуда, а сега ще Ви посоча как едно друго лице е било принудено да признае наличието на подобни скрити подбуди.
към текста >>
Нима през всички
време
на не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност?
Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност? Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние?
Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност?
Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа? Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви? Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>
Нямаше ли открай
време
на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви?
А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност? Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние? Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност? Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа?
Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви?
Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>
"Още по онова
време
Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина.
"Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина.
Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван. Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко. Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече? Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша. Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни.
към текста >>
Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък прежде
време
нно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди,
време
, пек и дъжд, град и суша.
"Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина. Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван. Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко. Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече?
Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша.
Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени. Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание. Франц още на млади години бе познавал такива хора, които съвсем не са рядкост в планините.
към текста >>
Сега Ви моля да си припомните, че както често съм споменавал към загадъчните събития на нашата съ
време
нност, абстрахирайки се от всичко случило се във външен план, спада смъртта на австрийския ерц херцог Франц Фердинанд*56.
Сега Ви моля да си припомните, че както често съм споменавал към загадъчните събития на нашата съвременност, абстрахирайки се от всичко случило се във външен план, спада смъртта на австрийския ерц херцог Франц Фердинанд*56.
Специално съм подчертавал, че съвместим ли физическия и духовния свят преди и след убийството на Франц Фердинанд, налице е било нещо различно за света като цяло. В такива случаи никой не се интересува как изглеждат външните неща в Майя.
към текста >>
Смятам за напълно оправдано човек донякъде да се учудва, че в момента подобни неща се появяват в романи, защото това е свързано с вътрешната структура на нашето
време
.
Тъй като трябва да се приеме, че тази работа не е подшушната на Херман Бар, Вие виждате следователно едно знаменателно ориентиране на един човек към тези неща, една необходимост в наши дни да се занимава с тях.
Смятам за напълно оправдано човек донякъде да се учудва, че в момента подобни неща се появяват в романи, защото това е свързано с вътрешната структура на нашето време.
Отпърво, разбира се, биват заинтригувани само хора като Херман Бар или лица със сходни преживявания като него, който крачка по крачка е минал през всичко възможно. Сега, в дните на неговата старост, след като дълго време е изповядвал импресионистични убеждения, той все още се опитва да проумее експресионизма и други подобни неща. Той е един човек, който наистина е в състояние с душата си да се свърже външно и вътрешно с различните течения, който лично е общувал с оствалдианците, с Рише и с теософите в Лондон и се е опитал да ги опознае, ала накрая, когато вече му е липсвала издръжливост, стигнал до каноника Цингерл, когото понастоящем смята за най-вещ. Да, той действително е минал през вътрешни и външни течения.
към текста >>
Сега, в дните на неговата старост, след като дълго
време
е изповядвал импресионистични убеждения, той все още се опитва да проумее експресионизма и други подобни неща.
Тъй като трябва да се приеме, че тази работа не е подшушната на Херман Бар, Вие виждате следователно едно знаменателно ориентиране на един човек към тези неща, една необходимост в наши дни да се занимава с тях. Смятам за напълно оправдано човек донякъде да се учудва, че в момента подобни неща се появяват в романи, защото това е свързано с вътрешната структура на нашето време. Отпърво, разбира се, биват заинтригувани само хора като Херман Бар или лица със сходни преживявания като него, който крачка по крачка е минал през всичко възможно.
Сега, в дните на неговата старост, след като дълго време е изповядвал импресионистични убеждения, той все още се опитва да проумее експресионизма и други подобни неща.
Той е един човек, който наистина е в състояние с душата си да се свърже външно и вътрешно с различните течения, който лично е общувал с оствалдианците, с Рише и с теософите в Лондон и се е опитал да ги опознае, ала накрая, когато вече му е липсвала издръжливост, стигнал до каноника Цингерл, когото понастоящем смята за най-вещ. Да, той действително е минал през вътрешни и външни течения.
към текста >>
Когато се запознах с него, тъкмо бе написал драмата си "Новите хора*59, заради която сега се срамува много; тя бе издържана в строго социалдемократически дух, а по онова
време
нямаше позапален социалдемократ от Херман Бар.
Когато се запознах с него, тъкмо бе написал драмата си "Новите хора*59, заради която сега се срамува много; тя бе издържана в строго социалдемократически дух, а по онова време нямаше позапален социалдемократ от Херман Бар.
После създаде една малка едноактна пиеса*60, която има по-малка стойност. След туй обаче се присъедини към Немсконационалното движение*61, от чието гледище написа "Големият грях"*63. И отново нямаше друг по-радикален немсконационалист от Херман Бар. Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух. Виждате, че той умееше да свързва душата си с външните течения, ала никога не пропускаше да се запознае съвсем сериозно и с вътрешните течения.
към текста >>
Между
време
нно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух.
Когато се запознах с него, тъкмо бе написал драмата си "Новите хора*59, заради която сега се срамува много; тя бе издържана в строго социалдемократически дух, а по онова време нямаше позапален социалдемократ от Херман Бар. После създаде една малка едноактна пиеса*60, която има по-малка стойност. След туй обаче се присъедини към Немсконационалното движение*61, от чието гледище написа "Големият грях"*63. И отново нямаше друг по-радикален немсконационалист от Херман Бар.
Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух.
Виждате, че той умееше да свързва душата си с външните течения, ала никога не пропускаше да се запознае съвсем сериозно и с вътрешните течения. След приключва не на военната си служба отиде за кратко време в Берлин, където редактираше модерния седмичник "Свободна сцена" Той наистина бе способен да се превръща във всичко, но не и в берлинчанин! Оттам замина за Париж. Едва-що пристигнал, още неумеещ да образува един възвратен глагол с tre, ами всичко все с avoir, той вече пишеше възторжени писма за човека слънце Буланже*63, който щял да покаже на Европа какво значи истинска, неподправена култура. Сетне продължи за Испания, стана върл противник на султана на Мароко, срещу когото пишеше статии на испански език.
към текста >>
След приключва не на военната си служба отиде за кратко
време
в Берлин, където редактираше модерния седмичник "Свободна сцена" Той наистина бе способен да се превръща във всичко, но не и в берлинчанин!
После създаде една малка едноактна пиеса*60, която има по-малка стойност. След туй обаче се присъедини към Немсконационалното движение*61, от чието гледище написа "Големият грях"*63. И отново нямаше друг по-радикален немсконационалист от Херман Бар. Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух. Виждате, че той умееше да свързва душата си с външните течения, ала никога не пропускаше да се запознае съвсем сериозно и с вътрешните течения.
След приключва не на военната си служба отиде за кратко време в Берлин, където редактираше модерния седмичник "Свободна сцена" Той наистина бе способен да се превръща във всичко, но не и в берлинчанин!
Оттам замина за Париж. Едва-що пристигнал, още неумеещ да образува един възвратен глагол с tre, ами всичко все с avoir, той вече пишеше възторжени писма за човека слънце Буланже*63, който щял да покаже на Европа какво значи истинска, неподправена култура. Сетне продължи за Испания, стана върл противник на султана на Мароко, срещу когото пишеше статии на испански език. Накрая се върна не като копие на Доде *64, защото той вече е своего рода расов човек, но външно все пак много приличаше на него.
към текста >>
За всичко това той ни разказваше на
време
то в прочутото старо кафене "Гринщайдъл"*65, приемало в помещенията си кои ли не изтъкнати личности още от 1848 година насам, където бяха наминавали Ленау*66, Анистазиус Грюн*67 и други.
За всичко това той ни разказваше навремето в прочутото старо кафене "Гринщайдъл"*65, приемало в помещенията си кои ли не изтъкнати личности още от 1848 година насам, където бяха наминавали Ленау*66, Анистазиус Грюн*67 и други.
В това кафене дори сервитьорите се ползваха с особена известност кой във Виена не познаваше прочутия Франц, а по-късно и Хайнрих от "Гринщайдъл"? Сега то е съборено, но тъкмо защото Херман Бар е говорил в него толкова много за начина, по който душата му се вживяла в естеството на французите, за човека слънце Буланже, появи се друг размирник и когато кафене "Гринщайдъл" бе съборено, Карл Краус написа брошурата "Порутената литература"*68. Все още живо си спомням как Херман Бар ни разказваше за великолепните си впечатления и за това, че той, роденият в град Линц, имал най-красивата глава на човек на изкуството в цял Париж. Той превъзнасяше Морис Барес*69 и страстно подкрепяше всичко, което по онова време се афишираше като младо представителство на френското, така че чрез излиянията на едно възторжено сърце човек наистина съпреживяваше цяло едно литературно течение заедно с всичките му претенции. Сетне съвместно с неколцина други той основа във Виена седмичник, в който отпечатваше наистина забележителни статии.
към текста >>
Той превъзнасяше Морис Барес*69 и страстно подкрепяше всичко, което по онова
време
се афишираше като младо представителство на френското, така че чрез излиянията на едно възторжено сърце човек наистина съпреживяваше цяло едно литературно течение заедно с всичките му претенции.
За всичко това той ни разказваше навремето в прочутото старо кафене "Гринщайдъл"*65, приемало в помещенията си кои ли не изтъкнати личности още от 1848 година насам, където бяха наминавали Ленау*66, Анистазиус Грюн*67 и други. В това кафене дори сервитьорите се ползваха с особена известност кой във Виена не познаваше прочутия Франц, а по-късно и Хайнрих от "Гринщайдъл"? Сега то е съборено, но тъкмо защото Херман Бар е говорил в него толкова много за начина, по който душата му се вживяла в естеството на французите, за човека слънце Буланже, появи се друг размирник и когато кафене "Гринщайдъл" бе съборено, Карл Краус написа брошурата "Порутената литература"*68. Все още живо си спомням как Херман Бар ни разказваше за великолепните си впечатления и за това, че той, роденият в град Линц, имал най-красивата глава на човек на изкуството в цял Париж.
Той превъзнасяше Морис Барес*69 и страстно подкрепяше всичко, което по онова време се афишираше като младо представителство на френското, така че чрез излиянията на едно възторжено сърце човек наистина съпреживяваше цяло едно литературно течение заедно с всичките му претенции.
Сетне съвместно с неколцина други той основа във Виена седмичник, в който отпечатваше наистина забележителни статии. Накрая започна все повече и повече да се задълбочава, само че при него задълбочаването винаги вървеше ръка за ръка с тривиализирането. И така той непрестанно се променяше: от социалдемократ в немсконационалист, от милитаристично настроен в разпален буланжист, в привърженик на Морис Барес и други, а впоследствие стана ценител на импресионистичното изкуство. От време на време идваше в Берлин, но винаги много скоро пак си заминаваше това беше единственото място, което не можеше да понася. В замяна на това страшно много обичаше Виена и тази своя обич проявяваше по всякакъв начин.
към текста >>
От
време
на
време
идваше в Берлин, но винаги много скоро пак си заминаваше това беше единственото място, което не можеше да понася.
Все още живо си спомням как Херман Бар ни разказваше за великолепните си впечатления и за това, че той, роденият в град Линц, имал най-красивата глава на човек на изкуството в цял Париж. Той превъзнасяше Морис Барес*69 и страстно подкрепяше всичко, което по онова време се афишираше като младо представителство на френското, така че чрез излиянията на едно възторжено сърце човек наистина съпреживяваше цяло едно литературно течение заедно с всичките му претенции. Сетне съвместно с неколцина други той основа във Виена седмичник, в който отпечатваше наистина забележителни статии. Накрая започна все повече и повече да се задълбочава, само че при него задълбочаването винаги вървеше ръка за ръка с тривиализирането. И така той непрестанно се променяше: от социалдемократ в немсконационалист, от милитаристично настроен в разпален буланжист, в привърженик на Морис Барес и други, а впоследствие стана ценител на импресионистичното изкуство.
От време на време идваше в Берлин, но винаги много скоро пак си заминаваше това беше единственото място, което не можеше да понася.
В замяна на това страшно много обичаше Виена и тази своя обич проявяваше по всякакъв начин.
към текста >>
В най-новия му роман също сте видели, че тъкмо чрез светското, което му е присъщо, чрез копнежа именно по свой начин да опознава всичко, той е усетил необходимостта в днешно
време
да вникне в такова нещо, каквото е извисяването на човека в духовния свят, и да установи, че между хората съществуват връзки от по-друг вид в сравнение с онези, осъществявани единствено чрез обичайните физически средства; иначе казано, това са връзки като разгледаните от нас вчера.
Напоследък разправят, че Херман Бар се бил покатоличил. Е, изцяло католик едва ли е станал. Станал е вероятно в същата степен, в каквато беше буланжист. Ала той е човек!
В най-новия му роман също сте видели, че тъкмо чрез светското, което му е присъщо, чрез копнежа именно по свой начин да опознава всичко, той е усетил необходимостта в днешно време да вникне в такова нещо, каквото е извисяването на човека в духовния свят, и да установи, че между хората съществуват връзки от по-друг вид в сравнение с онези, осъществявани единствено чрез обичайните физически средства; иначе казано, това са връзки като разгледаните от нас вчера.
към текста >>
Обитателите може да познава само онзи, който пребивавайки по-продължително
време
сред народностите действително е съпреживявал събитията и е разбрал различните течения, изявили се в общността, наричана Австро-Унгария.
По-нататък не бива да се забравя, че в рамките на Австро-унгарската монархия живеят голям брой славянски народности или поне народностни съставки. В своите граници Австро-унгарската монархия се населява позволете ми при изброяването да си послужи с пръсти от германци, чехи, славонци, словаци, сърбохървати, хървати, поляци, румънци, украинци, унгарци, италианци и сърби*71. Виждате, много повече народности, отколкото в Швейцария.
Обитателите може да познава само онзи, който пребивавайки по-продължително време сред народностите действително е съпреживявал събитията и е разбрал различните течения, изявили се в общността, наричана Австро-Унгария.
Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода. Цялостната история на Австро-Унгария през последните десетилетия с всичките и остри схватки може да се разбере само ако се схване като опит да се осъществи принципът за индивидуализиране на отделните народности. То естествено не става лесно, понеже хората не живеят удобно разположени едни до други, ами са доста размесени. Сред австрийските германци има твърде много, които виждат благото и на самите германците във възможното индивидуализиране на отделните славянски народности в Австрия, тоест в намирането на форма те да могат самостоятелно и свободно да се развиват индивидуално. От само себе си се разбира, че такива неща не се откриват бързо нужно е време; и все пак едно такова движение несъмнено е налице.
към текста >>
От само себе си се разбира, че такива неща не се откриват бързо нужно е
време
; и все пак едно такова движение несъмнено е налице.
Обитателите може да познава само онзи, който пребивавайки по-продължително време сред народностите действително е съпреживявал събитията и е разбрал различните течения, изявили се в общността, наричана Австро-Унгария. Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода. Цялостната история на Австро-Унгария през последните десетилетия с всичките и остри схватки може да се разбере само ако се схване като опит да се осъществи принципът за индивидуализиране на отделните народности. То естествено не става лесно, понеже хората не живеят удобно разположени едни до други, ами са доста размесени. Сред австрийските германци има твърде много, които виждат благото и на самите германците във възможното индивидуализиране на отделните славянски народности в Австрия, тоест в намирането на форма те да могат самостоятелно и свободно да се развиват индивидуално.
От само себе си се разбира, че такива неща не се откриват бързо нужно е време; и все пак едно такова движение несъмнено е налице.
към текста >>
Освен тези обединени в рамките на Австро-Унгария славянски народности имаме също така балканските славяни, прекарали дълго
време
под турско владичество, от което обаче те се отърсиха през последните десетилетия, за да основат отделни държави България, Сърбия, Черна гора и т.н.
Освен тези обединени в рамките на Австро-Унгария славянски народности имаме също така балканските славяни, прекарали дълго време под турско владичество, от което обаче те се отърсиха през последните десетилетия, за да основат отделни държави България, Сърбия, Черна гора и т.н.
Вчера вече споменах за съществуващия извън тях и най-напреднал в духовния живот народ на полските славяни. Сега искам да насоча вниманието Ви върху най-важните подразделения, защото тези неща мога да ги развия само едно по едно. Във всички споменати славянски народи и народности живее онова, което вчера означих като единен основен народностен елемент и което именно е подготовка за бъдещето.
към текста >>
Нека да не забравяме, че никога е живял един престолонаследник ерцхерцог Рудолф*72, на когото се възлагали големи надежди най-вече в онова направление, в което се взират много от съ
време
нните либерални и свободомислещи хора.
Трябва обаче да се има предвид, че от Кармата е било отредено ходът на тази Карма да бъде извънредно своеобразен.
Нека да не забравяме, че никога е живял един престолонаследник ерцхерцог Рудолф*72, на когото се възлагали големи надежди най-вече в онова направление, в което се взират много от съвременните либерални и свободомислещи хора.
За лицата, познаващи обстоятелствата и човека, било ясно, че чрез неговата душа действало нещо, което щяло да доведе до пренасяне на австрийска почва на онова, което вчера нарекох английско политическо мислене, английски мисловни форми за начина на държавното управление. Това се очаквало от него, натам клонели неговите симпатии. Но Вие знаете как е действала Кармата и как онова, което трябвало да се случи, било осуетено. Тогава станало възможно обратното значение придобил един мъж, движещ се в съвсем друга посока. И ето как наистина не е маловажно да се обърне внимание: "Тук той можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие.
към текста >>
Но в същото
време
то е щяло да бъде унищожително за онова, което русизмът възнамерява за славянството.
Точно така обаче човек би трябвало да си представя другия! Виждате как Кармата върши своята работа и ние трябва да съзрем тази работеща Карма, за да можем да изкачим още по-големи висоти на познанието. Онова, което е трябвало или е могло да се уреди (вече не по волята на едни или други хора, а поинтенциите на всемирната еволюция), което е могло да бъде подето от тази душа, наблюдаваща славянството с разбиране (засега ще се задоволя само с абстрактна характеристика), то действително е щяло да има освобождаващи последствия за славянството.
Но в същото време то е щяло да бъде унищожително за онова, което русизмът възнамерява за славянството.
Защото русизмът иска да обхване славянството в своите рамки и да го използва като свой инструмент. Иска да го обрамчи в завещанието на Петър Велики. Бързината, с която се осъществяват такива неща, зависи естествено от разни вторични течения и вторични обстоятелства. Важното обаче е да имаме верен поглед за онова, което си проправя път в определена посока. Ето защо е разбираемо, че представа за действително назряващото са могли да имат единствено хората, които наблюдавали славянството малко по-задълбочено, и че на здравите стремления се е налагало да противодействат онези, които всъщност чрез русизма искали да унищожат славянското.
към текста >>
12.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Първо, към известно разбиране (освен известно разбиране друго естествено не може да има) на онова, което под формата на велики духовни течения лежи в основата на съ
време
нните събития;сетне към въпроса, как тези течения се изявяват на едно или друго място, как те в известен смисъл пронизват с действието си човека било посредством общества, братства и т.н., било повече или по-малко осъзнато чрез самите индивиди.
Доколкото ми е възможно, възнамерявам да насоча душевния Ви взор в три направления.
Първо, към известно разбиране (освен известно разбиране друго естествено не може да има) на онова, което под формата на велики духовни течения лежи в основата на съвременните събития;сетне към въпроса, как тези течения се изявяват на едно или друго място, как те в известен смисъл пронизват с действието си човека било посредством общества, братства и т.н., било повече или по-малко осъзнато чрез самите индивиди.
И накрая ми се ще да покажа как трябва да се гледа на характерните неща, на онези неща, които придобиват важност, когато никой иска да разбере как извършващото се във физическия план може да се обясни въз основа на големите взаимовръзки.
към текста >>
Никой не може да изпитва повече симпатии към злощастния сръбски народ от мен; не само защото в последно
време
той страдаше толкова болезнено, но преди всичко затуй, защото като народ той десетилетия наред е бил играчка на най-различни интриги, на най-различни елементи, които с битуващото в този народ са си служили за неща, за които можем единствено да кажем: в основата лежи едно непозволено насочване в определено направление на онова, което в Петия следатлантски период съществува във вид на реални импулси за еволюцията на човечеството.
Позволете ми в началото да добавя още нещо тъкмо в тази насока. Защото, отправим ли поглед единствено към духовното, което пронизва нещата, ще липсва основанието за поставяне на правилните въпроси. Тогава няма да се знае как духовно протичащото се отразява долу във физическия план. И точно този важен въпрос искам да развия в разсъжденията си пред Вас, след като вчера Ви призовах да поразмишлява те върху голямото противоречие на Мистерията на Голгота. При това специално искам да подчертая следното: представяйки чрез уводните си думи онова, което по-сетне ще ни послужи като база за други неща, аз Ви моля да не смятате, че казваното от мен се отнася за някой народ като такъв.
Никой не може да изпитва повече симпатии към злощастния сръбски народ от мен; не само защото в последно време той страдаше толкова болезнено, но преди всичко затуй, защото като народ той десетилетия наред е бил играчка на най-различни интриги, на най-различни елементи, които с битуващото в този народ са си служили за неща, за които можем единствено да кажем: в основата лежи едно непозволено насочване в определено направление на онова, което в Петия следатлантски период съществува във вид на реални импулси за еволюцията на човечеството.
към текста >>
Няма да се връщам във
време
то по-далеч от втората половина на XIX век.
Няма да се връщам във времето по-далеч от втората половина на XIX век.
Днес съвсем рядко се провеждат обсъждания, които действително могат да имат просветителски характер. Предлаганото от мен е само скица, а в скицата естествено някои неща все още са означени е контурни линии. Знам колко малко човек е предразположен да разглежда реални факти, но с някои от тях той безспорно трябва да е запознат. И така, бих желал да се върна назад само до Михаил Обренович*76, който като владетел в Сърбия е играл важна роля през втората половина на XIX век, бил е симпатична личност и за него наистина не може да се каже, че е насочвал по някакъв непочтен начин импулсите,виждани, разбира се, преди всичко от човек, който принадлежи към даден народ. Импулсите на един народ могат да се направляват така, че някой поради на роден или личен егоизъм да ги пренапрегне и в известна степен да не движи импулсите на народа така, че да действат в хармония с импулсите на цялото човечество.
към текста >>
За такава конфедерация говорели също така осведомените и действащи в най-положителен смисъл на думата окултисти на Западна Европа в добрите
време
на западноевропейския окултизъм.
И тъй, Михаил замислял балканска конфедерация.
За такава конфедерация говорели също така осведомените и действащи в най-положителен смисъл на думата окултисти на Западна Европа в добрите време на западноевропейския окултизъм.
И макар този идеал навярно да не е бил по вкуса на някого, все пак трябва да се каже, че е бил идеал, който стоял във взаимовръзка с определени реални импулси на Петата следатлантска епоха.
към текста >>
От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова
време
излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия.
От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия.
Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики.
към текста >>
Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съ
време
нна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики.
От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия.
Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики.
към текста >>
От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари
време
на два и половина милиона са се преселили в Австрия.
Сърбите обаче наброяват общо около шест милиона.
От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия.
Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни. Разбирате, че от това трябва да произтекат сблъсъци. Представете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин. А хората, които прилагат такива средства, какъвто е случаят с "Омладина", винаги настройват едното течение срещу другото, така че от това да произтече нещо.
към текста >>
Повече с външната история няма да Ви отегчавам, а само ще спомена, че по онова
време
се стига до неуспешната война на Сърбия срещу България*82 и че след като Сърбия загубила тази война, само благодарение на решителното застъпничество на Австро-Унгария за Сърбия тя могла да запази териториалната си цялост.
Връзките между Русия и Балканите трябвало да станат още по-тесни с това, че в даден момент Петър Карагеоргевич бил оженен за най-голямата дъщеря на черногорския владетел Никита, от което последният не бил особено очарован, тъй като след Обреновичите той самият се канел да заеме сръбския престол. От руска страна обаче му дали един милион зестра, който старият Никита естествено прибрал; той проявявал известно разбиране за подобни трикове.
Повече с външната история няма да Ви отегчавам, а само ще спомена, че по онова време се стига до неуспешната война на Сърбия срещу България*82 и че след като Сърбия загубила тази война, само благодарение на решителното застъпничество на Австро-Унгария за Сърбия тя могла да запази териториалната си цялост.
Но към всичко това партията "Омладина" била безразлична за нея важно било единствено да подкрепя течението, което щяло да вкара славизма в русизма. Тази партия можела да работи добре. Сърби, нечуженци са изготвили една забележителна статистика, която впрочем е по-скоро "статистика" и много в нея може да бъде пренебрегнато; но дори само половината там да е истина, тя продължава да бъде показателна. Твърди се, че от 1883 до 1887 година тази радикална партия на омладинистите успяла да се разрасне много силно, защото в този период извършила триста шейсет и четири политически убийства, да не би когато щяла да продължи да се разраства да и пречат като нарушители на спокойствието онези, за които нямало място във физическия план. Както казах, данните не са от чужденци, а от самите сърби: триста шейсет и четири политически убийства от 1883 до 1887 година!
към текста >>
След като дълго
време
се работило систематично, бил постигнат мощен напредък, когато един ден през деветдесетте години всички сръбски градове се оказали окичени със знамена.
Нов голям подем тази партия преживяла през деветдесетте години.
След като дълго време се работило систематично, бил постигнат мощен напредък, когато един ден през деветдесетте години всички сръбски градове се оказали окичени със знамена.
В Австрия това предизвикало стъписване. Какво се било случило? Това станало в деня, когато бил сключен съюзът между Русия и Франция! През същата седмица зад гърба на династията Обреновичи във Франция били поръчани сто хиляди пушки за радикалната партия. Било по същото време, когато на сцената излязла една личност, чрез която се прокарвало многостранно въздействие, но за чието използване можело извънредно трудно да се получи съгласието на меродавните кръгове.
към текста >>
Било по същото
време
, когато на сцената излязла една личност, чрез която се прокарвало многостранно въздействие, но за чието използване можело извънредно трудно да се получи съгласието на меродавните кръгове.
След като дълго време се работило систематично, бил постигнат мощен напредък, когато един ден през деветдесетте години всички сръбски градове се оказали окичени със знамена. В Австрия това предизвикало стъписване. Какво се било случило? Това станало в деня, когато бил сключен съюзът между Русия и Франция! През същата седмица зад гърба на династията Обреновичи във Франция били поръчани сто хиляди пушки за радикалната партия.
Било по същото време, когато на сцената излязла една личност, чрез която се прокарвало многостранно въздействие, но за чието използване можело извънредно трудно да се получи съгласието на меродавните кръгове.
От Русия тази личност се предвиждала за определени цели. Обаче партията, наследила "Омладина", се смущавала да превърне във важен инструмент точно една такава личност в такова положение. За сърбите това въпреки всичко било прекалено много. Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса. Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите".
към текста >>
Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо
време
да издигне в своя метреса.
През същата седмица зад гърба на династията Обреновичи във Франция били поръчани сто хиляди пушки за радикалната партия. Било по същото време, когато на сцената излязла една личност, чрез която се прокарвало многостранно въздействие, но за чието използване можело извънредно трудно да се получи съгласието на меродавните кръгове. От Русия тази личност се предвиждала за определени цели. Обаче партията, наследила "Омладина", се смущавала да превърне във важен инструмент точно една такава личност в такова положение. За сърбите това въпреки всичко било прекалено много.
Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса.
Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите". Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна предпазливост колко странно протичат нишките на световната история. Там Георгевич разказва за не обикновеното посещение, което трябвало да направи на Драга Машин като изтъкната личност, и посочва как обаянието, което ти действително упражнявала върху онзи, върху когото то трябвало да бъде упражнено, се излъчвало чрез точно определена парфюмна смес, нагодена при всички случаи по съответен начин към индивидуалността на сугестираната личност. Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна представа за сферата на долнопробното чародейство. Ще бъдете изненадани колко много може да се постигне с това, че домогващите се до нещо остават на заден план, а онова, което предстои да се случи, се предоставя на изкусителните умения на една жена, владееща изкуството да смесва парфюми.
към текста >>
В някои дворци то още през XVII век играело голяма роля в политиката, а дадени исторически моменти всъщност не могат да се опишат достоверно, ако човек съще
време
нно не е запознат с определени въздействия на парфюмите в историята на определени
време
на и периоди.
Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите". Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна предпазливост колко странно протичат нишките на световната история. Там Георгевич разказва за не обикновеното посещение, което трябвало да направи на Драга Машин като изтъкната личност, и посочва как обаянието, което ти действително упражнявала върху онзи, върху когото то трябвало да бъде упражнено, се излъчвало чрез точно определена парфюмна смес, нагодена при всички случаи по съответен начин към индивидуалността на сугестираната личност. Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна представа за сферата на долнопробното чародейство. Ще бъдете изненадани колко много може да се постигне с това, че домогващите се до нещо остават на заден план, а онова, което предстои да се случи, се предоставя на изкусителните умения на една жена, владееща изкуството да смесва парфюми.
В някои дворци то още през XVII век играело голяма роля в политиката, а дадени исторически моменти всъщност не могат да се опишат достоверно, ако човек същевременно не е запознат с определени въздействия на парфюмите в историята на определени времена и периоди.
към текста >>
Но ето че и Драга Машин, която между
време
нно се била омъжила за Александър, също се ползвала с руска протекция.
Във всички тези случаи се касаело за нещо, превърнало се в необходимост. Обърнете внимание, че онова, което някой желаел да постигне, не можело да бъде постигнато, ако Обреновичите останели. Затова с протекцията на Русия Карагеоргевич трябвало да се възкачи на престола.
Но ето че и Драга Машин, която междувременно се била омъжила за Александър, също се ползвала с руска протекция.
В същото време обаче за радикалната партия Драга Машин била станала крайно неудобна, на нея гледали като на позорно петно. Но всичко това влизало изцяло в предварителните сметки, тъй като групировката, която я била подставила, нямала за цел да издигне непременно тази приятна личност с парфюмните й умения на сръбския престол, а се стремяла чрез Александър като представител на Обреновичите да предизвика нетърпимост към тази династия. По тази причина тя по-напред трябвало да бъде направена за смях и подбив, Драга Машин трябвало да бъде направена кралица, та подир туй да може да бъде убита. Целяло се да бъде извършена услуга тъкмо на онези, на които Драга Машин привидно била крайно неудобна; но с оглед на по-късното и премахване цялата комедия трябвало да се постави и Драга да я изиграе. Няма да се спирам на подробности като инсценираното очакване на бъдещ престолонаследник, който никога не се е задавал.
към текста >>
В същото
време
обаче за радикалната партия Драга Машин била станала крайно неудобна, на нея гледали като на позорно петно.
Във всички тези случаи се касаело за нещо, превърнало се в необходимост. Обърнете внимание, че онова, което някой желаел да постигне, не можело да бъде постигнато, ако Обреновичите останели. Затова с протекцията на Русия Карагеоргевич трябвало да се възкачи на престола. Но ето че и Драга Машин, която междувременно се била омъжила за Александър, също се ползвала с руска протекция.
В същото време обаче за радикалната партия Драга Машин била станала крайно неудобна, на нея гледали като на позорно петно.
Но всичко това влизало изцяло в предварителните сметки, тъй като групировката, която я била подставила, нямала за цел да издигне непременно тази приятна личност с парфюмните й умения на сръбския престол, а се стремяла чрез Александър като представител на Обреновичите да предизвика нетърпимост към тази династия. По тази причина тя по-напред трябвало да бъде направена за смях и подбив, Драга Машин трябвало да бъде направена кралица, та подир туй да може да бъде убита. Целяло се да бъде извършена услуга тъкмо на онези, на които Драга Машин привидно била крайно неудобна; но с оглед на по-късното и премахване цялата комедия трябвало да се постави и Драга да я изиграе. Няма да се спирам на подробности като инсценираното очакване на бъдещ престолонаследник, който никога не се е задавал. Ще изтъкна само, че били привличани съвсем странни личности, които трябвало да осъществяват както връзките между Женева, където живеели Карагеоргевичите, и Балканите, така и разни други връзки.
към текста >>
Тези неща ги посочвам само частично, но когато един ден бъде написана историята (а някога тя ще бъде написана) за разигралото се по онова
време
във виенския ресторант "Хопфнер", на 22 Януари в Линц и през Април в хотел "Биглер" в Мьодлинг, когато един ден се узнае как е възникнал оня документ, с който Карагеоргевич се е задължил, че ако се възкачи на престола, няма да предприеме нищо срещу убийците на Александър Обренович и Драга Машин, тогава това ще бъде една глава, която ще осветли много неща.
Тези неща ги посочвам само частично, но когато един ден бъде написана историята (а някога тя ще бъде написана) за разигралото се по онова време във виенския ресторант "Хопфнер", на 22 Януари в Линц и през Април в хотел "Биглер" в Мьодлинг, когато един ден се узнае как е възникнал оня документ, с който Карагеоргевич се е задължил, че ако се възкачи на престола, няма да предприеме нищо срещу убийците на Александър Обренович и Драга Машин, тогава това ще бъде една глава, която ще осветли много неща.
Важност ще представлява по-специално онова, което Петър Карагеоргевич е подписал на 22 Януари 1903 в Линц, както и съвещанието, проведено от няколко служещи на тази кауза офицери в белградската страноприемница "Коларац.
към текста >>
Не е маловажно, че по окова
време
предводител на една от групите, натоварени да ликвидират разните привърженици на Александър Обренович и Драга Машин, бил лейтенант Воя Танкосич; защото Вие може би знаете, че според извършените от австрийска страна разследвания сред лицата, организирали убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево, се споменава някой си майор Танкосич.
След всички тези прелиминарии, през Юли 1903 било извършено убийството в Белграда*84, придобило в света известност по друг начин. Важна роля при това убийство изиграл някой си лейтенант Воя Танкосич.
Не е маловажно, че по окова време предводител на една от групите, натоварени да ликвидират разните привърженици на Александър Обренович и Драга Машин, бил лейтенант Воя Танкосич; защото Вие може би знаете, че според извършените от австрийска страна разследвания сред лицата, организирали убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево, се споменава някой си майор Танкосич.
Това е същият Воя Танкосич, който междувременно повишен в чин майор някога бил получил задачата да убие двамата братя Луневица брата на Драга Машин, а подир туй – вече като майор да изиграе прочулата се навред по света роля при убийството на Франц Фердинанд. Важно е на основата на реални обекти взаимовръзките да се виждат и да се посочват по начина, по който едно нещо продължава действието си в следващото.
към текста >>
Това е същият Воя Танкосич, който между
време
нно повишен в чин майор някога бил получил задачата да убие двамата братя Луневица брата на Драга Машин, а подир туй – вече като майор да изиграе прочулата се навред по света роля при убийството на Франц Фердинанд.
След всички тези прелиминарии, през Юли 1903 било извършено убийството в Белграда*84, придобило в света известност по друг начин. Важна роля при това убийство изиграл някой си лейтенант Воя Танкосич. Не е маловажно, че по окова време предводител на една от групите, натоварени да ликвидират разните привърженици на Александър Обренович и Драга Машин, бил лейтенант Воя Танкосич; защото Вие може би знаете, че според извършените от австрийска страна разследвания сред лицата, организирали убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево, се споменава някой си майор Танкосич.
Това е същият Воя Танкосич, който междувременно повишен в чин майор някога бил получил задачата да убие двамата братя Луневица брата на Драга Машин, а подир туй – вече като майор да изиграе прочулата се навред по света роля при убийството на Франц Фердинанд.
Важно е на основата на реални обекти взаимовръзките да се виждат и да се посочват по начина, по който едно нещо продължава действието си в следващото.
към текста >>
Пашич например, макар да бил замесен във всичко това, още нямал готовност да даде веднага съгласието си за възкачване на Карагеоргевич на престола по онова
време
той искал да издигне на сръбския престол един англичанин.
Така династията Обреновичи била ликвидирана и сега въпросът бил как Карагеоргевич да бъде сложен на сръбския престол.
Пашич например, макар да бил замесен във всичко това, още нямал готовност да даде веднага съгласието си за възкачване на Карагеоргевич на престола по онова време той искал да издигне на сръбския престол един англичанин.
Но даже и в Източна Европа не навсякъде се застъпвало едно и също мнение. Може например исторически да се удостовери, че след разгласяване на вестта за убийството на последния Обренович великата княгиня Милица възкликнала: Да пием за здравето на сръбския крал Никита! Следователно в тези кръгове съществувало също намерение на сръбския престол да бъде поставен Никита Черногорски. Но когато се стигнало до вземане на решение, Чариков, тогавашният руски шарже д'афер в Белград, се появил и заявил дословно: Дойдох да съобщя, че моето правителство ще изрази одобрение само ако при утрешния избор принц Карагеоргевич единодушно бъде избран за крал на Сърбия.
към текста >>
Особено в последно
време
често ми се налага да се питам на какво се дължи непрестанната поява на определени виждания.
Особено в последно време често ми се налага да се питам на какво се дължи непрестанната поява на определени виждания.
В началото на настоящите си разсъждения аз казах каква болка изпитах, узнавайки, че в една от насоките човек всъщност се сблъсква само с недружелюбни, най-малкото лишени от разбиране оценки и че тъкмо хората, които по този недружелюбен начин оценяват в една определена насока, си при писват способността за обективно разглеждане на нещата. Не е нужно да се отива надалеч, за да се види какъв род недружелюбност се има предвид. Продължавам да повтарям, че имам разбиране за всяко становище; не проумявам обаче, когато се твърди, че определени оценки, които са всичко друго, но не и обективни, почивали на обективна основа.
към текста >>
Знам, че хората са си помислили какво ли не, когато вследствие на определена необходимост написах моята брошура "Размисли по
време
на войната"86, предназначена, както се казва в подзаглавието, "за германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят" Знам, че в нея са изразени мисли, на които не ме считайте за нескромен, загдето го казвам историята никой ден ще гледа като на мисли, които ще се вземат под внимание, пък дори и още толкова
време
да изтече.
В тази оценка се отразяват много неща най-вече затуй, защото е безполезно да се изтъкват едни или други доводи там, където в сила са аргументите, водещи до тази оценка. И въпреки това повдигнатият от мен тук въпрос представлява в абсолютния смисъл на думата върховен въпрос.
Знам, че хората са си помислили какво ли не, когато вследствие на определена необходимост написах моята брошура "Размисли по време на войната"86, предназначена, както се казва в подзаглавието, "за германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят" Знам, че в нея са изразени мисли, на които не ме считайте за нескромен, загдето го казвам историята никой ден ще гледа като на мисли, които ще се вземат под внимание, пък дори и още толкова време да изтече.
Знам обаче също така, че поради вътрешни духовни взаимовръзки някои неща няма да бъдат възможни, докато поне на отделни места не се появи усещане за верността на тези мисли. А онези, които не допускат да бъдат убедени чрез вътрешната важност на такива мисли, ще трябва още дълго да бъдат поучавани.
към текста >>
"Историята ще има за задача да установи от коя мисъл са се ръководили Германия и нейното правителство по
време
на заплетените спорове, при които протекоха подялбата на Африка и последната фаза от френската колониална политика.
"Историята ще има за задача да установи от коя мисъл са се ръководили Германия и нейното правителство по време на заплетените спорове, при които протекоха подялбата на Африка и последната фаза от френската колониална политика.
Може да се предположи, че в началото Бисмарковата политика с удовлетворение е гледала как Франция се впускаше в далечни и трудни начинания, които години напред трябваше на пълно да ангажират вниманието на страната и на нейното правителство. Все пак не е сигурно доколко тази сметка в перспектива се оказа правилна, понеже Германия накрая пое от своя страна по същия път и естествено малко късно се опита да навакса загубеното време. Ако тази държава по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е предоставила колониалната инициатива на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки."
към текста >>
Все пак не е сигурно доколко тази сметка в перспектива се оказа правилна, понеже Германия накрая пое от своя страна по същия път и естествено малко късно се опита да навакса загубеното
време
.
"Историята ще има за задача да установи от коя мисъл са се ръководили Германия и нейното правителство по време на заплетените спорове, при които протекоха подялбата на Африка и последната фаза от френската колониална политика. Може да се предположи, че в началото Бисмарковата политика с удовлетворение е гледала как Франция се впускаше в далечни и трудни начинания, които години напред трябваше на пълно да ангажират вниманието на страната и на нейното правителство.
Все пак не е сигурно доколко тази сметка в перспектива се оказа правилна, понеже Германия накрая пое от своя страна по същия път и естествено малко късно се опита да навакса загубеното време.
Ако тази държава по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е предоставила колониалната инициатива на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки."
към текста >>
На първо
време
направо ще рискувам да бъда недоразбран, струпвайки всевъзможни неща, които не се поддават просто така на доказване.
Вие нима да повярвате колко невероятно лекомислено е в тези събития да се търси обикновен континуитет и да се смята, че чисто и просто от ултиматума на Австрия към Сърбия е пламнала или даже е следвало да пламне голямата световна война. Още нещо е трябвало да бъде добавено, нещо друго трябва от десетилетия да е било подготвяно. Нужно е обаче наличието на поглед и съсредоточаване на вниманието върху някои отминали неща. На господата, които, без да се церемонят, дават оценки за многото книги, както Ви посочих с пример, бих дал съвет не само да четат по начина, по който често се чете, ами да четат така, че да забелязват какви неща собствено се разиграват. А освен туй, както може би знаете, някои работи изискват умението да бъдат огледани най-внимателно.
На първо време направо ще рискувам да бъда недоразбран, струпвайки всевъзможни неща, които не се поддават просто така на доказване.
Но всички тези неща аз мога добре да ги докажа.
към текста >>
По
време
на преговорите с представители на Централните сили Сазонов играе ролята на извънредно възбуден човек, който полага всички усилия да бъде спокоен, така че спокойствието му прави впечатление на заучено.
Нека в наличните репортажи бъдат препрочетени разговорите, водени през Юли 1914 г., като се следи как са протичали тези разговори. Понякога в обикновеното ежедневие по изражението на лицето също може да се установи нещо, което допълва голите думи. При политика тъкмо по изражението, по жеста може да се узнае какво иска той, и то понякога много повече от онова, което казва и което често пъти е предназначено да прикрие какво всъщност трябва да се изложи. Освен туй съобщенията за подобни неизказаности най-често са формулирани по-добре от съобщенията за думите. И тук ми се ще да запитам: Защо през целите преговори една личност като Сазонов*92 недвусмислено е играла две роли?
По време на преговорите с представители на Централните сили Сазонов играе ролята на извънредно възбуден човек, който полага всички усилия да бъде спокоен, така че спокойствието му прави впечатление на заучено.
Защо той играе ролята, в която явно не слуша другия, а само казва каквото е приготвил и което не е никакъв отговор на поставяните му въпроси?
към текста >>
Ще отнеме доста
време
, ако днес изясня изцяло това, но някога ще трябва непременно да го разгледам, преди да доведа въпроса до целта, до която той следва да се доведе.
Ще отнеме доста време, ако днес изясня изцяло това, но някога ще трябва непременно да го разгледам, преди да доведа въпроса до целта, до която той следва да се доведе.
Бих искал само да отбележа, че са се случили неща, от които не би било разумно да се вади някакво друго заключение освен установеното по-късно, а именно, че зад онези, които в известен смисъл са марионетки, в Англия съществува мощна, влиятелна група от хора, която неизменно е тласкала към война с Германия и чрез която отдавна предсказваната световна война е била насочена в определено русло. Защото предстоящото да се случи може естествено да бъде отправено в определено русло. Така в мнозина хора от Централна Европа и особено в Германия се създало свързаното с голям страх твърдо убеждение, че в подходящия момент известна група от Англия непременно щяла да предизвика война, в която Германия и Англия щели да застанат една срещу друга като противници". Това нямало нищо общо с някакъв копнеж за водене на война с Англия от германска гледна точка той би бил напълно безсмислен.
към текста >>
По онова
време
обаче станало едно събитие, което за броени месеци променило много неща.
Сега искам да насоча вниманието Ви към нещо важно за оценката. До към 1908, че даже и до 1909 г. в Англия имало широки кръгове, които стояли доста близо дори до крал Едуард VIІ*94 или, по-точно казано, до които той стоял доста близо и които смятали за невъзможно Русия някога да пристъпи до Цариград и да разполага с толкова желаното от нея съвсем свободно преминаване през Дарданелите.
По онова време обаче станало едно събитие, което за броени месеци променило много неща.
В онези дни разговаряли двама мъже*95, от които особено единият разбирал невероятно много от гадаене. Ставало дума по-специално за това, да се получи съгласието на Австрия за свободното руско преминаване през Дарданелите като компенсация за анексирането на Босна и Херцеговина. Това целяла Русия и Изволски*96, един умен човек, който обаче се смятал за по-умен, отколкото бил в действителност, просто решил, че независимо от английските напъни вече разполага със съгласието на Австрия. Ала не било така и затуй трябвало да се вземе друг курс.
към текста >>
Трябва да ме извините, загдето съм се спрял тъкмо на него, но в днешно
време
все се налага да молим за извинение, защото в света витаят толкова много странности, че човек фактически трябва, бих казал, да прибягва до парадокси, ако рече да каже истината.
Тези хора естествено започнали да обсъждат в Германия публично подобни въпроси особено в началото на новото столетие. Искам да цитирам един такъв глас.
Трябва да ме извините, загдето съм се спрял тъкмо на него, но в днешно време все се налага да молим за извинение, защото в света витаят толкова много странности, че човек фактически трябва, бих казал, да прибягва до парадокси, ако рече да каже истината.
Ще приведа пасаж от една нашумяла книга, написана през 1911 г. и отнасяща се до това, каква заплаха от страна на Англия би могла евентуално да застрашава Германия.
към текста >>
13.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Та нали в крайна сметка фактите ще покажат дали някои гласове откъм онова, което в нашите разсъждения нарекохме периферия или околност, са в състояние в достатъчна степен да осъзнаят, че не би трябвало да се очаква от цялото човечество, включително от бъдното, да повярва, че се води борба за мир, след като възможността за постигане на този мир, и то за сравнително кратко
време
, бива отклонявана и изключвана.
Според мен от само себе си се разбира, че всяка душа, която сериозно и искрено желае доброто на човечеството, следи в тревожно очакване какво ще се случи през идните дни.
Та нали в крайна сметка фактите ще покажат дали някои гласове откъм онова, което в нашите разсъждения нарекохме периферия или околност, са в състояние в достатъчна степен да осъзнаят, че не би трябвало да се очаква от цялото човечество, включително от бъдното, да повярва, че се води борба за мир, след като възможността за постигане на този мир, и то за сравнително кратко време, бива отклонявана и изключвана.
Никой повече няма даже формално да бъде задължен да даде вяра на частица искреност във всички декламации, звучащи за мира и дори за правото на народите, ако нещата продължат да протичат така, както ги представят вестникарските гласове, които днес, разбира се, вече не заслужават внимание от страна на нито един сериозен наблюдател. В близко бъдеще светът ще има удобен случай да узнае дали трябва да се реши да изслушва декламациите относно волята за мир с пълното съзнание за тяхната невярност и неистинност и по-нататък все така да ги намира някак си значими, или пък да се насочи към истината.
към текста >>
Още преди
време
Ви казах, че е редно въпросът за необходимостта в световната история да се oглежда с достатъчно внимание дори по отношение на най-тягостни те събития.
Днес искам да представя пред душата Ви нещо, което може да стане предпоставка за превръщане на оценката ни в известна степен в основателна. Не бих желал ни най-малко да влияя върху нечие становище или нечия оценка; става дума за това, спокойно да се застане очи в очи както с фактите във физическия план, така и с фактите и импулсите от духовния свят.
Още преди време Ви казах, че е редно въпросът за необходимостта в световната история да се oглежда с достатъчно внимание дори по отношение на най-тягостни те събития.
Ала антропософията никога не ще ни превърне във фаталисти,никога не ще може да ни накара да говорим за необходимостта така, че просто да изискваме човек да и се подчинява като на съдба. Въпросът, дали тези тягостни събития е трябвало да настъпят, е безспорно уместен,но дори човек да се чувства принуден да отговори утвърдително, не може да става дума за просто фаталистично подчиняване на тази необходимост. На първо време ще поясня с една притча какво имам предвид.
към текста >>
На първо
време
ще поясня с една притча какво имам предвид.
Днес искам да представя пред душата Ви нещо, което може да стане предпоставка за превръщане на оценката ни в известна степен в основателна. Не бих желал ни най-малко да влияя върху нечие становище или нечия оценка; става дума за това, спокойно да се застане очи в очи както с фактите във физическия план, така и с фактите и импулсите от духовния свят. Още преди време Ви казах, че е редно въпросът за необходимостта в световната история да се oглежда с достатъчно внимание дори по отношение на най-тягостни те събития. Ала антропософията никога не ще ни превърне във фаталисти,никога не ще може да ни накара да говорим за необходимостта така, че просто да изискваме човек да и се подчинява като на съдба. Въпросът, дали тези тягостни събития е трябвало да настъпят, е безспорно уместен,но дори човек да се чувства принуден да отговори утвърдително, не може да става дума за просто фаталистично подчиняване на тази необходимост.
На първо време ще поясня с една притча какво имам предвид.
към текста >>
Единият казва, че реколтата ще зависи от необходимите природни дадености и изброява всичко необходимо
време
то и останалите условия, които повече или по-малко не зависят от човешката воля.
Нека си представим, че двама души водят спор каква ще бъде през идната година реколтата в определен край.
Единият казва, че реколтата ще зависи от необходимите природни дадености и изброява всичко необходимо времето и останалите условия, които повече или по-малко не зависят от човешката воля.
Добре, обаче другият би могъл да възрази: Прав си, всичко това може да е вярно; но важно е по-напред въпросът да се разгледа практически дотолкова, доколкото той изисква нашата собствена съпричастност. И тогава вече значение ще придобие не толкова сегашният ни разговор за времето и за други фактори, върху които нямам никакво влияние, ами главното за мен ще бъде аз, който участвам и искам да участвам в реколтата през идната година, от своя страна да посея най-доброто семе, което мога да намеря. Каквито и да са останалите фактори, моя задача е да посея най-добрите семена и аз ще се постарая да го сторя. Макар че първият мъж може да е фаталист, вторият няма да отрече основанията за неговия фатализъм, но ще направи всичко възможно, за да посее добро семе. Сходно е положението с всеки човек, който иска да бъде благоразумен и гледа най-вече да открие възможността за посяване на доброто семе.
към текста >>
И тогава вече значение ще придобие не толкова сегашният ни разговор за
време
то и за други фактори, върху които нямам никакво влияние, ами главното за мен ще бъде аз, който участвам и искам да участвам в реколтата през идната година, от своя страна да посея най-доброто семе, което мога да намеря.
Нека си представим, че двама души водят спор каква ще бъде през идната година реколтата в определен край. Единият казва, че реколтата ще зависи от необходимите природни дадености и изброява всичко необходимо времето и останалите условия, които повече или по-малко не зависят от човешката воля. Добре, обаче другият би могъл да възрази: Прав си, всичко това може да е вярно; но важно е по-напред въпросът да се разгледа практически дотолкова, доколкото той изисква нашата собствена съпричастност.
И тогава вече значение ще придобие не толкова сегашният ни разговор за времето и за други фактори, върху които нямам никакво влияние, ами главното за мен ще бъде аз, който участвам и искам да участвам в реколтата през идната година, от своя страна да посея най-доброто семе, което мога да намеря.
Каквито и да са останалите фактори, моя задача е да посея най-добрите семена и аз ще се постарая да го сторя. Макар че първият мъж може да е фаталист, вторият няма да отрече основанията за неговия фатализъм, но ще направи всичко възможно, за да посее добро семе. Сходно е положението с всеки човек, който иска да бъде благоразумен и гледа най-вече да открие възможността за посяване на доброто семе.
към текста >>
Защото, каквото и да е
време
то през идната година, каквито и пречки или неблагоприятни условия да настъпят, реколтата положително ще бъде лоша, ако вторият мъж не посее семето!
Разбира се, за духовното развитие на човечеството думите "посявам добро семе" представляват нещо много по-сложно, отколкото в току-що приведената от мен притча, тъй като целта ще бъде не само да се наложат няколко абстрактни принципа, но и с оглед на условията за развитие на човечеството по правилен начин да се установи от какво се нуждае това развитие на човечеството в настоящия момент.
Защото, каквото и да е времето през идната година, каквито и пречки или неблагоприятни условия да настъпят, реколтата положително ще бъде лоша, ако вторият мъж не посее семето!
Следователно става дума да се прозре, че понастоящем са необходими известни условия за благоприятното развитие на човечеството, срещу които днес се опълчва далеч по-многобройната част от хората, условия, които трябва да се инкорпорират в развитието на човечеството, за да може в бъдеще да настъпи благополучно, ползотворно развитие. Следва да се прозре също така, че в момента човечеството се намира в развойна фаза, през която в известни граници му се предоставя право само да се справя със своите заблуждения.
към текста >>
В по-раншни
време
на не е било така.
В по-раншни времена не е било така.
Преди Петата следатлантска епоха, поне преди още голяма част от земните човеци да стигнат до пълното осъзнаване на своята свобода, божествено-духовни сили са се намесвали в земното развитие и може ясно да се забележи, че тази намеса на божествено-духовните сили е била усещана и от хората. Днес целта е на човечеството да се посочи по кой начин се стига до известни прозрения и преди всичко до това, за определени неща да се разполага със здрава оценка, която е в съответствие с условията за развитие на човечеството. И че съществуващото опълчване срещу тази оценка се числи към по-дълбоките причини за сегашните тягостни събития.
към текста >>
През последните десетилетия на XIX и през първите на ХХ век, сиреч в повече или по-малко преживяното от нас
време
, са се появявали крайно спорадично прозрения, които биха били извънредно необходими.
През последните десетилетия на XIX и през първите на ХХ век, сиреч в повече или по-малко преживяното от нас време, са се появявали крайно спорадично прозрения, които биха били извънредно необходими.
Някои прозрения а от прозренията зависи много несъмнено са били подхвърлени на човечеството. Правени са също опити те да бъдат подхвърлени на човечеството така, че от тях да бъдат обхванати значителен брой хора. Ала по причини, които можем да назовем по-късно, човечеството и сега продължава да се противи неимоверно срещу каквото и да било по-висше прозрение, почиващо на духовна основа.
към текста >>
Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че предговорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съ
време
нността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да въздействат в най-широк смисъл просветите ски.
Произведението, за което става дума, излезе в Америка и авторът му е Брукс Адамси*100. Когато се появи преди години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко прозрение.
Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че предговорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съвременността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да въздействат в най-широк смисъл просветите ски.
За духовния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно определени духовни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление. Но не това е съществено по-същественото винаги е да проявиш усет за това, че има значение, когато определени идеи биват разпространявани по света под такъв бих казал подобаващ флаг. Защото има разлика дали една книга излиза, да речем, в "Cotta" едно реномирано, аристократично издателство, което просто издава книги, или книга като въпросната се появява в издателство, където по принцип се публикуват произведения, стоящи в услуга на едно съвсем специално общество. Огромна е разликата дали някой си има работа само с литература или борави с нарочни импулси!
към текста >>
На първо
време
няма да критикувам тези идеи, а само ще спомена, че тук, макар и по дилетантски начин, се проявява една оценка, която, понасяйки се преди години от Америка, гласи: Пазете се от илюзията, че можете да опънете човечеството или по-точно човешките ботуши на който си искате калъп, не смятайте, че можете да създадете еднакви идеали за всички!
На първо време няма да критикувам тези идеи, а само ще спомена, че тук, макар и по дилетантски начин, се проявява една оценка, която, понасяйки се преди години от Америка, гласи: Пазете се от илюзията, че можете да опънете човечеството или по-точно човешките ботуши на който си искате калъп, не смятайте, че можете да създадете еднакви идеали за всички!
Имайте предвид, че е допустимо да се говори само за онова, което се опира на еволюцията, и че от един народ, примерно от славянския, който притежава имагинативен характер, не може да се очаква да бъде неагресивен. За внимателния читател на книгата на Брукс Адамс особено се набляга именно на последния пример. Оценка е редно да се дава не по външни признаци, а по вътрешни стойности, по вътрешни афинитети.
към текста >>
По
време
на управлението на Хенри VIII живял великият, бележитият Томас Мор*104.
По време на управлението на Хенри VIII живял великият, бележитият Томас Мор*104.
Той бил човек с висока духовност, с духовност на такава висота,на каквато по онова време виждаме прекрасния Пико де ла Мирандола*105 и други видни личности. Томас Мор бил просветлен дух, ала макар и просветлен дух, взел, че станал лорд-канцлер на Хенри VIII и не презирал краля. Веднага ще приведа доказателства, че не току-така не е презирал Хенри VIII. Всъщност той бил дух, който с просветления си инстинкт бил в състояние да приема Майята като Майя. Но точно като Пико дела Мирандола бил искрено набожен човек.
към текста >>
Той бил човек с висока духовност, с духовност на такава висота,на каквато по онова
време
виждаме прекрасния Пико де ла Мирандола*105 и други видни личности.
По време на управлението на Хенри VIII живял великият, бележитият Томас Мор*104.
Той бил човек с висока духовност, с духовност на такава висота,на каквато по онова време виждаме прекрасния Пико де ла Мирандола*105 и други видни личности.
Томас Мор бил просветлен дух, ала макар и просветлен дух, взел, че станал лорд-канцлер на Хенри VIII и не презирал краля. Веднага ще приведа доказателства, че не току-така не е презирал Хенри VIII. Всъщност той бил дух, който с просветления си инстинкт бил в състояние да приема Майята като Майя. Но точно като Пико дела Мирандола бил искрено набожен човек. Набожен не по начина на Хенри VIII нито като папата Томас Мор бил искрено, истински набожен човек и отхвърлял от своя гледна точка всички реформационни опити и реформаторски импулси, които по онова време вече бил просветнали.
към текста >>
Набожен не по начина на Хенри VIII нито като папата Томас Мор бил искрено, истински набожен човек и отхвърлял от своя гледна точка всички реформационни опити и реформаторски импулси, които по онова
време
вече бил просветнали.
Той бил човек с висока духовност, с духовност на такава висота,на каквато по онова време виждаме прекрасния Пико де ла Мирандола*105 и други видни личности. Томас Мор бил просветлен дух, ала макар и просветлен дух, взел, че станал лорд-канцлер на Хенри VIII и не презирал краля. Веднага ще приведа доказателства, че не току-така не е презирал Хенри VIII. Всъщност той бил дух, който с просветления си инстинкт бил в състояние да приема Майята като Майя. Но точно като Пико дела Мирандола бил искрено набожен човек.
Набожен не по начина на Хенри VIII нито като папата Томас Мор бил искрено, истински набожен човек и отхвърлял от своя гледна точка всички реформационни опити и реформаторски импулси, които по онова време вече бил просветнали.
към текста >>
Затова той бил не само свален, но и осъден на смърт и документацията от процеса, чрез който го осъдили на смърт, е извънредно интересна и много показателна за тогавашното
време
.
В известно отношение Томас Мор бил верен син на католическата църква; и макар че от страна на Хенри VIII, чийто лорд-канцлер вече бил станал, щял да се сдобие с всички почести, стига да отстъпел пред исканията му, Мор все пак не бил склонен да се присъедини към друга вяра само защото Хенри VIII просто желаел да има друга жена.
Затова той бил не само свален, но и осъден на смърт и документацията от процеса, чрез който го осъдили на смърт, е извънредно интересна и много показателна за тогавашното време.
Съдебната присъда, с която Томас Мор бил осъден на смърт, има удивително звучене.
към текста >>
Томас Мор не бива да се причислява към утопистите; той не е искал да представи на хората някаква фантасмагория, ами е целял както това е било възможно по негово
време
с една такава история да каже много повече.
Нека да спрем вниманието си върху неговото най-значително дело, което и днес още може да се окаже от изключителна важност за онзи, който се занимае с него по подходящ начин. Томас Мор е написал книгата "Утопия" ("За най-доброто състояние на държавата и новия остров Утопия*106). В основния и раздел се описва уредбата на остров Утопия, буквално на страната "никое място", на "несъществуващата страна". Ако човек в истинския смисъл се зачете в тази книга, ще види, че Томас Мор държи на Утопия много повече, отколкото на някоя страна от привидната физическа реалност. Никой, разбира се, не бива да бъде толкова безразсъден, та да приеме, че Мор е написал "Утопия" просто въз основа на някакво хрумване.
Томас Мор не бива да се причислява към утопистите; той не е искал да представи на хората някаква фантасмагория, ами е целял както това е било възможно по негово време с една такава история да каже много повече.
към текста >>
Другият от върнал: От това не би имало никаква полза, защото ако изложа в някоя висша служба вижданията си, не аз ще направя другите по-умни, ами те ще ме изхвърлят в най-скоро
време
.
При това пътуване, когато бил изпратен във Фландрия като посланик по поръчение на Хенри VIII когото нарича просветлен и велик крал, той се запознал с един мъж, смятан от него за изключително умен, за духовно извънредно забележителен, така че го запитал: Щом като знаете толкова много и умеете да преценявате нещата така вярно, защо не поставите прозренията си в услуга на някой княз? Всъщност Мор е на мнение, че лицата, служещи при князе, обикновено не са много просветлени и че на света би могло да има много доброта и благополучие, ако такива просветлени люде се поставят в услуга на князете.
Другият от върнал: От това не би имало никаква полза, защото ако изложа в някоя висша служба вижданията си, не аз ще направя другите по-умни, ами те ще ме изхвърлят в най-скоро време.
И за да подкрепи в известна степен, че този мъж, комуто от свое гледище уж не дава право, действително е живял, Томас Мор добавя: Срещнах този мъж в компанията на най-различни хора и тогава той ми разказа как веднъж в някаква друга компания се бил опитал да изложи вижданията си.
към текста >>
По онова
време
английската юриспруденция още не била като днешната, но това няма значение нали все още се намираме в началото на Петата следатлантска епоха.
И ето че в една по-многобройна компания Мор среща този умен, просветлен човек с един мъж, с един от личен юрист точно онова, което светът нарича "отличен юрист", и дава възможност на двамата сиреч на умния човек и на отличния според преценката на света юрист да подемат дискусия за английската юриспруденция.
По онова време английската юриспруденция още не била като днешната, но това няма значение нали все още се намираме в началото на Петата следатлантска епоха.
Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извънредно неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия. Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, намира цялостното виждане за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че преди всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления. Така стига до отричане на всички съществуващи по онова време възгледи относно въпроса, какво поведение да се застъпва спрямо крадците. За отличния юрист това, разбира се, е нещо напълно непонятно. Нека сега поне отчасти да се запознаем с постановките на този умен човек не на отличния юрист!
към текста >>
Така стига до отричане на всички съществуващи по онова
време
възгледи относно въпроса, какво поведение да се застъпва спрямо крадците.
И ето че в една по-многобройна компания Мор среща този умен, просветлен човек с един мъж, с един от личен юрист точно онова, което светът нарича "отличен юрист", и дава възможност на двамата сиреч на умния човек и на отличния според преценката на света юрист да подемат дискусия за английската юриспруденция. По онова време английската юриспруденция още не била като днешната, но това няма значение нали все още се намираме в началото на Петата следатлантска епоха. Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извънредно неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия. Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, намира цялостното виждане за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че преди всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления.
Така стига до отричане на всички съществуващи по онова време възгледи относно въпроса, какво поведение да се застъпва спрямо крадците.
За отличния юрист това, разбира се, е нещо напълно непонятно. Нека сега поне отчасти да се запознаем с постановките на този умен човек не на отличния юрист! Той казва:
към текста >>
Но да оставим това ние не живеем непрекъснато във военно
време
.
"За покритите с рани възвръщенци от вътрешни и външни войни няма дори да говоря, макар че споменаването им не би било излишно. Защото малко ли са войниците, загубили в битката при Корнуолис или в по хода срещу Франция един или повече крайници в служба на краля и отечеството? Тези несретници бяха прекалено обезсилени, за да се върнат към стария си занаят, и твърде стари, за да усвояват нов.
Но да оставим това ние не живеем непрекъснато във военно време.
Да обърнем поглед към онова, което става всекидневно около нас.
към текста >>
Докато дирят нов подслон, те съсипват здравето и облеклото си; а щом болестта ги омаломощи и с
време
то дрехите им се превърнат в дрипи, човек се стъписва пред мисълта да ги наеме на служба.
И ето, ако сърце не им дава да крадат, точно тези хора са изложени на гладна смърт. Пък и какъв друг избор им остава?
Докато дирят нов подслон, те съсипват здравето и облеклото си; а щом болестта ги омаломощи и с времето дрехите им се превърнат в дрипи, човек се стъписва пред мисълта да ги наеме на служба.
Даже и селяните не се чувстват склонни да го сторят. За човек, който от младини е живял сред безделие и развлечения, който е свикнал да носи само сабя и щит, да поглежда надменно околните и да презира целия свят за такъв човек се знае много добре, че той едва ли е годен да борави с лопата и мотика и да се глави на работа при някой беден селяк за нищожно възнаграждение и оскъдна храна.
към текста >>
Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно
време
, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема дъх.
Далеч по-опасна язва разяжда вътрешния живот на Франция.
Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно време, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема дъх.
Тази нерадостна система оправдават със същата причина, поради която на вас ви се струва необходимо поддържането на безчет бездейни служите ли. Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници. На новаци не смее ли да се доверят. Човек направо би помислил, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат. Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари.
към текста >>
Повече няма да Ви чета, а само ще подчертая, че тук лорд-канцлерът Томас Мор, съмишленик на Пико де ла Мирандола, отправя остра критика чрез един уж измислен човек, идващ от Утопия; самата критика обаче е насочена срещу нещо, което по онова
време
действително е ставало.
Повече няма да Ви чета, а само ще подчертая, че тук лорд-канцлерът Томас Мор, съмишленик на Пико де ла Мирандола, отправя остра критика чрез един уж измислен човек, идващ от Утопия; самата критика обаче е насочена срещу нещо, което по онова време действително е ставало.
Защото в рамките на обширни области хората, които със собствените си ръце са обработвали земята, действително са бивали прогонвани от своите имоти, превръщани в местонаходище за овчите стада на земевладелците, които по този начин са искали да се домогнат изцяло до добива на вълна.
към текста >>
И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова
време
и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор.
Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада.
И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор.
А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия. Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува. Налице е непрекъсната връзка от онези времена до днес. Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали печалба от своята вълна. Човек обаче трябва да държи най-много на обстоятелството да не би някак си да бъде разбран погрешно.
към текста >>
Налице е непрекъсната връзка от онези
време
на до днес.
Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада. И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор. А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия. Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува.
Налице е непрекъсната връзка от онези времена до днес.
Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали печалба от своята вълна. Човек обаче трябва да държи най-много на обстоятелството да не би някак си да бъде разбран погрешно.
към текста >>
След като дотук се опитах да Ви изложа една характерна взаимозависимост между нещо в съ
време
нността и нещо в миналото, сега ще премина към друга точка, а после пак ще възстановя връзката.
След като дотук се опитах да Ви изложа една характерна взаимозависимост между нещо в съвременността и нещо в миналото, сега ще премина към друга точка, а после пак ще възстановя връзката.
Ще Ви представя няколко предимно външни факта, които също ще послужат като основа за съставянето на оценки.
към текста >>
Вгледаме ли се в съ
време
нна Европа, изключвайки нейната обитавана от славяни източна част, установяваме, че голяма част от нея е произлязла от онова, което през VIII и IX век е принадлежало към империята на Карл Велики*107.
Вгледаме ли се в съвременна Европа, изключвайки нейната обитавана от славяни източна част, установяваме, че голяма част от нея е произлязла от онова, което през VIII и IX век е принадлежало към империята на Карл Велики*107.
Тук обаче не ни интересува нито Карл Велики, нито това, че днес нерядко се спори за него; защото спорът за Карл Велики действително не е нещо по-друго, отколкото ако трима сина спорят за своя баща. И ако тези трима сина водят спор помежду си, то този спор много често може да се дължи тъкмо на това, че и тримата имат право да нарекат въпросното лице свой баща. А трима души в редки случаи не биха влезли в спор за нещо, ако нямаха общ баща; защото тогава вероятно би отпаднал обектът на спора, а именно наследството!
към текста >>
По онова
време
Венеция постига големи успехи и ние виждаме как всичко проникващо от север действително бива отблъсквано именно под влияние на Венеция.
От XIII-XIV век насам виждаме как република Венеция в известен смисъл се противопоставя на всичко идващо от север. Отпърво Венеция поглъща патриаршията Аквилея*110, но венецианците се стремят най-вече да стъпят на Адриатическо море и да заемат крайбрежните области.
По онова време Венеция постига големи успехи и ние виждаме как всичко проникващо от север действително бива отблъсквано именно под влияние на Венеция.
Подир туй настъпва епохата, известна като Ренесанс, който донякъде под впечатление на процъфтяващите свободни градове придобива величие и в Италия. Последвали обаче контрареформацията и политикана, провеждана от папска и испанска страна, и ние виждаме, че в Италия, общо взето, едва от XVIII век отново може да се мисли за съвземане от многовековните страдания и горчивини. Не е необходимо да преповтарям може да се прочете във всеки исторически справочник как сетне назрява моментът, когато Италия с одобрението на цял свят постига своето обединение. И който познава обстановката, знае, че на немска земя обединението на Италия при всички случаи предизвиква не по-малко въодушевление, отколкото някъде другаде.
към текста >>
Тук може да се повдигне въпросът: Как е било осъществено съ
време
нното единство на Италия?
Тук може да се повдигне въпросът: Как е било осъществено съвременното единство на Италия?
Длъжни сме да схващаме случая с Италия като извънредно важен пример за създаването на държавни единици; от друга страна пък, трябва да се опитаме да разберем взаимовръзката с онова, което преди осем дни Ви разказах за процесите в Сърбия и Италия. Защото тук има взаимовръзки, които са от огромна важност за разбиране на обстановката. Но най-напред трябва да се разгледа как е възникнала държавната структура на Италия, която положително заслужава благоразположено признание.
към текста >>
Достатъчно е да си припомним само битката при Солферино*111, където франция заема страната на Италия и когато се прави първа стъпка към по-късното изграждане на съ
време
нната италианска държава.
Достатъчно е да си припомним само битката при Солферино*111, където франция заема страната на Италия и когато се прави първа стъпка към по-късното изграждане на съвременната италианска държава.
Намираме се следователно в петдесетте години на XIX век. Кое в онези дни е дало възможност рискът на истина е бил голям Италия и Франция да направят при Солферино първата стъпка по пътя към съвременна Италия? Прочетете историята и ще намерите пълно потвърждение на казаното от мен било е възможно само затуй, защото по онова време Прусия и Австрия нали Австрия е трябвало да губи не са могли да се обединят!
към текста >>
Кое в онези дни е дало възможност рискът на истина е бил голям Италия и Франция да направят при Солферино първата стъпка по пътя към съ
време
нна Италия?
Достатъчно е да си припомним само битката при Солферино*111, където франция заема страната на Италия и когато се прави първа стъпка към по-късното изграждане на съвременната италианска държава. Намираме се следователно в петдесетте години на XIX век.
Кое в онези дни е дало възможност рискът на истина е бил голям Италия и Франция да направят при Солферино първата стъпка по пътя към съвременна Италия?
Прочетете историята и ще намерите пълно потвърждение на казаното от мен било е възможно само затуй, защото по онова време Прусия и Австрия нали Австрия е трябвало да губи не са могли да се обединят!
към текста >>
Прочетете историята и ще намерите пълно потвърждение на казаното от мен било е възможно само затуй, защото по онова
време
Прусия и Австрия нали Австрия е трябвало да губи не са могли да се обединят!
Достатъчно е да си припомним само битката при Солферино*111, където франция заема страната на Италия и когато се прави първа стъпка към по-късното изграждане на съвременната италианска държава. Намираме се следователно в петдесетте години на XIX век. Кое в онези дни е дало възможност рискът на истина е бил голям Италия и Франция да направят при Солферино първата стъпка по пътя към съвременна Италия?
Прочетете историята и ще намерите пълно потвърждение на казаното от мен било е възможно само затуй, защото по онова време Прусия и Австрия нали Австрия е трябвало да губи не са могли да се обединят!
към текста >>
Любопитно е да се види как изграждайки единството си Италия се превръща едно
време
нно в противник и в съюзник на Франция.
Оттук насетне между Италия и Франция се оформя странно отношение.
Любопитно е да се види как изграждайки единството си Италия се превръща едновременно в противник и в съюзник на Франция.
Нека не се забравя, че някои италиански държавници държали много на факта, че като държавна структура Италия е сътворена отвън и че последният силен подтик към обединението и всъщност се дължи на Германия. Тези държавници виждали също, че за него едно тогавашно потенциално сътрудничество с Франция не би могло да бъде плодотворно. Но срещу това течение се възправило друго едно, което укрепнало особено много след 1876 г. течението на франкофилската демократична лява партия. Така тази държавност се люшкала между, бих казал, своето емоционално влечение към Франция и своето по-скоро практично влечение към Централна Европа.
към текста >>
Тъй като по онова
време
тайнствените нишки, които съществуваха между Рим и Белград, ми бяха много добре известни, това преживяване остави някакво симптоматично впечатление у мен.
Веднъж бяхме в Италия и в Рим посетихме един наистина много мил, приятен, любезен господин*117, сега вече покойник. Той ни въведе в салона си и там на видно място видяхме два големи портрета със собственоръчно посвещение портретите на Драга Машин и Александър Обренович. Любезният домакин беше не само именит професор, но и учредител на така наречената "Латинска лига", чието занимание беше да подготви откъсването на Южен Тирол и Триест от Австрия и присъединяването им към Италия. Разбира се, от едно толкова незначително преживяване няма да вадя големи заключения, но крайно показателно е, че някой, който е учредил "Латинска лига" не преценявам, не критикувам, а само разказвам, революционизира също така студентите от университета в Инсбрук и че в салона си, тоест там, където е видно за всекиго, държи портрети на Александър Обренович и Драга Машин със собственоръчно посвещение.
Тъй като по онова време тайнствените нишки, които съществуваха между Рим и Белград, ми бяха много добре известни, това преживяване остави някакво симптоматично впечатление у мен.
към текста >>
Може би добре ще бъде, ако тук се позова не на оценката на един немец, а на французин, който казал, че съ
време
нна Италия представлява икономическа организация на Германия.
После нещата се развили така, че през 1888 г. година, в която спокойно можело да се стигне до война, както през 1914, кризата била преодоляна поради това, че Криспи държал на Тройния съюз. А причината да държи на Тройния съюз била тази, че Франция нахлула в Северна Африка и се разпростряла там. В онези дни Франция подела политика, окачествявана от самите французи в смисъл, че Франция искала "чрез глад отново да завладее*118 отврзицащата се от нея Италия, сиреч правел се опит за своего рода търговска война срещу Италия и тогава тази търговска война наистина изиграла голяма роля. Последиците били, че точно практичните връзки с Централна Европа станали още по-тесни.
Може би добре ще бъде, ако тук се позова не на оценката на един немец, а на французин, който казал, че съвременна Италия представлява икономическа организация на Германия.
към текста >>
Представа за начина, по който тази оценка се пропагандирала в Европа, може да придобиете, ако се зачетете в публикации като тези на Лоазо, Шерадам*120 и други, общото в които е как Австрия в близко
време
ще бъде разделена.
Представа за начина, по който тази оценка се пропагандирала в Европа, може да придобиете, ако се зачетете в публикации като тези на Лоазо, Шерадам*120 и други, общото в които е как Австрия в близко време ще бъде разделена.
Тогава оценки като тези на Лоазо и Шерадам били подхвърлени в окова, което тлеело на юг. При такава обстановка наистина не било лесно да се води нещото, назовавано често пъти политика. Така например в Италия бил възхваляван Оберданк*121, извършил покушение срещу император Франц Йосиф. Във Виена пък при визитата на херцога на Абруците една картина от изложбата, посетена от херцога,била преименувана специално по този повод. Картината се наричала "Mopcкaтa битка при Лиса".
към текста >>
14.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако не иска да се занимава с конкретните неща и се ограничава само с най-общи разсъждения за света и човечеството, кои то се получават, когато не се вземат под внимание специалните неща, човек не може да вникне в събития от такава изключителна важност като тези на съ
време
нността.
Желаем ли с нашите разсъждения да постигнем някаква цел, ще трябва да се постараем да обхванем цялата същност на така наречения Пети следатлантски период с неговото огромно значение.
Ако не иска да се занимава с конкретните неща и се ограничава само с най-общи разсъждения за света и човечеството, кои то се получават, когато не се вземат под внимание специалните неща, човек не може да вникне в събития от такава изключителна важност като тези на съвременността.
За съжаление трябва да се подчертае, че на най-широки кръгове им липсва едно по-дълбоко разбиране за важността на тези събития.
към текста >>
Такива виждания са правели впечатление на отделни влиятелни хора и се числят към импулсите, които действат в съ
време
нността.
Такива виждания са правели впечатление на отделни влиятелни хора и се числят към импулсите, които действат в съвременността.
При подобни работи целта винаги е била отделки части от обширното духов но познание, нека кажем от окултното познание за еволюцията на човечеството да бъдат изтръгнати от взаимовръзката им и било според нуждата от тях, било според очакваното от тях да бъдат имплантирани в света. С това, че от общия обем правилни окултни прозрения за развитието на човечеството се измъква едно или друго, винаги може да се постигне нещо специално в услуга на някоя група, в услуга на някакъв групов егоизъм. Познанието като цяло служи винаги на цялото човечество. Произволно отделеното служи винаги на отделни групи. Това е същественото и важното, което трябва да се има предвид, защото много от нещата, правени от окултна страна достояние на обществеността, не са неверни, но представляват половината, четвъртината, осмината от истината, която тъкмо заради съдържащата се в нея част от истинното може да се използва за едностранчивото постигане на едно или друго.
към текста >>
Изхождайки от определено настроение за своето
време
, което обрисувах вчера, той изтъква своите усещания и след туй описва самата Утопия.
Второто, което посочих, беше забележителният трактат на благородния Томас Мор за най-добрата форма на обществените условия в държавата и за остров Утопия. От този трактат вчера Ви цитирах пасажа, където Томас Мор кара един чужд нему човек, който може и да е измислен – възможно е още днес да се запознаем по-обстойно с него и Вие ще видите, че не е измислен -, да изрече каквото той иска да каже за Утопия.
Изхождайки от определено настроение за своето време, което обрисувах вчера, той изтъква своите усещания и след туй описва самата Утопия.
към текста >>
В нашето лишено от всякаква духовност
време
, това е разбираемо, но би трябвало поне да се забележи, че или Томас Мор рисува нещо, което човек не може да схване даже като плод на някаква фантазия, или пък че той ще да е бил кръгъл глупак, обикновен празноглавец.
Описанието на Утопия, предприето от Томас Мор, който в началото на Петата следатлантска епоха подхвърля точно тези идеи в развитието на човечеството, наистина е извънредно своеобразно. Открих доста хора, прочели "Утопия", ала нито един, който да я е чел достатъчно внимателно, за да доведе действително до съзнанието си дори само всевъзможните трикове, странните подробности, съдържащи се в тази книга. Хората възприемат описанието на остров Утопия изцяло като описание на някаква въображаема страна и поглъщат страница подир страница.
В нашето лишено от всякаква духовност време, това е разбираемо, но би трябвало поне да се забележи, че или Томас Мор рисува нещо, което човек не може да схване даже като плод на някаква фантазия, или пък че той ще да е бил кръгъл глупак, обикновен празноглавец.
Нашето време обаче не прави такива логични заключения, то предпочита да подминава всякакви подобни неща с една повърхностна оценка. А сега с няколко най-общи щрихи ще представя пред душата ни съдържание то на това произведение ако държите на всички подробности, ще трябва сами да прочетете "Утопия".
към текста >>
Нашето
време
обаче не прави такива логични заключения, то предпочита да подминава всякакви подобни неща с една повърхностна оценка.
Описанието на Утопия, предприето от Томас Мор, който в началото на Петата следатлантска епоха подхвърля точно тези идеи в развитието на човечеството, наистина е извънредно своеобразно. Открих доста хора, прочели "Утопия", ала нито един, който да я е чел достатъчно внимателно, за да доведе действително до съзнанието си дори само всевъзможните трикове, странните подробности, съдържащи се в тази книга. Хората възприемат описанието на остров Утопия изцяло като описание на някаква въображаема страна и поглъщат страница подир страница. В нашето лишено от всякаква духовност време, това е разбираемо, но би трябвало поне да се забележи, че или Томас Мор рисува нещо, което човек не може да схване даже като плод на някаква фантазия, или пък че той ще да е бил кръгъл глупак, обикновен празноглавец.
Нашето време обаче не прави такива логични заключения, то предпочита да подминава всякакви подобни неща с една повърхностна оценка.
А сега с няколко най-общи щрихи ще представя пред душата ни съдържание то на това произведение ако държите на всички подробности, ще трябва сами да прочетете "Утопия".
към текста >>
Най-напред трябва да обърнем внимание на това, че Утопия бива представена като държава, достигнала известна зрялост в своето устройство; защото изрично се казва, че описваната обстановка в Утопия не е съществувала открай
време
и че за нейното развитие са били нужни 1760 години, поради което в известен смисъл се касае за състояние на зрялост, на завършеност.
Най-напред трябва да обърнем внимание на това, че Утопия бива представена като държава, достигнала известна зрялост в своето устройство; защото изрично се казва, че описваната обстановка в Утопия не е съществувала открай време и че за нейното развитие са били нужни 1760 години, поради което в известен смисъл се касае за състояние на зрялост, на завършеност.
към текста >>
Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от
време
на
време
събрание пратениците обсъждат обществени дела в духа, в който това им е възложено от отделните членове на народа.
На първо място специално се подчертава, че имуществото е общо, че никой няма своя собственост и че държавата се подразделя на някакви родове, които избират нека ги наречем така старейшини.
Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от време на време събрание пратениците обсъждат обществени дела в духа, в който това им е възложено от отделните членове на народа.
Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна уредба обществени дела е разрешено да се обсъждат само по предписания начин. Ако някой жител на Утопия разговаря за обществени дела с други лица, грози го смъртно наказание. По-нататък откриваме една съвсем разумна уредба: Когато в общественото събрание се направи предложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у дома и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност. Онзи, който разказва това, обяснява, че но такъв начин хората могат да разсъдят, а не да бъдат принуждавани да дадат прибързана оценка, та отпосле естествено да имат твърдоглавието и егоизма да се придържат към тази оценка. Защото те се придържат към нея не защото са извършили проверка и са намерили решението за правилно, ами защото веднъж вече са се ангажирали със своята оценка.
към текста >>
Но в същото
време
той бил човек, който знаел това и го разгръщал с пълно съзнание, понеже притежавал някакъв духовен живот.
За какво всъщност става въпрос в тази книга, какво собствено цели да опише тя? Това действително може да се разбере само ако се стъпи върху основите на Духовната Наука. Нека бъдем съвсем наясно, че Томас Мор подобно на Пико дела Мирандола и други бил човек, който с една част от съществото си все още се намирал под въздействието на Четвъртата следатлантска епоха, докато с другата вече бил прекрачил в Петата.
Но в същото време той бил човек, който знаел това и го разгръщал с пълно съзнание, понеже притежавал някакъв духовен живот.
към текста >>
Какво знаят такива хора по онова
време
е било така, днес нещата отново са другояче, но за това често сме разговаряли, та какво са знаели такива хора?
И така, ние имаме работа с един човек, в чиято душа ще трябва малко да надзърнем, щом желаем да разберем за какво точно става дума при неговата Утопия. Такъв един човек е знаел съвсем определено, че в еволюцията на човечеството властват окултни импулси и че при прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха се е касаело на много хора да бъде даден верен импулс. Отделен е въпросът дали те ще го използват.
Какво знаят такива хора по онова време е било така, днес нещата отново са другояче, но за това често сме разговаряли, та какво са знаели такива хора?
Знаели са, че за човечеството ще трябва да настъпи упадък, ако то развива само онова, което е нека го наречем недуховно, което е само измислено, кое то е само дар на разума. Такива хора знаят, че човечеството ще се съсухри чак до физическото разбира се, не в течение на няколко столетия, а след продължително време -, ако бъде развиван само сухият разсъдък, само онзи духовен елемент, който лежи в основата на материалистическите възгледи. Такива хора имат съвсем друго схващане за истината в сравнение с постепенно формиралото се през петата следатлантска епоха схващане за нея. Те знаят, че трябва да се мисли за неща, които не се отнасят до физическия план, тъй като без оглед на това, какво представлява истината за тези неща, човекът ако не иска да се съсухри трябва да има мисли, които не се отнасят до физическия план; защото това са живителните мисли, които правят възможен живота въобще и които го стимулират. Ето какво заслужава внимание наравно със стойността за истината на духовното.
към текста >>
Такива хора знаят, че човечеството ще се съсухри чак до физическото разбира се, не в течение на няколко столетия, а след продължително
време
-, ако бъде развиван само сухият разсъдък, само онзи духовен елемент, който лежи в основата на материалистическите възгледи.
И така, ние имаме работа с един човек, в чиято душа ще трябва малко да надзърнем, щом желаем да разберем за какво точно става дума при неговата Утопия. Такъв един човек е знаел съвсем определено, че в еволюцията на човечеството властват окултни импулси и че при прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха се е касаело на много хора да бъде даден верен импулс. Отделен е въпросът дали те ще го използват. Какво знаят такива хора по онова време е било така, днес нещата отново са другояче, но за това често сме разговаряли, та какво са знаели такива хора? Знаели са, че за човечеството ще трябва да настъпи упадък, ако то развива само онова, което е нека го наречем недуховно, което е само измислено, кое то е само дар на разума.
Такива хора знаят, че човечеството ще се съсухри чак до физическото разбира се, не в течение на няколко столетия, а след продължително време -, ако бъде развиван само сухият разсъдък, само онзи духовен елемент, който лежи в основата на материалистическите възгледи.
Такива хора имат съвсем друго схващане за истината в сравнение с постепенно формиралото се през петата следатлантска епоха схващане за нея. Те знаят, че трябва да се мисли за неща, които не се отнасят до физическия план, тъй като без оглед на това, какво представлява истината за тези неща, човекът ако не иска да се съсухри трябва да има мисли, които не се отнасят до физическия план; защото това са живителните мисли, които правят възможен живота въобще и които го стимулират. Ето какво заслужава внимание наравно със стойността за истината на духовното.
към текста >>
И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по
време
то на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова
време
, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава.
Чрез своите медитации, на Томас Мор му се удавало по полуатавистичен, полусъзнателен начин да придобива представи от по-висшия свят, конто обаче у него се размесвали с материалното от световете на мечти те.
И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава.
Искал е да изрази какви желания, цели, идеи дебнат в известен смисъл в подсъзнанието на онези, които са недоволни от външния свят. Това е искал да представи.
към текста >>
Ето защо може да се каже: Става дума за астралното себепознание на един човек от онова
време
.
Ето защо може да се каже: Става дума за астралното себепознание на един човек от онова време.
Един мъдър човек като Томас Мор представя не просто някакъв идеал за бъдещето, а изживяваното от него, за щото така по свой начин и съобразно с епохата си иска да приближи до хората голямата истина, че външната сетивна действителност е само Майя и че тази външна сетивна действителност трябва да се съпостави със свръхсетивния свят. Но когато тя бъде съпоставена така, че в същото време се усеща въздействието на всички страсти, на всички желания, присъщи на определена епоха и отговарящи на естеството на тази епоха, тогава се получава нещо, което ако човек се взре в него ни най-малко не би му се искало да го представи като идеал. Защото, откровено казано, ако аз самият се бях родил в Утопия, за своя първа задача вероятно щях да смитам възможно по-бързото премахване на тези утопични условия и тяхното заместване с други. Абстрахирайки се от сегашните времена, условията, които царят тук-таме по земята, щяха може би да ми се сторят дори по-идеални от царящите в Утопия. Но и Томас Мор е искал да опише не идеални условия, а онова, което действително бил изживял при обрисуваните от мен обстоятелства.
към текста >>
Но когато тя бъде съпоставена така, че в същото
време
се усеща въздействието на всички страсти, на всички желания, присъщи на определена епоха и отговарящи на естеството на тази епоха, тогава се получава нещо, което ако човек се взре в него ни най-малко не би му се искало да го представи като идеал.
Ето защо може да се каже: Става дума за астралното себепознание на един човек от онова време. Един мъдър човек като Томас Мор представя не просто някакъв идеал за бъдещето, а изживяваното от него, за щото така по свой начин и съобразно с епохата си иска да приближи до хората голямата истина, че външната сетивна действителност е само Майя и че тази външна сетивна действителност трябва да се съпостави със свръхсетивния свят.
Но когато тя бъде съпоставена така, че в същото време се усеща въздействието на всички страсти, на всички желания, присъщи на определена епоха и отговарящи на естеството на тази епоха, тогава се получава нещо, което ако човек се взре в него ни най-малко не би му се искало да го представи като идеал.
Защото, откровено казано, ако аз самият се бях родил в Утопия, за своя първа задача вероятно щях да смитам възможно по-бързото премахване на тези утопични условия и тяхното заместване с други. Абстрахирайки се от сегашните времена, условията, които царят тук-таме по земята, щяха може би да ми се сторят дори по-идеални от царящите в Утопия. Но и Томас Мор е искал да опише не идеални условия, а онова, което действително бил изживял при обрисуваните от мен обстоятелства. В известен смисъл, той е искал да каже на хората: Ако можехте да видите желанията си, ако можехте нагледно да видите окова, което ви се иска да си представите като идеални условия, то щеше да изглежда така, че сигурно нямаше да бъдете доволни от него.
към текста >>
Абстрахирайки се от сегашните
време
на, условията, които царят тук-таме по земята, щяха може би да ми се сторят дори по-идеални от царящите в Утопия.
Ето защо може да се каже: Става дума за астралното себепознание на един човек от онова време. Един мъдър човек като Томас Мор представя не просто някакъв идеал за бъдещето, а изживяваното от него, за щото така по свой начин и съобразно с епохата си иска да приближи до хората голямата истина, че външната сетивна действителност е само Майя и че тази външна сетивна действителност трябва да се съпостави със свръхсетивния свят. Но когато тя бъде съпоставена така, че в същото време се усеща въздействието на всички страсти, на всички желания, присъщи на определена епоха и отговарящи на естеството на тази епоха, тогава се получава нещо, което ако човек се взре в него ни най-малко не би му се искало да го представи като идеал. Защото, откровено казано, ако аз самият се бях родил в Утопия, за своя първа задача вероятно щях да смитам възможно по-бързото премахване на тези утопични условия и тяхното заместване с други.
Абстрахирайки се от сегашните времена, условията, които царят тук-таме по земята, щяха може би да ми се сторят дори по-идеални от царящите в Утопия.
Но и Томас Мор е искал да опише не идеални условия, а онова, което действително бил изживял при обрисуваните от мен обстоятелства. В известен смисъл, той е искал да каже на хората: Ако можехте да видите желанията си, ако можехте нагледно да видите окова, което ви се иска да си представите като идеални условия, то щеше да изглежда така, че сигурно нямаше да бъдете доволни от него.
към текста >>
На всички тези неща ще се върнем отново, но на първо
време
исках да Ви представя един характерен за смяната на епохата, за прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха човек, който изважда на повърхността свойственото за по-дълбоката душевност и го превръща в себепреживяване.
На всички тези неща ще се върнем отново, но на първо време исках да Ви представя един характерен за смяната на епохата, за прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха човек, който изважда на повърхността свойственото за по-дълбоката душевност и го превръща в себепреживяване.
Нека засега бъде представен само този факт.
към текста >>
Защото нашето материалистическо
време
и начинът ни да усещаме са доста предразположени да бъркат народната душа с отделната душа, сиреч, когато се говори за един народ, да се смята, че в реалността той има нещо общо с отделните членове на народа.
Ако целим да разберем взаимовръзките, към които някои наши приятели съгласно изразеното от тях желание проявяват интерес, ние освен туй трябва да се помъчим да схванем конкретната реалност на онова, което представлява народната душа.
Защото нашето материалистическо време и начинът ни да усещаме са доста предразположени да бъркат народната душа с отделната душа, сиреч, когато се говори за един народ, да се смята, че в реалността той има нещо общо с отделните членове на народа.
За окултиста, ако ми бъде позволено да използвам едно малко грубо, но образно сравнение, е точно толкова безразсъдно да отъждествява някого, който нарича себе си англичанин или германец, с неговата народна душа, колкото безразсъдно би било отъждествяването на сина или дъщерята с бащата или майката. Сравнението, както казах, е грубо, тъй като в единия случай имаме работа с двама физически човека, а в другия с една физическа и с една нефизическа същност; конкретно погледнато обаче, двете са съвсем различни образувания. Човек безспорно ще разбере заложеното в основата, но онова, чието схващане е крайно необходимо, ако някой изобщо желае да говори за тези неща с реално основание, ще бъде разбрано едва от момента, когато се проумеят тайните на повтарящите се земни животи и на свързаната с тях Карма. Защото в това се крие невероятно важната истина, че сред даден народ човек се е озовал само посредством една инкарнация, докато в индивидуалната си същност той носи нещо съвсем друго, неимоверно повече, както и неимоверно по-малко от онова, което се съдържа в народната душа. По отношение на реалността, себеотъждествяването с народната душа няма абсолютно никакъв смисъл, ако излиза извън рамките на онова, което се означава с думи като любов към отечеството, любов към родината, патриотизъм и други подобни.
към текста >>
В последно
време
на различни места говорих за взаимовръзката на човешката душа между смъртта и прераждането с онова, което настъпва, когато чрез раждането човек навлиза в битието.
В последно време на различни места говорих за взаимовръзката на човешката душа между смъртта и прераждането с онова, което настъпва, когато чрез раждането човек навлиза в битието.
Обръщах внимание на положението, че между смъртта и новото раждане човек е свързан със силите, които събират хората през поколенията. Повтарящото се съчетаване на родителски двойки и прочее в потомството и в останалите условия, свързани с редуването на поколенията, има за последица, че човекът, който между смъртта и раждането се намира в цялостния поток, накрая бива отведен при родителската двойка, чрез която може да придобие въплъщение. Както човек във физическия живот е свързан със своето физическо тяло, така между смъртта и новото раждане той е свързан с обстоятелствата, които подготвят раждането му от определена родителска двойка. В силите, които в крайна сметка отвеждат един човек при определена родителска двойка, които предизвикват този баща, тази майка отново да са имали същите родители и така нататък в обратна посока във всичко това, което после се разклонява на различни страни и взаимодейства по различен начин, във всичко това човек битува в течение на столетия!
към текста >>
Защото от Карл Велики до наше
време
се наброяват около трийсет поколения, а във всичко, което протича във вид на обичане, сближаване, създаване на потомство и в крайна сметка отвежда при родителската двойка, от която човек се ражда, във всичко това той битува лично, всичко това той лично си го е приготвил.
Обръщам Ви внимание, че ако човек битува само в онова, което пронизва трийсет поколения, то това вече представлява внушителен брой столетия.
Защото от Карл Велики до наше време се наброяват около трийсет поколения, а във всичко, което протича във вид на обичане, сближаване, създаване на потомство и в крайна сметка отвежда при родителската двойка, от която човек се ражда, във всичко това той битува лично, всичко това той лично си го е приготвил.
към текста >>
Ето защо направих справка у Кардучи*123 великия италиански поет от по-ново
време
, който беше голям познавач на Данте.
Що се отнася до Данте, за да видите, че съм безпристрастен, бих искал най-напред да оставя друг да обрисува какво от същността му излиза наяве за всеки, който умее да насочи вниманието си към нея. Човек лесно би могъл да помисли, че правя някаква политическа пропаганда, което, разбира се, ми е безкрайно далечно.
Ето защо направих справка у Кардучи*123 великия италиански поет от по-ново време, който беше голям познавач на Данте.
Зад Кардучи и тази именно е причината да се позова на него стои също онова, което в Италия се нарича massonier и което е свързано с всичките окултни братства, към които вече на сочих вниманието Ви. Затова теоретичните занимания на Кардучи с реални неща от живота се характеризират до известна степен с такова задълбочено познание. Не твърдя, че това задълбочено познание той е излагал навред на показ, нито че е бил своего рода окултист, но в онова, което казва, все пак се крият неща, достигнали до него по какви ли не тайнствени канали.
към текста >>
На второ място у него бил заложен романският елемент, който му позволявал да има правилно отношение към съ
време
нния живот и да изхожда от някои правни понятия.
И тъй, Кардучи казва*124, че в Данте си взаимодействали три елемента и само чрез взаимодействието на тези три елемента Дантевата същност могла да стане онова, което била. Първо, посредством някои брънки на потеклото му това бил староетруският елемент. От него Данте получил нещото, което му разкрило свръхсетивните светове, той му давал способността да говори толкова задълбочено за свръхсетивните светове.
На второ място у него бил заложен романският елемент, който му позволявал да има правилно отношение към съвременния живот и да изхожда от някои правни понятия.
А третият елемент в Данте казва Кардучи бил германският. На него дължал смелостта и свежестта на възгледите си, известна прямота и решително отстояване на замисленото от него. От тези три елемента Кардучи съставя душевността на Данте.
към текста >>
Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по
време
то, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса?
Англофонските народи представляват петата подраса, а цялостната задача на Петата следатлантска епоха се състои в това, светът да бъде завладян за английски говорещите народи. Остатъците от четвъртата подраса латински облъхнатите народи, очевидно ще изпадат все повече и повече в някакъв материализъм, те съдържат в себе си елемента на своето вътрешно разложение, а и във физическо отношение са носители на упадъка. Както вече казах, аз само реферирам, без да излагам нещо като мое твърдение. Елементът на петата подраса бил съдържал обаче предразположеност към спиритуализъм, към възприемане на духовния свят. Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя.
Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса?
По възраст те като народи са били кърмачета! Важно е следователно да се изтъкне, че римляните, романският елемент, четвъртата подраса идват, за да се погрижат за тях като дойка. Тези изрази са нужни, за да се посочи аналогията между народностния елемент и елемента на отделния човек. Така римляните се превърнали в дойка и тази им роля продължила дотогава, докато те повече или по-малко разпрострели в дълбочина господството си над северните народи, намиращи се в кърмаческа възраст.
към текста >>
Кърмачето става дете; това е
време
то, когато в Рим се учредява папската институция и със своята власт папата става настойник на детето, тъй както римляните били негова дойка.
Кърмачето става дете; това е времето, когато в Рим се учредява папската институция и със своята власт папата става настойник на детето, тъй както римляните били негова дойка.
Както казах, аз не твърдя нищо, а само реферирам. После следва взаимодействието между папството и северните дадености, всичко, което пронизало Централна Европа чак до Британия това е възпитанието под папското настойничество, чрез което продължава въздействието на романския елемент от Четвъртата следатлантска епоха. Някъде към ХІІ век, когато папството престанало да бъде такова, както по-преди, започнало юношеството на тези раз лични народности, което се характеризира с пробуждането на собствената им интелигентност. Настойникът се оттегля. Юношеството трае до към края на XVIII век.
към текста >>
Така с течение на
време
то,на север под покровителството на дойката, на настойника и т.н.
Така с течение на времето,на север под покровителството на дойката, на настойника и т.н.
се оформила сегашната зрялост на онова, което вече съдържало предпоставката за постепенно превръщане на Британия в господстващия народ на Петата следатлантска епоха, какъвто били не само римляните, но и романизмът, когато от него произлязло папството. Следователно, докато от ствола на човечеството се отронват останките на латинския елемент, като нов плодоносен елемент според това виждане се разпростира онова, в което живее британската същност. И тук се намеква, че всички външни действия и мерки, които държат да имат някакъв смисъл и да бъдат плодотворни, трябва да се предприемат така, че да стоят под знака на тези виждания. Защото каквото и да става без тези виждания да се вярва например, че латинският елемент не се намира в упадък или че британският не е във възход, то е обречено на изсъхване. Подобни работи, казват тези хора, могат естествено да се вършат, но са осъдени да останат без значение, те така да се каже не покълват.
към текста >>
Под управлението на едно водещо към гибел деспотично правителство твърди учението на изток живеят известен брой народности, които също като германите от
време
то, когато Римската империя се разпростирала на север, още не са народи, а само народности.
И още нещо твърди това учение. Казва се, че както онези хора северно от романския елемент се подготвя ли за петата подраса, по сходен начин днес славяните се изправят срещу Запада като възникваща шеста подраса точно както никога германските народности настъпили от север срещу романския елемент.
Под управлението на едно водещо към гибел деспотично правителство твърди учението на изток живеят известен брой народности, които също като германите от времето, когато Римската империя се разпростирала на север, още не са народи, а само народности.
Тези народности съставляват отделните елементи на така наречения славянски народ, който днес само формално се държи обединен от едно подлежащо на помита не деспотично правителство. Служа си с обичайните за тези окултни братства изрази.
към текста >>
Ако се проследи възходящото развитие от Четвъртата следатлантска епоха до наше
време
, се установява, че гръцкият и латинският представят определена степен в езиковия развой; по-нататък тя преминава в готски, а като следваща степен се получава нововисоконемският език.
Във връзка с това искам да приведа нещо, на което вече нееднократно съм обръщал внимание. В онова, което убягва на външната разсъдъчна култура, но безспорно представлява духовно развитие, намират израз определени закони по същия начин, както и природните. Веднъж вече спрях вниманието Ви върху един езиков закон.
Ако се проследи възходящото развитие от Четвъртата следатлантска епоха до наше време, се установява, че гръцкият и латинският представят определена степен в езиковия развой; по-нататък тя преминава в готски, а като следваща степен се получава нововисоконемският език.
Тук развитието протича по съвсем регулярен начин. Мога да Ви илюстрирам това съвсем схематично, но нещата се характеризират със същата абсолютна закономерност като природните закони и изключенията са само привидни.
към текста >>
Така ние имаме три степени, разположени една над друга: гръцко-латинска, готска съответстваща на
време
то, когато римляните се сблъскали с германите и нововисоконемската като по-нататъшна развойна степен.
Така ние имаме три степени, разположени една над друга: гръцко-латинска, готска съответстваща на времето, когато римляните се сблъскали с германите и нововисоконемската като по-нататъшна развойна степен.
Както вече веднъж изтъкнах, странното е, че английският език е останал на степента на готския. Затова, ако искате да откриете английския, при всяка дума в нововисоконемски гласеж трябва да се върнете с една степен назад. Вземете немската дума Tag ден; за да минете към английски, ще трябва да се движите не напред, а назад: day. Вземете немски tief “дълбок” отново трябва да се върнете назад към английски deep. Ако вземете нововисоконемското zehn 'десет' и търсите английското му съответствие, ще трябва да се върнете към ten.
към текста >>
Днес например съществува интересна студия*128 от някакъв мъж, загинал на бойното поле отново знаменателно кармично обстоятелство по
време
на тази война.
Вече проличават доста забележителни явления.
Днес например съществува интересна студия*128 от някакъв мъж, загинал на бойното поле отново знаменателно кармично обстоятелство по време на тази война.
В нея се разглежда паралелизмът между френската политика и френските тайни ордени и се посочва как и на двете места нещата се движат успоредно, как и на двете места битуват едни и същи сили.
към текста >>
От дълго
време
бил министър на външните работи, когато за първи път стъпил извън пределите на Англия, за да придружи английския крал при едно пътуване в Африка.
Вече посочих, че за мен той ни най-малко не е черен дявол, за какъвто го смятат мнозина в Централна Европа, за мен той е почтен, приятен човек, който държи да казва истината по свой начин; но това не пречи да бъде нула. Първоначалното си възпитание получил в интерната на частно училище в Уинчестър, сетне продължил образованието си в оксфордския Бейлиъл Колидж. Тогава извоювал нещо много важно най-напред наградата по крикет "Мерилебън", а подир туй тениснаградата "Кралица Анна" На двайсет и три години станал депутат. В тази възраст човек се поддава на какви ли не влияния. На трийсет години станал държавен секретар по външната политика.
От дълго време бил министър на външните работи, когато за първи път стъпил извън пределите на Англия, за да придружи английския крал при едно пътуване в Африка.
Написал и една книжка за риболова, озаглавена "Въдичарстване с муха". Сега сър Едуард Грей* 129 напредва по социалната стълбица, преди да е слязъл от сцената. Негов другар от колежа в Оксфорд, заедно с когото следвали там, е десет години по-възрастният Аскуит*130.
към текста >>
15.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Позволете ми в самото начало още веднъж да кажа, че Ви моля настоятелно да не водите записки по
време
на тези лекции*131.
Позволете ми в самото начало още веднъж да кажа, че Ви моля настоятелно да не водите записки по време на тези лекции*131.
Доста странно е, че именно на едно такова желание, както проличава, не се откликва с абсолютно никакво разбиране. Но при настоящите лекции съм длъжен изрично да помоля за това, тъй като на първо място дните, в които живеем сега, не предоставят в ни най-малка степен подходяща възможност човек, който гледа сериозно на развитието на човечеството, да оформи неща от рода на онези, които възнамерявам да обобщя тук, в пълноценни завършени лекции, а най-много в отделни бележки. И второ, нали знаем какви недоразумения произтекоха поради това, че в началото на нашето толкова тягостно време, тук-таме се водеха всевъзможни записки на мои лекции и се разпращаха къде ли не, отчасти с похвални, както и с не дотам похвални намерения, за да съобщят на този или онзи: вижте, той не говори толкова лоши неща за едно или друго; или пък за да изкарат някого окончателно от кожата и да му дадат повод за злонамерени действия.
към текста >>
И второ, нали знаем какви недоразумения произтекоха поради това, че в началото на нашето толкова тягостно
време
, тук-таме се водеха всевъзможни записки на мои лекции и се разпращаха къде ли не, отчасти с похвални, както и с не дотам похвални намерения, за да съобщят на този или онзи: вижте, той не говори толкова лоши неща за едно или друго; или пък за да изкарат някого окончателно от кожата и да му дадат повод за злонамерени действия.
Позволете ми в самото начало още веднъж да кажа, че Ви моля настоятелно да не водите записки по време на тези лекции*131. Доста странно е, че именно на едно такова желание, както проличава, не се откликва с абсолютно никакво разбиране. Но при настоящите лекции съм длъжен изрично да помоля за това, тъй като на първо място дните, в които живеем сега, не предоставят в ни най-малка степен подходяща възможност човек, който гледа сериозно на развитието на човечеството, да оформи неща от рода на онези, които възнамерявам да обобщя тук, в пълноценни завършени лекции, а най-много в отделни бележки.
И второ, нали знаем какви недоразумения произтекоха поради това, че в началото на нашето толкова тягостно време, тук-таме се водеха всевъзможни записки на мои лекции и се разпращаха къде ли не, отчасти с похвални, както и с не дотам похвални намерения, за да съобщят на този или онзи: вижте, той не говори толкова лоши неща за едно или друго; или пък за да изкарат някого окончателно от кожата и да му дадат повод за злонамерени действия.
към текста >>
Към истината всъщност трябва да се стреми всеки, който гледа сериозно на духовното изследване и който по-специално държи сметка за задачите на духовното изследване по-отношение развитието на човечеството в наше
време
.
Всъщност, извадени от контекста, отделните изречения особено при поредица от лекции никога не изразяват нещо, но винаги могат да се тълкуват по един или друг начин. Аз не се стремя към нищо друго освен към издирване на истината, а в случай като настоящиято е валидно толкова повече, след като немалко наши приятели отправиха истинска молба и пожелаха това да става под формата на разсъждения във вида, по който те протичат сега. Целта ми съвсем не е някой да сподели относно казаното от мен с едното или другиго, че то действително не било лошо, а се стремя единствено към истината.
Към истината всъщност трябва да се стреми всеки, който гледа сериозно на духовното изследване и който по-специално държи сметка за задачите на духовното изследване по-отношение развитието на човечеството в наше време.
към текста >>
Продължавайки изложеното дотук, днес бих искал да приведа някои гледни точки, на чиято основа може да се постигне, преценка за съ
време
нността, и то не само за близките дни или седмици, или пък години, а за съ
време
нността в по-широк смисъл.
Продължавайки изложеното дотук, днес бих искал да приведа някои гледни точки, на чиято основа може да се постигне, преценка за съвременността, и то не само за близките дни или седмици, или пък години, а за съвременността в по-широк смисъл.
Преди всичко нека да не забравяме, че Духовната Наука е нещо сериозно и че ако някой иска да я разбере в истинския смисъл, за него тя трябва да бъде по-сериозна от всичко останало. Но ако към нея се пристъпва с всевъзможни предубеждения и най-вече с предусещания, както това нерядко се случва там, където се е оформило някакво общество като инструмент за духовнонаучни въжделения, и ако в резултат на тези предубеждения или предусещания човек се гневи за едно или друго, тогава той просто показва, че още не е дозрял за духовна наука; докато пък на противоположната страна днес вече може да се прозре, че единствено Духовната Наука е пригодна реално да култивира онази сериозност, която е необходима в нашите толкова трагични дни.
към текста >>
В наше
време
има немалко хора, на които им се струва вече грях, щом само се споменат определени факти, понеже те смятат, че чрез споменаването на един или друг факт по някакъв начин се взема страна, което съвсем не е вярно.
В случая индивидът трябва да подтисне съществуващите у него предпочитания в една или друга насока и да се опита да приема нещата без предубеждение. Не е нужно да бъде съгласен, но трябва да се опита да ги приема без предубеждение. Работата е там, че не всичко може да се каже, без да се изрекат неща, които са неприятни за този или онзи.
В наше време има немалко хора, на които им се струва вече грях, щом само се споменат определени факти, понеже те смятат, че чрез споменаването на един или друг факт по някакъв начин се взема страна, което съвсем не е вярно.
На някои факти човек трябва да гледа спокойно, за щото само тогава той може да се сдобие с една действително валидна преценка. Не че е необходимо да иска да се сдобие с нея, но той би могъл да я получи, ако пожелае да застане върху основата на Духовната Наука.
към текста >>
Сега първо ще направя няколко предварителни бележки, за да мога в края на днешните разисквания да изложа нещо, което е в състояние да събуди разбиране за начина, по който тъкмо определени, да речем, окултни познания напират да влязат в съ
време
нното духовно развитие на човечеството.
Сега първо ще направя няколко предварителни бележки, за да мога в края на днешните разисквания да изложа нещо, което е в състояние да събуди разбиране за начина, по който тъкмо определени, да речем, окултни познания напират да влязат в съвременното духовно развитие на човечеството.
Всъщност чрез еволюцията на човечеството тези познания напират като че ли от само себе си да излязат на повърхността, те сякаш сами се представят, така че не се налага чрез някаква агитация да бъдат вмъквани в развитието на човечеството. Ще изхождам от подробности, които моля да приемете като база, а вниманието си да насочите главно върху онова, което ще бъде връхна точка на моите разсъждения.
към текста >>
Започнах тези разсъждения, казвайки, че ако човек като добър европеец положи максимални усилия реално да огледа и без предубеждение да се задълбочи във фактите, разигравали се десетилетия наред и излез ли в последно
време
на бял свят, и после размисли как от страна на периферията преценките се дават по привичка напълно съзнателно казвам по привичка, при това включително от хора, чиито имена с право са придобили известност във
време
ната, предхождали тягостните събития, тогава той в последна сметка стига до прозрението, че някои насоки на отсъждането са от такъв вид, че каквото и да се казва и доказва, отговорите на хората в края на краищата винаги се свеждат до едно и също: „Това няма значение германецът бездруго ще отиде на кладата!
Започнах тези разсъждения, казвайки, че ако човек като добър европеец положи максимални усилия реално да огледа и без предубеждение да се задълбочи във фактите, разигравали се десетилетия наред и излез ли в последно време на бял свят, и после размисли как от страна на периферията преценките се дават по привичка напълно съзнателно казвам по привичка, при това включително от хора, чиито имена с право са придобили известност във времената, предхождали тягостните събития, тогава той в последна сметка стига до прозрението, че някои насоки на отсъждането са от такъв вид, че каквото и да се казва и доказва, отговорите на хората в края на краищата винаги се свеждат до едно и също: „Това няма значение германецът бездруго ще отиде на кладата!
" в съзвучие със старата рецепта „Това няма значение евреинът без друго ще отиде на кладата! " Защото в много, много преценки не се съдържа нищо друго освен някаква антипатия по чиято оправданост или неоправданост несъмнено може да се спори срещу всичко на света, носещо името германско. Ще използвам думите си съвсем премерено.
към текста >>
В такъв случай можем да си речем: „Да, от Духовната Наука искаме една част, която не се занимава точно с нашите симпатии или антипатии и ни се отразява ползотворно; ала ако нещо не ни харесва, ще го отхвърлим." Това гледище може да се заеме, но като гледището не е благодатно за развитието на съ
време
нното човечество.
Разбира се, всеки има право да мрази колкото си иска, срещу което нищо не може да се възрази. В случая обаче за твърде много хора е много важно да не се наложи да признаят чувството си на омраза, а да го приглушат и да се извисят над него, изричайки всевъзможни неща, които трябва да изличат омразата и да я заместят с някаква уж обективна, справедлива преценка. По такъв начин всичко се поставя в неправилна светлина. Когато някой признава честно, че ненавижда този или онзи, с него може или пък не може да се разговаря в зависи мост от степента на ненавистта. Но истина, реална истина спрямо себе си и света е необходима във всички неща и не разберем ли тъкмо тази необходимост от истина във всички неща, ние не ще можем да превърнем нерва на онова, което сега трябва да бъде именно Духовна Наука за човечеството, в най-съкровения импулс на собственото ни сърце и на собствената ни душа.
В такъв случай можем да си речем: „Да, от Духовната Наука искаме една част, която не се занимава точно с нашите симпатии или антипатии и ни се отразява ползотворно; ала ако нещо не ни харесва, ще го отхвърлим." Това гледище може да се заеме, но като гледището не е благодатно за развитието на съвременното човечество.
Бих желал да изхождам от отделни забележки, само че действително sine ira*132
към текста >>
В съ
време
нните италианци също битуват невероятно много германски импулси.
В съвременните италианци също битуват невероятно много германски импулси.
Ако се стъпи на фактите, в Северна Италия ще може точно да се проследи проникването на лангобардския, ще рече на един германски елемент, който именно направо е погълнал в себе си другия романския елемент. Първоначално Британия се обитавала от елементи, които впоследствие били изтласкани в Уелс и Бретан, че дори и в Каледония, след като по-преди били разпратили вестители за привличането на юти, англи и сакси на острова, та да отблъснат напиращите от север разбойнически пикти и скота. Така се оформил елемент, в който, разбира се, германското преобладава в огромна степен.
към текста >>
В по-късни
време
на възникналите по периферията етнически маси също има ли към произтичащото в центъра отчасти такова отношение, че се появила необходимост да се основе тъкмо онзи вид империя, която в последната си фаза се превърнала в Свещената римска империя.
Когато римските цезари предприемали военни походи срещу германите, войските им в преобладаващото си мнозинство всъщност се състояли от покорени по-преди германи, така че римляните воювали с германите посредством германи.
В по-късни времена възникналите по периферията етнически маси също има ли към произтичащото в центъра отчасти такова отношение, че се появила необходимост да се основе тъкмо онзи вид империя, която в последната си фаза се превърнала в Свещената римска империя.
Нали Ви е известен пасажът в Гьотения "Фауст", където студентите се радват, че не се налага да се грижат за Свещената римска империя*134. От друга страна, стигнало се дотам, че централният елемент бил нападан наймного откъм периферията, че периферията непрестанно се бунтувала срещу него. Трябва да се има пред вид също така, че голяма част от онова, което в Централна Европа съществува като съзнание, е свързано с факта, че земята, върху която тази империя възникнала в Централна Европа, непрекъснато и отвред; бива ла избирана от враждуващите народности за арена на военни действия. Това достигнало връхната си точка през XVII век по време на Тридесетгодишната война, в която по вина на съседните народи Централна Европа загубила около една трета от жителите си, след като били опустошени не само градове и села, а и цели области и периферията направо смазала народите на Централна Европа. Такива са историческите факти, които просто не бива да се изпускат от внимание.
към текста >>
Това достигнало връхната си точка през XVII век по
време
на Тридесетгодишната война, в която по вина на съседните народи Централна Европа загубила около една трета от жителите си, след като били опустошени не само градове и села, а и цели области и периферията направо смазала народите на Централна Европа.
Когато римските цезари предприемали военни походи срещу германите, войските им в преобладаващото си мнозинство всъщност се състояли от покорени по-преди германи, така че римляните воювали с германите посредством германи. В по-късни времена възникналите по периферията етнически маси също има ли към произтичащото в центъра отчасти такова отношение, че се появила необходимост да се основе тъкмо онзи вид империя, която в последната си фаза се превърнала в Свещената римска империя. Нали Ви е известен пасажът в Гьотения "Фауст", където студентите се радват, че не се налага да се грижат за Свещената римска империя*134. От друга страна, стигнало се дотам, че централният елемент бил нападан наймного откъм периферията, че периферията непрестанно се бунтувала срещу него. Трябва да се има пред вид също така, че голяма част от онова, което в Централна Европа съществува като съзнание, е свързано с факта, че земята, върху която тази империя възникнала в Централна Европа, непрекъснато и отвред; бива ла избирана от враждуващите народности за арена на военни действия.
Това достигнало връхната си точка през XVII век по време на Тридесетгодишната война, в която по вина на съседните народи Централна Европа загубила около една трета от жителите си, след като били опустошени не само градове и села, а и цели области и периферията направо смазала народите на Централна Европа.
Такива са историческите факти, които просто не бива да се изпускат от внимание.
към текста >>
Който е съпреживял онези
време
на, знае колко болка е имало в сърцата на всички, които при основаването на съ
време
нния Германски райх все още били радетели за идеите от 1848 г., когато съществувала воля та, изграждането на тази империя да се основава на усета, на чувството и на идеала.
Който е съпреживял онези времена, знае колко болка е имало в сърцата на всички, които при основаването на съвременния Германски райх все още били радетели за идеите от 1848 г., когато съществувала воля та, изграждането на тази империя да се основава на усета, на чувството и на идеала.
През шейсетте и седемдесетте години имало хора, принадлежащи към така наречената Великогерманска партия, а освен тях имало и малогерманци. Великогерманската партия се опирала на старите идеалистически принципи и на идейни основи и импулси искала да постигне изграждане на империята. Великогерманците не са имали желание да завладяват нещо, а целели да обединят всичко германско в едно общо имперско и държавно цяло. Който приписва на великогерманците дори най-незначителни завоевателни намерения, той просто не познава степента на народностния идеализъм, битувал в тях. Дълго време великогерманците били отявлени, безкомпромисни противници на така наречените малогерманци, основали при Бисмарк сегашния Германски райх, тоест Германския райх под егидата на Прусия.
към текста >>
Дълго
време
великогерманците били отявлени, безкомпромисни противници на така наречените малогерманци, основали при Бисмарк сегашния Германски райх, тоест Германския райх под егидата на Прусия.
Който е съпреживял онези времена, знае колко болка е имало в сърцата на всички, които при основаването на съвременния Германски райх все още били радетели за идеите от 1848 г., когато съществувала воля та, изграждането на тази империя да се основава на усета, на чувството и на идеала. През шейсетте и седемдесетте години имало хора, принадлежащи към така наречената Великогерманска партия, а освен тях имало и малогерманци. Великогерманската партия се опирала на старите идеалистически принципи и на идейни основи и импулси искала да постигне изграждане на империята. Великогерманците не са имали желание да завладяват нещо, а целели да обединят всичко германско в едно общо имперско и държавно цяло. Който приписва на великогерманците дори най-незначителни завоевателни намерения, той просто не познава степента на народностния идеализъм, битувал в тях.
Дълго време великогерманците били отявлени, безкомпромисни противници на така наречените малогерманци, основали при Бисмарк сегашния Германски райх, тоест Германския райх под егидата на Прусия.
Но те се примирили с малогерманския райх, защото в края на краищата разбрали, че през XIX век нещата в Централна Европа не можели да протекат по друг начин, освен както било обичайно да протичат. Примирили се, понеже си казали: Както са били основани Франция и Англия, така е трябвало да бъде основана и Германия. По такъв начин велико германците постепенно се примирили с онова, което във всяко отношение противоречало на техния иде ал. Тези неща трябва да се вземат под внимание.
към текста >>
Ето защо може да се каже: Този Германски райх бил създаден по
време
на водената между Франция и Германия война по такъв начин, че през тази война били произведени силите, довели да възникването на Германския райх.
В крайна сметка Германският райх бил създаден по познатия Ви начин, макар че днес вече не се проявява склонност към точно вглеждане в историческите факти. Но тези данни или поне скелетът на фактите трябва да са Ви известни.
Ето защо може да се каже: Този Германски райх бил създаден по време на водената между Франция и Германия война по такъв начин, че през тази война били произведени силите, довели да възникването на Германския райх.
към текста >>
Обръщам внимание, че при основаването на съ
време
нната румънска държава се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния".
Следователно в момента съсредоточаваме вниманието си върху обстановката приблизително през декември 1870 г. Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание. Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията. Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия. Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави пред света, носи изрично поради някакви предпоставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно.
Обръщам внимание, че при основаването на съвременната румънска държава се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния".
Тези неща придобиват голямо значение в момента, когато погледът се насочи към реалностите, а не само към някакви илюзии. Титлата „крал на Румъния" е била избрана въз основа на точно определени исторически предпоставки наместо първоначално предлаганите „румънски крал" или „крал на румънците.
към текста >>
Ако човек допусне да му влияят преценки, които вече отдавна са се утвърдили и в съ
време
нността понякога граничат с лудост, без при това да се обсъжда дали, отделно взето, нещо е оправдано отделно взето, всяко нещо по всяко
време
може да бъде или основателно, или неоснователно, и ако тези преценки се обобщят, тогава би могло да се каже: породило се е усещането, че с основаването на Германския райх в Европа е възникнала голяма беда, че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл представлява опасно образувание.
Ако човек допусне да му влияят преценки, които вече отдавна са се утвърдили и в съвременността понякога граничат с лудост, без при това да се обсъжда дали, отделно взето, нещо е оправдано отделно взето, всяко нещо по всяко време може да бъде или основателно, или неоснователно, и ако тези преценки се обобщят, тогава би могло да се каже: породило се е усещането, че с основаването на Германския райх в Европа е възникнала голяма беда, че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл представлява опасно образувание.
За да поясня какво имам предвид, бих искал да Ви прочета един текст, който поначало е показателен точно за разискваните от мен сега въпроси. Каза се, че по един или друг на чин Германия или германците се чувствали застрашени, но в действителност самата Германия била заплаха за цяла Европа. Тук определено значение в частност има една преценка, поместена във в. "Матен" от 8 Октомври 1905 г. Все пак, щом някой се осланя на реалности, редно е той да знае, че зад дадено мнение винаги стои оценката на безброй много хора, а пък нещата, протичащи в случая като реалности, произхождат от реалности.
към текста >>
Те са, които в наше
време
, смятано за морно, бълват варварски закани или разпалват брутални страсти.
„Когато г-н фон Бюлов се оплаква, че бил налице стремеж да се изолира Германия, той по-напред би трябвало да си зададе въпроса, дали самата Германия чрез своя подход не се изолира от останалата Европа. Създателите на недоверие и на мнителна ненавист, които от ден на ден все повече сковават Германия, са не Делкасе, Лансдаун, не Едуард VIІ и Рузвелт, а Бисмарк и Молтке, Вилхелм II и Бюлов. Те създадоха и отгледаха въоръжения до зъби, бодлив, раздразнен и дразнещ Райх, който от четвърт столетие предизвикателно оглежда Европа и когото Европа накрая по принуда сама трябваше да погледне накриво. Те са, които придавайки на Германия все повече прусашки облик я лишават от симпатиите, които по-рано и осигуряваха нейната дейна наука и нейната сериозна скромност.
Те са, които в наше време, смятано за морно, бълват варварски закани или разпалват брутални страсти.
Европа се бои от непрестанно тлеещия в Берлин огън и за всеки случай вече оформя кордон."
към текста >>
Безброй пъти е могло да се дочуе, че германците били станали надменни хора, че се смятали за призвани да господстват над света, че гледали на основания от тях Райх като на нещо, което било станало извънредно необходимо за новото
време
и т.н., че гордостта и високомерието на германците ставали вече съвсем непоносими.
Лесно се казва, пък и като отсъждане често се дочува, че всъщност единствено „германското високомерие" като в случая се злоупотребява с думата „германски" -, а не някаква световноисторическа необходимост била причина за възникването на този Райх, обитаван от хора, които непрекъснато изтъквали, че германецът бил най-напредничавият на света, че него трябвало да го има за добруването на света и т.н.
Безброй пъти е могло да се дочуе, че германците били станали надменни хора, че се смятали за призвани да господстват над света, че гледали на основания от тях Райх като на нещо, което било станало извънредно необходимо за новото време и т.н., че гордостта и високомерието на германците ставали вече съвсем непоносими.
От този род са преценките, които непрекъснато са бивали повтаряни под най-различна форма.
към текста >>
Аз нямам никакво намерение да разкрасявам нещата, а само ще Ви прочета една преценка, направена при самото основаване на Райха, сиреч във
време
то, което вече споменах.
Аз нямам никакво намерение да разкрасявам нещата, а само ще Ви прочета една преценка, направена при самото основаване на Райха, сиреч във времето, което вече споменах.
Нали казах: Нека се пренесем в Декември 1870 г. При вида на това, което ще Ви прочета сега, някой навярно би могъл простете ми за баналния израз направо да излезе от кожата си и да рече: Ето, тук ясно личи каква представа си създават хората относно важността на Германския райх! Веднага се вижда, че още не възникнал, а едва в наченките си той вече бивал представян така, като че ли е необходим за добруването не само на германците, но и на цяла Европа или дори на целия свят, че даже и за благото на самите французи. И така, за да видите, че не разкрасявам нищо, ще Ви прочета една преценка именно от 1870 г.*138 Тя гласи:
към текста >>
И тогава човек може би ще придобие необикновена представа за най-отвратителното клише, което някога е било формулирано, а именно клишето за „германския милитаризъм", стига да поразсъди, че на
време
то от английска страна е било казано: Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация.
Забелязвате, че все пак е нужно нещата да бъдат видени такива, каквито са в действителност. Защото, когато днес някой чете "Таймс", той би трябвало поне малко да се съобрази с преценката на „Таймс" от Декември 1870 г.
И тогава човек може би ще придобие необикновена представа за най-отвратителното клише, което някога е било формулирано, а именно клишето за „германския милитаризъм", стига да поразсъди, че навремето от английска страна е било казано: Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация.
Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия.
към текста >>
Време
ната, както виждате, се менят, ала хората продължават да вярват във възможността формулираните от тях преценки да бъдат безусловни и изживяват огромно задоволство от безусловните си преценки.
Времената, както виждате, се менят, ала хората продължават да вярват във възможността формулираните от тях преценки да бъдат безусловни и изживяват огромно задоволство от безусловните си преценки.
Съвсем не е необходимо към английския манталитет и английската народност да се изпитва същата неприязън, каквато днес се надига у мнозина, смятащи себе си за добри англичани, когато човек направи някоя преценка, намирана може би от доста англичани за невярна, подобно на направената от мен вчера по адрес на сър Едуард Грей*139. Но аз нямам навик да давам преценки, без да съм ги опрял на нещо, и то откъм страната, която с пълно право може да се приеме за аргументираща. Те могат да кажат: Авторът на тази преценка не е англичанин, а и не познава сър Едуард Грей отблизо. Сега обаче ще Ви прочета преценката на един мъж, който е англичанин и познава сър Едуард Грей отблизо, тъй като са били колеги като министри. През зимата на 1912-1913 г.
към текста >>
Онова, което в крайна сметка доведе до събитията през 1914 г., се е подготвяло дълго
време
, доста дълго
време
.
При все това не бива да забравяте, че историческите събития произтичат едно от друго и се формират бавно.
Онова, което в крайна сметка доведе до събитията през 1914 г., се е подготвяло дълго време, доста дълго време.
Относно тази подготовка се е твърдяло какво ли не. Казвано е например, че не било съществувало своеобразно споразумение на така нареченото Тройно съглашение, сиреч на Антантата, срещу Централна Европа; че постоянна цел на Антантата била да полага грижи за опазването на мира в Европа. Посочва ни са също така какви ли не факти, представяни като привидни доказателства за една такава постановка.
към текста >>
Когато противниците на войната по онова
време
му казали, че е напълно способен да предизвика избухването на война, той отвърнал, че Англия била уведомила Франция за готовността си да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да нахлуе в Шлезвиг-Холщайн със стохилядна войска; ако Франция желаела, Англия щяла писмено да повтори това свое предложение.
Годината е 1905. Вниманието тъкмо на Русия все още е ангажирано на изток, а не може да се разчита, че ако раздухваният от Делкасе огън на запад наистина пламне, всичко ще протече точно така, както по-късно, когато Русия вече не би била ангажирана на изток. Но Делкасе не е от хората, които лесно се примиря ват с нещата.
Когато противниците на войната по онова време му казали, че е напълно способен да предизвика избухването на война, той отвърнал, че Англия била уведомила Франция за готовността си да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да нахлуе в Шлезвиг-Холщайн със стохилядна войска; ако Франция желаела, Англия щяла писмено да повтори това свое предложение.
Тази вест, съобщена тогава от Делкасе на неговите колеги министри, които му били посочили вратата, била, разбира се, резултат от преговори, които той бил водил зад гърба на своите колеги министри и зад които в общи линии стоял също така тогавашният крал Едуард VII.
към текста >>
Бих могъл да Ви приведа много материал, който ще потвърди този факт, изнесен не само в "Матен", но по-късно и в други списания; аз обаче искам само да насоча вниманието върху това, че на
време
то все пак се намери някой, който да огледа историята малко по-отблизо и комуто тя да се стори съмнителна.
Бих могъл да Ви приведа много материал, който ще потвърди този факт, изнесен не само в "Матен", но по-късно и в други списания; аз обаче искам само да насоча вниманието върху това, че навремето все пак се намери някой, който да огледа историята малко по-отблизо и комуто тя да се стори съмнителна.
Това беше една личност, която на някои точно във Франция може и да не е симпатична, а именно клерикалният сенатор Годен дьо Вилен*141. На 20 Ноември 1906 г., когато на кормилото вече беше кабинетът Клемансо, той внесе питане по въпроса, в какво състояние всъщност се намират отношенията между Франция и Англия, за които се говори толкова много. Тогава Клемансо казал приблизително следното: Що се отнася до идеята за реванш, той бил възмутен от това, че един френски сенатор искал да му постави капан и да го задължи или да разочарова Ложата на оранжевите братя, или пък да направи войнствено изявление; ето защо той нямало да отговори. Следователно на въпроса на сенатора дали има налице нещо, което посредством коалиция между Франция и Англия можело да доведе до европейска война, Клемансо отвръща, че нямало да отговори; защото, ако отговорел, би трябвало или да разочарова Ложата на оранжевите братя по отношение на идеята за реванш, или да направи войнствено изявление. Така Вие виждате, че ако речал да изрази мнение за тогавашните отношения между Франция и Англия, Клемансо трябвало да направи войнствено изявление; не миролюбиво, ами войнствено изявление се налагало да направи.
към текста >>
„Крайно
време
е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция.
„Крайно време е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция.
Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия? Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война. Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война? Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания. Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа.
към текста >>
В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери
време
ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу.
Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия? Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война. Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война? Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания. Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа.
В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу.
В Русия е налице особена обстановка, както вече я охарактеризирах, когато Ви говорих за отношенията. на Русия със славянските народи, със славянската раса.
към текста >>
Когато са налице подобни неща и като се има предвид какво ли не се пишеше в Италия доста
време
преди избухването на войната срещу Австрия, тогава не можеше да има място за особено успокоение.
Представете си, че Швейцария отвред е заобиколена от ненавистници. Не зная дали това би подействало особено успокоително, най-вече ако тази ненавист се проявява не само в това, че примерно в Румъния е станал пословичен изразът „Jos Austria perfida! ", сиреч „Долу коварната Австрия! ", или пък "По-добре руско, отколкото австрийско! " и така нататък.
Когато са налице подобни неща и като се има предвид какво ли не се пишеше в Италия доста време преди избухването на войната срещу Австрия, тогава не можеше да има място за особено успокоение.
Ето как беше разгърната цяла една организирана кампания, която се простираше нашироко около Австрия. Нямам намерение да се застъпвам за никоя държава и привеждам само факти.
към текста >>
В този смисъл може да се постави въпросът: Как е трябвало да изглежда в душата на някой, който се е чувствал отговорен за Австрия, да речем по
време
на убийството на престолонаследника, непосредствено преди това, а също и подир туй?
А сега бих искал да дам един малък пример, който да Ви покаже как човек все пак може да си състави преценка за подобни неща, когато сериозно се е заел да си състави валидна преценка. Интересно е в дадени моменти да се отправя поглед към определени точки, защото само това е пътят да се открие нещо.
В този смисъл може да се постави въпросът: Как е трябвало да изглежда в душата на някой, който се е чувствал отговорен за Австрия, да речем по време на убийството на престолонаследника, непосредствено преди това, а също и подир туй?
към текста >>
За да стигнем до една валидна преценка относно настроението сред честните люде в Австрия, най-подходящо би било
време
то непосредствено преди покушението, тъй като тогава хората още не са се намирали под влияние на онова, което бе предизвикано от него.
За да стигнем до една валидна преценка относно настроението сред честните люде в Австрия, най-подходящо би било времето непосредствено преди покушението, тъй като тогава хората още не са се намирали под влияние на онова, което бе предизвикано от него.
Виждате колко предпезлив се опитвам да бъда. Не се спирам на възбудените духове след покушението, ами казвам: Нека погледнем какво е битувало в душа та на честния австриец, изложен на всички онези влияния, които от Делкасе насетне се излъчват от Запад на Европа във връзка с Източна Европа, с Русия. Една такава преценка мога да представя пред душата Ви, като Ви прочета кратък откъс от една статия*148, написана тъкмо по времето, което току-що очертах.
към текста >>
Една такава преценка мога да представя пред душата Ви, като Ви прочета кратък откъс от една статия*148, написана тъкмо по
време
то, което току-що очертах.
За да стигнем до една валидна преценка относно настроението сред честните люде в Австрия, най-подходящо би било времето непосредствено преди покушението, тъй като тогава хората още не са се намирали под влияние на онова, което бе предизвикано от него. Виждате колко предпезлив се опитвам да бъда. Не се спирам на възбудените духове след покушението, ами казвам: Нека погледнем какво е битувало в душа та на честния австриец, изложен на всички онези влияния, които от Делкасе насетне се излъчват от Запад на Европа във връзка с Източна Европа, с Русия.
Една такава преценка мога да представя пред душата Ви, като Ви прочета кратък откъс от една статия*148, написана тъкмо по времето, което току-що очертах.
към текста >>
Аз съвсем не настоявам такива преценки да не се правят, за щото на мен, разбира се, ми е известно как протича еволюцията на човечеството; известно ми е също, че особено в наше
време
липсва нагласа преценките да се поставят на валидни основи, понеже в наше
време
има много пречки преценките да се поставят на валидни основи.
Естествено, когато се стигне до нещо такова като тази война, тогава обикновено и двете страни някак си имат вина, но по различен начин. Ала не за вината ми е мисълта, а за непригодността на преценките, които се правят и които ни най-малко не се стремят да се вгледат в онова, за което реално става дума.
Аз съвсем не настоявам такива преценки да не се правят, за щото на мен, разбира се, ми е известно как протича еволюцията на човечеството; известно ми е също, че особено в наше време липсва нагласа преценките да се поставят на валидни основи, понеже в наше време има много пречки преценките да се поставят на валидни основи.
Но в такъв случай онова, за което става дума, трябва да се казва правилно.
към текста >>
И човек може, човек би могъл поне да се надява, че нещата се преценяват по-иначе в сравнение с първия път, когато в известен смисъл бе привнесена съдба, съдбовен импулс, и беше редно да се размисли, ала не беше,измислено по онова
време
, когато в Австрия доброволно изявиха готовност да бъде предоставено на Италия онова, което можеше да я накара да изостави иредентизма и франкмасонския „Grand-Orient"*154.
Това няма нищо общо с някаква империя, но то е застрашено за столетия напред, ако хората се отнесат отрицателно спрямо онова, което сега обхожда света като миролюбива мисъл. В противен случай под заплаха се намира не само една империя в центъра, но и цялостният германски нрав. Ето защо тези дни действително са съдбоносни за онзи, който разбира нещата.
И човек може, човек би могъл поне да се надява, че нещата се преценяват по-иначе в сравнение с първия път, когато в известен смисъл бе привнесена съдба, съдбовен импулс, и беше редно да се размисли, ала не беше,измислено по онова време, когато в Австрия доброволно изявиха готовност да бъде предоставено на Италия онова, което можеше да я накара да изостави иредентизма и франкмасонския „Grand-Orient"*154.
B периферията обаче нямаха представа какво по онова време всъщност означаваше да не се размисля за извършваното в Италия, респективно от три тамошни особи*155. Дано сега, каквото и да се случи, светът да прояви по-голяма склонност към сериозно то оглеждане на тези неща.
към текста >>
B периферията обаче нямаха представа какво по онова
време
всъщност означаваше да не се размисля за извършваното в Италия, респективно от три тамошни особи*155.
Това няма нищо общо с някаква империя, но то е застрашено за столетия напред, ако хората се отнесат отрицателно спрямо онова, което сега обхожда света като миролюбива мисъл. В противен случай под заплаха се намира не само една империя в центъра, но и цялостният германски нрав. Ето защо тези дни действително са съдбоносни за онзи, който разбира нещата. И човек може, човек би могъл поне да се надява, че нещата се преценяват по-иначе в сравнение с първия път, когато в известен смисъл бе привнесена съдба, съдбовен импулс, и беше редно да се размисли, ала не беше,измислено по онова време, когато в Австрия доброволно изявиха готовност да бъде предоставено на Италия онова, което можеше да я накара да изостави иредентизма и франкмасонския „Grand-Orient"*154.
B периферията обаче нямаха представа какво по онова време всъщност означаваше да не се размисля за извършваното в Италия, респективно от три тамошни особи*155.
Дано сега, каквото и да се случи, светът да прояви по-голяма склонност към сериозно то оглеждане на тези неща.
към текста >>
И аз мога да си представя, че някой ден ще настъпи
време
то, когато дори един толкова пристрастен народ като французите ще може да се научи да схваща по-кармически мисълта за принадлежността към определен народностен характер.
Ето как трябва да си взаимодействат тези неща и тогава преценката ще може да се прави не в зависимост от националните чувства, а според резултата, представен на човечеството. В момента, когато бъде осъзна то, че Кармата е нещо сериозно, че посредством нея сме свързани със своя народностен характер приблизително по изложения от мен вчера начин, когато обстоятелствата се разглеждат кармически, а не пристрастно, тогава човек открива правилната позиция.
И аз мога да си представя, че някой ден ще настъпи времето, когато дори един толкова пристрастен народ като французите ще може да се научи да схваща по-кармически мисълта за принадлежността към определен народностен характер.
Бих могъл даже да предположа как с оглед на голямата си склонност към спиритуалистичното тъкмо английският народ въз основа на някаква спиритуалистична наука един ден ще смогне да забележи, че има и други народи, по отношение на които може мъничко да се помисли за равноправие, за което понастоящем липсва каквото и да било разбиране. Това не е упрек, дума да не става! Човек обаче съвсем не е наясно, че непрестанно говори неща, които сам без съмнение разбира, докато другиму те изглеждат направо странни. Американците задминават всички в това. При тях състоянието на пълна неосъзнатост относно факта, че другият също има намерение да се развива донякъде по своему, е още по-парадоксално; разбира се, само за онзи, който не застъпва същата позиция.
към текста >>
Предвид голямата предразположеност именно на английския народ към спиритуалност, някои неща могат тъкмо по заобиколния път на спиритуалността да проникнат в този народностен характер, особено ако освен туй вземем под внимание, че там въз основа на народностния хара-ктер е налице максимална предразположеност за чисто логическо, тоест за неспиритуално мислене и съще
време
нно за систематизиране.
Предвид голямата предразположеност именно на английския народ към спиритуалност, някои неща могат тъкмо по заобиколния път на спиритуалността да проникнат в този народностен характер, особено ако освен туй вземем под внимание, че там въз основа на народностния хара-ктер е налице максимална предразположеност за чисто логическо, тоест за неспиритуално мислене и същевременно за систематизиране.
Така например няма друг случай, в който да проличава сходен организаторски талант, както в съчиненията на Хърбърт Спенсър. По отношение на всичко научно английският народностен характер проявява найголям организаторски талант, поради което той с невероятна дарба систематизира всичко вредом по света. И само човек, който обича приказките, а не реалността, отново може да твърди, че германците имали особен организаторски талант, независимо че този талант е съвсем неприсъщ на истинския германски характер.
към текста >>
Но всички тези неща, които трябва да станат по
време
на Петия следатлантски период, няма да се сбъднат, ако човек не склони да допусне участието на спиритуалната мисъл в човешката еволюция.
Но всички тези неща, които трябва да станат по време на Петия следатлантски период, няма да се сбъднат, ако човек не склони да допусне участието на спиритуалната мисъл в човешката еволюция.
Спиритуалната мисъл е потребна. За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо прозрение. Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока. И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука. Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161".
към текста >>
Империализмът е продукт на новото
време
, но своя характерен образ той е придобил чрез мистичния облик,който проявява именно в английския империализъм.
Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока. И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука. Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161". Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава. Той прозира мистичния елемент, заложен в английския империализъм.
Империализмът е продукт на новото време, но своя характерен образ той е придобил чрез мистичния облик,който проявява именно в английския империализъм.
А това мистично изглежда странно, дето го наричам „мистично", но то действително може с право да се нарече така е намерило израз и във външните събития.
към текста >>
По
време
то, когато започнаха да се проявяват обсъдените от нас по различен повод неща, в Англия се налагаше създаването на особена институция, защото не може, разбира се, да се разполага с цялостното дърпане на конците, когато пред парламента трябва да бъде поставяно всичко.
До деветдесетте години Англия беше образец за честен и открит парламентаризъм, понеже от парламента зависеше какви импулси ще се дадат на външната политика; а чрез различните парламентарни институции народът в Англия наистина беше съпричастен във външната политика.
По времето, когато започнаха да се проявяват обсъдените от нас по различен повод неща, в Англия се налагаше създаването на особена институция, защото не може, разбира се, да се разполага с цялостното дърпане на конците, когато пред парламента трябва да бъде поставяно всичко.
Ето защо ръководенето на външните дела бе изведено от парламента, както и от външното министерство и бе пренесено в една вътрешна комисия, състояща се само от правителствения съвет и някаква канцелария на външното министерство. Там се извършва несравнимо повече, отколкото във всичко онова, начело на което стои един Грей. През деветдесетте години мястото, където се съсредоточават всички нишки, бе отделено от видимата външна политика, която тогава всъщност беше само политика в сянка, от която не зависеше нищо и в която стига човек да налучка вярната точка в нея се вижда каква игра собствено се разиграва. Следователно в момента, когато се възнамеряваше да се поеме въпросното дърпане на конците, зоната на действие бе преместена от външното към вътрешното*162, в една така наречена комисия за министерството по външната политика. Лорд Актън казва*163:
към текста >>
Един от най-великите умове на всички
време
на е Фарадей.
Един от най-великите умове на всички времена е Фарадей.
Майкъл Фарадей*164 е изразил отношението си на природоизследовател към въпросите на религията и думите му, бих казал, са монументални:
към текста >>
С една такава нагласа дори Дарвин например е можел да обоснове своя материалистически дарвинизъм и съще
време
нно да си остане екзалтиран благочестив човек.
С една такава нагласа дори Дарвин например е можел да обоснове своя материалистически дарвинизъм и същевременно да си остане екзалтиран благочестив човек.
Нютон е можел да бъде най-екзалтираният човек на своето време в догматичен смисъл. Когато дарвинизмът бил пренесен в Централна Европа и станал хекелизъм, тогава поради своеобразието на мисълта той вече не можел да остане извън религиозното усещане. Ето защо в рамките на хекелизма дарвинизмът се превърнал в религиозна система. Всички тези неща имат своето най-дълбоко основание. Те обаче ни показват как хората без разлика на вяра, националност и така нататък могат да взаимодействат, когато умеят да правят разлика между мисиите, полагащи се именно на отделните народностни характери.
към текста >>
Нютон е можел да бъде най-екзалтираният човек на своето
време
в догматичен смисъл.
С една такава нагласа дори Дарвин например е можел да обоснове своя материалистически дарвинизъм и същевременно да си остане екзалтиран благочестив човек.
Нютон е можел да бъде най-екзалтираният човек на своето време в догматичен смисъл.
Когато дарвинизмът бил пренесен в Централна Европа и станал хекелизъм, тогава поради своеобразието на мисълта той вече не можел да остане извън религиозното усещане. Ето защо в рамките на хекелизма дарвинизмът се превърнал в религиозна система. Всички тези неща имат своето най-дълбоко основание. Те обаче ни показват как хората без разлика на вяра, националност и така нататък могат да взаимодействат, когато умеят да правят разлика между мисиите, полагащи се именно на отделните народностни характери. И човечеството един ден ще трябва да прозре това.
към текста >>
Тогава, от една страна, ще се отдаде на народностните характери заслуженото, а и вече няма да има печални
време
на, каквито преживяваме днес, които са печални не само заради многото проливана кръв, но и затуй, защото доказаха колко малко усет за истината притежава човечеството най-общо.
Когато дарвинизмът бил пренесен в Централна Европа и станал хекелизъм, тогава поради своеобразието на мисълта той вече не можел да остане извън религиозното усещане. Ето защо в рамките на хекелизма дарвинизмът се превърнал в религиозна система. Всички тези неща имат своето най-дълбоко основание. Те обаче ни показват как хората без разлика на вяра, националност и така нататък могат да взаимодействат, когато умеят да правят разлика между мисиите, полагащи се именно на отделните народностни характери. И човечеството един ден ще трябва да прозре това.
Тогава, от една страна, ще се отдаде на народностните характери заслуженото, а и вече няма да има печални времена, каквито преживяваме днес, които са печални не само заради многото проливана кръв, но и затуй, защото доказаха колко малко усет за истината притежава човечеството най-общо.
Затова е редно тук вече да се говори. Защото нашият девиз гласи „Мъдростта е само в истината"*165. И най-вече в горчиви време на е редно да се обръща внимание на тези неща, във времена, когато сърцето особено силно кърви. Защото, наместо хората да се развличат с разни работи, както постъпват под влияние на журналистиката, по-полезно би било да се заемат с много други неща.
към текста >>
И най-вече в горчиви
време
на е редно да се обръща внимание на тези неща, във
време
на, когато сърцето особено силно кърви.
Те обаче ни показват как хората без разлика на вяра, националност и така нататък могат да взаимодействат, когато умеят да правят разлика между мисиите, полагащи се именно на отделните народностни характери. И човечеството един ден ще трябва да прозре това. Тогава, от една страна, ще се отдаде на народностните характери заслуженото, а и вече няма да има печални времена, каквито преживяваме днес, които са печални не само заради многото проливана кръв, но и затуй, защото доказаха колко малко усет за истината притежава човечеството най-общо. Затова е редно тук вече да се говори. Защото нашият девиз гласи „Мъдростта е само в истината"*165.
И най-вече в горчиви време на е редно да се обръща внимание на тези неща, във времена, когато сърцето особено силно кърви.
Защото, наместо хората да се развличат с разни работи, както постъпват под влияние на журналистиката, по-полезно би било да се заемат с много други неща.
към текста >>
Но по
време
на тягостните събития можеше да се получи така, че хората да казват: Ние се борим за траен мир, без да забелязваме, че в действителност това са само празни приказки; днес обаче празни приказки могат да се говорят, създавайки илюзията, че се оповестяват върховни идеали.
В състояние съм да си представя само един тип хора, които поради заслепението си не биха се опомнили онези, които са дори сред нас и казват: Искаме да имаме абсолютно непоклатим, напълно съвършен мир и докато не го постигнем, не можем да прекратим войната. Тези хора не са малко, те често се наричат пацифисти. Напоследък някои от тях започнаха да се срамуват от една такава позиция и изразяват по-разумни преценки.
Но по време на тягостните събития можеше да се получи така, че хората да казват: Ние се борим за траен мир, без да забелязваме, че в действителност това са само празни приказки; днес обаче празни приказки могат да се говорят, създавайки илюзията, че се оповестяват върховни идеали.
към текста >>
16.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако с оглед на онова, което отново и отново трябва да изтъкваме като задача на нашето духовнонаучно движение, ние не искаме да изпаднем само в отбелязването на един празник, както това сега може да се установи на много места, ще бъде уместно в настоящо то сериозно
време
да припомним в душата си някои неща, свързани със смисъла на физическото раждане на Христос Исус.
У мнозина се е създал навикът всяка година да отпразнуват физическото раждане на онова Същество, появило се в Земното развитие, за да му придаде смисъл.
Ако с оглед на онова, което отново и отново трябва да изтъкваме като задача на нашето духовнонаучно движение, ние не искаме да изпаднем само в отбелязването на един празник, както това сега може да се установи на много места, ще бъде уместно в настоящо то сериозно време да припомним в душата си някои неща, свързани със смисъла на физическото раждане на Христос Исус.
към текста >>
Имало е несъмнено много пререкания, много сблъсъци на догми за начина, по който Христос се е свързал с Исус, но в същото
време
в отношението на Христос към Исус се крие едно указание за важни тайни относно цялостното земно развитие на човечеството.
Имало е несъмнено много пререкания, много сблъсъци на догми за начина, по който Христос се е свързал с Исус, но в същото време в отношението на Христос към Исус се крие едно указание за важни тайни относно цялостното земно развитие на човечеството.
А ако се проследи какво е станало до днес, та да може да се разбере нещо за свързването на Христос с Исус, и ако се разсъди какво още предстои да стане в развити ето на човечеството, та да може това отношение да се постави в правилна светлина, тогава човек ще се докосне до една от най-великите тайни на човешкото познание и на човешкия живот.
към текста >>
Когато наближил моментът развитието на човечеството да приеме в себе си Христовото Същество, налице била явно като наследство от старите ясновидски
време
на на мъдростта възможността да се създават известни представи и виждания за цялото величие на Христовото Същество.
Когато наближил моментът развитието на човечеството да приеме в себе си Христовото Същество, налице била явно като наследство от старите ясновидски времена на мъдростта възможността да се създават известни представи и виждания за цялото величие на Христовото Същество.
По онова време съществува ла една мъдрост, за която днешното човечество нерядко се изказва, може да се рече, кощунствено, но за която то едва ли има някаква представа; съществувало е онова, което междувременно е било изкоренено от развоя на човечеството чрез определени течения в общи линии, противодействащи на по-дълбокото християнско откровение съществувал е „гнозисът"*168 една мъдрост, в която се било вляло много от стародавното познание, проявявано в атавистичното ясновидство на човечеството. Целият наличен устен и писмен гнозис бил унищожен без остатък от западния догматичен развой на християнството, едва след като самият гнозис се бил опитал от своя страна да даде отговор на въпроса: Кой е Христос?
към текста >>
По онова
време
съществува ла една мъдрост, за която днешното човечество нерядко се изказва, може да се рече, кощунствено, но за която то едва ли има някаква представа; съществувало е онова, което между
време
нно е било изкоренено от развоя на човечеството чрез определени течения в общи линии, противодействащи на по-дълбокото християнско откровение съществувал е „гнозисът"*168 една мъдрост, в която се било вляло много от стародавното познание, проявявано в атавистичното ясновидство на човечеството.
Когато наближил моментът развитието на човечеството да приеме в себе си Христовото Същество, налице била явно като наследство от старите ясновидски времена на мъдростта възможността да се създават известни представи и виждания за цялото величие на Христовото Същество.
По онова време съществува ла една мъдрост, за която днешното човечество нерядко се изказва, може да се рече, кощунствено, но за която то едва ли има някаква представа; съществувало е онова, което междувременно е било изкоренено от развоя на човечеството чрез определени течения в общи линии, противодействащи на по-дълбокото християнско откровение съществувал е „гнозисът"*168 една мъдрост, в която се било вляло много от стародавното познание, проявявано в атавистичното ясновидство на човечеството.
Целият наличен устен и писмен гнозис бил унищожен без остатък от западния догматичен развой на християнството, едва след като самият гнозис се бил опитал от своя страна да даде отговор на въпроса: Кой е Христос?
към текста >>
Въпросът не е да се извади на мода гнозисът, а да се проумее, че той е бил нещо могъщо, нещо велико, нещо, което преди деветнайсет сто летия се е опитало да даде за
време
то си някакъв отговор на въпроса: Кой е Христос?
Днес вече и дума не може да става за връщане към гнозиса той, разбира се, е нещо изтляло. Унищожаването му без остатък несъмнено е било подтикнато от злото, невежеството и враждебността спрямо знанието и мъдростта, но при все това то е произтекло от някаква необходимост на земното развитие. И една от множеството настоящи злонамерености представлява това, дето точно срещу антропософски ориентираната Духовна Наука се отправя упрекът, че искала да извади на мода стария гнозис. Този упрек се отправя от хората, които не знаят нищо нито за гнозиса, нито за антропософията.
Въпросът не е да се извади на мода гнозисът, а да се проумее, че той е бил нещо могъщо, нещо велико, нещо, което преди деветнайсет сто летия се е опитало да даде за времето си някакъв отговор на въпроса: Кой е Христос?
към текста >>
Едната страна на Христовото отношение към Исус се състои в това, че Христос е дошъл на този свят по
време
, когато мъдростта, която е можела да го разбере, която е искала да го разбере, вече била изкоренена.
Едната страна на Христовото отношение към Исус се състои в това, че Христос е дошъл на този свят по време, когато мъдростта, която е можела да го разбере, която е искала да го разбере, вече била изкоренена.
И за добри християни все още смятали себе си онези, които говорели, че старият гнозис бил ориенталска измислица, която трябвало да се изкорени за доброто на западните люде. В действителност това не било нищо друго освен безсилието на времето, което не било в състояние да съчетае земните представи с не бесните. Човек трябва да има усет за трагичното, ако желае да разбере развитието на човечеството.
към текста >>
В действителност това не било нищо друго освен безсилието на
време
то, което не било в състояние да съчетае земните представи с не бесните.
Едната страна на Христовото отношение към Исус се състои в това, че Христос е дошъл на този свят по време, когато мъдростта, която е можела да го разбере, която е искала да го разбере, вече била изкоренена. И за добри християни все още смятали себе си онези, които говорели, че старият гнозис бил ориенталска измислица, която трябвало да се изкорени за доброто на западните люде.
В действителност това не било нищо друго освен безсилието на времето, което не било в състояние да съчетае земните представи с не бесните.
Човек трябва да има усет за трагичното, ако желае да разбере развитието на човечеството.
към текста >>
Колко
време
след Мистерията на Голгота е било нужно, за да бъде разрушен храмът на Ерусалим седалището на мира?
Колко време след Мистерията на Голгота е било нужно, за да бъде разрушен храмът на Ерусалим седалището на мира?
Градът Ерусалим опасвал Соломоновия храм. Онова, което гнозисът таял като мъдрост, Соломоновият храм го таял като символика. Онова, което Соломоновият храм опасвал като символика, съдържало в изображения всички космически тайни. Целта била посетителите на Соломоновия храм, в който изображенията ги заобикаляли отвсякъде и се отразявали в душите им, да приемат в своите души нещо, чрез което те едва тогава ставали хора в истинския смисъл. Соломоновият храм трябвало да влее космическия смисъл в душата на онези, на които било позволено да влязат в него.
към текста >>
Скъпи приятели, ако по онова
време
човек се обърнел към някой от посветените, които били запознати със Соломоновия храм, и го запитал защо е бил построен този храм, отговорът щял да гласи приблизително така: За да има тук на Земята знак, накъдето да поглеждат силите, които съпровождат душите, дирещи пътя към земни тела.
Скъпи приятели, ако по онова време човек се обърнел към някой от посветените, които били запознати със Соломоновия храм, и го запитал защо е бил построен този храм, отговорът щял да гласи приблизително така: За да има тук на Земята знак, накъдето да поглеждат силите, които съпровождат душите, дирещи пътя към земни тела.
Нека уточним това. Представим ли си, че тези някогашни посветени са познавали Соломоновия храм, когато съпровождат надолу людете по всички зодиакални знаци в човешките тела, тогава определени души трябвало да се отведат до онези тела, които са в състояние да получат в себе си отразени великите символи на Соломоновия храм.
към текста >>
И фактически тук вече нямало никого, който по онова
време
да може с отразяването на всички символи на Соломоновия храм да приеме Христовото Същество изцяло.
Когато Христос Исус дошъл на Земята, когато Мистерията на Голгота се извършила, тогава това велико тайнство трябвало да може да се отрази във всеки отделен човек: „Моето царство не е от този свят! " Сетне външният, физическият Соломонов храм първоначално загубил своето значение и бил сполетян от трагична орис.
И фактически тук вече нямало никого, който по онова време да може с отразяването на всички символи на Соломоновия храм да приеме Христовото Същество изцяло.
Но самото Христово Същество било проникнало в Земната еволюция, било налице. А този факт нещо често отбелязвано в нашите среди -, този факт е от изключителна важност. Гностиците били последният ешелон носители на онази мъдрост, която била достатъчно обхватна и интензивна, за да може въз основа на старите атавистични земни познания да разбере нещо за Христос.
към текста >>
По онова
време
била налице възможността за прозиране на Христовото Същество посредством гнозиса.
Това е едната страна на Христовата връзка с Исус.
По онова време била налице възможността за прозиране на Христовото Същество посредством гнозиса.
Това не станало, в космически план, въпреки че съществуващото под формата на гнозис съдържало една цялостна Христова мъдрост. И може да се каже, че пътят, изминат от християнството през южните страни Гърция, Италия, Испания и така нататък този път във все по-голяма степен водел към заличаване на разбирането за онова, което всъщност бил Христос. Предназначението на потъващия Рим, на разпадащия се Рим било да осъществи заличаването на разбирането за Христос.
към текста >>
Приблизително там, където е разположен Ютландският полуостров с днешна Дания, се намирал центърът, от който в онези древни
време
на се излъчвали важни мистерийни импулси.
Но човек трябва да се върне далеч в миналото, приблизително в третото хилядолетие, а може би и още поназад, за да разбере какво е живеело в душите, приели впоследствие усещането за Исус.
Приблизително там, където е разположен Ютландският полуостров с днешна Дания, се намирал центърът, от който в онези древни времена се излъчвали важни мистерийни импулси.
И тези мистерийни импулси имали връзка с факта днешният разум може да преценява това както си ще -, че още през третото хилядолетие преди нашето християнско летоброене там, на север, сред някои племена за наистина достоен обитател на земята бил считан роденият през определени седмици на зимния сезон. Причината за това била, че от онзи тайнствен мистериен център върху Ютландския полуостров, към племената, наричащи се тогава ингевони*170 или наричани поне от римляните и по-точно от Тацит ингевони, храмовият жрец отправял импулс половото сношение на хората да става само в определен период през първата четвърт на годината. Всяко полово сношение на хората извън този период, разпореден от мистерийния център, било недопустимо; а непълноценен човек сред това племе на ингевоните бил всеки, родил се не по време на най-тъмните нощи, в най-мразовития сезон, в навечерието на нашата Нова година. Защото импулсът от мистерийния център се по давал при първото пълнолуние след пролетното слънцестояние. Само тогава между хората, които действително трябвало да се смятат за свързани с духовните светове, както подобава на човека, само тогава между тях било позволено половото сношение.
към текста >>
Всяко полово сношение на хората извън този период, разпореден от мистерийния център, било недопустимо; а непълноценен човек сред това племе на ингевоните бил всеки, родил се не по
време
на най-тъмните нощи, в най-мразовития сезон, в навечерието на нашата Нова година.
Но човек трябва да се върне далеч в миналото, приблизително в третото хилядолетие, а може би и още поназад, за да разбере какво е живеело в душите, приели впоследствие усещането за Исус. Приблизително там, където е разположен Ютландският полуостров с днешна Дания, се намирал центърът, от който в онези древни времена се излъчвали важни мистерийни импулси. И тези мистерийни импулси имали връзка с факта днешният разум може да преценява това както си ще -, че още през третото хилядолетие преди нашето християнско летоброене там, на север, сред някои племена за наистина достоен обитател на земята бил считан роденият през определени седмици на зимния сезон. Причината за това била, че от онзи тайнствен мистериен център върху Ютландския полуостров, към племената, наричащи се тогава ингевони*170 или наричани поне от римляните и по-точно от Тацит ингевони, храмовият жрец отправял импулс половото сношение на хората да става само в определен период през първата четвърт на годината.
Всяко полово сношение на хората извън този период, разпореден от мистерийния център, било недопустимо; а непълноценен човек сред това племе на ингевоните бил всеки, родил се не по време на най-тъмните нощи, в най-мразовития сезон, в навечерието на нашата Нова година.
Защото импулсът от мистерийния център се по давал при първото пълнолуние след пролетното слънцестояние. Само тогава между хората, които действително трябвало да се смятат за свързани с духовните светове, както подобава на човека, само тогава между тях било позволено половото сношение. Поради туй, че през цялото останало време усилията, изразходвани при едно полово сношение, бивали спестявани за телесното развитие на човека, се постигала онази характерна сила, на която макар и в нейния залез могъл да се възхити Тацит, който творил едно столетие след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Поради туй, че през цялото останало
време
усилията, изразходвани при едно полово сношение, бивали спестявани за телесното развитие на човека, се постигала онази характерна сила, на която макар и в нейния залез могъл да се възхити Тацит, който творил едно столетие след Мистерията на Голгота.
И тези мистерийни импулси имали връзка с факта днешният разум може да преценява това както си ще -, че още през третото хилядолетие преди нашето християнско летоброене там, на север, сред някои племена за наистина достоен обитател на земята бил считан роденият през определени седмици на зимния сезон. Причината за това била, че от онзи тайнствен мистериен център върху Ютландския полуостров, към племената, наричащи се тогава ингевони*170 или наричани поне от римляните и по-точно от Тацит ингевони, храмовият жрец отправял импулс половото сношение на хората да става само в определен период през първата четвърт на годината. Всяко полово сношение на хората извън този период, разпореден от мистерийния център, било недопустимо; а непълноценен човек сред това племе на ингевоните бил всеки, родил се не по време на най-тъмните нощи, в най-мразовития сезон, в навечерието на нашата Нова година. Защото импулсът от мистерийния център се по давал при първото пълнолуние след пролетното слънцестояние. Само тогава между хората, които действително трябвало да се смятат за свързани с духовните светове, както подобава на човека, само тогава между тях било позволено половото сношение.
Поради туй, че през цялото останало време усилията, изразходвани при едно полово сношение, бивали спестявани за телесното развитие на човека, се постигала онази характерна сила, на която макар и в нейния залез могъл да се възхити Тацит, който творил едно столетие след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Неща, които по онова
време
са съществували и са подхождали на
време
то си, нерядко се запазвали в бъдното като външни символи.
Неща, които по онова време са съществували и са подхождали на времето си, нерядко се запазвали в бъдното като външни символи.
Така и фактът, че в ония древни времена свещената тайна на въплъщението била забулена в подсъзнателното и предизвиквала струпване на всички раждания в определен отрязък на зимния сезон, така че изглеждало почти като грях, когато човек се родял и по друго време, в известна степен се е запазил в това, от което по-късното съзнание в общи линии е възприело само откъслеци, чийто смисъл досега не е разбуден от никое познание. Дори напротив познанието открито признава безсилието си да го разбули. Откъслеци са запазени в така нареченото предание за богинята Херта или Ерта или Нертус. Защото изключая отделни бележки поначало всичко, което във външно отношение се знае относно преданието за Нертус, се съдържа у Тацит*171, който за култа към Нертус или Херта съобщава следното: "Реудигни, авиони, англи, варини, еудоси, свардони, нуитони германски народи, живеещи между реки и гори" това приблизително са отделните племена, принадлежащи към ингевоните „почитат на първо място Нертус, сиреч майката Земя, и вярват, че тя се намесва в човешките дела и пристига с колесница при народите."
към текста >>
Така и фактът, че в ония древни
време
на свещената тайна на въплъщението била забулена в подсъзнателното и предизвиквала струпване на всички раждания в определен отрязък на зимния сезон, така че изглеждало почти като грях, когато човек се родял и по друго
време
, в известна степен се е запазил в това, от което по-късното съзнание в общи линии е възприело само откъслеци, чийто смисъл досега не е разбуден от никое познание.
Неща, които по онова време са съществували и са подхождали на времето си, нерядко се запазвали в бъдното като външни символи.
Така и фактът, че в ония древни времена свещената тайна на въплъщението била забулена в подсъзнателното и предизвиквала струпване на всички раждания в определен отрязък на зимния сезон, така че изглеждало почти като грях, когато човек се родял и по друго време, в известна степен се е запазил в това, от което по-късното съзнание в общи линии е възприело само откъслеци, чийто смисъл досега не е разбуден от никое познание.
Дори напротив познанието открито признава безсилието си да го разбули. Откъслеци са запазени в така нареченото предание за богинята Херта или Ерта или Нертус. Защото изключая отделни бележки поначало всичко, което във външно отношение се знае относно преданието за Нертус, се съдържа у Тацит*171, който за култа към Нертус или Херта съобщава следното: "Реудигни, авиони, англи, варини, еудоси, свардони, нуитони германски народи, живеещи между реки и гори" това приблизително са отделните племена, принадлежащи към ингевоните „почитат на първо място Нертус, сиреч майката Земя, и вярват, че тя се намесва в човешките дела и пристига с колесница при народите."
към текста >>
В стари
време
на, въз основа на религиозния култ към вановете, всяка жена, която щяла да дари земята със земен обитател, знаела в своето сънищно съзнание, че на нея ще и се яви богинята, почитана впоследствие като Нертус.
В стари времена, въз основа на религиозния култ към вановете, всяка жена, която щяла да дари земята със земен обитател, знаела в своето сънищно съзнание, че на нея ще и се яви богинята, почитана впоследствие като Нертус.
Всъщност това божество бивало представяно не като женско, а като мъжко-женско и едва по-късно образът на Нертус бил изопачен и напълно феминизиран. И точно както архангел Гавраил се явил на Дева Мария, така някога Нертус на колесница се явявала на жената, на която предстояло да дари земята със земен обитател. Въпросните жени виждали това в представите си. По-сетне, когато мистерийният импулс отдавна бил отшумял в този си вид, същото събитие се отпразнувало в спомена за него, във вид на символика, което Тацит успял да види и го описал по следния начин:
към текста >>
Не се водят войни, не се посяга към сабята, оръжието стои под ключ." Така е било действително в дните, отбелязвани сега от нас като „Великден", когато под въздействие на своя вътрешен душевен живот хората трябвало да сметнат, че и за тях
време
то на земното плодородие е настъпило, и зачевали в себе си онези души, които сетне се раждали в дните, наричани сега от нас „Коледа".
Картината наистина е била такава. В старинни свидетелства от този род нещата се обрисуват доста точно, само че хората не ги разбират. „Тогава се правят тържества и сватби.
Не се водят войни, не се посяга към сабята, оръжието стои под ключ." Така е било действително в дните, отбелязвани сега от нас като „Великден", когато под въздействие на своя вътрешен душевен живот хората трябвало да сметнат, че и за тях времето на земното плодородие е настъпило, и зачевали в себе си онези души, които сетне се раждали в дните, наричани сега от нас „Коледа".
Времето за зачеване било по Великден. Него имало предвид понеже всичкото се схващало като космически-свещена мистерия онова, което по-късно намерило своя символ в култа към Нертус. Всичко това обаче било забулено в подсъзнателното и не бивало да изплува в съзнанието. То прозвучава, когато Тацит описва този култ:
към текста >>
Време
то за зачеване било по Великден.
Картината наистина е била такава. В старинни свидетелства от този род нещата се обрисуват доста точно, само че хората не ги разбират. „Тогава се правят тържества и сватби. Не се водят войни, не се посяга към сабята, оръжието стои под ключ." Така е било действително в дните, отбелязвани сега от нас като „Великден", когато под въздействие на своя вътрешен душевен живот хората трябвало да сметнат, че и за тях времето на земното плодородие е настъпило, и зачевали в себе си онези души, които сетне се раждали в дните, наричани сега от нас „Коледа".
Времето за зачеване било по Великден.
Него имало предвид понеже всичкото се схващало като космически-свещена мистерия онова, което по-късно намерило своя символ в култа към Нертус. Всичко това обаче било забулено в подсъзнателното и не бивало да изплува в съзнанието. То прозвучава, когато Тацит описва този култ:
към текста >>
Но онова, което в древността било изостанало чрез придвижване на равноденствието напред като призрачно преживяване от стари
време
на, в по-късен период бивало измествано все повече и по такъв начин се превръща в нещо ариманическо.
За всяко новопоявило се нещо на света се създава както една луциферическа, така и една ариманическа противоположност. Онова, което в смисъла на ингевоните било съдържащото се в регулираната еволюция на човечеството, се отнасяло за периода на първото пълнолуние след пролетното слънцестояние.
Но онова, което в древността било изостанало чрез придвижване на равноденствието напред като призрачно преживяване от стари времена, в по-късен период бивало измествано все повече и по такъв начин се превръща в нещо ариманическо.
Следователно, ако посвещаваното в древността на истинския култ към Херта било преместено с близо четири недели по-късно, то се било превърнало в ариманическо. Така преминаването в ариманическо състояние означа-вало, че взаимовръзката, съединяването на земната жена с духовния свят е било търсено по неправомерен начин в неправомерно време. Впоследствие то било увековечело във Валпургиевата нощ на 30 Април срещу 1 Май! Тук е редно да виждаме само едно ариманическо времеизместване. Знаете, че луциферическото времеизместване става назад; ариманическото протича обратно, защото стои във връзка с придвижването на равноденствието напред в този случай изостаналото се явява по-късно.
към текста >>
Така преминаването в ариманическо състояние означа-вало, че взаимовръзката, съединяването на земната жена с духовния свят е било търсено по неправомерен начин в неправомерно
време
.
За всяко новопоявило се нещо на света се създава както една луциферическа, така и една ариманическа противоположност. Онова, което в смисъла на ингевоните било съдържащото се в регулираната еволюция на човечеството, се отнасяло за периода на първото пълнолуние след пролетното слънцестояние. Но онова, което в древността било изостанало чрез придвижване на равноденствието напред като призрачно преживяване от стари времена, в по-късен период бивало измествано все повече и по такъв начин се превръща в нещо ариманическо. Следователно, ако посвещаваното в древността на истинския култ към Херта било преместено с близо четири недели по-късно, то се било превърнало в ариманическо.
Така преминаването в ариманическо състояние означа-вало, че взаимовръзката, съединяването на земната жена с духовния свят е било търсено по неправомерен начин в неправомерно време.
Впоследствие то било увековечело във Валпургиевата нощ на 30 Април срещу 1 Май! Тук е редно да виждаме само едно ариманическо времеизместване. Знаете, че луциферическото времеизместване става назад; ариманическото протича обратно, защото стои във връзка с придвижването на равноденствието напред в този случай изостаналото се явява по-късно. Ето как онова, което представлявало ариманическата, мефистофелската обратна страна на култа към Херта, превръщането в дяволското, станало по-сетне "Валпургиева нощ", която е свързана с най-старата мистерийна същност и от която впоследствие останал единствено избледнелият спомен.
към текста >>
Тук е редно да виждаме само едно ариманическо
време
изместване.
Онова, което в смисъла на ингевоните било съдържащото се в регулираната еволюция на човечеството, се отнасяло за периода на първото пълнолуние след пролетното слънцестояние. Но онова, което в древността било изостанало чрез придвижване на равноденствието напред като призрачно преживяване от стари времена, в по-късен период бивало измествано все повече и по такъв начин се превръща в нещо ариманическо. Следователно, ако посвещаваното в древността на истинския култ към Херта било преместено с близо четири недели по-късно, то се било превърнало в ариманическо. Така преминаването в ариманическо състояние означа-вало, че взаимовръзката, съединяването на земната жена с духовния свят е било търсено по неправомерен начин в неправомерно време. Впоследствие то било увековечело във Валпургиевата нощ на 30 Април срещу 1 Май!
Тук е редно да виждаме само едно ариманическо времеизместване.
Знаете, че луциферическото времеизместване става назад; ариманическото протича обратно, защото стои във връзка с придвижването на равноденствието напред в този случай изостаналото се явява по-късно. Ето как онова, което представлявало ариманическата, мефистофелската обратна страна на култа към Херта, превръщането в дяволското, станало по-сетне "Валпургиева нощ", която е свързана с най-старата мистерийна същност и от която впоследствие останал единствено избледнелият спомен.
към текста >>
Знаете, че луциферическото
време
изместване става назад; ариманическото протича обратно, защото стои във връзка с придвижването на равноденствието напред в този случай изостаналото се явява по-късно.
Но онова, което в древността било изостанало чрез придвижване на равноденствието напред като призрачно преживяване от стари времена, в по-късен период бивало измествано все повече и по такъв начин се превръща в нещо ариманическо. Следователно, ако посвещаваното в древността на истинския култ към Херта било преместено с близо четири недели по-късно, то се било превърнало в ариманическо. Така преминаването в ариманическо състояние означа-вало, че взаимовръзката, съединяването на земната жена с духовния свят е било търсено по неправомерен начин в неправомерно време. Впоследствие то било увековечело във Валпургиевата нощ на 30 Април срещу 1 Май! Тук е редно да виждаме само едно ариманическо времеизместване.
Знаете, че луциферическото времеизместване става назад; ариманическото протича обратно, защото стои във връзка с придвижването на равноденствието напред в този случай изостаналото се явява по-късно.
Ето как онова, което представлявало ариманическата, мефистофелската обратна страна на култа към Херта, превръщането в дяволското, станало по-сетне "Валпургиева нощ", която е свързана с най-старата мистерийна същност и от която впоследствие останал единствено избледнелият спомен.
към текста >>
Сред ингевонските племена детето, родило се първо в Святата нощ в най-стари
време
на това ставало на всеки три години -, бивало избирано за вожд, щом навършело тридесет години, и три години трябвало да бъде вожд само три години.
И още нещо е имало, което трябва да се спомене във връзка с тези мистерийни обичаи. Може да си представите, че ако човешкият плод е узрявал от момента на пролетното пълнолуние до зимния сезон, тогава по правило някое човешко същество е бивало първото, родило се в Святата нощ.
Сред ингевонските племена детето, родило се първо в Святата нощ в най-стари времена това ставало на всеки три години -, бивало избирано за вожд, щом навършело тридесет години, и три години трябвало да бъде вожд само три години.
Някой ден по-нататък може би е редно да Ви кажа какво ставало с него подир туй.
към текста >>
Ето защо в песента за руните с право се казва: „Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани." Подир туй все повече настъпвали
време
на, когато тези старинни познания бивали изопачавани; когато оставали да съществуват само спомени и символика, когато въобще в развоя на човечеството в по-голяма степен се разпространявало произхожда щото от топлите страни.
В тази англосаксонска песен за руните отзвучава ехото на онова, което някога е ставало: съдържащото се в стария мистериен обичай за зачеването по Великден с оглед на раждането по Коледа. Извършващото се в духовния свят се знаело преди всичко на датския полуостров.
Ето защо в песента за руните с право се казва: „Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани." Подир туй все повече настъпвали времена, когато тези старинни познания бивали изопачавани; когато оставали да съществуват само спомени и символика, когато въобще в развоя на човечеството в по-голяма степен се разпространявало произхожда щото от топлите страни.
А от топлите страни произхожда нещо, което в отличие от ставащото в студените страни не е свързано с факта, че годишното време има пряко отношение към онова, което човекът изживява дълбоко в себе си. Получило се разпръсване на човешкия плод по протежение на цялата година, което по тези места естествено също вече било налице в старинното атавистично ясновидство, макар и пропито от старите принципи, когато в студената зона като божества господствали вановете, а в южните области храмовите мистерии отдавна били заели мястото на природните мистерии. То вече се придвижвало на север, все още примесено със старото, когато вановете били заменени от божествата "ази". Както вановете са свързани с глагола wahnen 'въобразявам си', така божествата ази са свързани с битието, по-точно с битието във външния, материалния свят, което външният разум цели да обхване. И когато хората от Севера на влезли в една епоха, в която разумът на отделния индивид започнал да се изявява и азите заели мястото на вановете, тогава старият мистериен обичай се изопачил.
към текста >>
А от топлите страни произхожда нещо, което в отличие от ставащото в студените страни не е свързано с факта, че годишното
време
има пряко отношение към онова, което човекът изживява дълбоко в себе си.
В тази англосаксонска песен за руните отзвучава ехото на онова, което някога е ставало: съдържащото се в стария мистериен обичай за зачеването по Великден с оглед на раждането по Коледа. Извършващото се в духовния свят се знаело преди всичко на датския полуостров. Ето защо в песента за руните с право се казва: „Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани." Подир туй все повече настъпвали времена, когато тези старинни познания бивали изопачавани; когато оставали да съществуват само спомени и символика, когато въобще в развоя на човечеството в по-голяма степен се разпространявало произхожда щото от топлите страни.
А от топлите страни произхожда нещо, което в отличие от ставащото в студените страни не е свързано с факта, че годишното време има пряко отношение към онова, което човекът изживява дълбоко в себе си.
Получило се разпръсване на човешкия плод по протежение на цялата година, което по тези места естествено също вече било налице в старинното атавистично ясновидство, макар и пропито от старите принципи, когато в студената зона като божества господствали вановете, а в южните области храмовите мистерии отдавна били заели мястото на природните мистерии. То вече се придвижвало на север, все още примесено със старото, когато вановете били заменени от божествата "ази". Както вановете са свързани с глагола wahnen 'въобразявам си', така божествата ази са свързани с битието, по-точно с битието във външния, материалния свят, което външният разум цели да обхване. И когато хората от Севера на влезли в една епоха, в която разумът на отделния индивид започнал да се изявява и азите заели мястото на вановете, тогава старият мистериен обичай се изопачил. Той се пренесъл в отделни, разпилени мистерийни общности на Изтока.
към текста >>
Когато в стари
време
на в далечния Север, където земята все още изцяло била покрита от гори, обитавани от зубри и лосове, семействата се събирали в затрупаните си от сняг хижи, когато при блясъка на горящи борини се събирали около новороденото и казвали, че този нов живот им донася и новата светлина, възвестена им от небето през предпролетния сезон нявга това била старата Коледа.
Когато в стари времена в далечния Север, където земята все още изцяло била покрита от гори, обитавани от зубри и лосове, семействата се събирали в затрупаните си от сняг хижи, когато при блясъка на горящи борини се събирали около новороденото и казвали, че този нов живот им донася и новата светлина, възвестена им от небето през предпролетния сезон нявга това била старата Коледа.
На онези, до които навреме то трябвало да достигне вестта за християнството, се разказвало, че в пресветия час се родил човек, избран за велики дела. Това бил първият, родил се след дванадесетия час в нощта, означавана като свята. Старите знания за това вече липсвали, ала старото чувство заговорило, когато дошла вестта, че в далечна Азия се бил родил някой си, в когото живеел Христос, слязъл от звездния свят долу на Земята.
към текста >>
На онези, до които на
време
то трябвало да достигне вестта за християнството, се разказвало, че в пресветия час се родил човек, избран за велики дела.
Когато в стари времена в далечния Север, където земята все още изцяло била покрита от гори, обитавани от зубри и лосове, семействата се събирали в затрупаните си от сняг хижи, когато при блясъка на горящи борини се събирали около новороденото и казвали, че този нов живот им донася и новата светлина, възвестена им от небето през предпролетния сезон нявга това била старата Коледа.
На онези, до които навреме то трябвало да достигне вестта за християнството, се разказвало, че в пресветия час се родил човек, избран за велики дела.
Това бил първият, родил се след дванадесетия час в нощта, означавана като свята. Старите знания за това вече липсвали, ала старото чувство заговорило, когато дошла вестта, че в далечна Азия се бил родил някой си, в когото живеел Христос, слязъл от звездния свят долу на Земята.
към текста >>
Дълг на съ
време
нността е все повече да вниква в тези неща и по такъв начин действително конкретно да схване смисъла на развитието на земното човечество.
Дълг на съвременността е все повече да вниква в тези неща и по такъв начин действително конкретно да схване смисъла на развитието на земното човечество.
Защото в свещените писания се съдържат величави и необикновени неща не тривиалностите, за които днес нерядко се говори при религиозните прояви, а онези пронизващи до мозъка на костите, просмукващи сърцата свещени истини, съпътстващи цялото развитие на човечеството. Това вибрира във всичко, което се съдържа в Евангелията. И тези Евангелия ще станат близки и скъпи на човечеството едва тогава, когато Духовната Наука разбули техния скрит, окултен смисъл. И един ден човечеството ще знае защо в Евангелието от Лука се казва:
към текста >>
А когато бяха те там, дойде и
време
да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в страноприемницата."
А когато бяха те там, дойде и време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в страноприемницата."
към текста >>
И тук то казва същото, каквото по
време
на старинния нордски мистериен ритуал, жрецът на Нерта е казвал на зачеващата жена:
И тук то казва същото, каквото по време на старинния нордски мистериен ритуал, жрецът на Нерта е казвал на зачеващата жена:
към текста >>
Откровението на божественото иде откъм висините по
време
то, когато цари мир сред човеците, проявяващи добра воля.*174
Откровението на божественото иде откъм висините по времето, когато цари мир сред човеците, проявяващи добра воля.*174
към текста >>
В Мала Азия това все още е било възможно по
време
то, когато Христос се съединил със Земята.
При християнството става дума за един факт, а не за една теория. Теорията е важна за човешкото съзнание, което е редно да се получи при по-нататъшното протичане на земната еволюция; но като факт християнството само по себе си, Мистерията на Голгота е факт и въпросът е там, че християнството най-напред е навлязло именно в подсъзнателните течения.
В Мала Азия това все още е било възможно по времето, когато Христос се съединил със Земята.
към текста >>
Ще дойде
време
, когато ще може да бъде разбирана втората част от коледната мъдрост: „Мир на човеците по земята, проявяващи добра воля." Защото и отрицателното подлежи на долавяне и усещане хората са далеч от способността да проумеят истинския смисъл на Христос и на коледното тайнство.
Христос не само бе роден за човеците те го и разпнаха! В това също е заложена една необходимост, без тя, разбира се, да намалява истинността на факта, че човеците са разпнали Христос. Възможно е също да се знае, че разпятието, извършено върху дървения кръст на Голгота, не е било единственото.
Ще дойде време, когато ще може да бъде разбирана втората част от коледната мъдрост: „Мир на човеците по земята, проявяващи добра воля." Защото и отрицателното подлежи на долавяне и усещане хората са далеч от способността да проумеят истинския смисъл на Христос и на коледното тайнство.
към текста >>
Нали и на нас ни се свива сърцето, че живеем във
време
, когато човешкият копнеж за мир бива обругаван*175.
Нали и на нас ни се свива сърцето, че живеем във време, когато човешкият копнеж за мир бива обругаван*175.
Почти невероятно е да се празнува Коледа в тези дни на обругаване на човешкия копнеж за мир. Нека днес, когато все още не сме изправени пред най-лошото, да се надяваме, че в душите може да настъпи поврат, та мястото на обругаването на копнежа за мир да заеме християнското чувство, волята за мир. В противен случай може би не онези, които днес се противят в Европа, а които откъм Азия един ден ще от мъстят за обругаването на копнежа за мир, ще трябва върху руините на европейския духовен живот да възвестяват на човечеството християнството и Мистерията на Голгота. Тогава ще останат неизличими думите: На Коледа през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след възвестяването „Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля", през хиляда деветстотин и шестнайсетата година човечеството можа подир коледното възвание да стигне дотам, че да обругае копнежа за мир!
към текста >>
17.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И тази съществувала още по
време
на Мистерията на Голгота и характерна за гностиците прамъдрост, която макар и с други имена правела преглед на онова, което като Йерархии лежи в основата на мировото сътворение, тази именно прамъдрост била в състояние да си създаде представа, идея за значението на Христос.
Аз обясних, че на юг Христовата мъдрост била изкоренена от догматиката, онази Христова мъдрост, постигната от гнозиса, който на свой ред бил изкоренен; защото, каквото е останало от гнозиса, представлява всъщност незначителен сбор от фрагменти. Гнозисът бил остатък от прамъдрост, запазен посредством атавистични знания за духовните светове през древните дни на човечеството.
И тази съществувала още по време на Мистерията на Голгота и характерна за гностиците прамъдрост, която макар и с други имена правела преглед на онова, което като Йерархии лежи в основата на мировото сътворение, тази именно прамъдрост била в състояние да си създаде представа, идея за значението на Христос.
С гнозиса изчезнала и възможността за разбиране на Христовата същност като космическа същност. На нейно място дошла догматиката, разпространила някои неразбираеми понятия кредо и други подобни за Христовото Същество.
към текста >>
За нас днес по-важно като изходна точка трябва да бъде другото, изложено от мен миналия четвъртък, а именно, че на север в много ранно, предхристиянско
време
тогава аз казах през третото хилядолетие преди нашето летоброене у едно племе, наричано от Тацит ингевони съществувала известна традиция, според която мистерийните жреци управлявали от едно мистерийно светилище, чийто център се намирал в Ютландия, в днешна Дания.
За нас днес по-важно като изходна точка трябва да бъде другото, изложено от мен миналия четвъртък, а именно, че на север в много ранно, предхристиянско време тогава аз казах през третото хилядолетие преди нашето летоброене у едно племе, наричано от Тацит ингевони съществувала известна традиция, според която мистерийните жреци управлявали от едно мистерийно светилище, чийто център се намирал в Ютландия, в днешна Дания.
По онова време мистерията можела да действа именно в тези области, тъй като всички климатични условия а пък всичко материално си има своите духовни първопричини в тези по-студени региони били по-други в сравнение с топлите южни региони. Докато топлите региони били по -подходящи за разгръщане тайните на Христовото Същество в гнозиса, то чрез наличието на представи за някогашни традиции, северните области подхождали повече за формирането на усещания, отнасящи се именно за Исус.
към текста >>
По онова
време
мистерията можела да действа именно в тези области, тъй като всички климатични условия а пък всичко материално си има своите духовни първопричини в тези по-студени региони били по-други в сравнение с топлите южни региони.
За нас днес по-важно като изходна точка трябва да бъде другото, изложено от мен миналия четвъртък, а именно, че на север в много ранно, предхристиянско време тогава аз казах през третото хилядолетие преди нашето летоброене у едно племе, наричано от Тацит ингевони съществувала известна традиция, според която мистерийните жреци управлявали от едно мистерийно светилище, чийто център се намирал в Ютландия, в днешна Дания.
По онова време мистерията можела да действа именно в тези области, тъй като всички климатични условия а пък всичко материално си има своите духовни първопричини в тези по-студени региони били по-други в сравнение с топлите южни региони.
Докато топлите региони били по -подходящи за разгръщане тайните на Христовото Същество в гнозиса, то чрез наличието на представи за някогашни традиции, северните области подхождали повече за формирането на усещания, отнасящи се именно за Исус.
към текста >>
Получило се така, че докато на юг задачата на църквата била да изличи Христовата мистерия, на север нейна задача станало изкореняването на Коледното тайнство и, бих казал, неговото превръщане в нещо по-безобидно, така че по-сетне, през средновековието, коледната представа се оказало онова, което наистина разчита в много отношения, бих казал, на пробуждащото се все повече за материалистическата епоха филистерство на по-новото
време
.
Получило се така, че на юг гнозисът вникнал по-добре, бих казал, във великденското тайнство, в Христовата мистерия. Само че, както вече посочих, представата за нея била изличена от догматиката. На север пък хората, макар и не с представите, които вече не били живи, а с усещанията, които надживели представите, вникнали по-добре в Исусовата мистерия, в усещането за младенеца, навлизай в света заради спасението на човечеството. И това могло да се постигне именно защото усетът за старите традиции продължавал да действа.
Получило се така, че докато на юг задачата на църквата била да изличи Христовата мистерия, на север нейна задача станало изкореняването на Коледното тайнство и, бих казал, неговото превръщане в нещо по-безобидно, така че по-сетне, през средновековието, коледната представа се оказало онова, което наистина разчита в много отношения, бих казал, на пробуждащото се все повече за материалистическата епоха филистерство на по-новото време.
Защото всичко филистерско изцяло си е едно паралелно явление на материализма. Редно е обаче да се досетим, че по-големи, по-значителни представи са битували под формата на усещания в Централна Европа през VIII, IX, че навярно и през Х век, тъй като тези усещания се явявали продължение именно на онова, което все още било налице от старите традиции продължение на шествия и други подобни, които се били запазили в народната памет.
към текста >>
Те се състоели в това, че при ингевоните от споменатите мистерийни светилища, животът на хората бил строго регулиран дотолкова, доколкото специално бивало определяно
време
то, през което се полагали грижи за продължаване на рода сношаването на мъжа с жената трябвало да става само през пролетта, приблизително през дните, когато било първото пълнолуние след пролетното слънцестоение.
Тези стари традиции бих искал да Ви скицирам още веднъж.
Те се състоели в това, че при ингевоните от споменатите мистерийни светилища, животът на хората бил строго регулиран дотолкова, доколкото специално бивало определяно времето, през което се полагали грижи за продължаване на рода сношаването на мъжа с жената трябвало да става само през пролетта, приблизително през дните, когато било първото пълнолуние след пролетното слънцестоение.
Това било приблизително времето, което ние сега наричаме великденско. В останалото време размножаването не било позволено и в известен смисъл за не съвсем почтен бил смятан човек, родил се по време, доказващо, че зачеването му не е могло да стане през посочения период.
към текста >>
Това било приблизително
време
то, което ние сега наричаме великденско.
Тези стари традиции бих искал да Ви скицирам още веднъж. Те се състоели в това, че при ингевоните от споменатите мистерийни светилища, животът на хората бил строго регулиран дотолкова, доколкото специално бивало определяно времето, през което се полагали грижи за продължаване на рода сношаването на мъжа с жената трябвало да става само през пролетта, приблизително през дните, когато било първото пълнолуние след пролетното слънцестоение.
Това било приблизително времето, което ние сега наричаме великденско.
В останалото време размножаването не било позволено и в известен смисъл за не съвсем почтен бил смятан човек, родил се по време, доказващо, че зачеването му не е могло да стане през посочения период.
към текста >>
В останалото
време
размножаването не било позволено и в известен смисъл за не съвсем почтен бил смятан човек, родил се по
време
, доказващо, че зачеването му не е могло да стане през посочения период.
Тези стари традиции бих искал да Ви скицирам още веднъж. Те се състоели в това, че при ингевоните от споменатите мистерийни светилища, животът на хората бил строго регулиран дотолкова, доколкото специално бивало определяно времето, през което се полагали грижи за продължаване на рода сношаването на мъжа с жената трябвало да става само през пролетта, приблизително през дните, когато било първото пълнолуние след пролетното слънцестоение. Това било приблизително времето, което ние сега наричаме великденско.
В останалото време размножаването не било позволено и в известен смисъл за не съвсем почтен бил смятан човек, родил се по време, доказващо, че зачеването му не е могло да стане през посочения период.
към текста >>
По такъв начин всички раждания на редовно заченатите хора ставали зимно
време
, след сегашната наша Коледа, така че на
време
то, за да бъдел считан за пълноценен сред ингевоните, наложително било човек да се роди в този период.
По такъв начин всички раждания на редовно заченатите хора ставали зимно време, след сегашната наша Коледа, така че навремето, за да бъдел считан за пълноценен сред ингевоните, наложително било човек да се роди в този период.
Следователно ражданията ставали през тъмните зимни дни, когато вън снегът покривал дървесата, а хората си били по домовете, в примитивните си обиталища. И ако речем да го изразим по днешному, всяко дете в известен смисъл било коледна рожба, рожба на зимното слънцестоение.
към текста >>
Поради това, че през останалото
време
на годината продължаването на рода отстъпвало на заден план, могло да се запази старото сумрачно ясновидство.
Това се отразявало върху цялостното разположение на духа, върху душевното състояние на хората.
Поради това, че през останалото време на годината продължаването на рода отстъпвало на заден план, могло да се запази старото сумрачно ясновидство.
А щом наближало времето за зачеване, сиреч въпросните дни през пролетта, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност. Зачеването бивало осъществявано изцяло в състояние на несъзнателност, в небудно състояние. По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба. При жената дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба. А по време на Евангелието от Лука това възвестяване, както видяхме, намира отражение в благовещението към Мария, отправено от архангел Гавраил.
към текста >>
А щом наближало
време
то за зачеване, сиреч въпросните дни през пролетта, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност.
Това се отразявало върху цялостното разположение на духа, върху душевното състояние на хората. Поради това, че през останалото време на годината продължаването на рода отстъпвало на заден план, могло да се запази старото сумрачно ясновидство.
А щом наближало времето за зачеване, сиреч въпросните дни през пролетта, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност.
Зачеването бивало осъществявано изцяло в състояние на несъзнателност, в небудно състояние. По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба. При жената дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба. А по време на Евангелието от Лука това възвестяване, както видяхме, намира отражение в благовещението към Мария, отправено от архангел Гавраил. Ние видяхме, че дори в една англосаксонска песен за руните съществува фрагмент за онова, което било налице в старото съзнание, че тези традиции наистина са съществували на Ютландския полуостров и че са се пренесли на изток.
към текста >>
А по
време
на Евангелието от Лука това възвестяване, както видяхме, намира отражение в благовещението към Мария, отправено от архангел Гавраил.
Поради това, че през останалото време на годината продължаването на рода отстъпвало на заден план, могло да се запази старото сумрачно ясновидство. А щом наближало времето за зачеване, сиреч въпросните дни през пролетта, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност. Зачеването бивало осъществявано изцяло в състояние на несъзнателност, в небудно състояние. По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба. При жената дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба.
А по време на Евангелието от Лука това възвестяване, както видяхме, намира отражение в благовещението към Мария, отправено от архангел Гавраил.
Ние видяхме, че дори в една англосаксонска песен за руните съществува фрагмент за онова, което било налице в старото съзнание, че тези традиции наистина са съществували на Ютландския полуостров и че са се пренесли на изток.
към текста >>
И тази традиция е могла да съществува само в доста стари
време
на, защото ако беше продължила съществуванието си, тогава нямаше да може да се развие онова съзнание, онзи вид съзнание, който впоследствие се явява задача на Четвъртия, на Петия следатлантски период.
Но човечеството, естествено, се намира в развой. Развоят е заложен в човечеството.
И тази традиция е могла да съществува само в доста стари времена, защото ако беше продължила съществуванието си, тогава нямаше да може да се развие онова съзнание, онзи вид съзнание, който впоследствие се явява задача на Четвъртия, на Петия следатлантски период.
Още през II хилядолетие самата традиция едва ли ще да е била смятана за ясновидско съзнание в северните области, където била разпространена и битувала сред различните племена, а изчезва напълно към I хилядолетие, когато именно човешкото зачеване и раждане се разполагат по протежение на цялата година, когато вече не се знае нищо за слизането от космическия свят чрез положението на звездите, както и че за раждането на земния човек, за неговата съдба от голямо значение е той да слезе при определено положение на звездите. Зачеването и раждането на човека се разполагат по протежение на цялата година.
към текста >>
И тъй като в северните области се било развило усещането човекът да се появява на земята по коледно
време
, пак в тези области бих казал като атавистичен отзвук на онова усещане могло да възникне в частност усещането за Исус.
Като успоредно явление протича появата на по-новото съзнание, появата на възможността за свобода на човека и така нататък. Но следа все пак останала, понеже онова, което съществувало в областите на днешна Дания, поело от едно племе към друго, пренесло се на изток и сетне щяло да бъде въплътено в едно замислено в тази взаимовръзка тяло: Христовото Същество. Първородният сред много братя бил в известен смисъл последният роден измежду онези, които били замислени ведно с космическото положение на звездите. При еволюцията, остатъците от старото винаги се свързват с новото.
И тъй като в северните области се било развило усещането човекът да се появява на земята по коледно време, пак в тези области бих казал като атавистичен отзвук на онова усещане могло да възникне в частност усещането за Исус.
Ето защо Вие ще установите, че в тези северни области към Евангелието от Лука се проявявал нужният усет и по-добро разбиране, че там Коледното тайнство било по-действено от Великденското, което впрочем било включено в църковните тайнства, докато Коледното станало всеобщо.
към текста >>
Днес подобни неща не биха били възможни, понеже нашето съзнание се развива в други условия; но в онези стари
време
на, когато можело да се развие сънищно съзнание, те били напълно възможни.
Днес подобни неща не биха били възможни, понеже нашето съзнание се развива в други условия; но в онези стари времена, когато можело да се развие сънищно съзнание, те били напълно възможни.
Когато детето пораснело и станело юноша при всички случаи ставало дума за момче, а не за момиче -, можело да му се възложи водачеството на отделни краища, на малки племенни групи, а накрая трябвало да съдейства за уреждане на административните, на управленските дела на неголеми общности. Важно е обаче да се изтъкне, че тези управленски дела бивали от такова естество, че възпитаваният по посочения начин винаги да бъдел предпазван от външни влияния, в частност да бъдел грижливо предпазван от въздействието на егоистичните постъпки, от влиянията, които се формирали въз основа на външни преживявания.
към текста >>
От подобни неща по-късните
време
на онаследяват само онова, което е своего рода символ на предходното.
Виждате как в тези общности донякъде се зараждат очертанията на онова, от което Евангелията по-сетне оформят живота на Христос Исус. Тези общности принадлежат на древността.
От подобни неща по-късните времена онаследяват само онова, което е своего рода символ на предходното.
Така видението на майка та за възвестяване на рожбата се онаследено като ритуал към Нертус, като ритуал към Херта от по-късно време. А за факта, че в древността актът на зачатието трябвало да потъне в несъзнателното, е намекнато още в мита за Нертус, както го описва Тацит сто години след раждането на Исус, намекнато е с това, че когато Херта която обаче е маскулинно-фемининна, не е същинска жена, тъй като съвпада със северния бог Ньорт, с Нертус, когато Херта се задава на своята колесница, което не ще да е нищо друго освен Ангелът вестител, тогава служителите и трябва да бъдат потопени в морето, да бъдат умъртвени, с което като в ехо се намеква нещо за потъването на размножителния акт в областта на подсъзнателното. В този мит за колесницата на Херта и за съпровождащите я роби, които обаче веднага след приключване на служението си биват удавяни в морето, в този мит за Нертус личи доловеното ехо на онова, което по-преди е било астрална реалност, което се е изживявало астрално. А Нертусови шествия продължавали да се провеждат по най-различни места до много късно, чак до първите християнски векове. Такива шествия в чест на Херта имало дори в Швабско, във Вюртемберг.
към текста >>
Така видението на майка та за възвестяване на рожбата се онаследено като ритуал към Нертус, като ритуал към Херта от по-късно
време
.
Виждате как в тези общности донякъде се зараждат очертанията на онова, от което Евангелията по-сетне оформят живота на Христос Исус. Тези общности принадлежат на древността. От подобни неща по-късните времена онаследяват само онова, което е своего рода символ на предходното.
Така видението на майка та за възвестяване на рожбата се онаследено като ритуал към Нертус, като ритуал към Херта от по-късно време.
А за факта, че в древността актът на зачатието трябвало да потъне в несъзнателното, е намекнато още в мита за Нертус, както го описва Тацит сто години след раждането на Исус, намекнато е с това, че когато Херта която обаче е маскулинно-фемининна, не е същинска жена, тъй като съвпада със северния бог Ньорт, с Нертус, когато Херта се задава на своята колесница, което не ще да е нищо друго освен Ангелът вестител, тогава служителите и трябва да бъдат потопени в морето, да бъдат умъртвени, с което като в ехо се намеква нещо за потъването на размножителния акт в областта на подсъзнателното. В този мит за колесницата на Херта и за съпровождащите я роби, които обаче веднага след приключване на служението си биват удавяни в морето, в този мит за Нертус личи доловеното ехо на онова, което по-преди е било астрална реалност, което се е изживявало астрално. А Нертусови шествия продължавали да се провеждат по най-различни места до много късно, чак до първите християнски векове. Такива шествия в чест на Херта имало дори в Швабско, във Вюртемберг. Те били спомен за отминали времена.
към текста >>
Те били спомен за отминали
време
на.
Така видението на майка та за възвестяване на рожбата се онаследено като ритуал към Нертус, като ритуал към Херта от по-късно време. А за факта, че в древността актът на зачатието трябвало да потъне в несъзнателното, е намекнато още в мита за Нертус, както го описва Тацит сто години след раждането на Исус, намекнато е с това, че когато Херта която обаче е маскулинно-фемининна, не е същинска жена, тъй като съвпада със северния бог Ньорт, с Нертус, когато Херта се задава на своята колесница, което не ще да е нищо друго освен Ангелът вестител, тогава служителите и трябва да бъдат потопени в морето, да бъдат умъртвени, с което като в ехо се намеква нещо за потъването на размножителния акт в областта на подсъзнателното. В този мит за колесницата на Херта и за съпровождащите я роби, които обаче веднага след приключване на служението си биват удавяни в морето, в този мит за Нертус личи доловеното ехо на онова, което по-преди е било астрална реалност, което се е изживявало астрално. А Нертусови шествия продължавали да се провеждат по най-различни места до много късно, чак до първите християнски векове. Такива шествия в чест на Херта имало дори в Швабско, във Вюртемберг.
Те били спомен за отминали времена.
У хората, имащи откъслечни познания за предишни хилядолетия от известни култови взаимовръзки, които в древността безспорно продължавали да бъдат налице като отзвук от езичеството, съществувало по отношение на шествията с колесницата на Херта съзнание, което словесно може да се изрази примерно по следния начин: Така е било открай време. Което пък тогава още можело да се случи като единствено събитие в живота на Исус, било съчетано с онова, дето било общовалидно, по-общо в стари времена; то било по-разбираемо за усещанията, по-разбираемо за чувството.
към текста >>
У хората, имащи откъслечни познания за предишни хилядолетия от известни култови взаимовръзки, които в древността безспорно продължавали да бъдат налице като отзвук от езичеството, съществувало по отношение на шествията с колесницата на Херта съзнание, което словесно може да се изрази примерно по следния начин: Така е било открай
време
.
А за факта, че в древността актът на зачатието трябвало да потъне в несъзнателното, е намекнато още в мита за Нертус, както го описва Тацит сто години след раждането на Исус, намекнато е с това, че когато Херта която обаче е маскулинно-фемининна, не е същинска жена, тъй като съвпада със северния бог Ньорт, с Нертус, когато Херта се задава на своята колесница, което не ще да е нищо друго освен Ангелът вестител, тогава служителите и трябва да бъдат потопени в морето, да бъдат умъртвени, с което като в ехо се намеква нещо за потъването на размножителния акт в областта на подсъзнателното. В този мит за колесницата на Херта и за съпровождащите я роби, които обаче веднага след приключване на служението си биват удавяни в морето, в този мит за Нертус личи доловеното ехо на онова, което по-преди е било астрална реалност, което се е изживявало астрално. А Нертусови шествия продължавали да се провеждат по най-различни места до много късно, чак до първите християнски векове. Такива шествия в чест на Херта имало дори в Швабско, във Вюртемберг. Те били спомен за отминали времена.
У хората, имащи откъслечни познания за предишни хилядолетия от известни култови взаимовръзки, които в древността безспорно продължавали да бъдат налице като отзвук от езичеството, съществувало по отношение на шествията с колесницата на Херта съзнание, което словесно може да се изрази примерно по следния начин: Така е било открай време.
Което пък тогава още можело да се случи като единствено събитие в живота на Исус, било съчетано с онова, дето било общовалидно, по-общо в стари времена; то било по-разбираемо за усещанията, по-разбираемо за чувството.
към текста >>
Което пък тогава още можело да се случи като единствено събитие в живота на Исус, било съчетано с онова, дето било общовалидно, по-общо в стари
време
на; то било по-разбираемо за усещанията, по-разбираемо за чувството.
В този мит за колесницата на Херта и за съпровождащите я роби, които обаче веднага след приключване на служението си биват удавяни в морето, в този мит за Нертус личи доловеното ехо на онова, което по-преди е било астрална реалност, което се е изживявало астрално. А Нертусови шествия продължавали да се провеждат по най-различни места до много късно, чак до първите християнски векове. Такива шествия в чест на Херта имало дори в Швабско, във Вюртемберг. Те били спомен за отминали времена. У хората, имащи откъслечни познания за предишни хилядолетия от известни култови взаимовръзки, които в древността безспорно продължавали да бъдат налице като отзвук от езичеството, съществувало по отношение на шествията с колесницата на Херта съзнание, което словесно може да се изрази примерно по следния начин: Така е било открай време.
Което пък тогава още можело да се случи като единствено събитие в живота на Исус, било съчетано с онова, дето било общовалидно, по-общо в стари времена; то било по-разбираемо за усещанията, по-разбираемо за чувството.
към текста >>
Иначе чрез съпоставката на онази стара уредба с Мистерията на Голгота щяло да се знае, че доколкото тя е Коледно тайнство чрез нея в съ
време
нността не е привнесено старото, сиреч природосъобразното, но че в известна степен е създаден негов заместител с един слой на съзнанието по-високо в съпричастността към Коледното тайнство.
Ето защо монасите и свещениците положили неимоверен труд да изкоренят до стрък всичко напомнящо за тези неща. Именно тези неща били изкоренени на север със същата грижливост, както гнозисът бил из личен на юг.
Иначе чрез съпоставката на онази стара уредба с Мистерията на Голгота щяло да се знае, че доколкото тя е Коледно тайнство чрез нея в съвременността не е привнесено старото, сиреч природосъобразното, но че в известна степен е създаден негов заместител с един слой на съзнанието по-високо в съпричастността към Коледното тайнство.
Това обаче не бивало да се осъзнава. Налагало се то да бъде изтласка но в подсъзнателното, защото определени сили непрестанно трябва да разчитат на несъзнателното. А голя ма част от историческия процес се състои в това, че съзнателното и несъзнателното биват съчетавани от умеещите да съчетават тези неща.
към текста >>
Вече казах, че в по-сетнишни
време
на миналото винаги се запазва до известна степен под формата на символи, така че и онова, което дотук Ви обрисувах съвсем бегло и схематично и на което през следващите дни навярно ще можем да се спрем по-подробно, познанието за позволете да назова името му ставането на „цар", ставането на „Слънчев герой" се онаследило първоначално в култовия мит, а впоследствие в мита.
Вече казах, че в по-сетнишни времена миналото винаги се запазва до известна степен под формата на символи, така че и онова, което дотук Ви обрисувах съвсем бегло и схематично и на което през следващите дни навярно ще можем да се спрем по-подробно, познанието за позволете да назова името му ставането на „цар", ставането на „Слънчев герой" се онаследило първоначално в култовия мит, а впоследствие в мита.
Ние правим разлика между култовия мит и мита като такъв. Култовият мит е митът, където чрез външния обичай, чрез външната уредба донякъде в едно "сънищно представление" продължава да се представя онова, което напомня за старите ясновидски прозрения.
към текста >>
Така по
време
то, когато изложеното от мен тук вече не било в сила, в тъй наречения Балдуров мит, в мита за бога Балдур, представян у различните племена като мистерийна сценка, се наблюдава смътен спомен за въпросното ставане на цар.
Така по времето, когато изложеното от мен тук вече не било в сила, в тъй наречения Балдуров мит, в мита за бога Балдур, представян у различните племена като мистерийна сценка, се наблюдава смътен спомен за въпросното ставане на цар.
Някога то е съществувало реално, сетне го представяли като мистерийна сценка и накрая се превърнал в разказван мит. И тогава монасите и свещениците го изкоренили. Балдур вече е божество от азите, ще рече, че като властваща духовна сила той спада към епохата, през която хората вече са се пробудили за индивидуално съзнание. Божествата ванове вече били угаснали, но Балдур едновременно е представител на съществото, което трябвало да стане цар, на онова първородно същество, идващо всяка трета година на бял свят.
към текста >>
Божествата ванове вече били угаснали, но Балдур едно
време
нно е представител на съществото, което трябвало да стане цар, на онова първородно същество, идващо всяка трета година на бял свят.
Така по времето, когато изложеното от мен тук вече не било в сила, в тъй наречения Балдуров мит, в мита за бога Балдур, представян у различните племена като мистерийна сценка, се наблюдава смътен спомен за въпросното ставане на цар. Някога то е съществувало реално, сетне го представяли като мистерийна сценка и накрая се превърнал в разказван мит. И тогава монасите и свещениците го изкоренили. Балдур вече е божество от азите, ще рече, че като властваща духовна сила той спада към епохата, през която хората вече са се пробудили за индивидуално съзнание.
Божествата ванове вече били угаснали, но Балдур едновременно е представител на съществото, което трябвало да стане цар, на онова първородно същество, идващо всяка трета година на бял свят.
към текста >>
Разказва се, че когато след приключване на царстването си Балдур тук ние винаги можем да се сещаме за взаимовръзката между човешкото и божественото, както е било в древните Мистерии почувствал наближаването на това
време
и боговете, сиреч мистерийните жреци, се разтревожили, те на карали всички твари да положат клетва, че няма да наранят Балдур.
За оногова, който дотогава не се бил докосвал до него, това наистина била своеобразна смърт, намерила израз в неговите сънища. По-нататък нещата се обрисуват така, че боговете уж били чули за тези сънища и се разтревожили.
Разказва се, че когато след приключване на царстването си Балдур тук ние винаги можем да се сещаме за взаимовръзката между човешкото и божественото, както е било в древните Мистерии почувствал наближаването на това време и боговете, сиреч мистерийните жреци, се разтревожили, те на карали всички твари да положат клетва, че няма да наранят Балдур.
Накарали всички твари и всички земни неща, но бил забравен един единствен дребен храст имелът, коледното растение. То обаче било издирено от врага на азите Локи, комуто се удало при вдигнатия от боговете празник, сиреч при докосването на бога Балдур с материалния свят, да се възползва от имела.
към текста >>
Съще
време
нно името Hod е идентично със старата дума за борба, война, докато Baldur, в каквото звучене се пази до днес, възлиза към други означения, най-доброто от които още е съхранено в англосаксонския.
Така Хьодур бил онзи, който се явява представител на външния материален свят, доколкото този материален свят не се схваща в неговата взаимовръзка с духовното, ами живее като паразит на земята.
Същевременно името Hod е идентично със старата дума за борба, война, докато Baldur, в каквото звучене се пази до днес, възлиза към други означения, най-доброто от които още е съхранено в англосаксонския.
С оглед на изложеното от мен през последните дни думата за „ден" (нем. Tag) ведно със самия език и звукоизместването е налице и в по-ранни степени: всъщност Bai day е възможно макар и в англосаксонски като име и в превод би означавало „сияйният ден" или „денят на светлината", с което се изразява връзката на Балдур с дневното съзнание, сиреч със съзнанието, възсияло над човечеството едва през Четвъртия следатлантски период. Хьодур е представителят на материалното, на мрака и в същото време на борбата, на схватката. Балдур е представителят на разбирането, на познанието, на светлината, и то на онази светлина, която свети на човешката душа в съзнаващото състояние, развило се от Четвъртия следатлантски период насам.
към текста >>
Хьодур е представителят на материалното, на мрака и в същото
време
на борбата, на схватката.
Така Хьодур бил онзи, който се явява представител на външния материален свят, доколкото този материален свят не се схваща в неговата взаимовръзка с духовното, ами живее като паразит на земята. Същевременно името Hod е идентично със старата дума за борба, война, докато Baldur, в каквото звучене се пази до днес, възлиза към други означения, най-доброто от които още е съхранено в англосаксонския. С оглед на изложеното от мен през последните дни думата за „ден" (нем. Tag) ведно със самия език и звукоизместването е налице и в по-ранни степени: всъщност Bai day е възможно макар и в англосаксонски като име и в превод би означавало „сияйният ден" или „денят на светлината", с което се изразява връзката на Балдур с дневното съзнание, сиреч със съзнанието, възсияло над човечеството едва през Четвъртия следатлантски период.
Хьодур е представителят на материалното, на мрака и в същото време на борбата, на схватката.
Балдур е представителят на разбирането, на познанието, на светлината, и то на онази светлина, която свети на човешката душа в съзнаващото състояние, развило се от Четвъртия следатлантски период насам.
към текста >>
Ала за бъдните
време
на това трябвало да се промени, тъй като атавистичният начин на старото ясновидство не можел да устои на по-грубо проявяващите се изисквания на материалистическата епоха.
Нали и съзнанието за взаимовръзката на мита за Балдур с Коледното тайнство също е изкоренено от монасите и свещениците. За щото Балдур притежава нещо от добрите качества на Луцифер, а Хьодур -нещо от добрите качества на по-късния Мефистофел-Ариман. При това с добри имам предвид не нравствено добри, а необходими за развитието качества. Такива неща обаче отново стоят във връзка с цялостната еволюция. През Четвъртия след атлантски период просто все още е било възможно човекът от определен момент нататък да бъде въведен по стария начин в духовния свят, както е ставало и в тези нордски мистерии.
Ала за бъдните времена това трябвало да се промени, тъй като атавистичният начин на старото ясновидство не можел да устои на по-грубо проявяващите се изисквания на материалистическата епоха.
В митовете тъкмо това отношение на старото ясновидство от Четвъртия следатлантски период към по-късния е намерило израз в противоположността между Балдур и Хьодур. Какво собствено си взаимодейства, кое лежи в основата на това, че Балдур представителят на човешкото съзнание, което може да бъде просветлено от божествената същност, че Балдур може под влияние на злата сила Локи да бъде погубен от Хьодур бога на борбата, на войната, на тъмнината? В основата му лежи, че както отдавна съществува за нашата епоха и ще се задържи още за известно време между светлината и тъмнината винаги трябва да протича взаимодействие. Всъщност чист религиозен егоизъм е човекът да бъде каран да вярва, че нещо във физическия свят, в света на Майя може да бъде изцяло добро. Всяка светлина има своя сянка и тъкмо действителното вникване в това познание, че всяка светлина има своя сянка, е извънредно важно и значимо.
към текста >>
В основата му лежи, че както отдавна съществува за нашата епоха и ще се задържи още за известно
време
между светлината и тъмнината винаги трябва да протича взаимодействие.
Такива неща обаче отново стоят във връзка с цялостната еволюция. През Четвъртия след атлантски период просто все още е било възможно човекът от определен момент нататък да бъде въведен по стария начин в духовния свят, както е ставало и в тези нордски мистерии. Ала за бъдните времена това трябвало да се промени, тъй като атавистичният начин на старото ясновидство не можел да устои на по-грубо проявяващите се изисквания на материалистическата епоха. В митовете тъкмо това отношение на старото ясновидство от Четвъртия следатлантски период към по-късния е намерило израз в противоположността между Балдур и Хьодур. Какво собствено си взаимодейства, кое лежи в основата на това, че Балдур представителят на човешкото съзнание, което може да бъде просветлено от божествената същност, че Балдур може под влияние на злата сила Локи да бъде погубен от Хьодур бога на борбата, на войната, на тъмнината?
В основата му лежи, че както отдавна съществува за нашата епоха и ще се задържи още за известно време между светлината и тъмнината винаги трябва да протича взаимодействие.
Всъщност чист религиозен егоизъм е човекът да бъде каран да вярва, че нещо във физическия свят, в света на Майя може да бъде изцяло добро. Всяка светлина има своя сянка и тъкмо действителното вникване в това познание, че всяка светлина има своя сянка, е извънредно важно и значимо.
към текста >>
Но ще настъпи
време
и то едва ли толкова далече, когато Кармата на човечеството ще има готовност медицината, лечението да приема импулси, идващи от духовното познание.
Да вземем един определен случай. Нееднократно съм Ви споменавал, че ако Духовната Наука навлезе по-широко сред хората, тя ще обхване например и медицината, лечението. Ще бъдат изнамерени някои по-физически лечебни методи за душевни заболявания, по-духовни лечебни методи за телесни страдания. А съм Ви и казвал защо това днес не е възможно по простата причина, че грехът иде от закона, не законът от греха*181. Докато действат закони, според които материалистическата медицина е законосъобразната а днес е именно така -, дотогава индивидът колкото и проникновени виждания да има не може, пък и не трябва да предприема нищо.
Но ще настъпи време и то едва ли толкова далече, когато Кармата на човечеството ще има готовност медицината, лечението да приема импулси, идващи от духовното познание.
Отбелязвам го само мимоходом, защото онова, на което държа да наблегна в момента е нещо друго. Знанията за лечебните сили са неотделими от знанията за болестотворните сили, едните не могат да се преподават без другите. Никой на света не може да опознае лечебните сили, без да е получил знания за болестотворните. По тази причина Вие разбирате каква роля играе нравственото проникване на човека там, където става въпрос за нещо сериозно. Понеже, който може да излекува един човек духовно, той може и да го разболее духовно, и то със същия успех.
към текста >>
Добре ми е известно как дори в нашите редове се гледа недостатъчно сериозно на тези неща и как точно спрямо тези неща се отправят какви ли не филистерски упреци; ала в наше
време
явно не може да бъде другояче.
Така обаче стоят нещата не само в рамките на този пример, където става дума за отклонения във физическото и душевното състояние на човека, но и по отношение на извършващото се в социалния живот. Защо то от последните разсъждения сигурно изцяло сте се убедили, че и в социалната област действат импулси добри и лоши, направлявани от онези, които разбират нещо от направляването, и често пъти направлява ни по забележителен начин. Вие навярно си мислите, че това става просто по необходимост, та човечеството чрез себе си да се научи как се стига до доброто.
Добре ми е известно как дори в нашите редове се гледа недостатъчно сериозно на тези неща и как точно спрямо тези неща се отправят какви ли не филистерски упреци; ала в наше време явно не може да бъде другояче.
към текста >>
Обаче ни най-малко не се раз минава с нашите стремежи, ако в тези сериозни
време
на такива общи истини бъдат прилагани към частно то, към отделния случай, защото нашата цел е не да се вършат теософски детинщини, а да се трупат сериозни познания, които засягат действителността, дори тези сериозни познания да поставят изисквания към безпристрастността на нашите чувства.
Както в индивидуалния, така и в социалния живот някои импулси могат да се насочват и отправят в една или друга посока. Особено в социалния живот днес до голяма степен все още е възможно на помощ да се призове несъзнателното, тъй като всяка епоха си има своето несъзнателно. А щом се разчита на несъзнателното или подсъзнателното, постигат се съвсем други въздействия, отколкото с днешното съзнание, понеже днешното съзнание ще придобие космическата си взаимовръзка по естествен път едва през Шестия следатлантски период. Следователно, когато днес се разчита на несъзнателното, нещата винаги се извличат мефистофелски или луциферически от Четвъртия следатлантски период.
Обаче ни най-малко не се раз минава с нашите стремежи, ако в тези сериозни времена такива общи истини бъдат прилагани към частно то, към отделния случай, защото нашата цел е не да се вършат теософски детинщини, а да се трупат сериозни познания, които засягат действителността, дори тези сериозни познания да поставят изисквания към безпристрастността на нашите чувства.
А коледно усещане е и решимостта да се изправиш пред сериозното в живота. В наше време коледното настроение не бива да се състои просто в блаженото отдаване на всичко онова, което наричат „свети чувства около коледната елха", а и в изживяването на връзката със сериозните и потресаващи събития на съвременността.
към текста >>
В наше
време
коледното настроение не бива да се състои просто в блаженото отдаване на всичко онова, което наричат „свети чувства около коледната елха", а и в изживяването на връзката със сериозните и потресаващи събития на съ
време
нността.
Особено в социалния живот днес до голяма степен все още е възможно на помощ да се призове несъзнателното, тъй като всяка епоха си има своето несъзнателно. А щом се разчита на несъзнателното или подсъзнателното, постигат се съвсем други въздействия, отколкото с днешното съзнание, понеже днешното съзнание ще придобие космическата си взаимовръзка по естествен път едва през Шестия следатлантски период. Следователно, когато днес се разчита на несъзнателното, нещата винаги се извличат мефистофелски или луциферически от Четвъртия следатлантски период. Обаче ни най-малко не се раз минава с нашите стремежи, ако в тези сериозни времена такива общи истини бъдат прилагани към частно то, към отделния случай, защото нашата цел е не да се вършат теософски детинщини, а да се трупат сериозни познания, които засягат действителността, дори тези сериозни познания да поставят изисквания към безпристрастността на нашите чувства. А коледно усещане е и решимостта да се изправиш пред сериозното в живота.
В наше време коледното настроение не бива да се състои просто в блаженото отдаване на всичко онова, което наричат „свети чувства около коледната елха", а и в изживяването на връзката със сериозните и потресаващи събития на съвременността.
към текста >>
Точно както един отделен човек може да бъде хипнотизирай и в състояние на хипноза върху него да се упражнява власт, да му бъдат възлагани неща, чието извършване в нехипнотизирано състояние навярно никога не би му хрумнало, с други думи точно както може да се променя състоянието на съзнание на индивида, като в днешното му съзнание заради постигането на някаква цел се вмъкне например някакво състояние на съзнанието, нормално за много по-стари
време
на, точно така могат да се хипнотизират и човешки общности.
Това личи наистина съвсем ясно във външния живот на хората, но какво става, когато на хората се въздейства чрез подсъзнателното?
Точно както един отделен човек може да бъде хипнотизирай и в състояние на хипноза върху него да се упражнява власт, да му бъдат възлагани неща, чието извършване в нехипнотизирано състояние навярно никога не би му хрумнало, с други думи точно както може да се променя състоянието на съзнание на индивида, като в днешното му съзнание заради постигането на някаква цел се вмъкне например някакво състояние на съзнанието, нормално за много по-стари времена, точно така могат да се хипнотизират и човешки общности.
За отделния човек, представляващ в нашия физически свят по-силна същност в сравнение с една човешка маса, е необходимо и едно по-силно заглушаване на съзнанието, ако ще трябва да се действа в друго състояние на съзнанието. За една човешка общност, за една човешка група дори не е нужно да се отбелязва заглушаването на съзнанието, защото то може да настъпи много по-неусетно. При все това някои неща биха останали непостижими, ако човек винаги говореше така, както например си говорим ние. Ето защо аз непрекъснато подчертавам: Никога няма да си позволя да говоря другояче, освен с донякъде трудни, апелиращи към интелекта понятия, така че всеки да бъде принуден да се присъедини към мисленето, да участва с понятия в онова, за което става въпрос. И дума не може да става за смайване или за въздействие върху нещо друго освен върху интелекта, когато се гледа напълно сериозно на Петия следатлантски период и на неговите изисквания.
към текста >>
Този пример често съм Ви го разказвал: Кармата на
време
се погрижи да чуя проповедите на един превъзходен йезуитски отец*182 и аз можах да видя как чрез подбора на определени думи хората биваха въвеждани в една картина, как биваха убеждавани по начин, говорещ не на техния интелект, а на онова, което произвежда делириумно настроение.
Нека да разгледаме и тези неща изцяло в съзвучие с коледното настроение, в което сега имаме възможност да бъдем, защото те са познания, свързани дълбоко с Коледното и Великденското тайнство. По-преди вече посочих как още на млади години бях впечатлен, когато в действителността се натъкнах на едно такова въздействие.
Този пример често съм Ви го разказвал: Кармата навреме се погрижи да чуя проповедите на един превъзходен йезуитски отец*182 и аз можах да видя как чрез подбора на определени думи хората биваха въвеждани в една картина, как биваха убеждавани по начин, говорещ не на техния интелект, а на онова, което произвежда делириумно настроение.
Нека сега да се вгледаме в примера. Йезуитът проповядваше за необходимостта от вяра във великденската изповед и каза приблизително следното: „Да, недоверчивите смятат, че великденската изповед била въведена от папата или от кардиналската колегия; но що за представа е това, драги християни? Който твърди, че великденската изповед била въведена от папата и свещеничеството, него можете да го сравните с човек, който вижда как някой артилерист е застанал до едно оръдието, а редом с него стои офицер и отдава заповеди. Задачата на артилериста е само да дръпне шнура и оръдието стреля. Сравнете, драги християни, този артилерист с папата в Рим, а отдаващия заповедите офицер с Бога!
към текста >>
Този друг вид се състои в това, че през въпросния Пети следатлантски период човекът се учи да не се поддава на Хьодур, учи се да не се поддава на остатъците от предишни
време
на, каквото в растителното царство е имелът, превърнал се в паразит.
На какво се опират тези неща? Опират се на това, че нашият душевен живот се явява в друг вид, когато разговаряме помежду си, като в съответствие с Петия следатлантски период се обръщаме към интелекта, а не към делириума, сиреч не чрез използването на някои от средствата, които току-що Ви посочих схематично.
Този друг вид се състои в това, че през въпросния Пети следатлантски период човекът се учи да не се поддава на Хьодур, учи се да не се поддава на остатъците от предишни времена, каквото в растителното царство е имелът, превърнал се в паразит.
Човекът трябва да се научи да се противопоставя на Хьодур, на несъзнателното, на сляпото, на френетичното, на делириумното.
към текста >>
И тъй като всичко на този свят става вълнообразно и една вълна след определено
време
идва отново на повърхността, за постигането на специални въздействия той може при сходни обстоятелства, които обаче имат нещо общо с космическите констелации, да използва някое събитие като копие на дадено предходно събитие, да го направи копие на дадено предходно събитие.
Ако някой в наши дни желае да въздейства на делириумното съзнание с цел постигане на нещо специално, той може да постъпи така: Може да си припомни кога в предишен период при сходни положения на звездите е било налице нещо подобно.
И тъй като всичко на този свят става вълнообразно и една вълна след определено време идва отново на повърхността, за постигането на специални въздействия той може при сходни обстоятелства, които обаче имат нещо общо с космическите констелации, да използва някое събитие като копие на дадено предходно събитие, да го направи копие на дадено предходно събитие.
Нека приемем, че някой иска да постигне нещо чрез делириумното съзнание посредством точно определени начинания, посредством точно определени факти. Той се връща назад в историята и си припомня нещо, случило се в предишни времена при сходно положение на звездите.
към текста >>
Той се връща назад в историята и си припомня нещо, случило се в предишни
време
на при сходно положение на звездите.
Ако някой в наши дни желае да въздейства на делириумното съзнание с цел постигане на нещо специално, той може да постъпи така: Може да си припомни кога в предишен период при сходни положения на звездите е било налице нещо подобно. И тъй като всичко на този свят става вълнообразно и една вълна след определено време идва отново на повърхността, за постигането на специални въздействия той може при сходни обстоятелства, които обаче имат нещо общо с космическите констелации, да използва някое събитие като копие на дадено предходно събитие, да го направи копие на дадено предходно събитие. Нека приемем, че някой иска да постигне нещо чрез делириумното съзнание посредством точно определени начинания, посредством точно определени факти.
Той се връща назад в историята и си припомня нещо, случило се в предишни времена при сходно положение на звездите.
към текста >>
Тогава той си казва: Петдесетница е, ще се върна назад във
време
то до някое събитие, сходно на онова, което ми се ще да извърша сега.
Да си представим, че някой иска да постигне нещо на някоя дата през пролетта на определена година.
Тогава той си казва: Петдесетница е, ще се върна назад във времето до някое събитие, сходно на онова, което ми се ще да извърша сега.
То обаче трябва да се е случило по време, когато Петдесетница се е падала в почти същите дни, в същите дни на месеца. Така в общи линии положението на звездите за тази дата на Петдесетница естествено е сходно, то просто се повтаря. По този начин би била налице тъкмо специалната възможност за въздействие върху делириумното съзнание. Винаги би могло да се намери група от хора, представляващи своего рода Балдур през Петия следатлантски период, щом някой реши да играе ролята на Локи със слепия Хьодур или чрез слепия Хьодур, като при специалните космически условия поражда делириумното съзнание.
към текста >>
То обаче трябва да се е случило по
време
, когато Петдесетница се е падала в почти същите дни, в същите дни на месеца.
Да си представим, че някой иска да постигне нещо на някоя дата през пролетта на определена година. Тогава той си казва: Петдесетница е, ще се върна назад във времето до някое събитие, сходно на онова, което ми се ще да извърша сега.
То обаче трябва да се е случило по време, когато Петдесетница се е падала в почти същите дни, в същите дни на месеца.
Така в общи линии положението на звездите за тази дата на Петдесетница естествено е сходно, то просто се повтаря. По този начин би била налице тъкмо специалната възможност за въздействие върху делириумното съзнание. Винаги би могло да се намери група от хора, представляващи своего рода Балдур през Петия следатлантски период, щом някой реши да играе ролята на Локи със слепия Хьодур или чрез слепия Хьодур, като при специалните космически условия поражда делириумното съзнание.
към текста >>
Да вземем един конкретен случай: На 20 Май 1347 г., ще рече в стари
време
на, било именно Петдесетница.
Да вземем един конкретен случай: На 20 Май 1347 г., ще рече в стари времена, било именно Петдесетница.
На определен ден по онова време сред една тълпа, която впрочем имала друго отношение към тайнството на Петдесетница в сравнение със съвременността, глашатаите шествали в Рим под звуците на тръби пред Кола ди Риенци*193, оповестил от престижно място в Рим при звездната констелация на Петдесетница, която тогава се падала именно на 20 Май, онова, което щяло да го направи трибун на града. Впечатлението било такова, каквото се полагало да бъде за делириумно съзнание на една група, на една тълпа. Защото тази тълпа вярвала, че Кола ди Риенци е довел Светия дух, и макар за съвсем кратко време, чрез използване на съответното положение на звездите било възможно да се постигне онова, което Кола ди Риенци желаел да постигне.
към текста >>
На определен ден по онова
време
сред една тълпа, която впрочем имала друго отношение към тайнството на Петдесетница в сравнение със съ
време
нността, глашатаите шествали в Рим под звуците на тръби пред Кола ди Риенци*193, оповестил от престижно място в Рим при звездната констелация на Петдесетница, която тогава се падала именно на 20 Май, онова, което щяло да го направи трибун на града.
Да вземем един конкретен случай: На 20 Май 1347 г., ще рече в стари времена, било именно Петдесетница.
На определен ден по онова време сред една тълпа, която впрочем имала друго отношение към тайнството на Петдесетница в сравнение със съвременността, глашатаите шествали в Рим под звуците на тръби пред Кола ди Риенци*193, оповестил от престижно място в Рим при звездната констелация на Петдесетница, която тогава се падала именно на 20 Май, онова, което щяло да го направи трибун на града.
Впечатлението било такова, каквото се полагало да бъде за делириумно съзнание на една група, на една тълпа. Защото тази тълпа вярвала, че Кола ди Риенци е довел Светия дух, и макар за съвсем кратко време, чрез използване на съответното положение на звездите било възможно да се постигне онова, което Кола ди Риенци желаел да постигне.
към текста >>
Защото тази тълпа вярвала, че Кола ди Риенци е довел Светия дух, и макар за съвсем кратко
време
, чрез използване на съответното положение на звездите било възможно да се постигне онова, което Кола ди Риенци желаел да постигне.
Да вземем един конкретен случай: На 20 Май 1347 г., ще рече в стари времена, било именно Петдесетница. На определен ден по онова време сред една тълпа, която впрочем имала друго отношение към тайнството на Петдесетница в сравнение със съвременността, глашатаите шествали в Рим под звуците на тръби пред Кола ди Риенци*193, оповестил от престижно място в Рим при звездната констелация на Петдесетница, която тогава се падала именно на 20 Май, онова, което щяло да го направи трибун на града. Впечатлението било такова, каквото се полагало да бъде за делириумно съзнание на една група, на една тълпа.
Защото тази тълпа вярвала, че Кола ди Риенци е довел Светия дух, и макар за съвсем кратко време, чрез използване на съответното положение на звездите било възможно да се постигне онова, което Кола ди Риенци желаел да постигне.
към текста >>
Тази шпага произхождала от стари
време
на и била на съхранение в семейство Подрека.
Така рекъл новият Кола ди Риенци. После поел шпагата, връчена му в знак на особено драгоценен спомен за Нино Биксио.
Тази шпага произхождала от стари времена и била на съхранение в семейство Подрека.
Тя била връчена простете, но е факт от редактора на "Азино"! "Азино" е един крайно непристоен хумористичен вестник. Д'Анувцио обаче поема шпагата в ръка, целува я тържествено, минава през множеството, качва се не като Кола ди Риенци в това отношение времената се менят в теглена от коне триумфал на колесница, а в автомобил, като преди туй не пропуска да разпореди биенето на всички камбани. Делириумното съзнание не бива да се изпари начаса всички камбани трябва да прозвучат, за да се задържи известно време. Сетне Д'Анунцио накарал да спрат до една телеграфна станция и телеграфирал до "Голоа", чийто редактор да, извинете, загдето не знам как се произнася името на такива чистокръвни французи, но ще го изрека според немските писмени знаци в него, чийто редактор се казва г-н "Майер", не знам как го произнасят във Франция, но се пише г-н „Майер"; та от телеграфната станция телеграфирал на редактора на „Голоа":
към текста >>
Д'Анувцио обаче поема шпагата в ръка, целува я тържествено, минава през множеството, качва се не като Кола ди Риенци в това отношение
време
ната се менят в теглена от коне триумфал на колесница, а в автомобил, като преди туй не пропуска да разпореди биенето на всички камбани.
Така рекъл новият Кола ди Риенци. После поел шпагата, връчена му в знак на особено драгоценен спомен за Нино Биксио. Тази шпага произхождала от стари времена и била на съхранение в семейство Подрека. Тя била връчена простете, но е факт от редактора на "Азино"! "Азино" е един крайно непристоен хумористичен вестник.
Д'Анувцио обаче поема шпагата в ръка, целува я тържествено, минава през множеството, качва се не като Кола ди Риенци в това отношение времената се менят в теглена от коне триумфал на колесница, а в автомобил, като преди туй не пропуска да разпореди биенето на всички камбани.
Делириумното съзнание не бива да се изпари начаса всички камбани трябва да прозвучат, за да се задържи известно време. Сетне Д'Анунцио накарал да спрат до една телеграфна станция и телеграфирал до "Голоа", чийто редактор да, извинете, загдето не знам как се произнася името на такива чистокръвни французи, но ще го изрека според немските писмени знаци в него, чийто редактор се казва г-н "Майер", не знам как го произнасят във Франция, но се пише г-н „Майер"; та от телеграфната станция телеграфирал на редактора на „Голоа":
към текста >>
Делириумното съзнание не бива да се изпари начаса всички камбани трябва да прозвучат, за да се задържи известно
време
.
После поел шпагата, връчена му в знак на особено драгоценен спомен за Нино Биксио. Тази шпага произхождала от стари времена и била на съхранение в семейство Подрека. Тя била връчена простете, но е факт от редактора на "Азино"! "Азино" е един крайно непристоен хумористичен вестник. Д'Анувцио обаче поема шпагата в ръка, целува я тържествено, минава през множеството, качва се не като Кола ди Риенци в това отношение времената се менят в теглена от коне триумфал на колесница, а в автомобил, като преди туй не пропуска да разпореди биенето на всички камбани.
Делириумното съзнание не бива да се изпари начаса всички камбани трябва да прозвучат, за да се задържи известно време.
Сетне Д'Анунцио накарал да спрат до една телеграфна станция и телеграфирал до "Голоа", чийто редактор да, извинете, загдето не знам как се произнася името на такива чистокръвни французи, но ще го изрека според немските писмени знаци в него, чийто редактор се казва г-н "Майер", не знам как го произнасят във Франция, но се пише г-н „Майер"; та от телеграфната станция телеграфирал на редактора на „Голоа":
към текста >>
Невъзможно ми е да Ви прочета цялата реч, защото ще отнеме много
време
, а само един откъс може би от началото и после края. Началото:
Без, разбира се, по някакъв начин да претендирам за коментар или за вземане на страна, аз исках да отбележа някои факти, но в тяхната взаимовръзка, за да мога в частност да посоча как все пак се случват неща, които намират слабо разбиране в заобикалящия ни днешен невнимателен свят. Исках да покажа, че дори „певецът на всички срамни човешки извращения", както бивал наричан в Италия, да не прояви силна вяра в чудото от Петдесетница, целият начин, по който едно събитие тук се довежда до повторение, носи в се бе си вече значителни сили за делириумното съзнание, а пък да въздейства на някои подсъзнателни импулси с това синьор Д'Анунцио се е справил чудесно. Същият човек, когото в родната му страна наричат певеца на всички срамни човешки извращения и който не се е посвенил да напише роман, където по безкрайно непристоен начин е разтръбил пред света връзката си с една прочута жена този човек изнамери във втората си дълга реч, държана в театър "Констанци", цяла поредица други ефектни сравнения. Споменатото от мен образно сравнение с артилериста е, общо взето, дреболия.
Невъзможно ми е да Ви прочета цялата реч, защото ще отнеме много време, а само един откъс може би от началото и после края. Началото:
към текста >>
Сега се навършват 66 години ако на малодушието тази вечер противопоставим героизма, тази вечер се навършват 66 години, откакто предводителят на маните върна от Палестина в Рим своя легион, предназначен още за юнските чудеса; тази вечер и дори точно в този час ако на срама тази вечер противопоставим славата, точно сега преди 55 години хилядата се отморявали по
време
на прехода си от Марсала за Салеми, преглъщали своя хляб край подпрените си пушки и кротко заспали.
Тази вечер дневната светлина не си отиде от аврелианските стени, тя не си отива: заревото се задържа върху Сан Панкрацио.
Сега се навършват 66 години ако на малодушието тази вечер противопоставим героизма, тази вечер се навършват 66 години, откакто предводителят на маните върна от Палестина в Рим своя легион, предназначен още за юнските чудеса; тази вечер и дори точно в този час ако на срама тази вечер противопоставим славата, точно сега преди 55 години хилядата се отморявали по време на прехода си от Марсала за Салеми, преглъщали своя хляб край подпрените си пушки и кротко заспали.
В сърцето си имали звездите и словото на предводителя, което и днес още ни звучи живо и повелително: „Ако сме единни, задачата ни ще бъде лека. Затова на оръжие! "
към текста >>
Понякога и така се говори в наше
време
!
Понякога и така се говори в наше време!
И вече е важно, скъпи мои приятели, тези неща да не се подминават. Защото не всеки постъпва в духа на онзи, чието раждане се отбелязва в святата нощ, щом по такъв на чин разгласява шумни облажавания по света. Ала не принадлежността към мрака, а към светлината, дошла на света, се числи към усещанията, с които човек трябва да се проникне именно на Коледния празник, сгодяването, така да се каже, със светлината, а не с онази невнимателност, която ни носи мракът. В наше то сериозно време това също може да бъде нещо, което на Бъдни вечер сигурно заслужава да отбележим в душите си.
към текста >>
В наше то сериозно
време
това също може да бъде нещо, което на Бъдни вечер сигурно заслужава да отбележим в душите си.
Понякога и така се говори в наше време! И вече е важно, скъпи мои приятели, тези неща да не се подминават. Защото не всеки постъпва в духа на онзи, чието раждане се отбелязва в святата нощ, щом по такъв на чин разгласява шумни облажавания по света. Ала не принадлежността към мрака, а към светлината, дошла на света, се числи към усещанията, с които човек трябва да се проникне именно на Коледния празник, сгодяването, така да се каже, със светлината, а не с онази невнимателност, която ни носи мракът.
В наше то сериозно време това също може да бъде нещо, което на Бъдни вечер сигурно заслужава да отбележим в душите си.
към текста >>
18.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако се спрем на трите големи празника през годината, както днес все още се отбелязват, ще видим, че тези три големи празника през годината стоят в безспорна връзка с неща, получили се бавно и постепенно по
време
на развоя на човечеството.
Вчера се заехме да разгледаме мита за Балдур, който както видяхме ни връща към старите традиции и точно чрез едно такова разглеждане може да ни стане ясно как християнството е трябвало да се опре на онова, което човечеството било прозряло по-рано.
Ако се спрем на трите големи празника през годината, както днес все още се отбелязват, ще видим, че тези три големи празника през годината стоят в безспорна връзка с неща, получили се бавно и постепенно по време на развоя на човечеството.
А онова, което още търси да намери израз в Коледното, Великденското и Петдесетнишкото тайнство, може да бъде разбрано напълно едва тогава, когато човек не се бои да свърже нещата с мисленето, чувстването и усещането на развиващото се в потока на времето човечество. Ние видяхме как представата за Христос ни връща към ранни, ранни времена.
към текста >>
А онова, което още търси да намери израз в Коледното, Великденското и Петдесетнишкото тайнство, може да бъде разбрано напълно едва тогава, когато човек не се бои да свърже нещата с мисленето, чувстването и усещането на развиващото се в потока на
време
то човечество.
Вчера се заехме да разгледаме мита за Балдур, който както видяхме ни връща към старите традиции и точно чрез едно такова разглеждане може да ни стане ясно как християнството е трябвало да се опре на онова, което човечеството било прозряло по-рано. Ако се спрем на трите големи празника през годината, както днес все още се отбелязват, ще видим, че тези три големи празника през годината стоят в безспорна връзка с неща, получили се бавно и постепенно по време на развоя на човечеството.
А онова, което още търси да намери израз в Коледното, Великденското и Петдесетнишкото тайнство, може да бъде разбрано напълно едва тогава, когато човек не се бои да свърже нещата с мисленето, чувстването и усещането на развиващото се в потока на времето човечество.
Ние видяхме как представата за Христос ни връща към ранни, ранни времена.
към текста >>
Ние видяхме как представата за Христос ни връща към ранни, ранни
време
на.
Вчера се заехме да разгледаме мита за Балдур, който както видяхме ни връща към старите традиции и точно чрез едно такова разглеждане може да ни стане ясно как християнството е трябвало да се опре на онова, което човечеството било прозряло по-рано. Ако се спрем на трите големи празника през годината, както днес все още се отбелязват, ще видим, че тези три големи празника през годината стоят в безспорна връзка с неща, получили се бавно и постепенно по време на развоя на човечеството. А онова, което още търси да намери израз в Коледното, Великденското и Петдесетнишкото тайнство, може да бъде разбрано напълно едва тогава, когато човек не се бои да свърже нещата с мисленето, чувстването и усещането на развиващото се в потока на времето човечество.
Ние видяхме как представата за Христос ни връща към ранни, ранни времена.
към текста >>
В стари
време
на във всяка къща, където се раждало дете, бивал приветстван младенецът, който единствен, особено в племето на ингевоните, можел да бъде приет като достоен член на племето, докато с недобро око естествено без издребняване се гледало на родените по друго
време
.
На север изчезнало тъкмо онова, което можело да бъде налице там: усещането за Исус. На север, както казах завчера, до към VIII, IX, Х век след Мистерията на Голгота действително било култивирано усещането за Исус.
В стари времена във всяка къща, където се раждало дете, бивал приветстван младенецът, който единствен, особено в племето на ингевоните, можел да бъде приет като достоен член на племето, докато с недобро око естествено без издребняване се гледало на родените по друго време.
Ние обаче показахме как онова, което впоследствие се разпространило като външно християнство, изтласкало всичко, което под формата на митове и шествия, сиреч в култови обичаи, поддържало връзката със старото усещане за Исус. И ние видяхме как откъм средата на средновековието усърдно се заработило за изличаването на онова, което се било разпространило от Ютландия към Европа и по-специално към Централна Европа.
към текста >>
Там се намирало мястото, където било развито общо съзнание за една социално обусловена връзка в човечеството, за една връзка, която съще
време
нно била сакраментална, която представлявала истинско социално тайнство.
В датските области се намирала централната Мистерия, разпореждаща и надзираваща така да се каже онези условия, които отпосле се проявявали в регулирането на зачеванията и ражданията.
Там се намирало мястото, където било развито общо съзнание за една социално обусловена връзка в човечеството, за една връзка, която същевременно била сакраментална, която представлявала истинско социално тайнство.
Самата година бивала разпореждана като тайнство и човекът осъзнавал своето вместване в годишното тайнство. За тогавашните хора, Слънцето през различните сезони неслучайно прекосявало небосклона по различен начин, а и ставащото на земята било отражение на небесните събития. Тайнството продължава да съществува там, където човекът още не може да разполага или не разполага с влияние, където духове на стихиите и природата вършат онова, което днес човекът върши по отношение на социалния живот. Днес в отделни хора живеят, без впрочем хората още да го знаят, много силни ариманически импулси. Изрично подчертавам: без хората още да го знаят.
към текста >>
Следователно, ако бъде направен опит да се обрисува как по-новата антропософия като един, така да се каже, въздигнат в съ
време
нността гнозис отново разбира Христос, тогава би могло да се пожелае съчетаване на идеята за Христос с онова, което може да живее на едно определено място,където някога, както Ви обясних, е живяло по такъв интензивен начин като усещане за Исус.
Модерната антропософия трябва съвсем скромно да поеме тази задача. На нея й се полага да опита да извърши правилното в случая и да посъбере тези неща във мировата констелация.
Следователно, ако бъде направен опит да се обрисува как по-новата антропософия като един, така да се каже, въздигнат в съвременността гнозис отново разбира Христос, тогава би могло да се пожелае съчетаване на идеята за Христос с онова, което може да живее на едно определено място,където някога, както Ви обясних, е живяло по такъв интензивен начин като усещане за Исус.
Тогава относно идеята за Христос и за начина, по който тя се включва в духовното ръководство на човечеството, би се опитало воденето на разговор точно на мястото или в зависимост от възможностите ни в близост до мястото, от където е било излъчено усещането за Исус.
към текста >>
И тъй, когато човек почувства, че извършващото се тук, на Земята, в известен смисъл се извършва ако си позволя да използвам християнския израз също на "небето" и че пълната истина се получава едва чрез свързването им в човешкия дух, ще рече предвид нашето Пето следатлантско
време
в човешкия интелект, чак тогава той вижда пълната действителност.
И тъй, когато човек почувства, че извършващото се тук, на Земята, в известен смисъл се извършва ако си позволя да използвам християнския израз също на "небето" и че пълната истина се получава едва чрез свързването им в човешкия дух, ще рече предвид нашето Пето следатлантско време в човешкия интелект, чак тогава той вижда пълната действителност.
Тя се получава чрез свързването на онова, което става на Земята и на Небето. В противен случай не се излиза извън Майя. Днес се изпитва такава голяма нужда от оставане в Майя поради това, че през Петия следатлантски период човек твърде много е изложен на опасността да приема думите за действителни неща. Думите до голяма степен са загубили значението си, като под значение в случая аз разбирам живата душевна взаимовръзка на думата с действителността, лежаща в основата на думата. Думите са се превърнали в обикновени съкращения, а опиянението, в което днес мнозина все още живеят по отношение на тях, вече не е истинско, понеже само задълбочаването в духовния свят може да направи истинно онова,което говорим.
към текста >>
В нашето материалистическо
време
човекът твърде много е привикнал да обгръща с поглед само малки хоризонти и да се вглежда във всичко само в рамките на малки хоризонти.
Нашата задача е да свържем живеещото в духовния свят с онова, което живее във физическия свят. Но за тази цел трябва да пристъпим с голяма сериозност към едно истинско разбиране на действителността.
В нашето материалистическо време човекът твърде много е привикнал да обгръща с поглед само малки хоризонти и да се вглежда във всичко само в рамките на малки хоризонти.
Дори религията си той е нагласил така удобно, че да му предоставя малък хоризонт. В наше време човекът охотно желае да избягва големите хоризонти и не иска да нарича нещата с имената им. Затова и хората проумяват толкова трудно, че е могло да се стигне до такава Карма като тази, която сега е надвиснала над Европа. Най-малкото на всеки днес му се иска да разглежда една такава Карма главно от тясно национално гледище, както обикновено се казва, макар в това да има голяма доза неистина. В основата обаче лежи една общочовешка Карма, която засяга всекиго поотделно и която може да се изрази с една простичка дума поне по отношение на една точка, а точките впрочем са много.
към текста >>
В наше
време
човекът охотно желае да избягва големите хоризонти и не иска да нарича нещата с имената им.
Нашата задача е да свържем живеещото в духовния свят с онова, което живее във физическия свят. Но за тази цел трябва да пристъпим с голяма сериозност към едно истинско разбиране на действителността. В нашето материалистическо време човекът твърде много е привикнал да обгръща с поглед само малки хоризонти и да се вглежда във всичко само в рамките на малки хоризонти. Дори религията си той е нагласил така удобно, че да му предоставя малък хоризонт.
В наше време човекът охотно желае да избягва големите хоризонти и не иска да нарича нещата с имената им.
Затова и хората проумяват толкова трудно, че е могло да се стигне до такава Карма като тази, която сега е надвиснала над Европа. Най-малкото на всеки днес му се иска да разглежда една такава Карма главно от тясно национално гледище, както обикновено се казва, макар в това да има голяма доза неистина. В основата обаче лежи една общочовешка Карма, която засяга всекиго поотделно и която може да се изрази с една простичка дума поне по отношение на една точка, а точките впрочем са много. Човек обаче проявява стремеж да подминава точно онова, което е съществено: съществено е бягството от истината, в което днес са изпаднали душите! Душите буквално бягат от истината, те изпитват ужасно отвращение от разбирането на истината с цялата и сила и обхват.
към текста >>
Вземете за пример следното: С течение на
време
то ние постепенно придобихме своего рода поглед върху развитието на човечеството и можем да преценим, че в даден период, в развоя му са се появили войните, че те са били нещо, от което човечеството, така да се каже, е било обзето.
Вземете за пример следното: С течение на времето ние постепенно придобихме своего рода поглед върху развитието на човечеството и можем да преценим, че в даден период, в развоя му са се появили войните, че те са били нещо, от което човечеството, така да се каже, е било обзето.
Но това е било времето,когато хората са вярвали във войните. Как обаче да се разбира това,че е било времето,когато хората са вярвали във войните? Какво означава вяра във войните? Вярата във войните много наподобява вярата в дуела, в единоборството. Но кога дуелът, кога единоборството има истински смисъл?
към текста >>
Но това е било
време
то,когато хората са вярвали във войните.
Вземете за пример следното: С течение на времето ние постепенно придобихме своего рода поглед върху развитието на човечеството и можем да преценим, че в даден период, в развоя му са се появили войните, че те са били нещо, от което човечеството, така да се каже, е било обзето.
Но това е било времето,когато хората са вярвали във войните.
Как обаче да се разбира това,че е било времето,когато хората са вярвали във войните? Какво означава вяра във войните? Вярата във войните много наподобява вярата в дуела, в единоборството. Но кога дуелът, кога единоборството има истински смисъл? Само тогава, когато заставащите да се дуелират, вътрешно са напълно убедени, че развръзката ще дойде не от някаква случайност, а от боговете.
към текста >>
Как обаче да се разбира това,че е било
време
то,когато хората са вярвали във войните?
Вземете за пример следното: С течение на времето ние постепенно придобихме своего рода поглед върху развитието на човечеството и можем да преценим, че в даден период, в развоя му са се появили войните, че те са били нещо, от което човечеството, така да се каже, е било обзето. Но това е било времето,когато хората са вярвали във войните.
Как обаче да се разбира това,че е било времето,когато хората са вярвали във войните?
Какво означава вяра във войните? Вярата във войните много наподобява вярата в дуела, в единоборството. Но кога дуелът, кога единоборството има истински смисъл? Само тогава, когато заставащите да се дуелират, вътрешно са напълно убедени, че развръзката ще дойде не от някаква случайност, а от боговете. Ако пристъпващите към дуел вярват безрезервно, че онзи, който ще бъде убит или ранен, е получил тази смърт или това раняване поради това, че някакъв бог е отсъдил срещу него, тогава в дуела има истина.
към текста >>
Преди известно
време
Ви обърнах внимание как днес бих казал направо по религиозен път биват култивирани лекомислие и безчувствие, като не се проявява желание да се знае, че говорейки за "Бога", модерните религии говорят всъщност единствено за някакво Ангелско същество, за някакъв вестител.
Преди известно време Ви обърнах внимание как днес бих казал направо по религиозен път биват култивирани лекомислие и безчувствие, като не се проявява желание да се знае, че говорейки за "Бога", модерните религии говорят всъщност единствено за някакво Ангелско същество, за някакъв вестител.
Казвайки "Бог", модерният човек има предвид само своя Ангел онзи Ангел, който го насочва в живота. И той само си внушава, че говори за някакво по-висшестоящо същество в сравнение с Ангелското. Майя е,че днешният монотеизъм говори за един единствен Бог, а в действителност погледнато от духовно гледище човечеството по принцип проявява склонност да говори за толкова много богове, колкото са хората на земята, понеже всеки говори само за своя Ангел. Следователно най-абсолютното многобожие е онова, дето се крие под мас-ката на монотеизма, поради което дори най-модерните религии са изправени пред опасността да се атомизират, щом всеки застъпва своя идея за бог, свое собствено гледище. На какво се дължи това?
към текста >>
Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън
време
то между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя.
През Четвъртия следатлантски период съзнанието на хората все още стигало отчасти до духовната сфера и по-специално до областта на Ангелите, а през Третия следатлантски период до областта на Архангелите. Но единствено през този трети период е могло да възникне онова, което Ви разказах за ютландските, за датските Мистерии. Що за същество е било онова, което възвестявало на всяка майка поотделно бъдната и рожба? Било е същото, за което разказва Евангелието от Лука някакъв Архангел, едно Същество от областта на Архангелите.
Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя.
През Третия следатлантски период взорът му обаче още можел да стигне до областта на Архангелите и по онова време все още съществувала една жива връзка. През Втория следатлантски, праперсийски период онова, което било открито за съзнанието на хората, още поддържало връзка с Архаите и човекът още не се чувствал съпричастен към наричаното днес "природа", а се намирал в един духовен свят. Светлината и тъмнината още не били външни материални процеси, а духовни процеси и така е било също в първоначалната религия на Заратустра през Втория следатлантски период.
към текста >>
През Третия следатлантски период взорът му обаче още можел да стигне до областта на Архангелите и по онова
време
все още съществувала една жива връзка.
През Четвъртия следатлантски период съзнанието на хората все още стигало отчасти до духовната сфера и по-специално до областта на Ангелите, а през Третия следатлантски период до областта на Архангелите. Но единствено през този трети период е могло да възникне онова, което Ви разказах за ютландските, за датските Мистерии. Що за същество е било онова, което възвестявало на всяка майка поотделно бъдната и рожба? Било е същото, за което разказва Евангелието от Лука някакъв Архангел, едно Същество от областта на Архангелите. Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя.
През Третия следатлантски период взорът му обаче още можел да стигне до областта на Архангелите и по онова време все още съществувала една жива връзка.
През Втория следатлантски, праперсийски период онова, което било открито за съзнанието на хората, още поддържало връзка с Архаите и човекът още не се чувствал съпричастен към наричаното днес "природа", а се намирал в един духовен свят. Светлината и тъмнината още не били външни материални процеси, а духовни процеси и така е било също в първоначалната религия на Заратустра през Втория следатлантски период.
към текста >>
Но ако остане правдив, човек дори и по взаимовръзките на съ
време
нността може да познае, че във външния живот се потвърждава онова, което бива извличано от историята.
Но ако остане правдив, човек дори и по взаимовръзките на съвременността може да познае, че във външния живот се потвърждава онова, което бива извличано от историята.
Защото непрестанно трябва да се поставя въпросът: Колко представители на днешната религия вярват със сърцата си не с устата, а със сърцата си в истинското възкресение (нали могат да вярват само ако го разбират), във Великденското тайнство? Колко от свещениците? Съвременните пастори и свещеници вече виждат цялата си просветеност в това, чрез дискусии и софистикации никак си да отрекат наличието на Великденското тайнство, на тайнството на Възкресението; а ако намерят някакво основание да не трябва да вярват в него, те изпитват огромна радост.
към текста >>
Съ
време
нните пастори и свещеници вече виждат цялата си просветеност в това, чрез дискусии и софистикации никак си да отрекат наличието на Великденското тайнство, на тайнството на Възкресението; а ако намерят някакво основание да не трябва да вярват в него, те изпитват огромна радост.
Но ако остане правдив, човек дори и по взаимовръзките на съвременността може да познае, че във външния живот се потвърждава онова, което бива извличано от историята. Защото непрестанно трябва да се поставя въпросът: Колко представители на днешната религия вярват със сърцата си не с устата, а със сърцата си в истинското възкресение (нали могат да вярват само ако го разбират), във Великденското тайнство? Колко от свещениците?
Съвременните пастори и свещеници вече виждат цялата си просветеност в това, чрез дискусии и софистикации никак си да отрекат наличието на Великденското тайнство, на тайнството на Възкресението; а ако намерят някакво основание да не трябва да вярват в него, те изпитват огромна радост.
към текста >>
Петата степен, която у персийците се наричала "персиец" и при всяко племе носела името на съответното племе, била още в рамките на групата; "героят на Слънцето", шестата степен а с тайнството на "героя на Слънцето" трябвало да бъде проникнат онзи, комуто по онова
време
се полагало да царува три години, трябвало да е надраснал племенната, груповата взаимовръзка и да се намира във взаимовръзка с цялото човечество.
Тук Вие си припомняте нещо, за което говорих вчера. Казах Ви,че с цялостното социално устройство, което изложих по повод ютландските мистерии, е свързано царството на древните европейски племена. Като предопределено да царува се смятало детето, родило се първо след Святата нощ през третата година. По описания вчера от мен начин то бивало подготвяно за царския сан и от него ставало мъж, който отпосле можел да царува в продължение на три години. Тогава се намирал в стадия, за който Ви казах: Той надраствал националното, сиреч извисявал се над взаимовръзката със своето племе.
Петата степен, която у персийците се наричала "персиец" и при всяко племе носела името на съответното племе, била още в рамките на групата; "героят на Слънцето", шестата степен а с тайнството на "героя на Слънцето" трябвало да бъде проникнат онзи, комуто по онова време се полагало да царува три години, трябвало да е надраснал племенната, груповата взаимовръзка и да се намира във взаимовръзка с цялото човечество.
Това обаче било възможно само защото се намирал не просто в земна, а в космическа взаимовръзка, бидейки именно "герой на Слънцето", сиреч живеейки там,където властвали не само земни закони, но и законите, в които било вплетено и Слънцето. Но при допира със земното, който неминуемо настъпва, щом човекът трябва да върши земни дела, протича определен процес. Този процес е редно да се опознае. Защото чрез неговото опознаване се постига разбиране за някои преходи, за някои неща, които трябва да се прозрат, ако човек иска да прозре действителността.
към текста >>
Нека приемем, че сме нарекли ингевон някого, който в онези древни
време
на е принадлежал към племето на ингевоните; "героят на Слънцето", управлявал три години, не можел да бъде наречен ингевон, защото бил надрасъл своето племе.
Нека приемем, че сме нарекли ингевон някого, който в онези древни времена е принадлежал към племето на ингевоните; "героят на Слънцето", управлявал три години, не можел да бъде наречен ингевон, защото бил надрасъл своето племе.
Не би било правдиво "героят на Слънцето" да бъде наричан ингевон той ставал нещо друго. Виждате как по такъв начин едно фино понятие било свързано с една земна реалност поради това, че се чувствало нахлуването на едно излъчване от духовното.
към текста >>
Кой в днешно
време
, което само парадира с думи, наместо да се придържа към понятия, кой в наше
време
ще се сети примерно, че папата съвсем неуместно бива наричан християнин, понеже е парадоксално да наричат папата християнин точно както би било парадоксално да наричат царя на ингевоните ингевон?
Кой в днешно време, което само парадира с думи, наместо да се придържа към понятия, кой в наше време ще се сети примерно, че папата съвсем неуместно бива наричан християнин, понеже е парадоксално да наричат папата християнин точно както би било парадоксално да наричат царя на ингевоните ингевон?
Ако папата иска да бъде действително "папа", сиреч да стои вътре в действителния духовен процес, той изобщо не би трябвало да се приема за християнин. Ние можем да бъдем християни само чрез това, че папата не е християнин: това би било истината.
към текста >>
Това изобщо не е присъщо на днешното
време
.
На кого днес му минава през ума е желание да размисля над истината за такива важни неща? И на кого му минава през ума да признае въздействието на божествените, на небесните неща върху земните неща поради това, че ги опознава като Майя?
Това изобщо не е присъщо на днешното време.
Признава го само ако е принуден да го стори; човек само по принуда се подчинява на законите на Космоса. Ако не е принуден да признае, че в определен сезон пшеничното стъбло пониква от земята, израства, изкласява и после на ново трябва да покълне от семето,че в случая се извършва кръговрат, че онова,което възниква, трябва да премине към загиване при това то закономерно трябва да премине към загиване -, тогава човек и това няма да признае!
към текста >>
В онези древни
време
на хората признавали, че "героят на Слънцето", предопределен да възглавява племето ингевони, трябвало да прекратява царуването си след три години.
В онези древни времена хората признавали, че "героят на Слънцето", предопределен да възглавява племето ингевони, трябвало да прекратява царуването си след три години.
Закономерността се усещала точно както при растежа на растенията. Важното е да се предприеме опит всичко да бъде схващано съвкупно в хармония и съзвучие. Защото само по такъв начин се стига до истината, само по такъв начин се разширяват хоризонтите. Истината все пак не е детска игра, която може да се устройва според личните интереси, и придържането към истината представлява сериозна, свята служба. Човек трябва да има чувство, трябва да има усет за това.
към текста >>
А според цялата си предразположеност днешното
време
не е склонно към нищо друго освен към абсолютизиране на Майя, към безусловното и обявяване за истина.
Закономерността се усещала точно както при растежа на растенията. Важното е да се предприеме опит всичко да бъде схващано съвкупно в хармония и съзвучие. Защото само по такъв начин се стига до истината, само по такъв начин се разширяват хоризонтите. Истината все пак не е детска игра, която може да се устройва според личните интереси, и придържането към истината представлява сериозна, свята служба. Човек трябва да има чувство, трябва да има усет за това.
А според цялата си предразположеност днешното време не е склонно към нищо друго освен към абсолютизиране на Майя, към безусловното и обявяване за истина.
към текста >>
Нека се върнем, да речем, направо във
време
то, когато в общи линии още преобладавали вижданията на Четвъртия следатлантски период.
Историята обаче не винаги се е пишела така. Днес начинът, по който се е пишела по-рано, бива презиран. И страшна Карма за човечеството е, духовното да се елиминира в известен смисъл още при разглеждане на историята.
Нека се върнем, да речем, направо във времето, когато в общи линии още преобладавали вижданията на Четвъртия следатлантски период.
Тогава историята се разказвала по съвсем друг начин, разказвала се така, че днешният заразен от ученост човек бърчи нос и отсъжда: Тия хора не са имали никаква критика, давали са вяра на всевъзможни митове и легенди; тия хора са нямали понятие какво е прецизна критика, чрез която фактите да могат да бъдат представени в тяхната истинност. Така говори днешният историк и най-вече, разбира се,неговият подражател. Детински са се държали ония навремето, казват хората. Според днешните представи те наистина са се държали детински! Нека чуем например как била разказвана една старинна преживелица, нещо, което безброй хора все още с вижданията на Четвъртия следатлантски период са смятали за история*192.
към текста >>
Детински са се държали ония на
време
то, казват хората.
Днес начинът, по който се е пишела по-рано, бива презиран. И страшна Карма за човечеството е, духовното да се елиминира в известен смисъл още при разглеждане на историята. Нека се върнем, да речем, направо във времето, когато в общи линии още преобладавали вижданията на Четвъртия следатлантски период. Тогава историята се разказвала по съвсем друг начин, разказвала се така, че днешният заразен от ученост човек бърчи нос и отсъжда: Тия хора не са имали никаква критика, давали са вяра на всевъзможни митове и легенди; тия хора са нямали понятие какво е прецизна критика, чрез която фактите да могат да бъдат представени в тяхната истинност. Така говори днешният историк и най-вече, разбира се,неговият подражател.
Детински са се държали ония навремето, казват хората.
Според днешните представи те наистина са се държали детински! Нека чуем например как била разказвана една старинна преживелица, нещо, което безброй хора все още с вижданията на Четвъртия следатлантски период са смятали за история*192. Нека днес насочим вниманието си върху един пример, за да го имаме като основа при по-нататъшните разсъждения, с които ще се заемем утре:
към текста >>
По
време
на сватбата се появил някакъв странник, който имал такава брада, че веднага си личало колко отдавна до лицето му не се бил допирал бръснач, и който бил много печален.
По време на сватбата се появил някакъв странник, който имал такава брада, че веднага си личало колко отдавна до лицето му не се бил допирал бръснач, и който бил много печален.
При вида на странника Добрия Герхард се изпълнил със състрадание и го запитал какво му е. Невъзможно било да кажа какво ми е, рекъл странникът, защото трябвало да продължи да носи мъката си по света; от него ден нататък щял да знае, че мъката му никога вече не ще можело да се облекчи. Това бил именно Уилям, който загубил всичките си спътници, попаднал на някакъв бряг,бродил като странник по света и пристигнал едва в неподходящия миг, когато отредената му годеница вече почти била омъжена за сина на Герхард в Кьолн. Герхард рекъл: От само себе си се разбира, че ще получиш законната си годеница, аз ще поговоря със сина си. Понеже и годеницата изпитвала, така да се каже, по-голяма обич към своя изчезнал, принадлежащ и годеник, работата намерила своето решение и след като сватбата сега вече с Уилям била отпразнувана в Кьолн, Герхард отвел Уилям, престолонаследника на Англия, и неговата съпруга в Лондон.
към текста >>
Дори от новата кралица, дето толкова
време
била негова храненица, не приел поне златните съкровища, които желаела да му подари, с изключение на един-единствен пръстен и на още нещо дребно, което склонил да вземе за жена си като спомен за храненицата.
Така въпросът бил решен. Излишно е да се описва радостта, която обзела Англия. Първоначално, когато в събранието още не знаели кого щял да доведе Герхард, но в него вече били разпознали своя спасител, те даже искали да обявят самия Герхард за крал. Така Уилям станал крал на Англия. И сега Уилям искал да даде на Герхард графството Кент, но той не го приел.
Дори от новата кралица, дето толкова време била негова храненица, не приел поне златните съкровища, които желаела да му подари, с изключение на един-единствен пръстен и на още нещо дребно, което склонил да вземе за жена си като спомен за храненицата.
И си заминал.
към текста >>
Днес исках да Ви представя този разказ, който на
време
то бил схващан като история, за да можем утре ведно с други неща да го положим в основата на разсъждения, които ще ни открият още по-широки хоризонти.
Днес исках да Ви представя този разказ, който навремето бил схващан като история, за да можем утре ведно с други неща да го положим в основата на разсъждения, които ще ни открият още по-широки хоризонти.
към текста >>
19.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
От казаното през тези седмици вече сте могли да схванете, че тягостните събития на нашето съвремие са свързани с импулси, които живеят в Кармата на човечеството от по-ново
време
, в цялата Карма на Петия следатлантски период.
Вчера Ви разказах известната навярно на повечето от Вас история за Добрия Герхард, понеже, изхождайки от нея, бих искал да премина към едно или друго, което може да ни бъде от полза за разбирането на нещата, към чието прозиране се стремим сега. Но преди да се заема с една своеобразна интерпретация до колкото тя ни е необходима на историята за Добрия Герхард, трябва да си припомним нещо, което по различни поводи сме засягали в предходните разисквания.
От казаното през тези седмици вече сте могли да схванете, че тягостните събития на нашето съвремие са свързани с импулси, които живеят в Кармата на човечеството от по-ново време, в цялата Карма на Петия следатлантски период.
Онзи обаче, който желае да вникне в нещата по-дълбоко, се нуждае от умението да свърже извършващото се външно с част от извършващото се вътрешно, което може да се разбере единствено, ако вниманието се съсредоточи върху развитието на човечеството в смисъла на Духовната Наука.
към текста >>
Вземете най-напред някои факти, които нерядко съм Ви изтъквал, във вида, каквито са сами по себе си; вземете често споменавания факт, че в средата на XIX век се появява стремеж вниманието на човечеството от по-ново
време
да се насочи върху това, че в околния свят действат не само онези сили и явления, които могат да бъдат опознати от природознанието, но че в него съществуват също така духовни сили, че точно както с очите си, със сетивата си ние по принцип сме в състояние да възприемаме осезаемото, така около нас действат духовни импулси, които хората също могат да използват и да ги включат в социалния живот, стига поне отчасти да са запознати с нещата, които не подлежат на сетивно възприятие, а са предмет именно на една духовна наука.
Вземете най-напред някои факти, които нерядко съм Ви изтъквал, във вида, каквито са сами по себе си; вземете често споменавания факт, че в средата на XIX век се появява стремеж вниманието на човечеството от по-ново време да се насочи върху това, че в околния свят действат не само онези сили и явления, които могат да бъдат опознати от природознанието, но че в него съществуват също така духовни сили, че точно както с очите си, със сетивата си ние по принцип сме в състояние да възприемаме осезаемото, така около нас действат духовни импулси, които хората също могат да използват и да ги включат в социалния живот, стига поне отчасти да са запознати с нещата, които не подлежат на сетивно възприятие, а са предмет именно на една духовна наука.
към текста >>
Във
време
то на материализма това било забравено.
Ние знаем какъв път е изминала тази духовна наука, и не е необходимо да го повтаряме непрестанно. И тъй, в средата на XIX век въпросът бил от някакво средище на хората да им бъде обърнато внимание, че съществува, така да се каже, духовно обкръжение.
Във времето на материализма това било забравено.
Вие знаете също, че такива работи трябва да стават предпазливо, понеже известни познания изискват определена степен на зрелост у хората. Естествено, че не могат да бъдат зрели всички, върху които според закона на нашето време, опиращ се на публичността, въздействат такива познания или до които достигат такива познания. Възможно е обаче потребността на дадено време да наложи поне извършването на проверка дали такива познания могат да получат публичност.
към текста >>
Естествено, че не могат да бъдат зрели всички, върху които според закона на нашето
време
, опиращ се на публичността, въздействат такива познания или до които достигат такива познания.
Ние знаем какъв път е изминала тази духовна наука, и не е необходимо да го повтаряме непрестанно. И тъй, в средата на XIX век въпросът бил от някакво средище на хората да им бъде обърнато внимание, че съществува, така да се каже, духовно обкръжение. Във времето на материализма това било забравено. Вие знаете също, че такива работи трябва да стават предпазливо, понеже известни познания изискват определена степен на зрелост у хората.
Естествено, че не могат да бъдат зрели всички, върху които според закона на нашето време, опиращ се на публичността, въздействат такива познания или до които достигат такива познания.
Възможно е обаче потребността на дадено време да наложи поне извършването на проверка дали такива познания могат да получат публичност.
към текста >>
Възможно е обаче потребността на дадено
време
да наложи поне извършването на проверка дали такива познания могат да получат публичност.
Ние знаем какъв път е изминала тази духовна наука, и не е необходимо да го повтаряме непрестанно. И тъй, в средата на XIX век въпросът бил от някакво средище на хората да им бъде обърнато внимание, че съществува, така да се каже, духовно обкръжение. Във времето на материализма това било забравено. Вие знаете също, че такива работи трябва да стават предпазливо, понеже известни познания изискват определена степен на зрелост у хората. Естествено, че не могат да бъдат зрели всички, върху които според закона на нашето време, опиращ се на публичността, въздействат такива познания или до които достигат такива познания.
Възможно е обаче потребността на дадено време да наложи поне извършването на проверка дали такива познания могат да получат публичност.
към текста >>
Това действително е нещо, което можело да се изпробва, ала по онова
време
, в средата на XIX век,не било изпробвано.
А ето че в средата на XIX век можело да се поеме по два пътя*194. Едната възможност била още тогава да бъде избран пътят, който ние можем да обозначим просто чрез препращане към нашата антропософски ориентирана Духовна Наука, път, изясняващ пред човешката мисъл какво с помощна на окултното познание може да се узнае за духовното обкръжение.
Това действително е нещо, което можело да се изпробва, ала по онова време, в средата на XIX век,не било изпробвано.
Разколебаването дошло преди всичко от един определен предразсъдък на "езотериците", онаследен от стари времена и състоящ се в това, че някои пазени в окултни братства познания тогава те наистина се пазели просто не можели да се правят обществено достояние,а трябвало да си останат в средите на окултните братства. Виждаме, че щом нещата стават по правилен начин, те безспорно могат да станат и в наше време. Като се изключи фактът, че измежду онези, сред които били разпространени тези познания, са се появявали и винаги ще се появяват злонамерени противници, хора, които след като известно време са били привърженици поддавайки се на страстите и на егоизма си стават противници под най-различни маски и с това предизвикват разногласия, та като се изключи този факт и обстоятелството, че когато в една общност се разпространяват окултни познания, много лесно се стига до спорове, кавги и свади на това обаче не следва да се обръща много внимание, защото в противен случай изобщо не би било възможно да се разпространяват окултни познания вреди обаче не могат да се получат, щом нещата се вършат правилно.
към текста >>
Разколебаването дошло преди всичко от един определен предразсъдък на "езотериците", онаследен от стари
време
на и състоящ се в това, че някои пазени в окултни братства познания тогава те наистина се пазели просто не можели да се правят обществено достояние,а трябвало да си останат в средите на окултните братства.
А ето че в средата на XIX век можело да се поеме по два пътя*194. Едната възможност била още тогава да бъде избран пътят, който ние можем да обозначим просто чрез препращане към нашата антропософски ориентирана Духовна Наука, път, изясняващ пред човешката мисъл какво с помощна на окултното познание може да се узнае за духовното обкръжение. Това действително е нещо, което можело да се изпробва, ала по онова време, в средата на XIX век,не било изпробвано.
Разколебаването дошло преди всичко от един определен предразсъдък на "езотериците", онаследен от стари времена и състоящ се в това, че някои пазени в окултни братства познания тогава те наистина се пазели просто не можели да се правят обществено достояние,а трябвало да си останат в средите на окултните братства.
Виждаме, че щом нещата стават по правилен начин, те безспорно могат да станат и в наше време. Като се изключи фактът, че измежду онези, сред които били разпространени тези познания, са се появявали и винаги ще се появяват злонамерени противници, хора, които след като известно време са били привърженици поддавайки се на страстите и на егоизма си стават противници под най-различни маски и с това предизвикват разногласия, та като се изключи този факт и обстоятелството, че когато в една общност се разпространяват окултни познания, много лесно се стига до спорове, кавги и свади на това обаче не следва да се обръща много внимание, защото в противен случай изобщо не би било възможно да се разпространяват окултни познания вреди обаче не могат да се получат, щом нещата се вършат правилно.
към текста >>
Виждаме, че щом нещата стават по правилен начин, те безспорно могат да станат и в наше
време
.
А ето че в средата на XIX век можело да се поеме по два пътя*194. Едната възможност била още тогава да бъде избран пътят, който ние можем да обозначим просто чрез препращане към нашата антропософски ориентирана Духовна Наука, път, изясняващ пред човешката мисъл какво с помощна на окултното познание може да се узнае за духовното обкръжение. Това действително е нещо, което можело да се изпробва, ала по онова време, в средата на XIX век,не било изпробвано. Разколебаването дошло преди всичко от един определен предразсъдък на "езотериците", онаследен от стари времена и състоящ се в това, че някои пазени в окултни братства познания тогава те наистина се пазели просто не можели да се правят обществено достояние,а трябвало да си останат в средите на окултните братства.
Виждаме, че щом нещата стават по правилен начин, те безспорно могат да станат и в наше време.
Като се изключи фактът, че измежду онези, сред които били разпространени тези познания, са се появявали и винаги ще се появяват злонамерени противници, хора, които след като известно време са били привърженици поддавайки се на страстите и на егоизма си стават противници под най-различни маски и с това предизвикват разногласия, та като се изключи този факт и обстоятелството, че когато в една общност се разпространяват окултни познания, много лесно се стига до спорове, кавги и свади на това обаче не следва да се обръща много внимание, защото в противен случай изобщо не би било възможно да се разпространяват окултни познания вреди обаче не могат да се получат, щом нещата се вършат правилно.
към текста >>
Като се изключи фактът, че измежду онези, сред които били разпространени тези познания, са се появявали и винаги ще се появяват злонамерени противници, хора, които след като известно
време
са били привърженици поддавайки се на страстите и на егоизма си стават противници под най-различни маски и с това предизвикват разногласия, та като се изключи този факт и обстоятелството, че когато в една общност се разпространяват окултни познания, много лесно се стига до спорове, кавги и свади на това обаче не следва да се обръща много внимание, защото в противен случай изобщо не би било възможно да се разпространяват окултни познания вреди обаче не могат да се получат, щом нещата се вършат правилно.
А ето че в средата на XIX век можело да се поеме по два пътя*194. Едната възможност била още тогава да бъде избран пътят, който ние можем да обозначим просто чрез препращане към нашата антропософски ориентирана Духовна Наука, път, изясняващ пред човешката мисъл какво с помощна на окултното познание може да се узнае за духовното обкръжение. Това действително е нещо, което можело да се изпробва, ала по онова време, в средата на XIX век,не било изпробвано. Разколебаването дошло преди всичко от един определен предразсъдък на "езотериците", онаследен от стари времена и състоящ се в това, че някои пазени в окултни братства познания тогава те наистина се пазели просто не можели да се правят обществено достояние,а трябвало да си останат в средите на окултните братства. Виждаме, че щом нещата стават по правилен начин, те безспорно могат да станат и в наше време.
Като се изключи фактът, че измежду онези, сред които били разпространени тези познания, са се появявали и винаги ще се появяват злонамерени противници, хора, които след като известно време са били привърженици поддавайки се на страстите и на егоизма си стават противници под най-различни маски и с това предизвикват разногласия, та като се изключи този факт и обстоятелството, че когато в една общност се разпространяват окултни познания, много лесно се стига до спорове, кавги и свади на това обаче не следва да се обръща много внимание, защото в противен случай изобщо не би било възможно да се разпространяват окултни познания вреди обаче не могат да се получат, щом нещата се вършат правилно.
към текста >>
По онова
време
обаче в това не се вярвало.
По онова време обаче в това не се вярвало.
Както казах, робувало се на въпросния стар предразсъдък и първоначално било постигнато споразумение да се поеме по друг път. Неведнъж съм обяснявал, че този опит всъщност се провалил. Избран бил пътят, по който с помощта на медиумистични откровения окултният свят да получи същото признание сред хората, както сетивния свят, като за целта подходящи лица да бъдат подготвяни за медиуми, а впоследствие чрез онова, което по медиумен път изкарвали при потиснато съзнание наяве, те трябвало да накарат хората да признаят наличието на известни духовни импулси в околния свят. Това бил материалистически път за даване достъп на хората до духовния свят. Донякъде той съответствал на Петия следатлантски период, доколкото този период има материалистически облик.
към текста >>
Те естествено са били известни и по онова
време
, поради което, щом медиумите започнали на своя глава да говорят за послания от мъртвите, вече се разбрало,че цялата работа е неправдоподобна.
Идеята, както знаете, тръгнала през средата на XIX век от Америка, но много скоро се оказало, че цялата работа била неправдоподобна. Вместо да настане очакваното, сиреч вместо медиумите да удостоверят, че в околното пространство има някакви елементарни и духовни сили,всички се позовавали на послания от царството на мъртвите. С това не се постигнало каквото се целяло първоначално. Аз многократно съм обяснявал, че човекът може да се доближи до мъртвите едва като развие у себе си възприятия, които не се по стигат чрез потискане на съзнанието. Но тези неща са ни известни.
Те естествено са били известни и по онова време, поради което, щом медиумите започнали на своя глава да говорят за послания от мъртвите, вече се разбрало,че цялата работа е неправдоподобна.
Не това се очаквало, очаквало се те да посочат как въздействат природните духове, как въздейства човек на човека, какви сили има в социалния организъм и т.н. Хранела се надеждата по такъв начин да се узнае кои сили могат да бъдат използвани от познаващия ги, та хората да не разчитат един на друг само така, както става с помощта на сетивата, а както е обусловено от цялостната човешка личност. Това била едната злина.
към текста >>
В крайна сметка се получило точно това, което в по-стари
време
на, когато у хората още продължавали да действат способностите на Четвъртата следатлантска епоха, се опасявали, че щяло да се получи.
Ето защо от същото място, откъдето била подета голямата акция, целяща да провери дали хората са зрели за възприемане на окултни познания, пожелали да обуздаят пуснатото в ход движение.
В крайна сметка се получило точно това, което в по-стари времена, когато у хората още продължавали да действат способностите на Четвъртата следатлантска епоха, се опасявали, че щяло да се получи.
Beщиците ги изгаряли просто затуй, защото окачествяваните като вещици лица, в общи линии, също били медиуми и защото чрез тяхната връзка с духовния свят, макар и по съответстващ на материализма начин, можели да излязат наяве неща, които за определени люде щели да бъдат крайно неприятни. Крайно неприятни можели да бъдат например последиците за определени общности, ако преди изгарянето на някоя вещица тя насочела вниманието върху онова, което се криело зад една или друга общност. Защото безспорно вярно е, че при потиснато съзнание се осъществява своего рода телефонна връзка с духовния свят и по такъв начин могат да се разберат какви ли не тайни. Онези, дето изгаряли вещиците, са знаели съвсем точно защо го правят. Поради единствената причина, че за тях можело да се окаже неприятно онова, което светът можел да узнае от устата на вещиците било като добрина, било като злина, ала преди всичко естествено като злина.
към текста >>
А в по-ново
време
, както знаете, чрез тях не се узнава много повече от някои сладникави неща, с оглед на което е учудващо, че хората им отделят такова голямо внимание.
И така опитът за изпитване на човешката култура чрез медиуми се провалил. В това се уверили и онези, които подведени от старите повели за пазенето в тайна и от материалистическите склонности на XIX век предприели този опит. Известно Ви е, че медиумната дейност не могла да бъде ограничена напълно, тя продължила да съществува, има я и днес; но в известен смисъл се избягвало медиумите да бъдат обучавани до такава степен, че откровенията им да се оказват от значение. Чрез намаляване на умението им онова, което медиумите все още смогват, е повече или по-малко безобидно.
А в по-ново време, както знаете, чрез тях не се узнава много повече от някои сладникави неща, с оглед на което е учудващо, че хората им отделят такова голямо внимание.
Ала портата към духовния свят, така да се каже, била отворена, при това по начин, който всъщност бил ненавременен и представлявал грешка.
към текста >>
Ала портата към духовния свят, така да се каже, била отворена, при това по начин, който всъщност бил нена
време
нен и представлявал грешка.
И така опитът за изпитване на човешката култура чрез медиуми се провалил. В това се уверили и онези, които подведени от старите повели за пазенето в тайна и от материалистическите склонности на XIX век предприели този опит. Известно Ви е, че медиумната дейност не могла да бъде ограничена напълно, тя продължила да съществува, има я и днес; но в известен смисъл се избягвало медиумите да бъдат обучавани до такава степен, че откровенията им да се оказват от значение. Чрез намаляване на умението им онова, което медиумите все още смогват, е повече или по-малко безобидно. А в по-ново време, както знаете, чрез тях не се узнава много повече от някои сладникави неща, с оглед на което е учудващо, че хората им отделят такова голямо внимание.
Ала портата към духовния свят, така да се каже, била отворена, при това по начин, който всъщност бил ненавременен и представлявал грешка.
към текста >>
Но предизвиквайки у нея вътрешни душевни преживявания чрез стари формули, произхождащи още от
време
то на атавистичното ясновидство и пазени в окултните братства, често пъти без членовете им да ги разбират, у нея били възпламенени голямо количество знания и ти естествено знаела, че тези знания трябвало да са от значение за съ
време
нното развитие на човечеството и че оставало само да се поеме по верния път, за да бъдат оползотворени.
Когато чула от устата на свой съмишленик за какво става дума, Блаватска естествено имала готовност да реагира вътрешно на казаното, защото била психична личност. Тоест тя разбирала от тези работи много повече, отколкото самият човек, който я бил уведомил. Обвити в одеждите на стереотипни изрази, старите предания възпламенили в душата и значителни познания, които тя едва ли щяла да придобие чрез самостоятелно развитие.
Но предизвиквайки у нея вътрешни душевни преживявания чрез стари формули, произхождащи още от времето на атавистичното ясновидство и пазени в окултните братства, често пъти без членовете им да ги разбират, у нея били възпламенени голямо количество знания и ти естествено знаела, че тези знания трябвало да са от значение за съвременното развитие на човечеството и че оставало само да се поеме по верния път, за да бъдат оползотворени.
към текста >>
Чрез него и се искало да действа на първо
време
.
От самата Блаватска, от личността на Блаватска не можело в духа на един висш окултизъм да се изисква съобразяване само с доброто на цялото човечество на нея и хрумнала идеята да преследва определени цели, които сама си поставила. До тук била достигнала по обрисувания от мен начин. Тогава тя настояла да бъде приета за член на едно окултно братство в Париж.
Чрез него и се искало да действа на първо време.
При обичайните условия нея естествено щели просто да я приемат, независимо че приемът на жена за член би бил своеобразно отклонение от нормите; в случая обаче този факт щял да бъде пренебрегнат, понеже се знаело, че става дума за една забележителна индивидуалност. Но приемането и просто като редови член, на нея нямало да и върши работа и затова тя поставила известни условия. Ако бъдели изпълнени тези условия, много не-ща безспорно щели да протекат другояче, ала в същото време окултното братство в известен смисъл щяло да си произнесе смъртната присъда, сиреч щяло да се обрече на недееспособност. Ето защо от Париж отказали да приемат Блаватска. Тогава тя се обърнала към Америка и там действително станала член на едно окултно братство.
към текста >>
Ако бъдели изпълнени тези условия, много не-ща безспорно щели да протекат другояче, ала в същото
време
окултното братство в известен смисъл щяло да си произнесе смъртната присъда, сиреч щяло да се обрече на недееспособност.
До тук била достигнала по обрисувания от мен начин. Тогава тя настояла да бъде приета за член на едно окултно братство в Париж. Чрез него и се искало да действа на първо време. При обичайните условия нея естествено щели просто да я приемат, независимо че приемът на жена за член би бил своеобразно отклонение от нормите; в случая обаче този факт щял да бъде пренебрегнат, понеже се знаело, че става дума за една забележителна индивидуалност. Но приемането и просто като редови член, на нея нямало да и върши работа и затова тя поставила известни условия.
Ако бъдели изпълнени тези условия, много не-ща безспорно щели да протекат другояче, ала в същото време окултното братство в известен смисъл щяло да си произнесе смъртната присъда, сиреч щяло да се обрече на недееспособност.
Ето защо от Париж отказали да приемат Блаватска. Тогава тя се обърнала към Америка и там действително станала член на едно окултно братство. Последствията били, че тя, естествено, получила достъп до не вероятно важни сведения относно намеренията на подобни окултни братства и по-точно на такива нека го кажа още тук, които изобщо не проявяват някакви стремежи към всеобщото благо на човечеството без каквито и да било разграничения в него, ами преследват користни цели в угода на определени групи. На природата на Блаватска не било присъщо да действа по начина, както искали да действат тези братства. Така се стигнало дотам, че чрез позоваване на онова, което било наричано нападки срещу конституцията на Северна Америка, ти трябвало да бъде изключена от въпросното братство.
към текста >>
Време
то е твърде кратко, за да мога още днес да Ви разкажа всичко, но нека засега да се спрем на някои отделни неща, а пък в скоро
време
може отново да се върнем към тези въпроси.
Времето е твърде кратко, за да мога още днес да Ви разкажа всичко, но нека засега да се спрем на някои отделни неща, а пък в скоро време може отново да се върнем към тези въпроси.
Да приемем, че на Блаватска се бе удало да стане член на Парижката ложа, както тя самата го желаела. Тогава ти сигурно нямаше да изпадне под въздействието на онзи, който отпосле бил почитан в Theosophical Society като някакъв махатма, без обаче да бъде такъв, и щеше да се стигне до погубването на париж-ката окултна ложа. В такъв случай нямаше да се случи много от онова, зад което сега стои същата парижка окултна ложа, или пък то вероятно щеше да се случи в услуга на някоя друга користност. Тогава някои неща са щели да протекат в друга посока, а не както са станали. Защото вече било набелязано психичната личност на Блаватска да бъде използвана за ликвидиране на парижката ложа.
към текста >>
И ако я бяха ликвидирали по окова
време
, тогава зад всичките тези хора, живеещи в историята повече или по-малко като марионетки, нямаше да стои нищо.
Да приемем, че на Блаватска се бе удало да стане член на Парижката ложа, както тя самата го желаела. Тогава ти сигурно нямаше да изпадне под въздействието на онзи, който отпосле бил почитан в Theosophical Society като някакъв махатма, без обаче да бъде такъв, и щеше да се стигне до погубването на париж-ката окултна ложа. В такъв случай нямаше да се случи много от онова, зад което сега стои същата парижка окултна ложа, или пък то вероятно щеше да се случи в услуга на някоя друга користност. Тогава някои неща са щели да протекат в друга посока, а не както са станали. Защото вече било набелязано психичната личност на Блаватска да бъде използвана за ликвидиране на парижката ложа.
И ако я бяха ликвидирали по окова време, тогава зад всичките тези хора, живеещи в историята повече или по-малко като марионетки, нямаше да стои нищо.
Силвани, Дуранте, Серджи, Чекони, целия род на синьор Ломброзо*196 и някои други не биха имали окултни кукловоди. А някоя врата, подобна на плъзгащите се, щеше да си остане затворена. Досещате се, че представям нещата донякъде фигуративно: в определени страни има редакции образно казано! с една порядъчна врата и с една плъзгаща се врата; през порядъчната се влиза в редакцията, а през плъзгащата се в някое окултно братство, което действа така, както Ви посочих това през последните дни по различни начини, и от чиято дейност възникват такива резултати, каквито Ви посочих също по различен начин. Следователно най-напред въпросът опирал до ликвидирането на нещо, за да се промени поне посоката, чиято реалност видяхме понастоящем.
към текста >>
Вие виждате обаче, че в момента, когато хора биват движени без пълен контрол над нещата, сиреч някак си с потиснато съзнание, че тогава, когато се касае за окултизъм, който се стреми не към всеобщото благо на човечеството и в наше
време
преди всичко не към реално познание, а се старае да постигне някои специални цели, тогава вече при определени обстоятелства нещата могат да вземат лош обрат.
А може би щеше да бъде държана някоя друга реч, която би тласнала нещата само в някоя друга посока.
Вие виждате обаче, че в момента, когато хора биват движени без пълен контрол над нещата, сиреч някак си с потиснато съзнание, че тогава, когато се касае за окултизъм, който се стреми не към всеобщото благо на човечеството и в наше време преди всичко не към реално познание, а се старае да постигне някои специални цели, тогава вече при определени обстоятелства нещата могат да вземат лош обрат.
към текста >>
А че разпространение добили известно количество окултни познания именно с едностранчива индийска отсянка това за съ
време
нността има съвсем определено значение.
Но както се каза, в тази ложа били достатъчно умни и от гледна точка на ложата отклонили предложението. По-късно пък някои неща били, бих казал, потулени, замъглени поради туй, че чрез своето окултно пленничество Блаватска била възпрепятствана да публикува импулсите на американската ложа с известна обагреност, както несъмнено е щяла да го стори. След като всичките тези процеси били протекли, полза от Блаватска всъщност имал единствено индийският окултизъм.
А че разпространение добили известно количество окултни познания именно с едностранчива индийска отсянка това за съвременността има съвсем определено значение.
Те се разпространили по света,те съществуват. Ала повече или по-малко неосъзнато за света останало онова, което било парализирано по посочения начин.
към текста >>
Разчитащите на такива неща винаги се ориентират към дълги отрязъци от
време
.
Разчитащите на такива неща винаги се ориентират към дълги отрязъци от време.
Те подготвят нещата, оставят ги да се развият; защото това не са отделни хора, а братства, в които приемникът поема задълженията на предхождащия го, за да продължи започнатото в същата насока.
към текста >>
На хората обаче им е извънредно трудно да бъдат наистина обективно човечни, защото в по-ново
време
склонността да бъдеш обективно човечен е слаба.
Забелязвате, че в двата примера, в които Ви назовах окултни ложи, от голяма важност е било техните същински импулси да не станат достояние на обществеността. Не бих искал да ме разберете погрешно и за това изрично казах: В основите на първия опит, който Ви описах, лежала известна почтеност.
На хората обаче им е извънредно трудно да бъдат наистина обективно човечни, защото в по-ново време склонността да бъдеш обективно човечен е слаба.
Чрез груповата душевност хората лесно допускат да бъдат изкушавани не да бъдат обективно човечни, а да служат користно на една или друга група, да се чувстват членове на една или друга група. А това само по себе си е нещо, което вече не се съгласува напълно с момента от развитието на човечеството, до който понастоящем сме стигнали. Той изисква човекът поне в известна степен да се чувства индивидуалност, поне вътрешно да се откъсне от груповото и да се научи, като човек, да принадлежи на човечеството. Макар точно нашето съвремие да показва по толкова гротескен начин до каква степен това не се удава на някои хора, все пак то е едно изискване на нашето време.
към текста >>
Макар точно нашето съвремие да показва по толкова гротескен начин до каква степен това не се удава на някои хора, все пак то е едно изискване на нашето
време
.
Не бих искал да ме разберете погрешно и за това изрично казах: В основите на първия опит, който Ви описах, лежала известна почтеност. На хората обаче им е извънредно трудно да бъдат наистина обективно човечни, защото в по-ново време склонността да бъдеш обективно човечен е слаба. Чрез груповата душевност хората лесно допускат да бъдат изкушавани не да бъдат обективно човечни, а да служат користно на една или друга група, да се чувстват членове на една или друга група. А това само по себе си е нещо, което вече не се съгласува напълно с момента от развитието на човечеството, до който понастоящем сме стигнали. Той изисква човекът поне в известна степен да се чувства индивидуалност, поне вътрешно да се откъсне от груповото и да се научи, като човек, да принадлежи на човечеството.
Макар точно нашето съвремие да показва по толкова гротескен начин до каква степен това не се удава на някои хора, все пак то е едно изискване на нашето време.
към текста >>
Следователно главната цел е да се стигне до изчистени понятия, нещата действително да се погледнат през призмата на изчистени понятия и да се разбере, че в наше
време
, но предимно чрез хора, вече са действали някои окултни, някои духовни импулси.
Насочвам вниманието Ви върху такива неща само защото е необходимо тъкмо Вие, скъпи мои приятели, да прозрете колко много днес трябва да се държи за постигането на чисти понятия. Това е възможно, само ако нещата се разглеждат духовно-научно, в противовес на което човечеството се стреми с възможно по-безсмислени понятия, с неизчистени понятия да лови риба в мътна вода.
Следователно главната цел е да се стигне до изчистени понятия, нещата действително да се погледнат през призмата на изчистени понятия и да се разбере, че в наше време, но предимно чрез хора, вече са действали някои окултни, някои духовни импулси.
Това съответства на Петия следатлантски период.
към текста >>
Въпросът обаче опира до това, че ако на
време
то Блаватска е могла да проговори, на бял свят са щели да излязат на първо място някои тайни, за които вече намекнах,тайни на определени окултни братства, свързани изцяло с желанието на пространни групи от хора.
Въпросът обаче опира до това, че ако навремето Блаватска е могла да проговори, на бял свят са щели да излязат на първо място някои тайни, за които вече намекнах,тайни на определени окултни братства, свързани изцяло с желанието на пространни групи от хора.
Казвал съм Ви: В основата на възникването и развитието на онова, което може да се нарече народностен характер, лежат закони. Във външния физически свят тези закони обикновено не се познават. И това на първо време не е зле, тъй като те трябва да бъдат опознати само от човек, който ще ги приеме с чисти ръце. Намесата в онова, което като духовни сили пулсира в развитието на човечеството върху почва, на която например се изграждат народностни характери, намесата по користен начин, както го вършат някои съвременни братства с това именно са взаимосвързани най-трудните изпитания на цялото човечество в настоящето и в бъдещето. Всичко, което протича по време на еволюцията, протича закономерно, протича редовно, протича в зависимост от определени сили.
към текста >>
И това на първо
време
не е зле, тъй като те трябва да бъдат опознати само от човек, който ще ги приеме с чисти ръце.
Въпросът обаче опира до това, че ако навремето Блаватска е могла да проговори, на бял свят са щели да излязат на първо място някои тайни, за които вече намекнах,тайни на определени окултни братства, свързани изцяло с желанието на пространни групи от хора. Казвал съм Ви: В основата на възникването и развитието на онова, което може да се нарече народностен характер, лежат закони. Във външния физически свят тези закони обикновено не се познават.
И това на първо време не е зле, тъй като те трябва да бъдат опознати само от човек, който ще ги приеме с чисти ръце.
Намесата в онова, което като духовни сили пулсира в развитието на човечеството върху почва, на която например се изграждат народностни характери, намесата по користен начин, както го вършат някои съвременни братства с това именно са взаимосвързани най-трудните изпитания на цялото човечество в настоящето и в бъдещето. Всичко, което протича по време на еволюцията, протича закономерно, протича редовно, протича в зависимост от определени сили. Хората се намесват отчасти несъзнателно, а ако са членове на окултни братства – съзнателно.
към текста >>
Намесата в онова, което като духовни сили пулсира в развитието на човечеството върху почва, на която например се изграждат народностни характери, намесата по користен начин, както го вършат някои съ
време
нни братства с това именно са взаимосвързани най-трудните изпитания на цялото човечество в настоящето и в бъдещето.
Въпросът обаче опира до това, че ако навремето Блаватска е могла да проговори, на бял свят са щели да излязат на първо място някои тайни, за които вече намекнах,тайни на определени окултни братства, свързани изцяло с желанието на пространни групи от хора. Казвал съм Ви: В основата на възникването и развитието на онова, което може да се нарече народностен характер, лежат закони. Във външния физически свят тези закони обикновено не се познават. И това на първо време не е зле, тъй като те трябва да бъдат опознати само от човек, който ще ги приеме с чисти ръце.
Намесата в онова, което като духовни сили пулсира в развитието на човечеството върху почва, на която например се изграждат народностни характери, намесата по користен начин, както го вършат някои съвременни братства с това именно са взаимосвързани най-трудните изпитания на цялото човечество в настоящето и в бъдещето.
Всичко, което протича по време на еволюцията, протича закономерно, протича редовно, протича в зависимост от определени сили. Хората се намесват отчасти несъзнателно, а ако са членове на окултни братства – съзнателно.
към текста >>
Всичко, което протича по
време
на еволюцията, протича закономерно, протича редовно, протича в зависимост от определени сили.
Въпросът обаче опира до това, че ако навремето Блаватска е могла да проговори, на бял свят са щели да излязат на първо място някои тайни, за които вече намекнах,тайни на определени окултни братства, свързани изцяло с желанието на пространни групи от хора. Казвал съм Ви: В основата на възникването и развитието на онова, което може да се нарече народностен характер, лежат закони. Във външния физически свят тези закони обикновено не се познават. И това на първо време не е зле, тъй като те трябва да бъдат опознати само от човек, който ще ги приеме с чисти ръце. Намесата в онова, което като духовни сили пулсира в развитието на човечеството върху почва, на която например се изграждат народностни характери, намесата по користен начин, както го вършат някои съвременни братства с това именно са взаимосвързани най-трудните изпитания на цялото човечество в настоящето и в бъдещето.
Всичко, което протича по време на еволюцията, протича закономерно, протича редовно, протича в зависимост от определени сили.
Хората се намесват отчасти несъзнателно, а ако са членове на окултни братства – съзнателно.
към текста >>
Много работи се провалят, поради което се разчита именно на дълги отрязъци от
време
, разчита се и на много възможности в случаите, където се имат пред вид такива неща.
За преценката на тези неща е нужно наличието на споменатия от мен вчера по-широк хоризонт, придобиването на един по-широк хоризонт. Представих Ви още веднъж в чии ръце Блаватска е била в известна степен играчка, за да Ви обърна внимание как една такава играчка е била подмятана от запад на изток, от Америка към Индия, понеже чрез манипулиране на хора, в играта вече участвали сили за постигането на една или друга цел, като се използват бих казал залегнали в народностния характер страсти и чувства на хората, които обаче по-напред биват подработвани. Ето кое, с други думи, е много важно. В случая въпросът опира до наличието на поглед за нещата, на поглед, за да се съзре как един поставен на определено място човек, чрез вида на намиращите се в него, в кръвта му страсти, може в един или друг смисъл да бъде изложен на известни влияния. При това, естествено, трябва да се знае, че от мястото, на което сетне ще бъде поставен, могат да се постигнат определени неща.
Много работи се провалят, поради което се разчита именно на дълги отрязъци от време, разчита се и на много възможности в случаите, където се имат пред вид такива неща.
Преди всичко се разчита на това, че малцина са склонни да проявят поне малко усет за големите взаимозависимости.
към текста >>
Който действително познава този период не само според външната история, както го представят днес, а такъв, какъвто е бил, нему е известно, че по онова
време
такова включване на духовния свят под форма та на реални видения като разказаното за кайзер Ото Червенобрадия е било нещо съвсем обичайно и че духовните импулси изцяло са изпълнявали своята важна роля.
Който действително познава този период не само според външната история, както го представят днес, а такъв, какъвто е бил, нему е известно, че по онова време такова включване на духовния свят под форма та на реални видения като разказаното за кайзер Ото Червенобрадия е било нещо съвсем обичайно и че духовните импулси изцяло са изпълнявали своята важна роля.
Авторът на тази история изрично отбелязва, че на младини записвал много други истории, както правели и други негови съвременници. Човекът, документирал историята за Добрия Герхард, живял приблизително по времето на Волфрам фон Ешенбах и се казвал Рудолф фон Хоенемс. Той съобщава, че бил написал и други работи, но унищожил всичко, и то за туй, защото били приказни истории. Тази история обаче погледната външно, тя впрочем също не е историческа, тоест не би могла да стои в нашите днешни, съблюдаващи само физическата Майя учебници по история той я смята за строго историческа, а не за приказка. Вярно, че той я разказва по начин,по който тя не може да бъде сравнена с външната, чисто физическата история, но пък я разказва по-истинно, отколкото може да бъде външната, чисто физическата история,която в основите си е Майя.
към текста >>
Авторът на тази история изрично отбелязва, че на младини записвал много други истории, както правели и други негови съ
време
нници.
Който действително познава този период не само според външната история, както го представят днес, а такъв, какъвто е бил, нему е известно, че по онова време такова включване на духовния свят под форма та на реални видения като разказаното за кайзер Ото Червенобрадия е било нещо съвсем обичайно и че духовните импулси изцяло са изпълнявали своята важна роля.
Авторът на тази история изрично отбелязва, че на младини записвал много други истории, както правели и други негови съвременници.
Човекът, документирал историята за Добрия Герхард, живял приблизително по времето на Волфрам фон Ешенбах и се казвал Рудолф фон Хоенемс. Той съобщава, че бил написал и други работи, но унищожил всичко, и то за туй, защото били приказни истории. Тази история обаче погледната външно, тя впрочем също не е историческа, тоест не би могла да стои в нашите днешни, съблюдаващи само физическата Майя учебници по история той я смята за строго историческа, а не за приказка. Вярно, че той я разказва по начин,по който тя не може да бъде сравнена с външната, чисто физическата история, но пък я разказва по-истинно, отколкото може да бъде външната, чисто физическата история,която в основите си е Майя. Разказът му е предвиден именно за Четвъртия следатлантски период.
към текста >>
Човекът, документирал историята за Добрия Герхард, живял приблизително по
време
то на Волфрам фон Ешенбах и се казвал Рудолф фон Хоенемс.
Който действително познава този период не само според външната история, както го представят днес, а такъв, какъвто е бил, нему е известно, че по онова време такова включване на духовния свят под форма та на реални видения като разказаното за кайзер Ото Червенобрадия е било нещо съвсем обичайно и че духовните импулси изцяло са изпълнявали своята важна роля. Авторът на тази история изрично отбелязва, че на младини записвал много други истории, както правели и други негови съвременници.
Човекът, документирал историята за Добрия Герхард, живял приблизително по времето на Волфрам фон Ешенбах и се казвал Рудолф фон Хоенемс.
Той съобщава, че бил написал и други работи, но унищожил всичко, и то за туй, защото били приказни истории. Тази история обаче погледната външно, тя впрочем също не е историческа, тоест не би могла да стои в нашите днешни, съблюдаващи само физическата Майя учебници по история той я смята за строго историческа, а не за приказка. Вярно, че той я разказва по начин,по който тя не може да бъде сравнена с външната, чисто физическата история, но пък я разказва по-истинно, отколкото може да бъде външната, чисто физическата история,която в основите си е Майя. Разказът му е предвиден именно за Четвъртия следатлантски период.
към текста >>
След като по
време
на тези разисквания винаги го повтарях, Вие знаете, че тук не става дума да се вземе страна за едно или друго, а да се изложат факти, които да послужат като основа при даването на оценка за нещата.
След като по време на тези разисквания винаги го повтарях, Вие знаете, че тук не става дума да се вземе страна за едно или друго, а да се изложат факти, които да послужат като основа при даването на оценка за нещата.
Само желаещият да не бъде обективен, ще упрекне в необективност представянето, което ще се опитам да направя. От човек, който не иска да бъде обективен, не може естествено да се желае да смята за обективно онова, което е обективно. При разказа за Добрия Герхард съществено е не само включването на духовния свят, но и това, че една водеща,направляваща личност получава от духовния свят импулса да се обърне към един член на комерсиалния свят, на света на търговците. И действително историческото в случая е, че по онова време в Централна Европа представителите на двора, от който бил Ото Червенобрадия, протежирали именно търговската страна на градовете. За Европа това било времето на разрастване на търговското дело.
към текста >>
И действително историческото в случая е, че по онова
време
в Централна Европа представителите на двора, от който бил Ото Червенобрадия, протежирали именно търговската страна на градовете.
След като по време на тези разисквания винаги го повтарях, Вие знаете, че тук не става дума да се вземе страна за едно или друго, а да се изложат факти, които да послужат като основа при даването на оценка за нещата. Само желаещият да не бъде обективен, ще упрекне в необективност представянето, което ще се опитам да направя. От човек, който не иска да бъде обективен, не може естествено да се желае да смята за обективно онова, което е обективно. При разказа за Добрия Герхард съществено е не само включването на духовния свят, но и това, че една водеща,направляваща личност получава от духовния свят импулса да се обърне към един член на комерсиалния свят, на света на търговците.
И действително историческото в случая е, че по онова време в Централна Европа представителите на двора, от който бил Ото Червенобрадия, протежирали именно търговската страна на градовете.
За Европа това било времето на разрастване на търговското дело.
към текста >>
За Европа това било
време
то на разрастване на търговското дело.
След като по време на тези разисквания винаги го повтарях, Вие знаете, че тук не става дума да се вземе страна за едно или друго, а да се изложат факти, които да послужат като основа при даването на оценка за нещата. Само желаещият да не бъде обективен, ще упрекне в необективност представянето, което ще се опитам да направя. От човек, който не иска да бъде обективен, не може естествено да се желае да смята за обективно онова, което е обективно. При разказа за Добрия Герхард съществено е не само включването на духовния свят, но и това, че една водеща,направляваща личност получава от духовния свят импулса да се обърне към един член на комерсиалния свят, на света на търговците. И действително историческото в случая е, че по онова време в Централна Европа представителите на двора, от който бил Ото Червенобрадия, протежирали именно търговската страна на градовете.
За Европа това било времето на разрастване на търговското дело.
към текста >>
'Впрочем би трябвало да имаме предвид, че се пренасяме във
време
, когато не е могло да се говори за връзки по море между Изтока и Запада; търговските пътища били изцяло сухоземни.
'Впрочем би трябвало да имаме предвид, че се пренасяме във време, когато не е могло да се говори за връзки по море между Изтока и Запада; търговските пътища били изцяло сухоземни.
Такива комерчески пред разположени хора като Добрия Герхард, който, както се каза, живеел в Кьолн, спомагали за осъществява нето на търговските връзки от Кьолн чак до Ориента и обратно. Доколкото се използвали кораби, това по принцип било от второстепенно значение основната роля изпълнявали сухоземните пътища. Ето защо и морските връзки по принцип не били нищо друго освен бих казал опити със средствата на примитивно то корабоплаване да се постигне нещо, което по онова време в далеч по-големи размери се извършвало по суша. Следователно ние имаме работа главно със сухоземните пътища и отчасти с наченките на корабоплаването. Особеното е, че биваме насочени именно към този период.
към текста >>
Ето защо и морските връзки по принцип не били нищо друго освен бих казал опити със средствата на примитивно то корабоплаване да се постигне нещо, което по онова
време
в далеч по-големи размери се извършвало по суша.
'Впрочем би трябвало да имаме предвид, че се пренасяме във време, когато не е могло да се говори за връзки по море между Изтока и Запада; търговските пътища били изцяло сухоземни. Такива комерчески пред разположени хора като Добрия Герхард, който, както се каза, живеел в Кьолн, спомагали за осъществява нето на търговските връзки от Кьолн чак до Ориента и обратно. Доколкото се използвали кораби, това по принцип било от второстепенно значение основната роля изпълнявали сухоземните пътища.
Ето защо и морските връзки по принцип не били нищо друго освен бих казал опити със средствата на примитивно то корабоплаване да се постигне нещо, което по онова време в далеч по-големи размери се извършвало по суша.
Следователно ние имаме работа главно със сухоземните пътища и отчасти с наченките на корабоплаването. Особеното е, че биваме насочени именно към този период. Голямото корабоплаване се появява значително по-късно.
към текста >>
Ако освен туй приемете за вярно казаното от мен преди известно
време
, че в съзряващите и разрастващи те се особено от Джейкъб І*199 насетне окултни братства от векове се преподавало като непоклатима истина, че цялото световно господство през Петия следатлантски период трябвало да се поеме от англосаксонската раса така се казва в тази взаимовръзка, това вече го обясних, тогава ще откриете една истинска система в това надмогване и в известен смисъл ликвидиране на морското господство на другите.
Ако освен туй приемете за вярно казаното от мен преди известно време, че в съзряващите и разрастващи те се особено от Джейкъб І*199 насетне окултни братства от векове се преподавало като непоклатима истина, че цялото световно господство през Петия следатлантски период трябвало да се поеме от англосаксонската раса така се казва в тази взаимовръзка, това вече го обясних, тогава ще откриете една истинска система в това надмогване и в известен смисъл ликвидиране на морското господство на другите.
А прибавили се и споменаваното също от мен относно преподаваното някога и сега, че тази пета следатлантска раса на английски говорещите народи, както се казва, трябвало да надмогне народите от латинската раса, тогава вече ще установите систематичното в историческите процеси.
към текста >>
При известни обстоятелства такова прекратяване може да се предизвика най-добре, като другият бъде насърчаван известно
време
и по такъв начин бъде направен подвластен.
Главното, на което трябва да се обърне внимание, е редуването между английски говорещите народи и на родите, говорещи някаква форма на латинския език. По-новата история не може да се разбере, ако не се знае, че важното преди всичко е и че така се направляват нещата всемирните явления да се уредят в полза на английски говорещите народи така, че да се прекрати влиянието на народите, говорещи някаква форма на латинския език.
При известни обстоятелства такова прекратяване може да се предизвика най-добре, като другият бъде насърчаван известно време и по такъв начин бъде направен подвластен.
Така може би най-добре се постига неговото поглъщане.
към текста >>
Специално внимание особено по
време
то, когато било подготвяно ставащото понастоящем, се отделяло обаче на преодоляването на всички онези импулси, които се формирали сред латинянството.
В окултните братства, споменавани от мен по различен повод, на Централна Европа не се отрежда особено значение; защото не е нужно много ум, за да се знае, че Германия например притежава само една трийсет и трета от цялата суха, сиреч покрита със суша земя. Това несъмнено е доста малко в сравнение с една четвърт от цялата покрита със суша земя, към която се прибавя и господството по море. Следователно Централна Европа не е регион, на който да се отделя специално внимание.
Специално внимание особено по времето, когато било подготвяно ставащото понастоящем, се отделяло обаче на преодоляването на всички онези импулси, които се формирали сред латинянството.
към текста >>
Удивителни са късогледството при съ
време
нното разглеждане на историята и недостатъчната склонност към задълбочаване в характерните неща.
Удивителни са късогледството при съвременното разглеждане на историята и недостатъчната склонност към задълбочаване в характерните неща.
Вече съм изтъквал, че важно е не онова, което ни предлага едно разглеждане на историята, оставено толкова дълго време да бъде прагматично, сиреч: сега се случва това, после това, после онова, после пък окова, така както нещата следват едно подир друго; въпросът е не в това, а в опознаването на събитията, в рамките на които характерните в различни отношения факти следват един подир друг. Най-важното е да се посочат фактите, да се посочи онова, което бих казал в областта на Майя издава разположените на заден план сили. Прагматичното разглеждане на съвременната история трябва да бъде заменено от едно симптоматично разглеждане на историята.
към текста >>
Вече съм изтъквал, че важно е не онова, което ни предлага едно разглеждане на историята, оставено толкова дълго
време
да бъде прагматично, сиреч: сега се случва това, после това, после онова, после пък окова, така както нещата следват едно подир друго; въпросът е не в това, а в опознаването на събитията, в рамките на които характерните в различни отношения факти следват един подир друг.
Удивителни са късогледството при съвременното разглеждане на историята и недостатъчната склонност към задълбочаване в характерните неща.
Вече съм изтъквал, че важно е не онова, което ни предлага едно разглеждане на историята, оставено толкова дълго време да бъде прагматично, сиреч: сега се случва това, после това, после онова, после пък окова, така както нещата следват едно подир друго; въпросът е не в това, а в опознаването на събитията, в рамките на които характерните в различни отношения факти следват един подир друг.
Най-важното е да се посочат фактите, да се посочи онова, което бих казал в областта на Майя издава разположените на заден план сили. Прагматичното разглеждане на съвременната история трябва да бъде заменено от едно симптоматично разглеждане на историята.
към текста >>
Прагматичното разглеждане на съ
време
нната история трябва да бъде заменено от едно симптоматично разглеждане на историята.
Удивителни са късогледството при съвременното разглеждане на историята и недостатъчната склонност към задълбочаване в характерните неща. Вече съм изтъквал, че важно е не онова, което ни предлага едно разглеждане на историята, оставено толкова дълго време да бъде прагматично, сиреч: сега се случва това, после това, после онова, после пък окова, така както нещата следват едно подир друго; въпросът е не в това, а в опознаването на събитията, в рамките на които характерните в различни отношения факти следват един подир друг. Най-важното е да се посочат фактите, да се посочи онова, което бих казал в областта на Майя издава разположените на заден план сили.
Прагматичното разглеждане на съвременната история трябва да бъде заменено от едно симптоматично разглеждане на историята.
към текста >>
Не мога, естествено, да разкажа цялата история нямаме достатъчно
време
за това.
Реформаторски настроените си избрали свой крал курфюрста Фридрих Пфалцки, който през 1619 г. бил избран за крал на Чехия. Последвала, както знаете, Белогорската битка*200. До избирането на курфюрста всичко произтичало от известни страсти на хората към реформаторското движение, от едно противопоставяне на принудителните мерки, които били предприети срещу Реформацията чрез затварянето и разрушаването на протестантски църкви в Браунау и манастира Граб.
Не мога, естествено, да разкажа цялата история нямаме достатъчно време за това.
Обърнете обаче внимание на следното: Курфюрстът Фридрих Пфалцки бива избран. Доколкото те си избират свой собствен крал, това са може с пълно право да се каже човешки страсти, човешки ентусиазъм, нямам нищо против да го нарека и човешки идеализъм, легнал в основата на събитията.
към текста >>
Е, на
време
то това не се удало.
Но защо пък тъкмо пфалцкият курфюрст бил избран за крал на Чехия? Това ще Ви стане ясно, щом узнаете, че той бил зет на Джейкъб I, на същия Джейкъб І, който стои в началото на обновлението на братствата! Виждате как тук в играта се намесва една ръка, която явно трябва да се има предвид, когато се вглеждаме в симптоматичната история;тук в играта се намесва фактът, че нещата отнякъде трябвало да се насочат в едно съвсем определено направление.
Е, навремето това не се удало.
Вижда се обаче как пръстът участва в играта. За онова, което под формата на импулси трябвало да се включи тук, по-важно от всички други взаимозависимости е, че зетят на Джейкъб І, на един от най-значителните хора на окултизма, бил включен точно на това място.
към текста >>
Щe трябва да има предвид как по онова
време
южната част на Централна Европа Австрия, била изцяло във връзка с всичко латинско и дори имала сключен истински съюз с Франция, докато северната част на Централна Европа макар и не от самото начало, а едва по-късно – била привлечена от онова, което от определен ъгъл трябвало да бъде изградено в английски говорещата пета следатлантска раса.
Нека се спрем на един по-късен момент. Днес можете да вземете никой учебник по история и да проследите хода на Седемгодишнита война *201. Разбира се, този ход на Седемгодишната война също е представен повърхностно. А ако човек иска да схване за какво става дума, ако по-желае да изследва историческите сили, конто са намесени в случая, той ще трябва да има правилен поглед върху стечението на различни обстоятелства.
Щe трябва да има предвид как по онова време южната част на Централна Европа Австрия, била изцяло във връзка с всичко латинско и дори имала сключен истински съюз с Франция, докато северната част на Централна Европа макар и не от самото начало, а едва по-късно – била привлечена от онова, което от определен ъгъл трябвало да бъде изградено в английски говорещата пета следатлантска раса.
към текста >>
Ако се вгледате в съюзите и във всичко, което абстрахирайки се от Майя е ставало по онова
време
, пред себе си ще имате войната, водена фактически между Англия и Франция заради Северна Америка и Индия.
Ако се вгледате в съюзите и във всичко, което абстрахирайки се от Майя е ставало по онова време, пред себе си ще имате войната, водена фактически между Англия и Франция заради Северна Америка и Индия.
Протичащото в Европа представлява всъщност само нейно бледо отражение. Защото, сравните ли всичко, разиграло се в цялостен вид сиреч разширите ли своя хоризонт! -, Вие ще видите,че по онова време борбата се вихрела между Англия и Франция, но в сметката вече влизали именно Северна Америка и Индия. Ставало въпрос коя от двете сили ще се изхитри да насочи обстоятелствата така, че да отнеме на другата господството над Северна Америка, респективно над Индия. Тук става дума за големи предвиждания, става дума за овладяването на значителни импулси.
към текста >>
-, Вие ще видите,че по онова
време
борбата се вихрела между Англия и Франция, но в сметката вече влизали именно Северна Америка и Индия.
Ако се вгледате в съюзите и във всичко, което абстрахирайки се от Майя е ставало по онова време, пред себе си ще имате войната, водена фактически между Англия и Франция заради Северна Америка и Индия. Протичащото в Европа представлява всъщност само нейно бледо отражение. Защото, сравните ли всичко, разиграло се в цялостен вид сиреч разширите ли своя хоризонт!
-, Вие ще видите,че по онова време борбата се вихрела между Англия и Франция, но в сметката вече влизали именно Северна Америка и Индия.
Ставало въпрос коя от двете сили ще се изхитри да насочи обстоятелствата така, че да отнеме на другата господството над Северна Америка, респективно над Индия. Тук става дума за големи предвиждания, става дума за овладяването на значителни импулси. И наистина влиянието, постигнато от Англия в Северна Америка, която била отнета от Франция, това влияние било извоювано по бойните полета на Силезия през Седемгодишната война!
към текста >>
А като се разсъди как е постъпвал и по-специално какво впечатление е правел на своите съ
време
нници, на онези, които си имали работа с него, получава се една картина за характера му, забелязвана от всеки, който има усет за такива характери.
На трона в Хановер трябвало да дойде друг член на английския двор. Избран бил или работата била нагласена така, че на хановерския трон, който преди туй бил свързан с английския, бил докаран Ернст Ayгycт*203, херцог на Къмбърланд. Та този Ернст Аугуст, той бил на шейсет и шест години, дошъл на трона в Хановер. Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер, английските вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне! Просто заради цялостния си нрав, заради своето поведение бил известен направо като кошмарна личност.
А като се разсъди как е постъпвал и по-специално какво впечатление е правел на своите съвременници, на онези, които си имали работа с него, получава се една картина за характера му, забелязвана от всеки, който има усет за такива характери.
Всъщност поданиците на Хановер не могли да го разберат,смятали го за грубиян. Груб той наистина бил толкова груб, че поетът Томас Мур казва: Той несъмнено беше от династията на Велзевулите. Но Вие знаете приказката, че в немския език човек лъже, когато иска да бъде учтив. Към грубостите понякога се проявява разбиране, стига да е налице условието, че щом никой ще грубиянства, то той поне ще бъде прям. А когато Ернст Аугуст грубиянствал, той винаги лъжел и тъкмо това в Хановер не могли изобщо да го проумеят.
към текста >>
От Запада те навярно трябвало да се прехвърлят в Далечния изток, ала на първо
време
не в Индия, а в друга част на Изтока в руския Изток.
И тъй, въпросът е да се разбере как с прехода от Четвъртия следатлантски период, където комерсиалното все още изпитвало импулсите от духовния свят, както е посочено в "Добрия Герхард", как с този преход комерсиалното било прехвърлено в нещо друго окултно в онова окултно, което се съпровожда от така наречените "Братя на сянката". Те спазват известни принципи, но от тяхно гледище издаването на тези принципи би било много опасно. Оттук и тогавашното голямо старание, с което се внимавало да не би Блаватска да издаде нещата или пък да не би чрез нея те да попаднат в чужди ръце.
От Запада те навярно трябвало да се прехвърлят в Далечния изток, ала на първо време не в Индия, а в друга част на Изтока в руския Изток.
към текста >>
Разказах Ви толкова много окултни факти, че в известен смисъл изчерпах
време
то си и сега остава да Ви предложа още няколко бележки от по-новата история.
Когато развие усет за намиращото се зад Майя, човек може да разбере, че външните средства, външните мерки донякъде могат да имат различна стойност, различна тежест в общата взаимовръзка. Нека се спрем на един случай от по-новата история.
Разказах Ви толкова много окултни факти, че в известен смисъл изчерпах времето си и сега остава да Ви предложа още няколко бележки от по-новата история.
Това е извън предвиденото време. Никой не бива да казва, че съм отнел от времето, посветено на окултизма,понеже тези неща също така са важни.
към текста >>
Това е извън предвиденото
време
.
Когато развие усет за намиращото се зад Майя, човек може да разбере, че външните средства, външните мерки донякъде могат да имат различна стойност, различна тежест в общата взаимовръзка. Нека се спрем на един случай от по-новата история. Разказах Ви толкова много окултни факти, че в известен смисъл изчерпах времето си и сега остава да Ви предложа още няколко бележки от по-новата история.
Това е извън предвиденото време.
Никой не бива да казва, че съм отнел от времето, посветено на окултизма,понеже тези неща също така са важни.
към текста >>
Никой не бива да казва, че съм отнел от
време
то, посветено на окултизма,понеже тези неща също така са важни.
Когато развие усет за намиращото се зад Майя, човек може да разбере, че външните средства, външните мерки донякъде могат да имат различна стойност, различна тежест в общата взаимовръзка. Нека се спрем на един случай от по-новата история. Разказах Ви толкова много окултни факти, че в известен смисъл изчерпах времето си и сега остава да Ви предложа още няколко бележки от по-новата история. Това е извън предвиденото време.
Никой не бива да казва, че съм отнел от времето, посветено на окултизма,понеже тези неща също така са важни.
към текста >>
И ето че по онова
време
"случайно", разбира се, е длъжен да каже човек, ако е материалист, но "неслучайно" ще каже всеки, щом не е материалист именно синьор Натан*205 (какво италианско име!) заемаше поста кмет на Рим.
Сега обаче въпросът беше да се намери подходяща личност, която да поднесе на царя почитанията на Рим. Трябваше да бъде личност от особен вид. Такива неща се подготвят дълго отнапред, та в съответния момент, бих казал от непосредствена близост, само да бъдат насочени. За поднасяне почитанията на Рим към царя, на латинския Запад към така наречения славянски Изток не можеше да се вземе кой да е, ако се целеше постигането на впечатляващо въздействие. Трябваше да бъде някоя изключителна личност; трябваше да бъде дори някоя личност, която нямаше лесно да се отзове.
И ето че по онова време "случайно", разбира се, е длъжен да каже човек, ако е материалист, но "неслучайно" ще каже всеки, щом не е материалист именно синьор Натан*205 (какво италианско име!) заемаше поста кмет на Рим.
Той беше напълно в правото си да бъде демократично настроен и да не проявява никаква склонност за правене на реверанс тъкмо на един цар. По-начало италианското си гражданство бе придобил малко преди да стане кмет на Рим, а дотогава беше английски поданик. Смесената му кръв не можеше да се пренебрегне той беше син на майка германка, а името Натан получил, понеже негов баща бил известният италиански революционер Мацини*206. Това беше положението.
към текста >>
Днес например се знае, че от този момент нататък за преписката, която се водела в рамките на Тройния съюз, неизменно се получавали свое
време
нни сведения в Петербург!
Ако го склоняха да направи реверанс на царя, можеше да се твърди, че демокрацията основно е промени ла убежденията си. Сторил го е не някой обикновен човек, а такъв, който е врял и кипял в демокрацията, но... бил е също така добре обработен. Оттам насетне някои неща започват да стават деликатни.
Днес например се знае, че от този момент нататък за преписката, която се водела в рамките на Тройния съюз, неизменно се получавали своевременни сведения в Петербург!
И този път не минало съвсем без участието на човешки страсти, понеже изключителна роля при предаването на сведенията изиграва една дама, създала си "сестрински" път между Рим и Петербург*207. Стига да поиска, човек естествено може да приписва подобни неща на случайността; който обаче желае да прозре зад света на Майя, няма да ги приписва на случайността, а ще търси сред тях по-дълбоки взаимовръзки. А когато се търсят такива по-дълбоки взаимовръзки, тогава вече не ще бъде възможно да се лъже толкова много, както се лъже сега, вече не ще бъде възможно такова замайване на хората с цел да бъдат отклонявани от истината, от онова, което е най-важното.
към текста >>
Но наместо вниманието да се насочи към това истинско първоначало на проблема, което е първоначало дотолкова, доколко то е могло да бъде предотвратено, по-удобно беше, разбира се,
време
то на хората да се запълва, като им се говори за "ужасите в Белгия".
Защото това го казвам само в интерес на истината за най-широки кръгове, разбира се, би било крайно неприятно хората да узнаят, че в Белгия нямаше да се извърши никаква инвазия, ако лорд Грей сега той е именно и лорд, ако сър Едуард Грей бе произнесъл онова изречение, за което вече Ви говорих. Тогава цялата история с Белгия щеше да се размине, щеше да се избегне, нямаше да се случи.
Но наместо вниманието да се насочи към това истинско първоначало на проблема, което е първоначало дотолкова, доколко то е могло да бъде предотвратено, по-удобно беше, разбира се, времето на хората да се запълва, като им се говори за "ужасите в Белгия".
До тях обаче нямаше да се стигне, ако навремето сър Едуард Грей бе пред приел единствената непосредствена мярка. А за да може простата истина да се обвие в мъгла, нужно е естествено нещо друго, което да действа на човешките страсти, на оправдани страсти, на нравственото. Вярно, срещу това не бива да се възразява нищо. На човек му е потребно нещо друго. А характерното за нашата съвременност е тъкмо това, че до ден днешен и сега то е особено мъчително се правят какви ли не усилия за прикриване на истината, за забулването и пред хората.
към текста >>
До тях обаче нямаше да се стигне, ако на
време
то сър Едуард Грей бе пред приел единствената непосредствена мярка.
Защото това го казвам само в интерес на истината за най-широки кръгове, разбира се, би било крайно неприятно хората да узнаят, че в Белгия нямаше да се извърши никаква инвазия, ако лорд Грей сега той е именно и лорд, ако сър Едуард Грей бе произнесъл онова изречение, за което вече Ви говорих. Тогава цялата история с Белгия щеше да се размине, щеше да се избегне, нямаше да се случи. Но наместо вниманието да се насочи към това истинско първоначало на проблема, което е първоначало дотолкова, доколко то е могло да бъде предотвратено, по-удобно беше, разбира се, времето на хората да се запълва, като им се говори за "ужасите в Белгия".
До тях обаче нямаше да се стигне, ако навремето сър Едуард Грей бе пред приел единствената непосредствена мярка.
А за да може простата истина да се обвие в мъгла, нужно е естествено нещо друго, което да действа на човешките страсти, на оправдани страсти, на нравственото. Вярно, срещу това не бива да се възразява нищо. На човек му е потребно нещо друго. А характерното за нашата съвременност е тъкмо това, че до ден днешен и сега то е особено мъчително се правят какви ли не усилия за прикриване на истината, за забулването и пред хората.
към текста >>
А характерното за нашата съ
време
нност е тъкмо това, че до ден днешен и сега то е особено мъчително се правят какви ли не усилия за прикриване на истината, за забулването и пред хората.
Но наместо вниманието да се насочи към това истинско първоначало на проблема, което е първоначало дотолкова, доколко то е могло да бъде предотвратено, по-удобно беше, разбира се, времето на хората да се запълва, като им се говори за "ужасите в Белгия". До тях обаче нямаше да се стигне, ако навремето сър Едуард Грей бе пред приел единствената непосредствена мярка. А за да може простата истина да се обвие в мъгла, нужно е естествено нещо друго, което да действа на човешките страсти, на оправдани страсти, на нравственото. Вярно, срещу това не бива да се възразява нищо. На човек му е потребно нещо друго.
А характерното за нашата съвременност е тъкмо това, че до ден днешен и сега то е особено мъчително се правят какви ли не усилия за прикриване на истината, за забулването и пред хората.
към текста >>
Аз вече поясних: Съ
време
нна Италия всъщност е възникнала по околен път и фактически дължи съществуването си на Германия; това обаче стои във връзка с много неща.
В даден момент Бисмарк поддържал във Флоренция и в Торино връзка с никой си Узедом*208.
Аз вече поясних: Съвременна Италия всъщност е възникнала по околен път и фактически дължи съществуването си на Германия; това обаче стои във връзка с много неща.
Описваните от мен обстоятелства си имат своите дълбоки първопричини, а в политиката се намесват разнообразни нишки. Така по едно време се намесили нишки, чрез които трябвало да бъдат спечелени именно италианските републиканци накратко, в даден момент във Флоренция и в Торино съществувала връзка между Бисмарк и Узедом. Въпросният Узедом бил приятел на Мацини, приятел на други хора, които пък имали известна тежест сред някои кръгове от народа. Узедом бил човек, който всъщност прекалявал с позата си на разумен мъж и който назначил за свой частен секретар някакъв псевдомацинист. Впоследствие се оказало, че частният му секретар, за когото уж се знаело, че е посветен в секретните дела на тайните съюзи на Мацини, бил най-обикновен шпионин.
към текста >>
Така по едно
време
се намесили нишки, чрез които трябвало да бъдат спечелени именно италианските републиканци накратко, в даден момент във Флоренция и в Торино съществувала връзка между Бисмарк и Узедом.
В даден момент Бисмарк поддържал във Флоренция и в Торино връзка с никой си Узедом*208. Аз вече поясних: Съвременна Италия всъщност е възникнала по околен път и фактически дължи съществуването си на Германия; това обаче стои във връзка с много неща. Описваните от мен обстоятелства си имат своите дълбоки първопричини, а в политиката се намесват разнообразни нишки.
Така по едно време се намесили нишки, чрез които трябвало да бъдат спечелени именно италианските републиканци накратко, в даден момент във Флоренция и в Торино съществувала връзка между Бисмарк и Узедом.
Въпросният Узедом бил приятел на Мацини, приятел на други хора, които пък имали известна тежест сред някои кръгове от народа. Узедом бил човек, който всъщност прекалявал с позата си на разумен мъж и който назначил за свой частен секретар някакъв псевдомацинист. Впоследствие се оказало, че частният му секретар, за когото уж се знаело, че е посветен в секретните дела на тайните съюзи на Мацини, бил най-обикновен шпионин. Бисмарк разказва тази история съвсем простодушно и като извинение за това, че е бил подведен, добавя: Но Узедом беше изтъкнат франкмасон. Така човек може да разказва дълго, при което често ще се установява, че съпричастните в дадения случай хора са абсолютно невинни, защото простете за тривиалния израз същинските кукловоди остават скрити зад кулисите.
към текста >>
И аз още днес смея да изрека: Ако в нашето Антропософско общество би трябвало да продължи съществуването на някои течения, които поради човешка суетност в частност си позволяват да използват за собствена угода онова, което
време
нно се пази в определени кръгове абсолютно по същата причина, по каквато например в университетите към посещаване на втори курс се приканват не кои да е, а само прослушалите първи курс, тогава вече няма да има нищо езотерично.
И аз още днес смея да изрека: Ако в нашето Антропософско общество би трябвало да продължи съществуването на някои течения, които поради човешка суетност в частност си позволяват да използват за собствена угода онова, което временно се пази в определени кръгове абсолютно по същата причина, по каквато например в университетите към посещаване на втори курс се приканват не кои да е, а само прослушалите първи курс, тогава вече няма да има нищо езотерично.
Ако човек не приема нещата в този разбиращ се от само себе си смисъл, а продължава да се изправя пред хората, заявявайки: Това е тайна, това е напълно езотерично, това е окултно, не бива да го казвам! ако в някои течения на нашето общество продължи да се преследва тази политика, ако не се развие усет за това, че трябва да престане всякакъв вид суетност, тогава на всеослушание ще трябва да бъде обсъждано всичко, което днес е наложително да се съобщи на човечеството. После потребностите ще покажат дали някои неща могат да бъдат съобщени. Но Антропософското общество има смисъл само тогава, когато то е "общество", ще рече, когато всеки индивид действително се стреми да се опълчи срещу всякакви суетности, срещу всичко, което от глупост и суета се обвива във фалшиво мистично було и което не подхожда за нищо друго освен да стъписва и озлобява останалите хора. Не тайнственото както при някои окултни братства трябва да бъде цел на нашето общество, а единствено вършенето на онова, което е необходимо за благото на човечеството.
към текста >>
Дори когато говорим за факти от съ
време
нността, за нас въпросът може да опира единствено до опознаване на истината.
Нека именно тези неща да не изпускаме от поглед и да бъдем наясно, че трябва строго да спазваме посоката към истината и към познанието.
Дори когато говорим за факти от съвременността, за нас въпросът може да опира единствено до опознаване на истината.
Фактите трябва да се гледат в очите и тогава вече нека всеки по свое виждане да заеме едно или друго становище. Всяко становище ще може да намери разбиране, но то трябва да бъде основано на истината.
към текста >>
"И все пак Италия, изцяло без да осъзнава това стопанско възраждане, преживя в същото
време
периода на гореописаното униние.
"И все пак Италия, изцяло без да осъзнава това стопанско възраждане, преживя в същото време периода на гореописаното униние.
Първите, които забелязаха пробуждането, бяха чужденци. Впрочем италианци също вече бяха изразявали мнение, но като фразьори с прочутия и прословут "примат на Италия" на устата. Книгата на германеца Фишер е от 1899 г., а тази на англичанина Болтън Кинг от 1901 г. До ден днешен никой италианец не е издал дори не и по повод на петдесетгодишния юбилей на "единството" книга, която да се мери с тях. Своеобразната проницателност на тези чужденци заслужава особено внимание, тъй като в странство наистина нито искат, нито са искали да знаят нещо за една модерна Италия.
към текста >>
Преди, пък и днес още по отношение на Италия съществува преценката или по-скоро предразсъдъкът,че е страна на миналото, а не на съ
време
нността, че трябвало "да почива в миналото" и да не при-стъпва в настоящето.
Първите, които забелязаха пробуждането, бяха чужденци. Впрочем италианци също вече бяха изразявали мнение, но като фразьори с прочутия и прословут "примат на Италия" на устата. Книгата на германеца Фишер е от 1899 г., а тази на англичанина Болтън Кинг от 1901 г. До ден днешен никой италианец не е издал дори не и по повод на петдесетгодишния юбилей на "единството" книга, която да се мери с тях. Своеобразната проницателност на тези чужденци заслужава особено внимание, тъй като в странство наистина нито искат, нито са искали да знаят нещо за една модерна Италия.
Преди, пък и днес още по отношение на Италия съществува преценката или по-скоро предразсъдъкът,че е страна на миналото, а не на съвременността, че трябвало "да почива в миналото" и да не при-стъпва в настоящето.
Желанието било за една Италия на архивите, музеите, хотелите за сватбени пътешествия или за развличане на хипохондрици и гръдоболни, за една Италия на латерните, серенадите и разходките с гондоли, пълна с чичеронета, ваксаджии, полиглоти и палячовци. Чужденците били много по-доволни, когато вместо в дилижанс можели да пътуват в спални вагони, но отчасти съжалявали, загдето тук-таме по уличните кръстовища не срещали някой калабрийски разбойник с дълга пушка и кадифена шапка с форма на чалма.
към текста >>
Ех, това красиво италианско небе, загрозено от фабрични комини; ех, този Неапол la bella Napoli, оклепан от параходи и тяхното разтоварване; а и Рим с италианските войници; каква горест по хубавите
време
на на папския, бурбонския и леополдинския Рим!
Ех, това красиво италианско небе, загрозено от фабрични комини; ех, този Неапол la bella Napoli, оклепан от параходи и тяхното разтоварване; а и Рим с италианските войници; каква горест по хубавите времена на папския, бурбонския и леополдинския Рим!
Тези човеколюбиви чувства продължават да образуват основата на всяка англосаксонска и германска преценка за нас, а за да покажа колко дълбоки са били те, е достатъчно да припомня, че са били изразявани от люде, които в други отношения са били превъзходни, както например Грегоровиус и Бурже. Италия, която се реформира и угои, която започна да носи една или друга банкнота в портфейла си, едва в наши дни придоби вярното съзнание за себе си. И ако в отговор на това тя отива с възторзите си малко по-далеч, отколкото се полага, редно е да бъде извинена и да намери разбиране. Десет години бяха необходими и едва ли са стигнали, за да може идеята да премине от първите, предвидили бъдещето и силата на Италия, върху множеството, което сега е пропито и убедено в тях. Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство."
към текста >>
Този съ
време
нен човек вече няма мира в духовното въздействие, във въздействието на духовното!
Ето ги вижданията, скъпи мои приятели! "Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Всичко това – смята той е непригодно, за да вдигне наистина един народ.
Този съвременен човек вече няма мира в духовното въздействие, във въздействието на духовното!
към текста >>
В сериозни
време
на проличава необходимостта от вземане на решение човек да погледне истината и в известен смисъл да се обвърже с истината.
В сериозни времена проличава необходимостта от вземане на решение човек да погледне истината и в известен смисъл да се обвърже с истината.
Не желае ли да признае истината, той се отклонява от онова, което наистина е целебно за човечеството. Поради това трябва да се разбере,че именно в тези дни се изричат сериозни думи. Защото ние действително сме в положение, в което би могло да се каже почти напълно слепият може да прогледне, щом забележи, че вече и призивите за мир биват обругавани". Който е в състояние да вярва, че някой се бори за траен мир, обругавайки мирните призиви, той може би е способен на що-годе правилна преценка в отделни области на живота, но по отношение на извършващото се сега не може да си даде никаква сметка. И ако на този фон човек не изпитва задължение спрямо истината, тогава положението в света може да стане много, много лошо.
към текста >>
На мен наистина не ми е никак симпатична задачата тъкмо в тези
време
на да насочвам вниманието към определени неща.
На мен наистина не ми е никак симпатична задачата тъкмо в тези времена да насочвам вниманието към определени неща.
Но когато човек дочуе какво се носи отвред, тогава изпитва тази необходимост. Той не бива да допуска куражът му да спада, щом бедата все още не е настъпила напълно; искрицата надежда обаче е малка. От тази искрица надежда през следващите дни зависят много неща; много зависи също от това, все още да има хора, които да разгласяват навред по света цялата абсурдност на подобни работи, както това бе предприето през същите тези дни от някои водещи световни градове.
към текста >>
Поради напредналото
време
днес не мога да продължа изложението си.
Поради напредналото време днес не мога да продължа изложението си.
Желанието ми обаче беше да доведа тези думи до Вашето сърце!
към текста >>
20.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Изходна тема за разсъжденията ни през последно
време
беше, от една страна, цялостното развитие на човечеството, доколкото Мистерията на Голгота е дала отражение върху него.
Изходна тема за разсъжденията ни през последно време беше, от една страна, цялостното развитие на човечеството, доколкото Мистерията на Голгота е дала отражение върху него.
Следователно предмет на заниманията ни беше най-висшето, най-значителното в развоя на света и човечеството. Напълно понятно е, че от друга страна ние се спирахме на явления от съвременността. В частност това трябваше да става поради обстоятелството, че голяма част от нашите приятели изразиха желание да чуят нещо именно за тези съвременни събития. А освен това длъжни сме да признаем пред себе си, че сериозността на времето изисква да свързваме непосредствените конкретни преживявания на деня с онова, което представлява нерва, съкровенния импулс на нашите духовнонаучни стремежи. След разнообразните разисквания, направени от нас, ние все пак можем да кажем, че причините, поради които в развитието на човечеството се стигна до такава катастрофа, каквато се наблюдава около нас, са дълбоки и че всъщност свидетелство за повърхностност е подбудите за събитията от нашето съвремие да се разглеждат, бих казал, само в техните най-горни пластове.
към текста >>
Напълно понятно е, че от друга страна ние се спирахме на явления от съ
време
нността.
Изходна тема за разсъжденията ни през последно време беше, от една страна, цялостното развитие на човечеството, доколкото Мистерията на Голгота е дала отражение върху него. Следователно предмет на заниманията ни беше най-висшето, най-значителното в развоя на света и човечеството.
Напълно понятно е, че от друга страна ние се спирахме на явления от съвременността.
В частност това трябваше да става поради обстоятелството, че голяма част от нашите приятели изразиха желание да чуят нещо именно за тези съвременни събития. А освен това длъжни сме да признаем пред себе си, че сериозността на времето изисква да свързваме непосредствените конкретни преживявания на деня с онова, което представлява нерва, съкровенния импулс на нашите духовнонаучни стремежи. След разнообразните разисквания, направени от нас, ние все пак можем да кажем, че причините, поради които в развитието на човечеството се стигна до такава катастрофа, каквато се наблюдава около нас, са дълбоки и че всъщност свидетелство за повърхностност е подбудите за събитията от нашето съвремие да се разглеждат, бих казал, само в техните най-горни пластове.
към текста >>
В частност това трябваше да става поради обстоятелството, че голяма част от нашите приятели изразиха желание да чуят нещо именно за тези съ
време
нни събития.
Изходна тема за разсъжденията ни през последно време беше, от една страна, цялостното развитие на човечеството, доколкото Мистерията на Голгота е дала отражение върху него. Следователно предмет на заниманията ни беше най-висшето, най-значителното в развоя на света и човечеството. Напълно понятно е, че от друга страна ние се спирахме на явления от съвременността.
В частност това трябваше да става поради обстоятелството, че голяма част от нашите приятели изразиха желание да чуят нещо именно за тези съвременни събития.
А освен това длъжни сме да признаем пред себе си, че сериозността на времето изисква да свързваме непосредствените конкретни преживявания на деня с онова, което представлява нерва, съкровенния импулс на нашите духовнонаучни стремежи. След разнообразните разисквания, направени от нас, ние все пак можем да кажем, че причините, поради които в развитието на човечеството се стигна до такава катастрофа, каквато се наблюдава около нас, са дълбоки и че всъщност свидетелство за повърхностност е подбудите за събитията от нашето съвремие да се разглеждат, бих казал, само в техните най-горни пластове.
към текста >>
А освен това длъжни сме да признаем пред себе си, че сериозността на
време
то изисква да свързваме непосредствените конкретни преживявания на деня с онова, което представлява нерва, съкровенния импулс на нашите духовнонаучни стремежи.
Изходна тема за разсъжденията ни през последно време беше, от една страна, цялостното развитие на човечеството, доколкото Мистерията на Голгота е дала отражение върху него. Следователно предмет на заниманията ни беше най-висшето, най-значителното в развоя на света и човечеството. Напълно понятно е, че от друга страна ние се спирахме на явления от съвременността. В частност това трябваше да става поради обстоятелството, че голяма част от нашите приятели изразиха желание да чуят нещо именно за тези съвременни събития.
А освен това длъжни сме да признаем пред себе си, че сериозността на времето изисква да свързваме непосредствените конкретни преживявания на деня с онова, което представлява нерва, съкровенния импулс на нашите духовнонаучни стремежи.
След разнообразните разисквания, направени от нас, ние все пак можем да кажем, че причините, поради които в развитието на човечеството се стигна до такава катастрофа, каквато се наблюдава около нас, са дълбоки и че всъщност свидетелство за повърхностност е подбудите за събитията от нашето съвремие да се разглеждат, бих казал, само в техните най-горни пластове.
към текста >>
А липсващото властване на истината, своеобразното властване точно на противоположността на истината, нищожната склонност към търсене на истината, нищожният копнеж по истината с всичко това е свързана Кармата на нашето
време
.
В дадените случаи целта ми беше не да таксувам в политически смисъл една или друга мярка на едната или другата страна, а да подчертая колко важен в този свят е принципът на истинността, да подчертая, че Кармата, изпълнила се в човечеството, до голяма степен е свързана с това,че вниманието към света на фактите, вниманието изобщо към историческите и останалите жизнени взаимовръзки през нашата материалистическа епоха не е такова, че да властва истината.
А липсващото властване на истината, своеобразното властване точно на противоположността на истината, нищожната склонност към търсене на истината, нищожният копнеж по истината с всичко това е свързана Кармата на нашето време.
И това подлежи на изучаване.
към текста >>
Защото с течение на
време
то мислите се превръщат в дела.
Погледнем ли какво се казва, по какъв начин се схващат и представят нещата, тогава в този начин виждаме властването на онова, което действително не върви в посока към истината. И нека не се смята, че мислите, че твърденията не са обективна сила! Те са обективна, реална сила! И те с абсолютна неизбежност оставят своите следи, дори ако не се превърнат във видими дела. За бъдещето много по-важни са мислите на хората, отколкото техните дела.
Защото с течение на времето мислите се превръщат в дела.
Днес ние живеем от мислите на минали времена; те се изпълняват в извършващите се в наши дни дела. А нашите мисли, които обхождат света, ще се разтоварят в делата на бъдещето.
към текста >>
Днес ние живеем от мислите на минали
време
на; те се изпълняват в извършващите се в наши дни дела.
И нека не се смята, че мислите, че твърденията не са обективна сила! Те са обективна, реална сила! И те с абсолютна неизбежност оставят своите следи, дори ако не се превърнат във видими дела. За бъдещето много по-важни са мислите на хората, отколкото техните дела. Защото с течение на времето мислите се превръщат в дела.
Днес ние живеем от мислите на минали времена; те се изпълняват в извършващите се в наши дни дела.
А нашите мисли, които обхождат света, ще се разтоварят в делата на бъдещето.
към текста >>
Но ние искаме да се вгледаме във фактите, и то така, че това вглеждане във фактите съще
време
нно да покаже каква преценка човек трябва да дава за явните неща, когато иска да се подготви за придобиване на правилна представа и за окултните.
Аз Ви моля да си припомните как именно в последната си книга "Върху загадките на човешкото същество"*215 изтъкнах, че важното е преценките не само да бъдат формално правилни, но и да съответстват на действителността. Целта е чрез преценките да бъде обхваната действителността. Никой не може да възрази нещо срещу формалната коректност на отговора на сър Едуард Грей по това няма какво да дискутираме, то се разбира от само себе си.
Но ние искаме да се вгледаме във фактите, и то така, че това вглеждане във фактите същевременно да покаже каква преценка човек трябва да дава за явните неща, когато иска да се подготви за придобиване на правилна представа и за окултните.
Окултните неща трябва да се обхващат в тяхната реалност; тук формалните преценки не вършат работа. Ето защо е наложително човек да свиква при явните неща също да се опитва, доколкото може, да държи фактите в едно цяло.
към текста >>
Най-напред, ако се цели да се изгради правна основа защото, щом ще бъде накърняван, редно е неутралитетът да бъде налице -, би трябвало да се отговори на въпроса, дали неутралитетът на Белгия е бил налице по
време
то, когато уж бил накърнен.
Тук бих могъл да се впуска в дълги разяснения само по този въпрос би могло да се говори дни наред.
Най-напред, ако се цели да се изгради правна основа защото, щом ще бъде накърняван, редно е неутралитетът да бъде налице -, би трябвало да се отговори на въпроса, дали неутралитетът на Белгия е бил налице по времето, когато уж бил накърнен.
В случая не намеквам за открити по време на войната документи*216 това няма да го разискваме, защото на разискване подлежи нещо, по което може да има различни мнения. Но щом се касае за разисквания, тогава ако се визира всичко, каквото може да се изложи по такива въпроси би трябвало навярно със същата тежест, с която обикновено се преценяват нещата в живота, да се каже: Откакто Белгия завладя Конго*217, изобщо не може и дума да става, че продължава да бъде валидна старата формула за неутралитета от 1839 г.; защото възникнат ли нови обстоятелства като встъпването на една държава в международни отношения с възможността свободно да подарява или да продава, или пък по някакъв друг начин да поставя във връзка с други държави такива огромни територии като Конго, тогава вече понятието неутралитет е подкопано.
към текста >>
В случая не намеквам за открити по
време
на войната документи*216 това няма да го разискваме, защото на разискване подлежи нещо, по което може да има различни мнения.
Тук бих могъл да се впуска в дълги разяснения само по този въпрос би могло да се говори дни наред. Най-напред, ако се цели да се изгради правна основа защото, щом ще бъде накърняван, редно е неутралитетът да бъде налице -, би трябвало да се отговори на въпроса, дали неутралитетът на Белгия е бил налице по времето, когато уж бил накърнен.
В случая не намеквам за открити по време на войната документи*216 това няма да го разискваме, защото на разискване подлежи нещо, по което може да има различни мнения.
Но щом се касае за разисквания, тогава ако се визира всичко, каквото може да се изложи по такива въпроси би трябвало навярно със същата тежест, с която обикновено се преценяват нещата в живота, да се каже: Откакто Белгия завладя Конго*217, изобщо не може и дума да става, че продължава да бъде валидна старата формула за неутралитета от 1839 г.; защото възникнат ли нови обстоятелства като встъпването на една държава в международни отношения с възможността свободно да подарява или да продава, или пък по някакъв друг начин да поставя във връзка с други държави такива огромни територии като Конго, тогава вече понятието неутралитет е подкопано.
към текста >>
се разбира от само себе си, поради което не е наложително от Великобритания да се изисква ответно задължение, на това трябва да се отговори, че на
време
то инициативата е излязла от самата Великобритания; тя е отправила запитване към Франция, от една страна, и към Германия, от друга, дали биха съблюдавали неутралитета.
Това също така е нещо, за което трябва да се държи сметка. Но дори работата да беше съвсем проста и да можеше да се каже, че валидността на договора от 1839 г.
се разбира от само себе си, поради което не е наложително от Великобритания да се изисква ответно задължение, на това трябва да се отговори, че на времето инициативата е излязла от самата Великобритания; тя е отправила запитване към Франция, от една страна, и към Германия, от друга, дали биха съблюдавали неутралитета.
Ще рече, че по онова време са би ли подети преговори, а когато се подемат преговори, на тях могат да се обсъждат и други въпроси.
към текста >>
Ще рече, че по онова
време
са би ли подети преговори, а когато се подемат преговори, на тях могат да се обсъждат и други въпроси.
Това също така е нещо, за което трябва да се държи сметка. Но дори работата да беше съвсем проста и да можеше да се каже, че валидността на договора от 1839 г. се разбира от само себе си, поради което не е наложително от Великобритания да се изисква ответно задължение, на това трябва да се отговори, че на времето инициативата е излязла от самата Великобритания; тя е отправила запитване към Франция, от една страна, и към Германия, от друга, дали биха съблюдавали неутралитета.
Ще рече, че по онова време са би ли подети преговори, а когато се подемат преговори, на тях могат да се обсъждат и други въпроси.
към текста >>
Защото след несполучливия опит, извършен при Вердюн, е налице доказателството за правотата на онези, които на
време
то казваха, че германската войска се изразходва, ако бъде използвана изцяло на запад.
Така стояха нещата. Допустимо е някой да каже, че това може да е била погрешна стратегическа преценка. Днес това вече не може да се каже в първите месеци на войната то е подлежало на дискутиране, ала сега вече не.
Защото след несполучливия опит, извършен при Вердюн, е налице доказателството за правотата на онези, които навремето казваха, че германската войска се изразходва, ако бъде използвана изцяло на запад.
към текста >>
И ако днес някой каже, че е могла да бъде избягната, той би трябвало да има дебелоочието да казва едно
време
нно и да, и не.
Следователно изборът бил или над Германия да бъде произнесена смъртна присъда, или пък да се предприеме трагичната крачка за проникване през Белгия, което представлявало единствения изход при положение, че на запад войната в никакъв случай не можела да бъде избягната; защото на изток тя със сигурност била неизбежна!
И ако днес някой каже, че е могла да бъде избягната, той би трябвало да има дебелоочието да казва едновременно и да, и не.
Ако днес някои, вземайки предвид недостатъчната дарба на нашите съвременници да се замислят дали нещо може да е вярно или не, имат дебелоочието в едно и също време да твърдят и да, и не, то това изглежда примерно така: Ние бяхме нападнати от Централните сили и не носим никаква вина за започване на войната, но ние няма да прекратим тази война, преди да сме постигнали военната си цел завладяването на това и това!
към текста >>
Ако днес някои, вземайки предвид недостатъчната дарба на нашите съ
време
нници да се замислят дали нещо може да е вярно или не, имат дебелоочието в едно и също
време
да твърдят и да, и не, то това изглежда примерно така: Ние бяхме нападнати от Централните сили и не носим никаква вина за започване на войната, но ние няма да прекратим тази война, преди да сме постигнали военната си цел завладяването на това и това!
Следователно изборът бил или над Германия да бъде произнесена смъртна присъда, или пък да се предприеме трагичната крачка за проникване през Белгия, което представлявало единствения изход при положение, че на запад войната в никакъв случай не можела да бъде избягната; защото на изток тя със сигурност била неизбежна! И ако днес някой каже, че е могла да бъде избягната, той би трябвало да има дебелоочието да казва едновременно и да, и не.
Ако днес някои, вземайки предвид недостатъчната дарба на нашите съвременници да се замислят дали нещо може да е вярно или не, имат дебелоочието в едно и също време да твърдят и да, и не, то това изглежда примерно така: Ние бяхме нападнати от Централните сили и не носим никаква вина за започване на войната, но ние няма да прекратим тази война, преди да сме постигнали военната си цел завладяването на това и това!
към текста >>
Ето как едно
време
нно се твърди и да, и не!
Ето как едновременно се твърди и да, и не!
Не сме ние онези, дето искат нещо, другите са, дето искат не що, другите искат да завоюват и затова ни нападнаха; но ние няма да приключим тази война, преди да сме постигнали нашата отдавна съществуваща цел, а именно домогването до това и това! Не е за вярване, че има хора, които проявяват наглостта да казват в едно и също време и да, и не. Ала тези дни може би ще установите, че има един човек, който в наше време казва едновременно и да, и не. Това навярно е най-долно пробният документ*219, успял в по-ново време да стане достояние на обществеността, тъй като смисълът му стои в разрез с всяка логика. И това е свързано именно с Кармата на нашето време.
към текста >>
Не е за вярване, че има хора, които проявяват наглостта да казват в едно и също
време
и да, и не.
Ето как едновременно се твърди и да, и не! Не сме ние онези, дето искат нещо, другите са, дето искат не що, другите искат да завоюват и затова ни нападнаха; но ние няма да приключим тази война, преди да сме постигнали нашата отдавна съществуваща цел, а именно домогването до това и това!
Не е за вярване, че има хора, които проявяват наглостта да казват в едно и също време и да, и не.
Ала тези дни може би ще установите, че има един човек, който в наше време казва едновременно и да, и не. Това навярно е най-долно пробният документ*219, успял в по-ново време да стане достояние на обществеността, тъй като смисълът му стои в разрез с всяка логика. И това е свързано именно с Кармата на нашето време.
към текста >>
Ала тези дни може би ще установите, че има един човек, който в наше
време
казва едно
време
нно и да, и не.
Ето как едновременно се твърди и да, и не! Не сме ние онези, дето искат нещо, другите са, дето искат не що, другите искат да завоюват и затова ни нападнаха; но ние няма да приключим тази война, преди да сме постигнали нашата отдавна съществуваща цел, а именно домогването до това и това! Не е за вярване, че има хора, които проявяват наглостта да казват в едно и също време и да, и не.
Ала тези дни може би ще установите, че има един човек, който в наше време казва едновременно и да, и не.
Това навярно е най-долно пробният документ*219, успял в по-ново време да стане достояние на обществеността, тъй като смисълът му стои в разрез с всяка логика. И това е свързано именно с Кармата на нашето време.
към текста >>
Това навярно е най-долно пробният документ*219, успял в по-ново
време
да стане достояние на обществеността, тъй като смисълът му стои в разрез с всяка логика.
Ето как едновременно се твърди и да, и не! Не сме ние онези, дето искат нещо, другите са, дето искат не що, другите искат да завоюват и затова ни нападнаха; но ние няма да приключим тази война, преди да сме постигнали нашата отдавна съществуваща цел, а именно домогването до това и това! Не е за вярване, че има хора, които проявяват наглостта да казват в едно и също време и да, и не. Ала тези дни може би ще установите, че има един човек, който в наше време казва едновременно и да, и не.
Това навярно е най-долно пробният документ*219, успял в по-ново време да стане достояние на обществеността, тъй като смисълът му стои в разрез с всяка логика.
И това е свързано именно с Кармата на нашето време.
към текста >>
И това е свързано именно с Кармата на нашето
време
.
Ето как едновременно се твърди и да, и не! Не сме ние онези, дето искат нещо, другите са, дето искат не що, другите искат да завоюват и затова ни нападнаха; но ние няма да приключим тази война, преди да сме постигнали нашата отдавна съществуваща цел, а именно домогването до това и това! Не е за вярване, че има хора, които проявяват наглостта да казват в едно и също време и да, и не. Ала тези дни може би ще установите, че има един човек, който в наше време казва едновременно и да, и не. Това навярно е най-долно пробният документ*219, успял в по-ново време да стане достояние на обществеността, тъй като смисълът му стои в разрез с всяка логика.
И това е свързано именно с Кармата на нашето време.
към текста >>
Фактите всъщност не говорят в полза на това; защото, когато по-късно въпросът за този разговор между германския посланик и сър Едуард Грей отново бил поставен на дневен ред и се споменало, че Англия е държала в ръцете си спасението на неутралитета на Белгия, тогава английското правителство се защитило, действайки обаче благоразумно, като не се позовало просто на формално-правната страна (по онова
време
в английското правителство несъмнено имаше твърде добри държавници).
Но дали пък съвестта на онези, от страна на които не е прозвучало въпросното да, е била напълно чиста?
Фактите всъщност не говорят в полза на това; защото, когато по-късно въпросът за този разговор между германския посланик и сър Едуард Грей отново бил поставен на дневен ред и се споменало, че Англия е държала в ръцете си спасението на неутралитета на Белгия, тогава английското правителство се защитило, действайки обаче благоразумно, като не се позовало просто на формално-правната страна (по онова време в английското правителство несъмнено имаше твърде добри държавници).
Въпреки че не променям нищо в преценката за сър Едуард Грей, която Ви приведох*220, но която е формулирана не от мен, а от неговите английски колеги, той все пак беше доста добър държавник, за да се задоволи просто с театрална поза и с изявлението: Договорът е сключен през 1839 г., така че Германия беше длъжна да съблюдава неутралитета, дори Англия да дадеше уклончив отговор. Английските държавници не постъпиха така, а се оправдаха по друг начин. Грей каза: По онова време Лихновски наистина постави този въпрос, но го постави като частно лице, а не по поръчение на германското правителство; ако беше говорил по поръчение на германското правителство, нещата щяха да стоят другояче. Германският посланик Лихновски бил имал най-добро желание за запазване на мира на запад, ала зад него не стояло германското правителство!
към текста >>
Грей каза: По онова
време
Лихновски наистина постави този въпрос, но го постави като частно лице, а не по поръчение на германското правителство; ако беше говорил по поръчение на германското правителство, нещата щяха да стоят другояче.
Но дали пък съвестта на онези, от страна на които не е прозвучало въпросното да, е била напълно чиста? Фактите всъщност не говорят в полза на това; защото, когато по-късно въпросът за този разговор между германския посланик и сър Едуард Грей отново бил поставен на дневен ред и се споменало, че Англия е държала в ръцете си спасението на неутралитета на Белгия, тогава английското правителство се защитило, действайки обаче благоразумно, като не се позовало просто на формално-правната страна (по онова време в английското правителство несъмнено имаше твърде добри държавници). Въпреки че не променям нищо в преценката за сър Едуард Грей, която Ви приведох*220, но която е формулирана не от мен, а от неговите английски колеги, той все пак беше доста добър държавник, за да се задоволи просто с театрална поза и с изявлението: Договорът е сключен през 1839 г., така че Германия беше длъжна да съблюдава неутралитета, дори Англия да дадеше уклончив отговор. Английските държавници не постъпиха така, а се оправдаха по друг начин.
Грей каза: По онова време Лихновски наистина постави този въпрос, но го постави като частно лице, а не по поръчение на германското правителство; ако беше говорил по поръчение на германското правителство, нещата щяха да стоят другояче.
Германският посланик Лихновски бил имал най-добро желание за запазване на мира на запад, ала зад него не стояло германското правителство!
към текста >>
И ако молбата на белгийския крал беше изпълнена свое
време
нно, ако Англия беше интервенирала, тогава възниква въпросът дали това нарушение щеше да стане.
Така, след като се състоял разговорът с германския посланик, след като кралят на Белгия призовал Англия да интервенира, в Англия се изчаквало, не се предприемало нищо. Какво собствено се изчаквало? Изчаквало се да стане нарушаването на неутралитета на Белгия! Защото, докато то не станело, историята все още можела да продължи в посока към неговото избягване; нали могъщи сили имали готовност да не го допуснат и то висяло на косъм.
И ако молбата на белгийския крал беше изпълнена своевременно, ако Англия беше интервенирала, тогава възниква въпросът дали това нарушение щеше да стане.
Кога обаче интервенира Грей? На четвърти, когато германските войски вече бяха на белгийска земя! Защо е чакал той дори след молбата на краля на Белгия? Това са въпроси, чието поставяне е наложително.
към текста >>
И така с течение на
време
то от различните права на Източноиндийската компания последователно, целенасочено се развило господството на Англия над Индия, та дори и английското имперство Индия.
Могъщата Британска империя включва господството над Индия като един от своите най-съществени фактори. Това господство над Индия се характеризира с различни предстепени. То води началото си от Източноиндийската компания, едно търговско сдружение, на което най-напред били предоставени привилегиите да търгува за Англия само с Индия.
И така с течение на времето от различните права на Източноиндийската компания последователно, целенасочено се развило господството на Англия над Индия, та дори и английското имперство Индия.
Оттук, и то още в Източноиндийската компания, се развила също така търговията на Англия с Китай. Впрочем от края на XVIII в. между Индия и Китай вече се извършвала оживена търговия, в която още тогава участвала английско-източноиндийската компания. Впоследствие обаче Англия станала главен търговец в света въобще.
към текста >>
Постепенно пушачът на опиум отпада напълно и с течение на
време
то станало ясно какво пагубно влияние оказвало пушенето на опиум върху широки слоеве от населението на Китай.
Китайците обаче виждали горките изнемощели пушачи на опиум.
Постепенно пушачът на опиум отпада напълно и с течение на времето станало ясно какво пагубно влияние оказвало пушенето на опиум върху широки слоеве от населението на Китай.
Когато китайците осъзнали това, резултатът бил, че през 1794 г. те забранили опиума. Вече не искали да допускат никакъв опиум в страната си.
към текста >>
По онова
време
също се оказало, че въпреки формалното съществуване на забраната, въпреки издадения от китайците закон, че не бива да се внася опиум, търговията с опиум процъфтявала.
Но както става обикновено, забраните понякога не пречат да се търгува с онова,което е забранено намират се средства и пътища стоката все пак да се доставя.
По онова време също се оказало, че въпреки формалното съществуване на забраната, въпреки издадения от китайците закон, че не бива да се внася опиум, търговията с опиум процъфтявала.
Нали има различни начини рушветите са само едната страна на въпроса наред с много други подобни. Накратко, търговията с опиум процъфтявала и от няколко хиляди сандъка през 1773 г. за няколко десетилетия нараснала през 1837 г. на трийсет хиляди сандъка годишно. Спечеленото от тях около трийсет милиона франка годишно,се стичало към Британска Индия.
към текста >>
Така на първо
време
било открито някакво решение.
И сега целта била да се намери изход от аферата: Огромното количество сандъци с опиум били пристигнали. Китайците обаче не отстъпвали и се създало деликатно положение. Тогава Елиът накарал понеже това било възможно 20 283 сандъка да бъдат прехвърлени и разписани на негово име като лична собственост, след което ги предал на китайските власти.
Така на първо време било открито някакво решение.
към текста >>
Но се получило така, че по
време
на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните.
Служителят Елиът заявил: Сега ясно изпъква въпросът, около който се води нашият спор дали Китай желае да има с нас честни и разширяващи се търговски връзки, или иска да поеме вината, загдето бреговете му стават жертва на открито пиратство. С индийска помощ пристанището на Кантон било блокирано. При разприте, би могло да се каже при дребнавите разпри, които възниквали тогава, един китаец бил убит от английски моряк. Китайските власти естествено настоявали да им бъде предаден английският моряк.
Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните.
Това също може да се постигне! По онова време случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца. Удавникът бил предаден и с това въпросът бил уреден. В края на краищата обаче през 1840 г. всички тези неща довели до избухването на война между Англия и Китай.
към текста >>
По онова
време
случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца.
С индийска помощ пристанището на Кантон било блокирано. При разприте, би могло да се каже при дребнавите разпри, които възниквали тогава, един китаец бил убит от английски моряк. Китайските власти естествено настоявали да им бъде предаден английският моряк. Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните. Това също може да се постигне!
По онова време случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца.
Удавникът бил предаден и с това въпросът бил уреден. В края на краищата обаче през 1840 г. всички тези неща довели до избухването на война между Англия и Китай.
към текста >>
Ето какво се знаело по онова
време
в Англия.
В Англия се "знаело" за какво става дума! А какво се знаело? Знаело се, че Англия била "нападната" от страна на Китай, както се говорело тогава, и то заради туй, защото китайците не желаели да търпят Англия да разполага със свои опиумни, със свои макови насаждения в Индия и защото китайците искали сами да разсаждат своя мак. Така се говорело. Това се "знаело" съвсем точно, а освен това било известно, че китайците са варвари!
Ето какво се знаело по онова време в Англия.
Лорд Палмерстон заявил, че в Индия трябвало да се активизира защитата на маковите насаждения и че именно за защитата на маковите насаждения в Индия ставало дума; освен туй ставало дума за това, че специалистите по народно стопанство в Китай не желаели от страната им да изтичат техни пари, които обаче по право се полагали на Индия. Всичко това били неща, които в Европа навярно намирали разбиране!
към текста >>
По
време
на война естествено се извършват жестокости.
И ето че войната бушувала.
По време на война естествено се извършват жестокости.
Жестокости били извършвани от китайска, били извършвани и от английска страна. По онова време били намирани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си. Печална била тази война, войната от 1840 г. Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците. Тогава го свалили.
към текста >>
По онова
време
били намирани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си.
И ето че войната бушувала. По време на война естествено се извършват жестокости. Жестокости били извършвани от китайска, били извършвани и от английска страна.
По онова време били намирани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си.
Печална била тази война, войната от 1840 г. Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците. Тогава го свалили. Дошъл... не Лойд Джордж! Името му било Потинджър, някой си Потинджър заел мястото на Елиът, който възнамерявал да започне мирни преговори.
към текста >>
Когато постъпила първата вноска от деветдесетте и седем и половина милиона репарации, намерили се хора да твърдят, че са онези, на които някога били иззети сандъците с опиум, и че полученото от тих на
време
то обезщетение съответствало само в незначителна степен на техните загуби.
Когато постъпила първата вноска от деветдесетте и седем и половина милиона репарации, намерили се хора да твърдят, че са онези, на които някога били иззети сандъците с опиум, и че полученото от тих на времето обезщетение съответствало само в незначителна степен на техните загуби.
Касаело се, значи, за хора, които някога били продали опиум за Китай, на които опиумът бил закупен и които били получили малко обезщетение. И сега казвали: Установи се, че в нашето отечество продажбата на опиум за Китай се смята за правомерна; тогава ние решително трябва да предявим претенции за получаване на пълно обезщетение, защото единственото сторено от нас е това, заради което тази война беше водена от нашето отечество.
към текста >>
Тогава министърът, в чиито компетенции било решаването на въпроса, извадил от чантата си нота, която на
време
то бил предал на капитан Елиът, и в тази нота пишело, че дотогава, докато китайските закони забраняват търговията с опиум, английското правителство в никакъв случай няма да се съгласи да обезщетява когото и да било за претърпени загуби при търгуването с опиум.
Следователно, след като войната била спечелена, господата смятали за полагащо им се право да получат пълно обезщетение.
Тогава министърът, в чиито компетенции било решаването на въпроса, извадил от чантата си нота, която навремето бил предал на капитан Елиът, и в тази нота пишело, че дотогава, докато китайските закони забраняват търговията с опиум, английското правителство в никакъв случай няма да се съгласи да обезщетява когото и да било за претърпени загуби при търгуването с опиум.
Отговорът гласял, че тъй като по онова време китайските закони са били в сила, никой не може да предявява искания, след като е нарушавал китайските закони, които едва чрез войната загубили своята валидност. Ненужно е да се преценява дали този епилог също така спада към историческите необходимости, но вглеждането във фактите безспорно е необходимо. Избухването на Англо-китайската война през 1840 г. е начална точка тъкмо на онова време, за което често сме разговаряли. Тази година именно съм Ви посочвал като година, когато материализмът преживява разцвет.
към текста >>
Отговорът гласял, че тъй като по онова
време
китайските закони са били в сила, никой не може да предявява искания, след като е нарушавал китайските закони, които едва чрез войната загубили своята валидност.
Следователно, след като войната била спечелена, господата смятали за полагащо им се право да получат пълно обезщетение. Тогава министърът, в чиито компетенции било решаването на въпроса, извадил от чантата си нота, която навремето бил предал на капитан Елиът, и в тази нота пишело, че дотогава, докато китайските закони забраняват търговията с опиум, английското правителство в никакъв случай няма да се съгласи да обезщетява когото и да било за претърпени загуби при търгуването с опиум.
Отговорът гласял, че тъй като по онова време китайските закони са били в сила, никой не може да предявява искания, след като е нарушавал китайските закони, които едва чрез войната загубили своята валидност.
Ненужно е да се преценява дали този епилог също така спада към историческите необходимости, но вглеждането във фактите безспорно е необходимо. Избухването на Англо-китайската война през 1840 г. е начална точка тъкмо на онова време, за което често сме разговаряли. Тази година именно съм Ви посочвал като година, когато материализмът преживява разцвет. Добре е такива работи да бъдат схващани в тяхното развитие.
към текста >>
е начална точка тъкмо на онова
време
, за което често сме разговаряли.
Следователно, след като войната била спечелена, господата смятали за полагащо им се право да получат пълно обезщетение. Тогава министърът, в чиито компетенции било решаването на въпроса, извадил от чантата си нота, която навремето бил предал на капитан Елиът, и в тази нота пишело, че дотогава, докато китайските закони забраняват търговията с опиум, английското правителство в никакъв случай няма да се съгласи да обезщетява когото и да било за претърпени загуби при търгуването с опиум. Отговорът гласял, че тъй като по онова време китайските закони са били в сила, никой не може да предявява искания, след като е нарушавал китайските закони, които едва чрез войната загубили своята валидност. Ненужно е да се преценява дали този епилог също така спада към историческите необходимости, но вглеждането във фактите безспорно е необходимо. Избухването на Англо-китайската война през 1840 г.
е начална точка тъкмо на онова време, за което често сме разговаряли.
Тази година именно съм Ви посочвал като година, когато материализмът преживява разцвет. Добре е такива работи да бъдат схващани в тяхното развитие.
към текста >>
21.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Нека приемем, че се намери някой, дето ще каже: Вярно, на
време
то това е било неморална постъпка, но то е било толкова отдавна.
За неща като обрисуваната вчера пред Вас "опиумна война" не бива да се дава морална преценка нито в положителна, нито в отрицателна насока. Защото до какво всъщност би довела една морална преценка и дали тя самата би била такава, че на хората в известна степен да им стане съвестно?
Нека приемем, че се намери някой, дето ще каже: Вярно, навремето това е било неморална постъпка, но то е било толкова отдавна.
Това също така би било преценка,предназначена обаче само за да ни залъже! Защото благодарение на многото милиони, изтекли по онова време от Азия към Европа, днес в цялостния си вид съществува онази империя, на която в такъв случай би трябвало да й стане съвестно.
към текста >>
Защото благодарение на многото милиони, изтекли по онова
време
от Азия към Европа, днес в цялостния си вид съществува онази империя, на която в такъв случай би трябвало да й стане съвестно.
За неща като обрисуваната вчера пред Вас "опиумна война" не бива да се дава морална преценка нито в положителна, нито в отрицателна насока. Защото до какво всъщност би довела една морална преценка и дали тя самата би била такава, че на хората в известна степен да им стане съвестно? Нека приемем, че се намери някой, дето ще каже: Вярно, навремето това е било неморална постъпка, но то е било толкова отдавна. Това също така би било преценка,предназначена обаче само за да ни залъже!
Защото благодарение на многото милиони, изтекли по онова време от Азия към Европа, днес в цялостния си вид съществува онази империя, на която в такъв случай би трябвало да й стане съвестно.
към текста >>
Спечеленото на
време
то спада към цялостната конфигурация на онова; което днес съществува като Британска империя.
Но тогава от гледище на съвестността сегашните машинации също така би трябвало да бъдат осъдени не по-малко остро и сурово, както осъждат събитие като "опиумната война"! В противен случай ще се получи същото, както ако при една къща вниманието се насочи само върху втория, третия, четвъртия и таванския етаж и се пренебрегне нещо, което не подлежи на изключване, а именно първият етаж.
Спечеленото навремето спада към цялостната конфигурация на онова; което днес съществува като Британска империя.
Навярно сте чували примера с колко би нараснал един пфениг или един сантим, ако е бил даден на лихвен влог още при раждането на Христа. От това можете да заключите какво множене на богатствата е възможно с течение на годините. Ако днес преценявате приходите от "опиумната война", тогава ще трябва да включите и тях като интегриращ фактор и да си кажете: Онова, което се е получило от тогавашните милиони (нали историята има вече едновековна давност), е същото, което днес се гласи да управлява света, да залее света; в него се крие спечеленото по онова време!
към текста >>
Ако днес преценявате приходите от "опиумната война", тогава ще трябва да включите и тях като интегриращ фактор и да си кажете: Онова, което се е получило от тогавашните милиони (нали историята има вече едновековна давност), е същото, което днес се гласи да управлява света, да залее света; в него се крие спечеленото по онова
време
!
Но тогава от гледище на съвестността сегашните машинации също така би трябвало да бъдат осъдени не по-малко остро и сурово, както осъждат събитие като "опиумната война"! В противен случай ще се получи същото, както ако при една къща вниманието се насочи само върху втория, третия, четвъртия и таванския етаж и се пренебрегне нещо, което не подлежи на изключване, а именно първият етаж. Спечеленото навремето спада към цялостната конфигурация на онова; което днес съществува като Британска империя. Навярно сте чували примера с колко би нараснал един пфениг или един сантим, ако е бил даден на лихвен влог още при раждането на Христа. От това можете да заключите какво множене на богатствата е възможно с течение на годините.
Ако днес преценявате приходите от "опиумната война", тогава ще трябва да включите и тях като интегриращ фактор и да си кажете: Онова, което се е получило от тогавашните милиони (нали историята има вече едновековна давност), е същото, което днес се гласи да управлява света, да залее света; в него се крие спечеленото по онова време!
към текста >>
Поради това днес искам нали не знам още колко
време
в Европа ще може да се разисква по такива духовни въпроси да обърна внимание на нещо, което може да послужи за пример, за да се вникне по-дълбоко в обстоятелствата, разкриващи се донякъде външно чрез явленията във физическия план.
Казах, че на нас, застъпващите гледната точка на духовното познание, ни се полага да се взираме в нещата малко по-дълбоко.
Поради това днес искам нали не знам още колко време в Европа ще може да се разисква по такива духовни въпроси да обърна внимание на нещо, което може да послужи за пример, за да се вникне по-дълбоко в обстоятелствата, разкриващи се донякъде външно чрез явленията във физическия план.
Виждате ли, в доста по-голяма степен, отколкото в науката за физическото, човек трябва да бъде на ясно, че за Духовната Наука фактите и техните взаимовръзки не стоят така просто, а са извънредно сложни. Аз нееднократно съм посочвал тази сложност на фактите и съм Ви молил да сте наясно, че усвояваните чрез Духовната Наука общи формули, идеи и закони за взаимовръзките в живота са абсолютно верни, но че те, разбира се, придобиват по-голямо многообразие в зависимост от конкретните случаи.
към текста >>
Връщайки се към многобройните въпроси, които сме обсъждали, ние си припомняме, че между смъртта и едно ново раждане изминава
време
; човекът слиза във физическия свят, за да въплъти своята душевно-духовна субстанция в едно физическо човешко същество.
Връщайки се към многобройните въпроси, които сме обсъждали, ние си припомняме, че между смъртта и едно ново раждане изминава време; човекът слиза във физическия свят, за да въплъти своята душевно-духовна субстанция в едно физическо човешко същество.
Следователно можем да си кажем: Обърнем ли духовен поглед към духовните светове, там горе винаги има души, които със силите, изградени от тях между смъртта и новото раждане, се готвят да се спуснат и вселят във физически тела. Това означава, че долу се намират в очакване възможности за възникване на едни или други физически тела, а горе са налице сили в душите, които проявяват стремеж Към тези физически тела.
към текста >>
Преди известно
време
посочих по това впрочем ще установите, че лекциите, изнесените от мен тук през последните седмици, не са лишени от взаимовръзка как Джон Стюарт Мил*227 заедно с руския философ и политик Херрн*228 са изтъквали, че в Европа в много отношения настава своеобразно китаизиране*229, че Европа се "покитайчва".
Преди известно време посочих по това впрочем ще установите, че лекциите, изнесените от мен тук през последните седмици, не са лишени от взаимовръзка как Джон Стюарт Мил*227 заедно с руския философ и политик Херрн*228 са изтъквали, че в Европа в много отношения настава своеобразно китаизиране*229, че Европа се "покитайчва".
Тогава тази моя бележка не бе направена случайно. Защото, щом Джон Стюарт Мил, притежаващ изострена наблюдателност, намира, че у хората около него се проявяват странни китайски особености, той не може да няма право в известно отношение.
към текста >>
Но тъй като броят на населението в Китай далеч не е такъв, както в предишни
време
на, то китайските ду-ши така или иначе не могат всички те да се въплътят там; в Европа обаче, където напоследък населението е отбелязало значително физическо нарастване, могат да бъдат подслонени много души, които всъщност са предназначени за въплъщаване в китайски тела.
Разсъдете върху следното: Съществуват души, които през XIX и в началото на ХХ век въз основа на предходните си условия са предразположени да се въплътят в китайски тела.
Но тъй като броят на населението в Китай далеч не е такъв, както в предишни времена, то китайските ду-ши така или иначе не могат всички те да се въплътят там; в Европа обаче, където напоследък населението е отбелязало значително физическо нарастване, могат да бъдат подслонени много души, които всъщност са предназначени за въплъщаване в китайски тела.
Ето Ви една от причините,поради които личности с изострена наблюдателност отбелязват известно китаизиране на Европа.
към текста >>
Когато в продължение на дълги периоди се причинява онова, за което Ви намекнах вчера изнуряване на множество тела от една народностна общност -, тогава се стига дотам, че с течение на
време
то тук долу възникват тела, към които не се отправят душите, проявявали първоначално предразположеност към тях.
Но това не би било достатъчно, за да може Европа да бъде подготвена за получаването на онази европейска Карма, която би следвало да се получи, ами се е касаело, така да се каже, само за подпомагане на великите закони на битието в определена насока.
Когато в продължение на дълги периоди се причинява онова, за което Ви намекнах вчера изнуряване на множество тела от една народностна общност -, тогава се стига дотам, че с течение на времето тук долу възникват тела, към които не се отправят душите, проявявали първоначално предразположеност към тях.
Поради това,че китайските тела били "опиумизирани" и се създали поколения, възникнали под въздействие на опиумните сили,китайците били осъдени да приемат в се бе си отчасти доста незрели, доста посредствени души, на чиито качества не желая да се спирам. За сметка на това пък душите, определили себе си за китайски тела, бивали възпрепятствани да влизат в тези опиумизирани тела. Те били отклонявани към Европа, за да предизвикат сред европейското население онова, което цитираните от мен наблюдателни лица явно са забелязали.
към текста >>
Тя се водела не само по причина на онова, заради което първоначално избухнала, а именно обогатяването на хора с милиони, но и за да възпрепятства сегашното инкарниране на определени души, които иначе щели да слязат от духовния свят в подкрепа на европейските културни сили в наше
време
, и наместо туй в европейски тела да бъдат вкарани китайски души.
Оттук виждате, че едно такова събитие във физическия план, каквото била "опиумната война", съвсем ясно е имало своя духовна подбуда.
Тя се водела не само по причина на онова, заради което първоначално избухнала, а именно обогатяването на хора с милиони, но и за да възпрепятства сегашното инкарниране на определени души, които иначе щели да слязат от духовния свят в подкрепа на европейските културни сили в наше време, и наместо туй в европейски тела да бъдат вкарани китайски души.
Колкото и парадоксално да изглежда това, то несъмнено е вярно. Несъмнено вярно е, че важното, съдбоносно събитие е станало факт: у значителен брой европейци е предизвикано онова несъответствие между душевното и телесното, което току-що очертах. А чрез несъответствието между душевното и телесното, винаги се поражда не възможността с инструментите на телесното да се борави по подобаващ начин. Оттук и възможността за използване на заблудата. Заблудата не може да се използва лесно, стига поради утвърдили се порядки на епохата, гласът на онзи, който я прозира, да не е осъден да бъде, така да се каже, глас в пустиня.
към текста >>
И запомнете, че всичко относно центровете за заблуда, относно начините,по които днес се поражда илюзорност и залъгване, съм Ви го разказал не за собствено удоволствие, а за да доуточня как са устроени много неща тъкмо в нашето материалистическо
време
.
Така Вие виждате, че онова, което вчера обрисувах пред Вас, наистина съм Ви го разказал не за да свържа по непочтен начин въпросното съ-битие с една народност, а за да онагледя с пример как чрез извършвано то от хората тук, във физическия план, се предизвикват дълбоки промени и в духовната еволюция на човечеството.
И запомнете, че всичко относно центровете за заблуда, относно начините,по които днес се поражда илюзорност и залъгване, съм Ви го разказал не за собствено удоволствие, а за да доуточня как са устроени много неща тъкмо в нашето материалистическо време.
Днес пък се опитах да Ви посоча една от причините, които се открояват, когато вършеното от хората се разглежда не само в неговото физическо протичане, но и когато се анализира с оглед на окултната му подбуда. Тогава именно нещо от рода на онази "опиумна война" действително означава преместване на душевния елемент от една точка на земята, където му е мястото и където навярно би могъл да бъде полезен, понеже може да се вмести в подходящи за него тела, в друга точка на земята, където може да стане инструмент в ръцете на сили, които по един или друг начин съвсем не мислят, така да се каже, доброто на човечеството.
към текста >>
В мистерийната драма*230 това е изразено напълно съзнателно не само за постигането на известна поетичност, но и за олицетворява нето на една истина, която трябва да се вложи в съ
време
нността, както става с всички неща, намерили място в мистериите.
Та нека това бъде един пример, който да Ви покаже,че ставащото във физическия план действително простира въздействието си чак до духовния свят и по тази причина не само има значение за физическия план, но и дава отражение върху събитията в духовния свят, а оттук и на целия свят.
В мистерийната драма*230 това е изразено напълно съзнателно не само за постигането на известна поетичност, но и за олицетворява нето на една истина, която трябва да се вложи в съвременността, както става с всички неща, намерили място в мистериите.
към текста >>
И съ
време
нната наука просто се стреми все повече и повече да стеснява хоризонтите.
Днес човечеството не е толкова далече от придобиването на широки хоризонти за съзерцаване на света. В известен смисъл широките хоризонти за съзерцаване на света са нежелателни.
И съвременната наука просто се стреми все повече и повече да стеснява хоризонтите.
Впрочем в основата на това лежи стаен страх страхът от онова, което представлява истината. Този страх от истината все по-силно завладява човечеството по отношение на частния случай от всекидневието, ала също така и в по-широк смисъл. И ако го нямаше в по-широк смисъл, то не би могло да настъпи във всекидневието. Сега например войната нямаше да бъде продължавана заради наличния страх, че при едни истински разговори за разбирателство наяве би ха излезли определени неща, от които именно се изпитва страх.
към текста >>
Някои сред Вас сигурно си спомнят, че голяма част от онова, което години наред е бивало разисквано от носно тенденциите на нашето
време
, аз обобщих в цяла поредица от лекции във Виена през пролетта на 1914 г.
Някои сред Вас сигурно си спомнят, че голяма част от онова, което години наред е бивало разисквано от носно тенденциите на нашето време, аз обобщих в цяла поредица от лекции във Виена през пролетта на 1914 г.
Там заострих вниманието върху това, че би могло да става дума за социален карцином*231. Трябва да призная, че винаги съм оставал малко стъписан, загдето подобни бележки, осветяващи в дълбочина някои от съществуващите факти, често пъти биват приемани никак си като нещо, което понастоящем и при други случаи просто се казва и в известна степен задоволява любопитството.
към текста >>
Целта ми беше да посоча, че в нашия съ
време
нен живот в началото на 1914 г.
Целта ми беше да посоча, че в нашия съвременен живот в началото на 1914 г.
действат известни импулси,сравними с онзи импулс във физическия човешки организъм, който лежи в основата на карцинома, на раковото заболяване. Тогава аз казах, че все по-голяма задача пред човечеството трябва да бъде следното: точно както бива изучаван болният организъм, доколкото той е физически, точно така да се изучава социалният организъм, където болестната отрова безспорно не съществува по същия начин, както във физическия организъм, ала от това характерът и на болестна отрова не намалява. Но в такъв случай човек трябва да има усет за духовното. Той не може да има усет за духовното, ако отрича съществуването му. В социалното, разбира се, не се стича такава бактериална отрова или нещо подобно, както във физическия организъм.
към текста >>
В това отношение чрез окултните изследвания се установява: Онова, което понастоящем е налице на нашата Земя така, че примерно човешкото тяло, ползващо го като храна, да може да се съчетае с него, всъщност е възникнало в днешния си вид едва по
време
на Земното битие.
В това отношение чрез окултните изследвания се установява: Онова, което понастоящем е налице на нашата Земя така, че примерно човешкото тяло, ползващо го като храна, да може да се съчетае с него, всъщност е възникнало в днешния си вид едва по време на Земното битие.
Минало е естествено през по-ранни стадии, ала във вида, в който съществува днес, то е възникнало по време на Земното битие. За някаква "пшеница" или за някакъв "ечемик" на Луната не би могло да се говори.
към текста >>
Минало е естествено през по-ранни стадии, ала във вида, в който съществува днес, то е възникнало по
време
на Земното битие.
В това отношение чрез окултните изследвания се установява: Онова, което понастоящем е налице на нашата Земя така, че примерно човешкото тяло, ползващо го като храна, да може да се съчетае с него, всъщност е възникнало в днешния си вид едва по време на Земното битие.
Минало е естествено през по-ранни стадии, ала във вида, в който съществува днес, то е възникнало по време на Земното битие.
За някаква "пшеница" или за някакъв "ечемик" на Луната не би могло да се говори.
към текста >>
На
време
то го загатнах във физиологическата лекция в Прага*233.
Поради това ние сме в състояние, живеейки, да остаряваме. Поради това ние сме също така в състояние да упражняваме онова отровно въздействие (защото то е отровно въздействие), състоящо се в това, че при размножаването на човечеството мъжкото въздейства на женското. Тук отровното въздействие се изразява в това,че чрез самия женски елемент при всички случаи е налице само тенденцията за създаване на едно етерно същество. Тази тенденция е налице и без отровно въздействие. За да може това етерно същество да се оформи физически, избуяващият етеричен живот трябва да бъде отровен.
Навремето го загатнах във физиологическата лекция в Прага*233.
към текста >>
Оттук разбирате тезата, която днес бих искал да издигна: Същинските отрови, които субстанциално са ариманически още от
време
то на Луната, представляват противници на системно напредващата еволюция; дестилирани, в известна степен разредени, те са онова, което е субстанциален носител на духовния ни живот.
Ето ви нещо, възникнало за самия човек едва на Земята – размножаването. В известен смисъл то е дестилирано отровно въздействие, едно въздействие, което на Луната като отровно въздействие е било налице със същата интензивност, с която се е запазило в отровите, намиращи се в долните царства.
Оттук разбирате тезата, която днес бих искал да издигна: Същинските отрови, които субстанциално са ариманически още от времето на Луната, представляват противници на системно напредващата еволюция; дестилирани, в известна степен разредени, те са онова, което е субстанциален носител на духовния ни живот.
към текста >>
На всичко това обаче в крайна сметка се дължи фактът, че нашата съ
време
нност съвсем не изпитва силна, неутолима жажда за истина; защото, ако тази жажда за истина беше достатъчно силна, тя щеше да бъде достатъчна, за да отведе човечеството до духовния живот в далеч по-осезателни мащаби, отколкото сега.
Старите истини в значителна степен са угаснали. Затова и съществени указания относно истините в стари митове, срещащи се все още например у така наречения "Неизвестен философ", у Сен-Мартен, са остана ли напълно неразбрани от дошлите подир него. Сен-Мартен, който смятал себе си за ученик на Якоб Бьоме*235, все още изтъквал важността, истинната сърцевина на митовете. Ала това било през XVIII в., докато XIX в. действително извършил най-най-невероятното по отношение безразсъдното тълкуване на митовете.
На всичко това обаче в крайна сметка се дължи фактът, че нашата съвременност съвсем не изпитва силна, неутолима жажда за истина; защото, ако тази жажда за истина беше достатъчно силна, тя щеше да бъде достатъчна, за да отведе човечеството до духовния живот в далеч по-осезателни мащаби, отколкото сега.
Незначителната жажда за истина е причина толкова малко хора да усещат копнеж за духовно задълбочаване.
към текста >>
Защото изцяло от стремежа към истината или по-скоро от липсата на стремеж към истината в наши дни зависи как биват третирани нещата от съ
време
нността и как днес могат да се кажат някои неща, на които вярват най-широки кръгове и които при все това не са нищо друго освен чисто преиначаване на истината.
Но това се проявява и във външното, в конкретното,тъкмо от тези печални, пропити със страдания сегашни събития личи, че чувството за истинното често пъти без вина от страна на хората не пулсира като душевна кръв по света. Чувството за истинното е онова, което реално трябва да бъде пробудено. По тази причина през последните седмици бяха наложителни известни указания за сетивно-конкретното, доколкото то е израз на стоящи зад него духовни импулси и духовни събития.
Защото изцяло от стремежа към истината или по-скоро от липсата на стремеж към истината в наши дни зависи как биват третирани нещата от съвременността и как днес могат да се кажат някои неща, на които вярват най-широки кръгове и които при все това не са нищо друго освен чисто преиначаване на истината.
В една епоха, когато е възможно истината по най-различен начин да бъде оформяна така, както на човек му се иска в зависимост от неговите антипатии, страсти и инстинкти, в тази епоха е необходимо твърде много, ако трябва да се пробуди онова силно чувство за истината, което пък сетне отвежда към духовния живот. Това се вижда от подробностите.
към текста >>
Още преди доста
време
за американците предназначи статията си един човек, когото те очевидно не чуха,и сега в заключение бих искал да Ви прочета отделни извадки от неговите писания, за да видите как преценява някой, когато се опитва да опознае нещата.
Още преди доста време за американците предназначи статията си един човек, когото те очевидно не чуха,и сега в заключение бих искал да Ви прочета отделни извадки от неговите писания, за да видите как преценява някой, когато се опитва да опознае нещата.
Не казвайте: Щом някому е известно това, което разгледахме през последните седмици, той може да стигне до друга преценка. Положително,тогава той може да намери по-дълбока обосновка за нещата. Но за достигане до една преценка тези неща не са нужни; за достигане до една преценка е достатъчно дори само едно истинно чувство за обективността на външните факти, които се разиграват. Ала до това чувство за обективност човек трудно се домогва.
към текста >>
От известно
време
американците слушат много за германския милитаризъм и по този начин придобиват най-често само смътната представа,че той означавал опасност за европейската цивилизация.
От известно време американците слушат много за германския милитаризъм и по този начин придобиват най-често само смътната представа,че той означавал опасност за европейската цивилизация.
За истинския смисъл на тази дума те нямат ясно разбиране. В Америка ние сме имали, така да се каже, кратки пристъпи на милитаризъм (например по време на испанско-американската война или когато се вдигне прекомерен шум за евентуална война с Мексико), но милитаризъм като трайно състояние у нас няма. И след като той не се среща в голямата република на новия свят, защо тогава трябва да съществува в Германия? На този въпрос американецът, който не е запознат с Германия и с нейното разположение, не намира задоволителен отговор. При все това такъв отговор е много близо до ума.
към текста >>
В Америка ние сме имали, така да се каже, кратки пристъпи на милитаризъм (например по
време
на испанско-американската война или когато се вдигне прекомерен шум за евентуална война с Мексико), но милитаризъм като трайно състояние у нас няма.
От известно време американците слушат много за германския милитаризъм и по този начин придобиват най-често само смътната представа,че той означавал опасност за европейската цивилизация. За истинския смисъл на тази дума те нямат ясно разбиране.
В Америка ние сме имали, така да се каже, кратки пристъпи на милитаризъм (например по време на испанско-американската война или когато се вдигне прекомерен шум за евентуална война с Мексико), но милитаризъм като трайно състояние у нас няма.
И след като той не се среща в голямата република на новия свят, защо тогава трябва да съществува в Германия? На този въпрос американецът, който не е запознат с Германия и с нейното разположение, не намира задоволителен отговор. При все това такъв отговор е много близо до ума.
към текста >>
"и по
време
на двуседмичната мобилизация непринудено се е смесвал с тълпата на улицата, когато обществената възбуда бе достигнала своя връх, може само безкрайно да се удивлява, че един толкова кротък, сдържан народ е способен на това дръзко безстрашие, овладяло между
време
нно с щурм уж непревземаеми крепости и извоювало по суша и море лаври по начин, на който трябва да се възхищават всички, които не са били държани в неведение относно фактите.
Съдилищата са неподкупни. Успехите на германците са последица от грижлива подготовка и неуморно прилежание. Дори търговската конкуренция е стриктно уредена със закон и законите срещу всичко, което се смята за "нелоялна конкуренция", се прилагат най-строго. Никой, който живее сред германци и ги е опознал, не може да има впечатление, че си има работа с войнолюбив и грабителски народ. А който пък като мен е прекарал в Германия месец август на текущата година" има се предвид 1914 г.
"и по време на двуседмичната мобилизация непринудено се е смесвал с тълпата на улицата, когато обществената възбуда бе достигнала своя връх, може само безкрайно да се удивлява, че един толкова кротък, сдържан народ е способен на това дръзко безстрашие, овладяло междувременно с щурм уж непревземаеми крепости и извоювало по суша и море лаври по начин, на който трябва да се възхищават всички, които не са били държани в неведение относно фактите.
към текста >>
"и ние добре знаем, че тя е твърде бедна и още доста
време
ще си остане твърде бедна, за да може да води дълготрайна война.
"Япония обаче е надалече" но нищо не й пречи да се доближи!
"и ние добре знаем, че тя е твърде бедна и още доста време ще си остане твърде бедна, за да може да води дълготрайна война.
Това, че европейски държави, поотделно или съюзени, биха могли да ни унищожат, е много абстрактна възможност, за да се появи на нашия хоризонт. По вода и суша ние се въоръжаваме толкова, колкото ни се струва нужно за нашите цели и никога не ще ни хрумне да искаме от друга сила разрешение, за да увеличим войската или флота си. Откъде накъде мистър Карнеги трябва да складира в дома си големи запаси хляб за предотвратяването на евентуален глад в щата Ню Йорк? Защо г-н Рокфелер трябва да скътва в чорап златни и сребърни монети и да ги крие под дюшека си? Ние ще сметнем за умопобъркан собственика на някоя ферма в Небраска, комуто би текнало за всеки случай да си построи годен за плаване кораб.
към текста >>
Ние, американците, вършим каквото при съществуващите в Америка условия ни се струва разумно и целесъобразно, и на нас една германска армия ни е почти толкова необходима, колкото револвер на един квакер от Филаделфия по
време
на годишното му събрание.
Това, че европейски държави, поотделно или съюзени, биха могли да ни унищожат, е много абстрактна възможност, за да се появи на нашия хоризонт. По вода и суша ние се въоръжаваме толкова, колкото ни се струва нужно за нашите цели и никога не ще ни хрумне да искаме от друга сила разрешение, за да увеличим войската или флота си. Откъде накъде мистър Карнеги трябва да складира в дома си големи запаси хляб за предотвратяването на евентуален глад в щата Ню Йорк? Защо г-н Рокфелер трябва да скътва в чорап златни и сребърни монети и да ги крие под дюшека си? Ние ще сметнем за умопобъркан собственика на някоя ферма в Небраска, комуто би текнало за всеки случай да си построи годен за плаване кораб.
Ние, американците, вършим каквото при съществуващите в Америка условия ни се струва разумно и целесъобразно, и на нас една германска армия ни е почти толкова необходима, колкото револвер на един квакер от Филаделфия по време на годишното му събрание.
Ала онова, което по наше мнение действително ни е необходимо, ние енергично ще си го доставим по всяко време.
към текста >>
Ала онова, което по наше мнение действително ни е необходимо, ние енергично ще си го доставим по всяко
време
.
По вода и суша ние се въоръжаваме толкова, колкото ни се струва нужно за нашите цели и никога не ще ни хрумне да искаме от друга сила разрешение, за да увеличим войската или флота си. Откъде накъде мистър Карнеги трябва да складира в дома си големи запаси хляб за предотвратяването на евентуален глад в щата Ню Йорк? Защо г-н Рокфелер трябва да скътва в чорап златни и сребърни монети и да ги крие под дюшека си? Ние ще сметнем за умопобъркан собственика на някоя ферма в Небраска, комуто би текнало за всеки случай да си построи годен за плаване кораб. Ние, американците, вършим каквото при съществуващите в Америка условия ни се струва разумно и целесъобразно, и на нас една германска армия ни е почти толкова необходима, колкото револвер на един квакер от Филаделфия по време на годишното му събрание.
Ала онова, което по наше мнение действително ни е необходимо, ние енергично ще си го доставим по всяко време.
към текста >>
Да приемем, че на север от нас имаше просторна страна с многобройно население от над 100 милиона, която се намира под автократично управление и разполага дори в мирно
време
с огромна армия.
Нека обаче да си представим, че нашата територия не беше прекалено голяма за едно вражеско нахлуване.
Да приемем, че на север от нас имаше просторна страна с многобройно население от над 100 милиона, която се намира под автократично управление и разполага дори в мирно време с огромна армия.
Да приемем, че освен туй тази страна десетилетия наред непрестанно се е стремила да разширява границите си за сметка на своите неспособни да се защитават съседи. Да приемем, че нейното население се е намирало на много по-ниско културно стъпало в сравнение с нашето. Толкова ниско,че преобладаващото мнозинство е принудено да живее в ужасна според представите за цивилизованост нищета,в тъпо, безропотно невежество, изцяло като инструмент в ръцете на една бюрократична класа, на която най-малко би се наложило да страда от неизброимите неволи, съпътстващи неминуемо всяко едно военно положение. Сетне да приемем, че сме узнали, че от известно време този същият съсед струпва войските си на нашата граница по на чин,който би могъл да се тълкува единствено като заплаха. Да приемем по-нататък, че на юг граничим не с Мексико, а с една състоятелна, разполагаща с богати допълнителни източници, намираща се на високо стъпало на цивилизованост нация от 40 милиона души със силна, добре обучена войска, превъзходно въоръжена за случай на война.
към текста >>
Сетне да приемем, че сме узнали, че от известно
време
този същият съсед струпва войските си на нашата граница по на чин,който би могъл да се тълкува единствено като заплаха.
Нека обаче да си представим, че нашата територия не беше прекалено голяма за едно вражеско нахлуване. Да приемем, че на север от нас имаше просторна страна с многобройно население от над 100 милиона, която се намира под автократично управление и разполага дори в мирно време с огромна армия. Да приемем, че освен туй тази страна десетилетия наред непрестанно се е стремила да разширява границите си за сметка на своите неспособни да се защитават съседи. Да приемем, че нейното население се е намирало на много по-ниско културно стъпало в сравнение с нашето. Толкова ниско,че преобладаващото мнозинство е принудено да живее в ужасна според представите за цивилизованост нищета,в тъпо, безропотно невежество, изцяло като инструмент в ръцете на една бюрократична класа, на която най-малко би се наложило да страда от неизброимите неволи, съпътстващи неминуемо всяко едно военно положение.
Сетне да приемем, че сме узнали, че от известно време този същият съсед струпва войските си на нашата граница по на чин,който би могъл да се тълкува единствено като заплаха.
Да приемем по-нататък, че на юг граничим не с Мексико, а с една състоятелна, разполагаща с богати допълнителни източници, намираща се на високо стъпало на цивилизованост нация от 40 милиона души със силна, добре обучена войска, превъзходно въоръжена за случай на война. Да приемем,че от 40 години тази страна не крие, че храни към нас най-ожесточена омраза и се надява някой ден да ни отмъсти. Да приемем още, че тя се е съюзила с горепосочената и с друга една сила, за която ще стане дума, така че ние с пълно право би трябвало да се боим от съгласувани действия на споменатите сили с цел да ни разгромят.
към текста >>
Нека си представим, че по източната и западната си граница ние нямахме морската шир, която ни дава достъп до пътищата на световната търговия, и че има една трета сила,географски разположена така сполучливо, че откъм сушата не може да бъде нападната, а в същото
време
държи под пряк контрол нашите единствени изходни точки към море.
А сега да разгърнем нашите хипотези така, че и тази трета сила да попадне сред тях.
Нека си представим, че по източната и западната си граница ние нямахме морската шир, която ни дава достъп до пътищата на световната търговия, и че има една трета сила,географски разположена така сполучливо, че откъм сушата не може да бъде нападната, а в същото време държи под пряк контрол нашите единствени изходни точки към море.
Приемаме, че за нашето благополучие външната търговия е далеч по-важна, отколкото е в действителност; че нашето благосъстояние във висша степен е обусловено от експорта ни. Приемаме, че споменатата въпросна сила е достатъчно богата, за да поддържа един флот, чиято големина е колкото на шия собствен заедно с този на една друга велика сила, с която бихме могли да сключим съюз, и тази трета сила не крие намерението си чрез запазване на това съотношение на силите да запази превъзходството си по море. Приемаме, че господството по море дава възможност на тази сила да прерязва международни кабели и да допуска до обществеността само толкова от онова, което вършим и което другите предприемат срещу нас, колкото изглежда да е от полза за нейната политика. Накрая приемаме, че тази сила се е споразумяла с другите две гореспоменати сили и ние би трябвало да се боим, че ти ще се присъедини към едно съвместно нападение срещу нас.
към текста >>
Дали е желателно или не Германия или Австрия да бъде принизена на равнището на Полша или Финландия, дали Франция отново трябва да притежава Елзас и Лотарингия, дали Англия трябва да се освободи от един толкова интелигентен и способен съперник, за да запази мирно
време
нното си надмощие и властта над морските пътища за Америка, Азия,Африка и Австралия с всички тези въпроси нямам намерение да се занимавам.
На тези страници искам единствено да се опитам да поставя американците на мястото на германците.
Дали е желателно или не Германия или Австрия да бъде принизена на равнището на Полша или Финландия, дали Франция отново трябва да притежава Елзас и Лотарингия, дали Англия трябва да се освободи от един толкова интелигентен и способен съперник, за да запази мирновременното си надмощие и властта над морските пътища за Америка, Азия,Африка и Австралия с всички тези въпроси нямам намерение да се занимавам.
Бих искал само съвсем ясно да изложа, че при същите условия Америка щеше да извърши същото, което извърши Германия. Не без основание германците са се боели, че ще бъдат нападнати от Русия и Франция, и години наред са работили, за да ги изпреварят. Германската наука и промишленост са спомогнали за неимоверното разрастване на германската търговия и германците в никакъв случай не са възнамерявали да поставят търговията си в зависимост от милостта на Великобритания. При това управление Германия направо процъфтя. Милитаризмът германците намират малко обидно с тази дума да се обозначават необходимата защита срещу фактически опасности и оправданите мерки за самоотбрана, милитаризмът далеч не е докарвал на германците такива трудности,каквито те е трябвало да преодоляват, когато не са били в състояние да се отбраняват.
към текста >>
А във Великобритания може би съвършен заместител на една силна войска предлага нейният колосален флот, който тя поддържа с огромни разходи и който от
време
на
време
все още увеличава, без да крие, че не ще разреши на никоя друга нация да и оспорва неограниченото господство по море по този велик световен транспортен път,по който всички трябва да минават, но никоя нация не бива да го нарича свой собствен.
В крайна сметка всеки се поддава на въздействието на едно непрекъснато повтаряно клише. За германския милитаризъм американците са слушали толкова много, и то най-вече от чуждестранни източници, че те по необходимост трябва да повярват, че германците са единствената нация в Европа, която притежава голяма армия. А фактически Русия има далеч по-голяма и от дълги години я използва за агресивни цели. Франция, чийто брой на населението е много по-малък от този на Германия, има почти същата по големи на военна мощ и затова с далеч по-голямо право би могла да бъде упрекната в милитаризъм.
А във Великобритания може би съвършен заместител на една силна войска предлага нейният колосален флот, който тя поддържа с огромни разходи и който от време на време все още увеличава, без да крие, че не ще разреши на никоя друга нация да и оспорва неограниченото господство по море по този велик световен транспортен път,по който всички трябва да минават, но никоя нация не бива да го нарича свой собствен.
Колко страшен този заместител на една войска може да се окаже за други нации показа сегашната криза. В Европа няма нация, която без разрешението на Англия да може да навлезе в Атлантическия океан, да прекоси Гибралтарския проток, да изпрати кораби в Средиземно море или да мине през Суецкия канал за Азия. На общия път е сложила ръка една нация, той е превърнат в частна собственост на Англия.
към текста >>
Погледнато в светлината на всичко, което светът между
време
нно изпита, днес това са съвсем маловажни работи.
"Иска ми се да изясня само същинския спорен въпрос и да отстраня заблудите, създавани с разни клишета и фрази. Няма да говоря за неутралитета на Белгия, нито пък мисля, че си заслужава труда да се разисква въпросът, кой от едната или другата страна първи е обявил войната.
Погледнато в светлината на всичко, което светът междувременно изпита, днес това са съвсем маловажни работи.
Обяснението за позицията на германския народ е скрито много по-дълбоко. И аз твърдя, че при същите условия ние, американците, щяхме да действаме като германците. А пък дали е щяло да бъде правилно или е нямало да бъде правилно решението за това предоставям на американците.
към текста >>
Нима по
време
на войната ни с Испания проявихме страхопочитание спрямо статуквото?
Да не би ние да сме съблюдавали статуквото, когато прогонвахме индианците? Или при обявяване на Декларацията за независимостта през 1776 г.? Нима му оказахме уважение, когато се възпротивихме срещу претърсването на американски кораби и насилственото привличане на американски моряци отстрана на Великобритания в годините преди 1812? Нима през 1861 г. сме мислили за статуквото, когато отказахме да признаем въстаналите южни щати и настоявахме за целостта на съюза?
Нима по време на войната ни с Испания проявихме страхопочитание спрямо статуквото?
към текста >>
Не смятам, че ние, американците, сме войнствени, отдавна обаче сме разбрали, че
време
ната се менят, а с тях и ние.
Статуквото е клише. Равновесието на силите е нещо, което в нормалния ход на човешката история непрестанно бива нарушавано, непрестанно трябва да бъде поставяно на нови основи.
Не смятам, че ние, американците, сме войнствени, отдавна обаче сме разбрали, че времената се менят, а с тях и ние.
Опитваме се наново да се пригаждаме към новите условия и безспорно бдим достатъчно ревниво над всичко, което считаме за наши справедливи интереси било стари, било нови. При нужда изобщо не бихме се поколебали да ги опазим дейно чрез незабавно изпробване на силите. Но на първо място сред нашите справедливи интереси винаги би стояла защитата на националните ни блага и предимства, извоювани от нас с интелект и прилежание и с грижи за умението да се живее в мир.
към текста >>
22.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
19, където авторът под формата на забележка пише: "Абстрахирам се от факта,че разгромяването на Хабсбургската монархия от дълго
време
беше окончателно решено от онези политици, които между другото казано след рухването на Централните сили си поделиха главните роли в световната политика.
*7. Arthur Polzer-Hoditz, "Kaiser Karl" (Император Карл), Цюрих – Лайпциг Виена, 1928, стр.
19, където авторът под формата на забележка пише: "Абстрахирам се от факта,че разгромяването на Хабсбургската монархия от дълго време беше окончателно решено от онези политици, които между другото казано след рухването на Централните сили си поделиха главните роли в световната политика.
Във връзка с това нека посочим картата за подялбата на Европа, която англичанинът Лабушер публикува в издавания от не го сатиричен седмичник "Truth" (Истина) през 1890 г., тоест двайсет и четири години преди избухването на световната война. Тя е почти идентична с днешната карта на Европа: Австрия е изчезнала като монархия и е отстъпила място на една република от обединени народи. Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици. Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О.
към текста >>
Преиздадена по
време
на световната война в Теософската издателска къща Лайпциг: "Една могъща империя, която с деспотично управление споява известен брой регионални общности Русия.
Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О. Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена). Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква. Втора лекция (Лондон, 1894; второ издание 1896; превод на немски от граф фон Лайнинген-Билигхайм, 1897).
Преиздадена по време на световната война в Теософската издателска къща Лайпциг: "Една могъща империя, която с деспотично управление споява известен брой регионални общности Русия.
Остатъците от едно кралство Полша, чиято единствена свързваща сила се крие в религията й и която при все това накрая пак ще бъде включена в руската империя. Редица народности, потискани от чуждоземни турци, са отхвърлили игото и изкуствено са утвърдени в малки държави, чиято независимост ще изтрае най-много до следващата европейска война... Руската империя трябва да загине, за да може руският народ да оцелее, а осъществяването на мечтите на панславистите ще възвести, че шестата арийска подраса е повела свой собствен интелектуален живот."
към текста >>
Fur Deutsche und diejenigen, die nicht glauben, siе hassen zu mussen" (Размисли но
време
на войната.
*22. Rudolf Steiner, "Gedanken wahrend der Zeit des Krieges.
Fur Deutsche und diejenigen, die nicht glauben, siе hassen zu mussen" (Размисли но време на войната.
За германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят), Берлин, 1915, в "Aufsatze uber die Dreigliederung des sozialen Organismus und zur Zeitlage 1915-1921" (Статии за троичното устройство на социалния организъм и за периода 1915-1921 г.), Събр. Съч. № 24 (Събрани съчинения, Дорнах, 1961). Дословно изречението гласи: "Нека от наличието на това смущение се разбере защо мнозина не могат да схванат, че войната сама поражда ужасите и страданията на войната, и защо хулят противника като "варварин", когато остра нужда го застави да употребява бойните средства, създадени от съвременността."
към текста >>
Дословно изречението гласи: "Нека от наличието на това смущение се разбере защо мнозина не могат да схванат, че войната сама поражда ужасите и страданията на войната, и защо хулят противника като "варварин", когато остра нужда го застави да употребява бойните средства, създадени от съ
време
нността."
*22. Rudolf Steiner, "Gedanken wahrend der Zeit des Krieges. Fur Deutsche und diejenigen, die nicht glauben, siе hassen zu mussen" (Размисли но време на войната. За германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят), Берлин, 1915, в "Aufsatze uber die Dreigliederung des sozialen Organismus und zur Zeitlage 1915-1921" (Статии за троичното устройство на социалния организъм и за периода 1915-1921 г.), Събр. Съч. № 24 (Събрани съчинения, Дорнах, 1961).
Дословно изречението гласи: "Нека от наличието на това смущение се разбере защо мнозина не могат да схванат, че войната сама поражда ужасите и страданията на войната, и защо хулят противника като "варварин", когато остра нужда го застави да употребява бойните средства, създадени от съвременността."
към текста >>
*23. Gotthilf Vohringer, "Меinе Erlebnisse wahrend des Krieges in Kamerun und из englischer Gefangenschaft" (Моите преживявания по
време
на войната в Камерун и в английско пленничество), сказка в Хамбург, 1915.
*23. Gotthilf Vohringer, "Меinе Erlebnisse wahrend des Krieges in Kamerun und из englischer Gefangenschaft" (Моите преживявания по време на войната в Камерун и в английско пленничество), сказка в Хамбург, 1915.
към текста >>
в "Aus schicksaltragender Zeit" (От съдбоносно
време
), Събр. Съч.
*28. За Метерлинк срв. лекцията на Рудолф Щайнер от 5 ноември 1914 г.
в "Aus schicksaltragender Zeit" (От съдбоносно време), Събр. Съч.
№ 64 (Събрани съчинения, Дорнах, 1959).
към текста >>
*32. Richard Graf von Pfeil (1846-1916), офицер и писател, написал между другото (1907) "Neun Jahre in russischen Diensten unter Alexander III." (Девет години на руска служба по
време
то на Александър ІІІ).
*32. Richard Graf von Pfeil (1846-1916), офицер и писател, написал между другото (1907) "Neun Jahre in russischen Diensten unter Alexander III." (Девет години на руска служба по времето на Александър ІІІ).
Цитатът е взет от А1ехander Redlich, "Dеr Gegensatz zwischen Osterreich-Ungarn und Ruß1and" (Антагонизмът между Австро-Унгария и Русия), Щутгарт, 1915, стр. 19.
към текста >>
В лекция първа Харисън пише: (Koot-Hoomi) "е един нает от руското правителство вероломен мерзавец, комуто за известно
време
се удава да заблуди г-жа Б., но чийто истински характер и личност тя в крайна сметка разкрива" Освен туй и в приложението към лекция първа: "А от "Хора от оня свят" на полковник Олкът знаем, че през 1874 г.
*33. Виж Rudolf Steiner, "Die okkulte Bewegung im 19 Jahrhundert und ihre Beziehung zur Weltkultur" (Окултното движение през XIX век и неговото отношение към световната култура), Събр. Съч.№ 254 (Събрани съчинения, Дорнах, 1969) и Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена, срв. бел. 7).
В лекция първа Харисън пише: (Koot-Hoomi) "е един нает от руското правителство вероломен мерзавец, комуто за известно време се удава да заблуди г-жа Б., но чийто истински характер и личност тя в крайна сметка разкрива" Освен туй и в приложението към лекция първа: "А от "Хора от оня свят" на полковник Олкът знаем, че през 1874 г.
"маестрото" (или ръководителят) на госпожа Блаватска се обявил за "духа" на някакъв смел морски разбойник на име Джон Кинг, който през XVII век се радвал на голяма почит... При това самият полковник Олкът първи изказва предположението, че "Джон Кинг" не ще да е бил никакъв умрял морски разбойник, ами като творение на някакъв орден съществувал сред хората на земята, а по отношение на успехите си бил зависим от хора, действащи в сянка" [Olcott, "People from the other world" (Хора от оня свят), стр. 454]. После тя изчезнала и наскоро подир туй се разчуло, че заради охулване на конституцията на Съединените щати някоя си госпожа Блаватска била отлъчена от едно американско братство и отишла в Британска Индия, за да приведе в сила една закана, за чието осъществяване тя имала добри изгледи."
към текста >>
Днес "Завещанието" се смята за полски фалшификат от наполеоново
време
[срв.
*40. Петър 1 (1672-1725). Виж Ludwig Polzer-Hoditz, "Der Каmpf gegen den Geist und das Testament Peters des Großen" (Борбата срещу духа и завещанието на Петър Велики), Щутгарт, 1922.
Днес "Завещанието" се смята за полски фалшификат от наполеоново време [срв.
Wittram "Peter der Große, der Eintritt Ruß1ands in die Neuzeit" (Петър Beлики, навлизането на Русия в съвременността), Берлин/Гьотинген/Хайделберг, 1954)].
към текста >>
Wittram "Peter der Große, der Eintritt Ruß1ands in die Neuzeit" (Петър Beлики, навлизането на Русия в съ
време
нността), Берлин/Гьотинген/Хайделберг, 1954)].
*40. Петър 1 (1672-1725). Виж Ludwig Polzer-Hoditz, "Der Каmpf gegen den Geist und das Testament Peters des Großen" (Борбата срещу духа и завещанието на Петър Велики), Щутгарт, 1922. Днес "Завещанието" се смята за полски фалшификат от наполеоново време [срв.
Wittram "Peter der Große, der Eintritt Ruß1ands in die Neuzeit" (Петър Beлики, навлизането на Русия в съвременността), Берлин/Гьотинген/Хайделберг, 1954)].
към текста >>
В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в Париж по
време
на Първата световна война (Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime!
Изволски се чувствал надхитрен от Ерентал, откъдето водела началото си омразата му към него. Любопитно е, че в една реч, която държал няколко дни преди смъртта си, Жорес казал следното: "Господин фон Ерентал направил знак, схванат от Изволски като "Да", и той разрешил на Австрия да анексира Босна и Херцеговина. А когато Русия понечила да поиска от Австрия насрещната услуга съгласие за отваряне на Дарданелите, Ерентал отвърнал: Откъде Ви хрумна това, та аз нищо не съм казвал! " (срв. "Дьомен", Женева, 1916, бр. 1).
В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в Париж по време на Първата световна война (Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime!
Le meurtre de Jean Jaures" [Една политика... Едно престъпление! Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина. [Daniels, "Preußische Jahrbücher" (Пруски годишници), Берлин, том 164, стр. 123]
към текста >>
Щайнер от 31 Декември 1916 в "Zeitgeschichtliche Betrachtungen" (Разсъждения върху съ
време
нната история), втора част, Събр. Съч.
*99. На 12 Декември 1916 г. чрез една реч на Бетман-Холвег в Райхстага Централните сили направили предложение за мирни преговори, което било отклонено от Антантата. Срв. лекцията на Р.
Щайнер от 31 Декември 1916 в "Zeitgeschichtliche Betrachtungen" (Разсъждения върху съвременната история), втора част, Събр. Съч.
№ 174 (Събрани съчинения, Дорнах, 1966).
към текста >>
Тяхното покоряване и включване в Римската империя отбелязало
време
то на кърмаческата им възраст.
*125. "Преди римляните да ги завладеят, галите, бритите и германите още не били нации и водели само племенно съществуване.
Тяхното покоряване и включване в Римската империя отбелязало времето на кърмаческата им възраст.
Римският закон бил тяхна дойка и техен закрилник. След дойката дошъл настойникът. Разрушаването на Римската империя и издигането на папството ознаменували периода на детството или началото на техния интелектуален живот... Възмъжаването на нова Европа настъпва през XVI век." От Harrison, "Dаs transzendentale Weltenall" (виж бел. 33), втора лекция
към текста >>
*142. По
време
на Хагските мирни конференции през 1899 и 1907 г.
*142. По време на Хагските мирни конференции през 1899 и 1907 г.
са правени предложения и за разоръжаване.
към текста >>
Rudolf Steiner, "Der Schauplatz der Gedanken als Ergebnis des deutschen Idealismus im Hinblick auf unsere schicksaltragende Zeit" (Арената на мислите като резултат от германския идеализъм по отношение на нашето съдбоносно
време
) в "Aus schicksaltragender Zeit" (От съдбоносно
време
), Събр. Съч.
*153. По този въпрос срв.
Rudolf Steiner, "Der Schauplatz der Gedanken als Ergebnis des deutschen Idealismus im Hinblick auf unsere schicksaltragende Zeit" (Арената на мислите като резултат от германския идеализъм по отношение на нашето съдбоносно време) в "Aus schicksaltragender Zeit" (От съдбоносно време), Събр. Съч.
№ 64 (Събрани съчинения, Дорнах, 1959).
към текста >>
Касае се за изтъкнати италиански политици от окова
време
: Антонио Саландра (1853-1931), министър-президент през 1914; Джорджо Сидней Сонино (1847-1927), външен министър през 1914, сключил през 1915 в Лондон пакта с Антантата; Томазо Титони (1855-1931), посланик в Париж през 1914-1916, председател на Сената през 1919-1928.
*155. Върху лист с бележки на Рудолф Щайнер за тези лекции са отбелязани имената Salandra, Sonnino, Tittoni.
Касае се за изтъкнати италиански политици от окова време: Антонио Саландра (1853-1931), министър-президент през 1914; Джорджо Сидней Сонино (1847-1927), външен министър през 1914, сключил през 1915 в Лондон пакта с Антантата; Томазо Титони (1855-1931), посланик в Париж през 1914-1916, председател на Сената през 1919-1928.
към текста >>
In geanderter Zeitlage" (Главното социално изискване на нашето
време
.
*158. К. Steiner, "Die soziale Grundforderung unserer Zeit.
In geanderter Zeitlage" (Главното социално изискване на нашето време.
В променената съвременна обстановка), Събр. Съч. № 186 (Събрани съчинения, Дорнах, 1963), трета лекция: "Diе Entwickelung mechanischer, eugenetischer und hygienischer okkulter Fahig keiten из der Zukunft" (Развиването на механични, евгенетични и хигиенни окултни способности в бъдеще то), както и Harrison, "Раз transzendentale Weltenall" (срв. бел. 7), първа лекция.
към текста >>
В променената съ
време
нна обстановка), Събр. Съч.
*158. К. Steiner, "Die soziale Grundforderung unserer Zeit. In geanderter Zeitlage" (Главното социално изискване на нашето време.
В променената съвременна обстановка), Събр. Съч.
№ 186 (Събрани съчинения, Дорнах, 1963), трета лекция: "Diе Entwickelung mechanischer, eugenetischer und hygienischer okkulter Fahig keiten из der Zukunft" (Развиването на механични, евгенетични и хигиенни окултни способности в бъдеще то), както и Harrison, "Раз transzendentale Weltenall" (срв. бел. 7), първа лекция.
към текста >>
Ако някой желае да предложи друго
време
, моля да вдигне ръка.
*167. Заключителни думи след лекцията. В четвъртък вечер сме в Базел, а тук ще се срещнем отново следващата неделя в 5 часа. В събота лекция няма да има поради това, че по Коледа някой може би ще бъде ангажиран другаде, а освен туй, както вече ми бе казано, тази седмица около събота предстояло да се подготви нещо толкова хубаво, че се налагало да се репетира и в събота. И така, ако нямате нищо против, в неделя ще се срещнем отново тук.
Ако някой желае да предложи друго време, моля да вдигне ръка.
към текста >>
Относно Оранжевата ложа и оранжистите (Orangemen) Lennhoff, "Politische Geheimbünde" (Тайни политически съюзи), Берлин, 1932, пише: "С течение на
време
то оранжистите се раз пространили из цяла Англия, имали свои ложи в армията и в колониите и упражнявали силно влияние върху политиката.
*203. Ernst August von Hannover (1771-1851), възкачил се на трона през 1837 г. Отмяната на конституцията от 1819 г. станало през ноември 1837 г. Към "Гвотингенската седморка" се числяли например братята Грим и историкът Гервинус.
Относно Оранжевата ложа и оранжистите (Orangemen) Lennhoff, "Politische Geheimbünde" (Тайни политически съюзи), Берлин, 1932, пише: "С течение на времето оранжистите се раз пространили из цяла Англия, имали свои ложи в армията и в колониите и упражнявали силно влияние върху политиката.
Вярно, че през 1828 г., когато къмбърландският херцог, бъдещият крал Ернст Аугуст Хановерски, станал първомайстор, антикатолическата клетва била премахната и като цел на сдружението се посочвали само "запазването на истинската, законно установената религия", "запазването на протестантско то престолонаследие и защитата на всички оранжисти и на тяхната собственост", но това не променило абсолютно нищо от истинската му природа. – Методите, които продължавали да бъдат следвани, се намирали в крещящо противоречие е обета за християнско милосърдие и търпимост, който новоприеманите членове трябвало да положат... Сигурно е, че една парламентарна комисия отправила към Оранжевия орден тежкия упрек, загдето неговата неотстъпчивост, наместо да укрепва протестантизма, по-скоро го отслабила,разпалвала страстите, корумпирала съдебната машина и упражнявала недопустимо влияние върху части на армията. Което обаче не пречело на Ордена да продължи съществуването си." (стр. 271 сл.)
към текста >>
23.
Обръщение на Р. Щайнер към приятелите-слушатели на лекциите, изнесени им в тесен кръг в годините на войната
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Те гласят: Да се обърнем, мили приятели, към духовете защитници на тези, които са навън, по обширните поля, където се разиграват съ
време
нните събития.
В годините на войната Рудолф Щайнер преди всяка лекция, изнасяна в антропософски кръг в обхванатите от войната страни, е произнасял думи, насочени към воюващите и към преминалите през прага на смъртта.
Те гласят: Да се обърнем, мили приятели, към духовете защитници на тези, които са навън, по обширните поля, където се разиграват съвременните събития.
към текста >>
24.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Съ
време
нността като
време
за изпитания.
Съвременността като време за изпитания.
Съюзът между Германия и Австрия и противоестественият съюз на Франция и Англия с Русия. Разбиране за настоящите съдби на народите чрез цикъла на душите на народите. Борбата на душевните сили в драмите-мистерии, като образ на борбата на народите. Безсмислеността на въпроса за виновниците за войната. Херман Грим за немците.
към текста >>
Значението на масовата смърт по
време
на война.
Значението на масовата смърт по време на война.
София Щинде. Нашата връзка с умрелите. Животът в духовния свят след смъртта. Действието на Йерархиите в битието на умрелите. Значението на нашата памет за умрелите за самите умрели.
към текста >>
Действие на етерните тела на прежде
време
нно умрелите.
Панорама на живота. Продължаващата памет за момента на смъртта. Навлизане в камалока. Формиране на кармата. Връзката на нашето съзнание в съня с живота в камалока.
Действие на етерните тела на преждевременно умрелите.
към текста >>
Безпомощността на съ
време
нната медицина. К.Е.
начение на нашите мисли за работата на третата Йерархия над развитието на Земята. Формирането на следващата ни инкарнация чрез следсмъртните преживявания на душата. Поява на знание за духовното в кармата на Бертрам.
Безпомощността на съвременната медицина. К.Е.
фон Баер и Ернст Хекел. Тайните интриги на свободните зидари и панславистите.
към текста >>
Потребност на съ
време
нния човек от Антропософията.
Потребност на съвременния човек от Антропософията.
Пробуждане за самостоятелност чрез антропософската литература. Недоразумения при четенето и. Откъснатото от действителността съвременно мислене. Лео Кьонигсбергер. Стремежа на хората към удобство.
към текста >>
Откъснатото от действителността съ
време
нно мислене.
Потребност на съвременния човек от Антропософията. Пробуждане за самостоятелност чрез антропософската литература. Недоразумения при четенето и.
Откъснатото от действителността съвременно мислене.
Лео Кьонигсбергер. Стремежа на хората към удобство. Внасяне на личния елемент в антропософското движение. Е. Бамлер, Макс Зейлинг, Макс Хайндел. Необходимост от два подхода.
към текста >>
Лишените от реалност съ
време
нни възгледи "Градът, като форма на живот" и "Античният град".
Ернест Ренан. Подмладяването на човечеството. Удроу Уилсън. Проникване в дейността на третата Йерархия и развитие на самостоятелност в човека. Въздействие на лишените от духовност методи на възпитание в наши дни.
Лишените от реалност съвременни възгледи "Градът, като форма на живот" и "Античният град".
Двата подхода.
към текста >>
Значението на бездуховността на съ
време
нния живот за социалния живот.
Някои конкретни сведения за живота след смъртта. Значение на имагинациите, инспирациите и интуициите за живота между смъртта и новото раждане. Едуард фон Хартман. Двете различни книги на Хертвиг. Луциферическите импулси в миналото, ариманическите импулси в бъдещето.
Значението на бездуховността на съвременния живот за социалния живот.
към текста >>
Вредността на съ
време
нните методи на възпитание.
Подмладяване на човечеството. Настройката за очакване и значението му в педагогиката.
Вредността на съвременните методи на възпитание.
Образното преподаване като противовес на наизустяването на буквите. Примери за въвеждане в пълно преживяване на природата. Нашето общуване с умрелите. Живото продължаване на въздействието на Гьоте в духовната наука. Уилсънизмът и Ленинизмът като породени от лишения от духовност мироглед.
към текста >>
25.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни
време
на е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане.
Ускорено от събитията, разиграли се в последните години, над света се разрази това, което в основни линии отдавна можеше да се предвиди. Едва в следващите епохи напълно ще се осъзнае в цялата им дълбочина сериозността на събитията, чиито свидетели сме. Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления.
Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане.
Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие. Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/. Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/. С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
към текста >>
С това са свързани изпитания, тъй като във
време
то, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления. Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане. Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие. Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/. Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/.
С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
към текста >>
Исках след разглеждането на съ
време
нните френски философи да премина към това, което се говори тук, от тази страна на Рейн, в Германия.
Не от желание да ви занимавам с лични работи, а защото е симптоматично, искам да споделя следното: може би някои от вас имат под ръка първия том от книгата ми "Загадки на философията" /бележка 4/. Вторият том беше отпечатан във втората половина на юли до 104 страница, но насред изречението беше прекъснат. И то на място, което за мен е значително и симптоматично. Характеризирах френските философи и се стараех максимално да бъда обективен. След това имах намерение да премина към млад, малко известен мислител.
Исках след разглеждането на съвременните френски философи да премина към това, което се говори тук, от тази страна на Рейн, в Германия.
Но печатната кола беше празна, тъй като се разрази войната. Често ми се случваше да гледам празните страници на 13-та кола.
към текста >>
Което също хвърля светлина върху това, как в наше
време
се ражда справедливостта.
Изумително е: първото произведение, написано от Метерлинк, което вече напълно изразява неговото същество и своеобразието му, звучи съвсем като от Новалис, като сътворено от Новалис. Без Новалис нямаше да го има и Метерлинк. Всичките му по-късни произведения са израснали именно от това първо, от фундамента на Новалис.
Което също хвърля светлина върху това, как в наше време се ражда справедливостта.
В събитията от нашите дни е съвсем недостатъчно просто да се слушат гласовете, тук и там звучащи поради страдание, а трябва живо да се откликва на ставащото. Когато се позволи на тези гласове да зазвучат, това води до обективността. Тази обективност няма нищо общо с малодушието.
към текста >>
В наше
време
стават събития от огромна важност, потресаващи събития.
В наше време стават събития от огромна важност, потресаващи събития.
И бъдещето ще бъде принудено за сравнение да взема най-значителните събития от миналите времена. И за да се образува нещо подобно, трябва да се вземе не едно, кое да е историческо събитие, а трябва да се съединят много исторически събития.
към текста >>
И бъдещето ще бъде принудено за сравнение да взема най-значителните събития от миналите
време
на.
В наше време стават събития от огромна важност, потресаващи събития.
И бъдещето ще бъде принудено за сравнение да взема най-значителните събития от миналите времена.
И за да се образува нещо подобно, трябва да се вземе не едно, кое да е историческо събитие, а трябва да се съединят много исторически събития.
към текста >>
Както веднъж, в периода на разцвета на гръко-римската култура, римляните са били принудени да започнат Пуническите войни против Картаген, както тогава паметната битка при Мила /бележка 6/ решила съдбата на римляните, които успели да предпазят своята цветуща култура от поглъщане от водещите към упадък, но външно все още могъщи сили на държавата на картагенците, така в разразяването на съ
време
нната война ние виждаме сякаш подобие на онези събития.
Както веднъж, в периода на разцвета на гръко-римската култура, римляните са били принудени да започнат Пуническите войни против Картаген, както тогава паметната битка при Мила /бележка 6/ решила съдбата на римляните, които успели да предпазят своята цветуща култура от поглъщане от водещите към упадък, но външно все още могъщи сили на държавата на картагенците, така в разразяването на съвременната война ние виждаме сякаш подобие на онези събития.
Това може днес да бъде казано тук. Войната между Рим и Картаген е била знаменателна. Картагенците са имали мощна флота, изглеждаща могъщо в сравнение с малобройната флота на римляните. Но римляните стигнали до съвсем необичайната идея за прехвърлящите мостове, които те прехвърляли от римския на картагенския кораб, превръщайки по такъв начин морския бой в сухопътен, и в привичните им условия удържали решаваща победа. Както тогава станало нещо нечувано за онези времена, така и в Лютих /бележка 7/ се разиграло нещо, напомнящо събитията от древността, което могли да предвидят малцина и за което идните времена ще говорят, като за велико достижение.
към текста >>
Както тогава станало нещо нечувано за онези
време
на, така и в Лютих /бележка 7/ се разиграло нещо, напомнящо събитията от древността, което могли да предвидят малцина и за което идните
време
на ще говорят, като за велико достижение.
Както веднъж, в периода на разцвета на гръко-римската култура, римляните са били принудени да започнат Пуническите войни против Картаген, както тогава паметната битка при Мила /бележка 6/ решила съдбата на римляните, които успели да предпазят своята цветуща култура от поглъщане от водещите към упадък, но външно все още могъщи сили на държавата на картагенците, така в разразяването на съвременната война ние виждаме сякаш подобие на онези събития. Това може днес да бъде казано тук. Войната между Рим и Картаген е била знаменателна. Картагенците са имали мощна флота, изглеждаща могъщо в сравнение с малобройната флота на римляните. Но римляните стигнали до съвсем необичайната идея за прехвърлящите мостове, които те прехвърляли от римския на картагенския кораб, превръщайки по такъв начин морския бой в сухопътен, и в привичните им условия удържали решаваща победа.
Както тогава станало нещо нечувано за онези времена, така и в Лютих /бележка 7/ се разиграло нещо, напомнящо събитията от древността, което могли да предвидят малцина и за което идните времена ще говорят, като за велико достижение.
Споменавам за тези факти само защото искам да ви обърна внимание на значителните събития, чиито съвременници сме.
към текста >>
Споменавам за тези факти само защото искам да ви обърна внимание на значителните събития, чиито съ
време
нници сме.
Това може днес да бъде казано тук. Войната между Рим и Картаген е била знаменателна. Картагенците са имали мощна флота, изглеждаща могъщо в сравнение с малобройната флота на римляните. Но римляните стигнали до съвсем необичайната идея за прехвърлящите мостове, които те прехвърляли от римския на картагенския кораб, превръщайки по такъв начин морския бой в сухопътен, и в привичните им условия удържали решаваща победа. Както тогава станало нещо нечувано за онези времена, така и в Лютих /бележка 7/ се разиграло нещо, напомнящо събитията от древността, което могли да предвидят малцина и за което идните времена ще говорят, като за велико достижение.
Споменавам за тези факти само защото искам да ви обърна внимание на значителните събития, чиито съвременници сме.
към текста >>
Освен това, детството ми се падна по
време
когато в самата Австрия се срещнах с ненавист към германското, когато австрийските немци още бяха под впечатлението от победата на Прусия, когато и немците от Австрия ненавиждаха немците от Германия /Прусия/.
Мога да говоря за тези неща така, както ще говоря, защото аз, в известен смисъл, съм подготвен за това от моята карма. Не съм се родил в тези краища, за които казват, че толкова много са допринесли за войната на народите. Но, остарявайки, виждам, че още от детството съм бил предопределен да нямам родина. Нямах условия да преживея интимната връзка с родната земя и жителите и.
Освен това, детството ми се падна по време когато в самата Австрия се срещнах с ненавист към германското, когато австрийските немци още бяха под впечатлението от победата на Прусия, когато и немците от Австрия ненавиждаха немците от Германия /Прусия/.
Нямаше основания за пробуждане в мен на предвзетост по отношение на Германия. Отсъствието на родина, което ми беше дадено от моята карма, ми позволява да говоря обективно, с пълното съзнание, че чрез казаното от мен говори Антропософията.
към текста >>
Но една победа, важна победа, съзвучна с духовния начин на мислене, чието значение е неугасимо за бъдещите
време
на, вече е удържана.
Работата днес не е в пророческите изказвания. Затова няма да спорим с тези, които казват: още е съмнително, за кого ще е крайната победа.
Но една победа, важна победа, съзвучна с духовния начин на мислене, чието значение е неугасимо за бъдещите времена, вече е удържана.
Що за победа е това? Тя беше постигната преди началото на войната. Тази победа може да бъде охарактеризирана със следните думи: не е ли била Средна Европа дълги години свързана с Изтока? Става дума не за народа, живеещ на изток в Европа. Добре сме осведомени за този народ, и който иска да знае истината за ролята на този народ в общото развитие на народите, нека прочете цикъла лекции "Мисиите на отделните народностни души във връзка със северно-германската митология /бележка 8/ Той е друго нещо, този народ на изток, а съвсем друго – трилистникът стоящ начело на противниците на германската духовност: царизмът, руският милитаризъм, получил шамар, и свикналият да лъже панславизъм.
към текста >>
Тук имаме важни черти на съ
време
нната история.
Тук имаме важни черти на съвременната история.
Не трябва да си затваряме очите за неестествеността на съюза между Западна и Северозападна Европа с Изтока, – ако наблюдаваме от гледна точка на Антропософията. Да се опитаме да се приближим от тази гледна точка.
към текста >>
По
време
на нашите сблъсъци с госпожа Безант /бележка 9/ един индуски учен каза, че маниера, с който госпожа Безант крещи за търпимост, напомня ситуация, при която на човек се канят да му отсекат ръката и той се дърпа, а него го призовават към търпимост, иначе ще се скарат.
По време на нашите сблъсъци с госпожа Безант /бележка 9/ един индуски учен каза, че маниера, с който госпожа Безант крещи за търпимост, напомня ситуация, при която на човек се канят да му отсекат ръката и той се дърпа, а него го призовават към търпимост, иначе ще се скарат.
Не трябва много ум, за да разбереш, че това е абсурдно – да искаш лоялност от човек, на когото се каниш да отрежеш ръката.
към текста >>
Можем да получим ключ към разбирането на това, което идва в наше
време
, ако позволим да ни въздейства всичко, което там е казано.
Не го ли знаем по своята собствена душа и вътрешната борба между отделните и членове? На това обръща внимание втората драма-мистерия "Изпитанието на душата".
Можем да получим ключ към разбирането на това, което идва в наше време, ако позволим да ни въздейства всичко, което там е казано.
И трябва да пробваме да направим дадената в цикъла картина толкова ясна в своята душа, че да разберем, как ние в Средна Европа трябва да търсим Аза. Така, както разиграващото се днес като тежка съдба в света, стоеше пред нашите души в дните на мир, в тишината на духовната работа над този цикъл. По същество много от това, което става сега, ще ни стане ясно, ако вземем предвид всичко казано в този цикъл. Само тогава ще достигнем необходимата обективност.
към текста >>
Дълбоките първопричини на съ
време
нните събития днес не подлежат на обсъждане, и то не защото такива обсъждания могат да повредят кръвта на някого, но аз мога по друг начин да ви покажа, в какво тук е работата.
Но всички тези разговори не трябва да ни заслепяват; трябва да гледаме фактите обективно.
Дълбоките първопричини на съвременните събития днес не подлежат на обсъждане, и то не защото такива обсъждания могат да повредят кръвта на някого, но аз мога по друг начин да ви покажа, в какво тук е работата.
към текста >>
Херман Грим казва: Как се стараят съ
време
нните французи да представят войната срещу Германия – като законна необходимост, признаването на което те изискват от другите народи, даже и от самите германци.
Още един забележителен факт.
Херман Грим казва: Как се стараят съвременните французи да представят войната срещу Германия – като законна необходимост, признаването на което те изискват от другите народи, даже и от самите германци.
Това е твърде меко казано. Стремежът да се представи войната, като законна необходимост, – не го ли виждаме и днес в това, което идва насреща ни от Запад?
към текста >>
По
време
на курса ми в Норкьопинг /бележка 12/ трябваше да кажа думи, предизвикани от такава изненада.
Последните години поднесоха изненади и за окултистите.
По време на курса ми в Норкьопинг /бележка 12/ трябваше да кажа думи, предизвикани от такава изненада.
Наистина: още преди много години можеха да се предскажат разиграващите се сега събития, и закономерното им разиграване именно през тази година. Но в началото не можеше да се предугади, че когато се съберем за Мюнхенския цикъл /бележка 13/ и се разотидем след това, ще стоим пред най-значителното събитие – убийството в Сараево /бележка 14/. Много пъти съм подчертавал, колко различно значат събитията тук, на физически план, и на духовен план, как нерядко те дават обратна картина, и все пак бях поразен, когато успях да сравня индивидуалността, преминала през това убийство, преди и след смъртта и. Стана нещо изключително: тази личност стана космическа сила. Казвам ви това, за да ви обърна внимание, как фактите от физическия свят са символи на духовното, и как всички явления от физическия план могат да бъдат правилно разбрани само, ако се разглеждат изхождайки от духовното.
към текста >>
Но скоро дойде
време
то, когато с болка научихме, какви чудовищни жертви изисква тази война.
Но скоро дойде времето, когато с болка научихме, какви чудовищни жертви изисква тази война.
И когато в първите дни на септември бях в Берлин /бележка 15/, дълбока болка обхвана душата ми, когато разбрах, какво съцветие от германски души е паднало в жертва на бойните полета. Трябваше да се отдам на тази болка и от нея се роди – не по моя лична заслуга – окултно изследване. В страданието на душата се дарява окултно познание. Пред моята душа стоеше боязливият въпрос: когато се сблъскват такива маси от хора – какво се случва тогава?
към текста >>
Но ако човешките души не се отзоват в необходимата степен на словото, ако това върви твърде бавно, така че към определеното
време
не се разкрият способностите за любов и жертвеност, тогава ще влязат другите учители.
В духовния свят приблизително са предначертани сроковете, в които трябва да бъде достигнато едно или друго. И така, приблизително до 1950 – 1970 година човечеството на Земята е предназначено да достигне известна способност за любов – за победа над егоизма. Всичко в духовната наука се стреми да пробуди тази любов. Това става така, както огънят в печката ражда топлината. Любовта може да бъде пробудена със слово; и нашето движение се опитва да я пробуди с великите откровения на Антропософията.
Но ако човешките души не се отзоват в необходимата степен на словото, ако това върви твърде бавно, така че към определеното време не се разкрият способностите за любов и жертвеност, тогава ще влязат другите учители.
към текста >>
Ако във вашите души в това
време
на изпитания живеят правилните антропософски мисли, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи духовни мисли, със светли правилни чувства.
Скъпи мои приятели! Целта на днешната ми лекция е, това, което мислено усвоихме, да витае във вашите души срещу събитията, да се справим с изпитанието, да добием правилен поглед върху събитията и взаимоотношенията. Духовността ще дойде чрез този велик учител, властващ сега в Европа. Но човек е роден за свобода. Много зависи от тези, които са обединени с нас в нашето духовно движение.
Ако във вашите души в това време на изпитания живеят правилните антропософски мисли, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи духовни мисли, със светли правилни чувства.
Такива чувства дълго ще продължават да живеят.
към текста >>
Това изказване е родено от материализма на нашето
време
, в който щяхме да се задушим без тази война, и да победи който, е задача на нашето движение, което, като най-важно нещо, носи в себе си думите: Мъдростта е само в Истината /бележка 19/.
Но човешката душа търси нещо постоянно, не такива думи, които днес звучат, а утре се оказват несъстоятелни; тя търси това, което е истинно и днес, и утре. Тази истина тя ще намери само в духа. Можем да се доверим в победността на Духа. Който се свърже с духовното, ще намери правилния път към мъдростта, която се ражда само в съединяването с Духа. Именно през седмицата, предшестваща началото на войната, се случи да прочета в един вестник следните редове: „Въпреки недоволството на Либкнехт, аз настоявам, че в политическия живот няма нужда да се говори истината, с изключение на случаите, когато тя сама излиза наяве или когато причинява вреда някому“.
Това изказване е родено от материализма на нашето време, в който щяхме да се задушим без тази война, и да победи който, е задача на нашето движение, което, като най-важно нещо, носи в себе си думите: Мъдростта е само в Истината /бележка 19/.
Ако се стремим да постигаме нещата в тяхната действителна същност, тогава научаваме, колко ни е необходим духът на Истината. Тъй като работата е в това, ние да пробием до тази обективност, която може да бъде достигната само чрез духа на Истината. Ако пробием до тази обективна Мъдрост, още днес може да се достигне това, което ще стане явно за идните времена, че тази война е заговор срещу германската духовност.
към текста >>
Ако пробием до тази обективна Мъдрост, още днес може да се достигне това, което ще стане явно за идните
време
на, че тази война е заговор срещу германската духовност.
Който се свърже с духовното, ще намери правилния път към мъдростта, която се ражда само в съединяването с Духа. Именно през седмицата, предшестваща началото на войната, се случи да прочета в един вестник следните редове: „Въпреки недоволството на Либкнехт, аз настоявам, че в политическия живот няма нужда да се говори истината, с изключение на случаите, когато тя сама излиза наяве или когато причинява вреда някому“. Това изказване е родено от материализма на нашето време, в който щяхме да се задушим без тази война, и да победи който, е задача на нашето движение, което, като най-важно нещо, носи в себе си думите: Мъдростта е само в Истината /бележка 19/. Ако се стремим да постигаме нещата в тяхната действителна същност, тогава научаваме, колко ни е необходим духът на Истината. Тъй като работата е в това, ние да пробием до тази обективност, която може да бъде достигната само чрез духа на Истината.
Ако пробием до тази обективна Мъдрост, още днес може да се достигне това, което ще стане явно за идните времена, че тази война е заговор срещу германската духовност.
към текста >>
Ако пробием до такава обективност и до такава готовност за дейна любов, тогава от такива стремежи ще се надигне силата, нужна на Духовете, които изпращат своите въздействия в съдбите на народите, и които и в тези сериозни, тежки
време
на, помагайки и насочвайки, стоят редом до човечеството.
Ако пробием до такава обективност и до такава готовност за дейна любов, тогава от такива стремежи ще се надигне силата, нужна на Духовете, които изпращат своите въздействия в съдбите на народите, и които и в тези сериозни, тежки времена, помагайки и насочвайки, стоят редом до човечеството.
към текста >>
26.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Трябва, от
време
на
време
да насочваме нашите размишления, нашите медитации именно в тази кардинална точка.
Отново и отново трябва да бъде подчертано, че жизнена точка на духовнонаучния ни живот е разбирането на това, че само едното знание, живеещо в представите и идеите, лишени от чувства и воля, все повече отива в миналото, и че ние трябва да търсим познанието като сбор от идеи и представи, чувства и волеви стремежи, които ще станат за нас действителен живот, в пълния смисъл на думата ще станат живи.
Трябва, от време на време да насочваме нашите размишления, нашите медитации именно в тази кардинална точка.
Само ако отново и отново предано се отдаваме на това размишление, отново и отново се връщаме към него, ще успеем да озарим душите си, с излизащата от него светлина. Тъй като светлината, която може да излиза от това разбиране, само тогава ще озари нашите души, ако отново и отново предано се връщаме към това размишление. Защото именно за нас, с душа и сърце стремящи се да влезем в духовнонаучното течение, трябва в тези най-сериозни времена да бъде сърдечна необходимост да внесем в реалния живот, в непосредствения живот на душата това, което постигаме в познанието. Трябва да се постараем, всичко това, което е само теория, само стремеж към знание, постепенно действително да се превърне в преживяване, и чрез превръщането му в преживяване, да бъде дарено от духовния свят. Иначе ще тръгнем към душевно изсушаване; тъй като теориите, голите научни умозрения за това са и предназначени, да изсушават човешките души и изобщо целия живот на човека.
към текста >>
Защото именно за нас, с душа и сърце стремящи се да влезем в духовнонаучното течение, трябва в тези най-сериозни
време
на да бъде сърдечна необходимост да внесем в реалния живот, в непосредствения живот на душата това, което постигаме в познанието.
Отново и отново трябва да бъде подчертано, че жизнена точка на духовнонаучния ни живот е разбирането на това, че само едното знание, живеещо в представите и идеите, лишени от чувства и воля, все повече отива в миналото, и че ние трябва да търсим познанието като сбор от идеи и представи, чувства и волеви стремежи, които ще станат за нас действителен живот, в пълния смисъл на думата ще станат живи. Трябва, от време на време да насочваме нашите размишления, нашите медитации именно в тази кардинална точка. Само ако отново и отново предано се отдаваме на това размишление, отново и отново се връщаме към него, ще успеем да озарим душите си, с излизащата от него светлина. Тъй като светлината, която може да излиза от това разбиране, само тогава ще озари нашите души, ако отново и отново предано се връщаме към това размишление.
Защото именно за нас, с душа и сърце стремящи се да влезем в духовнонаучното течение, трябва в тези най-сериозни времена да бъде сърдечна необходимост да внесем в реалния живот, в непосредствения живот на душата това, което постигаме в познанието.
Трябва да се постараем, всичко това, което е само теория, само стремеж към знание, постепенно действително да се превърне в преживяване, и чрез превръщането му в преживяване, да бъде дарено от духовния свят. Иначе ще тръгнем към душевно изсушаване; тъй като теориите, голите научни умозрения за това са и предназначени, да изсушават човешките души и изобщо целия живот на човека. Но в наше време много дълбоко се е вкоренила представата, че именно увереността на научното знание дава правилния ориентир в живота.
към текста >>
Но в наше
време
много дълбоко се е вкоренила представата, че именно увереността на научното знание дава правилния ориентир в живота.
Само ако отново и отново предано се отдаваме на това размишление, отново и отново се връщаме към него, ще успеем да озарим душите си, с излизащата от него светлина. Тъй като светлината, която може да излиза от това разбиране, само тогава ще озари нашите души, ако отново и отново предано се връщаме към това размишление. Защото именно за нас, с душа и сърце стремящи се да влезем в духовнонаучното течение, трябва в тези най-сериозни времена да бъде сърдечна необходимост да внесем в реалния живот, в непосредствения живот на душата това, което постигаме в познанието. Трябва да се постараем, всичко това, което е само теория, само стремеж към знание, постепенно действително да се превърне в преживяване, и чрез превръщането му в преживяване, да бъде дарено от духовния свят. Иначе ще тръгнем към душевно изсушаване; тъй като теориите, голите научни умозрения за това са и предназначени, да изсушават човешките души и изобщо целия живот на човека.
Но в наше време много дълбоко се е вкоренила представата, че именно увереността на научното знание дава правилния ориентир в живота.
към текста >>
Трябва веднъж поне малко да се постараем да стигнем до подобие на взаиморазбирането, на чисто човешкото взаиморазбиране; трябва да се опитваме да пробием до това, трябва да стигнем до осъзнаването, колко здраво се е укрепил в сърцето на съ
време
нния човек демонът на теоретизирането.
Големите събития от наши дни, трябва да станат за душите, устремени към духа, изискване, действително да си изяснят разликата между живота и, лишеното от чувства и воля, голо знание, между живота и наукообразно изградените представи за живота.
Трябва веднъж поне малко да се постараем да стигнем до подобие на взаиморазбирането, на чисто човешкото взаиморазбиране; трябва да се опитваме да пробием до това, трябва да стигнем до осъзнаването, колко здраво се е укрепил в сърцето на съвременния човек демонът на теоретизирането.
Трябва с яснота да насочим душевния си поглед към това, как иска да се вкорени този демон на теоретизирането. И това, което трябва да стане за нас Антропософията, няма да можем да го направим наше вътрешно преживяване, ако не се опитаме, ако не насочим вътрешния си поглед към фактите, които могат да сварят неподготвени и антропософите в техния вътрешен живот, които сочат, колко далеч стоят от непосредственото възприемане на духа, ако се отдават на съвременния душевен живот, и колко близо са до празното теоретизиране. Фактите трябва да се гледат в очите без превземки.
към текста >>
И това, което трябва да стане за нас Антропософията, няма да можем да го направим наше вътрешно преживяване, ако не се опитаме, ако не насочим вътрешния си поглед към фактите, които могат да сварят неподготвени и антропософите в техния вътрешен живот, които сочат, колко далеч стоят от непосредственото възприемане на духа, ако се отдават на съ
време
нния душевен живот, и колко близо са до празното теоретизиране.
Големите събития от наши дни, трябва да станат за душите, устремени към духа, изискване, действително да си изяснят разликата между живота и, лишеното от чувства и воля, голо знание, между живота и наукообразно изградените представи за живота. Трябва веднъж поне малко да се постараем да стигнем до подобие на взаиморазбирането, на чисто човешкото взаиморазбиране; трябва да се опитваме да пробием до това, трябва да стигнем до осъзнаването, колко здраво се е укрепил в сърцето на съвременния човек демонът на теоретизирането. Трябва с яснота да насочим душевния си поглед към това, как иска да се вкорени този демон на теоретизирането.
И това, което трябва да стане за нас Антропософията, няма да можем да го направим наше вътрешно преживяване, ако не се опитаме, ако не насочим вътрешния си поглед към фактите, които могат да сварят неподготвени и антропософите в техния вътрешен живот, които сочат, колко далеч стоят от непосредственото възприемане на духа, ако се отдават на съвременния душевен живот, и колко близо са до празното теоретизиране.
Фактите трябва да се гледат в очите без превземки.
към текста >>
Какво собствено се прави, когато се постъпва по охарактеризирания начин, и което господства в съ
време
нния печат.
Ако сега гледаме към ставащото във външния свят, виждаме – искам сега съвсем да се изключа от ставащите мъчителни събития, – че хора от различни националности стоят един срещу друг, нали така? Виждаме, как една националност залива друга с потоци ненавист. Хората се опитват да си изяснят и се питат, кой има повече право на ненавист, този или онзи народ, или кой трябва да се ненавижда повече, от друг. Мисли се за това, кой народ е особено виновен за тази война. Мисли се примерно така, както с пълно право се мисли при дебатите в съда, когато се претеглят различните обстоятелства.
Какво собствено се прави, когато се постъпва по охарактеризирания начин, и което господства в съвременния печат.
Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека. Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот. Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план. Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък. Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества.
към текста >>
Даже тогава, когато се търсят причините за съ
време
нните объркани събития, се говори така, сякаш те са започнали миналата година.
Когато днес се чете и усилено се обсъжда написаното, в това число и тези, които са поискали да получат импулса на духовната наука, се оказва, че за много се пише и говори така, сякаш мировото развитие е започнало някъде около 20 юни 1914 година.
Даже тогава, когато се търсят причините за съвременните объркани събития, се говори така, сякаш те са започнали миналата година.
Практически резултат от духовната наука, освен всичко друго, трябва да стане стремежът да се съставят съждения, опирайки се не само на това, което дава непосредствено днешния ден, а изхождайки от две, взаимосвързани явления, това е най-елементарното. Последното се състои преди всичко в това, че съждението трябва да бъде съпоставено с даваното от духовната наука. Ще поясня с пример, как може да бъде плодотворна тази духовна наука, когато срещу преживяването ние носим нашето разбиране и тогава вземаме това преживяване вътре в себе си.
към текста >>
През цялото
време
подчертаваме, че развитието на света, развитието на Земята, ако имаме предвид само следатлантското
време
, има ясно различаващи се културни периоди.
През цялото време подчертаваме, че развитието на света, развитието на Земята, ако имаме предвид само следатлантското време, има ясно различаващи се културни периоди.
Изброяваме ги: древноиндийски период, персийски период, египетско-халдейски период, гръко-латински, следва този, в който сега живеем. Обърнахме внимание, че след нашата, ще последват шеста и седма културни епохи. Но ние не се ограничаваме със схематично изброяване на следващите една след друга епохи. Ние се опитахме да охарактеризираме своеобразието на всяка от тези културни епохи. Ние се опитахме по този път да стигнем до разбирането на времето, в което живеем, и на тези импулси, които още живеят от миналото в нашето време, в пета културна епоха.
към текста >>
Ние се опитахме по този път да стигнем до разбирането на
време
то, в което живеем, и на тези импулси, които още живеят от миналото в нашето
време
, в пета културна епоха.
През цялото време подчертаваме, че развитието на света, развитието на Земята, ако имаме предвид само следатлантското време, има ясно различаващи се културни периоди. Изброяваме ги: древноиндийски период, персийски период, египетско-халдейски период, гръко-латински, следва този, в който сега живеем. Обърнахме внимание, че след нашата, ще последват шеста и седма културни епохи. Но ние не се ограничаваме със схематично изброяване на следващите една след друга епохи. Ние се опитахме да охарактеризираме своеобразието на всяка от тези културни епохи.
Ние се опитахме по този път да стигнем до разбирането на времето, в което живеем, и на тези импулси, които още живеят от миналото в нашето време, в пета културна епоха.
И си изяснихме, че в никакъв случай тези характеристики не могат да бъдат възприети като схеми, че, например, никак не можем да си представим, че характерното за дадената епоха в един определен район, действа по цялата повърхност на Земята. Едни райони се развиват, други територии остават встрани. Те не изостават, те си остават с предишните сили, така че по-късно, в друга културна епоха, да вкарат съответно тези стари сили в руслото на продължаващата еволюция. Трябва да се мисли не за сравнителната ценност, а само за своеобразието на особеностите. Как биха могли хората да не обърнат внимание на дълбоките разлики в духовната култура, да кажем, на европейските и азиатските народи.
към текста >>
Само на не напълно здрав душевен живот може да импонира това, което като източна мистика, е съхранено от древни
време
на, когато човечеството е било принудено да живее с низшите ясновидски сили.
Те не изостават, те си остават с предишните сили, така че по-късно, в друга културна епоха, да вкарат съответно тези стари сили в руслото на продължаващата еволюция. Трябва да се мисли не за сравнителната ценност, а само за своеобразието на особеностите. Как биха могли хората да не обърнат внимание на дълбоките разлики в духовната култура, да кажем, на европейските и азиатските народи. Как би могла да не бъде забелязана диференциацията в цвета на външната повърхност на кожата! Когато разглеждаме европейско-американската същност и азиатската същност – ние съвсем изключваме въпроса за сравнителната ценност – трябва да видим, че азиатските народи са запазили определени импулси от предшестващите културни периоди, докато европейско-американските народи са се откъснали от тези импулси.
Само на не напълно здрав душевен живот може да импонира това, което като източна мистика, е съхранено от древни времена, когато човечеството е било принудено да живее с низшите ясновидски сили.
Въпреки това такъв нездрав душевен живот по различни начини е обхващал Европа; мислели са, че чрез азиатската йога и пр. ще намерят пътя към духовния свят. Тази тенденция не е нищо друго, освен резултат от нездрав душевен живот. Здравият душевен живот трябва да се гради на преобразуването в духовен живот, в духовно познание на преживяванията на петата следатлантска културна епоха, а не на оживяване в човечеството на това, което е много интересно да се научи, тъй да се каже, естественонаучно, но което не трябва да бъде възраждано за европейската част от човечеството, тъй като то би привлякло към връщане на времена, които не съответстват на нашата епоха. Но ще дойдат други времена от развитието на Земята, последващи времена.
към текста >>
Здравият душевен живот трябва да се гради на преобразуването в духовен живот, в духовно познание на преживяванията на петата следатлантска културна епоха, а не на оживяване в човечеството на това, което е много интересно да се научи, тъй да се каже, естественонаучно, но което не трябва да бъде възраждано за европейската част от човечеството, тъй като то би привлякло към връщане на
време
на, които не съответстват на нашата епоха.
Когато разглеждаме европейско-американската същност и азиатската същност – ние съвсем изключваме въпроса за сравнителната ценност – трябва да видим, че азиатските народи са запазили определени импулси от предшестващите културни периоди, докато европейско-американските народи са се откъснали от тези импулси. Само на не напълно здрав душевен живот може да импонира това, което като източна мистика, е съхранено от древни времена, когато човечеството е било принудено да живее с низшите ясновидски сили. Въпреки това такъв нездрав душевен живот по различни начини е обхващал Европа; мислели са, че чрез азиатската йога и пр. ще намерят пътя към духовния свят. Тази тенденция не е нищо друго, освен резултат от нездрав душевен живот.
Здравият душевен живот трябва да се гради на преобразуването в духовен живот, в духовно познание на преживяванията на петата следатлантска културна епоха, а не на оживяване в човечеството на това, което е много интересно да се научи, тъй да се каже, естественонаучно, но което не трябва да бъде възраждано за европейската част от човечеството, тъй като то би привлякло към връщане на времена, които не съответстват на нашата епоха.
Но ще дойдат други времена от развитието на Земята, последващи времена. В тези последващи епохи тези остарели сили ще бъдат отново свързани с вървящите напред сили на развитието. Дотогава те трябва да се пазят някъде, за да бъдат готови да се съединят с вървящите напред сили на развитието. Шестата културна епоха ще следва след петата. Абстрактното мислене, породено от чисто научно-теоретичното възприемане на света, неизбежно оценява шестата културна епоха по-високо от петата, тъй като тя следва след нея.
към текста >>
Но ще дойдат други
време
на от развитието на Земята, последващи
време
на.
Само на не напълно здрав душевен живот може да импонира това, което като източна мистика, е съхранено от древни времена, когато човечеството е било принудено да живее с низшите ясновидски сили. Въпреки това такъв нездрав душевен живот по различни начини е обхващал Европа; мислели са, че чрез азиатската йога и пр. ще намерят пътя към духовния свят. Тази тенденция не е нищо друго, освен резултат от нездрав душевен живот. Здравият душевен живот трябва да се гради на преобразуването в духовен живот, в духовно познание на преживяванията на петата следатлантска културна епоха, а не на оживяване в човечеството на това, което е много интересно да се научи, тъй да се каже, естественонаучно, но което не трябва да бъде възраждано за европейската част от човечеството, тъй като то би привлякло към връщане на времена, които не съответстват на нашата епоха.
Но ще дойдат други времена от развитието на Земята, последващи времена.
В тези последващи епохи тези остарели сили ще бъдат отново свързани с вървящите напред сили на развитието. Дотогава те трябва да се пазят някъде, за да бъдат готови да се съединят с вървящите напред сили на развитието. Шестата културна епоха ще следва след петата. Абстрактното мислене, породено от чисто научно-теоретичното възприемане на света, неизбежно оценява шестата културна епоха по-високо от петата, тъй като тя следва след нея. Но ние трябва да си изясним, че има времена на подем и времена на спад.
към текста >>
Но ние трябва да си изясним, че има
време
на на подем и
време
на на спад.
Но ще дойдат други времена от развитието на Земята, последващи времена. В тези последващи епохи тези остарели сили ще бъдат отново свързани с вървящите напред сили на развитието. Дотогава те трябва да се пазят някъде, за да бъдат готови да се съединят с вървящите напред сили на развитието. Шестата културна епоха ще следва след петата. Абстрактното мислене, породено от чисто научно-теоретичното възприемане на света, неизбежно оценява шестата културна епоха по-високо от петата, тъй като тя следва след нея.
Но ние трябва да си изясним, че има времена на подем и времена на спад.
Съвсем ясно трябва да ни стане, че шестата епоха, която следва след петата неизбежно ще бъде епоха на спад, че това, което се развие в петата следатлантска култура, ще бъде зачатък за времето на седмата следатлантска култура. Фактите трябва да се разглеждат живо, а не абстрактно-теоретически, когато шестата културна епоха се разглежда като по-съвършена от шетата, само защото следва след нея.
към текста >>
Съвсем ясно трябва да ни стане, че шестата епоха, която следва след петата неизбежно ще бъде епоха на спад, че това, което се развие в петата следатлантска култура, ще бъде зачатък за
време
то на седмата следатлантска култура.
В тези последващи епохи тези остарели сили ще бъдат отново свързани с вървящите напред сили на развитието. Дотогава те трябва да се пазят някъде, за да бъдат готови да се съединят с вървящите напред сили на развитието. Шестата културна епоха ще следва след петата. Абстрактното мислене, породено от чисто научно-теоретичното възприемане на света, неизбежно оценява шестата културна епоха по-високо от петата, тъй като тя следва след нея. Но ние трябва да си изясним, че има времена на подем и времена на спад.
Съвсем ясно трябва да ни стане, че шестата епоха, която следва след петата неизбежно ще бъде епоха на спад, че това, което се развие в петата следатлантска култура, ще бъде зачатък за времето на седмата следатлантска култура.
Фактите трябва да се разглеждат живо, а не абстрактно-теоретически, когато шестата културна епоха се разглежда като по-съвършена от шетата, само защото следва след нея.
към текста >>
По
време
то на Атлантида четвъртата културна епоха е била тази, в която е трябвало да бъдат заложени зародишите на нашата съ
време
нна култура.
По времето на Атлантида четвъртата културна епоха е била тази, в която е трябвало да бъдат заложени зародишите на нашата съвременна култура.
В наше време петата културна епоха е тази, в която са заложени семената на културата, която ще последва след нашата, следатлантска. И какво е особено характерно за тази следатлантска пета култура, какво трябва да се развие в нея ?
към текста >>
В наше
време
петата културна епоха е тази, в която са заложени семената на културата, която ще последва след нашата, следатлантска.
По времето на Атлантида четвъртата културна епоха е била тази, в която е трябвало да бъдат заложени зародишите на нашата съвременна култура.
В наше време петата културна епоха е тази, в която са заложени семената на културата, която ще последва след нашата, следатлантска.
И какво е особено характерно за тази следатлантска пета култура, какво трябва да се развие в нея ?
към текста >>
Ако добре разберем това, тогава ще ни бъде ясно, че там, където духът още е принуден да действа като дух, където той в известна степен е задържан в своето развитие – тъй като в наше
време
задачата му е да прониже плътското – че там, където е задържан, той приема демоничен характер и не пронизва по необходимия начин плътта, там не се появява бял цвят на кожата, тъй като там има атавистични сили, препятстващи пронизването на плътта с дух.
И това слизане, това пропиване на плътта с духовния импулс е, което определя мисията на петата културна епоха и мисията въобще на човечеството от бялата раса. Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа духът, когато се спуска на физически план. И това, което се явява външно физическо тяло, да стане вместилище на духа. Това е задачата на петата следатлантска култура, която е подготвена от четирите предшестващи културни епохи. И това трябва да стане нашата задача: да търсим пътища към тези културни импулси, които водят до пронизване с дух на плътското, на ежедневното.
Ако добре разберем това, тогава ще ни бъде ясно, че там, където духът още е принуден да действа като дух, където той в известна степен е задържан в своето развитие – тъй като в наше време задачата му е да прониже плътското – че там, където е задържан, той приема демоничен характер и не пронизва по необходимия начин плътта, там не се появява бял цвят на кожата, тъй като там има атавистични сили, препятстващи пронизването на плътта с дух.
към текста >>
В шестата културна епоха на следатлантското
време
, задачата ще бъде да се познае духа преди всичко, така да се каже, повече реещ се в обкръжението, отколкото непосредствено в самия себе си, да се познае духа повече в елементарния свят, тъй като задача на тази шеста културна епоха ще бъде да се подготви познаването на духа във физическото обкръжение.
В шестата културна епоха на следатлантското време, задачата ще бъде да се познае духа преди всичко, така да се каже, повече реещ се в обкръжението, отколкото непосредствено в самия себе си, да се познае духа повече в елементарния свят, тъй като задача на тази шеста културна епоха ще бъде да се подготви познаването на духа във физическото обкръжение.
Това познание е невъзможно без използване на старите атавистични сили, познаващи духа в чисто елементарния живот. Но тези неща не преминават в света без жестока борба. Бялото човечество е още по пътя към все по-дълбоко и по-дълбоко приемане на духа в своето вътрешно същество. Жълтото човечество е по пътя към консервацията, към запазване на времето, когато духът не се е спускал в тялото, когато са го търсили извън човешкия физически организъм, само извън него. Но това води дотам, че преходът от пети към шести културен период не може да стане без бурна борба /война/ на обширни територии между бялото и цветното човечество.
към текста >>
Жълтото човечество е по пътя към консервацията, към запазване на
време
то, когато духът не се е спускал в тялото, когато са го търсили извън човешкия физически организъм, само извън него.
В шестата културна епоха на следатлантското време, задачата ще бъде да се познае духа преди всичко, така да се каже, повече реещ се в обкръжението, отколкото непосредствено в самия себе си, да се познае духа повече в елементарния свят, тъй като задача на тази шеста културна епоха ще бъде да се подготви познаването на духа във физическото обкръжение. Това познание е невъзможно без използване на старите атавистични сили, познаващи духа в чисто елементарния живот. Но тези неща не преминават в света без жестока борба. Бялото човечество е още по пътя към все по-дълбоко и по-дълбоко приемане на духа в своето вътрешно същество.
Жълтото човечество е по пътя към консервацията, към запазване на времето, когато духът не се е спускал в тялото, когато са го търсили извън човешкия физически организъм, само извън него.
Но това води дотам, че преходът от пети към шести културен период не може да стане без бурна борба /война/ на обширни територии между бялото и цветното човечество. И това, което ще предшества тези битки, ще бъде мировата история, чак до разрешаването им. Бъдещите събития многообразно се отразяват в предшестващите събития. Когато ние от позицията на духовната наука разглеждаме това, което сме усвоили от най-различни разглеждания, стоим пред нещо огромно, неизбежността на което в бъдеще можем да провидим, изхождайки от настоящето.
към текста >>
От съ
време
нното, носещо особени духовни импулси човечество, ще бъде създадена духовна култура, която ще стане историческо наследство на петата културна епоха и тази култура ще се преработва от следващата след нея културна епоха.
Тъй като това, което после следва като шеста и седма културни епохи, духовно ще живее от достиженията на петата културна епоха, то ще трябва да възприеме в себе си достиженията на петата културна епоха. А нейната задача е да задълбочи външния идеалистичен живот до истински духовен живот. Но това, което по такъв начин ще бъде издигнато от идеализма към истински духовен живот, по-късно то трябва да бъде развито по-нататък, то трябва да продължи да живее. Тъй като на Изток ще имат сили не за създаване на собствен продуктивен живот, а за приемане в себе си на това, което е създадено. Такъв е ходът на историята.
От съвременното, носещо особени духовни импулси човечество, ще бъде създадена духовна култура, която ще стане историческо наследство на петата културна епоха и тази култура ще се преработва от следващата след нея културна епоха.
към текста >>
Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едно
време
нно съдържа във физически зачатък физически-духовното.
Да пробваме веднъж, съвсем обективно, без предубеденост, да си изясним разликата между тези духовни течения на човечеството. Да си изясним, как с встъпването в развитието на тази част на човечеството, която се нарича германски племена, е започнало проникването на духовното във външно физическото и са били възприети дълбините на християнството.
Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едновременно съдържа във физически зачатък физически-духовното.
Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл? Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене. Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му. Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното.
към текста >>
Под това трябва да се разбира културната епоха, по
време
на която значителната част от източните хора отдава своята човешка същност на това, което ще бъде достигнато в културата на народа, в който източното, сякаш /като женско/, се отдава да бъде оплодено от мъжкото западно.
Какво трябва да се разбира под шеста културна епоха?
Под това трябва да се разбира културната епоха, по време на която значителната част от източните хора отдава своята човешка същност на това, което ще бъде достигнато в културата на народа, в който източното, сякаш /като женско/, се отдава да бъде оплодено от мъжкото западно.
Това, което ще живее в душите на хората от шестата културна епоха е същото, което ще бъде достигнато от душите в петата културна епоха. На Изток това, което още не е узряло или недостатъчно е узряло, се отблъсква, защитава се от това, което все пак трябва да стане. Съвсем както гръко-римското в своето време се е защитавало от германското, така славянското се стреми да се защити от германското, но при прехода от гръко-римското към германското, развитието се е движило към подем, а при прехода от германското към славянското то върви по низходяща линия. Германският елемент стана носител на истинската мисия на петата културна епоха; германският елемент беше този, който в тази пета културна епоха внесе в развитието на Земята постижението на християнството в личната вътрешна борба, внесе, и още ще внася, и би било голямо нещастие, ако в миналото германският елемент беше победен от римския, тъй като тогава не би могло да стане това, което стана в петата културна епоха: този германски елемент трябваше да даде живот на личното постигане на християнството. И би било голямо нещастие, ако някога славянският елемент победи германския.
към текста >>
Съвсем както гръко-римското в своето
време
се е защитавало от германското, така славянското се стреми да се защити от германското, но при прехода от гръко-римското към германското, развитието се е движило към подем, а при прехода от германското към славянското то върви по низходяща линия.
Какво трябва да се разбира под шеста културна епоха? Под това трябва да се разбира културната епоха, по време на която значителната част от източните хора отдава своята човешка същност на това, което ще бъде достигнато в културата на народа, в който източното, сякаш /като женско/, се отдава да бъде оплодено от мъжкото западно. Това, което ще живее в душите на хората от шестата културна епоха е същото, което ще бъде достигнато от душите в петата културна епоха. На Изток това, което още не е узряло или недостатъчно е узряло, се отблъсква, защитава се от това, което все пак трябва да стане.
Съвсем както гръко-римското в своето време се е защитавало от германското, така славянското се стреми да се защити от германското, но при прехода от гръко-римското към германското, развитието се е движило към подем, а при прехода от германското към славянското то върви по низходяща линия.
Германският елемент стана носител на истинската мисия на петата културна епоха; германският елемент беше този, който в тази пета културна епоха внесе в развитието на Земята постижението на християнството в личната вътрешна борба, внесе, и още ще внася, и би било голямо нещастие, ако в миналото германският елемент беше победен от римския, тъй като тогава не би могло да стане това, което стана в петата културна епоха: този германски елемент трябваше да даде живот на личното постигане на християнството. И би било голямо нещастие, ако някога славянският елемент победи германския. /бележка 21/. Обърнете внимание на разликата. Безнадежден и най-абстрактен схематизъм би било да се сметне за нещастие при прехода от пета към шеста културна епоха това, което трябва да се сметне за нещастие при прехода от четвърта към пета културна епоха.
към текста >>
Задълбочаването на религиозния живот, което по едно
време
са търсели в повторното кръщение, той се стреми да покаже в своя епос "Кралят на Сион".
В частност, има значение да се ориентираме, как в наши дни се проявява естествената връзка между две средноевропейски държави. В Австрия във втората половина на XIX век е живял немският поет Роберт Хамерлинг /бележка 27/. Той е бил германец и в това, че се е стараел да възроди целия свят в своята душа. Чак до Каин проследява той в своя "Ахасвер в Рим" заблуждаващата се човешка душа, и в съпоставянето на Ахасвер и Нерон търси разрешаването на загадката на дълбините на техните души. Той се опитва да възроди културния живот на древна Гърция в германската душа в своята "Аспазия".
Задълбочаването на религиозния живот, което по едно време са търсели в повторното кръщение, той се стреми да покаже в своя епос "Кралят на Сион".
Той се е опитвал да разбере това, което, във възобновяващи се импулси е действало във френската революция, в драмата "Дантон и Робеспиер". И, накрая, в "Хомункулус" той търси да разбере импулсите, отиващи в бъдещето и замъгляващи духовното. Бих могъл много да добавя, за да покажа, как в Роберт Хамерлинг се е разкривал истински средноевропейският дух. Роберт Хамерлинг прекарал голяма част от своя живот в леглото; последните 3 десетилетия почти през цялото време бил болен. Най-великите неща той ги писал болен в леглото.
към текста >>
Роберт Хамерлинг прекарал голяма част от своя живот в леглото; последните 3 десетилетия почти през цялото
време
бил болен.
Той се опитва да възроди културния живот на древна Гърция в германската душа в своята "Аспазия". Задълбочаването на религиозния живот, което по едно време са търсели в повторното кръщение, той се стреми да покаже в своя епос "Кралят на Сион". Той се е опитвал да разбере това, което, във възобновяващи се импулси е действало във френската революция, в драмата "Дантон и Робеспиер". И, накрая, в "Хомункулус" той търси да разбере импулсите, отиващи в бъдещето и замъгляващи духовното. Бих могъл много да добавя, за да покажа, как в Роберт Хамерлинг се е разкривал истински средноевропейският дух.
Роберт Хамерлинг прекарал голяма част от своя живот в леглото; последните 3 десетилетия почти през цялото време бил болен.
Най-великите неща той ги писал болен в леглото. Но никой няма да почувства в неговите неща, че те са написани от тежко болен човек. Всичко в тях е здраво. Може различно да се съди за произведенията му, но всичко в тях е здраво. Разбира се, те са претърпели голямо количество издания; но в осемдесетте години – мога да кажа, като символ застана пред очите ми, какво би могъл да стане такъв дух за средноевропейското човечество, ако дадените от него импулси биха влезли в душата.
към текста >>
След като Русия се възстанови след Кримската война, мина вече много
време
и, както ми се струва, в Петербург смятат сега за свое
време
нно отново да повдигнат Източния въпрос.
Разрешете да ви приведа пример. Важно е да можем да обръщаме внимание на тези неща. Да предположим, че днес някой казва следното: "Що се касае до мен, аз ни най-малко не се съмнявам, че предстои конфликт между германския и славянския свят, че този конфликт ще избухне чрез Изтока, именно чрез Турция, или чрез сблъсъка на националностите в Австрийската империя, а може и в двете точки, и в едната от тях Русия ще завземе ръководната роля. Тази мощна сила още сега се готви за тази възможност; националистическата руска преса хвърля гърмове и мълнии срещу Германия. В германската преса отсега се раздава предупреждаващ вик.
След като Русия се възстанови след Кримската война, мина вече много време и, както ми се струва, в Петербург смятат сега за своевременно отново да повдигнат Източния въпрос.
към текста >>
Тези думи са написани в 1870 година, по
време
на войната на Германия с Франция.
Но това е написано в 1870 година! И изобщо не е имало година, когато това да не би могло да бъде написано. Колко нелепо е да се мисли, че не трябва да се търсят източниците на това, което става сега, във формиращи се от десетилетия сили.
Тези думи са написани в 1870 година, по време на войната на Германия с Франция.
Да се мисли, че съвременните събитията би могло и да ги няма, и да се мисли, че не всички импулси са идвали от Изток, това е, меко казано, неисторично, това е игнориране на действително действащи сили. Това е недопустимо, и духовната наука трябва да възпрепятства хората и журналистите също, отново и отново да съдят за събитията така, сякаш предпоставката за това, което става сега, се е появила едва преди 5 или 6 месеца! Когато хората търсят разбиране на събитията от духовната наука, те знаят, че голямото се подготвя в малкото и, че може правилно да се съди за малкото, само изхождайки от голямото, – от ежедневния живот се подготвя това, чийто смисъл ни помага да разберем духовната наука.
към текста >>
Да се мисли, че съ
време
нните събитията би могло и да ги няма, и да се мисли, че не всички импулси са идвали от Изток, това е, меко казано, неисторично, това е игнориране на действително действащи сили.
Но това е написано в 1870 година! И изобщо не е имало година, когато това да не би могло да бъде написано. Колко нелепо е да се мисли, че не трябва да се търсят източниците на това, което става сега, във формиращи се от десетилетия сили. Тези думи са написани в 1870 година, по време на войната на Германия с Франция.
Да се мисли, че съвременните събитията би могло и да ги няма, и да се мисли, че не всички импулси са идвали от Изток, това е, меко казано, неисторично, това е игнориране на действително действащи сили.
Това е недопустимо, и духовната наука трябва да възпрепятства хората и журналистите също, отново и отново да съдят за събитията така, сякаш предпоставката за това, което става сега, се е появила едва преди 5 или 6 месеца! Когато хората търсят разбиране на събитията от духовната наука, те знаят, че голямото се подготвя в малкото и, че може правилно да се съди за малкото, само изхождайки от голямото, – от ежедневния живот се подготвя това, чийто смисъл ни помага да разберем духовната наука.
към текста >>
Но, по скоро не с думите, а с това, как в нашия тесен кръг тълкувах фактите, бих искал да предизвикам във вас усещането и разбирането, че тези думи действително не са нещо друго, а вечните Истини, и че тези вечни Истини са едно
време
нно и индивидуални Истини.
Исках да говоря, трябваше в днешната встъпителна лекция отново да говоря с вас от тази определена гледна точка, която е предизвикана от преживяваните събития; трябваше да ви говоря за това, което трябва да стане духовната наука за правилната оценка за света и за нашето място в него. Бях длъжен да говоря за това. По същество ние отново и отново трябва да поставяме пред себе си това изискване: сериозно, дълбоко сериозно да приемаме това, което иска да ни даде духовната наука, и да не търсим, така да се каже, два пътя в живота: пътя, по който стигаме до духовнонаучното разбиране за света, и пътя на ежедневието, по който постъпваме /действаме/ като всички други хора.
Но, по скоро не с думите, а с това, как в нашия тесен кръг тълкувах фактите, бих искал да предизвикам във вас усещането и разбирането, че тези думи действително не са нещо друго, а вечните Истини, и че тези вечни Истини са едновременно и индивидуални Истини.
към текста >>
Както слънчевата светлина различно се отразява във всяко камъче и в същото
време
си остава една и съща, защото е изпълнена с живот, така и духовната наука трябва да стане това, което във всяка отделна душа живее различно и в същото
време
във всички случаи, винаги остава самата себе си, тоест духовна наука.
Трябва да се има предвид и това, че достъпното за възприятието на един, може да бъде недостъпно за възприятието на друг. И ако изобщо антропософските лекции, на различни места, трябва да носят свой особен, индивидуален характер, още по-необходимо е това, когато става дума за такива сериозни неща, с каквито сега сме заети. Но само тогава, когато това се приема истински сериозно, и когато не се мисли, че живото може да бъде обхванато с думи, които са безжизнени и неподвижни, и затова могат да бъдат използвани на всяко място, само тогава може да се постигне всеобщо значимото, съдържащо се в индивидуалното. Бих искал веднъж да помислите за тази страна на живота. Пътят към това е, нещото, което аз по мой начин получавам от духовния свят, да бъде оживено във вашите души по свойствен за вас начин, за да не бъде то просто повторение на това, което става в моята душа, по моя начин.
Както слънчевата светлина различно се отразява във всяко камъче и в същото време си остава една и съща, защото е изпълнена с живот, така и духовната наука трябва да стане това, което във всяка отделна душа живее различно и в същото време във всички случаи, винаги остава самата себе си, тоест духовна наука.
В англичанина, французина, руснака, германеца, доколкото имаме предвид националните различия, духовната наука не може да живее по един и същи начин, и това, което е по-плодотворно за един, може да не е плодотворно за друг. Такова търсене на индивидуален подход е чужд на нашето теоретизиращо време. На външната, чисто материалистична наука е свойствено всичко да поставя под общ знаменател; това не може да става в духовната наука, защото тя живее и затова аз трябва да говоря с вас така, както го изисква от мен не абстрактното научно мислене, а така, както това живее в мен, когато стоя пред вас. Тъй като аз говоря от сърцето си, говоря и от вашите сърца, доколкото ми се удава. Искам да служа на духовнонаучния импулс, който изисква този, който поне малко вижда в духовния свят, да изключва себе си и да изговаря това, което живее в дълбините на душите на тези, които са негови слушатели.
към текста >>
Такова търсене на индивидуален подход е чужд на нашето теоретизиращо
време
.
Но само тогава, когато това се приема истински сериозно, и когато не се мисли, че живото може да бъде обхванато с думи, които са безжизнени и неподвижни, и затова могат да бъдат използвани на всяко място, само тогава може да се постигне всеобщо значимото, съдържащо се в индивидуалното. Бих искал веднъж да помислите за тази страна на живота. Пътят към това е, нещото, което аз по мой начин получавам от духовния свят, да бъде оживено във вашите души по свойствен за вас начин, за да не бъде то просто повторение на това, което става в моята душа, по моя начин. Както слънчевата светлина различно се отразява във всяко камъче и в същото време си остава една и съща, защото е изпълнена с живот, така и духовната наука трябва да стане това, което във всяка отделна душа живее различно и в същото време във всички случаи, винаги остава самата себе си, тоест духовна наука. В англичанина, французина, руснака, германеца, доколкото имаме предвид националните различия, духовната наука не може да живее по един и същи начин, и това, което е по-плодотворно за един, може да не е плодотворно за друг.
Такова търсене на индивидуален подход е чужд на нашето теоретизиращо време.
На външната, чисто материалистична наука е свойствено всичко да поставя под общ знаменател; това не може да става в духовната наука, защото тя живее и затова аз трябва да говоря с вас така, както го изисква от мен не абстрактното научно мислене, а така, както това живее в мен, когато стоя пред вас. Тъй като аз говоря от сърцето си, говоря и от вашите сърца, доколкото ми се удава. Искам да служа на духовнонаучния импулс, който изисква този, който поне малко вижда в духовния свят, да изключва себе си и да изговаря това, което живее в дълбините на душите на тези, които са негови слушатели. В известен смисъл може да се каже, че това, което се казва в един или друг преглед, израства от дълбините на душите на слушателите.
към текста >>
Тогава тези, чиито души гледат сега надолу, които са били принудени прежде
време
нно да оставят телата си по бойните полета, ще знаят в името на какво собствено са паднали.
Отново и отново трябва да бъде казано: това, което сега преживяваме сред реки от кръв, за човечеството ще бъде само това, което и трябва да бъде, когато нещо действително ново се извършва и се проявява в културата, проявява се в човечеството. Но това ново ще даде кълнове тогава, когато ще има хора, от чиито души ще се издигнат духовни мисли; тези духовни мисли са сили. И в атмосферата, която се появява когато свърши сумракът на войната и отново ще грее слънцето на мира, трябва да се влеят мисли, издигащи се към хоризонтите на духа.
Тогава тези, чиито души гледат сега надолу, които са били принудени преждевременно да оставят телата си по бойните полета, ще знаят в името на какво собствено са паднали.
И антропософът трябва да си каже, че само тогава преживява нашето време в истинската духовност, ако той преживява като жива, тази особеност на духовнонаучния стремеж. Ако определени души, осъзнавайки духовното, издигнат своето съзнание до царството на духовете, от нашия кървав хоризонт ще се издигне за бъдещото развитие на човечеството хоризонта на светлината.
към текста >>
И антропософът трябва да си каже, че само тогава преживява нашето
време
в истинската духовност, ако той преживява като жива, тази особеност на духовнонаучния стремеж.
Отново и отново трябва да бъде казано: това, което сега преживяваме сред реки от кръв, за човечеството ще бъде само това, което и трябва да бъде, когато нещо действително ново се извършва и се проявява в културата, проявява се в човечеството. Но това ново ще даде кълнове тогава, когато ще има хора, от чиито души ще се издигнат духовни мисли; тези духовни мисли са сили. И в атмосферата, която се появява когато свърши сумракът на войната и отново ще грее слънцето на мира, трябва да се влеят мисли, издигащи се към хоризонтите на духа. Тогава тези, чиито души гледат сега надолу, които са били принудени преждевременно да оставят телата си по бойните полета, ще знаят в името на какво собствено са паднали.
И антропософът трябва да си каже, че само тогава преживява нашето време в истинската духовност, ако той преживява като жива, тази особеност на духовнонаучния стремеж.
Ако определени души, осъзнавайки духовното, издигнат своето съзнание до царството на духовете, от нашия кървав хоризонт ще се издигне за бъдещото развитие на човечеството хоризонта на светлината.
към текста >>
27.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
То би звучало така: ако е справедливо това, което беше казано, – ние вървим към
време
то, когато тези които иска да следват задачите на своята културна епоха, не смеят повече да остават в тяснонационалните преживявания.
Който ще мисли така, както току що ви казах, той ще остане във властта на теоретичното, на абстрактното съждение. И какво би било в този случай конкретното, изпълнено с преживяване съждение? Как би звучало то?
То би звучало така: ако е справедливо това, което беше казано, – ние вървим към времето, когато тези които иска да следват задачите на своята културна епоха, не смеят повече да остават в тяснонационалните преживявания.
Петата културна епоха, в цялото и своеобразие, е предназначена именно за това, принадлежащите към нея личности, по специфичен начин да враснат в чувството за национално, и след това отново, като личности да го надрастат /да се освободят от него/; шестата и седмата културни епохи ще бъдат такива, че тези, които ще искат да останат в тяснонационалното, ще изостанат от задачите на човечеството. За това и ни е необходим духовнонаучният мироглед, за да се измъкне човечеството от тяснонационалните преживявания, от преживяванията, които не са общочовешки. Значи, от казаното вчера трябва да бъде направен съвсем, съвсем друг извод: че средноевропейските национални култури са тези, които, като национални, носят със себе си импулси, съвпадащи с великите предначертания на следатлантската епоха, но че след това ще дойдат култури, които ще направят необходимо израстването на хората от националните импулси, и това няма да може да се осъществи, ако тези, които днес принадлежат към предугажданите бъдещи култури, започнат да се дуят в техните национални преживявания, че и да ги акцентират, както това става с населението на Източна Европа. С други думи: тъй като те /средноевропейците/ не са осъществили още своето национално посланичество в това национално преживяване, за да израснат през националното им е необходимо да възприемат в себе си това, което е родено като духовна наука. И тук е необходимо живо разбиране.
към текста >>
Разбира се, в наше
време
, когато противостоят страсти и предразсъдъци, е трудно да се намери необходимото, за да застанат хората на твърдата почва на истински обективно насочената духовна наука, напълно да могат да застанат на почвата на чисто човешкото.
Разбира се, в наше време, когато противостоят страсти и предразсъдъци, е трудно да се намери необходимото, за да застанат хората на твърдата почва на истински обективно насочената духовна наука, напълно да могат да застанат на почвата на чисто човешкото.
Духовната наука ни е необходима, за да се разпространи по цялата Земя нещо, което се издига над всички различия, и затова тези, които приемат духовната наука, трябва да се избавят от всичко национално, да успеят да намерят обективно разбиране на това, за което става дума в цикъла "Мисиите на отделните народностни души във връзка със северо-германската митология" /юни 1910 г., Християния/, който би трябвало да бъде изучен навсякъде, където има антропософи. Значението на този цикъл е и в това, че той беше изнесен години преди войната, така че никой не може да го упрекне в това, че той е породен от настроенията на тази война. Работата не е в това, че нещо, което се говори тук или там, не е общозначима истина, а в това – и то трябва да се разбере, – че тези истини не навсякъде могат да ги понесат. Когато преди месеци говорих с вас, ви обърнах внимание, че на нас тук в Средна Европа, в известна степен ни е по-лесно да бъдем по-обективни, отколкото на другите. Защо това е така, става явно от този цикъл лекции.
към текста >>
Всичко най-дълбоко в нашето учение сочи, че от най-различните дълбини на съ
време
нната световна култура трябва да израсне нещо, което съвпада с истините на духовната наука.
Духовната наука ни е необходима, за да се разпространи по цялата Земя нещо, което се издига над всички различия, и затова тези, които приемат духовната наука, трябва да се избавят от всичко национално, да успеят да намерят обективно разбиране на това, за което става дума в цикъла "Мисиите на отделните народностни души във връзка със северо-германската митология" /юни 1910 г., Християния/, който би трябвало да бъде изучен навсякъде, където има антропософи. Значението на този цикъл е и в това, че той беше изнесен години преди войната, така че никой не може да го упрекне в това, че той е породен от настроенията на тази война. Работата не е в това, че нещо, което се говори тук или там, не е общозначима истина, а в това – и то трябва да се разбере, – че тези истини не навсякъде могат да ги понесат. Когато преди месеци говорих с вас, ви обърнах внимание, че на нас тук в Средна Европа, в известна степен ни е по-лесно да бъдем по-обективни, отколкото на другите. Защо това е така, става явно от този цикъл лекции.
Всичко най-дълбоко в нашето учение сочи, че от най-различните дълбини на съвременната световна култура трябва да израсне нещо, което съвпада с истините на духовната наука.
към текста >>
По
време
то между заспиването и пробуждането се преживява съвместно битие с духовете на другите народи, а със своя дух на народа – по
време
то между пробуждането и заспиването.
Но този, който е придобил познанието на инициацията, именно в процеса на това придобиване пребивава в света, в който го няма неговият дух на народа, тъй като той встъпва в света, в който ние се намираме между заспиването и пробуждането. И тогава се проявява нещо своеобразно. Да предположим, че човек принадлежи към един определен народ и е свързан с една националност. Когато човек със заспиването напуска сферата на своя дух на народа, той вече не е свързан със своя народностен дух, докато не се събуди отново. Така е работата и с този, който е добил познанията на инициацията, и той има съприкосновение при заспиването и пробуждането не със своя собствен дух на народа, а с духовете на другите народи, живеещи на Земята.
По времето между заспиването и пробуждането се преживява съвместно битие с духовете на другите народи, а със своя дух на народа – по времето между пробуждането и заспиването.
Само че този съвместен живот с духовете на другите народи не е такъв, да се живее с всеки поотделно, а се живее с тяхното обединение, сякаш в техния приятелски кръг, с това, което те се явяват в тяхната взаимовръзка, в съобщество с останалите духове на народи.
към текста >>
Само при едно условие ние имаме анормално преживяване на отделен дух на народ по
време
на сън.
И така, забележете, в човешкия живот се редуват – така говори посветителското знание – преживяване със своя дух на народа в будно състояние и преживяване с общността на останалите духове на народи в състояние на сън.
Само при едно условие ние имаме анормално преживяване на отделен дух на народ по време на сън.
Това става, ако ние особено страстно ненавиждаме този народ. Това е ненормално явление, но ние не можем да го избегнем; ако ненавиждаме особено силно някой народ, по време на сън ние се намираме в сферата на духа на този народ. И този, който достига познанието на инициацията, ако от лични националистически подбуди ненавижда някой народ, е принуден да бъде в сферата на духа на този народ именно когато встъпва в областта на инициацията, и пред него тутакси се разкрива недопустимостта на такава ситуация. Тривиално изразявайки се, можем да кажем: който ненавижда друг народ поради националистически, лични страсти, той е принуден да спи с духа на този народ. Това е тривиален израз, но е дословно точен.
към текста >>
Това е ненормално явление, но ние не можем да го избегнем; ако ненавиждаме особено силно някой народ, по
време
на сън ние се намираме в сферата на духа на този народ.
И така, забележете, в човешкия живот се редуват – така говори посветителското знание – преживяване със своя дух на народа в будно състояние и преживяване с общността на останалите духове на народи в състояние на сън. Само при едно условие ние имаме анормално преживяване на отделен дух на народ по време на сън. Това става, ако ние особено страстно ненавиждаме този народ.
Това е ненормално явление, но ние не можем да го избегнем; ако ненавиждаме особено силно някой народ, по време на сън ние се намираме в сферата на духа на този народ.
И този, който достига познанието на инициацията, ако от лични националистически подбуди ненавижда някой народ, е принуден да бъде в сферата на духа на този народ именно когато встъпва в областта на инициацията, и пред него тутакси се разкрива недопустимостта на такава ситуация. Тривиално изразявайки се, можем да кажем: който ненавижда друг народ поради националистически, лични страсти, той е принуден да спи с духа на този народ. Това е тривиален израз, но е дословно точен.
към текста >>
Но тези етерни тела оказват много определено, дълбоко отиващо значително въздействие върху това, което се разиграва по
време
то между смъртта и новото раждане, сякаш зад кулисите на нашата съ
време
нност.
Съвсем различно стои работата с етерното тяло на руския човек. То не е така рязко отпечатано, то е в известна степен по-еластично и лесно се разтваря в духовния свят; затова душата е по-малко прикована към своето етерно тяло. Докато етерното тяло на французина, произтичащо от една по-развита култура, дълго държи френската душа, така да се каже, свързана с нейното етерно тяло, душата на руския човек само за кратко остава свързана със своето етерно тяло. За тази душа от изтока съдбата на нейното етерно тяло има по-малко значение.
Но тези етерни тела оказват много определено, дълбоко отиващо значително въздействие върху това, което се разиграва по времето между смъртта и новото раждане, сякаш зад кулисите на нашата съвременност.
Съдбата на руската душа е съвсем различна, от съдбата на френската душа.
към текста >>
За Христос в етерно тяло вече екзотерично стана дума в съответното място на драмата-мистерия "Вратата на посвещението" /бележка 28/ и в различни разглеждания /бележка 29/ вече се посочваше, че това явяване на Христос за тези хора, чиито души вече са придобили способност за виждане, се е подготвяло още в последната третина на 19 век, когато се смени Духът на
време
то.
От най-различни разглеждания ние знаем, че в двадесети век вървим към етерното въздействие на Христовия Дух, към появата му!
За Христос в етерно тяло вече екзотерично стана дума в съответното място на драмата-мистерия "Вратата на посвещението" /бележка 28/ и в различни разглеждания /бележка 29/ вече се посочваше, че това явяване на Христос за тези хора, чиито души вече са придобили способност за виждане, се е подготвяло още в последната третина на 19 век, когато се смени Духът на времето.
Столетия преди това Дух на времето беше Гавраил. От последната третина на 19 век действащ Дух на времето стана Михаил. Михаил е този дух, който в известна степен е подготвил явяването на Христос като етерна същност. Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в мировото развитие и то е включено в него. Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята.
към текста >>
Столетия преди това Дух на
време
то беше Гавраил.
От най-различни разглеждания ние знаем, че в двадесети век вървим към етерното въздействие на Христовия Дух, към появата му! За Христос в етерно тяло вече екзотерично стана дума в съответното място на драмата-мистерия "Вратата на посвещението" /бележка 28/ и в различни разглеждания /бележка 29/ вече се посочваше, че това явяване на Христос за тези хора, чиито души вече са придобили способност за виждане, се е подготвяло още в последната третина на 19 век, когато се смени Духът на времето.
Столетия преди това Дух на времето беше Гавраил.
От последната третина на 19 век действащ Дух на времето стана Михаил. Михаил е този дух, който в известна степен е подготвил явяването на Христос като етерна същност. Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в мировото развитие и то е включено в него. Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята. Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос.
към текста >>
От последната третина на 19 век действащ Дух на
време
то стана Михаил.
От най-различни разглеждания ние знаем, че в двадесети век вървим към етерното въздействие на Христовия Дух, към появата му! За Христос в етерно тяло вече екзотерично стана дума в съответното място на драмата-мистерия "Вратата на посвещението" /бележка 28/ и в различни разглеждания /бележка 29/ вече се посочваше, че това явяване на Христос за тези хора, чиито души вече са придобили способност за виждане, се е подготвяло още в последната третина на 19 век, когато се смени Духът на времето. Столетия преди това Дух на времето беше Гавраил.
От последната третина на 19 век действащ Дух на времето стана Михаил.
Михаил е този дух, който в известна степен е подготвил явяването на Христос като етерна същност. Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в мировото развитие и то е включено в него. Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята. Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос. По-близо до чистото възприемане на етерния облик стоят тези души, които след смъртта са по-малко свързани със своето етерно тяло.
към текста >>
Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във
време
то, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос.
Столетия преди това Дух на времето беше Гавраил. От последната третина на 19 век действащ Дух на времето стана Михаил. Михаил е този дух, който в известна степен е подготвил явяването на Христос като етерна същност. Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в мировото развитие и то е включено в него. Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята.
Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос.
По-близо до чистото възприемане на етерния облик стоят тези души, които след смъртта са по-малко свързани със своето етерно тяло. От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази борба Михаил ползва източноевропейските души. И така, ние виждаме Михаил, съпровождан от тълпи източноевропейски души, сражаващ се със западноевропейските етерни тела и с тяхното въздействие върху душите след смъртта. Упорита борба върви зад кулисите на съвременността. Тази борба си върви в духовния свят.
към текста >>
Упорита борба върви зад кулисите на съ
време
нността.
Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята. Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос. По-близо до чистото възприемане на етерния облик стоят тези души, които след смъртта са по-малко свързани със своето етерно тяло. От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази борба Михаил ползва източноевропейските души. И така, ние виждаме Михаил, съпровождан от тълпи източноевропейски души, сражаващ се със западноевропейските етерни тела и с тяхното въздействие върху душите след смъртта.
Упорита борба върви зад кулисите на съвременността.
Тази борба си върви в духовния свят. Това е сякаш борба на небесата; тя се разиграва между Франция и Русия – в духовния свят, истинска борба между Запада и Изтока. И тази борба е истинското, а това, което имаме на физически план, това е външната майя, това е изкривената действителност. И тук, и изобщо често когато наблюдаваш духовни факти, получаваш потресаващото впечатление, че това, което става тук в този свят е илюзия, че е пряка противоположност на това, което като Истина, се извършва в духовния свят.
към текста >>
Тъй като събитията, извършващи се в XX век, са се подготвяли в предшестващите
време
на.
Това е допълнение към вчерашните разглеждания. Така, в основни линии е в цялата еволюция, постепенно развиваща се под въздействието на Христовия импулс.
Тъй като събитията, извършващи се в XX век, са се подготвяли в предшестващите времена.
Чрез Мистерията на Голгота Христовият импулс е встъпил в земното развитие и действа в него. Но тъй като той, Христовият импулс, може да действа според степента на разбирането му от хората, и до днес би могъл да бъде слабо действен. Ние едва встъпваме в периода на разума /разбирането/, ние едва започваме чрез духовната наука да научаваме нещо от значението на Мистерията на Голгота. Христовият импулс е действал. Но най-малко от всичко той е действал в раздорите и воплите на теолозите.
към текста >>
Често съм ви обръщал внимание, че старите легенди, саги и митове, сочат към 13-те нощи между Рождество и празника на Кръщението, че тези нощи в най-дълбокия зимен мрак са
време
то, когато силите на Земята са особено благоприятни за ясновиждане.
Често съм ви обръщал внимание, че старите легенди, саги и митове, сочат към 13-те нощи между Рождество и празника на Кръщението, че тези нощи в най-дълбокия зимен мрак са времето, когато силите на Земята са особено благоприятни за ясновиждане.
Тогава физическите сили, така да се каже, най-много отстъпват в бездействие и духовните сили действат съвсем особено. През тези 13 нощи от Рождество до 6 януари – така разказва старата норвежка легенда – е спал Олаф Естезон /бележка 33/. И в този сън, в имагинации, той преживял всичко, което ние знаем чрез духовната наука като камалока, света на душите и света на духа. Това е било в действителност и мнозина, които стоят на прага на посвещението, могат в тези дни да завършат своя път в инициацията, ако съумеят да доведат своето вътрешно преживяване до съвсем особена сила на концентрация, именно в това време, в което затова с пълно право е отнесено раждането на Христа, на духовната слънчева светлина. Може да се каже: ако някой трябва да преживее безсъзнателна инициация, кога най-добре може да я преживее?
към текста >>
Това е било в действителност и мнозина, които стоят на прага на посвещението, могат в тези дни да завършат своя път в инициацията, ако съумеят да доведат своето вътрешно преживяване до съвсем особена сила на концентрация, именно в това
време
, в което затова с пълно право е отнесено раждането на Христа, на духовната слънчева светлина.
Често съм ви обръщал внимание, че старите легенди, саги и митове, сочат към 13-те нощи между Рождество и празника на Кръщението, че тези нощи в най-дълбокия зимен мрак са времето, когато силите на Земята са особено благоприятни за ясновиждане. Тогава физическите сили, така да се каже, най-много отстъпват в бездействие и духовните сили действат съвсем особено. През тези 13 нощи от Рождество до 6 януари – така разказва старата норвежка легенда – е спал Олаф Естезон /бележка 33/. И в този сън, в имагинации, той преживял всичко, което ние знаем чрез духовната наука като камалока, света на душите и света на духа.
Това е било в действителност и мнозина, които стоят на прага на посвещението, могат в тези дни да завършат своя път в инициацията, ако съумеят да доведат своето вътрешно преживяване до съвсем особена сила на концентрация, именно в това време, в което затова с пълно право е отнесено раждането на Христа, на духовната слънчева светлина.
Може да се каже: ако някой трябва да преживее безсъзнателна инициация, кога най-добре може да я преживее? Ако бъде подготвен, той ще я преживее най-добре именно в тези нощи до 6 януари, когато е в състояние на сън, състояние на отстраненост от света на ежедневието.
към текста >>
По
време
то, предшестващо физическото раждане, ние съвсем не сме приспособени да възприемаме обкръжаващия свят с външни сетива, тъй като тези сетива се пробуждат едва след физическото раждане.
Не можем ли да предположим, че и съвсем необразованата и необучена духовно, но вътрешно одухотворена пастирка, Орлеанската дева, най-добре е могла да бъде подготвена /инициирана/, ако е преминала тези нощи някак в особено състояние на сън, състояние, когато тя е възприемала външния свят не с външните сетива и разсъдък? И тя е имала това!
По времето, предшестващо физическото раждане, ние съвсем не сме приспособени да възприемаме обкръжаващия свят с външни сетива, тъй като тези сетива се пробуждат едва след физическото раждане.
До физическото раждане ние не сме приспособени и към използването на разсъдък, но нашата духовна част се намира в съприкосновение с космическото духовно обкръжение.
към текста >>
Книгата е "Анализ на чувствата и усещанията" на един съ
време
нен философ, на бивш професор по философия от Виенския университет.
Даже по отношение на най-външното то не е толкова лесно. Пред мен има книга; тя случайно – както сега казваме – кармически, отново ми попадна в ръцете тези дни.
Книгата е "Анализ на чувствата и усещанията" на един съвременен философ, на бивш професор по философия от Виенския университет.
Авторът на книгата съобщава много интересни признания за самия себе си. Той казва: веднъж на младини, вървейки по улицата, видях отразено в огледало лицето си в профил и не се познах. Помислих си: какво несимпатично, неприятно лице! – Така че виждате, даже до такава степен, в познанието на своя чисто външен облик, ние не се познаваме толкова много. Този достоен човек казва съвсем открито: той среща много несимпатично, отблъскващо лице, и прави откритието, че това е собственото му лице.
към текста >>
Едно
време
нно в омнибуса влезе и друг.
Толкова малко е познавал той своята външност. Виждате, че даже чисто външно не е толкова просто да познаете самия себе си и при това можете да бъдете и професор в университета, както става явно от приведения пример. Името на професора е Ернст Мах /бележка 34/. Професорът прави още едно признание и е съвсем искрен. Той казва: веднъж, уморен се връщах от пътуване и влязох в омнибуса.
Едновременно в омнибуса влезе и друг.
Помислих си: какъв типичен школски даскал. И това, това бях аз самият. Той видял себе си в огледалото. Този достоен човек е знаел, как изглежда типичният учител, той е видял такъв да влиза, но не е могъл да съедини този образ със самия себе си, не е знаел, че той изглежда така. И завършва своя разказ с думите: познавах типичния облик по-добре от своя собствен.
към текста >>
По-рано, по
време
на погребалната реч, тя не участваше в нея, но сега, когато започна изгарянето, тя се огледа.
След няколко дни в Цюрих имаше кремация. Трябваше да говоря на тази кремация и се опитах с думи да изразя това, което вътрешно ми се представяше като същност на тази мила приятелка. След това настъпи момента на изгарянето. Забележителното беше, че първото ориентиращо се изплуване от потапящото общо съзнание настъпи в момента, когато тялото беше предадено на огъня, когато тялото беше видимо обхванато от огъня, а в действителност – от топлината. В този момент пред душата на починалата се изправи по-раншна картина.
По-рано, по време на погребалната реч, тя не участваше в нея, но сега, когато започна изгарянето, тя се огледа.
И както във физическия свят около нас се разстила пространство, така починалият вижда събитията във времето. Миналото е редом до починалия. Картината на събитията стои пред него. Времето наистина се превръща в пространство. Миналото не си е заминало, то остава, то е възприемаемо.
към текста >>
И както във физическия свят около нас се разстила пространство, така починалият вижда събитията във
време
то.
Трябваше да говоря на тази кремация и се опитах с думи да изразя това, което вътрешно ми се представяше като същност на тази мила приятелка. След това настъпи момента на изгарянето. Забележителното беше, че първото ориентиращо се изплуване от потапящото общо съзнание настъпи в момента, когато тялото беше предадено на огъня, когато тялото беше видимо обхванато от огъня, а в действителност – от топлината. В този момент пред душата на починалата се изправи по-раншна картина. По-рано, по време на погребалната реч, тя не участваше в нея, но сега, когато започна изгарянето, тя се огледа.
И както във физическия свят около нас се разстила пространство, така починалият вижда събитията във времето.
Миналото е редом до починалия. Картината на събитията стои пред него. Времето наистина се превръща в пространство. Миналото не си е заминало, то остава, то е възприемаемо. След това починалата отново се потопи в състояние на обща зашеметеност, и мина доста време, докато се появи ориентировка.
към текста >>
Време
то наистина се превръща в пространство.
В този момент пред душата на починалата се изправи по-раншна картина. По-рано, по време на погребалната реч, тя не участваше в нея, но сега, когато започна изгарянето, тя се огледа. И както във физическия свят около нас се разстила пространство, така починалият вижда събитията във времето. Миналото е редом до починалия. Картината на събитията стои пред него.
Времето наистина се превръща в пространство.
Миналото не си е заминало, то остава, то е възприемаемо. След това починалата отново се потопи в състояние на обща зашеметеност, и мина доста време, докато се появи ориентировка. Появяват се такива моменти, може да се каже, – моменти на яснота, които по-късно се обработват. След това отново настъпва потапяне във всеобщото заливащо съзнание, докато не настъпи пълното ориентиране.
към текста >>
След това починалата отново се потопи в състояние на обща зашеметеност, и мина доста
време
, докато се появи ориентировка.
И както във физическия свят около нас се разстила пространство, така починалият вижда събитията във времето. Миналото е редом до починалия. Картината на събитията стои пред него. Времето наистина се превръща в пространство. Миналото не си е заминало, то остава, то е възприемаемо.
След това починалата отново се потопи в състояние на обща зашеметеност, и мина доста време, докато се появи ориентировка.
Появяват се такива моменти, може да се каже, – моменти на яснота, които по-късно се обработват. След това отново настъпва потапяне във всеобщото заливащо съзнание, докато не настъпи пълното ориентиране.
към текста >>
Духовното изследване на този случай в неговите кармични връзки показа, че душата на момчето е довела този фургон на това място, за да приеме смъртта в това
време
; защо всичко това така се е стекло – физическите събития бяха следствие от духовните отношения.
Много преди и след това нямаше нито една. И малкият Тео изобщо винаги идваше тук четвърт час по рано. В тази вечер той закъсня с четвърт час. Той можеше да мине от лявата, а не от дясната страна на колата, но той излезе от друг път, а не от обичайния. Всичко се стече така, всичко стана именно в секундата, когато детето се оказа край тази кола.
Духовното изследване на този случай в неговите кармични връзки показа, че душата на момчето е довела този фургон на това място, за да приеме смъртта в това време; защо всичко това така се е стекло – физическите събития бяха следствие от духовните отношения.
Тогава фактите се показват в съвсем друга светлина, тогава се вижда зависимостта между това, което се е случило и това, което става след смъртта. Малкият Тео имаше етерно тяло, което при нормален живот би могъл да го има още 70-80 години, че и повече. То не изчезва, то остава. Етерното тяло на починалото седемгодишно дете още е пълно със сили, които би трябвало да се използват в хода на живота, те са налице в духовния свят. И те са много ясно свързани с аурата на нашето здание, тъй като в нея сега, след смъртта му, е етерното тяло на малкото момче, в нея са силите, здравите духовни сили на това умно, мило и благонравно момче.
към текста >>
Не са минали
време
ната, когато би трябвало, при физически събития да вдигаме поглед към духовните светове.
Така се пресичат духовните и физическите въздействия.
Не са минали времената, когато би трябвало, при физически събития да вдигаме поглед към духовните светове.
Тези времена не са отминали. Ние започваме да разбираме някои неща чрез нашата духовна наука. В много неща са ни нужни помагащите сили на тези, които си заминават от физическия живот с неизползвани етерни сили. Помислете за хилядите и хилядите, които навън, по огромните полета на трагичните събития на нашата епоха, преминават портата на смъртта с неизползвани сили на етерното тяло. Това са все духовни сили, които още дълго са можели да бъдат дейни, ако хората са останали да живеят на Земята.
към текста >>
Тези
време
на не са отминали.
Така се пресичат духовните и физическите въздействия. Не са минали времената, когато би трябвало, при физически събития да вдигаме поглед към духовните светове.
Тези времена не са отминали.
Ние започваме да разбираме някои неща чрез нашата духовна наука. В много неща са ни нужни помагащите сили на тези, които си заминават от физическия живот с неизползвани етерни сили. Помислете за хилядите и хилядите, които навън, по огромните полета на трагичните събития на нашата епоха, преминават портата на смъртта с неизползвани сили на етерното тяло. Това са все духовни сили, които още дълго са можели да бъдат дейни, ако хората са останали да живеят на Земята. Физиката вече знае, че никоя сила не изчезва, не се губи.
към текста >>
Етерните сили на прежде
време
нно умрелите несъмнено ще изискват жертвата им, преходът им в духовния свят, от който те гледат надолу към Земята, да не са безплодни.
Сега често виждаме, че умрелите се сражават редом до живите. Така виждаме от другата страна, на полето на етерното, в елементарните светове, пронизани от силите, здравите човешки сили на тези, които са си заминали от живота с високата увереност и вярата във великите идеали на човечеството. Тези сили се добиват от хора, които с тази вяра преминават портата на смъртта, и остават от тях. Тези, които ще живеят след това, трябва да гледат към неизползваните етерни сили, защото те ще бъдат дейни.
Етерните сили на преждевременно умрелите несъмнено ще изискват жертвата им, преходът им в духовния свят, от който те гледат надолу към Земята, да не са безплодни.
Те ще търсят възможност действително да внесат своя личен човешки дял в обновяването на духовния живот на Земята. Като стимулатори стоят там тези етерни тела, като нашепващ глас на съвестта! Ние заминахме в духовния свят, за да ви изпращаме оттам сили, които могат да влязат във вашите души, да се влеят във вашите сърца, за да работите с по-голяма, с удвоена сила над духовното развитие на Земята. Взаимодействието между телесно и духовно – това трябва да се разбира не като общи приказки, размито и мъгляво, а като конкретна духовна връзка на хората, живеещи тук на Земята във физически тела, с душите, заминали горе в духовните светове. Ако усвоим това и правилно изпълним душите с даваното от духовната наука, ще възникне общност, единство от въплътени и невъплътени души.
към текста >>
28.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Както в течение на военните години вече съм казвал тук, именно преживяното с тези души потвърди, че душите, изтръгнати чрез смъртта от редиците на сражаващите се, продължават да живеят в това, което изисква от тях нашето сурово
време
.
Във връзка със страшните събития от наши дни, през портата на смъртта преминаха вече много души на хора, свързани с нашето движение.
Както в течение на военните години вече съм казвал тук, именно преживяното с тези души потвърди, че душите, изтръгнати чрез смъртта от редиците на сражаващите се, продължават да живеят в това, което изисква от тях нашето сурово време.
Те остават свързани с Духа на своя народ, те продължават войната с оръжието на Духа. Но именно това, скъпи мои приятели, ни задължава пред тях. Задължава ни да съединим и укрепим нашите пълни с любов мисли, нашите най-вътрешни, любовно съединяващи ни движения на душите /импулси/. Когато бурните събития останат назад, – в които, в добрия смисъл на думата са въвлечени тези души, даже ако вече са преминали през портата на смъртта – или ако изобщо настъпи подходящото време, ще имаме възможност да почетем с погребално тържество нашите скъпи починали.
към текста >>
Когато бурните събития останат назад, – в които, в добрия смисъл на думата са въвлечени тези души, даже ако вече са преминали през портата на смъртта – или ако изобщо настъпи подходящото
време
, ще имаме възможност да почетем с погребално тържество нашите скъпи починали.
Във връзка със страшните събития от наши дни, през портата на смъртта преминаха вече много души на хора, свързани с нашето движение. Както в течение на военните години вече съм казвал тук, именно преживяното с тези души потвърди, че душите, изтръгнати чрез смъртта от редиците на сражаващите се, продължават да живеят в това, което изисква от тях нашето сурово време. Те остават свързани с Духа на своя народ, те продължават войната с оръжието на Духа. Но именно това, скъпи мои приятели, ни задължава пред тях. Задължава ни да съединим и укрепим нашите пълни с любов мисли, нашите най-вътрешни, любовно съединяващи ни движения на душите /импулси/.
Когато бурните събития останат назад, – в които, в добрия смисъл на думата са въвлечени тези души, даже ако вече са преминали през портата на смъртта – или ако изобщо настъпи подходящото време, ще имаме възможност да почетем с погребално тържество нашите скъпи починали.
към текста >>
Той се е запазил до наши дни: в деня за поменаване на всички умрели при католиците, в погребалните тържества при евангелистите, в една или друга форма, повече или по-малко индивидуално, погребалните церемонии се запазват и в наше
време
.
Той се е запазил до наши дни: в деня за поменаване на всички умрели при католиците, в погребалните тържества при евангелистите, в една или друга форма, повече или по-малко индивидуално, погребалните церемонии се запазват и в наше време.
Тези погребални церемонии са неволно отдаване на дан от материалистичната епоха към духовния свят. Макар материализмът така да е оглозгал човешките души, че те извършват тези обреди, собствено, безсъзнателно; но и обладаните от материализъм души ги преживяват със сърдечна топлина. Умрелите остават да живеят в тези чувства, преживявания и мисли, които им изпращат насреща останалите да живеят. Да помислим по-дълбоко за проблема на смъртта и ние, към които смъртта дойде толкова близо.
към текста >>
Тези, които са станали духове, невъплътени души, почиват в този елемент, в който и ние пребиваваме по
време
на сън.
Тези, които са станали духове, невъплътени души, почиват в този елемент, в който и ние пребиваваме по време на сън.
Сега в своето дневно съзнание ние можем само да възстановяваме техния облик в спомените. Тук действат различни сили: тази, която поражда в нас духовния импулс, и тази, която издига този духовен импулс в съзнанието. Впечатленията от външните сетива се вливат в нашето физическо и етерно тяло отвън. Но вашето сегашно нормално развитие няма достатъчно сили, впечатленията, които могат да бъдат възприети само от Аза и астралното тяло, така да бъдат отпечатани във физическото и етерно тяло, че да станат представи в нас, тоест да станат достояние на нашето дневно съзнание. Все пак в най-фините членове на нашето същество ние неразривно сме свързани с така наречените мъртви, тази връзка не се нарушава от външната смърт, а само се преобразува от нея.
към текста >>
И за да се изрази това образно, и в същото
време
повече от образно, ще кажем: когато същество от духовния свят се спуска за въплътяване в сетивния свят, то трябва да се закрепи в този свят, за да се научи постепенно да живее в него, – и детето се учи на това – да се научи да гледа чрез физическите сетивни органи извън себе си, да възприема света отвън.
Думите трябва да звучат по съвсем друг начин, когато се говори за тези неща, тъй като в духовния свят всичко е съвсем друго.
И за да се изрази това образно, и в същото време повече от образно, ще кажем: когато същество от духовния свят се спуска за въплътяване в сетивния свят, то трябва да се закрепи в този свят, за да се научи постепенно да живее в него, – и детето се учи на това – да се научи да гледа чрез физическите сетивни органи извън себе си, да възприема света отвън.
Когато едно същество, през портата на смъртта или по друг начин встъпва от света на сетивата в света на духа, то трябва да привикне да си казва: ти си Аз, но Аз, който не живее в света изолирано, който вътрешно през цялото време нещо преживява, – както се преживяват представите при спомен, сякаш изплуващи от дълбините на душата. Но сега ти знаеш: това, което изплува, са постъпилите в тебе представи, мисли, всичките приети от други същества, живеещи заедно с теб в духовния свят. Както от външния сетивен свят идват към нас впечатления от съществата от сетивния свят, така в нашия вътрешен свят постъпват представи и възприятия от съществата, живеещи в духовния свят. Но ние знаем, че тези представи и възприятия, встъпващи в нас от нашите вътрешни дълбини, са докосвания на духовните същества, намиращи се заедно с нас. Когато сме в духовния свят, тогава в нас се надига представа, представа за същество, което обичаме, същество, подтикващо ни да извършим едно или друго в духовния свят.
към текста >>
Когато едно същество, през портата на смъртта или по друг начин встъпва от света на сетивата в света на духа, то трябва да привикне да си казва: ти си Аз, но Аз, който не живее в света изолирано, който вътрешно през цялото
време
нещо преживява, – както се преживяват представите при спомен, сякаш изплуващи от дълбините на душата.
Думите трябва да звучат по съвсем друг начин, когато се говори за тези неща, тъй като в духовния свят всичко е съвсем друго. И за да се изрази това образно, и в същото време повече от образно, ще кажем: когато същество от духовния свят се спуска за въплътяване в сетивния свят, то трябва да се закрепи в този свят, за да се научи постепенно да живее в него, – и детето се учи на това – да се научи да гледа чрез физическите сетивни органи извън себе си, да възприема света отвън.
Когато едно същество, през портата на смъртта или по друг начин встъпва от света на сетивата в света на духа, то трябва да привикне да си казва: ти си Аз, но Аз, който не живее в света изолирано, който вътрешно през цялото време нещо преживява, – както се преживяват представите при спомен, сякаш изплуващи от дълбините на душата.
Но сега ти знаеш: това, което изплува, са постъпилите в тебе представи, мисли, всичките приети от други същества, живеещи заедно с теб в духовния свят. Както от външния сетивен свят идват към нас впечатления от съществата от сетивния свят, така в нашия вътрешен свят постъпват представи и възприятия от съществата, живеещи в духовния свят. Но ние знаем, че тези представи и възприятия, встъпващи в нас от нашите вътрешни дълбини, са докосвания на духовните същества, намиращи се заедно с нас. Когато сме в духовния свят, тогава в нас се надига представа, представа за същество, което обичаме, същество, подтикващо ни да извършим едно или друго в духовния свят. Откъде произлиза тази представа, как става така, че тя встъпва в нас, както тук на Земята изплува споменът?
към текста >>
И ако в човека не живееше минералното, във физическия свят никога не би могъл да бъде възприет съ
време
нният човек, тъй като само благодарение на включването в неговото същество на минералното, той става възприемаем във физическия свят.
Когато човек е тук на Земята, неговото духовно-душевно е дълбоко скрито вътре в него и само просветва през телесната му обвивка. Но това просветващо срещу нас, това, което в този свят чувства и ни въздейства, е пронизано с облагородената до човечност животинска природа. Животинското се проявява в човека облагородено, но все пак е животинска природа. И растителният и минерален свят ни се проявяват насреща в земния човек. Ние знаем: природните царства живеят в човека на по-висока степен.
И ако в човека не живееше минералното, във физическия свят никога не би могъл да бъде възприет съвременният човек, тъй като само благодарение на включването в неговото същество на минералното, той става възприемаем във физическия свят.
Както тук във физическия свят във физическото на човека ние виждаме животинската природа, така в духовния свят, когато ние стоим пред духовно същество, виждаме, как в това, което се втича в него като мисли и възприятия, душевно действат Ангелите. Това, което преживяват Ангелите, долу организирано се спуска до човешката телесност. Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите. И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите. И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото Архаите вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили.
към текста >>
Така както животинското във физическия човек ни се проявява насреща вече не като животинско, и само духовната наука ни обръща вниманието към животинското във физическия човек, така в духовния свят не веднага се познава /отгатва/ леко прикритата дейност на Ангелите, която остава значителна през цялото
време
, докато човек съхранява етерното си тяло.
Когато човек е преминал през портата на смъртта, той дълго още остава свързан със своето астрално тяло и със своя Аз. Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за въздействие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на Архаите. Техните въздействия правят човека възприемаем. Както минералният свят тук на Земята прави човека видим и осезаем, така в духовния свят Архаите и Духовете на Формата правят човека затворено, единно същество. И както растителното във физическия свят, във физическия човек е по-невидимо, а само се отгатва, така в духовния свят в затворения облик на човека се отгатва това, което вливат в него Йерархиите.
Така както животинското във физическия човек ни се проявява насреща вече не като животинско, и само духовната наука ни обръща вниманието към животинското във физическия човек, така в духовния свят не веднага се познава /отгатва/ леко прикритата дейност на Ангелите, която остава значителна през цялото време, докато човек съхранява етерното си тяло.
Когато наблюдаваме духовния облик на човека в духовния свят, прикритата дейност на Ангелите остава, но тя е по-малко забележима. Такъв в действителност се представя пред нас умрелият, когато известно време след смъртта му встъпваме в общуване с него, така че можем да кажем: това е той, но това, което му дава този затворен облик, е начин, по който в него вътрешно действат Духовете на Формата. И това, което със сила още може да бъде възприето в него, е дейността на Духовете на Личността /Архаите/. Като пронизан от действията на Йерархиите се изправя пред нас умрелият, както тук на Земята физическото се изправя пред нас, структурирано от минералното.
към текста >>
Такъв в действителност се представя пред нас умрелият, когато известно
време
след смъртта му встъпваме в общуване с него, така че можем да кажем: това е той, но това, което му дава този затворен облик, е начин, по който в него вътрешно действат Духовете на Формата.
Техните въздействия правят човека възприемаем. Както минералният свят тук на Земята прави човека видим и осезаем, така в духовния свят Архаите и Духовете на Формата правят човека затворено, единно същество. И както растителното във физическия свят, във физическия човек е по-невидимо, а само се отгатва, така в духовния свят в затворения облик на човека се отгатва това, което вливат в него Йерархиите. Така както животинското във физическия човек ни се проявява насреща вече не като животинско, и само духовната наука ни обръща вниманието към животинското във физическия човек, така в духовния свят не веднага се познава /отгатва/ леко прикритата дейност на Ангелите, която остава значителна през цялото време, докато човек съхранява етерното си тяло. Когато наблюдаваме духовния облик на човека в духовния свят, прикритата дейност на Ангелите остава, но тя е по-малко забележима.
Такъв в действителност се представя пред нас умрелият, когато известно време след смъртта му встъпваме в общуване с него, така че можем да кажем: това е той, но това, което му дава този затворен облик, е начин, по който в него вътрешно действат Духовете на Формата.
И това, което със сила още може да бъде възприето в него, е дейността на Духовете на Личността /Архаите/. Като пронизан от действията на Йерархиите се изправя пред нас умрелият, както тук на Земята физическото се изправя пред нас, структурирано от минералното.
към текста >>
29.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато се доближаваме до тайните на смъртта, през цялото
време
трябва да имаме предвид, че при характеристиката на фактите от духовния свят, думите от нашия обикновен език трябва да променят своя обичаен, приспособен за физическия свят смисъл.
Когато се доближаваме до тайните на смъртта, през цялото време трябва да имаме предвид, че при характеристиката на фактите от духовния свят, думите от нашия обикновен език трябва да променят своя обичаен, приспособен за физическия свят смисъл.
Тъй като мъртвият, така нареченият мъртъв, встъпва в духовния свят и, както нееднократно се е казвало за това, в духовния свят всичко е съвсем различно, отколкото във физическия свят.
към текста >>
– И по-конкретно се появява това, което често съм наричал панорама на живота; – потокът на живота в това, което е било преживяно за
време
то между раждането и смъртта.
Значи, първо – това е усещането на живота в себе си, усещането на самооживеност, преход към известна активност, докато дотогава те са били сковани в пасивност. Мъртвите чувстват: Ти оживяваш това, което самият ти сега представляваш. Ти си в самия себе си. Това, което досега си наричал свят, си е заминало от тебе. Това, в което сега живееш, когато изцяло го изпълваш, ражда в самото себе си силите за оживяване, то оживява тебе самия.
– И по-конкретно се появява това, което често съм наричал панорама на живота; – потокът на живота в това, което е било преживяно за времето между раждането и смъртта.
Картините от този живот се изправят пред душата. Като от мощен самозараждащ се сън, сякаш от точката, в която ти самият се намираш, се изправя целият последен земен живот. А на тези образи им е нужна сила, пробуждаща от съня. Те биха останали протичащ, продължаващ сън, ако не я имаше силата, родена от чувството: моята телесна обвивка се освобождава от духовно-душевното. Силата, родена от това съзнание, дава живот на съня.
към текста >>
Този друг начин се състои в това, че преживяваното, докато запазваме етерното си тяло, остава дейно през цялото
време
между смъртта и новото раждане.
За ясното, отчетливо будно Аз-съзнание е необходимо това стълкновение. На този, който е преминал портата на смъртта, му е взето физическото тяло. Затова той не може да има Аз-съзнание по начина, както в земния живот. Той би преминавал без съзнание за своя Аз пътя си от смъртта до новото раждане, ако това Аз-съзнание не му се даваше по друг начин.
Този друг начин се състои в това, че преживяваното, докато запазваме етерното си тяло, остава дейно през цялото време между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Макар смъртта, гледана от физическия свят, да изглежда като унищожаване, гледайки го от духовния свят, моментът на смъртта изглежда като нещо най-прекрасно, величествено, възхитително и славно, към което през цялото
време
може да бъде обърнат погледът.
Образът на смъртта изобщо е нещо заплашително само при поглед откъм физическия свят. Само при поглед от физическия свят той изглежда жесток и заплашителен. Но мъртвият не го вижда откъм физическия свят. А гледайки от духовния свят, няма нищо страшно в това, че мъртвият вижда момента на смъртта през целия си живот между смъртта и новото раждане.
Макар смъртта, гледана от физическия свят, да изглежда като унищожаване, гледайки го от духовния свят, моментът на смъртта изглежда като нещо най-прекрасно, величествено, възхитително и славно, към което през цялото време може да бъде обърнат погледът.
Той непрекъснато ознаменува победата на Духа над материята, самосъзидаващата жизнена сила на Духа. В това непрекъснато преживяване на самосъзидаващата жизнена сила на Духа, се създава нашето Аз-съзнание в духовния свят.
към текста >>
Следователно, Аз-съзнанието се запазва в духовните светове именно защото непрекъснато, отново и отново вътрешно създаваме сами себе си, без да апелираме към запазващото се продължително битие, а през цялото
време
отново създаваме /раждаме/ сами себе си.
Следователно, Аз-съзнанието се запазва в духовните светове именно защото непрекъснато, отново и отново вътрешно създаваме сами себе си, без да апелираме към запазващото се продължително битие, а през цялото време отново създаваме /раждаме/ сами себе си.
И в това самосътворение се опираме в известна степен, гледайки назад, към момента на своята смърт. И така, ние можем да разберем, по какъв начин се ражда Аз-съзнанието, самосъзнанието по времето между смъртта и новото раждане. Описаните по-рано първи преживявания след смъртта имат това важно значение – раждането на Аз-съзнанието. И, естествено, именно това първо след смъртта преживяване е различно при хората, достигнали преклонна възраст и закономерно преминали портата на смъртта или уловените от смъртта в крехка детска възраст, или в разцвета на годините. И съвсем особено значение за тези разлики, разбира се не с педантична точност, има възрастта от 35 години.
към текста >>
И така, ние можем да разберем, по какъв начин се ражда Аз-съзнанието, самосъзнанието по
време
то между смъртта и новото раждане.
Следователно, Аз-съзнанието се запазва в духовните светове именно защото непрекъснато, отново и отново вътрешно създаваме сами себе си, без да апелираме към запазващото се продължително битие, а през цялото време отново създаваме /раждаме/ сами себе си. И в това самосътворение се опираме в известна степен, гледайки назад, към момента на своята смърт.
И така, ние можем да разберем, по какъв начин се ражда Аз-съзнанието, самосъзнанието по времето между смъртта и новото раждане.
Описаните по-рано първи преживявания след смъртта имат това важно значение – раждането на Аз-съзнанието. И, естествено, именно това първо след смъртта преживяване е различно при хората, достигнали преклонна възраст и закономерно преминали портата на смъртта или уловените от смъртта в крехка детска възраст, или в разцвета на годините. И съвсем особено значение за тези разлики, разбира се не с педантична точност, има възрастта от 35 години. Това, че сега в хиляди и хиляди случаи млади хора в разцвета на силите си преминават портата на смъртта, като смъртта ги застига отвън, ще окаже своите последствия в бъдеще. Но изобщо, ако човек млад премине портата на смъртта, тогава обликът на описаната картина на живота с нейните събития е различен, от този, ако се премине портата на смъртта след 35-та година.
към текста >>
След това настъпва
време
то, когато чувстваме, че току що сме се освободили от земното.
След това настъпва времето, когато чувстваме, че току що сме се освободили от земното.
Грубо казано, преминавайки непосредствено портата на смъртта, имаме чувството: земното тяло ме напуска; близките, скъпи хора, с които бях заедно, ме напускат. Преживяванията, които ме свързваха с тях, си отиват. Оставаш лице в лице със самия себе си, заедно с това, което си преживял. Естествено, всичко това, което сте преживели с другите хора е в картината на живота; това се преглежда така, сякаш хората се потапят в тебе. Ден след ден оживява картината на живота и се живее в самия себе си.
към текста >>
Да се вярва, че Слънцето, както това го описва съ
време
нната физика, изпраща светлината си през мировото пространство, че светлината върви през мировото пространство и достига Земята, е най-нелепото суеверие.
Тогава имаме впечатлението – и Земята те напуска, но оставаме все още в земната сфера, в сферата принадлежаща на Земята. Отделянето на етерното тяло се преживява така: сега си излязъл не само от Земята и нейните субстанции, но и от това, което е непосредственото обкръжение на Земята, от светлината; излязъл си и от това, което на Земята, като плътна субстанционалност, прави музиката на сферите. Ти – това е може би, последното впечатление, имащо голямо значение и оставащо продължително, – ти си излязъл от навика да имаш себе си и своето обкръжение осветени от външна светлина. Прави ми впечатление глупавата представа да се мисли, че пътя от Земята до Слънцето върви през непрекъсната светлина. Тази фантастична представа е свойствена на нашата материалистична физика.
Да се вярва, че Слънцето, както това го описва съвременната физика, изпраща светлината си през мировото пространство, че светлината върви през мировото пространство и достига Земята, е най-нелепото суеверие.
След смъртта, чрез осъзнаването си като свободни от етерно тяло, се прави откритието, че само в сферата на Земята имаме това, което имаме тук, във физическия живот, като слънчева светлина. Сега се осъзнава, че тази светлина вече не ти пречи. Сега имаме вътрешно пораждане на светлина, която се разпростира в първата огласяйки я. Вътрешната светлина сега може да стане дейна, тоест на нея вече не и пречи външната светлина.
към текста >>
И това е навлизането в света, който напълно осъзнато е наречен в моята "Теософия" област на горещото желание, защото топлината е едно
време
нно и страстно желание, пораждащо се въжделение, пълно чувстване на елементите.
И след вътрешното озаряване със светлина настъпва нещо, което се възприема като изпълване с вътрешна топлина. Тук на Земята имаме топлина, възприемана отвън, и така се усещаме свързани със своето физическо тяло. И ето, че източникът на топлина влиза вътре, и това изпълване с вътрешна топлина се възприема така, че се чувства: сега ти отново си в състояние да предизвикаш в себе си чувство, в този елемент, в който ти сега живееш, чувство, което си имал и преди, но когато топлината ти е действала отвън – това пронизва картината на живота с топлина. Чрез това се встъпва в съвсем ново преживяване. Чувството е, че етерното тяло те напуска.
И това е навлизането в света, който напълно осъзнато е наречен в моята "Теософия" област на горещото желание, защото топлината е едновременно и страстно желание, пораждащо се въжделение, пълно чувстване на елементите.
И в него се намесва това, което остава за по-дълго време преживяване в света на душите, свят, който неведнъж съм описвал – можем само все по-точно да научаваме тези неща, – като обратно преживяване на земния живот.
към текста >>
И в него се намесва това, което остава за по-дълго
време
преживяване в света на душите, свят, който неведнъж съм описвал – можем само все по-точно да научаваме тези неща, – като обратно преживяване на земния живот.
Тук на Земята имаме топлина, възприемана отвън, и така се усещаме свързани със своето физическо тяло. И ето, че източникът на топлина влиза вътре, и това изпълване с вътрешна топлина се възприема така, че се чувства: сега ти отново си в състояние да предизвикаш в себе си чувство, в този елемент, в който ти сега живееш, чувство, което си имал и преди, но когато топлината ти е действала отвън – това пронизва картината на живота с топлина. Чрез това се встъпва в съвсем ново преживяване. Чувството е, че етерното тяло те напуска. И това е навлизането в света, който напълно осъзнато е наречен в моята "Теософия" област на горещото желание, защото топлината е едновременно и страстно желание, пораждащо се въжделение, пълно чувстване на елементите.
И в него се намесва това, което остава за по-дълго време преживяване в света на душите, свят, който неведнъж съм описвал – можем само все по-точно да научаваме тези неща, – като обратно преживяване на земния живот.
към текста >>
Така се зараждат силите на Кармата по
време
на обратното преживяване на земния живот.
– това сега е вашето истинско преживяване, – преживяното тогава на Земята от обидения от вас човек. През такова преживяване се преминава, и докато трае то, в човека като вътрешна природна необходимост се потапя сила, която може да се изрази с такива думи: ти трябва да изравниш това, ти трябва да поправиш това. Може да се използва такова сравнение: към очите ви лети комар и вие затваряте клепачите, извършвате действие под непосредствено въздействие. След смъртта преживявате това, което е предизвикано от вашите постъпки, и в отговор във вас се ражда стремеж да го поправите, например, да поправите това, което е изстрадал друг поради вас. Това поражда желание отново да го срещнете в земния живот и да туширате своята вина.
Така се зараждат силите на Кармата по време на обратното преживяване на земния живот.
към текста >>
И както в зърното е заложена растежната сила, която след това се изживява в цъфтежа, така още по
време
то след преминаването на портата на смъртта, в мъртвия се вкоренява сила, която след това се запазва в течение на целия живот между смъртта и новото раждане, и която в новия земен живот или в последващите земни животи се изживява като кармично балансиране на това, което сме натворили.
Значи, още в първите години или първото десетилетие след смъртта, се заражда изживяване на Кармата.
И както в зърното е заложена растежната сила, която след това се изживява в цъфтежа, така още по времето след преминаването на портата на смъртта, в мъртвия се вкоренява сила, която след това се запазва в течение на целия живот между смъртта и новото раждане, и която в новия земен живот или в последващите земни животи се изживява като кармично балансиране на това, което сме натворили.
Така се ражда волята, която после несъзнателно се изживява в Кармата.
към текста >>
Това е, което ние възприемаме като буден дневен живот, доколкото не сме още в състояние да въвеждаме в своето съзнание в обикновения нормален живот този дълъг интензивен живот на душата по
време
на съня.
Днес още един път от определена гледна точка ще прегледаме тези състояния на бодърстване и сън. За външното наблюдение сънят се състои в това, че ние със своя Аз и астрално тяло се намираме извън физическото и етерно тяло. Животът в съня, ако не е пронизан от сънища, засега остава безсъзнателен, но не бездеен. Напротив, този живот в съня, макар и в нормалния живот да остава засега безсъзнателен, вътрешно е доста по-деен душевен живот, отколкото животът на душата в будно състояние. Будният живот на душата само затова е толкова интензивен, защото дейността на Аза и астралното тяло в будно състояние среща противодействието на етерното и физическо тяло, и това взаимно сблъскване на Аз и астрално тяло от една страна и физическо и етерно тяло от друга страна поражда непрестанно удар и контраудар.
Това е, което ние възприемаме като буден дневен живот, доколкото не сме още в състояние да въвеждаме в своето съзнание в обикновения нормален живот този дълъг интензивен живот на душата по време на съня.
Нощният живот не се сблъсква с физическото и етерно тяло и затова не достига до съзнанието. Но сам по себе си дневният живот е по-слаб, той се осъзнава само защото непрекъснато барабани по физическото и етерно тела. Това барабанене се възприема, докато интензивната дейност на живота насън остава безгласна, не може да барабани по нещо и затова остава извън съзнанието.
към текста >>
Но с какво е зает човек по
време
на живота в съня?
Но с какво е зает човек по време на живота в съня?
Когато в нормалния живот встъпват сънища, те не представляват истинската дейност на живота в съня, а само отразяват тази дейност в привични за обикновения живот образи. Образите в сънищата възникват, защото животът хвърля покривало върху истинската вътрешна дейност; и затова нещо просветва в образите на сънищата. Азът и астралното тяло се намират в оживена дейност и когато тази дейност има съприкосновение с етерното тяло и човек се натъква на своето етерно тяло, тогава възникват сънищата. Но сънят използва в етерното тяло спомените от физическия живот, за да направи видима незримата дейност на Аза и астралното тяло. Зад образите от сънищата се прониква само, ако тези образи се възприемат в техните характерни черти, ако се научим да разбираме тези образи.
към текста >>
Тогава те на практика въвеждат в тази особено значителна действителност, която по
време
на сън творят Азът и астралното тяло.
Образите в сънищата възникват, защото животът хвърля покривало върху истинската вътрешна дейност; и затова нещо просветва в образите на сънищата. Азът и астралното тяло се намират в оживена дейност и когато тази дейност има съприкосновение с етерното тяло и човек се натъква на своето етерно тяло, тогава възникват сънищата. Но сънят използва в етерното тяло спомените от физическия живот, за да направи видима незримата дейност на Аза и астралното тяло. Зад образите от сънищата се прониква само, ако тези образи се възприемат в техните характерни черти, ако се научим да разбираме тези образи. Трябва да се научим правилно да четем сънищата, трябва да се научим на изкуството за тълкуване на сънища.
Тогава те на практика въвеждат в тази особено значителна действителност, която по време на сън творят Азът и астралното тяло.
Тази дейност на човека се открива на сериозния, добросъвестен духовен изследовател.
към текста >>
Но в съ
време
нния живот тя остава безсъзнателна /неосъзната/.
Изразявайки се тривиално, но дълбоко вярно, ще кажа: през деня, в нормално съзнание, ние просто живеем, ние просто даваме да протичат на събитията от деня. Но през нощта в Аза и астралното тяло – в Аза и в душата – ние отново преживяваме събитията от изминалия ден, и много сериозно и дълбоко се проникваме от тяхното значение. Преглеждаме и претегляме тяхната стойност за света. Търсим да разберем тяхното значение в хода на общия миров живот. Потресаваща вътрешна дълбочина от разглеждането се разлива над събитията от преживения ден.
Но в съвременния живот тя остава безсъзнателна /неосъзната/.
Това повторно, всяка нощ повтарящо се преживяване на живота от деня има голямо значение, като подготовка за живота след преминаването на портата на смъртта.
към текста >>
Това е най-същественото и важното – че тук, във физическия земен живот съхраняваме в паметта това, което сме преживели в будно дневно съзнание, и че по
време
на живота в страната на душите сме дарени със способността да помним преживяванията на дневното съзнание, които са били преработени в нощите на земния живот.
Това е най-същественото и важното – че тук, във физическия земен живот съхраняваме в паметта това, което сме преживели в будно дневно съзнание, и че по време на живота в страната на душите сме дарени със способността да помним преживяванията на дневното съзнание, които са били преработени в нощите на земния живот.
към текста >>
Те не забелязват това, което остава от умрелите в такава епоха, като нашата, когато в къси отрязъци от
време
в атмосферата на Земята се предава такова множество още жизнеспособни етерни сили.
А потомците съвсем не знаят, че те, собствено, живеят в оставените по този начин сили, че тези сили ги обкръжават, че с тях е пронизана нашата духовна атмосфера.
Те не забелязват това, което остава от умрелите в такава епоха, като нашата, когато в къси отрязъци от време в атмосферата на Земята се предава такова множество още жизнеспособни етерни сили.
С това и ще започнем утре по-нататъшното разглеждане.
към текста >>
30.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но ако си представяме Земята като живо същество, а животът протича във
време
то, то тази Земя през зимата – често сме говорили за това – се намира в съвсем друго състояние, отколкото през лятото, съвсем както човек се намира в съня в друго състояние, отколкото при будуване.
Земята, ако имаме правилна представа за нея, не трябва да я виждаме такава, каквато си я представят геолозите или минералозите, които виждат в нея лишено от живот същество. Тъй като, ако Земята би била само минерално същество, както си го представят геолозите, тя никога не би съдържала в себе си /не би носила в себе си/ растенията, животните и хората. Разбира се, геологът има право да изучава това, което е мъртво, но той трябва да осъзнава, че има работа само с част от Земята.
Но ако си представяме Земята като живо същество, а животът протича във времето, то тази Земя през зимата – често сме говорили за това – се намира в съвсем друго състояние, отколкото през лятото, съвсем както човек се намира в съня в друго състояние, отколкото при будуване.
Не трябва да си представяме, че зима и лято просто се сменят едно след друго, а че те обхващат цялото състояние на Земята, цялото и живо същество, както сънят и бодърстването обхващат нас. Ако ние разглеждаме Земята като живо същество, на нас ни е ясно, че тази смяна на годишните времена представлява част от битието на Земята като цяло. От това е явно, че всяко същество, свързано със Земята – а значи и тази малка Земя, за която говорим – заедно с цялата Земя преминава тези смени на състоянието.
към текста >>
Ако ние разглеждаме Земята като живо същество, на нас ни е ясно, че тази смяна на годишните
време
на представлява част от битието на Земята като цяло.
Земята, ако имаме правилна представа за нея, не трябва да я виждаме такава, каквато си я представят геолозите или минералозите, които виждат в нея лишено от живот същество. Тъй като, ако Земята би била само минерално същество, както си го представят геолозите, тя никога не би съдържала в себе си /не би носила в себе си/ растенията, животните и хората. Разбира се, геологът има право да изучава това, което е мъртво, но той трябва да осъзнава, че има работа само с част от Земята. Но ако си представяме Земята като живо същество, а животът протича във времето, то тази Земя през зимата – често сме говорили за това – се намира в съвсем друго състояние, отколкото през лятото, съвсем както човек се намира в съня в друго състояние, отколкото при будуване. Не трябва да си представяме, че зима и лято просто се сменят едно след друго, а че те обхващат цялото състояние на Земята, цялото и живо същество, както сънят и бодърстването обхващат нас.
Ако ние разглеждаме Земята като живо същество, на нас ни е ясно, че тази смяна на годишните времена представлява част от битието на Земята като цяло.
От това е явно, че всяко същество, свързано със Земята – а значи и тази малка Земя, за която говорим – заедно с цялата Земя преминава тези смени на състоянието.
към текста >>
Ако по
време
на зимата нашата малка Земя заедно с цялата Земя беше в известна степен, предоставена сама на себе си, Слънцето се е грижело за нашата малка земя, то сега и нашата малка земя е обхваната от въздействието на Слънцето, тоест от това, което се намира извън Земята.
Какво означава тази смяна на състоянието за нашата Земя? Например, настъпва пролетта. Това означава, че Слънцето, в неговото въздействие на Земята, встъпва в съвсем други съотношения, отколкото това е било през зимата. Може също да се каже: когато настъпи пролетта, Земята се обхваща от слънчевото въздействие.
Ако по време на зимата нашата малка Земя заедно с цялата Земя беше в известна степен, предоставена сама на себе си, Слънцето се е грижело за нашата малка земя, то сега и нашата малка земя е обхваната от въздействието на Слънцето, тоест от това, което се намира извън Земята.
Сбора от сили на нашата малка земя се откъсва от Земята. Нашата малка земя е обърната сега не само към силите на Земята; тя е обхваната от въздействието на Слънцето, тя е откъсната от непосредствената връзка със Земята. Когато нашата малка земя е така откъсната от Земята, в нея встъпват други сили, покрай земните, в нея встъпват сили отвън. Нашата малка земя е обърната сега не само към силите на Земята; тя е обхваната от въздействието на Слънцето, тя е откъсната от Земята. Когато нашата малка земя е така откъсната от Земята, тогава в нея встъпват други сили, освен само земните сили, тогава в нея встъпват сили отвън.
към текста >>
После, след известно
време
, през есента, въздействието на Слънцето отново се прекратява.
После, след известно време, през есента, въздействието на Слънцето отново се прекратява.
Тогава това разгръщане не може да продължи, тогава въздействието на слънчевите сили отново се оттегля от взаимодействие със земните сили, тоест възстановяват се предишните силови съотношения. Те консолидират веществеността. Земята отново обхваща всичко това, което тя, за определено време е трябвало да предаде на въздействието на Слънцето. Въздействието на Слънцето сега дълго време отсъства, настъпва зимата. Ако тази откритост на въздействието на Слънцето се запазваше, то съвсем би завладяло тази малка земя вътре в голямата Земя.
към текста >>
Земята отново обхваща всичко това, което тя, за определено
време
е трябвало да предаде на въздействието на Слънцето.
После, след известно време, през есента, въздействието на Слънцето отново се прекратява. Тогава това разгръщане не може да продължи, тогава въздействието на слънчевите сили отново се оттегля от взаимодействие със земните сили, тоест възстановяват се предишните силови съотношения. Те консолидират веществеността.
Земята отново обхваща всичко това, което тя, за определено време е трябвало да предаде на въздействието на Слънцето.
Въздействието на Слънцето сега дълго време отсъства, настъпва зимата. Ако тази откритост на въздействието на Слънцето се запазваше, то съвсем би завладяло тази малка земя вътре в голямата Земя. През цялата зима остава действена цялата система от сили на Земята, иначе Слънцето съвсем би завладяло малката земя /би си я присвоило/. Но би трябвало да е осигурено и това, че когато Слънцето възобнови своето действие, да може отново да обхване и малката земя, иначе тя ще се превърне в просто топче, която ще се погълне от голямата Земя. Трябва да встъпи в действие някаква сила, че когато Слънцето отново дойде, да може да обхване с въздействието си и тази малка земя.
към текста >>
Въздействието на Слънцето сега дълго
време
отсъства, настъпва зимата.
После, след известно време, през есента, въздействието на Слънцето отново се прекратява. Тогава това разгръщане не може да продължи, тогава въздействието на слънчевите сили отново се оттегля от взаимодействие със земните сили, тоест възстановяват се предишните силови съотношения. Те консолидират веществеността. Земята отново обхваща всичко това, което тя, за определено време е трябвало да предаде на въздействието на Слънцето.
Въздействието на Слънцето сега дълго време отсъства, настъпва зимата.
Ако тази откритост на въздействието на Слънцето се запазваше, то съвсем би завладяло тази малка земя вътре в голямата Земя. През цялата зима остава действена цялата система от сили на Земята, иначе Слънцето съвсем би завладяло малката земя /би си я присвоило/. Но би трябвало да е осигурено и това, че когато Слънцето възобнови своето действие, да може отново да обхване и малката земя, иначе тя ще се превърне в просто топче, която ще се погълне от голямата Земя. Трябва да встъпи в действие някаква сила, че когато Слънцето отново дойде, да може да обхване с въздействието си и тази малка земя. Но за това трябва да се положи грижа.
към текста >>
Трябва да бъдат създадени лаборатории, работещи във връзка с хода на годината /със смяната на годишните
време
на/ и отчитащи звездните констелации, – в същата степен, както това става навън, в природата.
И преди на материалистите да им се удаде да осъществят своята идея за изкуствено създаване на семена на растения, както създават минерални продукти и химически съединения, те ще трябва да усвоят – гротескно изразявайки се – основите на астрологията, да разберат, че това, което искат да постигнат, трябва да бъде съгласувано с определена констелация на звездите.
Трябва да бъдат създадени лаборатории, работещи във връзка с хода на годината /със смяната на годишните времена/ и отчитащи звездните констелации, – в същата степен, както това става навън, в природата.
Когато се издигаш от мъртвото към живото, трябва да се издигнеш над Земята, да се откъснеш от Земята. Тъй като при възникване на живото трябва да действа етерно-телесното. Но етерно-телесното никога не може да бъде във връзка само със Земята, то е свързано с това, което се намира извън Земята, в целия свят. Това, което е чисто физическо, го обхващаме напълно, когато разглеждаме земното; изхождайки от земното, ако разглеждаме земното, ние разглеждаме физическото. Това, което в нашата Земя е етерно, принадлежи на вселената.
към текста >>
Трябва от
време
на
време
да освежаваме в себе си това чувство, за да отвикнем да гледаме на познанието, като на нещо, добивано пътьом, докато в действителност то трябва да бъде най-свято духовно преживяване в нашия живот.
Разкрива се необозримо поле за познание. Във всеки един момент от нашия живот ние стоим пред необозримото. И човек трябва да носи срещу света съзнанието за това, че опознавайки го, ние навсякъде се вглеждаме в безкрая на битието. Чрез това чувстваме връзката между отделното ограничено съществуване на човека и безкрайното битие на мирозданието. И това чувство трябва да го носим срещу всички детайли, които ни разкрива духовната наука, тъй като без това чувство на благоговение пред безкрайното, нищо в духовната наука не може да бъде правилно възприето.
Трябва от време на време да освежаваме в себе си това чувство, за да отвикнем да гледаме на познанието, като на нещо, добивано пътьом, докато в действителност то трябва да бъде най-свято духовно преживяване в нашия живот.
към текста >>
Когато се отдаваме на такива настроения, тогава с правилни мисли се стига до това, което в наше
време
все повече трябва да се възвестява от източниците на духовната наука, като стъпка напред от нашето
време
към бъдещето.
Когато се отдаваме на такива настроения, тогава с правилни мисли се стига до това, което в наше време все повече трябва да се възвестява от източниците на духовната наука, като стъпка напред от нашето време към бъдещето.
И когато такъв начин на мислене е усвоен от душата, в нея той се превръща в действена сила. Това не е абстракция. Той обхваща душата, изпълва я с топлина и светлина. И даровете на духовната наука стават плодотворни именно благодарение на това, че самата ни душа се променя, преживявайки и чувствайки това, което е дадено от духовното изследване. Когато донесем в своята душа такава настройка, тогава ни се разкриват загадките на живота, покрай които иначе преминаваме, без да ги забелязваме.
към текста >>
В тези години на тежки изпитания мнозина от нашите човешки братя прежде
време
нно преминават портата на смъртта не вследствие на болести, тоест на това, което е загнездено в самия техен организъм, а в резултат на насилие.
В тези години на тежки изпитания мнозина от нашите човешки братя преждевременно преминават портата на смъртта не вследствие на болести, тоест на това, което е загнездено в самия техен организъм, а в резултат на насилие.
И това е съществена разлика: дали човек умира на младини вследствие на болест или животът му прекъсва от куршум или по някакъв друг насилствен начин. Вече говорих за това вчера: всичко, което става между раждането и смъртта, всичко има значение в общия ход на живота; трябва да приемаме това като кармични взаимовръзки, като дадено от кармата. Всичко, което става с човека и около човека, има кармично значение. Да разгледаме случай, когато на сравнително млади години физическият организъм е откъснат чрез куршум от душевно-духовното. Това е аномалия.
към текста >>
За да можете ясно да си представите това, избрах този начин на изложение, по който вървим днес, когато едно
време
нно с изложеното ви показвам, по какъв път преминава душата на духовния изследовател.
Когато с такава настройка на душата духовният изследовател се обръща към загадката на смъртта, така властно приближаваща се към нас, когато по насилствен начин на духовно-душевното се откъсва неговото физически-телесно, в неговата душа се изправя много от това, което води към разкриване на тайната. Тогава идват правилните възприятия, проясняващи загадката. Тези възприятия не могат да се произведат от всяко душевно състояние, а само от правилното.
За да можете ясно да си представите това, избрах този начин на изложение, по който вървим днес, когато едновременно с изложеното ви показвам, по какъв път преминава душата на духовния изследовател.
Пред неговата душа, когато той така я подготви, стои въпросът за ранната насилствена смърт. Тогава в душата изплува нещо съвсем особено. Ако обикновено мисъл след мисъл следват безпорядъчно, сега, когато в душата живее загадката на смъртта, в закономерна последователност редом с този въпрос в душата се изправя като свързан с него друг въпрос: как, собствено, хората възприемат живота, какво разбират под това понятие? И тогава пред душата се разгръщат всевъзможни мисли, които искам сега да прекарам пред вашите души.
към текста >>
За съ
време
нния човек това, което се признава за действително, не може да бъде само мисъл.
За съвременния човек това, което се признава за действително, не може да бъде само мисъл.
Съвременният човек не счита за действителност мисълта. Действителното трябва да бъде грубо осезаемо, трябва да говори не само на мислите /да се възприема не само с мислите/. От такава настройка на душата хората смятат за действително само това, което въздейства грубо, това, което принуждава да го признаеш за действително.
към текста >>
Съ
време
нният човек не счита за действителност мисълта.
За съвременния човек това, което се признава за действително, не може да бъде само мисъл.
Съвременният човек не счита за действителност мисълта.
Действителното трябва да бъде грубо осезаемо, трябва да говори не само на мислите /да се възприема не само с мислите/. От такава настройка на душата хората смятат за действително само това, което въздейства грубо, това, което принуждава да го признаеш за действително.
към текста >>
Докато съ
време
нният човек признава за действително само това, спрямо което той не е приложил усилия, в духовния свят това, към което ти не си приложил творческа дейност, не е действителност.
Това, което тук наричаме действителност, там се отхвърля като нещо плашещо, като нещо непринадлежащо към духовния свят. Това е факт от извънредна важност. Ако в духовния свят се мисли така тривиално, както мислим тук на Земята, то за нашата действителност трябва да се каже: Какво да правим с това? Та то не съществува! – В духовния свят трябва да имам възможност за творческа обща дейност с всичко, което се изправя срещу мен като имагинация – в духовния свят това се отнася към нисшата степен на познание – тоест трябва със собствената си дейност да приведа възприемането към съзерцание.
Докато съвременният човек признава за действително само това, спрямо което той не е приложил усилия, в духовния свят това, към което ти не си приложил творческа дейност, не е действителност.
В духовния свят винаги трябва да се приложи дейност, съвместна работа, за да възникне това, което в духовния свят е действителност, навсякъде е нужна съвместна работа.
към текста >>
Но когато се изследва техния смисъл за съ
време
нността, се разкрива това, което ви разказах.
Затова такива епохи са необходими. Трябва ли те отново да се повторят в бъдеще? На този въпрос засега отговор няма. Това зависи от начина и степента на одухотворяване на земния познавателен живот на човечеството. От казаното никой не трябва да прави извод, че и в бъдеще такива епохи са неизбежни.
Но когато се изследва техния смисъл за съвременността, се разкрива това, което ви разказах.
към текста >>
Тези души стават за тях вестители за това, че долу на Земята не всичко е станало грубо, че към Земята са прикрепени човешки способности, които е можело да се осъществят, но са се осъществили не напълно и в ранен етап от земния живот прежде
време
нно са преминали в духовния свят.
Ние гледаме долу на Земята към идеалистите, може би само към един, особено идеалистично настроен човек. Ако имаме усет за идеала, може би ще се опитаме да кажем: погледнете този човек, той носи на Земята небесата, той носи на Земята като скъпоценност това, което няма груба реалност, носи го като пътеводна нишка за хората. Душите, преминали по обичайния начин портата на смъртта, живеещи в духовния свят между смъртта и новото раждане, виждат душите на хората, преминали през жертвена смърт, на които физическото им тяло, във връзка със земните съотношения е било взето по външен, насилствен начин.
Тези души стават за тях вестители за това, че долу на Земята не всичко е станало грубо, че към Земята са прикрепени човешки способности, които е можело да се осъществят, но са се осъществили не напълно и в ранен етап от земния живот преждевременно са преминали в духовния свят.
към текста >>
Другото, което през цялото
време
трябва да имаме предвид е: с каква необходимост ни призовават подобни познания към скромност и смирение, а не към високомерие и човешко самомнение.
Постепенно се научаваме да предчувстваме, какви сложни и могъщи сили трябва да действат, за да премине човек правилно своето развитие на Земята. Това исках да изкажа чрез устата на Капезиус във втората драма-мистерия /бележка 41/, когато той казва, че е необходимо съвместното мислене и съвместната работа на много богове, за да достигне човечеството своята истинска цел, преминавайки през всички светове. Това, което в тази драма се разкрива от душата на Капезиус като негово светоусещане, може да стане реална обективност, ако се опитаме да усвоим такива представи, каквито днес искахме да пробудим в нашите души. В такива личности, като Капезиус, тези настроения се изправят от дълбините на душите им като трагични, тъй като те се изправят като загадъчен въпрос, който не получава пълно и незабавно разрешаване. Това е едното, което трябва да отчетем.
Другото, което през цялото време трябва да имаме предвид е: с каква необходимост ни призовават подобни познания към скромност и смирение, а не към високомерие и човешко самомнение.
към текста >>
Много от това, което човечеството трябва сега отново да постигне, го е имало в отдавна миналите
време
на, като наследство на древната мъдрост.
Много от това, което човечеството трябва сега отново да постигне, го е имало в отдавна миналите времена, като наследство на древната мъдрост.
Това, което човечеството владее сега, е трябвало да се достигне отново, тъй като древното знание е угаснало в душите. За да овладеят човешките души това знание, е трябвало да угасне в тях древната мъдрост. Тя е трябвало да угасне, за да заеме нейното място заработената мъдрост. Ние трябва отново да се вписваме нагоре, за да можем да достигнем в следващите земни животи, в далечното бъдеще на Земята това, което като наследство от древната мъдрост, е угаснало в нашите души. Така трябва да гледаме в бъдещето, в далечните перспективи на бъдещето на човечеството; тогава ще разберем необходимостта от навлизането на духовната наука в развитието на човечеството.
към текста >>
Има хора, в чието мнение трябва да се вслушваме, тъй като те говорят вярно от гледна точка на съ
време
нността.
Искам да подкрепя казаното с още нещо.
Има хора, в чието мнение трябва да се вслушваме, тъй като те говорят вярно от гледна точка на съвременността.
Те казват: преди не знаехме, защо човек става престъпник. Днес знаем това. Когато се отвори череп на престъпник, изпъква определена особеност: тилният дял на главния мозък не покрива изцяло малкия мозък, както това е при нормалните хора, а само част от него. Това е било голямо, значително откритие на Мориц Бенедикт /бележка 42/, знаменития криминалист-антрополог, показало, че причина за престъпността са определени физиологични аномалии. Замислете се: престъпник се става защото част от мозъка, която трябва да бъде покрита, остава непокрита.
към текста >>
Искам само да добавя, че сега не е толкова лесно да се пътува, както беше в мирно
време
.
В тези два дена се опитах сякаш с намеци да ви охарактеризирам отделни страни на взаимовръзките между физическия и духовен свят. Говорих базирайки се на импулсите, изхождащи от значителните събития на нашите дни. В дни, когато в хиляди случаи, ежедневно пред нашите души стои смъртта, такива разглеждания, ако им е дарена тази възможност, са особено близки на човешките души, тъй като на тях им е необходимо да узнаят смисъла и значението на ставащото. С дълбоко удовлетворение ме изпълва, че в тези трагични дни мога отново да съм с вас и да говоря за това, което е толкова нужно на човешките души.
Искам само да добавя, че сега не е толкова лесно да се пътува, както беше в мирно време.
И в нашите кръгове, сред нашите членове, както и от всички хора, трябва да се разбира, че военното време се отличава от мирното и нашите възможности са ограничени. Говоря за това защото именно наши членове изпускат това предвид, тогава когато именно те трябва да разбират нашата съвременност, да носят срещу нея живо чувство. Между другото често се вижда, че наши членове не разбират, в какво трудно време живеем, и че не всичко сега може да се прави с предишната последователност. Това, което трябва да запазим, е сериозността и предаността в нашата работа. Това, което всеки от нас маже да направи в това трудно време, е извънредно много, съвсем сериозно да работи в своя клон; това не само ще запази нашето свято дело, но ще има далеч отиващо влияние.
към текста >>
И в нашите кръгове, сред нашите членове, както и от всички хора, трябва да се разбира, че военното
време
се отличава от мирното и нашите възможности са ограничени.
В тези два дена се опитах сякаш с намеци да ви охарактеризирам отделни страни на взаимовръзките между физическия и духовен свят. Говорих базирайки се на импулсите, изхождащи от значителните събития на нашите дни. В дни, когато в хиляди случаи, ежедневно пред нашите души стои смъртта, такива разглеждания, ако им е дарена тази възможност, са особено близки на човешките души, тъй като на тях им е необходимо да узнаят смисъла и значението на ставащото. С дълбоко удовлетворение ме изпълва, че в тези трагични дни мога отново да съм с вас и да говоря за това, което е толкова нужно на човешките души. Искам само да добавя, че сега не е толкова лесно да се пътува, както беше в мирно време.
И в нашите кръгове, сред нашите членове, както и от всички хора, трябва да се разбира, че военното време се отличава от мирното и нашите възможности са ограничени.
Говоря за това защото именно наши членове изпускат това предвид, тогава когато именно те трябва да разбират нашата съвременност, да носят срещу нея живо чувство. Между другото често се вижда, че наши членове не разбират, в какво трудно време живеем, и че не всичко сега може да се прави с предишната последователност. Това, което трябва да запазим, е сериозността и предаността в нашата работа. Това, което всеки от нас маже да направи в това трудно време, е извънредно много, съвсем сериозно да работи в своя клон; това не само ще запази нашето свято дело, но ще има далеч отиващо влияние.
към текста >>
Говоря за това защото именно наши членове изпускат това предвид, тогава когато именно те трябва да разбират нашата съ
време
нност, да носят срещу нея живо чувство.
Говорих базирайки се на импулсите, изхождащи от значителните събития на нашите дни. В дни, когато в хиляди случаи, ежедневно пред нашите души стои смъртта, такива разглеждания, ако им е дарена тази възможност, са особено близки на човешките души, тъй като на тях им е необходимо да узнаят смисъла и значението на ставащото. С дълбоко удовлетворение ме изпълва, че в тези трагични дни мога отново да съм с вас и да говоря за това, което е толкова нужно на човешките души. Искам само да добавя, че сега не е толкова лесно да се пътува, както беше в мирно време. И в нашите кръгове, сред нашите членове, както и от всички хора, трябва да се разбира, че военното време се отличава от мирното и нашите възможности са ограничени.
Говоря за това защото именно наши членове изпускат това предвид, тогава когато именно те трябва да разбират нашата съвременност, да носят срещу нея живо чувство.
Между другото често се вижда, че наши членове не разбират, в какво трудно време живеем, и че не всичко сега може да се прави с предишната последователност. Това, което трябва да запазим, е сериозността и предаността в нашата работа. Това, което всеки от нас маже да направи в това трудно време, е извънредно много, съвсем сериозно да работи в своя клон; това не само ще запази нашето свято дело, но ще има далеч отиващо влияние.
към текста >>
Между другото често се вижда, че наши членове не разбират, в какво трудно
време
живеем, и че не всичко сега може да се прави с предишната последователност.
В дни, когато в хиляди случаи, ежедневно пред нашите души стои смъртта, такива разглеждания, ако им е дарена тази възможност, са особено близки на човешките души, тъй като на тях им е необходимо да узнаят смисъла и значението на ставащото. С дълбоко удовлетворение ме изпълва, че в тези трагични дни мога отново да съм с вас и да говоря за това, което е толкова нужно на човешките души. Искам само да добавя, че сега не е толкова лесно да се пътува, както беше в мирно време. И в нашите кръгове, сред нашите членове, както и от всички хора, трябва да се разбира, че военното време се отличава от мирното и нашите възможности са ограничени. Говоря за това защото именно наши членове изпускат това предвид, тогава когато именно те трябва да разбират нашата съвременност, да носят срещу нея живо чувство.
Между другото често се вижда, че наши членове не разбират, в какво трудно време живеем, и че не всичко сега може да се прави с предишната последователност.
Това, което трябва да запазим, е сериозността и предаността в нашата работа. Това, което всеки от нас маже да направи в това трудно време, е извънредно много, съвсем сериозно да работи в своя клон; това не само ще запази нашето свято дело, но ще има далеч отиващо влияние.
към текста >>
Това, което всеки от нас маже да направи в това трудно
време
, е извънредно много, съвсем сериозно да работи в своя клон; това не само ще запази нашето свято дело, но ще има далеч отиващо влияние.
Искам само да добавя, че сега не е толкова лесно да се пътува, както беше в мирно време. И в нашите кръгове, сред нашите членове, както и от всички хора, трябва да се разбира, че военното време се отличава от мирното и нашите възможности са ограничени. Говоря за това защото именно наши членове изпускат това предвид, тогава когато именно те трябва да разбират нашата съвременност, да носят срещу нея живо чувство. Между другото често се вижда, че наши членове не разбират, в какво трудно време живеем, и че не всичко сега може да се прави с предишната последователност. Това, което трябва да запазим, е сериозността и предаността в нашата работа.
Това, което всеки от нас маже да направи в това трудно време, е извънредно много, съвсем сериозно да работи в своя клон; това не само ще запази нашето свято дело, но ще има далеч отиващо влияние.
към текста >>
Духовната наука трябва да оправдава себе си не само в леките, но и в трудните
време
на.
Общността на нашите клонове сега е отслабена. Това е неизбежно. Толкова по-интензивна трябва да бъде работата във всеки клон, особено в смисъла на нейното душевно задълбочаване. Това особено бих искал да вложа във вашите души и във вашите сърца. Да се опита всеки, именно в тази епоха, с цялата святост, с цялата преданост да запази нашите идеали, свято и предано да запази това, което произтича от нашия духовнонаучен начин на мислене.
Духовната наука трябва да оправдава себе си не само в леките, но и в трудните времена.
Особено дълбоко трябва да звучи в нашите души – може да стане малко банално, но изразява нашия основен стремеж: да се учим многостранно да възприемаме живота. В противовес на всичко, което ни предоставя сега склонният към материалното външен свят, – и често с такава едностранчивост – ние искаме да се стремим да възприемаме живота многостранно. Във всеки миг ние стоим пред безкрайността, и всеки миг трябва да се предпазваме да не изпаднем в удобната едностранчивост.
към текста >>
Ако така чувстваме нашето
време
, тогава чувството ни е съзвучно със следните думи:
Бихме искали днес, от гледна точка на мировата мъдрост да прегледаме разиграващите се около нас събития от живота, толкова значителни и трагични.
Ако така чувстваме нашето време, тогава чувството ни е съзвучно със следните думи:
към текста >>
31.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Духовната наука трябва да направи нашите души възприемчиви към всичко, което ни помага да разбираме трудното
време
, в което сме поставени.
Днес искам да дам духовнонаучен исторически обзор, който ще улесни разбирането ни за най-фините събития в нашия живот, в живота на цялото европейско човечество, а в следващата лекция отново ще се докоснем до външната страна на духовния живот на човечеството. Ако въпросите, които днес ще се обсъждат, ви се сторят някак далечни, това е погрешно впечатление.
Духовната наука трябва да направи нашите души възприемчиви към всичко, което ни помага да разбираме трудното време, в което сме поставени.
към текста >>
Въпросът е следният:защо госпожа Безант, именно в това военно
време
, в своята английска периодика продължава да клевети нашето немско движение.
Въпросът е следният:защо госпожа Безант, именно в това военно време, в своята английска периодика продължава да клевети нашето немско движение.
Защо в първите месеци на войната тя намери за необходимо да каже, че нашето немско движение е само агентура на враждебните на Англия политически стремежи на Германия? Защо тя намери за необходимо да каже, че това наше немско движение имаше за цел махането на нея, на Безант, от поста президент на Теософското общество, за да се укрепи в Индия и от Индия да организира враждебно на Англия пангерманско движение?
към текста >>
Защо по
време
на войната тя продължава и, вероятно, ще продължи в същия отвратителен маниер да клевети нашето немско движение?
Защо по време на войната тя продължава и, вероятно, ще продължи в същия отвратителен маниер да клевети нашето немско движение?
към текста >>
Но физиката в наше
време
е така англизирана, че физиците даже не забелязват за какво става дума тук, и смятат за глупак всеки, който сериозно се отнася към теорията за цветовете на Гьоте.
Най-отчетливо тази разлика се проявява в учението за цветовете на Гьоте и Нютон. Повече от 30 години се стремя да противопоставя Нютоновата теория за цветовете, на учението за цветовете на Гьоте /бележка 47/. Докато Гьотевата теория за цветовете израства от дълбоко срасналата със света душа, Нютоновата теория се опира изключително на механичното наблюдение.
Но физиката в наше време е така англизирана, че физиците даже не забелязват за какво става дума тук, и смятат за глупак всеки, който сериозно се отнася към теорията за цветовете на Гьоте.
към текста >>
По-нататък е настъпило
време
, когато Блаватска е била свързана с френския окултизъм, където тя е разчитала бързо да постигне осъществяване на своите цели и е поставила на Парижката окултна ложа такива условия, които не са могли да бъдат изпълнени; затова тя скоро е трябвало да бъде изключена, тъй като под влияние на стоящите зад нея индивидуалности постоянно неразривно свързвала окултните цели с политиката.
Разбира се, бил е изминат дълъг път от изходния момент, когато първоначално е бил направен опит непосредствено да се придаде на бедната Блаватска средноевропейското, до появата на бял свят на нейната калейдоскопично изложена и почти неизползваема "Разбулената Изида". Но много скоро тя е била завладяна от други личности, оказала се е под съвсем други влияния, и този, който е бил неин ръководител, и който е искал да я приобщи към средноевропейската същност, е подменен, по-късно, когато тя се е проявила като самобитен ръководител, от така наречения Кут-Хуми, който, обаче, според думите на действително осведомени окултисти, е бил не нещо друго, а човек на издръжка на Русия и се е стремил да изкове това, което е можело да се получи от съединяването на душевната надареност на Блаватска с англосаксонския окултизъм. Тук е налице стълкновението на първоначалната индивидуалност – някои го наричат учител, могат да го наричат както си искат – с по-късно проявилия се мошеник, негодяй, приел облика на първия и изпълнил заданието на Източна Европа. /така е в текста, а по смисъл, би трябвало да е Западна Европа – бел.на прев./.
По-нататък е настъпило време, когато Блаватска е била свързана с френския окултизъм, където тя е разчитала бързо да постигне осъществяване на своите цели и е поставила на Парижката окултна ложа такива условия, които не са могли да бъдат изпълнени; затова тя скоро е трябвало да бъде изключена, тъй като под влияние на стоящите зад нея индивидуалности постоянно неразривно свързвала окултните цели с политиката.
След това е последвал американски епизод, който също имал политическа подплата. Всичко това е имало за цел да убеди Европа, че от съединяването на руската душевност и англосаксонското окултно властолюбие може да възникне своего рода нова всеобемаща религия. Това е трябвало да бъде демонстрирано в Европа. И е трябвало да бъде преодоляно това, което идва от германската същност.
към текста >>
Настъпи
време
, когато за всеки, който сериозно приемаше духовната наука, и който не можеше да се подчини на вървящото чрез Блаватска англосаксонско влияние, стана ясно, че е необходимо да се действа.
О, скъпи мои приятели, толкова ясно помня – на някой може и да му бъде неприятно, че тези факти толкова отчетливо стоят пред душата ми – толкова ясно помня, как госпожа Безант проведе в Хамбург своето първо събрание на територията на Германия, и как тогава, в тесен кръг зададох въпроса: какво мисли тя за развитието на окултизма в XIX век? И тогава в Хамбург тя отговори: На границата между ХVIII и XIX век в Германия се появи окултно движение, но немците затънаха в чиста абстракция и стана ясно, че главният подем на духовния живот е предопределен за британския народ. Естествено, тя каза това на английски, но на английски това звучеше още по-отчетливо /бележка 50/.
Настъпи време, когато за всеки, който сериозно приемаше духовната наука, и който не можеше да се подчини на вървящото чрез Блаватска англосаксонско влияние, стана ясно, че е необходимо да се действа.
И тогава беше приложено това, което по-късно в окултните кръгове беше наречено "окултния плен" на Блаватска. Нищо друго не можеше да се направи. И в последната третина на XIX век на събрания на честните, или във всеки случай в по-голямата си част честни окултисти, беше взето решение за окултния плен на Блаватска.
към текста >>
Време
е поне нашите членове да привикнат сериозно да се отнасят към моята молба и да не се обръщат към мен с медицински въпроси.
За да се съхрани чисто това, което като духовна наука трябва да бъде донесено в света, за да не се присъединява към него нищо странично, често призовавах нашите приятели да не се обръщат към мен с нищо друго, освен чисти въпроси от духовната наука, с нищо странично, което толкова често присъединяват към въпросите на духовната наука. Разбира се, охотно и дружески се отзоваваме на изявените желания, но искам, веднъж завинаги да се разбере, защо, например, отново и отново напомням: ни най-малко не искам да се намесвам нито в медицината, нито в каквито и да е други области, които не са непосредствено духовнонаучни.
Време е поне нашите членове да привикнат сериозно да се отнасят към моята молба и да не се обръщат към мен с медицински въпроси.
Важно е това да бъде разбрано. Необходимо е, духовната наука и аз, доколкото тя е представена в мое лице, да бъдем освободени от всичко странично. В нашето движение има достатъчно представители на медицината, на които можем да се доверим. Тъй като отново и отново подчертавам това, то трябва да бъде прието сериозно. В никаква степен не искам да навлизам в медицински неща.
към текста >>
Защо тя е влиятелна в Рим и влияе на международната политика на Италия в същата насока, както по-късно, хората, принадлежащи към "Grand Orient de France" или свързани със "свободните зидари" на Англия, имали далеч отиващо влияние върху събитията от съ
време
нността, доста по-голямо, отколкото си го представят?
Искат по всякакви пътища да установят своето господство, да овладеят душите на хората. Когато на хората се поднася такъв фалшив окултизъм, целта му е, по съответен начин да се обработят душите. И затова трябва да поставя въпроса – длъжен съм да говоря за тези неща, защото за тях вече открито се говори, и защото този, който, като мен, е представител на духовната наука, трябва да покаже своето отношение към тези факти. И така: защо известната в окултизма и на окултистите от Париж личност /бележка 52/, щом само се разрази войната между Германия, Русия, Англия и Франция, отново и отново пътува до Рим, и даже още през октомври 1914 година?
Защо тя е влиятелна в Рим и влияе на международната политика на Италия в същата насока, както по-късно, хората, принадлежащи към "Grand Orient de France" или свързани със "свободните зидари" на Англия, имали далеч отиващо влияние върху събитията от съвременността, доста по-голямо, отколкото си го представят?
към текста >>
И аз не само отклоних това предложение, но в 1909 година в Будапеща, в присъствието на госпожа Безант, разясних, че в духовното движение на новото
време
никога няма да заема друго място, освен като ръководител на германското духовно движение.
Ето какво стана в действителност. В 1909 година, въпреки терора на господин Летбитър, а по-късно и инсинуациите на Алсион, беше основано общество, стремящо се на интернационална основа да обедини всички страни на земята и в известна степен да създаде противовес за въведените в заблуда от госпожа Безант. И тогава получих предложение от Индия да стана президент на това интернационално общество.
И аз не само отклоних това предложение, но в 1909 година в Будапеща, в присъствието на госпожа Безант, разясних, че в духовното движение на новото време никога няма да заема друго място, освен като ръководител на германското духовно движение.
Казах това в 1909 година в присъствието на госпожа Безант. Ето така тя се отнася с истината. В своето английско списание тя пише, че съм се стремил да проникна в Индия, за да я изместя оттам. Това вече не е обективна неистина, а съзнателна лъжа. Ето към какви средства са принудени да прибягват, когато вървят срещу Истината.
към текста >>
И отново искам да подчертая: на нас ни е необходима сериозност, за да намерим верния път в нашето
време
, и да се осъществи това, за което се говори в тези думи:
И отново искам да подчертая: на нас ни е необходима сериозност, за да намерим верния път в нашето време, и да се осъществи това, за което се говори в тези думи:
към текста >>
32.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И когато преминем портата на смъртта, след известно
време
, както това вече беше обрисувано по
време
на миналото ми идване /виж 6-та лекция/, нашето етерно тяло ни се отнема и се вплита във всеобщия миров етер.
И когато преминем портата на смъртта, след известно време, както това вече беше обрисувано по време на миналото ми идване /виж 6-та лекция/, нашето етерно тяло ни се отнема и се вплита във всеобщия миров етер.
Вплита се не само това, което е било в полето на нашето съзнание, но в мировия етер се вплитат и резултатите от дейността на посочените Йерархии. В течение на нашия живот тези същности работят над тъканта /сплитането/ на мислите на отделния човек, след това те съединяват тъканта от мислите на един, втори, трети човек, колкото им е нужно, за да създават новото в развитието на света. Това, което Йерархиите създават от съединяването на отделните етерни тела на хората, обработени от тях в течение на живота на физически план, трябва да бъде втъкано в мировия етер.
към текста >>
И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по
време
на нашия живот на физически план.
Виждате, колко сериозно е всичко това, много сериозно. Това, над което мислим в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за мировото развитие. Този, който цял живот мисли само за разни глупости, или чиито мисли следват само потребностите на физическия план, дава чрез своето етерно тяло не много добър строителен материал за мировия етер. Това са много сериозни неща – нашият вътрешен живот, животът на нашите мисли, който тук, на Земята, ние възприемаме като наша вътрешна, лична работа. Нашите мисли принадлежат на целия свят.
И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по време на нашия живот на физически план.
Ние за тях сме основа на основите, от която те черпят своя материал – тъканта на нашите мисли. От своята, далеч превъзхождаща човешката, мъдрост, те творят своята възвишена дейност, но материалът за своята дейност те черпят от нас, хората, от нашия мисловен живот.
към текста >>
После, знаем това, настъпва и продължава дълго
време
обратното преживяване на нашия последен земен живот, не само в обратен порядък, от смъртта към раждането, но и друго по характер.
После, знаем това, настъпва и продължава дълго време обратното преживяване на нашия последен земен живот, не само в обратен порядък, от смъртта към раждането, но и друго по характер.
Ние го преживяваме три пъти по-бързо, отколкото е продължил земният живот, първо последните години, след това предшестващите ги, и така нататък, до деня на раждането. Така в имагинации в обратен ред преживяваме нашия изминал земен живот. Но ние го преживяваме по съвсем различен начин. Сега през душата ни преминават нашите чувства и стремежи. Да вземем изключителен случай.
към текста >>
Това, което още относително дълго
време
остава в неговото полезрение, продължава да бъде свързано с обкръжението на Земята.
В какво се състои тази работа? Това, собствено, е безкрайно трудно да се охарактеризира – как над нас работят в духовния свят. Схематично бих могъл да щрихирам това приблизително така. Представете си човек, преминал портата на смъртта. Неговото етерно тяло е свалено.
Това, което още относително дълго време остава в неговото полезрение, продължава да бъде свързано с обкръжението на Земята.
Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята. Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята. И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли. Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли. В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли.
към текста >>
След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото
време
на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти.
Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята. Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята. И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли. Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли. В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли.
След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти.
И си представете на тази сфера нещо като огромна географска карта. Всичко това, естествено, е много фигуративно и грубо изразено, но отразява фактите. С нея, с тази географска карта, с този глобус се работи, докато всичко не бъде внесено, не бъде духовно изработено: първо това, което е било изработено от самия човек в неговото етерно тяло, на което сега той може да гледа, като на външно; после и към това, което след смъртта е станало вътрешно, както ви го описах. Всичко това се изработва, когато над човека между неговата смърт и новото раждане работят Духовете на Формата, Духовете на Движението, Духовете на Мъдростта и Духовете на Волята. И когато настъпи времето на новата инкарнация, тази тъкан е готова.
към текста >>
И когато настъпи
време
то на новата инкарнация, тази тъкан е готова.
След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти. И си представете на тази сфера нещо като огромна географска карта. Всичко това, естествено, е много фигуративно и грубо изразено, но отразява фактите. С нея, с тази географска карта, с този глобус се работи, докато всичко не бъде внесено, не бъде духовно изработено: първо това, което е било изработено от самия човек в неговото етерно тяло, на което сега той може да гледа, като на външно; после и към това, което след смъртта е станало вътрешно, както ви го описах. Всичко това се изработва, когато над човека между неговата смърт и новото раждане работят Духовете на Формата, Духовете на Движението, Духовете на Мъдростта и Духовете на Волята.
И когато настъпи времето на новата инкарнация, тази тъкан е готова.
Тогава това е мощно кълбо. И отново не се безпокойте за наличието на места за всички тези кълба, те всички са едно в друго. Това, разбира се, е само фигуративно изображение на духовните факти. След това кълбото става все по-малко и по-малко, обръща се наопаки като ръкавица и външното става вътрешно, а вътрешното – външно. Но, това, което е било сякаш външно, става вътрешно и се изменя съвсем, като се превръща в нещо толкова малко, което може да се съедини с човешките зародиши в тялото на майката.
към текста >>
И е необходимо съ
време
нните хора все повече и повече да се проникнат със съзнанието за тази тясна връзка на целия ни живот с духовния свят.
Възможно е, разбира се, всичко това да се представи и в други образи. Това направихме тук. Но днес ще изходим от съответствието на това, което човек в течение на земния живот дава на Същностите от висшите Йерархии, и това, което Същностите на тези висши Йерархии изработват за света и за новата инкарнация на самия човек. Изпълнена със значение ще бъде тази мисъл, ако тя дълбоко навлезе в душите ни, обхване чувствата и усещанията ни, ако осъзнаем, какво, собствено, означава за Вселената нашият живот, какво място заемаме ние в нея.
И е необходимо съвременните хора все повече и повече да се проникнат със съзнанието за тази тясна връзка на целия ни живот с духовния свят.
към текста >>
Много разумни наши съ
време
нници, противници на духовната наука, ще кажат: човешкият живот си върви и без тези знания.
Много разумни наши съвременници, противници на духовната наука, ще кажат: човешкият живот си върви и без тези знания.
Това са знания, предназначени само за размишления, утежняващи мисленето. Тези размишления усложняват живота излишно. Примерно така разсъждават тези разумни хора. А може и да добавят: в миналото хората са нямали тези безполезни знания, но развитието си е вървяло напред. Тези, които казват това, нямат понятие, какви глупости дрънкат, когато казват, когато предполагат, че хората винаги са били толкова невежи в тайните и съотношенията на духовния свят, колкото невежи са съвременните хора.
към текста >>
Тези, които казват това, нямат понятие, какви глупости дрънкат, когато казват, когато предполагат, че хората винаги са били толкова невежи в тайните и съотношенията на духовния свят, колкото невежи са съ
време
нните хора.
Много разумни наши съвременници, противници на духовната наука, ще кажат: човешкият живот си върви и без тези знания. Това са знания, предназначени само за размишления, утежняващи мисленето. Тези размишления усложняват живота излишно. Примерно така разсъждават тези разумни хора. А може и да добавят: в миналото хората са нямали тези безполезни знания, но развитието си е вървяло напред.
Тези, които казват това, нямат понятие, какви глупости дрънкат, когато казват, когато предполагат, че хората винаги са били толкова невежи в тайните и съотношенията на духовния свят, колкото невежи са съвременните хора.
В не съвсем далечното минало хората не са били толкова невежи по въпросите на духа. Това може да се покаже с много примери.
към текста >>
Но всичко това са безсмислени глупости, тъй като само няколко столетия са изминали от
време
то, когато човечеството е изгубило своето възприемане на духовните светове.
Там няма просто изображение на змия, а е изобразено при дървото съвсем точно това, което току що ви обрисувах. За какво казвам това? Казвам го, защото само преди няколко столетия все още не е било изгубено знанието за връзките на човека с духовния свят и изобщо за съществуването на духовните светове. Хората станаха толкова ограничени, че си въобразяват, сякаш света за човека винаги е изглеждал така, както го виждат сега, възприемайки само с физическите сетивни органи и осъзнавайки го само със съзнанието свързано с физическия мозък; а в древността – така смятат те – хората са били на степента на детството и затова са си измислили разни митове. Така мисли днес университетската премъдрост.
Но всичко това са безсмислени глупости, тъй като само няколко столетия са изминали от времето, когато човечеството е изгубило своето възприемане на духовните светове.
И, в сравнение с великите задачи на познанието, съвременната материалистична наука е не повече от широко разпространена тъпота по отношение на духовния свят. И тази тъпота се ползва с широк авторитет, смята се за велико достижение. Тази тъпота по отношение на духовния свят е трябвало да дойде. Ние знаем, защо тя е трябвало да настъпи: ограниченото от физическия свят съзнание е помогнало за развитието на човешката свобода. И това също трябва да бъде разбрано.
към текста >>
И, в сравнение с великите задачи на познанието, съ
време
нната материалистична наука е не повече от широко разпространена тъпота по отношение на духовния свят.
За какво казвам това? Казвам го, защото само преди няколко столетия все още не е било изгубено знанието за връзките на човека с духовния свят и изобщо за съществуването на духовните светове. Хората станаха толкова ограничени, че си въобразяват, сякаш света за човека винаги е изглеждал така, както го виждат сега, възприемайки само с физическите сетивни органи и осъзнавайки го само със съзнанието свързано с физическия мозък; а в древността – така смятат те – хората са били на степента на детството и затова са си измислили разни митове. Така мисли днес университетската премъдрост. Но всичко това са безсмислени глупости, тъй като само няколко столетия са изминали от времето, когато човечеството е изгубило своето възприемане на духовните светове.
И, в сравнение с великите задачи на познанието, съвременната материалистична наука е не повече от широко разпространена тъпота по отношение на духовния свят.
И тази тъпота се ползва с широк авторитет, смята се за велико достижение. Тази тъпота по отношение на духовния свят е трябвало да дойде. Ние знаем, защо тя е трябвало да настъпи: ограниченото от физическия свят съзнание е помогнало за развитието на човешката свобода. И това също трябва да бъде разбрано. И даже от такива външни свидетелства, които ви приведох, хората биха могли, ако, простете ми, им сече пипето, да видят, колко кратък период ни дели от времето, когато духовният свят още не е бил изгубен за човека.
към текста >>
И даже от такива външни свидетелства, които ви приведох, хората биха могли, ако, простете ми, им сече пипето, да видят, колко кратък период ни дели от
време
то, когато духовният свят още не е бил изгубен за човека.
И, в сравнение с великите задачи на познанието, съвременната материалистична наука е не повече от широко разпространена тъпота по отношение на духовния свят. И тази тъпота се ползва с широк авторитет, смята се за велико достижение. Тази тъпота по отношение на духовния свят е трябвало да дойде. Ние знаем, защо тя е трябвало да настъпи: ограниченото от физическия свят съзнание е помогнало за развитието на човешката свобода. И това също трябва да бъде разбрано.
И даже от такива външни свидетелства, които ви приведох, хората биха могли, ако, простете ми, им сече пипето, да видят, колко кратък период ни дели от времето, когато духовният свят още не е бил изгубен за човека.
Но на съвременния човек и на ум не му идва сериозно да мисли за тези неща. По-охотно се избират външно убедителни пътища, тъй като това е удобно, тъй като тогава нищо особено не трябва да се усвоява, а просто трябва да седнеш зад някаква лабораторна маса и да си набиеш в главата общоизвестните /общоприети/ методи; и тогава голословно се твърди, че разговорите за духовния свят са глупост, безсмислица и фантазия. Това е единственото, което се дава на съвременния човек, вместо стремежите към духовния свят.
към текста >>
Но на съ
време
нния човек и на ум не му идва сериозно да мисли за тези неща.
И тази тъпота се ползва с широк авторитет, смята се за велико достижение. Тази тъпота по отношение на духовния свят е трябвало да дойде. Ние знаем, защо тя е трябвало да настъпи: ограниченото от физическия свят съзнание е помогнало за развитието на човешката свобода. И това също трябва да бъде разбрано. И даже от такива външни свидетелства, които ви приведох, хората биха могли, ако, простете ми, им сече пипето, да видят, колко кратък период ни дели от времето, когато духовният свят още не е бил изгубен за човека.
Но на съвременния човек и на ум не му идва сериозно да мисли за тези неща.
По-охотно се избират външно убедителни пътища, тъй като това е удобно, тъй като тогава нищо особено не трябва да се усвоява, а просто трябва да седнеш зад някаква лабораторна маса и да си набиеш в главата общоизвестните /общоприети/ методи; и тогава голословно се твърди, че разговорите за духовния свят са глупост, безсмислица и фантазия. Това е единственото, което се дава на съвременния човек, вместо стремежите към духовния свят.
към текста >>
Това е единственото, което се дава на съ
време
нния човек, вместо стремежите към духовния свят.
Ние знаем, защо тя е трябвало да настъпи: ограниченото от физическия свят съзнание е помогнало за развитието на човешката свобода. И това също трябва да бъде разбрано. И даже от такива външни свидетелства, които ви приведох, хората биха могли, ако, простете ми, им сече пипето, да видят, колко кратък период ни дели от времето, когато духовният свят още не е бил изгубен за човека. Но на съвременния човек и на ум не му идва сериозно да мисли за тези неща. По-охотно се избират външно убедителни пътища, тъй като това е удобно, тъй като тогава нищо особено не трябва да се усвоява, а просто трябва да седнеш зад някаква лабораторна маса и да си набиеш в главата общоизвестните /общоприети/ методи; и тогава голословно се твърди, че разговорите за духовния свят са глупост, безсмислица и фантазия.
Това е единственото, което се дава на съвременния човек, вместо стремежите към духовния свят.
към текста >>
Скъпи мои приятели, днес всичко това, което изисква от нас напрягане на духовните сили, остава само като наследство от тези древни
време
на, когато сме виждали духовния свят.
Скъпи мои приятели, днес всичко това, което изисква от нас напрягане на духовните сили, остава само като наследство от тези древни времена, когато сме виждали духовния свят.
Това някога ще се измени и тогава хората няма повече да живеят с измислици. Но ако духовната наука не съумее отново да пробуди човешкото мислене, няма да изминат и 50 години, когато всичко, което така е затънало в едностранния материализъм, ще съсредоточи цялото внимание към външно материалното, и на никой и на ум няма да му дойде, че изкуството или идеологията някак могат да обогатят живота. Затова най-строго изискване на времето е, в живота на човечеството да встъпи не безсъдържателната пристрастеност към спиритуални мечтателства, а знанието за връзките на човека с духовния свят, и погледът на човека отново да бъде насочен нагоре, към духовния свят. Изгубили старото атавистично ясновиждане, хората ще успеят отново да го добият, по пътя на духовната наука.
към текста >>
Затова най-строго изискване на
време
то е, в живота на човечеството да встъпи не безсъдържателната пристрастеност към спиритуални мечтателства, а знанието за връзките на човека с духовния свят, и погледът на човека отново да бъде насочен нагоре, към духовния свят.
Скъпи мои приятели, днес всичко това, което изисква от нас напрягане на духовните сили, остава само като наследство от тези древни времена, когато сме виждали духовния свят. Това някога ще се измени и тогава хората няма повече да живеят с измислици. Но ако духовната наука не съумее отново да пробуди човешкото мислене, няма да изминат и 50 години, когато всичко, което така е затънало в едностранния материализъм, ще съсредоточи цялото внимание към външно материалното, и на никой и на ум няма да му дойде, че изкуството или идеологията някак могат да обогатят живота.
Затова най-строго изискване на времето е, в живота на човечеството да встъпи не безсъдържателната пристрастеност към спиритуални мечтателства, а знанието за връзките на човека с духовния свят, и погледът на човека отново да бъде насочен нагоре, към духовния свят.
Изгубили старото атавистично ясновиждане, хората ще успеят отново да го добият, по пътя на духовната наука.
към текста >>
Отново и отново виждаме, как съ
време
нните хора не са склонни да вникват в сложния вътрешен живот на душата, а това е необходимо, ако искат да се приближат до духовния свят.
Необходимо е, хората да научат колко плодотворна е духовната наука не само за разбирането на духовния свят, но и за правилното разбиране на целия живот в целия му обем.
Отново и отново виждаме, как съвременните хора не са склонни да вникват в сложния вътрешен живот на душата, а това е необходимо, ако искат да се приближат до духовния свят.
Представете си само днешния правоверен професор от средно ниво, – разбира се, може да има и изключения, – но такъв типичен съвременен, изнасящ лекции, университетски професор, като правило, и да чуе не иска за тези неща, това му е твърде безразлично. Когато днес се говори за духовното, се говори с банални, нищо незначещи думи, и затова нищо не значат и за истинския живот.
към текста >>
Представете си само днешния правоверен професор от средно ниво, – разбира се, може да има и изключения, – но такъв типичен съ
време
нен, изнасящ лекции, университетски професор, като правило, и да чуе не иска за тези неща, това му е твърде безразлично.
Необходимо е, хората да научат колко плодотворна е духовната наука не само за разбирането на духовния свят, но и за правилното разбиране на целия живот в целия му обем. Отново и отново виждаме, как съвременните хора не са склонни да вникват в сложния вътрешен живот на душата, а това е необходимо, ако искат да се приближат до духовния свят.
Представете си само днешния правоверен професор от средно ниво, – разбира се, може да има и изключения, – но такъв типичен съвременен, изнасящ лекции, университетски професор, като правило, и да чуе не иска за тези неща, това му е твърде безразлично.
Когато днес се говори за духовното, се говори с банални, нищо незначещи думи, и затова нищо не значат и за истинския живот.
към текста >>
Пацифизмът – това е възглед, който от известно
време
се подчертава от най-различни хора, и от Берта Зутнер /бележка 61/, а също и от тази личност, която в Петербург се проявява ту като цезар, ту като папа /бележка 62/.
Пацифизмът – това е възглед, който от известно време се подчертава от най-различни хора, и от Берта Зутнер /бележка 61/, а също и от тази личност, която в Петербург се проявява ту като цезар, ту като папа /бележка 62/.
За пацифисткото движение е характерно – говорил съм за това преди много години на лекциите в Берлин /бележка 63/ – че за времето, през което го имаме, се разигра най-кръвопролитната война в историята на човечеството. Това движение е именно от тези, които носят на човечеството баналните фрази, завладяващи чувствата и лесно разпространяващи се, пропагандиращи чистата любов и чистото добро. Позволих си да кажа на господина: Видите ли, сега ние живеем в най-ужасната в историята война, бяхме съвременници на това, че през юни-юли 1915 година за един единствен ден се хвърлиха повече снаряди, отколкото за цялата Френско-Германска война! Достигнахме момент, когато в тази война бяха използвани толкова снаряди, колкото за всички предшестващи войни в целия свят. Аз казах: Нима от това не е ясно, че нашата култура е стигнала до задънена улица, че е довела до някакъв абсурд?
към текста >>
За пацифисткото движение е характерно – говорил съм за това преди много години на лекциите в Берлин /бележка 63/ – че за
време
то, през което го имаме, се разигра най-кръвопролитната война в историята на човечеството.
Пацифизмът – това е възглед, който от известно време се подчертава от най-различни хора, и от Берта Зутнер /бележка 61/, а също и от тази личност, която в Петербург се проявява ту като цезар, ту като папа /бележка 62/.
За пацифисткото движение е характерно – говорил съм за това преди много години на лекциите в Берлин /бележка 63/ – че за времето, през което го имаме, се разигра най-кръвопролитната война в историята на човечеството.
Това движение е именно от тези, които носят на човечеството баналните фрази, завладяващи чувствата и лесно разпространяващи се, пропагандиращи чистата любов и чистото добро. Позволих си да кажа на господина: Видите ли, сега ние живеем в най-ужасната в историята война, бяхме съвременници на това, че през юни-юли 1915 година за един единствен ден се хвърлиха повече снаряди, отколкото за цялата Френско-Германска война! Достигнахме момент, когато в тази война бяха използвани толкова снаряди, колкото за всички предшестващи войни в целия свят. Аз казах: Нима от това не е ясно, че нашата култура е стигнала до задънена улица, че е довела до някакъв абсурд? – А той отвърна: Смятам тази война за болест, която трябва да се лекува.
към текста >>
Позволих си да кажа на господина: Видите ли, сега ние живеем в най-ужасната в историята война, бяхме съ
време
нници на това, че през юни-юли 1915 година за един единствен ден се хвърлиха повече снаряди, отколкото за цялата Френско-Германска война!
Пацифизмът – това е възглед, който от известно време се подчертава от най-различни хора, и от Берта Зутнер /бележка 61/, а също и от тази личност, която в Петербург се проявява ту като цезар, ту като папа /бележка 62/. За пацифисткото движение е характерно – говорил съм за това преди много години на лекциите в Берлин /бележка 63/ – че за времето, през което го имаме, се разигра най-кръвопролитната война в историята на човечеството. Това движение е именно от тези, които носят на човечеството баналните фрази, завладяващи чувствата и лесно разпространяващи се, пропагандиращи чистата любов и чистото добро.
Позволих си да кажа на господина: Видите ли, сега ние живеем в най-ужасната в историята война, бяхме съвременници на това, че през юни-юли 1915 година за един единствен ден се хвърлиха повече снаряди, отколкото за цялата Френско-Германска война!
Достигнахме момент, когато в тази война бяха използвани толкова снаряди, колкото за всички предшестващи войни в целия свят. Аз казах: Нима от това не е ясно, че нашата култура е стигнала до задънена улица, че е довела до някакъв абсурд? – А той отвърна: Смятам тази война за болест, която трябва да се лекува. Това е само болест, и трябва да се лекува. Това е от самосебе си разбираща се и лесно възприемаема истина.
към текста >>
Ако вземем факта, споменат от мен в лекцията завчера във връзка с Карл Кристиян Планк /бележка 64/, чиято духовна надареност прозира от това, че той в 1880 година точно е предсказал събитията от нашите дни, от характера на признанието и почитта, каквито той е получил, ще видите, че развилата се по това
време
култура е била предназначена да установи световно господство на потискащата всички истински стремежи посредственост.
Болестта е преди всичко реакция на нещо, в което е нарушен редът. Значи, ако изхождайки от вашата гледна точка се продължи разглеждането, неизбежно ще стигнем до извода: болестта се е появила защото някъде е бил нарушен редът. Имало е безпорядък, който е предизвикал болест – така е правилно да се каже. Но хората се объркват в тези правилни неща, защото те са тривиални и не са способни да мислят дълбоко, не им е достъпно по-дълбокото разбиране на нещата. С този факт се налага сериозно да се съобразяваме в наши дни.
Ако вземем факта, споменат от мен в лекцията завчера във връзка с Карл Кристиян Планк /бележка 64/, чиято духовна надареност прозира от това, че той в 1880 година точно е предсказал събитията от нашите дни, от характера на признанието и почитта, каквито той е получил, ще видите, че развилата се по това време култура е била предназначена да установи световно господство на потискащата всички истински стремежи посредственост.
Трябва само точно да си изясним това. Трябва да вникнем в това.
към текста >>
Настъпиха нови
време
на.
Мога да разкажа това и по друг начин.
Настъпиха нови времена.
Хората искаха да знаят, какво, собствено, се случва в душевно-духовния живот, те искаха да се ориентират в плетениците в човешката душа на представи, мисли, волеви импулси и чувства, в тяхното значение за околния свят. Те търсеха отговор. Какво им отговори новата наука, тази чисто натуралистична наука? Тя каза: сега ще се оправим с това. Изследваме – това сега ни е достъпно – гънките на мозъка, нишките на нервите, ганглиите в техните взаимовръзки и преплитания и получаваме отговор за душевния живот.
към текста >>
Но, за да може да се осъществи одухотворяване на потресаващо загубилата дух култура, трябва да бъдем решителни противници на високомерието, което е свойствено на съ
време
нната материалистична наука.
Приведените факти сочат към тези задачи. Да се помни за това е належаща необходимост на нашите сериозни дни. На света безусловно е необходимо по-дълбоко проникване в истинската действителност, отколкото това може да бъде достигнато чрез материалистичния, натуралистичен, строго естественонаучен мироглед. Съвсем не трябва да сме противници на изучаването на това, какво е необходимо за издаването и отпечатването на "Фауст", или изучаването на главния мозък и нервната система. Всичко това трябва да бъде изучено, тези знания днес са действително необходими.
Но, за да може да се осъществи одухотворяване на потресаващо загубилата дух култура, трябва да бъдем решителни противници на високомерието, което е свойствено на съвременната материалистична наука.
Това е задачата на Средна Европа, тъй като Западна Европа е съвсем безплодна по отношение одухотворяването на културата. Казвам това не за да кажа нещо парадоксално и остро, казвам това поради належащите необходимости на нашето време; тези неща трябва да бъдат изговорени. Ще дойде време, когато осъзнаването на много фактически връзки ще стане закономерна необходимост, но днес съзнанието още не е узряло за такова тяхно закономерно възприемане. Бих могъл да приведа хиляди и хиляди примери за недостоверност в съвременната научна дейност и литература, много от тях приведох във вчерашната открита лекция, но времето ни винаги е толкова малко и лекциите винаги са толкова кратки.
към текста >>
Казвам това не за да кажа нещо парадоксално и остро, казвам това поради належащите необходимости на нашето
време
; тези неща трябва да бъдат изговорени.
На света безусловно е необходимо по-дълбоко проникване в истинската действителност, отколкото това може да бъде достигнато чрез материалистичния, натуралистичен, строго естественонаучен мироглед. Съвсем не трябва да сме противници на изучаването на това, какво е необходимо за издаването и отпечатването на "Фауст", или изучаването на главния мозък и нервната система. Всичко това трябва да бъде изучено, тези знания днес са действително необходими. Но, за да може да се осъществи одухотворяване на потресаващо загубилата дух култура, трябва да бъдем решителни противници на високомерието, което е свойствено на съвременната материалистична наука. Това е задачата на Средна Европа, тъй като Западна Европа е съвсем безплодна по отношение одухотворяването на културата.
Казвам това не за да кажа нещо парадоксално и остро, казвам това поради належащите необходимости на нашето време; тези неща трябва да бъдат изговорени.
Ще дойде време, когато осъзнаването на много фактически връзки ще стане закономерна необходимост, но днес съзнанието още не е узряло за такова тяхно закономерно възприемане. Бих могъл да приведа хиляди и хиляди примери за недостоверност в съвременната научна дейност и литература, много от тях приведох във вчерашната открита лекция, но времето ни винаги е толкова малко и лекциите винаги са толкова кратки.
към текста >>
Ще дойде
време
, когато осъзнаването на много фактически връзки ще стане закономерна необходимост, но днес съзнанието още не е узряло за такова тяхно закономерно възприемане.
Съвсем не трябва да сме противници на изучаването на това, какво е необходимо за издаването и отпечатването на "Фауст", или изучаването на главния мозък и нервната система. Всичко това трябва да бъде изучено, тези знания днес са действително необходими. Но, за да може да се осъществи одухотворяване на потресаващо загубилата дух култура, трябва да бъдем решителни противници на високомерието, което е свойствено на съвременната материалистична наука. Това е задачата на Средна Европа, тъй като Западна Европа е съвсем безплодна по отношение одухотворяването на културата. Казвам това не за да кажа нещо парадоксално и остро, казвам това поради належащите необходимости на нашето време; тези неща трябва да бъдат изговорени.
Ще дойде време, когато осъзнаването на много фактически връзки ще стане закономерна необходимост, но днес съзнанието още не е узряло за такова тяхно закономерно възприемане.
Бих могъл да приведа хиляди и хиляди примери за недостоверност в съвременната научна дейност и литература, много от тях приведох във вчерашната открита лекция, но времето ни винаги е толкова малко и лекциите винаги са толкова кратки.
към текста >>
Бих могъл да приведа хиляди и хиляди примери за недостоверност в съ
време
нната научна дейност и литература, много от тях приведох във вчерашната открита лекция, но
време
то ни винаги е толкова малко и лекциите винаги са толкова кратки.
Всичко това трябва да бъде изучено, тези знания днес са действително необходими. Но, за да може да се осъществи одухотворяване на потресаващо загубилата дух култура, трябва да бъдем решителни противници на високомерието, което е свойствено на съвременната материалистична наука. Това е задачата на Средна Европа, тъй като Западна Европа е съвсем безплодна по отношение одухотворяването на културата. Казвам това не за да кажа нещо парадоксално и остро, казвам това поради належащите необходимости на нашето време; тези неща трябва да бъдат изговорени. Ще дойде време, когато осъзнаването на много фактически връзки ще стане закономерна необходимост, но днес съзнанието още не е узряло за такова тяхно закономерно възприемане.
Бих могъл да приведа хиляди и хиляди примери за недостоверност в съвременната научна дейност и литература, много от тях приведох във вчерашната открита лекция, но времето ни винаги е толкова малко и лекциите винаги са толкова кратки.
към текста >>
Тъй като разликата не е в това днес да се опираме на собственото си съждение, а във
време
ната на църковните отци – на техните съждения.
Можете, например, в много книги на Ернст Хекел /бележка 65/ – знаете, колко много ценя Ернст Хекел в сферата, където той действително е ценен – отново и отново да намерите препратки към Карл Ернст фон Баер /бележка 66/, прекрасен естествоизпитател, изследовател, когото той нарича свои учител. Днес книгите на Хекел се четат, изучават се, те са станали сякаш новата библия или, най-малкото, сякаш са писания на новите отци на църквата.
Тъй като разликата не е в това днес да се опираме на собственото си съждение, а във времената на църковните отци – на техните съждения.
Разликата именно не е в това. По времето на Тертулиан и Грегор фон Нацианц /бележка 67/ именно те са били църковните отци, на тях са се покланяли хората. Днес тези, които основават обществата на монисти, евгенисти и прочие прекрасни неща, се кланят на свети Дарвин, свети Хекел или свети Хелмхолц /бележка 68/. Това е съвсем едно и също – само сферите на поклонение са различни! Сега не ги наричат свети и само в това е разликата.
към текста >>
По
време
то на Тертулиан и Грегор фон Нацианц /бележка 67/ именно те са били църковните отци, на тях са се покланяли хората.
Можете, например, в много книги на Ернст Хекел /бележка 65/ – знаете, колко много ценя Ернст Хекел в сферата, където той действително е ценен – отново и отново да намерите препратки към Карл Ернст фон Баер /бележка 66/, прекрасен естествоизпитател, изследовател, когото той нарича свои учител. Днес книгите на Хекел се четат, изучават се, те са станали сякаш новата библия или, най-малкото, сякаш са писания на новите отци на църквата. Тъй като разликата не е в това днес да се опираме на собственото си съждение, а във времената на църковните отци – на техните съждения. Разликата именно не е в това.
По времето на Тертулиан и Грегор фон Нацианц /бележка 67/ именно те са били църковните отци, на тях са се покланяли хората.
Днес тези, които основават обществата на монисти, евгенисти и прочие прекрасни неща, се кланят на свети Дарвин, свети Хекел или свети Хелмхолц /бележка 68/. Това е съвсем едно и също – само сферите на поклонение са различни! Сега не ги наричат свети и само в това е разликата. Хората четат Хекел и мислят, че ако Хекел така се позовава на Карл Ернст фон Баер, то и великият естествоизпитател Баер, също както и Хекел, е отричал съществуването на духовния свят.
към текста >>
– за тази цел се сменят поредица поколения и съ
време
нността се издига по безкрайните степени на миналото."
Бих искал да посъветвам тези, които днес осланяйки се на книгите на Хекел и Дарвин, бързат да основават филиали на обществото на монистите, да не бързат, а да прочетат сами, какво пише този Карл Ернст фон Баер. Искам да ви прочета само едно място от книгата на Карл Ернст фон Баер, където той изказва свое съждение за връзките на духовния свят със земния свят. Той пише: "Земното тяло е само леха, на която бурно расте духовното наследство на човечеството, а историята на цялата природа – това е само история на постъпателната победа на духа над материята. И основният смисъл на творението не е в съответствието!
– за тази цел се сменят поредица поколения и съвременността се издига по безкрайните степени на миналото."
към текста >>
В моята книга "Размисли по
време
на война" /бележка 69/ – във възможните граници, за да бъде разбираемо, при обръщенията си към широката аудитория – а тя малко ме разбираше – обръщах внимание на различните течения, широко разпространени на Изток и Запад.
В моята книга "Размисли по време на война" /бележка 69/ – във възможните граници, за да бъде разбираемо, при обръщенията си към широката аудитория – а тя малко ме разбираше – обръщах внимание на различните течения, широко разпространени на Изток и Запад.
Да вземем, например, източното славянофилство, за което говорих в тази книга. То се корени много по-дълбоко, отколкото ни се струва на пръв поглед. Още в края на ХVIII век, а особено в края на ХIХ век, но и десетилетия по-рано, върху руския духовен живот голямо влияние са оказвали западните масонски ордени. Те са присадили това, което израсна като славянизъм. В много отношения славянофилството и панславизма действително представляват покълналите семена на това, което е било посято именно от тези масонски ордени.
към текста >>
Официалната наука игнорира тези неща, затова е необходимо правилно да се оцени ролята на съ
време
нната наука в живота на света.
Ако обмислим факта, че това, което носим в себе си като наш живот на мислите и чувствата, още вътре във физическата ни обвивка в периода между раждането и смъртта, а след това извън нашата физическа обвивка, между смъртта и новото раждане, че това е материалът за работа на цял ред от мировите Йерархии, пред душите ни ще се разгърне грандиозната, възвишена картина на мировите космически връзки. Работата не е в това, да се познават тук подробностите, а в това, да можем да се проникнем изхождайки от тази картина от възприятие на света и да се проникнете вие, скъпи мои приятели, с усещане и разбиране за мястото, което човек заема във Вселената, и да знаете това, което човек трябва да знае за своята връзка с Вселената. В това е работата. Да се слее всичко това в единно усещане за света във вашите сърца и души, и от това светоусещане да се запали във вас нещо от силата, която поражда такова светоусещане и всеки от вас, според дадените му възможности, да внесе своя принос в развитието на духовната култура.
Официалната наука игнорира тези неща, затова е необходимо правилно да се оцени ролята на съвременната наука в живота на света.
Съвременният учен, когато прави лабораторни опити, може да бъде сравнен със словослагателя до сандъчетата с буквите. Тези, които не правят лабораторни опити, – с хора, които просто описват работата на словослагателя. С това, по същество, днес се занимават преподаващите в университетите философи.
към текста >>
Съ
време
нният учен, когато прави лабораторни опити, може да бъде сравнен със словослагателя до сандъчетата с буквите.
Ако обмислим факта, че това, което носим в себе си като наш живот на мислите и чувствата, още вътре във физическата ни обвивка в периода между раждането и смъртта, а след това извън нашата физическа обвивка, между смъртта и новото раждане, че това е материалът за работа на цял ред от мировите Йерархии, пред душите ни ще се разгърне грандиозната, възвишена картина на мировите космически връзки. Работата не е в това, да се познават тук подробностите, а в това, да можем да се проникнем изхождайки от тази картина от възприятие на света и да се проникнете вие, скъпи мои приятели, с усещане и разбиране за мястото, което човек заема във Вселената, и да знаете това, което човек трябва да знае за своята връзка с Вселената. В това е работата. Да се слее всичко това в единно усещане за света във вашите сърца и души, и от това светоусещане да се запали във вас нещо от силата, която поражда такова светоусещане и всеки от вас, според дадените му възможности, да внесе своя принос в развитието на духовната култура. Официалната наука игнорира тези неща, затова е необходимо правилно да се оцени ролята на съвременната наука в живота на света.
Съвременният учен, когато прави лабораторни опити, може да бъде сравнен със словослагателя до сандъчетата с буквите.
Тези, които не правят лабораторни опити, – с хора, които просто описват работата на словослагателя. С това, по същество, днес се занимават преподаващите в университетите философи.
към текста >>
Това исках да вложа във вашите души в нашето тежко
време
, когато не винаги можем да бъдем уверени, дали отново ще се срещнем.
Че това е именно така, трябва да осъзнае всяка душа. Това не е критика на нашата епоха, това е нейната характеристика. Само от истинските познания за действителността, обогатили предшестващите епохи, израстват силите за по-нататъшното развитие, само от тях.
Това исках да вложа във вашите души в нашето тежко време, когато не винаги можем да бъдем уверени, дали отново ще се срещнем.
От това може да израсне святото вътрешно чувство за дълг на човешката душа, дълг пред мировите съотношения. В трагичните събития днес отвсякъде ни заобикаля смърт, като тези събития, от една страна, са плодовете на миналото развитие, а от друга – указание за това, какво е необходимо за да тръгне развитието на човечеството съгласно законите на мировото развитие на Духа, а не така, както си го мислят "описващите сандъчетата с букви".
към текста >>
33.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
При това си идване имам намерение да ви говоря за неща, които ще ни помогнат по-дълбоко да разберем събитията от съ
време
нността.
При това си идване имам намерение да ви говоря за неща, които ще ни помогнат по-дълбоко да разберем събитията от съвременността.
Няма да разглеждаме тези факти от външна позиция, а ще обърнем внимание на това, което ще освети съвременните събития от духовна гледна точка. Това намерение отдавна зрееше в мен именно за тази среща. Ние пак ще се срещнем идната неделя.
към текста >>
Няма да разглеждаме тези факти от външна позиция, а ще обърнем внимание на това, което ще освети съ
време
нните събития от духовна гледна точка.
При това си идване имам намерение да ви говоря за неща, които ще ни помогнат по-дълбоко да разберем събитията от съвременността.
Няма да разглеждаме тези факти от външна позиция, а ще обърнем внимание на това, което ще освети съвременните събития от духовна гледна точка.
Това намерение отдавна зрееше в мен именно за тази среща. Ние пак ще се срещнем идната неделя.
към текста >>
Преглеждайки различни неща, които, бих казал, като удари на волята на нашето
време
– казвам това съвсем съзнателно – отвън нахлуват в нашето движение, виждам необходимост преди всичко, като въведение в темата, да обсъдим нещо принципно, което ще ни помогне да предупредим за възможни грешки в разбирането, които лесно могат да се появят в нашата, лишена от дълбочина на мислите и чувствата, епоха.
Преглеждайки различни неща, които, бих казал, като удари на волята на нашето време – казвам това съвсем съзнателно – отвън нахлуват в нашето движение, виждам необходимост преди всичко, като въведение в темата, да обсъдим нещо принципно, което ще ни помогне да предупредим за възможни грешки в разбирането, които лесно могат да се появят в нашата, лишена от дълбочина на мислите и чувствата, епоха.
От друга страна това ще ни помогне да намерим в своята душа правилното отношение към това, в което може да се превърне за нас Антропософията.
към текста >>
– търсим да намерим път към духовния свят, да удовлетворим потребността за общуване с духовния свят, да се измъкнем от житейските отношения на съ
време
нността.
Да пробваме точно да поставим пред себе си въпроса: какво търсим в Антропософията?
– търсим да намерим път към духовния свят, да удовлетворим потребността за общуване с духовния свят, да се измъкнем от житейските отношения на съвременността.
При нас няма да дойде този, който намира своя път в духовния свят по отъпканите със столетия известни пътища, удобни с това, че не изискват обосноваването си. Но това, което за пръв път навлиза в света, винаги предизвиква многобройни спорове. Ние недостатъчно ясно си даваме сметка за значението на Антропософията за нашата съвременност, за това, какво тя трябва и иска да бъде, също и за това, какво ни заставя да търсим Антропософията, какво ни води към нея.
към текста >>
Ние недостатъчно ясно си даваме сметка за значението на Антропософията за нашата съ
време
нност, за това, какво тя трябва и иска да бъде, също и за това, какво ни заставя да търсим Антропософията, какво ни води към нея.
Да пробваме точно да поставим пред себе си въпроса: какво търсим в Антропософията? – търсим да намерим път към духовния свят, да удовлетворим потребността за общуване с духовния свят, да се измъкнем от житейските отношения на съвременността. При нас няма да дойде този, който намира своя път в духовния свят по отъпканите със столетия известни пътища, удобни с това, че не изискват обосноваването си. Но това, което за пръв път навлиза в света, винаги предизвиква многобройни спорове.
Ние недостатъчно ясно си даваме сметка за значението на Антропософията за нашата съвременност, за това, какво тя трябва и иска да бъде, също и за това, какво ни заставя да търсим Антропософията, какво ни води към нея.
към текста >>
Антропософията не съществува поради нечия воля, а защото тя отговаря на потребностите на душата на съ
време
нния човек.
Видите ли, скъпи мои приятели, Антропософията нямаше да я има, ако тя не беше необходима поне на десет души. Антропософията отговаря на потребност на души, които само по този път могат да намерят именно това, което търсят.
Антропософията не съществува поради нечия воля, а защото тя отговаря на потребностите на душата на съвременния човек.
Това не се опровергава от наличието на хора, които я отричат, тъй като много неща в душата на човека живеят подсъзнателно и безсъзнателно и – правилно разбрано, това отричане не е нещо друго, а несъзнателна тъга по Антропософията. Тъга по най-великия импулс на земното развитие, по Христовия импулс. По пътя към Него, съответстващ на импулсите и потребностите на съвременността, пътя на който се отзовава сърцето, търсещо от жизнените съотношения на съвременността пътя към Христос. За тези, които дълги години живеят в Антропософията, тези обобщени, абстрактни фрази, които сега произнесох, ще са пълни със съдържание. И работата е именно в това, смисълът на тези думи да изпълни душата, те да престанат да бъдат абстрактна теория, да станат съдържание и смисъл на целия ни живот и на нашата душевна настройка.
към текста >>
По пътя към Него, съответстващ на импулсите и потребностите на съ
време
нността, пътя на който се отзовава сърцето, търсещо от жизнените съотношения на съ
време
нността пътя към Христос.
Видите ли, скъпи мои приятели, Антропософията нямаше да я има, ако тя не беше необходима поне на десет души. Антропософията отговаря на потребност на души, които само по този път могат да намерят именно това, което търсят. Антропософията не съществува поради нечия воля, а защото тя отговаря на потребностите на душата на съвременния човек. Това не се опровергава от наличието на хора, които я отричат, тъй като много неща в душата на човека живеят подсъзнателно и безсъзнателно и – правилно разбрано, това отричане не е нещо друго, а несъзнателна тъга по Антропософията. Тъга по най-великия импулс на земното развитие, по Христовия импулс.
По пътя към Него, съответстващ на импулсите и потребностите на съвременността, пътя на който се отзовава сърцето, търсещо от жизнените съотношения на съвременността пътя към Христос.
За тези, които дълги години живеят в Антропософията, тези обобщени, абстрактни фрази, които сега произнесох, ще са пълни със съдържание. И работата е именно в това, смисълът на тези думи да изпълни душата, те да престанат да бъдат абстрактна теория, да станат съдържание и смисъл на целия ни живот и на нашата душевна настройка. Давал съм вече и тук този особено характерен пример. В един южногермански град изнасях лекция на тема "Библия и мъдрост", в която се стремях да покажа, как и привърженика на традиционното християнство, ако добре се замисли, може, изхождайки от Библията, да намери пътя към Антропософията. Стремях се да покажа, че Антропософията, благодарение на своите познания за духовния свят, може по-дълбоко да вникне във великите неизчерпаеми тайни на пракнигата на човечеството, на Библията.
към текста >>
И сред тях значителен брой са тези, към които се обръщам аз, и които също имат право да намерят свой, съ
време
нен път към Христос.
Вие мислите, че говорите към всички хора, че това, което казвате, е предназначено за всички хора. Но това е само Вашето мнение, а фактите говорят друго. Отговорете ми, всички ли хора ходят на църква? – Можете да отговорите само, че значителна част от хората именно не ходят на църква. Това опровергава Вашето мнение, че Вие говорите към всички хора, защото Вие не говорите на тези, които не ходят на църква.
И сред тях значителен брой са тези, към които се обръщам аз, и които също имат право да намерят свой, съвременен път към Христос.
към текста >>
Антропософията не се стреми да бъде нещо друго, а само отговор на въпроси, които не повдига самата тя, а които – ако сами себе си правилно разбират, – се изправят в сърцата и душите на съ
време
нните хора.
И така, в своите съждения следва да изхождаме не от личните си мнения, а да ги подчиняваме на изискванията и задачите на действителността. Разбира се, да се теоретизира какво е правилно и какво грешно е много по-удобно, отколкото във всеки конкретен случай да се изучава действителността, винаги точно да се вслушваш към изискванията на действителността.
Антропософията не се стреми да бъде нещо друго, а само отговор на въпроси, които не повдига самата тя, а които – ако сами себе си правилно разбират, – се изправят в сърцата и душите на съвременните хора.
Твърдо съм убеден: въпросите, поставени в моите вече многобройни съчинения, са поставени не от мен. Повечето отговори са дадени от мен, но въпросите не са поставени от мен. Въпросите са поставени от самата култура на епохата, например, от естествознанието. Тези въпроси трябва да си задава всеки, на когото са близки изискванията на епохата, който сериозно се вслушва в най-важните потребности на съвременните души.
към текста >>
Тези въпроси трябва да си задава всеки, на когото са близки изискванията на епохата, който сериозно се вслушва в най-важните потребности на съ
време
нните души.
Разбира се, да се теоретизира какво е правилно и какво грешно е много по-удобно, отколкото във всеки конкретен случай да се изучава действителността, винаги точно да се вслушваш към изискванията на действителността. Антропософията не се стреми да бъде нещо друго, а само отговор на въпроси, които не повдига самата тя, а които – ако сами себе си правилно разбират, – се изправят в сърцата и душите на съвременните хора. Твърдо съм убеден: въпросите, поставени в моите вече многобройни съчинения, са поставени не от мен. Повечето отговори са дадени от мен, но въпросите не са поставени от мен. Въпросите са поставени от самата култура на епохата, например, от естествознанието.
Тези въпроси трябва да си задава всеки, на когото са близки изискванията на епохата, който сериозно се вслушва в най-важните потребности на съвременните души.
към текста >>
Ако се прегледат всички тези съчинения даже не с доброжелателност, с която в нашето движение, собствено, вече се сдобихме, а настроени критично, което е свойствено на съ
време
нната ни епоха, в цялата антропософска литература ясно ще изпъкне една основна насоченост: да се даде на човешката душа това, което особено и е необходимо в нашата епоха, – опираща се на собствената ни вътрешна същност самостоятелност и сила на съждението.
Ако съзнанието се потопи в казаното, ще стане ясно, че в цялата антропософска литература господства едно основно положение, една основна насоченост, една основна настройка.
Ако се прегледат всички тези съчинения даже не с доброжелателност, с която в нашето движение, собствено, вече се сдобихме, а настроени критично, което е свойствено на съвременната ни епоха, в цялата антропософска литература ясно ще изпъкне една основна насоченост: да се даде на човешката душа това, което особено и е необходимо в нашата епоха, – опираща се на собствената ни вътрешна същност самостоятелност и сила на съждението.
Често бях принуден да се съпротивлявам на идващите от различни страни препоръки да пиша в по-популярен стил. Бях принуден да се съпротивлявам на този натиск по простата причина, че Антропософията е призвана не да даде на хората, ако те поискат, без умствено напрежение да добият догми, а именно да пробуди тяхната собствена способност за съждения, собствените търсения на душата. За това е призвана антропософската литература, – всеки, който иска, да отнесе от антропософската литература собствена убеденост.
към текста >>
И ние видяхме, че в последно
време
приятели, пристъпили с пълно разбиране към работата, достигнаха дотам, че сами се издигнаха към фините възприятия, проверени от непредвзетото критично мислене.
Антропософията никъде не призовава към сляпа вяра, разбира се, излагат се факти, които не могат небавно да бъдат проверени от личен опит, но те се разказват като факти от духовния свят, които се възприемат като съобщения, и към които всеки може, ако иска, да приложи силата на своето критично мислене.
И ние видяхме, че в последно време приятели, пристъпили с пълно разбиране към работата, достигнаха дотам, че сами се издигнаха към фините възприятия, проверени от непредвзетото критично мислене.
От това непредвзето и небоязливо критично съждение се нуждае това, което се съобщава в антропософската литература. Тя винаги ще издържи тази непредвзета критика; толкова по-лесно ще я издържи, колкото по-непредвзета бъде критиката. Никога няма да чуете друго от мен, освен думите: проверявайте, проверявайте и проверявайте, но не спирайте с една проверка, търсете със средствата на съвременното мислене все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в същината на нещата. Ако към това се стремим, именно антропософската литература може да направи човека самостоятелен.
към текста >>
Никога няма да чуете друго от мен, освен думите: проверявайте, проверявайте и проверявайте, но не спирайте с една проверка, търсете със средствата на съ
време
нното мислене все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в същината на нещата.
Антропософията никъде не призовава към сляпа вяра, разбира се, излагат се факти, които не могат небавно да бъдат проверени от личен опит, но те се разказват като факти от духовния свят, които се възприемат като съобщения, и към които всеки може, ако иска, да приложи силата на своето критично мислене. И ние видяхме, че в последно време приятели, пристъпили с пълно разбиране към работата, достигнаха дотам, че сами се издигнаха към фините възприятия, проверени от непредвзетото критично мислене. От това непредвзето и небоязливо критично съждение се нуждае това, което се съобщава в антропософската литература. Тя винаги ще издържи тази непредвзета критика; толкова по-лесно ще я издържи, колкото по-непредвзета бъде критиката.
Никога няма да чуете друго от мен, освен думите: проверявайте, проверявайте и проверявайте, но не спирайте с една проверка, търсете със средствата на съвременното мислене все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в същината на нещата.
Ако към това се стремим, именно антропософската литература може да направи човека самостоятелен.
към текста >>
Само бавно и постепенно ще се утвърди в душите светогледа, макар и израсъл от най-дълбоките потребности на епохата, но вървящ в разрез с всички навици на съ
време
нното мислене.
Отново и отново срещам хора, които чуват една-две лекции, или прочетат една-две книжки, и след това изчезват от полезрението. От самосебе си се разбира, че това е тяхно право, никого не можеш да упрекнеш за това. И ако някой от познатите им ги попита, защо изчезнахте – с цялата дружелюбност, разбира се, без ни най-малък упрек – те отвръщат: боя се да бъда убеден. Тези думи сочат към съществени факти. Душите се стремят да се освободят от лошото наследство на нашата епоха, от господството на личните мнения, на личните теории, стремят се да намерят пътища към духовното, да уловят звученето на Вселената, стремят се да намерят възможност от цялата си душа да се отдадат на тази духовност на света, да намерят методи и начини, водещи душата до постигане, във възможната степен, на собствено прозрение в духовните светове.
Само бавно и постепенно ще се утвърди в душите светогледа, макар и израсъл от най-дълбоките потребности на епохата, но вървящ в разрез с всички навици на съвременното мислене.
Душите на хората са закрепени за привичното, на тях им е драго, когато от амвона чуят нещо, за което могат да кажат: това отдавна си го мисля. Истини, за които "отдавна си мислим", не звучат за навлизащия в света на Антропософията. Голямата грешка на много хора е, че не искат да си кажат: "ако се задълбоча в моята вътрешна същност, ще видя, че тук не се говори за нищо, което би било лично мнение, а само за фактори за развитието на човечеството“. Към тези фактори за развитие на човечеството неведнъж още ще се обръщаме по време на това ми идване в Щутгарт. Така че разбираемо е, че се надигат различни препятствия и тревоги, когато човек търси пътища към Антропософията, към духовната наука.
към текста >>
Към тези фактори за развитие на човечеството неведнъж още ще се обръщаме по
време
на това ми идване в Щутгарт.
Душите се стремят да се освободят от лошото наследство на нашата епоха, от господството на личните мнения, на личните теории, стремят се да намерят пътища към духовното, да уловят звученето на Вселената, стремят се да намерят възможност от цялата си душа да се отдадат на тази духовност на света, да намерят методи и начини, водещи душата до постигане, във възможната степен, на собствено прозрение в духовните светове. Само бавно и постепенно ще се утвърди в душите светогледа, макар и израсъл от най-дълбоките потребности на епохата, но вървящ в разрез с всички навици на съвременното мислене. Душите на хората са закрепени за привичното, на тях им е драго, когато от амвона чуят нещо, за което могат да кажат: това отдавна си го мисля. Истини, за които "отдавна си мислим", не звучат за навлизащия в света на Антропософията. Голямата грешка на много хора е, че не искат да си кажат: "ако се задълбоча в моята вътрешна същност, ще видя, че тук не се говори за нищо, което би било лично мнение, а само за фактори за развитието на човечеството“.
Към тези фактори за развитие на човечеството неведнъж още ще се обръщаме по време на това ми идване в Щутгарт.
Така че разбираемо е, че се надигат различни препятствия и тревоги, когато човек търси пътища към Антропософията, към духовната наука.
към текста >>
Но много често такова писмо кристално ясно показва, че книгата не е разбрана, че най-важното в нея е изкривено от материалистичното мислене на съ
време
нността.
Моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" много се чете не само в нашите кръгове, но и извън тях. Четенето именно на тази книга отново и отново води до забележително, характерно явление. Някой чете тази книга и ми пише писмо. Разбира се, винаги се радвам на такива писма по повод на някоя книга или по някакъв друг повод, и особено за книгата "Как се постигат познания за висшите светове".
Но много често такова писмо кристално ясно показва, че книгата не е разбрана, че най-важното в нея е изкривено от материалистичното мислене на съвременността.
Тъй като първото, което схващат хората в тази книга е следното. Но първо ще отбележа, че в четящия книгата "Как се постигат познания за висшите светове" могат да се появят много съмнения, и немалко хора могат да потвърдят от собствен опит, че аз винаги съм готов да обсъдя тези съмнения, и в никакъв случай не искам да бъда разбран, че искам да отклоня тези писма. В никакъв случай не искам да изплаша авторите на тези писма. Но тези писма много често са предизвикани от една фраза, разбрана съвсем погрешно чисто материалистично. Много от казаното в тази книга, при внимателно четене, води човека към самостоятелност, към това, да търси в самия себе си, в своята душа пътищата в духовния свят.
към текста >>
Колко подвластни са съ
време
нните хора на навика да не търсят опора в самите себе си, тоест да не се учат сами да намират изход в едно или друго положение, а да търсят помощ отвън без да се интересуват от принципите, които стоят зад една такава помощ.
Разбира се, естествено е, че днес и в тази област хората търсят това, което им е привично в другите области. Мислят така, както са свикнали.
Колко подвластни са съвременните хора на навика да не търсят опора в самите себе си, тоест да не се учат сами да намират изход в едно или друго положение, а да търсят помощ отвън без да се интересуват от принципите, които стоят зад една такава помощ.
Защо да си трошим главата по въпросите на здравето? Нека всичко необходимо ни го предпишат тези, които се занимават с това, и няма защо да се мисли, какви принципи ги ръководят. Прехвърляме отговорността за съдбата си на хората с авторитет. Защо тогава и за духовния път, най-важния за човека път, да не възложим на друг своята съдба? Но това, към което се стремим, което търсим, е основано именно на самостоятелния път, насочено е към това, да направи душата самостоятелна.
към текста >>
Но ние стоим пред простия факт, че именно тези, които биха могли да осъществят този труд, никак не са се загрижили, досега никак не са се загрижили за това, че никой не е поставил даже и въпрос – говоря за тези от нашите кръгове, които биха могли да проявят такава инициатива – никой не си е поставил задачата: от позицията на съ
време
нната наука действително да се проверят духовнонаучните естественоисторически данни на Антропософията!
Може да се каже: именно естественонаучното изследване достигна днес известно ниво, и това ниво би било по силите на тези, който днес представляват тази област на науката, ако болшинството от тях не се потапяха изцяло само в своята тясна специалност, а малко надзъртаха извън пределите на своята научна специалност. Ако макар, да кажем, и дузина от официалните и представители – с които сега само и се съобразяват – поради вътрешна честност, стоейки на нивото на своите естественонаучни знания, реши да провери това, което се съобщава в моята "Въведение в тайната наука" и в моята "Теософия", тогава достоверността на тези съобщения би била потвърдена, изхождайки от познания, които могат да бъдат охарактеризирани със следните думи: изучавайте живота и вижте, дали няма да потвърди той съобщенията за духовните светове, добити по пътя на духовнонаучното изследване! – Който действително владее естествознанието, неизбежно ще стигне до признаването на съобщенията на антропософски насочената духовна наука. Това е безусловната истина.
Но ние стоим пред простия факт, че именно тези, които биха могли да осъществят този труд, никак не са се загрижили, досега никак не са се загрижили за това, че никой не е поставил даже и въпрос – говоря за тези от нашите кръгове, които биха могли да проявят такава инициатива – никой не си е поставил задачата: от позицията на съвременната наука действително да се проверят духовнонаучните естественоисторически данни на Антропософията!
Такава проверка не предизвиква ни най-малко опасение. Антропософията ще я издържи. Нека такава проверка започне – духовната наука ще я издържи. Но, разбира се, в епоха, когато не се желае да се вникне в най-елементарните истини, такава проверка дълго още ще трябва да почака.
към текста >>
Дълги години истинско мъчение от съ
време
нния начин на формиране на съждения се налагаше да изпитва този, който усеща живото в мисленето, чувстването и волята.
Забележително е – простете за филистерския образ – как понякога днес просветени духове решават да започнат нещата наопаки, как някой поставя каруцата пред коня. Но това веднага се приема, щом въпросното лице, което го прави, е официално одобрено.
Дълги години истинско мъчение от съвременния начин на формиране на съждения се налагаше да изпитва този, който усеща живото в мисленето, чувстването и волята.
Още помня, как във Виена слушах първата лекция по теория на елиптичната функция. Това беше лекция на Лео Кьонигсбергер /1837-1921 г./, тогава вече прочут. Той беше дотолкова прочут, че можеше да си позволи, получавайки титлата професор, да се обърне към правителството c писмо, изразявайки желанието да получи званието придворен съветник, а не само професор. Когато слушах първата му лекция, той стигна до въпроса: как стои работата с числата? Хората различават положителни и отрицателни числа.
към текста >>
Време
е вече да се обърне внимание на това, колко характерно за нашата действителност е отсъствието в съжденията на хората на стремеж към реалността, към съответствие с действителността.
Време е вече да се обърне внимание на това, колко характерно за нашата действителност е отсъствието в съжденията на хората на стремеж към реалността, към съответствие с действителността.
Към това не се стремят и в елементарни неща. Предпочита се това, което е приятно, а не това, което е всъщност. За да се измъкнем от това бедствие на съвременността, е необходимо да се научим да мислим различно, да се научим не просто изобщо да мислим, а да мислим различно. Това е извънредно важно. Ако хората можеха със своите стари навици за мислене да постигнат антропософски ориентираната духовна наука, те по-лесно биха се вживели в истините на духа.
към текста >>
За да се измъкнем от това бедствие на съ
време
нността, е необходимо да се научим да мислим различно, да се научим не просто изобщо да мислим, а да мислим различно.
Време е вече да се обърне внимание на това, колко характерно за нашата действителност е отсъствието в съжденията на хората на стремеж към реалността, към съответствие с действителността. Към това не се стремят и в елементарни неща. Предпочита се това, което е приятно, а не това, което е всъщност.
За да се измъкнем от това бедствие на съвременността, е необходимо да се научим да мислим различно, да се научим не просто изобщо да мислим, а да мислим различно.
Това е извънредно важно. Ако хората можеха със своите стари навици за мислене да постигнат антропософски ориентираната духовна наука, те по-лесно биха се вживели в истините на духа. Но тези истини не могат да бъдат постигнати със старото, привично мислене, те се постигат именно с ново мислене, а това ново мислене се постига толкова трудно.
към текста >>
В това е причината, защо е толкова трудно за съ
време
нния човек да приеме антропософски ориентираната духовна наука: тя се сблъсква с всевъзможни форми на предубеждение.
В това е причината, защо е толкова трудно за съвременния човек да приеме антропософски ориентираната духовна наука: тя се сблъсква с всевъзможни форми на предубеждение.
Но именно затова духовната наука не може да бъде победена, тъй като трябва да се признае, че противодействието спрямо духовната наука е много слабо аргументирано. Пробвайте да намерите научни разглеждания, които се опитват сериозно да вникват във въпроса, да обсъдят данните на духовната наука, намерете такива статии или разглеждания. Който се опита да направи това, ще види, колко малко ще успее да намери. По този път и не бихме могли да се придвижим. Видите ли, какво ми разказа преди няколко години един студент, който имаше намерение да напише докторат по философия към един прославен университет.
към текста >>
Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съ
време
нната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко.
Ако ученикът знае руски език, тогава може да се научи нещо за Соловьов. Така се появи докторатът за Соловьов. Но именно така се появяват много докторати. Това е основният принцип, по който се дават темите за докторските работи. Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на мислене.
Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съвременната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко.
Но това е неудобният път и следва да се каже: за мнозина от тези, които биха искали да си съставят мнение за духовната наука, пътят към духовната наука е още по-неудобен. Тъй като не е едно и също да се напише дисертация за Соловьов или за духовната наука. За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на съвременната философия. Но как да подходи съвременният професор по философия, например, към дисертация за духовната наука? Той не би знаел, как да подходи към нея.
към текста >>
За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на съ
време
нната философия.
Това е основният принцип, по който се дават темите за докторските работи. Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на мислене. Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съвременната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко. Но това е неудобният път и следва да се каже: за мнозина от тези, които биха искали да си съставят мнение за духовната наука, пътят към духовната наука е още по-неудобен. Тъй като не е едно и също да се напише дисертация за Соловьов или за духовната наука.
За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на съвременната философия.
Но как да подходи съвременният професор по философия, например, към дисертация за духовната наука? Той не би знаел, как да подходи към нея. Той би бил съвсем безпомощен! И, разбира се, съвсем е неудобно по неоколен път да се запознаваш с духовната наука и да се опиташ в някаква степен, творчески, сам да се ориентираш в нея.
към текста >>
Но как да подходи съ
време
нният професор по философия, например, към дисертация за духовната наука?
Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на мислене. Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съвременната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко. Но това е неудобният път и следва да се каже: за мнозина от тези, които биха искали да си съставят мнение за духовната наука, пътят към духовната наука е още по-неудобен. Тъй като не е едно и също да се напише дисертация за Соловьов или за духовната наука. За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на съвременната философия.
Но как да подходи съвременният професор по философия, например, към дисертация за духовната наука?
Той не би знаел, как да подходи към нея. Той би бил съвсем безпомощен! И, разбира се, съвсем е неудобно по неоколен път да се запознаваш с духовната наука и да се опиташ в някаква степен, творчески, сам да се ориентираш в нея.
към текста >>
Но значителна част от нашите съ
време
нници е просто лично заинтересувана за изтребването на духовната наука, за нейното унищожение.
Мнозина от вас знаят това от личен опит, скъпи мои приятели. Но за болшинството от тези, които живеят обикновен живот, това е препятствие за вникване в същността на духовната наука. То не е съзвучно на привичното, и тъй като не му е съзвучно, изисква обстойно изучаване. Животът показва, че това често не се удава, но тези, които са опитвали да навлязат в духовната наука, като правило, не стават нейни противници; не привърженици, но не и противници. Има и такива.
Но значителна част от нашите съвременници е просто лично заинтересувана за изтребването на духовната наука, за нейното унищожение.
към текста >>
И това, видите ли, именно това правят днес нашите съ
време
нници, и в близко бъдеще все повече ще се практикува.
Какво осъждане може да предизвика, ако по пътя, който е добре познат на всеки антропософ, човек честно търси да се ориентира и противопоставя на духовната наука всички възможни възражения, всичко, което той има да каже! Но именно това не се иска, това е абсолютно неудобен път. Доста по-удобно е да се пренесе всичко в плоскостта на личностното, да се говори не за това, за което говори духовната наука, а за всичко друго, само не и по същество.
И това, видите ли, именно това правят днес нашите съвременници, и в близко бъдеще все повече ще се практикува.
На това бих искал да ви обърна внимание. Работата е там, че значителен брой недоволни вътре в нашето общество, недоволни именно поради личностни причини, стават оръдие в ръцете на тези противници на духовната наука, които не търсят честните пътища – те и не могат по честен път да осъществят своите цели, – избягват откритите научни дискусии и другите честни пътища, а търсят да подронят авторитета на обществото, натрисайки му някакъв скандал или превръщайки всичко в личностно.
към текста >>
Време
то, отредено ми за разговор за работата, изтече, и за да не каже някой, че използвам вашето
време
за обсъждания на вътрешните дела на Обществото вместо да говоря по същество, ще си позволя само да прибавя следното: все повече ще стават хората, които ще позволяват да бъдат използвани от описаните личности, и честно преданите на антропософски ориентираната духовна наука ясно трябва да си дават сметка за това.
Времето, отредено ми за разговор за работата, изтече, и за да не каже някой, че използвам вашето време за обсъждания на вътрешните дела на Обществото вместо да говоря по същество, ще си позволя само да прибавя следното: все повече ще стават хората, които ще позволяват да бъдат използвани от описаните личности, и честно преданите на антропософски ориентираната духовна наука ясно трябва да си дават сметка за това.
към текста >>
Трябва да различаваме духовнонаучното движение, чисто познавателното движение, стремящо се да стане мироглед на съ
време
нността, от Антропософското общество.
Предположете, че духовната наука би се проявила само като теория, би съществувала само като идейно течение. Тогава би било съвсем невъзможно – теоретически това е възможно, но в конкретната действителност това би се оказало съвсем невъзможно – към Антропософията да се лепнат всички тези неща, които стават в такава недостойна, отвратителна форма.
Трябва да различаваме духовнонаучното движение, чисто познавателното движение, стремящо се да стане мироглед на съвременността, от Антропософското общество.
В идеята Антропософското общество е прекрасно, но на практика – колкото и да не ми се иска, фактите говорят – на практика всеки ден, и това не е преувеличение, всеки ден се появяват факти, свидетелстващи за това, че вътре в Антропософското общество с известна лекота изобилно избуяват и тясно лични интереси, за и против. По пътищата на духовната наука понякога е трудно да се разграничат личните интереси и чисто деловите. Но си помислете, че чрез живота на Обществото се откриват широки възможности за тези хора, които не искат да се противопоставят на духовната наука в открита, честна дискусия, а вървят по околни пътища, чрез лъжи и клевети да разстроят плановете на духовната наука. Това действително е така: те търсят гибелта на Обществото.
към текста >>
Само през последните години, по силата на обстоятелствата, се налагаше от
време
на
време
да отстъпвам от тази традиция; но именно
време
нно и по изключение.
В течение на много години широко откликвах на желанието на различни членове на Обществото, както отдавнашни така и съвсем млади, да имат лична беседа с мен.
Само през последните години, по силата на обстоятелствата, се налагаше от време на време да отстъпвам от тази традиция; но именно временно и по изключение.
Въпреки това често се подчертаваше, че в това, което е написано в книгите, и в това, което се говори на лекциите, всеки ще намери указанията, нужни за неговия индивидуален, самостоятелен път на развитие. Така че личните срещи имаха значение само като лични изказвания, като общение на човек с човека. Но отново и отново, във връзка с тези лични срещи на членове на Обществото с мен, се появяват и битуват в Обществото най-нелепи измислици – простете рязкостта на тези думи, – които за стоящите извън Обществото стават източници за всевъзможни сплетни и клевети. За тези лъжи мисля, че вече твърде често в кръговете на нашето Общество мнозина са склонни да употребяват помпозни думи, за да придадат значимост на собствената си персона. Какво удовлетворение, например, чувства някой, казвайки: "Аз станах езотеричен ученик" – или: "Да, знаете ли, всичко това е много тайно, не мога нищо да говоря за това, нямам право да говоря“.
към текста >>
Известно
време
, след като се считат за действащи в Обществото, получили такова правило, те казват: "Аз съм езотеричен ученик, тъй като постоянно медитирам: "разглеждай всичко, което те обкръжава, в светлината на необходимостта." – Но защо именно на тези хора е дадено това правило, защо те са били посъветвани така.
Не само споменатия Ерих Бамлер, но и други, борещи се с такива "честни" средства, твърдят и по същество вярват, че сред различните, наречени езотерични правила, им е дадено и следното: "Разглеждай всичко, което те обкръжава в света като необходимост, сякаш е необходимо, като необходимост на съдбата“.
Известно време, след като се считат за действащи в Обществото, получили такова правило, те казват: "Аз съм езотеричен ученик, тъй като постоянно медитирам: "разглеждай всичко, което те обкръжава, в светлината на необходимостта." – Но защо именно на тези хора е дадено това правило, защо те са били посъветвани така.
По простата причина, че то им е било нужно във връзка с тяхната душевна настройка. Това в никакъв случай не е бил нарушаващ тяхната свобода съвет, но за неговата ценност и езотеричност ще можете да си съставите мнение, когато ви кажа следното. В своя световноизвестен труд Шопенхауер /1788-1860 г./, засягайки въпроса за свободата на волята и отношението на човека към събитията от обикновения живот и своята съдба, казва: "всичко, което става, от най-важното до най-незначителното, става по необходимост". След това той посочва успокояващото въздействие на осъзнаването на неизбежността и необходимостта. И, значи, хората не получават никакъв друг съвет, освен този, който дава самият Шопенхауер: познанието за неизбежността, като средство против душевна депресия.
към текста >>
На хората не е безразлично, че духовната наука, ориентирана антропософски, става мощен културен импулс на съвремието, че тя търси да бъде съзвучна със съ
време
нността.
Изследвайте това, което става, и ще видите: повод винаги се дава от самото Общество. Но на нападки самото Общество много рядко е подложено, цел на нападките съм аз или най-близкото ми обкръжение. Изследвайте фактите. Но когато нападат мен, се целят именно в духовната наука. На всички тях им е съвсем безразлично, че на някого е даден глупав езотеричен съвет; в света ги дават достатъчно.
На хората не е безразлично, че духовната наука, ориентирана антропософски, става мощен културен импулс на съвремието, че тя търси да бъде съзвучна със съвременността.
Това не е безразлично на тези хора. Някой западнал езотерик не интересува тези хора, но не и този, който съгласно своята съдба, не може да остане в сянка. Няма да нападнат някой незабележим езотерик, ако той събере в Берлин, да кажем, петдесет човека, седне пред тях и започне да им дава езотерични съвети. Нападките започнаха тогава, когато броят на издадените книги надхвърли определена бройка. Би било велик грях пред Духа на антропософски ориентираната духовна наука да позволим да погубят Антропософията; принудени сме да предприемем тези мерки, да се откажем от някои неща, може би, само за кратко, принудени сме към това, тъй като съвременното състояние на морала ни принуждава към него.
към текста >>
Би било велик грях пред Духа на антропософски ориентираната духовна наука да позволим да погубят Антропософията; принудени сме да предприемем тези мерки, да се откажем от някои неща, може би, само за кратко, принудени сме към това, тъй като съ
време
нното състояние на морала ни принуждава към него.
На хората не е безразлично, че духовната наука, ориентирана антропософски, става мощен културен импулс на съвремието, че тя търси да бъде съзвучна със съвременността. Това не е безразлично на тези хора. Някой западнал езотерик не интересува тези хора, но не и този, който съгласно своята съдба, не може да остане в сянка. Няма да нападнат някой незабележим езотерик, ако той събере в Берлин, да кажем, петдесет човека, седне пред тях и започне да им дава езотерични съвети. Нападките започнаха тогава, когато броят на издадените книги надхвърли определена бройка.
Би било велик грях пред Духа на антропософски ориентираната духовна наука да позволим да погубят Антропософията; принудени сме да предприемем тези мерки, да се откажем от някои неща, може би, само за кратко, принудени сме към това, тъй като съвременното състояние на морала ни принуждава към него.
към текста >>
Така че, разберете, поставен съм пред изключително суровата необходимост, принуден съм в най-близко
време
да кажа: трябва да се опитаме да направим така, че духовната наука да се разгръща напълно открито.
Така че, разберете, поставен съм пред изключително суровата необходимост, принуден съм в най-близко време да кажа: трябва да се опитаме да направим така, че духовната наука да се разгръща напълно открито.
Вследствие на това никой няма да се почувства подминат, никой няма да търси да изрови нещо, ако всичко става напълно открито. Трябва да бъде прекратено цялото това бръщолевене: "това е нещо мистично, покрито с тайна", "за това не може да се говори" и така нататък – това не трябва повече да дава повод за злословие и клевета. Нашето общуване трябва да си остане толкова дружеско, то и не може да бъде друго, но в близко време частните беседи трябва принципно да бъдат прекратени. Може би, това ще принуди нашите скъпи членове, макар и да е неудобно, по-внимателно да се отнасят към фактите, да се замислят над тях, да се загрижат от фактите, покрай които преминават без да се замислят.
към текста >>
Нашето общуване трябва да си остане толкова дружеско, то и не може да бъде друго, но в близко
време
частните беседи трябва принципно да бъдат прекратени.
Така че, разберете, поставен съм пред изключително суровата необходимост, принуден съм в най-близко време да кажа: трябва да се опитаме да направим така, че духовната наука да се разгръща напълно открито. Вследствие на това никой няма да се почувства подминат, никой няма да търси да изрови нещо, ако всичко става напълно открито. Трябва да бъде прекратено цялото това бръщолевене: "това е нещо мистично, покрито с тайна", "за това не може да се говори" и така нататък – това не трябва повече да дава повод за злословие и клевета.
Нашето общуване трябва да си остане толкова дружеско, то и не може да бъде друго, но в близко време частните беседи трябва принципно да бъдат прекратени.
Може би, това ще принуди нашите скъпи членове, макар и да е неудобно, по-внимателно да се отнасят към фактите, да се замислят над тях, да се загрижат от фактите, покрай които преминават без да се замислят.
към текста >>
Това, а не някаква си недружелюбност, ме принуждават с голяма душевна болка в най-близко
време
да се откажа от личните беседи със скъпите ни членове.
Простете, че днес изнесох тези неща на светло. Заговорих за тях, когато лекцията, собствено, вече беше завършена. Длъжен съм да говоря за тези неща, защото те непосредствено касаят жизнени въпроси на нашето движение, на нашето Антропософско Общество.
Това, а не някаква си недружелюбност, ме принуждават с голяма душевна болка в най-близко време да се откажа от личните беседи със скъпите ни членове.
Тогава ще бъде невъзможно това, което с такава охота се използва от нашите злонамерени врагове. Скъпи мои приятели, можете, разбира се, да направите едно възражение, и него мислено всеки го прави, мислейки за себе си: но с мен той би могъл да говори. Но това би си казал и всеки от тези, които сега толкова недостойно нападат Обществото; и някои от тези, които сега са оръдие в ръцете на своите покровители, бяха в числото на много, много видните членове на Обществото. Това трябва да се промени, но само самите членове на Обществото могат да променят това.
към текста >>
34.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В душата на съ
време
нния човек, по-остро отколкото в другите епохи, се изправя потребността да разбере своеобразието на нашето
време
.
В душата на съвременния човек, по-остро отколкото в другите епохи, се изправя потребността да разбере своеобразието на нашето време.
Ние живеем сред събития не само изискващи неизброими жертви, но и поставящи трудни загадки за мисленето на човека, загадки от най-различен характер. Защо развитието на човечеството именно в наше време се разрази в такава страшна катастрофа? Този въпрос неотклонно стои пред душите на съвременните хора. Виждаме това, което става във външния живот. Но ние трябва все повече и повече да се научим да виждаме не само непосредствените причини за ставащите бедствия, но да отправяме поглед към по-дълбоките сили на епохата, и към това, което движи тези дълбоки сили.
към текста >>
Защо развитието на човечеството именно в наше
време
се разрази в такава страшна катастрофа?
В душата на съвременния човек, по-остро отколкото в другите епохи, се изправя потребността да разбере своеобразието на нашето време. Ние живеем сред събития не само изискващи неизброими жертви, но и поставящи трудни загадки за мисленето на човека, загадки от най-различен характер.
Защо развитието на човечеството именно в наше време се разрази в такава страшна катастрофа?
Този въпрос неотклонно стои пред душите на съвременните хора. Виждаме това, което става във външния живот. Но ние трябва все повече и повече да се научим да виждаме не само непосредствените причини за ставащите бедствия, но да отправяме поглед към по-дълбоките сили на епохата, и към това, което движи тези дълбоки сили. Тогава в нашите сетива, в нашите възприятия ще се пробуди разбиране за това, което иначе остава за нас неразбираемо, което иначе можем, до известна степен, само да гледаме.
към текста >>
Този въпрос неотклонно стои пред душите на съ
време
нните хора.
В душата на съвременния човек, по-остро отколкото в другите епохи, се изправя потребността да разбере своеобразието на нашето време. Ние живеем сред събития не само изискващи неизброими жертви, но и поставящи трудни загадки за мисленето на човека, загадки от най-различен характер. Защо развитието на човечеството именно в наше време се разрази в такава страшна катастрофа?
Този въпрос неотклонно стои пред душите на съвременните хора.
Виждаме това, което става във външния живот. Но ние трябва все повече и повече да се научим да виждаме не само непосредствените причини за ставащите бедствия, но да отправяме поглед към по-дълбоките сили на епохата, и към това, което движи тези дълбоки сили. Тогава в нашите сетива, в нашите възприятия ще се пробуди разбиране за това, което иначе остава за нас неразбираемо, което иначе можем, до известна степен, само да гледаме.
към текста >>
Да поставим пред себе си въпроса: с какво, в дълбок смисъл, се характеризира нашето
време
?
Да поставим пред себе си въпроса: с какво, в дълбок смисъл, се характеризира нашето време?
От разглежданията, които тук веднъж правихме, можем ясно да видим, че във всички области на живота в нашата епоха, господства това, което в най-дълбокия смисъл на думата наричаме материализъм. Материализъм! – да обмислим, какво обозначаваме с тази дума, без да се отдаваме на симпатия или антипатия, а да пробваме да поставим пред душата си мисълта: епохата на господство на материализма закономерно встъпи в развитието на човечеството. Материализмът е необходим на човечеството, то трябва да премине през материализма. Но то не трябва да се изгуби в него, не трябва да се потопи в материализма така, че да изгуби не само в познанието, но и в душевния живот връзката с духовния свят. Да се предпазим от това, да съхраним връзката на душата с духовния свят – това е задачата на духовната наука.
към текста >>
"Животът на Христос" от Ернст Ренан е направила огромно впечатление на най-широки кръгове от съ
време
нниците му, предизвикала е многобройни отзиви.
Пълната със значение особеност на материализма в нашата епоха е в това, че в неговите условия даже изтъкнати, духовно надарени личности, в своите душевни импулси не са могли да се доберат до разбирането на духовното. То им беше недостъпно. Това съвсем непредубедено трябва да се осъзнае. Да вземем характерния за XIX век дух, изиграл във втората половина на века огромна роля в духовния живот на цяла Европа. Имам предвид Ернст Ренан /1823 – 1890/, стремил се да разбере импулса на Христос, изхождайки от съзнанието на своята епоха.
"Животът на Христос" от Ернст Ренан е направила огромно впечатление на най-широки кръгове от съвременниците му, предизвикала е многобройни отзиви.
Ернст Ренан е бил дух, от една страна сериозно отнасящ се към проблемите на духовния живот, но от друга страна вече лишен от възможност да разбере, даже и да помисли, че човек може да намери възможност да възприеме духовния свят. Ще ви цитирам изказване на Ернст Ренан от неговите сравнително млади години: "Съвременният човек ясно си дава сметка за това, че той никога няма да постигне знанията за великите първопричини на мирозданието и собственото си предназначение". Това казва водещ дух на епохата си, който смята за значително достижение осъзнаването от човека на това, че той никога нищо няма да може да знае за великите първопричини на мирозданието и неговото собствено предназначение. Ренан не е бил повърхностен човек. Той е живеел в науката.
към текста >>
Ще ви цитирам изказване на Ернст Ренан от неговите сравнително млади години: "Съ
време
нният човек ясно си дава сметка за това, че той никога няма да постигне знанията за великите първопричини на мирозданието и собственото си предназначение".
Това съвсем непредубедено трябва да се осъзнае. Да вземем характерния за XIX век дух, изиграл във втората половина на века огромна роля в духовния живот на цяла Европа. Имам предвид Ернст Ренан /1823 – 1890/, стремил се да разбере импулса на Христос, изхождайки от съзнанието на своята епоха. "Животът на Христос" от Ернст Ренан е направила огромно впечатление на най-широки кръгове от съвременниците му, предизвикала е многобройни отзиви. Ернст Ренан е бил дух, от една страна сериозно отнасящ се към проблемите на духовния живот, но от друга страна вече лишен от възможност да разбере, даже и да помисли, че човек може да намери възможност да възприеме духовния свят.
Ще ви цитирам изказване на Ернст Ренан от неговите сравнително млади години: "Съвременният човек ясно си дава сметка за това, че той никога няма да постигне знанията за великите първопричини на мирозданието и собственото си предназначение".
Това казва водещ дух на епохата си, който смята за значително достижение осъзнаването от човека на това, че той никога нищо няма да може да знае за великите първопричини на мирозданието и неговото собствено предназначение. Ренан не е бил повърхностен човек. Той е живеел в науката. И е характерно, че на старини, побелелият Ренан се е изказал по друг начин. Този човек, цял живот живял с убеждението, че за човека няма пътища в духовния свят, смятал разбирането за това за достижение на човешкия разум, казал на края на живота си: "Бих искал, разбира се, да знам със сигурност, че има ад, тъй като хипотезата за ада е за предпочитане пред хипотезата за пустотата, за нищото".
към текста >>
Ако в древността това бяха жреците в мистериите, в нашата епоха това са изтъкнатите философи, при това философи, които все повече подчиняват своята философия на съ
време
нното естествознание.
Всяка епоха от развитието на човечеството има своите водещи духове.
Ако в древността това бяха жреците в мистериите, в нашата епоха това са изтъкнатите философи, при това философи, които все повече подчиняват своята философия на съвременното естествознание.
Един такъв философ, когото добре лично познавам, в своя последен труд "Трагикомедия на мъдростта" се изказа така: "ние нямаме повече философия, както я нямат и животните, и се различаваме от тях само по неистовите опити да се доберем до знанието, за да си признаем накрая, че сме лишени от тази възможност" /Бележка 77/. Това го казва професор по философия, университетски професор. Затова не е чудно, че по-задълбочените натури все пак търсят някакъв път в духовния свят и, тъй като от импулсите на материалистическата съвременност не могат да пробият към него, те се обръщат към това, което най-близо е под ръка. Виждаме това с безбройни примери от съвременността. Един такъв пример е Морис Баре /1862-1923 г./, французин, който сега, по време на войната, получи известна популярност сред неистовите германофоби.
към текста >>
Затова не е чудно, че по-задълбочените натури все пак търсят някакъв път в духовния свят и, тъй като от импулсите на материалистическата съ
време
нност не могат да пробият към него, те се обръщат към това, което най-близо е под ръка.
Всяка епоха от развитието на човечеството има своите водещи духове. Ако в древността това бяха жреците в мистериите, в нашата епоха това са изтъкнатите философи, при това философи, които все повече подчиняват своята философия на съвременното естествознание. Един такъв философ, когото добре лично познавам, в своя последен труд "Трагикомедия на мъдростта" се изказа така: "ние нямаме повече философия, както я нямат и животните, и се различаваме от тях само по неистовите опити да се доберем до знанието, за да си признаем накрая, че сме лишени от тази възможност" /Бележка 77/. Това го казва професор по философия, университетски професор.
Затова не е чудно, че по-задълбочените натури все пак търсят някакъв път в духовния свят и, тъй като от импулсите на материалистическата съвременност не могат да пробият към него, те се обръщат към това, което най-близо е под ръка.
Виждаме това с безбройни примери от съвременността. Един такъв пример е Морис Баре /1862-1923 г./, французин, който сега, по време на войната, получи известна популярност сред неистовите германофоби. Преди войната беше известен като водач на тази "Млада Франция", която прилагаше всички сили, за да намери пътища към духовното. Морис Баре търсил дълго и след дълги търсения се отдал на обикновения католицизъм, на католическата църква – както и мнозина други от "Млада Франция". Това е само един пример за характерното явление от нашето време, за търсене на духовното, завършващ с преминаване в католицизма.
към текста >>
Виждаме това с безбройни примери от съ
време
нността.
Всяка епоха от развитието на човечеството има своите водещи духове. Ако в древността това бяха жреците в мистериите, в нашата епоха това са изтъкнатите философи, при това философи, които все повече подчиняват своята философия на съвременното естествознание. Един такъв философ, когото добре лично познавам, в своя последен труд "Трагикомедия на мъдростта" се изказа така: "ние нямаме повече философия, както я нямат и животните, и се различаваме от тях само по неистовите опити да се доберем до знанието, за да си признаем накрая, че сме лишени от тази възможност" /Бележка 77/. Това го казва професор по философия, университетски професор. Затова не е чудно, че по-задълбочените натури все пак търсят някакъв път в духовния свят и, тъй като от импулсите на материалистическата съвременност не могат да пробият към него, те се обръщат към това, което най-близо е под ръка.
Виждаме това с безбройни примери от съвременността.
Един такъв пример е Морис Баре /1862-1923 г./, французин, който сега, по време на войната, получи известна популярност сред неистовите германофоби. Преди войната беше известен като водач на тази "Млада Франция", която прилагаше всички сили, за да намери пътища към духовното. Морис Баре търсил дълго и след дълги търсения се отдал на обикновения католицизъм, на католическата църква – както и мнозина други от "Млада Франция". Това е само един пример за характерното явление от нашето време, за търсене на духовното, завършващ с преминаване в католицизма.
към текста >>
Един такъв пример е Морис Баре /1862-1923 г./, французин, който сега, по
време
на войната, получи известна популярност сред неистовите германофоби.
Ако в древността това бяха жреците в мистериите, в нашата епоха това са изтъкнатите философи, при това философи, които все повече подчиняват своята философия на съвременното естествознание. Един такъв философ, когото добре лично познавам, в своя последен труд "Трагикомедия на мъдростта" се изказа така: "ние нямаме повече философия, както я нямат и животните, и се различаваме от тях само по неистовите опити да се доберем до знанието, за да си признаем накрая, че сме лишени от тази възможност" /Бележка 77/. Това го казва професор по философия, университетски професор. Затова не е чудно, че по-задълбочените натури все пак търсят някакъв път в духовния свят и, тъй като от импулсите на материалистическата съвременност не могат да пробият към него, те се обръщат към това, което най-близо е под ръка. Виждаме това с безбройни примери от съвременността.
Един такъв пример е Морис Баре /1862-1923 г./, французин, който сега, по време на войната, получи известна популярност сред неистовите германофоби.
Преди войната беше известен като водач на тази "Млада Франция", която прилагаше всички сили, за да намери пътища към духовното. Морис Баре търсил дълго и след дълги търсения се отдал на обикновения католицизъм, на католическата църква – както и мнозина други от "Млада Франция". Това е само един пример за характерното явление от нашето време, за търсене на духовното, завършващ с преминаване в католицизма.
към текста >>
Това е само един пример за характерното явление от нашето
време
, за търсене на духовното, завършващ с преминаване в католицизма.
Затова не е чудно, че по-задълбочените натури все пак търсят някакъв път в духовния свят и, тъй като от импулсите на материалистическата съвременност не могат да пробият към него, те се обръщат към това, което най-близо е под ръка. Виждаме това с безбройни примери от съвременността. Един такъв пример е Морис Баре /1862-1923 г./, французин, който сега, по време на войната, получи известна популярност сред неистовите германофоби. Преди войната беше известен като водач на тази "Млада Франция", която прилагаше всички сили, за да намери пътища към духовното. Морис Баре търсил дълго и след дълги търсения се отдал на обикновения католицизъм, на католическата църква – както и мнозина други от "Млада Франция".
Това е само един пример за характерното явление от нашето време, за търсене на духовното, завършващ с преминаване в католицизма.
към текста >>
Ето какви думи се изтръгват от съ
време
нния търсач на духа: "Търсенето на отвъдното е безполезно занимание.
Да пробваме да надникнем в такава душа, като душата на Морис Баре. Как стои такава душа пред духовния свят? За Морис Баре е характерно следното изказване.
Ето какви думи се изтръгват от съвременния търсач на духа: "Търсенето на отвъдното е безполезно занимание.
Съществува ли то? " И по-нататък той казва: "И дори ако го схванем, нищо не можем да знаем за него. Да оставим всички видове окултизъм на умните циници и шарлатани. Каквито и форми да приеме мистицизмът, той противоречи на здравия смисъл. Но ако все пак се отдадем на църквата, то е преди всичко защото тя е неразривно свързана с френската традиция, зад нея е авторитет от столетия и огромен практически опит в етичното сдържане на желанията и, накрая, защото тя е далеч от мистицизма, пряко защитава от него, заставя да замлъкне гласът на мистериозната "Горичка" /Бележка 78/.
към текста >>
Под "мистериозната "Горичка" той подразбира всичко, което изхожда от Мистериите, тълкува Евангелията и "жертва великодушния анархизъм на Спасителя за интересите на съ
време
нното общество".
Съществува ли то? " И по-нататък той казва: "И дори ако го схванем, нищо не можем да знаем за него. Да оставим всички видове окултизъм на умните циници и шарлатани. Каквито и форми да приеме мистицизмът, той противоречи на здравия смисъл. Но ако все пак се отдадем на църквата, то е преди всичко защото тя е неразривно свързана с френската традиция, зад нея е авторитет от столетия и огромен практически опит в етичното сдържане на желанията и, накрая, защото тя е далеч от мистицизма, пряко защитава от него, заставя да замлъкне гласът на мистериозната "Горичка" /Бележка 78/.
Под "мистериозната "Горичка" той подразбира всичко, което изхожда от Мистериите, тълкува Евангелията и "жертва великодушния анархизъм на Спасителя за интересите на съвременното общество".
към текста >>
Тъй като, по негово мнение, тя е разбрала необходимостта от принасянето в жертва на великодушния мироглед на Спасителя на обикновените, прагматични потребности на съ
време
нното общество, тоест, добре е приспособила християнството към потребностите на тези, които търсят в християнството това, което съответства на разбирането на християнина – еснаф.
Какво довежда в католическата църква?
Тъй като, по негово мнение, тя е разбрала необходимостта от принасянето в жертва на великодушния мироглед на Спасителя на обикновените, прагматични потребности на съвременното общество, тоест, добре е приспособила християнството към потребностите на тези, които търсят в християнството това, което съответства на разбирането на християнина – еснаф.
Ако се няма предвид, че такъв мироглед в известна степен е предизвикан от необходимостта, това биха го нарекли най-малкото фриволно, цинично и фриволно. Но, че именно дълбоките души стигат до такъв възглед, това трябва да се вижда, и това е необходимо да се разбере. Къде е причината? Къде е причината за това, че на съвременния човек му е толкова трудно да намери път към духовния свят? Трябва отново да обърнем душевния си поглед към развитието на човечеството, поне към периода след великата атлантска катастрофа, към периода на петата културна епоха, в която ние живеем.
към текста >>
Къде е причината за това, че на съ
време
нния човек му е толкова трудно да намери път към духовния свят?
Какво довежда в католическата църква? Тъй като, по негово мнение, тя е разбрала необходимостта от принасянето в жертва на великодушния мироглед на Спасителя на обикновените, прагматични потребности на съвременното общество, тоест, добре е приспособила християнството към потребностите на тези, които търсят в християнството това, което съответства на разбирането на християнина – еснаф. Ако се няма предвид, че такъв мироглед в известна степен е предизвикан от необходимостта, това биха го нарекли най-малкото фриволно, цинично и фриволно. Но, че именно дълбоките души стигат до такъв възглед, това трябва да се вижда, и това е необходимо да се разбере. Къде е причината?
Къде е причината за това, че на съвременния човек му е толкова трудно да намери път към духовния свят?
Трябва отново да обърнем душевния си поглед към развитието на човечеството, поне към периода след великата атлантска катастрофа, към периода на петата културна епоха, в която ние живеем.
към текста >>
Неведнъж съм се опитвал да ви характеризирам развитието на човечеството, че изхождайки от него, да разберем съ
време
нността.
Вече не един път сме характеризирали това развитие на човечеството в неговото последователно постъпателно движение, първия отрязък от което наричаме древноиндийски, втория – древноперсийски, третия – египетско-халдейско-вавилонски, четвъртия – гръко-римски и, накрая, петия – периода, в който ние живеем. Именно в този пети период се проявиха фактите, които ние отново осветихме от определена гледна точка.
Неведнъж съм се опитвал да ви характеризирам развитието на човечеството, че изхождайки от него, да разберем съвременността.
Днес ще направя това и от друга гледна точка. Тази гледна точка, когато се запознаваш с нея за първи път, може да се стори парадоксална, наистина парадоксална, но да се опитаме да се доближим до нея без предубеждение. Да се въоръжим с умението да виждаме фактите, което ни е дадено от многото години живот в Антропософията.
към текста >>
От това, което досега сме възприели в нашите души, можем да видим, че в хода на
време
то не само отделният човек преминава определено развитие във физическия свят, в живота между раждането и смъртта, но го преминава и човечеството като цяло.
От това, което досега сме възприели в нашите души, можем да видим, че в хода на времето не само отделният човек преминава определено развитие във физическия свят, в живота между раждането и смъртта, но го преминава и човечеството като цяло.
Днес ще обхванем с внимание определен отрязък от време, следващ непосредствено след атлантската катастрофа чак до времето, в което живеем. Да се запитаме: можем ли, вземайки определен период, с увереност да говорим за развитието в този период от време на цялото човечество, както говорим това за отделния човек? – Ние казваме: човек отначало преминава периода от раждането до 7 години. След това преживява периода от 7 до, примерно, 14 години. Знаете, какво значи това.
към текста >>
Днес ще обхванем с внимание определен отрязък от
време
, следващ непосредствено след атлантската катастрофа чак до
време
то, в което живеем.
От това, което досега сме възприели в нашите души, можем да видим, че в хода на времето не само отделният човек преминава определено развитие във физическия свят, в живота между раждането и смъртта, но го преминава и човечеството като цяло.
Днес ще обхванем с внимание определен отрязък от време, следващ непосредствено след атлантската катастрофа чак до времето, в което живеем.
Да се запитаме: можем ли, вземайки определен период, с увереност да говорим за развитието в този период от време на цялото човечество, както говорим това за отделния човек? – Ние казваме: човек отначало преминава периода от раждането до 7 години. След това преживява периода от 7 до, примерно, 14 години. Знаете, какво значи това. След това от 14 до 21, и така нататък.
към текста >>
Да се запитаме: можем ли, вземайки определен период, с увереност да говорим за развитието в този период от
време
на цялото човечество, както говорим това за отделния човек?
От това, което досега сме възприели в нашите души, можем да видим, че в хода на времето не само отделният човек преминава определено развитие във физическия свят, в живота между раждането и смъртта, но го преминава и човечеството като цяло. Днес ще обхванем с внимание определен отрязък от време, следващ непосредствено след атлантската катастрофа чак до времето, в което живеем.
Да се запитаме: можем ли, вземайки определен период, с увереност да говорим за развитието в този период от време на цялото човечество, както говорим това за отделния човек?
– Ние казваме: човек отначало преминава периода от раждането до 7 години. След това преживява периода от 7 до, примерно, 14 години. Знаете, какво значи това. След това от 14 до 21, и така нататък. Човек се развива в известен смисъл поетапно, година след година, от раждането до смъртта.
към текста >>
Как да подходим, ако искаме да разгледаме посочения период от
време
в развитието на цялото човечество?
Как да подходим, ако искаме да разгледаме посочения период от време в развитието на цялото човечество?
Полезно е да се запитаме: каква е възрастта на човечеството, ако искаме да я съпоставим с периодите на отделния човешки живот? На какъв възрастов етап се намира съвременното човечество? Интересно е веднъж да разгледаме този въпрос духовнонаучно. И именно духовнонаучното разглеждане на този въпрос ще ни открие нещо. Преди няколко години вече говорих за това.
към текста >>
На какъв възрастов етап се намира съ
време
нното човечество?
Как да подходим, ако искаме да разгледаме посочения период от време в развитието на цялото човечество? Полезно е да се запитаме: каква е възрастта на човечеството, ако искаме да я съпоставим с периодите на отделния човешки живот?
На какъв възрастов етап се намира съвременното човечество?
Интересно е веднъж да разгледаме този въпрос духовнонаучно. И именно духовнонаучното разглеждане на този въпрос ще ни открие нещо. Преди няколко години вече говорих за това. Но в духовната наука можете да знаете нещо, и чак след години стигате дотам, че мисловно точно да го формулирате, или да го формулирате съвсем по друг начин. Такава нова формулировка в отговор на поставения въпрос бих искал да ви дам днес.
към текста >>
I период от
време
– древноиндийско развитие
I период от време – древноиндийско развитие
към текста >>
II период от
време
– древноперсийско развитие
II период от време – древноперсийско развитие
към текста >>
III период от
време
– египетско-халдейско-вавилонско развитие
III период от време – египетско-халдейско-вавилонско развитие
към текста >>
IV период от
време
– гръко-латинско развитие
IV период от време – гръко-латинско развитие
към текста >>
V период от
време
– това е нашият период.
V период от време – това е нашият период.
към текста >>
Видите ли, ако знаем каква е била възрастта на цялото човечество в тази първа следатлантска епоха, ще можем да определим и възрастта на нашето съ
време
нно човечество.
Ако искаме да сравним възрастта на човечеството с възрастта на отделния човек, каква е била възрастта на човечеството в първия следатлантски период? Каква е била тогава възрастта на човечеството?
Видите ли, ако знаем каква е била възрастта на цялото човечество в тази първа следатлантска епоха, ще можем да определим и възрастта на нашето съвременно човечество.
Не беше съвсем лесно, духовнонаучно да се проследи този въпрос. Трябваше първо да се изследват чисто духовнонаучни факти и да се осмислят. И когато стана ясна особената духовна конфигурация на човечеството в тази далечна епоха, тогава можеше да се намери отговор на въпроса: с коя възрастова конфигурация на индивидуалния личен живот на отделния човек може да се съпостави тази конфигурация? И се изясни, че човечеството, като такова, не отделният човек – за него стана дума по-горе, а човечеството като цяло, в този първи следатлантски период беше на възраст, съпоставима с възрастта на съвременния човек от 48 до 56 години. И така, помислете: ако вземем духовната конфигурация на това, което тогава беше културният живот, се стига до това, че възрастта на човечеството от онази епоха е съпоставима с възрастта на днешен мъж и, разбира се, жена, – от 48 до 56 години.
към текста >>
И се изясни, че човечеството, като такова, не отделният човек – за него стана дума по-горе, а човечеството като цяло, в този първи следатлантски период беше на възраст, съпоставима с възрастта на съ
време
нния човек от 48 до 56 години.
Каква е била тогава възрастта на човечеството? Видите ли, ако знаем каква е била възрастта на цялото човечество в тази първа следатлантска епоха, ще можем да определим и възрастта на нашето съвременно човечество. Не беше съвсем лесно, духовнонаучно да се проследи този въпрос. Трябваше първо да се изследват чисто духовнонаучни факти и да се осмислят. И когато стана ясна особената духовна конфигурация на човечеството в тази далечна епоха, тогава можеше да се намери отговор на въпроса: с коя възрастова конфигурация на индивидуалния личен живот на отделния човек може да се съпостави тази конфигурация?
И се изясни, че човечеството, като такова, не отделният човек – за него стана дума по-горе, а човечеството като цяло, в този първи следатлантски период беше на възраст, съпоставима с възрастта на съвременния човек от 48 до 56 години.
И така, помислете: ако вземем духовната конфигурация на това, което тогава беше културният живот, се стига до това, че възрастта на човечеството от онази епоха е съпоставима с възрастта на днешен мъж и, разбира се, жена, – от 48 до 56 години. Не беше много лесно да се добера до това знание, но след като е намерено, то вече е духовнонаучен факт.
към текста >>
И какво се оказа: ако се обърнем към духовните особености на тогавашната култура, това може да се съпостави само със съ
време
нния възрастов период от 42 до 48 години.
Как стои работата с втория, древноперсийски период? Нужно беше да се повтори същото наблюдение отново.
И какво се оказа: ако се обърнем към духовните особености на тогавашната култура, това може да се съпостави само със съвременния възрастов период от 42 до 48 години.
И ако се обърнем към египетско-халдейско-вавилонската култура, която завършва, примерно, в 747-а година преди Христа, тя съответства на възрастта на съвременния човек от 35 до 42 години. Вземайки гръко-латинския период, той съответства на възрастта от 28 до 35 години. Нашата, пета следатлантска културна епоха, съответства на възрастта на отделния съвременен човек от 21 до 28 години. В шести културен период – това може в известна степен да се предвиди – възрастта на човечеството ще съответства на възрастта на отделния човек от 14 до 21 години. И в последния период, преди новата грандиозна катастрофа – на възрастта от 7 до 14 години.
към текста >>
И ако се обърнем към египетско-халдейско-вавилонската култура, която завършва, примерно, в 747-а година преди Христа, тя съответства на възрастта на съ
време
нния човек от 35 до 42 години.
Как стои работата с втория, древноперсийски период? Нужно беше да се повтори същото наблюдение отново. И какво се оказа: ако се обърнем към духовните особености на тогавашната култура, това може да се съпостави само със съвременния възрастов период от 42 до 48 години.
И ако се обърнем към египетско-халдейско-вавилонската култура, която завършва, примерно, в 747-а година преди Христа, тя съответства на възрастта на съвременния човек от 35 до 42 години.
Вземайки гръко-латинския период, той съответства на възрастта от 28 до 35 години. Нашата, пета следатлантска културна епоха, съответства на възрастта на отделния съвременен човек от 21 до 28 години. В шести културен период – това може в известна степен да се предвиди – възрастта на човечеството ще съответства на възрастта на отделния човек от 14 до 21 години. И в последния период, преди новата грандиозна катастрофа – на възрастта от 7 до 14 години.
към текста >>
Нашата, пета следатлантска културна епоха, съответства на възрастта на отделния съ
време
нен човек от 21 до 28 години.
Как стои работата с втория, древноперсийски период? Нужно беше да се повтори същото наблюдение отново. И какво се оказа: ако се обърнем към духовните особености на тогавашната култура, това може да се съпостави само със съвременния възрастов период от 42 до 48 години. И ако се обърнем към египетско-халдейско-вавилонската култура, която завършва, примерно, в 747-а година преди Христа, тя съответства на възрастта на съвременния човек от 35 до 42 години. Вземайки гръко-латинския период, той съответства на възрастта от 28 до 35 години.
Нашата, пета следатлантска културна епоха, съответства на възрастта на отделния съвременен човек от 21 до 28 години.
В шести културен период – това може в известна степен да се предвиди – възрастта на човечеството ще съответства на възрастта на отделния човек от 14 до 21 години. И в последния период, преди новата грандиозна катастрофа – на възрастта от 7 до 14 години.
към текста >>
За всеки е настъпвало
време
, когато в своя отделен човешки живот е встъпвал в периода на развитие от 48 до 56 години.
С тези факти е свързано много друго в развитието. Преди всичко аз се запитах: какво значение има за първата културна епоха, че човечеството тогава беше на възраст от 48 до 56 години? Тогава се откри следното: от самосебе си се разбира, че хората, които тогава са се родили и живели, са расли от годинката към втора, трета и така нататък. Това е ясно. Но след това те са достигали до 48 години.
За всеки е настъпвало време, когато в своя отделен човешки живот е встъпвал в периода на развитие от 48 до 56 години.
И тогава тези хора са можели да си кажат: сега ние, всеки индивидуално, встъпваме във възрастта, когато нашите лични качества съвпадат с обкръжаващите ни качества на цялото човечество. Ние врастваме в това, което се явява наше обкръжение. Преди, до своята 48 година, ние преминавахме развитие, което принадлежеше на нас, беше за нас, но от 48 година ние врастваме в това, което съставлява нашето обкръжение. Когато ставали над 56 години, развитието продължавало, продължавали да живеят и се вживявали в това, което е било преди атлантската катастрофа. В своето развитие тогава излизали зад пределите на това, което се разкривало наоколо в груповата душа на човечеството.
към текста >>
Това значи: ако всичко си остане, както е, съ
време
нното човечество в своето интелектуално и друго душевно развитие няма да отиде по-далеч от това, което се достига до 27 години!
По-нататък ние трябва да се опираме на собственото си развитие, да творим от своята вътрешна същност, тъй като отвън към нас вече нищо не идва. Човечеството е стигнало до 28 години, и когато ние достигнем 28 години, тогава по-нататък трябва да намерим опора в себе си, тогава трябва в себе си да намерим нещо, с което да можем да живеем по-нататък, иначе никога няма да прекрачим 28-те години. И вече са изминали толкова много години от петия период, че човечеството в своето обратно движение е стигнало до 27 години. Така че, ако не се положат усилия, енергично да развием своята вътрешна същност и да се развиваме по-нататък на собствена основа, човек ще достига само до 28-годишна възраст. Това значи много, скъпи мои приятели!
Това значи: ако всичко си остане, както е, съвременното човечество в своето интелектуално и друго душевно развитие няма да отиде по-далеч от това, което се достига до 27 години!
И ако в душите на съвременните хора не бъде влято нещо за тяхното по-нататъшно развитие, те ще достигат само това, което се достига до 27 години.
към текста >>
И ако в душите на съ
време
нните хора не бъде влято нещо за тяхното по-нататъшно развитие, те ще достигат само това, което се достига до 27 години.
Човечеството е стигнало до 28 години, и когато ние достигнем 28 години, тогава по-нататък трябва да намерим опора в себе си, тогава трябва в себе си да намерим нещо, с което да можем да живеем по-нататък, иначе никога няма да прекрачим 28-те години. И вече са изминали толкова много години от петия период, че човечеството в своето обратно движение е стигнало до 27 години. Така че, ако не се положат усилия, енергично да развием своята вътрешна същност и да се развиваме по-нататък на собствена основа, човек ще достига само до 28-годишна възраст. Това значи много, скъпи мои приятели! Това значи: ако всичко си остане, както е, съвременното човечество в своето интелектуално и друго душевно развитие няма да отиде по-далеч от това, което се достига до 27 години!
И ако в душите на съвременните хора не бъде влято нещо за тяхното по-нататъшно развитие, те ще достигат само това, което се достига до 27 години.
към текста >>
Те ще останат до края на целия си живот 27-годишни: това е великата тайна на съ
време
нното развитие.
Те ще останат до края на целия си живот 27-годишни: това е великата тайна на съвременното развитие.
В шести следатлантски културен период хората изобщо няма да остаряват над 21 години. И ако нищо не бъде направено за укрепване на вътрешния им живот, за усилване на интелекта, инициативата и волята, ще настъпи всеобщо ранно слабоумие. Хората ще бъдат принудени да спират в жизненото си развитие, което ще достигат на 21 години. По-нататъшното би било само празен придатък.
към текста >>
Ако човек изцяло бъде предоставен на това, което сега се явява "дух на
време
то", пределът на неговото развитие ще бъде възрастта от 28 години.
Юношата става идеалист, но идеалите му са абстрактни /извън реалния живот/. Едва в следващите години се научава да гради своите идеали, изхождайки от живата действителност, да ги съизмерва с реалния живот. Отчетете, че човек днес напълно е дете на своята епоха. Какво развитие ще може да измине той, ако на младини не е получил възможност да възприеме духовното? Защото само духовното създава почва за развитие на душата.
Ако човек изцяло бъде предоставен на това, което сега се явява "дух на времето", пределът на неговото развитие ще бъде възрастта от 28 години.
Всички следващи години той ще остане на нивото на 28-годишния.
към текста >>
Смеете се, скъпи мои приятели, но за мен това се оказа много значителен опит за познание, който ми разреши много от загадките на нашето
време
.
След обстойни изследвания пред мен ясно се изправи, като най-характерен пример, една личност, обречена да си остане 28-годишна, до каквато и възраст да достигне, и това е президентът на САЩ Удроу Уилсън.
Смеете се, скъпи мои приятели, но за мен това се оказа много значителен опит за познание, който ми разреши много от загадките на нашето време.
Винаги съм си задавал въпроса, защо така съблазняват идеалите, които този човек поднася на човечеството в различни ноти, и защо в живота те се превръщат в своята противоположност, обратно на това, което се декларира на думи. Ами защото това са юношески идеали, които не се променят, макар човекът, който ги изговаря, да остарява с годините. Това са абстрактните идеали на младостта, които никак не се вместват в действителността, не са израснали от действителността, и затова никак не са приложими към действителния живот, в който действат не само външните, материални закони, но и законите на духовния свят, особено в социалния живота на човечеството. Удроу Уилсън може да мисли само в областта на материалното, не повече!
към текста >>
Беше
време
, когато човечеството по-дълбоко проникваше в духовните светове, защото то беше по-възрастно, не беше така младо, както сега, когато то изначално беше по-близо до духовните светове, отколкото съ
време
нния човек, даже в часа на неговата смърт.
От казаното е ясно, за какво е необходим материализмът на нашата епоха.
Беше време, когато човечеството по-дълбоко проникваше в духовните светове, защото то беше по-възрастно, не беше така младо, както сега, когато то изначално беше по-близо до духовните светове, отколкото съвременния човек, даже в часа на неговата смърт.
Ясно ви е сега, в какво са дълбоките основи на материализма, но тук е бил заложен необходимият импулс, стремежът да се намери това, което съединява вътрешния индивидуален живот на човека с духовното, да се излезе зад пределите на това, което той може да получи от своето непосредствено обкръжение.
към текста >>
Ако изследването се ограничаваше с естественонаучните лаборатории и клиники, и това, което може да бъде добито по такъв начин, ако нищо не би било пробудено отвътре в човека, ако в душите на хората не би се потопило никакво духовно същество, би продължавало само това, което донесе нашето
време
с неговото величие на материализма; тогава развитието би вървяло така, че хората биха оставали млади.
Човек не може да бъде изведен зад пределите на неговата 28-годишна възраст и от възпитанието, което изхожда от самия човек. За това трябва да бъдат изменени, да бъдат спиритуализирани духовните съотношения. Ако всичко продължава както сега, ако духовната наука бъде изкоренена, ако всичко върви от самосебе си, ще настане всеобщо застопоряване на 28-годишната възраст.
Ако изследването се ограничаваше с естественонаучните лаборатории и клиники, и това, което може да бъде добито по такъв начин, ако нищо не би било пробудено отвътре в човека, ако в душите на хората не би се потопило никакво духовно същество, би продължавало само това, което донесе нашето време с неговото величие на материализма; тогава развитието би вървяло така, че хората биха оставали млади.
Това би било нещо, ако хората оставаха млади не само душевно, но и телесно. Но те биха остарявали телесно. Това, което би живяло във вътрешното, не би съответствало на физически-телесното.
към текста >>
Ако имаме предвид тази тайна на развитието на човечеството, става разбираемо, че когато се говори за необходимостта от духовно развитие, това не е произволно казано, а е истинска необходимост, че в наше
време
човек в известна степен ще остане незавършен, ако не възприеме импулси от духовното.
Ако имаме предвид тази тайна на развитието на човечеството, става разбираемо, че когато се говори за необходимостта от духовно развитие, това не е произволно казано, а е истинска необходимост, че в наше време човек в известна степен ще остане незавършен, ако не възприеме импулси от духовното.
С това се сблъскваш навсякъде и навсякъде, ако не се промъкваш през живота. Многозначителен е фактът, че много хора изобщо не са способни да вникнат в определен начин на мислене, че те изобщо не достигат 35-годишна възраст, че малцина имат за душата си това, което се достига с по-зрелия опит от по-късните години.
към текста >>
За съ
време
нния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съ
време
нното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях.
Казвам ви неща, които могат да ви се сторят парадоксални.
За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях.
Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи. Изгубено е древното знание, затова тази мисъл сега изглежда безумна. При Платон има едно забележително, много важно място. При Платон – значи още в епохата, когато възрастта на човека е съвпадала с възрастта на човечеството от 28 до 35 години. Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете.
към текста >>
Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните
време
на, когато хората са черпили знания от общуването с боговете.
За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях. Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи. Изгубено е древното знание, затова тази мисъл сега изглежда безумна. При Платон има едно забележително, много важно място. При Платон – значи още в епохата, когато възрастта на човека е съвпадала с възрастта на човечеството от 28 до 35 години.
Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете.
Говоря за това в една драма-мистерия /бележка 79/, където старият посветен говори за учителите от древността, черпещи своите познания от общуването с боговете, тоест с духовете от висшите Йерархии. Но определени факти са изгубени в хода на развитие на човечеството и сега, при съвременното положение на нещата, съвсем не могат да бъдат разбрани.
към текста >>
Но определени факти са изгубени в хода на развитие на човечеството и сега, при съ
време
нното положение на нещата, съвсем не могат да бъдат разбрани.
Изгубено е древното знание, затова тази мисъл сега изглежда безумна. При Платон има едно забележително, много важно място. При Платон – значи още в епохата, когато възрастта на човека е съвпадала с възрастта на човечеството от 28 до 35 години. Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете. Говоря за това в една драма-мистерия /бележка 79/, където старият посветен говори за учителите от древността, черпещи своите познания от общуването с боговете, тоест с духовете от висшите Йерархии.
Но определени факти са изгубени в хода на развитие на човечеството и сега, при съвременното положение на нещата, съвсем не могат да бъдат разбрани.
към текста >>
Радващо защото трябва да спомена името на човек, много дружелюбно приел моята книга "Размисли по
време
на война".
Разрешете да споделя с вас едно и радостно, и огорчаващо преживяване. Странно казано, нали така? Но е именно такова.
Радващо защото трябва да спомена името на човек, много дружелюбно приел моята книга "Размисли по време на война".
Това е Рудолф Келен, политически наблюдател, живеещ в Упсала /бележка 80/, родом от северните земи, човек, охотно, според възможностите си, отворен за света. Не искам с нищо да го засегна или критикувам, напротив, избирам този пример защото Келен принадлежи към нашите приятели. Той написа неотдавна интересната книга "Държавата като форма на живот". Той иска да даде по-дълбоко разбиране за държавата. Той разглежда държавата, като организъм.
към текста >>
Съветвам ви да прочетете тази книга, това е характерна, типична за нашето
време
книга.
Тук, едва взел в ръце книгата на Келен, и тутакси попадаш в задънена улица, в много показателна задънена улица. Организмът се състои от клетки, те се опират една в друга, всяка граничи с другите: организмът се явява организъм именно защото те граничат помежду си и от това възниква взаимодействие. По-нататък това сравнение не може да отиде. Накратко: ако се иска да се остане в пределите на абстрактната логика, възможно е всяка богата на съдържание мисъл да се развие в достатъчно дебела книга и да си въобразим, че тя е полезна. Но ако има стремеж към действителното, мисълта трябва да се развие, да се потопи тя в реалното, в действителността – едва тогава започва познанието.
Съветвам ви да прочетете тази книга, това е характерна, типична за нашето време книга.
Купете я, прочетете я и изпитайте мъките, за които ви казах. При някой може да се появи мисълта: кое може да се сравни с организма, ако се приложи тази мисъл към социалния живот на човечеството? Само живота на цялото човечество, на цялата Земя. А отделните държави могат да се сравнят с клетки.
към текста >>
Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните
време
на, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това.
Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели. Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата. Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят.
Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това.
Келен сам посочва интересна книга, написана преди 50 години, книгата на Фустел Куланж, “Античният град". Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж. Какво представляваше старата държава? Що за нещо е било това? – Куланж си отговаря: Да, всички стари държави са се основавали на култа. Защо?
към текста >>
Няма истинска съ
време
нна наука за държавата.
Безкрайно тъжно е да се четат последните страници от книгата на Келен, където виждаш, че той иска научно да подходи към въпроса за древната държава, но е съвсем безпомощен пред факта: какво ще правим с понятието за клетката? Ако искаме да осъществим идеята на Келен, би трябвало, собствено, да се обезглавят хората, тъй като, имайки глави, те не могат да принадлежат към такава държава, която "научно" е построил Келен, защото с духовната си същност те високо се издигат над пределите на държавата. Ако се наблюдава живота по-дълбоко, се разкриват много значителни факти. Всичко, което сега се нарича наука за държавата, само не знае какво иска.
Няма истинска съвременна наука за държавата.
Всичко това са празни разсъждения. Истинската наука за държавата ще може да възникне само тогава, когато се осъзнае в конкретика връзката на човека с духовния свят, когато отново се знае, кое в съвместния човешки живот може да бъде организирано, и кое свободно трябва да се издига над организираното. Тези съотношения трябва да бъдат познати в дълбочина. Тук ще почувствате, скъпи мои приятели, колко трагични са тези неща. Човечеството вътрешно трябва да осъзнае законите на своето развитие, трябва да ги усети.
към текста >>
Получава се, че ако някой, който се стреми да извърти всичко, което излиза от нас, може да твърди: "Райх", намиращ се под егидата на Щайнер..." С нищо не съм свързан с това списание, освен с това, че от
време
на
време
в него, както и в други списания, публикувам статии.
Не всичко е толкова просто. Но днес, когато действа толкова много противостояща ни зла воля, толкова много хули се бълват срещу всичко, което предприемаме, списанието «Райх» излезе с добра воля, с най-добри намерения. И то би трябвало вече по силата на тази добра воля, да срещне поддръжка и покровителство, независимо от отношението към този частен случай. Затова ми беше много тъжно да науча, че господин фон Бернус е бил потресен от излизащите от нашите кръгове писма, в които рязко се осъждало отпечатаното в списанието. Много повече основание имаше да се реагира на това, което е насочено към дискредитация на нашето движение, на неговото подкопаване.
Получава се, че ако някой, който се стреми да извърти всичко, което излиза от нас, може да твърди: "Райх", намиращ се под егидата на Щайнер..." С нищо не съм свързан с това списание, освен с това, че от време на време в него, както и в други списания, публикувам статии.
Не съм го основавал, то си е лично предприятие на господин фон Бернус, за нищо в него не отговарям. Това може да го знае и авторът на клеветническите думи: "това списание служи за целите на Щайнер", – в такъв случай това е чиста лъжа. Би трябвало да се радваме, когато от стоящи съвсем извън нашето движение, излиза нещо за него. Но досега нееднократно сме виждали, че именно от страна на наши членове са се хвърляли камъни срещу тези, които са подавали ръка на нашето движение, че се е отклонявал, изпълненият със смелост и добра воля стремеж за съприкосновение с нашето движение; в същото време никой не го е било грижа за излизащите от всички страни безбройни хули и клевети.
към текста >>
Но досега нееднократно сме виждали, че именно от страна на наши членове са се хвърляли камъни срещу тези, които са подавали ръка на нашето движение, че се е отклонявал, изпълненият със смелост и добра воля стремеж за съприкосновение с нашето движение; в същото
време
никой не го е било грижа за излизащите от всички страни безбройни хули и клевети.
Много повече основание имаше да се реагира на това, което е насочено към дискредитация на нашето движение, на неговото подкопаване. Получава се, че ако някой, който се стреми да извърти всичко, което излиза от нас, може да твърди: "Райх", намиращ се под егидата на Щайнер..." С нищо не съм свързан с това списание, освен с това, че от време на време в него, както и в други списания, публикувам статии. Не съм го основавал, то си е лично предприятие на господин фон Бернус, за нищо в него не отговарям. Това може да го знае и авторът на клеветническите думи: "това списание служи за целите на Щайнер", – в такъв случай това е чиста лъжа. Би трябвало да се радваме, когато от стоящи съвсем извън нашето движение, излиза нещо за него.
Но досега нееднократно сме виждали, че именно от страна на наши членове са се хвърляли камъни срещу тези, които са подавали ръка на нашето движение, че се е отклонявал, изпълненият със смелост и добра воля стремеж за съприкосновение с нашето движение; в същото време никой не го е било грижа за излизащите от всички страни безбройни хули и клевети.
към текста >>
Само бъдете търпеливи известно
време
.
Тези два факта са тясно свързани и това е важно. Повярвайте, в условията на подетата в печата клеветническа кампания предприетите мерки са толкова необходими, че изключения не може да има. Но никой не трябва нищо да губи. Каквото езотерично може да бъде съобщено, ще бъде съобщено в условията на пълна гласност. Ще намеря начини и средства да дам отговор на всеки езотеричен въпрос, нуждаещ се от отговор.
Само бъдете търпеливи известно време.
И без личните беседи ще се намерят възможности да се удовлетворят всички закономерни потребности в езотеричния живот на всеки. Никой няма да пострада заради нахлулите в нашето Общество клевети около личните беседи с мен.
към текста >>
35.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Някаква представа за това, което едно
време
нно ще оживи нашето възприятие, давайки ни това, което по съответния начин може да се изправи пред нашата душа.
Ако от живота на нервите се обърнем към това, което се отнася към живота на представите, към живота на дишането, към областта на чувствата – какво ще видим?
Някаква представа за това, което едновременно ще оживи нашето възприятие, давайки ни това, което по съответния начин може да се изправи пред нашата душа.
Всичко вие знаете, че Слънцето през пролетта изгрява в една определена точка. През ранна пролет, на 21 март то изгрява в определена точка. Но тя не е неизменна, знаете това. В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби. Виждаме придвижването на пролетната точка по кръга на Зодиака.
към текста >>
В отдавна минали
време
на Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби.
Ако от живота на нервите се обърнем към това, което се отнася към живота на представите, към живота на дишането, към областта на чувствата – какво ще видим? Някаква представа за това, което едновременно ще оживи нашето възприятие, давайки ни това, което по съответния начин може да се изправи пред нашата душа. Всичко вие знаете, че Слънцето през пролетта изгрява в една определена точка. През ранна пролет, на 21 март то изгрява в определена точка. Но тя не е неизменна, знаете това.
В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби.
Виждаме придвижването на пролетната точка по кръга на Зодиака. Но ако точката се придвижва по кръга, то, разбира се, след определен период от време тя отново ще се завърне на предишното място. Традиционната астрономия знае за това. Времето, за което пролетната точка изминава своя път по окръжността на Зодиака, се равнява, примерно, на 25900 години, закръгляйки го – на 26000 години. Значи, с това число от 26 хиляди години, се измерва в космоса придвижването на точката на пролетното равноденствие по кръга на Зодиака.
към текста >>
Но ако точката се придвижва по кръга, то, разбира се, след определен период от
време
тя отново ще се завърне на предишното място.
Всичко вие знаете, че Слънцето през пролетта изгрява в една определена точка. През ранна пролет, на 21 март то изгрява в определена точка. Но тя не е неизменна, знаете това. В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби. Виждаме придвижването на пролетната точка по кръга на Зодиака.
Но ако точката се придвижва по кръга, то, разбира се, след определен период от време тя отново ще се завърне на предишното място.
Традиционната астрономия знае за това. Времето, за което пролетната точка изминава своя път по окръжността на Зодиака, се равнява, примерно, на 25900 години, закръгляйки го – на 26000 години. Значи, с това число от 26 хиляди години, се измерва в космоса придвижването на точката на пролетното равноденствие по кръга на Зодиака. С това число в космоса се измерва хода на Слънцето. Така, приблизително, можем да кажем.
към текста >>
Време
то, за което пролетната точка изминава своя път по окръжността на Зодиака, се равнява, примерно, на 25900 години, закръгляйки го – на 26000 години.
Но тя не е неизменна, знаете това. В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби. Виждаме придвижването на пролетната точка по кръга на Зодиака. Но ако точката се придвижва по кръга, то, разбира се, след определен период от време тя отново ще се завърне на предишното място. Традиционната астрономия знае за това.
Времето, за което пролетната точка изминава своя път по окръжността на Зодиака, се равнява, примерно, на 25900 години, закръгляйки го – на 26000 години.
Значи, с това число от 26 хиляди години, се измерва в космоса придвижването на точката на пролетното равноденствие по кръга на Зодиака. С това число в космоса се измерва хода на Слънцето. Така, приблизително, можем да кажем. Да запомним това число и да добавим още едно наблюдение.
към текста >>
С течение на
време
то на хората ще им се открият още различни, подобни наблюдения и те ще се убедят в това, че по този път те отново ще стигнат до изпълнените с дух познания за връзките на човека с Вселената.
С течение на времето на хората ще им се открият още различни, подобни наблюдения и те ще се убедят в това, че по този път те отново ще стигнат до изпълнените с дух познания за връзките на човека с Вселената.
На нашата епоха и на следващите епохи са необходими изпълнени с дух прозрения – в смисъла, в който за това се говори /виж лекцията от 10. X./ като за стимулиране за вътрешен живот. В древността просветлението се даваше на човека в известен смисъл отвън. Това днес е изгубено, във връзка с обратния ход на развитие на възрастта на човечеството. Ние се намираме сега в епоха, в която човечеството може да избегне пълния упадък само с енергично развитие на вътрешния душевен живот, развитие, опиращо се на собствените сили на душата.
към текста >>
И истински разбира потребностите на своето
време
само този, който достига до необходимостта от най-належащата потребност за земното развитие - човечеството да бъде обхванато от духовност.
На нашата епоха и на следващите епохи са необходими изпълнени с дух прозрения – в смисъла, в който за това се говори /виж лекцията от 10. X./ като за стимулиране за вътрешен живот. В древността просветлението се даваше на човека в известен смисъл отвън. Това днес е изгубено, във връзка с обратния ход на развитие на възрастта на човечеството. Ние се намираме сега в епоха, в която човечеството може да избегне пълния упадък само с енергично развитие на вътрешния душевен живот, развитие, опиращо се на собствените сили на душата.
И истински разбира потребностите на своето време само този, който достига до необходимостта от най-належащата потребност за земното развитие - човечеството да бъде обхванато от духовност.
Духовната наука говори за това, изхождайки не от някаква лична волеизява или стремеж за агитация, тя го говори поради осъзнаването на законите за развитие на човечеството.
към текста >>
Да се върнем в първия следатлантски период, тоест към
време
то непосредствено след Атлантската катастрофа.
Да погледнем към развитието на човечеството още един път, от малко по-различна гледна точка.
Да се върнем в първия следатлантски период, тоест към времето непосредствено след Атлантската катастрофа.
Нееднократно сме подчертавали, че това беше време, когато човек непосредствено е общувал със същностите, които наричаме Архаи или Духове на Личността. В тези древни времена духовният живот е бил още непосредствено открит за човека, тъй като възрастта на човечеството в неговото обратно развитие е била такава, че можем да я сравним със съвременната възраст от 56-48 години, както по-подробно изложих това онзи ден. Човек в известна степен е получавал сякаш непосредствени указания от духовните същности. Как са общували с човека тези духовни същности? В онези далечни времена човек е възприемал природата не така, както днес я вижда.
към текста >>
Нееднократно сме подчертавали, че това беше
време
, когато човек непосредствено е общувал със същностите, които наричаме Архаи или Духове на Личността.
Да погледнем към развитието на човечеството още един път, от малко по-различна гледна точка. Да се върнем в първия следатлантски период, тоест към времето непосредствено след Атлантската катастрофа.
Нееднократно сме подчертавали, че това беше време, когато човек непосредствено е общувал със същностите, които наричаме Архаи или Духове на Личността.
В тези древни времена духовният живот е бил още непосредствено открит за човека, тъй като възрастта на човечеството в неговото обратно развитие е била такава, че можем да я сравним със съвременната възраст от 56-48 години, както по-подробно изложих това онзи ден. Човек в известна степен е получавал сякаш непосредствени указания от духовните същности. Как са общували с човека тези духовни същности? В онези далечни времена човек е възприемал природата не така, както днес я вижда. Днес природата за човека е нещо сякаш механично организирано.
към текста >>
В тези древни
време
на духовният живот е бил още непосредствено открит за човека, тъй като възрастта на човечеството в неговото обратно развитие е била такава, че можем да я сравним със съ
време
нната възраст от 56-48 години, както по-подробно изложих това онзи ден.
Да погледнем към развитието на човечеството още един път, от малко по-различна гледна точка. Да се върнем в първия следатлантски период, тоест към времето непосредствено след Атлантската катастрофа. Нееднократно сме подчертавали, че това беше време, когато човек непосредствено е общувал със същностите, които наричаме Архаи или Духове на Личността.
В тези древни времена духовният живот е бил още непосредствено открит за човека, тъй като възрастта на човечеството в неговото обратно развитие е била такава, че можем да я сравним със съвременната възраст от 56-48 години, както по-подробно изложих това онзи ден.
Човек в известна степен е получавал сякаш непосредствени указания от духовните същности. Как са общували с човека тези духовни същности? В онези далечни времена човек е възприемал природата не така, както днес я вижда. Днес природата за човека е нещо сякаш механично организирано. Абстрактна организираност, абстрактни, почти математически изразени закони – ето идеалът за съвременния човек.
към текста >>
В онези далечни
време
на човек е възприемал природата не така, както днес я вижда.
Да се върнем в първия следатлантски период, тоест към времето непосредствено след Атлантската катастрофа. Нееднократно сме подчертавали, че това беше време, когато човек непосредствено е общувал със същностите, които наричаме Архаи или Духове на Личността. В тези древни времена духовният живот е бил още непосредствено открит за човека, тъй като възрастта на човечеството в неговото обратно развитие е била такава, че можем да я сравним със съвременната възраст от 56-48 години, както по-подробно изложих това онзи ден. Човек в известна степен е получавал сякаш непосредствени указания от духовните същности. Как са общували с човека тези духовни същности?
В онези далечни времена човек е възприемал природата не така, както днес я вижда.
Днес природата за човека е нещо сякаш механично организирано. Абстрактна организираност, абстрактни, почти математически изразени закони – ето идеалът за съвременния човек. Огледайте се за картината, простираща се около нас, когато излизаме в природата. Сравнете това, което е около нас там навън, с това, което е написано за растенията и животните в учебниците по ботаника и зоология. Сравнете тези изкривени, абстрактни представи, с живия живот, и ще разберете: в тези книги по ботаника и зоология стои това, което днес се открива в природата на човешкия дух.
към текста >>
Абстрактна организираност, абстрактни, почти математически изразени закони – ето идеалът за съ
време
нния човек.
В тези древни времена духовният живот е бил още непосредствено открит за човека, тъй като възрастта на човечеството в неговото обратно развитие е била такава, че можем да я сравним със съвременната възраст от 56-48 години, както по-подробно изложих това онзи ден. Човек в известна степен е получавал сякаш непосредствени указания от духовните същности. Как са общували с човека тези духовни същности? В онези далечни времена човек е възприемал природата не така, както днес я вижда. Днес природата за човека е нещо сякаш механично организирано.
Абстрактна организираност, абстрактни, почти математически изразени закони – ето идеалът за съвременния човек.
Огледайте се за картината, простираща се около нас, когато излизаме в природата. Сравнете това, което е около нас там навън, с това, което е написано за растенията и животните в учебниците по ботаника и зоология. Сравнете тези изкривени, абстрактни представи, с живия живот, и ще разберете: в тези книги по ботаника и зоология стои това, което днес се открива в природата на човешкия дух. Такава ботаника, такава зоология, с които толкова се гордее съвременното човечество, не са можели да съществуват в онези далечни времена. Ако сравните това, което днешните ботаника, зоология и биология могат да кажат за природата, за това, което в древните времена е покълвало, разцъфтявало и разклонявало в природата за човешкото съзнание, стигаме до съвсем друга душевна настройка.
към текста >>
Такава ботаника, такава зоология, с които толкова се гордее съ
време
нното човечество, не са можели да съществуват в онези далечни
време
на.
Днес природата за човека е нещо сякаш механично организирано. Абстрактна организираност, абстрактни, почти математически изразени закони – ето идеалът за съвременния човек. Огледайте се за картината, простираща се около нас, когато излизаме в природата. Сравнете това, което е около нас там навън, с това, което е написано за растенията и животните в учебниците по ботаника и зоология. Сравнете тези изкривени, абстрактни представи, с живия живот, и ще разберете: в тези книги по ботаника и зоология стои това, което днес се открива в природата на човешкия дух.
Такава ботаника, такава зоология, с които толкова се гордее съвременното човечество, не са можели да съществуват в онези далечни времена.
Ако сравните това, което днешните ботаника, зоология и биология могат да кажат за природата, за това, което в древните времена е покълвало, разцъфтявало и разклонявало в природата за човешкото съзнание, стигаме до съвсем друга душевна настройка. Такава ботаника, такава зоология тогава биха били съвсем невъзможни; имало е и нещо друго, което е много малко разбираемо за съвременния човек. То идвало от самата природа. Бих нарекъл това, изпълнено със светлина, звучащо Слово. Такава, каквато сега възприемаме природата с нашите сетива и нашето съзнание, такава онези хора не са я виждали; тя им изпращала светлинни образи, и тези светлинни образи звучали, говорили, изказвали себе си, своята същност.
към текста >>
Ако сравните това, което днешните ботаника, зоология и биология могат да кажат за природата, за това, което в древните
време
на е покълвало, разцъфтявало и разклонявало в природата за човешкото съзнание, стигаме до съвсем друга душевна настройка.
Абстрактна организираност, абстрактни, почти математически изразени закони – ето идеалът за съвременния човек. Огледайте се за картината, простираща се около нас, когато излизаме в природата. Сравнете това, което е около нас там навън, с това, което е написано за растенията и животните в учебниците по ботаника и зоология. Сравнете тези изкривени, абстрактни представи, с живия живот, и ще разберете: в тези книги по ботаника и зоология стои това, което днес се открива в природата на човешкия дух. Такава ботаника, такава зоология, с които толкова се гордее съвременното човечество, не са можели да съществуват в онези далечни времена.
Ако сравните това, което днешните ботаника, зоология и биология могат да кажат за природата, за това, което в древните времена е покълвало, разцъфтявало и разклонявало в природата за човешкото съзнание, стигаме до съвсем друга душевна настройка.
Такава ботаника, такава зоология тогава биха били съвсем невъзможни; имало е и нещо друго, което е много малко разбираемо за съвременния човек. То идвало от самата природа. Бих нарекъл това, изпълнено със светлина, звучащо Слово. Такава, каквато сега възприемаме природата с нашите сетива и нашето съзнание, такава онези хора не са я виждали; тя им изпращала светлинни образи, и тези светлинни образи звучали, говорили, изказвали себе си, своята същност. И всеки човек в известни състояния на своето съзнание е можел да преживява това атавистично ясновиждане, когато природата е звучала срещу него, изпълнена със светлина, с изговарящо се Слово.
към текста >>
Такава ботаника, такава зоология тогава биха били съвсем невъзможни; имало е и нещо друго, което е много малко разбираемо за съ
време
нния човек.
Огледайте се за картината, простираща се около нас, когато излизаме в природата. Сравнете това, което е около нас там навън, с това, което е написано за растенията и животните в учебниците по ботаника и зоология. Сравнете тези изкривени, абстрактни представи, с живия живот, и ще разберете: в тези книги по ботаника и зоология стои това, което днес се открива в природата на човешкия дух. Такава ботаника, такава зоология, с които толкова се гордее съвременното човечество, не са можели да съществуват в онези далечни времена. Ако сравните това, което днешните ботаника, зоология и биология могат да кажат за природата, за това, което в древните времена е покълвало, разцъфтявало и разклонявало в природата за човешкото съзнание, стигаме до съвсем друга душевна настройка.
Такава ботаника, такава зоология тогава биха били съвсем невъзможни; имало е и нещо друго, което е много малко разбираемо за съвременния човек.
То идвало от самата природа. Бих нарекъл това, изпълнено със светлина, звучащо Слово. Такава, каквато сега възприемаме природата с нашите сетива и нашето съзнание, такава онези хора не са я виждали; тя им изпращала светлинни образи, и тези светлинни образи звучали, говорили, изказвали себе си, своята същност. И всеки човек в известни състояния на своето съзнание е можел да преживява това атавистично ясновиждане, когато природата е звучала срещу него, изпълнена със светлина, с изговарящо се Слово. Може да се употреби изразът Слово, тъй като това е било съединяване на образи, звучащи от природата, изговарящи себе си.
към текста >>
Но в течение на
време
то това чувство е трябвало да отслабва.
Но в течение на времето това чувство е трябвало да отслабва.
Какво става по-нататък? Ако искаме да разберем какво става, да се обърнем към съзнанието на гърците. Както всеки средностатистически човек от нашата епоха, гърците ясно осъзнавали собственото си тяло. Но – вече описах това – те осъзнавали и, че това тяло е пронизано от душевност. Те чувствали живота на душата, усещали душата, като даваща живот на тялото.
към текста >>
Никой в действителност не разбира Омир, Софокъл или Есхил, ако той ги чете без чувството, че гърците са имали различно светоусещане от съ
време
нния човек.
Както всеки средностатистически човек от нашата епоха, гърците ясно осъзнавали собственото си тяло. Но – вече описах това – те осъзнавали и, че това тяло е пронизано от душевност. Те чувствали живота на душата, усещали душата, като даваща живот на тялото. Това чувство, което още е било живо при гърците, е изгубено. Че историята не пише за това, че подобно чувство е изгубено, е резултат от материализма.
Никой в действителност не разбира Омир, Софокъл или Есхил, ако той ги чете без чувството, че гърците са имали различно светоусещане от съвременния човек.
Ако Есхил се четеше с това чувство, бихме имали различни преводи, от тези, които ни предлагат сега, и които понякога предизвикват недоумение и в най-съществените си оттенъци са далеч от истинския Есхил. Гъркът именно в живота между раждането и смъртта е чувствал оживяващата тялото душа, и това му е давало още едно усещане: усещането за единство на тяло и душа. Нито в една епоха това усещане не го е имало толкова живо, както в гръко-римската. Тъй като в епохата, предшествала гръко-римската, хората през цялото време са имали чувството, че душевното принадлежи на света на Светлината, на света на Словото, на Логоса – свят, в който човек живее до раждането и след смъртта. Сега, в епохата на материализма, човек най-често изобщо не чувства душевното.
към текста >>
Тъй като в епохата, предшествала гръко-римската, хората през цялото
време
са имали чувството, че душевното принадлежи на света на Светлината, на света на Словото, на Логоса – свят, в който човек живее до раждането и след смъртта.
Че историята не пише за това, че подобно чувство е изгубено, е резултат от материализма. Никой в действителност не разбира Омир, Софокъл или Есхил, ако той ги чете без чувството, че гърците са имали различно светоусещане от съвременния човек. Ако Есхил се четеше с това чувство, бихме имали различни преводи, от тези, които ни предлагат сега, и които понякога предизвикват недоумение и в най-съществените си оттенъци са далеч от истинския Есхил. Гъркът именно в живота между раждането и смъртта е чувствал оживяващата тялото душа, и това му е давало още едно усещане: усещането за единство на тяло и душа. Нито в една епоха това усещане не го е имало толкова живо, както в гръко-римската.
Тъй като в епохата, предшествала гръко-римската, хората през цялото време са имали чувството, че душевното принадлежи на света на Светлината, на света на Словото, на Логоса – свят, в който човек живее до раждането и след смъртта.
Сега, в епохата на материализма, човек най-често изобщо не чувства душевното. В гръцката епоха, и малко отслабено пренесено в сухата, разсъдъчна епоха на римско-латинското, това възприемане на вътрешната съпринадлежност на тяло и душа е било още живо. Гъркът е разглеждал тялото, като външен израз на душата, а разцвета и разлагането на физическото тяло, като разцвет и гибел на душевния живот. Гъркът е обичал тялото по същия начин, както е обичал душата си. Това усещане, което е живяло в Гърция в такава форма, не го е имало в предшестващите времена – както току що го поясних – няма го и в наше време.
към текста >>
Това усещане, което е живяло в Гърция в такава форма, не го е имало в предшестващите
време
на – както току що го поясних – няма го и в наше
време
.
Тъй като в епохата, предшествала гръко-римската, хората през цялото време са имали чувството, че душевното принадлежи на света на Светлината, на света на Словото, на Логоса – свят, в който човек живее до раждането и след смъртта. Сега, в епохата на материализма, човек най-често изобщо не чувства душевното. В гръцката епоха, и малко отслабено пренесено в сухата, разсъдъчна епоха на римско-латинското, това възприемане на вътрешната съпринадлежност на тяло и душа е било още живо. Гъркът е разглеждал тялото, като външен израз на душата, а разцвета и разлагането на физическото тяло, като разцвет и гибел на душевния живот. Гъркът е обичал тялото по същия начин, както е обичал душата си.
Това усещане, което е живяло в Гърция в такава форма, не го е имало в предшестващите времена – както току що го поясних – няма го и в наше време.
Резултат от това е било чувството, така дълбоко изразено в думите, сложени в устата на Ахил: "По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките." /бележка 85/ Това чувство на чудесна хармония между тяло и душа гъркът е заплатил с пълна загуба – ако не е бил свързан с Мистериите – на представите за пътищата на душата след смъртта, и говорил за нея така, както е можело да се говори в епоха, когато живо са усещали единството на душа и тяло.
към текста >>
Така е било в онова
време
, когато римският свят представлявал, може да се каже, изкривена картина на това, което в древна Гърция е било прекрасно.
Това не са измислици, това са историческите факти. Оттук и процесиите, на които Калигула се явявал на народа като Вакх с жезъл и с венец от бръшлян. Той смятал, че може да се превръща в образи, които, както знаел, са били отражение на боговете. Появявал се като Херкулес с тояга и лъвска кожа, като Меркурий с кадуцей, като Аполон с корона от лъчи и в обкръжението на хор. Той се появявал така пред народа, за да му внуши мисълта, че принадлежи не към хората, а към боговете.
Така е било в онова време, когато римският свят представлявал, може да се каже, изкривена картина на това, което в древна Гърция е било прекрасно.
Разбира се, никой не разбирал това по-добре от самия Калигула или другите инициирани императори, като Комод /180-192 г. сл. Хр./ или други. Веднъж Калигула чул за съдебен процес, на който съдията осъдил подсъдимия на смърт. И когато му съобщили за това, тъй като случаят бил специален, той казал: по същия начин би могло и самият съдия да бъде осъден на смърт, тъй като те са равноценни. Такъв е виждал той моралния облик на своите съвременници.
към текста >>
Такъв е виждал той моралния облик на своите съ
време
нници.
Така е било в онова време, когато римският свят представлявал, може да се каже, изкривена картина на това, което в древна Гърция е било прекрасно. Разбира се, никой не разбирал това по-добре от самия Калигула или другите инициирани императори, като Комод /180-192 г. сл. Хр./ или други. Веднъж Калигула чул за съдебен процес, на който съдията осъдил подсъдимия на смърт. И когато му съобщили за това, тъй като случаят бил специален, той казал: по същия начин би могло и самият съдия да бъде осъден на смърт, тъй като те са равноценни.
Такъв е виждал той моралния облик на своите съвременници.
Римското действително е противоположно на гръцкото. В наше време съвсем нямаме представа за вътрешния морален облик на Рим в епохата на цезарите. А трябва да имаме представа за това, тъй като римското начало е един от корените на нашата пета културна епоха.
към текста >>
В наше
време
съвсем нямаме представа за вътрешния морален облик на Рим в епохата на цезарите.
сл. Хр./ или други. Веднъж Калигула чул за съдебен процес, на който съдията осъдил подсъдимия на смърт. И когато му съобщили за това, тъй като случаят бил специален, той казал: по същия начин би могло и самият съдия да бъде осъден на смърт, тъй като те са равноценни. Такъв е виждал той моралния облик на своите съвременници. Римското действително е противоположно на гръцкото.
В наше време съвсем нямаме представа за вътрешния морален облик на Рим в епохата на цезарите.
А трябва да имаме представа за това, тъй като римското начало е един от корените на нашата пета културна епоха.
към текста >>
Тези, които по това
време
са били посветени в Мистериите, знаели: от определен момент развитието вървяло надолу към упадък; то трябва отново да се издигне и да стане по-одухотворено.
И Нерон бил такъв посветен, иницииран император. И затова е можел да вниква в някои неща.
Тези, които по това време са били посветени в Мистериите, знаели: от определен момент развитието вървяло надолу към упадък; то трябва отново да се издигне и да стане по-одухотворено.
Това е, което се подразбира под думата Паруси /"парусия"/ – второто пришествие, новата епоха, за което говорил и Христос Исус.
към текста >>
Ако се сравни това, което е живеело във всички епохи, чак до гръцката, с по-късното
време
, ще стане ясно: в тези древни епохи душевно-духовното още се е откривало чрез телесното.
Ако се сравни това, което е живеело във всички епохи, чак до гръцката, с по-късното време, ще стане ясно: в тези древни епохи душевно-духовното още се е откривало чрез телесното.
По-късно това се прекратява; то не се открива повече в телесното, а трябва да се търси по други пътища. Ако човек търси душевно-духовното в това, което вижда с очите и чува с ушите, той няма да го намери. Преди небесните светове са се откривали чрез телесното, сега те трябва да се откриват духовно. Небесните светове трябва да се приближат. Това е смисълът на проповедта на Йоан Кръстител.
към текста >>
Такова мислене като нашето съ
време
нно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи.
Затова, конкретно, е изчезнало знанието за душата, и все повече се губи. Това духовно-душевно именно отвътре трябва отново да се надигне. Петият културен период е още едва в самото начало, той е започнал в 1413-1415 година. В петия период човечеството ще се развива така, че духовното все повече ще се издига във вътрешното на човека. Но именно в областта на душевното добива значение едно особено обстоятелство: в човека се появява нещо материално, което преди не е било толкова грубо материално, а именно самото мислене.
Такова мислене като нашето съвременно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи.
В Гърция до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи. Който действително умее да чете Аристотел, ще види в сухия Аристотел действени имагинации, тъй като мисленето още в значителна степен е ставало в етерното тяло. Съвременното мислене съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно мислене и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се гордеят нашите съвременници. Мисленето стана съвсем абстрактно, това мислене действително е свързано с материалната материя на мозъка. Това мислене, съгласно най-важните импулси на епохата, трябва отново да бъде задълбочено, иначе то ще става все по-материално.
към текста >>
В Гърция до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните
време
на те бяха още живи.
Това духовно-душевно именно отвътре трябва отново да се надигне. Петият културен период е още едва в самото начало, той е започнал в 1413-1415 година. В петия период човечеството ще се развива така, че духовното все повече ще се издига във вътрешното на човека. Но именно в областта на душевното добива значение едно особено обстоятелство: в човека се появява нещо материално, което преди не е било толкова грубо материално, а именно самото мислене. Такова мислене като нашето съвременно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи.
В Гърция до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи.
Който действително умее да чете Аристотел, ще види в сухия Аристотел действени имагинации, тъй като мисленето още в значителна степен е ставало в етерното тяло. Съвременното мислене съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно мислене и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се гордеят нашите съвременници. Мисленето стана съвсем абстрактно, това мислене действително е свързано с материалната материя на мозъка. Това мислене, съгласно най-важните импулси на епохата, трябва отново да бъде задълбочено, иначе то ще става все по-материално. И докато мисленето става все по-материално, все по-материалистичен става и животът.
към текста >>
Съ
време
нното мислене съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно мислене и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се гордеят нашите съ
време
нници.
В петия период човечеството ще се развива така, че духовното все повече ще се издига във вътрешното на човека. Но именно в областта на душевното добива значение едно особено обстоятелство: в човека се появява нещо материално, което преди не е било толкова грубо материално, а именно самото мислене. Такова мислене като нашето съвременно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи. В Гърция до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи. Който действително умее да чете Аристотел, ще види в сухия Аристотел действени имагинации, тъй като мисленето още в значителна степен е ставало в етерното тяло.
Съвременното мислене съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно мислене и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се гордеят нашите съвременници.
Мисленето стана съвсем абстрактно, това мислене действително е свързано с материалната материя на мозъка. Това мислене, съгласно най-важните импулси на епохата, трябва отново да бъде задълбочено, иначе то ще става все по-материално. И докато мисленето става все по-материално, все по-материалистичен става и животът. Основните идеи на епохата, които трябва да действат като импулси, остават абстрактни – това е най-характерното за нашата пета епоха.
към текста >>
Когато днес се провъзгласява, че ще настъпи
време
, когато на способния ще му бъдат открити всички пътища, когато всеки способен ще намери своето място – какво по-прекрасно може да има от тази идея?
Това е голямото нещастие на нашите дни: декларирането на абстрактни идеи, лишени от жизнена ценност.
Когато днес се провъзгласява, че ще настъпи време, когато на способния ще му бъдат открити всички пътища, когато всеки способен ще намери своето място – какво по-прекрасно може да има от тази идея?
Нима това не е идеал – да се даде път на способния! Изхождайки от днешното материалистично време, се мисли, че изричайки такъв идеал, в него може да се помести цялото бъдеще. Но какво дава такъв абстрактен идеал, ако както преди за способен се смята племенникът или зетят? Работата не е в признаването, изговарянето и провъзгласяването на абстрактния идеал, работата е в това, да умееш с душа да се потопиш в действителността, да разгледаш в нейната жизненост тази действителност, да я опознаеш, да вникнеш в нея, да я преживееш и обработиш. Да произнасяш прекрасни идеи и да се удовлетворяваш от произнасянето им – това ще бъде все по-вредно.
към текста >>
Изхождайки от днешното материалистично
време
, се мисли, че изричайки такъв идеал, в него може да се помести цялото бъдеще.
Това е голямото нещастие на нашите дни: декларирането на абстрактни идеи, лишени от жизнена ценност. Когато днес се провъзгласява, че ще настъпи време, когато на способния ще му бъдат открити всички пътища, когато всеки способен ще намери своето място – какво по-прекрасно може да има от тази идея? Нима това не е идеал – да се даде път на способния!
Изхождайки от днешното материалистично време, се мисли, че изричайки такъв идеал, в него може да се помести цялото бъдеще.
Но какво дава такъв абстрактен идеал, ако както преди за способен се смята племенникът или зетят? Работата не е в признаването, изговарянето и провъзгласяването на абстрактния идеал, работата е в това, да умееш с душа да се потопиш в действителността, да разгледаш в нейната жизненост тази действителност, да я опознаеш, да вникнеш в нея, да я преживееш и обработиш. Да произнасяш прекрасни идеи и да се удовлетворяваш от произнасянето им – това ще бъде все по-вредно. Любовта към действителността, изучаването и вниманието към нея – ето какво трябва да навлезе в нашите души. Но това може да настъпи само когато хората отново се научат да опознават действителността в целия и обем, – тъй като действителността на сетивния свят е само външна обвивка на истинската действителност.
към текста >>
Днес нямаме
време
да се спираме на това подробно, но вече ви е ясна коренната разлика между абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство, и пронизаните със знание конкретни идеи, насочени към реалността.
Народната мъдрост е изразила това в думите: след смъртта всички са равни. Имали са предвид духовното в човека. Да се говори за равенство може само, имайки предвид духовното в човека, третия член на човешкото същество. Изпълнено с живот трябва да стане чувството: всяко човешко същество тук на Земята живее в тяло, душа и дух. Развитието трябва да върви така, че телата да живеят в братство, душите в свобода, а духовете – в равенство.
Днес нямаме време да се спираме на това подробно, но вече ви е ясна коренната разлика между абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство, и пронизаните със знание конкретни идеи, насочени към реалността.
към текста >>
Във
време
ната на гърците това още е било разбиращо се от самосебе си.
Къде е причината за тази абстрактност? Е, човечеството съвсем е изгубило представата за това, което сравнително неотдавна е било мистерийна истина: че човек се състои от тяло, душа и дух.
Във времената на гърците това още е било разбиращо се от самосебе си.
За първите отци на църквата това също е било разбиращо се от самосебе си. Това, което е стояло в основата на упадъка на човешкото развитие – това развитие изисква нов импулс от принципа на Христа – е намерило своя израз в Константинополския Събор в 869 година в твърдението на догмата за премахването на духа. Простете рязкостта на израза ми. Той е само външна констатация на това, което се е затвърдило в съзнанието на човечеството във връзка с описаните от мен факти. От този момент в теологията е било забранено учението за троичността на човешкото същество, за това, че човек се състои от тяло, душа и дух.
към текста >>
И когато един Вундт или друг професор по философия от наши дни няма понятие за троичността на човека и говори през цялото
време
само за тяло и душа, и през ум не му минава, че той само следва указанията на Константинополския Събор от 869 година.
Това, което е стояло в основата на упадъка на човешкото развитие – това развитие изисква нов импулс от принципа на Христа – е намерило своя израз в Константинополския Събор в 869 година в твърдението на догмата за премахването на духа. Простете рязкостта на израза ми. Той е само външна констатация на това, което се е затвърдило в съзнанието на човечеството във връзка с описаните от мен факти. От този момент в теологията е било забранено учението за троичността на човешкото същество, за това, че човек се състои от тяло, душа и дух. Учили са: човек се състои само от тяло и душа, както и днес учат професорите по философия.
И когато един Вундт или друг професор по философия от наши дни няма понятие за троичността на човека и говори през цялото време само за тяло и душа, и през ум не му минава, че той само следва указанията на Константинополския Събор от 869 година.
Той не знае, че неговото учение само копира решенията на този събор. Да, така наречената "непредвзета" наука, ако по-подробно задълбаем в нейната история, е пълна с ясно изразени предвзетости. "Свободната от предвзетости" наука, в областта на философията не можем и да си я представим извън решенията на Константинополския Събор, само дето учените мъже не знаят това.
към текста >>
В наше
време
тази любов е още слаб кълн.
Това ми се струва много по-значително, отколкото само обогатяването на съзнанието с понятия, което, разбира се, също е нужно, тъй като ако нещо трябва да бъде оживено, първо трябва да бъде обхванато с понятие. Понятията са ни необходими, но те не трябва да бъдат мъртви, те трябва да се изпълнят с живот. Ако духовната наука се приема реално, тя обхваща целия човек, въздейства върху целия човек. Но трябва целият човек, с чувство и воля да се отвори за духовната наука, и само тогава той правилно ще живее в нея. Ние никога не трябва да губим любов към истинското познание и към самото развиващо се човечество.
В наше време тази любов е още слаб кълн.
И е разбираемо, макар и безкрайно тъжно, че в духовнонаучното движение понякога личните интереси много грозно изкривяват този нежен кълн на любовта, и ненавистта завладява именно тези, които подхождат към духовната наука не от чиста жажда за познание, а така, че ако тщеславието им не намери удовлетворение, изглеждащото като любов се превръща в ненавист. Ненавистта може да я победи само истинската любов, мнимата любов често именно ражда ненавист.
към текста >>
36.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Едва ли в някоя друга епоха на човешкото развитие, както в съ
време
нната, е било толкова необходимо задълбочаването в загадките на свръхсетивния живот, – макар едва ли в кое да е друго
време
това задълбочаване в свръхсетивните проблеми да е срещало такова противодействие.
Едва ли в някоя друга епоха на човешкото развитие, както в съвременната, е било толкова необходимо задълбочаването в загадките на свръхсетивния живот, – макар едва ли в кое да е друго време това задълбочаване в свръхсетивните проблеми да е срещало такова противодействие.
Сякаш далеч стоящи въпроси, трябва да бъдат особено близки на съвременните човешки души. И затова днес ще се обърнем именно към това, което материалистичното съзнание на съвременността счита за необходимо да отхвърли, но което, въпреки това, е безкрайно необходимо за човешкия живот. И осъзнаването колко близко на човешката душа е това отхвърляно, принадлежи към най-належащите задачи на съвременността. Ще започнем с няколко забележки за нещо добре известно, за да разгледаме материала, който досега сме разглеждали от една или друга гледна точка, от по-различен ъгъл.
към текста >>
Сякаш далеч стоящи въпроси, трябва да бъдат особено близки на съ
време
нните човешки души.
Едва ли в някоя друга епоха на човешкото развитие, както в съвременната, е било толкова необходимо задълбочаването в загадките на свръхсетивния живот, – макар едва ли в кое да е друго време това задълбочаване в свръхсетивните проблеми да е срещало такова противодействие.
Сякаш далеч стоящи въпроси, трябва да бъдат особено близки на съвременните човешки души.
И затова днес ще се обърнем именно към това, което материалистичното съзнание на съвременността счита за необходимо да отхвърли, но което, въпреки това, е безкрайно необходимо за човешкия живот. И осъзнаването колко близко на човешката душа е това отхвърляно, принадлежи към най-належащите задачи на съвременността. Ще започнем с няколко забележки за нещо добре известно, за да разгледаме материала, който досега сме разглеждали от една или друга гледна точка, от по-различен ъгъл.
към текста >>
И затова днес ще се обърнем именно към това, което материалистичното съзнание на съ
време
нността счита за необходимо да отхвърли, но което, въпреки това, е безкрайно необходимо за човешкия живот.
Едва ли в някоя друга епоха на човешкото развитие, както в съвременната, е било толкова необходимо задълбочаването в загадките на свръхсетивния живот, – макар едва ли в кое да е друго време това задълбочаване в свръхсетивните проблеми да е срещало такова противодействие. Сякаш далеч стоящи въпроси, трябва да бъдат особено близки на съвременните човешки души.
И затова днес ще се обърнем именно към това, което материалистичното съзнание на съвременността счита за необходимо да отхвърли, но което, въпреки това, е безкрайно необходимо за човешкия живот.
И осъзнаването колко близко на човешката душа е това отхвърляно, принадлежи към най-належащите задачи на съвременността. Ще започнем с няколко забележки за нещо добре известно, за да разгледаме материала, който досега сме разглеждали от една или друга гледна точка, от по-различен ъгъл.
към текста >>
И осъзнаването колко близко на човешката душа е това отхвърляно, принадлежи към най-належащите задачи на съ
време
нността.
Едва ли в някоя друга епоха на човешкото развитие, както в съвременната, е било толкова необходимо задълбочаването в загадките на свръхсетивния живот, – макар едва ли в кое да е друго време това задълбочаване в свръхсетивните проблеми да е срещало такова противодействие. Сякаш далеч стоящи въпроси, трябва да бъдат особено близки на съвременните човешки души. И затова днес ще се обърнем именно към това, което материалистичното съзнание на съвременността счита за необходимо да отхвърли, но което, въпреки това, е безкрайно необходимо за човешкия живот.
И осъзнаването колко близко на човешката душа е това отхвърляно, принадлежи към най-належащите задачи на съвременността.
Ще започнем с няколко забележки за нещо добре известно, за да разгледаме материала, който досега сме разглеждали от една или друга гледна точка, от по-различен ъгъл.
към текста >>
Трябва да си изясним, че нашата душа фактически се намира в състояние на сън не само тогава, когато в повърхностния смисъл спим, тоест не само по
време
то между заспиването и пробуждането, но че нашата душа, в известен смисъл, се намира в състояние на сън и по
време
на будуването.
От многобройни съобщения добре знаете, че разликата в състоянията будност и сън, която обикновено се подчертава, и на която сякаш се разделя животът на човека е, че 2/3 или повече от него, се падат на будното състояние и 1/3 или по-малко, на състоянието на сън, което, всъщност, е чисто външно и повърхностно разглеждане. Даже ако в тази насока се развие по-нататъшното изследване, за да задълбочим характеристиката на разбирането за сън и бодърстване, то въпреки това ще бъде повърхностно в сравнение с дълбините, достъпни за духовната наука.
Трябва да си изясним, че нашата душа фактически се намира в състояние на сън не само тогава, когато в повърхностния смисъл спим, тоест не само по времето между заспиването и пробуждането, но че нашата душа, в известен смисъл, се намира в състояние на сън и по време на будуването.
В действителност, ние само отчасти бодърстваме, когато, в общоприетия смисъл, се намираме в будно състояние. В това обикновено състояние на бодърстване ние никога не сме напълно будни. И ако се запитаме от позицията на духовната наука: в какви граници сме будни напълно, трябва да дадем такъв отговор: будни сме по отношение на всичко, което наричаме възприятие от външния сетивен свят и осъзнаването на този външен сетивен свят чрез представите, тоест когато мислим. В нашия живот на възприятия и представи ние безусловно бодърстваме. Съвсем не бихме могли да говорим за действително бодърстване, ако нямахме предвид вътрешното състояние на душата, което възниква, когато възприемаме външния сетивен свят, обмисляме възприятията си и си съставяме представи.
към текста >>
Но, от друга страна, ако помислите, че за общуването с конкретен починал трябва вътрешно съвсем да се преустроите, ще разберете, че макар тези отношения през цялото
време
да са налице, така наречените живи са много малко склонни да ги осъзнават.
Но, от друга страна, ако помислите, че за общуването с конкретен починал трябва вътрешно съвсем да се преустроите, ще разберете, че макар тези отношения през цялото време да са налице, така наречените живи са много малко склонни да ги осъзнават.
Тъй като живеещите са свикнали, а навиците значат доста повече, отколкото обикновено се смята, когато нещо говорят, да възприемат това като излизащо от тях, а когато говори друг, да възприемат това като излизащо от другия. И този, който е съвсем враснал в представите на физическия свят, разбира се, може да възприеме моите думи само като нелепица. Въпреки всичко, това е така: не може да се проникне в духовния свят, ако не се проникнем с доверие към това, че в духовния свят много – казвам: много, а не всичко – е съвсем обратно на това, което ни е свойствено тук, във физическия свят. И една от тези противоположности е това, за което сега ви говоря. Само ако чрез много интимна вътрешна работа сме влезли в тези непривични взаимоотношения, само тогава можем да имаме мнение за това, как се постигат тези връзки на някой жив с определен починал, как се получават.
към текста >>
В старите
време
на, когато за тези неща още се е знаело нещо, са разбирали, какво става с душата в тези моменти.
Както беше казано, тези взаимоотношения съществуват винаги. Но, ако искаме да хвърлим поглед на тези взаимоотношения, трябва преди всичко да не изпускаме предвид, че към привичните полярни състояния на будност и сън, трябва да присъединим още две състояния, които имат съвсем особено значение за взаимоотношенията на така наречените живи, с така наречените умрели, съзнателното преживяване на които, също отстои далеч от обичайното и привичното за човека. А именно, покрай привичните състояния на будност и сън, има още заспиване и пробуждане. Тези мигове, това мимолетно състояние е не по-малко важно за живота на душата на човека, от дългите състояния на будност и сън, но те се изплъзват. Човек не преживява момента на пробуждане, защото незабавно след него следва пълно пробуждане, а човек е лишен от такава бързина на възприятието, която би му дала възможност да улови този изплъзващ се миг; той се покрива, заглушава се от следващото непосредствено след него будно съзнание.
В старите времена, когато за тези неща още се е знаело нещо, са разбирали, какво става с душата в тези моменти.
Но това знание все повече се губи, за сметка на успехите на материализма. При простите и наивни селски хора и сега още може да се чуе: като се събудиш, не трябва веднага да гледаш светлината, не трябва да бързаш да отвориш очи. Такива думи произлизат от много дълбок инстинкт, от инстинктивното знание, че моментът на събуждането не трябва тутакси да се заглушава с будното дневно съзнание, и само тогава може да се улови нещо от това, което реално става в момента на пробуждането.
към текста >>
Време
вите съотношения в духовния свят са съвсем различни.
От казаното е ясно, че човек насочва към умрелия въпрос или съобщение при заспиване и чак в момента на пробуждането получава отговор или ответно съобщение. Това не трябва да ви учудва.
Времевите съотношения в духовния свят са съвсем различни.
Това, което тук на физически план отстои едно от друго на часове, в духовния свят съвсем не трябва да бъде разделено във времето. Може ясно да се каже: докато тук, във физическия живот, питайки, ние тутакси получаваме отговор, в духовния свят съотношенията са такива, че ако при заспиването отправяме въпрос към починалия, отговорът тук на Земята получаваме при пробуждането. Взаимоотношенията между живи и умрели винаги се градят така.
към текста >>
Това, което тук на физически план отстои едно от друго на часове, в духовния свят съвсем не трябва да бъде разделено във
време
то.
От казаното е ясно, че човек насочва към умрелия въпрос или съобщение при заспиване и чак в момента на пробуждането получава отговор или ответно съобщение. Това не трябва да ви учудва. Времевите съотношения в духовния свят са съвсем различни.
Това, което тук на физически план отстои едно от друго на часове, в духовния свят съвсем не трябва да бъде разделено във времето.
Може ясно да се каже: докато тук, във физическия живот, питайки, ние тутакси получаваме отговор, в духовния свят съотношенията са такива, че ако при заспиването отправяме въпрос към починалия, отговорът тук на Земята получаваме при пробуждането. Взаимоотношенията между живи и умрели винаги се градят така.
към текста >>
Тези вести доста по-лесно биха достигали до нас, така наречените живи, ако хората в суматохата на нашите дни намираха
време
, имаха склонност, макар и малко да отделят внимание на това, което звучи между редовете на живота от дълбоките подоснови на съзнанието.
Те могат да бъдат това, но, като правило, не са. Това са едва достигащи до нашето съзнание импулси, които ни говорят за следното. Когато сънуваме мъртвия, това значи, че в течение на изминалия ден, преднамерено или не, ние сме изпращали към него такива мисли, като тези, които ви описах. Тези мисли са намерили път към починалия и сънят ни показва, че думите ни са достигнали до него. Това, което мъртвият ще ни отговори, което сам ще ни съобщи, тази вест от него най-лесно прониква в нашето съзнание в момента на пробуждане.
Тези вести доста по-лесно биха достигали до нас, така наречените живи, ако хората в суматохата на нашите дни намираха време, имаха склонност, макар и малко да отделят внимание на това, което звучи между редовете на живота от дълбоките подоснови на съзнанието.
Да, съвременният човек е тщеславен и егоистичен, и когато нещо се надига в душата му, той най-често отдава това на своята изключителност /гениалност/. Правилната жизнена настройка е скромността. Да бъдеш скромен в дълбините на своето същество е не толкова лесно за съвременния човек. Да бъдеш действително скромен, означава също да се научиш да различаваш това, което изхожда от собствената ти душа, от това, което се изправя в душата от не лични, свръхсетивни импулси. Този, който е достигнал съзерцателното съзнание, в своята душа възприема и осъзнава отговора на починалия.
към текста >>
Да, съ
време
нният човек е тщеславен и егоистичен, и когато нещо се надига в душата му, той най-често отдава това на своята изключителност /гениалност/.
Това са едва достигащи до нашето съзнание импулси, които ни говорят за следното. Когато сънуваме мъртвия, това значи, че в течение на изминалия ден, преднамерено или не, ние сме изпращали към него такива мисли, като тези, които ви описах. Тези мисли са намерили път към починалия и сънят ни показва, че думите ни са достигнали до него. Това, което мъртвият ще ни отговори, което сам ще ни съобщи, тази вест от него най-лесно прониква в нашето съзнание в момента на пробуждане. Тези вести доста по-лесно биха достигали до нас, така наречените живи, ако хората в суматохата на нашите дни намираха време, имаха склонност, макар и малко да отделят внимание на това, което звучи между редовете на живота от дълбоките подоснови на съзнанието.
Да, съвременният човек е тщеславен и егоистичен, и когато нещо се надига в душата му, той най-често отдава това на своята изключителност /гениалност/.
Правилната жизнена настройка е скромността. Да бъдеш скромен в дълбините на своето същество е не толкова лесно за съвременния човек. Да бъдеш действително скромен, означава също да се научиш да различаваш това, което изхожда от собствената ти душа, от това, което се изправя в душата от не лични, свръхсетивни импулси. Този, който е достигнал съзерцателното съзнание, в своята душа възприема и осъзнава отговора на починалия. Но по същия начин звучат тези отговори на умрелите, тези вести за умрелите в дълбините на душите на хората и в периода на будност, от пробуждането до заспиването, само че те не ги чуват.
към текста >>
Да бъдеш скромен в дълбините на своето същество е не толкова лесно за съ
време
нния човек.
Тези мисли са намерили път към починалия и сънят ни показва, че думите ни са достигнали до него. Това, което мъртвият ще ни отговори, което сам ще ни съобщи, тази вест от него най-лесно прониква в нашето съзнание в момента на пробуждане. Тези вести доста по-лесно биха достигали до нас, така наречените живи, ако хората в суматохата на нашите дни намираха време, имаха склонност, макар и малко да отделят внимание на това, което звучи между редовете на живота от дълбоките подоснови на съзнанието. Да, съвременният човек е тщеславен и егоистичен, и когато нещо се надига в душата му, той най-често отдава това на своята изключителност /гениалност/. Правилната жизнена настройка е скромността.
Да бъдеш скромен в дълбините на своето същество е не толкова лесно за съвременния човек.
Да бъдеш действително скромен, означава също да се научиш да различаваш това, което изхожда от собствената ти душа, от това, което се изправя в душата от не лични, свръхсетивни импулси. Този, който е достигнал съзерцателното съзнание, в своята душа възприема и осъзнава отговора на починалия. Но по същия начин звучат тези отговори на умрелите, тези вести за умрелите в дълбините на душите на хората и в периода на будност, от пробуждането до заспиването, само че те не ги чуват. Така, както човек през деня не вижда звездите – макар те и да сияят в небето, – тъй като светлината на слънцето ги затъмнява, така и човек, със своето обикновено съзнание, не възприема звучащите в дълбините на душата му вести от умрелите, тъй като външният живот, нахлуващ през вратата на външните сетива, ги заглушава. Ако дълбоко се вниква в живота на собствената душа и се учим да различаваме това, което изхожда от нас самите, от другото, което се изправя в собствената ни душа не от личното, тогава постепенно ще се научим и в будно състояние да чуваме гласовете на умрелите.
към текста >>
Във всеки случай, човечеството от нашето
време
и в близко бъдеще, трудно ще се откаже, колкото и необходимо да е това, от навика да мисли, че импулсите в обкръжението, в което хората живеят и действат, изхождат само от външния сетивен свят; трудно ще им бъде да свикнат с мисълта, че в това, което наричаме наш социален и всякакъв друг живот, действат не само така наречените живи, но и така наречените мъртви, че умрелите винаги са тук с нас и действат в нас и чрез нас.
Във всеки случай, човечеството от нашето време и в близко бъдеще, трудно ще се откаже, колкото и необходимо да е това, от навика да мисли, че импулсите в обкръжението, в което хората живеят и действат, изхождат само от външния сетивен свят; трудно ще им бъде да свикнат с мисълта, че в това, което наричаме наш социален и всякакъв друг живот, действат не само така наречените живи, но и така наречените мъртви, че умрелите винаги са тук с нас и действат в нас и чрез нас.
Митовете ни казват, че далечните ни предци са знаели това. Когато в древността хората са почитали своите починали предци, като господари на рода, като боговете предци, това е произлизало от атавистичното знание, че умрелите винаги са тук, че те действат чрез душите на живеещите. Закономерно е, че това знание е изгубено от хората, но то трябва да бъде възстановено! Отново ще се знае, че мъртвите са тук, в нашето обкръжение, че те говорят чрез нашите души, че ние общуваме с тях. Ще трябва да се признае, че отговорът за това, как е устроен животът, трябва да се търси в духовната наука, и че външната наука не може да даде правилното знание за живота, защото тя не вижда разликата между това, което произхожда от външния сетивен свят, и това, което звучи от свръхсетивния свят.
към текста >>
Ако само вникнехте в цялото значение на това, което сега ви говоря, в неговото реално, практично значение за съ
време
нността!
Нейните дълбоки корени са именно в това, че човечеството се е отучило да живее в истинската действителност. Материалистичното съзнание далеч е откъснало човечеството от реалността. Хората смятат себе си за живеещи в действителността, тъй като осъзнават само едната и част – физически-сетивната. Другата, много важна нейна част, те смятат за празна фантазия. Именно това ги отдалечава от действителността, от разбирания, проникващи в реалността.
Ако само вникнехте в цялото значение на това, което сега ви говоря, в неговото реално, практично значение за съвременността!
към текста >>
В наше
време
, а и отдавна вече, хората са свикнали да изучават история, тоест това, което те наричат история.
Нашите деца и нашата младеж днес учат история.
В наше време, а и отдавна вече, хората са свикнали да изучават история, тоест това, което те наричат история.
Но какво знаят хората от историята? Да, хората сега често и при елементарни събития се призовават да се запитат, какво казва за това историята? – "Историята учи на това и това," тази фраза се среща постоянно. В действителност хората не се учат. Никога досега действителността не е можела на толкова много да ни научи, както през последните три и половина години.
към текста >>
За нашето
време
е необходимо, духовнонаучните принципи да залегнат в основата на практическия живот.
Това, което наричаме история, съвсем не е това. В историческия живот на хората действат сили от свръхсетивните светове. В историческия живот действат умрелите, и разсъждение за историческия живот само тогава ще бъде правомерно, когато ще се основава на духовната наука. Докато това го няма, така наречената история на нищо няма да ни учи, никога няма да стане опираща се на реалността наука, никога няма да бъде способна да даде основополагащите принципи за познание на бъдещето. Затова толкова безпомощно стои сега човек пред разиграващите се събития.
За нашето време е необходимо, духовнонаучните принципи да залегнат в основата на практическия живот.
Докато това не стане, трагичните събития ще бъдат неизбежни.
към текста >>
Тъй като в наше
време
във връзка с материалистичната настройка на душата, хората имат малко възможности, живеейки един до друг, да се познават.
Вече казах, че да се встъпи в контакт с умрелите, са особено благоприятни тези мисли, които възникват от душевните връзки с умрелите, и така се спомнят, сякаш се възстановява съвместно преживяното. За получаването на отговор от умрелия, за да позволим на починалия да въздейства върху нашия живот, е особено благоприятно, ако го познаваме, ако имаме възможност да се задълбочим в неговото същество. Задълбочаването в съществото на друг човек дава импулс на духовната наука.
Тъй като в наше време във връзка с материалистичната настройка на душата, хората имат малко възможности, живеейки един до друг, да се познават.
Те смятат, че се познават, но само преминават един край друг, говорят си един край друг. Може да имате 30 и повече годишен брак, и много малко да се познавате един друг. За да умееш да вникнеш в съществото на другия, душата трябва да стане много чувствителна. Когато познаваш другия като самия себе си, само тогава има предпоставка, да възстановиш в душата си образа му. Ако искаме да зададем въпрос на починалия и го призовем, извиквайки във въображението чувствата, които са ни свързвали, и много живо си представим неговото същество, тогава ще получим неговия отговор; тогава работата е само в нас, в развиването на необходимото внимание към взаимодействието на това, което насочваме към починалия, с това, което в отговор излиза от него, ако са били възстановени в паметта посочените пълни с чувство, съвместни преживявания.
към текста >>
Трябва да бъде намерено мъжество, колкото и голямо да е самомнението на материалистично мислещата съ
време
нност, трябва да бъде намерено мъжество безусловно да се признаят пред съ
време
нното обкръжение тези духовни конкретности, за които днес говорим.
Получавайки дара на духовната наука, тя научава не само това, което засяга въплътените в телесност хора, но и това, което е важно за душите, изоставили телесното. Само тогава човек има работа с пълната /с цялата/ действителност. Отново и отново трябва да бъде казано, че говорейки за духа "изобщо", далеч няма да стигнеш. Да се говори за духовния живот "изобщо" /в общ план/, както някои философи или хора, въобразяващи си, че материализмът може да бъде преодолян, ако се говори дух, дух, дух, – не, с това няма да постигнеш много. Трябва да се намери мъжество – днес за това се изисква известно мъжество – да се навлезе в духовния живот конкретно.
Трябва да бъде намерено мъжество, колкото и голямо да е самомнението на материалистично мислещата съвременност, трябва да бъде намерено мъжество безусловно да се признаят пред съвременното обкръжение тези духовни конкретности, за които днес говорим.
Даже не можем да си представи, колко безкрайно съдбовно и катастрофално за човечеството е свързано с това, че хората нищо не знаят за най-важното в живота на света и затова не мислят за това най-важно, и затова са така чудовищно далеч от действителността. И това предизвиква такива разрушителни катастрофи. Разразилата се катастрофа са готови да я припишат на най-различни причини, само не и на тази, която действително, в най-дълбок смисъл, е нейната причина.
към текста >>
Време
то изисква, хората да се научат да мислят различно.
Тук е подходящия момент да се осъзнае цялото значение за европейския духовен живот на антропософски ориентираната духовна наука, на духовнонаучния мироглед. Това, как хората се отнасят към Духа и духовното съдържание, как човек стои по отношение на Духа и духовните същества, ще придобива все по-голямо значение в съвсем недалечно бъдеще. Тъй като се подготвят важни, изпълнени със значение неща в живота на земното човечество. Ако искат поне малко да се освободят от сънното състояние, в което, за съжаление, пребивава такова количество хора, наистина е невъзможно да се избегне необходимостта от по-дълбоко размисляне за определени неща, по-дълбоко, отколкото вече в течение на столетия съществува в Европа.
Времето изисква, хората да се научат да мислят различно.
Собствено, виждаме понякога, че хората си сменят начина на мислене; въпросът е в това, дали сменят своя начин на мислене по пътя на действителното му задълбочаване или, напротив, съвсем изпускат контрола над мисленето си или го променят в посоката, която сега е свойствена на толкова много хора. Виждаме, че хората променят начина на мислене – премислят, осъзнават, само че понякога много своеобразно. Могат да се приведат стотици и хиляди примери.
към текста >>
Сега всичко, което той пише е толкова отровно, че във всеки негов ред звучи: той би искал, на френския трикольор да е подвластна цялата съ
време
нност.
Той издава вестник, наречен от него "Победа", преименуван от по-малко предизвикателно название. Ерве е един от тези, които пишат сега в духа на най-войнстващия френски шовинизъм. Може да се каже, че той даже превъзхожда в своя шовинизъм зверския, бичи шовинизъм на Клемансо /бележка 93/ – и той е от тези, които промениха своя начин на мислене преди четири години. Той беше космополит, присмиваше се на тези, които проявяваха даже не шовинизъм, а в някаква степен френски национализъм. Ерве беше безусловен космополит.
Сега всичко, което той пише е толкова отровно, че във всеки негов ред звучи: той би искал, на френския трикольор да е подвластна цялата съвременност.
Но зад душата на Ерве стоят многозначителните думи, изказани преди войната. Ето ги: «Трикольорът» /френският национален флаг/ – на боклука! " Толкова презираше той всичко национално. Той пренаучи, преосмисли всичко, но не в посока към задълбочаване. Каквото трябва да стане в определената епоха, – ще стане, важното е това да се види /осъзнае/; въпросът е, как то се проявява в едно или друго, в какво един или друг вижда своята човешка задача.
към текста >>
Това изглежда странно, но трябва да се развие фино възприятие за такива неща; трябва да се знае, че в наше
време
е необходимо макар и малко да можеш да предвиждаш бъдещето, за да си в крак с действителността.
Там в Азия, и изобщо на Изток, се натрупва камара от мнения за Европа, а именно за Централна Европа – защото нас ни интересува сега предимно Централна, Средна Европа – натрупват се мнения, които постепенно се съединяват с историческите импулси. Човекът от Изтока, японецът, индусът, китаецът, все повече се чувства принуден да развива известни импулси. И до голяма степен те са развили тези импулси. Във водещи личности на Изтока, до известна степен, се е формирало мнение за Европа, именно за средноевропейската, за германската същност, което трябва да бъде взето предвид, тъй като това, което живее в тези импулси, в недалечно бъдеще ще стане история.
Това изглежда странно, но трябва да се развие фино възприятие за такива неща; трябва да се знае, че в наше време е необходимо макар и малко да можеш да предвиждаш бъдещето, за да си в крак с действителността.
Ориенталците, които имат намерение да установят връзки с Европа, си съставят мнения, които в бъдеще ще станат световна политика. Тези хора от Изток от дълбока древност са съхранили представи за духовния живот. Те виждат, какво е станало в Европа през последните столетия, но те го виждат едностранно, само от едната страна, тъй като тази Европа, именно тази Средна Европа, им показва същността си само от едната страна.
към текста >>
Това не е някакво мистично чудачество, скъпи мои приятели, това е произтичащ от дълбоките практически потребности на съ
време
нността въпрос: как ще живеят в нас стремежите, доколко ще бъде по нашите сили да разкрием пред света, да дадем на света да почувства това, което като духовно може да живее вътре в европейската култура, какви са съ
време
нните пътища към свръхсетивното.
Това не е някакво мистично чудачество, скъпи мои приятели, това е произтичащ от дълбоките практически потребности на съвременността въпрос: как ще живеят в нас стремежите, доколко ще бъде по нашите сили да разкрием пред света, да дадем на света да почувства това, което като духовно може да живее вътре в европейската култура, какви са съвременните пътища към свръхсетивното.
Днес повече от всякога е необходимо съзнание, че духовната наука е не само нещо, което носи блага на собствената ни душа, но че духовната наука трябва да стане това, по пътя на което, като хора в дълбокия смисъл, като хора от Средна Европа, можем да изпълним своята задача в развитието на човечеството.
към текста >>
37.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Съзнавайки, че в наше
време
това има съвсем особено значение, вчера се обърнахме към разглеждане, което, вкарвайки ни в живота на така наречените умрели, е особено близко на всяка човешка душа.
Вчера се опитахме по-точно да осъзнаем заобикалящия ни свят, в който живеем заедно с тези, които са преминали портата на смъртта. Този свят е за нас общ и с тези душевно-духовни същества, които отнасяме към съществата от висшите Йерархии. Тези разглеждания разкриха пред нас част от действителността, която е активна в живота на хората, независимо от това, че човек не я възприема със своите сетивни органи и не я осъзнава в своето будно, насочено към сетивните възприятия, съзнание. Този свят е действителност, действаща във формирането на човешкия живот действителност. Разбираемо е, че в епохата, в която живеем, и в която човек е все по-призван от своята свободна воля – както често сме го казвали – да вземе в свои ръце съдбата на човечеството, че в тази епоха е необходимо, в човешката душа да се потопи знанието за свръхсетивните светове.
Съзнавайки, че в наше време това има съвсем особено значение, вчера се обърнахме към разглеждане, което, вкарвайки ни в живота на така наречените умрели, е особено близко на всяка човешка душа.
Това трябва да стане интензивна потребност на душата – да има по-точна представа за отвъдното. Към това беше насочен и вчерашният обзор. В наше време и полубудните, позаспали хора, трябва да имат съзнание, че се извършва нещо изключително важно.
към текста >>
В наше
време
и полубудните, позаспали хора, трябва да имат съзнание, че се извършва нещо изключително важно.
Този свят е действителност, действаща във формирането на човешкия живот действителност. Разбираемо е, че в епохата, в която живеем, и в която човек е все по-призван от своята свободна воля – както често сме го казвали – да вземе в свои ръце съдбата на човечеството, че в тази епоха е необходимо, в човешката душа да се потопи знанието за свръхсетивните светове. Съзнавайки, че в наше време това има съвсем особено значение, вчера се обърнахме към разглеждане, което, вкарвайки ни в живота на така наречените умрели, е особено близко на всяка човешка душа. Това трябва да стане интензивна потребност на душата – да има по-точна представа за отвъдното. Към това беше насочен и вчерашният обзор.
В наше време и полубудните, позаспали хора, трябва да имат съзнание, че се извършва нещо изключително важно.
към текста >>
В хода на нашите разглеждания отново и отново съм посочвал, че от източниците на духовното изследване може да се говори за характера на нашето
време
и близкото бъдеще.
В хода на нашите разглеждания отново и отново съм посочвал, че от източниците на духовното изследване може да се говори за характера на нашето време и близкото бъдеще.
На съвременния човек, в това число и на повече или по-малко антропософски мислещия човек, тези неща могат да бъдат давани само внимателно. Припомнете си, колко много беше казано в Християния /бележка 94/ за разбирането на нашето катастрофално време, в лекциите за душите на народите, много години преди разразилите се събития. И, може би, следва да припомним и това, как неведнъж, когато това е било свързано с темата, в една или друга форма се е акцентирало на цялата сериозност на импулсите, действащи в нашата епоха, особено в цикъла лекции, който се изнесе във Виена през ранната пролет на 1914 г. /бележка 95/, – значи, преди началото на сегашната световна катастрофа – за социалния живот, за съвместния живот на хората от нашата епоха. Говорих така, че тогава употребих рязък, остър език.
към текста >>
На съ
време
нния човек, в това число и на повече или по-малко антропософски мислещия човек, тези неща могат да бъдат давани само внимателно.
В хода на нашите разглеждания отново и отново съм посочвал, че от източниците на духовното изследване може да се говори за характера на нашето време и близкото бъдеще.
На съвременния човек, в това число и на повече или по-малко антропософски мислещия човек, тези неща могат да бъдат давани само внимателно.
Припомнете си, колко много беше казано в Християния /бележка 94/ за разбирането на нашето катастрофално време, в лекциите за душите на народите, много години преди разразилите се събития. И, може би, следва да припомним и това, как неведнъж, когато това е било свързано с темата, в една или друга форма се е акцентирало на цялата сериозност на импулсите, действащи в нашата епоха, особено в цикъла лекции, който се изнесе във Виена през ранната пролет на 1914 г. /бележка 95/, – значи, преди началото на сегашната световна катастрофа – за социалния живот, за съвместния живот на хората от нашата епоха. Говорих така, че тогава употребих рязък, остър език. Тогава, в тези лекции, които основно се отнасяха за живота на човека между смъртта и новото раждане, говорих за това, че в морално-социалния живот на съвременността става нещо, което може да се нарече страшен социален раков тумор.
към текста >>
Припомнете си, колко много беше казано в Християния /бележка 94/ за разбирането на нашето катастрофално
време
, в лекциите за душите на народите, много години преди разразилите се събития.
В хода на нашите разглеждания отново и отново съм посочвал, че от източниците на духовното изследване може да се говори за характера на нашето време и близкото бъдеще. На съвременния човек, в това число и на повече или по-малко антропософски мислещия човек, тези неща могат да бъдат давани само внимателно.
Припомнете си, колко много беше казано в Християния /бележка 94/ за разбирането на нашето катастрофално време, в лекциите за душите на народите, много години преди разразилите се събития.
И, може би, следва да припомним и това, как неведнъж, когато това е било свързано с темата, в една или друга форма се е акцентирало на цялата сериозност на импулсите, действащи в нашата епоха, особено в цикъла лекции, който се изнесе във Виена през ранната пролет на 1914 г. /бележка 95/, – значи, преди началото на сегашната световна катастрофа – за социалния живот, за съвместния живот на хората от нашата епоха. Говорих така, че тогава употребих рязък, остър език. Тогава, в тези лекции, които основно се отнасяха за живота на човека между смъртта и новото раждане, говорих за това, че в морално-социалния живот на съвременността става нещо, което може да се нарече страшен социален раков тумор. Възможно е, на някой тогава това да му се е сторило малко пресилено.
към текста >>
Тогава, в тези лекции, които основно се отнасяха за живота на човека между смъртта и новото раждане, говорих за това, че в морално-социалния живот на съ
време
нността става нещо, което може да се нарече страшен социален раков тумор.
На съвременния човек, в това число и на повече или по-малко антропософски мислещия човек, тези неща могат да бъдат давани само внимателно. Припомнете си, колко много беше казано в Християния /бележка 94/ за разбирането на нашето катастрофално време, в лекциите за душите на народите, много години преди разразилите се събития. И, може би, следва да припомним и това, как неведнъж, когато това е било свързано с темата, в една или друга форма се е акцентирало на цялата сериозност на импулсите, действащи в нашата епоха, особено в цикъла лекции, който се изнесе във Виена през ранната пролет на 1914 г. /бележка 95/, – значи, преди началото на сегашната световна катастрофа – за социалния живот, за съвместния живот на хората от нашата епоха. Говорих така, че тогава употребих рязък, остър език.
Тогава, в тези лекции, които основно се отнасяха за живота на човека между смъртта и новото раждане, говорих за това, че в морално-социалния живот на съвременността става нещо, което може да се нарече страшен социален раков тумор.
Възможно е, на някой тогава това да му се е сторило малко пресилено. Но оттогава е възможно и да се е убедил, че фактите потвърждават казаното; фактите показват, че такова рязко твърдение е било обосновано.
към текста >>
Заедно с това, е лесно да се почувства, импулси с каква тежест са заложени в лоното на нашето
време
.
Това, което беше казано вчера, е вярно, и би трябвало да предизвика дълбок размисъл.
Заедно с това, е лесно да се почувства, импулси с каква тежест са заложени в лоното на нашето време.
Въпреки това, хората днес са малко склонни действително да осъзнават ставащото в цялата му тежест. Те се стремят към удобство, твърде лесно се отдават на удобните понятия, които дава съвременното естественонаучно мислене, защото тези понятия се развиват с помощта на външните възприятия и не изискват вътрешни духовни усилия, и така ласкаят човешкото тщеславие. Необходимо е именно човечеството да се събуди и да разбере уроците на времето, действително да се събуди, а не да продължава да спи. Но пробуждането ще бъде възможно, само ако определени, по-дълбоко лежащи факти не бъдат повече разглеждани като фантазия, като безпочвени блянове, а бъдат осъзнати, като действащи в събитията на нашата епоха реалности. В хода на нашите разглеждания вече често съм излагал, как в последната третина на XIX век в живота на човечеството стана знаменателен поврат.
към текста >>
Те се стремят към удобство, твърде лесно се отдават на удобните понятия, които дава съ
време
нното естественонаучно мислене, защото тези понятия се развиват с помощта на външните възприятия и не изискват вътрешни духовни усилия, и така ласкаят човешкото тщеславие.
Това, което беше казано вчера, е вярно, и би трябвало да предизвика дълбок размисъл. Заедно с това, е лесно да се почувства, импулси с каква тежест са заложени в лоното на нашето време. Въпреки това, хората днес са малко склонни действително да осъзнават ставащото в цялата му тежест.
Те се стремят към удобство, твърде лесно се отдават на удобните понятия, които дава съвременното естественонаучно мислене, защото тези понятия се развиват с помощта на външните възприятия и не изискват вътрешни духовни усилия, и така ласкаят човешкото тщеславие.
Необходимо е именно човечеството да се събуди и да разбере уроците на времето, действително да се събуди, а не да продължава да спи. Но пробуждането ще бъде възможно, само ако определени, по-дълбоко лежащи факти не бъдат повече разглеждани като фантазия, като безпочвени блянове, а бъдат осъзнати, като действащи в събитията на нашата епоха реалности. В хода на нашите разглеждания вече често съм излагал, как в последната третина на XIX век в живота на човечеството стана знаменателен поврат. Говорил съм за това и тук в Щутгарт /бележка 96/. Днес отново от определена гледна точка ще прекараме тези факти пред душата.
към текста >>
Необходимо е именно човечеството да се събуди и да разбере уроците на
време
то, действително да се събуди, а не да продължава да спи.
Това, което беше казано вчера, е вярно, и би трябвало да предизвика дълбок размисъл. Заедно с това, е лесно да се почувства, импулси с каква тежест са заложени в лоното на нашето време. Въпреки това, хората днес са малко склонни действително да осъзнават ставащото в цялата му тежест. Те се стремят към удобство, твърде лесно се отдават на удобните понятия, които дава съвременното естественонаучно мислене, защото тези понятия се развиват с помощта на външните възприятия и не изискват вътрешни духовни усилия, и така ласкаят човешкото тщеславие.
Необходимо е именно човечеството да се събуди и да разбере уроците на времето, действително да се събуди, а не да продължава да спи.
Но пробуждането ще бъде възможно, само ако определени, по-дълбоко лежащи факти не бъдат повече разглеждани като фантазия, като безпочвени блянове, а бъдат осъзнати, като действащи в събитията на нашата епоха реалности. В хода на нашите разглеждания вече често съм излагал, как в последната третина на XIX век в живота на човечеството стана знаменателен поврат. Говорил съм за това и тук в Щутгарт /бележка 96/. Днес отново от определена гледна точка ще прекараме тези факти пред душата.
към текста >>
Нарекох есента на 1879 година повратна точка в човешкото развитие на новото
време
.
Нарекох есента на 1879 година повратна точка в човешкото развитие на новото време.
Ако се стремим по-точно да представим това развитие на човечеството от новото време, трябва да кажем: станалото в последната третина на XIX век, е само въздействието на това, което предварително се разигра в духовния свят. В духовния свят това е започнало в 40-те години на XIX век. И времето от 40-те до края на 70-те години е важно, съществено, изпълнено със значение време. Това, което тогава е ставало, не се е разигравало на физически план; но в 1879 година въздействието на тези събития се е спуснало на физически план, и от тогава те действат на земен, физически план. Това сякаш е отражение, външен израз на по-рано станалото в духовния свят.
към текста >>
Ако се стремим по-точно да представим това развитие на човечеството от новото
време
, трябва да кажем: станалото в последната третина на XIX век, е само въздействието на това, което предварително се разигра в духовния свят.
Нарекох есента на 1879 година повратна точка в човешкото развитие на новото време.
Ако се стремим по-точно да представим това развитие на човечеството от новото време, трябва да кажем: станалото в последната третина на XIX век, е само въздействието на това, което предварително се разигра в духовния свят.
В духовния свят това е започнало в 40-те години на XIX век. И времето от 40-те до края на 70-те години е важно, съществено, изпълнено със значение време. Това, което тогава е ставало, не се е разигравало на физически план; но в 1879 година въздействието на тези събития се е спуснало на физически план, и от тогава те действат на земен, физически план. Това сякаш е отражение, външен израз на по-рано станалото в духовния свят. Ако искаме да опишем това, което е в основата на нещата, можем да кажем: конкретното развитие в една особена област, в една особена сфера на дейност, това, което обичайно често става в живота на хората, тези, които още не са изгубили възприятието за подобни неща, винаги са обозначавали като битката на Михаил с дракона.
към текста >>
И
време
то от 40-те до края на 70-те години е важно, съществено, изпълнено със значение
време
.
Нарекох есента на 1879 година повратна точка в човешкото развитие на новото време. Ако се стремим по-точно да представим това развитие на човечеството от новото време, трябва да кажем: станалото в последната третина на XIX век, е само въздействието на това, което предварително се разигра в духовния свят. В духовния свят това е започнало в 40-те години на XIX век.
И времето от 40-те до края на 70-те години е важно, съществено, изпълнено със значение време.
Това, което тогава е ставало, не се е разигравало на физически план; но в 1879 година въздействието на тези събития се е спуснало на физически план, и от тогава те действат на земен, физически план. Това сякаш е отражение, външен израз на по-рано станалото в духовния свят. Ако искаме да опишем това, което е в основата на нещата, можем да кажем: конкретното развитие в една особена област, в една особена сфера на дейност, това, което обичайно често става в живота на хората, тези, които още не са изгубили възприятието за подобни неща, винаги са обозначавали като битката на Михаил с дракона. В различни области е имало такива битки на нормално развиващите се същности от висшите Йерархии срещу духовете на препятствията, духовете на задържането и изоставането. За правилното развитие на културата на човечеството, в десетилетията от 40-те до 70-те години на XIX в., е била тази битка във висините на духа, а именно в тези светове на духа, които непосредствено граничат със Земята.
към текста >>
Ако искаме да охарактеризираме тези духове на препятствията, тези духове от ариманична природа, с които духовете, които можем да наречем Михаелични, имаха трудна битка, трябва да кажем, че тези ариманични духове са имали в изминалите
време
на на човешкото развитие положително значение.
Ако искаме да охарактеризираме тези духове на препятствията, тези духове от ариманична природа, с които духовете, които можем да наречем Михаелични, имаха трудна битка, трябва да кажем, че тези ариманични духове са имали в изминалите времена на човешкото развитие положително значение.
В изминалите времена от развитието на човечеството те са осъществявали определени задачи. Тези задачи са се изпълнявали под ръководството на добрите духове. Така наречените зли духове не трябва да си ги представяме така, че е важно задължително да ги избягваме, че е възможно напълно да се освободим от тях. Най-малко можем да се освободим от тях, ако егоистично се стремим да се избавим от тях; правилно е да си представяме, че тези, така наречени зли духове, са подвластни на замисъла на мъдрия миров ред. Със столетия и хилядолетия са осъществявали тези духове с ариманична природа задачата по вчленяването на хората в тези обществени връзки, които се определят от кръвното родство.
към текста >>
В изминалите
време
на от развитието на човечеството те са осъществявали определени задачи.
Ако искаме да охарактеризираме тези духове на препятствията, тези духове от ариманична природа, с които духовете, които можем да наречем Михаелични, имаха трудна битка, трябва да кажем, че тези ариманични духове са имали в изминалите времена на човешкото развитие положително значение.
В изминалите времена от развитието на човечеството те са осъществявали определени задачи.
Тези задачи са се изпълнявали под ръководството на добрите духове. Така наречените зли духове не трябва да си ги представяме така, че е важно задължително да ги избягваме, че е възможно напълно да се освободим от тях. Най-малко можем да се освободим от тях, ако егоистично се стремим да се избавим от тях; правилно е да си представяме, че тези, така наречени зли духове, са подвластни на замисъла на мъдрия миров ред. Със столетия и хилядолетия са осъществявали тези духове с ариманична природа задачата по вчленяването на хората в тези обществени връзки, които се определят от кръвното родство. Земните връзки между хората са построени така, че кръвните връзки определят и връзките на любов, пораждат любов.
към текста >>
Това, за което се говори в нашите кръгове, а именно, че човечеството на Земята трябва да осъзнае себе си като единство, това не е просто фраза, а необходимост на новото
време
.
Но след това е трябвало да настъпи друг период. Докато ръководството на човечеството е вървяло в известна степен чрез кръвта, чрез кръвните връзки, човек не е можел – както често сме казвали – да вземе съдбата си в свои ръце. За това е било необходимо, дейността на тези ариманични духове, във формата, в която е съществувала, да бъде отстранена от духовния свят. Ариманичните духове са искали да продължат от духовния свят тази своя дейност по разделянето на човечеството по кръв, но човечеството е трябвало да бъде доведено до по-голяма всеобщност, до разбирането на духовната си общност.
Това, за което се говори в нашите кръгове, а именно, че човечеството на Земята трябва да осъзнае себе си като единство, това не е просто фраза, а необходимост на новото време.
И това именно е била причината за мощната, интензивна битка на Михаеличните духове с духовете от ариманична природа, които са разделяли човечеството по кръв.
към текста >>
Трябва да разглеждаме Михаил като Дух на
Време
то, сменил Духа на
Време
то Гавраил.
Често съм говорил за това, че от края на 70-те години на XIX век встъпихме в епохата на Михаил.
Трябва да разглеждаме Михаил като Дух на Времето, сменил Духа на Времето Гавраил.
Това е много важно: Михаил, като Дух на Времето.
към текста >>
Това е много важно: Михаил, като Дух на
Време
то.
Често съм говорил за това, че от края на 70-те години на XIX век встъпихме в епохата на Михаил. Трябва да разглеждаме Михаил като Дух на Времето, сменил Духа на Времето Гавраил.
Това е много важно: Михаил, като Дух на Времето.
към текста >>
Духовете на
Време
то от изминалите столетия са действали по-различно от този Дух на
Време
то.
Духовете на Времето от изминалите столетия са действали по-различно от този Дух на Времето.
Духовете на Времето от миналите столетия са действали в развитието на човечеството повече или по-малко в подсъзнателното на човека. Задачата на Духа на Времето Михаил, който от последната третина на XIX век е водещ в съдбите на човечеството, е следната: в самото съзнание на човека, все повече и повече в самото съзнание на човека да освобождава това, което трябва да стане в земното развитие. Духът на Времето Михаил в края на 70-те години встъпи на физически план и сега действа на физически план.
към текста >>
Духовете на
Време
то от миналите столетия са действали в развитието на човечеството повече или по-малко в подсъзнателното на човека.
Духовете на Времето от изминалите столетия са действали по-различно от този Дух на Времето.
Духовете на Времето от миналите столетия са действали в развитието на човечеството повече или по-малко в подсъзнателното на човека.
Задачата на Духа на Времето Михаил, който от последната третина на XIX век е водещ в съдбите на човечеството, е следната: в самото съзнание на човека, все повече и повече в самото съзнание на човека да освобождава това, което трябва да стане в земното развитие. Духът на Времето Михаил в края на 70-те години встъпи на физически план и сега действа на физически план.
към текста >>
Задачата на Духа на
Време
то Михаил, който от последната третина на XIX век е водещ в съдбите на човечеството, е следната: в самото съзнание на човека, все повече и повече в самото съзнание на човека да освобождава това, което трябва да стане в земното развитие.
Духовете на Времето от изминалите столетия са действали по-различно от този Дух на Времето. Духовете на Времето от миналите столетия са действали в развитието на човечеството повече или по-малко в подсъзнателното на човека.
Задачата на Духа на Времето Михаил, който от последната третина на XIX век е водещ в съдбите на човечеството, е следната: в самото съзнание на човека, все повече и повече в самото съзнание на човека да освобождава това, което трябва да стане в земното развитие.
Духът на Времето Михаил в края на 70-те години встъпи на физически план и сега действа на физически план.
към текста >>
Духът на
Време
то Михаил в края на 70-те години встъпи на физически план и сега действа на физически план.
Духовете на Времето от изминалите столетия са действали по-различно от този Дух на Времето. Духовете на Времето от миналите столетия са действали в развитието на човечеството повече или по-малко в подсъзнателното на човека. Задачата на Духа на Времето Михаил, който от последната третина на XIX век е водещ в съдбите на човечеството, е следната: в самото съзнание на човека, все повече и повече в самото съзнание на човека да освобождава това, което трябва да стане в земното развитие.
Духът на Времето Михаил в края на 70-те години встъпи на физически план и сега действа на физически план.
към текста >>
С всичко това в наше
време
е свързано нещо, което много лесно може да бъде невярно разбрано.
С всичко това в наше време е свързано нещо, което много лесно може да бъде невярно разбрано.
Нашето време е особено много вътрешно противоречиво. Нашето време, ако го обрисуваме повърхностно, лесно може да бъде наречено чисто материалистично, но нещата са доста по-сложни. Като цяло може да се каже: това ново време в своята основа е изключително спиритуално, именно изключително спиритуално. В такава степен спиритуални понятия, спиритуални представи, като тези, които дава съвременното естествознание, е нямало още в развитието на човечеството. Само че тези понятия – ако можем така да се изразим, са твърде фини, твърде абстрактни.
към текста >>
Нашето
време
е особено много вътрешно противоречиво.
С всичко това в наше време е свързано нещо, което много лесно може да бъде невярно разбрано.
Нашето време е особено много вътрешно противоречиво.
Нашето време, ако го обрисуваме повърхностно, лесно може да бъде наречено чисто материалистично, но нещата са доста по-сложни. Като цяло може да се каже: това ново време в своята основа е изключително спиритуално, именно изключително спиритуално. В такава степен спиритуални понятия, спиритуални представи, като тези, които дава съвременното естествознание, е нямало още в развитието на човечеството. Само че тези понятия – ако можем така да се изразим, са твърде фини, твърде абстрактни. Сами по себе си, по своята субстанция, те са изцяло духовни, но такива, каквито се проявяват, ако с тях неправилно се борави, те не са приспособени да изразяват духовното.
към текста >>
Нашето
време
, ако го обрисуваме повърхностно, лесно може да бъде наречено чисто материалистично, но нещата са доста по-сложни.
С всичко това в наше време е свързано нещо, което много лесно може да бъде невярно разбрано. Нашето време е особено много вътрешно противоречиво.
Нашето време, ако го обрисуваме повърхностно, лесно може да бъде наречено чисто материалистично, но нещата са доста по-сложни.
Като цяло може да се каже: това ново време в своята основа е изключително спиритуално, именно изключително спиритуално. В такава степен спиритуални понятия, спиритуални представи, като тези, които дава съвременното естествознание, е нямало още в развитието на човечеството. Само че тези понятия – ако можем така да се изразим, са твърде фини, твърде абстрактни. Сами по себе си, по своята субстанция, те са изцяло духовни, но такива, каквито се проявяват, ако с тях неправилно се борави, те не са приспособени да изразяват духовното. Тези естественонаучни понятия, с които днес е заразено цялото образование, са много двуостър меч, ако мога да употребя това парадоксално сравнение.
към текста >>
Като цяло може да се каже: това ново
време
в своята основа е изключително спиритуално, именно изключително спиритуално.
С всичко това в наше време е свързано нещо, което много лесно може да бъде невярно разбрано. Нашето време е особено много вътрешно противоречиво. Нашето време, ако го обрисуваме повърхностно, лесно може да бъде наречено чисто материалистично, но нещата са доста по-сложни.
Като цяло може да се каже: това ново време в своята основа е изключително спиритуално, именно изключително спиритуално.
В такава степен спиритуални понятия, спиритуални представи, като тези, които дава съвременното естествознание, е нямало още в развитието на човечеството. Само че тези понятия – ако можем така да се изразим, са твърде фини, твърде абстрактни. Сами по себе си, по своята субстанция, те са изцяло духовни, но такива, каквито се проявяват, ако с тях неправилно се борави, те не са приспособени да изразяват духовното. Тези естественонаучни понятия, с които днес е заразено цялото образование, са много двуостър меч, ако мога да употребя това парадоксално сравнение. Могат да се употребяват така, както това го прави съвременната академична наука.
към текста >>
В такава степен спиритуални понятия, спиритуални представи, като тези, които дава съ
време
нното естествознание, е нямало още в развитието на човечеството.
С всичко това в наше време е свързано нещо, което много лесно може да бъде невярно разбрано. Нашето време е особено много вътрешно противоречиво. Нашето време, ако го обрисуваме повърхностно, лесно може да бъде наречено чисто материалистично, но нещата са доста по-сложни. Като цяло може да се каже: това ново време в своята основа е изключително спиритуално, именно изключително спиритуално.
В такава степен спиритуални понятия, спиритуални представи, като тези, които дава съвременното естествознание, е нямало още в развитието на човечеството.
Само че тези понятия – ако можем така да се изразим, са твърде фини, твърде абстрактни. Сами по себе си, по своята субстанция, те са изцяло духовни, но такива, каквито се проявяват, ако с тях неправилно се борави, те не са приспособени да изразяват духовното. Тези естественонаучни понятия, с които днес е заразено цялото образование, са много двуостър меч, ако мога да употребя това парадоксално сравнение. Могат да се употребяват така, както това го прави съвременната академична наука. Тогава, макар и да са спиритуални сами по себе си, те са обърнати само към външния, материален свят, и тяхната духовност се отрича.
към текста >>
Могат да се употребяват така, както това го прави съ
време
нната академична наука.
Като цяло може да се каже: това ново време в своята основа е изключително спиритуално, именно изключително спиритуално. В такава степен спиритуални понятия, спиритуални представи, като тези, които дава съвременното естествознание, е нямало още в развитието на човечеството. Само че тези понятия – ако можем така да се изразим, са твърде фини, твърде абстрактни. Сами по себе си, по своята субстанция, те са изцяло духовни, но такива, каквито се проявяват, ако с тях неправилно се борави, те не са приспособени да изразяват духовното. Тези естественонаучни понятия, с които днес е заразено цялото образование, са много двуостър меч, ако мога да употребя това парадоксално сравнение.
Могат да се употребяват така, както това го прави съвременната академична наука.
Тогава, макар и да са спиритуални сами по себе си, те са обърнати само към външния, материален свят, и тяхната духовност се отрича. Но тези естественонаучни понятия могат и така да се употребят, че да се превърнат в материал за медитации, над тях може да се медитира. Тогава те надеждно водят в духовния свят.
към текста >>
Фактически развитието върви по съвсем различен начин; това, което става в духовните светове, винаги в последващите
време
на по особен начин продължава своето въздействие.
С погледа към един от тези моменти ще стане ясно, как, собствено, се извършва развитието – оставаме в областта на развитие на човечеството. Да вземем най-важния закон на развитието, който сме разглеждали от други гледни точки вече неведнъж. Чудовищна повърхностност е, когато се мисли, че историческите събития просто следват едно след друго, че това, което стана през 1918 година, е просто следствие от това, което беше през 1917 година, 1916 година и т.н. Това е повърхностно наблюдение.
Фактически развитието върви по съвсем различен начин; това, което става в духовните светове, винаги в последващите времена по особен начин продължава своето въздействие.
Може да се вземе произволна година, например, 1879. Тогава, в 1880 година става нещо, което в известен смисъл повтаря възвратно 1878 година; и през 1881 година в известен смисъл се повтаря възвратно това, което е било в 1877 година – и така нататък. Може да се изходи от произволна точка на човешкото развитие; винаги в значителните импулси ще намерим въздействието на предшестващите години. Затова можем да очакваме, че във важен отрязък от време действието на този закон на развитието на човечеството ще се прояви с особена яснота. Вече много пъти съм посочвал много важния отрязък от време – 1879 година, и че той представлява завършек на това, което в течение на четиридесет години се е разигравало в духовния свят.
към текста >>
Затова можем да очакваме, че във важен отрязък от
време
действието на този закон на развитието на човечеството ще се прояви с особена яснота.
Това е повърхностно наблюдение. Фактически развитието върви по съвсем различен начин; това, което става в духовните светове, винаги в последващите времена по особен начин продължава своето въздействие. Може да се вземе произволна година, например, 1879. Тогава, в 1880 година става нещо, което в известен смисъл повтаря възвратно 1878 година; и през 1881 година в известен смисъл се повтаря възвратно това, което е било в 1877 година – и така нататък. Може да се изходи от произволна точка на човешкото развитие; винаги в значителните импулси ще намерим въздействието на предшестващите години.
Затова можем да очакваме, че във важен отрязък от време действието на този закон на развитието на човечеството ще се прояви с особена яснота.
Вече много пъти съм посочвал много важния отрязък от време – 1879 година, и че той представлява завършек на това, което в течение на четиридесет години се е разигравало в духовния свят. Да приложим сега закона, за който току що ви говорих. 1879 година е много важен отрязък от време, когато са низвергнати определени духове, действали в духовния свят като духове на препятствията, които от този момент, задържат и объркват, вкарват в заблуди и действат на физически план сред хората. Това, което е станало в 1879 година, е завършване на нещо предишно, започнало в 1841-1844 г. и продължило десетилетия.
към текста >>
Вече много пъти съм посочвал много важния отрязък от
време
– 1879 година, и че той представлява завършек на това, което в течение на четиридесет години се е разигравало в духовния свят.
Фактически развитието върви по съвсем различен начин; това, което става в духовните светове, винаги в последващите времена по особен начин продължава своето въздействие. Може да се вземе произволна година, например, 1879. Тогава, в 1880 година става нещо, което в известен смисъл повтаря възвратно 1878 година; и през 1881 година в известен смисъл се повтаря възвратно това, което е било в 1877 година – и така нататък. Може да се изходи от произволна точка на човешкото развитие; винаги в значителните импулси ще намерим въздействието на предшестващите години. Затова можем да очакваме, че във важен отрязък от време действието на този закон на развитието на човечеството ще се прояви с особена яснота.
Вече много пъти съм посочвал много важния отрязък от време – 1879 година, и че той представлява завършек на това, което в течение на четиридесет години се е разигравало в духовния свят.
Да приложим сега закона, за който току що ви говорих. 1879 година е много важен отрязък от време, когато са низвергнати определени духове, действали в духовния свят като духове на препятствията, които от този момент, задържат и объркват, вкарват в заблуди и действат на физически план сред хората. Това, което е станало в 1879 година, е завършване на нещо предишно, започнало в 1841-1844 г. и продължило десетилетия. Да вземем 1841 година; от 1841 г.
към текста >>
1879 година е много важен отрязък от
време
, когато са низвергнати определени духове, действали в духовния свят като духове на препятствията, които от този момент, задържат и объркват, вкарват в заблуди и действат на физически план сред хората.
Тогава, в 1880 година става нещо, което в известен смисъл повтаря възвратно 1878 година; и през 1881 година в известен смисъл се повтаря възвратно това, което е било в 1877 година – и така нататък. Може да се изходи от произволна точка на човешкото развитие; винаги в значителните импулси ще намерим въздействието на предшестващите години. Затова можем да очакваме, че във важен отрязък от време действието на този закон на развитието на човечеството ще се прояви с особена яснота. Вече много пъти съм посочвал много важния отрязък от време – 1879 година, и че той представлява завършек на това, което в течение на четиридесет години се е разигравало в духовния свят. Да приложим сега закона, за който току що ви говорих.
1879 година е много важен отрязък от време, когато са низвергнати определени духове, действали в духовния свят като духове на препятствията, които от този момент, задържат и объркват, вкарват в заблуди и действат на физически план сред хората.
Това, което е станало в 1879 година, е завършване на нещо предишно, започнало в 1841-1844 г. и продължило десетилетия. Да вземем 1841 година; от 1841 г. до 1879 г. тече борба в духовния свят.
към текста >>
Казах ви: това, което става като завършек, действа отново в последващото
време
.
Да вземем 1841 година; от 1841 г. до 1879 г. тече борба в духовния свят. Същности, стоящи под ръководството на Духа, когото наричаме Михаил – може да му се даде и друго име – в 1841 година встъпиха в духовния свят в страшна, мощна битка, завършила в 1879 година. Значи, тя е продължила 38 години.
Казах ви: това, което става като завършек, действа отново в последващото време.
Да пресметнем 38 години от 1879 година – това е 1917 година! Както в 1880 година се повтаря това, което е било в 1878 година, в 1881 година – това, което е станало в 1877 година, така в известен смисъл се повтаря в 1917 година във физическия свят това, което в 1841 година е започнало да се случва в духовния свят, като имащата изключително значение битка. Това е много важен факт, че 1879 година представлява коренно преломен момент, свързан с действени импулси с миналото и с бъдещето. В известно отношение сега, в 1917-1918 г. на физически план се повтаря това, което е ставало в духовния свят в 40-те години на XIX век и, което може да се обозначи като битка на водещите духове срещу определени духове на препятствията.
към текста >>
Казвам всичко това, за да посоча, че сега живеем в много важен период от
време
, и че е крайно необходимо да приемаме по-сериозно ставащото в този период от
време
, отколкото го прави по-голямата част от съ
време
нното човечество.
Казвам всичко това, за да посоча, че сега живеем в много важен период от време, и че е крайно необходимо да приемаме по-сериозно ставащото в този период от време, отколкото го прави по-голямата част от съвременното човечество.
Говорих вече, колко изключително важно е да не се оставят извън внимание правилните духовни импулси на нашата епоха. Нашето ново време е такова, каквото се е стекло. Какво в него е станало главен, определящ тон? Какво влияние преобладава в това наше ново време? Какво се изля, бих казал, в цялото човечество?
към текста >>
Нашето ново
време
е такова, каквото се е стекло.
Казвам всичко това, за да посоча, че сега живеем в много важен период от време, и че е крайно необходимо да приемаме по-сериозно ставащото в този период от време, отколкото го прави по-голямата част от съвременното човечество. Говорих вече, колко изключително важно е да не се оставят извън внимание правилните духовни импулси на нашата епоха.
Нашето ново време е такова, каквото се е стекло.
Какво в него е станало главен, определящ тон? Какво влияние преобладава в това наше ново време? Какво се изля, бих казал, в цялото човечество? В основни линии само това, което израсна от грубия естественонаучен мироглед. Но този груб естественонаучен мироглед обхваща само мъртвото, а не живото, никога не обхваща живото.
към текста >>
Какво влияние преобладава в това наше ново
време
?
Казвам всичко това, за да посоча, че сега живеем в много важен период от време, и че е крайно необходимо да приемаме по-сериозно ставащото в този период от време, отколкото го прави по-голямата част от съвременното човечество. Говорих вече, колко изключително важно е да не се оставят извън внимание правилните духовни импулси на нашата епоха. Нашето ново време е такова, каквото се е стекло. Какво в него е станало главен, определящ тон?
Какво влияние преобладава в това наше ново време?
Какво се изля, бих казал, в цялото човечество? В основни линии само това, което израсна от грубия естественонаучен мироглед. Но този груб естественонаучен мироглед обхваща само мъртвото, а не живото, никога не обхваща живото. А именно изучаването на живото би имало значението, което е крайно необходимо за нашия естественонаучен век. Но дълбоката връзка на всички тези факти с всеобемащите мирови събития съвсем не искат да я виждат.
към текста >>
В най-новото
време
развитието е вървяло така, че в това, което се е смятало за наука, са се образували понятия, годни за разбирането на външната мъртва природа.
В най-новото време развитието е вървяло така, че в това, което се е смятало за наука, са се образували понятия, годни за разбирането на външната мъртва природа.
За обяснение на живота на хората те са съвсем непригодни. Но ние искаме да обясним живота на хората. Общопризнатата наука използва тези понятия в историята, социологията, социалната политика и така нататък. Но тук те са неизползваеми, и затова изобщо няма понятия за разбирането на обществения живот на хората; тях ги няма в съзнанието на хората – и ние стигаме до събитията, които скоро вече ще са на 4 години. Хората трябва да се научат да образуват по-плътни, по-живи понятия.
към текста >>
В наше
време
всеки работи в своята тясна област, понятията не се разширяват, не се пренасят от една област в друга, в цялата съвкупност на човешкия мироглед.
Понятията, които формира естествознанието, са изпълнени с духовност, добросъвестно и методично използваеми – но само за външната природа.
В наше време всеки работи в своята тясна област, понятията не се разширяват, не се пренасят от една област в друга, в цялата съвкупност на човешкия мироглед.
Да вземем само един пример и лесно ще разберете, какво имам предвид. Обикновеният съвременен учител по физика, говорейки за магнитната стрелка на компаса, която с единия си край винаги сочи на север, а с другия на юг, обяснява на своите ученици, че това свойство на магнитната стрелка е предизвикано от земния магнетизъм, че самата Земя също е голям магнит; и би било смешно, ако този учител по физика търсеше в самата магнитна игла силите, които насочват единия и край на север, а другия на юг. Той обяснява това със свойствата на цялата Земя, той търси причините навън в Космоса. В тази сфера на безжизненото естественонаучните понятия още са приложими, тук по този начин още може да се стигне до разбирането на отделните факти. Затова и на никой на ум не му идва да търси в самата магнитна стрелка силите, обръщащи я винаги в определената посока.
към текста >>
Обикновеният съ
време
нен учител по физика, говорейки за магнитната стрелка на компаса, която с единия си край винаги сочи на север, а с другия на юг, обяснява на своите ученици, че това свойство на магнитната стрелка е предизвикано от земния магнетизъм, че самата Земя също е голям магнит; и би било смешно, ако този учител по физика търсеше в самата магнитна игла силите, които насочват единия и край на север, а другия на юг.
Понятията, които формира естествознанието, са изпълнени с духовност, добросъвестно и методично използваеми – но само за външната природа. В наше време всеки работи в своята тясна област, понятията не се разширяват, не се пренасят от една област в друга, в цялата съвкупност на човешкия мироглед. Да вземем само един пример и лесно ще разберете, какво имам предвид.
Обикновеният съвременен учител по физика, говорейки за магнитната стрелка на компаса, която с единия си край винаги сочи на север, а с другия на юг, обяснява на своите ученици, че това свойство на магнитната стрелка е предизвикано от земния магнетизъм, че самата Земя също е голям магнит; и би било смешно, ако този учител по физика търсеше в самата магнитна игла силите, които насочват единия и край на север, а другия на юг.
Той обяснява това със свойствата на цялата Земя, той търси причините навън в Космоса. В тази сфера на безжизненото естественонаучните понятия още са приложими, тук по този начин още може да се стигне до разбирането на отделните факти. Затова и на никой на ум не му идва да търси в самата магнитна стрелка силите, обръщащи я винаги в определената посока. Насочващата сила я виждат в северния и южен магнитни полюси на Земята.
към текста >>
В предишните
време
на знанието за това не е имало такова голямо значение, тогава човек е бил по-несвободен, по-ръководен във всичко.
В предишните времена знанието за това не е имало такова голямо значение, тогава човек е бил по-несвободен, по-ръководен във всичко.
Добрите духовни сили са регулирали тези съотношения. Те установявали съзвучие между темпа на развитие на главата и темпа на развитие на останалото човешко същество. Сега започва времето, когато човек сам трябва да привежда в съзвучие тези съотношения. Затова е важно, човек правилно да си представя всичко това, той трябва да бъде осведомен за тези неща; той съгрешава пред развитието, ако не знае това. И именно в най-важните области на човешкия живот ние много съгрешаваме против законите на развитието.
към текста >>
Сега започва
време
то, когато човек сам трябва да привежда в съзвучие тези съотношения.
В предишните времена знанието за това не е имало такова голямо значение, тогава човек е бил по-несвободен, по-ръководен във всичко. Добрите духовни сили са регулирали тези съотношения. Те установявали съзвучие между темпа на развитие на главата и темпа на развитие на останалото човешко същество.
Сега започва времето, когато човек сам трябва да привежда в съзвучие тези съотношения.
Затова е важно, човек правилно да си представя всичко това, той трябва да бъде осведомен за тези неща; той съгрешава пред развитието, ако не знае това. И именно в най-важните области на човешкия живот ние много съгрешаваме против законите на развитието. От последната третина на XIX век ние затънахме в това, и спорадично то вече се проявява. Ако хората останат глухи за духовните импулси, това ще ни се отрази много тежко. Още в наши дни то се отразява в неотчитането на това, че за нормално развитие човек трябва да получава нещо, построено на разбирането на различията в темповете на развитие на главата и останалия организъм на човека.
към текста >>
Днес това се проявява, както казах, спорадично, от
време
на
време
, но то ще става все по-преобладаващо.
С това е казано изключително много. Постепенно са се изработили понятия чисто главови, които не засягат сърцето, оставят го празно и студено.
Днес това се проявява, както казах, спорадично, от време на време, но то ще става все по-преобладаващо.
Ако умеете да наблюдавате живота, сами можете да се убедите в това. С двойствеността на своята организация, като главово и сърдечно образувание, човек е предназначен в младостта си да получава не само обучение за главата. В младостта му основното внимание се отделя на обучението на главата, тъй като останалото се развива по-бавно. Ако искаме и останалият човек да се обучи както главовия, трябва да го държим в училище цял живот. Училищното образование е годно само за главата.
към текста >>
Но съ
време
нното възпитание на главата е така построено, че тази глава нищо душевно-духовно не може да даде на останалия организъм.
Ако умеете да наблюдавате живота, сами можете да се убедите в това. С двойствеността на своята организация, като главово и сърдечно образувание, човек е предназначен в младостта си да получава не само обучение за главата. В младостта му основното внимание се отделя на обучението на главата, тъй като останалото се развива по-бавно. Ако искаме и останалият човек да се обучи както главовия, трябва да го държим в училище цял живот. Училищното образование е годно само за главата.
Но съвременното възпитание на главата е така построено, че тази глава нищо душевно-духовно не може да даде на останалия организъм.
Останалият организъм в течение на целия живот на човека, отдава на главата своите унаследени сили, иначе бихме умирали на 28 години, както това съответства на организацията на главата. Но главата също трябва отново да отдаде това, което е получила. Обаче съвременното обучение не създава тези възможности, в това можете да се убедите, ако си зададете въпроса: нима съвременните хора, получили училищно образование, в по-късния живот си спомнят нещо, извън това, което е събуждало емоциите им? – Най-често те не само си спомнят само това, което е събуждало емоциите им, но те са доволни, ако бързичко могат да забравят всичко. Това означава, че останалият организъм само съзерцава обучението на главата.
към текста >>
Обаче съ
време
нното обучение не създава тези възможности, в това можете да се убедите, ако си зададете въпроса: нима съ
време
нните хора, получили училищно образование, в по-късния живот си спомнят нещо, извън това, което е събуждало емоциите им?
Ако искаме и останалият човек да се обучи както главовия, трябва да го държим в училище цял живот. Училищното образование е годно само за главата. Но съвременното възпитание на главата е така построено, че тази глава нищо душевно-духовно не може да даде на останалия организъм. Останалият организъм в течение на целия живот на човека, отдава на главата своите унаследени сили, иначе бихме умирали на 28 години, както това съответства на организацията на главата. Но главата също трябва отново да отдаде това, което е получила.
Обаче съвременното обучение не създава тези възможности, в това можете да се убедите, ако си зададете въпроса: нима съвременните хора, получили училищно образование, в по-късния живот си спомнят нещо, извън това, което е събуждало емоциите им?
– Най-често те не само си спомнят само това, което е събуждало емоциите им, но те са доволни, ако бързичко могат да забравят всичко. Това означава, че останалият организъм само съзерцава обучението на главата. Ако той, като жизнена есенция, получаваше от главата това, което му е необходимо, тогава не само би си спомнял с паметта, но и душевно ще поглежда назад към казаното от учителите като на блаженство, към което в по-късния живот ежечасно и с искрено удоволствие ще се връща в спомените, с вътрешно удовлетворение, с привързаност, в което отново и отново да се потапя, като в извор за подмладяване. Тя би била източник на живот, ако в нея бяха силите, образуващи не само главата, а и сърцето. Тогава от детството си, от времето на училището, човек в течение на целия си живот би имал действителни сили за останалия, бавно развиващ се организъм.
към текста >>
Тогава от детството си, от
време
то на училището, човек в течение на целия си живот би имал действителни сили за останалия, бавно развиващ се организъм.
Обаче съвременното обучение не създава тези възможности, в това можете да се убедите, ако си зададете въпроса: нима съвременните хора, получили училищно образование, в по-късния живот си спомнят нещо, извън това, което е събуждало емоциите им? – Най-често те не само си спомнят само това, което е събуждало емоциите им, но те са доволни, ако бързичко могат да забравят всичко. Това означава, че останалият организъм само съзерцава обучението на главата. Ако той, като жизнена есенция, получаваше от главата това, което му е необходимо, тогава не само би си спомнял с паметта, но и душевно ще поглежда назад към казаното от учителите като на блаженство, към което в по-късния живот ежечасно и с искрено удоволствие ще се връща в спомените, с вътрешно удовлетворение, с привързаност, в което отново и отново да се потапя, като в извор за подмладяване. Тя би била източник на живот, ако в нея бяха силите, образуващи не само главата, а и сърцето.
Тогава от детството си, от времето на училището, човек в течение на целия си живот би имал действителни сили за останалия, бавно развиващ се организъм.
Би имал... Днес това едва започва, работата ще става все по-лоша и по-лоша. Хората рано ще остаряват, тъй като те предимно умозрително ще се обръщат само с паметта към това, което е пригодно само за главата, и което поради това има значение само до 28 години. После, това към което е принудена да се обръща паметта, остава непригодно; и човек старее. Той рано става душевно-духовно стар, тъй като силите на развитие на главата не са приспособени да се преливат в четири пъти по-бавно вървящото развитие на сърдечния организъм.
към текста >>
Естествознанието въздейства върху цялото съ
време
нно образование, върху цялото съ
време
нно човешко развитие.
Да се вникне в тези неща, значи да се оживи това, което при нашите естествоизпитатели, а следователно и в широки кръгове, представлява мъртви понятия. Не изпускайте от внимание и голямото социално значение на това, което се каза! Не мислете, че то се отнася само до тясната сфера на естествознанието. Това не е вярно.
Естествознанието въздейства върху цялото съвременно образование, върху цялото съвременно човешко развитие.
Тези естественонаучни понятия се разпространяват чак до неделния вестник. И даже този, който черпи своите мисли само от неделния вестник, черпи от него това, което гаси вярата в него, действителната, истинска вяра, която той днес лицемерно носи в своята църква; даже днес той е заразен от естествознанието, което в наши дни може да предложи само мъртвото, макар това мъртво да може да бъде разгледано по най-духовен начин. Тези неща трябва ясно да се доведат до съзнанието.
към текста >>
Твърде много неща в наше
време
се приемат несериозно!
И така, виждате, че антропософски ориентираната духовна наука истински е предназначена не за удовлетворяване на субективните стремежи към познание, а тя дълбоко се врязва в целия ход на развитие на нашата епоха. И отново, – това проникване в развитието на епохата е тясно свързано в нашето съзнание, израснало в Антропософията, с познанието за това, което от 1841 година до 1879 година и до 1917 година е ставало в развитието на човечеството, свръхсетивно и сетивно, в надфизическия план и на физически план. Тези неща трябва да бъдат разбрани най-сериозно.
Твърде много неща в наше време се приемат несериозно!
В това и трябва да се състои оздравяването на човечеството, за да стъпим отново на живи възприятия, понятия и чувства, отнасящи се до развитието на мирозданието. Обмислете това!
към текста >>
Проблемите на естествознанието са популяризирани, със средствата на новото
време
, естественонаучните понятия са популяризирани и представени максимално нагледно.
Ако погледнем последните десетилетия – какво направи водещата част на човечеството, с изключение на отделни личности, с въпросите на мирозданието?
Проблемите на естествознанието са популяризирани, със средствата на новото време, естественонаучните понятия са популяризирани и представени максимално нагледно.
Ако някъде се обяви, че определени съобщения на естествознанието ще бъдат илюстрирани със снимки, това се превръща в сензация и предизвиква голям интерес. Какво, собствено, направи за новото време тази водеща прослойка на човешкото общество с въпросите за мирогледа? Жив интерес предизвикаха разказите за пътешествията до Северния полюс, за изследването на Бразилия, и този интерес не подлежи на осъждане. Ако някой разказва за тайните на зараждането на яйцата на майския бръмбар, като образовани хора от новото време, се чувстваме задължени да посещаваме подобни лекции, макар и след 5 минути да изпадаме в дрямка, – ако лекциите не са придружени с пробуждащи илюстрации. Но къде днес виждаме стремеж да се издигне идеята /мисълта/ на човека до мирогледно ниво, до това къде той се намира?
към текста >>
Какво, собствено, направи за новото
време
тази водеща прослойка на човешкото общество с въпросите за мирогледа?
Ако погледнем последните десетилетия – какво направи водещата част на човечеството, с изключение на отделни личности, с въпросите на мирозданието? Проблемите на естествознанието са популяризирани, със средствата на новото време, естественонаучните понятия са популяризирани и представени максимално нагледно. Ако някъде се обяви, че определени съобщения на естествознанието ще бъдат илюстрирани със снимки, това се превръща в сензация и предизвиква голям интерес.
Какво, собствено, направи за новото време тази водеща прослойка на човешкото общество с въпросите за мирогледа?
Жив интерес предизвикаха разказите за пътешествията до Северния полюс, за изследването на Бразилия, и този интерес не подлежи на осъждане. Ако някой разказва за тайните на зараждането на яйцата на майския бръмбар, като образовани хора от новото време, се чувстваме задължени да посещаваме подобни лекции, макар и след 5 минути да изпадаме в дрямка, – ако лекциите не са придружени с пробуждащи илюстрации. Но къде днес виждаме стремеж да се издигне идеята /мисълта/ на човека до мирогледно ниво, до това къде той се намира? Това е много характерно и всеки днес е принуден да се замисли над него. В течение на десетилетия къде виждаме най-оживени дебати по въпроси на мирогледа, най-жив интерес към идейните въпроси?
към текста >>
Ако някой разказва за тайните на зараждането на яйцата на майския бръмбар, като образовани хора от новото
време
, се чувстваме задължени да посещаваме подобни лекции, макар и след 5 минути да изпадаме в дрямка, – ако лекциите не са придружени с пробуждащи илюстрации.
Ако погледнем последните десетилетия – какво направи водещата част на човечеството, с изключение на отделни личности, с въпросите на мирозданието? Проблемите на естествознанието са популяризирани, със средствата на новото време, естественонаучните понятия са популяризирани и представени максимално нагледно. Ако някъде се обяви, че определени съобщения на естествознанието ще бъдат илюстрирани със снимки, това се превръща в сензация и предизвиква голям интерес. Какво, собствено, направи за новото време тази водеща прослойка на човешкото общество с въпросите за мирогледа? Жив интерес предизвикаха разказите за пътешествията до Северния полюс, за изследването на Бразилия, и този интерес не подлежи на осъждане.
Ако някой разказва за тайните на зараждането на яйцата на майския бръмбар, като образовани хора от новото време, се чувстваме задължени да посещаваме подобни лекции, макар и след 5 минути да изпадаме в дрямка, – ако лекциите не са придружени с пробуждащи илюстрации.
Но къде днес виждаме стремеж да се издигне идеята /мисълта/ на човека до мирогледно ниво, до това къде той се намира? Това е много характерно и всеки днес е принуден да се замисли над него. В течение на десетилетия къде виждаме най-оживени дебати по въпроси на мирогледа, най-жив интерес към идейните въпроси? Да, на събранията на социалдемократите. Там са формирали мироглед.
към текста >>
По същество, в нашето ново
време
мирогледни въпроси се разработваха само там, където живееха в понятията, взети от света на машините.
Хора, приковани за машините, които от сутрин до вечер нямат работа с нищо друго, освен с машини, и които, когато вечер се откъснат от машините, отново имат работа с обществена организация, представляваща отражение на машините, тези хора и света си представят като огромна машина. При тях се е изработил мироглед, в който няма място за нищо индивидуално, където всичко е стегнато в менгемето на представите за мъртвото. Има една добра, истинна поговорка: смъртта прави всички равни; – но може да се каже и така: мироглед, опиращ се само на машинното, на мъртвото, също изравнява всичко, погасява всичко индивидуално, всичко живо. С мироглед, който черпи своя образец от машината, би било погасено всичко индивидуално, всичко живо. Това не беше опасно докато му се отдаваха като насън, сякаш сънувайки, отклонявайки всички мирогледни въпроси, и докато постепенно не изгубиха окончателно връзка с всички импулси, които биха могли да пронижат с ясно съзнание живота на човешкото общество, живота на възпитанието.
По същество, в нашето ново време мирогледни въпроси се разработваха само там, където живееха в понятията, взети от света на машините.
И науката в наши дни дава само такива понятия. Ако вземете книгата на Теодор Циен, която представлява образец на съвременна научна книга /бележка 97/, и прочетете заключителната глава, ще видите, че и той принадлежи към тези, които смятат, че науката не може да изработи естетически понятия, морални и естетически, но след това изказва мнение, че всичко, което не изхожда от естествознанието, е само глупава измислица. Между редовете се отхвърля всичко, което не е дадено от естествознанието. В заключение Теодор Циен милостиво казва: понятията за свобода, етика, морал и така нататък, трябва да бъдат почерпени от други източници. Истинската наука трябва да отхвърли понятието за отговорност.
към текста >>
Ако вземете книгата на Теодор Циен, която представлява образец на съ
време
нна научна книга /бележка 97/, и прочетете заключителната глава, ще видите, че и той принадлежи към тези, които смятат, че науката не може да изработи естетически понятия, морални и естетически, но след това изказва мнение, че всичко, което не изхожда от естествознанието, е само глупава измислица.
Има една добра, истинна поговорка: смъртта прави всички равни; – но може да се каже и така: мироглед, опиращ се само на машинното, на мъртвото, също изравнява всичко, погасява всичко индивидуално, всичко живо. С мироглед, който черпи своя образец от машината, би било погасено всичко индивидуално, всичко живо. Това не беше опасно докато му се отдаваха като насън, сякаш сънувайки, отклонявайки всички мирогледни въпроси, и докато постепенно не изгубиха окончателно връзка с всички импулси, които биха могли да пронижат с ясно съзнание живота на човешкото общество, живота на възпитанието. По същество, в нашето ново време мирогледни въпроси се разработваха само там, където живееха в понятията, взети от света на машините. И науката в наши дни дава само такива понятия.
Ако вземете книгата на Теодор Циен, която представлява образец на съвременна научна книга /бележка 97/, и прочетете заключителната глава, ще видите, че и той принадлежи към тези, които смятат, че науката не може да изработи естетически понятия, морални и естетически, но след това изказва мнение, че всичко, което не изхожда от естествознанието, е само глупава измислица.
Между редовете се отхвърля всичко, което не е дадено от естествознанието. В заключение Теодор Циен милостиво казва: понятията за свобода, етика, морал и така нататък, трябва да бъдат почерпени от други източници. Истинската наука трябва да отхвърли понятието за отговорност. Човек толкова малко може да е отговорен за себе си, колкото цветето, ако не е красиво. Това е абсолютно логично, ако се стои на тесните позиции на голото естествознание, ако се използват само понятията за мъртвото.
към текста >>
Днес има произведения – възможно е вече да съм споменавал тук за това, в които от позицията на истинската съ
време
нна наука се обсъжда проблема за Христос Исус.
Днес има произведения – възможно е вече да съм споменавал тук за това, в които от позицията на истинската съвременна наука се обсъжда проблема за Христос Исус.
Много интересни книги, защото те процедират безкомпромисно. Преди всичко една датска книга /бележка 98/. Има и други, които последователно изговарят това, което съвременният психолог, съвременният психиатър, мислещ съвременно естественонаучно, би трябвало да мисли за Христос Исус. Какво представлява тогава Христос Исус? Епилептик, патологична личност, болезнена натура.
към текста >>
Има и други, които последователно изговарят това, което съ
време
нният психолог, съ
време
нният психиатър, мислещ съ
време
нно естественонаучно, би трябвало да мисли за Христос Исус.
Днес има произведения – възможно е вече да съм споменавал тук за това, в които от позицията на истинската съвременна наука се обсъжда проблема за Христос Исус. Много интересни книги, защото те процедират безкомпромисно. Преди всичко една датска книга /бележка 98/.
Има и други, които последователно изговарят това, което съвременният психолог, съвременният психиатър, мислещ съвременно естественонаучно, би трябвало да мисли за Христос Исус.
Какво представлява тогава Христос Исус? Епилептик, патологична личност, болезнена натура. И Евангелията така се тълкуват, че от всяка глава е ясно, че те са болезнени измислици. Всичко това, разбира се, е тъпота на ума, но да каже, че това е тъпота на ума, има основание само този, който вижда духовното. Но за тези, за които естественонаучните психология и психиатрия са авторитетни, такова разбиране за Христос, ако се изхожда от техните позиции, е правилно, тъй като то е негов последователен извод.
към текста >>
И човек, който разсъждава като съ
време
нния психиатър, е по-добър, правдив и честен, от този, който признава авторитета на съ
време
нната психиатрия и в същото
време
съди за Христос по-различно, като пасторите и свещениците, които признават съ
време
нното естествознание и правят компромиси с него.
Какво представлява тогава Христос Исус? Епилептик, патологична личност, болезнена натура. И Евангелията така се тълкуват, че от всяка глава е ясно, че те са болезнени измислици. Всичко това, разбира се, е тъпота на ума, но да каже, че това е тъпота на ума, има основание само този, който вижда духовното. Но за тези, за които естественонаучните психология и психиатрия са авторитетни, такова разбиране за Христос, ако се изхожда от техните позиции, е правилно, тъй като то е негов последователен извод.
И човек, който разсъждава като съвременния психиатър, е по-добър, правдив и честен, от този, който признава авторитета на съвременната психиатрия и в същото време съди за Христос по-различно, като пасторите и свещениците, които признават съвременното естествознание и правят компромиси с него.
към текста >>
Ако съ
време
нният психиатър не иска да разглежда Христос като епилептик и безумец – какъвто е от гледна точка на съ
време
нната психиатрия – тогава той трябва да се откаже от съ
време
нната психиатрия и да приеме духовната наука.
Лъжата действа като лъжа, колкото и да е натруфена, тъй като тя е реална сила. Днес е необходимо преди всичко да не се крием зад компромиси, а да виждаме това, което в нашите условия е необходимо да можем да виждаме.
Ако съвременният психиатър не иска да разглежда Христос като епилептик и безумец – какъвто е от гледна точка на съвременната психиатрия – тогава той трябва да се откаже от съвременната психиатрия и да приеме духовната наука.
Ако хората днес бяха способни действително да вземат позиция, точно да си представят, да охарактеризират на основата на това, което може да бъде познато, тогава ние ще сме с това, което може да притежава правилния импулс, с това, което трябва да действа по-нататък.
към текста >>
Който познава Мошковски, знае, че той в пълния смисъл на думата стои на позициите на крайния естественонаучен мироглед, чак до квантовата теория, че той заема най-екстремното крило на съ
време
нния натурализъм.
Ерудитът Мошковски в малката, написана на разговорен език книга, предприема нещо не по-малко от това, съвсем да лиши Сократ от достойнството му на философ. Заглавието "Сократ-идиот" се подразбира дословно. Няма да сгрешим, ако предположим, че тази книга ще предизвика научно разглеждане. Разбира се, днешният човек на компромиса ще каже: е, ние знаем достатъчно, за да кажем, че Сократ е велик човек, а не идиот, и тогава се появява Мошковски и казва такива неща! – Но днес трябва по съвсем друг начин да се оценяват тези неща.
Който познава Мошковски, знае, че той в пълния смисъл на думата стои на позициите на крайния естественонаучен мироглед, чак до квантовата теория, че той заема най-екстремното крило на съвременния натурализъм.
И трябва да се каже, че Мошковски е много по-честен, от тези, които също мислят, че стоят на почвата на естественонаучния мироглед, и не смятат, че трябва да признаят Сократ за глупак; смятайки Сократ за велик човек, те правят компромис.
към текста >>
Тъй като импулсите на съ
време
нността говорят много, и говорят убедително, в светлината на духовната наука може да се разбере как днес трябва да се разрешават въпросите за възпитанието и обучението.
Затова събитията са пуснати да вървят по своя ред, докато не се превърнаха в това, което се разрази през последните 3-4 години. Житейските факти трябва да бъдат познати в тяхната духовно-душевна основа, в истинските им дълбоки импулси. Трябва да бъде осъзнато това, което днес е съвсем належащо да се осъзнае: Истината и чувството за Истина трябва да проникнат в душите на хората! Тогава тези факти, осветени от чувството за Истина, озарени от светлината на това чувство за Истина, ще покажат истинското си лице. Тогава, просто защото ще се вижда истинското лице на фактите, принудително ще се стигне до духовната наука.
Тъй като импулсите на съвременността говорят много, и говорят убедително, в светлината на духовната наука може да се разбере как днес трябва да се разрешават въпросите за възпитанието и обучението.
Както за преподаването и възпитанието е важно да се знае за различието в темповете на развитие на главата и останалия, сърдечен организъм, така от духовната наука могат да бъдат казани много важни неща за социалния живот, за историята и юриспруденцията. Трябва само да се измъкнем от там, където сами се натикахме поради преобладаващата вяра в неопровержимия авторитет на естественонаучния мироглед. Това е необходимо за нашето време. Това, което естественонаучният мироглед смята за действителност, създава понятия, които никога няма да бъдат пригодни в областта на съвместния социален живот на хората. Човечеството днес живее под гнета на тази грешка.
към текста >>
Това е необходимо за нашето
време
.
Тогава тези факти, осветени от чувството за Истина, озарени от светлината на това чувство за Истина, ще покажат истинското си лице. Тогава, просто защото ще се вижда истинското лице на фактите, принудително ще се стигне до духовната наука. Тъй като импулсите на съвременността говорят много, и говорят убедително, в светлината на духовната наука може да се разбере как днес трябва да се разрешават въпросите за възпитанието и обучението. Както за преподаването и възпитанието е важно да се знае за различието в темповете на развитие на главата и останалия, сърдечен организъм, така от духовната наука могат да бъдат казани много важни неща за социалния живот, за историята и юриспруденцията. Трябва само да се измъкнем от там, където сами се натикахме поради преобладаващата вяра в неопровержимия авторитет на естественонаучния мироглед.
Това е необходимо за нашето време.
Това, което естественонаучният мироглед смята за действителност, създава понятия, които никога няма да бъдат пригодни в областта на съвместния социален живот на хората. Човечеството днес живее под гнета на тази грешка. Ако се замислите по-дълбоко, това ясно се вижда.
към текста >>
Мирогледът, който в течение на десетилетия се формираше под преобладаващото въздействие на съ
време
нното естествознание, не е свързан с корените си с изворите на истинската духовна Истина.
Важно и интересно е да се проследи именно сега формиращата се критична оценка на Запада от водещите сили на Изтока. В азиатския Изток все повече и повече укрепва мнението, че именно той трябва да вземе по-нататъшното развитие на човечеството в свои ръце, а тези виждания е толкова лесно да бъдат опровергани, ако се вземаше предвид това, което се чува от духовната наука! Но трябва да се достигне до истинското разбиране на духовната наука. Трябва да търсим в духовната наука не само нещо интересно и даващо вътрешна душевна наслада, трябва да търсим в нея това, което пронизва целия живот в целия му обем. И трябва да се разбира, че само съобщенията на духовната наука могат да дадат действителна основа за правилното разбиране на социалния, нравствения и правов живот на хората.
Мирогледът, който в течение на десетилетия се формираше под преобладаващото въздействие на съвременното естествознание, не е свързан с корените си с изворите на истинската духовна Истина.
Той е израсъл от поглед върху света, който е свойствен на хора, черпещи своите понятия от света на безжизненото и способни духовно да лишат от живот целия свят. В бъдеще, когато по-обективно ще се мисли за тези неща, когато ще изтлеят страстите, така често определящи и насочващи сега хорските разсъждения, в бъдеще – дълбоко съм убеден, че това може да бъде така – в бъдеще ще кажат: най-важната характерна черта на епохата около 1917 година беше това, че мирогледът, изграден само от главата и годен за главата, който влачеше човека към стареене, стана общоприет. Някога в бъдеще – това бъдеще, може би, е още далеч – него ще го нарекат Уилсънизъм, на името на великия "училищен" мъдрец, от когото днес голяма част от човечеството е готова да се учи на социално-политическа мъдрост. Не случайно голата школска мъдрост, лишена и от най-малката духовност, днес стана най-важната политическа тенденция именно под формата на Уилсънизма. Това е много значителен, изключително важен симптом на времето.
към текста >>
Това е много значителен, изключително важен симптом на
време
то.
Мирогледът, който в течение на десетилетия се формираше под преобладаващото въздействие на съвременното естествознание, не е свързан с корените си с изворите на истинската духовна Истина. Той е израсъл от поглед върху света, който е свойствен на хора, черпещи своите понятия от света на безжизненото и способни духовно да лишат от живот целия свят. В бъдеще, когато по-обективно ще се мисли за тези неща, когато ще изтлеят страстите, така често определящи и насочващи сега хорските разсъждения, в бъдеще – дълбоко съм убеден, че това може да бъде така – в бъдеще ще кажат: най-важната характерна черта на епохата около 1917 година беше това, че мирогледът, изграден само от главата и годен за главата, който влачеше човека към стареене, стана общоприет. Някога в бъдеще – това бъдеще, може би, е още далеч – него ще го нарекат Уилсънизъм, на името на великия "училищен" мъдрец, от когото днес голяма част от човечеството е готова да се учи на социално-политическа мъдрост. Не случайно голата школска мъдрост, лишена и от най-малката духовност, днес стана най-важната политическа тенденция именно под формата на Уилсънизма.
Това е много значителен, изключително важен симптом на времето.
Сега още е невъзможно да се говори за тези неща с истинската дълбочина и широчина на обхвата. Но от дадените днес насоки ще разберете, колко важно е, собствено, да се опитате да вникнете в тези неща, колко безкрайно важно е да се вниква в тях не чрез афекти и емоции, а чрез познаването им.
към текста >>
Възможно е вече да съм казвал тук това, но ще го кажа пак, защото е важно: сега в Средна Европа не е трудно да се изричат такива съждения за Уилсън, като току що казаното, но мога да посоча, че в цикъла, изнесен години преди съ
време
нните събития, когато целият свят, включително и Средна Европа се възхищаваха на Уилсън, на него му беше дадена същата оценка, която беше дадена тук днес /бележка 100/.
Възможно е вече да съм казвал тук това, но ще го кажа пак, защото е важно: сега в Средна Европа не е трудно да се изричат такива съждения за Уилсън, като току що казаното, но мога да посоча, че в цикъла, изнесен години преди съвременните събития, когато целият свят, включително и Средна Европа се възхищаваха на Уилсън, на него му беше дадена същата оценка, която беше дадена тук днес /бележка 100/.
Антропософията черпи оценките на импулсите, действащи в наше време и въвеждащи хората в заблуди, от доста по-дълбоки източници, и в сферата на Антропософията нашите приятели имат възможност да видят, как дълго преди външната им проява, нещата могат да се видят в истинската им светлина, и как отново и отново тук се дава правилното им осветляване и разбиране. Дано в бъдеще тези неща намерят по-голямо разбиране, отколкото е било в миналото! И ето какво особено искам да вложа във вашите сърца: това, което се дава в антропософските изследвания, трябва да намира значително по-добро разбиране, отколкото е срещало досега. То може много по-дълбоко да прониква в сърцата и душите на хората и да събужда по-интензивен живот. Нека това стане!
към текста >>
НАГОРЕ