Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
11
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
Намерени са
21821
резултата от
1618
текста в
22
страници с която и да е от думите за : '
Свят
'.
На страница
11
:
1000
резултата в
67
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
В по-старите светогледи, съществуващи преди Коперник, хората имаха външния
свят
на Майя, на илюзията; обаче с благата на мъдростта, които се предаваха от поколение на поколение, те получаваха и истината за нещата и за света.
Онзи, който като окултист повдига въпроса как можем да разберем света с идеите на Коперник, трябва да си каже: С идеите на Коперник може да бъде създадено много нещо, което в естествената наука води до големи триумфи във външния живот, обаче с тях не можем да разберем нищо от духовната основа на света и на нещата, защото Коперниковите идеи са най-лошият инструмент, който някога е изнамиран в хода на общочовешката еволюция с цел да бъдат разбрани духовните основи на света. Това идва оттам, че всички понятия и идеи на Коперник са инспирирани от Луцифер. Защото коперниканството е една от последните атаки, едно от последните големи нападения, които Луцифер е предприемал срещу човешкото развитие.
В по-старите светогледи, съществуващи преди Коперник, хората имаха външния свят на Майя, на илюзията; обаче с благата на мъдростта, които се предаваха от поколение на поколение, те получаваха и истината за нещата и за света.
Обаче след Коперник човекът има около себе си Майя и илюзия не само по отношение на своите сетивни възприятия; сега самите му понятия и идеи се превърнаха в Майя, в илюзия. Днес за човека е нещо самопонятно, че Слънцето стои в средата, а планетите се въртят около него, описвайки елипси. Но не ще мине много време и в бъдеще хората ще разберат, че възгледът на Коперник относно звездния свят е много по-неправилен, отколкото съществуващият преди него възглед на Птоломей. Коперниково-Кеплеровият светоглед е един много удобен светоглед. Но ще се отнася до обяснението на онова, което е Макрокосмосът, той е далеч от истината.
към текста >>
Но не ще мине много време и в бъдеще хората ще разберат, че възгледът на Коперник относно звездния
свят
е много по-неправилен, отколкото съществуващият преди него възглед на Птоломей.
Това идва оттам, че всички понятия и идеи на Коперник са инспирирани от Луцифер. Защото коперниканството е една от последните атаки, едно от последните големи нападения, които Луцифер е предприемал срещу човешкото развитие. В по-старите светогледи, съществуващи преди Коперник, хората имаха външния свят на Майя, на илюзията; обаче с благата на мъдростта, които се предаваха от поколение на поколение, те получаваха и истината за нещата и за света. Обаче след Коперник човекът има около себе си Майя и илюзия не само по отношение на своите сетивни възприятия; сега самите му понятия и идеи се превърнаха в Майя, в илюзия. Днес за човека е нещо самопонятно, че Слънцето стои в средата, а планетите се въртят около него, описвайки елипси.
Но не ще мине много време и в бъдеще хората ще разберат, че възгледът на Коперник относно звездния свят е много по-неправилен, отколкото съществуващият преди него възглед на Птоломей.
Коперниково-Кеплеровият светоглед е един много удобен светоглед. Но ще се отнася до обяснението на онова, което е Макрокосмосът, той е далеч от истината.
към текста >>
Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния
свят
.
Източните окултисти с право вярват – защото те знаят това като истина – че Буда, който в двадесет и деветата година на своя живот като Гаутама Буда се издигна от Бодисатва до степента Буда, тогава беше въплътен за последен път във физическо тяло. Съвсем правилно е, че индивидуалността, която от Бодисатва става Буда, не се явява вече след това на Земята във физическа инкарнация. Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята.
Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят.
Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето. Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука. Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството. Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния
свят
в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето.
Източните окултисти с право вярват – защото те знаят това като истина – че Буда, който в двадесет и деветата година на своя живот като Гаутама Буда се издигна от Бодисатва до степента Буда, тогава беше въплътен за последен път във физическо тяло. Съвсем правилно е, че индивидуалността, която от Бодисатва става Буда, не се явява вече след това на Земята във физическа инкарнация. Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят.
Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето.
Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука. Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството. Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния
свят
– в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят. Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето. Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука. Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството.
Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
Помислете следователно, че розенкройцерите бяха поставени пред задачата да действуват в отделните хора от свръхсетивния
свят
.
Помислете следователно, че розенкройцерите бяха поставени пред задачата да действуват в отделните хора от свръхсетивния свят.
За да разберем какво имаше да стане, трябва да разгледаме живота между смъртта и предстоящото ново раждане от една точно определена гледна точка.
към текста >>
Това пребиваване на човека за определено време в душевния
свят
, е времето, през което човекът става обитател на Луната.
На Земята ние живеем между раждането и смъртта. Между смъртта и едно ново раждане човекът стои в определена връзка с другите планети. В моята книга „Теософия” е описано пребиваването на душата в Камалока.
Това пребиваване на човека за определено време в душевния свят, е времето, през което човекът става обитател на Луната.
После той става обитател на Меркурий, после обитател на Венера, след това обитател на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн и накрая обитател на обширното небесно или мирово пространство. Не е неправилно да се твърди, че между две инкарнации на Земята има пребивавания на други планети, живот в духовни тела. Днес човекът не е достатъчно напреднал в своето развитие, за да може да си спомня в сегашната инкарнация това, което той изживява между смъртта и едно ново раждане, обаче в бъдеще това ще бъде възможно. Макар и сега да не може да си спомня това, което е изживял например на Марс, той все пак има в себе си силите на Марс, макар и да не знае нищо за тях. Можем направо да заявим: Сега аз съм жител на Земята, обаче моите сили съдържат в себе си нещо, което съм усвоил на Марс.
към текста >>
2.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
В мисленето върху външния
свят
действува един по необходимост разграждащ елемент, който упражнява разрушаващо действие върху физическото тяло.
В мисленето върху външния свят действува един по необходимост разграждащ елемент, който упражнява разрушаващо действие върху физическото тяло.
Сънят неутрализира това действие, отстранява неговите последствия. Много явления от днешния културен живот действуват разрушително, например светлинните образи, които абсолютно увреждат етерното тяло. Светлинните образи възбуждат и сетивността. Истинското изкуство може да онагледи за благото на хората това, което идва от висшите светове. В светогледа на Духовната наука ние работим в съюз със свръхсетивни Същества.
към текста >>
Духовно-научното настроение дава на хората една опора и ги прави сигурни, защото сега те имат здрава опора в своя вътрешен
свят
чрез това, което Духовната наука им дава.
В светогледа на Духовната наука ние работим в съюз със свръхсетивни Същества. Нищо друго не дава една здрава вътрешна опорна точка, освен духовното познание. Някой роб със здрава духовна опорна точка във времето на фараоните и на египетското жречество е стоял по-сигурно, отколкото някой човек от днешното време. Днес хората се стремят към шаблонното, към това, което им се предлага по силата на авторитета. Обаче душата може да намери една здрава опорна точка само чрез собствена дейност в будното вътрешно същество.
Духовно-научното настроение дава на хората една опора и ги прави сигурни, защото сега те имат здрава опора в своя вътрешен свят чрез това, което Духовната наука им дава.
Ето защо тя е така необходима за душата, както хлябът за тялото.
към текста >>
Би действувало разрушително, подкопаващо, ако бихме искали да въведем египетски учения, които имаха своите корени в атавистичното ясновидство на народа и са се запазили като вяра в свръхсетивния
свят
, макар и под изменена форма.
Различните духовни Същества действуват по различен начин в различните времена. Чрез това всяка епоха има своя собствен характер, както и всяка възраст има своята задача.
Би действувало разрушително, подкопаващо, ако бихме искали да въведем египетски учения, които имаха своите корени в атавистичното ясновидство на народа и са се запазили като вяра в свръхсетивния свят, макар и под изменена форма.
Обект на вярата е не това, което умът вижда, т.е. външната страна на света; вярата има своите дълбоки корени в минали опитности на душата. Духовете на Личността – Архаите, са невидими и въпреки това те са налице и действуват в еволюцията на човечеството. Особено силни бяха действията на Архаите през Египетско-халдейската епоха. Тогава Духовете на Личността бяха особено привлечени от Земната сфера.
към текста >>
През онова време връзката с духовния
свят
се установяваше чрез вярата и върху нея се крепяха схоластичните църковни учения.
Инкарнираните през тринадесетото столетие души знаеха, че хората не можеха да се освободят от своята личност и противниковите Същества направиха хората така материалистично настроени, както не е било никога по-рано. Проникнатите от лошите Духове на Личността хора не можеха вече да виждат горе в духовните светове.
През онова време връзката с духовния свят се установяваше чрез вярата и върху нея се крепяха схоластичните църковни учения.
Сега вярата и знанието бяха строго разделени. Това продължи да действува през следващите столетия. Последен представител на онова време беше Кант; неговите последователи бяха всъщност негови поклонници. Обаче Лутер смътно усещаше присъствието на лошите Духове на Личността. Той захвърли мастилницата именно срещу материалистичния дух на времето.
към текста >>
Но само стремежът към духовния
свят
може действително да изпълни душите със съдържание.
Днес хората са по-скоро стандартни. Днес те преследват абстрактни идеали. Все повече идеите, мненията, чувствата са тези, чрез които хората са като обсебени от противниците на Архангелите. Хората се екзалтират от абстрактни идеали, стават фантазьори, не обичат вече своя вечен собствен Аз, а са движени от всевъзможни удоволствия и страсти. Те се привързват само към земната личност, мечтаят за някакъв нереален фантастичен образ.
Но само стремежът към духовния свят може действително да изпълни душите със съдържание.
към текста >>
Така екзалтацията на пияните прераства в дива склонност към престъпност, защото противниците на Архаите действуват по този начин в сетивния Земен
свят
.
Виното става противник, враг в собственото тяло на човека. Въздържанието от вино е правило за онзи, който иска да прониква в духовните светове. Обаче мечтателният антиалкохолизъм и вегетарианството си остават твърде абстрактни идеали. Същото е например с фантазирането за гръцка култура на тялото, за олимпийски игри и така нататък. Днешната приумица за студените душове също принадлежи към тези неща.
Така екзалтацията на пияните прераства в дива склонност към престъпност, защото противниците на Архаите действуват по този начин в сетивния Земен свят.
към текста >>
Неустойчивостта на душата се изразява в неврастенията, срещу която е нужна една здрава опора във вътрешния
свят
на човека.
Всеки човек трябва да почувствува своето място в света, трябва да изживее нещо от това, което нахлува по охарактеризирания начин като буря в човечеството. Иначе неустойчивостта, несигурността, изгубването на равновесие ще станат нещо всеобщо. Хора, които се колебаят между мечтателството и материализъм, не могат да се справят със света. Имаше например един почитател на Вагнер – някой може да е екзалтиран от Вагнер и при това да не разбира нищо от него – който отиде бос до Байрот, после стана аскет, спеше на една дъска, посипана с кремък и накрая се превърна, заедно с Ницше, в противник на Вагнер.
Неустойчивостта на душата се изразява в неврастенията, срещу която е нужна една здрава опора във вътрешния свят на човека.
към текста >>
3.
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Макрокосмосът, великият
свят
, също подлежи на развитие, както Микрокосмосът, човекът – малкият
свят
.
Макрокосмосът, великият свят, също подлежи на развитие, както Микрокосмосът, човекът – малкият свят.
Той трябва да развие своите седем принципа също както и човекът. Тези принципи представляват целостта на Йерархиите.
към текста >>
Оттук необходимостта да бъде поощрявано сега това, което човекът може да получи на Земята като свой вътрешен
свят
единствено чрез медитацията.
Днес по-голяма част от човечеството вече е попаднала под влиянието на луциферическите Духове.
Оттук необходимостта да бъде поощрявано сега това, което човекът може да получи на Земята като свой вътрешен свят единствено чрез медитацията.
Ето защо Духовната наука е толкова необходима.
към текста >>
4.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ние сме подчинени на нашата Карма, след като сме влезли в духовния
свят
.
Душата е подложена на един важен контраст: през време на физическото съществувание ние можем да породим у себе си определени промени, обаче това не може да се случи в периода между смъртта и новото раждане. Например между раждането и смъртта сме имали определено отношение към един човек, изживяваме нещо общо с един приятел; сега след смъртта сме научили за него нещо, което не сме изживели с него на Земята. Как ние изграждаме отношението след смъртта? Как можем да изградим нашите чувства към него по симпатия или по антипатия? Когато самите ние сме минали вече през Портата на смъртта и ни последва някой, с когото във физическия живот сме имали определено отношение, тогава продължително време след смъртта това отношение остава неизменено, защото след смъртта вече не можем да прибавим нищо ново към съществуващото отношение.
Ние сме подчинени на нашата Карма, след като сме влезли в духовния свят.
Моментът на преобразуването на тази Карма настъпва едва в новия земен живот: Тя може да бъде поправена едва в следващата инкарнация. Един физически мъртъв човек не е в състояние да упражнява въздействия върху други мъртви, в смисъл че може да предизвика някаква промяна в живота им. Обаче живият има възможност да въздействува върху мъртвите.
към текста >>
Можем да му помогнем примерно с тихо, спокойно четене или ако, свързвайки се сърдечно с него, съумеем да му изпратим в духовния
свят
подходящи представи и имагинации.
Единият я обича, другият я мрази. Между двамата съществува дух на опозиция. Ако човек може да говори за свобода на своята воля, то е защото в човешката душа Азовото съзнание върви по много по-дълбоки пътища, отколкото астралното съзнание, така че често пъти в основата на душата си човек копнее за това, което съзнателно мрази. Как да окажем помощ на мъртвия? За тази цел е необходима здрава духовна връзка с него.
Можем да му помогнем примерно с тихо, спокойно четене или ако, свързвайки се сърдечно с него, съумеем да му изпратим в духовния свят подходящи представи и имагинации.
Такива приятелски услуги винаги имат добър ефект. Четенето, отправено към мъртвите, има смисъл дори и в земния си живот те да са били равнодушни към нас. Ние можем да облекчим мъките им, дори ако нямаме никакво доказателство, че в земния живот те са копнели за духовни познания. Ние можем често пъти да констатираме, че от физическото поле може да се изпрати голяма благословия към духовните светове, въпреки извънредно голямата пропаст, която съществува между живота от раждането до смъртта и живота от смъртта до новото раждане.
към текста >>
Напротив, колкото по-ясно е било съзнанието в звездния
свят
, толкова по-бавно се връща една душа за следващата инкарнация.
През следващия период, в сферата на Венера, ние се разширяваме толкова много, че изпълваме пространството чак до най-външните граници на Венерината сфера. Който не е бил религиозен, който не е приел в себе си нещо вечно, нещо божествено, който не е могъл да постигне в сферата на Меркурий духовно-душевни отношения с други човешки души, той също ще бъде един духовен отшелник в сферата на Венера и обратно, там ние ще бъдем дружелюбни същества, ако в сферата на Меркурий сме били свързани с еднакво мислещи и чувствуващи същества и сме развили религиозна топлина помежду си. Атеистите стават отшелници в сферата на Венера, монистите ще трябва да живеят в затвора на собствената си душа, така че единият не ще може да се доближи до другия. Да бъде човек духовен отшелник, означава той да има едно притъпено съзнание, което не обхваща другия; да бъде човек дружелюбно същество означава той да има едно ясно съзнание, което прониква в съзнанията на другите души. Без съмнение човекът непрекъснато се издига нагоре в звездните светове, след смъртта си обхожда тези звездни светове, обаче колкото по-механично е изповядвал някаква религия на Земята, толкова по-бързо се връща той към новата инкарнация; това също се отнася и за тези, които в предишния си живот са били престъпници или умствено недоразвити.
Напротив, колкото по-ясно е било съзнанието в звездния свят, толкова по-бавно се връща една душа за следващата инкарнация.
Навън в Космоса човек трябва да е станал напълно съзнателен, за да е в състояние да формира по-късно своя физически мозък. После човекът става обитател на Слънцето. Това настъпва приблизително сто години след новата смърт. В сферата на Слънцето човек има възможността да изгради определено отношение към всички хора. Ако един човек се е отворил за Христовия Импулс, тогава неговата душа е отворена за всички хора.
към текста >>
Човекът трябва да помни: Преди сегашния живот ти си пребивавал в един духовен
свят
!
Духовната наука трябва да изпълнява съществена роля и в нашето ежедневие. Хората все повече и повече ще установяват какви жизнени сили могат да бъдат извлечени през периода между смъртта и новото раждане. Занапред ще се раждат хора с недоразвити тела, защото, отхвърляйки Духовната наука, те ще са неподготвени да извличат жизнени сили от Космоса. Хората трябва да се стремят към разбиране на Духовната наука и заради самата Земя!
Човекът трябва да помни: Преди сегашния живот ти си пребивавал в един духовен свят!
Ако хората се отворят за Духовната наука, това ще ги направи щастливи. „Звездното небе над мен, моралният закон – вътре в мен! ” – ето в какво се състои величието на света. Човекът си казва: Да, това, което е моя вътрешен живот, аз съм го взел от звездния свят; а това, което изживявам в мировото пространство, сега то просветва в моята душа. Ти имаш лоши подтици в душата си, защото, докато си живял в звездния свят, не си опитал да потърсиш там неговите сили, както и духовните сили на Христос!
към текста >>
Човекът си казва: Да, това, което е моя вътрешен живот, аз съм го взел от звездния
свят
; а това, което изживявам в мировото пространство, сега то просветва в моята душа.
Хората трябва да се стремят към разбиране на Духовната наука и заради самата Земя! Човекът трябва да помни: Преди сегашния живот ти си пребивавал в един духовен свят! Ако хората се отворят за Духовната наука, това ще ги направи щастливи. „Звездното небе над мен, моралният закон – вътре в мен! ” – ето в какво се състои величието на света.
Човекът си казва: Да, това, което е моя вътрешен живот, аз съм го взел от звездния свят; а това, което изживявам в мировото пространство, сега то просветва в моята душа.
Ти имаш лоши подтици в душата си, защото, докато си живял в звездния свят, не си опитал да потърсиш там неговите сили, както и духовните сили на Христос! Ние трябва да осъзнаем нашето родство с Макрокосмоса. Днес човекът може само да предусеща това, което протича между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Ти имаш лоши подтици в душата си, защото, докато си живял в звездния
свят
, не си опитал да потърсиш там неговите сили, както и духовните сили на Христос!
Човекът трябва да помни: Преди сегашния живот ти си пребивавал в един духовен свят! Ако хората се отворят за Духовната наука, това ще ги направи щастливи. „Звездното небе над мен, моралният закон – вътре в мен! ” – ето в какво се състои величието на света. Човекът си казва: Да, това, което е моя вътрешен живот, аз съм го взел от звездния свят; а това, което изживявам в мировото пространство, сега то просветва в моята душа.
Ти имаш лоши подтици в душата си, защото, докато си живял в звездния свят, не си опитал да потърсиш там неговите сили, както и духовните сили на Христос!
Ние трябва да осъзнаем нашето родство с Макрокосмоса. Днес човекът може само да предусеща това, което протича между смъртта и новото раждане.
към текста >>
5.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Към стр...: по-добре просек в горния
свят
: Омир, Одисея, песен ХІ.
Към стр...: по-добре просек в горния свят: Омир, Одисея, песен ХІ.
към текста >>
Да бъдат изследвани по-дълбоките духовни сили, които дремят в човешката природа и в останалия
свят
.
Към стр...: три точки на Теософското общество: 1. Да бъде образувана ядката на един всеобщ братски съюз на човечеството, без разлика на вяра, нация, съсловие и положение. 2. Да се развива познание то на дълбоките духовни истини, ядката на истината на всички религии. 3.
Да бъдат изследвани по-дълбоките духовни сили, които дремят в човешката природа и в останалия свят.
към текста >>
6.
Съдържание
GA_131 От Исус към Христос
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния
свят
."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
7.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Откакто в Европа съществува йезуитското течение, то никога не е убягвало от вниманието на външния
свят
.
Едното движение, което следва да ни интересува и във връзка с антропософското разглеждане на религията, и което в известен смисъл можем да окачествим като едно извънредно опасно заблуждение, в екзотеричния живот ние наричаме йезуитизъм. Да, в лицето на йезуитизма ние имаме едно прекомерно усилване на Исусовия принцип. А в лицето на това, което столетия наред съществува в Европа като розенкройцерство, ние имаме едно Христово движение; едно интимно Христово движение, което навсякъде грижливо търси пътищата към истината.
Откакто в Европа съществува йезуитското течение, то никога не е убягвало от вниманието на външния свят.
Ето защо онзи, който иска да проучи по-дълбоките източници на духовния живот, следва да се замисли, доколко йезуитизмът представлява едно прекомерно усилване на Исусовия принцип. Искаме ли да стигнем до една правдоподобна характеристика на йезуитизма, ние на всяка цена трябва да се запознаем с това, как трите основни принципа на всяко мирово развитие, които са загатнати по най-различен начин в отделните светогледи, се проявяват в нашия живот от чисто екзотерична гледна точка. Нека на първо време да се абстрахираме от по-дълбокото значение и от по-дълбоката характеристика на трите основни течения, валидни за всяка от разновидностите на живота и за всяко от равнищата на еволюцията, и да ги разгледаме според техните външни проявления.
към текста >>
Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния
свят
, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“.
Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание.
Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“.
Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния.
към текста >>
Обаче при едно по-внимателно обмисляне на резултатите от познанието, ние все пак трябва да допуснем, че зад видимия
свят
се крие и нещо друго, което без да е непознаваемо по принцип във всеки момент от времето следва да отнасяме към „все-още-непознатото“.
Но ако пренесем този подсъзнателен душевен живот в областта на непознатото именно непознатото, а не непознаваемото -, ние трябва да му противопоставим и един трети елемент. Този трети елемент ние и без друго можем да установим в областта на външното, екзотерично наблюдение, когато си кажем: Насочвайки навън погледа на сетивата, на разума или на останалия духовен живот, ние стигаме до различни видове познание.
Обаче при едно по-внимателно обмисляне на резултатите от познанието, ние все пак трябва да допуснем, че зад видимия свят се крие и нещо друго, което без да е непознаваемо по принцип във всеки момент от времето следва да отнасяме към „все-още-непознатото“.
Тази област на „все-още-непознатото“, която лежи под повърхностния пласт на „познатото“ както в минералното, така и в растителното, и в животинското царство -, принадлежи както на външната природа, така и на самите нас. Тя ни принадлежи, доколкото в нашия физически организъм ние приемаме и преработваме веществата и силите на външния свят; и доколкото имаме в себе си една част от природата, дотолкова имаме в себе си и една част от „все-още-непознатото“. Ето защо в света, в който живеем, ние трябва да различаваме следните три неща: нашия съзнателен духовен живот, т.е. това, което влиза в сферата на съзнанието; после това, което се намира под прага на съзнанието като подсъзнателен душевен живот, и накрая онази част от непознатата външна природа, която присъствува в нас под формата на непознат човешки живот.
към текста >>
Тя ни принадлежи, доколкото в нашия физически организъм ние приемаме и преработваме веществата и силите на външния
свят
; и доколкото имаме в себе си една част от природата, дотолкова имаме в себе си и една част от „все-още-непознатото“.
Но ако пренесем този подсъзнателен душевен живот в областта на непознатото именно непознатото, а не непознаваемото -, ние трябва да му противопоставим и един трети елемент. Този трети елемент ние и без друго можем да установим в областта на външното, екзотерично наблюдение, когато си кажем: Насочвайки навън погледа на сетивата, на разума или на останалия духовен живот, ние стигаме до различни видове познание. Обаче при едно по-внимателно обмисляне на резултатите от познанието, ние все пак трябва да допуснем, че зад видимия свят се крие и нещо друго, което без да е непознаваемо по принцип във всеки момент от времето следва да отнасяме към „все-още-непознатото“. Тази област на „все-още-непознатото“, която лежи под повърхностния пласт на „познатото“ както в минералното, така и в растителното, и в животинското царство -, принадлежи както на външната природа, така и на самите нас.
Тя ни принадлежи, доколкото в нашия физически организъм ние приемаме и преработваме веществата и силите на външния свят; и доколкото имаме в себе си една част от природата, дотолкова имаме в себе си и една част от „все-още-непознатото“.
Ето защо в света, в който живеем, ние трябва да различаваме следните три неща: нашия съзнателен духовен живот, т.е. това, което влиза в сферата на съзнанието; после това, което се намира под прага на съзнанието като подсъзнателен душевен живот, и накрая онази част от непознатата външна природа, която присъствува в нас под формата на непознат човешки живот.
към текста >>
И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни
свят
, а в целия
свят
, към който принадлежи и самият той...?
Тази троичност се проявява при всяко смислено наблюдение на света.
И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...?
, тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „Дух“; а това, което действува в подсъзнателния душевен живот, изхвърляйки към повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“. И накрая това, което принадлежи към непознатия природен свят и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент. Наред с определенията, дадени току-що за принципите на Духа, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях. И все пак едно от най-достъпните определения на тези понятия е това, което направихме току-що.
към текста >>
И накрая това, което принадлежи към непознатия природен
свят
и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент.
Тази троичност се проявява при всяко смислено наблюдение на света. И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...? , тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „Дух“; а това, което действува в подсъзнателния душевен живот, изхвърляйки към повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“.
И накрая това, което принадлежи към непознатия природен свят и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент.
Наред с определенията, дадени току-що за принципите на Духа, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях. И все пак едно от най-достъпните определения на тези понятия е това, което направихме току-що.
към текста >>
Но тази оценка за нещата може да бъде отнесена както за събитията от околния
свят
, така и за процесите, които се разиграват вътре в самите нас.
Или с други думи: Доколкото е здрава, човешката природа се стреми да развие живота на общността именно в сферата на Духа, а сферата на подсъзнанието, доколкото то присъствува в човешкия организъм, тя се стреми да цени и зачита като една неприкосновената светиня, която трябва да има своето сигурно място в личността, в индивидуалността на всеки човек, до която ние не бива да се доближаваме по друг начин, освен по пътя на съзнателното познание. Поне така би трябвало да се произнася здравото светоусещане на нашата съвременна епоха. В хода на следващите лекции ние ще видим, дали това е било валидно за предишните епохи от еволюцията на човечеството.
Но тази оценка за нещата може да бъде отнесена както за събитията от околния свят, така и за процесите, които се разиграват вътре в самите нас.
Всичко това е свързано с обстоятелството, че общо взето, сферата на Сина или всичко онова, което наричаме „Син“ или „Логос“ трябва да бъде пробудена у всеки един от нас като нещо строго интимно и лично; и че общата сфера на съвместната човешка дейност, е именно сферата на Духа.
към текста >>
Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния
свят
.
Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия. Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята. Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа. Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин. Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание.
Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят.
Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят. Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята.
към текста >>
За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния
свят
.
Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание. Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят. Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение.
За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят.
Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята. Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни упражнения. Как са замислени тези упражнения? Важно е най-вече следното: Всеки йезуитски възпитаник се занимава с продължителни упражнения, които го въвеждат в окултния свят, въвеждат го направо във волята, осъществявайки едно изключително строго възпитание, една, бих казал, дресировка. А другата съществена особеност е тази, че в случая дресировката на волята фактически се извършва не в повърхностните пластове на живота, а много по-дълбоко, защото тя тласка йезуитския възпитаник в окултния свят, но единствено в посоченото от мен направление.
към текста >>
Важно е най-вече следното: Всеки йезуитски възпитаник се занимава с продължителни упражнения, които го въвеждат в окултния
свят
, въвеждат го направо във волята, осъществявайки едно изключително строго възпитание, една, бих казал, дресировка.
Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят. Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята. Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни упражнения. Как са замислени тези упражнения?
Важно е най-вече следното: Всеки йезуитски възпитаник се занимава с продължителни упражнения, които го въвеждат в окултния свят, въвеждат го направо във волята, осъществявайки едно изключително строго възпитание, една, бих казал, дресировка.
А другата съществена особеност е тази, че в случая дресировката на волята фактически се извършва не в повърхностните пластове на живота, а много по-дълбоко, защото тя тласка йезуитския възпитаник в окултния свят, но единствено в посоченото от мен направление.
към текста >>
А другата съществена особеност е тази, че в случая дресировката на волята фактически се извършва не в повърхностните пластове на живота, а много по-дълбоко, защото тя тласка йезуитския възпитаник в окултния
свят
, но единствено в посоченото от мен направление.
За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят. Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята. Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни упражнения. Как са замислени тези упражнения? Важно е най-вече следното: Всеки йезуитски възпитаник се занимава с продължителни упражнения, които го въвеждат в окултния свят, въвеждат го направо във волята, осъществявайки едно изключително строго възпитание, една, бих казал, дресировка.
А другата съществена особеност е тази, че в случая дресировката на волята фактически се извършва не в повърхностните пластове на живота, а много по-дълбоко, защото тя тласка йезуитския възпитаник в окултния свят, но единствено в посоченото от мен направление.
към текста >>
Но Исус е само един елемент от този
свят
.
Сега ние сме изправени пред следните последици: В по-нататъшните строги упражнения йезуитският послушник започва да си представя Христос Исус и то най-вече Исус, а не Христос като всеобщ Цар на световете и по този начин прекалено рязко усилва Исусовия елемент.
Но Исус е само един елемент от този свят.
Защото поради факта, че Христос трябваше да се инкарнира в едно човешко тяло, духовният свят също се присъедини към физическия свят; обаче в отговор на това присъединяване към физическия свят, отекват монументалните, величествени думи: „Моето Царство не е от този свят? “*9
към текста >>
Защото поради факта, че Христос трябваше да се инкарнира в едно човешко тяло, духовният
свят
също се присъедини към физическия
свят
; обаче в отговор на това присъединяване към физическия
свят
, отекват монументалните, величествени думи: „Моето Царство не е от този
свят
?
Сега ние сме изправени пред следните последици: В по-нататъшните строги упражнения йезуитският послушник започва да си представя Христос Исус и то най-вече Исус, а не Христос като всеобщ Цар на световете и по този начин прекалено рязко усилва Исусовия елемент. Но Исус е само един елемент от този свят.
Защото поради факта, че Христос трябваше да се инкарнира в едно човешко тяло, духовният свят също се присъедини към физическия свят; обаче в отговор на това присъединяване към физическия свят, отекват монументалните, величествени думи: „Моето Царство не е от този свят?
“*9
към текста >>
Да, когато хората превръщат Исус в Цар на този
свят
, когато Го превръщат в нещо, което Той би станал, ако не беше устоял на Изкусителя, който Му предлагаше „всички царства на света“, тогава Исусовият елемент действително показва признаци на хипертрофия.
Да, когато хората превръщат Исус в Цар на този свят, когато Го превръщат в нещо, което Той би станал, ако не беше устоял на Изкусителя, който Му предлагаше „всички царства на света“, тогава Исусовият елемент действително показва признаци на хипертрофия.
В този случай Исус от Назарет би трябвало да стане един цар, който, за разлика от другите царе, които владеят само част от територията на Земята, би господствувал над цялата Земя. Как да си представим, следователно, този цар, чиято царствена власт се разпростира върху цялата Земя? Да, сега ние фактически бихме стигнали до онзи имагинативен образ, който бъдещият йезуит се стреми да постигне в хода на предварителните упражнения, след като е укрепил достатъчно своята воля. И за да бъде подготвен този образ на „Царя Исус“, владетеля на всички земни царства, ученикът трябваше да си представи следната имагинация: Ето, сега аз виждам Вавилон и полето около него като един жив образ, както и седналия на трона Луцифер*10 със знамето на Луцифер. Ученикът трябва да си представи тази сцена съвсем точно, понеже тя е една могъща имагинация: Царят Луцифер със своето знаме и своето войнство от луциферически Ангели, седящ всред огън и гъст дим, изпраща своите Ангели, за да завладее царствата на Земята.
към текста >>
8.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Без каквито и да е окултни средства, единствено чрез внимателни наблюдения на това, което става в природния
свят
, Дросбах се опитва като психолог и по свой собствен начин да стигне до идеята за реинкарнациите.
Но напоследък тази идея възниква спорадично и на други места. Един психолог от 19 век, Дросбах*14, също говори за тази идея, естествено, доколкото това е било възможно през онези години.
Без каквито и да е окултни средства, единствено чрез внимателни наблюдения на това, което става в природния свят, Дросбах се опитва като психолог и по свой собствен начин да стигне до идеята за реинкарнациите.
към текста >>
После допълва: Божественият
свят
даде в ръцете на човека първата начална книга: Старият Завет.
Ако внимателно проучим „Възпитанието на човешкия род“, ние ще разполагаме с един доста точен отговор на този въпрос. Защото тогава ще знаем: В хода на общочовешкото развитие действително съществува, и то в най-строгия смисъл на тази дума, един истински напредък. Лесинг казва: Този напредък е един вид възпитание на човечеството от страна на божествените сили.
После допълва: Божественият свят даде в ръцете на човека първата начална книга: Старият Завет.
По този начин беше утвърдена и една определена степен на човешкото развитие. И когато човешкият род осъществи известен напредък, дойде втората основна книга: Новият Завет. И така, в наши дни Лесинг вижда нещо, което надхвърля Новия Завет: едно първично, спонтанно усещане на човешката душа за Истината, Доброто и Красотата. За Лесинг това е една трета степен от божественото възпитание на човешкия род. И тази мисъл за възпитанието на човешкия род чрез божествените сили е доразвита от Лесинг по един величествен начин.
към текста >>
Тази необходимост се роди у него поради обстоятелството, че той прие в сферата на своята душа, в своя чувствен
свят
думите на Христос Исус за побратимяването на всички хора по света, над всички националности, над всички расови различия, за превръщането на цялото човечество в един величествен и общ организъм.
Тази необходимост се роди у него поради обстоятелството, че той прие в сферата на своята душа, в своя чувствен свят думите на Христос Исус за побратимяването на всички хора по света, над всички националности, над всички расови различия, за превръщането на цялото човечество в един величествен и общ организъм.
Ето защо е интересно да видим, как и при втората личност, за която споменах, при Дросбах, мисленето не поема по пътя на будизма, а по един универсален космически път, макар и по един несъвършен начин, понеже естествено-научните идеи през първата половина на 19 век все още не бяха приели съответните мисловни форми. Дросбах изхожда от тогавашните естествено-научни идеи и разглежда душата в космически измерения. И той не може да си я представи по друг начин, освен че, така да се каже, зародишът преминава през една външна форма, за да се появи по-късно в други външни форми, или казано по друг начин да се реинкарнира. При Дросбах тази идея звучи донякъде фантастично, защото той смята, че преобразяването трябва да засегне целия свят, докато Лесинг обхваща с мисълта си кратки, но несъмнено напълно възможни периоди от време. Съвсем правилни са и изводите на Виденман в неговата наградена книга върху безсмъртието на душата и свързаните с него реинкарнации.
към текста >>
При Дросбах тази идея звучи донякъде фантастично, защото той смята, че преобразяването трябва да засегне целия
свят
, докато Лесинг обхваща с мисълта си кратки, но несъмнено напълно възможни периоди от време.
Тази необходимост се роди у него поради обстоятелството, че той прие в сферата на своята душа, в своя чувствен свят думите на Христос Исус за побратимяването на всички хора по света, над всички националности, над всички расови различия, за превръщането на цялото човечество в един величествен и общ организъм. Ето защо е интересно да видим, как и при втората личност, за която споменах, при Дросбах, мисленето не поема по пътя на будизма, а по един универсален космически път, макар и по един несъвършен начин, понеже естествено-научните идеи през първата половина на 19 век все още не бяха приели съответните мисловни форми. Дросбах изхожда от тогавашните естествено-научни идеи и разглежда душата в космически измерения. И той не може да си я представи по друг начин, освен че, така да се каже, зародишът преминава през една външна форма, за да се появи по-късно в други външни форми, или казано по друг начин да се реинкарнира.
При Дросбах тази идея звучи донякъде фантастично, защото той смята, че преобразяването трябва да засегне целия свят, докато Лесинг обхваща с мисълта си кратки, но несъмнено напълно възможни периоди от време.
Съвсем правилни са и изводите на Виденман в неговата наградена книга върху безсмъртието на душата и свързаните с него реинкарнации.
към текста >>
Етерното тяло е разположено именно вътре във физическото тяло и поради тази причина, нашето астрално тяло и нашият Аз възприемат външния
свят
само чрез посредничеството на физическото тяло; нашето астрално тяло и нашият Аз осмислят връзките и зависимостите на външния
свят
само чрез помощта на физическия мозък.
Ето защо същественото, за което става дума, е следното: Благодарение на един особен вид морална култура, благодарение на един особен вид духовна култура, нормалните връзки между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза трябваше да се променят и да станат различни от тези, които съществуват по природа. И както указанията, които се дават за развитието на моралните чувства, така и указанията, които се дават за концентрация на мисленето, за медитация, всички те имат една крайна цел: да „разхлабят“ духовната връзка, която свързва етерното тяло и физическото тяло на човека, така че нашето етерно тяло да не бъде толкова здраво свързано с нашето физическо тяло, както това е дадено по природа. Всички упражнения имат за цел това разхлабване, това освобождаване на етерното тяло. Но по този начин се променя и нещо друго, а именно връзката между астралното тяло и етерното тяло. Поради обстоятелството, че в обикновения живот етерното тяло и физическото тяло са до голяма степен здраво свързани, нашето астрално тяло далеч не може да възприеме, да изживее всичко онова става дума за ежедневния живот -, което става в неговото етерно тяло.
Етерното тяло е разположено именно вътре във физическото тяло и поради тази причина, нашето астрално тяло и нашият Аз възприемат външния свят само чрез посредничеството на физическото тяло; нашето астрално тяло и нашият Аз осмислят връзките и зависимостите на външния свят само чрез помощта на физическия мозък.
Етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко във физическото тяло и поради тази причина в обикновения живот човекът не може да го възприеме като своя самостоятелна съставна част, като свой самостоятелен инструмент на мисленето, чувствата и волята. Усилията, които се полагат при мисловната концентрация и които ще обсъдим днес а те са били практикувани също и от розенкройцерите -, усилията, свързани с медитирането и пречистването на чувствата, всички те са имали за крайна цел както е посочено и в книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ че етерното тяло става до голяма степен самостоятелно. По този начин човекът стига дотам, че може да си служи с органите на етерното тяло, също както си служи с очите, за да вижда, и с ушите, за да чува, само че сега възприятията идват не от физическия, а от духовния свят. Има пряка връзка между строгата самодисциплина, на която подлагаме нашия вътрешен живот, и нарастващата самостоятелност на етерното тяло.
към текста >>
По този начин човекът стига дотам, че може да си служи с органите на етерното тяло, също както си служи с очите, за да вижда, и с ушите, за да чува, само че сега възприятията идват не от физическия, а от духовния
свят
.
Поради обстоятелството, че в обикновения живот етерното тяло и физическото тяло са до голяма степен здраво свързани, нашето астрално тяло далеч не може да възприеме, да изживее всичко онова става дума за ежедневния живот -, което става в неговото етерно тяло. Етерното тяло е разположено именно вътре във физическото тяло и поради тази причина, нашето астрално тяло и нашият Аз възприемат външния свят само чрез посредничеството на физическото тяло; нашето астрално тяло и нашият Аз осмислят връзките и зависимостите на външния свят само чрез помощта на физическия мозък. Етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко във физическото тяло и поради тази причина в обикновения живот човекът не може да го възприеме като своя самостоятелна съставна част, като свой самостоятелен инструмент на мисленето, чувствата и волята. Усилията, които се полагат при мисловната концентрация и които ще обсъдим днес а те са били практикувани също и от розенкройцерите -, усилията, свързани с медитирането и пречистването на чувствата, всички те са имали за крайна цел както е посочено и в книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ че етерното тяло става до голяма степен самостоятелно.
По този начин човекът стига дотам, че може да си служи с органите на етерното тяло, също както си служи с очите, за да вижда, и с ушите, за да чува, само че сега възприятията идват не от физическия, а от духовния свят.
Има пряка връзка между строгата самодисциплина, на която подлагаме нашия вътрешен живот, и нарастващата самостоятелност на етерното тяло.
към текста >>
И ние спъваме своя напредък най-вече тогава, когато търсим вината във външния
свят
, непрекъснато сменяме методите и т.н.
Ето защо е препоръчително да постигнем спокойствие, вътрешна овладяност и непрекъснато да си припомняме, че ако не успяваме в нещо, и най-вече в окултния път, вината трябва да търсим не в другите, а в се бе си. Това най-много подпомага окултното развитие на човека.
И ние спъваме своя напредък най-вече тогава, когато търсим вината във външния свят, непрекъснато сменяме методите и т.н.
Тази подробност е много по-важна, отколкото може би изглежда на пръв поглед. Винаги е по-добре когато напредъкът се бави да търсим вината у самите себе си. И тогава ще установим, че напредваме не само в езотеричния, но също и в екзотеричния живот. Хората с опит в тези неща, винаги ще повтарят, че благодарение на максимата: „Нека да потърсим вината за неуспеха в самите себе си“, ние откриваме нещо, което прави външния живот много по-лек и по-поносим. Ако действително се опитаме да живеем според тази максима, ние много по-лесно ще се справяме със заобикалящия ни свят.
към текста >>
Ако действително се опитаме да живеем според тази максима, ние много по-лесно ще се справяме със заобикалящия ни
свят
.
И ние спъваме своя напредък най-вече тогава, когато търсим вината във външния свят, непрекъснато сменяме методите и т.н. Тази подробност е много по-важна, отколкото може би изглежда на пръв поглед. Винаги е по-добре когато напредъкът се бави да търсим вината у самите себе си. И тогава ще установим, че напредваме не само в езотеричния, но също и в екзотеричния живот. Хората с опит в тези неща, винаги ще повтарят, че благодарение на максимата: „Нека да потърсим вината за неуспеха в самите себе си“, ние откриваме нещо, което прави външния живот много по-лек и по-поносим.
Ако действително се опитаме да живеем според тази максима, ние много по-лесно ще се справяме със заобикалящия ни свят.
към текста >>
Един поглед във външния
свят
, преизпълнен с удивление пред откровенията на светлината, бликаща от дневното Слънце; с усещането, че това, което нашето око вижда от светлината, е само външното було на светлината, нейното външно проявление, или както се изразява християнския езотеризъм, славата на светлината; с предчувствието, че зад външната сетивна светлина е скрито нещо съвсем друго: Ето това е нещо общочовешко!
Но след като не е предварително известно, как би трябвало това лично съдържание да се доказва чрез окултното познание? Тук ние трябва изцяло да се доверим на розенкройцерската традиция. А именно: ние трябва да приемем, че по начало не сме в състояние предварително да извършим нещо, ако се опираме единствено на външни материални източници например относно това, което се е случило при Мистерията на Голгота. Защото до тези неща ние трябва да стигаме по окултен път, а не да ги предполагаме. Ето защо трябва да тръгваме от изходната точка на общочовешкото, от това, което има смисъл и оправдание за всяка човешка душа.
Един поглед във външния свят, преизпълнен с удивление пред откровенията на светлината, бликаща от дневното Слънце; с усещането, че това, което нашето око вижда от светлината, е само външното було на светлината, нейното външно проявление, или както се изразява християнския езотеризъм, славата на светлината; с предчувствието, че зад външната сетивна светлина е скрито нещо съвсем друго: Ето това е нещо общочовешко!
Да си представяме светлината, летяща през пространствената Вселена, да я съзерцаваме така, че после да сме на ясно, че в този разширяващ се елемент на светлината живее нещо духовно, което тъче платното на светлината през пространството да се концентрираме в тази мисъл, да живеем в тази мисъл: ето това е нещо общочовешко, до което се приближаваме не чрез някаква догма, а чрез едно общо усещане. Или по-нататък: Да усещаме топлината в природния свят, да усещаме, как чрез топлината, в света се вмъква нещо, което е от духовно естество; а после, имайки предвид известно сродство между нашия организъм и чувството на любов, да се концентрираме върху следната мисъл: „Каква е духовната същност на светлината и как пулсира тя през света? “ а след това да се задълбочим в това, което ни дават интуициите и цялото модерно окултно учение, после да обсъдим с онези, които знаят нещо в тази област, а именно, как да се концентрираме по един правилен начин върху мировите, космически мисли. И още по-нататък: Облагородяване, пречистване на моралните усещания, чрез което стигаме до разбирането, че това, което усещаме в моралната област, е една действителност, така че сега ние преодоляваме онзи предразсъдък, според който нашите морални чувства са нещо преходно; и накрая, за нас вече няма никакво съмнение: Това, което усещаме сега, то продължава да живее и по-нататък като морална сила, като морална същност.
към текста >>
Или по-нататък: Да усещаме топлината в природния
свят
, да усещаме, как чрез топлината, в света се вмъква нещо, което е от духовно естество; а после, имайки предвид известно сродство между нашия организъм и чувството на любов, да се концентрираме върху следната мисъл: „Каква е духовната същност на светлината и как пулсира тя през света?
А именно: ние трябва да приемем, че по начало не сме в състояние предварително да извършим нещо, ако се опираме единствено на външни материални източници например относно това, което се е случило при Мистерията на Голгота. Защото до тези неща ние трябва да стигаме по окултен път, а не да ги предполагаме. Ето защо трябва да тръгваме от изходната точка на общочовешкото, от това, което има смисъл и оправдание за всяка човешка душа. Един поглед във външния свят, преизпълнен с удивление пред откровенията на светлината, бликаща от дневното Слънце; с усещането, че това, което нашето око вижда от светлината, е само външното було на светлината, нейното външно проявление, или както се изразява християнския езотеризъм, славата на светлината; с предчувствието, че зад външната сетивна светлина е скрито нещо съвсем друго: Ето това е нещо общочовешко! Да си представяме светлината, летяща през пространствената Вселена, да я съзерцаваме така, че после да сме на ясно, че в този разширяващ се елемент на светлината живее нещо духовно, което тъче платното на светлината през пространството да се концентрираме в тази мисъл, да живеем в тази мисъл: ето това е нещо общочовешко, до което се приближаваме не чрез някаква догма, а чрез едно общо усещане.
Или по-нататък: Да усещаме топлината в природния свят, да усещаме, как чрез топлината, в света се вмъква нещо, което е от духовно естество; а после, имайки предвид известно сродство между нашия организъм и чувството на любов, да се концентрираме върху следната мисъл: „Каква е духовната същност на светлината и как пулсира тя през света?
“ а след това да се задълбочим в това, което ни дават интуициите и цялото модерно окултно учение, после да обсъдим с онези, които знаят нещо в тази област, а именно, как да се концентрираме по един правилен начин върху мировите, космически мисли. И още по-нататък: Облагородяване, пречистване на моралните усещания, чрез което стигаме до разбирането, че това, което усещаме в моралната област, е една действителност, така че сега ние преодоляваме онзи предразсъдък, според който нашите морални чувства са нещо преходно; и накрая, за нас вече няма никакво съмнение: Това, което усещаме сега, то продължава да живее и по-нататък като морална сила, като морална същност.
към текста >>
И сега ние знаем: този, който написа историята за Изкушението, е описал своите лични опитности, и че той действително е видял Христос Исус и Изкусителя там, в духовния
свят
.
Но след като сме напреднали до тази степен, изживявайки току що описаните опитности, чрез продължителни и строги упражнения, тогава изхождайки от общата човешка природа ние опознаваме самите себе си и нашата сегашна форма като резултат от нашите минали инкарнации. Обаче ние научаваме и друго: Че можем да изпитаме най-силната болка, но и да се извисим над тази болка, за да издигнем сегашното си съществуване на една още по-висока степен. И за всеки един, който е достатъчно напреднал и е изпитал споменатите усещания в цялата им интензивност, който е видял Пазача на прага, неизбежно възниква един имагинативен образ един образ, който не е произволно съставен, както това става при йезуитизма поради факта, че той е описан в Библията а непосредствено изживян като нещо, което е заложено в нашата общочовешка природа. Така той се доближава до образа на божествения идеален човек, който също като нас живее в едно физическо тяло, но и също като нас усеща в това физическо тяло всичко, което може да се случи с едно физическо тяло. Изкушението и образът, който синоптичните Евангелия дават за изкушението, отвеждането на Христос Исус към планината с обещанието за всички външни реалности, за придържането към външните реалности, изкушението да остане свързан с материята, накратко, изкушението да остане при Пазача на прага и да не се осмели да го прекрачи ето какво застава пред нас във величествения идеален образ на Христос Исус, стоящ на планината, редом с Изкусителя, и всичко това би застанало пред нас, дори и ако не сме чували нито дума за Евангелията!
И сега ние знаем: този, който написа историята за Изкушението, е описал своите лични опитности, и че той действително е видял Христос Исус и Изкусителя там, в духовния свят.
Сега ние знаем още нещо: Действително вярно е, вярно в Духа е, че този, който написа Евангелията, всъщност описа нещо, което и самите ние можем да изживеем, дори ако не сме чували нищо за Евангелията.
към текста >>
Ние изпадаме в един страх, който трябва да бъде изпитан от всеки истински познавач на духовния
свят
; ние изтръпваме пред величието на мировия Дух, който изпълва световете!
После възниква едно второ усещане, което може да бъде описано като съвсем конкретна опитност при всеки, който добросъвестно изпълнява условията на розенкройцерското посвещение. Възниква следното усещане: Ние принадлежим на Духа, който живее във всички неща и с който ние трябва да се съобразяваме. Ние не можем да надникнем зад Духа, ако не се отдадем на Духа. И тогава ни обхваща страх!
Ние изпадаме в един страх, който трябва да бъде изпитан от всеки истински познавач на духовния свят; ние изтръпваме пред величието на мировия Дух, който изпълва световете!
Това величие се изправя застрашително пред нас и сега ние ясно усещаме своето безсилие, ясно усещаме в какво бихме се превърнали през последователните епохи от Земното развитие, ясно усещаме дълбоката пропаст между нашата безпомощност и света на Боговете. И сега ние изтръпваме от страх пред идеала, към който се стремим, от страх пред огромните усилия, които евентуално ще ни приближат до този идеал!
към текста >>
9.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Би било напълно погрешно да смятаме, че това, което днес ясновидецът в резултат на своето навлизане в свръхсетивните светове и това, което ясновидците поначало виждаха в духовния
свят
след Мистерията на Голгота, е същото, което ще получат, като непосредствена визия, все повече човешки същества.
Разликата е огромна!
Би било напълно погрешно да смятаме, че това, което днес ясновидецът в резултат на своето навлизане в свръхсетивните светове и това, което ясновидците поначало виждаха в духовния свят след Мистерията на Голгота, е същото, което ще получат, като непосредствена визия, все повече човешки същества.
Това са две съвършено различни неща. И ако искаме да получим отговор на въпроса, доколко са различните, ние отново можем да се позовем на ясновидското изследване. Защо поначало се стига до там, че след 20 век Христос Исус навлиза все по-дълбоко в обикновеното съзнание на хората? Причината е следната.
към текста >>
Също както на физическия план, още в началото на нашето летоброене, в Палестина се разигра едно събитие, което се оказа от решаващо значение за цялото човечество, така и в хода на 20 век, към края на 20 век, отново ще се разиграе едно забележително събитие; обаче не във физическия
свят
, а в по-висшите светове, най-вече в онзи
свят
, който ние засега наричаме етерен
свят
.
Също както на физическия план, още в началото на нашето летоброене, в Палестина се разигра едно събитие, което се оказа от решаващо значение за цялото човечество, така и в хода на 20 век, към края на 20 век, отново ще се разиграе едно забележително събитие; обаче не във физическия свят, а в по-висшите светове, най-вече в онзи свят, който ние засега наричаме етерен свят.
И това ново събитие също ще има решаващо значение за еволюцията на човечеството, каквото имаше и Мистерията на Голгота в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Ето какво не бива да забравяме: За самия Христос, Мистерията на Голгота, или Събитието на Голгота имаше това значение, че в резултат на въпросното Събитие един Бог умря, един Бог понесе и преодоля смъртта тепърва ще обсъдим как да разбираме този факт, понеже той се случва за пръв път -, а занапред също предстои едно друго събитие от изключителна важност, което обаче ще се разиграе не във физическия
свят
, а в етерния
свят
.
Ето какво не бива да забравяме: За самия Христос, Мистерията на Голгота, или Събитието на Голгота имаше това значение, че в резултат на въпросното Събитие един Бог умря, един Бог понесе и преодоля смъртта тепърва ще обсъдим как да разбираме този факт, понеже той се случва за пръв път -, а занапред също предстои едно друго събитие от изключителна важност, което обаче ще се разиграе не във физическия свят, а в етерния свят.
И поради обстоятелството, че Христос отново е главното действуващо лице в това ново събитие, за пръв път хората получават възможността да се научат да виждат Христос, да съзерцават Христос!
към текста >>
Само че в смисъла на окултното изследване, тук нещата не опират до някакво еднократно събитие, което би се разиграло в условията на физически
свят
, а до един процес, който е дълбоко свързан с бъдещата еволюция на цялото човечество.
Само че в смисъла на окултното изследване, тук нещата не опират до някакво еднократно събитие, което би се разиграло в условията на физически свят, а до един процес, който е дълбоко свързан с бъдещата еволюция на цялото човечество.
И докато досега християнството означаваше един вид подготовка, сега настъпва главното: занапред Христос, като господар на Кармата, поема задължението да следи нашата кармическа равносметка, или с други думи, какво е съотношението между нашите „пасиви“ и „активи“ в живота.
към текста >>
То се разтваря или напълно, което става само при някои „недовършени“ състояния, или частично, като в този случай продължава да оказва, макар и в ограничена степен, въздействия върху околния
свят
.
Голям брой човешки същества, и предимно тези, които са включени в западно-европейското културно развитие тези неща не са еднакви при всички хора -, изживяват нещо строго определено, когато минават през Портата на смъртта, т.е. когато човешкото етерно тяло се отделя от физическото тяло. Ние знаем, че минавайки през Портата на смъртта, ние се отделяме от физическото тяло. Първоначално човекът е все още свързан с етерното тяло; обаче после заедно с астралното тяло и Аза той се отделя също и от етерното тяло. Знаем още, че той извлича един екстракт от своето етерно тяло, който взема със себе си; ние знаем също, че общо взето, етерното тяло поема по други пътища и накрая се разтваря във всеобщия Космос.
То се разтваря или напълно, което става само при някои „недовършени“ състояния, или частично, като в този случай продължава да оказва, макар и в ограничена степен, въздействия върху околния свят.
към текста >>
Точно както в началото на нашето летоброене на физическия план се разигра Събитието от Палестина, така и в нашата епоха, в непосредствено по-висшия
свят
става прехвърлянето на кармическата „съдебна инстанция“ в ръцете на Христос Исус.
В хода на нашата епоха тази „служебна инстанция“ и това е факт от огромно значение преминава в ръцете на Христос Исус, и човекът все по-често ще се сблъсква с Христос Исус като свой съдия, като свой кармически съдия. Ето в какво се състои това свръхсетивно събитие.
Точно както в началото на нашето летоброене на физическия план се разигра Събитието от Палестина, така и в нашата епоха, в непосредствено по-висшия свят става прехвърлянето на кармическата „съдебна инстанция“ в ръцете на Христос Исус.
Точно този факт започва да придобива все по-голямо значение за физически план, за физически свят, а именно че човекът ще развие следното усещане: с всичко, което върши, той създава нещо, за което ще дължи сметка на Христос. И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят. И колкото повече ще нараства това чувство което ще има много по-голямо значение от абстрактната „съвест“ -, толкова по-видим ще става етерният образ на Христос през следващите столетия. В хода на следващите лекции ние ще се спрем още по-подробно на тези факти и тогава ще видим: тук ние се докосваме до едно съвършено ново събитие, едно събитие, което ще определя цялата по-нататъшна еволюция на човечеството с оглед на изключително важното обстоятелство, че Христовото Същество също се развива!
към текста >>
Точно този факт започва да придобива все по-голямо значение за физически план, за физически
свят
, а именно че човекът ще развие следното усещане: с всичко, което върши, той създава нещо, за което ще дължи сметка на Христос.
В хода на нашата епоха тази „служебна инстанция“ и това е факт от огромно значение преминава в ръцете на Христос Исус, и човекът все по-често ще се сблъсква с Христос Исус като свой съдия, като свой кармически съдия. Ето в какво се състои това свръхсетивно събитие. Точно както в началото на нашето летоброене на физическия план се разигра Събитието от Палестина, така и в нашата епоха, в непосредствено по-висшия свят става прехвърлянето на кармическата „съдебна инстанция“ в ръцете на Христос Исус.
Точно този факт започва да придобива все по-голямо значение за физически план, за физически свят, а именно че човекът ще развие следното усещане: с всичко, което върши, той създава нещо, за което ще дължи сметка на Христос.
И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят. И колкото повече ще нараства това чувство което ще има много по-голямо значение от абстрактната „съвест“ -, толкова по-видим ще става етерният образ на Христос през следващите столетия. В хода на следващите лекции ние ще се спрем още по-подробно на тези факти и тогава ще видим: тук ние се докосваме до едно съвършено ново събитие, едно събитие, което ще определя цялата по-нататъшна еволюция на човечеството с оглед на изключително важното обстоятелство, че Христовото Същество също се развива!
към текста >>
И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния
свят
.
В хода на нашата епоха тази „служебна инстанция“ и това е факт от огромно значение преминава в ръцете на Христос Исус, и човекът все по-често ще се сблъсква с Христос Исус като свой съдия, като свой кармически съдия. Ето в какво се състои това свръхсетивно събитие. Точно както в началото на нашето летоброене на физическия план се разигра Събитието от Палестина, така и в нашата епоха, в непосредствено по-висшия свят става прехвърлянето на кармическата „съдебна инстанция“ в ръцете на Христос Исус. Точно този факт започва да придобива все по-голямо значение за физически план, за физически свят, а именно че човекът ще развие следното усещане: с всичко, което върши, той създава нещо, за което ще дължи сметка на Христос.
И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят.
И колкото повече ще нараства това чувство което ще има много по-голямо значение от абстрактната „съвест“ -, толкова по-видим ще става етерният образ на Христос през следващите столетия. В хода на следващите лекции ние ще се спрем още по-подробно на тези факти и тогава ще видим: тук ние се докосваме до едно съвършено ново събитие, едно събитие, което ще определя цялата по-нататъшна еволюция на човечеството с оглед на изключително важното обстоятелство, че Христовото Същество също се развива!
към текста >>
Ето защо това, което се разиграва тук, е дело не на Земята, а на свръхсетивния
свят
и то няма нищо общо с нито един земен човек.
година? Това не е дело на индивидуалността, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация, а е дело на онази космическа индивидуалност, която слезе от Космоса и нахлу в тялото на Исус от Назарет, дело на една индивидуалност, на едно Същество, което никога по-рано не е било свързано със Земята, и което сега, слизайки от Космоса, се свързва с едно човешко тяло. В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та година от живота на Христос Исус, т.е. между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога Христос.
Ето защо това, което се разиграва тук, е дело не на Земята, а на свръхсетивния свят и то няма нищо общо с нито един земен човек.
И като потвърждение на това, че то няма нищо общо с нито един земен човек, онзи човек, който обитаваше това тяло до неговата 33-та година, го напусна.
към текста >>
И ние ще видим, че тяхното начинание, тяхното дело трябваше да се осъществи също толкова дълбоко под материята, колкото и другото им начинание, преди още човекът да бъде вплетен в земния
свят
, трябваше да се осъществи високо над материята.
Това, което стана тогава, се нуждаеше от едно уравновесяване, от едно възмездие. Събитието, сполетяло човека още преди той да се включи във веригата на реинкарнациите, събитието, което се разигра в самия човек грехопадението наистина се нуждаеше от едно уравновесяване; от нещо, което, така да се каже, отново беше работа на хората, а не на Боговете.
И ние ще видим, че тяхното начинание, тяхното дело трябваше да се осъществи също толкова дълбоко под материята, колкото и другото им начинание, преди още човекът да бъде вплетен в земния свят, трябваше да се осъществи високо над материята.
Бог трябваше да потъне толкова дълбоко в материята, колкото преди това позволи на хората да потънат в нея. Ако се оставите под въздействието на този факт и изпитате цялата му тежест, Вие ще разберете, че тази инкарнация на Христос в тялото на Исус от Назарет, беше работа на самия Христос. И каква беше мисията на човека в този случай? Преди всичко, за да стане свидетел как Бог уравновесява делото на грехопадението, как Той създава противоположното дело. Всичко това никога не би могло да бъде осъществено в личността на един Адепт; защото личността на Адепта винаги е успявала чрез самата себе си да се издигне след пропадането си в материята.
към текста >>
И хората бяха съучастници в едно дело, което се разигра между Боговете; те можеха да станат очевидци, понеже Боговете за да извършат това дело трябваше да прибягнат до помощта на физическия
свят
.
Преди всичко, за да стане свидетел как Бог уравновесява делото на грехопадението, как Той създава противоположното дело. Всичко това никога не би могло да бъде осъществено в личността на един Адепт; защото личността на Адепта винаги е успявала чрез самата себе си да се издигне след пропадането си в материята. Това беше възможно само в рамките на една личност, която представляваше един обикновен човек, един човек, който не превъзхожда другите хора. Преди да стане на 30 години, тя ги превъзхождаше, обаче след това, тя вече не ги превъзхождаше. Следователно, благодарение на това, което се случи, едно божествено събитие стана достояние на цялото човечество, също както се случи и по-рано, през Лемурийската епоха.
И хората бяха съучастници в едно дело, което се разигра между Боговете; те можеха да станат очевидци, понеже Боговете за да извършат това дело трябваше да прибягнат до помощта на физическия свят.
Или, казано с други думи: Христос принесе на Боговете изкуплението, и Той можеше да го стори само доколкото можа да пребивава известно време в едно човешко физическо тяло. По този начин човекът можа да стане свидетел на едно наистина божествено дело.
към текста >>
От цялата поредица, която би могла да бъде изброена, ще назова само двама души, които съвсем ясно показаха, че Христос ние вече знаем, че от 20 век нататък, благодарение на нарастващите човешки способности, Той ще може да бъде непосредствено виждан в етерния
свят
ще може да бъде усетен, почувствуван и изживян с помощта на такива опитности, които преди Събитието на Голгота изобщо не са били възможни.
Наред с всичко друго, настъпи и една промяна в самата човешка природа. Хората просто усетиха тази промяна в хода на своето собствено развитие. Така се отвори и третият път, наред с другите два. На тези три пътя са обръщали внимание много от забележителните християнски умове на миналото.
От цялата поредица, която би могла да бъде изброена, ще назова само двама души, които съвсем ясно показаха, че Христос ние вече знаем, че от 20 век нататък, благодарение на нарастващите човешки способности, Той ще може да бъде непосредствено виждан в етерния свят ще може да бъде усетен, почувствуван и изживян с помощта на такива опитности, които преди Събитието на Голгота изобщо не са били възможни.
към текста >>
Защото човешката природа носи белезите на природния
свят
, а той води не до безсмъртие, а до смъртта.
А втората личност, която бих искал да назова всред поредицата от онези, които предусещаха това, което занапред ще стане достояние на всеки християнин, е споменаваният вече по други поводи Владимир Соловьов*26. Соловьов също обръща вниманието ни към две основни сили в човешката природа, всред които, като посредник, трябва да стои личният Христос. Той казва: Има две неща, към които се стреми човешка та душа: безсмъртието и мъдростта или нравственото усъвършенствуване. Обаче нито една от тях не е предварително заложена в човешката природа.
Защото човешката природа носи белезите на природния свят, а той води не до безсмъртие, а до смъртта.
И Соловьов нагледно показва, как официалната наука непрекъснато доказва, че всъщност смъртта се разпростира върху всичко. Следователно, ако се обърнем към външната природа, тя отговаря на всички въпроси, отнасящи се до нашето познание, само по един начин: смъртта е тук, смъртта съществува! Обаче в душите ни живее копнежът за безсмъртие. Защо? Защото в душите ни живее копнежът за усъвършенствуване!
към текста >>
Такъв стремеж би бил напълно безсмислен, ако душата би завършвала своя жизнен път както това става с всички живи същества в природния
свят
със смъртта.
И за да се убедим, че това е така, нека да се вслушаме в думите на Соловьов. Както на червената роза казва Соловьов е присъщ червения цвят, така и на човешката душа е присъщ копнежът за усъвършенствуване. Обаче един стремеж към усъвършенствуване без копнежа към безсмъртие, е абсолютна лъжа на самото съществувание, смята Соловьов.
Такъв стремеж би бил напълно безсмислен, ако душата би завършвала своя жизнен път както това става с всички живи същества в природния свят със смъртта.
Обаче навсякъде в природния свят ние чуваме: Смъртта е тук, смъртта съществува! Ето защо, в смисъла на споменатия философ, човешката душа е принудена да се издигне над природното съществувание, за да намери отговор на своя въпрос на друго място. И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпроса за връзките между човешката душа и природния свят? Тук цари един чисто механически порядък, казват те, и човекът е включен в него. А какво е мнението на философите?
към текста >>
Обаче навсякъде в природния
свят
ние чуваме: Смъртта е тук, смъртта съществува!
И за да се убедим, че това е така, нека да се вслушаме в думите на Соловьов. Както на червената роза казва Соловьов е присъщ червения цвят, така и на човешката душа е присъщ копнежът за усъвършенствуване. Обаче един стремеж към усъвършенствуване без копнежа към безсмъртие, е абсолютна лъжа на самото съществувание, смята Соловьов. Такъв стремеж би бил напълно безсмислен, ако душата би завършвала своя жизнен път както това става с всички живи същества в природния свят със смъртта.
Обаче навсякъде в природния свят ние чуваме: Смъртта е тук, смъртта съществува!
Ето защо, в смисъла на споменатия философ, човешката душа е принудена да се издигне над природното съществувание, за да намери отговор на своя въпрос на друго място. И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпроса за връзките между човешката душа и природния свят? Тук цари един чисто механически порядък, казват те, и човекът е включен в него. А какво е мнението на философите? Те смятат, че всички природни факти са пронизани от един абстрактен мисловен свят, който може да бъде изследван по философски път.
към текста >>
И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпроса за връзките между човешката душа и природния
свят
?
Както на червената роза казва Соловьов е присъщ червения цвят, така и на човешката душа е присъщ копнежът за усъвършенствуване. Обаче един стремеж към усъвършенствуване без копнежа към безсмъртие, е абсолютна лъжа на самото съществувание, смята Соловьов. Такъв стремеж би бил напълно безсмислен, ако душата би завършвала своя жизнен път както това става с всички живи същества в природния свят със смъртта. Обаче навсякъде в природния свят ние чуваме: Смъртта е тук, смъртта съществува! Ето защо, в смисъла на споменатия философ, човешката душа е принудена да се издигне над природното съществувание, за да намери отговор на своя въпрос на друго място.
И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпроса за връзките между човешката душа и природния свят?
Тук цари един чисто механически порядък, казват те, и човекът е включен в него. А какво е мнението на философите? Те смятат, че всички природни факти са пронизани от един абстрактен мисловен свят, който може да бъде изследван по философски път. Ако човекът има съзнание за себе си и с оглед на това себесъзнание пита: Какво представлява усъвършенствуването? тогава и двата отговора се оказват само празни звуци.
към текста >>
Те смятат, че всички природни факти са пронизани от един абстрактен мисловен
свят
, който може да бъде изследван по философски път.
Обаче навсякъде в природния свят ние чуваме: Смъртта е тук, смъртта съществува! Ето защо, в смисъла на споменатия философ, човешката душа е принудена да се издигне над природното съществувание, за да намери отговор на своя въпрос на друго място. И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпроса за връзките между човешката душа и природния свят? Тук цари един чисто механически порядък, казват те, и човекът е включен в него. А какво е мнението на философите?
Те смятат, че всички природни факти са пронизани от един абстрактен мисловен свят, който може да бъде изследван по философски път.
Ако човекът има съзнание за себе си и с оглед на това себесъзнание пита: Какво представлява усъвършенствуването? тогава и двата отговора се оказват само празни звуци.
към текста >>
След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен
свят
.
След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят.
Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност. А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието? Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос! И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос. Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта.
към текста >>
Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния
свят
; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност.
След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят.
Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност.
А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието? Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос! И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос. Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта. Само онази сила, която надхвърля природата и съществува като един реален факт, както и самата природа: личният, историческият Христос, точно Той е, който дава не теоретичен, а действителен отговор!
към текста >>
Понятието за вярата стига до най-висшето си развитие именно у онзи философ, за когото говорих току-що, у Соловьов, който е най-значителният в прехода към новия
свят
.
Понятието за вярата стига до най-висшето си развитие именно у онзи философ, за когото говорих току-що, у Соловьов, който е най-значителният в прехода към новия свят.
Защото Соловьов познава една съвсем друга вяра, различна от всички съществуващи до този момент понятия за вярата. И докъде стигна човечеството с досегашното понятие за вярата? То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост. Накрая понятието за вярата стигна тъкмо до тази точка, понеже за хората то имаше само субективен смисъл. И ако хората от миналите столетия смятаха вярата за една необходимост, 19-то столетие тръгна срещу вярата именно защото тя застана като една пълна противоположност на знанието, което следваше да извира от човешката душа като нещо всеобщо, като нещо общовалидно.
към текста >>
То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния
свят
да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост.
Понятието за вярата стига до най-висшето си развитие именно у онзи философ, за когото говорих току-що, у Соловьов, който е най-значителният в прехода към новия свят. Защото Соловьов познава една съвсем друга вяра, различна от всички съществуващи до този момент понятия за вярата. И докъде стигна човечеството с досегашното понятие за вярата?
То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост.
Накрая понятието за вярата стигна тъкмо до тази точка, понеже за хората то имаше само субективен смисъл. И ако хората от миналите столетия смятаха вярата за една необходимост, 19-то столетие тръгна срещу вярата именно защото тя застана като една пълна противоположност на знанието, което следваше да извира от човешката душа като нещо всеобщо, като нещо общовалидно.
към текста >>
Онзи, който не е в състояние сам да вижда в духовния
свят
, може да стигне до признаването на Христос чрез текстовете на Евангелията.
Ето как в областта на външния екзотеризъм ние стигаме до третия път, отнасящ се до напредъка на вярата.
Онзи, който не е в състояние сам да вижда в духовния свят, може да стигне до признаването на Христос чрез текстовете на Евангелията.
Но той може да стигне до признаването на Христос и по друг път, а именно чрез това, което ясновидското съзнание винаги е можело да му довери.
към текста >>
10.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
В областта на материалния
свят
това е ясно за всеки.
От материална гледна точка, хората лесно вярват, че една микроскопична част от дадена субстанция може да окаже въздействие върху голямо количество течност. Ако например Вие прибавите една капка от даде на субстанция в определено количество течност, капката се разтваря и може да оцвети цялата течност.
В областта на материалния свят това е ясно за всеки.
Обаче невъзможно е да вникнем в духовния живот, ако не разберем, че един подобен процес се извършва не само в материалния, но и в духовния свят. Нашата Земя не е просто онова материално тяло, което нашите очи виждат; нашата Земя има и една духовна обвивка. Както самите ние притежаваме етерно тяло и астрално тяло, така и нашата Земя притежава своите по-висши тела. И както микроскопичното количество от дадена субстанция се разтваря в течността, така и това, което се излъчи духовно при Събитието на Голгота, се разтвори и проникна в духовната атмосфера на Земята, и оттогава неизменно се намира там в духовната атмосфера на Земята. Следователно, от онзи момент насам, в нашата Земя беше вложено нещо, което тя по-рано не притежаваше.
към текста >>
Обаче невъзможно е да вникнем в духовния живот, ако не разберем, че един подобен процес се извършва не само в материалния, но и в духовния
свят
.
От материална гледна точка, хората лесно вярват, че една микроскопична част от дадена субстанция може да окаже въздействие върху голямо количество течност. Ако например Вие прибавите една капка от даде на субстанция в определено количество течност, капката се разтваря и може да оцвети цялата течност. В областта на материалния свят това е ясно за всеки.
Обаче невъзможно е да вникнем в духовния живот, ако не разберем, че един подобен процес се извършва не само в материалния, но и в духовния свят.
Нашата Земя не е просто онова материално тяло, което нашите очи виждат; нашата Земя има и една духовна обвивка. Както самите ние притежаваме етерно тяло и астрално тяло, така и нашата Земя притежава своите по-висши тела. И както микроскопичното количество от дадена субстанция се разтваря в течността, така и това, което се излъчи духовно при Събитието на Голгота, се разтвори и проникна в духовната атмосфера на Земята, и оттогава неизменно се намира там в духовната атмосфера на Земята. Следователно, от онзи момент насам, в нашата Земя беше вложено нещо, което тя по-рано не притежаваше. И понеже душите не са преградени с някакви материални субстанции, а са като капки, които живеят в духовното море на Земния свят, от онзи момент насам хората са просто потопени в духовната атмосфера на нашата Земя, която от край до край е протъкана от Христовия Импулс.
към текста >>
И понеже душите не са преградени с някакви материални субстанции, а са като капки, които живеят в духовното море на Земния
свят
, от онзи момент насам хората са просто потопени в духовната атмосфера на нашата Земя, която от край до край е протъкана от Христовия Импулс.
Обаче невъзможно е да вникнем в духовния живот, ако не разберем, че един подобен процес се извършва не само в материалния, но и в духовния свят. Нашата Земя не е просто онова материално тяло, което нашите очи виждат; нашата Земя има и една духовна обвивка. Както самите ние притежаваме етерно тяло и астрално тяло, така и нашата Земя притежава своите по-висши тела. И както микроскопичното количество от дадена субстанция се разтваря в течността, така и това, което се излъчи духовно при Събитието на Голгота, се разтвори и проникна в духовната атмосфера на Земята, и оттогава неизменно се намира там в духовната атмосфера на Земята. Следователно, от онзи момент насам, в нашата Земя беше вложено нещо, което тя по-рано не притежаваше.
И понеже душите не са преградени с някакви материални субстанции, а са като капки, които живеят в духовното море на Земния свят, от онзи момент насам хората са просто потопени в духовната атмосфера на нашата Земя, която от край до край е протъкана от Христовия Импулс.
Преди Мистерията на Голгота това не е било така; и тъкмо тази е огромната разлика между живота преди и след идването на Христос. Ако човек не може да си представи, че нещо подобно се случва в духовния живот, той все още не е достатъчно напреднал, за да проумее християнството наистина като един мистичен факт, чието грандиозно значение може да бъде разбрано само в духовния свят.
към текста >>
Ако човек не може да си представи, че нещо подобно се случва в духовния живот, той все още не е достатъчно напреднал, за да проумее християнството наистина като един мистичен факт, чието грандиозно значение може да бъде разбрано само в духовния
свят
.
Както самите ние притежаваме етерно тяло и астрално тяло, така и нашата Земя притежава своите по-висши тела. И както микроскопичното количество от дадена субстанция се разтваря в течността, така и това, което се излъчи духовно при Събитието на Голгота, се разтвори и проникна в духовната атмосфера на Земята, и оттогава неизменно се намира там в духовната атмосфера на Земята. Следователно, от онзи момент насам, в нашата Земя беше вложено нещо, което тя по-рано не притежаваше. И понеже душите не са преградени с някакви материални субстанции, а са като капки, които живеят в духовното море на Земния свят, от онзи момент насам хората са просто потопени в духовната атмосфера на нашата Земя, която от край до край е протъкана от Христовия Импулс. Преди Мистерията на Голгота това не е било така; и тъкмо тази е огромната разлика между живота преди и след идването на Христос.
Ако човек не може да си представи, че нещо подобно се случва в духовния живот, той все още не е достатъчно напреднал, за да проумее християнството наистина като един мистичен факт, чието грандиозно значение може да бъде разбрано само в духовния свят.
към текста >>
И понеже искаме да преминем към една по-дълбока характеристика на християнството, необходимо е още днес да изтъкнем, как човек трябва да се отнася към духовния
свят
, ако е решил да приеме в себе си и да разпространява онези истини, които станаха достъпни за него от края на 19 и началото на 20 век.
И наистина, това безсилие да бъдат изразени най-висшите истини, до които хората трябва да се докоснат, преминава като един вълшебен полъх през първите християнски столетия, през първите християнски учения. Да, това безсилие може да послужи и като добра поука за онези наши съвременници, които се обръщат към съответните текстове. Нека по отношение на най-висшите истини да проявяваме известна скромност; защото ако днес хората изпитват смирение и скромност пред това, в което утрешната християнска епоха ще вникне още по-дълбоко, тогава те ще си кажат: Да, несъмнено един ден ние ще знаем много повече, обаче никой, който днес се осмелява да говори върху Мистерията на християнството, не бива да игнорира факта, че нашите днешни познания за Мистерията на Голгота, утре ще се окажат недостатъчни.
И понеже искаме да преминем към една по-дълбока характеристика на християнството, необходимо е още днес да изтъкнем, как човек трябва да се отнася към духовния свят, ако е решил да приеме в себе си и да разпространява онези истини, които станаха достъпни за него от края на 19 и началото на 20 век.
към текста >>
Лесно може да се случи например следното: Някой би се усетил готов да пристъпи към Посланията на апостол Павел и да вникне в това или онова, понеже то му се открива чрез неговия отворен поглед в духовния
свят
; но ако в същото време поиска да вникне в друг пасаж може би съседен на първия -, той вече не би успял да постигне нищо!
Лесно може да се случи например следното: Някой би се усетил готов да пристъпи към Посланията на апостол Павел и да вникне в това или онова, понеже то му се открива чрез неговия отворен поглед в духовния свят; но ако в същото време поиска да вникне в друг пасаж може би съседен на първия -, той вече не би успял да постигне нищо!
За днешната епоха е крайно необходимо да бъде подтискана „горещата жажда за познание“. Хората би трябвало по-скоро да си кажат: Ето, милостта ми откри определен брой истини и сега аз търпеливо ще очаквам, докато в душата ми се влеят и други истини.
към текста >>
Тя е тук защото фактически днес много човешки души, много повече отколкото те самите предполагат, имат възможност да получат от духовния
свят
такива впечатления, как вито вече описахме, но за целта те се нуждаят от известно улеснение, изразяващо се в правилно разбиране на духовния
свят
.
И сега: защо Антропософията е тук?
Тя е тук защото фактически днес много човешки души, много повече отколкото те самите предполагат, имат възможност да получат от духовния свят такива впечатления, как вито вече описахме, но за целта те се нуждаят от известно улеснение, изразяващо се в правилно разбиране на духовния свят.
И всъщност, общо взето, никой не попада в Антропософията с неузряло сърце, никой не търси антропософията, без да е тласнат от искрен копнеж за овладяването на онова познание, за което стана дума току-що. Естествено, има хора, които влизат в Антропософското Движение поради любопитство или други подобни причини. Обаче онези, които са влезли в него, следвайки искрения зов на своите сърца, изпитват непреодолимия копнеж да отворят душите си за всичко онова, което започвайки още от наши дни се подготвя като бъдеща епоха от развитието на Земното човечество. Днешните хора се нуждаят от антропософията, защото душите отново ще станат други, различни от това, което са били преди известно време. Както по времето, когато се разигра Мистерията на Голгота, душите претърпяха една огромна промяна, така и в края на нашето хилядолетие, а и през следващото хилядолетие, душите отново ще претърпят друга, не по-малка промяна.
към текста >>
в християнския
свят
, биха могли да бъдат свързани с принципа на самия Христос Исус?
Онези, които най-напред се докоснаха до Евангелието на Матей, ебионитите, не бързаха да разпространяват оригиналните текстове, понеже те биха били така изопачени от неподготвените им съвременници, че неизбежно щяха да доведат до това, което казва и самият църковен отец Йеронимус: Те щяха да послужат не за назидание, а за да разрушат всичко около себе си. Йеронимус е разбирал това и все пак се е заловил с превода на Матеевото Евангелие. Или с други думи: Евангелският текст е бил предоставен на хората; Евангелието на Матей е започнало да упражнява своите въздействия в света! И ако сега се огледаме около нас за тези въздействия, ние би трябвало да ги обясним с помощта на окултните истини. Кой от тези, които стоят здраво в областта на окултизма, би могъл да допусне, че всички гонения и т.н.
в християнския свят, биха могли да бъдат свързани с принципа на самия Христос Исус?
Има ли някой от стоящите здраво в областта на окултизма, който не би си казал: Да, в мировата еволюция се вля нещо, което не може да бъде разбрано в смисъла на християнското развитие? Накратко: Тук ние сме изправени пред едно огромно недоразумение.
към текста >>
11.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ние знаем още, че за да разберем човешкото развитие, на всяка цена трябва да се запознаем с окултната истина, според която този Аз който ние долавяме в чувствата и усещанията, когато се абстрахираме от външния
свят
и се стремим да живеем вътре в себе си че за окултния поглед този Аз преминава от една инкарнация в друга инкарнация.
Обаче всичко това се дължи на факта, че до тази простота Павел стига само благодарение на своето собствено посвещение, така че въпросната простота следва да разглеждаме не като изходна точка за истината, а като логично следствие от истината. И сега, ако искаме да вникнем в чудесните, монументални и прости думи на Павел за Христовото Същество, ние трябва да си послужим с нашето антропософско познание, за да се приближим до онова разбиране относно човешката природа, заради чието по-нататъшно развитие всъщност Христос дойде на Земята. Ето защо, нека да насочим нашия окултно обучен поглед към това, което вече знаем за човешката природа. Както знаете, според неговото протичане във времето, ние разделяме човешкия живот на две съставни части: Времето между раждането, респективно зачатието и смъртта, и времето между смъртта и поредното ново раждане. Когато разглеждаме човека в условията на физическия живот, ние знаем, че за окултния поглед той се представя като една четворна същност, обаче не застинала, а намираща се в процес на развитие: Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Ние знаем още, че за да разберем човешкото развитие, на всяка цена трябва да се запознаем с окултната истина, според която този Аз който ние долавяме в чувствата и усещанията, когато се абстрахираме от външния свят и се стремим да живеем вътре в себе си че за окултния поглед този Аз преминава от една инкарнация в друга инкарнация.
Знаем също, че Азът е един вид обвит въпреки че „обвит“ е неподходяща дума, но засега все пак можем да си послужим с нея от другите три съставни части на човешката природа, от астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. За астралното тяло ние знаем, че в известен смисъл то придружава Аза през различните инкарнации. Макар че през периода на Камалока голяма част от астралното тяло бива отделена, или по-добре казано, отхвърлена, все пак през поредицата от инкарнации това астрално тяло остава за нас като един вид силово тяло, носещо в себе си това, което сме натрупали в хода на една инкарнация като морален, интелектуален и естетически напредък. Това, което представлява истинския напредък, е свързано в едно цяло от силата на астралното тяло, и преминава от една инкарнация в друга инкарнация заедно с Аза.
към текста >>
Остатъкът от етерното тяло, под една или друга форма, която зависи от индивидуалното развитие на конкретния човек, преминава във всеобщия етерен
свят
.
По-нататък знаем, че непосредствено след смъртта, от етерното тяло също бива изхвърлена една твърде голяма част, но въпреки това от него остава един екстракт, който ние също вземаме със себе си от една инкарнация в друга. Нещата стоят така, че през първите дни непосредствено след смъртта ние се сдобиваме с един ретроспективен поглед и обхващаме цялата панорама от образи, представящи нашия дотогавашен живот и от образното съдържание на този ретроспективен поглед ние извличаме етерния екстракт, етерния резултат, за който стана дума.
Остатъкът от етерното тяло, под една или друга форма, която зависи от индивидуалното развитие на конкретния човек, преминава във всеобщия етерен свят.
към текста >>
Когато насочим поглед към четвъртата съставна част на човешкото същество, към физическото тяло, първоначално положението изглежда такова, сякаш след смъртта физическото тяло просто изчезва във физическия
свят
.
Когато насочим поглед към четвъртата съставна част на човешкото същество, към физическото тяло, първоначално положението изглежда такова, сякаш след смъртта физическото тяло просто изчезва във физическия свят.
И на пръв поглед това като че ли може да бъде дори доказано, понеже за външния поглед физическото тяло след смъртта чисто и просто се разпада, разлага се. Само че сега въпросът гласи и всеки последовател на Духовната наука би трябвало да си го зададе: Нима всичко, което външното физическо познание може да ни открие за съдбата на нашето физическо тяло, е илюзия, Майя? И всъщност за онзи, който е започнал да разбира Духовната наука, отговорът не е толкова труден. Когато човек е започнал да разбира Духовната наука, той си казва: Всичко, което ни предлага сетивният свят, е Майя, илюзия. Как може тогава да очакваме, че е действително вярно това, което толкова грубо се набива в очи, а именно, че физическото тяло, независимо дали е заровено в земята или кремирано, изчезва безследно?
към текста >>
Когато човек е започнал да разбира Духовната наука, той си казва: Всичко, което ни предлага сетивният
свят
, е Майя, илюзия.
Когато насочим поглед към четвъртата съставна част на човешкото същество, към физическото тяло, първоначално положението изглежда такова, сякаш след смъртта физическото тяло просто изчезва във физическия свят. И на пръв поглед това като че ли може да бъде дори доказано, понеже за външния поглед физическото тяло след смъртта чисто и просто се разпада, разлага се. Само че сега въпросът гласи и всеки последовател на Духовната наука би трябвало да си го зададе: Нима всичко, което външното физическо познание може да ни открие за съдбата на нашето физическо тяло, е илюзия, Майя? И всъщност за онзи, който е започнал да разбира Духовната наука, отговорът не е толкова труден.
Когато човек е започнал да разбира Духовната наука, той си казва: Всичко, което ни предлага сетивният свят, е Майя, илюзия.
Как може тогава да очакваме, че е действително вярно това, което толкова грубо се набива в очи, а именно, че физическото тяло, независимо дали е заровено в земята или кремирано, изчезва безследно? Може би тъкмо зад външната Майя, която е характерна за целия сетивен свят, се крие нещо много по-дълбоко?
към текста >>
Може би тъкмо зад външната Майя, която е характерна за целия сетивен
свят
, се крие нещо много по-дълбоко?
И на пръв поглед това като че ли може да бъде дори доказано, понеже за външния поглед физическото тяло след смъртта чисто и просто се разпада, разлага се. Само че сега въпросът гласи и всеки последовател на Духовната наука би трябвало да си го зададе: Нима всичко, което външното физическо познание може да ни открие за съдбата на нашето физическо тяло, е илюзия, Майя? И всъщност за онзи, който е започнал да разбира Духовната наука, отговорът не е толкова труден. Когато човек е започнал да разбира Духовната наука, той си казва: Всичко, което ни предлага сетивният свят, е Майя, илюзия. Как може тогава да очакваме, че е действително вярно това, което толкова грубо се набива в очи, а именно, че физическото тяло, независимо дали е заровено в земята или кремирано, изчезва безследно?
Може би тъкмо зад външната Майя, която е характерна за целия сетивен свят, се крие нещо много по-дълбоко?
към текста >>
в горния
свят
, отколкото цар в страната на сенките*34.
Впрочем от древна Гърция до нас са достигнали и онези забележителни думи, които ни позволяват да проникнем дълбоко в душата на гръцкия герой: По-добре е да си просяк.
в горния свят, отколкото цар в страната на сенките*34.
Тези думи са извънредно показателни за дълбоките усещания на гръцката душа. От тях просто се излъчва цялата класическа красота, цялото класическо величие на човешките идеали, валидни за видимия физически свят. Замислим ли се за древните гърци, неизбежно си спомняме и онези превъзходни форми на човешкото тяло, култивирани в гръцката гимнастика, в монументалните състезателни игри, към чието карикатурно подражание днес се стремят само онези, които нямат дори някакво далечно предчувствие за истинската същност на древното елинство*35. Че всяка епоха трябва да има своите собствени идеали ето какво следва да имаме предвид, ако искаме да разберем, как формирането на външното физическо тяло, такова, каквото го виждаме в условията на физическия свят, беше една от особените привилегии на гръцкия дух; и как по-нататък изобразяването на художествения идеал на човека, това подчертаване на външната човешка форма с помощта на пластиката, също се очерта като една от привилегиите на гръцкия дух.
към текста >>
От тях просто се излъчва цялата класическа красота, цялото класическо величие на човешките идеали, валидни за видимия физически
свят
.
Впрочем от древна Гърция до нас са достигнали и онези забележителни думи, които ни позволяват да проникнем дълбоко в душата на гръцкия герой: По-добре е да си просяк. в горния свят, отколкото цар в страната на сенките*34. Тези думи са извънредно показателни за дълбоките усещания на гръцката душа.
От тях просто се излъчва цялата класическа красота, цялото класическо величие на човешките идеали, валидни за видимия физически свят.
Замислим ли се за древните гърци, неизбежно си спомняме и онези превъзходни форми на човешкото тяло, култивирани в гръцката гимнастика, в монументалните състезателни игри, към чието карикатурно подражание днес се стремят само онези, които нямат дори някакво далечно предчувствие за истинската същност на древното елинство*35. Че всяка епоха трябва да има своите собствени идеали ето какво следва да имаме предвид, ако искаме да разберем, как формирането на външното физическо тяло, такова, каквото го виждаме в условията на физическия свят, беше една от особените привилегии на гръцкия дух; и как по-нататък изобразяването на художествения идеал на човека, това подчертаване на външната човешка форма с помощта на пластиката, също се очерта като една от привилегиите на гръцкия дух.
към текста >>
Че всяка епоха трябва да има своите собствени идеали ето какво следва да имаме предвид, ако искаме да разберем, как формирането на външното физическо тяло, такова, каквото го виждаме в условията на физическия
свят
, беше една от особените привилегии на гръцкия дух; и как по-нататък изобразяването на художествения идеал на човека, това подчертаване на външната човешка форма с помощта на пластиката, също се очерта като една от привилегиите на гръцкия дух.
Впрочем от древна Гърция до нас са достигнали и онези забележителни думи, които ни позволяват да проникнем дълбоко в душата на гръцкия герой: По-добре е да си просяк. в горния свят, отколкото цар в страната на сенките*34. Тези думи са извънредно показателни за дълбоките усещания на гръцката душа. От тях просто се излъчва цялата класическа красота, цялото класическо величие на човешките идеали, валидни за видимия физически свят. Замислим ли се за древните гърци, неизбежно си спомняме и онези превъзходни форми на човешкото тяло, култивирани в гръцката гимнастика, в монументалните състезателни игри, към чието карикатурно подражание днес се стремят само онези, които нямат дори някакво далечно предчувствие за истинската същност на древното елинство*35.
Че всяка епоха трябва да има своите собствени идеали ето какво следва да имаме предвид, ако искаме да разберем, как формирането на външното физическо тяло, такова, каквото го виждаме в условията на физическия свят, беше една от особените привилегии на гръцкия дух; и как по-нататък изобразяването на художествения идеал на човека, това подчертаване на външната човешка форма с помощта на пластиката, също се очерта като една от привилегиите на гръцкия дух.
към текста >>
Азът е нещо действително, което съществува в свръхсетивния
свят
и което преминава от една инкарнация в друга инкарнация.
И когато отделните части, взети заедно, образуват каляската, необходимо е и нещо друго, освен това, че те са части. В случая е необходима една точно определена мисъл, която свързва частите в едно цяло. Да, мисълта за каляската е нещо извънредно необходимо: наистина, ти не можеш да го видиш, но трябва да признаеш, че то съществува! После мъдрецът би преминал към човека и би казал: От отделния човек ти можеш да видиш само външното тяло, външните постъпки и външните душевни изживявания; но у човека ти виждаш неговия Аз толкова малко, колкото и името „каляска“ в нейните отделни части. Но както частите образуват нещо съвсем друго, което именно ти позволи да пътуваш до тук, така и частите на човека образуват нещо съвсем друго, а именно това, което представлява „Аза“.
Азът е нещо действително, което съществува в свръхсетивния свят и което преминава от една инкарнация в друга инкарнация.
към текста >>
“*37, защото те имаха ясното усещане: Най-висшето на този
свят
се свежда до външната форма и най-висшето, което човек може да направи в името на Боговете, е да ги „облече“ в тази толкова ценена от него човешка форма; и за тях нямаше по-абсурдна заповед от: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог!
Да, по отношение на Азовото понятие, последователят на древното еврейство коренно се различава от последователя на будизма, но от друга страна той се различава също и от древните гърци. Дори и да пребродим цялата древност, никъде у древните евреи ние няма да срещнем онова дълбоко зачитане на личността, а заедно с това и на външната човешка форма, което беше характерно за гърците. За гърците би било направо безсмислие, абсолютно безсмислие да се твърди: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог!
“*37, защото те имаха ясното усещане: Най-висшето на този свят се свежда до външната форма и най-висшето, което човек може да направи в името на Боговете, е да ги „облече“ в тази толкова ценена от него човешка форма; и за тях нямаше по-абсурдна заповед от: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог!
“. Като художници и пластици, гърците предлагаха своята човешка форма и на своите Богове. И за да се превърнат наистина в това, към което се стремяха в образ и подобие на Бога те се отдаваха на своите спортни занимания: Борби, гимнастика и т.н., именно за да се превърнат в образ и подобие на Бога.
към текста >>
Ако за гърците е характерно героят да казва: По-добре просяк в горния
свят
а това означава в света на човешката телесна форма отколкото цар в царството на сенките, то последователят на древното еврейство далеч не може да произнесе такива думи.
Понеже този еврейски начин на мислене се намира по средата между елинството и будизма, при него трагизмът по отношение на смъртта не е предварително заложен, както у гърците, а присъствува по един косвен начин.
Ако за гърците е характерно героят да казва: По-добре просяк в горния свят а това означава в света на човешката телесна форма отколкото цар в царството на сенките, то последователят на древното еврейство далеч не може да произнесе такива думи.
Защото той знае: Въпреки че след смъртта формата на неговото тяло престава да съществува, той остава свързван с Бога. Той изобщо не изпада в трагично настроение поради настъпването на физическата смърт. Въпреки това макар и в косвен вид трагизмът е налице също и у еврейството, нещо което е толкова драматично представено в един от най-прекрасните разкази на древността, разказа за Йов.
към текста >>
Поради ужасяващите удари, които му нанася външният
свят
, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне. Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него. На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри! ; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните! Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда.
Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
към текста >>
12.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Този разрив в ненарушимия природен ред, в който аз вярвам, би означавал и пълен разрив в моята система, в целия мой мисловен
свят
.“
Ако се обърнем към един човек, оказващ толкова голямо влияние върху онези, които считат себе си за най-образованите представители на епохата, към Давид Фридрих Щраус*41, ние откриваме например в съчинението му за мислителя Раймарус, живял през 18 век, следното: „Възкресението на Исус е като един вододел, където се разделят не само различните християнски течения, но и различните светогледи и духовни степени на развитие.“ И почти по същото време четем в едно швейцарско списание думите: „Веднага след като мога да се убедя във Възкресението Христово, в това абсолютно чудо, аз ще скъсам и с модерния светоглед.
Този разрив в ненарушимия природен ред, в който аз вярвам, би означавал и пълен разрив в моята система, в целия мой мисловен свят.“
към текста >>
Естествено, апостол Павел привежда своите възгледи в съответствие с тези на Евангелията; защото когато той казва, че Христос е възкръснал, той напомня: след кръстната смърт Христос се явява като жив на Петър, на дванадесетте, после едновременно на 500 братя, а накрая и на него, като на един „преждевременно роден“, направо от огнения блясък на духовния
свят
.
Ако човек се остави под въздействието на Евангелието и Посланията на апостол Павел, той веднага ще усети що се отнася до Възкресението дълбоката разлика между основния тон на Евангелията и това, което говори Павел.
Естествено, апостол Павел привежда своите възгледи в съответствие с тези на Евангелията; защото когато той казва, че Христос е възкръснал, той напомня: след кръстната смърт Христос се явява като жив на Петър, на дванадесетте, после едновременно на 500 братя, а накрая и на него, като на един „преждевременно роден“, направо от огнения блясък на духовния свят.
Така Той се явява и на учениците: Ето върху какво обръща вниманието на апостол Павел. Защото Павловата среща с Възкръсналия не беше по-различна от тази на учениците.
към текста >>
Верен на своето елинско светоусещане, гръцкият герой казваше: „По-добре просяк в горния
свят
, отколкото цар в царството на сенките!
Верен на своето елинско светоусещане, гръцкият герой казваше: „По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките!
“ И той се изразяваше така, понеже оставайки верен на своето елинско светоусещане беше дълбоко убеден, че след като човекът мине през Портата на смъртта, това, което гърците толкова обичаха, външната форма на физическото тяло, изчезваше веднъж завинаги. Ето на каква почва, пропита с толкова красота и трагизъм, трябваше да стъпи Павел, когато започна да разпространява християнството всред гърците. И ние не се отклоняваме от неговите думи, когато допълваме: „Това, което вие толкова много цените, външната форма на човешкото тяло, в бъдеще изобщо няма да изчезва; защото Христос възкръсна като първият от онези, които побеждават смъртта! Физическата форма на тялото не е изгубена; чрез Възкресението Христово тя отново е върната на човечеството! “ Чрез Възкресението, евреинът Павел, възпитан изцяло в духа на гръцката култура, върна на гърците онова, което те ценяха най-много.
към текста >>
Това, което физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът изграждат заедно, може да се наблюдава във външния
свят
така, както водата в пълната чаша вода.
Какво виждат хората, когато гледат само с физическите си очи и размишляват с физическия си разум? Те виждат едно човешко същество, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз! И когато пред нас стои един човек, ние имаме пред себе си едно органично цяло, изградено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. И не би имало никакъв смисъл да твърдим, че пред нас стои едно физическо тяло, както не би имало смисъл да казваме, когато държим пред някого чаша вода: Тук вътре има водород! Както човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, така и водата е съставена от водород и кислород.
Това, което физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът изграждат заедно, може да се наблюдава във външния свят така, както водата в пълната чаша вода.
Обаче ние не виждаме нито водорода, нито кислорода и много се заблуждава онзи, който смята, че би могъл да ги различи. По същия начин се заблуждава и онзи, който смята, че когато пред него застане един човек, той вижда физическото му тяло. Всеки наблюдател, който разполага само с физическите сетива, вижда не едно човешко физическо тяло, а едно същество, изградено от четири съставни части; и той вижда физическото тяло само дотолкова, доколкото то е пронизано от другите три съставни части. Но в случая външният му облик е толкова променен, колкото променен е водородът във водата, където той е съединен с кислорода. Защото водородът е газ, кислородът също е газ, и съединени, те образуват течност, нали така?
към текста >>
Следователно, защо би трябвало да е толкова трудно разбираемо, че човекът, който застава пред нас във физическия
свят
, е твърде различен от своите отделни части физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза, както и водата е нещо твърде различно от водорода?
Обаче ние не виждаме нито водорода, нито кислорода и много се заблуждава онзи, който смята, че би могъл да ги различи. По същия начин се заблуждава и онзи, който смята, че когато пред него застане един човек, той вижда физическото му тяло. Всеки наблюдател, който разполага само с физическите сетива, вижда не едно човешко физическо тяло, а едно същество, изградено от четири съставни части; и той вижда физическото тяло само дотолкова, доколкото то е пронизано от другите три съставни части. Но в случая външният му облик е толкова променен, колкото променен е водородът във водата, където той е съединен с кислорода. Защото водородът е газ, кислородът също е газ, и съединени, те образуват течност, нали така?
Следователно, защо би трябвало да е толкова трудно разбираемо, че човекът, който застава пред нас във физическия свят, е твърде различен от своите отделни части физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза, както и водата е нещо твърде различно от водорода?
Ето защо отново трябва да заявим: Човекът не бива да се осланя на онази Майя, на онази илюзия, която създава у него човешкото физическо тяло. Ако действително искаме да се доближим до същността на човешкото физическо тяло, ние следва да мислим за него по съвсем друг начин.
към текста >>
Защото нека да предположим, че в условията на външния
свят
, с човека се извършва същият експеримент, какъвто става, примерно, с разлагането на водата, т.е.
Защото нека да предположим, че в условията на външния свят, с човека се извършва същият експеримент, какъвто става, примерно, с разлагането на водата, т.е.
с отделянето на водорода и кислорода. На пръв поглед, точно това става при смъртта. Там ние виждаме, как човекът отхвърля своето физическо тяло. Но дали е така в действителност? Всъщност въпросът изглежда дори смешен.
към текста >>
Този фантом е равнозначен с облика, с формата на човека, която „подрежда“ физическите вещества и сили по такъв начин, че ги включва в един вид духовна тъкан, която после застава пред нас, в условията на физическия
свят
, като едно или друго човешко същество.
И така, веднага след смъртта човекът отхвърля физическото тяло, заедно с всички физически вещества и сили, а след няколко дни прави същото и с етерното тяло. А когато ясновидецът проследява мъртвите още по-нататък, през периода на Камалока, той вижда, как в живота между смъртта и новото раждане продължава само един екстракт от астралното тяло, докато останалата му част се разтваря в космическата астралност. Следователно, ние виждаме: Физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло биват отхвърлени, и на пръв поглед изглежда така, сякаш физическото тяло се изчерпва в това, което имаме в лицето на физическите вещества и сили, които на свой ред подлежат на разлагане или изгаряне. Но колкото повече в наши дни се развива ясновидството на човека, толкова по-ясно става, че това, което е отхвърлено с физическите вещества и сили, все пак не е идентично с цялото физическо тяло, че то съвсем не е идентично с цялата форма на физическото тяло. Към тези вещества и сили принадлежи и нещо друго, което ако говорим обективно, трябва да наречем „фантом“; да, това е фантомът на човешкото тяло.
Този фантом е равнозначен с облика, с формата на човека, която „подрежда“ физическите вещества и сили по такъв начин, че ги включва в един вид духовна тъкан, която после застава пред нас, в условията на физическия свят, като едно или друго човешко същество.
Както скулпторът не може да извае никаква статуя, ако се нахвърли върху мрамора или каквато и да е друга материя, сипейки безразборни удари, а трябва да разполага с предварителната идея, с мисълта, която възнамерява да въплъти в материята, така и за човешкото тяло съществува една предварителна идея, една мисъл; но тя далеч не съществува в онзи вид, както при скулптора, понеже материята на човешкото тяло не е някакъв мрамор или гипс, а като една действителна мисъл във външния свят: като „фантом“. Както скулпторът въплъщава идеята в своя материал, така и в Земните вещества, които след смъртта изоставяме в гроба или предаваме на огъня, е вложен фантомът на физическото тяло. Фантомът просто принадлежи на физическото тяло, той е другата, невидимата част на физическото тяло и е по-важен от физическите вещества; понеже физическите вещества всъщност не са нищо друго, освен материалния пълнеж, който, така да се каже, се изсипва в мрежата на човешката форма, както се изсипват ябълки в една каруца. Да, фантомът е нещо много важно! Веществата, които се разлагат след смъртта, са всъщност това, което намираме и навън в природата, само че в нашия случай те са подредени в човешката форма.
към текста >>
Както скулпторът не може да извае никаква статуя, ако се нахвърли върху мрамора или каквато и да е друга материя, сипейки безразборни удари, а трябва да разполага с предварителната идея, с мисълта, която възнамерява да въплъти в материята, така и за човешкото тяло съществува една предварителна идея, една мисъл; но тя далеч не съществува в онзи вид, както при скулптора, понеже материята на човешкото тяло не е някакъв мрамор или гипс, а като една действителна мисъл във външния
свят
: като „фантом“.
А когато ясновидецът проследява мъртвите още по-нататък, през периода на Камалока, той вижда, как в живота между смъртта и новото раждане продължава само един екстракт от астралното тяло, докато останалата му част се разтваря в космическата астралност. Следователно, ние виждаме: Физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло биват отхвърлени, и на пръв поглед изглежда така, сякаш физическото тяло се изчерпва в това, което имаме в лицето на физическите вещества и сили, които на свой ред подлежат на разлагане или изгаряне. Но колкото повече в наши дни се развива ясновидството на човека, толкова по-ясно става, че това, което е отхвърлено с физическите вещества и сили, все пак не е идентично с цялото физическо тяло, че то съвсем не е идентично с цялата форма на физическото тяло. Към тези вещества и сили принадлежи и нещо друго, което ако говорим обективно, трябва да наречем „фантом“; да, това е фантомът на човешкото тяло. Този фантом е равнозначен с облика, с формата на човека, която „подрежда“ физическите вещества и сили по такъв начин, че ги включва в един вид духовна тъкан, която после застава пред нас, в условията на физическия свят, като едно или друго човешко същество.
Както скулпторът не може да извае никаква статуя, ако се нахвърли върху мрамора или каквато и да е друга материя, сипейки безразборни удари, а трябва да разполага с предварителната идея, с мисълта, която възнамерява да въплъти в материята, така и за човешкото тяло съществува една предварителна идея, една мисъл; но тя далеч не съществува в онзи вид, както при скулптора, понеже материята на човешкото тяло не е някакъв мрамор или гипс, а като една действителна мисъл във външния свят: като „фантом“.
Както скулпторът въплъщава идеята в своя материал, така и в Земните вещества, които след смъртта изоставяме в гроба или предаваме на огъня, е вложен фантомът на физическото тяло. Фантомът просто принадлежи на физическото тяло, той е другата, невидимата част на физическото тяло и е по-важен от физическите вещества; понеже физическите вещества всъщност не са нищо друго, освен материалния пълнеж, който, така да се каже, се изсипва в мрежата на човешката форма, както се изсипват ябълки в една каруца. Да, фантомът е нещо много важно! Веществата, които се разлагат след смъртта, са всъщност това, което намираме и навън в природата, само че в нашия случай те са подредени в човешката форма.
към текста >>
И така, след Кръщението в Йордан, ние имаме пред себе си едно физическо тяло, което като такова би останало невидимо в условията на физическия
свят
, едно етерно тяло, което също би останало невидимо, следите от онова астрално тяло, което прави видими другите две тела, и което превръща тялото на Исус от Назарет в едно видимо тяло през периода от Кръщението в Йордан до Мистерията на Голгота и вътре в тези тела: Христовото Същество.
И така, след Кръщението в Йордан, ние имаме пред себе си едно физическо тяло, което като такова би останало невидимо в условията на физическия свят, едно етерно тяло, което също би останало невидимо, следите от онова астрално тяло, което прави видими другите две тела, и което превръща тялото на Исус от Назарет в едно видимо тяло през периода от Кръщението в Йордан до Мистерията на Голгота и вътре в тези тела: Христовото Същество.
Нека добре да запомним тези четири съставни части на Христос Исус и да повторим: В условията на физическия свят всеки човек е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; обаче този Аз е от такова естество, че той непрекъснато работи в астралното тяло чак до мига на смъртта. Обаче Христос Исус застава пред нас като едно такова Същество, което също притежава физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло обаче не и човешки Аз, така че през трите години до смъртта в него не действува това, което иначе действува в човешкото същество, а действува именно Христовото Същество.
към текста >>
Нека добре да запомним тези четири съставни части на Христос Исус и да повторим: В условията на физическия
свят
всеки човек е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; обаче този Аз е от такова естество, че той непрекъснато работи в астралното тяло чак до мига на смъртта.
И така, след Кръщението в Йордан, ние имаме пред себе си едно физическо тяло, което като такова би останало невидимо в условията на физическия свят, едно етерно тяло, което също би останало невидимо, следите от онова астрално тяло, което прави видими другите две тела, и което превръща тялото на Исус от Назарет в едно видимо тяло през периода от Кръщението в Йордан до Мистерията на Голгота и вътре в тези тела: Христовото Същество.
Нека добре да запомним тези четири съставни части на Христос Исус и да повторим: В условията на физическия свят всеки човек е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; обаче този Аз е от такова естество, че той непрекъснато работи в астралното тяло чак до мига на смъртта.
Обаче Христос Исус застава пред нас като едно такова Същество, което също притежава физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло обаче не и човешки Аз, така че през трите години до смъртта в него не действува това, което иначе действува в човешкото същество, а действува именно Христовото Същество.
към текста >>
13.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
За да изградим Азовото съзнание в условията на физическия
свят
, нашето физическо тяло, включително и мозъка, трябва да функционира като един огледален апарат.
Но ето че идва ред и на въпроса: А сега, когато сме наясно с този факт, не отдаваме ли прекалено голямо значение на нашето физическо тяло? Едно просто разсъждение би могло да Ви убеди, че без съзнание ние не можем да стигнем до никакъв Аз, и по-точно казано, до никакво съзнание за Аза. Без да развием съзнанието, ние не можем да стигнем до Аза.
За да изградим Азовото съзнание в условията на физическия свят, нашето физическо тяло, включително и мозъка, трябва да функционира като един огледален апарат.
В неговото отражение ние непрекъснато трябва да постигаме съзнание за самите себе си; липсата на огледален апарат би означавала и липса на Азово съзнание. Но какво представлява това огледало? Ние стигаме до отговор на този въпрос, само ако се задълбочим в окултните изследвания, или казано с други думи, ако с помощта на Хрониката Акаша се пренесем в самото начало на Земната епоха, установявайки, че именно в началото на Земната епоха, т.е. след епохата на Старата Луна, този огледален апарат, външното физическо тяло, е претърпяло съществена промяна поради влиянието на Луцифер, станало е съвсем различно от това, което би било, ако не съществуваше влиянието на Луцифер. Вчера ние посочихме какво представлява физическото тяло за земния човек.
към текста >>
Той е толкова съмнителен, че древните гърци изпадаха в онзи истински трагизъм, който проличава в думите на героя: По-добре просяк в горния
свят
, отколкото цар в царството на сенките!
Ако разполагахме с първоначално замисленото физическо тяло, каквото то трябваше да бъде в началото на Земното съществуване, ние бихме отразявали нашите душевни сили по съвсем различен начин, и тогава ние действително бихме били наясно какво представляваме като земни човешки същества. Ние не знаем кои сме, именно защото не разполагаме с първоначалната цялост на нашето физическо тяло. Ние често говорим за природата и същността на човешкия Аз; обаче нека да попитаме: Доколко човекът познава своя Аз? Азът е толкова проблематичен, толкова съмнителен, че будизмът дори отрича неговото преминаване от една инкарнация в друга.
Той е толкова съмнителен, че древните гърци изпадаха в онзи истински трагизъм, който проличава в думите на героя: По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките!
към текста >>
Но по този начин те сваляха от духовния
свят
несъвършения и обречен на разрушение фантом, или с други думи, те не успяваха да възкресят един цялостен, съвършен фантом на физическото тяло.
Ето защо когато хората твърдят, че основните елементи от учението на Христос са съществували и по-рано, това изобщо не допринася за правилното разбиране на християнството; защото не то е същественото. Същественото е не това, което Христос учи и проповядва, а това, което Христос даде: Своето тяло! Защото никога до този момент, със смъртта на един човек, не беше внасяно в Земята това, което възкръсна от гроба на Голгота. Никога до този момент, чрез един човек, минал през Портата на смъртта, на Земята не беше предлагано това, което тя можа да получи чрез възкръсналото тяло на Христос Исус. Защото до Мистерията на Голгота нещата стояха така, че минавайки през Портата на смъртта и прекарвайки известно време между смъртта и новото раждане, хората слизаха на Земята в своята следваща инкарнация.
Но по този начин те сваляха от духовния свят несъвършения и обречен на разрушение фантом, или с други думи, те не успяваха да възкресят един цялостен, съвършен фантом на физическото тяло.
Адептите, или посветените, постъпваха по същия начин. Те стигаха до посвещение, намирайки се вън от своето физическо тяло; преодолявайки физическото тяло, те не постигаха възкресение на физическия фантом. За всички посветени от предхристиянската епоха беше характерно, че макар и да стигнаха до най-външните граници на физическото тяло, те не се докосваха до силите на физическото тяло. Никога по-рано не е имало такъв случай, при който това, което е минало през човешката смърт, да е победило смъртта в качеството си на човешки фантом. Дори и да е имало сходни случаи, важно за нас си остава следното: никога по-рано човешко същество не е минавало през смъртта по такъв начин, че първоначалният фантом да е триумфирал над смъртта.
към текста >>
То не се включи веднага в кръговрата на човешкото развитие, а продължи да живее в духовния
свят
.
до спасяването на човешкия фантом, който е минал през Портата на смъртта, са нужни две предпоставки. Първата е, че Христос Исус действително носи в себе си физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и накрая не един човешки Аз, а именно Христовото Същество. Другата предпоставка е, че Христовото Същество самичко реши да се потопи в едно човешко тяло, да се инкарнира в едно човешко тяло. Защото ако искаме да видим Христовото Същество в една истинска светлина, ние трябва да Го търсим в епохите преди възникването на Земното човечество. Естествено, Христовото Същество съществуваше още тогава.
То не се включи веднага в кръговрата на човешкото развитие, а продължи да живее в духовния свят.
Човекът слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в своите инкарнации. И в един момент, когато застрашителната криза надвисна над човешкото развитие, Христовото Същество се въплъти във физическото тяло на един човек.
към текста >>
Днес поставихме другия въпрос: Какво означава това, че с Йоановото Кръщение в Йордан, Христовото Същество слезе от духовния
свят
и се потопи в едно човешко тяло?
Това не е нищо друго, освен най-великата жертва, която Христовото Същество можа да принесе в името на Земното развитие! А второто, което трябва да разберем, е следното: В какво се състои жертвата, която Христовото Същество принесе в името на Земното развитие. Ето защо вчера ние отнесохме едната част от въпроса за същността на Христос в онзи период от време, който се простира след Йоановото Кръщение в Йордан.
Днес поставихме другия въпрос: Какво означава това, че с Йоановото Кръщение в Йордан, Христовото Същество слезе от духовния свят и се потопи в едно човешко тяло?
към текста >>
14.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Следователно, у това дете изпъкваха най-вече качествата на сърцето, но усилени до такава степен, че пораждаха непосредствени благотворни въздействия всред околния
свят
.
Следователно, веднага след раждането се прояви една способност, която е по-скоро от телесно естество. Напълно отговаря на истината онова предание, според което детето е проговорило веднага след раждането, несъмнено на един неразбираем за останалите хора език. А по-нататък преданието твърди нещо, което може да бъде установено и по окултен път, че майката е можела да разбира всичко, което детето казва. Или с други думи, детето беше надарено именно с онези качества, които наричаме „сърдечни“ една извънредно голяма способност да обича другите, една извънредно голяма готовност за саможертва: ето с какво се отличаваше това момче Исус. И още нещо забележително: Още от първия ден на своя живот, чрез самото си присъствие или чрез докосването с ръцете си, това дете упражняваше такива въздействия, които днес бихме определили като „магнетични“.
Следователно, у това дете изпъкваха най-вече качествата на сърцето, но усилени до такава степен, че пораждаха непосредствени благотворни въздействия всред околния свят.
към текста >>
Ние знаем и в този смисъл източното предание е абсолютно вярно, понеже то може да бъде проверено от Духовната наука -, че онзи Бодисатва, който половин хилядолетие преди нашето летоброене се беше избавил от необходимостта да се инкарнира в други човешки тела на Земята, всъщност продължи да оказва влияние от духовния
свят
върху всички онези, които бяха приели неговото учение.
Ние знаем също, че в астралното тяло на това момче действуваха силите, които навремето беше придобил онзи Бодисатва*46, който после стана Гоутама Буда.
Ние знаем и в този смисъл източното предание е абсолютно вярно, понеже то може да бъде проверено от Духовната наука -, че онзи Бодисатва, който половин хилядолетие преди нашето летоброене се беше избавил от необходимостта да се инкарнира в други човешки тела на Земята, всъщност продължи да оказва влияние от духовния свят върху всички онези, които бяха приели неговото учение.
Характерната особеност на една такава индивидуалност, която се е издигнала до такава степен, че няма нужда от по-нататъшни физически инкарнации, се свежда до това, че намирайки се в духовния свят тя може да участвува както в Земните процеси, така и в човешките съдби. Естествено, намесата в Земните процеси и в човешките съдби може да става по най-разнообразни начини. И действително, онзи Бодисатва, който като Гоутама Буда слезе в последната си физическа инкарнация на Земята, се намеси твърде активно в по-нататъшната еволюция на човечеството. Защото, нека да сме наясно: нашият човешки духовен свят е в непрекъсната връзка с целия останал духовен свят. Нека да сме наясно и с нещо друго: човекът не само яде и пие, приемайки в себе си веществата на физическата Земя, но всъщност той непрекъснато приема в себе си „душевно-духовна храна“ от свръхсетивния свят, и всъщност от свръхсетивния свят непрекъснато се спускат най-различни сили, за да се влеят във физическия, в земния свят.
към текста >>
Характерната особеност на една такава индивидуалност, която се е издигнала до такава степен, че няма нужда от по-нататъшни физически инкарнации, се свежда до това, че намирайки се в духовния
свят
тя може да участвува както в Земните процеси, така и в човешките съдби.
Ние знаем също, че в астралното тяло на това момче действуваха силите, които навремето беше придобил онзи Бодисатва*46, който после стана Гоутама Буда. Ние знаем и в този смисъл източното предание е абсолютно вярно, понеже то може да бъде проверено от Духовната наука -, че онзи Бодисатва, който половин хилядолетие преди нашето летоброене се беше избавил от необходимостта да се инкарнира в други човешки тела на Земята, всъщност продължи да оказва влияние от духовния свят върху всички онези, които бяха приели неговото учение.
Характерната особеност на една такава индивидуалност, която се е издигнала до такава степен, че няма нужда от по-нататъшни физически инкарнации, се свежда до това, че намирайки се в духовния свят тя може да участвува както в Земните процеси, така и в човешките съдби.
Естествено, намесата в Земните процеси и в човешките съдби може да става по най-разнообразни начини. И действително, онзи Бодисатва, който като Гоутама Буда слезе в последната си физическа инкарнация на Земята, се намеси твърде активно в по-нататъшната еволюция на човечеството. Защото, нека да сме наясно: нашият човешки духовен свят е в непрекъсната връзка с целия останал духовен свят. Нека да сме наясно и с нещо друго: човекът не само яде и пие, приемайки в себе си веществата на физическата Земя, но всъщност той непрекъснато приема в себе си „душевно-духовна храна“ от свръхсетивния свят, и всъщност от свръхсетивния свят непрекъснато се спускат най-различни сили, за да се влеят във физическия, в земния свят. Едно такова вливане на силите, постигнати от Буда, настъпи и в по-нататъшната еволюция на човечеството именно поради това, че силите на Буда проникнаха в астралното тяло на Натановото момче Исус, така че в астралното тяло на това момче действуваше всичко онова, което Буда можа да даде на тогавашното човечество.
към текста >>
Защото, нека да сме наясно: нашият човешки духовен
свят
е в непрекъсната връзка с целия останал духовен
свят
.
Ние знаем също, че в астралното тяло на това момче действуваха силите, които навремето беше придобил онзи Бодисатва*46, който после стана Гоутама Буда. Ние знаем и в този смисъл източното предание е абсолютно вярно, понеже то може да бъде проверено от Духовната наука -, че онзи Бодисатва, който половин хилядолетие преди нашето летоброене се беше избавил от необходимостта да се инкарнира в други човешки тела на Земята, всъщност продължи да оказва влияние от духовния свят върху всички онези, които бяха приели неговото учение. Характерната особеност на една такава индивидуалност, която се е издигнала до такава степен, че няма нужда от по-нататъшни физически инкарнации, се свежда до това, че намирайки се в духовния свят тя може да участвува както в Земните процеси, така и в човешките съдби. Естествено, намесата в Земните процеси и в човешките съдби може да става по най-разнообразни начини. И действително, онзи Бодисатва, който като Гоутама Буда слезе в последната си физическа инкарнация на Земята, се намеси твърде активно в по-нататъшната еволюция на човечеството.
Защото, нека да сме наясно: нашият човешки духовен свят е в непрекъсната връзка с целия останал духовен свят.
Нека да сме наясно и с нещо друго: човекът не само яде и пие, приемайки в себе си веществата на физическата Земя, но всъщност той непрекъснато приема в себе си „душевно-духовна храна“ от свръхсетивния свят, и всъщност от свръхсетивния свят непрекъснато се спускат най-различни сили, за да се влеят във физическия, в земния свят. Едно такова вливане на силите, постигнати от Буда, настъпи и в по-нататъшната еволюция на човечеството именно поради това, че силите на Буда проникнаха в астралното тяло на Натановото момче Исус, така че в астралното тяло на това момче действуваше всичко онова, което Буда можа да даде на тогавашното човечество. От предишни лекции ние знаем, че думите от Евангелието на Лука, които и днес звучат като една Коледна медитация: „Откровение се изявява от висините на световете, и мир ще бъде на Земята в сърцата на онези, които имат добра воля! “, произлизат от факта, че силите на Буда се потопиха в астралното тяло на Натановото момче Исус. И така, ние виждаме как силите на Буда продължават да действуват в хода на Земното развитие, което получи един вид изходната си точка именно от събитията в Палестина.
към текста >>
Нека да сме наясно и с нещо друго: човекът не само яде и пие, приемайки в себе си веществата на физическата Земя, но всъщност той непрекъснато приема в себе си „душевно-духовна храна“ от свръхсетивния
свят
, и всъщност от свръхсетивния
свят
непрекъснато се спускат най-различни сили, за да се влеят във физическия, в земния
свят
.
Ние знаем и в този смисъл източното предание е абсолютно вярно, понеже то може да бъде проверено от Духовната наука -, че онзи Бодисатва, който половин хилядолетие преди нашето летоброене се беше избавил от необходимостта да се инкарнира в други човешки тела на Земята, всъщност продължи да оказва влияние от духовния свят върху всички онези, които бяха приели неговото учение. Характерната особеност на една такава индивидуалност, която се е издигнала до такава степен, че няма нужда от по-нататъшни физически инкарнации, се свежда до това, че намирайки се в духовния свят тя може да участвува както в Земните процеси, така и в човешките съдби. Естествено, намесата в Земните процеси и в човешките съдби може да става по най-разнообразни начини. И действително, онзи Бодисатва, който като Гоутама Буда слезе в последната си физическа инкарнация на Земята, се намеси твърде активно в по-нататъшната еволюция на човечеството. Защото, нека да сме наясно: нашият човешки духовен свят е в непрекъсната връзка с целия останал духовен свят.
Нека да сме наясно и с нещо друго: човекът не само яде и пие, приемайки в себе си веществата на физическата Земя, но всъщност той непрекъснато приема в себе си „душевно-духовна храна“ от свръхсетивния свят, и всъщност от свръхсетивния свят непрекъснато се спускат най-различни сили, за да се влеят във физическия, в земния свят.
Едно такова вливане на силите, постигнати от Буда, настъпи и в по-нататъшната еволюция на човечеството именно поради това, че силите на Буда проникнаха в астралното тяло на Натановото момче Исус, така че в астралното тяло на това момче действуваше всичко онова, което Буда можа да даде на тогавашното човечество. От предишни лекции ние знаем, че думите от Евангелието на Лука, които и днес звучат като една Коледна медитация: „Откровение се изявява от висините на световете, и мир ще бъде на Земята в сърцата на онези, които имат добра воля! “, произлизат от факта, че силите на Буда се потопиха в астралното тяло на Натановото момче Исус. И така, ние виждаме как силите на Буда продължават да действуват в хода на Земното развитие, което получи един вид изходната си точка именно от събитията в Палестина. Тези сили на Буда продължиха да действуват и по-нататък.
към текста >>
Защото той не остана на същото място в своето развитие, а напредна; и тъкмо поради напредъка си като духовно същество там, в духовния
свят
, той можа да се намеси по един забележителен начин в еволюцията на западноевропейската култура.
Следователно, всички онези мирогледни течения, които възникват през последните столетия, включително и до 19 век, доколкото представляват западни духовни течения са проникнати от Христовия Импулс; обаче наред с това, те бяха проникнати и от духовните сили на Буда. Ето защо трябва да заявим: Най-важното, което днес европейското човечество може да получи от Буда, не бива да се търси в онези традиции, чието начало Буда постави почти 500 години преди християнското летоброене, а в това, в което той се превърна по-късно.
Защото той не остана на същото място в своето развитие, а напредна; и тъкмо поради напредъка си като духовно същество там, в духовния свят, той можа да се намеси по един забележителен начин в еволюцията на западноевропейската култура.
към текста >>
Но през онази епоха, когато човекът постави началото на своите физически инкарнации на Земята, една част от това, което трябваше да се превърне в „човек“, беше задържана в духовния
свят
.
И едва след един точно определен момент от Лемурийската епоха, ние можем да говорим в днешен смисъл за „човешкия род“. За онова, което съществуваше по-рано, ние не бихме могли да говорим като за земни „човеци“, разполагащи със съответните Азове и напредващи от една инкарнация в друга инкарнация. Случаят беше съвсем друг. По-рано Азът на човека изобщо не беше отделен от субстанцията на онази Йерархия, която стана причина за създаването на човешкия Аз: Йерархията, която обозначаваме с името Духове на Формата. Сега ние лесно можем да си представим ето какво сочи окултното изследване -, че една част от субстанцията на Духовете на формата беше включена в човешките инкарнации с цел изграждането на човешкия Аз.
Но през онази епоха, когато човекът постави началото на своите физически инкарнации на Земята, една част от това, което трябваше да се превърне в „човек“, беше задържана в духовния свят.
Задържана беше, следователно, една Азова субстанция, която остана извън потока на физическите инкарнации. Ако бихме искали да си представим този поток от физически инкарнации на човека, започващ с онзи, когото Библията описва като родоначалник на човешкия род, Адам, ние би трябвало да начертаем едно широко разклонено родословно дърво. Обаче ние можем да си представим и друго: Това, което слезе от Духовете на Формата и се разля всред човеците, то продължава да тече и по-нататък; само че част от него беше задържана като, така да се каже, един Аз, който беше предпазен от навлизане във физическите инкарнации; един Аз, който вече не се прераждаше като „човек“, но успя да съхрани онзи образ, онази субстанциалност, които човекът имаше преди да потъне в своите физически инкарнации. Следователно, ние говорим за един Аз, който продължаваше да живее редом с останалото човечество и който до времето, за което сега става дума, т.е. когато трябваше да настъпят събитията в Палестина, изобщо не се беше въплъщавал в човешко физическо тяло, един Аз, който се намираше в същото положение, в което се намираше ако искаме да се изразим на библейски език Азът на Адам преди първата си физическа инкарнация.
към текста >>
И тъкмо разединяващите Духове на луциферическия и ариманическия
свят
са тези, кои раздробиха първоначалния език на много отделни езици.
И ако Натановото момче Исус би се родило в наши дни, то би се оказало до голяма степен невъзприемчиво, примерно, ако би трябвало да се научи да пише, защото на хората от Адамово време не се е налагало да пишат, а преди това още по-малко. Следователно, момчето Исус от Евангелието на Лука се оказа до голяма степен невъзприемчиво за всичко онова, което човечеството беше постигнало в хода на своето развитие. За сметка на това у него се проявяваха онези вътрешни, сърдечни трепети на душата, които у останалите хора бяха значително деформирани поради луциферическите влияния. Извънредно забележителен е фактът, че това момче Исус проговори, както казах, на един твърде странен език. За да си изясним този факт трябва да се върнем към нещо, което споменах в моята книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“: Че говоримите езици, които днес са разпространени по лицето на Земята, всъщност са възникнали относително късно в хода на общочовешката еволюция; но те са били предхождани от нещо, което бихме могли да наречем „пра-език“ на човечеството.
И тъкмо разединяващите Духове на луциферическия и ариманическия свят са тези, кои раздробиха първоначалния език на много отделни езици.
Първо началният език е изгубен и днес не може да бъде говорен от нито един човек, чиито Аз е напредвал от една инкарнация в друга инкарнация. Но онова момче Исус, което не беше встъпвало в нито една човешка инкарнация, получи още от самото начало на общочовешката еволюция тази чудна способност да говори не този или онзи език, а да говори един език, за който с известно право се твърди, че беше неразбираем за околните, които обаче благодарение на голямата сърдечна доброта, бликаща от неговата душа, можа да бъде разбран от майчиното сърце. Ето как, разглеждайки детето Исус от Евангелието на Лука, ние се натъкваме на едно извънредно забележително явление.
към текста >>
В миналото, когато Заратустра за пръв път взе участие в изграждането на древно-персийската култура, още тогава, насочвайки поглед към великия Слънчев Дух, той проникна в най-дълбоките тайни на духовния
свят
.
Следователно, когато в 30-та година Заратустра напусна троичното тяло на Исус от Назарет, той остави след себе си трите тела: Физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло. Обаче всичко онова, което Заратустровата индивидуалност успя да постигне благодарение на тези инструменти, тя го взе със себе си, така че то продължи да живее и по-нататък в тази индивидуалност, която сега напусна троичното тяло. И все пак, в троичното тяло на Исус от Назарет беше постигнато нещо съществено: А именно, че човешката природа такава каквато тя беше преди намесата на Луцифер и Ариман се оказа свързана с онази индивидуалност, която можа до най-голяма степен да извлече духовните истини от Макрокосмоса. Защото, помислете само, през какви етапи мина развитието на Заратустровата индивидуалност!
В миналото, когато Заратустра за пръв път взе участие в изграждането на древно-персийската култура, още тогава, насочвайки поглед към великия Слънчев Дух, той проникна в най-дълбоките тайни на духовния свят.
В своите следващи инкарнации, тази индивидуалност продължи да напредва по своя път.
към текста >>
И така, най-вътрешната същност на човешката природа, озарена от най-интензивните сили на любовта и състраданието възникна благодарение на това, че до раждането на Натановия Исус, в духовния
свят
беше запазена една чиста човешка субстанция; по-късно астралното тяло се оказа проникнато от силите на Гоутама Буда, и ако сега, следователно, в Натановия Исус беше налице това, което бихме нарекли „най-вътрешната същност“ на човека, настъпи мигът, когато в 12-та си година, с това тяло се съедини онази човешка индивидуалност, която от всички човешки индивидуалности беше прозряла най-ясно и най-дълбоко в духовното естество на Космоса.
И така, най-вътрешната същност на човешката природа, озарена от най-интензивните сили на любовта и състраданието възникна благодарение на това, че до раждането на Натановия Исус, в духовния свят беше запазена една чиста човешка субстанция; по-късно астралното тяло се оказа проникнато от силите на Гоутама Буда, и ако сега, следователно, в Натановия Исус беше налице това, което бихме нарекли „най-вътрешната същност“ на човека, настъпи мигът, когато в 12-та си година, с това тяло се съедини онази човешка индивидуалност, която от всички човешки индивидуалности беше прозряла най-ясно и най-дълбоко в духовното естество на Космоса.
Но по този начин телата на Натановия Исус бяха преобразени така, че като един вид инструменти те се оказаха годни да приемат в себе си екстракта, Христовия екстракт на Космоса. Ако индивидуалността на Заратустра не би проникнала в троичното тяло на Исус от Назарет, тогава очите на това тяло биха се оказали неспособни да понесат Христовата субстанция в решителния период между 30-та година и Мистерията на Голгота, а ръцете на това тяло биха се оказали неспособни да приемат Христовата субстанция през 30-та година. За да приеме в себе си Христос, това тяло трябваше да бъде внимателно подготвено и, така да се каже, разширено чрез индивидуалността на Заратустра. И така, в лицето на Исус от Назарет, такъв какъвто той беше от момента, когато го напусна Заратустра и в него влезе Христовото Същество, ние нямаме пред себе си нито някакъв адепт, нито някакви следи от един или друг високо развит човек. Защото един адепт е адепт благодарение на това, че в него живее една високо развита индивидуалност; но в случая тъкмо тази индивидуалност беше напуснала троичното тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
Той беше един посветен, който до тогава знаеше само, че индивидуалностите, които чрез посвещението успяваха да се свържат с духовния
свят
, в своето етерно тяло оставаха независими от физическото тяло и до известна степен можеха да се явят в най-чистата форма на своето етерно тяло на онези, които имаха готовност да ги видят.
В известен смисъл Павел беше един посветен още преди събитието от Дамаск. Обаче това посвещение се опираше на древноеврейския и гръцкия принцип.
Той беше един посветен, който до тогава знаеше само, че индивидуалностите, които чрез посвещението успяваха да се свържат с духовния свят, в своето етерно тяло оставаха независими от физическото тяло и до известна степен можеха да се явят в най-чистата форма на своето етерно тяло на онези, които имаха готовност да ги видят.
Ако Павел би възприел само явяването на едно чисто етерно тяло, независимо от физическото, той би говорил по друг начин. Той би казал, че е видял един посветен, който е живо свързан с планетарното развитие на Земята и е напълно независим от своето физическо тяло. За него това не би представлявало никаква изненада. Следователно, неговото изживяване пред Дамаск беше нещо съвсем друго. Това, което той изживя, го изпълни с непоколебимата увереност: човекът се издига до тези изживявания едва тогава, когато „писанията са се изпълнили“, защото един ден в духовната атмосфера на Земята действително ще има един цялостен човешки фантом, едно възкръснало от гроба човешко тяло, сияещо в своята свръхсетивна форма!
към текста >>
15.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако се абстрахираме от факта, че през последните години духовните стремежи на Запада действително се обогатиха от идеите за реинкарнацията и Кармата, ако се абстрахираме от плодотворното влияние на учението за повтарящите се земни животи и неговото значение за цялата еволюция на човечеството, трябва да кажем, че по отношение на всичко останало, пътищата в духовния
свят
, които са близки до нашите теософски пътища*49, далеч не са нещо ново за западното човечество.
Понякога дори и на онези хора, които са вече запознати с Духовната наука, им се струва, че нашето духовно движение е нещо съвсем ново.
Ако се абстрахираме от факта, че през последните години духовните стремежи на Запада действително се обогатиха от идеите за реинкарнацията и Кармата, ако се абстрахираме от плодотворното влияние на учението за повтарящите се земни животи и неговото значение за цялата еволюция на човечеството, трябва да кажем, че по отношение на всичко останало, пътищата в духовния свят, които са близки до нашите теософски пътища*49, далеч не са нещо ново за западното човечество.
Само че онзи, който се стреми да напредне в духовния свят по днешните пътища на теософията, остава донякъде озадачен от начина, по който хората са изучавали теософията например през 18 век. Именно в тези области, в Баден, и по-точно във Вюртенберг, през 18 век хората са се занимавали изключително много с теософия. Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни животи и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено. Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс. Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив.
към текста >>
Само че онзи, който се стреми да напредне в духовния
свят
по днешните пътища на теософията, остава донякъде озадачен от начина, по който хората са изучавали теософията например през 18 век.
Понякога дори и на онези хора, които са вече запознати с Духовната наука, им се струва, че нашето духовно движение е нещо съвсем ново. Ако се абстрахираме от факта, че през последните години духовните стремежи на Запада действително се обогатиха от идеите за реинкарнацията и Кармата, ако се абстрахираме от плодотворното влияние на учението за повтарящите се земни животи и неговото значение за цялата еволюция на човечеството, трябва да кажем, че по отношение на всичко останало, пътищата в духовния свят, които са близки до нашите теософски пътища*49, далеч не са нещо ново за западното човечество.
Само че онзи, който се стреми да напредне в духовния свят по днешните пътища на теософията, остава донякъде озадачен от начина, по който хората са изучавали теософията например през 18 век.
Именно в тези области, в Баден, и по-точно във Вюртенберг, през 18 век хората са се занимавали изключително много с теософия. Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни животи и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено. Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс. Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив. И този теософски стремеж се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни.
към текста >>
Помислете си колко много хора днес са напълно убедени: Когато аз мисля нещо когато например имам една лоша мисъл за моя ближен, в крайна сметка това няма никакво значение за външния
свят
; въпросната мисъл си остава вътре в мен.
Ако се стремим към яснота по този труден въпрос, може би трябва да си припомним нещо много важно, което навремето хората са изучавали в Мистериите.
Помислете си колко много хора днес са напълно убедени: Когато аз мисля нещо когато например имам една лоша мисъл за моя ближен, в крайна сметка това няма никакво значение за външния свят; въпросната мисъл си остава вътре в мен.
Съвсем друго значение има, ако аз му ударя например една плесница; това вече представлява едно физическо събитие; другото е само едно усещане, само една мисъл. Или нека да отидем още по-нататък. Колко много хора днес са напълно убедени, че когато вършат грях, когато допускат някаква грешка или заблуждение, нещата изглеждат приблизително така: „Всичко това става само вътре в моята душа! “ и обратно, когато един камък падне от покрива, те заявяват: „Това вече става не вътре в мен, а във външния свят.“ – Хората с материалистични представи са убедени: Когато един камък пада от покрива, или пък ако случайно падне във водата, там се образуват вълни, които се разпространяват по всички посоки, така че, с други думи, всичко си има своите последици, които макар и не винаги явно продължават да действуват напред във времето; обаче това, което става в човешката душа, е нещо напълно изолирано от останалия свят. Ето защо те наистина вярват: Да съгрешиш, да сбъркаш и после да поправиш грешката, това изобщо не засяга света, а само душата.
към текста >>
“ и обратно, когато един камък падне от покрива, те заявяват: „Това вече става не вътре в мен, а във външния
свят
.“ – Хората с материалистични представи са убедени: Когато един камък пада от покрива, или пък ако случайно падне във водата, там се образуват вълни, които се разпространяват по всички посоки, така че, с други думи, всичко си има своите последици, които макар и не винаги явно продължават да действуват напред във времето; обаче това, което става в човешката душа, е нещо напълно изолирано от останалия
свят
.
Ако се стремим към яснота по този труден въпрос, може би трябва да си припомним нещо много важно, което навремето хората са изучавали в Мистериите. Помислете си колко много хора днес са напълно убедени: Когато аз мисля нещо когато например имам една лоша мисъл за моя ближен, в крайна сметка това няма никакво значение за външния свят; въпросната мисъл си остава вътре в мен. Съвсем друго значение има, ако аз му ударя например една плесница; това вече представлява едно физическо събитие; другото е само едно усещане, само една мисъл. Или нека да отидем още по-нататък. Колко много хора днес са напълно убедени, че когато вършат грях, когато допускат някаква грешка или заблуждение, нещата изглеждат приблизително така: „Всичко това става само вътре в моята душа!
“ и обратно, когато един камък падне от покрива, те заявяват: „Това вече става не вътре в мен, а във външния свят.“ – Хората с материалистични представи са убедени: Когато един камък пада от покрива, или пък ако случайно падне във водата, там се образуват вълни, които се разпространяват по всички посоки, така че, с други думи, всичко си има своите последици, които макар и не винаги явно продължават да действуват напред във времето; обаче това, което става в човешката душа, е нещо напълно изолирано от останалия свят.
Ето защо те наистина вярват: Да съгрешиш, да сбъркаш и после да поправиш грешката, това изобщо не засяга света, а само душата.
към текста >>
Тук бих искал да Ви припомня една сцена от розенкройцерската драма „Портата на посвещението“, където Капезиус и Щрадер проникват в астралния
свят
и където е показано как техните мисли и чувства далеч не са без значение за обективния
свят
, за Макрокосмоса, а предизвикват истински бури в елементите*50..За днешните хора действително изглежда пълна глупост ако те чуят, че неправилните мисли освобождават разрушителни сили в Макрокосмоса.
Естествено, хората с подобни материалистични представи остават слисани, когато имат възможност да се срещнат с нашия възглед за нещата.
Тук бих искал да Ви припомня една сцена от розенкройцерската драма „Портата на посвещението“, където Капезиус и Щрадер проникват в астралния свят и където е показано как техните мисли и чувства далеч не са без значение за обективния свят, за Макрокосмоса, а предизвикват истински бури в елементите*50..За днешните хора действително изглежда пълна глупост ако те чуят, че неправилните мисли освобождават разрушителни сили в Макрокосмоса.
Но навремето в Мистериите това беше обяснявано много добре на хората: когато например някой лъже или допуска грешка, това не е свързано само с него, а като един действителен процес засяга целия свят. Немската поговорка: „За мислите не се плаща мито“ означава, че пред мислите не може да се постави никаква преграда, никаква митническа бариера. Защото мислите принадлежат на обективния свят, те не са само душевни процеси. Ученикът на Мистериите виждаше: Когато ти изговаряш една лъжа, това означава само затъмнение на определена светлина в свръхсетивния свят, и когато извършиш акт на безлюбие, чрез огъня на безлюбието нещо изгаря в духовния свят; а с грешките си ти просто унищожаваш светлината на Макрокосмоса. Ето на какво обективно събитие ставаше свидетел ученикът: как грешката разрушава светлината в астралния свят и как настъпва мрак, или как един акт на безлюбие води след себе си един разяждащ огън в духовния свят.
към текста >>
Но навремето в Мистериите това беше обяснявано много добре на хората: когато например някой лъже или допуска грешка, това не е свързано само с него, а като един действителен процес засяга целия
свят
.
Естествено, хората с подобни материалистични представи остават слисани, когато имат възможност да се срещнат с нашия възглед за нещата. Тук бих искал да Ви припомня една сцена от розенкройцерската драма „Портата на посвещението“, където Капезиус и Щрадер проникват в астралния свят и където е показано как техните мисли и чувства далеч не са без значение за обективния свят, за Макрокосмоса, а предизвикват истински бури в елементите*50..За днешните хора действително изглежда пълна глупост ако те чуят, че неправилните мисли освобождават разрушителни сили в Макрокосмоса.
Но навремето в Мистериите това беше обяснявано много добре на хората: когато например някой лъже или допуска грешка, това не е свързано само с него, а като един действителен процес засяга целия свят.
Немската поговорка: „За мислите не се плаща мито“ означава, че пред мислите не може да се постави никаква преграда, никаква митническа бариера. Защото мислите принадлежат на обективния свят, те не са само душевни процеси. Ученикът на Мистериите виждаше: Когато ти изговаряш една лъжа, това означава само затъмнение на определена светлина в свръхсетивния свят, и когато извършиш акт на безлюбие, чрез огъня на безлюбието нещо изгаря в духовния свят; а с грешките си ти просто унищожаваш светлината на Макрокосмоса. Ето на какво обективно събитие ставаше свидетел ученикът: как грешката разрушава светлината в астралния свят и как настъпва мрак, или как един акт на безлюбие води след себе си един разяждащ огън в духовния свят.
към текста >>
Защото мислите принадлежат на обективния
свят
, те не са само душевни процеси.
Естествено, хората с подобни материалистични представи остават слисани, когато имат възможност да се срещнат с нашия възглед за нещата. Тук бих искал да Ви припомня една сцена от розенкройцерската драма „Портата на посвещението“, където Капезиус и Щрадер проникват в астралния свят и където е показано как техните мисли и чувства далеч не са без значение за обективния свят, за Макрокосмоса, а предизвикват истински бури в елементите*50..За днешните хора действително изглежда пълна глупост ако те чуят, че неправилните мисли освобождават разрушителни сили в Макрокосмоса. Но навремето в Мистериите това беше обяснявано много добре на хората: когато например някой лъже или допуска грешка, това не е свързано само с него, а като един действителен процес засяга целия свят. Немската поговорка: „За мислите не се плаща мито“ означава, че пред мислите не може да се постави никаква преграда, никаква митническа бариера.
Защото мислите принадлежат на обективния свят, те не са само душевни процеси.
Ученикът на Мистериите виждаше: Когато ти изговаряш една лъжа, това означава само затъмнение на определена светлина в свръхсетивния свят, и когато извършиш акт на безлюбие, чрез огъня на безлюбието нещо изгаря в духовния свят; а с грешките си ти просто унищожаваш светлината на Макрокосмоса. Ето на какво обективно събитие ставаше свидетел ученикът: как грешката разрушава светлината в астралния свят и как настъпва мрак, или как един акт на безлюбие води след себе си един разяждащ огън в духовния свят.
към текста >>
Ученикът на Мистериите виждаше: Когато ти изговаряш една лъжа, това означава само затъмнение на определена светлина в свръхсетивния
свят
, и когато извършиш акт на безлюбие, чрез огъня на безлюбието нещо изгаря в духовния
свят
; а с грешките си ти просто унищожаваш светлината на Макрокосмоса.
Естествено, хората с подобни материалистични представи остават слисани, когато имат възможност да се срещнат с нашия възглед за нещата. Тук бих искал да Ви припомня една сцена от розенкройцерската драма „Портата на посвещението“, където Капезиус и Щрадер проникват в астралния свят и където е показано как техните мисли и чувства далеч не са без значение за обективния свят, за Макрокосмоса, а предизвикват истински бури в елементите*50..За днешните хора действително изглежда пълна глупост ако те чуят, че неправилните мисли освобождават разрушителни сили в Макрокосмоса. Но навремето в Мистериите това беше обяснявано много добре на хората: когато например някой лъже или допуска грешка, това не е свързано само с него, а като един действителен процес засяга целия свят. Немската поговорка: „За мислите не се плаща мито“ означава, че пред мислите не може да се постави никаква преграда, никаква митническа бариера. Защото мислите принадлежат на обективния свят, те не са само душевни процеси.
Ученикът на Мистериите виждаше: Когато ти изговаряш една лъжа, това означава само затъмнение на определена светлина в свръхсетивния свят, и когато извършиш акт на безлюбие, чрез огъня на безлюбието нещо изгаря в духовния свят; а с грешките си ти просто унищожаваш светлината на Макрокосмоса.
Ето на какво обективно събитие ставаше свидетел ученикът: как грешката разрушава светлината в астралния свят и как настъпва мрак, или как един акт на безлюбие води след себе си един разяждащ огън в духовния свят.
към текста >>
Ето на какво обективно събитие ставаше свидетел ученикът: как грешката разрушава светлината в астралния
свят
и как настъпва мрак, или как един акт на безлюбие води след себе си един разяждащ огън в духовния
свят
.
Тук бих искал да Ви припомня една сцена от розенкройцерската драма „Портата на посвещението“, където Капезиус и Щрадер проникват в астралния свят и където е показано как техните мисли и чувства далеч не са без значение за обективния свят, за Макрокосмоса, а предизвикват истински бури в елементите*50..За днешните хора действително изглежда пълна глупост ако те чуят, че неправилните мисли освобождават разрушителни сили в Макрокосмоса. Но навремето в Мистериите това беше обяснявано много добре на хората: когато например някой лъже или допуска грешка, това не е свързано само с него, а като един действителен процес засяга целия свят. Немската поговорка: „За мислите не се плаща мито“ означава, че пред мислите не може да се постави никаква преграда, никаква митническа бариера. Защото мислите принадлежат на обективния свят, те не са само душевни процеси. Ученикът на Мистериите виждаше: Когато ти изговаряш една лъжа, това означава само затъмнение на определена светлина в свръхсетивния свят, и когато извършиш акт на безлюбие, чрез огъня на безлюбието нещо изгаря в духовния свят; а с грешките си ти просто унищожаваш светлината на Макрокосмоса.
Ето на какво обективно събитие ставаше свидетел ученикът: как грешката разрушава светлината в астралния свят и как настъпва мрак, или как един акт на безлюбие води след себе си един разяждащ огън в духовния свят.
към текста >>
Но всъщност необходимото условие за да намери човекът своя път към Христос, както и за да не прекъсва напълно връзката си с Макрокосмоса, се свежда до познанието: Когато изпадаш в заблуждения и грехове, това са обективни, а не субективни процеси, и те имат своите последици във външния физически
свят
.
Но всъщност необходимото условие за да намери човекът своя път към Христос, както и за да не прекъсва напълно връзката си с Макрокосмоса, се свежда до познанието: Когато изпадаш в заблуждения и грехове, това са обективни, а не субективни процеси, и те имат своите последици във външния физически свят.
И в мига, когато някой осъзнае, че неговите заблуждения и грехове имат обективни последици, когато се убеди, че извършените от него действия, макар и да са останали назад във времето, са пряко свързани с обективния ход на мировото развитие, тогава, обгръщайки с поглед целия ход на мировото развитие, той вече разбира, че спасението не може да бъде негова лична работа.
към текста >>
Вие помните какво означават думите на Йоан Кръстител: Променете вашето светоусещане, защото времената се измениха; сега вече вие не можете да се издигнете до духовния
свят
както досега, защото условията са съвсем други.
Слизайки от духовните светове в своите инкарнации, хората донесоха със себе си, така да се каже, определено количество от божествения субстанциален елемент. Но постепенно, колкото повече човекът напредваше в земните инкарнации, толкова повече този божествен елемент пресъхваше и това стана ясно най-вече с наближаването на събитията от Палестина. Ето защо, когато хората от предхристиянските времена се замисляха върху своите собствени слабости, те винаги усещаха: Най-доброто, с което човекът разполага, всъщност идва от божествената сфера, от световете, които човекът е обитавал преди да слезе в своите земни инкарнации. Хората все още усещаха последните въздействия, идващи от този божествен елемент. Но когато дойде времето на Йоан Кръстител, този елемент пресъхна окончателно.
Вие помните какво означават думите на Йоан Кръстител: Променете вашето светоусещане, защото времената се измениха; сега вече вие не можете да се издигнете до духовния свят както досега, защото условията са съвсем други.
Ето какво означават думите: „Покайте се“. Променете цялото си светоусещане и отворете сърцата си за онова божествено Същество, което отново ще върне на човеците това, което те трябваше да изгубят в хода на своите инкарнации!
към текста >>
И тогава в тези хора се пораждаше една мисъл, която първоначално бликаше от копнежа на душата, макар че рано или късно тя прерастваше в убеждението: „Да, някога на Земята е живяло едно Същество, което се присъедини към еволюцията на човечеството, ти можеш да разчиташ на него; това Същество спомага за изправяне на своите злодеяния във външния
свят
, до които ти не можеш да се добереш; то ти оказва помощ да подобриш това, което беше развалено поради намесата на Луцифер!
Ето защо и това биха отрекли само тези, които мислят абстрактно, но не и хората с ясен и точен поглед върху историческите събития на самата граница между старото и новото време, която имаме в лицето на всичко онова, което се случи в Палестина, решително се промени цялата нагласа, цялото светоусещане на тогавашните хора. Да, след събитията в Палестина, хората се усетиха изоставени. И те се усетиха изоставени най-вече тогава, когато се натъкваха на дълбоките въпроси, засягащи самата същност на човешката душа. Те например искаха да знаят: А какво ще стане с мен и с цялата ми връзка с Космоса, когато мина през Портата на смъртта без да съм поправил моите злодеяния?
И тогава в тези хора се пораждаше една мисъл, която първоначално бликаше от копнежа на душата, макар че рано или късно тя прерастваше в убеждението: „Да, някога на Земята е живяло едно Същество, което се присъедини към еволюцията на човечеството, ти можеш да разчиташ на него; това Същество спомага за изправяне на своите злодеяния във външния свят, до които ти не можеш да се добереш; то ти оказва помощ да подобриш това, което беше развалено поради намесата на Луцифер!
към текста >>
Но след като човекът изгуби първоначалната си връзка с Боговете, какво можеше да види той в областта на материалния
свят
?
Но след като човекът изгуби първоначалната си връзка с Боговете, какво можеше да види той в областта на материалния свят?
Успоредно с потъването си в материята, човекът изгуби и своя поглед за духовните светове. Изчезнаха и последните следи от древното ясновидство, така че накрая човекът се оказа попаднал в една природа, която беше напусната от Боговете! Пред човешкия поглед вече се разстилаше един чисто материален свят. И по отношение на този материален свят човекът не можеше да поддържа каквато и да е вяра, включваща в себе си обективната сила на Христовия Принцип. Възгледите от 19 век, според които нашата Слънчева система респективно животът на отделните планети е произлязла от т.н.
към текста >>
Пред човешкия поглед вече се разстилаше един чисто материален
свят
.
Но след като човекът изгуби първоначалната си връзка с Боговете, какво можеше да види той в областта на материалния свят? Успоредно с потъването си в материята, човекът изгуби и своя поглед за духовните светове. Изчезнаха и последните следи от древното ясновидство, така че накрая човекът се оказа попаднал в една природа, която беше напусната от Боговете!
Пред човешкия поглед вече се разстилаше един чисто материален свят.
И по отношение на този материален свят човекът не можеше да поддържа каквато и да е вяра, включваща в себе си обективната сила на Христовия Принцип. Възгледите от 19 век, според които нашата Слънчева система респективно животът на отделните планети е произлязла от т.н. Кант-Лапласова мъглявина, доведоха до там, че хората започнаха да разглеждат целия свят като един конгломерат от атоми, и за материалистичното естествено-научно мислене би представлявало истинско безумие да търси всред този конгломерат от атоми какъвто и да е Христос. В един такъв мироглед нямаше никакво място за Христовото Същество; такъв мироглед по начало изключва каквото и да е духовно присъствие. И ние трябва да сме наясно, че ако някой повярва във Възкресението, фактически той е длъжен да разруши цялата си дотогавашна представа за света.
към текста >>
И по отношение на този материален
свят
човекът не можеше да поддържа каквато и да е вяра, включваща в себе си обективната сила на Христовия Принцип.
Но след като човекът изгуби първоначалната си връзка с Боговете, какво можеше да види той в областта на материалния свят? Успоредно с потъването си в материята, човекът изгуби и своя поглед за духовните светове. Изчезнаха и последните следи от древното ясновидство, така че накрая човекът се оказа попаднал в една природа, която беше напусната от Боговете! Пред човешкия поглед вече се разстилаше един чисто материален свят.
И по отношение на този материален свят човекът не можеше да поддържа каквато и да е вяра, включваща в себе си обективната сила на Христовия Принцип.
Възгледите от 19 век, според които нашата Слънчева система респективно животът на отделните планети е произлязла от т.н. Кант-Лапласова мъглявина, доведоха до там, че хората започнаха да разглеждат целия свят като един конгломерат от атоми, и за материалистичното естествено-научно мислене би представлявало истинско безумие да търси всред този конгломерат от атоми какъвто и да е Христос. В един такъв мироглед нямаше никакво място за Христовото Същество; такъв мироглед по начало изключва каквото и да е духовно присъствие. И ние трябва да сме наясно, че ако някой повярва във Възкресението, фактически той е длъжен да разруши цялата си дотогавашна представа за света. Да, целият този образ на света, който постепенно се утвърди в главите на хората, показва как те бяха напълно лишени от възможността да проникват със своето мислене в живата същност на природните факти.
към текста >>
Кант-Лапласова мъглявина, доведоха до там, че хората започнаха да разглеждат целия
свят
като един конгломерат от атоми, и за материалистичното естествено-научно мислене би представлявало истинско безумие да търси всред този конгломерат от атоми какъвто и да е Христос.
Успоредно с потъването си в материята, човекът изгуби и своя поглед за духовните светове. Изчезнаха и последните следи от древното ясновидство, така че накрая човекът се оказа попаднал в една природа, която беше напусната от Боговете! Пред човешкия поглед вече се разстилаше един чисто материален свят. И по отношение на този материален свят човекът не можеше да поддържа каквато и да е вяра, включваща в себе си обективната сила на Христовия Принцип. Възгледите от 19 век, според които нашата Слънчева система респективно животът на отделните планети е произлязла от т.н.
Кант-Лапласова мъглявина, доведоха до там, че хората започнаха да разглеждат целия свят като един конгломерат от атоми, и за материалистичното естествено-научно мислене би представлявало истинско безумие да търси всред този конгломерат от атоми какъвто и да е Христос.
В един такъв мироглед нямаше никакво място за Христовото Същество; такъв мироглед по начало изключва каквото и да е духовно присъствие. И ние трябва да сме наясно, че ако някой повярва във Възкресението, фактически той е длъжен да разруши цялата си дотогавашна представа за света. Да, целият този образ на света, който постепенно се утвърди в главите на хората, показва как те бяха напълно лишени от възможността да проникват със своето мислене в живата същност на природните факти.
към текста >>
Но от друга страна беше необходимо още нещо, а именно: Тази епоха трябваше да получи един заместител на това, което не можеше да съществува в екзотеричния живот, един заместител на това, че за земния човек стана невъзможно да намира непосредствения път към духовния
свят
.
И ако сега аз говоря по този начин, това съвсем не е някаква осъдителна критика. Рано или късно трябваше да се стигне до там, природата да бъде опразнена от Боговете и от Духа! Защо? Защото човекът трябваше да обхване външната природа с помощта на едно ясно и абстрактно мислене, какъвто беше случаят с Коперник, Кеплер и Галилей. Да, тази мисловна тъкан трябваше да прорасне в съзнанието на хората и да ги доведе до нашата епоха на техниката, на машините.
Но от друга страна беше необходимо още нещо, а именно: Тази епоха трябваше да получи един заместител на това, което не можеше да съществува в екзотеричния живот, един заместител на това, че за земния човек стана невъзможно да намира непосредствения път към духовния свят.
Защото ако хората биха могли да намират пътя към духовния свят, те неизбежно биха намирали и пътя към Христос, както това ще става през следващите столетия. Ето защо трябваше да има един заместител.
към текста >>
Защото ако хората биха могли да намират пътя към духовния
свят
, те неизбежно биха намирали и пътя към Христос, както това ще става през следващите столетия.
Рано или късно трябваше да се стигне до там, природата да бъде опразнена от Боговете и от Духа! Защо? Защото човекът трябваше да обхване външната природа с помощта на едно ясно и абстрактно мислене, какъвто беше случаят с Коперник, Кеплер и Галилей. Да, тази мисловна тъкан трябваше да прорасне в съзнанието на хората и да ги доведе до нашата епоха на техниката, на машините. Но от друга страна беше необходимо още нещо, а именно: Тази епоха трябваше да получи един заместител на това, което не можеше да съществува в екзотеричния живот, един заместител на това, че за земния човек стана невъзможно да намира непосредствения път към духовния свят.
Защото ако хората биха могли да намират пътя към духовния свят, те неизбежно биха намирали и пътя към Христос, както това ще става през следващите столетия.
Ето защо трябваше да има един заместител.
към текста >>
Сега идва ред на въпроса: Какво беше необходимо за един екзотеричен път към Христос тъкмо през онези столетия, когато се утвърди материалистичният, атомистичният възглед за света, един възглед, който постепенно опразни природата от Боговете, прераствайки през 19 век до едно напълно атеистично разглеждане на природния
свят
?
Сега идва ред на въпроса: Какво беше необходимо за един екзотеричен път към Христос тъкмо през онези столетия, когато се утвърди материалистичният, атомистичният възглед за света, един възглед, който постепенно опразни природата от Боговете, прераствайки през 19 век до едно напълно атеистично разглеждане на природния свят?
към текста >>
Но след като материализмът завладя съзнанието на хората и те престанаха да разбират какво лежи в основата на причастието, започнаха и споровете: Дали хлябът и виното са само символи на божествения
свят
, или дали в тях се влива една реална божествена сила.
Същото се отнася и за причастието. Докато хората знаеха, че то е едно живо доказателство за това, че материята не е просто само материя, и че има ритуали, чрез които към материята може да бъде прибавен и Духът, докато знаеха, че това проникване на материята с Духа е същевременно и едно проникване с Христос, какъвто е случаят с причастието, те го приемаха без никакви спорове.
Но след като материализмът завладя съзнанието на хората и те престанаха да разбират какво лежи в основата на причастието, започнаха и споровете: Дали хлябът и виното са само символи на божествения свят, или дали в тях се влива една реална божествена сила.
Накратко: В началото на новото време възникнаха всички онези спорове, които за внимателния наблюдател не означават нищо друго, освен че хората са изгубили първоначалното си разбиране по този въпрос. За хората, които копнееха да се приближат към Христос, причастието беше един прекрасен заместител на езотеричния път, по който те не бяха в състояние да поемат, така че в причастието те можеха да постигнат едно действително сливане с Христос. Но всички неща си имат своето време. Несъмнено, както е вярно, че по отношение на духовния живот настъпва една съвършено нова епоха, не по-малко вярно е, че пътят към Христос, който беше правилен в продължение на стотици години, ще си остане такъв и през следващите векове. Обаче нещата неусетно се променят, взаимно се проникват и това, което по-рано е било правилно, постепенно ще се превърне в нещо друго, когато хората ще са узрели за промяната.
към текста >>
И както ранните християни можеха да търсят своя път към Христос именно чрез причастието, така и напредналите християни ще се доближават до образа на Христос чрез напредващата антропософия, ще се издигат в духовния
свят
до това, което занапред също ще се превърне в един екзотеричен път към Христос.
Ето защо и една от задачите на Антропософията е тази: Да научи хората, че Духът може да бъде обхванат като нещо конкретно, като нещо реално. Благодарение на всичко онова, което хората изучават в „познанието за висшите светове“ чрез медитации, концентрации и т.н., те ще узреят до такава степен, че в себе си ще изживяват не само мислите, не само абстрактните чувства и усещания, но и проникването с елемента на Духа, така че ще изживяват причастието по непосредствен, духовен път; и по този начин у човека ще възникват живи мисли като медитативни мисли които ще са същото, само че от вътрешна страна, каквато е и символът на причастието осветения хляб.
И както ранните християни можеха да търсят своя път към Христос именно чрез причастието, така и напредналите християни ще се доближават до образа на Христос чрез напредващата антропософия, ще се издигат в духовния свят до това, което занапред също ще се превърне в един екзотеричен път към Христос.
И тогава в човешките сърца ще се влеят такива сили, които ще укрепят Христовия Импулс още повече; ще се променят и всички ритуали, така че това, което по-рано се извършваше чрез символите на хляба и виното, занапред ще се извършва като едно непосредствено духовно причастие. Обаче мисълта за причастието тя ще продължи да съществува. Трябва обаче да е налице и една друга възможност, а именно: определени мисли, които се вливат в сърцата ни чрез истините на антропософията, определени вътрешни мисли, вътрешни чувства да ни обхванат и одухотворят с онзи свещен трепет, с който доскоро причастието грабваше човешките души. И когато това стане възможно а то действително ще стане възможно -, тогава ние ще сме напреднали с още една степен в нашата еволюция. И тогава хората ще разполагат с реалното доказателство, че християнство е нещо много повече от своята външна форма!
към текста >>
16.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето защо трябва да напомним: както Евангелията са всъщност „опреснени“ ритуали на посвещението за това става дума и в моята книга „Християнството като мистичен факт“ така и от друга страна до този факт се е стигнало именно защото в своя езотеричен път евангелистите са извлекли от свръхсетивния
свят
един образ на това, което се е случило в Палестина и като цяло в Мистерията на Голгота.
Преди всичко трябва да отбележим, че този езотеричен път към Христос Исус всъщност е бил и пътят на евангелистите, на онези, които написаха Евангелията. Защото, въпреки че авторът на Йоановото Евангелие сам е видял както бихте могли да се убедите от съдържанието на моите лекционни цикли голяма част от това, което е описано в неговото Евангелие, не се състоеше във възпроизвеждане на неговите спомени; защото те всъщност съдържат само онези незначителни подробности, които както видяхме ни изненадват тук или там в Евангелието на Йоан. Обаче неповторимите, величествените черти от делото на Спасителя, от самата Мистерия на Голгота, при този евангелист също са плод на неговото ясновиждащо съзнание.
Ето защо трябва да напомним: както Евангелията са всъщност „опреснени“ ритуали на посвещението за това става дума и в моята книга „Християнството като мистичен факт“ така и от друга страна до този факт се е стигнало именно защото в своя езотеричен път евангелистите са извлекли от свръхсетивния свят един образ на това, което се е случило в Палестина и като цяло в Мистерията на Голгота.
И когато сега след Мистерията на Голгота, включително и до наши дни някой би поискал да се издигне до една или друга свръхсетивна опитност за Христовото Събитие, той би трябвало да се остави под въз действието на онова, което Вие ще откриете в съответните лекционни цикли, спадащи вече към елементарните подробности, които са добре познати в нашите антропософски кръгове като седемте степени на християнското посвещение: Измиването на нозете, Бичуването, Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт, Полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Сега нека да насочим вниманието си към основния процес на християнското посвещение.
към текста >>
онази сцена от Евангелието на Йоан, когато Христос, който е главата на дванадесетте, коленичи пред тези, които тук, в йерархията на физическия
свят
стоят по-ниско от него, и смирено признава, че дължи възможността за своето издигане тъкмо на тях, които стоят по-ниско от него, и сякаш казва: Както животното дължи своето съществувание на растението, така и аз дължа на вас всичко онова, което можах да стана в условията на физическия
свят
.
Наистина в градацията на съществата ти заемаш по-ниско място, но именно на теб, по-низшето същество, аз дължа моето съществувание и затова смирено се прекланям пред теб. По същия начин и животното би трябвало да се преклони пред растението, въпреки че то е по-низше същество от него, и да каже: На теб аз дължа моето съществувание; признавам го и смирено се прекланям пред теб! И така всяко същество, издигащо се на по-висока степен, би трябвало да се преклони пред другите, намиращи се на по-ниска степен, защото то съществува благодарение на тях. И който изцяло се проникне от чувството за смирение пред по-низшите същества, който подчини себе си на това чувство и се остави под неговото въздействие месеци и дори години наред, той ще види как то обхваща целия му организъм и го пронизва до такава степен, че накрая той започва да изживява метаморфозите на това чувство под формата на една имагинация. И тази имагинация се състои именно в Измива нето на нозете, т.е.
онази сцена от Евангелието на Йоан, когато Христос, който е главата на дванадесетте, коленичи пред тези, които тук, в йерархията на физическия свят стоят по-ниско от него, и смирено признава, че дължи възможността за своето издигане тъкмо на тях, които стоят по-ниско от него, и сякаш казва: Както животното дължи своето съществувание на растението, така и аз дължа на вас всичко онова, което можах да стана в условията на физическия свят.
Всеки човек, който изпълва себе си с това чувство, стига не само до имагинацията за Измиването на нозете, но изпитва и едно съвсем определено чувство, чувството, като че ли вода облива нозете му. Ученикът може да изпитва това усещане седмици наред и в този случай то би представлявало един външен признак, колко дълбоко се отпечатват в нашите тела такива общочовешки чувства, които в същото време извисяват човека високо над самия него.
към текста >>
От първите лекции на този цикъл ние знаем, че се намираме в изходната точка на една мирова епоха, в която трябва да очакваме едно събитие, което няма да се разиграе, както Събитието на Голгота, в условията на физическия
свят
, а ще се разиграе в по-висшите светове, в свръхсетивните светове, макар че то се намира в непосредствена връзка с многократно описваното от нас Събитие на Голгота.
И според нас тъкмо тази е целта на християнското посвещение. Чрез това, което описахме като розенкройцерско посвещение, и чрез това, което днес един човек изобщо може да получи като посвещение, се постига в известен смисъл, макар и с малко по-различни средства същото, а именно: създава се една свързваща нишка между човека, доколкото той е инкарниран във физическото тяло и това, което възкръсна от гроба на Голгота като същински първообраз на човешкото физическо тяло.
От първите лекции на този цикъл ние знаем, че се намираме в изходната точка на една мирова епоха, в която трябва да очакваме едно събитие, което няма да се разиграе, както Събитието на Голгота, в условията на физическия свят, а ще се разиграе в по-висшите светове, в свръхсетивните светове, макар че то се намира в непосредствена връзка с многократно описваното от нас Събитие на Голгота.
Докато последното имаше задачата отново да върне на човека същинското физическо тяло, фантома, който постепенно дегенерира в хода на Земното развитие; една задача, за чието изпълнение бяха необходими ред други събития, разиграли се на физическото поле в началото на нашето летоброене, то събитието, което очакваме, изобщо не е необходимо да се разиграва на физическото поле. Инкарнацията на Христовото Същество можа да стане само веднъж в хода на цялото Земно развитие. И когато някой твърди, че е възможна повторна инкарнация на това Същество, подобно твърдение означава пълно неразбиране на Христовия Импулс. А това, което ще настъпи и което принадлежи на свръхсетивните светове и може да бъде наблюдавано само в свръхсетивните светове, неотдавна беше обобщено в следното изречение: Христос става господар на човешката Карма.
към текста >>
Наистина, Кармата привежда в ред, примерно, егоистичните стремежи на човека, но при всеки отделен човек това кармическо изправяне става така, че то се включва по възможно най-добрия начин в кармическите отношения, засягащи целия
свят
.
Обаче този, който занапред ще поеме функциите на съдия относно бъдещите инкарнации, за да внесе ред в кармическата равносметка на човека, това е Христос! - Нека да си представим нещата по следния начин: След като сме преминали през Портата на смъртта, ние отново ще се инкарнираме в някоя от следващите епохи. И сега за нас ще настъпят такива събития, чрез които нашата Карма ще бъде поставена в ред; защото всеки човек трябва да жъне това, което е посял. Кармата си остава един висш и справедлив закон. Обаче това, чрез което се изпълнява закона на Кармата, не съществува тук в изолирана форма за всеки отделен човек.
Наистина, Кармата привежда в ред, примерно, егоистичните стремежи на човека, но при всеки отделен човек това кармическо изправяне става така, че то се включва по възможно най-добрия начин в кармическите отношения, засягащи целия свят.
Ние трябва да изправим нашата Карма така, че да улесним по възможно най-добрия начин напредъка на целия човешки род. За тази цел ние се нуждаем от едно истинско просветление; за тази цел съвсем не е достатъчно простото убеждение, че всяко от нашите дела ще бъде последвано от кармическо уравновесяване, защото след едно от делата ни, примерно, ще настъпи това или онова кармическо уравновесяване; но понеже едното от тях би могло да бъде по-полезно за общия напредък на човечеството отколкото другото, ще бъдат предпочетени онези мисли, чувства или усещания, които ще изплатят нашата Карма, но същевременно ще бъдат и полезни за общия напредък на човечеството. Да бъде включена подредената лична Карма на човека в общата Карма на Земята, в общия напредък на цялото човечество ето мисията, която занапред се възлага на Христос! И това става главно през онзи интервал от време, когато ние се намираме между смъртта и новото раждане; обаче в хода на предстоящата епоха, към която всички ние се приближаваме, този процес е така подготвен, че в действителност хората все повече и повече ще достигат до едно точно определено изживяване. Днес това изживяване е по силите на изключително малък брой хора.
към текста >>
И нещо друго ще знае човекът: Времето, през което портите на духовния
свят
бяха затворени за човека е вече към своя край.
И така, през следващите епохи хората ще развият съвсем нови душевни способности, които ще са в тясна връзка с техните изживявания. Тези нови способности ще окажат могъщо въздействие върху моралното пречистване на човека и ще означават нещо съвършено различно от това, което протича като един вид подготовка за тяхното утвърждаване; защото сега ще прозвучи не друго, а гласът на съвестта! Човекът вече няма да си въобразява: Това, което си извършил, е нещо, което ще умре заедно с теб а ще знае съвсем точно: Твоите действия няма да умрат заедно с теб; напротив, те ще имат съответните последици и тези последици ще продължат да живеят заедно с теб!
И нещо друго ще знае човекът: Времето, през което портите на духовния свят бяха затворени за човека е вече към своя край.
Хората отново трябва да се издигнат до духовния свят. И техните душевни способности ще се развият по такъв начин, че те ще станат съучастници в духовните процеси и събития. Ясновидството все още е нещо твърде различно от това истинско съучастие в духовния свят. Но както навремето е съществувало древното, сумрачно ясновидство, така и занапред ще възникне един друг вид ясновидство, което няма да е сумрачно, а ще позволява на хората да знаят какво точно са извършили и какво означават техните постъпки и действия.
към текста >>
Хората отново трябва да се издигнат до духовния
свят
.
И така, през следващите епохи хората ще развият съвсем нови душевни способности, които ще са в тясна връзка с техните изживявания. Тези нови способности ще окажат могъщо въздействие върху моралното пречистване на човека и ще означават нещо съвършено различно от това, което протича като един вид подготовка за тяхното утвърждаване; защото сега ще прозвучи не друго, а гласът на съвестта! Човекът вече няма да си въобразява: Това, което си извършил, е нещо, което ще умре заедно с теб а ще знае съвсем точно: Твоите действия няма да умрат заедно с теб; напротив, те ще имат съответните последици и тези последици ще продължат да живеят заедно с теб! И нещо друго ще знае човекът: Времето, през което портите на духовния свят бяха затворени за човека е вече към своя край.
Хората отново трябва да се издигнат до духовния свят.
И техните душевни способности ще се развият по такъв начин, че те ще станат съучастници в духовните процеси и събития. Ясновидството все още е нещо твърде различно от това истинско съучастие в духовния свят. Но както навремето е съществувало древното, сумрачно ясновидство, така и занапред ще възникне един друг вид ясновидство, което няма да е сумрачно, а ще позволява на хората да знаят какво точно са извършили и какво означават техните постъпки и действия.
към текста >>
Ясновидството все още е нещо твърде различно от това истинско съучастие в духовния
свят
.
Тези нови способности ще окажат могъщо въздействие върху моралното пречистване на човека и ще означават нещо съвършено различно от това, което протича като един вид подготовка за тяхното утвърждаване; защото сега ще прозвучи не друго, а гласът на съвестта! Човекът вече няма да си въобразява: Това, което си извършил, е нещо, което ще умре заедно с теб а ще знае съвсем точно: Твоите действия няма да умрат заедно с теб; напротив, те ще имат съответните последици и тези последици ще продължат да живеят заедно с теб! И нещо друго ще знае човекът: Времето, през което портите на духовния свят бяха затворени за човека е вече към своя край. Хората отново трябва да се издигнат до духовния свят. И техните душевни способности ще се развият по такъв начин, че те ще станат съучастници в духовните процеси и събития.
Ясновидството все още е нещо твърде различно от това истинско съучастие в духовния свят.
Но както навремето е съществувало древното, сумрачно ясновидство, така и занапред ще възникне един друг вид ясновидство, което няма да е сумрачно, а ще позволява на хората да знаят какво точно са извършили и какво означават техните постъпки и действия.
към текста >>
Но хората, които ще стигнат до този вид изживявания, няма да се ограничат само до опитности в областта на физическия
свят
.
Хората ще усетят: Ето, там беше тази инкарнация, после настъпи другата инкарнация; а ще дойде време, когато те ще са вътрешно сигурни, че от определен момент нататък, Христовият Импулс вече е проникнал в планетарното тяло на Земята. Хората ще откриват и такива свои инкарнации, които са станали преди Мистерията на Голгота. И това изчистване на ретроспективния поглед чрез Христовия Импулс ще бъде необходимо на хората, за постигнат, бих казал, едно доверие в бъдещето; всичко това ще стане една необходимост, ще се превърне в една помощ, на която човек ще може да разчита през следващите си инкарнации. Рано или късно, тази промяна в душевната организация на човека, ще настъпи. И за своя изходна точка тя ще има онова събитие, което започна през 20 век, и което ние бихме могли да наречем един вид второ Христово Събитие, позволяващо на хората с нови и по-висши душевни способности да виждат Господаря на Кармата.
Но хората, които ще стигнат до този вид изживявания, няма да се ограничат само до опитности в областта на физическия свят.
Доста хора смятат, че когато настъпи новото Христовото Събитие през 20 век мнозина от нашите съвременници ще са заминали при т.нар. мъртви и ще се намират в периода между смъртта и новото раждане. Обаче независимо от това, да ли една душа е инкарнирана във физическото тяло, или се намира в периода между смъртта и новото раждане, ако е достатъчно подготвена, тя ще изживее Христовото Събитие!
към текста >>
За да донесе спасение на човека, първото Христово Събитие трябваше да стане в условията на физическия
свят
; по същия начин, за да разполага с ясен и непомрачен поглед в свръхсетивния
свят
, респективно, за да разполага с образното изживяване на Христовото Събитие, което ще бъде възможно през 20 век, съответната подготовка трябва да се извърши тук, в условията на физическия
свят
.
Непосредственото и образно изживяване на Христовото Събитие зависи не от това, до каква степен сме инкарнирани, а до каква степен сме подготвени.
За да донесе спасение на човека, първото Христово Събитие трябваше да стане в условията на физическия свят; по същия начин, за да разполага с ясен и непомрачен поглед в свръхсетивния свят, респективно, за да разполага с образното изживяване на Христовото Събитие, което ще бъде възможно през 20 век, съответната подготовка трябва да се извърши тук, в условията на физическия свят.
Защото ако способностите за образно виждане на Христовото Събитие се пробудят у човека, без той да е подготвен, тогава той няма да разбере нищо. Напротив, в този случай Господарят на Кармата ще застане пред него като едно страшно наказание. За да разбере напълно това, което вижда, човекът трябва да бъде подготвен. Ето защо нашата епоха се нуждае от разпространяването на антропософските истини: Те са необходими за онази подготовка в условията на физическия свят, която ще позволи образното виждане на Христовото Събитие и това може да стане както на физическия план, така и на по-висше равнище. Хората, които не успеят да се подготвят в условията на физическия свят и преминат неподготвени в живота между смъртта и новото раждане, ще трябва да изчакат някоя от следващите си инкарнации, за да постигнат чрез Антропософията разбиране за Христос.
към текста >>
Ето защо нашата епоха се нуждае от разпространяването на антропософските истини: Те са необходими за онази подготовка в условията на физическия
свят
, която ще позволи образното виждане на Христовото Събитие и това може да стане както на физическия план, така и на по-висше равнище.
Непосредственото и образно изживяване на Христовото Събитие зависи не от това, до каква степен сме инкарнирани, а до каква степен сме подготвени. За да донесе спасение на човека, първото Христово Събитие трябваше да стане в условията на физическия свят; по същия начин, за да разполага с ясен и непомрачен поглед в свръхсетивния свят, респективно, за да разполага с образното изживяване на Христовото Събитие, което ще бъде възможно през 20 век, съответната подготовка трябва да се извърши тук, в условията на физическия свят. Защото ако способностите за образно виждане на Христовото Събитие се пробудят у човека, без той да е подготвен, тогава той няма да разбере нищо. Напротив, в този случай Господарят на Кармата ще застане пред него като едно страшно наказание. За да разбере напълно това, което вижда, човекът трябва да бъде подготвен.
Ето защо нашата епоха се нуждае от разпространяването на антропософските истини: Те са необходими за онази подготовка в условията на физическия свят, която ще позволи образното виждане на Христовото Събитие и това може да стане както на физическия план, така и на по-висше равнище.
Хората, които не успеят да се подготвят в условията на физическия свят и преминат неподготвени в живота между смъртта и новото раждане, ще трябва да изчакат някоя от следващите си инкарнации, за да постигнат чрез Антропософията разбиране за Христос. Обаче следващите три хилядолетия ще предоставят на хората достатъчно възможности, за да минат през една такава подготовка. Тази е и целта на цялото антропософско развитие: да пробуди у хората онези сили, чрез които те напълно да се вживеят в това, което трябва да дойде.
към текста >>
Хората, които не успеят да се подготвят в условията на физическия
свят
и преминат неподготвени в живота между смъртта и новото раждане, ще трябва да изчакат някоя от следващите си инкарнации, за да постигнат чрез Антропософията разбиране за Христос.
За да донесе спасение на човека, първото Христово Събитие трябваше да стане в условията на физическия свят; по същия начин, за да разполага с ясен и непомрачен поглед в свръхсетивния свят, респективно, за да разполага с образното изживяване на Христовото Събитие, което ще бъде възможно през 20 век, съответната подготовка трябва да се извърши тук, в условията на физическия свят. Защото ако способностите за образно виждане на Христовото Събитие се пробудят у човека, без той да е подготвен, тогава той няма да разбере нищо. Напротив, в този случай Господарят на Кармата ще застане пред него като едно страшно наказание. За да разбере напълно това, което вижда, човекът трябва да бъде подготвен. Ето защо нашата епоха се нуждае от разпространяването на антропософските истини: Те са необходими за онази подготовка в условията на физическия свят, която ще позволи образното виждане на Христовото Събитие и това може да стане както на физическия план, така и на по-висше равнище.
Хората, които не успеят да се подготвят в условията на физическия свят и преминат неподготвени в живота между смъртта и новото раждане, ще трябва да изчакат някоя от следващите си инкарнации, за да постигнат чрез Антропософията разбиране за Христос.
Обаче следващите три хилядолетия ще предоставят на хората достатъчно възможности, за да минат през една такава подготовка. Тази е и целта на цялото антропософско развитие: да пробуди у хората онези сили, чрез които те напълно да се вживеят в това, което трябва да дойде.
към текста >>
Ако си припомним, как импулсите, които не бяха не-посредствено свързани с Буда, се намесиха в духовното развитие на Западна Европа, в тяхно лице ние виждаме намесата на самия духовен
свят
.
И така, ние разбираме как миналото обхваща и част от бъдещето. И ако си припомним, как в астралното тяло на Натановото момче Исус действуваше не друг, а Буда, след като той вече не можеше да се инкарнира отново на Земята, ние ще разберем как силите на Буда продължават да действуват и по-нататък.
Ако си припомним, как импулсите, които не бяха не-посредствено свързани с Буда, се намесиха в духовното развитие на Западна Европа, в тяхно лице ние виждаме намесата на самия духовен свят.
Обаче всичко, което се отнася до въпросната подготовка, е свързано в известен смисъл и с това, че хората все повече и повече се приближават до един идеал, който, общо взето, възникна още в древна Гърция, до онзи идеал, който беше формулиран от Сократ: Когато се вгледа в идеята за доброто, за моралното, за етичното, той трябва да усети в нея магическия импулс, че ще намери сили да живее според тази идея. Днес ние сме все още далеч от осъществяването на този идеал; днес ние сме стигнали само до там, че при определени обстоятелства човек би могъл да разбере доброто, би могъл да постъпва като умен и мъдър човек и все пак в основата си да не е морално добър. Обаче смисълът на вътрешното развитие ще бъде именно този: Да превръщаме нашите идеи за доброто в непосредствени морални подтици. Този особеност ще бъде извънредно характерна за идващите времена. И ученията, които ще се разпространяват по Земята, ще са от такова естество, че през следващите столетия и хилядолетия човешкият говор ще оказва неподозирано могъщо въздействие в сравнение с миналото и настоящето.
към текста >>
17.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен
свят
.
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“
към текста >>
За него става все по-ясно: неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния
свят
и предоставя този
свят
на мистиците.
Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно резултатите от своите „душевни наблюдения“, той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание.
За него става все по-ясно: неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния свят и предоставя този свят на мистиците.
Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния „световен ред“, а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници.
към текста >>
Но „познанието“ при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек“ и неговите връзки с външния
свят
.
Но „познанието“ при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек“ и неговите връзки с външния свят.
В случая и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати“ душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение“, се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
към текста >>
В случая Азовата организация също е прекалено слаба, за да се интегрира в действителния
свят
, за да го понесе, като вместо това се задоволява с въображаеми и илюзорни заместители.
Същата динамика на процесите откриваме и при т.нар. хистерия. Хистерикът притежава „излишък“ от етерни сили, които не могат да бъдат включени във „веществообмяната“ и се превръщат в „резонансен орган“ за всякакъв род външни въздействия.
В случая Азовата организация също е прекалено слаба, за да се интегрира в действителния свят, за да го понесе, като вместо това се задоволява с въображаеми и илюзорни заместители.
Хистеричната предразположба се проявява най-често в пубертета, когато отношенията между етерното тяло и астралното тяло все още не са достатъчно „консолидирани“. Колко повече Азът укрепва (най-вече след 21 година) толкова по-успешно той се бори срещу неовладяните „излишъци“ от етерни сили, както и срещу „безредиците и напрежението“, идващи от астралното тяло.
към текста >>
век настъпва един кратък период, през който дори и най-големите посветени изгубват достъпа до духовния
свят
и се ограничават до това, което може да бъде постигнато чрез спомените.
*7. Според духовно-научните изследвания на Р. Щайнер, през средата на 13.
век настъпва един кратък период, през който дори и най-големите посветени изгубват достъпа до духовния свят и се ограничават до това, което може да бъде постигнато чрез спомените.
Този период, свързан със „затъмнение“ на духовните светове, е бил необходим като подготовка за следващата интелектуалистична епоха. Точно тогава става и посвещението на Кристиан Розенкройц (1378-1484). „Тази индивидуалност вече беше инкарнирана по времето, когато се извърши Мистерията на Голгота. През следващите си инкарнации, подготвяйки се за своята мисия, тя разви един душевен живот, изпълнен с копнеж и всеотдайност към Бога. „Посвещението се извършва в „едно място от Европа, за което все още не трябва да се говори“; то протича всред един „колегиум от 12 индивидуалности“, които са представители на цялата атлантска и следатлантска мъдрост.
към текста >>
4. Интуитивното познание: сливане с процесите и Съществата на духовния
свят
.
4. Интуитивното познание: сливане с процесите и Съществата на духовния свят.
към текста >>
Луцифер и Ариман действуват заедно... При тези хора Ариман постига перфектна материализация на душевните процеси и те започват да възприемат низшия астрален план където се коренят техните изживявания като префинен дубликат на сетивно-физическия
свят
... Те изгубват всяка представа за Духа и попадат в един окултен затвор, в една псевдореалност, която не е нито физическа, нито духовна.“
Щайнер специално подчертава, че в края на всяко хилядолетие се усилват както луциферическите, така и ариманическите въздействия. При много хора с т.нар. „екстрасензорни възприятия“ е всъщност налице едно „съвместно влияние“ на Луцифер и Ариман.
Луцифер и Ариман действуват заедно... При тези хора Ариман постига перфектна материализация на душевните процеси и те започват да възприемат низшия астрален план където се коренят техните изживявания като префинен дубликат на сетивно-физическия свят... Те изгубват всяка представа за Духа и попадат в един окултен затвор, в една псевдореалност, която не е нито физическа, нито духовна.“
към текста >>
Явяването на Христос в етерниния
свят
- насочено срещу силите на Луцифер
Явяването на Христос в етерниния свят - насочено срещу силите на Луцифер
към текста >>
*11. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния
свят
, а своите проявления тук на Земята.
*11. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс“.
към текста >>
Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния
свят
, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество.“
към текста >>
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния
свят
под формата на образи.
*19. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството?
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския
свят
.
*19. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния
свят
, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението.
С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
*20. „Христовото Събитие в етерния
свят
“ (Събр.
*20. „Христовото Събитие в етерния свят“ (Събр.
Съч. №118)
към текста >>
Така човекът все повече се сприятелява със Земята и все повече се отдалечава от духовния
свят
... Евритмията, която прави видими движенията на етерното тяло, е единственото правилно противодействие на спорта Лекция от 30 Май 1923 в „Ритмите в Космоса и в човешкото същество“, 16 лекции, Дорнах 1923 (Събр.
„В резултат на спортната дейност човекът излиза от своето етерно тяло и започва да се съобразява само с физическите движения.
Така човекът все повече се сприятелява със Земята и все повече се отдалечава от духовния свят... Евритмията, която прави видими движенията на етерното тяло, е единственото правилно противодействие на спорта Лекция от 30 Май 1923 в „Ритмите в Космоса и в човешкото същество“, 16 лекции, Дорнах 1923 (Събр.
Съч. №350)
към текста >>
След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовния
свят
.
*46. Името Бодисатва е заимствувано от източната философия. Бодисатвите са онези Учители на човечеството, „които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с божествено-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават от тях.“ В своята последна инкарнация всеки Бодисатва дава в завършен вид това, което занапред хората сами ще могат да изграждат в себе си като определени качества и способности.
След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовния свят.
Онзи Бодисатва, който поема своята мисия от Гоутама Буда, ще бъде наричан Майтрейя Буда. През 1923 Р. Щайнер напомня че днес ситуацията е такава, че „не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на човечеството, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя език... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата“.
към текста >>
„Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от мои те собствени проучвания в духовния
свят
.“ („Моят жизнен път“, Събр.
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество. Вътрешните неуредици в Теософското Общество водят до изключване на Немската Секция и до възникването на Антропософското Общество, в чиито рамки Р. Щайнер продължава своята дейност. Впрочем по начало Р. Щайнер се опира на своите самостоятелни духовни проучвания, които той нарече „Антропософия“.
„Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от мои те собствени проучвания в духовния свят.“ („Моят жизнен път“, Събр.
Съч. №28).
към текста >>
18.
Съдържание
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Духовете на Волята: Бушуващ океан от смелост -„Времето" като последица от жертвата на свръхсетивните Същества Ужасът пред свръхсетивния
свят
Защо Хегеловата философия е непосилна за човека.
Вътрешните аспекти на Стария Сатурн първото планетарно въплъщение на Земята.
Духовете на Волята: Бушуващ океан от смелост -„Времето" като последица от жертвата на свръхсетивните Същества Ужасът пред свръхсетивния свят Защо Хегеловата философия е непосилна за човека.
към текста >>
- В духовния
свят
ставаме силни не когато проявяваме воля, а когато проявяваме резигнация.
Вътрешните аспекти на Старото Слънце и преходът към Старата Луна третото планетарно въплъщение на Земята. Резигнацията като противоположност на волята.
- В духовния свят ставаме силни не когато проявяваме воля, а когато проявяваме резигнация.
За одухотворяването на „въздуха" и „водата". Резигнацията на Боговете като първопричина за изоставането на луциферическите Същества. За връзките между човешката свобода и злото.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния
свят
."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
19.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Естествено, ние можем да предположим: както за обикновения поглед, който обгръща нашия физически
свят
, разположените наблизо неща са малко или много добре очертани и ясни, докато разположените надалеч стават все по-неясни и смътни, така и събитията, които по отношение на времето не са толкова отдалечени от нас и са се разиграли, примерно, на нашата Земя или на Старата Луна, могат да бъдат „разчетени" сравнително добре; но колкото по-отдалечени във времето са, толкова по-неясни очертания добиват те за погледа на ясновидеца, особено ако става дума за Старото Слънце или за Стария Сатурн.
Ако бъдем запитани: Добре, но откъде идват всички ваши описания? ние веднага отговаряме, че те идват от т.н. „записи" в Хрониката Акаша4. Ние знаем: Това, което вече веднъж се е случвало в хода на мировото развитие, може отново да бъде „разчетено", сякаш е един вид „вписано" в една фина духовна субстанция, а именно в Хрониката Акаша, в субстанцията на Акаша. Всички събития и процеси, които някога са се разиграли в хода на еволюцията, са оставяли своите „следи" в Хрониката Акаша.
Естествено, ние можем да предположим: както за обикновения поглед, който обгръща нашия физически свят, разположените наблизо неща са малко или много добре очертани и ясни, докато разположените надалеч стават все по-неясни и смътни, така и събитията, които по отношение на времето не са толкова отдалечени от нас и са се разиграли, примерно, на нашата Земя или на Старата Луна, могат да бъдат „разчетени" сравнително добре; но колкото по-отдалечени във времето са, толкова по-неясни очертания добиват те за погледа на ясновидеца, особено ако става дума за Старото Слънце или за Стария Сатурн.
към текста >>
Това, което се е случило на Стария Сатурн не е останало там, а продължава и днес, само че по един скрит, невидим начин, благодарение на целия външен физически
свят
, всред който е поставен човекът.
Такъв въпрос е твърде погрешен. Защото това, което някога се е случило, то продължава да съществува в света дори и днес.
Това, което се е случило на Стария Сатурн не е останало там, а продължава и днес, само че по един скрит, невидим начин, благодарение на целия външен физически свят, всред който е поставен човекът.
И наистина, всичко, което се е разиграло някога на Стария Сатурн, днес е станало твърде скрито, твърде невидимо. Обаче за човека процесите на Стария Сатурн продължават и днес. Нека да се размислим върху следното: Ние знаем, че най-дълбоката и съкровена съставна част на човешкото същество е неговият Аз5. Разбира се, за днешните хора този Аз, тази най-дълбока и съкровена част на човешкото същество е, бих казал, прекалено свръхсетивна и фактически не може да бъде възприета по никакъв начин. Че това е така, лесно можем да се убедим от факта, че днес има много теории за душата, включително и т.н.
към текста >>
Да, това „душевно учение без душа" днес е признато в целия
свят
.
А това е най-голямото безсмислие, което можа да се промъкне в днешните „теории за душата"; по-голямо безсмислие едва ли можем да си представим; и въпреки всичко днешната психология се намира изцяло под неговото влияние.
Да, това „душевно учение без душа" днес е признато в целия свят.
И бъдещите историци ще срещнат големи трудности, когато трябва да обяснят на своите съвременници и то достатъчно убедително, как така през 19 и началото на 20 век подобни възгледи са били приемани за нещо прогресивно в областта на психологията. Казвам това, само за да загатна до каква степен официалната психология се разминава с Аза, със средищната точка на човешкото същество.
към текста >>
Ако бихме могли да обхванем Аза в неговата истинска същност и да го разгледаме, както правим това с външното физическо тяло на човека, ако се замислим, че Азът зависи от своето духовно обкръжение, също както физическото тяло зависи от физическото обкръжение на целия природен
свят
, от облаците, планините и т.н., ако приемем, че Азът е зависим от своето духовно обкръжение в същата степен, в която физическото тяло е зависимо от хранителните средства, тогава бихме стигнали до една мирова характеристика, до мирова панорама от образи, според която нашето сегашно обкръжение е сякаш втъкано, импрегнирано, макар и по един невидим начин, в мировата характеристика на Стария Сатурн.
Ако бихме могли да обхванем Аза в неговата истинска същност и да го разгледаме, както правим това с външното физическо тяло на човека, ако се замислим, че Азът зависи от своето духовно обкръжение, също както физическото тяло зависи от физическото обкръжение на целия природен свят, от облаците, планините и т.н., ако приемем, че Азът е зависим от своето духовно обкръжение в същата степен, в която физическото тяло е зависимо от хранителните средства, тогава бихме стигнали до една мирова характеристика, до мирова панорама от образи, според която нашето сегашно обкръжение е сякаш втъкано, импрегнирано, макар и по един невидим начин, в мировата характеристика на Стария Сатурн.
Или с други думи: Който иска да изучи Аза в неговото първично обкръжение, в неговата първична среда, той трябва да извика пред своя духовен поглед не друго, а света на Стария Сатурн. За днешния човек този свят не съществува, или по-скоро вече се е превърнал в нещо твърде далечно, нещо скрито, в нещо свръхсетивно. В сегашната си еволюционна степен човекът просто не е в състояние да понесе този свят. Между света на Стария Сатурн и човека застава Пазачът на прага7 и засега този свят остава дълбоко скрит за човека; а за да издържим пред изгледа на този свят, се изисква една висока степен на духовно развитие.
към текста >>
За днешния човек този
свят
не съществува, или по-скоро вече се е превърнал в нещо твърде далечно, нещо скрито, в нещо свръхсетивно.
Ако бихме могли да обхванем Аза в неговата истинска същност и да го разгледаме, както правим това с външното физическо тяло на човека, ако се замислим, че Азът зависи от своето духовно обкръжение, също както физическото тяло зависи от физическото обкръжение на целия природен свят, от облаците, планините и т.н., ако приемем, че Азът е зависим от своето духовно обкръжение в същата степен, в която физическото тяло е зависимо от хранителните средства, тогава бихме стигнали до една мирова характеристика, до мирова панорама от образи, според която нашето сегашно обкръжение е сякаш втъкано, импрегнирано, макар и по един невидим начин, в мировата характеристика на Стария Сатурн. Или с други думи: Който иска да изучи Аза в неговото първично обкръжение, в неговата първична среда, той трябва да извика пред своя духовен поглед не друго, а света на Стария Сатурн.
За днешния човек този свят не съществува, или по-скоро вече се е превърнал в нещо твърде далечно, нещо скрито, в нещо свръхсетивно.
В сегашната си еволюционна степен човекът просто не е в състояние да понесе този свят. Между света на Стария Сатурн и човека застава Пазачът на прага7 и засега този свят остава дълбоко скрит за човека; а за да издържим пред изгледа на този свят, се изисква една висока степен на духовно развитие.
към текста >>
В сегашната си еволюционна степен човекът просто не е в състояние да понесе този
свят
.
Ако бихме могли да обхванем Аза в неговата истинска същност и да го разгледаме, както правим това с външното физическо тяло на човека, ако се замислим, че Азът зависи от своето духовно обкръжение, също както физическото тяло зависи от физическото обкръжение на целия природен свят, от облаците, планините и т.н., ако приемем, че Азът е зависим от своето духовно обкръжение в същата степен, в която физическото тяло е зависимо от хранителните средства, тогава бихме стигнали до една мирова характеристика, до мирова панорама от образи, според която нашето сегашно обкръжение е сякаш втъкано, импрегнирано, макар и по един невидим начин, в мировата характеристика на Стария Сатурн. Или с други думи: Който иска да изучи Аза в неговото първично обкръжение, в неговата първична среда, той трябва да извика пред своя духовен поглед не друго, а света на Стария Сатурн. За днешния човек този свят не съществува, или по-скоро вече се е превърнал в нещо твърде далечно, нещо скрито, в нещо свръхсетивно.
В сегашната си еволюционна степен човекът просто не е в състояние да понесе този свят.
Между света на Стария Сатурн и човека застава Пазачът на прага7 и засега този свят остава дълбоко скрит за човека; а за да издържим пред изгледа на този свят, се изисква една висока степен на духовно развитие.
към текста >>
Между света на Стария Сатурн и човека застава Пазачът на прага7 и засега този
свят
остава дълбоко скрит за човека; а за да издържим пред изгледа на този
свят
, се изисква една висока степен на духовно развитие.
Ако бихме могли да обхванем Аза в неговата истинска същност и да го разгледаме, както правим това с външното физическо тяло на човека, ако се замислим, че Азът зависи от своето духовно обкръжение, също както физическото тяло зависи от физическото обкръжение на целия природен свят, от облаците, планините и т.н., ако приемем, че Азът е зависим от своето духовно обкръжение в същата степен, в която физическото тяло е зависимо от хранителните средства, тогава бихме стигнали до една мирова характеристика, до мирова панорама от образи, според която нашето сегашно обкръжение е сякаш втъкано, импрегнирано, макар и по един невидим начин, в мировата характеристика на Стария Сатурн. Или с други думи: Който иска да изучи Аза в неговото първично обкръжение, в неговата първична среда, той трябва да извика пред своя духовен поглед не друго, а света на Стария Сатурн. За днешния човек този свят не съществува, или по-скоро вече се е превърнал в нещо твърде далечно, нещо скрито, в нещо свръхсетивно. В сегашната си еволюционна степен човекът просто не е в състояние да понесе този свят.
Между света на Стария Сатурн и човека застава Пазачът на прага7 и засега този свят остава дълбоко скрит за човека; а за да издържим пред изгледа на този свят, се изисква една висока степен на духовно развитие.
към текста >>
За тази цел се налага Вие да се абстрахирате от всякакви сетивни възприятия, и ако мога така да се изразя да разширите Вашия вътрешен
свят
, доколкото той е съставен от нормалните душевни качества; да се абстрахирате както от външния физически
свят
, така и от обективните човешки представи.
Практически става дума за един изглед, с който така или иначе трябва да свикнем. Преди всичко, Вие трябва да стигнете до убеждението, колко необходимо е за нас да възприемаме една такава мирова панорама от образи като нещо напълно действително.
За тази цел се налага Вие да се абстрахирате от всякакви сетивни възприятия, и ако мога така да се изразя да разширите Вашия вътрешен свят, доколкото той е съставен от нормалните душевни качества; да се абстрахирате както от външния физически свят, така и от обективните човешки представи.
Следователно, Вие трябва да изключите всички сетивни възприятия за външния свят, както и всички представи, всички душевни изживявания, идващи от вътрешния свят. Укрепвайки в една такава душевна нагласа, Вие стигате до следния извод: Дори и всичко това да бъде премахнато, човекът все пак ще съществува! И сега не ни остава нищо друго, освен да добавим: Човекът е длъжен да усети истински страх, истински ужас пред безкрайната пустота, всред която се оказваме всички ние. Сякаш всички ние сме поставени всред едно обкръжение, което е докрай наситено с онзи страх и ужас, които непрекъснато напират към нас от всички страни, но в същото време ние трябва да сме готови да преодолеем този ужас чрез упорити вътрешни усилия. Без тези две разтърсващи душата изживявания: от една страна страхът и ужасът пред безкрайната пустота на битието, и от друга страна смелото преодоляване на този ужас, ние изобщо не бихме могли да имаме дори най-бегла представа за това, че Старият Сатурн продължава да е в основата на нашето съществувание.
към текста >>
Следователно, Вие трябва да изключите всички сетивни възприятия за външния
свят
, както и всички представи, всички душевни изживявания, идващи от вътрешния
свят
.
Практически става дума за един изглед, с който така или иначе трябва да свикнем. Преди всичко, Вие трябва да стигнете до убеждението, колко необходимо е за нас да възприемаме една такава мирова панорама от образи като нещо напълно действително. За тази цел се налага Вие да се абстрахирате от всякакви сетивни възприятия, и ако мога така да се изразя да разширите Вашия вътрешен свят, доколкото той е съставен от нормалните душевни качества; да се абстрахирате както от външния физически свят, така и от обективните човешки представи.
Следователно, Вие трябва да изключите всички сетивни възприятия за външния свят, както и всички представи, всички душевни изживявания, идващи от вътрешния свят.
Укрепвайки в една такава душевна нагласа, Вие стигате до следния извод: Дори и всичко това да бъде премахнато, човекът все пак ще съществува! И сега не ни остава нищо друго, освен да добавим: Човекът е длъжен да усети истински страх, истински ужас пред безкрайната пустота, всред която се оказваме всички ние. Сякаш всички ние сме поставени всред едно обкръжение, което е докрай наситено с онзи страх и ужас, които непрекъснато напират към нас от всички страни, но в същото време ние трябва да сме готови да преодолеем този ужас чрез упорити вътрешни усилия. Без тези две разтърсващи душата изживявания: от една страна страхът и ужасът пред безкрайната пустота на битието, и от друга страна смелото преодоляване на този ужас, ние изобщо не бихме могли да имаме дори най-бегла представа за това, че Старият Сатурн продължава да е в основата на нашето съществувание.
към текста >>
Естествено, преди Мистерията на Голгота това не би могло да се случи; обаче днес положението е друго: чрез Мистерията на Голгота в света настъпиха такива промени, които ни позволяват да имаме непосредствени възприятия в духовния
свят
.
Другия път имаме тогава, когато проникваме в духовните светове без помощта на Евангелията, когато проникваме в духовните светове единствено чрез антропософията. Вие знаете, че аз често повтарям: Когато разглеждаме Мистерията на Голгота, ние не изхождаме от Евангелията, а я разглеждаме така, сякаш не съществуват никакви Евангелия.
Естествено, преди Мистерията на Голгота това не би могло да се случи; обаче днес положението е друго: чрез Мистерията на Голгота в света настъпиха такива промени, които ни позволяват да имаме непосредствени възприятия в духовния свят.
Тук ние опираме не до друго, а до навлизането на Светия Дух в нашия свят, до навлизането на мировите мисли в нашия свят.
към текста >>
Тук ние опираме не до друго, а до навлизането на Светия Дух в нашия
свят
, до навлизането на мировите мисли в нашия
свят
.
Другия път имаме тогава, когато проникваме в духовните светове без помощта на Евангелията, когато проникваме в духовните светове единствено чрез антропософията. Вие знаете, че аз често повтарям: Когато разглеждаме Мистерията на Голгота, ние не изхождаме от Евангелията, а я разглеждаме така, сякаш не съществуват никакви Евангелия. Естествено, преди Мистерията на Голгота това не би могло да се случи; обаче днес положението е друго: чрез Мистерията на Голгота в света настъпиха такива промени, които ни позволяват да имаме непосредствени възприятия в духовния свят.
Тук ние опираме не до друго, а до навлизането на Светия Дух в нашия свят, до навлизането на мировите мисли в нашия свят.
към текста >>
", или чрез други самостоятелни упражнения, и навлезем в един
свят
, който е опразнен от всичко, което бихме могли да си представим, когато заживеем в този
свят
, тогава ние, бих казал, просто „влизаме" в Стария Сатурн и най-напред срещаме там определени свръхсетивни Същества, само че те по нищо не приличат на процесите и съществата, които ние виждаме в животинското, растителното и минералното царство; те обитават един съвсем друг
свят
, лишен от облаци, лишен от светлина, лишен от звуци, и според нашата терминология, това са Духовете на Волята или Престолите11.
И така, заставайки пред ужасяващата пустота, ние все пак бихме могли да не се заблудим и, бих казал, да не се сгромолясаме в бездната, ако внесем там определено съдържание, определена сила. Когато се приближаваме до тази ужасяваща пустота след известна подготовка, каквато например предлага моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
", или чрез други самостоятелни упражнения, и навлезем в един свят, който е опразнен от всичко, което бихме могли да си представим, когато заживеем в този свят, тогава ние, бих казал, просто „влизаме" в Стария Сатурн и най-напред срещаме там определени свръхсетивни Същества, само че те по нищо не приличат на процесите и съществата, които ние виждаме в животинското, растителното и минералното царство; те обитават един съвсем друг свят, лишен от облаци, лишен от светлина, лишен от звуци, и според нашата терминология, това са Духовете на Волята или Престолите11.
Тези Духове на Волята застават пред нас като една почти осезаема реалност и за тях бихме могли да кажем: Те са като един бушуващ океан от смелост!
към текста >>
За Стария Сатурн ние не можем да твърдим, че представлява един
свят
, съставен от сферични, шестоъгълни или четириъгълни форми.
Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост. Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание. На първо време нека да ограничим Стария Сатурн единствено с Духовете на Волята.
За Стария Сатурн ние не можем да твърдим, че представлява един свят, съставен от сферични, шестоъгълни или четириъгълни форми.
Тук тези пространственни съотношения не са валидни, понеже на Стария Сатурн няма каквато и да е възможност да бъде открит някакъв край, някакъв завършек. Ако искаме още веднъж да си послужим с образа на океана, трябва да подчертаем: Този океан не разполага с никаква повърхност, но в същото време Духовете на Смелостта, или Духовете на Волята са навсякъде.
към текста >>
Защото едва сега, след появата на времето, настъпва нещо, което ни позволява да говорим за Стария Сатурн, изхождайки от известни прилики с днешния физически
свят
.
Тук ние се докосваме до нещо изключително важно: Човешкото съучастие в тази жертва от страна на Духовете на Волята, човешкото съучастие в раждането на Духовете на Времето.
Защото едва сега, след появата на времето, настъпва нещо, което ни позволява да говорим за Стария Сатурн, изхождайки от известни прилики с днешния физически свят.
Сякаш жертвеният дим на Престолите, от които възниква времето, поражда и това, което наричаме и топлината на Стария Сатурн. Ето защо аз винаги съм напомнял, че основната характеристика на Стария Сатурн се свежда до топлината. Ако искаме да опишем Стария Сатурн изхождайки от елементите на сегашния физически свят, ние можем да си послужим само с топлината, с огъня. Обаче на Стария Сатурн тази топлина не е физическа; там тя възниква като една жертвена топлина, която Духовете на Волята принасят на Херувимите.
към текста >>
Ако искаме да опишем Стария Сатурн изхождайки от елементите на сегашния физически
свят
, ние можем да си послужим само с топлината, с огъня.
Тук ние се докосваме до нещо изключително важно: Човешкото съучастие в тази жертва от страна на Духовете на Волята, човешкото съучастие в раждането на Духовете на Времето. Защото едва сега, след появата на времето, настъпва нещо, което ни позволява да говорим за Стария Сатурн, изхождайки от известни прилики с днешния физически свят. Сякаш жертвеният дим на Престолите, от които възниква времето, поражда и това, което наричаме и топлината на Стария Сатурн. Ето защо аз винаги съм напомнял, че основната характеристика на Стария Сатурн се свежда до топлината.
Ако искаме да опишем Стария Сатурн изхождайки от елементите на сегашния физически свят, ние можем да си послужим само с топлината, с огъня.
Обаче на Стария Сатурн тази топлина не е физическа; там тя възниква като една жертвена топлина, която Духовете на Волята принасят на Херувимите.
към текста >>
Винаги и навсякъде, където усещаме топлина, ние трябва решително да отхвърляме материалистичното обяснение на днешните хора; усетим ли някъде топлина дори и днес тя остава невидима в нашия физически
свят
ние трябва да потърсим с поглед не друго, а духовната жертва, която Духовете на Волята извършиха в името на Херувимите.
Всичко това на свой ред е и едно важно указание, как всъщност трябва да говорим за огъня винаги и навсякъде, където ние виждаме огън.
Винаги и навсякъде, където усещаме топлина, ние трябва решително да отхвърляме материалистичното обяснение на днешните хора; усетим ли някъде топлина дори и днес тя остава невидима в нашия физически свят ние трябва да потърсим с поглед не друго, а духовната жертва, която Духовете на Волята извършиха в името на Херувимите.
Ето един пример за обяснение на нещата с оглед на истината: зад всеки топлинен процес е скрита една жертва.
към текста >>
До тези имагинации антропософът трябва да стигне като изхожда от напълно верни представи за физическия
свят
.
В „Как се постигат познания за висшите светове? " често се споменава, както впрочем и в голяма част от моите лекции, че изграждането на имагинации12 е втората степен от розенкройцерското посвещение.
До тези имагинации антропософът трябва да стигне като изхожда от напълно верни представи за физическия свят.
Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва. Ето, преливащи от сила и жертвоготовност, те коленичат пред Херувимите и издигат нагоре своята жертва като един вид жива, пулсираща топлина, така че димът от жертвата се понася нагоре към летящите Херувими! Точно така би могъл да изглежда този образ. И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въздуха, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват Духовете на Времето, Архаите. Тази драматична поява на Архаите поражда у нас един изключително богат, грандиозен образ.
към текста >>
20.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
И навсякъде във физическия
свят
, където усещаме една или друга топлина, ние следва да сме наясно: зад топлината е скрита жертвата.
Да, ние вече се опитахме да си изградим един образ за духовните процеси на Стария Сатурн. Ние казах ме, че Духовете на Волята, или Престолите извършват своите жертвени действия, така че пренасяйки се в конкретните духовни процеси на Стария Сатурн ние виждаме Херувимите, както и жертвените действия на Престолите. Жертва след жертва се издига към Херувимите, и тази непрекъсната саможертва погледната външно застава пред нас като „топлина", като „огън". Различните топлинни състояния са само външен, сетивно-физически израз на жертвата.
И навсякъде във физическия свят, където усещаме една или друга топлина, ние следва да сме наясно: зад топлината е скрита жертвата.
Самата топлина е една пълна илюзия; зад топлината се намират невидимите за човешкия поглед жертвоприношения на свръхсетивните Същества. И ако искаме да дадем една правилна характеристика на топлината, следва да заявим: Мировата топлина е откровение на саможертвата, извършвана от свръхсетивните Същества.
към текста >>
Не да задържиш най-доброто от себе си за свои лични цели, а да го пожертвуваш заради благото и спасението на целия
свят
, да го пожертвуваш с готовност и радост пред олтара на света!
Вече казах: Старият Сатурн беше съставен от топлина, но за да стигнем до истинското разбиране на нещата, ние имаме нужда не от външни, материалистически понятия защото „топлина" е именно такова понятие, а от понятия, извлечени от самия душевен живот, от моралния, изтъкан от мъдрост душевен живот. Никой не може да формулира „топлината", ако не може да си изгради представа не само за жертвената готовност на свръхсетивните Същества, но и за самата субстанция на саможертвата.
Не да задържиш най-доброто от себе си за свои лични цели, а да го пожертвуваш заради благото и спасението на целия свят, да го пожертвуваш с готовност и радост пред олтара на света!
Ето с каква душевна нагласа трябва да изграждаме своите живи представи, ако действително искаме да проникнем в процесите, които се разиграват зад топлината.
към текста >>
И ако човек може да усети топлината по този начин, той постепенно стига до реалния
свят
, който е скрит зад топлинните явления, зад илюзията на топлината.
Ние имаме предвид едно състояние, при което саможертвата просто се излива от въпросните свръхсетивни Същества. И ако някой е потопен в акта на саможертвата, това става не поради някакви външни причини, не защото е принуден, нито пък защото се надява да получи нещо, а защото долавя в дълбините на своето сърце неудържимия подтик за саможертва, и тогава е немислимо да усети в душата си друго, освен едно вътрешно блаженство, породено от топлината. И ако самите ние доловим у себе си следи от това вътрешно блаженство, породено от топлината, следи от това топлинно блаженство, тогава бихме могли да си послужим със следните думи: Съществата, които извършват саможертвата, са протъкани от истинско вътрешно блаженство16. Сега ние имаме непосредствената възможност да усетим как зад илюзорната Майя на външните топлинни процеси твори не друго, а огънят на саможертвата. Само този може да проумее истината за топлината, който разбира следните думи: Когато тук или там по света се изправим пред някоя от разновидностите на топлината, нека знаем, че зад нея се намират определени душевно-духовни Същества и тъкмо те са тези, които пораждат топлината чрез блаженството на своята саможертва.
И ако човек може да усети топлината по този начин, той постепенно стига до реалния свят, който е скрит зад топлинните явления, зад илюзията на топлината.
към текста >>
Душата трябва да остане съвсем празна и спокойно да изчака това, което може да получи от скрития, невидим
свят
, освободен от всичко онова, което наричаме „време", „пространство" и „факти".
Обикновено хората разсъждават така: Ние имаме наше собствено мнение. Но те би трябвало да добавят, че стигат до него единствено, поради обстоятелството, че така да се каже „опресняват" изводите на своите предшественици. Обикновено хората не си дават сметка, но всъщност повечето от техните „лични мнения не са нищо друго освен бебешки прощапулник, теглен от близки или далечни роднини. Да, повечето от „личните мнения" са белязани с робската зависимост от миналите поколения. Но искаме ли да се издигнем до висшето познание, всичко това трябва да отпадне!
Душата трябва да остане съвсем празна и спокойно да изчака това, което може да получи от скрития, невидим свят, освободен от всичко онова, което наричаме „време", „пространство" и „факти".
Ние никога не бихме могли да се издигнем до висшето познание, без да сме успели да породим у себе си следното настроение: Ето, сега аз съм изпълнен с просветление и откровенията на света заливат моята душа. Нека да се научим да изчакваме това, което можем да получим от света.
към текста >>
Тогава душата ни трепва от вълшебното, неописуемо усещане: Ето, сега духовният
свят
ме отрупва със своите дарове и това става само поради Божията милост!
И така, в какво се състои свръхсетивното познание? Какво настъпва тогава, когато се научим да чакаме достатъчно?
Тогава душата ни трепва от вълшебното, неописуемо усещане: Ето, сега духовният свят ме отрупва със своите дарове и това става само поради Божията милост!
Ако искаме да опишем състоянието, при което висшето познание просто се излива върху нас независимо дали под формата на някаква среща със свръхсетивни Същества или на друг вид опитности ние трябва да кажем следното: Ето, сега духовният свят дава, подарява, сега той предприема един висш акт на милост спрямо мен.
към текста >>
Ако искаме да опишем състоянието, при което висшето познание просто се излива върху нас независимо дали под формата на някаква среща със свръхсетивни Същества или на друг вид опитности ние трябва да кажем следното: Ето, сега духовният
свят
дава, подарява, сега той предприема един висш акт на милост спрямо мен.
И така, в какво се състои свръхсетивното познание? Какво настъпва тогава, когато се научим да чакаме достатъчно? Тогава душата ни трепва от вълшебното, неописуемо усещане: Ето, сега духовният свят ме отрупва със своите дарове и това става само поради Божията милост!
Ако искаме да опишем състоянието, при което висшето познание просто се излива върху нас независимо дали под формата на някаква среща със свръхсетивни Същества или на друг вид опитности ние трябва да кажем следното: Ето, сега духовният свят дава, подарява, сега той предприема един висш акт на милост спрямо мен.
към текста >>
Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния
свят
, за да започне там свой собствен живот.
Сега ние знаем какво означава твърдението, че Старото Слънце се състои от въздух. Сега ние знаем, че когато Духовете на Мъдростта предоставят на Космоса своята собствена същност, външно погледнато, всичко това застава пред нас като „въздух". Но ясновиждащият поглед открива на Старото Слънце и нещо друго, нещо забележително. Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот. Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея.
Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот.
Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна. Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н. Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце. Да, ако успеем да си представим творческата идея в главата на художника и как тя потъва в субстанцията на физическия мозък ако успеем да стигнем до тази представа независимо от всички останали подробности -, тогава ние ще сме съвсем близо до духовната същност на въздуха. Съвсем ясно е, тази жива, творческа продуктивност на въздуха през епохата на Старото Слънце се оказа от голяма важност за по-нататъшната еволюция.
към текста >>
Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия
свят
, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н.
Но ясновиждащият поглед открива на Старото Слънце и нещо друго, нещо забележително. Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот. Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея. Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот. Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна.
Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н.
Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце. Да, ако успеем да си представим творческата идея в главата на художника и как тя потъва в субстанцията на физическия мозък ако успеем да стигнем до тази представа независимо от всички останали подробности -, тогава ние ще сме съвсем близо до духовната същност на въздуха. Съвсем ясно е, тази жива, творческа продуктивност на въздуха през епохата на Старото Слънце се оказа от голяма важност за по-нататъшната еволюция.
към текста >>
Обаче пред нас застава и още нещо: двете големи противоположности на „вътрешния" и „външния"
свят
.
Обаче пред нас застава и още нещо: двете големи противоположности на „вътрешния" и „външния" свят.
Съотношенията между „по-рано" и „по-късно" се променят; тези две величини неусетно се превръщат в това, което наричаме „вътрешен" и „външен" свят. Ражда се пространството! Чрез космическите дарове от Духовете на Мъдростта, в епохата на Старото Слънце възниква пространството. Преди този момент, за „пространство" можеше да се говори само символично. Сега пред нас е истинското пространство, макар и първоначално само в две измерения: не „горе" и „долу", не „дясно" и „ляво", а само „външно" и „вътрешно".
към текста >>
Съотношенията между „по-рано" и „по-късно" се променят; тези две величини неусетно се превръщат в това, което наричаме „вътрешен" и „външен"
свят
.
Обаче пред нас застава и още нещо: двете големи противоположности на „вътрешния" и „външния" свят.
Съотношенията между „по-рано" и „по-късно" се променят; тези две величини неусетно се превръщат в това, което наричаме „вътрешен" и „външен" свят.
Ражда се пространството! Чрез космическите дарове от Духовете на Мъдростта, в епохата на Старото Слънце възниква пространството. Преди този момент, за „пространство" можеше да се говори само символично. Сега пред нас е истинското пространство, макар и първоначално само в две измерения: не „горе" и „долу", не „дясно" и „ляво", а само „външно" и „вътрешно". Всъщност тези две противоположности са загатнати още в края на Стария Сатурн, но сега, на Старото Слънце, тяхното значение нараства и те се превръщат в решителен фактор за появата на пространството.
към текста >>
Едва тогава ние разбираме онова дълбоко предчувствие на човешката душа, защото в себе си, тя знае: Всички тези процеси и събития в духовния
свят
, аз мога да ги породя отново, тук на Земята.
Тук ние се докосваме до едно обкръжение, до едно духовно обкръжение, което в предишни лекционни цикли сме разглеждали по-скоро откъм неговата физическа страна. Но по-късно ще видим, че тъкмо от това духовно обкръжение възниква Съществото, което тук на Земята ние наричаме Христос, тъкмо от това духовно обкръжение възниква Христовото Същество; и ние разбираме какво донася Христовото Същество на Земята само тогава, когато оживим в душите си не друго, а добродетелта на саможертвата, онази саможертва, която излъчва милост и състрадание, за да бъде после обляна от светлина върната обратно в самата вътрешна субстанция на Слънцето, която е протъкана от същата тази светлина. И ако укрепим този образ в душите си, ако го превърнем в имагинация и си представим, че това свръхсетивно Същества сваля на Земята цялата си природа, и че тази свръхсетивна природа отново разгръща своите сили на Земята, тогава ние ще сме в състояние да проникнем още по-дълбоко в духовната същност на Христовия Импулс.
Едва тогава ние разбираме онова дълбоко предчувствие на човешката душа, защото в себе си, тя знае: Всички тези процеси и събития в духовния свят, аз мога да ги породя отново, тук на Земята.
към текста >>
21.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
В хода на двете последни лекции ние се опитахме да посочим как зад материално-веществения
свят
на физическите процеси винаги трябва да търсим скритото присъствие на определени духовни сили.
В хода на двете последни лекции ние се опитахме да посочим как зад материално-веществения свят на физическите процеси винаги трябва да търсим скритото присъствие на определени духовни сили.
Най-напред се опитахме да охарактеризираме духовните сили, скрити зад топлинните явления, а после духовните сили, скрити зад въздуха. За да стигнем до подобна характеристика, ние трябваше да се пренесем в твърде отдалечени периоди от планетарната еволюция на Земята, като в стремежа си да опишем чисто духовните съотношения, лежащи в основата на материалния свят, ние трябваше да отправим поглед към нашия собствен душевен живот. Напълно естествено е, че за да охарактеризираме едно или друго явление, ние се нуждаем от съответните представи. Да, ние се нуждаем от строго определени представи, защото сами по себе си, думите не могат да ни помогнат. Ние видяхме, че духовните съотношения, върху които първоначално насочихме нашето внимание, са толкова отдалечени от душевните изживявания на съвременния човек, че фактически е много трудно да се позоваваме на тях.
към текста >>
За да стигнем до подобна характеристика, ние трябваше да се пренесем в твърде отдалечени периоди от планетарната еволюция на Земята, като в стремежа си да опишем чисто духовните съотношения, лежащи в основата на материалния
свят
, ние трябваше да отправим поглед към нашия собствен душевен живот.
В хода на двете последни лекции ние се опитахме да посочим как зад материално-веществения свят на физическите процеси винаги трябва да търсим скритото присъствие на определени духовни сили. Най-напред се опитахме да охарактеризираме духовните сили, скрити зад топлинните явления, а после духовните сили, скрити зад въздуха.
За да стигнем до подобна характеристика, ние трябваше да се пренесем в твърде отдалечени периоди от планетарната еволюция на Земята, като в стремежа си да опишем чисто духовните съотношения, лежащи в основата на материалния свят, ние трябваше да отправим поглед към нашия собствен душевен живот.
Напълно естествено е, че за да охарактеризираме едно или друго явление, ние се нуждаем от съответните представи. Да, ние се нуждаем от строго определени представи, защото сами по себе си, думите не могат да ни помогнат. Ние видяхме, че духовните съотношения, върху които първоначално насочихме нашето внимание, са толкова отдалечени от душевните изживявания на съвременния човек, че фактически е много трудно да се позоваваме на тях. Ние видяхме, че най-дълбоката същност на всички топлинни явления няма нищо общо с външния физически огън, с външната физическа топли на.
към текста >>
Когато в условията на външния
свят
човекът замисля или предприема някакви действия, по правило в основата им лежат неговите волеви импулси.
Когато в условията на външния свят човекът замисля или предприема някакви действия, по правило в основата им лежат неговите волеви импулси.
Независимо дали само повдига своята ръка или извършва някаква героична постъпка, и в двата случая първопричината е във волевите импулси. От волевите импулси тръгва всичко онова, което после се проявява като движение, действие и т.н. Обикновено хората смятат, че мащабните, великите действия са свързани с могъщи, волеви импулси, а незначителните действия са свързани със слаби волеви импулси. Накратко, хората смятат, че великите действия произтичат от могъщи волеви импулси.
към текста >>
Колкото и странно да ни се струва, имайте предвид, че определени действия, които човекът предприе ма, определени действия, засягащи преди всичко духовния
свят
, изобщо не зависят от силата на нашите волеви импулси.
Обаче това твърдение е вярно само до известна степен. От определен момент нататък, то изобщо не е вярно.
Колкото и странно да ни се струва, имайте предвид, че определени действия, които човекът предприе ма, определени действия, засягащи преди всичко духовния свят, изобщо не зависят от силата на нашите волеви импулси.
Естествено, в условията на физическия свят, където се намираме за известно време, размерите на нашите действия зависят от силата на волевите импулси, така че големите постижения, независимо в коя област, винаги са свързани с по-малки или по-големи усилия. Обаче в духовния свят всичко това престава да е валидно; там е валидно точно обратното. Там в основата на мащабните действия, на инициативата, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните волеви импулси, а резигнацията, отказът от действия! За да се убедим в това, ние можем да тръгнем от най-незначителните подробности, стига те да имат отношение към духовните факти. Ние постигаме известна духовна активност, духовна деятелност не като изкарваме на преден план нашите горещи необуздани желания; в духовния свят ние ставаме силни само тогава, когато обуздаваме нашите горещи желания, само тогава, когато отказваме да задоволим нашите страсти.
към текста >>
Естествено, в условията на физическия
свят
, където се намираме за известно време, размерите на нашите действия зависят от силата на волевите импулси, така че големите постижения, независимо в коя област, винаги са свързани с по-малки или по-големи усилия.
Обаче това твърдение е вярно само до известна степен. От определен момент нататък, то изобщо не е вярно. Колкото и странно да ни се струва, имайте предвид, че определени действия, които човекът предприе ма, определени действия, засягащи преди всичко духовния свят, изобщо не зависят от силата на нашите волеви импулси.
Естествено, в условията на физическия свят, където се намираме за известно време, размерите на нашите действия зависят от силата на волевите импулси, така че големите постижения, независимо в коя област, винаги са свързани с по-малки или по-големи усилия.
Обаче в духовния свят всичко това престава да е валидно; там е валидно точно обратното. Там в основата на мащабните действия, на инициативата, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните волеви импулси, а резигнацията, отказът от действия! За да се убедим в това, ние можем да тръгнем от най-незначителните подробности, стига те да имат отношение към духовните факти. Ние постигаме известна духовна активност, духовна деятелност не като изкарваме на преден план нашите горещи необуздани желания; в духовния свят ние ставаме силни само тогава, когато обуздаваме нашите горещи желания, само тогава, когато отказваме да задоволим нашите страсти.
към текста >>
Обаче в духовния
свят
всичко това престава да е валидно; там е валидно точно обратното.
Обаче това твърдение е вярно само до известна степен. От определен момент нататък, то изобщо не е вярно. Колкото и странно да ни се струва, имайте предвид, че определени действия, които човекът предприе ма, определени действия, засягащи преди всичко духовния свят, изобщо не зависят от силата на нашите волеви импулси. Естествено, в условията на физическия свят, където се намираме за известно време, размерите на нашите действия зависят от силата на волевите импулси, така че големите постижения, независимо в коя област, винаги са свързани с по-малки или по-големи усилия.
Обаче в духовния свят всичко това престава да е валидно; там е валидно точно обратното.
Там в основата на мащабните действия, на инициативата, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните волеви импулси, а резигнацията, отказът от действия! За да се убедим в това, ние можем да тръгнем от най-незначителните подробности, стига те да имат отношение към духовните факти. Ние постигаме известна духовна активност, духовна деятелност не като изкарваме на преден план нашите горещи необуздани желания; в духовния свят ние ставаме силни само тогава, когато обуздаваме нашите горещи желания, само тогава, когато отказваме да задоволим нашите страсти.
към текста >>
Ние постигаме известна духовна активност, духовна деятелност не като изкарваме на преден план нашите горещи необуздани желания; в духовния
свят
ние ставаме силни само тогава, когато обуздаваме нашите горещи желания, само тогава, когато отказваме да задоволим нашите страсти.
Колкото и странно да ни се струва, имайте предвид, че определени действия, които човекът предприе ма, определени действия, засягащи преди всичко духовния свят, изобщо не зависят от силата на нашите волеви импулси. Естествено, в условията на физическия свят, където се намираме за известно време, размерите на нашите действия зависят от силата на волевите импулси, така че големите постижения, независимо в коя област, винаги са свързани с по-малки или по-големи усилия. Обаче в духовния свят всичко това престава да е валидно; там е валидно точно обратното. Там в основата на мащабните действия, на инициативата, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните волеви импулси, а резигнацията, отказът от действия! За да се убедим в това, ние можем да тръгнем от най-незначителните подробности, стига те да имат отношение към духовните факти.
Ние постигаме известна духовна активност, духовна деятелност не като изкарваме на преден план нашите горещи необуздани желания; в духовния свят ние ставаме силни само тогава, когато обуздаваме нашите горещи желания, само тогава, когато отказваме да задоволим нашите страсти.
към текста >>
И ако с оглед на физическия
свят
е ясно: Хората са по-напористи, ако се хранят по-добре, то с оглед на духовния
свят
в случая аз не давам препоръки, а само описвам фактите!
Нека да си представим, че чрез вътрешната си духовна активност даден човек желае да постигне нещо в света. За тази цел, на първо място той трябва да се научи да овладява своите горещи желания, своите страсти.
И ако с оглед на физическия свят е ясно: Хората са по-напористи, ако се хранят по-добре, то с оглед на духовния свят в случая аз не давам препоръки, а само описвам фактите!
постиженията нарастват, само ако хората, примерно, постят или вършат нещо друго, за да укротяват своите горещи желания, своите страсти. Към най-забележителните духовни постижения, към бих казал магическите постижения на човека спада и продължителната, старателна подготовка, свързана с отказ, с обуздаване на желанията, страстите и волевите импулси, които непрекъснато се пораждат в душите ни. И ние ставаме толкова по-сигурни и по-уверени в света на мислите, колкото по-малко „искаме"! Сега ние всъщност пропускаме живота покрай нас и вече не се вълнуваме от това или онова, а приемаме нещата единствено според изискванията на Кармата22.
към текста >>
Защото всеки човек, чието светоусещане предполага съществуването и на един друг, свръхсетивен
свят
, всеки човек, който живее хармонично и се храни с мярка, кой то се вслушва в знаците на съдбата, постепенно забелязва, че думите му придобиват все по-голяма сила; да, дори погледът му става все по-силен, а често пъти не се налага дори и да поглежда; достатъчно е да има в главата си една положителна, ведра мисъл, и тогава той няма нужда да я изговаря: Тя сама ще премине в душите на учениците.
При един човек, който е прекалено невъздържан и страстен и дава предпочитания главно на доброто яде не и пиене, може да се наблюдава следното: Ако той например е учител или възпитател, става така, че с думите, които отправя към своите ученици, той не постига почти нищо; колкото и старателно да им говори, думите му влизат през едното ухо и излизат през другото. И сега той стига до заключението, че вината е у учениците. Обаче това съвсем не е вярно.
Защото всеки човек, чието светоусещане предполага съществуването и на един друг, свръхсетивен свят, всеки човек, който живее хармонично и се храни с мярка, кой то се вслушва в знаците на съдбата, постепенно забелязва, че думите му придобиват все по-голяма сила; да, дори погледът му става все по-силен, а често пъти не се налага дори и да поглежда; достатъчно е да има в главата си една положителна, ведра мисъл, и тогава той няма нужда да я изговаря: Тя сама ще премине в душите на учениците.
Всичко това е свързано на първо място със степента на резигнацията, с обуздаването на страстите.
към текста >>
Всички Вие добре знаете как изглежда във външния
свят
аскезата23, себе-измъчването.
И така: правилният път за духовни постижения във висшите светове минава през резигнацията. Разбира се, тук са възможни стотици и хиляди заблуждения.
Всички Вие добре знаете как изглежда във външния свят аскезата23, себе-измъчването.
Обаче в много случаи тъкмо това себе-измъчване поражда известна наслада и съответният човек търси аскезата именно с тази цел. Естествено, тук аскезата не върши нищо; защото тя има значение само тогава, когато идва като един вид съпровождащо явление на това, което нарекохме „обуздаване на желанията". Нека отново да напомня, че ние имаме нужда да постигнем точно това душевно качество: Творческия отказ, творческото овладяване на желанията, творческата резигнация. Изключително важно е, че след като се научим да изживяваме този отказ, тази творческа резигнация, ние стигаме до съвсем нови представи, които именно защото са твърде отдалечени от ежедневието ни потопяват още по-дълбоко в общочовешката еволюция. Впрочем нещо подобно става и в хода на самата еволюция, например, при прехода от Старото Слънце към Старата Луна.
към текста >>
Благодарение на Херувимите и тяхната резигнация, в свръхсетивния
свят
на Старото Слънце възниква едно ново качество, „вечността".
И към тези нежелателни качества, спадат преди всичко „раждането" и „умирането". Целият отказ на Херувимите да приемат жертвата е свързан с тяхната еманципация по отношение на времето. Да, те трябваше да надраснат времето, да се освободят от времето; да отхвърлят от себе си не само жертвата, но и всяка зависимост от времето. Ето защо една от главните особености на старото Сатурново развитие е следната: Определени отношения, които продължават и след Стария Сатурн, така да се каже, по права линия, и които имат нещо общо с „жертвата" и „безкористната всеотдайност", остават подчинени на времето, докато други „отношения", зависещи от резигнацията и отказа на Херувимите да приемат жертвата, се освобождават от времето, така че по този начин възниква това, което наричаме „неподвластност на времето" или „вечност". Тук ние ставаме свидетели на един изключително важен момент от развитието на Старото Слънце, а именно до разделянето на „време" и „вечност".
Благодарение на Херувимите и тяхната резигнация, в свръхсетивния свят на Старото Слънце възниква едно ново качество, „вечността".
Всичко това става през епохата на Старото Слънце.
към текста >>
В действителност е точно така: потапяйки се в душевната атмосфера на резигнацията, ние можем да я пренесем, като един вид енергия или сила, във всички процеси, които се разиграват на Старата Луна; продължавайки назад към Старото Слънце, ние също бихме могли да установим някакво съответствие между вътрешните душевни опитности на човека от една страна и външния
свят
от друга страна.
Следователно, всичко онова, което беше останало от Старото Слънце като някаква разновидност на топлината, се появява отново в условията на Старата Луна. А „безкористната всеотдайност" сега ние виждаме под формата на „въздуха". Обаче на Старата Луна продължават не само тези две състояния. Продължава също и резигнацията, неприемането на жертвата. Това, което нарекохме „резигнация", изпълва абсолютно всички процеси, които се разиграват на Старата Луна.
В действителност е точно така: потапяйки се в душевната атмосфера на резигнацията, ние можем да я пренесем, като един вид енергия или сила, във всички процеси, които се разиграват на Старата Луна; продължавайки назад към Старото Слънце, ние също бихме могли да установим някакво съответствие между вътрешните душевни опитности на човека от една страна и външния свят от друга страна.
Това, което беше „жертва", се проявява под външната илюзорна форма на топлината; а това, което нарекохме „безкористна всеотдайност" се проявява под външната илюзорна форма на „въздуха" или „газообразните вещества".
към текста >>
Защото, ако резигнацията не би съществувала, ако в духовния
свят
се намираха само онези Херувими, които приемат отправяната към тях жертва, тогава те казано образно щяха да включат уханието и дима на жертвата в своята собствена субстанция, т.е.
Разлика има и тя се проявява по следния начин. Колкото повече напредва развитието на Старата Луна, толкова по-отчетливо изпъкват последиците от резигнацията.
Защото, ако резигнацията не би съществувала, ако в духовния свят се намираха само онези Херувими, които приемат отправяната към тях жертва, тогава те казано образно щяха да включат уханието и дима на жертвата в своята собствена субстанция, т.е.
щяха да включат в себе си и част от качествата на жертвата. Нека да допуснем, че тези Херувими биха поискали да извършат едно или друго действие. Тогава, външно погледнато, би се получило следното: Всичко, което нерезигнираните Херувими биха извършили с жертвената субстанция, щеше да намери видим израз в промяната на въздушните маси. Обаче другите Херувими отблъскват жертвата и по този начин те преминават от „тленност" в „безсмъртие", от „преходност" в „непреходност". Но самата жертвена субстанция е все още налице, тя е, така да се каже, изтръгната от силите, които иначе биха били приети от Херувимите, и сега вече тя не е принудена да следва техните подтици, техните импулси.
към текста >>
Да, всичко това спада към резигнацията на Боговете, които извадиха еволюцията от лоното на безсмъртието, за да отнемат именно чрез отказа от жертвата онази степен на безсмъртие, която после те отново връщат този път под външната форма на злото в прекрасния
свят
на доброто.
Нека да си представим, че на определено място трябва да се издигне една подпорна колона, но идва някой и без никакви обяснения заявява: Не, тази подпорна колона не трябва да стои тук! Или да си представим друга ситуация: На даден строеж хората имат нужда от някаква триъгълна конструкция, но идва някой и пита: А защо този триъгълник има само три ъгъла? Естествено, само Господ Бог може да построи такъв триъгълник, който да не е съставен от три ъгъла! Обаче в един триъгълник, който не е съставен от три ъгъла, има толкова смисъл, колкото и в ситуацията, при която Боговете дават на човека свободата, но го лишават от способността да върши злото, от способността да страда. Точно както трите ъгъла са неотменима част от същността на триъгълника, така и способността да се върши злото, породена от резигнацията на духовните Същества, е неотменима част от човешката свобода.
Да, всичко това спада към резигнацията на Боговете, които извадиха еволюцията от лоното на безсмъртието, за да отнемат именно чрез отказа от жертвата онази степен на безсмъртие, която после те отново връщат този път под външната форма на злото в прекрасния свят на доброто.
Боговете не се отдръпнаха от злото, понеже единствено то можеше да издигне човека до свободата. Ако Боговете биха отблъснали злото, светът щеше да се превърне в една монотонна и пуста арена на живота. Боговете трябваше да допуснат злото не заради друго, а в името на човешката свобода, като за тази цел те трябваше да извоюват за себе си силата, която гарантира обратното превръща не на злото в добро. А тази сила може да бъде придобита само като последица от отказа, от резигнацията.
към текста >>
Днес ние наистина сме в състояние да надникнем в прадревните епохи от еволюцията на света, и като особена помощ за нас идва обстоятелството, че към понятията „жертва" и „безкористна всеотдайност", можем да прибавим и понятието „резигнация"; по този начин ние правим решителна стъпка от илюзорния
свят
на Майя към света на истината.
Както знаете, за да се докоснат до великите мирови тайни, религиите винаги прибягват до образите, до имагинациите.
Днес ние наистина сме в състояние да надникнем в прадревните епохи от еволюцията на света, и като особена помощ за нас идва обстоятелството, че към понятията „жертва" и „безкористна всеотдайност", можем да прибавим и понятието „резигнация"; по този начин ние правим решителна стъпка от илюзорния свят на Майя към света на истината.
От своя страна, религиите също се опитват да окажат помощ на хората, като им предлагат подобни образи и понятия. Още в началото на Стария Завет ние се натъкваме на понятието „жертва", „резигнация" и „отхвърляне на жертвата". Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на Бога да приеме тази жертва на патриарха. Веднъж аз казах следното: Да предположим, че жертвата на Авраам беше приета; да предположим, следователно, че Исак беше умъртвен от своя баща. Тогава приемайки жертвата, Бог просто би изличил целия древноеврейски народ от лицето на Земята, понеже след Авраам, негов родоначалник е именно Исаак.
към текста >>
И тогава ние трябва да погледнем към тези по-богати представи с усещането: Да, за да изобрази външния
свят
, новото човечество ще трябва да си достави и новия художествен материал, новите художествени средства, понеже в противен случай то ще трябва да се задоволи единствено с образите от Хрониката-Акаша.
Хората прибягват до схеми, само ако вярват, че мировата еволюция може да бъде обхваната с помощта на абстрактни понятия. Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни. Трите Логоса27 също биха могли да бъдат включени в една или друга схема, но в този случай те няма да означават нищо друго, освен шест букви. Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се към небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина. И когато следващия път пристъпим към Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-богати и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите.
И тогава ние трябва да погледнем към тези по-богати представи с усещането: Да, за да изобрази външния свят, новото човечество ще трябва да си достави и новия художествен материал, новите художествени средства, понеже в противен случай то ще трябва да се задоволи единствено с образите от Хрониката-Акаша.
към текста >>
22.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Навлизайки в една доста трудна област от нашия антропософски мироглед, ние стигнахме до там, че зад явленията на външния сетивен
свят
, започнахме макар и само отчасти да различаваме определени процеси и събития, които всъщност протичат в духовния
свят
.
Навлизайки в една доста трудна област от нашия антропософски мироглед, ние стигнахме до там, че зад явленията на външния сетивен свят, започнахме макар и само отчасти да различаваме определени процеси и събития, които всъщност протичат в духовния свят.
Въпреки че тези сетивни явления не показват в достатъчна степен присъствието на духовни сили зад своя външен облик, както това става в нашите душевни изживявания, все пак ние се досещаме за наличието на определени духовни качества, на определени духовни въздействия. Това, което например в обикновения живот изглежда като топлина или „огън", ние се научихме да го разглеждаме като външен израз на жертвата. А зад това, което наричаме „въздух" и което изобщо не разкрива, поне пред нашия разум, своята духовна природа, ние се научихме да различаваме т.н. безкористна всеотдайност на определена категория свръхсетивни Същества. И накрая, зад „водата", ние открихме това, което нарекохме резигнация, индиферентност.
към текста >>
Светогледите от близкото минало нека да спомена това само между другото предполагаха някакви духовни качества дори и във външните субстанции, и доказателство за това е фактът, че някои летливи субстанции бяха обозначавани с думата „Spiritus", която днес ние прилагаме в описанието на едни или други духовни процеси, наричайки ги „спиритуални"; докато във външния
свят
хората до такава степен не пра вят връзка между „спиритуален" и „духовен", между „спиритуален" и „свръхестествен", че както мнозина от Вас знаят, преди известно време се получи следното: след като пощенските служители трябваше да доставят едно писмо до Дружеството на спиритистите в Мюнхен, те не успяха да научат какво означава дума та „спиритисти" и връчиха писмото на председателя, оглавяващ Централния съюз на търговците на спиртни напитки.
Светогледите от близкото минало нека да спомена това само между другото предполагаха някакви духовни качества дори и във външните субстанции, и доказателство за това е фактът, че някои летливи субстанции бяха обозначавани с думата „Spiritus", която днес ние прилагаме в описанието на едни или други духовни процеси, наричайки ги „спиритуални"; докато във външния свят хората до такава степен не пра вят връзка между „спиритуален" и „духовен", между „спиритуален" и „свръхестествен", че както мнозина от Вас знаят, преди известно време се получи следното: след като пощенските служители трябваше да доставят едно писмо до Дружеството на спиритистите в Мюнхен, те не успяха да научат какво означава дума та „спиритисти" и връчиха писмото на председателя, оглавяващ Централния съюз на търговците на спиртни напитки.
към текста >>
Но ако искаме да проследим забележителния преход на Земната планета от Стария Сатурн до Старата Луна, ние наистина трябва да си изградим съвсем нови представи за еволюцията в духовния
свят
.
Но ако искаме да проследим забележителния преход на Земната планета от Стария Сатурн до Старата Луна, ние наистина трябва да си изградим съвсем нови представи за еволюцията в духовния свят.
И на първо време ние трябва да изходим от онова, което последния път описахме като „резигнация на Боговете". Тогава ние видяхме, че всъщност тази резигнация на свръхсетивните Същества се изразява в неприемане на жертвата, принасяна от Духовете на Волята. И ако нагледно си представим, как определени свръхсетивни Същества жертват това, което представлява тяхната волева субстанция, и как по-висшите Същества отказват да приемат тази воля, тогава ние лесно стигаме до непосредственото усещане: Ето, сега волевата субстанция, която беше отхвърлена от по-висшите Същества, остава и се натрупва всред онези свръхсетивни Същества, които искат, но в крайна сметка не могат да извършат жертвоприношението! И така, ние се доближаваме до определени Същества, които са готови да принесат своята жертва, които, следователно, са готови да се лишат от своята най-съкровена същност, искат да се лишат, но не могат. Или с други думи: Тези Същества копнеят за един вид свързване с по-висшите духовни Същества, но тяхната жертва е отхвърлена и връзката им с по-висшите Същества остава само едно пожелание.
към текста >>
Ние видяхме това, когато се опитахме да си обясним самата природа на жертвата, изхождайки от нашите собствени душевни изживявания, когато се опитахме да си обясним начина, по който човекът се изпълва с мъдрост, и начина, по който възниква тази мъдрост като един вид готовност да отдадеш себе си на другите, на целия
свят
.
Ние видяхме това, когато се опитахме да си обясним самата природа на жертвата, изхождайки от нашите собствени душевни изживявания, когато се опитахме да си обясним начина, по който човекът се изпълва с мъдрост, и начина, по който възниква тази мъдрост като един вид готовност да отдадеш себе си на другите, на целия свят.
Навлизайки в тези по-скоро земни отношения, които се коренят в миналото, ние се докосваме и до едно душевно настроение, което може да бъде изживяно и от днешния човек. Нека само да не забравяме: Целият ни душевен живот доколкото нашата душа е инкарнирана в едно физическо тяло представлява един горен пласт, под който протича скритият живот на душата. Кой би се усъмнил в реалността на този скрит душевен живот? Самият живот непрекъснато ни убеждава, че той действително съществува.
към текста >>
В условията на външния
свят
, тази сила се проявява под различни имена, и често пъти те са прекалено загадъчни, прекалено метафорични, защото са израз на извънредно сложни отношения, които обикновено не стигат до нашето съзнание.
Ако обаче то не беше се случило, детето, или по-точно казано, сега младежът щеше да се прибере у дома си, и според особеностите на своя характер да поплаче или да кресне на своите близки, но така или иначе, след известно време да забрави всичко. Но след като случката от неговото ранно детство е вече факт аз изрично подчертавам, че тя може и да е напълно изтрита от паметта му -, тя изведнъж се раздвижва под горния повърхностен пласт на душевния живот, също както подводното течение често пъти се проявява под глад ката и спокойна морска повърхност. И това, от което иначе биха останали само сълзи или сърдити забележки, сега изведнъж прераства в едно неочаквано ученическо самоубийство! Ето какви разрушителни последици могат да бликнат от скритите пластове на душевния живот! И най-важната, най-могъща сила, която пулсира там долу, и която е спотаена във всяка човешка душа, независимо дали ние имаме или нямаме съзнание за нея, това е копнежът!
В условията на външния свят, тази сила се проявява под различни имена, и често пъти те са прекалено загадъчни, прекалено метафорични, защото са израз на извънредно сложни отношения, които обикновено не стигат до нашето съзнание.
към текста >>
„Кой би искал да бъде щастлив на този
свят
?
„Кой би искал да бъде щастлив на този свят?
Ако искаш да знаеш аз мога да ти кажа! О, благородни човеко, какво късогледство трябва, за да се стремиш към нещо в този свят, където всичко завършва със смъртта. Ето, ние се срещнахме и се обичахме в продължение на три пролети; а после цяла вечност стоим разделени. Но кое е достойно за човешките стремежи, ако любовта не е тук! И все пак трябва да има нещо повече от любовта, щастието и славата!
към текста >>
О, благородни човеко, какво късогледство трябва, за да се стремиш към нещо в този
свят
, където всичко завършва със смъртта.
„Кой би искал да бъде щастлив на този свят? Ако искаш да знаеш аз мога да ти кажа!
О, благородни човеко, какво късогледство трябва, за да се стремиш към нещо в този свят, където всичко завършва със смъртта.
Ето, ние се срещнахме и се обичахме в продължение на три пролети; а после цяла вечност стоим разделени. Но кое е достойно за човешките стремежи, ако любовта не е тук! И все пак трябва да има нещо повече от любовта, щастието и славата!
към текста >>
Милиарди отрязъци от време и всеки един от тях има свой живот, свой собствен
свят
!
Нима на върха на мирозданието стои някакъв зъл дух? Не, той просто е непонятен! Нима и ние не се усмихваме, когато децата плачат? Помисли си само за тази безкрайна продължителност на времето!
Милиарди отрязъци от време и всеки един от тях има свой живот, свой собствен свят!
Дори и най-малката звезда на небето не отстъпва на другите по своя блясък! И какво представлява тя пред безкрайния Космос? О, кажи ми, нима това е сън? И когато нощем лежим по гръб и гледаме небето между две липови листенца какъв простор, какви предчувствия и мисли заливат душата ни? Ела, позволи ни да сторим нещо добро и после да умрем!
към текста >>
Представете си за миг сцената, когато Катенка стои пред своя обожател и Вие ще доловите, как в подсъзнанието живеят такива сили, които се проявяват и във външния
свят
, например под формата на това, което днешните хора абстрактно наричат „притегателна сила на планетите" и т.н.
А какво огромно място заема подсъзнанието в едно произведение като „Катенка от Хайлброн", особено в странната връзка между Катенка и вятъра, която се разиграване в горното съзнание, а именно в подсъзнанието. И когато се замисляме за.подобни неща, ние долавяме чисто духовния елемент дори в един такъв процес, какъвто е гравитацията.
Представете си за миг сцената, когато Катенка стои пред своя обожател и Вие ще доловите, как в подсъзнанието живеят такива сили, които се проявяват и във външния свят, например под формата на това, което днешните хора абстрактно наричат „притегателна сила на планетите" и т.н.
Да, преди сто години дори една толкова забележителна личност като Хайнрих фон Клайст все още не можеше да навлезе в света на подсъзнанието. Днес обаче това трябва да стане.
към текста >>
23.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
В хода на последните лекции ние се опитахме да охарактеризираме този скрит духовен
свят
като поставихме пред погледа си някои чисто природни факти, след като ги пронизахме от край до край с чисто душевни качества като „жертвоготовност", „безкористна всеотдайност", „резигнация", следователно такива качества, които ние първоначално бихме могли да срещнем единствено в нашата собствена душа.
В хода на последните лекции ние се опитахме да охарактеризираме този скрит духовен свят като поставихме пред погледа си някои чисто природни факти, след като ги пронизахме от край до край с чисто душевни качества като „жертвоготовност", „безкористна всеотдайност", „резигнация", следователно такива качества, които ние първоначално бихме могли да срещнем единствено в нашата собствена душа.
Но ако сме в състояние да припишем подобни качества, като току-що изброените, на действителния, истинен свят, намиращ се зад света на илюзията, тогава идва ред на следното размишление: В този действителен, истинен свят живее нещо, което имайки предвид неговите основни качества ние можем да сравним само с качествата, които засега откриваме единствено в нашата собствена душа. Ако например се обърнем към онова външно, природно явление, което протича под илюзорната форма на топлината и, опитвайки се да вникнем в неговата истинска същност, стигнем до жертвоприношението, до жертвата, това означава, че ние връщаме топлинния елемент обратно в духовния свят, сякаш смъкваме външната завеса на битието, за да покажем, че явленията в природния свят са подобни на нашите собствени душени качества.
към текста >>
Но ако сме в състояние да припишем подобни качества, като току-що изброените, на действителния, истинен
свят
, намиращ се зад света на илюзията, тогава идва ред на следното размишление: В този действителен, истинен
свят
живее нещо, което имайки предвид неговите основни качества ние можем да сравним само с качествата, които засега откриваме единствено в нашата собствена душа.
В хода на последните лекции ние се опитахме да охарактеризираме този скрит духовен свят като поставихме пред погледа си някои чисто природни факти, след като ги пронизахме от край до край с чисто душевни качества като „жертвоготовност", „безкористна всеотдайност", „резигнация", следователно такива качества, които ние първоначално бихме могли да срещнем единствено в нашата собствена душа.
Но ако сме в състояние да припишем подобни качества, като току-що изброените, на действителния, истинен свят, намиращ се зад света на илюзията, тогава идва ред на следното размишление: В този действителен, истинен свят живее нещо, което имайки предвид неговите основни качества ние можем да сравним само с качествата, които засега откриваме единствено в нашата собствена душа.
Ако например се обърнем към онова външно, природно явление, което протича под илюзорната форма на топлината и, опитвайки се да вникнем в неговата истинска същност, стигнем до жертвоприношението, до жертвата, това означава, че ние връщаме топлинния елемент обратно в духовния свят, сякаш смъкваме външната завеса на битието, за да покажем, че явленията в природния свят са подобни на нашите собствени душени качества.
към текста >>
Ако например се обърнем към онова външно, природно явление, което протича под илюзорната форма на топлината и, опитвайки се да вникнем в неговата истинска същност, стигнем до жертвоприношението, до жертвата, това означава, че ние връщаме топлинния елемент обратно в духовния
свят
, сякаш смъкваме външната завеса на битието, за да покажем, че явленията в природния
свят
са подобни на нашите собствени душени качества.
В хода на последните лекции ние се опитахме да охарактеризираме този скрит духовен свят като поставихме пред погледа си някои чисто природни факти, след като ги пронизахме от край до край с чисто душевни качества като „жертвоготовност", „безкористна всеотдайност", „резигнация", следователно такива качества, които ние първоначално бихме могли да срещнем единствено в нашата собствена душа. Но ако сме в състояние да припишем подобни качества, като току-що изброените, на действителния, истинен свят, намиращ се зад света на илюзията, тогава идва ред на следното размишление: В този действителен, истинен свят живее нещо, което имайки предвид неговите основни качества ние можем да сравним само с качествата, които засега откриваме единствено в нашата собствена душа.
Ако например се обърнем към онова външно, природно явление, което протича под илюзорната форма на топлината и, опитвайки се да вникнем в неговата истинска същност, стигнем до жертвоприношението, до жертвата, това означава, че ние връщаме топлинния елемент обратно в духовния свят, сякаш смъкваме външната завеса на битието, за да покажем, че явленията в природния свят са подобни на нашите собствени душени качества.
към текста >>
Нима всред целия заобикалящ ни сетивен
свят
, всред света на нашите светогледи не можем да посочим абсолютно нищо, което да е идентично с истината?
Преди да пристъпим нататък, налага се да поставим още един въпрос: Нима всичко "онова, което виждаме в света на Майя, в света на илюзията, бих казал, се изпарява и изчезва в нищото?
Нима всред целия заобикалящ ни сетивен свят, всред света на нашите светогледи не можем да посочим абсолютно нищо, което да е идентично с истината?
към текста >>
Важно е най-после да поставим въпроса: Нима все пак в широкия
свят
на Майя, на илюзията, не съществува нещо, което да е „действително"?
Сега бихме могли да си послужим със следното сравнение: Светът на истината засега е скрит, също както и вътрешните сили на потока, или на океана са скрити във водните маси; ако разширим това сравнение, света на Майя ще локализираме там горе, където е водната повърхност и където протича безкрайната игра на морските вълни. Сравнението би било още по-добро, ако то действително ни показваше как някакво „течение", или друга „формация", или пък самата водна субстанция се издига от океанското дъно, за да намери своя краен израз в морските вълни на повърхността. Впрочем сравнението не е толкова важно.
Важно е най-после да поставим въпроса: Нима все пак в широкия свят на Майя, на илюзията, не съществува нещо, което да е „действително"?
към текста >>
Последния път ние тръгнахме от скритите дълбини на душевния живот, от това, което се стреми да пробие всички възможни препятствия, и което в антропософията наричаме човешко астрално тяло.После насочихме нашия поглед към въздействията, които копнежът упражнява върху човешкото същество, към удовлетворяването на копнежа, до което душата стига единствено с помощта на онзи
свят
от образи, който може да бъде разглеждан като едно от характерните вътрешни движения на душевния живот.
Днес ще постъпим както постъпихме в хода на последните лекции. Изхождайки от вътрешните изживявания на нашата душа, ние постепенно ще се приближаваме до предмета на нашата основна тема. И наистина, в духовното придвижване на Стария Сатурн през Старото Слънце и Старата Луна, сега ние стигаме до нашата Земя, и бихме желали да се спрем на най-обикновените душевни изживявания, както сторихме това и последния път.
Последния път ние тръгнахме от скритите дълбини на душевния живот, от това, което се стреми да пробие всички възможни препятствия, и което в антропософията наричаме човешко астрално тяло.После насочихме нашия поглед към въздействията, които копнежът упражнява върху човешкото същество, към удовлетворяването на копнежа, до което душата стига единствено с помощта на онзи свят от образи, който може да бъде разглеждан като едно от характерните вътрешни движения на душевния живот.
Така ние стигнахме и до пътя, който води от индивидуалната микрокосмическа душа до онова макрокосмическо мироздание, чиито изпълнители са Духовете на Движението.
към текста >>
От човешките душевни изживявания, протичащи в условията на физическия
свят
, никога не може да бъде изведена Мистерията на Голгота: от тази гледна точка Мистерията на Голгота е едно „чудо".
От материалистична гледна точка, за тях е в сила например твърдението, че досега нито един човек не е възкръснал, както е направил това Христос; но от логическа гледна точка, подобно твърдение е точно толкова състоятелно, колкото желанието на един човек, който досега е виждал само риби, да докаже, че на света не съществуват птици. По чисто логически път никога не може да се докаже, че освен една категория същества, не съществува и друга категория същества.
От човешките душевни изживявания, протичащи в условията на физическия свят, никога не може да бъде изведена Мистерията на Голгота: от тази гледна точка Мистерията на Голгота е едно „чудо".
Но когато Вие споделяте с един човек нещо, което той приема за „чудо", дори и то да отговаря на истината, и той казва: Аз не мога да го разбера! по този начин той изобщо не влиза в противоречие с това, което описахме като „удивление"; защото той ясно заявява, че за него тази изходна точка на познанието е съвсем основателна. Фактически той изисква, това което споделяте, да има някаква родствена близост с него самия. В известен смисъл, той иска въпросното „нещо" да бъде негово притежание, макар и само в духовно отношение, и след като сметне, че това не е възможно, че тук няма никакво родство, той е готов за отрицанието. Едва ако се доближим до самата граница и вникнем в понятието „чудо", ние ще установим, че всяко удивление или учудване от което според древните гърци възниква цялата философия се състои именно в това, че човекът се изправя пред нещо, което му е както „чуждо", така и „близко".
към текста >>
И така, ние поставихме въпроса, дали в нашия
свят
на илюзията, на Майя, все пак съществува нещо истинско, дали все пак там не съществува нещо, което да отговаря на истинската действителност.
И така, ние поставихме въпроса, дали в нашия свят на илюзията, на Майя, все пак съществува нещо истинско, дали все пак там не съществува нещо, което да отговаря на истинската действителност.
Размислете още веднъж върху понятията, за които стана дума току-що. Още в самото начало аз предупредих: понятията, с които боравим в хода на тези лекции, са доста комплицирани; ето защо ние ще вникваме в тяхното съдържание не само като разсъждаваме, но и като медитираме върху тях.
към текста >>
Докато при всички други понятия ние сме наясно: положението с илюзорния физически
свят
, света на Майя, е такова, че там ние не срещаме нищо истинско, никаква истинност, понеже там истинността е скрита в духовните процеси, разиграващи се зад нещата -, сега ние откриваме, че всъщност това, което имаме в света на Майя именно понеже е откъснато от своята първоначална цел, която трябва да бъде осъществена в духовния
свят
се проявява най-вече под формата на мъртвия
свят
.
Ако сега се съсредоточим върху понятието „смърт", респективно върху понятието „земен елемент", ще видим, че пред нас застава нещо твърде забележително.
Докато при всички други понятия ние сме наясно: положението с илюзорния физически свят, света на Майя, е такова, че там ние не срещаме нищо истинско, никаква истинност, понеже там истинността е скрита в духовните процеси, разиграващи се зад нещата -, сега ние откриваме, че всъщност това, което имаме в света на Майя именно понеже е откъснато от своята първоначална цел, която трябва да бъде осъществена в духовния свят се проявява най-вече под формата на мъртвия свят.
И по този начин вътре в света на Майя възниква нещо, което фактически не принадлежи на Майя. Навсякъде в безкрайното царство на Майя, на илюзията, ние се сблъскваме с илюзии и заблуждения от най-чист вид. Обаче все пак в света на Майя ние срещаме и нещо друго, което тъкмо поради факта, че е откъснато от своята първоначална мисия в духовния свят сега, още в мига на появяването си, застава пред нас под формата на унищожението, на смъртта. По този начин ние чуваме не друго, а една от великите окултни истини: Единственото нещо, което в света на Майя се проявява в своята истинска същност, това е смъртта!
към текста >>
Обаче все пак в света на Майя ние срещаме и нещо друго, което тъкмо поради факта, че е откъснато от своята първоначална мисия в духовния
свят
сега, още в мига на появяването си, застава пред нас под формата на унищожението, на смъртта.
Ако сега се съсредоточим върху понятието „смърт", респективно върху понятието „земен елемент", ще видим, че пред нас застава нещо твърде забележително. Докато при всички други понятия ние сме наясно: положението с илюзорния физически свят, света на Майя, е такова, че там ние не срещаме нищо истинско, никаква истинност, понеже там истинността е скрита в духовните процеси, разиграващи се зад нещата -, сега ние откриваме, че всъщност това, което имаме в света на Майя именно понеже е откъснато от своята първоначална цел, която трябва да бъде осъществена в духовния свят се проявява най-вече под формата на мъртвия свят. И по този начин вътре в света на Майя възниква нещо, което фактически не принадлежи на Майя. Навсякъде в безкрайното царство на Майя, на илюзията, ние се сблъскваме с илюзии и заблуждения от най-чист вид.
Обаче все пак в света на Майя ние срещаме и нещо друго, което тъкмо поради факта, че е откъснато от своята първоначална мисия в духовния свят сега, още в мига на появяването си, застава пред нас под формата на унищожението, на смъртта.
По този начин ние чуваме не друго, а една от великите окултни истини: Единственото нещо, което в света на Майя се проявява в своята истинска същност, това е смъртта!
към текста >>
Няма никакъв смисъл от изолираното разглеждане на растителния
свят
, защото Земният организъм изобщо не умира; да се говори, че растенията увяхват и „умират" е също то, както и да се говори, че ако косата на човека побелее, той „умира".
Вероятно Вие си спомняте, че по време на лекцията за същността на растителния свят35 беше казано: Само по себе си, растението също не е самостоятелно; както минералът е част от един по-голям организъм, така и растението е част от целия Земен организъм; и от окултна гледна точка няма никакъв смисъл да се говори за живота на едно отделно растение, а трябва да се говори за живота на целия Земен организъм. Да се говори за „смъртта" на едно растение е същото, както и да се говори за „смъртта" на един отрязан нокът. Ние не можем да кажем, че нокътят е умрял, както не можем да кажем, че и растението е умряло, защото то принадлежи към един огромен организъм, който е идентичен с цялата Земя. Всяка пролет този Земен организъм заспива и отправя растенията като един вид свои органи към Слънцето, а всяка есен той се пробужда и отново приема в себе си духовната същност на растенията: това става, когато семената попадат в почвата на Земята.
Няма никакъв смисъл от изолираното разглеждане на растителния свят, защото Земният организъм изобщо не умира; да се говори, че растенията увяхват и „умират" е също то, както и да се говори, че ако косата на човека побелее, той „умира".
Разбира се, ние се намираме в съвсем друго положение и не можем да превръщаме по естествен начин белите си коси в черни.
към текста >>
Следователно, Земята не умира; а това, което наблюдаваме като „увяхване на растителния
свят
" е един процес, който се разиграва на повърхността и няма нищо общо със смъртта.
Обаче, образно казано, Земята може да постига точно това: Да превръща белите си коси в черни.
Следователно, Земята не умира; а това, което наблюдаваме като „увяхване на растителния свят" е един процес, който се разиграва на повърхността и няма нищо общо със смъртта.
И така, ние никога не трябва да казваме, че растения та умират.
към текста >>
Строго погледнато, отделното животно не съществува; в действителност съществува само Груповата Душа36, която се намира в свръхсетивния
свят
.
Същото се отнася и за животните.
Строго погледнато, отделното животно не съществува; в действителност съществува само Груповата Душа36, която се намира в свръхсетивния свят.
Да, истинската същност на животното се намира в астралния план като Групова Душа; отделното животно е само един „израстък" на Груповата Душа; когато тази част от Груповата Душа „умира", фактически тя бива веднага заменяна с друга подобна част.
към текста >>
смъртта в условията на физическия
свят
, съществува само за онези същества, които очакват да постигнат нещо за себе си в условията на физическия
свят
.
Следователно, окултното изследване показва, че само на човека е дадена възможността за едно действително преодоляване на смъртта, за една действителна победа над смъртта. Защото при всички други природни същества смъртта е само привидна, в действителност при тях тя не съществува. Ако се издигнем нагоре до Съществата на висшите Йерархии, ние бихме открили, че те също не познават смъртта, поне не и в нейната човешка разновидност; защото, общо взето, реалната смърт, т.е.
смъртта в условията на физическия свят, съществува само за онези същества, които очакват да постигнат нещо за себе си в условията на физическия свят.
А какво има да постигне за себе си човекът в условията на физическия свят? Своето Азово съзнание! И той никога не би могъл да го постигне без присъствието на смъртта. Да, няма никакъв смисъл да се говори за „смъртта" както при съществата, които стоят под човека, така и при Съществата, които стоят над човека.
към текста >>
А какво има да постигне за себе си човекът в условията на физическия
свят
?
Следователно, окултното изследване показва, че само на човека е дадена възможността за едно действително преодоляване на смъртта, за една действителна победа над смъртта. Защото при всички други природни същества смъртта е само привидна, в действителност при тях тя не съществува. Ако се издигнем нагоре до Съществата на висшите Йерархии, ние бихме открили, че те също не познават смъртта, поне не и в нейната човешка разновидност; защото, общо взето, реалната смърт, т.е. смъртта в условията на физическия свят, съществува само за онези същества, които очакват да постигнат нещо за себе си в условията на физическия свят.
А какво има да постигне за себе си човекът в условията на физическия свят?
Своето Азово съзнание! И той никога не би могъл да го постигне без присъствието на смъртта. Да, няма никакъв смисъл да се говори за „смъртта" както при съществата, които стоят под човека, така и при Съществата, които стоят над човека.
към текста >>
Но докато за всички други исторически събития ние бихме могли да се позовем на нашето мислене и да заявим: „Да, вярно е, че тук на физическия план се разиграва едно или друго историческо събитие, обаче неговите истински причини са горе в духовния
свят
", то за Мистерията на Голгота ние съвсем не можем да твърдим: Да, Мистерията на Голгота се разиграва тук долу на физическия план, а нейното, така да се каже, съответствие, е горе в духовния
свят
.
И така, ние се убеждаваме, че дори висшите истини, свързани с историческото израстване на човека, също са потопени в света на Майя.
Но докато за всички други исторически събития ние бихме могли да се позовем на нашето мислене и да заявим: „Да, вярно е, че тук на физическия план се разиграва едно или друго историческо събитие, обаче неговите истински причини са горе в духовния свят", то за Мистерията на Голгота ние съвсем не можем да твърдим: Да, Мистерията на Голгота се разиграва тук долу на физическия план, а нейното, така да се каже, съответствие, е горе в духовния свят.
Естествено, самият Христос принадлежи към духовните светове, и оттам Той се спуска долу на физическия план. Обаче за онова, което се разиграва като Мистерия на Голгота, изобщо не съществува никакъв духовен първообраз, какъвто ние основателно търсим, когато става дума останалите исторически събития. Мистерията на Голгота е единственото историческо събитие, което би могло да се разиграе, както и стана, само на физическия план.
към текста >>
Или с други думи: тези хора, които ще развият у себе си такива качества, ще са в състояние да възприемат Христос като етерен образ направо в астралния
свят
, какъвто беше и случаят с апостол Павел пред портите на Дамаск.
Едно от многото възможни доказателства за Мистерията на Голгота, които могат да бъдат извлечени от окултната наука, е например това, че през следващите три хилядолетия, както често сме изтъквали, събитието от Дамаск37 отново ще се яви пред духовния поглед на достатъчно голям брой хора.
Или с други думи: тези хора, които ще развият у себе си такива качества, ще са в състояние да възприемат Христос като етерен образ направо в астралния свят, какъвто беше и случаят с апостол Павел пред портите на Дамаск.
Това изключително събитие, което ще позволи на все повече и повече хора да възприемат етерния Христос с помощта на своите нарастващи свръхсетивни способности започна едва в началото на нашия 20 век. Постепенно, започвайки от 20 век, тези способности ще станат достояние на все повече и повече хора през следващите три хилядолетия. А това означава, че след известно време достатъчен брой човешки същества ще имат безпогрешната сигурност и знанието, идващо от непосредствения поглед в духовните светове, че Христос е една обективна реалност, че Той е жив и сега, в настоящия момент, и че занапред те ще могат да вникнат не само в начина, по който Той живее в настоящия момент, но и също както апостол Павел ще стигнат до убеждението, че след като е минал през смъртта, Той е възкръснал. Обаче истинските причини за всичко това не могат да бъдат търсени в духовните светове; те са именно тук, във физическия свят.
към текста >>
Обаче истинските причини за всичко това не могат да бъдат търсени в духовните светове; те са именно тук, във физическия
свят
.
Едно от многото възможни доказателства за Мистерията на Голгота, които могат да бъдат извлечени от окултната наука, е например това, че през следващите три хилядолетия, както често сме изтъквали, събитието от Дамаск37 отново ще се яви пред духовния поглед на достатъчно голям брой хора. Или с други думи: тези хора, които ще развият у себе си такива качества, ще са в състояние да възприемат Христос като етерен образ направо в астралния свят, какъвто беше и случаят с апостол Павел пред портите на Дамаск. Това изключително събитие, което ще позволи на все повече и повече хора да възприемат етерния Христос с помощта на своите нарастващи свръхсетивни способности започна едва в началото на нашия 20 век. Постепенно, започвайки от 20 век, тези способности ще станат достояние на все повече и повече хора през следващите три хилядолетия. А това означава, че след известно време достатъчен брой човешки същества ще имат безпогрешната сигурност и знанието, идващо от непосредствения поглед в духовните светове, че Христос е една обективна реалност, че Той е жив и сега, в настоящия момент, и че занапред те ще могат да вникнат не само в начина, по който Той живее в настоящия момент, но и също както апостол Павел ще стигнат до убеждението, че след като е минал през смъртта, Той е възкръснал.
Обаче истинските причини за всичко това не могат да бъдат търсени в духовните светове; те са именно тук, във физическия свят.
към текста >>
Следователно, онова, което трябваше да се прояви като причина за цялата еволюция на Христовото Същество в рамките на физическия
свят
, както и последиците от тази смърт, всичко това може да бъде разбрано само там, дълбоко вътре във физическото тяло.
Те трябва да чакат, докато се инкарнират отново, за да се подготвят в своите физически тела.
Следователно, онова, което трябваше да се прояви като причина за цялата еволюция на Христовото Същество в рамките на физическия свят, както и последиците от тази смърт, всичко това може да бъде разбрано само там, дълбоко вътре във физическото тяло.
Да, изглежда от всички факти от духовния живот, които са от решаваща важност за нас, Мистерията на Голгота е единственият, който може да бъде разбран само там, дълбоко вътре във физическото тяло. Едва по-късно Мистерията на Голгота може да продължи своето развитие във висшите светове. Обаче първоначалното разбиране на тази Мистерия, ние можем да постигнем само тук, в нашите физически тела на Земята. Както от една страна Мистерията на Голгота никога не би могла да се разиграе във висшите светове и да има своя първообраз там, във висшите светове, а представлява едно събитие, което именно понеже включва смъртта в себе си и се вмества изключително и само във физическия план, така и от друга страна истинското разбиране на Мистерията на Голгота може да бъде постигнато само на физическия план. Ето защо най-важната задача на човека е да стигне до това разбира не в рамките на една или друга от своите инкарнации.
към текста >>
И колко много са хората, които освен че отричат свръхсетивния
свят
не са в състояние да обхванат това събитие, което в известен смисъл изобщо няма свръхсетивен характер.
Колко забележително е, че този факт от външния физически план има толкова много общо с всички свръхсетивни факти, които също не подлежат на доказване.
И колко много са хората, които освен че отричат свръхсетивния свят не са в състояние да обхванат това събитие, което в известен смисъл изобщо няма свръхсетивен характер.
Защото то може да бъде разглеждано и единствено с оглед на своите последици, на своите въздействия. Обаче сега тези хора идват и казват, че същите въздействия биха настъпили дори и без Христовото Събитие, и започват да ги обясняват с различни социологически причини. За този, кой то е наясно с вътрешния ход на мировата еволюция, идеята, че последици и въздействия, каквито настъпват чрез християнството, биха могли да настъпят също и без невидимите, скрити зад тях сили, е толкова приемлива, колкото и идеята, че на една нива могат да поникнат зелки, без преди това да са посадени техните семена. И ако се върнем още по-назад, бихме могли да добавим, че дори за тези, които написаха Евангелията, вече не съществуваше никаква възможност да докажат историческата правдоподобност на Мистерията на Голгота с чисто исторически факти, защото за външните сетивни възприятия, тази Мистерия премина почти безследно.
към текста >>
възраженията, които са правилни сами за себе си, не винаги ни доближават до реалния
свят
, за който говори антропософията, така че хората спокойно могат да си имат своите правилни възражения, правилни сами за себе си, без това да противоречи на антропософията.
Тъкмо по този повод бих желал да напомня нещо, за което тези дни стана дума на друго място: А именно, как правилните възражения, т.е.
възраженията, които са правилни сами за себе си, не винаги ни доближават до реалния свят, за който говори антропософията, така че хората спокойно могат да си имат своите правилни възражения, правилни сами за себе си, без това да противоречи на антропософията.
В моята лекция „Как да обосноваваме теософията? "38, аз си послужих с едно сравнение и разказах, как едно дете всеки ден трябвало да купува малки бели хлебчета за семейната закуска. От една селска фурна то всеки ден донасяло по едно хлебче за два крайцера, така че винаги тръгвало от къщи с десет крайцера в джоба си. Без да е кой знае какъв математик, детето всеки ден отивало при Грайслер, така се казвал тамошния пекар и спокойно се връщало у дома с определения брой хлебчета. Но ето че семейството осиновило друго дете и сега вече то трябвало да ходи при Грайслер.
към текста >>
Смятам, че посоченият пример достатъчно красноречиво показва, дори и от познавателна гледна точка, съотношенията между това, което е правилно само за себе си, и това, което е вярно в действителния
свят
, в света на истината.
Смятам, че посоченият пример достатъчно красноречиво показва, дори и от познавателна гледна точка, съотношенията между това, което е правилно само за себе си, и това, което е вярно в действителния свят, в света на истината.
към текста >>
Дори самите Богове не биха могли да познаят смъртта, ако те по един или друг начин не се спуснат в условията на физическия
свят
, за да я обхваната в нейната истинност тук, на Земята, в света на Майя и илюзията.
Ето как чрез нашите усилия да обясним света на Майя и да го изведем от света на истината при което се оказа, че зад огъня или топлината е скрита жертвата, зад въздуха струящата, безкористна добродетел, зад водата резигнацията -, днес към тези три истини ние добавяме, че истинската същност на Земята, на твърдия елемент това е смъртта, смъртта като един вид отчуждение на субстанцията от нейната собствена мисия. Но благодарение на това отчуждение, на това откъсване от собствената мисия, в света на Майя или илюзията, навлиза самата смърт, смъртта като нещо истинно и непринадлежащо към илюзията на сетивата.
Дори самите Богове не биха могли да познаят смъртта, ако те по един или друг начин не се спуснат в условията на физическия свят, за да я обхваната в нейната истинност тук, на Земята, в света на Майя и илюзията.
към текста >>
24.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
1. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния
свят
, а своите проявления тук на Земята.
1. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.Щайнер нарича „антропософски импулс". Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
към текста >>
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния
свят
, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
1. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.Щайнер нарича „антропософски импулс". Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество". „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния
свят
под формата на образи.
8. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството?
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението.
към текста >>
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския
свят
.
8. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
към текста >>
С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния
свят
не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението.
С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния
свят
след смъртта на своето физическо тяло.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условия та на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр.
към текста >>
35. Лекцията „Духът в растителния
свят
" е изнесена на 8 Декември 1910 в Берлин и по-късно е включена в цикъла „Отговорите на Духовната наука на големите въпроси, свързани с битието" (15 лекции, Берлин 1910-1911, Събр.
35. Лекцията „Духът в растителния свят " е изнесена на 8 Декември 1910 в Берлин и по-късно е включена в цикъла „Отговорите на Духовната наука на големите въпроси, свързани с битието" (15 лекции, Берлин 1910-1911, Събр.
Съч. №60)
към текста >>
Индивидуалните човешки души произлизат от човешките „Групови Души" и осъществяват своето развитие в условията на физическия
свят
.
Индивидуалните човешки души произлизат от човешките „Групови Души" и осъществяват своето развитие в условията на физическия свят.
към текста >>
Животинските Групови Души се намират в „астралния
свят
"
Животинските Групови Души се намират в „астралния свят"
към текста >>
Растителните Групови Души се намират в низшите области на духовния
свят
.
Растителните Групови Души се намират в низшите области на духовния свят.
към текста >>
Минералните Групови Души се намират във висшите области на духовния
свят
.
Минералните Групови Души се намират във висшите области на духовния свят.
към текста >>
25.
Съдържание
GA_135 Прераждане и Карма
Принадлежност към духовния
свят
.
Необходимостта от развиване на една особена способност за спомняне на базата на чувството чрез душевни упражнения с цел придобиване на едно реално изживяване на прераждането. Призоваване към духовен живот чрез преживяване на кармична криза.
Принадлежност към духовния свят.
към текста >>
26.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския
свят
.
Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни. И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“. И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука. Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши. Днешната естествена наука не противоречи на духовната наука, тя самата представлява елементарна духовна наука.
Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския свят.
Без значение е, ако не е имал това убеждение; той не е познавал душевните закони и не е знаел нищо за изследванията, които се извършват в душевната област. Значението на неговите резултати в неговата област не стават по-маловажни от това. Нашата задача е да покажем, че Хекел в областта си не е нищо друго освен антропософ.“ И още едно помощно средство се предлага на духовния изследовател чрез запознаване с постиженията на днешната естествена наука. Нещата от външната природа могат, така да се каже, да се пипнат с ръка. Затова не е трудно да се изведат нейните закони.
към текста >>
Чудото на развитието на човешките души е изхвърлено завинаги от храма на новата вяра, а човекът е определен според „вечни, безусловни“ закони на животинския
свят
.
И сега обяснението на нововерците продължава. Разликата между нисшите човешки души и високоразвитите животински души не е толкова голяма. Определени условия в живота, в които са поставени високоразвитите животински души, допринасят за изменението на тези души, като по този начин те се оформят в нисши човешки души.
Чудото на развитието на човешките души е изхвърлено завинаги от храма на новата вяра, а човекът е определен според „вечни, безусловни“ закони на животинския свят.
Нововерецът се оттегля доволен в спокойна дрямка; той не желае да продължава по-нататък.
към текста >>
27.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Тази връзка на една душа с резултатите от нейните дела е владеещият в целия
свят
закон на кармата.
Да, човекът изобщо не може да живее в други условия, освен в тези, които си е изградил в миналото. Също както животните, загубили зрителната си способност след миграцията си в пещерите на Кентъки, които не могат да живеят другояче в тези тъмни пространства. Чрез своето дело, чрез своето мигриране те са си изградили условията на своя по-късен живот. Една душа, която някога е била дейна, не се намира в последствие изолирана, тя е положила своята същност в делата си. И всичко, в което тя се превръща, е свързано отсега нататък с онова, което произлиза от нейните дела.
Тази връзка на една душа с резултатите от нейните дела е владеещият в целия свят закон на кармата.
Делата, станали съдба, са карма.
към текста >>
Естествената наука допуска, че в случая става нещо, което тя не може да разбере, ако си служи със законите, които е открила във физическия
свят
.
Всяка сутрин човешкото тяло сякаш отново се одушевява.
Естествената наука допуска, че в случая става нещо, което тя не може да разбере, ако си служи със законите, които е открила във физическия свят.
Посочва се какво е казал за това естествоизпитателят Дю Боа-Реймон в речта си „Границите на природонаучното познание“: „Един поради някаква причина несъзнателен, например спящ без съновидения мозък, научно погледнато (Дю Боа-Реймон казва „астрономически“) не съдържа вече никаква тайна и научното познание може напълно да го дешифрира, наред с цялата човешка машина на останалото тяло с нейното дишане, сърдечна дейност, обмяна на вещества, топлина и т. н., чак до същността на материята и силата. Спящият без съновидения е напълно разбираем, като света, преди да е съществувало съзнание. Както обаче още с първия проблясък на съзнание светът е станал двойно по-неразбираем, така и спящият отново се изпълва с тайни при първия му все още неясен сънищен образ.“ Това не може и да бъде другояче. Защото това, което естествоизпитателят описва тук като спящ без съновидения, е онази част от човека, която се подчинява само на физическите закони.
към текста >>
Но човешкият дух носи тези закони на разума във физическия
свят
.
Спящото човешко тяло, което е подчинено само на физическите закони, никога не може да извърши нещо, което е подчинено на законите на разума.
Но човешкият дух носи тези закони на разума във физическия свят.
И доколкото ги носи в него, дотолкова той отново ще ги открие, когато след едно прекъсване отново свърже нишката на своята дейност.
към текста >>
Вечен е духът; раждането и смъртта владеят в телесното според законите на физическия
свят
; двете заедно направляват душата, докато тя гради своята съдба с делата си.
Между тях трябва да има нещо по същия начин, както паметта стои между делата ми от вчера и тези от днес. И това е душата2. Тя запазва последствията от моите дела от по-ранни животи. Тя е причината духът в едно ново прераждане да се появи като онова, което предишните животи са направили от него. Така се свързват тяло, душа и дух.
Вечен е духът; раждането и смъртта владеят в телесното според законите на физическия свят; двете заедно направляват душата, докато тя гради своята съдба с делата си.
към текста >>
Духът, който се превъплъщава, открива във физическия
свят
резултатите от действията си като своя съдба, а душата, която е свързана с него, посредничи за връзката му с тази съдба.
Духът, който се превъплъщава, открива във физическия свят резултатите от действията си като своя съдба, а душата, която е свързана с него, посредничи за връзката му с тази съдба.
Можем да попитаме: Как може духът да открие резултатите от своите дела, когато при своето превъплъщение се пренася в един напълно различен свят от този, в който е бил преди това? В основата на този въпрос се съдържа една много външна представа за съдбовните взаимовръзки. Когато се пренеса да живея от Европа в Америка, аз се озовавам в една напълно нова среда. Но въпреки това животът ми в Америка е напълно обособен от предишния ми живот в Европа. Ако в Европа съм бил механик, животът ми в Америка ще протече по-различно, отколкото ако съм бил банков служител.
към текста >>
Можем да попитаме: Как може духът да открие резултатите от своите дела, когато при своето превъплъщение се пренася в един напълно различен
свят
от този, в който е бил преди това?
Духът, който се превъплъщава, открива във физическия свят резултатите от действията си като своя съдба, а душата, която е свързана с него, посредничи за връзката му с тази съдба.
Можем да попитаме: Как може духът да открие резултатите от своите дела, когато при своето превъплъщение се пренася в един напълно различен свят от този, в който е бил преди това?
В основата на този въпрос се съдържа една много външна представа за съдбовните взаимовръзки. Когато се пренеса да живея от Европа в Америка, аз се озовавам в една напълно нова среда. Но въпреки това животът ми в Америка е напълно обособен от предишния ми живот в Европа. Ако в Европа съм бил механик, животът ми в Америка ще протече по-различно, отколкото ако съм бил банков служител. В първия случай ще бъда вероятно заобиколен от машини, във втория – от банкови книжа.
към текста >>
Във всеки случай предишният ми живот определя моето обкръжение, той сякаш притегля от околния
свят
към себе си онези неща, които са му близки.
В основата на този въпрос се съдържа една много външна представа за съдбовните взаимовръзки. Когато се пренеса да живея от Европа в Америка, аз се озовавам в една напълно нова среда. Но въпреки това животът ми в Америка е напълно обособен от предишния ми живот в Европа. Ако в Европа съм бил механик, животът ми в Америка ще протече по-различно, отколкото ако съм бил банков служител. В първия случай ще бъда вероятно заобиколен от машини, във втория – от банкови книжа.
Във всеки случай предишният ми живот определя моето обкръжение, той сякаш притегля от околния свят към себе си онези неща, които са му близки.
Така е и с моята духовна душа (Geistseele). Тя се обгражда с онова, с което е била свързана по-рано. Сравнението на съня със смъртта не може да бъде противоречиво за никого, който е наясно, че си има работа именно само с едно сравнение. Че на сутринта откривам онова, което съм направил предишния ден, за това се грижи непосредственият ход на събитията. Че аз, когато се превъплъщавам, откривам една среда, която съответства на резултата от делата в предишния ми живот, за това се грижи родството на моята преродена духовна душа с нещата от тази среда.
към текста >>
Това отношение, от една страна, се обуславя от факта, че във времето между две прераждания той не е взимал участие във физическия
свят
; от друга страна, той е имал някакво развитие през този период.
В какво отношение към физическата среда влиза човекът в едно ново прераждане?
Това отношение, от една страна, се обуславя от факта, че във времето между две прераждания той не е взимал участие във физическия свят; от друга страна, той е имал някакво развитие през този период.
Става ясно, че в това развитие не може да се влее нищо от физическия свят, защото духовната душа се намира извън този физически свят. Всичко, което протича в нея, тя може да твори от самата себе си или, по-точно казано, от свръхсетивния свят. Докато по време на въплъщението е била оплетена във физическия фактически свят, след напускане на тялото на душата ѝ е отнето непосредственото влияние на този фактически свят. От него ѝ е останало единствено това, което ние сравнихме с паметта. Тази „памет“ се състои от две части.
към текста >>
Става ясно, че в това развитие не може да се влее нищо от физическия
свят
, защото духовната душа се намира извън този физически
свят
.
В какво отношение към физическата среда влиза човекът в едно ново прераждане? Това отношение, от една страна, се обуславя от факта, че във времето между две прераждания той не е взимал участие във физическия свят; от друга страна, той е имал някакво развитие през този период.
Става ясно, че в това развитие не може да се влее нищо от физическия свят, защото духовната душа се намира извън този физически свят.
Всичко, което протича в нея, тя може да твори от самата себе си или, по-точно казано, от свръхсетивния свят. Докато по време на въплъщението е била оплетена във физическия фактически свят, след напускане на тялото на душата ѝ е отнето непосредственото влияние на този фактически свят. От него ѝ е останало единствено това, което ние сравнихме с паметта. Тази „памет“ се състои от две части. Тези части се разкриват, когато човек премисли с какво е допринесъл за нейното формиране.
към текста >>
Всичко, което протича в нея, тя може да твори от самата себе си или, по-точно казано, от свръхсетивния
свят
.
В какво отношение към физическата среда влиза човекът в едно ново прераждане? Това отношение, от една страна, се обуславя от факта, че във времето между две прераждания той не е взимал участие във физическия свят; от друга страна, той е имал някакво развитие през този период. Става ясно, че в това развитие не може да се влее нищо от физическия свят, защото духовната душа се намира извън този физически свят.
Всичко, което протича в нея, тя може да твори от самата себе си или, по-точно казано, от свръхсетивния свят.
Докато по време на въплъщението е била оплетена във физическия фактически свят, след напускане на тялото на душата ѝ е отнето непосредственото влияние на този фактически свят. От него ѝ е останало единствено това, което ние сравнихме с паметта. Тази „памет“ се състои от две части. Тези части се разкриват, когато човек премисли с какво е допринесъл за нейното формиране. Духът е живял в тялото и чрез него е влязъл в отношение с физическия свят.
към текста >>
Докато по време на въплъщението е била оплетена във физическия фактически
свят
, след напускане на тялото на душата ѝ е отнето непосредственото влияние на този фактически
свят
.
В какво отношение към физическата среда влиза човекът в едно ново прераждане? Това отношение, от една страна, се обуславя от факта, че във времето между две прераждания той не е взимал участие във физическия свят; от друга страна, той е имал някакво развитие през този период. Става ясно, че в това развитие не може да се влее нищо от физическия свят, защото духовната душа се намира извън този физически свят. Всичко, което протича в нея, тя може да твори от самата себе си или, по-точно казано, от свръхсетивния свят.
Докато по време на въплъщението е била оплетена във физическия фактически свят, след напускане на тялото на душата ѝ е отнето непосредственото влияние на този фактически свят.
От него ѝ е останало единствено това, което ние сравнихме с паметта. Тази „памет“ се състои от две части. Тези части се разкриват, когато човек премисли с какво е допринесъл за нейното формиране. Духът е живял в тялото и чрез него е влязъл в отношение с физическия свят. Това отношение се изразява в това, че посредством тялото са се развили нагони, желания, страсти, които са били задоволявани чрез външни действия.
към текста >>
Духът е живял в тялото и чрез него е влязъл в отношение с физическия
свят
.
Всичко, което протича в нея, тя може да твори от самата себе си или, по-точно казано, от свръхсетивния свят. Докато по време на въплъщението е била оплетена във физическия фактически свят, след напускане на тялото на душата ѝ е отнето непосредственото влияние на този фактически свят. От него ѝ е останало единствено това, което ние сравнихме с паметта. Тази „памет“ се състои от две части. Тези части се разкриват, когато човек премисли с какво е допринесъл за нейното формиране.
Духът е живял в тялото и чрез него е влязъл в отношение с физическия свят.
Това отношение се изразява в това, че посредством тялото са се развили нагони, желания, страсти, които са били задоволявани чрез външни действия. Понеже човекът е телесен, той действа под влиянието на тези нагони, желания и страсти. И те имат двояко значение. От една страна, те оставят отпечатък върху външните деяния, които човекът извършва. От друга страна, те оформят неговия личен характер.
към текста >>
Действието преминава във външния
свят
; желанията остават в моята душа, както представата – в моята памет.
Понеже човекът е телесен, той действа под влиянието на тези нагони, желания и страсти. И те имат двояко значение. От една страна, те оставят отпечатък върху външните деяния, които човекът извършва. От друга страна, те оформят неговия личен характер. Дейността, която извършвам, е следствие от моите желания; като личност представлявам това, което тези желания изразяват.
Действието преминава във външния свят; желанията остават в моята душа, както представата – в моята памет.
И както чрез всяко ново подобно впечатление се засилва образът на представата, така става и с желанията при всяко ново действие, което върша под тяхно влияние. Така в моята душа поради телесното ми битие живее един сбор от нагони, желания и страсти. Този сбор се обозначава като „тяло на желанията“ (kama rupa). Това „тяло на желанията“ е тясно свързано с физическото битие. Защото то се е изградило под влиянието на физическата телесност.
към текста >>
Само човек, който не желае абсолютно нищо от сетивния
свят
, няма никакво желание за задоволяване.
Духът трябва да се освободи от него, доколкото чрез него той е бил свързан с отделния физически живот. След физическия живот следва друг, в който това освобождение продължава. Можем да попитаме: Със смъртта не се ли унищожава това „тяло на желанията“? Отговорът е следният: Не. В степента, в която всеки миг от физическия живот желанието превишава задоволяването, желанието продължава да съществува, когато е престанала възможността за задоволяване.
Само човек, който не желае абсолютно нищо от сетивния свят, няма никакво желание за задоволяване.
Само лишеният от желания човек умира, без да задържи в духа си някакъв остатък от желания. А този остатък трябва да отзвучи до известна степен след смъртта. Състоянието на този отзвук се нарича „престой в областта на желанията“ (kamaloka). Лесно разбираемо е, че това състояние трябва да продължи толкова по-дълго, колкото повече човек се е чувствал свързан със сетивния живот.
към текста >>
Затова неговите преживявания във физическия
свят
по правило ще стоят на толкова по-високо ниво, колкото по-често се е прераждал или колкото по-големи са били усилията му в предишните въплъщения.
Средата, в която човек се ражда в новото въплъщение, му предоставя резултатите от неговите дела като негова съдба. Той навлиза в тази среда със способностите, които си е изградил в свръхсетивните състояния от предишните преживявания.
Затова неговите преживявания във физическия свят по правило ще стоят на толкова по-високо ниво, колкото по-често се е прераждал или колкото по-големи са били усилията му в предишните въплъщения.
Затова пътуването на поклонника през превъплъщенията представлява едно развитие нагоре. Все по-голямо става богатството, което опитностите му събират в неговия дух. Така той посреща своята съдба все по-зрял. И така той се превръща все повече и повече в господар на своята съдба. Чрез своите преживявания той се учи да разбира законите на света, в които протичат тези негови опитности.
към текста >>
Все по-маловажен става натискът на околния
свят
.
Първоначално духът не се чувства както трябва в своето обкръжение. Той върви пипнешком в мрака. Но с всяко ново превъплъщение около него става все по-светло. Той придобива познание за законите на света. С други думи, той се изпълва с все по-голямо съзнание.
Все по-маловажен става натискът на околния свят.
Все повече духът съумява да се утвърди. Но дух, който се самоутвърждава, е свободен дух. Едно действие в ярката светлина на съзнанието е едно свободно действие. (Същността на свободния човешки дух се опитах да представя в моята „Философия на свободата“, Берлин, 1893 г.) Пълната свобода на човешкия дух е идеалът на неговото развитие. Не можем да питаме дали човекът е свободен или не.
към текста >>
На този
свят
принадлежат и самите прераждания.
Едно по-висше развитие на човешкия дух означава неговото напредване през нови прераждания. Това по-висше развитие се изразява в това, че светът, в който стават преражданията, бива разбиран все по-добре от духа.
На този свят принадлежат и самите прераждания.
Във връзка с тях духът се придвижва от състояния на по-малка съзнателност към състояния на по-голяма такава. По пътя на развитието се намира моментът, в който духът ще може да погледне назад в пълно съзнание към своите превъплъщения. Това е една представа, с която човек лесно може да се пошегува. Ала който прави това, няма никаква представа от тези истини. Шегата, както и критиката, лежи като дракон пред портата на светостта.
към текста >>
28.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Каквото човек е, това е вечното в него; каквото човек знае за себе си, е зависимо от времевите закони на прераждането в същата степен, в която е онова, което той знае за външния
свят
.
Сега поставилият въпроса може да каже: Но тогава станалият слабоумен старец би трябвало най-малкото в същността си да носи предишните си сили, макар и да не е възможно да ги прояви. Това също не е така. Защото също и съзнанието на нашата най-дълбока същност е зависимо от законите на нашето тяло. Ние никога не сме осъзнати в пълния обхват на нашия дух, а само дотолкова, доколкото законите на нашето настоящо въплъщение позволяват това. Трябва ясно да се различава това, което човек е, и това, което той в дадено време знае за себе си.
Каквото човек е, това е вечното в него; каквото човек знае за себе си, е зависимо от времевите закони на прераждането в същата степен, в която е онова, което той знае за външния свят.
Ако поради разруха на моето тяло аз повече нямам способността да владея външния свят така, както по-рано, тогава нямам вече и другата способност: да се владея по същия начин, както по-рано. Понеже тази способност ми е отнета поради външни фактори, които не се намират в моя дух, а извън него, аз ще я притежавам отново, доколкото ще живея в едно ново прераждане вече не в неподходящи, а в подходящи външни условия. Противоречието, което се явява с поставения въпрос, не се намира в сферата на духовните факти, а в тази на предразсъдъците, които проявява материализмът на теософията.
към текста >>
Ако поради разруха на моето тяло аз повече нямам способността да владея външния
свят
така, както по-рано, тогава нямам вече и другата способност: да се владея по същия начин, както по-рано.
Това също не е така. Защото също и съзнанието на нашата най-дълбока същност е зависимо от законите на нашето тяло. Ние никога не сме осъзнати в пълния обхват на нашия дух, а само дотолкова, доколкото законите на нашето настоящо въплъщение позволяват това. Трябва ясно да се различава това, което човек е, и това, което той в дадено време знае за себе си. Каквото човек е, това е вечното в него; каквото човек знае за себе си, е зависимо от времевите закони на прераждането в същата степен, в която е онова, което той знае за външния свят.
Ако поради разруха на моето тяло аз повече нямам способността да владея външния свят така, както по-рано, тогава нямам вече и другата способност: да се владея по същия начин, както по-рано.
Понеже тази способност ми е отнета поради външни фактори, които не се намират в моя дух, а извън него, аз ще я притежавам отново, доколкото ще живея в едно ново прераждане вече не в неподходящи, а в подходящи външни условия. Противоречието, което се явява с поставения въпрос, не се намира в сферата на духовните факти, а в тази на предразсъдъците, които проявява материализмът на теософията.
към текста >>
Най-напред трябва да ни стане ясно, че това разбиране се е формирало в нашия физически
свят
и че то е свикнало да приема единствено това, което е научило в този
свят
.
Отговор: Законите на кармата са толкова сложни, че никой не трябва да се учудва, когато един факт първоначално изглежда в противоречие на човешкото разбиране с общата валидност на тези закони.
Най-напред трябва да ни стане ясно, че това разбиране се е формирало в нашия физически свят и че то е свикнало да приема единствено това, което е научило в този свят.
Кармичните закони обаче принадлежат изцяло на по-висшите светове – в Германия е общоприето да се казва „по-висши нива“. Ако човек иска да разгледа кармически някое произшествие, което се случва на някого, от гледна точка на правосъдието в земния физически живот, ще се натъкне на множество противоречия. Трябва да стане ясно, че едно съвместно изживяване на повече хора във физическия свят може да означава за всеки отделен човек нещо напълно различно във висшите светове. Разбира се, обратното също не е изключено, а именно да се случат общи кармични преплитания в съвместни земни преживявания. Само този, който може да вижда ясно в по-висшите светове, може да каже какво точно се случва.
към текста >>
Трябва да стане ясно, че едно съвместно изживяване на повече хора във физическия
свят
може да означава за всеки отделен човек нещо напълно различно във висшите светове.
Отговор: Законите на кармата са толкова сложни, че никой не трябва да се учудва, когато един факт първоначално изглежда в противоречие на човешкото разбиране с общата валидност на тези закони. Най-напред трябва да ни стане ясно, че това разбиране се е формирало в нашия физически свят и че то е свикнало да приема единствено това, което е научило в този свят. Кармичните закони обаче принадлежат изцяло на по-висшите светове – в Германия е общоприето да се казва „по-висши нива“. Ако човек иска да разгледа кармически някое произшествие, което се случва на някого, от гледна точка на правосъдието в земния физически живот, ще се натъкне на множество противоречия.
Трябва да стане ясно, че едно съвместно изживяване на повече хора във физическия свят може да означава за всеки отделен човек нещо напълно различно във висшите светове.
Разбира се, обратното също не е изключено, а именно да се случат общи кармични преплитания в съвместни земни преживявания. Само този, който може да вижда ясно в по-висшите светове, може да каже какво точно се случва. Ако кармичните преплитания на петстотин човека се изразяват в това, че при един пожар в театъра тези хора загиват, тогава са налице следните възможности:
към текста >>
Да се говори за „случайност“ във физическия
свят
, разбира се, не е неоснователно.
Да се говори за „случайност“ във физическия свят, разбира се, не е неоснователно.
Задължително е да се каже: „Няма случайност“, ако се разглеждат всички светове. Но би било неправилно да се премахне думата „случайност“, когато се говори просто за преплитане на нещата във физическия свят. Случайността във физическия свят е причинена точно от това, че нещата в този свят протичат именно в сетивното пространство. Доколкото протичат в това пространство, те трябва да се подчиняват на законите на това пространство. В него обаче могат външно да се срещнат неща, които вътрешно да нямат нищо общо.
към текста >>
Но би било неправилно да се премахне думата „случайност“, когато се говори просто за преплитане на нещата във физическия
свят
.
Да се говори за „случайност“ във физическия свят, разбира се, не е неоснователно. Задължително е да се каже: „Няма случайност“, ако се разглеждат всички светове.
Но би било неправилно да се премахне думата „случайност“, когато се говори просто за преплитане на нещата във физическия свят.
Случайността във физическия свят е причинена точно от това, че нещата в този свят протичат именно в сетивното пространство. Доколкото протичат в това пространство, те трябва да се подчиняват на законите на това пространство. В него обаче могат външно да се срещнат неща, които вътрешно да нямат нищо общо. Колкото е изкривено лицето ми, когато се отразява в едно криво огледало, толкова и причините, поради които една тухла пада от покрива и ме удря, както си вървя, имат нещо общо с моята карма, възникнала от моето минало. Грешката, която се прави, се състои в това, че много хора си представят кармичните взаимовръзки твърде опростено.
към текста >>
Случайността във физическия
свят
е причинена точно от това, че нещата в този
свят
протичат именно в сетивното пространство.
Да се говори за „случайност“ във физическия свят, разбира се, не е неоснователно. Задължително е да се каже: „Няма случайност“, ако се разглеждат всички светове. Но би било неправилно да се премахне думата „случайност“, когато се говори просто за преплитане на нещата във физическия свят.
Случайността във физическия свят е причинена точно от това, че нещата в този свят протичат именно в сетивното пространство.
Доколкото протичат в това пространство, те трябва да се подчиняват на законите на това пространство. В него обаче могат външно да се срещнат неща, които вътрешно да нямат нищо общо. Колкото е изкривено лицето ми, когато се отразява в едно криво огледало, толкова и причините, поради които една тухла пада от покрива и ме удря, както си вървя, имат нещо общо с моята карма, възникнала от моето минало. Грешката, която се прави, се състои в това, че много хора си представят кармичните взаимовръзки твърде опростено. Те приемат например, че ако една тухла падне върху даден човек, той трябва да си е заслужил кармически тази злополука.
към текста >>
Но то не може да се установи чрез пригодения за физическия
свят
разум, а чрез окултно изживяване и наблюдение.
В живота на всеки човек непрекъснато стават събития, които нямат нищо общо с неговите заслуги или вина в миналото. Такива случки намират своето кармично балансиране в бъдещето. Каквото днес ме сполети незаслужено, за него ще бъда възмезден в бъдеще. Едно е вярно: Нищо не остава без кармично изравняване. Дали обаче едно изживяване на човека е последствие от неговото кармично минало, или е причина за едно кармично бъдеще, това трябва първо да бъде установено.
Но то не може да се установи чрез пригодения за физическия свят разум, а чрез окултно изживяване и наблюдение.
към текста >>
Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия
свят
само косвено.
Отговор: Днешната медицинска наука не знае абсолютно нищо съществено за закономерните взаимовръзки в по-висшите светове. Но що се касае до цитираното твърдение на същата, в него се крие известна истина. Онова, което се нарича душевна болест и като такава е заболяване на физически орган, може да има непосредствен произход във физическите факти.
Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия свят само косвено.
Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка. Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят. Тя се намира в един по-висш свят.
към текста >>
Който обаче говори само за законите на физическия
свят
и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка.
Отговор: Днешната медицинска наука не знае абсолютно нищо съществено за закономерните взаимовръзки в по-висшите светове. Но що се касае до цитираното твърдение на същата, в него се крие известна истина. Онова, което се нарича душевна болест и като такава е заболяване на физически орган, може да има непосредствен произход във физическите факти. Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия свят само косвено.
Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка.
Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят. Тя се намира в един по-висш свят. И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия свят разбиране, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък.
към текста >>
Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия
свят
.
Онова, което се нарича душевна болест и като такава е заболяване на физически орган, може да има непосредствен произход във физическите факти. Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия свят само косвено. Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка. Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък.
Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят.
Тя се намира в един по-висш свят. И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия свят разбиране, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък. И който може да види тази взаимовръзка, за него при определени условия е вярно твърдението: Човекът сам се уврежда психически чрез своите неправилни мисли, което означава, че уврежда своя мозък. Такава мисъл обаче трябва първо да се разбере, преди да бъде критикувана. А на съвременната медицина – разбира се, не на всички медици – липсват средствата, за да я разбере.
към текста >>
Тя се намира в един по-висш
свят
.
Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия свят само косвено. Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка. Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят.
Тя се намира в един по-висш свят.
И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия свят разбиране, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък. И който може да види тази взаимовръзка, за него при определени условия е вярно твърдението: Човекът сам се уврежда психически чрез своите неправилни мисли, което означава, че уврежда своя мозък. Такава мисъл обаче трябва първо да се разбере, преди да бъде критикувана. А на съвременната медицина – разбира се, не на всички медици – липсват средствата, за да я разбере. В такива случаи човек като теософ трябва да бъде търпелив.
към текста >>
И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия
свят
разбиране, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък.
Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка. Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят. Тя се намира в един по-висш свят.
И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия свят разбиране, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък.
И който може да види тази взаимовръзка, за него при определени условия е вярно твърдението: Човекът сам се уврежда психически чрез своите неправилни мисли, което означава, че уврежда своя мозък. Такава мисъл обаче трябва първо да се разбере, преди да бъде критикувана. А на съвременната медицина – разбира се, не на всички медици – липсват средствата, за да я разбере. В такива случаи човек като теософ трябва да бъде търпелив. С празните осъждания на медицинското изкуство и неговия материализъм не се постига нищо.
към текста >>
От тези три принципа обаче само душата и тялото намират израз във физическия
свят
.
Сега, след тези разбираеми разяснения, трябва да представим състоянието на нещата в смисъла на теософията. В животното се откриват дух, душа и тяло.
От тези три принципа обаче само душата и тялото намират израз във физическия свят.
Духът оказва въздействие върху животинския свят от един по-висш свят. При човека всичките тези три принципа се изразяват във физическия свят. Затова не може да се каже, че дейностите на животните произлизат от духа. Когато бобърът изгражда своята изкусна постройка, се проявява духът, който работи от един по-висш свят. Когато човекът строи, тогава действа духът в него.
към текста >>
Духът оказва въздействие върху животинския
свят
от един по-висш
свят
.
Сега, след тези разбираеми разяснения, трябва да представим състоянието на нещата в смисъла на теософията. В животното се откриват дух, душа и тяло. От тези три принципа обаче само душата и тялото намират израз във физическия свят.
Духът оказва въздействие върху животинския свят от един по-висш свят.
При човека всичките тези три принципа се изразяват във физическия свят. Затова не може да се каже, че дейностите на животните произлизат от духа. Когато бобърът изгражда своята изкусна постройка, се проявява духът, който работи от един по-висш свят. Когато човекът строи, тогава действа духът в него. Когато човек дресира едно животно, тогава неговият дух работи върху неиндивидуалния дух на животното; той си служи с органите на животното, за да изрази онова, което желае.
към текста >>
При човека всичките тези три принципа се изразяват във физическия
свят
.
Сега, след тези разбираеми разяснения, трябва да представим състоянието на нещата в смисъла на теософията. В животното се откриват дух, душа и тяло. От тези три принципа обаче само душата и тялото намират израз във физическия свят. Духът оказва въздействие върху животинския свят от един по-висш свят.
При човека всичките тези три принципа се изразяват във физическия свят.
Затова не може да се каже, че дейностите на животните произлизат от духа. Когато бобърът изгражда своята изкусна постройка, се проявява духът, който работи от един по-висш свят. Когато човекът строи, тогава действа духът в него. Когато човек дресира едно животно, тогава неговият дух работи върху неиндивидуалния дух на животното; той си служи с органите на животното, за да изрази онова, което желае. Затова е също толкова неправилно да се каже, че животното е една животинска индивидуалност, както когато се каже, че „моята ръка взима лъжицата“, вместо „аз взимам лъжицата“.
към текста >>
Когато бобърът изгражда своята изкусна постройка, се проявява духът, който работи от един по-висш
свят
.
В животното се откриват дух, душа и тяло. От тези три принципа обаче само душата и тялото намират израз във физическия свят. Духът оказва въздействие върху животинския свят от един по-висш свят. При човека всичките тези три принципа се изразяват във физическия свят. Затова не може да се каже, че дейностите на животните произлизат от духа.
Когато бобърът изгражда своята изкусна постройка, се проявява духът, който работи от един по-висш свят.
Когато човекът строи, тогава действа духът в него. Когато човек дресира едно животно, тогава неговият дух работи върху неиндивидуалния дух на животното; той си служи с органите на животното, за да изрази онова, което желае. Затова е също толкова неправилно да се каже, че животното е една животинска индивидуалност, както когато се каже, че „моята ръка взима лъжицата“, вместо „аз взимам лъжицата“. Който взема под внимание само материалните факти, за него всичко това няма никакъв смисъл. За него не остава нищо друго освен първо да се удивлява на някои душевни качества на едно животно, а после да си мисли, че духът на животното е подобен на човешкия дух.
към текста >>
Това означава, че тази индивидуалност се е свързала преди въплъщението си със силите на астралния
свят
, които се стремят към определени физически условия.
Да предположим например, че даден човек си е изградил в своя предишен живот един устойчив морален характер. В кармата му е заложено в едно следващо прераждане придобитото да се прояви. Но това не би могло да се случи, ако този човек не се въплъти в тяло, което притежава съответните качества. Тези телесни качества трябва да се унаследят от прадедите. Въплъщаващата се индивидуалност се стреми чрез една живееща в нея притегателна сила към онези родители, които могат да ѝ дадат необходимото тяло.
Това означава, че тази индивидуалност се е свързала преди въплъщението си със силите на астралния свят, които се стремят към определени физически условия.
Така че човек се ражда в онова семейство, което може да му осигури подходящите телесни условия за неговите кармични заложби. Например изглежда, че моралната сила сякаш е наследена от родителите. В действителност човекът е открил чрез индивидуалната си същност онова семейство, което прави възможно разгръщането на моралната му сила. Може да се добави още, че индивидуалностите на децата и родителите са били свързани в предишни животи и поради това отново са се открили. Кармичните закони са толкова сложни, че е невъзможна една правилна преценка според онова, което се вижда.
към текста >>
Работата на човека във физическия
свят
зависи изцяло от инструментите, с които разполага.
Работата на човека във физическия свят зависи изцяло от инструментите, с които разполага.
Например по-висши идеи могат да се проявят, ако е налице един напълно развит мозък. Както пианистът трябва да чака, докато майсторът на пиана му достави един завършен инструмент, чрез който да изрази своите музикални идеи, така душата със своите придобити в предишния живот способности трябва да чака, докато силите на физическия свят развият телесните органи до такава степен, че те да могат да изразяват тези способности. От началото на човешкия живот е налице една съвместна работа на душевните и телесните сили. Душата работи в еластичното и гъвкаво още детско тяло така, че то да може по-късно да стане носител на онези сили, които са придобити в по-ранни житейски периоди. Необходимо е обаче новороденият човек първо да се нагоди към новите условия на живот.
към текста >>
Както пианистът трябва да чака, докато майсторът на пиана му достави един завършен инструмент, чрез който да изрази своите музикални идеи, така душата със своите придобити в предишния живот способности трябва да чака, докато силите на физическия
свят
развият телесните органи до такава степен, че те да могат да изразяват тези способности.
Работата на човека във физическия свят зависи изцяло от инструментите, с които разполага. Например по-висши идеи могат да се проявят, ако е налице един напълно развит мозък.
Както пианистът трябва да чака, докато майсторът на пиана му достави един завършен инструмент, чрез който да изрази своите музикални идеи, така душата със своите придобити в предишния живот способности трябва да чака, докато силите на физическия свят развият телесните органи до такава степен, че те да могат да изразяват тези способности.
От началото на човешкия живот е налице една съвместна работа на душевните и телесните сили. Душата работи в еластичното и гъвкаво още детско тяло така, че то да може по-късно да стане носител на онези сили, които са придобити в по-ранни житейски периоди. Необходимо е обаче новороденият човек първо да се нагоди към новите условия на живот. Ако просто навлезе в един нов живот с всичко придобито по-рано, той няма да се нагоди към заобикалящия го свят. Той е придобил своите способности и сили при съвсем други условия в една напълно различна околна среда.
към текста >>
Ако просто навлезе в един нов живот с всичко придобито по-рано, той няма да се нагоди към заобикалящия го
свят
.
Например по-висши идеи могат да се проявят, ако е налице един напълно развит мозък. Както пианистът трябва да чака, докато майсторът на пиана му достави един завършен инструмент, чрез който да изрази своите музикални идеи, така душата със своите придобити в предишния живот способности трябва да чака, докато силите на физическия свят развият телесните органи до такава степен, че те да могат да изразяват тези способности. От началото на човешкия живот е налице една съвместна работа на душевните и телесните сили. Душата работи в еластичното и гъвкаво още детско тяло така, че то да може по-късно да стане носител на онези сили, които са придобити в по-ранни житейски периоди. Необходимо е обаче новороденият човек първо да се нагоди към новите условия на живот.
Ако просто навлезе в един нов живот с всичко придобито по-рано, той няма да се нагоди към заобикалящия го свят.
Той е придобил своите способности и сили при съвсем други условия в една напълно различна околна среда. Ако пожелае просто да пристъпи в света в предишното си състояние, той би бил чужденец в него. Детският период е затова, за да се изработи хармония между старите и новите условия. Как би изглеждал един умен човек от римско време в нашия свят, ако той просто се роди в този свят със своите придобити сили? Една сила може да се приложи тогава, когато е в хармония с околната среда.
към текста >>
Как би изглеждал един умен човек от римско време в нашия
свят
, ако той просто се роди в този
свят
със своите придобити сили?
Необходимо е обаче новороденият човек първо да се нагоди към новите условия на живот. Ако просто навлезе в един нов живот с всичко придобито по-рано, той няма да се нагоди към заобикалящия го свят. Той е придобил своите способности и сили при съвсем други условия в една напълно различна околна среда. Ако пожелае просто да пристъпи в света в предишното си състояние, той би бил чужденец в него. Детският период е затова, за да се изработи хармония между старите и новите условия.
Как би изглеждал един умен човек от римско време в нашия свят, ако той просто се роди в този свят със своите придобити сили?
Една сила може да се приложи тогава, когато е в хармония с околната среда. Например ако се ражда един гений, гениалната сила вече се намира в най-вътрешната човешка същност, която се нарича причинно тяло. Нисшето духовно тяло (кама манас, душата на разбирането – Verstandesseele) и тялото на чувствата и усещанията (астрално тяло) могат да се приспособяват, те са до известна степен неопределени. Тези две части на човешкото същество сега са в процес на разработване. Отвътре навън работи причинното тяло, отвън въздейства околната среда.
към текста >>
Много по-неприемливо би било да се раждаме като завършени хора в един
свят
, в който щяхме да сме като чужденци.
Нисшето духовно тяло (кама манас, душата на разбирането – Verstandesseele) и тялото на чувствата и усещанията (астрално тяло) могат да се приспособяват, те са до известна степен неопределени. Тези две части на човешкото същество сега са в процес на разработване. Отвътре навън работи причинното тяло, отвън въздейства околната среда. Когато тази работа се извърши, тогава тези две части могат да бъдат инструменти на придобитите сили. Няма нищо неприемливо и нелогично в това човек да се ражда като дете.
Много по-неприемливо би било да се раждаме като завършени хора в един свят, в който щяхме да сме като чужденци.
към текста >>
И те стават разбираеми чрез великите закони на духовния
свят
.
Те се намират в частите на човека, които възникват и изчезват. Тялото кама манас, което някога е било пригоденият за тонове апарат, в следващия живот може да бъде пригодено за възприемане на числа и пространствени отношения. Така че един музикант в следващия си живот може да стане математик. Именно по този начин в хода на преражданията човек се развива до многостранно същество, преминавайки през най-разнообразни житейски опитности. Но както казах, има изключения от това правило.
И те стават разбираеми чрез великите закони на духовния свят.
към текста >>
29.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
И от това устройство, от специфичното оформление на физическото тяло, както и от стоящото само една степен над него етерно тяло, зависи всичко, което можем да наречем наш мисловен
свят
.
Човек ще може да стигне до една определена точка с помощта на стремеж, основаващ се на размишлението; но той ще стигне само до една определена точка. Защото всъщност нашият мисловен мир, така, както някога е бил сътворен, е напълно и изцяло зависим от вътрешното устройство на човешкия ни организъм, което се ограничава от инкарнацията, в която живеем.
И от това устройство, от специфичното оформление на физическото тяло, както и от стоящото само една степен над него етерно тяло, зависи всичко, което можем да наречем наш мисловен свят.
И колкото по-проницателни са тези мисли, толкова повече те могат да навлязат в абстрактни истини, толкова повече са зависими от външното, ограничено само от една инкарнация човешко устройство. Вече можем да разберем, че – както често бе споменавано – в живота между смъртта и едно ново раждане, следователно в духовния живот, от всичко, преживяно в душата, мислите са тези, които в най-малка степен можем да вземем със себе си. Така че това, което е плод на най-задълбочен ум, трябва да се изостави. Може да се каже формално: Какво оставя човекът, когато прекрачва прага на смъртта? Най-напред физическото тяло.
към текста >>
Човек със силна склонност към размишление, към задълбочаване, или съм бил човек, който винаги е обичал сензациите във външния
свят
, на когото едно или друго в живота му е харесвало или не?
Човек достига до едно такова сигурно схващане чрез извършване на определени вътрешни дейности, които по никакъв начин не могат да бъдат лесни, които са трудни, но които въпреки това могат да бъдат извършени. Първата стъпка, която може да се направи, е да се упражни малко обикновения начин на себеопознаване, който се състои в това, че човек, така да се каже, прави ретроспекция на живота си, като се пита: Що за човек изобщо съм бил?
Човек със силна склонност към размишление, към задълбочаване, или съм бил човек, който винаги е обичал сензациите във външния свят, на когото едно или друго в живота му е харесвало или не?
Един човек, който в училище е искал да чете, но не и да смята, който е биел другите деца, но не се е оставял да бъде бит? Или съм бил едно дете, предопределено винаги да яде бой от другите и което не е било достатъчно хитро поне веднъж и то да набие някого? По този начин да се погледне малко назад в живота и по-специално да се запитаме: Към какво съм бил предразположен, към интелектуалното, към душевното или волевото? Какво ми е било леко, какво – тежко? Какво съм искал да избегна?
към текста >>
В духовния
свят
мислите, такива, каквито са между раждането и смъртта, нямат значение, те имат значение само в една видоизменена форма.
Така виждаме, че мислите, които питаем, не преминават в следващия живот като такива, а се променят в сила.
В духовния свят мислите, такива, каквито са между раждането и смъртта, нямат значение, те имат значение само в една видоизменена форма.
Например ако човек има някаква велика мисъл, тя ще се загуби, след като той премине през портата на смъртта. Но ентусиазмът, усещането и чувството оживяват под влиянието на мисълта и те преминават през портата на смъртта. От антропософията човек не взема мислите, а това, което е преживял чрез тези мисли до най-малките нюанси, не само общото основно усещане. Към това искаме да се придържаме: За физическия свят мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за въздействието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния свят. Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна празнота на живота и нищетата и празнотата се усещат като болка и дисхармония.
към текста >>
Към това искаме да се придържаме: За физическия
свят
мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за въздействието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния
свят
.
Така виждаме, че мислите, които питаем, не преминават в следващия живот като такива, а се променят в сила. В духовния свят мислите, такива, каквито са между раждането и смъртта, нямат значение, те имат значение само в една видоизменена форма. Например ако човек има някаква велика мисъл, тя ще се загуби, след като той премине през портата на смъртта. Но ентусиазмът, усещането и чувството оживяват под влиянието на мисълта и те преминават през портата на смъртта. От антропософията човек не взема мислите, а това, което е преживял чрез тези мисли до най-малките нюанси, не само общото основно усещане.
Към това искаме да се придържаме: За физическия свят мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за въздействието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния свят.
Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна празнота на живота и нищетата и празнотата се усещат като болка и дисхармония. Можете да добиете представа за това какво представляват вътрешната нищета и празнотата с помощта на едно сравнение. Представете си, че нещо наистина ви харесва и го гледате винаги с удоволствие, когато отидете на някое определено място. Например сте свикнали да виждате едно определено цвете в една градина на определено място. И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате болка.
към текста >>
30.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Той представлява само едно помощно средство, каквото средство е и себеприпомнянето, с което бихме могли да извадим на бял
свят
потъналото в дълбините на душевния ни живот.
Нека сега да си представим даден човек, който се нуждае от нещо, което е научил на един по-ранен етап в сегашния си живот, и който настройва душата си да извади от дълбоките си пластове онова, което е научил тогава, за да може да го обхване с погледа си сега. Ако живо и образно си представим този процес на спомняне, откриваме, че в него се осъществява една дейност, която спада към обикновената ни способност за припомняне. Това, за което споменах последния път, са дейностите на душата. Но тези дейности би трябвало да допринасят за постъпване в душата ни на нещо относно предишните ни земни животи, подобно на състоянието, когато се чувстваме потопени в спомена за нещо, изживяно в този живот. За целта не трябва да разглеждате казаното последния път като единствен начин, който би могъл да ни отведе в миналите ни земни животи или който може априори да предизвика една вярна представа за това какви сме били в предишните си животи.
Той представлява само едно помощно средство, каквото средство е и себеприпомнянето, с което бихме могли да извадим на бял свят потъналото в дълбините на душевния ни живот.
Нека накратко обобщим изложеното за едно такова себеприпомняне относно минали земни животи. Това ще стане най-добре по следния начин.
към текста >>
Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един
свят
на предразсъдъци, срещу един
свят
на волеви импулси.
Разбира се, съществуват различни степени на впечатлителност и може да се случи нещо дотолкова да е дало отражение върху някой човек, че болката да се появява всеки път при спомена за преживяното. Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните. Трябва само да вземете за пример някой по-характерен спомен и ще видите доколко голяма е разликата между представата, която изплува в спомена, и онова, което в живота си в тази инкарнация сте изпитали като чувства и волеви импулси. Помислете си само за някой човек, който пише мемоарите си. Да предположим примерно, че пишейки своите мемоари, Бисмарк е стигнал до момента, в който е подготвял Немско-австрийската война от 1866 г.
Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на волеви импулси.
А сега вече си представете не как това някога е живяло в душата на Бисмарк, а всичко онова, което по онова време той непосредствено е изживял под впечатлението от събитията и което е потънало дълбоко в душата му. Помислете за избледняването на чувствата и волевите импулси, които са били налице, когато е правел нещата, в сравнение с времето, когато е пишел мемоарите си. Едва ли ще се намери човек, който да не е наясно с това, каква огромна разлика съществува между представата за нещата и онова, което спада към чувствата и волевите импулси.
към текста >>
Този, който поне малко се е занимавал с антропософия, ще разбере за какво става въпрос, когато бъде казано споменатото вече многократно от други гледни точки, а именно, че нашите представи, следователно нашите спомени-представи в душевния ни живот, когато са предизвикани отвън, от външния
свят
, в който живеем с физическото си тяло, всъщност имат значение само за тази отделна инкарнация.
Този, който поне малко се е занимавал с антропософия, ще разбере за какво става въпрос, когато бъде казано споменатото вече многократно от други гледни точки, а именно, че нашите представи, следователно нашите спомени-представи в душевния ни живот, когато са предизвикани отвън, от външния свят, в който живеем с физическото си тяло, всъщност имат значение само за тази отделна инкарнация.
Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта. Защото представите принадлежат към това, което протича във физическия живот, т. е. към това, което трае най-кратко време. Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот. Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация.
към текста >>
Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния
свят
или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот.
Този, който поне малко се е занимавал с антропософия, ще разбере за какво става въпрос, когато бъде казано споменатото вече многократно от други гледни точки, а именно, че нашите представи, следователно нашите спомени-представи в душевния ни живот, когато са предизвикани отвън, от външния свят, в който живеем с физическото си тяло, всъщност имат значение само за тази отделна инкарнация. Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта. Защото представите принадлежат към това, което протича във физическия живот, т. е. към това, което трае най-кратко време.
Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот.
Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация. Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот. Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот. Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят. Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове.
към текста >>
Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия
свят
, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия
свят
.
към това, което трае най-кратко време. Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот. Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация. Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот. Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот.
Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят.
Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове. Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта. След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите. Там те са нашите възприятия и са на разположение по начина, по който цветовете или тоновете са на разположение във физическия свят. Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове.
към текста >>
Но това, което тук, във физическия
свят
, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта.
Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация. Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот. Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот. Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят. Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове.
Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта.
След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите. Там те са нашите възприятия и са на разположение по начина, по който цветовете или тоновете са на разположение във физическия свят. Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове. Червено или синьо човек във всеки случай не може да види, както ги вижда тук с физическите си очи. Но това, което той тук не вижда и за което си създава представи, там е на разположение за него по начина, по който червеното или зеленото или пък някой тон са тук.
към текста >>
Там те са нашите възприятия и са на разположение по начина, по който цветовете или тоновете са на разположение във физическия
свят
.
Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот. Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят. Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове. Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта. След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите.
Там те са нашите възприятия и са на разположение по начина, по който цветовете или тоновете са на разположение във физическия свят.
Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове. Червено или синьо човек във всеки случай не може да види, както ги вижда тук с физическите си очи. Но това, което той тук не вижда и за което си създава представи, там е на разположение за него по начина, по който червеното или зеленото или пък някой тон са тук. Докато във физическия свят това, с което се запознаваме по пътя на чистата представа – или по-добре казано по пътя на понятията в смисъла на „Философия на свободата“ – и което може да бъде видяно само през воала на представния живот, за безплътната душа се намира там по такъв начин, както физическият свят за обикновеното съзнание.
към текста >>
Докато във физическия
свят
това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове.
Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят. Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове. Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта. След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите. Там те са нашите възприятия и са на разположение по начина, по който цветовете или тоновете са на разположение във физическия свят.
Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове.
Червено или синьо човек във всеки случай не може да види, както ги вижда тук с физическите си очи. Но това, което той тук не вижда и за което си създава представи, там е на разположение за него по начина, по който червеното или зеленото или пък някой тон са тук. Докато във физическия свят това, с което се запознаваме по пътя на чистата представа – или по-добре казано по пътя на понятията в смисъла на „Философия на свободата“ – и което може да бъде видяно само през воала на представния живот, за безплътната душа се намира там по такъв начин, както физическият свят за обикновеното съзнание.
към текста >>
Докато във физическия
свят
това, с което се запознаваме по пътя на чистата представа – или по-добре казано по пътя на понятията в смисъла на „Философия на свободата“ – и което може да бъде видяно само през воала на представния живот, за безплътната душа се намира там по такъв начин, както физическият
свят
за обикновеното съзнание.
След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите. Там те са нашите възприятия и са на разположение по начина, по който цветовете или тоновете са на разположение във физическия свят. Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове. Червено или синьо човек във всеки случай не може да види, както ги вижда тук с физическите си очи. Но това, което той тук не вижда и за което си създава представи, там е на разположение за него по начина, по който червеното или зеленото или пък някой тон са тук.
Докато във физическия свят това, с което се запознаваме по пътя на чистата представа – или по-добре казано по пътя на понятията в смисъла на „Философия на свободата“ – и което може да бъде видяно само през воала на представния живот, за безплътната душа се намира там по такъв начин, както физическият свят за обикновеното съзнание.
към текста >>
Във физическия
свят
има хора, които смятат това, което им дава сетивното възприятие, за единствено валидното.
Във физическия свят има хора, които смятат това, което им дава сетивното възприятие, за единствено валидното.
А това, което човек може да си изясни само с помощта на понятия, като да кажем, че всичко, което сетивата могат да дадат, се обхваща например от понятието „овца“ или понятието „вълк“, следователно това, което разнищва материалното, може дори да бъде отречено от тези, които желаят за тях да важат само сетивните впечатления. Можем да кажем: В своите представи човек може да си създаде образ за всичко, което вижда в овцата или пък във вълка. Обикновеното разбиране се опитва да внуши на човека, че това, което той може да си създаде с помощта на понятията, може да се определи единствено като едно „голо понятие“. Но ако например затворим един вълк и за дълго време го храним само с овце, така че ако преди това той е ял нещо друго, сега то е изключено от менюто, и сега е пълен само с овнешко, никой човек няма да повярва, че в следствие на това вълкът се е превърнал в овца. Оттук можем да извадим заключението, че е напълно очевидно, че това, което разнищва сетивното впечатление, понятието, е нещо реално.
към текста >>
Това, което имаме като свой представен живот, както го изживяваме тук във физическия
свят
, има значение само за настоящата инкарнация.
Следователно, когато се казва, че представите са свързани с физическото тяло, никой не трябва да си прави извода, че човекът без представи, или казано по-добре без съдържанието на представите, би се намирал в живота между смъртта и едно ново раждане. Изчезва само това, което представите изработват.
Това, което имаме като свой представен живот, както го изживяваме тук във физическия свят, има значение само за настоящата инкарнация.
Вече съм споменавал пред вас, че Фридрих Хебел е нахвърлил в своя дневник скици за една драма. Той е имал идеята, че прероденият Платон е в един гимназиален клас, прави възможно най-лошото впечатление на своя учител и получава най-лошите оценки, тъй като изобщо не може да разбере идеите на Платон! Това също е пример за факта, че мисловната постройка на Платон, която е живяла в него на базата на мислите, не е преминала в тази си форма в следващото му прераждане.
към текста >>
Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния
свят
със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи волеви импулси.
Опитахме се да изложим нещо от това, което може да приближи до нас разбирането, че представният живот е свързан с еднократната инкарнация между раждането и смъртта. Виждаме също и как навлизаме в живота и как усвояваме представния живот. Това обаче не се случва с живота на чувствата, нито пък с волевия живот. За човек, който твърди, че това не е така, можем да си помислим, че никога не е наблюдавал развитието на някое дете.
Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния свят със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи волеви импулси.
А категоричността, с която се проявяват волевите импулси, дори изкуши един философ, Шопенхауер, да повярва, че човешкият характер изобщо не може да бъде променен през живота на човека. Това не е вярно – той може да се промени. Но когато встъпваме във физическия живот, се получава така, че трябва да кажем: Работата с чувствата и с волевите импулси стои по съвсем различен начин от тази с представите. Ние навлизаме в инкарнацията с един съвсем определен характер на душевните ни преживявания и волеви импулси. При едно правилно разглеждане вече бихме могли да предусетим, че в чувствата и във волевите импулси имаме нещо, което носим със себе си от предишни инкарнации.
към текста >>
Човек би могъл да си каже, че благодарение на събития в духовния
свят
в момента, когато си стигнал до кармична криза, животът всъщност ти е бил подарен.
Мислещият по материалистически начин сега би казал, че поради някакви обстоятелства от дълбините на душата му се е получила слухова халюцинация и че това, че човекът е бил спасен по този начин, е една щастлива случайност. Но също така е възможно да мислим по друг начин за нещата или поне трябва да допуснем такава възможност. Днес искам само да ви я дам за пример, защото за този друг начин на мислене може само да се разкаже, не да се докаже.
Човек би могъл да си каже, че благодарение на събития в духовния свят в момента, когато си стигнал до кармична криза, животът всъщност ти е бил подарен.
Ако нещата бяха продължили без онази случка, с живота ти щеше да е вече свършено. Така сега към предишния ти живот е добавен един вид нов живот. И този нов живот е един вид подарък и ти дължиш този твой живот на силите, които стоят зад гласа! Подобни преживявания биха могли да имат много наши съвременници, стига само да поискат да упражняват истинско себепознание. Защото в живота на много хора се случват такива преживявания.
към текста >>
Защото нещата, с помощта на които се ориентираме в духовния
свят
, произлизат от духовните факти, които се случват около нас или пък от едно истинско познаване на тези факти.
В следващата лекция ще мога да ви кажа по-точно това, което днес мога само да загатна. Защото по начина, по който то бе загатнато сега, един велик посветен от новото време изпитва онези, които счита достойни за свои последователи.
Защото нещата, с помощта на които се ориентираме в духовния свят, произлизат от духовните факти, които се случват около нас или пък от едно истинско познаване на тези факти.
И един такъв глас, който се появява при много хора, не бива да се разглежда като халюцинация. Защото чрез този глас говори онзи духовен водач, когото наричаме Кристиян Розенкройц. Той говори на тези, които е избрал измежду останалите хора, и които биха могли да се превърнат в негови последователи. Така гласът произхожда от тази индивидуалност, живяла в една специална инкарнация през 13-ти век, за която ще имаме още случаи да говорим, така че човек, който изживява нещо подобно, има един знак, чрез който да може да открие своето място в духовния свят. Вероятно мнозина няма да успеят да обърнат внимание на един подобен глас.
към текста >>
Така гласът произхожда от тази индивидуалност, живяла в една специална инкарнация през 13-ти век, за която ще имаме още случаи да говорим, така че човек, който изживява нещо подобно, има един знак, чрез който да може да открие своето място в духовния
свят
.
Защото по начина, по който то бе загатнато сега, един велик посветен от новото време изпитва онези, които счита достойни за свои последователи. Защото нещата, с помощта на които се ориентираме в духовния свят, произлизат от духовните факти, които се случват около нас или пък от едно истинско познаване на тези факти. И един такъв глас, който се появява при много хора, не бива да се разглежда като халюцинация. Защото чрез този глас говори онзи духовен водач, когото наричаме Кристиян Розенкройц. Той говори на тези, които е избрал измежду останалите хора, и които биха могли да се превърнат в негови последователи.
Така гласът произхожда от тази индивидуалност, живяла в една специална инкарнация през 13-ти век, за която ще имаме още случаи да говорим, така че човек, който изживява нещо подобно, има един знак, чрез който да може да открие своето място в духовния свят.
Вероятно мнозина няма да успеят да обърнат внимание на един подобен глас. Но антропософията вече работи в посока на това, ако не в това си прераждане, поне по-нататък хората да обръщат внимание на такива гласове. За повечето хора, които преживяват нещо подобно, днес нещата стоят така, че това, което описват като факта, че са срещнали онзи посветен, който ги е определил за такива, които могат да принадлежат към неговия кръг, не се е осъществило в тази единствена инкарнация, а в живота между смъртта и сегашното раждане, така че това също е едно указание за факта, че нещо се случва между смъртта и следващото раждане и че тогава имаме дори по-важни процеси от тези между раждането и смъртта. Може също да се окаже – и в единични случаи става точно така, – че определени хора, принадлежащи към кръга на Кристиян Розенкройц, вече са били определени за това в една предишна инкарнация. Но за повечето предопределението, което се проектира в едно такова събитие, е било направено в последния живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен
свят
и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния
свят
, намираш се в него по този и по този начин.
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин.
Искаме да обърнем вниманието си към конкретното съществуване, към реалното съществуване на отделните хора в духовния свят. Теоретично хората търсят навън обосновката на факта, че в света може да има нещо духовно и че човекът не трябва да се разглежда от материална гледна точка, а че може да носи нещо духовно в себе си. Нашият светоглед се различава по това, че твърди за всеки един поотделно: Ти се намираш във връзка с духовните светове по този начин! Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност към духа на големия свят, към макрокосмоса.
към текста >>
Искаме да обърнем вниманието си към конкретното съществуване, към реалното съществуване на отделните хора в духовния
свят
.
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин.
Искаме да обърнем вниманието си към конкретното съществуване, към реалното съществуване на отделните хора в духовния свят.
Теоретично хората търсят навън обосновката на факта, че в света може да има нещо духовно и че човекът не трябва да се разглежда от материална гледна точка, а че може да носи нещо духовно в себе си. Нашият светоглед се различава по това, че твърди за всеки един поотделно: Ти се намираш във връзка с духовните светове по този начин! Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност към духа на големия свят, към макрокосмоса.
към текста >>
Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност към духа на големия
свят
, към макрокосмоса.
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин. Искаме да обърнем вниманието си към конкретното съществуване, към реалното съществуване на отделните хора в духовния свят. Теоретично хората търсят навън обосновката на факта, че в света може да има нещо духовно и че човекът не трябва да се разглежда от материална гледна точка, а че може да носи нещо духовно в себе си. Нашият светоглед се различава по това, че твърди за всеки един поотделно: Ти се намираш във връзка с духовните светове по този начин!
Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност към духа на големия свят, към макрокосмоса.
към текста >>
31.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
И така, едно общество всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това, като ясно характерна реакция на външния
свят
.
Те оказват въздействие върху човешките сърца, върху човешките души и имат много голям интерес от това да форсират атаките и настъпленията си тъкмо когато стремежът към развитие се засилва най-много. Тъй като бунтът в човешките сърца срещу това, което се стреми напред в човешкото развитие, е предизвикан от луциферическите сили и тъй като техните атаки се предприемат тогава, когато се касае за самото им съществуване, затова тези атаки – а следователно и бунтът в човешките сърца, – трябва да са най-силни по това време. Оттук разбираме, че най-важните за хората истини открай време се явяват в човешкото развитие така, че трябва да се съобразяват с обстоятелството, че си създават най-върли противници. Нещо, което не се различава особено много от това, което по принцип става по света, едва ли ще си създаде големи противници. Но онова, което навлиза в света затова, защото човечеството отдавна жадува за него и все още не го е получило, изисква най-мощните атаки на луциферическите сили.
И така, едно общество всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това, като ясно характерна реакция на външния свят.
Трябва да разглеждаме нещата така: Тези, с които си говорим или с които сме заедно, проявяват известно разбиране към нещата, а други, които не са се присъединили към тези, които говорят за това, тях това не ги засяга. За нещата, изнасяни в публичното пространство, всички хора смятат, че те по някакъв начин ги засягат и че по тези въпроси трябва да имат някакво отношение, разбира се, подбудено от луциферическите сили. Оттук можем да разберем, че е абсолютно необходимо да се занимаваме с антропософия и че антропософията внася в нашата съвременност нещо, което трябва да навлезе като необходима духовна храна за нашето време и което при всички обстоятелства, по какъвто и да е начин, ще навлезе. Защото за това, то да навлезе, се грижат духовните сили, посветили се на еволюцията.
към текста >>
Не можем например да кажем, че в западноевропейската култура възможността да се издигнем в по-висши светове се появява като нещо фундаментално ново, защото който познава западноевропейското развитие, който знае, че е имало мистици, дори такива мистици като Якоб Бьоме или Сведенборг, или като цялата школа на Якоб Бьоме, той знае също и че се е вярвало в едно нещо – макар и многократно оспорвано – и че то винаги е присъствало като възглед, а именно в това, че човекът може да се издигне от обикновения сетивен
свят
в по-висши светове, така че това не е нещо фундаментално ново.
Между нещата, които по време на нашите разсъждения трябва да оставим да стигнат до нас, има и такива, за които можем да си кажем, че не са от най-значителните и важните, ако става въпрос за това, кое е новото, което всъщност трябва да получи съвременното човечество. Но това са фундаментални неща, фундаментални истини, които навлизат в човечеството по един наистина нов начин. И няма нужда да отиваме твърде далеч, за да охарактеризираме в какво всъщност се състои новото в антропософското движение. То се състои в това, че двете основни за нас истини пристъпват към човешката душа по един все по-убедителен начин: това са истините за прераждането и за кармата. Може да се каже, че това, което антропософът открива най-напред по своя път, когато има сериозни стремежи, е необходимостта от познания за прераждането и кармата.
Не можем например да кажем, че в западноевропейската култура възможността да се издигнем в по-висши светове се появява като нещо фундаментално ново, защото който познава западноевропейското развитие, който знае, че е имало мистици, дори такива мистици като Якоб Бьоме или Сведенборг, или като цялата школа на Якоб Бьоме, той знае също и че се е вярвало в едно нещо – макар и многократно оспорвано – и че то винаги е присъствало като възглед, а именно в това, че човекът може да се издигне от обикновения сетивен свят в по-висши светове, така че това не е нещо фундаментално ново.
Има и други неща, които не са фундаментално нови. Дори когато говорим за това, което е фундаментално по отношение на еволюцията, когато говорим например по християнския въпрос, по отношение на антропософското движение като такова той не е най-основният, затова пък най-фундаменталното е формата, която възприема християнският въпрос благодарение на факта, че прераждането и кармата се приемат като истина в човешките сърца. Светлината, която придобива християнският въпрос при наличието на предпоставките за прераждане и карма, това е същественото. Защото християнският въпрос е занимавал Запада по един действително дълбок начин в различните епохи. Можем да си припомним за времето на гнозиса, можем да си спомним за периода, когато се е задълбочило езотеричното християнство – например за тези, които са се събирали под знака на Граала или на Розовия кръст и как те са задълбочили християнския въпрос.
към текста >>
Защото фактът, че човек може да знае и познава само това, което се заключава между раждането и смъртта, бе подчертаван особено силно в сега изтичащата времева епоха, както и че той може само във вярата си да се възхищава на онези, които чрез знанията си се издигат в един духовен
свят
– това бе едно все по-засилващо се убеждение.
Тук трябва само да се замислим за това какво всъщност представлява за човечеството да осъзнае, че прераждането и кармата са истина. Какво представлява това за цялото човешко съзнание, за чувстването и мисленето на човешката душа? Ако се замислим върху това, всеки ще види, че това не е нищо друго освен разширяване на човешката личност чрез знание, чрез познание, надхвърлящо определени граници, които се свързват със знанието и познанието.
Защото фактът, че човек може да знае и познава само това, което се заключава между раждането и смъртта, бе подчертаван особено силно в сега изтичащата времева епоха, както и че той може само във вярата си да се възхищава на онези, които чрез знанията си се издигат в един духовен свят – това бе едно все по-засилващо се убеждение.
Но ако останем само при познавателната гледна точка, това не е от чак от толкова голямо значение. То придобива значение едва когато преминем от познавателната към моралната гледна точка, към душевно-моралната гледна точка. Едва там се разкрива цялата величина и значимост на идеите за прераждането и кармата.
към текста >>
Човек си има работа с едно встъпване в духовния
свят
, но като извадим онези „изключения“, които представляват повече или по-малко спиритуалистично разположените натури, а именно че чрез тях умрелите се намесват в отделни случаи, при положение, че прераждането и кармата не важат, си имаме работа с идеята, че това, което се случва в духовния
свят
, след като човекът е преминал през портата на смъртта, било то наказание или награда, е изтеглено извън земната сфера и че това, което се получава като последствие от неговия живот, се случва на една съвсем друга, неземна сцена.
Бихме могли да приведем стотици доводи в подкрепа на току-що казаното, но трябва да изтъкнем главно следното. Да разгледаме хората от по-ранните епохи на западно-европейската култура и далеч по-големия брой на хората, които днес са в лоното на западноевропейската култура. Дори ако тези хора истински силно вярват в предположението, че същността на човека остава непокътната, след като премине през портата на смъртта, все пак, без да мислим за прераждане и карма, целият духовен живот на човека, следващ след смъртта, е забранен за земното битие.
Човек си има работа с едно встъпване в духовния свят, но като извадим онези „изключения“, които представляват повече или по-малко спиритуалистично разположените натури, а именно че чрез тях умрелите се намесват в отделни случаи, при положение, че прераждането и кармата не важат, си имаме работа с идеята, че това, което се случва в духовния свят, след като човекът е преминал през портата на смъртта, било то наказание или награда, е изтеглено извън земната сфера и че това, което се получава като последствие от неговия живот, се случва на една съвсем друга, неземна сцена.
към текста >>
Човекът, който не вярва в прераждането и кармата, може да каже: когато премина през портата на смъртта, най-много да бъда наказан или пък награден за това, което съм направил тук, аз ще изпитам последствията от своето битие в един друг
свят
; този друг
свят
обаче се намира под управлението на някакви духовни сили, които ще възпрепятстват това, което нося в себе си, да не навреди на света като цяло.
Цялата планета в своята бъдеща конфигурация, бъдещият съвместен живот на хората зависят от това как са живели те в предишните си въплъщения. Това е душевно-моралното, свързано с тази идея, така че един човек, който е приел това, знае: с начина, по който съм живял на земята, ще повлияя на всичко, което ще се случи в бъдещето, на цялата бъдеща култура! Така с помощта на знанието за прераждането и кармата отвъд границите на раждането и смъртта се разпространява нещо, което досега човекът е познал само в тесни граници: чувството за отговорност! Виждаме как израства едно засилено чувството за отговорност. В него се изразява явяващото се като едно дълбоко и важно морално следствие от идеите за същността на прераждането и кармата.
Човекът, който не вярва в прераждането и кармата, може да каже: когато премина през портата на смъртта, най-много да бъда наказан или пък награден за това, което съм направил тук, аз ще изпитам последствията от своето битие в един друг свят; този друг свят обаче се намира под управлението на някакви духовни сили, които ще възпрепятстват това, което нося в себе си, да не навреди на света като цяло.
Но това не може вече да каже този, който знае, че прераждането и кармата са една идея, поддаваща се на познание, защото той знае, че посредством прераждането хората ще се развият според това как са живели в предшестващия си живот.
към текста >>
Предположението за съществуването на един по-висш
свят
като такъв още не прави разликата, а тя се състои в това какво претърпяват представите за по-висшето при предпоставяне на идеите за прераждането и кармата.
Това, че разгледахме какво е всъщност фундаментално отличаващото между тези, които чувстват интерес към антропософията, и онези, които развиват враждебност към нея, със сигурност е било полезно.
Предположението за съществуването на един по-висш свят като такъв още не прави разликата, а тя се състои в това какво претърпяват представите за по-висшето при предпоставяне на идеите за прераждането и кармата.
С това ние днес изложихме нещо, което може да се разглежда като най-същественото за антропософския мироглед.
към текста >>
32.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Езикът е въплътеният представен
свят
.
Това, което бе описано, представлява една душевна памет, една памет на чувствата. А всъщност като такава чувстваме и предишната си инкарнация. В действителност се появява нещо, което можем да наречем спомен за предишните си инкарнации. Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация. Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език.
Езикът е въплътеният представен свят.
И той трябва да бъде научаван от всеки човек в отделните му животи. Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си език. Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи гръцки език по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация!
към текста >>
Антропософията може във всяко едно отношение да дава указания за това не само да знаем нещо за битието в един друг
свят
, а и ние самите в себе си да се почувстваме като принадлежащи към този друг
свят
, да се чувстваме като индивидуалности, които преминават през поредица от прераждания.
Антропософията може във всяко едно отношение да дава указания за това не само да знаем нещо за битието в един друг свят, а и ние самите в себе си да се почувстваме като принадлежащи към този друг свят, да се чувстваме като индивидуалности, които преминават през поредица от прераждания.
към текста >>
Нека предположим, че живеем настоящия си живот между раждането и смъртта и изведнъж ни става ясно, когато сме стигнали да кажем до тридесетата си година или пък вече сме я прехвърлили – ще видим, че също и тези, които още не са достигнали тази възраст, по-късно ще минат през определени преживявания, – спомняме си за това, че тъкмо около тридесетата си година във външния
свят
сме се събрали с този или онзи човек.
Нека предположим, че живеем настоящия си живот между раждането и смъртта и изведнъж ни става ясно, когато сме стигнали да кажем до тридесетата си година или пък вече сме я прехвърлили – ще видим, че също и тези, които още не са достигнали тази възраст, по-късно ще минат през определени преживявания, – спомняме си за това, че тъкмо около тридесетата си година във външния свят сме се събрали с този или онзи човек.
Между тридесетата и четиридесетата си година сме свързани в най-различни житейски връзки с хора от външния свят. Става така, че връзките, в които сме влезли тогава, ни изглеждат създадени от нас по време на най-зрелия ни житейски период, когато наистина сме били най-зрели хора. Това може да открием чрез разсъждения. Разсъжденията, които обаче се базират върху принципите, върху познанията на духовната наука, могат да ни доведат до мисълта, че е вярно това, което сега ще бъде казано от мен, при това не просто като едно премислено съображение, а като нещо, изведено на базата на духовно-научно изследване. Следователно това, което сега казвам, не е било открито чрез логическо мислене, а е установено чрез духовно-научно изследване.
към текста >>
Между тридесетата и четиридесетата си година сме свързани в най-различни житейски връзки с хора от външния
свят
.
Нека предположим, че живеем настоящия си живот между раждането и смъртта и изведнъж ни става ясно, когато сме стигнали да кажем до тридесетата си година или пък вече сме я прехвърлили – ще видим, че също и тези, които още не са достигнали тази възраст, по-късно ще минат през определени преживявания, – спомняме си за това, че тъкмо около тридесетата си година във външния свят сме се събрали с този или онзи човек.
Между тридесетата и четиридесетата си година сме свързани в най-различни житейски връзки с хора от външния свят.
Става така, че връзките, в които сме влезли тогава, ни изглеждат създадени от нас по време на най-зрелия ни житейски период, когато наистина сме били най-зрели хора. Това може да открием чрез разсъждения. Разсъжденията, които обаче се базират върху принципите, върху познанията на духовната наука, могат да ни доведат до мисълта, че е вярно това, което сега ще бъде казано от мен, при това не просто като едно премислено съображение, а като нещо, изведено на базата на духовно-научно изследване. Следователно това, което сега казвам, не е било открито чрез логическо мислене, а е установено чрез духовно-научно изследване. Затова пък логическото мислене може да потвърди фактите и да ги намери за разумни.
към текста >>
Душата на разбирането и душата на съзнанието са онези сили в човешката природа, които най-вече ни свързват с външния физически
свят
, защото те съществуват за това, да могат да започнат да действат истински именно в тази възраст от живота, в която в най-голяма степен сме в общение с външния физически
свят
.
Душата на разбирането и душата на съзнанието са онези сили в човешката природа, които най-вече ни свързват с външния физически свят, защото те съществуват за това, да могат да започнат да действат истински именно в тази възраст от живота, в която в най-голяма степен сме в общение с външния физически свят.
В ранна детска възраст от все още стаеното вътре в нас биват подтиквани, определят се и се развиват силите на нашето физическо тяло. Това, което човек е придобил като причини в миналите си инкарнации, това, което е преминало с нас през портата на смъртта, духовните сили, които сме събрали, това, което носим от предишния си живот, действа и оказва влияние върху изграждането на физическото ни тяло. То действа непрекъснато и невидимо от дълбоките ни душевни пластове навътре към тялото. С напредване на възрастта това въздействие все повече намалява – колкото повече време минава, старите сили на тялото окончателно го доизграждат. И тогава идва времето, когато вече сме изправени в света със завършен организъм.
към текста >>
Ние си изграждаме стена срещу духовния
свят
, ако се оставим на бързи преценки относно тези неща.
Разбира се, на хората не им харесва да вярват в това. По-лесно е да се вярва, че човек с помощта на един светкавичен проблясък би могъл да открие: С тези и тези хора бях заедно в един минал живот или пък аз бях този или онзи. Може би не е удобна мисълта, че с всичко това трябва да бъдат бавно извоювани знания, но все пак е така. Дори когато вярваме, че може да е така, трябва все повече да задълбочаваме търсенията си и тогава вярата ни ще набере увереност. Чрез изследване стигаме още по-далече дори и за нещата, които се оказват все по-вероятни и по-вероятни.
Ние си изграждаме стена срещу духовния свят, ако се оставим на бързи преценки относно тези неща.
към текста >>
33.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Общото убеждение е, че съществува такова нещо като духовен
свят
, разбира се, е началото на антропософското убеждение и това винаги трябва да се подчертава, когато говорим публично за антропософията, за нейните задачи, цели и настоящата ѝ мисия.
Общото убеждение е, че съществува такова нещо като духовен свят, разбира се, е началото на антропософското убеждение и това винаги трябва да се подчертава, когато говорим публично за антропософията, за нейните задачи, цели и настоящата ѝ мисия.
Но в същинските антропософски кръгове трябва все пак да ни е ясно, че за антропософа има значение нещо много по-определено, много по-отявлено от простото убеждение в съществуването на духовния свят. Защото в крайна сметка това убеждение винаги е съществувало в кръговете, които не са настроени съвсем материалистически. Това, което превръща съвременния човек в антропософ, което по принцип все още не се съдържа например в теософията на Якоб Бьоме или на някой друг теософ от древността, е нещо, върху което, от една страна, нашата западноевропейска култура е работила с всички сили така, че именно тази работа се е превърнала в една от присъщите черти на стремежа на много хора. От другата страна, стои фактът, че това, което така специфично характеризира антропософа като такъв, най-често бива оспорвано и разглеждано като нещо глупаво от външното образование на хората.
към текста >>
Но в същинските антропософски кръгове трябва все пак да ни е ясно, че за антропософа има значение нещо много по-определено, много по-отявлено от простото убеждение в съществуването на духовния
свят
.
Общото убеждение е, че съществува такова нещо като духовен свят, разбира се, е началото на антропософското убеждение и това винаги трябва да се подчертава, когато говорим публично за антропософията, за нейните задачи, цели и настоящата ѝ мисия.
Но в същинските антропософски кръгове трябва все пак да ни е ясно, че за антропософа има значение нещо много по-определено, много по-отявлено от простото убеждение в съществуването на духовния свят.
Защото в крайна сметка това убеждение винаги е съществувало в кръговете, които не са настроени съвсем материалистически. Това, което превръща съвременния човек в антропософ, което по принцип все още не се съдържа например в теософията на Якоб Бьоме или на някой друг теософ от древността, е нещо, върху което, от една страна, нашата западноевропейска култура е работила с всички сили така, че именно тази работа се е превърнала в една от присъщите черти на стремежа на много хора. От другата страна, стои фактът, че това, което така специфично характеризира антропософа като такъв, най-често бива оспорвано и разглеждано като нещо глупаво от външното образование на хората.
към текста >>
Така се чувства той в този
свят
на работата си, с грижите си, с това, което го занимава от сутрин до вечер, и той не разбира нищо друго освен че трябва да се пригоди към този външен световен ред.
Но този интерес все повече отслабва и замира. Той отслабва силно дори у тези, които днес се наричат антропософи, когато в отделни конкретни случаи се говори за това как антропософията трябва да навлезе във всички детайли на външния живот. По същество това е твърде разбираемо. Човек се намира във външния живот, един има една, а друг – друга позиция в света. Бихме могли да кажем, че така, както е устроен светът днес, той създава впечатление за едно голямо предприятие, в което отделният човек е просто брънка от веригата.
Така се чувства той в този свят на работата си, с грижите си, с това, което го занимава от сутрин до вечер, и той не разбира нищо друго освен че трябва да се пригоди към този външен световен ред.
към текста >>
От идеята за прераждането и кармата преди всичко следва, че не трябва – вярвам, това следва от вчерашните ни разсъждения – да се чувстваме като поставени в този световен ред по случайност, да се чувстваме случайно поставени на мястото, което заемаме в живота, а че това лежи в основата на един вид несъзнателно волево решение; че ние в известен смисъл, преди да встъпим в сегашното си земно съществуване, което сме си изработили в духовния
свят
между смъртта и раждането, като резултат от предишните ни прераждания, в духовния
свят
сме взели решение – което просто сме забравили, когато сме влезли в тялото си – да се поставим на мястото, което заемаме.
От идеята за прераждането и кармата преди всичко следва, че не трябва – вярвам, това следва от вчерашните ни разсъждения – да се чувстваме като поставени в този световен ред по случайност, да се чувстваме случайно поставени на мястото, което заемаме в живота, а че това лежи в основата на един вид несъзнателно волево решение; че ние в известен смисъл, преди да встъпим в сегашното си земно съществуване, което сме си изработили в духовния свят между смъртта и раждането, като резултат от предишните ни прераждания, в духовния свят сме взели решение – което просто сме забравили, когато сме влезли в тялото си – да се поставим на мястото, което заемаме.
Така че резултатът от едно предрождено, предземно собствено волево решение ни е поставил в нашето житейско положение и ни е дал склонност към онези удари на съдбата, които ни сполетяват. И когато тогава човек стига до убеждението в реалността на закона на кармата, няма да закъснее и това той да започне да изпитва до голяма степен симпатия, а дори и любов към мястото, на което той сам се е поставил, каквото и да е това място.
към текста >>
И една такава инкарнация ще се смени с друга, в която той се чувства в по-голяма степен призван да не се изгубва заради външния
свят
, а да укрепне във вътрешния си мир, така че да използва силата си, за да може сам да напредва.
Също и други човешки сили се намират в подобно взаимно допълване – например двете душевни способности, които определяме като способност да обичаш и една вътрешна сила, т. е. у човека да е налице едно чувство за собствено достойнство, вътрешна хармония, вътрешна себедостатъчност, и да знае какво има да прави в живота. Също и в тази връзка човешката карма действа на редуващ се принцип в различните инкарнации, като в едната човекът е белязан по-скоро от пълната с отдаденост любов към своето обкръжение, един вид забравяне за самия себе си, разтваряне в своето обкръжение.
И една такава инкарнация ще се смени с друга, в която той се чувства в по-голяма степен призван да не се изгубва заради външния свят, а да укрепне във вътрешния си мир, така че да използва силата си, за да може сам да напредва.
Разбира се, не бива да се допуска това да се изроди в безсърдечие, както и първото не трябва да се изражда в пълна загуба на собствената личност. Тези две неща принадлежат едно на друго. И изобщо винаги трябва да се подчертава, че не е достатъчно антропософите да искат да направят някоя жертва. Някои хора на драго сърце биха желали да направят много жертви, но за да се принесе една достойна за света жертва, човек първо трябва да притежава силата за тази жертва. Човекът на първо място трябва да представлява нещо, преди да може да се пожертва, иначе пожертването на себелюбието не е с особена стойност.
към текста >>
Става така, че много лесно външният
свят
днес може да упрекне антропософите: Вие се стремите да усъвършенствате душата си, да напреднете по отношение на вашата душа!
Би могло да изглежда така – но моля, не разбирайте това погрешно, – като че ли проповядваме безсърдечие.
Става така, че много лесно външният свят днес може да упрекне антропософите: Вие се стремите да усъвършенствате душата си, да напреднете по отношение на вашата душа!
Вие ставате егоисти! И сега трябва да признаем, че в този стремеж към съвършенство могат да се появят много странни приумици, много погрешност и заблуди. Няма нужда винаги да изпитваме сляпа симпатия към това, което много често се явява сред антропософите като принцип на развитието. Зад този стремеж често се крие извънредно много неправомерен егоизъм.
към текста >>
Онзи, който в смисъла на етапа на развитие на нашето време е убеден в това, че когато преминава през портата на смъртта, човек веднага попада в една неземна вечност, някъде извън този
свят
, никога няма да стигне до едно истинско оценяване на душевния напредък, защото ще си каже: Ако има някакъв напредък, ти не можеш да го осъзнаеш напълно всеобхватно като такъв, защото си само преминаващ; на този
свят
си само за кратко време и трябва да се готвиш само и единствено за другия
свят
.
Ние живеем във времето, когато голям брой хора имат нужда нещо отново да проникне в душата им, нещо, което да съумее да подтикне душата напред, нещо от това, което носи антропософията, за да могат хората да обогатят и изпълнят душите си със съдържание. За следващото си прераждане, а също и за работата между смъртта и новото раждане, човечеството трябва да се стреми към дела, които да не се осланят само на старите традиции, а към истински нови дела. Тези неща трябва да се разглеждат с голяма сериозност и с истинско достойнство, защото трябва да се установи като факт, че антропософията има мисия, че тя е като културен зародиш, който трябва да покълне и разцъфти за в бъдеще. Но как се осъществява това в живота можем да разберем най-добре, ако обърнем внимание на такива кармически взаимовръзки като вяра и разум, любов и себелюбие.
Онзи, който в смисъла на етапа на развитие на нашето време е убеден в това, че когато преминава през портата на смъртта, човек веднага попада в една неземна вечност, някъде извън този свят, никога няма да стигне до едно истинско оценяване на душевния напредък, защото ще си каже: Ако има някакъв напредък, ти не можеш да го осъзнаеш напълно всеобхватно като такъв, защото си само преминаващ; на този свят си само за кратко време и трябва да се готвиш само и единствено за другия свят.
към текста >>
34.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
Докато във физическия
свят
това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание...."Това неясно място в текста изглежда по следния начин в записките на един друг присъствал: "След смъртта не си изграждаме представи по начина, по който си ги изграждаме тук, а там виждаме представите, там те са възприятия.
Стр. 89.
Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание...."Това неясно място в текста изглежда по следния начин в записките на един друг присъствал: "След смъртта не си изграждаме представи по начина, по който си ги изграждаме тук, а там виждаме представите, там те са възприятия.
Докато във физическия свят представите са по принуда свързани с външните впечатления и последните може лесно да не бъдат взети под внимание, след смъртта е другояче. След смъртта човек не може да вижда червено и синьо, както тук на физическия план, но вместо това той вижда представите, всичко, с което човек тук се запознава посредством представите и дори понятията."
към текста >>
Докато във физическия
свят
представите са по принуда свързани с външните впечатления и последните може лесно да не бъдат взети под внимание, след смъртта е другояче.
Стр. 89. Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание...."Това неясно място в текста изглежда по следния начин в записките на един друг присъствал: "След смъртта не си изграждаме представи по начина, по който си ги изграждаме тук, а там виждаме представите, там те са възприятия.
Докато във физическия свят представите са по принуда свързани с външните впечатления и последните може лесно да не бъдат взети под внимание, след смъртта е другояче.
След смъртта човек не може да вижда червено и синьо, както тук на физическия план, но вместо това той вижда представите, всичко, с което човек тук се запознава посредством представите и дори понятията."
към текста >>
35.
Библиографична справка
GA_135 Прераждане и Карма
Теософия. Въведение в познанието за свръхсетивния
свят
и предназначението на човека (1904 г.) Събр.
Теософия. Въведение в познанието за свръхсетивния свят и предназначението на човека (1904 г.) Събр.
съч. 9
към текста >>
Прагът на духовния
свят
(1913 г.) Събр.
Прагът на духовния свят (1913 г.) Събр.
съч. 17
към текста >>
36.
Рудолф Щайнер – Събрани съчинения
GA_135 Прераждане и Карма
Прагът на духовния
свят
(Събр.
Прагът на духовния свят (Събр.
съч. 17)
към текста >>
37.
1. УКАЗАНИЕ
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия
свят
когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество.
И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света.
И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество.
Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход. Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие? Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес разбират вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото.
към текста >>
38.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
С това ние ще засегнем една област това се съдържа в темата която стои отначало така далече от всичко това, което знанието вън в интелектуалистичния
свят
дава на човека.
Когато ме повикаха от любов тук, нашите приятели пожелаха да им говоря върху това, което намираме като духовни същества в природните царства и в небесните тела.
С това ние ще засегнем една област това се съдържа в темата която стои отначало така далече от всичко това, което знанието вън в интелектуалистичния свят дава на човека.
От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния свят. Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния свят чрез вашите чувства и усещания. В течение на сказките ние вече ще се разберем относно начина, по който ще бъдат назовавали нещата. Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества. Така щото на почвата на Духовната Наука ние не говорим само за един духовен свят общо взето, а говорим за напълно определени същества и сили, които стоят зад нашия физически свят.
към текста >>
От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния
свят
.
Когато ме повикаха от любов тук, нашите приятели пожелаха да им говоря върху това, което намираме като духовни същества в природните царства и в небесните тела. С това ние ще засегнем една област това се съдържа в темата която стои отначало така далече от всичко това, което знанието вън в интелектуалистичния свят дава на човека.
От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния свят.
Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния свят чрез вашите чувства и усещания. В течение на сказките ние вече ще се разберем относно начина, по който ще бъдат назовавали нещата. Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества. Така щото на почвата на Духовната Наука ние не говорим само за един духовен свят общо взето, а говорим за напълно определени същества и сили, които стоят зад нашия физически свят. Какво причисляваме ние към физическия свят?
към текста >>
Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния
свят
чрез вашите чувства и усещания.
Когато ме повикаха от любов тук, нашите приятели пожелаха да им говоря върху това, което намираме като духовни същества в природните царства и в небесните тела. С това ние ще засегнем една област това се съдържа в темата която стои отначало така далече от всичко това, което знанието вън в интелектуалистичния свят дава на човека. От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния свят.
Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния свят чрез вашите чувства и усещания.
В течение на сказките ние вече ще се разберем относно начина, по който ще бъдат назовавали нещата. Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества. Така щото на почвата на Духовната Наука ние не говорим само за един духовен свят общо взето, а говорим за напълно определени същества и сили, които стоят зад нашия физически свят. Какво причисляваме ние към физическия свят?
към текста >>
Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен
свят
, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен
свят
и че също както проникваме в сетивния
свят
, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния
свят
в отделни класи и индивиди от духовни същества.
Когато ме повикаха от любов тук, нашите приятели пожелаха да им говоря върху това, което намираме като духовни същества в природните царства и в небесните тела. С това ние ще засегнем една област това се съдържа в темата която стои отначало така далече от всичко това, което знанието вън в интелектуалистичния свят дава на човека. От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния свят. Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния свят чрез вашите чувства и усещания. В течение на сказките ние вече ще се разберем относно начина, по който ще бъдат назовавали нещата.
Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества.
Така щото на почвата на Духовната Наука ние не говорим само за един духовен свят общо взето, а говорим за напълно определени същества и сили, които стоят зад нашия физически свят. Какво причисляваме ние към физическия свят?
към текста >>
Така щото на почвата на Духовната Наука ние не говорим само за един духовен
свят
общо взето, а говорим за напълно определени същества и сили, които стоят зад нашия физически
свят
.
С това ние ще засегнем една област това се съдържа в темата която стои отначало така далече от всичко това, което знанието вън в интелектуалистичния свят дава на човека. От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния свят. Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния свят чрез вашите чувства и усещания. В течение на сказките ние вече ще се разберем относно начина, по който ще бъдат назовавали нещата. Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества.
Така щото на почвата на Духовната Наука ние не говорим само за един духовен свят общо взето, а говорим за напълно определени същества и сили, които стоят зад нашия физически свят.
Какво причисляваме ние към физическия свят?
към текста >>
Какво причисляваме ние към физическия
свят
?
От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния свят. Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния свят чрез вашите чувства и усещания. В течение на сказките ние вече ще се разберем относно начина, по който ще бъдат назовавали нещата. Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества. Така щото на почвата на Духовната Наука ние не говорим само за един духовен свят общо взето, а говорим за напълно определени същества и сили, които стоят зад нашия физически свят.
Какво причисляваме ние към физическия свят?
към текста >>
Към физическия
свят
ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите сетива, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват.
Нека бъдем първо наясно върху това.
Към физическия свят ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите сетива, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват.
По-нататък към физическия свят причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното възприятие, за това, което физическият свят може да ни каже. Към физическия свят трябва да причислим също всичко това, което ние самите като хора вършим в този физически свят. Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия свят, принадлежи към физическия свят, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия свят хората внасят нещо духовно в този физически свят. Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални принципи, морал пронизва нашите действия, нашите дела. Без съмнение, когато действуваме морално, в нашите действия работят духовни импулси, обаче арената, на която действуваме морално, е все пак физическият свят.
към текста >>
По-нататък към физическия
свят
причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното възприятие, за това, което физическият
свят
може да ни каже.
Нека бъдем първо наясно върху това. Към физическия свят ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите сетива, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват.
По-нататък към физическия свят причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното възприятие, за това, което физическият свят може да ни каже.
Към физическия свят трябва да причислим също всичко това, което ние самите като хора вършим в този физически свят. Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия свят, принадлежи към физическия свят, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия свят хората внасят нещо духовно в този физически свят. Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални принципи, морал пронизва нашите действия, нашите дела. Без съмнение, когато действуваме морално, в нашите действия работят духовни импулси, обаче арената, на която действуваме морално, е все пак физическият свят. И както в нашите морални действия работят духовния импулси, също така чрез цветовете, чрез тонове те, чрез топлината и студа, чрез всички сетивни възприятия проникват духовни импулси.
към текста >>
Към физическия
свят
трябва да причислим също всичко това, което ние самите като хора вършим в този физически
свят
.
Нека бъдем първо наясно върху това. Към физическия свят ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите сетива, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват. По-нататък към физическия свят причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното възприятие, за това, което физическият свят може да ни каже.
Към физическия свят трябва да причислим също всичко това, което ние самите като хора вършим в този физически свят.
Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия свят, принадлежи към физическия свят, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия свят хората внасят нещо духовно в този физически свят. Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални принципи, морал пронизва нашите действия, нашите дела. Без съмнение, когато действуваме морално, в нашите действия работят духовни импулси, обаче арената, на която действуваме морално, е все пак физическият свят. И както в нашите морални действия работят духовния импулси, също така чрез цветовете, чрез тонове те, чрез топлината и студа, чрез всички сетивни възприятия проникват духовни импулси. За външното възприятие, за това, което външният човек може да познае и да върши, духовното е на първо време така да се каже навсякъде скрито, забулено.
към текста >>
Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия
свят
, принадлежи към физическия
свят
, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия
свят
хората внасят нещо духовно в този физически
свят
.
Нека бъдем първо наясно върху това. Към физическия свят ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите сетива, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват. По-нататък към физическия свят причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното възприятие, за това, което физическият свят може да ни каже. Към физическия свят трябва да причислим също всичко това, което ние самите като хора вършим в този физически свят.
Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия свят, принадлежи към физическия свят, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия свят хората внасят нещо духовно в този физически свят.
Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални принципи, морал пронизва нашите действия, нашите дела. Без съмнение, когато действуваме морално, в нашите действия работят духовни импулси, обаче арената, на която действуваме морално, е все пак физическият свят. И както в нашите морални действия работят духовния импулси, също така чрез цветовете, чрез тонове те, чрез топлината и студа, чрез всички сетивни възприятия проникват духовни импулси. За външното възприятие, за това, което външният човек може да познае и да върши, духовното е на първо време така да се каже навсякъде скрито, забулено. Това е характерното за духовното, че човек може да го познае едвам тогава, когато положи усилия да стане, макар и в малък размер, друг, различен от това, което е бил по-рано.
към текста >>
Без съмнение, когато действуваме морално, в нашите действия работят духовни импулси, обаче арената, на която действуваме морално, е все пак физическият
свят
.
Към физическия свят ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите сетива, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват. По-нататък към физическия свят причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното възприятие, за това, което физическият свят може да ни каже. Към физическия свят трябва да причислим също всичко това, което ние самите като хора вършим в този физически свят. Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия свят, принадлежи към физическия свят, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия свят хората внасят нещо духовно в този физически свят. Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални принципи, морал пронизва нашите действия, нашите дела.
Без съмнение, когато действуваме морално, в нашите действия работят духовни импулси, обаче арената, на която действуваме морално, е все пак физическият свят.
И както в нашите морални действия работят духовния импулси, също така чрез цветовете, чрез тонове те, чрез топлината и студа, чрез всички сетивни възприятия проникват духовни импулси. За външното възприятие, за това, което външният човек може да познае и да върши, духовното е на първо време така да се каже навсякъде скрито, забулено. Това е характерното за духовното, че човек може да го познае едвам тогава, когато положи усилия да стане, макар и в малък размер, друг, различен от това, което е бил по-рано.
към текста >>
Не трябва просто да казваме: само онзи добива едно отношение към духовния
свят
, който е минал през едно езотерично развитие.
В нашите срещи ние работим духовно едни с други; ние чуваме в тях не само тези или онези истини, които ни казват, че съществуват различни светове че човекът се състои от различни членове или тела, или наречете ги както щете, но като оставяме всичко това да действува върху нас, макар и да не забелязваме винаги, нашата душа постепенно се променя даже без ние да минем през едно езотерично развитие. Това, което изучаваме на почвата на Духовната Наука, преобразява нашата душа, прави я различна от това, което тя е била по-рано. Сравнете начина, по който можете да чувствувате, когато сте прекарали няколко години духовен живот в една работна група за Духовна Наука; сравнете начина, по който чувствувате, по който мислите, сравнете го тогава с начина, по който сте чувствували и сте мислили по-рано или по който чувствуват и мислят хората, които не се интересуват от Духовната Наука: Духовната Наука означава не само усвояването на едно знание; Духовната Наука означава едно възпитание в превъзходен смисъл, едно самовъзпитание на нашата душа. Чрез нея ние ставаме други хора; нашите интереси се изменят; вниманията, които човек развива за това или онова след няколко години, когато е проникнал в Духовната Наука, се изменят. Това, което го интересуваше по-рано, престава да го интересува вече; това, което по-рано не го интересуваше, започва да го интересува до най-висока степен.
Не трябва просто да казваме: само онзи добива едно отношение към духовния свят, който е минал през едно езотерично развитие.
Езотеризмът не започва едвам с окултното развитие. В момента, когато се свързваме с едно духовно-научно обединение и участвуваме в него с цялото си сърце, като чувствуваме това, което се съдържа в ученията на Духовната Наука, там започва вече езотеризмът, там нашата душа започва да се променя, там с нас започва вече нещо, както би се случило, да речем, с едно същество, което по-рано би виждало само светло и тъмно и което после чрез една особена, друга организация на очите би започнало да вижда цветове. За едно такова същество целият свят би изглеждал различно. Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание. Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране.
към текста >>
За едно такова същество целият
свят
би изглеждал различно.
Чрез нея ние ставаме други хора; нашите интереси се изменят; вниманията, които човек развива за това или онова след няколко години, когато е проникнал в Духовната Наука, се изменят. Това, което го интересуваше по-рано, престава да го интересува вече; това, което по-рано не го интересуваше, започва да го интересува до най-висока степен. Не трябва просто да казваме: само онзи добива едно отношение към духовния свят, който е минал през едно езотерично развитие. Езотеризмът не започва едвам с окултното развитие. В момента, когато се свързваме с едно духовно-научно обединение и участвуваме в него с цялото си сърце, като чувствуваме това, което се съдържа в ученията на Духовната Наука, там започва вече езотеризмът, там нашата душа започва да се променя, там с нас започва вече нещо, както би се случило, да речем, с едно същество, което по-рано би виждало само светло и тъмно и което после чрез една особена, друга организация на очите би започнало да вижда цветове.
За едно такова същество целият свят би изглеждал различно.
Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание. Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране. Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов. Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост. Напротив трябва да бъдем наясно, как възпитаваме нашите чувства чрез това, че оставяме да действува върху нас духовното познание на фактите на един по-висш свят и чрез това познание преобразяваме нашата душа.
към текста >>
Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият
свят
започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание.
Това, което го интересуваше по-рано, престава да го интересува вече; това, което по-рано не го интересуваше, започва да го интересува до най-висока степен. Не трябва просто да казваме: само онзи добива едно отношение към духовния свят, който е минал през едно езотерично развитие. Езотеризмът не започва едвам с окултното развитие. В момента, когато се свързваме с едно духовно-научно обединение и участвуваме в него с цялото си сърце, като чувствуваме това, което се съдържа в ученията на Духовната Наука, там започва вече езотеризмът, там нашата душа започва да се променя, там с нас започва вече нещо, както би се случило, да речем, с едно същество, което по-рано би виждало само светло и тъмно и което после чрез една особена, друга организация на очите би започнало да вижда цветове. За едно такова същество целият свят би изглеждал различно.
Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание.
Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране. Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов. Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост. Напротив трябва да бъдем наясно, как възпитаваме нашите чувства чрез това, че оставяме да действува върху нас духовното познание на фактите на един по-висш свят и чрез това познание преобразяваме нашата душа. Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно чувство към един по-висш свят, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука.
към текста >>
Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния
свят
, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране.
Не трябва просто да казваме: само онзи добива едно отношение към духовния свят, който е минал през едно езотерично развитие. Езотеризмът не започва едвам с окултното развитие. В момента, когато се свързваме с едно духовно-научно обединение и участвуваме в него с цялото си сърце, като чувствуваме това, което се съдържа в ученията на Духовната Наука, там започва вече езотеризмът, там нашата душа започва да се променя, там с нас започва вече нещо, както би се случило, да речем, с едно същество, което по-рано би виждало само светло и тъмно и което после чрез една особена, друга организация на очите би започнало да вижда цветове. За едно такова същество целият свят би изглеждал различно. Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание.
Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране.
Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов. Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост. Напротив трябва да бъдем наясно, как възпитаваме нашите чувства чрез това, че оставяме да действува върху нас духовното познание на фактите на един по-висш свят и чрез това познание преобразяваме нашата душа. Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно чувство към един по-висш свят, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука. От това разбиране се нуждаем ние първо, когато искаме да говорим върху нещата, за които ще говорим в настоящия цикъл от сказки.
към текста >>
Напротив трябва да бъдем наясно, как възпитаваме нашите чувства чрез това, че оставяме да действува върху нас духовното познание на фактите на един по-висш
свят
и чрез това познание преобразяваме нашата душа.
За едно такова същество целият свят би изглеждал различно. Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание. Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране. Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов. Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост.
Напротив трябва да бъдем наясно, как възпитаваме нашите чувства чрез това, че оставяме да действува върху нас духовното познание на фактите на един по-висш свят и чрез това познание преобразяваме нашата душа.
Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно чувство към един по-висш свят, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука. От това разбиране се нуждаем ние първо, когато искаме да говорим върху нещата, за които ще говорим в настоящия цикъл от сказки.
към текста >>
Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно чувство към един по-висш
свят
, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука.
Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание. Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране. Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов. Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост. Напротив трябва да бъдем наясно, как възпитаваме нашите чувства чрез това, че оставяме да действува върху нас духовното познание на фактите на един по-висш свят и чрез това познание преобразяваме нашата душа.
Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно чувство към един по-висш свят, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука.
От това разбиране се нуждаем ние първо, когато искаме да говорим върху нещата, за които ще говорим в настоящия цикъл от сказки.
към текста >>
Онзи, който може да вижда с един окултно обучен поглед зад физическите факти, той веднага открива зад всичко, което се разпростира като цветове, като тонове, като топлина и студ, зад това, което се разпростира като природни закони, зад всичко това той намира веднага същества, които не се изявяват за външните сетива и за външния ум, които се намират зад физическия
свят
.
Онзи, който може да вижда с един окултно обучен поглед зад физическите факти, той веднага открива зад всичко, което се разпростира като цветове, като тонове, като топлина и студ, зад това, което се разпростира като природни закони, зад всичко това той намира веднага същества, които не се изявяват за външните сетива и за външния ум, които се намират зад физическия свят.
След това той прониква все по-дълбоко и по-дълбоко и открива така да се каже светове със същества, които са от все по-висок род. Ако искаме да си усвоим едно разбиране за всичко това, което се намира зад нашия физически свят, тогава ще трябва съобразно особената задача, която ми беше поставена да изходим от най-близкото, което намираме зад нашия сетивен свят, от това, което срещаме така да се каже, когато повдигнем най-първото було, което сетивното възприятие разпростира за нас върху духовните процеси и събития. Всъщност светът, който се представя на окултно обучения поглед като първия, от духовните светове, изненадва най-често днешния ум, съвременната способността разбиране нещата. Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
към текста >>
Ако искаме да си усвоим едно разбиране за всичко това, което се намира зад нашия физически
свят
, тогава ще трябва съобразно особената задача, която ми беше поставена да изходим от най-близкото, което намираме зад нашия сетивен
свят
, от това, което срещаме така да се каже, когато повдигнем най-първото було, което сетивното възприятие разпростира за нас върху духовните процеси и събития.
Онзи, който може да вижда с един окултно обучен поглед зад физическите факти, той веднага открива зад всичко, което се разпростира като цветове, като тонове, като топлина и студ, зад това, което се разпростира като природни закони, зад всичко това той намира веднага същества, които не се изявяват за външните сетива и за външния ум, които се намират зад физическия свят. След това той прониква все по-дълбоко и по-дълбоко и открива така да се каже светове със същества, които са от все по-висок род.
Ако искаме да си усвоим едно разбиране за всичко това, което се намира зад нашия физически свят, тогава ще трябва съобразно особената задача, която ми беше поставена да изходим от най-близкото, което намираме зад нашия сетивен свят, от това, което срещаме така да се каже, когато повдигнем най-първото було, което сетивното възприятие разпростира за нас върху духовните процеси и събития.
Всъщност светът, който се представя на окултно обучения поглед като първия, от духовните светове, изненадва най-често днешния ум, съвременната способността разбиране нещата. Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
към текста >>
А сега, обични приятели, трябва да Ви покажа пътя, по който може да се стигне до едно такова твърдение, което току що бе изказано, до твърдението, че зад нашата физическа природа се намира едно етерно или жизнено тяло всъщност един етерен или жизнен
свят
-, едно множество, едно разнообразие от диференцирани същества.
А сега, обични приятели, трябва да Ви покажа пътя, по който може да се стигне до едно такова твърдение, което току що бе изказано, до твърдението, че зад нашата физическа природа се намира едно етерно или жизнено тяло всъщност един етерен или жизнен свят -, едно множество, едно разнообразие от диференцирани същества.
Когато искам да кажа, как може да се стигне до това, тогава мога да облека това в простите думи: ние стигаме все повече до признаването на този етерен или жизнен свят зад физическата природа чрез това, че започваме да чувствуваме морално целия свят, който ни за обикаля. Що значи това: да чувствуваме света морално? Нека насочим първо нашия поглед, гледайки от Земята, в далечините на мировото пространство, от които насреща ни идва синият цвят на небето. Да предположим, че правим това в някой ден, когато никакво облаче, когато и най-малкото бяло, сребърно облаче не прекъсва синия цвят на небето. Да предположим, че гледаме навсякъде в простиращото се над нас синьо на небето.
към текста >>
Когато искам да кажа, как може да се стигне до това, тогава мога да облека това в простите думи: ние стигаме все повече до признаването на този етерен или жизнен
свят
зад физическата природа чрез това, че започваме да чувствуваме морално целия
свят
, който ни за обикаля.
А сега, обични приятели, трябва да Ви покажа пътя, по който може да се стигне до едно такова твърдение, което току що бе изказано, до твърдението, че зад нашата физическа природа се намира едно етерно или жизнено тяло всъщност един етерен или жизнен свят -, едно множество, едно разнообразие от диференцирани същества.
Когато искам да кажа, как може да се стигне до това, тогава мога да облека това в простите думи: ние стигаме все повече до признаването на този етерен или жизнен свят зад физическата природа чрез това, че започваме да чувствуваме морално целия свят, който ни за обикаля.
Що значи това: да чувствуваме света морално? Нека насочим първо нашия поглед, гледайки от Земята, в далечините на мировото пространство, от които насреща ни идва синият цвят на небето. Да предположим, че правим това в някой ден, когато никакво облаче, когато и най-малкото бяло, сребърно облаче не прекъсва синия цвят на небето. Да предположим, че гледаме навсякъде в простиращото се над нас синьо на небето. Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас.
към текста >>
Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално чувство: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално чувство по отношение на външния
свят
.
Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо. Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят. И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост. Всички религиозни чувства на развитието на човечеството имат всъщност един нюанс, който включва в себе си това, което сега наричам набожно, благочестиво: набожна отдайност, религиозно настроено, морално е впечатлението на синия небосвод.
Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално чувство: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално чувство по отношение на външния свят.
към текста >>
И когато свикнем да заличаваме по този начин всичко, което нашите очи виждат, което нашите уши чуват, което нашите ръце напипват, което нашият ум, който е свързан с мозъка, разбира, и привикнем въпреки това да стоим срещу света, тогава в нас действува нещо по-дълбоко от силата на зрението на нашите очи, отколкото слуховата сила на нашите уши, отколкото умствената сила на нашето мозъчно мислене, тогава стоим едни срещу други с една по-дълбока същност на външния
свят
.
И така ние можем да оставим да действуват върху нас най-разнообразните сетивни усещания. По този на чин бихме могли да направим да изчезне един вид това, което възприемаме чрез сетивата в заобикалящата ни природа, така че тази сетивна покривка е повдигната: тогава навсякъде биха се появили морални чувства на симпатия и антипатия.
И когато свикнем да заличаваме по този начин всичко, което нашите очи виждат, което нашите уши чуват, което нашите ръце напипват, което нашият ум, който е свързан с мозъка, разбира, и привикнем въпреки това да стоим срещу света, тогава в нас действува нещо по-дълбоко от силата на зрението на нашите очи, отколкото слуховата сила на нашите уши, отколкото умствената сила на нашето мозъчно мислене, тогава стоим едни срещу други с една по-дълбока същност на външния свят.
Тогава далечината на безкрайността действува върху нас така, че ние се настрояваме религиозно. Тогава зелената покривка на Земята действува върху нас така, че виждаме, по-добре казано чувствуваме как ние самите разцъфтяваме вътре в нас. Тогава снежната покривка действува върху нас така, че от нея добиваме разбиране, що е материята в света. Тогава нещо по-дълбоко в нас обхваща света, отколкото, което иначе обхваща света. Ето защо по този начин ние стигаме до нещо по-дълбоко в света отколкото иначе.
към текста >>
Тогава външното було на света е един вид дръпнато настрана и ние стигахме в един
свят
, който се намира зад това външно було.
Тогава далечината на безкрайността действува върху нас така, че ние се настрояваме религиозно. Тогава зелената покривка на Земята действува върху нас така, че виждаме, по-добре казано чувствуваме как ние самите разцъфтяваме вътре в нас. Тогава снежната покривка действува върху нас така, че от нея добиваме разбиране, що е материята в света. Тогава нещо по-дълбоко в нас обхваща света, отколкото, което иначе обхваща света. Ето защо по този начин ние стигаме до нещо по-дълбоко в света отколкото иначе.
Тогава външното було на света е един вид дръпнато настрана и ние стигахме в един свят, който се намира зад това външно було.
към текста >>
Пред нас постепенно възниква етерният
свят
диференциран в неговите подробности.
Точно както когато поглеждаме зад физическото тяло на човека стигаме до етерното или жизнено тяло, така стигаме по този начин в една област, в която постепенно ни се разкриват разнообразни същества, онези същества, които тъкат и проявяват своите, сили зад минералното царство, зад растителното и животинско царство.
Пред нас постепенно възниква етерният свят диференциран в неговите подробности.
Това, което възниква по описания начин пред човека, се е наричало винаги в Окултната наука елементарен свят. И онези духовни същества, до които стигаме когато вървим по пътя, за който говорихме, тези същества са елементарните духове или духовете на елементите, които са скрити зад всичко физическо-сетивно. Аз казах вече, докато етерното тяло на човека е нещо единно, това, което възприемаме като етерен свят на цялата природа, е едно множество, едно разнообразие. Тъй като това, което възприемаме по този начин е нещо съвършено ново, как бихме могли да се поставим в състояние да опишем нещо за това, което постепенно застава срещу нас зад външната природа? Ние можем да сторим това, като чрез сравнение го свържем с това, което ни е познато.
към текста >>
Това, което възниква по описания начин пред човека, се е наричало винаги в Окултната наука елементарен
свят
.
Точно както когато поглеждаме зад физическото тяло на човека стигаме до етерното или жизнено тяло, така стигаме по този начин в една област, в която постепенно ни се разкриват разнообразни същества, онези същества, които тъкат и проявяват своите, сили зад минералното царство, зад растителното и животинско царство. Пред нас постепенно възниква етерният свят диференциран в неговите подробности.
Това, което възниква по описания начин пред човека, се е наричало винаги в Окултната наука елементарен свят.
И онези духовни същества, до които стигаме когато вървим по пътя, за който говорихме, тези същества са елементарните духове или духовете на елементите, които са скрити зад всичко физическо-сетивно. Аз казах вече, докато етерното тяло на човека е нещо единно, това, което възприемаме като етерен свят на цялата природа, е едно множество, едно разнообразие. Тъй като това, което възприемаме по този начин е нещо съвършено ново, как бихме могли да се поставим в състояние да опишем нещо за това, което постепенно застава срещу нас зад външната природа? Ние можем да сторим това, като чрез сравнение го свържем с това, което ни е познато. В цялото разнообразие, което се намира зад външната природа ние намираме първо същества, които за окултния поглед представляват завършени форми.
към текста >>
Аз казах вече, докато етерното тяло на човека е нещо единно, това, което възприемаме като етерен
свят
на цялата природа, е едно множество, едно разнообразие.
Точно както когато поглеждаме зад физическото тяло на човека стигаме до етерното или жизнено тяло, така стигаме по този начин в една област, в която постепенно ни се разкриват разнообразни същества, онези същества, които тъкат и проявяват своите, сили зад минералното царство, зад растителното и животинско царство. Пред нас постепенно възниква етерният свят диференциран в неговите подробности. Това, което възниква по описания начин пред човека, се е наричало винаги в Окултната наука елементарен свят. И онези духовни същества, до които стигаме когато вървим по пътя, за който говорихме, тези същества са елементарните духове или духовете на елементите, които са скрити зад всичко физическо-сетивно.
Аз казах вече, докато етерното тяло на човека е нещо единно, това, което възприемаме като етерен свят на цялата природа, е едно множество, едно разнообразие.
Тъй като това, което възприемаме по този начин е нещо съвършено ново, как бихме могли да се поставим в състояние да опишем нещо за това, което постепенно застава срещу нас зад външната природа? Ние можем да сторим това, като чрез сравнение го свържем с това, което ни е познато. В цялото разнообразие, което се намира зад външната природа ние намираме първо същества, които за окултния поглед представляват завършени форми. Аз трябва да свържа вече нещата с нещо познато, за да охарактеризирам това, което намираме първо: завършени форми, същества с определено разграничение възприемаме ние, за които можем да кажем, които могат да бъдат описани по тяхната форма. Тези същества представляват едната класа от това, което намираме първо зад физическия сетивен свят.
към текста >>
Тези същества представляват едната класа от това, което намираме първо зад физическия сетивен
свят
.
Аз казах вече, докато етерното тяло на човека е нещо единно, това, което възприемаме като етерен свят на цялата природа, е едно множество, едно разнообразие. Тъй като това, което възприемаме по този начин е нещо съвършено ново, как бихме могли да се поставим в състояние да опишем нещо за това, което постепенно застава срещу нас зад външната природа? Ние можем да сторим това, като чрез сравнение го свържем с това, което ни е познато. В цялото разнообразие, което се намира зад външната природа ние намираме първо същества, които за окултния поглед представляват завършени форми. Аз трябва да свържа вече нещата с нещо познато, за да охарактеризирам това, което намираме първо: завършени форми, същества с определено разграничение възприемаме ние, за които можем да кажем, които могат да бъдат описани по тяхната форма.
Тези същества представляват едната класа от това, което намираме първо зад физическия сетивен свят.
Една втора класа същества, които намираме там, можем да ги опишем само тогава, когато се абстрахираме от това, което се показва в определени форми, което има неподвижни форми, когато изговорим думата метаморфоза, изменение на формите. Това е второто нещо, което се предлага на окултния поглед. Същества, които имат определени форми, принадлежат на едната класа; същества, които всеки миг променят техните форми, които, когато застават срещу нас и ние вярваме, че ги обхващаме, отново приемат вече други форми, така че можем да ги проследим само тогава, когато направим нашата душа подвижна и възприемчива, тези същества принадлежат на тази втора класа. Окултният поглед намира първата класа същества, които имат напълно определена форма, намират ги всъщност само тогава, когато изхождайки от такива предпоставки, каквито Ви бяха описани, прониква в глъбините на Земята.
към текста >>
Аз Ви казах, че трябва да повдигнем всичко, което действува във външния
свят
върху нас, до морално действие, както това бе описано.
Аз Ви казах, че трябва да повдигнем всичко, което действува във външния свят върху нас, до морално действие, както това бе описано.
Ние приведохме като пример, как можем да издигнем до морални впечатления синия цвят на небето, зеления цвят на растителността, белия цвят на снега. Да предположим, че проникваме във вътрешността на Земята. Когато се сдружим, да речем, с миньорите, тогава, прониквайки във вътрешността на Земята, ние стигаме в една област, в която не можем отначало да обучим нашите очи така, че те да превърнат един поглед в едно морално впечатление. Но ние забелязваме тогава в нашето чувство топлина, диференцирани топлинни различия. Тях трябва да чувствуваме ние първо, това трябва да бъде физическо то впечатление, физическото природно впечатление, когато се потопяваме в царството на земното.
към текста >>
Така щото през пролетта, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия външен
свят
.
И така на окултният поглед чувствува, като че това, което тъче и живее невидимо там отгоре над напълващите растения, има нещо общо с това, което прави растението да израства от почвата, да покарва нагоре от почвата. Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре. Обаче окултистът познава: при цъфтежа на растенията нещата се представят различно. Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение. Окултистът познава около младия филиз на растението метаморфозиращи се същества, които са пускани така да се каже от околността и проникват надолу, които не отиват само отдолу нагоре, както прави това физическият растежен принцип, а спускайки се отгоре надолу изтеглят растенията от почвата.
Така щото през пролетта, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия външен свят.
Над растенията има нещо постоянно движещо се, и това е характерното, че окултният поглед добива именно усещание за това, че онова, което обгръща по този начин растението, е едно и също нещо с онова, което съществува също в изпаряващата се и превръщащата се в дъжд вода. Тази е втората класа, да речем, природни сили и природни същества.
към текста >>
Това трябва да запомним, когато провеждаме такива разглеждания, които стоят така далече от съвременното съзнание на човечеството: "всичко, което в този
свят
застава срещу нас, е нещо физическо, проникнато от нещо духовно." Както трябва да си представим отделния човек проникнат от това, което окултният поглед вижда като етерно тяло, така също трябва да си представим всичко, което тъче и съществува във външния
свят
, проникнато от едно множество, от едно разнообразие от духовни живи същества и сили.
Когато утре ще преминем към описанието на третата и четвърта класа, която е още по-интересна, това ще ни се покаже още по-точно.
Това трябва да запомним, когато провеждаме такива разглеждания, които стоят така далече от съвременното съзнание на човечеството: "всичко, което в този свят застава срещу нас, е нещо физическо, проникнато от нещо духовно." Както трябва да си представим отделния човек проникнат от това, което окултният поглед вижда като етерно тяло, така също трябва да си представим всичко, което тъче и съществува във външния свят, проникнато от едно множество, от едно разнообразие от духовни живи същества и сили.
Този трябва да бъде ходът на нашите разглеждания, че първо ще опишем просто фактите, които окултно обученият поглед може да изживее при външния свят; факти, които се получават, когато гледаме дълбочините на земята, атмосферата, това, което става в отделните природни царства, което става в небесните ширини при движещите се планети, при изпълващите небесното пространство неподвижни звезди. След това едвам накрая ще свържем цялото в един вид теоретическо познание, което ще ни изясни върху това, което стои като не що духовно на основата на нашата физическа Вселена и на нейните различни царства и области.
към текста >>
Този трябва да бъде ходът на нашите разглеждания, че първо ще опишем просто фактите, които окултно обученият поглед може да изживее при външния
свят
; факти, които се получават, когато гледаме дълбочините на земята, атмосферата, това, което става в отделните природни царства, което става в небесните ширини при движещите се планети, при изпълващите небесното пространство неподвижни звезди.
Когато утре ще преминем към описанието на третата и четвърта класа, която е още по-интересна, това ще ни се покаже още по-точно. Това трябва да запомним, когато провеждаме такива разглеждания, които стоят така далече от съвременното съзнание на човечеството: "всичко, което в този свят застава срещу нас, е нещо физическо, проникнато от нещо духовно." Както трябва да си представим отделния човек проникнат от това, което окултният поглед вижда като етерно тяло, така също трябва да си представим всичко, което тъче и съществува във външния свят, проникнато от едно множество, от едно разнообразие от духовни живи същества и сили.
Този трябва да бъде ходът на нашите разглеждания, че първо ще опишем просто фактите, които окултно обученият поглед може да изживее при външния свят; факти, които се получават, когато гледаме дълбочините на земята, атмосферата, това, което става в отделните природни царства, което става в небесните ширини при движещите се планети, при изпълващите небесното пространство неподвижни звезди.
След това едвам накрая ще свържем цялото в един вид теоретическо познание, което ще ни изясни върху това, което стои като не що духовно на основата на нашата физическа Вселена и на нейните различни царства и области.
към текста >>
39.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Вчера вечерта аз се опитах първо да покажа пътя, който води човешката душа до наблюдението на онзи духовен
свят
, който е скрит непосредствено зад сетивния физически
свят
, и аз се опитах да обърна внимание то Ви върху две класи, върху две категории духовни същества, които окултният поглед намира, когато повдигне по описания вчера начин булото от сетивния
свят
.
Вчера вечерта аз се опитах първо да покажа пътя, който води човешката душа до наблюдението на онзи духовен свят, който е скрит непосредствено зад сетивния физически свят, и аз се опитах да обърна внимание то Ви върху две класи, върху две категории духовни същества, които окултният поглед намира, когато повдигне по описания вчера начин булото от сетивния свят.
Днес ще говорим първо за още две класи, за още две категории природни духове. Единият вид от тези същества, следователно една особена категория, се получава за окултно обучения поглед тогава, когато се наблюдава постепенното увяхване и умиране да речем на растителния свят в късно лято или през есента, главно умирането на природните същества. Още когато растенията започват да развиват плодове в техните цветове, можем да оставим това образуване, това развитие на плодовете да действува върху нашата душа така, както описахме това вчера; и по същия начин, както бе описано вчера, се получава тогава за имагинативното познание впечатлението от духовни същества, които имат нещо общо с умирането, с увяхването на природните същества. Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма. Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо.
към текста >>
Единият вид от тези същества, следователно една особена категория, се получава за окултно обучения поглед тогава, когато се наблюдава постепенното увяхване и умиране да речем на растителния
свят
в късно лято или през есента, главно умирането на природните същества.
Вчера вечерта аз се опитах първо да покажа пътя, който води човешката душа до наблюдението на онзи духовен свят, който е скрит непосредствено зад сетивния физически свят, и аз се опитах да обърна внимание то Ви върху две класи, върху две категории духовни същества, които окултният поглед намира, когато повдигне по описания вчера начин булото от сетивния свят. Днес ще говорим първо за още две класи, за още две категории природни духове.
Единият вид от тези същества, следователно една особена категория, се получава за окултно обучения поглед тогава, когато се наблюдава постепенното увяхване и умиране да речем на растителния свят в късно лято или през есента, главно умирането на природните същества.
Още когато растенията започват да развиват плодове в техните цветове, можем да оставим това образуване, това развитие на плодовете да действува върху нашата душа така, както описахме това вчера; и по същия начин, както бе описано вчера, се получава тогава за имагинативното познание впечатлението от духовни същества, които имат нещо общо с умирането, с увяхването на природните същества. Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма. Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо. Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства.
към текста >>
Тези същества се спускат върху света на растенията например или също върху животинския
свят
и се грижат за тяхното узряване.
Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства. За окултния поглед тези същества са всъщност възприемаеми само тогава, когато този поглед се насочва единствено върху въздуха, а именно върху един колкото е възможно по-чист въздух. Вчера ние трябваше да опишем втория вид природни същества така, като оставяме да действува върху нас искрящо разпръскващата се вода, която ни се предлага в образуването на облаците или по някой друг начин. Върху нашата душа трябва да действува един колкото е възможно чист от вода въздух, когато искаме да получим имагинацията за тези метеорно просветващи и отново угасвайки същества, въздух пропит от слънчевата топлина. Тези същества живеят така да се каже невидими в чистия от вода въздух и алчно смучат светлината, която прониква въздуха и която ги прави да проблясват и да светят.
Тези същества се спускат върху света на растенията например или също върху животинския свят и се грижат за тяхното узряване.
От начина, по който стигаме до тези същества, ние виждаме вече, че те стоят в определено отношение с това, което от най-древни времена Окултизмът нарича елементи. Това, което вчера описахме като първия вид такива същества, ние ги намираме, когато слизаме в дълбочините на Земята, когато проникваме в твърдата част на нашата планета; тогава на нашата имагинация, на нашето имагинативно познание се показват същества, които имат определена форма, така щото можем да наречем тези същества също: природните духове на твърдата материя или природни същества на Земята. Втората категория, която описахме вчера, ние ги намерихме в свиващата се и разпръскващата се вода; ето защо можем да свържем тези същества с това, което окултизмът нарича от най-древни времена течен или воден елемент или накратко вода. В този течен елемент се метаморфозират те, поемат същевременно ролята да изтеглят от земната почва всичко, което расте, което покарва и се развива от земната почва. С елемента на възможно най-свободния от вода въздух стоят във връзка онези същества, за които можахме да говорим днес.
към текста >>
Още вчера ние обърнахме вниманието върху това, че тези различни същества означават за цялата наша Земя с нейните природни царства, следователно за целия земен физически
свят
това, което за отделния човек е етерното или жизнено тяло.
И когато окултният поглед наблюдава съвсем точно, той открива именно, че необходимото превръщане на топлината от околната среда в такава топлина, от която се нуждае семе то или зародишът за да узрее, че това превръщане на неживата топлина в жива топлина се извършва от такива същества. Ето защо можем да наречем също тези същества природни духове на топлината или на огъня. Така щото ние се запознахме сега първо с четири категории природни духове по-големи подробности за тях ще чуете в следващите сказки -, които имат определено отношение към това, което нарича ме елементите Земя, Вода, Въздух и Огън. Това е така, като че тези същества, тези духовни същества имат своята област, своята територия в тези елементи, както самият човек има за своя област, за своя територия цялата планета Земя. Както човекът се чувствува у дома си на Земята по отношение на Вселената, така тези същества имат своята територия в един от горепосочените елементи.
Още вчера ние обърнахме вниманието върху това, че тези различни същества означават за цялата наша Земя с нейните природни царства, следователно за целия земен физически свят това, което за отделния човек е етерното или жизнено тяло.
Но ние казахме, че това етерно или жизнено тяло на човека е едно единство, докато етерното тяло на Земята се състои от много, много такива природни духове, които освен това се делят на четири категории. В живото задружно действие на тези природни духове се състои етерното или жизнено тяло на Земята. Следователно това етерно тяло на Земята не е никак едно единство, а едно множество, едно разнообразие от същества. Когато искаме да познаем това етерно тяло на Земята с окултния поглед, тогава както това бе описано вчера ние трябва да оставим физическия свят да действува морално върху нас и чрез това да бъде повдигнато булото на физическия свят, тогава това, което се напира непосредствено под това було, това етерно тяло на Земята, става така да се каже видимо. Какво се получава сега, когато изтеглим, когато премахнем също и това, което трябва да назовем такова етерно тяло на Земята?
към текста >>
Когато искаме да познаем това етерно тяло на Земята с окултния поглед, тогава както това бе описано вчера ние трябва да оставим физическия
свят
да действува морално върху нас и чрез това да бъде повдигнато булото на физическия
свят
, тогава това, което се напира непосредствено под това було, това етерно тяло на Земята, става така да се каже видимо.
Както човекът се чувствува у дома си на Земята по отношение на Вселената, така тези същества имат своята територия в един от горепосочените елементи. Още вчера ние обърнахме вниманието върху това, че тези различни същества означават за цялата наша Земя с нейните природни царства, следователно за целия земен физически свят това, което за отделния човек е етерното или жизнено тяло. Но ние казахме, че това етерно или жизнено тяло на човека е едно единство, докато етерното тяло на Земята се състои от много, много такива природни духове, които освен това се делят на четири категории. В живото задружно действие на тези природни духове се състои етерното или жизнено тяло на Земята. Следователно това етерно тяло на Земята не е никак едно единство, а едно множество, едно разнообразие от същества.
Когато искаме да познаем това етерно тяло на Земята с окултния поглед, тогава както това бе описано вчера ние трябва да оставим физическия свят да действува морално върху нас и чрез това да бъде повдигнато булото на физическия свят, тогава това, което се напира непосредствено под това було, това етерно тяло на Земята, става така да се каже видимо.
Какво се получава сега, когато изтеглим, когато премахнем също и това, което трябва да назовем такова етерно тяло на Земята? Ние знаем, обични приятели, че като трети член на човешкото същество зад етерното тяло се намира астралното тяло, тялото, което е носител на нашите желания, на нашите страсти. Така щото можем да кажем ако се абстрахираме от по-висшите членове на човешката природа: при човека имаме първо физическото тяло, след това зад физическото тяло етерното тяло и зад етерното тяло имаме астралното тяло. Същото е положението и при външната природа: когато отстраним физическото, ние стигаме във всеки случай до едно множество, обаче това множество представлява за нас етерното тяло на цялата наша Земя с всички нейни природни царства. Можем ли да говорим също и за едно астрално тяло на Земята?
към текста >>
Така щото човекът не е без съзнание, когато неговото астрално тяло се намира вън физическото и етерното тяло, тогава той има около себе си без съмнение не физическия
свят
, също не и света, който бе опи сан до сега, света на природните духове -, а един друг, един още по-духовен
свят
в сравнение с описания досега.
Видяхме, че можем да стигнем до етерното тяло на Земята, когато оставим явленията на света да ни говорят не само чрез впечатленията на сетивата, да ни действуват не само чрез впечатленията на сетивата, а морално. Ако обаче искаме да проникнем по-нататък, тогава за човека са необходими по-дълбоки окултни упражнения, каквито намирате описани отчасти доколкото те могат да бъдат предадени в една външна публикация в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " При определена точка на езотеричното или окултно развитие както можете да прочетете в тази книга човекът започва да има съзнание също и във времето, в което иначе той няма съзнание, а именно от заспиването до събуждането. Знаем, че обикновеното безсъзнателно състояние, обикновеното състояние на сън, на спане почивка на това, че човекът оставя да лежи в леглото своето физическо тяло и своето етерно тяло, а астралното тяло и другият член, който му принадлежи, излизат, излъчват се от физическото и етерното тяло: обаче тогава човекът е лишен от съзнание също и за нормалното състояние. Когато се отдава все повече и повече на онези упражнения, които се състоят в медитация и концентрация, когато направи все по-силни дремещите скрити сили в своята душа, тогава човек може да постигне да има съзнание също и при състоянието на сън.
Така щото човекът не е без съзнание, когато неговото астрално тяло се намира вън физическото и етерното тяло, тогава той има около себе си без съмнение не физическия свят, също не и света, който бе опи сан до сега, света на природните духове -, а един друг, един още по-духовен свят в сравнение с описания досега.
Когато за човека настъпва моментът, да почувствува как просветва неговото съзнание след като се е освободил от своето физическо и от своето етерно тяло, той възприема един съвършено нов вид духовни същества.
към текста >>
Тогава подобните на метеори духове на въздуха се спускат над света на растенията и се насищат един вид от този
свят
на растенията, като ги правят да увехнат в техните пролетни и летни форми.
Първото нещо, което прави впечатление на школувания до тази степен окултен поглед, това е, че този нов вид духове, които той възприема сега, са един вид заповедници на природните духове, повелители на тези духове. Нека си изясним, доколко те са такива повелители. Видите ли: аз ви казах, че онези същества, които можем да наречем природни духове на водата, действуват особено при покарващите, при израстващите от земята растения. Онези същества, които можем да наречем природни духове на Въздуха, играят повече една роля, когато през късно лято и през есента растенията трябва да увехнат.
Тогава подобните на метеори духове на въздуха се спускат над света на растенията и се насищат един вид от този свят на растенията, като ги правят да увехнат в техните пролетни и летни форми.
Това нареждане, че единият път върху тази или онази област на Земята трябва да действуват духовете на Водата, другият път духовете на въздуха, тези неща се менят според различните области на Земята: положението на северното земно полукълбо е съвършено различно от това на южното полукълбо. Това нареждане, да бъдат един вид насочвани в подходящия момент съответните природни духове в тяхната работа, това нареждане изхожда от онези духовни същества, които се научаваме да познаваме само тогава, когато окултният поглед е обучен до така степен, че когато човекът се е освободил от своето физическо и от своето етерно тяло, той пак може да има съзнание и да възприема един нов свят около себе си. Във връзка с нашата Земя, във връзка с нашата планета Земя действуват духовни Същества, които разпределят работите на природните духове по годишни времена, които произвеждат смяната на годишните времена чрез това, че разпределят работите на природните духове за различните земни области. Тези духовни същества представляват онова, което бихме могли да наречем астрално тяло на Земята. Това са също същите онези същества, в които се потопява със своето астрално тяло човекът вечер при своето заспиване.
към текста >>
Това нареждане, да бъдат един вид насочвани в подходящия момент съответните природни духове в тяхната работа, това нареждане изхожда от онези духовни същества, които се научаваме да познаваме само тогава, когато окултният поглед е обучен до така степен, че когато човекът се е освободил от своето физическо и от своето етерно тяло, той пак може да има съзнание и да възприема един нов
свят
около себе си.
Нека си изясним, доколко те са такива повелители. Видите ли: аз ви казах, че онези същества, които можем да наречем природни духове на водата, действуват особено при покарващите, при израстващите от земята растения. Онези същества, които можем да наречем природни духове на Въздуха, играят повече една роля, когато през късно лято и през есента растенията трябва да увехнат. Тогава подобните на метеори духове на въздуха се спускат над света на растенията и се насищат един вид от този свят на растенията, като ги правят да увехнат в техните пролетни и летни форми. Това нареждане, че единият път върху тази или онази област на Земята трябва да действуват духовете на Водата, другият път духовете на въздуха, тези неща се менят според различните области на Земята: положението на северното земно полукълбо е съвършено различно от това на южното полукълбо.
Това нареждане, да бъдат един вид насочвани в подходящия момент съответните природни духове в тяхната работа, това нареждане изхожда от онези духовни същества, които се научаваме да познаваме само тогава, когато окултният поглед е обучен до така степен, че когато човекът се е освободил от своето физическо и от своето етерно тяло, той пак може да има съзнание и да възприема един нов свят около себе си.
Във връзка с нашата Земя, във връзка с нашата планета Земя действуват духовни Същества, които разпределят работите на природните духове по годишни времена, които произвеждат смяната на годишните времена чрез това, че разпределят работите на природните духове за различните земни области. Тези духовни същества представляват онова, което бихме могли да наречем астрално тяло на Земята. Това са също същите онези същества, в които се потопява със своето астрално тяло човекът вечер при своето заспиване. Това астрално тяло е свързано със Земята, то се състои от по-висши същества, от по-висши духове, и в областта на тези по-висши духове, които обгръщат планетата Земя и я проникват като една духовна атмосфера, в областта на тези духове се потопява собственото астрално тяло на човека през време на нощта. За окултното наблюдение съществува една голяма разлика между описаните отначало категории природни духове, между духовете на Земята, духовете на Водата и т.н.
към текста >>
Природните духове на Водата, на Въздуха, тях ги наблюдаваме и можем да кажем, че те се намират в заобиколилия ни
свят
; тези духовни същества, за които говорим сега, за тях не можем да кажем, че се намират в заобикалящия ни
свят
, а ние сме всъщност постоянно свързани с тях, ние сме като влети в тях, когато ги възприемаме.
и тези духове, които направляват природните духове. Природните духове се занимават с това, да правят да узреят, да увехнат природните същества, следователно да внасят живот в цялата планетарна земна област. Не така е при тези духовни същества, които можем да наречем в тяхната цялост астрално тяло на Земята. Тези духовни същества са такива, че когато човек може да се запознае с тях чрез своя окултен поглед, той ги чувствува вече като същества, които имат работа с неговата собствена душа, с неговото собствено астрално тяло. Същества, които действуват така върху астралното тяло на човека, а също и върху астралното тяло на животните, щото не можем да говорим само за едно оживително действие, а за едно действие на чувства, на мисли върху нашата собствена душа.
Природните духове на Водата, на Въздуха, тях ги наблюдаваме и можем да кажем, че те се намират в заобиколилия ни свят; тези духовни същества, за които говорим сега, за тях не можем да кажем, че се намират в заобикалящия ни свят, а ние сме всъщност постоянно свързани с тях, ние сме като влети в тях, когато ги възприемаме.
Ние преминаваме а тях и те ни говорят духом. Това е така, като че бихме възприемали мисли и чувства от заобикалящия ни свят; а в това, което тези същества правят да се влива в нас като мисли, като чувства, като волеви импулси, се изразяват също волеви импулси, симпатии и антипатии. Така че в тази категория духове трябва да виждаме вече същества подобни на човешките души.
към текста >>
Това е така, като че бихме възприемали мисли и чувства от заобикалящия ни
свят
; а в това, което тези същества правят да се влива в нас като мисли, като чувства, като волеви импулси, се изразяват също волеви импулси, симпатии и антипатии.
Не така е при тези духовни същества, които можем да наречем в тяхната цялост астрално тяло на Земята. Тези духовни същества са такива, че когато човек може да се запознае с тях чрез своя окултен поглед, той ги чувствува вече като същества, които имат работа с неговата собствена душа, с неговото собствено астрално тяло. Същества, които действуват така върху астралното тяло на човека, а също и върху астралното тяло на животните, щото не можем да говорим само за едно оживително действие, а за едно действие на чувства, на мисли върху нашата собствена душа. Природните духове на Водата, на Въздуха, тях ги наблюдаваме и можем да кажем, че те се намират в заобиколилия ни свят; тези духовни същества, за които говорим сега, за тях не можем да кажем, че се намират в заобикалящия ни свят, а ние сме всъщност постоянно свързани с тях, ние сме като влети в тях, когато ги възприемаме. Ние преминаваме а тях и те ни говорят духом.
Това е така, като че бихме възприемали мисли и чувства от заобикалящия ни свят; а в това, което тези същества правят да се влива в нас като мисли, като чувства, като волеви импулси, се изразяват също волеви импулси, симпатии и антипатии.
Така че в тази категория духове трябва да виждаме вече същества подобни на човешките души.
към текста >>
Че този Аз спи още повече, това ще забележи онзи, който се намира в едно окултно развитие, който се развива по-нататък езотерично, чрез това, че се научава първо да проникне във възприятията на астралното тяло, в духовния
свят
, в който се потопявали който се състои от Духовете на циклите на времената.
Всичко, което става по този начин, произвежда в наблюдателя, който е стигнал до там, да запазва своето съзнание през времето, когато неговото астрално тяло е излъчено от физическото и етерното тяло, произвежда впечатлението на духовни същества, които принадлежат именно към Духовете на циклите на времената. С това ние снехме така да се каже второто було булото, което е изтъкано от при родните духове. Бихме могли да кажем: ние снемаме първото було, което е изтъкано от сетивно-физическите впечатления и стигаме до етерното тяло на Земята, до природните духове; след това можем да снемем едно второ було и стигаме до духовете на циклите на времената, които регулират и подреждат всичко, което се възвръща по един периодичен начин, което е подложено на една периодична смяна, на една ритмична смяна. Ние знаем сега, че нашите собствени астрални тела са потопени в това, което можем да наречем по-висшите членове на човешката природа и което обхващаме, резюмираме на първо време като вложен в нашето астрално тяло Аз. Ние вече казахме за нашето астрално тяло, че то е потопено в областта на Духовете на циклите на времената, така да се каже в морето на Духовете на циклите на времената; обаче за нормалното съзнание нашият аз спи всъщност още повече отколкото астралното тяло.
Че този Аз спи още повече, това ще забележи онзи, който се намира в едно окултно развитие, който се развива по-нататък езотерично, чрез това, че се научава първо да проникне във възприятията на астралното тяло, в духовния свят, в който се потопявали който се състои от Духовете на циклите на времената.
Това възприемаше е всъщност в известно отношение една опасна подводна скала за окултното развитие; защото отново астралното тяло на човека е едно единство; обаче всичко това, което е в областта на духовете на циклите на времената, е всъщност едно множество, едно разнообразие. И тъй като човекът е съединен както описахме с това разнообразие, потопен в това разнообразие, ако той още спи със своя Аз и е пробуден със своето астрално тяло, той се чувствува като разкъсан на парчета сред света на Духовете на циклите на времената. Обаче това трябва да бъде избягнато при едно правилно езотерично развитие. Ето защо тези, които могат да дадат указание за едно правилно езотерично развитие, показват също мерки, чрез които човек може да подържа своя Аз буден, когато вече и неговото астрално тяло е пробудено. Ако неговият Аз би останал заспал, когато астралното му тяло е вече будно, човек би изгубил своята вътрешна свързаност, своето вътрешно сцепление и би се чувствувал както Дионисий разкъсан в целия астрален свят на Земята който се състои от Духовете на циклите на времената.
към текста >>
Ако неговият Аз би останал заспал, когато астралното му тяло е вече будно, човек би изгубил своята вътрешна свързаност, своето вътрешно сцепление и би се чувствувал както Дионисий разкъсан в целия астрален
свят
на Земята който се състои от Духовете на циклите на времената.
Че този Аз спи още повече, това ще забележи онзи, който се намира в едно окултно развитие, който се развива по-нататък езотерично, чрез това, че се научава първо да проникне във възприятията на астралното тяло, в духовния свят, в който се потопявали който се състои от Духовете на циклите на времената. Това възприемаше е всъщност в известно отношение една опасна подводна скала за окултното развитие; защото отново астралното тяло на човека е едно единство; обаче всичко това, което е в областта на духовете на циклите на времената, е всъщност едно множество, едно разнообразие. И тъй като човекът е съединен както описахме с това разнообразие, потопен в това разнообразие, ако той още спи със своя Аз и е пробуден със своето астрално тяло, той се чувствува като разкъсан на парчета сред света на Духовете на циклите на времената. Обаче това трябва да бъде избягнато при едно правилно езотерично развитие. Ето защо тези, които могат да дадат указание за едно правилно езотерично развитие, показват също мерки, чрез които човек може да подържа своя Аз буден, когато вече и неговото астрално тяло е пробудено.
Ако неговият Аз би останал заспал, когато астралното му тяло е вече будно, човек би изгубил своята вътрешна свързаност, своето вътрешно сцепление и би се чувствувал както Дионисий разкъсан в целия астрален свят на Земята който се състои от Духовете на циклите на времената.
Следователно при едно правилно езотерично развитие се вземат мерки, благодарение на които това не трябва да се случи. Тези мерки се състоят в това, че се полагат грижи, щото онзи, който трябва да бъде доведен до ясновиждане чрез медитация, съсредоточение и чрез други езотерични упражненията запази в цялото ясновидско, окултно наблюдение две неща, да не изгуби две неща. Това е извънредно важно, щото в едно езотерично развитие, всичко да бъде така устроено, че да не се изгубят две неща, които човекът има в обикновения живот, които обаче той лесно може да изгуби в езотеричното развитие, ако то не е направлявано правилно. Ако обаче това развитие е направлявано правилно, той не ще изгуби тези две неща. Първото нещо е човек да не изгубва спомена за всички преживявания на настоящето въплъщение, както той ги има иначе в своята памет: свързаността на паметта не трябва да бъде разрушена.
към текста >>
Когато един човек би бил заставен чрез своето окултно развитие да си каже внезапно: "аз съм въплъщението на този или онзи дух", без за това да съществува някакво оправдание чрез всичко, което той е извършил досега, което съществува вече във физическия
свят
чрез него, тогава неговата памет би била прекъсната в окултен смисъл.
Нека се разберем тук съвсем правилно, обични приятели! С това е казано нещо извънредно важно.
Когато един човек би бил заставен чрез своето окултно развитие да си каже внезапно: "аз съм въплъщението на този или онзи дух", без за това да съществува някакво оправдание чрез всичко, което той е извършил досега, което съществува вече във физическия свят чрез него, тогава неговата памет би била прекъсната в окултен смисъл.
Един важен принцип на окултното развитие е този, човек да не си приписва никаква друга стойност, освен онази, която се получава от неговите дела на физическия свят в настоящото въплъщение. Това е извънредно важно. Всяко друга стойност трябва да дойде само на основата на едно по-високо развитие, което се получава само тогава, когато човек стои здраво на почвата, че не се счита за нищо друго, освен за това, което е можал да извърши в настоящото въплъщение. Това е също естествено, ако разглеждаме обективно нещата. Защото това, което сме извършили в настоящото въплъщение, е също резултат на нашите предишни въплъщения, то е това, което Кармата е направили до сега от нас.
към текста >>
Един важен принцип на окултното развитие е този, човек да не си приписва никаква друга стойност, освен онази, която се получава от неговите дела на физическия
свят
в настоящото въплъщение.
Нека се разберем тук съвсем правилно, обични приятели! С това е казано нещо извънредно важно. Когато един човек би бил заставен чрез своето окултно развитие да си каже внезапно: "аз съм въплъщението на този или онзи дух", без за това да съществува някакво оправдание чрез всичко, което той е извършил досега, което съществува вече във физическия свят чрез него, тогава неговата памет би била прекъсната в окултен смисъл.
Един важен принцип на окултното развитие е този, човек да не си приписва никаква друга стойност, освен онази, която се получава от неговите дела на физическия свят в настоящото въплъщение.
Това е извънредно важно. Всяко друга стойност трябва да дойде само на основата на едно по-високо развитие, което се получава само тогава, когато човек стои здраво на почвата, че не се счита за нищо друго, освен за това, което е можал да извърши в настоящото въплъщение. Това е също естествено, ако разглеждаме обективно нещата. Защото това, което сме извършили в настоящото въплъщение, е също резултат на нашите предишни въплъщения, то е това, което Кармата е направили до сега от нас. Това, което Кармата ще направи по-нататък от нас, ние трябва да го оставим то да стане и не трябва да го причисляваме към нашата стойност.
към текста >>
Второто нещо, което също не трябва да изгубваме като съвременен човек, е степента на нашата съвест, която притежаваме във външния физически
свят
.
Второто нещо, което също не трябва да изгубваме като съвременен човек, е степента на нашата съвест, която притежаваме във външния физически свят.
Тук отново имаме нещо, което е извънредно важно да бъде съблюдавано. Вие вече често ще сте изпитвали, че тук или там някой е минал през едно окултно развитие. Ако това развитие не е било направлявано и ръководено по правилен начин, тогава често можем да констатираме, че съответният човек приема леко нещата относно въпросите на съвестта, приема ги по-леко отколкото преди своето окултно развитие. По-рано са го ръководили възпитанието, социалната връзка, когато се е касаело да стори или да не стори това или онова. След започването на едно окултно развитие даже някой, който по-рано не би излъгал, започва да лъже, взема нещата по-леко, отколкото ги е вземал по-рано по отношение на въпросите на съвестта.
към текста >>
Паметта така, че да си приписваме стойност само от разглеждането на това, което вече сме станали, без да се позоваваме на бъдещето, на това, което още ще извършим; съвестта така, до такава степен, до която сме я добили в напълно обикновения физически
свят
досега: тогава трябва да си запазим.
Вие вече често ще сте изпитвали, че тук или там някой е минал през едно окултно развитие. Ако това развитие не е било направлявано и ръководено по правилен начин, тогава често можем да констатираме, че съответният човек приема леко нещата относно въпросите на съвестта, приема ги по-леко отколкото преди своето окултно развитие. По-рано са го ръководили възпитанието, социалната връзка, когато се е касаело да стори или да не стори това или онова. След започването на едно окултно развитие даже някой, който по-рано не би излъгал, започва да лъже, взема нещата по-леко, отколкото ги е вземал по-рано по отношение на въпросите на съвестта. Ние не трябва да изгубваме никаква степен на съвестта, която сме добили.
Паметта така, че да си приписваме стойност само от разглеждането на това, което вече сме станали, без да се позоваваме на бъдещето, на това, което още ще извършим; съвестта така, до такава степен, до която сме я добили в напълно обикновения физически свят досега: тогава трябва да си запазим.
Когато запазим тези два елемента в нашето съзнание, а именно нашата здрава памет, която не ни внушава илюзорно, че сме нещо друго от това, което е резултат на нашите досегашни дела; и нашата съвест, която не ни кара да вземаме лекомислено моралните неща, не ни кара да ги вземаме по-лекомислено отколкото сме ги вземали до настоящия момент, а колкото е възможно по-сериозно. Когато сме запазили тези две неща, тогава нашият Аз не може никога да за спи, когато нашето астрално тяло е пробудено. Тогава ние внасяме сцеплението на нашия Аз в света, в който се събуждаме с нашето астрално тяло, когато спим така да се каже бидейки будни, когато запазваме нашето, съзнание в състоянието, в което сме освободени от нашето физическо и от нашето етерно тяло. И тогава, ако сме будни с нашия Аз, ние не само чувствуваме нашето астрално тяло свързано с всички духовни същества, които днес описахме като Духове на циклите на времената на нашата планета, а тогава чувствува ме по твърде особен начин, че всъщност нямаме вече едно непосредствено отношение към отделния човек, който е носител на това физическо тяло, на това етерно тяло, в който се намираме обикновено. Ние чувствуваме така да се каже всичко, което се получава само като свойства на нашето физическо тяло, на нашето етерно тяло, като отнето от нас.
към текста >>
Обаче сега, когато се пробуждаме с нашия Аз, ние не само се чувствуваме разлети в целия
свят
на Духовете на циклите на времената, а се чувствуваме едно с целия единен Дух на самата планета, пробуждаме се в единния Дух на самата планета.
Тогава ние внасяме сцеплението на нашия Аз в света, в който се събуждаме с нашето астрално тяло, когато спим така да се каже бидейки будни, когато запазваме нашето, съзнание в състоянието, в което сме освободени от нашето физическо и от нашето етерно тяло. И тогава, ако сме будни с нашия Аз, ние не само чувствуваме нашето астрално тяло свързано с всички духовни същества, които днес описахме като Духове на циклите на времената на нашата планета, а тогава чувствува ме по твърде особен начин, че всъщност нямаме вече едно непосредствено отношение към отделния човек, който е носител на това физическо тяло, на това етерно тяло, в който се намираме обикновено. Ние чувствуваме така да се каже всичко, което се получава само като свойства на нашето физическо тяло, на нашето етерно тяло, като отнето от нас. Ето защо тогава чувствуваме като че ни е отнето всичко онова, което може да живее само външно на някоя територия на нашата планета. Защото това, което живее на една територия на нашата планета, то е свързано именно с Духовете на циклите на времената.
Обаче сега, когато се пробуждаме с нашия Аз, ние не само се чувствуваме разлети в целия свят на Духовете на циклите на времената, а се чувствуваме едно с целия единен Дух на самата планета, пробуждаме се в единния Дух на самата планета.
към текста >>
За да изтъкнем само една подробността достатъчно пробудения окултен поглед този живот с планетата се изразява така, че, когато човек е стигнал така далече, щото неговият Аз и неговото астрално тяло да се пробудят едновременно, тогава той се намира в сетивния
свят
, следи Слънцето, както се движи по небосвода от сутрин до вечерната заря, до вечерното заздрачаване, но Слънцето не изчезва вече за него, когато той заспива.
Това е извънредно важно, че се чувствуваме принадлежащи на цялата планета.
За да изтъкнем само една подробността достатъчно пробудения окултен поглед този живот с планетата се изразява така, че, когато човек е стигнал така далече, щото неговият Аз и неговото астрално тяло да се пробудят едновременно, тогава той се намира в сетивния свят, следи Слънцето, както се движи по небосвода от сутрин до вечерната заря, до вечерното заздрачаване, но Слънцето не изчезва вече за него, когато той заспива.
Когато заспива, Слънцето остава свързано с него; то не престава да свети, само че приема един духовен характер. Така че, когато сега човек действително спи през време на нощта, той следи Слънцето също и през време на нощта. Такъв човек е именно така, че има работа с променящите се състояния на планетата само до толкова, доколкото живее в своето астрално тяло. Обаче когато в него се събужда съзнанието за неговия Аз, той няма вече нищо общо с променящите се състояния на планетата. Тогава той добива съзнание за всички състояния, през които може да мине неговата планета.
към текста >>
Този Дух на Земята е така да се каже големият сетивен апарат на Земята, чрез който Земята, планетата Земя, идва в едно правилно отношение със заобикалящия
свят
.
Докато Духовете на циклите на времената управляват природните духове на елементите, за да предизвикат на планетата Земя ритмични промени, повторения във времето, смяна в пространството, Духът на Зе-мята има друга задача. Този Дух на Земята има задачата да поставя цялата Земя във взаимни отношения, в сменящи се отношения с другите небесни тела от околността, да я дирижира и управлява така, че в течение на времената тя да дойде в подходящите положения спрямо другите небесни тела.
Този Дух на Земята е така да се каже големият сетивен апарат на Земята, чрез който Земята, планетата Земя, идва в едно правилно отношение със заобикалящия свят.
Следователно ако трябва да обгърна цялостно редицата духовни същества, с които имаме първо работа на нашата Земя и до които можем да намерим пътя чрез едно постепенно окултно развитие, би трябвало да кажа: ние имаме като най-външно було сетивния свят с цялото негово разнообразие, с онова, което виждаме разпростряно пред нашите сетива, което можем да разберем с ума на човека. След това зад сетивния свят се намира светът на природните духове. Зад света на природните духове се намира светът на Духовете на циклите на времената и зад този последния се намира Духът на планетата.
към текста >>
Следователно ако трябва да обгърна цялостно редицата духовни същества, с които имаме първо работа на нашата Земя и до които можем да намерим пътя чрез едно постепенно окултно развитие, би трябвало да кажа: ние имаме като най-външно було сетивния
свят
с цялото негово разнообразие, с онова, което виждаме разпростряно пред нашите сетива, което можем да разберем с ума на човека.
Докато Духовете на циклите на времената управляват природните духове на елементите, за да предизвикат на планетата Земя ритмични промени, повторения във времето, смяна в пространството, Духът на Зе-мята има друга задача. Този Дух на Земята има задачата да поставя цялата Земя във взаимни отношения, в сменящи се отношения с другите небесни тела от околността, да я дирижира и управлява така, че в течение на времената тя да дойде в подходящите положения спрямо другите небесни тела. Този Дух на Земята е така да се каже големият сетивен апарат на Земята, чрез който Земята, планетата Земя, идва в едно правилно отношение със заобикалящия свят.
Следователно ако трябва да обгърна цялостно редицата духовни същества, с които имаме първо работа на нашата Земя и до които можем да намерим пътя чрез едно постепенно окултно развитие, би трябвало да кажа: ние имаме като най-външно було сетивния свят с цялото негово разнообразие, с онова, което виждаме разпростряно пред нашите сетива, което можем да разберем с ума на човека.
След това зад сетивния свят се намира светът на природните духове. Зад света на природните духове се намира светът на Духовете на циклите на времената и зад този последния се намира Духът на планетата.
към текста >>
След това зад сетивния
свят
се намира светът на природните духове.
Докато Духовете на циклите на времената управляват природните духове на елементите, за да предизвикат на планетата Земя ритмични промени, повторения във времето, смяна в пространството, Духът на Зе-мята има друга задача. Този Дух на Земята има задачата да поставя цялата Земя във взаимни отношения, в сменящи се отношения с другите небесни тела от околността, да я дирижира и управлява така, че в течение на времената тя да дойде в подходящите положения спрямо другите небесни тела. Този Дух на Земята е така да се каже големият сетивен апарат на Земята, чрез който Земята, планетата Земя, идва в едно правилно отношение със заобикалящия свят. Следователно ако трябва да обгърна цялостно редицата духовни същества, с които имаме първо работа на нашата Земя и до които можем да намерим пътя чрез едно постепенно окултно развитие, би трябвало да кажа: ние имаме като най-външно було сетивния свят с цялото негово разнообразие, с онова, което виждаме разпростряно пред нашите сетива, което можем да разберем с ума на човека.
След това зад сетивния свят се намира светът на природните духове.
Зад света на природните духове се намира светът на Духовете на циклите на времената и зад този последния се намира Духът на планетата.
към текста >>
Ако искате да сравните онова, което стои пред обикновеното съзнание от този строеж на света, със самия този строеж на света, тогава можете да си изясните това приблизително така: най-външното було на света би бил този
свят
на сетивата, зад него светът на природните духове, зад този светът на духовете на циклите на времената и зад него духът на планетата.
Ако искате да сравните онова, което стои пред обикновеното съзнание от този строеж на света, със самия този строеж на света, тогава можете да си изясните това приблизително така: най-външното було на света би бил този свят на сетивата, зад него светът на природните духове, зад този светът на духовете на циклите на времената и зад него духът на планетата.
Обаче сега трябва да кажем, че чрез своята дейност Духът на планетата прониква в известно отношение чак до сетивия свят, така че в сетивния свят ние можем да, възприемаме по определен начин неговото копие.
към текста >>
Обаче сега трябва да кажем, че чрез своята дейност Духът на планетата прониква в известно отношение чак до сетивия
свят
, така че в сетивния
свят
ние можем да, възприемаме по определен начин неговото копие.
Ако искате да сравните онова, което стои пред обикновеното съзнание от този строеж на света, със самия този строеж на света, тогава можете да си изясните това приблизително така: най-външното було на света би бил този свят на сетивата, зад него светът на природните духове, зад този светът на духовете на циклите на времената и зад него духът на планетата.
Обаче сега трябва да кажем, че чрез своята дейност Духът на планетата прониква в известно отношение чак до сетивия свят, така че в сетивния свят ние можем да, възприемаме по определен начин неговото копие.
към текста >>
Така че когато наблюдаваме самия сетивен
свят
с обикновеното съзнание, ние имаме в този сетивен
свят
така да се каже като в един отпечатък следата, на тези светове, които се намират зад него; това е приблизително така, като че в най-горната кожа, която сме премахнали, която сме повдигнали като сетивен
свят
, бихме имали зад нея действуващите на степени духовни същества.
Също така Духовете на циклите на времената и също така природните духове.
Така че когато наблюдаваме самия сетивен свят с обикновеното съзнание, ние имаме в този сетивен свят така да се каже като в един отпечатък следата, на тези светове, които се намират зад него; това е приблизително така, като че в най-горната кожа, която сме премахнали, която сме повдигнали като сетивен свят, бихме имали зад нея действуващите на степени духовни същества.
Обикновеното съзнание възприема сетивния свят като негови възприятия; светът на природните духове се отпечатва зад възприятията като това, което наричаме природни сили. Там, където науката говори за природни сили, там ние нямаме всъщност нищо действително. За окултиста тези природни сили не са нищо действително, те са майя, илюзия, те са отпечатъкът на природните духове, както действуват зад сетивния свят.
към текста >>
Обикновеното съзнание възприема сетивния
свят
като негови възприятия; светът на природните духове се отпечатва зад възприятията като това, което наричаме природни сили.
Също така Духовете на циклите на времената и също така природните духове. Така че когато наблюдаваме самия сетивен свят с обикновеното съзнание, ние имаме в този сетивен свят така да се каже като в един отпечатък следата, на тези светове, които се намират зад него; това е приблизително така, като че в най-горната кожа, която сме премахнали, която сме повдигнали като сетивен свят, бихме имали зад нея действуващите на степени духовни същества.
Обикновеното съзнание възприема сетивния свят като негови възприятия; светът на природните духове се отпечатва зад възприятията като това, което наричаме природни сили.
Там, където науката говори за природни сили, там ние нямаме всъщност нищо действително. За окултиста тези природни сили не са нищо действително, те са майя, илюзия, те са отпечатъкът на природните духове, както действуват зад сетивния свят.
към текста >>
За окултиста тези природни сили не са нищо действително, те са майя, илюзия, те са отпечатъкът на природните духове, както действуват зад сетивния
свят
.
Също така Духовете на циклите на времената и също така природните духове. Така че когато наблюдаваме самия сетивен свят с обикновеното съзнание, ние имаме в този сетивен свят така да се каже като в един отпечатък следата, на тези светове, които се намират зад него; това е приблизително така, като че в най-горната кожа, която сме премахнали, която сме повдигнали като сетивен свят, бихме имали зад нея действуващите на степени духовни същества. Обикновеното съзнание възприема сетивния свят като негови възприятия; светът на природните духове се отпечатва зад възприятията като това, което наричаме природни сили. Там, където науката говори за природни сили, там ние нямаме всъщност нищо действително.
За окултиста тези природни сили не са нищо действително, те са майя, илюзия, те са отпечатъкът на природните духове, както действуват зад сетивния свят.
към текста >>
Обикновено нормалното съзнанието не отива до отпечатъка на Духа на планетата във външния
свят
.
Всъщност всички природни закони съществуват благодарение на това, че като дирижирали същества действуват Духовете на циклите на времената. Природните закони не са нищо действително за окултиста. Когато природоизследователят говори за природни закони и ги комбинира външно, окултистът знае, че тези природни закони се разкриват в тяхната истинност тогава, когато човек се вслушва с пробуденото астрално тяло в това, което Духовете на циклите на времената казват, и как те разпореждат, дирижират природните духове. Това се изразява в света на илюзията, в майя, като външно явление в природните закони. И обикновено нормалното съзнание не отива по-далече.
Обикновено нормалното съзнанието не отива до отпечатъка на Духа на планетата във външния свят.
Нормалното съзнание на днешното човечество говори за външния свят на възприятията, за фактите, които възприемаме, говори за природни сили, светлина, топлина, магнетизъм, електричество и т.н.; сила на привличане, сила на отблъскване, тежест и т.н.: това са онези същини на майа, на основата на които стои в действителност светът на природните духове, които съставляват етерното тяло на земята. След това официалната наука говори за природни закони; това отново е една майа, една илюзия. На основата на тези природни закони стои това, кое-то днес описахме като свят на Духовете на циклите на времената. Едвам когато проникнем по-нататък, ние стигаме също до отпечатъка на Духа на планетата, във външния сетивен свят. Днес науката не прави това.
към текста >>
Нормалното съзнание на днешното човечество говори за външния
свят
на възприятията, за фактите, които възприемаме, говори за природни сили, светлина, топлина, магнетизъм, електричество и т.н.; сила на привличане, сила на отблъскване, тежест и т.н.: това са онези същини на майа, на основата на които стои в действителност светът на природните духове, които съставляват етерното тяло на земята.
Природните закони не са нищо действително за окултиста. Когато природоизследователят говори за природни закони и ги комбинира външно, окултистът знае, че тези природни закони се разкриват в тяхната истинност тогава, когато човек се вслушва с пробуденото астрално тяло в това, което Духовете на циклите на времената казват, и как те разпореждат, дирижират природните духове. Това се изразява в света на илюзията, в майя, като външно явление в природните закони. И обикновено нормалното съзнание не отива по-далече. Обикновено нормалното съзнанието не отива до отпечатъка на Духа на планетата във външния свят.
Нормалното съзнание на днешното човечество говори за външния свят на възприятията, за фактите, които възприемаме, говори за природни сили, светлина, топлина, магнетизъм, електричество и т.н.; сила на привличане, сила на отблъскване, тежест и т.н.: това са онези същини на майа, на основата на които стои в действителност светът на природните духове, които съставляват етерното тяло на земята.
След това официалната наука говори за природни закони; това отново е една майа, една илюзия. На основата на тези природни закони стои това, кое-то днес описахме като свят на Духовете на циклите на времената. Едвам когато проникнем по-нататък, ние стигаме също до отпечатъка на Духа на планетата, във външния сетивен свят. Днес науката не прави това. Онези, които още правят това днес, на тях не им вярват.
към текста >>
На основата на тези природни закони стои това, кое-то днес описахме като
свят
на Духовете на циклите на времената.
Това се изразява в света на илюзията, в майя, като външно явление в природните закони. И обикновено нормалното съзнание не отива по-далече. Обикновено нормалното съзнанието не отива до отпечатъка на Духа на планетата във външния свят. Нормалното съзнание на днешното човечество говори за външния свят на възприятията, за фактите, които възприемаме, говори за природни сили, светлина, топлина, магнетизъм, електричество и т.н.; сила на привличане, сила на отблъскване, тежест и т.н.: това са онези същини на майа, на основата на които стои в действителност светът на природните духове, които съставляват етерното тяло на земята. След това официалната наука говори за природни закони; това отново е една майа, една илюзия.
На основата на тези природни закони стои това, кое-то днес описахме като свят на Духовете на циклите на времената.
Едвам когато проникнем по-нататък, ние стигаме също до отпечатъка на Духа на планетата, във външния сетивен свят. Днес науката не прави това. Онези, които още правят това днес, на тях не им вярват. Поетите, художниците правят това, те търсят още един смисъл зад нещата. Защо цъфти светът на растенията?
към текста >>
Едвам когато проникнем по-нататък, ние стигаме също до отпечатъка на Духа на планетата, във външния сетивен
свят
.
И обикновено нормалното съзнание не отива по-далече. Обикновено нормалното съзнанието не отива до отпечатъка на Духа на планетата във външния свят. Нормалното съзнание на днешното човечество говори за външния свят на възприятията, за фактите, които възприемаме, говори за природни сили, светлина, топлина, магнетизъм, електричество и т.н.; сила на привличане, сила на отблъскване, тежест и т.н.: това са онези същини на майа, на основата на които стои в действителност светът на природните духове, които съставляват етерното тяло на земята. След това официалната наука говори за природни закони; това отново е една майа, една илюзия. На основата на тези природни закони стои това, кое-то днес описахме като свят на Духовете на циклите на времената.
Едвам когато проникнем по-нататък, ние стигаме също до отпечатъка на Духа на планетата, във външния сетивен свят.
Днес науката не прави това. Онези, които още правят това днес, на тях не им вярват. Поетите, художниците правят това, те търсят още един смисъл зад нещата. Защо цъфти светът на растенията? Защо се раждат и загиват животинските родове и видове?
към текста >>
Който пита по този начин за смисъла на природните явления и иска да разчлени този смисъл, иска да го комбинира от външните факти, както още се опитва понякога по-дълбоката философия, той се приближавало отпечатъка на Духа на планетата във физическия
свят
.
Онези, които още правят това днес, на тях не им вярват. Поетите, художниците правят това, те търсят още един смисъл зад нещата. Защо цъфти светът на растенията? Защо се раждат и загиват животинските родове и видове? Защо човекът оживява Земята?
Който пита по този начин за смисъла на природните явления и иска да разчлени този смисъл, иска да го комбинира от външните факти, както още се опитва понякога по-дълбоката философия, той се приближавало отпечатъка на Духа на планетата във физическия свят.
Но днес хората не вярват вече на това търсене на смисъла на съществуванието; понякога чувството все още вярва по-малко, обаче науката не иска вече да знае много за нещо, което би могло да се намери в редуването на явленията отвъд природните закони. Когато някой още търси някакъв смисъл отвъд природните закони, над природните закони, както ги възприемаме със сетивата, той би могъл да намери този смисъл като отпечатък на Духа на планетата в сетивния свят. Това би било външната майа, външната илюзия. Първо една външна майа е самият сетивен свят, защото той е това, което етерното тяло на Земята, субстанцията на природните духове произвежда от самата себе си. Една втора майа е това, което се явява на хората от природните духове в природните сили.
към текста >>
Когато някой още търси някакъв смисъл отвъд природните закони, над природните закони, както ги възприемаме със сетивата, той би могъл да намери този смисъл като отпечатък на Духа на планетата в сетивния
свят
.
Защо цъфти светът на растенията? Защо се раждат и загиват животинските родове и видове? Защо човекът оживява Земята? Който пита по този начин за смисъла на природните явления и иска да разчлени този смисъл, иска да го комбинира от външните факти, както още се опитва понякога по-дълбоката философия, той се приближавало отпечатъка на Духа на планетата във физическия свят. Но днес хората не вярват вече на това търсене на смисъла на съществуванието; понякога чувството все още вярва по-малко, обаче науката не иска вече да знае много за нещо, което би могло да се намери в редуването на явленията отвъд природните закони.
Когато някой още търси някакъв смисъл отвъд природните закони, над природните закони, както ги възприемаме със сетивата, той би могъл да намери този смисъл като отпечатък на Духа на планетата в сетивния свят.
Това би било външната майа, външната илюзия. Първо една външна майа е самият сетивен свят, защото той е това, което етерното тяло на Земята, субстанцията на природните духове произвежда от самата себе си. Една втора майа е това, което се явява на хората от природните духове в природните сили. Една трета майа е това, което се явява от Духовете на циклите на времената в природните закони. И една четвърта майа е нещо, което въпреки своя характер на майа говори на душата на човека, защото възприемайки смисъла на природата човек се чувствува поне свързан с Духа на цялата планета, който води планетата през мировото пространство и предава един смисъл на цялата планета.
към текста >>
Първо една външна майа е самият сетивен
свят
, защото той е това, което етерното тяло на Земята, субстанцията на природните духове произвежда от самата себе си.
Защо човекът оживява Земята? Който пита по този начин за смисъла на природните явления и иска да разчлени този смисъл, иска да го комбинира от външните факти, както още се опитва понякога по-дълбоката философия, той се приближавало отпечатъка на Духа на планетата във физическия свят. Но днес хората не вярват вече на това търсене на смисъла на съществуванието; понякога чувството все още вярва по-малко, обаче науката не иска вече да знае много за нещо, което би могло да се намери в редуването на явленията отвъд природните закони. Когато някой още търси някакъв смисъл отвъд природните закони, над природните закони, както ги възприемаме със сетивата, той би могъл да намери този смисъл като отпечатък на Духа на планетата в сетивния свят. Това би било външната майа, външната илюзия.
Първо една външна майа е самият сетивен свят, защото той е това, което етерното тяло на Земята, субстанцията на природните духове произвежда от самата себе си.
Една втора майа е това, което се явява на хората от природните духове в природните сили. Една трета майа е това, което се явява от Духовете на циклите на времената в природните закони. И една четвърта майа е нещо, което въпреки своя характер на майа говори на душата на човека, защото възприемайки смисъла на природата човек се чувствува поне свързан с Духа на цялата планета, който води планетата през мировото пространство и предава един смисъл на цялата планета. В тази майя се крие непосредствено отпечатъка на самия Дух на планетата.
към текста >>
И ако искаме отново да парализираме това, което намерихме тук за планетата, с човека, ние можем да кажем: сетивният
свят
отговаря на физическото тяло на човека, светът на природните духове отговаря на етерното тяло, светът на духовете на циклите на времената отговаря на астралното тяло и Духът на планетата отговаря на Аза на човека.
Така ние можем да кажем: днес ние се издигаме до единния дух на планетата.
И ако искаме отново да парализираме това, което намерихме тук за планетата, с човека, ние можем да кажем: сетивният свят отговаря на физическото тяло на човека, светът на природните духове отговаря на етерното тяло, светът на духовете на циклите на времената отговаря на астралното тяло и Духът на планетата отговаря на Аза на човека.
Както Азът на човека възприема физическия околен свят на Земята, така Духът на планетата възприема всичко онова, което се намира в околността и въобще вън от планетата и насочва действията на планетата, а също и чувствуването на планетата, за което ще говорим утре, насочва ги според тези възприятия от мировото пространство. Защото това, което една планета върши навън в пространството, като върви по своя път през мировите далечини и това, което произвежда в собственото тяло, в своите елементи, от които тя се състои, то е отново резултат на наблюденията на Духа на планетата по отношение на външния свят. Както отделната човешка душа живее до другите човеци в света на Земята, насочва се според тях, така Духът на планетата живее в своето планетно тяло, което е именно почвата, върху която ние стоим; но този Дух на планетата живее в естеството на други планетни духове, на други Духове на небесните тела въобще.
към текста >>
Както Азът на човека възприема физическия околен
свят
на Земята, така Духът на планетата възприема всичко онова, което се намира в околността и въобще вън от планетата и насочва действията на планетата, а също и чувствуването на планетата, за което ще говорим утре, насочва ги според тези възприятия от мировото пространство.
Така ние можем да кажем: днес ние се издигаме до единния дух на планетата. И ако искаме отново да парализираме това, което намерихме тук за планетата, с човека, ние можем да кажем: сетивният свят отговаря на физическото тяло на човека, светът на природните духове отговаря на етерното тяло, светът на духовете на циклите на времената отговаря на астралното тяло и Духът на планетата отговаря на Аза на човека.
Както Азът на човека възприема физическия околен свят на Земята, така Духът на планетата възприема всичко онова, което се намира в околността и въобще вън от планетата и насочва действията на планетата, а също и чувствуването на планетата, за което ще говорим утре, насочва ги според тези възприятия от мировото пространство.
Защото това, което една планета върши навън в пространството, като върви по своя път през мировите далечини и това, което произвежда в собственото тяло, в своите елементи, от които тя се състои, то е отново резултат на наблюденията на Духа на планетата по отношение на външния свят. Както отделната човешка душа живее до другите човеци в света на Земята, насочва се според тях, така Духът на планетата живее в своето планетно тяло, което е именно почвата, върху която ние стоим; но този Дух на планетата живее в естеството на други планетни духове, на други Духове на небесните тела въобще.
към текста >>
Защото това, което една планета върши навън в пространството, като върви по своя път през мировите далечини и това, което произвежда в собственото тяло, в своите елементи, от които тя се състои, то е отново резултат на наблюденията на Духа на планетата по отношение на външния
свят
.
Така ние можем да кажем: днес ние се издигаме до единния дух на планетата. И ако искаме отново да парализираме това, което намерихме тук за планетата, с човека, ние можем да кажем: сетивният свят отговаря на физическото тяло на човека, светът на природните духове отговаря на етерното тяло, светът на духовете на циклите на времената отговаря на астралното тяло и Духът на планетата отговаря на Аза на човека. Както Азът на човека възприема физическия околен свят на Земята, така Духът на планетата възприема всичко онова, което се намира в околността и въобще вън от планетата и насочва действията на планетата, а също и чувствуването на планетата, за което ще говорим утре, насочва ги според тези възприятия от мировото пространство.
Защото това, което една планета върши навън в пространството, като върви по своя път през мировите далечини и това, което произвежда в собственото тяло, в своите елементи, от които тя се състои, то е отново резултат на наблюденията на Духа на планетата по отношение на външния свят.
Както отделната човешка душа живее до другите човеци в света на Земята, насочва се според тях, така Духът на планетата живее в своето планетно тяло, което е именно почвата, върху която ние стоим; но този Дух на планетата живее в естеството на други планетни духове, на други Духове на небесните тела въобще.
към текста >>
40.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Сега днес ще бъде необходимо, да вървиш още по един друг път, за да се издигнем в духовния
свят
, защото само чрез едно разглеждане от една втора страда ще стигнем в състояние, да си образуваме правилни представи върху природата на духовните същества, за които говорихме, до така наречения Дух на планетата нагоре.
В течение на двете изнесени вече сказки ние се запознахме с определени духовни същества, които окултният поглед може да срещне, когато се задълбочи в духовния живот на нашата планета.
Сега днес ще бъде необходимо, да вървиш още по един друг път, за да се издигнем в духовния свят, защото само чрез едно разглеждане от една втора страда ще стигнем в състояние, да си образуваме правилни представи върху природата на духовните същества, за които говорихме, до така наречения Дух на планетата нагоре.
Винаги ще бъде извънредно трудно, да охарактеризираме в някой език онези духовни същества, които ни показва окултното възприятие, защото човешките езици, поне днешните човешки езици, са образувани само за явленията, за фактите на физическото поле.
към текста >>
Като човеци ние имаме по отношение на външния
свят
един общ живот с другите човеци и може би също с другите същества.
Ето защо можем да се надяваме, че изхождайки от различните страни можем да се приближим до това, което всъщност се разбира, когато се говори за духовни същества. За нашата днешна характеристика ще бъде необходимо да изходим от природата на човека да си изясним първо определени свойства, определени качества на човешката природа, за да можем, изхождайки от тук, да охарактеризираме по-висши същества, които намираме в по-висшите светове. И нека за целта изтъкнем по един твърде особен начин едно свойство на човешката природа, което можем да охарактеризираме така: Човекът е надарен с възможността да води един независим от всичко външно вътрешен живот. Тази възможност се явява пред нашия поглед през всеки час на нашия буден дневен живот. Знаем, че по отношение на това, което виждаме с нашите очи, което чуваме с нашите уши, ние имаме нещо общо с всички други същества, които също могат да си служат с техните сетива.
Като човеци ние имаме по отношение на външния свят един общ живот с другите човеци и може би също с другите същества.
Всеки за себе си това ние знаем твърде добре като човеци всеки един за себе си има своите особени страдания, своите особени радости, своите тревоги и своите грижи, има своите особени надежди и идеали; и по определен начин тези грижи, тези страдания, тези тревоги, тези надежди и идеали представляват едно особено царство, което не можем да видим веднага с физическия поглед у другите хора, което човек носи със себе си през света именно като един самостоятелен вътрешен живот. Когато се намираме, в същото пространство с един човек, ние знаем, какво може да действува върху неговите очи върху неговите уши. Това, което става в неговата душа, което той изживява вътрешно, върху него можем вероятно да имаме предчувствия от онова, което той иска да ни изрази чрез израженията на неговото лице, чрез неговите жестове, или също чрез неговите думи; обаче когато той иска да има за себе си своя вътрешен живот като свой особен свят, тогава ние не можем да проникнем направо в този особен вътрешен свят.
към текста >>
Това, което става в неговата душа, което той изживява вътрешно, върху него можем вероятно да имаме предчувствия от онова, което той иска да ни изрази чрез израженията на неговото лице, чрез неговите жестове, или също чрез неговите думи; обаче когато той иска да има за себе си своя вътрешен живот като свой особен
свят
, тогава ние не можем да проникнем направо в този особен вътрешен
свят
.
Тази възможност се явява пред нашия поглед през всеки час на нашия буден дневен живот. Знаем, че по отношение на това, което виждаме с нашите очи, което чуваме с нашите уши, ние имаме нещо общо с всички други същества, които също могат да си служат с техните сетива. Като човеци ние имаме по отношение на външния свят един общ живот с другите човеци и може би също с другите същества. Всеки за себе си това ние знаем твърде добре като човеци всеки един за себе си има своите особени страдания, своите особени радости, своите тревоги и своите грижи, има своите особени надежди и идеали; и по определен начин тези грижи, тези страдания, тези тревоги, тези надежди и идеали представляват едно особено царство, което не можем да видим веднага с физическия поглед у другите хора, което човек носи със себе си през света именно като един самостоятелен вътрешен живот. Когато се намираме, в същото пространство с един човек, ние знаем, какво може да действува върху неговите очи върху неговите уши.
Това, което става в неговата душа, което той изживява вътрешно, върху него можем вероятно да имаме предчувствия от онова, което той иска да ни изрази чрез израженията на неговото лице, чрез неговите жестове, или също чрез неговите думи; обаче когато той иска да има за себе си своя вътрешен живот като свой особен свят, тогава ние не можем да проникнем направо в този особен вътрешен свят.
към текста >>
Когато сега гледаме с окултен поглед в световете, които на първо време са скрити за външния физически
свят
, ние намираме там същества, които са устроени съвършено различно, именно по отношение на онези свойства, които току що бяха охарактеризирани.
Когато сега гледаме с окултен поглед в световете, които на първо време са скрити за външния физически свят, ние намираме там същества, които са устроени съвършено различно, именно по отношение на онези свойства, които току що бяха охарактеризирани.
Ние срещаме същества, които не могат да водят един такъв самостоятелен вътрешен живот така, както го водим ние; ние намираме като една първа група, като една първа категория духовни същества именно такива, които, когато водят своя вътрешен живот, са пренесени веднага чрез този вътрешен живот в едно друго състояние, в едно състояние на съзнанието различаващо се от онзи живот, който те водят във външния живот и с външния живот. Нека се постараем да се разберем! Да предположим, че един човек би трябвало да живее така, че когато би искал да живее в своята вътрешност, когато би искал да не насочва поглед върху външния живот, който го заобикаля, чрез тази негова воля би трябвало просто веднага да премине в едно друго състояние на съзнанието. Ние знаеме, че в своя нормален живот човекът преминава без неговата воля в едно друго състояние на съзнанието, когато се набира в състояние на сън. Но ние знаем също, че този сън е произведе чрез това, че астралното тяло и Азът на човека се отделят от неговото етерно и неговото физическо тяло.
към текста >>
Чрез това, че човекът например казва просто: "тук аз имам пред себе си една ливада покрита с много цветя; като я гледам тя ми прави удоволствие, чрез това той не преминава още в едно друго състояние на съзнанието; той живее така да се каже за себе си радостта доставена му от ливадата, от цветята, в общение с външния
свят
.” Но онези същества, които набираме чрез окултния поглед като първа категория в един по-висш
свят
, тези същества сменят тяхното състояние на съзнанието всеки път, когато отклоняват тяхното възприятие, тяхното действие от техния външен
свят
и го насочват върху самите себе си; следователно при тях не е нужно да настъпи никакво разделяне между различните членове на тяхното същество като намиращи се непосредствено над човека, действуват навън, тогава те изявяват себе си и тогава те имат тяхното самочувствие, истинското изживяване на тяхното себе в това откровение; и когато се обръщат към тяхната вътрешност, те не стигат както човекът до един самостоятелен, вътрешен живот, а тогава в замяна на това навлизат в един живот с други светове.
Нека се постараем да се разберем! Да предположим, че един човек би трябвало да живее така, че когато би искал да живее в своята вътрешност, когато би искал да не насочва поглед върху външния живот, който го заобикаля, чрез тази негова воля би трябвало просто веднага да премине в едно друго състояние на съзнанието. Ние знаеме, че в своя нормален живот човекът преминава без неговата воля в едно друго състояние на съзнанието, когато се набира в състояние на сън. Но ние знаем също, че този сън е произведе чрез това, че астралното тяло и Азът на човека се отделят от неговото етерно и неговото физическо тяло. Ние знаем следователно, че с човека става нещо, когато той трябва да премине в едно друго състояние на съзнанието.
Чрез това, че човекът например казва просто: "тук аз имам пред себе си една ливада покрита с много цветя; като я гледам тя ми прави удоволствие, чрез това той не преминава още в едно друго състояние на съзнанието; той живее така да се каже за себе си радостта доставена му от ливадата, от цветята, в общение с външния свят.” Но онези същества, които набираме чрез окултния поглед като първа категория в един по-висш свят, тези същества сменят тяхното състояние на съзнанието всеки път, когато отклоняват тяхното възприятие, тяхното действие от техния външен свят и го насочват върху самите себе си; следователно при тях не е нужно да настъпи никакво разделяне между различните членове на тяхното същество като намиращи се непосредствено над човека, действуват навън, тогава те изявяват себе си и тогава те имат тяхното самочувствие, истинското изживяване на тяхното себе в това откровение; и когато се обръщат към тяхната вътрешност, те не стигат както човекът до един самостоятелен, вътрешен живот, а тогава в замяна на това навлизат в един живот с други светове.
Както човекът стига до един такъв /друг свят/, когато възприема външния свят, така те възприемат други духовни светове, които стоят над тях, когато насочват погледа вътре в себе си: тогава те преминават в това друго състояние на съзнанието, при което се набират изпълнени от други същества, които стоят по-високо от самите тях. Така щото, когато обгърнем с поглед човека, ние можем да кажем: човекът има своето възприемание, когато се отдава на външния свят /изгубва себе си на външния свят/, когато се оттегля от външния свят, той има своя самостоятелен вътрешен живот. Онези същества, които принадлежат на първата намираща се над човека категория ние ги наричаме общо взето същества на така наречената трета йерархия -, тези същества имат вместо възприемание Откровението и в откровението изживяват себе си. Вместо вътрешния живот те имат изживяването на по-висши духовни същества, т.е., вместо вътрешния живот те имат изпълването с дух. Тази е съществената разлика между човека и съществата на първата по-висша категория.
към текста >>
Както човекът стига до един такъв /друг
свят
/, когато възприема външния
свят
, така те възприемат други духовни светове, които стоят над тях, когато насочват погледа вътре в себе си: тогава те преминават в това друго състояние на съзнанието, при което се набират изпълнени от други същества, които стоят по-високо от самите тях.
Да предположим, че един човек би трябвало да живее така, че когато би искал да живее в своята вътрешност, когато би искал да не насочва поглед върху външния живот, който го заобикаля, чрез тази негова воля би трябвало просто веднага да премине в едно друго състояние на съзнанието. Ние знаеме, че в своя нормален живот човекът преминава без неговата воля в едно друго състояние на съзнанието, когато се набира в състояние на сън. Но ние знаем също, че този сън е произведе чрез това, че астралното тяло и Азът на човека се отделят от неговото етерно и неговото физическо тяло. Ние знаем следователно, че с човека става нещо, когато той трябва да премине в едно друго състояние на съзнанието. Чрез това, че човекът например казва просто: "тук аз имам пред себе си една ливада покрита с много цветя; като я гледам тя ми прави удоволствие, чрез това той не преминава още в едно друго състояние на съзнанието; той живее така да се каже за себе си радостта доставена му от ливадата, от цветята, в общение с външния свят.” Но онези същества, които набираме чрез окултния поглед като първа категория в един по-висш свят, тези същества сменят тяхното състояние на съзнанието всеки път, когато отклоняват тяхното възприятие, тяхното действие от техния външен свят и го насочват върху самите себе си; следователно при тях не е нужно да настъпи никакво разделяне между различните членове на тяхното същество като намиращи се непосредствено над човека, действуват навън, тогава те изявяват себе си и тогава те имат тяхното самочувствие, истинското изживяване на тяхното себе в това откровение; и когато се обръщат към тяхната вътрешност, те не стигат както човекът до един самостоятелен, вътрешен живот, а тогава в замяна на това навлизат в един живот с други светове.
Както човекът стига до един такъв /друг свят/, когато възприема външния свят, така те възприемат други духовни светове, които стоят над тях, когато насочват погледа вътре в себе си: тогава те преминават в това друго състояние на съзнанието, при което се набират изпълнени от други същества, които стоят по-високо от самите тях.
Така щото, когато обгърнем с поглед човека, ние можем да кажем: човекът има своето възприемание, когато се отдава на външния свят /изгубва себе си на външния свят/, когато се оттегля от външния свят, той има своя самостоятелен вътрешен живот. Онези същества, които принадлежат на първата намираща се над човека категория ние ги наричаме общо взето същества на така наречената трета йерархия -, тези същества имат вместо възприемание Откровението и в откровението изживяват себе си. Вместо вътрешния живот те имат изживяването на по-висши духовни същества, т.е., вместо вътрешния живот те имат изпълването с дух. Тази е съществената разлика между човека и съществата на първата по-висша категория.
към текста >>
Така щото, когато обгърнем с поглед човека, ние можем да кажем: човекът има своето възприемание, когато се отдава на външния
свят
/изгубва себе си на външния
свят
/, когато се оттегля от външния
свят
, той има своя самостоятелен вътрешен живот.
Ние знаеме, че в своя нормален живот човекът преминава без неговата воля в едно друго състояние на съзнанието, когато се набира в състояние на сън. Но ние знаем също, че този сън е произведе чрез това, че астралното тяло и Азът на човека се отделят от неговото етерно и неговото физическо тяло. Ние знаем следователно, че с човека става нещо, когато той трябва да премине в едно друго състояние на съзнанието. Чрез това, че човекът например казва просто: "тук аз имам пред себе си една ливада покрита с много цветя; като я гледам тя ми прави удоволствие, чрез това той не преминава още в едно друго състояние на съзнанието; той живее така да се каже за себе си радостта доставена му от ливадата, от цветята, в общение с външния свят.” Но онези същества, които набираме чрез окултния поглед като първа категория в един по-висш свят, тези същества сменят тяхното състояние на съзнанието всеки път, когато отклоняват тяхното възприятие, тяхното действие от техния външен свят и го насочват върху самите себе си; следователно при тях не е нужно да настъпи никакво разделяне между различните членове на тяхното същество като намиращи се непосредствено над човека, действуват навън, тогава те изявяват себе си и тогава те имат тяхното самочувствие, истинското изживяване на тяхното себе в това откровение; и когато се обръщат към тяхната вътрешност, те не стигат както човекът до един самостоятелен, вътрешен живот, а тогава в замяна на това навлизат в един живот с други светове. Както човекът стига до един такъв /друг свят/, когато възприема външния свят, така те възприемат други духовни светове, които стоят над тях, когато насочват погледа вътре в себе си: тогава те преминават в това друго състояние на съзнанието, при което се набират изпълнени от други същества, които стоят по-високо от самите тях.
Така щото, когато обгърнем с поглед човека, ние можем да кажем: човекът има своето възприемание, когато се отдава на външния свят /изгубва себе си на външния свят/, когато се оттегля от външния свят, той има своя самостоятелен вътрешен живот.
Онези същества, които принадлежат на първата намираща се над човека категория ние ги наричаме общо взето същества на така наречената трета йерархия -, тези същества имат вместо възприемание Откровението и в откровението изживяват себе си. Вместо вътрешния живот те имат изживяването на по-висши духовни същества, т.е., вместо вътрешния живот те имат изпълването с дух. Тази е съществената разлика между човека и съществата на първата по-висша категория.
към текста >>
Крещящият случай е този, че човекът стига до състоянието да има изживявания вътрешно, които не съвпадат с това, което той възприема външно, и, щом вътрешните изживявания на човека не съвпадат с възприятието на външния
свят
, ние имаме като най-крещящ случай лъжата.
Ние можем, бих казал, да покажем разликата между човека и тези същества на първата намираща се над човека йерархия при един крещящ случаи.
Крещящият случай е този, че човекът стига до състоянието да има изживявания вътрешно, които не съвпадат с това, което той възприема външно, и, щом вътрешните изживявания на човека не съвпадат с възприятието на външния свят, ние имаме като най-крещящ случай лъжата.
И, за да се разберем, можем да изразим една възможна за човека особеност чрез това, че казваме: човекът е в състояние да възприема нещо и да събужда в себе си, в своя вътрешен живот други представи, също и да изрази такива други представи, които не отговарят на възприятията. Чрез това свое качество чрез лъжата човекът може да противоречи на външния свят. Това е една възможност, която както ще чуем по-нататък в течение на сказките трябваше да бъде дадена на човека затова, за да може той да стигне до истината чрез своята свободна воля. Обаче когато разглеждаме човека така, какъвто той е в света, трябва да вземем под внимание това свойство, че човекът може да развие и да изрази в своя вътрешен живот представи, които не съвпадат с възприятията, с фактите. При съществата на по-висшата от човека йерархия, за които говорим тук, това не е възможно до тогава, докато те запазват тяхната природа.
към текста >>
Чрез това свое качество чрез лъжата човекът може да противоречи на външния
свят
.
Ние можем, бих казал, да покажем разликата между човека и тези същества на първата намираща се над човека йерархия при един крещящ случаи. Крещящият случай е този, че човекът стига до състоянието да има изживявания вътрешно, които не съвпадат с това, което той възприема външно, и, щом вътрешните изживявания на човека не съвпадат с възприятието на външния свят, ние имаме като най-крещящ случай лъжата. И, за да се разберем, можем да изразим една възможна за човека особеност чрез това, че казваме: човекът е в състояние да възприема нещо и да събужда в себе си, в своя вътрешен живот други представи, също и да изрази такива други представи, които не отговарят на възприятията.
Чрез това свое качество чрез лъжата човекът може да противоречи на външния свят.
Това е една възможност, която както ще чуем по-нататък в течение на сказките трябваше да бъде дадена на човека затова, за да може той да стигне до истината чрез своята свободна воля. Обаче когато разглеждаме човека така, какъвто той е в света, трябва да вземем под внимание това свойство, че човекът може да развие и да изрази в своя вътрешен живот представи, които не съвпадат с възприятията, с фактите. При съществата на по-висшата от човека йерархия, за които говорим тук, това не е възможно до тогава, докато те запазват тяхната природа. Възможността за лъжа съществува при съществата на третата йерархия, ако те запазват тяхната природа. Защото, какво би последвало, ако едно същество на третата йерархия би искало да излъже?
към текста >>
Тогава то би трябвало да изживее в неговата вътрешност нещо, което то би пренесло във външния
свят
по един начин различен от този както го изживява.
Това е една възможност, която както ще чуем по-нататък в течение на сказките трябваше да бъде дадена на човека затова, за да може той да стигне до истината чрез своята свободна воля. Обаче когато разглеждаме човека така, какъвто той е в света, трябва да вземем под внимание това свойство, че човекът може да развие и да изрази в своя вътрешен живот представи, които не съвпадат с възприятията, с фактите. При съществата на по-висшата от човека йерархия, за които говорим тук, това не е възможно до тогава, докато те запазват тяхната природа. Възможността за лъжа съществува при съществата на третата йерархия, ако те запазват тяхната природа. Защото, какво би последвало, ако едно същество на третата йерархия би искало да излъже?
Тогава то би трябвало да изживее в неговата вътрешност нещо, което то би пренесло във външния свят по един начин различен от този както го изживява.
Но тогава това същество на непосредствено по-висока от човека категория не би могло да го възприема; защото всичко, което тези същества изживяват в тяхната вътрешност е откровение, то веднага се пренася във външния свят. Тези същества трябва да живеят в царствата на абсолютната истина, ако въобще иска да живеят себе си. Да предположим, че тези същества биха излъгали, т.е. биха имали в тяхната вътрешност нещо, което биха превърнали в техните изяви така, че то не съвпада с откровенията; тогава те не биха могли да го възприемат, защото могат да възприемат само тяхната вътрешна природа; те биха били веднага, зашеметени, заглушени под впечатлението на лъжата, биха били веднага пренесени в едно състояние на съзнанието, което би представлявало едно понижение, едно затъмнение на тяхното обикновено съзнание, което може да живее именно само в откровението на неговата вътрешност. Така ние човеците имаме над нас една категория същества, който чрез тяхната природа могат да живеят и трябва да живеят само в царството на абсолютната истина и истинност, ако не искат да се отрекат от тази природа.
към текста >>
Но тогава това същество на непосредствено по-висока от човека категория не би могло да го възприема; защото всичко, което тези същества изживяват в тяхната вътрешност е откровение, то веднага се пренася във външния
свят
.
Обаче когато разглеждаме човека така, какъвто той е в света, трябва да вземем под внимание това свойство, че човекът може да развие и да изрази в своя вътрешен живот представи, които не съвпадат с възприятията, с фактите. При съществата на по-висшата от човека йерархия, за които говорим тук, това не е възможно до тогава, докато те запазват тяхната природа. Възможността за лъжа съществува при съществата на третата йерархия, ако те запазват тяхната природа. Защото, какво би последвало, ако едно същество на третата йерархия би искало да излъже? Тогава то би трябвало да изживее в неговата вътрешност нещо, което то би пренесло във външния свят по един начин различен от този както го изживява.
Но тогава това същество на непосредствено по-висока от човека категория не би могло да го възприема; защото всичко, което тези същества изживяват в тяхната вътрешност е откровение, то веднага се пренася във външния свят.
Тези същества трябва да живеят в царствата на абсолютната истина, ако въобще иска да живеят себе си. Да предположим, че тези същества биха излъгали, т.е. биха имали в тяхната вътрешност нещо, което биха превърнали в техните изяви така, че то не съвпада с откровенията; тогава те не биха могли да го възприемат, защото могат да възприемат само тяхната вътрешна природа; те биха били веднага, зашеметени, заглушени под впечатлението на лъжата, биха били веднага пренесени в едно състояние на съзнанието, което би представлявало едно понижение, едно затъмнение на тяхното обикновено съзнание, което може да живее именно само в откровението на неговата вътрешност. Така ние човеците имаме над нас една категория същества, който чрез тяхната природа могат да живеят и трябва да живеят само в царството на абсолютната истина и истинност, ако не искат да се отрекат от тази природа. И всяко отклонение от истинността би заглушило тези същества, би понижило тяхното съзнание.
към текста >>
Него го интересуват съвсем други неща от заобикалящия го
свят
.
Всички ние знаем, че определени истини, определени неща в света ни харесват чисто заради самите нас, или не ни харесват, че това или онова ни засяга симпатично или антипатично заради самите нас. Такива чувства по отношение на света, които ние храним само заради самите нас, такива чувства трябва да изтръгне от своето сърце този, който иска да се развива окултно; той трябва да стане освободен по определен начин от всичко, което засяга само него. Това е една истина, която често се подчертава, която обаче трудно може да се спазва, по-трудно отколкото обикновено се мисли; защото в своето обикновено съзнание човекът има извънредно малко опорни точки, за да се освободи от самия себе си, за да преодолее онова, което засяга само него. Нека помислим само за момент, какво всъщност означава това "да се освободи човек от себе си". Освобождаването от това, което обикновено наричаме егоистични подбуди и възбуди, това може би не е толкова трудно; но трябва да помислим, че в едно въплъщение, в което живеем, ние сме родени в определено време, на определено място; че, когато насочваме поглед върху това, което ни заобикаля, нашият поглед пада върху напълно различни неща отколкото например при един човек, който живее на едно друго място на земята.
Него го интересуват съвсем други неща от заобикалящия го свят.
Следователно чрез самия факт, че като въплътени, като физически въплътени човешки същества сме въплътени в определено време и на определено място, ние сме заобиколени чрез всякакви неща, които предизвикват нашия интерес, нашето внимание, които всъщност ни засягат специално и които са различни при други хора. Чрез това, че като човеци ние сме разпределени диференцирано върху нашата планета, ние сме поставени по опре делен начин в необходимостта, всеки един от нас да има своите особени интереси, така да се каже своето особено отечество на Земята. Ето защо в това, което можем да научим от непосредствено заобикалящия ни физически свят, ние никога не можем да изживеем в най-висшия смисъл онова, което ни освобождава от нашите специални човешки интереси, от нашето специално човешко внимание. Следователно поради това, че сме човеци във физическо тяло и доколкото сме самите ние, ние не можем въобще да стигнем чрез нашето външно възприятие до вратата, която ни въвежда в един по-висш свят. Ние трябва да се абстрахираме от всичко, което нашите сетива могат да виждат навън, което нашият ум може да комбинира при нещата на външния свят, защото то принадлежи на нашия собствен интерес.
към текста >>
Ето защо в това, което можем да научим от непосредствено заобикалящия ни физически
свят
, ние никога не можем да изживеем в най-висшия смисъл онова, което ни освобождава от нашите специални човешки интереси, от нашето специално човешко внимание.
Нека помислим само за момент, какво всъщност означава това "да се освободи човек от себе си". Освобождаването от това, което обикновено наричаме егоистични подбуди и възбуди, това може би не е толкова трудно; но трябва да помислим, че в едно въплъщение, в което живеем, ние сме родени в определено време, на определено място; че, когато насочваме поглед върху това, което ни заобикаля, нашият поглед пада върху напълно различни неща отколкото например при един човек, който живее на едно друго място на земята. Него го интересуват съвсем други неща от заобикалящия го свят. Следователно чрез самия факт, че като въплътени, като физически въплътени човешки същества сме въплътени в определено време и на определено място, ние сме заобиколени чрез всякакви неща, които предизвикват нашия интерес, нашето внимание, които всъщност ни засягат специално и които са различни при други хора. Чрез това, че като човеци ние сме разпределени диференцирано върху нашата планета, ние сме поставени по опре делен начин в необходимостта, всеки един от нас да има своите особени интереси, така да се каже своето особено отечество на Земята.
Ето защо в това, което можем да научим от непосредствено заобикалящия ни физически свят, ние никога не можем да изживеем в най-висшия смисъл онова, което ни освобождава от нашите специални човешки интереси, от нашето специално човешко внимание.
Следователно поради това, че сме човеци във физическо тяло и доколкото сме самите ние, ние не можем въобще да стигнем чрез нашето външно възприятие до вратата, която ни въвежда в един по-висш свят. Ние трябва да се абстрахираме от всичко, което нашите сетива могат да виждат навън, което нашият ум може да комбинира при нещата на външния свят, защото то принадлежи на нашия собствен интерес. Но когато насочим поглед върху това, което имаме обикновено в нашата вътрешност, нашите страдания и радости, нашите тревоги и грижи, нашите надежди и цели, тогава ние много, много скоро забелязваме, как този вътрешен свят е зависим от това, което ние преживяваме вън, как той се оцветява по определен начин от това, което изживяваме навън. Обаче все пак съществува определена разлика.
към текста >>
Следователно поради това, че сме човеци във физическо тяло и доколкото сме самите ние, ние не можем въобще да стигнем чрез нашето външно възприятие до вратата, която ни въвежда в един по-висш
свят
.
Освобождаването от това, което обикновено наричаме егоистични подбуди и възбуди, това може би не е толкова трудно; но трябва да помислим, че в едно въплъщение, в което живеем, ние сме родени в определено време, на определено място; че, когато насочваме поглед върху това, което ни заобикаля, нашият поглед пада върху напълно различни неща отколкото например при един човек, който живее на едно друго място на земята. Него го интересуват съвсем други неща от заобикалящия го свят. Следователно чрез самия факт, че като въплътени, като физически въплътени човешки същества сме въплътени в определено време и на определено място, ние сме заобиколени чрез всякакви неща, които предизвикват нашия интерес, нашето внимание, които всъщност ни засягат специално и които са различни при други хора. Чрез това, че като човеци ние сме разпределени диференцирано върху нашата планета, ние сме поставени по опре делен начин в необходимостта, всеки един от нас да има своите особени интереси, така да се каже своето особено отечество на Земята. Ето защо в това, което можем да научим от непосредствено заобикалящия ни физически свят, ние никога не можем да изживеем в най-висшия смисъл онова, което ни освобождава от нашите специални човешки интереси, от нашето специално човешко внимание.
Следователно поради това, че сме човеци във физическо тяло и доколкото сме самите ние, ние не можем въобще да стигнем чрез нашето външно възприятие до вратата, която ни въвежда в един по-висш свят.
Ние трябва да се абстрахираме от всичко, което нашите сетива могат да виждат навън, което нашият ум може да комбинира при нещата на външния свят, защото то принадлежи на нашия собствен интерес. Но когато насочим поглед върху това, което имаме обикновено в нашата вътрешност, нашите страдания и радости, нашите тревоги и грижи, нашите надежди и цели, тогава ние много, много скоро забелязваме, как този вътрешен свят е зависим от това, което ние преживяваме вън, как той се оцветява по определен начин от това, което изживяваме навън. Обаче все пак съществува определена разлика.
към текста >>
Ние трябва да се абстрахираме от всичко, което нашите сетива могат да виждат навън, което нашият ум може да комбинира при нещата на външния
свят
, защото то принадлежи на нашия собствен интерес.
Него го интересуват съвсем други неща от заобикалящия го свят. Следователно чрез самия факт, че като въплътени, като физически въплътени човешки същества сме въплътени в определено време и на определено място, ние сме заобиколени чрез всякакви неща, които предизвикват нашия интерес, нашето внимание, които всъщност ни засягат специално и които са различни при други хора. Чрез това, че като човеци ние сме разпределени диференцирано върху нашата планета, ние сме поставени по опре делен начин в необходимостта, всеки един от нас да има своите особени интереси, така да се каже своето особено отечество на Земята. Ето защо в това, което можем да научим от непосредствено заобикалящия ни физически свят, ние никога не можем да изживеем в най-висшия смисъл онова, което ни освобождава от нашите специални човешки интереси, от нашето специално човешко внимание. Следователно поради това, че сме човеци във физическо тяло и доколкото сме самите ние, ние не можем въобще да стигнем чрез нашето външно възприятие до вратата, която ни въвежда в един по-висш свят.
Ние трябва да се абстрахираме от всичко, което нашите сетива могат да виждат навън, което нашият ум може да комбинира при нещата на външния свят, защото то принадлежи на нашия собствен интерес.
Но когато насочим поглед върху това, което имаме обикновено в нашата вътрешност, нашите страдания и радости, нашите тревоги и грижи, нашите надежди и цели, тогава ние много, много скоро забелязваме, как този вътрешен свят е зависим от това, което ние преживяваме вън, как той се оцветява по определен начин от това, което изживяваме навън. Обаче все пак съществува определена разлика.
към текста >>
Но когато насочим поглед върху това, което имаме обикновено в нашата вътрешност, нашите страдания и радости, нашите тревоги и грижи, нашите надежди и цели, тогава ние много, много скоро забелязваме, как този вътрешен
свят
е зависим от това, което ние преживяваме вън, как той се оцветява по определен начин от това, което изживяваме навън.
Следователно чрез самия факт, че като въплътени, като физически въплътени човешки същества сме въплътени в определено време и на определено място, ние сме заобиколени чрез всякакви неща, които предизвикват нашия интерес, нашето внимание, които всъщност ни засягат специално и които са различни при други хора. Чрез това, че като човеци ние сме разпределени диференцирано върху нашата планета, ние сме поставени по опре делен начин в необходимостта, всеки един от нас да има своите особени интереси, така да се каже своето особено отечество на Земята. Ето защо в това, което можем да научим от непосредствено заобикалящия ни физически свят, ние никога не можем да изживеем в най-висшия смисъл онова, което ни освобождава от нашите специални човешки интереси, от нашето специално човешко внимание. Следователно поради това, че сме човеци във физическо тяло и доколкото сме самите ние, ние не можем въобще да стигнем чрез нашето външно възприятие до вратата, която ни въвежда в един по-висш свят. Ние трябва да се абстрахираме от всичко, което нашите сетива могат да виждат навън, което нашият ум може да комбинира при нещата на външния свят, защото то принадлежи на нашия собствен интерес.
Но когато насочим поглед върху това, което имаме обикновено в нашата вътрешност, нашите страдания и радости, нашите тревоги и грижи, нашите надежди и цели, тогава ние много, много скоро забелязваме, как този вътрешен свят е зависим от това, което ние преживяваме вън, как той се оцветява по определен начин от това, което изживяваме навън.
Обаче все пак съществува определена разлика.
към текста >>
Ние ще трябва без съмнение направо да признаем, че всеки един от нас носим в нашата вътрешност нашия
свят
.
Ние ще трябва без съмнение направо да признаем, че всеки един от нас носим в нашата вътрешност нашия свят.
Че някой се е родил на определено място на Земята, в определено време, а друг на друго място в друго време, това оцветява по определен начин неговия вътрешен живот но ние изпитваме също и нещо друго по отношение на този вътрешен свят. Той е без съмнение нашият специален, така да се каже нашият диференциран вътрешен свят; той носи определен цвят обаче ние можем да изпитаме още и нещо друго: когато от мястото, където сме свикнали да упражняваме нашите сетива, отидем в едно много отдалечено място, където се срещаме с един човек, който е имал съвършено други външни опитности, възприятия, ние все пак можем да се разберем с него, защото той е изпитал определени страдания, които ние сме преживели по един подобен начин, защото може да се радва по определен начин върху неща подобни на тези, върху които и ние самите се радваме. Кой не е изпитвал, че може би трудно може да се разбере с един човек, с когото се е срещнал в една отдалечена област, че не може да се разбере с него върху външния свят, който и двамата имат, но че лесно може да се разбере върху това, което сърцето чувствува и за което сърцето копнее? С нашия вътрешен свят ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия външен свят, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас. Обаче за да стигнем сега до нещо, което е напълно свободно от специалната, егоистична вътрешност, ние трябва да се освободим също и от онази окраска, която още се влияе от външния свят.
към текста >>
Че някой се е родил на определено място на Земята, в определено време, а друг на друго място в друго време, това оцветява по определен начин неговия вътрешен живот но ние изпитваме също и нещо друго по отношение на този вътрешен
свят
.
Ние ще трябва без съмнение направо да признаем, че всеки един от нас носим в нашата вътрешност нашия свят.
Че някой се е родил на определено място на Земята, в определено време, а друг на друго място в друго време, това оцветява по определен начин неговия вътрешен живот но ние изпитваме също и нещо друго по отношение на този вътрешен свят.
Той е без съмнение нашият специален, така да се каже нашият диференциран вътрешен свят; той носи определен цвят обаче ние можем да изпитаме още и нещо друго: когато от мястото, където сме свикнали да упражняваме нашите сетива, отидем в едно много отдалечено място, където се срещаме с един човек, който е имал съвършено други външни опитности, възприятия, ние все пак можем да се разберем с него, защото той е изпитал определени страдания, които ние сме преживели по един подобен начин, защото може да се радва по определен начин върху неща подобни на тези, върху които и ние самите се радваме. Кой не е изпитвал, че може би трудно може да се разбере с един човек, с когото се е срещнал в една отдалечена област, че не може да се разбере с него върху външния свят, който и двамата имат, но че лесно може да се разбере върху това, което сърцето чувствува и за което сърцето копнее? С нашия вътрешен свят ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия външен свят, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас. Обаче за да стигнем сега до нещо, което е напълно свободно от специалната, егоистична вътрешност, ние трябва да се освободим също и от онази окраска, която още се влияе от външния свят. Това може да стане само тогава, когато човек си създава възможността, да може да изживява в своята вътрешност нещо, което отговаря на това, което можем да наречем вътрешни хрумвания, вътрешни вдъхновения, онова, което расте и вирее само вътрешно в самата душа.
към текста >>
Той е без съмнение нашият специален, така да се каже нашият диференциран вътрешен
свят
; той носи определен цвят обаче ние можем да изпитаме още и нещо друго: когато от мястото, където сме свикнали да упражняваме нашите сетива, отидем в едно много отдалечено място, където се срещаме с един човек, който е имал съвършено други външни опитности, възприятия, ние все пак можем да се разберем с него, защото той е изпитал определени страдания, които ние сме преживели по един подобен начин, защото може да се радва по определен начин върху неща подобни на тези, върху които и ние самите се радваме.
Ние ще трябва без съмнение направо да признаем, че всеки един от нас носим в нашата вътрешност нашия свят. Че някой се е родил на определено място на Земята, в определено време, а друг на друго място в друго време, това оцветява по определен начин неговия вътрешен живот но ние изпитваме също и нещо друго по отношение на този вътрешен свят.
Той е без съмнение нашият специален, така да се каже нашият диференциран вътрешен свят; той носи определен цвят обаче ние можем да изпитаме още и нещо друго: когато от мястото, където сме свикнали да упражняваме нашите сетива, отидем в едно много отдалечено място, където се срещаме с един човек, който е имал съвършено други външни опитности, възприятия, ние все пак можем да се разберем с него, защото той е изпитал определени страдания, които ние сме преживели по един подобен начин, защото може да се радва по определен начин върху неща подобни на тези, върху които и ние самите се радваме.
Кой не е изпитвал, че може би трудно може да се разбере с един човек, с когото се е срещнал в една отдалечена област, че не може да се разбере с него върху външния свят, който и двамата имат, но че лесно може да се разбере върху това, което сърцето чувствува и за което сърцето копнее? С нашия вътрешен свят ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия външен свят, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас. Обаче за да стигнем сега до нещо, което е напълно свободно от специалната, егоистична вътрешност, ние трябва да се освободим също и от онази окраска, която още се влияе от външния свят. Това може да стане само тогава, когато човек си създава възможността, да може да изживява в своята вътрешност нещо, което отговаря на това, което можем да наречем вътрешни хрумвания, вътрешни вдъхновения, онова, което расте и вирее само вътрешно в самата душа. Човек може да се издигне от специалния вътрешен живот така, че да чувствува: в моята вътрешност се изявява нещо, което е независимо от моето специално, егоистично съществувание.
към текста >>
Кой не е изпитвал, че може би трудно може да се разбере с един човек, с когото се е срещнал в една отдалечена област, че не може да се разбере с него върху външния
свят
, който и двамата имат, но че лесно може да се разбере върху това, което сърцето чувствува и за което сърцето копнее?
Ние ще трябва без съмнение направо да признаем, че всеки един от нас носим в нашата вътрешност нашия свят. Че някой се е родил на определено място на Земята, в определено време, а друг на друго място в друго време, това оцветява по определен начин неговия вътрешен живот но ние изпитваме също и нещо друго по отношение на този вътрешен свят. Той е без съмнение нашият специален, така да се каже нашият диференциран вътрешен свят; той носи определен цвят обаче ние можем да изпитаме още и нещо друго: когато от мястото, където сме свикнали да упражняваме нашите сетива, отидем в едно много отдалечено място, където се срещаме с един човек, който е имал съвършено други външни опитности, възприятия, ние все пак можем да се разберем с него, защото той е изпитал определени страдания, които ние сме преживели по един подобен начин, защото може да се радва по определен начин върху неща подобни на тези, върху които и ние самите се радваме.
Кой не е изпитвал, че може би трудно може да се разбере с един човек, с когото се е срещнал в една отдалечена област, че не може да се разбере с него върху външния свят, който и двамата имат, но че лесно може да се разбере върху това, което сърцето чувствува и за което сърцето копнее?
С нашия вътрешен свят ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия външен свят, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас. Обаче за да стигнем сега до нещо, което е напълно свободно от специалната, егоистична вътрешност, ние трябва да се освободим също и от онази окраска, която още се влияе от външния свят. Това може да стане само тогава, когато човек си създава възможността, да може да изживява в своята вътрешност нещо, което отговаря на това, което можем да наречем вътрешни хрумвания, вътрешни вдъхновения, онова, което расте и вирее само вътрешно в самата душа. Човек може да се издигне от специалния вътрешен живот така, че да чувствува: в моята вътрешност се изявява нещо, което е независимо от моето специално, егоистично съществувание. Това чувствуват хората, когато винаги допускат, че върху цялото земно кълбо може да има разбиране за определени морални идеали, за определени логически идеали, върху които никой човек не може да се съмнява, който могат да станат ясни на всеки човек, защото те не идват от външния свят, а от вътрешния свят на човека.
към текста >>
С нашия вътрешен
свят
ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия външен
свят
, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас.
Ние ще трябва без съмнение направо да признаем, че всеки един от нас носим в нашата вътрешност нашия свят. Че някой се е родил на определено място на Земята, в определено време, а друг на друго място в друго време, това оцветява по определен начин неговия вътрешен живот но ние изпитваме също и нещо друго по отношение на този вътрешен свят. Той е без съмнение нашият специален, така да се каже нашият диференциран вътрешен свят; той носи определен цвят обаче ние можем да изпитаме още и нещо друго: когато от мястото, където сме свикнали да упражняваме нашите сетива, отидем в едно много отдалечено място, където се срещаме с един човек, който е имал съвършено други външни опитности, възприятия, ние все пак можем да се разберем с него, защото той е изпитал определени страдания, които ние сме преживели по един подобен начин, защото може да се радва по определен начин върху неща подобни на тези, върху които и ние самите се радваме. Кой не е изпитвал, че може би трудно може да се разбере с един човек, с когото се е срещнал в една отдалечена област, че не може да се разбере с него върху външния свят, който и двамата имат, но че лесно може да се разбере върху това, което сърцето чувствува и за което сърцето копнее?
С нашия вътрешен свят ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия външен свят, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас.
Обаче за да стигнем сега до нещо, което е напълно свободно от специалната, егоистична вътрешност, ние трябва да се освободим също и от онази окраска, която още се влияе от външния свят. Това може да стане само тогава, когато човек си създава възможността, да може да изживява в своята вътрешност нещо, което отговаря на това, което можем да наречем вътрешни хрумвания, вътрешни вдъхновения, онова, което расте и вирее само вътрешно в самата душа. Човек може да се издигне от специалния вътрешен живот така, че да чувствува: в моята вътрешност се изявява нещо, което е независимо от моето специално, егоистично съществувание. Това чувствуват хората, когато винаги допускат, че върху цялото земно кълбо може да има разбиране за определени морални идеали, за определени логически идеали, върху които никой човек не може да се съмнява, който могат да станат ясни на всеки човек, защото те не идват от външния свят, а от вътрешния свят на човека.
към текста >>
Обаче за да стигнем сега до нещо, което е напълно свободно от специалната, егоистична вътрешност, ние трябва да се освободим също и от онази окраска, която още се влияе от външния
свят
.
Ние ще трябва без съмнение направо да признаем, че всеки един от нас носим в нашата вътрешност нашия свят. Че някой се е родил на определено място на Земята, в определено време, а друг на друго място в друго време, това оцветява по определен начин неговия вътрешен живот но ние изпитваме също и нещо друго по отношение на този вътрешен свят. Той е без съмнение нашият специален, така да се каже нашият диференциран вътрешен свят; той носи определен цвят обаче ние можем да изпитаме още и нещо друго: когато от мястото, където сме свикнали да упражняваме нашите сетива, отидем в едно много отдалечено място, където се срещаме с един човек, който е имал съвършено други външни опитности, възприятия, ние все пак можем да се разберем с него, защото той е изпитал определени страдания, които ние сме преживели по един подобен начин, защото може да се радва по определен начин върху неща подобни на тези, върху които и ние самите се радваме. Кой не е изпитвал, че може би трудно може да се разбере с един човек, с когото се е срещнал в една отдалечена област, че не може да се разбере с него върху външния свят, който и двамата имат, но че лесно може да се разбере върху това, което сърцето чувствува и за което сърцето копнее? С нашия вътрешен свят ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия външен свят, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас.
Обаче за да стигнем сега до нещо, което е напълно свободно от специалната, егоистична вътрешност, ние трябва да се освободим също и от онази окраска, която още се влияе от външния свят.
Това може да стане само тогава, когато човек си създава възможността, да може да изживява в своята вътрешност нещо, което отговаря на това, което можем да наречем вътрешни хрумвания, вътрешни вдъхновения, онова, което расте и вирее само вътрешно в самата душа. Човек може да се издигне от специалния вътрешен живот така, че да чувствува: в моята вътрешност се изявява нещо, което е независимо от моето специално, егоистично съществувание. Това чувствуват хората, когато винаги допускат, че върху цялото земно кълбо може да има разбиране за определени морални идеали, за определени логически идеали, върху които никой човек не може да се съмнява, който могат да станат ясни на всеки човек, защото те не идват от външния свят, а от вътрешния свят на човека.
към текста >>
Това чувствуват хората, когато винаги допускат, че върху цялото земно кълбо може да има разбиране за определени морални идеали, за определени логически идеали, върху които никой човек не може да се съмнява, който могат да станат ясни на всеки човек, защото те не идват от външния
свят
, а от вътрешния
свят
на човека.
Кой не е изпитвал, че може би трудно може да се разбере с един човек, с когото се е срещнал в една отдалечена област, че не може да се разбере с него върху външния свят, който и двамата имат, но че лесно може да се разбере върху това, което сърцето чувствува и за което сърцето копнее? С нашия вътрешен свят ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия външен свят, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас. Обаче за да стигнем сега до нещо, което е напълно свободно от специалната, егоистична вътрешност, ние трябва да се освободим също и от онази окраска, която още се влияе от външния свят. Това може да стане само тогава, когато човек си създава възможността, да може да изживява в своята вътрешност нещо, което отговаря на това, което можем да наречем вътрешни хрумвания, вътрешни вдъхновения, онова, което расте и вирее само вътрешно в самата душа. Човек може да се издигне от специалния вътрешен живот така, че да чувствува: в моята вътрешност се изявява нещо, което е независимо от моето специално, егоистично съществувание.
Това чувствуват хората, когато винаги допускат, че върху цялото земно кълбо може да има разбиране за определени морални идеали, за определени логически идеали, върху които никой човек не може да се съмнява, който могат да станат ясни на всеки човек, защото те не идват от външния свят, а от вътрешния свят на човека.
към текста >>
Че три по три прави девет, това ние никога не можем да познаем от външния
свят
; ние трябва да оставим това да ни се разкрие от нашата вътрешност.
По отношение на такива вътрешни откровения всички хора без никакво съмнение имат общо една област това е разбира се едно суха, прозаична област. То е онова, което се отнася за числата и техните отношения, накратко казано, за математиката, за броенето и смятането.
Че три по три прави девет, това ние никога не можем да познаем от външния свят; ние трябва да оставим това да ни се разкрие от нашата вътрешност.
Ето защо не съществува също никаква възможност хората върху земното кълбо да спорят върху това. Дали нещо е красиво или грозно, върху това може да се спори много по цялото земно кълбо; обаче когато някому се е разкрило само веднъж в неговата вътрешност, че три по три прави девет, или че цялото е равно на сбора на неговите части или че в един триъгълник сборът на неговите ъгли е равен на 180°, той знае това, защото никакъв външен свят не може да му го разкрие, а само неговата вътрешност. Това, което можем да наречем вдъхновение започва още при сухата, прозаична математика. Само че обикновено хората не забелязват, че вдъхновението започва при сухата математика, защото повечето от тях считат тази суха математика за нещо извънредно скучно и затова с неохота оставят тя да им разкрие нещо. Но всъщност работата не стои другояче и с моралните истини по отношение на вътрешните откровения.
към текста >>
Дали нещо е красиво или грозно, върху това може да се спори много по цялото земно кълбо; обаче когато някому се е разкрило само веднъж в неговата вътрешност, че три по три прави девет, или че цялото е равно на сбора на неговите части или че в един триъгълник сборът на неговите ъгли е равен на 180°, той знае това, защото никакъв външен
свят
не може да му го разкрие, а само неговата вътрешност.
По отношение на такива вътрешни откровения всички хора без никакво съмнение имат общо една област това е разбира се едно суха, прозаична област. То е онова, което се отнася за числата и техните отношения, накратко казано, за математиката, за броенето и смятането. Че три по три прави девет, това ние никога не можем да познаем от външния свят; ние трябва да оставим това да ни се разкрие от нашата вътрешност. Ето защо не съществува също никаква възможност хората върху земното кълбо да спорят върху това.
Дали нещо е красиво или грозно, върху това може да се спори много по цялото земно кълбо; обаче когато някому се е разкрило само веднъж в неговата вътрешност, че три по три прави девет, или че цялото е равно на сбора на неговите части или че в един триъгълник сборът на неговите ъгли е равен на 180°, той знае това, защото никакъв външен свят не може да му го разкрие, а само неговата вътрешност.
Това, което можем да наречем вдъхновение започва още при сухата, прозаична математика. Само че обикновено хората не забелязват, че вдъхновението започва при сухата математика, защото повечето от тях считат тази суха математика за нещо извънредно скучно и затова с неохота оставят тя да им разкрие нещо. Но всъщност работата не стои другояче и с моралните истини по отношение на вътрешните откровения. Когато човек е познал нещо за правилно, той ще каже: "това е правилно и противоположното не е правилно, и никаква външна сила на света не може да ми докаже, че това, което ми се разкрива като правилно, е не правилно в моята вътрешност".
към текста >>
Нещо подобно трябва да развиваме ние като настроение в нас, ако искаме да стигнем до там, да ни се отвори вратата, която води в духовния
свят
.
Даже възпитанието чрез чистата математика е много добро. Ако например човек се отдава често пъти на мисълта: "дали това или онова ядене е добро, върху това ти можеш да имаш твоето мнение и някой друг може да има едно друго мнение.” Обаче математиката, моралните задължения не са нещо произволно. При тях аз зная, че те ми разкриват нещо, по отношение на което, ако не искам да го призная за вярно, аз се оказвам недостоен да се наричам човек. Това признание на едно откровение чрез вътрешността схващано като чувство, като вътрешен импулс, е една мощна педагогическа сила във вътрешността на човека, когато той се отдава на него чрез медитация. Когато човек си каже първо: "в света на сетивата има много неща, върху които решава просто моят произвол; обаче от духа ми се разкриват неща, върху които моят произвол не може да стори нищо, който въпреки това ме засягат, за които аз трябва да се покажа достоен като човек." Когато човек остави тази мисъл да стане все по-силна и по силна, така че да бъде принуден от неговата собствена вътрешност, тогава той израства над чистия егоизъм, тогава надделява, както също казваме, едно по-висше Себе, което знае, че е едно с Духа на света, тогава това по-висше Себе побеждава обикновеното произволно себе.
Нещо подобно трябва да развиваме ние като настроение в нас, ако искаме да стигнем до там, да ни се отвори вратата, която води в духовния свят.
Защото когато се отдаваме често на такива настроения, каквито бяха описани, те се оказват плодотворни за нас. Те се оказват плодотворни именно тогава, когато ги внасяме колкото е възможно конкретно в мислите, а именно когато храним такива мисли, когато приемаме в нас такива мисли, които просветват за нас като истинни и които въпреки това противоречат на сетивния свят. Такива мисли могат да бъдат отначало само образи; обаче такива образи са извънредно полезни за окултното развитие на човека.
към текста >>
Те се оказват плодотворни именно тогава, когато ги внасяме колкото е възможно конкретно в мислите, а именно когато храним такива мисли, когато приемаме в нас такива мисли, които просветват за нас като истинни и които въпреки това противоречат на сетивния
свят
.
При тях аз зная, че те ми разкриват нещо, по отношение на което, ако не искам да го призная за вярно, аз се оказвам недостоен да се наричам човек. Това признание на едно откровение чрез вътрешността схващано като чувство, като вътрешен импулс, е една мощна педагогическа сила във вътрешността на човека, когато той се отдава на него чрез медитация. Когато човек си каже първо: "в света на сетивата има много неща, върху които решава просто моят произвол; обаче от духа ми се разкриват неща, върху които моят произвол не може да стори нищо, който въпреки това ме засягат, за които аз трябва да се покажа достоен като човек." Когато човек остави тази мисъл да стане все по-силна и по силна, така че да бъде принуден от неговата собствена вътрешност, тогава той израства над чистия егоизъм, тогава надделява, както също казваме, едно по-висше Себе, което знае, че е едно с Духа на света, тогава това по-висше Себе побеждава обикновеното произволно себе. Нещо подобно трябва да развиваме ние като настроение в нас, ако искаме да стигнем до там, да ни се отвори вратата, която води в духовния свят. Защото когато се отдаваме често на такива настроения, каквито бяха описани, те се оказват плодотворни за нас.
Те се оказват плодотворни именно тогава, когато ги внасяме колкото е възможно конкретно в мислите, а именно когато храним такива мисли, когато приемаме в нас такива мисли, които просветват за нас като истинни и които въпреки това противоречат на сетивния свят.
Такива мисли могат да бъдат отначало само образи; обаче такива образи са извънредно полезни за окултното развитие на човека.
към текста >>
Да предположим, че наблюдавате тези две чаши при външния
свят
.
Искам да Ви кажа един такъв образ, искам да Ви покажа при един такъв образ, как човек може да издигне своята душа над самия себе си. Да вземем две чаши: В едната има вода, а в друга няма никаква вода; чашата, в която има вода, не трябва да е пълна до горе, а само до половината.
Да предположим, че наблюдавате тези две чаши при външния свят.
Ако сега от чашата с вода налеете в празната чаша, тази празна чаша ще се напълни до определено място, другата обаче ще остане с по-малко вода. Ако втори път налеете от тази чаша, която отначало беше пълна до половината, в празната отначало чаша, в първата чаша ще остане още по-малко вода, накратко казано, чрез преливането ще остане все по-малко и по-малко вода в чашата, която отначало беше пълна до половината. Това е една вярна представа за външния физически сетивен свят. А сега нека си образуваме една представа, която е съвършено различна.
към текста >>
Това е една вярна представа за външния физически сетивен
свят
.
Искам да Ви кажа един такъв образ, искам да Ви покажа при един такъв образ, как човек може да издигне своята душа над самия себе си. Да вземем две чаши: В едната има вода, а в друга няма никаква вода; чашата, в която има вода, не трябва да е пълна до горе, а само до половината. Да предположим, че наблюдавате тези две чаши при външния свят. Ако сега от чашата с вода налеете в празната чаша, тази празна чаша ще се напълни до определено място, другата обаче ще остане с по-малко вода. Ако втори път налеете от тази чаша, която отначало беше пълна до половината, в празната отначало чаша, в първата чаша ще остане още по-малко вода, накратко казано, чрез преливането ще остане все по-малко и по-малко вода в чашата, която отначало беше пълна до половината.
Това е една вярна представа за външния физически сетивен свят.
А сега нека си образуваме една представа, която е съвършено различна.
към текста >>
ти си представяш, че изливаш от една чаша вода и че чрез това в тази чаша идва повече вода, отколкото е имало преди това в нея." Да, ако приложим тази представа върху физическия
свят
, тогава това е наистина една налудничава представа, обаче за чудо тя може да се при ложи за духовния
свят
.
Представете си, че преливате от напълнената до половината чаша вода в празната чаша. Тогава в тази празна чаша идва вода; обаче в пълната до половината чаша /представете си/ вместо водата да намалее чрез преливането в празната, тя става повече, и когато бихте прелели втори път, в празната по-рано чаша ще се получи повече вода, но в тази, в която отначало е имало вода, количеството вода нараства още повече. Чрез преливането водата в първата чаша би се увеличила все повече и повече. Помислете само, че си образуват тази представа. От само себе си се разбира, че всеки, който днес смята себе си за абсолютно разумен човек, ще каже: "това, което си представяш тук, е истинско безумие.
ти си представяш, че изливаш от една чаша вода и че чрез това в тази чаша идва повече вода, отколкото е имало преди това в нея." Да, ако приложим тази представа върху физическия свят, тогава това е наистина една налудничава представа, обаче за чудо тя може да се при ложи за духовния свят.
Тя може да се приложи по един странен начин. Да предположил, че един човек има едно любвеобилно сърце и от своето любвеобилно сърце извършва едно любовно деяние за един човек, който има нужда от любов. Тогава той дава нещо на другия човек; но чрез това той не става по-празен, а, като прави деяние от любов по отношение на другия човек, той получава повече, става по-пълен, и ако втори път извършва едно любовно деяние, става още по-пълен с любов, има още повече. Чрез това, че някой върши деяния на любов, той не се изпразва, а става по-богат, става по-пълен. Той прелива нещо в другия човек, което прави самия него още по-пълен.
към текста >>
Ако приложим на шия образ, който за обикновения физически
свят
е нещо невъзможно, нещо безумно, ако приложим този образ към преливането на любов от една душа в друга, тогава той е приложим, тогава можем да го схващаме като един символ за духовни факти.
Тя може да се приложи по един странен начин. Да предположил, че един човек има едно любвеобилно сърце и от своето любвеобилно сърце извършва едно любовно деяние за един човек, който има нужда от любов. Тогава той дава нещо на другия човек; но чрез това той не става по-празен, а, като прави деяние от любов по отношение на другия човек, той получава повече, става по-пълен, и ако втори път извършва едно любовно деяние, става още по-пълен с любов, има още повече. Чрез това, че някой върши деяния на любов, той не се изпразва, а става по-богат, става по-пълен. Той прелива нещо в другия човек, което прави самия него още по-пълен.
Ако приложим на шия образ, който за обикновения физически свят е нещо невъзможно, нещо безумно, ако приложим този образ към преливането на любов от една душа в друга, тогава той е приложим, тогава можем да го схващаме като един символ за духовни факти.
Това, което е любов, е нещо толкова сложно, че никой човек не би трябвало да има високомерието да дефинира любовта, да определя, що е любовта, да проникне направо в същността на любовта. Любовта е сложна. Ние я възприемаме; обаче никоя дефиниция не може да изрази любовта. Но един символ, един прост символ, една чаша вода, която като се излива става по-пълна, това ни показва едно качество на любовта, на действието на любовта. Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим.
към текста >>
При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния
свят
.
Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим. Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг. Трябва да преминем към нашата представа, към нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура. Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние любовта например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме към едно качество. Такива образи са полезни за окултното развитие.
При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят.
Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят. Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един свят над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния свят, който обаче прониква в него. Когато се отдава все повече и повече на този свят от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм. Когато човек започва да признава, че над нас има нещо подобно като едно ръководещо нас обикновените хора същество, тогава в редицата на съществата на третата йерархия той има първата форма на онези същества, които наричаме Ангели или Ангелои.
към текста >>
Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния
свят
.
Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг. Трябва да преминем към нашата представа, към нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура. Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние любовта например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме към едно качество. Такива образи са полезни за окултното развитие. При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят.
Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят.
Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един свят над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния свят, който обаче прониква в него. Когато се отдава все повече и повече на този свят от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм. Когато човек започва да признава, че над нас има нещо подобно като едно ръководещо нас обикновените хора същество, тогава в редицата на съществата на третата йерархия той има първата форма на онези същества, които наричаме Ангели или Ангелои. Издигайки се над самия себе си по описания начин, човек изживява действието на едно ангелско същество в неговото собствено същество.
към текста >>
" Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един
свят
над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния
свят
, който обаче прониква в него.
Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние любовта например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме към едно качество. Такива образи са полезни за окултното развитие. При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят. Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят. Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове?
" Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един свят над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния свят, който обаче прониква в него.
Когато се отдава все повече и повече на този свят от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм. Когато човек започва да признава, че над нас има нещо подобно като едно ръководещо нас обикновените хора същество, тогава в редицата на съществата на третата йерархия той има първата форма на онези същества, които наричаме Ангели или Ангелои. Издигайки се над самия себе си по описания начин, човек изживява действието на едно ангелско същество в неговото собствено същество. Когато си представи това като нещо самостоятелно така че то да има качествата, които бяха описани като откровение и като изпълване с духа, когато си представи това същество като нещо самостоятелно, което ни вдъхновява, тогава той стига до понятието за стоящите непосредствено над човека същества на третата ангелска йерархия. Така че можем да считаме първите същества над човека като онези, които направляват и ръководят всеки отделен, индивидуален човек.
към текста >>
Когато се отдава все повече и повече на този
свят
от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм.
Такива образи са полезни за окултното развитие. При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят. Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят. Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един свят над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния свят, който обаче прониква в него.
Когато се отдава все повече и повече на този свят от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм.
Когато човек започва да признава, че над нас има нещо подобно като едно ръководещо нас обикновените хора същество, тогава в редицата на съществата на третата йерархия той има първата форма на онези същества, които наричаме Ангели или Ангелои. Издигайки се над самия себе си по описания начин, човек изживява действието на едно ангелско същество в неговото собствено същество. Когато си представи това като нещо самостоятелно така че то да има качествата, които бяха описани като откровение и като изпълване с духа, когато си представи това същество като нещо самостоятелно, което ни вдъхновява, тогава той стига до понятието за стоящите непосредствено над човека същества на третата ангелска йерархия. Така че можем да считаме първите същества над човека като онези, които направляват и ръководят всеки отделен, индивидуален човек.
към текста >>
В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния
свят
и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои.
По този начин аз Ви описах малко пътя, по който човек може да се издигне до първите същества, които стоят над него, така че да може да получи една представа за това. Както всеки човек по отделно има по този на чин своя ръководител, и окултният поглед, когато се издигнем над самите нас, над нашите егоистични интереси, ни обръща вниманието: "ти имаш твоя ръководител..", така също съществува възможността, окултният поглед да се насочи към човешки групи, към племена, народи и т.н. Такива принадлежащи заедно човешки групи имат също едно ръководство, както отделният човек по описания начин. Само че онези същества, които ръководят цели народи или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек.
В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои.
Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо. И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена. Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство. Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите. Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните народи.
към текста >>
Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен
свят
, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите.
Само че онези същества, които ръководят цели народи или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек. В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои. Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо. И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена. Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство.
Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите.
Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните народи. Тази трета категория на третата йерархия ние наричаме Духове на Времето; или Архаи, за да употребим един израз на западния езотеризъм.
към текста >>
Следователно можем да кажем: когато наблюдаваме онова, което заобикаля човека в духовния
свят
, което се намира така да се каже около човека като негов собствен ръководител, като негов индивидуален ръководител, когато наблюдаваме това, което живее там духовно, което царува невидимо и ни подбужда всъщност да вършим нашите безлични дела и да проявяваме нашето безлично мислене и чувствуване, тогава ние имаме първо съществата на Третата Йерархия.
Всички същества, които принадлежат на тази три класи на третата йерархия, притежават качествата, които Ви бяха охарактеризирали днес, всички те имат това, което тук бе наречено като Откровение и като вътрешно изпълване с духа. Това възприема, окултният поглед, когато може да се издигне до тези същества.
Следователно можем да кажем: когато наблюдаваме онова, което заобикаля човека в духовния свят, което се намира така да се каже около човека като негов собствен ръководител, като негов индивидуален ръководител, когато наблюдаваме това, което живее там духовно, което царува невидимо и ни подбужда всъщност да вършим нашите безлични дела и да проявяваме нашето безлично мислене и чувствуване, тогава ние имаме първо съществата на Третата Йерархия.
Окултният поглед възприема тези същества, за него те са действителности, обаче нормалното съзнание също се намира под тяхната власт, макар и това съзнание да не възприема Ангела; защото то стои под неговото ръководство, макар и несъзнателно. Така също човешките групи стоят под ръководството на техния Архангел, а времената, епохите и хората живее не в тези епохи стоят под ръководството на Духовете на времето.
към текста >>
Ние намираме тези Същества на третата йерархия в заобикаляния ни духовен
свят
така, както те бяха описани днес, в най-близкия до нас заобикалят ни духовен
свят
.
Ние намираме тези Същества на третата йерархия в заобикаляния ни духовен свят така, както те бяха описани днес, в най-близкия до нас заобикалят ни духовен свят.
Но ако бихме се върнали назад в развитието на нашата планета до определен момент, с който ще се запознаем в следващите сказки, ние бихме намери ли все повече и повече, че тези същества, които живеят всъщност само в културния процес на човечеството, произвеждат постоянно от себе си други същества, точно така, както едно растение изхвърля едно семе от себе си, така съществата на третата йерархия, които Ви описах, произвеждат други същества. Съществува само определена разлика между това, което растението произвежда като семе ако вземем това като сравнение и между тези същества, които се отделят от Съществата на третата йерархия. Когато растението произвежда едно семе, това семе има толкова стойност колкото и самото растение, защото от него може да израсне отново едно цяло растение от същия вид. Тези Същества произвеждат също така други, които се откъс ват така да се каже, както семената се отделят от растенията; те получават така да се каже потомци, които обаче сега са в известно отношение от по-нисше естество отколкото самите тях. Те трябва да бъдат от по-нисше естество, защото получават други задачи, които могат да изпълнят само тогава, когато са от по-нисше естество.
към текста >>
Това, което както бе описано имаме в заобикалящия ни
свят
духовно като Ангели, Архангели и Духове на времето, то отделя от себе си определени съ-щества, които слизат от заобикалящия, човека
свят
в природните царства, и окултният поглед ни учи, че съществата с които се запознахме вчера и завчера като природни духове, са такива отделени същества от Съществата на третата йерархия, с които се запознахме днес; те са потомци, които са определени за една друга служба, а не за служене на човечеството, определени са били именно да бъдат в служба на природата.
Но ако бихме се върнали назад в развитието на нашата планета до определен момент, с който ще се запознаем в следващите сказки, ние бихме намери ли все повече и повече, че тези същества, които живеят всъщност само в културния процес на човечеството, произвеждат постоянно от себе си други същества, точно така, както едно растение изхвърля едно семе от себе си, така съществата на третата йерархия, които Ви описах, произвеждат други същества. Съществува само определена разлика между това, което растението произвежда като семе ако вземем това като сравнение и между тези същества, които се отделят от Съществата на третата йерархия. Когато растението произвежда едно семе, това семе има толкова стойност колкото и самото растение, защото от него може да израсне отново едно цяло растение от същия вид. Тези Същества произвеждат също така други, които се откъс ват така да се каже, както семената се отделят от растенията; те получават така да се каже потомци, които обаче сега са в известно отношение от по-нисше естество отколкото самите тях. Те трябва да бъдат от по-нисше естество, защото получават други задачи, които могат да изпълнят само тогава, когато са от по-нисше естество.
Това, което както бе описано имаме в заобикалящия ни свят духовно като Ангели, Архангели и Духове на времето, то отделя от себе си определени съ-щества, които слизат от заобикалящия, човека свят в природните царства, и окултният поглед ни учи, че съществата с които се запознахме вчера и завчера като природни духове, са такива отделени същества от Съществата на третата йерархия, с които се запознахме днес; те са потомци, които са определени за една друга служба, а не за служене на човечеството, определени са били именно да бъдат в служба на природата.
А именно определени потомци на Архаите са онези същества, с които ние се запознахме като с природни духове на Земята; онези, които се отделят от Архангелите и са изпратени долу в природата, това са природните духове на водата; и такива, които се отделят от Ангелите, ние трябва да считаме като природни духове на въздуха. Ние ще се запознаем по-нататък с природните духове на Огъня или на Топлината. Така ние виждаме, че от Съществата, които представляват нашата връзка с най-близкия до нас по-висш свят като трета йерархия, са изпратени долу в царствата на елементите, във Въздуха, Водата, Земята, в газообразната, течната и твърдата материя определени същества, за да изпълняват там служби, за да работят сред елементите и функционират така да се каже като по-нисши потомци на Съществата на третата йерархия, като природни духове. Следователно можем да говорим за едно родство на природните духове със Съществата на третата йерархия.
към текста >>
Така ние виждаме, че от Съществата, които представляват нашата връзка с най-близкия до нас по-висш
свят
като трета йерархия, са изпратени долу в царствата на елементите, във Въздуха, Водата, Земята, в газообразната, течната и твърдата материя определени същества, за да изпълняват там служби, за да работят сред елементите и функционират така да се каже като по-нисши потомци на Съществата на третата йерархия, като природни духове.
Тези Същества произвеждат също така други, които се откъс ват така да се каже, както семената се отделят от растенията; те получават така да се каже потомци, които обаче сега са в известно отношение от по-нисше естество отколкото самите тях. Те трябва да бъдат от по-нисше естество, защото получават други задачи, които могат да изпълнят само тогава, когато са от по-нисше естество. Това, което както бе описано имаме в заобикалящия ни свят духовно като Ангели, Архангели и Духове на времето, то отделя от себе си определени съ-щества, които слизат от заобикалящия, човека свят в природните царства, и окултният поглед ни учи, че съществата с които се запознахме вчера и завчера като природни духове, са такива отделени същества от Съществата на третата йерархия, с които се запознахме днес; те са потомци, които са определени за една друга служба, а не за служене на човечеството, определени са били именно да бъдат в служба на природата. А именно определени потомци на Архаите са онези същества, с които ние се запознахме като с природни духове на Земята; онези, които се отделят от Архангелите и са изпратени долу в природата, това са природните духове на водата; и такива, които се отделят от Ангелите, ние трябва да считаме като природни духове на въздуха. Ние ще се запознаем по-нататък с природните духове на Огъня или на Топлината.
Така ние виждаме, че от Съществата, които представляват нашата връзка с най-близкия до нас по-висш свят като трета йерархия, са изпратени долу в царствата на елементите, във Въздуха, Водата, Земята, в газообразната, течната и твърдата материя определени същества, за да изпълняват там служби, за да работят сред елементите и функционират така да се каже като по-нисши потомци на Съществата на третата йерархия, като природни духове.
Следователно можем да говорим за едно родство на природните духове със Съществата на третата йерархия.
към текста >>
41.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Опитахме се да охарактеризираме така наречените природни духове и след това се издигнахме до Съществата, които стоят непосредствено над човека в най-близкия по-висш
свят
, който можем да намерим изхождайки от нашия
свят
.
За да се запознаем със същността на духовните сили и същества, които действуват в различните природни царства и в небесните тела, ние трябва да се запознаем първо със самите тези духовни същества. Ние поста вихме вече едно начало на това запознаваме в първите три сказки.
Опитахме се да охарактеризираме така наречените природни духове и след това се издигнахме до Съществата, които стоят непосредствено над човека в най-близкия по-висш свят, който можем да намерим изхождайки от нашия свят.
Днес ние ще продължим това разглеждане и за целта трябва да свържем нещата с онова, което ни бе показано като път, по кой то можем първо да се издигнем до Съществата на третата йерархия. В предидущата сказка бе показано, че на човека е възможно да се издигне над самия себе си, да победи всичко, което живее в него като специални егоистични интереси и внимания, за да се издигне чрез това в една сфера, в която той намира първо своя собствен ръководител, който може вече, да му даде една представа за онези Същества, които в смисъла на западния езотеризъм наричаме Ангели, Ангелои. След това показахме, как напредвайки по-нататък по този път стигаме до там, да се запознаем с духовете на племената, с духовете на народите, които наричаме Архангели, Архангелои. И как след това в течение на културния процес намираме Духовете на Времето, Архаите. Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия.
към текста >>
Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни
свят
, първо едно смътно чувство, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото виждане на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове.
Когато вървим по-нататък по този път, ние ще открием, че се възпитаваме да добием едно друго състояние на съзнанието, че се развиваме, и тогава може да започне ясновидското виждане на Съществата на третата йерархия. Това друго състояние на съзнанието може да се сравни със, съня на човека, а именно първо чрез това, че в това състояние човекът се чувствува освободен със своя Аз и със своето астрално тяло от физическото и етерното тяло. Това чувство на освобождение трябва да имаме като едно усещание. Постепенно трябва да научим, що значи да не виждаме с нашите очи, да не чуваме с нашите уши, да не мислим с ума, който е свързан с мозъка.
Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни свят, първо едно смътно чувство, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото виждане на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове.
Ако искаме да охарактеризираме още по-точно това състояние, можем сега да кажем, че онзи, който се издига до това състояние в окултното развитие, вижда първо едно действително разделяне между неговото обикновено съзнание и това ново състояние на съзнанието. Както има едно разделение между будността и съня, така за този, който минава през едно окултно развитие, съществува едно разделение между съзнанието, при което човек вижда със своите обикновени очи, чува със своите обикновени уши, мисли със своя обикновен ум, и онова ясновидско състояние, при което той няма около е себе си нищо от онова, което възприема в обикновеното нормално състояние на съзнанието, в замяна на това обаче има около себе си един друг свят, света на, третата йерархия и на нейните потомци. Това до което стига първо човек, е, че се научава да си спомня в обикновеното съзнание за това, което е изживял в това друго състояние на съзнанието.
към текста >>
Както има едно разделение между будността и съня, така за този, който минава през едно окултно развитие, съществува едно разделение между съзнанието, при което човек вижда със своите обикновени очи, чува със своите обикновени уши, мисли със своя обикновен ум, и онова ясновидско състояние, при което той няма около е себе си нищо от онова, което възприема в обикновеното нормално състояние на съзнанието, в замяна на това обаче има около себе си един друг
свят
, света на, третата йерархия и на нейните потомци.
Това друго състояние на съзнанието може да се сравни със, съня на човека, а именно първо чрез това, че в това състояние човекът се чувствува освободен със своя Аз и със своето астрално тяло от физическото и етерното тяло. Това чувство на освобождение трябва да имаме като едно усещание. Постепенно трябва да научим, що значи да не виждаме с нашите очи, да не чуваме с нашите уши, да не мислим с ума, който е свързан с мозъка. Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни свят, първо едно смътно чувство, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото виждане на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове. Ако искаме да охарактеризираме още по-точно това състояние, можем сега да кажем, че онзи, който се издига до това състояние в окултното развитие, вижда първо едно действително разделяне между неговото обикновено съзнание и това ново състояние на съзнанието.
Както има едно разделение между будността и съня, така за този, който минава през едно окултно развитие, съществува едно разделение между съзнанието, при което човек вижда със своите обикновени очи, чува със своите обикновени уши, мисли със своя обикновен ум, и онова ясновидско състояние, при което той няма около е себе си нищо от онова, което възприема в обикновеното нормално състояние на съзнанието, в замяна на това обаче има около себе си един друг свят, света на, третата йерархия и на нейните потомци.
Това до което стига първо човек, е, че се научава да си спомня в обикновеното съзнание за това, което е изживял в това друго състояние на съзнанието.
към текста >>
Следователно можем, да различим точно една степен на окултното развитие на човека, при която той може да живее на смени в своето обикновено съзнание, при което вижда, чува и мисли както другите хора с нормално съзнание, и в другото състояние на съзнанието, което той може да произвежда по определен начин на воля, в което възприема това, което се намира в духовния
свят
на третата йерархия около него.
Следователно можем, да различим точно една степен на окултното развитие на човека, при която той може да живее на смени в своето обикновено съзнание, при което вижда, чува и мисли както другите хора с нормално съзнание, и в другото състояние на съзнанието, което той може да произвежда по определен начин на воля, в което възприема това, което се намира в духовния свят на третата йерархия около него.
И след това, когато се намира отново в своето обикновено съзнание, той може да си спомни това, което е изживял в другото, в ясновидското състояние, както си спомня за един сън, и може да разкаже за него, може да пренесе в обикновени понятия и идеи това, което е изживял в ясновидското състояние. Следователно когато един такъв ясновидец се набира в своето обикновено състояние на съзнанието и иска сам да знае нещо за духовния свят или да разкаже за него, той трябва да си спомни за това, което е изживял в своето друго, в ясновидското състояние на съзнанието. Един ясновидец, които се набира на тази степен на развитието, може да знае нещо само за онези същества, които описахме като Същества на третата йерархия и за техните потомци; той не знае първо нищо за още по-висши светове. Ако иска да знае нещо за степен на ясновидството.
към текста >>
Следователно когато един такъв ясновидец се набира в своето обикновено състояние на съзнанието и иска сам да знае нещо за духовния
свят
или да разкаже за него, той трябва да си спомни за това, което е изживял в своето друго, в ясновидското състояние на съзнанието.
Следователно можем, да различим точно една степен на окултното развитие на човека, при която той може да живее на смени в своето обикновено съзнание, при което вижда, чува и мисли както другите хора с нормално съзнание, и в другото състояние на съзнанието, което той може да произвежда по определен начин на воля, в което възприема това, което се намира в духовния свят на третата йерархия около него. И след това, когато се намира отново в своето обикновено съзнание, той може да си спомни това, което е изживял в другото, в ясновидското състояние, както си спомня за един сън, и може да разкаже за него, може да пренесе в обикновени понятия и идеи това, което е изживял в ясновидското състояние.
Следователно когато един такъв ясновидец се набира в своето обикновено състояние на съзнанието и иска сам да знае нещо за духовния свят или да разкаже за него, той трябва да си спомни за това, което е изживял в своето друго, в ясновидското състояние на съзнанието.
Един ясновидец, които се набира на тази степен на развитието, може да знае нещо само за онези същества, които описахме като Същества на третата йерархия и за техните потомци; той не знае първо нищо за още по-висши светове. Ако иска да знае нещо за степен на ясновидството.
към текста >>
Тази степен се състои в това, че тогава човек има не само две сменящи се състояния, едно обикновено нормално състояние на съзнанието и едно ясновидско състояние на съзнанието и следователно може да си спомня в обикновеното състояние на съзнанието за своите ясновидски изживявания, а когато е постигнал тази по-висока степен на ясновидството, той може да възприема духовни светове, духовни същества и духовни факти също когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието и гледа със своите очи нещата на външния
свят
.
Тази по-висока степен се произвежда благодарение на това, че човек продължава все повече нататък онези упражнения, които са описани в книгата "Как се добиват познания за висшите светове? ", че прави именно онези упражнения, които са описани там като наблюдение да речем на растенията, на животните и т.н. Следователно, когато човек продължава своите упражнения, той стига до една по-висока степен на ясновидството.
Тази степен се състои в това, че тогава човек има не само две сменящи се състояния, едно обикновено нормално състояние на съзнанието и едно ясновидско състояние на съзнанието и следователно може да си спомня в обикновеното състояние на съзнанието за своите ясновидски изживявания, а когато е постигнал тази по-висока степен на ясновидството, той може да възприема духовни светове, духовни същества и духовни факти също когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието и гледа със своите очи нещата на външния свят.
Тогава той може така да се каже да внесе ясновидството в своето обикновено състояние на съзнанието и може да вижда зад съществата, които го заобикалят във външния свят, навсякъде скритите като зад едно було по-дълбок и същества и сили.
към текста >>
Тогава той може така да се каже да внесе ясновидството в своето обикновено състояние на съзнанието и може да вижда зад съществата, които го заобикалят във външния
свят
, навсякъде скритите като зад едно було по-дълбок и същества и сили.
Тази по-висока степен се произвежда благодарение на това, че човек продължава все повече нататък онези упражнения, които са описани в книгата "Как се добиват познания за висшите светове? ", че прави именно онези упражнения, които са описани там като наблюдение да речем на растенията, на животните и т.н. Следователно, когато човек продължава своите упражнения, той стига до една по-висока степен на ясновидството. Тази степен се състои в това, че тогава човек има не само две сменящи се състояния, едно обикновено нормално състояние на съзнанието и едно ясновидско състояние на съзнанието и следователно може да си спомня в обикновеното състояние на съзнанието за своите ясновидски изживявания, а когато е постигнал тази по-висока степен на ясновидството, той може да възприема духовни светове, духовни същества и духовни факти също когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието и гледа със своите очи нещата на външния свят.
Тогава той може така да се каже да внесе ясновидството в своето обикновено състояние на съзнанието и може да вижда зад съществата, които го заобикалят във външния свят, навсякъде скритите като зад едно було по-дълбок и същества и сили.
към текста >>
Когато човек се е издигнал първо до първата степен на ясновидството, той може да използува само своето астрално тяло, за да вижда в духовния
свят
.
Ние се запитваме: какво е станало впрочем с един такъв ясновидец, който е дошъл в състояние, не само да си спомни за изживяванията на едно друго състояние на съзнанието, а които може да има опитности от ясновидско естество в своето всекидневно състояние на съзнанието?
Когато човек се е издигнал първо до първата степен на ясновидството, той може да използува само своето астрално тяло, за да вижда в духовния свят.
Следователно тялото, с което си служи човек, за да вижда в духовния свят при първата степен на ясновидството, това е астралното тяло; при втората степен на ясновидството, която току що бе описана сега, човек може да се научи да си служи със своето етерно тяло: благодарение на това той може да вижда в духовния свят също и тогава, когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието. Когато човек се научава по този начин да използува своето етерно тяло като оръдие за своето ясновидство, той се научава да познава постепенно всичко онова в духовния свят, което принадлежи към съществата на Втората Йерархия.
към текста >>
Следователно тялото, с което си служи човек, за да вижда в духовния
свят
при първата степен на ясновидството, това е астралното тяло; при втората степен на ясновидството, която току що бе описана сега, човек може да се научи да си служи със своето етерно тяло: благодарение на това той може да вижда в духовния
свят
също и тогава, когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието.
Ние се запитваме: какво е станало впрочем с един такъв ясновидец, който е дошъл в състояние, не само да си спомни за изживяванията на едно друго състояние на съзнанието, а които може да има опитности от ясновидско естество в своето всекидневно състояние на съзнанието? Когато човек се е издигнал първо до първата степен на ясновидството, той може да използува само своето астрално тяло, за да вижда в духовния свят.
Следователно тялото, с което си служи човек, за да вижда в духовния свят при първата степен на ясновидството, това е астралното тяло; при втората степен на ясновидството, която току що бе описана сега, човек може да се научи да си служи със своето етерно тяло: благодарение на това той може да вижда в духовния свят също и тогава, когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието.
Когато човек се научава по този начин да използува своето етерно тяло като оръдие за своето ясновидство, той се научава да познава постепенно всичко онова в духовния свят, което принадлежи към съществата на Втората Йерархия.
към текста >>
Когато човек се научава по този начин да използува своето етерно тяло като оръдие за своето ясновидство, той се научава да познава постепенно всичко онова в духовния
свят
, което принадлежи към съществата на Втората Йерархия.
Ние се запитваме: какво е станало впрочем с един такъв ясновидец, който е дошъл в състояние, не само да си спомни за изживяванията на едно друго състояние на съзнанието, а които може да има опитности от ясновидско естество в своето всекидневно състояние на съзнанието? Когато човек се е издигнал първо до първата степен на ясновидството, той може да използува само своето астрално тяло, за да вижда в духовния свят. Следователно тялото, с което си служи човек, за да вижда в духовния свят при първата степен на ясновидството, това е астралното тяло; при втората степен на ясновидството, която току що бе описана сега, човек може да се научи да си служи със своето етерно тяло: благодарение на това той може да вижда в духовния свят също и тогава, когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието.
Когато човек се научава по този начин да използува своето етерно тяло като оръдие за своето ясновидство, той се научава да познава постепенно всичко онова в духовния свят, което принадлежи към съществата на Втората Йерархия.
към текста >>
Но не само това: ние се научаваме да познаваме зад всичко това, което живее, един по-висш духовен
свят
, запознаваме се именно със съществата на Втората Йерархия.
Да вникнем с погледа в едно човешко сърце, да проникнем с нашия поглед в една човешка душа, това не е възможно на никакъв ум, на никакво око, защото другата душа съдържа в най-вътрешните стаички това, което тя има като страдания и радости в самата себе си и на всеки човек трябва да му се стори чудесно, тайнствено това, че той може да влее самия себе си в същността на една друга душа, в нейния живот с нейните радости, с нейните страдания. Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и любовта в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо. Защото на тази втора степен на ясновидството човек се научава да се потопява само във всички живо, а още не в това, което ни се явява като неживо, като мъртво, което ни заобикаля като минерално царство. Обаче с това потопяване във всичко живо е свързано едно виждане на това, което става във вътрешността на съществата. Ние самите се чувствуваме там вътре в живите същества; научаваме се да живеем с растенията, с животните, да живеем с другите хора на тази втора степен на ясновидството.
Но не само това: ние се научаваме да познаваме зад всичко това, което живее, един по-висш духовен свят, запознаваме се именно със съществата на Втората Йерархия.
Необходимо е да си изясним тези понятия; защото изглежда само като една суха теория, когато само изброяваме, какви същества принадлежат към различните йерархии. Човек може да си състави една жива представа за това първо, което тъче и живее зад сетивния свят, само тогава, когато познава пътя, по който ясновидското съзнание прониква там.
към текста >>
Човек може да си състави една жива представа за това първо, което тъче и живее зад сетивния
свят
, само тогава, когато познава пътя, по който ясновидското съзнание прониква там.
Защото на тази втора степен на ясновидството човек се научава да се потопява само във всички живо, а още не в това, което ни се явява като неживо, като мъртво, което ни заобикаля като минерално царство. Обаче с това потопяване във всичко живо е свързано едно виждане на това, което става във вътрешността на съществата. Ние самите се чувствуваме там вътре в живите същества; научаваме се да живеем с растенията, с животните, да живеем с другите хора на тази втора степен на ясновидството. Но не само това: ние се научаваме да познаваме зад всичко това, което живее, един по-висш духовен свят, запознаваме се именно със съществата на Втората Йерархия. Необходимо е да си изясним тези понятия; защото изглежда само като една суха теория, когато само изброяваме, какви същества принадлежат към различните йерархии.
Човек може да си състави една жива представа за това първо, което тъче и живее зад сетивния свят, само тогава, когато познава пътя, по който ясновидското съзнание прониква там.
към текста >>
Когато се издигаме до тези йерархии, трябва да добием първо една представа за всичко онова, което стои на основата на заобикалящия ни
свят
, доколкото този заобикалящ ни
свят
има форми.
Сега при тези същества на втората йерархия отново можем да различим няколко категории, както при съществата на третата йерархия можахме да различим няколко категории. Обаче когато искаме да обгърнем с поглед разликите на тези категории, това става по-трудно, защото нещата стават все по-трудни, колкото повече се издигаме до по-висшите йерархии.
Когато се издигаме до тези йерархии, трябва да добием първо една представа за всичко онова, което стои на основата на заобикалящия ни свят, доколкото този заобикалящ ни свят има форми.
Както вече казах, за тази втора степен на ясновидството е важно само това, което живее, а не това, което ни се явява първо като лишено от живот. Важно е това, което живее, но това, което живее, има форми. Форми имат растенията, форми имат животните, форма има човекът. Когато ясновиждащият поглед се насочи с всички качества, които описахме днес, върху всичко, което има форма в заобикаля щата ни природа, и когато се абстрахира от всичко друго при същества и вижда само формите, когато разглежда следователно при растенията разнообразието от форми, също при животните и при човека, тогава този ясновиждащ поглед възприема от общността на съществата на втората йерархия онези, които наричаме Духове на Формата, Ексузиаи. Но при съществата на заобикалящата ни природа можем да обгърнем с поглед също и нещо друго освен формата.
към текста >>
Това изменение, тази смяна на формата изпъква за нас най-много при растителния
свят
, той подлежи най-много на метаморфози.
Важно е това, което живее, но това, което живее, има форми. Форми имат растенията, форми имат животните, форма има човекът. Когато ясновиждащият поглед се насочи с всички качества, които описахме днес, върху всичко, което има форма в заобикаля щата ни природа, и когато се абстрахира от всичко друго при същества и вижда само формите, когато разглежда следователно при растенията разнообразието от форми, също при животните и при човека, тогава този ясновиждащ поглед възприема от общността на съществата на втората йерархия онези, които наричаме Духове на Формата, Ексузиаи. Но при съществата на заобикалящата ни природа можем да обгърнем с поглед също и нещо друго освен формата. Ние знаем, че всичко, което живее, изменя своята форма в определено отношение, като расте.
Това изменение, тази смяна на формата изпъква за нас най-много при растителния свят, той подлежи най-много на метаморфози.
Като насочваме не обикновения поглед на ясновиждащия поглед на втората степен върху развиващия се растителен свят, ние наблюдаваме, как растението постепенно добива своята форма, как от формата на корена то преминава към формата на листата, към формата на цветовете, към формата на плода. Ние наблюдаваме растящото животно, растящия човек, накратко казано, наблюдаваме не само формата, каквато тя е в даден момент, а наблюдаваме развитието на живото същество. Когато се оставим да бъдем подбудени от това наблюдение на развитието на живото същество: как формите се променят, как те се намират в една жива метаморфоза..., тогава за ясновидския поглед на втората степен пред нас застава това, което наричаме категория на Духовете на Движението, Динамис. По-трудно е обаче да наблюдаваме една трета категория такива същества на втората йерархия. Тук ние трябва да наблюдаваме не формата като такава, нито изменението на формата, а онова, което се изразява във Формата.
към текста >>
Като насочваме не обикновения поглед на ясновиждащия поглед на втората степен върху развиващия се растителен
свят
, ние наблюдаваме, как растението постепенно добива своята форма, как от формата на корена то преминава към формата на листата, към формата на цветовете, към формата на плода.
Форми имат растенията, форми имат животните, форма има човекът. Когато ясновиждащият поглед се насочи с всички качества, които описахме днес, върху всичко, което има форма в заобикаля щата ни природа, и когато се абстрахира от всичко друго при същества и вижда само формите, когато разглежда следователно при растенията разнообразието от форми, също при животните и при човека, тогава този ясновиждащ поглед възприема от общността на съществата на втората йерархия онези, които наричаме Духове на Формата, Ексузиаи. Но при съществата на заобикалящата ни природа можем да обгърнем с поглед също и нещо друго освен формата. Ние знаем, че всичко, което живее, изменя своята форма в определено отношение, като расте. Това изменение, тази смяна на формата изпъква за нас най-много при растителния свят, той подлежи най-много на метаморфози.
Като насочваме не обикновения поглед на ясновиждащия поглед на втората степен върху развиващия се растителен свят, ние наблюдаваме, как растението постепенно добива своята форма, как от формата на корена то преминава към формата на листата, към формата на цветовете, към формата на плода.
Ние наблюдаваме растящото животно, растящия човек, накратко казано, наблюдаваме не само формата, каквато тя е в даден момент, а наблюдаваме развитието на живото същество. Когато се оставим да бъдем подбудени от това наблюдение на развитието на живото същество: как формите се променят, как те се намират в една жива метаморфоза..., тогава за ясновидския поглед на втората степен пред нас застава това, което наричаме категория на Духовете на Движението, Динамис. По-трудно е обаче да наблюдаваме една трета категория такива същества на втората йерархия. Тук ние трябва да наблюдаваме не формата като такава, нито изменението на формата, а онова, което се изразява във Формата. Можем да охарактеризираме, как човек може да се възпита за едно такова наблюдение.
към текста >>
Можем да прескочим животните, това не е особено важно, да се възпитаваме при животните; но важно е, след като сме се възпитали малко ясновидски, от израза на лицето, от физиономията, от жеста на човека да се вживяваме във вътрешността на душата след като сме се възпитали така при човека, да се обърнем към света на растенията и при този
свят
на растенията да се възпитаме по-нататък.
Обаче това не може да стане моля Ви да вземете под внимание това, което ще кажа сега това не може да стане, ако спрем само при това, да наблюдаваме жестовете, израза на лицето на човека, неговата физиономия; с това всъщност се постига малко нещо. Трябва да преминем след това така окултното обучение на тази степен е най-рационално ние трябва да преминем след това към растенията.
Можем да прескочим животните, това не е особено важно, да се възпитаваме при животните; но важно е, след като сме се възпитали малко ясновидски, от израза на лицето, от физиономията, от жеста на човека да се вживяваме във вътрешността на душата след като сме се възпитали така при човека, да се обърнем към света на растенията и при този свят на растенията да се възпитаме по-нататък.
Тогава ясновидски обученият човек може да има твърде интересни изживявания: Тогава ясновидски обученият човек ще може да почувствува дълбоко разликата между един лист на растение, който да речем расте изострено /рисунката а/, и един лист на растение, който има тази форма /б/; Между един цвят, който израства нагоре по този начин /в/, и един цвят, който се разтваря навън приблизително по този начин /г/. Получават се цели светове от разлики във вътрешните изживявания, когато насочваме окултния поглед на втората степен върху цвета на една лилия или върху цвета на едно лале, когато оставяме да действува върху нас метлицата на едно овесено растение или сламката на ечемика или на пшеницата. Всичко това започва да говори така живо, както физиономията на един човек.
към текста >>
И когато това започва да говори така живо, както даже говори жестът на един човек; когато чувствуваме как цветът, който се разтваря навън, има нещо, като една ръка, която се обръща с вътрешната повърхност надолу, а с външната повърхност нагоре; когато след това намерим отново един цвят, който затваря своите листа нагоре, събира ги нагоре, както едно движение на ръката, при което две ръце се сгъват нагоре, когато чувствуваме по този начин в жеста, във физиономията на растителния
свят
и в цвета; в баграта на цвета чувствуваме нещо като една физиономия, тогава се оживява вътрешният окултен поглед, окултното възприятие и окултното разбиране, и ние познаваме тогава една трета категория същества на втората йерархия, която наричаме Духове на Мъдростта, Кириотетес.
И когато това започва да говори така живо, както даже говори жестът на един човек; когато чувствуваме как цветът, който се разтваря навън, има нещо, като една ръка, която се обръща с вътрешната повърхност надолу, а с външната повърхност нагоре; когато след това намерим отново един цвят, който затваря своите листа нагоре, събира ги нагоре, както едно движение на ръката, при което две ръце се сгъват нагоре, когато чувствуваме по този начин в жеста, във физиономията на растителния свят и в цвета; в баграта на цвета чувствуваме нещо като една физиономия, тогава се оживява вътрешният окултен поглед, окултното възприятие и окултното разбиране, и ние познаваме тогава една трета категория същества на втората йерархия, която наричаме Духове на Мъдростта, Кириотетес.
Това име е избрано като сравнение поради това, че както наблюдаваме един човек в израза на неговото лице, в неговата физиономия, в неговите жестове виждаме да се показва навън неговото духовно същество, неговата мъдрост, виждаме да се проявява това -, така чувствуваме ние, как духовни същества на втората йерархия проникват цялата природа и се изразяват в цялостната физиономия, в цялостния жест, в цялостната мимика на природата. Течаща вълнуваща се Мъдрост минава пълножизнено през всички същества, през всички царства на природата; и не само една общо течаща и вълнуваща се мъдрост, а тази течаща и вълнуваща се мъдрост е диференцирана в едно изобилие от духовни същества, в изобилието на Духовете на Мъдростта. Когато окултното съзнание се издига до тези Духове, това е първо най-висшата степен духовни Същества, до които стигаме по този начин.
към текста >>
42.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Същества в заобикалящия ни духовен
свят
.
Същества в заобикалящия ни духовен свят.
Духовните Същества, които възприемаме тогава, се делят също на три категории. Ние възприемаме първата категория предимно тогава, когато, както бе описано сега, се потопим в съществото на други хора или на по-висшите животни и се определяме чрез това. Важното не е това, което възприемаме в други хора или във висшите животни, а това, че по този начин се възпитаваме; и възприемаме зад хората и животните духовете, които принадлежат на едната категория на Първата Йерархия: Духовете на Волята или, както ги нарича западният езотеризъм, Престоли.
към текста >>
Хора, които ни правят едно такова впечатление, че тяхната мъдрост действува безлично, че тяхната мъдрост се явява като цвят и плод на един узрял живот, те предизвикват в нас макар и само едно предчувствуващо чувство за това, което действува върху нас от заобикалялия ни духовен
свят
, когато се издигнем до тази степен на ясновиждането, за което ще става сега тук дума.
Ние възприемаме тогава същества, които не можем да охарактеризираме по друг начин, освен като кажем: те не се състоят от плът и кръв, също нито от светлина и въздух, а се състоят от това, което можем да възприемем само в самите нас, когато осъзнаваме, че имаме воля. Те се състоят от воля само по отношение на тяхната най-нисша субстанция. После, когато се възпитаме чрез това, че се потопяваме по описания начин също в по-нисши животни и обгръщаме с окултния поглед техния живот, или също когато се потопим в живота на растенията, но го разглеждаме не само така, както вече охарактеризирахме това вчера чрез жеста, чрез мимиката -, а когато станем едно с растенията и от растенията гледаме самите нас, тогава добиваме една опитност, едно изживяване, за което всъщност няма вече никакво истинско сравнение в света, който иначе познаваме. Най-добре добиваме едно сравнение за качествата на онези Същества, до които се издигаме като до Същества на втората категория на първата йерархия, добиваме една възможност да ги охарактеризираме, когато оставим да действува добре върху нашата душа онова, до което са стигнали сериозни, достойни хора, които са употребили много стъпки на техния живот, за да съберат в себе си мъдрост, които след много години на богато изживяване са събрали толкова мъдрост, че си казваме: когато такива хора изказват едно съждение, на нас ни говори не една лична воля, а ни говори самият живот, който се е събрал в тези хора в течение на години, на десетилетия и чрез който те са станали в известно отношение безлични.
Хора, които ни правят едно такова впечатление, че тяхната мъдрост действува безлично, че тяхната мъдрост се явява като цвят и плод на един узрял живот, те предизвикват в нас макар и само едно предчувствуващо чувство за това, което действува върху нас от заобикалялия ни духовен свят, когато се издигнем до тази степен на ясновиждането, за което ще става сега тук дума.
В западния езотеризъм тези Същества се наричат Херувими. Извънредно трудно е да охарактеризираме съществата на тези по-висши категории, защото колкото повече се издигаме нагоре, толкова по-невъзможно става да приведем качества на обикновения живот, за да събудим една характеристика за висотата, величието, и възвишеността на Съществата на тези йерархии. Духовете на Волята, най-ниската категория следователно на първата йерархия, тях все още можем да охарактеризираме чрез това, че си казваме: ние се изясняваме, що е воля; защото воля е най-нисшата субстанция, от която те се състоят. Обаче ако вземем за сравнение само волята, каквато срещаме в обикновения живот при човека или при животните, ако вземем за сравнение само обикновените чувства и мисли на човека, ако вземем за сравнение това, което е взето от обикновеното човешко мислене, чувствуване и воление, би било невъзможно да охарактеризираме Съществата на втората категория на първата йерархия. Тук ние трябва да прибегнем до особени хора на живота, които са натрупали именно по описания начин поразяваща сила на мъдростта в тяхната душа.
към текста >>
Когато си представим един такъв поглед, или когато си представим, че един такъв мъдър човек е стигнал до там, не да ни говори думи само, а в звука и в особеното оцветение на неговите думи да ни даде впечатлението на богати опитности в живота, така че ние чуваме като един унтертон в това, което той казва, защото го дарява с определено "как" и от това "как" долавяме един
свят
на жизнени опитности, тогава ние отново добиваме едно чувство, каквото окултистът има, когато се издига до Серафимите.
И още по-трудно е да охарактеризираме онези Същества, които съставляват първата, най-висшата категория на първата йерархия и които се наричат Серафими. Би било възможно да си съставим една представа за впечатлението, което Серафимите правят върху окултния поглед, ако вземем следното сравнение от живота. Нека продължим сравнението, което току що употребихме. Наблюдаваме един човек, който в течение на десетилетия е натрупал изживявания, които са го довели до една поразявала мъдрост, и си представяме, че един такъв мъдър човек, от който говори безлична мъдрост на живота, че този човек е проникнал от своята безлична мъдрост на живота като с вътрешен огън цялото свое същество по такъв начин, че не е нужно да ни казва нищо, а е достатъчно само да застане пред нас и да изрази в своя поглед това, което десетилетията са му дали като мъдрост на живота: така щото погледът може да ни разкаже страдания и опитности на десетилетия и ние можем да имаме от погледа едно впечатление за това, така че този поглед говори както светът, който можем да изживеем.
Когато си представим един такъв поглед, или когато си представим, че един такъв мъдър човек е стигнал до там, не да ни говори думи само, а в звука и в особеното оцветение на неговите думи да ни даде впечатлението на богати опитности в живота, така че ние чуваме като един унтертон в това, което той казва, защото го дарява с определено "как" и от това "как" долавяме един свят на жизнени опитности, тогава ние отново добиваме едно чувство, каквото окултистът има, когато се издига до Серафимите.
Като един поглед, който е узрял при живота, и като десетилетия опитности говорят или като едно изречение, което е изказано така, че ние не чуваме само неговите мисли, а чуваме: когато е изказано с такова звучене изречението е извоювано в опитности на живота, то не е никаква теория, а е извоювано, изстрадано, преминало е в сърцето чрез сражения и победи в живота... когато чуваме всичко това чрез един унтертон, тогава добиваме едно понятие за впечатлението, което обученият окултност има, когато се издига до съществата, които наричаме Серафими.
към текста >>
При първата йерархия, която се състои от Престолите, Херувимите и Серафимите, имаме едно такова създаване, творение, че създаденото, сътвореното бива отделено; тук вместо себесъздаване имаме светосъздаване, създаване на светове; това, което произлиза от съществата на първата йерархия, става един отделен
свят
, един такъв самостоятелен
свят
, че това мирово явление показва дела, факти, също и когато съществата не остават при него.
При третата йерархия имаме откровение и изпълване с дух; при втората йерархия себесъздаване и възбуждане на живот.
При първата йерархия, която се състои от Престолите, Херувимите и Серафимите, имаме едно такова създаване, творение, че създаденото, сътвореното бива отделено; тук вместо себесъздаване имаме светосъздаване, създаване на светове; това, което произлиза от съществата на първата йерархия, става един отделен свят, един такъв самостоятелен свят, че това мирово явление показва дела, факти, също и когато съществата не остават при него.
Сега можем да се запитаме още: а какъв е собственият живот на тази първа йерархия? Собственият живот на Съществата на първата йерархия е такъв, че той възприема самия себе си, като прави да произлизат от него отделящи се същества. В създаването, в сътворението на самостоятелни същества лежи за тези Същества на първата йерархия тяхното вътрешно състояние на съзнанието, тяхното вътрешно изживяване. Можем да кажем: те гледат това, което създават и които се превръща в един свят; и имат себе си не като насочват погледа си в самите себе си, като гледат навън света, своите сътворения, своите създания. Създаването на същества, това е техният вътрешен живот; създаването на други същества, това е техния вътрешен живот; създаването на други същества, това е вътрешното изживяване на тези същества на първата йерархия.
към текста >>
Можем да кажем: те гледат това, което създават и които се превръща в един
свят
; и имат себе си не като насочват погледа си в самите себе си, като гледат навън света, своите сътворения, своите създания.
При третата йерархия имаме откровение и изпълване с дух; при втората йерархия себесъздаване и възбуждане на живот. При първата йерархия, която се състои от Престолите, Херувимите и Серафимите, имаме едно такова създаване, творение, че създаденото, сътвореното бива отделено; тук вместо себесъздаване имаме светосъздаване, създаване на светове; това, което произлиза от съществата на първата йерархия, става един отделен свят, един такъв самостоятелен свят, че това мирово явление показва дела, факти, също и когато съществата не остават при него. Сега можем да се запитаме още: а какъв е собственият живот на тази първа йерархия? Собственият живот на Съществата на първата йерархия е такъв, че той възприема самия себе си, като прави да произлизат от него отделящи се същества. В създаването, в сътворението на самостоятелни същества лежи за тези Същества на първата йерархия тяхното вътрешно състояние на съзнанието, тяхното вътрешно изживяване.
Можем да кажем: те гледат това, което създават и които се превръща в един свят; и имат себе си не като насочват погледа си в самите себе си, като гледат навън света, своите сътворения, своите създания.
Създаването на същества, това е техният вътрешен живот; създаването на други същества, това е техния вътрешен живот; създаването на други същества, това е вътрешното изживяване на тези същества на първата йерархия. Светосъздаване е техният външен живот, създаване на същества техният вътрешен живот.
към текста >>
В течение на еволюцията на човечеството различните религии и светогледи са избягвали поради това бих могъл да кажа с определена страхопочтителна предпазливост да говорят в ясни, припомнящи за сетивния
свят
представи за това, което съществува там горе над йерархиите.
Ние човеците имаме след това едно етерно тяло; вместо него тези същества имат като техен втори член Духове на Движението; вместо астралното тяло на човека тези същества имат, Духове на Мъдростта; вместо това, което ние човеците имаме като Сетивна душа, тези същества имат като техен четвърти член Престоли или Духове на Волята; вместо нашата Разсъдъчна душа тези същества имат като техен пети член Херувими; вместо нашата Съзнателна душа те имат Серафими. И както ние поглеждаме нагоре към онова, което постепенно ще си усвоим в бъдещите земни дни, така тези Същества гледат нагоре към това, което надвишава същността на йерархиите. Както ние говорим за нашия Манас, за нашето Буди и за нашето Атма или за нашите Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, така това Същество гледа нагоре от своя серафически член, както ние от нашата Съзнателна душа, към една първична духовност. Едвам там тези Същества имат нещо аналогично на това, което ние наричаме наш духовен вътрешен живот. Извънредно трудно е да събудим представи за това, което съществува там горе над йерархиите един вид като духовна същност на самите най-висши Духове.
В течение на еволюцията на човечеството различните религии и светогледи са избягвали поради това бих могъл да кажа с определена страхопочтителна предпазливост да говорят в ясни, припомнящи за сетивния свят представи за това, което съществува там горе над йерархиите.
Ако за да събудим една представа каквато тя живее в душата на окултиста, когато той насочва поглед към Серафимите, прибягнахме към такива средства, които срещаме само чрез аналогия при човека с богат опит на живота, всичко това, което срещаме при такива хора като чиста проява на техния живот, не е достатъчно за да охарактеризираме троичността, Троицата, която фигурира така да се каже над Серафимите като най-висше Същество като техен Манас, Буди и Атма.
към текста >>
Религиите и светогледите са се опитвали да дадат приблизителни представи за това, което се намира там горе, като са прибягвали до многозначителни и многоказващи понятия; понятия, които така да се каже добиват нещо особено чрез това, че те се издигат над отделния човешки живот в самия външен сетивен
свят
.
В течение на еволюцията на човечеството е спорило за съжаление, много върху предпазливите предчувствия, с които човешкият дух говорил за това, което съществува там горе в духовните области. За съжаление! Трябва да кажем, защото по-подходящо би било за човешкия дух да иска да охарактеризира една духовна Същност от такъв висш род с представи, които той си е изградил от обикновения живот чрез всякакви аналогии и сравнения, по-подходящо би било за човека, да иска да научи в дълбоко почитание все повече и повече, за да добие приблизителни представи за това, което се намира там горе.
Религиите и светогледите са се опитвали да дадат приблизителни представи за това, което се намира там горе, като са прибягвали до многозначителни и многоказващи понятия; понятия, които така да се каже добиват нещо особено чрез това, че те се издигат над отделния човешки живот в самия външен сетивен свят.
Естествено с такива понятия човек не може да охарактеризира даже приблизително възвишеното Същество, за което става дума тук, но той може, така да се каже да предизвика една представа за това, което не може да се каже, а което трябва да бъде обвито в една свещена тайна. Защото човек не трябва да иска да се приближи така направо до тези неща с човешките умствени понятия, които са добити при външния свят. Ето защо в редуващите се религии и светогледи хората са се опитвали да охарактеризират тези неща с тяхното предчувствие чрез това, че са прибягвали до това, което се издига над човека и е тайнствено вече във външната природа, използувайки го за характеристика или, по-добре казано, за наименование.
към текста >>
Защото човек не трябва да иска да се приближи така направо до тези неща с човешките умствени понятия, които са добити при външния
свят
.
В течение на еволюцията на човечеството е спорило за съжаление, много върху предпазливите предчувствия, с които човешкият дух говорил за това, което съществува там горе в духовните области. За съжаление! Трябва да кажем, защото по-подходящо би било за човешкия дух да иска да охарактеризира една духовна Същност от такъв висш род с представи, които той си е изградил от обикновения живот чрез всякакви аналогии и сравнения, по-подходящо би било за човека, да иска да научи в дълбоко почитание все повече и повече, за да добие приблизителни представи за това, което се намира там горе. Религиите и светогледите са се опитвали да дадат приблизителни представи за това, което се намира там горе, като са прибягвали до многозначителни и многоказващи понятия; понятия, които така да се каже добиват нещо особено чрез това, че те се издигат над отделния човешки живот в самия външен сетивен свят. Естествено с такива понятия човек не може да охарактеризира даже приблизително възвишеното Същество, за което става дума тук, но той може, така да се каже да предизвика една представа за това, което не може да се каже, а което трябва да бъде обвито в една свещена тайна.
Защото човек не трябва да иска да се приближи така направо до тези неща с човешките умствени понятия, които са добити при външния свят.
Ето защо в редуващите се религии и светогледи хората са се опитвали да охарактеризират тези неща с тяхното предчувствие чрез това, че са прибягвали до това, което се издига над човека и е тайнствено вече във външната природа, използувайки го за характеристика или, по-добре казано, за наименование.
към текста >>
И когато разглеждаме живота на звездния
свят
, ние наблюдаваме телата на Боговете и накрая на Божественото, на Бога въобще.
Ние стигаме до това, което царува във Вселената като проникващ всичко троичен божествен Живот, който си създава обвивки, тела в отделните планетни системи. Както това, което живее в човека като Духовно Се бе, като Дух-Живот и като Човек-Дух /Манас, Буди, Атма/ си създава своите обвивки в Съзнателната душа, в Разсъдъчната душа, в Сетивната душа, в астралното, етерното и физическото тяло, така неподвижните звезди на планетните системи се движат през пространството като тела на божествените Същества.
И когато разглеждаме живота на звездния свят, ние наблюдаваме телата на Боговете и накрая на Божественото, на Бога въобще.
към текста >>
43.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Но сега, ако искаме да разберем правилно това, което описахме в последната сказка и което току що се опитах да повторя в няколко изречения, ние трябва да се запознаем и с други представи, с представи, които ще добием на най-лесно, ако изходим от съществата на онази йерархия, която граничи непосредствено нагоре, към духовния
свят
, с човека, следователно ако изходим от съществата на третата йерархия.
Но сега, ако искаме да разберем правилно това, което описахме в последната сказка и което току що се опитах да повторя в няколко изречения, ние трябва да се запознаем и с други представи, с представи, които ще добием на най-лесно, ако изходим от съществата на онази йерархия, която граничи непосредствено нагоре, към духовния свят, с човека, следователно ако изходим от съществата на третата йерархия.
Казах, че тези същества на третата йерархия се характеризират с това, че това, което при човека е възприятие, при тях то е откровение; и онова, което при човека е вътрешен живот, при тях е изпълване с дух. Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях. Така това, което при човека наричаме самостоятелен вътрешен живот, то всъщност не съществува при тези Същества. Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси. Това, което живее като мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява.
към текста >>
И когато не искат да се изявяват, те не могат да се обърнат навътре в себе си по друг начин, освен като се изпълват вътрешно със стоящия над тях
свят
.
Казах, че тези същества на третата йерархия се характеризират с това, че това, което при човека е възприятие, при тях то е откровение; и онова, което при човека е вътрешен живот, при тях е изпълване с дух. Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях. Така това, което при човека наричаме самостоятелен вътрешен живот, то всъщност не съществува при тези Същества. Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси. Това, което живее като мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява.
И когато не искат да се изявяват, те не могат да се обърнат навътре в себе си по друг начин, освен като се изпълват вътрешно със стоящия над тях свят.
Така в тези същества живее намиращият се над тях свят, или когато живеят самите себе си, те се изявя ват обективно навън.
към текста >>
Така в тези същества живее намиращият се над тях
свят
, или когато живеят самите себе си, те се изявя ват обективно навън.
Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях. Така това, което при човека наричаме самостоятелен вътрешен живот, то всъщност не съществува при тези Същества. Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси. Това, което живее като мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява. И когато не искат да се изявяват, те не могат да се обърнат навътре в себе си по друг начин, освен като се изпълват вътрешно със стоящия над тях свят.
Така в тези същества живее намиращият се над тях свят, или когато живеят самите себе си, те се изявя ват обективно навън.
към текста >>
Както споменахме в една от предидущите сказки, те не могат да лъжат, така щото това, което те имат като представи, което мислят и чувствуват, не би било в хармония с външния
свят
; те не могат да имат в себе си някоя представа, която не би била в съгласуваност с външния
свят
; защото те възприемат в тяхната изява, в тяхното откровение онези представи, които имат в тяхната вътрешност.
Следователно тези Същества не могат да скриват в тях нищо, което е продукт на тяхното мислене или чувствуване, защото всичко, което те си изработват в тяхната вътрешност, се показва веднага навън.
Както споменахме в една от предидущите сказки, те не могат да лъжат, така щото това, което те имат като представи, което мислят и чувствуват, не би било в хармония с външния свят; те не могат да имат в себе си някоя представа, която не би била в съгласуваност с външния свят; защото те възприемат в тяхната изява, в тяхното откровение онези представи, които имат в тяхната вътрешност.
Сега обаче искаме да предположим, че на тези същества би им хрумнало да отрекат своята собствена природа, какво би се получило тогава? Нали при Съществата, които нарекохме Ангели, Архангели и Духове на Времето или Архаи, ние намираме абсолютно, че всичко, което им се разкрива, което те могат да възприемат, е така да се каже тяхното собствено същество. Ако биха искали да излъжат, тогава би трябвало да развият в тяхната вътрешност нещо, което не е в съгласие с тяхното собствено същество. Всяка лъжа би била едно отричане на тяхната природа. Обаче това не означава нищо друго, освен едно заглушаване, едно унищожение на тяхното собствено същество.
към текста >>
Ако искат да живеят в тяхната вътрешност, те трябва веднага да се изпълнят с духовния
свят
, който стои над тях.
Това, което Ви описах сега, отричането природата на съществата на третата йерархия, приемането на една друга природа, то е станало действително, станало е в течение на времето. Ние ще видим още в течение на тези сказки, защо трябваше да стане това; но първо искаме да обърнем вниманието върху това, че то е станало, че фактически между съществата на третата йерархия са се намерили такива, които са проявили желанието да имат в своята вътрешност изживявания, които не е нужно да изявяват навън, т.е. проявили са желанието да отрекат тяхната природа. Какво се е получили през това за тези същества? Чрез това се е получило нещо, което другите Същества, които запазват своята природа сред третата йерархия, не могат да имат: съществата на третата йерархия не могат да имат никаква вътрешна самостоятелност, каквато има например човекът.
Ако искат да живеят в тяхната вътрешност, те трябва веднага да се изпълнят с духовния свят, който стои над тях.
Това беше желанието на определен брой същества на тази трета йерархия, да развият в тяхната вътрешност нещо, което да не застане веднага срещу тях във външния свят като възприятие, т.е. като откровение на тяхното собствено същество. С това беше дадена необходимостта те да отрекат тяхната собствена природа, да приемат една друга природа. За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа. Те трябваше така да се каже да произведат в самите себе си; определени вътрешни изживявания за да не се изявят навън.
към текста >>
Това беше желанието на определен брой същества на тази трета йерархия, да развият в тяхната вътрешност нещо, което да не застане веднага срещу тях във външния
свят
като възприятие, т.е.
Ние ще видим още в течение на тези сказки, защо трябваше да стане това; но първо искаме да обърнем вниманието върху това, че то е станало, че фактически между съществата на третата йерархия са се намерили такива, които са проявили желанието да имат в своята вътрешност изживявания, които не е нужно да изявяват навън, т.е. проявили са желанието да отрекат тяхната природа. Какво се е получили през това за тези същества? Чрез това се е получило нещо, което другите Същества, които запазват своята природа сред третата йерархия, не могат да имат: съществата на третата йерархия не могат да имат никаква вътрешна самостоятелност, каквато има например човекът. Ако искат да живеят в тяхната вътрешност, те трябва веднага да се изпълнят с духовния свят, който стои над тях.
Това беше желанието на определен брой същества на тази трета йерархия, да развият в тяхната вътрешност нещо, което да не застане веднага срещу тях във външния свят като възприятие, т.е.
като откровение на тяхното собствено същество. С това беше дадена необходимостта те да отрекат тяхната собствена природа, да приемат една друга природа. За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа. Те трябваше така да се каже да произведат в самите себе си; определени вътрешни изживявания за да не се изявят навън. А сега нека се запитаме: какви бяха причините, които можаха да нарекат тези същества, да развият в себе си едно такова желание?
към текста >>
Ангелите нямат никакъв собствен живот, техният собствен живот е откровение, той съществува за целия
свят
, и щом не изявяват самите себе си, в тяхната вътрешност просиява животът на по-висшите йерархии.
С това беше дадена необходимостта те да отрекат тяхната собствена природа, да приемат една друга природа. За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа. Те трябваше така да се каже да произведат в самите себе си; определени вътрешни изживявания за да не се изявят навън. А сега нека се запитаме: какви бяха причините, които можаха да нарекат тези същества, да развият в себе си едно такова желание? Когато обгърнем с поглед природата на Съществата на третата йерархия с откровението и изпълването с Дух, ние забелязваме тогава, че всъщност тези Същества са поставени напълно в служба на по-висшите йерархии, че те нямат всъщност никакъв собствен живот.
Ангелите нямат никакъв собствен живот, техният собствен живот е откровение, той съществува за целия свят, и щом не изявяват самите себе си, в тяхната вътрешност просиява животът на по-висшите йерархии.
Това, което накара определен брой от тях да отрекат своята природа, беше чувството на сила, чувството на самостоятелност, чувството на свобода. В определено време в даден брой от съществата на третата йерархия възникна подтикът, стремежът да не 6ъдат само зависими от Съществата на по-висшите йерархии, а да развият в самите себе си собствен живот. С това бе направено нещо извънредно много за планетната система, на която ние принадлежим; защото тези същества, които можем да наречем бунтовниците на третата йерархия, не извършиха нищо друго, нищо по-малко, освен да подготвят собствената самостоятелност на човека, възможността, човекът да може да развие един самостоятелен за себе си живот, който да не се изявява непосредствено навън, а който може да бъде един независим от външното откровение, от външната изява вътрешен живот.
към текста >>
Това, което съществува за тази последната, не е именно нищо друго, освен описанието на една майя, на една илюзия, и истината се намира едва зад тази майя, за щото истината е, че материалния
свят
е духовният
свят
.
Това, което можем да наблюдаваме в света на звездите, е пред окултния поглед нещо съвършено различно от това, което се представя за физическата астрономия.
Това, което съществува за тази последната, не е именно нищо друго, освен описанието на една майя, на една илюзия, и истината се намира едва зад тази майя, за щото истината е, че материалния свят е духовният свят.
в действителност материалният свят не съществува. Това, което хората наричат материален свят, е съвместното действие на сили на духовния свят.
към текста >>
в действителност материалният
свят
не съществува.
Това, което можем да наблюдаваме в света на звездите, е пред окултния поглед нещо съвършено различно от това, което се представя за физическата астрономия. Това, което съществува за тази последната, не е именно нищо друго, освен описанието на една майя, на една илюзия, и истината се намира едва зад тази майя, за щото истината е, че материалния свят е духовният свят.
в действителност материалният свят не съществува.
Това, което хората наричат материален свят, е съвместното действие на сили на духовния свят.
към текста >>
Това, което хората наричат материален
свят
, е съвместното действие на сили на духовния
свят
.
Това, което можем да наблюдаваме в света на звездите, е пред окултния поглед нещо съвършено различно от това, което се представя за физическата астрономия. Това, което съществува за тази последната, не е именно нищо друго, освен описанието на една майя, на една илюзия, и истината се намира едва зад тази майя, за щото истината е, че материалния свят е духовният свят. в действителност материалният свят не съществува.
Това, което хората наричат материален свят, е съвместното действие на сили на духовния свят.
към текста >>
Външният
свят
познава твърде малко от раждането на една такава планетна система, физическата наука познава твърде малко от това; защото тази физическа наука си представя също, че една планетна система се ражда от един вид етерно натрупване на вещество, но странно пренебрегва се най-първият принцип, който би трябвало да важи във всяка естествена наука.
С това ние се опитахме да опишем, как се ражда всъщност една такава планетна система.
Външният свят познава твърде малко от раждането на една такава планетна система, физическата наука познава твърде малко от това; защото тази физическа наука си представя също, че една планетна система се ражда от един вид етерно натрупване на вещество, но странно пренебрегва се най-първият принцип, който би трябвало да важи във всяка естествена наука.
Колко че сто се разказва на децата в училище не зная, дали това става така тук във Вашата страна, но в средна Европа на децата се разказва, как в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникване на света /днес тези неща са малко поизменени, обаче това не е важно при разглеждането на принципа/, как една първична материя започва да се движи кръгообразно и тогава от нея се отделят отделните планетни тела. И за да разберат децата това нагледно, пред тях се демонстрира един експеримент, от който може да се види, колко лесно се ражда една планетна система. От едно маслено вещество се образува една голяма капка, която плува върху водата, след това в екваториалната област се прави изкуствено един кръг и се прокарва през капката олио с тънък хартиен картон; отгоре се забива една игла, която преминава от единия полюс до другия, след това започва да се върти и ето: от тази капка олио изкуствено се ражда чрез откъсване една малка миловидна планетна система. Напълно в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникването на света от голямата капка олио се отделят по-малки такива, които се въртят около останалата в средата по-голяма капка, която представлява Слънцето. Какво по-естествено, освен да се представи на младото поколение едно нагледно доказателство, че това е могло да се случи също някога в голямото мирово пространство.
към текста >>
44.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Вие забелязахте, обични приятели, че досега ние се приближихме до Съществата на тези йерархии, като навсякъде посочихме пътищата, по които окултното съзнание действително прониква до един вид възприятие, до един вид схващане на тези Същества, които в свръхсетивния
свят
стоят непосредствено или посредствено по-високо от човека.
От изнесените до сега сказки ще сте разбрали, че когато насочим поглед в планетната система, когато въобще насочваме поглед в звездното небе, ние имаме всъщност за физическия поглед само една майя, една илюзия пред себе си, една велика илюзия, и че стигаме до действителността едвам тогава, когато постепенно си създадем познания върху това, какво действува като духовни Същества в тези различни небесни тела. До сега за нашето разглеждане трябваше да се постараем да се запознаем с отделните духовни Същества, които действуват в мировото пространство, в звездните системи; с други думи: трябваше първо да се постараем да се запознаем с различните същества на трите стоящи над човека йерархии.
Вие забелязахте, обични приятели, че досега ние се приближихме до Съществата на тези йерархии, като навсякъде посочихме пътищата, по които окултното съзнание действително прониква до един вид възприятие, до един вид схващане на тези Същества, които в свръхсетивния свят стоят непосредствено или посредствено по-високо от човека.
Така ние се опитахме да вървим по един вътрешен, така да се каже по един мистично-езотеричен път, за да добием един вид представа, един вид чисто духовно-душевна представа върху характера на Съществата на по-висшите йерархии, така да се каже да проникнем от вътре навън и да покажем, как чрез съвместното действие на една двойственост в йерархиите на същинските нормални Същества на йерархиите и на луциферическите Същества на йерархиите възникват видимите за сетивата форми на звездите. Преди да пристъпим по-нататък в окултно-езотерично-мистичното разглеждане, в днешната сказка бих искал да потърся от една друга страна а именно от страната, която е дадена на обикновеното съзнание пътя, който след това отново се съединява с пътищата, по които вървяхме в предидущите сказки. Във всеки случай ние ще трябва да се позовем на някои неща, изнесени в миналите часове, когато разглеждаме този повече външен път, който изхожда от съществуващите за обикновеното съзнание факти.
към текста >>
И ето, че това отново е нещо трудно, защото този път имаме работа с растенията и не можем да обгърнем с поглед целия растителен
свят
на нашата планета.
Когато разглеждаме всички духовни същества, които описахме като съдържащи се в планетната система, ние трябва да считаме съвкупността на планетите като живото тяло на планетната система, а духовните същества като дух и душа на тази планетна система. А както видяхме цялостта на луните съставлява мъртвия труп, който планетната система влачи със себе си. А сега нека насочим окултния поглед върху неподвижната звезда, следователно при нас върху Слънцето. По същия начин, както описахме това за цялостта на луните и на планетите, да се опитаме да добием едно впечатление от неподвижната звезда. Когато обърнем внимание на това, което добиваме като впечатление чрез силите, които действуват в неподвижна та звезда, ние отново можем да намерим нещо, което в самите земни отношение може да предизвика върху нас същото впечатление.
И ето, че това отново е нещо трудно, защото този път имаме работа с растенията и не можем да обгърнем с поглед целия растителен свят на нашата планета.
Обаче за сравнение е достатъчно, ако обгърнем с окултния поглед само определен брой растителни форми позволете ми да употребя този израз "окултен поглед" ако получим окултното впечатление от онова, което действува и живее в растенията. И когато оставим това да действува върху окултния поглед, то напомня за впечатлението, което сме получили от вътрешното развитие на неподвижната звезда.
към текста >>
Тази прилика съществува също, изразено при впечатленията, които растителният
свят
и неподвижната звезда правят върху човека.
Във всеки случай разликата става все по-голяма и по-голяма. Приликата между един човешки труп след смъртта и цялостта на луните е все пак нещо фрапиращо относно окултното впечатление.
Тази прилика съществува също, изразено при впечатленията, които растителният свят и неподвижната звезда правят върху човека.
Приликата явно съществува, но тя не е вече толкова голяма както между мъртвото човешко физическо тяло и цялостта на луните. Обаче приликата става по-голяма, ако сега предложим на окултния поглед още нещо особено, ако именно, след като сме получили впечатлението от определен брой растения в техни те форми, сега се абстрахираме също от тези растения, които сме наблюдавали с окултния поглед, от физическите растителни тела, и приложим онези средства, които практическият окултист прилага, когато той разглежда етерните тела на растенията. Следователно правим едно допълнително наблюдение. Ние сме си от белязали впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, след това търсим подобното, но все пак незадоволително впечатление, което получаваме от определен растения; ние отиваме по-нататък, абстрахираме се от външните форми на растенията и оставяме да действува върху нас само етерното тяло, което се намира в растението. Тогава приликата се повишава и става почти толкова голяма, както приликата между мъртвия физически труп на човека и цялостта на луните.
към текста >>
От човека непрестанно се изливат погрешни, грозни, лоши мисли, те са действителности, разливат се в астралния
свят
, живеят там по-нататък.
Когато описваме една планетна система, трябва да поставяме най-нисшия член малко различно, трябва да кажем: една планетна система се състои от своите луни това е нейният труп -, от своите планети това е нейното физическо тяло и от всичко онова, диригент на което се оказва неподвижната система това е нейното етерно тяло. Ние намираме астралното от само себе си вътре в нея защото се запознаваме с него като знаем, че вътре в планетната система живеят същества. Както човекът живее в своите обвивки /тела/, така съществата на по-висшите йерархии обитават в обвивката труп, във физическата обвивка и в етерната обвивка на планетната система. За астралното тяло /обвивка/ бих могъл да кажа ние не трябва първо да се грижим, него ние имаме чрез езотерично-окултния поглед, който е насочен навътре. Обаче още когато разглеждаме човешкия живот върху Земята, ще допуснете, че чрез този човешки живот това Вие знаете от досегашната елементарна Духовна наука се раждат множество астрални същества и сили от астрални форми, които са в същност вредни, пречещи за живота.
От човека непрестанно се изливат погрешни, грозни, лоши мисли, те са действителности, разливат се в астралния свят, живеят там по-нататък.
Така щото астралната сфера на една планета е изпълнена не само с това, което са нормалните субстанции на нейното душевно същество, а също от тези разливащи се астрални форми. И ако помислим само за всичко онова, което различните луциферически същества произвеждат като вредни сили, тогава бихте намерили в една планетна система извънредно много вредни астрални вещества. И, странно, окултният поглед, който има случай да наблюдава определено време живота на една комета, ни показва, че всичко, което представлява, комети и метеори въобще в нашата планетна система, се стреми постоянно да събере около себе си вредните астрални продукти в планетната система и да ги изнесе вън от планетната система. Ние ще видим и по-нататък в течение на сказките, как това се отнася особено за вредните астрални продукти на човека; обаче ние виждаме, че големите вредности, луциферическите вредности са изнесени навън от планетната система чрез кометите. Как става това изнасяне, за това бих искал да Ви дам още една представа в края на тази сказка.
към текста >>
Окултният поглед ни показва, че фактически там, където планетата изчезва за физическия поглед, тя се разпада, разлага се и поема сега пътя през един
свят
, който не е ограничен вътре в три те пространствени измерения; тя никак не съществува вътре в обикновения
свят
.
Физическата астрономия казва; кометата идва от някъде много далече. Когато началото на нещо не може да бъде проследено, тогава се казва именно: то идва от много далече. И така казва също физическата астрономия: кометата идва от някъде много далече и отново изчезва някъде много далече. Обаче поради това, че определени комети се връщат периодично, физическата астрономия не може да си представи друго нещо, освен, че тези комети, които идват от някъде много далече, минават през нашата система и отново изчезват; че те извървяват един много далечен път в мировото пространство и след това отново се връщат. Физическата астрономия не може да си представи това по друг начин.
Окултният поглед ни показва, че фактически там, където планетата изчезва за физическия поглед, тя се разпада, разлага се и поема сега пътя през един свят, който не е ограничен вътре в три те пространствени измерения; тя никак не съществува вътре в обикновения свят.
Тя фактически изчезва от едната страна и отново се явява от другата страна. Тя никак не съществува в междинните пространства: тя изчезва от едната страна и отново се образува от другата страна. Естествено това е една представа, с която физическата астрономия не знае да направи нищо, тъй като не може да помисли, че кометата, която отново се явява, не може да съществува междувременно. Антропософът трябва да знае да се справи вече с такива неща; Защото той знае, че например редуването на физическите тела в преражданията на човека образува в известно отношение едно цяло по отношение на силите и въпреки това връзката на тези тела не се вижда физически. Следователно, накратко казано, с изключение на някои малък брой комети, които имат действително удължени, елиптически пътища, по-голяма част от кометите са устроени така, че кометата идва от едната страна и изчезва от другата страна, и когато отново се връща, тя се е образувала именно отново. Защо?
към текста >>
45.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния
свят
, на свръхсетивния
свят
, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите.
Ще бъде добре, още в началото на днешната сказка да говорим върху това, доколко физическият Космос, физическата мирова система, която разгледахме вчера относно нейните части, поне относно отделните ней ни части, доколко този физически космос има въобще значение за човешкия възглед, за човешкото възприятие и познание. Вчера ние говорихме за живота на кометите, за живота на неподвижната звезда, за слънчевия живот, за живота на планетите и на луните. Когато се говори по този начин от гледна точка на обикновеното съзнание за тези небесни тела, хората разбират естествено само небесните тела, които очите виждат Но в течение на нашите сказки ние заместихме всъщност тази система от небесни тела бихме могли да кажем с нещо друго; ние я заместихме с разглеждането на съответните духовни същества, които признахме като членове на различните йерархии. Може би онова, което трябваше да бъде казано по този начин, ще стане по-ясно, ако споменем следното.
Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите.
Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество? Когато отговорим на този въпрос, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано. Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа. Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме. Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии.
към текста >>
Ние трябва да говорим за тези неща поради това, защото въобще не бихме могли да говорим за целия свръхсетивен
свят
, който стои на основата на планетната система, или на небесната система, на Космоса, ако не бихме могли да се пренесем чрез окултно обучение така да се каже изкуствено в начина, по който едно такова същество вижда света.
Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа. Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме. Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии. А това значи, че, за тези Същества, за Ангелите, цялата космическа система би се явила като един сбор от духовни дейности. Да, как биха се явили за едно такова същество нашите видими за нашите очи планетни другите небесни тела?
Ние трябва да говорим за тези неща поради това, защото въобще не бихме могли да говорим за целия свръхсетивен свят, който стои на основата на планетната система, или на небесната система, на Космоса, ако не бихме могли да се пренесем чрез окултно обучение така да се каже изкуствено в начина, по който едно такова същество вижда света.
Защото да бъде човек ясновидец това не значи нищо друго, освен той да предизвика в себе си възможността да вижда света така, както едно такова същество вижда света. Следователно за ясновидското съзнание: също изчезват всъщност формите, тези светли форми на обикновено видимите за окото небесни тела, те вече не съществуват за едно такова съзнание, изчезват. Напротив ясновидското съзнание и следователно както казахме също съзнанието на един такъв посветен получава също едно впечатление от това, което отговаря на небесното физическо тяло. Ясновидското съзнание не може да възприема Луната, Марс, така както ги вижда един обитател на Земята, защото това би било виждано физически; но въпреки това ясновидското съзнание може да знае за това, което съществува като такива небесни тела. Сега аз бих искал да предизвикам във Вас една представа за това, как ясновидското съзнание знае за едно такова небесно тяло, за неговото устройство.
към текста >>
Напротив настоящият животински живот на Земята, също растителният живот и действието сред минералния
свят
не биха били особено възпрепятствува ни.
Когато наблюдаваме нашата земна луна, тогава ясновидското съзнание, което се е абстрахирало от всичко друго и наблюдава само Луната, има особеното впечатление, че външната физическа Луна изчезва и на нейно място се явява това, което прави едно впечатление, каквото имаме по отношение на един възпоменателен образ. Ние имаме впечатлението, че това, което иначе се явява на физическите очи което естествено съществува физически, обаче всичко физическо е именно майя, всъщност ни разказва за впечатлението от едно минало, както и възпоменателната представа ни разказва за едно минало. И когато оставим да действува върху нас това, което започва сега да ни разказва за едно минало, тогава впечатлението ни казва: ако това, което всъщност се явява пред нашия окултен поглед, както то се явява тук, би действувало, ако то не би било парализирано чрез други неща в неговия начин на действие, тогава чрез съседството на това, което възприемаме като Луна, нашата Земя въобще не би съществувала в нейната настояща форма. Луната ни разказва нещо за окултното съзнание, което не би трябвало да стане както то се представя, ако нашият земен живот въобще би трябвало да бъде възможен. Ако онова, което ни се представя тук, не би било парализирано бих могъл да кажа чрез други неща, тогава чрез това, което самата планета ни разказва по отношение на Луната, човекът например не би бил никак възможен в неговия настоящ живот.
Напротив настоящият животински живот на Земята, също растителният живот и действието сред минералния свят не биха били особено възпрепятствува ни.
Обаче определени същества от животинското и растителното царство биха имали други форми това ние познаваме непосредствено чрез силите, които действуват върху нас с пълна сила от Луната надолу, обаче по същество животинският и растителен живот биха били възможни върху нашата Земя, не обаче и човешкият живот. Следователно когато Луната застава по този начин пред нас, тя ни разказва за едно състояние, което, ако то би било действено, би изключило човешкия живот от Земята.
към текста >>
Видите ли, това четиричленно човешко същество се намира във физическия
свят
; Защото, което изброихме сега от човека, действува върху нас сред физическия
свят
.
Нека при разглеждането на отделните природни царства да изходим първо от човека. Вие знаете, че когато разглеждаме човека, ние говорим първо за това, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрал но тяло и от това, което наричаме Азовост, самия Аз. Това четиричленно човешко същество, къде се намира то първо за духовно-научното разглеждане?
Видите ли, това четиричленно човешко същество се намира във физическия свят; Защото, което изброихме сега от човека, действува върху нас сред физическия свят.
Сега нека преминем към животинския свят. Когато разглеждаме животното, тогава няма никакво съмнение, че също и при животното намираме едно физическо тяло сред нашия обикновен сетивен свят, както и при човека. В това не може да има никакво съмнение. Обаче също така на животното трябва да припишем едно етерно и едно астрално тяло, защото във физическия свят приписваме на човека едно етерно тяло затова, защото неговото физическо тяло е всъщност нещо невъзможно за себе си във физическия свят без едно етерно тяло. Това се установява веднага, когато човекът е минал през вратата на смъртта.
към текста >>
Сега нека преминем към животинския
свят
.
Нека при разглеждането на отделните природни царства да изходим първо от човека. Вие знаете, че когато разглеждаме човека, ние говорим първо за това, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрал но тяло и от това, което наричаме Азовост, самия Аз. Това четиричленно човешко същество, къде се намира то първо за духовно-научното разглеждане? Видите ли, това четиричленно човешко същество се намира във физическия свят; Защото, което изброихме сега от човека, действува върху нас сред физическия свят.
Сега нека преминем към животинския свят.
Когато разглеждаме животното, тогава няма никакво съмнение, че също и при животното намираме едно физическо тяло сред нашия обикновен сетивен свят, както и при човека. В това не може да има никакво съмнение. Обаче също така на животното трябва да припишем едно етерно и едно астрално тяло, защото във физическия свят приписваме на човека едно етерно тяло затова, защото неговото физическо тяло е всъщност нещо невъзможно за себе си във физическия свят без едно етерно тяло. Това се установява веднага, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Тогава физическото тяло на човека е останало само за себе си във физическия свят, тогава то се разлага, тогава то е изоставено на неговите собствени сили.
към текста >>
Когато разглеждаме животното, тогава няма никакво съмнение, че също и при животното намираме едно физическо тяло сред нашия обикновен сетивен
свят
, както и при човека.
Нека при разглеждането на отделните природни царства да изходим първо от човека. Вие знаете, че когато разглеждаме човека, ние говорим първо за това, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрал но тяло и от това, което наричаме Азовост, самия Аз. Това четиричленно човешко същество, къде се намира то първо за духовно-научното разглеждане? Видите ли, това четиричленно човешко същество се намира във физическия свят; Защото, което изброихме сега от човека, действува върху нас сред физическия свят. Сега нека преминем към животинския свят.
Когато разглеждаме животното, тогава няма никакво съмнение, че също и при животното намираме едно физическо тяло сред нашия обикновен сетивен свят, както и при човека.
В това не може да има никакво съмнение. Обаче също така на животното трябва да припишем едно етерно и едно астрално тяло, защото във физическия свят приписваме на човека едно етерно тяло затова, защото неговото физическо тяло е всъщност нещо невъзможно за себе си във физическия свят без едно етерно тяло. Това се установява веднага, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Тогава физическото тяло на човека е останало само за себе си във физическия свят, тогава то се разлага, тогава то е изоставено на неговите собствени сили. През време, когато човекът е жив, в него трябва да съществува един постоянен борец против разлагането на физическото тяло, а това е етерното тяло, което само окултното съзнание вижда действително.
към текста >>
Обаче също така на животното трябва да припишем едно етерно и едно астрално тяло, защото във физическия
свят
приписваме на човека едно етерно тяло затова, защото неговото физическо тяло е всъщност нещо невъзможно за себе си във физическия
свят
без едно етерно тяло.
Това четиричленно човешко същество, къде се намира то първо за духовно-научното разглеждане? Видите ли, това четиричленно човешко същество се намира във физическия свят; Защото, което изброихме сега от човека, действува върху нас сред физическия свят. Сега нека преминем към животинския свят. Когато разглеждаме животното, тогава няма никакво съмнение, че също и при животното намираме едно физическо тяло сред нашия обикновен сетивен свят, както и при човека. В това не може да има никакво съмнение.
Обаче също така на животното трябва да припишем едно етерно и едно астрално тяло, защото във физическия свят приписваме на човека едно етерно тяло затова, защото неговото физическо тяло е всъщност нещо невъзможно за себе си във физическия свят без едно етерно тяло.
Това се установява веднага, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Тогава физическото тяло на човека е останало само за себе си във физическия свят, тогава то се разлага, тогава то е изоставено на неговите собствени сили. През време, когато човекът е жив, в него трябва да съществува един постоянен борец против разлагането на физическото тяло, а това е етерното тяло, което само окултното съзнание вижда действително. Същото отношение съществува и при животното, така че трябва да му припишем едно етерно тяло във физическия свят. Понеже сме наясно, че фактите и нещата упражняват не само въздействия върху човека, а те се отразяват вътре в него, че те произвеждат нещо в него, което можем да наречем едно вътрешно отражение, затова приписваме на човека едно астрално тяло, окултният поглед възприема това астрално тяло.
към текста >>
Тогава физическото тяло на човека е останало само за себе си във физическия
свят
, тогава то се разлага, тогава то е изоставено на неговите собствени сили.
Сега нека преминем към животинския свят. Когато разглеждаме животното, тогава няма никакво съмнение, че също и при животното намираме едно физическо тяло сред нашия обикновен сетивен свят, както и при човека. В това не може да има никакво съмнение. Обаче също така на животното трябва да припишем едно етерно и едно астрално тяло, защото във физическия свят приписваме на човека едно етерно тяло затова, защото неговото физическо тяло е всъщност нещо невъзможно за себе си във физическия свят без едно етерно тяло. Това се установява веднага, когато човекът е минал през вратата на смъртта.
Тогава физическото тяло на човека е останало само за себе си във физическия свят, тогава то се разлага, тогава то е изоставено на неговите собствени сили.
През време, когато човекът е жив, в него трябва да съществува един постоянен борец против разлагането на физическото тяло, а това е етерното тяло, което само окултното съзнание вижда действително. Същото отношение съществува и при животното, така че трябва да му припишем едно етерно тяло във физическия свят. Понеже сме наясно, че фактите и нещата упражняват не само въздействия върху човека, а те се отразяват вътре в него, че те произвеждат нещо в него, което можем да наречем едно вътрешно отражение, затова приписваме на човека едно астрално тяло, окултният поглед възприема това астрално тяло. Обаче точно същият е случаят и при животното. Докато например растението не издава никакъв вик, когато получава от вън едно впечатление, животното издава такъв вик, т.е.
към текста >>
Същото отношение съществува и при животното, така че трябва да му припишем едно етерно тяло във физическия
свят
.
В това не може да има никакво съмнение. Обаче също така на животното трябва да припишем едно етерно и едно астрално тяло, защото във физическия свят приписваме на човека едно етерно тяло затова, защото неговото физическо тяло е всъщност нещо невъзможно за себе си във физическия свят без едно етерно тяло. Това се установява веднага, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Тогава физическото тяло на човека е останало само за себе си във физическия свят, тогава то се разлага, тогава то е изоставено на неговите собствени сили. През време, когато човекът е жив, в него трябва да съществува един постоянен борец против разлагането на физическото тяло, а това е етерното тяло, което само окултното съзнание вижда действително.
Същото отношение съществува и при животното, така че трябва да му припишем едно етерно тяло във физическия свят.
Понеже сме наясно, че фактите и нещата упражняват не само въздействия върху човека, а те се отразяват вътре в него, че те произвеждат нещо в него, което можем да наречем едно вътрешно отражение, затова приписваме на човека едно астрално тяло, окултният поглед възприема това астрално тяло. Обаче точно същият е случаят и при животното. Докато например растението не издава никакъв вик, когато получава от вън едно впечатление, животното издава такъв вик, т.е. едно такова външно впечатление се явява също като едно вътрешно изживяване. Окултният поглед ни учи, че това вътрешно изживяване е възможно само тогава, когато е на лице едно астрално тяло.
към текста >>
Обаче да се говори за един Аз при животното, когато оставаме сред явленията на физическия
свят
, това има най-много смисъл за определени модерни натурфилософи, които разсъждават чисто по аналогии.
Понеже сме наясно, че фактите и нещата упражняват не само въздействия върху човека, а те се отразяват вътре в него, че те произвеждат нещо в него, което можем да наречем едно вътрешно отражение, затова приписваме на човека едно астрално тяло, окултният поглед възприема това астрално тяло. Обаче точно същият е случаят и при животното. Докато например растението не издава никакъв вик, когато получава от вън едно впечатление, животното издава такъв вик, т.е. едно такова външно впечатление се явява също като едно вътрешно изживяване. Окултният поглед ни учи, че това вътрешно изживяване е възможно само тогава, когато е на лице едно астрално тяло.
Обаче да се говори за един Аз при животното, когато оставаме сред явленията на физическия свят, това има най-много смисъл за определени модерни натурфилософи, които разсъждават чисто по аналогии.
Обаче когато човек разсъждава само по аналогии, той може да твърди всичко възможно. Днес съществуват даже теософи, на които внушава особено уважение, когато един природоизследовател, който е станал известен в света, а именно Раул Франсе, приписва душа на растенията и тогава не прави разлика между това, което се нарича душа при животното и при растенията. Той намира именно, което е правилно, че съществуват определени растения, които, когато в близост до тях идва някое малко насекомо, така съединяват своите листа, че хващат и изяждат това насекомо. Един такъв повърхностен наблюдател си казва следователно: "Там, където в природата се явява външно фактът, който изглежда аналогичен на поглъщането на хранителни средства и на тяхното консумиране, там трябва да има нещо подобно както при съществата, които по вътрешен душевен подтик поглъщат тези неща и ги консумират. "Но аз познавам нещо, което също привлича малки същества, на което обаче не можем да припишем душа по начина на модерните натурфилософи.
към текста >>
Животинският аз може да бъде намерен само съществуващ отделно от физическото тяло; така че всъщност ние се запознаваме с един напълно друг
свят
, когато с окултния поглед се издигаме до животинския аз.
Само окултното изследване ни довежда до аза на животните. Обаче този аз на животните не може вече да бъде намерен в същата област в която може да бъде намерен човешкият Аз.
Животинският аз може да бъде намерен само съществуващ отделно от физическото тяло; така че всъщност ние се запознаваме с един напълно друг свят, когато с окултния поглед се издигаме до животинския аз.
И когато човек не обича да прави всякакви схематични деления и предварително да казва: светът се състои от физическо поле, астрално поле, ментално поле и т.н., когато той не обича това, защото при всички тези наименования не се получава особено много нещо, той трябва да постъпи тогава по друг начин. Аз намерих даже в теософски книги, че там много се говори за израза "Логос", обаче не намерих, че с този израз се предизвикват всъщност пред стави за това, което Логосът е действително. Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват. Защото с това, че споменатите писатели разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде конкретно, не може да започне нищо. Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно.
към текста >>
Нещо друго е, когато окултният поглед търси за животното това, което за човека се проявява вече във физическия
свят
, в цялото действие и целите постъпки на човека: Аза.
Аз намерих даже в теософски книги, че там много се говори за израза "Логос", обаче не намерих, че с този израз се предизвикват всъщност пред стави за това, което Логосът е действително. Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват. Защото с това, че споменатите писатели разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде конкретно, не може да започне нищо. Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно. Следователно не е добре да постъпва ме с абстракции, за да предизвикаме представи, когато говорим за неща, които излизат вън от физическата област на човека.
Нещо друго е, когато окултният поглед търси за животното това, което за човека се проявява вече във физическия свят, в цялото действие и целите постъпки на човека: Аза.
към текста >>
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен
свят
, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения
свят
, който е най-близо до сетивния
свят
.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят.
Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество. И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н. И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят.
към текста >>
Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един
свят
от свръхсетивно естество.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят.
Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество.
И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н. И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното.
към текста >>
И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия
свят
като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят. Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество.
И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н.
И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета.
към текста >>
И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически
свят
.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят. Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество. И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н.
И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят.
Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата.
към текста >>
"Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен
свят
.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят. Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество. И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н. И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия.
"Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят.
Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне.
към текста >>
Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия
свят
, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия
свят
и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното.
Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество. И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н. И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят.
Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното.
Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно.
към текста >>
Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния
свят
; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз.
Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно.
Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз.
И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален свят.
към текста >>
И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален
свят
.
Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно. Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз.
И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален свят.
към текста >>
Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия
свят
при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло!
Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло!
Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме! Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло. Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е. когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята. Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм.
към текста >>
Именно затова, че в този физически
свят
растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме!
Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло!
Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме!
Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло. Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е. когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята. Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот.
към текста >>
Така щото трябва да кажем: от растението във физическия
свят
съществуват само физическото тяло и етерното тяло.
Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло! Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме!
Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло.
Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е. когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята. Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот. Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера.
към текста >>
Когато изследваме с окултния поглед онзи
свят
, т.е.
Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло! Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме! Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло.
Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е.
когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята. Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот. Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера. Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън.
към текста >>
когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния
свят
нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния
свят
съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята.
Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло! Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме! Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло. Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е.
когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята.
Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот. Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера. Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън. Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през пролетта.
към текста >>
При постепенното увяхване и умиране на растителния
свят
отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмосфера на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин.
Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот. Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера. Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън. Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през пролетта.
При постепенното увяхване и умиране на растителния свят отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмосфера на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин.
Следователно можем да кажем: има същества, които са свързани с нашия земен организъм, които усещат така, както усеща нашето собствено астрално тяло при заспиването и при събуждането от сън. Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта. Тези същества не са нищо друго освен астралните тела на растенията и тях ние намираме в същата област, в която намираме груповите азове на животните. Астралните тела на растенията се намират на така нареченото астрално поле. Но ние трябва да говорим за един аз също и при растенията, когато ги разглеждаме окултно.
към текста >>
Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния
свят
със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта.
Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера. Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън. Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през пролетта. При постепенното увяхване и умиране на растителния свят отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмосфера на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин. Следователно можем да кажем: има същества, които са свързани с нашия земен организъм, които усещат така, както усеща нашето собствено астрално тяло при заспиването и при събуждането от сън.
Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта.
Тези същества не са нищо друго освен астралните тела на растенията и тях ние намираме в същата област, в която намираме груповите азове на животните. Астралните тела на растенията се намират на така нареченото астрално поле. Но ние трябва да говорим за един аз също и при растенията, когато ги разглеждаме окултно. Този аз на растенията ние намираме отново по същия начин като един групов аз, като нещо, което принадлежи на цяла група растения имащи еднаква форма, както разгледахме това при груповия аз на животните, обаче ние напразно ще търсим този групов аз на растенията там, където намираме астралното тяло на растенията и груповия аз на животните. За да го намерим, ние трябва да се издигнем в един още по-висш свръхсетивен свят; трябва да се издигнем именно така от астралното поле в един свят, който чувствуваме като още по-висш.
към текста >>
За да го намерим, ние трябва да се издигнем в един още по-висш свръхсетивен
свят
; трябва да се издигнем именно така от астралното поле в един
свят
, който чувствуваме като още по-висш.
Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта. Тези същества не са нищо друго освен астралните тела на растенията и тях ние намираме в същата област, в която намираме груповите азове на животните. Астралните тела на растенията се намират на така нареченото астрално поле. Но ние трябва да говорим за един аз също и при растенията, когато ги разглеждаме окултно. Този аз на растенията ние намираме отново по същия начин като един групов аз, като нещо, което принадлежи на цяла група растения имащи еднаква форма, както разгледахме това при груповия аз на животните, обаче ние напразно ще търсим този групов аз на растенията там, където намираме астралното тяло на растенията и груповия аз на животните.
За да го намерим, ние трябва да се издигнем в един още по-висш свръхсетивен свят; трябва да се издигнем именно така от астралното поле в един свят, който чувствуваме като още по-висш.
Едвам в един такъв свят можем да намерим груповия Аз на растенията
към текста >>
Едвам в един такъв
свят
можем да намерим груповия Аз на растенията
Тези същества не са нищо друго освен астралните тела на растенията и тях ние намираме в същата област, в която намираме груповите азове на животните. Астралните тела на растенията се намират на така нареченото астрално поле. Но ние трябва да говорим за един аз също и при растенията, когато ги разглеждаме окултно. Този аз на растенията ние намираме отново по същия начин като един групов аз, като нещо, което принадлежи на цяла група растения имащи еднаква форма, както разгледахме това при груповия аз на животните, обаче ние напразно ще търсим този групов аз на растенията там, където намираме астралното тяло на растенията и груповия аз на животните. За да го намерим, ние трябва да се издигнем в един още по-висш свръхсетивен свят; трябва да се издигнем именно така от астралното поле в един свят, който чувствуваме като още по-висш.
Едвам в един такъв свят можем да намерим груповия Аз на растенията
към текста >>
И сега, когато проучим този
свят
, в който могат да бъдат намерени груповите азове на растенията, ние можем отново да му дадем едно име.
И сега, когато проучим този свят, в който могат да бъдат намерени груповите азове на растенията, ние можем отново да му дадем едно име.
Въпреки че в него се намират още много други неща, той може да бъде охарактеризиран за нас чрез това, че в него се намират груповите азове на растенията. Ние наричаме този свят имената не са нещо съществено тук свят на Девакана.
към текста >>
Ние наричаме този
свят
имената не са нещо съществено тук
свят
на Девакана.
И сега, когато проучим този свят, в който могат да бъдат намерени груповите азове на растенията, ние можем отново да му дадем едно име. Въпреки че в него се намират още много други неща, той може да бъде охарактеризиран за нас чрез това, че в него се намират груповите азове на растенията.
Ние наричаме този свят имената не са нещо съществено тук свят на Девакана.
към текста >>
При минерала имаме във физическия
свят
това лесно може да се разбере само физическото тяло.
При минерала имаме във физическия свят това лесно може да се разбере само физическото тяло.
Чрез това минералът се явява за нас като нещо неорганично, неживо; напротив, в света, в който са намират груповите азове на животните и астралните тела на растенията, имаме при минерала неговото етерно тяло. Но там не намираме още нищо от това, което да показва, че минералът проявява нещо като усещание. Въпреки това минералът също се оказва като нещо живо. Ние се научаваме да познаваме продължителния живот на минералите, растежа, развитието да речем на рудите или тем подобни, научаваме се да познаваме много образния минерален живот на нашата планета на астралното поле. Научаваме се да познаваме, когато срещаме един отделен минерал, че той не се различава особено много от нашите подобни на минерал кости, които обаче въпреки това са свързани с нашия живот.
към текста >>
Така етерното тяло на минералния
свят
може да бъде намерено на астралното поле.
Но там не намираме още нищо от това, което да показва, че минералът проявява нещо като усещание. Въпреки това минералът също се оказва като нещо живо. Ние се научаваме да познаваме продължителния живот на минералите, растежа, развитието да речем на рудите или тем подобни, научаваме се да познаваме много образния минерален живот на нашата планета на астралното поле. Научаваме се да познаваме, когато срещаме един отделен минерал, че той не се различава особено много от нашите подобни на минерал кости, които обаче въпреки това са свързани с нашия живот. Така също всичко минерално е свързано с нещо живо; само че това живо нещо може да бъде намерено едвам на астралното поле.
Така етерното тяло на минералния свят може да бъде намерено на астралното поле.
Когато се пренесем така да се каже окултно в същия свят, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният свят също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално. Когато в една канара, в една кариера се чукат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение. Това също е едно усещание; то е обаче противоположно на усещанието, което животните и човекът имат в такива случаи. Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност. Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме болка.
към текста >>
Когато се пренесем така да се каже окултно в същия
свят
, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният
свят
също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално.
Въпреки това минералът също се оказва като нещо живо. Ние се научаваме да познаваме продължителния живот на минералите, растежа, развитието да речем на рудите или тем подобни, научаваме се да познаваме много образния минерален живот на нашата планета на астралното поле. Научаваме се да познаваме, когато срещаме един отделен минерал, че той не се различава особено много от нашите подобни на минерал кости, които обаче въпреки това са свързани с нашия живот. Така също всичко минерално е свързано с нещо живо; само че това живо нещо може да бъде намерено едвам на астралното поле. Така етерното тяло на минералния свят може да бъде намерено на астралното поле.
Когато се пренесем така да се каже окултно в същия свят, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният свят също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално.
Когато в една канара, в една кариера се чукат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение. Това също е едно усещание; то е обаче противоположно на усещанието, което животните и човекът имат в такива случаи. Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност. Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме болка. Така е навсякъде в живота на минералите, където от водното състояние се образува нещо твърдо чрез кристализиране.
към текста >>
В минералния
свят
съществото, създанието страда с напредващия земен процес.
Така е било всъщност също и при нашата Земя, която някога е била в едно меко и течно състояние. Твърдото състояние се образувало само постепенно от течното и сега ние ходим върху твърдата земна почва и прекарваме нашия плуг върху земната почва. Чрез това обаче не причиняваме болка на Земята, а и причиняваме приятно чувство. Обаче онези същества, които са свързани със Земята и които принадлежат на Земята като астрално царство, не са изпитали приятно усещание чрез това, че трябваше да се превърнат в твърда материя за да може да бъде възможен минералният живот върху планетата. Тогава съществата, които стоят като астрални тела зад камъните, трябваше да понасят болка над болка.
В минералния свят съществото, създанието страда с напредващия земен процес.
Човек изпитва едно странно чувство, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки спасението, очаквайки възвръщането към детското състояние. "Обикновено хората четат такива неща в писания основани на окултен възглед без да им обръщат особено внимание. Обаче когато ги четем въоръжени с окултния поглед, едвам тогава ние знаем: те дават много на най-простото сърце, обаче още повече на този, който може да възприема всичко, което се намира в тях, или поне много от него. Стенанието и охкането на минералния свят, на минералното царство, което трябва да съществува, защото културният процес на нашата Земя се нуждае от една твърда почва под своите крака, това представя апостол Павел, когато говори за стенанието на създанието.
към текста >>
Стенанието и охкането на минералния
свят
, на минералното царство, което трябва да съществува, защото културният процес на нашата Земя се нуждае от една твърда почва под своите крака, това представя апостол Павел, когато говори за стенанието на създанието.
Тогава съществата, които стоят като астрални тела зад камъните, трябваше да понасят болка над болка. В минералния свят съществото, създанието страда с напредващия земен процес. Човек изпитва едно странно чувство, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки спасението, очаквайки възвръщането към детското състояние. "Обикновено хората четат такива неща в писания основани на окултен възглед без да им обръщат особено внимание. Обаче когато ги четем въоръжени с окултния поглед, едвам тогава ние знаем: те дават много на най-простото сърце, обаче още повече на този, който може да възприема всичко, което се намира в тях, или поне много от него.
Стенанието и охкането на минералния свят, на минералното царство, което трябва да съществува, защото културният процес на нашата Земя се нуждае от една твърда почва под своите крака, това представя апостол Павел, когато говори за стенанието на създанието.
към текста >>
Същинският аз, действителният групов Аз на минералите трябва да бъде търсен в един по-висш
свят
, който наричаме висшия
свят
на Девакана.
Всичко това става в онези същества, които стоят на основата на минералното царство като астрално тяло и които намираме в Девакана, в света на Девакана.
Същинският аз, действителният групов Аз на минералите трябва да бъде търсен в един по-висш свят, който наричаме висшия свят на Девакана.
Едвам тук се намират груповите азове на минералите, на минералното царство. Вие трябва да се освободите напълно, обични приятели, от представата, да отъждествявате онова, което при едно същество наричаме, да речем, астрално тяло, със самия астрален свят. При минералите астралното тяло трябва да се търси на Девакана, напротив етерното тяло на минерала в астралния свят, груповият аз на животните на астралното поле, астралното тяло на животните на физическото поле.*/ /* Виж схема 1/. Така както светът стои срещу нас, ние трябва да кажем: не трябва да отъждествяваме това, което намираме като отделни членове при съществата, със съответните светове, а трябва да свикнем именно да предполагаме различия при различните същества. Едно по-точно окултно разбиране показва напълно ясно това.
към текста >>
Вие трябва да се освободите напълно, обични приятели, от представата, да отъждествявате онова, което при едно същество наричаме, да речем, астрално тяло, със самия астрален
свят
.
Всичко това става в онези същества, които стоят на основата на минералното царство като астрално тяло и които намираме в Девакана, в света на Девакана. Същинският аз, действителният групов Аз на минералите трябва да бъде търсен в един по-висш свят, който наричаме висшия свят на Девакана. Едвам тук се намират груповите азове на минералите, на минералното царство.
Вие трябва да се освободите напълно, обични приятели, от представата, да отъждествявате онова, което при едно същество наричаме, да речем, астрално тяло, със самия астрален свят.
При минералите астралното тяло трябва да се търси на Девакана, напротив етерното тяло на минерала в астралния свят, груповият аз на животните на астралното поле, астралното тяло на животните на физическото поле.*/ /* Виж схема 1/. Така както светът стои срещу нас, ние трябва да кажем: не трябва да отъждествяваме това, което намираме като отделни членове при съществата, със съответните светове, а трябва да свикнем именно да предполагаме различия при различните същества. Едно по-точно окултно разбиране показва напълно ясно това. Предварително трябва да търсим в една по-висша област на Девакана само груповите души на минералите. Така ние описахме отделните същества на различните природни царства в техните отношения към по-висшите светове и само това може да ни даде основата, за да търсим отношенията на тези различни природни царства към творящите и действуващите в света същества на йерархиите, както се запознахме с тях.
към текста >>
При минералите астралното тяло трябва да се търси на Девакана, напротив етерното тяло на минерала в астралния
свят
, груповият аз на животните на астралното поле, астралното тяло на животните на физическото поле.*/ /* Виж схема 1/.
Всичко това става в онези същества, които стоят на основата на минералното царство като астрално тяло и които намираме в Девакана, в света на Девакана. Същинският аз, действителният групов Аз на минералите трябва да бъде търсен в един по-висш свят, който наричаме висшия свят на Девакана. Едвам тук се намират груповите азове на минералите, на минералното царство. Вие трябва да се освободите напълно, обични приятели, от представата, да отъждествявате онова, което при едно същество наричаме, да речем, астрално тяло, със самия астрален свят.
При минералите астралното тяло трябва да се търси на Девакана, напротив етерното тяло на минерала в астралния свят, груповият аз на животните на астралното поле, астралното тяло на животните на физическото поле.*/ /* Виж схема 1/.
Така както светът стои срещу нас, ние трябва да кажем: не трябва да отъждествяваме това, което намираме като отделни членове при съществата, със съответните светове, а трябва да свикнем именно да предполагаме различия при различните същества. Едно по-точно окултно разбиране показва напълно ясно това. Предварително трябва да търсим в една по-висша област на Девакана само груповите души на минералите. Така ние описахме отделните същества на различните природни царства в техните отношения към по-висшите светове и само това може да ни даде основата, за да търсим отношенията на тези различни природни царства към творящите и действуващите в света същества на йерархиите, както се запознахме с тях.
към текста >>
46.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
В нашето последно разглеждане обърнахме намеквайки вниманието, върху това, какво е отношението на духовните сили, които действуват в съществата на природните царства на Земята, към това, което виждаме във външния
свят
.
В нашето последно разглеждане обърнахме намеквайки вниманието, върху това, какво е отношението на духовните сили, които действуват в съществата на природните царства на Земята, към това, което виждаме във външния свят.
Днес искаме да си припомним накратко, как това е било изпълнено, защото се явява необходимо да осветлим още по-точно тези неща, които съставляват една съществена част на нашата тема; Защото, те ще ни доведат до това, в което нашите сказки трябва да достигнат своята върхова точка: до едно обхващане на живото съвместно действие на съществата на различните йерархии и на техните потомци в небесните тела и природните царства. Ние обяснихме, че при човека и четирите членове на неговото същество действуват на физическото поле:
към текста >>
След това при минерала на физическото поле имаме само физическото тяло, неговото етерно тяло се намира на астралното поле, астралното тяло в света на Девакана, а това, което искаме да наречем висшия
свят
на Девакана, в него обитава груповият аз на минералите.
Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът. По-нататък показахме, че при животното на физическото поле действуват главно неговите три члена: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, а напротив груповият аз се намира и действува на астралното поле. По -нататък видяхме, че при растенията на физическото поле действуват физическото тяло и етерното тяло, на астралното поле тяхното астрално тяло и в света на Девакана техният групов аз.
След това при минерала на физическото поле имаме само физическото тяло, неговото етерно тяло се намира на астралното поле, астралното тяло в света на Девакана, а това, което искаме да наречем висшия свят на Девакана, в него обитава груповият аз на минералите.
Сега искаме да разгледаме по-точно, какво означава в действителност всичко това. До сега можахме да кажем само, че окултният поглед, който се издига до първия намиращ се над нас свръхсетивен свят, не намира при животното във физическия свят това, което още намира при човека във физическия свят: Аза, а това, което при човека наричаме Аз, то може да бъде намерено за животно то на астралното поле, в свръхсетивния свят и има там опорната точка на своето действие. От това виждаме, че окултната наука не може да припише на животното на физическото поле, един аз. Тя не отрича, че животното има аз, но казва, че това, което можем да считаме като аз при животното, може да бъде намерено едвам на астралното поле.
към текста >>
До сега можахме да кажем само, че окултният поглед, който се издига до първия намиращ се над нас свръхсетивен
свят
, не намира при животното във физическия
свят
това, което още намира при човека във физическия
свят
: Аза, а това, което при човека наричаме Аз, то може да бъде намерено за животно то на астралното поле, в свръхсетивния
свят
и има там опорната точка на своето действие.
Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът. По-нататък показахме, че при животното на физическото поле действуват главно неговите три члена: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, а напротив груповият аз се намира и действува на астралното поле. По -нататък видяхме, че при растенията на физическото поле действуват физическото тяло и етерното тяло, на астралното поле тяхното астрално тяло и в света на Девакана техният групов аз. След това при минерала на физическото поле имаме само физическото тяло, неговото етерно тяло се намира на астралното поле, астралното тяло в света на Девакана, а това, което искаме да наречем висшия свят на Девакана, в него обитава груповият аз на минералите. Сега искаме да разгледаме по-точно, какво означава в действителност всичко това.
До сега можахме да кажем само, че окултният поглед, който се издига до първия намиращ се над нас свръхсетивен свят, не намира при животното във физическия свят това, което още намира при човека във физическия свят: Аза, а това, което при човека наричаме Аз, то може да бъде намерено за животно то на астралното поле, в свръхсетивния свят и има там опорната точка на своето действие.
От това виждаме, че окултната наука не може да припише на животното на физическото поле, един аз. Тя не отрича, че животното има аз, но казва, че това, което можем да считаме като аз при животното, може да бъде намерено едвам на астралното поле.
към текста >>
На без пристрастния наблюдател съвсем не му хрумва да отрече на животинския
свят
човешките душевни способности като такива.
На един човек, който наблюдава безпристрастно нещата, не ще му хрумне да отрече на животинското царство ума, даже разума. Достатъчно е само човек да си изясни такива факти като този, че в неговото развитие човечеството е стигнало сравнително късно, изхождайки от неговия културен процес, до изнамирането на хартията. В историческите описания това изнамиране на хартията се изтъква като едно велико постижение на човешкия ум, и в известно отношението е също един признак на човешкия прогрес. Обаче осите са познавали това изкуство вече милиони години преди това; защо то това, което осата прави в нейното гнездо, е истинска хартия. Така щото можем да кажем; това, което тук човекът произвежда чрез своя ум, то съществува вече далече, далече надолу в животинското царство.
На без пристрастния наблюдател съвсем не му хрумва да отрече на животинския свят човешките душевни способности като такива.
Даже в областта на Окултизма ние сме убедени, че умът и разумът действуват много по-сигурно, по-прецизно при животните отколкото в човека. Същественото, за което се касае е, че въз физическия свят при човека всички тези душевни сили и способности са отнесени към един Аз, който се развива са самостоятелно в този физически свят, че той минава през едно самостоятелно развитие първо още във възпитанието. Когато имаме едно същество принадлежащо на някоя животинска група, ние знаем, че просто чрез вида, на който принадлежи това животно, е определен кръгът на неговото развитие, следователно това развитие става по един напълно различен начин отколкото при човека. Когато насочим поглед върху кръга на животинското царство, ние намираме в животинския свят най-разнообразните форми, които се различават твърде много едни от други, съвършено по друг начин отколкото да речем човешките раси се различават едни от други. Без съмнение ние намираме по лицето на Земята също едно голямо различие между човешките раси, обаче сравнете с това голямата разлика на животните от по-несъвършените до по-съвършените и веднага ще забележите, колко голяма разлика съществува в животинското царство, разлика, която е напълно друга в сравнение с тази между човешките раси.
към текста >>
Същественото, за което се касае е, че въз физическия
свят
при човека всички тези душевни сили и способности са отнесени към един Аз, който се развива са самостоятелно в този физически
свят
, че той минава през едно самостоятелно развитие първо още във възпитанието.
В историческите описания това изнамиране на хартията се изтъква като едно велико постижение на човешкия ум, и в известно отношението е също един признак на човешкия прогрес. Обаче осите са познавали това изкуство вече милиони години преди това; защо то това, което осата прави в нейното гнездо, е истинска хартия. Така щото можем да кажем; това, което тук човекът произвежда чрез своя ум, то съществува вече далече, далече надолу в животинското царство. На без пристрастния наблюдател съвсем не му хрумва да отрече на животинския свят човешките душевни способности като такива. Даже в областта на Окултизма ние сме убедени, че умът и разумът действуват много по-сигурно, по-прецизно при животните отколкото в човека.
Същественото, за което се касае е, че въз физическия свят при човека всички тези душевни сили и способности са отнесени към един Аз, който се развива са самостоятелно в този физически свят, че той минава през едно самостоятелно развитие първо още във възпитанието.
Когато имаме едно същество принадлежащо на някоя животинска група, ние знаем, че просто чрез вида, на който принадлежи това животно, е определен кръгът на неговото развитие, следователно това развитие става по един напълно различен начин отколкото при човека. Когато насочим поглед върху кръга на животинското царство, ние намираме в животинския свят най-разнообразните форми, които се различават твърде много едни от други, съвършено по друг начин отколкото да речем човешките раси се различават едни от други. Без съмнение ние намираме по лицето на Земята също едно голямо различие между човешките раси, обаче сравнете с това голямата разлика на животните от по-несъвършените до по-съвършените и веднага ще забележите, колко голяма разлика съществува в животинското царство, разлика, която е напълно друга в сравнение с тази между човешките раси. От къде иде това? Ние се приближаваме до един отговор на този въпрос, ако се запитаме: кое произвежда различните групи на животинското царство, различните видове, които намираме характерно разпределени по лицето на Земята?
към текста >>
Когато насочим поглед върху кръга на животинското царство, ние намираме в животинския
свят
най-разнообразните форми, които се различават твърде много едни от други, съвършено по друг начин отколкото да речем човешките раси се различават едни от други.
Така щото можем да кажем; това, което тук човекът произвежда чрез своя ум, то съществува вече далече, далече надолу в животинското царство. На без пристрастния наблюдател съвсем не му хрумва да отрече на животинския свят човешките душевни способности като такива. Даже в областта на Окултизма ние сме убедени, че умът и разумът действуват много по-сигурно, по-прецизно при животните отколкото в човека. Същественото, за което се касае е, че въз физическия свят при човека всички тези душевни сили и способности са отнесени към един Аз, който се развива са самостоятелно в този физически свят, че той минава през едно самостоятелно развитие първо още във възпитанието. Когато имаме едно същество принадлежащо на някоя животинска група, ние знаем, че просто чрез вида, на който принадлежи това животно, е определен кръгът на неговото развитие, следователно това развитие става по един напълно различен начин отколкото при човека.
Когато насочим поглед върху кръга на животинското царство, ние намираме в животинския свят най-разнообразните форми, които се различават твърде много едни от други, съвършено по друг начин отколкото да речем човешките раси се различават едни от други.
Без съмнение ние намираме по лицето на Земята също едно голямо различие между човешките раси, обаче сравнете с това голямата разлика на животните от по-несъвършените до по-съвършените и веднага ще забележите, колко голяма разлика съществува в животинското царство, разлика, която е напълно друга в сравнение с тази между човешките раси. От къде иде това? Ние се приближаваме до един отговор на този въпрос, ако се запитаме: кое произвежда различните групи на животинското царство, различните видове, които намираме характерно разпределени по лицето на Земята?
към текста >>
Доколкото имаме работа с истинските Духове на Движението, тяхното непосредствено действие идва от планетите на нашата планетна система; Обаче всичко това, което тези духовни Същества произвеждат от планетите, принадлежи естествено на свръхсетивния, на невидимия
свят
като такъв.
Така ние трябва да правим разлика между потомците на нормалните Духове на Движението и луциферическите Духове на Движението. Но сега още нещо! Сега естествено ние ще зададем въпроса: къде се намират сега нормалните Духове на Движението, които през време на старата Лунна епоха дадоха на човека неговото астрално тяло? Следователно, онези, които бяха достигнали целта на тяхното развитие в онова време, което изтече при преминаването на старото Лунно състояние в сегашното Земно състояние, тези напълно узрели Духове на Движението, къде се намират те? Също и тези Духове на Движението имат особеността, че са избрали тяхното обиталище или по-добре казано, опорната точка на тяхното действие на планетите на нашата планетна система, така че те не действуват пряко като Духове на Движението от Слънцето, където имат своето събирателно място, а изпращат първо техните лъчи към планетите и от там действуват обратно върху Земя та.
Доколкото имаме работа с истинските Духове на Движението, тяхното непосредствено действие идва от планетите на нашата планетна система; Обаче всичко това, което тези духовни Същества произвеждат от планетите, принадлежи естествено на свръхсетивния, на невидимия свят като такъв.
Само самите следствия се проявяват на Земята, действията възникват на Земята. Следователно, какво правят за човека тези Духове на Движението, които някога на Луната му подариха неговото астрално тяло отделяйки го от тяхната собствена субстанция? Това астрално тяло се съдържаше като едно семе, като един зародиш в земното битие и след като старата Луна изчезна и измина едно междинно време и Земята отново се образува, тогава това астрално тяло отново се разви от зародиша. Обаче Духовете на Движението се бяха развили по-нататък до една по-висша дейност. За техните потомци ние знаем, че те станаха групови души на животните; за онези, които се бяха разбунтували срещу тях, знаем, че те съдействуваха за създаване диференцирането на човешките раси.
към текста >>
47.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Спомняме си, че можахме да охарактеризираме минералното царство така, че на физическото поле, във физическия
свят
от него съществува само физическото тяло, че напротив трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на минерала в така наречения астрален
свят
, астралното тяло в света на нисшия Девакан и същинския групов аз на минерала във висшия
свят
на Девакана.
От, описанието, което можахме да дадем вчера върху съвместното действие на различните Духове на отделните йерархии в природните царства, ни остана първо още едно разглеждане на минералното царство.
Спомняме си, че можахме да охарактеризираме минералното царство така, че на физическото поле, във физическия свят от него съществува само физическото тяло, че напротив трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на минерала в така наречения астрален свят, астралното тяло в света на нисшия Девакан и същинския групов аз на минерала във висшия свят на Девакана.
По този начин минералът образува една чудна противоположност на човека. Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите. Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове. Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми.
към текста >>
Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия
свят
, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния
свят
, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите.
От, описанието, което можахме да дадем вчера върху съвместното действие на различните Духове на отделните йерархии в природните царства, ни остана първо още едно разглеждане на минералното царство. Спомняме си, че можахме да охарактеризираме минералното царство така, че на физическото поле, във физическия свят от него съществува само физическото тяло, че напротив трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на минерала в така наречения астрален свят, астралното тяло в света на нисшия Девакан и същинския групов аз на минерала във висшия свят на Девакана. По този начин минералът образува една чудна противоположност на човека.
Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите.
Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове. Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми. Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа. Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала.
към текста >>
Така за минералното царство това, което е обхванато в един
свят
при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове.
От, описанието, което можахме да дадем вчера върху съвместното действие на различните Духове на отделните йерархии в природните царства, ни остана първо още едно разглеждане на минералното царство. Спомняме си, че можахме да охарактеризираме минералното царство така, че на физическото поле, във физическия свят от него съществува само физическото тяло, че напротив трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на минерала в така наречения астрален свят, астралното тяло в света на нисшия Девакан и същинския групов аз на минерала във висшия свят на Девакана. По този начин минералът образува една чудна противоположност на човека. Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите.
Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове.
Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми. Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа. Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала. Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на действие на Духовете на Формата.
към текста >>
Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният
свят
ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа.
По този начин минералът образува една чудна противоположност на човека. Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите. Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове. Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми.
Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа.
Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала. Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на действие на Духовете на Формата. Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи към нещо характерно. И наименованието "Духове на Формата" бе избрано поради това, защото в царството, което на Земята наричаме минерално царство, се оказват действуващи Духовете на Формата и по-нататък преди всичко действуват потомците на Духовете на Формата, в смисъла, в който в тези сказки говорихме за потомци на Духовете на висшите йерархии. Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото възприятие от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на магнетизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата.
към текста >>
Окултният изследовател намира това, което трябва да счита като етерно тяло при един минерал, не във физическия
свят
; той го намира в същата област, в която трябва да търси, когато например иска да намери астралното тяло на растението или груповия аз на животните.
Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи към нещо характерно. И наименованието "Духове на Формата" бе избрано поради това, защото в царството, което на Земята наричаме минерално царство, се оказват действуващи Духовете на Формата и по-нататък преди всичко действуват потомците на Духовете на Формата, в смисъла, в който в тези сказки говорихме за потомци на Духовете на висшите йерархии. Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото възприятие от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на магнетизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата. Нека отначало не обръщаме внимание на другите качества и да разгледаме формата, която срещаме поне при голяма част на минералното царство и нека бъдем наясно, че тази чиста форма произхожда първо от начина на действие на Духовете на Формата или от техните потомци. Сега стигаме до това, което трябва да считаме като втори член на едно същество на минералното царство, до така нареченото етерно тяло.
Окултният изследовател намира това, което трябва да счита като етерно тяло при един минерал, не във физическия свят; той го намира в същата област, в която трябва да търси, когато например иска да намери астралното тяло на растението или груповия аз на животните.
И вчера ние видяхме: той няма нужда да предприема нещо друго със своята душа, освен онова, което е необходимо, за да намери груповите азове на животните. Със същите състояния на съзнанието, с които възприема груповите азове на животните, той намира също астралните те ла на растенията и това, което стои като етерно тяло на основата на минерала. Ние видяхме, че за целта трябва да се издигнем с нашето наблюдение до областта на планетите на нашата планетна система; следователно при нашата планетна система до онези планети, които съществуват вън от Земята. И ние показахме, как така да се каже непосредствено от тези планети, от местата на тези планети действуват съответните сили, които се проявяват в груповите азове на животните, в астралните тела на растенията.
към текста >>
Когато виждаме това вещество непосредствено във физическия
свят
, то е обаче едно мъртво вещество, но за мировото пространството не е мъртво, поне за пространството на планетите то е нещо, което принадлежи на неговия живот, което излъчва живота на планетната система.
Така следователно ние имаме принципа, чрез който е оживотворен минералът, не на физическото поле, не трябва да го търсим в областта, която нашата Земя непосредствено ни предлага, а в жизнените течения, които се разливат надолу от планетите. Във всеки случай този принцип е подбуден от Слънцето, но се разлива непосредствено именно от планетите и прониква живо нашата планета Земя, за да проникнат с техните потомци, етерните природни духове, за които говорихме, онова, което е форма: Така щото следователно онова, което е форма, има вътрешност; с други думи казано, формата на минерала, която произхождаща единствено от физическото поле не е проницаема, а ни оказва съпротивление. Ако в минерала не би действувало нищо друго освен това, което е действено на физическото поле, тогава ние бихме възприемали от минерала само формата: Обаче тази форма е изпълнена с вътрешност. Минералът все пак има вътрешност, той има вътрешността на различните минерални вещества. Той има не само форма, има материя, има вещество.
Когато виждаме това вещество непосредствено във физическия свят, то е обаче едно мъртво вещество, но за мировото пространството не е мъртво, поне за пространството на планетите то е нещо, което принадлежи на неговия живот, което излъчва живота на планетната система.
Както човешкият или животинският организъм отделя да речем също твърди продукти, ноктите например, така бива отделено минералното вещество. Обаче действуващите сили, чрез които то бива отделено, не трябва да се търсят на самата Земя, и затова те ни се явя ват мъртви за Земята. Тези жизнени течения, тези жизнени сили, това етерно естество трябва да бъде търсено разливащо се надолу от отделните планети. И както при разглеждането груповите азове на животните можахме да кажем, груповите азове създават в същност само общи форми, които биват специализирани по-нататък, така също трябва да кажем: жизнените течения, които се разливат надолу от различните планети и проникват всестранно Земята, те не създават за минералите формите, защото тези форми са създадени от Духовете на Формата, обаче тези течения проникват минералите с вътрешност. Но първо така, че тази вътрешност дава определени главни типове, главни вътрешности, главни вещества, като всяко едно от тези вещества е свързано с определено течение, което излиза от една планета.
към текста >>
Ние трябва да се издигнем така да се каже само с един
свят
по-горе, когато искаме да разгледаме това, което принадлежи на минералното царство като астрално тяло.
Ние трябва да се издигнем така да се каже само с един свят по-горе, когато искаме да разгледаме това, което принадлежи на минералното царство като астрално тяло.
В целия смисъл на нашето разглеждане ще Ви бъде ясно, че както трябваше да се издигнем от астралното тяло на растенията до техния групов аз, от планетите до Слънцето, до неподвижната звезда така също, когато преминаваме от етерното тяло към астралното тяло при минералното царство трябва да се издигнем отново до неподвижната звезда. Това значи, можем да разберем, как окултният поглед ни казва, че астралното естество на минерала действува в редица духовни същества на йерархиите от онова, което е възприемаемо непосредствено от Слънцето, от това, което наричаме Духове на Мъдростта или което е свързано със сферата на тези Духове на Мъдростта. Следователно тук трябва да включим също всичко, което представлява потомци на Духовете на Мъдростта. Това, което действува тук в минерала, се показва на окултното изследване разделено, вън от минерала. Но то се показва така, че във всеки случай животът който сега бе описан като намиращ се в минерала, като етерно естество на минерала е изтласкано вътре в него от вън.
към текста >>
И сега не е трудно да видим във външното състояние на нещата, които срещаме във физическия
свят
, един символ за една дълбока окултна връзка.
Ето защо от Луната не може да се разлива никаква собствена физическа светлина, а е отразена само светлината, която иде от Слънцето. На Луната са се настанили напълно нормални Духове на Мъдростта като чрез една пожертвуване, за да снабдяват от там Земята с необходимите течения, които държат равновесието срещу луциферическите течения идващи от Слънцето. Ето защо от Луната е изключена собствената светлина.
И сега не е трудно да видим във външното състояние на нещата, които срещаме във физическия свят, един символ за една дълбока окултна връзка.
От Слънцето ни идва собствена светлина на това Слънце, от Луната не; и отразената светлина, която ни идва от Луната и на която носител е Луцифер, Луцифер Фосфорос -, ни показва, че тази светлина е изключена от Луната. Това, което е Луцифер, може да ни се яви само благодарение на това в един образ, в една майя /илюзия/, от Луната, че е отразена слънчевата светлина. Следователно, когато например лунният сърп отразява слънчева светлина, тогава на Луната няма първо нищо от луциферически Духове на Мъдростта, а това, което се разлива от Слънцето от страна на луциферически те Духове на Мъдростта, е отразено като светлина. Когато насочим окултния поглед към Луната нагоре, тогава изчезва това, което физическият поглед вижда, тогава изчезва светещият лунен сърп, защото той съществува само за физическите очи; обаче на мястото, където, се намира лунният сърп, там на окултния поглед се показва действителната Същност, която стои на основата на светлината в Космоса, показва ни се образът на Луцифер, обаче като един отразен образ. Представете си следователно образа на Луцифер за окултния поглед поставен на мястото на лунния сърп, тогава трябва да кажете: тази Луна дължи своето раждане на обстоятелството, че нормални Духове на Мъдростта са се отказали от тяхното обиталище на Слънцето, преместили са тяхното обиталище тази колония на Луната и обвързват това, което се излъчва от луциферическите духове.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед този групов аз, той трябва да бъде търсен в един още по-висш свръхсетивен
свят
, т.е.
Запазете, моля Ви, тази мисъл, която току що бе изнесена във връзка с астралното тяло на минералите. Сега трябва да разгледаме още груповия Аз на минералите.
Когато обгърнем с поглед този групов аз, той трябва да бъде търсен в един още по-висш свръхсетивен свят, т.е.
в един свят, който не намираме в областите, в които се намират груповите азове на животните или тези на растенията. Ето защо ние не можем да намерим груповия аз на минералите на Слънцето. Но къде се показва на окултния поглед груповият аз на минералите? Видите ли, това е особеното, че този групов аз на минералите няма всъщност никъде своя край, кога то излезем в мировото пространства, че той се намира в цялото обширно мирово пространство и действува от там. Тук ние стигаме до там, да разберем: ние трябва да търсим груповия аз на минералите вън от планетната система, трябва да го считаме като нещо, което действува от вън в планетната система, в планетно то царство.
към текста >>
в един
свят
, който не намираме в областите, в които се намират груповите азове на животните или тези на растенията.
Запазете, моля Ви, тази мисъл, която току що бе изнесена във връзка с астралното тяло на минералите. Сега трябва да разгледаме още груповия Аз на минералите. Когато обгърнем с поглед този групов аз, той трябва да бъде търсен в един още по-висш свръхсетивен свят, т.е.
в един свят, който не намираме в областите, в които се намират груповите азове на животните или тези на растенията.
Ето защо ние не можем да намерим груповия аз на минералите на Слънцето. Но къде се показва на окултния поглед груповият аз на минералите? Видите ли, това е особеното, че този групов аз на минералите няма всъщност никъде своя край, кога то излезем в мировото пространства, че той се намира в цялото обширно мирово пространство и действува от там. Тук ние стигаме до там, да разберем: ние трябва да търсим груповия аз на минералите вън от планетната система, трябва да го считаме като нещо, което действува от вън в планетната система, в планетно то царство. Този факт съвпада също с това, което знаете от Акашовата Летопис: че непосредствено по-високата класа Същества след Духовете на Мъдростта, са Духовете на Волята или Престолите, които принадлежат на първата йерархия обаче техните потомци не стоят така високо, за да се числят към първата йерархия, тези Духове на Волята или техните потомци дават онова, което води до груповите азове на минералите и което всъщност действува в; Планетната система.
към текста >>
Мисля, обични приятели, че въпреки цялото несъвършенство, с което можа да бъде изложена тази тема, все пак пред Вашите души застана това, което винаги искаме да постигнем в областта на Духовната Наука: че третирането на всяка една тема ни довежда до там, да погледнем от сетивния
свят
в духовния
свят
.
Christus veris Zuciferus .
Мисля, обични приятели, че въпреки цялото несъвършенство, с което можа да бъде изложена тази тема, все пак пред Вашите души застана това, което винаги искаме да постигнем в областта на Духовната Наука: че третирането на всяка една тема ни довежда до там, да погледнем от сетивния свят в духовния свят.
При небесните тела, които ни светят от мировото пространство като отпечатъци на мировите чудеса, това е в много отношения особено трудно, защото в небесните тела имаме едно сложно съвместно действие на различните йерархии и защото всичко, което става в мировото пространство, ние можем да го разберем само тогава, когато също тук зад всяка материя, даже и зад материята на светлината намираме Духа или Духовете. 3ад всичко това духовно се намира общият, отческият, божественият Живот. Този пълнобожествен Живот, който действува навсякъде и постоянно, се разчленява, преди да стигне до израз във физическата област, в множество светове от духовни същества. Ние обаче насочваме поглед към тези светове и виждаме в тях това, което стои на основата на чудесата на небето и действува надолу чак в нашите природни царства. Защото също в нашите природни царства се показват самите йерархии или техните потомци.
към текста >>
48.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Защото нашият разум може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този
свят
на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
Споменатите в увода думи важат до особено голяма степен за един цикъл от сказки като този, който насочва слушателя в най-отдалечените от човешкото мислене области, в кръговете, в които действуват йерархии те и който въпреки това, чрез свързването на тези въпроси с всички съществуващи в микрокосмоса аналогии ги довежда близо до чувствуващото разбиране. "Искаш ли да познаеш самия себе си, насочи погледа си навън в света към всички страни, искаш ли да познаеш света, вгледай се в твоето собствено сърце. "Този път на сърдечната мъдрост изгражда един мост, по който благоговението, побеждавайки страха и заглушението, ни води в предчувствуващо вживяване в безграничността на Вселената чак до прага на сферата на Слънцето. И този праг не ни заслепява чрез недиференцирана и предизвикваща болка светлина. Не, благотворна хармония на цветовете в хилядократни отсенки ни дава възможност да се осмелим, следвайки изнесеното с чувството и мисълта, да потопим погледа в подвижното изобилие от лъчи, което ни обхваща и но си с неговите вълни на живота.
Защото нашият разум може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този свят на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
към текста >>
49.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Разпадането на вътрешната Азова природа в „мислеща", „сетивна" и „волева" душа след като човек премине през Прага на духовния
свят
.
Привидната цялост във външния облик на човека. Необходимото структуриране и обособяване на „седем членните" горен, среден и долен човек. Зодиакални зависимости. Двете страни на Мистерия магна: вътрешното единство между Азовата природа на човека и неговия вътрешен облик.
Разпадането на вътрешната Азова природа в „мислеща", „сетивна" и „волева" душа след като човек премине през Прага на духовния свят.
Формулата: Трите са едно и едното е три като израз на Мистерия магна.
към текста >>
Зависимостта между „средния" човек и Слънцето; между „горния" човек и звездния
свят
.
Въздействията на „средния" човек върху „горния" човек в хода на обикновеното, сънищно и ясновиждащо съзнание.
Зависимостта между „средния" човек и Слънцето; между „горния" човек и звездния свят.
Съзерцаване на Слънцето в „среднощния час" на древните мистерийни школи. В религиите се отразяват вътрешните опитности на посветените: Преклонението пред Слънцето е характерно за смелите, войнствени народи, при които акцента пада предимно върху „средния" човек; преклонението пред звездите е характерно за народите, предразположени към мисловна дейност; преклонението пред Луната за народите, които запазват старото ясновидство. Култът на древноеврейския народ към Яхве като одухотворен култ към Луната.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния
свят
."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
"Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от моите собствени проучвания в духовния
свят
." ("Моят жизнен път", Събр.
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество. Вътрешните неуредици в Теософското Общество водят до изключване на Немската Секция и до възникването на "Антропософското Общество", в чиито рамки Р. Щайнер продължава своята дейност. Впрочем по начало Р. Щайнер се опира на своите самостоятелни духовни проучвания, които той нарече "Антропософия".
"Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от моите собствени проучвания в духовния свят." ("Моят жизнен път", Събр.
Съч. №28).
към текста >>
50.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Такъв е човекът според усещането на гръцкия
свят
.
В известен смисъл ние се спираме върху най-важния и достоен обект на човешкото познание, а именно самия човек. И съвсем самопонятно е, че от теософска гледна точка човекът също е най-висшия предмет на едно подобно обсъждане. В рамките на този теософски светоглед ние трябва да почувствуваме нещо от това, което облъхнатия от древната теософия гръцки дух вече бе вложил в самата дума Антропос (човек). И с нашите днешни изразни възможности, ние бихме могли да преведем тази дума с израза: "Този, който е вгледан във висините." Но в същото време "този, който е вгледан във висините", представлява и една още по-пълна дефиниция на човека, т.е. на "този, който търси своя произход във висините на живота" и "този, който намира своите корени във висините на живота".
Такъв е човекът според усещането на гръцкия свят.
към текста >>
Когато в широките кръгове на днешния образован
свят
се говори за окултизъм, обикновено не се стига до никъде; и определено трябва да кажем, че в основата си, окултизмът постоянно оставаше нещо мъгливо и скрито през цялото досегашно развитие на човечеството, особено за външния, ежедневен живот.
Естествено, най-напред ние трябва да сме наясно какво представляват тези три гледни точки.
Когато в широките кръгове на днешния образован свят се говори за окултизъм, обикновено не се стига до никъде; и определено трябва да кажем, че в основата си, окултизмът постоянно оставаше нещо мъгливо и скрито през цялото досегашно развитие на човечеството, особено за външния, ежедневен живот.
Защото окултизмът изхожда от това, че ако иска да разбере своята истинска същност, човек не трябва да остане в рамките на обикновеното съзнание, а трябва да се издигне до един друг вид съзнание.
към текста >>
По време на будност човек наблюдава сетивния
свят
, наблюдава го като свое непосредствено обкръжение и го преценява със своя разум, както и с другите си познавателни сили.
Ако искаме да характеризираме по един популярен начин, какво именно се постига чрез себепознанието с помощта на имагинацията, интуицията и инспирацията, трябва да кажем: тогава човекът е в състояние да съзерцава такива неща, които иначе се изплъзват от обикновеното съзнание. Необходимо е само да изтъкнем противоположността между будност и сън, за да онагледим съвсем достъпно, какво всъщност постига човек с помощта на окултното или ясновиждащо познание.
По време на будност човек наблюдава сетивния свят, наблюдава го като свое непосредствено обкръжение и го преценява със своя разум, както и с другите си познавателни сили.
Но с настъпването на съня, обикновеното съзнание потъва в мрак. Обаче с това, че заспива, човек съвсем не прекъсва своя жизнен континуум, по същия начин той съвсем не възниква отново, щом сутрин се пробуди от нощния сън. Да, човекът продължава да живее също и в онзи интервал от време между заспиването и пробуждането. И само защото човек не разполага с достатъчно вътрешна сила, с достатъчно упорство и с душевна енергия, той не успява да възприеме онова обкръжение, в което се намира по време на нощния сън. И така: за да разширят своето обикновено съзнание, познавателните сили на човека ще трябва да бъдат заострени чрез физическите органи, чрез сетивата и чрез органите на неговата нервна система.
към текста >>
И точно това, което нощем е твърде слабо, за да възприема околния
свят
, точно това трябва така да се укрепи, че при определени предпоставки но далеч не винаги да бъде в състояние да възприема заобикалящият ни нощен
свят
.
Нощем, когато човекът е извън своите сетива и извън своята нервна система, присъщите първични сили на душата са твърде слаби, за да може тя да се съвземе, да наблюдава и да съзерцава своето "нощно" обкръжение.
И точно това, което нощем е твърде слабо, за да възприема околния свят, точно това трябва така да се укрепи, че при определени предпоставки но далеч не винаги да бъде в състояние да възприема заобикалящият ни нощен свят.
Тази промяна може да бъде достигната именно чрез средствата за обучение в окултното познание. Така че човекът може стига тази дума да прозвучи уместно наистина да възприема един по-висш свят, тъй както възприема и обикновения физически свят.
към текста >>
Така че човекът може стига тази дума да прозвучи уместно наистина да възприема един по-висш
свят
, тъй както възприема и обикновения физически
свят
.
Нощем, когато човекът е извън своите сетива и извън своята нервна система, присъщите първични сили на душата са твърде слаби, за да може тя да се съвземе, да наблюдава и да съзерцава своето "нощно" обкръжение. И точно това, което нощем е твърде слабо, за да възприема околния свят, точно това трябва така да се укрепи, че при определени предпоставки но далеч не винаги да бъде в състояние да възприема заобикалящият ни нощен свят. Тази промяна може да бъде достигната именно чрез средствата за обучение в окултното познание.
Така че човекът може стига тази дума да прозвучи уместно наистина да възприема един по-висш свят, тъй както възприема и обикновения физически свят.
към текста >>
Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен
свят
.
Това означава преди всичко едно преобразяване на душата, едно усилване и нарастване на вътрешните душевни сили. И щом човекът осъществи това преобразяване, той вече знае, къде всъщност е разположена сферата, в която той се потапя при заспиването. Той научава още и тази подробност, че в същата тази сфера, в която по време на съня човек излиза от своето тяло, се съдържа и самата субстанциална сила на човека; тази сила, която с раждането се инкарнира във физическото тяло и която след смъртта отново го напуска.
Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен свят.
С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен свят, който се изплъзва от обикновеното съзнание. Обаче, в този духовен свят се намират причините на Битието, както и основите на физически-сетивното, така че чрез окултното познание човек добива способността да съзерцава първо причините на Битието. Но той достига до тази способност, едва след като сам преобрази себе си в едно същество с по-друго познание, с едно съзнание, което се различава твърде много от обикновеното съзнание.
към текста >>
С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен
свят
, който се изплъзва от обикновеното съзнание.
Това означава преди всичко едно преобразяване на душата, едно усилване и нарастване на вътрешните душевни сили. И щом човекът осъществи това преобразяване, той вече знае, къде всъщност е разположена сферата, в която той се потапя при заспиването. Той научава още и тази подробност, че в същата тази сфера, в която по време на съня човек излиза от своето тяло, се съдържа и самата субстанциална сила на човека; тази сила, която с раждането се инкарнира във физическото тяло и която след смъртта отново го напуска. Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен свят.
С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен свят, който се изплъзва от обикновеното съзнание.
Обаче, в този духовен свят се намират причините на Битието, както и основите на физически-сетивното, така че чрез окултното познание човек добива способността да съзерцава първо причините на Битието. Но той достига до тази способност, едва след като сам преобрази себе си в едно същество с по-друго познание, с едно съзнание, което се различава твърде много от обикновеното съзнание.
към текста >>
Обаче, в този духовен
свят
се намират причините на Битието, както и основите на физически-сетивното, така че чрез окултното познание човек добива способността да съзерцава първо причините на Битието.
Това означава преди всичко едно преобразяване на душата, едно усилване и нарастване на вътрешните душевни сили. И щом човекът осъществи това преобразяване, той вече знае, къде всъщност е разположена сферата, в която той се потапя при заспиването. Той научава още и тази подробност, че в същата тази сфера, в която по време на съня човек излиза от своето тяло, се съдържа и самата субстанциална сила на човека; тази сила, която с раждането се инкарнира във физическото тяло и която след смъртта отново го напуска. Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен свят. С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен свят, който се изплъзва от обикновеното съзнание.
Обаче, в този духовен свят се намират причините на Битието, както и основите на физически-сетивното, така че чрез окултното познание човек добива способността да съзерцава първо причините на Битието.
Но той достига до тази способност, едва след като сам преобрази себе си в едно същество с по-друго познание, с едно съзнание, което се различава твърде много от обикновеното съзнание.
към текста >>
Но от литературата Вие знаете, че в хода на историческото развитие, далеч не всеки човек е в състояние нито пък това е най-същественото да се самовъзпита и да достигне до непосредствено виждане в духовния
свят
.
Окултизмът се приближава до човека само тогава, когато човек действително приложи върху себе си средствата за окултното познание.
Но от литературата Вие знаете, че в хода на историческото развитие, далеч не всеки човек е в състояние нито пък това е най-същественото да се самовъзпита и да достигне до непосредствено виждане в духовния свят.
Средствата за проникване в първопричините на Битието се предлагаха само в най-тесни кръгове и в тях строго се съблюдаваше необходимата предварителна подготовка, която целеше възпитание и узряване на окултния ученик, преди да му се дадат средствата за окултното познание.
към текста >>
Окултното познание води до първопричините на Битието, води навътре към онези светове, от които е извлечен и създаден нашия Земен
свят
, така че с това окултно познание човек придобива определени способности, каквито преди той не притежаваше.
Лесно е да се разбере защо се налагаше да бъде така.
Окултното познание води до първопричините на Битието, води навътре към онези светове, от които е извлечен и създаден нашия Земен свят, така че с това окултно познание човек придобива определени способности, каквито преди той не притежаваше.
След като човек може да вниква в първопричините на Битието, той вече е в състояние да оформя нещата по начин, твърде различен от този, който беше присъщ на обикновеното съзнание. Има един общоизвестен факт, който обяснява защо окултните познавателни средства не можеха да се предоставят на всеки един човек. Този факт е, че по време на Земното развитие, в човека неизбежно трябваше да се вложи егоизмът, себелюбието. Без егоизмът човек не би могъл да реши своята основна Земна задача, защото тя се състои тъкмо в това: Да се надмогне егоизма, да се облагороди от покълващите сили на безкористната любов. В края на Земното развитие човекът трябва да бъде дълбоко проникнат от силите на любовта.
към текста >>
Както от една страна, в желанието си да проникне в духовния
свят
, човек трябваше да се освобождава от егоизма, така и от друга страна, щом достигнеше до това мечтано преобразяване на познавателните сили, човек се оказваше неспособен да си служи с обикновените човешки понятия и идеи.
Обаче имаше и друго основание.
Както от една страна, в желанието си да проникне в духовния свят, човек трябваше да се освобождава от егоизма, така и от друга страна, щом достигнеше до това мечтано преобразяване на познавателните сили, човек се оказваше неспособен да си служи с обикновените човешки понятия и идеи.
към текста >>
Едва когато в нашия Западен
свят
успеем да вникнем без предубеждения в будизма или браманизма или в заратустровата религия, едва тогава ще бъде разбрано по правилен начин и самото християнство, едва тогава ще стане възможно да се вникне в истинските принципи на християнството и да се спечелят последователи за новите идеи.
Да се прилага своеобразието на Бодисатва към същността на Христос, би означавало да се спъва мирния поход на теософията. Теософията ще напредва в този поход само ако предложи на човечеството своите единни принципи в съответствуващата на нашето време научна форма.
Едва когато в нашия Западен свят успеем да вникнем без предубеждения в будизма или браманизма или в заратустровата религия, едва тогава ще бъде разбрано по правилен начин и самото християнство, едва тогава ще стане възможно да се вникне в истинските принципи на християнството и да се спечелят последователи за новите идеи.
към текста >>
51.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
За да се приближи до окултното знание, човек трябваше преди всичко да насочи своя поглед от външния
свят
към силите на своята собствена душа.
За да се приближи до окултното знание, човек трябваше преди всичко да насочи своя поглед от външния свят към силите на своята собствена душа.
Но докато за външния свят той оставаше един обикновен човек, то окултното му развитие се превръщаше така да се каже в негова лична работа. За външният свят той продължаваше да бъде един човек наред с мнозина други, един човек със всички наложени му от живота задължения. И точно това се проявяваше с особена сила пред всеки кандидат за окултното обучение.
към текста >>
Но докато за външния
свят
той оставаше един обикновен човек, то окултното му развитие се превръщаше така да се каже в негова лична работа.
За да се приближи до окултното знание, човек трябваше преди всичко да насочи своя поглед от външния свят към силите на своята собствена душа.
Но докато за външния свят той оставаше един обикновен човек, то окултното му развитие се превръщаше така да се каже в негова лична работа.
За външният свят той продължаваше да бъде един човек наред с мнозина други, един човек със всички наложени му от живота задължения. И точно това се проявяваше с особена сила пред всеки кандидат за окултното обучение.
към текста >>
За външният
свят
той продължаваше да бъде един човек наред с мнозина други, един човек със всички наложени му от живота задължения.
За да се приближи до окултното знание, човек трябваше преди всичко да насочи своя поглед от външния свят към силите на своята собствена душа. Но докато за външния свят той оставаше един обикновен човек, то окултното му развитие се превръщаше така да се каже в негова лична работа.
За външният свят той продължаваше да бъде един човек наред с мнозина други, един човек със всички наложени му от живота задължения.
И точно това се проявяваше с особена сила пред всеки кандидат за окултното обучение.
към текста >>
Така, че първото условие, което се възлагаше на този човек така да се каже, напускащ естествената си жизнена позиция и поемащ към изучаването на духовния
свят
беше следното: Той трябваше да запази и да не променя своята Карма; т.е., той трябваше да обещае пред себе си и пред тези, които му помагаха за да се издига в окултния
свят
, забележете добре това, да обещае преди всичко, че няма да използува преимуществата си от окултното изследване за подобряване на своята външна жизнена позиция; а ще насочва волята си така, че един страничен наблюдател да не може да забележи каквато и да е разлика между поведението на окултно развиващия се човек преди, и след неговите първи стъпки в окултното обучение.
Така, че първото условие, което се възлагаше на този човек така да се каже, напускащ естествената си жизнена позиция и поемащ към изучаването на духовния свят беше следното: Той трябваше да запази и да не променя своята Карма; т.е., той трябваше да обещае пред себе си и пред тези, които му помагаха за да се издига в окултния свят, забележете добре това, да обещае преди всичко, че няма да използува преимуществата си от окултното изследване за подобряване на своята външна жизнена позиция; а ще насочва волята си така, че един страничен наблюдател да не може да забележи каквато и да е разлика между поведението на окултно развиващия се човек преди, и след неговите първи стъпки в окултното обучение.
към текста >>
Замислете се: Досега целия външен кръг от задължения, самата жизнена позиция в обществото беше за окултния кандидат единственото, на което той можеше да се посвети, единствения
свят
, в който той живееше.
По този начин обаче от целия окултен стремеж се изключва егоистичната човешка воля. Дори и само този факт предизвиква вече известна промяна в душевното настроение на човека.
Замислете се: Досега целия външен кръг от задължения, самата жизнена позиция в обществото беше за окултния кандидат единственото, на което той можеше да се посвети, единствения свят, в който той живееше.
И сега той твърдо се задължава да живее в този свят, да живее в него според предишните правила. Но забележете, че точно този предишен свят и точно тези предишни правила му дадоха възможност да спести сили за своите окултни и духовни стремежи.
към текста >>
И сега той твърдо се задължава да живее в този
свят
, да живее в него според предишните правила.
По този начин обаче от целия окултен стремеж се изключва егоистичната човешка воля. Дори и само този факт предизвиква вече известна промяна в душевното настроение на човека. Замислете се: Досега целия външен кръг от задължения, самата жизнена позиция в обществото беше за окултния кандидат единственото, на което той можеше да се посвети, единствения свят, в който той живееше.
И сега той твърдо се задължава да живее в този свят, да живее в него според предишните правила.
Но забележете, че точно този предишен свят и точно тези предишни правила му дадоха възможност да спести сили за своите окултни и духовни стремежи.
към текста >>
Но забележете, че точно този предишен
свят
и точно тези предишни правила му дадоха възможност да спести сили за своите окултни и духовни стремежи.
По този начин обаче от целия окултен стремеж се изключва егоистичната човешка воля. Дори и само този факт предизвиква вече известна промяна в душевното настроение на човека. Замислете се: Досега целия външен кръг от задължения, самата жизнена позиция в обществото беше за окултния кандидат единственото, на което той можеше да се посвети, единствения свят, в който той живееше. И сега той твърдо се задължава да живее в този свят, да живее в него според предишните правила.
Но забележете, че точно този предишен свят и точно тези предишни правила му дадоха възможност да спести сили за своите окултни и духовни стремежи.
към текста >>
От тук нататък пред него се открива един
свят
, към който до сега той не е проявя вал никакви интереси.
От тук нататък за този човек се прокарва една граница между две силови сфери, в които той може да действува еднакво добре.
От тук нататък пред него се открива един свят, към който до сега той не е проявя вал никакви интереси.
Това е извънредно важно. Защото новият жизнен преход за всеки човек започва тогава, когато в него се пробудят нови интереси, интереси които постоянно искат да утвърждават своята собствена територия, своята собствена власт. По начало нещата бяха така устроени, че онази душа, която обитаваше целия сетивен свят на човека, целия му кръг от интереси, сега се издигаше към един свят, в който преди това човекът не беше стъпвал. Ето защо в древните Мистерии и в окултните школи изключително строго се държеше на това, човек да не влиза в никаква колизия, в никаква дисхармония с външния свят на своите интереси. Затова и от ученика най-строго се изискваше да изпълнява задълженията, налагани му от професията, семейната общност и държавата; и тези хора които показваха, че не искат да се съобразяват с това, които се отклоняваха от своите външни задължения, те просто не бяха допускани до окултните школи.
към текста >>
По начало нещата бяха така устроени, че онази душа, която обитаваше целия сетивен
свят
на човека, целия му кръг от интереси, сега се издигаше към един
свят
, в който преди това човекът не беше стъпвал.
От тук нататък за този човек се прокарва една граница между две силови сфери, в които той може да действува еднакво добре. От тук нататък пред него се открива един свят, към който до сега той не е проявя вал никакви интереси. Това е извънредно важно. Защото новият жизнен преход за всеки човек започва тогава, когато в него се пробудят нови интереси, интереси които постоянно искат да утвърждават своята собствена територия, своята собствена власт.
По начало нещата бяха така устроени, че онази душа, която обитаваше целия сетивен свят на човека, целия му кръг от интереси, сега се издигаше към един свят, в който преди това човекът не беше стъпвал.
Ето защо в древните Мистерии и в окултните школи изключително строго се държеше на това, човек да не влиза в никаква колизия, в никаква дисхармония с външния свят на своите интереси. Затова и от ученика най-строго се изискваше да изпълнява задълженията, налагани му от професията, семейната общност и държавата; и тези хора които показваха, че не искат да се съобразяват с това, които се отклоняваха от своите външни задължения, те просто не бяха допускани до окултните школи.
към текста >>
Ето защо в древните Мистерии и в окултните школи изключително строго се държеше на това, човек да не влиза в никаква колизия, в никаква дисхармония с външния
свят
на своите интереси.
От тук нататък за този човек се прокарва една граница между две силови сфери, в които той може да действува еднакво добре. От тук нататък пред него се открива един свят, към който до сега той не е проявя вал никакви интереси. Това е извънредно важно. Защото новият жизнен преход за всеки човек започва тогава, когато в него се пробудят нови интереси, интереси които постоянно искат да утвърждават своята собствена територия, своята собствена власт. По начало нещата бяха така устроени, че онази душа, която обитаваше целия сетивен свят на човека, целия му кръг от интереси, сега се издигаше към един свят, в който преди това човекът не беше стъпвал.
Ето защо в древните Мистерии и в окултните школи изключително строго се държеше на това, човек да не влиза в никаква колизия, в никаква дисхармония с външния свят на своите интереси.
Затова и от ученика най-строго се изискваше да изпълнява задълженията, налагани му от професията, семейната общност и държавата; и тези хора които показваха, че не искат да се съобразяват с това, които се отклоняваха от своите външни задължения, те просто не бяха допускани до окултните школи.
към текста >>
неговата разсъдъчна сила, неговата фантазия, памет, неговите емоции, всички тези средства, с които по-рано човек действуваше във физическия
свят
, тях той можеше да прилага и сега, в този физически
свят
.
Но второто условие, което влизаше в съображение тук, беше далеч по-трудно. Нека да си представим за миг онзи човек, който обещаваше всичко това пред себе си и пред своя учител. В този случай той трябваше да си каже: "Аз не трябва да допусна, щото в моята воля тъй както тя се проявява на физическия план да се влива това, което получавам като резултат от моето окултно развитие." С изключение на волята, всички останали човешки качества и сили, можеха да се прилагат в окултното изследване. Волята беше свързана с онова обещание, което вече знаем, но всички останали средства, употребими на физическото поле, т.е.
неговата разсъдъчна сила, неговата фантазия, памет, неговите емоции, всички тези средства, с които по-рано човек действуваше във физическия свят, тях той можеше да прилага и сега, в този физически свят.
към текста >>
Резултатите от своите окултни опити той можеше да влага в опознаването на света, в съзерцанието на минералното, растителното и животинското царство, в съзерцанието на обикновения сетивен
свят
, там да, но не и в своите действия, не в своите волеви решения.
Без този разум, ние не бихме могли да се справяме с физическата страна на живота. Ние използваме този разум така да се каже на всяка крачка. И когато един човек ставаше член на дадена окултна школа, той успяваше да прилага резултатите от окултните си изследвания, окултните си опитности, непосредствено във външния физически план на своя живот. Но по отношение на волята те не трябваше да се прилагат в никакъв случай. Стига да овладява волята си, човек можеше да се обръща към хората от своето обкръжение с всички онези средства, които той извличаше от окултното обучение.
Резултатите от своите окултни опити той можеше да влага в опознаването на света, в съзерцанието на минералното, растителното и животинското царство, в съзерцанието на обикновения сетивен свят, там да, но не и в своите действия, не в своите волеви решения.
към текста >>
А сега идва ред на една втора степен: да насочим нашия разум към външния физически
свят
, и то след като вече сме изключили волята и егоизма.
А сега идва ред на една втора степен: да насочим нашия разум към външния физически свят, и то след като вече сме изключили волята и егоизма.
В току що описаната степен учениците прекарваха значителна част от своя живот. Не по-малка част от живота си те трябваше да отделят за изграждането на такова отношение към света, което без каквито и да е особености и отклонения в биографията да подтиква към разумно, интелектуално изучаване не само на другите хора, но и на останалите природни царства, и то в много по-задълбочен вид отколкото преди. Така се постигаше не само една здрава самодисциплина, не само предимствата, които Духът можеше да предложи на човека, а той да ги впрегне в служба на егоизма, и по този начин учениците постигаха един съвсем друг напредък на душата.
към текста >>
Спрямо външният физически
свят
, той трябваше да прилага само онези сили на интелекта, които е прилагал и по-рано.
Обаче следващата крачка беше тази: след като за един продължителен период от време, човек е прилагал своя интелект по най-правилен и изискан начин, сега да се откаже от него, да се откаже от интелекта. Вие разбирате, че сега идва нещо много по-трудно, сега човек трябва да се научи да разсъждава, тъй както е правил това преди своето окултно обучение.
Спрямо външният физически свят, той трябваше да прилага само онези сили на интелекта, които е прилагал и по-рано.
И всичко, което човек бе извоювал за своя интелект, всичко, което бе превърнал в огромни преимущества на Духа, всичко това сега човек трябваше напълно да изключи от своята духовна същност, с други думи да се заеме с чисто научни проблеми. Човек трябваше да отстрани от себе си всичко, към което бе устремен толкова дълго време с цялата си енергия, да изтръгне от душата си укрепналите сили на интелекта, и да си каже: "Докато се намираш във физическия план и доколкото напредваш по твоите земни пътища, ти трябва да разсъждаваш, както разсъждаваше преди твоето окултно развитие, да се държиш според твоята степен на развитие."
към текста >>
Затова и тези ученици продължително време бяха възпитавани по такъв начин, че да разграничават нещата възможно най-точно и прецизно, а след това отново да възприемат онези разсъдъчни способности, които са валидни в обикновения външен
свят
.
Виждате ли, в такива окултни школи, като например питагорейската, или други предноазиатски мистерийни центрове, учениците се подбираха преди всичко според верността си към клетвата: Да не допуснем проникването на егоистичната воля във сферите на интелекта.
Затова и тези ученици продължително време бяха възпитавани по такъв начин, че да разграничават нещата възможно най-точно и прецизно, а след това отново да възприемат онези разсъдъчни способности, които са валидни в обикновения външен свят.
Окултните школи, възникващи в древността и Средновековието залагаха изключително много върху това първоначално изостряне на интелекта, на силата на разума.
към текста >>
В известно отношение душата оставаше празна, и точно поради това, че тя оставаше празна и пуста, поради това, че от тази душа бяха изхвърлени егоистичната воля, егоистичният интелект, егоистичната памет, точно поради това тя се отваряше пред един действително нов
свят
.
В известно отношение душата оставаше празна, и точно поради това, че тя оставаше празна и пуста, поради това, че от тази душа бяха изхвърлени егоистичната воля, егоистичният интелект, егоистичната памет, точно поради това тя се отваряше пред един действително нов свят.
И съвсем наложително и необходимо беше, този нов свят наистина да навлезе в човешката душа.
към текста >>
И съвсем наложително и необходимо беше, този нов
свят
наистина да навлезе в човешката душа.
В известно отношение душата оставаше празна, и точно поради това, че тя оставаше празна и пуста, поради това, че от тази душа бяха изхвърлени егоистичната воля, егоистичният интелект, егоистичната памет, точно поради това тя се отваряше пред един действително нов свят.
И съвсем наложително и необходимо беше, този нов свят наистина да навлезе в човешката душа.
към текста >>
А сега Вие трябва да се доближите до факта, че в освободената от всякакъв егоизъм душа наистина навлиза един нов
свят
.
А сега Вие трябва да се доближите до факта, че в освободената от всякакъв егоизъм душа наистина навлиза един нов свят.
Един съвършено нов свят. И Вие не бива да се учудвате пред особената характеристика на този нов свят. И в какво се състоеше необичайното, особеното? Особеното е това, което е в противоречие с досегашните изживявания на даден човек. Защо хората отблъскват това или онова в света?
към текста >>
Един съвършено нов
свят
.
А сега Вие трябва да се доближите до факта, че в освободената от всякакъв егоизъм душа наистина навлиза един нов свят.
Един съвършено нов свят.
И Вие не бива да се учудвате пред особената характеристика на този нов свят. И в какво се състоеше необичайното, особеното? Особеното е това, което е в противоречие с досегашните изживявания на даден човек. Защо хората отблъскват това или онова в света? Огледайте се наоколо, когато става дума за нещо; хората отхвърлят нещо и казват: "В това, което тук се твърди, има някакво противоречие." С други думи, според досегашното рутинно мислене се смята, че спрямо един друг човек, който изнася определени неща с известно превъзходство, веднага сме в правото си да изтъкваме едно или друго противоречие.
към текста >>
И Вие не бива да се учудвате пред особената характеристика на този нов
свят
.
А сега Вие трябва да се доближите до факта, че в освободената от всякакъв егоизъм душа наистина навлиза един нов свят. Един съвършено нов свят.
И Вие не бива да се учудвате пред особената характеристика на този нов свят.
И в какво се състоеше необичайното, особеното? Особеното е това, което е в противоречие с досегашните изживявания на даден човек. Защо хората отблъскват това или онова в света? Огледайте се наоколо, когато става дума за нещо; хората отхвърлят нещо и казват: "В това, което тук се твърди, има някакво противоречие." С други думи, според досегашното рутинно мислене се смята, че спрямо един друг човек, който изнася определени неща с известно превъзходство, веднага сме в правото си да изтъкваме едно или друго противоречие.
към текста >>
Ние срещаме противоречията, когато се натъкнем на нещо, което няма нищо общо с нашия досегашен
свят
, с нашите досегашни опитности.
Обикновено публичното разискване на определени теми от живота се изчерпва в изтъкване на противоречия. "Да, това сигурно е грешно казват хората тук има някакво противоречие." И по този начин хората опровергават много неща от живота.
Ние срещаме противоречията, когато се натъкнем на нещо, което няма нищо общо с нашия досегашен свят, с нашите досегашни опитности.
Все пак ние трябва да разберем, че когато се изправим пред един нов свят, е необходимо да се помирим с известни противоречия и да сме в състояние да кажем: Да, тук има противоречия. И така трябва, защото този свят не би бил никакъв нов свят, ако той съвпадаше с предишния свят.
към текста >>
Все пак ние трябва да разберем, че когато се изправим пред един нов
свят
, е необходимо да се помирим с известни противоречия и да сме в състояние да кажем: Да, тук има противоречия.
Обикновено публичното разискване на определени теми от живота се изчерпва в изтъкване на противоречия. "Да, това сигурно е грешно казват хората тук има някакво противоречие." И по този начин хората опровергават много неща от живота. Ние срещаме противоречията, когато се натъкнем на нещо, което няма нищо общо с нашия досегашен свят, с нашите досегашни опитности.
Все пак ние трябва да разберем, че когато се изправим пред един нов свят, е необходимо да се помирим с известни противоречия и да сме в състояние да кажем: Да, тук има противоречия.
И така трябва, защото този свят не би бил никакъв нов свят, ако той съвпадаше с предишния свят.
към текста >>
И така трябва, защото този
свят
не би бил никакъв нов
свят
, ако той съвпадаше с предишния
свят
.
Обикновено публичното разискване на определени теми от живота се изчерпва в изтъкване на противоречия. "Да, това сигурно е грешно казват хората тук има някакво противоречие." И по този начин хората опровергават много неща от живота. Ние срещаме противоречията, когато се натъкнем на нещо, което няма нищо общо с нашия досегашен свят, с нашите досегашни опитности. Все пак ние трябва да разберем, че когато се изправим пред един нов свят, е необходимо да се помирим с известни противоречия и да сме в състояние да кажем: Да, тук има противоречия.
И така трябва, защото този свят не би бил никакъв нов свят, ако той съвпадаше с предишния свят.
към текста >>
Ето защо Вие не трябва да се учудвате, че още първата характеристика на този
свят
, в който човекът навлиза след степента на "забравата", света на душевното спокойствие е възможна само с такива думи, които са в противоречие с обикновения
свят
, в който ние живеем.
Ето защо Вие не трябва да се учудвате, че още първата характеристика на този свят, в който човекът навлиза след степента на "забравата", света на душевното спокойствие е възможна само с такива думи, които са в противоречие с обикновения свят, в който ние живеем.
към текста >>
И да характеризираме тези три неща, тези три опитности, ние можем само като прибегнем до такива думи, които вече са в противоречие със самите себе си и с всичко, което човек знае за външния
свят
.
Три са нещата, които човек узнава, след като е стигнал да този етап на окултното обучение.
И да характеризираме тези три неща, тези три опитности, ние можем само като прибегнем до такива думи, които вече са в противоречие със самите себе си и с всичко, което човек знае за външния свят.
Защото, когато човек наистина навлезе в това, което можем да наречем свръхсетивен свят, той се среща именно с тези три неща.
към текста >>
Защото, когато човек наистина навлезе в това, което можем да наречем свръхсетивен
свят
, той се среща именно с тези три неща.
Три са нещата, които човек узнава, след като е стигнал да този етап на окултното обучение. И да характеризираме тези три неща, тези три опитности, ние можем само като прибегнем до такива думи, които вече са в противоречие със самите себе си и с всичко, което човек знае за външния свят.
Защото, когато човек наистина навлезе в това, което можем да наречем свръхсетивен свят, той се среща именно с тези три неща.
към текста >>
Обаче първото нещо, което човекът трябва да се научи да разпознава в свръхсетивния
свят
, това е неизявената светлина, мрачната светлина, светлината, която не свети.
Първото от тях, което човек се научава да разпознава, е "скритата, неизявена светлина". Огледайте се наоколо в света и ще се съгласите, че същността на светлината е тъкмо тази да се открива, да се изявява.
Обаче първото нещо, което човекът трябва да се научи да разпознава в свръхсетивния свят, това е неизявената светлина, мрачната светлина, светлината, която не свети.
към текста >>
Второто, което човек се научава да разпознава в свръхсетивния
свят
, е "скритото, неизговорено слово".
Второто, което човек се научава да разпознава в свръхсетивния свят, е "скритото, неизговорено слово".
В обикновеният свят не може да съществува една дума, която е неизговорена. Една неизговорена дума не е никаква дума. Затова и твърдението, че второто нещо, което човек намира в свръхсетивния свят, т.е. Неизговореното слово, това твърдение е едно пълно противоречие.
към текста >>
В обикновеният
свят
не може да съществува една дума, която е неизговорена.
Второто, което човек се научава да разпознава в свръхсетивния свят, е "скритото, неизговорено слово".
В обикновеният свят не може да съществува една дума, която е неизговорена.
Една неизговорена дума не е никаква дума. Затова и твърдението, че второто нещо, което човек намира в свръхсетивния свят, т.е. Неизговореното слово, това твърдение е едно пълно противоречие.
към текста >>
Затова и твърдението, че второто нещо, което човек намира в свръхсетивния
свят
, т.е.
Второто, което човек се научава да разпознава в свръхсетивния свят, е "скритото, неизговорено слово". В обикновеният свят не може да съществува една дума, която е неизговорена. Една неизговорена дума не е никаква дума.
Затова и твърдението, че второто нещо, което човек намира в свръхсетивния свят, т.е.
Неизговореното слово, това твърдение е едно пълно противоречие.
към текста >>
Обаче съзнанието, което ни пресреща като третата особеност на свръхсетивния
свят
, е съзнанието без предмет, съзнанието без обект.
И накрая третото, това е "съзнанието без какъвто и да е външен обект". Спомнете си само, че когато развивате определено съзнание, когато Вие знаете това или онова, в този случай Вие винаги имате един предмет, един обект на знанието.
Обаче съзнанието, което ни пресреща като третата особеност на свръхсетивния свят, е съзнанието без предмет, съзнанието без обект.
към текста >>
Точно те са първите три окултни неща, които ние срещаме в свръхсетивния
свят
.
Когато след необходимата подготовка ученикът навлиза в същинската област на окултизма, той среща тези три неща, и ние видяхме, че те могат да бъдат описани единствено с абсурдни и противоречиви думи.
Точно те са първите три окултни неща, които ние срещаме в свръхсетивния свят.
към текста >>
52.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Обаче в процеса на мисленето, това физическо тяло далеч не е единствения актьор, единственото действуващо лице, то е само инструментът, с който човек трябва да си послужи, за да почерпи знание от заобикалящия го
свят
.
Необходимо е макар и с немалки усилия да свържем някои наши идеи и понятия с тези три изживявания. Начинът, по който човек мисли в обикновения живот и преди всичко в естествените науки, този на чин на мислене, е изцяло свързан с човешкото физическо тяло.
Обаче в процеса на мисленето, това физическо тяло далеч не е единствения актьор, единственото действуващо лице, то е само инструментът, с който човек трябва да си послужи, за да почерпи знание от заобикалящия го свят.
Всичко, което изобщо стига по този път до човешкото съзнание, е предмет на ежедневното познание, предмет на естествените науки. (По-късно ще имаме възможност да посочим, че някои науки като напр. етиката, социологията, юриспруденцията не отговарят на това, което твърдим днес; то важи по-скоро за основните клонове на естествознанието.) И това знание не може да се придобие по никакъв друг начин, освен чрез инструмента на тялото, а именно чрез инструмента на човешкия мозък.
към текста >>
Това въздействие е подобно на нещо, което ни разкъсва и разлива из целия Космос, ние сме като разтворени в този странен елемент, като разпадащи се в нашето собствено устройство, изгубвайки почва под нозете си, изгубвайки всички опорни точки, които сме имали във външния материален
свят
.
Обаче, ако един човек наистина се усети потопен в този елемент, той далеч няма да твърди, че се намира в едно небитие, в едно нищо, защото спрямо цялото досегашно знание, този елемент има едно изненадващо въздействие.
Това въздействие е подобно на нещо, което ни разкъсва и разлива из целия Космос, ние сме като разтворени в този странен елемент, като разпадащи се в нашето собствено устройство, изгубвайки почва под нозете си, изгубвайки всички опорни точки, които сме имали във външния материален свят.
Да, точно това става. И докато е така разпръснат из целия Космос, човек усеща това, което може да се нарече: струяща, разливаща се, неуловима от сетивата духовна светлина. Това е вътрешното изживяване, до което достига всеки окултен кандидат.
към текста >>
Само че тези мисли не са просто онези мисли, които ние получаваме от външния
свят
, а по-скоро образи, укрепващи и добиващи реалност в своите собствени форми.
И щом достигнем до едно такова състояние в живота, тогава ние не се изгубваме в тази преливаща светлина, а изживяваме в нея образи с такава живост, с такава виталност, каквато е недостижима за съновиденията и визионерството. Но в същото време докато изживяваме тези образи, ние откриваме, че им липсва всичко онова, което отличава външните възприятия. Тук ние не можем да открием нищо от онези качества,които възприемаме чрез сетивата; но пък можем да открием, и то в подчертана степен това, което изживяваме тогава, когато изграждаме нашите мисли.
Само че тези мисли не са просто онези мисли, които ние получаваме от външния свят, а по-скоро образи, укрепващи и добиващи реалност в своите собствени форми.
към текста >>
После обаче, чрез всичко това ни се дава нарастващото познание за един
свят
, разположен зад видимия сетивен
свят
.
И това е първото, което окултният кандидат изживява и което все по-силно изпъква в хода на окултния живот. В началото то е неуловимо и слабо, така че ние трябва да се задоволяваме с нещо много по-незначително.
После обаче, чрез всичко това ни се дава нарастващото познание за един свят, разположен зад видимия сетивен свят.
И по този начин ние узнаваме нещо твърде особено. Ние узнаваме, че всички онези сили, даващи ни възможност за подобни изживявания, изобщо не се намират в сферата на нашия земен живот, нито пък в земните закономерности. Ние забелязваме, и то съвсем точно, че всичко, което ни позволява да размишляваме като земни човеци върху проблемите на естествените науки, е вложено в нас като сили, принадлежащи на Земята.
към текста >>
Независимо дали пред нас е един обикновен човек, който вижда, възприема и след това подрежда нещата от сетивния
свят
, или пък учен, наведен над своя микроскоп, или наблюдаващ звездите от своята обсерватория, и в двата случая човек си служи с тези качества на сетивата и мозъка, които произлизат от Земните сили.
Неговият мозък и неговите сетивни органи са формирани чрез неотклонното действие на Земните сили. И ако ние искаме да си обясним окото, ухото или самия мозък, каквито са те днес, тогава трябва да кажем: В началото на Земното развитие, тези органи бяха нещо съвсем друго. В хода на Земното развитие върху тези органи действуваха Земните сили и те им придадоха тяхната сегашна форма. И когато размишляваме в ежедневния живот или пък върху проблемите на естествените науки, тогава ние вкарваме в употреба всичко онова, което тези органи и този наш мозък имат от Земните сили. И щом сме увлечени в някакво изследване или в някаква външна дейност, ние всъщност черпим от това, което сме получили от Земните сили.
Независимо дали пред нас е един обикновен човек, който вижда, възприема и след това подрежда нещата от сетивния свят, или пък учен, наведен над своя микроскоп, или наблюдаващ звездите от своята обсерватория, и в двата случая човек си служи с тези качества на сетивата и мозъка, които произлизат от Земните сили.
Обаче това, което имаме като формиране на нашия мозък, това, което ни позволява да подходим към мозъка така, че той да излъчи навън от себе си по-висшите членове на човешкото същество, и това, което току що описахме като напираща духовна светлина; всички тези неща не са възникнали от земни състояния и от земни причини, а са наследство от онези сили, които действуваха върху човека, преди още Земята да беше станала Земя.
към текста >>
Ето че дойде времето, когато Вие можете да разберете как стоят нещата с философията в нашия
свят
.
Ето че дойде времето, когато Вие можете да разберете как стоят нещата с философията в нашия свят.
Цялата философия в този наш свят е не друго, а един сбор от мисловни конструкции, от идеи, които са проникнали в нашия физически свят, макар и те да имат своя истински произход в надсетивния свят, от където ясновидецът може да ги наблюдава в първичния им вид. Философът обаче не може да възприеме това, което лежи зад неговите собствени идеи и образи, и което чрез тях той смъква в своето физическо съзнание. Той получава само идеите, само образите. Окултистът винаги може да посочи първоизточника на онези велики философски идеи, които някога са имали определена роля в развитието на света. Философът вижда само мисловните отблясъци и сенки, окултистът реалния и жив елемент на светлината, която гори зад тях.
към текста >>
Цялата философия в този наш
свят
е не друго, а един сбор от мисловни конструкции, от идеи, които са проникнали в нашия физически
свят
, макар и те да имат своя истински произход в надсетивния
свят
, от където ясновидецът може да ги наблюдава в първичния им вид.
Ето че дойде времето, когато Вие можете да разберете как стоят нещата с философията в нашия свят.
Цялата философия в този наш свят е не друго, а един сбор от мисловни конструкции, от идеи, които са проникнали в нашия физически свят, макар и те да имат своя истински произход в надсетивния свят, от където ясновидецът може да ги наблюдава в първичния им вид.
Философът обаче не може да възприеме това, което лежи зад неговите собствени идеи и образи, и което чрез тях той смъква в своето физическо съзнание. Той получава само идеите, само образите. Окултистът винаги може да посочи първоизточника на онези велики философски идеи, които някога са имали определена роля в развитието на света. Философът вижда само мисловните отблясъци и сенки, окултистът реалния и жив елемент на светлината, която гори зад тях. Но от къде идва тя?
към текста >>
Обстоятелството, че иска да обхване и отнесе всичко към една първопричина, произтича от там, че в мига, когато като ясновидец човек се добере до етерното тяло, той прониква не само в нещо от предишните планетарни състояния на Земята, но и във въздействията от духовния
свят
, устремени към мозъка, въздействия, които могат да бъдат сравнени с тези на Лунната светлина.
Всяка инспирация, която се дава на човека не чрез неговите собствени сили, а отвън, го издига до определено философско познание за света. Характерно за него е, че то подтиква човека към търсене на първо причината за всички неща. Този е най-отличителният признак на философското мислене. Дали човек ще нарече тази първопричина "Бог" или "световен Дух" работата далеч не е в това.
Обстоятелството, че иска да обхване и отнесе всичко към една първопричина, произтича от там, че в мига, когато като ясновидец човек се добере до етерното тяло, той прониква не само в нещо от предишните планетарни състояния на Земята, но и във въздействията от духовния свят, устремени към мозъка, въздействия, които могат да бъдат сравнени с тези на Лунната светлина.
към текста >>
Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял
свят
и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем език, чиито думи не се срещат никъде по Земята; език, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло.
А сега тихо и неусетно идва ред на второто изживяване. То идва така незабележимо, че много окултисти които отдавна са постигнали първата, току що описана опитност едва ли проумяват какво точно става сега. А става приблизително следното: Докато духовната светлина, която описах, обгръща човека така, сякаш той би могъл да се разлее в нея по всички посоки и да се разшири в необятното космическо пространство, то това, което в началото бихме определили като скрито, неизговорено слово, се насочва сега срещу нас от всички страни. Скритото, неизговорено слово е като нещо, което се приближава към нас от всички страни, и то в същата мярка, в която сме успели да се разширим навън в света. За онзи човек, който има такива опитности и все още не може да се ориентира добре, това разтваряне навън, това разливане навън е съпроводено с ужасен страх.
Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем език, чиито думи не се срещат никъде по Земята; език, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло.
И едва след като отнемем от тези думи всеки външен шум и звук, ние постепенно проумяваме, че от всякъде сме заобиколени с автентичните и пълни със смисъл звуци на света. В началото е трудно, и тези звуци са едва доловими, но в хода на окултното обучение, с постоянно упорство и самодисциплина, ученикът навлиза все по-пълно и уверено в измеренията на един непознат духовен свят.
към текста >>
В началото е трудно, и тези звуци са едва доловими, но в хода на окултното обучение, с постоянно упорство и самодисциплина, ученикът навлиза все по-пълно и уверено в измеренията на един непознат духовен
свят
.
А става приблизително следното: Докато духовната светлина, която описах, обгръща човека така, сякаш той би могъл да се разлее в нея по всички посоки и да се разшири в необятното космическо пространство, то това, което в началото бихме определили като скрито, неизговорено слово, се насочва сега срещу нас от всички страни. Скритото, неизговорено слово е като нещо, което се приближава към нас от всички страни, и то в същата мярка, в която сме успели да се разширим навън в света. За онзи човек, който има такива опитности и все още не може да се ориентира добре, това разтваряне навън, това разливане навън е съпроводено с ужасен страх. Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем език, чиито думи не се срещат никъде по Земята; език, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло. И едва след като отнемем от тези думи всеки външен шум и звук, ние постепенно проумяваме, че от всякъде сме заобиколени с автентичните и пълни със смисъл звуци на света.
В началото е трудно, и тези звуци са едва доловими, но в хода на окултното обучение, с постоянно упорство и самодисциплина, ученикът навлиза все по-пълно и уверено в измеренията на един непознат духовен свят.
към текста >>
И тогава ние получаваме забележителното усещане: Това, което се задава срещу нас, това, което отвсякъде напира към нас, е не просто външната обвивка на един
свят
, а е нещо от музикално естество, нещо като звуци, проникващи дълбоко в нас.
И тогава ние получаваме забележителното усещане: Това, което се задава срещу нас, това, което отвсякъде напира към нас, е не просто външната обвивка на един свят, а е нещо от музикално естество, нещо като звуци, проникващи дълбоко в нас.
В този момент ние получаваме и друго странно усещане, и за нас то е указание, че сме на прав път. Ние имаме усещането: "Да, всъщност сега ни пресреща нашата собствена същност; този, който ни пресреща, е истинският човек. Докато живеем във физическото тяло, ние само привидно сме вместени в човешката кожа. В действителност човекът се простира из целия свят, и този истински човек се изправя сега пред нас. Истинският човек е този, който сега се задава към нас." Това е сега нашето основно усещане духовният живот нараства, после отново се свива.
към текста >>
В действителност човекът се простира из целия
свят
, и този истински човек се изправя сега пред нас.
И тогава ние получаваме забележителното усещане: Това, което се задава срещу нас, това, което отвсякъде напира към нас, е не просто външната обвивка на един свят, а е нещо от музикално естество, нещо като звуци, проникващи дълбоко в нас. В този момент ние получаваме и друго странно усещане, и за нас то е указание, че сме на прав път. Ние имаме усещането: "Да, всъщност сега ни пресреща нашата собствена същност; този, който ни пресреща, е истинският човек. Докато живеем във физическото тяло, ние само привидно сме вместени в човешката кожа.
В действителност човекът се простира из целия свят, и този истински човек се изправя сега пред нас.
Истинският човек е този, който сега се задава към нас." Това е сега нашето основно усещане духовният живот нараства, после отново се свива. Благодарение на това, което сега изживяваме благодарение на това връхлитащо ни отвсякъде духовно послание ние стигаме и до една определена идея, до идеята за "скритото, неизговорено слово".
към текста >>
53.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Сега ние трябва да се приближим към третото изживяване, свързано със свръхсетивния
свят
.
Сега ние трябва да се приближим към третото изживяване, свързано със свръхсетивния свят.
Но за да разгледаме свръхсетивното съзнание т.е. съзнанието без какъвто и да е външен обект необходимо е първо да се занимаем с това, което всеки човек притежава, макар и не всеки да може правилно да го наблюдава, с други думи, да се занимаем с обикновеното човешко съзнание, което е валидно за този свят. Това съзнание възниква благодарение на факта, че човек забелязва своя Аз, че той става по отношение на другите същества и предмети едно знаещо същество.
към текста >>
съзнанието без какъвто и да е външен обект необходимо е първо да се занимаем с това, което всеки човек притежава, макар и не всеки да може правилно да го наблюдава, с други думи, да се занимаем с обикновеното човешко съзнание, което е валидно за този
свят
.
Сега ние трябва да се приближим към третото изживяване, свързано със свръхсетивния свят. Но за да разгледаме свръхсетивното съзнание т.е.
съзнанието без какъвто и да е външен обект необходимо е първо да се занимаем с това, което всеки човек притежава, макар и не всеки да може правилно да го наблюдава, с други думи, да се занимаем с обикновеното човешко съзнание, което е валидно за този свят.
Това съзнание възниква благодарение на факта, че човек забелязва своя Аз, че той става по отношение на другите същества и предмети едно знаещо същество.
към текста >>
Направо можем да кажем, че за окултистите това съзнание, или по-добре казано това Азово съзнание, е онзи жизнен елемент, който при навлизането на човека в свръхсетивния
свят
е в най-голяма степен застрашен от изчезване, така, че във всеки случай заслужава нашето особено внимание.
Това съзнание представлява важен елемент от нашия вътрешен живот, и с оглед на окултното наблюдение, ние трябва да сме съвсем наясно с него.
Направо можем да кажем, че за окултистите това съзнание, или по-добре казано това Азово съзнание, е онзи жизнен елемент, който при навлизането на човека в свръхсетивния свят е в най-голяма степен застрашен от изчезване, така, че във всеки случай заслужава нашето особено внимание.
Особената грижа за ежедневното, обикновеното, бих казал земното съзнание, е от извънредна важност при окултния път, защото загубата на това съзнание, напускането и преодоляването на това съзнание, е в еднаква степен и необходимо, и опасно. Така, че тук ние сме изправени както пред една опасност, така и пред една необходимост.
към текста >>
Единният божествен
свят
, който обхваща всичко, поддържа и съзнанието на човека; този
свят
е съвършено независим от човешкия сън; той бди над човешкото същество все едно дали то е будно или спи.
Замислете се по-нататък и Вие неизбежно ще си кажете: Да, човек не може да разчита на съзнанието, което всяка вечер при заспиване той изгубва, макар и всяка сутрин той отново да намира съдържанието на това съзнание. Всичко, което той е имал преди заспиването, е останало съхранено и той може така да се каже при събуждане отново да подхване нишките на вътрешния, душевен живот, които са прекъснати в мига на заспиването. И така, всичко между заспиването и пробуждането е останало непокътнато, само човекът не знае нищо за себе си през времето, в което е спал.
Единният божествен свят, който обхваща всичко, поддържа и съзнанието на човека; този свят е съвършено независим от човешкия сън; той бди над човешкото същество все едно дали то е будно или спи.
към текста >>
От тук Вие разбирате, че ако човекът стои в земното съзнание, той ще трябва да мисли за божествения
свят
като за
свят
, намиращ се вън от това земно съзнание.
От тук Вие разбирате, че ако човекът стои в земното съзнание, той ще трябва да мисли за божествения свят като за свят, намиращ се вън от това земно съзнание.
Това обстоятелство налага неизбежната необходимост, в началото човек да има едно пълно незнание за божествения свят. И естествено, това обстоятелство винаги водеше дотам, че божественият свят не можеше да бъде постигнат с каквито и да е усилия на земното съзнание, а можеше да бъде постигнат само с това, което наричаме откровение. Откровенията, и особено религиозните откровения, винаги са давани на човека, тъй като в своето собствено съзнание доколкото то е едно земно съзнание той изобщо не може да стига до тях. Ето защо за да се добере до същността на нещата, човек трябваше да получи някакво откровение.
към текста >>
Това обстоятелство налага неизбежната необходимост, в началото човек да има едно пълно незнание за божествения
свят
.
От тук Вие разбирате, че ако човекът стои в земното съзнание, той ще трябва да мисли за божествения свят като за свят, намиращ се вън от това земно съзнание.
Това обстоятелство налага неизбежната необходимост, в началото човек да има едно пълно незнание за божествения свят.
И естествено, това обстоятелство винаги водеше дотам, че божественият свят не можеше да бъде постигнат с каквито и да е усилия на земното съзнание, а можеше да бъде постигнат само с това, което наричаме откровение. Откровенията, и особено религиозните откровения, винаги са давани на човека, тъй като в своето собствено съзнание доколкото то е едно земно съзнание той изобщо не може да стига до тях. Ето защо за да се добере до същността на нещата, човек трябваше да получи някакво откровение.
към текста >>
И естествено, това обстоятелство винаги водеше дотам, че божественият
свят
не можеше да бъде постигнат с каквито и да е усилия на земното съзнание, а можеше да бъде постигнат само с това, което наричаме откровение.
От тук Вие разбирате, че ако човекът стои в земното съзнание, той ще трябва да мисли за божествения свят като за свят, намиращ се вън от това земно съзнание. Това обстоятелство налага неизбежната необходимост, в началото човек да има едно пълно незнание за божествения свят.
И естествено, това обстоятелство винаги водеше дотам, че божественият свят не можеше да бъде постигнат с каквито и да е усилия на земното съзнание, а можеше да бъде постигнат само с това, което наричаме откровение.
Откровенията, и особено религиозните откровения, винаги са давани на човека, тъй като в своето собствено съзнание доколкото то е едно земно съзнание той изобщо не може да стига до тях. Ето защо за да се добере до същността на нещата, човек трябваше да получи някакво откровение.
към текста >>
Всички послания и откровения, които предхристиянските епохи и народи получаваха от великите учители на човечеството, в последна сметка бяха дело на такива основатели на религии, които като Посветени можеха да предават на човечеството опитностите си от свръхсетивния
свят
.
От тук идват и всички древни религии.
Всички послания и откровения, които предхристиянските епохи и народи получаваха от великите учители на човечеството, в последна сметка бяха дело на такива основатели на религии, които като Посветени можеха да предават на човечеството опитностите си от свръхсетивния свят.
При това, отношенията на религиозния човек към неговия Бог оставаха винаги такива, че той продължаваше да си представя този Бог като едно Същество извън този свят, като едно отвъдно Същество, към което той можеше да се приближи единствено с помощта на особени средства.
към текста >>
При това, отношенията на религиозния човек към неговия Бог оставаха винаги такива, че той продължаваше да си представя този Бог като едно Същество извън този
свят
, като едно отвъдно Същество, към което той можеше да се приближи единствено с помощта на особени средства.
От тук идват и всички древни религии. Всички послания и откровения, които предхристиянските епохи и народи получаваха от великите учители на човечеството, в последна сметка бяха дело на такива основатели на религии, които като Посветени можеха да предават на човечеството опитностите си от свръхсетивния свят.
При това, отношенията на религиозния човек към неговия Бог оставаха винаги такива, че той продължаваше да си представя този Бог като едно Същество извън този свят, като едно отвъдно Същество, към което той можеше да се приближи единствено с помощта на особени средства.
към текста >>
В случай, че човекът не можеше сам да се издигне до посвещение, тази религиозна нагласа му позволяваше такъв, какъвто е тук на Земята, стоящ и чувствуващ по земному да обхваща земните неща със свое то съзнание и чрез религиозния учител да узнава нещо повече както за тях, така и за нещата, разположени извън сетивния
свят
, извън света на разума и интелекта, изобщо извън света на обикновеното човешко съзнание.
В случай, че човекът не можеше сам да се издигне до посвещение, тази религиозна нагласа му позволяваше такъв, какъвто е тук на Земята, стоящ и чувствуващ по земному да обхваща земните неща със свое то съзнание и чрез религиозния учител да узнава нещо повече както за тях, така и за нещата, разположени извън сетивния свят, извън света на разума и интелекта, изобщо извън света на обикновеното човешко съзнание.
Така беше с всички религии, и в известен смисъл това е така и днес.
към текста >>
Но щом става дума за Буда, винаги сме изтъквали, че той също получи посвещение в своята 29-та година, "седейки под дървото Боди" и успя да прогледне в духовния
свят
.
Ние добре знаем, че напр. будизмът ни отвежда назад към основателя на тази религия, великия Буда1.
Но щом става дума за Буда, винаги сме изтъквали, че той също получи посвещение в своята 29-та година, "седейки под дървото Боди" и успя да прогледне в духовния свят.
към текста >>
Обаче от духовния
свят
се открива само това, което човекът може и има сили да понесе.
Обаче от духовния свят се открива само това, което човекът може и има сили да понесе.
Нека се обърнем напр. към древна Гърция, доколкото тя имаше своите религиозни представи от питагорейската школа, и веднага ще забележим, че Питагор* мина през посвещение и от духовния свят той свали само това, което тогавашните хора можеха да приемат в своето човешко съзнание.
към текста >>
към древна Гърция, доколкото тя имаше своите религиозни представи от питагорейската школа, и веднага ще забележим, че Питагор* мина през посвещение и от духовния
свят
той свали само това, което тогавашните хора можеха да приемат в своето човешко съзнание.
Обаче от духовния свят се открива само това, което човекът може и има сили да понесе. Нека се обърнем напр.
към древна Гърция, доколкото тя имаше своите религиозни представи от питагорейската школа, и веднага ще забележим, че Питагор* мина през посвещение и от духовния свят той свали само това, което тогавашните хора можеха да приемат в своето човешко съзнание.
към текста >>
По този начин се утвърди такова отношение на религиозния човек към духовния
свят
, което може да се определи като "противопоставяне" на човека спрямо божествения
свят
.
По този начин се утвърди такова отношение на религиозния човек към духовния свят, което може да се определи като "противопоставяне" на човека спрямо божествения свят.
Дали в този божествен свят беше съзиран плурализъм, една общност от Същества или пък единно ръководство, дали беше проповядван политеизъм или монотеизъм това в случая не е важно за нас. Важното е, че сега човекът се видя противопоставен на божествения свят, и че този божествен свят трябваше да му се открива по един или друг начин.
към текста >>
Дали в този божествен
свят
беше съзиран плурализъм, една общност от Същества или пък единно ръководство, дали беше проповядван политеизъм или монотеизъм това в случая не е важно за нас.
По този начин се утвърди такова отношение на религиозния човек към духовния свят, което може да се определи като "противопоставяне" на човека спрямо божествения свят.
Дали в този божествен свят беше съзиран плурализъм, една общност от Същества или пък единно ръководство, дали беше проповядван политеизъм или монотеизъм това в случая не е важно за нас.
Важното е, че сега човекът се видя противопоставен на божествения свят, и че този божествен свят трябваше да му се открива по един или друг начин.
към текста >>
Важното е, че сега човекът се видя противопоставен на божествения
свят
, и че този божествен
свят
трябваше да му се открива по един или друг начин.
По този начин се утвърди такова отношение на религиозния човек към духовния свят, което може да се определи като "противопоставяне" на човека спрямо божествения свят. Дали в този божествен свят беше съзиран плурализъм, една общност от Същества или пък единно ръководство, дали беше проповядван политеизъм или монотеизъм това в случая не е важно за нас.
Важното е, че сега човекът се видя противопоставен на божествения свят, и че този божествен свят трябваше да му се открива по един или друг начин.
към текста >>
Защото ако човешкото познание се вмъкне в религиозните представи, то ще навлезе чрез израстването на човека в духовния
свят
също и в определени свръхсетивни състояния.
Тъкмо това е основанието, поради което теологията така твърдо забранява на човешкото познание да се намесва в религиозните представи.
Защото ако човешкото познание се вмъкне в религиозните представи, то ще навлезе чрез израстването на човека в духовния свят също и в определени свръхсетивни състояния.
А това е един вид нахлуване в области, чиито въздействие върху религиозните представи на човечеството, теологията а не религията сама по себе си направо иска да изключи. Ето защо теолозите постоянно предупреждават, че теологията трябва да се предпазва от две основни заблуждения. Първото от тях е, когато теологията се изражда в теософия. Според теолозите, в този случай човекът иска да израсне към своя Бог, обаче стига само до там, че му се противопоставя. И ето защо теолозите така ревностно се бранят от теософията.
към текста >>
Доколкото човекът има своето обикновено съзнание, той притежава естествено също и своя мозък, също и своя мисловен
свят
.
Обаче ние видяхме, че освен това, което днес можем да докоснем, душевният живот на човека се състои и от живот на мислите, живот, който си служи с инструмента на мозъка.
Доколкото човекът има своето обикновено съзнание, той притежава естествено също и своя мозък, също и своя мисловен свят.
Тези неща са вплетени едно в друго. Едното е немислимо без другото. И в това, което можем да наречем човешко съзнание, се отразяват мислите и изживяванията, които Вие имате, щом си служите с инструмента на мозъка.
към текста >>
По този начин тук на Земята действува човешкото Азово съзнание, но отвън действува и нещо друго, което по своята същност е самият божествен свръхсетивен
свят
.
Тези разлики могат да бъдат наблюдавани в отделните религии. Обаче основната черта на всички религии е залегнала в това, че човекът опазва своето Азово съзнание, че човекът остава едно съзнателно същество.
По този начин тук на Земята действува човешкото Азово съзнание, но отвън действува и нещо друго, което по своята същност е самият божествен свръхсетивен свят.
към текста >>
Мистикът разрушава точно това, на което религията доколкото тя остава такава тъй ревностно държи, а именно: Правото на човека да противопоставя своето земно съзнание на божествения свръхсетивен
свят
.
Когато един човек става мистик, преди всичко той се стреми по най-радикален начин да се освободи от нещата, които са свързани с обикновеното земно съзнание.
Мистикът разрушава точно това, на което религията доколкото тя остава такава тъй ревностно държи, а именно: Правото на човека да противопоставя своето земно съзнание на божествения свръхсетивен свят.
Всички мистици, както предхристиянските, така и следхристиянските, винаги са се стремили да преодолеят това човешко съзнание. Най-характерното за мистиката наистина се състои в преодоляване на обикновеното съзнание, в предизвикване на себезабрава. И ако мистикът е достатъчно напреднал, тази себезабрава е длъжна да прерасне в себезаличаване, в себеунищожение. Истинските мистични състояния, трансът, екстазът всички те се стремят да премахнат това, което човек нарича граница на своето земно съзнание и да се извисят към едно по-висше съзнание.
към текста >>
И ако се обърнем към сравнително близки епохи, ние ще открием как много мистици с помощта на гръко-платоническата философия се опитваха да се издигнат към божествения
свят
, и то без да се лишават нито от своите опитности на мозъка, нито от тези на сърцето.
Впрочем един мистик може да има опитности чрез мозъка и опитности чрез сърцето, а в същото време да е заличил съзнанието. Тогава ние казваме, че той е постигнал състояние на екстаз, но в мислите и усещанията си този човек далеч не е изключил това, което черпи от мозъка и сърцето.
И ако се обърнем към сравнително близки епохи, ние ще открием как много мистици с помощта на гръко-платоническата философия се опитваха да се издигнат към божествения свят, и то без да се лишават нито от своите опитности на мозъка, нито от тези на сърцето.
Това са хора като неоплатониците Ямблий и Плотин. Към тях спада и мистикът Скотус Еригена2, а ако не следваме едно строго разграничение, тук бихме могли да посочим мистици, при които преобладават опитностите от страна на мозъка, докато тези от страна на сърцето остават на заден план и така в групата на споменатите мистици бихме причислили и Майстер Екхард. Този би бил класът "А": Мистици с опитности и от мозъка и от сърцето.
към текста >>
Ние служим на човечеството само ако сме свързани със заобикалящия
свят
чрез сърцето." От всички душевни изживявания, тези мистици признават само трепетите на сърцето.
Ако Вие конкретно си представите един такъв мистик, лесно ще го определите като човек на екстаза, като човек влюбен в своите екстази. Но ако поискате да му предадете нещо от опитностите на мозъка, той веднага ще се отдръпне. Все едно дали му говорите за висшите светове или за външната природа: и в двата случая той остава напълно равнодушен. Той неизбежно ще Ви отговори: "Да, може и да е така, но всичко това изобщо не си струва да го знаем.
Ние служим на човечеството само ако сме свързани със заобикалящия свят чрез сърцето." От всички душевни изживявания, тези мистици признават само трепетите на сърцето.
Ето защо те са неспособни да разберат и приемат някои окултни истини и представи, тъй като за тях се изисква поне малко мислене.
към текста >>
И ако този човек изпадне в особено екстазно състояние с изключване на човешкото земно съзнание, целия сетивно-възприемаем
свят
ще остане около него като нещо, което той не проумява, защото не е счел за необходимо да му отдели сили и внимание.
Обаче в такъв човек лесно може да се забележи един значителен остатък от неизразходвани душевни сили, защото силите на интелекта, на мисленето, са останали непокътнати.
И ако този човек изпадне в особено екстазно състояние с изключване на човешкото земно съзнание, целия сетивно-възприемаем свят ще остане около него като нещо, което той не проумява, защото не е счел за необходимо да му отдели сили и внимание.
към текста >>
В негово лице ние имаме яркия пример на един мистик, който в действителност се държи така, че отхвърля както цялата теология като повърхностно и ненужно знание така и цялото познание на свръхсетивния
свят
.
В негово лице ние имаме яркия пример на един мистик, който в действителност се държи така, че отхвърля както цялата теология като повърхностно и ненужно знание така и цялото познание на свръхсетивния свят.
И това, което при него се излъчва навън с такава могъща сила, е всъщност сливането му с духа на природата.
към текста >>
Но тук ние съвсем не сме изправени пред някаква пантеистична духовност, която винаги съдържа в себе си нещо надуто и превзето; тук нямаме възгласи, мечтания и химни от страна на един всеобщ природен дух, а конкретни невинно-детински усещания, изпълващи душата му при всеки допир с прекрасния
свят
на природата.
Но тук ние съвсем не сме изправени пред някаква пантеистична духовност, която винаги съдържа в себе си нещо надуто и превзето; тук нямаме възгласи, мечтания и химни от страна на един всеобщ природен дух, а конкретни невинно-детински усещания, изпълващи душата му при всеки допир с прекрасния свят на природата.
към текста >>
В началото практикуващият окултист живее в свръхсетивния
свят
само доколкото е успял да игнорира връзките си със сетивния земен
свят
.
Това би бил онзи мистик, който изключва и трите неща: Земното съзнание, опитностите на сърцето и опитностите на мозъка, т.е. всички възможни човешки изживявания в обикновения земен живот. Вие сами можете да си представите, че това е извънредно трудно. За окултистът е самопонятно, че той може да се издига до състояния, при които се изключват свързаните с мозъка и сърцето изживявания, доколкото те възникват от Земните сили и доколкото минават през съзнанието. За практикуващият окултист, който се стреми да прониква в по-висшите светове, това е нещо самопонятно.
В началото практикуващият окултист живее в свръхсетивния свят само доколкото е успял да игнорира връзките си със сетивния земен свят.
Той напуска едни елементи и влиза в други. Мистикът обаче, след като изключи трите вида опитности от земните инструменти на съзнанието, мозъка и сърцето, естествено не попада в небитието, защото извън нашето съзнание обективно съществува божествено-духовния свръхсетивен свят. И той съвсем не навлиза сега по пътя на окултиста, комуто се открива свръхсетивната светлина и неизговореното слово; не, мистикът заглушава своето съзнание и всичките му принадлежащи сили, като накрая, след това заглушаване на всички тези човешки изживявания, той започва да се чувствува като слят с нещо ново и непознато.
към текста >>
Мистикът обаче, след като изключи трите вида опитности от земните инструменти на съзнанието, мозъка и сърцето, естествено не попада в небитието, защото извън нашето съзнание обективно съществува божествено-духовния свръхсетивен
свят
.
Вие сами можете да си представите, че това е извънредно трудно. За окултистът е самопонятно, че той може да се издига до състояния, при които се изключват свързаните с мозъка и сърцето изживявания, доколкото те възникват от Земните сили и доколкото минават през съзнанието. За практикуващият окултист, който се стреми да прониква в по-висшите светове, това е нещо самопонятно. В началото практикуващият окултист живее в свръхсетивния свят само доколкото е успял да игнорира връзките си със сетивния земен свят. Той напуска едни елементи и влиза в други.
Мистикът обаче, след като изключи трите вида опитности от земните инструменти на съзнанието, мозъка и сърцето, естествено не попада в небитието, защото извън нашето съзнание обективно съществува божествено-духовния свръхсетивен свят.
И той съвсем не навлиза сега по пътя на окултиста, комуто се открива свръхсетивната светлина и неизговореното слово; не, мистикът заглушава своето съзнание и всичките му принадлежащи сили, като накрая, след това заглушаване на всички тези човешки изживявания, той започва да се чувствува като слят с нещо ново и непознато.
към текста >>
Тогава той би се превърнал в мистик, съединен и слят с духовното по такъв начин, че би заприличал на един спящ човек, който в съня си е слят с духовния
свят
, без да знае, без да има дори и предчувствие за това, че е слят с него.
Когато продължим да говорим за окултизма, ние ще видим, че за човека би било съдбоносно, ако той изтръгне от корен и трите вида опитности тези на мозъка, сърцето и съзнанието.
Тогава той би се превърнал в мистик, съединен и слят с духовното по такъв начин, че би заприличал на един спящ човек, който в съня си е слят с духовния свят, без да знае, без да има дори и предчувствие за това, че е слят с него.
Ако иска да съхрани поне едно далечно, живо усещане за сливането си с духовния свят, мистикът трябва последователно да заличи тези отделни, лични опитности.
към текста >>
Ако иска да съхрани поне едно далечно, живо усещане за сливането си с духовния
свят
, мистикът трябва последователно да заличи тези отделни, лични опитности.
Когато продължим да говорим за окултизма, ние ще видим, че за човека би било съдбоносно, ако той изтръгне от корен и трите вида опитности тези на мозъка, сърцето и съзнанието. Тогава той би се превърнал в мистик, съединен и слят с духовното по такъв начин, че би заприличал на един спящ човек, който в съня си е слят с духовния свят, без да знае, без да има дори и предчувствие за това, че е слят с него.
Ако иска да съхрани поне едно далечно, живо усещане за сливането си с духовния свят, мистикът трябва последователно да заличи тези отделни, лични опитности.
към текста >>
При тях ние не откриваме бракосъчетанието със свръхсетивния духовен
свят
, което помним от Св. Терезия.
При тях ние не откриваме бракосъчетанието със свръхсетивния духовен свят, което помним от Св. Терезия.
При тези мистици, които се стремят да надмогнат и преодолеят всеки личен, човешки и земен елемент, при тях ние намираме в необичайно подсилен вид изживявания, свързани със сърцето; така че техните стремежи се преплитат с известна човешка ограниченост. Изобщо това сливане с божествено-духовния свят, това бракосъчетание е твърде сходно с любовните инстинкти на човека, каквито ги срещаме в обикновения живот.
към текста >>
Изобщо това сливане с божествено-духовния
свят
, това бракосъчетание е твърде сходно с любовните инстинкти на човека, каквито ги срещаме в обикновения живот.
При тях ние не откриваме бракосъчетанието със свръхсетивния духовен свят, което помним от Св. Терезия. При тези мистици, които се стремят да надмогнат и преодолеят всеки личен, човешки и земен елемент, при тях ние намираме в необичайно подсилен вид изживявания, свързани със сърцето; така че техните стремежи се преплитат с известна човешка ограниченост.
Изобщо това сливане с божествено-духовния свят, това бракосъчетание е твърде сходно с любовните инстинкти на човека, каквито ги срещаме в обикновения живот.
към текста >>
Такива мистици, които човешки обичат своя Бог или своя божествен
свят
, Вие ще откриете съвсем лесно, стига да разгърнете някои житиета на монахини и отшелници.
Такива мистици, които човешки обичат своя Бог или своя божествен свят, Вие ще откриете съвсем лесно, стига да разгърнете някои житиета на монахини и отшелници.
И тогава Вие ще видите как много от тези светци и отшелници са влюбени в Мадоната с един чисто човешки копнеж, защото за тях тя е въплъщение и заместител на обикновената жена. Или пък как много монахини са влюбени в годеника-Христос, влюбени в него с цялата гама на земно-човешките любовни чувства. Дори и не винаги изпълнена със симпатия, това е психологически интересна област от църковно-религиозния мистицизъм, област, в която пътят към мистичните постижения е преграден от самата човешка природа.
към текста >>
Тази разлика само подчертава качествата на една личност, която все още не е преодоляла своето лично-човешко съзнание; качествата на тази Метхилд от Магдебург, която се усеща дълбоко въвлечена в божествено-духовния
свят
и въпреки това не описва еротиката на сърцето с изрази, взети от религиозни изстъпления, а стига до там, най-откровено да я сравни с една мимолетна любовна връзка от религиозно естество.
Тази Метхилд от Магдебург показва едно съществено различие спрямо близките до нея мистици: Тя не крие своята пламенна еротика и за своята божествена Любов тя се изразява с нюанси на хумор, както примерно бихме могли да говорим и за човешките любовни чувства. Тя не облича своите изживявания с високопарни и претенциозни думи, а постоянно говори за тях с една лека ирония. Ние съвсем ясно виждаме тази разлика, стига да сравним писанията на Св. Хилдегард с тези на други, твърде известни мистици.
Тази разлика само подчертава качествата на една личност, която все още не е преодоляла своето лично-човешко съзнание; качествата на тази Метхилд от Магдебург, която се усеща дълбоко въвлечена в божествено-духовния свят и въпреки това не описва еротиката на сърцето с изрази, взети от религиозни изстъпления, а стига до там, най-откровено да я сравни с една мимолетна любовна връзка от религиозно естество.
към текста >>
И точно в това е същността на мистиката, че достигайки до самите граници на духовния
свят
, тя се превръща в един вид сливане и единение с Духа, което обаче не може да навлезе категорично и смело вътре в този духовен
свят
.
В тази област са възможни всякакви нюанси. И в последният, за който говорихме, доминират могъщи трепети на сърцето, примесени с неовладяната енергия на това, което бихме нарекли "лично съзнание". Накратко, мистиката е нещо, което притежава невъобразимо много оттенъци и нюанси; затова тук ние няма да се ограничим само с древната гръцка мистика, както Вие ще я намерите в моята книга "Християнството като мистичен факт". С мистичните разновидности, с които днес разполагаме, ние не можем да проникнем в тази гръцка мистика. Но тези днешни разновидности могат безпогрешно да ни упътят към едно извънредно важно обстоятелство: А именно, че всички мистици имат стремежа да се издигнат над обикновеното Азово съзнание, да го заличат и премахнат, но и нежелаейки да останат без почва под нозете стремежа да изградят едно друго, ново съзнание.
И точно в това е същността на мистиката, че достигайки до самите граници на духовния свят, тя се превръща в един вид сливане и единение с Духа, което обаче не може да навлезе категорично и смело вътре в този духовен свят.
Съзнанието, което е обучено да се справя единствено с външния предметен свят, това съзнание тук отслабва и колабира. И затова постоянният стремеж на мистиката е да се освободи от това съзнание. Съвсем ясно е, че мистикът иска да се издигне над себе си. Но не по-малко ясно е, че ако човекът иска съзнателно да изживее опитностите, бликащи от неизговореното слово и от неизявената светлина, той трябва да стори това с едно друго, ново съзнание. Ето защо в усилието си да стане окултист, мистикът трябва не само да се откаже от някои неправилни стремежи, а да се погрижи и развие едно по-висше съзнание, а именно съзнанието без какъвто и да е външен обект.
към текста >>
Съзнанието, което е обучено да се справя единствено с външния предметен
свят
, това съзнание тук отслабва и колабира.
И в последният, за който говорихме, доминират могъщи трепети на сърцето, примесени с неовладяната енергия на това, което бихме нарекли "лично съзнание". Накратко, мистиката е нещо, което притежава невъобразимо много оттенъци и нюанси; затова тук ние няма да се ограничим само с древната гръцка мистика, както Вие ще я намерите в моята книга "Християнството като мистичен факт". С мистичните разновидности, с които днес разполагаме, ние не можем да проникнем в тази гръцка мистика. Но тези днешни разновидности могат безпогрешно да ни упътят към едно извънредно важно обстоятелство: А именно, че всички мистици имат стремежа да се издигнат над обикновеното Азово съзнание, да го заличат и премахнат, но и нежелаейки да останат без почва под нозете стремежа да изградят едно друго, ново съзнание. И точно в това е същността на мистиката, че достигайки до самите граници на духовния свят, тя се превръща в един вид сливане и единение с Духа, което обаче не може да навлезе категорично и смело вътре в този духовен свят.
Съзнанието, което е обучено да се справя единствено с външния предметен свят, това съзнание тук отслабва и колабира.
И затова постоянният стремеж на мистиката е да се освободи от това съзнание. Съвсем ясно е, че мистикът иска да се издигне над себе си. Но не по-малко ясно е, че ако човекът иска съзнателно да изживее опитностите, бликащи от неизговореното слово и от неизявената светлина, той трябва да стори това с едно друго, ново съзнание. Ето защо в усилието си да стане окултист, мистикът трябва не само да се откаже от някои неправилни стремежи, а да се погрижи и развие едно по-висше съзнание, а именно съзнанието без какъвто и да е външен обект. Утре ние ще продължим да говорим за това по-висше съзнание, което окултистът трябва да изгради по стръмнините на своя труден път.
към текста >>
54.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Защото в мига, когато мистикът напуска предметния сетивен
свят
, той изгубва и самото съзнание; така, че настъпва едно друго състояние, едно състояние на опияненост, на себезаличаване, което не му позволява да постигне третия елемент на окултното изживяване, а именно другото, по-висше съзнание, съзнанието, което макар и лишено от външен обект, успява да се задържи и израсне тъкмо като едно друго, ново съзнание.
Поради тази причина, мистиката доколкото тя представлява един път към окултизма не успяваше да изгради споменатото вече "съзнание без външен обект".
Защото в мига, когато мистикът напуска предметния сетивен свят, той изгубва и самото съзнание; така, че настъпва едно друго състояние, едно състояние на опияненост, на себезаличаване, което не му позволява да постигне третия елемент на окултното изживяване, а именно другото, по-висше съзнание, съзнанието, което макар и лишено от външен обект, успява да се задържи и израсне тъкмо като едно друго, ново съзнание.
към текста >>
Вече самото обстоятелство, че мисълта за Азът потъва заедно с представния
свят
, ни показва, че в лицето на Азът ние имаме само отражението на нещо, което назоваваме с думата "Аз".
И как може изобщо ние да си имаме работа с тази прекъсната линия, с това ежедневно подновявано Азово съзнание? Отговорът идва от там, че като земни човеци ние имаме само мисълта за Азът, само представата за Азът. И понеже при заспиване всички представи изчезват в мрака на безсъзнанието, това става, също и с мисълта за Азът. Човек изгубва Азът.
Вече самото обстоятелство, че мисълта за Азът потъва заедно с представния свят, ни показва, че в лицето на Азът ние имаме само отражението на нещо, което назоваваме с думата "Аз".
към текста >>
Потърсете във външния
свят
такива обекти, които да породят представата за вашия Аз, и ще разберете, че там те не съществуват.
Причината да си представим едно или друго, лежи във външните неща. Ако те липсваха там, ние не бихме могли да си ги представим. Обаче ако сега минем към представата за Азът, ще видим, че нещата стават съвсем особени.
Потърсете във външния свят такива обекти, които да породят представата за вашия Аз, и ще разберете, че там те не съществуват.
Това е една съществена разлика: за всички други представи можем да посочим външен обект, но за Азовата представа не можем. Дори и в най-далечната периферия на нашия външен живот, ние не сме в състояние да открием това, което обикновено обличаме в думите "Аз съм".
към текста >>
Ето защо ние трябва да признаем, че в основата на този факт лежи нещо непознато, нещо, което не можем да намерим във външния
свят
, доколкото той се открива на земния човек.
Ето защо ние трябва да признаем, че в основата на този факт лежи нещо непознато, нещо, което не можем да намерим във външния свят, доколкото той се открива на земния човек.
Да, този Аз е нещо крайно свое образно. И ако бихме могли вътрешно да уловим този Аз, да го обхванем както хора като Бергсон мислят, че са го уловили ако дори го обхванем в още по-голяма степен, тогава бихме били в правото си да кажем, че този Аз има твърде малко общо със земната действителност. Да, Азът не може да бъде уловен, не може да бъде постигнат.
към текста >>
Когато хората насочват своето внимание към външния
свят
, измежду многото въпроси и загадки, които могат да възникнат, се появява един съвсем особен въпрос, и почти винаги той прозвучава в онзи решителен момент, когато окултният кандидат започва да преодолява човешкото съзнание.
Обаче всеки човек може да знае за този Аз, нещо много важно, нещо което така да се каже може да му послужи като опорна точка, каквато някога Архимед2 поиска да има за своя лост, за да повдигне Земята. И то наистина би могло да му помогне, когато в измъчената си душа размишлява върху този човешки Аз.
Когато хората насочват своето внимание към външния свят, измежду многото въпроси и загадки, които могат да възникнат, се появява един съвсем особен въпрос, и почти винаги той прозвучава в онзи решителен момент, когато окултният кандидат започва да преодолява човешкото съзнание.
Този окултен кандидат е длъжен да се запита: Нима в кръга на твоите земни изживявания ти не съзираш поне едно нещо, за което би казал, че в него се отразява твоят Аз? Нима никъде не съществува нещо, в което да се прояви твоят Аз?
към текста >>
Тогава ние стигаме до нашите времеви представи и никога не можем да сме сигурни, дали тук наистина намираме нещо, което би ни извело извън този представен
свят
.
Но с продължителното и пълно с надежди вглеждане във вътрешния живот, за човека настъпва нещо мрачно и фатално.
Тогава ние стигаме до нашите времеви представи и никога не можем да сме сигурни, дали тук наистина намираме нещо, което би ни извело извън този представен свят.
Във всеки случай не можем да се надяваме, че с упоритото съзерцаване и потапяне в нашата собствена личност, ще успеем да се освободим от нея, а точно това е, което като окултисти ние сме длъжни да постигнем. Обаче навън от нас нима там навън не са само изживяванията и опитностите на земния човек? И все пак ние се убеждаваме, че на Азът може да съответствува само нещо, което преодолява безформието и изгражда свой външен израз. Да, така е: Ние не можем да уловим Азът. Но ако отправим поглед навън, ние ще открием нещо вълнуващо и то е засега единственото, което можем да обозначим като израз на нашия Аз: Това е човешката фигура!
към текста >>
Впрочем окултистът е длъжен да знае, че той не може да живее в представи и умозаключения, които са взети от външния
свят
; неговите нови опитности не трябва да се пораждат отвън, защото външните впечатления всъщност представляват онова съзнание, което той има да преодолява.
Впрочем окултистът е длъжен да знае, че той не може да живее в представи и умозаключения, които са взети от външния свят; неговите нови опитности не трябва да се пораждат отвън, защото външните впечатления всъщност представляват онова съзнание, което той има да преодолява.
И ето защо, когато окултистът се вгледа в своя човешки образ, в своята човешка фигура, той трябва да изживее нещо, което го издига високо над всяко земно съзнание.
към текста >>
И все пак – просто чрез това, че човекът живее в обкръжаващия го
свят
те могат да се появят в човешкото съзнание.
Да, ако пробудим най-дълбоките сили на душата, ние неизбежно ще стигнем до тази формула. Но дали тези усещания са породени от някакъв обект в обширните области на земния живот? Те възникват в човешките изживявания само тогава, когато човекът сметне своя облик за несполучлив и неверен. Когато почувствува, че високомерието и страстите са деформирали първоначално заложените в него качества и форми. Тези две изживявания не възникват от нещо, което можем да определим като външни обекти.
И все пак – просто чрез това, че човекът живее в обкръжаващия го свят те могат да се появят в човешкото съзнание.
към текста >>
Докато в общи линии всеки човек е организиран в посока нагоре, то в частност неговата речева организация, започвайки от сърцето и гръкляна, включва говорните органи, които ще го отведат още по-нагоре в духовния
свят
.
За втора съществена особеност на човешката фигура можем да приемем факта, че човек поражда в себе си звуци и тонове, т.е. той е едно говорещо същество. Сериозно се замислете, че това наистина е много съществено за човека. Това е второто.
Докато в общи линии всеки човек е организиран в посока нагоре, то в частност неговата речева организация, започвайки от сърцето и гръкляна, включва говорните органи, които ще го отведат още по-нагоре в духовния свят.
Замислете се над човека и ще откриете, че всички негови пропорции и части са организирани според тонообразуването. И така, ние можем да кажем, че втората особеност на човешката фигура, това е говорното устройство.
към текста >>
Изправеният стоеж е нещо, което се проявява във външния
свят
; говорът също; симетрията също е насочена към създаване на известно равновесие във външното пространство.
Четвъртият отличителен белег, който идва в съображение, ще опишем по следния начин. Представете си човекът с неговия изправен стоеж, с говорното му устройство и с неговата симетрия. Тук Вие ще си каже те: Да, така е, но всичко, което тези три особености предлагат, то е насочено навън.
Изправеният стоеж е нещо, което се проявява във външния свят; говорът също; симетрията също е насочена към създаване на известно равновесие във външното пространство.
към текста >>
Следващата, пета особеност на човешката фигура, аз моля да видите в обстоятелството, че в тази дълбока вътрешност, защитена от външния
свят
, действуват определени органи.
Следващата, пета особеност на човешката фигура, аз моля да видите в обстоятелството, че в тази дълбока вътрешност, защитена от външния свят, действуват определени органи.
Това, че в дълбоката вътрешност нещо диша и работи, ни напомня: човекът както той застава пред нас в своята фигура е зависим не само от външния свят, но е зависим и от своя вътрешен свят; там, вътре, той носи смисловия център на своето същество. И ако на тези представени от нас части, противопоставим сега не друго, а кръвната циркулация, ние ще получим нещо, което протича строго вътре, една вътрешна цялост.
към текста >>
Това, че в дълбоката вътрешност нещо диша и работи, ни напомня: човекът както той застава пред нас в своята фигура е зависим не само от външния
свят
, но е зависим и от своя вътрешен
свят
; там, вътре, той носи смисловия център на своето същество.
Следващата, пета особеност на човешката фигура, аз моля да видите в обстоятелството, че в тази дълбока вътрешност, защитена от външния свят, действуват определени органи.
Това, че в дълбоката вътрешност нещо диша и работи, ни напомня: човекът както той застава пред нас в своята фигура е зависим не само от външния свят, но е зависим и от своя вътрешен свят; там, вътре, той носи смисловия център на своето същество.
И ако на тези представени от нас части, противопоставим сега не друго, а кръвната циркулация, ние ще получим нещо, което протича строго вътре, една вътрешна цялост.
към текста >>
Външният
свят
и въздухът проникват през белите дробове и вътрешните органи трябва да се приспособят към тях.
Обаче тази вътрешна цялост на човешката фигура има някои особени подробности. Физически погледнато, тук ние се изправяме пред една двойнственост. А именно: Съществуват такива органи, като белите дробове и сърцето, които дължат своето устройство на един компромис, на едно въздействие отвън. Сърцето трябва да работи съвместно с белите дробове и поради това то се адаптира към външните условия.
Външният свят и въздухът проникват през белите дробове и вътрешните органи трябва да се приспособят към тях.
Но има и други органи, които вече със своето устройство показват, че те са приспособени само към вътрешните условия на тялото. Това са коремните органи. Те имат своята форма благодарение на това, че са разположени дълбоко навътре в коремната кухина. И Вие можете да си представите, че ако всички те стомахът, черният дроб, червата, далакът бяха устроени по друг начин в тази кухина, тогава можеха да зависят от сърцето и белите дробове, но все пак биха изпълнявали своите функции. Когато външният свят нахлуе веднъж в белите дробове, тогава вътрешните органи могат да бъдат формирани вече по различен начин.
към текста >>
Когато външният
свят
нахлуе веднъж в белите дробове, тогава вътрешните органи могат да бъдат формирани вече по различен начин.
Външният свят и въздухът проникват през белите дробове и вътрешните органи трябва да се приспособят към тях. Но има и други органи, които вече със своето устройство показват, че те са приспособени само към вътрешните условия на тялото. Това са коремните органи. Те имат своята форма благодарение на това, че са разположени дълбоко навътре в коремната кухина. И Вие можете да си представите, че ако всички те стомахът, черният дроб, червата, далакът бяха устроени по друг начин в тази кухина, тогава можеха да зависят от сърцето и белите дробове, но все пак биха изпълнявали своите функции.
Когато външният свят нахлуе веднъж в белите дробове, тогава вътрешните органи могат да бъдат формирани вече по различен начин.
Определящ фактор вече е само вътрешната цялост на човека. И така, на шесто място в човешката фигура, ние имаме нещо, което можем да наречем: дълбоката вътрешна цялост в телесен смисъл, изключваща всякакви връзки с външния свят.
към текста >>
И така, на шесто място в човешката фигура, ние имаме нещо, което можем да наречем: дълбоката вътрешна цялост в телесен смисъл, изключваща всякакви връзки с външния
свят
.
Това са коремните органи. Те имат своята форма благодарение на това, че са разположени дълбоко навътре в коремната кухина. И Вие можете да си представите, че ако всички те стомахът, черният дроб, червата, далакът бяха устроени по друг начин в тази кухина, тогава можеха да зависят от сърцето и белите дробове, но все пак биха изпълнявали своите функции. Когато външният свят нахлуе веднъж в белите дробове, тогава вътрешните органи могат да бъдат формирани вече по различен начин. Определящ фактор вече е само вътрешната цялост на човека.
И така, на шесто място в човешката фигура, ние имаме нещо, което можем да наречем: дълбоката вътрешна цялост в телесен смисъл, изключваща всякакви връзки с външния свят.
към текста >>
Но в този момент ние сме достигнали до онази граница, при която от дълбоката вътрешност на човешкото тяло нещо се надига и отново иска да влезе в отношение с външния
свят
.
Но в този момент ние сме достигнали до онази граница, при която от дълбоката вътрешност на човешкото тяло нещо се надига и отново иска да влезе в отношение с външния свят.
Замислете се само върху форма та на човешките нозе. Ако те бяха така устроени, че да не завършват с ходило, човекът нямаше да може да ходи. Ако те бяха така устроени, че да завършват с един огромен шип, човекът постоянно щеше да пада. Така, че следвайки човешката фигура, ние отново идваме до органи, които са приспособени към външните условия. Обаче не само ходилата, но и целите нозе са така устроени, че да са нозе именно на едно човешко същество.
към текста >>
Онази вътрешна цялост в строго телесен смисъл, недопускаща връзки с външния
свят
, която символизира и тройната човешка природа, ние наричаме "Дева" и отбелязваме със знака.
Онази вътрешна цялост в строго телесен смисъл, недопускаща връзки с външния свят, която символизира и тройната човешка природа, ние наричаме "Дева" и отбелязваме със знака.
към текста >>
6. вътрешна цялост в телесен смисъл, недопускаща връзки с външния
свят
……Дева
6. вътрешна цялост в телесен смисъл, недопускаща връзки с външния свят……Дева
към текста >>
55.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Постепенно ще се убедим, че най-важните изживявания за човешкото сърце и за човешката душа се откриват пред нас не докато сме застинали в някакво удобство, а тогава, когато с цялото си усърдие се оглеждаме и търсим прикрития духовен
свят
именно там във външния облик на човешката фигура.
Достатъчно е само да си припомните, колко често Вашата душа, в своята устременост към теософията, се докосваше до мисълта, че човекът така както го виждаме в света дори и в най-външните си очертания, е един храм на Бога. Да, той наистина е храм на Бога, дори и по отношение на своя външен облик. И когато вчера разгледахме, така да се каже, градивните принципи на човешката фигура, а това ще продължи и в следващите лекции, ние имахме предвид тъкмо " този храм.
Постепенно ще се убедим, че най-важните изживявания за човешкото сърце и за човешката душа се откриват пред нас не докато сме застинали в някакво удобство, а тогава, когато с цялото си усърдие се оглеждаме и търсим прикрития духовен свят именно там във външния облик на човешката фигура.
И в нашите съзерцания за човека, ние постоянно ще тръгваме от онези 12 съставни части, за които говорихме вчера.
към текста >>
До една от тези тайни се докосваме вече в самия външен
свят
, и е много съществено, че в този преход отвън на вътре, ние можем да изграждаме едно "съзнание без обект".
До една от тези тайни се докосваме вече в самия външен свят, и е много съществено, че в този преход отвън на вътре, ние можем да изграждаме едно "съзнание без обект".
Да, според начина, по който човекът застава пред нас, той всъщност е построен от три части; и да виждаме в тези три части някакво единство това е илюзия. И тази дълбока зависимост между 12-те съставни части на човешката фигура установени вчера от нас трябва да се подраздели в три основни части, които ще наречем горен човек, среден човек и долен човек.
към текста >>
И тогава следвайки посоката от главата надолу ние можем да кажем: Към тази глава сега се присъединяват такива крайници Вие ще го потвърдите дори без да се замисляте особено които са в истинска духовна връзка с целия мисловен
свят
на главата.
А сега да вземем названието, което употребихме вчера за краката и ходилата, и го приложим съответно за раменете и ръцете.
И тогава следвайки посоката от главата надолу ние можем да кажем: Към тази глава сега се присъединяват такива крайници Вие ще го потвърдите дори без да се замисляте особено които са в истинска духовна връзка с целия мисловен свят на главата.
Да, присъединяват се раменете и ръцете. И Вие съвсем няма да намерите това за абсурдно, ако в този момент употребим вчерашните означения за крака и ходила по адрес на свързаните с главата рамене и ръце, нито пък ако твърдим, че това, което симетрично израства като 4 мишници, е едно продължение на главата; и ние го означаваме така, както и горната част на краката с израза "Стрелец". Разбира се, ние вземаме под внимание, че има съществена разлика между лакътя и коляното при лакътя липсва т.н. капачка но за нас е важна именно приликата. И така, ние означаваме лактите, с израза на коляното, т.е. "Козирог".
към текста >>
я получаване от останалия човешки организъм, а директно от външния
свят
.
горен човек. Това е изключително важно. Ако по-нататък се замислите, как този завършен седемчленен човек се изхранва от останалата човешка природа, как в действителност само получава храната, тогава няма вече да сте под въздействието на ужасно-гротескната мисъл, че (приемете това преди всичко като идея, като мисъл) този току-що описан седемчленен човек се изхранва отвън, както напр. растението има само да преработи храната, която му се доставя отвън. Да, тази възможност би могла добре да се обмисли: Храната се подготвя отвън, в света, и този седемчленен човек доколкото се нуждае от нея за поддържането на мозъка и т.н.
я получаване от останалия човешки организъм, а директно от външния свят.
Така този човек би бил непосредствено включен във външния свят.
към текста >>
Така този човек би бил непосредствено включен във външния
свят
.
Това е изключително важно. Ако по-нататък се замислите, как този завършен седемчленен човек се изхранва от останалата човешка природа, как в действителност само получава храната, тогава няма вече да сте под въздействието на ужасно-гротескната мисъл, че (приемете това преди всичко като идея, като мисъл) този току-що описан седемчленен човек се изхранва отвън, както напр. растението има само да преработи храната, която му се доставя отвън. Да, тази възможност би могла добре да се обмисли: Храната се подготвя отвън, в света, и този седемчленен човек доколкото се нуждае от нея за поддържането на мозъка и т.н. я получаване от останалия човешки организъм, а директно от външния свят.
Така този човек би бил непосредствено включен във външния свят.
към текста >>
Но да спрем поглед и върху това, което представлява средната част на човешкото тяло като изолиран, затворен в себе си
свят
, в който ние продължаваме да търсим човека.
Да продължим впрочем с нашия мозък, като същевременно си припомним и всичко, което вече казахме. Ние стигнахме до този образ на човека както го поставихме сега пред нашата душа само благодарение на едно обръщане, на едно завъртане на човека.
Но да спрем поглед и върху това, което представлява средната част на човешкото тяло като изолиран, затворен в себе си свят, в който ние продължаваме да търсим човека.
И така: една обграждаща клетка тази, която ще наречем "Рак". Благодарение на това, че завъртяхме човека, ние получихме една съвсем особена характеристика на гръдната клетка.
към текста >>
Ние твърдо можем да заявим, че от практична гледна точка, човешките ръце са нецелесъобразни; по отношение на външния
свят
те са във висша степен нецелесъобразни.
Птицата не може да лети без крилете. За нея те са изключително полезни и практични органи. Но в този смисъл човешките ръце изобщо не са полезни. Наистина те могат да се усъвършенствуват като полезни и практични органи, но сами по себе си те не са такива. С тях не можем да летим, не можем да плуваме; те са непригодни дори за катерене, ако ги сравним с предните крайници на маймуните.
Ние твърдо можем да заявим, че от практична гледна точка, човешките ръце са нецелесъобразни; по отношение на външния свят те са във висша степен нецелесъобразни.
И ако обхванем всичко, което човекът е трябвало да направи със своите ръце в хода на Земното развитие, ние трябва да кажем: Човешките ръце се оказват нещо скъпо и незаменимо, само защото е трябвало да извоюват от материята един истински и подобаващ външен израз на Духа.
към текста >>
Ако си представим нагледно и живо, че по отношение на главата където са локализирани повечето сетивни органи човекът е поставен съвсем правилно във външния
свят
, че това, което той развива навън чрез своите ръце като действия и човешка култура, е вече подготвено в неговата глава, тогава ние ще се изправим пред истинския образ на първия седемчленен човек.
Ако си представим нагледно и живо, че по отношение на главата където са локализирани повечето сетивни органи човекът е поставен съвсем правилно във външния свят, че това, което той развива навън чрез своите ръце като действия и човешка култура, е вече подготвено в неговата глава, тогава ние ще се изправим пред истинския образ на първия седемчленен човек.
Той е всъщност духовният човек, този, който е свързан с външния свят именно като човек. Ако вникнем в завършената цялост на тези седем члена, ние ще добием ясна представа за Земния процес, който протича в човека. И така, в този пръв седемчленен човек ние трябва да разпознаваме най-вече духовната природа на човека, доколкото той е именно един Земен човек.
към текста >>
Той е всъщност духовният човек, този, който е свързан с външния
свят
именно като човек.
Ако си представим нагледно и живо, че по отношение на главата където са локализирани повечето сетивни органи човекът е поставен съвсем правилно във външния свят, че това, което той развива навън чрез своите ръце като действия и човешка култура, е вече подготвено в неговата глава, тогава ние ще се изправим пред истинския образ на първия седемчленен човек.
Той е всъщност духовният човек, този, който е свързан с външния свят именно като човек.
Ако вникнем в завършената цялост на тези седем члена, ние ще добием ясна представа за Земния процес, който протича в човека. И така, в този пръв седемчленен човек ние трябва да разпознаваме най-вече духовната природа на човека, доколкото той е именно един Земен човек.
към текста >>
За него ние трябва да кажем: Той е свързан с външния
свят
чрез своите близначни двойки от една страна чрез процесите на главата, и от друга поради факта, че е подвижно същество, което управлява ходенето от вътре навън.
Но да преминем към втория, към средния човек.
За него ние трябва да кажем: Той е свързан с външния свят чрез своите близначни двойки от една страна чрез процесите на главата, и от друга поради факта, че е подвижно същество, което управлява ходенето от вътре навън.
към текста >>
Накрая, той е свързан с външния
свят
и чрез размножителните органи, представители на физическия процес в човека.
Накрая, той е свързан с външния свят и чрез размножителните органи, представители на физическия процес в човека.
По силата на това, че в своя среден организъм човекът разполага с тези три члена, от една страна той е свързан със Земния процес, а от друга с развитието на Земния човек, с веригата на поколенията и с редуването на половете.
към текста >>
По този начин ние имаме три члена, три съставни части, които са от решително значение за външната Земна природа, и други четири члена, които са важни за вътрешната организация на човека; така че като "човек-глава" (Кopfmensch), ние живеем предимно във външния
свят
, било чрез сетивата, било чрез механизма на ръцете, докато тук, в средния човек, ние живеем във вътрешния
свят
на човешкия организъм.
По този начин ние имаме три члена, три съставни части, които са от решително значение за външната Земна природа, и други четири члена, които са важни за вътрешната организация на човека; така че като "човек-глава" (Кopfmensch), ние живеем предимно във външния свят, било чрез сетивата, било чрез механизма на ръцете, докато тук, в средния човек, ние живеем във вътрешния свят на човешкия организъм.
Ето как се проявяват огромните различия между тези двама човеци, между "средния човек" и "горния човек", "човекът-глава".
към текста >>
В този случай човешката природа е напълно приспособена към външния
свят
: Едно твърдение, което не се нуждае от обсъждане и доказателства.
Да започнем от ходилата, като ги поставим на седмо място. От вчера помним, че ходилата трябва да отбележим като "Риби" със знака.
В този случай човешката природа е напълно приспособена към външния свят: Едно твърдение, което не се нуждае от обсъждане и доказателства.
Поради особената форма на своите ходила, човекът е същество, което може да се придвижва по Земята. Но всичко онова, което е необходимо за ходене, човек трябва първо да го изучи. Широката повърхност на ходилата, естествено, е замислена по този начин, за да може човекът да стъпва по Земята, да се насочва навън към Земята, а не навътре. Също и това, което наричаме подбедрици, влизат в устройството на краката (тези неща си принадлежат по необходимост), така че на шесто място можем да поставим подбедриците, които отбелязваме като "Водолей" със знака.
към текста >>
А сега нататък: За всеки е ясно, че щом разглеждаме размножителните органи на човека, ние установяваме, че от една страна те са формирани отвътре, а от друга че са нагодени към условията на външния
свят
.
А сега нататък: За всеки е ясно, че щом разглеждаме размножителните органи на човека, ние установяваме, че от една страна те са формирани отвътре, а от друга че са нагодени към условията на външния свят.
(Тук ние трябва да обсъждаме тези неща съвсем правилно и с най-голяма научна сериозност.) Спрямо външната природа, размножителните органи са така нагодени, че те свързват единия пол с другия пол. Органът на мъжкия пол е организиран от "средния човек" в допълващо съответствие с размножителните органи на женския пол. И така, на трето място ние говорим за размножителните органи като за "Скорпион" и ги обозначаваме със знака.
към текста >>
Споменатият на последно място мозък се интересува извънредно слабо от външния
свят
.
Споменатият на последно място мозък се интересува извънредно слабо от външния свят.
Това е така, защото той трябва да поддържа вътрешната човешка природа. Всички останали органи са много добре пригодени към външния свят, обаче по съвсем друг начин, отколкото "човекът глава". Доколкото "човекът-глава" е така пригоден към външния свят, че ние можем да кажем: Той е пригоден най-вече с помощта на онези органи, чрез които Земният свят бива преформиран в един свят на човешката култура, то към това можем и да прибавим: Във всичко, което вършат външните и вътрешни органи на "долния човек", ни имаме работа единствено с това, което принадлежи на самия човек. И само защото човекът не може да анализира точно нещата, той не е в състояние да вид огромната, принципна разлика между тези трима човеци, които действуват съвместно в цялостната човешка природа.
към текста >>
Всички останали органи са много добре пригодени към външния
свят
, обаче по съвсем друг начин, отколкото "човекът глава".
Споменатият на последно място мозък се интересува извънредно слабо от външния свят. Това е така, защото той трябва да поддържа вътрешната човешка природа.
Всички останали органи са много добре пригодени към външния свят, обаче по съвсем друг начин, отколкото "човекът глава".
Доколкото "човекът-глава" е така пригоден към външния свят, че ние можем да кажем: Той е пригоден най-вече с помощта на онези органи, чрез които Земният свят бива преформиран в един свят на човешката култура, то към това можем и да прибавим: Във всичко, което вършат външните и вътрешни органи на "долния човек", ни имаме работа единствено с това, което принадлежи на самия човек. И само защото човекът не може да анализира точно нещата, той не е в състояние да вид огромната, принципна разлика между тези трима човеци, които действуват съвместно в цялостната човешка природа.
към текста >>
Доколкото "човекът-глава" е така пригоден към външния
свят
, че ние можем да кажем: Той е пригоден най-вече с помощта на онези органи, чрез които Земният
свят
бива преформиран в един
свят
на човешката култура, то към това можем и да прибавим: Във всичко, което вършат външните и вътрешни органи на "долния човек", ни имаме работа единствено с това, което принадлежи на самия човек.
Споменатият на последно място мозък се интересува извънредно слабо от външния свят. Това е така, защото той трябва да поддържа вътрешната човешка природа. Всички останали органи са много добре пригодени към външния свят, обаче по съвсем друг начин, отколкото "човекът глава".
Доколкото "човекът-глава" е така пригоден към външния свят, че ние можем да кажем: Той е пригоден най-вече с помощта на онези органи, чрез които Земният свят бива преформиран в един свят на човешката култура, то към това можем и да прибавим: Във всичко, което вършат външните и вътрешни органи на "долния човек", ни имаме работа единствено с това, което принадлежи на самия човек.
И само защото човекът не може да анализира точно нещата, той не е в състояние да вид огромната, принципна разлика между тези трима човеци, които действуват съвместно в цялостната човешка природа.
към текста >>
Тук ние имаме само външната страни, на "Мистерия магна", видима в сетивния Земен
свят
, обаче тя не може да се прецени правилно, ако от тук нататък в привидното единство на човешката природа не се научим да разграничаваме "горния", "средния" и "долния човек".
Окултизмът винаги е наричал тези неща с израз, "Мистерия магна".
Тук ние имаме само външната страни, на "Мистерия магна", видима в сетивния Земен свят, обаче тя не може да се прецени правилно, ако от тук нататък в привидното единство на човешката природа не се научим да разграничаваме "горния", "средния" и "долния човек".
към текста >>
56.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Човекът се затваря за външния
свят
и чрез силите на средния човек продължава да въздействува на горния човек: Последицата е тази, че обикновеното всекидневно съзнание на човека се изключва, но макар и по време на сън човек да има своя мозък, той престава да възприема въздействията на средния човек върху този мозък, така, че тези въздействия остават и се натрупват в това, което обикновено наричаме сънищно съзнание
Да, разлика има, но какви са нейните последици за земния човек?
Човекът се затваря за външния свят и чрез силите на средния човек продължава да въздействува на горния човек: Последицата е тази, че обикновеното всекидневно съзнание на човека се изключва, но макар и по време на сън човек да има своя мозък, той престава да възприема въздействията на средния човек върху този мозък, така, че тези въздействия остават и се натрупват в това, което обикновено наричаме сънищно съзнание
към текста >>
Това сънищно съзнание е нещо твърде комплицирано, но ако човек малко размисли, ще стигне до убеждението, че определени сънища зависят от процесите, които стават в средния човек, и това идва от обстоятелството, че мозъкът просто не е в състояние да възприема външния
свят
, а възприема въздействията от средния човек под формата на съновидения и всевъзможни символизации.
Това сънищно съзнание е нещо твърде комплицирано, но ако човек малко размисли, ще стигне до убеждението, че определени сънища зависят от процесите, които стават в средния човек, и това идва от обстоятелството, че мозъкът просто не е в състояние да възприема външния свят, а възприема въздействията от средния човек под формата на съновидения и всевъзможни символизации.
При нередности от страна на сърцето, често може да бъде сънувана пламтяща пещ. При нередности от страна на червата, човек често сънува змия. Изобщо съновиденията много често насочват към процеси, които се разиграват във вътрешните области на средния човек. И този, който подхожда към удивителните зависимости на сънищата с помощта на обикновените приоми на официалната наука, лесно може да приеме, че известни смущения и разстройства в средния човек се възприемат символично под образите на едни или други съновидения.
към текста >>
Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния
свят
.
Нека да се спрем за малко при т.н. среден човек.
Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния свят.
В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят. Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят. Обаче това възприятие на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава". То няма почти никаква стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка. И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния свят.
към текста >>
В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния
свят
.
Нека да се спрем за малко при т.н. среден човек. Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния свят.
В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят.
Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят. Обаче това възприятие на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава". То няма почти никаква стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка. И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния свят.
към текста >>
Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния
свят
.
Нека да се спрем за малко при т.н. среден човек. Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния свят. В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят.
Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят.
Обаче това възприятие на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава". То няма почти никаква стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка. И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния свят.
към текста >>
Обаче това възприятие на външния
свят
, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава".
Нека да се спрем за малко при т.н. среден човек. Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния свят. В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят. Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят.
Обаче това възприятие на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава".
То няма почти никаква стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка. И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния свят.
към текста >>
И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния
свят
.
Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния свят. В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят. Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят. Обаче това възприятие на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава". То няма почти никаква стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка.
И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния свят.
към текста >>
Ако обаче се запитате дали този вътрешен човек не притежава някакво познание за външния
свят
, което да е недостъпно за обикновеното съзнание, Вие веднага ще забележите, че този вътрешен среден човек също е в значителна степен свързан с външния
свят
.
Ако обаче се запитате дали този вътрешен човек не притежава някакво познание за външния свят, което да е недостъпно за обикновеното съзнание, Вие веднага ще забележите, че този вътрешен среден човек също е в значителна степен свързан с външния свят.
към текста >>
Това, което човек възприема ако той изключи всичките си сетивни органи, а чрез тях и целия външен сетивен
свят
, насочвайки ясновиждащото съзнание към самия себе, към горния, мозъчен човек това, което сега възприема е всъщност не друго, а звездното небе!
Обаче окултният кандидат, този начинаещ ясновидец, трябва да се научи да вижда и от към другата страна на нещата; а именно това, което можем да сравним с мозъчните сънища, със сънищата, които възпроизвеждат абнормните, хаотичните състояния на мозъка. От тези състояния човекът извлича само символи, и това е много типично, много характерно: напр. как той се движи в една пещера или в един дворец, как над него нещо се сгъстява и натрупва, нещо, в което той може да вникне... Ако окултният кандидат стигне дотам, че да възприема не само състоянията на своя среден човек, а и тези на своя горен човек, на "човекът-глава", трябва да помним, че те не се проявяват както възприятията, идващи от средния човек. В този случай аз изтъквам само един факт настъпва едно напълно закономерно и съзнателно "разширение" на мозъчното съновидение. Да, то може да се изживее съзнателно.
Това, което човек възприема ако той изключи всичките си сетивни органи, а чрез тях и целия външен сетивен свят, насочвайки ясновиждащото съзнание към самия себе, към горния, мозъчен човек това, което сега възприема е всъщност не друго, а звездното небе!
към текста >>
И тогава в пълен мрак (защото сетивата бяха изключени, и по отношение на външния
свят
той беше като спящ човек), човекът възприемаше не друго, а "Слънцето в нощта".
И в древните Мистерии точно този беше великият момент от живота на окултния кандидат (а доколкото нещата се изменят в новото посвещение това ще видим по-късно), че той можеше да възприема своята вътрешнотелесна организация, доколкото тя е проявена във вътрешните органи, да възприема тази организация под формата на необгледното звездно небе; този беше великия момент, че макар и без подходящи сетива за навън, човек стигаше до образа на звездното небе. А най-великият момент беше този, когато окултният кандидат можеше да наблюдава не горната повърхност на своята глава, а когато, така да се каже, се спускаше надолу към средния човек, и без каквито и да е подходящи сетива, успяваше да долови това, което е долната повърхност на мозъка и осветения от нея среден човек.
И тогава в пълен мрак (защото сетивата бяха изключени, и по отношение на външния свят той беше като спящ човек), човекът възприемаше не друго, а "Слънцето в нощта".
И античните Мистерии назоваха всичко това с израза "да гледаш Слънцето в среднощния мрак", т.е. да гледат преливащата Слънчева светлина в нейните взаимодействия с много по-слабите нощни звезди. Да, тези изживявания бяха наистина като пътеводни знаци за окултния кандидат.
към текста >>
Или с други думи: окултният кандидат можеше да отиде при религиозно настроения човек, който все пак имаше усета за по-висши зависимости и отношения в Земния
свят
и да му каже: "Тъй както е поставен на Земята, човекът е едно същество, което не принадлежи само на Земята, а чрез своите гърди и корем е свързано със Слънцето, докато като "човек-глава" е свързано с целия Космос".
Когато окултният кандидат узнаваше тези истини в себе си, той вече можеше да отиде при онези хора, които притежаваха само дневното съзнание, но които въпреки това имаха копнежа и душевния порив да се доближат до един такъв извисен човек.
Или с други думи: окултният кандидат можеше да отиде при религиозно настроения човек, който все пак имаше усета за по-висши зависимости и отношения в Земния свят и да му каже: "Тъй както е поставен на Земята, човекът е едно същество, което не принадлежи само на Земята, а чрез своите гърди и корем е свързано със Слънцето, докато като "човек-глава" е свързано с целия Космос".
И това, което окултният кандидат можеше да оповести на религиозно настроения човек, се превръщаше в молитвена съсредоточеност, в молитва.
към текста >>
А в действителност окултните кандидати бяха тези посветени, които отиваха напълно съзнателно при определени племена и народи, и то след като предварително знаеха: тук ние имаме работа с такива хора, които зачитат куража, непоколебимата твърдост и смелостта качества, свързани със средния човек; и ние трябва да научим тези хора, че в свръхсетивния
свят
много ясно може да се установи, как този среден човек е една пряка последица от действието на Слънцето.
Твърденията на материалистичната наука, че хората и без друго биха стигнали до обожествяване на Слънцето, са чисто фантазьорство и бълнуване. Когато официалната материалистична наука говори, че тази или онази част от хората са станали поклонници на Слънцето всичко това е чисто фантазьорство. И ние изобщо не трябва да вярваме на днешните материалистично настроени хора, когато те упрекват теософите във склонност към фантазиране, а приписват реализъм и прозорливост единствено на себе си. Когато материализмът стига до там, да твърди, че определени хора изведнъж са станали поклонници на Слънцето, то несъмнено фантастната склонност е негова, а не на теософията. Да, така си фантазира материалистичната наука и си представя, че при едни или други обстоятелства, хората са деградирали до там, че да се молят на Слънцето.
А в действителност окултните кандидати бяха тези посветени, които отиваха напълно съзнателно при определени племена и народи, и то след като предварително знаеха: тук ние имаме работа с такива хора, които зачитат куража, непоколебимата твърдост и смелостта качества, свързани със средния човек; и ние трябва да научим тези хора, че в свръхсетивния свят много ясно може да се установи, как този среден човек е една пряка последица от действието на Слънцето.
И тогава тези окултни посветени се обръщаха към хората, в които доминираше средният човек, отклоняваха ги от простото им благоразположение, от телесното здраве и ги насочваха към молитвената съсредоточеност. Те тласнаха тези хора към обожествяване на Слънцето.
към текста >>
В съображение идваше обстоятелството, че тези окултисти които действуваха в света като основатели на религии се обръщаха към хората и им казваха: "Същността на вашите мисли и представи не се намира на този
свят
.
Обаче в случаите, когато по Земята се събираха хора без изявени интереси към средния човек, т.е. когато те бяха склонни да развиват по-скоро своите мисли и представи, изобщо живота на горния човек, тогава в съображение идваше нещо съвсем друго.
В съображение идваше обстоятелството, че тези окултисти които действуваха в света като основатели на религии се обръщаха към хората и им казваха: "Същността на вашите мисли и представи не се намира на този свят.
Ако вие искате да получите една представа за това как стоят нещата защото сами не сте в състояние да проникнете в свръхсетивните светове (естествено, изразите на тогавашните окултисти са били съвсем други), трябва да знаете, че в мислите и представите имате само външния отблясък на една молитвена съсредоточеност, която бди сама в нощта под блясъка на звездното небе."
към текста >>
Така че на тези народи беше присъщо едно трето състояние на съзнанието, и с негова помощ те имаха далечното предчувствие, че човекът е свързан с извънземния
свят
.
Така че на тези народи беше присъщо едно трето състояние на съзнанието, и с негова помощ те имаха далечното предчувствие, че човекът е свързан с извънземния свят.
Но откъде тези народи имаха подобни заложби? Дори във външния облик на своите представители, те имаха едно твърде особено качество. Тези хора, които бяха носители на древното ясновиждане (а в древните епохи такива бяха повечето от Земните хора) имаха особеното качество, че в определени състояния на съзнанието те можеха да възприемат своите "симетрични човеци", но не в буквалния смисъл на думата, а в начина, по който този среден човек действуваше върху горния, мозъчния човек.
към текста >>
Така възниква и представата за външния
свят
като един отразен от мозъка образ.
Ако Вие искате да си изградите една представа за това, което се извършваше при един такъв човек, тогава поставете образа на средния човек в параметрите на мозъка. При обикновения и нормален земен живот е така, че външните сетивни впечатления действуват върху мозъка и той отразява получените образи, благодарение на това, че им противопоставя своята собствена организация.
Така възниква и представата за външния свят като един отразен от мозъка образ.
Именно това са представите за външния свят. Те са образи, отразени от мозъка. Когато Вие наблюдавате външния свят, сетивните впечатления се вмъкват през окото и се отправят към определен участък на мозъка. Обстоятелството, че там те биват уловени, а после и отразени, позволява именно възникването на една представа. Но ако човекът изобщо стигне до ясновиждане, на него му се предоставят не само мозъчните отражения на външни предмети, а мозъчните отражения на самия среден човек.
към текста >>
Именно това са представите за външния
свят
.
Ако Вие искате да си изградите една представа за това, което се извършваше при един такъв човек, тогава поставете образа на средния човек в параметрите на мозъка. При обикновения и нормален земен живот е така, че външните сетивни впечатления действуват върху мозъка и той отразява получените образи, благодарение на това, че им противопоставя своята собствена организация. Така възниква и представата за външния свят като един отразен от мозъка образ.
Именно това са представите за външния свят.
Те са образи, отразени от мозъка. Когато Вие наблюдавате външния свят, сетивните впечатления се вмъкват през окото и се отправят към определен участък на мозъка. Обстоятелството, че там те биват уловени, а после и отразени, позволява именно възникването на една представа. Но ако човекът изобщо стигне до ясновиждане, на него му се предоставят не само мозъчните отражения на външни предмети, а мозъчните отражения на самия среден човек.
към текста >>
Когато Вие наблюдавате външния
свят
, сетивните впечатления се вмъкват през окото и се отправят към определен участък на мозъка.
Ако Вие искате да си изградите една представа за това, което се извършваше при един такъв човек, тогава поставете образа на средния човек в параметрите на мозъка. При обикновения и нормален земен живот е така, че външните сетивни впечатления действуват върху мозъка и той отразява получените образи, благодарение на това, че им противопоставя своята собствена организация. Така възниква и представата за външния свят като един отразен от мозъка образ. Именно това са представите за външния свят. Те са образи, отразени от мозъка.
Когато Вие наблюдавате външния свят, сетивните впечатления се вмъкват през окото и се отправят към определен участък на мозъка.
Обстоятелството, че там те биват уловени, а после и отразени, позволява именно възникването на една представа. Но ако човекът изобщо стигне до ясновиждане, на него му се предоставят не само мозъчните отражения на външни предмети, а мозъчните отражения на самия среден човек.
към текста >>
В тези състояния те не възприемаха външния
свят
.
И все пак именно това, за което сега става дума, това ясновиждащо състояние, при което процесите на Слънчевото естество разиграващи се в средния човек биват отразени от мозъка така, както и външните сетивни впечатления, именно то представляваше същинската основа на древното ясновиждане. По този начин древните хора възприемаха света чрез обходните пътища, които им осигуряваше техния среден човек.
В тези състояния те не възприемаха външния свят.
Те възприемаха само това, което имаха чрез Слънцето в самите себе си и само това, което техният мозък улавяше и отразяваше като представа за Слънчевото действие надолу към техните вътрешно-телесни области.
към текста >>
Благодарение на този култ, в древно еврейския народ беше вложено живото съзнание за връзките на човека с извънземния
свят
.
Мойсей трябваше да изучи тази Лунна повинност, да се потопи в този Лунен култ не другаде, а в мистерийните центрове на египетските посветени. И Мойсей беше един от онези велики водачи, който по несравним духовен начин успя да превърне Лунната повинност в религия на древния еврейски народ. Да, древноеврейският култ към Яхве е един одухотворен култ към Луната.
Благодарение на този култ, в древно еврейския народ беше вложено живото съзнание за връзките на човека с извънземния свят.
И така, древните народи обожествяваха Слънцето и звездите. Но далеч не всички техни представители можеха да съзерцават Слънцето, звездите и Луната с духовния поглед на ясновидеца. Древните народи едва ли можеха да разберат, ако някой им кажеше: "Да, молете се на нещо, което лежи в основата на вашия среден човек, обаче не се оставяйте под измамния образ на видимото Слънце, а постоянно търсете свръхсетивното, това, което поражда физическото Слънце! " По същия начин и поклонниците на звездите едва ли биха разбрали, ако някой им кажеше, че коренът на техните съмнения и изобщо на цялото им мислене се намира в необятния Космос, не във видимите звезди, а в скритите зад тях невидими духовни Същества. И както поклонниците на Слънцето и звездите не можеха да споделят всички опитности на посветените, така и пред народите на Лунния култ не можеше просто да се каже: "Представете си сега едно невидимо Същество, чието външно тяло е видимата Луна." Обаче можеше да се каже нещо друго и в действителност Мойсей го каза на древния еврейски народ.
към текста >>
Но това познание се ограничаваше само във външния
свят
, то оставаше едно земно познание, което хората извличаха от своето редуващо се дневно-нощно съзнание и което имаше своя апогей в сферата на видимите звезди.
И забележителното сега е, че то можеше да се каже тъкмо на древния еврейски народ, а не просто на изповядващите Лунния култ древни народи. При това Мойсей насочи своя народ не към видимата Луна, а към онази дълбока същност, в която се коренеше произхода на прадревното ясновиждане, онова ясновиждане, което в хода на историческото развитие бавно губеше от своята стойност и което човек сякаш трябваше да "изплаща на части", тъй като той постоянно редуваше дневното съзнание със нощно, в резултат на което постигаше такова познание за света, каквото може да даде само отразената Слънчева светлина.
Но това познание се ограничаваше само във външния свят, то оставаше едно земно познание, което хората извличаха от своето редуващо се дневно-нощно съзнание и което имаше своя апогей в сферата на видимите звезди.
Точно в тази постоянна смяна между дневното и нощно съзнание, на хората беше дадена, така да се каже, възможността да "изплатят на части" онова древно ясновиждане, което е в непосредствена връзка с духовния свят и което зад видимата физическа Луна постоянно се сблъсква с нейния кипящ духовен живот.
към текста >>
Точно в тази постоянна смяна между дневното и нощно съзнание, на хората беше дадена, така да се каже, възможността да "изплатят на части" онова древно ясновиждане, което е в непосредствена връзка с духовния
свят
и което зад видимата физическа Луна постоянно се сблъсква с нейния кипящ духовен живот.
И забележителното сега е, че то можеше да се каже тъкмо на древния еврейски народ, а не просто на изповядващите Лунния култ древни народи. При това Мойсей насочи своя народ не към видимата Луна, а към онази дълбока същност, в която се коренеше произхода на прадревното ясновиждане, онова ясновиждане, което в хода на историческото развитие бавно губеше от своята стойност и което човек сякаш трябваше да "изплаща на части", тъй като той постоянно редуваше дневното съзнание със нощно, в резултат на което постигаше такова познание за света, каквото може да даде само отразената Слънчева светлина. Но това познание се ограничаваше само във външния свят, то оставаше едно земно познание, което хората извличаха от своето редуващо се дневно-нощно съзнание и което имаше своя апогей в сферата на видимите звезди.
Точно в тази постоянна смяна между дневното и нощно съзнание, на хората беше дадена, така да се каже, възможността да "изплатят на части" онова древно ясновиждане, което е в непосредствена връзка с духовния свят и което зад видимата физическа Луна постоянно се сблъсква с нейния кипящ духовен живот.
към текста >>
Точно затова той забрани да се търси какъвто и да е образ на Яхве във видимия външен
свят
.
Когато в хода на човешкото развитие, това ясно виждащо съзнание трябваше да угасне, на древния еврейски народ беше предоставен един духовен заместител на невидимите Лунни сили: Яхве или Йехова. И Мойсей настойчиво и с цялата си енергия изискваше от древния еврейски народ да не смесва Яхве с никакъв външен образ, нито пък да прави опити и да го изобразява в дърво, камък или звук.
Точно затова той забрани да се търси какъвто и да е образ на Яхве във видимия външен свят.
към текста >>
57.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Затова и на този
свят
много неща се смятат за извънредно добри, за извънредно добри качества на душата, но всъщност те не са такива, защото по някакъв начин в тях имат дял и силите, които Ариман и Луцифер упражняват върху човека.
Обаче в този случай обикновено възниква един вид препятствие, с което човекът не може да се справи. От моите предишни лекции Вие сигурно знаете, че в изграждането на нашия вътрешен човек участвува не само това, което Земята в своето развитие предоставя на човека, но че тук се намесват още духовните сили и Същества и то не еднократно, а в продължение на много и много техни инкарнации. Още от пра-прадревността, в изграждането на този вътрешен човек са намесени Луциферическите и Ариманически сили. И щом вземете в съображение този важен факт, Вие лесно ще стигнете до извода, че има нещо много несигурно в това да се тръгва от вътрешния човек, без да е постигнато освобождение от Луциферическите и Ариманически сили. Защото така, съвсем незабелязано, в душата могат да нахлуят изключително активни Луциферически и Ариманически сили.
Затова и на този свят много неща се смятат за извънредно добри, за извънредно добри качества на душата, но всъщност те не са такива, защото по някакъв начин в тях имат дял и силите, които Ариман и Луцифер упражняват върху човека.
към текста >>
Ако окултният кандидат тръгне от своите вътрешни душевни изживявания и в хода на окултното си развитие открие достъп в духовния
свят
, тогава впечатленията от духовния
свят
продължават значително по-дълго време.
Обаче от другата страна възниква една нова трудност.
Ако окултният кандидат тръгне от своите вътрешни душевни изживявания и в хода на окултното си развитие открие достъп в духовния свят, тогава впечатленията от духовния свят продължават значително по-дълго време.
Или с други думи: Ако някой тръгва от вътрешните душевни изживявания, стига до прага и прекрачва в духовния свят, той може да го съзерцава достатъчно дълго време. В това, че човек може да тръгне от вътрешните душевни изживявания се съдържа нещо полезно, бих искал да кажа нещо по-удобно. Но то има и своите отрицателни страни. То не може да гарантира една точна преценка, едно точно идентифициране на Луциферическите и Ариманически влияния. И всъщност може да се каже, скъпи теософски приятели, че когато тръгват от вътрешните си душевни изживявания, хората забелязват Луцифер и дявола най-слабо, най-смътно.
към текста >>
Или с други думи: Ако някой тръгва от вътрешните душевни изживявания, стига до прага и прекрачва в духовния
свят
, той може да го съзерцава достатъчно дълго време.
Обаче от другата страна възниква една нова трудност. Ако окултният кандидат тръгне от своите вътрешни душевни изживявания и в хода на окултното си развитие открие достъп в духовния свят, тогава впечатленията от духовния свят продължават значително по-дълго време.
Или с други думи: Ако някой тръгва от вътрешните душевни изживявания, стига до прага и прекрачва в духовния свят, той може да го съзерцава достатъчно дълго време.
В това, че човек може да тръгне от вътрешните душевни изживявания се съдържа нещо полезно, бих искал да кажа нещо по-удобно. Но то има и своите отрицателни страни. То не може да гарантира една точна преценка, едно точно идентифициране на Луциферическите и Ариманически влияния. И всъщност може да се каже, скъпи теософски приятели, че когато тръгват от вътрешните си душевни изживявания, хората забелязват Луцифер и дявола най-слабо, най-смътно.
към текста >>
А когато за отправна точка те имат човешката фигура, тогава идва, така да се каже, този недостатък, че погледът в духовния
свят
, т.е.
А когато за отправна точка те имат човешката фигура, тогава идва, така да се каже, този недостатък, че погледът в духовния свят, т.е.
имагинациите, траят съвсем кратко време, тъй че за да ги задържи, човек трябва да развие нещо като едно духовно присъствие.
към текста >>
Но позволете ми сега, да опиша събитията в тези случаи, когато за да проникне в свръхсетивния
свят
, окултният кандидат използва именно човешката фигура.
Но позволете ми сега, да опиша събитията в тези случаи, когато за да проникне в свръхсетивния свят, окултният кандидат използва именно човешката фигура.
Аз не зная дали някой от Вас не е направил сам това изненадващо откритие, което всъщност е нещо обикновено и ежедневно: Ако човек отправи поглед към един светъл предмет, този предмет сякаш се отпечатва в окото и продължава да е там, дори и след като окото е затворено. За тези "послеобрази" разказва и Гьоте в своето учение за светлината. Ако вечер легнете в леглото и някой угаси електрическата лампа, Вие ще продължите да имате още известно време нейния образ, като един вид "ехо" пред себе си. За повечето хора, които възприемат подобни "послеобрази", външното впечатление е напълно отзвучало. И в този случай Вие ще трябва да съживите онези движения и вибрации, които са били предизвикани от външното впечатление.
към текста >>
Защото това, което остава, е нещо съвсем различно от каквото и да е сетивно възприятие от външния
свят
.
от тази човешка фигура, каквато е тя във физическия план на обикновения живот. До каква продължителност на "послеобразите" достига той това не е важно. Важно е това, което остава след "послеобразите". Защото това, което остава, не идва вече от окото, а представлява един процес, едно изживяване, което ние имаме чрез етерното тяло. И онзи, който сам извърши този експеримент, няма да отправя повече неуместното възражение, че тук имаме един "послеобраз" на физическото тяло.
Защото това, което остава, е нещо съвсем различно от каквото и да е сетивно възприятие от външния свят.
към текста >>
Изобщо окултистът трябва да свикне и постоянно да преодолява външния, сетивен
свят
, защото напр.
И наистина онова, което остава след светлинното или цветното възприятие, то далеч не е някаква измама. Сега Ви моля да засилите Вашето внимание. Ако това, за което говорим, е светлина или цвят, тогава то наистина е измама; обаче то е по-скоро един тон, за който съвсем точно знаем, че той изобщо не е породен в ухото или чрез ухото. Възможно е също така, то да се прояви като едно по-друго впечатление, но във всички случаи това впечатление е съвсем различно от каквато и да е външна, сетивна импресия.
Изобщо окултистът трябва да свикне и постоянно да преодолява външния, сетивен свят, защото напр.
Окултизмът е валиден също и за слепите, които никога през живота си не са имали външно-сетивно впечатление за физическата светлина. Повечето призрачни образи, които хората виждат, са само фантастично променени и извлечени от паметовото богатство сетивни впечатления. Окултното изживяване не зависи от това дали един сетивен орган функционира или не, защото то изобщо е независимо от сетивните органи.
към текста >>
И тъй като в случая не се отнася до сетивни изживявания, а до много по-висши опитности, невъобразимо трудно е те да бъдат описани с обикновени думи, понеже те са взети предимно от сетивния
свят
и смисловото им значение постоянно ни връща обратно към материалния сетивен
свят
.
И тъй като в случая не се отнася до сетивни изживявания, а до много по-висши опитности, невъобразимо трудно е те да бъдат описани с обикновени думи, понеже те са взети предимно от сетивния свят и смисловото им значение постоянно ни връща обратно към материалния сетивен свят.
Всъщност тези опитности са едно дълбоко вътрешно изживяване, което не може да се предаде от човек на човек.
към текста >>
И този човек, който иска да се издигне над Земните отношения, над самото Земно битие, който изобщо иска да се съобразява с един свръхсетивен живот, той трябва да е наясно: Тази човешка фигура съществува единствено на Земята, и в мига, когато човек се издига в свръхсетивния
свят
точно както и при смъртта тя, човешката фигура, неизбежно трябва да се разпадне.
Да изживееш смъртта, е приблизително да знаеш: Човешката фигура която схванахме в нейния чист и истински вид, и която ни послужи за отправна точка тази човешка фигура няма никакво по-нататъшно съществуване след Земното битие. Тя е съдбовно свързана със Земното битие.
И този човек, който иска да се издигне над Земните отношения, над самото Земно битие, който изобщо иска да се съобразява с един свръхсетивен живот, той трябва да е наясно: Тази човешка фигура съществува единствено на Земята, и в мига, когато човек се издига в свръхсетивния свят точно както и при смъртта тя, човешката фигура, неизбежно трябва да се разпадне.
Човешката фигура не може да се прояви в етерния свят по друг начин, освен като нещо мъртвородено, като нещо мъртво.
към текста >>
Човешката фигура не може да се прояви в етерния
свят
по друг начин, освен като нещо мъртвородено, като нещо мъртво.
Да изживееш смъртта, е приблизително да знаеш: Човешката фигура която схванахме в нейния чист и истински вид, и която ни послужи за отправна точка тази човешка фигура няма никакво по-нататъшно съществуване след Земното битие. Тя е съдбовно свързана със Земното битие. И този човек, който иска да се издигне над Земните отношения, над самото Земно битие, който изобщо иска да се съобразява с един свръхсетивен живот, той трябва да е наясно: Тази човешка фигура съществува единствено на Земята, и в мига, когато човек се издига в свръхсетивния свят точно както и при смъртта тя, човешката фигура, неизбежно трябва да се разпадне.
Човешката фигура не може да се прояви в етерния свят по друг начин, освен като нещо мъртвородено, като нещо мъртво.
към текста >>
В това, да се погледне смъртта, е вложена дълбока необходимост, защото едва тогава човекът се изпълва с непоколебимата увереност: Вътре в земното тяло е напълно изключено да се изживее нещо от свръхсетивния
свят
; затова и човек трябва да излезе от него, трябва да го напусне.
В това, да се погледне смъртта, е вложена дълбока необходимост, защото едва тогава човекът се изпълва с непоколебимата увереност: Вътре в земното тяло е напълно изключено да се изживее нещо от свръхсетивния свят; затова и човек трябва да излезе от него, трябва да го напусне.
към текста >>
Все пак не трябва да се мисли, че в земното тяло е абсолютно невъзможно да се изживее нещо от свръхсетивния
свят
.
А сега идва второто впечатление.
Все пак не трябва да се мисли, че в земното тяло е абсолютно невъзможно да се изживее нещо от свръхсетивния свят.
Обаче за окултния кандидат преди всичко е възможно това, което описваме сега, и ние бихме могли да го определим с думите: Човекът се запознава с Луцифер. Преди всичко Луцифер е нещо, което действува изключително подвеждащо. И ако трябва да изразим с думи какви са последиците от запознанството с Луцифер, можем да кажем следното. Луцифер насочва нашето внимание към неустойчивата и склонна към разпад човешка фигура, и заявява: Погледни само тази човешка фигура, виж колко е слаба и трошлива; да, Боговете тези мои врагове са ти дали една крехка, неустойчива и трошлива фигура.
към текста >>
Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния
свят
, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е безсмъртно, докато самото тяло е смъртно.
И после Луцифер посочва, как би направил човека, ако беше действувал сам, без своите врагове. В това, на което Луцифер обръща внимание откривайки начина, по който сам би изградил човека има нещо извънредно примамливо и изкусяващо. Луцифер би казал на човека: Огледай се само, и виж какво остава от теб, след като се разпадне човешката фигура. Когато човешката фигура се разпадне и когато ако позволите този израз човекът духовно обръща своята кожа, т.е. когато самата фигура му е напълно отнета, тогава човек забелязва две важни неща.
Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния свят, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е безсмъртно, докато самото тяло е смъртно.
Това е един силен аргумент, едно силно изкушение и Луцифер го държи здраво в ръцете си. Първоначално човекът беше близо до идеята, че е образ и подобие на Бога, а след това го виждаме неустойчив, смъртен и свързан със Земята. С помощта на Луцифер човекът вижда това, което е безсмъртно в самия него. Точно тук е изкушението, това е примамливото впечатление. Обаче щом човек вникне в този безсмъртен елемент, щом той елиминира триединната външна фигура, тогава той вижда самия себе си, и разбира срещу каква цена Луцифер е направил човека безсмъртен.
към текста >>
Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния
свят
често изглеждат гротескни) че когато жената погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец.
Когато човек отправи поглед към горния човек, за да види себе си, той открива, че този горен човек е различен за отделните хора, че той не е еднакъв за всички. Да, човек открива един малко или много променлив, подвижен образ, който все пак дава известна представа за изживяванията му в този забележителен момент. Човекът не притежава вече никакво човешко лице, той е по-скоро подобен на бик или на лъв.
Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния свят често изглеждат гротескни) че когато жената погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец.
Да, така е, и всичко това трябва да бъде понесено, превъзмогнато. И сега към тези два преплитащи се един в друг образи на мъжът, който е оголил и разкрил лъвската си природа, и на жената, която не е открила напълно качествата си на телец се прибавя образът на една птица, която винаги е била назовавана с името "орел".
към текста >>
Религиозната символика е завещала на човека тези четири образа като в свръхсетивния
свят
те са твърде откъслечни а именно образът на човека, на лъва, на телеца и на орела.
Но всичко това не е най-лошото. Лошото е, че срещу цената на безсмъртието, някой би се решил да стане телец, лъв или орел. Но това е само горния човек. А по-надолу ни очаква един див звяр, един дракон. Точно това обстоятелство е давало повод за всички драконови легенди и саги.
Религиозната символика е завещала на човека тези четири образа като в свръхсетивния свят те са твърде откъслечни а именно образът на човека, на лъва, на телеца и на орела.
А по един определен начин, какъвто го знаете от историята за грехопадението, тя загатва тъкмо това, че към човека принадлежи също и един див звяр.
към текста >>
Сега става ясно, че под влиянието на Луцифер, това Земно развитие е отрупвало човека с все по-големи дарове от свръхсетивния
свят
.
И сега изведнъж става ясно, че в хода на Земното развитие се стига до една подобна вътрешна фигура, само защото Луцифер е действувал по определен начин в хода на това Земно развитие.
Сега става ясно, че под влиянието на Луцифер, това Земно развитие е отрупвало човека с все по-големи дарове от свръхсетивния свят.
Защото цялата мъдрост, и всичко, което тя обхваща, идва от Луцифер. Едва при тази своя среща с Луцифер, човек разбира колко много му е задължен той, колко много е задължен на Луцифер.
към текста >>
Изключително трудно е да издигнем мисълта за Азът над Земния
свят
и да я пренесем в онова съзнание, което става преобладаващо за нас в мига, щом започнем да проникваме в свръхсетивния
свят
.
Този спомен е като една мисъл, останала от земния живот и сега тя нахлува и оцветява тази среща със смъртта и с Луцифер. Все някога този спомен или мисъл се появява плахо и се превръща в единствената сигурна опора на човека. Обаче тази мисъл бих искал да подчертая това е извънредно слаба и за да я задържим, е необходима огромна енергия. И сега единственото, на което можем да се опрем, е идеята за Азът, мисълта: Там долу ти си бил един Аз. Но да задържим тази мисъл, е извънредно трудно, и някои хора знаят, че дори едно съновидение може да бъде пренесено изключително трудно от едно състояние на съзнанието в друго.
Изключително трудно е да издигнем мисълта за Азът над Земния свят и да я пренесем в онова съзнание, което става преобладаващо за нас в мига, щом започнем да проникваме в свръхсетивния свят.
И нещата се облекчават, само ако тази Азова мисъл се появи като в един сън, който сме имали през земния живот, и за който сега не си спомняме нищо. Да, когато се появява в "другото" съзнание, тази Азова мисъл е като един забравен сън, и в този смисъл по отношение на еволюцията на човечеството това "друго" съзнание е останало значително по-слабо и неразвито.
към текста >>
Докато в прадревните епохи беше сравнително лесно да се пренася Азовият образ от тукашния в отвъдния
свят
, то в хода на човешката еволюция това ставаше все по-трудно и по-трудно.
Докато в прадревните епохи беше сравнително лесно да се пренася Азовият образ от тукашния в отвъдния свят, то в хода на човешката еволюция това ставаше все по-трудно и по-трудно.
Обаче когато аз твърдя, че Азовата мисъл се появява в "другото" съзнание, Вие трябва да сте наясно, че за днешните окултни кандидати Азът не е просто някакво видение; за днешните окултни кандидати Азът може да блесне като един вид спомен. Но за това е необходима помощ, без такава не е възможно. Събитието, което описвам, може да настъпи само чрез такава помощ. Точно това е същественото. Когато в днешните условия на Земното развитие, окултният кандидат пристъпи в свръхсетивния свят без никаква помощ, тогава Азовата мисъл изостава далеч назад като един забравен сън.
към текста >>
Когато в днешните условия на Земното развитие, окултният кандидат пристъпи в свръхсетивния
свят
без никаква помощ, тогава Азовата мисъл изостава далеч назад като един забравен сън.
Докато в прадревните епохи беше сравнително лесно да се пренася Азовият образ от тукашния в отвъдния свят, то в хода на човешката еволюция това ставаше все по-трудно и по-трудно. Обаче когато аз твърдя, че Азовата мисъл се появява в "другото" съзнание, Вие трябва да сте наясно, че за днешните окултни кандидати Азът не е просто някакво видение; за днешните окултни кандидати Азът може да блесне като един вид спомен. Но за това е необходима помощ, без такава не е възможно. Събитието, което описвам, може да настъпи само чрез такава помощ. Точно това е същественото.
Когато в днешните условия на Земното развитие, окултният кандидат пристъпи в свръхсетивния свят без никаква помощ, тогава Азовата мисъл изостава далеч назад като един забравен сън.
към текста >>
Ако аз трябва да назова пред Вас онази помощ, от която окултният кандидат в издигането си към свръх сетивния
свят
се нуждае днес, за да забрави своя Аз, бих могъл да употребя единствено възможния израз и този израз е: Приемането на Христовия Импулс.
Ако аз трябва да назова пред Вас онази помощ, от която окултният кандидат в издигането си към свръх сетивния свят се нуждае днес, за да забрави своя Аз, бих могъл да употребя единствено възможния израз и този израз е: Приемането на Христовия Импулс.
За тази помощ става дума. Тази е помощта: Да се приеме Христовия Импулс тук на Земята. От начина, по който човек се отнася към Христовия Импулс по време на своя земен живот зависи дали при издигането към свръхсетивния свят Азът ще бъде предаден на забрава или не, като в последния случай, Азът би се превърнал в единствената здрава опора на човека.
към текста >>
От начина, по който човек се отнася към Христовия Импулс по време на своя земен живот зависи дали при издигането към свръхсетивния
свят
Азът ще бъде предаден на забрава или не, като в последния случай, Азът би се превърнал в единствената здрава опора на човека.
Ако аз трябва да назова пред Вас онази помощ, от която окултният кандидат в издигането си към свръх сетивния свят се нуждае днес, за да забрави своя Аз, бих могъл да употребя единствено възможния израз и този израз е: Приемането на Христовия Импулс. За тази помощ става дума. Тази е помощта: Да се приеме Христовия Импулс тук на Земята.
От начина, по който човек се отнася към Христовия Импулс по време на своя земен живот зависи дали при издигането към свръхсетивния свят Азът ще бъде предаден на забрава или не, като в последния случай, Азът би се превърнал в единствената здрава опора на човека.
към текста >>
Обаче онзи, който в истинския християнски смисъл на думата е направил крачката към свръхсетивния
свят
, той знае нещо много повече за този Христов Импулс.
Виждате ли, днешният християнин би могъл да каже забележителни и красиви неща за Христовия Импулс.
Обаче онзи, който в истинския християнски смисъл на думата е направил крачката към свръхсетивния свят, той знае нещо много повече за този Христов Импулс.
Той знае нещо извънредно важно. Той знае, че този Христов Импулс днес е практически единствената помощ, която не ни позволява да забравим своя Аз, мисълта за Азът. Тази помощ идва наред с всичко, което Христовият Импулс вече е направил за Земната планета; тя идва наред с неизказаната милост и утеха, които човешкото изкуство е донесло и постоянно донася за хората именно чрез Христовия Импулс; а това, че и занапред Христовият Импулс ще предпазва Азът от опасността за бъде забравен в условията на Земния свят откъде идва то? Ето великият въпрос, пред който ние рано или късно трябваше да застанем.
към текста >>
Тази помощ идва наред с всичко, което Христовият Импулс вече е направил за Земната планета; тя идва наред с неизказаната милост и утеха, които човешкото изкуство е донесло и постоянно донася за хората именно чрез Христовия Импулс; а това, че и занапред Христовият Импулс ще предпазва Азът от опасността за бъде забравен в условията на Земния
свят
откъде идва то?
Виждате ли, днешният християнин би могъл да каже забележителни и красиви неща за Христовия Импулс. Обаче онзи, който в истинския християнски смисъл на думата е направил крачката към свръхсетивния свят, той знае нещо много повече за този Христов Импулс. Той знае нещо извънредно важно. Той знае, че този Христов Импулс днес е практически единствената помощ, която не ни позволява да забравим своя Аз, мисълта за Азът.
Тази помощ идва наред с всичко, което Христовият Импулс вече е направил за Земната планета; тя идва наред с неизказаната милост и утеха, които човешкото изкуство е донесло и постоянно донася за хората именно чрез Христовия Импулс; а това, че и занапред Христовият Импулс ще предпазва Азът от опасността за бъде забравен в условията на Земния свят откъде идва то?
Ето великият въпрос, пред който ние рано или късно трябваше да застанем.
към текста >>
Вие бихте могли да разберете един религиозен водач, или по-добре казано един основател на религия, само когато вникнете в неговото вдъхновение от свръхсетивния
свят
, в неговата инспирация, в неговата интуиция.
И ако аз трябва да Ви отговоря, тогава длъжен съм да Ви насоча към такива подробности и факти, до които Вие можете да достигнете ако не от окултизма, то поне чрез едно рационално вникване в Евангелията. Съществуват две неща, които напълно могат да ни разяснят защо Христовият Импулс се явява като единствената възможна помощ: първият отговор е скрит в апогея на днешния окултизъм, а втория имаме тъкмо под формата на рационалното вникване в Евангелията. Ако сравним техните първоизточници с тези на другите древни религии, ние ще установим, че Евангелията притежават във висша степен нещо странно и своеобразно. Те притежават нещо, което много често се изплъзва от вниманието ни. Аз Ви моля само да сравните това, което ни предлага официалната история на по-късните религии, със самите християнски първоизточници.
Вие бихте могли да разберете един религиозен водач, или по-добре казано един основател на религия, само когато вникнете в неговото вдъхновение от свръхсетивния свят, в неговата инспирация, в неговата интуиция.
Ако се обърнете към предхристиянските основатели на религии и към тяхната мъдрост, какъвто е напр. случаят с Буда, Вие ще разберете, че той започна да проповядва великото си учение, едва след като под дървото на Боди, получи знак и просветление от духовния свят. Да, ако искате да обхванете учението на Буда, Вие ще трябва да се съобразите и с неговото свръхсетивно просветление.
към текста >>
случаят с Буда, Вие ще разберете, че той започна да проповядва великото си учение, едва след като под дървото на Боди, получи знак и просветление от духовния
свят
.
Ако сравним техните първоизточници с тези на другите древни религии, ние ще установим, че Евангелията притежават във висша степен нещо странно и своеобразно. Те притежават нещо, което много често се изплъзва от вниманието ни. Аз Ви моля само да сравните това, което ни предлага официалната история на по-късните религии, със самите християнски първоизточници. Вие бихте могли да разберете един религиозен водач, или по-добре казано един основател на религия, само когато вникнете в неговото вдъхновение от свръхсетивния свят, в неговата инспирация, в неговата интуиция. Ако се обърнете към предхристиянските основатели на религии и към тяхната мъдрост, какъвто е напр.
случаят с Буда, Вие ще разберете, че той започна да проповядва великото си учение, едва след като под дървото на Боди, получи знак и просветление от духовния свят.
Да, ако искате да обхванете учението на Буда, Вие ще трябва да се съобразите и с неговото свръхсетивно просветление.
към текста >>
Ние неизбежно опираме до тяхната божествена инспирация, до проявлението на свръхсетивния
свят
в техните опитности и действия.
Вземете напр. Мохамед1 само ако знаем неговите откровения от свръхсетивните светове, ще разберем защо той говори едно или друго. Така е и с всички основатели на религии, с всички големи визионери.
Ние неизбежно опираме до тяхната божествена инспирация, до проявлението на свръхсетивния свят в техните опитности и действия.
към текста >>
Ако вникнете в Евангелията с разум и добронамереност, в тях Вие ще откриете само едно единствено място, където се изживява нещо като посвещение, само един единствен път през трите си земни години, Христос Исус трябваше да се потопи в свръхсетивния
свят
.
А сега Ви моля да сравните всичко това с Евангелията3.
Ако вникнете в Евангелията с разум и добронамереност, в тях Вие ще откриете само едно единствено място, където се изживява нещо като посвещение, само един единствен път през трите си земни години, Христос Исус трябваше да се потопи в свръхсетивния свят.
И този единствен миг е описан в историята за изкушението. Но там далеч не става дума за това, че Христос е трябвало да се придържа към един добър Бог, там става дума за съвсем друго за срещата Му с това, което за Него беше злото, за срещата Му със Сатаната, с Луцифер.
към текста >>
Всички следващи сцени, всичко, което Евангелията докладват, не съдържа вече каквато и да е подробност, позволяваща сравнение между жизнените пътища на Христос и другите посветени, доколкото в хода на техния живот се полагат усилия за проникване в духовния
свят
.
От тази история Вие узнавате, че в началото това изкушение не представлява никакво изкушение за Него. Прочетете отново съответния текст и ще видите по какъв неповторим начин се изнася тази истина в Евангелията: Истината, че и Христос трябваше да мине през определени изпитания, както и другите велики религиозни учители. В началото Той търси подкрепата на Своя Бог и успява да се противопостави на изкушението: "Махни се, Сатана! защото е писано: На Господа твоя Бог да се кланяш и само нему да служиш". А след това Луцифер не е вече в състояние да изкушава Христос и се оттегля.
Всички следващи сцени, всичко, което Евангелията докладват, не съдържа вече каквато и да е подробност, позволяваща сравнение между жизнените пътища на Христос и другите посветени, доколкото в хода на техния живот се полагат усилия за проникване в духовния свят.
към текста >>
В моята книга "Християнството като мистичен факт", а и по-късно в различни лекции, аз винаги разглеждах Христос като един посветен, който има непосредствена връзка със свръхсетивния
свят
, тъй, че при Него е немислимо да се говори за посвещение, за инициация.
В моята книга "Християнството като мистичен факт", а и по-късно в различни лекции, аз винаги разглеждах Христос като един посветен, който има непосредствена връзка със свръхсетивния свят, тъй, че при Него е немислимо да се говори за посвещение, за инициация.
За него може да се говори като за Посветен, като за Посветител, но никъде не се разказва за начина, по който е стигнал до посвещение. Този момент е изключително важен.
към текста >>
Утре ние отново ще говорим за това, как Христовият Импулс се явява като единственото средство, позволяващо на окултния кандидат да пренесе в духовния
свят
не една мъртва мисъл за Азът, а самия жив Аз, и как изглежда духовния
свят
за този, който навлиза в него с една жива мисъл за Азът.
Утре ние отново ще говорим за това, как Христовият Импулс се явява като единственото средство, позволяващо на окултния кандидат да пренесе в духовния свят не една мъртва мисъл за Азът, а самия жив Аз, и как изглежда духовния свят за този, който навлиза в него с една жива мисъл за Азът.
към текста >>
58.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Вчера ние говорихме за срещата на окултния кандидат с Луцифер и със смъртта, и за това, че ако човек иска да излезе по един правилен и духовносъответствуващ начин от тази безутешна ситуация, той трябва да пренесе спомена за Азът, или мисълта за Азът от обикновения Земен
свят
в духовния
свят
.
Вчера ние говорихме за срещата на окултния кандидат с Луцифер и със смъртта, и за това, че ако човек иска да излезе по един правилен и духовносъответствуващ начин от тази безутешна ситуация, той трябва да пренесе спомена за Азът, или мисълта за Азът от обикновения Земен свят в духовния свят.
Ние видях ме още, че днешният човек може да разчита на помощ само доколкото той е успял да се свърже през земния си живот с Христовият Импулс. Ние обърнахме внимание и върху тази особеност на Христовият Импулс, че Съществото, което наричаме Христос, се различава съществено от всички други основатели на религии; че за Него не можем да говорим като за една личност, минала през посвещение в своя земен живот, защото в действителност през трите си земни години Христовото Същество вече беше донесло със себе си и разполагаше напълно с небесните космически сили, които участвуваха в сътворението и еволюцията на Човека и Земята. Когато Христовото Същество стана човек, то вече беше готово за една голяма жертва, защото за Христовото Същество това наистина беше една голяма жертва: А именно решението да слезе и се ограничи в тесните рамки на човешкото тяло, вплитайки по този начин в божествения план специфично човешки качества и сили.
към текста >>
Вчера ние срещнахме образите на смъртта и на Луцифер и разбрахме, че само ако успеем да запазим спомена за Христос, само тогава ще можем да пренесем част от нашия
свят
в другия, свръхсетивния
свят
.
Разграничителната способност на окултния кандидат спрямо отделните движения, е нещо твърде съществено и необходимо за неговия по-нататъшен път. Вие си спомняте от вчера, че човекът би могъл да фиксира външно своята човешка фигура и да очаква определени послеобрази; по същия начин той би могъл да опита и да почувствува вътрешно, да изживее вътрешната подвижност, вътрешната активност на човека. И тогава вече, след като е успял, така да се каже, да фиксира себе си във вътрешно-телесен смисъл, човек може да опита и да отнесе своето впечатление в областта на спомените. И тогава фактически той стига до там, че действително открива и разпознава седем такива образа, а не онези два образа, за които стана дума вчера.
Вчера ние срещнахме образите на смъртта и на Луцифер и разбрахме, че само ако успеем да запазим спомена за Христос, само тогава ще можем да пренесем част от нашия свят в другия, свръхсетивния свят.
към текста >>
То ни показва Луцифер от една страна като изпълнен с ненавист, като една персонализирана ненавист по отношение на човешката фигура, а от друга страна като необходимия Дух, който ни изгражда като неповторими личности по единствено възможния за този
свят
начин.
Ако не бихме могли да разгърнем в себе си силите на отделяне, силите, които се съдържат в нашите жлези, в нашите съдове, ние не бихме могли да станем някакви човеци, изключено би било да станем човеци. Движението, осъществяващо кръвта и движението, осъществяващо дишането не са в състояние да ни поддържат като живи същества. Тук трябва да се включи и движението, осъществяващо жлезите, което се управлява от Луцифер, от Духа на Венера. Виждате ли, точно тук е разликата между все възможните екзотерични концепции и нашето учение: При тях също се говори за Луцифер и Духовете на отделните планети, само че в случая тези неща не ни обогатяват с никакво реално познание. А реалното познание наистина не е нито забавление, нито някаква детинска игра.
То ни показва Луцифер от една страна като изпълнен с ненавист, като една персонализирана ненавист по отношение на човешката фигура, а от друга страна като необходимия Дух, който ни изгражда като неповторими личности по единствено възможния за този свят начин.
към текста >>
На времето, когато успяхме да се свържем с Христос, вътрешно да се приобщим към Него, и когато Той ни даде средството да пренесем мисълта за Азът в свръхсетивния
свят
, тогава ние бяхме озарени от предчувствието, че тази Христова сила има нещо общо със силата на Слънцето.
И в този миг на посвещението ние изживяваме нещо изключително.
На времето, когато успяхме да се свържем с Христос, вътрешно да се приобщим към Него, и когато Той ни даде средството да пренесем мисълта за Азът в свръхсетивния свят, тогава ние бяхме озарени от предчувствието, че тази Христова сила има нещо общо със силата на Слънцето.
Да, в първата степен на посвещението това беше само едно предчувствие. При втората степен на посвещението тази Христова сила ни се представя в един още по-близък и достъпен образ, представя ни се като нещо ясно и отчетливо в свръхсетивния свят. И така, при втората степен на посвещението, ние идваме все по-близо до свръхсетивния Христос. И следващото, което ни показва този Христос е, че ръководният Дух на Венера, т.е. Луцифер е този, когото Христос нарича свой брат.
към текста >>
При втората степен на посвещението тази Христова сила ни се представя в един още по-близък и достъпен образ, представя ни се като нещо ясно и отчетливо в свръхсетивния
свят
.
И в този миг на посвещението ние изживяваме нещо изключително. На времето, когато успяхме да се свържем с Христос, вътрешно да се приобщим към Него, и когато Той ни даде средството да пренесем мисълта за Азът в свръхсетивния свят, тогава ние бяхме озарени от предчувствието, че тази Христова сила има нещо общо със силата на Слънцето. Да, в първата степен на посвещението това беше само едно предчувствие.
При втората степен на посвещението тази Христова сила ни се представя в един още по-близък и достъпен образ, представя ни се като нещо ясно и отчетливо в свръхсетивния свят.
И така, при втората степен на посвещението, ние идваме все по-близо до свръхсетивния Христос. И следващото, което ни показва този Христос е, че ръководният Дух на Венера, т.е. Луцифер е този, когото Христос нарича свой брат. Христос се явява като брат на Луцифер. И сега, при втората степен на посвещението, Христос застава пред нас като един планетарен Дух, братски свързан с останалите планетарни Духове.
към текста >>
По този начин ние навлизаме в един особен
свят
, където е събрана тази висша общност от седем планетарни Духове, свързани по между си в най-братски отношения.
По този начин ние навлизаме в един особен свят, където е събрана тази висша общност от седем планетарни Духове, свързани по между си в най-братски отношения.
Но сега окултният кандидат се доближава до опасна подводна скала, и за да не се разбие в нея, той трябва да научи още нещо, иначе не би било по силите му да понесе всичко, което вижда. Той трябва да проумее и да вникне в нещата, които го заобикалят.
към текста >>
Трябва да се знае, че израстването на Бодисатва до чин Буда (това е известно на всеки посветен будист и изобщо на всеки посветен) практически означава: една такава индивидуалност, която се издигна от Бодисатва до Буда, имаше в живота си на Буда своята последна земна инкарнация; и след като вече беше станала Буда, на тази индивидуалност изобщо не предстоеше задачата да се връща отново на този
свят
в едно земно човешко тяло; от тук нататък тя трябваше да действува в други, свръхсетивни светове.
Виждате ли, аз често съм изтъквал, а и сега се налага да изтъкна, че живота на Буда трябва да бъде разбран така, както го разбираха древните будисти, а не според възгледите на днешната материалистическа история. Човек трябва да се извиси до такова познание за живота на Буда, че да каже: Да, Буда е станал Буда, благодарение на това, че е минал през много и много въплъщения, стигнал е до Бодисатва, и тогава като Бодисатва беше роден като син на цар Судодана, и в 29-та година на своя живот се издигна до чин Буда.
Трябва да се знае, че израстването на Бодисатва до чин Буда (това е известно на всеки посветен будист и изобщо на всеки посветен) практически означава: една такава индивидуалност, която се издигна от Бодисатва до Буда, имаше в живота си на Буда своята последна земна инкарнация; и след като вече беше станала Буда, на тази индивидуалност изобщо не предстоеше задачата да се връща отново на този свят в едно земно човешко тяло; от тук нататък тя трябваше да действува в други, свръхсетивни светове.
към текста >>
Не веднъж съм описвал историята на двете деца Исус, според както тя е загатната в Евангелията на Матей и Лука, и винаги съм подчертавал, че при раждането на Лукановото дете Исус, Буда успя да вложи в астралното тяло на този Исус астралните сили, с които той разполагаше в духовния
свят
.
Тази предпоставка е изключително важна. Ние трябва да сме напълно убедени, че след като се издигна от Бодисатва до Буда, тази индивидуалност претърпя такова развитие и се обви в такова космическо достойнство, че нямаше повече нужда да се инкарнира в земно човешко тяло. За тези, които са отдадени на това сложно проучване, аз бих желал да посоча единствения пункт, където все още може да бъде доловено нещо от развитието на Буда.
Не веднъж съм описвал историята на двете деца Исус, според както тя е загатната в Евангелията на Матей и Лука, и винаги съм подчертавал, че при раждането на Лукановото дете Исус, Буда успя да вложи в астралното тяло на този Исус астралните сили, с които той разполагаше в духовния свят.
Да, ако ние искаме да говорим днес за Буда, трябва да говорим именно по този начин.
към текста >>
Но от тогава, от Земния живот на Буда, той не е слизал повече в Земния
свят
.
В Норкьопинг аз споменах, че посветените могат да стигнат до Буда и по друг начин.
Но от тогава, от Земния живот на Буда, той не е слизал повече в Земния свят.
И все пак, ако иска да напредва по своя път, окултният кандидат може да следва именно пътя на Буда. Наистина, този живот на Буда не протича в Земни измерения и естествено не може да бъде наблюдаван чрез сетивата. Но тогава възниква важният въпрос: "Какво е станало с Буда, след като той вече е спрял да се инкарнира в земни човешки тела? " Затова се налага Буда да бъде търсен извън Земния свят. Може да Ви се стори и странно, но посветените откриват Буда по времето, така да се каже, когато той е зает с изпълнението на една огромна задача.
към текста >>
" Затова се налага Буда да бъде търсен извън Земния
свят
.
В Норкьопинг аз споменах, че посветените могат да стигнат до Буда и по друг начин. Но от тогава, от Земния живот на Буда, той не е слизал повече в Земния свят. И все пак, ако иска да напредва по своя път, окултният кандидат може да следва именно пътя на Буда. Наистина, този живот на Буда не протича в Земни измерения и естествено не може да бъде наблюдаван чрез сетивата. Но тогава възниква важният въпрос: "Какво е станало с Буда, след като той вече е спрял да се инкарнира в земни човешки тела?
" Затова се налага Буда да бъде търсен извън Земния свят.
Може да Ви се стори и странно, но посветените откриват Буда по времето, така да се каже, когато той е зает с изпълнението на една огромна задача. И ако отвореният поглед на окултиста се носи навън в мировите пространства, по един изненадващ начин той ще открие Буда разбира се в духовен смисъл на една планета, която днешната материалистична астрономия определя като Марс. Да, окултистът научава тези неща и се изпълва с необикновена сериозност. На Буда е поверена една нова мисия. И ние се научаваме да разбираме тази нова мисия именно чрез окултното наблюдение на Марс.
към текста >>
59.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Когато за пореден път изложих пред Вас срещата, която човек има след прекрачването на прага и навлизането в свръхсетивния
свят
, т.е.
Когато за пореден път изложих пред Вас срещата, която човек има след прекрачването на прага и навлизането в свръхсетивния свят, т.е.
срещата със смъртта и с Луцифер, не беше никаква случайност, че се опитах да прибягна до едно обяснение, което Вие може би сте намерили за трудно достъпно; тогава аз се опитах да Ви обясня значението на Христовото Същество и се наложи да се обърна към евангелската история за изкушението, към отблъскването на Луцифер от Христос, извършено, както често се казва "в пустинята". По нататък, след като нашето обсъждане напредна, аз се прехвърлих към една подробност от живота на Буда. Но позволете сега, макар и за кратко, отново да извикаме пред нашите души тази среща със смъртта и с Луцифер.
към текста >>
Но сега пред Вас застава един образ, който изобщо не би могъл да бъде породен от никакви външни впечатления, защото Луцифер изобщо не може да бъде намерен никъде в сетивния
свят
.
И сега: няма никаква нужда от това, Вие да си припомняте тази сцена от Евангелията; при определени условия, Вие бихте имали тази сцена и без друго пред себе си, Вие и без друго бихте приели в душата си онзи Импулс, който ще Ви озари с непосредственото знание: "Да, Христос е живял на тази Земя, бил е разпънат, и е победил смъртта". Върху Вас започва да действува с могъща сила не евангелското християнство, а Павловото християнство. И Вие разбирате: В този миг става възможно, описаното в Евангелията да бъде дълбоко изживяно независимо от тях, напълно независимо от Евангелията. Когато си спомняте за обикновения живот, Вие намирате за напълно естествено, че представите на Вашето съзнание се пораждат от външните сетивни впечатления.
Но сега пред Вас застава един образ, който изобщо не би могъл да бъде породен от никакви външни впечатления, защото Луцифер изобщо не може да бъде намерен никъде в сетивния свят.
Така образът на смъртта се допълва с нещо много важно, а малко по-късно направо се преобразява и в самия духовен лик на Христос. И това е последният спомен, последната реминисценция от Земния свят, която остава след като Вие сте прекрачили в свръхсетивния свят. Когато този образ на изкушението Христово и на победената смърт се изправи пред окултиста, външният свят е всъщност напълно изключен. А как стоят нещата с човешкото съзнание? Много просто: в сила е съзнанието без какъвто и да е външен обект.
към текста >>
И това е последният спомен, последната реминисценция от Земния
свят
, която остава след като Вие сте прекрачили в свръхсетивния
свят
.
Върху Вас започва да действува с могъща сила не евангелското християнство, а Павловото християнство. И Вие разбирате: В този миг става възможно, описаното в Евангелията да бъде дълбоко изживяно независимо от тях, напълно независимо от Евангелията. Когато си спомняте за обикновения живот, Вие намирате за напълно естествено, че представите на Вашето съзнание се пораждат от външните сетивни впечатления. Но сега пред Вас застава един образ, който изобщо не би могъл да бъде породен от никакви външни впечатления, защото Луцифер изобщо не може да бъде намерен никъде в сетивния свят. Така образът на смъртта се допълва с нещо много важно, а малко по-късно направо се преобразява и в самия духовен лик на Христос.
И това е последният спомен, последната реминисценция от Земния свят, която остава след като Вие сте прекрачили в свръхсетивния свят.
Когато този образ на изкушението Христово и на победената смърт се изправи пред окултиста, външният свят е всъщност напълно изключен. А как стоят нещата с човешкото съзнание? Много просто: в сила е съзнанието без какъвто и да е външен обект. Аз вече описах какво представлява неизявената светлина и неизговореното слово. А сега Вие получавате представа за "съзнанието без външен обект", за съзнанието, което черпи образи и съдържания от самото себе си.
към текста >>
Когато този образ на изкушението Христово и на победената смърт се изправи пред окултиста, външният
свят
е всъщност напълно изключен.
И Вие разбирате: В този миг става възможно, описаното в Евангелията да бъде дълбоко изживяно независимо от тях, напълно независимо от Евангелията. Когато си спомняте за обикновения живот, Вие намирате за напълно естествено, че представите на Вашето съзнание се пораждат от външните сетивни впечатления. Но сега пред Вас застава един образ, който изобщо не би могъл да бъде породен от никакви външни впечатления, защото Луцифер изобщо не може да бъде намерен никъде в сетивния свят. Така образът на смъртта се допълва с нещо много важно, а малко по-късно направо се преобразява и в самия духовен лик на Христос. И това е последният спомен, последната реминисценция от Земния свят, която остава след като Вие сте прекрачили в свръхсетивния свят.
Когато този образ на изкушението Христово и на победената смърт се изправи пред окултиста, външният свят е всъщност напълно изключен.
А как стоят нещата с човешкото съзнание? Много просто: в сила е съзнанието без какъвто и да е външен обект. Аз вече описах какво представлява неизявената светлина и неизговореното слово. А сега Вие получавате представа за "съзнанието без външен обект", за съзнанието, което черпи образи и съдържания от самото себе си. И веднага след това нашето проучване ни отвежда вече към чудно то и все пак истинско съобщение за Буда.
към текста >>
Ако подходим към нещата по този начин, тогава душата ни ще се изправи пред възможността, чрез различни степени на свръхсетивното съзнание, да се пренася в други светове, които са извън нашия физически
свят
; и ако сега си спомните както това е представено в "Тайната Наука" че първата заложба на физическия човек, т.е.
И ако искаме да следваме посвещението до неговата най-висша степен, където човешките думи стават съвсем безпомощни, ние трябва да устояваме и в най-главозамайващите и страшни върхове на съзнанието, независимо от това, че в известен смисъл тези неща започват да изглеждат като дръзновение, като самонадеяност. Тъкмо защото човешките думи са неупотребими за описанието на една по-висша действителност, в "Тайната Наука" аз се отказах да давам словесен израз на всичко, свързано с по-висшите състояния на човешкото съзнание. Описанията на тези състояния в Мистериите бяха възможни само поради особения символен език, чрез който те ставаха достояние на хората. Обаче съществуват и още по-висши състояния на съзнанието, така че бихме могли да говорим за четвърто и пето свръхсетивно съзнание. Естествено, това би могло да продължи до без крайност; ето защо необходимо е да следваме една определена посока.
Ако подходим към нещата по този начин, тогава душата ни ще се изправи пред възможността, чрез различни степени на свръхсетивното съзнание, да се пренася в други светове, които са извън нашия физически свят; и ако сега си спомните както това е представено в "Тайната Наука" че първата заложба на физическия човек, т.е.
на физическото тяло, е развита още по времето на Стария Сатурн, тогава Вие неизбежно ще откриете едно отношение, една връзка между Стария Сатурн и света на третото свръхсетивно съзнание.
към текста >>
По отношение на първото свръхсетивно съзнание, човекът изживява нещо като заместител на онова повишено сънищно съзнание, което е формирано не от произволни сънищни образи, а от възприятия, отнасящи се до един по-висш
свят
.
Струва ми се, че е ясно: Човекът както стои той пред нас е формиран от световете, включени в диапазона на 1-то, 2-то и 3-то свръхсетивно съзнание, но той е подчинен и на много по-висши светове. И все пак, това, което окултистът постига чрез различните нива на съзнанието, то може да бъде обяснено на обикновения човек. Всеки може да разбере опитностите, добити чрез свръхсетивното съзнание. Естествено, като земен човек, индивидът изживява само външните откровения на тези различни видове съзнания. Той изживява физическото съзнание.
По отношение на първото свръхсетивно съзнание, човекът изживява нещо като заместител на онова повишено сънищно съзнание, което е формирано не от произволни сънищни образи, а от възприятия, отнасящи се до един по-висш свят.
И само едно системно обучение и усъвършенствуване на това сънищно съзнание би довело човека до първото свръхсетивно съзнание. От своя страна първото свръхсетивно съзнание може да осветли онези важни събития, които ставаха на Старата Луна. Интересно е да посочим, че в окултните съобщения преобладаваха тъкмо описания, свързани със Старата Луна. И тези съобщения не можеха да проникнат зад Старата Луна, те не можеха да достигнат до Старото Слънце. И повечето факти от "Тайната доктрина" на Е. П.
към текста >>
Етерното тяло може да бъде възприето само чрез едно по-висше съзнание, обаче действията на етерното тяло във физическия
свят
това са именно вътрешните движения на човека.
Човекът, както застава пред нас като физически организъм, носи в себе си отпечатъците от Сатурн, Слънце и Луна; своята вътрешна подвижност обаче, той дължи на силите от старата Слънчева епоха. Тук са слети епохите на Старото Слънце, Старата Луна и сегашната Земя. Това, което представлява не фигурата, а самите причини за вътрешната подвижност, ние наричаме "първи невидим човек". Ние изобщо не виждаме този невидим човек, ние виждаме само неговите външни последици, тенденциите, "движенията"; точно това ние наричаме етерен човек, етерно тяло.
Етерното тяло може да бъде възприето само чрез едно по-висше съзнание, обаче действията на етерното тяло във физическия свят това са именно вътрешните движения на човека.
към текста >>
Едно разумно и здраво вникване в човека неизбежно би ни довело до убеждението: Ти не виждаш етерното тяло, обаче ти виждаш неговите откровения тук, във физическия
свят
.
Виждате, че щом погледнем на човека като на един екстракт от целия Космос, ние установяваме не само различни видове съзнание, които са равнозначни на определени светове, но също и отделни формирования на човека физическо тяло, етерно тяло и т.н.
Едно разумно и здраво вникване в човека неизбежно би ни довело до убеждението: Ти не виждаш етерното тяло, обаче ти виждаш неговите откровения тук, във физическия свят.
Откровенията на етерното тяло, това са вътрешните движения на човека; откровенията на астралното тяло са мислите, чувствата и волята. "Азът" е откровение на самия себе си. И щом като човек иска да схване с разума си, че неговите вътрешни движения всъщност нямат нищо общо с физическото тяло, щом се довери единствено на своите разумни мисли, тогава му се дава възможността не само да вярва, но да потвърди и с разума си, че етерното тяло съществува. Когато окултните познания се обличат в такива форми, че стават достъпни на обикновеното съзнание, тогава окултизмът преминава в теософия. Теософията може да говори за различните "планове" физически, астрален и т.н., но също и за различни съставни части на човешкото същество.
към текста >>
Защото ние трябва да пребродим целия
свят
, да изпитаме като окултни кандидати различните състояния на съзнанието и т.н., само за да установим, че в своята истинска същност, човекът може да бъде разбран само от гледището на окултизма.
"Азът" е откровение на самия себе си. И щом като човек иска да схване с разума си, че неговите вътрешни движения всъщност нямат нищо общо с физическото тяло, щом се довери единствено на своите разумни мисли, тогава му се дава възможността не само да вярва, но да потвърди и с разума си, че етерното тяло съществува. Когато окултните познания се обличат в такива форми, че стават достъпни на обикновеното съзнание, тогава окултизмът преминава в теософия. Теософията може да говори за различните "планове" физически, астрален и т.н., но също и за различни съставни части на човешкото същество. И все пак всичко, което може да се каже за човека, е възможно да бъде намерено в окултните източници.
Защото ние трябва да пребродим целия свят, да изпитаме като окултни кандидати различните състояния на съзнанието и т.н., само за да установим, че в своята истинска същност, човекът може да бъде разбран само от гледището на окултизма.
Теософията е само един опит, който цели да придаде разумни очертания на окултните истини, така че човекът да може да мисли и напредва самостоятелно. Ако Вие подложите нещата, които изнасям пред Вас, на една строга и разумна проверка, ще се убедите, че те са верни. И в тази строга проверка аз виждам онова, което трябва напълно да Ви увери в истинността на резултатите от окултизма.
към текста >>
И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния
свят
, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята.
Така че в лицето на Буда, Вие имате един древен пратеник на Христос, който имаше задачата да подготви Христовото дело на Земята. Защото изпращането на Венерините човеци нямаше никакъв друг смисъл, освен, така да се каже, установяването на Слънчевия авангард тук, на Земята.
И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята.
Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо Христос, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния свят.
към текста >>
Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо Христос, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния
свят
.
Така че в лицето на Буда, Вие имате един древен пратеник на Христос, който имаше задачата да подготви Христовото дело на Земята. Защото изпращането на Венерините човеци нямаше никакъв друг смисъл, освен, така да се каже, установяването на Слънчевия авангард тук, на Земята. И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята.
Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо Христос, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния свят.
към текста >>
И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия
свят
?
Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше израз в една или друга религия.
И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят?
Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл. Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли. Но в този случай, след като е във физическия план, къде би открил човекът неизговореното Слово? Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната сфера на човека. Докато светлината клони към духовното, Словото се открива в човека, в душата на човека.
към текста >>
Защото в продължение на много столетия, окултните учения и теософиите бяха станали недостъпни за външния
свят
, така че хората можеха да се опират само на външното откровение, на това, което наричаме тяло, душа и Дух.
Философията остава в материалния живот, тя е свързана само с човешкото съзнание. Тя не достига до неизговореното Слово, а само до предчувствието за човешката душа. Тяло, душа и Дух както троичния човек се яви на гръцкия дух играха огромна роля през цялата епоха на философията.
Защото в продължение на много столетия, окултните учения и теософиите бяха станали недостъпни за външния свят, така че хората можеха да се опират само на външното откровение, на това, което наричаме тяло, душа и Дух.
към текста >>
60.
Съдържание
GA_138 За инициацията
Деметра: свързаният със сетивния
свят
човешки дух.
„Елисейската мистерия“ на Шуре способства за вникването в принципа на инициацията. Понастоящем силите на духовния живот искат да навлязат в човешката душа за защита по отношение на това, което изисква бъдещето. Указанието на Херман Грим: колкото по-далеч назад в развитието на човечеството се обръщаме, толкова по-свързан със свръхсетивното изглежда човекът. В мистерийната игра гъркът е преживявал представи при изговарянето на имена.
Деметра: свързаният със сетивния свят човешки дух.
Персефона: земни страдания, земни радости – душевно. Дионис: душевно, хармонизиращо с духовното. Така на гръцката душа ѝ е било понятно какво действа в макрокосмоса. Днес хората желаят също да изпитат такива съдържания. Оттам възниква плодотворност и деятелна сила за живота.
към текста >>
Посветените дават от духовния
свят
на човечеството това, от което то се нуждае за определени епохи.
С представата за вечност се свързват най-висши цели на стремежа, с мига се свързва търсенето на вечност. Гьотевият Фауст би искал да остави мига да стане вечност. Духовната светлина извежда човека от житейската тъмнина. Хрониката на Акаша съдържа отзвуци от атлантската мъдрост.
Посветените дават от духовния свят на човечеството това, от което то се нуждае за определени епохи.
Изживява се връзката между физическото и етерното тяло. Етерните органи, свързани с физически органи, водят в свръхсетивни светове. Религиите като резултат от влиянието на посветените. Местата за инициация и мистерийните места дават импулси за живота. По пътя към инициацията се разпознават личности в техните инкарнации.
към текста >>
Представният живот от сетивното битие трябва да се преобразува, за да се достигне до идеи за свръхсетивния
свят
.
Представният живот от сетивното битие трябва да се преобразува, за да се достигне до идеи за свръхсетивния свят.
В сетивното битие природният ред и моралният ред могат да са един до друг, в свръхсетивните светове те са вплетени един в друг. В свръхсетивните светове човек среща същества, които имат съвършено това, което той няма, или пък което имат несъвършено. Това създава стремеж към лично усъвършенстване. Понятието „красив“ се свързва в свръхсетивния свят с „истинен“, „грозен“ – с „лъжлив“. Морални и естетически понятия влизат във връзка едно с друго.
към текста >>
Понятието „красив“ се свързва в свръхсетивния
свят
с „истинен“, „грозен“ – с „лъжлив“.
Представният живот от сетивното битие трябва да се преобразува, за да се достигне до идеи за свръхсетивния свят. В сетивното битие природният ред и моралният ред могат да са един до друг, в свръхсетивните светове те са вплетени един в друг. В свръхсетивните светове човек среща същества, които имат съвършено това, което той няма, или пък което имат несъвършено. Това създава стремеж към лично усъвършенстване.
Понятието „красив“ се свързва в свръхсетивния свят с „истинен“, „грозен“ – с „лъжлив“.
Морални и естетически понятия влизат във връзка едно с друго. В свръхсетивния свят изглеждащите красиви и сияйни същества могат да са добри или зли. Само този, който се пречисти от своенравието, може да ги разпознае. С какви качества се разглежда свръхсетивният свят, обуславя отговора на това как се представят те на някого. Опасност от самоизмама.
към текста >>
В свръхсетивния
свят
изглеждащите красиви и сияйни същества могат да са добри или зли.
В сетивното битие природният ред и моралният ред могат да са един до друг, в свръхсетивните светове те са вплетени един в друг. В свръхсетивните светове човек среща същества, които имат съвършено това, което той няма, или пък което имат несъвършено. Това създава стремеж към лично усъвършенстване. Понятието „красив“ се свързва в свръхсетивния свят с „истинен“, „грозен“ – с „лъжлив“. Морални и естетически понятия влизат във връзка едно с друго.
В свръхсетивния свят изглеждащите красиви и сияйни същества могат да са добри или зли.
Само този, който се пречисти от своенравието, може да ги разпознае. С какви качества се разглежда свръхсетивният свят, обуславя отговора на това как се представят те на някого. Опасност от самоизмама. Който отхвърли всичко, което знае за себе си, стига до Пазача на прага, който пази неподготвените хора от свръхсетивния свят.
към текста >>
С какви качества се разглежда свръхсетивният
свят
, обуславя отговора на това как се представят те на някого.
Това създава стремеж към лично усъвършенстване. Понятието „красив“ се свързва в свръхсетивния свят с „истинен“, „грозен“ – с „лъжлив“. Морални и естетически понятия влизат във връзка едно с друго. В свръхсетивния свят изглеждащите красиви и сияйни същества могат да са добри или зли. Само този, който се пречисти от своенравието, може да ги разпознае.
С какви качества се разглежда свръхсетивният свят, обуславя отговора на това как се представят те на някого.
Опасност от самоизмама. Който отхвърли всичко, което знае за себе си, стига до Пазача на прага, който пази неподготвените хора от свръхсетивния свят.
към текста >>
Който отхвърли всичко, което знае за себе си, стига до Пазача на прага, който пази неподготвените хора от свръхсетивния
свят
.
Морални и естетически понятия влизат във връзка едно с друго. В свръхсетивния свят изглеждащите красиви и сияйни същества могат да са добри или зли. Само този, който се пречисти от своенравието, може да ги разпознае. С какви качества се разглежда свръхсетивният свят, обуславя отговора на това как се представят те на някого. Опасност от самоизмама.
Който отхвърли всичко, което знае за себе си, стига до Пазача на прага, който пази неподготвените хора от свръхсетивния свят.
към текста >>
Това, за което може да се говори в сетивния
свят
, не може да бъде взето в духовния
свят
.
Опитностите при издигането в духовни светове се отнасят до опитности, които стават в друга обвивка между смъртта и новото раждане.
Това, за което може да се говори в сетивния свят, не може да бъде взето в духовния свят.
Към знанието от сетивното битие прилепва нещо възвишено, за което при прекрачването на Прага остава един свръхсетивен спомен. Душата има силата да може да съхрани в спомена миналото битие. В първата стъпка на инициацията човек навлиза в елементарния свят, който е протъкан от мисли, които се мислят. В този свят влиза този, който прави себе си по-силен морално и интелектуално. Елементарното тяло се събужда за свръхсетивно възприятие, то се вживявя все повече в астралното тяло.
към текста >>
В първата стъпка на инициацията човек навлиза в елементарния
свят
, който е протъкан от мисли, които се мислят.
Опитностите при издигането в духовни светове се отнасят до опитности, които стават в друга обвивка между смъртта и новото раждане. Това, за което може да се говори в сетивния свят, не може да бъде взето в духовния свят. Към знанието от сетивното битие прилепва нещо възвишено, за което при прекрачването на Прага остава един свръхсетивен спомен. Душата има силата да може да съхрани в спомена миналото битие.
В първата стъпка на инициацията човек навлиза в елементарния свят, който е протъкан от мисли, които се мислят.
В този свят влиза този, който прави себе си по-силен морално и интелектуално. Елементарното тяло се събужда за свръхсетивно възприятие, то се вживявя все повече в астралното тяло. Преживява се засилено в най-висша степен чувство за самота. Физическото тяло се вижда отвън. Събуждат се бушуващи свръхсетивни чувства и усещания.
към текста >>
В този
свят
влиза този, който прави себе си по-силен морално и интелектуално.
Опитностите при издигането в духовни светове се отнасят до опитности, които стават в друга обвивка между смъртта и новото раждане. Това, за което може да се говори в сетивния свят, не може да бъде взето в духовния свят. Към знанието от сетивното битие прилепва нещо възвишено, за което при прекрачването на Прага остава един свръхсетивен спомен. Душата има силата да може да съхрани в спомена миналото битие. В първата стъпка на инициацията човек навлиза в елементарния свят, който е протъкан от мисли, които се мислят.
В този свят влиза този, който прави себе си по-силен морално и интелектуално.
Елементарното тяло се събужда за свръхсетивно възприятие, то се вживявя все повече в астралното тяло. Преживява се засилено в най-висша степен чувство за самота. Физическото тяло се вижда отвън. Събуждат се бушуващи свръхсетивни чувства и усещания. Задачата да се направи безкористно това, което е в самите нас.
към текста >>
В сетивния
свят
се различават природният развой и изживяващите се в него същества.
В сетивния свят се различават природният развой и изживяващите се в него същества.
В духовния свят няма такава двойственост, а само същества. След прекрачването на границата се усеща морално-интелектуално. Това, с което човек не е съгласен морално, се усеща като мрак, а удовлетворението се усеща като светлина. Влизането в духовния свят е многостранно, зависи от кармата. Човекът се изживява все по-интензивно със съществата от по-висшите йерархии.
към текста >>
В духовния
свят
няма такава двойственост, а само същества.
В сетивния свят се различават природният развой и изживяващите се в него същества.
В духовния свят няма такава двойственост, а само същества.
След прекрачването на границата се усеща морално-интелектуално. Това, с което човек не е съгласен морално, се усеща като мрак, а удовлетворението се усеща като светлина. Влизането в духовния свят е многостранно, зависи от кармата. Човекът се изживява все по-интензивно със съществата от по-висшите йерархии. Свръхсетивните изживявания хвърлят също отражения в поеми като речите на Кришна в Бхагавад Гита.
към текста >>
Влизането в духовния
свят
е многостранно, зависи от кармата.
В сетивния свят се различават природният развой и изживяващите се в него същества. В духовния свят няма такава двойственост, а само същества. След прекрачването на границата се усеща морално-интелектуално. Това, с което човек не е съгласен морално, се усеща като мрак, а удовлетворението се усеща като светлина.
Влизането в духовния свят е многостранно, зависи от кармата.
Човекът се изживява все по-интензивно със съществата от по-висшите йерархии. Свръхсетивните изживявания хвърлят също отражения в поеми като речите на Кришна в Бхагавад Гита. Който се пренесе съзнателно в по-висши светове, се чувства излят в този свят. Времевите понятия се изгубват. Копнеж към изживяване във вечно превръщащото се луциферическо влияние в преходност и времевост.
към текста >>
Който се пренесе съзнателно в по-висши светове, се чувства излят в този
свят
.
След прекрачването на границата се усеща морално-интелектуално. Това, с което човек не е съгласен морално, се усеща като мрак, а удовлетворението се усеща като светлина. Влизането в духовния свят е многостранно, зависи от кармата. Човекът се изживява все по-интензивно със съществата от по-висшите йерархии. Свръхсетивните изживявания хвърлят също отражения в поеми като речите на Кришна в Бхагавад Гита.
Който се пренесе съзнателно в по-висши светове, се чувства излят в този свят.
Времевите понятия се изгубват. Копнеж към изживяване във вечно превръщащото се луциферическо влияние в преходност и времевост. По-нататъшна стъпка на инициацията: спомен за своя физически облик. Чувстване на Аза като раздвоен и напредък в по-висш духовен свят. Преживяване на истината за всички посветени.
към текста >>
Чувстване на Аза като раздвоен и напредък в по-висш духовен
свят
.
Свръхсетивните изживявания хвърлят също отражения в поеми като речите на Кришна в Бхагавад Гита. Който се пренесе съзнателно в по-висши светове, се чувства излят в този свят. Времевите понятия се изгубват. Копнеж към изживяване във вечно превръщащото се луциферическо влияние в преходност и времевост. По-нататъшна стъпка на инициацията: спомен за своя физически облик.
Чувстване на Аза като раздвоен и напредък в по-висш духовен свят.
Преживяване на истината за всички посветени. Вечност и безсмъртие и връзката им с принципа на Христос.
към текста >>
Антропософът трябва да вземе под внимание това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния
свят
.
Пътят в свръхсетивните светове е различен за всяка душа. В мистерийните игри се показват аспекти на първите стъпки към инициацията.
Антропософът трябва да вземе под внимание това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния свят.
Препратка към „Мистерията на човека“ от Дайнхард. В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят трайност и откровение. Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния свят в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността. Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова въздействие. Между смърт и ново раждане се изисква да се изглади това, което е създало симпатия или антипатия в сетивното битие.
към текста >>
В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния
свят
трайност и откровение.
Пътят в свръхсетивните светове е различен за всяка душа. В мистерийните игри се показват аспекти на първите стъпки към инициацията. Антропософът трябва да вземе под внимание това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния свят. Препратка към „Мистерията на човека“ от Дайнхард.
В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят трайност и откровение.
Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния свят в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността. Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова въздействие. Между смърт и ново раждане се изисква да се изглади това, което е създало симпатия или антипатия в сетивното битие. В сетивното битие се нуждаем от душевен живот, който няма никакво безразличие към свръхсетивните светове; за цялостното разбиране на света трябва да имаме също познанията на духовната светлина от свръхсетивните светове.
към текста >>
Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния
свят
в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността.
Пътят в свръхсетивните светове е различен за всяка душа. В мистерийните игри се показват аспекти на първите стъпки към инициацията. Антропософът трябва да вземе под внимание това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния свят. Препратка към „Мистерията на човека“ от Дайнхард. В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят трайност и откровение.
Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния свят в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността.
Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова въздействие. Между смърт и ново раждане се изисква да се изглади това, което е създало симпатия или антипатия в сетивното битие. В сетивното битие се нуждаем от душевен живот, който няма никакво безразличие към свръхсетивните светове; за цялостното разбиране на света трябва да имаме също познанията на духовната светлина от свръхсетивните светове.
към текста >>
Докато преобладават хора, които искат да стигнат до познание за свръхсетивния
свят
, мировата духовна светлина няма да се затъмни.
Преди Христос народите са се обръщали към посветения от тяхната раса, който не е принадлежал на никой народ. Йохан Томасий от „Пазачът на прага“ показва пречистващото мислене, което води от мига към вечността. Чрез напредването от сетивното битие в духовното битие инициацията стига до директно изживяване в елементарното тяло, до света на реалното. Пътят на индивидуалността на Буда от земното битие към духовното битие. В 20-ти век връщащият се Христос ще може да се изживее в свръхсетивното тяло на човека.
Докато преобладават хора, които искат да стигнат до познание за свръхсетивния свят, мировата духовна светлина няма да се затъмни.
Нашето време се нуждае от едно духовно движение.
към текста >>
61.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато миналата неделя завесата се спусна след последната сцена на „Елисейската мистерия“, си помислих колко много трябва да сме благодарни, че в нашето съвремие сме в състояние да можем да обърнем поглед и душа към протичането на процеси, които ни показват тази гръцка душа с нейния начин на чувстване и преживяване, и освен това за наблюдаването на тези процеси в зрителските зали да имаме души, които да могат да си представят, че в еволюцията на човечеството на земята човешката душа е възприемала различни форми от епоха на епоха, учила се е да усеща околния
свят
и собствения си живот по съвсем различен начин.
Когато миналата неделя завесата се спусна след последната сцена на „Елисейската мистерия“, си помислих колко много трябва да сме благодарни, че в нашето съвремие сме в състояние да можем да обърнем поглед и душа към протичането на процеси, които ни показват тази гръцка душа с нейния начин на чувстване и преживяване, и освен това за наблюдаването на тези процеси в зрителските зали да имаме души, които да могат да си представят, че в еволюцията на човечеството на земята човешката душа е възприемала различни форми от епоха на епоха, учила се е да усеща околния свят и собствения си живот по съвсем различен начин.
През годините положихме усилия да се научим да разбираме как е трябвало да живеят човешките души в самото начало на земното развитие, когато външната телесност, а с това и вътрешният душевен живот са били напълно различни от тези по-късно. Положихме усилия да се научим да разбираме как са живели човешките души през Атлантската епоха и в Следатлантската епоха и чрез това получихме възможността да кажем: О, по колко разнообразен начин се е изживявала човешката душа в нас! Душата, която е във всеки един от нас и е преминала през инкарнации и инкарнации, не за да изживява едно и също, а за да изживява всеки път по различен начин – по колко разнообразен начин се е изживявала тя! И така напълно е възможно да ни се удаде да седим тук, долу в залата за зрители, и да забравим какво трябва непосредствено да ни вълнува и да възприемем безпристрастно и обективно онова, което душите са наричали душевно свое в съвсем различни времена. Нямаме нужда да пускаме в ход разума си, а просто да се отдадем на непосредственото си усещане и тогава вече ще ни се покаже, че процесите, които се разиграват в реконструираната Елисейска мистерия, съдържат в себе си всичко онова, което са преживели душите от най-тъмните житейски основи до духовните висини, от болките до блаженството, но всичко това по разнообразен начин в течение на времето.
към текста >>
Като хора се намираме във външния физически
свят
.
Като хора се намираме във външния физически свят.
Научаваме се да го познаваме чрез нашите сетива, чрез преживяванията на душата си и чрез това, което можем да изживеем чрез разсъдъка и разума. По съвсем определен начин днес чувстваме душата си независима от външния живот на заобикалящата ни природа и от всичко онова, което се крие в нея. Как човек усеща това днес, се изразява от своя страна по начин, по който гръцката душа не би могла да усеща. Отчуждеността по отношение на природата, изтъкването на това, че човек трябва да напусне сетивния свят, за да проникне в духовните светове, още не биха били разбираеми за гърка. Но по своя начин той би чувствал, че има значителна разлика, значително разделение между това, което в човека може да се нарече и дух, и онова, което се нарича душа.
към текста >>
Отчуждеността по отношение на природата, изтъкването на това, че човек трябва да напусне сетивния
свят
, за да проникне в духовните светове, още не биха били разбираеми за гърка.
Като хора се намираме във външния физически свят. Научаваме се да го познаваме чрез нашите сетива, чрез преживяванията на душата си и чрез това, което можем да изживеем чрез разсъдъка и разума. По съвсем определен начин днес чувстваме душата си независима от външния живот на заобикалящата ни природа и от всичко онова, което се крие в нея. Как човек усеща това днес, се изразява от своя страна по начин, по който гръцката душа не би могла да усеща.
Отчуждеността по отношение на природата, изтъкването на това, че човек трябва да напусне сетивния свят, за да проникне в духовните светове, още не биха били разбираеми за гърка.
Но по своя начин той би чувствал, че има значителна разлика, значително разделение между това, което в човека може да се нарече и дух, и онова, което се нарича душа. Това са думи за човешкото преживяване, на първо място две различни области и силно отграничаващи се една от друга: душевно и духовно.
към текста >>
Но вижда също как вътре във физическия
свят
това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното.
Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос. Поглеждаме към Деметра. Всичко, което човек нарича духовно, за което си казва, че е изпълнено с дух, той го вижда у Деметра.
Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното.
Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го. Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости. Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона. Изцяло душа – Персефона, изцяло човешки дух – Деметра. И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис!
към текста >>
Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен
свят
, проникващи го.
Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос. Поглеждаме към Деметра. Всичко, което човек нарича духовно, за което си казва, че е изпълнено с дух, той го вижда у Деметра. Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното.
Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го.
Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости. Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона. Изцяло душа – Персефона, изцяло човешки дух – Деметра. И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис! И в последната сцена виждаме един стремеж на душата на човечеството към хармонизиране на нейното душевно с духовното: цялата Дионисиева игра – от житейските тъми до духовната светлина!
към текста >>
И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния
свят
, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура.
И ако човек иска да почувства така това, което се разигра, в самото усещане живее толкова много, че той може да му даде плодовитост и сила на въздействие в живота. И ако видяхме тази плодовитост, тази сила на въздействие по отношение на някои неща, би трябвало лесно да преодолеем и други, които днес не трябва да са тук, които обаче се противопоставят на тази плодовитост и може би ще се противопоставят още повече, отколкото през изминалите години. И фактът, че не съм сам с това усещане, ме научиха седмиците, предхождащи нашите Мюнхенски представления. През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно. Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха.
И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура.
Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението. Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи. С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща. Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност. Трябва да разглеждаме като благоприятна карма на нашето движение в Централна Европа факта, че имаме една такава личност между нас.
към текста >>
62.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния
свят
на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха.
Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството.
И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха.
Тогава виждаме пред погледа ни да се явяват културата на Заратустра, която, когато я разглеждаме в истинската ѝ светлина, е съвсем различна от културата на свещените риши; след това египетско-халдейската култура, а после прастарите свещени мистерии на Гърция, за които говорихме вчера в съвсем друг смисъл, навсякъде виждаме проблясването на духовната светлина в житейския мрак, както е било необходимо за различните епохи.
към текста >>
Нека си изясним, че за пълната инициация е необходимо човек вътре във физическото си тяло да не разглежда света около себе си или който и да е
свят
, който го заобикаля, така, че да го възприема посредством очите си и другите си сетивни органи или пък посредством свързания с мозъка разсъдък и посредством това, което може да нарече сетиво за ориентация.
Ако сега в изходната точка на нашите разглеждания се запитаме: Какви представи можем да си изградим за някой посветен – от само себе си се разбира, че в началото на цикъла лекции за едно толкова обширно понятие могат да се дадат само встъпителни понятия, – първоначално ще е необходимо да резюмираме някои неща, които вече сме чували от сферата на теософията.
Нека си изясним, че за пълната инициация е необходимо човек вътре във физическото си тяло да не разглежда света около себе си или който и да е свят, който го заобикаля, така, че да го възприема посредством очите си и другите си сетивни органи или пък посредством свързания с мозъка разсъдък и посредством това, което може да нарече сетиво за ориентация.
Също така да не си изгражда понятия за тези светове, какъвто обикновено е случаят, а чрез това, което може да се нарече „да се възприемат светове извън физическото тяло“ да е станал в състояние да има в душевното си битие нещо, което може да се нарече свръхсетивно, духовно тяло, което има в себе си такива възприемателни органи – но от по-висш порядък, – както физическото тяло има очи, уши и други сетивни органи и органи на разсъдъка. Да се виждат светове, без да си служим с органите на физическото тяло – това е като начало една неказваща много, но в сухотата си съответстваща дефиниция на инициацията. А великите посветени, които са дали на човека големите културни импулси в хода на последователните епохи, са постигнали тази независимост от сетивното тяло и използването на едно съвсем друго тяло дори в най-висша степен. Не искам да говоря много с абстракции, а бих искал по възможност да приведа за пример конкретни неща, затова сега ще дам следния пример за такъв живот извън сетивното тяло в една по-висша, принадлежаща на душата организация.
към текста >>
Тогава човек може да има ясното чувство: Твоето етерно тяло не се изморява, то би могло во веки веков да обединява мислените образи и да извиква това, което знаеш, но за да го изразиш във физическия
свят
, то трябва да се отразява и там мозъкът отказва.
Тогава той знае как създава своите мисли, как изгражда картините на спомените си вътре в етерното тяло и как физическият мозък сякаш е само отражателен апарат, но знае също как мозъкът е в тясна връзка с физическото тяло. Това може да се изживее по-специално тогава, когато трябва да се занимава много напрегнато с усилия във връзка с физическия план, с физическото битие, когато трябва да размишлява много за нещата, следователно когато трябва да напряга физическото си тяло така, че то да изважда от дълбините на живота споменните представи, за да ги задържи заедно. При такъв процес, независимо дали човек знае това или не, отначало взема участие етерното тяло. Но физическият мозък е този, който е вътрешно свързан с това, и когато човек измори физическия мозък, много, много добре забелязва неговата умора в съответната етерна част. Тогава той забелязва, че в това, което се изживява като елементарна част на мозъка, има нещо като пън, като чуждо тяло, че вече не може да достигне до това, до което трябва да достигне, тъй като подвижността във физическия мозък е нещо, което трябва да върви паралелно с подвижността в етерното тяло.
Тогава човек може да има ясното чувство: Твоето етерно тяло не се изморява, то би могло во веки веков да обединява мислените образи и да извиква това, което знаеш, но за да го изразиш във физическия свят, то трябва да се отразява и там мозъкът отказва.
– Елементарното тяло не се изморява. Тъкмо защото може непрекъснато да бъде дейно, то усеща още повече умората на мозъка. Човек сякаш забелязва как мозъкът произвежда отказващи сили. И когато заспива и изпада в безчувствеността на умората, човек може да си каже: Сега трябва да спреш, иначе ще се разболееш. – Етерното тяло не може да се изхаби.
към текста >>
Това, което правят ръцете, е в много по-голяма степен протичащо само в сетивния
свят
, в много по-голяма степен само сетивна работа, а това, което правят съответните елементарни или етерни органи, взема съвсем минимално участие в това, което намира физически израз в ръцете, в тяхното откровение.
Там нещата са съвсем различни. Бих искал да дам пример. Да вземем например ръцете. По същия начин както на главата или на мозъка съответства една етерна, елементарна част в елементарното тяло, така и на ръцете съответстват елементарни, етерни процеси на човешкото етерно тяло. Но между външните физически ръце и техните задачи и това, което лежи в основата на това в съответната елементарна или етерна част, съществува много по-голяма разлика, отколкото между физическата глава и съответстващата част в човешкото елементарно тяло.
Това, което правят ръцете, е в много по-голяма степен протичащо само в сетивния свят, в много по-голяма степен само сетивна работа, а това, което правят съответните елементарни или етерни органи, взема съвсем минимално участие в това, което намира физически израз в ръцете, в тяхното откровение.
За да характеризирам съответстващите факти, трябва, както често се налага, да кажа неща, които изглеждат гротескни и парадоксални за физическото наблюдение и за обличането в думи на физически наблюдения, които обаче напълно отговарят на фактическото положение, лежащо в основата на тези неща и които всеки, който знае нещо за нещата, ще почувства непосредствено по начина, по който ще трябва да го изкажа.
към текста >>
Ако човек посочи фактите като духовен зрител, той трябва – малко парадоксално, но затова пък точно – да каже: Човешкият мозък е най-непохватният орган като изследователски орган за духовния
свят
, а ръцете – каквото лежи в тяхната основа – са много по-интересни, много по-значими органи за познанието за този
свят
, преди всичко много по-сръчни от мозъка органи.
По-висша, много по-интуитивна, по-духовна дейност се извършва в органите, намиращи израз в ръцете и техните функции, отколкото в етерния мозък. Който е имал напредък в тази област, ще каже: Да, мозъкът, а също и лежащото в основата му етерност, всъщност е най-непохватният духовен орган, който човек носи в себе си. Защото веднага щом се задейства в етерната част на мозъка, той ще трябва относително скоро да почувства това чуждо тяло на мозъка. Духовните дейности обаче, които са свързани с органите, лежащи в основата на ръцете и приемащи несъвършен израз в ръцете и техните функции, служат на далеч по-висше, по-духовно познание и наблюдение. Тези органи водят дори в свръхсетивните светове и могат да се занимават с възприемането и ориентирането в свръхсетивните светове.
Ако човек посочи фактите като духовен зрител, той трябва – малко парадоксално, но затова пък точно – да каже: Човешкият мозък е най-непохватният орган като изследователски орган за духовния свят, а ръцете – каквото лежи в тяхната основа – са много по-интересни, много по-значими органи за познанието за този свят, преди всичко много по-сръчни от мозъка органи.
По пътя към инициацията човек не научава твърде много, ако напредва от използването на мозъка към свободното използване на елементарния мозък. Не е особено голяма разликата между това, което се постига чрез избистрено интуитивно мозъчно мислене и чрез редовно духовно преработване в елементарното духовно копие на мозъка. Затова пък значително нараства разликата между това, което вършат ръцете в света, и онова, което трябва да се извърши с елементарната част, лежаща духовно в основата на ръцете, така както етерният мозък лежи в основата на физическия. И няма нужда човек да се развива много по пътя към инициацията по отношение на това, което съответства на мозъка, защото това не е особено важен орган. Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения.
към текста >>
Когато човек стигне до такова нещо и може да си създаде представа за голямата разлика, която съществува между простата употреба на физическите ръце и онази, която човек си изработва по отношение на един свръхсетивен
свят
чрез много по-сръчните елементарни органи, лежащи в основата на ръцете, отколкото са елементарните органи на мозъка, тогава той придобива жива представа за себевживяването в инициацията, за обогатяването на човека.
По пътя към инициацията човек не научава твърде много, ако напредва от използването на мозъка към свободното използване на елементарния мозък. Не е особено голяма разликата между това, което се постига чрез избистрено интуитивно мозъчно мислене и чрез редовно духовно преработване в елементарното духовно копие на мозъка. Затова пък значително нараства разликата между това, което вършат ръцете в света, и онова, което трябва да се извърши с елементарната част, лежаща духовно в основата на ръцете, така както етерният мозък лежи в основата на физическия. И няма нужда човек да се развива много по пътя към инициацията по отношение на това, което съответства на мозъка, защото това не е особено важен орган. Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения.
Когато човек стигне до такова нещо и може да си създаде представа за голямата разлика, която съществува между простата употреба на физическите ръце и онази, която човек си изработва по отношение на един свръхсетивен свят чрез много по-сръчните елементарни органи, лежащи в основата на ръцете, отколкото са елементарните органи на мозъка, тогава той придобива жива представа за себевживяването в инициацията, за обогатяването на човека.
Не се става значително по-богат чрез това, че чувстваш: мозъкът ти иска да излъчва и да почувства етерната част на мозъка. Случаят е такъв, но не това е действително даващото тон, значимо изживяване. Значителното изживяване започва с това, че човек чувства как се разпростира и към други партии от партитурата и си създава вътрешна връзка със света. Дори и да е парадоксално, това е така, че може да се каже: Най-несръчният орган за духовно изследване е мозъкът, тъй като е най-малко способен на усъвършенстване. Затова пък когато се разглеждат други, привидно подчинени органи, се отварят съвсем различни перспективи.
към текста >>
Но че на определено място в него идват импулси от съвсем друг
свят
, а именно по околния път на инициацията, това е, което ние – по причини, които също вече са разисквани – можем да възприемем в себе си чрез теософското познание.
Човек си представя правилно хода на развитието на човечеството, когато зад това, което е външно възприемаемо, си представи великите посветени като истински движещите сили и индивидуалности. Каква точно е връзката между това, което имат да вършат тези велики посветени, и това, което после се случва външно в света, може изобщо да се провиди едва чрез теософията или окултизма. За външното, чисто историческо, чисто учено знание е така, че всъщност се вижда: Протича историята на човечеството, протича и неговото развитие. Но не се виждат движещите сили, които стоят отзад. Така във външната история човек проследява низ от явления, при който една брънка се нарежда до друга, което външно следва едно след друго.
Но че на определено място в него идват импулси от съвсем друг свят, а именно по околния път на инициацията, това е, което ние – по причини, които също вече са разисквани – можем да възприемем в себе си чрез теософското познание.
Така теософски съзираме тъкмо вътрешната светлина в последователния ход на времевите епохи, тази, която най-често лежи в основата на цялостния отпечатък, на цялостния характер на развитието. Така усещаме религиите, многообразието на религиозното развитие като резултат от влиянието на посветените, усещаме как, изтичайки от местата за инициация и мистерийните места, импулсите преминават в общия живот на човечеството.
към текста >>
Човекът, който се намира в сетивния
свят
, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история.
Да обърнем поглед към просвещаващите човечеството в хода на времевите епохи посветени.
Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история.
Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят. Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра?
към текста >>
И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният
свят
на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности.
Да обърнем поглед към просвещаващите човечеството в хода на времевите епохи посветени. Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история. Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури.
И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности.
Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят. Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра? – И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят. – След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности.
към текста >>
Човешката душа може да погледне във външния
свят
към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния
свят
.
Да обърнем поглед към просвещаващите човечеството в хода на времевите епохи посветени. Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история. Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир.
Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят.
Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра? – И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят. – След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности. Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко.
към текста >>
Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния
свят
Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра?
Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история. Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят.
Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра?
– И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят. – След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности. Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко. Достатъчно е да се каже: когато се насочва към по-висшите светове, това може да спре.
към текста >>
– И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния
свят
.
Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят. Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра?
– И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят.
– След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности. Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко. Достатъчно е да се каже: когато се насочва към по-висшите светове, това може да спре. Така е по отношение на всички посветени, които срещаме в световното развитие.
към текста >>
За тях може да се каже, че в рамките на физическия
свят
, в рамките на телесното им битие не са се занимавали с Буда.
Постигналият известен напредък в окултното развитие се научава да познава посветените, доколкото те са велики личности или са извършили велики дела. Научава се да ги познава в духовните светове, ако е напреднал с няколко степени към инициацията, и се научава още повече да ги познава, когато след това още напредне. Да предположим например, че някой в земния си живот не е имал възможност да се запознае с Буда. Да приемем, че не се е занимавал с него. Познавам хора, които си нямаха дори най-бегло понятие от Буда.
За тях може да се каже, че в рамките на физическия свят, в рамките на телесното им битие не са се занимавали с Буда.
Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях след физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях. Не е пречка това, че желаейки да придобият познание за тези личности, те не са имали възможност за това на земята. С Христос е различно и ви моля да приемете това като чист окултен факт. Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял, никаква връзка със Христовото същество. Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове.
към текста >>
Тогава, когато възприема в един извънфизически
свят
, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове.
За тях може да се каже, че в рамките на физическия свят, в рамките на телесното им битие не са се занимавали с Буда. Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях след физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях. Не е пречка това, че желаейки да придобият познание за тези личности, те не са имали възможност за това на земята. С Христос е различно и ви моля да приемете това като чист окултен факт. Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял, никаква връзка със Христовото същество.
Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове.
Тогава Христос не може да му се представи в чистия си лик! Към познанието, към виждането на Христовото същество спада това, човек да се е приготвил предварително за целта! Това е окултната разлика във връзката на човека с Христос и с останалите посветени. Христовото събитие е такова, че нещо специфично в най-важната му фаза принадлежи тъкмо към физическото развитие на земята, че то е облъчило физическото развитие на земята и образува точката на равновесие за него.
към текста >>
Последните са преживявали един свръхсетивен
свят
понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в последователния ход на развитието на човечеството.
И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество! Защото според мировите закони Христовата мистерия е трябвало да протече на земята. Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за разбирането на Христовото същество. И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове. Оттам е било така, че изразяването на принципа на инициацията при Христовото същество се е получило по съвсем различен начин, отколкото при другите посветени.
Последните са преживявали един свръхсетивен свят понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в последователния ход на развитието на човечеството.
Но когато са преживявали във висшите светове, намирали са се вътре в тях, те са били извън физическото си тяло. Ако и при висшите посветени да не е нужно много, за да се излезе извън физическото тяло, все пак си остава вярно, че е необходимо това прескачане от физическото им тяло към по-висшите тела. При Исус Христос имаме особеното явление, че той според принципа на инициацията, според това, от което човек се нуждае за изразяване на инициацията, съзнателно – което можем да наречем толкова съзнателно в човешки смисъл – всъщност през целите три години, през които е живял на земята, той не се е отдалечавал в смисъла на инициацията от физическото си тяло, а е оставал винаги в него. И това, което е показал с живота си и е дал на света по време на тези три години, го е дал чрез физическото си тяло. Другите посветени са дали на човечеството това, което са имали да дадат, чрез свръхсетивните си тела.
към текста >>
Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния
свят
.
За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по чувство така: В Христос пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот. Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа. Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени. Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре. Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос.
Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят.
Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят.
към текста >>
Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия
свят
.
Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа. Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени. Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре. Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос. Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят.
Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят.
към текста >>
63.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Едната е всичко, което си изграждаме като представи за природния
свят
, за природните закони и природните сили.
Преди всичко трябва да изходим от определени представи, които ни владеят всички нас в сетивното битие. Една двойка понятия, бих казал, две понятийни системи са особено решаващи. Те стоят една до друга за нашето сетивно битие, действат една до друга.
Едната е всичко, което си изграждаме като представи за природния свят, за природните закони и природните сили.
До всичко, което си изграждаме като представи, стои за нашия обикновен живот в сетивното битие онова, което наричаме морален миров ред, сумата на нашите морални представи, понятия и идеи. При едно правилно обмисляне човек бързо ще разбере, че за сетивното битие той би трябвало да държи разделени тези две понятийни системи – природен ред и морален миров ред. Когато обясняваме едно растение – да приемем, че имаме пред нас едно отровно растение, – ние го обясняваме чрез природните сили, чрез природните закони. И бих искал да кажа, че не разваляме обяснението за растението поради това, че не го правим морално отговорно за това, че е отровно растение. Ние държим на това, че е присъщо на здравия разум в рамките на сетивния свят при обяснението на природното битие да се абстрахираме от това, което наричаме морални понятия и идеи.
към текста >>
Ние държим на това, че е присъщо на здравия разум в рамките на сетивния
свят
при обяснението на природното битие да се абстрахираме от това, което наричаме морални понятия и идеи.
Едната е всичко, което си изграждаме като представи за природния свят, за природните закони и природните сили. До всичко, което си изграждаме като представи, стои за нашия обикновен живот в сетивното битие онова, което наричаме морален миров ред, сумата на нашите морални представи, понятия и идеи. При едно правилно обмисляне човек бързо ще разбере, че за сетивното битие той би трябвало да държи разделени тези две понятийни системи – природен ред и морален миров ред. Когато обясняваме едно растение – да приемем, че имаме пред нас едно отровно растение, – ние го обясняваме чрез природните сили, чрез природните закони. И бих искал да кажа, че не разваляме обяснението за растението поради това, че не го правим морално отговорно за това, че е отровно растение.
Ние държим на това, че е присъщо на здравия разум в рамките на сетивния свят при обяснението на природното битие да се абстрахираме от това, което наричаме морални понятия и идеи.
Знаем, че трябва още да упражняваме този начин на абстрахиране, ако искаме да достигнем до свободни, обективни представи в животинското царство. Не би имало никакъв смисъл да правим лъва отговорен за жестокостта му, както правим отговорен някой човек за неговата жестокост. И ако мнозина днешни природоизследователи вече откриват нещо като морални понятия в животинското царство, бих казал, повече според вкуса, отколкото според истинска необходимост, така в един определен смисъл това би могло да бъде оправдано. Но човек само може да говори за отзвук на морални представи при това, което правят животните, което се случва в животинското царство. Природното обяснение, ако трябва да го развиваме чисто, изисква абстрахиране от моралните представи и понятия, щом искаме да останем непредубедени в сетивното битие с нашите обяснения.
към текста >>
После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен
свят
– с астралното тяло.
Тогава обаче в живота ни навлиза величествено, бих казал, с абсолютна повеля – тъй ще каже един свободен себенаблюдател и себепознавач – моралният миров ред. И човек знае, че моралните представи са това, което решава за стойността на човека; не само за стойността на човека в рамките на човешките взаимоотношения, а така, че може да се каже: Също този, който трябва да се обвинява в неморалност – ако е надарен или би могъл да бъде надарен с това, в някой особен момент спокойно да размишлява над себе си, – ще определи своята собствена стойност като човешко същество според това какви са моралните представи в съзнанието му. Трябва винаги да се подчертава, че тези две представни системи трябва да се разграничават. Това става напълно различно в мига, когато се навлиза в по-висшите светове и се стига до възприемане извън физическото тяло, до наблюдение, до преживяване. Първоначално, ако действително се стигне до наблюдение, се наблюдава с онова тяло, за което споменах вчера: с елементарното или етерното тяло.
После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло.
И колкото повече се навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече губят значение представите, понятията, изработени в обикновения живот. Те трябва да се преобразуват, за да можем да разбираме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове. В обикновения свят на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове. Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове. Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво горене като естественото горене на огъня навън в природния свят; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи.
към текста >>
В обикновения
свят
на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове.
Това става напълно различно в мига, когато се навлиза в по-висшите светове и се стига до възприемане извън физическото тяло, до наблюдение, до преживяване. Първоначално, ако действително се стигне до наблюдение, се наблюдава с онова тяло, за което споменах вчера: с елементарното или етерното тяло. После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло. И колкото повече се навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече губят значение представите, понятията, изработени в обикновения живот. Те трябва да се преобразуват, за да можем да разбираме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове.
В обикновения свят на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове.
Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове. Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво горене като естественото горене на огъня навън в природния свят; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи. Доколкото се говори за събития в по-висшите светове, не се говори в същия смисъл, когато се употребяват такива изрази. Бих искал да напомня за това, че в драмата „Пазачът на прага“ е употребен два пъти изразът, че определени душевни процеси, чувства, желания „горят“ в по-висшите светове. С това не се има предвид някакъв символ, а нещо напълно реално, действително, реално духовно.
към текста >>
Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво горене като естественото горене на огъня навън в природния
свят
; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи.
После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло. И колкото повече се навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече губят значение представите, понятията, изработени в обикновения живот. Те трябва да се преобразуват, за да можем да разбираме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове. В обикновения свят на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове. Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове.
Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво горене като естественото горене на огъня навън в природния свят; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи.
Доколкото се говори за събития в по-висшите светове, не се говори в същия смисъл, когато се употребяват такива изрази. Бих искал да напомня за това, че в драмата „Пазачът на прага“ е употребен два пъти изразът, че определени душевни процеси, чувства, желания „горят“ в по-висшите светове. С това не се има предвид някакъв символ, а нещо напълно реално, действително, реално духовно. Например Луцифер никога не би казал: Това или онова ме изгаря, както един човек в сетивното битие би могъл да каже за омразата, че го изгаряла. Напротив, Луцифер ще го каже в истинския му смисъл.
към текста >>
Каквото може да се сравни в свръхсетивните светове с природния ред, с природните процеси на сетивния
свят
, стои в свръхсетивните светове в много по-вътрешна взаимовръзка с онова, което за тези светове може да се нарече морални светове, отколкото тези две представни редици се отнасят една към друга тук, в сетивния
свят
.
Доколкото се говори за събития в по-висшите светове, не се говори в същия смисъл, когато се употребяват такива изрази. Бих искал да напомня за това, че в драмата „Пазачът на прага“ е употребен два пъти изразът, че определени душевни процеси, чувства, желания „горят“ в по-висшите светове. С това не се има предвид някакъв символ, а нещо напълно реално, действително, реално духовно. Например Луцифер никога не би казал: Това или онова ме изгаря, както един човек в сетивното битие би могъл да каже за омразата, че го изгаряла. Напротив, Луцифер ще го каже в истинския му смисъл.
Каквото може да се сравни в свръхсетивните светове с природния ред, с природните процеси на сетивния свят, стои в свръхсетивните светове в много по-вътрешна взаимовръзка с онова, което за тези светове може да се нарече морални светове, отколкото тези две представни редици се отнасят една към друга тук, в сетивния свят.
към текста >>
Виждаме я със сетивните очи, изследваме я с принадлежащата на сетивния
свят
наука, за да обясним нейните функции.
Ние можем да си изградим едно понятие от тези две представи, когато отидем до елементарното тяло на човека. Докато оставаме при физическото тяло, можем да кажем, че една ръка може да се вдигне, за да извърши морално деяние.
Виждаме я със сетивните очи, изследваме я с принадлежащата на сетивния свят наука, за да обясним нейните функции.
Това обяснение на ръката в рамките на сетивното битие няма да различава съществено дали имаме работа с ръка, която замахва да извърши морално или неморално деяние. Както е оформена ръката, доколкото тя може да бъде обяснена в сетивното битие, в това, в което влагаме в обяснението на ръката, не можем да намесваме факта дали тази ръка замахва обикновено да извършва морални или неморални действия. По съвсем друг начин стоят нещата с елементарното тяло на човека. Това елементарно тяло, например някоя част на същото, се явява за ясновиждащото съзнание оформено несъвършено. И когато се питаме защо в някой случай това е така при някой орган на елементарното тяло, когато питаме за истинските причини, тогава ни се явява като основа на едно такова несъвършено образувание например някоя морална грешка, някой морален недостатък, някакво морално несъвършенство на човека.
към текста >>
Когато човек извършва спрямо някого някаква несправедливост, при което може да се приеме, че някакво осакатяване е изразът на нещо морално в него, при това, което принадлежи на моралния
свят
, ако мислим думите природен ред, природни процеси и морални причини, протичащи една в друга, е така, че там, в по-висшите светове, моралните качества са също и истински природни причини и се изразяват във формите, в процесите на тези свръхсетивни светове.
По съвсем друг начин стоят нещата с елементарното тяло на човека. Това елементарно тяло, например някоя част на същото, се явява за ясновиждащото съзнание оформено несъвършено. И когато се питаме защо в някой случай това е така при някой орган на елементарното тяло, когато питаме за истинските причини, тогава ни се явява като основа на едно такова несъвършено образувание например някоя морална грешка, някой морален недостатък, някакво морално несъвършенство на човека. В елементарното тяло се отпечатва моралното качество на човека вече по един определен начин. Но още по-ясно, още по-интензивно се отпечатва то в астралното тяло.
Когато човек извършва спрямо някого някаква несправедливост, при което може да се приеме, че някакво осакатяване е изразът на нещо морално в него, при това, което принадлежи на моралния свят, ако мислим думите природен ред, природни процеси и морални причини, протичащи една в друга, е така, че там, в по-висшите светове, моралните качества са също и истински природни причини и се изразяват във формите, в процесите на тези свръхсетивни светове.
С това не възниква недоразумение, бих искал още веднъж да отбележа, че култивирането на по-висшия организъм на човека, на по-висшите тела, ако можем да кажем така, на елементарното, на астралното тяло, в своето съвършенство или несъвършенство нямат работа със съвършеното или несъвършеното култивиране на физическото тяло. Човек може да има по рождение някой закърнял орган, а съответният етерен орган би могъл при определени условия да се развие дори по-добре. Следователно каквото не би било приложимо за сетивното битие, а именно че моралните качества намират точно отражение във формите на физическото тяло, е вярно за това, което от човека принадлежи на свръхсетивните светове.
към текста >>
Защото знаем добре, че например към парче телешко месо даден човек има различно желание в сравнение с другиго; това не зависи от телешкото месо, а от това, което човекът в сетивния
свят
има в своята душевност.
Има смисъл такава дума да се употребява за свръхсетивните светове, но няма смисъл, ако желаем да останем в сетивното битие при едно чисто природно обяснение. Характерно ни се явява тази необходимост за понятийното преобразуване за по-висшите светове особено например за това, което се причислява в обикновеното сетивно битие, в обикновения живот към желанията, влеченията. Как навлизат в сетивното битие влеченията, желанията, емоциите? Те навлизат така, че сякаш ги виждаме да излизат от вътрешността на човешкото душевно същество. Когато виждаме в даден човек определено възбудено желание, разпознаваме как е настроена неговата душевност, как тази душевност излъчва от себе си това желание, и че преди всичко душевността е меродавна за характера на желанията, които има този човек.
Защото знаем добре, че например към парче телешко месо даден човек има различно желание в сравнение с другиго; това не зависи от телешкото месо, а от това, което човекът в сетивния свят има в своята душевност.
Пред Мадоната на Рафаело някой може да остане напълно равнодушен, докато друг би преживял цял свят от чувства. Така можем да кажем: В душевността на човека се разгръща неговият свят от желания.
към текста >>
Пред Мадоната на Рафаело някой може да остане напълно равнодушен, докато друг би преживял цял
свят
от чувства.
Характерно ни се явява тази необходимост за понятийното преобразуване за по-висшите светове особено например за това, което се причислява в обикновеното сетивно битие, в обикновения живот към желанията, влеченията. Как навлизат в сетивното битие влеченията, желанията, емоциите? Те навлизат така, че сякаш ги виждаме да излизат от вътрешността на човешкото душевно същество. Когато виждаме в даден човек определено възбудено желание, разпознаваме как е настроена неговата душевност, как тази душевност излъчва от себе си това желание, и че преди всичко душевността е меродавна за характера на желанията, които има този човек. Защото знаем добре, че например към парче телешко месо даден човек има различно желание в сравнение с другиго; това не зависи от телешкото месо, а от това, което човекът в сетивния свят има в своята душевност.
Пред Мадоната на Рафаело някой може да остане напълно равнодушен, докато друг би преживял цял свят от чувства.
Така можем да кажем: В душевността на човека се разгръща неговият свят от желания.
към текста >>
Така можем да кажем: В душевността на човека се разгръща неговият
свят
от желания.
Как навлизат в сетивното битие влеченията, желанията, емоциите? Те навлизат така, че сякаш ги виждаме да излизат от вътрешността на човешкото душевно същество. Когато виждаме в даден човек определено възбудено желание, разпознаваме как е настроена неговата душевност, как тази душевност излъчва от себе си това желание, и че преди всичко душевността е меродавна за характера на желанията, които има този човек. Защото знаем добре, че например към парче телешко месо даден човек има различно желание в сравнение с другиго; това не зависи от телешкото месо, а от това, което човекът в сетивния свят има в своята душевност. Пред Мадоната на Рафаело някой може да остане напълно равнодушен, докато друг би преживял цял свят от чувства.
Така можем да кажем: В душевността на човека се разгръща неговият свят от желания.
към текста >>
Следователно ясновиждащият наблюдава много по-малко вътрешността на съществото, което е пред него, за да види неговите желания, влечения и емоции, а разглежда обкръжението на това същество в свръхсетивния
свят
.
Това става различно, когато навлезем в свръхсетивните светове. Каквото за тези светове може да се нарече желания, влечения, емоции – би било празно бърборене да се каже, че за това не може да се говори в тези светове, защото там са налице желания, влечения и емоции, – е причинено от външното, от това, което съществото действително вижда.
Следователно ясновиждащият наблюдава много по-малко вътрешността на съществото, което е пред него, за да види неговите желания, влечения и емоции, а разглежда обкръжението на това същество в свръхсетивния свят.
Когато в свръхсетивния свят вижда същество, което има желания, влечения, емоции, той не го вижда както тук, във физическия свят, а наблюдава обкръжението; той изследва какви други същества има в обкръжението на въпросното същество? И той ще вижда винаги, че според това какви същества има в обкръжението, ще възникват и съответните желания, влечения и емоции във въпросното същество. Желанията, влеченията и емоциите се отключват винаги чрез външното. Как става това, може да стане ясно чрез един пример.
към текста >>
Когато в свръхсетивния
свят
вижда същество, което има желания, влечения, емоции, той не го вижда както тук, във физическия
свят
, а наблюдава обкръжението; той изследва какви други същества има в обкръжението на въпросното същество?
Това става различно, когато навлезем в свръхсетивните светове. Каквото за тези светове може да се нарече желания, влечения, емоции – би било празно бърборене да се каже, че за това не може да се говори в тези светове, защото там са налице желания, влечения и емоции, – е причинено от външното, от това, което съществото действително вижда. Следователно ясновиждащият наблюдава много по-малко вътрешността на съществото, което е пред него, за да види неговите желания, влечения и емоции, а разглежда обкръжението на това същество в свръхсетивния свят.
Когато в свръхсетивния свят вижда същество, което има желания, влечения, емоции, той не го вижда както тук, във физическия свят, а наблюдава обкръжението; той изследва какви други същества има в обкръжението на въпросното същество?
И той ще вижда винаги, че според това какви същества има в обкръжението, ще възникват и съответните желания, влечения и емоции във въпросното същество. Желанията, влеченията и емоциите се отключват винаги чрез външното. Как става това, може да стане ясно чрез един пример.
към текста >>
Да приемем, че този човек е взел от сетивния
свят
, понеже това спада към неговите качества, някое несъвършенство или морално несъвършенство, или нещо престъпно, което е извършил във физическия
свят
и което сега в свръхсетивния
свят
е изтощителен спомен.
Да приемем, че някой навлиза в свръхсетивните светове, без значение дали докато преминава през първите нива на инициацията и така прониква в по-висшите светове, или докато преминава през портата на смъртта и по този начин встъпва в по-висшите светове. Ясновидецът го наблюдава в свръхсетивните светове.
Да приемем, че този човек е взел от сетивния свят, понеже това спада към неговите качества, някое несъвършенство или морално несъвършенство, или нещо престъпно, което е извършил във физическия свят и което сега в свръхсетивния свят е изтощителен спомен.
За да се търси това, не е необходимо ясновиждащият да се вглежда в душевността на този човек, а да наблюдава обкръжението. Защо? Защото такова душевно съдържание, една такава особеност на душата, която е взета като едно несъвършенство, като морален дефект, причинява нещо реално, нещо действително. Това води човека до определено място в свръхсетивния свят. До кое място? До мястото, където е едно същество, което има в съвършено състояние това, което някой, който пристигне там, има в несъвършено състояние.
към текста >>
Това води човека до определено място в свръхсетивния
свят
.
Да приемем, че някой навлиза в свръхсетивните светове, без значение дали докато преминава през първите нива на инициацията и така прониква в по-висшите светове, или докато преминава през портата на смъртта и по този начин встъпва в по-висшите светове. Ясновидецът го наблюдава в свръхсетивните светове. Да приемем, че този човек е взел от сетивния свят, понеже това спада към неговите качества, някое несъвършенство или морално несъвършенство, или нещо престъпно, което е извършил във физическия свят и което сега в свръхсетивния свят е изтощителен спомен. За да се търси това, не е необходимо ясновиждащият да се вглежда в душевността на този човек, а да наблюдава обкръжението. Защо? Защото такова душевно съдържание, една такава особеност на душата, която е взета като едно несъвършенство, като морален дефект, причинява нещо реално, нещо действително.
Това води човека до определено място в свръхсетивния свят.
До кое място? До мястото, където е едно същество, което има в съвършено състояние това, което някой, който пристигне там, има в несъвършено състояние. Този морален дефект, това съзнание за една липсваща способност причинява нещо действително, води човека по един път, поставя го до едно същество, което притежава по съвършен начин това, което той има по несъвършен начин. И сега човек трябва да наблюдава непрекъснато съществото, което е пред него. Човек се озовава в свръхсетивните светове чрез реални процеси – не чрез това, което в сетивното битие се нарича желания – в близост на същества, които имат всичко, което той няма, които непрекъснато му сочат какво му липсва.
към текста >>
Този свръхсетивен
свят
е действително толкова богат, че за всяка наша грешка може да ни покаже съвършени същества, той е много по-богат, отколкото човек може да си представи.
Човек се озовава в свръхсетивните светове чрез реални процеси – не чрез това, което в сетивното битие се нарича желания – в близост на същества, които имат всичко, което той няма, които непрекъснато му сочат какво му липсва. Наблюдава ли ясновиждащият какви същества са в обкръжението на даден човек, той знае от обективно наблюдение какво му липсва. Това, което човек трябва да наблюдава, стои пред него като упрек. И този упрек, който се намира отвън, е причина в съществото да възникне това, което би могло да се означи в свръхсетивните светове като желание, като желанието да се превърне в друго, и което сътворява силата да преработи действително себе си, така че да се преодолее несъвършенството, грешката. Не казвайте, че тогава би трябвало свръхсетивните светове за всичко, което сме сторили грешно, да показват съвършено същество.
Този свръхсетивен свят е действително толкова богат, че за всяка наша грешка може да ни покаже съвършени същества, той е много по-богат, отколкото човек може да си представи.
О, този свят е такъв, че той може да постави човека пред някое същество, което има в съвършенство това, което той има в несъвършено състояние. Това ни води до разбирането, че желанията са реални сили, които прокарват пътищата ни в свръхсетивните светове, и че такива, каквито сме, сме водени по нашия път и поставени там, където това, което нямаме, ни се явява като нещо реално или като действителен упрек.
към текста >>
О, този
свят
е такъв, че той може да постави човека пред някое същество, което има в съвършенство това, което той има в несъвършено състояние.
Наблюдава ли ясновиждащият какви същества са в обкръжението на даден човек, той знае от обективно наблюдение какво му липсва. Това, което човек трябва да наблюдава, стои пред него като упрек. И този упрек, който се намира отвън, е причина в съществото да възникне това, което би могло да се означи в свръхсетивните светове като желание, като желанието да се превърне в друго, и което сътворява силата да преработи действително себе си, така че да се преодолее несъвършенството, грешката. Не казвайте, че тогава би трябвало свръхсетивните светове за всичко, което сме сторили грешно, да показват съвършено същество. Този свръхсетивен свят е действително толкова богат, че за всяка наша грешка може да ни покаже съвършени същества, той е много по-богат, отколкото човек може да си представи.
О, този свят е такъв, че той може да постави човека пред някое същество, което има в съвършенство това, което той има в несъвършено състояние.
Това ни води до разбирането, че желанията са реални сили, които прокарват пътищата ни в свръхсетивните светове, и че такива, каквито сме, сме водени по нашия път и поставени там, където това, което нямаме, ни се явява като нещо реално или като действителен упрек.
към текста >>
Би могло много лесно да се каже: Щом това е така, тогава човекът би бил напълно несвободен в свръхсетивните светове, защото тогава стои срещу външния
свят
и би трябвало да работи над себе си така, както външният
свят
изисква.
Би могло много лесно да се каже: Щом това е така, тогава човекът би бил напълно несвободен в свръхсетивните светове, защото тогава стои срещу външния свят и би трябвало да работи над себе си така, както външният свят изисква.
Когато обаче наблюдаваме в свръхсетивните светове, ще видим: едно същество усеща упрека и започва да работи, така че да си изработи съвършенството; друго същество обаче оставя всичко както си е, брани се срещу това, което е срещу него като упрек. Тази отбрана обаче в свръхсетивните светове е нещо напълно различно от това, което причинява в сетивното битие. Когато едно същество се брани да поеме действително това последствие, тогава то е тласнато в съвсем други светове, които са му чужди, в които му липсват житейски предпоставки. Това означава, че едно такова същество се осъжда на един вид самоунищожение. Може да се избира между плодотворното, подпомагащото, което се показва на някого и е подходящо за него, или може да се приемат унищожаващите сили, ако има съпротива към първото.
към текста >>
Друг пример за такова нещо е, че нашите понятия за красиво и грозно, както с пълно право ги имаме за сетивния
свят
, всъщност не могат да са повече валидни, когато навлизаме в свръхсетивните светове, по няколко причини.
Друг пример за такова нещо е, че нашите понятия за красиво и грозно, както с пълно право ги имаме за сетивния свят, всъщност не могат да са повече валидни, когато навлизаме в свръхсетивните светове, по няколко причини.
Когато възприемаме в свръхсетивните светове, виждаме една важна разлика във връзка със съществата, които ни се явяват там. За едното – благодарение на интуитивното познание, което може да се има там – ще може да се каже: Това същество, което виждаш там, е в състояние, има волята действително да изживява също и всичко, което има в себе си, в своето външно проявление. Да приемем, че едно такова същество има елементарно светлинно тяло, то принадлежи към съществата, които не се въплъщават в сетивния свят, а само приема светлинно тяло или подобно в по-висшите светове. Това тяло може да бъде израз на онова, което съществото е в своята вътрешност. То не е като човек в сетивния свят, който застава пред нас в определена форма и който крие в себе си различни чувства, усещания, така че да може да каже: Моите чувства са за мен; каквото се показва външно, е моят природен образ; мога да скрия това, което се проявява в душата ми.
към текста >>
Да приемем, че едно такова същество има елементарно светлинно тяло, то принадлежи към съществата, които не се въплъщават в сетивния
свят
, а само приема светлинно тяло или подобно в по-висшите светове.
Друг пример за такова нещо е, че нашите понятия за красиво и грозно, както с пълно право ги имаме за сетивния свят, всъщност не могат да са повече валидни, когато навлизаме в свръхсетивните светове, по няколко причини. Когато възприемаме в свръхсетивните светове, виждаме една важна разлика във връзка със съществата, които ни се явяват там. За едното – благодарение на интуитивното познание, което може да се има там – ще може да се каже: Това същество, което виждаш там, е в състояние, има волята действително да изживява също и всичко, което има в себе си, в своето външно проявление.
Да приемем, че едно такова същество има елементарно светлинно тяло, то принадлежи към съществата, които не се въплъщават в сетивния свят, а само приема светлинно тяло или подобно в по-висшите светове.
Това тяло може да бъде израз на онова, което съществото е в своята вътрешност. То не е като човек в сетивния свят, който застава пред нас в определена форма и който крие в себе си различни чувства, усещания, така че да може да каже: Моите чувства са за мен; каквото се показва външно, е моят природен образ; мога да скрия това, което се проявява в душата ми. Това не се отнася за определени същества в свръхсетивния свят, те показват в своя образ непосредствения израз на онова, което носят в себе си. Има други същества, което не могат да проявят същността си непосредствено във външен свръхсетивен образ. Спрямо тези същества ясновиждащото съзнание има чувството за нещо отблъскващо, за нещо, което би искало да избегне, за нещо, което потиска, което дори може да бъде противно.
към текста >>
То не е като човек в сетивния
свят
, който застава пред нас в определена форма и който крие в себе си различни чувства, усещания, така че да може да каже: Моите чувства са за мен; каквото се показва външно, е моят природен образ; мога да скрия това, което се проявява в душата ми.
Друг пример за такова нещо е, че нашите понятия за красиво и грозно, както с пълно право ги имаме за сетивния свят, всъщност не могат да са повече валидни, когато навлизаме в свръхсетивните светове, по няколко причини. Когато възприемаме в свръхсетивните светове, виждаме една важна разлика във връзка със съществата, които ни се явяват там. За едното – благодарение на интуитивното познание, което може да се има там – ще може да се каже: Това същество, което виждаш там, е в състояние, има волята действително да изживява също и всичко, което има в себе си, в своето външно проявление. Да приемем, че едно такова същество има елементарно светлинно тяло, то принадлежи към съществата, които не се въплъщават в сетивния свят, а само приема светлинно тяло или подобно в по-висшите светове. Това тяло може да бъде израз на онова, което съществото е в своята вътрешност.
То не е като човек в сетивния свят, който застава пред нас в определена форма и който крие в себе си различни чувства, усещания, така че да може да каже: Моите чувства са за мен; каквото се показва външно, е моят природен образ; мога да скрия това, което се проявява в душата ми.
Това не се отнася за определени същества в свръхсетивния свят, те показват в своя образ непосредствения израз на онова, което носят в себе си. Има други същества, което не могат да проявят същността си непосредствено във външен свръхсетивен образ. Спрямо тези същества ясновиждащото съзнание има чувството за нещо отблъскващо, за нещо, което би искало да избегне, за нещо, което потиска, което дори може да бъде противно. Така може да се различат два вида същества: такива, които имат пълната воля – ако мога да употребя този израз – да изложат на показ своята вътрешност, и такива, спрямо които човек има чувството: каквото излагат на показ, е недоразвито, защото каквото е в тях, е скрито, не излиза навън. В сетивното битие не може да се каже в същата степен, когато някой прикрива нещо и когато на някого всичко напира да излезе от устата му: те се различават по своята същност.
към текста >>
Това не се отнася за определени същества в свръхсетивния
свят
, те показват в своя образ непосредствения израз на онова, което носят в себе си.
Когато възприемаме в свръхсетивните светове, виждаме една важна разлика във връзка със съществата, които ни се явяват там. За едното – благодарение на интуитивното познание, което може да се има там – ще може да се каже: Това същество, което виждаш там, е в състояние, има волята действително да изживява също и всичко, което има в себе си, в своето външно проявление. Да приемем, че едно такова същество има елементарно светлинно тяло, то принадлежи към съществата, които не се въплъщават в сетивния свят, а само приема светлинно тяло или подобно в по-висшите светове. Това тяло може да бъде израз на онова, което съществото е в своята вътрешност. То не е като човек в сетивния свят, който застава пред нас в определена форма и който крие в себе си различни чувства, усещания, така че да може да каже: Моите чувства са за мен; каквото се показва външно, е моят природен образ; мога да скрия това, което се проявява в душата ми.
Това не се отнася за определени същества в свръхсетивния свят, те показват в своя образ непосредствения израз на онова, което носят в себе си.
Има други същества, което не могат да проявят същността си непосредствено във външен свръхсетивен образ. Спрямо тези същества ясновиждащото съзнание има чувството за нещо отблъскващо, за нещо, което би искало да избегне, за нещо, което потиска, което дори може да бъде противно. Така може да се различат два вида същества: такива, които имат пълната воля – ако мога да употребя този израз – да изложат на показ своята вътрешност, и такива, спрямо които човек има чувството: каквото излагат на показ, е недоразвито, защото каквото е в тях, е скрито, не излиза навън. В сетивното битие не може да се каже в същата степен, когато някой прикрива нещо и когато на някого всичко напира да излезе от устата му: те се различават по своята същност. За свръхсетивните светове съществуват две категории същества: едните, които откриват всичко, което имат в себе си, и другите, които не могат да разкрият това, което имат.
към текста >>
Когато искаме да употребяваме обозначенията красиво и грозно приблизително с израза, който имаме в сетивния
свят
, трябва да го употребим за тези две категории същества.
Има други същества, което не могат да проявят същността си непосредствено във външен свръхсетивен образ. Спрямо тези същества ясновиждащото съзнание има чувството за нещо отблъскващо, за нещо, което би искало да избегне, за нещо, което потиска, което дори може да бъде противно. Така може да се различат два вида същества: такива, които имат пълната воля – ако мога да употребя този израз – да изложат на показ своята вътрешност, и такива, спрямо които човек има чувството: каквото излагат на показ, е недоразвито, защото каквото е в тях, е скрито, не излиза навън. В сетивното битие не може да се каже в същата степен, когато някой прикрива нещо и когато на някого всичко напира да излезе от устата му: те се различават по своята същност. За свръхсетивните светове съществуват две категории същества: едните, които откриват всичко, което имат в себе си, и другите, които не могат да разкрият това, което имат.
Когато искаме да употребяваме обозначенията красиво и грозно приблизително с израза, който имаме в сетивния свят, трябва да го употребим за тези две категории същества.
В свръхсетивните светове се стига само до периферията чрез това, че могат да се нарекат красиви съществата, които откриват всичко, защото те се усещат като красива картина. А като нещо грозно се усещат съществата, които не разкриват своята вътрешност. Красиво и грозно, ако може да се употреби изразът, са свързани със същността на тези същества. Какво се явява като последствие?
към текста >>
Когато ясновиждащото съзнание навлиза в един
свят
, където трябва да усеща красивото и грозното, то трябва да промени много в своя цялостен начин на усещане.
Когато ясновиждащото съзнание навлиза в един свят, където трябва да усеща красивото и грозното, то трябва да промени много в своя цялостен начин на усещане.
Напълно естествено е да се каже на един ясновиждащ, че същество, което разкрива всичко, което е в него, е красиво. Истинно и красиво е едно и също, когато се навлиза в свръхсетивните светове. А същество, което не разкрива вътрешността си, е грозно; това се чувства непосредствено в ясновиждащото съзнание. Но се чувства още нещо: лъжа е, когато не се показва това, което е нужно! Грозното е същевременно и лъжливо!
към текста >>
Изобщо характерното на изкачването в по-висшите светове е, че понятията са свързани, че във връзка с това, което във физическия
свят
трябва да бъде обозначено като разделено, възникват смесвания, съединявания.
Така се вижда как моралните и естетическите понятия имат връзка, когато се навлиза в по-висшите светове.
Изобщо характерното на изкачването в по-висшите светове е, че понятията са свързани, че във връзка с това, което във физическия свят трябва да бъде обозначено като разделено, възникват смесвания, съединявания.
Следователно трябва да се усвоят различни начини за усещане, когато се употребяват означения от сетивния свят за свръхсетивните същества. Почти винаги е необходимо тези неща да се представят още по-просто и по-близо до сетивното съзнание, отколкото това всъщност може да съответства на едно напълно вярно представяне, защото нещата са много сложни. Ако съм изложил как са свързани понятията за истинно, откровено и красиво, от една страна, и за грозно и лъжливо, от друга страна, ще трябва да добавим още нещо.
към текста >>
Следователно трябва да се усвоят различни начини за усещане, когато се употребяват означения от сетивния
свят
за свръхсетивните същества.
Така се вижда как моралните и естетическите понятия имат връзка, когато се навлиза в по-висшите светове. Изобщо характерното на изкачването в по-висшите светове е, че понятията са свързани, че във връзка с това, което във физическия свят трябва да бъде обозначено като разделено, възникват смесвания, съединявания.
Следователно трябва да се усвоят различни начини за усещане, когато се употребяват означения от сетивния свят за свръхсетивните същества.
Почти винаги е необходимо тези неща да се представят още по-просто и по-близо до сетивното съзнание, отколкото това всъщност може да съответства на едно напълно вярно представяне, защото нещата са много сложни. Ако съм изложил как са свързани понятията за истинно, откровено и красиво, от една страна, и за грозно и лъжливо, от друга страна, ще трябва да добавим още нещо.
към текста >>
Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния
свят
, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие.
Когато се навлиза в свръхсетивните светове, може да се открие едно същество, което според всички понятия, които се използват в сетивното битие, трябва да се означи като красиво същество, като великолепно същество може би: красиво, сияйно, великолепно. Сега то стои пред нас. Но няма доказателство, че то също е добро същество. Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много лошо, макар и в най-великолепен ангелски облик.
Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие.
И как би могло да не е така? Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво. Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят. То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик. Това е напълно възможно в свръхсетивния свят.
към текста >>
Ако го открие изобразено в сетивния
свят
, човек би го нарекъл с пълно право красиво.
Сега то стои пред нас. Но няма доказателство, че то също е добро същество. Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много лошо, макар и в най-великолепен ангелски облик. Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие. И как би могло да не е така?
Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво.
Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят. То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик. Това е напълно възможно в свръхсетивния свят. Може да се установи по много начини, за които ще говорим, че малко по малко се навлиза в нещата, щом се подходи към тях с ясновиждащото съзнание. Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол.
към текста >>
Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния
свят
.
Но няма доказателство, че то също е добро същество. Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много лошо, макар и в най-великолепен ангелски облик. Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие. И как би могло да не е така? Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво.
Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят.
То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик. Това е напълно възможно в свръхсетивния свят. Може да се установи по много начини, за които ще говорим, че малко по малко се навлиза в нещата, щом се подходи към тях с ясновиждащото съзнание. Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол. Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание.
към текста >>
Това е напълно възможно в свръхсетивния
свят
.
Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие. И как би могло да не е така? Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво. Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят. То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик.
Това е напълно възможно в свръхсетивния свят.
Може да се установи по много начини, за които ще говорим, че малко по малко се навлиза в нещата, щом се подходи към тях с ясновиждащото съзнание. Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол. Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание. Човек може да се посъветва със себе си и да изследва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм. Тогава душата се изпълва с горчивина.
към текста >>
Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния
свят
: с едно себеизпитание.
Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят. То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик. Това е напълно възможно в свръхсетивния свят. Може да се установи по много начини, за които ще говорим, че малко по малко се навлиза в нещата, щом се подходи към тях с ясновиждащото съзнание. Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол.
Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание.
Човек може да се посъветва със себе си и да изследва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм. Тогава душата се изпълва с горчивина. Но тази горчивина, тази болезненост може да доведе точно до това, че човек отново да се пречиства известно време от своето самомнение и от своя егоизъм. И щом човек осъзнае колко малко е свободен от самомнението и че след това трябва да стане свободен, тогава му се прояснява целият процес, който протича в душевните дълбини. И щом се стигне дотам, че за някого, предприел такова себенаблюдение, да не изчезва това, което наблюдава – защото това по правило ще се случи при първите стъпки, – тогава ангелът започва, при определени условия, да не бъде вече ангел, а приема наистина грозни форми, и постепенно се стига дотам, че да се каже: На съществото си дал възможност да изрази своята лошотия, когато те е заблудило с един напълно различен образ; но ти си го принудил да ти покаже истинския си облик, когато си се проникнал с по-пречистени чувства.
към текста >>
Свръхсетивният
свят
се разкрива на човека според това как той навлиза в него, с какви качества.
Така един душевен процес има нещо принудително; така човек може да бъде измамен от съществата или да ги принуди да разкрият своя истински облик.
Свръхсетивният свят се разкрива на човека според това как той навлиза в него, с какви качества.
С това, което човек нарича извори на измама, той трябва да подходи напълно различно, сякаш то се случва нормално. Някой може да навлезе в свръхсетивните светове и да опише всичко като великолепно. Когато му кажете, че се е заблудил, това не би било вярно; защото той го е видял. Но той не е видял това, което би видял, ако бе направил това, което току-що описах. Ако го бе направил така, той щеше да види истината.
към текста >>
Така човек трябва да се отучи, когато навлиза в свръхсетивните светове, да обозначава нещата с представите, които е придобил в сетивния
свят
.
Когато му кажете, че се е заблудил, това не би било вярно; защото той го е видял. Но той не е видял това, което би видял, ако бе направил това, което току-що описах. Ако го бе направил така, той щеше да види истината. Защото за един дявол е хубаво да се показва като дявол, но е лошо да се явява в ангелски облик. Човек не може нищо друго освен да усвоява такива разбирания.
Така човек трябва да се отучи, когато навлиза в свръхсетивните светове, да обозначава нещата с представите, които е придобил в сетивния свят.
Ако се запази придобитото в сетивното битие, тогава човек би казал за образа, който му се явява: Това е един прекрасен образ. А след това: Това е грозен дявол! Така обаче ясновиждащото съзнание няма да се изрази, ако човек иска да характеризира правилно. За грозния дявол трябва да се каже: Това е красив дявол, въпреки че според сетивните понятия той е грозен. Но до това не се стига просто чрез обръщане с главата надолу на всички понятия от сетивното битие.
към текста >>
Тогава някой би могъл например за опише деваканическия план чрез това, че сменя всичко, което е грозно в сетивния
свят
, с хубаво, хубавото – с грозното, зеленото сменя с червено, черното – с бялото и т. н.
А след това: Това е грозен дявол! Така обаче ясновиждащото съзнание няма да се изрази, ако човек иска да характеризира правилно. За грозния дявол трябва да се каже: Това е красив дявол, въпреки че според сетивните понятия той е грозен. Но до това не се стига просто чрез обръщане с главата надолу на всички понятия от сетивното битие. Това би бил един удобен начин.
Тогава някой би могъл например за опише деваканическия план чрез това, че сменя всичко, което е грозно в сетивния свят, с хубаво, хубавото – с грозното, зеленото сменя с червено, черното – с бялото и т. н.
Но така не може нищо да се направи, разбиранията трябва да са усвоени в изживяването на свръхсетивните светове. Те се усвояват като възгледите, които усвоява подрастващото дете от сетивния свят, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове. Но може да се усвои един такъв начин на усещане, когато човек иска да се опознае в тях и да ги обходи. Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове. Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо.
към текста >>
Те се усвояват като възгледите, които усвоява подрастващото дете от сетивния
свят
, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове.
За грозния дявол трябва да се каже: Това е красив дявол, въпреки че според сетивните понятия той е грозен. Но до това не се стига просто чрез обръщане с главата надолу на всички понятия от сетивното битие. Това би бил един удобен начин. Тогава някой би могъл например за опише деваканическия план чрез това, че сменя всичко, което е грозно в сетивния свят, с хубаво, хубавото – с грозното, зеленото сменя с червено, черното – с бялото и т. н. Но така не може нищо да се направи, разбиранията трябва да са усвоени в изживяването на свръхсетивните светове.
Те се усвояват като възгледите, които усвоява подрастващото дете от сетивния свят, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове.
Но може да се усвои един такъв начин на усещане, когато човек иска да се опознае в тях и да ги обходи. Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове. Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо. Тогава се говори погрешно. Човек трябва да се преобрази, но не теоретично, а живо.
към текста >>
Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният
свят
, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния
свят
в свръхсетивните светове.
Това би бил един удобен начин. Тогава някой би могъл например за опише деваканическия план чрез това, че сменя всичко, което е грозно в сетивния свят, с хубаво, хубавото – с грозното, зеленото сменя с червено, черното – с бялото и т. н. Но така не може нищо да се направи, разбиранията трябва да са усвоени в изживяването на свръхсетивните светове. Те се усвояват като възгледите, които усвоява подрастващото дете от сетивния свят, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове. Но може да се усвои един такъв начин на усещане, когато човек иска да се опознае в тях и да ги обходи.
Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове.
Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо. Тогава се говори погрешно. Човек трябва да се преобрази, но не теоретично, а живо. Изобщо не може да се употребява това, което е усвоено като представи в сетивния свят, то трябва да се остави. Виждате, че трябва да се остави много, с което човек е свързан интимно в света на сетивното битие, и аз бих искал сега да опиша нещата конкретно и нагледно, не теоретично.
към текста >>
Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния
свят
, тогава всичко е несъответстващо.
Тогава някой би могъл например за опише деваканическия план чрез това, че сменя всичко, което е грозно в сетивния свят, с хубаво, хубавото – с грозното, зеленото сменя с червено, черното – с бялото и т. н. Но така не може нищо да се направи, разбиранията трябва да са усвоени в изживяването на свръхсетивните светове. Те се усвояват като възгледите, които усвоява подрастващото дете от сетивния свят, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове. Но може да се усвои един такъв начин на усещане, когато човек иска да се опознае в тях и да ги обходи. Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове.
Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо.
Тогава се говори погрешно. Човек трябва да се преобрази, но не теоретично, а живо. Изобщо не може да се употребява това, което е усвоено като представи в сетивния свят, то трябва да се остави. Виждате, че трябва да се остави много, с което човек е свързан интимно в света на сетивното битие, и аз бих искал сега да опиша нещата конкретно и нагледно, не теоретично.
към текста >>
Изобщо не може да се употребява това, което е усвоено като представи в сетивния
свят
, то трябва да се остави.
Но може да се усвои един такъв начин на усещане, когато човек иска да се опознае в тях и да ги обходи. Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове. Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо. Тогава се говори погрешно. Човек трябва да се преобрази, но не теоретично, а живо.
Изобщо не може да се употребява това, което е усвоено като представи в сетивния свят, то трябва да се остави.
Виждате, че трябва да се остави много, с което човек е свързан интимно в света на сетивното битие, и аз бих искал сега да опиша нещата конкретно и нагледно, не теоретично.
към текста >>
Да приемем, че някому се е удало, след като е придобил способността за това, да прекрачи границата от сетивния към свръхсетивния
свят
.
Да приемем, че някому се е удало, след като е придобил способността за това, да прекрачи границата от сетивния към свръхсетивния свят.
На границата той би се запитал: Какво трябва да оставя сега, ако искам да се разпозная в свръхсетивния свят? Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега. Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл.
към текста >>
На границата той би се запитал: Какво трябва да оставя сега, ако искам да се разпозная в свръхсетивния
свят
?
Да приемем, че някому се е удало, след като е придобил способността за това, да прекрачи границата от сетивния към свръхсетивния свят.
На границата той би се запитал: Какво трябва да оставя сега, ако искам да се разпозная в свръхсетивния свят?
Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега. Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл. Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме.
към текста >>
Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в
свят
, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл.
Да приемем, че някому се е удало, след като е придобил способността за това, да прекрачи границата от сетивния към свръхсетивния свят. На границата той би се запитал: Какво трябва да оставя сега, ако искам да се разпозная в свръхсетивния свят? Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега.
Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл.
Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл. Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме. Така на границата между сетивно битие и духовен свят стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага. Той е там като конкретно, реално същество.
към текста >>
Но е цял един вътрешен
свят
да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един
свят
, в който всичко това няма повече никакъв смисъл.
Да приемем, че някому се е удало, след като е придобил способността за това, да прекрачи границата от сетивния към свръхсетивния свят. На границата той би се запитал: Какво трябва да оставя сега, ако искам да се разпозная в свръхсетивния свят? Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега. Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции.
Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл.
Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме. Така на границата между сетивно битие и духовен свят стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага. Той е там като конкретно, реално същество. И щом се запознаем с него, го опознаваме също като същество, което принадлежи към категорията същества, които по един определен начин са преживели живота от земното начало, но не това, което се изживява като душевно същество. Това е съществото, което трябваше да бъде драматизирано с думите:
към текста >>
Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния
свят
срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме.
На границата той би се запитал: Какво трябва да оставя сега, ако искам да се разпозная в свръхсетивния свят? Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега. Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл.
Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме.
Така на границата между сетивно битие и духовен свят стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага. Той е там като конкретно, реално същество. И щом се запознаем с него, го опознаваме също като същество, което принадлежи към категорията същества, които по един определен начин са преживели живота от земното начало, но не това, което се изживява като душевно същество. Това е съществото, което трябваше да бъде драматизирано с думите:
към текста >>
Така на границата между сетивно битие и духовен
свят
стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага.
Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега. Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл. Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме.
Така на границата между сетивно битие и духовен свят стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага.
Той е там като конкретно, реално същество. И щом се запознаем с него, го опознаваме също като същество, което принадлежи към категорията същества, които по един определен начин са преживели живота от земното начало, но не това, което се изживява като душевно същество. Това е съществото, което трябваше да бъде драматизирано с думите:
към текста >>
Цял един
свят
е в разликата между тези същества и човешките същества.
Това „от твойто време и от твоя вид“ е нещо, което следва от същността на нещата. Други времена и друг вид имат хората – друг вид и други времена имат съществата, които по определен начин са били отделени от пътищата на човечеството от земното начало. Така срещаме едно същество, за което може да се каже: Пред мене стои същество, което преживява много в света; но то не се занимава с това, което се преживява в любов, болка и мъка, а се занимава с грешките и неморалните действия на земята. То не знае нищо и не иска нищо да знае за това, което се случва в човешката същност досега. Християнската традиция изразява това обстоятелство с думите: Пред тайната на създаването на човека тези същества са забулили лицето си.
Цял един свят е в разликата между тези същества и човешките същества.
към текста >>
Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от гледната точка на свръхсетивния
свят
, за да не се разбере погрешно.
Човек трябва да има още нещо друго, което да пренесе. За това става дума! Че трябва да се стави всичко на границата, това е причината за едно вътрешно изживяване, за което човек трябва да е дорасъл и подготовката до това ниво на ясновиждане трябва да се състои в това и действително се състои в това при едно правилно обучение – при едно правилно обучение не трябва да се говори за опасности, защото именно едно правилно обучение елиминира опасностите, – че човек се учи да изтърпява това, което иначе би било страшно и ужасяващо. До изтърпяването трябва да се достигне чрез подготовката, защото това е основна сила за всяко по-нататъшно изживяване. В обикновения живот човек не е способен да изтърпи всичко, което трябва да се изтърпи, когато стои пред Пазача на прага.
Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от гледната точка на свръхсетивния свят, за да не се разбере погрешно.
В човека винаги протичат процеси от свръхсетивния свят, но той не знае нищо за това. Докато мислим, усещаме, искаме, протича винаги една дейност на астралния живот и се осъществява връзка с астралния свят. Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст. Следователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си. То трябва да простре було пред свръхсетивния свят.
към текста >>
В човека винаги протичат процеси от свръхсетивния
свят
, но той не знае нищо за това.
За това става дума! Че трябва да се стави всичко на границата, това е причината за едно вътрешно изживяване, за което човек трябва да е дорасъл и подготовката до това ниво на ясновиждане трябва да се състои в това и действително се състои в това при едно правилно обучение – при едно правилно обучение не трябва да се говори за опасности, защото именно едно правилно обучение елиминира опасностите, – че човек се учи да изтърпява това, което иначе би било страшно и ужасяващо. До изтърпяването трябва да се достигне чрез подготовката, защото това е основна сила за всяко по-нататъшно изживяване. В обикновения живот човек не е способен да изтърпи всичко, което трябва да се изтърпи, когато стои пред Пазача на прага. Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от гледната точка на свръхсетивния свят, за да не се разбере погрешно.
В човека винаги протичат процеси от свръхсетивния свят, но той не знае нищо за това.
Докато мислим, усещаме, искаме, протича винаги една дейност на астралния живот и се осъществява връзка с астралния свят. Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст. Следователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си. То трябва да простре було пред свръхсетивния свят. То трябва да го направи, за да защити човека, който, стоящ в сетивното битие, не би могъл да изтърпи гледката.
към текста >>
Докато мислим, усещаме, искаме, протича винаги една дейност на астралния живот и се осъществява връзка с астралния
свят
.
Че трябва да се стави всичко на границата, това е причината за едно вътрешно изживяване, за което човек трябва да е дорасъл и подготовката до това ниво на ясновиждане трябва да се състои в това и действително се състои в това при едно правилно обучение – при едно правилно обучение не трябва да се говори за опасности, защото именно едно правилно обучение елиминира опасностите, – че човек се учи да изтърпява това, което иначе би било страшно и ужасяващо. До изтърпяването трябва да се достигне чрез подготовката, защото това е основна сила за всяко по-нататъшно изживяване. В обикновения живот човек не е способен да изтърпи всичко, което трябва да се изтърпи, когато стои пред Пазача на прага. Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от гледната точка на свръхсетивния свят, за да не се разбере погрешно. В човека винаги протичат процеси от свръхсетивния свят, но той не знае нищо за това.
Докато мислим, усещаме, искаме, протича винаги една дейност на астралния живот и се осъществява връзка с астралния свят.
Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст. Следователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си. То трябва да простре було пред свръхсетивния свят. То трябва да го направи, за да защити човека, който, стоящ в сетивното битие, не би могъл да изтърпи гледката. И с право виждаме едно понятие, което в сетивното битие можем да определим само като морално, като непосредствен природен ред.
към текста >>
То трябва да простре було пред свръхсетивния
свят
.
Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от гледната точка на свръхсетивния свят, за да не се разбере погрешно. В човека винаги протичат процеси от свръхсетивния свят, но той не знае нищо за това. Докато мислим, усещаме, искаме, протича винаги една дейност на астралния живот и се осъществява връзка с астралния свят. Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст. Следователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си.
То трябва да простре було пред свръхсетивния свят.
То трябва да го направи, за да защити човека, който, стоящ в сетивното битие, не би могъл да изтърпи гледката. И с право виждаме едно понятие, което в сетивното битие можем да определим само като морално, като непосредствен природен ред. Защитата на човека пред гледката на свръхсетивния свят е функцията на Пазача на прага, запазване на човека в състоянието, в което е, преди да се е подготвил достатъчно за свръхсетивните светове.
към текста >>
Защитата на човека пред гледката на свръхсетивния
свят
е функцията на Пазача на прага, запазване на човека в състоянието, в което е, преди да се е подготвил достатъчно за свръхсетивните светове.
Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст. Следователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си. То трябва да простре було пред свръхсетивния свят. То трябва да го направи, за да защити човека, който, стоящ в сетивното битие, не би могъл да изтърпи гледката. И с право виждаме едно понятие, което в сетивното битие можем да определим само като морално, като непосредствен природен ред.
Защитата на човека пред гледката на свръхсетивния свят е функцията на Пазача на прага, запазване на човека в състоянието, в което е, преди да се е подготвил достатъчно за свръхсетивните светове.
към текста >>
64.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
н., и това, което в сетивното битие наричаме свой
свят
, е всъщност само резюме на всичко, което се влива през вратите на нашите сетива.
Каква е по време на съня, душата не знае, тъй като сънят преминава или в безсъзнание, или пък в него се вмъкват сънища, които трябва да бъдат тълкувани чрез окултизма, ако човек иска да ги разбере по правилен начин. При въпроса: Какво е човекът, какво е неговата душа в обикновеното сетивно битие? – може да бъде разглеждан само въпросът за дневния живот. Но ние знаем, че на първо място на разположение са онези врати, които наричаме наши сетивни органи, през които в душата ни се вливат светът на цветовете и на светлината, светът на звуците, светът на миризмите, светът на топлината и студа и т.
н., и това, което в сетивното битие наричаме свой свят, е всъщност само резюме на всичко, което се влива през вратите на нашите сетива.
След това имаме инструмента на нашия разсъдък, на усещанията си, на волята си. С него преработваме онова, което идва срещу нас от външния свят. В душата ни се пораждат страсти, желания, стремежи, удовлетворения, неудовлетворения, блаженства, разочарования и т. н., и ако обхванем с поглед всичко, което човекът знае за себе си, то е именно всичко това. Ако искаме да познаем какво е вътрешен свят за обикновения живот, не можем да споменем нещо друго, освен сумата на това, което бе охарактеризирано сега.
към текста >>
С него преработваме онова, което идва срещу нас от външния
свят
.
При въпроса: Какво е човекът, какво е неговата душа в обикновеното сетивно битие? – може да бъде разглеждан само въпросът за дневния живот. Но ние знаем, че на първо място на разположение са онези врати, които наричаме наши сетивни органи, през които в душата ни се вливат светът на цветовете и на светлината, светът на звуците, светът на миризмите, светът на топлината и студа и т. н., и това, което в сетивното битие наричаме свой свят, е всъщност само резюме на всичко, което се влива през вратите на нашите сетива. След това имаме инструмента на нашия разсъдък, на усещанията си, на волята си.
С него преработваме онова, което идва срещу нас от външния свят.
В душата ни се пораждат страсти, желания, стремежи, удовлетворения, неудовлетворения, блаженства, разочарования и т. н., и ако обхванем с поглед всичко, което човекът знае за себе си, то е именно всичко това. Ако искаме да познаем какво е вътрешен свят за обикновения живот, не можем да споменем нещо друго, освен сумата на това, което бе охарактеризирано сега. В добавка човек може да се наблюдава също и отвън. Той може да наблюдава тялото си.
към текста >>
Ако искаме да познаем какво е вътрешен
свят
за обикновения живот, не можем да споменем нещо друго, освен сумата на това, което бе охарактеризирано сега.
н., и това, което в сетивното битие наричаме свой свят, е всъщност само резюме на всичко, което се влива през вратите на нашите сетива. След това имаме инструмента на нашия разсъдък, на усещанията си, на волята си. С него преработваме онова, което идва срещу нас от външния свят. В душата ни се пораждат страсти, желания, стремежи, удовлетворения, неудовлетворения, блаженства, разочарования и т. н., и ако обхванем с поглед всичко, което човекът знае за себе си, то е именно всичко това.
Ако искаме да познаем какво е вътрешен свят за обикновения живот, не можем да споменем нещо друго, освен сумата на това, което бе охарактеризирано сега.
В добавка човек може да се наблюдава също и отвън. Той може да наблюдава тялото си. Посредством многостранните факти, които няма нужда да излагаме в подробности, той осъзнава, че трябва да разглежда тялото си като инструмент за будния дневен живот по време на живота между раждане и смърт. В този живот се намесват копнежите, които вече засегнахме, намесва се копнежът да се разбере какво е всъщност човекът в рамките на границите между раждането и смъртта. Копнежът произлиза от това, което би могло да се нарече житейска тъма.
към текста >>
Обърнахме вниманието върху това как, идвайки на границата между сетивното и духовното битие, човек трябва да промени представите си, как трябва да изостави онова, което е мислил за грозно и красиво, за истинско и погрешно, за добро и зло, тъй като тези понятия съдържат съвсем различно значение и отиваща в съвсем различна посока стойност, престъпи ли човек в духовния
свят
.
В този живот се намесват копнежите, които вече засегнахме, намесва се копнежът да се разбере какво е всъщност човекът в рамките на границите между раждането и смъртта. Копнежът произлиза от това, което би могло да се нарече житейска тъма. Но за него отначало човек не знае нищо, няма преживявания за него в обикновеното сетивно битие. Преживяванията му са такива, че будният ден се изпълва с надигащи се и спадащи нагони, желания, сетивни усещания, представи, комбинации на разума и т. н. Сега да се позовем на онова, което се яви пред погледа ни в края на вчерашната ни лекция.
Обърнахме вниманието върху това как, идвайки на границата между сетивното и духовното битие, човек трябва да промени представите си, как трябва да изостави онова, което е мислил за грозно и красиво, за истинско и погрешно, за добро и зло, тъй като тези понятия съдържат съвсем различно значение и отиваща в съвсем различна посока стойност, престъпи ли човек в духовния свят.
Оттук вече можем да придобием идея за това как трябва да се променим, ако искаме да навлезем в духовния свят. И сега, след като наблюдавахме това, което човекът знае за себе си в будния дневен живот между раждане и смърт, във връзка с казаното вчера можем да попитаме: Какво от онова, което знае за себе си, човек може да вземе със себе си отвъд границата, на която стои Пазачът на прага? Какво от всичко, което е преживял и изпитал като нагони, желания и страсти в сетивния живот, кое от своите усещания и представи, от понятията на разума и преценките, които прави, може да вземе със себе си през границата, на която стои Пазачът на прага? Към първите крачки на инициацията спада това, той да узнае: от всичко, което можахме да споменем, от това, което е самият човек, не може да се вземе нищо! И въобще не е преувеличено или казано парадоксално, а дословно вярно, когато казваме: От всичко, за което може да се говори в сетивния живот, в духовния свят човек не може да вземе нищо със себе си, а трябва да остави всичко на границата, на която стои Пазачът на прага.
към текста >>
Оттук вече можем да придобием идея за това как трябва да се променим, ако искаме да навлезем в духовния
свят
.
Копнежът произлиза от това, което би могло да се нарече житейска тъма. Но за него отначало човек не знае нищо, няма преживявания за него в обикновеното сетивно битие. Преживяванията му са такива, че будният ден се изпълва с надигащи се и спадащи нагони, желания, сетивни усещания, представи, комбинации на разума и т. н. Сега да се позовем на онова, което се яви пред погледа ни в края на вчерашната ни лекция. Обърнахме вниманието върху това как, идвайки на границата между сетивното и духовното битие, човек трябва да промени представите си, как трябва да изостави онова, което е мислил за грозно и красиво, за истинско и погрешно, за добро и зло, тъй като тези понятия съдържат съвсем различно значение и отиваща в съвсем различна посока стойност, престъпи ли човек в духовния свят.
Оттук вече можем да придобием идея за това как трябва да се променим, ако искаме да навлезем в духовния свят.
И сега, след като наблюдавахме това, което човекът знае за себе си в будния дневен живот между раждане и смърт, във връзка с казаното вчера можем да попитаме: Какво от онова, което знае за себе си, човек може да вземе със себе си отвъд границата, на която стои Пазачът на прага? Какво от всичко, което е преживял и изпитал като нагони, желания и страсти в сетивния живот, кое от своите усещания и представи, от понятията на разума и преценките, които прави, може да вземе със себе си през границата, на която стои Пазачът на прага? Към първите крачки на инициацията спада това, той да узнае: от всичко, което можахме да споменем, от това, което е самият човек, не може да се вземе нищо! И въобще не е преувеличено или казано парадоксално, а дословно вярно, когато казваме: От всичко, за което може да се говори в сетивния живот, в духовния свят човек не може да вземе нищо със себе си, а трябва да остави всичко на границата, на която стои Пазачът на прага.
към текста >>
И въобще не е преувеличено или казано парадоксално, а дословно вярно, когато казваме: От всичко, за което може да се говори в сетивния живот, в духовния
свят
човек не може да вземе нищо със себе си, а трябва да остави всичко на границата, на която стои Пазачът на прага.
Обърнахме вниманието върху това как, идвайки на границата между сетивното и духовното битие, човек трябва да промени представите си, как трябва да изостави онова, което е мислил за грозно и красиво, за истинско и погрешно, за добро и зло, тъй като тези понятия съдържат съвсем различно значение и отиваща в съвсем различна посока стойност, престъпи ли човек в духовния свят. Оттук вече можем да придобием идея за това как трябва да се променим, ако искаме да навлезем в духовния свят. И сега, след като наблюдавахме това, което човекът знае за себе си в будния дневен живот между раждане и смърт, във връзка с казаното вчера можем да попитаме: Какво от онова, което знае за себе си, човек може да вземе със себе си отвъд границата, на която стои Пазачът на прага? Какво от всичко, което е преживял и изпитал като нагони, желания и страсти в сетивния живот, кое от своите усещания и представи, от понятията на разума и преценките, които прави, може да вземе със себе си през границата, на която стои Пазачът на прага? Към първите крачки на инициацията спада това, той да узнае: от всичко, което можахме да споменем, от това, което е самият човек, не може да се вземе нищо!
И въобще не е преувеличено или казано парадоксално, а дословно вярно, когато казваме: От всичко, за което може да се говори в сетивния живот, в духовния свят човек не може да вземе нищо със себе си, а трябва да остави всичко на границата, на която стои Пазачът на прага.
към текста >>
Не можем да приключим с това да се каже: Човекът трябва да се освободи от егоизма си и тогава ще навлезе безкористен в областта на духовния
свят
.
Изяснете си още нещо: на всичко онова, което в сетивното битие човек знае като своя същност, все пак му е присъщо нещо, нещо много значително, а именно в действителност това, за което става въпрос при първите стъпки на инициацията. Присъщо му е, че човек обича това, за което никак не му харесва да бъде използвано обичайното, малко несимпатично понятие за егоизъм.
Не можем да приключим с това да се каже: Човекът трябва да се освободи от егоизма си и тогава ще навлезе безкористен в областта на духовния свят.
Ако трябва да говорим тривиално, това е казано твърде лекомислено. Този егоизъм е в по-скритите, по-фините части на неговото същество, вътрешно взаимосвързано с онова, което в живота си не само егоистично смятаме за ценно, а трябва да го смятаме за ценно, защото чрез това сме хора в света, в който трябва да живеем. Ние сме хора посредством това, че можем да запазим онова, което научаваме, и че по определен начин можем да мислим за него, че можем да преживяваме. Посредством всичко това сме хората, които сме. И това, което можем да направим като постижение в обикновеното сетивно битие, го правим благодарение на факта, че ценим способността си да съхраняваме в своята личност, в индивидуалността си това, което преживяваме.
към текста >>
А ако не оценявахме това, което преживяваме, щяхме да станем лентяи или инертни хора в живота и нямаше да постигнем нищо в обикновения
свят
.
Ако трябва да говорим тривиално, това е казано твърде лекомислено. Този егоизъм е в по-скритите, по-фините части на неговото същество, вътрешно взаимосвързано с онова, което в живота си не само егоистично смятаме за ценно, а трябва да го смятаме за ценно, защото чрез това сме хора в света, в който трябва да живеем. Ние сме хора посредством това, че можем да запазим онова, което научаваме, и че по определен начин можем да мислим за него, че можем да преживяваме. Посредством всичко това сме хората, които сме. И това, което можем да направим като постижение в обикновеното сетивно битие, го правим благодарение на факта, че ценим способността си да съхраняваме в своята личност, в индивидуалността си това, което преживяваме.
А ако не оценявахме това, което преживяваме, щяхме да станем лентяи или инертни хора в живота и нямаше да постигнем нищо в обикновения свят.
Следователно би било повърхностно да кажем: Егоизмът трябва да се разглежда като нещо вредно при всички обстоятелства. Защото в по-фината си част той означава силата, която движи човека напред в света, в който той е инкарниран. И все пак: трябва да бъде изоставено всичко, то трябва да остане назад, да остане поради простата причина, че е непригодно за света, в който трябва да встъпим. Както сетивното ни тяло е непригодно за желязна баня от 900 °С, така и това, което наричаме своя личност, заедно с всичко, което обичаме в обикновения свят, е непригодно за духовния свят. И трябва да го оставим зад себе си поради причината, че би ни се случило нещо подобно на подлагането на желязна баня от 900 °С: не бихме могли да имаме престой там, тъй като ще бъдем унищожени.
към текста >>
Както сетивното ни тяло е непригодно за желязна баня от 900 °С, така и това, което наричаме своя личност, заедно с всичко, което обичаме в обикновения
свят
, е непригодно за духовния
свят
.
И това, което можем да направим като постижение в обикновеното сетивно битие, го правим благодарение на факта, че ценим способността си да съхраняваме в своята личност, в индивидуалността си това, което преживяваме. А ако не оценявахме това, което преживяваме, щяхме да станем лентяи или инертни хора в живота и нямаше да постигнем нищо в обикновения свят. Следователно би било повърхностно да кажем: Егоизмът трябва да се разглежда като нещо вредно при всички обстоятелства. Защото в по-фината си част той означава силата, която движи човека напред в света, в който той е инкарниран. И все пак: трябва да бъде изоставено всичко, то трябва да остане назад, да остане поради простата причина, че е непригодно за света, в който трябва да встъпим.
Както сетивното ни тяло е непригодно за желязна баня от 900 °С, така и това, което наричаме своя личност, заедно с всичко, което обичаме в обикновения свят, е непригодно за духовния свят.
И трябва да го оставим зад себе си поради причината, че би ни се случило нещо подобно на подлагането на желязна баня от 900 °С: не бихме могли да имаме престой там, тъй като ще бъдем унищожени.
към текста >>
Мога ли тогава самият аз да навляза в духовния
свят
, ако преди това трябва да се освободя от себе си?
Сега ще възникне една мисъл, която е разбираща се от само себе си и която е нужно само да схванем и почувстваме в нейната дълбочина: Ако се освободя от всичко, което съм, за което изобщо можем да говорим в сетивното битие, тогава какво ми остава всъщност?
Мога ли тогава самият аз да навляза в духовния свят, ако преди това трябва да се освободя от себе си?
Нещата стоят така, че човек не може да вземе със себе си в свръхсетивните светове нищо от това, което знае за себе си, и че всичко онова, което може да вземе в тези светове, е нещо, за което той не знае нищо в обикновения свят. Това са скритите, лежащи в основите на душата битийни елементи, които се таят вътре в човека и за които той не знае нищо. А те трябва да са толкова силни, че човекът да може да въведе в духовните светове необходимото от това, за което не знае, щом трябва да се освободи от всичко онова, за което знае. За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с обикновената мисъл за смъртта. От само себе си разбиращо се за обикновения сетивен живот е, че човек обича всичко онова, което може да обозначи.
към текста >>
Нещата стоят така, че човек не може да вземе със себе си в свръхсетивните светове нищо от това, което знае за себе си, и че всичко онова, което може да вземе в тези светове, е нещо, за което той не знае нищо в обикновения
свят
.
Сега ще възникне една мисъл, която е разбираща се от само себе си и която е нужно само да схванем и почувстваме в нейната дълбочина: Ако се освободя от всичко, което съм, за което изобщо можем да говорим в сетивното битие, тогава какво ми остава всъщност? Мога ли тогава самият аз да навляза в духовния свят, ако преди това трябва да се освободя от себе си?
Нещата стоят така, че човек не може да вземе със себе си в свръхсетивните светове нищо от това, което знае за себе си, и че всичко онова, което може да вземе в тези светове, е нещо, за което той не знае нищо в обикновения свят.
Това са скритите, лежащи в основите на душата битийни елементи, които се таят вътре в човека и за които той не знае нищо. А те трябва да са толкова силни, че човекът да може да въведе в духовните светове необходимото от това, за което не знае, щом трябва да се освободи от всичко онова, за което знае. За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с обикновената мисъл за смъртта. От само себе си разбиращо се за обикновения сетивен живот е, че човек обича всичко онова, което може да обозначи. И тъй като той не знае повече за себе си, при копнежа по безсмъртие той има копнеж да задържи това, което обича в сетивното битие.
към текста >>
Затова ужасът може да стане толкова голям и може да се появи изпълване със страх от духовния
свят
, тъй като трябва да се породи мисълта: Ти навлизаш в една нереална неопределеност, не знаеш дали там можеш да се съхраниш, защото това, за което знаеш, е изгубено за теб!
Това са скритите, лежащи в основите на душата битийни елементи, които се таят вътре в човека и за които той не знае нищо. А те трябва да са толкова силни, че човекът да може да въведе в духовните светове необходимото от това, за което не знае, щом трябва да се освободи от всичко онова, за което знае. За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с обикновената мисъл за смъртта. От само себе си разбиращо се за обикновения сетивен живот е, че човек обича всичко онова, което може да обозначи. И тъй като той не знае повече за себе си, при копнежа по безсмъртие той има копнеж да задържи това, което обича в сетивното битие.
Затова ужасът може да стане толкова голям и може да се появи изпълване със страх от духовния свят, тъй като трябва да се породи мисълта: Ти навлизаш в една нереална неопределеност, не знаеш дали там можеш да се съхраниш, защото това, за което знаеш, е изгубено за теб!
към текста >>
Този усилен душевен живот, за който човек иначе нищо не знае, може да премине в духовния
свят
.
Към инициацията спада това, че намиращото се в скритите основи на душата като битийни елементи трябва да бъде изведено и доведено до съзнанието още по време на сетивния живот. Това става отчасти чрез средствата, описани в „Как се постигат познания за висшите светове“, като от основите на душата в съзнанието се извеждат преживявания, които в същото време излизат като сгъстен, усилен душевен живот.
Този усилен душевен живот, за който човек иначе нищо не знае, може да премине в духовния свят.
Оттам човек се подготвя чрез медитации, концентрации, чрез това, което в „Пазачът на прага“ е наречено „мисловно силно поведение на душата“, за това да вземе нещо със себе си в духовния свят, да може да бъде нещо там. Какво обаче се случва с това, от което той се е освободил?
към текста >>
Оттам човек се подготвя чрез медитации, концентрации, чрез това, което в „Пазачът на прага“ е наречено „мисловно силно поведение на душата“, за това да вземе нещо със себе си в духовния
свят
, да може да бъде нещо там.
Към инициацията спада това, че намиращото се в скритите основи на душата като битийни елементи трябва да бъде изведено и доведено до съзнанието още по време на сетивния живот. Това става отчасти чрез средствата, описани в „Как се постигат познания за висшите светове“, като от основите на душата в съзнанието се извеждат преживявания, които в същото време излизат като сгъстен, усилен душевен живот. Този усилен душевен живот, за който човек иначе нищо не знае, може да премине в духовния свят.
Оттам човек се подготвя чрез медитации, концентрации, чрез това, което в „Пазачът на прага“ е наречено „мисловно силно поведение на душата“, за това да вземе нещо със себе си в духовния свят, да може да бъде нещо там.
Какво обаче се случва с това, от което той се е освободил?
към текста >>
Преди всичко, ако желаем да го опишем образно и нагледно, действително би могло да се каже: Това, за което може да се говори в сетивния
свят
, за което се знае, от него човек се освобождава на границата при Пазача на прага, все едно да съблече дрехите си и да премине без дрехи по отношение на всичко душевно в духовния
свят
.
Това е нещо изключително важно.
Преди всичко, ако желаем да го опишем образно и нагледно, действително би могло да се каже: Това, за което може да се говори в сетивния свят, за което се знае, от него човек се освобождава на границата при Пазача на прага, все едно да съблече дрехите си и да премине без дрехи по отношение на всичко душевно в духовния свят.
Образно това е казано съвсем правилно. Но инициацията прави необходимо да се случи не просто това, но да се случи и още нещо: а именно, че човекът трябва да отхвърли от себе си своята личност и всичко, което има, но все пак взема нещо от това, иначе се загубва цялата връзка с битието, за което единствено е знаел преди. Значи човек все пак трябва да вземе нещо! Тук стоим пред едно противоречие, което обаче е много лесно за разрешаване: това, че трябва да оставим всичко зад себе си и все пак да вземем нещо от оставеното. Лесно ще разберете какво става с душата, когато преминава през този процес, ако направя сравнение с едно явление от обикновения живот.
към текста >>
човек се е подготвил така, че когато преминава през прага в духовния
свят
, той има силата да съхрани в един свръхсетивен спомен онова, което е оставил зад себе си.
Лесно ще разберете какво става с душата, когато преминава през този процес, ако направя сравнение с едно явление от обикновения живот. В живота също има подобен процес, който можем да сравним с този, въпреки че последният е много по-силен като усещане, много по-бурен. Това е процесът, когато си спомняме за нещо, което сме преживели през живота си. Това, което сте преживели вчера, сте го оставили зад себе си, ала в спомена си сте го взели със себе си. Става въпрос за това, че чрез предшестващи медитации, концентрации и т. н.
човек се е подготвил така, че когато преминава през прага в духовния свят, той има силата да съхрани в един свръхсетивен спомен онова, което е оставил зад себе си.
Ако той не е подготвен по съответния начин, няма силата да си спомни за това. Тогава за съзнанието си той е нищо, тъй като нищо не знае за себе си. Когато се намира вътре в духовния свят, човек си спомня за оставеното чрез един свръхсетивен спомен. Освен тези спомени не може да бъде взето нищо друго, а когато бъдат взети, те му запазват онова, което може да се нарече континуитетът, съхраняването на личността. Също и в обикновения живот човек изгубва връзката на съзнанието и с това всъщност и себе си, ако трябва да изтрие от съзнанието си и болестно да забрави неща, за които иначе би трябвало да си спомня.
към текста >>
Когато се намира вътре в духовния
свят
, човек си спомня за оставеното чрез един свръхсетивен спомен.
Това, което сте преживели вчера, сте го оставили зад себе си, ала в спомена си сте го взели със себе си. Става въпрос за това, че чрез предшестващи медитации, концентрации и т. н. човек се е подготвил така, че когато преминава през прага в духовния свят, той има силата да съхрани в един свръхсетивен спомен онова, което е оставил зад себе си. Ако той не е подготвен по съответния начин, няма силата да си спомни за това. Тогава за съзнанието си той е нищо, тъй като нищо не знае за себе си.
Когато се намира вътре в духовния свят, човек си спомня за оставеното чрез един свръхсетивен спомен.
Освен тези спомени не може да бъде взето нищо друго, а когато бъдат взети, те му запазват онова, което може да се нарече континуитетът, съхраняването на личността. Също и в обикновения живот човек изгубва връзката на съзнанието и с това всъщност и себе си, ако трябва да изтрие от съзнанието си и болестно да забрави неща, за които иначе би трябвало да си спомня. От непрекъснатите спомени зависи много в обикновения живот. От спомена в свръхсетивния живот – да се запази спомена за обикновения живот – зависи всичко, което прави възможно първите стъпки на инициацията. Този спомен е възможен и се появява чрез инициацията и чрез него можете отново да издърпате в отвъдната страна нишките за загадката на смъртта.
към текста >>
Когато човекът преминава през смъртта, той няма същите сили, които придобива чрез инициацията, но в известен смисъл получава сили, когато се освобождава от тялото си, тъй като други същества му помагат в свръхсетивния
свят
.
Когато човекът преминава през смъртта, той няма същите сили, които придобива чрез инициацията, но в известен смисъл получава сили, когато се освобождава от тялото си, тъй като други същества му помагат в свръхсетивния свят.
Той получава възможността да си отговори на въпроса: Какво остава от моите душевни преживявания, когато съм преминал през портата на смъртта, как живее душата по-нататък? Това е най-важният въпрос. И благодарение на опита на посветените имате отговора: Душата живее по-нататък, защото в дълбоките, скрити основи на душата съществуват сили, които могат да запазят в спомен преживяното. Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие. Това е истинското определение на човешкото безсмъртие.
към текста >>
Той загубва усещането, че сякаш е в себе си, когато мисли, и придобива усещането, че пораства в елементарния
свят
, който е протъкан от мисли и тези мисли мислят себе си.
Но има и нещо още по-важно. Когато в обикновения живот човек мисли, има някакви представи, когато оставя една мисъл да стигне до другите, предава собствената си мисъл на другите, той прибавя към нея и усещания, желания, воля и т. н. и при здравия душевен живот човек винаги ще има възможността да каже: Аз мисля това, но чувствам друго. И би било прекъсване, смущаване на здравия душевен живот, ако той не би имал възможността да говори по този начин. При израстването в елементарното или етерното тяло човек се разширява, но същевременно се разширяват и мислите.
Той загубва усещането, че сякаш е в себе си, когато мисли, и придобива усещането, че пораства в елементарния свят, който е протъкан от мисли и тези мисли мислят себе си.
Това се явява като преживяване. Получава се така, че все едно човек е заличен и мислите мислят себе си, все едно че чувствата, които човек сам има или които имат нещата, се чувстват, сякаш човек сам не би могъл да иска, а всичко това у него се пробужда към воля. Да бъдеш отдаден на обективността, на света, това е чувството, което се изпитва. Но по правило е така – и това отново е едно преживяване при първите стъпки на инициацията, – че се присъединява и друго чувство. В същата степен, в която човек се разширява, в която мислите сами мислят, чувствата се чувстват, съзнанието става все по-слабо и по-слабо, понижено; знанието се притъпява.
към текста >>
Всичко това са думи, отнасящи се до душевния живот, а не до телесния, защото на този, който бива въведен в духовния
свят
по правилен начин, непрекъснато му се дава и такова напътствие, че не може да става дума за външни телесни опасности.
Човек трябва да се вживее в това твърде малко съответствие с големия идеал на човечеството: истински медитативно, истински мисловно силно да извика пред душата си своите морални или други слабости. Когато той прави това, става по-силен чрез него. И това, което вече е започнало да избледнява, което вече се е представило така, сякаш е искало да изчезне в едно голямо душевно безсилие, отново става по-светло. Човек отново започва да го вижда. Но при този случай той разбира нещо друго, което може да се изрази с прости думи, което обаче при първите стъпки по пътя към инициацията е потискащо и дори поразяващо.
Всичко това са думи, отнасящи се до душевния живот, а не до телесния, защото на този, който бива въведен в духовния свят по правилен начин, непрекъснато му се дава и такова напътствие, че не може да става дума за външни телесни опасности.
Ако наистина съблюдава точно тези съвети, такъв човек може да си остане същият във външния живот, въпреки че вътре се надигат и спадат всякакви болезнени и мъчителни неща, разочарования, а може би също и предчувствано блаженство. Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето виждане, на по-висшето разбиране. Човек се научава да разпознава нещо: докато се учи да наблюдава, възприема, преживява извън физическото тяло, като стига до това да живее в елементарното тяло, научава, че израства в елементарния свят по описания начин. Обаче след като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен свят изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по следния начин: Този свят не го харесва, намира, че той не му подхожда. Това замъгляване, това изчезване е просто израз на факта, че той не го пуска вътре.
към текста >>
Човек се научава да разпознава нещо: докато се учи да наблюдава, възприема, преживява извън физическото тяло, като стига до това да живее в елементарното тяло, научава, че израства в елементарния
свят
по описания начин.
Човек отново започва да го вижда. Но при този случай той разбира нещо друго, което може да се изрази с прости думи, което обаче при първите стъпки по пътя към инициацията е потискащо и дори поразяващо. Всичко това са думи, отнасящи се до душевния живот, а не до телесния, защото на този, който бива въведен в духовния свят по правилен начин, непрекъснато му се дава и такова напътствие, че не може да става дума за външни телесни опасности. Ако наистина съблюдава точно тези съвети, такъв човек може да си остане същият във външния живот, въпреки че вътре се надигат и спадат всякакви болезнени и мъчителни неща, разочарования, а може би също и предчувствано блаженство. Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето виждане, на по-висшето разбиране.
Човек се научава да разпознава нещо: докато се учи да наблюдава, възприема, преживява извън физическото тяло, като стига до това да живее в елементарното тяло, научава, че израства в елементарния свят по описания начин.
Обаче след като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен свят изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по следния начин: Този свят не го харесва, намира, че той не му подхожда. Това замъгляване, това изчезване е просто израз на факта, че той не го пуска вътре. Но когато човек се упреква за своите грешки, той става по-силен и отново става по-светло това, което преди е било изчезнало. Посредством това обаче се придобива ясното чувство: около теб се намира един свръхсетивен свят от елементарен вид, но ти можеш да навлезеш в него само до определена степен. Той те пуска вътре само до степента, до която ти самият ставаш по-силен в морално и интелектуално отношение, иначе не; и ти го показва чрез това, че изчезва.
към текста >>
Обаче след като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен
свят
изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по следния начин: Този
свят
не го харесва, намира, че той не му подхожда.
Но при този случай той разбира нещо друго, което може да се изрази с прости думи, което обаче при първите стъпки по пътя към инициацията е потискащо и дори поразяващо. Всичко това са думи, отнасящи се до душевния живот, а не до телесния, защото на този, който бива въведен в духовния свят по правилен начин, непрекъснато му се дава и такова напътствие, че не може да става дума за външни телесни опасности. Ако наистина съблюдава точно тези съвети, такъв човек може да си остане същият във външния живот, въпреки че вътре се надигат и спадат всякакви болезнени и мъчителни неща, разочарования, а може би също и предчувствано блаженство. Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето виждане, на по-висшето разбиране. Човек се научава да разпознава нещо: докато се учи да наблюдава, възприема, преживява извън физическото тяло, като стига до това да живее в елементарното тяло, научава, че израства в елементарния свят по описания начин.
Обаче след като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен свят изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по следния начин: Този свят не го харесва, намира, че той не му подхожда.
Това замъгляване, това изчезване е просто израз на факта, че той не го пуска вътре. Но когато човек се упреква за своите грешки, той става по-силен и отново става по-светло това, което преди е било изчезнало. Посредством това обаче се придобива ясното чувство: около теб се намира един свръхсетивен свят от елементарен вид, но ти можеш да навлезеш в него само до определена степен. Той те пуска вътре само до степента, до която ти самият ставаш по-силен в морално и интелектуално отношение, иначе не; и ти го показва чрез това, че изчезва.
към текста >>
Посредством това обаче се придобива ясното чувство: около теб се намира един свръхсетивен
свят
от елементарен вид, но ти можеш да навлезеш в него само до определена степен.
Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето виждане, на по-висшето разбиране. Човек се научава да разпознава нещо: докато се учи да наблюдава, възприема, преживява извън физическото тяло, като стига до това да живее в елементарното тяло, научава, че израства в елементарния свят по описания начин. Обаче след като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен свят изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по следния начин: Този свят не го харесва, намира, че той не му подхожда. Това замъгляване, това изчезване е просто израз на факта, че той не го пуска вътре. Но когато човек се упреква за своите грешки, той става по-силен и отново става по-светло това, което преди е било изчезнало.
Посредством това обаче се придобива ясното чувство: около теб се намира един свръхсетивен свят от елементарен вид, но ти можеш да навлезеш в него само до определена степен.
Той те пуска вътре само до степента, до която ти самият ставаш по-силен в морално и интелектуално отношение, иначе не; и ти го показва чрез това, че изчезва.
към текста >>
Това е напрегнатото, потискащото или понякога изтощаващото, в известен смисъл борбата за духовния
свят
и съзнанието, доколко недостоен е човек за него.
Това е напрегнатото, потискащото или понякога изтощаващото, в известен смисъл борбата за духовния свят и съзнанието, доколко недостоен е човек за него.
Като продължава енергично със себесъзнаването и мисловно силното поведение на душата, следователно с медитиране, концентриране и себепроникване с морални импулси, човек може все повече и повече да навлиза по такъв начин в елементарния свят. Но това навлизане в елементарния свят всъщност е само първото ниво на инициацията. Ако искаме да говорим за следващото ниво, трябва да обърнем внимание на едно изключително своеобразно явление, за което всъщност няма точно съответствие в обикновеното сетивно битие.
към текста >>
Като продължава енергично със себесъзнаването и мисловно силното поведение на душата, следователно с медитиране, концентриране и себепроникване с морални импулси, човек може все повече и повече да навлиза по такъв начин в елементарния
свят
.
Това е напрегнатото, потискащото или понякога изтощаващото, в известен смисъл борбата за духовния свят и съзнанието, доколко недостоен е човек за него.
Като продължава енергично със себесъзнаването и мисловно силното поведение на душата, следователно с медитиране, концентриране и себепроникване с морални импулси, човек може все повече и повече да навлиза по такъв начин в елементарния свят.
Но това навлизане в елементарния свят всъщност е само първото ниво на инициацията. Ако искаме да говорим за следващото ниво, трябва да обърнем внимание на едно изключително своеобразно явление, за което всъщност няма точно съответствие в обикновеното сетивно битие.
към текста >>
Но това навлизане в елементарния
свят
всъщност е само първото ниво на инициацията.
Това е напрегнатото, потискащото или понякога изтощаващото, в известен смисъл борбата за духовния свят и съзнанието, доколко недостоен е човек за него. Като продължава енергично със себесъзнаването и мисловно силното поведение на душата, следователно с медитиране, концентриране и себепроникване с морални импулси, човек може все повече и повече да навлиза по такъв начин в елементарния свят.
Но това навлизане в елементарния свят всъщност е само първото ниво на инициацията.
Ако искаме да говорим за следващото ниво, трябва да обърнем внимание на едно изключително своеобразно явление, за което всъщност няма точно съответствие в обикновеното сетивно битие.
към текста >>
Когато човек е придобил способността чрез едно или друго средство, което е открил в душевния живот, да вижда един или друг факт или пък едно или друго същество в духовния
свят
, той вижда именно това същество.
Но той го е имал и по-рано. Разликата в елементарното тяло преди и след свръхсетивното наблюдаване се състои само в това, че чрез инициацията то сякаш се съживява. Докато преди това сякаш е спяло, след това то се съживява. Това е подходящият израз, който може да се използва за тези неща. Но ще се забележи и още нещо.
Когато човек е придобил способността чрез едно или друго средство, което е открил в душевния живот, да вижда един или друг факт или пък едно или друго същество в духовния свят, той вижда именно това същество.
Предположете, че в подготовката си сте стигнали дотам да виждате едно същество или пък и някое друго същество. Ако поддържате същата сила, вероятно винаги ще виждате отново това или пък друго същество. Това не представлява никаква трудност. Нещо друго обаче не виждате лесно. Когато прекъснете за известно време и след това отново се върнете, виждате отново същото.
към текста >>
Накратко, в елементарния
свят
не е така, както е в сетивния
свят
.
Предположете, че в подготовката си сте стигнали дотам да виждате едно същество или пък и някое друго същество. Ако поддържате същата сила, вероятно винаги ще виждате отново това или пък друго същество. Това не представлява никаква трудност. Нещо друго обаче не виждате лесно. Когато прекъснете за известно време и след това отново се върнете, виждате отново същото.
Накратко, в елементарния свят не е така, както е в сетивния свят.
Щом за последния очите са веднъж готови, те виждат всичко възможно. Щом ушите са веднъж готови, те чуват всичко. Не е така в елементарния свят. Там трябва винаги наново да подготвяте частите на елементарното си тяло от участък на участък, от вид същество до вид същество. Там трябва да претърсите целия свят, трябва да събуждате елементарното си тяло отново и отново за всяко отделно същество.
към текста >>
Не е така в елементарния
свят
.
Нещо друго обаче не виждате лесно. Когато прекъснете за известно време и след това отново се върнете, виждате отново същото. Накратко, в елементарния свят не е така, както е в сетивния свят. Щом за последния очите са веднъж готови, те виждат всичко възможно. Щом ушите са веднъж готови, те чуват всичко.
Не е така в елементарния свят.
Там трябва винаги наново да подготвяте частите на елементарното си тяло от участък на участък, от вид същество до вид същество. Там трябва да претърсите целия свят, трябва да събуждате елементарното си тяло отново и отново за всяко отделно същество. Защото човек създава само една връзка, едно сродство с това, което веднъж е видял, за което веднъж е събудил етерното си тяло, и трябва да събужда все нови и нови връзки. Това не може да направи само етерното тяло. То не може да се владее, може да се връща само към същото същество или да чака, докато бъде подготвено да види други същества.
към текста >>
Там трябва да претърсите целия
свят
, трябва да събуждате елементарното си тяло отново и отново за всяко отделно същество.
Накратко, в елементарния свят не е така, както е в сетивния свят. Щом за последния очите са веднъж готови, те виждат всичко възможно. Щом ушите са веднъж готови, те чуват всичко. Не е така в елементарния свят. Там трябва винаги наново да подготвяте частите на елементарното си тяло от участък на участък, от вид същество до вид същество.
Там трябва да претърсите целия свят, трябва да събуждате елементарното си тяло отново и отново за всяко отделно същество.
Защото човек създава само една връзка, едно сродство с това, което веднъж е видял, за което веднъж е събудил етерното си тяло, и трябва да събужда все нови и нови връзки. Това не може да направи само етерното тяло. То не може да се владее, може да се връща само към същото същество или да чака, докато бъде подготвено да види други същества. Човек, който е преминал през първите стъпки на инициацията, и комуто се е удало да види едно или друго същество, един или друг процес, все още не може да се ориентира в духовния свръхсетивен свят, не може това, тъй като няма свободен достъп до съществата, не може свободно да сравнява едно същество с друго. Ако трябва да се ориентира, той не трябва просто да гледа, а решително да каже: това или онова е същество, а това пък е процес – така трябва да може да се сравнява в свръхсетивния свят.
към текста >>
Човек, който е преминал през първите стъпки на инициацията, и комуто се е удало да види едно или друго същество, един или друг процес, все още не може да се ориентира в духовния свръхсетивен
свят
, не може това, тъй като няма свободен достъп до съществата, не може свободно да сравнява едно същество с друго.
Там трябва винаги наново да подготвяте частите на елементарното си тяло от участък на участък, от вид същество до вид същество. Там трябва да претърсите целия свят, трябва да събуждате елементарното си тяло отново и отново за всяко отделно същество. Защото човек създава само една връзка, едно сродство с това, което веднъж е видял, за което веднъж е събудил етерното си тяло, и трябва да събужда все нови и нови връзки. Това не може да направи само етерното тяло. То не може да се владее, може да се връща само към същото същество или да чака, докато бъде подготвено да види други същества.
Човек, който е преминал през първите стъпки на инициацията, и комуто се е удало да види едно или друго същество, един или друг процес, все още не може да се ориентира в духовния свръхсетивен свят, не може това, тъй като няма свободен достъп до съществата, не може свободно да сравнява едно същество с друго.
Ако трябва да се ориентира, той не трябва просто да гледа, а решително да каже: това или онова е същество, а това пък е процес – така трябва да може да се сравнява в свръхсетивния свят. Човек трябва да може да измине пътя от едното до другото, трябва да може да се ориентира. Това ориентиране също трябва първо да се научи. То се научава чрез това, че с помощта на продължаващо медитиране, себеизпълване с морал се чувства да израстват сили, които посредством тяхната дейност човек усеща като нещо много забележително. И ако искаме да го опишем, трябва да се върнем към това, че елементарното тяло е налице и в обикновения живот, но е постоянно спящо, и че човек трябва първо да го събуди за свръхсетивното възприятие.
към текста >>
Ако трябва да се ориентира, той не трябва просто да гледа, а решително да каже: това или онова е същество, а това пък е процес – така трябва да може да се сравнява в свръхсетивния
свят
.
Там трябва да претърсите целия свят, трябва да събуждате елементарното си тяло отново и отново за всяко отделно същество. Защото човек създава само една връзка, едно сродство с това, което веднъж е видял, за което веднъж е събудил етерното си тяло, и трябва да събужда все нови и нови връзки. Това не може да направи само етерното тяло. То не може да се владее, може да се връща само към същото същество или да чака, докато бъде подготвено да види други същества. Човек, който е преминал през първите стъпки на инициацията, и комуто се е удало да види едно или друго същество, един или друг процес, все още не може да се ориентира в духовния свръхсетивен свят, не може това, тъй като няма свободен достъп до съществата, не може свободно да сравнява едно същество с друго.
Ако трябва да се ориентира, той не трябва просто да гледа, а решително да каже: това или онова е същество, а това пък е процес – така трябва да може да се сравнява в свръхсетивния свят.
Човек трябва да може да измине пътя от едното до другото, трябва да може да се ориентира. Това ориентиране също трябва първо да се научи. То се научава чрез това, че с помощта на продължаващо медитиране, себеизпълване с морал се чувства да израстват сили, които посредством тяхната дейност човек усеща като нещо много забележително. И ако искаме да го опишем, трябва да се върнем към това, че елементарното тяло е налице и в обикновения живот, но е постоянно спящо, и че човек трябва първо да го събуди за свръхсетивното възприятие. Но той трябва да има в душата си силите, за да го събуди.
към текста >>
Ти обаче влизаш в един духовен
свят
и след известно време се връщаш, за да събудиш отново това тяло.
Представете си, че заспивате и знаете: в леглото лежи твоето тяло, не можеш да го докоснеш, но си съзнателен за това, че то е там.
Ти обаче влизаш в един духовен свят и след известно време се връщаш, за да събудиш отново това тяло.
Това може да се случи съзнателно. Но при човека в обикновения живот това се случва несъзнателно. През това, което Ви описах, преминава всеки човек. Относно своята телесност той бива буден и спящ, и той е този, който се събужда. Само дето няма съзнание, че е този, който събужда физическото си тяло.
към текста >>
И докато той продължава да се развива, да прави необходимите вътрешни душевни приготовления и да ходи в духовния
свят
, това представлява едно непрестанно събуждане.
Само дето няма съзнание, че е този, който събужда физическото си тяло. Когато човек е преминал през първите стъпки на инициацията, той вече има това съзнание. Следователно действително е така, че човек знае: ето това е твоето елементарно тяло. По отношение на него той стои така, че чувства: това е по-тясно свързаната част, която съответства на мозъка, това – далеч по-подвижната част, която съответства на ръцете, а това – последното може да се стори и парадоксално – най-подвижната част, която съответства на краката. За всичко това човек знае, но то спи у него.
И докато той продължава да се развива, да прави необходимите вътрешни душевни приготовления и да ходи в духовния свят, това представлява едно непрестанно събуждане.
Веднъж човек събужда един участък, друг път – друг; веднъж разгаря едно движение, друг път – друго. Накратко, това е съзнателно съживяване на елементарното тяло, така че човек би могъл да говори за спящо състояние на елементарното тяло, в което то е обикновено, и за будно състояние, в което човек го носи през инициацията. Това е разликата по отношение на съня и будуването при физическото тяло и при елементарното тяло: при физическото тяло спането и будуването са редуващи се състояния, те се случват едно след друго; при елементарното тяло не се случва такава последователност, а едновременност. Така някой може да стигне до това, че по пътя към инициацията чрез тези първи мерки да събуди много по отношение на елементарните части на главата, докато всичко все още е в дълбок сън, що се отнася до ръцете или краката. Докато при физическото тяло е така, че то веднъж спи и след това будува, при елементарното тяло спящите и будуващите части са една до друга.
към текста >>
Това е усещането: сега съм в свръхсетивния
свят
, той се разширява до безкрайност.
Това себенадскачане, да бъдеш свой собствен наблюдател и да се разбираш, представлява преходът към битието в астралното тяло. Когато човек премине там, когато е направил този скок и знае: това съм аз сега, гледам себе си, както преди някое растение или камък – тогава се изпитва преди всичко едно чувство, за което може да се каже, че няма да бъде спестено на първите нива на никого от посветените.
Това е усещането: сега съм в свръхсетивния свят, той се разширява до безкрайност.
Не може да се каже „във всички посоки“, тъй като той има много повече посоки, а също и съвсем други измерения, отколкото обикновеният свят. Човек със своя живот е вътре в астралното тяло – и навсякъде светът, безкрайно разширяване, никъде някое същество, а самият човек – сам! И той бива завладян от нещо, което може да се нарече така: засиленото в най-висока степен душевно чувство за самота.
към текста >>
Не може да се каже „във всички посоки“, тъй като той има много повече посоки, а също и съвсем други измерения, отколкото обикновеният
свят
.
Това себенадскачане, да бъдеш свой собствен наблюдател и да се разбираш, представлява преходът към битието в астралното тяло. Когато човек премине там, когато е направил този скок и знае: това съм аз сега, гледам себе си, както преди някое растение или камък – тогава се изпитва преди всичко едно чувство, за което може да се каже, че няма да бъде спестено на първите нива на никого от посветените. Това е усещането: сега съм в свръхсетивния свят, той се разширява до безкрайност.
Не може да се каже „във всички посоки“, тъй като той има много повече посоки, а също и съвсем други измерения, отколкото обикновеният свят.
Човек със своя живот е вътре в астралното тяло – и навсякъде светът, безкрайно разширяване, никъде някое същество, а самият човек – сам! И той бива завладян от нещо, което може да се нарече така: засиленото в най-висока степен душевно чувство за самота.
към текста >>
Това вътрешно надигане на един
свят
, който е непознат, за който обаче човек знае: аз го нося в себе си, това са чисти отражения, това е следващото, което принадлежи към преживяванията по пътя към инициацията.
Защото тогава става така, че човек може да си каже следното: Да, сега съм в безкрайностите съвсем сам, но в мен се надига нещо като чисти спомени, които все пак не са никакви спомени. Казвам „като чисти спомени, които все пак не са никакви спомени“, защото всички спомени в обикновения живот са такива, че човек си спомня за това, срещу което някога се е изправил, което някога е преживял. Но помислете си, че стоите там с вътрешността на вашата душа, и изплуват представи, които изискват да ги свържете с нещо. Но вие никога не сте ги изживявали. Знаете, че тези представи се свързват със същества, но вие никога не сте се изправяли срещу тези същества.
Това вътрешно надигане на един свят, който е непознат, за който обаче човек знае: аз го нося в себе си, това са чисти отражения, това е следващото, което принадлежи към преживяванията по пътя към инициацията.
към текста >>
Човек е съвсем сам със себе си, сам с вътрешния си
свят
, който изплува там.
И тогава човек преминава през една особена опитност, опитността, че може да придобие отношение към това, което изплува като представи, че може да обича и да мрази това, което изплува, че може да питае страхопочитание към някого, високомерие спрямо другиго. Не възниква само сума от вътрешни представи, а се поражда нещо като надигащи се и заглъхващи свръхсетивни чувства и усещания.
Човек е съвсем сам със себе си, сам с вътрешния си свят, който изплува там.
Отначало той не знае нищо, освен някаква неопределена тъма, но е изпълнен с отношение към тези неща. Да вземем един характерен пример. Нещо, което изплува като образ, му влива любов. Сега човек е в силно изкушение. Появява се едно ужасно изкушение, тъй като сега човек обича нещо, което е в самия него.
към текста >>
А това е тежка задача, задача, с която не може да се сравни нищо душевно в обикновения сетивен
свят
.
Нещо, което изплува като образ, му влива любов. Сега човек е в силно изкушение. Появява се едно ужасно изкушение, тъй като сега човек обича нещо, което е в самия него. Той е подложен на изкушението да обича нещото затова, че то принадлежи на самия него, и трябва с всички сили да работи за това да не обича това същество, защото го има, а затова, защото то представлява едно или друго нещо, въпреки че е в него. Задача става да се направи безкористно това, което е в самите нас.
А това е тежка задача, задача, с която не може да се сравни нищо душевно в обикновения сетивен свят.
В обикновения сетивен свят въобще не е възможно човек да обича напълно безкористно това, което е вътре в него. Обаче той трябва да направи това, когато стигне там. Чрез това, че озарява съществото със силата на любовта, то самото излъчва сила и посредством това човек забелязва: това иска да излезе извън него. По-нататък той забелязва: колкото повече може сам да прилага любов, толкова повече то получава силата да пробие нещо, което е подобно на обвивка в него, и да проникне в света. Ако го мрази, то също така придобива сила, но тогава то го стяга, притиска го и си пробива път, подобно на това белите дробове или пък сърцето да искат да си пробият път навън през кожата.
към текста >>
В обикновения сетивен
свят
въобще не е възможно човек да обича напълно безкористно това, което е вътре в него.
Сега човек е в силно изкушение. Появява се едно ужасно изкушение, тъй като сега човек обича нещо, което е в самия него. Той е подложен на изкушението да обича нещото затова, че то принадлежи на самия него, и трябва с всички сили да работи за това да не обича това същество, защото го има, а затова, защото то представлява едно или друго нещо, въпреки че е в него. Задача става да се направи безкористно това, което е в самите нас. А това е тежка задача, задача, с която не може да се сравни нищо душевно в обикновения сетивен свят.
В обикновения сетивен свят въобще не е възможно човек да обича напълно безкористно това, което е вътре в него.
Обаче той трябва да направи това, когато стигне там. Чрез това, че озарява съществото със силата на любовта, то самото излъчва сила и посредством това човек забелязва: това иска да излезе извън него. По-нататък той забелязва: колкото повече може сам да прилага любов, толкова повече то получава силата да пробие нещо, което е подобно на обвивка в него, и да проникне в света. Ако го мрази, то също така придобива сила, но тогава то го стяга, притиска го и си пробива път, подобно на това белите дробове или пък сърцето да искат да си пробият път навън през кожата. Това става с всичко, с което човек влезе в отношение чрез любов или омраза.
към текста >>
И посредством това, че у някого изплуват отраженията на съществата, които още не познава, и че добива връзка с тях, човек излиза извън себе си и стига до цялото население, с което се запознава в един втори духовен
свят
.
Но разликата между двете преживявания е тази: това, което човек обича безкористно, си отива, но той чувства, че то го взема със себе си, човек сам изминава пътя, който то изминава. Това, което човек мрази или пък по отношение на което е високомерен, разкъсва обвивката, отива си и го оставя сам и той остава в самотата. На едно определено ниво човек забелязва много силно тази разлика: той бива взет или изоставен. А когато е взет, има възможността да отиде до съществото, което е преживял в своето отражение. Научава се да го познава.
И посредством това, че у някого изплуват отраженията на съществата, които още не познава, и че добива връзка с тях, човек излиза извън себе си и стига до цялото население, с което се запознава в един втори духовен свят.
Човек се вживява в един свят, който обикновено се нарича деваканически свят, същинския духовен свят, а не в астралния свят. Защото е абсолютна безсмислица той да отиде в астралния свят чрез астралното си тяло, което описах като будител на елементарното тяло, не – той навлиза в същинския духовен свят, който в моята „Теософия“ се нарича духовната страна, и е изправен срещу чисто духовни същества.
към текста >>
Човек се вживява в един
свят
, който обикновено се нарича деваканически
свят
, същинския духовен
свят
, а не в астралния
свят
.
Това, което човек мрази или пък по отношение на което е високомерен, разкъсва обвивката, отива си и го оставя сам и той остава в самотата. На едно определено ниво човек забелязва много силно тази разлика: той бива взет или изоставен. А когато е взет, има възможността да отиде до съществото, което е преживял в своето отражение. Научава се да го познава. И посредством това, че у някого изплуват отраженията на съществата, които още не познава, и че добива връзка с тях, човек излиза извън себе си и стига до цялото население, с което се запознава в един втори духовен свят.
Човек се вживява в един свят, който обикновено се нарича деваканически свят, същинския духовен свят, а не в астралния свят.
Защото е абсолютна безсмислица той да отиде в астралния свят чрез астралното си тяло, което описах като будител на елементарното тяло, не – той навлиза в същинския духовен свят, който в моята „Теософия“ се нарича духовната страна, и е изправен срещу чисто духовни същества.
към текста >>
Защото е абсолютна безсмислица той да отиде в астралния
свят
чрез астралното си тяло, което описах като будител на елементарното тяло, не – той навлиза в същинския духовен
свят
, който в моята „Теософия“ се нарича духовната страна, и е изправен срещу чисто духовни същества.
На едно определено ниво човек забелязва много силно тази разлика: той бива взет или изоставен. А когато е взет, има възможността да отиде до съществото, което е преживял в своето отражение. Научава се да го познава. И посредством това, че у някого изплуват отраженията на съществата, които още не познава, и че добива връзка с тях, човек излиза извън себе си и стига до цялото население, с което се запознава в един втори духовен свят. Човек се вживява в един свят, който обикновено се нарича деваканически свят, същинския духовен свят, а не в астралния свят.
Защото е абсолютна безсмислица той да отиде в астралния свят чрез астралното си тяло, което описах като будител на елементарното тяло, не – той навлиза в същинския духовен свят, който в моята „Теософия“ се нарича духовната страна, и е изправен срещу чисто духовни същества.
към текста >>
65.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Също би могло да се каже, че това е нисшият ментален план, защото би било неправилно да смятаме, че когато по правилен, безкористен начин съумява да живее в астралното тяло, човек се намира в това, което обикновено наричат астрален
свят
, тъй като с тази дума се свързва нещо нисше.
Вчера се опитах да характеризирам разликата между изместването извън физическото тяло към преживяването, чувстването в етерното или елементарното тяло и в астралното тяло с думи, които са възможни само за описанието на такива неща. Също така отбелязах, че преживяването протича така, че себевживяването в елементарното или етерното тяло се отличава като един вид изтичане в далнините на света – при което човек напълно запазва съзнанието, че струи от един център, а именно от собствената си телесност, – към всички посоки в безграничното. Обаче преживяването в астралното тяло се представя така, че се възприема като едно изскачане извън себе си и скок в астралното тяло, така че човек едва сега се чувства като преживяващ наистина дотолкова извън физическото си тяло, че усеща всичко, което е бил във физическото си тяло, което нарича „себе си“ във физическото си тяло, като нещо, което има извън себе си, като нещо биващо извън себе си. Човек е вътре в някой друг. Още вчера загатнах за това, че светът, срещу който се намира той тогава, съгласно с моята „Теософия“ например трябва да носи наименованието духовната страна.
Също би могло да се каже, че това е нисшият ментален план, защото би било неправилно да смятаме, че когато по правилен, безкористен начин съумява да живее в астралното тяло, човек се намира в това, което обикновено наричат астрален свят, тъй като с тази дума се свързва нещо нисше.
към текста >>
Разликата между живота, наблюдаването и преживяването в сетивния
свят
и преживяването в астралното тяло в духовната страна е абсолютна, извънредно голяма.
Разликата между живота, наблюдаването и преживяването в сетивния свят и преживяването в астралното тяло в духовната страна е абсолютна, извънредно голяма.
Тъй като в сетивния свят сме изправени пред вещества, сили, неща, процеси и т.н. Също сме изправени и срещу същества в сетивното битие, пред всички същества, извън тези от другите природни царства, стоим като пред собствените си ближни, доколкото имаме основание да ги наричаме по този начин. В сетивното битие стоим пред тези други същества по такъв начин, че знаем, че тези същества приемат в себе си вещества и сили от света именно на сетивното битие, проникват се с тях и посредством това живеят с живота, който протича съгласно природните закони и чрез силите на външния свят. Накратко, в сетивното битие трябва да правим разлика между природни процеси и съществата, които живеят в рамките на тези природни процеси и се проникват с техните вещества и сили. Имаме природните процеси и съществата.
към текста >>
Тъй като в сетивния
свят
сме изправени пред вещества, сили, неща, процеси и т.н.
Разликата между живота, наблюдаването и преживяването в сетивния свят и преживяването в астралното тяло в духовната страна е абсолютна, извънредно голяма.
Тъй като в сетивния свят сме изправени пред вещества, сили, неща, процеси и т.н.
Също сме изправени и срещу същества в сетивното битие, пред всички същества, извън тези от другите природни царства, стоим като пред собствените си ближни, доколкото имаме основание да ги наричаме по този начин. В сетивното битие стоим пред тези други същества по такъв начин, че знаем, че тези същества приемат в себе си вещества и сили от света именно на сетивното битие, проникват се с тях и посредством това живеят с живота, който протича съгласно природните закони и чрез силите на външния свят. Накратко, в сетивното битие трябва да правим разлика между природни процеси и съществата, които живеят в рамките на тези природни процеси и се проникват с техните вещества и сили. Имаме природните процеси и съществата.
към текста >>
В сетивното битие стоим пред тези други същества по такъв начин, че знаем, че тези същества приемат в себе си вещества и сили от света именно на сетивното битие, проникват се с тях и посредством това живеят с живота, който протича съгласно природните закони и чрез силите на външния
свят
.
Разликата между живота, наблюдаването и преживяването в сетивния свят и преживяването в астралното тяло в духовната страна е абсолютна, извънредно голяма. Тъй като в сетивния свят сме изправени пред вещества, сили, неща, процеси и т.н. Също сме изправени и срещу същества в сетивното битие, пред всички същества, извън тези от другите природни царства, стоим като пред собствените си ближни, доколкото имаме основание да ги наричаме по този начин.
В сетивното битие стоим пред тези други същества по такъв начин, че знаем, че тези същества приемат в себе си вещества и сили от света именно на сетивното битие, проникват се с тях и посредством това живеят с живота, който протича съгласно природните закони и чрез силите на външния свят.
Накратко, в сетивното битие трябва да правим разлика между природни процеси и съществата, които живеят в рамките на тези природни процеси и се проникват с техните вещества и сили. Имаме природните процеси и съществата.
към текста >>
Ако в астралното тяло възприемаме духовния
свят
, тогава не можем да правим тази разлика по същия начин.
Ако в астралното тяло възприемаме духовния свят, тогава не можем да правим тази разлика по същия начин.
В този духовен свят всъщност стоим само пред същества, на тези същества не им противостои това, което бихме могли да наречем природен процес. Всичко, което може да се срещне, е същество, към което човек бива воден по начина, който беше набелязан вчера. Навсякъде, където има нещо, то е същество и човек не може да каже както в сетивното битие: Там е едно животно, а там са външни вещества, които биват изяждани от него. Тази двойнственост не съществува там, а това, което е, е същество. И как трябва да се отнася към тези същества човек, също така казах: това е главно светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други гледни точки.
към текста >>
В този духовен
свят
всъщност стоим само пред същества, на тези същества не им противостои това, което бихме могли да наречем природен процес.
Ако в астралното тяло възприемаме духовния свят, тогава не можем да правим тази разлика по същия начин.
В този духовен свят всъщност стоим само пред същества, на тези същества не им противостои това, което бихме могли да наречем природен процес.
Всичко, което може да се срещне, е същество, към което човек бива воден по начина, който беше набелязан вчера. Навсякъде, където има нещо, то е същество и човек не може да каже както в сетивното битие: Там е едно животно, а там са външни вещества, които биват изяждани от него. Тази двойнственост не съществува там, а това, което е, е същество. И как трябва да се отнася към тези същества човек, също така казах: това е главно светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други гледни точки. Човек се научава да познава света на йерархиите в последователността на неговите степени, започвайки от онези същества, с които първо се запознава, като Ангелои и Архангелои, Ангели и Архангели, както се наричат те в нашата терминология, и стигайки до съществата, за които на човек му се струва, че почти се изгубват – толкова неясни стават те, – Херувимите и Серафимите.
към текста >>
Това, което човек е в сетивния
свят
, той трябва да изостави отнапред в смисъла на вчерашните изложения.
Навсякъде, където има нещо, то е същество и човек не може да каже както в сетивното битие: Там е едно животно, а там са външни вещества, които биват изяждани от него. Тази двойнственост не съществува там, а това, което е, е същество. И как трябва да се отнася към тези същества човек, също така казах: това е главно светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други гледни точки. Човек се научава да познава света на йерархиите в последователността на неговите степени, започвайки от онези същества, с които първо се запознава, като Ангелои и Архангелои, Ангели и Архангели, както се наричат те в нашата терминология, и стигайки до съществата, за които на човек му се струва, че почти се изгубват – толкова неясни стават те, – Херувимите и Серафимите. Но едно нещо е възможно, когато човек се намира в тези светове: да изгради връзка с тези същества.
Това, което човек е в сетивния свят, той трябва да изостави отнапред в смисъла на вчерашните изложения.
Но както казах, той все пак го запазва в спомена. Внася спомена за преживяването в тези светове и както в сетивното битие гледа назад към спомените, така сега гледа от по-висшия свят назад към това, което е в сетивното битие, има го в споменната представа.
към текста >>
Внася спомена за преживяването в тези светове и както в сетивното битие гледа назад към спомените, така сега гледа от по-висшия
свят
назад към това, което е в сетивното битие, има го в споменната представа.
И как трябва да се отнася към тези същества човек, също така казах: това е главно светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други гледни точки. Човек се научава да познава света на йерархиите в последователността на неговите степени, започвайки от онези същества, с които първо се запознава, като Ангелои и Архангелои, Ангели и Архангели, както се наричат те в нашата терминология, и стигайки до съществата, за които на човек му се струва, че почти се изгубват – толкова неясни стават те, – Херувимите и Серафимите. Но едно нещо е възможно, когато човек се намира в тези светове: да изгради връзка с тези същества. Това, което човек е в сетивния свят, той трябва да изостави отнапред в смисъла на вчерашните изложения. Но както казах, той все пак го запазва в спомена.
Внася спомена за преживяването в тези светове и както в сетивното битие гледа назад към спомените, така сега гледа от по-висшия свят назад към това, което е в сетивното битие, има го в споменната представа.
към текста >>
То не се явява така, че да може да се изрази най-добре с думи, заети от сетивното битие, тъй като когато човек навлиза в духовния
свят
, преживяването е много по-интензивно свързано с нас, отколкото е нещо подобно в сетивното битие.
По същество тя се състои в това, че той се научава най-добре да се ориентира във висшите светове, ако в първите споменни представи, които пренася там и които му напомнят за сетивното битие, не носи представата за собственото си физическо тяло и неговата форма. Изпитано е, че е по-добре. И всеки, който трябва да даде съвет за упражненията, които трябва да се правят, за да се предизвикат първите стъпки на инициацията, се грижи за това към първите споменни представи след прекрачване на границата, след стигането до Пазача на прага, да не се включва представата за формата на физическото тяло, а първите споменни представи по същество да са такива, че да могат да бъдат обобщени с обозначението: морално-интелектуално усещане на себе си. Отначало човек би трябвало да усеща как трябва да се оценява морално, трябва да чувства какви морални или неморални склонности има, какво чувство за истина или за повърхностност има, следователно да чувства каква оценка може да си даде като душевен човек. Това е, което се явява като първо усещане.
То не се явява така, че да може да се изрази най-добре с думи, заети от сетивното битие, тъй като когато човек навлиза в духовния свят, преживяването е много по-интензивно свързано с нас, отколкото е нещо подобно в сетивното битие.
Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина. Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат. Би могло също така да се каже: ако човек не е бил съгласен с нещо, сферата, в която навлиза, е тъмна, мрачна. Ясна и светла е сферата на света, в който навлиза той, ако може да бъде доволен от себе си. Такива трябва да бъдат оценките от морален или интелектуален вид, които човек може да си даде и които изпълват като атмосфера света, в който влиза, за да може да се ориентира добре там.
към текста >>
Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този
свят
с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина.
Изпитано е, че е по-добре. И всеки, който трябва да даде съвет за упражненията, които трябва да се правят, за да се предизвикат първите стъпки на инициацията, се грижи за това към първите споменни представи след прекрачване на границата, след стигането до Пазача на прага, да не се включва представата за формата на физическото тяло, а първите споменни представи по същество да са такива, че да могат да бъдат обобщени с обозначението: морално-интелектуално усещане на себе си. Отначало човек би трябвало да усеща как трябва да се оценява морално, трябва да чувства какви морални или неморални склонности има, какво чувство за истина или за повърхностност има, следователно да чувства каква оценка може да си даде като душевен човек. Това е, което се явява като първо усещане. То не се явява така, че да може да се изрази най-добре с думи, заети от сетивното битие, тъй като когато човек навлиза в духовния свят, преживяването е много по-интензивно свързано с нас, отколкото е нещо подобно в сетивното битие.
Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина.
Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат. Би могло също така да се каже: ако човек не е бил съгласен с нещо, сферата, в която навлиза, е тъмна, мрачна. Ясна и светла е сферата на света, в който навлиза той, ако може да бъде доволен от себе си. Такива трябва да бъдат оценките от морален или интелектуален вид, които човек може да си даде и които изпълват като атмосфера света, в който влиза, за да може да се ориентира добре там. И така, най-добре, когато усеща душевно този свят, и когато, след като се е запознал добре с това душевно чувстване – да кажем на духовното пространство, – се явява споменът, който може изцяло да има формата и образа също и на това, което е физическа телесна форма в сетивното битие, така че той като че ли се вмества в новопридобитата морална атмосфера.
към текста >>
И така, най-добре, когато усеща душевно този
свят
, и когато, след като се е запознал добре с това душевно чувстване – да кажем на духовното пространство, – се явява споменът, който може изцяло да има формата и образа също и на това, което е физическа телесна форма в сетивното битие, така че той като че ли се вмества в новопридобитата морална атмосфера.
Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина. Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат. Би могло също така да се каже: ако човек не е бил съгласен с нещо, сферата, в която навлиза, е тъмна, мрачна. Ясна и светла е сферата на света, в който навлиза той, ако може да бъде доволен от себе си. Такива трябва да бъдат оценките от морален или интелектуален вид, които човек може да си даде и които изпълват като атмосфера света, в който влиза, за да може да се ориентира добре там.
И така, най-добре, когато усеща душевно този свят, и когато, след като се е запознал добре с това душевно чувстване – да кажем на духовното пространство, – се явява споменът, който може изцяло да има формата и образа също и на това, което е физическа телесна форма в сетивното битие, така че той като че ли се вмества в новопридобитата морална атмосфера.
към текста >>
Това, което ви описах тук, не може обаче да се появи примерно само посред дневния живот, така че да се получи навлизане в духовния
свят
, когато човек е направил съответните стъпки към инициацията; той може да влезе и по друг начин.
Това, което ви описах тук, не може обаче да се появи примерно само посред дневния живот, така че да се получи навлизане в духовния свят, когато човек е направил съответните стъпки към инициацията; той може да влезе и по друг начин.
Дали ще влезе по един или друг начин зависи всъщност от кармата на отделния човек, зависи от вида на склонностите му. Не може да се каже дали единият начин на навлизане е по-добър или по-малко добър; може да се случи по единия или по другия начин. Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния свят, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня. Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън. Той го изживява безсъзнателно.
към текста >>
Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния
свят
, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня.
Това, което ви описах тук, не може обаче да се появи примерно само посред дневния живот, така че да се получи навлизане в духовния свят, когато човек е направил съответните стъпки към инициацията; той може да влезе и по друг начин. Дали ще влезе по един или друг начин зависи всъщност от кармата на отделния човек, зависи от вида на склонностите му. Не може да се каже дали единият начин на навлизане е по-добър или по-малко добър; може да се случи по единия или по другия начин.
Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния свят, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня.
Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън. Той го изживява безсъзнателно. За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване. Човек преживява друг вид съзнание с навлизането си в живота по време на сън. То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва.
към текста >>
С такова наблюдение изобщо не можем да сравним преживяването в по-висшия
свят
.
Това, което настъпва вследствие на упражненията за първите стъпки на инициацията, е осветляване, просветляване на сънното съзнание, което иначе е безпаметно, със съзнателност. Така човек успява да навлезе в по-висшите светове, чувства, че им принадлежи. Но сега този живот вътре в света, в който всичко е същество, трябва да бъде характеризиран спрямо обикновения живот на сетивното битие по следния начин. В сетивното битие пред наблюдателя стои например саксия с цветя, наблюдателят стои пред нея, саксията с цветя е отвън, извън него, той я наблюдава, като застава и я гледа.
С такова наблюдение изобщо не можем да сравним преживяването в по-висшия свят.
Бихте си създали напълно погрешна представа, ако вярвате, че там човек се разхожда наоколо и вижда съществата също така отвън, като застава и ги гледа, както в сетивния свят наблюдава букет цветя. Не е така. И ако човек иска да сравни нещо в сетивното битие с начина, по който стои той по отношение света на йерархиите, то може да е само следното. Това е сравнение, от което се нуждая, за да могат нещата да станат ясни.
към текста >>
Бихте си създали напълно погрешна представа, ако вярвате, че там човек се разхожда наоколо и вижда съществата също така отвън, като застава и ги гледа, както в сетивния
свят
наблюдава букет цветя.
Това, което настъпва вследствие на упражненията за първите стъпки на инициацията, е осветляване, просветляване на сънното съзнание, което иначе е безпаметно, със съзнателност. Така човек успява да навлезе в по-висшите светове, чувства, че им принадлежи. Но сега този живот вътре в света, в който всичко е същество, трябва да бъде характеризиран спрямо обикновения живот на сетивното битие по следния начин. В сетивното битие пред наблюдателя стои например саксия с цветя, наблюдателят стои пред нея, саксията с цветя е отвън, извън него, той я наблюдава, като застава и я гледа. С такова наблюдение изобщо не можем да сравним преживяването в по-висшия свят.
Бихте си създали напълно погрешна представа, ако вярвате, че там човек се разхожда наоколо и вижда съществата също така отвън, като застава и ги гледа, както в сетивния свят наблюдава букет цветя.
Не е така. И ако човек иска да сравни нещо в сетивното битие с начина, по който стои той по отношение света на йерархиите, то може да е само следното. Това е сравнение, от което се нуждая, за да могат нещата да станат ясни.
към текста >>
Точно противопоставено на това основно чувство, което човек преживява там, в сетивния
свят
, е това, което се преживява, когато човек стои на някакво място и гледа какво има около него.
Сега обаче към това, което бе описано като духовно преживяване, се прибавя нещо друго. С това се свързва едно определено основно чувство, което се явява в душата като вид реален резултат от всички отделни преживявания. Това е основно чувство, което мога да ви представя може би посредством неговата противоположност.
Точно противопоставено на това основно чувство, което човек преживява там, в сетивния свят, е това, което се преживява, когато човек стои на някакво място и гледа какво има около него.
Помислете си, че някой стои в средата на залата и вижда всичко, което е там. Той би казал: тук е този човек, там – онзи човек и т. н. Това би било отношението му към околния свят. Това обаче е обратното на основното настроение, което човек има в току-що характеризирания свят. Там не може да се каже: аз съм тук, там се намира едно същество, а там пък – друго, а трябва да се каже: аз съм това същество.
към текста >>
Това би било отношението му към околния
свят
.
С това се свързва едно определено основно чувство, което се явява в душата като вид реален резултат от всички отделни преживявания. Това е основно чувство, което мога да ви представя може би посредством неговата противоположност. Точно противопоставено на това основно чувство, което човек преживява там, в сетивния свят, е това, което се преживява, когато човек стои на някакво място и гледа какво има около него. Помислете си, че някой стои в средата на залата и вижда всичко, което е там. Той би казал: тук е този човек, там – онзи човек и т. н.
Това би било отношението му към околния свят.
Това обаче е обратното на основното настроение, което човек има в току-що характеризирания свят. Там не може да се каже: аз съм тук, там се намира едно същество, а там пък – друго, а трябва да се каже: аз съм това същество. Защото фактически това е вярното усещане. Същото, което току-що казах за всички отделни същества човек изпитва също и по отношение на целокупността на света. Самият човек всъщност е всичко.
към текста >>
Това обаче е обратното на основното настроение, което човек има в току-що характеризирания
свят
.
Това е основно чувство, което мога да ви представя може би посредством неговата противоположност. Точно противопоставено на това основно чувство, което човек преживява там, в сетивния свят, е това, което се преживява, когато човек стои на някакво място и гледа какво има около него. Помислете си, че някой стои в средата на залата и вижда всичко, което е там. Той би казал: тук е този човек, там – онзи човек и т. н. Това би било отношението му към околния свят.
Това обаче е обратното на основното настроение, което човек има в току-що характеризирания свят.
Там не може да се каже: аз съм тук, там се намира едно същество, а там пък – друго, а трябва да се каже: аз съм това същество. Защото фактически това е вярното усещане. Същото, което току-що казах за всички отделни същества човек изпитва също и по отношение на целокупността на света. Самият човек всъщност е всичко. Това пребиваване в същността се разпространява върху цялото душевно настроение.
към текста >>
Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния
свят
това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба.
Веднъж опитах следното и бих искал да го вмъкна тук като епизод, не за да ви кажа нещо особено, а само за да стана по-ясен. Още преди години ми направи впечатление, че определени повече или по-малко свръхсетивни състояния ни се явяват като отражение във великите поетични творби. Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава погледне в световната литература, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси. Няма нужда това да са окултни преживявания на поета.
Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния свят това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба.
Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път. И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят. И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо.
към текста >>
И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия
свят
.
Още преди години ми направи впечатление, че определени повече или по-малко свръхсетивни състояния ни се явяват като отражение във великите поетични творби. Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава погледне в световната литература, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси. Няма нужда това да са окултни преживявания на поета. Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния свят това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба. Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път.
И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят.
И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо. А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове? Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии.
към текста >>
Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този
свят
и гледа същества от другите йерархии.
И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят. И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо. А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове?
Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии.
Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко. Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
към текста >>
Как сега той може да попита в сетивния
свят
: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме?
И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо. А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове? Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии.
Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме?
Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко. Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят. Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят.
към текста >>
Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания
свят
.
Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко.
Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят. Но е поразително това как човек започва да разбира по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“. Съвсем нова светлина се разлива върху редовете на Бхагавад Гита, ако човек си представи, че не в думите, а в излятото настроение в отзвука се съдържа това, което именно описах сега. Исках да спомена това само като илюстрация на ясновидството и да го опиша така, че да можете да вземете в ръце тази поема и да се опитате да откриете настроението, което е излято в нея, и изхождайки оттам, да придобиете чувството, което е съответстващото преживяване на ясновидеца, когато той съзнателно се прехвърля от дневния живот в съответните светове или когато съзнателността се разпростре върху съня.
към текста >>
Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания
свят
.
Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко. Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят.
Но е поразително това как човек започва да разбира по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“. Съвсем нова светлина се разлива върху редовете на Бхагавад Гита, ако човек си представи, че не в думите, а в излятото настроение в отзвука се съдържа това, което именно описах сега. Исках да спомена това само като илюстрация на ясновидството и да го опиша така, че да можете да вземете в ръце тази поема и да се опитате да откриете настроението, което е излято в нея, и изхождайки оттам, да придобиете чувството, което е съответстващото преживяване на ясновидеца, когато той съзнателно се прехвърля от дневния живот в съответните светове или когато съзнателността се разпростре върху съня.
към текста >>
В останалото човек се чувства излят върху целия
свят
, заедно с това, което сам е причинил в света.
Доколкото изобщо чувства нещо от света, човек се чувства като излят в него. Всъщност той не усеща никъде нищо външно, освен само в онази точка от света, вътре в която е бил преди това. Това чувства човек като единственото външно нещо. Каквото е сгрешил, каквото добро е направил, него намира сбито в тази една точка от света. Това е външно.
В останалото човек се чувства излят върху целия свят, заедно с това, което сам е причинил в света.
Той има преди всичко чувството, че е безсмислица да изживява това отношение към света така, че да използва за това определени думи, които са естествени в сетивното битие. Така например думите „преди това“ и „след това“ престават да имат смисъл. Тъй като със заспиването се получава така, че човек не усеща: сега е преди това, а събуждането ще бъде след това, а усеща определени преживявания, които настъпват със заспиването и които продължават да се случват по-нататък. Когато обаче човек е изживял определена сума преживявания, той се намира в известна връзка в същата точка, но той не се намира в нея по начина, по който е бил преди заспиването. Когато се говори за преди и след това, „преди това“, ако го представим графично, е в т.
към текста >>
И на едно същество, което никога не е пристъпвало на земята, което никога не е било в сетивното битие, а е живяло винаги в този
свят
, никога не би му хрумнала мисълта, че светът е имал начало и може да отива към края си, а ще му се представя винаги само един затворен в себе си кръгов
свят
.
Тогава – отново използвано само за сравнение – събитията продължават и се стига дотам, че човек отново се връща към тялото си и отново е вътре в него. Той не преживява преди и след това и не може да го определи по друг начин, освен като кръгово движение, при което начало, среда и край всъщност не могат да се употребят по друг начин, освен да се употребят заедно. Както при кръга, когато вече е начертан, от всяка една точка може да се каже, че той започва там, и – когато е направена една обиколка – там отново свършва, но това може да се каже от всяка една точка – така е и при това преживяване. Човек няма чувството, че преживява определено време, а че прави кръгово движение, описва един цикъл и при това преживяване загубва напълно чувството за време, което обикновено има в сетивното битие. Той има единствено чувството: Ти си в света и светът има в основния си характер цикличното, кръговото.
И на едно същество, което никога не е пристъпвало на земята, което никога не е било в сетивното битие, а е живяло винаги в този свят, никога не би му хрумнала мисълта, че светът е имал начало и може да отива към края си, а ще му се представя винаги само един затворен в себе си кръгов свят.
Такова същество не би имало причина да каже, че се стреми към вечността поради простото основание, че навсякъде всичко е вечно, тъй като никъде няма нещо, което да би могло да се разглежда като преходно вътре в нещо вечно.
към текста >>
Копнежът се проявява чрез това, че при това преживяване във по-висшия
свят
човек никога не е в покой, чувства се навсякъде вътре в кръговото движение, чувства се винаги неспокоен, никъде не спира.
Това чувство за безвремие, за цикличност се появява на съответното ниво на ясновидството или при съзнателното преживяване на живота по време на сън. Но то се смесва с един определен копнеж.
Копнежът се проявява чрез това, че при това преживяване във по-висшия свят човек никога не е в покой, чувства се навсякъде вътре в кръговото движение, чувства се винаги неспокоен, никъде не спира.
И копнежът, който има, е някъде да може да поспре, някъде да може да навлезе във времето. Искам да кажа точно обратното на това, което се изживява в сетивното битие. В него човек винаги се чувства във времето и има копнеж към вечността. В света, за който говорих, човек чувства във вечността и има единствения копнеж: Ако можеше някъде светът да застане в покой, някъде да се включи във времето! Това е, с което човек се запознава като основно чувство: непрекъснатата подвижност във всемира и копнежът по времето, преживяването в непрекъснатото, самогарантиращо се завинаги развитие – и копнежът: Ах, да можеше някъде по някакъв начин да се свърши веднъж завинаги!
към текста >>
Но той не трябва да намира такива парадокси за нередни, защото това би означавало, че не желае да възприеме реалното описание на по-висшите светове, при чието пристъпване трябва да остави не само всичко излишно, но и обикновените описания от сетивния
свят
, ако иска да опише тези по-висши светове в тяхната действителност.
Да, ако използва понятията от сетивното битие, човек има пълно право да намира такива неща за парадоксални.
Но той не трябва да намира такива парадокси за нередни, защото това би означавало, че не желае да възприеме реалното описание на по-висшите светове, при чието пристъпване трябва да остави не само всичко излишно, но и обикновените описания от сетивния свят, ако иска да опише тези по-висши светове в тяхната действителност.
към текста >>
Това чувство, моля, обърнете внимание на това, има човек в духовния
свят
, следователно не и в сетивното битие, а когато се връща в сетивния
свят
, то няма нужда да е там, то е налице само в духовния
свят
.
Това чувство, което ви описах, моля да го разглеждате като преживяване, което човек има у себе си – и е важно, че той го има у себе си, защото това спада към първите стъпки по пътя към инициацията, – може да се появи по два начина. Веднъж то може да се появи така, че би трябвало да изразява това, което се преживява по следния начин: Имам копнеж към преходността, към битието, сбито във времето, не искам да съм излят във вечността.
Това чувство, моля, обърнете внимание на това, има човек в духовния свят, следователно не и в сетивното битие, а когато се връща в сетивния свят, то няма нужда да е там, то е налице само в духовния свят.
Така може да се каже, че в духовния свят човек има чувството: ти наистина искаш да се вживееш във времевото, искаш да си истински концентриран, самостоятелен в една точка от мировото битие и искаш да приключиш така, че да можеш да кажеш: Ах, какво значение има цялата вечност, която иначе се разширява във вселената, искам да си осигуря самостоятелност, искам да бъда вътре в нея!
към текста >>
Така може да се каже, че в духовния
свят
човек има чувството: ти наистина искаш да се вживееш във времевото, искаш да си истински концентриран, самостоятелен в една точка от мировото битие и искаш да приключиш така, че да можеш да кажеш: Ах, какво значение има цялата вечност, която иначе се разширява във вселената, искам да си осигуря самостоятелност, искам да бъда вътре в нея!
Това чувство, което ви описах, моля да го разглеждате като преживяване, което човек има у себе си – и е важно, че той го има у себе си, защото това спада към първите стъпки по пътя към инициацията, – може да се появи по два начина. Веднъж то може да се появи така, че би трябвало да изразява това, което се преживява по следния начин: Имам копнеж към преходността, към битието, сбито във времето, не искам да съм излят във вечността. Това чувство, моля, обърнете внимание на това, има човек в духовния свят, следователно не и в сетивното битие, а когато се връща в сетивния свят, то няма нужда да е там, то е налице само в духовния свят.
Така може да се каже, че в духовния свят човек има чувството: ти наистина искаш да се вживееш във времевото, искаш да си истински концентриран, самостоятелен в една точка от мировото битие и искаш да приключиш така, че да можеш да кажеш: Ах, какво значение има цялата вечност, която иначе се разширява във вселената, искам да си осигуря самостоятелност, искам да бъда вътре в нея!
към текста >>
Ако искаме да приближим това чувство до човешкото сетивно битие, го характеризираме с реминисценции за сетивния
свят
.
Помислете си за това желание, за това чувство като изживяно в света. То все още не е така ясно изразено, а трябва да стигнем и до още една характеристика, трябва да го свържем с още нещо, ако изразяването му трябва да бъде точно.
Ако искаме да приближим това чувство до човешкото сетивно битие, го характеризираме с реминисценции за сетивния свят.
Но аз казах, че там, горе, всичко е същество и за това изобщо не може да се говори по друг начин. Но човек все още няма пълно право, когато казва, че всичко е само същество. Когато е обзет от желание в сетивния свят, може да си каже: Ах, ако можеше да си осигуриш тази една точка. Когато говорим за по-висшите светове в действителност, трябва да кажем, че човек се чувства тласнат от едно същество, то действа в него и предизвиква у него това да се изразява така, че да иска да влезе в тази точка. Когато човек е разбрал едно такова желание – да си осигури тази точка, да бъде концентриран във времевото – като импулс, който му бива даден от съществото в света – само така може да бъде, – човек е схванал влиянието на луциферическите същества в света.
към текста >>
Когато е обзет от желание в сетивния
свят
, може да си каже: Ах, ако можеше да си осигуриш тази една точка.
Помислете си за това желание, за това чувство като изживяно в света. То все още не е така ясно изразено, а трябва да стигнем и до още една характеристика, трябва да го свържем с още нещо, ако изразяването му трябва да бъде точно. Ако искаме да приближим това чувство до човешкото сетивно битие, го характеризираме с реминисценции за сетивния свят. Но аз казах, че там, горе, всичко е същество и за това изобщо не може да се говори по друг начин. Но човек все още няма пълно право, когато казва, че всичко е само същество.
Когато е обзет от желание в сетивния свят, може да си каже: Ах, ако можеше да си осигуриш тази една точка.
Когато говорим за по-висшите светове в действителност, трябва да кажем, че човек се чувства тласнат от едно същество, то действа в него и предизвиква у него това да се изразява така, че да иска да влезе в тази точка. Когато човек е разбрал едно такова желание – да си осигури тази точка, да бъде концентриран във времевото – като импулс, който му бива даден от съществото в света – само така може да бъде, – човек е схванал влиянието на луциферическите същества в света.
към текста >>
Те се описват така, както аз го охарактеризирах, и чак тогава човек получава възможността да говори реално за едно противоречие, което е изпратило своя отзвук също и в нашия сетивен
свят
.
Сега сме при разбирането, където може да се каже: Как може да се говори за това, че човек се намира срещу едно луциферическо същество? Когато се появява едно такова влияние в световете на по-висшите йерархии – влечение от вечността към самостоятелно концентриране в света, – значи се изживява луциферическото въздействие. И когато човек го е преживял, той знае как могат да бъдат описани луциферическите сили.
Те се описват така, както аз го охарактеризирах, и чак тогава човек получава възможността да говори реално за едно противоречие, което е изпратило своя отзвук също и в нашия сетивен свят.
Това е противоречието, което следва просто от това, че сега човек знае, че в сетивното битие е съвсем естествено човек да е пренесен във времевото. За духовния свят, който, образно казано, се намира над астралния свят, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност. А отзвукът от деваканическата опитност, която се появява като копнеж във времевото, е копнежът към вечността. Съгласуваността на действително изживяното време – действително изживяното време в момента – с копнежа към вечността произлиза оттам, че нашият сетивен свят прониква деваканическия свят, света на духовната земя. И както зад нашия сетивен свят самата духовна земя е скрита за обикновеното сетивно възприятие, така и зад мига е скрито вечното.
към текста >>
За духовния
свят
, който, образно казано, се намира над астралния
свят
, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност.
Сега сме при разбирането, където може да се каже: Как може да се говори за това, че човек се намира срещу едно луциферическо същество? Когато се появява едно такова влияние в световете на по-висшите йерархии – влечение от вечността към самостоятелно концентриране в света, – значи се изживява луциферическото въздействие. И когато човек го е преживял, той знае как могат да бъдат описани луциферическите сили. Те се описват така, както аз го охарактеризирах, и чак тогава човек получава възможността да говори реално за едно противоречие, което е изпратило своя отзвук също и в нашия сетивен свят. Това е противоречието, което следва просто от това, че сега човек знае, че в сетивното битие е съвсем естествено човек да е пренесен във времевото.
За духовния свят, който, образно казано, се намира над астралния свят, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност.
А отзвукът от деваканическата опитност, която се появява като копнеж във времевото, е копнежът към вечността. Съгласуваността на действително изживяното време – действително изживяното време в момента – с копнежа към вечността произлиза оттам, че нашият сетивен свят прониква деваканическия свят, света на духовната земя. И както зад нашия сетивен свят самата духовна земя е скрита за обикновеното сетивно възприятие, така и зад мига е скрито вечното. И както никъде не може да се каже: там свършва сетивният свят, а там започва духовният, а както навсякъде духовният свят прониква сетивното битие, така и всеки миг, съобразно свойството си, прониква вечността. Не се преживява вечността, когато човек излезе извън времето, а когато може да изживее ясновидски вечността в самия миг.
към текста >>
Съгласуваността на действително изживяното време – действително изживяното време в момента – с копнежа към вечността произлиза оттам, че нашият сетивен
свят
прониква деваканическия
свят
, света на духовната земя.
И когато човек го е преживял, той знае как могат да бъдат описани луциферическите сили. Те се описват така, както аз го охарактеризирах, и чак тогава човек получава възможността да говори реално за едно противоречие, което е изпратило своя отзвук също и в нашия сетивен свят. Това е противоречието, което следва просто от това, че сега човек знае, че в сетивното битие е съвсем естествено човек да е пренесен във времевото. За духовния свят, който, образно казано, се намира над астралния свят, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност. А отзвукът от деваканическата опитност, която се появява като копнеж във времевото, е копнежът към вечността.
Съгласуваността на действително изживяното време – действително изживяното време в момента – с копнежа към вечността произлиза оттам, че нашият сетивен свят прониква деваканическия свят, света на духовната земя.
И както зад нашия сетивен свят самата духовна земя е скрита за обикновеното сетивно възприятие, така и зад мига е скрито вечното. И както никъде не може да се каже: там свършва сетивният свят, а там започва духовният, а както навсякъде духовният свят прониква сетивното битие, така и всеки миг, съобразно свойството си, прониква вечността. Не се преживява вечността, когато човек излезе извън времето, а когато може да изживее ясновидски вечността в самия миг. Тя е гарантирана в самия миг, тъй като се крие вътре във всеки миг.
към текста >>
И както зад нашия сетивен
свят
самата духовна земя е скрита за обикновеното сетивно възприятие, така и зад мига е скрито вечното.
Те се описват така, както аз го охарактеризирах, и чак тогава човек получава възможността да говори реално за едно противоречие, което е изпратило своя отзвук също и в нашия сетивен свят. Това е противоречието, което следва просто от това, че сега човек знае, че в сетивното битие е съвсем естествено човек да е пренесен във времевото. За духовния свят, който, образно казано, се намира над астралния свят, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност. А отзвукът от деваканическата опитност, която се появява като копнеж във времевото, е копнежът към вечността. Съгласуваността на действително изживяното време – действително изживяното време в момента – с копнежа към вечността произлиза оттам, че нашият сетивен свят прониква деваканическия свят, света на духовната земя.
И както зад нашия сетивен свят самата духовна земя е скрита за обикновеното сетивно възприятие, така и зад мига е скрито вечното.
И както никъде не може да се каже: там свършва сетивният свят, а там започва духовният, а както навсякъде духовният свят прониква сетивното битие, така и всеки миг, съобразно свойството си, прониква вечността. Не се преживява вечността, когато човек излезе извън времето, а когато може да изживее ясновидски вечността в самия миг. Тя е гарантирана в самия миг, тъй като се крие вътре във всеки миг.
към текста >>
И както никъде не може да се каже: там свършва сетивният
свят
, а там започва духовният, а както навсякъде духовният
свят
прониква сетивното битие, така и всеки миг, съобразно свойството си, прониква вечността.
Това е противоречието, което следва просто от това, че сега човек знае, че в сетивното битие е съвсем естествено човек да е пренесен във времевото. За духовния свят, който, образно казано, се намира над астралния свят, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност. А отзвукът от деваканическата опитност, която се появява като копнеж във времевото, е копнежът към вечността. Съгласуваността на действително изживяното време – действително изживяното време в момента – с копнежа към вечността произлиза оттам, че нашият сетивен свят прониква деваканическия свят, света на духовната земя. И както зад нашия сетивен свят самата духовна земя е скрита за обикновеното сетивно възприятие, така и зад мига е скрито вечното.
И както никъде не може да се каже: там свършва сетивният свят, а там започва духовният, а както навсякъде духовният свят прониква сетивното битие, така и всеки миг, съобразно свойството си, прониква вечността.
Не се преживява вечността, когато човек излезе извън времето, а когато може да изживее ясновидски вечността в самия миг. Тя е гарантирана в самия миг, тъй като се крие вътре във всеки миг.
към текста >>
Така е казано правилно, доколкото човек е вътре в сетивния
свят
и иска да характеризира нещата там.
Това не произлиза от нещо друго, освен оттам, че сетивното ни битие, навсякъде където се проявява, е изпълнено същевременно и с луциферически същества. И докато се намесва луциферическата същност, дотогава вечността ще бъде превръщана в преходност. Следователно трябва да кажем: Същество, което се явява някъде във времето, е вечно същество дотолкова, доколкото съумее да се освободи от луциферическото битие, и е също толкова преходно същество, тъй като подлежи на луциферическото битие. Когато започва да характеризира духовно, човек престава да използва изразите от обикновения живот. Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има тялото си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие; тялото е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и безсмъртни.
Така е казано правилно, доколкото човек е вътре в сетивния свят и иска да характеризира нещата там.
Ако иска да приложи гледната точка на духовния свят, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни божествени и луциферически същества. И доколкото у него са прогресивни божествени същества, една част от неговото същество се освобождава от всичко, което е било луциферическо у него, така че той се приобщава към вечността. Доколкото действат божествените същества, човек участва във вечното; доколкото в него действа луциферическият свят, човешката същност се включва във всичко, свързано с преходното и времевото.
към текста >>
Ако иска да приложи гледната точка на духовния
свят
, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни божествени и луциферически същества.
И докато се намесва луциферическата същност, дотогава вечността ще бъде превръщана в преходност. Следователно трябва да кажем: Същество, което се явява някъде във времето, е вечно същество дотолкова, доколкото съумее да се освободи от луциферическото битие, и е също толкова преходно същество, тъй като подлежи на луциферическото битие. Когато започва да характеризира духовно, човек престава да използва изразите от обикновения живот. Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има тялото си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие; тялото е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и безсмъртни. Така е казано правилно, доколкото човек е вътре в сетивния свят и иска да характеризира нещата там.
Ако иска да приложи гледната точка на духовния свят, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни божествени и луциферически същества.
И доколкото у него са прогресивни божествени същества, една част от неговото същество се освобождава от всичко, което е било луциферическо у него, така че той се приобщава към вечността. Доколкото действат божествените същества, човек участва във вечното; доколкото в него действа луциферическият свят, човешката същност се включва във всичко, свързано с преходното и времевото.
към текста >>
Доколкото действат божествените същества, човек участва във вечното; доколкото в него действа луциферическият
свят
, човешката същност се включва във всичко, свързано с преходното и времевото.
Когато започва да характеризира духовно, човек престава да използва изразите от обикновения живот. Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има тялото си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие; тялото е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и безсмъртни. Така е казано правилно, доколкото човек е вътре в сетивния свят и иска да характеризира нещата там. Ако иска да приложи гледната точка на духовния свят, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни божествени и луциферически същества. И доколкото у него са прогресивни божествени същества, една част от неговото същество се освобождава от всичко, което е било луциферическо у него, така че той се приобщава към вечността.
Доколкото действат божествените същества, човек участва във вечното; доколкото в него действа луциферическият свят, човешката същност се включва във всичко, свързано с преходното и времевото.
към текста >>
Той гледа към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и гледа към това, което нарича свой Аз в сетивния
свят
.
Казах, че е добре при напредването си в света, който се има предвид тук, човек да чувства повече морални спомени, а не толкова външния си физически образ. С помощта на продължаващите упражнения за първите стъпки на инициацията човек трябва да придобие ясновидски качества, така че да може да се появи споменният образ за външния физически лик. С тази поява на споменния образ за външния физически лик обаче е свързано и още нещо: че едва оттам нататък човекът – и така е добре – чувства не само въобще душевния си живот като спомен, чувства не само въобще добрите си и лоши деяния, своите морални и глупави деяния, а чувства целия си Аз. Чувства цялата си личност в момента като спомен, в който може да погледне назад към тялото си като форма. Тогава усеща съществото си като раздвоено.
Той гледа към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и гледа към това, което нарича свой Аз в сетивния свят.
Сега, когато гледа назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие. Едва от това ниво човек гледа надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз. Но същевременно той е отнесен в един още по-висш свят, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален свят, свят малко по-различен от другите. Човек е вътре в него, когато чувства Аз-а раздвоен и още чувства обикновения Аз като спомен. Едва тогава той има възможността да прави преценки за хората на земята по правилен начин.
към текста >>
Но същевременно той е отнесен в един още по-висш
свят
, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален
свят
,
свят
малко по-различен от другите.
Чувства цялата си личност в момента като спомен, в който може да погледне назад към тялото си като форма. Тогава усеща съществото си като раздвоено. Той гледа към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и гледа към това, което нарича свой Аз в сетивния свят. Сега, когато гледа назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие. Едва от това ниво човек гледа надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз.
Но същевременно той е отнесен в един още по-висш свят, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален свят, свят малко по-различен от другите.
Човек е вътре в него, когато чувства Аз-а раздвоен и още чувства обикновения Аз като спомен. Едва тогава той има възможността да прави преценки за хората на земята по правилен начин. Когато гледа назад оттам, започва да узнава какво е човекът съгласно най-дълбоката му същност. Там получава също и възможността да придобие преживяна преценка за хода на историята. Там за него се подрежда преживяното развитие на човечеството в напредъка на душите като азово същество, там пред погледа му се издигат съществата, водещи в напредъка на човечеството.
към текста >>
Когато човек пристига в духовния
свят
– обръщайки се назад към земното, което вижда първоначално душевно, ако няма спомена по такъв начин, че хвърляйки поглед назад към земното битие, той гледа да си спомни за физическия човек по образ и форма.
Там имаме една разлика от огромно значение.
Когато човек пристига в духовния свят – обръщайки се назад към земното, което вижда първоначално душевно, ако няма спомена по такъв начин, че хвърляйки поглед назад към земното битие, той гледа да си спомни за физическия човек по образ и форма.
Това той трябва да изживее едва тогава, когато изживее характеризираната по-висша точка. Само Исус Христос може и трябва да види при първите охарактеризирани стъпки по пътя към инициацията! И той може да го види, когато се издигне и се види обгърнат отвсякъде само от душевно, което първоначално не е проникнато от азова същност, там вътре е обаче като един вид съсредоточие Христовата същност, изпълняваща Мистерията на Голгота, проникната от Аз-а. Това, което сега ви казах, разбира се, не може да бъде възприемано някак си като следствие от един от значителните християнски вероизповедни мирогледи, тъй като не смятам, че някъде го има характеризирано по този начин. Тъй като Християнството в досегашния си ход изобщо не е постигнало това, което е трябвало да постигне, може да се каже, че в известен смисъл в него се намира обратното на характеризираното, но по много своеобразен начин, който може да се разбере, ако човек вижда нещата окултно точно.
към текста >>
Човекът – както ви казах във втора лекция – може да има този спомен за Христос в по-висшите светове, само ако го е разбрал правилно тук, във физическо-сетивния
свят
на земята.
Ако обедините всичко, което казах, ще разберете: в това се изразява един вид чувство на страх, едно много силно чувство на страх. Хората не знаят откъде идва то, ала окултистът може да го знае.
Човекът – както ви казах във втора лекция – може да има този спомен за Христос в по-висшите светове, само ако го е разбрал правилно тук, във физическо-сетивния свят на земята.
И е правилно да го има вече в следващия свят, в който навлиза, където има още като споменна представа и всичко друго човешко. От една страна, необходимо е човек да има споменната представа, от друга страна, той може да я има само ако още тук се е проникнал с нея. Затова се случва така, че тези, които до известна степен са се запознали с окултизма, но не са се проникнали с определени важни и очебийни факти, смятат за все едно дали човекът в днешни времена при проникването си в по-висшите светове се е запознал с Христовата представа или не. Защото вярват, че онова, което е там, горе, не зависи толкова силно от това, което човек е преживял долу, въпреки че иначе винаги го подчертават. Обаче начинът, по който човек се явява пред Христос в по-висшите светове, зависи тъкмо от това как се е отнасял към него във физическия свят.
към текста >>
И е правилно да го има вече в следващия
свят
, в който навлиза, където има още като споменна представа и всичко друго човешко.
Ако обедините всичко, което казах, ще разберете: в това се изразява един вид чувство на страх, едно много силно чувство на страх. Хората не знаят откъде идва то, ала окултистът може да го знае. Човекът – както ви казах във втора лекция – може да има този спомен за Христос в по-висшите светове, само ако го е разбрал правилно тук, във физическо-сетивния свят на земята.
И е правилно да го има вече в следващия свят, в който навлиза, където има още като споменна представа и всичко друго човешко.
От една страна, необходимо е човек да има споменната представа, от друга страна, той може да я има само ако още тук се е проникнал с нея. Затова се случва така, че тези, които до известна степен са се запознали с окултизма, но не са се проникнали с определени важни и очебийни факти, смятат за все едно дали човекът в днешни времена при проникването си в по-висшите светове се е запознал с Христовата представа или не. Защото вярват, че онова, което е там, горе, не зависи толкова силно от това, което човек е преживял долу, въпреки че иначе винаги го подчертават. Обаче начинът, по който човек се явява пред Христос в по-висшите светове, зависи тъкмо от това как се е отнасял към него във физическия свят. Ако не се опита да извика правилната представа за него във физическия свят, той се издига до известна степен незрял и не може да го намери там, въпреки че би трябвало да го намери; така че ако няма предвид този изключително важен и очебиен факт, при издигането му в по-висшите светове Христовата представа може напълно да му убегне.
към текста >>
Обаче начинът, по който човек се явява пред Христос в по-висшите светове, зависи тъкмо от това как се е отнасял към него във физическия
свят
.
Човекът – както ви казах във втора лекция – може да има този спомен за Христос в по-висшите светове, само ако го е разбрал правилно тук, във физическо-сетивния свят на земята. И е правилно да го има вече в следващия свят, в който навлиза, където има още като споменна представа и всичко друго човешко. От една страна, необходимо е човек да има споменната представа, от друга страна, той може да я има само ако още тук се е проникнал с нея. Затова се случва така, че тези, които до известна степен са се запознали с окултизма, но не са се проникнали с определени важни и очебийни факти, смятат за все едно дали човекът в днешни времена при проникването си в по-висшите светове се е запознал с Христовата представа или не. Защото вярват, че онова, което е там, горе, не зависи толкова силно от това, което човек е преживял долу, въпреки че иначе винаги го подчертават.
Обаче начинът, по който човек се явява пред Христос в по-висшите светове, зависи тъкмо от това как се е отнасял към него във физическия свят.
Ако не се опита да извика правилната представа за него във физическия свят, той се издига до известна степен незрял и не може да го намери там, въпреки че би трябвало да го намери; така че ако няма предвид този изключително важен и очебиен факт, при издигането му в по-висшите светове Христовата представа може напълно да му убегне. Следователно ако някой пропусне още в рамките на сетивното битие да придобие отношение към Христос, той може да стане голям окултист и да не знае нищо за Христос чрез своите възприятия в по-висшите светове, защото няма да го намери там и няма да може да научи нищо от него. Представите му за него ще бъдат винаги незадоволителни. Това е важното. С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпроса.
към текста >>
Ако не се опита да извика правилната представа за него във физическия
свят
, той се издига до известна степен незрял и не може да го намери там, въпреки че би трябвало да го намери; така че ако няма предвид този изключително важен и очебиен факт, при издигането му в по-висшите светове Христовата представа може напълно да му убегне.
И е правилно да го има вече в следващия свят, в който навлиза, където има още като споменна представа и всичко друго човешко. От една страна, необходимо е човек да има споменната представа, от друга страна, той може да я има само ако още тук се е проникнал с нея. Затова се случва така, че тези, които до известна степен са се запознали с окултизма, но не са се проникнали с определени важни и очебийни факти, смятат за все едно дали човекът в днешни времена при проникването си в по-висшите светове се е запознал с Христовата представа или не. Защото вярват, че онова, което е там, горе, не зависи толкова силно от това, което човек е преживял долу, въпреки че иначе винаги го подчертават. Обаче начинът, по който човек се явява пред Христос в по-висшите светове, зависи тъкмо от това как се е отнасял към него във физическия свят.
Ако не се опита да извика правилната представа за него във физическия свят, той се издига до известна степен незрял и не може да го намери там, въпреки че би трябвало да го намери; така че ако няма предвид този изключително важен и очебиен факт, при издигането му в по-висшите светове Христовата представа може напълно да му убегне.
Следователно ако някой пропусне още в рамките на сетивното битие да придобие отношение към Христос, той може да стане голям окултист и да не знае нищо за Христос чрез своите възприятия в по-висшите светове, защото няма да го намери там и няма да може да научи нищо от него. Представите му за него ще бъдат винаги незадоволителни. Това е важното. С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпроса. При окултистите може обективно да се опише, че това е така; при този, който не изпитва потребност да стане окултист, а е само прилежен застъпник на религиозното си вероизповедание, това се изразява с цялата онази несъзнателност, която описах като състояние на страх.
към текста >>
И ако някой иска да предприеме път в по-висшите светове, това е истински дяволска работа, и такива хора смятат, че той не би могъл да е постигнал правилното отношение към Христос, следователно не трябва да бъде извеждан извън обикновения
свят
.
Следователно ако някой пропусне още в рамките на сетивното битие да придобие отношение към Христос, той може да стане голям окултист и да не знае нищо за Христос чрез своите възприятия в по-висшите светове, защото няма да го намери там и няма да може да научи нищо от него. Представите му за него ще бъдат винаги незадоволителни. Това е важното. С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпроса. При окултистите може обективно да се опише, че това е така; при този, който не изпитва потребност да стане окултист, а е само прилежен застъпник на религиозното си вероизповедание, това се изразява с цялата онази несъзнателност, която описах като състояние на страх.
И ако някой иска да предприеме път в по-висшите светове, това е истински дяволска работа, и такива хора смятат, че той не би могъл да е постигнал правилното отношение към Христос, следователно не трябва да бъде извеждан извън обикновения свят.
Значи този страх е до известна степен основателен. Тези хора на знаят как да отидат при Христос и когато след това навлизат в по-висшите светове, Христос е загубен за тях. Това е нещо, което може да се разбира като вид страх при дадено духовенство, на който обаче човек по никакъв начин не може да се противопостави. Моля да приемете като важно това малко отклонение, което е интересно от културно-историческа перспектива, тъй като чрез него се разбира много за това, което се разиграва в живота, и да се занимаете с него, като го обмислите в живота.
към текста >>
Ако човек прави това, той не взема предвид, че истинският окултизъм учи, че тук, в сетивния
свят
, има едно чувство, подобно на това в свръхсетивния
свят
.
С това се опитахме да хвърлим известна светлина върху понятията времево, преходност, момент и вечност, от една страна, смъртност и безсмъртие, от друга страна. И понятията преходност и времево се свързаха с луциферическия принцип. С Христовия принцип се съединяват понятия като вечност, безсмъртие. Някой може да смята, че това би могло да бъде най-малкото някакво обезценяване на луциферическия принцип, отхвърляне при всички обстоятелства, като при луциферическия принцип се указва към времевото, преходното, към концентрирането върху една точка. За днес бих искал да кажа само, че човек няма право при всички обстоятелства да разглежда Носителя на светлината като нещо, от което би трябвало да се бои, че трябва да отхвърли Луцифер като нещо, от което трябва да се отърве при всички обстоятелства.
Ако човек прави това, той не взема предвид, че истинският окултизъм учи, че тук, в сетивния свят, има едно чувство, подобно на това в свръхсетивния свят.
В сетивното битие човекът чувства: Живея във времевото и копнея за вечността; живея в мига и възжелавам вечността. В духовното съществува чувството: Живея във вечното и копнея за мига. А сега проследете известията от Акаша-хрониката. Не е ли възприело човешкото развитие в древната епоха, която често сме обозначавали като Лемурийска, един вид преход от такова състояние, каквото имаме в съня, в състоянието на будуването? Проследите ли точно случилото се в Лемурийската епоха, бихте могли да си кажете: Докато човекът е преминавал през преход от едно духовно сънно състояние в будното земно състояние, цялата еволюция е преминала от духовното в сетивното.
към текста >>
И размислете дали е толкова неестествено това, че човекът, когато се е изплъзнал от по-висшия
свят
, за да бъде обхванат от луциферическото, е взел със себе си нещо като копнеж към вечното!
В духовното съществува чувството: Живея във вечното и копнея за мига. А сега проследете известията от Акаша-хрониката. Не е ли възприело човешкото развитие в древната епоха, която често сме обозначавали като Лемурийска, един вид преход от такова състояние, каквото имаме в съня, в състоянието на будуването? Проследите ли точно случилото се в Лемурийската епоха, бихте могли да си кажете: Докато човекът е преминавал през преход от едно духовно сънно състояние в будното земно състояние, цялата еволюция е преминала от духовното в сетивното. Това е преход и сегашното ни сетивно битие едва сега придобива смисъл от Лемурийската епоха насам.
И размислете дали е толкова неестествено това, че човекът, когато се е изплъзнал от по-висшия свят, за да бъде обхванат от луциферическото, е взел със себе си нещо като копнеж към вечното!
Тогава по отношение на луциферическото имате един вид спомен за едно предземно състояние, спомен за това какво е имал човекът, преди да дойде в земното битие, и което не е трябвало да бъде запазено: копнежа към мига, към времевото. Доколко последният взема участие в общата еволюция на човека, ще говорим утре.
към текста >>
66.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен
свят
е само един от тях.
От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен свят е само един от тях.
От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия. Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите. За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове. Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина. Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове.
към текста >>
От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия
свят
към другия.
От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен свят е само един от тях.
От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия.
Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите. За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове. Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина. Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове. Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията.
към текста >>
Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия
свят
винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите.
От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен свят е само един от тях. От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия.
Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите.
За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове. Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина. Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове. Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията. Но в нашето време трябва да се обърне особено внимание върху едно нещо.
към текста >>
За всеки
свят
е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен
свят
си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове.
От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен свят е само един от тях. От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия. Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите.
За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове.
Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина. Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове. Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията. Но в нашето време трябва да се обърне особено внимание върху едно нещо.
към текста >>
Тогава ще се покаже колко са забележителни връзките на един
свят
с друг.
Оттук е нуждата да се показват такива образи. И все по-необходимо ще става да се освобождаваме от вярата, че в тези неща можем да навлезем с помощта на няколко правила, все по-необходимо ще бъде именно в духовната област да се насочваме от дидактичното към образа. Тъй като взаимовръзките на световете са толкова многообразни, трябва също и пътищата на отделната индивидуалност да са толкова многообразни. Когато трябва да се показват определени индивидуалности или същества от по-висшите светове и връзката им с човека, тогава трябва да се почувства необходимостта тези образи да се изобразяват живо, в тяхната многоликост, не да се дават голи дефиниции за тях. В нашата епоха е особено важно за онези, които се стремят към духовно познание, да схващат такива образи като Луцифер и Ариман, които се срещат винаги по пътя на инициацията, именно в тяхната многостранност и променливост.
Тогава ще се покаже колко са забележителни връзките на един свят с друг.
В много знаци на нашето време се показва, че постепенно може да се пробуди разбиране за действието на един свят в друг такъв. Бих желал първоначално да изходя от нещо понятно, което не винаги се усеща достатъчно понятно.
към текста >>
В много знаци на нашето време се показва, че постепенно може да се пробуди разбиране за действието на един
свят
в друг такъв.
И все по-необходимо ще става да се освобождаваме от вярата, че в тези неща можем да навлезем с помощта на няколко правила, все по-необходимо ще бъде именно в духовната област да се насочваме от дидактичното към образа. Тъй като взаимовръзките на световете са толкова многообразни, трябва също и пътищата на отделната индивидуалност да са толкова многообразни. Когато трябва да се показват определени индивидуалности или същества от по-висшите светове и връзката им с човека, тогава трябва да се почувства необходимостта тези образи да се изобразяват живо, в тяхната многоликост, не да се дават голи дефиниции за тях. В нашата епоха е особено важно за онези, които се стремят към духовно познание, да схващат такива образи като Луцифер и Ариман, които се срещат винаги по пътя на инициацията, именно в тяхната многостранност и променливост. Тогава ще се покаже колко са забележителни връзките на един свят с друг.
В много знаци на нашето време се показва, че постепенно може да се пробуди разбиране за действието на един свят в друг такъв.
Бих желал първоначално да изходя от нещо понятно, което не винаги се усеща достатъчно понятно.
към текста >>
И възниква склонността да не се взема под внимание нищо, което може да се каже за другите светове, или иначе казано от единия
свят
се изгражда друг общ светоглед.
В нашата епоха в широки кръгове възниква необходимостта да се запознаваме с природния ред, с природните закони, които действат във всичко, също във всичко действително съществено реално, което срещаме в сетивното битие.
И възниква склонността да не се взема под внимание нищо, което може да се каже за другите светове, или иначе казано от единия свят се изгражда друг общ светоглед.
Това дава повече или по-малко монистически или също така материалистически означени светогледи на нашето време. Би могло да се каже: Сякаш като благотворен контраудар срещу този стремеж в нашата епоха важат и други стремежи, които в света, в който живеем, търсят такива явления, които се управляват от други закони, както светът на природния ред търси такива явления в тяхната многоликост, които се усещат като противоречащи на този природен ред на материалистическия разум. Би трябвало да се почита всичко, което в смисъла на сериозната научност се работи в тази област. Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изследовател – ако също малко се вземе под внимание – пристъпи едно друго изследване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси действието на съвсем други светове с други закони в изследователските методи на сетивното битие. В тази връзка е особено желателно преди всичко теософът да внимава за това, което се постига в тази посока – постига се, когато научните методи се разпростират върху действието на свръхсетивни светове в нашето сетивно битие.
към текста >>
В книгата си „Мистерията на човека“, която бих желал горещо да ви препоръчам, нашият скъп приятел Лудвиг Дайнхард се е отдал на заслужаващата благодарност задача да ни поднесе в първата част едно много нагледно изложение и характеризиране на всичко онова, което в нашата епоха с научните методи, които са признати днес – но така, както са приложени, а именно с предразсъдъци – в света, който всеки познава, може да се изследва за въздействието на свръхсетивен
свят
.
В книгата си „Мистерията на човека“, която бих желал горещо да ви препоръчам, нашият скъп приятел Лудвиг Дайнхард се е отдал на заслужаващата благодарност задача да ни поднесе в първата част едно много нагледно изложение и характеризиране на всичко онова, което в нашата епоха с научните методи, които са признати днес – но така, както са приложени, а именно с предразсъдъци – в света, който всеки познава, може да се изследва за въздействието на свръхсетивен свят.
Да имаме това толкова нагледно е една достойна за благодарност задача, това е нещо, с което би трябвало да се запознае всеки, който от тази гледна точка се интересува от това как би могъл да се издигне от сетивното в свръхсетивното битие. Така с една важна задача на тази книга поглеждаме в нашата епоха и аз ще си позволя тук, на това място, да обърна внимание на книгата „Мистерията на човека“ от Лудвиг Дайнхард.
към текста >>
И ако душата навлиза в свръхсетивните светове и среща Луцифер, там той се явява като големия носител на светлина, който прави така, да, наистина така, че всички съкровища, всичко съществено, което се намира в духовните светове, да слезе в сетивния
свят
и от него да се създаде в сетивното битие отблясък и откровение.
Да приемем, че този, който е направил сериозни стъпки по пътя на инициацията, се среща, понеже е станал ясновиждащ в душевния си живот чрез отваряне на душевния си взор, с онзи образ, който сме обозначили като Луцифер в свръхсетивните светове. Като какво можахме да обозначим този образ вчера? Той се явява на душата като онова, което е винаги устремено – вечното, което иначе е в непрестанно движение и промяна в неизменното, времевото, в мига, така че като индивидуално да се възрадва, че би могло да стане нещо голямо.
И ако душата навлиза в свръхсетивните светове и среща Луцифер, там той се явява като големия носител на светлина, който прави така, да, наистина така, че всички съкровища, всичко съществено, което се намира в духовните светове, да слезе в сетивния свят и от него да се създаде в сетивното битие отблясък и откровение.
И ако човек следва Луцифер в свръхсетивните светове в своя стремеж, тогава се изпълнява всевечната мирова задача, открива се всичко затворено, вечното се открива на мимолетното, всичко, което изтича в неопределената вечност, би могло да се задържи във вътрешното величие на индивидуалния миг.
към текста >>
Във всяка човешка душа като отзвук от духовния
свят
живее стремежът да разкрие затвореното, да фиксира вечното в мига.
Във всяка човешка душа като отзвук от духовния свят живее стремежът да разкрие затвореното, да фиксира вечното в мига.
Оттук следва това, че в човека, когато чрез инициацията или чрез смъртта навлиза в свръхсетивните светове, действително работи Луцифер като носител на светлината и опасностите, на които в по-висшите светове човек е изложен по отношение на Луцифер, всъщност са налице само тогава, когато човек носи в твърде голяма степен, в по-висшите светове това, което трябва да представлява неговото положение в сетивното битие по отношение на Луцифер. Луцифер е опасен в навлизането в по-висшите светове само тогава, когато човек носи в тях твърде много природата и същността на сетивния човек. Но как обаче се отнася това към Луцифер, когато свръхсетивните светове винаги действат в сетивното битие? Защото най-напред ние имаме работа с това в историческия ход на човечеството в сетивното битие и неговата еволюция в действието на по-висшите светове, които дават действени импулси, за да се случи едно нещо след друго в сетивното битие, както това се разиграва в историята на човечеството през земното съществуване.
към текста >>
Това, което е луциферическо, трябва да го търсим в съществото, което се явява пред нас в свръхсетивния
свят
като Луцифер.
Това, което е луциферическо, трябва да го търсим в съществото, което се явява пред нас в свръхсетивния свят като Луцифер.
Как действа Луцифер, трябва да търсим в модификацията, която приемат неговите сили, когато действат например на един такъв остров, когато техните действени лъчи се проявяват на такъв остров.
към текста >>
Когато срещаме Ариман в свръхсетивния
свят
, се случва нещо свръхсетивно.
Ариманическото – какво е пък това сега?
Когато срещаме Ариман в свръхсетивния свят, се случва нещо свръхсетивно.
За да влезем във връзка с Луцифер в свръхсетивния свят, се нуждаем само от пречистване от шлаките на неправилния егоизъм, от егоизма в сетивното битие, тогава Луцифер ще бъде добър водач в по-висшите светове, човек трудно ще попадне под негова власт. С Ариман нещата стоят другояче. Ариман има друга задача в мировата еволюция. Докато Луцифер довежда скритото до откровение, Ариман има задачата, която може да се характеризира приблизително така, че да се каже: където е нашият сетивен свят, където той може да стане видим, там е също и Ариман. Той пронизва сетивния свят невидимо, свръхсетивно.
към текста >>
За да влезем във връзка с Луцифер в свръхсетивния
свят
, се нуждаем само от пречистване от шлаките на неправилния егоизъм, от егоизма в сетивното битие, тогава Луцифер ще бъде добър водач в по-висшите светове, човек трудно ще попадне под негова власт.
Ариманическото – какво е пък това сега? Когато срещаме Ариман в свръхсетивния свят, се случва нещо свръхсетивно.
За да влезем във връзка с Луцифер в свръхсетивния свят, се нуждаем само от пречистване от шлаките на неправилния егоизъм, от егоизма в сетивното битие, тогава Луцифер ще бъде добър водач в по-висшите светове, човек трудно ще попадне под негова власт.
С Ариман нещата стоят другояче. Ариман има друга задача в мировата еволюция. Докато Луцифер довежда скритото до откровение, Ариман има задачата, която може да се характеризира приблизително така, че да се каже: където е нашият сетивен свят, където той може да стане видим, там е също и Ариман. Той пронизва сетивния свят невидимо, свръхсетивно. За какво помага Ариман?
към текста >>
Докато Луцифер довежда скритото до откровение, Ариман има задачата, която може да се характеризира приблизително така, че да се каже: където е нашият сетивен
свят
, където той може да стане видим, там е също и Ариман.
Ариманическото – какво е пък това сега? Когато срещаме Ариман в свръхсетивния свят, се случва нещо свръхсетивно. За да влезем във връзка с Луцифер в свръхсетивния свят, се нуждаем само от пречистване от шлаките на неправилния егоизъм, от егоизма в сетивното битие, тогава Луцифер ще бъде добър водач в по-висшите светове, човек трудно ще попадне под негова власт. С Ариман нещата стоят другояче. Ариман има друга задача в мировата еволюция.
Докато Луцифер довежда скритото до откровение, Ариман има задачата, която може да се характеризира приблизително така, че да се каже: където е нашият сетивен свят, където той може да стане видим, там е също и Ариман.
Той пронизва сетивния свят невидимо, свръхсетивно. За какво помага Ариман? В сетивния свят той помага много, помага на всяка душа. Той помага на всяка душа именно с това, много от протичащото в сетивния свят, което може да протича само в него, да се издигне в по-висшите светове. Сетивното не е просто майа.
към текста >>
Той пронизва сетивния
свят
невидимо, свръхсетивно.
Когато срещаме Ариман в свръхсетивния свят, се случва нещо свръхсетивно. За да влезем във връзка с Луцифер в свръхсетивния свят, се нуждаем само от пречистване от шлаките на неправилния егоизъм, от егоизма в сетивното битие, тогава Луцифер ще бъде добър водач в по-висшите светове, човек трудно ще попадне под негова власт. С Ариман нещата стоят другояче. Ариман има друга задача в мировата еволюция. Докато Луцифер довежда скритото до откровение, Ариман има задачата, която може да се характеризира приблизително така, че да се каже: където е нашият сетивен свят, където той може да стане видим, там е също и Ариман.
Той пронизва сетивния свят невидимо, свръхсетивно.
За какво помага Ариман? В сетивния свят той помага много, помага на всяка душа. Той помага на всяка душа именно с това, много от протичащото в сетивния свят, което може да протича само в него, да се издигне в по-висшите светове. Сетивното не е просто майа. То е тук затова, съществата да имат опитности.
към текста >>
В сетивния
свят
той помага много, помага на всяка душа.
С Ариман нещата стоят другояче. Ариман има друга задача в мировата еволюция. Докато Луцифер довежда скритото до откровение, Ариман има задачата, която може да се характеризира приблизително така, че да се каже: където е нашият сетивен свят, където той може да стане видим, там е също и Ариман. Той пронизва сетивния свят невидимо, свръхсетивно. За какво помага Ариман?
В сетивния свят той помага много, помага на всяка душа.
Той помага на всяка душа именно с това, много от протичащото в сетивния свят, което може да протича само в него, да се издигне в по-висшите светове. Сетивното не е просто майа. То е тук затова, съществата да имат опитности. Каквото се случва, каквото се изживява, трябва да се пренесе в свръхсетивния свят. А силата да се пренесе ценното от сетивното битие във вечността е Аримановата сила.
към текста >>
Той помага на всяка душа именно с това, много от протичащото в сетивния
свят
, което може да протича само в него, да се издигне в по-висшите светове.
Ариман има друга задача в мировата еволюция. Докато Луцифер довежда скритото до откровение, Ариман има задачата, която може да се характеризира приблизително така, че да се каже: където е нашият сетивен свят, където той може да стане видим, там е също и Ариман. Той пронизва сетивния свят невидимо, свръхсетивно. За какво помага Ариман? В сетивния свят той помага много, помага на всяка душа.
Той помага на всяка душа именно с това, много от протичащото в сетивния свят, което може да протича само в него, да се издигне в по-висшите светове.
Сетивното не е просто майа. То е тук затова, съществата да имат опитности. Каквото се случва, каквото се изживява, трябва да се пренесе в свръхсетивния свят. А силата да се пренесе ценното от сетивното битие във вечността е Аримановата сила. Да се даде отново мигът на вечността, това е Аримановата сила.
към текста >>
Каквото се случва, каквото се изживява, трябва да се пренесе в свръхсетивния
свят
.
За какво помага Ариман? В сетивния свят той помага много, помага на всяка душа. Той помага на всяка душа именно с това, много от протичащото в сетивния свят, което може да протича само в него, да се издигне в по-висшите светове. Сетивното не е просто майа. То е тук затова, съществата да имат опитности.
Каквото се случва, каквото се изживява, трябва да се пренесе в свръхсетивния свят.
А силата да се пренесе ценното от сетивното битие във вечността е Аримановата сила. Да се даде отново мигът на вечността, това е Аримановата сила. Но тук се случва нещо съвсем различно с човешката душа по отношение на Ариман. Каквото преживяват хората в сетивното битие, е за тях безкрайно ценно, и аз не вярвам, че изпадам в противоречие, като казвам: страстта, влечението, това, което се преживява в сетивното битие, да се запази, по възможност много от него да се съхрани за вечността, това най-общо е много по-голямо от другото влечение, по възможност повече от скритите светове, от духовните светове да се пренесе долу в сетивния свят. Човек обича сетивното битие по един напълно естествен начин и би желал да пренесе по възможност повече от него в духовния свят.
към текста >>
Каквото преживяват хората в сетивното битие, е за тях безкрайно ценно, и аз не вярвам, че изпадам в противоречие, като казвам: страстта, влечението, това, което се преживява в сетивното битие, да се запази, по възможност много от него да се съхрани за вечността, това най-общо е много по-голямо от другото влечение, по възможност повече от скритите светове, от духовните светове да се пренесе долу в сетивния
свят
.
То е тук затова, съществата да имат опитности. Каквото се случва, каквото се изживява, трябва да се пренесе в свръхсетивния свят. А силата да се пренесе ценното от сетивното битие във вечността е Аримановата сила. Да се даде отново мигът на вечността, това е Аримановата сила. Но тук се случва нещо съвсем различно с човешката душа по отношение на Ариман.
Каквото преживяват хората в сетивното битие, е за тях безкрайно ценно, и аз не вярвам, че изпадам в противоречие, като казвам: страстта, влечението, това, което се преживява в сетивното битие, да се запази, по възможност много от него да се съхрани за вечността, това най-общо е много по-голямо от другото влечение, по възможност повече от скритите светове, от духовните светове да се пренесе долу в сетивния свят.
Човек обича сетивното битие по един напълно естествен начин и би желал да пренесе по възможност повече от него в духовния свят. Определени вероизповедания казват на последователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния свят. Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния свят. И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има. Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата.
към текста >>
Човек обича сетивното битие по един напълно естествен начин и би желал да пренесе по възможност повече от него в духовния
свят
.
Каквото се случва, каквото се изживява, трябва да се пренесе в свръхсетивния свят. А силата да се пренесе ценното от сетивното битие във вечността е Аримановата сила. Да се даде отново мигът на вечността, това е Аримановата сила. Но тук се случва нещо съвсем различно с човешката душа по отношение на Ариман. Каквото преживяват хората в сетивното битие, е за тях безкрайно ценно, и аз не вярвам, че изпадам в противоречие, като казвам: страстта, влечението, това, което се преживява в сетивното битие, да се запази, по възможност много от него да се съхрани за вечността, това най-общо е много по-голямо от другото влечение, по възможност повече от скритите светове, от духовните светове да се пренесе долу в сетивния свят.
Човек обича сетивното битие по един напълно естествен начин и би желал да пренесе по възможност повече от него в духовния свят.
Определени вероизповедания казват на последователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния свят. Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния свят. И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има. Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове.
към текста >>
Определени вероизповедания казват на последователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния
свят
.
А силата да се пренесе ценното от сетивното битие във вечността е Аримановата сила. Да се даде отново мигът на вечността, това е Аримановата сила. Но тук се случва нещо съвсем различно с човешката душа по отношение на Ариман. Каквото преживяват хората в сетивното битие, е за тях безкрайно ценно, и аз не вярвам, че изпадам в противоречие, като казвам: страстта, влечението, това, което се преживява в сетивното битие, да се запази, по възможност много от него да се съхрани за вечността, това най-общо е много по-голямо от другото влечение, по възможност повече от скритите светове, от духовните светове да се пренесе долу в сетивния свят. Човек обича сетивното битие по един напълно естествен начин и би желал да пренесе по възможност повече от него в духовния свят.
Определени вероизповедания казват на последователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния свят.
Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния свят. И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има. Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят.
към текста >>
Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния
свят
.
Да се даде отново мигът на вечността, това е Аримановата сила. Но тук се случва нещо съвсем различно с човешката душа по отношение на Ариман. Каквото преживяват хората в сетивното битие, е за тях безкрайно ценно, и аз не вярвам, че изпадам в противоречие, като казвам: страстта, влечението, това, което се преживява в сетивното битие, да се запази, по възможност много от него да се съхрани за вечността, това най-общо е много по-голямо от другото влечение, по възможност повече от скритите светове, от духовните светове да се пренесе долу в сетивния свят. Човек обича сетивното битие по един напълно естествен начин и би желал да пренесе по възможност повече от него в духовния свят. Определени вероизповедания казват на последователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния свят.
Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния свят.
И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има. Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие.
към текста >>
Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния
свят
е силен, мощен в душата.
Каквото преживяват хората в сетивното битие, е за тях безкрайно ценно, и аз не вярвам, че изпадам в противоречие, като казвам: страстта, влечението, това, което се преживява в сетивното битие, да се запази, по възможност много от него да се съхрани за вечността, това най-общо е много по-голямо от другото влечение, по възможност повече от скритите светове, от духовните светове да се пренесе долу в сетивния свят. Човек обича сетивното битие по един напълно естествен начин и би желал да пренесе по възможност повече от него в духовния свят. Определени вероизповедания казват на последователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния свят. Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния свят. И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има.
Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата.
Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители.
към текста >>
Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия
свят
.
Определени вероизповедания казват на последователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния свят. Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния свят. И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има. Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове.
Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят.
И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар.
към текста >>
И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния
свят
това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие.
Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния свят. И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има. Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят.
И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие.
Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е.
към текста >>
Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния
свят
, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия
свят
всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители.
Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността.
Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители.
Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е. Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман!
към текста >>
Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния
свят
, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма.
Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители.
Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма.
Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е. Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно.
към текста >>
Но човек не може да навлезе в свръхсетивния
свят
такъв, какъвто е.
И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар.
Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е.
Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно. И той се бори в мировия ред за пречистване, за преминаване на всичко сетивно през огъня. В неговия смисъл това е добро.
към текста >>
Вземете някое животинско същество, което трябва да смени кожата си в своето развитие в сетивния
свят
, което трябва да се освобождава от време на време от своята кожа като отражение на самото себе си и да напредва в нова форма на битието.
Бих искал да се изразя с едно сравнение. Но докато отнасяте сравнението към целия миров ред, можете да усетите как това, което Ариман може да нарече добро за себе си, е невъзможно в своята цялост да се включи в мировия ред.
Вземете някое животинско същество, което трябва да смени кожата си в своето развитие в сетивния свят, което трябва да се освобождава от време на време от своята кожа като отражение на самото себе си и да напредва в нова форма на битието.
Така за въпросното същество нещо трябва да се смени за нова възможност на битие. Ариман иска да спаси всичко, не иска змията да сменя кожата си, а желае да преработи всичко, което трябва да се отхвърли в смисъла на мировия ред. Но човекът желае това също и в сетивния свят, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига. И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига? Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно.
към текста >>
Но човекът желае това също и в сетивния
свят
, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига.
Бих искал да се изразя с едно сравнение. Но докато отнасяте сравнението към целия миров ред, можете да усетите как това, което Ариман може да нарече добро за себе си, е невъзможно в своята цялост да се включи в мировия ред. Вземете някое животинско същество, което трябва да смени кожата си в своето развитие в сетивния свят, което трябва да се освобождава от време на време от своята кожа като отражение на самото себе си и да напредва в нова форма на битието. Така за въпросното същество нещо трябва да се смени за нова възможност на битие. Ариман иска да спаси всичко, не иска змията да сменя кожата си, а желае да преработи всичко, което трябва да се отхвърли в смисъла на мировия ред.
Но човекът желае това също и в сетивния свят, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига.
И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига? Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно. И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин. Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството.
към текста >>
И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния
свят
въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига?
Но докато отнасяте сравнението към целия миров ред, можете да усетите как това, което Ариман може да нарече добро за себе си, е невъзможно в своята цялост да се включи в мировия ред. Вземете някое животинско същество, което трябва да смени кожата си в своето развитие в сетивния свят, което трябва да се освобождава от време на време от своята кожа като отражение на самото себе си и да напредва в нова форма на битието. Така за въпросното същество нещо трябва да се смени за нова възможност на битие. Ариман иска да спаси всичко, не иска змията да сменя кожата си, а желае да преработи всичко, което трябва да се отхвърли в смисъла на мировия ред. Но човекът желае това също и в сетивния свят, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига.
И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига?
Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно. И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин. Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството. Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността.
към текста >>
Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния
свят
, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно.
Вземете някое животинско същество, което трябва да смени кожата си в своето развитие в сетивния свят, което трябва да се освобождава от време на време от своята кожа като отражение на самото себе си и да напредва в нова форма на битието. Така за въпросното същество нещо трябва да се смени за нова възможност на битие. Ариман иска да спаси всичко, не иска змията да сменя кожата си, а желае да преработи всичко, което трябва да се отхвърли в смисъла на мировия ред. Но човекът желае това също и в сетивния свят, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига. И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига?
Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно.
И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин. Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството. Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността. Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността.
към текста >>
И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния
свят
, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин.
Така за въпросното същество нещо трябва да се смени за нова възможност на битие. Ариман иска да спаси всичко, не иска змията да сменя кожата си, а желае да преработи всичко, което трябва да се отхвърли в смисъла на мировия ред. Но човекът желае това също и в сетивния свят, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига. И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига? Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно.
И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин.
Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството. Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността. Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността. Когато сме приели помощта на Ариман за стойностните богатства на мимолетното, това е добро.
към текста >>
Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния
свят
и да се включи в царството на вечността.
И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига? Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно. И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин. Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството.
Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността.
Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността. Когато сме приели помощта на Ариман за стойностните богатства на мимолетното, това е добро. Когато се запознаваме с Ариман в мига, встъпвайки в свръхсетивния свят – преди това не можем да го видим, – и му показваме склонността, която още може да ни е останала, също и безстойностното от сетивния свят да пренесем в свръхсетивния свят, тогава това за него е нещо стойностно – за неговите противници това е нещо безстойностно. Така ставаме добри негови инструменти за пренасяне от сетивния свят във вечността на това, което е обичано тук и което – чрез това, че е обичано от нас – също се включва от своя страна в тази вечност.
към текста >>
Когато се запознаваме с Ариман в мига, встъпвайки в свръхсетивния
свят
– преди това не можем да го видим, – и му показваме склонността, която още може да ни е останала, също и безстойностното от сетивния
свят
да пренесем в свръхсетивния
свят
, тогава това за него е нещо стойностно – за неговите противници това е нещо безстойностно.
Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството. Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността. Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността. Когато сме приели помощта на Ариман за стойностните богатства на мимолетното, това е добро.
Когато се запознаваме с Ариман в мига, встъпвайки в свръхсетивния свят – преди това не можем да го видим, – и му показваме склонността, която още може да ни е останала, също и безстойностното от сетивния свят да пренесем в свръхсетивния свят, тогава това за него е нещо стойностно – за неговите противници това е нещо безстойностно.
Така ставаме добри негови инструменти за пренасяне от сетивния свят във вечността на това, което е обичано тук и което – чрез това, че е обичано от нас – също се включва от своя страна в тази вечност.
към текста >>
Така ставаме добри негови инструменти за пренасяне от сетивния
свят
във вечността на това, което е обичано тук и което – чрез това, че е обичано от нас – също се включва от своя страна в тази вечност.
Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството. Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността. Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността. Когато сме приели помощта на Ариман за стойностните богатства на мимолетното, това е добро. Когато се запознаваме с Ариман в мига, встъпвайки в свръхсетивния свят – преди това не можем да го видим, – и му показваме склонността, която още може да ни е останала, също и безстойностното от сетивния свят да пренесем в свръхсетивния свят, тогава това за него е нещо стойностно – за неговите противници това е нещо безстойностно.
Така ставаме добри негови инструменти за пренасяне от сетивния свят във вечността на това, което е обичано тук и което – чрез това, че е обичано от нас – също се включва от своя страна в тази вечност.
към текста >>
И връзките със свръхсетивния
свят
ще се запазят по-малко чрез едно – по образеца на сетивното познание – устремено към по-висшите светове познание, отколкото чрез това, че човек в смисъла на характеризираното създава връзки с тези свръхсетивни същества.
Така виждаме как лесно могат да възникнат повърхностни описания, които искат да служат на удобните въпроси: какъв е Ариман, какъв е Луцифер? Отговори на подобни въпроси не съществуват в онези светове, където такива същества трябва само да бъдат характеризирани: в по-висшите светове. Така човек е вплетен в лабиринта на живота. Както Ариман, така и Луцифер са вплетени в житейския лабиринт, а човекът трябва да се стреми да се постави по правилен начин спрямо тези сили. По този начин ние можем да се развиваме, като търсим отношения със съществата от свръхсетивните светове.
И връзките със свръхсетивния свят ще се запазят по-малко чрез едно – по образеца на сетивното познание – устремено към по-висшите светове познание, отколкото чрез това, че човек в смисъла на характеризираното създава връзки с тези свръхсетивни същества.
Затова човек трябва да бъде в житейската тъма, защото в нея действат съществата, които могат да бъдат както добри, така и лоши, и могат да станат в своите действия добри или лоши според това в какво отношение се поставяме спрямо тях. Това разпръсква житейската тъма, става причина житейска светлина, духовна светлина да просияе в житейската тъма само чрез това, че ние създаваме правилните отношения към отделните сили от свръхсетивния свят, които действат в нашия физически свят, че се запознаваме с това, че нашите представи и понятия трябва да се променят, ако искаме да говорим за свръхсетивните светове. Бих искал да ви посоча един друг пример как трябва да мислим другояче, ако искаме да открием връзките между сетивния свят и свръхсетивното.
към текста >>
Това разпръсква житейската тъма, става причина житейска светлина, духовна светлина да просияе в житейската тъма само чрез това, че ние създаваме правилните отношения към отделните сили от свръхсетивния
свят
, които действат в нашия физически
свят
, че се запознаваме с това, че нашите представи и понятия трябва да се променят, ако искаме да говорим за свръхсетивните светове.
Така човек е вплетен в лабиринта на живота. Както Ариман, така и Луцифер са вплетени в житейския лабиринт, а човекът трябва да се стреми да се постави по правилен начин спрямо тези сили. По този начин ние можем да се развиваме, като търсим отношения със съществата от свръхсетивните светове. И връзките със свръхсетивния свят ще се запазят по-малко чрез едно – по образеца на сетивното познание – устремено към по-висшите светове познание, отколкото чрез това, че човек в смисъла на характеризираното създава връзки с тези свръхсетивни същества. Затова човек трябва да бъде в житейската тъма, защото в нея действат съществата, които могат да бъдат както добри, така и лоши, и могат да станат в своите действия добри или лоши според това в какво отношение се поставяме спрямо тях.
Това разпръсква житейската тъма, става причина житейска светлина, духовна светлина да просияе в житейската тъма само чрез това, че ние създаваме правилните отношения към отделните сили от свръхсетивния свят, които действат в нашия физически свят, че се запознаваме с това, че нашите представи и понятия трябва да се променят, ако искаме да говорим за свръхсетивните светове.
Бих искал да ви посоча един друг пример как трябва да мислим другояче, ако искаме да открием връзките между сетивния свят и свръхсетивното.
към текста >>
Бих искал да ви посоча един друг пример как трябва да мислим другояче, ако искаме да открием връзките между сетивния
свят
и свръхсетивното.
Както Ариман, така и Луцифер са вплетени в житейския лабиринт, а човекът трябва да се стреми да се постави по правилен начин спрямо тези сили. По този начин ние можем да се развиваме, като търсим отношения със съществата от свръхсетивните светове. И връзките със свръхсетивния свят ще се запазят по-малко чрез едно – по образеца на сетивното познание – устремено към по-висшите светове познание, отколкото чрез това, че човек в смисъла на характеризираното създава връзки с тези свръхсетивни същества. Затова човек трябва да бъде в житейската тъма, защото в нея действат съществата, които могат да бъдат както добри, така и лоши, и могат да станат в своите действия добри или лоши според това в какво отношение се поставяме спрямо тях. Това разпръсква житейската тъма, става причина житейска светлина, духовна светлина да просияе в житейската тъма само чрез това, че ние създаваме правилните отношения към отделните сили от свръхсетивния свят, които действат в нашия физически свят, че се запознаваме с това, че нашите представи и понятия трябва да се променят, ако искаме да говорим за свръхсетивните светове.
Бих искал да ви посоча един друг пример как трябва да мислим другояче, ако искаме да открием връзките между сетивния свят и свръхсетивното.
към текста >>
Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира след смъртта, е същото като в сетивния
свят
.
Понякога тя ни предлага симпатични, а друг път антипатични неща. И който може да достигне до истинско себеосъзнаване, знае, че съчувствие и състрадание, симпатия и антипатия спадат към най-силните усещания, които изобщо можем да имаме и които са всадени най-дълбоко в душата. Сега става така – защо, няма нужда да повтарям, тъй като беше казвано често в началните лекции, – че ние подготвяме в нашия по-висш аз това, което в смисъла на вчерашната и завчерашната лекция само напомня на обикновения аз, че сме самите тези, които си подготвят онази съдба, която може би цял един живот ни измъчва. Няма ли хора, които отричат идеята за превъплъщението затова, защото нямат желание да встъпят в ново битие, след като са изживели настоящето? Защо мислят така такива хора?
Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира след смъртта, е същото като в сетивния свят.
Тук нещо може да ни хареса, друго – не. Не ни допада между смъртта и новото раждане да усещаме нещата както тук. Там обаче усещаме нещата другояче. Когато навлезем след смъртта в духовния свят, например виждаме: ти си живял на земята в едно сетивно битие, имал си определена способност, но тази способност се е проявила твърде едностранчиво, вероятно си я пренебрегвал. Сега ти трябва да се трансформираш в ново земно битие в друга телесност така, че едностранчивостта да се изглади и несъвършенството да стане по-съвършено.
към текста >>
Когато навлезем след смъртта в духовния
свят
, например виждаме: ти си живял на земята в едно сетивно битие, имал си определена способност, но тази способност се е проявила твърде едностранчиво, вероятно си я пренебрегвал.
Защо мислят така такива хора? Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира след смъртта, е същото като в сетивния свят. Тук нещо може да ни хареса, друго – не. Не ни допада между смъртта и новото раждане да усещаме нещата както тук. Там обаче усещаме нещата другояче.
Когато навлезем след смъртта в духовния свят, например виждаме: ти си живял на земята в едно сетивно битие, имал си определена способност, но тази способност се е проявила твърде едностранчиво, вероятно си я пренебрегвал.
Сега ти трябва да се трансформираш в ново земно битие в друга телесност така, че едностранчивостта да се изглади и несъвършенството да стане по-съвършено. С други думи ти трябва това, което си имал в несъвършена форма, да усвоиш в друга несъвършеност, за да могат нещата да се изгладят и хармонизират чрез противоположното действие. Тогава започва един период при преминаването между смърт и ново раждане към новото раждане, когато човек си казва: Искам да се родя така, че в новия живот да съм напълно неспособен – примерно – да се занимавам с живопис, защото по-рано съм се занимавам с това и съм постигнал голямо умение. Защото чрез това, че сега няма да мога да имам умение в живописта, ще съм в състояние да не допусна в душата си преценката, която имам, когато сам рисувам, а само така, както трябва да бъде, когато сам трябва да застана пред нещата. Така трябва да усвоя нови сили, защото това може да бъде благотворно, за да хармонизирам онова, което имах по-рано.
към текста >>
Той насажда в свръхсетивния
свят
това, което има в сетивното битие.
И човек направлява всичко така, че от един копнеж трябва да изживее в дадена област страдание, чието преживяване връща някого отново в битието. Нещата са такива, че човек в свръхсетивното е пожелал сам страданията и болките, а в сетивното битие ги чувства като нещо, което би желал да избегне. Така разликата между живота в сетивното битие и живота в свръхсетивното битие между смърт и ново раждане действително е важна. Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане. Какво прави сега този, който би преоценявал живота в свръхсетивните светове според своите симпатии и антипатии в сетивното битие?
Той насажда в свръхсетивния свят това, което има в сетивното битие.
Това е така, както когато рисувате върху някоя стъклена стена например роза, тогава поглеждате стъклената стена, стъклото не го виждате – гледате през стъклото, но рисунката се проектира отзад върху огромна стена и вие вярвате, че образът е реален. Но той изобщо не е реален, а само пренесен. По този начин човек, когато иска да преценява свръхсетивния свят според симпатии и антипатии, може да проектира в свръхсетивния свят нещо като сянка, която може да има някакво действие в свръхсетивното. Ако човек не я вижда, нещо като мъгла се прожектира върху това, което стои там пред наблюдателя.
към текста >>
По този начин човек, когато иска да преценява свръхсетивния
свят
според симпатии и антипатии, може да проектира в свръхсетивния
свят
нещо като сянка, която може да има някакво действие в свръхсетивното.
Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане. Какво прави сега този, който би преоценявал живота в свръхсетивните светове според своите симпатии и антипатии в сетивното битие? Той насажда в свръхсетивния свят това, което има в сетивното битие. Това е така, както когато рисувате върху някоя стъклена стена например роза, тогава поглеждате стъклената стена, стъклото не го виждате – гледате през стъклото, но рисунката се проектира отзад върху огромна стена и вие вярвате, че образът е реален. Но той изобщо не е реален, а само пренесен.
По този начин човек, когато иска да преценява свръхсетивния свят според симпатии и антипатии, може да проектира в свръхсетивния свят нещо като сянка, която може да има някакво действие в свръхсетивното.
Ако човек не я вижда, нещо като мъгла се прожектира върху това, което стои там пред наблюдателя.
към текста >>
За сетивното битие имаме нужда от душевен живот, който няма валидност за свръхсетивния
свят
.
Това може – отново от една друга страна – да ни насочи – по пътя на усещането – към онова, което можем да наречем житейска тъма. Защо живеем в житейска тъма между раждане и смърт? Защото основателно и разбираемо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
За сетивното битие имаме нужда от душевен живот, който няма валидност за свръхсетивния свят.
Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света. Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие. Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове? Тази вяра е широко разпространена в света. Често може да се чуе: Как може да се разбере нещо за свръхсетивните светове, без да сме приели инициация?
към текста >>
Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния
свят
, могат да го разпрострат и в свръхсетивния
свят
, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие.
Това може – отново от една друга страна – да ни насочи – по пътя на усещането – към онова, което можем да наречем житейска тъма. Защо живеем в житейска тъма между раждане и смърт? Защото основателно и разбираемо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане. За сетивното битие имаме нужда от душевен живот, който няма валидност за свръхсетивния свят. Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света.
Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие.
Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове? Тази вяра е широко разпространена в света. Често може да се чуе: Как може да се разбере нещо за свръхсетивните светове, без да сме приели инициация? И чуваме да се посочва, че единственото вярно нещо може да бъде преживяването на степените на инициацията, същинското издигане в свръхсетивния свят.
към текста >>
И чуваме да се посочва, че единственото вярно нещо може да бъде преживяването на степените на инициацията, същинското издигане в свръхсетивния
свят
.
Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света. Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие. Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове? Тази вяра е широко разпространена в света. Често може да се чуе: Как може да се разбере нещо за свръхсетивните светове, без да сме приели инициация?
И чуваме да се посочва, че единственото вярно нещо може да бъде преживяването на степените на инициацията, същинското издигане в свръхсетивния свят.
към текста >>
67.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Вчерашното разглеждане можахме да завършим с това, че указахме положението на отделния човек спрямо онова, което може да бъде наречено описание на свръхсетивния
свят
, което произхожда от изследванията, наблюденията и изживяванията на инициацията.
Вчерашното разглеждане можахме да завършим с това, че указахме положението на отделния човек спрямо онова, което може да бъде наречено описание на свръхсетивния свят, което произхожда от изследванията, наблюденията и изживяванията на инициацията.
Обърнахме внимание върху това, че би могло много лесно да се стигне до мнението, че стойност и значение за душевния живот биха могли да бъдат свързани с резултатите от инициацията само за онзи, който сам е направил първите стъпки към инициацията и е в състояние да проникне чрез собствено виждане в преживяването, в наблюдението на по-висшите светове. Често се наблягаше, че човек може да наблюдава и изследва протичащото в по-висшите светове не само когато е преобразувал душата си така, че да може да прогледне в онези други светове, които са напълно различни от нашето сетивно битие, които обаче – както вчера беше споменато – са в една или друга връзка с нашето сетивно битие и се разглеждат като негова основа. Всичко против това схващане, против това разбиране на тези други светове би било погрешно мнение, ако човек би искал да твърди, че същото изживяване спада към схващането, към разбирането на това, което може да даде онзи, който е направил първи или по-нататъшни стъпки в инициацията. Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изследване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изследване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени разбирания, всичко, което му се предлага, също може да го схване. В сетивното битие случаят е съвсем друг.
към текста >>
Както през тези дни успях да ви открия, че този, който стига до наблюдение на духовния
свят
, носи в своята вътрешност отраженията на това, което самият той има в своите душевни дълбини, първоначално е поведен чрез това, което има като образи.
Както през тези дни успях да ви открия, че този, който стига до наблюдение на духовния свят, носи в своята вътрешност отраженията на това, което самият той има в своите душевни дълбини, първоначално е поведен чрез това, което има като образи.
Така е и с разбирането на нещата от свръхсетивните светове: разбирането върви пред виждането и в никакъв случай не е повлияно от виждането, нито повлиява на виждането. Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане. Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането. Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва. Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне.
към текста >>
Просто от фактите, които се предлагат от свръхсетивния
свят
, трябва да се научи нещо повече.
Но тези хора често не са могли да пишат и четат. Нивото им на образование не е стигало до способността да четат и пишат. Днес тези, които мислят така, трябва да могат да четат и пишат благодарение на своето образование, а голямата част от публиката не притежава способността за различаване, за да може наистина правилно да разбере това, което се появява на книжния пазар. Също така не е достатъчно налице волята за такава способност за различаване, за да може да се разпознае, че тук пресяващо и избистрящо трябва да се намеси преценката на едно окултно духовно-научно движение. Ще трябва да се научи нещо, което е трудно за научаване.
Просто от фактите, които се предлагат от свръхсетивния свят, трябва да се научи нещо повече.
към текста >>
Така например човек ще трябва да научи – също и когато прониква в по-висшите светове чрез определена частична школовка или чрез подготовка на своя душевен организъм, – че нещо може да изостане по отношение на онази връзка с външния
свят
, която се осъществява само по околния път чрез физическо-сетивното тяло.
Така например човек ще трябва да научи – също и когато прониква в по-висшите светове чрез определена частична школовка или чрез подготовка на своя душевен организъм, – че нещо може да изостане по отношение на онази връзка с външния свят, която се осъществява само по околния път чрез физическо-сетивното тяло.
Всичко, което в един духовен наблюдател изостава така – когато се прекрачват границите, поставени здраво между сетивно и духовно битие, – поради определени основателни слабости на сетивното битие, ни забулва с тъмнина и майа, когато го изживяваме при по-висшето духовно виждане. Само който непрестанно се съветва със себе си, като носи това, което трябва да има в сетивното битие – понеже е същество от сетивния свят – за времето, когато трябва да прогледне духовно, и може напълно да изключи при духовното виждане всичко, което го обкръжава в сетивния свят, само той може наистина чист и свободен от майа да наблюдава духовния свят.
към текста >>
НАГОРЕ