Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
13
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
Намерени са
28995
резултата от
1815
текста в
29
страници с корен от думите : '
Любов към Бога / Люби Бога
'.
На страница
13
:
1000
резултата в
52
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо спокойно можем да обобщим: отправим ли поглед
към
миналите епохи от еволюцията на човечеството, ние откриваме тук или там определени личности, чиито външни биографии показват значително сходство.
Но те имат също и една друга задача: да наблюдават външното човечество и евентуално появата на онази личност, която може да бъде насочвана по такъв начин, че да приеме в себе си слизащия от небето Бог. И когато слизащото от небето духовно Същество е от особено висш порядък, тогава съответната личност трябва да бъде подхваната и ръководена още от най-ранното й детство, за да се превърне един ден в негов подобаващ храм. Да, тези неща са напълно възможни, само че хората не ги забелязват. Едва след време, когато някой започне да описва живота на такива хора, излизат наяве известни закономерности, които са останали скрити до този момент. И когато бъдат съпоставени, дори откъм външната им страна, те показват голяма близост.
Ето защо спокойно можем да обобщим: отправим ли поглед към миналите епохи от еволюцията на човечеството, ние откриваме тук или там определени личности, чиито външни биографии показват значително сходство.
Това никой не може да отрече.
към текста >>
Имаше например посветени, на които беше добре известно през какви изпитания трябва да мине едно човешко същество, за да се извиси до
Бога
и да го приеме по достоен начин в себе си; имаше и такива, които знаеха как би се проявил Богът в един или друг човек, показващ белезите на гениалност.
Обаче далеч не всички окултни ученици бяха посветени в основните тайни. Съществуваха различни степени на посвещение.
Имаше например посветени, на които беше добре известно през какви изпитания трябва да мине едно човешко същество, за да се извиси до Бога и да го приеме по достоен начин в себе си; имаше и такива, които знаеха как би се проявил Богът в един или друг човек, показващ белезите на гениалност.
Защото нашите съвременници не виждат дори и това, че проявите на гениалността са извънредно сходни у различните хора. Естествено, днешните биографи не черпят от духовните източници на познание. Защото ако геният на Гьоте би бил описан от духовна гледна точка, щяха да изпъкнат забележителни прилики с гения на Данте, Омир или Есхил.
към текста >>
Обаче всеки от тях, така да се каже, е принуден да се придържа
към
своята гледна точка; понеже тъкмо благодарение на нея той е постигнал онзи ясно-виждащ поглед, който по начало му позволява да се произнесе за сложната същност на Христовото Събитие.
И така, комплицираната същност на Христос Исус е разгледана от четири различни страни. Слизането на Христос в Исус от Назарет е описано и от четиримата евангелисти.
Обаче всеки от тях, така да се каже, е принуден да се придържа към своята гледна точка; понеже тъкмо благодарение на нея той е постигнал онзи ясно-виждащ поглед, който по начало му позволява да се произнесе за сложната същност на Христовото Събитие.
Нека още веднъж да спрем вниманието си върху тези важни подробности.
към текста >>
От своя страна евангелистът Марко веднага насочва погледа си
към
слизащия от небето Слънчев Дух.
От своя страна евангелистът Марко веднага насочва погледа си към слизащия от небето Слънчев Дух.
Той не се интересува от земната човешка личност; за него всичко онова, което имаше формата на човешко физическо тяло, представлява само едно средство, за да бъдат описани величествените действия на Слънчевия Дух. Ето защо той насочва своето внимание главно към онези факти, по които можем да съдим за макрокосмическите сили на Слънчевия Дух. Макар и на пръв поглед описанията на Матей и Марко да си приличат, техните гледни точки са съвсем различни. Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно към развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни въздействия. Напротив, другият евангелист, Марко, ако мога така да се изразя, прибягва само формално до видимия, физически Исус, главно за да покаже в какво се изразяват действията на Слънчевия Дух, упражнявани върху нашата Земя.
към текста >>
Ето защо той насочва своето внимание главно
към
онези факти, по които можем да съдим за макрокосмическите сили на Слънчевия Дух.
От своя страна евангелистът Марко веднага насочва погледа си към слизащия от небето Слънчев Дух. Той не се интересува от земната човешка личност; за него всичко онова, което имаше формата на човешко физическо тяло, представлява само едно средство, за да бъдат описани величествените действия на Слънчевия Дух.
Ето защо той насочва своето внимание главно към онези факти, по които можем да съдим за макрокосмическите сили на Слънчевия Дух.
Макар и на пръв поглед описанията на Матей и Марко да си приличат, техните гледни точки са съвсем различни. Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно към развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни въздействия. Напротив, другият евангелист, Марко, ако мога така да се изразя, прибягва само формално до видимия, физически Исус, главно за да покаже в какво се изразяват действията на Слънчевия Дух, упражнявани върху нашата Земя. И двамата евангелисти описват събитията до най-малките подробности. Да, ако искате действително да вникнете до най-малките подробности на четирите Евангелия, не забравяйте, че всеки евангелист непрекъснато насочва своя поглед към една основна тема, която се съдържа още в самото начало на неговото Евангелие.
към текста >>
Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно
към
развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни въздействия.
От своя страна евангелистът Марко веднага насочва погледа си към слизащия от небето Слънчев Дух. Той не се интересува от земната човешка личност; за него всичко онова, което имаше формата на човешко физическо тяло, представлява само едно средство, за да бъдат описани величествените действия на Слънчевия Дух. Ето защо той насочва своето внимание главно към онези факти, по които можем да съдим за макрокосмическите сили на Слънчевия Дух. Макар и на пръв поглед описанията на Матей и Марко да си приличат, техните гледни точки са съвсем различни.
Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно към развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни въздействия.
Напротив, другият евангелист, Марко, ако мога така да се изразя, прибягва само формално до видимия, физически Исус, главно за да покаже в какво се изразяват действията на Слънчевия Дух, упражнявани върху нашата Земя. И двамата евангелисти описват събитията до най-малките подробности. Да, ако искате действително да вникнете до най-малките подробности на четирите Евангелия, не забравяйте, че всеки евангелист непрекъснато насочва своя поглед към една основна тема, която се съдържа още в самото начало на неговото Евангелие.
към текста >>
Да, ако искате действително да вникнете до най-малките подробности на четирите Евангелия, не забравяйте, че всеки евангелист непрекъснато насочва своя поглед
към
една основна тема, която се съдържа още в самото начало на неговото Евангелие.
Ето защо той насочва своето внимание главно към онези факти, по които можем да съдим за макрокосмическите сили на Слънчевия Дух. Макар и на пръв поглед описанията на Матей и Марко да си приличат, техните гледни точки са съвсем различни. Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно към развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни въздействия. Напротив, другият евангелист, Марко, ако мога така да се изразя, прибягва само формално до видимия, физически Исус, главно за да покаже в какво се изразяват действията на Слънчевия Дух, упражнявани върху нашата Земя. И двамата евангелисти описват събитията до най-малките подробности.
Да, ако искате действително да вникнете до най-малките подробности на четирите Евангелия, не забравяйте, че всеки евангелист непрекъснато насочва своя поглед към една основна тема, която се съдържа още в самото начало на неговото Евангелие.
към текста >>
Ето защо от самото начало Лука отправя своя поглед
към
състрадателната душа на Христос Исус, понеже той носеше в себе си тъкмо това астрално тяло.
От гледна точка на евангелиста Лука, най-важното е да проследи развитието на астралното тяло и Аза, или по-точно: носителя на Аза; с други думи, най-вече изживяванията на астралното тяло, носителя на усещанията и чувствата. Обаче астралното тяло е също и източник на творческите способности; от него бликат всяко състрадание, всяка милост. И Христос Исус можа да се прояви като едно състрадателно същество, именно защото притежаваше астралното тяло на Натановия Исус.
Ето защо от самото начало Лука отправя своя поглед към състрадателната душа на Христос Исус, понеже той носеше в себе си тъкмо това астрално тяло.
към текста >>
А накрая евангелистът Йоан отправя своя поглед
към
факта, че чрез Исус, на Земята слиза най-висшата макрокосмическа сила: самият Слънчев Дух.
А накрая евангелистът Йоан отправя своя поглед към факта, че чрез Исус, на Земята слиза най-висшата макрокосмическа сила: самият Слънчев Дух.
Йоан се интересува не толкова от физическото тяло; той отправя поглед към най-висшата макрокосмическа сила, към чистия Слънчев Логос. За него физическият Исус е само едно средство, чрез което той проследява как Слънчевият Логос навлиза в човечеството. И посоката, към която първоначално е насочен неговият поглед, остава неизменна.
към текста >>
Йоан се интересува не толкова от физическото тяло; той отправя поглед
към
най-висшата макрокосмическа сила,
към
чистия Слънчев Логос.
А накрая евангелистът Йоан отправя своя поглед към факта, че чрез Исус, на Земята слиза най-висшата макрокосмическа сила: самият Слънчев Дух.
Йоан се интересува не толкова от физическото тяло; той отправя поглед към най-висшата макрокосмическа сила, към чистия Слънчев Логос.
За него физическият Исус е само едно средство, чрез което той проследява как Слънчевият Логос навлиза в човечеството. И посоката, към която първоначално е насочен неговият поглед, остава неизменна.
към текста >>
И посоката,
към
която първоначално е насочен неговият поглед, остава неизменна.
А накрая евангелистът Йоан отправя своя поглед към факта, че чрез Исус, на Земята слиза най-висшата макрокосмическа сила: самият Слънчев Дух. Йоан се интересува не толкова от физическото тяло; той отправя поглед към най-висшата макрокосмическа сила, към чистия Слънчев Логос. За него физическият Исус е само едно средство, чрез което той проследява как Слънчевият Логос навлиза в човечеството.
И посоката, към която първоначално е насочен неговият поглед, остава неизменна.
към текста >>
А тези космически процеси са само външният израз на безкрайно сложните взаимодействия, в които влизат цяла плеяда от божествени Същества, така че когато отправим поглед
към
нашето физическо тяло, ние трябва да заявим: Да, това тяло е наистина един храм, подготвен за нас от Боговете, от онези Богове, които са по стигнали власт над твърдата физическа материя.
Нека още веднъж да повторим: В спящо състояние, ние обгръщаме с поглед нашите външни обвивки, нашето физическо и етерно тяло. В тези две съставни части живеят всички онези сили, които идват от божествено-духовните същества, чиято задача от милиони години е да изградят храма на физическото тяло. Ние живеем в този храм от началото на Лемурийската епоха и оттогава насам непрекъснато го рушим, непрекъснато го разваляме. Обаче в неговия чист и първичен вид, ние имаме този храм благодарение на грандиозните космически процеси, разиграли се последователно на Стария Сатурн, на Старото Слънце и на Старата Луна.
А тези космически процеси са само външният израз на безкрайно сложните взаимодействия, в които влизат цяла плеяда от божествени Същества, така че когато отправим поглед към нашето физическо тяло, ние трябва да заявим: Да, това тяло е наистина един храм, подготвен за нас от Боговете, от онези Богове, които са по стигнали власт над твърдата физическа материя.
към текста >>
Той непрекъснато отправя поглед
към
това, което представлява особен интерес за него,
към
това, което от самото начало е взел за своя отправна точка.
Авторът на Матеевото Евангелие трябваше да поддържа основната насока, избрана още от самото начало, а именно физическото тяло на Христос Исус. Обаче материалното физическо тяло вече просто не съществуваше, понеже в дванадесетата година на Соломоновия Исус то беше напуснато от индивидуалността на Заратустра. Обаче божествените сили на Заратустра бяха пренесени във физическото тяло на Натановия Исус. Ето защо това физическо тяло на Исус от Назарет беше толкова съвършено:защото той протъка своето ново тяло със силите, които сам донесе от тялото на Соломоновия Исус. А сега нека да си припомним как евангелистът Матей обгръща със своя поглед умиращия на кръста Исус.
Той непрекъснато отправя поглед към това, което представлява особен интерес за него, към това, което от самото начало е взел за своя отправна точка.
Ето, сега духовните сили напускат физическото тяло, а заедно с него и всичко онова, което беше вложено там като една по-висша, божествена природа. Евангелистът Матей насочва своя поглед точно върху този момент, когато божествените сили на Христос Исус напускат неговата физическа природа. В древните Мистерии имаше обръщения, които прозвучаваха винаги, когато духовната природа на човека напускаше физическото тяло, изоставяше го, за да прогледне в духовния свят: „Боже мой, Боже мой, как ти ме прослави! " но сега той ги променя и поглеждайки физическото тяло, казва: „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави? " (Матей 27, 46).
към текста >>
Ето защо той не се обръща
към
нас със същите думи.
Описвайки смъртта на Христос Исус, евангелистът Лука отново проследява това, което от самото начало е взел за своя отправна точка: астралното тяло и носителя на Аза.
Ето защо той не се обръща към нас със същите думи.
Той насочва своето внимание главно към онези факти, които имат връзка с астралното тяло, а в този миг то е обзето от най-висш порив на любов и състрадание. И той прошепва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят" (Лука 23, 34). Ето как звучат човешките думи, преизпълнени с една небесна любов; те идват не от другаде, а единствено от астралното тяло, което Лука проследява още от самото начало на своето Евангелие. Смирение и преданост и то в най-висшата им форма: ето какво бликва от това астрално тяло, което Лука следи от началото до края. Ето защо и последните му думи са: „Отче, в твоите ръце предавам духа си" (Лука 23, 46).
към текста >>
Той насочва своето внимание главно
към
онези факти, които имат връзка с астралното тяло, а в този миг то е обзето от най-висш порив на
любов
и състрадание.
Описвайки смъртта на Христос Исус, евангелистът Лука отново проследява това, което от самото начало е взел за своя отправна точка: астралното тяло и носителя на Аза. Ето защо той не се обръща към нас със същите думи.
Той насочва своето внимание главно към онези факти, които имат връзка с астралното тяло, а в този миг то е обзето от най-висш порив на любов и състрадание.
И той прошепва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят" (Лука 23, 34). Ето как звучат човешките думи, преизпълнени с една небесна любов; те идват не от другаде, а единствено от астралното тяло, което Лука проследява още от самото начало на своето Евангелие. Смирение и преданост и то в най-висшата им форма: ето какво бликва от това астрално тяло, което Лука следи от началото до края. Ето защо и последните му думи са: „Отче, в твоите ръце предавам духа си" (Лука 23, 46). А Йоан описва това, което макар и да е вложено в Земята, трябва да бъде осъществено именно от човека: Земният порядък, който се намира в Слънчевото Слово.
към текста >>
Ето как звучат човешките думи, преизпълнени с една небесна
любов
; те идват не от другаде, а единствено от астралното тяло, което Лука проследява още от самото начало на своето Евангелие.
Описвайки смъртта на Христос Исус, евангелистът Лука отново проследява това, което от самото начало е взел за своя отправна точка: астралното тяло и носителя на Аза. Ето защо той не се обръща към нас със същите думи. Той насочва своето внимание главно към онези факти, които имат връзка с астралното тяло, а в този миг то е обзето от най-висш порив на любов и състрадание. И той прошепва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят" (Лука 23, 34).
Ето как звучат човешките думи, преизпълнени с една небесна любов; те идват не от другаде, а единствено от астралното тяло, което Лука проследява още от самото начало на своето Евангелие.
Смирение и преданост и то в най-висшата им форма: ето какво бликва от това астрално тяло, което Лука следи от началото до края. Ето защо и последните му думи са: „Отче, в твоите ръце предавам духа си" (Лука 23, 46). А Йоан описва това, което макар и да е вложено в Земята, трябва да бъде осъществено именно от човека: Земният порядък, който се намира в Слънчевото Слово. Ето защо той насочва своето внимание главно върху това, което се извършва от кръста на Голгота като една сила, внасяща ред. Той ни описва как в този момент Христос основава едно по-висше братство, отколкото е това, което се опира на кръвното родство.
към текста >>
Обаче това, което чрез
любов
та може да свърже една душа с друга, то ще тържествува единствено поради саможертвата на Христос Исус.
А Йоан описва това, което макар и да е вложено в Земята, трябва да бъде осъществено именно от човека: Земният порядък, който се намира в Слънчевото Слово. Ето защо той насочва своето внимание главно върху това, което се извършва от кръста на Голгота като една сила, внасяща ред. Той ни описва как в този момент Христос основава едно по-висше братство, отколкото е това, което се опира на кръвното родство. Предишните форми на братство се изграждаха според кръвното родство. Мария е майката, и детето е нейна кръвна рожба.
Обаче това, което чрез любовта може да свърже една душа с друга, то ще тържествува единствено поради саможертвата на Христос Исус.
На ученика, когото Той „любеше", Христос посочва не кръвната майка, а в един изцяло духовен смисъл той му посочва своята собствена майка. Ето колко обновяващо прозвучава от кръста това, което човечеството отдавна беше изгубило: „Жено, ето сина ти" и „Ето майка ти" (Йоан 19, 26-27). Да, организиращият принцип на новите общности вече под формата на онзи жизнен етер, който внася порядък в живота се влива в тялото на Земята чрез Христовото дело.
към текста >>
Обаче всеки евангелист говори от онази гледна точка, която е възприел от самото начало, понеже всеки от тях счита за правилно да насочи своя ясновиждащ поглед
към
онова, за което беше подготвен; останалото може да бъде пропуснато.
И така, ние сме изправени пред един факт, пред т.нар. от нас Христово Събитие, което е в основата на четирите Евангелия.
Обаче всеки евангелист говори от онази гледна точка, която е възприел от самото начало, понеже всеки от тях счита за правилно да насочи своя ясновиждащ поглед към онова, за което беше подготвен; останалото може да бъде пропуснато.
Ето защо ние следва да сме наясно: Необозримото Христово Събитие застава пред нас напълно обективно и то не носи следи от противоречие, въпреки че е описано от четири различни гледни точки; напротив, ние вникваме истински в него тъкмо чрез обобщаването на различните гледни точки. И сега ние намираме за напълно естествено, че забележителните думи на Петър, върху които се спряхме вчера, се намират единствено в Евангелието на Матей, а не и в другите Евангелия. Евангелистът Марко описва Христос като една Слънчева сила, като универсална космическа сила, която прониква по един съвсем непосредствен начин в нашата планета. Следователно, Марко описва могъщите първични въздействия на Слънчевата аура. Докато Евангелието на Лука, описвайки вътрешния свят на Христос Исус, се спира главно на астралното тяло, т.е.
към текста >>
Съзнателна Душа, която се отваря, образно казано, като цвете,
към
което се спуска Христовият Принцип.
Вчера посочихме как човекът се развива в посока отдолу нагоре, как той израства до т.нар.
Съзнателна Душа, която се отваря, образно казано, като цвете, към което се спуска Христовият Принцип.
Да, тези пет съставни части на човешкото същество етерното тяло, астралното тяло, Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа се развиват през петте културни епохи, така да се каже, отдолу нагоре. И човекът може да си послужи с тях, като непрекъснато ги развива, така че те да постигнат онова вътрешно съдържание, което ще им позволи, след като времето е дошло, да бъдат изцяло проникнати от Христовия Импулс. Човечеството наистина може да се издигне до онази степен, при която в далечното бъдеще всички хора ще бъдат свързани с Христос. Обаче за тази цел те трябва да изградят споменатите пет съставни части. Не направят ли това, те няма да се окажат достатъчно зрели, за да приемат в себе си Христос.
към текста >>
Той поиска да му дадат една монета, показа им образа на кесаря върху нея и ги накара да се замислят, че монетата е израз и на нещо съвсем друго, което няма общо със самия метал, а именно: Общата принадлежност
към
едно господство,
към
един определен владетел.
Нека да продължим нататък. На онези, които разглеждаха неговото учение като нещо външно, той обясняваше, че някои външни признаци не бива да се приемат само в материален смисъл, а като знаци, отнасящи се за нещо друго. И той си послужи с тяхното собствено мислене, с техния собствен начин на мислене.
Той поиска да му дадат една монета, показа им образа на кесаря върху нея и ги накара да се замислят, че монетата е израз и на нещо съвсем друго, което няма общо със самия метал, а именно: Общата принадлежност към едно господство, към един определен владетел.
„Това, което е на кесаря, дайте го кесарю, то принадлежи на кесаря"; то е вложено в образа, а не в метала. Обаче научете се ето какво искаше да каже той всъщност да разглеждате и човека по този начин, а именно, че това, което е вложено в него, е фактически носител и храм на живия Бог. Разглеждайте човека по същия начин, по който разглеждате и монетата. Научете се да виждате в човека образа на Бога, и тогава ще проумеете, че човекът принадлежи на Бога (Матей 22, 13-22).
към текста >>
Научете се да виждате в човека образа на
Бога
, и тогава ще проумеете, че човекът принадлежи на
Бога
(Матей 22, 13-22).
И той си послужи с тяхното собствено мислене, с техния собствен начин на мислене. Той поиска да му дадат една монета, показа им образа на кесаря върху нея и ги накара да се замислят, че монетата е израз и на нещо съвсем друго, което няма общо със самия метал, а именно: Общата принадлежност към едно господство, към един определен владетел. „Това, което е на кесаря, дайте го кесарю, то принадлежи на кесаря"; то е вложено в образа, а не в метала. Обаче научете се ето какво искаше да каже той всъщност да разглеждате и човека по този начин, а именно, че това, което е вложено в него, е фактически носител и храм на живия Бог. Разглеждайте човека по същия начин, по който разглеждате и монетата.
Научете се да виждате в човека образа на Бога, и тогава ще проумеете, че човекът принадлежи на Бога (Матей 22, 13-22).
към текста >>
И ние стигаме до нея, когато знаем: Христос не си служи с притчите така, както е общоприето днес в нашата вестникарска епоха; Христос ги извлича от самата човешка природа; и ако човекът ги осмисли и ги приложи
към
истинската си природа, тогава би бил принуден да гради своята преценка за фактите според принадлежността им
към
точно определена област.
На всички тези притчи е присъща и една много по-дълбока природа, отколкото се приема обикновено.
И ние стигаме до нея, когато знаем: Христос не си служи с притчите така, както е общоприето днес в нашата вестникарска епоха; Христос ги извлича от самата човешка природа; и ако човекът ги осмисли и ги приложи към истинската си природа, тогава би бил принуден да гради своята преценка за фактите според принадлежността им към точно определена област.
Тъкмо това трябваше да бъде показано на човека: как да преминава от една област в друга, ако даден факт следва да бъде представен като нещо неразумно.
към текста >>
И така, тези подробности показват, че
към
най-великото планетарно събитие, за което ни разказват Евангелията, ние трябва да пристъпваме едва след продължителна, включително и вътрешна, подготовка.
Всичко това е една твърде духовита сатира на онези „символични" тълкувания, , които са широко разпространени днес. Но хората не проникват в дълбочината на нещата; в такъв случай те би трябвало да знаят, че според прилаганите днес методи, отдавна трябваше да бъде доказано, че примерно Наполеон никога не е живял на този свят. Да, човечеството не иска да научи истината; защото именно с помощта на същите методи, днес всеки може да докаже, че Исус никога не е живял на Земята.
И така, тези подробности показват, че към най-великото планетарно събитие, за което ни разказват Евангелията, ние трябва да пристъпваме едва след продължителна, включително и вътрешна, подготовка.
Ние трябва да сме наясно: тук са застрашени от объркване тъкмо антропософите. Като цяло Антропософското Движение също не беше пощадено от словесната игра с всевъзможни символи, взети от звездните светове. Ето защо тъкмо в този лекционен цикъл, когато говорех върху най-забележителните събития от еволюцията на човечеството и тяхното образно представяне с езика на звездите, аз се постарах да изтъкна, колко правилно може да бъде употребен езикът на звездите, стига да е налице едно действително разбиране на макрокосмическите отношения.
към текста >>
Опитайте се да пристъпите
към
основните въпроси на Евангелията тъкмо по този начин.
Опитайте се да пристъпите към основните въпроси на Евангелията тъкмо по този начин.
Аз вече насочих Вашето внимание към Кръщението и разказа за живота и смъртта като към два етапа от посвещението. Сега само ще добавя, че след като доведе своите ученици до там, че те можеха да виждат навлизането на човешката индивидуалност в Макрокосмоса, както и да виждат през булото на смъртта, Христос Исус далеч не възкръсна в онзи тривиален смисъл, в който хората са свикнали да разбират този процес. Думите на Павел вгледай те се в тях са напълно верни, както в смисъла на Матеевото Евангелие, така и в смисъла на Йоановото Евангелие. Той видя възкръсналия Христос чрез Събитието от Дамаск, и той специално подчертава, че е удостоен да види това,което видяха и другите братя, дванадесетте и петстотинте (1. Кор. 15, 3-8).
към текста >>
Аз вече насочих Вашето внимание
към
Кръщението и разказа за живота и смъртта като
към
два етапа от посвещението.
Опитайте се да пристъпите към основните въпроси на Евангелията тъкмо по този начин.
Аз вече насочих Вашето внимание към Кръщението и разказа за живота и смъртта като към два етапа от посвещението.
Сега само ще добавя, че след като доведе своите ученици до там, че те можеха да виждат навлизането на човешката индивидуалност в Макрокосмоса, както и да виждат през булото на смъртта, Христос Исус далеч не възкръсна в онзи тривиален смисъл, в който хората са свикнали да разбират този процес. Думите на Павел вгледай те се в тях са напълно верни, както в смисъла на Матеевото Евангелие, така и в смисъла на Йоановото Евангелие. Той видя възкръсналия Христос чрез Събитието от Дамаск, и той специално подчертава, че е удостоен да види това,което видяха и другите братя, дванадесетте и петстотинте (1. Кор. 15, 3-8). И така, той видя Христос по същия начин, както ги видяха и другите след Възкресението.
към текста >>
Никой не може да упреква антропософите, когато те не се обръщат
към
християнството с помощта на онези средства, които са чужди на самото християнство.
Никой не може да упреква антропософите, когато те не се обръщат към християнството с помощта на онези средства, които са чужди на самото християнство.
Христос не може да бъде разбран с източната терминология; там хората просто не го виждат, или пък гледат в приблизително същата посока и си въобразяват, че го виждат. И какво би се получило, ако от нас вече възприели антропософските принципи се изискваше да стигнем до разбирането за Христос, изхождайки от гледището на Изтока? Ние би трябвало веднага да се възпротивим, ако някой би поискал да тръгнем след един Христос, донесен ни от Изтока. Обаче ние не искаме това; за нас би представлявало една голяма принуда да пренасяме Запада към Изтока и едва с оглед на този факт да формираме там понятието за Христос. Така нито може, нито трябва да бъде, и то не поради някаква антипатия, а просто защото източните понятия, които имат един по-древен произход, просто не са достатъчни за цялостното разбиране на Христос; до такова цялостно разбиране е невъзможно да се стигне, ако родословната линия започва с Авраам или Мойсей.
към текста >>
Обаче ние не искаме това; за нас би представлявало една голяма принуда да пренасяме Запада
към
Изтока и едва с оглед на този факт да формираме там понятието за Христос.
Никой не може да упреква антропософите, когато те не се обръщат към християнството с помощта на онези средства, които са чужди на самото християнство. Христос не може да бъде разбран с източната терминология; там хората просто не го виждат, или пък гледат в приблизително същата посока и си въобразяват, че го виждат. И какво би се получило, ако от нас вече възприели антропософските принципи се изискваше да стигнем до разбирането за Христос, изхождайки от гледището на Изтока? Ние би трябвало веднага да се възпротивим, ако някой би поискал да тръгнем след един Христос, донесен ни от Изтока.
Обаче ние не искаме това; за нас би представлявало една голяма принуда да пренасяме Запада към Изтока и едва с оглед на този факт да формираме там понятието за Христос.
Така нито може, нито трябва да бъде, и то не поради някаква антипатия, а просто защото източните понятия, които имат един по-древен произход, просто не са достатъчни за цялостното разбиране на Христос; до такова цялостно разбиране е невъзможно да се стигне, ако родословната линия започва с Авраам или Мойсей. Обаче Мойсей носи в себе си мъдростта на Заратустра; следователно, трябва да проследим влиянието на Заратустра върху Мойсей. А още по-нататък ние трябва да проследим индивидуалността на Заратустра не само според древните текстове, а с оглед на неговите прераждания включително до Исус от Назарет. Ние трябва да вникнем именно там: В законите на развитието. И тогава ние ще търсим, примерно, Буда, не само в шестото столетие преди нашето летоброене, но и в много по-късните описания на евангелиста Лука, където той слиза от висините след като от Бодисатва беше станал Буда за да се влее в астралното тяло на Натановия Исус.
към текста >>
Нещата не опират до това да проповядваме антропософски принципи, а да ги превърнем в едно живо чувство, така че не само да говорим за толерантност, а да си оставаме нетолерантни, понеже вече имаме предпочитания
към
една или друга религия.
И чак сега ние откриваме, че в името на общочовешката еволюция всъщност религиите не си противоречат, а непрекъснато се допълват, непрекъснато си взаимодействуват.
Нещата не опират до това да проповядваме антропософски принципи, а да ги превърнем в едно живо чувство, така че не само да говорим за толерантност, а да си оставаме нетолерантни, понеже вече имаме предпочитания към една или друга религия.
Ние сме толерантни само тогава, когато измерваме всяко нещо с неговата собствена мярка и успяваме да го разберем единствено чрез закономерностите, които са вложени в самото него.
към текста >>
Но човечеството напредва най-добре, когато хората се опитват да разберат своите Богове, когато те се опитват да постигнат същия напредък, както и този на Боговете, докато те, ако мога така да се изразя, гледат надолу
към
тях.
Естествено, ние нямаме никаква вина за това, че различните религиозни системи явно са си взаимодействува ли за утвърждаването на християнството. Разбира се, в духовните висини, където са се разигравали действията на духовните Същества, нещата не изглеждат по същия начин, както тук на Земята, където се намират техните последователи. Тези последователи свикват например един събор в Тибет, за да свържат с името на Буда едно ортодоксално учение в епохата, когато действителният Буда беше слязъл, за да инспирира астралното тяло на Натановия Исус, описан в Евангелието на Лука. И всъщност винаги е така: Земните последователи се кълнат само в това, чиито действия се разиграват на Земята едва по-късно; обаче междувременно божествените Същества продължават своята мисия в името на човечеството и неговия напредък.
Но човечеството напредва най-добре, когато хората се опитват да разберат своите Богове, когато те се опитват да постигнат същия напредък, както и този на Боговете, докато те, ако мога така да се изразя, гледат надолу към тях.
И всичко това следва да поражда у нас едно живо усещане, едно живо разбиране за основните моменти, на които се спряхме при обсъждането на различните Евангелие.
към текста >>
И когато един ден пристъпим
към
Евангелието на Марко*29, пред нас ще се открие една интимна космология, защото Аура Маздао, който пронизва всички пространства, може да бъде правилно описан най-вече с оглед на Марковото Евангелие, както от друга страна Евангелието на Матей ни дава най-точна представа за тайните на човешката кръв, за наследствените отношения между индивида и народа.
Вие се уверихте, че всяко едно от Евангелията съдържа нещо различно.
И когато един ден пристъпим към Евангелието на Марко*29, пред нас ще се открие една интимна космология, защото Аура Маздао, който пронизва всички пространства, може да бъде правилно описан най-вече с оглед на Марковото Евангелие, както от друга страна Евангелието на Матей ни дава най-точна представа за тайните на човешката кръв, за наследствените отношения между индивида и народа.
към текста >>
А сега, когато се налага да кажа няколко заключителни думи относно Евангелието на Матей, бих искал специално да подчертая това, с което обикновено привършвам летните лекционни цикли, но и да прибавя още нещо
към
този толкова човешки и толкова прекрасен религиозен източник, какъвто е Евангелието на Матей.
Разглеждайте това, което описах през последните дни, само като една от страните на макрокосмическото Христово Събитие и не забравяйте, че тя в никакъв случай не дава цялостна представа за него. Може би все още е твърде рано дори и в ограничен кръг слушатели, да бъде споделено всичко, което съм в състояние да кажа относно Мистерията на Голгота. И все пак най-добрата последица от така изложените факти е, че ние сме в състояние да ги възприемаме не само с нашия разум, с нашия интелект, но и с цялата си душа, с цялото си сърце, така че вложените в тях жизнени сили да нараснат още повече. Защото всяка от думите на Евангелията стига да я приемем в сърцето си с истинско разбиране се превръща в една могъща жизнена сила, която занапред ние ще извличаме и прилагаме навън, във видимия физически свят.
А сега, когато се налага да кажа няколко заключителни думи относно Евангелието на Матей, бих искал специално да подчертая това, с което обикновено привършвам летните лекционни цикли, но и да прибавя още нещо към този толкова човешки и толкова прекрасен религиозен източник, какъвто е Евангелието на Матей.
към текста >>
И след като сме съзрели истината, колкото и нищожна да е нашата сила, тя ще нараства все повече и повече и ще ни издига все по-високо
към
нашата божествена цел.
Но за да се борим за този идеал, ние имаме нужда от смирение. Липсва ли смирението, този идеал ще ни прави горди и високомерни, а тогава ние ще разсъждаваме само върху това, което бихме могли да постигнем като човешки същества, без да оценяваме колко малък е бил всъщност личния ни принос в нашата досегашна еволюция. Да, всички тези неща ние трябва да изживеем в пълно смирение. Изградим ли за тях необходимото разбиране, те ни се откриват в такова величие и в такъв блясък, че смирението е неизбежно. Само че това смирение няма да ни подтиска, понеже ние вече сме съзрели цялата истинност, цялото величие на този идеал.
И след като сме съзрели истината, колкото и нищожна да е нашата сила, тя ще нараства все повече и повече и ще ни издига все по-високо към нашата божествена цел.
към текста >>
И сега, с отворен поглед
към
величието на Исус от Евангелието на Матей, което ни приканва
към
смирение и осъзнаване на нашата човешка слабост, ние съзираме и нещо друго: Онази вътрешна истина, онази вътрешна действителност, която ни издига над пропастта, съществуваща между нашата човешка слабост и това, което трябва и можем да бъдем.
И сега, с отворен поглед към величието на Исус от Евангелието на Матей, което ни приканва към смирение и осъзнаване на нашата човешка слабост, ние съзираме и нещо друго: Онази вътрешна истина, онази вътрешна действителност, която ни издига над пропастта, съществуваща между нашата човешка слабост и това, което трябва и можем да бъдем.
И ако в акта на нашето човешко познание често се усещаме и като смаза ни от божественото величие, спотаено в човека, ние сме длъжни особено ако разполагаме с добрата воля за това да изживеем поне частица от божествения Импулс, от „Сина на живия Бог" и непрекъснато да си припомняме Христос Исус; защото тук, където ние като човешки същества можем да изживеем Аза, чийто най-висш представител е Той, за нас, а и за всички идващи времена, прозвучаха кратките и ясни думи: „О, човеко, изживей себе си! " И така, ако ние се добираме по този начин до човешката природа на Матеевото Евангелие не случайното е първото и най-близко до нас Евангелие от него винаги ще ни облъхва смелост за живота, сила и надежда за справяне с нашите житейски задачи. Едва тогава ние започваме да разбираме и истинското значение на неговите думи.
към текста >>
2.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
№ 13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии,
към
които принадлежат Архангелите, по следния начин (вдясно са имената им според езотеричното християнство):
В своята „Тайна Наука" (Събр.Съч.
№ 13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Архангелите, по следния начин (вдясно са имената им според езотеричното християнство):
към текста >>
1. Серафими Духове на
Любов
та
1. Серафими Духове на Любовта
към текста >>
3.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Ако искаме да проникнем в смисъла на този важен откъс, ще бъдем отведени
към
това, което бихме могли да наречем мистерии на мисията на Исус Христос.
Ако искаме да проникнем в смисъла на този важен откъс, ще бъдем отведени към това, което бихме могли да наречем мистерии на мисията на Исус Христос.
Защото аз вече напомних, че Евангелията, като всички писания, произхождащи от областта на инспирацията не могат да бъдат получени текстово: за да се разберат, трябва да може да се прави синтез на всички представи, на всички идеи отнасящи се до духовните светове, които ние открихме в течение на годините. Единствено представите от този род могат да ни помогнат да почувстваме какво реално иска да каже този откъс от Евангелието: "защото той проповядваше намиращото се в синагогата като един Ексузиай, като една Сила, директно откриваща духовна истина, а не като това, което означава думата grammateis".
към текста >>
Ако вдигнем поглед
към
Властите, ние откриваме тяхното дело не само в невидимите движения, каквито са например проявленията на Духа на времето, но и в светлината, тази светлина, която действа върху нас и върху растенията.
И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека. Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н. Действието им не достига нито физическото, нито етерното тяло, нито низшите части на организма. За това пък от нивото на Властите ние намираме съществата, действащи върху човека отвън, чрез силите на природата, управляващи въздуха и светлината, различните форми на асимилация на хранителните субстанции в природните царства. Това, което намираме в светкавицата и гръмотевицата, дъжда и Слънцето, различните хранителни вещества, растящи в този или онзи регион, с една дума в разновидностите на земните условия и тяхното подреждане, ние ги придаваме на духовни същества, които откриваме между тези на Висшите Йерархии.
Ако вдигнем поглед към Властите, ние откриваме тяхното дело не само в невидимите движения, каквито са например проявленията на Духа на времето, но и в светлината, тази светлина, която действа върху нас и върху растенията.
към текста >>
В същото време, пред човешки творби като тези, които оставиха Рафаел или Леонардо да Винчи, този, който е чувствителен
към
духовното измерение, скрито в тях, може да почувства откровението, от което те произлизат.
В същото време, пред човешки творби като тези, които оставиха Рафаел или Леонардо да Винчи, този, който е чувствителен към духовното измерение, скрито в тях, може да почувства откровението, от което те произлизат.
Ето защо шедьоврите на изкуството, големите духовни творби могат да действат като ехо на опитността, която ги е създала. И ако ние успеем да видим това, което Рафаел успя да депозира в своите творби, ако ние успеем отново да оживим делото на Заратустра, ние бихме чули чрез тези големи фигури посланието, изпратено от Властите.
към текста >>
В такъв случай ни е позволено да кажем, че хората в тези времена започнаха да чувстват, че им говореше нещо абсолютно ново, нещо което чрез този човек идваше
към
тях, изявяваше се нещо като природна сила, като една свръхсетивна природна сила, криеща се в природните феномени.
Но в обучението на писарите в синагогите, чието съдържание произлизаше от субстанцията, донесена от Духовете на времето и Духовете на народите, не се намираше нищо, което би могло да провокира откровенията на природата.
В такъв случай ни е позволено да кажем, че хората в тези времена започнаха да чувстват, че им говореше нещо абсолютно ново, нещо което чрез този човек идваше към тях, изявяваше се нещо като природна сила, като една свръхсетивна природна сила, криеща се в природните феномени.
Хората започнаха да предчувстват това, което реално беше проникнало Исус от Назарет в събитието, символизирано от кръщението в река Йордан. И те бяха наистина едва в началото на техните открития, тези, които казваха в синагогите: когато Той говори имаме чувсвото, че Властите са тези, които говорят, не само Архаите, Духовете на времето или Духовете на народа.
към текста >>
Едва когато ще успеем, благодарение на приноса на духовната наука, да преоткрием цялото
бога
тство и съдържание на това, което се е схванало в наши дни в плоски абстракции в съвременните преводи на Евангелията, тогава ние ще разберем какви изисквания са свързани с нуждата да се схванат Евангелията в тяхната истинска дълбочина.
Едва когато ще успеем, благодарение на приноса на духовната наука, да преоткрием цялото богатство и съдържание на това, което се е схванало в наши дни в плоски абстракции в съвременните преводи на Евангелията, тогава ние ще разберем какви изисквания са свързани с нуждата да се схванат Евангелията в тяхната истинска дълбочина.
Ще трябва поколения наред за да се изследват дори само частично тези дълбочини, които нашата епоха може вече да предчувства. Някои аспекти от Евангелието ще могат да бъдат разбрани едва в бъдещето.
към текста >>
Този сегашен човек, които върви от раждането
към
смъртта по време на едно прераждане, представя два много различни стадия на развитие.
Този сегашен човек, които върви от раждането към смъртта по време на едно прераждане, представя два много различни стадия на развитие.
Ние обикновено не правим разлика между двата. Вече много пъти аз привлякох вниманието върху тези два фундаментално противоположни стадия, защото всичките ни духовни търсения почиват, повече отколкото си представяме обикновено, върху една систематична конструкция. В сегашно време можем да видим първия стадий в епохата от човешкия живот, започваща от раждането до момента, в който започват личните спомени. Ако вие се върнете във вашите спомени, вие стигате до един момент отвъд който вие спирате да имате спомени. Вие не си спомняте за нищо отвъд тази точка, въпреки че сте били тук преди това и че вашите родители или братя и сестри може би са ви разказали това, което сте правили преди този момент и че в такъв случай фактите са ви добре познати.
към текста >>
Този момент се намира обикновено
към
третата година.
Вече много пъти аз привлякох вниманието върху тези два фундаментално противоположни стадия, защото всичките ни духовни търсения почиват, повече отколкото си представяме обикновено, върху една систематична конструкция. В сегашно време можем да видим първия стадий в епохата от човешкия живот, започваща от раждането до момента, в който започват личните спомени. Ако вие се върнете във вашите спомени, вие стигате до един момент отвъд който вие спирате да имате спомени. Вие не си спомняте за нищо отвъд тази точка, въпреки че сте били тук преди това и че вашите родители или братя и сестри може би са ви разказали това, което сте правили преди този момент и че в такъв случай фактите са ви добре познати. Нормалният спомен спира в даден момент.
Този момент се намира обикновено към третата година.
Преди това човешкото същество е изключително подвижно и впечатлително. Какво ли не научаваме през този период на първите три години! Но начина по който нещата ни правят впечатление, съвременният човек абсолютно не си спомня. След това започва периода, пресечен без прекъсване от нишката на спомените на Аза.
към текста >>
То все още не се уединява, не се изолира, счита се по-скоро за част от всичко, което го заобикаля, стигайки до там да говори за себе си по същия начин, по който другите се обръщат
към
него.
Тук има една радикална разлика. Ако бихме могли да наблюдаваме детето преди това преобръщане, ние бихме открили незабавно, че преди появяването на неговите спомени то се чувства много повече потопено в духовния макрокосмически универсален живот.
То все още не се уединява, не се изолира, счита се по-скоро за част от всичко, което го заобикаля, стигайки до там да говори за себе си по същия начин, по който другите се обръщат към него.
Защото то не казва "Аз искам", а "Жана иска". Едва по-късно то се нарича Аз, факт констатиран от новите психо-педиатри, нещо, което в никакъв случай не подлага на съмнение истината, а единствено тяхната проницателност в разсъжденията. Детето, в своите първи години, се чувства като част от заобикалящия го свят. То започва да се изолира, да изразява известна автономност едва в момента, в който започват спомените му.
към текста >>
Със сигурност той има възможността да слезе в долния свят, но при изкачването
към
повърхността, когато отново зърна дневната светлина, Евридика му се изплъзна. Защо?
това, което е човешко в него, му отнема Евридика, чрез чиито очи той виждаше духовния свят, годеницата на душата му, която бива отвлечена в долния свят. Той можеше да я открие само чрез посвещение, което трябваше да получи. Навсякъде, където се говори за слизане в долния свят, става въпрос за посвещение. Така той трябваше да си възвърне годеницата чрез едно посвещение. Но той беше вече твърде много свързан с физическия свят.
Със сигурност той има възможността да слезе в долния свят, но при изкачването към повърхността, когато отново зърна дневната светлина, Евридика му се изплъзна. Защо?
Защото, когато той отново видя светлината, той направи нещо, което не му беше позволено: той се обърна, за да погледне, т.е. той пристъпи закона, наложен му от господаря на ада. Какво представлява този закон? Физическият човек, такъв, какъвто живее сега на физическия план, не трябва да гледа отвъд границата на детските макрокосмически опитности, които ако проникнат в съзнанието, ще възстановят старото ясновидство. "Ти не трябва - каза богът на Ада - да се опитваш да проникнеш в тайните на детството, в твоите спомени отвъд прага." След като Орфей не се подчинява, той губи ясновидските си способности.
към текста >>
4.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност
към
едно духовно Същество,
към
Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили.
Не би било правилно да позволим да възникне такова песимистично настроение, защото в същото време ние можем да получим усещане - в нашите кръгове това чувство трябва да присъства - че човечеството може още веднъж да стигне до изживяване на пълната дълбочина и величие на импулса, принадлежащ на този празник. Търсещите души имат всякакви причини да се запитат: “Какво може да означава за мен този Христов празник? " И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма. Ако не отстъпваме пред илюзията и фантазията трябва да признаем, че те повече не могат да съществуват в настоящето. За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци не може да се каже, че има същият смисъл като онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото.
В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили.
Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните духовни сили, и че всички хора с добра воля могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази духовна сила. Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един към друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг като човешки същества на Земята.
към текста >>
Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един
към
друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг като човешки същества на Земята.
" И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма. Ако не отстъпваме пред илюзията и фантазията трябва да признаем, че те повече не могат да съществуват в настоящето. За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци не може да се каже, че има същият смисъл като онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото. В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили. Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните духовни сили, и че всички хора с добра воля могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази духовна сила.
Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един към друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг като човешки същества на Земята.
към текста >>
Един от тях носеше звезда, прикрепена
към
подобно на ножица приспособление, така че той можеше да протяга звездата на определено разстояние.
Беше невъзможно да се намери някой, желаещ да изживее събитията на Святата Нощ и на Тримата Царе в други дни от годината. И беше също толкова невъзможно да се приеме историята на Страданието по друго време, а не по Великден. Хората се чувстваха обединени с онова, което им говореше от звездите, седмиците, сезоните, което им говореше от снега и слънчевата светлина. И те слушаха истории за онова, което искаха да почувстват и трябваше да чувстват, когато т.нар. “Певци на Звездата" обикаляха наоколо, носейки на главите си хартиени корони, а по-късно носещи само бели връхни дрехи.
Един от тях носеше звезда, прикрепена към подобно на ножица приспособление, така че той можеше да протяга звездата на определено разстояние.
Така те ходеха по селата, спирайки в различни домове, за да представят своите прости разкази. Онова, което имаше най-голямо значение беше, че точно по това време сърцата на хората бяха правилно настроени, така че те бяха способни да поемат всичко, което беше предназначено да проникне душите им през това време на годината. Аз самият още съм чувал няколко пъти тези “Звездни Певци", рецитиращи простите си стихотворения като ходеха по селата, и за мен това още е прекрасен спомен. Например следното:
към текста >>
И това е събитието,
към
което трябва да бъдат отправени нашите мисли в това празнично време.
Когато бяха рецитирани определени стихове, звездата бе протягана надалеч. Тази Коледна звезда, на Тримата Царе, беше израз на съзвучието между времето, празненството, и човешките сърца. Това беше нещо велико, което векове наред се разпръскваше като магически порив на вятъра над обширни части от Земята и в най-простите сърца и умове. Трябва да се опитаме да поставим нещо подобно пред своите души. Като търсачи на духовно познание ние сме способни да го направим, защото през нашите години на съзерцателна работа върху това велико събитие ние можахме да развием отново чувство за истинската сила, която по този начин бе дадена за цялото човечество и за цялата еволюция на Земята.
И това е събитието, към което трябва да бъдат отправени нашите мисли в това празнично време.
към текста >>
Всеки, който искаше да участва, трябваше да се придържа стриктно
към
следните правила.
Те никога не бяха давани да бъдат записвани. Това би било сметнато за оскверняване. И по време на Коледните празници някои хора бяха считани за подходящи, за които някой може би нямаше да мисли така по друго време: наистина пакостливи и немирни младежи, въвлечени във всякакви видове бели през останалата година. Но по това време на годината душите им се потапяха в исканото настроение. Участниците трябваше да живеят според няколко много строги правила през многото седмици на репетиции.
Всеки, който искаше да участва, трябваше да се придържа стриктно към следните правила.
- Опитайте да си представите живота в тези села, и какво би означавало да не ти бъде позволено да участваш в тези Коледни пиеси:
към текста >>
И настройката
към
Коледното настроение причиняваше нещо такова, правеше така, че отдаване и благочестие да завладеят дори и най-дяволитите момчета.
Разпознавате ли в този обичай нещо като последно ехо на онзи вид съзнание, господстващ в свещените места на древните Мистерии? Там също всеки знаеше, че мъдрост не може да се постигне с просто учене. Тук господстваше подобно съзнание, че цялото човешко същество, включително неговият ум и морал, трябва да бъде пречистено, ако то желаеше да участва в изкуството по стойностен начин. Тези пиеси трябваше да бъдат родени от цялото човешко същество!
И настройката към Коледното настроение причиняваше нещо такова, правеше така, че отдаване и благочестие да завладеят дори и най-дяволитите момчета.
към текста >>
Но чрез тези пиеси ние можем да погледнем назад
към
по-ранни времена, в XVI , XV, XIV век и дори по-назад, когато отношенията между селата и градовете бяха съвсем различни.
Тези Коледни пиеси, за които сега ви разказвам, и които Шрьоер и други можеха още да наблюдават и събират, бяха последните остатъци на още по-древни пиеси, наистина само последните останки.
Но чрез тези пиеси ние можем да погледнем назад към по-ранни времена, в XVI , XV, XIV век и дори по-назад, когато отношенията между селата и градовете бяха съвсем различни.
Наистина, в Коледните празници душите на селските хора се потапяха в съвсем различно настоение посредством това, което тези пиеси можеха да им предложат, представяйки с най-прости, най-примитивни средства светата легенда: раждането на Христос с всичко, което принадлежи към него според Библията. И точно както Коледният ден, 25-ти Декември, се предхождаше в църковния календар от “Денят на Адам и Ева", така и онова, което се считаше за същинската Коледна пиеса се предхождаше от т.нар. Райска Пиеса, пиесата за Адам и Ева в Рая, където те станали жертва на дявола, на змията. Така в най-примитивните райони, където такива пиеси били изпълнявани, хората можеха да придобият непосредствен усет за връзката между слизането на човека от духовните висоти към физическия свят - и онoва внезапно обръщане, дадено на човека чрез Христовия импулс, отново нагоре към духовните светове.
към текста >>
Наистина, в Коледните празници душите на селските хора се потапяха в съвсем различно настоение посредством това, което тези пиеси можеха да им предложат, представяйки с най-прости, най-примитивни средства светата легенда: раждането на Христос с всичко, което принадлежи
към
него според Библията.
Тези Коледни пиеси, за които сега ви разказвам, и които Шрьоер и други можеха още да наблюдават и събират, бяха последните остатъци на още по-древни пиеси, наистина само последните останки. Но чрез тези пиеси ние можем да погледнем назад към по-ранни времена, в XVI , XV, XIV век и дори по-назад, когато отношенията между селата и градовете бяха съвсем различни.
Наистина, в Коледните празници душите на селските хора се потапяха в съвсем различно настоение посредством това, което тези пиеси можеха да им предложат, представяйки с най-прости, най-примитивни средства светата легенда: раждането на Христос с всичко, което принадлежи към него според Библията.
И точно както Коледният ден, 25-ти Декември, се предхождаше в църковния календар от “Денят на Адам и Ева", така и онова, което се считаше за същинската Коледна пиеса се предхождаше от т.нар. Райска Пиеса, пиесата за Адам и Ева в Рая, където те станали жертва на дявола, на змията. Така в най-примитивните райони, където такива пиеси били изпълнявани, хората можеха да придобият непосредствен усет за връзката между слизането на човека от духовните висоти към физическия свят - и онoва внезапно обръщане, дадено на човека чрез Христовия импулс, отново нагоре към духовните светове.
към текста >>
Така в най-примитивните райони, където такива пиеси били изпълнявани, хората можеха да придобият непосредствен усет за връзката между слизането на човека от духовните висоти
към
физическия свят - и онoва внезапно обръщане, дадено на човека чрез Христовия импулс, отново нагоре
към
духовните светове.
Тези Коледни пиеси, за които сега ви разказвам, и които Шрьоер и други можеха още да наблюдават и събират, бяха последните остатъци на още по-древни пиеси, наистина само последните останки. Но чрез тези пиеси ние можем да погледнем назад към по-ранни времена, в XVI , XV, XIV век и дори по-назад, когато отношенията между селата и градовете бяха съвсем различни. Наистина, в Коледните празници душите на селските хора се потапяха в съвсем различно настоение посредством това, което тези пиеси можеха да им предложат, представяйки с най-прости, най-примитивни средства светата легенда: раждането на Христос с всичко, което принадлежи към него според Библията. И точно както Коледният ден, 25-ти Декември, се предхождаше в църковния календар от “Денят на Адам и Ева", така и онова, което се считаше за същинската Коледна пиеса се предхождаше от т.нар. Райска Пиеса, пиесата за Адам и Ева в Рая, където те станали жертва на дявола, на змията.
Така в най-примитивните райони, където такива пиеси били изпълнявани, хората можеха да придобият непосредствен усет за връзката между слизането на човека от духовните висоти към физическия свят - и онoва внезапно обръщане, дадено на човека чрез Христовия импулс, отново нагоре към духовните светове.
към текста >>
Пътят от Адам до Христос бе един път, водещ така да се каже от Небето
към
Земята; друг път, водещ от Земята
към
Небето, е пътят от Христос до края на земното време.
Предположете, че когато четете Посланията на апостол Павел почувствате величието на Павловото схващане за човека, слязъл като Адам от духовните светове до света на сетивата, и след това, за “Новия Адам" и Христос, в който човекът може да се издигне отново от света на сетивата в света на Духа. Това може да бъде усетено и почувствано у Павел по грандиозен начин. Най-простите хора, дори и децата, можеха да усетят това по интимен, любящ, изпълващ начин в дълбините на сърцата и душите си, когато през това време на годината гледаха последователно първо падението на човека в Райската пиеса на Адам и Ева, и след това откровението на Христос в Коледната пиеса. И те чувстваха дълбоко могъщата повратна точка, получила се в еволюцията на човечеството чрез Христовото Събитие. Едно преобръщане в еволюционния път, това беше начинът, по който бе изживявано Христовото Събитие!
Пътят от Адам до Христос бе един път, водещ така да се каже от Небето към Земята; друг път, водещ от Земята към Небето, е пътят от Христос до края на земното време.
Ето какво хиляди хора чувстваха по най-интимен начин, когато тези две пиеси, които току-що ви описах, бяха така примитивно изпълнявани пред техните очи. Тогава тези хора можеха наистина да изживеят пълното обновление на човешкия дух в самата му същност чрез Христовия импулс. Може би вие ще усетите във всичко това един вид ехо от нещо, което някога беше усещано по отношение на това обръщане на целия ход на човечеството чрез определени думи, дошли до нас от много древни времена, от първите християнски столетия. Тези думи често се казваха, дори в VIII, IX и X век в онези области на Европа, където беше разпространено Християнството. Там хората чувстваха нещо значително, когато бяха изричани думи като следните:
към текста >>
Когато бяха изговаряни тези думи хората чувстваха пътя на човека от Небето
към
Земята чрез Грехопадението и издигането на човека чрез Христос от Земята
към
Небето.
Когато бяха изговаряни тези думи хората чувстваха пътя на човека от Небето към Земята чрез Грехопадението и издигането на човека чрез Христос от Земята към Небето.
Те чувстваха това събитие в имената на два женски персонажа, името Ева и името, което те свързваха с майката на Исус, с което те така да се каже я поздравяваха: Аве! Аве е обратното на Ева. Когато произнесете Аве отзад напред, вие получавате Ева. Това се чувстваше в цялото му значение. Тези думи изразяваха онова, което хората усещаха в най-елементарните природни явления, и в същото време онова, което виждаха в човешките елементи на Светата Легенда:
към текста >>
Когато им беше показвано дървото на познанието или дървото на живота, те знаеха
към
какво се отнася духовно това.
Но ние искаме също и да разберем доколко това е свързано с материалистичната черта, проникнала не само в онези, живеещи в града, но също и в онези, живеещи в провинцията. О, слушайте внимателно, ние действително можем да засечем как това материалистично настроение е завладяло човешките умове. Когато се върнем до XIV и XIII век ние откриваме, че хората знаеха достатъчно добре, че се има предвид нещо духовно, когато се споменава такова нещо, каквото е дървото на познанието. Те разбираха правилно онова, което беше представено в Райската пиеса.
Когато им беше показвано дървото на познанието или дървото на живота, те знаеха към какво се отнася духовно това.
Защото в онези дни суеверията за тези неща още не бяха разпространени до степента, до която станаха по-късно, през XV, XVI и XVII век. Фактически може да бъде исторически документирано, че през XV век в околностите на град Бамберг хората в Коледната нощ вече излизаха в ябълковите овощни градини, защото очакваха да видят физически, материално, че специално избрано ябълково дърво ще разцъфти в тази нощ. Така умовете на хората станаха материалистични, в периода започващ от XIII и XIV век и простиращ се до XVI и XVII век. Това се случваше не само в градовете, а също и в душите на простия селски народ.
към текста >>
Древните хора се приближаваха
към
тайните на Природата, сливайки се с нея чрез чувствата.
Защото Духовната Наука се стреми да представи тайните на Христос в сърцата и душите на хората по начин, подходящ за нашето време. Дори и модерните превозни средства да се движат покрай нас когато излезем навън, или те може би дори ще летят с нас през въздуха - и скоро тези неща ще пробудят човечеството много по-различно от най-сериозната и ужасяваща проза - въпреки всичко днешните хора трябва да получат шанс да намерят отново божествено-духовния свят, точно чрез едно още по-силно и изпълнено със смисъл задълбочаване на душата. Това е същият божествено-духовен свят, който в отминали времена се появяваше пред очите на онези примитивни умове, когато в Коледното време виждаха Младенеца в яслите. Днес се нуждаем от други средства за да пробудим в душата това настроение. Определено може да ни харесва да се потопяваме в онова, което миналите времена притежаваха като начини да намират Христовото Събитие, но ние трябва също и да преминем отвъд онова, което зависи от времето.
Древните хора се приближаваха към тайните на Природата, сливайки се с нея чрез чувствата.
Това беше възможно само в едно примитивно време. Днес ние се нуждаем от други средства.
към текста >>
Именно когато онзи, събрал своите актьори за Коледната пиеса, или за Пиесата на Тримата Царе, бродеше с тях, и когато после играеха някъде, те първо отправяха поздрав
към
онези, събрали се там.
Именно когато онзи, събрал своите актьори за Коледната пиеса, или за Пиесата на Тримата Царе, бродеше с тях, и когато после играеха някъде, те първо отправяха поздрав към онези, събрали се там.
Защото онзи вид абстрактно отношение, преобладаващ днес между актьори и публика, не съществуваше в онези ранни времена. Хората си принадлежаха, и цялото събиране се развиваше от една атмосфера за общност. Следователно актьорите започваха, поздравявайки по примитивен начин присъстващите, а също и онези от общността, които не бяха там. Това наистина пораждаше Коледното настроение.
към текста >>
Певци
люби
ми мои, съберете се във клан,
Певци любими мои, съберете се във клан,
към текста >>
Певци
люби
ми мои, мястото си заемете
Певци любими мои, мястото си заемете
към текста >>
Певци
люби
ми мои, тъй силни и добри
Певци любими мои, тъй силни и добри
към текста >>
В туй място да служи от
Бога
призван.
В туй място да служи от Бога призван.
към текста >>
Певци
люби
ми мои, а сега
към
друго нещо -
Певци любими мои, а сега към друго нещо -
към текста >>
че
към
тях е прикрепена нашата звезда.
че към тях е прикрепена нашата звезда.
към текста >>
Певци
люби
ми мои, не забравяйте в нощта -
Певци любими мои, не забравяйте в нощта -
към текста >>
Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен
към
онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс.
Защото ходът на съвременната цивилизация прави невъзможно за нас да бъдем свързани със сезоните. Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена като Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната Наука. Ние се стремим да съживим онзи извор в човешкото съзнание, който може да приеме Христовия импулс. Вече не можем да събуждаме този велик импулс непосредствено в душите си през Коледните празници, дори и ако щяхме да сме щастливи, ако можехме. Но ние постоянно го търсим.
Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс.
към текста >>
По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред
към
Великденските празници,
към
възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично.
По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
към текста >>
По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца,
към
едно духовно отношение.
По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение.
Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа. Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение. Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година. Когато този плод на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли".
към текста >>
Те чувстваха, че от този символ в техните сърца се влива сила, за всяка надежда, за всяка човешка
любов
, за всичко, което е велико в човечеството, и за всички цели на Земята.
Те чувстваха, че от този символ в техните сърца се влива сила, за всяка надежда, за всяка човешка любов, за всичко, което е велико в човечеството, и за всички цели на Земята.
Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки! " И тези свещи са символи! И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение което ги изпълва, и тези свещи, чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Святия Дух, на истинския духовен живот! "
към текста >>
Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път
към
цялото човечество.
Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико. Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения. И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция.
Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество.
Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят! Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.
към текста >>
5.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
В духовната наука истина и познание се постигат толкова по-трудно, колкото по-дълбоко ние проникваме от общото
към
отделните конкретни неща.
В духовната наука истина и познание се постигат толкова по-трудно, колкото по-дълбоко ние проникваме от общото към отделните конкретни неща.
Вие вече можахте да забележите това, когато в отделните работни групи се правят опити да се говори за историята по-подробно, например за превъплъщенията на великия водач на персийската религия Заратустра, когато се е говорило за връзката на Заратустра с Мойсей, с Хермес, а също с Иисус от Назарет. Също така и по други поводи са засягани конкретни исторически въпроси. Когато от великите истини за духовната същност на света, от великите световни закони стигаш до духовната природа на отделната индивидуалност, на отделната личност, то от нещата, необичайността на които все още сравнително лесно се приема от човешкото сърце, преминаваш в области, изпълнени с това необичайно. И пред тази пропаст - между частните и общи истини - недостатъчно подготвения човек го настига обикновено недоверие.
към текста >>
Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите,
към
които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща.
Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща.
Вие ще чуете много своеобразни неща, така че ще се наложи да разчитате на вашата добра воля, тази добра воля, която е изработена от всички тези духовнонаучни познания, които през годините са преминали през вашите души. Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният плод на духовния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този духовнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света. Не догми, не наставления, не голо знание получаваме ние, а чрез нашето познание ставаме други хора. В известно отношение, за такива раздели на духовната наука, като тези, които ще разглеждаме, е нужно душевно разбиране, не интелектуално, а душевно разбиране, което, вероятно, на много места е длъжно да бъде склонно да изслушва и приема намеци, които биха станали твърде груби, ако ги очертаем с по-резки контури. Аз искам да извикам у вас, скъпи мои приятели, представата, че в целия исторически процес на развитие на човечеството, в продължение на всички хилядолетия чак до наши дни, зад цялото човешко развитие и човешка деятелност стоят в качеството на ръководители, в качеството на водачи духовни същества, духовни индивидуалности и че по отношение на най-великите, най-важните факти на историческия процес този или онзи човек с цялата негова душа, с цялото му същество се явява като инструмент на стоящите зад него планомерно действащи индивидуалности.
към текста >>
По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед
към
много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже,
към
ясновиждащия човек.
Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност. И това, което учените господа, които измислят толкова митове и легенди в науката, изобразяват като народна поетическа фантазия, в действителност, ние знаем, се свежда до древното ясновидство, до ясновидските състояния на човешката душа, която в онези времена е виждала ставащото зад физическото битие и е изразявала видяното в образите от митовете, а също от приказките и легендите. Така че, когато имаме пред себе си древни, при това наистина древни митове, приказки и предания, ние можем да намерим в тях повече знания, мъдрост и истина, отколкото в нашата сегашна абстрактна ученост и наука.
По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед към много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже, към ясновиждащия човек.
И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните народи през различните времена. Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време.
към текста >>
Когато ние се връщаме
към
персийската, и даже
към
египетско-халдейската епоха, тогава това, което човек е чувствал, преживявал в своята душа, е достигало, така да се каже, духовните светове и духовните сили са работили в неговата душа.
Вие можете сега да си представите, че в културните епохи, последвали след великата атлантска катастрофа - в древно-индийската, древно-персийската, египетско-халдейската, гръко-римската и в нашата културна епоха, хората по най-различен начин са били принудени да действат на арената на световната история, защото те по различен начин са били свързани с духовния свят.
Когато ние се връщаме към персийската, и даже към египетско-халдейската епоха, тогава това, което човек е чувствал, преживявал в своята душа, е достигало, така да се каже, духовните светове и духовните сили са работили в неговата душа.
Това, което е било тогава живата връзка на човешката душа с духовните светове, се прекратява по същество чак в четвъртата, гръко-римска епоха, и съвсем пропада само в нашето време. За външната история в нашето време то съществува само там, където чрез средствата днес, достъпни за човека, съзнателно пак се търси връзка между това, което живее в човешката душа, и духовните, спиритуални светове. И така, в древни времена, когато човек се е взирал в своята душа, тази душа е таила в себе си не само това, на което се е научила от физическия свят, което е премислила по повод на нещата от физическия свят, но в нея непосредствено е живяло това, което ние сме описвали например, като издигащите се в духовните светове над човека духовни йерархии. Това е действало чрез инструмента на човешката душа долу на физически план, и хората са знаели, че са свързани с индивидуалностите от тези висши йерархии. Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата.
към текста >>
Когато се обръщаме назад, дори
към
египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата.
Когато ние се връщаме към персийската, и даже към египетско-халдейската епоха, тогава това, което човек е чувствал, преживявал в своята душа, е достигало, така да се каже, духовните светове и духовните сили са работили в неговата душа. Това, което е било тогава живата връзка на човешката душа с духовните светове, се прекратява по същество чак в четвъртата, гръко-римска епоха, и съвсем пропада само в нашето време. За външната история в нашето време то съществува само там, където чрез средствата днес, достъпни за човека, съзнателно пак се търси връзка между това, което живее в човешката душа, и духовните, спиритуални светове. И така, в древни времена, когато човек се е взирал в своята душа, тази душа е таила в себе си не само това, на което се е научила от физическия свят, което е премислила по повод на нещата от физическия свят, но в нея непосредствено е живяло това, което ние сме описвали например, като издигащите се в духовните светове над човека духовни йерархии. Това е действало чрез инструмента на човешката душа долу на физически план, и хората са знаели, че са свързани с индивидуалностите от тези висши йерархии.
Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата.
Когато говорим днес за исторически лица, ние, като хора от материалистическата епоха, сме убедени в това, че в хода на историята действат само импулси и намерения на дадените лица. Всъщност така можем да разбираме хората само от трите последни хилядолетия, тоест, хората от това хилядолетие, което завършва с рождението на Христос Исус, и след това хората от първото и второ християнско хилядолетие, в което ние самите се намираме. Платон2, Сократ3, може би също и Талес4 и Перикъл5 - това са хора, които можем още да разбираме като приличащи на нас. Но ако се върнем по-назад, то тази възможност да разбираме хората, се прекратява, ако ги разбираме само по аналогия с хората от настоящето време. Така не можем да разбираме вече, да кажем, египетския Хермес, великия учител на египетската култура, не можем да разбираме Заратустра и още повече - Мойсей.
към текста >>
Отивайки назад, от характера на гръко-римската епоха
към
египетската, трябва да изменим подхода
към
историята, така че, вместо чисто човешкия подход, който, все още, може да ни служи по отношение на фигурите от гръцкия свят чак до героическата епоха6, ние сме длъжни да приемем друг мащаб; зад отделните личности започваме да търсим духовни сили, които представят чрез себе си свръхличното и които действат чрез личностите на хората като чрез свои инструменти.
Различаваме до нашето време пет епохи. Имаме индийската - първата следатлантска културна епоха, простираща се далеко назад в хилядолетията; имаме втората - древноперсийска, третата - египетско-халдейска, четвъртата - гръко-римска, и петата - нашата собствена епоха.
Отивайки назад, от характера на гръко-римската епоха към египетската, трябва да изменим подхода към историята, така че, вместо чисто човешкия подход, който, все още, може да ни служи по отношение на фигурите от гръцкия свят чак до героическата епоха6, ние сме длъжни да приемем друг мащаб; зад отделните личности започваме да търсим духовни сили, които представят чрез себе си свръхличното и които действат чрез личностите на хората като чрез свои инструменти.
Върху тези духовни индивидуалности трябва да отправим погледа на нашата душа, така че наистина можем да видим човека, който стои на физически план, а зад него действа същество от висшите йерархии, което като че ли отзад държи този човек и го поставя на мястото, на което той трябва да стои в развитието на човечеството.
към текста >>
Град Урук се обръща
към
своята богиня Аруру и тази богиня създава помощник.
Този мит гласи следното. Някога е имало велик цар на име Гилгамеш. Вече този, който може да съди за такива неща, по името ще разбере7, че ние имаме работа не просто с цар на физически план, но със стоящо зад него божество, със стояща зад него духовна индивидуалност, от която е бил обсебен царят на град Урук8 и която е действала чрез него. Така че ние имаме работа с това, което в реален смисъл трябва да наречем бого-човек. На нас ни се разказва, че той тормози град Урук.
Град Урук се обръща към своята богиня Аруру и тази богиня създава помощник.
От земята израства този герой. Такива са образите от този мит; ние виждаме какви дълбини на историческите събития се намират зад този мит. Богинята прави да възникне от земята Енкиду, своего рода човешко същество, което по отношение на Гилгамеш изглежда по-низшо, разказва се, че то е имало животинска кожа, че той е бил покрит с косми, че е бил като див; обаче в неговата дивост е живяла боговдъхновеност, древно ясновидство, ясно-знание, древно ясновидско съзнание.
към текста >>
В отговор на това Ищар се обръща с жалба срещу него
към
това божество,
към
тази същност от висшите йерархии, с която е свързана тя, богинята на града.
Разиграва се сцена, която непосредствено напомня на една библейска сцена9 от Евангелието на Йоан. Гилгамеш стои пред Ищар. Той се държи, разбира се, различно от Христос Исус. Той упреква богинята на града в това, че тя, преди да се изправи пред него, е била с много мъже. Той я упреква особено за познанството й с последния от тях.
В отговор на това Ищар се обръща с жалба срещу него към това божество, към тази същност от висшите йерархии, с която е свързана тя, богинята на града.
Тя отива при Ану. И Ану изпраща на земята бик, с този бик трябвало да се бие Гилгамеш. Който си спомни борещия се с бика Митра, той ще намери отзвук на тази борба в това, че Гилгамеш е длъжен да пребори бика, пратен долу от Ану.
към текста >>
По такъв начин Гилгамеш ни представя същност, която е узряла за посвещение, но не е могла да достигне това посвещение, защото пътят на Запад е път
към
посвещение, който не е бил изминат до края.
Външно Енкиду е изобразен облечен в животинска кожа. С това ни се показва неговата дивост, но пък благодарение на тази дивост той, от една страна, е надарен още с древното ясновидство, а от друга страна, той е млада душа, която е преминала много по-малко инкарнации от другите, стоящи на върха на развитието души.
По такъв начин Гилгамеш ни представя същност, която е узряла за посвещение, но не е могла да достигне това посвещение, защото пътят на Запад е път към посвещение, който не е бил изминат до края.
Ние виждаме, от една страна, в Гилгамеш, истинския основател на халдейско-вавилонската култура и действащата зад него божествено-духовна същност, разновидност на дух на Огъня, и след това редом с него друга индивидуалност, млада душа, Енкиду, индивидуалност, която чак по-късно се е спуснала в земно въплъщение. (Ако вие погледнете във "Въведение в тайната наука", ще видите, че индивидуалностите постепенно са се спуснали от планетите.)
към текста >>
Там е имало много от това, което е било вече неразбираемо за епохата, която се обърнала
към
човешката личност.
Тези тайни на божествено-духовния свят са се охранявали в мистерийните центрове. Така например, много от древните свещени тайни, които са възвестявали за връзката на човешката душа с божествено-духовните светове, са се пазили в мистериите на Диана от Ефес и в ефеския храм.
Там е имало много от това, което е било вече неразбираемо за епохата, която се обърнала към човешката личност.
И като знамение за неразбирането от чисто външната личност на всичко това, което си оставало духовно, стои пред нас наполовина митическата фигура на Херострат, който вижда само най-външното в личността; Херострат, който хвърля в храма на ефеското светилище запален факел. Сблъсъкът на личността с това, което е останало от древните духовни времена, ни показва тази постъпка. И в същия този ден, когато човек само за това, да се запомни името му от потомците, хвърля факел в храма на светилището, в същия този ден се ражда човек, който на същата тази земя, на която трябва да бъде преодоляна чисто личностната култура, е направил най-много за културата, основана на личността. Херострат хвърля факел в същия ден, когато се ражда Александър Велики11, човек, който е целият личност12. Така застава пред нас Александър Велики като сянка на Гилгамеш.
към текста >>
Защото чрез Александрия, чрез този културен център всичко това, което по-рано е било свръхлично, което по-рано се е издигало от човешката личност
към
висшите духовни светове, приело личен характер.
И би било немислимо, ако културата на Александрия, построена изцяло на личността, би могла да бъде приведена в действие по друг начин, освен чрез същество, обхванато от личностното начало, какъвто е бил Александър Велики.
Защото чрез Александрия, чрез този културен център всичко това, което по-рано е било свръхлично, което по-рано се е издигало от човешката личност към висшите духовни светове, приело личен характер.
Личностите, които се намират тук пред нас, имат, така да се каже, всичко в себе си; отсега нататък ние вече много малко виждаме силите, които от висшите йерархии ги направляват и ги поставят на тяхното място. Всички различни мъдреци и философи, действащи в Александрия, представят древната мъдрост, изцяло пренесена в човешки-личното; от тях навсякъде звучи личното. В това е особеното: всичко, което в древното езичество е било обяснявано благодарение на това, че винаги се е казвало как боговете се спускали долу и се съединявали с човешките дъщери, за да произлязат героите, в Александрия се пренася в личната активност на човека. Какви форми е приело в Александрия юдейството, културата на Мойсей, ние можем да видим от това, което ни показва епохата, когато християнството вече е съществувало. Няма вече нищо от тези дълбоки постижения на връзките на света на хората с духовния свят, както това все пак е било във времената на пророците, както това още може да се намери даже в последните две столетия до началото на нашето летоброене.
към текста >>
Християнството, призовано да води личното в човека, все по-високо
към
свръхличното, се появява особено силно в Александрия.
Какви форми е приело в Александрия юдейството, културата на Мойсей, ние можем да видим от това, което ни показва епохата, когато християнството вече е съществувало. Няма вече нищо от тези дълбоки постижения на връзките на света на хората с духовния свят, както това все пак е било във времената на пророците, както това още може да се намери даже в последните две столетия до началото на нашето летоброене. В юдейството всичко също станало лично. Това са все същите разумни хора с необикновена сила за проникване в тайните на древните мистерии, но - всичко е станало лично, в Александрия действат личности. И християнството се появява в Александрия отначало, може да се каже, като че ли в изкривена, детска степен.
Християнството, призовано да води личното в човека, все по-високо към свръхличното, се появява особено силно в Александрия.
Именно християните са действали така, че у нас често възниква впечатление: в техните постъпки ние имаме предвестник на по-късните епископи и архиепископи, действащи чисто лично. Така е действал в четвъртото столетие архиепископ Теофил15, така е действал неговият приемник и родственик, светият Кирил16. Ние можем да съдим за тях, така да се каже, само по техните човешки слабости. Християнството, което трябва да даде на човечеството най-великото, проявява себе си първо чрез своите най-големи слабости и чрез своята личностна страна. А в Александрия е трябвало да бъде дадено знамение за цялото развитие на човечеството.
към текста >>
В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала
към
най-привлекателните, най-интересните ученици на древните гръцки орфически мистерии.
Така е действал в четвъртото столетие архиепископ Теофил15, така е действал неговият приемник и родственик, светият Кирил16. Ние можем да съдим за тях, така да се каже, само по техните човешки слабости. Християнството, което трябва да даде на човечеството най-великото, проявява себе си първо чрез своите най-големи слабости и чрез своята личностна страна. А в Александрия е трябвало да бъде дадено знамение за цялото развитие на човечеството. Тук ние имаме пак такава проекция на външен физически план на нещо предишно, по-духовно.
В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала към най-привлекателните, най-интересните ученици на древните гръцки орфически мистерии.
Тя е била добре подготвена благодарение на определено келтско тайно обучение, преминато от нея в по-ранни въплъщения. С дълбока последователност е търсила тази индивидуалност тайните на орфическите мистерии. Учениците в орфическите тайни чрез собствената си душа е трябвало да преживеят това, което се съдържа в мита за Дионис Загрей, който бил разкъсан на части от титаните, но чието тяло Зевс издигнал към висшия живот. Като индивидуално човешко изживяване е трябвало да бъде преживяно от орфиците това, как човек, преминавайки определен мистериен път, така да се каже, преодолява себе си във външния свят, с цялото си същество се разкъсва на части, престава да намира в себе си самия себе си.
към текста >>
Учениците в орфическите тайни чрез собствената си душа е трябвало да преживеят това, което се съдържа в мита за Дионис Загрей, който бил разкъсан на части от титаните, но чието тяло Зевс издигнал
към
висшия живот.
А в Александрия е трябвало да бъде дадено знамение за цялото развитие на човечеството. Тук ние имаме пак такава проекция на външен физически план на нещо предишно, по-духовно. В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала към най-привлекателните, най-интересните ученици на древните гръцки орфически мистерии. Тя е била добре подготвена благодарение на определено келтско тайно обучение, преминато от нея в по-ранни въплъщения. С дълбока последователност е търсила тази индивидуалност тайните на орфическите мистерии.
Учениците в орфическите тайни чрез собствената си душа е трябвало да преживеят това, което се съдържа в мита за Дионис Загрей, който бил разкъсан на части от титаните, но чието тяло Зевс издигнал към висшия живот.
Като индивидуално човешко изживяване е трябвало да бъде преживяно от орфиците това, как човек, преминавайки определен мистериен път, така да се каже, преодолява себе си във външния свят, с цялото си същество се разкъсва на части, престава да намира в себе си самия себе си.
към текста >>
Ако това, върху което току-що ви обърнах внимание, е ставало човешко преживяване, то се отнасяло по определен начин
към
най-висшето, което може да се преживее като тайна на посвещението.
В същото време, когато обичайното познание за животни, растения и минерали е само отвлечено познание, тъй като ние оставаме вън от тях, този, който иска да достигне действително познание в окултен смисъл, трябва да се упражнява в това, като че ли се намира вътре в животните, растенията, минералите, въздуха и водата, изворите и горите, камъните и звездите, другите хора, като че ли е едно цяло с тях. И въпреки това той като орфик трябва да развие в себе си силна вътрешна душевна сила, че бидейки възстановен като събрана в себе си индивидуалност, да тържествува над раздробеността на външния свят.
Ако това, върху което току-що ви обърнах внимание, е ставало човешко преживяване, то се отнасяло по определен начин към най-висшето, което може да се преживее като тайна на посвещението.
И много ученици в орфическите мистерии преминали през такива изживявания, преживели по такъв начин своето разкъсване в света и с това преминали през най-висшето, което в дохристиянските времена е могло да бъде постигнато като своего рода подготовка за християнството.
към текста >>
Към
учениците на орфическите мистерии принадлежи и тази привлекателна личност, чието външно име не е достигнало до потомците, но която изпъква в качеството си на ученик в орфическите мистерии и върху която аз сега ви обръщам внимание.
Към учениците на орфическите мистерии принадлежи и тази привлекателна личност, чието външно име не е достигнало до потомците, но която изпъква в качеството си на ученик в орфическите мистерии и върху която аз сега ви обръщам внимание.
Вече юноша а след това много години поред тази личност е била тясно свързана с всички гръцки орфически умове; тя действала във времето, предшестващо възникването на гръцката философия, и което вече не се отбелязва в книгите по история на философията. Обаче това, което е отбелязано с имената на Талес и Хераклит, е отзвук от това, което правили по-рано на свой ред учениците в мистериите. Към тези ученици в мистериите принадлежи този, за който ви говоря сега като за ученик на орфическите мистерии, който по-късно все пак имал за свой ученик Ферекид от Сирос18, и за когото беше споменато няколко години преди това в мюнхенския цикъл лекции "Изтока в светлината на Запада".
към текста >>
Към
тези ученици в мистериите принадлежи този, за който ви говоря сега като за ученик на орфическите мистерии, който по-късно все пак имал за свой ученик Ферекид от Сирос18, и за когото беше споменато няколко години преди това в мюнхенския цикъл лекции "Изтока в светлината на Запада".
Към учениците на орфическите мистерии принадлежи и тази привлекателна личност, чието външно име не е достигнало до потомците, но която изпъква в качеството си на ученик в орфическите мистерии и върху която аз сега ви обръщам внимание. Вече юноша а след това много години поред тази личност е била тясно свързана с всички гръцки орфически умове; тя действала във времето, предшестващо възникването на гръцката философия, и което вече не се отбелязва в книгите по история на философията. Обаче това, което е отбелязано с имената на Талес и Хераклит, е отзвук от това, което правили по-рано на свой ред учениците в мистериите.
Към тези ученици в мистериите принадлежи този, за който ви говоря сега като за ученик на орфическите мистерии, който по-късно все пак имал за свой ученик Ферекид от Сирос18, и за когото беше споменато няколко години преди това в мюнхенския цикъл лекции "Изтока в светлината на Запада".
към текста >>
Така се взираме ние назад
към
тези времена, когато човек още е бил свързан с духовните светове, както е било с този орфик, така виждаме ние неговия сянков образ сред тези, които са учили в Александрия на границата между четвърти и пети век.
Така се взираме ние назад към тези времена, когато човек още е бил свързан с духовните светове, както е било с този орфик, така виждаме ние неговия сянков образ сред тези, които са учили в Александрия на границата между четвърти и пети век.
Тази индивидуалност не е възприела още нищо от това, което, може да се каже, е позволявало на хората да не забелязват сенчестите страни в началото на християнството; понеже твърде ярко е било в тази душа всичко това, което е било отзвук от орфическите мистерии, твърде ярко, за да би могла тя да бъде озарена от различната светлина, която произлиза от Христовото събитие. Това, което е излизало наоколо като християнство, например чрез Теофил или Кирил, е било такова, че тази индивидуалност на орфик, която е приела сега личен характер, е могла да каже и даде неща по-велики и по-мъдри от тези, които са представлявали християнството в Александрия в това време. С най-дълбока ненавист са били изпълнени както Теофил, така и Кирил срещу всичко, което не било църковно-християнско в тесния смисъл, което не било в разбиранията на тези двама архиепископи. Християнството приело съвсем личен характер, такъв личен характер, че тези двама архиепископи наели лични наемници. Навсякъде се наемали хора, които трябвало да бъдат, така да се каже, охрана на архиепископите.
към текста >>
Тях ги движела ненавистта
към
всичко, което идвало от древността и което все пак било по-високо от явяващото се в изкривен вид ново.
Това, което е излизало наоколо като християнство, например чрез Теофил или Кирил, е било такова, че тази индивидуалност на орфик, която е приела сега личен характер, е могла да каже и даде неща по-велики и по-мъдри от тези, които са представлявали християнството в Александрия в това време. С най-дълбока ненавист са били изпълнени както Теофил, така и Кирил срещу всичко, което не било църковно-християнско в тесния смисъл, което не било в разбиранията на тези двама архиепископи. Християнството приело съвсем личен характер, такъв личен характер, че тези двама архиепископи наели лични наемници. Навсякъде се наемали хора, които трябвало да бъдат, така да се каже, охрана на архиепископите. Властта в личен смисъл била важна за тях.
Тях ги движела ненавистта към всичко, което идвало от древността и което все пак било по-високо от явяващото се в изкривен вид ново.
Най-дълбока ненавист - особено против индивидуалността на отново родения орфик - живеела у носителите на високия християнски сан в Александрия. И затова не трябва да ни учудва, че индивидуалността на отново родения орфик била оклеветена в привързаност към черната магия. Това било достатъчно, омразата, надъхана в охраната, да се насочи срещу издигнатата личност на отново въплътения ученик на Орфей. Тя била още млада, но въпреки нейната младост, въпреки това, че като жена е трябвало в хода на дългото обучение да се сблъска с големи трудности, се издигнала до такава светлина, която била по-висша от цялата мъдрост, от цялото познание на това време.
към текста >>
И затова не трябва да ни учудва, че индивидуалността на отново родения орфик била оклеветена в привързаност
към
черната магия.
Християнството приело съвсем личен характер, такъв личен характер, че тези двама архиепископи наели лични наемници. Навсякъде се наемали хора, които трябвало да бъдат, така да се каже, охрана на архиепископите. Властта в личен смисъл била важна за тях. Тях ги движела ненавистта към всичко, което идвало от древността и което все пак било по-високо от явяващото се в изкривен вид ново. Най-дълбока ненавист - особено против индивидуалността на отново родения орфик - живеела у носителите на високия християнски сан в Александрия.
И затова не трябва да ни учудва, че индивидуалността на отново родения орфик била оклеветена в привързаност към черната магия.
Това било достатъчно, омразата, надъхана в охраната, да се насочи срещу издигнатата личност на отново въплътения ученик на Орфей. Тя била още млада, но въпреки нейната младост, въпреки това, че като жена е трябвало в хода на дългото обучение да се сблъска с големи трудности, се издигнала до такава светлина, която била по-висша от цялата мъдрост, от цялото познание на това време.
към текста >>
Удивително, как в залите, където говори Хипатия19, понеже така се казвал отново въплътеният орфик, как там в Александрия
към
възторжените слушатели слизала най-чистата, най-светла мъдрост.
Удивително, как в залите, където говори Хипатия19, понеже така се казвал отново въплътеният орфик, как там в Александрия към възторжените слушатели слизала най-чистата, най-светла мъдрост.
Тя сваляла в краката й не само стари езичници, но и такива проникновени, дълбоки християни като Синезий20. Тя имала голямо влияние в Александрия, и в Хипатия е могло да бъде преживяно пренесеното в личността възраждане на древната езическа мъдрост на Орфей.
към текста >>
6. Гръцките герои (Херакъл, Тезей и др.), прославили се с легендарни подвизи (с тях е отбелязано преминаването на степените на посвещение в мистериите), са определили характера на епохата, завършила с излизането на гърците на арената на историята
към
времето на Троянската война (1194-1184 пр.Р.Х.).
6. Гръцките герои (Херакъл, Тезей и др.), прославили се с легендарни подвизи (с тях е отбелязано преминаването на степените на посвещение в мистериите), са определили характера на епохата, завършила с излизането на гърците на арената на историята към времето на Троянската война (1194-1184 пр.Р.Х.).
към текста >>
6.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
За този, който е запознат с духовната наука, който, както това ние сме могли да правим вече толкова години, е приел в себе си това, което води нашето усещане и представи
към
признаване на висшите светове, за него такъв факт, като току-що показания, ще бъде, разбира се, веднага понятен, защото той е привикнал постоянно да опъва свързващите нишки между нашето познание, нашето мислене, нашата воля и съществата от висшите йерархии.
За този, който е запознат с духовната наука, който, както това ние сме могли да правим вече толкова години, е приел в себе си това, което води нашето усещане и представи към признаване на висшите светове, за него такъв факт, като току-що показания, ще бъде, разбира се, веднага понятен, защото той е привикнал постоянно да опъва свързващите нишки между нашето познание, нашето мислене, нашата воля и съществата от висшите йерархии.
Но последователят на духовната наука попада понякога в положение, когато е длъжен да се защитава от материалистическите представи, понеже те съществуват в наше време, от представите, които лишават хората, стоящи встрани от духовното развитие, от възможността донякъде да вникнат в това, което трябва да се каже за въздействието на висшите светове върху нашия физически свят.
към текста >>
В наше време, по същество,
към
излезлите от употреба възгледи се отнася и това, да се говори за господството на макар и абстрактни идеи в човешките събития, в историята.
В наше време, по същество, към излезлите от употреба възгледи се отнася и това, да се говори за господството на макар и абстрактни идеи в човешките събития, в историята.
За много хора е съвършено недопустимо пред лицето на истинската научност да се говори, че известни идеи, абстрактни идеи, които, собствено, могат да живеят само в нашия разсъдък, се проявяват в следващите една след друга исторически епохи. Последният отблясък, така да се каже, на вярата в такива абстрактни идеи, относно които, разбира се, не може да се разбере как те могат да действат, понеже нали са само абстрактни идеи, последният отблясък на вярата в такива абстрактни идеи в XIX век са съдържали в себе си още историческите трудове на Ранке1. Но и тази вяра в движещите идеи в историята постепенно ще бъде изхвърлена зад борда от нарастващото материалистическо развитие, и сега, даже по отношение на историята, се счита за признак на трезв ум, когато се мисли, че всичко, характеризиращо епохата, излизащо в епохата, възниква всъщност само благодарение на стечението на физически зрими външни действия, външни потребности, външни интереси и даже идеи на физическите хора. Сега е преминало времето, когато като чрез инспирация такива умове като например Хердер2, изобразявали развитието на историята на човечеството така, че отвсякъде било видно: тук в основата лежи най-малкото предположение за живи сили, живи свръхестествени сили, които се проявяват чрез действията на хората, чрез живота на хората. А този, който днес иска да бъде умен, ще каже: наистина, у такъв човек, като Лесинг3, е имало много разумни идеи, но после, в края на своя живот, той стигнал до такава глупост, като тази, която написал в своето "Възпитание на човешкия род", където той, не знаейки как да помогне на себе си, свързал строгата закономерност в хода на историческото развитие с идеите за превъплъщението.
към текста >>
Всичко, от което са произлезли образите на Деметра, Орфей, образите на другия митологически кръг, се свеждат там
към
чисто материални събития, и понякога повече от странно, се отрича историческото съществуване на тази или онази фигура, която се крие, да кажем, зад Хермес или Мойсей и тривиално се стараят да обяснят тези фигури чрез чисто човешко съчинителство, чрез фантазия.
В нея той говори, че би било прекрасен сюжет следното: гимназиален учител преподава Платон в своето училище, а превъплътеният Платон се намира сред неговите ученици и той толкова лошо разбира Платон от обясненията на учителя, че учителят е принуден да го накаже строго. Наистина в това, което касае историческото възприемане на развитието на човечеството, от предното духовно разбиране толкова много е загубено и духовната наука ще трябва да се защитава от натиска на материалистичното мислене, което прониква от всички страни и което намира направо за глупост това, което може да бъде съобщено на базата на духовни факти. И ние всъщност отидохме в това много далеко. Например всички тези мощни образи, всички тези мощни символни представи, които произтичали от древното ясновидско познание на хората и които намерили отражение в митологиите, във фигурите на героите, в образите на легендите и приказките, намират днес тълкуватели от най-странен вид. Най-куриозното в тази област е може би книжката "Орфей" на Соломон Рейнак5, която сега обърна върху себе си известно внимание в много кръгове във Франция.
Всичко, от което са произлезли образите на Деметра, Орфей, образите на другия митологически кръг, се свеждат там към чисто материални събития, и понякога повече от странно, се отрича историческото съществуване на тази или онази фигура, която се крие, да кажем, зад Хермес или Мойсей и тривиално се стараят да обяснят тези фигури чрез чисто човешко съчинителство, чрез фантазия.
По метода на Соломон Рейнак след 60-70 години, тоест когато избледнее външната памет за него, би било лесно да се докаже, че никога не е имало подобен Рейнак, че това е народно творчество, което е пренесло древната идея за Рейнак Лисицата върху Соломон Рейнак. По неговия метод това би било напълно възможно. Това е толкова нелепо, както и това, че както това се разяснява в предисловието, тази книжица "Орфей" е написана "за широки кръгове съвременни образовани хора, а също за юношите"! "За юношите", понеже Рейнак подчертава, че той е избягвал всичко, макар че това да сведе идеята за Деметра до прасето, той не е избягнал, че той е избягвал всичко, което може силно да оскърби нравствените чувства на младите девици! Обаче той обещава, че ако неговата книга придобие влияние, на което се надява, да подготви особено издание на своята книга за госпожи, което ще съдържа всичко това, което все още трябва да бъде скрито от дъщерите.
към текста >>
Защото тогава всичко, което е ставало в импулсите на волята, в мозъците на физическите глави е отивало
към
това, да наложи, така да се каже, на всички държави в Европа зачеркваща и ликвидираща народните индивидуалности всеобща представа за държава.
Този, който има някаква представа за развитието на съвременното човечество, протекло, да кажем, в XIV-XV век чак до XVI век, знае колко безкрайно дълбоко значение в това външно развитие на човечеството в Новото време е имало историческото появяване на определена личност, относно която действително може, аз бих казал, по най-външен начин да се докаже, че чрез нея са действали духовно-свръхсетивните сили. За да хвърлим малко светлина върху окултното разбиране на историята, може да се постави въпросът: какво би станало с развитието на най-нова Европа, ако в началото на XV век в развитието не се бе включила девойката от Орлеан, Орлеанската Дева6? Този, който даже чисто външно разглежда развитието на това време, трябва да каже: ако зачеркнем от историческия процес деянията на Орлеанската Дева, то само по това, което може да се разбере от чисто външните исторически изследвания, ще стане ясно: без действията на висшите свръхсетивни сили чрез Орлеанската Дева Франция, а и фактически цяла Европа, е трябвало да получат в XV век съвършено различен облик.
Защото тогава всичко, което е ставало в импулсите на волята, в мозъците на физическите глави е отивало към това, да наложи, така да се каже, на всички държави в Европа зачеркваща и ликвидираща народните индивидуалности всеобща представа за държава.
Под това влияние, разбира се, би станало невъзможно безкрайно много от това, което в последните столетия се създаде в Европа благодарение на взаимодействието на европейските народни индивидуалности. Нека си представят, че в историята са зачеркнати действията на Орлеанската Дева, нека си представят Франция, предоставена на своята съдба без появяването на Орлеанската Дева, нека си зададат въпроса какво би станало с Франция без този подвиг? И след това нека обмислят каква роля е играла Франция в последващите столетия за цялостния духовен живот на човечеството. И нека да съпоставят това с неопровержимите, доказуеми с външни документи факти, свидетелстващи за посланичеството на Орлеанската Дева. Да си дадем сметка за това как тази девойка с не особено високо даже за нейното време външно образование изведнъж, на възраст още непълни двадесет години, есента на 1428 г., чувства, че към нея се обръщат духовните власти от свръхсетивните светове; власти, на които тя дава, разбира се, тези форми, които са привични за нея, така че ги вижда през призмата на своите представи, но това не е довод против реалността на тези власти.
към текста >>
Да си дадем сметка за това как тази девойка с не особено високо даже за нейното време външно образование изведнъж, на възраст още непълни двадесет години, есента на 1428 г., чувства, че
към
нея се обръщат духовните власти от свръхсетивните светове; власти, на които тя дава, разбира се, тези форми, които са привични за нея, така че ги вижда през призмата на своите представи, но това не е довод против реалността на тези власти.
Защото тогава всичко, което е ставало в импулсите на волята, в мозъците на физическите глави е отивало към това, да наложи, така да се каже, на всички държави в Европа зачеркваща и ликвидираща народните индивидуалности всеобща представа за държава. Под това влияние, разбира се, би станало невъзможно безкрайно много от това, което в последните столетия се създаде в Европа благодарение на взаимодействието на европейските народни индивидуалности. Нека си представят, че в историята са зачеркнати действията на Орлеанската Дева, нека си представят Франция, предоставена на своята съдба без появяването на Орлеанската Дева, нека си зададат въпроса какво би станало с Франция без този подвиг? И след това нека обмислят каква роля е играла Франция в последващите столетия за цялостния духовен живот на човечеството. И нека да съпоставят това с неопровержимите, доказуеми с външни документи факти, свидетелстващи за посланичеството на Орлеанската Дева.
Да си дадем сметка за това как тази девойка с не особено високо даже за нейното време външно образование изведнъж, на възраст още непълни двадесет години, есента на 1428 г., чувства, че към нея се обръщат духовните власти от свръхсетивните светове; власти, на които тя дава, разбира се, тези форми, които са привични за нея, така че ги вижда през призмата на своите представи, но това не е довод против реалността на тези власти.
Представете си, че тя знае: свръхсетивните власти направляват силата на волята й към точно определено място. Аз ви разказвам за тези факти не това, което би било възможно да ви изложа съгласно Хрониката Акаша, а само това, което е установено съгласно документите, чисто исторически.
към текста >>
Представете си, че тя знае: свръхсетивните власти направляват силата на волята й
към
точно определено място.
Под това влияние, разбира се, би станало невъзможно безкрайно много от това, което в последните столетия се създаде в Европа благодарение на взаимодействието на европейските народни индивидуалности. Нека си представят, че в историята са зачеркнати действията на Орлеанската Дева, нека си представят Франция, предоставена на своята съдба без появяването на Орлеанската Дева, нека си зададат въпроса какво би станало с Франция без този подвиг? И след това нека обмислят каква роля е играла Франция в последващите столетия за цялостния духовен живот на човечеството. И нека да съпоставят това с неопровержимите, доказуеми с външни документи факти, свидетелстващи за посланичеството на Орлеанската Дева. Да си дадем сметка за това как тази девойка с не особено високо даже за нейното време външно образование изведнъж, на възраст още непълни двадесет години, есента на 1428 г., чувства, че към нея се обръщат духовните власти от свръхсетивните светове; власти, на които тя дава, разбира се, тези форми, които са привични за нея, така че ги вижда през призмата на своите представи, но това не е довод против реалността на тези власти.
Представете си, че тя знае: свръхсетивните власти направляват силата на волята й към точно определено място.
Аз ви разказвам за тези факти не това, което би било възможно да ви изложа съгласно Хрониката Акаша, а само това, което е установено съгласно документите, чисто исторически.
към текста >>
Ние знаем, че тази девойка от Орлеан се разкрила отначало на един свой родственик, у когото тя, може да се каже, почти случайно намерила разбиране; че тя по разни околни пътища и с големи трудности била доведена в лагера, където се бил разположил дворът на крал Карл, който с всички френски войски стигнал, така да се каже, до последния предел, и ние знаем, че на края, след като на пътя й издигнали всевъзможни прегради, сред цяла тълпа народ, където крал Карл бил поставен така, че бил неразличим на външен вид, тя веднага го открила, отправяйки се
към
него.
Ние знаем, че тази девойка от Орлеан се разкрила отначало на един свой родственик, у когото тя, може да се каже, почти случайно намерила разбиране; че тя по разни околни пътища и с големи трудности била доведена в лагера, където се бил разположил дворът на крал Карл, който с всички френски войски стигнал, така да се каже, до последния предел, и ние знаем, че на края, след като на пътя й издигнали всевъзможни прегради, сред цяла тълпа народ, където крал Карл бил поставен така, че бил неразличим на външен вид, тя веднага го открила, отправяйки се към него.
Известно е също, че тогава тя му казала нещо, и с това той е искал да я изпита, за което, може да се каже, знаели само свръхсетивният свят и той самият. И вие може би знаете от външната история как след това тя, водена от неизменните импулси и под неизменното влияние на силната си вяра, по-добре да се каже, от своите непосредствени видения, сред огромни трудности довела войската до победа, а краля - до короноване.
към текста >>
Не някой друг, а съществата, принадлежащи
към
висшите йерархии!
Кой тогава се намеси в хода на историческото развитие?
Не някой друг, а съществата, принадлежащи към висшите йерархии!
Девойката от Орлеан е била външен инструмент на тези същества, и те, тези същества от висшите йерархии, са направлявали събитията от историята. Може да се случи, скъпи приятели, някой, разсъждавайки, да възрази: "направлявайки я аз, бих я направил по-умна", предполагайки, че това или онова, случило се благодарение на Орлеанската Дева, не се побира в неговата глава. Но тези, които приемат духовната наука, не трябва да желаят да поправят деянията на боговете чрез човешкия ум, както това сега се случва навсякъде в нашата така наречена цивилизация. Виждате ли, естествено, намерили се хора, които в духа на нашето време поискали, така да се каже, да освободят съвременната история от подвизите на Орлеанската Дева. Характерно за нашето време произведение написа в този материалистически дух Анатол Франс7.
към текста >>
На краля оказва най-голямо почитание; казва, че той е
люби
м на
Бога
и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен.
Красивите коне и оръжия й доставят удоволствие. Въоръжени и благородни мъже тя обича много. Многолюдни събирания и разговори са неприятни на Девата. Тя често пролива сълзи, обича веселите лица, понася нечувани трудности и е толкова ревностна във воденето на войската и носенето на оръжие, че остава в пълно снаряжение без прекъсване по шест денонощия. Тя казва, че англичаните нямат права върху Франция и затова, както тя говори, Бог я е пратил, за да ги изгони и победи, но само след предварително увещаване.
На краля оказва най-голямо почитание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен.
За херцога на Орлеан, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но само след като, към англичаните, които го държат в плен, бъде отправен призив да го освободят. И за да завърша, светлейши принце, моето донесение: става и стана много още по-удивително от това, което мога да ви опиша и изразя с думи. В същото време, когато ви пиша това, назованата Дева вече се отправи в околностите на града Реймс в Шампан, където спешно замина кралят за своето помазване и короноване с Божията помощ. Светлейши и най-могъщи принце и мой високопочитаеми господарю, смирено ви се препоръчвам и моля Всевишния да ви пази и изпълни вашите желания.
към текста >>
За херцога на Орлеан, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но само след като,
към
англичаните, които го държат в плен, бъде отправен призив да го освободят.
Въоръжени и благородни мъже тя обича много. Многолюдни събирания и разговори са неприятни на Девата. Тя често пролива сълзи, обича веселите лица, понася нечувани трудности и е толкова ревностна във воденето на войската и носенето на оръжие, че остава в пълно снаряжение без прекъсване по шест денонощия. Тя казва, че англичаните нямат права върху Франция и затова, както тя говори, Бог я е пратил, за да ги изгони и победи, но само след предварително увещаване. На краля оказва най-голямо почитание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен.
За херцога на Орлеан, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но само след като, към англичаните, които го държат в плен, бъде отправен призив да го освободят.
И за да завърша, светлейши принце, моето донесение: става и стана много още по-удивително от това, което мога да ви опиша и изразя с думи. В същото време, когато ви пиша това, назованата Дева вече се отправи в околностите на града Реймс в Шампан, където спешно замина кралят за своето помазване и короноване с Божията помощ. Светлейши и най-могъщи принце и мой високопочитаеми господарю, смирено ви се препоръчвам и моля Всевишния да ви пази и изпълни вашите желания.
към текста >>
Вие вече знаете от "Въведение в тайната наука", че в лемурийския период от земното развитие само малко хора издържали случилите се събития на самата Земя, само малко са останали на Земята по време на лемурийския период; че голяма част от душите, преди още да е започнала опасността от мумифициране на всичко човешко, се издигнала от Земята
към
другите планети, живяла по-нататък на Марс, Сатурн, Венера, Юпитер и така нататък; че след това, от края на лемурийския период и по време на атлантския период тези души постепенно отново се спуснали на Земята, за да се въплъщават в земни тела в изменилите се условия и да се появяват в нови инкарнации.
Вие вече знаете от "Въведение в тайната наука", че в лемурийския период от земното развитие само малко хора издържали случилите се събития на самата Земя, само малко са останали на Земята по време на лемурийския период; че голяма част от душите, преди още да е започнала опасността от мумифициране на всичко човешко, се издигнала от Земята към другите планети, живяла по-нататък на Марс, Сатурн, Венера, Юпитер и така нататък; че след това, от края на лемурийския период и по време на атлантския период тези души постепенно отново се спуснали на Земята, за да се въплъщават в земни тела в изменилите се условия и да се появяват в нови инкарнации.
Така че ние имаме души, които сравнително рано се спуснали от планетите, и други, които се спуснали по-късно, в по-късни епохи на атлантското развитие. Първите, тези, които се спуснали по-рано, имат зад себе си повече инкарнации на земята, от тези, които се спуснали по-късно, и затова в противоположност на първите ние можем да наречем тези души млади души, души, които, по-малко са възприели в себе си. Стара душа е била тази индивидуалност, която се крие зад името Гилгамеш, и по-млада - тази, която е била въплътена в Енкиду в началото на вавилонската култура. Да, относно по-голямата и по-малката възраст на човешките души се открива, може да се каже, даже за изумление на окултиста, нещо удивително.
към текста >>
Ако днес някой е напреднал например дотолкова, че донякъде допуска истините на духовната наука, но в останалото все още се съобразява с предразсъдъците и оценките на външния свят, на него би му се сторило, че например душите на философите и учените на нашето време трябва да причислим
към
по-старите души.
Ако днес някой е напреднал например дотолкова, че донякъде допуска истините на духовната наука, но в останалото все още се съобразява с предразсъдъците и оценките на външния свят, на него би му се сторило, че например душите на философите и учените на нашето време трябва да причислим към по-старите души.
Окултното изследване показва обаче обратното, колкото и странно да звучи, и даже за окултистите е поразително, че например в Кант11 е живяла млада душа. Да, с това нищо не можеш да направиш - фактите говорят това. Може да се каже, че по-млади души се въплътяват, разбира се, в болшинството случаи, в цветните раси; че цветните раси, именно черната раса, води до въплъщение главно на по-млади души. Също и своеобразието на такъв род човешко мислене, който се изразява в ученост, в сегашната материалистическа наука, се обуславя от по-млади души. И може би даже е доказано, че предшестващото въплъщение на много личности, за които трудно бихме предположили това, определено е протекло сред диваците.
към текста >>
Така, Гилгамеш е бил личност, която, по силата на своята душевна конституция, е била свързана с това, което е принадлежало
към
най-напредничавите духовни елементи и духовни фактори на онова време; с това, което за своето време е светило далеч в бъдещето, което и тогава е можело да се достигне само с това, че подобна личност е преминала посвещение от определен род.
Така, Гилгамеш е бил личност, която, по силата на своята душевна конституция, е била свързана с това, което е принадлежало към най-напредничавите духовни елементи и духовни фактори на онова време; с това, което за своето време е светило далеч в бъдещето, което и тогава е можело да се достигне само с това, че подобна личност е преминала посвещение от определен род.
Чрез определено посвещение, чрез съобщаването на това, което би могло да бъде получено само посредством посвещение, трябваше да бъде дадено на Гилгамеш това, което го направило способен да даде фермента за вавилонската култура. И така, той трябваше да премине посвещение до известна степен.
към текста >>
Ясновиждането не съществувало вече в тази степен, че много хора да могат да се вглеждат назад
към
своите по-ранни инкарнации.
Да видим в какво положение е трябвало да се намира Гилгамеш в човешкото развитие преди това посвещение. Той бил човек на третата следатлантска епоха. В тази епоха вече настъпило затъмнение за естественото човешко ясновиждане, за това, което човек можел и на което бил способен благодарение на своите природни сили.
Ясновиждането не съществувало вече в тази степен, че много хора да могат да се вглеждат назад към своите по-ранни инкарнации.
Ако ние отидем по-назад, във втората, в първата следатлантска епоха, ние виждаме, че повечето хора на земята още са можели да се вглеждат в техните предишни инкарнации, в протичането на техния душевен живот до сегашното им раждане. Но това постепенно било загубено. При Гилгамеш работата стояла така, че от самото начало съществото, което е трябвало да се прояви чрез него и което е могло да се прояви чрез него само постепенно, водейки го към някакво посвещение, това същество винаги го е пазило. То го поставило на такова място, където той се учил да съди за своето собствено място в световната история. Благодарение на събития от свръхсетивен характер, които в мита, представен от мен вчера, се изправят пред нас в образи, на помощ му се дава другар, чиято дивост, нецивилизованост ни се показват с това, че той по своя външен облик е наполовина звяр.
към текста >>
При Гилгамеш работата стояла така, че от самото начало съществото, което е трябвало да се прояви чрез него и което е могло да се прояви чрез него само постепенно, водейки го
към
някакво посвещение, това същество винаги го е пазило.
Той бил човек на третата следатлантска епоха. В тази епоха вече настъпило затъмнение за естественото човешко ясновиждане, за това, което човек можел и на което бил способен благодарение на своите природни сили. Ясновиждането не съществувало вече в тази степен, че много хора да могат да се вглеждат назад към своите по-ранни инкарнации. Ако ние отидем по-назад, във втората, в първата следатлантска епоха, ние виждаме, че повечето хора на земята още са можели да се вглеждат в техните предишни инкарнации, в протичането на техния душевен живот до сегашното им раждане. Но това постепенно било загубено.
При Гилгамеш работата стояла така, че от самото начало съществото, което е трябвало да се прояви чрез него и което е могло да се прояви чрез него само постепенно, водейки го към някакво посвещение, това същество винаги го е пазило.
То го поставило на такова място, където той се учил да съди за своето собствено място в световната история. Благодарение на събития от свръхсетивен характер, които в мита, представен от мен вчера, се изправят пред нас в образи, на помощ му се дава другар, чиято дивост, нецивилизованост ни се показват с това, че той по своя външен облик е наполовина звяр. Говори се, че този другар е носил върху своето тяло животинска кожа. Това значи, че той, както хората в първобитно състояние, е бил покрит с косми, че неговата душа е била толкова млада, че е построила за себе си тяло, което представлявало човека още в диво състояние. По такъв начин Гилгамеш, който бил отишъл напред, имал в лицето на Енкиду редом със себе си човек, който, благодарение на младата си душа и обусловената от това телесна организация, имал все още древното ясновидство.
към текста >>
По такъв начин, както отделната човешка душа се усеща в качеството си на централен фактор за нашите палци, ръце и крака, които си принадлежат едни на други, за целия наш организъм, така се е чувствал човек в древните времена като член на груповата душа,
към
която той принадлежал.
Ако искаш да разбираш исторически правилно такива неща, които ни се изобразяват в тези древни митове, то е необходимо да се вниква вече в окултните им подоснови. Зад това похищение на богинята на града се крие нещо подобно на това, което се крие зад похищението на Елена, която Парис отвежда в Троя. Ние трябва да си даваме сметка, че това, което е изложено в моята малка творба "Кръвта - съвсем особен сок"12, се базира на реални основания. Там се посочва, че у древните народи е съществувало някакво общо съзнание, че човек е усещал не само своето лично "аз" в пределите на своята кожа, но че той е усещал себе си като член на племето, на градската община.
По такъв начин, както отделната човешка душа се усеща в качеството си на централен фактор за нашите палци, ръце и крака, които си принадлежат едни на други, за целия наш организъм, така се е чувствал човек в древните времена като член на груповата душа, към която той принадлежал.
Нещо подобно е съществувало в древните времена още в древните градски общини, даже в Гърция. Общият дух, Азът на народа, Азът на племето е живял и действал в отделните личности от народа. Но това, което от такъв общ Аз е могло да достига човешкото съзнание, е трябвало да бъде управлявано в мистериите, в тайните храмови центрове. Жреците на древните мистерии са управлявали общите духовни дела на града или племето. И се говори не само образно, но и в известен смисъл реално и точно, че такъв храм е бил действително обител на Аза на града, на груповата душа.
към текста >>
А това, което Гилгамеш чрез Енкиду, своя приятел, придобил за своята душа, било, че като че ли се заразил от Енкиду с ясновидска сила, така че до определена степен могъл да погледне
към
своите собствени предишни инкарнации.
Важно е да се разбира това, защото само тогава може да се разбере защо така често в митовете и сказанията пред нас се представят другари, които трябва да свършат нещо заедно; другари, които обикновено са толкова различни по своето душевно устройство, както са били Гилгамеш и Енкиду.
А това, което Гилгамеш чрез Енкиду, своя приятел, придобил за своята душа, било, че като че ли се заразил от Енкиду с ясновидска сила, така че до определена степен могъл да погледне към своите собствени предишни инкарнации.
По такъв начин Гилгамеш действително се научил от Енкиду на виждане на своите предишни инкарнации. Това било вече нещо, което излизало извън пределите на нормалните способности на Гилгамеш. Да си представим живо как е могло да повлияе на Гилгамеш това обръщане назад към неговите предни инкарнации?
към текста >>
Да си представим живо как е могло да повлияе на Гилгамеш това обръщане назад
към
неговите предни инкарнации?
Важно е да се разбира това, защото само тогава може да се разбере защо така често в митовете и сказанията пред нас се представят другари, които трябва да свършат нещо заедно; другари, които обикновено са толкова различни по своето душевно устройство, както са били Гилгамеш и Енкиду. А това, което Гилгамеш чрез Енкиду, своя приятел, придобил за своята душа, било, че като че ли се заразил от Енкиду с ясновидска сила, така че до определена степен могъл да погледне към своите собствени предишни инкарнации. По такъв начин Гилгамеш действително се научил от Енкиду на виждане на своите предишни инкарнации. Това било вече нещо, което излизало извън пределите на нормалните способности на Гилгамеш.
Да си представим живо как е могло да повлияе на Гилгамеш това обръщане назад към неговите предни инкарнации?
към текста >>
Този, който, както тогава Гилгамеш, за пръв път обръща своя поглед назад
към
поредицата свои инкарнации, може действително да бъде поразен.
Така би било, скъпи приятели, въобще с хората, ако биха почнали да виждат своите предни инкарнации. В повечето случаи това би имало съвсем друг вид, отколкото в измислиците, които постоянно се появяват и в които се говори, че някой си човек е реинкарнация на тази или онази личност. Може да се случи, че някой да приведе цял ред гръмки исторически имена в качеството на имена на свои предни инкарнации. Трябва да има цяла група хора, които са убедени, че в техните предни инкарнации няма нищо по-долу от крал или принцеса. Именно в тези неща, с които всичко трябва да е толкова сериозно, няма място за фантазии, с тях не трябва да се своеволничи.
Този, който, както тогава Гилгамеш, за пръв път обръща своя поглед назад към поредицата свои инкарнации, може действително да бъде поразен.
Та нали той се обръща към инкарнации, когато е бил още въвлечен в различни отношения, обусловени от груповата душевност. Той самият, разбира се, до известна степен се е измъкнал от тези отношения и за първи път чрез Енкиду е могъл да разбере цялото значение на това, което се символизира в мита от богинята на града. Но когато се обърнал назад, много от неговите предни инкарнации не му се понравили и могъл да си каже: това съвсем не е по моя вкус. Той видял например, че неговата душа в минали инкарнации имала съвсем близки дружески отношения, съвсем особени човешки връзки, от които би се срамувал сега. Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа.
към текста >>
Та нали той се обръща
към
инкарнации, когато е бил още въвлечен в различни отношения, обусловени от груповата душевност.
В повечето случаи това би имало съвсем друг вид, отколкото в измислиците, които постоянно се появяват и в които се говори, че някой си човек е реинкарнация на тази или онази личност. Може да се случи, че някой да приведе цял ред гръмки исторически имена в качеството на имена на свои предни инкарнации. Трябва да има цяла група хора, които са убедени, че в техните предни инкарнации няма нищо по-долу от крал или принцеса. Именно в тези неща, с които всичко трябва да е толкова сериозно, няма място за фантазии, с тях не трябва да се своеволничи. Този, който, както тогава Гилгамеш, за пръв път обръща своя поглед назад към поредицата свои инкарнации, може действително да бъде поразен.
Та нали той се обръща към инкарнации, когато е бил още въвлечен в различни отношения, обусловени от груповата душевност.
Той самият, разбира се, до известна степен се е измъкнал от тези отношения и за първи път чрез Енкиду е могъл да разбере цялото значение на това, което се символизира в мита от богинята на града. Но когато се обърнал назад, много от неговите предни инкарнации не му се понравили и могъл да си каже: това съвсем не е по моя вкус. Той видял например, че неговата душа в минали инкарнации имала съвсем близки дружески отношения, съвсем особени човешки връзки, от които би се срамувал сега. Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа. В мита се говори, че той упреква богинята за нейните познанства, защото той ревнува от тези познанства.
към текста >>
Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци
към
своята душа.
Този, който, както тогава Гилгамеш, за пръв път обръща своя поглед назад към поредицата свои инкарнации, може действително да бъде поразен. Та нали той се обръща към инкарнации, когато е бил още въвлечен в различни отношения, обусловени от груповата душевност. Той самият, разбира се, до известна степен се е измъкнал от тези отношения и за първи път чрез Енкиду е могъл да разбере цялото значение на това, което се символизира в мита от богинята на града. Но когато се обърнал назад, много от неговите предни инкарнации не му се понравили и могъл да си каже: това съвсем не е по моя вкус. Той видял например, че неговата душа в минали инкарнации имала съвсем близки дружески отношения, съвсем особени човешки връзки, от които би се срамувал сега.
Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа.
В мита се говори, че той упреква богинята за нейните познанства, защото той ревнува от тези познанства. Той видял, така да се каже, хоризонта на своята душа и виденията стояли пред него така живо, както хора, към които изпитваш някаква симпатия или антипатия, стоят около някого във външния физически свят. И във всичко това, което Гилгамеш отправя като упрек към богинята на града, ние разбираме, че той разговаря с това, което се разиграва в дълбочината на неговата душа. Когато например ни се говори, че той упреква богинята на града в това, че е имала познанство с някакъв човек, който в мита е наречен Ишулан, то това означава не нещо друго, а това, че на него не му харесвало собственото му познанство с този човек, градинар на неговия господар в миналата инкарнация. Следователно, това, което ставало в душата на Гилгамеш и чрез което той за пръв път получил тази вътрешна проникновеност, тази вътрешна пълнота на душата, от която се нуждаел, за да стане основател на вавилонската култура, всичко това ни се изобразява във възвръщането към известно ясновиждане, в издигане към свръхсетивните светове, което до известна степен било изгубено от него, понеже бил стара душа.
към текста >>
Той видял, така да се каже, хоризонта на своята душа и виденията стояли пред него така живо, както хора,
към
които изпитваш някаква симпатия или антипатия, стоят около някого във външния физически свят.
Той самият, разбира се, до известна степен се е измъкнал от тези отношения и за първи път чрез Енкиду е могъл да разбере цялото значение на това, което се символизира в мита от богинята на града. Но когато се обърнал назад, много от неговите предни инкарнации не му се понравили и могъл да си каже: това съвсем не е по моя вкус. Той видял например, че неговата душа в минали инкарнации имала съвсем близки дружески отношения, съвсем особени човешки връзки, от които би се срамувал сега. Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа. В мита се говори, че той упреква богинята за нейните познанства, защото той ревнува от тези познанства.
Той видял, така да се каже, хоризонта на своята душа и виденията стояли пред него така живо, както хора, към които изпитваш някаква симпатия или антипатия, стоят около някого във външния физически свят.
И във всичко това, което Гилгамеш отправя като упрек към богинята на града, ние разбираме, че той разговаря с това, което се разиграва в дълбочината на неговата душа. Когато например ни се говори, че той упреква богинята на града в това, че е имала познанство с някакъв човек, който в мита е наречен Ишулан, то това означава не нещо друго, а това, че на него не му харесвало собственото му познанство с този човек, градинар на неговия господар в миналата инкарнация. Следователно, това, което ставало в душата на Гилгамеш и чрез което той за пръв път получил тази вътрешна проникновеност, тази вътрешна пълнота на душата, от която се нуждаел, за да стане основател на вавилонската култура, всичко това ни се изобразява във възвръщането към известно ясновиждане, в издигане към свръхсетивните светове, което до известна степен било изгубено от него, понеже бил стара душа. Това ни се предава в този мит.
към текста >>
И във всичко това, което Гилгамеш отправя като упрек
към
богинята на града, ние разбираме, че той разговаря с това, което се разиграва в дълбочината на неговата душа.
Но когато се обърнал назад, много от неговите предни инкарнации не му се понравили и могъл да си каже: това съвсем не е по моя вкус. Той видял например, че неговата душа в минали инкарнации имала съвсем близки дружески отношения, съвсем особени човешки връзки, от които би се срамувал сега. Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа. В мита се говори, че той упреква богинята за нейните познанства, защото той ревнува от тези познанства. Той видял, така да се каже, хоризонта на своята душа и виденията стояли пред него така живо, както хора, към които изпитваш някаква симпатия или антипатия, стоят около някого във външния физически свят.
И във всичко това, което Гилгамеш отправя като упрек към богинята на града, ние разбираме, че той разговаря с това, което се разиграва в дълбочината на неговата душа.
Когато например ни се говори, че той упреква богинята на града в това, че е имала познанство с някакъв човек, който в мита е наречен Ишулан, то това означава не нещо друго, а това, че на него не му харесвало собственото му познанство с този човек, градинар на неговия господар в миналата инкарнация. Следователно, това, което ставало в душата на Гилгамеш и чрез което той за пръв път получил тази вътрешна проникновеност, тази вътрешна пълнота на душата, от която се нуждаел, за да стане основател на вавилонската култура, всичко това ни се изобразява във възвръщането към известно ясновиждане, в издигане към свръхсетивните светове, което до известна степен било изгубено от него, понеже бил стара душа. Това ни се предава в този мит.
към текста >>
Следователно, това, което ставало в душата на Гилгамеш и чрез което той за пръв път получил тази вътрешна проникновеност, тази вътрешна пълнота на душата, от която се нуждаел, за да стане основател на вавилонската култура, всичко това ни се изобразява във възвръщането
към
известно ясновиждане, в издигане
към
свръхсетивните светове, което до известна степен било изгубено от него, понеже бил стара душа.
Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа. В мита се говори, че той упреква богинята за нейните познанства, защото той ревнува от тези познанства. Той видял, така да се каже, хоризонта на своята душа и виденията стояли пред него така живо, както хора, към които изпитваш някаква симпатия или антипатия, стоят около някого във външния физически свят. И във всичко това, което Гилгамеш отправя като упрек към богинята на града, ние разбираме, че той разговаря с това, което се разиграва в дълбочината на неговата душа. Когато например ни се говори, че той упреква богинята на града в това, че е имала познанство с някакъв човек, който в мита е наречен Ишулан, то това означава не нещо друго, а това, че на него не му харесвало собственото му познанство с този човек, градинар на неговия господар в миналата инкарнация.
Следователно, това, което ставало в душата на Гилгамеш и чрез което той за пръв път получил тази вътрешна проникновеност, тази вътрешна пълнота на душата, от която се нуждаел, за да стане основател на вавилонската култура, всичко това ни се изобразява във възвръщането към известно ясновиждане, в издигане към свръхсетивните светове, което до известна степен било изгубено от него, понеже бил стара душа.
Това ни се предава в този мит.
към текста >>
Това, което митът изобразява като морско плаване и пътуване от Гилгамеш на Запад, е не нещо друго, а вътрешно странстване на неговата душа13
към
посвещението, благодарение на което тя се издига
към
духовните висоти, където може да възприеме това, което я е обкръжавало в древното атлантско време, когато душата все още ясновидски се е вглеждала в духовния свят.
След това той трябвало да премине нещо като посвещение, като бил доведен до такива видения, каквито собствената му душа имала по време на атлантските му инкарнации.
Това, което митът изобразява като морско плаване и пътуване от Гилгамеш на Запад, е не нещо друго, а вътрешно странстване на неговата душа13 към посвещението, благодарение на което тя се издига към духовните висоти, където може да възприеме това, което я е обкръжавало в древното атлантско време, когато душата все още ясновидски се е вглеждала в духовния свят.
Затова митът ни разказва, че Гилгамеш в това си духовно странстване се среща с великата личност на властелина от Атлантида, Ксисуфр. Това е била личност, която принадлежала към висшите йерархии и по време на атлантския период е живяла сред човечеството, а след това в по-високи области на битието. Тази личност е трябвало да познае Гилгамеш, че от съзерцанието на същността й да придобие това, което било необходимо, за да знае какви са душите, кога те могат да виждат в духовния свят. Така той бил отново изведен в духовните сфери благодарение на това, че в своята душа е бил върнат назад в атлантските времена. И когато му се възлага задачата да не спи седем нощи и шест дни, то това означава не нещо друго, а упражнение, чрез което душата би била преобразувана, за да проникне напълно в съответните, току-що описани духовни области.
към текста >>
Това е била личност, която принадлежала
към
висшите йерархии и по време на атлантския период е живяла сред човечеството, а след това в по-високи области на битието.
След това той трябвало да премине нещо като посвещение, като бил доведен до такива видения, каквито собствената му душа имала по време на атлантските му инкарнации. Това, което митът изобразява като морско плаване и пътуване от Гилгамеш на Запад, е не нещо друго, а вътрешно странстване на неговата душа13 към посвещението, благодарение на което тя се издига към духовните висоти, където може да възприеме това, което я е обкръжавало в древното атлантско време, когато душата все още ясновидски се е вглеждала в духовния свят. Затова митът ни разказва, че Гилгамеш в това си духовно странстване се среща с великата личност на властелина от Атлантида, Ксисуфр.
Това е била личност, която принадлежала към висшите йерархии и по време на атлантския период е живяла сред човечеството, а след това в по-високи области на битието.
Тази личност е трябвало да познае Гилгамеш, че от съзерцанието на същността й да придобие това, което било необходимо, за да знае какви са душите, кога те могат да виждат в духовния свят. Така той бил отново изведен в духовните сфери благодарение на това, че в своята душа е бил върнат назад в атлантските времена. И когато му се възлага задачата да не спи седем нощи и шест дни, то това означава не нещо друго, а упражнение, чрез което душата би била преобразувана, за да проникне напълно в съответните, току-що описани духовни области. Ако ни се казва, че той не издържал това, то това означава пак нещо много важно; това значи, че Гилгамеш трябва да ни се представи като личност, която се приближава плътно до границата на посвещението, която е могла да надникне през вратата на посвещението в духовните тайни, но която според характера на условията от това време все пак не е могла да проникне в цялата дълбочина. С една дума, трябва да се каже, че основателят, учредителят на вавилонската култура, като че останал да стои пред вратата на посвещението, че той не е могъл да вижда съвършено ясно във висшите духовни светове и че след това той придал на цялата вавилонска култура този отпечатък, който е отпечатък само на обикновено надничане в тайните на посвещението.
към текста >>
Но все пак благодарение на това, че в епохата, в която той е действал, той не е могъл, така да се каже, да изявява своите собствени лични импулси, да съобщава на света това, което е било негова лична сила, той е могъл да даде съвсем особено да действа чрез него на едно от тези духовни същества, които ние причисляваме
към
категорията духове на Огъня, тоест архангели.
И така, от всичко това се изясни, че Гилгамеш като личност всъщност бил не толкова издигнат, че да преживее пълно посвещение.
Но все пак благодарение на това, че в епохата, в която той е действал, той не е могъл, така да се каже, да изявява своите собствени лични импулси, да съобщава на света това, което е било негова лична сила, той е могъл да даде съвсем особено да действа чрез него на едно от тези духовни същества, които ние причисляваме към категорията духове на Огъня, тоест архангели.
Такова същество е действало чрез Гилгамеш, и устройството на живота във Вавилон, неговите движещи сили, чийто инструмент бил Гилгамеш, ние трябва да търсим в такъв дух на Огъня. По такъв начин, ние действително можем да си представим Гилгамеш в образ, който може да ни даде символа на древния кентавър. Древните символи много повече отговарят на действителността, отколкото обикновено се смята. Кентавърът, полуживотно, получовек, винаги е олицетворявал това, че при най-могъщите хора от древността, действително, по определен начин са се разделяли висшата духовност и това, което съединявало отделната личност с животинската организация. Подобно кентавър е въздействал Гилгамеш върху тези, които са могли да съдят за него, така въздейства той и сега на тези, които могат да съдят за него.
към текста >>
Не можем иначе да представим това,
към
което ни принуждава действителното разбиране на естественонаучните факти, от това да кажем: "Самостоятелна е тази душа, която използва тялото като инструмент, подобно на това, както конникът - своя кон".
Забележително е, че днес този образ на кентавър изплува отново в областта на съвременното естественонаучно мислене. Неотдавна се появи книга, която изцяло иска да стои на почвата на естественонаучните факти, но която все пак в определено отношение взаимодейства с тези факти без предразсъдъци и затова не поставя все така безсмислено и дилетантски отгоре дъното, както правят тези, които наричат себе си монисти. Авторът се старае наистина да разбере по какъв начин човек като самостоятелно душевно-духовно същество противостои на физическата телесна организация. И тук човек, опиращ се на естественонаучни данни, достига до забележителен образ. Той навярно не е мислил за кентавъра, когато е рисувал този образ, но той говори за това какво се получава от естественонаучните представи във връзка с отношението между душата и тялото: това може да се сравни с ездата на ездач, възседнал кон.
Не можем иначе да представим това, към което ни принуждава действителното разбиране на естественонаучните факти, от това да кажем: "Самостоятелна е тази душа, която използва тялото като инструмент, подобно на това, както конникът - своя кон".
Кентавърът пак е тук. Работите ще тръгнат наистина скоро, и по-скоро, отколкото си мислят хората, и духовно научните представи трябва да станат привични за нашите съвременници под натиска на естественонаучните факти.
към текста >>
По такъв начин, трябва да кажем, днес, без оглед на всички материалистически представи, ние се намираме на пътя
към
това, че сам материализмът, ако иска, разбира се, да се опира на факти, постепенно ще доведе до това, което може да каже, изхождайки от своите окултни източници, духовната наука.
Образът на кентавъра, който възникнал не от това, че гърците не можали да различат конника от неговия кон, но от това, че древните народи действително са оценявали духовната същност на човека като самостоятелна по отношение на неговата физическа природа, този образ изплува пак в наше време съвършено самостоятелно от естественонаучните представи.
По такъв начин, трябва да кажем, днес, без оглед на всички материалистически представи, ние се намираме на пътя към това, че сам материализмът, ако иска, разбира се, да се опира на факти, постепенно ще доведе до това, което може да каже, изхождайки от своите окултни източници, духовната наука.
към текста >>
Ако такава фигура като Гилгамеш,
към
който сега се приближи и външното изследване, искаме да поставим, както трябва да направим това за целите на нашите наблюдения, начело на окултното изследване, то ние трябва да си даваме сметка за това, че тук си имаме работа с въздействие на същества от висшите духовни йерархии.
Ако такава фигура като Гилгамеш, към който сега се приближи и външното изследване, искаме да поставим, както трябва да направим това за целите на нашите наблюдения, начело на окултното изследване, то ние трябва да си даваме сметка за това, че тук си имаме работа с въздействие на същества от висшите духовни йерархии.
Така че, ако трябва всеки човек, в аспекта на неговата духовност да разглеждаме в образа на кентавър, то при човека, който действа така, както Гилгамеш, ние особено трябва да допуснем, че духовното на кентавъра се направлява от висшите власти, които изпращат свои сили в постъпателното движение на човечеството. И когато ние отидем още по-далече в дълбините на историята, виждаме, че това ни се представя още по-ясно. Ние виждаме как това се модифицира чак до сегашното време и как духовните сили, колкото повече ние влизаме в нашата непосредствена съвременност, постоянно приемат друг облик, действайки чрез хората.
към текста >>
Основен труд: "Идеи
към
философията на историята на човечеството" (1784-1791).
2. Йохан Готфрид Хердер (1744-1803) - немски мислител, религиозен деятел и литературен критик.
Основен труд: "Идеи към философията на историята на човечеството" (1784-1791).
към текста >>
"...Този път, по който човешкият род се движи
към
своето съвършенство, трябва отначало да премине всеки човек (един по-рано, друг по-късно).
"...Този път, по който човешкият род се движи към своето съвършенство, трябва отначало да премине всеки човек (един по-рано, друг по-късно).
към текста >>
Защо да не предположим, че и аз съм направил тук някога всички тези крачки
към
самоусъвършенстването си, които могат да направят хората заради земни наказания и награди?
Защо да не предположим, че и аз съм направил тук някога всички тези крачки към самоусъвършенстването си, които могат да направят хората заради земни наказания и награди?
към текста >>
преподавал философия в училището
към
двора на Карл Плешивия.
10. Джон Скот Ериугена (ок. 810-877) - произхождащ от Ирландия (Scottia major), от 40-те год. на IX в.
преподавал философия в училището към двора на Карл Плешивия.
към текста >>
7.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Обаче зад пределите на всичко това съществува още нещо друго - и само това друго ни води
към
разбирането за хода на историческото развитие на човечеството.
От това, което се говори до сега в порядъка на бегло запознаване с окултното протичане на човешкото развитие, някои неща ще ви подскажат, че протичането на инкарнациите, определящо се от индивидуалния характер и индивидуалното развитие на самия човек, се модифицира от вмешателството на духовни сили от областта на висшите йерархии. Реинкарнацията съвсем не е толкова просто събитие в развитието на човечеството, както това би могло да се предположи за известно теоретическо удобство. Разбира се, това е факт, че човек отново и отново се въплъщава, че това, което ние наричаме ядро на неговото същество, се появява във все нови инкарнации; също така е вярно, че съществува причинна връзка между животите, идващи по-късно като инкарнации, и предишните животи; също така има и закон за кармата, който, така да се каже, изразява тази причинна връзка.
Обаче зад пределите на всичко това съществува още нещо друго - и само това друго ни води към разбирането за хода на историческото развитие на човечеството.
Развитието на човечеството би протекло съвсем иначе, ако не участваше нищо друго, освен причинната връзка между една и друга или между предшестващата и последващата инкарнации на човека. Обаче, повече или по-малко във всяка инкарнация - и особено при водещите личности в историята - в човешкия живот постоянно се намесват твърде значителни други сили и ползват човека като инструмент. Оттук може да се заключи, че непосредствения, заложен изключително в самия човек, кармически ход на живота се модифицира при протичането на инкарнацията. Така става на практика. И така, може да се говори за някои закономерности, като засега ще се ограничим само до следатлантските епохи, за закономерности в това, по какъв начин в следатлантските епохи, чак до настоящето време, влиянието на другите светове и индивидуалната карма на човека се намират във връзка помежду си.
към текста >>
Тук трябва само накратко да повторим това, което се е казало по други поводи - че в гръко-римската културна епоха преимуществено достигнало развитие това, което ние наричаме разсъдъчна душа или душа на характера (Gemutsseele) и че ние сега се намираме в периода на развитие на съзнаващата душа; във вавилонско-египетския културен период се развила сетивната душа; по-рано в персийската епоха - тялото на усещанията или астралното тяло, и в най-древния индийски период на развитието - етерното тяло на човека; приспособяването на физическото тяло
към
нашите следатлантски земни условия станало още в последните епохи преди великата атлантска катастрофа.
Наистина самата среда ние вече донякъде сме преминали.
Тук трябва само накратко да повторим това, което се е казало по други поводи - че в гръко-римската културна епоха преимуществено достигнало развитие това, което ние наричаме разсъдъчна душа или душа на характера (Gemutsseele) и че ние сега се намираме в периода на развитие на съзнаващата душа; във вавилонско-египетския културен период се развила сетивната душа; по-рано в персийската епоха - тялото на усещанията или астралното тяло, и в най-древния индийски период на развитието - етерното тяло на човека; приспособяването на физическото тяло към нашите следатлантски земни условия станало още в последните епохи преди великата атлантска катастрофа.
Така че, ако сега преминем към това, да внесем тук и обозначението на другите членове на човешката организация, то ние можем да кажем: "азът" на човека се развива в нашата следатлантска епоха така, че развитието по време на индийския период е протичало главно в етерното тяло; по време на персийския - в астралното тяло; египетско-халдейския - в сетивната душа; гръцкия - в разсъдъчната душа; и в нашата култура - в съзнаващата душа, в петия член на човека, ако броим отделните членове на душата. В шестия културен период хората ще се развият по-нататък, и душевното на човека по някакъв начин ще врасне в Манас; в седмия, последен следатлантски културен период развитието ще достигне своего рода врастване на човека в Духа-живот или Будхи; а това, което би могло да врасне в Атма, ще се развие чак в по-късно време, след великата катастрофа, с която ще завърши нашата следатлантска епоха. Тези неща са известни от цикъла за Апокалипсиса1. Но сега трябва да обърнем внимание на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа култура е била, в основата си, инспирирана култура, тоест култура, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи. Започвайки от египетския културен период, човек трябва, така да се каже, активно да се ползва от своя "аз".
към текста >>
Така че, ако сега преминем
към
това, да внесем тук и обозначението на другите членове на човешката организация, то ние можем да кажем: "азът" на човека се развива в нашата следатлантска епоха така, че развитието по време на индийския период е протичало главно в етерното тяло; по време на персийския - в астралното тяло; египетско-халдейския - в сетивната душа; гръцкия - в разсъдъчната душа; и в нашата култура - в съзнаващата душа, в петия член на човека, ако броим отделните членове на душата.
Наистина самата среда ние вече донякъде сме преминали. Тук трябва само накратко да повторим това, което се е казало по други поводи - че в гръко-римската културна епоха преимуществено достигнало развитие това, което ние наричаме разсъдъчна душа или душа на характера (Gemutsseele) и че ние сега се намираме в периода на развитие на съзнаващата душа; във вавилонско-египетския културен период се развила сетивната душа; по-рано в персийската епоха - тялото на усещанията или астралното тяло, и в най-древния индийски период на развитието - етерното тяло на човека; приспособяването на физическото тяло към нашите следатлантски земни условия станало още в последните епохи преди великата атлантска катастрофа.
Така че, ако сега преминем към това, да внесем тук и обозначението на другите членове на човешката организация, то ние можем да кажем: "азът" на човека се развива в нашата следатлантска епоха така, че развитието по време на индийския период е протичало главно в етерното тяло; по време на персийския - в астралното тяло; египетско-халдейския - в сетивната душа; гръцкия - в разсъдъчната душа; и в нашата култура - в съзнаващата душа, в петия член на човека, ако броим отделните членове на душата.
В шестия културен период хората ще се развият по-нататък, и душевното на човека по някакъв начин ще врасне в Манас; в седмия, последен следатлантски културен период развитието ще достигне своего рода врастване на човека в Духа-живот или Будхи; а това, което би могло да врасне в Атма, ще се развие чак в по-късно време, след великата катастрофа, с която ще завърши нашата следатлантска епоха. Тези неща са известни от цикъла за Апокалипсиса1. Но сега трябва да обърнем внимание на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа култура е била, в основата си, инспирирана култура, тоест култура, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи. Започвайки от египетския културен период, човек трябва, така да се каже, активно да се ползва от своя "аз". Той е длъжен посредством външните чувства да обърне своето "аз" по посока на външния свят, за да получава впечатления; той до някаква степен трябва да предприема собствено активно участие в придвижването напред.
към текста >>
Ние трябва, така да се каже, да държим направление нагоре,
към
това, което трябва да дойде по-късно
към
Манас или Духа-себе.
Ние знаем, че в разсъдъчната душа за пръв път "азът" се осъзнава като самостоятелен член на вътрешното същество на човека, и затова можем да кажем: в гръцката култура работи фактически "аз" с "аз", тоест човека като такъв с човек. Ние ще видим в течение на тези лекции, че в гръцката епоха цялото своеобразие на тогавашната култура се изявява благодарение на това, че "азът" работи с "аз". Но сега тази културна епоха вече не малко време е зад нас; и както в догръцката епоха висшите същества като че се потапяха в ядрото на човешкото същество и работеха там, в нашата епоха ние трябва да изпълняваме обратната задача. Това, което ние сме изработили чрез нашия "аз", това, което сме способни чрез нашата активност да приемем в себе си чрез впечатленията от външния свят, ние трябва да съумеем отначало да ги придобием по чисто човешки начин, но след това не трябва да се спираме на тази позиция, на която са спрели хората от гръко-римската епоха, разработвайки само човешкото, само чисто човешкото като такова. Това, което ние изработваме, трябва да го възнасяме нагоре и да го вкарваме в това, което трябва да дойде.
Ние трябва, така да се каже, да държим направление нагоре, към това, което трябва да дойде по-късно към Манас или Духа-себе.
Но него можем да очакваме чак в шестия културен период. Ние се намираме сега между четвъртия и шестия периоди. Шестият обещава на човечеството, че то ще може да пренесе във висшите области това, което се придобива благодарение на външните впечатления, които "азът" получава чрез своите органи на чувствата. В нашата пета културна епоха ние сме в състояние само, така да се каже, да атакуваме - всичко това, което ние придобиваме чрез външните впечатления и което достигаме чрез преработката на тези впечатления, да направим така, че то да може да получи направление нагоре. Ние живеем в това отношение наистина в преходна епоха и ако си спомните, какво беше казано вчера за действащата в Орлеанската Дева духовна сила, то ще видите, че вече в Орлеанската Дева е действало нещо от това, което се движи в противоположна посока, освен въздействията на висшите сили в догръцката епоха.
към текста >>
Когато някой, принадлежащ, да кажем,
към
персийската култура, се оказвал под влияние на свръхсетивна сила, която го ползвала като свой инструмент, то тази сила е действала именно вътре в ядрото на неговото човешко същество; тя се проявявала там в цялата си пълнота, и човек съзерцавал, преживявал това, което насаждала в него тази духовна сила, с което тя го инспирирала.
Когато някой, принадлежащ, да кажем, към персийската култура, се оказвал под влияние на свръхсетивна сила, която го ползвала като свой инструмент, то тази сила е действала именно вътре в ядрото на неговото човешко същество; тя се проявявала там в цялата си пълнота, и човек съзерцавал, преживявал това, което насаждала в него тази духовна сила, с което тя го инспирирала.
Човек от нашето време, ако встъпи в отношение с такива духовни сили, може, така да се каже, да възнесе нагоре това, което преживява във физическия свят благодарение на работата на своя "аз", благодарение на впечатленията на своя "аз"; той може да насочи това нагоре.
към текста >>
Затова при такива личности като Орлеанската Дева става така, че изявяването, откровението на духовните сили, които искат да се обърнат
към
нея, наистина се намира в сфера, до която тя възлиза, но това откровение закрива нещо, което без да изкривява реалността на тези откровения, им дава определен облик; това е, което преживява тук във физическия свят "азът" на човека.
Затова при такива личности като Орлеанската Дева става така, че изявяването, откровението на духовните сили, които искат да се обърнат към нея, наистина се намира в сфера, до която тя възлиза, но това откровение закрива нещо, което без да изкривява реалността на тези откровения, им дава определен облик; това е, което преживява тук във физическия свят "азът" на човека.
С други думи, Орлеанската Дева получава откровения, но тя не може да ги види така непосредствено, както древните; между нея, нейния "аз", и тези обективни сили се включва светът на представите, които тя е получила във физическия свят: образите на Дева Мария и Архангел Михаил, каквито тя ги е получила от своите християнски представи; те се изправят в тази междина. Тук ние имаме в същото време пример за това, че когато иде реч за духовни неща, трябва да виждаме разликата между обективността на откровението и обективността на съдържанието на съзнанието. Орлеанската Дева е виждала Дева Мария и Архангел Михаил в определен образ. Тези образи не трябва да ги считаме за непосредствено присъщи на духовната реалност; на облика на тези образи не следва да се приписва непосредствена обективност. Но ако някой би казал, че това е само въображение, то това би било глупост.
към текста >>
Понеже откровенията идват
към
Орлеанската Дева от духовния свят, който човек ще може да види в облик, в какъвто той трябва да го вижда в следатлантския период, макар и чак в шестата културна епоха.
С други думи, Орлеанската Дева получава откровения, но тя не може да ги види така непосредствено, както древните; между нея, нейния "аз", и тези обективни сили се включва светът на представите, които тя е получила във физическия свят: образите на Дева Мария и Архангел Михаил, каквито тя ги е получила от своите християнски представи; те се изправят в тази междина. Тук ние имаме в същото време пример за това, че когато иде реч за духовни неща, трябва да виждаме разликата между обективността на откровението и обективността на съдържанието на съзнанието. Орлеанската Дева е виждала Дева Мария и Архангел Михаил в определен образ. Тези образи не трябва да ги считаме за непосредствено присъщи на духовната реалност; на облика на тези образи не следва да се приписва непосредствена обективност. Но ако някой би казал, че това е само въображение, то това би било глупост.
Понеже откровенията идват към Орлеанската Дева от духовния свят, който човек ще може да види в облик, в какъвто той трябва да го вижда в следатлантския период, макар и чак в шестата културна епоха.
Но дори ако Орлеанската Дева не вижда истинския облик [на духовния свят], то все пак този истински облик се спуска към нея. Орлеанската Дева му носи насреща религиозните представи на своето време, и като че го покрива; от нея спиритуалната сила извиква нейния свят от представи. По тази причина откровението следва да се счита за обективно. Ако даже някой може да докаже, че в откровенията от духовните светове в наше време се вливат субективни елементи, ако образът, който си съставя дадения човек за духовния свят, ние не можем да счетем за обективен, ако даже това е [негово] покривало, то ние не трябва заради това да приемаме обективните откровения за такова покривало. Те са обективни.
към текста >>
Но дори ако Орлеанската Дева не вижда истинския облик [на духовния свят], то все пак този истински облик се спуска
към
нея.
Тук ние имаме в същото време пример за това, че когато иде реч за духовни неща, трябва да виждаме разликата между обективността на откровението и обективността на съдържанието на съзнанието. Орлеанската Дева е виждала Дева Мария и Архангел Михаил в определен образ. Тези образи не трябва да ги считаме за непосредствено присъщи на духовната реалност; на облика на тези образи не следва да се приписва непосредствена обективност. Но ако някой би казал, че това е само въображение, то това би било глупост. Понеже откровенията идват към Орлеанската Дева от духовния свят, който човек ще може да види в облик, в какъвто той трябва да го вижда в следатлантския период, макар и чак в шестата културна епоха.
Но дори ако Орлеанската Дева не вижда истинския облик [на духовния свят], то все пак този истински облик се спуска към нея.
Орлеанската Дева му носи насреща религиозните представи на своето време, и като че го покрива; от нея спиритуалната сила извиква нейния свят от представи. По тази причина откровението следва да се счита за обективно. Ако даже някой може да докаже, че в откровенията от духовните светове в наше време се вливат субективни елементи, ако образът, който си съставя дадения човек за духовния свят, ние не можем да счетем за обективен, ако даже това е [негово] покривало, то ние не трябва заради това да приемаме обективните откровения за такова покривало. Те са обективни. Те вълшебно извличат съдържание от нашата собствена душа.
към текста >>
По такъв начин, Орлеанската Дева представлява за нас, така да се каже, историческа личност, която действа съвсем в духа на нашата епоха, когато всичко това, което ние можем, така да се каже, да произведем на основата на нашите външни впечатления, трябва да се обърне
към
духовното.
По такъв начин, Орлеанската Дева представлява за нас, така да се каже, историческа личност, която действа съвсем в духа на нашата епоха, когато всичко това, което ние можем, така да се каже, да произведем на основата на нашите външни впечатления, трябва да се обърне към духовното.
Но какво следва, ако ние приложим това към нашата култура? Следва, че ние можем първо наивно да обърнем поглед към обкръжаващото ни, но ако останем с това, да отправим поглед само към външните впечатления, то ние няма да изпълним нашия дълг. Ще го изпълним само тогава, когато осъзнаем, че трябва да отнасяме външните впечатления към стоящите зад тях духовни сили. Ако занимавайки се с наука, ние постъпваме така, както това прави сегашната ученост, то ние не изпълняваме дълга си. Всичко, което можем да узнаем относно законите на природните явления, относно законите на душевните явления, ние трябва да разглеждаме така, че да видим в тях езика, който трябва да ни изведе до божествено-духовното откровение.
към текста >>
Но какво следва, ако ние приложим това
към
нашата култура?
По такъв начин, Орлеанската Дева представлява за нас, така да се каже, историческа личност, която действа съвсем в духа на нашата епоха, когато всичко това, което ние можем, така да се каже, да произведем на основата на нашите външни впечатления, трябва да се обърне към духовното.
Но какво следва, ако ние приложим това към нашата култура?
Следва, че ние можем първо наивно да обърнем поглед към обкръжаващото ни, но ако останем с това, да отправим поглед само към външните впечатления, то ние няма да изпълним нашия дълг. Ще го изпълним само тогава, когато осъзнаем, че трябва да отнасяме външните впечатления към стоящите зад тях духовни сили. Ако занимавайки се с наука, ние постъпваме така, както това прави сегашната ученост, то ние не изпълняваме дълга си. Всичко, което можем да узнаем относно законите на природните явления, относно законите на душевните явления, ние трябва да разглеждаме така, че да видим в тях езика, който трябва да ни изведе до божествено-духовното откровение. Когато осъзнаем, че всички физически, химически, биологически, физиологически, психологически закони трябва да се разглеждат, съотнасяйки ги с нещо духовно, което ни се открива, то тогава ще изпълним дълга си.
към текста >>
Следва, че ние можем първо наивно да обърнем поглед
към
обкръжаващото ни, но ако останем с това, да отправим поглед само
към
външните впечатления, то ние няма да изпълним нашия дълг.
По такъв начин, Орлеанската Дева представлява за нас, така да се каже, историческа личност, която действа съвсем в духа на нашата епоха, когато всичко това, което ние можем, така да се каже, да произведем на основата на нашите външни впечатления, трябва да се обърне към духовното. Но какво следва, ако ние приложим това към нашата култура?
Следва, че ние можем първо наивно да обърнем поглед към обкръжаващото ни, но ако останем с това, да отправим поглед само към външните впечатления, то ние няма да изпълним нашия дълг.
Ще го изпълним само тогава, когато осъзнаем, че трябва да отнасяме външните впечатления към стоящите зад тях духовни сили. Ако занимавайки се с наука, ние постъпваме така, както това прави сегашната ученост, то ние не изпълняваме дълга си. Всичко, което можем да узнаем относно законите на природните явления, относно законите на душевните явления, ние трябва да разглеждаме така, че да видим в тях езика, който трябва да ни изведе до божествено-духовното откровение. Когато осъзнаем, че всички физически, химически, биологически, физиологически, психологически закони трябва да се разглеждат, съотнасяйки ги с нещо духовно, което ни се открива, то тогава ще изпълним дълга си. Така стои работата с науката сега, така стои работата и с изкуството.
към текста >>
Ще го изпълним само тогава, когато осъзнаем, че трябва да отнасяме външните впечатления
към
стоящите зад тях духовни сили.
По такъв начин, Орлеанската Дева представлява за нас, така да се каже, историческа личност, която действа съвсем в духа на нашата епоха, когато всичко това, което ние можем, така да се каже, да произведем на основата на нашите външни впечатления, трябва да се обърне към духовното. Но какво следва, ако ние приложим това към нашата култура? Следва, че ние можем първо наивно да обърнем поглед към обкръжаващото ни, но ако останем с това, да отправим поглед само към външните впечатления, то ние няма да изпълним нашия дълг.
Ще го изпълним само тогава, когато осъзнаем, че трябва да отнасяме външните впечатления към стоящите зад тях духовни сили.
Ако занимавайки се с наука, ние постъпваме така, както това прави сегашната ученост, то ние не изпълняваме дълга си. Всичко, което можем да узнаем относно законите на природните явления, относно законите на душевните явления, ние трябва да разглеждаме така, че да видим в тях езика, който трябва да ни изведе до божествено-духовното откровение. Когато осъзнаем, че всички физически, химически, биологически, физиологически, психологически закони трябва да се разглеждат, съотнасяйки ги с нещо духовно, което ни се открива, то тогава ще изпълним дълга си. Така стои работата с науката сега, така стои работата и с изкуството.
към текста >>
Тогава на него ще гледат като на човек, показателен за нашия, пети културен период; човек, който винаги е чувствал стремеж да изрази това, което е живяло в него, в звуци, порив
към
духовния свят; който е разглеждал произведението на изкуството като външен език на духовния свят.
Това изкуство, което ние характеризираме като гръцко изкуство, което, така да се каже, просто е имало предвид човека, което изцяло и напълно е изобразявало само човешкото, работата на "аза" с "аз", понеже "азът" се изразява в чувствено-физическия материал, това изкуство е имало своето време. В наше време у действително великите художествени личности като че инстинктивно е възникнало стремление да превърнат изкуството в своего рода жертвено служение на божествено-духовните светове; това означава например, да гледаш на това, което е облечено в звук, като на интерпретация на духовни мистерии. Така някога културноисторически-окултно ще разберат във всички направления Рихард Вагнер2.
Тогава на него ще гледат като на човек, показателен за нашия, пети културен период; човек, който винаги е чувствал стремеж да изрази това, което е живяло в него, в звуци, порив към духовния свят; който е разглеждал произведението на изкуството като външен език на духовния свят.
към текста >>
Това бил
люби
мият израз на Ханслик.
Не зная знаете ли , че чрез това старото е било, така да се каже, противопоставено на изгрева на новата утринна зора в историята? Тази книга "За музикално-прекрасното" може да служи като исторически паметник за по-късни времена. Понеже какво е искал Ханслик? Той казва: не може по такъв начин да се пише музика, като Рихард Вагнер; това не е музика, защото там музиката като че се засилва, за да покаже нещо, което се намира извън музикалното, нещо свръхсетивно. Музиката - това са "арабески в звуци".
Това бил любимият израз на Ханслик.
Това значи: подобно на арабеските съчетание на тоновете, а музикално-естетическото наслаждение се заключава в това, чисто човешки да се радваш как тоновете звучат един в друг и един след други. Ханслик казвал: "Рихард Вагнер въобще не е музикант, той не разбира същността на музикалното. Същността на музиката трябва да е изключително в архитектониката на звуковия материал".
към текста >>
Но след това трябва да се каже по-нататък: това време вече е минало, ние трябва да сме доволни от това, което произлиза от тази епоха, ние трябва да се примирим с това, че музикалното в смисъла на Ханслик се разширява, издигайки се над самото себе си
към
нещо ново.
Какво може да се каже за такова явление? Нищо друго от това, че Ханслик е бил изтъкнат реакционер на четвъртата културна епоха. Той е бил прав относно тази културна епоха; но което е вярно за една културна епоха, не става за следващата. От негова гледна точка може да се каже: Рихард Вагнер не е музикант.
Но след това трябва да се каже по-нататък: това време вече е минало, ние трябва да сме доволни от това, което произлиза от тази епоха, ние трябва да се примирим с това, че музикалното в смисъла на Ханслик се разширява, издигайки се над самото себе си към нещо ново.
И такъв род стълкновение на старото и новото можем да изучаваме в много области на нашата културна епоха. Особено интересно е това в отделни отрасли на науката. Бихме отишли твърде далеко, ако бихме искали да покажем как навсякъде има и реакционери, и такива, които правят от отделните науки това, което науката трябва да стане - израз на намиращото се зад явленията божествено-духовно. Основният елемент, с който трябва да се проникне съвременността, за да поставяме все по-съзнателно за цел на нашата работа божествено-духовното, трябва да е именно науката за духа, и науката за духа трябва да пробужда навсякъде импулси, насочени отдолу нагоре; тя навсякъде трябва да призовава човешките души към жертва, тоест към принасяне на това, което ние придобиваме чрез външни впечатления, в жертва на това, което трябва да достигнем чрез работа, насочена нагоре в областите на Духа Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
към текста >>
Основният елемент, с който трябва да се проникне съвременността, за да поставяме все по-съзнателно за цел на нашата работа божествено-духовното, трябва да е именно науката за духа, и науката за духа трябва да пробужда навсякъде импулси, насочени отдолу нагоре; тя навсякъде трябва да призовава човешките души
към
жертва, тоест
към
принасяне на това, което ние придобиваме чрез външни впечатления, в жертва на това, което трябва да достигнем чрез работа, насочена нагоре в областите на Духа Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
От негова гледна точка може да се каже: Рихард Вагнер не е музикант. Но след това трябва да се каже по-нататък: това време вече е минало, ние трябва да сме доволни от това, което произлиза от тази епоха, ние трябва да се примирим с това, че музикалното в смисъла на Ханслик се разширява, издигайки се над самото себе си към нещо ново. И такъв род стълкновение на старото и новото можем да изучаваме в много области на нашата културна епоха. Особено интересно е това в отделни отрасли на науката. Бихме отишли твърде далеко, ако бихме искали да покажем как навсякъде има и реакционери, и такива, които правят от отделните науки това, което науката трябва да стане - израз на намиращото се зад явленията божествено-духовно.
Основният елемент, с който трябва да се проникне съвременността, за да поставяме все по-съзнателно за цел на нашата работа божествено-духовното, трябва да е именно науката за духа, и науката за духа трябва да пробужда навсякъде импулси, насочени отдолу нагоре; тя навсякъде трябва да призовава човешките души към жертва, тоест към принасяне на това, което ние придобиваме чрез външни впечатления, в жертва на това, което трябва да достигнем чрез работа, насочена нагоре в областите на Духа Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
към текста >>
Всичко това, което в догръцките епохи, в отделните цикли на следатлантските култури се явявало подобно на божествено внушение, подобно на откровение свише - това се отнася все още и
към
началото на гръцкия културен период,
към
IX, X, XI век на дохристиянската епоха - което се представя пред нас като инспирирана култура, в която отвън се влива това, което тя трябва да съдържа духовно, всичко това се свежда все повече и повече
към
това да изживяваш себе си чисто човешки-лично.
Ако ние поставим пред нашите очи този образ от човешката история, окултната история, тогава ще стане разбираемо, че душата, която е била инкарнирана в индийската, а след това в персийската епоха, е могла да бъде проникната от инспириращия елемент на някаква индивидуалност от висшите йерархии, но че след това, когато тя встъпила в гръко-римската епоха, тази душа се оказала насаме със себе си, че тази душа е работила така, че "азът" е работил с "аз".
Всичко това, което в догръцките епохи, в отделните цикли на следатлантските култури се явявало подобно на божествено внушение, подобно на откровение свише - това се отнася все още и към началото на гръцкия културен период, към IX, X, XI век на дохристиянската епоха - което се представя пред нас като инспирирана култура, в която отвън се влива това, което тя трябва да съдържа духовно, всичко това се свежда все повече и повече към това да изживяваш себе си чисто човешки-лично.
По-силно от всичко това намира израз в Гърция. Такъв израз на външния човек, какъвто се явява, живеейки във физическия свят, това, какво е човек като опиращо се само на себе си "аз"-същество, не е виждала ни една епоха дотогава и след това никога няма да види. Чисто човешки-личното, заключеното изцяло в себе си човешки-лично, се изявява исторически в античния начин на живот на гърка и в творенията му. Да видим как гръцкият скулптор е придавал човешки-личното на образите на своите богове. Ние можем да кажем, че така, както застава пред нас произведение на гръцката пластика, доколкото то е познаваемо с физически средства, човек стои пред нас цял като личност.
към текста >>
Кой може по друг начин да охарактеризира образите на Албрехт Дюрер4, от това да каже, че в тях това, което се стреми в човека
към
свръхсетивния свят, намира, може да се каже, само несъвършен в гръцки смисъл израз във външния строеж на телесното?
Ако ние отидем по-назад, то формите ще станат символични, формите ще покажат нещо, което не е чисто човешко, ще изразят нещо такова, което човек не чувства още в самия себе си. Той може да изразява само в символи това, което идвало от божествено-духовните светове. Оттук и древното символно изкуство. И да видим все пак как идва изкуството при този народ, който трябва да даде материал за нашия, за петия културен период, трябва само да си представим старото немско изкуство и ние ще видим, че си имаме работа не със символика, но и не с проявление на чисто човешкото, а със задълбочено в себе си душевно. Ние виждаме как душевното, като че не може изцяло да навлезе в човешкия облик.
Кой може по друг начин да охарактеризира образите на Албрехт Дюрер4, от това да каже, че в тях това, което се стреми в човека към свръхсетивния свят, намира, може да се каже, само несъвършен в гръцки смисъл израз във външния строеж на телесното?
Оттук и задълбочаването в направление на душевното, колкото по-нататък отива изкуството. И сега вече няма да ви се стори непонятно това, което казах в първата лекция: това, което е било въплътено по-рано, се проявявало във физическия свят подобно на отблясък, в индивидуалността се вливали същества от висшите йерархии. Затова, говорейки за човека от гръцкия свят, че той е бил въплътен в по-ранни епохи, ние трябва да виждаме не само това затворено същество, но и стоящата зад него индивидуалност от някаква висша йерархия. Така, в гръко-римския период застава пред нас Александър, така застава пред нас Аристотел. Ако ние проследим техните индивидуалности в обратно направление, то от Александър ние трябва да се върнем към Гилгамеш и да кажем: в Гилгамеш се съдържа тази индивидуалност, която след това се появява проектирана на физически план като Александър; зад нея ние трябва да виждаме дух на Огъня, който я използва като свой инструмент.
към текста >>
Ако ние проследим техните индивидуалности в обратно направление, то от Александър ние трябва да се върнем
към
Гилгамеш и да кажем: в Гилгамеш се съдържа тази индивидуалност, която след това се появява проектирана на физически план като Александър; зад нея ние трябва да виждаме дух на Огъня, който я използва като свой инструмент.
Кой може по друг начин да охарактеризира образите на Албрехт Дюрер4, от това да каже, че в тях това, което се стреми в човека към свръхсетивния свят, намира, може да се каже, само несъвършен в гръцки смисъл израз във външния строеж на телесното? Оттук и задълбочаването в направление на душевното, колкото по-нататък отива изкуството. И сега вече няма да ви се стори непонятно това, което казах в първата лекция: това, което е било въплътено по-рано, се проявявало във физическия свят подобно на отблясък, в индивидуалността се вливали същества от висшите йерархии. Затова, говорейки за човека от гръцкия свят, че той е бил въплътен в по-ранни епохи, ние трябва да виждаме не само това затворено същество, но и стоящата зад него индивидуалност от някаква висша йерархия. Така, в гръко-римския период застава пред нас Александър, така застава пред нас Аристотел.
Ако ние проследим техните индивидуалности в обратно направление, то от Александър ние трябва да се върнем към Гилгамеш и да кажем: в Гилгамеш се съдържа тази индивидуалност, която след това се появява проектирана на физически план като Александър; зад нея ние трябва да виждаме дух на Огъня, който я използва като свой инструмент.
И в Аристотел ние виждаме, движейки се назад във времето, силите на древното ясновиждан, действащи в приятеля на Гилгамеш. По такъв начин както младата, така и старата душа, зад които по-рано е стояло ясновиждане, ние виждаме поставени в гръцката епоха изцяло на физически план. Съвсем особено това се изправя пред нас във великата математичка Хипатия, в която цялата математическа и философска мъдрост на нейното време е живяла, така да се каже, като лична възможност, като лична научност и мъдрост. Всичко това се съдържало в личността нa Хипатия. И ние виждаме още, че тази индивидуалност е трябвало да стане жена, за да прояви тази мека затвореност на всичко това, което тя по-рано е възприела в орфическите мистерии, за да прояви като собствен начин на действие всичко това, което е възприела от инспираторите в качеството си на ученик в орфическите мистерии.
към текста >>
Мога да ви кажа и това, че индивидуалността, която е била въплътена като Хипатия, която, следователно, е носила в себе си мъдростта на орфическите мистерии и я е изявила лично, е била призвана в една от последващите си инкарнации да стъпи на обратния път - да възнесе пак цялата лична мъдрост
към
божествено-духовното.
По такъв начин ние виждаме как влиянията на духовния свят се проявяват, модифицирайки следващите една след друга човешки инкарнации.
Мога да ви кажа и това, че индивидуалността, която е била въплътена като Хипатия, която, следователно, е носила в себе си мъдростта на орфическите мистерии и я е изявила лично, е била призвана в една от последващите си инкарнации да стъпи на обратния път - да възнесе пак цялата лична мъдрост към божествено-духовното.
Затова приблизително на границата на XII и XIII век Хипатия се появява отново като изтъкнат, всеобемащ и универсален ум на Новата история, който има голямо влияние за това, което се явява като съединение на естественонаучното и философско знание. По такъв начин ние виждаме как проникват в следващите една след друга инкарнации на отделните индивидуалности историческите сили.
към текста >>
Ние виждаме натрупване на добиван на чисто физически план материал в гръцката епоха - това, разбира се, продължава и в наше време - и обратното му възнасяне в духовния свят, за което и е длъжна да даде импулс духовната наука и
към
което е имала инстинктивен импулс такава личност като Хипатия, която е била въплътена отново в XIII век5.
Когато ние разглеждаме така хода на историята, тогава виждаме действително своего рода низхождение от духовните висоти чак до гръко-римската епоха и след това пак възкачване.
Ние виждаме натрупване на добиван на чисто физически план материал в гръцката епоха - това, разбира се, продължава и в наше време - и обратното му възнасяне в духовния свят, за което и е длъжна да даде импулс духовната наука и към което е имала инстинктивен импулс такава личност като Хипатия, която е била въплътена отново в XIII век5.
към текста >>
Блаватска, където тя насочва
към
"Разбулената Изида", своето най-старо окултно произведение.
Това не трябва да се счита за различно от тези съобщения, които са били дадени на Теософското общество чрез Е. П. Блаватска6. Защото иначе може по чисто недоразумение много лесно да се стигне до противоречие с добрите стари учения, които прииждаха в теософското движение чрез Е. П. Блаватска, като чрез твърде пригоден за това инструмент. Във връзка с това, което се развиваше тук, аз бих искал да ви прочета едно място от по-късните произведения на Е. П.
Блаватска, където тя насочва към "Разбулената Изида", своето най-старо окултно произведение.
Бих искал да ви прочета мястото, за да видите как наистина това, за което се говори като за разминаване, всъщност не мога да го кажа иначе, е изсмукано от пръстите.
към текста >>
Ние няма сега да повтаряме това, което е било характерна особеност на различните мистерийни школи, ние ще обърнем нашия духовен поглед
към
една от техните разновидности,
към
тази, в която душата чрез възбуждане на напълно определени чувства се развивала, учейки се да прониква в свръхсетивния свят.
Но такива примери могат да ви дадат представа за това колко необосновано е предубеждението, което израства тук и там, че ние винаги искаме, каквото и да става, да имаме в нещата нещо различно. Ние предано работим по-нататък, а не ръчкаме непрестанно, така да се каже, старите догми, ние разглеждаме и това, което се предлага днес и от другата страна. И ние отстояваме това, което може да се каже с чисто окултна съвест на основание първоначалните окултни изследвания и тези методи, които са ни предадени от нашите собствени святи традиции на Кръста и Розата. Крайно интересно е да се посочи чрез отделната личност как старото, което е било внесено в човечеството под влияние на висшите сили, приема у хората на гръко-римската епоха, така да се каже, обусловен от физическия план характер. Тук ние можем да приведем като пример, как Енкиду в тази от неговите инкарнации, която лежи в промеждутъка между личността Енкиду и Аристотел7, под влияние на древните учения на мистериите с техните сили, слизащи от свръхсетивните светове, е могъл да възприеме това, на което се гради в някои школи на мистериите по-нататъшното развитие на човешката душа.
Ние няма сега да повтаряме това, което е било характерна особеност на различните мистерийни школи, ние ще обърнем нашия духовен поглед към една от техните разновидности, към тази, в която душата чрез възбуждане на напълно определени чувства се развивала, учейки се да прониква в свръхсетивния свят.
В такива мистерии се извиквали именно тези усещания в душата, тези импулси, които са били способни да изкоренят от нея до основи всякакъв егоизъм. На душата се откривало, че тя всъщност трябвало да бъде егоистична през цялото време, докато е въплътена във физическо тяло. Целият обем и цялото значение на егоизма в неговите импулси на физически план се стоварвали, така да се каже, на дадената душа, и дълбоко, дълбоко потисната се чувствала такава душа, която си казвала: досега аз не съм знаела нищо друго, освен егоизма, защото аз не мога да бъда нищо друго на физически план освен егоист. Да, колко далеко е била такава душа от евтината гледна точка на такива хора, които след всяка дума казват: "Аз искам това не за себе си, а за другите". Да се преодолее егоизма и да се усвои стремежът към общочовешкото и космическото, не е толкова просто, както някои си представят.
към текста >>
Да се преодолее егоизма и да се усвои стремежът
към
общочовешкото и космическото, не е толкова просто, както някои си представят.
Ние няма сега да повтаряме това, което е било характерна особеност на различните мистерийни школи, ние ще обърнем нашия духовен поглед към една от техните разновидности, към тази, в която душата чрез възбуждане на напълно определени чувства се развивала, учейки се да прониква в свръхсетивния свят. В такива мистерии се извиквали именно тези усещания в душата, тези импулси, които са били способни да изкоренят от нея до основи всякакъв егоизъм. На душата се откривало, че тя всъщност трябвало да бъде егоистична през цялото време, докато е въплътена във физическо тяло. Целият обем и цялото значение на егоизма в неговите импулси на физически план се стоварвали, така да се каже, на дадената душа, и дълбоко, дълбоко потисната се чувствала такава душа, която си казвала: досега аз не съм знаела нищо друго, освен егоизма, защото аз не мога да бъда нищо друго на физически план освен егоист. Да, колко далеко е била такава душа от евтината гледна точка на такива хора, които след всяка дума казват: "Аз искам това не за себе си, а за другите".
Да се преодолее егоизма и да се усвои стремежът към общочовешкото и космическото, не е толкова просто, както някои си представят.
Това усвояване трябва да се предшества от дълбок потрес на душата пред обема на егоизма, заключен в импулсите на тази душа. На състрадание към всичко човешко, към всичко космическо е трябвало да се учи душата в тези мистерии, за които ви говоря тук, състрадание чрез преодоляване на физическия план. Тогава е можело да се надява, че тя ще донесе от висшите светове истинско съчувствие към всичко живо и всичко съществуващо.
към текста >>
На състрадание
към
всичко човешко,
към
всичко космическо е трябвало да се учи душата в тези мистерии, за които ви говоря тук, състрадание чрез преодоляване на физическия план.
На душата се откривало, че тя всъщност трябвало да бъде егоистична през цялото време, докато е въплътена във физическо тяло. Целият обем и цялото значение на егоизма в неговите импулси на физически план се стоварвали, така да се каже, на дадената душа, и дълбоко, дълбоко потисната се чувствала такава душа, която си казвала: досега аз не съм знаела нищо друго, освен егоизма, защото аз не мога да бъда нищо друго на физически план освен егоист. Да, колко далеко е била такава душа от евтината гледна точка на такива хора, които след всяка дума казват: "Аз искам това не за себе си, а за другите". Да се преодолее егоизма и да се усвои стремежът към общочовешкото и космическото, не е толкова просто, както някои си представят. Това усвояване трябва да се предшества от дълбок потрес на душата пред обема на егоизма, заключен в импулсите на тази душа.
На състрадание към всичко човешко, към всичко космическо е трябвало да се учи душата в тези мистерии, за които ви говоря тук, състрадание чрез преодоляване на физическия план.
Тогава е можело да се надява, че тя ще донесе от висшите светове истинско съчувствие към всичко живо и всичко съществуващо.
към текста >>
Тогава е можело да се надява, че тя ще донесе от висшите светове истинско съчувствие
към
всичко живо и всичко съществуващо.
Целият обем и цялото значение на егоизма в неговите импулси на физически план се стоварвали, така да се каже, на дадената душа, и дълбоко, дълбоко потисната се чувствала такава душа, която си казвала: досега аз не съм знаела нищо друго, освен егоизма, защото аз не мога да бъда нищо друго на физически план освен егоист. Да, колко далеко е била такава душа от евтината гледна точка на такива хора, които след всяка дума казват: "Аз искам това не за себе си, а за другите". Да се преодолее егоизма и да се усвои стремежът към общочовешкото и космическото, не е толкова просто, както някои си представят. Това усвояване трябва да се предшества от дълбок потрес на душата пред обема на егоизма, заключен в импулсите на тази душа. На състрадание към всичко човешко, към всичко космическо е трябвало да се учи душата в тези мистерии, за които ви говоря тук, състрадание чрез преодоляване на физическия план.
Тогава е можело да се надява, че тя ще донесе от висшите светове истинско съчувствие към всичко живо и всичко съществуващо.
към текста >>
Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание
към
съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози.
По такъв начин душата на ученика в мистериите е трябвало чрез възпитание да стигне до всеобемащо, универсално чувство на състрадание и до универсално чувство на безстрашие. Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал участие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел. Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх.
Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози.
По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки. Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори.
към текста >>
И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ
към
гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание.
Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози. По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание.
И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание.
Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки. Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори. Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване".
към текста >>
Но оттук вие ще видите, че удобния способ да се разбира една инкарнация само като следствие на предишното въплъщение, съществено се модифицира, и вие ще разберете, че реинкарнацията е много по-сложен свят от факти, отколкото обикновено се смята, и че ние го разбираме напълно само тогава, когато съпричислим човека
към
висшия свръхфизически свят, който постоянно въздейства върху нашия свят.
Значи откровението за това, което Блаватска говори, изхождайки от розенкройцерските мистерии в своя първи период, напълно може да се провери и установи чрез непосредствено изследване.
Но оттук вие ще видите, че удобния способ да се разбира една инкарнация само като следствие на предишното въплъщение, съществено се модифицира, и вие ще разберете, че реинкарнацията е много по-сложен свят от факти, отколкото обикновено се смята, и че ние го разбираме напълно само тогава, когато съпричислим човека към висшия свръхфизически свят, който постоянно въздейства върху нашия свят.
към текста >>
номер 523), където сред забележките, явно отнасящи се
към
реинкарнациите, редом до името на Хипатия е поставено името на Алберт Велики (1193-1280) (От забележките
към
дорнахското издание от 1992 г.).
5. Върху това изказване за по-късна инкарнация на Хипатия хвърля особена светлина записка, направена от ръката на Щайнер в неговото тефтерче (арх.
номер 523), където сред забележките, явно отнасящи се към реинкарнациите, редом до името на Хипатия е поставено името на Алберт Велики (1193-1280) (От забележките към дорнахското издание от 1992 г.).
към текста >>
8. Скептичното отношение
към
библиотечните фондове било свойствено например за Гьоте, едно от изказванията на когото в този дух, цитирано от Екерман, в цялото си значение би могло да принадлежи и на Рудолф Щайнер: "Заблужденията се пазят в библиотеките, истина живее в човешкия дух.
8. Скептичното отношение към библиотечните фондове било свойствено например за Гьоте, едно от изказванията на когото в този дух, цитирано от Екерман, в цялото си значение би могло да принадлежи и на Рудолф Щайнер: "Заблужденията се пазят в библиотеките, истина живее в човешкия дух.
Една книга поражда друга и така до безкрайност, за духа е радост съприкосновението с вечно живите пра-закони, защото на него му е дадено да постигне най-простото, да разплита заплетеното и да прояснява за себе си неясното" (Йохан Петер Екерман. Разговори с Гьоте в последните години на неговия живот).
към текста >>
8.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Подобно на слизането от ясновидските съзерцания
към
чисто човешкото възприятие на гърците изглеждат древноиндийската, персийската, египетската култури.
От указанията, дадени в последните дни, вие можете да направите извод, че гръко-римската култура в известно отношение стои по средата на цялата следатлантска култура. Трите предшестващи културни епохи са били като подготовка за тази работа на човешката душа, "аз" с "аз", на която обърнахме внимание, говорейки за гръцката култура.
Подобно на слизането от ясновидските съзерцания към чисто човешкото възприятие на гърците изглеждат древноиндийската, персийската, египетската култури.
Подобно на обратно възкачване, на достигане отново на ясновидските култури би трябвало да ни изглежда това, което започва от нашето време и което във все по-нарастваща степен ще бъде достижение за човечеството в близките столетия и хилядолетия. По такъв начин ние трябва да кажем: в египетско-вавилонско-халдейския културен период имаме последната, така да се каже, подготовка за чисто човешката култура на Гърция.
към текста >>
Вече външното историческо изследване на основата на външни източници се взира назад
към
епоха горе-долу на пет-шест хиляди години преди християнското летоброене и може да каже: през цялото това време в областите, в които по-късно са действали вавилонците, асирийците, е съществувала мощна, дълбоко значителна култура.
О, този народ на Вавилон! Даже за външния историк той е задал удивителни загадки в последното столетие благодарение на дешифрирането на клинописното писмо1. Даже това, което е станало възможно да се опознае само външно, е във висша степен забележително. Понеже днес външният изследовател може да каже: това, което по-рано се е наричало история, по време почти се удвои благодарение на това, което узнахме при дешифрирането на клинописите.
Вече външното историческо изследване на основата на външни източници се взира назад към епоха горе-долу на пет-шест хиляди години преди християнското летоброене и може да каже: през цялото това време в областите, в които по-късно са действали вавилонците, асирийците, е съществувала мощна, дълбоко значителна култура.
Там ние срещаме, преди всичко в най-древните времена, във висша степен своеобразен народ; в историята той се нарича шумери. Той е обитавал областта на Тигър и Ефрат, главно в горното им течение, макар че е живеел и в долното. Ние не можем, тъй като за това нямаме време, да се спираме на външните исторически източници, а трябва да се заемем повече с това, което може да ни преподаде окултната история.
към текста >>
Този народ с всичко това, което мислил и духовно творил, а също и с това, което е вършил външно, е принадлежал
към
сравнително много ранна степен на култура от следатлантското развитие.
Този народ с всичко това, което мислил и духовно творил, а също и с това, което е вършил външно, е принадлежал към сравнително много ранна степен на култура от следатлантското развитие.
И колкото по-далеко отидем в историята на шумерите, които можем да наречем пра-вавилонци, толкова по-ясно ще ни става, че в този народ са живели духовни предания от важно значение, че е съществувала велика спиритуална мъдрост, която можем да охарактеризираме, казвайки: цялата постройка на живота, целият начин не само на мислене, но изобщо на живота в душата и духа е бил у този народ съвсем различен, отколкото при хората в по-късните епохи на световната история.
към текста >>
Не така е било у този древен народ; неговият език се намирал всъщност в съвършено друго отношение
към
душата, в сравнение с всички по-късни езици.
При хората от по-късните епохи на световната история се открива навсякъде например някаква дистанция между това, което се мисли, и това, което се говори. Кой не знае днес, че мисленето и речта - това са две съвършено различни неща, че речта в известно отношение се състои от условни способи за изразяване на това, което човек мисли? Това е ясно още от факта, че имаме много различни езици и всъщност изразяваме множество общи за всички ни представи на тези различни езици на Земята, така че съществува известнa разлика между мислене и реч.
Не така е било у този древен народ; неговият език се намирал всъщност в съвършено друго отношение към душата, в сравнение с всички по-късни езици.
Именно, ако ние се върнем към най-древните времена, то действително ще намерим там нещо, макар и несъхранено в цялата си чистота, прилично на първичния език на човечеството. Наистина ние ще намерим езиците на отделните племена и раси на цялото пространство на Европа, Азия и Африка вече в известно отношение диференцирани, но своего рода общ елемент на речта, който би могъл да бъде разбираем за целия тогава известен земен кръг, разбира се, за по дълбокия духовен човек, е съществувал при шумерите. Защо това е било така? Защото душата на тези хора при тона, при звука е чувствала нещо напълно определено и е трябвало да изразява еднозначно това, което е можело да се почувства при някаква мисъл и в същото време при звук. Всичко това аз бих искал да изразя преди всичко така: даже още в тези имена, които изредих, излагайки епоса за Гилгамеш, даже още там съществуват необичайни звуци: Ищар, Ишулан и други подобни.
към текста >>
Именно, ако ние се върнем
към
най-древните времена, то действително ще намерим там нещо, макар и несъхранено в цялата си чистота, прилично на първичния език на човечеството.
При хората от по-късните епохи на световната история се открива навсякъде например някаква дистанция между това, което се мисли, и това, което се говори. Кой не знае днес, че мисленето и речта - това са две съвършено различни неща, че речта в известно отношение се състои от условни способи за изразяване на това, което човек мисли? Това е ясно още от факта, че имаме много различни езици и всъщност изразяваме множество общи за всички ни представи на тези различни езици на Земята, така че съществува известнa разлика между мислене и реч. Не така е било у този древен народ; неговият език се намирал всъщност в съвършено друго отношение към душата, в сравнение с всички по-късни езици.
Именно, ако ние се върнем към най-древните времена, то действително ще намерим там нещо, макар и несъхранено в цялата си чистота, прилично на първичния език на човечеството.
Наистина ние ще намерим езиците на отделните племена и раси на цялото пространство на Европа, Азия и Африка вече в известно отношение диференцирани, но своего рода общ елемент на речта, който би могъл да бъде разбираем за целия тогава известен земен кръг, разбира се, за по дълбокия духовен човек, е съществувал при шумерите. Защо това е било така? Защото душата на тези хора при тона, при звука е чувствала нещо напълно определено и е трябвало да изразява еднозначно това, което е можело да се почувства при някаква мисъл и в същото време при звук. Всичко това аз бих искал да изразя преди всичко така: даже още в тези имена, които изредих, излагайки епоса за Гилгамеш, даже още там съществуват необичайни звуци: Ищар, Ишулан и други подобни. Когато произнасят тези звуци и знаят значението на звука в окултно отношение, то знаят, че всъщност тези имена не могат да съдържат други звуци, ако трябва да обозначават дадени същества, защото У, И, А могат еднозначно да се отнесат само към нещо напълно определено.
към текста >>
Когато произнасят тези звуци и знаят значението на звука в окултно отношение, то знаят, че всъщност тези имена не могат да съдържат други звуци, ако трябва да обозначават дадени същества, защото У, И, А могат еднозначно да се отнесат само
към
нещо напълно определено.
Именно, ако ние се върнем към най-древните времена, то действително ще намерим там нещо, макар и несъхранено в цялата си чистота, прилично на първичния език на човечеството. Наистина ние ще намерим езиците на отделните племена и раси на цялото пространство на Европа, Азия и Африка вече в известно отношение диференцирани, но своего рода общ елемент на речта, който би могъл да бъде разбираем за целия тогава известен земен кръг, разбира се, за по дълбокия духовен човек, е съществувал при шумерите. Защо това е било така? Защото душата на тези хора при тона, при звука е чувствала нещо напълно определено и е трябвало да изразява еднозначно това, което е можело да се почувства при някаква мисъл и в същото време при звук. Всичко това аз бих искал да изразя преди всичко така: даже още в тези имена, които изредих, излагайки епоса за Гилгамеш, даже още там съществуват необичайни звуци: Ищар, Ишулан и други подобни.
Когато произнасят тези звуци и знаят значението на звука в окултно отношение, то знаят, че всъщност тези имена не могат да съдържат други звуци, ако трябва да обозначават дадени същества, защото У, И, А могат еднозначно да се отнесат само към нещо напълно определено.
В това се състояло и по-нататъшното движение на езика, че хората загубили чувство за това, че тези неща, звуците - съгласни, гласни - могат да се отнасят към нещо еднозначно, тогава, когато в тези древни времена, нещото не е можело да се обозначи по друг начин, освен с напълно определена съвкупност от звуци.
към текста >>
В това се състояло и по-нататъшното движение на езика, че хората загубили чувство за това, че тези неща, звуците - съгласни, гласни - могат да се отнасят
към
нещо еднозначно, тогава, когато в тези древни времена, нещото не е можело да се обозначи по друг начин, освен с напълно определена съвкупност от звуци.
Наистина ние ще намерим езиците на отделните племена и раси на цялото пространство на Европа, Азия и Африка вече в известно отношение диференцирани, но своего рода общ елемент на речта, който би могъл да бъде разбираем за целия тогава известен земен кръг, разбира се, за по дълбокия духовен човек, е съществувал при шумерите. Защо това е било така? Защото душата на тези хора при тона, при звука е чувствала нещо напълно определено и е трябвало да изразява еднозначно това, което е можело да се почувства при някаква мисъл и в същото време при звук. Всичко това аз бих искал да изразя преди всичко така: даже още в тези имена, които изредих, излагайки епоса за Гилгамеш, даже още там съществуват необичайни звуци: Ищар, Ишулан и други подобни. Когато произнасят тези звуци и знаят значението на звука в окултно отношение, то знаят, че всъщност тези имена не могат да съдържат други звуци, ако трябва да обозначават дадени същества, защото У, И, А могат еднозначно да се отнесат само към нещо напълно определено.
В това се състояло и по-нататъшното движение на езика, че хората загубили чувство за това, че тези неща, звуците - съгласни, гласни - могат да се отнасят към нещо еднозначно, тогава, когато в тези древни времена, нещото не е можело да се обозначи по друг начин, освен с напълно определена съвкупност от звуци.
към текста >>
Когато ние по такъв начин говорим за езика, трябва да се обърнем
към
най-първите времена на следатлантските култури.
Всъщност, както сега ние не можем, имайки предвид една и съща вещ, да имаме за нея в Германия различна мисъл, от тази в Англия, така и тогава хората, владеейки все още непосредственото духовно, древно чувство за звук, не са могли да обозначат някаква вещ или същество по друг начин, освен с еднаква съвкупност от звуци. Така че езикът в древните времена, а в древния шумерски език е имало отзвук от тези древни времена, бил с нещо съвършено определен, така че той просто по природа на душата е бил понятен за този, който го е слушал.
Когато ние по такъв начин говорим за езика, трябва да се обърнем към най-първите времена на следатлантските култури.
Но след това народът на Вавилон е имал за своя задача да извести долу тази жива духовна връзка на човека с духовния свят в личното, там, където личността се опира сама на себе си в своята единичност. Това било задачата на вавилонците - да известят за духовния свят на физически план. И с това е свързано, че живото чувство, духовното чувство за езика се прекратява, и езикът се променя според климата, географското положение, народа и други подобни. Затова Библията, която за тези работи разказва нещо много по-вярно от измислиците на Фриц Маутнер2, наричащ себе си изследовател на езика, изобразява тези важни факти като вавилонското стълпотворение, когато всички хора, говорещи на общ език, били разселени по земята. И това вавилонско стълпотворение3 ние можем да разберем духовно, ако знаем как са строили в древни времена.
към текста >>
В какво е трябвало да се превърне това във времето, когато човешкото познание е трябвало да бъде смъкнато, така да се каже, от Небето на земята, от общо духовно-човешкото
към
човешки-личното?
Значи, ако ние бихме могли да се върнем в древните времена, в сравнително ранните епохи, то бихме намерили навсякъде в култовите постройки символично подражание на човешките или небесни пропорции. Дължината, ширината и дълбочината, характера на това как архитектонически се формирало вътрешното пространство, всичко това се правило съгласно небесните пропорции или пропорциите на човешкото тяло. Но това е било така: там, където е съществувало живо съзнание за връзката на човека с духовния свят, пропорциите се взимали от духовния свят.
В какво е трябвало да се превърне това във времето, когато човешкото познание е трябвало да бъде смъкнато, така да се каже, от Небето на земята, от общо духовно-човешкото към човешки-личното?
Тук мерните единици се взимали преимуществено от самия човек, от човешката личност, доколкото тя е израз на отделния "аз" (Ichheit).
към текста >>
Защото те си представяли, че човек с добра, здрава крачка, човек, който в своето ходене се придържа
към
скоростта, произтичаща от здравия живот, че такъв човек, ако би вървял не много бързо и не много бавно около Земята, би се нуждаел за такава обиколка от 365 1/4 дни, и това е приблизително така, предполагайки, че той странства непрекъснато ден и нощ.
Така, в древен Вавилон е съществувало изречение, което гласи: "Погледни човек, който върви не като старец и не като дете, върви, като здрав, а не като болен, не много бързо бяга и не много бавно крачи, и ти ще видиш мярката на слънчевото движение". Поразително изречение, но то може дълбоко, дълбоко да ни въведе вътре в душата на древните вавилонци.
Защото те си представяли, че човек с добра, здрава крачка, човек, който в своето ходене се придържа към скоростта, произтичаща от здравия живот, че такъв човек, ако би вървял не много бързо и не много бавно около Земята, би се нуждаел за такава обиколка от 365 1/4 дни, и това е приблизително така, предполагайки, че той странства непрекъснато ден и нощ.
И така, те казвали, че времето, за което човек може да обиколи Земята, е същото това време, за което, понеже те вярвали в привидното движение на Слънцето около Земята, Слънцето обикаля Земята. Значи, ако ти вървиш, като здрав човек, не много бързо и не много бавно около Земята, то ти следваш скоростта на движение на Слънцето около Земята. Това значи: "Човече, това принадлежи на твоето здраве - да следваш движението на Слънцето около Земята". Това, разбира се, е нещо, което може да ни внуши уважение пред мощното космическо миросъзерцание на вавилонците. Защото, изхождайки оттук, те създали след това делението на части на това шествие на човека около Земята.
към текста >>
Само на нашето време е било необходимо да се сведат тези, заимствани от човека, мерни единици
към
абстрактни мерни единици, взети от мъртвото.
Само на нашето време е било необходимо да се сведат тези, заимствани от човека, мерни единици към абстрактни мерни единици, взети от мъртвото.
Защото е известно, че съвременното измерване е абстрактно в сравнение с конкретните, произлизащи непосредствено от човека и небесните явления мерни единици, които всички всъщност водят до мисията на древните вавилонци.
към текста >>
При нас навсякъде в основата стои числото десет, число, което ни готви големи трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение
към
шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена
към
конкретните отношения.
Древните вавилонци смятали въобще до шестдесет. След шестдесет те започвали отначало. Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения. Защото това число има дванадесет части. Защото дванадесет е било дузина, а дузината не е нищо друго, а дар от мисията на вавилонците.
При нас навсякъде в основата стои числото десет, число, което ни готви големи трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение към шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена към конкретните отношения.
Не трябва да звучи като критика на нашето време, когато се говори, че човечеството е изпаднало в абстрактното даже по отношение на сметките и изчисляването, понеже една епоха не може да прави същото като предходната. Ако ние искаме да изобразим движението на културите от атлантската катастрофа до гръцката епоха и оттук по-нататък през нашата, то можем да кажем: индийската, персийската, египетската култури се спускат долу [на земята]; в гръцката култура се намира този пункт, когато се изработва чисто човешкото на физически план; след това пак започва подем. Но този подем е такъв, че той представлява сам по себе си, така да се каже, само една клонка от действителното развитие и че, разбира се, от друга страна, е налице продължаващо потапяне в материализма. Затова ние имаме в наше време, наред с енергичния духовен стремеж нагоре, рязко изразен материализъм, който дълбоко потапя в материята. Тези неща, разбира се, вървят редом.
към текста >>
Всичко трябва да се излее в абстрактното, и само като тънък ручей се влива в нашата култура конкретното, което се устремява пак
към
духовното.
Това не е критика, а само характеристика. И по подобен начин искат да преодолеят конкретното и в останалото. Какви само предложения не са правени! Например да се пренесе празнуването на Пасха в определен ден от април, за да се избегнат неудобствата за търговията и промишлеността! Не се съобразяват с това, че тук имаме още нещо, което се установява в съответствие със звездното небе от древни времена.
Всичко трябва да се излее в абстрактното, и само като тънък ручей се влива в нашата култура конкретното, което се устремява пак към духовното.
към текста >>
Необичайно интересно е, че не само в духовната наука, но и извън пределите й, човечеството инстинктивно се подбутва
към
движение нагоре,
към
издигане отново, да кажем,
към
такова пригаждане
към
мярката, числото и формата, както това е било у древните вавилонци и египтяни.
Необичайно интересно е, че не само в духовната наука, но и извън пределите й, човечеството инстинктивно се подбутва към движение нагоре, към издигане отново, да кажем, към такова пригаждане към мярката, числото и формата, както това е било у древните вавилонци и египтяни.
Защото, действително, в наше време протича своего рода повторение на вавилонската и египетската култури. И наистина периодите от миналото се повтарят: египетският период в нашия, персийският - в шестия, индийският - в седмия период. Първият съответства на седмия, вторият - на шестия, третият - на нашия, пети период, а четвъртият стои сам по себе, образувайки средата. По тази причина инстинктивно се повтаря толкова много от това, което е било мироглед на древните египтяни. Тук могат да се случат забележителни неща.
към текста >>
С една дума, днес фактите принуждават хората
към
това, в последователността на външните събития пак да намерят определена правилност, периодичност, която е свързана с древните свещени числа.
По удивителен начин 1428 дни след смъртта на бабата се ражда пак внук, а правнук се ражда 9996 дни след смъртта на бабата. Ако разделите 9996 на 1428, ще получите 7. Тоест, в промеждутъка от време, който е промеждутък между раждането на внука и смъртта на бабата, умножен по 7, се ражда правнук. И ето този същият лекар показва, че това не е единичен случай, но че изследвайки цели семейства, се срещаш с абсолютно определени числови отношения относно смъртта и раждането. И най-интересното е това, че ако вие например вземете числото 1428, то пак се дели на 7 без остатък.
С една дума, днес фактите принуждават хората към това, в последователността на външните събития пак да намерят определена правилност, периодичност, която е свързана с древните свещени числа.
към текста >>
Съпоставил много неща по такъв начин, ученикът на Флис казва: "Тук от природата се взимат времеви промеждутъци с най-ясна математическа структура, но даже за надарените, привикнали
към
значително по-трудни работи умове от всички времена такива неща са били недостъпни.
И все пак в такова изследване ние виждаме нещо като инстинктивно проявление на древновавилонската култура в течение на подема на човечеството. Разбира се, болшинството хора нямат усет, нямат разбиране за такива неща; те остават разпръснати в по-тесни кръгове. Но забележителното е, че хора, които намират подобни неща, като например учениците на Флис, получават след това своеобразни мисли и чувства. Така, един от учениците на Флис5 казва: "Ако тези неща са били известни в древните времена - а те са били известни, - то какво биха казали онези хора? ". И особено характерно ми се струва следното място.
Съпоставил много неща по такъв начин, ученикът на Флис казва: "Тук от природата се взимат времеви промеждутъци с най-ясна математическа структура, но даже за надарените, привикнали към значително по-трудни работи умове от всички времена такива неща са били недостъпни.
С какво религиозно усърдие биха изследвали това правещите своите изчисления вавилонци и с какво вълшебство биха облекли те тези въпроси! ". И така, как предугаждат това, което става в действителност! Как пак работи в направление към духовния живот инстинктът на хората! Но като че ли там, където редовата наука на нашето време обикновено сляпо подминава, като че ли там всячески трябва да се търси това, което разпръсква обилна светлина върху окултната сила, която хората съвсем не осъзнават. Понеже тези, които показват сега този своеобразен закон на числата, го обясняват съвършено материалистически, а силата на фактите заставя хората сега вече да признаят отново духовната, математическа закономерност в нещата.
към текста >>
Как пак работи в направление
към
духовния живот инстинктът на хората!
Така, един от учениците на Флис5 казва: "Ако тези неща са били известни в древните времена - а те са били известни, - то какво биха казали онези хора? ". И особено характерно ми се струва следното място. Съпоставил много неща по такъв начин, ученикът на Флис казва: "Тук от природата се взимат времеви промеждутъци с най-ясна математическа структура, но даже за надарените, привикнали към значително по-трудни работи умове от всички времена такива неща са били недостъпни. С какво религиозно усърдие биха изследвали това правещите своите изчисления вавилонци и с какво вълшебство биха облекли те тези въпроси! ". И така, как предугаждат това, което става в действителност!
Как пак работи в направление към духовния живот инстинктът на хората!
Но като че ли там, където редовата наука на нашето време обикновено сляпо подминава, като че ли там всячески трябва да се търси това, което разпръсква обилна светлина върху окултната сила, която хората съвсем не осъзнават. Понеже тези, които показват сега този своеобразен закон на числата, го обясняват съвършено материалистически, а силата на фактите заставя хората сега вече да признаят отново духовната, математическа закономерност в нещата. По такъв начин ние виждаме, в действителност, колко дълбоко вярно е, че всъщност всичко това, което по-късно в хода на развитието на човечеството се изразява по личен начин, се явява подобно на сянка на това, което е съществувало по-рано в елементарно, първоначално величие, защото още е съществувала връзка с духовните светове.
към текста >>
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им
към
четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем
към
тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна.
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна.
По такъв начин можем пак и тук да видим как при слизането долу в гръко-римската култура е била достигната определена точка на чисто човешко изразяване на личността на физически план и как след това имаме място на издигане. Така че, действително, по отношение на хода на следатлантското културно развитие Гърция стои горе-долу по средата.
към текста >>
Ние показахме, чрез отношението на хората на Александрия
към
Хипатия, какви слабости и тъмни страни е имало отначало християнството.
Сега трябва да си припомним, че в тази гръцка епоха се включва импулсът на християнството, който трябва да обхваща все повече и повече хора в другите региони. Но ние вече видяхме, че това християнство в началото на своето развитие не се е проявило веднага в цялата си значимост, с цялото си духовно съдържание.
Ние показахме, чрез отношението на хората на Александрия към Хипатия, какви слабости и тъмни страни е имало отначало християнството.
Да, ние често сме подчертавали, че времената, когато християнството ще го разберат в цялата му дълбочина, още само настъпват, че християнството съдържа в себе си още безкрайни дълбочини и че то, така да се каже, принадлежи повече на бъдещото, отколкото на настоящото, да не говорим пък за миналото човечество. По такъв начин виждаме как онова, което се намира в християнството в началото, се оказва сред това, което, всъщност, съдържа наследството от мъдростта и духовността на най-стария свят. Защото това, което е приела в себе си Гърция, което тя е носила в себе си, е било действително като наследство от онова, което хората придобили в многобройните инкарнации чрез живата връзка с духовния свят. Цялата духовност, която е била преживяна в древността, се е потопила в душите и сърцата на гърците и се проявявала с цялата си пълнота в тях. Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в живота, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в Гърция.
към текста >>
През различни странствания от един кръг хора
към
друг е трябвало да премине възпитанието на Юлиан.
Интересно е да се проследи животът на Юлиан, римския император. На Юлиян - родил се в качеството на племенник на тщеславния и отмъстителен император7, било отредено още като бебе да бъде умъртвен заедно с брат си. Оставили го жив само защото мислили, че с неговото убийство ще се вдигне твърде голям шум и защото се надявали, че впоследствие винаги е можело да се премахне вредата, която той би могъл да причини.
През различни странствания от един кръг хора към друг е трябвало да премине възпитанието на Юлиан.
И строго са следили да приеме в своята душа всичко, което по съображения за целесъобразност е било прието от Рим, от Римската империя като християнско развитие. Но полученото било шарена смес от онова, което постепенно се изграждало като католическа църква, и друго, което живеело като арианство. Така да се каже, не искали да си развалят отношенията нито с едните, нито с другите.
към текста >>
Случило се така, че по време на скитанията си,
към
които го принуждавало преследването от страна на чичо му, императора, той все пак се сближил с учителите от така наречената неоплатоническа школа и с учениците александрийци, които получили древните предания от Александрия.
Всичко, както вече беше казано, е било пуснато в ход, за да направят Юлиан, за когото все пак е могло да се очаква, че някога ще се възкачи на престола на цезарите, да го направят, така да се каже, добър християнин. Но в тази душа се оформило своеобразно влечение. Тази душа съвсем не могла да придобие действително дълбоко разбиране на християнството. Навсякъде, където и да отвеждали това дете и където имало остатъци не само на древното езичество, но и на древната духовност, на него му се разтваряло сърцето. Той попивал в себе си това, което живеело в културата на четвъртия период от древните свещени предания и закони.
Случило се така, че по време на скитанията си, към които го принуждавало преследването от страна на чичо му, императора, той все пак се сближил с учителите от така наречената неоплатоническа школа и с учениците александрийци, които получили древните предания от Александрия.
Едва тук истински се напълнило сърцето на Юлиан с това, към което изпитвал толкова дълбоко влечение. А по-късно той се запознал с това, което се намирало в самата Гърция от тези древни съкровища на мъдростта; и с всичко това, което му давала Гърция, което му давал древният свят като мъдрост, Юлиан свързал живото чувство за езика на звездното небе, тайните, които от мировото пространство ни говорят в писмената на звездното небе. След това за него настъпило времето, когато от един от последните йерофанти бил посветен в Елевзинските мистерии8.
към текста >>
Едва тук истински се напълнило сърцето на Юлиан с това,
към
което изпитвал толкова дълбоко влечение.
Но в тази душа се оформило своеобразно влечение. Тази душа съвсем не могла да придобие действително дълбоко разбиране на християнството. Навсякъде, където и да отвеждали това дете и където имало остатъци не само на древното езичество, но и на древната духовност, на него му се разтваряло сърцето. Той попивал в себе си това, което живеело в културата на четвъртия период от древните свещени предания и закони. Случило се така, че по време на скитанията си, към които го принуждавало преследването от страна на чичо му, императора, той все пак се сближил с учителите от така наречената неоплатоническа школа и с учениците александрийци, които получили древните предания от Александрия.
Едва тук истински се напълнило сърцето на Юлиан с това, към което изпитвал толкова дълбоко влечение.
А по-късно той се запознал с това, което се намирало в самата Гърция от тези древни съкровища на мъдростта; и с всичко това, което му давала Гърция, което му давал древният свят като мъдрост, Юлиан свързал живото чувство за езика на звездното небе, тайните, които от мировото пространство ни говорят в писмената на звездното небе. След това за него настъпило времето, когато от един от последните йерофанти бил посветен в Елевзинските мистерии8.
към текста >>
Обаче като ученик на мистериите, които се намирали вече
към
залеза си, той не могъл правилно да се включи в своята епоха; затова изпитал мъката на посветения, който вече не знае кои тайни трябва да останат скрити и кои могат да се съобщят.
В Юлиан ние имаме своеобразно зрелище: посветен в древните мистерии, изцяло потопен в това, което може да се придобие, когато духовният живот, благодарение на мистериите, се превръща в действителност, такъв посветен сяда на престола на римските цезари. И колкото и неверни неща да са се промъкнали в тези писания против християните, които са се съхранили от Юлиан, ние все пак знаем какво величие е живяло в светогледа на Юлиан тогава, когато е говорил от величието на своето посвещение.
Обаче като ученик на мистериите, които се намирали вече към залеза си, той не могъл правилно да се включи в своята епоха; затова изпитал мъката на посветения, който вече не знае кои тайни трябва да останат скрити и кои могат да се съобщят.
От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила воля да възстанови отново това, което той видял като жив живот и дейност на древната духовност. И ето, ние виждаме, как се опитва с различни мерки пак да въведе древните богове в културата, в която е навлязло християнството. Той отишъл твърде далеко както в разкриването на тайните от мистериите, така и в своето отношение към християнството. Затова и се случило, че в 363 година, когато е трябвало да се предприеме поход срещу персите, съдбата му го настигнала. С Юлиан се случило това, което се случва с всеки, който, като няма право, казва това, което не трябва да се казва, настига го съдбата му, и може исторически да се докаже, че Юлиан е паднал в този поход срещу персите от ръката на християнин.
към текста >>
Той отишъл твърде далеко както в разкриването на тайните от мистериите, така и в своето отношение
към
християнството.
В Юлиан ние имаме своеобразно зрелище: посветен в древните мистерии, изцяло потопен в това, което може да се придобие, когато духовният живот, благодарение на мистериите, се превръща в действителност, такъв посветен сяда на престола на римските цезари. И колкото и неверни неща да са се промъкнали в тези писания против християните, които са се съхранили от Юлиан, ние все пак знаем какво величие е живяло в светогледа на Юлиан тогава, когато е говорил от величието на своето посвещение. Обаче като ученик на мистериите, които се намирали вече към залеза си, той не могъл правилно да се включи в своята епоха; затова изпитал мъката на посветения, който вече не знае кои тайни трябва да останат скрити и кои могат да се съобщят. От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила воля да възстанови отново това, което той видял като жив живот и дейност на древната духовност. И ето, ние виждаме, как се опитва с различни мерки пак да въведе древните богове в културата, в която е навлязло християнството.
Той отишъл твърде далеко както в разкриването на тайните от мистериите, така и в своето отношение към християнството.
Затова и се случило, че в 363 година, когато е трябвало да се предприеме поход срещу персите, съдбата му го настигнала. С Юлиан се случило това, което се случва с всеки, който, като няма право, казва това, което не трябва да се казва, настига го съдбата му, и може исторически да се докаже, че Юлиан е паднал в този поход срещу персите от ръката на християнин. Понеже не само че тази вест се разпространила много скоро и никога не била опровергана от нито едни значим християнски писател, но би било удивително в най-голяма степен, ако персите, причинявайки смъртта на своя заклет враг, не биха се похвалили след това с тази смърт. Но и сред тях веднага възникнало мнение, че той е загинал от ръката на християнин.
към текста >>
В XVI век, в 1546 година, се ражда забележителен човек, който произхожда от знатен род от Северна Европа, на когото, така да се каже, от люлката било дадено всичко това, което можело да го доведе до високи почести в духа на тогавашния традиционен живот, той даже се родил в
бога
то семейство.
В XVI век, в 1546 година, се ражда забележителен човек, който произхожда от знатен род от Северна Европа, на когото, така да се каже, от люлката било дадено всичко това, което можело да го доведе до високи почести в духа на тогавашния традиционен живот, той даже се родил в богато семейство.
Тъй като, в духа на семейната традиция, е трябвало да стане човек с важно държавно или някакво друго високо положение, той бил, разбира се от само себе си, насочен към юридическата професия и бил изпратен с възпитател в Лайпцигския университет да изучава юриспруденция. Възпитателят мъчил момчето, тъй като когато е трябвало да изучава юриспруденция, той бил още дете. Възпитателят мъчил момчето денем, но когато заспивал съня на праведника и сънувал юридическите теории, то ставало от леглото и наблюдавало през нощта звездите с помощта на съвсем прости инструменти, които само си измайсторило. И съвсем скоро то знаело за тайните на звездното небе не само повече от всеки учител, но и повече, отколкото тогава имало написано във всички книги. Така например, много скоро то забелязало определено положение на Сатурн и Юпитер в съзвездието Лъв, погледнало в книгите и намерило, че там то било обозначено съвършено невярно.
към текста >>
Тъй като, в духа на семейната традиция, е трябвало да стане човек с важно държавно или някакво друго високо положение, той бил, разбира се от само себе си, насочен
към
юридическата професия и бил изпратен с възпитател в Лайпцигския университет да изучава юриспруденция.
В XVI век, в 1546 година, се ражда забележителен човек, който произхожда от знатен род от Северна Европа, на когото, така да се каже, от люлката било дадено всичко това, което можело да го доведе до високи почести в духа на тогавашния традиционен живот, той даже се родил в богато семейство.
Тъй като, в духа на семейната традиция, е трябвало да стане човек с важно държавно или някакво друго високо положение, той бил, разбира се от само себе си, насочен към юридическата професия и бил изпратен с възпитател в Лайпцигския университет да изучава юриспруденция.
Възпитателят мъчил момчето, тъй като когато е трябвало да изучава юриспруденция, той бил още дете. Възпитателят мъчил момчето денем, но когато заспивал съня на праведника и сънувал юридическите теории, то ставало от леглото и наблюдавало през нощта звездите с помощта на съвсем прости инструменти, които само си измайсторило. И съвсем скоро то знаело за тайните на звездното небе не само повече от всеки учител, но и повече, отколкото тогава имало написано във всички книги. Така например, много скоро то забелязало определено положение на Сатурн и Юпитер в съзвездието Лъв, погледнало в книгите и намерило, че там то било обозначено съвършено невярно. Тогава в него възникнало страстно желание възможно най-точно да знае преди всичко тези звездни писмена, възможно най-точно да обозначи пътя на звездите.
към текста >>
Едва при приемника на благосклонния
към
него крал противниците на Тихо Брахе скочили от всички страни - тогавашните лекари, професори от копенхагенския университет - и им се удало да настроят приемника на покровителя му срещу него.
Едва при приемника на благосклонния към него крал противниците на Тихо Брахе скочили от всички страни - тогавашните лекари, професори от копенхагенския университет - и им се удало да настроят приемника на покровителя му срещу него.
Така Тихо Брахе бил изгонен от отечеството си и трябвало пак да се придвижи на юг. Той установил в Аугсбург своята първа голяма планисфера и позлатен глобус, където постоянно отбелязвал новите звезди, които откривал, и бройката на които накрая била хиляди. След това в изгнание, в Прага, този човек е трябвало да намери смъртта си. Дори и днес, ако вземем не редовите учебници, но се обърнем към източниците и изучим поне Кеплер12, дори и днес можем да видим, как Кеплер стигнал до своите закони благодарение на това, което изработил преди него в своите щателни астрономически наблюдения Тихо Брахе. Това била личност, която освен всичко друго, с голям стил е носила в себе си отпечатък от това, което е било велико и значително от мъдростта на предходната епоха, но която не могла да намери себе си в нещото, което скоро изведнъж станало общопризнато под формата на материалистическия светоглед.
към текста >>
Дори и днес, ако вземем не редовите учебници, но се обърнем
към
източниците и изучим поне Кеплер12, дори и днес можем да видим, как Кеплер стигнал до своите закони благодарение на това, което изработил преди него в своите щателни астрономически наблюдения Тихо Брахе.
Едва при приемника на благосклонния към него крал противниците на Тихо Брахе скочили от всички страни - тогавашните лекари, професори от копенхагенския университет - и им се удало да настроят приемника на покровителя му срещу него. Така Тихо Брахе бил изгонен от отечеството си и трябвало пак да се придвижи на юг. Той установил в Аугсбург своята първа голяма планисфера и позлатен глобус, където постоянно отбелязвал новите звезди, които откривал, и бройката на които накрая била хиляди. След това в изгнание, в Прага, този човек е трябвало да намери смъртта си.
Дори и днес, ако вземем не редовите учебници, но се обърнем към източниците и изучим поне Кеплер12, дори и днес можем да видим, как Кеплер стигнал до своите закони благодарение на това, което изработил преди него в своите щателни астрономически наблюдения Тихо Брахе.
Това била личност, която освен всичко друго, с голям стил е носила в себе си отпечатък от това, което е било велико и значително от мъдростта на предходната епоха, но която не могла да намери себе си в нещото, което скоро изведнъж станало общопризнато под формата на материалистическия светоглед. Наистина колко своеобразна е съдбата на този Тихо Брахе!
към текста >>
9.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Понеже, ако се обърнем
към
тези образи, които вчера, макар и бегло, преминаха пред нашата душа - образите на Юлиан Отстъпник и следващото проявление на тази същата индивидуалност в хода на човешкото развитие в лицето на Тихо Брахе, великият астроном - то едно нещо особено може да ни се набие на очи.
Погледът върху хода на развитието на такива индивидуалности като тези, които проследихме вчера в две техни въплъщения, ни позволява да надникнем в тайнствения живот и деятелност на мировите духове в развитието на човечеството, в историята на човечеството.
Понеже, ако се обърнем към тези образи, които вчера, макар и бегло, преминаха пред нашата душа - образите на Юлиан Отстъпник и следващото проявление на тази същата индивидуалност в хода на човешкото развитие в лицето на Тихо Брахе, великият астроном - то едно нещо особено може да ни се набие на очи.
При такива личности, които нещо значат в историята, можем да наблюдаваме, че своеобразието на техните индивидуалности действа от една инкарнация в друга, но това, което в този чист ход на реинкарнации ги модифицира и ни обръща внимание върху себе си е, какво искат да направят в историята високите духовни индивидуалности от висшите йерархии и за какво те се ползват само от отделни хора като от свои инструменти.
към текста >>
задача да даде един, като че последен тласък
към
това, духовните съкровища на мъдростта на по-ранните епохи на човешкото развитие мощно да изригнат за последен път и били по такъв начин оградени от съдбата, която лесно е могла да ги постигне, ако само на едното възходящо християнство е било предоставено да се разпорежда с тези съкровища на мъдростта.
Защото ние трябва да си кажем, че индивидуалността, която се е изявила в лицето на Юлиан Отстъпник, е имала в IV век от Р.Х.
задача да даде един, като че последен тласък към това, духовните съкровища на мъдростта на по-ранните епохи на човешкото развитие мощно да изригнат за последен път и били по такъв начин оградени от съдбата, която лесно е могла да ги постигне, ако само на едното възходящо християнство е било предоставено да се разпорежда с тези съкровища на мъдростта.
А, от друга страна, трябва да кажем, че индивидуалността, която е била въплътена в личността, имала щастието даже да бъде посветена в Елевзинските мистерии, при своята нова инкарнация е имала предпоставки, да позволи да действат върху нея безкрайното изобилие на сили на епохата и същности, които действат в епохата, както това е и трябвало да стане в XVI век. И ние действително ще намерим за напълно понятно всичко това велико и могъщо, което вчера застана пред нас в личността на Тихо Брахе и което намира своето обяснение в това, че несметното макрокосмическо знание в неговата връзка с микрокосмоса е могло да се изяви чрез Тихо Брахе, тъй като в своята предишна инкарнация той е бил именно посветен. И така, благодарение на такива наблюдения на окултната история ние забелязваме, скъпи приятели, че, разбира се, историята я правят самите хора непосредствено, но че, в крайна сметка, историята може да стане разбираема все пак само тогава, когато намерим връзката между отделните, появяващи се в историята и умиращи личности и индивидуалните нишки, които, така да се каже, преминават през цялото развитие на човечеството и се реинкарнират в личностите. Обаче ние трябва винаги да свързваме с горното още и това, което се влива от свръхфизическите светове благодарение на ръководството на другите йерархии, ако искаме да разберем човечеството на нашата Земя в хода на неговата история.
към текста >>
Личността, следователно, придобива все по-голямо значение, колкото повече се приближаваме
към
гръцката епоха, и в нея, трябва да кажем, ние имаме действие на "аз" с "аз", пълно проявление на личността в силните и ярки фигури, които се изправят пред нас в гръцката епоха.
И така, в хода на нашето разглеждане се оказа, че във всички културни периоди след атлантската катастрофа чрез хората са действали определени, стоящи над тях власти от висшите йерархии. Ние казахме, че особено силно това се проявява в древноиндийската душа, която се явява, така да се каже, само арена за действие на по-високи духовни същности. Малко по-назад отстъпва това в душата на древния персиец. И след това ние видяхме, че в египетско-халдейската култура душата имаше вече задача - и особено това се вижда при разглеждането на душата на вавилонеца - да сведе свръхличното в личното, духовното - на физически план.
Личността, следователно, придобива все по-голямо значение, колкото повече се приближаваме към гръцката епоха, и в нея, трябва да кажем, ние имаме действие на "аз" с "аз", пълно проявление на личността в силните и ярки фигури, които се изправят пред нас в гръцката епоха.
При гърците и по-късно при римляните, най-вече назад отстъпва това, което може да бъде дадено на индивидуалността само от висшите светове; затова пък напред излиза това, което човек, като свое собствено човешко, изразява в своята личност.
към текста >>
И ето, може да възникне въпрос - а само отговорът на този въпрос може да направи понятен целия окултен ход на историята по-дълбоко - какви са, собствено, тези духове, които са действали чрез индусите, древните перси, чрез вавилонците, халдейците и египтяните,
към
какви йерархии са принадлежали?
И ето, може да възникне въпрос - а само отговорът на този въпрос може да направи понятен целия окултен ход на историята по-дълбоко - какви са, собствено, тези духове, които са действали чрез индусите, древните перси, чрез вавилонците, халдейците и египтяните, към какви йерархии са принадлежали?
На основата на изследванията, които са възможни за нас благодарение на окултните източници, ние можем, разбира се, в общи линии да кажем, какви индивидуалности от висшите йерархии във всеки от назованите периоди са ползвали хората като инструменти, за да действат чрез тях. В душата на древните индуси, тоест в тази душа, която е била културно-творческа непосредствено след атлантската катастрофа, са вливали свои сили тези същества, които ние сме свикнали да наричаме ангели. Така че, в определено отношение ще бъдем прави, ако кажем, че когато древният индус е говорил, когато е изразявал това, което е привеждало в движение неговата душа, това е било така, както, ако чрез неговата душа е говорила не неговата собствена "аз"-същност направо, а ангел. Тъй като ангелът се намира само на една степен по-високо от човека, то той е най-родственото на човека същество от висшите йерархии и затова той може, така да се каже, в най-голяма степен да изразява себе си в своето собствено своеобразие. Чуждото за човека се проявява най-вече в индуския маниер на изразяване, защото ангелът е най-много родствен на човека и затова най-ясно може да се изказва като ангел.
към текста >>
То е текло и
към
обикновения персиец, но са знаели как това става, могли са да проникват в същността на нещата само тези, които са били непосредствени ученици на инспиратора на древноперсийската култура, на самия Заратустра1.
Чрез душите на вавилонското, халдейското и египетското население се изразяват духовете на Личността. Затова и тук в най-голяма степен се издига личността, а това, което човек още може да дава от слизащото отгоре, е най-чуждо на своя произход и става в най-голяма степен човешки-лично. По такъв начин, отивайки чак до вавилонско-египетския период, ние имаме продължаващо откровение на ангелите, архангелите и духовете на Личността. Особено при персите, скъпи приятели, ние можем точно да проследим осъзнаването на това, че най-главните духове от йерархията на архангелите са въздействали там върху това, което ние можем да наречем човешки организъм, организъм като цяло. Разбира се, ние не трябва да вземаме средностатистически човек от персите, ако искаме да проследим вливането на това, което е идвало от висшите йерархии.
То е текло и към обикновения персиец, но са знаели как това става, могли са да проникват в същността на нещата само тези, които са били непосредствени ученици на инспиратора на древноперсийската култура, на самия Заратустра1.
И те са знаели това действително; понеже може и да си спомните от многобройните изложения на учението на Заратустра, които аз сам вече съм давал, или също от това, което се предава екзотерично, че съгласно убежденията на древните перси пра-божественото, Зерван Акаран, се проявява чрез две противоположни сили - Ормузд и Ариман. Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека. Затова учениците на Заратустра са виждали външен израз, образ на Зерван Акаран, на това, което живее вечно и твори като пра-същество през всички времена, в Зодиака; и думата Зодиак напомня за Зерван Акаран. И така, това са виждали те в Зодиака. Учениците на Заратустра са виждали как дванадесет сили идват по дванадесет направления от Зодиака, от които половината са обърнати към светлата страна, като че към осветената страна на Зодиака, която Слънцето преминава през деня; другата половина е обърната към тъмната страна на Зодиака, към Ариман, както те казвали.
към текста >>
Учениците на Заратустра са виждали как дванадесет сили идват по дванадесет направления от Зодиака, от които половината са обърнати
към
светлата страна, като че
към
осветената страна на Зодиака, която Слънцето преминава през деня; другата половина е обърната
към
тъмната страна на Зодиака,
към
Ариман, както те казвали.
То е текло и към обикновения персиец, но са знаели как това става, могли са да проникват в същността на нещата само тези, които са били непосредствени ученици на инспиратора на древноперсийската култура, на самия Заратустра1. И те са знаели това действително; понеже може и да си спомните от многобройните изложения на учението на Заратустра, които аз сам вече съм давал, или също от това, което се предава екзотерично, че съгласно убежденията на древните перси пра-божественото, Зерван Акаран, се проявява чрез две противоположни сили - Ормузд и Ариман. Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека. Затова учениците на Заратустра са виждали външен израз, образ на Зерван Акаран, на това, което живее вечно и твори като пра-същество през всички времена, в Зодиака; и думата Зодиак напомня за Зерван Акаран. И така, това са виждали те в Зодиака.
Учениците на Заратустра са виждали как дванадесет сили идват по дванадесет направления от Зодиака, от които половината са обърнати към светлата страна, като че към осветената страна на Зодиака, която Слънцето преминава през деня; другата половина е обърната към тъмната страна на Зодиака, към Ариман, както те казвали.
И така, като идващи от дванадесет страни на Вселената и проникващи в човешкия организъм са си представяли персите макрокосмическите сили; тези сили се вливали в човешкия организъм, действали и работили в него, така че те са били в наличност, присъствали са в човека. Ето защо това, което се развива посредством двенадесетичността, трябва да се открива от човешкия разум и микрокосмически; тоест това трябва да се изразява чрез двенадесетичността на Амшаспандите2 (архангелите) и в микрокосмоса, а именно - като окончателно проявление на тези дванадесет духовни макрокосмически същности, които вече са действали по-рано, които са подготвили това, което намерило окончателния си завършек по време на персийската култура.
към текста >>
Разбира се, в древноперсийската епоха те са действали върху човека не отначало, а вече
към
края, така че ние имаме дванадесет космически излъчвания, дванадесет архангелски излъчвания, които след това се уплътнили в главата на човека в дванадесет нерва на главния мозък, като че ли те са застинали материално там вътре.
Съвременната физиология би могла да знае къде се намират дванадесетте микрокосмически образа на дванадесетте Амшаспанди. Това са дванадесетте главови нерви, които излизат от главата; те са не нещо друго, а това, което възникнало чрез излъчването на дванадесетте макрокосмически сили в човека, където то материално се уплътнило. От дванадесет страни на Зодиака са действали дванадесет архангелски същества - така са си представяли това древните перси; за да произведат постепенно това, чрез което се изявява сега нашият разум, са действали те в дванадесет лъча върху човешката глава.
Разбира се, в древноперсийската епоха те са действали върху човека не отначало, а вече към края, така че ние имаме дванадесет космически излъчвания, дванадесет архангелски излъчвания, които след това се уплътнили в главата на човека в дванадесет нерва на главния мозък, като че ли те са застинали материално там вътре.
И тъй като в по-късните времена винаги, разбира се, знаели и това, което знаели по-рано, то персите са знаели също, че в индийската култура са действали духове, стоящи по-долу от архангелите. Следващата степен по-долу от Амшаспандите, по-долу от архангелите, персите наричали Изарди3 и сред тях различавали 28-31 Изарди. Те обуславят по-малко висшата дейност, душевната дейност при хората. Те изпращат своите лъчи и те, лъчите, съответстват на 28 или 30-31 нерва на гръбначния мозък на човека. По такъв начин, нашата съвременна физиология вие я имате макрокосмически пренесена в духовното, в спиритуалното - в дванадесетте Амшаспанди на зороастризма и в 28-31 Изарди, в следващата нисшестояща йерархия.
към текста >>
Затова ние трябва да сме доволни от това, че днес в областта на духовнонаучния мироглед можем да насочваме
към
такива неща.
Наистина в историческото развитие на човечеството всичко действително става така, че това, което първоначално се проявява духовно, отново застава пред нашите очи при анатомично разкриване, защото неща, които по-рано са били достъпни за духовното ясновидско съзерцание, в по-късните епохи се проявяват материално. Тук, действително, се открива удивителен мост между спиритуалността на зороастризма и нашата съвременна физиология с нейния материализъм. Разбира се, големи части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа физиология. Но ние все още имаме време, защото персийският период ще се повтори напълно чак в шестия период, в този период, който ще последва след нашия. Чак тогава ще съществуват достатъчни условия такива неща да станат понятни за по-голямата част от човечеството.
Затова ние трябва да сме доволни от това, че днес в областта на духовнонаучния мироглед можем да насочваме към такива неща.
Но такива насоки и днес трябва да се правят, ако говорим в истинския смисъл на думата за духовнонаучен мироглед и ако не само с общи приказки насочваме към това, че човек е микрокосмическо повторение на Макрокосмоса.
към текста >>
Но такива насоки и днес трябва да се правят, ако говорим в истинския смисъл на думата за духовнонаучен мироглед и ако не само с общи приказки насочваме
към
това, че човек е микрокосмическо повторение на Макрокосмоса.
Тук, действително, се открива удивителен мост между спиритуалността на зороастризма и нашата съвременна физиология с нейния материализъм. Разбира се, големи части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа физиология. Но ние все още имаме време, защото персийският период ще се повтори напълно чак в шестия период, в този период, който ще последва след нашия. Чак тогава ще съществуват достатъчни условия такива неща да станат понятни за по-голямата част от човечеството. Затова ние трябва да сме доволни от това, че днес в областта на духовнонаучния мироглед можем да насочваме към такива неща.
Но такива насоки и днес трябва да се правят, ако говорим в истинския смисъл на думата за духовнонаучен мироглед и ако не само с общи приказки насочваме към това, че човек е микрокосмическо повторение на Макрокосмоса.
към текста >>
Затова например в определено време в германската митология се говорило за дванадесет потока, които текат от Нифелхайм
към
Муспелхайм.
В други страни също така е било известно, че това, което се проявява в човека, идва отвън.
Затова например в определено време в германската митология се говорило за дванадесет потока, които текат от Нифелхайм към Муспелхайм.
Дванадесет потока се подразбирали не във физически-материален смисъл; това е, което, видяно ясновидски като определен отблясък на Макрокосмоса, се влива в човешкия микрокосмос, в съществото, което живее на земята и което трябва да се развива посредством макрокосмическите сили. И, разбира се, трябва да подчертаем, че днес тези течения са видими, всъщност като астрални течения, тъй както в атлантските времена, които непосредствено са следвали след Лемурия, и даже в самата Лемурия са могли да бъдат видими като етерни течения. Затова една от планетите, родствена на Земята, само че намираща се в по-ранен стадий на развитие, трябва да показва нещо подобно. И тъй както отдалеко може често да се наблюдават неща, които отблизо, вследствие на раздробеността убягват на нашето възприятие, то на планетата, подобна на Земята, когато тя отстои достатъчно далеко и преминава такива ранни степени на развитие като нашата Земя, могат дори и сега да се наблюдават тези дванадесет течения. Разбира се, те ще имат малко по-различен вид, отколкото са имали някога на Земята, и, разбира се, необходимо е разстояние, защото, ако вие например се намирате в рой мушици, то и роякът няма да ви се стори с облакоподобно очертание; вие ще го възприемете така само ако го видите отдалече.
към текста >>
В основата на това, което се описва като канали на Марс, в действителност стои нещо, за което току-що ви говорих; тук имаме работа с определени потоци на сили, които съответстват на по-ранно състояние на Земята и които са описани в древногерманския мит като потоци, течащи от Нифелхайм
към
Муспелхайм.
Това, което сега казах, стои в основата на наблюденията, които съобщават за каналите на Марс.
В основата на това, което се описва като канали на Марс, в действителност стои нещо, за което току-що ви говорих; тук имаме работа с определени потоци на сили, които съответстват на по-ранно състояние на Земята и които са описани в древногерманския мит като потоци, течащи от Нифелхайм към Муспелхайм.
Това, разбира се, е ужасяваща ерес за днешната училищна физиология и училищна астрономия, но на тях ще им се наложи в течение на близките хилядолетия да направят много поправки.
към текста >>
Въздействието на духовете на Формата става по-скоро така, че външната страна на сетивния свят привлича човека, че неговите чувства с радост, с въодушевление се насочват
към
това, което се простира наоколо, че той се опитва да придаде идеален образ на това, което се простира наоколо.
Те действат на вътрешното у човека: ангелите - инспирирайки индиеца, архангелите по сходен начин действат върху древния персиец, но така, че човешкото придобива вече малко по-голямо значение; духът на Личността е стоял, като че зад душата на египтянина, подбуждайки я да изнесе духовното на физически план. По друг начин се проявяват духовете на Формата. Те се проявяват, действайки отдолу нагоре, като много по-мощни духове, които нямат необходимост да ползват човека само като инструмент; те се проявяват в природните царства, които са около нас, в конфигурациите на съществата от минералното, растителното, животинското царства. И ако човек иска да познае духовете на Формата по тяхното проявление, той трябва да насочи своя поглед навън, трябва да наблюдава природата, трябва да вникне в това, което са внесли в природата духовете на Формата. Затова в гръцката епоха, когато преимуществено са се проявявали духовете на Формата, човек не получава непосредствено влияние, което би действало инспириращо.
Въздействието на духовете на Формата става по-скоро така, че външната страна на сетивния свят привлича човека, че неговите чувства с радост, с въодушевление се насочват към това, което се простира наоколо, че той се опитва да придаде идеален образ на това, което се простира наоколо.
към текста >>
Ако ние премислим всичко това, то ще ни стане понятно, че, по същество, в четвъртия период човек повече или по-малко е изоставен като цяло от тези направляващи сили - ангели, архангели и духове на Личността и че той окончателно обръща своя поглед
към
външния свят,
към
физическия хоризонт, където се намират духовете на Формата.
И така, отвън очароват духовете на Формата, и един от главните духове на Формата е този, който се крие зад Яхве или Йехова. И макар че по брой духовете на Формата са седем и те действат в различни царства на природата, съвременният човек има способност да чувства, собствено, само един от тях, когото ние наричаме Яхве.
Ако ние премислим всичко това, то ще ни стане понятно, че, по същество, в четвъртия период човек повече или по-малко е изоставен като цяло от тези направляващи сили - ангели, архангели и духове на Личността и че той окончателно обръща своя поглед към външния свят, към физическия хоризонт, където се намират духовете на Формата.
към текста >>
Но човек не е отправял своя поглед
към
това, което се изправяло пред него външно, защото вътрешно той е бил инспириран от други.
Te, собствено, са се намирали зад този физически свят още и по-рано, но, така да се каже, не са давали на човешкото познание да ги разпознае. В епохата, която непосредствено е следвала след атлантската катастрофа, са действали духовете на Формата; те са действали в царствата на природата, в законите на времето (климата), в законите на растенията, животните и минералите. Те са действали и в по-древни времена.
Но човек не е отправял своя поглед към това, което се изправяло пред него външно, защото вътрешно той е бил инспириран от други.
Той е бил откъснат от външния свят.
към текста >>
Това е било най-силното физическо преобразуване, това е било най-силното въздействие от Макрокосмоса
към
Земята.
В този период макрокосмическите отношения са въздействали върху физическия свят така, че това действие се отразявало в тези мощни физически катаклизми на нашата Земя, които застават пред нас като атлантска катастрофа и напълно изменят облика на Земята.
Това е било най-силното физическо преобразуване, това е било най-силното въздействие от Макрокосмоса към Земята.
Затова пък влиянието върху духа на човека от тази страна е било тогава най-малко; затова в този период по-малко значителни сили от йерархиите започват да оказват силно влияние върху човека, което по-късно постепенно намалява. Така че там, където духовете на Формата са оказвали мощно разтърсващо въздействие върху физическия свят, те не са имали толкова много време, за да въздействат и на духа на човека, вследствие на което, физическото като че ли избягало изпод краката на човека. Но затова пък по време на атлантската катастрофа човекът е бил особено потопен в духа и постепенно навлязъл пак във физическия свят в следатлантското време.
към текста >>
Разбира се, това ще бъде не толкова лесно да се забележи, защото в нашата следатлантска епоха на човек, предразположен
към
всичко физическо, силно се набива в очи атлантската катастрофа, когато загиват цели части на света.
Сега няма да ви бъде трудно да си представите, че ако приблизително шест, седем, осем хиляди години преди нашето християнско летоброене е имало място най-малкото влияние върху човешкия дух и най-голямото влияние върху физическите условия на Земята, то може да съществува все пак друг момент, когато ще има място обратното, когато тези, които могат да знаят тези неща, ще почувстват обратното - най-малко влияние върху физическото, но затова пък най-голямо влияние на духовете на Формата върху човешкия дух. Вие можете, отначало хипотетично, да изградите в душата си [представата], че в историята може да съществува такъв пункт, когато ще има място обратното на великата атлантска катастрофа.
Разбира се, това ще бъде не толкова лесно да се забележи, защото в нашата следатлантска епоха на човек, предразположен към всичко физическо, силно се набива в очи атлантската катастрофа, когато загиват цели части на света.
По-малко забележимо ще бъде за него, ако духовете на Формата имат силно влияние върху човешката личност и само незначително влияние върху това, което протича външно. Този момент, когато настъпило това, което хората, естествено, забелязват по-малко, е 1250-тата година4 от християнската ера. И тази 1250 година, действително, е исторически необичайно важна година. Тя съвпада с епохата, която приблизително можем да охарактеризираме така: духовете се чувствали, така да се каже, принудени най-точно да изявят по какъв начин погледът на човека може да се издига към стоящите над другите йерархии висши божествени същности; как да намери отношение към тези същности, които усещат преди всичко като единство отначало чрез Яхве, после чрез Христос, и да приложат цялото човешко знание за това, да разкрият мистерията на Христос Исус. Това е бил момент особено благоприятен, да се предадат на човечеството мистериите, които непосредствено се изразяват във връзката на духовното с природните процеси.
към текста >>
Тя съвпада с епохата, която приблизително можем да охарактеризираме така: духовете се чувствали, така да се каже, принудени най-точно да изявят по какъв начин погледът на човека може да се издига
към
стоящите над другите йерархии висши божествени същности; как да намери отношение
към
тези същности, които усещат преди всичко като единство отначало чрез Яхве, после чрез Христос, и да приложат цялото човешко знание за това, да разкрият мистерията на Христос Исус.
Вие можете, отначало хипотетично, да изградите в душата си [представата], че в историята може да съществува такъв пункт, когато ще има място обратното на великата атлантска катастрофа. Разбира се, това ще бъде не толкова лесно да се забележи, защото в нашата следатлантска епоха на човек, предразположен към всичко физическо, силно се набива в очи атлантската катастрофа, когато загиват цели части на света. По-малко забележимо ще бъде за него, ако духовете на Формата имат силно влияние върху човешката личност и само незначително влияние върху това, което протича външно. Този момент, когато настъпило това, което хората, естествено, забелязват по-малко, е 1250-тата година4 от християнската ера. И тази 1250 година, действително, е исторически необичайно важна година.
Тя съвпада с епохата, която приблизително можем да охарактеризираме така: духовете се чувствали, така да се каже, принудени най-точно да изявят по какъв начин погледът на човека може да се издига към стоящите над другите йерархии висши божествени същности; как да намери отношение към тези същности, които усещат преди всичко като единство отначало чрез Яхве, после чрез Христос, и да приложат цялото човешко знание за това, да разкрият мистерията на Христос Исус.
Това е бил момент особено благоприятен, да се предадат на човечеството мистериите, които непосредствено се изразяват във връзката на духовното с природните процеси. Затова виждаме как тази година е изходен пункт за великото преобразуване на това, в което по-рано само вярвали, което само предугаждали, изходен пункт на сега твърде малко ценената схоластика. Но това е бил също изходен пункт за откровението, което намерило израз в такива умове, като например Агрипа Нетесхаймски5, и което се изразило най-дълбоко в цялото розенкройцерство. Това ни показва, че ако искаме да търсим по-дълбоките сили на историческото развитие, то ще трябва да вникваме в съвършено други отношения, от тези, които са очевидни външно. Да, зад това, което току-що казах, се крият например и тези сили, които са действали във вече състоялите се и завършили кръстоносни походи6.
към текста >>
Веднъж вече, приблизително в началото на нашето немско движение, аз привлякох вниманието
към
една личност от XV век, в която се проявява това, което тук продължава като спиритуално движение, все още свързано с определено природознание, но как после спиритуалното се отхвърля и по-нататък продължава да живее чисто външното.
Забележително е, че това разделяне се открива даже вътре в личността.
Веднъж вече, приблизително в началото на нашето немско движение, аз привлякох вниманието към една личност от XV век, в която се проявява това, което тук продължава като спиритуално движение, все още свързано с определено природознание, но как после спиритуалното се отхвърля и по-нататък продължава да живее чисто външното.
Ние можем да проследим това чрез единична личност, чрез личността на Николай Кузански7. Ако ние само го четем - а него може не само да го четеш - то след прочитането се изяснява, че дълбокото духовно съзерцание при него е било свързано с външно познаване на природата особено когато то се облича в математически форми. И тъй като той разбирал, колко трудно е да се достигне това в такова време, което все повече и повече се движи в направление на външната ученост, то от световноисторическа скромност той нарекъл своето произведение "Ученото незнание", "Docta ignorantia". Разбира се, с това не искал да каже, че той е особено глупав човек, но искал да изрази, че всичко, което може да каже, лежи по-високо от това, което тепърва ще се развива като чисто външна ученост. Ако искаме да изразим това с една станала предпочитана дума, то можем да кажем, че "ученото незнание" е свръхученост.
към текста >>
Но това принадлежи
към
друго течение9.
Вие знаете, че в нашето столетие е разположен важен възлов пункт на друго течение, за който се говори в розенкройцерската драма-мистерия "Вратата на посвещението"8: новото виждане в етерния свят и откровението на Христос в етерния свят.
Но това принадлежи към друго течение9.
Сега аз говоря повече за силите, които въздействат на широка основа на историческия процес. Ако искаме напълно да разберем историческия процес, то ние трябва да отчетем, че такива възлови пунктове на развитието винаги са свързани с определено положениe на небесните светила и че в 1250 година нашата земна ос е заемала също определено положение, така че тъй наречената малка ос на еклиптиката е имала съвсем особено положение по отношение на земната ос. Ако ние вземем под внимание, че това, което става на Земята, се обуславя от великите небесни съотношения, то вече във външните, климатични услови ние можем да видим, че то се специализира и диференцира в пределите на Земята. Не е ли вярно, че благодарение на действащите от космоса по определен начин сили се обуславя това, че около Земята имаме горещ пояс, после умерен и след това студен. Това можем да вземем в качеството на пример как на физически план разбираме за нещата, които стават благодарение на духовния процес, изхождайки от Слънцето и другите условия, но те още се диференцират в пределите на самата Земя: климатът се променя, когато в горещата зона имаме работа с равнини или височини, на височините без значение на всичко друго може да бъде много студено.
към текста >>
Но когато отправиш поглед
към
това, как тези хора, събрани на ограничено пространство, в своето следващо въплъщение се пръскат на различни страни и как това, което са получили на тясното пространство, по-късно те правят за цялото човечество, тогава всичко придобива друг вид.
Това можем да вземем в качеството на пример как на физически план разбираме за нещата, които стават благодарение на духовния процес, изхождайки от Слънцето и другите условия, но те още се диференцират в пределите на самата Земя: климатът се променя, когато в горещата зона имаме работа с равнини или височини, на височините без значение на всичко друго може да бъде много студено. Затова на едни и същи географски ширини климатичните условия са разпределени напълно различно, ако разглеждаме тези неща в Африка или в Америка. Но и в духовното развитие съществува нещо такова, което позволява да го сравняваме с такъв род диференциации така, че в действителност в периоди, когато благодарение на констелациите на звездите по цялата Земя цари може би съвсем определен характер, настъпват модификации в духа и в душите на хората. Това е особено важно, защото, действително, така и трябва понякога да бъде, за да могат да се погрижат за определени неща. Представете си, че мъдрото мирово ръководство- това се казва, разбира се, само за сравнение - трябва, така да се каже, да помисли за хилядолетия напред за следното: ето има група души, аз трябва да ги подготвя, че да могат в следващата си инкарнация да изпълнят тази или онази задача; тук трябва да се създадат взаимовръзки така, че тази, може би малка група от хора, които са изпитали нещо напълно определено и които са въплътени заедно на малък къс земя, да може да преживее нещо такова, което за това време се струва незначително.
Но когато отправиш поглед към това, как тези хора, събрани на ограничено пространство, в своето следващо въплъщение се пръскат на различни страни и как това, което са получили на тясното пространство, по-късно те правят за цялото човечество, тогава всичко придобива друг вид.
По такъв начин, ние можем да разберем, че във времена, когато общият характер на човечеството е напълно определен, в отделни части на културата излиза нещо такова, което изглежда удивително, което напълно се отличава от този общ характер. Искам да спомена нещо от този род, тъй като то е съвсем близо до нашето време.
към текста >>
А нещата, които се откривали на Оберлин, се отнасят
към
най-значителното от всичко, което ставало в тази област в най-новото време.
Този Оберлин бил своеобразна личност и действал своеобразно на душите. Той бил ясновидец - това само го споменавам - и след като той сравнително рано загубил жена си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази жена така, както живеят с живите. И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобщество, което вземало участие в живота на Оберлин с неговата умряла жена. Странно и неуместно е, че на границата на XVIII и XIX век става нещо подобно. Но ако вземете под внимание това, което ви казах, ще видите смисъла.
А нещата, които се откривали на Оберлин, се отнасят към най-значителното от всичко, което ставало в тази област в най-новото време.
Позволявам си да ви обърна внимание върху това, че сега имаме прекрасен културно-исторически труд, осветяващ тези обстоятелства около Оберлин - романа на Фриц Линхард. Вие ще намерите в него твърде увлекателно четиво, касаещо не само личността на този пастор, но и други тогавашни културни условия. От такива неща, които леко се недооценяват и се считат за случайни, ние можем да видим, как се включва в нашето развитие подобно събитие, как то може да действа в общия план на човешкото развитие. Защото хора, които така заедно са събрани, които кръжат около една личност, действаща като техен ръководител, такива хора в последващите инкарнации са призвани да поемат определени задачи.
към текста >>
Проблемът отпада благодарение на уговорката, направена от Рудолф Щайнер по повод Амшаспандите в лекцията от 31 декември 1913 г.: "Те са шест на брой, или ако прибавим
към
тях и техните антиподи, можем да кажем - дванадесет на брой и регулират извездите, които са подчинени на Амшаспандите и са 26 до 31 на брой.
Всяка година един Амшаспанд ръководи за период от два месеца, и в рамките на ръководството му се сменят Изардите, те се сменят точно с промяната на луната. Затова, за да премине през четирите си фази и за да се върне в първоначалния си вид, Луната се нуждае от 28 дни. Цикълът на Луната означава графика на работата на Изардите, цикълът на Слънцето - графика на водачеството на Амшаспандите." (GA 101, 1987. с. 17-23). Обаче в петата лекция на "Окултна история" става реч все пак за дванадесетичността на самите Амшаспанди, а не само на техните функции.
Проблемът отпада благодарение на уговорката, направена от Рудолф Щайнер по повод Амшаспандите в лекцията от 31 декември 1913 г.: "Те са шест на брой, или ако прибавим към тях и техните антиподи, можем да кажем - дванадесет на брой и регулират извездите, които са подчинени на Амшаспандите и са 26 до 31 на брой.
..." (GA 149, с. 42). Съпоставянето на тази забележка с извадката от лекцията от 10 октомври 1907 г., посочена по-горе, ни позволява да заключим, че "антиподите" на шестте Амшаспанди, тоест духовни същества, които противникът на Ахура-Мазда Ариман противопоставил на Безсмъртните Свети, управляват тъмната страна на годината, но под върховния контрол на Амшаспандите, обкръжаващи Ахура-Мазда.
към текста >>
9. Подразбира се духовното течение на приемника на Гаутама Буда, бъдещия Буда-Майтрейя (в последното му въплътяване - Беинса Дуно, бел.пр., Е.М.), в задължение на когото, по пътя
към
заключителната му инкарнация в средата на IV хилядолетие, влиза възвестяването на започналото в XX столетие ново явяване на Христос на етерен план.
9. Подразбира се духовното течение на приемника на Гаутама Буда, бъдещия Буда-Майтрейя (в последното му въплътяване - Беинса Дуно, бел.пр., Е.М.), в задължение на когото, по пътя към заключителната му инкарнация в средата на IV хилядолетие, влиза възвестяването на започналото в XX столетие ново явяване на Христос на етерен план.
Виж за това по-подробно "Новото появяване на Христос в етерния свят" (GA 118).
към текста >>
10.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи
към
тях.
Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост. В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер. Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него. И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите.
Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях.
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
към текста >>
Това, което действа в по-късното от по-ранното, може да се наблюдава само тогава, когато се върнеш
към
това, което, може би, в течение на хилядолетия се давало на човешките души и което след това в определено време приело реални форми.
И даже онова, което на Изток се развило от това, което после тръгнало обратно от Запад на Изток - макар и по такъв начин, който в определено отношение не може да бъде оправдан - донесъл Александър, даже онова е могло да се развие само след като обреченото на упадък - даже по отношение на своята физическа сила - било отхвърлено чрез живеещия в душите на гърците пламенен ентусиазъм по отношение на съкровищата на храмовете. Ако разберем това, то ще видим как впоследствие са действали не само учението на Хераклит за огъня, великите идеи на Анаксагор5, всеобхватните идеи на Талес, но и истинските учения на пазителите на храмовата мъдрост в доисторическа Гърция. Ние ще усещаме това като достижение на духовното ръководство, което донесло на Гърция това, което е трябвало да й бъде донесено. Ние ще почувстваме всичко това в душите на гръцките герои, противостояли в различни битки на персите. Така трябва да се учим да чувстваме историята, скъпи приятели, защото това, което обикновено ни се дава като история, е само празна идейна абстракция и то в най-добрия случай.
Това, което действа в по-късното от по-ранното, може да се наблюдава само тогава, когато се върнеш към това, което, може би, в течение на хилядолетия се давало на човешките души и което след това в определено време приело реални форми.
В какво е била причината на това, че при този подем древните съкровища на храмовете са могли да дадат нещо толкова велико на гърците? Това се криело в универсалния, във всеобемащия, с нищо друго незасегнат характер на тези съкровища на храмовете. Това е било нещо, което е било дадено като изначално, което е могло да изпълни изцяло човека, което е притежавало, така да се каже, непосредствена направляваща сила.
към текста >>
И тук ние идваме, скъпи приятели, до най-същественото за тези култури, които се намират в състояние на подем
към
своята връхна точка.
И тук ние идваме, скъпи приятели, до най-същественото за тези култури, които се намират в състояние на подем към своята връхна точка.
В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното. И мъдростта съдържа в себе си добродетел, красота, всичко останало. Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи. А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък.
към текста >>
Когато няма доверие в духовното,
към
това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения.
В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното. И мъдростта съдържа в себе си добродетел, красота, всичко останало. Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи. А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък.
Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения.
И ние виждаме това, когато в гръцкия живот се намесват интереси, излизащи извън границите на мъдростта, извън пределите на духовното въодушевление; ние виждаме това в държавния живот, ние виждаме това също в тази част от гръцкия живот, която нас особено ни интересува, в духовния живот непосредствено след Аристотел. Тогава, наред с въпроса "Кое е истинно? ", в който се съдържа въпроса "Какво е добро? Какво е целесъобразно? ", последният въпрос започва да става самостоятелен.
към текста >>
У Платон и у Аристотел в мъдростта се съдържало и доброто; всеки порив
към
добро могъл да възникне само от мъдростта.
", в който се съдържа въпроса "Какво е добро? Какво е целесъобразно? ", последният въпрос започва да става самостоятелен. Тогава питат: "Какво трябва да бъде нашето знание, за да можем да се превърнем в човек, който достига практически цели в живота? ". И ние виждаме как в епохата на упадък се развива течение, което ние наричаме стоицизъм.
У Платон и у Аристотел в мъдростта се съдържало и доброто; всеки порив към добро могъл да възникне само от мъдростта.
Стоиците питат какво човек трябва да прави, за да стане в живота, в житейската практика човек мъдър, целесъобразно и правилно живеещ. Практическите жизнени цели се прибавят към това, което някога е било универсална въодушевяваща истина. В епикурейството се намесва още нещо, проявяващо се в това, което хората питат: как следва да се изградя интелектуално, че животът да протече най-удовлетворително, вътрешно хармонично? На този въпрос Талес, Платон, та чак до Аристотел, биха отговорили: търси истината и тя ще ти даде велико блаженство, семето на всяка любов. Но сега този въпрос го отделят от въпроса за истината и възниква течение на упадък.
към текста >>
Практическите жизнени цели се прибавят
към
това, което някога е било универсална въодушевяваща истина.
", последният въпрос започва да става самостоятелен. Тогава питат: "Какво трябва да бъде нашето знание, за да можем да се превърнем в човек, който достига практически цели в живота? ". И ние виждаме как в епохата на упадък се развива течение, което ние наричаме стоицизъм. У Платон и у Аристотел в мъдростта се съдържало и доброто; всеки порив към добро могъл да възникне само от мъдростта. Стоиците питат какво човек трябва да прави, за да стане в живота, в житейската практика човек мъдър, целесъобразно и правилно живеещ.
Практическите жизнени цели се прибавят към това, което някога е било универсална въодушевяваща истина.
В епикурейството се намесва още нещо, проявяващо се в това, което хората питат: как следва да се изградя интелектуално, че животът да протече най-удовлетворително, вътрешно хармонично? На този въпрос Талес, Платон, та чак до Аристотел, биха отговорили: търси истината и тя ще ти даде велико блаженство, семето на всяка любов. Но сега този въпрос го отделят от въпроса за истината и възниква течение на упадък. Тава е то, което наричат стоицизъм и епикурейство - това са течения на упадъка. И като следствие истината става съмнителна за хората, губи всякаква сила.
към текста >>
На този въпрос Талес, Платон, та чак до Аристотел, биха отговорили: търси истината и тя ще ти даде велико блаженство, семето на всяка
любов
.
". И ние виждаме как в епохата на упадък се развива течение, което ние наричаме стоицизъм. У Платон и у Аристотел в мъдростта се съдържало и доброто; всеки порив към добро могъл да възникне само от мъдростта. Стоиците питат какво човек трябва да прави, за да стане в живота, в житейската практика човек мъдър, целесъобразно и правилно живеещ. Практическите жизнени цели се прибавят към това, което някога е било универсална въодушевяваща истина. В епикурейството се намесва още нещо, проявяващо се в това, което хората питат: как следва да се изградя интелектуално, че животът да протече най-удовлетворително, вътрешно хармонично?
На този въпрос Талес, Платон, та чак до Аристотел, биха отговорили: търси истината и тя ще ти даде велико блаженство, семето на всяка любов.
Но сега този въпрос го отделят от въпроса за истината и възниква течение на упадък. Тава е то, което наричат стоицизъм и епикурейство - това са течения на упадъка. И като следствие истината става съмнителна за хората, губи всякаква сила. Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината. И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа.
към текста >>
Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността
към
съмнение в истината.
В епикурейството се намесва още нещо, проявяващо се в това, което хората питат: как следва да се изградя интелектуално, че животът да протече най-удовлетворително, вътрешно хармонично? На този въпрос Талес, Платон, та чак до Аристотел, биха отговорили: търси истината и тя ще ти даде велико блаженство, семето на всяка любов. Но сега този въпрос го отделят от въпроса за истината и възниква течение на упадък. Тава е то, което наричат стоицизъм и епикурейство - това са течения на упадъка. И като следствие истината става съмнителна за хората, губи всякаква сила.
Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината.
И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа. Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси. Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект. Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура.
към текста >>
И ако скептицизмът, склонността
към
съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми
към
истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа.
На този въпрос Талес, Платон, та чак до Аристотел, биха отговорили: търси истината и тя ще ти даде велико блаженство, семето на всяка любов. Но сега този въпрос го отделят от въпроса за истината и възниква течение на упадък. Тава е то, което наричат стоицизъм и епикурейство - това са течения на упадъка. И като следствие истината става съмнителна за хората, губи всякаква сила. Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината.
И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа.
Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси. Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект. Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век.
към текста >>
Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена
към
истинския.
И като следствие истината става съмнителна за хората, губи всякаква сила. Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината. И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа. Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси. Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект.
Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския.
Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век. Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант.
към текста >>
В своето предисловие
към
второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа
към
истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия.
Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век. Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант.
В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия.
И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история. И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант. А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още дълго-дълго да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...".
към текста >>
И, разбира се, стремежът на нашето време
към
истината още дълго ще блуждае по следите на Кант.
И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история.
И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант.
А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още дълго-дълго да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...". В такива антитези действително преминава историческото развитие на човека. А в това, което инстинктивно се проявява като предчувствие, се показва, че под това, което е само майя, но което се приема за истина, че под тези потоци майя тече за човешкия инстинкт все пак в голямата си част нещо правилно. Защото необичайно интересно е, че и низходящият ход на човешкото развитие чак до гръко-римската епоха, и поддържаното от нас ново възкачване ние ги виждаме в някои предчувствия, които, изхождайки от народните инстинкти, се давали на практическия живот.
към текста >>
И тогава ще можем да разберем, ако Хрониката Акаша показва, че в Новалис например ние трябва да виждаме нещо водещо
към
древния Илия.
И ако ние разберем това, скъпи приятели, тогава живеещото в тези епохи ще свети в отделната човешка душа и ще разберем как груповата карма трябва да се модифицира благодарение на това, че хората в същото време са и инструменти в хода на историческото развитие.
И тогава ще можем да разберем, ако Хрониката Акаша показва, че в Новалис например ние трябва да виждаме нещо водещо към древния Илия.
Това е необикновено интересна последователност на инкарнации. Тук ние виждаме как в Илия изплува пророческият елемент, понеже евреите са имали мисия да подготвят това, което трябвало да дойде по-късно. Те подготвяли това посредством прехода от патриарсите към пророците чрез фигурата на Мойсей. В същото време, когато в Авраам все още виждаме, че израилтяните чувстват действието на Бога в себе си, в своята кръв, в Илия ние виждаме прехода към духовните светове.
към текста >>
Те подготвяли това посредством прехода от патриарсите
към
пророците чрез фигурата на Мойсей.
И ако ние разберем това, скъпи приятели, тогава живеещото в тези епохи ще свети в отделната човешка душа и ще разберем как груповата карма трябва да се модифицира благодарение на това, че хората в същото време са и инструменти в хода на историческото развитие. И тогава ще можем да разберем, ако Хрониката Акаша показва, че в Новалис например ние трябва да виждаме нещо водещо към древния Илия. Това е необикновено интересна последователност на инкарнации. Тук ние виждаме как в Илия изплува пророческият елемент, понеже евреите са имали мисия да подготвят това, което трябвало да дойде по-късно.
Те подготвяли това посредством прехода от патриарсите към пророците чрез фигурата на Мойсей.
В същото време, когато в Авраам все още виждаме, че израилтяните чувстват действието на Бога в себе си, в своята кръв, в Илия ние виждаме прехода към духовните светове.
към текста >>
В същото време, когато в Авраам все още виждаме, че израилтяните чувстват действието на
Бога
в себе си, в своята кръв, в Илия ние виждаме прехода
към
духовните светове.
И ако ние разберем това, скъпи приятели, тогава живеещото в тези епохи ще свети в отделната човешка душа и ще разберем как груповата карма трябва да се модифицира благодарение на това, че хората в същото време са и инструменти в хода на историческото развитие. И тогава ще можем да разберем, ако Хрониката Акаша показва, че в Новалис например ние трябва да виждаме нещо водещо към древния Илия. Това е необикновено интересна последователност на инкарнации. Тук ние виждаме как в Илия изплува пророческият елемент, понеже евреите са имали мисия да подготвят това, което трябвало да дойде по-късно. Те подготвяли това посредством прехода от патриарсите към пророците чрез фигурата на Мойсей.
В същото време, когато в Авраам все още виждаме, че израилтяните чувстват действието на Бога в себе си, в своята кръв, в Илия ние виждаме прехода към духовните светове.
към текста >>
И тук можем да разберем как се отнася индивидуалната карма на тази ентелехия (при Аристотел - нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство - бел.пр., Е.М.)
към
външната инкарнация.
По-късно ние виждаме, че тази индивидуалност се оказала пригодна, щото във формите, които били възможни едва под влияние на четвъртия следатлантски културен период, да се влее това, което би трябвало да действа в бъдеще. Колкото и удивително да ни се струва, тази индивидуалност се появява отново в Рафаело и обединява в живописта това, което във всички времена трябва да действа като християнски импулс с чудесните форми на Гърция.
И тук можем да разберем как се отнася индивидуалната карма на тази ентелехия (при Аристотел - нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство - бел.пр., Е.М.) към външната инкарнация.
От външното въплъщение се изисква в Рафаело да може да се прояви някаква сила на това време; за тази сила на времето е подходяща индивидуалността на Илия-Йоан. Но епохата може да даде такава сила само в крехко физическо тяло, затова Рафаело умира така рано.
към текста >>
Защото такива точни съждения за отношението на астралното
към
етерното и физическото тела, за бодърстването и съня не са се давали, с изключение на духовната наука, на никого, освен на Новалис, отново появилия се Рафаело.
Друга страна на своето същество тази индивидуалност трябва да прояви в такова време, когато отделните течения вече пак са се разделили. Там тя се появява отново като Новалис. Ние виждаме тогава, че в Новалис в своеобразен вид вече действително живее всичко това, което ни се дава сега от духовната наука.
Защото такива точни съждения за отношението на астралното към етерното и физическото тела, за бодърстването и съня не са се давали, с изключение на духовната наука, на никого, освен на Новалис, отново появилия се Рафаело.
Всичко това са неща, които ни показват, че индивидуалностите са инструменти на бързо течащия поток на развитие на човечеството. И гледайки човешкото развитие, гледайки към тази загадъчна смяна на това, което става в историята, ние можем да предусетим какво живее в него от дълбоките духовни сили.
към текста >>
И гледайки човешкото развитие, гледайки
към
тази загадъчна смяна на това, което става в историята, ние можем да предусетим какво живее в него от дълбоките духовни сили.
Друга страна на своето същество тази индивидуалност трябва да прояви в такова време, когато отделните течения вече пак са се разделили. Там тя се появява отново като Новалис. Ние виждаме тогава, че в Новалис в своеобразен вид вече действително живее всичко това, което ни се дава сега от духовната наука. Защото такива точни съждения за отношението на астралното към етерното и физическото тела, за бодърстването и съня не са се давали, с изключение на духовната наука, на никого, освен на Новалис, отново появилия се Рафаело. Всичко това са неща, които ни показват, че индивидуалностите са инструменти на бързо течащия поток на развитие на човечеството.
И гледайки човешкото развитие, гледайки към тази загадъчна смяна на това, което става в историята, ние можем да предусетим какво живее в него от дълбоките духовни сили.
към текста >>
На някои от вас аз вече казах7, че може да се констатира удивителна историческа перспектива в прехода от Микеланджело
към
Галилей.
По забележителен начин преминава по-ранното в по-късното.
На някои от вас аз вече казах7, че може да се констатира удивителна историческа перспектива в прехода от Микеланджело към Галилей.
И един много умен човек - забележете, аз не говоря, че тук става дума за реинкарнация, тук имаме ход на историята - една много умна личност обърнала внимание колко все пак е удивително, че при поглед върху чудесната архитектоника на катедралата "Св. Петър" виждаме, как човешкия дух [вече] е внесъл в нея това, което той нарича наука за механиката. О, в тези грандиозни форми на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, ние виждаме въплътени идеите на механиката, които може да обхванат човешкия разум, при това пренесени в прекрасното, във величественото - идеите на Микеланджело8! Как може да въздейства обликът на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, това се вижда от най-разнообразните описания и може би, всеки поне малко е преживял това, което е преживял виенският скулптор Натер9. Той пътувал към катедралата "Свети Петър" с един приятел, те още не виждали катедралата; но изведнъж неговият приятел чува как Натер, извън себе си, скачайки от мястото си, казва: "Страх ме е", защото в тази минута той видял катедралата.
към текста >>
Той пътувал
към
катедралата "Свети Петър" с един приятел, те още не виждали катедралата; но изведнъж неговият приятел чува как Натер, извън себе си, скачайки от мястото си, казва: "Страх ме е", защото в тази минута той видял катедралата.
На някои от вас аз вече казах7, че може да се констатира удивителна историческа перспектива в прехода от Микеланджело към Галилей. И един много умен човек - забележете, аз не говоря, че тук става дума за реинкарнация, тук имаме ход на историята - една много умна личност обърнала внимание колко все пак е удивително, че при поглед върху чудесната архитектоника на катедралата "Св. Петър" виждаме, как човешкия дух [вече] е внесъл в нея това, което той нарича наука за механиката. О, в тези грандиозни форми на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, ние виждаме въплътени идеите на механиката, които може да обхванат човешкия разум, при това пренесени в прекрасното, във величественото - идеите на Микеланджело8! Как може да въздейства обликът на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, това се вижда от най-разнообразните описания и може би, всеки поне малко е преживял това, което е преживял виенският скулптор Натер9.
Той пътувал към катедралата "Свети Петър" с един приятел, те още не виждали катедралата; но изведнъж неговият приятел чува как Натер, извън себе си, скачайки от мястото си, казва: "Страх ме е", защото в тази минута той видял катедралата.
След това той съвсем не си спомнил за това. А нещо подобно може да преживее, в края на краищата, всеки, ако види нещо толкова грандиозно. И ето, един много умен човек, професор Мюлнер, в ректорска реч10 обърнал внимание върху това, че великият създател на идеите на механиката, Галилей11, интелектуално учил човечеството на това, което [вече] вложил в построяването на пространствените форми на катедралата "Свети Петър" Микеланджело. Така че в идеите на Галилей пред нас интелектуално застава това, което като механика, като човешка механика е изкристализирало в катедралата "Свети Петър". Но при това е удивително, че този човек в тази лекция обърнал внимание върху факта, че денят на смъртта на Микеланджело е бил рожден ден за Галилей.
към текста >>
И в определен смисъл нека бъде символ на това, което в малкия преход от един отрязък от време
към
друг ние можем да употребим така, че да дадем да действат в душите ни идеите, които обхващат такива периоди.
Това новогодишно пожелание аз бих искал да потопя във вашите души в заключение на този цикъл. Гледайте на това, за което тук се говори, като на нещо, което трябва да послужи за изходен пункт за [развитие на] чувството за време.
И в определен смисъл нека бъде символ на това, което в малкия преход от един отрязък от време към друг ние можем да употребим така, че да дадем да действат в душите ни идеите, които обхващат такива периоди.
към текста >>
11.
Съдържание
GA_128 Окултна физиология
Отношението на външните впечатления и на душевните изживявания
към
кръвта и Аза.
Другата част на човешката двойственост, храносмилателен апарат: система за обработване на веществата, лимфна система, кръвоносна система. Сърце, горно кръвообращение, обхващащо главния мозък и сетивните органи, долно кръвообращение, обхващащо черния дроб, слезката и жлъчката. Промени в кръвта чрез сетивните впечатления и чрез дейността на слезката, черния дроб, жлъчката, като органи, представляващи уплътнени планетарни процеси: Сатурн, Юпитер и Марс. Нервна система: инструмент на астралното тяло, кръв: инструмент на Аза, нервната система диференцирана, кръвта единна.
Отношението на външните впечатления и на душевните изживявания към кръвта и Аза.
Непосредствено влияние на нервите върху Аза. Отстраняване на нервното въздействие от кръвта чрез упражнения за вътрешна концентрация; изключване на кръвта чрез отхвърляне на нервната дейност във вътрешността.
към текста >>
Промени в ритъма на храната и приспособяването и
към
човешкото устройство чрез слезката, черния дроб и жлъчката; изолация посредством същите.
Слезка. Органите като израз на духовни въздействия.
Промени в ритъма на храната и приспособяването и към човешкото устройство чрез слезката, черния дроб и жлъчката; изолация посредством същите.
Връзката с външния свят посредством дишането и кръвта. Среща на тези две планетарни силови системи в сърцето. Хармонизиране на системите чрез бъбречната система. Сърцето и кръвоносната система като център на организма. Вътрешната планетарна система и кръвта като инструмент на Аза; отношение на Аза към дишането и възприемането.
към текста >>
Вътрешната планетарна система и кръвта като инструмент на Аза; отношение на Аза
към
дишането и възприемането.
Промени в ритъма на храната и приспособяването и към човешкото устройство чрез слезката, черния дроб и жлъчката; изолация посредством същите. Връзката с външния свят посредством дишането и кръвта. Среща на тези две планетарни силови системи в сърцето. Хармонизиране на системите чрез бъбречната система. Сърцето и кръвоносната система като център на организма.
Вътрешната планетарна система и кръвта като инструмент на Аза; отношение на Аза към дишането и възприемането.
Пренасяне на душевните изживявания върху етерното тяло. Формиране на паметовите представи. Значението на епифизата и хипофизата.
към текста >>
От живота
към
изживяването: отделянето в лимфната система предизвиква появата на смътно съзнание.
Свръхсетивната силова система: човешката форма. Включване на хранителните вещества в жизнения процес; преобразяване на същите чрез вътрешната планетарна система. Тъканта, залегнала в основата на всички органични образования: растителен процес.
От живота към изживяването: отделянето в лимфната система предизвиква появата на смътно съзнание.
Азово съзнание чрез разтваряне навън. Аз, кръв, процеса на образуване на жлъчка противопоставящ се на хранителник. Сърцето, разтварящо се навън чрез белия дроб. Отделяне на въглената киселина и на уринните субстанции. Сърцето като централен орган.
към текста >>
12.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Защото ако погледнем само отправяния от мистично-окултни висини през всичките времена призив
към
човека "Опознай себе си", виждаме, че именно защо то този призив е преминал през всичките времена, то себепознанието, истинското себепознание, в основата си се отдава твърде трудно на човека.
В тази поредица от беседи ще разработя една тема, която от една страна е и изключително близка на човека, а именно темата за истинската същност на самия човек, за това, което се отнася до човешкия живот. И макар темата от една страна да е близка на човека, защото се отнася до самия него, все пак трябва да кажем, че от друга страна това е едно трудно достъпна тема.
Защото ако погледнем само отправяния от мистично-окултни висини през всичките времена призив към човека "Опознай себе си", виждаме, че именно защо то този призив е преминал през всичките времена, то себепознанието, истинското себепознание, в основата си се отдава твърде трудно на човека.
И това се отнася не само до индивидуалното, лично себепознавание, но преди всичко до познанието на човешката същност въобще. И тъй като човекът, както виждаме от този вечен призив "Опознай себе си" поради своята същност е в голяма степен отдалечен от самия себе си, то той трябва да измине дълъг път, за да разбере същността си. Ето защо в известно отношение предмет на следващите разговори ще бъде нещо отдалечено от самите нас, нещо, за чието разбиране ще бъдат необходими различни други неща. И не без основание аз самият, едва след дълго време и много размишления, се реших да заговоря на тази тема. Защото за тази тема, за да се стигне до едно истинско, истинно наблюдение, е нужно нещо, непременно е нужно нещо, което при обикновените научни разговори тъй често се пропуска.
към текста >>
И когато човекът казва, че се стреми
към
себе познание, че стреми
към
все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще. И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност. Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека? Не по друг начин, а именно като на първо време се абстрахираме от това, за което ни се представя човекът в ежедневието независимо дали това сме самите ние или някой друг -, и като достигнем до виждането, че този човек с цялото си развитие е тук не заради самия себе си, той е тук като откровение на всемирния Дух, на всемирния божествен Дух. Той, човекът, представлява откровение на всемирното божество!
И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
към текста >>
Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим
към
познание, наш дълг е да вървим
към
познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека.
Защото Световния Дух е вложил в нас силата да стигнем до познание; и ако ние отхвърлим това познание, то ние отказваме нещо, на което всъщност нямаме право отказваме да бъдем откровение на световния Дух, и така все по-малко и по-малко представляваме откровение на световния Дух и се превръщаме в негова карикатура, в негово изопачено отражение. Наше задължение е да се стремим и все повече и повече да се превръщаме в образ на Световния Дух.
Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим към познание, наш дълг е да вървим към познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека.
А този, който желае да разглежда в окултно отношение живота на човека, същността на човека, за него това проникване със страхопочитание пред човешката природа представлява безусловна необходимост дори само поради факта, че единствено изпълването със страхопочитание е в състояние да пробуди духовния поглед, да извика на живот всичките ни възможности за духовно виждане и проникване, т.е. да разбуди всички онези сили, които ще ни позволят да навлезем в духовните основи на човешката природа. Всеки, който, бидейки ясновидец, духовния изследовател, не може да развие в себе си в най-висша степен страхопочитание пред човешката природа, който не може да изпълни и последната фибра на душата си с чувство на страхопочитание към човешката природа, за него очите ще останат затворени за всичко, отнасящо се до истинската, дълбока същност на човека, колкото и да е вникнал в тези или онези тайни на света. И може да има мнозина ясновидци, успели да съзрат неща от духовното обкръжение на нашето битие: но липсва ли им това страхопочитание, то им липсва способността да прогледнат в дълбините на човешката природа и те не ще могат да кажат нищо вярно за същността на човека.
към текста >>
Всеки, който, бидейки ясновидец, духовния изследовател, не може да развие в себе си в най-висша степен страхопочитание пред човешката природа, който не може да изпълни и последната фибра на душата си с чувство на страхопочитание
към
човешката природа, за него очите ще останат затворени за всичко, отнасящо се до истинската, дълбока същност на човека, колкото и да е вникнал в тези или онези тайни на света.
Защото Световния Дух е вложил в нас силата да стигнем до познание; и ако ние отхвърлим това познание, то ние отказваме нещо, на което всъщност нямаме право отказваме да бъдем откровение на световния Дух, и така все по-малко и по-малко представляваме откровение на световния Дух и се превръщаме в негова карикатура, в негово изопачено отражение. Наше задължение е да се стремим и все повече и повече да се превръщаме в образ на Световния Дух. Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим към познание, наш дълг е да вървим към познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека. А този, който желае да разглежда в окултно отношение живота на човека, същността на човека, за него това проникване със страхопочитание пред човешката природа представлява безусловна необходимост дори само поради факта, че единствено изпълването със страхопочитание е в състояние да пробуди духовния поглед, да извика на живот всичките ни възможности за духовно виждане и проникване, т.е. да разбуди всички онези сили, които ще ни позволят да навлезем в духовните основи на човешката природа.
Всеки, който, бидейки ясновидец, духовния изследовател, не може да развие в себе си в най-висша степен страхопочитание пред човешката природа, който не може да изпълни и последната фибра на душата си с чувство на страхопочитание към човешката природа, за него очите ще останат затворени за всичко, отнасящо се до истинската, дълбока същност на човека, колкото и да е вникнал в тези или онези тайни на света.
И може да има мнозина ясновидци, успели да съзрат неща от духовното обкръжение на нашето битие: но липсва ли им това страхопочитание, то им липсва способността да прогледнат в дълбините на човешката природа и те не ще могат да кажат нищо вярно за същността на човека.
към текста >>
Знаем, че
към
външното лаическо наблюдение над човека можем да прибавим много неща, изследвани допълнително от науката.
Това, което предлагаме тук, представлява наблюдение над човека. Отначало този човек се представя на външните ни сетива чрез външната си форма.
Знаем, че към външното лаическо наблюдение над човека можем да прибавим много неща, изследвани допълнително от науката.
Ето защо днешното познание за човека, добито чрез външния опит и наблюдение, чрез външни методи, по необходимост трябва да бъде разгледано като сбор от наблюдения на лаика върху себе си и върху другите хора, и от това, което науката може да каже за устройството на човешкото тяло; като при това стигаме до подробности на научите изследвания, постигнати чрез удивителни методи, чрез удивителни инструменти. Ако на първо време разгледаме всичко онова в човека, което лаикът успява да види, или което е добито най-вероятно с помощта на популярните описания на човешкото същество, то тогава навярно няма да ни се стори не понятно, ако предварително обърнем внимание на факта, че дори самата външна фигура на човека, тъй както се възправя пред външните ни сетива, е в основата си двойствена. А този, който се стреми да проникне в дълбините на човешката природа, е абсолютно необходимо да осъзнае, че дори външно човекът, със своята форма и образ, представлява в основата си нещо двойствено.
към текста >>
И по-точно всичко, което можем да причислим
към
областта на главния гръбначния мозък.
Едната част, ясно различима в човека, ни се представя затворена в образувания, осигуряващи възможно най-добрата защита срещу външния свят.
И по-точно всичко, което можем да причислим към областта на главния гръбначния мозък.
Всичко, което в това отношение принадлежи на човешката природа, което се числи към главния и към гръбначния мозък, е здраво оградено от надеждни, осигуряващи сигурна защита, костни образования. Отстрани погледнато, можем да онагледим нещата, принадлежащи на тези две области, по следния начин: ако "А" (виж рисунка 1) представлява схематично сумата от подредени един върху друг гръбначни прешлени, разположени около гръбначния мозък, и "В" представлява черепния покрив на човешките кости, то в канала, образуван от наредените един над друг прешлени и от костите на черепа, е разположено всичко онова, което принадлежи на сферата на главния и на гръбначния мозък. Ние можем да разгледаме човека без да съзнаваме, че всичко, което принадлежи на тази област, в основата си представлява едно затворено в себе си цяло, и че всичко останало в човека, което по най-различен начин, физиологически, бихме могли да прибавим шия, туловище, крайници, е свързано с образованията на главния и гръбначния мозък, чрез образно изразено, по-малко или повече нишковидни или панделковидни образования. Същите трябва първо да пробият защитната обвивка, за да бъде установена връзката между частта, заключена в костното образование и елементите на външната човешка природа, присъединяващи се към нея. Така можем да кажем: дори за повърхностното наблюдение човекът се разкрива като нещо двойствено; едната част поместена в кухината на описаната костна система, в кухината на здравата и надеждна защитна обвивка, другата част – разположена вън от нея.
към текста >>
Всичко, което в това отношение принадлежи на човешката природа, което се числи
към
главния и
към
гръбначния мозък, е здраво оградено от надеждни, осигуряващи сигурна защита, костни образования.
Едната част, ясно различима в човека, ни се представя затворена в образувания, осигуряващи възможно най-добрата защита срещу външния свят. И по-точно всичко, което можем да причислим към областта на главния гръбначния мозък.
Всичко, което в това отношение принадлежи на човешката природа, което се числи към главния и към гръбначния мозък, е здраво оградено от надеждни, осигуряващи сигурна защита, костни образования.
Отстрани погледнато, можем да онагледим нещата, принадлежащи на тези две области, по следния начин: ако "А" (виж рисунка 1) представлява схематично сумата от подредени един върху друг гръбначни прешлени, разположени около гръбначния мозък, и "В" представлява черепния покрив на човешките кости, то в канала, образуван от наредените един над друг прешлени и от костите на черепа, е разположено всичко онова, което принадлежи на сферата на главния и на гръбначния мозък. Ние можем да разгледаме човека без да съзнаваме, че всичко, което принадлежи на тази област, в основата си представлява едно затворено в себе си цяло, и че всичко останало в човека, което по най-различен начин, физиологически, бихме могли да прибавим шия, туловище, крайници, е свързано с образованията на главния и гръбначния мозък, чрез образно изразено, по-малко или повече нишковидни или панделковидни образования. Същите трябва първо да пробият защитната обвивка, за да бъде установена връзката между частта, заключена в костното образование и елементите на външната човешка природа, присъединяващи се към нея. Така можем да кажем: дори за повърхностното наблюдение човекът се разкрива като нещо двойствено; едната част поместена в кухината на описаната костна система, в кухината на здравата и надеждна защитна обвивка, другата част – разположена вън от нея.
към текста >>
Същите трябва първо да пробият защитната обвивка, за да бъде установена връзката между частта, заключена в костното образование и елементите на външната човешка природа, присъединяващи се
към
нея.
Едната част, ясно различима в човека, ни се представя затворена в образувания, осигуряващи възможно най-добрата защита срещу външния свят. И по-точно всичко, което можем да причислим към областта на главния гръбначния мозък. Всичко, което в това отношение принадлежи на човешката природа, което се числи към главния и към гръбначния мозък, е здраво оградено от надеждни, осигуряващи сигурна защита, костни образования. Отстрани погледнато, можем да онагледим нещата, принадлежащи на тези две области, по следния начин: ако "А" (виж рисунка 1) представлява схематично сумата от подредени един върху друг гръбначни прешлени, разположени около гръбначния мозък, и "В" представлява черепния покрив на човешките кости, то в канала, образуван от наредените един над друг прешлени и от костите на черепа, е разположено всичко онова, което принадлежи на сферата на главния и на гръбначния мозък. Ние можем да разгледаме човека без да съзнаваме, че всичко, което принадлежи на тази област, в основата си представлява едно затворено в себе си цяло, и че всичко останало в човека, което по най-различен начин, физиологически, бихме могли да прибавим шия, туловище, крайници, е свързано с образованията на главния и гръбначния мозък, чрез образно изразено, по-малко или повече нишковидни или панделковидни образования.
Същите трябва първо да пробият защитната обвивка, за да бъде установена връзката между частта, заключена в костното образование и елементите на външната човешка природа, присъединяващи се към нея.
Така можем да кажем: дори за повърхностното наблюдение човекът се разкрива като нещо двойствено; едната част поместена в кухината на описаната костна система, в кухината на здравата и надеждна защитна обвивка, другата част – разположена вън от нея.
към текста >>
И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разположена в черепните кости и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена
към
него като опашка или придатък и в органическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък.
Сега трябва да хвърлим съвсем бегъл поглед върху съдържанието на това костно образование.
И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разположена в черепните кости и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена към него като опашка или придатък и в органическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък.
Ако разграничим тези две образования едно от друго, то трябва да отбележим и още нещо, на което официалната наука не счита за необходимо да обръща внимание, на което окултната наука, прониквайки в дълбоката същност на човека, трябва да обърне особено внимание. Нужно е да отбележим, че всичко, казано по традиция за човека, на базата на дадено наблюдение, засега се отнася само за човека. Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят. Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните. Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните.
към текста >>
При човека виждаме, че от мястото, където се присъединява
към
главния мозък, гръбначният мозък се простира надолу, като в действителност непрекъснато се затваря в себе си, и онова образуване, което наблюдаваме в горната част, надолу става все по не ясно.
По-нататък ще видим какви факти от окултното изследване са залегнали в това твърдение. Но дори само от сравнението на външната форма на този орган при човека и при нисшите животни, при които се появява, виждаме външния намек за това, което току що казахме. Виждаме например, ако вземем за сравнение змията, как гръбначния стълб започва от главата с безброй прешлени, изпълнени с гръбначен мозък и как гръбначния стълб се простира напред и назад до безкрайността.
При човека виждаме, че от мястото, където се присъединява към главния мозък, гръбначният мозък се простира надолу, като в действителност непрекъснато се затваря в себе си, и онова образуване, което наблюдаваме в горната част, надолу става все по не ясно.
Така, дори само от външното наблюдение прави впечатление, че това което при змията продължава по посока назад, при човека се стреми към завършек, към един вид деградация. Засега това е само едно външно заключение, основано на сравнение, но ще видим както се свързва с окултното наблюдение.
към текста >>
Така, дори само от външното наблюдение прави впечатление, че това което при змията продължава по посока назад, при човека се стреми
към
завършек,
към
един вид деградация.
По-нататък ще видим какви факти от окултното изследване са залегнали в това твърдение. Но дори само от сравнението на външната форма на този орган при човека и при нисшите животни, при които се появява, виждаме външния намек за това, което току що казахме. Виждаме например, ако вземем за сравнение змията, как гръбначния стълб започва от главата с безброй прешлени, изпълнени с гръбначен мозък и как гръбначния стълб се простира напред и назад до безкрайността. При човека виждаме, че от мястото, където се присъединява към главния мозък, гръбначният мозък се простира надолу, като в действителност непрекъснато се затваря в себе си, и онова образуване, което наблюдаваме в горната част, надолу става все по не ясно.
Така, дори само от външното наблюдение прави впечатление, че това което при змията продължава по посока назад, при човека се стреми към завършек, към един вид деградация.
Засега това е само едно външно заключение, основано на сравнение, но ще видим както се свързва с окултното наблюдение.
към текста >>
А сега, изхождайки от това наблюдение, да преминем
към
едно друго външно и лаическо наблюдение:
към
функциите на главния и на гръбначния мозък.
А сега, изхождайки от това наблюдение, да преминем към едно друго външно и лаическо наблюдение: към функциите на главния и на гръбначния мозък.
Всеки човек по-малко или повече знае, че инструмент на тъй нар. висша душевна дейност в известно отношение е главният мозък, че тази висша душевна дейност се дирижира от частите на главния мозък. Освен това на всеки е известно, че несъзнателната душевна дейност се дирижира от гръбначният мозък, т.е. тази душевна дейност, при която между външното дразнение и действието, следващо в отговор на външното дразнение, в съвсем слаба степен се вмества размисъл. Помислете само, ако например си убодете пръста, вие веднага отдръпвате ръката си назад, вие се свивате назад; между акта на убождане и на отдръпване не се вмества много размисъл.
към текста >>
Тук между външното впечатление, и това, което човекът създава от външното впечатление, се вмества
бога
та душевна дейност.
Тази душевна дейност с право, дори от официалната наука, се разглеждат като действия, чийто инструмент е гръбначният мозък. Имаме и друг вид душевна дейност, при която между външното дразнение и ответното действие накрая се вмества по-продължителен процес на размисъл. И за да разкажем веднага за нещо по-особено, помислете си за твореца, който наблюдава природата навън и който напряга своите сетива: той събира неизброими впечатления, след това преминава значително време и той превръща тези впечатления във вътрешна душевна дейност. След дълго време чрез външните действия, той фиксира това, което от външни впечатления се е превърнало в продължителна душевна дейност. Тук между външното впечатление се е превърнало в продължителна душевна дейност.
Тук между външното впечатление, и това, което човекът създава от външното впечатление, се вмества богата душевна дейност.
Такъв е случаят и при научният изследовател, а също така и при всеки човек, който размисля над нещата, които желае да извърши, а не се втурва стремглаво към външните впечатления, и тъй да се каже вилнее като бик, съзрял червения флаг, действува не рефлекторно, а премисля това, което иска да направи. Навсякъде, където се намесва размисъл, става дума за главния мозък като инструмент на душевната дейност.
към текста >>
Такъв е случаят и при научният изследовател, а също така и при всеки човек, който размисля над нещата, които желае да извърши, а не се втурва стремглаво
към
външните впечатления, и тъй да се каже вилнее като бик, съзрял червения флаг, действува не рефлекторно, а премисля това, което иска да направи.
Имаме и друг вид душевна дейност, при която между външното дразнение и ответното действие накрая се вмества по-продължителен процес на размисъл. И за да разкажем веднага за нещо по-особено, помислете си за твореца, който наблюдава природата навън и който напряга своите сетива: той събира неизброими впечатления, след това преминава значително време и той превръща тези впечатления във вътрешна душевна дейност. След дълго време чрез външните действия, той фиксира това, което от външни впечатления се е превърнало в продължителна душевна дейност. Тук между външното впечатление се е превърнало в продължителна душевна дейност. Тук между външното впечатление, и това, което човекът създава от външното впечатление, се вмества богата душевна дейност.
Такъв е случаят и при научният изследовател, а също така и при всеки човек, който размисля над нещата, които желае да извърши, а не се втурва стремглаво към външните впечатления, и тъй да се каже вилнее като бик, съзрял червения флаг, действува не рефлекторно, а премисля това, което иска да направи.
Навсякъде, където се намесва размисъл, става дума за главния мозък като инструмент на душевната дейност.
към текста >>
Ако искаме да проследим, само по отношение на външната организация какво се разиграва тук, то бихме видели, как нашият главен мозък се задействува чрез изливащия се поток от външни впечатления, и как
към
това, в което се превръща този поток, под влияние на размишленията, се прибавят и другите последствия на подобни впечатления, по-слабо повлияни от акта на размишление, т.е.
Ако разгледаме този въпрос още по-дълбоко, ще се запитаме: добре, но как се изявява тази наша душевна дейност, за чието осъществяване ползуваме главния мозък? Тази душевна дейност за сега ние осъзнаваме по два начина: веднъж чрез обикновения буден дневен живот. По време на него, чрез сетивата, ние събираме външните впечатления и чрез главния мозък ги обработваме до разумни размишления. Казано на популярен език на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък.
Ако искаме да проследим, само по отношение на външната организация какво се разиграва тук, то бихме видели, как нашият главен мозък се задействува чрез изливащия се поток от външни впечатления, и как към това, в което се превръща този поток, под влияние на размишленията, се прибавят и другите последствия на подобни впечатления, по-слабо повлияни от акта на размишление, т.е.
прибавят се постъпки и действия, които приписваме повече на гръбначния мозък, като на техен инструмент. Тогава в човешкия живот, такъв, какъвто е той днес, между будния дневен живот и безсъзнателното състояние на сън, се намесва образния свят на сънищата. По едни много странен начин светът на сънищата се намества между будния дневен живот, ангажиращ изцяло главния мозък като инструмент, и безсъзнателно състояние на сън. Засега, както ще забележи наблюдателят лаик, в най-общи щрихи ще говорим за света на сънищата.
към текста >>
Какво трябва да направим сега, ако искаме да се върнем
към
нашия главен мозък и в известен смисъл да го разгледаме като инструмент на сънното съзнание?
Какво трябва да направим сега, ако искаме да се върнем към нашия главен мозък и в известен смисъл да го разгледаме като инструмент на сънното съзнание?
Трябва да си представим, че по някакъв начин, в този главен мозък има нещо, с поведение, сходно на поведението на гръбначния мозък, определящ несъзнателните ни действия, така че можем да разгледаме главния мозък на първо място като инструмент на будния дневен живот, в който ние създаваме обмислените си действия и образи, и същевременно да си представим, за легнал в основата му по тайнствен начин скрит отдолу, един друг загадъчен гръбначен мозък, който обаче не проявява себе си директно като такъв, а е като вклинен в главния мозък и не подбужда същия към действие. Докато гръбначният мозък произвежда действия, макар и осъществяващи се без размишление, главният мозък в този случай предизвиква единствено появата на образи. Тази тайнствена предпоставка, залегнала в основата на главния мозък, не успява да стигне докрай в своето осъществяване. И така, ние бихме ли могли да кажем: по странен начин светът на сънищата ни отвежда при онзи гръбначен мозък, който някога е залегнал в основата на главния мозък? Ако разгледаме нашия главен мозък, в днешния му вид, като инструмент на будния дневен живот, то за нас той има тази форма, която бихме наблюдавали, ако го извадехме от черепната кухина.
към текста >>
Трябва да си представим, че по някакъв начин, в този главен мозък има нещо, с поведение, сходно на поведението на гръбначния мозък, определящ несъзнателните ни действия, така че можем да разгледаме главния мозък на първо място като инструмент на будния дневен живот, в който ние създаваме обмислените си действия и образи, и същевременно да си представим, за легнал в основата му по тайнствен начин скрит отдолу, един друг загадъчен гръбначен мозък, който обаче не проявява себе си директно като такъв, а е като вклинен в главния мозък и не подбужда същия
към
действие.
Какво трябва да направим сега, ако искаме да се върнем към нашия главен мозък и в известен смисъл да го разгледаме като инструмент на сънното съзнание?
Трябва да си представим, че по някакъв начин, в този главен мозък има нещо, с поведение, сходно на поведението на гръбначния мозък, определящ несъзнателните ни действия, така че можем да разгледаме главния мозък на първо място като инструмент на будния дневен живот, в който ние създаваме обмислените си действия и образи, и същевременно да си представим, за легнал в основата му по тайнствен начин скрит отдолу, един друг загадъчен гръбначен мозък, който обаче не проявява себе си директно като такъв, а е като вклинен в главния мозък и не подбужда същия към действие.
Докато гръбначният мозък произвежда действия, макар и осъществяващи се без размишление, главният мозък в този случай предизвиква единствено появата на образи. Тази тайнствена предпоставка, залегнала в основата на главния мозък, не успява да стигне докрай в своето осъществяване. И така, ние бихме ли могли да кажем: по странен начин светът на сънищата ни отвежда при онзи гръбначен мозък, който някога е залегнал в основата на главния мозък? Ако разгледаме нашия главен мозък, в днешния му вид, като инструмент на будния дневен живот, то за нас той има тази форма, която бихме наблюдавали, ако го извадехме от черепната кухина. Но в такъв случай в него трябва да функционира и нещо друго, тогава, когато будният дневен живот е угаснал.
към текста >>
По този начин разграничихме фактите, произтичащи от външното наблюдение на света, от което виждаме, че дори наблюдението над душевния живот прибавя нещо ново
към
данните, получени от наблюдението на външната форма, и че тъй да се каже, будният дневен живот се отнася
към
живота на сън, както оформеният главен мозък, на своето второ стъпало на развитие се отнася
към
стария, залегнал в основата му, гръбначен стълб, останал в своето развитие на първото стъпало.
Съществуването на сънищата ни навежда на мисълта, че главният мозък е преминал през стъпалото на гръбначния мозък и в последствие е развил функциите на будния дневен живот. Но когато будният дневен живот затихне, тогава старият орган проявява себе си чрез света на сънищата.
По този начин разграничихме фактите, произтичащи от външното наблюдение на света, от което виждаме, че дори наблюдението над душевния живот прибавя нещо ново към данните, получени от наблюдението на външната форма, и че тъй да се каже, будният дневен живот се отнася към живота на сън, както оформеният главен мозък, на своето второ стъпало на развитие се отнася към стария, залегнал в основата му, гръбначен стълб, останал в своето развитие на първото стъпало.
По странен начин това ще обосновем в следващите лекции окултният ясновидски подход може да ни служи като основа за дълбокото проникване в същността на човешката природа, доколкото същата изразява себе си чрез затворените в костната маса на черепа и на гръбначния стълб органи. От предишни духовнонаучни наблюдения вие знаете, че видимото тяло на човека представлява само една част от цялото човешко същество и че в мига, когато се отвори окото на ясновидеца, това физическо тяло се оказва затворено, положено в свръхсетивен организъм, в нещо, което, грубо казано, наричаме човешка аура. Засега това се посочва само като факт, по-късно ще се върнем отново към него, доколко то същото подлежи на обоснование. Човешката аура, в която физическия човек е разположен като ядро, се представя на ясновидското око в различни цветове. Не бива да си мислим, че можем да си създадем представа за аурата, защото цветовете и са в непрестанно движение, в смисъла на появяване и изчезване, и поради това всяко едно изображение с бои може да бъде само приблизително, тъй както не можем да нарисуваме светкавицата, защото при такъв опит просто ще изобразим някаква скована пръчка, някаква скована фигура.
към текста >>
Засега това се посочва само като факт, по-късно ще се върнем отново
към
него, доколко то същото подлежи на обоснование.
Съществуването на сънищата ни навежда на мисълта, че главният мозък е преминал през стъпалото на гръбначния мозък и в последствие е развил функциите на будния дневен живот. Но когато будният дневен живот затихне, тогава старият орган проявява себе си чрез света на сънищата. По този начин разграничихме фактите, произтичащи от външното наблюдение на света, от което виждаме, че дори наблюдението над душевния живот прибавя нещо ново към данните, получени от наблюдението на външната форма, и че тъй да се каже, будният дневен живот се отнася към живота на сън, както оформеният главен мозък, на своето второ стъпало на развитие се отнася към стария, залегнал в основата му, гръбначен стълб, останал в своето развитие на първото стъпало. По странен начин това ще обосновем в следващите лекции окултният ясновидски подход може да ни служи като основа за дълбокото проникване в същността на човешката природа, доколкото същата изразява себе си чрез затворените в костната маса на черепа и на гръбначния стълб органи. От предишни духовнонаучни наблюдения вие знаете, че видимото тяло на човека представлява само една част от цялото човешко същество и че в мига, когато се отвори окото на ясновидеца, това физическо тяло се оказва затворено, положено в свръхсетивен организъм, в нещо, което, грубо казано, наричаме човешка аура.
Засега това се посочва само като факт, по-късно ще се върнем отново към него, доколко то същото подлежи на обоснование.
Човешката аура, в която физическия човек е разположен като ядро, се представя на ясновидското око в различни цветове. Не бива да си мислим, че можем да си създадем представа за аурата, защото цветовете и са в непрестанно движение, в смисъла на появяване и изчезване, и поради това всяко едно изображение с бои може да бъде само приблизително, тъй както не можем да нарисуваме светкавицата, защото при такъв опит просто ще изобразим някаква скована пръчка, някаква скована фигура. Тъй както никога не можем да нарисуваме светкавицата, така не можем да изобразим и аурата, тъй като именно цветовете на аурата са невероятно лабилни и подвижни; ето защо за тях не можем да говорим по друг начин, освен най-много като ги олицетворяваме.
към текста >>
След това трябва да направим опит да разгледаме и другата част на човешкото същество, присъединяваща се
към
разгледаната днес част под формата на шия, туловище, крайници и т.н., като втори елемент на човешката двойственост, та после да можем да преминем
към
това, което ни се представя като взаимодействие на тази човешка двойственост.
И макар да е трудно да се опише, какво точно има там, че горе, от раздутия гръбначен мозък започва виолетово синьото и стигайки до края на гръбначния стълб, срещаме един по-ясно зеленикав цвят. Това излагам като факт, заедно с разказаното днес върху чисто вътрешно наблюдение над образа и поведението на човека.
След това трябва да направим опит да разгледаме и другата част на човешкото същество, присъединяваща се към разгледаната днес част под формата на шия, туловище, крайници и т.н., като втори елемент на човешката двойственост, та после да можем да преминем към това, което ни се представя като взаимодействие на тази човешка двойственост.
към текста >>
13.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Но ако нашите наблюдения ще имат тази цел, то е необходимо строго да се придържаме
към
упоменатото във вчерашното въведение, а именно, че трябва да разглеждаме външния човешки организъм с максимално чувство на страхопочитание, като откровение на духовните светове.
По време на нашите наблюдения непрекъснато ще се натъкваме на трудността да разглеждаме по-точно външно човешкия организъм и по този път да опознаем преходното, тленното в него. Но ще видим също така, че именно този път ще ни отведе до познание на трайното, на непреходното, на вечното в човешката природа.
Но ако нашите наблюдения ще имат тази цел, то е необходимо строго да се придържаме към упоменатото във вчерашното въведение, а именно, че трябва да разглеждаме външния човешки организъм с максимално чувство на страхопочитание, като откровение на духовните светове.
След като в известна степен сме проникнати от духовнонаучни понятия и усещания, вече лесно можем да възприемем мисълта, че човешкият организъм с невероятната си сложност представлява най-значителния израз, най-великото и най-значителното откровение на духовните сили, пронизващи и оживяващи света. Но ще е необходимо от външно то все повече и повече да проникваме във вътрешното.
към текста >>
Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал
към
стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм.
По-дълбоко в устройството на тази друга част на човешката природа ще проникнем, ако на първо време разграничим една от друга най-значителните органни системи и ги сравним първоначално външно с това, с което се запознахме вчера. Тези органни системи, системи от инструменти на човешкия организъм, идващи първи в съображение, са храносмилателния апарат и всичко, разположено между храносмилателния апарат и онова чудно образование, което ние лесно възприемаме като своеобразен център на цялото човешко същество, а именно сърцето. Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека. Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах.
Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм.
Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето. Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар. синя кръв.
към текста >>
Добре известно е също така, че прикрепена
към
същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества.
По-дълбоко в устройството на тази друга част на човешката природа ще проникнем, ако на първо време разграничим една от друга най-значителните органни системи и ги сравним първоначално външно с това, с което се запознахме вчера. Тези органни системи, системи от инструменти на човешкия организъм, идващи първи в съображение, са храносмилателния апарат и всичко, разположено между храносмилателния апарат и онова чудно образование, което ние лесно възприемаме като своеобразен център на цялото човешко същество, а именно сърцето. Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека. Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах. Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм.
Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества.
Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето. Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар. синя кръв. Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
към текста >>
Така можем да кажем, че
към
храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система
към
стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта.
Тези органни системи, системи от инструменти на човешкия организъм, идващи първи в съображение, са храносмилателния апарат и всичко, разположено между храносмилателния апарат и онова чудно образование, което ние лесно възприемаме като своеобразен център на цялото човешко същество, а именно сърцето. Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека. Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах. Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества.
Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта.
И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето. Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар. синя кръв. Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
към текста >>
Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно
към
сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно
към
сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар.
Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах. Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето.
Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар.
синя кръв. Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
към текста >>
Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето
към
белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето. Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар. синя кръв.
Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
към текста >>
За да разгледаме всички тези системи, за да можем чрез външния метод на наблюдение да добием същевременно и основа за окултния начин на наблюдение, първоначално ще се придържаме
към
онази система, която при всеки човек се явява централна за целия организъм: ще се придържаме
към
сърдечно-съдовата система.
За да разгледаме всички тези системи, за да можем чрез външния метод на наблюдение да добием същевременно и основа за окултния начин на наблюдение, първоначално ще се придържаме към онази система, която при всеки човек се явява централна за целия организъм: ще се придържаме към сърдечно-съдовата система.
При това за сега ще разгледаме как кръвта, след като е била употребена, се опреснява в белия дроб, т.е. от синя се превръща в червена, връща се обратно към сърцето и отново напуска сърцето като червена кръв, за да бъде оползотворена от организма. Имайте предвид, че всичко, което възнамерявам да нарисувам, ще бъде представено съвсем схематично, т.е. тук става дума само за схеми. Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия.
към текста >>
от синя се превръща в червена, връща се обратно
към
сърцето и отново напуска сърцето като червена кръв, за да бъде оползотворена от организма.
За да разгледаме всички тези системи, за да можем чрез външния метод на наблюдение да добием същевременно и основа за окултния начин на наблюдение, първоначално ще се придържаме към онази система, която при всеки човек се явява централна за целия организъм: ще се придържаме към сърдечно-съдовата система. При това за сега ще разгледаме как кръвта, след като е била употребена, се опреснява в белия дроб, т.е.
от синя се превръща в червена, връща се обратно към сърцето и отново напуска сърцето като червена кръв, за да бъде оползотворена от организма.
Имайте предвид, че всичко, което възнамерявам да нарисувам, ще бъде представено съвсем схематично, т.е. тук става дума само за схеми. Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия. Днес все още не искам да говоря за клапи те, а съвсем схематично ще обхвана най-важните дейности на тези органи. Виждаме отначало, че кръвта, след като е нахлула от лявото предсърдие в лявата камера, се оттича през една голяма артерия и бива отведена из целия организъм.
към текста >>
синя кръв и като такава се връща отново
към
дясното предсърдие, оттам нахлува в дясната камера на сърцето, за да премине оттук отново в белия дроб, отново да се обнови и отново да поеме своя път през тялото.
тук става дума само за схеми. Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия. Днес все още не искам да говоря за клапи те, а съвсем схематично ще обхвана най-важните дейности на тези органи. Виждаме отначало, че кръвта, след като е нахлула от лявото предсърдие в лявата камера, се оттича през една голяма артерия и бива отведена из целия организъм. А сега да обърнем внимание на това, че тази кръв първо се разпределя между отделните органи на тялото, след това бива употребена от организма, при което се превръща в тъй нар.
синя кръв и като такава се връща отново към дясното предсърдие, оттам нахлува в дясната камера на сърцето, за да премине оттук отново в белия дроб, отново да се обнови и отново да поеме своя път през тялото.
към текста >>
кръвоснабдява горните органи на човека, и оттам тази употребена кръв се оттича обратно в дясното предсърдие; по този начин кръвта, тъй да се каже, минава през главния мозък; така
бога
тата кръв става подобна на кръвта, оттичаща се от останалите части на организма, т.е.
Ако засега си представим това, то за основата на един окултен начин на наблюдение е много важно да до бавим, че много рано от главната артерия се отклонява един, да кажем, страничен поток, който отива в главния мозък, т.е.
кръвоснабдява горните органи на човека, и оттам тази употребена кръв се оттича обратно в дясното предсърдие; по този начин кръвта, тъй да се каже, минава през главния мозък; така богатата кръв става подобна на кръвта, оттичаща се от останалите части на организма, т.е.
Имаме един по-малък, страничен кръг на кръвообращение, който е включен главният мозък, отделен от другия, големия кръг на кръвообращение, който кръвоснабдява целия останал организъм.
към текста >>
Чрез него получаваме важна представа, превръщаща се в основа, която да ни помогне да се изкачим
към
висините на окултното познание, но само ако си поставим въпроса: съществували нещо подобно, което по идентичен начин, както горните органи са включени в малкия кръг, да е включено в кръга на кръвообращение, снабдяващ останалия организъм?
Изключително важно е да обърнем внимание именно на този факт.
Чрез него получаваме важна представа, превръщаща се в основа, която да ни помогне да се изкачим към висините на окултното познание, но само ако си поставим въпроса: съществували нещо подобно, което по идентичен начин, както горните органи са включени в малкия кръг, да е включено в кръга на кръвообращение, снабдяващ останалия организъм?
Тук действително достигаме до резултат, до който може да ни доведе повърхностното външно наблюдение, а именно, че в големия кръг на кръвообращение е включен орган, който ние наричаме слезка, и че също така е включен черния дроб и освен това и онзи орган, който събира излъчената от черния дроб жлъчка. /Виж рис. № 4/
към текста >>
Ако се запитаме за функциите на тези органи, то официалната наука ни дава отговор, че черния дроб отначало приготвя жлъчката, че жлъчката се оттича в храносмилателния канал и съдействува за обработката на хранителните вещества така, че същите да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени
към
кръвта.
Ако се запитаме за функциите на тези органи, то официалната наука ни дава отговор, че черния дроб отначало приготвя жлъчката, че жлъчката се оттича в храносмилателния канал и съдействува за обработката на хранителните вещества така, че същите да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени към кръвта.
По-малко неща ни казва официалната наука за органа, който е включен тук като трети, или за слезката. Разглеждайки тези органи, трябва да обърнем внимание на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм, но че от друга страна, като органи, те са включени не напразно. Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта към човешкия организъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези органи вземат участие в цялата обработка на хранителните вещества. Тук възниква въпросът: можем ли още от пръв поглед, отвън, да направим извод за това, как тези три органа вземат участие в цялостната дейност на човешкия организъм? Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък?
към текста >>
Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта
към
човешкия организъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези органи вземат участие в цялата обработка на хранителните вещества.
Ако се запитаме за функциите на тези органи, то официалната наука ни дава отговор, че черния дроб отначало приготвя жлъчката, че жлъчката се оттича в храносмилателния канал и съдействува за обработката на хранителните вещества така, че същите да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени към кръвта. По-малко неща ни казва официалната наука за органа, който е включен тук като трети, или за слезката. Разглеждайки тези органи, трябва да обърнем внимание на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм, но че от друга страна, като органи, те са включени не напразно.
Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта към човешкия организъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези органи вземат участие в цялата обработка на хранителните вещества.
Тук възниква въпросът: можем ли още от пръв поглед, отвън, да направим извод за това, как тези три органа вземат участие в цялостната дейност на човешкия организъм? Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък? В какво обаче може да се състои тази роля?
към текста >>
Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само
към
този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък?
Ако се запитаме за функциите на тези органи, то официалната наука ни дава отговор, че черния дроб отначало приготвя жлъчката, че жлъчката се оттича в храносмилателния канал и съдействува за обработката на хранителните вещества така, че същите да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени към кръвта. По-малко неща ни казва официалната наука за органа, който е включен тук като трети, или за слезката. Разглеждайки тези органи, трябва да обърнем внимание на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм, но че от друга страна, като органи, те са включени не напразно. Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта към човешкия организъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези органи вземат участие в цялата обработка на хранителните вещества. Тук възниква въпросът: можем ли още от пръв поглед, отвън, да направим извод за това, как тези три органа вземат участие в цялостната дейност на човешкия организъм?
Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък?
В какво обаче може да се състои тази роля?
към текста >>
Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно
към
сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно
към
сърцето от другите части на организма.
Да разгледаме отначало горните части на човешкия организъм. Това са частите, които чрез сетивата възприемат външните сетивни дразнения и обработват материала от сетивните възприятия. Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия организъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните органи нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото.
Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма.
Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е. чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка? Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи. Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни. Това, което нахлува през сетивата отвън трябва да си го представим сбито, сякаш събрано в някакъв център, така че всичко, което нахлува в нас от всички страни, трябва да го разглеждаме също като онова, което приижда от черния дроб, жлъчката и слезката а именно преработен външен свят.
към текста >>
Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи
към
света, т.е.
Да разгледаме отначало горните части на човешкия организъм. Това са частите, които чрез сетивата възприемат външните сетивни дразнения и обработват материала от сетивните възприятия. Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия организъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните органи нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото. Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма.
Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е.
чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка? Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи. Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни. Това, което нахлува през сетивата отвън трябва да си го представим сбито, сякаш събрано в някакъв център, така че всичко, което нахлува в нас от всички страни, трябва да го разглеждаме също като онова, което приижда от черния дроб, жлъчката и слезката а именно преработен външен свят. Ако помислите по-внимателно, ще видите, че това не е чак толкова странно заключение.
към текста >>
чрез сетивните органи отваря прозорци
към
външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи
към
тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка?
Да разгледаме отначало горните части на човешкия организъм. Това са частите, които чрез сетивата възприемат външните сетивни дразнения и обработват материала от сетивните възприятия. Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия организъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните органи нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото. Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма. Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е.
чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка?
Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи. Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни. Това, което нахлува през сетивата отвън трябва да си го представим сбито, сякаш събрано в някакъв център, така че всичко, което нахлува в нас от всички страни, трябва да го разглеждаме също като онова, което приижда от черния дроб, жлъчката и слезката а именно преработен външен свят. Ако помислите по-внимателно, ще видите, че това не е чак толкова странно заключение.
към текста >>
Така че можем да кажем: погледнем ли
към
заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни.
Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия организъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните органи нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото. Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма. Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е. чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка? Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи.
Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни.
Това, което нахлува през сетивата отвън трябва да си го представим сбито, сякаш събрано в някакъв център, така че всичко, което нахлува в нас от всички страни, трябва да го разглеждаме също като онова, което приижда от черния дроб, жлъчката и слезката а именно преработен външен свят. Ако помислите по-внимателно, ще видите, че това не е чак толкова странно заключение.
към текста >>
Слезката представлява странно образование: сред
бога
то кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца.
Дори в тази система, която служи главно за произвеждане на храносмилателни процеси, ние виждаме нещо тайнствено, нещо като концентриране на целия външен свят във няколко вътрешни органа, в няколко вътрешни инструмента. И ако разгледаме по-отблизо тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка, можем да кажем: слезката е тази, която първа се излага на кръвния ток.
Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца.
Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта. Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката. Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган.
към текста >>
Всички познавате твърдението на официалната наука, че орган на съзнанието е нервната система с всичко, което принадлежи
към
нея.
В известно отношение този вътрешен свят можем да го означим като свят на несъзнателното, в противовес на съзнателния свят, с който се запознахме чрез живота на главния мозък. И по-добре ще разберем това, кое то е залегнало в съзнателното и в несъзнателното, като извикаме на помощ нещо друго.
Всички познавате твърдението на официалната наука, че орган на съзнанието е нервната система с всичко, което принадлежи към нея.
към текста >>
И виждаме, че нервната ни система навсякъде влиза в известни отношения с кръвоносната система, че навсякъде кръвта е устремена
към
нервната система.
Като основа на нашите окултни наблюдения трябва да обърнем внимание на връзката, която съществува между нервната и кръвоносната система, т.е. връзката, която днес схематично трябва да си представим.
И виждаме, че нервната ни система навсякъде влиза в известни отношения с кръвоносната система, че навсякъде кръвта е устремена към нервната система.
При това тук трябва да обърнем внимание на нещо, което официалната наука счита за установено. Тя счита за установено, че нервната система представлява цялостния регулатор на съзнателната дейност, на всичко, което определяме като душевен живот. За да достигнем до съзнанието, не можем да не кажем засега само набелязвайки нещата, за да ги потвърдим по-късно -, че за окултистите нервната система представлява само един вид основа на съзнанието. Защото именно така, както нервната система се вгражда в организма ни и бива докосната или се намира поне в известно взаимоотношение с кръвоносната система, така в цялостната същност на човека се вгражда това, което наричаме астрално тяло и азово тяло на човека. И дори външното наблюдение, с което често си служа в моите лекции, ни показва, че нервната система в известен смисъл представлява откровение на астралното тяло.
към текста >>
Ако след това от неодушевените, неорганични природни тела се изкачим
към
одушевените природни тела,
към
организмите, то трябва да си представим, че тези организми са пронизани от тъй нар.
Тя счита за установено, че нервната система представлява цялостния регулатор на съзнателната дейност, на всичко, което определяме като душевен живот. За да достигнем до съзнанието, не можем да не кажем засега само набелязвайки нещата, за да ги потвърдим по-късно -, че за окултистите нервната система представлява само един вид основа на съзнанието. Защото именно така, както нервната система се вгражда в организма ни и бива докосната или се намира поне в известно взаимоотношение с кръвоносната система, така в цялостната същност на човека се вгражда това, което наричаме астрално тяло и азово тяло на човека. И дори външното наблюдение, с което често си служа в моите лекции, ни показва, че нервната система в известен смисъл представлява откровение на астралното тяло. Именно при това наблюдение виждаме, че на обикновените, неодушевените природни същества, с това, което ни предлагат за наблюдение, можем да припишем само физическо тяло.
Ако след това от неодушевените, неорганични природни тела се изкачим към одушевените природни тела, към организмите, то трябва да си представим, че тези организми са пронизани от тъй нар.
етерно или жизнено тяло, което тяло съдържа в себе си причините за жизнените явления. По-късно ще видим, че Антропософията и окултизмът не разглеждат етерното или жизненото тяло така, както в по-стари времена спекулативно се е говорило за жизнената сила; а тъкмо напротив когато Антропософията говори за етерното тяло, тя има предвид нещо, което е действително видимо за духовния поглед, т.е. говори за една реалност, залегнала в основата на външното физическо тяло.
към текста >>
Ако се изкачим от растенията
към
чувствителните същества,
към
животните, то именно елементът на чувствуване, на вътрешен живот, или още по -точно елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава животното от растението.
Разглеждайки растенията, ние трябва да им припишем етерно тяло.
Ако се изкачим от растенията към чувствителните същества, към животните, то именно елементът на чувствуване, на вътрешен живот, или още по -точно елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава животното от растението.
И ако сега се запитаме какво трябва да присъединим към животинския организъм, за да бъде издигнат той от стъпалото на простата жизнена дейност, все още неспособна да се осъществи навътре, все още неспособна да се възпламени за акта на усещането, трябва да се възпламени за това усещане, да се събуди за това вътрешно изживяване, то е нужно в животинския организъм да бъде вградено астралното тяло. И в нервната система, която растенията все още не притежават, трябва да виждаме външното оръдие на астралното тяло, оръдието на духовния праобраз на нервната система. Тъй както праобразът се отнася към своето откровение, към своето отражение, така астралното тяло се отнася към нервната система. Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид. Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е.
към текста >>
И ако сега се запитаме какво трябва да присъединим
към
животинския организъм, за да бъде издигнат той от стъпалото на простата жизнена дейност, все още неспособна да се осъществи навътре, все още неспособна да се възпламени за акта на усещането, трябва да се възпламени за това усещане, да се събуди за това вътрешно изживяване, то е нужно в животинския организъм да бъде вградено астралното тяло.
Разглеждайки растенията, ние трябва да им припишем етерно тяло. Ако се изкачим от растенията към чувствителните същества, към животните, то именно елементът на чувствуване, на вътрешен живот, или още по -точно елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава животното от растението.
И ако сега се запитаме какво трябва да присъединим към животинския организъм, за да бъде издигнат той от стъпалото на простата жизнена дейност, все още неспособна да се осъществи навътре, все още неспособна да се възпламени за акта на усещането, трябва да се възпламени за това усещане, да се събуди за това вътрешно изживяване, то е нужно в животинския организъм да бъде вградено астралното тяло.
И в нервната система, която растенията все още не притежават, трябва да виждаме външното оръдие на астралното тяло, оръдието на духовния праобраз на нервната система. Тъй както праобразът се отнася към своето откровение, към своето отражение, така астралното тяло се отнася към нервната система. Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид. Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е. в нервната система имаме външния инструмент на астралното тяло, а в кръвта външния инструмент на Аза.
към текста >>
Тъй както праобразът се отнася
към
своето откровение,
към
своето отражение, така астралното тяло се отнася
към
нервната система.
Разглеждайки растенията, ние трябва да им припишем етерно тяло. Ако се изкачим от растенията към чувствителните същества, към животните, то именно елементът на чувствуване, на вътрешен живот, или още по -точно елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава животното от растението. И ако сега се запитаме какво трябва да присъединим към животинския организъм, за да бъде издигнат той от стъпалото на простата жизнена дейност, все още неспособна да се осъществи навътре, все още неспособна да се възпламени за акта на усещането, трябва да се възпламени за това усещане, да се събуди за това вътрешно изживяване, то е нужно в животинския организъм да бъде вградено астралното тяло. И в нервната система, която растенията все още не притежават, трябва да виждаме външното оръдие на астралното тяло, оръдието на духовния праобраз на нервната система.
Тъй както праобразът се отнася към своето откровение, към своето отражение, така астралното тяло се отнася към нервната система.
Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид. Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е. в нервната система имаме външния инструмент на астралното тяло, а в кръвта външния инструмент на Аза. Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз. В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин.
към текста >>
Ако насочим нашето внимание
към
човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид.
Разглеждайки растенията, ние трябва да им припишем етерно тяло. Ако се изкачим от растенията към чувствителните същества, към животните, то именно елементът на чувствуване, на вътрешен живот, или още по -точно елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава животното от растението. И ако сега се запитаме какво трябва да присъединим към животинския организъм, за да бъде издигнат той от стъпалото на простата жизнена дейност, все още неспособна да се осъществи навътре, все още неспособна да се възпламени за акта на усещането, трябва да се възпламени за това усещане, да се събуди за това вътрешно изживяване, то е нужно в животинския организъм да бъде вградено астралното тяло. И в нервната система, която растенията все още не притежават, трябва да виждаме външното оръдие на астралното тяло, оръдието на духовния праобраз на нервната система. Тъй както праобразът се отнася към своето откровение, към своето отражение, така астралното тяло се отнася към нервната система.
Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид.
Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е. в нервната система имаме външния инструмент на астралното тяло, а в кръвта външния инструмент на Аза. Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз. В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин. Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е.
към текста >>
Доколкото можем да се върнем назад
към
живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз.
Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно. Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни. Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система. Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел. Азът ни обаче е единен.
Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз.
Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза. Преди една година Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е. Азът влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва цялото това душевно съдържание. Точно така, както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства, волеви импулси и др. подобни душевен живот.
към текста >>
Но ако се обърнем
към
съдържанието,
към
това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза.
Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни. Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система. Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел. Азът ни обаче е единен. Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз.
Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза.
Преди една година Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е. Азът влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва цялото това душевно съдържание. Точно така, както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства, волеви импулси и др. подобни душевен живот. По този начин дори само това сравнително наблюдение ни показва, че в известна степен е оправда но да виждаме в кръвоносната система отражение на Аза, а в нервната система отражение на астралното тяло, на тези две по-висши, свръхсетивни елемента на човешката природа, докато етерното тяло е присъединено по-силно към физическото тяло.
към текста >>
По този начин дори само това сравнително наблюдение ни показва, че в известна степен е оправда но да виждаме в кръвоносната система отражение на Аза, а в нервната система отражение на астралното тяло, на тези две по-висши, свръхсетивни елемента на човешката природа, докато етерното тяло е присъединено по-силно
към
физическото тяло.
Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза. Преди една година Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е. Азът влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва цялото това душевно съдържание. Точно така, както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства, волеви импулси и др. подобни душевен живот.
По този начин дори само това сравнително наблюдение ни показва, че в известна степен е оправда но да виждаме в кръвоносната система отражение на Аза, а в нервната система отражение на астралното тяло, на тези две по-висши, свръхсетивни елемента на човешката природа, докато етерното тяло е присъединено по-силно към физическото тяло.
към текста >>
Отначало ние насочваме нашия Аз
към
външния свят, възприемаме външните впечатления.
А сега е необходимо да си припомним, че кръвта, протичаща по описания начин през организма, от една страна се излага на външния свят, подобно на табло излиза насреща на впечатленията от външния свят, а от друга страна се противопоставя на това, което нарекохме вътрешен свят. Да, и точно така е и с нашия Аз.
Отначало ние насочваме нашия Аз към външния свят, възприемаме външните впечатления.
Това дава многообразно съдържание на нашия Аз; той се изпълва с впечатления, идващи отвън. След това обаче идват и мигове, в които Азът, тъй да се каже, се затваря в себе си, мигове, в които отдава на своята болка, на своето страдание, на скръбта и на радостта си, на вътрешните си чувства и т.н. когато остава да изплуват от паметта нещата, които сега възприема не чрез непосредствения допир с външния свят, а които той носи в себе си. Т.е. и това отношение Азът може да бъде сравнен с кръвта, тъй като подобно на табло тя се излага веднъж на външния свят, и после на вътрешния свят, и този Аз можем да го представим точно така схематично, както представихме схематично и кръвта (виж рисунка № 5).
към текста >>
И ще видим целия живот на човешката кръв като център на самия човек, ако, без фрази, но разглеждайки както сетивните, така и свръхсетивните факти, изследваме отношението на тази чудна система
към
по-висшите светове.
Чрез тези външни наблюдения засега успяхме да изключим цялата кръвна система, разглеждана досега като едно своеобразно табло, излагащо себе си от една страна на външни дразнения, от друга страна на вътрешните, да я изключим от това, което наричаме висш човек, и в което можем да се превърнем и ние, когато се освободим от самите себе си. Най-добре ще можем да изследваме цялата вътрешна природа на кръвната система, ако си служим не с общи изявления, но разгледаме реално съществуващото в човека, а именно свръхсетивния, невидим човек, до когото можем да извисим у самите себе си, ако достигнем до окончанията на нашите нерви и ако разгледаме човека такъв, какъвто се проявява до момента на съприкосновение с кръвта. Защото тогава ще успеем да стигнем до мисълта, че човекът всъщност може да живее във външния свят, че може да разлее себе си в целия този външен свят, че може да се разтвори във външния свят и може да заеме спрямо вътрешния човек, или спрямо това, което обикновено означаваме с това понятие, позиция, противоположна на досегашната. Накратко, ще изучим функциите на кръвта и на органите, включени в кръвообращението, след като отговорим на въпроса: как би трябвало да действува този елемент на по-висшите светове, до които човек може да се извиси, след като същият той като че ли отпечатва себе си върху таблото на кръвта?
И ще видим целия живот на човешката кръв като център на самия човек, ако, без фрази, но разглеждайки както сетивните, така и свръхсетивните факти, изследваме отношението на тази чудна система към по-висшите светове.
Защото това ще бъде задачата ни: по ясен начин да разгледаме целия видим, сетивен човек като отражение на онзи човек, пуснал своите корени в духовния свят и живеещ в него.
към текста >>
14.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ако се обърнем
към
външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така;
към
всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока.
Да си припомним, че във взаимодействието, в отношението нерв кръвоток се корени възможността изобщо нещо да бъде записано в кръвта, да бъде упражнено влияние върху кръвта. И ако трябва от друга страна, от вътрешната страна да бъде упражнено влияние върху кръвта, т.е. вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система. Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта. И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система.
Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока.
Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система. И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме? Бихме могли да се убедите: тъй както гръбначномозъчната нервна система трябва да отвори себе си за околното пространство, така тази симпатикова нервна система трябва да проявява афинитет към това, което е концетрирано във вътрешността на човека.
към текста >>
Бихме могли да се убедите: тъй както гръбначномозъчната нервна система трябва да отвори себе си за околното пространство, така тази симпатикова нервна система трябва да проявява афинитет
към
това, което е концетрирано във вътрешността на човека.
Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта. И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система. Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока. Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система. И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме?
Бихме могли да се убедите: тъй както гръбначномозъчната нервна система трябва да отвори себе си за околното пространство, така тази симпатикова нервна система трябва да проявява афинитет към това, което е концетрирано във вътрешността на човека.
към текста >>
Така, ако трябва да отговоря на нашите условия, гръбначномозъчната нервна система ще се отнася
към
симпатиковата нервна система тъй както радиусите, излъчващи се от кръга навън във всички посоки (виж рис.
Така, ако трябва да отговоря на нашите условия, гръбначномозъчната нервна система ще се отнася към симпатиковата нервна система тъй както радиусите, излъчващи се от кръга навън във всички посоки (виж рис.
№ 11а) се отнасят към радиусите, които бихме провели от центъра на кръга до външните му очертания (Виж рис. № 11 б). Т.е. в известен смисъл трябва да съществува противоположност между симпатиковата нервна система и гръбначномозъчната и централната нервна система. Тази противоположност действително е налице. И виждаме колко много неща са скрити тук, които да ни помогнат да докажем, че ако нашите условия са верни, то опитът, наблюдението би трябвало до известна степен да ги потвърдят.
към текста >>
№ 11а) се отнасят
към
радиусите, които бихме провели от центъра на кръга до външните му очертания (Виж рис.
Така, ако трябва да отговоря на нашите условия, гръбначномозъчната нервна система ще се отнася към симпатиковата нервна система тъй както радиусите, излъчващи се от кръга навън във всички посоки (виж рис.
№ 11а) се отнасят към радиусите, които бихме провели от центъра на кръга до външните му очертания (Виж рис.
№ 11 б). Т.е. в известен смисъл трябва да съществува противоположност между симпатиковата нервна система и гръбначномозъчната и централната нервна система. Тази противоположност действително е налице. И виждаме колко много неща са скрити тук, които да ни помогнат да докажем, че ако нашите условия са верни, то опитът, наблюдението би трябвало до известна степен да ги потвърдят. А обърнем ли сега поглед към външното наблюдение, се оказва, че то потвърждава това, което изтъкнахме като предварително условие.
към текста >>
А обърнем ли сега поглед
към
външното наблюдение, се оказва, че то потвърждава това, което изтъкнахме като предварително условие.
№ 11а) се отнасят към радиусите, които бихме провели от центъра на кръга до външните му очертания (Виж рис. № 11 б). Т.е. в известен смисъл трябва да съществува противоположност между симпатиковата нервна система и гръбначномозъчната и централната нервна система. Тази противоположност действително е налице. И виждаме колко много неща са скрити тук, които да ни помогнат да докажем, че ако нашите условия са верни, то опитът, наблюдението би трябвало до известна степен да ги потвърдят.
А обърнем ли сега поглед към външното наблюдение, се оказва, че то потвърждава това, което изтъкнахме като предварително условие.
Докато при симпатиковата нервна система се образуват един вид нервни възли (ганглии бел. пр), които представляват мощни нервни сплетения, и докато израстъците на тези нервни възли, т.е. свързващите ги нишки, са сравнително тънки и незначителни сравнение с нервните възли, точно обратното наблюдаваме при главно-гръбначномозъчната нервна система: там същественото се свързващите нишки, докато нервните възли играят подчинена роля. Така наблюдението действително ни доказва това, което предварително приехме като условие, и сега можем да кажем: ако след всичко това, което казахме, задачата на симпатиковата нервна система трябва да се състои в това, да пренася върху кръвното табло вътрешния живот на организма, изразяващ се в изхранване и затопляне на същия, и който живот сякаш се излива в симпатиковите нерви да го пренася върху кръвното табло така, както чрез главно-гръбначномозъчната нервна система външните впечатления биват пренесени върху кръвта, то чрез кръвта инструмента на Аза по обиколен път чрез симпатиковата нервна система ние получаваме впечатления от собствената си телесна вътрешност. Но тъй като нашата телесна вътрешност, както всичко физическо, произхожда от Духа, то по обиколен път чрез симпатиковата нервна система до нашия Аз достига това, което, бидейки духовен свят, е концентрирано в съответните органи на вътрешния свят на човека.
към текста >>
Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят
към
света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система.
И виждаме как по страничен начин и тук се проявява тази двойственост в човека, с която започнахме наши те наблюдения. Виждаме света веднъж отвън, виждаме го след това и вътре; и в двата случая виждаме този свят да действува чрез инструмента на нервната система. Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея.
Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система.
Сега пред нас трябва да възникне въпросът, дали не е възможно нещо подобно и в обратна посока? И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни упражнения, които да осъществяват споменатото вчера и днес въздействие в обратна посока. Но има разлика по отношение на въздействието в обратна посока. Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта. Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза.
към текста >>
Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път
към
микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната
към
нервите,
към
симпатиковата нервна система.
Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм.
Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система.
И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава. Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите. Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система.
към текста >>
Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната
към
симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите.
Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм. Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система. И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава.
Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите.
Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система.
към текста >>
Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта
към
вътрешната, симпатиковата нервна система.
Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм. Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система. И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава. Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите.
Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система.
към текста >>
Да приемем, че за известно време можем да се абстрахираме от това, което става, когато човекът навлиза в своята вътрешност, където не може да се освободи от своя Аз, и дори обратното бива притиснат
към
своя Аз, при което взима със себе си всички свои лоши малостойни качества.
Да приемем, че за известно време можем да се абстрахираме от това, което става, когато човекът навлиза в своята вътрешност, където не може да се освободи от своя Аз, и дори обратното бива притиснат към своя Аз, при което взима със себе си всички свои лоши малостойни качества.
Защото освободили се човек от своя Аз, то заедно с Аза човек напуска и всички свои малостойни качества. Когато обаче се вглъби в своя Аз, човек не може да бъде сигурен, че заедно с това не внася в този, станал вече по-енергетичен Аз и всички свои малостойни качества, с други думи, че всичко от огнената страстна кръв няма да бъде пренесено в симпатиковата нервна система. Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание към всички същества. И така, да приемем, че човекът се е подготвил достатъчно, за да се вглъби в своята вътрешност, и тогава чрез инструмента на кръвта си да въведе в своя Аз във вътрешния си свят. И тогава става така, че тази вътрешна нервна система, симпатиковата нервна система, за която човек в обичайното състояние на своето съзнание, разбира се, нищо не знае, нахлува в Азовото съзнание и човек узнава следното: в себе си ти имаш нещо, което може да ти разкаже неща за света, подобно на другата нервна система, която ти разказва за външния свят.
към текста >>
Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание
към
всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено
към
Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание
към
всички същества.
Да приемем, че за известно време можем да се абстрахираме от това, което става, когато човекът навлиза в своята вътрешност, където не може да се освободи от своя Аз, и дори обратното бива притиснат към своя Аз, при което взима със себе си всички свои лоши малостойни качества. Защото освободили се човек от своя Аз, то заедно с Аза човек напуска и всички свои малостойни качества. Когато обаче се вглъби в своя Аз, човек не може да бъде сигурен, че заедно с това не внася в този, станал вече по-енергетичен Аз и всички свои малостойни качества, с други думи, че всичко от огнената страстна кръв няма да бъде пренесено в симпатиковата нервна система.
Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание към всички същества.
И така, да приемем, че човекът се е подготвил достатъчно, за да се вглъби в своята вътрешност, и тогава чрез инструмента на кръвта си да въведе в своя Аз във вътрешния си свят. И тогава става така, че тази вътрешна нервна система, симпатиковата нервна система, за която човек в обичайното състояние на своето съзнание, разбира се, нищо не знае, нахлува в Азовото съзнание и човек узнава следното: в себе си ти имаш нещо, което може да ти разкаже неща за света, подобно на другата нервна система, която ти разказва за външния свят.
към текста >>
Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като
бога
то кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца.
Защото това, което човек вижда в собствената си вътрешност, е коренно раз лично от това, което се разкрива на външния поглед. Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на органите наистина имаме затворени части от външния свят. Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи. И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган. На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот.
Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца.
Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс. Тук обаче ние откриваме ритъма външно.
към текста >>
А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори
към
това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности.
Сега вие ще ме разберете, ако за малко обърнете внимание на факта, колко невероятно точен трябва да бъде в човека ритъма на движението на кръвта, за да може животът да протича по правилен начин. Този ритъм трябва да бъде съвсем равномерен. Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в живота на децата: това е ритъма в приемането на храната и на течностите. Всеки един горе-долу порядъчен човек спазва известен ритъм в това отношение: в определено време закусва, обядва и вечеря, и при това се спазва известен ритъм. Но как стоят нещата с този ритъм ни става и ясно, и тъжно, когато видим лакоми деца, на които възрастните дават да ядат тогава, когато децата пожелаят, без оглед на какъвто и да е ритъм.
А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности.
Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено. Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик. Но ето, че той отива при своя добър приятел, и недостатъчно нахваленото гостоприемство му предлага да хапне нещо между тези две хранения: и ето, че неговият ритъм е нарушен в значителна степен. По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние. И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично.
към текста >>
Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества
към
кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток.
Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено. Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик. Но ето, че той отива при своя добър приятел, и недостатъчно нахваленото гостоприемство му предлага да хапне нещо между тези две хранения: и ето, че неговият ритъм е нарушен в значителна степен. По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние. И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично.
Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток.
И този орган е слезката! Така по повод на разгледаната по този начин слезка и чрез определени ритмични процеси получихме представа за това, че слезката представлява превключвател, уравновесяващ неритмичността в дейността на храносмилателния канал, така че същата в кръвната циркулация да се превърне в ритмичност. Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта! Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе. Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие.
към текста >>
По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме орган, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща
към
ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм.
Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции. Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение. В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение. Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна. Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме орган, поставен в зависимост от външното човешко своеволие.
По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме орган, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща към ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм.
В известна степен човекът, доколкото е носител на собственото си кръвообращение, трябва да бъде обособен в самия себе си, изолиран от това, което се случва навън, от това, което по неритмичен начин протича във външния свят, но в този външен свят, в който човека е и вграден, поради това, че взима храната си от него. Т.е. наблюдаваме едно изолиране, поставяне на човешката личност в независимо спрямо външния свят положение. Всяко подобно индивидуализиране, поставяне на дадено същество в независимо положение, окултизмът нарича сатурново, нещо, предизвикано от въздействието на Сатурн. Изобщо това е първоначалната идея по отношение на Сатурн; дадено същество да бъде изолирано от света, да бъде индивидуализирано, така че да може да развие ритмичност в себе си и чрез себе си. Няма да се спирам на това, че съвременната астрономия причислява към нашата Слънчева система извън орбитата на Сатурн планетите Уран и Нептун.
към текста >>
Няма да се спирам на това, че съвременната астрономия причислява
към
нашата Слънчева система извън орбитата на Сатурн планетите Уран и Нептун.
По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме орган, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща към ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм. В известна степен човекът, доколкото е носител на собственото си кръвообращение, трябва да бъде обособен в самия себе си, изолиран от това, което се случва навън, от това, което по неритмичен начин протича във външния свят, но в този външен свят, в който човека е и вграден, поради това, че взима храната си от него. Т.е. наблюдаваме едно изолиране, поставяне на човешката личност в независимо спрямо външния свят положение. Всяко подобно индивидуализиране, поставяне на дадено същество в независимо положение, окултизмът нарича сатурново, нещо, предизвикано от въздействието на Сатурн. Изобщо това е първоначалната идея по отношение на Сатурн; дадено същество да бъде изолирано от света, да бъде индивидуализирано, така че да може да развие ритмичност в себе си и чрез себе си.
Няма да се спирам на това, че съвременната астрономия причислява към нашата Слънчева система извън орбитата на Сатурн планетите Уран и Нептун.
За окултиста обаче всички налично в цялата Слънчева система сили, предназначени да изолират от околния свят и да индивидуализират, са дадени в лицето на сатурновите сили, в тази, за системата, най-външно поставената планета. /Виж рис. № 12/.
към текста >>
Ще видим, че нещата стоят иначе: че вътрешния ритъм трябва да се стреми
към
това, въпреки, че вече е установен, отново да се пригоди
към
целия външен свят, т.е.
Ще видим, че това се отнася и до човека; защото така, както го казахме, би означавало, че човекът трябва да приведе себе си в съответствие с неритмичността.
Ще видим, че нещата стоят иначе: че вътрешния ритъм трябва да се стреми към това, въпреки, че вече е установен, отново да се пригоди към целия външен свят, т.е.
да се разтвори, или, че съществото възниква във вътрешността, но тъй като работи самостоятелно, то се стреми да се пригоди към външния свят и да се уеднакви с този външен свят в такъв вид, в какъвто е самият свят, с други думи казано, това означава: всичко, което чрез сатурновото въздействие става самостоятелно, чрез това сатурново въздействие същевременно бива осъдено на саморазрушение. Сатурн или Кронос изяжда собствените си деца; така разказва митът. Ето че виждате дълбоко съответствие между една окултна идея, изразяваща себе си в имената Кронос, Сатурн, и между един мит, изразяващ същото в образ, в символ: Кронос изяжда собствените си деца. Но ето, че такива неща човек може да приеме в себе си; и когато те все повече и повече се натрупват в човека, едното се прибавя към другото, постепенно става невъзможно човек да каже по същия лекомислен начин, както прави това официалната просвета, че виждате ли, някакви фантазьори си въобразяват, че в старите митове и сказания можело да се открие отражението на дълбоки мъдрости. Ако човек чуе две, три или дори десет подобни аналогии, и то казани така, както често прави това литературата, а именно по един доста повърхностен начин тогава човек положително ще откаже да приеме, че в митовете и сказанията са залегнали по-дълбоки мъдрости, отколкото в твърденията на официалната наука.
към текста >>
да се разтвори, или, че съществото възниква във вътрешността, но тъй като работи самостоятелно, то се стреми да се пригоди
към
външния свят и да се уеднакви с този външен свят в такъв вид, в какъвто е самият свят, с други думи казано, това означава: всичко, което чрез сатурновото въздействие става самостоятелно, чрез това сатурново въздействие същевременно бива осъдено на саморазрушение.
Ще видим, че това се отнася и до човека; защото така, както го казахме, би означавало, че човекът трябва да приведе себе си в съответствие с неритмичността. Ще видим, че нещата стоят иначе: че вътрешния ритъм трябва да се стреми към това, въпреки, че вече е установен, отново да се пригоди към целия външен свят, т.е.
да се разтвори, или, че съществото възниква във вътрешността, но тъй като работи самостоятелно, то се стреми да се пригоди към външния свят и да се уеднакви с този външен свят в такъв вид, в какъвто е самият свят, с други думи казано, това означава: всичко, което чрез сатурновото въздействие става самостоятелно, чрез това сатурново въздействие същевременно бива осъдено на саморазрушение.
Сатурн или Кронос изяжда собствените си деца; така разказва митът. Ето че виждате дълбоко съответствие между една окултна идея, изразяваща себе си в имената Кронос, Сатурн, и между един мит, изразяващ същото в образ, в символ: Кронос изяжда собствените си деца. Но ето, че такива неща човек може да приеме в себе си; и когато те все повече и повече се натрупват в човека, едното се прибавя към другото, постепенно става невъзможно човек да каже по същия лекомислен начин, както прави това официалната просвета, че виждате ли, някакви фантазьори си въобразяват, че в старите митове и сказания можело да се открие отражението на дълбоки мъдрости. Ако човек чуе две, три или дори десет подобни аналогии, и то казани така, както често прави това литературата, а именно по един доста повърхностен начин тогава човек положително ще откаже да приеме, че в митовете и сказанията са залегнали по-дълбоки мъдрости, отколкото в твърденията на официалната наука.
към текста >>
Но ето, че такива неща човек може да приеме в себе си; и когато те все повече и повече се натрупват в човека, едното се прибавя
към
другото, постепенно става невъзможно човек да каже по същия лекомислен начин, както прави това официалната просвета, че виждате ли, някакви фантазьори си въобразяват, че в старите митове и сказания можело да се открие отражението на дълбоки мъдрости.
Ще видим, че това се отнася и до човека; защото така, както го казахме, би означавало, че човекът трябва да приведе себе си в съответствие с неритмичността. Ще видим, че нещата стоят иначе: че вътрешния ритъм трябва да се стреми към това, въпреки, че вече е установен, отново да се пригоди към целия външен свят, т.е. да се разтвори, или, че съществото възниква във вътрешността, но тъй като работи самостоятелно, то се стреми да се пригоди към външния свят и да се уеднакви с този външен свят в такъв вид, в какъвто е самият свят, с други думи казано, това означава: всичко, което чрез сатурновото въздействие става самостоятелно, чрез това сатурново въздействие същевременно бива осъдено на саморазрушение. Сатурн или Кронос изяжда собствените си деца; така разказва митът. Ето че виждате дълбоко съответствие между една окултна идея, изразяваща себе си в имената Кронос, Сатурн, и между един мит, изразяващ същото в образ, в символ: Кронос изяжда собствените си деца.
Но ето, че такива неща човек може да приеме в себе си; и когато те все повече и повече се натрупват в човека, едното се прибавя към другото, постепенно става невъзможно човек да каже по същия лекомислен начин, както прави това официалната просвета, че виждате ли, някакви фантазьори си въобразяват, че в старите митове и сказания можело да се открие отражението на дълбоки мъдрости.
Ако човек чуе две, три или дори десет подобни аналогии, и то казани така, както често прави това литературата, а именно по един доста повърхностен начин тогава човек положително ще откаже да приеме, че в митовете и сказанията са залегнали по-дълбоки мъдрости, отколкото в твърденията на официалната наука.
към текста >>
И когато човек все повече и повече подлага себе си на въздействието на подобни образи, осъзнава, че всички лично човешки и етнически изживявания, цялото народностно мислене доказват: при по-точно наблюдение, при изпълнен с обич подход
към
митовете и преданията, в образните представи, разпространени по цялото земно кълбо, човек може да види въплъщението на най-дълбоките мъдрости и тогава може да разбере, защо някои окултисти могат, и с право могат да кажат, че само онзи е разбрал действително митовете и преданията, който чрез окултната физиология е проникнал в човешката природа!
Но който се занимае с нещата по-дълбоко, ще открие, че митовете ни отвеждат по-дълбоко в основите на нещата и съществата, отколкото официалният научен метод на наблюдение.
И когато човек все повече и повече подлага себе си на въздействието на подобни образи, осъзнава, че всички лично човешки и етнически изживявания, цялото народностно мислене доказват: при по-точно наблюдение, при изпълнен с обич подход към митовете и преданията, в образните представи, разпространени по цялото земно кълбо, човек може да види въплъщението на най-дълбоките мъдрости и тогава може да разбере, защо някои окултисти могат, и с право могат да кажат, че само онзи е разбрал действително митовете и преданията, който чрез окултната физиология е проникнал в човешката природа!
И често дори само имената в митовете, легендите и други предания съдържат в себе си повече истинска физиология, отколкото се съдържа тя в официалната наука. Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена като Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове. И тогава човек завинаги ще прогони една мисъл от себе си, която мисъл е изиграла твърде важна роля в наше време: мисълта колко много са постигнали хората днес! С което често се мисли: как хубаво успяхме да заличим древното образно изразяване на мъдростта от времето на човешката предистория! Всичко това хората категорично отхвърлят и с дълбока любов се потапят в хода на човешката еволюция през различните и епохи.
към текста >>
Всичко това хората категорично отхвърлят и с дълбока
любов
се потапят в хода на човешката еволюция през различните и епохи.
И когато човек все повече и повече подлага себе си на въздействието на подобни образи, осъзнава, че всички лично човешки и етнически изживявания, цялото народностно мислене доказват: при по-точно наблюдение, при изпълнен с обич подход към митовете и преданията, в образните представи, разпространени по цялото земно кълбо, човек може да види въплъщението на най-дълбоките мъдрости и тогава може да разбере, защо някои окултисти могат, и с право могат да кажат, че само онзи е разбрал действително митовете и преданията, който чрез окултната физиология е проникнал в човешката природа! И често дори само имената в митовете, легендите и други предания съдържат в себе си повече истинска физиология, отколкото се съдържа тя в официалната наука. Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена като Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове. И тогава човек завинаги ще прогони една мисъл от себе си, която мисъл е изиграла твърде важна роля в наше време: мисълта колко много са постигнали хората днес! С което често се мисли: как хубаво успяхме да заличим древното образно изразяване на мъдростта от времето на човешката предистория!
Всичко това хората категорично отхвърлят и с дълбока любов се потапят в хода на човешката еволюция през различните и епохи.
Защото това, което ясновидецът, със своето, събудило се за вътрешен поглед око, физиологически разкрива като вътрешна природа на човешките органи, това е намерило израз в тези образи така, че митовете и преданията сякаш съдържат в себе си разказ за произхода на човека. Защото за да може чрез образи да се изрази този процес-чудо: концентрирането на цели светове в човешките органи, изкристализирането до такива в хода на безкрайните времена, за да се превърнат накрая в това, което например е слезката, чрез ритъма, който тя установява в нас, или в това, което черният дроб и жлъчката днес представляват, както чрез окултната наука получаваме за вътрешното устройство на човека. Защото човекът се е родил от светове, тъй както микрокосмосът се е отделил от макрокосмоса. Защото от една страна чрез окултната мъдрост ние виждаме произхода, а от друга страна виждаме, че представите за този произход се съдържат в митовете и преданията, и че за това имат право онези окултисти, които виждат смисъл в митовете и преданията едва тогава, когато тези митове и предания са физиологически обосновани.
към текста >>
Използувайки такъв метод на наблюдение съвсем независимо от изображенията у различните народи, директно насочвайки се
към
това, което ни предлага по-дълбокото изследване на духовното съдържание, така също и на човешките органи -, дори ако вземем всички това за нещо много дребно, все пак ще се разкрие, какво чудно творение е човешкия организъм.
Днес поне набелязахме тези неща, защото те могат да ни помогнат да придобием онова страхопочитание, за което става дума първия път.
Използувайки такъв метод на наблюдение съвсем независимо от изображенията у различните народи, директно насочвайки се към това, което ни предлага по-дълбокото изследване на духовното съдържание, така също и на човешките органи -, дори ако вземем всички това за нещо много дребно, все пак ще се разкрие, какво чудно творение е човешкия организъм.
И именно в този цикъл от беседи ще се опитаме да осветлим тази вътрешна същност на човешкия организъм.
към текста >>
15.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
А след това трябва да преминем
към
описанието на функциите на други органи и системи от органи в човека.
Днес ще бъдат продължени вчерашните разисквания върху значението на един от онези органи, представляващи сякаш някаква вътрешна планетарна система в човека.
А след това трябва да преминем към описанието на функциите на други органи и системи от органи в човека.
към текста >>
Такова възражение спада, разбира се,
към
онези, напълно оправдани от съвременна гледна точка възражения, които възражения трябва да бъдат направени, тъй като известни затруднения изпитват и онези, които, съвсем частно търсейки, пристъпват такъв духовнонаучния мироглед.
Такова възражение спада, разбира се, към онези, напълно оправдани от съвременна гледна точка възражения, които възражения трябва да бъдат направени, тъй като известни затруднения изпитват и онези, които, съвсем частно търсейки, пристъпват такъв духовнонаучния мироглед.
В първата публична лекция само най-общо можахме да споменем, как нашите съвременници, носещи своето школувано от научните методи съзнание се натъкват на трудности, когато се опитват да разберат нещата от окултните подземия на същност та на света. По принцип, в хода на лекциите, така да се каже сами ще видим, как едно подобно възражение постепенно само ще отпадне. Но днес още, като предварителна бележка, искам да ви обърна внимание на това, че отстраняването на слезката от човешкия организъм е напълно съвместимо с всичко, което бе разисквано вчера. Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки организъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните сетива, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически организъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия организъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза. И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло.
към текста >>
Ето защо споменатото възражение спада
към
онези възражения, които човек положително прави, когато все още не е проникнал по-дълбоко в истинската същност на духовнонаучното познание.
И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице. И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него. При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган. Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката. Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен органа, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните въздействия, отколкото самия орган, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на органа разгръщане на духовните сили.
Ето защо споменатото възражение спада към онези възражения, които човек положително прави, когато все още не е проникнал по-дълбоко в истинската същност на духовнонаучното познание.
Това е съвсем понятно възражение, но то същевременно спада към онези възражения, които изчезват от само себе си, ако човек намери достатъчно време и търпение, за да проникне по-дълбоко в нещата. Изобщо вие ще стигнете до този извод: ако при подобни разисквания човек пристъпи към това, което Духовната Наука ни разкрива, с онова познание, което е събрал от съвременната наука, то могат да възникнат противоречие след противоречие, така че човек изобщо да не може да намери изход. И ако прибърза с преценките, човек не може да достигне до друг извод, освен до този, че Духовната Наука е някакво безумие, което в ни най-малка степен не се съгласува с данните на официалната наука. Ако човек обаче има време и се отдаде на нещата с търпение, то се вижда, че не съществува никакво противоречие, в ни най-малка степен, между това, което идва от духовната наука, и това, което дава официалната наука.
към текста >>
Това е съвсем понятно възражение, но то същевременно спада
към
онези възражения, които изчезват от само себе си, ако човек намери достатъчно време и търпение, за да проникне по-дълбоко в нещата.
И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него. При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган. Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката. Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен органа, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните въздействия, отколкото самия орган, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на органа разгръщане на духовните сили. Ето защо споменатото възражение спада към онези възражения, които човек положително прави, когато все още не е проникнал по-дълбоко в истинската същност на духовнонаучното познание.
Това е съвсем понятно възражение, но то същевременно спада към онези възражения, които изчезват от само себе си, ако човек намери достатъчно време и търпение, за да проникне по-дълбоко в нещата.
Изобщо вие ще стигнете до този извод: ако при подобни разисквания човек пристъпи към това, което Духовната Наука ни разкрива, с онова познание, което е събрал от съвременната наука, то могат да възникнат противоречие след противоречие, така че човек изобщо да не може да намери изход. И ако прибърза с преценките, човек не може да достигне до друг извод, освен до този, че Духовната Наука е някакво безумие, което в ни най-малка степен не се съгласува с данните на официалната наука. Ако човек обаче има време и се отдаде на нещата с търпение, то се вижда, че не съществува никакво противоречие, в ни най-малка степен, между това, което идва от духовната наука, и това, което дава официалната наука.
към текста >>
Изобщо вие ще стигнете до този извод: ако при подобни разисквания човек пристъпи
към
това, което Духовната Наука ни разкрива, с онова познание, което е събрал от съвременната наука, то могат да възникнат противоречие след противоречие, така че човек изобщо да не може да намери изход.
При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган. Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката. Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен органа, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните въздействия, отколкото самия орган, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на органа разгръщане на духовните сили. Ето защо споменатото възражение спада към онези възражения, които човек положително прави, когато все още не е проникнал по-дълбоко в истинската същност на духовнонаучното познание. Това е съвсем понятно възражение, но то същевременно спада към онези възражения, които изчезват от само себе си, ако човек намери достатъчно време и търпение, за да проникне по-дълбоко в нещата.
Изобщо вие ще стигнете до този извод: ако при подобни разисквания човек пристъпи към това, което Духовната Наука ни разкрива, с онова познание, което е събрал от съвременната наука, то могат да възникнат противоречие след противоречие, така че човек изобщо да не може да намери изход.
И ако прибърза с преценките, човек не може да достигне до друг извод, освен до този, че Духовната Наука е някакво безумие, което в ни най-малка степен не се съгласува с данните на официалната наука. Ако човек обаче има време и се отдаде на нещата с търпение, то се вижда, че не съществува никакво противоречие, в ни най-малка степен, между това, което идва от духовната наука, и това, което дава официалната наука.
към текста >>
И когато хората при стъпят
към
тези части, те могат да почувствуват противоречия, подобни на току що характеризираните; но иначе изобщо не бихме могли да започнем с необходимия процес на внасяне на антропософския светоглед в цялостната просвета и в цялостното познание на нашето време.
Съществуващата трудност идва от това, че цялостната област на антропософското или духовнонаучното познание е толкова обширна, че винаги могат да бъдат представени само части от нея.
И когато хората при стъпят към тези части, те могат да почувствуват противоречия, подобни на току що характеризираните; но иначе изобщо не бихме могли да започнем с необходимия процес на внасяне на антропософския светоглед в цялостната просвета и в цялостното познание на нашето време.
към текста >>
Положително много хора си представят нещата така, че в случая имаме работа с някакво вещества без особено предназначение, което ние приемаме в качеството на хранителен продукт, с някакво вещество, кое то е съвсем равнодушно
към
самите нас, и което само чака, след като сме го приели, съответно и да го обработим.
Положително много хора си представят нещата така, че в случая имаме работа с някакво вещества без особено предназначение, което ние приемаме в качеството на хранителен продукт, с някакво вещество, кое то е съвсем равнодушно към самите нас, и което само чака, след като сме го приели, съответно и да го обработим.
Но нещата не стоят така. Та нали в основата си хранителните продукти не представляват тухли, които да позволяват по всевъзможен начин да бъдат използувани за постройката, която трябва да изградят. Тухлите позволяват да бъдат вградени по всякакъв начин в плана на строителя, тъй като по отношение на строежа те представляват инертна в себе си маса. Но не е така с хранителните вещества по отношение на човека. Защото всичко субстанциално, намиращо се в нашето обкръжение, притежава известни вътрешни сили и своя вътрешна закономерност.
към текста >>
Ето защо хранителните продукти са пригодени
към
вътрешния ритъм на човешкия организъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези органи.
И така можем да кажем: в лицето на органите, с които се сблъскват хранителните вещества във вътрешността на човека, имаме инструменти, чрез които човекът се противопоставя на собствения живот на хранителните вещества сега вече "живот" в по-широк смисъл – така че и привидно безжизнената природа със своите закони на движение бива затворена в тази вътрешност. Собственият ритъм, който хранителните вещества съдържат в себе си, и който ритъм се противопоставя на човешкия, трябва да бъде променен. При това такъв орган като слезката действува най-външно. Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана участвуват и другите споменати органи, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от органи, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от организма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти. И цялата дейност, която се разгръща в стомаха, или дори още преди храната да достигне стомаха, и за която съдействува след това излъченото от жлъчката, и това, което после протича чрез дейността на черния дроб и слезката, ето това представлява съпротивата срещу собствената природа на хранителните вещества.
Ето защо хранителните продукти са пригодени към вътрешния ритъм на човешкия организъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези органи.
И след като по този начин сме поели хранителните продукти и сме ги предоставили на дейността на тези органи, ние имаме вече нещо в себе си, което може да бъде поето от онази органна система, която се явява носител, инструмент на нашия Аз. Преди дадено външно хранително вещество да бъде поето от кръвта ни, така че тази наша кръв да добие способността да бъде инструмент на нашия Аз в смисъла, в който това беше вече изложено, всички собствени закономерности на външния свят трябва да бъдат отстранени и кръвта трябва да приеме хранителните вещества във вид, който да съответствува на собствената природа на човешкия организъм. Ето защо можем да кажем: в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката и в обратното им действие върху стомаха имаме такива органи, които приспособяват законите на външния свят, от който външен свят ние взимаме нужните ни хранителни вещества, към вътрешното устройство, към вътрешния ритъм на човека.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката и в обратното им действие върху стомаха имаме такива органи, които приспособяват законите на външния свят, от който външен свят ние взимаме нужните ни хранителни вещества,
към
вътрешното устройство,
към
вътрешния ритъм на човека.
Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана участвуват и другите споменати органи, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от органи, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от организма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти. И цялата дейност, която се разгръща в стомаха, или дори още преди храната да достигне стомаха, и за която съдействува след това излъченото от жлъчката, и това, което после протича чрез дейността на черния дроб и слезката, ето това представлява съпротивата срещу собствената природа на хранителните вещества. Ето защо хранителните продукти са пригодени към вътрешния ритъм на човешкия организъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези органи. И след като по този начин сме поели хранителните продукти и сме ги предоставили на дейността на тези органи, ние имаме вече нещо в себе си, което може да бъде поето от онази органна система, която се явява носител, инструмент на нашия Аз. Преди дадено външно хранително вещество да бъде поето от кръвта ни, така че тази наша кръв да добие способността да бъде инструмент на нашия Аз в смисъла, в който това беше вече изложено, всички собствени закономерности на външния свят трябва да бъдат отстранени и кръвта трябва да приеме хранителните вещества във вид, който да съответствува на собствената природа на човешкия организъм.
Ето защо можем да кажем: в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката и в обратното им действие върху стомаха имаме такива органи, които приспособяват законите на външния свят, от който външен свят ние взимаме нужните ни хранителни вещества, към вътрешното устройство, към вътрешния ритъм на човека.
към текста >>
В това тяло виждаме действително, истинско изразено средство за човешкия Аз, който от една страна е обърнал лице
към
външния свят, от друга страна се е насочил
към
собствения си вътрешен живот.
Така и от тази гледна точка, в лицето на човешкото кръвно тяло виждаме нещо съвсем чудно.
В това тяло виждаме действително, истинско изразено средство за човешкия Аз, който от една страна е обърнал лице към външния свят, от друга страна се е насочил към собствения си вътрешен живот.
Тъй както видяхме, че чрез нервната си система човек се насочва към впечатленията от външния свят, т.е. през душата си и чрез нервите поема този външен свят в себе си, така той влиза в непосредствен досег с външния свят и чрез инструмента на кръвта, чрез това, че с помощта на белия дроб кръвта поема кислород от въздуха. Ето защо можем да кажем: от една страна в лицето на системата слезка черен дроб жлъчка, а от друга страна в лицето на белодробната система са ни дадени две противодействуващи си системи, като чрез кръвта в човешкия организъм сякаш непосредствено се докосват външния и вътрешния свят, при което от една страна кръвта влиза в съприкосновение с външния въздух, а от друга страна с хранителните вещества, на които е отнета собствената им природа. Т.е. можем да кажем, че подобно на положително и отрицателно електричество тук в човека се сблъскват два типа влияния от света. И лесно можем да си представим къде лежи тази органна система, която е предопределена да стане мястото на сблъсъка между тези две системи от всемирни влияния.
към текста >>
Тъй както видяхме, че чрез нервната си система човек се насочва
към
впечатленията от външния свят, т.е.
Така и от тази гледна точка, в лицето на човешкото кръвно тяло виждаме нещо съвсем чудно. В това тяло виждаме действително, истинско изразено средство за човешкия Аз, който от една страна е обърнал лице към външния свят, от друга страна се е насочил към собствения си вътрешен живот.
Тъй както видяхме, че чрез нервната си система човек се насочва към впечатленията от външния свят, т.е.
през душата си и чрез нервите поема този външен свят в себе си, така той влиза в непосредствен досег с външния свят и чрез инструмента на кръвта, чрез това, че с помощта на белия дроб кръвта поема кислород от въздуха. Ето защо можем да кажем: от една страна в лицето на системата слезка черен дроб жлъчка, а от друга страна в лицето на белодробната система са ни дадени две противодействуващи си системи, като чрез кръвта в човешкия организъм сякаш непосредствено се докосват външния и вътрешния свят, при което от една страна кръвта влиза в съприкосновение с външния въздух, а от друга страна с хранителните вещества, на които е отнета собствената им природа. Т.е. можем да кажем, че подобно на положително и отрицателно електричество тук в човека се сблъскват два типа влияния от света. И лесно можем да си представим къде лежи тази органна система, която е предопределена да стане мястото на сблъсъка между тези две системи от всемирни влияния. Доколкото кръвта протича през сърцето, преобразените хранителни сокове действуват чак до самото сърце.
към текста >>
Бихме могли да си представим, че тези две системи така да се каже системата на големия свят, който, изпращайки ни кислород или въздуха изобщо, се стреми
към
нас и системата на собствения вътрешен свят, на малкия свят, който преобразява за нас хранителните вещества така че тези две системи постигат в кръвта, минаваща през сърцето, хармонично равновесие.
И лесно можем да си представим къде лежи тази органна система, която е предопределена да стане мястото на сблъсъка между тези две системи от всемирни влияния. Доколкото кръвта протича през сърцето, преобразените хранителни сокове действуват чак до самото сърце. До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и действието на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме орган, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки. Нещата с човешкото сърце стоят така, че можем да кажем: от едната му страна е прикачен целият вътрешен човешки организъм, чрез сърцето, е свързан с ритъма, с вътрешната подвижност на външния свят. Срещат ли се такива две системи, е възможно, от тяхното взаимодействие да произлезе непосредствена хармония.
Бихме могли да си представим, че тези две системи така да се каже системата на големия свят, който, изпращайки ни кислород или въздуха изобщо, се стреми към нас и системата на собствения вътрешен свят, на малкия свят, който преобразява за нас хранителните вещества така че тези две системи постигат в кръвта, минаваща през сърцето, хармонично равновесие.
Ако това беше така, то човекът би бил впрегнат в два свята, създаващи неговото вътрешно равновесие. В хода на лекциите ще видим че светът не стои в такова отношение спрямо човешкото същество, при което да ни оставя съвсем пасивни, светът не разпраща два вида сили, в чието насрещно действие човекът да е разпънат. Не е така. Все повече и повече ще опознаваме като същност на човека дадеността, за него същия винаги да остава поле за вътрешната му дейност, така че чак до вътрешността на неговите органи му се предоставя възможност сам да осъществи уравновесяването, сам да постигне вътрешно равновесие. Така в самия човешки организъм трябва да търсим уравновесяването на тези две планетарни системи, хармонизирането на двете органни системи.
към текста >>
По този начин като че ли на цялото вътрешно устройство на органите на храносмилателния апарат включително и на онези органи, които трябва да причислим
към
него и които разгледахме: черен дроб, жлъчка и слезка на тях противопоставихме това, за което тези органи развиват подготвителната си дейност: кръвната система.
В бъбречната система имаме това, което хармонизира външните влияния, произтичащи от непосредственото докосване на кръвта до въздуха с онези влияния, идващи от самата вътрешност на човешкия организъм, където хранителните вещества едва тогава са били подготвени, когато им е била отнета собствената природа. И така, в лицето на бъбречната система имаме една уравновесяваща система, разположена между горе описаните две органни системи, чрез която организмът бива поставен в положението да отделя излишъка, който би получил при нехармоничното взаимодействие между другите две системи.
По този начин като че ли на цялото вътрешно устройство на органите на храносмилателния апарат включително и на онези органи, които трябва да причислим към него и които разгледахме: черен дроб, жлъчка и слезка на тях противопоставихме това, за което тези органи развиват подготвителната си дейност: кръвната система.
Същевременно откъм другата страна, на кръвната система противопоставихме онези органи, чрез които първо си противодействуваха на едностранчивата изолация, а освен това и се осъществява уравновесяването между споменатите вътрешни системи и това, което нахлува отвън. И ако ще видим по-нататък, че това е напълно оправдано си представим кръвната система с нейния център сърцето в средата на организма, то включени към тази сърдечно-кръвна система виждаме системата на слезката, черния дроб и жлъчката от една страна и свързана с нея от другата страна белодробната система и бъбречната система. Ще изтъкнем тепърва колко невероятно интересна е взаимовръзката между белодробната система и бъбречната система. Ако отново съвсем схематично нарисуваме онова от вътрешното човешко устройство, което е в известна вътрешна взаимовръзка помежду си, и чрез която взаимовръзка в лицето на сърцето и в принадлежащата към него кръвна система ще видим най-важния елемент. /Виж рис.
към текста >>
И ако ще видим по-нататък, че това е напълно оправдано си представим кръвната система с нейния център сърцето в средата на организма, то включени
към
тази сърдечно-кръвна система виждаме системата на слезката, черния дроб и жлъчката от една страна и свързана с нея от другата страна белодробната система и бъбречната система.
В бъбречната система имаме това, което хармонизира външните влияния, произтичащи от непосредственото докосване на кръвта до въздуха с онези влияния, идващи от самата вътрешност на човешкия организъм, където хранителните вещества едва тогава са били подготвени, когато им е била отнета собствената природа. И така, в лицето на бъбречната система имаме една уравновесяваща система, разположена между горе описаните две органни системи, чрез която организмът бива поставен в положението да отделя излишъка, който би получил при нехармоничното взаимодействие между другите две системи. По този начин като че ли на цялото вътрешно устройство на органите на храносмилателния апарат включително и на онези органи, които трябва да причислим към него и които разгледахме: черен дроб, жлъчка и слезка на тях противопоставихме това, за което тези органи развиват подготвителната си дейност: кръвната система. Същевременно откъм другата страна, на кръвната система противопоставихме онези органи, чрез които първо си противодействуваха на едностранчивата изолация, а освен това и се осъществява уравновесяването между споменатите вътрешни системи и това, което нахлува отвън.
И ако ще видим по-нататък, че това е напълно оправдано си представим кръвната система с нейния център сърцето в средата на организма, то включени към тази сърдечно-кръвна система виждаме системата на слезката, черния дроб и жлъчката от една страна и свързана с нея от другата страна белодробната система и бъбречната система.
Ще изтъкнем тепърва колко невероятно интересна е взаимовръзката между белодробната система и бъбречната система. Ако отново съвсем схематично нарисуваме онова от вътрешното човешко устройство, което е в известна вътрешна взаимовръзка помежду си, и чрез която взаимовръзка в лицето на сърцето и в принадлежащата към него кръвна система ще видим най-важния елемент. /Виж рис. № 13 /.
към текста >>
Ако отново съвсем схематично нарисуваме онова от вътрешното човешко устройство, което е в известна вътрешна взаимовръзка помежду си, и чрез която взаимовръзка в лицето на сърцето и в принадлежащата
към
него кръвна система ще видим най-важния елемент.
И така, в лицето на бъбречната система имаме една уравновесяваща система, разположена между горе описаните две органни системи, чрез която организмът бива поставен в положението да отделя излишъка, който би получил при нехармоничното взаимодействие между другите две системи. По този начин като че ли на цялото вътрешно устройство на органите на храносмилателния апарат включително и на онези органи, които трябва да причислим към него и които разгледахме: черен дроб, жлъчка и слезка на тях противопоставихме това, за което тези органи развиват подготвителната си дейност: кръвната система. Същевременно откъм другата страна, на кръвната система противопоставихме онези органи, чрез които първо си противодействуваха на едностранчивата изолация, а освен това и се осъществява уравновесяването между споменатите вътрешни системи и това, което нахлува отвън. И ако ще видим по-нататък, че това е напълно оправдано си представим кръвната система с нейния център сърцето в средата на организма, то включени към тази сърдечно-кръвна система виждаме системата на слезката, черния дроб и жлъчката от една страна и свързана с нея от другата страна белодробната система и бъбречната система. Ще изтъкнем тепърва колко невероятно интересна е взаимовръзката между белодробната система и бъбречната система.
Ако отново съвсем схематично нарисуваме онова от вътрешното човешко устройство, което е в известна вътрешна взаимовръзка помежду си, и чрез която взаимовръзка в лицето на сърцето и в принадлежащата към него кръвна система ще видим най-важния елемент.
/Виж рис. № 13 /.
към текста >>
В хода на следващите лекции ще трябва да ви покажа, че окултистът действително има основание да представя отношението на Слънцето
към
Меркурий и
към
Венера по подобен начин, както трябва да си представим в човешкия организъм отношението между сърце, бял дроб и бъбреци.
По същата причина, поради която тези имена са били избрани за съответните действия, окултното познание вижда в сърцето и в принадлежащата му кръвна система нещо, което точно така оправдава името "Слънце" в човешкия организъм, както Слънцето навън в рамките на планетната система. А в белодробната система се съдържа онова, което окултизмът, съобразно същия принцип, именуване, е нарекъл Меркурий, и в бъбречната система също нещо, което по същия начин е заслужило името Венера. Така чрез тези системи в човешкия организъм, чрез техните имена без за сега да обосноваваме тези имена ние набелязахме нещо като вътрешна планетарна система. Тази вътрешна планетарна система ние допълнихме и чрез това, че успяхме да разгледаме произтичащата от самата човешка природа взаимовръзката, отнасяща се до другите две органни системи, намиращи се в известно отношение спрямо кръвната система. Едва след като по този начин разглеждахме нещата, получаваме пълна представа за това, което бихме могли да наречем същински вътрешен свят на човека.
В хода на следващите лекции ще трябва да ви покажа, че окултистът действително има основание да представя отношението на Слънцето към Меркурий и към Венера по подобен начин, както трябва да си представим в човешкия организъм отношението между сърце, бял дроб и бъбреци.
към текста >>
Тъй като физическото тяло на човека носи в себе си етерното и астралното тяло, така това, което нахлува чрез хранителните вещества, първо трябва да бъде преобразено, за да може
към
преобразените хранителни вещества да се присъедини онова, което е инструмент на човешкия Аз.
Не е мислим Аз, свободно витаещ из света като човешки Аз. Човешкият Аз в рамките на света, в рамките на нашия свят, предполага като основа астрално, етерно и физическо тяло. Тъй както Азът в духовно отношение изисква като предпоставка назованите три тела на човека, така и физическия орган, кръвната система, представляваща отражение на Аза, в известен смисъл, физически, изисква като предпоставка отраженията на астралното и на етерното тяло. Т.е. кръвната система може да се развие само върху основа та на нещо друго. Докато растението се развива просто върху основата на околната неорганична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен организъм външния свят, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен организъм е необходимо този външен свят първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене.
Тъй като физическото тяло на човека носи в себе си етерното и астралното тяло, така това, което нахлува чрез хранителните вещества, първо трябва да бъде преобразено, за да може към преобразените хранителни вещества да се присъедини онова, което е инструмент на човешкия Аз.
Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло. И тук отново трябва да открием разликата. Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло. Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят. Тук виждаме нещо, което в качеството на по-висш процес се присъединява към акта на дишане и представлява нещо като одухотворен дихателен процес.
към текста >>
Тук виждаме нещо, което в качеството на по-висш процес се присъединява
към
акта на дишане и представлява нещо като одухотворен дихателен процес.
Тъй като физическото тяло на човека носи в себе си етерното и астралното тяло, така това, което нахлува чрез хранителните вещества, първо трябва да бъде преобразено, за да може към преобразените хранителни вещества да се присъедини онова, което е инструмент на човешкия Аз. Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло. И тук отново трябва да открием разликата. Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло. Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят.
Тук виждаме нещо, което в качеството на по-висш процес се присъединява към акта на дишане и представлява нещо като одухотворен дихателен процес.
Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на възприемане под възприемане разбирам всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в организма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес. И сега възниква въпроса: как си взаимодействуват тези два процеса? Защото в човешкия организъм всичко трябва да влезе във взаимодействие, всичко трябва да се срещне. Да си поставим по-точно въпроса; защото много съществени неща ще зависят от това, дали сме поставили точно въпроса.
към текста >>
С "реалност сама по себе си" трябва да означим онова, което може да бъде наблюдавано в рамките на нашата система от светове; а
към
това спадат и всички мисли, чувства и т.н., тъй както стомахът, черния дроб и жлъчката.
В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно. Споровете между различните мнения в света тук тепърва биха могли да започнат. Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен живот, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една реалност. Действително засега не казвам: абсолютно особена реалност но казвам: реалност за самата себе си. Защото нищо в света не е съвсем отделно.
С "реалност сама по себе си" трябва да означим онова, което може да бъде наблюдавано в рамките на нашата система от светове; а към това спадат и всички мисли, чувства и т.н., тъй както стомахът, черния дроб и жлъчката.
към текста >>
До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи
към
това, което ни извежда над физическото, а също така
към
това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят.
В действителност това е средство за излизане от положението, което обаче не преодолява трудностите, а само ги отхвърля. И всички тези препирни, развили се на тази основа, а също така и безпомощността на психофизическия паралелизъм произлизат от това, че на тези въпроси се търси отговор на основа, на която този отговор никога не може да бъде намерен. Когато разглеждаме дейността на душевния живот като живот вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-организираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси. Ако противопоставим едно на друго тези две неща физическа дейност и душевна дейност и с мислене искаме да разберем, как си взаимодействуват тези две дейности, то това мислене няма да ни доведе до нищо. Чрез мислене могат да се намерят всякакви произволни решения и не-решения.
До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят.
От една страна ние трябва да се изкачим от материалното към свръхсетивното, към над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен живот да се възкачим към над физическото, т.е. към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н. ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е. и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят. За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления.
към текста >>
От една страна ние трябва да се изкачим от материалното
към
свръхсетивното,
към
над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен живот да се възкачим
към
над физическото, т.е.
И всички тези препирни, развили се на тази основа, а също така и безпомощността на психофизическия паралелизъм произлизат от това, че на тези въпроси се търси отговор на основа, на която този отговор никога не може да бъде намерен. Когато разглеждаме дейността на душевния живот като живот вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-организираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси. Ако противопоставим едно на друго тези две неща физическа дейност и душевна дейност и с мислене искаме да разберем, как си взаимодействуват тези две дейности, то това мислене няма да ни доведе до нищо. Чрез мислене могат да се намерят всякакви произволни решения и не-решения. До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят.
От една страна ние трябва да се изкачим от материалното към свръхсетивното, към над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен живот да се възкачим към над физическото, т.е.
към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н. ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е. и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят. За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления. Такива сетивни впечатления ние получаваме когато разглеждаме човешкия организъм външно.
към текста >>
към
това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н.
Когато разглеждаме дейността на душевния живот като живот вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-организираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси. Ако противопоставим едно на друго тези две неща физическа дейност и душевна дейност и с мислене искаме да разберем, как си взаимодействуват тези две дейности, то това мислене няма да ни доведе до нищо. Чрез мислене могат да се намерят всякакви произволни решения и не-решения. До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят. От една страна ние трябва да се изкачим от материалното към свръхсетивното, към над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен живот да се възкачим към над физическото, т.е.
към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н.
ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е. и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят. За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления. Такива сетивни впечатления ние получаваме когато разглеждаме човешкия организъм външно. И ако стигнем дори до най-финото в човешкия организъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си сетива, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на кръв та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази кръв. Т.е.
към текста >>
и в двете направления ние трябва да се възкачим
към
един над физически свят.
Чрез мислене могат да се намерят всякакви произволни решения и не-решения. До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят. От една страна ние трябва да се изкачим от материалното към свръхсетивното, към над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен живот да се възкачим към над физическото, т.е. към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н. ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е.
и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят.
За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления. Такива сетивни впечатления ние получаваме когато разглеждаме човешкия организъм външно. И ако стигнем дори до най-финото в човешкия организъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си сетива, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на кръв та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази кръв. Т.е. необходимо е чрез такива упражнения, които да ни отвеждат в свръхсетивния свят, човек да може да вникне в най-дълбоките основи на физическия свят, в свръхсетивното на човешкия организъм. По този път първото свръхсетивно явление на човешкия организъм, което ни се разкрива, е етерното тяло.
към текста >>
За да се възкачим от материалната страна
към
над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления.
До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят. От една страна ние трябва да се изкачим от материалното към свръхсетивното, към над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен живот да се възкачим към над физическото, т.е. към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н. ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е. и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят.
За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления.
Такива сетивни впечатления ние получаваме когато разглеждаме човешкия организъм външно. И ако стигнем дори до най-финото в човешкия организъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си сетива, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на кръв та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази кръв. Т.е. необходимо е чрез такива упражнения, които да ни отвеждат в свръхсетивния свят, човек да може да вникне в най-дълбоките основи на физическия свят, в свръхсетивното на човешкия организъм. По този път първото свръхсетивно явление на човешкия организъм, което ни се разкрива, е етерното тяло. Това етерно тяло по-точно ще го разгледаме именно от окултно-физиологична гледна точка представлява свръхсетивно устройство, което ние засега трябва да си представим като онази основна свръхсетивна субстанция, от която се отделя сетивния организъм на човека и на която той представлява копие.
към текста >>
И си поставяме въпроса: можем ли да достигнем до това свръхсетивно от
към
другата страна, от
към
страната на душевното, от
към
това, което ние изживяваме чрез нашите усещания, мисли, чувства, и които ние си изграждаме на основата на впечатления от външния свят?
необходимо е чрез такива упражнения, които да ни отвеждат в свръхсетивния свят, човек да може да вникне в най-дълбоките основи на физическия свят, в свръхсетивното на човешкия организъм. По този път първото свръхсетивно явление на човешкия организъм, което ни се разкрива, е етерното тяло. Това етерно тяло по-точно ще го разгледаме именно от окултно-физиологична гледна точка представлява свръхсетивно устройство, което ние засега трябва да си представим като онази основна свръхсетивна субстанция, от която се отделя сетивния организъм на човека и на която той представлява копие. Кръвта, естествено също представлява копие на това етерно тяло. И така, след като направихме само една крачка назад от сетивния организъм, ние открихме един от елементите на човешкото етерно тяло.
И си поставяме въпроса: можем ли да достигнем до това свръхсетивно откъм другата страна, откъм страната на душевното, от към това, което ние изживяваме чрез нашите усещания, мисли, чувства, и които ние си изграждаме на основата на впечатления от външния свят?
Видяхме, че не можем да достигнем директно до физическия организъм. При това ни се противопоставят физическото и материалното. Можем ли да достигнем до етерния организъм? Е, така непосредствено, както достигаме да душевния си живот, не можем да достигнем веднага до етерното тяло. Когато работим в душата си, става следното: отначало получаваме външни впечатления, външния свят въздействува върху сетивата, след това в душата си ние преработваме външните впечатления.
към текста >>
С други думи: след като човек обработва външните впечатления, превръща ги в представи-спомени и по този начин ги изтласква чак до етерното си тяло, как става така, че това, което отначало е било обработено в астралното тяло и след това се насочва
към
етерното тяло, действително бива внесено в етерното тяло?
Тук обаче едно наблюдение над душевния живот, което наблюдение може да се извърши чрез съответното упражнение на душата ни показва, че в мига, когато нашият душевен живот е достигнал до там, че може да бъде съхранен под формата на представа спомени, нашите душевни изживявания не действуват само в нашия Аз. Отначало, чрез нашия Аз ние излизаме насреща на външния свят, поемаме в Аза си впечатления от него и ги обработваме в астралното тяло. Ако обаче ги обработвахме в астралното тяло, то ние веднага всичко бихме забравили. Когато правим изводи, ние работим в астралното тяло; когато обаче затвърждаваме впечатленията в себе си, така че след известно време, та дори и след няколко минути да можем да си спомним за тях тогава ние отпечатваме впечатленията, добити чрез нашия Аз и обработени чрез астралното ни тяло, в етерното ни тяло, така че в запаметените представи, изхождайки от Аза, чак до етерното тяло, ние сме отпечатали онова, което под формата на душевна дейност сме изживели в съприкосновението си с външния свят. След като имаме пред себе си нещо, което от душата ни отпечатва в етерното тяло представите-спомени, и ако от друга страна в лицето на етерното тяло виждаме най-близкия свръхсетивен израз на нашия организъм, то възниква въпросът: как се извършва това отпечатване?
С други думи: след като човек обработва външните впечатления, превръща ги в представи-спомени и по този начин ги изтласква чак до етерното си тяло, как става така, че това, което отначало е било обработено в астралното тяло и след това се насочва към етерното тяло, действително бива внесено в етерното тяло?
Как човек успява да го пренесе? Това пренасяне се осъществява по много странен начин. Ако засега застанали в самото етерно тяло на човека разгледаме съвсем схематично кръвта, преминаваща през сърцето, и възприемаме тази кръв като външен физически израз на човешкия Аз, то ще видим, как Азът работи във взаимообмен със света, възприема впечатленията и ги сгъстява до представи-спомени; и след това виждаме, че при това нашата кръв действително не само проявява активност, но виждаме, че тази наша кръв по своето течение, а именно по посока нагоре по-силно, а надолу по-слабо, навсякъде активира етерното тяло, така че навсякъде в етерното тяло виждаме да се разгръщат течения, имащи строго определен ход и които изглеждат, като че ли от сърцето нагоре се присъединяват към кръвта и отиват към главата. В главата те се събират, събират се приблизително така ако мога да си послужа с едно вътрешно сравнение както се събират електрическите токове, когато са насочени срещу даден връх, който е противопоставен на друг връх за изравняване на положителното и отрицателното електричество. /Виж рис.
към текста >>
Ако засега застанали в самото етерно тяло на човека разгледаме съвсем схематично кръвта, преминаваща през сърцето, и възприемаме тази кръв като външен физически израз на човешкия Аз, то ще видим, как Азът работи във взаимообмен със света, възприема впечатленията и ги сгъстява до представи-спомени; и след това виждаме, че при това нашата кръв действително не само проявява активност, но виждаме, че тази наша кръв по своето течение, а именно по посока нагоре по-силно, а надолу по-слабо, навсякъде активира етерното тяло, така че навсякъде в етерното тяло виждаме да се разгръщат течения, имащи строго определен ход и които изглеждат, като че ли от сърцето нагоре се присъединяват
към
кръвта и отиват
към
главата.
Когато правим изводи, ние работим в астралното тяло; когато обаче затвърждаваме впечатленията в себе си, така че след известно време, та дори и след няколко минути да можем да си спомним за тях тогава ние отпечатваме впечатленията, добити чрез нашия Аз и обработени чрез астралното ни тяло, в етерното ни тяло, така че в запаметените представи, изхождайки от Аза, чак до етерното тяло, ние сме отпечатали онова, което под формата на душевна дейност сме изживели в съприкосновението си с външния свят. След като имаме пред себе си нещо, което от душата ни отпечатва в етерното тяло представите-спомени, и ако от друга страна в лицето на етерното тяло виждаме най-близкия свръхсетивен израз на нашия организъм, то възниква въпросът: как се извършва това отпечатване? С други думи: след като човек обработва външните впечатления, превръща ги в представи-спомени и по този начин ги изтласква чак до етерното си тяло, как става така, че това, което отначало е било обработено в астралното тяло и след това се насочва към етерното тяло, действително бива внесено в етерното тяло? Как човек успява да го пренесе? Това пренасяне се осъществява по много странен начин.
Ако засега застанали в самото етерно тяло на човека разгледаме съвсем схематично кръвта, преминаваща през сърцето, и възприемаме тази кръв като външен физически израз на човешкия Аз, то ще видим, как Азът работи във взаимообмен със света, възприема впечатленията и ги сгъстява до представи-спомени; и след това виждаме, че при това нашата кръв действително не само проявява активност, но виждаме, че тази наша кръв по своето течение, а именно по посока нагоре по-силно, а надолу по-слабо, навсякъде активира етерното тяло, така че навсякъде в етерното тяло виждаме да се разгръщат течения, имащи строго определен ход и които изглеждат, като че ли от сърцето нагоре се присъединяват към кръвта и отиват към главата.
В главата те се събират, събират се приблизително така ако мога да си послужа с едно вътрешно сравнение както се събират електрическите токове, когато са насочени срещу даден връх, който е противопоставен на друг връх за изравняване на положителното и отрицателното електричество. /Виж рис. № 14/.
към текста >>
Така че в действителност получаваме впечатлението, сякаш от единия орган
към
другия протичат ярките етерни светлинни течения и се изливат в етерното тяло на човека.
Така че в действителност получаваме впечатлението, сякаш от единия орган към другия протичат ярките етерни светлинни течения и се изливат в етерното тяло на човека.
Тези органи действително са налице в човешкия организъм: единият орган е шишарковидното тяло или епифизата (corpus pinedle бел. пр.), другият е тъй нар. мозъчен придатък или хипофиза. Тук на едно съвсем определено място във физическия организъм виждате външния физически израз на взаимодействието между душевното и телесното. /Виж рис.
към текста >>
Това са нещата, които отначало исках да ви представя като принципно изложение,
към
което присъединих днешните наблюдения, и които утре ще продължим и ще присъединим
към
казаното преди.
пр.), другият е тъй нар. мозъчен придатък или хипофиза. Тук на едно съвсем определено място във физическия организъм виждате външния физически израз на взаимодействието между душевното и телесното. /Виж рис. № 16/.
Това са нещата, които отначало исках да ви представя като принципно изложение, към което присъединих днешните наблюдения, и които утре ще продължим и ще присъединим към казаното преди.
към текста >>
Но тъй като тук става дума за входната порта от сетивното
към
свръхсетивното, то напълно понятно е, че за материалистичната наука тези органи са крайно съмнителни, и че от официалната наука можете да получите за тези органи само оскъдни сведения.
Важно е да запомним точно тези мисли, за да можем да правим изследванията си в областта на свръхсетивното и да можем да се питаме: налице ли е очаквания физически израз на свръхсетивното? Виждаме, че физическите съответствия на свръхсетивното са изцяло налице.
Но тъй като тук става дума за входната порта от сетивното към свръхсетивното, то напълно понятно е, че за материалистичната наука тези органи са крайно съмнителни, и че от официалната наука можете да получите за тези органи само оскъдни сведения.
към текста >>
16.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И оттук още виждаме и аз много ви моля да си създадете понятие за следното -, че всичко физическо видимо, всичко физически осезаемо в такъв един орган, но това не важи за всеки един орган, всичко това можем мислено да го отстраним, и все пак ще остане функцията, дейността на органа, така че всичко, което остава, трябва да го причислим
към
свръх сетивната същност на човешкия организъм.
Днес моята задача ще бъде, преди да сме продължили нашите разисква ния, да си изясним някои понятия, които ще ни бъдат необходими в следващите ни изложения. Особено важно ще бъде да постигнем разбира не върху значението на това, което в духовно-научен, антропософски смисъл наричаме физически орган или по-скоро физически израз на даден орган. Защото вие видяхте, че за слезката казахме неща, според които физическата слезка дори може да бъде отстранена или може да стане ненужна, без това, което в антропософски смисъл наричаме "слезка" да преустанови дейността си. И така, трябва да кажем: след като сме изключили такъв един физически орган, отстранили сме го, в организма остава дейността, вътрешната подвижност, характерни за този орган.
И оттук още виждаме и аз много ви моля да си създадете понятие за следното -, че всичко физическо видимо, всичко физически осезаемо в такъв един орган, но това не важи за всеки един орган, всичко това можем мислено да го отстраним, и все пак ще остане функцията, дейността на органа, така че всичко, което остава, трябва да го причислим към свръх сетивната същност на човешкия организъм.
Но когато в смисъла на нашата Духовна Наука говорим за такива органи като слезка, черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и др. подобни, изговаряйки тези имена, ние съвсем не говорим за това, което се вижда физически, но говорим за силови системи, които всъщност носят свръхсетивен характер. Ето защо, говорейки в духовнонаучен смисъл, именно при такъв орган като слезка та трябва да си представим преди всичко една външно-физически невидима силова система. Нека в това, което ще нарисувам тук, да си представим една физически невидима силова система. Това би била силова система, видима единствено за свръхсетивния поглед.
към текста >>
По този начин придобивахме не само понятие за отношението на свръхсетивните силови системи
към
вградената материя на органите, но също така и друго едно понятие за изхранването на цялостния организъм.
По този път можете да си представите различните органи в човешкия организъм: първоначално свръхсетивно заложени и след това изпълнени с физическа материя под влиянието на различни свръхсетивни силови системи. Ето защо в тези силови системи, отлагащи физическа материя в различните точки на организма, трябва да виждаме свръхсетивен организъм, диференциран в себе си и по различен начин вграждащ в себе си физическа материя.
По този начин придобивахме не само понятие за отношението на свръхсетивните силови системи към вградената материя на органите, но също така и друго едно понятие за изхранването на цялостния организъм.
Защото изхранването на организма не се състои в нищо друго, а освен в това, че приетите хранителни вещества биват обработени по такъв начин, за да стане възможно отвеждането им до различните органи, които органи да вградят в себе си веществата. Как се отнася това общо понятие за изхранването, представящо ни се като притегателна сила на различните органни системи по отношение на хранителните вещества, към възникването на отделния човек, към ембрионалната история на отделния човек, развиваща се преди неговото раждане, това ще видим в следващата лекция. Най-общото понятие за изхранването се състои в това, че по различен начин отделните хранителни вещества биват всмукани чрез свръхсетивния организъм.
към текста >>
Как се отнася това общо понятие за изхранването, представящо ни се като притегателна сила на различните органни системи по отношение на хранителните вещества,
към
възникването на отделния човек,
към
ембрионалната история на отделния човек, развиваща се преди неговото раждане, това ще видим в следващата лекция.
По този път можете да си представите различните органи в човешкия организъм: първоначално свръхсетивно заложени и след това изпълнени с физическа материя под влиянието на различни свръхсетивни силови системи. Ето защо в тези силови системи, отлагащи физическа материя в различните точки на организма, трябва да виждаме свръхсетивен организъм, диференциран в себе си и по различен начин вграждащ в себе си физическа материя. По този начин придобивахме не само понятие за отношението на свръхсетивните силови системи към вградената материя на органите, но също така и друго едно понятие за изхранването на цялостния организъм. Защото изхранването на организма не се състои в нищо друго, а освен в това, че приетите хранителни вещества биват обработени по такъв начин, за да стане възможно отвеждането им до различните органи, които органи да вградят в себе си веществата.
Как се отнася това общо понятие за изхранването, представящо ни се като притегателна сила на различните органни системи по отношение на хранителните вещества, към възникването на отделния човек, към ембрионалната история на отделния човек, развиваща се преди неговото раждане, това ще видим в следващата лекция.
Най-общото понятие за изхранването се състои в това, че по различен начин отделните хранителни вещества биват всмукани чрез свръхсетивния организъм.
към текста >>
Сега можем да си представим, че още в етерното тяло съществуват опреде лени силови системи, които привличат
към
себе си хранителните вещества и след това ги вграждат във физическия организъм по точно определен начин.
Пред себе си обаче, след етерния организъм, който разглеждаме като най-близък праобраз на човешкия организъм, имаме по-висше тяло, тъй нареченото астрално тяло. Как се съгласуват тези неща, ще ни покажат лекциите. Астралното тяло може да се присъедини едва след като са подготвени физическия организъм със своята предпоставка, а така също и етерния организъм със своята предпоставка. Астралното тяло е това , което изисква като предпоставка другите две тела. И след това идва човешкия Аз, така че човешкото същество се състои от тези 4-ри члена.
Сега можем да си представим, че още в етерното тяло съществуват опреде лени силови системи, които привличат към себе си хранителните вещества и след това ги вграждат във физическия организъм по точно определен начин.
Но можем също така да и представим, че такава една си лова система се определя не само от етерно тяло, но също така и от астрално тяло, което изпраща своите сили в системата. Ако мислено премахнем физическия орган, ако си представим физическата материя отстранена, то пред нас ще остане етерната силова система, след това астралната силова система, която прониква в етерната силова система по строго определен начин. Да, и можем да си представим, че при това от Аза изхождат лъчения.
към текста >>
Знаем също така, че през белите дробове от човешкия организъм се отделя въглената киселина; след като кръвта бъде изпратена от сърцето
към
белия дроб, за да се обнови, въглената киселина бива отделена.
Да изходим засега от отделителния процес в широк смисъл на думата. Знаем, че от приетите хранителни продукти голяма част от съдържащите се в тях вещества биват отделяни.
Знаем също така, че през белите дробове от човешкия организъм се отделя въглената киселина; след като кръвта бъде изпратена от сърцето към белия дроб, за да се обнови, въглената киселина бива отделена.
След това имаме друг отделителен процес чрез бъбреците, но също така и процес на отделяне чрез кожата. В лицето на този, последния, процес, който схематично погледнато протича най-вече чрез потообразуването, но също така чрез всички останали процеси на отделяне през кожата, имаме такива отделяния, които се осъществяват в най-външните очертания, в най-външната периферия на тялото. Сега да се запитаме: какво означава всъщност отделителния процес за човека? Ще можем да си изясним отделителния процес само по следния начин. Ще видите, че без такива понятия, каквито ще добием днес, изобщо не е възможно да продължим разглеждането на човешкия организъм.
към текста >>
За да насочим постепенно мислите си
към
същественото в природата на отделителния процес, бих желал предварително да ви изясня друго едно понятие, което обаче показва само едно твърде далечно сходство с процеса на отделяне, но което може да ни насочи
към
него, а именно понятието за осъзнава нето на собственото Себе.
След това имаме друг отделителен процес чрез бъбреците, но също така и процес на отделяне чрез кожата. В лицето на този, последния, процес, който схематично погледнато протича най-вече чрез потообразуването, но също така чрез всички останали процеси на отделяне през кожата, имаме такива отделяния, които се осъществяват в най-външните очертания, в най-външната периферия на тялото. Сега да се запитаме: какво означава всъщност отделителния процес за човека? Ще можем да си изясним отделителния процес само по следния начин. Ще видите, че без такива понятия, каквито ще добием днес, изобщо не е възможно да продължим разглеждането на човешкия организъм.
За да насочим постепенно мислите си към същественото в природата на отделителния процес, бих желал предварително да ви изясня друго едно понятие, което обаче показва само едно твърде далечно сходство с процеса на отделяне, но което може да ни насочи към него, а именно понятието за осъзнава нето на собственото Себе.
Помислете си само, че в основата си все пак можете да кажете, че един вид Себе-осъзнаване съществува: ако се движите непредпазливо през дадено пространство и се сблъскате с някакъв външен предмет, то вие ще кажете: ударих се. Това сблъскване е в основата си осъзнаване на собственото Себе. Това е Себе осъзнаване в смисъл, че събитието, което се е случило, всъщност се е превърнало във вътрешно събитие за вас. Защото какво представлява за вас сблъскването с даден чужд предмет? Предметът става причина за появата на болка.
към текста >>
Това е едно понятие, което аз, бих желал да кажа, развих в най-грубия му вид, за да мога от него да намеря прехода
към
друго ясно едно понятие,
към
отделянето в човешкия организъм.
Това е едно понятие, което аз, бих желал да кажа, развих в най-грубия му вид, за да мога от него да намеря прехода към друго ясно едно понятие, към отделянето в човешкия организъм.
Да си представим, че човешкият организъм поема в себе си в някоя органна система, дадено вещество, и органната система е така устроена, че чрез дейността си тя отделя нещо от веществото, което е поела, сепарира го, отнема го от общото вещество, така че чрез дейността на органа цялостното вещество се разпада сякаш на една фина, филтрира на част и на една по-груба част, която бива отделена. Т.е. извършва се диференциация на приетото вещество до едно употребимо вещество, което може да бъде поето от други органи, и от друго вещество, което бива отделено и след това изхвърлено. /Виж рис. № 18/.
към текста >>
Тук, на това място, където сега можем да използуваме този израз ненужните части на веществото биват отделени от нужните части, тук имате пред себе си такъв един сблъсък, какъвто ви представих в груби черти при сблъскването с външния предмет: така да се каже целият веществен поток, приближавайки се
към
органа, се натъква на съпротивление; той не може да остане същия, той трябва да се промени; сякаш самият орган му казва: такъв, какъвто си, не можеш да останеш, трябва да се промениш.
Тук, на това място, където сега можем да използуваме този израз ненужните части на веществото биват отделени от нужните части, тук имате пред себе си такъв един сблъсък, какъвто ви представих в груби черти при сблъскването с външния предмет: така да се каже целият веществен поток, приближавайки се към органа, се натъква на съпротивление; той не може да остане същия, той трябва да се промени; сякаш самият орган му казва: такъв, какъвто си, не можеш да останеш, трябва да се промениш.
Представете си, че та кова едно вещество попадне в черния дроб; тогава ще му кажат: трябва да се промениш. Т.е. противопоставя му се съпротивление, даденото вещество трябва да бъде употребено под формата на друго вещество, и затова то трябва да отдели известни части от себе си. В нашия организъм нещата са така поставени, че веществото забелязва: тук има съпротива! Такива съпротивления откриваме в рамките на цялостния организъм в най-различните органи. И благодарение на това, че в нашия организъм се извършва процес на отделяне, че имаме отделителни органи, е дадена и възможността, нашият организъм да бъде едно затворено в себе си, изживяващо вътре в себе си същество.
към текста >>
Последицата от това би била, ако органите не оказваха съпротива, че човешкият организъм не би се изживял в самия себе си, но би се изживявал като принадлежащ
към
целия околен свят.
Последицата от това би била, ако органите не оказваха съпротива, че човешкият организъм не би се изживял в самия себе си, но би се изживявал като принадлежащ към целия околен свят.
Но бихме могли също така да си представим, че в рамките на човешкия организъм, се установява най-грубата форма на съпротивление, така че веществото да се блъсне в една здрава преграда и отблъсквайки се, да се завърне към себе си . /Виж рис. № 19/. Това обаче няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм.
към текста >>
Но бихме могли също така да си представим, че в рамките на човешкия организъм, се установява най-грубата форма на съпротивление, така че веществото да се блъсне в една здрава преграда и отблъсквайки се, да се завърне
към
себе си .
Последицата от това би била, ако органите не оказваха съпротива, че човешкият организъм не би се изживял в самия себе си, но би се изживявал като принадлежащ към целия околен свят.
Но бихме могли също така да си представим, че в рамките на човешкия организъм, се установява най-грубата форма на съпротивление, така че веществото да се блъсне в една здрава преграда и отблъсквайки се, да се завърне към себе си .
/Виж рис. № 19/. Това обаче няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм.
към текста >>
Че това е така, можете да разберете от следното: когато приведем нервната си система в състояние, в което представата се завръща
към
себе си, ние всъщност извеждаме нервната си система извън вътрешното изживяване на човешкия организъм. Т.е.
Защото дали дадено хранително вещество или кислороден поток ще преминат през човешкия организъм, навлизайки от едната страна и напускайки от другата, или ще рефлектират в себе си, това няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм.
Че това е така, можете да разберете от следното: когато приведем нервната си система в състояние, в което представата се завръща към себе си, ние всъщност извеждаме нервната си система извън вътрешното изживяване на човешкия организъм. Т.е.
няма разлика, дали поради пълно рефлектиране или поради директно преминаване човешкият организъм няма да бъде докоснат от теченията, навлизащи в него отвън. Това, което дава възможност на човешкия организъм да се изживее в себе си, това е отделянето. Ако разгледате този орган, който определихме като централен за човешкия организъм, кръвния орган, ако наблюдавате, как от една страна той непрекъснато опреснява кръвта чрез поемане на кислород, и ако видите в кръвния орган инструмента на човешкия Аз, то бихте могли да си кажете: ако кръвта преминаваше непроменена през човешкия организъм, то тя не би могла да бъде орган на човешкия Аз, който Аз в най-най-силна степен представлява това, което дава възможност на човека да изживява себе си вътрешно. Само благодарение на това, че кръвта претърпява промени в себе си и се завръща обратно като друга, т.е. осъществява се отделяне на променената кръв, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент.
към текста >>
И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада
към
нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма.
осъществява се отделяне на променената кръв, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент. По този начин получихме представа за понятието отделяне. А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия организъм? Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият организъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин. За това е необходимо на общите течения и човешкия организъм да се противопостави един орган, който орган е свързан именно с този най-всеобхватен отделителен процес.
И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма.
И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм. Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата? Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея? Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо. При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа.
към текста >>
Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи
към
нея?
Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият организъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин. За това е необходимо на общите течения и човешкия организъм да се противопостави един орган, който орган е свързан именно с този най-всеобхватен отделителен процес. И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма. И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм. Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата?
Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея?
Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо. При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа. Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие. Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н. имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме.
към текста >>
Ние ще видим какво точно спада
към
нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо.
За това е необходимо на общите течения и човешкия организъм да се противопостави един орган, който орган е свързан именно с този най-всеобхватен отделителен процес. И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма. И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм. Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата? Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея?
Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо.
При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа. Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие. Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н. имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме. Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма.
към текста >>
Въпреки това от друга страна трябва да кажем: цялата човешка фигура е пригодена
към
човешката същност.
Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма. В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба. Ето тогава виждаме, как физиономията се променя, макар и в тесни граници, т.е. как в известно отношение, в тези граници, човекът упражнява влияние върху пластичното оформяне на своето тяло. Но само в слаба степен, и това всеки би признал; защото най-важното в пластичното оформяне на човека е не нашето своеволие, имащо своя произход в собственото ни съзнание.
Въпреки това от друга страна трябва да кажем: цялата човешка фигура е пригодена към човешката същност.
И който се занимае с тези неща, никога няма да може да си представи, че това, което наричаме пълен обхват на човешките способности, би могло да се развие в същество с образ, различен от образа на човек от физическия свят. Всички способности в човека са свързани с този човешки образ. Представете си, че фронталната кост например, е поставена в положение спрямо цялостния организъм, различно от сегашното и си представете, че това различно положение на челната кост, тази промяна във формата ще предположи и съвсем други способности и сили в човека. По този въпрос биха могли да се направят изследвания сред човечеството, при което ще стане ясно, че у хора с различно външно пластично оформяне на главата или на други органи са налице и различни способности. И така трябва да си създадем понятие за приспособеността на човешкия външен образ към цялостната вътрешна същност на човека.
към текста >>
И така трябва да си създадем понятие за приспособеността на човешкия външен образ
към
цялостната вътрешна същност на човека.
Въпреки това от друга страна трябва да кажем: цялата човешка фигура е пригодена към човешката същност. И който се занимае с тези неща, никога няма да може да си представи, че това, което наричаме пълен обхват на човешките способности, би могло да се развие в същество с образ, различен от образа на човек от физическия свят. Всички способности в човека са свързани с този човешки образ. Представете си, че фронталната кост например, е поставена в положение спрямо цялостния организъм, различно от сегашното и си представете, че това различно положение на челната кост, тази промяна във формата ще предположи и съвсем други способности и сили в човека. По този въпрос биха могли да се направят изследвания сред човечеството, при което ще стане ясно, че у хора с различно външно пластично оформяне на главата или на други органи са налице и различни способности.
И така трябва да си създадем понятие за приспособеността на човешкия външен образ към цялостната вътрешна същност на човека.
Заложеното в силите на подобно приспособяване няма нищо общо с това, което се простира до личната, определена от съзнанието, дейност на човека.
към текста >>
Ето че чухте още нещо
към
това, което вече изложих: че симпатиковата нервна система има задача, противоположна на задачата на главно-гръбначномозъчната нервна система.
Тъй като цялата ни нервна система е вградена в организма, то възниква въпросът: кое пречи нервната система да знае нещо за своите органни форми? Та нали всичко се осъществява там вътре, тези сили, които ни придават формата, се разиграва в нашия организъм, а също така и онези сили, които във вътрешната планетарна система преобразуват движението и подвижността на веществата. Защо става така, че ние нищо не знаем за това? Тъй както нашата главнои гръбначномозъчна нервна система в нормално състояние на съзнанието е предназначена за това, да отвежда външните впечатления до кръвта, т.е. да поема импресиите чрез такива физически процеси, че тези физически процеси да се отпечатват върху кръвта и чрез това да запишат себе си в инструмента на Аза, чрез което външните импресии биват предадени на инструмента на Аза, на кръвта така също и елементите на симпатиковата нервна система, която със своите възли и разклонения сякаш се разполага пред вътрешната планетарна система, са предназначени за това да не допускат до кръвта процесите във вътрешната планетарна система, но да ги задържат настрана от кръвта.
Ето че чухте още нещо към това, което вече изложих: че симпатиковата нервна система има задача, противоположна на задачата на главно-гръбначномозъчната нервна система.
/Виж рис.№22/.
към текста >>
17.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И ако накрая се запитаме какво лежи зад този жизнен процес, пренасянето на веществата от един орган
към
друг.
Това изживяване на препятствието в себе си се осъществява чрез органите на отделяне които в най-широк смисъл можем да определим като жлези. Жлезите, представляват отделни органи и доколкото са такива, в тях възниква онова препятствие, предизвикващо вътрешна съпротива, необходима, за да може дадено същество да се затвори в своята вътрешност. Така трябва да предположим, че подобни отделителни органи, каквито виждаме разпръснати из целия организъм, трябва да има и в кожата. И те принадлежат на кожата; защото в кожата ние откриваме отделителни органи, различни видове жлези, които в рамките на кожата извършват тази отделителна дейност т.е. този жизнен процес.
И ако накрая се запитаме какво лежи зад този жизнен процес, пренасянето на веществата от един орган към друг.
На това място бих желал да ви помоля точно да различите такъв един процес, който е жизнен, и представлява процес на отделяне, създаващ вътрешни препятствия, от един друг процес, който съвсем външно транспонира веществата, които осъществява преместването на веществата от един орган в друг. Това не е едно и също. За материалистичния светоглед това може да е така, но за едно жизнено възприемане на действителността това не е така. Никъде в живота, в нито една част на човешкото устройство нямаме работа с обикновено пренасяне на вещества от един орган на друг. В мига, в който хранителните вещества биват поети от жизнения процес, имаме работа с такива процеси, които носят характера на отделяне. Т.е.
към текста >>
от същинския жизнен процес ние слизаме надолу
към
процесите на физическото тяло, ако кажем: физически този процес на отделяне изглежда така, че приетите хранителни вещества биват транспортирани до различните части на физическото тяло, докато от друга страна този процес представлява жива дейност, себеосъзнаване на организма в собствената си вътрешност, при което се създават препятствия.
На това място бих желал да ви помоля точно да различите такъв един процес, който е жизнен, и представлява процес на отделяне, създаващ вътрешни препятствия, от един друг процес, който съвсем външно транспонира веществата, които осъществява преместването на веществата от един орган в друг. Това не е едно и също. За материалистичния светоглед това може да е така, но за едно жизнено възприемане на действителността това не е така. Никъде в живота, в нито една част на човешкото устройство нямаме работа с обикновено пренасяне на вещества от един орган на друг. В мига, в който хранителните вещества биват поети от жизнения процес, имаме работа с такива процеси, които носят характера на отделяне. Т.е.
от същинския жизнен процес ние слизаме надолу към процесите на физическото тяло, ако кажем: физически този процес на отделяне изглежда така, че приетите хранителни вещества биват транспортирани до различните части на физическото тяло, докато от друга страна този процес представлява жива дейност, себеосъзнаване на организма в собствената си вътрешност, при което се създават препятствия.
Чрез жизнените процеси се осъществява същевременно и пренасяне на веществата; и това протича както в кожата, така и в другите части на тялото. Хранителните вещества непрекъснато биват отделяни, биват пренасяни навън до кожата, биват излъчвани, също и чрез процеса на изпотяване, така че и тук, във физическия смисъл на думата, се осъществява пренасяне на веществата, преобразяване на веществата в организма. С това в значителна степен описахме, как във външния образ на кожата се намират: както кръвната система, като израз на Аза, така и нервната система като израз на съзнанието, и сега постепенно искам да премина към това, че имаме право да обхващаме всички явления на съзнанието с понятието астрално тяло, т.е. да обобщим нервната система като израз на астралното тяло, че това, което определяме като жлезиста система, представлява израз на етерното или жизнено тяло, и че същинският процес на изхранване и пренасяне трябва да бъде определен като израз на физическото тяло. По този начин в кожната система, чрез която човекът отграничава себе си по посока навън, действително откриваме всички отделни разчленения на човешкия организъм.
към текста >>
С това в значителна степен описахме, как във външния образ на кожата се намират: както кръвната система, като израз на Аза, така и нервната система като израз на съзнанието, и сега постепенно искам да премина
към
това, че имаме право да обхващаме всички явления на съзнанието с понятието астрално тяло, т.е.
Никъде в живота, в нито една част на човешкото устройство нямаме работа с обикновено пренасяне на вещества от един орган на друг. В мига, в който хранителните вещества биват поети от жизнения процес, имаме работа с такива процеси, които носят характера на отделяне. Т.е. от същинския жизнен процес ние слизаме надолу към процесите на физическото тяло, ако кажем: физически този процес на отделяне изглежда така, че приетите хранителни вещества биват транспортирани до различните части на физическото тяло, докато от друга страна този процес представлява жива дейност, себеосъзнаване на организма в собствената си вътрешност, при което се създават препятствия. Чрез жизнените процеси се осъществява същевременно и пренасяне на веществата; и това протича както в кожата, така и в другите части на тялото. Хранителните вещества непрекъснато биват отделяни, биват пренасяни навън до кожата, биват излъчвани, също и чрез процеса на изпотяване, така че и тук, във физическия смисъл на думата, се осъществява пренасяне на веществата, преобразяване на веществата в организма.
С това в значителна степен описахме, как във външния образ на кожата се намират: както кръвната система, като израз на Аза, така и нервната система като израз на съзнанието, и сега постепенно искам да премина към това, че имаме право да обхващаме всички явления на съзнанието с понятието астрално тяло, т.е.
да обобщим нервната система като израз на астралното тяло, че това, което определяме като жлезиста система, представлява израз на етерното или жизнено тяло, и че същинският процес на изхранване и пренасяне трябва да бъде определен като израз на физическото тяло. По този начин в кожната система, чрез която човекът отграничава себе си по посока навън, действително откриваме всички отделни разчленения на човешкия организъм. Сега обаче трябва да вземем предвид, че такива разчленения на човешкия организъм като кръвна система, нервна система, храносмилателна система и т. н., образуват чрез взаимните си връзки едно цяло, и че разглеждайки тези 4-ри системи на човешкото устройство в светлината на физическото тяло, човешкият организъм изпъква пред нас чрез своите две страни. И действително ние го виждаме от двете му страни, и то така, че можем да кажем: в рамките на нашето земно съществувание човешкият организъм има смисъл само, след като, бидейки цялостен организъм, представлява инструмент на Аза.
към текста >>
По-късно с няколко думи ще посочим отношение то на човешката кръв
към
животинската кръв.
Но това той може да бъде само ако в него е налице най-близкият инструмент, с който Азът си служи кръвната система. Да, така ние можем да кажем: най-близкият инструмент на човешкия Аз е кръвната система. Кръвната система обаче е възмож на само ако се предхожда от всички останали системи. Кръвта е не само в смисъла на поетичния израз "съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал организъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал организъм. Такава, каквато е в човека, кръвта не би могла да съществува никъде другаде, освен в човешкия организъм.
По-късно с няколко думи ще посочим отношение то на човешката кръв към животинската кръв.
Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко внимание на този въпрос. Днес ние се занимаваме с кръвта като израз на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество. И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е. може да има в себе си инструмента на нашия Аз. За тази цел обаче е необходимо преди това да е изграден целият организъм на човека.
към текста >>
Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу
към
органите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз
към
процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия организъм.
Тъканта на нашите кръвоносни съдове в главата например, или в друга част на нашия организъм, не би била така разположена, както е сега, ако на всякъде, където трябва да премине кръв, не биха отведени съответните необходими елементи; т.е. силовите системи в човешкия организъм, започвайки от храносмилателната система, трябва така да действуват, че да отнасят на съответните места целия хранителен материал и така да го оформят, така да го извайват, че на тези места чрез подобно оформяне на хранителния материал кръвната система да спазва точно формата на своето протичане, която тя притежава, и по този начин да може да бъде израз на Аза. По тази причина във всички импулси на нашия храносмилателен апарат, т.е. на най-ниско разположената органна система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз. С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека.
Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу към органите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз към процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия организъм.
Докато кръвта ни представлява израз на дейността на нашия Аз, т.е. на най-съзнателната дейност, която ние засега притежаваме, същевременно пред нас се изправя необходимостта да погледнем надолу в мрачните дълбини на нашия организъм и да си кажем: от начина, по който там нашият организъм бива изграден и оформен чрез други процеси при което ние нищо не знаем за това, как отделните вещества биват отнесени до местата за които са предназначени, за да може чрез отделните силови системи нашият организъм да бъде така построен, както изисква това Азът от този начин става ясно, че започвайки още от храносмилателните процеси, в организма на човека са заложени всички закони, които в крайна сметка довеждат до изграждането на кръвообращението. Кръвта като такава ни се представя като най-подвижната от всички наши системи, като най-най-енергичната. И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия живот. Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния.
към текста >>
И в двата случая при това имам предвид само външния факт кръвта, като най-външен материален инструмент, по материален път следва това, което Азът изживява в себе си: при чувството на ужас и страх, когато човек така силно би желал да се скрие в себе си от нещо, от което се чувствува застрашен, той побледнява; кръвта се оттегля
към
центъра, навътре.
Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния. Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите органни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз. При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта. В състояние на ужас и страх нещата стоят така, като че ли искаме да се опазим от нещо, за което вярваме, че може да ни въздействува: тогава със своя аз ние се отдръпваме назад. При чувството на срам ние сякаш най-много бихме искали да се скрием, да изгасим нашия Аз.
И в двата случая при това имам предвид само външния факт кръвта, като най-външен материален инструмент, по материален път следва това, което Азът изживява в себе си: при чувството на ужас и страх, когато човек така силно би желал да се скрие в себе си от нещо, от което се чувствува застрашен, той побледнява; кръвта се оттегля към центъра, навътре.
Когато човек иска да се скрие в чувството за срам, да изгаси своя Аз, когато най-много би желал да го няма и да може да се спотаи някъде, тогава кръвта под влияние на това, което Азът изживява, се разширява чак до периферията. Ето, виждате, че кръвта е тази система в човек, която най-лесно се подава на моделиране и по строго определен начин може да следва изживяванията на Аза.
към текста >>
Колкото повече навлизаме в органите системи, толкова по-малко устройството на системите следва нашия Аз, толкова по-малко системите са склонни да се приспособяват
към
вътрешните изживявания на Аза.
Колкото повече навлизаме в органите системи, толкова по-малко устройството на системите следва нашия Аз, толкова по-малко системите са склонни да се приспособяват към вътрешните изживявания на Аза.
Що се отнася засега до нервната система, то ние знаем, че тя е изградена от определени нервни пътища, и че тези нервни пътища в своя ход показват нещо сравнително устойчиво спрямо кръвта. Докато кръвта е подвижна и под влияние на азовите изживявания може да бъде отвеждана от една част на тялото в друга чак до периферията, както става това в състояние на срам и страх, за нервните пътища трябва да кажем, че по техния ход трябва да действуват сили, които са сили на съзнанието, и че тези сили не могат да пренасят нервния материал от едно място на друго, както може да стане това с кръвта. Този материал на нервната система е вече много по-определен, отколкото материала на кръвта. Още по-подчертано е това при системата на жлезите, където виждаме жлези със съвсем определени функции на определени места в организма. Когато една жлеза трябва по някакъв начин да бъде активирана посредством влакно, подобно на нервното влакно, но тази жлеза трябва да бъде активирана точно на мястото, където се намира. Т.е.
към текста >>
Но много по-подчертан този процес на втвърдяване, този процес на вътрешна определеност, не: на вътрешна определяемост във всичко, което спада
към
храносмилателната система, чрез която човекът директно включва веществата в себе си, за да може да бъде физически-сетивно същество.
Този материал на нервната система е вече много по-определен, отколкото материала на кръвта. Още по-подчертано е това при системата на жлезите, където виждаме жлези със съвсем определени функции на определени места в организма. Когато една жлеза трябва по някакъв начин да бъде активирана посредством влакно, подобно на нервното влакно, но тази жлеза трябва да бъде активирана точно на мястото, където се намира. Т.е. това, което е в системата на жлезите, е още по-определено и ние трябва да активираме жлезите там, където те се намират. Докато нервната дейност може да бъде проведена по хода на нервните влакна тук имаме и свързващи нишки, които съединяват помежду им отделните нервни възли -, жлезата може да бъде активирана за дейност само на това място, където се намира.
Но много по-подчертан този процес на втвърдяване, този процес на вътрешна определеност, не: на вътрешна определяемост във всичко, което спада към храносмилателната система, чрез която човекът директно включва веществата в себе си, за да може да бъде физически-сетивно същество.
Въпреки това във вграждането на веществата трябва да е на лице цялостна подготовка за инструмента на Аза, а също така и за другите инструменти. И така, можем да кажем: ако разглеждаме човека за сега по отношение на най-ниско разположената система – храносмилателната система в най-всеобхватния смисъл на думата, чрез която веществата на организма биват пренесени до всички части на тялото то подреждането на тези вещества трябва да се извършва така, че оформянето, външното изграждане на човека да протече по начин, та накрая да стане възможно изразяването на Аза посредством човешкото устройство. За това са нужни много неща. Не само това, че хранителните вещества биват пренасяни по най-различен начин и биват отлагани в най-различните части на организма, но за това е нужно също така да бъдат извършени всички възможни приготовления за да бъде определена външна та форма на човешкото тяло. Сега е необходимо да си изясним следното.
към текста >>
В това, което нарекохме кожа, действително са представени всички системи на човешкия организъм, така че можем да стигнем до най-ниско разположената система, до храносмилателната система и можем да кажем: в кожата се излива всичко, което в най-висш смисъл принадлежи
към
физическата система на човека като изхранваща система.
Въпреки това във вграждането на веществата трябва да е на лице цялостна подготовка за инструмента на Аза, а също така и за другите инструменти. И така, можем да кажем: ако разглеждаме човека за сега по отношение на най-ниско разположената система – храносмилателната система в най-всеобхватния смисъл на думата, чрез която веществата на организма биват пренесени до всички части на тялото то подреждането на тези вещества трябва да се извършва така, че оформянето, външното изграждане на човека да протече по начин, та накрая да стане възможно изразяването на Аза посредством човешкото устройство. За това са нужни много неща. Не само това, че хранителните вещества биват пренасяни по най-различен начин и биват отлагани в най-различните части на организма, но за това е нужно също така да бъдат извършени всички възможни приготовления за да бъде определена външна та форма на човешкото тяло. Сега е необходимо да си изясним следното.
В това, което нарекохме кожа, действително са представени всички системи на човешкия организъм, така че можем да стигнем до най-ниско разположената система, до храносмилателната система и можем да кажем: в кожата се излива всичко, което в най-висш смисъл принадлежи към физическата система на човека като изхранваща система.
По лесно можете да си помислите, че тази кожа въпреки че съдържа в себе си всички тези системи има и една голяма грешка. Такава, каквато е на човека, тя притежава формата на човешкия организъм, сама по себе си обаче тя не би имала тази форма, сама по себе си, въпреки че има всички органни системи в себе си, тя в се пак не би била в състояние да придаде на човека собствените му очертания. Ако човекът притежаваше само това, което е налице в кожата, то той би се срутил в самия себе си; по този начин човекът не може да запази изправения си стоеж. От това виждаме, че са необходими не само тези процеси на изхранване, които превръщат кожата във физическа система, но е необходимо да бъдат възможни и други многообразни хранителни процеси, които обуславят цялостната форма на човешкия организъм. И няма да ни бъде трудно да разберем, че като такива преобразувани хранителни процеси трябва да разглеждаме онези хранителни процеси, които произтичат в хрущялите и в костите.
към текста >>
Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека
към
една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот.
Докато главният мозък ни се представи като по-стар орган, а гръбначният мозък като по-млад и главният мозък като преобразен гръбначен мозък -, ще имаме същото право да кажем, че: същото, което в крайна сметка виждаме външно в процеса на формиране на кожата, трябва да си го представим преобразено на едно по-късно стъпало на човешкото развитие. След това можем да го наблюдаваме в един по-плътен, уплътнен в себе си храносмилателен процес, тъй както се появява в образуването на хрущяла и във формирането на костите. Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система. Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса.
Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот.
И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование.
към текста >>
Така виждаме, че дори формата, до каква степен се е оттеглила от Аза, че същият сега вече няма влияние върху нея, но само при преминаването от смъртта
към
едно ново раждане, когато след смъртта Азът поема в себе си по-мощни сили, за да преодолее сили те, оттеглили се вече изцяло от човешката подвижност и да се приспособи
към
тях.
Докато всички останали кости в нас изразяват нещо общочовешко, чрез своята външна форма черепът изразява това, което сме били в дадено по-ранно прераждане. В настоящето прераждане крайно подвижният елемент на кръвта може да бъде определен от Аза. Костите ни обаче в настоящето прераждане са се оттеглили изцяло от влиянието на Аза, с изключение на последните, на черепните кости, които обаче също така не следват Аза в настоящето прераждане, но следват Аза в неговото развитие, от едно прераждане в друго, при кое то той така формира изграждащите сили в себе си, че успява именно чрез черепните кости да даде израз на това, което сме били в предходното прераждане. Обща френология не съществува, но ние трябва, накратко казано, да преценяваме всеки един човек сам за себе си, а нашия череп да разглеждаме като произведение на изкуството. Във всеки случай в устройството на черепа трябва да виждаме нещо индивидуално, но индивидуално, което да е израз на Аза от предходното прераждане.
Така виждаме, че дори формата, до каква степен се е оттеглила от Аза, че същият сега вече няма влияние върху нея, но само при преминаването от смъртта към едно ново раждане, когато след смъртта Азът поема в себе си по-мощни сили, за да преодолее сили те, оттеглили се вече изцяло от човешката подвижност и да се приспособи към тях.
Ето защо когато става дума за идеята за преражданията, и когато се казва: това е нещо, което в общи линии се изплъзва от нашата преценка, от нашия разум тогава в известен смисъл можем да отговорим на това така: можете с ръка да пипнете и да се убедите, че човешкият Аз е бил тук в едно предходно прераждане: когато докоснете човешката главата вие имате пред себе си осезателно доказателство за прераждане! И който не признава това, който вижда нещо парадоксално в това, че по начина, по който е оформено нещо външно, начина, по който изглежда нещо външно в своите форми, може да се направи заключение за нещо живо, което, изхождайки от вътрешния живот е придало форма на външното, той не би имал право, по друг някакъв начин да заключава за нещо живо, когато друга де някъде пред него се възправи някаква пластична фигура. Който не признава за строго логично заключението, че в индивидуалната форма на черепа, която ние имаме, намира израз нагласата на Аза от предишните прераждания, той не би имал и право, когато например някъде по земята намери мида, от външната форма на тази мида да направи заключение, че в нея някога е имало живо същество. Който от мъртвата мида прави заключение за живото същество, което някога е било в нея и е придало формата на мидата, той не би могъл логически да отхвърли равностойното заключение, че в индивидуалното оформяне на черепа на човека е дадено непосредственото доказателство за влиянието на предходния живот върху настоящия.
към текста >>
Така виждаме, как, чрез вникването във формите на човешкото устройство можем да върнем това човешко устройство
към
неговите духовни основи.
Така виждате, че тук пред себе си имаме една от портите, през която физиологически можем да осветлим идеята за реинкарнацията. Човек само трябва да си даде достатъчно време. Когато е търпелив и чака, човек открива мястото, където могат да бъдат открити доказателствата и начина, по който те могат да бъдат дадени. И който отрича, че в това, което бе казано, има логика, той би трябвало да отрече и цялата палеонтология, защото тя се базира на същото заключение.
Така виждаме, как, чрез вникването във формите на човешкото устройство можем да върнем това човешко устройство към неговите духовни основи.
към текста >>
18.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи
към
по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство.
В хода на тези лекции ние можахме да получим впечатлението, че различните органни системи и части на човека по най-различен начин вземат участие в цялостния процес на неговия организъм.
В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство.
Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот. Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието. В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас.
към текста >>
Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем
към
нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот.
В хода на тези лекции ние можахме да получим впечатлението, че различните органни системи и части на човека по най-различен начин вземат участие в цялостния процес на неговия организъм. В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство.
Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот.
Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието. В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност.
към текста >>
Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия
към
тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност.
Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот. Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието. В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас.
Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност.
Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта. Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас. Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта. Така навсякъде трябва да обръщаме внимание на това, как едно от най-съществените нещо във вътрешното устройство на човека се състои в това, че едно затворено същество бива отделено от макрокосмоса и така то развива своя собствена подвижност.
към текста >>
И така днес, за да се приближим още
към
човешкия организъм, ще направим добре, ако изходим от обратната страна, за да хвърлим кратък поглед върху съзнателния живот.
И така днес, за да се приближим още към човешкия организъм, ще направим добре, ако изходим от обратната страна, за да хвърлим кратък поглед върху съзнателния живот.
От предходната лекция още знаем, как съзнателният живот на човека си служи с инструментите на кръвта и на нервната система. Но все още не сме могли да се спрем на по-фините процеси; защото това разглеждане на по-фините процеси е и нещо, това открито се признава което и днес още е склонно да шокира в силна степен външния свят, от който произлиза съществуващата днес наука. Но всеки, който действително е застанал на основата на истинския, истинен окултизъм, ще ви каже, че тенденцията на нашата наука е насочена така, че не след много десетилетия ще бъдат потвърдени и онези неща, които днес ние привеждаме, само че изхождайки единствено от окултните наблюдения. Ако аз имах възможност вместо този кратък курс от беседи да ви чета лекции в продължение на половин година, то тогава би било възможно дори само чрез резултатите на съвременната наука да бъде изложено всичко, което е в състояние да даде външни доказателства за това, което чрез кратки бележки ще бъде казано в днешната лекция. Но много неща аз вече ще предоставя на собствената добра воля на уважаемите слушатели.
към текста >>
Навсякъде е възможно, от това, което казваме, да бъдат намерени пътищата
към
официалната наука, която, може и в днешните резултати да открие навсякъде потвърждението за това, което намираме в полето на окултизма.
От предходната лекция още знаем, как съзнателният живот на човека си служи с инструментите на кръвта и на нервната система. Но все още не сме могли да се спрем на по-фините процеси; защото това разглеждане на по-фините процеси е и нещо, това открито се признава което и днес още е склонно да шокира в силна степен външния свят, от който произлиза съществуващата днес наука. Но всеки, който действително е застанал на основата на истинския, истинен окултизъм, ще ви каже, че тенденцията на нашата наука е насочена така, че не след много десетилетия ще бъдат потвърдени и онези неща, които днес ние привеждаме, само че изхождайки единствено от окултните наблюдения. Ако аз имах възможност вместо този кратък курс от беседи да ви чета лекции в продължение на половин година, то тогава би било възможно дори само чрез резултатите на съвременната наука да бъде изложено всичко, което е в състояние да даде външни доказателства за това, което чрез кратки бележки ще бъде казано в днешната лекция. Но много неща аз вече ще предоставя на собствената добра воля на уважаемите слушатели.
Навсякъде е възможно, от това, което казваме, да бъдат намерени пътищата към официалната наука, която, може и в днешните резултати да открие навсякъде потвърждението за това, което намираме в полето на окултизма.
към текста >>
Засега е необходимо и аз моля всички тези твърдения да бъдат приети в този смисъл -, изхождайки от нашия съзнателен живот и разглеждайки отношението на нашия малко или много съзнателен душевен живот
към
нашия организъм, да обхванем с поглед всичко това и точно за това става дума във физиологията -, което ние наричаме своя мисловна дейност в най-широк смисъл на думата.
Засега е необходимо и аз моля всички тези твърдения да бъдат приети в този смисъл -, изхождайки от нашия съзнателен живот и разглеждайки отношението на нашия малко или много съзнателен душевен живот към нашия организъм, да обхванем с поглед всичко това и точно за това става дума във физиологията -, което ние наричаме своя мисловна дейност в най-широк смисъл на думата.
При това не е необходимо да се впускаме във финилогически или психологически анализи, но е необходимо само да знаем, че имаме работа с мисловния живот на човека, а в рамките на душевния живот с човешките чувства и воля. Така между тези, които стоят върху основата на действителния окултизъм, никога няма да възникне противоречие, когато се каже, че чрез всички тези процеси, разиграващи се в нашия душевен живот на физически план и попадащи в някоя от категориите на мисловното, чувственото и волевото, че чрез такива процеси за нормалното съзнание в организма биват задействувани действително материални, или живи, или други материални процеси, така че навсякъде, за всичко, което се разиграва в душата ни, в организма можем да открием съответните материални процеси. И тъкмо това е най-интересното. Защото едва в наше време, през следващите десетилетия, поради съществуването на известни тенденции, които едва сега се появяват в науката, ще бъде възможно да се открият тези паралели между душевни и физиологически процеси в организма и да бъде потвърдено откритото от окултизма.
към текста >>
На тези, които проявяват интерес
към
тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е.
На всеки един мисловен процес съответствува процес в нашия организъм, а също така и на всеки чувствен процес и на всеки процес, който може да бъде определен с израза волеви импулс. Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен живот протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в организма. Да вземем засега мисловния процес, процеса на мислене.
На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е.
да си представим такива мисловни процеси, които са мисловни процеси в "чист вид". Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси? Всеки път, когато това стане, когато ние мислим, изразяваме мисли, в нашия организъм протича процес, който можем да сравним сега аз не казвам, че това, което твърдя, е аналогия; това не е аналогия, а факт, и когато казвам, че можем да сравним, то това означава, че трябва да се спрем на самия факт в организма ни протича процес, който ние можем да сравним с друг един процес: ако в една чаша вода, загрята до определен градус сме разтворили някаква сол, каменна сол например, и чрез охлаждане на водата довеждаме разтворената сол до изкристализиране, така че да протече процес, противоположен на разтварянето, когато солта е изцяло разтворена, водата става прозрачна. Когато обаче водата бъде охладена и във водата протече противоположния процес, тогава солта отново изкристализира от водата, извършва се повторно образуване на сол, отлагане на солта във водата. И когато разгледаме такава вода която е била топла, и когато направим така, че солта отново да изкристализира, тогава ще видим: там в течното се намира нещо твърдо, отново се отлага нещо твърдо: отлагане на сол.
към текста >>
Докато при мисловните процеси имаме работа именно с отделянето на нещо солеобразно, което се утаява от течното, при чувствуването имаме работа с прехода от едно вътрешно, почти течно състояние
към
състояние на набъбналост.
Сега да се запитаме: как се представя съответния корелат при процеса на чувствуване? При чувствуването имаме работа не с подобно отлагане на изкристализиралата сол, и с обратния процес на разтваряне, но имаме работа с нещо, което протича в рамките на нашия организъм и което можем да наречем фини процеси, подобни на процеса, когато нещо точно се превръща в полутвърдо. Представете си следното: нещо течно се втвърдява до такава степен, че получава определена форма, както например форма получава твърдият белтък, т.е. нещо подобно на коагулация, втвърдяване на нещо течно.
Докато при мисловните процеси имаме работа именно с отделянето на нещо солеобразно, което се утаява от течното, при чувствуването имаме работа с прехода от едно вътрешно, почти течно състояние към състояние на набъбналост.
В този случай самата субстанция преминава в едно по-плътно състояние, което, наблюдавано по ясновидски път, се проявява с образуването на малки флокули, подобни на случая, когато в чаша с определена течност, чрез определени процеси, можете да предизвикате процес на вътрешно превръщане на течната субстанция в набъбнали малки капчици. Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно. Това дори е по-лесно за разбиране, и тук отново достигаме до онова място, където физическото започва да става по-явно. Физическият корелат на волевия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване. Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че волевите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни.
към текста >>
Ако преминем сега
към
това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно.
При чувствуването имаме работа не с подобно отлагане на изкристализиралата сол, и с обратния процес на разтваряне, но имаме работа с нещо, което протича в рамките на нашия организъм и което можем да наречем фини процеси, подобни на процеса, когато нещо точно се превръща в полутвърдо. Представете си следното: нещо течно се втвърдява до такава степен, че получава определена форма, както например форма получава твърдият белтък, т.е. нещо подобно на коагулация, втвърдяване на нещо течно. Докато при мисловните процеси имаме работа именно с отделянето на нещо солеобразно, което се утаява от течното, при чувствуването имаме работа с прехода от едно вътрешно, почти течно състояние към състояние на набъбналост. В този случай самата субстанция преминава в едно по-плътно състояние, което, наблюдавано по ясновидски път, се проявява с образуването на малки флокули, подобни на случая, когато в чаша с определена течност, чрез определени процеси, можете да предизвикате процес на вътрешно превръщане на течната субстанция в набъбнали малки капчици.
Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно.
Това дори е по-лесно за разбиране, и тук отново достигаме до онова място, където физическото започва да става по-явно. Физическият корелат на волевия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване. Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че волевите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни. Това не е много трудно за разбиране, стига човек да има усет за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на животното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.
към текста >>
Видяхме, че в това отношение кръвната система и костната система всъщност образуват известна противоположност, отнасят се една
към
друга като противоположни полюси.
Видяхме, че в това отношение кръвната система и костната система всъщност образуват известна противоположност, отнасят се една към друга като противоположни полюси.
В своята вътрешна подвижност кръвта, като инструмент, следва азовата дейност. Това обаче, което е създадено, за да се противопостави на Аза, за да може Азът да изразява себе си чрез кръвта а именно, костната система като противоположен полюс -, това по такъв начин се отдръпва от подвижността на Аза, че същият няма съзнание за нищо, протичащо в костната система, т.е. процесите в костната система протичат под повърхността на действителния съзнателен азов живот. Или това са процеси, съответни на нашата азова дейност, които обаче са мъртви, така, както са живи кръвните ни процеси, и с това те всъщност представляват само част от процесите, оставащи неосъзнати от Аза, които стъпало образно, все повече и повече, изплуват от подсъзнанието към съзнанието.
към текста >>
Или това са процеси, съответни на нашата азова дейност, които обаче са мъртви, така, както са живи кръвните ни процеси, и с това те всъщност представляват само част от процесите, оставащи неосъзнати от Аза, които стъпало образно, все повече и повече, изплуват от подсъзнанието
към
съзнанието.
Видяхме, че в това отношение кръвната система и костната система всъщност образуват известна противоположност, отнасят се една към друга като противоположни полюси. В своята вътрешна подвижност кръвта, като инструмент, следва азовата дейност. Това обаче, което е създадено, за да се противопостави на Аза, за да може Азът да изразява себе си чрез кръвта а именно, костната система като противоположен полюс -, това по такъв начин се отдръпва от подвижността на Аза, че същият няма съзнание за нищо, протичащо в костната система, т.е. процесите в костната система протичат под повърхността на действителния съзнателен азов живот.
Или това са процеси, съответни на нашата азова дейност, които обаче са мъртви, така, както са живи кръвните ни процеси, и с това те всъщност представляват само част от процесите, оставащи неосъзнати от Аза, които стъпало образно, все повече и повече, изплуват от подсъзнанието към съзнанието.
към текста >>
Ако обаче от костната система преминем
към
другите органни системи, например
към
вътрешната планетарна система в човека,
към
системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот.
Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система.
Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме. При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието. Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта.
към текста >>
Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни
към
повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи
към
тези системи, нахлуват в съзнателния живот.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот. Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система. Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме. При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието.
Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот.
И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта. За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека. Ние знаем, че сме предпазени от осъзнаването на това, което се разиграва долу, чрез противопоставящата се на вътрешните процеси симпатикова нервна система. Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите към вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия живот.
към текста >>
Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите
към
вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия живот.
Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта. За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека. Ние знаем, че сме предпазени от осъзнаването на това, което се разиграва долу, чрез противопоставящата се на вътрешните процеси симпатикова нервна система.
Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите към вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия живот.
към текста >>
Ето защо трябва да кажем, че действително тази вътрешна планетарна система не може да ни се представи като израз на подсъзнателния Аз, на разположения в дълбоките основи, предварително формиран Аз, не може да ни се представи като нещо, което чрез целия световен процес е така вградено, и има подобно отношение
към
нашето астрално тяло, както човешката форма, намерила израз в костната система, придава основната форма на най-всеобхватната човешка форма на Аза.
И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система. Не бихме могли да кажем същото за нашата вътрешна планетарна система. От друга страна обаче именно нахлуването на въздействията от вътрешната планетарна система в сферата на ниските степени на съзнание, сочи, че тази вътрешна планетарна система има нещо общо с нашето астрално тяло; защото астралното тяло е носителя на съзнанието. А за това, че астралното тяло като носител на съзнанието не изживява съзнателно това, което става в тази вътрешна планетарна система, причината за това е в симпатиковата нервна система, която го задържа. Това ние вече разгледахме.
Ето защо трябва да кажем, че действително тази вътрешна планетарна система не може да ни се представи като израз на подсъзнателния Аз, на разположения в дълбоките основи, предварително формиран Аз, не може да ни се представи като нещо, което чрез целия световен процес е така вградено, и има подобно отношение към нашето астрално тяло, както човешката форма, намерила израз в костната система, придава основната форма на най-всеобхватната човешка форма на Аза.
Ето защо можем да кажем: в костната система, дълбоко долу в областта на безсъзнателното, се намира предварително оформен и вече силно развит, човешкият Аз. А в това, което наричаме своя вътрешна планетарна система, имаме предварително оформено онова, което назовахме свое астрално тяло. Да обхванем засега с поглед това разпределение: костната система създава предварителен образ на това, което наричаме свой Аз, разбира се от гледна точка, за която говорихме сега. Вътрешната планетарна система създава предварителен образ на това, което наричаме свое астрално тяло.
към текста >>
Азът, доколкото се проявява като съзнателен Аз, има за свой инструмент кръвната система; доколкото е предварително даден като форма, като образ, в основата му е залегнала космическа силова система, която тласка
към
азовото устройство,
към
здраво изграждане на Аза, и която система намира своя най-дълбок израз в костната система.
А в лицето на костната ни система в нашия организъм е включено това от заобикалящата ни среда, което е могъл да ни даде световният процес. И тъй като това се намира в зависимост от цялостната форма на физическото ни устройство, трябва да кажем: тази костна система дотолкова представлява основа за физическото ни тяло, доколкото то външно изпъква пред нас с физическите очертания на своята форма. В костната система е вложена една микрокосмическа или просто една космическа система, която по този начин е направила от нас физически изграден човек. Във вътрешната ни планетарна система е вложена една макрокосмическа астрална световна система.
Азът, доколкото се проявява като съзнателен Аз, има за свой инструмент кръвната система; доколкото е предварително даден като форма, като образ, в основата му е залегнала космическа силова система, която тласка към азовото устройство, към здраво изграждане на Аза, и която система намира своя най-дълбок израз в костната система.
към текста >>
Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по
към
центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин.
И не може просто да се каже: мисленето е процес на образуване на соли при това хората ще си представят нещата така, както популярно се представя процеса на образуване на соли. И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме. Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания. И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна.
Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин.
Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм.
към текста >>
Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено
към
костните соли под формата на тъй нар.
И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме. Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания. И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна. Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин.
Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар.
костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот.
към текста >>
И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат
към
другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот.
Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм.
И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот.
Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието. И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот. Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво. И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия.
към текста >>
И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти
към
съзнателния, отчасти
към
несъзнателния ни живот.
А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието.
И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот.
Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво. И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия. Нужно е само да разгледате кръвта, най-подвижния и най-финия елемент; в нейно лице можете да видите възбудител както на процесите на солеотлагане, така и на процесите на уплътняване на течното, а също и на топлинните процеси. И във всички органни системи можете да видите, как тези процеси се разгръщат и в определено отношение биват възбуждани във всички системи от органи. Ето защо можем да кажем: ако например чрез нашия храносмилателен канал приемем хранителни вещества отвън, то тези хранителни вещества носят в себе си това, което аз определих като външна подвижност.
към текста >>
При това те преминават през вид пресяване, когато бъдат приети и смляни от стомаха и от това, което спада
към
него и след това бъдат преработени по особен начин от вътрешната планетарна система и се издигнат до едно ниво, от което могат да изхранват най-финия инструмент на човешкия организъм, кръвта.
Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво. И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия. Нужно е само да разгледате кръвта, най-подвижния и най-финия елемент; в нейно лице можете да видите възбудител както на процесите на солеотлагане, така и на процесите на уплътняване на течното, а също и на топлинните процеси. И във всички органни системи можете да видите, как тези процеси се разгръщат и в определено отношение биват възбуждани във всички системи от органи. Ето защо можем да кажем: ако например чрез нашия храносмилателен канал приемем хранителни вещества отвън, то тези хранителни вещества носят в себе си това, което аз определих като външна подвижност.
При това те преминават през вид пресяване, когато бъдат приети и смляни от стомаха и от това, което спада към него и след това бъдат преработени по особен начин от вътрешната планетарна система и се издигнат до едно ниво, от което могат да изхранват най-финия инструмент на човешкия организъм, кръвта.
към текста >>
От една страна то е обърнато
към
подсъзнателните процеси в дълбоките области на човешкия организъм, откъдето нахлуват хранителните вещества, където те биват филтрирана чрез различните процеси и достигат до кръвта.
Но тъй като признахме стъпалообразното подреждане на човешките органни системи, сега лесно можем да си представим, че действително най-фината система например, кръвта, трябва да поеме в себе си най-пълно пресетите подвижности на хранителните вещества, и че когато нещо постъпва в кръвта, то ще съдържа в себе си най-малко от вътрешната подвижност на веществата, която те са имали при престоя в стомаха. Когато веществата пребивават в стомаха, те все още притежават значителна част от собствената си природа и същност или от собствената си подвижност, но когато след това попаднат в кръвта, те трябва да се откажат от всичко това доколкото са хранителни вещества, които трябва да бъдат отведени нагоре до кръвта и при това се превръщат в нещо ново. Ето затова кръвта е тази, която най-старателно, вътрешно, пази всички свои процеси, провежда своите процеси в най-силна степен независимо от процесите на външния свят. Това е кръвта от едната страна. Но ние вече отбелязахме: тази кръв е като табло, което се обръща както е едната, така и с другата страна, табло, което е изложено на въздействия от две посоки.
От една страна то е обърнато към подсъзнателните процеси в дълбоките области на човешкия организъм, откъдето нахлуват хранителните вещества, където те биват филтрирана чрез различните процеси и достигат до кръвта.
Всичко, което протича тук, бива отслабено от симпатиковата нервна система, така че да не достига до съзнанието. След това кръвта трябва да обърне другата страна на таблото по посока на изживяванията на съзнателния душевен живот. В кръвта трябва да нахлуят не само несъзнателните процеси на Аза, въздействуващи от костната система нагоре, но от страна на другия Аз в кръвта трябва да нахлуе и нашата съзнателна душевна дейност. Преди да достигне кръвта тази душевна дейност трябва да е в състояние да преобрази се бе си, за да може в рамките на кръвта да стане изразител на това, което като физически-сетивен свят ни огражда в околната среда, защото дори етерното тяло, което растенията притежават, е вече невидимо за нормалното съзнание. Нас ни огражда физическия свят.
към текста >>
Сега вече можем да очакваме, че
към
кръвта се включва нещо, за което да кажем: в нашата кръв то ни изглежда така, както подземния на нашето същество, нито изглежда така, като че ли разгръща себе си под влиянието на външната макрокосмическа закономерност и подвижност.
Сега вече можем да очакваме, че към кръвта се включва нещо, за което да кажем: в нашата кръв то ни изглежда така, както подземния на нашето същество, нито изглежда така, като че ли разгръща себе си под влиянието на външната макрокосмическа закономерност и подвижност.
В кръвта си ние трябва да имаме нещо, което е, и което действува подобно на непосредствените външни процеси, които процеси външно протичат точно така, както след това постепенно протичат и вътрешното в организма. Това означава: в нашата кръв трябва да съществуват физико-химични, не органични процеси; те са необходими, за да може Азът ни да участвува във физическия свят. И така в кръвта ще трябва да търсим такива процеси, в които веществата да действуват чрез физически-сетивния си характер, така, както са в макрокосмоса. И ние действително откриваме нещо, дадено ни чрез червените кръвни телца, което показва, че едва започнало да живее, то вече е на границата, зад която преминава в сферата на безжизненото. От друга страна в кръвта е включено нещо, което можем да наречем процес, лесно сравним с външния процес на изгаряне.
към текста >>
И тя ще ни се представи от друга страна обърнала цялата си същност
към
нисшия, най-ниско разположен живот, който ние виждаме около себе си и който е почти само субстанция, материя, непрекъснато склонна да предизвиква външни, физико-химични процеси, за да може да бъде инструмент на Аза.
Заключавайки от всичко това, ще можем да кажем: така в човешкия организъм имаме процеси, които биват стимулирани от кръвния процес, доколкото същият стои във връзка с външния свят, и който представляват физически-сетивни процеси от външния свят. Но има ме също така и такива процеси, които от другата страна достигат до кръвната система и се включват в нея, след като са били филтрирани в най-висша степен. Едва след като сме обхванали всичко това, можем да видим в кръвта един твърде значителен орган.
И тя ще ни се представи от друга страна обърнала цялата си същност към нисшия, най-ниско разположен живот, който ние виждаме около себе си и който е почти само субстанция, материя, непрекъснато склонна да предизвиква външни, физико-химични процеси, за да може да бъде инструмент на Аза.
към текста >>
В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре
към
себе си.
За тази дейност влиза в съображение предимно това, което описахме като вътрешна опора на човешкия живот. Кръвта застанала тъй да се каже на другия край на костната система, изразяваща противоположния на костната система полюс трябва преди всичко да бъде защитена, за да може да работи в нашите мисли като инструмент на мислите, доколкото това са азово осъзнати мисли, да може да провежда процеса, който ние определихме като отлагане на соли. Тази защита трябва да изхожда от самата кръв; т.е. преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли. Това е една задача, на която кръвта така трябва да се подчини, така трябва да разграничи себе си от другите органи, че за тази своя работа да получи от други те органи на човешкия организъм най-малко подкрепа.
В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре към себе си.
И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите волеви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите волеви импулси! В мислите си човек винаги може да познае себе си, но не и в своите волеви импулси. Това вие можете да видите и от факта, че на света за нищо друго не се е спорело така много, както по отношение на свободата и несвободата, и по отношение на другите качества на човешката воля. В лицето на нашата система от мисли, имаща за свой физически корелат процеса на отлагане на соли, имаме най-вътрешен процес, който кръвта има да извършва като инструмент на Аза. И тъй като процесът на отлагане на соли трябва в най-силна степен да бъде обърнат навътре и да е най-добре защитен срещу другите органи, то при малформацията на кръвта тази способност на кръвта бива засегната в най-силна степен.
към текста >>
при което вземат участие със собствената си дейност органите от вътрешната планетарна система, така че тук се натъкваме на една дейност, която излиза извън границите на собствения живот на кръвта и ни насочва
към
собствения живот на органите, принадлежащи
към
вътрешната планетарна система.
Ето тук пред душата ни трябва да изплува факта, че тези органи са предназначени да функционират по посока нагоре до кръвната циркулация, че те, тъй да се каже, трябва да подготвят целия организъм, т.е. така да отведат хранителните вещества нагоре до кръвта, че след като са ги поели, такива, каквито постъпват в храносмилателния канал, с една преобразена подвижност да ги отведат до кръвната система, т.е. да бъдат посредници между тези две системи. Така, както кръвната система, бидейки мисловна система, проявява активността си в рамките на най-силната вътрешна подвижност, така тя се превръща в една дейност, която се оказва свързана с нашия чувствен живот, нещо, което вече описахме, казвайки: във вътрешното себе-уплътняване, във вътрешното набъбване кръвната система бива подкрепяна от това, което се излъчва от вътрешната ни планетарна система. Почти изцяло изоставена на самата себе си е кръвта, доколкото тя е инструмент на нашето мислене; но тя бива възбудена от това, което се излъчва, т.е.
при което вземат участие със собствената си дейност органите от вътрешната планетарна система, така че тук се натъкваме на една дейност, която излиза извън границите на собствения живот на кръвта и ни насочва към собствения живот на органите, принадлежащи към вътрешната планетарна система.
И ако сега дейността на тези органи черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и всички подобни органи прелеят в своите жизнени функции, то въпросът ще се сведе до следното: как по сходен начин, терапевтично, да повлияем на тези процеси? При това трябва така да парализираме вътрешната подвижност, да внесем такива не ща, които да са в състояние да задържат дейността, подвижността на външния космически живот и чрез това да парализират свръхмерната вътрешна подвижност. Както чрез даване на солесъдържащи вещества се борим със свръхмерната вътрешна подвижност на кръвта, така да се каже сме в състояние да я парализира ме, така можем да подтиснем и твърде голямата подвижност на тези органи, като им дадем вещества, които да разгърнат собствената си вътрешна подвижност и да противодействуват на подвижността на съответни те органи. И така, за нас сега възниква въпросът: как можем да въздействуваме върху тези и върху най-ниско разположените органи, имащи ниска дейност, върху органите на храносмилането, чиято задача е да подготвят храносмилателните вещества за вътрешната планетарна система? Това означава как да повлияем отделните органни системи, разглеждайки техния стъпало образен строеж?
към текста >>
19.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
След като тези хранителни вещества са преобразени до такава степен, че да са поети вече от жизнения процес, трябва да ни е ясно, че те, съвсем в смисъла и в стила, както описах ме това в предходните лекции, биват преработени по-нататък, за да продължи тяхното приспособяване
към
човешкия организъм.
Въпреки че при човека това е един съвсем различен процес, тъй като се извършва на друго стъпало, ние трябва да си представим преобразуването на хранителните вещества по хода на човешкия храносмилателен канал така, както растенията приемат хранителните вещества от почвата. Т. е. трябва да си представим един хранителен поток, подхванат от жизнения процес, или както се казва в окултизма, от етерното тяло: веднага щом хранителните вещества постъпят в човешкия организъм, те биват обработени от етерното тяло, т.е. етерното тяло се грижи за тяхното преобразяване, за включването им във вътрешната подвижност на човешкия организъм. И така, този следващ свръхсетивен елемент на човека, етерното тяло, трябва да бъде разглеждан като подбудител на първото преобразувание на хранителните вещества.
След като тези хранителни вещества са преобразени до такава степен, че да са поети вече от жизнения процес, трябва да ни е ясно, че те, съвсем в смисъла и в стила, както описах ме това в предходните лекции, биват преработени по-нататък, за да продължи тяхното приспособяване към човешкия организъм.
При това те така трябва да бъдат преработени, че постепенно да могат да служат на онези органи в човешкия организъм, които са израз на по-висшите, свръхсетивни принципи на човешкия организъм: на астралното тяло, на Аза. Накратко, трябва да сме наясно, че по-висшите процеси трябва да изпращат по посока надолу своеобразния вид на своята вътрешна подвижност до тези преобразени хранителни вещества, получени с помощта на храносмилателния канал, на стомаха, червата и т.н. Тук на хранителния поток, доколкото е преобразен от обикновения храносмилателен канал, се противопоставят именно тези органи, които са познатите ни вече 7 вътрешни органа, представляващи сякаш една вътрешна планетарна система в човека. Схематично бихме казали: хранителните вещества биват приети, още в храносмилателния канал биват обработени по разнообразен начин и на тях се противопоставят черния дроб, бъбреците, жлъчката, слезката, сърцето, белия дроб и т.н. След като вече сме наясно, че тези органи, чрез съответните им силови системи са предназначени за това, да продължат обработката на хранителните вещества, то по отношение на смисъла на това преобразяване ще можем да кажем: ако хранителният поток биваше обработен само до такава степен, до каквото може да постигне това храносмилателният канал, то човекът щеше да е принуден да води съществувание на растение; защото той не би успял да формира такива органи във физическия свят, които да бъдат инструменти за неговите по-висши способности. Т.е.
към текста >>
След като обаче при човека напускаме пределите на растението, то би трябвало да срещнем един съвсем нов елемент, чрез който човекът да е в състояние да прибави
към
растителния живот онова, което именно го издига над растителния живот: човекът трябва да прибави съзнание първоначално най-простата форма на съзнание, притъпеното съзнание да възприемаш собствения си вътрешен живот, докато не бъде в състояние да отрази себе си вътрешно, за да съприживее този свой собствен вътрешен живот, до тогава не можем да кажем, че то се е издигнало над растителния свят.
Тъкан, определен вид най-проста организация, това пронизва всички отделни части на човешкото същество. И чрез тъкан от своя страна се формират най-различни органи. Определени видове тъкан например така се преобразяват, че впоследствие, след като отложат в себе си особен вид клетки, се превръщат в мускули напр. освен това някои особени видове тъкан така се променят, че се втвърдяват и при това се отлагат костни клетки, натрупващи в себе си съответните субстанции; така че в отделните, изпълващи цялостната форма на човешкия организъм, трябва да си представим нещо общо, залегнало в основата им и то така, че тялото бива пронизано от тъкани, действуващи във всички направления и раждащи от себе си отделни органи. Тази тъкан обаче, до ри така да нараства, дори така да излъчва от себе си отделните органи, все пак не би представлявала в осно вата си нищо друго, освен нещо с растителен характер; защото тъкмо това е същественото в растителния свят, че растителните същества, образуват от себе си органи и други подобни.
След като обаче при човека напускаме пределите на растението, то би трябвало да срещнем един съвсем нов елемент, чрез който човекът да е в състояние да прибави към растителния живот онова, което именно го издига над растителния живот: човекът трябва да прибави съзнание първоначално най-простата форма на съзнание, притъпеното съзнание да възприемаш собствения си вътрешен живот, докато не бъде в състояние да отрази себе си вътрешно, за да съприживее този свой собствен вътрешен живот, до тогава не можем да кажем, че то се е издигнало над растителния свят.
Едно същество издига себе си над растителния свят едва чрез това, че носи в себе си не само живот, но отразява и съпреживява този живот. Първоначално това е едно вътрешно изживяване, изживяване на вътрешни процеси.
към текста >>
И така, ще трябва да си представим, че нашият кръвен процес представлява процес, по-висш в сравнение този, който наблюдаваме при навлизането на отделянията от всички части на човешкия организъм в лимфните пътища, които пътища съпровождат присъединилите се по-късно
към
тях кръвоносни съдове.
Ще трябва, така да се каже, да поставим условието, че навсякъде в тъканите, във всичко, залегнало в основата на цялостното устройство на човека, протичат процеси отделяне. При вътрешното разглеждане на човешкото тяло тези отделителни процеси отново изпъкват пред нас, а именно чрез това, че от всички части на тъканите и на органите непрекъснато биват поемани вещества от това, което нарекохме лимфни съдове, които като една отделна система, редом с кръвната система, пронизват целия организъм. В тях, от всички части на човешкия организъм, навлизат първи онези отделяния, които опосредяват смътните вътрешни изживявания. Така, мислено и абстрахирайки, бихме могли да премахнем цялата кръвна система; и бихме могли да си представим така тъканта, като че ли тя няма в себе си нищо от кръвоносния характер. Да си представим това обаче действително е възможно, и наистина така изглеждат телесните сокове в най-нисшите организми.
И така, ще трябва да си представим, че нашият кръвен процес представлява процес, по-висш в сравнение този, който наблюдаваме при навлизането на отделянията от всички части на човешкия организъм в лимфните пътища, които пътища съпровождат присъединилите се по-късно към тях кръвоносни съдове.
Чрез тези отделяния човекът като че ли усеща притъпеното, животинско битие във физическото тяло; по един смътен начин то пронизва неговото тяло. И така, както чрез симпатиковата нервна система се препятствува нахлуването на всичко онова в съзнанието, което се разиграва в храносмилателния процес и в процеса на изхранване, чак до 7-те органа, така чрез отражението на дейността на симпатиковата нервна система, чрез свързването и взаимодействието на тази система с лимфните съдове се формира едно, за днешното ясно дневно съзнание, засечено от Аза, смътно съзнание. Това смътно съзна ние представлява сякаш обратната страна на онова съзнание, което си служи със симпатиковата нервна система като със свой инструмент; подобно на бледа светлина то бива засечено от една мощна светлина, от всичко, което под влиянието на Аза, живее в душата ни.
към текста >>
Ето тук ние дори бихме могли да продължим тъй като видяхме, колко е трудно да бъдат приложени обичайните понятия
към
тези неща и да кажем: доколкото се спираме на вътрешния човек ние всъщност бихме могли да стигнем само до храносмилателния канал; защото доколкото крайните окончания на 7-те органа се простират до храносмилателния канал черния дроб чрез жлъчката в чревния канал с което присъствува в храносмилането, със сблъсъка на тези вътрешни планетарни системи с храносмилателния канал ние се натъкваме на нещо, което представлява именно себе-разтваряне по посока навън.
Ако човешкото устройство беше развито до тук, до формирането на телесни тъкани и на първите органи, които са се образували, за да могат да протичат всички тези процеси защото вие можете да си представите, че трябва да се включват и известни мускули, за да се осъществят тези процеси, като например отделянето в лимфните съдове -, един така устроен човек би могъл чрез своя организъм да има едно смътно съзнание за своя вътрешен живот във физическия свят, не би могъл обаче да достигне до онова азово съзнание, което може да съществува единствено ако човекът изживява себе си не само като същество в своята вътрешност, но ако той разтваря себе си и по посока навън. И това именно е онова обратно разтваряне навън, на което тук трябва да обърнем внимание. За това обратно разтваряне навън ние вече говорихме. Показахме, как в акта на дишането и т.н. човекът отново разтваря себе си по посока навън, за да влезе в директно съприкосновение с физическия свят.
Ето тук ние дори бихме могли да продължим тъй като видяхме, колко е трудно да бъдат приложени обичайните понятия към тези неща и да кажем: доколкото се спираме на вътрешния човек ние всъщност бихме могли да стигнем само до храносмилателния канал; защото доколкото крайните окончания на 7-те органа се простират до храносмилателния канал черния дроб чрез жлъчката в чревния канал с което присъствува в храносмилането, със сблъсъка на тези вътрешни планетарни системи с храносмилателния канал ние се натъкваме на нещо, което представлява именно себе-разтваряне по посока навън.
Това разтваряне навън изразява готовността на човека да поема хранителни вещества отвън, така че вътрешният човек ние трябва да го виждаме само до границата на храносмилателния канал. След това имаме още едно разтваряне навън в акта на дишането, и после от друга страна в лицето на по-висшите органи, служащи на душевните функции.
към текста >>
Да, кръвта бива насочена надолу
към
храносмилателните органи така, както и
към
всички други органи.
Първоначално на хранителния поток се противопоставя етерното тяло, което преобразява хранителните вещества по хода на храносмилателната система; след това му се противопоставя астралната система на човека, която продължава да преобразява хранителните вещества и така ги включва, че същите все повече и повече се превръщат във вътрешна подвижност. Сега вече цялостния хранителен поток трябва, тъй като в човешкия организъм всичко е единно, всичко действува като едно цяло, да бъде обхванат и от силите на Аза, от самата кръв. Това означава, че в своята дейност инструментът на Аза трябва да слезе надолу до там, където бива поет хранителния поток. Прави ли това кръвта? Потвърждава ли се това, което ние трябва да кажем, изхождайки от окултния възглед?
Да, кръвта бива насочена надолу към храносмилателните органи така, както и към всички други органи.
В храносмилателното устройство тя преминава през процеса на доизглаждане, чрез който достига до състоя ние да бъде инструмент на човешкия Аз във физическия свят. Ние знаем, че кръвта, бидейки инструмент на Аза, извършва един преход, за да може да срещне съпротива и там, където от червена кръв се превръща в синя. Така Азът чрез своя инструмент достига надолу до процесите на изхранване, при което така променената кръв, за да може да бъде изразител на Аза, въздействува почти върху най-ниските стъпала на процеса на изхранване. Това става, като системата на порталната вена разтоварва себе си в черния дроб, и като от променената кръв бива излъчена жлъчката, а жлъчката отново непосредствено се противопоставя на хранителния поток.
към текста >>
Това става, като бива образувана тъкмо от този орган, който принадлежи
към
7-те органа на вътрешната планетарна система, които оживяват вътрешния живот на човека, за да може той като вътрешен живот да посрещне вътрешния живот.
Жлъчката трябва да е в състояние да излезе насреща на храносмилателния поток под формата на жива субстанция.
Това става, като бива образувана тъкмо от този орган, който принадлежи към 7-те органа на вътрешната планетарна система, които оживяват вътрешния живот на човека, за да може той като вътрешен живот да посрещне вътрешния живот.
От жлъчката ние достигаме до самия черен дроб и отново откриваме черния дроб във връзка със слезката. Ако обхванем с поглед тези органи, черен дроб, жлъчка, слезка така става ясно и от досегашните разисквания, защото в това отношение, опитно, слезката бе разгледана вече доста подробно, то ще трябва да кажем: те са тези (органи), които непосредствено се противопоставят на хранителния поток и които така го преобразяват, че същият добива способността да изкачи по-високата степен на човешкото устройство, но също така и способността да снабдява органите, отварящи себе си навън. Навън се отварят: сърцето чрез белия дроб, дори самият храносмилателен канал, но преди всичко органите на главата, служещи като сетивни органи.
към текста >>
Те означават възходящия живот, който от простия живот се насочва
към
устройството на съзнанието.
Сега обаче трябва да сме наясно, че всяко вътрешно възприемане, всяко вътрешно изживяване трябва да има нещо общо с процесите на отделяне. Черният дроб, жлъчката и слезката засега нямат непосредствено връзка с процесите на отделяне: това, че те сами отделят хранителните си вещества, е друг един въпрос, но в цялостното устройство (на човека) те не отделят нищо.
Те означават възходящия живот, който от простия живот се насочва към устройството на съзнанието.
Чрез това обаче, че към това устройство като 4-ти член се присъединява сърцето, а сърцето отваря себе си навън, човекът, чрез това отваряне навън, постига своето азово съзнание, но той не би бил в състояние да изживее този Аз като нещо по-различно от това, което се противопоставя на външния свят. Този гледащ навън Аз не би могъл да се свърже с това, което чрез вътрешните органи изживява под формата на смътен телесен живот във вътрешността си. Към процесите на отделяне във вътрешното устройство той трябва да присъедини и един друг процес, който процес също му опосредява изживяването на собствената му вътрешност чрез онзи Аз, имащ в лицето на кръвта свой инструмент. Първоначално човекът изживява своя вътрешен живот само чрез смътното си съзнание, и ние видяхме как това намира израз в устройството на човека като от черния дроб, жлъчката и слезката процесите на отделяне биват поети от лимфните пътища. Така също, за да се издигне човекът до същинския съзнателен Аз от кръвта също трябва да бъде излъчено нещо.
към текста >>
Чрез това обаче, че
към
това устройство като 4-ти член се присъединява сърцето, а сърцето отваря себе си навън, човекът, чрез това отваряне навън, постига своето азово съзнание, но той не би бил в състояние да изживее този Аз като нещо по-различно от това, което се противопоставя на външния свят.
Сега обаче трябва да сме наясно, че всяко вътрешно възприемане, всяко вътрешно изживяване трябва да има нещо общо с процесите на отделяне. Черният дроб, жлъчката и слезката засега нямат непосредствено връзка с процесите на отделяне: това, че те сами отделят хранителните си вещества, е друг един въпрос, но в цялостното устройство (на човека) те не отделят нищо. Те означават възходящия живот, който от простия живот се насочва към устройството на съзнанието.
Чрез това обаче, че към това устройство като 4-ти член се присъединява сърцето, а сърцето отваря себе си навън, човекът, чрез това отваряне навън, постига своето азово съзнание, но той не би бил в състояние да изживее този Аз като нещо по-различно от това, което се противопоставя на външния свят.
Този гледащ навън Аз не би могъл да се свърже с това, което чрез вътрешните органи изживява под формата на смътен телесен живот във вътрешността си. Към процесите на отделяне във вътрешното устройство той трябва да присъедини и един друг процес, който процес също му опосредява изживяването на собствената му вътрешност чрез онзи Аз, имащ в лицето на кръвта свой инструмент. Първоначално човекът изживява своя вътрешен живот само чрез смътното си съзнание, и ние видяхме как това намира израз в устройството на човека като от черния дроб, жлъчката и слезката процесите на отделяне биват поети от лимфните пътища. Така също, за да се издигне човекът до същинския съзнателен Аз от кръвта също трябва да бъде излъчено нещо. И в процеса на това отделяне човекът осъзнава, че, бидейки вътрешна същност, той се противопоставя на външния свят.
към текста >>
Към
процесите на отделяне във вътрешното устройство той трябва да присъедини и един друг процес, който процес също му опосредява изживяването на собствената му вътрешност чрез онзи Аз, имащ в лицето на кръвта свой инструмент.
Сега обаче трябва да сме наясно, че всяко вътрешно възприемане, всяко вътрешно изживяване трябва да има нещо общо с процесите на отделяне. Черният дроб, жлъчката и слезката засега нямат непосредствено връзка с процесите на отделяне: това, че те сами отделят хранителните си вещества, е друг един въпрос, но в цялостното устройство (на човека) те не отделят нищо. Те означават възходящия живот, който от простия живот се насочва към устройството на съзнанието. Чрез това обаче, че към това устройство като 4-ти член се присъединява сърцето, а сърцето отваря себе си навън, човекът, чрез това отваряне навън, постига своето азово съзнание, но той не би бил в състояние да изживее този Аз като нещо по-различно от това, което се противопоставя на външния свят. Този гледащ навън Аз не би могъл да се свърже с това, което чрез вътрешните органи изживява под формата на смътен телесен живот във вътрешността си.
Към процесите на отделяне във вътрешното устройство той трябва да присъедини и един друг процес, който процес също му опосредява изживяването на собствената му вътрешност чрез онзи Аз, имащ в лицето на кръвта свой инструмент.
Първоначално човекът изживява своя вътрешен живот само чрез смътното си съзнание, и ние видяхме как това намира израз в устройството на човека като от черния дроб, жлъчката и слезката процесите на отделяне биват поети от лимфните пътища. Така също, за да се издигне човекът до същинския съзнателен Аз от кръвта също трябва да бъде излъчено нещо. И в процеса на това отделяне човекът осъзнава, че, бидейки вътрешна същност, той се противопоставя на външния свят. Ако не съществуваха тези вътрешни процеси на отделяне, в своето изживяване човекът така би се поставил спрямо външния свят, че вътрешно сам себе си би изгубил, или най-много би изживял в себе си смътни вътрешни процеси но нищо не би знаел за това, което е навън и за това, че съществото, което диша въздуха и поема хранителните вещества отвън е същото онова същество, което работи и във вътрешността му. Да узнае това, за човека става възможно чрез факта, че чрез белия си дроб той отделя от преобразената кръв въглената киселина, а чрез бъбреците отделя преобразените вещества, които трябва да напуснат кръвта, за да има човекът по посока навътре възприятия от собствената си същност.
към текста >>
И би трябвало да говоря не със седмици, а с месеци, ако трябваше да ви изложа всички основания, поради които при едно точно и интимно окултно наблюдение отношението на Слънцето
към
външните планети от нашата планетарна система действително може да бъде сравнено с отношението, което в човешкия организъм сърцето има спрямо вътрешната планетарна система, спрямо черния дроб, жлъчката и слезката.
Цялостното, равномерно регулиране на вътрешната подвижност го виждаме като функция на тази вътрешна планетарна система в човека. И цялото това съществуващо отношение в действителност намира израз в това, ако си представим, че сърцето подобно на Слънцето е застанало в центъра и осигурява 3-те тела на вътрешната планетарна система, означаващи възходящия процес на поемане. Тъй като в планетарната система Слънцето е застанало спрямо Сатурн, Юпитер и Марс, така и вътрешното Слънце, сърцето, в човешкия организъм стои спрямо Сатурн – слезка, Юпитер черен дроб и жлъчка Марс.
И би трябвало да говоря не със седмици, а с месеци, ако трябваше да ви изложа всички основания, поради които при едно точно и интимно окултно наблюдение отношението на Слънцето към външните планети от нашата планетарна система действително може да бъде сравнено с отношението, което в човешкия организъм сърцето има спрямо вътрешната планетарна система, спрямо черния дроб, жлъчката и слезката.
Защото в действителност външното отношение е било така възприето, че във взаимодействието на тези органи се отразява това, което се разиграва в големия свят, в макрокосмоса, в нашата Слънчева система. И процесите, разиграващи се между Слънцето и вътрешните планети чак до Земята, ние ги виждаме отразени в отношението сърце-Слънце спрямо белите дробове тъй както спрямо Меркурий, и спрямо бъбреците, тъй както спрямо Венера. Така в лицето на тази вътрешна планетарна система на човека ние имаме нещо, което отразява външната планетарна система.
към текста >>
И виждаме, че някои от тези метали, намиращи се на Земята, имат съответно родство с елементи, които ние причислихме
към
горната кръвна организация.
И така, както показахме, че съществуват две кръвообращения, така също имаме и възходящо действие на лимфната система по посока на главата, т.е. приписваме едно смътно съзнание и на горните части на човешкия организъм. По тази причина на това, което описахме като включен в нас долен кръвоток, съответствува в известен смисъл това, което е включено горе, в горния кръвоток.
И виждаме, че някои от тези метали, намиращи се на Земята, имат съответно родство с елементи, които ние причислихме към горната кръвна организация.
Това, което например от белия дроб се отваря към гръкляна, т.е. прераства в орган на висшето човешко устройство, в което иначе нахлува надолу към жлъчката под формата на смътен живот, това съответно се представя като марсова или желязна система в гръкляна, който заема горните части на белия дроб. Тези неща, разбира се, трудно могат да бъдат отграничени едно от друго; но все пак бих желал да набележа някои от тях.
към текста >>
Това, което например от белия дроб се отваря
към
гръкляна, т.е.
И така, както показахме, че съществуват две кръвообращения, така също имаме и възходящо действие на лимфната система по посока на главата, т.е. приписваме едно смътно съзнание и на горните части на човешкия организъм. По тази причина на това, което описахме като включен в нас долен кръвоток, съответствува в известен смисъл това, което е включено горе, в горния кръвоток. И виждаме, че някои от тези метали, намиращи се на Земята, имат съответно родство с елементи, които ние причислихме към горната кръвна организация.
Това, което например от белия дроб се отваря към гръкляна, т.е.
прераства в орган на висшето човешко устройство, в което иначе нахлува надолу към жлъчката под формата на смътен живот, това съответно се представя като марсова или желязна система в гръкляна, който заема горните части на белия дроб. Тези неща, разбира се, трудно могат да бъдат отграничени едно от друго; но все пак бих желал да набележа някои от тях.
към текста >>
прераства в орган на висшето човешко устройство, в което иначе нахлува надолу
към
жлъчката под формата на смътен живот, това съответно се представя като марсова или желязна система в гръкляна, който заема горните части на белия дроб.
И така, както показахме, че съществуват две кръвообращения, така също имаме и възходящо действие на лимфната система по посока на главата, т.е. приписваме едно смътно съзнание и на горните части на човешкия организъм. По тази причина на това, което описахме като включен в нас долен кръвоток, съответствува в известен смисъл това, което е включено горе, в горния кръвоток. И виждаме, че някои от тези метали, намиращи се на Земята, имат съответно родство с елементи, които ние причислихме към горната кръвна организация. Това, което например от белия дроб се отваря към гръкляна, т.е.
прераства в орган на висшето човешко устройство, в което иначе нахлува надолу към жлъчката под формата на смътен живот, това съответно се представя като марсова или желязна система в гръкляна, който заема горните части на белия дроб.
Тези неща, разбира се, трудно могат да бъдат отграничени едно от друго; но все пак бих желал да набележа някои от тях.
към текста >>
Не е такъв случаят, когато насочим вниманието си
към
онези процеси, които са органичен израз на мисловното.
Докато солите действуват, само ако ги въведем в организма чрез храносмилането или директно в кръвта, т.е. докато те навлязат във вътрешността само до една определена степен, докато с металите сме в състоя ние да въздействуваме чак до вътрешната планетарна система, то в лицето на външните подвижности на веществата, свързващи се лесно с атмосферния кислород, имаме нещо, което пронизва целия организъм, чак до кръвта, нещо, което е в състояние да премине през всички органни системи. Така ни става понятно, че чрез такива процеси, които развиват твърде силна вътрешна подвижност, чрез образуване на топлина, представляваща външен израз на волевия импулс, ние усещаме възбуда в целия организъм.
Не е такъв случаят, когато насочим вниманието си към онези процеси, които са органичен израз на мисловното.
Тук ние усеща ме, че въздействията, които вчера свързахме със солите, могат да възникнат само в определени органи. От това виждате, какъв сложен апарат представлява човешкия организъм, но и колко сложно е взаимоотношението му с външния свят; и виждате, че едва сега на човешкия организъм с неговите вътрешни подвижности с минерална, неорганична, неодушевена природа можем да противопоставим това, което представляват солите, което е изпаряваща се метална природа, и което са лесно горимите вещества. Такова едно противоречие съществува и между човешкия организъм и подвижните сили на външния растителен свят. Когато поемем дадено растение така, че то просто ни отдава някакво вещество, което вещество бива възприето от нас и действува в нас като такова, тогава растителния му характер не влиза в съображение при човека. Но е възможно растителният характер така да бъде поет от човешкия организъм, че със свойствата си да продължи да действува като растение; това означава, че вътрешната растителна подвижност продължава да действува като вътрешна подвижност, така, както е действувала в растението.
към текста >>
Растителната същност просто бива възприета там, където хранителния поток бива заловен от етерното тяло, така че това от растителната природа, което нахлува с действието си в човешкия организъм, в храносмилателния канал все още не влиза в съображение, а едва в онези органи, в които са разположени процесите,
към
които етерното тяло вече има отношение и в които нахлува и астралната същност на човека.
От това виждате, какъв сложен апарат представлява човешкия организъм, но и колко сложно е взаимоотношението му с външния свят; и виждате, че едва сега на човешкия организъм с неговите вътрешни подвижности с минерална, неорганична, неодушевена природа можем да противопоставим това, което представляват солите, което е изпаряваща се метална природа, и което са лесно горимите вещества. Такова едно противоречие съществува и между човешкия организъм и подвижните сили на външния растителен свят. Когато поемем дадено растение така, че то просто ни отдава някакво вещество, което вещество бива възприето от нас и действува в нас като такова, тогава растителния му характер не влиза в съображение при човека. Но е възможно растителният характер така да бъде поет от човешкия организъм, че със свойствата си да продължи да действува като растение; това означава, че вътрешната растителна подвижност продължава да действува като вътрешна подвижност, така, както е действувала в растението. В такъв случай онзи процес, който се разиграва на границата между физическите хранителни вещества и етерното тяло, не може да действува, защото етерното тяло е сродно на растението, и растението е растение именно поради това, че притежава етерно тяло.
Растителната същност просто бива възприета там, където хранителния поток бива заловен от етерното тяло, така че това от растителната природа, което нахлува с действието си в човешкия организъм, в храносмилателния канал все още не влиза в съображение, а едва в онези органи, в които са разположени процесите, към които етерното тяло вече има отношение и в които нахлува и астралната същност на човека.
По тази причина растителната природа, външно подвижното, започва да действува едва върху вътрешната планетарна система със симпатиковата нервна система и доколкото е свързана с нея, с лимфната система.
към текста >>
Когато днес разглеждаме лимфната система с всичко, което принадлежи
към
нея, то пред себе си имаме нещо, което, ако не беше останало за творено, но ако би се разтворило
към
ново стъпало в процеса на развитие, би прогресирало по подобен начин, както гръбначният мозък е еволюирал до главен мозък и би се развило до храносмилателна и кръвна система.
Това, което действува във физическото устройство на човека, такова, каквото го виждаме с външното око и пипаме с ръка, за да бъдат организирани по съответния начин хранителните вещества, да бъдат подредени съобразно органите, това вече не може да бъде видяно с външно око; то обаче се разкрива на духовното око на ясновидеца. Всичко, което ни се представи в човешкия организъм, трябва да бъде разгледано като система, в която се проявяват по-младото и по-старото. Ние изтъкваме това чрез отделни примери: например, че главният мозък ни се представи като по-стар, а гръбначният мозък като по-млад орган, и че главният мозък някога е бил гръбначен мозък и е произлязъл от него. След това видяхме, как нашата сложна храносмилателна система и кръвната система представляват една система, която е по-стара и която е преобразена; в лимфната система, която не може да приема вещества отвън, но може да разтвори себе си само навътре, по посока на продукцията на веществата във вътрешните тъкани, ние виждаме именно по-младата система в сравнение с цялостната храносмилателно-кръвна система, така, както в лицето на гръбначния мозък имаме по-млад орган в сравнение с главния мозък. Това отново е една много важна гледна точка.
Когато днес разглеждаме лимфната система с всичко, което принадлежи към нея, то пред себе си имаме нещо, което, ако не беше останало за творено, но ако би се разтворило към ново стъпало в процеса на развитие, би прогресирало по подобен начин, както гръбначният мозък е еволюирал до главен мозък и би се развило до храносмилателна и кръвна система.
Така храносмилателно-кръвната система представлява преобразена от веществата и тъканите на тялото лимфна система, при което веществата едва в тялото придобиват отново формата, която имат във вътрешността, докато лимфната система служи за поемане на произведените вътре вещества. В лицето на лимфната система и в това, което спада към нея, имаме една по-проста храносмилателна система и една по-проста посредническа система за съзнанието. Това, което е по-сложно от лимфната система, и което се разтваря не само навътре, но и навън, това ние срещаме в преобразената лимфна система, т.е. в храносмилателната и в кръвната система.
към текста >>
В лицето на лимфната система и в това, което спада
към
нея, имаме една по-проста храносмилателна система и една по-проста посредническа система за съзнанието.
Ние изтъкваме това чрез отделни примери: например, че главният мозък ни се представи като по-стар, а гръбначният мозък като по-млад орган, и че главният мозък някога е бил гръбначен мозък и е произлязъл от него. След това видяхме, как нашата сложна храносмилателна система и кръвната система представляват една система, която е по-стара и която е преобразена; в лимфната система, която не може да приема вещества отвън, но може да разтвори себе си само навътре, по посока на продукцията на веществата във вътрешните тъкани, ние виждаме именно по-младата система в сравнение с цялостната храносмилателно-кръвна система, така, както в лицето на гръбначния мозък имаме по-млад орган в сравнение с главния мозък. Това отново е една много важна гледна точка. Когато днес разглеждаме лимфната система с всичко, което принадлежи към нея, то пред себе си имаме нещо, което, ако не беше останало за творено, но ако би се разтворило към ново стъпало в процеса на развитие, би прогресирало по подобен начин, както гръбначният мозък е еволюирал до главен мозък и би се развило до храносмилателна и кръвна система. Така храносмилателно-кръвната система представлява преобразена от веществата и тъканите на тялото лимфна система, при което веществата едва в тялото придобиват отново формата, която имат във вътрешността, докато лимфната система служи за поемане на произведените вътре вещества.
В лицето на лимфната система и в това, което спада към нея, имаме една по-проста храносмилателна система и една по-проста посредническа система за съзнанието.
Това, което е по-сложно от лимфната система, и което се разтваря не само навътре, но и навън, това ние срещаме в преобразената лимфна система, т.е. в храносмилателната и в кръвната система.
към текста >>
Ако веднъж разгледате това, което във външно заобикалящата човека среда ни се представя като негова кожна обвивка, и ако проследим как сетивните органи, със своето устройство се простират навътре
към
нервната система, то вие ще си кажете: всичко, което е налице в най-външната обвивка на човека, трябва да е преобразено от нещо друго; защото то самото е вече твърде сложно.
Всичко, което при дадено живо същество, в хода на развитието, се появява по-късно, е предварително оформено в зародишен вид. Всичко, което ви изложих като сложно човешко устройство, всичко това е заложено в зародиша на човека, такъв, какъвто възниква в процеса на оплождане. Ако изходим, така да се каже, от този оформен човек и се върнем назад до човешкия зародиш, в рамките на същия можем да открием твърде трудно доловимо дори за микроскопското изследване как сложните органни системи се съдържат в малкото, в най-ранната предпоставка, и то се съдържат по такъв начин, че дори в рамките на тези най-ранна предпоставка ни показват в какво взаимоотношение са помежду си.
Ако веднъж разгледате това, което във външно заобикалящата човека среда ни се представя като негова кожна обвивка, и ако проследим как сетивните органи, със своето устройство се простират навътре към нервната система, то вие ще си кажете: всичко, което е налице в най-външната обвивка на човека, трябва да е преобразено от нещо друго; защото то самото е вече твърде сложно.
Към тази система спада например главният мозък. Не е възможно да си представим главния мозък, без същият да е бил предварително подготвен от други органи и чрез преобразование да е произлязъл от самите тях.
към текста >>
Към
тази система спада например главният мозък.
Всичко, което при дадено живо същество, в хода на развитието, се появява по-късно, е предварително оформено в зародишен вид. Всичко, което ви изложих като сложно човешко устройство, всичко това е заложено в зародиша на човека, такъв, какъвто възниква в процеса на оплождане. Ако изходим, така да се каже, от този оформен човек и се върнем назад до човешкия зародиш, в рамките на същия можем да открием твърде трудно доловимо дори за микроскопското изследване как сложните органни системи се съдържат в малкото, в най-ранната предпоставка, и то се съдържат по такъв начин, че дори в рамките на тези най-ранна предпоставка ни показват в какво взаимоотношение са помежду си. Ако веднъж разгледате това, което във външно заобикалящата човека среда ни се представя като негова кожна обвивка, и ако проследим как сетивните органи, със своето устройство се простират навътре към нервната система, то вие ще си кажете: всичко, което е налице в най-външната обвивка на човека, трябва да е преобразено от нещо друго; защото то самото е вече твърде сложно.
Към тази система спада например главният мозък.
Не е възможно да си представим главния мозък, без същият да е бил предварително подготвен от други органи и чрез преобразование да е произлязъл от самите тях.
към текста >>
Ето защо ще трябва да кажем: трябва да си представим, че външната обвивка на човека, както изглежда днес, представлява продукта на преобразения от залегнали в основата и органи, че е преминала през процес на преобразование, тъй като главният мозък е преобразен гръбначен мозък, и както храносмилателно-кръвната ни система с всичко, което принадлежи
към
нея, е преобразена лимфна система.
Ето защо ще трябва да кажем: трябва да си представим, че външната обвивка на човека, както изглежда днес, представлява продукта на преобразения от залегнали в основата и органи, че е преминала през процес на преобразование, тъй като главният мозък е преобразен гръбначен мозък, и както храносмилателно-кръвната ни система с всичко, което принадлежи към нея, е преобразена лимфна система.
И именно във всичко, което разгледахме като главен мозък, виждаме преобразената гръбначно-мозъчна система. Гръбначно-мозъчната система днес ни се представя така, сякаш в нея можем да видим един орган в процес на низходящо развитие; така че в онези органи, представляващи ни предишни стадии, имаме пред себе си по-късно формирани органни системи, намиращи се в процес на низходящо развитие. Това трябва да отнесем и спрямо лимфната система. В това, което ни се представя в човека като долен човек в пространствен смисъл в противоречие между лимфната система и храносмилателно-кръвната система имаме това, което преобразява лимфната система до храносмилателно-кръвна система. Но трябва да сме наясно, че самата кръвна система е една толкова сложна, разположена навътре органна система, външният вид на която дори показва, че представлява продукт на преобразувания от едно предишно състояние, че представлява продукт на двойно преобразуване.
към текста >>
Женския човешки организъм нямаше да има нужда да навлезе до такава степен в земните условия, такива, каквито съществуват в плътно формираната костна система, и нямаше да бъде принуден да извърши това разтваряне, което да му позволи чрез сетивата да погледне навън
към
днешния физически свят; но той трябваше да има своята вътрешна опора в лицето на един по-мек материал, по-мек от нашия здрав костен скелет; и освен това той трябваше да има възможността да не отваря очите си така широко за околния свят, а също така и другите свои сетива да не разтваря в същата степен, както става това днес, но той щеше да остане много повече затворен във процеса на възприемане на собствения си вътрешен живот.
А какво ни казва окултизмът за взаимодействието между мъжкия и женския зачатък? Той ни показва, че при днешните условия женският организъм е в състояние да произведе един човешки зачатък, който ако би се развил напълно самостоятелно, не би могъл да развие това, което ние в най-широк смисъл наричаме принцип на формата. И така, това, което води до последната предпоставка на костната система, което дава на човека здравината му и което съдействува за съвременност разтваряне по посока на кожно-сетивната система, това не би могло да бъде дадено от женската част. Женското участие е такова, че бихме могли да кажем: това, което би се появило в този случай, е твърде добро за земния свят, такъв, какъвто е той днес; защото във външния свят не са налице всички процеси, които биха могли да служат на такъв един организъм, ако той се развиеше така, както е заложен в тенденцията на женската част от цялостния човешки организъм.
Женския човешки организъм нямаше да има нужда да навлезе до такава степен в земните условия, такива, каквито съществуват в плътно формираната костна система, и нямаше да бъде принуден да извърши това разтваряне, което да му позволи чрез сетивата да погледне навън към днешния физически свят; но той трябваше да има своята вътрешна опора в лицето на един по-мек материал, по-мек от нашия здрав костен скелет; и освен това той трябваше да има възможността да не отваря очите си така широко за околния свят, а също така и другите свои сетива да не разтваря в същата степен, както става това днес, но той щеше да остане много повече затворен във процеса на възприемане на собствения си вътрешен живот.
Това представлява женското участие в цялостния организъм на човека: зародишева предпоставка, която излиза извън пределите на целта, възможна за днешното ни земно битие, просто защото при днешните физически земни обстоятелства не са дадени условията, нужни на такъв един изнежен организъм, който е така слабо предразположен към навлизане в земното, както в случая с костната система, и така слабо склонен да разтвори себе си за външното. При естествените условия такъв един организъм е предварително обречен на смърт. Това означава, че поради това, което женският организъм не може да даде на човешкия зародиш, този човешки зародиш е предварително осъден на смърт.
към текста >>
Това представлява женското участие в цялостния организъм на човека: зародишева предпоставка, която излиза извън пределите на целта, възможна за днешното ни земно битие, просто защото при днешните физически земни обстоятелства не са дадени условията, нужни на такъв един изнежен организъм, който е така слабо предразположен
към
навлизане в земното, както в случая с костната система, и така слабо склонен да разтвори себе си за външното.
А какво ни казва окултизмът за взаимодействието между мъжкия и женския зачатък? Той ни показва, че при днешните условия женският организъм е в състояние да произведе един човешки зачатък, който ако би се развил напълно самостоятелно, не би могъл да развие това, което ние в най-широк смисъл наричаме принцип на формата. И така, това, което води до последната предпоставка на костната система, което дава на човека здравината му и което съдействува за съвременност разтваряне по посока на кожно-сетивната система, това не би могло да бъде дадено от женската част. Женското участие е такова, че бихме могли да кажем: това, което би се появило в този случай, е твърде добро за земния свят, такъв, какъвто е той днес; защото във външния свят не са налице всички процеси, които биха могли да служат на такъв един организъм, ако той се развиеше така, както е заложен в тенденцията на женската част от цялостния човешки организъм. Женския човешки организъм нямаше да има нужда да навлезе до такава степен в земните условия, такива, каквито съществуват в плътно формираната костна система, и нямаше да бъде принуден да извърши това разтваряне, което да му позволи чрез сетивата да погледне навън към днешния физически свят; но той трябваше да има своята вътрешна опора в лицето на един по-мек материал, по-мек от нашия здрав костен скелет; и освен това той трябваше да има възможността да не отваря очите си така широко за околния свят, а също така и другите свои сетива да не разтваря в същата степен, както става това днес, но той щеше да остане много повече затворен във процеса на възприемане на собствения си вътрешен живот.
Това представлява женското участие в цялостния организъм на човека: зародишева предпоставка, която излиза извън пределите на целта, възможна за днешното ни земно битие, просто защото при днешните физически земни обстоятелства не са дадени условията, нужни на такъв един изнежен организъм, който е така слабо предразположен към навлизане в земното, както в случая с костната система, и така слабо склонен да разтвори себе си за външното.
При естествените условия такъв един организъм е предварително обречен на смърт. Това означава, че поради това, което женският организъм не може да даде на човешкия зародиш, този човешки зародиш е предварително осъден на смърт.
към текста >>
Другата част, която се присъединява
към
зародиша, е мъжката част.
Другата част, която се присъединява към зародиша, е мъжката част.
Ако мъжката предпоставка трябваше са ма да формира човека, то развитието на това устройство, което изживява себе си в процеса на себе разтваряне навън, и което устройство е дадено в лицето на кожно-сетивната система, а също така и мощното разгръщане на процеса на втвърдяване на костната система, би надхвърлило целта в обратна посока. Мъжкото устройство би създало един също така нежизнеспособен зародиш, т.е. и той би създал един мъртъв зародиш, тъй както и женското устройство, защото това, което мъжкото устройство би могло да създаде, което би могло да даде на зародиша, би било така устроено, че ако развиеше за себе си своите сили, при тези условия, които съществуват днес на Земята, зародишът би трябвало да изчезне, защото за тези условия той би развил такава сили, които просто биха били твърде мощни, за да съществуват като органични в рамките на този свят. Това означава, мъжкият зародиш изобщо не би могъл да се появи; той би могъл да действува само в съчетание с женския зародиш. Това, което женската част, така да се каже, твърде силно стимулира и извежда над границите на възможното върху Земята, това мъжката част го сваля надолу под границите на възможното за земните условия.
към текста >>
И трябва само накратко да добавим, че всичко, което на Земята протича във външния физически човешки организъм, доколкото същият е видим, се насочва нагоре
към
процесите, протичащи в кръвта.
Още в самото си възникване тези две органни предпоставки би трябвало да се съединят и да се следват; защото поотделно в земните условия те от самото начало са осъдени на смърт, и само живото взаимодействие на това, което в двете посоки препятствува преливането, създава единствено възможния за земния живот човешки зародиш. Така виждаме макар засега само схематично -, че сме в състояние да разберем нещата до там, където човекът създава подобния на себе си. Бихме могли да осветлим много други подробности и от развитието на зародиша. И колкото по-дълбоко бихме навлезли, толкова повече бихме видели, че всичко, от най-дребните до най-великите факти, чак до това, което казахме за свръхсетивните силови системи в зародишевите предпоставки, се потвърждава във външния израз на предпоставките на силовите системи, в това, което човекът развива, за да живее родът му на Земята, докато Земята провежда този свой процес. Но също така видяхме, че под формата на най-плътен процес на потъване в земното Земята ни дава нещо, което ние нарекохме предпоставка за костната система, и ни дава най-подвижния процес в лицето на това, което нарекохме кръвна система на човека.
И трябва само накратко да добавим, че всичко, което на Земята протича във външния физически човешки организъм, доколкото същият е видим, се насочва нагоре към процесите, протичащи в кръвта.
Тези процеси обаче са процеси на затопляне. Ето защо в процесите на затопляне имаме непосредствен израз на кръвната дейност като инструмент на Аза, на най-високо ниво, под което се намира физическия човешки организъм. Отдолу са разположени другите процеси, най-отгоре е процесът на затопляне и в него непосредствено се намесва нашата азова душевна дейност. Ето защо при толкова много душевни процес и ние изпитваме нещо, което бихме могли да наречем: превръщане на душевната ни дейност във вътрешно затопляне което може да разгърне себе си до физическо затопляне в рамките на кръвния процес. Т.е. виждаме, как духовно-душевното, чрез процеса на затопляне, навлиза в областта на органичното, на физиологичното, това, което протича отгоре надолу.
към текста >>
Това, което организмът произвежда в нашата кръв чрез топлинните процеси, тези топлинни процеси, които провежда чрез цялостните процеси, и които разцъфтяват като цвят над другите процеси, това нахлуване нагоре
към
духовно-душевното, превръща се в духовно-душевно.
Това, което организмът произвежда в нашата кръв чрез топлинните процеси, тези топлинни процеси, които провежда чрез цялостните процеси, и които разцъфтяват като цвят над другите процеси, това нахлуване нагоре към духовно-душевното, превръща се в духовно-душевно.
И кое е най-красивото в духовно-душевното? Най-красивото, най-висшето се състои в това, че чрез силите на човешката душа органичното може да бъде превърнато в душевно! Когато всичко, което човекът може да притежава чрез дейността на своя земен организъм, бъде превърнато от него за доба цел, да бъде превърнато в топлина, тогава в сферата на душевното то ще се преобрази в това, което бихме могли да наречем вътрешно изживяване на състраданието, на загрижеността за всички други същества. Когато преминем през всички процеси на човешкия организъм и достигнем до най-високото ниво, нивото на топлинните процеси, в този момент ние прекрачваме прага на човешките физиологични процеси на най-високото им стъпало, формирано от топлинните процеси на кръвта и се възкачваме към онзи свят, в който топлината на кръвта се оценява по това, което душата успява да направи от нея; оценява се по загрижеността към всички същества, по състраданието към всичко, което е около нас. И тогава, когато вътрешният ни живот ни е извел нагоре до затоплянето, нашият живот започва да се простира над цялото земно съществувание и ние ставаме едно с цялото земно битие.
към текста >>
Когато преминем през всички процеси на човешкия организъм и достигнем до най-високото ниво, нивото на топлинните процеси, в този момент ние прекрачваме прага на човешките физиологични процеси на най-високото им стъпало, формирано от топлинните процеси на кръвта и се възкачваме
към
онзи свят, в който топлината на кръвта се оценява по това, което душата успява да направи от нея; оценява се по загрижеността
към
всички същества, по състраданието
към
всичко, което е около нас.
Това, което организмът произвежда в нашата кръв чрез топлинните процеси, тези топлинни процеси, които провежда чрез цялостните процеси, и които разцъфтяват като цвят над другите процеси, това нахлуване нагоре към духовно-душевното, превръща се в духовно-душевно. И кое е най-красивото в духовно-душевното? Най-красивото, най-висшето се състои в това, че чрез силите на човешката душа органичното може да бъде превърнато в душевно! Когато всичко, което човекът може да притежава чрез дейността на своя земен организъм, бъде превърнато от него за доба цел, да бъде превърнато в топлина, тогава в сферата на душевното то ще се преобрази в това, което бихме могли да наречем вътрешно изживяване на състраданието, на загрижеността за всички други същества.
Когато преминем през всички процеси на човешкия организъм и достигнем до най-високото ниво, нивото на топлинните процеси, в този момент ние прекрачваме прага на човешките физиологични процеси на най-високото им стъпало, формирано от топлинните процеси на кръвта и се възкачваме към онзи свят, в който топлината на кръвта се оценява по това, което душата успява да направи от нея; оценява се по загрижеността към всички същества, по състраданието към всичко, което е около нас.
И тогава, когато вътрешният ни живот ни е извел нагоре до затоплянето, нашият живот започва да се простира над цялото земно съществувание и ние ставаме едно с цялото земно битие.
към текста >>
И трябва да отбележим чудния факт, че световното същество е изминало обходния път през цялото ни устройство, за да ни даде накрая затоплянето, което ние, хората, сме призвани чрез нашия Аз да превърнем в живо състрадание
към
всички същества.
И трябва да отбележим чудния факт, че световното същество е изминало обходния път през цялото ни устройство, за да ни даде накрая затоплянето, което ние, хората, сме призвани чрез нашия Аз да превърнем в живо състрадание към всички същества.
В рамките на земната мисия топлината се превръща в състрадание! Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят. И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора. Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си живот, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне. И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях.
към текста >>
И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека
към
всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора.
И трябва да отбележим чудния факт, че световното същество е изминало обходния път през цялото ни устройство, за да ни даде накрая затоплянето, което ние, хората, сме призвани чрез нашия Аз да превърнем в живо състрадание към всички същества. В рамките на земната мисия топлината се превръща в състрадание! Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят.
И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора.
Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си живот, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне. И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях. И така, както отделната душа, когато човекът премине през портите на смъртта, въздига себе си към духовния свят и предава тялото си на силите на Земята, така един ден тялото на Земята ще бъде предадено на световните сили, след като ни е отдало топлината за нашето състрадание, превърнала се в основа за всички наши по-висши душевни дейности. Този труп, който ще бъде предаден на Всемира, тъй както отделният човешки труп бива предаден на Земята, той, издигайки се, ще види сумата от всички отделни, чрез земното битие в значителна степен усъвършенствува ни индивидуални човешки души, които тогава ще се отправят към нови стъпала на битието, към нови планетарни системи. Тъй както в системата на Земята отделния човек, след като е преминал през смъртта, се отправя към нови прераждания, така и съвкупността от всички индивидуални души ще поемат пътя към нови стъпала на планетарното съществуване, след като е отпаднал трупа на Земята.
към текста >>
И така, както отделната душа, когато човекът премине през портите на смъртта, въздига себе си
към
духовния свят и предава тялото си на силите на Земята, така един ден тялото на Земята ще бъде предадено на световните сили, след като ни е отдало топлината за нашето състрадание, превърнала се в основа за всички наши по-висши душевни дейности.
В рамките на земната мисия топлината се превръща в състрадание! Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят. И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора. Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си живот, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне. И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях.
И така, както отделната душа, когато човекът премине през портите на смъртта, въздига себе си към духовния свят и предава тялото си на силите на Земята, така един ден тялото на Земята ще бъде предадено на световните сили, след като ни е отдало топлината за нашето състрадание, превърнала се в основа за всички наши по-висши душевни дейности.
Този труп, който ще бъде предаден на Всемира, тъй както отделният човешки труп бива предаден на Земята, той, издигайки се, ще види сумата от всички отделни, чрез земното битие в значителна степен усъвършенствува ни индивидуални човешки души, които тогава ще се отправят към нови стъпала на битието, към нови планетарни системи. Тъй както в системата на Земята отделния човек, след като е преминал през смъртта, се отправя към нови прераждания, така и съвкупността от всички индивидуални души ще поемат пътя към нови стъпала на планетарното съществуване, след като е отпаднал трупа на Земята. И виждаме, че нищо на света не се губи, но че това, което ни е дадено в организма ни чак до разцъфтяването на топлината, представлява материалът, чрез който, след като сме го употребили като топлина, стъпваме на ново, по-високо стъпало по пътя, водещ към Вечността. Нищо в света не се губи: но това, което земята произвежда чрез човешките души, чрез тях това ще бъде отнесено във вечността!
към текста >>
Този труп, който ще бъде предаден на Всемира, тъй както отделният човешки труп бива предаден на Земята, той, издигайки се, ще види сумата от всички отделни, чрез земното битие в значителна степен усъвършенствува ни индивидуални човешки души, които тогава ще се отправят
към
нови стъпала на битието,
към
нови планетарни системи.
Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят. И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора. Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си живот, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне. И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях. И така, както отделната душа, когато човекът премине през портите на смъртта, въздига себе си към духовния свят и предава тялото си на силите на Земята, така един ден тялото на Земята ще бъде предадено на световните сили, след като ни е отдало топлината за нашето състрадание, превърнала се в основа за всички наши по-висши душевни дейности.
Този труп, който ще бъде предаден на Всемира, тъй както отделният човешки труп бива предаден на Земята, той, издигайки се, ще види сумата от всички отделни, чрез земното битие в значителна степен усъвършенствува ни индивидуални човешки души, които тогава ще се отправят към нови стъпала на битието, към нови планетарни системи.
Тъй както в системата на Земята отделния човек, след като е преминал през смъртта, се отправя към нови прераждания, така и съвкупността от всички индивидуални души ще поемат пътя към нови стъпала на планетарното съществуване, след като е отпаднал трупа на Земята. И виждаме, че нищо на света не се губи, но че това, което ни е дадено в организма ни чак до разцъфтяването на топлината, представлява материалът, чрез който, след като сме го употребили като топлина, стъпваме на ново, по-високо стъпало по пътя, водещ към Вечността. Нищо в света не се губи: но това, което земята произвежда чрез човешките души, чрез тях това ще бъде отнесено във вечността!
към текста >>
Тъй както в системата на Земята отделния човек, след като е преминал през смъртта, се отправя
към
нови прераждания, така и съвкупността от всички индивидуални души ще поемат пътя
към
нови стъпала на планетарното съществуване, след като е отпаднал трупа на Земята.
И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора. Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си живот, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне. И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях. И така, както отделната душа, когато човекът премине през портите на смъртта, въздига себе си към духовния свят и предава тялото си на силите на Земята, така един ден тялото на Земята ще бъде предадено на световните сили, след като ни е отдало топлината за нашето състрадание, превърнала се в основа за всички наши по-висши душевни дейности. Този труп, който ще бъде предаден на Всемира, тъй както отделният човешки труп бива предаден на Земята, той, издигайки се, ще види сумата от всички отделни, чрез земното битие в значителна степен усъвършенствува ни индивидуални човешки души, които тогава ще се отправят към нови стъпала на битието, към нови планетарни системи.
Тъй както в системата на Земята отделния човек, след като е преминал през смъртта, се отправя към нови прераждания, така и съвкупността от всички индивидуални души ще поемат пътя към нови стъпала на планетарното съществуване, след като е отпаднал трупа на Земята.
И виждаме, че нищо на света не се губи, но че това, което ни е дадено в организма ни чак до разцъфтяването на топлината, представлява материалът, чрез който, след като сме го употребили като топлина, стъпваме на ново, по-високо стъпало по пътя, водещ към Вечността. Нищо в света не се губи: но това, което земята произвежда чрез човешките души, чрез тях това ще бъде отнесено във вечността!
към текста >>
И виждаме, че нищо на света не се губи, но че това, което ни е дадено в организма ни чак до разцъфтяването на топлината, представлява материалът, чрез който, след като сме го употребили като топлина, стъпваме на ново, по-високо стъпало по пътя, водещ
към
Вечността.
Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си живот, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне. И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях. И така, както отделната душа, когато човекът премине през портите на смъртта, въздига себе си към духовния свят и предава тялото си на силите на Земята, така един ден тялото на Земята ще бъде предадено на световните сили, след като ни е отдало топлината за нашето състрадание, превърнала се в основа за всички наши по-висши душевни дейности. Този труп, който ще бъде предаден на Всемира, тъй както отделният човешки труп бива предаден на Земята, той, издигайки се, ще види сумата от всички отделни, чрез земното битие в значителна степен усъвършенствува ни индивидуални човешки души, които тогава ще се отправят към нови стъпала на битието, към нови планетарни системи. Тъй както в системата на Земята отделния човек, след като е преминал през смъртта, се отправя към нови прераждания, така и съвкупността от всички индивидуални души ще поемат пътя към нови стъпала на планетарното съществуване, след като е отпаднал трупа на Земята.
И виждаме, че нищо на света не се губи, но че това, което ни е дадено в организма ни чак до разцъфтяването на топлината, представлява материалът, чрез който, след като сме го употребили като топлина, стъпваме на ново, по-високо стъпало по пътя, водещ към Вечността.
Нищо в света не се губи: но това, което земята произвежда чрез човешките души, чрез тях това ще бъде отнесено във вечността!
към текста >>
И когато хората, които подозират или вече познават този висш идеал на познанието, се събират като истински побратимени души, които ще се слеят в стремежът си
към
най-висшето, това означава, ще опознаят себе си в най-интимната си същност, тогава в земното битие ще има хора, които ще могат да съзнават, че сами съдържат зародишите, които ще продължат да се развиват ще дадат плод за по-нататъшното развитие на Земята и човечеството.
Така духовната наука ни позволява да свържем физиологическите процеси в човешкия организъм с предопределеността ни във Вселената. И тази наука, ако я разглеждаме като нещо, което трябва да се спусне над нас, нещо, което няма да ни даде само голи теории или абстрактно познание, тази наука ще ни изпълни с всички сили, които ни превръщат в хора: с това ние заставаме не само на Земята, но и в цялата вселена! Когато се научим така да разсъждаваме за висшето и вечно предопределение на човечество то, за това, как човекът взема сили от Земята, за да се възкачи до Вечността, тогава и чрез Духовната Наука ще вземем това, което може да се получи от нея за целия човек не само за нашето познание.
И когато хората, които подозират или вече познават този висш идеал на познанието, се събират като истински побратимени души, които ще се слеят в стремежът си към най-висшето, това означава, ще опознаят себе си в най-интимната си същност, тогава в земното битие ще има хора, които ще могат да съзнават, че сами съдържат зародишите, които ще продължат да се развиват ще дадат плод за по-нататъшното развитие на Земята и човечеството.
С цялата скромност антропософите имат право да се събират и да свържат усещанията си с това, което е най-висше и най-всеобхватно за човека. И там, където се събират хора с такива мисли, там те опознават себе си в най-дълбоката си същност, защото опознават себе си не като отделни хора в тяхното земно предназначение, но в тяхното предназначение във Вечността.
към текста >>
20.
Съдържание
GA_130 Езотеричното християнство
Вяра,
любов
, надежда три степени в човешкия живот
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот
към текста >>
21.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
Блаватска, имаше задачата да даде окултен тласък на растящия в Европа интерес
към
източната духовност, който през средата на 19.
Теософското общество, основано от Е.П.
Блаватска, имаше задачата да даде окултен тласък на растящия в Европа интерес към източната духовност, който през средата на 19.
столетие беше пробуден от Шопенхауер и други бележити мислители. “Secret doctrine”Тайното учение – на Е.П. Блаватска се оказа едно сензационно съчинение, чрез което Теософското общество намери бързо разпространение всред англоезичните народи. В него християнството не беше взето под внимание. Опитът на някои розенкройцерски окултисти да поставят християнството в центъра на новото течение, използвайки медиумните способности на авторката, беше предварително отклонен.
към текста >>
Понеже животът в Духа беше за него нещо естествено, той напълно съзнателно си постави задачата да отправи
към
себе си всички възражения, които критичният материалист има срещу откровенията на Духа, без да си спестява и най-малките подробности.
Този човек беше намерен в лицето на Рудолф Щайнер. Той прекара своята младост, бихме казали, в една дружелюбна самотност и непрекъснато учене. Едва излязъл от детството, той беше принуден да се издържа с преподаването на частни уроци, а после и като възпитател. Тези обстоятелства подготвиха още в ранната му младост неговата по-късна дейност като лектор и писател.
Понеже животът в Духа беше за него нещо естествено, той напълно съзнателно си постави задачата да отправи към себе си всички възражения, които критичният материалист има срещу откровенията на Духа, без да си спестява и най-малките подробности.
Той обозначи това като „вмъкване под кожата на Дракона”. Тази тежка борба беше за него едно задължение. Защото в противен случай той не би си признал правото да воюва в името на човечеството. Тази битка имаше за цел да постигне победата на Духа над абстрактния интелект. Едва тогава той би могъл да постави делото на Буда в хармонично единство с делото на Христос; едва тогава, когато сам би извоювал победа над вътрешния противник, напиращ към него по скритите си и потайни пътища, той би могъл да посочи спасителните пътища чрез Христовото дело.
към текста >>
Едва тогава той би могъл да постави делото на Буда в хармонично единство с делото на Христос; едва тогава, когато сам би извоювал победа над вътрешния противник, напиращ
към
него по скритите си и потайни пътища, той би могъл да посочи спасителните пътища чрез Христовото дело.
Понеже животът в Духа беше за него нещо естествено, той напълно съзнателно си постави задачата да отправи към себе си всички възражения, които критичният материалист има срещу откровенията на Духа, без да си спестява и най-малките подробности. Той обозначи това като „вмъкване под кожата на Дракона”. Тази тежка борба беше за него едно задължение. Защото в противен случай той не би си признал правото да воюва в името на човечеството. Тази битка имаше за цел да постигне победата на Духа над абстрактния интелект.
Едва тогава той би могъл да постави делото на Буда в хармонично единство с делото на Христос; едва тогава, когато сам би извоювал победа над вътрешния противник, напиращ към него по скритите си и потайни пътища, той би могъл да посочи спасителните пътища чрез Христовото дело.
– Въоръжен по този начин, той се изправи като представител на прадревната мъдрост, такава, каквато тя му се откри в светлината, струяща от Мистерията на Голгота.
към текста >>
Тя принадлежеше
към
тези, чиите души бяха дълбоко завладени от преобразяващите импулси на Христовата Мистерия.
Ето защо д-р Щайнер – както и някои други – след като беше отпътувал за Италия, можа да говори само в по-интимен кръг от негови последователи. Стенографи не можаха да бъдат осигурени. Все пак същественото беше запазено, благодарение на неколцина предани сподвижници, които водеха записки, въпреки че накрая ръцете им натежаха в огъня и вдъхновението на изговорените думи. Нека тук да си припомним най-вече лекциите в Локарно и Нойенбург, изнесени от нашата скъпа сътрудничка Агнес Фрийдлендер, намерила смъртта си в резултат на белодробно възпаление през 1942 в един концлагер.
Тя принадлежеше към тези, чиите души бяха дълбоко завладени от преобразяващите импулси на Христовата Мистерия.
към текста >>
„От Буда
към
Христос”, в изнесените сега лекции по най-естествен начин се получи така, че бяха осветлени духовно-научните връзки между Буда и Христос: както онези от миналото, достигнали до нас, благодарение на есейската мъдрост в Евангелията, така и тези, които съществуват и до днес.
„От Буда към Христос”, в изнесените сега лекции по най-естествен начин се получи така, че бяха осветлени духовно-научните връзки между Буда и Христос: както онези от миналото, достигнали до нас, благодарение на есейската мъдрост в Евангелията, така и тези, които съществуват и до днес.
Ето кое придава особения характер на тези лекции и те не биха могли да бъдат разбрани без да се има предвид историческото развитие на мистерийната мъдрост.
към текста >>
22.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Някой проявява
към
друг човек благосклонност и това ни харесва, или неблагосклонност и това не ни се нрави.
Може ли човек да развие тези елементи? Едно просто размишление може да покаже, че съществува един по-особен свят, отколкото този на простото размишление. Той е налице, когато можем да си кажем: Като хора, ние влагаме морал в нашите чувства. Това е светът, в който свързваме едно чувство на симпатия или на антипатия с напълно определени изживявания. Този свят се простира над интелектуалното изживяване, надвишава го.
Някой проявява към друг човек благосклонност и това ни харесва, или неблагосклонност и това не ни се нрави.
Това е нещо съвършено различно от изпитаното по чисто интелектуален път. Простото размишление не може да направи да се роди в нас чувството, дали едно деяние е морално или неморално. Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично действие. Това е един свят сам за себе си, същия свят, който забелязваме, когато се удивляваме от красивото и възвишеното в произведенията на изкуството или намираме грозното за отблъскващо. Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот.
към текста >>
Ако човекът иска да се издигне над астралния свят, той трябва да прави такива упражнения, които изразяват симпатия
към
моралните и антипатия
към
неморалните дела.
– може да стигне много далеч в ясновиждането, но той не може да излезе извън етерно-астралния свят, защото в него действува само интелектуалният елемент.
Ако човекът иска да се издигне над астралния свят, той трябва да прави такива упражнения, които изразяват симпатия към моралните и антипатия към неморалните дела.
Тогава всъщност ние се издигаме до един свят, който стои зад нашия, но е по-висш от астралния. Тогава ние се издигаме в небесния свят. Така щото ние можем да кажем: Във великия свят на невидимото небесният свят на Макрокосмоса отговаря на това, което живее в нас по отношение на моралните и неморалните впечатления, астралният свят отговаря на това, което в нас е интелектуално-физическо възприятие на физическия свят. Това, което се развива в интелектуалния елемент, отговаря на астралния свят. Онова, което може да бъде развито по отношение на моралните или неморалните действия, отговаря на небесния свят, на света на Девакана.
към текста >>
Ето защо тогавашният човек е чувствувал нещо като едно самопонятно задължение
към
тези Същества.
Но цялата тази конфигурация на човека се е изменила в течение на времената. Такъв, какъвто човекът е днес, той не е бил същия през време на древна Гърция или на древен Египет. В миналото, в древна Гърция, човекът е бил такъв, че висши Същества са направлявали и ръководели в него душевния елемент.
Ето защо тогавашният човек е чувствувал нещо като едно самопонятно задължение към тези Същества.
Сега ние се намираме във времето, когато човекът е ръководен чрез интелектуалния елемент и затова той чувствува нещо като едно естетическо-морално задължение спрямо тези Същества. Обаче в миналото би било невъзможно някой да помисли, че когато е налице един морален импулс, е възможно той да върши нещо друго. Още в древна Гърция човекът имаше такъв усет спрямо харесването или нехаресването, че той трябваше да действува съобразно това усещане.
към текста >>
Това, което хората могат да изживеят, принадлежи
към
общите земни закони.
Следователно, трябва да ни бъде ясно, че докато говорим за Същества, наричани Бодисатви или Буда, ние съвсем не засягаме Христос. Защото Христос е едно макрокосмическо Същество, което се свързва със Земята едва чрез Кръщението в реката Йордан. Това беше физическата манифестация. После идва етерната манифестация, след нея – астралната и после една още по-висша. Обаче тогава хората ще трябва да са стигнали в своето развитие дотам, че да могат да изживеят тази по-висша степен.
Това, което хората могат да изживеят, принадлежи към общите земни закони.
Съществото, което наричаме Христос, както и с други имена, ще произведе също и това, което можем да наречем: Спасението на всички земни души и тяхното преминаване към Бъдещия Юпитер, докато всичко друго ще отпадне заедно със Земята. Антропософията не е нещо произволно, а нещо важно, което трябваше да дойде в света. Светът трябва да се научи да разбира Христовото Същество, което живя три години на Земята. Това стана в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Съществото, което наричаме Христос, както и с други имена, ще произведе също и това, което можем да наречем: Спасението на всички земни души и тяхното преминаване
към
Бъдещия Юпитер, докато всичко друго ще отпадне заедно със Земята.
Защото Христос е едно макрокосмическо Същество, което се свързва със Земята едва чрез Кръщението в реката Йордан. Това беше физическата манифестация. После идва етерната манифестация, след нея – астралната и после една още по-висша. Обаче тогава хората ще трябва да са стигнали в своето развитие дотам, че да могат да изживеят тази по-висша степен. Това, което хората могат да изживеят, принадлежи към общите земни закони.
Съществото, което наричаме Христос, както и с други имена, ще произведе също и това, което можем да наречем: Спасението на всички земни души и тяхното преминаване към Бъдещия Юпитер, докато всичко друго ще отпадне заедно със Земята.
Антропософията не е нещо произволно, а нещо важно, което трябваше да дойде в света. Светът трябва да се научи да разбира Христовото Същество, което живя три години на Земята. Това стана в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Как трябва да си представим отношението на този Йешу бен Пандира
към
Исус от Назарет?
Как трябва да си представим отношението на този Йешу бен Пандира към Исус от Назарет?
към текста >>
Това е нещо, което принадлежи
към
главното оръжие на окултиста: Че Майтрейя-Буда ще бъде непознат в неговата младост.
Това е нещо, което принадлежи към главното оръжие на окултиста: Че Майтрейя-Буда ще бъде непознат в неговата младост.
Ето защо аз от години насам подчертавах, че има един основен принцип на окултизма: Преди някой да е достигнал определена възраст, определени центрове никога не ще му дадат поръчение да говори за окултни учения. Това беше подчертавано години наред. Когато говорят по-млади хора, те могат да го вършат с най-добри намерения, обаче те не го вършат по окултно поръчение.
към текста >>
23.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Днес се обръщам
към
Вас със сърдечно задоволство – тук всред мирните планини и при изгледа на чудесното езеро – и ще говоря за онези неща, които най-силно ни интересуват като благовестия, като факти на духовния живот.
Днес се обръщам към Вас със сърдечно задоволство – тук всред мирните планини и при изгледа на чудесното езеро – и ще говоря за онези неща, които най-силно ни интересуват като благовестия, като факти на духовния живот.
И когато свържа нещата с най-очебийния факт, който засяга особено онези, които са събрани тук, за да посетят нашите планински приятели, ще се изправим пред факта, че редица от нашите приятели са се оттеглили, може би не в планинска самотност, но все пак всред царуващия в планините мир и всред планинска красота. И ако тогава някой запита: Какво се крие в основата на нашите сърца като подтик, като желание? – ние трябва да намерим този подтик, това желание твърде сродно с днешния копнеж на човека за духовен живот въобще. И може би не ще бъде никаква илюзия, ако приемем, че там навън в света съществува същият подтик, същият стремеж както този, който е довел някои хора тук, в усамотението всред планината.
към текста >>
Ние се обръщаме
към
прадревните времена и си казваме: Ние произхождаме от духовното минало, чеда сме на старите времена.
Човекът или знае, или предчувствува, че във всичко, което ни заобикаля като природа, като гори и планински върхове, като стихии и бури, царува една духовност, която според изказването на една бележита западноевропейска личност, е вече духовност, която е по-последователна, отколкото действието, чувствуването и мисленето на човека. Ние би трябвало да сме завладени от предчувствието, че във всичко, което ни заобикаля като гори и планински върхове, като планини и езера, говори Духът. И в Духовната наука ние все повече и повече ще съзрем как от всичко, което ни заобикаля в природата, от всичко, което ни носи като твърда почва, това което говори от тях, е Дух.
Ние се обръщаме към прадревните времена и си казваме: Ние произхождаме от духовното минало, чеда сме на старите времена.
Така, както създаваме нашите произведения на изкуството, както прилежно се занимаваме с това, което ни прави способни да се справяме със света, така и нашите прадеди са създали техните сечива. И това, което ни заобикаля като природни явления, е дело на Боговете в прадревните времена. Когато се изпълваме с едно такова чувство, тогава цялата природа постепенно се превръща в това, което тя е била за всяка Духовна наука от всички времена. Тя се превръща за нас наистина в една илюзия, Майя, обаче в една илюзия, която е велика и красива затова, защото е произведение на божествено-духовния свят. И така, когато излизаме вън в природата, ние се движим сред паметниците на духовната работа на древни предземни времена.
към текста >>
И когато наблюдаваме природата с поглед, заострен от Духовната наука, ние знаем колко вътрешно е свързано онова, което наричаме морален живот – което за духовния живот е най-висшето,
към
което имаме стремеж в този живот – тогава ние знаем колко тясно е свързано това, което чувстваме в природата с това, което наричаме морал.
Когато задоволяваме нашето чувство за природата чрез Духовната наука, тогава трябва да ни завладее и нещо друго: Че в известно отношение е една привилегия да можем да бъдем в Духа на природата. Колко много хора живеят днес главно в културните градове и не могат да доловят вече нищо от възвисяващото, от Божествено-Духовното в природата!
И когато наблюдаваме природата с поглед, заострен от Духовната наука, ние знаем колко вътрешно е свързано онова, което наричаме морален живот – което за духовния живот е най-висшето, към което имаме стремеж в този живот – тогава ние знаем колко тясно е свързано това, което чувстваме в природата с това, което наричаме морал.
към текста >>
Днес само една малка група хора иска да бъде носител на това, което в бъдеще ще стане достояние на всички хора, които се нуждаят от него: от истинските плодове на човешката
любов
и на човешкото състрадание.
Всички, които не са могли да се докоснат до топлината и светлината на Духовната наука, за да стигнат за самите себе си до плодовете на тази Духовна наука, ще почувствуват тогава блаженството, което един такъв поглед дава! Всичко онова, което може да бъде външна личност, занапред ще има в себе си онзи огън, за който това, което днес е теория, ще бъде отоплителният материал.
Днес само една малка група хора иска да бъде носител на това, което в бъдеще ще стане достояние на всички хора, които се нуждаят от него: от истинските плодове на човешката любов и на човешкото състрадание.
Ние изучаваме Духовната наука не за собствено удоволствие, не заради нашето задоволство, а за да получим нежни, благославящи ръце, да получим нежния поглед, който действува вече чрез това, че се излъчва от очите, за да разпространяваме онова, за което окото е извор, извор на всичко онова, което наричаме духовно виждане. Хората, които могат именно да живеят така близо до природата, би трябвало сега да обърнат внимание как в сегашно време всичко се променя, всичко става друго! Нещата се променят, променят се именно във великия Космос.
към текста >>
Докато в грубия физически свят ще може да се вижда твърде малко от великата промяна, от великия прелом в поврата
към
двадесетото столетие, духовно отворената душа ще чувствува: Времената се променят и ние имаме задължението да подготвим духовното познание.
Онези, чийто дух е пробуден, ще могат да виждат нови Същества всред процесите на природата. Докато човекът, който не е станал още ясновидец, въпреки тъгата относно неудържимото умиране на природата, ще изживява винаги нещо освежаващо в природата, онзи, чиито ясновиждащи сили се пробуждат ще вижда как от умиращата природа се раждат нови елементарни Същества.
Докато в грубия физически свят ще може да се вижда твърде малко от великата промяна, от великия прелом в поврата към двадесетото столетие, духовно отворената душа ще чувствува: Времената се променят и ние имаме задължението да подготвим духовното познание.
Ще бъде все повече и повече важно да се вземат под внимание такива неща и да се внасят в съзнанието. Защото от волята на хората зависи дали те приемат в себе си такива неща за благото и спасението на човечеството или ги оставят с безразличие да минат покрай тях. Тогава те се превръщат в нещастие за човечеството.
към текста >>
С това обърнахме внимание върху следното: В поврата
към
двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване.
С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване.
И още нещо. Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но към това се прибавя и нещо друго. Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин. Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта. Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента.
към текста >>
Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но
към
това се прибавя и нещо друго.
С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване. И още нещо.
Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но към това се прибавя и нещо друго.
Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин. Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта. Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента. Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в пролетта. Когато оставим да действуват в нас елементарните сили на есента, ние можем да чувствуваме по един нов начин какво ще ни бъде дадено в бъдеще.
към текста >>
Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата
към
пролетта.
С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване. И още нещо. Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но към това се прибавя и нещо друго. Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин.
Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта.
Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента. Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в пролетта. Когато оставим да действуват в нас елементарните сили на есента, ние можем да чувствуваме по един нов начин какво ще ни бъде дадено в бъдеще. Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това. Защото Духовната наука не е дошла в света поради произвола на хората, а защото в небесата стават нови неща, които могат да бъдат възприемани само тогава, когато резултатите на духовното изследване бъдат приети от хората.
към текста >>
Оттогава духовните сили на Буда бяха присъединени
към
най-висшите индивидуалности в извършващите се дела, за които говори Мистерията на Голгота.
Когато нашите души са докоснати от онези думи, в които ангелски Същества витаят в ореола на ангелското дете, ние трябва да знаем, че в онази аура на Исус действуват силите на Нирманакайя на Буда.
Оттогава духовните сили на Буда бяха присъединени към най-висшите индивидуалности в извършващите се дела, за които говори Мистерията на Голгота.
Така че неговите сили продължават да действуват също в мирогледното течение на западните философи. От духовния свят той самият е подтика на живота, който проникна до разума, но след това се заблуди.
към текста >>
Към
това течение се прибавя другото, което е получило своето начало в Мистерията на Голгота, което се е съединило с течението на Буда в едно необходимо цяло и което също трябва да приемем в земния живот.
Каква е задачата на Буда там навън, в света на Духа? Задачата е да разпалва постоянно в нашите сърца онези сили, от които може да бъде извлечена висшата мъдрост. Ето как трябва да разбираме това течение, което тече през целия свят. То е представено също и в една, макар и абстрактна форма, която съществува през нашето столетие. Обаче ние трябва да се стремим да познаем окултното значение на всяка една духовна форма.
Към това течение се прибавя другото, което е получило своето начало в Мистерията на Голгота, което се е съединило с течението на Буда в едно необходимо цяло и което също трябва да приемем в земния живот.
Това течение, което изхожда от Голгота и в което трябва да участвуват всички хора, идва при хората не само вътрешно; то е едно такова течение, което прониква цялото наше земно съществуване.
към текста >>
Всички Бодисатви принадлежат
към
индивидуалностите, които преминават живота си тук, на Земята, принадлежат на Земята.
Докато в течението на Буда, както във всяко друго, имаме нещо, което засяга всички нас като хора, в Христовото Същество имаме един космически елемент.
Всички Бодисатви принадлежат към индивидуалностите, които преминават живота си тук, на Земята, принадлежат на Земята.
Индивидуалността на Христос идва от Слънцето и стъпва на Земята едва при Йоановото Кръщение; тя живя само три години във физическото тяло на Исус от Назарет. Характерно за тази индивидуалност на Христос е, че на нея е определено да действува само в период от три години в земния свят. Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра като го нарече Аура-Маздао, който стои зад видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което гърците говореха като за Същество, стоящо в основата на Плерома (Пълнота). Това е Съществото, което постепенно стана Дух на Земята, стана аура на нашата Земя, откакто неговата кръв протече на Голгота. Първият човек, който можа до го види без посредничеството на физическото тяло, беше Павел.
към текста >>
Ето защо можем да заявим: В тази лекция ние се позоваваме на онези елементарни Духове, които се проявяват в природата и ни насочват
към
осмисляне на нашите действия,
към
вслушване във вътрешното слово, така че във всички разгръщащи се пред нас събития, които се групират около един център, ние виждаме: хората, които правилно се издигат в духовния свят – и тук аз имам предвид не духовно школувания ясновидец, който винаги е можел да намери Христос, а хората в тяхното естествено развитие – че тези хора ще виждат Христос като етерно събитие: Него, който ще действува в мировите събития само от етерния свят.
Ето защо можем да заявим: В тази лекция ние се позоваваме на онези елементарни Духове, които се проявяват в природата и ни насочват към осмисляне на нашите действия, към вслушване във вътрешното слово, така че във всички разгръщащи се пред нас събития, които се групират около един център, ние виждаме: хората, които правилно се издигат в духовния свят – и тук аз имам предвид не духовно школувания ясновидец, който винаги е можел да намери Христос, а хората в тяхното естествено развитие – че тези хора ще виждат Христос като етерно събитие: Него, който ще действува в мировите събития само от етерния свят.
Ние виждаме как всички тези събития се групират около бъдещото Христово събитие. И когато вземем цялото духовно развитие в неговото движение напред, ние виждаме: Жертвуващият се в огъня на Любовта Буда е вдъхновителят на нашата Духовна наука.
към текста >>
И когато вземем цялото духовно развитие в неговото движение напред, ние виждаме: Жертвуващият се в огъня на
Любов
та Буда е вдъхновителят на нашата Духовна наука.
Ето защо можем да заявим: В тази лекция ние се позоваваме на онези елементарни Духове, които се проявяват в природата и ни насочват към осмисляне на нашите действия, към вслушване във вътрешното слово, така че във всички разгръщащи се пред нас събития, които се групират около един център, ние виждаме: хората, които правилно се издигат в духовния свят – и тук аз имам предвид не духовно школувания ясновидец, който винаги е можел да намери Христос, а хората в тяхното естествено развитие – че тези хора ще виждат Христос като етерно събитие: Него, който ще действува в мировите събития само от етерния свят. Ние виждаме как всички тези събития се групират около бъдещото Христово събитие.
И когато вземем цялото духовно развитие в неговото движение напред, ние виждаме: Жертвуващият се в огъня на Любовта Буда е вдъхновителят на нашата Духовна наука.
към текста >>
Онези хора, които четат такива неща, като „Изпитания на душата”, която аз успях да представя в Мюнхен, и които се досещат къде се крият тайнствените сили, сочещи
към
това, което се намира около нас в природата, които обръщат внимание на мъдростта на бъдещето, даже когато мъдростта на бъдещето се счита от мнозина за глупост на настоящето, както и мъдростта на настоящето често пъти е глупост на бъдещето, са забелязали, че занапред ще съществува една химия, проникната от Христовия Импулс и т.н.
Онези хора, които четат такива неща, като „Изпитания на душата”, която аз успях да представя в Мюнхен, и които се досещат къде се крият тайнствените сили, сочещи към това, което се намира около нас в природата, които обръщат внимание на мъдростта на бъдещето, даже когато мъдростта на бъдещето се счита от мнозина за глупост на настоящето, както и мъдростта на настоящето често пъти е глупост на бъдещето, са забелязали, че занапред ще съществува една химия, проникната от Христовия Импулс и т.н.
Всичко, което се разпростира навън в природата, идва от Духа. Така цветето е едно етерно същество и от друга страна чрез това цвете Духът е проникнал отвън в Земята. В основата на всичко това не стоят лишени от живот молекули. В това, което израства като форми от Земята, ни се показва найвисшия смисъл. Хората ще познават не само чрез вярата, те ще станат непосредствено знаещи.
към текста >>
Тогава под влиянието на тези две течения ще узреят все повече хора, които ще могат да преминат от чувствуването, от моралното познание, от моралния импулс –
към
действието.
Това, което в Четвъртата културна епоха се роди само като един сън на великия мъченик Сократ, то ще съществува там като действителност. Какво представляваше впрочем този велик импулс на Сократ? Той искаше този, който изживява един морален закон да вниква в него така, че да е обзет от него, да действува също като морален човек по съответния начин. Нека помислим колко далече сме още от това, колцина могат да кажат: това трябва да стане – но колко малко са тези, които притежават необходимата вътрешна сила, силата на морала! За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити, за да няма нищо, което познаваме без да имаме импулса да го изпълним с жар, за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде то не само разбрано, за да не бъде другояче, освен един морален импулс да се превърне в дело – това зависи от факта, хората да се вживеят в двете горепосочени духовни течения.
Тогава под влиянието на тези две течения ще узреят все повече хора, които ще могат да преминат от чувствуването, от моралното познание, от моралния импулс – към действието.
към текста >>
И най-доброто, което се намира често пъти в нас, ще прояви своето действие благодарение на това, че от Портата на смъртта, от другия свят ще бъдат изпращани
към
нас нови сили.
Нови времена бяха настъпили, когато Йоан Кръстител проповядваше за Христос. Днес също можем да говорим за нови времена, спрямо които е необходима промяна в нашето отношение. Въпреки великите културни средства, които ще дойдат във външния свят, разбирането на човек трябва да се промени така, че неговата душа да има нещо повече и така той да вниква в духовния свят, който ще се изяви по нов начин именно в наше време. Дали нещо от него ще стане видимо тук, в този живот или пред Портата на смъртта, или при новото раждане – ние не само ще видим този свят, но и ще сме в състояние да действуваме от този нов свят.
И най-доброто, което се намира често пъти в нас, ще прояви своето действие благодарение на това, че от Портата на смъртта, от другия свят ще бъдат изпращани към нас нови сили.
И след като сме минали през Портата на смъртта по такъв начин, че сме вникнали в цялата необходимост от промяна на нашата епоха, за която си позволих да говоря днес, ние също ще сме в състояние да изпращаме тези нови сили.
към текста >>
24.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
В този час бих искал да Ви говоря за факти, които принадлежат главно
към
моралния и етичен свят и които са в състояние да поставят пред нашата душа мисията на Духовната наука.
В този час бих искал да Ви говоря за факти, които принадлежат главно към моралния и етичен свят и които са в състояние да поставят пред нашата душа мисията на Духовната наука.
към текста >>
От онова време насам човекът се развива така, че постига големи успехи на физическото поле;
към
края на сегашната следатлантска епоха той постепенно ще добие отново ясновидската сила.
Само накратко искам да спомена, че във времената, които са последвали великата атлантска катастрофа, нашите души са имали в тогавашните тела определено елементарно ясновидство. Това ясновидство, което беше естествено за хората от миналите времена, постепенно е изчезнало. И онази епоха, която е отнела на хората най-много от силите на старото ясновидство, е Гръцко-римската културна епоха, Четвъртата културна епоха от следатлантското време.
От онова време насам човекът се развива така, че постига големи успехи на физическото поле; към края на сегашната следатлантска епоха той постепенно ще добие отново ясновидската сила.
към текста >>
Особено фини ще са отношенията на симпатия
към
добронамерените и състрадателни постъпки, а тези на антипатия спрямо зложелателните постъпки ще са изпълнени с едно величие, за което хората досега едва ли са имали някакво предчувствие.
Изхождайки от окултните изследвания, ние можем да дадем за всяка една от тези културни епохи, за Петата, Шестата и Седмата следатлантски културни епохи една главна характеристика на човешкото развитие. В нашата Пета следатлантска културна епоха главната характерна черта на еволюцията е интелектуалната, развитието на ума. В Шестата, която ще последва нашата, главната характерна черта на човешкото развитие ще бъде тази, че душите на хората ще имат напълно определени чувства по отношение на това кое е морално и на това, което е неморално.
Особено фини ще са отношенията на симпатия към добронамерените и състрадателни постъпки, а тези на антипатия спрямо зложелателните постъпки ще са изпълнени с едно величие, за което хората досега едва ли са имали някакво предчувствие.
към текста >>
Нашите интелектуални заложби се намират в едно свръхсетивно отношение
към
това, което наричаме астрално поле.
От всичко онова, което ще настъпи за човечеството в бъдещите културни епохи, сега в човешките души съществуват само зародишите и можем да кажем, че всички тези заложби, които човекът има – интелектуални заложби, заложби на симпатия и антипатия спрямо моралните действия, заложби за моралните импулси – имат определена връзка с висшите светове.
Нашите интелектуални заложби се намират в едно свръхсетивно отношение към това, което наричаме астрално поле.
Нашите симпатии и антипатии спрямо доброто и злото се намират във връзка с това, което наричаме нисшия Девакан. А светът на моралните импулси в душата се намира в отношение спрямо полето на висшия Девакан. Така че можем да кажем: През нашата епоха в човешката душа действуват силите на астралния свят, през Шестата епоха в човешката душа ще действуват повече силите на нисшия Девакан, а през Седмата културна епоха в нашето човечество ще действуват особено силите на висшия Девакан.
към текста >>
За да разберем сега цялото културно развитие, което ще последва и
към
което се насочват нашите души, добре е да разгледаме по-дълбоко особеностите на нашата душа в следващите инкарнации.
За да разберем сега цялото културно развитие, което ще последва и към което се насочват нашите души, добре е да разгледаме по-дълбоко особеностите на нашата душа в следващите инкарнации.
Днес, в нашия интелектуален период, за всички души интелектуалността и моралността стоят една до друга. Днес някой може да бъде много морален човек и да не бъде никак умен.
към текста >>
Нашите предишни стадии на развитие, нашите минали животи могат да бъдат обхванати с думите: Ex deo nascimur, От
Бога
сме родени.
Нашите предишни стадии на развитие, нашите минали животи могат да бъдат обхванати с думите: Ex deo nascimur, От Бога сме родени.
Ако насочим нашето развитие така, че вместо Мойсей да срещнем Христос, с когото тогава нашата Карма ще се срастне, това може да бъде изразено чрез съществуващото от тринадесетото столетие християнско-розенкройцерско течение с думите: In Christo morimur, В Христос умираме.
към текста >>
Когато бе казано сега, че през Шестата културна епоха интелектуалността ще бъде възпирана от неморалността, от друга страна ние трябва също да разберем, че онзи, който тогава ще е парализирал своята интелектуалност чрез неморалността, ще трябва да се обърне с всичката си сила
към
Христос, за да се издигне чрез Него
към
моралността.
Дали тогава във времето, когато Христос ще действува в човечеството като етерен Христос, ние ще се намираме в едно физическо тяло или ще бъдем в живота между смъртта и новото раждане, това няма значение, ако още тук сме развили способността да Го виждаме. Да предположим например, че един човек не би могъл да види Христос в своето сегашно физическо въплъщение поради това, че умира рано. Но ако е постигнал тук разбирането за това, той ще може да Го вижда после, между смъртта и новото раждане. Онзи, който стои далеч от духовния живот и не постига никакво разбиране за Христос, ще остане далеч от познанието за Христос, включително до следващия си земен живот, когато евентуално би могъл да се издигне до въпросното познание. Следователно, с напредването на човече ството през трите културни епохи, през Петата, Шестата и Седмата, Христовият Импулс ще завладява все повече и повече Земята.
Когато бе казано сега, че през Шестата културна епоха интелектуалността ще бъде възпирана от неморалността, от друга страна ние трябва също да разберем, че онзи, който тогава ще е парализирал своята интелектуалност чрез неморалността, ще трябва да се обърне с всичката си сила към Христос, за да се издигне чрез Него към моралността.
Само това ще може да му възвърне моралната сила.
към текста >>
В епохата на интелектуализма аз не апелирам
към
Вашата вяра в авторитета, а
към
интелектуалното проверяване на нещата от Ваша страна.
Много от нещата, които казах днес, могат да бъдат проверени единствено със средствата на окултното изследване. Обаче аз Ви призовавам не да вярвате, а да проверявате нещата с всичко, което познавате от живота на историята, въобще с всичко, което можете да опитате. Аз съм напълно спокоен, защото колкото по-точно проверите нещата, толкова по-точно ще ги намерите потвърдени.
В епохата на интелектуализма аз не апелирам към Вашата вяра в авторитета, а към интелектуалното проверяване на нещата от Ваша страна.
И Бодисатва на двадесетото столетие не ще апелира към някои предвестници, които ще го прокламират за Майтрейя-Буда, а ще се уповава на силата на своето собствено слово и ще се утвърждава в света като напълно самостоятелна личност.
към текста >>
И Бодисатва на двадесетото столетие не ще апелира
към
някои предвестници, които ще го прокламират за Майтрейя-Буда, а ще се уповава на силата на своето собствено слово и ще се утвърждава в света като напълно самостоятелна личност.
Много от нещата, които казах днес, могат да бъдат проверени единствено със средствата на окултното изследване. Обаче аз Ви призовавам не да вярвате, а да проверявате нещата с всичко, което познавате от живота на историята, въобще с всичко, което можете да опитате. Аз съм напълно спокоен, защото колкото по-точно проверите нещата, толкова по-точно ще ги намерите потвърдени. В епохата на интелектуализма аз не апелирам към Вашата вяра в авторитета, а към интелектуалното проверяване на нещата от Ваша страна.
И Бодисатва на двадесетото столетие не ще апелира към някои предвестници, които ще го прокламират за Майтрейя-Буда, а ще се уповава на силата на своето собствено слово и ще се утвърждава в света като напълно самостоятелна личност.
към текста >>
Второто течение е течението на Христос, което ще издигне човечеството нагоре
към
интелектуализма през естетицизма до моралността.
Второто течение е течението на Христос, което ще издигне човечеството нагоре към интелектуализма през естетицизма до моралността.
И най-великият учител на Христовия Импулс ще бъде винаги приемникът на онзи Бодисатва, който винаги отново ще се инкарнира и след три хиляди години ще стане Майтрейя-Буда. Защото истина е това, което казват източните документи: Че точно пет хиляди години след като Гаутама Буда получи своето озарение под дървото Боди, Майтрейя-Буда ще се въплъти за последен път на Земята.
към текста >>
25.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И ние като розенкройцери апелираме именно
към
опознаването на тези сили.
Обаче от разлагащото се етерно тяло винаги остава една част и така сме заобиколени от остатъци на етерните тела на умрелите – за наше благо или за наша вреда. Те действуват върху нас в добрия и в лошия смисъл според това, дали самите ние сме добри или лоши. В този смисъл ние се намираме под всевъзможните въздействия, идващи от етерните тела на едни или други велики индивидуалности. От етерното тяло на Кристиян Розенкройц също се излъчва една голяма сила, която може да действува върху нашата душа и нашия Дух. Сега задачата ни се свежда до това, да опознаем тези сили.
И ние като розенкройцери апелираме именно към опознаването на тези сили.
към текста >>
Към
тези седем се прибавиха други четири индивидуалности, които не можеха да насочат поглед назад върху отдавна минали стари времена, а само върху това, което човечеството беше усвоило като окултна мъдрост през четирите следатлантски културни епохи.
Всички те не можеха да виждат непосредствено в духовния свят, обаче можеха да пробудят в себе си спомена за това, което бяха изживели чрез тяхното минало посвещение. И Кармата на човечеството се стече така, че в седем от тези индивидуалности беше въплътено това, което беше останало от човечеството като остатъци от древната Атлантска епоха. В моята книга „Тайната наука” вече е казано, че в лицето на седемте свещени Риши, учителите на Древно-индийската културна епоха, беше пренесено това, което бе останало от Атлантската епоха. Седемте мъже, които отново бяха въплътени през тринадесетото столетие, които бяха част от колегиума на дванадесетте, бяха именно онези, които можеха да насочат поглед назад върху седемте течения на древната Атлантска епоха от развитието на човечеството и върху това, което продължаваше да живее от тези седем течения. Всяка една от тези седем индивидуалности можеше да оплодотвори за тогавашното и сегашно време само едно течение.
Към тези седем се прибавиха други четири индивидуалности, които не можеха да насочат поглед назад върху отдавна минали стари времена, а само върху това, което човечеството беше усвоило като окултна мъдрост през четирите следатлантски културни епохи.
От тези четирима първият можеше да насочи поглед назад върху Древно-индийската епоха, вторият – върху Древно-персийската епоха, третият – върху Египетско-халдео-асиро-вавилонската епоха, четвъртият – върху Гръцко-латинската културна епоха. Тези четирима се съединиха със седемте в колегиума на мъдрите мъже през тринадесетото столетие. Най-после една дванадесета личност имаше, така да се каже, най-малко спомени, но тя беше най-интелектуалната между тях и беше развила особено склонността си към външните науки. Тези дванадесет индивидуалности не живееха само в съдържанията на западния окултизъм, а дванадесетте течения на мъдростта действуваха заедно, образувайки един цялостен образ. Гьоте е загатнал това по един твърде особен начин в своето стихотворение „Тайните”.
към текста >>
Най-после една дванадесета личност имаше, така да се каже, най-малко спомени, но тя беше най-интелектуалната между тях и беше развила особено склонността си
към
външните науки.
Седемте мъже, които отново бяха въплътени през тринадесетото столетие, които бяха част от колегиума на дванадесетте, бяха именно онези, които можеха да насочат поглед назад върху седемте течения на древната Атлантска епоха от развитието на човечеството и върху това, което продължаваше да живее от тези седем течения. Всяка една от тези седем индивидуалности можеше да оплодотвори за тогавашното и сегашно време само едно течение. Към тези седем се прибавиха други четири индивидуалности, които не можеха да насочат поглед назад върху отдавна минали стари времена, а само върху това, което човечеството беше усвоило като окултна мъдрост през четирите следатлантски културни епохи. От тези четирима първият можеше да насочи поглед назад върху Древно-индийската епоха, вторият – върху Древно-персийската епоха, третият – върху Египетско-халдео-асиро-вавилонската епоха, четвъртият – върху Гръцко-латинската културна епоха. Тези четирима се съединиха със седемте в колегиума на мъдрите мъже през тринадесетото столетие.
Най-после една дванадесета личност имаше, така да се каже, най-малко спомени, но тя беше най-интелектуалната между тях и беше развила особено склонността си към външните науки.
Тези дванадесет индивидуалности не живееха само в съдържанията на западния окултизъм, а дванадесетте течения на мъдростта действуваха заедно, образувайки един цялостен образ. Гьоте е загатнал това по един твърде особен начин в своето стихотворение „Тайните”.
към текста >>
Той се беше подготвил за своята мисия чрез една смирена душевност, чрез един пламенен и отдаден на
Бога
живот.
Обаче изходната точка на една нова културна епоха беше възможна само чрез това, че един тринадесети се яви всред дванадесетте. Този тринадесети не беше никакъв учен в смисъла на тогавашното време. Той беше една индивидуалност, която е била инкарнирана по времето на Мистерията на Голгота.
Той се беше подготвил за своята мисия чрез една смирена душевност, чрез един пламенен и отдаден на Бога живот.
Това беше една велика душа, един благочестив, вътрешно дълбоко мистичен човек, който не само изгради тези качества в хода на своя живот, а и беше роден с тях. Ако си представите един млад човек, много благочестив, постоянно молещ се горещо на своя Бог, Вие ще имате пред погледа си образ на този тринадесети. Този тринадесетият израстна изцяло под грижите и възпитанието на дванадесетте и получи от всеки един онази мъдрост, която всеки един от тях можеше да му даде. Този тринадесетият бе възпитан с най-голяма грижа и бяха взети всички мерки да не се допусне върху него да бъде упражнено друго влияние, освен това на дванадесетте. В тази своя инкарнация от тринадесетото столетие той растеше като слабо, хилаво дете; ето защо възпитанието, което му даваха дванадесетте, се разпростираше чак до неговото физическо тяло.
към текста >>
Стигна се дотам, че той прекъсна почти всякаква връзка с външния живот, изчезна всякакъв интерес
към
физическия свят.
Докато духовните сили на този тринадесетия нарастваха до безкрайност, неговите физически сили бързо намаляваха.
Стигна се дотам, че той прекъсна почти всякаква връзка с външния живот, изчезна всякакъв интерес към физическия свят.
Той живееше само за духовното развитие, за което получаваше подтик от дванадесетте. В него имаше едно отражение на мъдростта на дванадесетте. Работата стигна дотам, че тринадесетият отказваше всякаква храна и все повече слабееше. Тогава настъпи едно събитие, което можеше да се яви само веднъж в историята. Това беше едно от събитията, което можеше да настъпи само тогава, когато – заради плодовете, които такова едно събитие трябваше да донесе – макрокосмическите сили действуват съвместно.
към текста >>
Индивидуалността на тринадесетия се прероди още през четиринадесетото столетие, приблизително
към
средата на четиринадесетото столетие.
Индивидуалността на тринадесетия се прероди още през четиринадесетото столетие, приблизително към средата на четиринадесетото столетие.
В това си въплъщение тази индивидуалност живя повече от сто години. Той бе възпитан по един подобен начин в кръга на учениците и последователите на дванадесетте, обаче не така отчужден от света, както в предходната си инкарнация. Когато стана на двадесет и осем години, той се посвети на един чуден идеал. Той трябваше да пътува и да напусне Европа. Първо отиде в Дамаск, където за него още веднъж се повтори събитието, което Павел изживя там.
към текста >>
Нека да насочим погледа си
към
границата между физическата и етерната субстанция.
Това, което бе изработено от розенкройцерите до наше време, е външна и вътрешна работа. Външната работа имаше за цел да бъде изследвано това, което се намира зад Майя, зад илюзията на материята. Розенкройцерите искаха да проучат това, което е Майя на материята. В основата на целия Макрокосмос стои един етерен Макрокосмос, едно етерно тяло, също както и човекът има едно етерно тяло. Съществува един вид преход между по-грубите и по-фините субстанции.
Нека да насочим погледа си към границата между физическата и етерната субстанция.
Това, което се намира между физическата и етерната субстанция, няма нищо подобно на себе си в света. То не е нито сребро, нито злато, нито олово, нито мед. Тук ние имаме нещо, което не би могло да се сравни с някаква друга физическа субстанция, а представлява есенцията на всичко. Това е една субстанция, която се съдържа във всички други физически субстанции, така че другите физически субстанции могат да бъдат считани като модификации на тази единна субстанция. Стремежът на розенкройцерите беше да гледат по ясновидски начин на тази субстанция.
към текста >>
Още
към
1850 година Дросбах писа в смисъла на прераждането от психологична гледна точка.
Поради нарастващия прилив на материализма ставаше все по-трудно хората да бъдат инспирирани в смисъла на розенкройцерството. След това в деветнадесетото столетие настъпи върховата точка на материализма. Така много неща можаха да бъдат дадени само частично. През 1851 година проблемът за безсмъртието на душата бе решен от Виденман в смисъла на прераждането. Неговото съчинение бе наградено.
Още към 1850 година Дросбах писа в смисъла на прераждането от психологична гледна точка.
към текста >>
Отдадеността
към
засилващото се етерно тяло на Кристиян Розенкройц ще може да донесе на хората новото ясновидство и ще събуди висши духовни сили.
Така излъчванията на етерното тяло на Кристиян Розенкройц продължиха да действуват и през деветнадесетото столетие. Едно обновление на теософския живот можа да настъпи, защото малката Кали Юга (Тъмната епоха) изтече през 1899 година. Ето защо днес достъпът на духовния свят е по-лесен и духовното развитие е възможно в много по-голям размер.
Отдадеността към засилващото се етерно тяло на Кристиян Розенкройц ще може да донесе на хората новото ясновидство и ще събуди висши духовни сили.
Но това ще бъде възможно само за онези хора, които правилно следват школата на Кристиян Розенкройц. Досега за целта беше необходима езотерична розенкройцерска подготовка. Обаче двадесетото столетие има мисията да направи това тяло толкова мощно, че то да действува също и екзотерично. Онези, които ще бъдат завладени от това тяло, ще могат да изживеят събитието, което апостол Павел изживя пред Дамаск. Досега това етерно тяло действуваше само в школата на розенкройцерите; през двадесетото столетие ще има все повече и повече хора, които ще могат да изживеят явяването на Христос в етерно тяло.
към текста >>
Днес един неопределен подтик
към
Духовната наука минава като течение през човечеството.
Утре ще говорим за делото на Кристиян Розенкройц.
Днес един неопределен подтик към Духовната наука минава като течение през човечеството.
И ние можем да сме сигурни, че там, където учениците на розенкройцерството се стремят сериозно и съвестно напред, ще бъдат създавани вечни стойности. Дори най-незначителната духовна работа ни води все по-нагоре. Ето защо е необходимо да проявим разбиране и почит към свещеното дело.
към текста >>
Ето защо е необходимо да проявим разбиране и почит
към
свещеното дело.
Утре ще говорим за делото на Кристиян Розенкройц. Днес един неопределен подтик към Духовната наука минава като течение през човечеството. И ние можем да сме сигурни, че там, където учениците на розенкройцерството се стремят сериозно и съвестно напред, ще бъдат създавани вечни стойности. Дори най-незначителната духовна работа ни води все по-нагоре.
Ето защо е необходимо да проявим разбиране и почит към свещеното дело.
към текста >>
26.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Към
вътрешното призоваване принадлежи това, че избраният човек се е занимавал с нещо духовно, с теософия или с друга духовна наука.
Човекът върви по един път, който може да стане много опасен за него, може би в близост до една пропаст, без той да забележи това. Случва се тогава, че съответният човек, намиращ се може би само на няколко стъпки от пропастта, чува един глас: Спри! – така, че той трябва да спре, без да знае защо. Може да има хиляди подобни случаи. За отбелязване е обаче, че това е само външният знак, но най-важният знак на външното духовно призоваване.
Към вътрешното призоваване принадлежи това, че избраният човек се е занимавал с нещо духовно, с теософия или с друга духовна наука.
Външното събитие, което Ви дадох за пример, е един факт във физическия свят. Гласът, който се чува обаче, не е човешки глас. Събитието е нагласено винаги така, че съответният човек знае много точно, че гласът е дошъл от духовния свят. Първоначално някой може да мисли, че един човек е скрит някъде и че гласът идва от него, обаче когато ученикът е узрял, той открива, че в живота не се е намесила някаква физическа личност. Накратко казано, работата стои така, че благодарение на това събитие, ученикът знае много точно, че съществуват съобщения от духовния свят.
към текста >>
От този час нататък един втори живот беше прибавен
към
първия живот.
Такова едно събитие или ще мине покрай съответния човек без да бъде забелязано и тогава впечатлението се заличава и той не счита това събитие за нещо важно, или да предположим, че такъв човек е внимателен и не счита това изживяване за незначително. Тогава той стига може би до мисълта: Всъщност ти се намираше тук, пред една кармическа криза, всъщност в този момент твоят живот трябваше да свърши, ти щеше да изгубиш своя живот; ти беше спасен само чрез нещо, което е близко до случайността.
От този час нататък един втори живот беше прибавен към първия живот.
И ти трябва да считаш втория живот като подарен и да се отнасяш към него съобразно този факт.
към текста >>
И ти трябва да считаш втория живот като подарен и да се отнасяш
към
него съобразно този факт.
Такова едно събитие или ще мине покрай съответния човек без да бъде забелязано и тогава впечатлението се заличава и той не счита това събитие за нещо важно, или да предположим, че такъв човек е внимателен и не счита това изживяване за незначително. Тогава той стига може би до мисълта: Всъщност ти се намираше тук, пред една кармическа криза, всъщност в този момент твоят живот трябваше да свърши, ти щеше да изгубиш своя живот; ти беше спасен само чрез нещо, което е близко до случайността. От този час нататък един втори живот беше прибавен към първия живот.
И ти трябва да считаш втория живот като подарен и да се отнасяш към него съобразно този факт.
към текста >>
И онзи, който може да си спомни за едно такова изживяване, може да си каже: Кристиян Розенкройц ми даде знак от духовния свят, че аз принадлежа
към
неговото течение.
Когато едно такова изживяване пробужда в един човек вътрешното настроение, че от този час той счита своя живот като нещо подарено, това прави днес един такъв човек последовател на Кристиян Розенкройц. Защото тъкмо този е неговият начин да призовава душите при себе си.
И онзи, който може да си спомни за едно такова изживяване, може да си каже: Кристиян Розенкройц ми даде знак от духовния свят, че аз принадлежа към неговото течение.
Кристиян Розенкройц прибави към моята Карма възможността за едно такова изживяване.
към текста >>
Кристиян Розенкройц прибави
към
моята Карма възможността за едно такова изживяване.
Когато едно такова изживяване пробужда в един човек вътрешното настроение, че от този час той счита своя живот като нещо подарено, това прави днес един такъв човек последовател на Кристиян Розенкройц. Защото тъкмо този е неговият начин да призовава душите при себе си. И онзи, който може да си спомни за едно такова изживяване, може да си каже: Кристиян Розенкройц ми даде знак от духовния свят, че аз принадлежа към неговото течение.
Кристиян Розенкройц прибави към моята Карма възможността за едно такова изживяване.
към текста >>
И ако човек действително иска да се защити срещу този процес на гниене, той трябва постоянно да се отдава на чисти, стремящи се
към
духовното, мисли.
Но когато средновековният розенкройцер гледаше това образуване на солта, представата му за него беше съвършено различна от тази на днешния човек. Защото наблюдаването на един такъв процес трябваше да действува като една молитва в душата на човека, който искаше да го опознае отблизо. Ето защо средновековният розенкройцер се стремеше да си обясни какво би трябвало да стане в неговата душа, ако и в нея също би станало това образуване на солта. Той разсъждаваше така: Човешката природа непрекъснато се унищожава чрез инстинктите и страстите. Нашият живот би бил едно непрестанно разлагане, един процес на гниене, ако бихме се отдали само на желанията и страстите.
И ако човек действително иска да се защити срещу този процес на гниене, той трябва постоянно да се отдава на чисти, стремящи се към духовното, мисли.
Касаеше се за по-висшето развитие на неговите мисли. Средновековният розенкройцер знаеше, че ако в една инкарнация не води борба със своите страсти, в следващата инкарнация той ще се роди с предразположение към една или друга болест, но ако пречисти своите страсти, в следващата инкарнация ще е предразположен към добро здраве. Процесът, преодоляващ чрез духовна работа силите, водещи към разлагане – това е микрокосмическото образуване на солта. Така ние можем да разберем как за средновековния розенкройцер един такъв природен процес можеше да се превърне в най-смирената молитва. Наблюдавайки образуването на солта, средновековните розенкройцери си казваха с чувство на най-чисто смирение: Тук божествено-духовните сили са работили от хиляди години насам така, както в мен действуват чистите мисли.
към текста >>
Средновековният розенкройцер знаеше, че ако в една инкарнация не води борба със своите страсти, в следващата инкарнация той ще се роди с предразположение
към
една или друга болест, но ако пречисти своите страсти, в следващата инкарнация ще е предразположен
към
добро здраве.
Ето защо средновековният розенкройцер се стремеше да си обясни какво би трябвало да стане в неговата душа, ако и в нея също би станало това образуване на солта. Той разсъждаваше така: Човешката природа непрекъснато се унищожава чрез инстинктите и страстите. Нашият живот би бил едно непрестанно разлагане, един процес на гниене, ако бихме се отдали само на желанията и страстите. И ако човек действително иска да се защити срещу този процес на гниене, той трябва постоянно да се отдава на чисти, стремящи се към духовното, мисли. Касаеше се за по-висшето развитие на неговите мисли.
Средновековният розенкройцер знаеше, че ако в една инкарнация не води борба със своите страсти, в следващата инкарнация той ще се роди с предразположение към една или друга болест, но ако пречисти своите страсти, в следващата инкарнация ще е предразположен към добро здраве.
Процесът, преодоляващ чрез духовна работа силите, водещи към разлагане – това е микрокосмическото образуване на солта. Така ние можем да разберем как за средновековния розенкройцер един такъв природен процес можеше да се превърне в най-смирената молитва. Наблюдавайки образуването на солта, средновековните розенкройцери си казваха с чувство на най-чисто смирение: Тук божествено-духовните сили са работили от хиляди години насам така, както в мен действуват чистите мисли. Зад Майя, зад илюзията на природата аз се прекланям пред мислите на Боговете, на божествено-духовните Същества. – Ето какво знаеше средновековният розенкройцер и той си казваше: Когато се оставям под въздействията на природата и изпитвам такива чувства, аз правя самия себе си подобен на Макрокосмоса.
към текста >>
Процесът, преодоляващ чрез духовна работа силите, водещи
към
разлагане – това е микрокосмическото образуване на солта.
Той разсъждаваше така: Човешката природа непрекъснато се унищожава чрез инстинктите и страстите. Нашият живот би бил едно непрестанно разлагане, един процес на гниене, ако бихме се отдали само на желанията и страстите. И ако човек действително иска да се защити срещу този процес на гниене, той трябва постоянно да се отдава на чисти, стремящи се към духовното, мисли. Касаеше се за по-висшето развитие на неговите мисли. Средновековният розенкройцер знаеше, че ако в една инкарнация не води борба със своите страсти, в следващата инкарнация той ще се роди с предразположение към една или друга болест, но ако пречисти своите страсти, в следващата инкарнация ще е предразположен към добро здраве.
Процесът, преодоляващ чрез духовна работа силите, водещи към разлагане – това е микрокосмическото образуване на солта.
Така ние можем да разберем как за средновековния розенкройцер един такъв природен процес можеше да се превърне в най-смирената молитва. Наблюдавайки образуването на солта, средновековните розенкройцери си казваха с чувство на най-чисто смирение: Тук божествено-духовните сили са работили от хиляди години насам така, както в мен действуват чистите мисли. Зад Майя, зад илюзията на природата аз се прекланям пред мислите на Боговете, на божествено-духовните Същества. – Ето какво знаеше средновековният розенкройцер и той си казваше: Когато се оставям под въздействията на природата и изпитвам такива чувства, аз правя самия себе си подобен на Макрокосмоса. Ако разглеждам този процес само външно, аз се отделям от Бога, отпадам от Макрокосмоса.
към текста >>
Ако разглеждам този процес само външно, аз се отделям от
Бога
, отпадам от Макрокосмоса.
Процесът, преодоляващ чрез духовна работа силите, водещи към разлагане – това е микрокосмическото образуване на солта. Така ние можем да разберем как за средновековния розенкройцер един такъв природен процес можеше да се превърне в най-смирената молитва. Наблюдавайки образуването на солта, средновековните розенкройцери си казваха с чувство на най-чисто смирение: Тук божествено-духовните сили са работили от хиляди години насам така, както в мен действуват чистите мисли. Зад Майя, зад илюзията на природата аз се прекланям пред мислите на Боговете, на божествено-духовните Същества. – Ето какво знаеше средновековният розенкройцер и той си казваше: Когато се оставям под въздействията на природата и изпитвам такива чувства, аз правя самия себе си подобен на Макрокосмоса.
Ако разглеждам този процес само външно, аз се отделям от Бога, отпадам от Макрокосмоса.
Така усещаше нещата средновековният теософ или розенкройцер.
към текста >>
Средновековният розенкройцер знаеше, че това, което отговаря на този живак в душата, означава всички форми на
любов
в душата.
Едно друго изживяване беше това на „разтварянето”: Един друг природен процес, който също така можеше да доведе средновековния розенкройцер до състояние на молитва. Всичко онова, което можеше да разтвори нещо друго, средновековният розенкройцер го наричаше живак. Сега за средновековния розенкройцер отново възникваше въпросът: Кое е съответното качество в човешката душа? Кое душевно качество действува така, както вън в природата действува живакът?
Средновековният розенкройцер знаеше, че това, което отговаря на този живак в душата, означава всички форми на любов в душата.
Той различаваше нисши и по-висши процеси на разтваряне, както съществуват нисши и повисши процеси на любовта. И така наблюдаването на процеса „разтваряне” отново се превръщаше в молитва и средновековният розенкройцер си казваше: Вън в света Любовта на Бога е действувала хиляди години така, както любовта действува в моята вътрешна същност.
към текста >>
Той различаваше нисши и по-висши процеси на разтваряне, както съществуват нисши и повисши процеси на
любов
та.
Едно друго изживяване беше това на „разтварянето”: Един друг природен процес, който също така можеше да доведе средновековния розенкройцер до състояние на молитва. Всичко онова, което можеше да разтвори нещо друго, средновековният розенкройцер го наричаше живак. Сега за средновековния розенкройцер отново възникваше въпросът: Кое е съответното качество в човешката душа? Кое душевно качество действува така, както вън в природата действува живакът? Средновековният розенкройцер знаеше, че това, което отговаря на този живак в душата, означава всички форми на любов в душата.
Той различаваше нисши и по-висши процеси на разтваряне, както съществуват нисши и повисши процеси на любовта.
И така наблюдаването на процеса „разтваряне” отново се превръщаше в молитва и средновековният розенкройцер си казваше: Вън в света Любовта на Бога е действувала хиляди години така, както любовта действува в моята вътрешна същност.
към текста >>
И така наблюдаването на процеса „разтваряне” отново се превръщаше в молитва и средновековният розенкройцер си казваше: Вън в света
Любов
та на
Бога
е действувала хиляди години така, както
любов
та действува в моята вътрешна същност.
Всичко онова, което можеше да разтвори нещо друго, средновековният розенкройцер го наричаше живак. Сега за средновековния розенкройцер отново възникваше въпросът: Кое е съответното качество в човешката душа? Кое душевно качество действува така, както вън в природата действува живакът? Средновековният розенкройцер знаеше, че това, което отговаря на този живак в душата, означава всички форми на любов в душата. Той различаваше нисши и по-висши процеси на разтваряне, както съществуват нисши и повисши процеси на любовта.
И така наблюдаването на процеса „разтваряне” отново се превръщаше в молитва и средновековният розенкройцер си казваше: Вън в света Любовта на Бога е действувала хиляди години така, както любовта действува в моята вътрешна същност.
към текста >>
Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на
Бога
.
Третият важен природен процес за средновековния теософ беше горенето – това, което настъпва, когато едно външно вещество се изгаря в пламъци. И отново средновековният розенкройцер търсеше вътрешния процес, който отговаря на това горене.
Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на Бога.
И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur. В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата. Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога. В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове. И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове.
към текста >>
Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на
Бога
.
Третият важен природен процес за средновековния теософ беше горенето – това, което настъпва, когато едно външно вещество се изгаря в пламъци. И отново средновековният розенкройцер търсеше вътрешния процес, който отговаря на това горене. Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на Бога. И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur. В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата.
Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога.
В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове. И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове. И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове. Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете. Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете.
към текста >>
В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре
към
още по-възвишени Богове.
И отново средновековният розенкройцер търсеше вътрешния процес, който отговаря на това горене. Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на Бога. И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur. В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата. Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога.
В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове.
И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове. И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове. Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете. Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете.
към текста >>
Той считаше себе си за достоен да пристъпи
към
един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете.
В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата. Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога. В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове. И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове. И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове.
Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете.
Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете.
към текста >>
Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите,
любов
та, жертвеното настроение на Боговете.
Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога. В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове. И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове. И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове. Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете.
Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете.
към текста >>
Тези душевни процеси предизвикваха у него: първо мисли на Боговете, второ
Любов
на Боговете и трето – жертвоприношения на Боговете.
Средновековният розенкройцер сам предприемаше в своята лаборатория тези процеси и тогава експериментиращият се отдаваше на наблюдение на образуването на солта, на разтварянето и на горенето, при които той се отдаваше на дълбоки религиозни чувства и долавяше връзката с всички сили на Макрокосмоса.
Тези душевни процеси предизвикваха у него: първо мисли на Боговете, второ Любов на Боговете и трето – жертвоприношения на Боговете.
И тогава този розенкройцер откриваше, че когато предприема един процес на образуване на солта, в него самия възникват такива чисти, пречистващи мисли. При един процес на разтваряне той се пробуждаше за любовта, проникнат беше от божествената Любов. В процеса на горене той се чувствуваше разпален към жертвена служба, тласкан да се пожертвува на олтара на света.
към текста >>
При един процес на разтваряне той се пробуждаше за
любов
та, проникнат беше от божествената
Любов
.
Средновековният розенкройцер сам предприемаше в своята лаборатория тези процеси и тогава експериментиращият се отдаваше на наблюдение на образуването на солта, на разтварянето и на горенето, при които той се отдаваше на дълбоки религиозни чувства и долавяше връзката с всички сили на Макрокосмоса. Тези душевни процеси предизвикваха у него: първо мисли на Боговете, второ Любов на Боговете и трето – жертвоприношения на Боговете. И тогава този розенкройцер откриваше, че когато предприема един процес на образуване на солта, в него самия възникват такива чисти, пречистващи мисли.
При един процес на разтваряне той се пробуждаше за любовта, проникнат беше от божествената Любов.
В процеса на горене той се чувствуваше разпален към жертвена служба, тласкан да се пожертвува на олтара на света.
към текста >>
В процеса на горене той се чувствуваше разпален
към
жертвена служба, тласкан да се пожертвува на олтара на света.
Средновековният розенкройцер сам предприемаше в своята лаборатория тези процеси и тогава експериментиращият се отдаваше на наблюдение на образуването на солта, на разтварянето и на горенето, при които той се отдаваше на дълбоки религиозни чувства и долавяше връзката с всички сили на Макрокосмоса. Тези душевни процеси предизвикваха у него: първо мисли на Боговете, второ Любов на Боговете и трето – жертвоприношения на Боговете. И тогава този розенкройцер откриваше, че когато предприема един процес на образуване на солта, в него самия възникват такива чисти, пречистващи мисли. При един процес на разтваряне той се пробуждаше за любовта, проникнат беше от божествената Любов.
В процеса на горене той се чувствуваше разпален към жертвена служба, тласкан да се пожертвува на олтара на света.
към текста >>
– божествена
Любов
– и най-после, при експеримента на горенето добиваше цвета на блестящото злато
– божествена Любов – и най-после, при експеримента на горенето добиваше цвета на блестящото злато
към текста >>
– жертвена
Любов
на Боговете или жертвоприношение на Боговете.
– жертвена Любов на Боговете или жертвоприношение на Боговете.
И алхимиците казваха тогава, че от аурата са постигнали субективната мед, субективното сребро и субективното злато. И последствието от това беше, че онзи, който беше изпитал подобно нещо, който изживяваше действително вътрешно един такъв експеримент, беше напълно проникнат от божествена Любов. Следователно, в резултат на всичко това, човекът се изпълваше с чистота, любов и пожертвувателност. И чрез тази жертвена служба средновековните теософи постигаха определено ясновидство. Така средновековният теософ можеше да се досети как зад това, което е Майя, илюзия, духовни Същества позволяваха на нещата да се раждат и да умират.
към текста >>
И последствието от това беше, че онзи, който беше изпитал подобно нещо, който изживяваше действително вътрешно един такъв експеримент, беше напълно проникнат от божествена
Любов
.
– жертвена Любов на Боговете или жертвоприношение на Боговете. И алхимиците казваха тогава, че от аурата са постигнали субективната мед, субективното сребро и субективното злато.
И последствието от това беше, че онзи, който беше изпитал подобно нещо, който изживяваше действително вътрешно един такъв експеримент, беше напълно проникнат от божествена Любов.
Следователно, в резултат на всичко това, човекът се изпълваше с чистота, любов и пожертвувателност. И чрез тази жертвена служба средновековните теософи постигаха определено ясновидство. Така средновековният теософ можеше да се досети как зад това, което е Майя, илюзия, духовни Същества позволяваха на нещата да се раждат и да умират. И благодарение на това той разбираше тогава кои стремежи в нашата душа действуват благоприятно и кои не. Той се научаваше да познава нашите собствени сили на раждането и силите на умирането.
към текста >>
Следователно, в резултат на всичко това, човекът се изпълваше с чистота,
любов
и пожертвувателност.
– жертвена Любов на Боговете или жертвоприношение на Боговете. И алхимиците казваха тогава, че от аурата са постигнали субективната мед, субективното сребро и субективното злато. И последствието от това беше, че онзи, който беше изпитал подобно нещо, който изживяваше действително вътрешно един такъв експеримент, беше напълно проникнат от божествена Любов.
Следователно, в резултат на всичко това, човекът се изпълваше с чистота, любов и пожертвувателност.
И чрез тази жертвена служба средновековните теософи постигаха определено ясновидство. Така средновековният теософ можеше да се досети как зад това, което е Майя, илюзия, духовни Същества позволяваха на нещата да се раждат и да умират. И благодарение на това той разбираше тогава кои стремежи в нашата душа действуват благоприятно и кои не. Той се научаваше да познава нашите собствени сили на раждането и силите на умирането. Средновековният теософ Хайнрих Кунрат нарече в момент на озарение този процес „Закон на раждането и на умирането”.
към текста >>
Ефектът от това се свежда до следното: всичко онова, което отделните религии са дали,
към
което са се стремили и за което са копнеели техните последователи, ще бъде намерено в Христовия Импулс.
Всичко, което различните религиозни изповедания можаха да дадат, то бе събрано чрез Кристиян Розенкройц и колегиума на дванадесетте.
Ефектът от това се свежда до следното: всичко онова, което отделните религии са дали, към което са се стремили и за което са копнеели техните последователи, ще бъде намерено в Христовия Импулс.
Развитието на следващите три хилядолетия означава: Да бъде създадено и подпомогнато разбирането за този Христов Импулс. Започвайки от дванадесетото столетие, всички религии ще бъдат обединени в Мистерията на розенкройцерите. И това ще бъде възможно в следващите три хилядолетия, защото вече няма да е нужно човечеството да бъде поучавано от това, което документите съдържат, а чрез виждането на Христос хората сами ще се научат да разбират събитието, което Павел преживя пред Дамаск. Самото човечество ще мине през събитието на Павел.
към текста >>
27.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Несъмнено себепознанието на човека е едно изискване
към
нашата душа през всички времена, в които хората са се стремили
към
познание – мистично, реалистично или някакво друго.
Несъмнено себепознанието на човека е едно изискване към нашата душа през всички времена, в които хората са се стремили към познание – мистично, реалистично или някакво друго.
Обаче както многократно съм подчертавал при други случаи, това себепознание на човешката душа не е така лесно, както мнозина от антропософите си представят понякога. И трудностите на човешкото себепознание са нещо, което антропософът постоянно трябва да поставя пред душата си, защото от друга страна това себепознание е нещо крайно необходимо, ако искаме въобще да стигнем до една достойна човешка цел в мировото битие, до едно действително достойно за човека съществуване и поведение.
към текста >>
Така ние имаме пред себе си две крайни действия: Едното, което се представя пред нас като една представа, при което съзнателната воля е напълно заличена и другото, при което е заличен мисловния живот и при което веднага се преминава
към
изпълнението на един волев импулс.
Едно друго положение би било следното: Някой човек върви по улицата и се чувствува обиден, чувствува се уязвен. Без много да размисля, обхванат от гняв и поддавайки се на този гняв, той нанася удар или нещо подобно на този, който го е обидил. Тук ние виждаме една проява на онези сили, които произхождат от гнева. Ние виждаме тук импулси на волята и можем много добре да си представим, че тези импулси не са били предхождани от особено много мисли и представи, че може би съответният човек не би нанесъл удар, а че би възпрепятстувал избухването на гнева, ако би размислил повече.
Така ние имаме пред себе си две крайни действия: Едното, което се представя пред нас като една представа, при което съзнателната воля е напълно заличена и другото, при което е заличен мисловния живот и при което веднага се преминава към изпълнението на един волев импулс.
Тези са двете неща, които ни представят въобще двата крайни полюса на човешката душа. Импулсивността на волята е единият полюс; безволевото отдаване на едно съзерцание, представата, мисленето, докато волята мълчи – този е другият полюс. Така ние бихме имали фактите чисто екзотерично, чрез самото наблюдаване на външния живот.
към текста >>
Защото това, което човекът нарича свои мисли се отнася
към
това, което всъщност са мислите, както един сянков образ
към
самия действителен предмет, който го произвежда.
Този живот на представите е нещо, което за външния, материалистично мислещ човек, се явява като нещо недействително. Нали често чуваме да се казва: Ах, представите и мислите са само представи и мисли! Който говори така, иска да покаже, че когато имаме в ръката си парче хляб или месо, това е една действителност, но че една мисъл е само една мисъл. Счита се, че човекът не може да яде мисли, ето защо те не са нещо действително, а „само” мисли. Но защо те са само мисли?
Защото това, което човекът нарича свои мисли се отнася към това, което всъщност са мислите, както един сянков образ към самия действителен предмет, който го произвежда.
Когато имате едно цвете и гледате образа на неговата сянка, тогава образът на сянката сочи към цветето, към действителността. Така е също и с мислите. Положението е такова, че човешкото мислене е сянков образ на представи и Същества, които се намират в един по-висш свят, в света, който наричаме астрално поле. И Вие ще си представите всъщност правилно мисленето, ако си представите тук човешката глава
към текста >>
Когато имате едно цвете и гледате образа на неговата сянка, тогава образът на сянката сочи
към
цветето,
към
действителността.
Нали често чуваме да се казва: Ах, представите и мислите са само представи и мисли! Който говори така, иска да покаже, че когато имаме в ръката си парче хляб или месо, това е една действителност, но че една мисъл е само една мисъл. Счита се, че човекът не може да яде мисли, ето защо те не са нещо действително, а „само” мисли. Но защо те са само мисли? Защото това, което човекът нарича свои мисли се отнася към това, което всъщност са мислите, както един сянков образ към самия действителен предмет, който го произвежда.
Когато имате едно цвете и гледате образа на неговата сянка, тогава образът на сянката сочи към цветето, към действителността.
Така е също и с мислите. Положението е такова, че човешкото мислене е сянков образ на представи и Същества, които се намират в един по-висш свят, в света, който наричаме астрално поле. И Вие ще си представите всъщност правилно мисленето, ако си представите тук човешката глава
към текста >>
Вие ще имате правилна представа за тези неща, ако помислите: От Вашата глава постоянно се отправят течения
към
астралното поле и тези течения са сенките, които опосредствуват мисловния живот във Вашата глава.
– аз я нарисувах само схематично. В тази глава се намират мислите, които искам да представя чрез тези щрихи. Обаче тези мисли, които се намират в главата, ние трябва да си ги представяме като живи Същества – тук горе в астралното поле. Там действуват най-различните видове Същества, там гъмжи от представи и действия, които хвърлят своите сянкови образи върху човека и тези процеси се отразяват в човешката глава като мислене.
Вие ще имате правилна представа за тези неща, ако помислите: От Вашата глава постоянно се отправят течения към астралното поле и тези течения са сенките, които опосредствуват мисловния живот във Вашата глава.
(Вж. схемата).
към текста >>
Както всичко онова, което възниква като мисли, сочи
към
астралното поле, така всичко, което свързано със симпатия и антипатия, сочи
към
това, което наричаме нисшия Девакан.
Между чувствата различаваме такива на приятност, на симпатия и чувства на неприятност, на антипатия. Първите се пораждат, когато виждаме справедливи действия, действия, изразяващи благоволение, а антипатия изпитваме при действия, изразяващи обикновения живот ние правим разлика между – това не е съвсем точно, но аз го казвам, за да имаме представа за него от ежедневието – в обикновения зложелателство, зла воля, несправедливи действия. Това е вече нещо повече от чистото мислене, то е нещо различно. Ние можем да си представяме нещо, да мислим нещо по отношение на изцяло неутрални обекти. Обаче тези душени изживявания на симпатия и антипатия ние изпитваме само при красивото, доброто или по отношение на лошото, грозното.
Както всичко онова, което възниква като мисли, сочи към астралното поле, така всичко, което свързано със симпатия и антипатия, сочи към това, което наричаме нисшия Девакан.
И също както преди малко начертах линиите, свързващи астралното поле с представите, с мислите, така бих могъл сега да очертая линиите, свързващи чувствата на симпатия и антипатия с Девакана или с небесния свят. Вътре в нас, предимно в нашите гърди, се разиграват процеси на небесния свят или на Девакана като чувства на симпатия и антипатия спрямо красивото и грозното, спрямо доброто и лошото или злото. Така че с това, което можем да наречем наши чувства по отношение на морално-естетическия свят, ние носим в нашата душа сянковите образи на нисшия Девакан, на небесния свят.
към текста >>
После в човешкия живот съществува нещо трето, което трябва добре да различаваме от чистото предпочитание
към
доброжелателните действия.
После в човешкия живот съществува нещо трето, което трябва добре да различаваме от чистото предпочитание към доброжелателните действия.
Има разлика в това дали стоим някъде и наблюдаваме едно смислено, доброжелателно действие и изпитваме чувство на приятност, или дали ние самите поставяме волята си в действие, за да извършим самите ние едно доброжелателно действие. Аз бих нарекъл приятното чувство към красивите, добри действия и неприятното чувство към лошите и грозни действия естетически елемент, а това, което тласка човека да върши добро – морален елемент. Моралното стои по-високо от чисто естетическото, чистото задоволство стои по-ниско, отколкото това, човек да се чувствува подтикнат да върши добро или зло. Доколкото нашата душа се чувствува подтикната към действия, доколкото тя чувствува моралните импулси, тези импулси са сянкови образи на висшия Девакан, на горния небесен свят.
към текста >>
Аз бих нарекъл приятното чувство
към
красивите, добри действия и неприятното чувство
към
лошите и грозни действия естетически елемент, а това, което тласка човека да върши добро – морален елемент.
После в човешкия живот съществува нещо трето, което трябва добре да различаваме от чистото предпочитание към доброжелателните действия. Има разлика в това дали стоим някъде и наблюдаваме едно смислено, доброжелателно действие и изпитваме чувство на приятност, или дали ние самите поставяме волята си в действие, за да извършим самите ние едно доброжелателно действие.
Аз бих нарекъл приятното чувство към красивите, добри действия и неприятното чувство към лошите и грозни действия естетически елемент, а това, което тласка човека да върши добро – морален елемент.
Моралното стои по-високо от чисто естетическото, чистото задоволство стои по-ниско, отколкото това, човек да се чувствува подтикнат да върши добро или зло. Доколкото нашата душа се чувствува подтикната към действия, доколкото тя чувствува моралните импулси, тези импулси са сянкови образи на висшия Девакан, на горния небесен свят.
към текста >>
Доколкото нашата душа се чувствува подтикната
към
действия, доколкото тя чувствува моралните импулси, тези импулси са сянкови образи на висшия Девакан, на горния небесен свят.
После в човешкия живот съществува нещо трето, което трябва добре да различаваме от чистото предпочитание към доброжелателните действия. Има разлика в това дали стоим някъде и наблюдаваме едно смислено, доброжелателно действие и изпитваме чувство на приятност, или дали ние самите поставяме волята си в действие, за да извършим самите ние едно доброжелателно действие. Аз бих нарекъл приятното чувство към красивите, добри действия и неприятното чувство към лошите и грозни действия естетически елемент, а това, което тласка човека да върши добро – морален елемент. Моралното стои по-високо от чисто естетическото, чистото задоволство стои по-ниско, отколкото това, човек да се чувствува подтикнат да върши добро или зло.
Доколкото нашата душа се чувствува подтикната към действия, доколкото тя чувствува моралните импулси, тези импулси са сянкови образи на висшия Девакан, на горния небесен свят.
към текста >>
Всъщност хората трябва да сънуват нещо и през деня, те трябва да могат да сънуват нещо също и през бреме на будността, трябва да могат да се отдават на изкуството, на поезията или на друга жизнена дейност, която не е насочена
към
грубата действителност.
Между тези два полюса, между полюса на волята, който бди през нощта, и интелектуалния полюс, който бди през деня, се намира естетическият кръг, който постоянно съществува в човека. Защото през деня човекът е напълно буден. Само най-прозаичните, най-големите филистери бодърствуват винаги, когато са будни.
Всъщност хората трябва да сънуват нещо и през деня, те трябва да могат да сънуват нещо също и през бреме на будността, трябва да могат да се отдават на изкуството, на поезията или на друга жизнена дейност, която не е насочена към грубата действителност.
Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно въздействие освежава, оживотворява цялото ни съществуване. Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния живот. И Вие знаете, че заспивайки, ние сънуваме; тогава ние имаме действителните сънища, които навлизат в нашето съзнание по време на съня. Това е нещо, от което всички хора се нуждаят, всички, които не искат да водят само един прозаичен, сух, нездрав дневен живот. А сънуването настъпва и без това през нощта, човек няма нужда да го призовава.
към текста >>
Когато днес човекът стои пред нас в будно състояние и ясновидското око го наблюдава, то констатира, че от сърцето
към
главата непрекъснато се движат определен светлинни лъчи.
Това, което представяме по този начин като човешки духовен живот първо чрез едно външно екзотерично разглеждане, а след това чрез едно донякъде мистично разглеждане на живота, се получава от по-дълбокото окултно изследване. И тогава ни се показва онова, което сега описахме вече външно като процеси, което ясновидството може да установи също и при човека.
Когато днес човекът стои пред нас в будно състояние и ясновидското око го наблюдава, то констатира, че от сърцето към главата непрекъснато се движат определен светлинни лъчи.
Ако искаме да нарисуваме това схематично, тук би трябвало да изобразим областта на сърцето и после от тази област теченията, които отиват към мозъка и обгръщат вътре в главата онзи орган, който в анатомията е описан като епифизна жлеза. От сърцето към главата поемат един вид светлинни лъчи и там те обгръщат епифизата. Тези течения възникват поради това, че човешката кръв е една физическа субстанция, едно вещество, което постоянно се превръща в етерна субстанция, така че в областта на сърцето става един постоянен преход на кръвта във фина етерна субстанция и тази етерна субстанция тече нагоре към главата и – просветвайки – обгръща със своите течения епифизата. Този процес, етеризирането на кръвта, може постоянно да се наблюдава при будния човек. Но различно е положението при спящия човек.
към текста >>
Ако искаме да нарисуваме това схематично, тук би трябвало да изобразим областта на сърцето и после от тази област теченията, които отиват
към
мозъка и обгръщат вътре в главата онзи орган, който в анатомията е описан като епифизна жлеза.
Това, което представяме по този начин като човешки духовен живот първо чрез едно външно екзотерично разглеждане, а след това чрез едно донякъде мистично разглеждане на живота, се получава от по-дълбокото окултно изследване. И тогава ни се показва онова, което сега описахме вече външно като процеси, което ясновидството може да установи също и при човека. Когато днес човекът стои пред нас в будно състояние и ясновидското око го наблюдава, то констатира, че от сърцето към главата непрекъснато се движат определен светлинни лъчи.
Ако искаме да нарисуваме това схематично, тук би трябвало да изобразим областта на сърцето и после от тази област теченията, които отиват към мозъка и обгръщат вътре в главата онзи орган, който в анатомията е описан като епифизна жлеза.
От сърцето към главата поемат един вид светлинни лъчи и там те обгръщат епифизата. Тези течения възникват поради това, че човешката кръв е една физическа субстанция, едно вещество, което постоянно се превръща в етерна субстанция, така че в областта на сърцето става един постоянен преход на кръвта във фина етерна субстанция и тази етерна субстанция тече нагоре към главата и – просветвайки – обгръща със своите течения епифизата. Този процес, етеризирането на кръвта, може постоянно да се наблюдава при будния човек. Но различно е положението при спящия човек. При спящия човек положението е такова, че ако тук бихме имали областта на мозъка и тук областта на сърцето, окултният наблюдател би възприемал едно постоянно течение, идващо отвън, а също и от задната страна и отиващо към сърцето.
към текста >>
От сърцето
към
главата поемат един вид светлинни лъчи и там те обгръщат епифизата.
Това, което представяме по този начин като човешки духовен живот първо чрез едно външно екзотерично разглеждане, а след това чрез едно донякъде мистично разглеждане на живота, се получава от по-дълбокото окултно изследване. И тогава ни се показва онова, което сега описахме вече външно като процеси, което ясновидството може да установи също и при човека. Когато днес човекът стои пред нас в будно състояние и ясновидското око го наблюдава, то констатира, че от сърцето към главата непрекъснато се движат определен светлинни лъчи. Ако искаме да нарисуваме това схематично, тук би трябвало да изобразим областта на сърцето и после от тази област теченията, които отиват към мозъка и обгръщат вътре в главата онзи орган, който в анатомията е описан като епифизна жлеза.
От сърцето към главата поемат един вид светлинни лъчи и там те обгръщат епифизата.
Тези течения възникват поради това, че човешката кръв е една физическа субстанция, едно вещество, което постоянно се превръща в етерна субстанция, така че в областта на сърцето става един постоянен преход на кръвта във фина етерна субстанция и тази етерна субстанция тече нагоре към главата и – просветвайки – обгръща със своите течения епифизата. Този процес, етеризирането на кръвта, може постоянно да се наблюдава при будния човек. Но различно е положението при спящия човек. При спящия човек положението е такова, че ако тук бихме имали областта на мозъка и тук областта на сърцето, окултният наблюдател би възприемал едно постоянно течение, идващо отвън, а също и от задната страна и отиващо към сърцето. Обаче тези течения, които при спящия човек се вливат отвън, от мировото пространство, от Макрокосмоса във вътрешността на това, което лежи в леглото като физическо и етерно тяло, когато ги изследваме, представляват нещо твърде забележително.
към текста >>
Тези течения възникват поради това, че човешката кръв е една физическа субстанция, едно вещество, което постоянно се превръща в етерна субстанция, така че в областта на сърцето става един постоянен преход на кръвта във фина етерна субстанция и тази етерна субстанция тече нагоре
към
главата и – просветвайки – обгръща със своите течения епифизата.
Това, което представяме по този начин като човешки духовен живот първо чрез едно външно екзотерично разглеждане, а след това чрез едно донякъде мистично разглеждане на живота, се получава от по-дълбокото окултно изследване. И тогава ни се показва онова, което сега описахме вече външно като процеси, което ясновидството може да установи също и при човека. Когато днес човекът стои пред нас в будно състояние и ясновидското око го наблюдава, то констатира, че от сърцето към главата непрекъснато се движат определен светлинни лъчи. Ако искаме да нарисуваме това схематично, тук би трябвало да изобразим областта на сърцето и после от тази област теченията, които отиват към мозъка и обгръщат вътре в главата онзи орган, който в анатомията е описан като епифизна жлеза. От сърцето към главата поемат един вид светлинни лъчи и там те обгръщат епифизата.
Тези течения възникват поради това, че човешката кръв е една физическа субстанция, едно вещество, което постоянно се превръща в етерна субстанция, така че в областта на сърцето става един постоянен преход на кръвта във фина етерна субстанция и тази етерна субстанция тече нагоре към главата и – просветвайки – обгръща със своите течения епифизата.
Този процес, етеризирането на кръвта, може постоянно да се наблюдава при будния човек. Но различно е положението при спящия човек. При спящия човек положението е такова, че ако тук бихме имали областта на мозъка и тук областта на сърцето, окултният наблюдател би възприемал едно постоянно течение, идващо отвън, а също и от задната страна и отиващо към сърцето. Обаче тези течения, които при спящия човек се вливат отвън, от мировото пространство, от Макрокосмоса във вътрешността на това, което лежи в леглото като физическо и етерно тяло, когато ги изследваме, представляват нещо твърде забележително. Тези лъчи са твърде различни при различните хора.
към текста >>
При спящия човек положението е такова, че ако тук бихме имали областта на мозъка и тук областта на сърцето, окултният наблюдател би възприемал едно постоянно течение, идващо отвън, а също и от задната страна и отиващо
към
сърцето.
Ако искаме да нарисуваме това схематично, тук би трябвало да изобразим областта на сърцето и после от тази област теченията, които отиват към мозъка и обгръщат вътре в главата онзи орган, който в анатомията е описан като епифизна жлеза. От сърцето към главата поемат един вид светлинни лъчи и там те обгръщат епифизата. Тези течения възникват поради това, че човешката кръв е една физическа субстанция, едно вещество, което постоянно се превръща в етерна субстанция, така че в областта на сърцето става един постоянен преход на кръвта във фина етерна субстанция и тази етерна субстанция тече нагоре към главата и – просветвайки – обгръща със своите течения епифизата. Този процес, етеризирането на кръвта, може постоянно да се наблюдава при будния човек. Но различно е положението при спящия човек.
При спящия човек положението е такова, че ако тук бихме имали областта на мозъка и тук областта на сърцето, окултният наблюдател би възприемал едно постоянно течение, идващо отвън, а също и от задната страна и отиващо към сърцето.
Обаче тези течения, които при спящия човек се вливат отвън, от мировото пространство, от Макрокосмоса във вътрешността на това, което лежи в леглото като физическо и етерно тяло, когато ги изследваме, представляват нещо твърде забележително. Тези лъчи са твърде различни при различните хора. Спящите хора са твърде различни едни от други и ако тези, които все още са поне малко суетни биха знаели колко лошо се издават за окултния поглед, когато заспиват на публични събрания, щяха да се предпазват от такова заспиване, защото това е нещо, което наистина ги издава.
към текста >>
Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност
към
не твърде морални принципи, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други, клонящи
към
червено-кафявото, лъчения.
Фактически работата стои така, че моралните качества се показват до висока степен в особеното оцветяване на това, което при съня се влива в човека, така че онзи човек, който следва нисши морални принципи има едно съвършено друго течение в сравнение с това на един човек с високи морални принципи. Тук няма никакъв смисъл човек да се крие през деня. По отношение на висшите мирови Същества човек не може да се скрие.
Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност към не твърде морални принципи, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други, клонящи към червено-кафявото, лъчения.
А при онези, които имат високи морални идеали, се явяват лилаво-виолетови лъчения. В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид борба между това, което тече отгоре надолу и това, което тече отдолу нагоре. Интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на светлинни действия при будния човек, а това, което е всъщност от моралноестетическо естество, тече отгоре надолу. И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата. В момента на събуждането или на заспиването тази епифизна жлеза е потопена в едно малко море от светлина.
към текста >>
Ние бихме измерили цялото значение на това как тези две течения се срещат в човека само тогава, когато от една страна премислим това, което първо бе казано за душевния живот повече външно, а именно как той се проявява в неговата троична полярност на интелектуалното, естетическото и моралното, което тече отгоре надолу, от мозъка
към
сърцето, докато от друга страна стигаме до цялото значение на казаното, ако поставим пред погледа си съответното явление в Макрокосмоса.
Ние бихме измерили цялото значение на това как тези две течения се срещат в човека само тогава, когато от една страна премислим това, което първо бе казано за душевния живот повече външно, а именно как той се проявява в неговата троична полярност на интелектуалното, естетическото и моралното, което тече отгоре надолу, от мозъка към сърцето, докато от друга страна стигаме до цялото значение на казаното, ако поставим пред погледа си съответното явление в Макрокосмоса.
Днес това съответно явление трябва да бъде описано като резултат на най-грижливи окултни изследвания от последните години, изследвания, предприети от истинските розенкройцери. Макрокосмическите процеси следва да бъдат разглеждани в съответствие с микрокосмическите. Защото се оказва – и Вие все повече ще се убеждавате в това – че също и в Макрокосмоса се разиграват процеси, сходни на тези в Микрокосмоса.
към текста >>
Ние ще разберем това, когато обърнем нашия поглед
към
Мистерията на Голгота и
към
онзи момент, когато кръвта на Христос Исус изтича от Неговите рани.
Както в областта на човешкото сърце става едно постоянно превръщане на кръвта в етерна субстанция, един подобен процес става също и в Макрокосмоса.
Ние ще разберем това, когато обърнем нашия поглед към Мистерията на Голгота и към онзи момент, когато кръвта на Христос Исус изтича от Неговите рани.
Тази кръв не трябва да бъде разглеждана само като химическа субстанция. По силата на всичко онова, което бе описано като природа на Исус от Назарет, тя е нещо твърде особено. Когато тази кръв изтече и се вля в Земята, на нашата Земя бе дадена една субстанция, която, съединявайки се със Земята, се превърна в едно събитие от най-голямо значение за следващите времена на Земята. Това е нещо, което можеше да настъпи само веднъж. Какво стана с тази кръв по-нататък?
към текста >>
Благодарение на факта, че в етерното тяло на Земята се намира етерната кръв на Исус от Назарет, заедно с етеризиранта човешка кръв от сърцето нагоре
към
мозъка тече онова, което представлява етеризираната кръв на Исус от Назарет, така щото в човека си дават среща не само процесите, описани по-рано; сега там си дават среща двете течения: Течението на същинската човешка кръв и течението, носещо кръвта на Христос Исус.
Благодарение на факта, че в етерното тяло на Земята се намира етерната кръв на Исус от Назарет, заедно с етеризиранта човешка кръв от сърцето нагоре към мозъка тече онова, което представлява етеризираната кръв на Исус от Назарет, така щото в човека си дават среща не само процесите, описани по-рано; сега там си дават среща двете течения: Течението на същинската човешка кръв и течението, носещо кръвта на Христос Исус.
Обаче едно свързване на тези две течения става само тогава, когато човек проявява правилно разбиране за това, което се съдържа в Христовия Импулс. Иначе не може да стане никакво свързване, иначе двете течения се отблъскват взаимно, отново се раздалечават едно от друго. Ние постигаме разбиране само тогава, когато го усвояваме с оглед на всяка отделна епоха от Земното развитие. Във времето, когато Христос Исус живя на Земята, правилно разбиране на предстоящите факти можеха да проявят онези, които идваха при неговия предтеча Йоан Кръстител и се оставяха да бъдат кръстени чрез формулата, която е изразена в Евангелието. Те получаваха Кръщението, за да променят греха, т.е.
към текста >>
Обаче развитието на човечеството напредва по-нататък и за нашето днешно време е важно човекът да се научи да разбира, че трябва да се издигне до духовно-научното познание и постепенно да разпали онова, което тече от сърцето
към
мозъка по такъв начин, че то да се отвори за антропософията.
Иначе не може да стане никакво свързване, иначе двете течения се отблъскват взаимно, отново се раздалечават едно от друго. Ние постигаме разбиране само тогава, когато го усвояваме с оглед на всяка отделна епоха от Земното развитие. Във времето, когато Христос Исус живя на Земята, правилно разбиране на предстоящите факти можеха да проявят онези, които идваха при неговия предтеча Йоан Кръстител и се оставяха да бъдат кръстени чрез формулата, която е изразена в Евангелието. Те получаваха Кръщението, за да променят греха, т.е. стигналата до край Карма на техния минал живот и за да научат, че сега най-важният Импулс на Земното развитие ще слезе в едно физическо тяло.
Обаче развитието на човечеството напредва по-нататък и за нашето днешно време е важно човекът да се научи да разбира, че трябва да се издигне до духовно-научното познание и постепенно да разпали онова, което тече от сърцето към мозъка по такъв начин, че то да се отвори за антропософията.
Последствието от това ще бъде, че той ще може да приеме това, което започва да действува от двадесетото столетие нататък: етерният Христос вместо физическия Христос от Палестина.
към текста >>
Важното ще бъде обаче хората да се научат да наблюдават, да издебват момента, когато Христос ще започне да се приближава
към
тях.
Защото ние сме стигнали до онази точка, където етерният Христос навлиза в Земния живот и първоначално ще стане видим само за малък брой хора, които ще развият едно естествено ясновидство. След това през следващите три хиляди години той ще става видим за все повече хора. Всичко това трябва да настъпи, то е едно природно събитие. Че то наближава, е също така вярно, както и това, че през деветнадесетото столетие станаха открития, свързани с електричеството. Че определен брой хора ще видят етерния Христос, че ще преживеят събитието от Дамаск, тази е истината.
Важното ще бъде обаче хората да се научат да наблюдават, да издебват момента, когато Христос ще започне да се приближава към тях.
Ще минат само малко десетилетия и за хората, особено за тези, намиращи се в младежка възраст, ще възникне такъв случай – това се подготвя сега вече навсякъде: Някой човек ще отиде тук или там и ще изживее това или онова. Само ако действително е изострил своя поглед чрез занимания с антропософия, той ще може вече да забележи, че внезапно около него се намира някой, който идва за да му помогне, да му обърне внимание на това или онова и главно, че Христос застава срещу него – той обаче ще мисли, че там има един физически човек. Обаче ще установи, че става дума за свръхсетивно Същество по това, че то веднага изчезва. Или някой, който с потиснато сърце стои притихнал и измъчен в своята стая, изведнъж ще усети, че вратата се отваря: Всъщност етерният Христос е този, който се явява, за да му прошепне утешителни думи! Христос ще стане за хората един жив носител на утеха!
към текста >>
Това ще бъде Той самият, ще дава съвети, ще отправя своите думи
към
събраните хора.
Само ако действително е изострил своя поглед чрез занимания с антропософия, той ще може вече да забележи, че внезапно около него се намира някой, който идва за да му помогне, да му обърне внимание на това или онова и главно, че Христос застава срещу него – той обаче ще мисли, че там има един физически човек. Обаче ще установи, че става дума за свръхсетивно Същество по това, че то веднага изчезва. Или някой, който с потиснато сърце стои притихнал и измъчен в своята стая, изведнъж ще усети, че вратата се отваря: Всъщност етерният Христос е този, който се явява, за да му прошепне утешителни думи! Христос ще стане за хората един жив носител на утеха! Днес може да изглежда чудновато, но все пак е вярно: Някога, когато хората ще седят заедно, дори и в по-голям брой, без да знаят и да очакват, те ще видят етерния Христос!
Това ще бъде Той самият, ще дава съвети, ще отправя своите думи към събраните хора.
Към тези времена отиваме ние. Ето кое е положителното: Онова, което ще навлезе в развитието на човечеството като един положителен градивен елемент.
към текста >>
Към
тези времена отиваме ние.
Обаче ще установи, че става дума за свръхсетивно Същество по това, че то веднага изчезва. Или някой, който с потиснато сърце стои притихнал и измъчен в своята стая, изведнъж ще усети, че вратата се отваря: Всъщност етерният Христос е този, който се явява, за да му прошепне утешителни думи! Христос ще стане за хората един жив носител на утеха! Днес може да изглежда чудновато, но все пак е вярно: Някога, когато хората ще седят заедно, дори и в по-голям брой, без да знаят и да очакват, те ще видят етерния Христос! Това ще бъде Той самият, ще дава съвети, ще отправя своите думи към събраните хора.
Към тези времена отиваме ние.
Ето кое е положителното: Онова, което ще навлезе в развитието на човечеството като един положителен градивен елемент.
към текста >>
И в бъдеще неморални ще могат да бъдат само онези хора, които ще получават помощ от неморалното, които ще бъдат обсебени от зли демони, от ариманически, азурически Същества, и ще се стремят
към
това обсебване.
Човекът може много добре да разбира моралните принципи и да не ги изпълнява. За повечето хора важат думите на апостол Павел: Духът е силен, обаче плътта е слаба. Всичко това ще се измени чрез факта, че моралният огън ще се заражда именно в този етерен образ на Земята. Обаче благодарение на този факт хората все повече ще разбират необходимостта от моралното и неговите импулси. С това те ще преобразят Земята, тъй като все повече ще чувствуват, че моралното принадлежи на Земята.
И в бъдеще неморални ще могат да бъдат само онези хора, които ще получават помощ от неморалното, които ще бъдат обсебени от зли демони, от ариманически, азурически Същества, и ще се стремят към това обсебване.
Това е бъдещото състояние на Земята: ще има достатъчен брой хора, които все повече ще учат моралното и същевременно ще укрепват основанията на морала; но ще има също и такива, които по тяхна свободна воля ще искат да се отдават на злите Същества и ще изграждат един господар на злото, който ще воюва срещу добрите. Никой няма да бъде принуждаван, всеки ще е свободен в своето решение. После на Земята ще дойде онова време, когато ще настъпи това, което както много други неща се съдържа единствено във величествените определения на източния окултизъм, на източната мистика, когато тази морална атмосфера ще е нарастнала до висока степен. За този момент източната мистика говори от няколко хилядолетия насам. Особено силно говори тя след идването на Буда за онова бъдещо положение, когато Земята ще бъде потопена в една морална етерна атмосфера.
към текста >>
Към
отговорите на поставените въпроси: В подфизическия свят се отразяват:
Към отговорите на поставените въпроси: В подфизическия свят се отразяват:
към текста >>
28.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
То е това, което наричаме чувства на
любов
и на омраза, което в нашето мислене наричаме симпатия и антипатия.
Ние можем да съзрем една втора част от нашия душевен живот, когато се запитаме: Нямаме ли ние по отношение на нещата и на Съществата още нещо в душата си, освен нашите представи? Да, ние имаме също и нещо друго.
То е това, което наричаме чувства на любов и на омраза, което в нашето мислене наричаме симпатия и антипатия.
Ние намираме, че едно нещо е красиво, друго грозно, обичаме едното, мразим другото, намираме, че едно е добро, а друго лошо. Ако искаме да резюмираме това, което се явява тук в нашата душа, можем да говорим за душевни вълнения. Животът на чувствата е нещо напълно различно от живота на мислите, на представите. В живота на чувствата имаме едно много по-интимно, по-вътрешно указание за това, което е невидимо, отколкото при живота на представите. Животът на душевните вълнения е една втора част от нашия душевен живот.
към текста >>
– с тези три свойствени на човека импулса, ние трябва да вземем под внимание и живота на сънищата, как той се отнася
към
трите елемента на душата – импулса на мислите, душевното вълнение и импулса на волята.
Ако сега свържем поставения в началото въпрос: Притежава ли обикновеният човек опорна точка, за да приеме съществуването на по-висши светове?
– с тези три свойствени на човека импулса, ние трябва да вземем под внимание и живота на сънищата, как той се отнася към трите елемента на душата – импулса на мислите, душевното вълнение и импулса на волята.
Ние можем да различим ясно тези три отделни части на нашия живот: живота на представите, живота на душевните вълнения и нашите волеви импулси. Когато размислим малко върху нашия душевен живот, ние можем да направим ясна разлика между тези три отделни части.
към текста >>
От това можем вече да видим, че животът на нашите душевни вълнения се отнася поразлично
към
цялото наше съществуване, отколкото живота на нашите представи.
Това ще ни помогне да заспим, а именно когато се занимаваме с нещо, което е от дълбок интерес за нас, например един роман, който съдържа много неща, представляващи интерес за самите нас. Тук се проявяват нашите душевни вълнения и животът на нашите душевни вълнения е нещо, което ни пречи да заспим. Когато си лягаме с развълнувана душа, когато знаем, че сме обременили душата си с нещо, или когато изпитваме особена радост в душата си, радост, която още не е угаснала, тогава много често се въртим в леглото и не можем да заспим. Следователно, докато представите, които не са придружени от душевни вълнения, ни изморяват така, че лесно заспиваме, напротив чувства, онова, което вълнува нашата душа, вълнува я силно, ни пречи да заспим. Невъзможно е да направим едно разделение, което е необходимо, когато искаме да проникнем в състоянието на съня.
От това можем вече да видим, че животът на нашите душевни вълнения се отнася поразлично към цялото наше съществуване, отколкото живота на нашите представи.
към текста >>
Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне
към
никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън.
От това следва нещо твърдо важно. Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява. Ние чувствуваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи. Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот.
Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън.
Следователно, волевите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
към текста >>
Едва когато с мислите на изследователя се свързва възхищение или отвращение, тогава
към
мислите се прибавя това, което е необходимо, за да стигне в света на Девакана.
Едва когато с мислите на изследователя се свързва възхищение или отвращение, тогава към мислите се прибавя това, което е необходимо, за да стигне в света на Девакана.
Едва когато в мислите проникнат душевните вълнения, чувствата, когато чувствуваме едното като добро, другото като зло, ние свързваме с мислите онова, което ги отнася в небесния свят. Едва тогава ние можем да вникнем с поглед в по-дълбоките основи на съществуванието. Когато искаме да разберем нещо за света на Девакана, нито една теория не може да ни помогне. Единственото, което ни помага е ако можем с мислите да свържем и чувствата. Мисленето ни свързва единствено с астралния свят.
към текста >>
Човекът развива четири вида отношения
към
четири свята.
Човекът развива четири вида отношения към четири свята.
А това не означава нищо друго, освен че той има отношения със Съществата на тези четири свята. От тази гледна точка е интересно да разгледаме развитието на човечеството, да вникнем с поглед в миналото, настоящето и близкото бъдеще.
към текста >>
Тук трябва първо да отбележим, че в епохата, която стои зад нас, хората бяха насочвани предимно
към
това да възприемат влиянията на физическия свят.
От световете, които посочихме, изхождат сили, които проникват в нашия живот.
Тук трябва първо да отбележим, че в епохата, която стои зад нас, хората бяха насочвани предимно към това да възприемат влиянията на физическия свят.
Тази епоха стои вече зад нас и носи името Гръцко-латинска епоха. В тази епоха Христос действаше на Земята във физическо тяло. Понеже тук човекът беше предразположен главно към това да възприема влиянията на физическия свят, Христос трябваше да се яви на физическото поле.
към текста >>
Понеже тук човекът беше предразположен главно
към
това да възприема влиянията на физическия свят, Христос трябваше да се яви на физическото поле.
От световете, които посочихме, изхождат сили, които проникват в нашия живот. Тук трябва първо да отбележим, че в епохата, която стои зад нас, хората бяха насочвани предимно към това да възприемат влиянията на физическия свят. Тази епоха стои вече зад нас и носи името Гръцко-латинска епоха. В тази епоха Христос действаше на Земята във физическо тяло.
Понеже тук човекът беше предразположен главно към това да възприема влиянията на физическия свят, Христос трябваше да се яви на физическото поле.
към текста >>
Работата стои така, че в хода на развитието у човека ще се пробуждат все повече силите на
любов
та, от които той ще може да черпи своите познания, своите подтици и мотивите за своите действия.
Работата стои така, че в хода на развитието у човека ще се пробуждат все повече силите на любовта, от които той ще може да черпи своите познания, своите подтици и мотивите за своите действия.
към текста >>
Така още в нашата епоха, започвайки от тридесетте години нататък и още повече
към
средата на столетието, все по-голям брой хора ще виждат Христос като етерна форма.
Докато по-рано, когато Христос слезе на Земята във физическо тяло, хората не биха могли да го виждат по друг начин, освен във физическо тяло, сега в нашата епоха фактически се събуждат такива сили и способности, чрез които хората ще могат да виждат Христос не в неговото физическо тяло, а в една етерна форма, която ще съществува в астралния свят.
Така още в нашата епоха, започвайки от тридесетте години нататък и още повече към средата на столетието, все по-голям брой хора ще виждат Христос като етерна форма.
Този ще бъде най-големият напредък в сравнение с предишната епоха, когато хората не бяха узрели да Го виждат така. Ето какво се има предвид, когато се казва: Христос ще се яви на облаците – защото под това се разбира, че Той ще се яви в етерна форма на астралното поле. Трябва обаче да подчертаем, че в тази епоха Той ще бъде виждан само в етерно тяло. Онзи, който би могъл да вярва, че Христос ще се яви отново във физическа форма, забравя напредъка на човешките сили и способности. Заблуждение е да се вярва, че едно такова събитие като явяването на Христос може да се повтори по същия начин, както то е станало вече веднъж.
към текста >>
И докато хората ще са инкарнирани на Земята, няма да има никакво значение дали те са изучавали тъкмо Духовната наука или не; само че тогава явяването на Христос в етерния свят ще бъде за тях един упрек, едно мъчение, докато онези, които са се стремили
към
духовното познание в предходната си инкарнация, ще знаят какво виждат.
Следователно, следващото събитие е това, че хората ще виждат Христос на астралното поле в етерна форма и онези, които тогава ще живеят на физическото поле и ще са приели ученията на Духовната наука, ще Го виждат. Онези обаче, които не са вече на Земята, но са се подготвили чрез духовно-научна работа, ще могат също да Го виждат в етерна одежда през времето между тяхната смърт и новото раждане. Ще има обаче също хора, които няма да са в състояние да го виждат в етерно тяло. Онези, които са пренебрегнали Духовната наука, не ще могат да Го виждат, а ще трябва да чакат до тяхното следващо прераждане, когато евентуално ще се посветят на духовното познание, за да се подготвят и да разберат това, което ще настъпи тогава.
И докато хората ще са инкарнирани на Земята, няма да има никакво значение дали те са изучавали тъкмо Духовната наука или не; само че тогава явяването на Христос в етерния свят ще бъде за тях един упрек, едно мъчение, докато онези, които са се стремили към духовното познание в предходната си инкарнация, ще знаят какво виждат.
към текста >>
И докато днес все още е възможно някой да бъде много умен, но неморален, ние отиваме
към
една епоха, в която ще бъде невъзможно човек да бъде едновременно умен и неморален.
Три хиляди години, считано от днес, гореспоменатият Бодисатва ще стане Буда и тогава неговото учение непосредствено ще влива импулси в човечеството. Той ще бъде онзи, когото древните са предвидили: Майтрейя-Буда, един носител на доброто. Той има задачата да подготви хората за разбирането на истинския Христов Импулс. Той има задачата да насочва все повече и повече погледите на хората върху това, което можем да обичаме, да влива все повече и повече това, което наричаме и можем да разпространяваме като теория, в едно морално русло, така че накрая всичко, което човекът може да притежава като мисли, да се влее в моралното.
И докато днес все още е възможно някой да бъде много умен, но неморален, ние отиваме към една епоха, в която ще бъде невъзможно човек да бъде едновременно умен и неморален.
Ще бъде невъзможно остроумието и неморалното да вървят ръка за ръка.
към текста >>
29.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Най-благоприятно влияние върху нашия волев живот упражнява един живот, който в цялото свое битие се насочва
към
едно схващане на Кармата, бихме могли също да кажем, един такъв духовен живот, който се стреми да развие като главно качество спокойствие и примирение по отношение на нашата съдба.
Най-благоприятно влияние върху нашия волев живот упражнява един живот, който в цялото свое битие се насочва към едно схващане на Кармата, бихме могли също да кажем, един такъв духовен живот, който се стреми да развие като главно качество спокойствие и примирение по отношение на нашата съдба.
А как всъщност бихме могли да усвоим това примирение, това душевно спокойствие по отношение на нашата съдба освен чрез това, да направим Кармата едно действително съдържание на живота.
към текста >>
Ако искаме да се развием по-високо, ние можем да схващаме радостта по следния начин: В най-голямата си част радостта е нещо, което сочи
към
една бъдеща съдба, а не
към
една съдба от миналото.
Какво значи това: Да направим Кармата едно действително съдържание на живота? Това значи, че когато ни сполети някакво страдание или страданието на други, когато ни сполети радост или най-тежкият удар на съдбата, ние трябва не само на теория, а практически да сме наясно, че в определен по-висш смисъл самите ние сме дали повод за болезнения удар на съдбата: Това означава да развием едно такова настроение на душата, че да приемаме с благодарност една радост, но да бъдем наясно върху това, че особено по отношение на радостта не бива да прекаляваме, защото в известен смисъл е опасно да прекаляваме по отношение на радостта.
Ако искаме да се развием по-високо, ние можем да схващаме радостта по следния начин: В най-голямата си част радостта е нещо, което сочи към една бъдеща съдба, а не към една съдба от миналото.
В повечето случаи радостта в човешкия живот е нещо, което не сме заслужили чрез минали деяния. Ако изследваме Кармата с окултни средства, ще открием несъмнено, че в повечето случаи радостта, която изпитваме, не сме я заслужили и че трябва да разглеждаме радостта така, че да я приемаме с благодарност като нещо, изпратено ни от Боговете, като дар от Боговете и да си кажем: Това, което днес посрещаме като радост, трябва да ни насърчи да работим така, че да приемем в себе си вливащите се чрез радостта сили и да ги приложим по един ползотворен начин. Ние трябва да разглеждаме радостта като един вид авансово разплащане за нещо, което предстои да се случи в бъдещето.
към текста >>
Обаче който само се присъединява
към
тези учения, който приема наготово материализма, при него не може да бъде постигнато това вътрешно задоволство и тогава отчаянието ще се отрази обратно върху възпитанието на волята и ще предизвика волева слабост.
Чрез материалистичен и монистичен светоглед само две поколения хора могат да се запазят със силна воля. Материализмът може да задоволи именно само две поколения: едното, което го е основало и след това неговите последователи, които са го възприели. Тази е особеността на този материалистичен и монистичен светоглед, че онзи, който работи в лабораторията или в работилницата, който сам създава възгледа, чиито сили са напълно ангажирани с това, което изгражда в душата си, че той изпитва голямо вътрешно задоволство.
Обаче който само се присъединява към тези учения, който приема наготово материализма, при него не може да бъде постигнато това вътрешно задоволство и тогава отчаянието ще се отрази обратно върху възпитанието на волята и ще предизвика волева слабост.
Отслабване на волята, хора, лишени от енергия – ето какви ще бъдат последствията от този светоглед.
към текста >>
Ние развиваме в добрия смисъл нашите чувства, когато по отношение на нашите афекти и страсти заставаме под закона на Кармата, когато се придържаме
към
Кармата.
Тази внимателност, това внимателно про следяване с жив интерес на всичко, ко ето става в заобикалящия ни свят, е най-благотворно за развитието, за културата на нашите душевни вълнения, на нашите чувства. Но както всичко в душата, душевните вълнения, чувствата са свързани по определен начин с волевите импулси и когато влияем в неблагоприятен смисъл върху живота на нашите чувства, ние упражняваме по този заобиколен път влияние върху волевите импулси.
Ние развиваме в добрия смисъл нашите чувства, когато по отношение на нашите афекти и страсти заставаме под закона на Кармата, когато се придържаме към Кармата.
И всичко това ние намираме в заобикалящия ни свят. Ние го намираме също и тогава, когато някой върши противоположното на това, което сме очаквали. Тук ние можем да си кажем: Ето, той върши именно това! Но можем също да се разгневим и да избухнем, а това е признак на волева слабост. Избухването, гневът е нещо, което връща назад както чувствата, така и волята, и действува много по-дълбоко, както скоро ще видим.
към текста >>
Напротив, ние вредим върху нашата телесна организация и с нищо не и вредим толкова много, както с нашето безразличие, с липсата на интерес
към
това, което става около нас.
Също т ака ние можем да повлияем върху нашите душевни вълнения, нашите чувства, чрез спокойствие и примирение с нашата Карма, за да действуват те благотворно чак до равнището на нашата телесна организация.
Напротив, ние вредим върху нашата телесна организация и с нищо не и вредим толкова много, както с нашето безразличие, с липсата на интерес към това, което става около нас.
Това безразличие е нещо, което все повече и повече се разширява, то е едно качество, което изгражда по следната причина за това, че толкова малко хора се интересуват от духовните неща. Мнозина вярват, че за приемането на един материалистичен светоглед има обективни причини. Напротив, няма толкова много причини за едно материалистическо схващане на живота. Има само една причина и това е глупостта; никой човек не може да бъде материалист, без да бъде глупав. Причината е липсата на внимание спрямо заобикалящия го свят; напротив, ако човек обръща внимание на заобикалящия го свят, тогава за него навсякъде изпъква това, което може да се установи само с духовното познание.
към текста >>
От особено значение е по-нататък качеството, което наричаме твърдоглавие, едно чувство, което упорито се придържа
към
това или онова.
От особено значение е по-нататък качеството, което наричаме твърдоглавие, едно чувство, което упорито се придържа към това или онова.
Нездравите чувства също пораждат твърдоглавие. Тези неща често пъти приличат на змията, която сама захапва опашката си. Всичко казано по-горе може да породи също и твърдоглавието. Даже хора, които минават много невнимателно през живота, могат да бъдат твърдоглави. Хора, които имат съвсем слаба воля, ние ги виждаме да вършат именно онова, което не очакваме и слабостта на волята става все по-голяма, когато не се стараем да водим борба против твърдоглавието.
към текста >>
И когато детето прави нещо, трябва да проявим
към
него радост, одобрение, интерес, да не се сърдим или да не бъдем лишени от интерес
към
онова, което детето създава от своята душа.
По-нататък ще направим добре, когато отиваме на разходка с едно дете, да позволим на детето да прави каквото иска, ако разбира се това, което иска, не е противоречащо на възпитанието.
И когато детето прави нещо, трябва да проявим към него радост, одобрение, интерес, да не се сърдим или да не бъдем лишени от интерес към онова, което детето създава от своята душа.
Когато поучаваме детето, ние също трябва да свързваме нещата с формите и процесите в природата. Когато след това децата израстнат, трябва да избягваме да ги занимаваме със загадки или с ребуси от вестниците, което ражда само педантизъм. Напротив, наблюдението на природата предлага противоположното на това, което днес вестниците ни предлагат за развитието на чувствата. От един спокоен в себе си чувствен живот, от един хармоничен живот на чувствата зависи не само душевното, а също и телесното здраве, макар и понякога да има големи междинни периоди между причина и следствие.
към текста >>
– И то подробно описваше това, като по този начин, вниквайки в чувствата на другите, то развиваше в себе си едно особено силно състрадание, както и склонност
към
действия, произтичащи от състраданието.
То казваше: „Знаеш ли, когато вървя по улицата и виждам хора и животни, това е така, като че аз се вмъквам в хората и животните. Наскоро аз срещнах една бедна жена и влязох в нея. И това, което почувствувах, беше страшно болезнено, страшно печално. – При това в дома си детето не беше виждало никаква мизерия, а живееше при съвсем добри условия. – След това, казваше детето, влязох в един кон, после в една свиня.
– И то подробно описваше това, като по този начин, вниквайки в чувствата на другите, то развиваше в себе си едно особено силно състрадание, както и склонност към действия, произтичащи от състраданието.
към текста >>
Когато при този случай размислим върху това, ние стигаме до предишната инкаранация на това дете, когато то е развило гореописаната отдайност
към
нещата,
към
тайните на нещата.
Откъде идва това, разширеното разбиране за другите същества?
Когато при този случай размислим върху това, ние стигаме до предишната инкаранация на това дете, когато то е развило гореописаната отдайност към нещата, към тайните на нещата.
към текста >>
Ето такива неща трябва да се имат предвид, когато се предявяват изисквания
към
себепознанието.
Ето такива неща трябва да се имат предвид, когато се предявяват изисквания към себепознанието.
От себепознанието трябва да се изисква то да развива същинските връзки в мисленето, особено обаче отдайност в разглежданите неща. Всички тези неща действуват заедно в душата. Едно такова разкъсано мислене води дотам, макар и едва след дълго време, че човек изпада в необходимостта да бъде намръщен, навъсен, хипохондричен по отношение на всичко и често пъти не знае къде да се търсят причините за това. Недостатъчното развитие на разбирането, на проникновението и на отдайността прави човека намръщен, навъсен, хипохондричен. Това, което е извънредно много необходимо за мисленето, привидно не изглежда да има някаква връзка с мисленето.
към текста >>
Макар и отдаден с най-жив интерес
към
всичко, дотогава неговата мисия не ще изпъква особено и когато обратът настъпи, все пак не ще може да се каже какво е станало тогава с него.
Но той ще изпита този обрат в своите въплъщения по съвършено друг начин. Бодисатва ще последва примера на Христос и онези, които са посветени, знаят че във всяко едно от своите въплъщения той ще покаже съвсем особени качества. А именно във времето от тридесетата до тридесет и третата година на неговия живот винаги ще се забележи, че в неговия живот настъпва един мощен обрат. Тогава душата ще бъде заменена, макар и не по такъв могъщ начин, както при Христос: Азът, който до тогава е живял в тялото, ще го напусне и всъщност Бодисатва ще стане съвършено различен от това, което е бил дотогава, макар че при него Азът няма да преустанови своето действие, както при Христос Исус и да бъде заменен от един друг Аз. Ето какво отбелязват всички окултисти: Той не може да бъде разпознат преди този момент, преди това преобразяване.
Макар и отдаден с най-жив интерес към всичко, дотогава неговата мисия не ще изпъква особено и когато обратът настъпи, все пак не ще може да се каже какво е станало тогава с него.
Младостта му ще бъде съвършено различна от това, в което ще се преобразува той между тридесетата и тридесет и третата година.
към текста >>
Всички хора, които могат да знаят за това, трябва да го чувствуват като особено щастие, като нещо, което призовава най-висшите сили на човека, което може да възпламени всичко в неговата душа, което изглежда, че отива
към
угасване, което се намира в дисхармония или в упадък.
Защото да има човек знание за тези неща, това значи той да изгради сигурност, преданост и мир в своята душа, да изгради спокойствие в своята душа и да гледа със сигурност и надежда на това, което предстои в следващите хилядолетия от развитието на човечеството.
Всички хора, които могат да знаят за това, трябва да го чувствуват като особено щастие, като нещо, което призовава най-висшите сили на човека, което може да възпламени всичко в неговата душа, което изглежда, че отива към угасване, което се намира в дисхармония или в упадък.
Ентусиазмът, огънят, въодушевлението се превръщат в здраве и в щастие във външния живот.
към текста >>
Онзи, който сериозно се запознава с тези неща, който може да развие необходимата преданост
към
тези неща, той ще се убеди какво щастие и вътрешна хармония му донасят те.
Онзи, който сериозно се запознава с тези неща, който може да развие необходимата преданост към тези неща, той ще се убеди какво щастие и вътрешна хармония му донасят те.
И ако някой в нашето общество все още не е вътрешно убеден в това, той трябва да се отдаде на такова познание, че да си каже: Ако аз още не съм почувствувал това, вината е в самия мен. От мен зависи да се задълбоча в тайните, които човек може да чуе днес. От мен зависи да се чувствувам като човек, като звено от една верига, която се разпростира от началото до края на развитието, в която са потопени като членове всички хора, индивидуалности, Бодисатви, Буди, Христос. Аз трябва да си кажа: Да бъде човек звено в тази верига – ето кое аз чувствувам като едно съзнание за моето човешко достойнство. Ето кое трябва да предусетя аз.
към текста >>
30.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ето защо, където и да сме събрани, трябва да говорим също и за тези вътрешни сили на нашето собствено време, за да могат задачите на Духовната наука да станат така явни, както те трябва да бъдат разбирани в дълбините на нашия живот, да насочваме нашия живот
към
неговите велики цели именно според окултното изследване.
Антропософски ориентираната Духовна наука почива, както знаем, на окултната наука, която в резултатите на нейното изследване ни запознава със силите на различните епохи, позволява ни да познаем тези сили също и в нашите конкретни културни епохи.
Ето защо, където и да сме събрани, трябва да говорим също и за тези вътрешни сили на нашето собствено време, за да могат задачите на Духовната наука да станат така явни, както те трябва да бъдат разбирани в дълбините на нашия живот, да насочваме нашия живот към неговите велики цели именно според окултното изследване.
към текста >>
А да говорим за окултните насоки на времето ще бъде добре, ако свържем нещата с онова, което от изворите на висшето, окултно изследване може да ни пренесе
към
това, което протича в свръхсетивния свят също и в нашето време.
А да говорим за окултните насоки на времето ще бъде добре, ако свържем нещата с онова, което от изворите на висшето, окултно изследване може да ни пренесе към това, което протича в свръхсетивния свят също и в нашето време.
Освен това, като въведение ние трябва да се ориентираме върху онова, което самите ние имаме в настоящето пред нас, без да навлизаме в подробности, а само като го опишем в най-общ вид. Върху много неща можем да говорим безпристрастно само в антропософски събрания, защото нашето време е време на догматизма, на абстракцията. Заслужава да се отбележи при това, че във външния живот хората разбират погрешно този основен характер на нашето време и вярват, че мислят и действуват свободни от догмите, въпреки че са потопени дълбоко в тези догми. Те вярват, че се придържат към реалността, въпреки че се заблуждават дълбоко в най-празни абстракции. Ето защо е полезно да приближим антропософски ориентираната Духовна наука с нейните действителни факти до по-големи кръгове, за да направим възможно едно разбиране на нашата епоха, обаче както може да се предвиди, ще бъде необходимо още дълго време, докато външният свят ще поиска да напредне до едно по-дълбоко разбиране на нещата.
към текста >>
Те вярват, че се придържат
към
реалността, въпреки че се заблуждават дълбоко в най-празни абстракции.
А да говорим за окултните насоки на времето ще бъде добре, ако свържем нещата с онова, което от изворите на висшето, окултно изследване може да ни пренесе към това, което протича в свръхсетивния свят също и в нашето време. Освен това, като въведение ние трябва да се ориентираме върху онова, което самите ние имаме в настоящето пред нас, без да навлизаме в подробности, а само като го опишем в най-общ вид. Върху много неща можем да говорим безпристрастно само в антропософски събрания, защото нашето време е време на догматизма, на абстракцията. Заслужава да се отбележи при това, че във външния живот хората разбират погрешно този основен характер на нашето време и вярват, че мислят и действуват свободни от догмите, въпреки че са потопени дълбоко в тези догми.
Те вярват, че се придържат към реалността, въпреки че се заблуждават дълбоко в най-празни абстракции.
Ето защо е полезно да приближим антропософски ориентираната Духовна наука с нейните действителни факти до по-големи кръгове, за да направим възможно едно разбиране на нашата епоха, обаче както може да се предвиди, ще бъде необходимо още дълго време, докато външният свят ще поиска да напредне до едно по-дълбоко разбиране на нещата. До каква степен нашата цивилизация е в плен на догми и абстракции, можем да видим само тогава, когато я разглеждаме, изхождайки не от такива абстрактни гледни точки, а по един действително жив и непосредствен начин. Тогава ще намерим едно мисловно направление, чийто характер се състои в това, да поставя догми и да изисква един просветен човек да се придържа към тях, като при това обаче му внушава, че той се отнася напълно критично към себе си. Нещо подобно предлага така нареченото монистично движение, което обаче неправилно се нарича монистично. То извлича своите главни основания от модерната естествена наука, която черпи своите познания в по-тесен смисъл от чисто външните сетивни методи.
към текста >>
Тогава ще намерим едно мисловно направление, чийто характер се състои в това, да поставя догми и да изисква един просветен човек да се придържа
към
тях, като при това обаче му внушава, че той се отнася напълно критично
към
себе си.
Върху много неща можем да говорим безпристрастно само в антропософски събрания, защото нашето време е време на догматизма, на абстракцията. Заслужава да се отбележи при това, че във външния живот хората разбират погрешно този основен характер на нашето време и вярват, че мислят и действуват свободни от догмите, въпреки че са потопени дълбоко в тези догми. Те вярват, че се придържат към реалността, въпреки че се заблуждават дълбоко в най-празни абстракции. Ето защо е полезно да приближим антропософски ориентираната Духовна наука с нейните действителни факти до по-големи кръгове, за да направим възможно едно разбиране на нашата епоха, обаче както може да се предвиди, ще бъде необходимо още дълго време, докато външният свят ще поиска да напредне до едно по-дълбоко разбиране на нещата. До каква степен нашата цивилизация е в плен на догми и абстракции, можем да видим само тогава, когато я разглеждаме, изхождайки не от такива абстрактни гледни точки, а по един действително жив и непосредствен начин.
Тогава ще намерим едно мисловно направление, чийто характер се състои в това, да поставя догми и да изисква един просветен човек да се придържа към тях, като при това обаче му внушава, че той се отнася напълно критично към себе си.
Нещо подобно предлага така нареченото монистично движение, което обаче неправилно се нарича монистично. То извлича своите главни основания от модерната естествена наука, която черпи своите познания в по-тесен смисъл от чисто външните сетивни методи. Ако тази естествена наука би се ограничила в своето собствено и истинско работно поле, тя би могла да произведе нещо много значително, но вместо това тя води до зараждането на една нова религия. Вземат се фактите на материалистичната наука и от тях се извеждат абстрактни догми. И всеки, който счита, че стои на върха, понеже се кълне в тези догми, вярва тогава, че другите са изостанали далече назад от него.
към текста >>
То се стреми
към
това, което е общо установено.
В този социален живот трябва и ще се събират хората, които имат доверие един в друг. Те биха си казали така: Ти си истински човек, не защото следваш тези или онези принципи, а защото можеш да извършиш това или онова и чрез своята собствена дейност не смущаваш другите. Нищо не би било по-лошо от това, лошите навици, свързани с изграждането на секти, да се разпространят в антропософския живот. Човек не само трябва да следва другия, когато е напълно съгласен с него, но и когато не е в съгласие с другия, да запазва за себе си и за него пълна свобода и подвижност, и да действува с това схващане за индивидите възпитателно в рамките на Антропософското движение. Нашето време има твърде малко разбиране за тези неща.
То се стреми към това, което е общо установено.
Един счита нещо за правилно, за което пък той счита другия за неосведомен и назадничав. Това обаче не бива да се допуска в Антропософското движение. Ако едно такова разбиране не би било разпространено в материалистическия свят, хората от само себе си биха се стремили да разбират човешките индивиди в нашия смисъл и тогава скоро би се появила една научна духовност, която би трябвало да доведе до едно духовно схващане на света. Обаче хората се вцепеняват в догмите и поради това не могат да стигнат до едно такова разбиране.
към текста >>
Напротив, антропософски ориентираният теософ се придържа
към
факти, по отношение на които никой не може да бъде несвободен, чрез което не се стига до образуването на секти и всяка индивидуалност може да остане свободна.
Лесно би могло да се случи, че някой, който в едно монистично събрание би насочил вниманието върху някои подобни хипотези на най-новата наука, да бъде сметнат за някакъв объркан теософ, който би представил безсмислицата, да се приемат мислите като носители на светлината. Обаче такова нещо изнесе като свое научно мнение един сериозен представител на естествената наука, Макс Планк от Берлин. Следователно, ако монистите биха искали да напредват в науката, те би трябвало да приемат също и това застъпено от ръководни хора мнение. Но тъй като случаят не е такъв, една монистична религия става възможна само тогава, когато нейните последователи вярват, че стоят върху научна основа, без да знаят, че техните схващания отдавна са вече преодолени. Само пълните с предразсъдъци догми, извлечени от резултатите на така нареченото интелектуално изследване и изводимите от тях светогледи поддържат свързани монистично мислещите хора.
Напротив, антропософски ориентираният теософ се придържа към факти, по отношение на които никой не може да бъде несвободен, чрез което не се стига до образуването на секти и всяка индивидуалност може да остане свободна.
към текста >>
Духовната наука трябва да черпи един
бога
т живот от основите на окултните извори, да не допуска никакви компромиси и да прояви една смелост, която липсва в областите, намиращи се вън от нея.
Духовната наука трябва да черпи един богат живот от основите на окултните извори, да не допуска никакви компромиси и да прояви една смелост, която липсва в областите, намиращи се вън от нея.
Който в този смисъл не иска да допусне въобще никакви компромиси, е считан за ненадежден от онези, които постоянно искат да се отстъпва, без обаче самите те да го вършат. Спрямо това Духовната наука стои в света като едно здраво, опиращо се на себе си движение, движение от духовно естество и нейните последователи трябва винаги да имат съзнание за този факт и да виждат в него жизнения нерв на духовното движение. Понякога се случва така, че хора, имащи специални интереси, идват до Духовната наука, обаче в духовно-научния смисъл и при духовните изследвания не става въпрос за специални интереси. Такива интереси може да преследва всеки за самия себе си, но без да изисква потвърждения от страна на Духовната наука. Духовната наука трябва да проникне във всички наши културни отношения и да има смелостта да изпълни всички свои жизнени задачи по един последователен начин в една епоха, която с право се нарича интелектуалистична.
към текста >>
Вторият елемент е съставен от душевни вълнения, от чувствата, които изпълват нашата душа като удоволствие, неудоволствие, радост, страдание, грижи,
любов
, отвращение и така нататък.
Вторият елемент е съставен от душевни вълнения, от чувствата, които изпълват нашата душа като удоволствие, неудоволствие, радост, страдание, грижи, любов, отвращение и така нататък.
Те са потясно и по-интимно свързани с нашия Аз, отколкото представите и ни отнемат съня, защото това чувствено неспокойствие не ни позволява да проникнем в астралното поле. Така ние разбираме, че по този начин се оказваме във връзка с нисшия Девакан, който не приема нашите душевни вълнения, когато те не са чисти и ги отхвърля от онази част на астралния свят, който трябва да бъде причислен към нисшия Девакан.
към текста >>
Така ние разбираме, че по този начин се оказваме във връзка с нисшия Девакан, който не приема нашите душевни вълнения, когато те не са чисти и ги отхвърля от онази част на астралния свят, който трябва да бъде причислен
към
нисшия Девакан.
Вторият елемент е съставен от душевни вълнения, от чувствата, които изпълват нашата душа като удоволствие, неудоволствие, радост, страдание, грижи, любов, отвращение и така нататък. Те са потясно и по-интимно свързани с нашия Аз, отколкото представите и ни отнемат съня, защото това чувствено неспокойствие не ни позволява да проникнем в астралното поле.
Така ние разбираме, че по този начин се оказваме във връзка с нисшия Девакан, който не приема нашите душевни вълнения, когато те не са чисти и ги отхвърля от онази част на астралния свят, който трябва да бъде причислен към нисшия Девакан.
към текста >>
При заспиването онзи, който при прегледа на своя дневен живот може да погледне назад
към
добри дела, изпитва блажени моменти.
Третият елемент намираме в моралната област, във волевите импулси.
При заспиването онзи, който при прегледа на своя дневен живот може да погледне назад към добри дела, изпитва блажени моменти.
Той вкусва едно състояние, за което може да каже: Да би било възможно това състояние да продължи, да му се наслаждавам като на един животворен елемент, който може да се разпространи като оплодяваща сила върху нашия душевен живот!
към текста >>
– От това ще разберем, защо окултното изследване казва: Волевите импулси сочат
към
висшия Девакан, който ги допуска в себе си само тогава, когато те изхождат от една чиста воля и са в съзвучие с този духовен свят.
– От това ще разберем, защо окултното изследване казва: Волевите импулси сочат към висшия Девакан, който ги допуска в себе си само тогава, когато те изхождат от една чиста воля и са в съзвучие с този духовен свят.
Следователно животът на представите и понятията, нашата интелектуалност стои в тясна връзка с астралния свят, животът на нашите чувства е тясно свързан с нисшия Девакан и животът на нашата воля с висшия Девакан.
към текста >>
Към
това се прибавя още нашият сетивен живот на възприятията във физическото поле.
Към това се прибавя още нашият сетивен живот на възприятията във физическото поле.
Тези четири елемента се развиват неравномерно в хода на различните културни епохи.
към текста >>
Следователно, ние напредваме
към
една морална епоха, когато целият ни душевен живот и по-късната интелектуалност ще станат едно цяло.
През последната следатлантска епоха, следователно в Седмата, ще се развие моралното чувство, следователно чувството за волевите импулси. Окултните изследвания, дори и днешните изследвания вече ни показват, че някой може да бъде много умен и интелектуален, без да бъде морален. Днес интелектуалността и моралността вървят една до друга. Обаче постепенно ще се установи следното: остроумието на един проницателен човек ще бъде смущавано от неговата неморалност, така че фактически в далечното бъдеще неморалният човек ще бъде или ще стане същевременно тъпоумен.
Следователно, ние напредваме към една морална епоха, когато целият ни душевен живот и по-късната интелектуалност ще станат едно цяло.
към текста >>
Човекът има наистина гореизброените четири елемента в своята душа, обаче в преобладаваща форма сетивното възприятие се прояви преди всичко в Гръцко-латинската епоха,
към
него се прибави в засилена форма интелектуалността в нашата настояща епоха; в предпоследната Шеста епоха ще преобладават чувствата, а в Седмата, последната следатлантска културна епоха – моралността и тъкмо по начин, за който днес можем само да мечтаем.
Човекът има наистина гореизброените четири елемента в своята душа, обаче в преобладаваща форма сетивното възприятие се прояви преди всичко в Гръцко-латинската епоха, към него се прибави в засилена форма интелектуалността в нашата настояща епоха; в предпоследната Шеста епоха ще преобладават чувствата, а в Седмата, последната следатлантска културна епоха – моралността и тъкмо по начин, за който днес можем само да мечтаем.
Ние все още не можем да си представим нейното появяване според начина, както стори това Сократ, който считаше добродетелта като нещо, което може да се предава чрез преподаване. Обаче до Седмата епоха всичко това ще стане действителност, защото ясно забележимите вече тенденции в окултизма ни го предсказват пророчески.
към текста >>
Доколкото се проявява всред деформациите на околния свят, интелектът е подчертано склонен
към
формулирането на едни или други догми, обаче в рамките на духовното познание интелектът сам трябва да се одухотвори, за да вникне в по-висшите постижения на окултното изследване.
При една логическа преценка всеки човек ще признае вътрешната логика на нашето изложение, понеже самият живот непрекъснато предлага своите потвърждения. Антропософията съзнателно се влива в развитието на света и то не само в неговите главни насоки, но и в отделните подробности.
Доколкото се проявява всред деформациите на околния свят, интелектът е подчертано склонен към формулирането на едни или други догми, обаче в рамките на духовното познание интелектът сам трябва да се одухотвори, за да вникне в по-висшите постижения на окултното изследване.
В подкрепа на казаното е фактът, че през Гръцко-латинската епоха се прояви под физическа форма не друго, а Мистерията на Голгота, т.е. това, което впоследствие се разви и по-нататък, за да окаже своето одухотворяващо въздействие върху цялото човечество.
към текста >>
Той е една личност, за установяването на която не е нужно да прибягваме
към
окултното изследване, тъй като е достатъчно описан в равинската литература, макар и по криворазбран или нарочно изопачен начин.
Йешу бен Пандира разпространи най-вече учението на есеите. Един от неговите ученици се наричаше именно Матай, който подобно на него обърна вниманието на своите ученици върху Мистерията на Голгота. Йешу бен Пандира бе убит с камъни от своите противници и после, за да бъде наистина презрян, бе окачен мъртъв на един кръст.
Той е една личност, за установяването на която не е нужно да прибягваме към окултното изследване, тъй като е достатъчно описан в равинската литература, макар и по криворазбран или нарочно изопачен начин.
Той носеше в себе си индивидуалността на новия Бодисатва и стана приемник на Гаутама Буда. Името на неговия ученик Матай бе пренесено върху по-късни ученици и Евангелието на Матей съществуваше така да се каже още от времето на първия Матай като едно описание на ритуалите, взети от старите книги на мистериите. Неговото главно съдържание се прояви по-късно с Христос Исус на физическото поле, като една действителност на предишните мистерийни образи, като семе на по-късните действителности. Така Христовата Мистерия беше пророчески предсказана и тя се изпълняваше образно в церемониите на мистериите, за да се превърне по-късно в истинска действителност на физическото поле.
към текста >>
31.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И сега ние отиваме
към
една епоха, в която този Импулс ще се прояви така, че хората ще възприемат Христос на астралното поле в етерна форма.
Христовият Импулс, който навлезе в развитието на човечеството, имаше такава решаваща сила, че неговите вълни ще продължат да действуват и в бъдещите епохи. В Четвъртата културна епоха той се прояви чрез това, че Христос се въплъти в едно физическо тяло.
И сега ние отиваме към една епоха, в която този Импулс ще се прояви така, че хората ще възприемат Христос на астралното поле в етерна форма.
към текста >>
Обаче като говорим така за Христовия Импулс, ние имаме действително работа с идеи,
към
които най-отрицателно и отхвърлящо се отнасят именно християнските църкви.
Вчера ние чухме, че в по-късни епохи Той ще бъде възприемаем в още по-висши форми в етерната и моралната сфера.
Обаче като говорим така за Христовия Импулс, ние имаме действително работа с идеи, към които най-отрицателно и отхвърлящо се отнасят именно християнските църкви.
За да бъде направен Христовия Импулс постепенно разбираем сред напредващото развитие на човечеството, бяха необходими важни мерки. Досега на хората липсваше именно това, да постигнат едно истинско разбиране за нещата. И който обгръща с поглед новото богословие, ще види колко безпомощни са от една страна противниците на християнството, но колко безпомощни са също онези, които вярват, че стоят на почвата на християнството. Западното теософско движение би трябвало да се превърне в онова модерно духовно течение, което пробужда истинско разбиране за християнството, черпейки от неговите първоизточници. Но срещу този стремеж възникна най-яростна съпротива.
към текста >>
Междувременно тази индивидуалност беше развила в различни инкарнации най-дълбокия копнеж, преданост и
любов
.
В онова време не се знаеше, че трябва да се прероди като дете една индивидуално ст, която беше живяла по времето на Мистерията на Голгота и беше участвувала в нея.
Междувременно тази индивидуалност беше развила в различни инкарнации най-дълбокия копнеж, преданост и любов.
Колегиумът на дванадесетте мъдри мъже взе това дете скоро след като то се бе родило и положи грижи за неговото израстване и възпитание. Изолирано от външния свят, детето се намираше единствено под негово влияние; те бяха негови възпитатели също и за това, що се отнасяше до грижите за тялото. Детето се разви по един твърде особен начин, така че също и това, което то носеше в себе си като висша духовност от много инкарнации, намери израз и във външното тяло. Неговото тяло беше наистина слабо и болнаво, обаче то стана чудно прозрачно. То израстна и се разви до онова особено състояние, при което един светящ, блестящ Дух обитаваше в едно прозрачно тяло.
към текста >>
В точно определено времето престана да яде, възникна една парализа на всички външни жизнени дейности и младежът върна обратно
към
мъдрите мъже цялата приета от него мъдрост.
Неговото тяло беше наистина слабо и болнаво, обаче то стана чудно прозрачно. То израстна и се разви до онова особено състояние, при което един светящ, блестящ Дух обитаваше в едно прозрачно тяло. Чрез процесите на едно извънредно мъдро възпитание, в неговата душа беше вложено това, което беше натрупано през предатлантските и следатлантските епохи. В душата на това дете бяха съединени всички съкровища на мъдростта и то чрез по-дълбоките душевни сили, а не чрез интелекта. След известно време в това дете настъпи едно твърде особено състояние.
В точно определено времето престана да яде, възникна една парализа на всички външни жизнени дейности и младежът върна обратно към мъдрите мъже цялата приета от него мъдрост.
Всеки един от мъдреците получи обратно това, което беше дал, обаче в преобразена форма. Тогава дванадесетте мъже почувствуваха: Едва сега ние получихме дванадесетте религии и светогледи като едно свързано единство! И оттогава в дванадесетте мъже живееше онова, което наричаме Розенкройцерско християнство.
към текста >>
Той се стреми
към
успешното изпълнение на своето начинание и се насочва устремно
към
това, да стигне до целта.
Изборът може да стане например по следния начин. Да предположим, че някой човек предприема нещо.
Той се стреми към успешното изпълнение на своето начинание и се насочва устремно към това, да стигне до целта.
И докато в света той настойчиво се стреми към нея това може да бъде един човек с напълно материални разбирания внезапно чува един глас: Спри с това, което искаш! И този човек ще забележи, че това не е някакъв физически глас. Но да предположим, че той се отказва от своето начинание, изоставя своето намерение. Тогава този човек ще може да констатира: Ако би продължил да действува за постигане на своето намерение, той сигурно би загинал.
към текста >>
И докато в света той настойчиво се стреми
към
нея това може да бъде един човек с напълно материални разбирания внезапно чува един глас: Спри с това, което искаш!
Изборът може да стане например по следния начин. Да предположим, че някой човек предприема нещо. Той се стреми към успешното изпълнение на своето начинание и се насочва устремно към това, да стигне до целта.
И докато в света той настойчиво се стреми към нея това може да бъде един човек с напълно материални разбирания внезапно чува един глас: Спри с това, което искаш!
И този човек ще забележи, че това не е някакъв физически глас. Но да предположим, че той се отказва от своето начинание, изоставя своето намерение. Тогава този човек ще може да констатира: Ако би продължил да действува за постигане на своето намерение, той сигурно би загинал.
към текста >>
Пътят
към
това е бил прокаран вече много по-рано: едно столетие преди Мистерията на Голгота чрез Йешу бен Пандира, чиято главна мисия беше да подготви човечеството за идването на Христос.
Хората, за които може да се каже, че вече са били свързани по такъв начин с Кристиян Розенкройц или сега се свързват с него, това са онези, в които най-напред би трябвало да се роди едно подълбоко схващане на езотеричното християнство. От това духовно течение, което е свързано с Кристиян Розенкройц, произхожда най-силната мощ, за да бъде направен разбираем Христовият Импулс в нашето време.
Пътят към това е бил прокаран вече много по-рано: едно столетие преди Мистерията на Голгота чрез Йешу бен Пандира, чиято главна мисия беше да подготви човечеството за идването на Христос.
Той имаше един ученик, Матай, чието име бе пренесено по-късно върху неговия последовател, който живя по времето на Исус от Назарет. Най-важното, което направи този Йешу бен Пандира, се състоеше в това, че той подготви Евангелието на Матея. Това, което се отнася към него, е взето от един ритуал на посвещението от древни времена. Написването е така замислено, че съдържанието е взето от древни мистерии, така например това, което се отнася за изкушението и други неща. Всички тези процеси, засягащи развитието на човечеството, трябваше да се разиграят също и на физическото поле.
към текста >>
Това, което се отнася
към
него, е взето от един ритуал на посвещението от древни времена.
Хората, за които може да се каже, че вече са били свързани по такъв начин с Кристиян Розенкройц или сега се свързват с него, това са онези, в които най-напред би трябвало да се роди едно подълбоко схващане на езотеричното християнство. От това духовно течение, което е свързано с Кристиян Розенкройц, произхожда най-силната мощ, за да бъде направен разбираем Христовият Импулс в нашето време. Пътят към това е бил прокаран вече много по-рано: едно столетие преди Мистерията на Голгота чрез Йешу бен Пандира, чиято главна мисия беше да подготви човечеството за идването на Христос. Той имаше един ученик, Матай, чието име бе пренесено по-късно върху неговия последовател, който живя по времето на Исус от Назарет. Най-важното, което направи този Йешу бен Пандира, се състоеше в това, че той подготви Евангелието на Матея.
Това, което се отнася към него, е взето от един ритуал на посвещението от древни времена.
Написването е така замислено, че съдържанието е взето от древни мистерии, така например това, което се отнася за изкушението и други неща. Всички тези процеси, засягащи развитието на човечеството, трябваше да се разиграят също и на физическото поле. Това беше написано после в съкратен вид от неговия ученик.
към текста >>
Ние живеем именно така, че религиозните копнежи са насочени
към
Христос, обаче трябва да бъдат намерени отново истинските извори на християнството.
Ние живеем именно така, че религиозните копнежи са насочени към Христос, обаче трябва да бъдат намерени отново истинските извори на християнството.
И към тази цел ние виждаме как се сливат духовното течение, което изхожда от Йешу бен Пандира, и онова, което от началото на тринадесетия век е свързано с Кристиян Розенкройц.
към текста >>
И
към
тази цел ние виждаме как се сливат духовното течение, което изхожда от Йешу бен Пандира, и онова, което от началото на тринадесетия век е свързано с Кристиян Розенкройц.
Ние живеем именно така, че религиозните копнежи са насочени към Христос, обаче трябва да бъдат намерени отново истинските извори на християнството.
И към тази цел ние виждаме как се сливат духовното течение, което изхожда от Йешу бен Пандира, и онова, което от началото на тринадесетия век е свързано с Кристиян Розенкройц.
към текста >>
Необходимо е още да знаем следното:
Към
особеностите на въплъщенията на Бодисатва принадлежи това, че той не може да бъде разпознат в неговите млади години.
Необходимо е още да знаем следното: Към особеностите на въплъщенията на Бодисатва принадлежи това, че той не може да бъде разпознат в неговите млади години.
Между неговата тридесета и тридесет и трета година става едно мощно преобразуване, чрез което тази личност става съвършено друга. Например една такава личност на Бодисатва може да бъде завладяна в това време от една индивидуалност като тази на Мойсей или на Авраам.
към текста >>
32.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
ВЯРА,
ЛЮБОВ
, НАДЕЖДА –
ВЯРА, ЛЮБОВ, НАДЕЖДА –
към текста >>
Обаче тези неща са такива, че те принадлежат
към
всекидневното благо на човека, върху което той вече не размишлява.
Първото откровение, дадено на човешката душа от настоящия цикъл на човечеството, за което можем да говорим тук, е откровението, което се е разляло от планината Синай и е намерило своя израз в десетте Заповеди на Мойсей. Онзи, който размишлява по-дълбоко върху истинското значение на това откровение на човечеството, което е дадено от десетте заповеди, може да наблюдава нещо чудно именно в тези десет заповеди.
Обаче тези неща са такива, че те принадлежат към всекидневното благо на човека, върху което той вече не размишлява.
Но започне ли да размишлява, той ще трябва да си каже: Странно, в тези десет заповеди е дадено нещо, което откакто е било дадено, минава като закон през човечеството и което всъщност важи дори още и днес, което всъщност лежи в основата на всички законодателства по лицето на Земята, доколкото те са се присъединили постепенно към по-новата култура или са се присъединявали в течение на последните хилядолетия. Това е нещо всеобхватно, величествено, универсално; то е било разкрито на човечеството, когато му е било казано: В духовния свят съществува едно първично Същество, което има тук на Земята своето отражение, Азът, и това първично Същество може да се влее като сила в човешкия Аз така, че човекът да следва онези норми, онези закони, които са дадени в десетте заповеди.
към текста >>
Но започне ли да размишлява, той ще трябва да си каже: Странно, в тези десет заповеди е дадено нещо, което откакто е било дадено, минава като закон през човечеството и което всъщност важи дори още и днес, което всъщност лежи в основата на всички законодателства по лицето на Земята, доколкото те са се присъединили постепенно
към
по-новата култура или са се присъединявали в течение на последните хилядолетия.
Първото откровение, дадено на човешката душа от настоящия цикъл на човечеството, за което можем да говорим тук, е откровението, което се е разляло от планината Синай и е намерило своя израз в десетте Заповеди на Мойсей. Онзи, който размишлява по-дълбоко върху истинското значение на това откровение на човечеството, което е дадено от десетте заповеди, може да наблюдава нещо чудно именно в тези десет заповеди. Обаче тези неща са такива, че те принадлежат към всекидневното благо на човека, върху което той вече не размишлява.
Но започне ли да размишлява, той ще трябва да си каже: Странно, в тези десет заповеди е дадено нещо, което откакто е било дадено, минава като закон през човечеството и което всъщност важи дори още и днес, което всъщност лежи в основата на всички законодателства по лицето на Земята, доколкото те са се присъединили постепенно към по-новата култура или са се присъединявали в течение на последните хилядолетия.
Това е нещо всеобхватно, величествено, универсално; то е било разкрито на човечеството, когато му е било казано: В духовния свят съществува едно първично Същество, което има тук на Земята своето отражение, Азът, и това първично Същество може да се влее като сила в човешкия Аз така, че човекът да следва онези норми, онези закони, които са дадени в десетте заповеди.
към текста >>
Както телесният живот на Адам тече във физическите тела на хората, така и онова, което е възкръснало от гроба на Голгота, тече в душите на тези, които намират пътя
към
него.
Както можем да изведем цялото телесно човечество от една родителска човешка двойка на Земята и както можем да разберем това телесно човечество като нещо, произхождащо от поколения на тази родителска човешка двойка, така също, ако правилно разбираме онова, което е най-ценното благо на нашия Аз, което през време на Земното съществуване трябва се потопи все повече и повече в нашия Аз, ние трябва да го изведем от Мистерията на Голгота. Макар древно-еврейското предание да се различава в това отношение от естествените науки на нашето време, това не е важно сега, когато приписваме кръвното родство на хората, телесната връзка на човечеството, на първата родителска двойка, на Адам и Ева, които следователно са живели някога на Земята като първични физически личности, като прародители на човечеството и можем следователно да кажем, че това, което тече в човешките артерии като човешка кръв, води началото си от тази първична човешка двойка. Така също, от друга страна можем да припишем това, което можем да приемем като най-ценно в нашите души, като свещено и най-скъпо благо, което поражда едно постоянно чудо в човешките души, което можем да приемем в нас като съзнание, че в нашата душа може да живее нещо, което е по-висше от нашия обикновен Аз, когато следователно изследваме произхода на това, което е най-ценното благо на човека, всичко това ние можем да припишем на Този, който възкръсна от гроба на Голгота. Защото това, което възкръсна тогава от гроба на Голгота, живее в онези човешки души, които изпитват едно вътрешно пробуждане, то продължава да живее в тези души също така, както кръвта на Адам и Ева продължава да живее в телесните човеци. Ние трябва да виждаме във възкръсналия Христос един вид родоначалник на човечеството: духовният Адам, който прониква в човешките души, ако те са изживели своето пробуждане, и тепърва ги довежда до техния пълен Аз, до онова, което действително оживява човешкия Аз.
Както телесният живот на Адам тече във физическите тела на хората, така и онова, което е възкръснало от гроба на Голгота, тече в душите на тези, които намират пътя към него.
Това е второто откровение, което е дадено на човечеството, а именно, че то получи благовестието за това, което стана чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
Това, което се появи в света, това, под чието въздействие хората се оставят оттогава насам, всичко то ни отвежда
към
Евангелията; то стана достъпно за разбирането на хората така, че те се научиха да говорят по свой начин за Мистерията на Голгота.
Ако с десетте заповеди на хората беше дадено нещо, което ги ръководи външно, ние можем да сравним това ръководство с онова, което външният свят прави за детето. Както хората, заобикалящи детето, вършат това, което е необходимо за него, така ръководството чрез древно-еврейския народ върши за човечеството същото нещо, върши го за едно човечество, което, така да се каже, още не може нито да говори, нито да мисли. Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н.
Това, което се появи в света, това, под чието въздействие хората се оставят оттогава насам, всичко то ни отвежда към Евангелията; то стана достъпно за разбирането на хората така, че те се научиха да говорят по свой начин за Мистерията на Голгота.
към текста >>
Сега в това отношение ние отиваме
към
третата епоха, която може да бъде сравнена с това, че в своя собствен говор детето стига до мисловното съдържание; сега то може да доведе до своето съзнание това, което се крие в неговия говор.
Сега в това отношение ние отиваме към третата епоха, която може да бъде сравнена с това, че в своя собствен говор детето стига до мисловното съдържание; сега то може да доведе до своето съзнание това, което се крие в неговия говор.
Ние се приближаваме към онова откровение, което трябва да ни донесе пълното съдържание, мисловното съдържание, духовното и душевно съдържание на Евангелията. Защото Евангелията не са били разбрани от човечеството по-добре, отколкото детето разбира говора преди да се научи да мисли. В световноисторическо отношение хората трябва да се научат чрез Духовната наука да мислят мисловното съдържание на Евангелията. Едва сега те могат да се оставят под въздействието на цялостното духовно съдържание на Евангелията. Обаче това е свързано с едно друго велико събитие, което човечеството може да почувствува как то се приближава и което ще настъпи още преди изтичането на 20. век.
към текста >>
Ние се приближаваме
към
онова откровение, което трябва да ни донесе пълното съдържание, мисловното съдържание, духовното и душевно съдържание на Евангелията.
Сега в това отношение ние отиваме към третата епоха, която може да бъде сравнена с това, че в своя собствен говор детето стига до мисловното съдържание; сега то може да доведе до своето съзнание това, което се крие в неговия говор.
Ние се приближаваме към онова откровение, което трябва да ни донесе пълното съдържание, мисловното съдържание, духовното и душевно съдържание на Евангелията.
Защото Евангелията не са били разбрани от човечеството по-добре, отколкото детето разбира говора преди да се научи да мисли. В световноисторическо отношение хората трябва да се научат чрез Духовната наука да мислят мисловното съдържание на Евангелията. Едва сега те могат да се оставят под въздействието на цялостното духовно съдържание на Евангелията. Обаче това е свързано с едно друго велико събитие, което човечеството може да почувствува как то се приближава и което ще настъпи още преди изтичането на 20. век. Това е събитието, което можем да обрисуваме пред нашата душа приблизително по следния начин.
към текста >>
Обаче в нашето време настъпва една важна промяна в отношението на Христос
към
човечеството, която ще бъде свързана с това, което всички Вие малко или много вече знаете и то се състои в новото откровение на Христос, в новия начин, по който Той ще се открива на хората.
Обаче това е свързано с едно друго велико събитие, което човечеството може да почувствува как то се приближава и което ще настъпи още преди изтичането на 20. век. Това е събитието, което можем да обрисуваме пред нашата душа приблизително по следния начин. Ако свържем още веднъж нещата с Мистерията на Голгота, оказва се, че тогава онзи Христос, който възкръсна от гроба на Голгота, остана свързан със Земята, остана свързан така, че можа непосредствено да обхване всяка отделна човешка душа и да пробуди във всяка отделна човешка душа Аза до една по-висока степен на съществуването. Когато говорим по този начин за Мистерията на Голгота, можем да кажем, че Христос стана Дух на Земята. И оттогава Той остана Дух на Земята.
Обаче в нашето време настъпва една важна промяна в отношението на Христос към човечеството, която ще бъде свързана с това, което всички Вие малко или много вече знаете и то се състои в новото откровение на Христос, в новия начин, по който Той ще се открива на хората.
към текста >>
занапред ще бъде поставена в един такъв ред на света, когато сме намерили пътя
към
Христос, че видът на нашето кармическо изправяне трябва да доведе до възможно най-голямото добро за хората в останалата част от Земното развитие, това ще бъде грижа на Този, който започвайки от нашето време, става господар на Кармата, ще бъде грижа на Христос.
От една страна важно е това, че в по-нататъшното протичане на неговия земен живот човекът изживява за самия себе си тази кармическа равносметка, но важно е също и друго: Че онова, което човек може да изживее благодарение на факта, че има добри, красиви дела в своята кармическа сметка, или което трябва да изживее поради това, че има зад себе си лоши дела, той може да го изживее в най-различните събития. Обаче ние не знаем предварително по какъв начин ще изживеем изправянето и изравнението на това или онова наше дело в бъдещия живот. Да предположим, че някой човек е сторил това или онова зло, той трябва да извърши нещо добро, което да изправи злото. Обаче той може да извърши доброто по два начина, така че за него това ще означава еднакво усилие, независимо дали от него се ползуват само малко хора или така, че със същото старание, то да принесе добро за много хора. Че в бъдеще нашата кармическа равносметка ще се изравнява така, т.е.
занапред ще бъде поставена в един такъв ред на света, когато сме намерили пътя към Христос, че видът на нашето кармическо изправяне трябва да доведе до възможно най-голямото добро за хората в останалата част от Земното развитие, това ще бъде грижа на Този, който започвайки от нашето време, става господар на Кармата, ще бъде грижа на Христос.
към текста >>
Най-добрият съвет, който може да ни бъде даден в бъдеще, е този, който укрепва и засилва нашата душа, за да проумеем все по-ясно: колкото повече напредваме
към
бъдещето, било още в тази инкарнация – и това несъмнено важи особено за младежта – било в следващата инкарнация, толкова повече хората ще са в състояние да разпознават великия Съветник, който в същото време ще бъде и съдия на Кармата за бъдещото човечество: Христос в неговия етерен образ.
Най-добрият съвет, който може да ни бъде даден в бъдеще, е този, който укрепва и засилва нашата душа, за да проумеем все по-ясно: колкото повече напредваме към бъдещето, било още в тази инкарнация – и това несъмнено важи особено за младежта – било в следващата инкарнация, толкова повече хората ще са в състояние да разпознават великия Съветник, който в същото време ще бъде и съдия на Кармата за бъдещото човечество: Христос в неговия етерен образ.
към текста >>
Защото също и онези, които са минали през Портата на смъртта, ако са се подготвили тук за Христовото Събитие, ще могат след смъртта да постигнат истинско разбиране и отношение
към
Христовото Събитие, обаче не и онези, които са минали, без да обърнат внимание, покрай третото благовестие, донесено на човечеството, покрай Духовната наука.
За хората, които още сега се подготвят за това Христово Събитие на двадесетото столетие, не ще има никаква разлика дали тогава, когато Христовото Събитие ще настъпи в широк размер, те ще са въплътени в едно физическо тяло, или ще са минали през Портата на смъртта.
Защото също и онези, които са минали през Портата на смъртта, ако са се подготвили тук за Христовото Събитие, ще могат след смъртта да постигнат истинско разбиране и отношение към Христовото Събитие, обаче не и онези, които са минали, без да обърнат внимание, покрай третото благовестие, донесено на човечеството, покрай Духовната наука.
Защото подготовката за Христовото Събитие трябва да се проведе тук, във физическото тяло. Онези, които минават през Портата на смъртта, без да са обърнали поглед към Духовната наука в настоящото въплъщение, ще трябва да чакат следващото въплъщение, докато отново могат да постигнат правилното разбиране за Христовото Събитие. Действително, който никога не е чул на физическото поле за това Христово Събитие, той не може да постигне необходимото за него разбиране там, между смъртта и едно ново раждане, а ще трябва да чака, докато отново дойде във физическото поле, където ще може да се подготви.
към текста >>
Онези, които минават през Портата на смъртта, без да са обърнали поглед
към
Духовната наука в настоящото въплъщение, ще трябва да чакат следващото въплъщение, докато отново могат да постигнат правилното разбиране за Христовото Събитие.
За хората, които още сега се подготвят за това Христово Събитие на двадесетото столетие, не ще има никаква разлика дали тогава, когато Христовото Събитие ще настъпи в широк размер, те ще са въплътени в едно физическо тяло, или ще са минали през Портата на смъртта. Защото също и онези, които са минали през Портата на смъртта, ако са се подготвили тук за Христовото Събитие, ще могат след смъртта да постигнат истинско разбиране и отношение към Христовото Събитие, обаче не и онези, които са минали, без да обърнат внимание, покрай третото благовестие, донесено на човечеството, покрай Духовната наука. Защото подготовката за Христовото Събитие трябва да се проведе тук, във физическото тяло.
Онези, които минават през Портата на смъртта, без да са обърнали поглед към Духовната наука в настоящото въплъщение, ще трябва да чакат следващото въплъщение, докато отново могат да постигнат правилното разбиране за Христовото Събитие.
Действително, който никога не е чул на физическото поле за това Христово Събитие, той не може да постигне необходимото за него разбиране там, между смъртта и едно ново раждане, а ще трябва да чака, докато отново дойде във физическото поле, където ще може да се подготви.
към текста >>
Така, независимо кога човешкото същество ще умре в сегашната инкарнация, то стои пред великото горепосочено събитие, пред преминаването на Христос
към
неговата служба на съдия, пред възможността Христос да се намеси, в етерно тяло, от астралното поле, непосредствено в развитието на човечеството, да стане видим между хората, да се явява тук и там.
Така, независимо кога човешкото същество ще умре в сегашната инкарнация, то стои пред великото горепосочено събитие, пред преминаването на Христос към неговата служба на съдия, пред възможността Христос да се намеси, в етерно тяло, от астралното поле, непосредствено в развитието на човечеството, да стане видим между хората, да се явява тук и там.
към текста >>
Духовната наука в нейното отношение
към
Евангелието е мисловното съдържание на Евангелието.
Евангелието е езикът, говорът.
Духовната наука в нейното отношение към Евангелието е мисловното съдържание на Евангелието.
Както говорът се отнася към детското съзнание, така Евангелието, както то беше оповестено, се отнася към новото Откровение, което идва непосредствено от духовния свят, към това, което Духовната наука трябва да бъде за човечеството.
към текста >>
Както говорът се отнася
към
детското съзнание, така Евангелието, както то беше оповестено, се отнася
към
новото Откровение, което идва непосредствено от духовния свят,
към
това, което Духовната наука трябва да бъде за човечеството.
Евангелието е езикът, говорът. Духовната наука в нейното отношение към Евангелието е мисловното съдържание на Евангелието.
Както говорът се отнася към детското съзнание, така Евангелието, както то беше оповестено, се отнася към новото Откровение, което идва непосредствено от духовния свят, към това, което Духовната наука трябва да бъде за човечеството.
към текста >>
Ние трябва да сме наясно, че в действителност имаме една определена задача, една задача, свързана с разбирането, когато долавяме първо от несъзнателната част на душата, а след това все по-ясно и ясно нашата принадлежност
към
антропософията.
Ние трябва да сме наясно, че в действителност имаме една определена задача, една задача, свързана с разбирането, когато долавяме първо от несъзнателната част на душата, а след това все по-ясно и ясно нашата принадлежност към антропософията.
Ние трябва да считаме като един вид призоваване от страна на мировия Дух, като една милост и благодат от страна на творящите, ръководещи мирови Духове, когато нашето сърце ни насочва днес към това ново благовестие, което се прибавя като трето след благовестието от Синай и това от реката Йордан. Тази е задачата на това ново благовестие: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето внимание все повече и повече към факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия живот на човека. И необходимо е нашите приятели да се запознаят от най-различни гледни точки с това, което представляват тези съставни части на човешкото същество.
към текста >>
Ние трябва да считаме като един вид призоваване от страна на мировия Дух, като една милост и благодат от страна на творящите, ръководещи мирови Духове, когато нашето сърце ни насочва днес
към
това ново благовестие, което се прибавя като трето след благовестието от Синай и това от реката Йордан.
Ние трябва да сме наясно, че в действителност имаме една определена задача, една задача, свързана с разбирането, когато долавяме първо от несъзнателната част на душата, а след това все по-ясно и ясно нашата принадлежност към антропософията.
Ние трябва да считаме като един вид призоваване от страна на мировия Дух, като една милост и благодат от страна на творящите, ръководещи мирови Духове, когато нашето сърце ни насочва днес към това ново благовестие, което се прибавя като трето след благовестието от Синай и това от реката Йордан.
Тази е задачата на това ново благовестие: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето внимание все повече и повече към факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия живот на човека. И необходимо е нашите приятели да се запознаят от най-различни гледни точки с това, което представляват тези съставни части на човешкото същество.
към текста >>
Тази е задачата на това ново благовестие: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето внимание все повече и повече
към
факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия живот на човека.
Ние трябва да сме наясно, че в действителност имаме една определена задача, една задача, свързана с разбирането, когато долавяме първо от несъзнателната част на душата, а след това все по-ясно и ясно нашата принадлежност към антропософията. Ние трябва да считаме като един вид призоваване от страна на мировия Дух, като една милост и благодат от страна на творящите, ръководещи мирови Духове, когато нашето сърце ни насочва днес към това ново благовестие, което се прибавя като трето след благовестието от Синай и това от реката Йордан.
Тази е задачата на това ново благовестие: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето внимание все повече и повече към факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия живот на човека.
И необходимо е нашите приятели да се запознаят от най-различни гледни точки с това, което представляват тези съставни части на човешкото същество.
към текста >>
После, отивайки по-нататък
към
външната страна, намираме така нареченото „етерно тяло” и още понататък
към
външната страна – „физическото тяло”.
Днес, изхождайки от вътрешността на човека, искаме да кажем някои неща относно човешкото същество. Тук нашите приятели знаят първо, че когато изходим от Аза, от истинската централна ядка на човека, намираме като най-близка обвивка, като най-близкото тяло това, което наричаме с повече или по-малко абстрактното име „астрално тяло”.
После, отивайки по-нататък към външната страна, намираме така нареченото „етерно тяло” и още понататък към външната страна – „физическото тяло”.
Обаче, когато насочим поглед към действителния живот, ние бихме могли да говорим и по друг начин върху тези тела, върху тези обвивки на човека. И днес искаме да обхванем непосредствено от живота това, което несъмнено може да бъде опознато само от представите на окултизма, което обаче може да бъде напълно разбрано и от едно безпристрастно наблюдение на живота.
към текста >>
Обаче, когато насочим поглед
към
действителния живот, ние бихме могли да говорим и по друг начин върху тези тела, върху тези обвивки на човека.
Днес, изхождайки от вътрешността на човека, искаме да кажем някои неща относно човешкото същество. Тук нашите приятели знаят първо, че когато изходим от Аза, от истинската централна ядка на човека, намираме като най-близка обвивка, като най-близкото тяло това, което наричаме с повече или по-малко абстрактното име „астрално тяло”. После, отивайки по-нататък към външната страна, намираме така нареченото „етерно тяло” и още понататък към външната страна – „физическото тяло”.
Обаче, когато насочим поглед към действителния живот, ние бихме могли да говорим и по друг начин върху тези тела, върху тези обвивки на човека.
И днес искаме да обхванем непосредствено от живота това, което несъмнено може да бъде опознато само от представите на окултизма, което обаче може да бъде напълно разбрано и от едно безпристрастно наблюдение на живота.
към текста >>
Днес някой, който е високомерен и надменен, и е станал такъв чрез това, което наричаме естественонаучен светоглед, дори казва: Времената на вярата са отдавна минали, вярата принадлежи
към
детската степен на човечеството.
Днес някой, който е високомерен и надменен, и е станал такъв чрез това, което наричаме естественонаучен светоглед, дори казва: Времената на вярата са отдавна минали, вярата принадлежи към детската степен на човечеството.
Днес човечеството е напреднало и стигнало до познанието, днес човек трябва да знае всичко, а не само да вярва.
към текста >>
Няма значение дали човекът отхвърля вярата или не я отхвърля, защото в човешката душа вярата представлява една съвкупност от сили, които принадлежат
към
жизнените сили на душата.
Няма значение дали човекът отхвърля вярата или не я отхвърля, защото в човешката душа вярата представлява една съвкупност от сили, които принадлежат към жизнените сили на душата.
Нещата не се свеждат до това, дали ние искаме да вярваме или не, а до това, че ние разполагаме с онези жизнени сили на душата, които намират израз в думата „вяра”, и че душата се отдръпва, опустява и пресъхва, ако тя не може да вярва в нещо.
към текста >>
Второто нещо, което трябва да се намира в скритите глъбини на човешкото същество като сили, е това, което изразяваме с думата „
любов
”.
Второто нещо, което трябва да се намира в скритите глъбини на човешкото същество като сили, е това, което изразяваме с думата „любов”.
Любовта е не само нещо, което свързва хората чрез съответни връзки, а нещо, от което се нуждае всеки отделен човек. Човек, който не може да развие никакви сили на любовта, опустява и пресъхва. Нека само да си представим един човек, който действително е така изпълнен с егоизъм, че не може да обича. Всъщност, ако такива хора съществуваха – дори и само до определена степен – и бихме могли да ги наблюдаваме, те биха представлявали една печална гледка: тези, които не са в състояние да обичат, които прекарват живота си в една или друга инкарнация без да пораждат в себе си онази жива топлина, която възниква само тогава, когато ние обичаме някого или нещо в този свят. Една печална гледка са онези личности, които не могат това, печално е да виждаме как те минават през света, обгърнати от пустота и празнина; защото силата на любовта е такава жизнена сила, която пробужда и съживява нещо, което е спотаено още по-дълбоко в нас, една още по-дълбока сила, отколкото тази на вярата.
към текста >>
Любов
та е не само нещо, което свързва хората чрез съответни връзки, а нещо, от което се нуждае всеки отделен човек.
Второто нещо, което трябва да се намира в скритите глъбини на човешкото същество като сили, е това, което изразяваме с думата „любов”.
Любовта е не само нещо, което свързва хората чрез съответни връзки, а нещо, от което се нуждае всеки отделен човек.
Човек, който не може да развие никакви сили на любовта, опустява и пресъхва. Нека само да си представим един човек, който действително е така изпълнен с егоизъм, че не може да обича. Всъщност, ако такива хора съществуваха – дори и само до определена степен – и бихме могли да ги наблюдаваме, те биха представлявали една печална гледка: тези, които не са в състояние да обичат, които прекарват живота си в една или друга инкарнация без да пораждат в себе си онази жива топлина, която възниква само тогава, когато ние обичаме някого или нещо в този свят. Една печална гледка са онези личности, които не могат това, печално е да виждаме как те минават през света, обгърнати от пустота и празнина; защото силата на любовта е такава жизнена сила, която пробужда и съживява нещо, което е спотаено още по-дълбоко в нас, една още по-дълбока сила, отколкото тази на вярата.
към текста >>
Човек, който не може да развие никакви сили на
любов
та, опустява и пресъхва.
Второто нещо, което трябва да се намира в скритите глъбини на човешкото същество като сили, е това, което изразяваме с думата „любов”. Любовта е не само нещо, което свързва хората чрез съответни връзки, а нещо, от което се нуждае всеки отделен човек.
Човек, който не може да развие никакви сили на любовта, опустява и пресъхва.
Нека само да си представим един човек, който действително е така изпълнен с егоизъм, че не може да обича. Всъщност, ако такива хора съществуваха – дори и само до определена степен – и бихме могли да ги наблюдаваме, те биха представлявали една печална гледка: тези, които не са в състояние да обичат, които прекарват живота си в една или друга инкарнация без да пораждат в себе си онази жива топлина, която възниква само тогава, когато ние обичаме някого или нещо в този свят. Една печална гледка са онези личности, които не могат това, печално е да виждаме как те минават през света, обгърнати от пустота и празнина; защото силата на любовта е такава жизнена сила, която пробужда и съживява нещо, което е спотаено още по-дълбоко в нас, една още по-дълбока сила, отколкото тази на вярата.
към текста >>
Една печална гледка са онези личности, които не могат това, печално е да виждаме как те минават през света, обгърнати от пустота и празнина; защото силата на
любов
та е такава жизнена сила, която пробужда и съживява нещо, което е спотаено още по-дълбоко в нас, една още по-дълбока сила, отколкото тази на вярата.
Второто нещо, което трябва да се намира в скритите глъбини на човешкото същество като сили, е това, което изразяваме с думата „любов”. Любовта е не само нещо, което свързва хората чрез съответни връзки, а нещо, от което се нуждае всеки отделен човек. Човек, който не може да развие никакви сили на любовта, опустява и пресъхва. Нека само да си представим един човек, който действително е така изпълнен с егоизъм, че не може да обича. Всъщност, ако такива хора съществуваха – дори и само до определена степен – и бихме могли да ги наблюдаваме, те биха представлявали една печална гледка: тези, които не са в състояние да обичат, които прекарват живота си в една или друга инкарнация без да пораждат в себе си онази жива топлина, която възниква само тогава, когато ние обичаме някого или нещо в този свят.
Една печална гледка са онези личности, които не могат това, печално е да виждаме как те минават през света, обгърнати от пустота и празнина; защото силата на любовта е такава жизнена сила, която пробужда и съживява нещо, което е спотаено още по-дълбоко в нас, една още по-дълбока сила, отколкото тази на вярата.
към текста >>
И също както сме поставени в едно тяло на вярата, което от други гледни точки наричаме също „астрално тяло”, така сме поставени и в едно тяло на
любов
та, което в Духовната наука сме се научили да наричаме от други гледни точки „етерно” или „жизнено” тяло.
И също както сме поставени в едно тяло на вярата, което от други гледни точки наричаме също „астрално тяло”, така сме поставени и в едно тяло на любовта, което в Духовната наука сме се научили да наричаме от други гледни точки „етерно” или „жизнено” тяло.
Защото силите, които действуват от глъбините на нашето същество в посока нагоре, изхождайки от нашето етерно тяло, са онези сили, които се изразяват чрез това, че човекът може да обича, да обича на всички степени от своя живот. Ако човекът можеше да отстрани изцяло силата на любовта от своето същество, а това не може да стори дори най-егоистичният човек, защото, слава Богу, към това, което човек може да се стреми егоистично, принадлежи също и това, че той може да обича нещо: За да употребим едно подходящо сравнение, да речем, когато онзи, който не може вече да обича нещо, той често пъти, ако е алчен за пари, започва да обича парите и по този начин все пак замества благотворната сила на любовта с една друга сила, която се корени в слепия егоизъм – тогава обвивките, поддържани от силите на любовта, след като в човека не е останала дори следа от любовта, биха се свили и увехнали и фактически тогава човекът би издъхнал поради липсата на любовта. Увяхването на силите на любовта означава също и увяхване на силите на етерното тяло, понеже етерното тяло е същевременно и тяло на любовта.
към текста >>
Ако човекът можеше да отстрани изцяло силата на
любов
та от своето същество, а това не може да стори дори най-егоистичният човек, защото, слава Богу,
към
това, което човек може да се стреми егоистично, принадлежи също и това, че той може да обича нещо: За да употребим едно подходящо сравнение, да речем, когато онзи, който не може вече да обича нещо, той често пъти, ако е алчен за пари, започва да обича парите и по този начин все пак замества благотворната сила на
любов
та с една друга сила, която се корени в слепия егоизъм – тогава обвивките, поддържани от силите на
любов
та, след като в човека не е останала дори следа от
любов
та, биха се свили и увехнали и фактически тогава човекът би издъхнал поради липсата на
любов
та.
И също както сме поставени в едно тяло на вярата, което от други гледни точки наричаме също „астрално тяло”, така сме поставени и в едно тяло на любовта, което в Духовната наука сме се научили да наричаме от други гледни точки „етерно” или „жизнено” тяло. Защото силите, които действуват от глъбините на нашето същество в посока нагоре, изхождайки от нашето етерно тяло, са онези сили, които се изразяват чрез това, че човекът може да обича, да обича на всички степени от своя живот.
Ако човекът можеше да отстрани изцяло силата на любовта от своето същество, а това не може да стори дори най-егоистичният човек, защото, слава Богу, към това, което човек може да се стреми егоистично, принадлежи също и това, че той може да обича нещо: За да употребим едно подходящо сравнение, да речем, когато онзи, който не може вече да обича нещо, той често пъти, ако е алчен за пари, започва да обича парите и по този начин все пак замества благотворната сила на любовта с една друга сила, която се корени в слепия егоизъм – тогава обвивките, поддържани от силите на любовта, след като в човека не е останала дори следа от любовта, биха се свили и увехнали и фактически тогава човекът би издъхнал поради липсата на любовта.
Увяхването на силите на любовта означава също и увяхване на силите на етерното тяло, понеже етерното тяло е същевременно и тяло на любовта.
към текста >>
Увяхването на силите на
любов
та означава също и увяхване на силите на етерното тяло, понеже етерното тяло е същевременно и тяло на
любов
та.
И също както сме поставени в едно тяло на вярата, което от други гледни точки наричаме също „астрално тяло”, така сме поставени и в едно тяло на любовта, което в Духовната наука сме се научили да наричаме от други гледни точки „етерно” или „жизнено” тяло. Защото силите, които действуват от глъбините на нашето същество в посока нагоре, изхождайки от нашето етерно тяло, са онези сили, които се изразяват чрез това, че човекът може да обича, да обича на всички степени от своя живот. Ако човекът можеше да отстрани изцяло силата на любовта от своето същество, а това не може да стори дори най-егоистичният човек, защото, слава Богу, към това, което човек може да се стреми егоистично, принадлежи също и това, че той може да обича нещо: За да употребим едно подходящо сравнение, да речем, когато онзи, който не може вече да обича нещо, той често пъти, ако е алчен за пари, започва да обича парите и по този начин все пак замества благотворната сила на любовта с една друга сила, която се корени в слепия егоизъм – тогава обвивките, поддържани от силите на любовта, след като в човека не е останала дори следа от любовта, биха се свили и увехнали и фактически тогава човекът би издъхнал поради липсата на любовта.
Увяхването на силите на любовта означава също и увяхване на силите на етерното тяло, понеже етерното тяло е същевременно и тяло на любовта.
към текста >>
Този Аз е обгърнат от една следваща обвивка, от тялото на вярата, а тялото на вярата е отново обгърнато от тялото на
любов
та.
Така в центъра на човешкото същество, в централната същност на човека имаме Аза.
Този Аз е обгърнат от една следваща обвивка, от тялото на вярата, а тялото на вярата е отново обгърнато от тялото на любовта.
към текста >>
Това, което силите на вярата са за астралното тяло, силите на
любов
та за етерното тяло, същото са силите на надеждата за физическото тяло.
Нищо не може да възникне във външния физически свят без надеждата. Ето защо също и силите на надеждата са свързани с последната обвивка, с последното тяло на нашето човешко същество, с нашето физическо тяло.
Това, което силите на вярата са за астралното тяло, силите на любовта за етерното тяло, същото са силите на надеждата за физическото тяло.
Ето защо човек, който не би могъл да се надява, който би се отчаял от това, което трябва да предполага за бъдещето, би вървял в света така, че това би се отразило на неговото физическо тяло. Нищо не подхранва така много грубите бръчки и умъртвяващите сили на нашето физическо тяло, както липсата на надежда. Можем да кажем: Централната ядка на нашето същество е обгърната от тялото на вярата, или от астралното тяло, от тялото на любовта, или от етерното тяло, и от тялото на надеждата, или физическото тяло. И ние разбираме физическото тяло в неговото истинско значение само тогава, когато обхванем с поглед това, което е: че в действителност то няма външни физически сили на привличане и отблъскване – това е един материалистичен възглед – а главно това, което в нашите понятия познаваме като сили на надеждата. Ето какво е заложено фактически в нашето физическо тяло.
към текста >>
Можем да кажем: Централната ядка на нашето същество е обгърната от тялото на вярата, или от астралното тяло, от тялото на
любов
та, или от етерното тяло, и от тялото на надеждата, или физическото тяло.
Нищо не може да възникне във външния физически свят без надеждата. Ето защо също и силите на надеждата са свързани с последната обвивка, с последното тяло на нашето човешко същество, с нашето физическо тяло. Това, което силите на вярата са за астралното тяло, силите на любовта за етерното тяло, същото са силите на надеждата за физическото тяло. Ето защо човек, който не би могъл да се надява, който би се отчаял от това, което трябва да предполага за бъдещето, би вървял в света така, че това би се отразило на неговото физическо тяло. Нищо не подхранва така много грубите бръчки и умъртвяващите сили на нашето физическо тяло, както липсата на надежда.
Можем да кажем: Централната ядка на нашето същество е обгърната от тялото на вярата, или от астралното тяло, от тялото на любовта, или от етерното тяло, и от тялото на надеждата, или физическото тяло.
И ние разбираме физическото тяло в неговото истинско значение само тогава, когато обхванем с поглед това, което е: че в действителност то няма външни физически сили на привличане и отблъскване – това е един материалистичен възглед – а главно това, което в нашите понятия познаваме като сили на надеждата. Ето какво е заложено фактически в нашето физическо тяло. Надеждата изгражда нашето физическо тяло, а не силите на привличането и отблъскването. Именно в това отношение ние можем да разберем, че новото откровение, откровението на Духовната наука ни дава това, което е правилно.
към текста >>
Вяра,
Любов
, Надежда са три степени на човешкото същество, които принадлежат на цялостното здраве и на цялостния живот, без които човекът не може да съществува.
Вяра, Любов, Надежда са три степени на човешкото същество, които принадлежат на цялостното здраве и на цялостния живот, без които човекът не може да съществува.
И също както едно тъмно помещение не може да бъде място за работа, ако не бъде осветлено, така и човешкото същество не може съществува в неговата четворна природа, ако неговите три обвивки не са пропити, разпалени, проникнати и възпламенени от вярата, любовта и надеждата, от онова, което са основните сили на нашето астрално тяло, на нашето етерно тяло и на нашето физическо тяло. Припомнете си само как новото откровение внася в света мисловното съдържание на стария език! Нима Евангелското откровение не отправя към нас трите чудни думи, звучащи през всички времена като израз на мъдростта: вяра, любов, надежда!
към текста >>
И също както едно тъмно помещение не може да бъде място за работа, ако не бъде осветлено, така и човешкото същество не може съществува в неговата четворна природа, ако неговите три обвивки не са пропити, разпалени, проникнати и възпламенени от вярата,
любов
та и надеждата, от онова, което са основните сили на нашето астрално тяло, на нашето етерно тяло и на нашето физическо тяло.
Вяра, Любов, Надежда са три степени на човешкото същество, които принадлежат на цялостното здраве и на цялостния живот, без които човекът не може да съществува.
И също както едно тъмно помещение не може да бъде място за работа, ако не бъде осветлено, така и човешкото същество не може съществува в неговата четворна природа, ако неговите три обвивки не са пропити, разпалени, проникнати и възпламенени от вярата, любовта и надеждата, от онова, което са основните сили на нашето астрално тяло, на нашето етерно тяло и на нашето физическо тяло.
Припомнете си само как новото откровение внася в света мисловното съдържание на стария език! Нима Евангелското откровение не отправя към нас трите чудни думи, звучащи през всички времена като израз на мъдростта: вяра, любов, надежда!
към текста >>
Нима Евангелското откровение не отправя
към
нас трите чудни думи, звучащи през всички времена като израз на мъдростта: вяра,
любов
, надежда!
Вяра, Любов, Надежда са три степени на човешкото същество, които принадлежат на цялостното здраве и на цялостния живот, без които човекът не може да съществува. И също както едно тъмно помещение не може да бъде място за работа, ако не бъде осветлено, така и човешкото същество не може съществува в неговата четворна природа, ако неговите три обвивки не са пропити, разпалени, проникнати и възпламенени от вярата, любовта и надеждата, от онова, което са основните сили на нашето астрално тяло, на нашето етерно тяло и на нашето физическо тяло. Припомнете си само как новото откровение внася в света мисловното съдържание на стария език!
Нима Евангелското откровение не отправя към нас трите чудни думи, звучащи през всички времена като израз на мъдростта: вяра, любов, надежда!
към текста >>
Вярно е, че понякога се казва: Вяра,
любов
, надежда, защото това отговаря на правилното редуване, обаче хората не разбраха достатъчно мисловното съдържание и често пъти казват: вяра, надежда,
любов
, което е погрешно, защото не можем да кажем: Астрално тяло, физическо тяло, етерно тяло, ако искаме да изброяваме в истинския ред.
Обаче хората не разбраха това откровение в цялата негова връзка с човешкия живот, те го разбраха толкова малко, че само в някои области е запазено правилното редуване на тези три сили.
Вярно е, че понякога се казва: Вяра, любов, надежда, защото това отговаря на правилното редуване, обаче хората не разбраха достатъчно мисловното съдържание и често пъти казват: вяра, надежда, любов, което е погрешно, защото не можем да кажем: Астрално тяло, физическо тяло, етерно тяло, ако искаме да изброяваме в истинския ред.
Тези неща са били объркани приблизително по същия начин, както детето, което не познава още мисловното съдържание на говора, понякога обърква реда на думите.
към текста >>
И ние видяхме колко безкрайно важно е за нашето време, че това откровение се дава на човечеството, така че даже неща като Вяра,
Любов
, Надежда могат да бъдат правилно оценени чрез него.
Ние обърнахме внимание върху това, че Христос ще се яви на Земята в неговата служба на съдия – за разлика от страдащия Христос на Голгота – като триумфиращ Христос, като господаря на Кармата, който беше предусетен от онези, които рисуваха Христос от Последния съд. Когато хората рисуват или описват това в образи, те представят нещо, което ще се случи в определен момент от времето. В действителност това е нещо, което започва от двадесетия век и ще продължи до края на Земята. Съденето започва от нашето двадесето столетие, това ни показва редът на Кармата.
И ние видяхме колко безкрайно важно е за нашето време, че това откровение се дава на човечеството, така че даже неща като Вяра, Любов, Надежда могат да бъдат правилно оценени чрез него.
към текста >>
Днес някой гледа
към
Христовото събитие така състрадателно и казва: Но да, в това отношение Христос също е хранел вярата на своето време.
Онези, които тълкуват всичко материалистично, казват: Да, Христос е държал сметка за слабостите и грешките, за предразсъдъците на своето време и затова е възвестил на лековерните, че хилядогодишното царство ще се осъществи или ще настъпи една голяма Земна катастрофа. Обаче подобно нещо не се случи. Но вече имаше една катастрофа, която действително стана, само че тя беше забележима единствено за Духа. Онези, които са лековерни и суеверни, вярват, че Христос е възвестил едно буквално слизане от облаците, но това са материалистични тълкуватели на нещо, което Христос е разбирал и вложил в своите думи. Така и днес може да има хора, които тълкуват материалистично това, което трябва да се схваща духовно и когато то не се случва, те започват да мислят върху въпроса така, както се е мислило върху събитията преди осъществяването на хилядогодишното царство.
Днес някой гледа към Христовото събитие така състрадателно и казва: Но да, в това отношение Христос също е хранел вярата на своето време.
Той е мислил за едно скорошно идване на Царствата небесни на Земята. Това беше една слабост на Христос, считаха те и после хората видяха – така казват големите богослови – че Царствата небесни не слязоха на Земята.
към текста >>
33.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
ВЯРА,
ЛЮБОВ
, НАДЕЖДА –
ВЯРА, ЛЮБОВ, НАДЕЖДА –
към текста >>
Вярно е, че отначало целият външен живот би минал по определен начин, дори и ако това благовестие би било счетено като плод на една объркана фантазия, вярно е също, че някои хора не ще почувствуват отначало вредните последствия, които ще се родят чрез незачитането на това, за което става дума тук, обаче антропософите трябва да бъдат наясно върху факта, че душите, които днес живеят в човешките тела, безразлично какво приемат те сега в себе си, отиват
към
определено бъдеще.
Но ние не бива да схващаме тази характеристика на нашето време, така че да стигнем само до някои теоретически или само научни усещания, свързани с това ново откровение, а действително, като антропософи, трябва все повече и повече да се издигнем до познанието, че в своето развитие човечеството ще пропусне нещо съществено, ако се държи далече от това наше настоящо и бъдещо благовестие.
Вярно е, че отначало целият външен живот би минал по определен начин, дори и ако това благовестие би било счетено като плод на една объркана фантазия, вярно е също, че някои хора не ще почувствуват отначало вредните последствия, които ще се родят чрез незачитането на това, за което става дума тук, обаче антропософите трябва да бъдат наясно върху факта, че душите, които днес живеят в човешките тела, безразлично какво приемат те сега в себе си, отиват към определено бъдеще.
И това, което бих искал да кажа първо, засяга всички души, защото то е нещо, което принадлежи към поврата на времената, който се извършва в наши дни.
към текста >>
И това, което бих искал да кажа първо, засяга всички души, защото то е нещо, което принадлежи
към
поврата на времената, който се извършва в наши дни.
Но ние не бива да схващаме тази характеристика на нашето време, така че да стигнем само до някои теоретически или само научни усещания, свързани с това ново откровение, а действително, като антропософи, трябва все повече и повече да се издигнем до познанието, че в своето развитие човечеството ще пропусне нещо съществено, ако се държи далече от това наше настоящо и бъдещо благовестие. Вярно е, че отначало целият външен живот би минал по определен начин, дори и ако това благовестие би било счетено като плод на една объркана фантазия, вярно е също, че някои хора не ще почувствуват отначало вредните последствия, които ще се родят чрез незачитането на това, за което става дума тук, обаче антропософите трябва да бъдат наясно върху факта, че душите, които днес живеят в човешките тела, безразлично какво приемат те сега в себе си, отиват към определено бъдеще.
И това, което бих искал да кажа първо, засяга всички души, защото то е нещо, което принадлежи към поврата на времената, който се извършва в наши дни.
към текста >>
Вярно е, че чрез сънищата в съзнанието възникват от глъбините на душевния живот определени процеси, но те се явяват твърде неясни в обикновения сънищен живот, така че човек едва ли може винаги да бъде в състояние да изтълкува по правилен начин това, което сочи без съмнение
към
дълбоки свръхсетивни процеси на неговия живот.
Обаче това съзнание се е подготвяло в течение на развитието още от древната Атлантска епоха насам. Но също и за хората от по-старите времена, за хората, живели до времената, когато Мистерията на Голгота отбеляза великия поврат, това съзнание ежедневно беше заличавано от един друг вид съзнание, което днешният човек изобщо не познава. Съвременният човек различава, общо взето, само обикновеното будно съзнание между пробуждането и заспиването, и състоянието на сън, когато съзнанието е напълно понижено или заличено. Между тези две форми на съзнанието съвременният човек различава също онова междинно състояние, което наричаме сънищно състояние или състояние на сънуването. Но този съвременен човек знае, че за нас сънищата са нещо, което трябва да считаме в действителност за един вид изключително състояние.
Вярно е, че чрез сънищата в съзнанието възникват от глъбините на душевния живот определени процеси, но те се явяват твърде неясни в обикновения сънищен живот, така че човек едва ли може винаги да бъде в състояние да изтълкува по правилен начин това, което сочи без съмнение към дълбоки свръхсетивни процеси на неговия живот.
към текста >>
Самият син е бил изтръгнат от един
бога
т с надежди живот.
Една родителска двойка горещо обича своя син. Синът израства за радост на родителите. Но един ден той се разболява. За няколко часа неговото състояние се влошава извънредно много и след един ден синът минава през Портата на смъртта. Следователно, според външните изживявания на въпросната родителска двойка техният син им е отнет съвсем неочаквано.
Самият син е бил изтръгнат от един богат с надежди живот.
Естествено, родителската двойка тъгува дълбоко за своя син. През месеците след смъртта, в сънищата както на мъжа, така и на жената се появяват неща, които напомнят за техния син. Но след продължително време, след като изтекли много, много месеци както майката, така и бащата сънуват една нощ един и същ сън. Те сънуват, че им се явява техният син и че този умрял син им съобщава, че е бил само привидно умрял и ако те проверят нещата, ще разберат, че той е бил погребан жив.
към текста >>
Но такъв, какъвто е нашият съвременен живот, властите не могат да бъдат склонени
към
подобно нещо, молбата им бива отхвърлен.
И двамата, майката и бащата, си разказват това, което са сънували предната нощ. Те са хора, които според техния начин на мислене, считат за уместно да подадат молба до съответните учреждения, за да разрешат ексхумацията на техния син.
Но такъв, какъвто е нашият съвременен живот, властите не могат да бъдат склонени към подобно нещо, молбата им бива отхвърлен.
Двамата родители продължиха да тъгуват. Обаче съответният изследовател на сънища, който сам отбелязва този сън и може да разсъждава само материалистично върху него, изпитва сега големи трудности. Нали така, на първо време е много лесно някой да каже: Е, това е напълно понятно. Тези родители непрекъснато са мислили за техния син, защо да не е възможно веднъж да го сънуват и двамата; това се разбира от само себе си. – Обаче едно нещо му създаде особено затруднение, а именно, че и двамата родители сънуват през една и съща нощ същия сън.
към текста >>
Според проучванията на Духовната наука ние, естествено, знаем, че когато човек е минал през Портата на смъртта, той продължава да живее като индивидуалност в свръхсетивния свят; знаем още че всички неща и същества в света стоят в определена връзка и по-нататък, че когато някой е починал и останалите тук на Земята насочват интензивно техните мисли и чувства
към
мъртвия, се създава една силна връзка с обитателите на другия свят.
А сега нека се опитаме да вникнем и да се ориентираме в това сънищно изживяване от гледна точка на Духовната наука.
Според проучванията на Духовната наука ние, естествено, знаем, че когато човек е минал през Портата на смъртта, той продължава да живее като индивидуалност в свръхсетивния свят; знаем още че всички неща и същества в света стоят в определена връзка и по-нататък, че когато някой е починал и останалите тук на Земята насочват интензивно техните мисли и чувства към мъртвия, се създава една силна връзка с обитателите на другия свят.
Защото не е вярно, че останалите тук на физическото поле хора нямат никаква връзка с тези, които са починали и се намират в свръхсетивния свят. Живите имат постоянно една такава връзка, стига само да насочват своите мисли и чувства към мъртвите. Истината е тази, че при съвременната организация на човечеството живеещият на физическото поле човек не може да осъзнае наличието на такъв род връзки. Обаче от това, че някой не знае нещо, не бива да се заключава, че съответното нещо не съществува. Това би било едно твърде повърхностно заключение.
към текста >>
Живите имат постоянно една такава връзка, стига само да насочват своите мисли и чувства
към
мъртвите.
А сега нека се опитаме да вникнем и да се ориентираме в това сънищно изживяване от гледна точка на Духовната наука. Според проучванията на Духовната наука ние, естествено, знаем, че когато човек е минал през Портата на смъртта, той продължава да живее като индивидуалност в свръхсетивния свят; знаем още че всички неща и същества в света стоят в определена връзка и по-нататък, че когато някой е починал и останалите тук на Земята насочват интензивно техните мисли и чувства към мъртвия, се създава една силна връзка с обитателите на другия свят. Защото не е вярно, че останалите тук на физическото поле хора нямат никаква връзка с тези, които са починали и се намират в свръхсетивния свят.
Живите имат постоянно една такава връзка, стига само да насочват своите мисли и чувства към мъртвите.
Истината е тази, че при съвременната организация на човечеството живеещият на физическото поле човек не може да осъзнае наличието на такъв род връзки. Обаче от това, че някой не знае нещо, не бива да се заключава, че съответното нещо не съществува. Това би било едно твърде повърхностно заключение. Иначе онези, които седят сега тук в това помещение и не виждат Нюрнберг, лесно биха могли да кажат, че Нюрнберг не съществува. Следователно, трябва да бъдем наясно, че поради съвременната организация на човека, той не знае за връзките с мъртвите, но фактически тази връзка съществува.
към текста >>
Но историята ни дава едно живо доказателство за някогашния съвместен живот с мъртвите, нещо, което навсякъде се проявява като една религиозна почит
към
мъртвите, а именно: Култът
към
прадедите, основаващ се на това, че хората си представяха мъртвите като непосредствено действуващи лица в един реален свят; култът
към
прадедите, малко или много, съществуваше навсякъде по Земята.
Ето защо в онези времена беше много важно хората да усетят, че нещо, което са притежавали по-рано, вече изчезва. В онзи преходен период от развитието на човечеството, когато се разиграха събитията от Палестина, възникнаха някои поводи човек да каже: Изменете състоянието, настроението на душата си, защото за човечеството настъпиха съвършено други времена. Преди събитията от Палестина хората можеха да знаят между другото, че виждат в духовните светове и знаеха от непосредствена опитност какво е положението с мъртвите, със свръхсетивните същества. Тази способност изчезна.
Но историята ни дава едно живо доказателство за някогашния съвместен живот с мъртвите, нещо, което навсякъде се проявява като една религиозна почит към мъртвите, а именно: Култът към прадедите, основаващ се на това, че хората си представяха мъртвите като непосредствено действуващи лица в един реален свят; култът към прадедите, малко или много, съществуваше навсякъде по Земята.
Докато сега, в преходното време, хората усещаха, че трябва да си кажат, макар и да не го казваха с тези думи, приблизително следното: По-рано нашите души са се издигали в света, който наричаме духовен свят. По-рано ние не можехме да живеем заедно с повисшите Същества, с мъртвите. Сега обаче нашите мъртви изчезват в един съвършено друг смисъл от нашето съзнание, ние нямаме вече предишната жива връзка с тях.
към текста >>
Това Азово съзнание ще се затвърди все повече и повече във вътрешността на човека и колкото повече той отива
към
бъдещето, толкова по-голямо ще става неговото значение.
Това, което приведох вчера като един пример, а именно че човекът ще вижда в един вид сънищен образ нещо действително, което трябва да образува кармическото изправяне на едно деяние; то ще представлява повторното разгръщане на онези способности, които отново ще издигнат човека до духовните светове. За цялото Земно развитие това беше относително едно кратко междинно състояние, в което човекът беше изключен от духовните светове; то трябваше да настъпи, за да може човекът свободно да постигне най-мощните сили за своята свобода. Но с целия напредък на общочовешкото развитие е свързано нещо, за което става дума тъкмо в тези лекции, а именно: Човекът вече може да постига само по този начин едно Азово чувство, до едно правилно Азово съзнание.
Това Азово съзнание ще се затвърди все повече и повече във вътрешността на човека и колкото повече той отива към бъдещето, толкова по-голямо ще става неговото значение.
С други думи: силата и вътрешната сплотеност на индивидуалността ще нарастват все повече и повече, хората все повече ще бъдат поставени пред необходимостта да имат в себе си една здрава опорна точка на тяхното същество.
към текста >>
Сега има относително малко хора, които намират пътя
към
Духовната наука.
Да не иска човек да се запознае с тези истини на Мистериите, както те се възвестяват днес чрез Духовната наука, това означава не само човек да пропусне някакви теории, а означава той да превърне своите бъдещи инкарнации в едно мъчение. Ето защо особено в тези преходни времена, в които живеем, се случва нещо твърде особено. Бавното подготвяне за това е загатнато и в моята втора мистерийна драма „Изпитанието на душата”, където е обърнато внимание върху миналите инкарнации на действуващите в драмата лица, инкарнации, които са отдалечени само с малко столетия назад в миналото. Това вече се подготвя за човечеството. Но сега въпросът стои така, че чрез мъдрото ръководство на света, на хората се дава по определен начин да се запознаят с това, което са истините на Мистериите.
Сега има относително малко хора, които намират пътя към Духовната наука.
Нали така, броят на антропософите в сравнение с броя на останалите хора навсякъде е малък, те в сравнение с броя на останалите хора навсякъде са малко, така че можем да кажем: Хората не се интересуват много от антропософията. Обаче законът за прераждането в нашето време е такъв, че в действителност за хората, които минават като насън през света, без да проучват загадките на съществуванието, относително скоро ще настъпи един следващ земен живот; те скоро ще се преродят отново и тогава ще имат достатъчно поводи, за да се запознаят с истините на Духовната наука. Такъв е именно случаят. Така че, когато сега примерно виждаме около нас хора, които са ни скъпи, които обаче не искат да знаят нищо за антропософията, дори проявяват враждебност към нея, ние не трябва да оставаме с потиснати от това сърца. Абсолютно вярно е и антропософът би трябвало да разбере това: Незачитането на Духовната наука или антропософията означава началото на един мъченически живот в бъдещите прераждания.
към текста >>
Така че, когато сега примерно виждаме около нас хора, които са ни скъпи, които обаче не искат да знаят нищо за антропософията, дори проявяват враждебност
към
нея, ние не трябва да оставаме с потиснати от това сърца.
Но сега въпросът стои така, че чрез мъдрото ръководство на света, на хората се дава по определен начин да се запознаят с това, което са истините на Мистериите. Сега има относително малко хора, които намират пътя към Духовната наука. Нали така, броят на антропософите в сравнение с броя на останалите хора навсякъде е малък, те в сравнение с броя на останалите хора навсякъде са малко, така че можем да кажем: Хората не се интересуват много от антропософията. Обаче законът за прераждането в нашето време е такъв, че в действителност за хората, които минават като насън през света, без да проучват загадките на съществуванието, относително скоро ще настъпи един следващ земен живот; те скоро ще се преродят отново и тогава ще имат достатъчно поводи, за да се запознаят с истините на Духовната наука. Такъв е именно случаят.
Така че, когато сега примерно виждаме около нас хора, които са ни скъпи, които обаче не искат да знаят нищо за антропософията, дори проявяват враждебност към нея, ние не трябва да оставаме с потиснати от това сърца.
Абсолютно вярно е и антропософът би трябвало да разбере това: Незачитането на Духовната наука или антропософията означава началото на един мъченически живот в бъдещите прераждания. Това е вярно и ние не бива да се отнасяме леко към този въпрос. От друга страна всеки, който има скъпи приятели и познати, които не искат да знаят нищо за антропософията, може да си каже: Щом аз самият съм един добър антропософ, благодарение на силите, които ми остават, когато вече ще съм минал през Портата на смъртта – тъй като съществуват живите връзки, за които говорихме – аз ще намеря подходящ случай да помогна на тези човешки души. И благодарение на това, че сега времето на междинния живот между смъртта и новото раждане е съкратено, самите тези души ще намерят случай да приемат в себе си истините на Мистериите, които хората трябва да приемат, ако не искат техните бъдещи инакарнации да бъдат изпълнени с мъчение. Още не всичко е изгубено.
към текста >>
Това е вярно и ние не бива да се отнасяме леко
към
този въпрос.
Нали така, броят на антропософите в сравнение с броя на останалите хора навсякъде е малък, те в сравнение с броя на останалите хора навсякъде са малко, така че можем да кажем: Хората не се интересуват много от антропософията. Обаче законът за прераждането в нашето време е такъв, че в действителност за хората, които минават като насън през света, без да проучват загадките на съществуванието, относително скоро ще настъпи един следващ земен живот; те скоро ще се преродят отново и тогава ще имат достатъчно поводи, за да се запознаят с истините на Духовната наука. Такъв е именно случаят. Така че, когато сега примерно виждаме около нас хора, които са ни скъпи, които обаче не искат да знаят нищо за антропософията, дори проявяват враждебност към нея, ние не трябва да оставаме с потиснати от това сърца. Абсолютно вярно е и антропософът би трябвало да разбере това: Незачитането на Духовната наука или антропософията означава началото на един мъченически живот в бъдещите прераждания.
Това е вярно и ние не бива да се отнасяме леко към този въпрос.
От друга страна всеки, който има скъпи приятели и познати, които не искат да знаят нищо за антропософията, може да си каже: Щом аз самият съм един добър антропософ, благодарение на силите, които ми остават, когато вече ще съм минал през Портата на смъртта – тъй като съществуват живите връзки, за които говорихме – аз ще намеря подходящ случай да помогна на тези човешки души. И благодарение на това, че сега времето на междинния живот между смъртта и новото раждане е съкратено, самите тези души ще намерят случай да приемат в себе си истините на Мистериите, които хората трябва да приемат, ако не искат техните бъдещи инакарнации да бъдат изпълнени с мъчение. Още не всичко е изгубено.
към текста >>
Защото ако сега онези, които искат да дойдат в антропософията, все още могат да бъдат запознати с нейните истини чрез малко хора, то за големия брой на онези, които за относително кратко време биха се насочили
към
антропософията, ще бъдат необходими много познавачи на тази антропософия, за да ги запознаят било тук на физическото поле, било в безплътното състояние, когато те не са инакарнирани, с истините на Духовната наука.
Така ние трябва да считаме антропософията за една действителна сила, без обаче от друга страна да гледаме на тези неща с песимизъм и отчаяние. Погрешен би бил оптимизмът, който си казва: Е, щом нещата стоят така, аз също мога да чакам с приемането на духовно-научните истини до моята следваща инкарнация. Защото ако всички биха казали това, тогава постепенно хората биха преминали в следващите инкарнации и за тези инкарнации не биха съществували много възможности да се помогне на хората.
Защото ако сега онези, които искат да дойдат в антропософията, все още могат да бъдат запознати с нейните истини чрез малко хора, то за големия брой на онези, които за относително кратко време биха се насочили към антропософията, ще бъдат необходими много познавачи на тази антропософия, за да ги запознаят било тук на физическото поле, било в безплътното състояние, когато те не са инакарнирани, с истините на Духовната наука.
към текста >>
В Шестата следатлантска епоха във вътрешността на човека ще се отразява характерът на
любов
та, който етерното тяло носи, а в Седмата културна епоха, преди Голямата катастрофа, там ще се отразява характерът на надеждата, който е присъщ на физическото тяло.
Ето защо в тази епоха трябваше да стане също и Христовото Събитие, понеже през нея Азът нахлу по особен начин в човеците. А какво изживяваме ние в нашата епоха? Тук имаме не само нахлуването, проникването на Аза в човечеството, а усещаме още, че една от обвивките, едно от телата на човека поражда един вид отражение или рефлекс в неговата душа. Тялото, което вчера нарекохме „тяло на вярата” поражда едно отражение или един рефлекс върху човешките души сега в нашата Пета културна епоха. Така че в нашата епоха имаме тази особеност, като че ли в душите на хората се отразява характерът на вярата, който астралното тяло притежава.
В Шестата следатлантска епоха във вътрешността на човека ще се отразява характерът на любовта, който етерното тяло носи, а в Седмата културна епоха, преди Голямата катастрофа, там ще се отразява характерът на надеждата, който е присъщ на физическото тяло.
към текста >>
Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра,
Любов
и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение
към
елементите на човешкия душевен живот.
За онези, които са слушали тук или там лекции от рода на тези, които сега изнасям, отбелязвам, че аз представих тези последователни процеси от една друга гледна точка и по друг начин, както в Мюнхен, така също и в Щутгарт. Но те представляват едно и също нещо.
Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен живот.
Но то е съвсем същото и аз правя това съвсем съзнателно, за да свикнат антропософите да не се придържат към думите, а да пристъпват към самия въпрос. Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат стремежа да пристъпват към самия въпрос и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване към самия въпрос. Ние твърде малко се приближаваме до същината на даден въпрос, ако се придържаме само към думите, а постигаме това, като привеждаме в хармония всичко, което е било казано през отминалите епохи, също както стигаме до цялостната представа за едно дърво, когато го възприемаме не само от една гледна точка, а от възможно най-голям брой гледни точки.
към текста >>
Но то е съвсем същото и аз правя това съвсем съзнателно, за да свикнат антропософите да не се придържат
към
думите, а да пристъпват
към
самия въпрос.
За онези, които са слушали тук или там лекции от рода на тези, които сега изнасям, отбелязвам, че аз представих тези последователни процеси от една друга гледна точка и по друг начин, както в Мюнхен, така също и в Щутгарт. Но те представляват едно и също нещо. Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен живот.
Но то е съвсем същото и аз правя това съвсем съзнателно, за да свикнат антропософите да не се придържат към думите, а да пристъпват към самия въпрос.
Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат стремежа да пристъпват към самия въпрос и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване към самия въпрос. Ние твърде малко се приближаваме до същината на даден въпрос, ако се придържаме само към думите, а постигаме това, като привеждаме в хармония всичко, което е било казано през отминалите епохи, също както стигаме до цялостната представа за едно дърво, когато го възприемаме не само от една гледна точка, а от възможно най-голям брой гледни точки.
към текста >>
Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат стремежа да пристъпват
към
самия въпрос и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване
към
самия въпрос.
За онези, които са слушали тук или там лекции от рода на тези, които сега изнасям, отбелязвам, че аз представих тези последователни процеси от една друга гледна точка и по друг начин, както в Мюнхен, така също и в Щутгарт. Но те представляват едно и също нещо. Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен живот. Но то е съвсем същото и аз правя това съвсем съзнателно, за да свикнат антропософите да не се придържат към думите, а да пристъпват към самия въпрос.
Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат стремежа да пристъпват към самия въпрос и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване към самия въпрос.
Ние твърде малко се приближаваме до същината на даден въпрос, ако се придържаме само към думите, а постигаме това, като привеждаме в хармония всичко, което е било казано през отминалите епохи, също както стигаме до цялостната представа за едно дърво, когато го възприемаме не само от една гледна точка, а от възможно най-голям брой гледни точки.
към текста >>
Ние твърде малко се приближаваме до същината на даден въпрос, ако се придържаме само
към
думите, а постигаме това, като привеждаме в хармония всичко, което е било казано през отминалите епохи, също както стигаме до цялостната представа за едно дърво, когато го възприемаме не само от една гледна точка, а от възможно най-голям брой гледни точки.
За онези, които са слушали тук или там лекции от рода на тези, които сега изнасям, отбелязвам, че аз представих тези последователни процеси от една друга гледна точка и по друг начин, както в Мюнхен, така също и в Щутгарт. Но те представляват едно и също нещо. Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен живот. Но то е съвсем същото и аз правя това съвсем съзнателно, за да свикнат антропософите да не се придържат към думите, а да пристъпват към самия въпрос. Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат стремежа да пристъпват към самия въпрос и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване към самия въпрос.
Ние твърде малко се приближаваме до същината на даден въпрос, ако се придържаме само към думите, а постигаме това, като привеждаме в хармония всичко, което е било казано през отминалите епохи, също както стигаме до цялостната представа за едно дърво, когато го възприемаме не само от една гледна точка, а от възможно най-голям брой гледни точки.
към текста >>
И нашата епоха ще бъде заменена от онази, в която ще просияе потребността от
любов
та.
И нашата епоха ще бъде заменена от онази, в която ще просияе потребността от любовта.
В един съвършено друг смисъл ще се осъществи това, което в тази Шеста културна епоха може да се нарече също и християнска любов. Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко създание. Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха. Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота. Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота.
към текста >>
В един съвършено друг смисъл ще се осъществи това, което в тази Шеста културна епоха може да се нарече също и християнска
любов
.
И нашата епоха ще бъде заменена от онази, в която ще просияе потребността от любовта.
В един съвършено друг смисъл ще се осъществи това, което в тази Шеста културна епоха може да се нарече също и християнска любов.
Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко създание. Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха. Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота. Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота. Това може да бъде разбрано напълно едва в Шестата следатлантска епоха, когато хората все повече ще се издигнат до там, да намерят в действителност основата в самите себе си и да вършат от дълбочините на душата, т.е.
към текста >>
Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него
любов
та
към
всяко създание.
И нашата епоха ще бъде заменена от онази, в която ще просияе потребността от любовта. В един съвършено друг смисъл ще се осъществи това, което в тази Шеста културна епоха може да се нарече също и християнска любов.
Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко създание.
Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха. Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота. Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота. Това може да бъде разбрано напълно едва в Шестата следатлантска епоха, когато хората все повече ще се издигнат до там, да намерят в действителност основата в самите себе си и да вършат от дълбочините на душата, т.е. от любовта това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „Дълг, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте.
към текста >>
Не толкова много чрез това, че говорим за тази
любов
, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази
любов
в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха.
И нашата епоха ще бъде заменена от онази, в която ще просияе потребността от любовта. В един съвършено друг смисъл ще се осъществи това, което в тази Шеста културна епоха може да се нарече също и християнска любов. Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко създание.
Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха.
Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота. Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота. Това може да бъде разбрано напълно едва в Шестата следатлантска епоха, когато хората все повече ще се издигнат до там, да намерят в действителност основата в самите себе си и да вършат от дълбочините на душата, т.е. от любовта това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „Дълг, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте. Когато в нашата душа се пробудят такива сили, които не ни позволяват да постъпваме по друг начин, освен да вършим от любов това, което трябва да вършим, тогава ще сме открили в себе си нещо, което все повече и повече ще намери разпространение в Шестата културна епоха.
към текста >>
Ето как силите на
любов
та ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота.
И нашата епоха ще бъде заменена от онази, в която ще просияе потребността от любовта. В един съвършено друг смисъл ще се осъществи това, което в тази Шеста културна епоха може да се нарече също и християнска любов. Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко създание. Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха.
Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота.
Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота. Това може да бъде разбрано напълно едва в Шестата следатлантска епоха, когато хората все повече ще се издигнат до там, да намерят в действителност основата в самите себе си и да вършат от дълбочините на душата, т.е. от любовта това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „Дълг, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте. Когато в нашата душа се пробудят такива сили, които не ни позволяват да постъпваме по друг начин, освен да вършим от любов това, което трябва да вършим, тогава ще сме открили в себе си нещо, което все повече и повече ще намери разпространение в Шестата културна епоха. А с това от етерното тяло ще бъдат извлечени твърде особени сили за усъвършенствуване на човешката природа.
към текста >>
Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната
любов
, както тя е свързана с Мистерията на Голгота.
И нашата епоха ще бъде заменена от онази, в която ще просияе потребността от любовта. В един съвършено друг смисъл ще се осъществи това, което в тази Шеста културна епоха може да се нарече също и християнска любов. Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко създание. Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха. Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота.
Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота.
Това може да бъде разбрано напълно едва в Шестата следатлантска епоха, когато хората все повече ще се издигнат до там, да намерят в действителност основата в самите себе си и да вършат от дълбочините на душата, т.е. от любовта това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „Дълг, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте. Когато в нашата душа се пробудят такива сили, които не ни позволяват да постъпваме по друг начин, освен да вършим от любов това, което трябва да вършим, тогава ще сме открили в себе си нещо, което все повече и повече ще намери разпространение в Шестата културна епоха. А с това от етерното тяло ще бъдат извлечени твърде особени сили за усъвършенствуване на човешката природа.
към текста >>
от
любов
та това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „Дълг, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте.
Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко създание. Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха. Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота. Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота. Това може да бъде разбрано напълно едва в Шестата следатлантска епоха, когато хората все повече ще се издигнат до там, да намерят в действителност основата в самите себе си и да вършат от дълбочините на душата, т.е.
от любовта това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „Дълг, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте.
Когато в нашата душа се пробудят такива сили, които не ни позволяват да постъпваме по друг начин, освен да вършим от любов това, което трябва да вършим, тогава ще сме открили в себе си нещо, което все повече и повече ще намери разпространение в Шестата културна епоха. А с това от етерното тяло ще бъдат извлечени твърде особени сили за усъвършенствуване на човешката природа.
към текста >>
Когато в нашата душа се пробудят такива сили, които не ни позволяват да постъпваме по друг начин, освен да вършим от
любов
това, което трябва да вършим, тогава ще сме открили в себе си нещо, което все повече и повече ще намери разпространение в Шестата културна епоха.
Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха. Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота. Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота. Това може да бъде разбрано напълно едва в Шестата следатлантска епоха, когато хората все повече ще се издигнат до там, да намерят в действителност основата в самите себе си и да вършат от дълбочините на душата, т.е. от любовта това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „Дълг, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте.
Когато в нашата душа се пробудят такива сили, които не ни позволяват да постъпваме по друг начин, освен да вършим от любов това, което трябва да вършим, тогава ще сме открили в себе си нещо, което все повече и повече ще намери разпространение в Шестата културна епоха.
А с това от етерното тяло ще бъдат извлечени твърде особени сили за усъвършенствуване на човешката природа.
към текста >>
Накратко: Ние се приближаваме до епохата, когато моралността и споменатото просветване на силите на
любов
та, присъщи на етерното тяло, в Азовата душа, ще пораждат главно такива сили, които ще хармонизират моралността и ума.
Той може да използува именно своя ум, своята интелигентност, за да върши колкото е възможно повече подлости. Днес още съвсем не е необходимо остроумието и моралът да вървят ръка за ръка. Занапред тези две качества на човешката душа няма да съществуват независимо едно от друго. Напротив, онзи, който през миналата инкарнация е постигнал в своята жизнена равносметка нещо, което го прави особено умен, и навлезе в следващата си инкарнация без да е бил морален, по силата общовалидните мирови закони ще се роди като един глупав човек, така че глупостта и неморалността ще стават все повече и повече неразделни. Неморалността ще се отразява пагубно и парализиращо върху остроумието.
Накратко: Ние се приближаваме до епохата, когато моралността и споменатото просветване на силите на любовта, присъщи на етерното тяло, в Азовата душа, ще пораждат главно такива сили, които ще хармонизират моралността и ума.
към текста >>
Великият Учител, който ще може да поучава хората по най-дълбок начин за Мистерията на Голгота, за нейната същност, когато човечеството ще бъде узряло за това, ще изпълни онова, което източните пророчества са казали: че този, който ще бъде истинският приемник на Буда, ще бъде най-великият Учител на Доброто, Учителят на Доброто, обърнат
към
всички хора.
Великият Учител, който ще може да поучава хората по най-дълбок начин за Мистерията на Голгота, за нейната същност, когато човечеството ще бъде узряло за това, ще изпълни онова, което източните пророчества са казали: че този, който ще бъде истинският приемник на Буда, ще бъде най-великият Учител на Доброто, Учителят на Доброто, обърнат към всички хора.
Ето защо източното предание го нарича Майтрея-Буда. Той ще има задачата да обяснява на хората именно Мистерията на Голгота и ще намира най-дълбоките и най-смислени идеи и думи, чрез това, че неговите думи, благодарение на особения език, на който ще говори: Език, за който днес никой не може да даде дори една бегла представа. Той ще отпечатва непосредствено и магически в човешката душа естеството на Мистерията на Голгота. Така и ние се приближаваме до това, което можем да наречем бъдещата морална епоха на човечеството. В известно отношение можем да наречем тази епоха, която приближава – „Златната епоха”.
към текста >>
Ние можем да покажем как чрез това, че епохата на
Любов
та настъпва, възникват именно условията за тази епоха на моралността.
Обаче ние, когато говорим днес на антропософска почва, показваме с пълно съзнание това, което трябва да стане, показваме как Христос постепенно ще се открие за все по-висшите и по-висши способности на човека, показваме как Учителите, които по-рано са учили само отделни народи и отделни хора, ще бъдат тълкуватели, обяснители на великото Христово Събитие за хората, които ще искат да слушат.
Ние можем да покажем как чрез това, че епохата на Любовта настъпва, възникват именно условията за тази епоха на моралността.
към текста >>
Така ние напредваме по един съзнателен начин
към
бъдещите времена, поемайки от нашата епоха на вярата, през епохата на
любов
та и надеждата, приемайки в себе си духовно-научните истини, за да се приближим все повече и повече до най-висшите, до най-истинните, до най-прекрасните цели на човечеството.
Така ние напредваме по един съзнателен начин към бъдещите времена, поемайки от нашата епоха на вярата, през епохата на любовта и надеждата, приемайки в себе си духовно-научните истини, за да се приближим все повече и повече до най-висшите, до най-истинните, до най-прекрасните цели на човечеството.
към текста >>
34.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Така ние имаме две преплитащи се еволюционни течения поради факта, че след Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, ние трябва да минем и през Земното развитие и вече като Земни човеци да изградим най-вече тази четвърта съставна част на човешката природа, Аза, да прибавим този Аз
към
другите съставки на човешката природа, които вече са налице: Да го прибавим
към
физическото тяло,
към
етерното тяло и
към
астралното тяло.
Но ние знаем, че цялото това развитие на човека, цялото това развитие на отделните съставки на душата, както ние ги различаваме, е свързано главно с още нещо друго, свързано е главно с постепенното включване на човешкия Аз. Защото това включване на човешкия Аз в човешката природа е задачата на Земното развитие.
Така ние имаме две преплитащи се еволюционни течения поради факта, че след Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, ние трябва да минем и през Земното развитие и вече като Земни човеци да изградим най-вече тази четвърта съставна част на човешката природа, Аза, да прибавим този Аз към другите съставки на човешката природа, които вече са налице: Да го прибавим към физическото тяло, към етерното тяло и към астралното тяло.
Обаче Вие трябва да различавате това главно еволюционно течение, свързано с големите планетарни въплъщения на нашата Земя, от онова по-ограничено еволюционно течение, което можем да проследим в относително по-краткия следатлантски период.
към текста >>
Но вече до онова време Азът, който принадлежи, следователно,
към
голямото еволюционно течение, е преминал през едно прогресивно развитие.
Ако вземете сега цялата еволюция и вземете под внимание това, което беше казано сега, Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската, ще застане пред Вас като една особено важна епоха. Защото тогава в човешката природа трябва да бъде изградено в по-фина форма онова, което наричаме Разсъдъчна, или Чувствуваща душа.
Но вече до онова време Азът, който принадлежи, следователно, към голямото еволюционно течение, е преминал през едно прогресивно развитие.
Така че можем да кажем: Този човешки Аз се разви през Четвъртата следатлантска културна, през Гръцко-римската епоха и постигна високо равнище, като там му предстоеше да работи в Разсъдъчната душа, докато в нашата епоха му предстои да работи в Съзнателната душа.
към текста >>
Ако отправим поглед
към
бъдещето и си припомним, че през следващата Шеста следатлантска епоха човекът ще развива Духът-Себе или Манас, ние разбираме: Духът-Себе или Манас всъщност се издига над сферата на Аза.
Ако отправим поглед към бъдещето и си припомним, че през следващата Шеста следатлантска епоха човекът ще развива Духът-Себе или Манас, ние разбираме: Духът-Себе или Манас всъщност се издига над сферата на Аза.
И човекът не би могъл да развива своя Дух-Себе, черпейки от собствените си сили, а докато развива своя Дух-Себе в бъдещето, по определен начин трябва да му се помага чрез силите, които по-висшите Същества изпращат към Земята. Човекът е стигнал с развитието на своя Аз до там, че той може да стигне само до Съзнателната душа. Обаче това развитие не би било приключено, ако той не би развил в аванс това, което ще постигне своето истинско развитие, своето пълно, своето самостоятелно човешко развитие едва върху Юпитер, върху следващото въплъщение на нашата планета. Човекът би трябвало да развива своя Аз до края на Земното развитие. Той би имал възможност да изпълни това развитие в Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа.
към текста >>
И човекът не би могъл да развива своя Дух-Себе, черпейки от собствените си сили, а докато развива своя Дух-Себе в бъдещето, по определен начин трябва да му се помага чрез силите, които по-висшите Същества изпращат
към
Земята.
Ако отправим поглед към бъдещето и си припомним, че през следващата Шеста следатлантска епоха човекът ще развива Духът-Себе или Манас, ние разбираме: Духът-Себе или Манас всъщност се издига над сферата на Аза.
И човекът не би могъл да развива своя Дух-Себе, черпейки от собствените си сили, а докато развива своя Дух-Себе в бъдещето, по определен начин трябва да му се помага чрез силите, които по-висшите Същества изпращат към Земята.
Човекът е стигнал с развитието на своя Аз до там, че той може да стигне само до Съзнателната душа. Обаче това развитие не би било приключено, ако той не би развил в аванс това, което ще постигне своето истинско развитие, своето пълно, своето самостоятелно човешко развитие едва върху Юпитер, върху следващото въплъщение на нашата планета. Човекът би трябвало да развива своя Аз до края на Земното развитие. Той би имал възможност да изпълни това развитие в Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. Обаче същинският Дух-Себе трябва да стане човешко благо.
към текста >>
Следователно, щом човекът развива Духът-Себе също и през време на Земната епоха, той не може да стои по отношение на този Дух-Себе така, както
към
своя Аз.
Обаче това развитие не би било приключено, ако той не би развил в аванс това, което ще постигне своето истинско развитие, своето пълно, своето самостоятелно човешко развитие едва върху Юпитер, върху следващото въплъщение на нашата планета. Човекът би трябвало да развива своя Аз до края на Земното развитие. Той би имал възможност да изпълни това развитие в Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. Обаче същинският Дух-Себе трябва да стане човешко благо. На Юпитер човекът ще стои по отношение на своя Дух-Себе така, както той стои на Земята по отношение на своя Аз.
Следователно, щом човекът развива Духът-Себе също и през време на Земната епоха, той не може да стои по отношение на този Дух-Себе така, както към своя Аз.
За нашия Аз ние казваме: Това сме ние самите, това действително сме ние. Но щом ДухътСебе ще се прояви през следващата, през Шестата следатлантска епоха, тогава ние не можем да считаме този Дух-Себе за наш, а би трябвало да казваме: Нашият Аз се е развил до определена степен, така че сега Духът-Себе може да свети в нас като един вид Ангелско Същество, което не сме самите ние, което свети в нас и ни завладява. – Ето как ще ни се открие нашият Дух-Себе. Едва на Юпитер той ще се прояви като наша собствена същност, както нашия Аз. Така напредва човешкото развитие.
към текста >>
Аз съм израстнал над тях, поглеждам надолу
към
тази моя по-низша природа и предварително виждам в това, което моят Аз е станал, моята истинска същност, моето истинско същество, което трябва да израства все повече и повече, трябва да се развива все повече и повече.
Ще дойде време, когато човекът ще говори за себе си по начин, различен от този, по който той сега говори. Как говори сега човекът за себе си, когато говори за себе си в духовно-научен смисъл? Той казва: Аз имам три обвивки, три тела: Моето физическо тяло, моето етерно тяло и моето астрално тяло. В тези три тела аз имам моя Аз, същинското земно благо, което се развива вътре в трите тела. Тези три тела са един вид моята по-низша природа.
Аз съм израстнал над тях, поглеждам надолу към тази моя по-низша природа и предварително виждам в това, което моят Аз е станал, моята истинска същност, моето истинско същество, което трябва да израства все повече и повече, трябва да се развива все повече и повече.
към текста >>
Тогава той ще казва: Аз имам не само моята по-низша природа и моя Аз, а имам една по-висша природа,
към
която гледам нагоре като
към
нещо, което е свързано с мен, както гледам и
към
моите обвивки, които притежавам от по-рано.
В бъдеще човекът ще говори и по друг начин за себе си.
Тогава той ще казва: Аз имам не само моята по-низша природа и моя Аз, а имам една по-висша природа, към която гледам нагоре като към нещо, което е свързано с мен, както гледам и към моите обвивки, които притежавам от по-рано.
– Следователно, в бъдеще човекът ще се чувствува поставен по средата между своята по-низша и своята по-висша природа. Той познава по-низшата природа още сега, по-висшата ще му се яви в бъдеще като издигаща се над него, както по-низшата му се явява сега като намираща се под него. Така че можем да кажем: По време на Земното развитие човекът израства от своята четвърта до своята пета, шеста и седма основна част. Обаче тази пета, шеста и седма част не става негово непосредствено притежание през време на същинското Земно развитие, а нещо, до което той тепърва ще се издига постепенно. Така трябва да си представим всъщност тези неща.
към текста >>
Тогава те още не бяха включили това напълно в себе си като тяхна собственост, а го притежаваха така, че гледаха нагоре
към
него.
Обаче ние виждаме, че ще развием предварително, един вид пророчески, нещо, което трябва да развием истински едва на Юпитер. – Това, което изживяваме сега през време на Земното развитие, това че се проникваме с една Азова природа и сме развили през време на миналата Земна епоха до настоящето по-фино изграждане на по-низшите основни части и ще формираме в бъдеще по-висшите основни части, следователно това, което изживяваме на Земята като хора, същото вече са го изживели преди нас онези по-висши Същества, които наричаме Ангели, или Ангелои – Същества, които в своето развитие вървят преди нас – те са го изживели в предишни планетарни въплъщения. Но също и по-висшите участници в Йерархията – Архангелите, или Архангелои и Архаите са изживели това на предишните въплъщения на нашата планета Земя: на Старата Луна, на Старото Слънце и на Стария Сатурн. За тях съществуваше също и тогава един вид четвърта съставна част, която те са развивали. А после, във втората половина на съответните планетарни въплъщения те получиха предварително това, което трябва да завършат в себе си на Земята, както ние ще развием Духът-Себе на Бъдещия Юпитер.
Тогава те още не бяха включили това напълно в себе си като тяхна собственост, а го притежаваха така, че гледаха нагоре към него.
към текста >>
Ако сега насочим поглед
към
старото Лунно развитие, ние може да говорим за такива Същества, които тогава също като нас хората през време на Земното развитие трябваше да стигнат до тяхната седма основна част – ние хората също ще стигнем на Земята до нашата седма основна част – без да го включат напълно в себе си, а гледаха нагоре
към
него като
към
нещо, намиращо се над тяхното Същество.
Ако сега насочим поглед към старото Лунно развитие, ние може да говорим за такива Същества, които тогава също като нас хората през време на Земното развитие трябваше да стигнат до тяхната седма основна част – ние хората също ще стигнем на Земята до нашата седма основна част – без да го включат напълно в себе си, а гледаха нагоре към него като към нещо, намиращо се над тяхното Същество.
Когато говорим за Луциферическите Същества, ние говорим за такива Същества, които през време на старото Лунно развитие са останали някак си в положение, в което би се намирал един човек, който през време на Земното развитие не би стигнал до пълното развитие на своята пета, шеста и седма основна част, а би отхвърлил това развитие, би спрял може би при четвъртата или петата и така нататък. Следователно, тези Същества, които стоят на най-различни степени на луциферическите Същества, не са стигнали до тяхното пълно развитие. Така че можем да кажем: Човеците са преминали от старото Лунно развитие в Земното развитие. Човеците са дошли така, че от старото Лунно развитие са преминали в сегашното си нормално развитие. Онези човеци, които на Старата Луна са завършили своето развитие, са донесли със себе си едно нормално развитие: тяхното физическо тяло, етерно, или жизнено тяло и астрално тяло, а на Земята трябва да развият техния Аз, в който после те трябва да приемат нещо друго.
към текста >>
Следователно, трябва да прибегнем до един вид сурогат на физическо тяло, трябва да потърсим хора, които принадлежат
към
най-развитите, които следователно са развили тяхната четвърта основна част.
Другите Същества, които искаха да развият една шеста и седма основна част на тяхната природа, не можеха да постигнат никакво физическо тяло. Защото на Земята не съществуваше никаква възможност за тези Същества, които бяха влезли в това Земно развитие толкова неподготвени за него, нямаше никаква възможност те да постигнат едно физическо тяло. Какво трябваше да направят тези Същества? Те трябваше да направят следното. Трябваше да си кажат: Да, ние не намираме непосредствено едно физическо тяло от плът и кости, защото такива тела съществуват за човеците, които искат да развият техния Аз.
Следователно, трябва да прибегнем до един вид сурогат на физическо тяло, трябва да потърсим хора, които принадлежат към най-развитите, които следователно са развили тяхната четвърта основна част.
Именно в тях трябва да се промъкнем ние и в тях да развием нашето Същество, да работим така, че да развием нашата шеста или седма основна част.
към текста >>
Така ние гледаме на луциферическите Духове все пак в известно отношение като
към
един вид предводители на хората.
Така ние гледаме на луциферическите Духове все пак в известно отношение като към един вид предводители на хората.
Ние трябва да се освободим от тесногръдието, да се освободим от всяко ортодоксално християнство, според което Луцифер е само един Дявол, който заслужава да бъде мразен от всички. Ние трябва да признаем освобождаващото действие на луциферическия принцип, който е бил заложен от добрите Богове, от добрите духовни Същества, защото през време на Земното развитие той ни издига над самите нас, така ние пророчески, предварително се стремим към това, което през време на Бъдещия Юпитер ще бъде наше собствено притежание, за да се развива още по-нататък. Следователно на Земята има едно взаимно повлияване на микрокосмически Същества, които вече съществуваха в началото на Земното развитие; едно такова взаимно повлияване, че можем да кажем: Хората се придвижват напред, докато развиват своя собствен Аз, придвижват се напред благодарение на такива Същества, които стоят по-високо от човека, защото те са развили вече тяхната пета основна част и развиват шестата, или развиват вече седмата основна част, докато човекът работи едва върху своята четвърта съставна част.
към текста >>
Ние трябва да признаем освобождаващото действие на луциферическия принцип, който е бил заложен от добрите Богове, от добрите духовни Същества, защото през време на Земното развитие той ни издига над самите нас, така ние пророчески, предварително се стремим
към
това, което през време на Бъдещия Юпитер ще бъде наше собствено притежание, за да се развива още по-нататък.
Така ние гледаме на луциферическите Духове все пак в известно отношение като към един вид предводители на хората. Ние трябва да се освободим от тесногръдието, да се освободим от всяко ортодоксално християнство, според което Луцифер е само един Дявол, който заслужава да бъде мразен от всички.
Ние трябва да признаем освобождаващото действие на луциферическия принцип, който е бил заложен от добрите Богове, от добрите духовни Същества, защото през време на Земното развитие той ни издига над самите нас, така ние пророчески, предварително се стремим към това, което през време на Бъдещия Юпитер ще бъде наше собствено притежание, за да се развива още по-нататък.
Следователно на Земята има едно взаимно повлияване на микрокосмически Същества, които вече съществуваха в началото на Земното развитие; едно такова взаимно повлияване, че можем да кажем: Хората се придвижват напред, докато развиват своя собствен Аз, придвижват се напред благодарение на такива Същества, които стоят по-високо от човека, защото те са развили вече тяхната пета основна част и развиват шестата, или развиват вече седмата основна част, докато човекът работи едва върху своята четвърта съставна част.
към текста >>
А сега нека оставим настрана тези духовни Същества, които считаме за луциферически Същества и да преминем
към
разглеждане природата на Христос.
Следователно в тези луциферически Същества ние виждаме свръхчовешки Същества, микрокосмично-свръхчовешки Същества.
А сега нека оставим настрана тези духовни Същества, които считаме за луциферически Същества и да преминем към разглеждане природата на Христос.
към текста >>
Обаче в това отношение те се издигат също и над Христос, защото Христос трябваше именно да изгради своя четвърти принцип на Земята в преданост
към
човеците.
Ако вземем цялото положение на нещата, ние имаме в началото на Земното развитие три класи Същества: човеците, които трябва да развият своя четвърти принцип на Земята, една класа луциферически Същества, които трябва да развият своя шести принцип и една класа луциферически Същества, които трябва да развият своя седми принцип, които следователно чрез това, че трябва да развият своя шести и седми принцип, стоят по-високо от човека и в това отношение са по-напреднали от човека.
Обаче в това отношение те се издигат също и над Христос, защото Христос трябваше именно да изгради своя четвърти принцип на Земята в преданост към човеците.
Христос не ще бъде, да речем такъв, който занапред да тласка хората към нещо друго, освен към техния собствен Аз, най-вътрешната човешка същност. Луциферическите Същества ще бъдат тези, които в известно отношение ще издигнат човека над самия него.
към текста >>
Христос не ще бъде, да речем такъв, който занапред да тласка хората
към
нещо друго, освен
към
техния собствен Аз, най-вътрешната човешка същност.
Ако вземем цялото положение на нещата, ние имаме в началото на Земното развитие три класи Същества: човеците, които трябва да развият своя четвърти принцип на Земята, една класа луциферически Същества, които трябва да развият своя шести принцип и една класа луциферически Същества, които трябва да развият своя седми принцип, които следователно чрез това, че трябва да развият своя шести и седми принцип, стоят по-високо от човека и в това отношение са по-напреднали от човека. Обаче в това отношение те се издигат също и над Христос, защото Христос трябваше именно да изгради своя четвърти принцип на Земята в преданост към човеците.
Христос не ще бъде, да речем такъв, който занапред да тласка хората към нещо друго, освен към техния собствен Аз, най-вътрешната човешка същност.
Луциферическите Същества ще бъдат тези, които в известно отношение ще издигнат човека над самия него.
към текста >>
Практически в бъдеще това ще се прояви така, че чрез приемането на Христовия Принцип в човешката природа, тя ще се задълбочава все повече и повече, ще приема все повече и повече Светлина и
Любов
в собствената си същност, за да почувствува Светлината и
Любов
та като нещо, което ù е присъщо от край време.
Който би наблюдавал нещата отвън, би възразил: Но тогава Христос стои по-ниско от луциферическите Духове например, защото той идва на Земята с нещо, което е напълно сродно с четвъртия принцип на човека. – Той няма заложбата за това да издига човека над самия него, а само да го развива по-дълбоко в неговото душевно същество. Той има заложбата за това да доведе собственото душевно същество на човека все повече и повече до самия него. Луциферическите Същества са развили четвъртия, петия, шестия принцип, следователно в известно отношение стоят над Христос.
Практически в бъдеще това ще се прояви така, че чрез приемането на Христовия Принцип в човешката природа, тя ще се задълбочава все повече и повече, ще приема все повече и повече Светлина и Любов в собствената си същност, за да почувствува Светлината и Любовта като нещо, което ù е присъщо от край време.
Задълбочаването на човешката душа до неподозирани степени – този ще бъде дарът на Христовия Импулс, който ще действува все по-нататък и по-нататък. И когато Христос ще дойде така, както той бе описан в различните лекции, Той ще действува само като сила, която задълбочава човешката душа. Другите Духове, които имат по-висши принципи от Христос, макар и от микрокосмическо естество, ще издигнат човека по определен начин над самия него. Христос ще обърне човешката душа навътре към самата нея и в същото време ще я смири; луциферическите Същества ще издигнат човека над самия него, ще го направят умен, гениален, но по определен начин и високомерен, горд – ще му внушат, че може да бъде нещо свръхчовешко още през времето на Земното развитие. Ето защо всичко това, което в бъдеще ще доведе човека до нещо, чрез което той ще се издигне някак над самия себе си, което ще го направи горд с неговата собствена човешка природа още тук, на Земята, ще бъде, следователно, проявление на луциферическия елемент.
към текста >>
Христос ще обърне човешката душа навътре
към
самата нея и в същото време ще я смири; луциферическите Същества ще издигнат човека над самия него, ще го направят умен, гениален, но по определен начин и високомерен, горд – ще му внушат, че може да бъде нещо свръхчовешко още през времето на Земното развитие.
Луциферическите Същества са развили четвъртия, петия, шестия принцип, следователно в известно отношение стоят над Христос. Практически в бъдеще това ще се прояви така, че чрез приемането на Христовия Принцип в човешката природа, тя ще се задълбочава все повече и повече, ще приема все повече и повече Светлина и Любов в собствената си същност, за да почувствува Светлината и Любовта като нещо, което ù е присъщо от край време. Задълбочаването на човешката душа до неподозирани степени – този ще бъде дарът на Христовия Импулс, който ще действува все по-нататък и по-нататък. И когато Христос ще дойде така, както той бе описан в различните лекции, Той ще действува само като сила, която задълбочава човешката душа. Другите Духове, които имат по-висши принципи от Христос, макар и от микрокосмическо естество, ще издигнат човека по определен начин над самия него.
Христос ще обърне човешката душа навътре към самата нея и в същото време ще я смири; луциферическите Същества ще издигнат човека над самия него, ще го направят умен, гениален, но по определен начин и високомерен, горд – ще му внушат, че може да бъде нещо свръхчовешко още през времето на Земното развитие.
Ето защо всичко това, което в бъдеще ще доведе човека до нещо, чрез което той ще се издигне някак над самия себе си, което ще го направи горд с неговата собствена човешка природа още тук, на Земята, ще бъде, следователно, проявление на луциферическия елемент. Обаче това, което ще задълбочи човека, което ще доведе човека по отношение на неговия вътрешен живот до такава дълбочина, за да стигне до пълното развитие на неговия четвърти принцип, всичко това ще дойде чрез Христос.
към текста >>
Разликата е само тази, че луциферическите Същества ще донесат на човека по-висшите принципи като нещо паразитно и външно присадено
към
човешката природа, а Христос утвърждава четвъртия принцип така, че човешката природа ще бъде напълно пропита, проникната и изпълнена със силите на този принцип.
Хора, които разглеждат нещата външно, ще кажат: Но всъщност така Христос стои по-ниско от луциферическите Същества, защото той развива само четвъртия принцип, а луциферическите Същества развиват по-висшите принципи.
Разликата е само тази, че луциферическите Същества ще донесат на човека по-висшите принципи като нещо паразитно и външно присадено към човешката природа, а Христос утвърждава четвъртия принцип така, че човешката природа ще бъде напълно пропита, проникната и изпълнена със силите на този принцип.
Както някога тялото от плът и кръв на Исус от Назарет беше пропито и изпълнено от четвъртия макрокосмически принцип, така ще бъдат пропити от четвъртия макрокосмически принцип телата на онези, които приемат в себе си Христос. Както четвъртият макрокосмически принцип е дарът на Христос, така шестият и седмият принцип ще бъдат дарът на луциферическите Духове. Така че в бъдеще ще сме свидетели на това – и времената вече се подготвят – как неразбиращите хора ще казват: Да, когато прочетем Евангелията или се оставим под въздействието на онова, което Христос е дал на човечеството и онова, което се разлива от Него като учение, тогава Христос съвсем не е на онази висота, на която стоят може би други духовни Същества, които имат отношение към човека. В известно отношение те се издигат над човека, те не могат да проникнат в целия човек, но проникват в неговия ум, в неговата гениалност! – И разглеждайки нещата външно, човекът може да си казва: Всъщност тези Същества стоят по-високо от Христос!
към текста >>
Така че в бъдеще ще сме свидетели на това – и времената вече се подготвят – как неразбиращите хора ще казват: Да, когато прочетем Евангелията или се оставим под въздействието на онова, което Христос е дал на човечеството и онова, което се разлива от Него като учение, тогава Христос съвсем не е на онази висота, на която стоят може би други духовни Същества, които имат отношение
към
човека.
Хора, които разглеждат нещата външно, ще кажат: Но всъщност така Христос стои по-ниско от луциферическите Същества, защото той развива само четвъртия принцип, а луциферическите Същества развиват по-висшите принципи. Разликата е само тази, че луциферическите Същества ще донесат на човека по-висшите принципи като нещо паразитно и външно присадено към човешката природа, а Христос утвърждава четвъртия принцип така, че човешката природа ще бъде напълно пропита, проникната и изпълнена със силите на този принцип. Както някога тялото от плът и кръв на Исус от Назарет беше пропито и изпълнено от четвъртия макрокосмически принцип, така ще бъдат пропити от четвъртия макрокосмически принцип телата на онези, които приемат в себе си Христос. Както четвъртият макрокосмически принцип е дарът на Христос, така шестият и седмият принцип ще бъдат дарът на луциферическите Духове.
Така че в бъдеще ще сме свидетели на това – и времената вече се подготвят – как неразбиращите хора ще казват: Да, когато прочетем Евангелията или се оставим под въздействието на онова, което Христос е дал на човечеството и онова, което се разлива от Него като учение, тогава Христос съвсем не е на онази висота, на която стоят може би други духовни Същества, които имат отношение към човека.
В известно отношение те се издигат над човека, те не могат да проникнат в целия човек, но проникват в неговия ум, в неговата гениалност! – И разглеждайки нещата външно, човекът може да си казва: Всъщност тези Същества стоят по-високо от Христос!
към текста >>
– Както казах, хората ще бъдат насочени
към
един всеобхватен, гениален дух, един изпъкващ над всички дух, който ще завладее една човешка природа от плът, за да я изпълни с гениалност.
Ще дойде време, когато нещата ще бъдат схващани така, че хората ще запишат на челата си и ще считат за един велик ръководител на човечеството тъкмо най-силния, най-значителния от тези луциферически Духове, който ще иска да издигне хората над самите тях. Ще се говори: Ах, онова, което Христос е можал да даде, беше само нещо преходно! Сега вече има хора, които говорят така: Ах, какво са всъщност ученията на Евангелията?! Ние вече сме израстнали над тях.
– Както казах, хората ще бъдат насочени към един всеобхватен, гениален дух, един изпъкващ над всички дух, който ще завладее една човешка природа от плът, за да я изпълни с гениалност.
И хората ще кажат: Този Дух надвишава Христос, защото Христос позволи на човека само да развие четвъртия принцип, докато този гениален Дух му дава възможност да стигне през време на Земното развитие до седмия принцип!
към текста >>
Ако хората останат при това и си кажат: Ние трябва да извлечем от луциферическите Духове само онова,
към
което гледаме нагоре така, както гледаме надолу
към
нашата по-низша природа – те ще постъпят правилно.
Ако хората останат при това и си кажат: Ние трябва да извлечем от луциферическите Духове само онова, към което гледаме нагоре така, както гледаме надолу към нашата по-низша природа – те ще постъпят правилно.
Но когато стигнат дотам, да казват: Вижте, Христос дава само четвъртия принцип, обаче има Духове, които дават шестия и седмия принцип – тогава хората, които мислят така по отношение на Христос, всъщност ще се кланят на Антихриста и ще го издигнат на своя герб.
към текста >>
– Възниква една противоположност между християнската идея и тази естествена наука, като се казва: В по-стари времена хората можеха да насочват погледа си
към
Кръста на Голгота и
към
Христос, защото Земята им изглеждаше като избрано място във Вселената, а другите небесни тела им изглеждаха малки и съществуващи заради Земята.
Ето защо е толкова важно да се знае как стоят нещата от гледна точка на Духовната наука. По повод на Коперниковата теория, която, така да се каже, извади Земята от нейната неподвижност и я приведе в едно непрекъснато движение около Слънцето и показа, че Земята е една нищожна прашинка в Космоса, вече се задава въпросът: Добре, но как християнската идея ще застане редом с тази теория?
– Възниква една противоположност между християнската идея и тази естествена наука, като се казва: В по-стари времена хората можеха да насочват погледа си към Кръста на Голгота и към Христос, защото Земята им изглеждаше като избрано място във Вселената, а другите небесни тела им изглеждаха малки и съществуващи заради Земята.
Тогава би могло да се каже още: Земята изглеждаше на хората достойна да носи Кръста на Голгота! Обаче когато Коперниковото учение засегна Духовете, хората започнаха да се подиграват и да си мислят: Тъй като другите небесни тела имат поне толкова значение, колкото и Земята, би трябвало Христос да е бродил от едно небесно тяло на друго небесно тяло. Но понеже другите небесни тела са много по-големи от Земята, би било странно Богочовекът да е извършил своето спасително дело върху малката Земя! – Така смяташе един северен учен. Той мислеше: Както една велика драма, вместо да бъде представена на една столична сцена, се играе на една сцена в предградията или в един селски театър, така изглежда и драмата на Христос.
към текста >>
Те застават срещу нас така, като че извират непосредствено, като най-зрялото благо от това, което наричаме Христово Същество – без усилие, без някакво напрежение – и се обръщат
към
сърцата, които се оставят да бъдат проникнати от Христовия Импулс по такъв начин, че непосредствено озаряват и стоплят душата.
Но как тези велики мъдрости се съдържат в Евангелията? Да, аз бих могъл да кажа: Когато онези хора, които нямат дори една искра от Христовия Импулс в себе си, искат да се издигнат до едно разбиране за това, което се намира в Евангелията, тогава те трябва буквално да подложат своя мозък на истинско мъченичество, дори трябва да развият определена гениалност. Че нормалното човешко съзнание не е достатъчно, проличава от това, че много хора не разбират ни най-малко духовно-научното тълкуване на Евангелията. Следователно, с луциферическите сили, с развитието на гениалността Евангелията могат да бъдат разбрани само външно. Обаче така, както те са ни дадени, как техните истини застават срещу нас?
Те застават срещу нас така, като че извират непосредствено, като най-зрялото благо от това, което наричаме Христово Същество – без усилие, без някакво напрежение – и се обръщат към сърцата, които се оставят да бъдат проникнати от Христовия Импулс по такъв начин, че непосредствено озаряват и стоплят душата.
към текста >>
Обаче от четвъртия принцип то се прехвърля
към
другите по-висши принципи, доколкото те постигат своето развитие в условията на Земята.
Но от това Вие виждате, че в известно отношение не е така лесно да бъде разбрано Христовото развитие сред Земята, защото донякъде е основателно възражението, че някои особени Духове, луциферическите Духове, водят по-нагоре до други, но само микрокосмически принципи. По-рано аз изразих това като казах: Христос е като един вид център, в който Съществото действува чрез своето дело, в който Съществото действува чрез това, което е то самото. Около Христос седят дванадесетте Бодисатви на Света, върху които лъчезари това, което се излъчва от Него и което в смисъла на обработването на Мъдростта, те издигат до висши принципи.
Обаче от четвъртия принцип то се прехвърля към другите по-висши принципи, доколкото те постигат своето развитие в условията на Земята.
Ето как спрямо неповторимостта на Христос възникват големи заблуждения, а именно когато хората не са наясно, че в Христос те имат работа с четвъртия принцип, обаче с четвъртия макрокосмически принцип и макар да е възможно развитието на по-висши принципи, те са именно само микрокосмически принципи, отнасящи се до такива Същества, които на Старата Луна не са завършили напълно своето развитие, но въпреки това според естеството си те се издигат над човека, защото още на Старата Луна са постигнали това, което хората тепърва ще развиват в условията на Земята.
към текста >>
35.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Това е така поради причината, че то винаги трябва да се приспособява
към
отношенията и условията на настоящето.
Днес моята задача ще бъде да дам първо едно чисто историческо описание, което ще бъде последвано в други ден от нещо, което може да ни въведе подълбоко в импулсите на розенкройцерското мислене, чувствуване и действие. Днес ние можем да разберем, можем да проявим разбиране спрямо розенкройцерството само тогава, когато запишем в душата си, че розенкройцерството не е нещо, което има веднъж завинаги своята историческа норма, а всъщност е нещо различно през всяко едно столетие.
Това е така поради причината, че то винаги трябва да се приспособява към отношенията и условията на настоящето.
Ние сме наясно, че основните импулси на Духовната наука трябва все повече да определят културата на настоящето, но че в западната култура, в която живеем, това е много трудно. Не е възможно някой да стане друг човек от днес за утре чрез Духовната наука, само защото чрез нашата Карма сме поставени в западната култура. За нас това не е така лесно, както за представителите на някои човешки общности, които изхождат от расови или религиозни предпоставки. Защото наш основен принцип трябва да бъде, че ние не се опираме върху някакво религиозно вероизповедание, а в различните религиозни системи виждаме само форми на единния духовен живот. Духовната наука търси във всички религиозни светогледи тъкмо този духовен зародиш на истината.
към текста >>
Когато правилно разбираме,
към
какво се стремим като последователи на Духовната наука, тогава ние трябва твърдо да застанем върху една почва: върху почвата на историческото развитие.
Когато правилно разбираме, към какво се стремим като последователи на Духовната наука, тогава ние трябва твърдо да застанем върху една почва: върху почвата на историческото развитие.
Ние трябва да разберем, че Духовната наука е едно събитие всред историческото развитие. Всеки един от седящите тук е бил въплътен във всяка културна епоха, а именно бил е няколкократно въплъщаван във всяка културна епоха на човечеството. Но какъв е смисълът на тези прераждания? Защо човекът трябва да мине през всички тези различни обучения в хода на различните културни периоди? Това е довело Лесинг до признаването на идеята на прераждането.
към текста >>
Седемте мъже, които отново бяха инкарнирани в тринадесетото столетие, бяха част от дванадесетте; тъкмо те бяха именно онези, които можеха да насочват поглед в миналото
към
седемте течения на древната Атлантска култура и
към
онова, което продължаваше да живее от тези седем индивидуалности се присъединиха други четири, които можеха да насочват поглед в миналото
към
не много отдавна изтекли времена, както споменатите първо седем мъдреци, а тези четири личности можеха да насочват поглед
към
това, което човечеството беше усвоило като окултни истини през четирите следатлантски културни епохи.
Днес трябва да говорим за зората на новия окултизъм. Нека да си припомним, че в онова време на затъмнение живееха дванадест човека, дванадесет изтъкнати Духове, за да подпомагат прогреса на човечеството. Всички те не можеха да виждат непосредствено в духовния свят, но можеха да пробудят в себе си спомена за това, което бяха изживяли в предишни посвещения. И Кармата на човечеството се стече така, че в седем от тези дванадесет мъже беше въплътено онова, което хората запазиха като остатъци на древната Атлантска култура. В моята книга “Тайната наука” вече описах, че в седемте мъдри Учители на прадревна свещена Индия беше пренесено това, което беше останало от Атлантската епоха.
Седемте мъже, които отново бяха инкарнирани в тринадесетото столетие, бяха част от дванадесетте; тъкмо те бяха именно онези, които можеха да насочват поглед в миналото към седемте течения на древната Атлантска култура и към онова, което продължаваше да живее от тези седем индивидуалности се присъединиха други четири, които можеха да насочват поглед в миналото към не много отдавна изтекли времена, както споменатите първо седем мъдреци, а тези четири личности можеха да насочват поглед към това, което човечеството беше усвоило като окултни истини през четирите следатлантски културни епохи.
Първият можеше да насочва поглед към Древно-индийската епоха, вторият – към Древно-персийската епоха, третият – към Египетско-халдео-вавилоно-асирийската и четвъртият – към Гръцко-римската епоха. Тези четирима се присъединиха към седемте в колегиума на мъдрите мъже през тринадесетото столетие. Дванадесетият имаше най-малко спомени, той беше най-интелектуалният и имаше грижа най-вече за външните науки. Тези дванадесет индивидуалности не само продължиха да живеят в опитностите на западния окултизъм, но те можеха също и да се инкорпорират в такива личности, които малко или много бяха свързани с окултизма. В стихотворението на Гьоте “Тайните” ние виждаме да се обръща внимание на тези неща по един твърде особен начин.
към текста >>
Първият можеше да насочва поглед
към
Древно-индийската епоха, вторият –
към
Древно-персийската епоха, третият –
към
Египетско-халдео-вавилоно-асирийската и четвъртият –
към
Гръцко-римската епоха.
Нека да си припомним, че в онова време на затъмнение живееха дванадест човека, дванадесет изтъкнати Духове, за да подпомагат прогреса на човечеството. Всички те не можеха да виждат непосредствено в духовния свят, но можеха да пробудят в себе си спомена за това, което бяха изживяли в предишни посвещения. И Кармата на човечеството се стече така, че в седем от тези дванадесет мъже беше въплътено онова, което хората запазиха като остатъци на древната Атлантска култура. В моята книга “Тайната наука” вече описах, че в седемте мъдри Учители на прадревна свещена Индия беше пренесено това, което беше останало от Атлантската епоха. Седемте мъже, които отново бяха инкарнирани в тринадесетото столетие, бяха част от дванадесетте; тъкмо те бяха именно онези, които можеха да насочват поглед в миналото към седемте течения на древната Атлантска култура и към онова, което продължаваше да живее от тези седем индивидуалности се присъединиха други четири, които можеха да насочват поглед в миналото към не много отдавна изтекли времена, както споменатите първо седем мъдреци, а тези четири личности можеха да насочват поглед към това, което човечеството беше усвоило като окултни истини през четирите следатлантски културни епохи.
Първият можеше да насочва поглед към Древно-индийската епоха, вторият – към Древно-персийската епоха, третият – към Египетско-халдео-вавилоно-асирийската и четвъртият – към Гръцко-римската епоха.
Тези четирима се присъединиха към седемте в колегиума на мъдрите мъже през тринадесетото столетие. Дванадесетият имаше най-малко спомени, той беше най-интелектуалният и имаше грижа най-вече за външните науки. Тези дванадесет индивидуалности не само продължиха да живеят в опитностите на западния окултизъм, но те можеха също и да се инкорпорират в такива личности, които малко или много бяха свързани с окултизма. В стихотворението на Гьоте “Тайните” ние виждаме да се обръща внимание на тези неща по един твърде особен начин.
към текста >>
Тези четирима се присъединиха
към
седемте в колегиума на мъдрите мъже през тринадесетото столетие.
Всички те не можеха да виждат непосредствено в духовния свят, но можеха да пробудят в себе си спомена за това, което бяха изживяли в предишни посвещения. И Кармата на човечеството се стече така, че в седем от тези дванадесет мъже беше въплътено онова, което хората запазиха като остатъци на древната Атлантска култура. В моята книга “Тайната наука” вече описах, че в седемте мъдри Учители на прадревна свещена Индия беше пренесено това, което беше останало от Атлантската епоха. Седемте мъже, които отново бяха инкарнирани в тринадесетото столетие, бяха част от дванадесетте; тъкмо те бяха именно онези, които можеха да насочват поглед в миналото към седемте течения на древната Атлантска култура и към онова, което продължаваше да живее от тези седем индивидуалности се присъединиха други четири, които можеха да насочват поглед в миналото към не много отдавна изтекли времена, както споменатите първо седем мъдреци, а тези четири личности можеха да насочват поглед към това, което човечеството беше усвоило като окултни истини през четирите следатлантски културни епохи. Първият можеше да насочва поглед към Древно-индийската епоха, вторият – към Древно-персийската епоха, третият – към Египетско-халдео-вавилоно-асирийската и четвъртият – към Гръцко-римската епоха.
Тези четирима се присъединиха към седемте в колегиума на мъдрите мъже през тринадесетото столетие.
Дванадесетият имаше най-малко спомени, той беше най-интелектуалният и имаше грижа най-вече за външните науки. Тези дванадесет индивидуалности не само продължиха да живеят в опитностите на западния окултизъм, но те можеха също и да се инкорпорират в такива личности, които малко или много бяха свързани с окултизма. В стихотворението на Гьоте “Тайните” ние виждаме да се обръща внимание на тези неща по един твърде особен начин.
към текста >>
Следователно, говорим за дванадесет изтъкнати индивидуалности, а
към
тези дванадесет се прибави и един тринадесети, който трябваше да бъде избран след периода на затъмнение, за да се стигне в западната култура до необходимото посвещение.
Следователно, говорим за дванадесет изтъкнати индивидуалности, а към тези дванадесет се прибави и един тринадесети, който трябваше да бъде избран след периода на затъмнение, за да се стигне в западната култура до необходимото посвещение.
Обстоятелствата са пълни с тайнственост и, естествено, аз мога да Ви разкажа само отделни подробности, но за мен всичко това е съвършено обективна истина. Но Вие можете да го проверите, ако вземете всичко, което бе казано вече от антропософски ориентираната Духовна наука през последните години, и прибавите към него и това, което знаете от външната история от тринадесетото столетие насам.
към текста >>
Но Вие можете да го проверите, ако вземете всичко, което бе казано вече от антропософски ориентираната Духовна наука през последните години, и прибавите
към
него и това, което знаете от външната история от тринадесетото столетие насам.
Следователно, говорим за дванадесет изтъкнати индивидуалности, а към тези дванадесет се прибави и един тринадесети, който трябваше да бъде избран след периода на затъмнение, за да се стигне в западната култура до необходимото посвещение. Обстоятелствата са пълни с тайнственост и, естествено, аз мога да Ви разкажа само отделни подробности, но за мен всичко това е съвършено обективна истина.
Но Вие можете да го проверите, ако вземете всичко, което бе казано вече от антропософски ориентираната Духовна наука през последните години, и прибавите към него и това, което знаете от външната история от тринадесетото столетие насам.
към текста >>
Тази индивидуалност притежаваше силно изразени сърдечни качества, един твърде дълбок подем на
любов
та, който е могла да осъществи при съответните условия от тогава насам.
Именно на колегиума от дванадесетте мъдри мъже беше известно, че в тази епоха трябваше да се роди едно дете, което вече беше живяло по времето на Христовото Събитие в Палестина и което беше присъствувало на Мистерията на Голгота.
Тази индивидуалност притежаваше силно изразени сърдечни качества, един твърде дълбок подем на любовта, който е могла да осъществи при съответните условия от тогава насам.
В това дете беше въплътена една извънредно духовна индивидуалност. Сега трябваше да стане нещо, което никога не би могло да се случи отново в същата форма. Тук не става дума за едно образцово посвещение, а за едно изключително събитие. Това дете трябваше да бъде отнето от средата, в която се беше родило и под покровителството на дванадесетте мъдреци да бъде отнесено на определено място в Европа. Но най-важното беше не онова, което външно предприеха дванадесетте, а най-важното беше това, че детето израстна в средата на дванадесетте мъдреци.
към текста >>
Интересно е, че именно в онова време,
към
края на четиридесетте години, едно научно дружество предложи награда за най-добрия философски труд върху безсмъртието на душата.
Този нов елемент се прояви също и по един външен, екзотеричен начин. Например в живота на Лесинг можем да открием инспирацията, идваща от това Същество. Разбира се, това не може да бъде доказано външно. Но целият начин на мислене при Лесинг е такъв, че този, който е запознат с нещата, ясно може да долови този розенкройцерски импулс. Или например в деветнадесетото столетие, което беше до такава висока степен неподатливо за такива идеи като Карма, прераждане и така нататък, този импулс също действуваше по екзотеричен начин.
Интересно е, че именно в онова време, към края на четиридесетте години, едно научно дружество предложи награда за най-добрия философски труд върху безсмъртието на душата.
Между изпратените разработки беше и съчинението на Виденман, което получи наградата. В това съчинение Виденман се застъпваше за приемането на повтарящите се земни съществувания на душата. Естествено, в него не се говореше за прераждането така, както това става днес чрез Духовната наука, но интересен е фактът, че тогава се роди едно съчинение, в което се говореше за прераждането и то беше отличено с награда. Също и други тогавашни психолози се изказаха за повтарящите се земни съществувания на душата. Следователно, никога нишката на вярата в прераждането и Кармата не се беше прекъсвала.
към текста >>
И сега напълно безразлично е – относно това, което трябва да бъде казано –
към
кое вероизповедание принадлежи човекът.
Ако би имала две такива опорни точки, с нея не би могло да се тегли. За историческото развитие също е необходимо един такъв център на тежестта. Например източният светоглед, а също и Шопенхауер, не допускат един такъв център на тежестта, не признават въобще едно историческо развитие в този смисъл. Обаче задачата на западното човечество е да признае историята. И розенкройцерството има мисията да изработи едно такова схващане, което допуска един център на тежестта в историческото развитие.
И сега напълно безразлично е – относно това, което трябва да бъде казано – към кое вероизповедание принадлежи човекът.
Защото от Хрониката Акаша може да се установи, че денят, който представлява центъра на тежестта в развитието на човечеството е 3. Април на годината тридесет и трета от нашата ера. Това ние трябва да считаме като особено важно за розенкройцерството, а именно, че тук се намира центърът на тежестта, определящ цялото развитие на човека.
към текста >>
Човекът нямаше вече поглед
към
добрите Същества, а виждаме в астралната област само тези лоши Същества.
Впоследствие то започна все повече и повече да отслабва, приближавайки се до пълно изчезване. Работата е там, че до този момент хората живееха със своето съзнание главно в областта на астралното тяло, а не толкова в областта на Аза. Кризата възникна поради това, че старото ясновидство се помрачаваше все повече и повече. Ето защо човекът можеше да има възприятия само в най-долните области на духовния свят. Азът все още живееше в астралното: обаче Съществата, които Азът можеше да възприеме, ставаха все по-лоши и по-лоши, ставаха все по-нечисти и по-нечисти.
Човекът нямаше вече поглед към добрите Същества, а виждаме в астралната област само тези лоши Същества.
Изцелението от това състояние трябваше да дойде чрез културата на Аза. Началото на това беше събитието, което стана при Кръщението в реката Йордан. Какво изживяваше един такъв човек, който се оставяше да бъде кръстен? Първо той изживяваше физическата процедура на потопяването във водата и с това отделянето на астралното и на етерното тяло от физическото тяло. Така човекът можеше да види, как в света на Демоните трябваше да избухне една криза.
към текста >>
Връщайки се
към
изходната точка на нашето обсъждане, може да ни стане ясно, колко естествено е, че за нас, антропософите е много по-трудно да пробием в света, отколкото за другите.
Връщайки се към изходната точка на нашето обсъждане, може да ни стане ясно, колко естествено е, че за нас, антропософите е много по-трудно да пробием в света, отколкото за другите.
Антропософите ще бъдат подложени на такова преследване, каквото застъпниците на други светогледи не биха могли да си представят. Защото нищо не е по-неприятно на хората, освен когато им се описва истинският образ на Христос. Обаче нашето разбиране се опира върху резултатите на истинското окултно-научно изследване и към това разбиране ние трябва да се придържаме твърдо с всички сили.
към текста >>
Обаче нашето разбиране се опира върху резултатите на истинското окултно-научно изследване и
към
това разбиране ние трябва да се придържаме твърдо с всички сили.
Връщайки се към изходната точка на нашето обсъждане, може да ни стане ясно, колко естествено е, че за нас, антропософите е много по-трудно да пробием в света, отколкото за другите. Антропософите ще бъдат подложени на такова преследване, каквото застъпниците на други светогледи не биха могли да си представят. Защото нищо не е по-неприятно на хората, освен когато им се описва истинският образ на Христос.
Обаче нашето разбиране се опира върху резултатите на истинското окултно-научно изследване и към това разбиране ние трябва да се придържаме твърдо с всички сили.
към текста >>
36.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Днес ние искаме
към
обсъждането от завчера да прибавим нещо, което би могло да задълбочи още повече нашето лично отношение
към
антропософския живот.
Днес ние искаме към обсъждането от завчера да прибавим нещо, което би могло да задълбочи още повече нашето лично отношение към антропософския живот.
Ако обгърнем с поглед нашия живот, ако се опитваме да намерим верния път сред отделните факти и обстоятелства, ние можем да узнаем много неща чрез едно такова разглеждане на живота.
към текста >>
Тези две категории изживявания намираме, когато насочваме поглед
към
нашия живот в миналото.
Тогава ще видим как някои неща, които са ни сполетели, или ни сполетяват като наша лична съдба, трябва да признем за справедливи и заслужени. Да речем, някой човек е бил лекомислен в тази инкарнация и по-късно го сполетява един удар на съдбата. Вероятно няма да сме в състояние да свържем външно удара на съдбата с лекомислието, но имаме усещането, че този удар е справедливо заслужен. Поглеждайки по-надалече, ние виждаме други удари на съдбата, които ни изглеждат като случайности и не намираме никакво обяснение за тях.
Тези две категории изживявания намираме, когато насочваме поглед към нашия живот в миналото.
към текста >>
Съществува такава душевна нагласа, при която човекът може да се пренесе в следната хипотетична възможност и да си каже: Какво би се случило, ако се устремя
към
това, което никога не съм искал, което никога не ми е било приятно?
Сега въпросът е да направим добре разликата между онова, което се явява като случайност и онова, което действува като необходимост. Когато човек разглежда своя живот във връзка с тези две категории изживявания, той не може да постигне едно повисоко развитие, ако не се опита да насочва поглед върху всичко, което му се поднася като случайност. Ние непрекъснато трябва да насочваме поглед върху нещата, които не сме искали, които са противоположни на това, което ни харесва.
Съществува такава душевна нагласа, при която човекът може да се пренесе в следната хипотетична възможност и да си каже: Какво би се случило, ако се устремя към това, което никога не съм искал, което никога не ми е било приятно?
Тази представа може да бъде изживяна много интензивно.
към текста >>
А сега нека да се обърнем
към
поредните инкарнации на човека.
А сега нека да се обърнем към поредните инкарнации на човека.
Кое всъщност се реинкарнира? Как можем да стигнем до него?
към текста >>
Към
представите се прибавя животът на чувствата, на душевните вълнения, които се раждат поради това, че едно нещо ни харесва, обичаме го, а от другото се отвръщаме, мразим го и така нататък.
В човешкия душевен живот различаваме главно три вида душевни изживявания. Първо нашите представи, нашите мисли. Когато си представяме нещо, това може да става по напълно неутрален начин. Не е нужно да обичаме, или да мразим това, което си представяме, да заставаме срещу него със симпатия или антипатия.
Към представите се прибавя животът на чувствата, на душевните вълнения, които се раждат поради това, че едно нещо ни харесва, обичаме го, а от другото се отвръщаме, мразим го и така нататък.
Един трети вид душевни изживявания са волевите импулси. Без съмнение съществуват преходи, но общо взето тези са трите категории душевни изживявания. И една основна черта на здравия душевен живот е тази, че тези три вида душевни изживявания съществуват по отделно. Нашият представен живот възниква поради това, че имаме външни дразнения. Всеки ще се съгласи, че този представен живот е свързан главно със сегашната инкарнация.
към текста >>
Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил
към
войната в 1866 година.
Да предположим, че преди десет, или двадесет години ни е сполетяло едно болезнено събитие. Днес ние ще си спомняме още много добре в нашите представи дори и най-малките подробности от това събитие. Но колко избледняло е страданието, което сме изпитали тогава и колко малко е в състояние човек да изживее отново тогавашните чувства и волеви импулси.
Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил към войната в 1866 година.
Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк! Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени? Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите. Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности.
към текста >>
И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили
към
такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот.
Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк! Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени? Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите. Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности.
И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот.
Ако по-рано, примерно, някакъв камък е паднал на главата ни, сега се опитваме с всичка сила да си представим, че самите ние сме искали това. Чрез такива представи, че сами сме искали случайността, която ни е сполетяла, ние получаваме една чувствена памет за нашите минали инкарнации. По този начин получаваме една представа за това, как сме поставени в духовния свят. Ние започваме да разбираме нашата съдба. Ние сме донесли със себе си волята за случайностите в този живот от нашата предишна инкарнация.
към текста >>
Между смъртта и едно ново раждане също става нещо, дори това време е безкрайно
бога
то на изживявания, които обаче са от чисто духовно естество.
Когато в медитацията се отдаваме на такива мисли и ги развиваме по-нататък, това може да има извънредно голямо значение.
Между смъртта и едно ново раждане също става нещо, дори това време е безкрайно богато на изживявания, които обаче са от чисто духовно естество.
Ето защо ние донасяме със себе си също душевни вълнения, чувства и волеви импулси от времето между последната смърт и последното раждане, т.е. от чисто духовния свят. Това обяснява един факт на новото време, който е извънредно важен, на който обаче общо взето се обръща малко внимние. Един факт, който днес съществува в живота на много хора, само че по-голяма част от тях не го забелязват. Обаче нашето антропософско духовно течение има задачата да насочи вниманието на хората върху този факт и неговото значение.
към текста >>
Ти беше спасен само чрез нещо подобно на случайността и от този час би могло да се каже, че един втори живот е бил прибавен
към
първия.
При едно по-дълбоко наблюдение днес мнозина хора биха могли да открият в техния живот някакво подобно изживяване. Само че те не обръщат достатъчно внимание на такива неща. Или едно такова изживяване ще мине безследно покрай съответния човек, тогава впечатлението се заличава, и той не го счита за нещо важно. Но да предположим, че човек му обръща внимание, че не счита това изживяване за нещо маловажно. Тогава той идва може би до мисълта: Всъщност тук ти беше изправен пред една криза, пред една кармическа криза, в този момент твоят живот би свършил, ти би изгубил своя живот.
Ти беше спасен само чрез нещо подобно на случайността и от този час би могло да се каже, че един втори живот е бил прибавен към първия.
Ти трябва да считаш този втори живот като подарен и трябва да постъпваш съобразно този факт. – Когато едно такова изживяване създава у човека едно такова настроение, че от онзи час той счита своя живот като един дар, това превръща този човек в един последовател на Кристиян Розенкройц. Защото този е неговият подход да призовава душите пред себе си. И онзи, който може да си спомни за едно такова свое изживяване – и при едно по-интимно разглеждане всеки един от седящите тук ще открие нещо подобно в своя живот – един такъв човек може да си каже: Кристиян Розенкройц ми даде знак от духовния свят, че аз принадлежа на неговото течение. Кристиян Розенкройц прибави към моята карма възможността за едно такова изживяване.
към текста >>
Кристиян Розенкройц прибави
към
моята карма възможността за едно такова изживяване.
Ти беше спасен само чрез нещо подобно на случайността и от този час би могло да се каже, че един втори живот е бил прибавен към първия. Ти трябва да считаш този втори живот като подарен и трябва да постъпваш съобразно този факт. – Когато едно такова изживяване създава у човека едно такова настроение, че от онзи час той счита своя живот като един дар, това превръща този човек в един последовател на Кристиян Розенкройц. Защото този е неговият подход да призовава душите пред себе си. И онзи, който може да си спомни за едно такова свое изживяване – и при едно по-интимно разглеждане всеки един от седящите тук ще открие нещо подобно в своя живот – един такъв човек може да си каже: Кристиян Розенкройц ми даде знак от духовния свят, че аз принадлежа на неговото течение.
Кристиян Розенкройц прибави към моята карма възможността за едно такова изживяване.
Този е начинът, по който Кристиян Розенкройц избира своите ученици. Така изгражда той своята общност. Който изживява подобно нещо, той си казва: Тук ми беше подсказан един път: Аз трябва да вървя по този път, доколкото мога да поставя моите сили в служба на розенкройцерството. Обаче онези, които не са разбрали знака, ще стигнат до това по-късно, защото на когото знакът е бил направен веднъж, той не ще може да се освободи от него.
към текста >>
37.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Искаме да разгледаме, доколко, макар и привидно, антропософията се явява като едно учение, като една наука, макар че в най-висшия смисъл тя ни дава онова, което можем да наречем себепознание и ни отваря пътя
към
“добрия човек”.
А що се отнася до въпроса за себепознанието, това съвсем не е такъв въпрос, на който да може да се отговори светкавично, както би могъл да вярва някой. Ето защо днес искаме да засегнем някои въпроси, които често пъти намират израз в току що казаното.
Искаме да разгледаме, доколко, макар и привидно, антропософията се явява като едно учение, като една наука, макар че в най-висшия смисъл тя ни дава онова, което можем да наречем себепознание и ни отваря пътя към “добрия човек”.
Тук става дума преди всичко за това, да разглеждаме от различни страни как антропософията може да се влее в живота.
към текста >>
Разбира се, всеки отделен човек ще трябва да приложи това, което би получил в отговор на един такъв въпрос,
към
своя особен случай.
Вземете един частен случай от живота. И то не от тези, които се отнасят до някакви научни изследвания, а такъв, с който се сблъскваме всеки ден. Замислете се, примерно, за утехата, от която имаме нужда, когато по един или друг начин изпитваме страдание, когато в една или друга степен сме неудовлетворени от живота. С други думи, нека се запитаме: Доколко може например антропософията да даде утеха на разтревожения човек, когато той се нуждае от утеха?
Разбира се, всеки отделен човек ще трябва да приложи това, което би получил в отговор на един такъв въпрос, към своя особен случай.
Когато се говори на много хора, може да се говори само в общи черти.
към текста >>
И понеже тези несъвършенства са вътре в нас, нещо, което е по-разумно от самите нас, търси пътя
към
мъките и страданията.
Тази констатация може да се получи дори от едно банално разглеждане на живота между раждането и смъртта. Когато разгледаме целия живот и застанем действително по един такъв начин пред нашата карма, както това беше показано в завчерашната лекция, ние винаги стигаме до убеждението, че всички страдания, които ни сполетяват, всички страдания, които се изпречват на пътя ни, са от такова естество, че те всъщност са търсени от нашето несъвършенство. А именно най-голямата част от мъките и страданията са търсени от онези несъвършенства, които сме донесли със себе си от нашите минали инкарнации.
И понеже тези несъвършенства са вътре в нас, нещо, което е по-разумно от самите нас, търси пътя към мъките и страданията.
Защото това е едно златно правило на живота, че всички ние като хора имаме в нас един по-разумен човек, един по-мъдър човек, отколкото сме самите ние. Защото този, който в обикновения живот наричаме “аз”, е по-малко мъдър. Ако би зависело от него, този “полу-мъдрец” би избрал пътя на удоволствието, на радостта, пред този на страданието. “По-разумният” е онзи, който почива в глъбините на нашето подсъзнание, до което нашето обикновено съзнание няма достъп. Той ни закрива погледа към лекомислената радост и запалва в нас една магическа сила, която тръгва по пътя на страданието, без ние да знаем за това.
към текста >>
Той ни закрива погледа
към
лекомислената радост и запалва в нас една магическа сила, която тръгва по пътя на страданието, без ние да знаем за това.
И понеже тези несъвършенства са вътре в нас, нещо, което е по-разумно от самите нас, търси пътя към мъките и страданията. Защото това е едно златно правило на живота, че всички ние като хора имаме в нас един по-разумен човек, един по-мъдър човек, отколкото сме самите ние. Защото този, който в обикновения живот наричаме “аз”, е по-малко мъдър. Ако би зависело от него, този “полу-мъдрец” би избрал пътя на удоволствието, на радостта, пред този на страданието. “По-разумният” е онзи, който почива в глъбините на нашето подсъзнание, до което нашето обикновено съзнание няма достъп.
Той ни закрива погледа към лекомислената радост и запалва в нас една магическа сила, която тръгва по пътя на страданието, без ние да знаем за това.
Но какво значи това: Без ние да знаем? Това значи, че по-разумният добива по-голяма сила над по-малко разумният и постоянно действува в нас така, че насочва нашите несъвършенства към нашите страдания и ни причинява страдание, защото с всяко вътрешно и външно страдание ние премахваме едно несъвършенство и ставаме по-съвършени.
към текста >>
Това значи, че по-разумният добива по-голяма сила над по-малко разумният и постоянно действува в нас така, че насочва нашите несъвършенства
към
нашите страдания и ни причинява страдание, защото с всяко вътрешно и външно страдание ние премахваме едно несъвършенство и ставаме по-съвършени.
Защото този, който в обикновения живот наричаме “аз”, е по-малко мъдър. Ако би зависело от него, този “полу-мъдрец” би избрал пътя на удоволствието, на радостта, пред този на страданието. “По-разумният” е онзи, който почива в глъбините на нашето подсъзнание, до което нашето обикновено съзнание няма достъп. Той ни закрива погледа към лекомислената радост и запалва в нас една магическа сила, която тръгва по пътя на страданието, без ние да знаем за това. Но какво значи това: Без ние да знаем?
Това значи, че по-разумният добива по-голяма сила над по-малко разумният и постоянно действува в нас така, че насочва нашите несъвършенства към нашите страдания и ни причинява страдание, защото с всяко вътрешно и външно страдание ние премахваме едно несъвършенство и ставаме по-съвършени.
към текста >>
Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила
към
тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства.
Подобни размишления звучат като една добра теория, обаче те не вършат кой знае каква работа. Работата е свършена, когато с усилие на волята човек потърси в живота си определени тържествени моменти и действително, влагайки цялата си енергия в тях, ги превърне в жизнено съдържание на душата си. Това не винаги може да се постигне в обикновения живот, изпълнен с работа, с бързане, с грижи, понеже тогава ние не можем да се освободим от нашия по-неразумен човек, който носим в себе си.
Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства.
Тогава ще ни завладее едно чувство на блажена мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост! Ето кое се превръща в едно постижение на антропософията за живота. После ние веднага можем да забравим това усещане. Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое лошо настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в чувство за сила. И тогава от такива тържествени моменти на живота ние излизаме като по-хармонични души и като по-силни хора.
към текста >>
Сега обаче ние ще сме в състояние – ако впрочем антропософът вече е успял да активизира миговете на утеха, съпровождащи страданията – ние ще сме в състояние да прибавим и нещо друго, а именно: Да обърнем поглед
към
нашите радости, да погледнем
към
това, което ни доставя радост в живота!
Сега обаче ние ще сме в състояние – ако впрочем антропософът вече е успял да активизира миговете на утеха, съпровождащи страданията – ние ще сме в състояние да прибавим и нещо друго, а именно: Да обърнем поглед към нашите радости, да погледнем към това, което ни доставя радост в живота!
Който по този начин застава с безпристрастно чувство пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в живота. Той не може да се справи с тях така добре, както със своите страдания. За нас е сравнително лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение. Обаче да се справим с веселието и радостта е трудно.
към текста >>
Колкото и да се пренасяме в настроението, че сами сме искали нашите страдания: Когато приложим това
към
удоволствието и радостта, ние не ще можем да сторим друго нещо, освен да се засрамим.
Колкото и да се пренасяме в настроението, че сами сме искали нашите страдания: Когато приложим това към удоволствието и радостта, ние не ще можем да сторим друго нещо, освен да се засрамим.
Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма! – И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва. Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената.
към текста >>
Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят
към
себе си.
Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма! – И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва. Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената.
Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си.
към текста >>
Ние едва ли бихме могли да открием другаде по-нагледно описание на този заличаващ елемент в удоволствието и радостта, отколкото в Гьотевия “Фауст”, където парализиращото въздействие на удоволствието и радостта е посочено с думите: “Така от страсти
към
наслади люшкам се аз.
Никой не може да разбере правилно удоволствията и радостите в живота, ако в часовете на уединение и себепознание приписва удоволствията и радостите на своята карма. Ако ги приписва на своята карма, той се поддава на една грешка, която отслабва духовното в нас, парализира го. Всяка мисъл, че едно удоволствие, една радост е нещо заслужено, ни прави слаби и ни парализира. Едно такова изказване може да изглежда твърде крайно, понеже някой би могъл да разсъждава така: Ако страданието е желано и предизвикано от моята собствена личност, тогава аз трябва да съм господар също и на моите удоволствия и радости! Обаче дори един бегъл поглед в душевния живот на човека ни подсказва: Удоволствието и радостта съдържат в себе си нещо заличаващо.
Ние едва ли бихме могли да открием другаде по-нагледно описание на този заличаващ елемент в удоволствието и радостта, отколкото в Гьотевия “Фауст”, където парализиращото въздействие на удоволствието и радостта е посочено с думите: “Така от страсти към наслади люшкам се аз.
И после от наслади към страсти отново стремя се”. И който размисли поне малко върху насладата, върху влиянието на насладата, върху удоволствието, когато то ни засяга лично, той ще види, че в удоволствието, радостта, има нещо, което ни довежда до замайване в живота и заличава нашия Аз.
към текста >>
И после от наслади
към
страсти отново стремя се”.
Ако ги приписва на своята карма, той се поддава на една грешка, която отслабва духовното в нас, парализира го. Всяка мисъл, че едно удоволствие, една радост е нещо заслужено, ни прави слаби и ни парализира. Едно такова изказване може да изглежда твърде крайно, понеже някой би могъл да разсъждава така: Ако страданието е желано и предизвикано от моята собствена личност, тогава аз трябва да съм господар също и на моите удоволствия и радости! Обаче дори един бегъл поглед в душевния живот на човека ни подсказва: Удоволствието и радостта съдържат в себе си нещо заличаващо. Ние едва ли бихме могли да открием другаде по-нагледно описание на този заличаващ елемент в удоволствието и радостта, отколкото в Гьотевия “Фауст”, където парализиращото въздействие на удоволствието и радостта е посочено с думите: “Така от страсти към наслади люшкам се аз.
И после от наслади към страсти отново стремя се”.
И който размисли поне малко върху насладата, върху влиянието на насладата, върху удоволствието, когато то ни засяга лично, той ще види, че в удоволствието, радостта, има нещо, което ни довежда до замайване в живота и заличава нашия Аз.
към текста >>
Това не бива да звучи като проповед срещу удоволствието и радостта, не бива да се взема като подтик
към
себебичуване, да се изтезаваме с горещи клещи и други подобни.
Това не бива да звучи като проповед срещу удоволствието и радостта, не бива да се взема като подтик към себебичуване, да се изтезаваме с горещи клещи и други подобни.
Това не е така. Когато искаме да проумеем нещо, това не означава, че трябва да го отбягваме. Не да го “отбягваме”, а спокойно да го приемаме там, където се сблъскваме с него; да се отнасяме към него като към една милост, като към една благодат, и колкото по-съзнателно, толкова по-добре, защото по този начин ние се потопяваме в божествения свят. Следователно, казваме това, не за да проповядваме отшелничеството, а за да събудим правилното настроение по отношение на удоволствието и радостта.
към текста >>
Не да го “отбягваме”, а спокойно да го приемаме там, където се сблъскваме с него; да се отнасяме
към
него като
към
една милост, като
към
една благодат, и колкото по-съзнателно, толкова по-добре, защото по този начин ние се потопяваме в божествения свят.
Това не бива да звучи като проповед срещу удоволствието и радостта, не бива да се взема като подтик към себебичуване, да се изтезаваме с горещи клещи и други подобни. Това не е така. Когато искаме да проумеем нещо, това не означава, че трябва да го отбягваме.
Не да го “отбягваме”, а спокойно да го приемаме там, където се сблъскваме с него; да се отнасяме към него като към една милост, като към една благодат, и колкото по-съзнателно, толкова по-добре, защото по този начин ние се потопяваме в божествения свят.
Следователно, казваме това, не за да проповядваме отшелничеството, а за да събудим правилното настроение по отношение на удоволствието и радостта.
към текста >>
Именно защото сме имали нещо общо с този човек, защото сме натрупали едни или други задължения
към
него, сега по-разумното същество в нас урежда нашата среща.
Именно защото сме имали нещо общо с този човек, защото сме натрупали едни или други задължения към него, сега по-разумното същество в нас урежда нашата среща.
Една магическа сила ни тласка към съответния човек.
към текста >>
Една магическа сила ни тласка
към
съответния човек.
Именно защото сме имали нещо общо с този човек, защото сме натрупали едни или други задължения към него, сега по-разумното същество в нас урежда нашата среща.
Една магическа сила ни тласка към съответния човек.
към текста >>
Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек
към
своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в борба с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители.
Окултното изследване установява, че по правило, но не винаги, в средата на нашия земен живот ние срещаме при някакви външни обстоятелства на кармата онези хора, които в нашия минал живот са били именно нашите родители. Много редки са случаите да се срещнем в най-ранното детство на нашия живот с онези хора, които в миналия живот са били наши родители. С тях ние се срещаме именно в средата на нашия живот. Това се явява като един любопитен факт, но е така. И едва когато се опитаме да проверим едно такова правило в живота, когато устроим нашите мисли така, ние можем да допринесем извънредно много за живота.
Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек към своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в борба с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители.
Установява се и един друг забележителен факт. Онези хора, с които сме се събрали в най-ранното детство, родители, братя и сестри, другари по игра, това са по правило такива личности, с които в наш минал живот, или в някоя от нашите минали инкарнации сме развили такива отношения, че сме се запознали с тях по някакъв начин към нашата тридесета година от тогавашната инкарнация. Установява се много често, че тези хора се явяват като родители, или братя и сестри в нашата сегашна инкарнация. Макар и подобно нещо да ни се струва странно, нека се опитаме да го приложим в нашия живот. Ние ще се убедим, че ако разглеждаме нещата по този начин, животът ни става по-ясен.
към текста >>
Онези хора, с които сме се събрали в най-ранното детство, родители, братя и сестри, другари по игра, това са по правило такива личности, с които в наш минал живот, или в някоя от нашите минали инкарнации сме развили такива отношения, че сме се запознали с тях по някакъв начин
към
нашата тридесета година от тогавашната инкарнация.
С тях ние се срещаме именно в средата на нашия живот. Това се явява като един любопитен факт, но е така. И едва когато се опитаме да проверим едно такова правило в живота, когато устроим нашите мисли така, ние можем да допринесем извънредно много за живота. Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек към своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в борба с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители. Установява се и един друг забележителен факт.
Онези хора, с които сме се събрали в най-ранното детство, родители, братя и сестри, другари по игра, това са по правило такива личности, с които в наш минал живот, или в някоя от нашите минали инкарнации сме развили такива отношения, че сме се запознали с тях по някакъв начин към нашата тридесета година от тогавашната инкарнация.
Установява се много често, че тези хора се явяват като родители, или братя и сестри в нашата сегашна инкарнация. Макар и подобно нещо да ни се струва странно, нека се опитаме да го приложим в нашия живот. Ние ще се убедим, че ако разглеждаме нещата по този начин, животът ни става по-ясен. Ако един или друг опит се окаже погрешен, това няма голямо значение. Но ако в трудните и самотни часове от живота ние го разглеждаме по такъв начин, че той да получи своя смисъл, тогава наградата е голяма.
към текста >>
Едва когато внесем мировото познание в себе си, ние разбираме себе си и постепенно се отдалечаваме от по-малко умното Същество, което ни отделя от Пазача на прага, и се приближаваме
към
по-умното Същество: то е скрито в човека, който все още не е достатъчно силен, но може да стане такъв именно чрез антропософията.
Всичко това може да изглежда сухо и абстрактно, обаче в действителност то не остава някаква теория, а се превръща в един вид семе, което ние заравяме в земята; там то израства и живее, отправяйки силите си във всички посоки, за да се превърне накрая в растение, в дърво. Така стоят нещата. Благодарение на чувствата, които развиваме в Духовната наука, ние сме в състояние да пресъздадем себе си: “Създай себе си от волевите Същества! ” Ето как антропософията се превръща в еликсир на живота. И когато разширяваме нашия поглед в духовните светове, когато извличаме от там необходимите за живота сили, тогава ние познаваме себе си в нашите дълбини.
Едва когато внесем мировото познание в себе си, ние разбираме себе си и постепенно се отдалечаваме от по-малко умното Същество, което ни отделя от Пазача на прага, и се приближаваме към по-умното Същество: то е скрито в човека, който все още не е достатъчно силен, но може да стане такъв именно чрез антропософията.
към текста >>
38.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Не това е, което би могло да бъде криво разбрано, а другото, че напротив, трябва да приемаме удоволствията и радостите като нещо, което получаваме без да сме го заслужили, без да можем да го отнесем
към
нашата карма, а напротив, трябва да гледаме на него като на една милост, на една благодат, с която сме вплетени в царствата на Духа.
Аз не бих искал да бъда криво разбран по отношение на една точка, върху която вчера говорихме тук в нашата вечерна лекция и въпреки това, един днешен разговор ми подсказа, че лесно може да се промъкне едно погрешно разбиране. Естествено е тези неща, които са свързани с интимностите на нашата карма, да бъдат трудни за формулиране с думи и много лесно може да се случи едно или друго нещо да не може да бъде ясно разбрано от първи път. Това е точката, която засегнахме вчера, относно факта, че в нашите мъки и страдания трябва да виждаме нещо, което по-разумното същество в нас търси, за да преодолее определени несъвършенства и че именно чрез това, че понасяме спокойно страданията, ние можем да вървим напред в нашия път.
Не това е, което би могло да бъде криво разбрано, а другото, че напротив, трябва да приемаме удоволствията и радостите като нещо, което получаваме без да сме го заслужили, без да можем да го отнесем към нашата карма, а напротив, трябва да гледаме на него като на една милост, на една благодат, с която сме вплетени в царствата на Духа.
Това аз Ви моля да не го схващате така, като че главният тон би се състоял в това, че получаваме радостта и удоволствието като един дар от царуващите божествено-духовни Същества, а Ви моля да поставите главния тон върху това, че бе казано: Когато искаме да разберем нашата карма, ние трябва да имаме предвид, че сме получили тези неща чрез една милост, чрез една благодат. Следователно, радостта и удоволствието са били разлети върху нас като една милост. Онзи човек, който иска да разбере своята радост и удоволствие в своята карма, така, като че ли по този начин Боговете искат да го отличат и да го поставят по-високо от другите, ще постигне точно обратното. Ние съвсем не трябва да разбираме това така, като че ли тези блага ни се дават с цел да бъдем поставени по-високо от другите. Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества.
към текста >>
Следователно, не е оправдано становището на някои хора, че онзи, който живее в радост и
бога
тство, е заслужил това.
Ние съвсем не трябва да разбираме това така, като че ли тези блага ни се дават с цел да бъдем поставени по-високо от другите. Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества. Следователно, само това, човек да се чувствува в милостта, е нещо, което означава един напредък, другото би ни върнало назад в нашето развитие. Ти, човеко, не бива да вярваш, че можеш да стигнеш до чиста радост и удоволствие чрез особени предимства на твоята карма, а трябва да вярваш, че можеш да стигнеш до тях само благодарение на факта, че нямаш никакви предимства – именно тогава ние следва да вършим дела на милосърдие, и ще ги вършим много по-добре, отколкото когато понасяме болки и страдания. Убеждението, че трябва да сме достойни за милостта – ето кое ни води напред!
Следователно, не е оправдано становището на някои хора, че онзи, който живее в радост и богатство, е заслужил това.
Моля да имате предвид тези думи, за да бъде избегнато едно погрешно разбиране.
към текста >>
После ще се обърнем
към
неща, които идват като една случайност в живота, за които изобщо не можем да си представим, че могат да имат някаква връзка с причините, които са ги предизвикали, следователно случайни неща и онези, които сме извършили, без те да имат нещо общо с нашите способности.
Постепенно ние ще можем да правим разликата между неща, които сме в състояние да извършим, неща, в които, така да се каже, сполучваме, или не сполучваме. При някои неща, в които не успяваме, ще намерим за понятно, че не сме успели, че е редно да не успеем, защото сме били лениви, невнимателни, или нещо подобно. При други неща обаче напразно ще разчитаме на нашите сили и способности. Ето защо полезно е от тази гледна точка да се вгледаме в нашите собствени преживявания, да разделим именно нещата, за които можем да кажем: Аз имах неуспех и беше редно да не успея, без да бъда виновен за това. При други неща ще си кажем: Колко чудно е, че успях!
После ще се обърнем към неща, които идват като една случайност в живота, за които изобщо не можем да си представим, че могат да имат някаква връзка с причините, които са ги предизвикали, следователно случайни неща и онези, които сме извършили, без те да имат нещо общо с нашите способности.
Ето кое искаме да изследваме, ето в кое искаме да се задълбочим.
към текста >>
И
към
казаното в публичната лекция ще прибавя това, че човекът забелязва, как тази памет на чувствата постепенно се пробужда в него и той усеща: Ти сам си подготвил това в миналото.
Вие се досещате, че култивирането на спомени за предишните инкарнации не е нужно да бъде нещо лесно. Защото помислете само за това, как трябва да напрегнете мисълта си, за да извикате в съзнанието си нещо, което неотдавна сте забравили. Трябва да извършите една работа, свързана с размисъл. Човекът напълно забравя това, което е изживял в миналите си инкарнации и той трябва да предприеме нещо, за да улесни връщането на спомените. Тук става дума именно за едно такова упражнение.
И към казаното в публичната лекция ще прибавя това, че човекът забелязва, как тази памет на чувствата постепенно се пробужда в него и той усеща: Ти сам си подготвил това в миналото.
към текста >>
По този начин животът става по-ясен, по-спокоен, и точно от това се нуждаят хората, не само тези, чиито копнежи ги тласкат
към
антропософията, а също и тези, които стоят извън антропософията.
Ние ще констатираме, че когато сме направили това веднъж и сме добили чувството: Ти сам беше този, който направи всичко това – тогава ще заставаме срещу бъдещите събития, които срещаме, по съвършено друг начин. Чрез това се изменя цялата ни душевна нагласа. Докато по-рано сме имали може би страх или други подобни чувства, когато нещо ни е сполетявало, сега получаваме като помощ един вид спомен на чувствата. И когато се сблъскваме с нещо, ние имаме вече насоката на нашите чувства, които ни казват: О, това се случва поради тази или онази причина. И тъкмо до това се свежда първоначалното припомняне на миналия живот.
По този начин животът става по-ясен, по-спокоен, и точно от това се нуждаят хората, не само тези, чиито копнежи ги тласкат към антропософията, а също и тези, които стоят извън антропософията.
Следователно, никак не е правилно, когато много хора казват: Какво ни интересуват нашите минали инкарнации, щом не можем да си спомним за тях? За да постигнем правилната душевна нагласа към настоящия земен живот, ние следва да развиваме една памет на чувствата, а не една памет на понятията и представите.
към текста >>
За да постигнем правилната душевна нагласа
към
настоящия земен живот, ние следва да развиваме една памет на чувствата, а не една памет на понятията и представите.
Докато по-рано сме имали може би страх или други подобни чувства, когато нещо ни е сполетявало, сега получаваме като помощ един вид спомен на чувствата. И когато се сблъскваме с нещо, ние имаме вече насоката на нашите чувства, които ни казват: О, това се случва поради тази или онази причина. И тъкмо до това се свежда първоначалното припомняне на миналия живот. По този начин животът става по-ясен, по-спокоен, и точно от това се нуждаят хората, не само тези, чиито копнежи ги тласкат към антропософията, а също и тези, които стоят извън антропософията. Следователно, никак не е правилно, когато много хора казват: Какво ни интересуват нашите минали инкарнации, щом не можем да си спомним за тях?
За да постигнем правилната душевна нагласа към настоящия земен живот, ние следва да развиваме една памет на чувствата, а не една памет на понятията и представите.
към текста >>
Това състояние привърши
към
средата на 19.
Нещо твърде особено са изпитали душите на онези хора, които са живели в дванадесетото, тринадесетото столетие от нашето летоброене. Тогава за хората настъпиха твърде особени отношения. От тогава до сега не са изминали пълни седемстотин години. За развитието на човечеството настъпиха такива отношения, че можем да кажем: Тогава човешките души се откъснаха до най-голяма степен от духовния свят и настъпи толкова дълбок духовен мрак, че дори и за най-напредналите човешки души се оказа невъзможно да поддържат връзка с духовния свят. Впрочем тогава също имаше високо развити хора, но и те трябваше да минат през това състояние на затъмнение, което беше настъпило в средата на 13. столетие.
Това състояние привърши към средата на 19.
столетие, и тогава в определена област на Европа настъпи нещо твърде особено. В момента тази област не може да бъде посочена, но може би след време това ще е възможно в някоя от следващите лекции. От това сумрачно състояние на ясновидския живот израснаха дванадесет велики, изтъкнати европейски мъдреци, които бяха развити духовно по особен начин. Ако обгърнем с поглед тези дванадесет най-велики мъдреци на Европа, трябва първо да отделим седем от тях и да разгледаме тези седем. Тези седем си спомниха в това време за техните минали посвещения.
към текста >>
Към
тези седем се присъединиха още четирима.
Тези седем си спомниха в това време за техните минали посвещения. Този спомен, наред с познанията, които бяха останали, беше такъв, че тези седем мъдреци повториха в себе си състоянието, което бяха изживяли по-рано, което бяха изживяли във времето след Атлантската катастрофа, а именно през периода на древната индийска култура. Това, което бяха поучавали седемте Риши на Индия, отново възкръсна в душите на седемте мъдреци на Европа. Те бяха седемте лъчи на свещената мъдрост, така че в сърцата на тези седем мъдри мъже живееше древната свещена атлантска култура. Те бяха събрани чрез една велика мирова карма на определено място в Европа, където можаха отново да се намерят.
Към тези седем се присъединиха още четирима.
От тези четиримата първият разви първия период след Атлантската катастрофа, древната индийска култура. Душевната същност на тази култура отново просветна в душата на осмия. Онзи, който носеше в себе си древната персийска култура, вля лъчите на своето душевно същество в душата на деветия, от третият културата на третия период, на египетско-халдейската култура просветваше в душата на десетия, а четвъртият, който носеше в своето душевно същество гръцко-латинската култура, направи така, че тя да просветне в душата на единадесетия. Обаче това, което тогава беше култура на настоящето, което можеше да бъде изживявано в настоящето, което хората можеха да изпитат, то съществуваше в дванадесетия мъдрец. В дванадесетте мъже, които се бяха събрали за една особена мисия, живееха дванадесетте различни гледища на човешкото духовно развитие.
към текста >>
След като периодът на духовно затъмнение отмина и отново можеше да се работи по духовен начин,
към
12-те се присъедини и един 13-ти.
След като периодът на духовно затъмнение отмина и отново можеше да се работи по духовен начин, към 12-те се присъедини и един 13-ти.
Този тринадесети беше дошъл при тях по един странен начин. Това, което разказвам сега, принадлежи към онези събития, които стават скрито в развитието на човечеството, но могат да станат само веднъж. Те не се повтарят и за тях не се разказва никому, не за да се избегне евентуално подражаване, а поради една съвършено друга причина. Дванадесетте бяха известени за тринадесетия по един чуден начин, периодът на духовно затъмнение беше минал и можеха да се развият първите лъчи на ясновидството, така че те знаеха: сега трябва да се роди едно дете, което има зад себе си забележителни и чудни инкарнации. Те знаеха преди всичко, че една от неговите инкарнации е станала по времето, когато се беше разиграла Мистерията на Голгота.
към текста >>
Това, което разказвам сега, принадлежи
към
онези събития, които стават скрито в развитието на човечеството, но могат да станат само веднъж.
След като периодът на духовно затъмнение отмина и отново можеше да се работи по духовен начин, към 12-те се присъедини и един 13-ти. Този тринадесети беше дошъл при тях по един странен начин.
Това, което разказвам сега, принадлежи към онези събития, които стават скрито в развитието на човечеството, но могат да станат само веднъж.
Те не се повтарят и за тях не се разказва никому, не за да се избегне евентуално подражаване, а поради една съвършено друга причина. Дванадесетте бяха известени за тринадесетия по един чуден начин, периодът на духовно затъмнение беше минал и можеха да се развият първите лъчи на ясновидството, така че те знаеха: сега трябва да се роди едно дете, което има зад себе си забележителни и чудни инкарнации. Те знаеха преди всичко, че една от неговите инкарнации е станала по времето, когато се беше разиграла Мистерията на Голгота. Те знаеха следователно, че на Земята отново се връщаше един съвременник на събитията на Палестина и тази сегашна инкарнация на роденото през 13. столетие дете – и то при такива особени обстоятелства – беше от такова естество, че не би могло да става дума за раждане на някаква високо развита човешка индивидуалност.
към текста >>
Той иска колкото е възможно поскоро да обърне хората
към
своите разбирания; обаче хората не искат това.
В своето стихотворение Гьоте разказва как при дванадесетте идва тринадесетият, братът Маркус. Но тук става дума не за братът Маркус, а за онова дете, което бе взето и възпитано от дванадесетте, докато то стана младеж. Това дете се разви по един странен начин. Дванадесетте мъдреци не бяха фанатици, а просветени, спокойни, вътрешно хармонични духове. Какво прави фанатикът?
Той иска колкото е възможно поскоро да обърне хората към своите разбирания; обаче хората не искат това.
Според фанатикът всеки човек трябва да вярва както него и той се сърди, когато някой не му вярва. Когато в нашето време някой застъпва това или онова становище, хората съвсем не вярват, че той иска да накара другите да вярват нещо друго, освен онова, което е мислил и вярвал онзи, за когото той говори. Така аз дълги години бях считан за нитчеанец, защото бях написал една книга за Нитче. Но хората не могат да разберат, че някой може да предаде нещо по обективен начин; те вярват, че всеки е фанатик за това, което казва, относно онова, което говори.
към текста >>
Обаче те живееха заедно с него и в резултат на това от тях
към
детето се насочваха 12 различни светлинни лъча, а то ги приемаше така, че в душата му те се превръщаха в дълбока вътрешна хармония.
Естествено, 12-те не бяха фанатици и те предпазиха детето от всякакви учения, облечени в думи.
Обаче те живееха заедно с него и в резултат на това от тях към детето се насочваха 12 различни светлинни лъча, а то ги приемаше така, че в душата му те се превръщаха в дълбока вътрешна хармония.
То не би могло да бъде изпитано като обикновен ученик, но в неговата душа живееше, превърнато в чувствата и усещания, това, което дванадесетте носители на дванадесетте различни вида религии вливаха в неговата душа. И цялата конфигурация на душата, цялото основно настроение представляваше един хармоничен отзвук от дванадесетте различни вероизповедания на човечеството, които са разпространени по цялата Земя.
към текста >>
Някои от тези, които го бяха отгледали и възпитали в тринадесетото столетие, бяха отново преродени, а
към
тях се присъединиха и други.
Той отново се прероди в четиринадесетото столетие и тогава животът му продължи повече от сто години. Тогава в него отново се проявиха онези неща, които се бяха зародили в душата му през тринадесетото столетие. Тогава, в тринадесетото столетие той имаше един кратък живот, а в четиринадесетото столетие – един дълъг живот. Той използува първата половина на този живот за големи пътувания, за да търси различните културни центрове на Европа, Африка, Азия, за да се запознае с това, което беше възникнало там през тринадесетото столетие. След това отново се завърна в Европа.
Някои от тези, които го бяха отгледали и възпитали в тринадесетото столетие, бяха отново преродени, а към тях се присъединиха и други.
Именно тогава беше създадено онова течение, което наричаме розенкройцерско. И Кристиян Розенкройц постоянно идваше на Земята в най-различни нови въплъщения.
към текста >>
Но и хората, ако обръщат внимание, следва да разбират, чрез какво Кристиян Розенкройц им дава знак, че трябва да се числят
към
неговите избранници.
Кристиян Розенкройц винаги е използувал кратките междинни времена между своите инкарнации, за да призове в създаденото от него духовно направление душите, за които знаеше, че те са вече узрели за това. Между своите умирания и раждания той се занимава с това, да избира по определен начин узрелите за неговото течение духове.
Но и хората, ако обръщат внимание, следва да разбират, чрез какво Кристиян Розенкройц им дава знак, че трябва да се числят към неговите избранници.
Този знак се явява в живота на много хора от нашето съвремие, само че те не му обръщат особено внимание. Но между привидно случайните събития има и такива, а именно нещо, което показва, че онзи, на когото този знак е даден, всъщност вече е избран от Кристиян Розенкройц, намерен е за узрял в периода между смъртта и едно ново раждане. Той дава този знак тук на физическото поле. Това събитие може да се нарече клеймото на Кристиян Розенкройц.
към текста >>
Аз изрично подчертавам, че в нашето съвремие в живота на много хора се явяват такива изживявания – важното е човек да бъде много внимателен
към
тях.
Аз изрично подчертавам, че в нашето съвремие в живота на много хора се явяват такива изживявания – важното е човек да бъде много внимателен към тях.
Не винаги случаят е очебиен, но много хора на нашето време изживяват нещо подобно. Виждате ли, когато някоя вечер говоря и повтарям нещо, това става съзнателно, защото имам опит, че от неща, които някой е забравил напълно, или наполовина, той прави странни изводи. Казвам това поради причината, че никой не трябва да се почувствува подтиснат, ако не е имал такова изживяване – това не бива да се случва, защото той все пак ще намери в живота си нещо – нужно е само да пристъпи към едно старателно проучване. Естествено, аз мога да посоча само едно типично събитие. Следователно тук имаме един житейски факт, за който можем да кажем, че той не е предизвикан в рамките на една инкарнация: Ние сме имали шанса да срещнем Кристян Розенкройц в духовния свят.
към текста >>
Казвам това поради причината, че никой не трябва да се почувствува подтиснат, ако не е имал такова изживяване – това не бива да се случва, защото той все пак ще намери в живота си нещо – нужно е само да пристъпи
към
едно старателно проучване.
Аз изрично подчертавам, че в нашето съвремие в живота на много хора се явяват такива изживявания – важното е човек да бъде много внимателен към тях. Не винаги случаят е очебиен, но много хора на нашето време изживяват нещо подобно. Виждате ли, когато някоя вечер говоря и повтарям нещо, това става съзнателно, защото имам опит, че от неща, които някой е забравил напълно, или наполовина, той прави странни изводи.
Казвам това поради причината, че никой не трябва да се почувствува подтиснат, ако не е имал такова изживяване – това не бива да се случва, защото той все пак ще намери в живота си нещо – нужно е само да пристъпи към едно старателно проучване.
Естествено, аз мога да посоча само едно типично събитие. Следователно тук имаме един житейски факт, за който можем да кажем, че той не е предизвикан в рамките на една инкарнация: Ние сме имали шанса да срещнем Кристян Розенкройц в духовния свят. Аз изтъкнах особено силно това събитие на призоваването. Бихме могли да приведем също и други събития, непосредствено свързани с духовния свят, които се разиграват в живота между смъртта и раждането, обаче за нас е важно именно това събитие, което е толкова интимно свързано с нашето духовно движение.
към текста >>
За да можеше това да се случи, беше необходим колегиумът на 12-те,
към
които се присъединил и 13-ят.
Аз Ви разказах чисто исторически събитието от тринадесетото столетие, което някому ще изглежда твърде странно, за да покажа, на какво трябва да обръщат внимание хората, за да се научат да се включват в живота и да разбират знака на Кристиян Розенкройц.
За да можеше това да се случи, беше необходим колегиумът на 12-те, към които се присъединил и 13-ят.
Току що описаното събитие беше необходимо, за да се даде възможност на хората от нашето и следващите столетия да разбират и следват подобни знаци. Кристиян Розенкройц е изработил един такъв знак, именно за да насочва вниманието на хората към новите изисквания на времето, и този знак трябва да им напомня, че те му принадлежат, че те трябва да му посветят своя живот в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
Кристиян Розенкройц е изработил един такъв знак, именно за да насочва вниманието на хората
към
новите изисквания на времето, и този знак трябва да им напомня, че те му принадлежат, че те трябва да му посветят своя живот в името на общочовешката еволюция.
Аз Ви разказах чисто исторически събитието от тринадесетото столетие, което някому ще изглежда твърде странно, за да покажа, на какво трябва да обръщат внимание хората, за да се научат да се включват в живота и да разбират знака на Кристиян Розенкройц. За да можеше това да се случи, беше необходим колегиумът на 12-те, към които се присъединил и 13-ят. Току що описаното събитие беше необходимо, за да се даде възможност на хората от нашето и следващите столетия да разбират и следват подобни знаци.
Кристиян Розенкройц е изработил един такъв знак, именно за да насочва вниманието на хората към новите изисквания на времето, и този знак трябва да им напомня, че те му принадлежат, че те трябва да му посветят своя живот в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
39.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Първото, за което искаме да говорим, е нещо, което в настоящото време е извънредно важно за онези, които се занимават с Духовна наука и които насочват своя копнеж
към
нея.
Първото, за което искаме да говорим, е нещо, което в настоящото време е извънредно важно за онези, които се занимават с Духовна наука и които насочват своя копнеж към нея.
Вярно е, че въпросът, който ще бъде засегнат тук, е бил често пъти разглеждан, обаче за духовно-научните възгледи трябва да се говори колкото е възможно по-често, възгледи, които трябва да образуват сили и импулси за хората от настоящето и близкото бъдеще. Днес ще изтъкна една страна на това, което Духовната наука трябва да означава за света, а това е, че в нашето настоящо време имаме извънредно голяма нужда да дадем един вид душа на това, което можем да наречем нашето мирово тяло, нашата Земя.
към текста >>
И това, което ще се изтъче между душа и душа, можем да го наречем едно вътрешно разбирателство относно всичко онова, което е свещено за отделните души по цялото Земно кълбо: а именно, как те се отнасят
към
духовния свят.
И както методите за построяването на железопътните линии и на телеграфите се прилагат по един и същи начин върху цялата Земя, така и хората на Земята в кратко време трябва да се разберат по въпросите, които засягат душите на човечеството. Онова, което все повече и повече ще се ражда в тези души като копнеж и въпроси, изисква отговор на въпросите. И от това възниква необходимостта от едно духовно движение. Тогава ще настъпи нещо в огромни мащаби, подобно на съобщителните връзки между отделните народи. Една съобщителна мрежа между душа и душа ще бъде изтъкана над цялото Земно кълбо.
И това, което ще се изтъче между душа и душа, можем да го наречем едно вътрешно разбирателство относно всичко онова, което е свещено за отделните души по цялото Земно кълбо: а именно, как те се отнасят към духовния свят.
към текста >>
Това, което ще се развие върху цялата Земя като едно обхващащо цялото земно човечество духовно движение, трябва да се развие обаче и в най-малък мащаб от душа
към
душа.
Не след дълго време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно разбиране относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, докато то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други.
Това, което ще се развие върху цялата Земя като едно обхващащо цялото земно човечество духовно движение, трябва да се развие обаче и в най-малък мащаб от душа към душа.
Колко много са отдалечени едни от други днес будистите и християните, колко малко се разбират те, колко много те взаимно се отричат, когато защитават единствено своите вероизповедания! Но ще дойде време, когато ще има все повече будисти, които изхождайки от будизма, ще станат последователи на Духовната наука и все повече християни, които са вдъхновявани от християнството, ще станат последователи на Духовната наука. И те ще проявяват най-пълно, най-дълбоко разбиране едни спрямо други.
към текста >>
Че човечеството се стреми
към
едно такова интимно разбиране,
към
едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии.
Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии.
Не бива да омаловажаваме заслугите на тази научна дисциплина: тя действително е постигнала твърде много. Но какво изнася тя на бял свят, когато описва ученията на различните религии? Макар и да не се казва направо, но зад всичко, което тази сравнителна наука изнася на бял свят, се крие само това, което в религиите не е нищо друго, освен едно детинско вярване; онези, които са схванали същинското ядро на религиите, не могат да се задоволят с нейните обяснения.
към текста >>
Но
към
какво се стреми Духовната наука по отношение на религиите?
Но към какво се стреми Духовната наука по отношение на религиите?
Тя иска да познае именно онова, което научните изследователи на религиите не могат да разберат – най-ценното благо на мъдростта в отделните религии.
към текста >>
Докато християнинът на външното вероизповедание, който не знае нищо друго, освен това, което външното вероизповедание е възпитало в човешките сърца в течение на столетията, казва на будиста: Ако искаш да дойдеш до истината, ти трябва да вярваш в това, в което аз вярвам – и срещу тези думи будистът противопоставя това, което е свещено за него и така не може да се стигне до никакво разбирателство между християнин и будист, Духовната наука се отнася по коренно различен начин
към
тези неща.
Докато християнинът на външното вероизповедание, който не знае нищо друго, освен това, което външното вероизповедание е възпитало в човешките сърца в течение на столетията, казва на будиста: Ако искаш да дойдеш до истината, ти трябва да вярваш в това, в което аз вярвам – и срещу тези думи будистът противопоставя това, което е свещено за него и така не може да се стигне до никакво разбирателство между християнин и будист, Духовната наука се отнася по коренно различен начин към тези неща.
към текста >>
И как ще се отнесе
към
тези неща будистът, който е станал антропософ?
И как ще се отнесе към тези неща будистът, който е станал антропософ?
Той ще научи, че християнството трябва да бъде охарактеризирано по един особен начин чрез това, което лежи в неговата основа. Той би казал: Вярно е, че християнството също има един такъв основател на религията, както и всички други религии по света, обаче с него се свързва и едно друго Същество... Основателят е Исус от Назарет. Би могло да се каже много относно тази личност, относно това, което в течение на столетия е било свързвано с нея. Обаче християнинът вижда тази личност на Исус от Назарет по друг начин, а не както будистът гледа на основателя на своята религия. В източните страни казват: Който е един велик основател на религия, той се е издигнал до едно съвършено равновесие на своите страсти и желания, накратко, на всички човешки, лични качества.
към текста >>
Важното е, че християнството се различава от всички други религии на Земното кълбо, доколкото тези религии сочат
към
един основател на религия като
към
един велик Учител.
Така ли изглежда Исус от Назарет? Показва ли той едно такова съвършено равновесие? Ние четем в Евангелията, че Той избухва в гняв, че събаря масите на среброменителите, изгонва ги от храма, изказва думи на страстен гняв. Тук ние виждаме, че Той не притежава онова, което се очаква от един източен основател на религия. Бихме могли да посочим и други примери, но тези неща не влизат в разискването.
Важното е, че християнството се различава от всички други религии на Земното кълбо, доколкото тези религии сочат към един основател на религия като към един велик Учител.
Обаче който би вярвал, че най-дълбоката същност на християнството се крие в един такъв велик Учител, той не познава същността на християнството. Не става дума за едно свързване на християнството с Исус от Назарет, за едно позоваване на един велик Учител. Произходът на християнството сочи към един факт. То изхожда от един неличен факт: Мистерията на Голгота.
към текста >>
Произходът на християнството сочи
към
един факт.
Тук ние виждаме, че Той не притежава онова, което се очаква от един източен основател на религия. Бихме могли да посочим и други примери, но тези неща не влизат в разискването. Важното е, че християнството се различава от всички други религии на Земното кълбо, доколкото тези религии сочат към един основател на религия като към един велик Учител. Обаче който би вярвал, че най-дълбоката същност на християнството се крие в един такъв велик Учител, той не познава същността на християнството. Не става дума за едно свързване на християнството с Исус от Назарет, за едно позоваване на един велик Учител.
Произходът на християнството сочи към един факт.
То изхожда от един неличен факт: Мистерията на Голгота.
към текста >>
Оттук нататък обаче човечеството се нуждаеше от един Импулс за обръщане
към
духовните светове и този Импулс му беше даден в Четвъртата следатлантска културна епоха чрез това, че в тази епоха се разигра нещо, което фактически се изплъзна от законите на физическия свят.
Оттук нататък обаче човечеството се нуждаеше от един Импулс за обръщане към духовните светове и този Импулс му беше даден в Четвъртата следатлантска културна епоха чрез това, че в тази епоха се разигра нещо, което фактически се изплъзна от законите на физическия свят.
към текста >>
За да бъде разбрано всичко, което се крие в този факт, необходимо е да се устремим
към
разбирането на най-интимните и най-дълбоките окултни истини.
Всичко това – за да се превърне то в един истински усет за нещата – изисква дълбоко и пълно вникване във всички окултни истини, отнасящи се до човечеството.
За да бъде разбрано всичко, което се крие в този факт, необходимо е да се устремим към разбирането на най-интимните и най-дълбоките окултни истини.
Първоначално дори и там, където християнството направи първите си стъпки, хората не можаха веднага да разберат неговите най-дълбоки истини. Да бъде разбран този преминал през смъртта Божествен Импулс и че той не би могъл да се прояви повторно на Земята, да се проумее, че този факт, попадайки в най-долната точка на общочовешката еволюция, разлива силата, чрез която човечеството отново ще се издигне нагоре, беше достъпно само за малцина. Ето защо хората от столетията, които последваха, се позоваха на Исус от Назарет, Него търсеха те; те все още не можеха да разберат Христос. Чрез Исус Христовият Импулс се вля също и в творенията на изкуството. Хората искат Исус, а не Христос.
към текста >>
Обаче смъртта трябва да се препише на онова, което навлезе в човечеството чрез Луцифер и ако не би последвало нищо отстрана на Боговете, цялото човечество би било вплетено все повече и повече в една тенденция, водеща
към
смъртта.
Когато проучваме нашата Земя, ние установяваме двете най-загадъчни събития върху нея: раждането и смъртта. Че съществата могат да умират – това е основен проблем за човечеството. Смърт, умиране съществува само на Земята: Във висшите светове не съществува никаква смърт, а преобразуване, метаморфози.
Обаче смъртта трябва да се препише на онова, което навлезе в човечеството чрез Луцифер и ако не би последвало нищо отстрана на Боговете, цялото човечество би било вплетено все повече и повече в една тенденция, водеща към смъртта.
От една страна на Боговете трябваше да бъде принесена една жертва: Един от тях трябваше да слезе на Земята и да изживее смъртта, която може да бъде изпитана само от земните хора, като едно дело, уравновесяващо влиянията на Луцифер. И от тази смърт на Боговете се излъчва силата, която може да лъчезари също и в човешките души, за да ги извади от мрака, където те попаднаха поради делото на Луцифер. Сега и един Бог трябваше да умре в условията на физическия свят.
към текста >>
И също както произходът на човечеството, неговото произлизане от лоното на
Бога
можеше да стане само веднъж, така и преодоляването на това, което проникна в човешката душа при този произход, можеше да стане само веднъж.
Но плодовете от това дело на Боговете, което трябваше да се разиграе тук, на нашата Земя, се паднаха на човечеството и християнското посвещение дава на хората силата да разберат това дело на Боговете.
И също както произходът на човечеството, неговото произлизане от лоното на Бога можеше да стане само веднъж, така и преодоляването на това, което проникна в човешката душа при този произход, можеше да стане само веднъж.
към текста >>
Будистът сочи
към
великия Учител, на когото приписва своята религия, обаче християнинът сочи
към
един факт на духовните светове, който се е разиграл самотно на Земното кълбо, той сочи
към
нещо, което е изцяло безлично, което няма нищо общо с едно вероизповедание.
Когато християнинът, който е станал антропософ, представя на будиста, който също е станал антропософ, това Христово Същество, тогава будистът би казал: Следователно, аз бих те разбрал погрешно, ако повярвам, че това, което ти наричаш Христос, подлежи на реинкарнация. Не, то никога не подлежи на реинкарнация, също както ти не можеш да кажеш, че Буда би могъл отново да се въплъти на Земята! – Въпреки това съществува една голяма разлика.
Будистът сочи към великия Учител, на когото приписва своята религия, обаче християнинът сочи към един факт на духовните светове, който се е разиграл самотно на Земното кълбо, той сочи към нещо, което е изцяло безлично, което няма нищо общо с едно вероизповедание.
Отначало никой не беше последовател на този факт, не го признаваше, той нямаше нищо общо с някаква определена област на Земята; силата на Боговете се разля в една величествена самотност и този факт се включи в цялото следващо развитие на човечеството.
към текста >>
Антропософията води тъкмо
към
тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя.
Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина. И взаимното разбирателство означава мир в целия свят. И този мир е душата на новия свят.
Антропософията води тъкмо към тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя.
към текста >>
И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този мир на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу
към
Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания.
Такива познания бяха култивирани в розенкройцерските школи на миналите столетия от тринадесетото, четиринадесетото насам. Те знаеха, че с такива познания в човешките души се влива мир.
И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този мир на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания.
към текста >>
Към
полето голо, сиво, опустяло
Към полето голо, сиво, опустяло
към текста >>
Показващ царска крепост, храма, озарен от
Бога
,
Показващ царска крепост, храма, озарен от Бога,
към текста >>
Към
останките, върху които той изникна,
Към останките, върху които той изникна,
към текста >>
С оръжие потегляйки
към
храма?
С оръжие потегляйки към храма?
към текста >>
Храм на
Бога
искат да са те!
Храм на Бога искат да са те!
към текста >>
Свежда се лилията бледа
към
долината земна,
Свежда се лилията бледа към долината земна,
към текста >>
Отлита вярата
към
звездите небесни.
Отлита вярата към звездите небесни.
към текста >>
Вглежда се Исус надолу
към
града:
Вглежда се Исус надолу към града:
към текста >>
Издигна християнинът от Земята
към
Небето
Издигна християнинът от Земята към Небето
към текста >>
А
бога
тите кервани и корабите чудни
А богатите кервани и корабите чудни
към текста >>
Тук на
Бога
църквата малка стоеше
Тук на Бога църквата малка стоеше
към текста >>
И не
към
мъртвия камък е то приковано!
И не към мъртвия камък е то приковано!
”
към текста >>
Аз зная, пътят му
към
долината на Цион
Аз зная, пътят му към долината на Цион
към текста >>
За него само стъпала са
към
Голгота.
За него само стъпала са към Голгота.
към текста >>
Към
планините палмите зелени се изкачват,
Към планините палмите зелени се изкачват,
към текста >>
Един народ, от щастие целунат, на добродетели
бога
т,
Един народ, от щастие целунат, на добродетели богат,
към текста >>
40.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Днес ние сме се събрали тук, за да измолим благословията на онези духовни Същества, които бдят над нашето духовно-научно движение, благословията за една нова работна група, която за най-дълбоко задоволство създаде едно свое място за работа, изразяваща чрез най-разнообразни символи импулсите на нашата воля: а именно импулсите на преданост
към
духовните Същества, волята да им служим по един истински начин.
Днес ние сме се събрали тук, за да измолим благословията на онези духовни Същества, които бдят над нашето духовно-научно движение, благословията за една нова работна група, която за най-дълбоко задоволство създаде едно свое място за работа, изразяваща чрез най-разнообразни символи импулсите на нашата воля: а именно импулсите на преданост към духовните Същества, волята да им служим по един истински начин.
Употребен е много труд на Духа и на душата, за да бъде достойно обзаведено това помещение. Заобиколени от тези символи, членовете на този антропософски клон непрекъснато ще получават правилните подтици за своята работа; онези обаче, които дойдоха тук, за да съизживеят откриването, ще отнесат със себе си един траен спомен, а онези, които изпращат насърчаващи подтици, ще останат трайно свързани в Духа с хората, които потърсиха тук поле за своята работа.
към текста >>
Като един вид девиз, произтичащ от тези принципи, имаме в следното изречение: „Нито една религия не стои по-горе от истината.” Стремежът
към
истината може да обедини всички хора понеже истината подпомага взаимното разбирателство.
– Обаче по лицето на Земята са разпространени най-разнообразни вероизповедания и философии. Не всички изповедания и философии могат да са погрешни. Който би твърдял това, би обвинил мъдрото ръководство на света. Следователно може да става дума само за това да се търси обективното ядро на всички светогледи, което води до взаимно разбиране.
Като един вид девиз, произтичащ от тези принципи, имаме в следното изречение: „Нито една религия не стои по-горе от истината.” Стремежът към истината може да обедини всички хора понеже истината подпомага взаимното разбирателство.
Тук вече имаме и третия принцип.
към текста >>
Ние не водим борба срещу тяхното убеждение, което стои така близо до сърцето им, а искаме да проявим найдълбок интерес
към
това убеждение.
Будистът знае, че след като Буда е достигнал степента Буда, той вече няма нужда да идва отново на Земята в тяло от плът. В Кристияния аз обърнах вниманието върху мисията на Гаутама Буда. Показах как тази душа има да решава една особена задача на планетата Марс. Буда е преминал на Земята предварителната степен, за да може да играе между Марсовите хора в една роля, подобна на тази, която Христос игра на Земята – не чрез един вид Мистерия на Голгота, не преминавайки през смъртта, защото Марсовите човеци имат условия на живот, различни от тези на Земните хора. Следователно на окултиста му е ясно: Вярата на будистите, че Гаутама Буда вече няма нужда да се връща отново на Земята в тяло и плът, си има своето дълбоко основание.
Ние не водим борба срещу тяхното убеждение, което стои така близо до сърцето им, а искаме да проявим найдълбок интерес към това убеждение.
към текста >>
То ни показва, че Буда беше един предшественик, принадлежащ
към
една по-висша Йерархия, изпратен долу с Венерините човеци, така че с право може да се говори за една мисия на Буда като подготовка за Христос.
На този въпро с окултното изследване дава един задоволителен отговор.
То ни показва, че Буда беше един предшественик, принадлежащ към една по-висша Йерархия, изпратен долу с Венерините човеци, така че с право може да се говори за една мисия на Буда като подготовка за Христос.
Всяка една религия, която е неегоистична и не тиранизира другите, може да ни улесни в разбирането на която и да е друга религия. Един ортодоксален будист би могъл да издигне своя Буда над всички други Същества – нещо, което един истински будист не би могъл да стори.
към текста >>
Когато се чувствуваме привлечени
към
нещо, което вече съществува, така че го превръщаме в поле за работа, ние вече апелираме
към
силите на вече утвърдения идеализъм.
Казвам: един човек, защото това, което Христос изстрада, изстрада го един Бог. Това е свързано с голямата опасност, пред която един ден ще се изправи истината. Когато кръщаваме нещо с името „Кристиян Розенкройц” следва да сме наясно колко трудно се поддържа тъкмо този съюз. Ние даваме обет за една вярност, за която може би не ще бъдем достатъчно силни. Въпреки това никому не бива да бъде забранявано да поддържа в своята душа тази вярност, една вярност, която прави необходимо да поемем в ръцете си посоката на нашето бъдеще.
Когато се чувствуваме привлечени към нещо, което вече съществува, така че го превръщаме в поле за работа, ние вече апелираме към силите на вече утвърдения идеализъм.
Обаче когато основаваме нещо ново, зад нас стои приятелят на всеки сепаратизъм, на всеки свръхземен егоизъм: За Луцифер възниква една нова надежда при всяко ново основаване. Не е така, когато се присъединяваме към нещо старо. Ето защо горко ни, ако сме забравили думите: „Народът не усеща Дявола, дори когато той го държи за яката”. Обаче ние винаги можем да го отстраним от нашата яка, когато имаме добрата воля за това.
към текста >>
Не е така, когато се присъединяваме
към
нещо старо.
Когато кръщаваме нещо с името „Кристиян Розенкройц” следва да сме наясно колко трудно се поддържа тъкмо този съюз. Ние даваме обет за една вярност, за която може би не ще бъдем достатъчно силни. Въпреки това никому не бива да бъде забранявано да поддържа в своята душа тази вярност, една вярност, която прави необходимо да поемем в ръцете си посоката на нашето бъдеще. Когато се чувствуваме привлечени към нещо, което вече съществува, така че го превръщаме в поле за работа, ние вече апелираме към силите на вече утвърдения идеализъм. Обаче когато основаваме нещо ново, зад нас стои приятелят на всеки сепаратизъм, на всеки свръхземен егоизъм: За Луцифер възниква една нова надежда при всяко ново основаване.
Не е така, когато се присъединяваме към нещо старо.
Ето защо горко ни, ако сме забравили думите: „Народът не усеща Дявола, дори когато той го държи за яката”. Обаче ние винаги можем да го отстраним от нашата яка, когато имаме добрата воля за това.
към текста >>
В момента, когато дори само се произнася името на Кристиян Розенкройц, в сила влиза принципът: Никоя религия не трябва да бъде за нас по-висша от стремежа
към
истината.
В момента, когато дори само се произнася името на Кристиян Розенкройц, в сила влиза принципът: Никоя религия не трябва да бъде за нас по-висша от стремежа към истината.
– Кристиян Розенкройц никога не изисква някакъв култ към личността и държи на това, ученията да бъдат доведени близо до ума и да бъдат разбрани. Неговото учение никога не изисква вяра в учителя. Ако първо употребим нашите сили, едва тогава ще получим вече възможността да разберем чрез истината Учителите на мъдростта и на хармонията. От никого не се иска да вярва предварително в тях, защото тогава вярата в Учителите би стояла по-високо от самата истина. Ако някога би се изискала безусловна вяра в един Учител, тогава вече принципите на Теософското общество биха били нарушени.
към текста >>
– Кристиян Розенкройц никога не изисква някакъв култ
към
личността и държи на това, ученията да бъдат доведени близо до ума и да бъдат разбрани.
В момента, когато дори само се произнася името на Кристиян Розенкройц, в сила влиза принципът: Никоя религия не трябва да бъде за нас по-висша от стремежа към истината.
– Кристиян Розенкройц никога не изисква някакъв култ към личността и държи на това, ученията да бъдат доведени близо до ума и да бъдат разбрани.
Неговото учение никога не изисква вяра в учителя. Ако първо употребим нашите сили, едва тогава ще получим вече възможността да разберем чрез истината Учителите на мъдростта и на хармонията. От никого не се иска да вярва предварително в тях, защото тогава вярата в Учителите би стояла по-високо от самата истина. Ако някога би се изискала безусловна вяра в един Учител, тогава вече принципите на Теософското общество биха били нарушени.
към текста >>
Само онези, които са винаги готови да проверяват, да изпитват това, което е дадено от духовните светове, могат да пазят вярност
към
Кристиян Розенкройц.
” да се напише: Тези учения са дадени чрез инспирация, те произхождат от Учителя и така нататък, или нещо подобно. – Обаче принципът на Теософското движение е вече нарушен, ако авторът не носи отговорност за написаното от него. Ако някой би твърдял, че една книга е написана без отговорност от автора, Вие можете да сте сигурни, че тук няма никаква истина, а само една измама от страна на Луцифер и Ариман. Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета. Естествено много по-удобно е да се кълнем в култа на личността, защото преценките на разума изискват усилия.
Само онези, които са винаги готови да проверяват, да изпитват това, което е дадено от духовните светове, могат да пазят вярност към Кристиян Розенкройц.
Ето защо имайте предвид, че тук се основава една работна група, която иска да пази вярност – независимо от личността, която в даден момент е призована като Учител – да пази вярност към принципа: Да изложи в една разбираема за хората форма това, което се разлива чрез Христос от духовните светове.
към текста >>
Ето защо имайте предвид, че тук се основава една работна група, която иска да пази вярност – независимо от личността, която в даден момент е призована като Учител – да пази вярност
към
принципа: Да изложи в една разбираема за хората форма това, което се разлива чрез Христос от духовните светове.
– Обаче принципът на Теософското движение е вече нарушен, ако авторът не носи отговорност за написаното от него. Ако някой би твърдял, че една книга е написана без отговорност от автора, Вие можете да сте сигурни, че тук няма никаква истина, а само една измама от страна на Луцифер и Ариман. Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета. Естествено много по-удобно е да се кълнем в култа на личността, защото преценките на разума изискват усилия. Само онези, които са винаги готови да проверяват, да изпитват това, което е дадено от духовните светове, могат да пазят вярност към Кристиян Розенкройц.
Ето защо имайте предвид, че тук се основава една работна група, която иска да пази вярност – независимо от личността, която в даден момент е призована като Учител – да пази вярност към принципа: Да изложи в една разбираема за хората форма това, което се разлива чрез Христос от духовните светове.
към текста >>
Ако Вие давате обет да се придържате
към
този дух на мислене и действия, тогава в този час аз мога да си позволя и да призова долу благословията на духовните Същества, в които не е нужно да вярваме, понеже добре знаем, че се намираме в тяхната сфера.
Ако Вие давате обет да се придържате към този дух на мислене и действия, тогава в този час аз мога да си позволя и да призова долу благословията на духовните Същества, в които не е нужно да вярваме, понеже добре знаем, че се намираме в тяхната сфера.
Нека тук да властвуват добрите Духове и да благославят работата, която ще се върши на това място, тези Духове, за чието съществуване аз съм толкова сигурен, колкото съм сигурен и в присъствието на всички, които стоят тук в своите физически тела. Нека с тези думи да бъде осветено и това работно място. Защото всичко, което възниква в резултат на нашата подкрепена от добрите Духове работа, наистина ще бъде в състояние да предпази християнството от иначе неизбежно връхлитащия го мрак. Нека тук да властвуват Учителите на мъдростта и хармонията.
към текста >>
41.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Днес ние отново искаме да се запознаем с характера и същността на Кристиян Розенкройц като обгърнем с поглед великата задача, която той имаше в първата зора на нашето клонящо
към
интелектуализма време, за да се погрижи за бъдещето на човечеството.
Днес нашите приятели пожелаха да обсъдим нещо, за което стана дума тук миналата година. Тогава изтъкнахме, че посвещението на Кристиян Розенкройц е станало по един твърде особен начин в тринадесетото столетие и оттогава насам индивидуалността на Кристиян Розенкройц постоянно е действувала и продължава да действува през столетията.
Днес ние отново искаме да се запознаем с характера и същността на Кристиян Розенкройц като обгърнем с поглед великата задача, която той имаше в първата зора на нашето клонящо към интелектуализма време, за да се погрижи за бъдещето на човечеството.
към текста >>
Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на
Бога
във висините...”, която чуха също и пастирите в полето.
Източните окултисти с право вярват – защото те знаят това като истина – че Буда, който в двадесет и деветата година на своя живот като Гаутама Буда се издигна от Бодисатва до степента Буда, тогава беше въплътен за последен път във физическо тяло. Съвсем правилно е, че индивидуалността, която от Бодисатва става Буда, не се явява вече след това на Земята във физическа инкарнация. Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят.
Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето.
Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука. Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството. Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и
любов
та е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството.
Съвсем правилно е, че индивидуалността, която от Бодисатва става Буда, не се явява вече след това на Земята във физическа инкарнация. Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят. Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето. Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука.
Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството.
Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
Достатъчни е само да насочим бегъл поглед
към
особеностите на такива духовно устремени хора като Франциск от Асизи и на такива, които благодарение на сегашната култура участвуват в индустрията, техниката и новите откритията на съвремието.
Достатъчни е само да насочим бегъл поглед към особеностите на такива духовно устремени хора като Франциск от Асизи и на такива, които благодарение на сегашната култура участвуват в индустрията, техниката и новите откритията на съвремието.
Имаше мнозина, също и окултни личности, които изпитваха болка в душите си, когато трябваше да помислят, че в бъдеще ще има два вида хора. Те вярваха, че едната класа ще бъде обърната изцяло към практическия живот, ще вижда своето благо в производството на хранителни средства, в построяването на машини и т.н., ще се отдава изцяло на практическия живот. А другата класа хора ще бъде онази, към която ще принадлежат хора като Франциск от Асизи, които заради духовния живот напълно ще се отказват от практическия живот.
към текста >>
Те вярваха, че едната класа ще бъде обърната изцяло
към
практическия живот, ще вижда своето благо в производството на хранителни средства, в построяването на машини и т.н., ще се отдава изцяло на практическия живот.
Достатъчни е само да насочим бегъл поглед към особеностите на такива духовно устремени хора като Франциск от Асизи и на такива, които благодарение на сегашната култура участвуват в индустрията, техниката и новите откритията на съвремието. Имаше мнозина, също и окултни личности, които изпитваха болка в душите си, когато трябваше да помислят, че в бъдеще ще има два вида хора.
Те вярваха, че едната класа ще бъде обърната изцяло към практическия живот, ще вижда своето благо в производството на хранителни средства, в построяването на машини и т.н., ще се отдава изцяло на практическия живот.
А другата класа хора ще бъде онази, към която ще принадлежат хора като Франциск от Асизи, които заради духовния живот напълно ще се отказват от практическия живот.
към текста >>
А другата класа хора ще бъде онази,
към
която ще принадлежат хора като Франциск от Асизи, които заради духовния живот напълно ще се отказват от практическия живот.
Достатъчни е само да насочим бегъл поглед към особеностите на такива духовно устремени хора като Франциск от Асизи и на такива, които благодарение на сегашната култура участвуват в индустрията, техниката и новите откритията на съвремието. Имаше мнозина, също и окултни личности, които изпитваха болка в душите си, когато трябваше да помислят, че в бъдеще ще има два вида хора. Те вярваха, че едната класа ще бъде обърната изцяло към практическия живот, ще вижда своето благо в производството на хранителни средства, в построяването на машини и т.н., ще се отдава изцяло на практическия живот.
А другата класа хора ще бъде онази, към която ще принадлежат хора като Франциск от Асизи, които заради духовния живот напълно ще се отказват от практическия живот.
към текста >>
За насърчаване на мисленето той каза приблизително следното: Погледнете
към
бъдещето на света.
Ето защо беше толкова многозначителен моментът, когато за подготовката на онази гореспомената конференция Кристиян Розенкройц призовава определен брой окултисти, един по-голям кръг от хора, на които постави пред очите двата вида човешки същества, които би трябвало да живеят в бъдещето. Първо той призова един по-голям кръг, за да посочи на хората този съществен факт. Кристиян Розенкройц проведе това предварително събрание няколко години по-рано, не защото му беше неясно какво предстоеше, а защото искаше да накара хората да мислят за перспективата на бъдещето.
За насърчаване на мисленето той каза приблизително следното: Погледнете към бъдещето на света.
Светът се стреми към практическия живот, към индустрията, към железопътни линии и така нататък. Хората ще станата като впрегатни животни. И онези, които не искат това, ще бъдат като Франциск от Асизи, непрактични за живота, ще живеят само за вътрешното си развитие. Кристиян Розенкройц разясни тогава на хората, които го слушаха, че на Земята не ще има никакво средство, което да възпрепятствува образуването на тези две класи хора. Всичко, което би могло да се направи за хората между раждането и смъртта, не ще може да попречи хората да се разделят на тези две класи.
към текста >>
Светът се стреми
към
практическия живот,
към
индустрията,
към
железопътни линии и така нататък.
Ето защо беше толкова многозначителен моментът, когато за подготовката на онази гореспомената конференция Кристиян Розенкройц призовава определен брой окултисти, един по-голям кръг от хора, на които постави пред очите двата вида човешки същества, които би трябвало да живеят в бъдещето. Първо той призова един по-голям кръг, за да посочи на хората този съществен факт. Кристиян Розенкройц проведе това предварително събрание няколко години по-рано, не защото му беше неясно какво предстоеше, а защото искаше да накара хората да мислят за перспективата на бъдещето. За насърчаване на мисленето той каза приблизително следното: Погледнете към бъдещето на света.
Светът се стреми към практическия живот, към индустрията, към железопътни линии и така нататък.
Хората ще станата като впрегатни животни. И онези, които не искат това, ще бъдат като Франциск от Асизи, непрактични за живота, ще живеят само за вътрешното си развитие. Кристиян Розенкройц разясни тогава на хората, които го слушаха, че на Земята не ще има никакво средство, което да възпрепятствува образуването на тези две класи хора. Всичко, което би могло да се направи за хората между раждането и смъртта, не ще може да попречи хората да се разделят на тези две класи. Доколкото става въпрос за условията на Земята, невъзможно е да се създаде помощ за тези две класи хора.
към текста >>
Но фактът, че човек получава такива сили, които водят от триумф
към
триумф, идва оттам, че тогава Марс действуваше различно от по-рано.
Но фактът, че човек получава такива сили, които водят от триумф към триумф, идва оттам, че тогава Марс действуваше различно от по-рано.
По-рано от Марс изхождаха други сили. Културата на Марс, която хората изживяват между смъртта и едно ново раждане, е минала през една голяма криза в петнадесетото и шестнадесетото земно столетие. През петнадесетото и шестнадесетото столетие положението на Марс беше толкова решаващо, толкова катастрофално, колкото на Земята по времето на Голгота. Както по времето на Мистерията, разиграла се на Голгота, бе роден същинският Аз на човека, така на Марс се роди онова духовно направление, което, когато се пое от човека, се прояви в коперниканството. След като на Марс царуваха тези състояния, напълно естествено би било Марс непрекъснато да изпраща на Земята хора, които донасят на Земята идеи като тези на Коперник, въпреки че те си остават една илюзия, една Майя.
към текста >>
Гаутама Буда напусна арената на своята дейност и се отправи
към
Марс, а през 1604 година извърши за Марс едно дело, подобно на това, което Мистерията на Голгота представляваше за Земята.
На Марс съвсем не се чувстваше някакъв упадък. Ето защо онази конференция в края на шестнадесетото столетие бе свикана заради един практически отговор. Тази конференция беше добре подготвена от Кристиян Розенкройц благодарение на това, че най-интимният ученик и приятел на Кристиян Розенкройц беше живеещият в духовно тяло Гаутама Буда. И на тази конференция беше съобщено, че Съществото, което някога беше инкарнирано на Земята като Гаутама Буда, сега, като духовно Същество, каквото беше, след като беше станал „Буда”, ще пренесе арената на своята дейност на Марс. Индивидуалността на Гаутама Буда беше един вид препратена чрез Кристиян Розенкройц от Земята на Марс.
Гаутама Буда напусна арената на своята дейност и се отправи към Марс, а през 1604 година извърши за Марс едно дело, подобно на това, което Мистерията на Голгота представляваше за Земята.
към текста >>
Учението за Нирвана беше неподходящо за насочената
към
практическия живот Земна култура.
Учението за Нирвана беше неподходящо за насочената към практическия живот Земна култура.
Това се потвърди при ученика на Буда, Франциск от Асизи: въпросното учение превръща своите последователи в хора, отчуждени от света. Обаче това, което в будизма беше неподходящо за насърчаване на практическия живот на хората между раждането и смъртта, то имаше огромно значение за насърчаване на техните души между смъртта и едно ново раждане. Ето какво разбра Кристиян Розенкройц: За онова, което трябва да послужи на Марс като пречистване, учението на Буда е най-подходящото средство. Както някога Съществото на Любовта, Христос, живя на Земята в едно време и всред един народ, който не беше особено близък до това Съществото на Любовта, така и князът на мира, Буда, се издигна през седемнадесетото столетие към Марс, където царяха войни и битки, за да изпълни там своята мисия. Там душите бяха преди всичко войнствено настроени.
към текста >>
Както някога Съществото на
Любов
та, Христос, живя на Земята в едно време и всред един народ, който не беше особено близък до това Съществото на
Любов
та, така и князът на мира, Буда, се издигна през седемнадесетото столетие
към
Марс, където царяха войни и битки, за да изпълни там своята мисия.
Учението за Нирвана беше неподходящо за насочената към практическия живот Земна култура. Това се потвърди при ученика на Буда, Франциск от Асизи: въпросното учение превръща своите последователи в хора, отчуждени от света. Обаче това, което в будизма беше неподходящо за насърчаване на практическия живот на хората между раждането и смъртта, то имаше огромно значение за насърчаване на техните души между смъртта и едно ново раждане. Ето какво разбра Кристиян Розенкройц: За онова, което трябва да послужи на Марс като пречистване, учението на Буда е най-подходящото средство.
Както някога Съществото на Любовта, Христос, живя на Земята в едно време и всред един народ, който не беше особено близък до това Съществото на Любовта, така и князът на мира, Буда, се издигна през седемнадесетото столетие към Марс, където царяха войни и битки, за да изпълни там своята мисия.
Там душите бяха преди всичко войнствено настроени. Буда извърши едно велико жертвено дело, подобно на онова, което извърши Христос при Мистерията на Голгота. Това беше едно космическо жертвено дело, да бъдеш Буда на Марс. Там той беше един вид жертвеното агне и можем да отбележим като един вид разпятие на Буда това, че той се остави да бъде въвлечен в това войствено обкръжение. Буда извърши това дело на Марс в служба на Кристиян Розенкройц.
към текста >>
Когато модерният духовен човек медитира в смисъла, даден от Кристиян Розенкройц, в него се вливат също и онези сили, които Буда изпраща
към
Земята като спасител на Марс.
От онова време насам, след като Буда извърши Мистерията на Марс, човекът приема в себе си други сили от Марс между смъртта и едно ново раждане, различни от тези при упадъка на Марсовата култура. И човек донася със себе си от Марс не само съвършено други сили в новото раждане, а чрез влиянието, което духовното дело на Буда упражнява, в човека се вливат от Марс определени сили, когато той се отдава на медитация, за да се издига в духовните светове.
Когато модерният духовен човек медитира в смисъла, даден от Кристиян Розенкройц, в него се вливат също и онези сили, които Буда изпраща към Земята като спасител на Марс.
към текста >>
Обаче делото, което Кристиян Розенкройц извърши заради Христос Исус трябваше да бъде подкрепено от онова, което Буда – като пратеник на Кристиян Розенкройц – трябваше на свой ред да прибави
към
делото на Христос Исус.
Така Кристиян Розенкройц ни се явява като като великият служител на Христос Исус.
Обаче делото, което Кристиян Розенкройц извърши заради Христос Исус трябваше да бъде подкрепено от онова, което Буда – като пратеник на Кристиян Розенкройц – трябваше на свой ред да прибави към делото на Христос Исус.
Така душата на Гаутама Буда не е вече тук, на физическата Земя, а тази душа е станала изцяло помощник на Христовия Импулс. Какво прозвуча като слово на мира над описаното в Евангелието на Лука момче Исус? „Слава във висините и мир на Земята! ”. Това прозвуча от съществото на Буда и то тайнствено звучи от Буда, извирайки от планетата на войната, за да се влее в човешките души на Земята.
към текста >>
Ето как ние отново се приближихме
към
духовните постижения на Кристиян Розенкройц и трябва да навлезем в тяхното езотерично съдържание, ако искаме да разберем неговите действия през периода между 13.
Ето как ние отново се приближихме към духовните постижения на Кристиян Розенкройц и трябва да навлезем в тяхното езотерично съдържание, ако искаме да разберем неговите действия през периода между 13.
и 16. столетие. Би било добре, ако найобщо си припомним колко последователна се оказа нашата западна теософия след като беше основана средноевропейската секция на Теософското общество. Тук в Швейцария бяха изнесени лекционните цикли върху четирите Евангелия. В зародишен вид всички те се съдържат в моята книга „Християнство като мистичен факт”, написан преди 12 години. В „Как се постигат познания за висшите светове” е посочен пътя за западното развитие според начина, по който може да бъде следван при всеки вид практическа дейност.
към текста >>
Така се прибавя камък върху камък
към
зданието на нашата западна теософия, което се издига последователно и логично, за да съхрани връзките между миналото и това, което предстои.
Би било добре, ако найобщо си припомним колко последователна се оказа нашата западна теософия след като беше основана средноевропейската секция на Теософското общество. Тук в Швейцария бяха изнесени лекционните цикли върху четирите Евангелия. В зародишен вид всички те се съдържат в моята книга „Християнство като мистичен факт”, написан преди 12 години. В „Как се постигат познания за висшите светове” е посочен пътя за западното развитие според начина, по който може да бъде следван при всеки вид практическа дейност. Днес аз Ви посочих причината за този факт тъкмо в мисията на Гаутама Буда, която му беше възложена от Кристиян Розенкройц, както и значението, което неговото изпращане на Марс имаше за цялата ни Слънчева система.
Така се прибавя камък върху камък към зданието на нашата западна теософия, което се издига последователно и логично, за да съхрани връзките между миналото и това, което предстои.
Вътрешната логика е едно от качествата, което един светоглед трябва да има, ако той иска да бъде граден върху истинността. И онзи, който копнее да бъде близо до Кристиян Розенкройц, вижда с огромно удивление колко последователно самият Кристиян Розенкройц изпълни великата мисия, която му беше определена за нашето време като розенкройцерско-християнска мисия. Обстоятелството, че великият Учител, проповядващ Нирвана, изпълнява една мисия извън Земята, в условията на Марс, е едно от делата на Кристиян Розенкройц, носещо печата на неумолима логика и последователност.
към текста >>
Но човек може да отправи и нещо като един въпрос
към
съдбата: Мога ли и аз да постигна някои качества, които биха ми позволили да стана ученик на Кристиян Розенкройц?
Нека в края на това обсъждане да прибавим и една практическа подробност: През миналата година ние посочихме как неволно човек може да получи едно познание за това, че може да се намира в определена връзка с Кристиян Розенкройц.
Но човек може да отправи и нещо като един въпрос към съдбата: Мога ли и аз да постигна някои качества, които биха ми позволили да стана ученик на Кристиян Розенкройц?
– Това може да стане по следния начин: Нека той да се опита да постави пред душата си образа на големия Учител на новото време Кристиян Розенкройц всред неговите 12 избраници, изпращащ Гаутама Буда в мировото пространство през началото на 17. столетие, последователно изпълнявайки това, което стана приблизително в 6. столетие преди Христос чрез проповедта в Бенарес.
към текста >>
– тогава идва утешителната вяра: Сега аз мога да стана един ученик, устремен
към
Кристиян Розенкройц!
Когато този образ грейне пред душата с цялото си значение, когато човек почувствува как от образа, който поражда потресаващо впечатление, се излъчва нещо, така че от душата се изтръгват думите: О, човеко, ти не си просто едно земно същество, ти си едно космическо същество!
– тогава идва утешителната вяра: Сега аз мога да стана един ученик, устремен към Кристиян Розенкройц!
– Този образ представлява важна медитативна субстанция и илюстрира отношението на Кристиян Розенкройц към Гаутама Буда.
към текста >>
– Този образ представлява важна медитативна субстанция и илюстрира отношението на Кристиян Розенкройц
към
Гаутама Буда.
Когато този образ грейне пред душата с цялото си значение, когато човек почувствува как от образа, който поражда потресаващо впечатление, се излъчва нещо, така че от душата се изтръгват думите: О, човеко, ти не си просто едно земно същество, ти си едно космическо същество! – тогава идва утешителната вяра: Сега аз мога да стана един ученик, устремен към Кристиян Розенкройц!
– Този образ представлява важна медитативна субстанция и илюстрира отношението на Кристиян Розенкройц към Гаутама Буда.
към текста >>
Ето какво аз исках да пробудя в душите Ви с това обсъждане – един стремеж, който винаги ще ни напомня: Ние сме длъжни да проявяваме интерес
към
изучаването на света, защото тъкмо от него ще извлечем средствата, чрез които самите ние ще съумеем да напредваме в познанието си за висшите светове.
Ето какво аз исках да пробудя в душите Ви с това обсъждане – един стремеж, който винаги ще ни напомня: Ние сме длъжни да проявяваме интерес към изучаването на света, защото тъкмо от него ще извлечем средствата, чрез които самите ние ще съумеем да напредваме в познанието си за висшите светове.
към текста >>
42.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Въпреки това днес хората са устремени
към
все по-голям упадък.
То проникваше със своите градивни сили физическото тяло. Днес то е изгубило своята сила, която някога е упражнявало върху тялото. Спасение е възможно само, ако направим духовното в нас по-силно. Когато астралното тяло се проникне с духовното, тогава и човешкият род ще стане по-здрав. Фактът, че човешкото физическо тяло се разпада, това е съдба, но етерното тяло може да стане по-силно и да действува обратно върху него.
Въпреки това днес хората са устремени към все по-голям упадък.
Духовната наука работи за оживяването, за оздравяването на тялото и душата. Оздравяващо действува особено това, което може да бъде възприемано не само със сетивата и с мозъка. За света изглежда нещо безсмислено, когато ние казваме, че трябва да насочим нашите мисли върху неща, които не могат да бъдат доказани външно. Обаче детинско е да искаме да докажем Духовната наука със средствата на днешната наука.
към текста >>
Днес хората се стремят
към
шаблонното,
към
това, което им се предлага по силата на авторитета.
Светлинните образи възбуждат и сетивността. Истинското изкуство може да онагледи за благото на хората това, което идва от висшите светове. В светогледа на Духовната наука ние работим в съюз със свръхсетивни Същества. Нищо друго не дава една здрава вътрешна опорна точка, освен духовното познание. Някой роб със здрава духовна опорна точка във времето на фараоните и на египетското жречество е стоял по-сигурно, отколкото някой човек от днешното време.
Днес хората се стремят към шаблонното, към това, което им се предлага по силата на авторитета.
Обаче душата може да намери една здрава опорна точка само чрез собствена дейност в будното вътрешно същество. Духовно-научното настроение дава на хората една опора и ги прави сигурни, защото сега те имат здрава опора в своя вътрешен свят чрез това, което Духовната наука им дава. Ето защо тя е така необходима за душата, както хлябът за тялото.
към текста >>
Ние стоим на една Земя, която отива
към
разпад.
Ние стоим на една Земя, която отива към разпад.
Постепенно ще се стигне до там, че езерата, реките, моретата ще пресъхнат. Чрез такива преобразувания образът на Земята се изменя. Геологията допуска, че вече се намираме в една епоха на разлагането на Земята. Бележитият геолог Едуард Зюс потвърждава, че градивните процеси все повече биват измествани от разпадните процеси. Това се наблюдава през последната голяма епоха от еволюцията на Земята, а именно Следатлантската епоха.
към текста >>
Любов
та
към
личността, всичко, което е свързано с нея, има своите добри и своите лоши страни.
Любовта към личността, всичко, което е свързано с нея, има своите добри и своите лоши страни.
Възникна Ренесанса, появиха се хора, които живееха изцяло в личността. До 13. столетие, а и дълго след това събитията протичаха много бурно, включително и през Ренесанса; виждаме го най-вече при хората на изкуството, при Цезар Борджия, папа Александър VI. Същото важи и за водачите на кръстоносните походи. През онези времена всичко ставаше под знака на Духовете на Личността.
към текста >>
Те се привързват само
към
земната личност, мечтаят за някакъв нереален фантастичен образ.
Не съществуват вече никакви личности, които като Леонардо да Винчи да стоят във връзка с добрите Духове на Личността или като папа Александър VI, който стоеше във връзка с лошите Духове на Личността. Днес хората са по-скоро стандартни. Днес те преследват абстрактни идеали. Все повече идеите, мненията, чувствата са тези, чрез които хората са като обсебени от противниците на Архангелите. Хората се екзалтират от абстрактни идеали, стават фантазьори, не обичат вече своя вечен собствен Аз, а са движени от всевъзможни удоволствия и страсти.
Те се привързват само към земната личност, мечтаят за някакъв нереален фантастичен образ.
Но само стремежът към духовния свят може действително да изпълни душите със съдържание.
към текста >>
Но само стремежът
към
духовния свят може действително да изпълни душите със съдържание.
Днес хората са по-скоро стандартни. Днес те преследват абстрактни идеали. Все повече идеите, мненията, чувствата са тези, чрез които хората са като обсебени от противниците на Архангелите. Хората се екзалтират от абстрактни идеали, стават фантазьори, не обичат вече своя вечен собствен Аз, а са движени от всевъзможни удоволствия и страсти. Те се привързват само към земната личност, мечтаят за някакъв нереален фантастичен образ.
Но само стремежът към духовния свят може действително да изпълни душите със съдържание.
към текста >>
Днешната приумица за студените душове също принадлежи
към
тези неща.
Едно вторично въздействие лошите Духове на Личността се ражда чрез виното. Виното става противник, враг в собственото тяло на човека. Въздържанието от вино е правило за онзи, който иска да прониква в духовните светове. Обаче мечтателният антиалкохолизъм и вегетарианството си остават твърде абстрактни идеали. Същото е например с фантазирането за гръцка култура на тялото, за олимпийски игри и така нататък.
Днешната приумица за студените душове също принадлежи към тези неща.
Така екзалтацията на пияните прераства в дива склонност към престъпност, защото противниците на Архаите действуват по този начин в сетивния Земен свят.
към текста >>
Така екзалтацията на пияните прераства в дива склонност
към
престъпност, защото противниците на Архаите действуват по този начин в сетивния Земен свят.
Виното става противник, враг в собственото тяло на човека. Въздържанието от вино е правило за онзи, който иска да прониква в духовните светове. Обаче мечтателният антиалкохолизъм и вегетарианството си остават твърде абстрактни идеали. Същото е например с фантазирането за гръцка култура на тялото, за олимпийски игри и така нататък. Днешната приумица за студените душове също принадлежи към тези неща.
Така екзалтацията на пияните прераства в дива склонност към престъпност, защото противниците на Архаите действуват по този начин в сетивния Земен свят.
към текста >>
43.
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Следователно Христовият Принцип ще се развива и по-нататък през епохата на Юпитер, за да стигне пълното си развитие едва
към
средата на Шестата – Венерината епоха.
Следователно Христовият Принцип ще се развива и по-нататък през епохата на Юпитер, за да стигне пълното си развитие едва към средата на Шестата – Венерината епоха.
към текста >>
Бихме могли да кажем приблизително следното: Те се обръщат подигравателно
към
горните Богове, които полагат усилия за развитието на Христовия Принцип в човечеството и ги предизвикват: Вие можете да дадете на човека само четвъртия принцип; ние обаче можем да му дадем петия принцип.
Да разгледаме сега развитието на такива луциферически Духове, които в своето развитие на Луната са стигнали до петия принцип. Те не знаят нищо за четвъртия принцип, не знаят, следователно, нищо за Христос. Това трудно може да се изрази с нашия език.
Бихме могли да кажем приблизително следното: Те се обръщат подигравателно към горните Богове, които полагат усилия за развитието на Христовия Принцип в човечеството и ги предизвикват: Вие можете да дадете на човека само четвъртия принцип; ние обаче можем да му дадем петия принцип.
– Това фактически е нещо по-висше, което те, както ние предчувствувайки го вършим в Петата коренна раса, са донесли със себе си като нещо вече изработено. На всичко това обаче му липсва четвъртият макрокосмически принцип, Христос, за който те изобщо не знаят нищо. Следователно, в известен смисъл те са преждевременно узрели, предварително разполагат с нещо, обаче не са в хармония с Космоса. Ето защо според тях нормалното развитие е нещо „по-просто” и те си въобразяват, че стоят над него. И ще дойде време, когато чрез силата на по-висшите принципи, на петия и дори на шестия принцип, луциферическите Духове ще имат голямо влияние върху намиращото се под тяхна власт човечество.
към текста >>
44.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Например между раждането и смъртта сме имали определено отношение
към
един човек, изживяваме нещо общо с един приятел; сега след смъртта сме научили за него нещо, което не сме изживели с него на Земята.
Духовната наука ни учи, че процесите между смъртта и новото раждане са свързани с отношенията в Космоса. Душата е подложена на един важен контраст: през време на физическото съществувание ние можем да породим у себе си определени промени, обаче това не може да се случи в периода между смъртта и новото раждане.
Например между раждането и смъртта сме имали определено отношение към един човек, изживяваме нещо общо с един приятел; сега след смъртта сме научили за него нещо, което не сме изживели с него на Земята.
Как ние изграждаме отношението след смъртта? Как можем да изградим нашите чувства към него по симпатия или по антипатия? Когато самите ние сме минали вече през Портата на смъртта и ни последва някой, с когото във физическия живот сме имали определено отношение, тогава продължително време след смъртта това отношение остава неизменено, защото след смъртта вече не можем да прибавим нищо ново към съществуващото отношение. Ние сме подчинени на нашата Карма, след като сме влезли в духовния свят. Моментът на преобразуването на тази Карма настъпва едва в новия земен живот: Тя може да бъде поправена едва в следващата инкарнация.
към текста >>
Как можем да изградим нашите чувства
към
него по симпатия или по антипатия?
Духовната наука ни учи, че процесите между смъртта и новото раждане са свързани с отношенията в Космоса. Душата е подложена на един важен контраст: през време на физическото съществувание ние можем да породим у себе си определени промени, обаче това не може да се случи в периода между смъртта и новото раждане. Например между раждането и смъртта сме имали определено отношение към един човек, изживяваме нещо общо с един приятел; сега след смъртта сме научили за него нещо, което не сме изживели с него на Земята. Как ние изграждаме отношението след смъртта?
Как можем да изградим нашите чувства към него по симпатия или по антипатия?
Когато самите ние сме минали вече през Портата на смъртта и ни последва някой, с когото във физическия живот сме имали определено отношение, тогава продължително време след смъртта това отношение остава неизменено, защото след смъртта вече не можем да прибавим нищо ново към съществуващото отношение. Ние сме подчинени на нашата Карма, след като сме влезли в духовния свят. Моментът на преобразуването на тази Карма настъпва едва в новия земен живот: Тя може да бъде поправена едва в следващата инкарнация. Един физически мъртъв човек не е в състояние да упражнява въздействия върху други мъртви, в смисъл че може да предизвика някаква промяна в живота им. Обаче живият има възможност да въздействува върху мъртвите.
към текста >>
Когато самите ние сме минали вече през Портата на смъртта и ни последва някой, с когото във физическия живот сме имали определено отношение, тогава продължително време след смъртта това отношение остава неизменено, защото след смъртта вече не можем да прибавим нищо ново
към
съществуващото отношение.
Духовната наука ни учи, че процесите между смъртта и новото раждане са свързани с отношенията в Космоса. Душата е подложена на един важен контраст: през време на физическото съществувание ние можем да породим у себе си определени промени, обаче това не може да се случи в периода между смъртта и новото раждане. Например между раждането и смъртта сме имали определено отношение към един човек, изживяваме нещо общо с един приятел; сега след смъртта сме научили за него нещо, което не сме изживели с него на Земята. Как ние изграждаме отношението след смъртта? Как можем да изградим нашите чувства към него по симпатия или по антипатия?
Когато самите ние сме минали вече през Портата на смъртта и ни последва някой, с когото във физическия живот сме имали определено отношение, тогава продължително време след смъртта това отношение остава неизменено, защото след смъртта вече не можем да прибавим нищо ново към съществуващото отношение.
Ние сме подчинени на нашата Карма, след като сме влезли в духовния свят. Моментът на преобразуването на тази Карма настъпва едва в новия земен живот: Тя може да бъде поправена едва в следващата инкарнация. Един физически мъртъв човек не е в състояние да упражнява въздействия върху други мъртви, в смисъл че може да предизвика някаква промяна в живота им. Обаче живият има възможност да въздействува върху мъртвите.
към текста >>
Да вземем например следния случай: Двама души, които се обичат, имат различно отношение
към
Духовната наука.
Да вземем например следния случай: Двама души, които се обичат, имат различно отношение към Духовната наука.
Единият я обича, другият я мрази. Между двамата съществува дух на опозиция. Ако човек може да говори за свобода на своята воля, то е защото в човешката душа Азовото съзнание върви по много по-дълбоки пътища, отколкото астралното съзнание, така че често пъти в основата на душата си човек копнее за това, което съзнателно мрази. Как да окажем помощ на мъртвия? За тази цел е необходима здрава духовна връзка с него.
към текста >>
Четенето, отправено
към
мъртвите, има смисъл дори и в земния си живот те да са били равнодушни
към
нас.
Ако човек може да говори за свобода на своята воля, то е защото в човешката душа Азовото съзнание върви по много по-дълбоки пътища, отколкото астралното съзнание, така че често пъти в основата на душата си човек копнее за това, което съзнателно мрази. Как да окажем помощ на мъртвия? За тази цел е необходима здрава духовна връзка с него. Можем да му помогнем примерно с тихо, спокойно четене или ако, свързвайки се сърдечно с него, съумеем да му изпратим в духовния свят подходящи представи и имагинации. Такива приятелски услуги винаги имат добър ефект.
Четенето, отправено към мъртвите, има смисъл дори и в земния си живот те да са били равнодушни към нас.
Ние можем да облекчим мъките им, дори ако нямаме никакво доказателство, че в земния живот те са копнели за духовни познания. Ние можем често пъти да констатираме, че от физическото поле може да се изпрати голяма благословия към духовните светове, въпреки извънредно голямата пропаст, която съществува между живота от раждането до смъртта и живота от смъртта до новото раждане.
към текста >>
Ние можем често пъти да констатираме, че от физическото поле може да се изпрати голяма благословия
към
духовните светове, въпреки извънредно голямата пропаст, която съществува между живота от раждането до смъртта и живота от смъртта до новото раждане.
За тази цел е необходима здрава духовна връзка с него. Можем да му помогнем примерно с тихо, спокойно четене или ако, свързвайки се сърдечно с него, съумеем да му изпратим в духовния свят подходящи представи и имагинации. Такива приятелски услуги винаги имат добър ефект. Четенето, отправено към мъртвите, има смисъл дори и в земния си живот те да са били равнодушни към нас. Ние можем да облекчим мъките им, дори ако нямаме никакво доказателство, че в земния живот те са копнели за духовни познания.
Ние можем често пъти да констатираме, че от физическото поле може да се изпрати голяма благословия към духовните светове, въпреки извънредно голямата пропаст, която съществува между живота от раждането до смъртта и живота от смъртта до новото раждане.
към текста >>
Без съмнение човекът непрекъснато се издига нагоре в звездните светове, след смъртта си обхожда тези звездни светове, обаче колкото по-механично е изповядвал някаква религия на Земята, толкова по-бързо се връща той
към
новата инкарнация; това също се отнася и за тези, които в предишния си живот са били престъпници или умствено недоразвити.
През следващия период, в сферата на Венера, ние се разширяваме толкова много, че изпълваме пространството чак до най-външните граници на Венерината сфера. Който не е бил религиозен, който не е приел в себе си нещо вечно, нещо божествено, който не е могъл да постигне в сферата на Меркурий духовно-душевни отношения с други човешки души, той също ще бъде един духовен отшелник в сферата на Венера и обратно, там ние ще бъдем дружелюбни същества, ако в сферата на Меркурий сме били свързани с еднакво мислещи и чувствуващи същества и сме развили религиозна топлина помежду си. Атеистите стават отшелници в сферата на Венера, монистите ще трябва да живеят в затвора на собствената си душа, така че единият не ще може да се доближи до другия. Да бъде човек духовен отшелник, означава той да има едно притъпено съзнание, което не обхваща другия; да бъде човек дружелюбно същество означава той да има едно ясно съзнание, което прониква в съзнанията на другите души.
Без съмнение човекът непрекъснато се издига нагоре в звездните светове, след смъртта си обхожда тези звездни светове, обаче колкото по-механично е изповядвал някаква религия на Земята, толкова по-бързо се връща той към новата инкарнация; това също се отнася и за тези, които в предишния си живот са били престъпници или умствено недоразвити.
Напротив, колкото по-ясно е било съзнанието в звездния свят, толкова по-бавно се връща една душа за следващата инкарнация. Навън в Космоса човек трябва да е станал напълно съзнателен, за да е в състояние да формира по-късно своя физически мозък. После човекът става обитател на Слънцето. Това настъпва приблизително сто години след новата смърт. В сферата на Слънцето човек има възможността да изгради определено отношение към всички хора.
към текста >>
В сферата на Слънцето човек има възможността да изгради определено отношение
към
всички хора.
Без съмнение човекът непрекъснато се издига нагоре в звездните светове, след смъртта си обхожда тези звездни светове, обаче колкото по-механично е изповядвал някаква религия на Земята, толкова по-бързо се връща той към новата инкарнация; това също се отнася и за тези, които в предишния си живот са били престъпници или умствено недоразвити. Напротив, колкото по-ясно е било съзнанието в звездния свят, толкова по-бавно се връща една душа за следващата инкарнация. Навън в Космоса човек трябва да е станал напълно съзнателен, за да е в състояние да формира по-късно своя физически мозък. После човекът става обитател на Слънцето. Това настъпва приблизително сто години след новата смърт.
В сферата на Слънцето човек има възможността да изгради определено отношение към всички хора.
Ако един човек се е отворил за Христовия Импулс, тогава неговата душа е отворена за всички хора. След като Мистерията на Голгота е вече исторически факт, ние можем да се свържем с Христовия Импулс, който е най-великата духовна сила. Обаче онзи, който не е приел Христовия Импулс в себе си, остава един духовен отшелник в сферата на Слънцето.
към текста >>
По времето на Заратустра Христос беше вече на път
към
Земята и човек не можеше да го намери на Слънцето.
Преди Мистерията на Голгота, в Първата културна епоха на следатлантския период Слънцето беше такова, че на Слънчевото тяло можеше да се вижда, така да се каже, престолът на Христос. Онези, които са били добри хора в живота си на Земята, намираха на Слънчевото поле Христовото Същество.
По времето на Заратустра Христос беше вече на път към Земята и човек не можеше да го намери на Слънцето.
От Мистерията на Голгота насам Христос е съединен със Земята. Ако на Земята хората не са приели в себе си Христовия Импулс, те не могат да намерят Христос между смъртта и първото си раждане. Когато след това е станал обитател на Слънцето и е приел в себе си Христовия Импулс, човекът застава пред множество факти, които ние наричаме Хронниката Акаша. Ако на Земята човекът не е намерил Христос, той – попадайки на Слънцето – се оказва неспособен да чете в Хрониката Акаша. Ние можем да разчитаме тази писменост само ако на Земята сме приели с топло сърце Мистерията на Голгота.
към текста >>
Ако на Земята сме приели Христовия Импулс, тогава Христос става покровител на душата ни в нашия път
към
Слънцето.
До времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето ние сме ръководени от Христос. Оттам нататък се нуждаем от един друг ръководител, който трябва да ни води от Слънцето по-нататък в Космоса. Сега до нас застава Луцифер. Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е лошо, обаче когато на Земята сме постигнали правилно разбиране за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас. Оттам нататък той се грижи за вътрешния напредък на нашата душа, както Христос се беше грижил на отсамната страна на Слънцето за нашето развитие.
Ако на Земята сме приели Христовия Импулс, тогава Христос става покровител на душата ни в нашия път към Слънцето.
Вън от кръга на Слънцето Луцифер е предводителят в космическата Вселена; вътре в кръга на Слънцето той е изкусителят.
към текста >>
И голямото изкушение на Луцифер: „Вие ще станете като
Бога
”.
Ако през времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето, ние сме въоръжени с Христовия Импулс, тогава Христос и Луцифер ни ръководят като братя. Но колко различно трябва да схващаме еднаквите думи на Христос и Луцифер! Чудното напътствие на Христос: „У вас живее божествената искра, вие сте Богове”.
И голямото изкушение на Луцифер: „Вие ще станете като Бога”.
Това са две почти еднакви изказвания, но в същото време те са най-ужасяващите противоположности! Всичко зависи от това, къде стои човекът: откъм страната на Христос или откъм страната на Луцифер.
към текста >>
Хората трябва да се стремят
към
разбиране на Духовната наука и заради самата Земя!
Духовната наука трябва да изпълнява съществена роля и в нашето ежедневие. Хората все повече и повече ще установяват какви жизнени сили могат да бъдат извлечени през периода между смъртта и новото раждане. Занапред ще се раждат хора с недоразвити тела, защото, отхвърляйки Духовната наука, те ще са неподготвени да извличат жизнени сили от Космоса.
Хората трябва да се стремят към разбиране на Духовната наука и заради самата Земя!
Човекът трябва да помни: Преди сегашния живот ти си пребивавал в един духовен свят! Ако хората се отворят за Духовната наука, това ще ги направи щастливи. „Звездното небе над мен, моралният закон – вътре в мен! ” – ето в какво се състои величието на света. Човекът си казва: Да, това, което е моя вътрешен живот, аз съм го взел от звездния свят; а това, което изживявам в мировото пространство, сега то просветва в моята душа.
към текста >>
45.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче поради голямото значение на тяхното съдържание, те са прибавени като приложение
към
тома.
1911 г. в Щутгарт на 28. ХІ. 1911 г. и в Сент Гален на 19. ХІІ. 1912г.
Обаче поради голямото значение на тяхното съдържание, те са прибавени като приложение към тома.
към текста >>
Към
стр. 9:
Към стр. 9:
към текста >>
Последните три раздела са добавка от Предговора
към
"Мисията на Християн Розенкройц, нейният характер и задача", Дорнах 1947 год.
Предговор от Мари Щайнер: Мари Щайнер написа предговора за отделните издания на лекциите от Лугано и Лукарно, 16 и 19. ІХ. 1911 г. "Христовия импулс в историческото развитие", Дорнах 1947 г.
Последните три раздела са добавка от Предговора към "Мисията на Християн Розенкройц, нейният характер и задача", Дорнах 1947 год.
към текста >>
Към
стр.
Към стр.
10: Рудолф Щайнер: Той преживя своята младост: Виж Рудолф Щайнер "Пътят на моя живот", пълно издание 1962 г.
към текста >>
Към
стр.
Към стр.
12: цел на изнесените в 1911 и 1912 г. лекции: "Значение на кар- мата"Виж към това изнесените в Берлин и Щутгарт лекции "Прераждане и карма и тяхното значение за културата на настоящето", пълно издание 1959 г.
към текста >>
лекции: "Значение на кар- мата"Виж
към
това изнесените в Берлин и Щутгарт лекции "Прераждане и карма и тяхното значение за културата на настоящето", пълно издание 1959 г.
Към стр. 12: цел на изнесените в 1911 и 1912 г.
лекции: "Значение на кар- мата"Виж към това изнесените в Берлин и Щутгарт лекции "Прераждане и карма и тяхното значение за културата на настоящето", пълно издание 1959 г.
към текста >>
Към
стр.
Към стр.
13: Йешу бен Пандира, когото между другите очерни също и Хекел: В неговата книга "Мирови Загадки", Бон 1899 г. От Йешу бен Пандира произхожда... Евангелието на Матея: Матей беше ученик на Йешу бен Пандира. Виж Рудолф Щайнер - "Евангелието на Матея", 12 лекции, Берн, ІХ. 1910 г. , пълно издание 1959 г.
към текста >>
Към
стр...: Съвременното Теософско движение: Виж Мария Щайнер в Предговора на стр...
Към стр...: Съвременното Теософско движение: Виж Мария Щайнер в Предговора на стр...
към текста >>
Към
стр...: една година, която има голямо значение: 1899 г.: Краят на Кали-Юга /Тъмната епоха/, която трая 3101 г.
Към стр...: една година, която има голямо значение: 1899 г.: Краят на Кали-Юга /Тъмната епоха/, която трая 3101 г.
пр. Хр. до 1899 сл. Хр.
към текста >>
Към
стр...: Владимир Соловьов: 1853-1900 г.
Към стр...: Владимир Соловьов: 1853-1900 г.
Избрани съчинения, 5 тома, преведени от руски от Хари Кьолер /Хариет фон Вакато/. Виж том. І, 2 част: Неделни и Великденски писва, стр. 254 и следв.. "Кратък разказ за Антихриста", Щутгарт 1922 г. По-нататък стихотворения преведени от Мария Щайнер, Дорнах 1959 г.
към текста >>
Към
стр...: както посочих в Базел: Рудолф Щайнер, "Евангелието на Лука", 10 лекции, Базел, -Х.
Към стр...: както посочих в Базел: Рудолф Щайнер, "Евангелието на Лука", 10 лекции, Базел, -Х.
1909 г. пълно издание 1955 г. Нирманакайя: В източната окултна наука наименованието за тялото на едно Същество Буда, след като е минало в съвършенство.
към текста >>
Към
стр...: Йоан от Дамаск... една книга във формата на роман: Ле- гендата за Варлам и Йосафт.
Към стр...: Йоан от Дамаск... една книга във формата на роман: Ле- гендата за Варлам и Йосафт.
Първи немски превод на гръцкия текст от Феликс Либрехт, Мюстер, 1847 г. Нов превод от Лудвиг Бухард, Мюн- хен /издателство Театин/.
към текста >>
Към
стр...: "Изпитание на душата", която /драма/ бе представена в Мюн- хен: Втората от модерните мистерийни драми на Рудолф Щайнер, първо предаване в Мюнхен през лятото на 1911 г.
Към стр...: "Изпитание на душата", която /драма/ бе представена в Мюн- хен: Втората от модерните мистерийни драми на Рудолф Щайнер, първо предаване в Мюнхен през лятото на 1911 г.
Виж: Четири Мистерийни драми /1910-1913/, пълно издание 1962 г.
към текста >>
Към
стр...: мечтанието на Сократ: Виж указанието на стр...
Към стр...: мечтанието на Сократ: Виж указанието на стр...
към текста >>
Към
стр...: Целзус: римски философ, средата на 2-то столетие сл. Хр.
Към стр...: Целзус: римски философ, средата на 2-то столетие сл. Хр.
На- писал книгата "Истинското слово", първата полемика против Християн- ството.
към текста >>
Към
стр...: Урим... Тумим: На еврейски - Блясък и Мъдрост.
Към стр...: Урим... Тумим: На еврейски - Блясък и Мъдрост.
Виж 2. Мойсей 28 и следва.
към текста >>
Към
стр...: Йозафант - същото има за Бодисатва: Виж указанието на стр.., по- нататък Ернст Куп, "Варлам и Йосаф".
Към стр...: Йозафант - същото има за Бодисатва: Виж указанието на стр.., по- нататък Ернст Куп, "Варлам и Йосаф".
Една библиографсколитературно-историческа студия, Мюнхен 1894 г., съчинения на Княжеската Баварска Академия на Науките.
към текста >>
Към
стр...: Саббатай Зеви /1626-1676 г./: в 1666 г.
Към стр...: Саббатай Зеви /1626-1676 г./: в 1666 г.
се представя за Ми- сия, но след това преминава към мохамеданската религия. Виж Й. Ка- щайн, "Саббатай Зеви, Мисията от Измир", 1930 г.
към текста >>
се представя за Ми- сия, но след това преминава
към
мохамеданската религия.
Към стр...: Саббатай Зеви /1626-1676 г./: в 1666 г.
се представя за Ми- сия, но след това преминава към мохамеданската религия.
Виж Й. Ка- щайн, "Саббатай Зеви, Мисията от Измир", 1930 г.
към текста >>
Към
стр...: Християн Розенкройц: Една личност на 14-то столетие, която историята не счита за историческа, позната легендарно от две розенкройцерски съчинения: "Откритието на братството на високопохвалния орден на Р.
Към стр...: Християн Розенкройц: Една личност на 14-то столетие, която историята не счита за историческа, позната легендарно от две розенкройцерски съчинения: "Откритието на братството на високопохвалния орден на Р.
К.", Касел 1614 г. и "Познанието на високопохвалното брат- ство на високопочитаното розенкройцерство", Касел 1615 г. Според тези съчинения Християн Розенкройц е един германец от благороден про- изход, който е живял от 1378 г. до 1484 г. Името се явява за първи път в 1604 г.
към текста >>
Към
стр...: тайните фигури на розенкройцерите: Тайните фигури на розенкройцерите от 16-то и 17-то столетие, 3 тетрадки, Алтона 1785-88 г. /анонимно/.
Към стр...: тайните фигури на розенкройцерите: Тайните фигури на розенкройцерите от 16-то и 17-то столетие, 3 тетрадки, Алтона 1785-88 г. /анонимно/.
Тетрадка І съдържа една студия от Хинрекус Мадатанус Теософус: излиза 1621 г.
към текста >>
Към
стр...: Хинрекус Мадатанус Теософус: Анаграматичен псевдоним на последователя на Парацелзий Хандрианес от Минзихт, първоначално Зойменихт, има на един алхимик, който има заслугата да е описал първи камъка на пресеченото вино /антимоноксидкали/.
Към стр...: Хинрекус Мадатанус Теософус: Анаграматичен псевдоним на последователя на Парацелзий Хандрианес от Минзихт, първоначално Зойменихт, има на един алхимик, който има заслугата да е описал първи камъка на пресеченото вино /антимоноксидкали/.
Той е бил син на един пастор от Брауншвайг, живял от 1590 до 1638 г. Виж Ц. С. Пихт, Хинрекус Мадатанус в списание..., Щутгарт 1927 г. 1годишн. VІІ т. 4.
към текста >>
Към
стр...: Х. П.
Към стр...: Х. П.
Блаватска - "Разбулената Изида": 2 тома, Ню Йорк 1877 г. на немски: "Един ключ на учителите върху древните и модерни мистерии, наука и богословие", Лайпциг /1909 г. /.
към текста >>
Към
стр...: Виденман... Дросбах: Максимилиян Дросбах написа в 1849 г.
Към стр...: Виденман... Дросбах: Максимилиян Дросбах написа в 1849 г.
съчинението "Прераждане, или разширение на въпроса за безсмъртието по емпиричен път според познатите природни закони". Без назоваване на своето име той обяви една награда за най-доброто развитие на написаните в тази книга мисли на стойност 40 златни дуката. Чрез това бе даден повод за написване съчинението на Густав Виденман /1812-1876 г./ "Мисли върху безсмъртието като повторение на земния живот", Виена 1851 г., което получи наградата. Малкото съчинение бе издадено отново заедно с една статия на Ц. С. Пихт "Изникването на идеята за прераж- дането при лекаря и философа Густав Виденман към 1850 г.
към текста >>
Пихт "Изникването на идеята за прераж- дането при лекаря и философа Густав Виденман
към
1850 г.
Към стр...: Виденман... Дросбах: Максимилиян Дросбах написа в 1849 г. съчинението "Прераждане, или разширение на въпроса за безсмъртието по емпиричен път според познатите природни закони". Без назоваване на своето име той обяви една награда за най-доброто развитие на написаните в тази книга мисли на стойност 40 златни дуката. Чрез това бе даден повод за написване съчинението на Густав Виденман /1812-1876 г./ "Мисли върху безсмъртието като повторение на земния живот", Виена 1851 г., което получи наградата. Малкото съчинение бе издадено отново заедно с една статия на Ц. С.
Пихт "Изникването на идеята за прераж- дането при лекаря и философа Густав Виденман към 1850 г.
" в издателство Щутгарт 1961
към текста >>
Към
стр...: Хайнрих Кунрат: Практикуващ лекар и автор на много алхимически съчинения/1560-1605 г. /.
Към стр...: Хайнрих Кунрат: Практикуващ лекар и автор на много алхимически съчинения/1560-1605 г. /.
Явяващото се в един запис от лекции име "Нашни Куни" би трябвало да сочи с "Куни" върху Кунрат.
към текста >>
Към
стр...: Сократ... че добродетелта е нещо, което може да се научи: В диалозите на Платон "Менон" и "Протагорас".
Към стр...: Сократ... че добродетелта е нещо, което може да се научи: В диалозите на Платон "Менон" и "Протагорас".
към текста >>
Към
стр...: цитат от Шопенхауер: Дословно: "оказа се, че да проповяд- ваш морал е лесно, но да основеш морал е трудно".
Към стр...: цитат от Шопенхауер: Дословно: "оказа се, че да проповяд- ваш морал е лесно, но да основеш морал е трудно".
В "Относно волята в природата". Едно обяснение на потвърждението, което философията на автора е получила чрез емпирическите науки откакто тази философия излезе на бял ден", Хамбург 1836 г. Виж Пълни съчинения в 12 тома с увод от Рудолф Щайнер, Наследници по Книжарницата Й. Г. Коташе, Щутгарт и Берлин/1894 г. /том 6ти.
към текста >>
Към
стр...: Макс Планк: 1858-1947 г.
Към стр...: Макс Планк: 1858-1947 г.
Основател на квантовата теория. "Становището на по-новата физика към механистичния възглед за природата", лекция държана на 23. ІІІ. 1910 г. на 82-то Събрание на германските природоизследователи и лекари в Кьонигсберг: Лайпциг 1910 г.
към текста >>
"Становището на по-новата физика
към
механистичния възглед за природата", лекция държана на 23. ІІІ.
Към стр...: Макс Планк: 1858-1947 г. Основател на квантовата теория.
"Становището на по-новата физика към механистичния възглед за природата", лекция държана на 23. ІІІ.
1910 г. на 82-то Събрание на германските природоизследователи и лекари в Кьонигсберг: Лайпциг 1910 г.
към текста >>
Към
стр...: Д-р Бройер: Йозеф Бройер, виенски интернист.
Към стр...: Д-р Бройер: Йозеф Бройер, виенски интернист.
Виж Рудолф Щайнер "Пътят на моя живот", пълно издание 1962 г., по-нататък лекцията от 10. ХІ. 1917 г. върху Психоанализа, напечатана в "Антропосо- фия", списание за свободен духовен живот, Щутгарт, годиш. 17. книга 3 и 4/ІV-ІХ 1935 г. /.
към текста >>
Към
стр...: Шуберт, Готхилф Найрих фон/1780-1860/, натур-философ: Историята на душата, Щутгарт 1839 г.
Към стр...: Шуберт, Готхилф Найрих фон/1780-1860/, натур-философ: Историята на душата, Щутгарт 1839 г.
към текста >>
Към
стр...: Фолкелт, Йохан/1848-1930 г./: Сънищната фантазия, Щутгарт 1875 г.
Към стр...: Фолкелт, Йохан/1848-1930 г./: Сънищната фантазия, Щутгарт 1875 г.
Виж също Рудолф Щайнер, "Загадки на философията в нейната история представени като очерк", Пълни съчинения 1955 г.
към текста >>
Към
стр...: вчера ние чухме: В публичните лекции, Мюнхен 19. ХІ.
Към стр...: вчера ние чухме: В публичните лекции, Мюнхен 19. ХІ.
1911 г. "От Парацелзий до Гьоте". От тези лекции не е запазен никакъв запис.
към текста >>
Към
стр...: това, което Хиеронимус разказва: Виж Рудолф Щайнер "От Исуса
към
Христа", 11 лекции, Карлсруе, Х.1911 г., Пълно издание 1958 г.
Към стр...: това, което Хиеронимус разказва: Виж Рудолф Щайнер "От Исуса към Христа", 11 лекции, Карлсруе, Х.1911 г., Пълно издание 1958 г.
към текста >>
Към
стр...: в публичната лекция: Нюрнберг 1. ХІІ.
Към стр...: в публичната лекция: Нюрнберг 1. ХІІ.
1911 г. "От Исуса към Христа". От лекцията не е запазен никакъв запис.
към текста >>
"От Исуса
към
Христа".
Към стр...: в публичната лекция: Нюрнберг 1. ХІІ. 1911 г.
"От Исуса към Христа".
От лекцията не е запазен никакъв запис.
към текста >>
Към
стр...: на един нов обработвател на науката на сънищата: До сега не можа да бъде установено.
Към стр...: на един нов обработвател на науката на сънищата: До сега не можа да бъде установено.
към текста >>
Към
стр...: цикъл върху Откровението: Виж Рудолф Щайнер, "Открове- нието на Йоана" 13 лекции, Нюрнберг, VІ.
Към стр...: цикъл върху Откровението: Виж Рудолф Щайнер, "Открове- нието на Йоана" 13 лекции, Нюрнберг, VІ.
1908 г. Пълно издание 1961 г.
към текста >>
Към
стр...: лекции както в Мюнхен, така също и в Щутгарт: Отнася се за лекциите от Мюнхен 18, 20. ХІ.
Към стр...: лекции както в Мюнхен, така също и в Щутгарт: Отнася се за лекциите от Мюнхен 18, 20. ХІ.
1911 г. и от Щутгарт 28. ХІ. 1911 г. Всички те се съдържат в настоящия том.
към текста >>
Към
стр...: цитат от Гьоте: От "Сентенции в проза", Раздел 6 в Гьоте- вите естествено научни съчинения, издадени с уводи и коментари от Рудолф Щайнер, том ІV
към
Теорията на Цветовете, 1883 г.
Към стр...: цитат от Гьоте: От "Сентенции в проза", Раздел 6 в Гьоте- вите естествено научни съчинения, издадени с уводи и коментари от Рудолф Щайнер, том ІV към Теорията на Цветовете, 1883 г.
към текста >>
Към
стр...: че днес се говори толкова много върху тази тема: Виж Пред- говор от Мария Щайнер, стр... и следващата.
Към стр...: че днес се говори толкова много върху тази тема: Виж Пред- говор от Мария Щайнер, стр... и следващата.
към текста >>
Към
стр...: Едуард Шуре: Виж Рудолф Щайнер/Едуард Шуре, "Луцифер" - "Децата на Луцифер", драма от Едуард Шуре, преведена от Мария Щайнер фон Сиверс, в свободни рими от Рудолф Щайнер, Дорнах 1955
Към стр...: Едуард Шуре: Виж Рудолф Щайнер/Едуард Шуре, "Луцифер" - "Децата на Луцифер", драма от Едуард Шуре, преведена от Мария Щайнер фон Сиверс, в свободни рими от Рудолф Щайнер, Дорнах 1955
към текста >>
Към
стр...: един северен учен: Не можа да бъде установено.
Към стр...: един северен учен: Не можа да бъде установено.
към текста >>
Към
стр... Трокслер: Игнац Паул Витал /1780-1866/, лекар и практикуващ педагог в Базел и Берн: Лекции върху философията, Берн 1835 г.
Към стр... Трокслер: Игнац Паул Витал /1780-1866/, лекар и практикуващ педагог в Базел и Берн: Лекции върху философията, Берн 1835 г.
и "Погледи в съществото на човека", 1811 г.
към текста >>
Към
стр... в прага при моя цикъл: Рудолф Щайнер "Окултна физиоло- гия", 8 лекции, Прага, ІІІ.
Към стр... в прага при моя цикъл: Рудолф Щайнер "Окултна физиоло- гия", 8 лекции, Прага, ІІІ.
1911 г. , Пълно издание 1957 г.
към текста >>
Към
стр...: Лесинг.. идея за прераждането: Възпитанието на човешкия род, Берлин 1780 г.
Към стр...: Лесинг.. идея за прераждането: Възпитанието на човешкия род, Берлин 1780 г.
към текста >>
Към
стр...: Виденман: Виж указанията на стр...
Към стр...: Виденман: Виж указанията на стр...
към текста >>
Към
стр...: Хебел... Дневник: "Според прераждането на душите е възможно сега Платон отново да бъде наказан на училищния чин за това, защото - не разбира Платона".
Към стр...: Хебел... Дневник: "Според прераждането на душите е възможно сега Платон отново да бъде наказан на училищния чин за това, защото - не разбира Платона".
Дневниците на Хебел № 1335.
към текста >>
Към
стр...: Бисмарк: Мисли и спомени, 1898 г.
Към стр...: Бисмарк: Мисли и спомени, 1898 г.
2 тома.
към текста >>
Към
стр...: публични лекции: Виена 6 и 7. ІІ.
Към стр...: публични лекции: Виена 6 и 7. ІІ.
1912 г.: Смъртта и безсмъртието в светлината на Духовната наука и Същност на вечността и природата на човешката душа в светлината на Духовната наука. Лекциите не са напечатани.
към текста >>
Към
стр...: всички религии и всички философии.. могат да бъдат сведени
към
12 основни типа: Виж Рудолф Щайнер, "Човешката и космическата мисъл", 4 лекции, Берлин І.
Към стр...: всички религии и всички философии.. могат да бъдат сведени към 12 основни типа: Виж Рудолф Щайнер, "Човешката и космическата мисъл", 4 лекции, Берлин І.
1914 г. Пълно издание 1961 г.
към текста >>
Към
стр...: понеже написах върху Ницше една обективна книга: Фридрих Ницше, един борец против своето време /Ваймар 1895 г./.
Към стр...: понеже написах върху Ницше една обективна книга: Фридрих Ницше, един борец против своето време /Ваймар 1895 г./.
Пълно издание 1962 г.
към текста >>
Към
стр...: предмет на публична лекция: Дюселдорф 5. V.
Към стр...: предмет на публична лекция: Дюселдорф 5. V.
1912 г.: "Духовното ръководство на човека". От лекцията не е запазен никакъв запис. Виж все пак книжката "Духовното ръководство на човека и човечест- вото", Пълно издание 1960 г.
към текста >>
Към
стр...: с него се свързва също едно друго същество: Тук има една празнота в записа.
Към стр...: с него се свързва също едно друго същество: Тук има една празнота в записа.
към текста >>
Към
стр...: по-добре просек в горния свят: Омир, Одисея, песен ХІ.
Към стр...: по-добре просек в горния свят: Омир, Одисея, песен ХІ.
към текста >>
Към
стр...: Анастасиус Грюн: Антон Грах фон Ауершперг /1806-1876/.
Към стр...: Анастасиус Грюн: Антон Грах фон Ауершперг /1806-1876/.
"развалини", един епично-лирически цикъл излязъл в 1836 г. Стихотворението "Пет Великдена " съставлява неговия завършек. Тъй като сти- хотворението, едва ли вече е познато, то бе прибавено от Мария Щайнер още при първото издание на лекцията.
към текста >>
Към
стр...: три точки на Теософското общество: 1.
Към стр...: три точки на Теософското общество: 1.
Да бъде образувана ядката на един всеобщ братски съюз на човечеството, без разлика на вяра, нация, съсловие и положение. 2. Да се развива познание то на дълбоките духовни истини, ядката на истината на всички религии. 3. Да бъдат изследвани по-дълбоките духовни сили, които дремят в човешката природа и в останалия свят.
към текста >>
Към
стр...: в Християния бе обърнато вниманието върху мисията на Буда: Човекът в светлината на теософията, окултизма и философията, 10 лекции Християния, Осло VІ.
Към стр...: в Християния бе обърнато вниманието върху мисията на Буда: Човекът в светлината на теософията, окултизма и философията, 10 лекции Християния, Осло VІ.
1912 г., Пълно издание 1956 г., лекция 9-та от 11. VІ. 1912 г. Виж също лекцията в Нойшател, 18. ХІІ. 1912 г. /в настоящия том/ и Берлин 22. ХІІ.
към текста >>
Към
стр...: народът не чувствува дявола никога: Гьоте, "Фауст" І, Изба- та на Ауребах в Лайпциг.
Към стр...: народът не чувствува дявола никога: Гьоте, "Фауст" І, Изба- та на Ауребах в Лайпциг.
към текста >>
Към
стр...: основен труд на Коперник: Нюрнберг, 1543 г.
Към стр...: основен труд на Коперник: Нюрнберг, 1543 г.
към текста >>
Към
стр...: Николай Кузански: /1440 г. /.
Към стр...: Николай Кузански: /1440 г. /.
към текста >>
Към
стр...: от основаването на средноевропейската секция на Теософ- ското общество: Виж Рудолф Щайнер, "Историята и условията на Антропософското движение и отношение с Антропософското общество”, 8 лекции Дорнах VІ.
Към стр...: от основаването на средноевропейската секция на Теософ- ското общество: Виж Рудолф Щайнер, "Историята и условията на Антропософското движение и отношение с Антропософското общество”, 8 лекции Дорнах VІ.
1923 г. Пълно издание 1959 г. в Швейцария цикли от лекции върху Евангелията: Евангелието на Йоана, 8 лекции Базел
към текста >>
Към
стр...: проповедта в Бенарес: Първата проповед на Буда след неговото озарение: "Върху осемчленния път, причината на страданието и премахването на страданието".
Към стр...: проповедта в Бенарес: Първата проповед на Буда след неговото озарение: "Върху осемчленния път, причината на страданието и премахването на страданието".
към текста >>
Към
стр...: бележит геолог Зюс: Едуард Зюс/1831-1901/австрийски геолог, "Лицето на Земята", 3 тома, Виена 1883-1901 г.
Към стр...: бележит геолог Зюс: Едуард Зюс/1831-1901/австрийски геолог, "Лицето на Земята", 3 тома, Виена 1883-1901 г.
към текста >>
Към
стр...: Бурдах: Кондрад Бурдах /Кьонигсберг 1859-1936 г.
Към стр...: Бурдах: Кондрад Бурдах /Кьонигсберг 1859-1936 г.
Берлин/, главният застъпник на духовно историческия метод в изследването на езиците и литературата.
към текста >>
Към
стр...: и следва: Противниците на Архаите... противници на Архангелите: Тук бележките са само обяснителни и евентуално даже погрешни.
Към стр...: и следва: Противниците на Архаите... противници на Архангелите: Тук бележките са само обяснителни и евентуално даже погрешни.
към текста >>
Към
стр...: във вас живее божествената искра, вие сте богове: Йоан, 10, 34.
Към стр...: във вас живее божествената искра, вие сте богове: Йоан, 10, 34.
към текста >>
Към
стр...: ще бъдете като
Бога
: 1.
Към стр...: ще бъдете като Бога: 1.
Мойсей, 3, 5.
към текста >>
46.
От Исус към Христос
GA_131 От Исус към Христос
КЪМ
КЪМ
към текста >>
47.
Съдържание
GA_131 От Исус към Христос
Пътят
към
изживяване на Христовото Събитие.
Християнско-розенкройцерското посвещение.
Пътят към изживяване на Христовото Събитие.
Идеята за прераждането в книгата на Лесинг „Възпитанието на човешкия род". Реинкарнация и Карма от антропософска гледна точка. За възможността от повторно възпроизвеждане на Евангелията.
към текста >>
Отношението на отделните човешки души
към
Христовия Импулс.
Отношението на отделните човешки души към Христовия Импулс.
Възстановяване на връзките между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Спасителното Христово дело и неговата обективност. Екзотеричният път към Христос: Тайната вечеря и Евангелията. Езотеричният път: Причастието в Духа и силата на медитацията.
към текста >>
Екзотеричният път
към
Христос: Тайната вечеря и Евангелията.
Отношението на отделните човешки души към Христовия Импулс. Възстановяване на връзките между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Спасителното Христово дело и неговата обективност.
Екзотеричният път към Христос: Тайната вечеря и Евангелията.
Езотеричният път: Причастието в Духа и силата на медитацията.
към текста >>
Езотеричният път
към
Христос чрез посвещението.
Езотеричният път към Христос чрез посвещението.
Христос като господар на Кармата. Истинският първо образ на човешкото физически тяло. Йешу бен Пандира. Първото и второто Христово Събитие. Мистерията на Голгота и нейният окултен смисъл.
към текста >>
48.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче, това, което току що загатнах, може още от самото начало да бъде обяснено по един по-точен начин, когато за да разберем съвременния религиозен живот от една страна и антропософското му задълбочава не от друга страна хвърлим поглед
към
самия произход както на религиозния, така и на окултния, духовен живот през последните столетия.
Обаче, това, което току що загатнах, може още от самото начало да бъде обяснено по един по-точен начин, когато за да разберем съвременния религиозен живот от една страна и антропософското му задълбочава не от друга страна хвърлим поглед към самия произход както на религиозния, така и на окултния, духовен живот през последните столетия.
Защото именно през последните столетия от развитието на европейския духовен живот се очертаха две екстремни течения, две екстремни направления: От една страна прекомерното усилване на Исусовия принцип, а от друга страна едно, не бих казал „усилване“, а по-скоро грижливо и добросъвестно спазване на Христовия принцип.
към текста >>
Следователно, още в предварителната преценка на тези две твърде различни духовни движения, ние виждаме, че едното води до тежки заблуждения, а другото показва един непрекъснат и сериозен стремеж
към
истината.
Когато се изправим пред тези две течения от последните столетия, в прекаленото усилване на Исусовия принцип ние откриваме едно огромно заблуждение, едно опасно заблуждение, което силно застрашава духовния живот на човека, а от друга страна ние откриваме едно духовно движение с дълбок смисъл, стремящо се да търси правилните пътища и грижливо да избягва всякакви грешки и заблуждения.
Следователно, още в предварителната преценка на тези две твърде различни духовни движения, ние виждаме, че едното води до тежки заблуждения, а другото показва един непрекъснат и сериозен стремеж към истината.
към текста >>
А в лицето на това, което столетия наред съществува в Европа като розенкройцерство, ние имаме едно Христово движение; едно интимно Христово движение, което навсякъде грижливо търси пътищата
към
истината.
Едното движение, което следва да ни интересува и във връзка с антропософското разглеждане на религията, и което в известен смисъл можем да окачествим като едно извънредно опасно заблуждение, в екзотеричния живот ние наричаме йезуитизъм. Да, в лицето на йезуитизма ние имаме едно прекомерно усилване на Исусовия принцип.
А в лицето на това, което столетия наред съществува в Европа като розенкройцерство, ние имаме едно Христово движение; едно интимно Христово движение, което навсякъде грижливо търси пътищата към истината.
Откакто в Европа съществува йезуитското течение, то никога не е убягвало от вниманието на външния свят. Ето защо онзи, който иска да проучи по-дълбоките източници на духовния живот, следва да се замисли, доколко йезуитизмът представлява едно прекомерно усилване на Исусовия принцип. Искаме ли да стигнем до една правдоподобна характеристика на йезуитизма, ние на всяка цена трябва да се запознаем с това, как трите основни принципа на всяко мирово развитие, които са загатнати по най-различен начин в отделните светогледи, се проявяват в нашия живот от чисто екзотерична гледна точка. Нека на първо време да се абстрахираме от по-дълбокото значение и от по-дълбоката характеристика на трите основни течения, валидни за всяка от разновидностите на живота и за всяко от равнищата на еволюцията, и да ги разгледаме според техните външни проявления.
към текста >>
И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес
към
истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни, философски и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи
към
най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот.
Тук от една страна пред нас застава онова, което наричаме душевен живот, доколкото той е една разновидност на познавателния живот.
И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни, философски и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот.
Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас. И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот. Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност. Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното.
към текста >>
Ние следва да причислим
към
областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи.
Тук от една страна пред нас застава онова, което наричаме душевен живот, доколкото той е една разновидност на познавателния живот. И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни, философски и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот. Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас. И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот. Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност.
Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи.
Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“.
към текста >>
Но
към
познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното.
И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни, философски и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот. Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас. И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот. Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност. Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи.
Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното.
Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“. Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот.
към текста >>
Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада
към
областта на човешкото познание.
Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност. Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото.
Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание.
Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“. Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието.
към текста >>
Обаче при едно по-внимателно обмисляне на резултатите от познанието, ние все пак трябва да допуснем, че зад видимия свят се крие и нещо друго, което без да е непознаваемо по принцип във всеки момент от времето следва да отнасяме
към
„все-още-непознатото“.
Но ако пренесем този подсъзнателен душевен живот в областта на непознатото именно непознатото, а не непознаваемото -, ние трябва да му противопоставим и един трети елемент. Този трети елемент ние и без друго можем да установим в областта на външното, екзотерично наблюдение, когато си кажем: Насочвайки навън погледа на сетивата, на разума или на останалия духовен живот, ние стигаме до различни видове познание.
Обаче при едно по-внимателно обмисляне на резултатите от познанието, ние все пак трябва да допуснем, че зад видимия свят се крие и нещо друго, което без да е непознаваемо по принцип във всеки момент от времето следва да отнасяме към „все-още-непознатото“.
Тази област на „все-още-непознатото“, която лежи под повърхностния пласт на „познатото“ както в минералното, така и в растителното, и в животинското царство -, принадлежи както на външната природа, така и на самите нас. Тя ни принадлежи, доколкото в нашия физически организъм ние приемаме и преработваме веществата и силите на външния свят; и доколкото имаме в себе си една част от природата, дотолкова имаме в себе си и една част от „все-още-непознатото“. Ето защо в света, в който живеем, ние трябва да различаваме следните три неща: нашия съзнателен духовен живот, т.е. това, което влиза в сферата на съзнанието; после това, което се намира под прага на съзнанието като подсъзнателен душевен живот, и накрая онази част от непознатата външна природа, която присъствува в нас под формата на непознат човешки живот.
към текста >>
И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят,
към
който принадлежи и самият той...?
Тази троичност се проявява при всяко смислено наблюдение на света.
И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...?
, тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „Дух“; а това, което действува в подсъзнателния душевен живот, изхвърляйки към повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“. И накрая това, което принадлежи към непознатия природен свят и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент. Наред с определенията, дадени току-що за принципите на Духа, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях. И все пак едно от най-достъпните определения на тези понятия е това, което направихме току-що.
към текста >>
, тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „Дух“; а това, което действува в подсъзнателния душевен живот, изхвърляйки
към
повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“.
Тази троичност се проявява при всяко смислено наблюдение на света. И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...?
, тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „Дух“; а това, което действува в подсъзнателния душевен живот, изхвърляйки към повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“.
И накрая това, което принадлежи към непознатия природен свят и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент. Наред с определенията, дадени току-що за принципите на Духа, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях. И все пак едно от най-достъпните определения на тези понятия е това, което направихме току-що.
към текста >>
И накрая това, което принадлежи
към
непознатия природен свят и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент.
Тази троичност се проявява при всяко смислено наблюдение на света. И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...? , тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „Дух“; а това, което действува в подсъзнателния душевен живот, изхвърляйки към повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“.
И накрая това, което принадлежи към непознатия природен свят и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент.
Наред с определенията, дадени току-що за принципите на Духа, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях. И все пак едно от най-достъпните определения на тези понятия е това, което направихме току-що.
към текста >>
което непосредствено се разиграва в съзнателния душевен живот,
към
подсъзнателния душевен живот, който принадлежи на принципите на Сина?
Нека сега да поставим въпроса: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на Духа, т.е.
което непосредствено се разиграва в съзнателния душевен живот, към подсъзнателния душевен живот, който принадлежи на принципите на Сина?
Ние ще обхванем този преход най-добре, ако отсега сме наясно, че в обикновения духовен живот на човека, в съзнанието, нахлуват от подсъзнанието, съвсем явно и недвусмислено, онези елементи, които за разлика от елементите на мисленето и чувствата трябва да наречем елементи на волята. Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „Духът е бодър“, понеже това означава, че към областта на Духа спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече към подсъзнанието.
към текста >>
Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „Духът е бодър“, понеже това означава, че
към
областта на Духа спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече
към
подсъзнанието.
Нека сега да поставим въпроса: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на Духа, т.е. което непосредствено се разиграва в съзнателния душевен живот, към подсъзнателния душевен живот, който принадлежи на принципите на Сина? Ние ще обхванем този преход най-добре, ако отсега сме наясно, че в обикновения духовен живот на човека, в съзнанието, нахлуват от подсъзнанието, съвсем явно и недвусмислено, онези елементи, които за разлика от елементите на мисленето и чувствата трябва да наречем елементи на волята.
Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „Духът е бодър“, понеже това означава, че към областта на Духа спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече към подсъзнанието.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: В троичността*4 на душевния живот, под формата на двата елемента „мислене“ и „чувства“, ние имаме нещо, което принадлежи
към
съзнателния душевен живот; обаче чувствата слизат още по-надолу в областта на волята; и колкото повече се приближаваме до волевите импулси, до волевия живот, толкова по-надолу слизаме в подсъзнанието, в онези тъмни области, в които потъваме, когато „губим“ съзнанието и изпадаме в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, с една дума когато заспиваме.
А относно природата на волята, достатъчно е само да се замислим как всъщност ние изграждаме понятията си за това, което по един или друг начин избликва от дълбоките пластове на подсъзнанието, за да се прояви после в областта на съзнателния душевен живот. Едва след като сме превърнали в понятия и идеи това, което се корени като смътни, неясни сили в елементите на душевния живот, то става съдържание на Духа; в противен случай то остава в областта на Сина. И когато чрез чувствата, волята се проявява в представния живот, ние виждаме съвсем ясно как вълните идват от морето на подсъзнанието и се издигат над онази повърхност, която наричаме „съзнание“.
Ето защо можем да кажем: В троичността*4 на душевния живот, под формата на двата елемента „мислене“ и „чувства“, ние имаме нещо, което принадлежи към съзнателния душевен живот; обаче чувствата слизат още по-надолу в областта на волята; и колкото повече се приближаваме до волевите импулси, до волевия живот, толкова по-надолу слизаме в подсъзнанието, в онези тъмни области, в които потъваме, когато „губим“ съзнанието и изпадаме в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, с една дума когато заспиваме.
към текста >>
И когато после се опитваме с едни или други думи да изразим различията между Духа и Сина, трябва да сме наясно: Да, занапред ние сме длъжни да пробудим у себе си предчувствието, че човекът не бива да има еднакво отношение
към
Духа и
към
Сина!
Например някои чувства са така назовани в нашия говор, че самата дума вече изразява известно родство между чувствата и волята; съответната дума не изразява някакъв волев импулс, а само едно чувствено съдържание, и въпреки това в говора се употребява думата „воля“; но също и в областта на по-дълбоко лежащите чувства, за които обикновено не си даваме точна сметка, често си служим с думата „воля“. Такъв е случаят, когато например говорим за „Widerwille“ (отвращение). Тук не става дума за някакъв импулс, за това да се извърши едно или друго действие; тук съвсем не е нужно да се включва „Wille“ (волята). Но този случай ясно показва родството на по-дълбоките чувства, за които вече не си даваме сметка, с областта на волята в подсъзнателния душевен живот. И понеже това е така, понеже волевият елемент слиза в областта на под съзнателния душевен живот, ние трябва да разберем, че тази област на волята влиза в съвсем други отношения с човека и с неговата индивидуалност, с неговата личност, в сравнение с областта на познанието, с Духа.
И когато после се опитваме с едни или други думи да изразим различията между Духа и Сина, трябва да сме наясно: Да, занапред ние сме длъжни да пробудим у себе си предчувствието, че човекът не бива да има еднакво отношение към Духа и към Сина!
Какво означава това?
към текста >>
Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме
към
него като
към
най-съкровеното и свято убежище на другия човек.
Аз често съм изтъквал, че ние вече не спорим върху въпросите на математиката, именно защото изцяло сме ги издигнали в областта на съзнанието, а спорим само върху онези въпроси, които не сме издигнали достатъчно в нашето съзнание, и позволяваме в тях да се намесват нашите подсъзнателни влечения, инстинкти и страсти. От това ясно следва, че в областта на познанието ни е дадено нещо много по-универсално и общочовешко, отколкото в областта на подсъзнанието. Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек. Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот. И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот.
Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек.
Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност. Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието. Познанието означава нещо, чрез което една душа може да се разбира с друга душа. Това, което едната душа иска, трябва най-напред да бъде пренесено в областта на познанието, и едва тогава чрез обиколния път на познанието да се намеси във волята на другата душа.
към текста >>
Днес можем да разсъждаваме върху Възкресението както си искаме, но през следващите дни ние ще го разгледаме в смисъла на Тайната наука и тогава ако се придържаме
към
евангелските разкази ще ни стане пределно ясно: На онези, за които се разказва, че Христос им се явява след Възкресението, Той се показва по един съвършено различен начин, отколкото преди това.
Но с тази подробност е свързано и нещо друго, а именно че въздействията, които Христос Исус изгуби през следващите лекции ще се спрем още по-внимателно на този въпрос -, след Възкресението отново излязоха на преден план.
Днес можем да разсъждаваме върху Възкресението както си искаме, но през следващите дни ние ще го разгледаме в смисъла на Тайната наука и тогава ако се придържаме към евангелските разкази ще ни стане пределно ясно: На онези, за които се разказва, че Христос им се явява след Възкресението, Той се показва по един съвършено различен начин, отколкото преди това.
Още в лекциите си върху Евангелието на Йоан*6 аз посочих: невъзможно би било след три дни една позната на Исус от Назарет да не го разпознае и да Го сбърка с друга личност, ако Той не би застанал пред нея в съвършено друг облик, в друга форма. Точно това впечатление искат да пробудят у нас Евангелията: След Възкресението, Христос се появява в друга форма. Но Евангелията загатват и нещо друго: че в дълбините на човешките души вече трябваше да съществува някаква предразположба, която да позволи на преобразения Христос да се добере до тези човешки души, а именно определена възприемчивост. Обект на тази възприемчивост можеше да бъде не само това, което принадлежи към областта на Духа; обект на тази възприемчивост стана и то не по друг начин, а като непосредствено виждане самото съществуване на Христовото Същество.
към текста >>
Обект на тази възприемчивост можеше да бъде не само това, което принадлежи
към
областта на Духа; обект на тази възприемчивост стана и то не по друг начин, а като непосредствено виждане самото съществуване на Христовото Същество.
Но с тази подробност е свързано и нещо друго, а именно че въздействията, които Христос Исус изгуби през следващите лекции ще се спрем още по-внимателно на този въпрос -, след Възкресението отново излязоха на преден план. Днес можем да разсъждаваме върху Възкресението както си искаме, но през следващите дни ние ще го разгледаме в смисъла на Тайната наука и тогава ако се придържаме към евангелските разкази ще ни стане пределно ясно: На онези, за които се разказва, че Христос им се явява след Възкресението, Той се показва по един съвършено различен начин, отколкото преди това. Още в лекциите си върху Евангелието на Йоан*6 аз посочих: невъзможно би било след три дни една позната на Исус от Назарет да не го разпознае и да Го сбърка с друга личност, ако Той не би застанал пред нея в съвършено друг облик, в друга форма. Точно това впечатление искат да пробудят у нас Евангелията: След Възкресението, Христос се появява в друга форма. Но Евангелията загатват и нещо друго: че в дълбините на човешките души вече трябваше да съществува някаква предразположба, която да позволи на преобразения Христос да се добере до тези човешки души, а именно определена възприемчивост.
Обект на тази възприемчивост можеше да бъде не само това, което принадлежи към областта на Духа; обект на тази възприемчивост стана и то не по друг начин, а като непосредствено виждане самото съществуване на Христовото Същество.
към текста >>
Действията на Христовото Същество са насочени
към
подсъзнанието на Неговите ученици; ето защо тези действия са нещо строго лично, строго индивидуално и не бива да се подвеждаме от наглед противоречивите описания на Евангелията.
Ако се запитаме, за какво става дума тук, трябва да напомним следното: Когато пред нас застане един човек, тогава това, което действува върху нас, е нещо много повече, от онова, което ние регистрираме в нашето съзнание. Във всеки момент, когато върху нас действува даден човек или друго същество, върху нашия душевен живот действуват такива подсъзнателни елементи, които другото същество поражда по страничния път на съзнанието и които могат да възникнат само благодарение на това, че въпросното същество е не въображаемо, а напълно реално. Това, което първоначално Христос предизвика в душите на учениците след т.н. Възкресение, възникна именно в техните подсъзнателни сили: едно запознаване със Сина. Ето откъде идват и разликите в описанието на възкръсналия Христос, различните характеристики, според които Христос се явява на всеки един от учениците според съответните им душевни особености.
Действията на Христовото Същество са насочени към подсъзнанието на Неговите ученици; ето защо тези действия са нещо строго лично, строго индивидуално и не бива да се подвеждаме от наглед противоречивите описания на Евангелията.
към текста >>
Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми
към
непосредствена намеса във волята,
към
директни действия в областта на волята.
Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа. Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин. Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание. Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят. Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“.
Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята.
Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят. Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята. Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни упражнения. Как са замислени тези упражнения?
към текста >>
Да, предписанията са извънредно строги; и без да допуска каквито и да е други понятия и идеи в своята душа, в душата на бъдещия йезуит непрекъснато трябва да оживява образът на изоставения от
Бога
, на очакващия най-страшни наказания човек, а също и чувството: Ето, аз напуснах
Бога
и дойдох в света, излагайки се на възможно най-страшните наказания!
Най-напред ученикът трябваше да породи в себе си един жив образ, една жива имагинация за Христос Исус като Цар на света добре забележете: една имагинация! И никой не биваше допускан до същинските степени на йезуитизма, ако не беше провеждал такива упражнения, и не беше изпитвал в душата си истинското преобразяване, което се усеща от целия човек след подобни упражнения. Обаче тези имагинативни представи за Христос Исус като Цар на света трябваше да бъдат предхождани от нещо друго. Ученикът трябваше да си представи в условията на пълно усамотение образа на човека: как този човек идва на света, как изпада в грях и как подлежи на най-ужасяващи наказания. Изключително строго се държеше на следната подробност: Ученикът трябваше да си представи образа на един такъв човек, който е изоставен сам на себе си и трябва да понесе мъките от всички възможни наказания.
Да, предписанията са извънредно строги; и без да допуска каквито и да е други понятия и идеи в своята душа, в душата на бъдещия йезуит непрекъснато трябва да оживява образът на изоставения от Бога, на очакващия най-страшни наказания човек, а също и чувството: Ето, аз напуснах Бога и дойдох в света, излагайки се на възможно най-страшните наказания!
към текста >>
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от
Бога
, истинско отвращение от човека и от човешката природа.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа.
А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот.
към текста >>
А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от
Бога
човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа.
А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път.
И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот. Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации.
към текста >>
И така, срещу имагинацията на напуснатия от
Бога
човек трябва да се появи цялата милост, цялата
любов
на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа. А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път.
И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания.
И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот. Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации.
към текста >>
А именно понеже такива имагинации са крайно едностранчиви, и са насочени преди всичко
към
грешния човек, и едва после
към
всемилостивия Бог, като се съсредоточават единствено върху образите на Новия Завет, според закона на противоположността, те пораждат една подчертано засилена воля.
Само онзи, който лично е изпитвал преобразяващата сила на живите имагинации, знае също, че при такива условия душата действително се променя.
А именно понеже такива имагинации са крайно едностранчиви, и са насочени преди всичко към грешния човек, и едва после към всемилостивия Бог, като се съсредоточават единствено върху образите на Новия Завет, според закона на противоположността, те пораждат една подчертано засилена воля.
Накратко: понеже размишлението върху тези образи е строго забранено, чрез тях може да се действува директно и много целенасочено. Необходимо е само ученикът да не занемарява имагинациите.
към текста >>
Защото поради факта, че Христос трябваше да се инкарнира в едно човешко тяло, духовният свят също се присъедини
към
физическия свят; обаче в отговор на това присъединяване
към
физическия свят, отекват монументалните, величествени думи: „Моето Царство не е от този свят?
Сега ние сме изправени пред следните последици: В по-нататъшните строги упражнения йезуитският послушник започва да си представя Христос Исус и то най-вече Исус, а не Христос като всеобщ Цар на световете и по този начин прекалено рязко усилва Исусовия елемент. Но Исус е само един елемент от този свят.
Защото поради факта, че Христос трябваше да се инкарнира в едно човешко тяло, духовният свят също се присъедини към физическия свят; обаче в отговор на това присъединяване към физическия свят, отекват монументалните, величествени думи: „Моето Царство не е от този свят?
“*9
към текста >>
И най-напред бъдещият йезуит трябва да си представи цялата опасност, която идва от „знамето на Луцифер“, но без изобщо да поглежда
към
Христос Исус.
В този случай Исус от Назарет би трябвало да стане един цар, който, за разлика от другите царе, които владеят само част от територията на Земята, би господствувал над цялата Земя. Как да си представим, следователно, този цар, чиято царствена власт се разпростира върху цялата Земя? Да, сега ние фактически бихме стигнали до онзи имагинативен образ, който бъдещият йезуит се стреми да постигне в хода на предварителните упражнения, след като е укрепил достатъчно своята воля. И за да бъде подготвен този образ на „Царя Исус“, владетеля на всички земни царства, ученикът трябваше да си представи следната имагинация: Ето, сега аз виждам Вавилон и полето около него като един жив образ, както и седналия на трона Луцифер*10 със знамето на Луцифер. Ученикът трябва да си представи тази сцена съвсем точно, понеже тя е една могъща имагинация: Царят Луцифер със своето знаме и своето войнство от луциферически Ангели, седящ всред огън и гъст дим, изпраща своите Ангели, за да завладее царствата на Земята.
И най-напред бъдещият йезуит трябва да си представи цялата опасност, която идва от „знамето на Луцифер“, но без изобщо да поглежда към Христос Исус.
Душата из цяло трябва да се потопи в имагинативния образ на опасността, която идва от знамето на Луцифер. Душата трябва да усети: Няма по-голяма опасност от тази, която би настъпила, ако знамето на Луцифер победи. И след като този образ е живял достатъчно в душата, на неговото място трябва да бъде поставена другата имагинация, „знамето на Христос“. За тази цел ученикът трябва да си представи Йерусалим и полето около Йерусалим, и как Царят Исус изпраща Своите войнства, как Той побеждава и прогонва войнствата на Луцифер, за да стане цар на цялата Земя: Знамето на Христос побеждава знамето на Луцифер!
към текста >>
И ние, които принадлежим
към
Неговото войнство, сме длъжни да използуваме всички средства, които един ден ще Го направят господар на Земята.
Ето как изглеждат укрепващите волята имагинации, върху които бъдещият йезуит трябва да работи. Това е нещо, което тотално преобразява неговата воля и фактически тази преобразена воля понеже тя е изградена с окултни средства отхвърля всичко останало и се концентрира единствено върху идеята: Царят Исус трябва да стане владетел на Земята!
И ние, които принадлежим към Неговото войнство, сме длъжни да използуваме всички средства, които един ден ще Го направят господар на Земята.
Ето в какво се заклеваме ние, които принадлежим към войнството, събрано в земите на Йерусалим: Ние ще сразим войнството на Луцифер, което е събрано в земите на Вавилон. И най-големият позор за един войн на Царя Исус е този, да изостави знамето!
към текста >>
Ето в какво се заклеваме ние, които принадлежим
към
войнството, събрано в земите на Йерусалим: Ние ще сразим войнството на Луцифер, което е събрано в земите на Вавилон.
Ето как изглеждат укрепващите волята имагинации, върху които бъдещият йезуит трябва да работи. Това е нещо, което тотално преобразява неговата воля и фактически тази преобразена воля понеже тя е изградена с окултни средства отхвърля всичко останало и се концентрира единствено върху идеята: Царят Исус трябва да стане владетел на Земята! И ние, които принадлежим към Неговото войнство, сме длъжни да използуваме всички средства, които един ден ще Го направят господар на Земята.
Ето в какво се заклеваме ние, които принадлежим към войнството, събрано в земите на Йерусалим: Ние ще сразим войнството на Луцифер, което е събрано в земите на Вавилон.
И най-големият позор за един войн на Царя Исус е този, да изостави знамето!
към текста >>
49.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Едно малко литературно общество връчи своята награда това стана
към
50-те години на миналия век на най-добрата книга, третираща проблема за безсмъртието на душата.
Има и много други случаи.
Едно малко литературно общество връчи своята награда това стана към 50-те години на миналия век на най-добрата книга, третираща проблема за безсмъртието на душата.
Това беше едно забележително събитие в немския духовен живот! Впрочем то остана незабелязано По същото време беше наградена и книгата на Виденман*15, доказваща безсмъртието на човешката душа с оглед на повтарящите се земни съществувания разбира се, по един несъвършен начин, както и следваше да се очаква през 50-те години на миналия век, когато мисловните форми все още не бяха достатъчно напреднали.
към текста >>
Ето защо в моята малка книжка „Реинкарнация и Карма“*16, а след това и в „Теософия“, аз подходих
към
идеята за преражданията не по друг начин, а с мисловните форми на естествените науки, като ги прилагах спрямо човешката индивидуалност, а не спрямо животинските видове.
И така, лесно е да бъдат посочени отделни случаи, при които идеята за реинкарнациите възниква като един вид постулат, като едно изискване от страна на 19 век.
Ето защо в моята малка книжка „Реинкарнация и Карма“*16, а след това и в „Теософия“, аз подходих към идеята за преражданията не по друг начин, а с мисловните форми на естествените науки, като ги прилагах спрямо човешката индивидуалност, а не спрямо животинските видове.
към текста >>
Тук прераждането е дело на отделната индивидуалност и погледът е насочен единствено
към
нея, а не
към
човечеството.
Но ако разглеждаме същата идея от гледна точка на будизма, нещата изглеждат съвсем различно. Тук човекът е предоставен на самия себе си, на своята собствена душа. Тук отделната душа си казва: Аз съм поставена в света на Майя, моите страсти са ме довели в света на Майя, но в хода на последователните инкарнации аз като индивидуална душа рано или късно ще се освободя от земните инкарнации!
Тук прераждането е дело на отделната индивидуалност и погледът е насочен единствено към нея, а не към човечеството.
към текста >>
Докато будистът се ограничава в проблематиката на отделната човешка душа, погледът на западния човек е насочен
към
нещо, което засяга цялото човечество; западният човек се чувствува свързан с всички хора в един общ организъм.
Ето я голямата разлика между двата пътя: Дали нещата биват разглеждани отвътре, както постъпва будизмът, или отвън, като Лесинг, който иска да обхване с погледа си цялото развитие на човечеството. Крайният резултат е един и същ, но пътят на Запада е станал съвсем друг.
Докато будистът се ограничава в проблематиката на отделната човешка душа, погледът на западния човек е насочен към нещо, което засяга цялото човечество; западният човек се чувствува свързан с всички хора в един общ организъм.
към текста >>
Защото тъкмо в това се състои големият обрат, който претърпя развитието на човешката душа от 18 до 20 век, че ние можем да заявим: Който днес сериозно пристъпва
към
изучаване на еволюцията, той преди всичко трябва да усвои онези мисловни форми, които в наши дни самопонятно водят до приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата.
Ето как тези идеи, съвсем изолирано, проникват тук или там, чрез тези духове. И показателно е че въпреки незадоволителния им логически ход, тези идеи възникват не само у посочените личности, а и у много други.
Защото тъкмо в това се състои големият обрат, който претърпя развитието на човешката душа от 18 до 20 век, че ние можем да заявим: Който днес сериозно пристъпва към изучаване на еволюцията, той преди всичко трябва да усвои онези мисловни форми, които в наши дни самопонятно водят до приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата.
Следователно, през интервала между 13 и 18 век човешкото мислене все още не беше достатъчно напреднало, за да стигне до признаването на реинкарнацията. Обаче ние винаги трябва да изхождаме от конкретната историческа епоха, в чиито условия човешкото мислене се издига до най-висшата си форма. Ето защо днес изходната точка следва да бъде търсена в мисленето, което по строго логически път т.е. по хипотетично правилен път пристъпва към идеята за реинкарнациите, като си служи с мисловните форми, характерни за естествените науки.
към текста >>
по хипотетично правилен път пристъпва
към
идеята за реинкарнациите, като си служи с мисловните форми, характерни за естествените науки.
И показателно е че въпреки незадоволителния им логически ход, тези идеи възникват не само у посочените личности, а и у много други. Защото тъкмо в това се състои големият обрат, който претърпя развитието на човешката душа от 18 до 20 век, че ние можем да заявим: Който днес сериозно пристъпва към изучаване на еволюцията, той преди всичко трябва да усвои онези мисловни форми, които в наши дни самопонятно водят до приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата. Следователно, през интервала между 13 и 18 век човешкото мислене все още не беше достатъчно напреднало, за да стигне до признаването на реинкарнацията. Обаче ние винаги трябва да изхождаме от конкретната историческа епоха, в чиито условия човешкото мислене се издига до най-висшата си форма. Ето защо днес изходната точка следва да бъде търсена в мисленето, което по строго логически път т.е.
по хипотетично правилен път пристъпва към идеята за реинкарнациите, като си служи с мисловните форми, характерни за естествените науки.
към текста >>
Това спокойствие, тази вътрешна овладяност, след като вече сме се ориентирали
към
тях а изборът, естествено, трябва да бъде направен свободно -, е една добра основа за медитиране, опиращо се на вглъбяване в мислите и чувствата.
Това спокойствие, тази вътрешна овладяност, след като вече сме се ориентирали към тях а изборът, естествено, трябва да бъде направен свободно -, е една добра основа за медитиране, опиращо се на вглъбяване в мислите и чувствата.
Изобщо при всичко, което се опира на розенкройцерската традиция, при всякакъв вид медитации, концентрации и т.н., важно е да се отнасяме към него не като догма, а като към нещо общочовешко.
към текста >>
Изобщо при всичко, което се опира на розенкройцерската традиция, при всякакъв вид медитации, концентрации и т.н., важно е да се отнасяме
към
него не като догма, а като
към
нещо общочовешко.
Това спокойствие, тази вътрешна овладяност, след като вече сме се ориентирали към тях а изборът, естествено, трябва да бъде направен свободно -, е една добра основа за медитиране, опиращо се на вглъбяване в мислите и чувствата.
Изобщо при всичко, което се опира на розенкройцерската традиция, при всякакъв вид медитации, концентрации и т.н., важно е да се отнасяме към него не като догма, а като към нещо общочовешко.
към текста >>
Или по-нататък: Да усещаме топлината в природния свят, да усещаме, как чрез топлината, в света се вмъква нещо, което е от духовно естество; а после, имайки предвид известно сродство между нашия организъм и чувството на
любов
, да се концентрираме върху следната мисъл: „Каква е духовната същност на светлината и как пулсира тя през света?
А именно: ние трябва да приемем, че по начало не сме в състояние предварително да извършим нещо, ако се опираме единствено на външни материални източници например относно това, което се е случило при Мистерията на Голгота. Защото до тези неща ние трябва да стигаме по окултен път, а не да ги предполагаме. Ето защо трябва да тръгваме от изходната точка на общочовешкото, от това, което има смисъл и оправдание за всяка човешка душа. Един поглед във външния свят, преизпълнен с удивление пред откровенията на светлината, бликаща от дневното Слънце; с усещането, че това, което нашето око вижда от светлината, е само външното було на светлината, нейното външно проявление, или както се изразява християнския езотеризъм, славата на светлината; с предчувствието, че зад външната сетивна светлина е скрито нещо съвсем друго: Ето това е нещо общочовешко! Да си представяме светлината, летяща през пространствената Вселена, да я съзерцаваме така, че после да сме на ясно, че в този разширяващ се елемент на светлината живее нещо духовно, което тъче платното на светлината през пространството да се концентрираме в тази мисъл, да живеем в тази мисъл: ето това е нещо общочовешко, до което се приближаваме не чрез някаква догма, а чрез едно общо усещане.
Или по-нататък: Да усещаме топлината в природния свят, да усещаме, как чрез топлината, в света се вмъква нещо, което е от духовно естество; а после, имайки предвид известно сродство между нашия организъм и чувството на любов, да се концентрираме върху следната мисъл: „Каква е духовната същност на светлината и как пулсира тя през света?
“ а след това да се задълбочим в това, което ни дават интуициите и цялото модерно окултно учение, после да обсъдим с онези, които знаят нещо в тази област, а именно, как да се концентрираме по един правилен начин върху мировите, космически мисли. И още по-нататък: Облагородяване, пречистване на моралните усещания, чрез което стигаме до разбирането, че това, което усещаме в моралната област, е една действителност, така че сега ние преодоляваме онзи предразсъдък, според който нашите морални чувства са нещо преходно; и накрая, за нас вече няма никакво съмнение: Това, което усещаме сега, то продължава да живее и по-нататък като морална сила, като морална същност.
към текста >>
Аз съм това, което представлявам, само благодарение на факта, че аз съм получил физическото тяло като един вид прикрепено
към
мен.“ И от всичко това се поражда един вид ненавист, един вид огорчение спрямо мировите Същества, че сме станали такива.
В книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ Вие ще намерите само някои от тях. Това, което можем да изживеем най-напред, това което може да изживее почти всеки, който преминава от външния живот в пътя на познанието е, че предимно в чувствен аспект той си казва: „Аз не съм изградил сам това физическо тяло, такова, каквото застава пред мен. Аз действително не съм създавал това физическо тяло, в което ходя по Земята. Но ако не притежавах това физическо тяло, тогава Азът, когото за сега смятам за мой висш идеал, не би се свързал с мен.
Аз съм това, което представлявам, само благодарение на факта, че аз съм получил физическото тяло като един вид прикрепено към мен.“ И от всичко това се поражда един вид ненавист, един вид огорчение спрямо мировите Същества, че сме станали такива.
към текста >>
Изкушението и образът, който синоптичните Евангелия дават за изкушението, отвеждането на Христос Исус
към
планината с обещанието за всички външни реалности, за придържането
към
външните реалности, изкушението да остане свързан с материята, накратко, изкушението да остане при Пазача на прага и да не се осмели да го прекрачи ето какво застава пред нас във величествения идеален образ на Христос Исус, стоящ на планината, редом с Изкусителя, и всичко това би застанало пред нас, дори и ако не сме чували нито дума за Евангелията!
Тук ние сме изправени пред нашата съдбовна среща с Пазача на прага*18. Но след като сме напреднали до тази степен, изживявайки току що описаните опитности, чрез продължителни и строги упражнения, тогава изхождайки от общата човешка природа ние опознаваме самите себе си и нашата сегашна форма като резултат от нашите минали инкарнации. Обаче ние научаваме и друго: Че можем да изпитаме най-силната болка, но и да се извисим над тази болка, за да издигнем сегашното си съществуване на една още по-висока степен. И за всеки един, който е достатъчно напреднал и е изпитал споменатите усещания в цялата им интензивност, който е видял Пазача на прага, неизбежно възниква един имагинативен образ един образ, който не е произволно съставен, както това става при йезуитизма поради факта, че той е описан в Библията а непосредствено изживян като нещо, което е заложено в нашата общочовешка природа. Така той се доближава до образа на божествения идеален човек, който също като нас живее в едно физическо тяло, но и също като нас усеща в това физическо тяло всичко, което може да се случи с едно физическо тяло.
Изкушението и образът, който синоптичните Евангелия дават за изкушението, отвеждането на Христос Исус към планината с обещанието за всички външни реалности, за придържането към външните реалности, изкушението да остане свързан с материята, накратко, изкушението да остане при Пазача на прага и да не се осмели да го прекрачи ето какво застава пред нас във величествения идеален образ на Христос Исус, стоящ на планината, редом с Изкусителя, и всичко това би застанало пред нас, дори и ако не сме чували нито дума за Евангелията!
И сега ние знаем: този, който написа историята за Изкушението, е описал своите лични опитности, и че той действително е видял Христос Исус и Изкусителя там, в духовния свят. Сега ние знаем още нещо: Действително вярно е, вярно в Духа е, че този, който написа Евангелията, всъщност описа нещо, което и самите ние можем да изживеем, дори ако не сме чували нищо за Евангелията.
към текста >>
И сега ние изтръпваме от страх пред идеала,
към
който се стремим, от страх пред огромните усилия, които евентуално ще ни приближат до този идеал!
Възниква следното усещане: Ние принадлежим на Духа, който живее във всички неща и с който ние трябва да се съобразяваме. Ние не можем да надникнем зад Духа, ако не се отдадем на Духа. И тогава ни обхваща страх! Ние изпадаме в един страх, който трябва да бъде изпитан от всеки истински познавач на духовния свят; ние изтръпваме пред величието на мировия Дух, който изпълва световете! Това величие се изправя застрашително пред нас и сега ние ясно усещаме своето безсилие, ясно усещаме в какво бихме се превърнали през последователните епохи от Земното развитие, ясно усещаме дълбоката пропаст между нашата безпомощност и света на Боговете.
И сега ние изтръпваме от страх пред идеала, към който се стремим, от страх пред огромните усилия, които евентуално ще ни приближат до този идеал!
към текста >>
И едва сега ние разбираме думите: Бдете и молете се, и живейте в молитва, за да не бъдете изкушени, за да не изпаднете в изкушението да останете привързани
към
една точка от своето развитие, а непрекъснато да вървите напред!
И когато ясно осъзнаем всичко това, тогава пред нас отново застава една забележителна имагинация. Дори и да не бихме прочели никакво Евангелие, дори и хората никога да не биха разполагали с една такава външна книга пред нашия ясновиждащ поглед също би се появил един духовен образ: Ето, ние сме отведени в усамотение и това ясно се забелязва от нашето вътрешно око -, ние заставаме пред образа на идеалния човек, който намирайки се в своето физическо тяло изпитва всевъзможните страхове, които изпитваме и самите ние в този момент. Да, пред нас застава образът на Христос в Гетсиманската градина, обхванат от неописуемия, максимално усилен страх, същия страх който трябва да изпитаме и самите ние по пътя на познанието: Страхът, който избива по челото Му като кървава пот! В определен момент от нашето окултно развитие, този образ действително застава пред нас, и то без посредничеството на какъвто и да е външен религиозен източник! И сега в окултния път пред нас застават като два мощни стълба двете духовно изживени събития: Разказът за Изкушението и сцената от Маслиновата планина.
И едва сега ние разбираме думите: Бдете и молете се, и живейте в молитва, за да не бъдете изкушени, за да не изпаднете в изкушението да останете привързани към една точка от своето развитие, а непрекъснато да вървите напред!
към текста >>
50.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Днес първоначално ще се запознаем с отношението на общото религиозно съзнание
към
онова знание, онова познание, което човекът може поначало да постигне за висшите светове и
към
онова познание а за нашата тема това е особено важно което засяга отношението на Христос Исус
към
същите тези висши светове, доколкото то може да бъде установено по ясновидски път*19.
Днес първоначално ще се запознаем с отношението на общото религиозно съзнание към онова знание, онова познание, което човекът може поначало да постигне за висшите светове и към онова познание а за нашата тема това е особено важно което засяга отношението на Христос Исус към същите тези висши светове, доколкото то може да бъде установено по ясновидски път*19.
Защото на всички Вас е ясно, че за по-голямата част от човечеството досегашното развитие на християнството е протекло по такъв начин, че повечето хора не разполагаха с ясновиждащото познание и не можеха да стигнат до същинските тайни на християнските събития. Или с други думи: Налага се да приемам, че християнството е проникнало в без брой човешки сърца и че до известна степен е било разбрано от безброй човешки души, без тези сърца и души да са можели да извлекат от висшите светове едно истинско ясновидско познание за това, което всъщност е станало при Мистерията на Голгота. Ето защо трябва да се прави точна разлика между религиозните и познавателни стремежи на онзи човек, който все още няма никаква представа за свръхсетивното изследване относно Христос и това, до което може да се стигне или чрез самото ясновидско съзнание, или по един или друг начин чрез съобщенията и разказите на ясновидските изследователи.
към текста >>
Досега съществуваха, така да се каже, само два или както може би ще установим днес три източници на познание за християнските тайни у онези хора, които не се стремяха
към
една или друга разновидност на ясновидството по изкуствен път.
Всички Вие ще се съгласите, че в хода на столетията, които са изминали след Мистерията на Голгота, е имало хора от всички степени на духовно обучение, които са изповядвали тайните на християнството по най-дълбок и затрогващ начин. От различните лекции, които бяха изнесени напоследък*20, Вие вероятно сте стигнали до убеждението, че тук става дума за един естествен факт. Защото едва през 20 век аз непрекъснато съм подчертавал това ще настъпи един вид обновление на Христовото Събитие, което ще бъде свързано с известен скок в човешките познавателни способности, като по този начин през следващите три хилядолетия все повече и повече хора ще стигнат до непосредственото виждане на Христос Исус дори и без да са минали през някаква ясновидска подготовка. Досега това беше невъзможно да се случи.
Досега съществуваха, така да се каже, само два или както може би ще установим днес три източници на познание за християнските тайни у онези хора, които не се стремяха към една или друга разновидност на ясновидството по изкуствен път.
към текста >>
По този начин започва една нова епоха, чиято главна характеристика се свежда до следното: Все повече и повече хора ще получат директен поглед
към
Христовото Същество и значението Му за еволюцията на света и човечеството.
Но сега, от 20 век нататък, бликва един нов източник. Той бликва поради факта, че у все повече и повече хора ще настъпи едно разширение, едно усилване на познавателните способности, което обаче няма да е свързано с медитации, концентрации и други подобни упражнения. Все повече и повече хора ще са в състояние да обновят за самите себе си както често пъти сме споменавали свръхсетивните опитности, които апостол Павел получи пред портите на Дамаск.
По този начин започва една нова епоха, чиято главна характеристика се свежда до следното: Все повече и повече хора ще получат директен поглед към Христовото Същество и значението Му за еволюцията на света и човечеството.
към текста >>
Също както на физическия план, още в началото на нашето летоброене, в Палестина се разигра едно събитие, което се оказа от решаващо значение за цялото човечество, така и в хода на 20 век,
към
края на 20 век, отново ще се разиграе едно забележително събитие; обаче не във физическия свят, а в по-висшите светове, най-вече в онзи свят, който ние засега наричаме етерен свят.
Също както на физическия план, още в началото на нашето летоброене, в Палестина се разигра едно събитие, което се оказа от решаващо значение за цялото човечество, така и в хода на 20 век, към края на 20 век, отново ще се разиграе едно забележително събитие; обаче не във физическия свят, а в по-висшите светове, най-вече в онзи свят, който ние засега наричаме етерен свят.
И това ново събитие също ще има решаващо значение за еволюцията на човечеството, каквото имаше и Мистерията на Голгота в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Ако се обърнете
към
онези, които действително са запознати с тези неща, Вие винаги ще срещнете потвърждение на основния факт, който обаче за да бъде изразен гласно изисква определена степен на окултното развитие; защото приемането на подобни факти вече предполага известна подготовка.
Ако се обърнете към онези, които действително са запознати с тези неща, Вие винаги ще срещнете потвърждение на основния факт, който обаче за да бъде изразен гласно изисква определена степен на окултното развитие; защото приемането на подобни факти вече предполага известна подготовка.
Ако желаете, бих те могли да намерите потвърждения и в областта на окултната литература. Но аз не се позовавам на литературата, а само насочвам Вашето внимание към следното.
към текста >>
Но аз не се позовавам на литературата, а само насочвам Вашето внимание
към
следното.
Ако се обърнете към онези, които действително са запознати с тези неща, Вие винаги ще срещнете потвърждение на основния факт, който обаче за да бъде изразен гласно изисква определена степен на окултното развитие; защото приемането на подобни факти вече предполага известна подготовка. Ако желаете, бих те могли да намерите потвърждения и в областта на окултната литература.
Но аз не се позовавам на литературата, а само насочвам Вашето внимание към следното.
към текста >>
Нека сега да се обърнем
към
Христовото развитие на физическия план от гледна точка на неясновидското съзнание.
Нека сега да се обърнем към Христовото развитие на физическия план от гледна точка на неясновидското съзнание.
Нека да поставим следния въпрос: Не съществува ли, освен посочените два пътя и един друг, трети път?
към текста >>
Защото как би могъл онзи, който е постигнал толкова дълбоко, интимно отношение
към
Христос, да не постави носителя на Христовото Същество на същата висота, където стоят Учителят, Адептът, или Буда?
Когато се опира на теософското познание, на теософското светоусещане, теософът се приближава до образа на Христос Исус и напълно естествено у него се ражда една потребност не може да се отрече, че това е една естествена потребност една потребност, която изисква той да свърже своя Христос Исус със същото идеално понятие, което вече е изградил за един Учител, за един Адепт, а вероятно и за нашия Буда. И може би той ще усети подтика да каже: Ние трябва да си представим Исус от Назарет като един велик Адепт! Но този предразсъдък би обърнал истинското познание за Христос с главата надолу! Макар че такъв предразсъдък е съвсем разбираем.
Защото как би могъл онзи, който е постигнал толкова дълбоко, интимно отношение към Христос, да не постави носителя на Христовото Същество на същата висота, където стоят Учителят, Адептът, или Буда?
Би ли могъл да постъпи по друг начин? И в такъв случай, не би ли означавало това едно унижение за Исус от Назарет? Но така той би се отклонил от изискването да съди според фактите, както те са представени в различните предания.
към текста >>
Защо то всеки би могъл да попита: Къде в преданията се съдържа нещо от това, което би позволило да приложим
към
Исус от Назарет понятието „Адепт“, каквото съществува в теософското учение?
Има едно сигурно нещо, което всеки би могъл да извлече от преданията, стига да се задълбочи в тяхното безпристрастно разглеждане и да не се поддава на всевъзможните мнения, декрети и т.н., налагани по този повод от отделни личности и църковни събори: Исус от Назарет не може да бъде наречен Адепт!
Защо то всеки би могъл да попита: Къде в преданията се съдържа нещо от това, което би позволило да приложим към Исус от Назарет понятието „Адепт“, каквото съществува в теософското учение?
към текста >>
И когато после научаваме, че тази индивидуалност се отправя
към
Рим и че там тя среща погребалната процесия на едно младо момиче, и че процесията била спряна, и тази индивидуалност възкресила мъртвата, ние отново се пренасяме в Евангелието на Лука.
И ако не вникнем още по-дълбоко във фактите, за нас ще бъде доста трудно да различим тази индивидуалност от самия Христос Исус; защото нейните прояви имаха голямо сходство с тези на Христос Исус. Когато например узнаваме, че раждането на този негов съвременник е било предизвестено от някакво небесно явление, това ни напомня за възвестяването на Исус в Евангелията. Когато чуваме, че този негов съвременник е бил смятан за син на Боговете, а не за син на човешките същества, това също ни напомня за началото на Евангелието на Матей и Евангелието на Лука. Когато после чуваме да се казва, че раждането на тази индивидуалност силно изненадало и поразило майката, това отново ни напомня за евангелските разкази, отнасящи се до раждането на Исус от Назарет и до другите събития в Палестина. Когато после чуваме да се говори за бързото израстване на тази индивидуалност и нейните мъдри отговори, с които тя изненадва жреците и всички около себе си, това ни напомня за сцената с 12-годишния Исус в храма.
И когато после научаваме, че тази индивидуалност се отправя към Рим и че там тя среща погребалната процесия на едно младо момиче, и че процесията била спряна, и тази индивидуалност възкресила мъртвата, ние отново се пренасяме в Евангелието на Лука.
И за тази индивидуалност, която е била съвременник на Христос Исус ни се разказват безброй „чудеса“, ако изобщо искаме да си служим с тази дума. И тя толкова много приличала на Христос Исус, че както казват след смъртта си тя се явила на хората, както и Христос Исус се яви на учениците след своята смърт. И ако от страна на християнската Църква се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че Христос Исус не е съществувал като историческа личност. Тази индивидуалност е Аполоний от Тиана*23, и за него ние говорим като за един истински висш Адепт, живял по времето на Христос Исус.
към текста >>
И така, индивидуалността на Христос има коренно различно отношение
към
тялото, отколкото индивидуалността на Аполоний.
Но по отношение на Христос Исус ние изобщо не можем да твърдим подобно нещо. През 30-та година от живота на Исус от Назарет, Христос влезе в неговото физическо, етерно и астрално тяло, следователно Христос нямаше възможност да подготви тези тела през детските години на Исус.
И така, индивидуалността на Христос има коренно различно отношение към тялото, отколкото индивидуалността на Аполоний.
И ако обгърнем с духовен поглед индивидуалността на Аполоний от Тиана, ние си казваме: Всичко това е работа на тази индивидуалност и тя се проявява в биографията на Аполоний от Тиана. Ако искаме да по кажем графично изображение на подобен жизнен път, бихме могли да нарисуваме следната скица:
към текста >>
Следователно силите, принадлежащи
към
Заратустровата индивидуалност, които трябваше да бъдат подготвени в тялото на Исус от Назарет, те, бих казал, просто „отлитат“ заедно с индивидуалността на Заратустра.
Сега ние трябва да кажем следното: Ако погледнем предишните инкарнации на Исус от Назарет, ще установим, как сега, през 30-та година от живота на Исус от Назарет, индивидуалността напуска това тяло, така че отсега нататък имаме само обвивките на физическото тяло, на етерното тяло и на астралното тяло. Обаче силите, които индивидуалността развива, не се намират във външните обвивки; те се намират в жизнената нишка, в жизнения поток на Аза, който напредва от една инкарнация в друга инкарнация.
Следователно силите, принадлежащи към Заратустровата индивидуалност, които трябваше да бъдат подготвени в тялото на Исус от Назарет, те, бих казал, просто „отлитат“ заедно с индивидуалността на Заратустра.
Или с други думи: Това, което сега е налице под формата на обвивки, представлява една нормална разновидност на човешката организация, обаче не и такава човешка организация, която доколкото се отнася до индивидуалността би могла да е присъща на Адепта; тя е прекалено човешка, прекалено слаба.
към текста >>
между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от
Бога
Христос.
година? Това не е дело на индивидуалността, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация, а е дело на онази космическа индивидуалност, която слезе от Космоса и нахлу в тялото на Исус от Назарет, дело на една индивидуалност, на едно Същество, което никога по-рано не е било свързано със Земята, и което сега, слизайки от Космоса, се свързва с едно човешко тяло. В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та година от живота на Христос Исус, т.е.
между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога Христос.
Ето защо това, което се разиграва тук, е дело не на Земята, а на свръхсетивния свят и то няма нищо общо с нито един земен човек. И като потвърждение на това, че то няма нищо общо с нито един земен човек, онзи човек, който обитаваше това тяло до неговата 33-та година, го напусна.
към текста >>
Наистина, благодарение на това събитие човекът можа да развие
любов
та и свободата, обаче по този начин му беше възложено и нещо друго, което той не би могъл да си наложи по своя воля.
Защото ако това събитие не се беше случило, тогава цялото развитие на земното човечество щеше да изглежда съвсем различно, и хората щяха да преминават през своите инкарнации в едно много по-съвършено състояние. Обаче в резултат на въпросното събитие те се оказаха много по-дълбоко вплетени в материята, и това е алегорично представено в грехопадението. Но тъкмо чрез грехопадението човекът е пробуден за своята сегашна индивидуалност; така че човекът, напредвайки като индивидуалност от една инкарнация в друга инкарнация, не е отговорен за грехопадението. Ние знаем, че отговорни за грехопадението са луциферическите Духове. Ето защо ние трябва да допълним: Още преди човекът да беше станал човек в земния смисъл на тази дума, се разигра едно божествено, свръхсетивно събитие, чрез което той беше вплетен в материята много по-дълбоко от първоначалния замисъл на Боговете.
Наистина, благодарение на това събитие човекът можа да развие любовта и свободата, обаче по този начин му беше възложено и нещо друго, което той не би могъл да си наложи по своя воля.
Да, това потъване в материята не беше едно човешко дело, а дело на Боговете, още преди хората да можеха да се намесват в своята собствена съдба. Това е нещо, което висшите Същества и луциферическите Същества бяха предварително уредили помежду си. Ние ще разгледаме тези събития в още по-големи подробности, а днес се спираме само върху най-същественото.
към текста >>
Едната опасност се свежда до това, че човекът признава
Бога
като идентичен със своята собствена същност: Познание за
Бога
в рамките на познанието за човека.
Едната опасност се свежда до това, че човекът признава Бога като идентичен със своята собствена същност: Познание за Бога в рамките на познанието за човека.
До къде води то? Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили. Това би означавало едно познание за Бога, което би било възможно винаги, дори и ако Христос не би слязъл на Земята, дори и ако Христовото Събитие не би проникнало във всички човешки сърца. Хората винаги биха могли да имат познание за Бога, обаче те неизбежно биха се възгордели!
към текста >>
Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за
Бога
, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили.
Едната опасност се свежда до това, че човекът признава Бога като идентичен със своята собствена същност: Познание за Бога в рамките на познанието за човека. До къде води то?
Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили.
Това би означавало едно познание за Бога, което би било възможно винаги, дори и ако Христос не би слязъл на Земята, дори и ако Христовото Събитие не би проникнало във всички човешки сърца. Хората винаги биха могли да имат познание за Бога, обаче те неизбежно биха се възгордели!
към текста >>
Това би означавало едно познание за
Бога
, което би било възможно винаги, дори и ако Христос не би слязъл на Земята, дори и ако Христовото Събитие не би проникнало във всички човешки сърца.
Едната опасност се свежда до това, че човекът признава Бога като идентичен със своята собствена същност: Познание за Бога в рамките на познанието за човека. До къде води то? Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили.
Това би означавало едно познание за Бога, което би било възможно винаги, дори и ако Христос не би слязъл на Земята, дори и ако Христовото Събитие не би проникнало във всички човешки сърца.
Хората винаги биха могли да имат познание за Бога, обаче те неизбежно биха се възгордели!
към текста >>
Хората винаги биха могли да имат познание за
Бога
, обаче те неизбежно биха се възгордели!
Едната опасност се свежда до това, че човекът признава Бога като идентичен със своята собствена същност: Познание за Бога в рамките на познанието за човека. До къде води то? Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили. Това би означавало едно познание за Бога, което би било възможно винаги, дори и ако Христос не би слязъл на Земята, дори и ако Христовото Събитие не би проникнало във всички човешки сърца.
Хората винаги биха могли да имат познание за Бога, обаче те неизбежно биха се възгордели!
към текста >>
Другата опасност се свежда до това, че хората биха могли да се затворят пред познанието за
Бога
, и да не искат да имат познание за
Бога
.
Другата опасност се свежда до това, че хората биха могли да се затворят пред познанието за Бога, и да не искат да имат познание за Бога.
Техният поглед се привлича от нещо съвсем друго: От човешкото безсилие, от човешката нищета и тогава неизбежно идва отчаянието! Ето в какво се състои другата опасност, опасността за онези, които отхвърлят познанието за Бога.
към текста >>
Ето в какво се състои другата опасност, опасността за онези, които отхвърлят познанието за
Бога
.
Другата опасност се свежда до това, че хората биха могли да се затворят пред познанието за Бога, и да не искат да имат познание за Бога. Техният поглед се привлича от нещо съвсем друго: От човешкото безсилие, от човешката нищета и тогава неизбежно идва отчаянието!
Ето в какво се състои другата опасност, опасността за онези, които отхвърлят познанието за Бога.
към текста >>
И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед
към
Бога
, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед
към
Христос, който понесе смъртта на Кръста.
Само тези два пътя са възможни, казва Паскал: или високомерие, или отчаяние! И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората.
И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста.
Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство. И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид.
към текста >>
Соловьов също обръща вниманието ни
към
две основни сили в човешката природа, всред които, като посредник, трябва да стои личният Христос.
А втората личност, която бих искал да назова всред поредицата от онези, които предусещаха това, което занапред ще стане достояние на всеки християнин, е споменаваният вече по други поводи Владимир Соловьов*26.
Соловьов също обръща вниманието ни към две основни сили в човешката природа, всред които, като посредник, трябва да стои личният Христос.
Той казва: Има две неща, към които се стреми човешка та душа: безсмъртието и мъдростта или нравственото усъвършенствуване. Обаче нито една от тях не е предварително заложена в човешката природа. Защото човешката природа носи белезите на природния свят, а той води не до безсмъртие, а до смъртта. И Соловьов нагледно показва, как официалната наука непрекъснато доказва, че всъщност смъртта се разпростира върху всичко. Следователно, ако се обърнем към външната природа, тя отговаря на всички въпроси, отнасящи се до нашето познание, само по един начин: смъртта е тук, смъртта съществува!
към текста >>
Той казва: Има две неща,
към
които се стреми човешка та душа: безсмъртието и мъдростта или нравственото усъвършенствуване.
А втората личност, която бих искал да назова всред поредицата от онези, които предусещаха това, което занапред ще стане достояние на всеки християнин, е споменаваният вече по други поводи Владимир Соловьов*26. Соловьов също обръща вниманието ни към две основни сили в човешката природа, всред които, като посредник, трябва да стои личният Христос.
Той казва: Има две неща, към които се стреми човешка та душа: безсмъртието и мъдростта или нравственото усъвършенствуване.
Обаче нито една от тях не е предварително заложена в човешката природа. Защото човешката природа носи белезите на природния свят, а той води не до безсмъртие, а до смъртта. И Соловьов нагледно показва, как официалната наука непрекъснато доказва, че всъщност смъртта се разпростира върху всичко. Следователно, ако се обърнем към външната природа, тя отговаря на всички въпроси, отнасящи се до нашето познание, само по един начин: смъртта е тук, смъртта съществува! Обаче в душите ни живее копнежът за безсмъртие. Защо?
към текста >>
Следователно, ако се обърнем
към
външната природа, тя отговаря на всички въпроси, отнасящи се до нашето познание, само по един начин: смъртта е тук, смъртта съществува!
Соловьов също обръща вниманието ни към две основни сили в човешката природа, всред които, като посредник, трябва да стои личният Христос. Той казва: Има две неща, към които се стреми човешка та душа: безсмъртието и мъдростта или нравственото усъвършенствуване. Обаче нито една от тях не е предварително заложена в човешката природа. Защото човешката природа носи белезите на природния свят, а той води не до безсмъртие, а до смъртта. И Соловьов нагледно показва, как официалната наука непрекъснато доказва, че всъщност смъртта се разпростира върху всичко.
Следователно, ако се обърнем към външната природа, тя отговаря на всички въпроси, отнасящи се до нашето познание, само по един начин: смъртта е тук, смъртта съществува!
Обаче в душите ни живее копнежът за безсмъртие. Защо? Защото в душите ни живее копнежът за усъвършенствуване!
към текста >>
Обаче един стремеж
към
усъвършенствуване без копнежа
към
безсмъртие, е абсолютна лъжа на самото съществувание, смята Соловьов.
И за да се убедим, че това е така, нека да се вслушаме в думите на Соловьов. Както на червената роза казва Соловьов е присъщ червения цвят, така и на човешката душа е присъщ копнежът за усъвършенствуване.
Обаче един стремеж към усъвършенствуване без копнежа към безсмъртие, е абсолютна лъжа на самото съществувание, смята Соловьов.
Такъв стремеж би бил напълно безсмислен, ако душата би завършвала своя жизнен път както това става с всички живи същества в природния свят със смъртта. Обаче навсякъде в природния свят ние чуваме: Смъртта е тук, смъртта съществува! Ето защо, в смисъла на споменатия философ, човешката душа е принудена да се издигне над природното съществувание, за да намери отговор на своя въпрос на друго място. И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпроса за връзките между човешката душа и природния свят? Тук цари един чисто механически порядък, казват те, и човекът е включен в него.
към текста >>
След като осъзнае своя стремеж
към
усъвършенствуване и
към
живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят.
След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят.
Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност. А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието? Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос! И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос. Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта.
към текста >>
И сега Соловьов стига до онзи отговор, който е най-крайният и остроумен отговор, който ще бъде даден в края на столетието, непосредствено преди в 20 век да се отворят пролуките
към
това, за което толкова често сме говорили: През 20 век започва това, което наричаме непосредствено виждане на Христос.
И сега Соловьов стига до онзи отговор, който е най-крайният и остроумен отговор, който ще бъде даден в края на столетието, непосредствено преди в 20 век да се отворят пролуките към това, за което толкова често сме говорили: През 20 век започва това, което наричаме непосредствено виждане на Христос.
към текста >>
Размислете се върху понятието „вяра“, както и върху критиката, отправяна
към
това понятие.
Усещайки тези важни подробности, хората определиха съзнанието, до което стигнаха Паскал и Соловьов в своите класически описания, като един вид вяра. Но с понятието „вяра“ човек може да стигне до един странен конфликт, и то в две направления.
Размислете се върху понятието „вяра“, както и върху критиката, отправяна към това понятие.
Днес хората са стигнали дотам, че заявяват: Вярата трябва да бъде ръководена от знанието, и всяка вяра, която не се опира на знанието, следва да бъде отхвърлена. Следователно ,вярата трябва да бъде премахната и заместена с някакво знание. През Средновековието докосването до висшите светове се наричаше „вяра“ и тя беше нещо напълно оправдано. Тъкмо тази е основната черта на протестантството, че наред с вярата, то смяташе за оправдано също и знанието. Така вярата се явява като нещо, което блика от човешката душа, и редом до него е поставено знанието, което следва да е достъпно до всички.
към текста >>
Понятието за вярата стига до най-висшето си развитие именно у онзи философ, за когото говорих току-що, у Соловьов, който е най-значителният в прехода
към
новия свят.
Понятието за вярата стига до най-висшето си развитие именно у онзи философ, за когото говорих току-що, у Соловьов, който е най-значителният в прехода към новия свят.
Защото Соловьов познава една съвсем друга вяра, различна от всички съществуващи до този момент понятия за вярата. И докъде стигна човечеството с досегашното понятие за вярата? То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост. Накрая понятието за вярата стигна тъкмо до тази точка, понеже за хората то имаше само субективен смисъл. И ако хората от миналите столетия смятаха вярата за една необходимост, 19-то столетие тръгна срещу вярата именно защото тя застана като една пълна противоположност на знанието, което следваше да извира от човешката душа като нещо всеобщо, като нещо общовалидно.
към текста >>
И ето че сега идва един философ, който за да стигне до някакво отношение
към
Христос, каквото до сега е било невъзможно признава понятието за вярата, но разглежда нещата така, че в тази вяра, доколкото тя се отнася за Христос, той вижда една вътрешна необходимост, едно вътрешно задължение на човешката душа.
И ето че сега идва един философ, който за да стигне до някакво отношение към Христос, каквото до сега е било невъзможно признава понятието за вярата, но разглежда нещата така, че в тази вяра, доколкото тя се отнася за Христос, той вижда една вътрешна необходимост, едно вътрешно задължение на човешката душа.
Защото сега за Соловьов антитезата не гласи: „Да вярвам, или да не вярвам“; сега вярата, сама по себе си, става за него една необходимост. Той смята, че ние сме задължени да вярваме в Христос, защото в противен случай ние отричаме самите себе си и превръщаме битието си в една голяма лъжа. Както минералната субстанция има нужда от кристалната форма, така и природата на човешката душа има нужда от вярата. Ето защо човекът следва да признае: Когато познавам истината за самия себе си а не лъжата, тогава аз осъществявам вярата в моята собствена душа. Аз съм длъжник на вярата, обаче не мога да стигна до нея по друг начин, освен чрез моите свободни действия.
към текста >>
Човекът се обръща
към
своята душа и казва: Ти не можеш да постъпиш по друг начин ако не искаш да отречеш самата себе си -, освен да се стремиш
към
вярата; обаче за теб вярата трябва да означава едно свободно действие!
И точно тук Соловьов вижда отличителния белег на Христовото дело, а именно в това, че вярата е едно временно и необходимост, и морално-свободно действие.
Човекът се обръща към своята душа и казва: Ти не можеш да постъпиш по друг начин ако не искаш да отречеш самата себе си -, освен да се стремиш към вярата; обаче за теб вярата трябва да означава едно свободно действие!
към текста >>
“. И в мига, когато душата напрегне своите сили, за да си гарантира своето собствено битие, тя не може да постъпи по друг начин, освен като се обърне назад
към
историческия Христос.
И също както Паскал, този философ свързва изживяванията на душата ако тя не иска да отрече себе си и да превърне битието си в една голяма лъжа с историческия Христос Исус, който се включи в еволюцията на човечеството чрез Събитието от Палестина. Ето защо Соловьов продължава: Ако Христос не би се включил в развитието на човека именно като историческия Христос -, ако не би свалил долу силата, благодарение на която душата да усеща както свободното действие, така и закономерната необходимост на волята, тогава през следващата епоха човешката душа щеше да бъде принудена да отрече самата себе си и вместо „Аз съм“, да твърди „Аз не съм! “. Ето до къде би стигнало според този философ развитието през следващата епоха: човешката душа би била обзета от вътрешното убеждение: „Аз не съм!
“. И в мига, когато душата напрегне своите сили, за да си гарантира своето собствено битие, тя не може да постъпи по друг начин, освен като се обърне назад към историческия Христос.
към текста >>
51.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат
към
гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с
Бога
може да изпадне в нищета и отчаяние.
Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние.
После видяхме, как след Мистерията на Голгота, Христовото Събитие може отново да се роди в душите ни чрез люшкането между гордостта и високомерието от една страна, и отчаянието от друга страна. Обърнахме внимание и на друго: Че през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия век, всичко, свързано с общочовешката еволюция, ще се промени напълно. Ние насочихме нашето внимание към важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове. Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „виждане на Христос“.
към текста >>
Ние насочихме нашето внимание
към
важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове.
Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние. После видяхме, как след Мистерията на Голгота, Христовото Събитие може отново да се роди в душите ни чрез люшкането между гордостта и високомерието от една страна, и отчаянието от друга страна. Обърнахме внимание и на друго: Че през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия век, всичко, свързано с общочовешката еволюция, ще се промени напълно.
Ние насочихме нашето внимание към важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове.
Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „виждане на Христос“.
към текста >>
Ако обобщите казаното до сега, у Вас лесно би могъл да възникне основателният въпрос: Как всъщност стоят нещата с отношението на официалното християнство
към
самото Христово Събитие?
Ако обобщите казаното до сега, у Вас лесно би могъл да възникне основателният въпрос: Как всъщност стоят нещата с отношението на официалното християнство към самото Христово Събитие?
Всеки човек, който живее със своето съзнание в нашата съвременна епоха и който не е изпитал някакви специални мистични чувства, нито е минал през началните степени на езотеризма, ще констатира като нещо извънредно забележително, че един напълно определен вид душевни изживявания у всеки човек могат да са толкова зависими от един конкретен исторически факт, от Събитието на Голгота, и че по-рано за човешките души е било невъзможно това, което след Мистерията на Голгота става напълно възможно, а именно вътрешното изживяване на Христос.
към текста >>
Юстин е признат от Църквата за мъченик и църковен отец, и като такъв, той разглежда отношението на Сократ и на Хераклит
към
Христос.
Лесно би могло да се повярва нещо, което по-късно се превърна в един ортодоксален, доста едностранчив възглед -, че хората от преди идването на Христос са били коренно различни от тези, които са живели и живеят след Неговото идване. Че този възглед е действително едностранчив, Вие ще се убедите и от думите на самия Августин*28. „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род; едва когато Христос се яви в плът, истинската религия, която е съществувала и по-рано, получи името християнска.“ Следователно, по времето на Августин хора та все още са имали ясното съзнание, че не съществува едно толкова рязко различие между предхристиянските и следхристиянските времена, както твърдят православието и фанатизмът. Мъченикът Юстин*29 отбелязва в своите съчинения нещо много показателно.
Юстин е признат от Църквата за мъченик и църковен отец, и като такъв, той разглежда отношението на Сократ и на Хераклит към Христос.
Юстин действително вижда и то в значителна чистота този елемент в Христос, който вчера описахме като съотношение между Христос и Исус от Назарет и с оглед на последното, той извежда своята идея за Христовото Същество. В смисъла на своето време, той казва това, което ние и днес можем да повторим със същите думи: Христос или Логосът беше въплътен в човека Исус от Назарет. И той се пита: Добре, но нима Логосът не се е намирал в забележителните личности на предхристиянското време? Нима човекът от предхристиянското време е бил напълно чужд на Логоса? На този въпрос мъченикът Юстин отговаря с „не“.
към текста >>
Нещата са изглеждали така, че когато хората от третото столетие на нашата ера са насочвали поглед
към
своите предшественици от третото столетие преди идването на Христос, те се досещали: Дори и тези хора да са прониквали по характерния за тях дълбок начин в тайните на съществуванието, в душите им не можеше да се разиграе това, което можа да се разиграе в душите на хората след идването на Христос!
Нещата са изглеждали така, че когато хората от третото столетие на нашата ера са насочвали поглед към своите предшественици от третото столетие преди идването на Христос, те се досещали: Дори и тези хора да са прониквали по характерния за тях дълбок начин в тайните на съществуванието, в душите им не можеше да се разиграе това, което можа да се разиграе в душите на хората след идването на Христос!
Следователно думите на Йоан Кръстител: „Променете своите възгледи за света, променете своето разбиране за света, защото времената станаха други! “, и това, което днес се потвърждава от антропософията, е било долавяно, и то извънредно силно, още през първите столетия след идването на Христос. Ние следва да сме наясно: Ако действително искаме да вникнем в еволюцията на човечеството, решително трябва да изоставим крайно погрешното мнение, че човекът винаги е бил такъв, какъвто е той днес. Защото независимо че от подобно становище ние никога не бихме могли да изведем идеята за прераждането, от всичко, което ни е завещала традицията, както и от данните на Тайната наука, ние не трябва да забравяме, че хората от миналите исторически епохи действително са притежавали това, което днес съществува само в подсъзнанието, а именно, определена степен на ясновидство; после те са изгубили тази степен на ясновидство и най-ниската точка, до която са слезли развивайки онези мисловни сили, които заглушават древното ясновидство се намира във времето, когато е станала Мистерията на Голгота.
към текста >>
Ако погледнем назад
към
до известна степен отегчителните спорове относно същността и личността на Исус от Назарет, както и относно същността и индивидуалността на Христос, ние неизбежно ще усетим независимо дали става дума за гностическите или мистични възгледи на първите християнски столетия -, как най-добрите защитници на младото християнство изпитваха трепетно страхопочитание от този „мистичен факт“ на Христовото Събитие.
Ако погледнем назад към до известна степен отегчителните спорове относно същността и личността на Исус от Назарет, както и относно същността и индивидуалността на Христос, ние неизбежно ще усетим независимо дали става дума за гностическите или мистични възгледи на първите християнски столетия -, как най-добрите защитници на младото християнство изпитваха трепетно страхопочитание от този „мистичен факт“ на Христовото Събитие.
И тъкмо у първите християнски учители въпреки че техните думи, техните образи са често твърде отвлечени лесно може да се забележи голямото страхопочитание пред всичко онова, което християнството е направило за развитието на света. Тези хора непрекъснато си казваха: Всъщност ограниченият човешки ум, ограничените сили на човешките усещания и чувства са крайно недостатъчни, за да изразят по някакъв начин неизмеримата дълбочина и цялото значение на Голготската Мистерия.
към текста >>
Да, това безсилие може да послужи и като добра поука за онези наши съвременници, които се обръщат
към
съответните текстове.
И наистина, това безсилие да бъдат изразени най-висшите истини, до които хората трябва да се докоснат, преминава като един вълшебен полъх през първите християнски столетия, през първите християнски учения.
Да, това безсилие може да послужи и като добра поука за онези наши съвременници, които се обръщат към съответните текстове.
Нека по отношение на най-висшите истини да проявяваме известна скромност; защото ако днес хората изпитват смирение и скромност пред това, в което утрешната християнска епоха ще вникне още по-дълбоко, тогава те ще си кажат: Да, несъмнено един ден ние ще знаем много повече, обаче никой, който днес се осмелява да говори върху Мистерията на християнството, не бива да игнорира факта, че нашите днешни познания за Мистерията на Голгота, утре ще се окажат недостатъчни. И понеже искаме да преминем към една по-дълбока характеристика на християнството, необходимо е още днес да изтъкнем, как човек трябва да се отнася към духовния свят, ако е решил да приеме в себе си и да разпространява онези истини, които станаха достъпни за него от края на 19 и началото на 20 век.
към текста >>
И понеже искаме да преминем
към
една по-дълбока характеристика на християнството, необходимо е още днес да изтъкнем, как човек трябва да се отнася
към
духовния свят, ако е решил да приеме в себе си и да разпространява онези истини, които станаха достъпни за него от края на 19 и началото на 20 век.
И наистина, това безсилие да бъдат изразени най-висшите истини, до които хората трябва да се докоснат, преминава като един вълшебен полъх през първите християнски столетия, през първите християнски учения. Да, това безсилие може да послужи и като добра поука за онези наши съвременници, които се обръщат към съответните текстове. Нека по отношение на най-висшите истини да проявяваме известна скромност; защото ако днес хората изпитват смирение и скромност пред това, в което утрешната християнска епоха ще вникне още по-дълбоко, тогава те ще си кажат: Да, несъмнено един ден ние ще знаем много повече, обаче никой, който днес се осмелява да говори върху Мистерията на християнството, не бива да игнорира факта, че нашите днешни познания за Мистерията на Голгота, утре ще се окажат недостатъчни.
И понеже искаме да преминем към една по-дълбока характеристика на християнството, необходимо е още днес да изтъкнем, как човек трябва да се отнася към духовния свят, ако е решил да приеме в себе си и да разпространява онези истини, които станаха достъпни за него от края на 19 и началото на 20 век.
към текста >>
Лесно може да се случи например следното: Някой би се усетил готов да пристъпи
към
Посланията на апостол Павел и да вникне в това или онова, понеже то му се открива чрез неговия отворен поглед в духовния свят; но ако в същото време поиска да вникне в друг пасаж може би съседен на първия -, той вече не би успял да постигне нищо!
Лесно може да се случи например следното: Някой би се усетил готов да пристъпи към Посланията на апостол Павел и да вникне в това или онова, понеже то му се открива чрез неговия отворен поглед в духовния свят; но ако в същото време поиска да вникне в друг пасаж може би съседен на първия -, той вече не би успял да постигне нищо!
За днешната епоха е крайно необходимо да бъде подтискана „горещата жажда за познание“. Хората би трябвало по-скоро да си кажат: Ето, милостта ми откри определен брой истини и сега аз търпеливо ще очаквам, докато в душата ми се влеят и други истини.
към текста >>
И така, какво следва да се прибави
към
обяснението на Христовото Събитие?
Грубо казано, това означава следното: От съществуващите днес преводи на Евангелията, човекът вече не може да стигне до това, което те искат да му кажат; защото в известен смисъл, такива каквито са те днес, всъщност Евангелията са направо неизползваеми.
И така, какво следва да се прибави към обяснението на Христовото Събитие?
към текста >>
За онези, които приемат антропософската интерпретация на Христовото Събитие, и без друго е ясно, че Евангелията са били написани от хора, разполагащи с отворен духовен поглед
към
Христовото Събитие; следователно, те не са възнамерявали да напишат някаква официална „биография“, а с помощта на древните съчинения за посвещението тези неща са подробно описани в „Християнството като мистичен факт“ са показали как това, което по-рано се е разигравало в дълбините на Мистериите, сега чрез божествения ход на общочовешката еволюция бива пренесено, вече като исторически факт, в Христовото Събитие.
За онези, които приемат антропософската интерпретация на Христовото Събитие, и без друго е ясно, че Евангелията са били написани от хора, разполагащи с отворен духовен поглед към Христовото Събитие; следователно, те не са възнамерявали да напишат някаква официална „биография“, а с помощта на древните съчинения за посвещението тези неща са подробно описани в „Християнството като мистичен факт“ са показали как това, което по-рано се е разигравало в дълбините на Мистериите, сега чрез божествения ход на общочовешката еволюция бива пренесено, вече като исторически факт, в Христовото Събитие.
И така, това, което по-рано е ставало в ограничен размер с посвещавания ученик в Мистериите, същото става и с онова Същество, което наричаме Христос, и то без да е налице онази подготовка, която беше необходима за хората, без да е налице и външната недостъпност на Мистериите; сега то се разиграва пред очите на всички под формата на едно историческо събитие. Да, това, което по-рано беше достъпно само за кандидата на Мистериите, сега се разиграва пред очите на всички!
към текста >>
И когато после те се обръщаха
към
Евангелията, о, тогава в душите на истинските християнски учители се пораждаше силното усещане, че те всъщност са недостойни да разгадаят дълбокия смисъл на Евангелията.
Това е нещо, което изпълваше първите християнски учители с дълбоко страхопочитание.
И когато после те се обръщаха към Евангелията, о, тогава в душите на истинските християнски учители се пораждаше силното усещане, че те всъщност са недостойни да разгадаят дълбокия смисъл на Евангелията.
към текста >>
И когато после някой хвърли поглед
към
това, което е възпроизведено, той вече не би могъл да твърди: „Това може да е вярно или да не е вярно“, понеже след като установим съвпадението между текста и първообразите в Акаша, за нас ще бъде пределно ясно, че единствено четенето в Хрониката Акаша може да ни гарантира истинността на евангелските текстове.
Напротив, тя се опира на четенето в Хрониката Акаша*31, онази духовна писменост, за която често е ставало дума в нашите среди. И така, най-напред имаме четенето в Акаша, и едва после търсим съответното място, съответното изречение в някое от Евангелията; след което проверяваме дали и доколкото отговаря на формата, която винаги може да бъде възпроизведена в Хрониката Акаша. Да, Евангелието на Матей, Евангелието на Марко, Евангелието на Лука действително трябва да бъдат възпроизведени в Хрониката Акаша. И едва сравнението на евангелския текст с първообразите в Акаша може да ни убеди, че това или онова изречение следва да се разбира по този или онзи начин; защото всяко от евангелските изречения, което се опира само на буквите, лесно може да доведе до грешки и объркване. Занапред Евангелията трябва да бъдат не само тълкувани, а действително възпроизвеждани в тяхната истинска, първоначална форма.
И когато после някой хвърли поглед към това, което е възпроизведено, той вече не би могъл да твърди: „Това може да е вярно или да не е вярно“, понеже след като установим съвпадението между текста и първообразите в Акаша, за нас ще бъде пределно ясно, че единствено четенето в Хрониката Акаша може да ни гарантира истинността на евангелските текстове.
Едва сега Евангелията се превръщат в доказателство, че това, което те твърдят, следва да се разбира дословно. Ето само един пример: Нека да си спомним, че при осъждането на Христос Исус, Той беше попитан дали, примерно, е цар, изпратен от Бога, и тогава Той отговаря на питащия: „Ти казваш това? “*32 Сега всеки, който размишлява честно и не иска да тълкува Евангелията според методите на съвременните професори, ще си каже: Всъщност в този отговор на Христос Исус „Ти казваш това! “ аз не виждам никакъв смисъл, независимо дали търся този смисъл в областта на чувствата или в областта на разума. Защото ако вземем нещата от към страна на чувствата, ние се питаме, защо Той се изказва толкова неопределено с тези думи „Ти казваш това!
към текста >>
Ето само един пример: Нека да си спомним, че при осъждането на Христос Исус, Той беше попитан дали, примерно, е цар, изпратен от
Бога
, и тогава Той отговаря на питащия: „Ти казваш това?
Да, Евангелието на Матей, Евангелието на Марко, Евангелието на Лука действително трябва да бъдат възпроизведени в Хрониката Акаша. И едва сравнението на евангелския текст с първообразите в Акаша може да ни убеди, че това или онова изречение следва да се разбира по този или онзи начин; защото всяко от евангелските изречения, което се опира само на буквите, лесно може да доведе до грешки и объркване. Занапред Евангелията трябва да бъдат не само тълкувани, а действително възпроизвеждани в тяхната истинска, първоначална форма. И когато после някой хвърли поглед към това, което е възпроизведено, той вече не би могъл да твърди: „Това може да е вярно или да не е вярно“, понеже след като установим съвпадението между текста и първообразите в Акаша, за нас ще бъде пределно ясно, че единствено четенето в Хрониката Акаша може да ни гарантира истинността на евангелските текстове. Едва сега Евангелията се превръщат в доказателство, че това, което те твърдят, следва да се разбира дословно.
Ето само един пример: Нека да си спомним, че при осъждането на Христос Исус, Той беше попитан дали, примерно, е цар, изпратен от Бога, и тогава Той отговаря на питащия: „Ти казваш това?
“*32 Сега всеки, който размишлява честно и не иска да тълкува Евангелията според методите на съвременните професори, ще си каже: Всъщност в този отговор на Христос Исус „Ти казваш това! “ аз не виждам никакъв смисъл, независимо дали търся този смисъл в областта на чувствата или в областта на разума. Защото ако вземем нещата от към страна на чувствата, ние се питаме, защо Той се изказва толкова неопределено с тези думи „Ти казваш това! “. Ако Той иска да каже: „Да, това е правилно“, смисълът се губи; защото думите на питащия изразяват не някакво твърдение, а един въпрос. Може ли, следователно, това да представлява един смислен отговор?
към текста >>
Защото ако вземем нещата от
към
страна на чувствата, ние се питаме, защо Той се изказва толкова неопределено с тези думи „Ти казваш това!
И когато после някой хвърли поглед към това, което е възпроизведено, той вече не би могъл да твърди: „Това може да е вярно или да не е вярно“, понеже след като установим съвпадението между текста и първообразите в Акаша, за нас ще бъде пределно ясно, че единствено четенето в Хрониката Акаша може да ни гарантира истинността на евангелските текстове. Едва сега Евангелията се превръщат в доказателство, че това, което те твърдят, следва да се разбира дословно. Ето само един пример: Нека да си спомним, че при осъждането на Христос Исус, Той беше попитан дали, примерно, е цар, изпратен от Бога, и тогава Той отговаря на питащия: „Ти казваш това? “*32 Сега всеки, който размишлява честно и не иска да тълкува Евангелията според методите на съвременните професори, ще си каже: Всъщност в този отговор на Христос Исус „Ти казваш това! “ аз не виждам никакъв смисъл, независимо дали търся този смисъл в областта на чувствата или в областта на разума.
Защото ако вземем нещата от към страна на чувствата, ние се питаме, защо Той се изказва толкова неопределено с тези думи „Ти казваш това!
“. Ако Той иска да каже: „Да, това е правилно“, смисълът се губи; защото думите на питащия изразяват не някакво твърдение, а един въпрос. Може ли, следователно, това да представлява един смислен отговор? Ако вземем нещата от към страна на разума как бихме могли да допуснем, че Този, който притежава една толкова всеобхватна мъдрост, ще си послужи с подобно формулиране на своя отговор? Ако обаче разгледаме тези думи според начина, по който са записани в Хрониката Акаша, те придобиват съвършено друг смисъл. Защото в Хрониката Акаша не е записано: „Ти казваш това“, а нещо съвсем друго: „Като отговор това би трябвало да дадеш самият ти!
към текста >>
Ако вземем нещата от
към
страна на разума как бихме могли да допуснем, че Този, който притежава една толкова всеобхватна мъдрост, ще си послужи с подобно формулиране на своя отговор?
“*32 Сега всеки, който размишлява честно и не иска да тълкува Евангелията според методите на съвременните професори, ще си каже: Всъщност в този отговор на Христос Исус „Ти казваш това! “ аз не виждам никакъв смисъл, независимо дали търся този смисъл в областта на чувствата или в областта на разума. Защото ако вземем нещата от към страна на чувствата, ние се питаме, защо Той се изказва толкова неопределено с тези думи „Ти казваш това! “. Ако Той иска да каже: „Да, това е правилно“, смисълът се губи; защото думите на питащия изразяват не някакво твърдение, а един въпрос. Може ли, следователно, това да представлява един смислен отговор?
Ако вземем нещата от към страна на разума как бихме могли да допуснем, че Този, който притежава една толкова всеобхватна мъдрост, ще си послужи с подобно формулиране на своя отговор?
Ако обаче разгледаме тези думи според начина, по който са записани в Хрониката Акаша, те придобиват съвършено друг смисъл. Защото в Хрониката Акаша не е записано: „Ти казваш това“, а нещо съвсем друго: „Като отговор това би трябвало да дадеш самият ти! “, или с други думи: На твоя въпрос аз би трябвало да дам такъв отговор, който един човек никога не бива да дава по отношение на себе си, защото този отговор може да даде само онзи, който стои срещу него. Дали това е истина или не е истина аз не искам да кажа; признаването на тази истина засяга не мен, а теб. Ти трябва да кажеш това; единствено тогава то би могло да има някакво значение!
към текста >>
А как са изглеждали нещата, свързани с този въпрос, се вижда ясно и това може да се докаже исторически -, когато се обърнем
към
Евангелието на Матей.
А как са изглеждали нещата, свързани с този въпрос, се вижда ясно и това може да се докаже исторически -, когато се обърнем към Евангелието на Матей.
Достатъчно е да споменем, че най-доброто, което е казано относно възникването на Матеевото Евангелие, се намира в третия том на „Тайното учение“ от Е.П. Блаватска; необходимо е само правилно да си служим с него.
към текста >>
Обаче от неговите съчинения ние научаваме и нещо друго, което изглежда най-съмнителното в цялата тази работа, а именно, че Йеронимус знаел: Само онзи можел да разбере Евангелието на Матей, който вече е посветен в неговите тайни, и той открито признава, че не принадлежи
към
посветените.
При този превод обаче той постъпва по един много странен начин. Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените. После Йеронимус сметнал, че ако би превел Евангелието на Матей в буквален смисъл, вместо назидание то би предизвикало само разруха и объркване всред хората. И как постъпил сега църковният отец Йеронимус? Той просто премахнал изреченията, които според него и според тогавашното мнение на Църквата можели да объркат хората, и ги заменил с други.
Обаче от неговите съчинения ние научаваме и нещо друго, което изглежда най-съмнителното в цялата тази работа, а именно, че Йеронимус знаел: Само онзи можел да разбере Евангелието на Матей, който вече е посветен в неговите тайни, и той открито признава, че не принадлежи към посветените.
Или с други думи, той признава, че не разбира Евангелието на Матей! И все пак го превежда. Ето как днес ние държим в ръцете си едно Евангелие на Матей, съставено от човек, който не е могъл да го разбере, макар че впоследствие така свикнал със своя текст, че обявявал за ерес всичко онова, което се различавало от него!
към текста >>
Но сега, това, което ни интересува най-вече, и което трябва да изтъкнем, е следното: Защо тези, които в самото начало на християнската епоха са се придържали главно
към
Евангелието на Матей, са го предавали само на такива хора, които са били посветени в неговите тайни?
Но сега, това, което ни интересува най-вече, и което трябва да изтъкнем, е следното: Защо тези, които в самото начало на християнската епоха са се придържали главно към Евангелието на Матей, са го предавали само на такива хора, които са били посветени в неговите тайни?
към текста >>
Обаче това е нещо, което никога не може да се случи, ако учителят само подготвя ученика, ученикът се стреми
към
това, истините да се родят в собствената му душа.
Пътят за съобщаване на най-висшите истини е друг: Човекът, който е решил да бъде ученик, трябва да бъде подготвен бавно и внимателно и тази подготовка следва да протече по такъв начин, че в заключителния етап споделянето, оповестяването на тайните да стане не от уста на ухо, а в определен момент, благодарение на своята подготовка, ученикът да стигне до там, че пред него да се появи самата тайна. Или с други думи: не е нужно тази тайна да бъде произнесена от една уста и да бъде чута от едно ухо; тя просто трябва да се роди в душата благодарение на това, което е станало между учителя и ученика. Няма никакво средство, с което тайните могат да бъдат изтръгнати от посветения; защото наистина, никой не може да бъде принуден чрез никакви физически средства да издаде нещо от съдържанието на висшите тайни. Да, такава е природата на висшите тайни. И лесно би се случило, например, следното: ако един неподготвен човек научи от устата на друг това, което следва да бъде родено в собствената му душа, то ще се окаже фатално също и за другия; защото в този случай „говорителят“ би останал до края на сегашната си инкарнация в пълната власт на „слушателя“.
Обаче това е нещо, което никога не може да се случи, ако учителят само подготвя ученика, ученикът се стреми към това, истините да се родят в собствената му душа.
към текста >>
И така, за нас е ясно, че Евангелията са предадени на поколенията по такъв начин, който задължително е трябвало да предизвика недоразумения и че днес задачата на всички нас, които сме свързани с окултизма, е да се върнем назад
към
истинския смисъл на християнството, по отношение на който през първите столетия на нашата ера са допуснати много грешки; ние разбираме също, че християнството ще изживее своята следваща епоха по съвсем различен начин, отколкото досега.
И така, за нас е ясно, че Евангелията са предадени на поколенията по такъв начин, който задължително е трябвало да предизвика недоразумения и че днес задачата на всички нас, които сме свързани с окултизма, е да се върнем назад към истинския смисъл на християнството, по отношение на който през първите столетия на нашата ера са допуснати много грешки; ние разбираме също, че християнството ще изживее своята следваща епоха по съвсем различен начин, отколкото досега.
От друга страна, нещата които обсъждаме тук, могат да бъдат дискутирани само от хора, които са се присъединили към нашето духовно-научно течение от последните години, или имат добрата воля активно да търсят антропософските истини в своите сърца. Понеже общо взето между Мистерията на Голгота и днешното време душите са минали през една инкарнация поне през една -, свързана с една или друга степен на познание, днес вече може да се говори върху Евангелията без някакво опасение, че това може да предизвика беда или нещастие.
към текста >>
От друга страна, нещата които обсъждаме тук, могат да бъдат дискутирани само от хора, които са се присъединили
към
нашето духовно-научно течение от последните години, или имат добрата воля активно да търсят антропософските истини в своите сърца.
И така, за нас е ясно, че Евангелията са предадени на поколенията по такъв начин, който задължително е трябвало да предизвика недоразумения и че днес задачата на всички нас, които сме свързани с окултизма, е да се върнем назад към истинския смисъл на християнството, по отношение на който през първите столетия на нашата ера са допуснати много грешки; ние разбираме също, че християнството ще изживее своята следваща епоха по съвсем различен начин, отколкото досега.
От друга страна, нещата които обсъждаме тук, могат да бъдат дискутирани само от хора, които са се присъединили към нашето духовно-научно течение от последните години, или имат добрата воля активно да търсят антропософските истини в своите сърца.
Понеже общо взето между Мистерията на Голгота и днешното време душите са минали през една инкарнация поне през една -, свързана с една или друга степен на познание, днес вече може да се говори върху Евангелията без някакво опасение, че това може да предизвика беда или нещастие.
към текста >>
52.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Естествено, в широките кръгове е застъпен лошият навик да се казва, че най-висшите неща в света би трябвало да се разбират по най-простия начин; и когато някой е принуден да говори твърде сложно за тайните на битието, хората изобщо не го изслушват, понеже се придържат
към
принципа: Истината трябва да бъде проста.
Ако от досегашните лекции сте се убедили, че Христовият Импулс следва да бъде разглеждан като най-дълбоко проникващата сила в хода на общочовешкото развитие, Вие несъмнено ще се съгласите, че за да вникнем в цялото значение на Христовия Импулс, са необходими немалки духовни усилия.
Естествено, в широките кръгове е застъпен лошият навик да се казва, че най-висшите неща в света би трябвало да се разбират по най-простия начин; и когато някой е принуден да говори твърде сложно за тайните на битието, хората изобщо не го изслушват, понеже се придържат към принципа: Истината трябва да бъде проста.
Несъмнено, накрая тя се оказва действително проста. Ако обаче в определен момент искаме да се докоснем до най-висшата истина, не е трудно да се досетим, че първо трябва да изминем определен път. И така, ние отново ще съпоставим някои факти, за да се ориентираме от духовна гледна точка в цялото величие, в цялото значение на Христовия Импулс.
към текста >>
Ето защо, нека да насочим нашия окултно обучен поглед
към
това, което вече знаем за човешката природа.
Достатъчно е да разлистим Посланията на апостол Павел и ние веднага ще открием, че Павел за когото знаем, че е положил огромни усилия, за да включи свръхсетивната природа на Христос в човешката култура всъщност прибягва до цялата еволюция на човечеството, само и само да изясни понятието за Христос, идеята за Христос. Когато се оставяме под въздействията на Павловите Послания, ние се усещаме разтърсени от неизмеримата простота и от могъщата проникваща сила на неговите думи. Обаче всичко това се дължи на факта, че до тази простота Павел стига само благодарение на своето собствено посвещение, така че въпросната простота следва да разглеждаме не като изходна точка за истината, а като логично следствие от истината. И сега, ако искаме да вникнем в чудесните, монументални и прости думи на Павел за Христовото Същество, ние трябва да си послужим с нашето антропософско познание, за да се приближим до онова разбиране относно човешката природа, заради чието по-нататъшно развитие всъщност Христос дойде на Земята.
Ето защо, нека да насочим нашия окултно обучен поглед към това, което вече знаем за човешката природа.
Както знаете, според неговото протичане във времето, ние разделяме човешкия живот на две съставни части: Времето между раждането, респективно зачатието и смъртта, и времето между смъртта и поредното ново раждане. Когато разглеждаме човека в условията на физическия живот, ние знаем, че за окултния поглед той се представя като една четворна същност, обаче не застинала, а намираща се в процес на развитие: Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ние знаем още, че за да разберем човешкото развитие, на всяка цена трябва да се запознаем с окултната истина, според която този Аз който ние долавяме в чувствата и усещанията, когато се абстрахираме от външния свят и се стремим да живеем вътре в себе си че за окултния поглед този Аз преминава от една инкарнация в друга инкарнация. Знаем също, че Азът е един вид обвит въпреки че „обвит“ е неподходяща дума, но засега все пак можем да си послужим с нея от другите три съставни части на човешката природа, от астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. За астралното тяло ние знаем, че в известен смисъл то придружава Аза през различните инкарнации.
към текста >>
Когато насочим поглед
към
четвъртата съставна част на човешкото същество,
към
физическото тяло, първоначално положението изглежда такова, сякаш след смъртта физическото тяло просто изчезва във физическия свят.
Когато насочим поглед към четвъртата съставна част на човешкото същество, към физическото тяло, първоначално положението изглежда такова, сякаш след смъртта физическото тяло просто изчезва във физическия свят.
И на пръв поглед това като че ли може да бъде дори доказано, понеже за външния поглед физическото тяло след смъртта чисто и просто се разпада, разлага се. Само че сега въпросът гласи и всеки последовател на Духовната наука би трябвало да си го зададе: Нима всичко, което външното физическо познание може да ни открие за съдбата на нашето физическо тяло, е илюзия, Майя? И всъщност за онзи, който е започнал да разбира Духовната наука, отговорът не е толкова труден. Когато човек е започнал да разбира Духовната наука, той си казва: Всичко, което ни предлага сетивният свят, е Майя, илюзия. Как може тогава да очакваме, че е действително вярно това, което толкова грубо се набива в очи, а именно, че физическото тяло, независимо дали е заровено в земята или кремирано, изчезва безследно?
към текста >>
А през време на Земната епоха
към
физическото плюс етерното, плюс астралното тяло се присъединява и Азът.
Ние твърдим, че както всеки отделен човек, така и Земята минава през своите поредни въплъщения и това, което представлява нашето физическо тяло, е подготвено в хода на човешката еволюция още през епохата на Стария Сатурн. Докато през епохата на Стария Сатурн е изключено да се говори за човешко етерно тяло, астрално тяло и Аз в днешния смисъл на тези думи, зародишът на физическото тяло вече беше вложен там, на Стария Сатурн. През време на Слънчевото въплъщение на нашата Земя, този зародиш се преобразява и в неговата нова форма става възможно да бъде включено етерното тяло. През време на Лунното въплъщение на нашата Земя физическото тяло отново се преобразява и наред с етерното тяло което на свой ред също се преобразява в него, т.е. във физическото плюс етерното тяло става възможно да бъде включено астралното тяло.
А през време на Земната епоха към физическото плюс етерното, плюс астралното тяло се присъединява и Азът.
към текста >>
Нека да се обърнем
към
три разновидности на народностното съзнание и да видим какво мнение са имали хората за всичко онова, което е свързано с нашето физическо тяло, именно през една от решаващите епохи за общочовешката еволюция.
Когато на първо време разглеждаме това физическо тяло, такова, каквото то е изглеждало в съзнанието на хората през един решителен момент от еволюцията, ние ще установим нещо твърде забележително.
Нека да се обърнем към три разновидности на народностното съзнание и да видим какво мнение са имали хората за всичко онова, което е свързано с нашето физическо тяло, именно през една от решаващите епохи за общочовешката еволюция.
Нека да започнем с гърците. Ние знаем, че гърците са онзи забележителен народ, чието истинско развитие протече през Четвъртата следатлантска културна епоха. Знаем още, че тази Четвърта следатлантска културна епоха започва през 7-то, 8-то, 9-то столетие преди нашето летоброене и че завършва през 13-то, 14-то, 15-то столетие на нашето летоброене, след Събитието от Палестина. Външните предания, легенди и исторически документи лесно могат да потвърдят това, което вече сме казали за тази епоха. Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна Гърция датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало.
към текста >>
Омир например, получава своите инспирации през епохата, която е предхождала Четвъртата следатлантска епоха; а Есхил, който е живял толкова по-рано, че някои от неговите съчинения са напълно изгубени, ни връща назад
към
мистерийната драматика, отзвук от която са и неговите драми.
Ние знаем, че гърците са онзи забележителен народ, чието истинско развитие протече през Четвъртата следатлантска културна епоха. Знаем още, че тази Четвърта следатлантска културна епоха започва през 7-то, 8-то, 9-то столетие преди нашето летоброене и че завършва през 13-то, 14-то, 15-то столетие на нашето летоброене, след Събитието от Палестина. Външните предания, легенди и исторически документи лесно могат да потвърдят това, което вече сме казали за тази епоха. Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна Гърция датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало. Обаче ние знаем също, че истинското историческо величие на древна Гърция се заражда в предходната епоха, а именно в Третата следатлантска културна епоха.
Омир например, получава своите инспирации през епохата, която е предхождала Четвъртата следатлантска епоха; а Есхил, който е живял толкова по-рано, че някои от неговите съчинения са напълно изгубени, ни връща назад към мистерийната драматика, отзвук от която са и неговите драми.
Ето как Третата следатлантска културна епоха прониква в древна Гърция, макар че кулминацията на елинството се пада именно в Четвъртата следатланстска културна епоха. И ние трябва да заявим: неповторимата гръцка култура е най-чистият израз на Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Замислим ли се за древните гърци, неизбежно си спомняме и онези превъзходни форми на човешкото тяло, култивирани в гръцката гимнастика, в монументалните състезателни игри,
към
чието карикатурно подражание днес се стремят само онези, които нямат дори някакво далечно предчувствие за истинската същност на древното елинство*35.
Впрочем от древна Гърция до нас са достигнали и онези забележителни думи, които ни позволяват да проникнем дълбоко в душата на гръцкия герой: По-добре е да си просяк. в горния свят, отколкото цар в страната на сенките*34. Тези думи са извънредно показателни за дълбоките усещания на гръцката душа. От тях просто се излъчва цялата класическа красота, цялото класическо величие на човешките идеали, валидни за видимия физически свят.
Замислим ли се за древните гърци, неизбежно си спомняме и онези превъзходни форми на човешкото тяло, култивирани в гръцката гимнастика, в монументалните състезателни игри, към чието карикатурно подражание днес се стремят само онези, които нямат дори някакво далечно предчувствие за истинската същност на древното елинство*35.
Че всяка епоха трябва да има своите собствени идеали ето какво следва да имаме предвид, ако искаме да разберем, как формирането на външното физическо тяло, такова, каквото го виждаме в условията на физическия свят, беше една от особените привилегии на гръцкия дух; и как по-нататък изобразяването на художествения идеал на човека, това подчертаване на външната човешка форма с помощта на пластиката, също се очерта като една от привилегиите на гръцкия дух.
към текста >>
И ако
към
всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед
към
общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и цар в територията на своя град, ако се оставим под въздействието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската
любов
на древните гърци беше насочена
към
човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а естетиката от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма.
И ако към всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед към общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и цар в територията на своя град, ако се оставим под въздействието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската любов на древните гърци беше насочена към човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а естетиката от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма.
Там, където хората обичаха по този начин и разбираха по този начин онази част от човека, която е видима за физическите очи, там те се отдаваха на следната мисъл: Когато от човешката природа е отнето това, което придава такава красота на неговото физическо тяло, остава нещо, което не може да бъде толкова високо оценено, колкото онези качества, които са отнети при смъртта! Тази висша любов към външната форма по необходимост доведе до там, хората да гледат с песимизъм към това, което остава от човека, след като той вече е минал през Портата на смъртта. И колко характерно за гръцката душевност е, че същите очи, които с такава любов се взираха във външната форма, се изпълваха с дълбока печал при мисълта, че след смъртта човешката индивидуалност ще бъде лишена от тази форма и занапред човешката индивидуалност ще живее без тази форма! Ако сериозно размислим върху тази по-скоро емоционална подробност, ние трябва да признаем: В лицето на древните гърци имаме онова човечество, което в най-висша степен ценеше и обичаше външната форма на човешкото физическо тяло и изпадаше в тежка меланхолия, когато човекът трябваше да потъне в лоно то на смъртта.
към текста >>
Тази висша
любов
към
външната форма по необходимост доведе до там, хората да гледат с песимизъм
към
това, което остава от човека, след като той вече е минал през Портата на смъртта.
И ако към всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед към общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и цар в територията на своя град, ако се оставим под въздействието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската любов на древните гърци беше насочена към човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а естетиката от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма. Там, където хората обичаха по този начин и разбираха по този начин онази част от човека, която е видима за физическите очи, там те се отдаваха на следната мисъл: Когато от човешката природа е отнето това, което придава такава красота на неговото физическо тяло, остава нещо, което не може да бъде толкова високо оценено, колкото онези качества, които са отнети при смъртта!
Тази висша любов към външната форма по необходимост доведе до там, хората да гледат с песимизъм към това, което остава от човека, след като той вече е минал през Портата на смъртта.
И колко характерно за гръцката душевност е, че същите очи, които с такава любов се взираха във външната форма, се изпълваха с дълбока печал при мисълта, че след смъртта човешката индивидуалност ще бъде лишена от тази форма и занапред човешката индивидуалност ще живее без тази форма! Ако сериозно размислим върху тази по-скоро емоционална подробност, ние трябва да признаем: В лицето на древните гърци имаме онова човечество, което в най-висша степен ценеше и обичаше външната форма на човешкото физическо тяло и изпадаше в тежка меланхолия, когато човекът трябваше да потъне в лоно то на смъртта.
към текста >>
И колко характерно за гръцката душевност е, че същите очи, които с такава
любов
се взираха във външната форма, се изпълваха с дълбока печал при мисълта, че след смъртта човешката индивидуалност ще бъде лишена от тази форма и занапред човешката индивидуалност ще живее без тази форма!
И ако към всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед към общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и цар в територията на своя град, ако се оставим под въздействието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската любов на древните гърци беше насочена към човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а естетиката от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма. Там, където хората обичаха по този начин и разбираха по този начин онази част от човека, която е видима за физическите очи, там те се отдаваха на следната мисъл: Когато от човешката природа е отнето това, което придава такава красота на неговото физическо тяло, остава нещо, което не може да бъде толкова високо оценено, колкото онези качества, които са отнети при смъртта! Тази висша любов към външната форма по необходимост доведе до там, хората да гледат с песимизъм към това, което остава от човека, след като той вече е минал през Портата на смъртта.
И колко характерно за гръцката душевност е, че същите очи, които с такава любов се взираха във външната форма, се изпълваха с дълбока печал при мисълта, че след смъртта човешката индивидуалност ще бъде лишена от тази форма и занапред човешката индивидуалност ще живее без тази форма!
Ако сериозно размислим върху тази по-скоро емоционална подробност, ние трябва да признаем: В лицето на древните гърци имаме онова човечество, което в най-висша степен ценеше и обичаше външната форма на човешкото физическо тяло и изпадаше в тежка меланхолия, когато човекът трябваше да потъне в лоно то на смъртта.
към текста >>
А сега нека да се обърнем
към
една друга разновидност на съзнанието, която се очерта приблизително през същата епоха.
А сега нека да се обърнем към една друга разновидност на съзнанието, която се очерта приблизително през същата епоха.
Нека да се обърнем към съзнанието на Буда, което след известно време се предаде и на неговите последователи. Тук ние сме изправени пред почти пълната противоположност на това, което описахме като характерно за елинството. Достатъчно е да си припомним, че същността на една от четирите основни истини, до които стига Буда, може да бъде изразена по следния начин: Човешката индивидуалност е доведена до това мъчително съществувание и до оковите на външната физическа форма най-вече от горещите желания. А защо човешкото съществувание е мъчително? Защото, казва Буда, раждането е страдание, болестта е страдание, старостта е страдание, смъртта е страдание!
към текста >>
Нека да се обърнем
към
съзнанието на Буда, което след известно време се предаде и на неговите последователи.
А сега нека да се обърнем към една друга разновидност на съзнанието, която се очерта приблизително през същата епоха.
Нека да се обърнем към съзнанието на Буда, което след известно време се предаде и на неговите последователи.
Тук ние сме изправени пред почти пълната противоположност на това, което описахме като характерно за елинството. Достатъчно е да си припомним, че същността на една от четирите основни истини, до които стига Буда, може да бъде изразена по следния начин: Човешката индивидуалност е доведена до това мъчително съществувание и до оковите на външната физическа форма най-вече от горещите желания. А защо човешкото съществувание е мъчително? Защото, казва Буда, раждането е страдание, болестта е страдание, старостта е страдание, смъртта е страдание! И в тази основна черта на будизма се крие нещо, което кара човека да си казва: Чрез всичко онова, което ни обгръща като една външна обвивка, нашата индивидуалност, която с раждането слиза от божествено-духовните висини и след като мине през Портата на смъртта отново се завръща там, чрез всичко това човешката индивидуалност непрекъснато е изложена на страдание; и общо взето има само едно спасение за човека и то е изразено в четирите велики, свещени истини на Буда: Освобождаване от външното съществувание, отхвърляне на външната обвивка.
към текста >>
„Щом си пристигнал с твоята каляска, помисли си, велики царю“, обръща се мъдрецът Нагазена
към
царя, „че всичко, което стои пред теб като каляска, не е нищо друго освен колелета, оси, седалка, покрив и освен всичко това, за каляската остава само една дума, която сглобява в едно цяло колелета, осите, седалката, покрива и т.н.
А сега нека да се потопим още по-дълбоко в светоусещането на Буда. Тук ние се натъкваме на нещо, което в рамките на будизма може да се разглежда като един вид теория за последователните инкарнации на човека. В случая не става дума за това, което отделният човек мисли върху теорията на Буда, а за това, което е проникнало в съзнанието на будистите. По този повод аз често съм казвал: Едва ли има по-добра възможност да се доближим до усещанията на един будист, които той би трябвало да изпитва по отношение на последователните човешки инкарнации, от тази, да се задълбочим в разговора между цар Милинда и един будистки мъдрец. Легендата разказва, как будисткият мъдрец Нагазена поучава цар Милинда; той го приканва да размисли, след като е пристигнал с каляска, дали освен колелетата, осите, седалката, покрива и т.н., колесницата не притежава и нещо друго.
„Щом си пристигнал с твоята каляска, помисли си, велики царю“, обръща се мъдрецът Нагазена към царя, „че всичко, което стои пред теб като каляска, не е нищо друго освен колелета, оси, седалка, покрив и освен всичко това, за каляската остава само една дума, която сглобява в едно цяло колелета, осите, седалката, покрива и т.н.
Следователно, ти не можеш да говориш за някаква особена индивидуалност на каляската; и трябва да си наясно, че „каляска“ е само една празна дума, ако ти мислиш за нещо друго, а не за нейните съставни части.
към текста >>
Това, което ние наричаме „Аз“ и за което казваме, че човекът го усеща едва, когато започне да размишлява за своята вътрешна същност, за него будистът казва: Всъщност то е нещо, както всички други неща; то принадлежи
към
света на Майя и изобщо не преминава от една инкарнация в друга инкарнация.
Ето кое е важното! И непрекъснато следва да подчертаваме: Не става дума за това, как един или друг интерпретира този или онзи израз на Буда, а как будизмът навлезе в съзнанието на поколенията, какво той можа да предложи на душите! А какво будизмът даде на душите, това е показано съвсем ясно и нагледно с притчата, в която се разказва за цар Милинда и будисткия мъдрец Нагазена.
Това, което ние наричаме „Аз“ и за което казваме, че човекът го усеща едва, когато започне да размишлява за своята вътрешна същност, за него будистът казва: Всъщност то е нещо, както всички други неща; то принадлежи към света на Майя и изобщо не преминава от една инкарнация в друга инкарнация.
към текста >>
Веднъж, макар и по друг повод, аз споменах: ако на мястото на будисткия мъдрец би застанал един християнски мъдрец, неговите думи
към
цар Милинда щяха да са съвсем други.
Веднъж, макар и по друг повод, аз споменах: ако на мястото на будисткия мъдрец би застанал един християнски мъдрец, неговите думи към цар Милинда щяха да са съвсем други.
Будисткият мъдрец се обръща към царя: Погледни каляската: колелета, седалка и т.н., това са частите на каляската, и извън всички тях, „каляска“ е само име и форма. Когато изговаряш думата „каляска“, ти не се доближаваш до реалността; искаш ли да се доближиш до реалността, ти трябва да назовеш частите.
към текста >>
Будисткият мъдрец се обръща
към
царя: Погледни каляската: колелета, седалка и т.н., това са частите на каляската, и извън всички тях, „каляска“ е само име и форма.
Веднъж, макар и по друг повод, аз споменах: ако на мястото на будисткия мъдрец би застанал един християнски мъдрец, неговите думи към цар Милинда щяха да са съвсем други.
Будисткият мъдрец се обръща към царя: Погледни каляската: колелета, седалка и т.н., това са частите на каляската, и извън всички тях, „каляска“ е само име и форма.
Когато изговаряш думата „каляска“, ти не се доближаваш до реалността; искаш ли да се доближиш до реалността, ти трябва да назовеш частите.
към текста >>
Следователно,
към
която и част да посегнеш, ти не можеш да пътуваш с нея до тук!
В същата ситуация християнският мъдрец би се изразил по съвсем друг начин: О, мъдри царю Милинда, ти пристигна тук със своята каляска. Погледни сега тази каляска: там ти виждаш само отделните колелета, седалката и т.н. Но аз те питам: Можеше ли да пристигнеш тук само с колелетата? Можеше ли да пристигнеш тук само със седалката? и т.н.
Следователно, към която и част да посегнеш, ти не можеш да пътуваш с нея до тук!
Доколкото са отделни части, те съставляват каляската; но ти не можеш да дойдеш до тук върху частите. И когато отделните части, взети заедно, образуват каляската, необходимо е и нещо друго, освен това, че те са части. В случая е необходима една точно определена мисъл, която свързва частите в едно цяло. Да, мисълта за каляската е нещо извънредно необходимо: наистина, ти не можеш да го видиш, но трябва да признаеш, че то съществува! После мъдрецът би преминал към човека и би казал: От отделния човек ти можеш да видиш само външното тяло, външните постъпки и външните душевни изживявания; но у човека ти виждаш неговия Аз толкова малко, колкото и името „каляска“ в нейните отделни части.
към текста >>
НАГОРЕ