Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
155
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
порив
'.
На страница
2
:
89
резултата в
55
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Настъпилото изменение се състои преди всичко в това, че душата, стояла близо до нас, преминавайки портата на смъртта, ни е напуснала, и сега нямаме вече тази помощ за общуване с нея, която ни се е давала от образа, стоял пред нас, изтъкан с помощта на излизащите от нея сетивни импулси, с всички подбуди,
порив
и на любов, симпатии и антипатии.
Да пробваме да съберем на едно място всичко, което можем да си изясним за смъртта от обикновения живот. Умрелият ни напуска. Очите ни повече не го виждат, не можем да разменим с него ръкостискане, не можем да го поздравим и той да ни отговори. В сетивния свят топлината на преживяванията му не струи вече към нашето сърце. Когато сме живели заедно, с помощта на физическото си тяло, в което е бил облечен във физическия свят, той отново и отново е запечатвал в нас образа, който сме имали пред себе си.
Настъпилото изменение се състои преди всичко в това, че душата, стояла близо до нас, преминавайки портата на смъртта, ни е напуснала, и сега нямаме вече тази помощ за общуване с нея, която ни се е давала от образа, стоял пред нас, изтъкан с помощта на излизащите от нея сетивни импулси, с всички подбуди, пориви на любов, симпатии и антипатии.
От момента, когато душата ни е напуснала през портата на смъртта, в нас остава нейният образ, който сега трябва да продължи да живее в нас, вътрешно пронизвайки ни. Ако оживим този образ, от имагинацията, в която той продължава да живее в нашето етерно тяло, а особено в астралното тяло и Аза, което в нормалния живот винаги остава зад прага на съзнанието – ако искаме да го издигнем до съзнанието във физическото битие, трябва да му позволим да се издигне /да го извлечем/ от най-вътрешните дълбини на своето същество. Това, което сме съхранили в нашата памет за починалия, трябва от най-вътрешните основи на душата, тоест от Аза и астралното тяло, да го излеем в частите от нашето човешко същество, които пораждат съзнанието и представата в етерното тяло и във физическото тяло. Когато душата, преминала през портата на смъртта, е била още с нас, тя е пораждала образ; той ни се е излъчвал отвън, трябвало е само с това, което го има в нашата душа, да му вървим насреща. Когато починалият си е заминал от нас, ние сме поставени пред необходимостта понятието, представата за него, образът му да може да влезе в нашата душа, сам да влее това, което сме съхранили от този образ, в нашата външна човешка обвивка.
към текста >>
2.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Този факт е наистина от колосално значение: Сънят работи в полза на интелекта, дори и в полза на гения (защото геният също взема от съня определени импулси, влага ги в своето "живачно солево" тяло и подготвя гениалните си
порив
и и открития).
Подобни състояния, при които нощем ще се свързваме с един морален свят, ние ще познаем едва във втората половина на онази епоха, назовавана в антропософията като "Бъдеща Венера". Наред с всичко останало, този факт показва от какво огромно значение е да видим, че рано или късно нашият социален живот също ще бъде проникнат от морални импулси. Обаче съвременното човечество не иска да слуша подобни неща. Понякога то инстинктивно се доближава до тези тайни, но съвсем плахо и несигурно; дълбокото прозрение е за него все още мъчително и неудобно. Хората са свикнали да приемат "състоянието", а не "развитието"; те не се замислят, че вътре в човешкото същество са вложени импулси,които го свързват с необятните простори на Космоса, импулси които рано или късно ще надхвърлят времето и пространството, импулси, които ако останат неразпознати, ще нарушат цялостната еволюция на човека и Космоса.
Този факт е наистина от колосално значение: Сънят работи в полза на интелекта, дори и в полза на гения (защото геният също взема от съня определени импулси, влага ги в своето "живачно солево" тяло и подготвя гениалните си пориви и открития).
Но в областта на моралното развитие е иначе: Тук човекът трябва постоянно да се прониква с опитностите си от физическия свят, постоянно да изработва това, което е всъщност морала. За Земното човечество средищният пункт на моралния живот е Христовия Импулс. И затова е от решително значение многократно съм го изтъквал, макар и от друга гледна точка -, че човекът трябва да срещне Христовия Импулс тъкмо на физическия план. Тази истина трябва да бъде обхваната от най-различни гледни точки. И тогава, скъпи мои приятели, ще стане съвсем ясно, че един човек може инстинктивно да се изпълни от импулси на мъдростта, на знанието (защото те се излъчват от духовния свят по време на съня), че той може да изобрети най-сложни машини и устройства, да оглавява научно-техническия прогрес и в същото време да не се нуждае от никакъв морал, да няма дори капка морал, защото моралът извира от съвсем други сфери.
към текста >>
3.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
В далечното минало Боговете вече показаха, че за да се стигне до раждане и смърт, са необходими такива Същества, чиято вътрешна природа е подчинена на неудържимия
порив
да разрушава всяко благополучие, всяко благоденствие на човека в тукашния физически свят.
Защото да се говори за съществуванието на елементарните Духове на раждането и смъртта, означаваше следното: върху човека според духовно-душевното му развитие след атлантската катастрофа да се стовари разрушителната стихия на един буен и разяждащ огън. Бихме могли да си послужим и с друго сравнение. Ако човек вникне в тези елементарни Духове на раждането и смъртта с пълно и будно съзна ние, той ще се сблъска с такива сили, които са непреодолимо враждебни спрямо живота в неговия вид тук на физическия план. Дори само това трябва да се приеме от една нормално развита душа като опасна и разтърсваща истина: че тези ръководещи божествено-духовни Същества, които са отговорни за раждането и смъртта на човека, са така враждебно настроени спрямо всичко, което тук на физическия план се явява за човека като здраве, благополучие и т.н. Ако човек би осъществявал само това, което му носи удоволствие и радост: Да се движи удобно и сигурно всред физическия свят, да заспива и да се пробужда бодър и здрав, да ръководи делата си целенасочено и мъдро ако духовните Същества действуваха в подобен смисъл, тогава раждането и смъртта просто нямаше да съществуват.
В далечното минало Боговете вече показаха, че за да се стигне до раждане и смърт, са необходими такива Същества, чиято вътрешна природа е подчинена на неудържимия порив да разрушава всяко благополучие, всяко благоденствие на човека в тукашния физически свят.
Време е да осмислим идеята, че светът не е устроен според предпочитанията на хората, а че в света действува такава сила, която в египетските Мистерии беше наречена: Желязната необходимост. Към тази желязна необходимост принадлежеше и важния факт, че за да ръководят раждането и смъртта на човека, Боговете се нуждаеха от яростната враждебност на споменатите духовни Същества. Да, виждате ли, сега ние надникваме в един свят, който граничи непосредствено с нашия физически свят и този граничен, свръхсетивен свят ежедневно и ежечасно прониква в нашия физически свят, понеже тук ежедневни ежечасно се извършват процесите на раждането и смъртта. В мига, когато човек прекрачи прага на свръхсетивния свят, той попада в една безкрайна и несигурна подвижност, попада всред такива духовни Същества, които действуват разрушително върху обикновения физически живот на човека. Досега тези тайни се охраняваха в Мистериите.
към текста >>
4.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Това, което наблюдаваме спорадично тук или там, е само авангардът на нещо, което все повече и по вече ще нараства: Духовните
порив
и ще обхванат хората именно защото Михаил победи Духовете на Мрака през 1879.
Запитайте днешните поети защо те са станали поети. И може би те ще споделят с Вас следната характерна опитност: Преди време като на сън те са усетили един полъх от духовния свят, и после този полъх се превръща в импулс за тяхното поетично творчество. Има и други хора, които, примерно, са станали основатели на вестник или списание: попитайте ги защо са предприели тази стъпка аз Ви съобщавам факти, а не предположения -, и те също ще се върнат към така наречените сънища, които обаче не са нищо друго, освен пренасянето на определени духовни импулси от духовните светове в условията на сетивния свят. Съществуват много примери и.в други области, много по вече отколкото хората си представят, само че малко хора споделят тези духовни опитности, понеже знаят, че ако никой каже: Аз предприех това или онова, защото на сън ми се яви този или онзи, в отговор ще чуе само подигравки и присмех. Ето защо хората научават толкова малко за онова, което днес става между тях.
Това, което наблюдаваме спорадично тук или там, е само авангардът на нещо, което все повече и по вече ще нараства: Духовните пориви ще обхванат хората именно защото Михаил победи Духовете на Мрака през 1879.
Антропософската Духовна наука възникна поради същата причина. В противен случай съответните духовни истини биха останали в духовния свят и не биха намерили достъп до човешките мозъци, изобщо не биха съществували за физическия свят. Ето как Вие стигате до съвсем нагледни обяснения за Духовете на Мрака и техните намерения през 40-те, 50-те, 60-те и 70-те години и за тяхната борба в духовния свят срещу привържениците на Михаил. Сега от 1879 те са тук долу, между хората. И все пак те не постигнаха онова, към което се стремяха: спиритизмът не стана всеобщо убеждение на хората; от друга, материалистична гледна точка, хората не станаха чак толкова умни,че да се самоунищожават от много ум.
към текста >>
Ето защо Духовете на Мрака ще инспирират своите, бих казал, хазяи, хората в които те пребивават, да изнамерят такива лекарствени средства, с които да и инизират децата, така че още в ранна възраст
порив
ът към спиритуалност, към духовност, да бъде окончателно прекъснат.
И за да забелязваме тяхното присъствие, ние трябва да сме на пълно будни. Защото в близкото бъдеше най-опасното нещо ще бъде, ако несъзнателно се изложим на влияния, за които не подозираме че са налице; тъй като, дали човек ги разпознава или не, това не променя тяхната реална същност. По лицето на Земята се разиграват сложни процеси и събития и Духовете на Светлината участвуват в тях по един правилен начин, обаче Духовете на Мрака се стремят да внесат в тези процеси и събития пълна обърканост, пълно безредие. Аз вече посочих един пример за такова безредие, и той е наистина парадоксален. Аз казах: Занапред човешките тела ще се развиват така, че те ще стават все по отворени за влиянията на духовния свят, но на свой ред материалистическият светоглед, който ще се разпространява все повече и повече, следвайки указанията, идващи от Духовете на Мрака, ще работи срещу тях, и то с материални средства.
Ето защо Духовете на Мрака ще инспирират своите, бих казал, хазяи, хората в които те пребивават, да изнамерят такива лекарствени средства, с които да и инизират децата, така че още в ранна възраст поривът към спиритуалност, към духовност, да бъде окончателно прекъснат.
Както днес телата биват имунизирани срещу една или друга болест, в бъдеще децата ще бъдат имунизирани с определена субстанция тя ще бъде произведена на всяка цена -, така че чрез тази имунизация хората ще бъдат предпазени от склонността да пораждат в самите себе си всевъзможните глупости, свързани с духовния живот, естествено тук "глупости" е казано в чисто материалистичен смисъл. Тази тенденция е вече в ход, макар и най-вече в областта на литературата, където впрочем тя е безвредна. Наскоро споменах пред Вас, че напоследък образовани медици издадоха свои книги върху патологията на различни гении. Главният стремеж е всичките, Конрад Фердинанд Майер, Виктор Шефел, Ницше, Шопенхауер, Гьоте, да бъдат разбрани чрез доказването на едни или други техни патологични особености. И най-фрапантното е че такива хора се опитват да разберат от патологична гледна точка не друг, а Христос Исус, от патологична гледна точка се опитват да тълкуват самите Евангелия.
към текста >>
5.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Разбира се, има толкова много срещи и възможности за общуване между душите, че не би било на място, ако заради горната причина веднага се изпита съжаление, пораждащо се в такъв случай от правилен и разбираем
порив
на човешката душа.
По-късно се разбира, че факти, които първоначално не са свързани един с друг за духовните очи, имат нещо общо, в известна степен се осветяват и взаимно изясняват, и тогава в изключително голяма степен помагат за навлизането в същността на духовния свят. Другият факт, който, като го опиша сега, първоначално съвсем няма да ви се струва, че казаното току-що има нещо общо с него, но ще се убедите, че има много общо с него, е следният: Когато човек се обърне към душите на починали хора в съвремието и, ако мога така да кажа, опознае жизнените им обстоятелства, вижда, че между тях има такива, които след смъртта си се страхуват да се запознаят с човешки души, умрели тук, на Земята, по подобен начин, както императрицата на Австрия в Женева. Там се узнава, че такива убити чрез «пропагандисти на делото» и преминали през портата на смъртта първоначално създават големи грижи на някои хора, преминали по нормален начин през портата на смъртта и имащи своите изживявания в духовния свят. Забелязва се, че нормално преминалите през портата на смъртта хора, ако срещнат такива човешки души, се страхуват от общуване и го избягват. Моля ви да не обръщате внимание в този случай на парадоксалното, което такова нещо представлява за чувствата ви.
Разбира се, има толкова много срещи и възможности за общуване между душите, че не би било на място, ако заради горната причина веднага се изпита съжаление, пораждащо се в такъв случай от правилен и разбираем порив на човешката душа.
Трябва да разглеждаме обективно. Следователно налице е фактът, че минали нормално през портата на смъртта души изпитват известна боязливост от душите, преминали през портата на смъртта чрез нещо като «пропаганда на делото». Тези две неща, този последен факт и това, което изложих преди, стоят в известна взаимовръзка. Взаимовръзката е много своеобразна. Именно душите - това се показва при по-точното разглеждане, - които по такъв насилствен начин са преминали през портата на смъртта, знаят нещо в духовния свят, което другите души не искат да узнаят от тях в неподходящото време, не искат да го узнаят по-рано, отколкото е полезно.
към текста >>
6.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Адлер изследва случаите, които са на негово разположение предимно в тази светлина и открива, че навсякъде, където се проявят хистерични случаи, може да се докаже, че
порив
ът за власт е възбуден по някакъв начин и изкривен до болестно състояние.
Но в действителност нищо им няма, те са здрави и същевременно, когато искат, са болни. Могат да се вземат както за здрави, така и за болни. Те наистина падат на пода, когато припадат от сърдечната атака, но по правило падат на килима, а не до него! Тези неща добре могат да се наблюдават. Напиращата в подсъзнанието воля за власт води особено лесно до хистерични състояния.
Адлер изследва случаите, които са на негово разположение предимно в тази светлина и открива, че навсякъде, където се проявят хистерични случаи, може да се докаже, че поривът за власт е възбуден по някакъв начин и изкривен до болестно състояние.
Юнг си казва81: В края на краищата не можем да не дадем право на Адлер. Това, което е изследвал, е налице. Не може да не се даде право на Фройд. Това, което е наблюдавал, е налице. Следователно веднъж е така, веднъж иначе.
към текста >>
7.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Това, че се говори за стремеж за власт и любовен
порив
, произлиза само оттам, че в момента, когато човекът навлезе с душата си в подсъзнателните сфери, се приближава до областите, където властват тези нагони.
В подсъзнанието обаче човекът е свързан със съвсем друг свят, с този, за който Юнг казва, че душата се нуждае от този свят, понеже стои във връзка с него, но също казва, че е глупаво да се поставят въпроси за неговото съществуване. Да, така е. Щом се прекрачи прагът на съзнанието, душата на човека не се намира в проста материална връзка с него, а така, че там царят мисли, които могат да бъдат много рафинирани. Юнг има право, като казва, че вниманието на съвременния човек, така наречения културен човек на настоящето трябва да бъде обърнато към такива неща. Защото тази, така наречена съвременна култура има особеността да потиска многобройни импулси в подсъзнанието, които тогава се проявяват по такъв начин, че се стига до ирационални действия, както се казва, стига се до ирационално поведение на човека.
Това, че се говори за стремеж за власт и любовен порив, произлиза само оттам, че в момента, когато човекът навлезе с душата си в подсъзнателните сфери, се приближава до областите, където властват тези нагони.
Причините не са нагоните, а фактът, че човек се потапя с подсъзнателния си разум в области, където тези нагони действат. За нещо друго, което интересува дамата по-малко от любовните отношения с този мъж, тя няма да се подложи на усилието да прояви своята подсъзнателна хитрост. За това е нужен този специален интерес. А че любовният интерес често играе роля, произлиза само от факта, че е много разпространен. Но ако психоаналитикът би насочил вниманието си повече към други области, освен към психоаналитичните санаториуми, където, струва ми се, че повечето болни са жени - това се говори и за антропософските мероприятия, но аз вярвам, че по-скоро важи за такива санаториуми, - ако психоаналитичните изследователи бяха по-добре запознати с друга сфера и в санаториумите имат повече пациенти от други области, може би щеше да се постигне по-обширно познание.
към текста >>
А ако се изгради санаторим за хистерични учени, между другото, което действа подсъзнателно, любовният
порив
ще играе малка роля.
Да вземем например, че се основе санаториум, в който приемат за психиатрично лечение хора, станали нервни или хистерични специално заради борсови спекулации. Там със същото право, както любовта се проследява от Фройд в подсъзнателните области, ще се открият съвсем други неща. Там би се видяло с какви изобретателни подсъзнателни рафинирани представи работи онзи, който например се занимава с борсови спекулации. Тогава, като се приложи методът на изключването, ще се установи, че сексуалната любов не играе особена роля и ще може във висока степен да се изследва царящата там рафинираност, съобразителност и т. н. Също и стремежът за власт няма винаги да прави впечатление, а ще се открият още много други нагони, властващи в подсъзнателните слоеве, в които човек се потапя с душата си, когато изобщо навлезе в несъзнателното.
А ако се изгради санаторим за хистерични учени, между другото, което действа подсъзнателно, любовният порив ще играе малка роля.
Запознатите с фактите в тази област знаят, че при днешните условия някои учени не са подтиквани към своята наука предимно от любов, а от съвсем други пориви, които биха излезли наяве, ако се изведат на повърхността чрез психоанализата. Най-важното обаче е, че душата се повлича от съзнателните сфери надолу в несъзнателните, които могат да се осветлят само чрез духовното изследване и в които господстват неовладяни от човека нагони, понеже той може да владее само това, което се намира в съзнанието му. Отново една доста неудобна истина. Естествено, тогава трябва да се признае в още по-голяма степен, отколкото се прави от психоаналитиците, че човекът може да бъде много хитро същество в подсъзнателните слоеве на душата си, много по-хитро, отколкото е в обикновеното си съзнание. Но в тази област могат да се направят странни изводи тъкмо с обикновената наука.
към текста >>
Запознатите с фактите в тази област знаят, че при днешните условия някои учени не са подтиквани към своята наука предимно от любов, а от съвсем други
порив
и, които биха излезли наяве, ако се изведат на повърхността чрез психоанализата.
Там със същото право, както любовта се проследява от Фройд в подсъзнателните области, ще се открият съвсем други неща. Там би се видяло с какви изобретателни подсъзнателни рафинирани представи работи онзи, който например се занимава с борсови спекулации. Тогава, като се приложи методът на изключването, ще се установи, че сексуалната любов не играе особена роля и ще може във висока степен да се изследва царящата там рафинираност, съобразителност и т. н. Също и стремежът за власт няма винаги да прави впечатление, а ще се открият още много други нагони, властващи в подсъзнателните слоеве, в които човек се потапя с душата си, когато изобщо навлезе в несъзнателното. А ако се изгради санаторим за хистерични учени, между другото, което действа подсъзнателно, любовният порив ще играе малка роля.
Запознатите с фактите в тази област знаят, че при днешните условия някои учени не са подтиквани към своята наука предимно от любов, а от съвсем други пориви, които биха излезли наяве, ако се изведат на повърхността чрез психоанализата.
Най-важното обаче е, че душата се повлича от съзнателните сфери надолу в несъзнателните, които могат да се осветлят само чрез духовното изследване и в които господстват неовладяни от човека нагони, понеже той може да владее само това, което се намира в съзнанието му. Отново една доста неудобна истина. Естествено, тогава трябва да се признае в още по-голяма степен, отколкото се прави от психоаналитиците, че човекът може да бъде много хитро същество в подсъзнателните слоеве на душата си, много по-хитро, отколкото е в обикновеното си съзнание. Но в тази област могат да се направят странни изводи тъкмо с обикновената наука. Описание на тези изводи можете да прочетете във втората глава на новата ми книга, «За загадките на душата» , която скоро ще излезе, където разглеждам какво си позволява да пише за антропософията академикът Десоар2 в произведението си «Отвъд границите на душата».
към текста >>
8.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Той може да се опише така: Това, което тук са низши
порив
и за човека, от другата страна, от духовната страна, е висш живот и когато човекът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши
порив
и.
Второто може да се нарече непосредствено общуване със съществата от духовния свят, конкретното непосредствено общуване, от което днес искаме да изтъкнем общуването с така наречените мъртви. Това наистина е възможно, но е много по-трудно от казаното преди. Първото може лесно да се постигне; другото, наистина да се влезе в контакт с отделния мъртъв, е напълно възможно, но е по-трудно, защото изисква ангажимент от този, който търси такъв контакт. За този особен контакт е необходимо човек наистина да се подложи на известно обучение. Защото относно контактуването с духовния свят съществува важен закон.
Той може да се опише така: Това, което тук са низши пориви за човека, от другата страна, от духовната страна, е висш живот и когато човекът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши пориви.
Когато само общо взето влезем в контакт с духовния свят, когато придобием познания относно нашето собствено безсмъртие и там имаме нещо общо с душевно-духовното, изобщо не може да става дума, че може да навлезе нещо нечисто. Но когато имаме нещо общо с отделните конкретни мъртви, тогава винаги се получава връзка на отделния мъртъв – колкото и невероятно да звучи – с нашата кръвоносна и нервна система. Мъртвият навлиза в инстинктите, страстите и поривите, които се изживяват в нашата кръвоносна и нервна система, и това може да възбуди низши инстинкти. Общуването може да бъде опасно само за този, който не се е научил да се владее и не е пречистил своята природа. Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите, а не защото е грешно, когато общуването се извършва по правилния начин.
към текста >>
Мъртвият навлиза в инстинктите, страстите и
порив
ите, които се изживяват в нашата кръвоносна и нервна система, и това може да възбуди низши инстинкти.
За този особен контакт е необходимо човек наистина да се подложи на известно обучение. Защото относно контактуването с духовния свят съществува важен закон. Той може да се опише така: Това, което тук са низши пориви за човека, от другата страна, от духовната страна, е висш живот и когато човекът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши пориви. Когато само общо взето влезем в контакт с духовния свят, когато придобием познания относно нашето собствено безсмъртие и там имаме нещо общо с душевно-духовното, изобщо не може да става дума, че може да навлезе нещо нечисто. Но когато имаме нещо общо с отделните конкретни мъртви, тогава винаги се получава връзка на отделния мъртъв – колкото и невероятно да звучи – с нашата кръвоносна и нервна система.
Мъртвият навлиза в инстинктите, страстите и поривите, които се изживяват в нашата кръвоносна и нервна система, и това може да възбуди низши инстинкти.
Общуването може да бъде опасно само за този, който не се е научил да се владее и не е пречистил своята природа. Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите, а не защото е грешно, когато общуването се извършва по правилния начин. Естествено, ние трябва да изключим методите на модерния спиритизъм. Когато контактът се извършва духовно, не е погрешно, но когато човек не го прави с чисти, одушевени мисли, много лесно се стига дотам, както казахме, да стане възможно в човека да се възбудят низши страсти. Не мъртвите ги възбуждат, а елементът, в който мъртвите живеят.
към текста >>
9.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Порив
ът да се потърси и да се намери собствената същност, този
порив
вече е налице.
Това беше упойващо средство, понеже те не желаеха да потърсят всемира чрез духа. Те искаха да се упояват, посягайки към едно старо познавателно средство. Това е грешката, правена в много области. И още една грешка се правеше. Другата грешка е свързана с новото време, което в известен смисъл води към отмиране на културата на Земята, и донесе на хората несъзнателната необходимост да потърсят собствената си вътрешност.
Поривът да се потърси и да се намери собствената същност, този порив вече е налице.
О, хората търсещи своята вътрешна същност, ще стават все повече и повече! Търсенето на собствената вътрешна същност дори се прикрива, маскира се с обожаването на Бог, което е обожаване на ангела или на своето собствено себе. Търсенето на вътрешната същност ще става все по-оживено в съвременното човечество. Колкото повече хората овладяват естествената наука и техниката в по-новото време, толкова по-живо ще се проявява противоположният порив на търсенето навътре. Днес хората в много отношения търсят по неправилен начин, но търсят.
към текста >>
Колкото повече хората овладяват естествената наука и техниката в по-новото време, толкова по-живо ще се проявява противоположният
порив
на търсенето навътре.
Другата грешка е свързана с новото време, което в известен смисъл води към отмиране на културата на Земята, и донесе на хората несъзнателната необходимост да потърсят собствената си вътрешност. Поривът да се потърси и да се намери собствената същност, този порив вече е налице. О, хората търсещи своята вътрешна същност, ще стават все повече и повече! Търсенето на собствената вътрешна същност дори се прикрива, маскира се с обожаването на Бог, което е обожаване на ангела или на своето собствено себе. Търсенето на вътрешната същност ще става все по-оживено в съвременното човечество.
Колкото повече хората овладяват естествената наука и техниката в по-новото време, толкова по-живо ще се проявява противоположният порив на търсенето навътре.
Днес хората в много отношения търсят по неправилен начин, но търсят. Онези, които най-малко търсят, са тези, които търсят духа като официални органи; те търсят „границите на познанието“. Те търсят да установят това, което човекът не може да знае за духовния свят. И така днес имаме духовни водачи, които правят преди всичко усилия да кажат на човека как не може да проникне в духовния свят, и човечество, което търси, но няма правилно съзнание за своето търсене. Това е очевидно явление.
към текста >>
Но
порив
ът се проявява в най-различни кръгове, макар и този
порив
за търсене на вътрешната същност да не е осъзнат.
Това е очевидно явление. Ако можете истински да разгадавате душите на Земята, навсякъде ще намерите търсенето на душата у хора, които се намират в нужда и в борба за съществуване. Осведомете се за водачите, които от амвони и катедри трябва да говорят на хората, за да задоволят търсенето, и те ще ви кажат, че науката не позволява да се преминат границите на познанието и че човекът не може да навлезе в духовния свят. Кант установи границите на човешкото познание за всички времена и който не е съгласен с това, за тях е глупак. Това е най-очевидното явление на съвремието.
Но поривът се проявява в най-различни кръгове, макар и този порив за търсене на вътрешната същност да не е осъзнат.
Където е налице такъв стремеж, дълго време хората няма да се задоволяват със самите граници, а ще потърсят нещо друго. Така, както Изтокът изпрати насам упойващото средство на древната изживяна култура, така далечният Запад изпраща друго упойващо средство на хората. Постепенно ще бъде разбрано следното: Англо-американизмът в културно отношение е упойващото средство в съвременната епоха на търсене на духа в човешката душевност. Англоамериканската култура, от една страна, има задачата да организира, да разпространи материалното по Земята, но поради вътрешната особеност на англо-американския Запад чрез американизма тя свързва тази задача с упояването на хората по отношение на търсенето на духовното в душата. Колкото повече ориентализмът се внася в Европа, толкова повече хората ще се упояват по отношение на духовното познаване на света; колкото повече англо-американизмът се установява в Европа, толкова повече хората ще се упояват по отношение на търсенето на истинския дух, на истинския аз в човешката вътрешна същност.
към текста >>
10.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
До двадесет и седмата си година той е възприел единствено това, което настоящето дава от само себе си, но понеже е нямал никакъв вътрешен душевен
порив
, това приключва с двадесет и седмата му година.
Познавате ли един особено характерен човек, който е най-концентрираният продукт на това съвремие? Това е Лойд Джордж. Днес човек не може да разбере своеобразието на някои съвременници, ако няма предвид тези неща. Той не може истински да разбере своеобразието на човека. Лойд Джордж е един създал сам себе си човек.
До двадесет и седмата си година той е възприел единствено това, което настоящето дава от само себе си, но понеже е нямал никакъв вътрешен душевен порив, това приключва с двадесет и седмата му година.
Той е избран в парламента. Лойд Джордж е в парламента, седи там със скръстени ръце, със своите малко обърнати навътре очи, говорещ навсякъде по подходящия начин, обръщащ внимание на слабостите на своите противници. Но министерството се дава на Кемпбъл-Банерман. Хората се питат: Какво да се направи с Лойд Джордж? Той критикува всичко, което става в министерството!
към текста >>
11.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Но хората вече усещат този
порив
в душите си.
Казано с тривиални думи: Всички стремежи, както тези на Рубакин, така и други подобни, водят до там, че днешният човек всъщност иска да излезе от своята кожа, понеже той е вкаран в кожата на необходимостта, където си служи със своята собствена интелигентност, но без да я прилага спрямо духовния живот. Човекът не би искал да остане в очертанията на своето тяло, не би искал да живее затворен в кожата си, понеже той знае: Вътре в кожата му живее нещо живо, обаче срещата с него е неприятна! Ето защо той иска да излезе извън тялото! Той би искал да обективира интелигентността, той би искал да излезе извън тялото и да застане редом с него, така че вълните на духовния свят да преминат през него. Но това е същото, за което говори Духовната наука: една наука, която не може да остане затворена в тялото, а не иска извън него по такъв неправдоподобен начин и чрез такива експерименти, за които ви споменах.
Но хората вече усещат този порив в душите си.
Всъщност, те трябва да приемат едно знание, което произтича от здравото разбиране на човешката душа. Не винаги е необходимо сам да се освобождаваш от ограниченията на тялото, за да постигнеш едно знание, което действа в света по такъв начин, че действието му не зависи от проявленията на тялото. Ето задачата на истината, всичко друго е карикатура на истината. Тъкмо тези карикатури на същинските духовни задачи, стоящи пред съвременната епоха, причиниха толкова беди на нашето време и доведоха живота ни до задънена улица. Ако се вгледаме по този начин в това, определи характера на нашето време, ние ще намерим обяснение защо хората, които не искат да признаят Духа, но са честни в душите си, не позволяват никакво понижение на съзнанието и си дават ясна сметка какво предстои на човечеството, ако то иска да остане в материализма.
към текста >>
Ние трябва да разберем, че в
порив
а към Духа е вложено нещо, което изключва необходимостта да сме песимисти.
Всъщност, те трябва да приемат едно знание, което произтича от здравото разбиране на човешката душа. Не винаги е необходимо сам да се освобождаваш от ограниченията на тялото, за да постигнеш едно знание, което действа в света по такъв начин, че действието му не зависи от проявленията на тялото. Ето задачата на истината, всичко друго е карикатура на истината. Тъкмо тези карикатури на същинските духовни задачи, стоящи пред съвременната епоха, причиниха толкова беди на нашето време и доведоха живота ни до задънена улица. Ако се вгледаме по този начин в това, определи характера на нашето време, ние ще намерим обяснение защо хората, които не искат да признаят Духа, но са честни в душите си, не позволяват никакво понижение на съзнанието и си дават ясна сметка какво предстои на човечеството, ако то иска да остане в материализма.
Ние трябва да разберем, че в порива към Духа е вложено нещо, което изключва необходимостта да сме песимисти.
И ако погледнем колко малко днешните хора са склонни да навлизат в духовния свят според методите на Духовната наука, ние ще стигнем и до по-дълбоките причини за упадъка на нашата епоха. През тази година също се появиха най-различни заглавия, свързани с Коледа. И просто е невероятно, че в сериозните изпитания на тази епоха да се появи една такава статия, за която ще стане дума сега. Хората пишат прекалено добре, пишат прекалено любезно, пишат както им харесва. Те може и да се мразят, както никога досега не са се мразели, обаче, когато пишат, излиза така, че те се обичат, както се обичат враговете.
към текста >>
12.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Тогава срещу него застанал, както се вижда от едно писмо, с истински
порив
, който е днес необходим, когато се преценява с цялата сериозност това, което е поставено на карта, срещу него се изправя нашият приятел д-р Валтер Щайн.
Но в нас трябва да гори огънят за онова, което трябва да бъде посадено в човечеството като нещо ново. Ето защо аз изпитах определено задоволство, когато ми бе поднесено писмото, чието главно съдържание бих искал да Ви съобщя днес като увод. Става дума за това, че в Ройтлинген, един град съседен на Щутгарт, се явил същият онзи професор, за да вилнее със също такива глупави основания против онова, което се иска от страна на антропософски ориентираната Духовна Наука, както бе сторил това в онази глупава книга , за съдържанието на която аз неотдавна Ви говорих тук. Без съмнение този професор, едно от украшенията защото такива са сега украшенията на тази страна едно от украшенията на университета в гр. Тюбинген в други университети нещата не стоят различно този професор говорил сега също така, както е говорил в своята книга.
Тогава срещу него застанал, както се вижда от едно писмо, с истински порив, който е днес необходим, когато се преценява с цялата сериозност това, което е поставено на карта, срещу него се изправя нашият приятел д-р Валтер Щайн.
И за дискусията, която се е разиграла преди няколко дена, пише нашият приятел д-р Щайн на неговата съпруга: "Вчера бях в Ройтлинген, където професор Трауб говори против Щайнер. Аз се записах за дискусията. Беше една борба на живот и смърт. Аз представих Трауб като един безсъвестен, съвсем непознат с материята, която третира. Той каза своите заключителни думи едвам вече сричайки.
към текста >>
13.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но то може да се изживее само ако човек е изпълнен с преданост към света, ако е изцяло подчинен на
порив
а да се от даде безрезервно на този свят.
Обаче човекът е твърде близък и сроден с този свят, който се простира зад външните сетивни възприятия, зад сетивните представи. Всяка нощ между заспиването и пробуждането човек нахлува там, в този свят. Щом Вие заспите, Вие пребивавате там, в този свят. Това, което Вие изживявате там, се намира отвъд сетивните представи и няма нищо общо с фантастния атомизиран свят на естествените науки. Обаче това, което е отвъд сетивната сфера, именно него изживяваше в своите Мистерии древния източен мъдрец.
Но то може да се изживее само ако човек е изпълнен с преданост към света, ако е изцяло подчинен на порива да се от даде безрезервно на този свят.
Искаме ли да проникнем зад сетивните впечатления, в нашето познание трябва да цари не друго, а любов. Древната източна цивилизация притежаваше именно тази любов в познанието. И защо беше необходима тази преданост, тази жертвоготовност? Защото ако обикновеният човешки Аз искаше да проникне в надсетивния свят, човек трябваше да се откаже от своя Аз. Но този Аз, от какво възниква той?
към текста >>
14.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Когато, следвайки другото направление което има копнежа да изгради новия човек ние се въплътим в определено физическо тяло, трябва да знаем, че волята, в
порив
а си да стане свят, е минала преди нас.
И обикновено волята постига този копнеж. Навън, между смъртта и новото раждане съществува, така да се каже, възможността да се изживее духовния образ на човека; сега обаче тук възниква копнежът да се изгради отново един нов свят. В известен смисъл, волята започва да се разширява, тя се превръща в свят, тя става космическа. Чрез това, че се разширява, волята успява да се доближи до природната наследствена линия, което после ще се манифестира в хода на поколенията. Така че това, което в духовно-физическия Космос действува като воля, за да стигне в „среднощния час на Битието“ до копнежа за превръщане в един нов свят, фактически то вече съществува във веригата на поколенията.
Когато, следвайки другото направление което има копнежа да изгради новия човек ние се въплътим в определено физическо тяло, трябва да знаем, че волята, в порива си да стане свят, е минала преди нас.
Тя вече живее и пулсира в размножението на поколенията, всред които ние после ще се потопим. В това, което получаваме от предците и родителите, вече пулсира волята, волята от „среднощния час на Битието“, устремената към света воля, и към тази воля се включват устремените към човека мисли. МИСЛИ: Копнежът да се превърнат в свят Копнеж да се превърнат в човек. ВОЛЯ:
към текста >>
15.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Обаче в основата си, това беше един неясен и тъмен
порив
за изразяване на голямата истина: Че Азът все още не е готов, че Азът е само един зародиш на предстоящите космически събития.
Равновесието ще се внесе от това, което е копнежът за Христос. Накратко, днешният Азов зародиш ще се разгърне напълно едва в идващото душевно-човешко царство. Нитче е един човек, който дълбоко и трагично пострада от упадъчната цивилизация на 19 век. Той усети нещо много важно, той усети, че за да спаси своето бъдеще, Азът трябва сам да се изтръгне от това, което е в упадък. И тъй като при него цялата идея остана абстрактна, той избра и абстрактната дума за „свръхчовека“.
Обаче в основата си, това беше един неясен и тъмен порив за изразяване на голямата истина: Че Азът все още не е готов, че Азът е само един зародиш на предстоящите космически събития.
Нитче постоянно повтаряше: В основата си, човекът е нещо, което той е развил от червея. Но по същия начин и свръхчовекът трябва да се развие от човека. С едно тъмно и неясно чувство, Нитче се добра до такава област, чието осветляване е същинската задача на нашата епоха, ако тя не иска да остане опипваща и сляпа в мрака на една упадъчна култура. Напълно разбираемо е, че Нитче, който така трагично пострада от нашата чисто интелектуалистична култура, извлече това интелектуалистично понятие за свръхчовека което, в основата си, няма никакво съдържание извлече го именно от пустотата на тази интелектуалистична култура. Нитче не можа да стигне до едно истинско разбиране на Христос.
към текста >>
И своеобразното при него е, че въпреки могъщия
порив
за разгръщане на Азът, по силата на една трагична необходимост, Нитче бе принуден да остане вътре в тази интелектуалистична култура, така че той стана глашатай не на Христос, а стана глашатай на Антихриста, превърна се именно в един застъпник, в един певец на Антихриста.
Нитче постоянно повтаряше: В основата си, човекът е нещо, което той е развил от червея. Но по същия начин и свръхчовекът трябва да се развие от човека. С едно тъмно и неясно чувство, Нитче се добра до такава област, чието осветляване е същинската задача на нашата епоха, ако тя не иска да остане опипваща и сляпа в мрака на една упадъчна култура. Напълно разбираемо е, че Нитче, който така трагично пострада от нашата чисто интелектуалистична култура, извлече това интелектуалистично понятие за свръхчовека което, в основата си, няма никакво съдържание извлече го именно от пустотата на тази интелектуалистична култура. Нитче не можа да стигне до едно истинско разбиране на Христос.
И своеобразното при него е, че въпреки могъщия порив за разгръщане на Азът, по силата на една трагична необходимост, Нитче бе принуден да остане вътре в тази интелектуалистична култура, така че той стана глашатай не на Христос, а стана глашатай на Антихриста, превърна се именно в един застъпник, в един певец на Антихриста.
Антихристиянството бликна в душата на Нитче по един гениален начин. Обаче за да остане вярно на себе си, това антихристиянство беше длъжно да тласне човека към фантазиите за един абстрактен свръхчовек, като в същото време то внесе и непоколебимата увереност, че този абстрактен свръхчовек ще умре в мига, когато умре и Земята. Ето защо Нитче така поривисто се хвърли към идеята за развитието, към идеята за еволюцията. Но и този скок не му помогна. В мъртвите абстракции на интелектуализма, той успя да стигне само до „вечния възврат, където вместо издига нето към по-висши сфери, цари механичното и безкрайно повторение.
към текста >>
Ето защо Нитче така
порив
исто се хвърли към идеята за развитието, към идеята за еволюцията.
Напълно разбираемо е, че Нитче, който така трагично пострада от нашата чисто интелектуалистична култура, извлече това интелектуалистично понятие за свръхчовека което, в основата си, няма никакво съдържание извлече го именно от пустотата на тази интелектуалистична култура. Нитче не можа да стигне до едно истинско разбиране на Христос. И своеобразното при него е, че въпреки могъщия порив за разгръщане на Азът, по силата на една трагична необходимост, Нитче бе принуден да остане вътре в тази интелектуалистична култура, така че той стана глашатай не на Христос, а стана глашатай на Антихриста, превърна се именно в един застъпник, в един певец на Антихриста. Антихристиянството бликна в душата на Нитче по един гениален начин. Обаче за да остане вярно на себе си, това антихристиянство беше длъжно да тласне човека към фантазиите за един абстрактен свръхчовек, като в същото време то внесе и непоколебимата увереност, че този абстрактен свръхчовек ще умре в мига, когато умре и Земята.
Ето защо Нитче така поривисто се хвърли към идеята за развитието, към идеята за еволюцията.
Но и този скок не му помогна. В мъртвите абстракции на интелектуализма, той успя да стигне само до „вечния възврат, където вместо издига нето към по-висши сфери, цари механичното и безкрайно повторение. Ето, така ние разглеждаме човешкия Дух, човешката душа, човешкото тяло. И ако спрем вниманието си върху духовното в човека, то ще застане пред нас като проявление на Духа. Доколкото ние изследваме този Дух като духовни хора, той не ни се открива в твърде диференциран вид.
към текста >>
16.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Основният им
порив
беше отправен към Старата Луна.
Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание. Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя.
Основният им порив беше отправен към Старата Луна.
Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела. Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>
Те впрочем искат не да парализират човешкия
порив
към действие, а да шаблонизират, да програмират този
порив
.
Човекът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва, механична космогония. Луциферическите Същества искат да откъснат човека от всякакво действие, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята. Обратно ариманическите Същества искат окончателно и завинаги да свържат човека със Земята. Те биха желали да механизират всичко, или с други думи да го свалят долу в минералното царство. По този начин те биха искали така да преформират Земята, че да не и позволят да премине в Бъдещия Юпитер.
Те впрочем искат не да парализират човешкия порив към действие, а да шаблонизират, да програмират този порив.
Ариман е най-големият застъпник и ентусиаст за програмните действия. Той е вдъхновител на всевъзможните правилници, устави и регламенти. Щом Ариман се вмъкне в даден комитет, подготвящ един или друг регламент, тогава той е като риба във вода: 1, 2, 3 първо трябва да се направи това, после трябва да се направи онова, на трето място: този участник има тези права, на четвърто място: Другият участник има тези задължения и т.н. Разбира се, след време никой не си спомня тези права и задължения, но в момента те са най-важното. И когато регламентът е готов, хората започват да служат на Ариман.
към текста >>
17.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И тази отметната назад глава символизира не друго, а първоначалния
порив
, първоначалния поглед на човека назад към Космоса, който живее в самия него.
Търговец ..........…………………………….............Риби Човекът-крайници Виждате ли, за древните хора тази дълбока връзка между Космоса и човека беше един очевиден факт; за съвременното човечество обаче тя потъна в непрогледен мрак. Днешните хора повтарят: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв... Рисуват един овен и общо взето, нямат дори предчувствие за истинската стойност на тези неща. Ако се вгледаме в едно древно изображение на Овена, вие ще се уверите, че тук няма място за ни какъв натурализъм; ударението е поставено преди всичко върху факта, че Овенът гледа назад и точно в този жест е скрита основната сила на Овена.
И тази отметната назад глава символизира не друго, а първоначалния порив, първоначалния поглед на човека назад към Космоса, който живее в самия него.
Така че ние не трябва да гледаме Овена по един натуралистичен и повърхностен начин. Същественото тук е не самата фигура, а отметнатата назад глава. Ако се изправите пред едно древно изображение на Телеца, ще останете впечатлени най-вече от това, че Телецът гледа встрани и скача! В този жест е стаен един всеобщ космически принцип, който определихме като „поглед в Универсума и усет за вътрешната подвижност“. Отново жестът, а не самата фигура на Телеца ни позволява да вникнем в неговата истинска природа.
към текста >>
18.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Става така, че в окото трепва един вид
порив
.
Виждате ли, Сатурн обикаля Слънцето приблизително за 30 години. Ако човек е на Земята, той естествено изживява такъв период, при който Сатурн е покрит от Слънцето. И ако човек има щастието неговият Сатурн да е плът но покрит от Слънцето, тогава в неговия сетивен живот се заражда така да се каже един силен Слънчев живот. И какво се получава сега? Нека отново се обърнем към окото не за друго, а понеже примерът е особено подходящ.
Става така, че в окото трепва един вид порив.
И ако по време на земния си живот човек попадне в такава констелация, при която Сатурн не действува върху неговите сетива, той може да стигне до откритието, че тъкмо чрез неговите сетива настъпва едно особено космическо събитие. Човекът се изпълва с един порив. Неговата сетивна сила рязко нараства. Да, такива неща са напълно възможни. И ние искаме да говорим за човека не с оглед на днешните изтъркани схеми, а така, че да го осветлим отново, да го осветлим отвсякъде.
към текста >>
Човекът се изпълва с един
порив
.
И ако човек има щастието неговият Сатурн да е плът но покрит от Слънцето, тогава в неговия сетивен живот се заражда така да се каже един силен Слънчев живот. И какво се получава сега? Нека отново се обърнем към окото не за друго, а понеже примерът е особено подходящ. Става така, че в окото трепва един вид порив. И ако по време на земния си живот човек попадне в такава констелация, при която Сатурн не действува върху неговите сетива, той може да стигне до откритието, че тъкмо чрез неговите сетива настъпва едно особено космическо събитие.
Човекът се изпълва с един порив.
Неговата сетивна сила рязко нараства. Да, такива неща са напълно възможни. И ние искаме да говорим за човека не с оглед на днешните изтъркани схеми, а така, че да го осветлим отново, да го осветлим отвсякъде. Днес англосаксонската литература изобилствува с публикации по тези въпроси. Идва например някой Уйлямс Джеймс и започва да говори за едно или друго „пробуждане“.
към текста >>
Ако разгърнете книгите му и книгите на неговите ученици, Вие ще откриете основния лайтмотив: че в.един или друг момент от живота, човек изпитва някакъв „
порив
“.
Да, такива неща са напълно възможни. И ние искаме да говорим за човека не с оглед на днешните изтъркани схеми, а така, че да го осветлим отново, да го осветлим отвсякъде. Днес англосаксонската литература изобилствува с публикации по тези въпроси. Идва например някой Уйлямс Джеймс и започва да говори за едно или друго „пробуждане“. Той говори, че има хора, които изживяват един вид „пробуждане“.
Ако разгърнете книгите му и книгите на неговите ученици, Вие ще откриете основния лайтмотив: че в.един или друг момент от живота, човек изпитва някакъв „порив“.
Разбира се, тези автори не знаят как да обяснят нещата, не знаят, че подобни явления възникват най-вече във връзка с констелациите на Сатурн или Юпитер. Те не знаят, че ако Сатурн е покрит, нараства сетивният живот; че ако е покрит Юпитер което може да се случи много по-лесно, защото Юпитер обикаля Слънцето за 12 години тогава нараства нервният живот. Да, днес определени хора изместват тези неща в областта на подсъзнанието... което си е чист мързел, и всички учени от рода на Уйлямс Джеймс, всички психоаналитици би трябвало да го знаят добре. Това „подсъзнание“ е едно съвсем негативно понятие. Извинете ме за израза, но то е просто един плювалник, побиращ всички неясни и необясними факти от живота.
към текста >>
19.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И ако човек се изпълни с живото и трепетно усещане за своя космически произход, тогава неговият етерно-морален свят също се изпълва с могъщи религиозни импулси; тогава етичната воля у човека се превръща в израз на ръководната божествена воля; тогава сферата на етично-моралните
порив
и прераства в сферата на етично-религиозните
порив
и.
От ритмичната смяна между бодърствуване и сън, навлизаме в годишната последователност на пролет, лято, есен и зима. Човекът застава пред нас като едно отражение на това, което се извършва в света на времето. А само преди седмица ние се постарахме да вникнем в човека, като в едно отражение на това, което се разиграва в пространството. Ето как човекът е извлечен от Космоса, ето как той е поставен в нашия видим свят. Но тогава моралният световен ред застава пред нас като една неоспорима реалност, а не като свят от думи и понятия.
И ако човек се изпълни с живото и трепетно усещане за своя космически произход, тогава неговият етерно-морален свят също се изпълва с могъщи религиозни импулси; тогава етичната воля у човека се превръща в израз на ръководната божествена воля; тогава сферата на етично-моралните пориви прераства в сферата на етично-религиозните пориви.
Ето как антропософската Духовна Наука търси пътя към етичния и религиозния свят на човека.
към текста >>
20.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ако се опитам да ви направя разбираем факта, че говоримия човешки език става друг, когато остава въпрос да се отправяме чрез езика към съществата от духовния свят, вие не се обърквайте от моите думи, ако ви кажа: аз никога не бих подценил голямото значение, което има, от чиста земна гледна точка, например Русо, и бих се заел, ако говоря от чисто земна гледна точка, да говоря за Русо с целия
порив
, всички възхвали, цялата благословена критика, каквато имат другите хора говорещи за него.
Всеки изтъква своята гледна точка именно, изхождайки от точката, която заема в света точно в момента, в който казва това. И днес за хората няма нищо по-раняващо, по-непоносимо от това да слушат да се говори просто за висше познание, което се смята, че трябва да бъде постигнато по вре ме на една еволюция. Ако възможността да се завоюва модерното познание основно се е появила в последната третина от ХІХ век, твърде по-рано действаха противоположните сили, които искаха да създадат преди всичко между хората голямо изравняване, голямо уеднаквяване, даже в областта на духа. Би могло да бъдат цитирани много хора, при които беше действаща тази враждебност към модерното посвещение. Но, скъпи приятели, мислите ли, че когато трябва да ви се говори, изхождайки от духа на тази наука на посвещението, трябва думите да имат същия звук, като този, който трябва да имат тук на Земята за обикновените земни условия?
Ако се опитам да ви направя разбираем факта, че говоримия човешки език става друг, когато остава въпрос да се отправяме чрез езика към съществата от духовния свят, вие не се обърквайте от моите думи, ако ви кажа: аз никога не бих подценил голямото значение, което има, от чиста земна гледна точка, например Русо, и бих се заел, ако говоря от чисто земна гледна точка, да говоря за Русо с целия порив, всички възхвали, цялата благословена критика, каквато имат другите хора говорещи за него.
Но ако трябва да се реша да опитам да облека в земни думи това, което науката на посвещението посочва по повод Русо, аз съм задължен да кажа това: със своята уравниловка, със своето духовно уеднаквяване, Русо се представя между много други другари, като главен бърборко на модерната цивилизация! Това е нещо, което естествено човечеството не допуща като идващо от само себе си: че човек може, от земна гледна точка да каже за някого, че е велик дух, но ако иска наистина да опознае човешкото същество и това, което казвам че модерната наука на посвещението трябва да познава Небето и Земята и трябва да описва ритъма, който ги свързва -, трябва най-вече да се каже също, че този, който може, например, да бъде описан на Земята като велика личност, като Русо, трябва да бъде наречен, именно от гледна точка на посвещението, главен бърборко на модерния духовен живот. Само в съгласие между това, което дава от звук от едната страна и от другата се дава това, което води към едно истинско познание за човешкото същество трябва да бъде изградено върху това, върху което посветените от миналото са изграждали върху: ex deo nascimur. Всеки спомен трябва да бъде изграден върху това, което може да дойде в нас, когато отправяме поглед върху света, където Христос става нашият водач в несъзнателното, така както го описах днес. Но ние трябва да го внасяме все повече и повече в нашето съзнание, по такъв начин, че да осъзнаем, че това, което в света, на който е свойствено умирането се намира под водачеството на Христос, да осъзнаем, че с Христос ние влизаме с нашия живот в мъртвия свят: in Christo morimur.
към текста >>
21.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Осъзнаваме, че имаме
порив
и и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието.
Първа лекция, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание. От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н.
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието.
Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния. Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно. Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта.
към текста >>
22.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
То е свързано с другите инстинкти и
порив
и на човека.
Тази лунна същност, Яхве, има следната задача в мировия порядък. Преди всичко тя е, ако мога да кажа така, натоварена със задачата да обгърне човека, който слиза от духовно-душевния свят надолу към Земята, с едно тяло и да го поведе надолу към Земята. Тази Яхве-същност си запазва обаче правото да има работа с хората и на Земята, именно да регулира всичко, което се отнася до размножителните сили. Тази Яхве-същност, която така да се каже, има своето седалище на Луната, води човека надолу към Земята и иска да владее всичко, което в човека е свързано с нагоните и инстинктите на възпроизвеждането. Възпроизвеждането обаче не може да се регулира само за себе си.
То е свързано с другите инстинкти и пориви на човека.
Затова Яхве се нуждае от помощници. Съществата, които Яхве използва за помощници, за да приведе в хармония например инстинктите в човека, свързани с яденето и пиенето и тези на възпроизвеждането, изобщо да бъдат регулирани нагоните и инстинктите, тези помощници Яхве, лунният бог, ги намира в Меркурий и Венера. Така че в духовния Всемир ние имаме в известен смисъл съюз между Луната, Яхве-същността в Луната и всичко, което обитава Луната заедно с Яхве, и съществата от Меркурий и Венера. Съществата, които са в този съюз, искат всъщност да владеят от Луната, от Меркурий и от Венера всичко в плътта и кръвта на човека. Човекът не е само земно същество, а в него се разиграват въздействията от Космоса.
към текста >>
23.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Там започва началото на стремежа, на
порив
а отново да слезем на Земята, в известен смисъл да стигнем до решението между Сатурн и Луната.
Когато пристъпим изцяло в светлото, тогава настъпва онова време между смъртта и новото раждане, което в една от мистерийните драми[2] наричам среднощието на човешкото духовно съществуване, среднощието между смъртта и новото раждане. В това време, което лежи в средата между смъртта и новото раждане, имаме съзнанието, което ни позволява най-ясно да живеем в духовния свят между съществата на духовните йерархии. Но по същото време изживяваме също най-силно в самите нас, че там долу, в планетната сфера, стои всичко, което сме извършили като хора. «Не бива да го забравяш» - си казваме. «Тук не можеш да промениш нищо, можеш да го промениш само когато отново слезеш долу на Земята.»
Там започва началото на стремежа, на порива отново да слезем на Земята, в известен смисъл да стигнем до решението между Сатурн и Луната.
Отново следваме просветващите лунни сили, за да поемем пътя обратно към Земята, при човек, който е станал възрастен в предишния си живот, именно след столетия. И колкото повече се доближаваме до планетната сфера и по-точно до сферата на Меркурий, Венера и Луната, толкова повече изчезва съзнанието, което сме имали заедно с духовните същества на висшите йерархии. Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества. Преди сме се чувствали между тези духовни същества. Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества.
към текста >>
24.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И фактически, при слизането си във физическия земен организъм, духовният зародиш на човека е подчинен на този дълбок свой вътрешен
порив
.
Напротив, физическото тяло на Сатурн ако мога така да се изразя трябва да си представим като една дупка в огромната сфера на мировия, универсален Сатурн, през която минава духовното сияние на Сатурн. И от определен момент след смъртта, това духовно сияние заличава всеки наш спомен от земния живот, заличава го и го покрива със светлина. Виждате ли, космически погледнато, нещата стоят така: Тук на Земята, човекът е под въздействието на духовните Лунни сили; между смъртта и поредното ново раждане той е под въздействието на Сатурновите сили. И когато човек отново се отправи към Земята, той се откъсва от Сатурновите сили и постепенно навлиза в сферата на Лунните сили. Докато човекът е свързан със сферите на Сатурновите сили а на Сатурн, ако мога така да се изразя, помагат Юпитер и Марс, изпълнявайки една особена задача, за която ще говоря в най-скоро време и така, доколкото човек е под въздействието на Сатурн, Юпитер и Марс, той се стреми да стане едно същество, което няма нищо общо със земните качества, каквито са вървежа, говора и мисленето; едно същество, което се стреми да се ориентира в духовния свят, да изживее в себе си космическия съзидателен грохот на Логоса, да долови в себе си сиянието на живите мирови мисли.
И фактически, при слизането си във физическия земен организъм, духовният зародиш на човека е подчинен на този дълбок свой вътрешен порив.
Човекът, който слиза от духовния свят за да се инкарнира в едно земно тяло, не притежава дори най-малкото желание да се свързва със Земната тежест, той няма никакво желание да ходи и да предизвиква механични вибрации в своя говорен апарат, нито пък да размишлява със физическия си мозък за едни или други материални процеси. Тези желания у него липсват. Обаче след като се освободи от сферата на Сатурновите сили, на път към Земята, духовният зародиш на човешкото същество минава през Слънцето, а после и през планетарните сфери на Меркурий, Венера и Луна. В сферите на Меркурий, Венера и Луна става нещо много важно. Там космическите заложби, които съществуваха под формата на духовна ориентация и опитности свързани с Логоса и мировите мисли, се преобразяват в нещо дълбоко и интимно-човешко, преобразяват се в заложбите за говор, мислене и ходене.
към текста >>
25.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Топлината и
порив
ът към живот т.е.
„Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност.
Топлината и поривът към живот т.е.
поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо. Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват. След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години". И там ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята. Там нашето духовно обкръжение е изградено от нашата глупост и от нашата мъдрост, от нашите симпатии и антипатии към доброто.
към текста >>
порив
ите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо.
Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност. Топлината и поривът към живот т.е.
поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо.
Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват. След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години". И там ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята. Там нашето духовно обкръжение е изградено от нашата глупост и от нашата мъдрост, от нашите симпатии и антипатии към доброто. Така че нека обобщим: Както тук на Земята имаме приятния и топъл летен въздух, както имаме смразяващия зимен въздух, така и след смъртта си ние попадаме в едно духовно-душевна атмосфера, която е ласкава и топла само доколкото е подготвен чрез нашите добри чувства, или пък в една смразяваща атмосфера, доколкото тя е подготвена чрез нашите лоши чувства.
към текста >>
26.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Целият морален живот е извоюван от човека още в сферите преди неговото слизане на Земята, преди неговото физическо раждане; и от съвместния си живот с Боговете, човек запазва
порив
а да изгради подобен съвместен живот също и на Земята, ако не по цялата Земя, то поне в сферите на човешката душа.
Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята. Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек. И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал. Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек. Онзи, който има вътрешното разбиране за човека, ще получи от това разбиране и истинските социално-морални импулси.
Целият морален живот е извоюван от човека още в сферите преди неговото слизане на Земята, преди неговото физическо раждане; и от съвместния си живот с Боговете, човек запазва порива да изгради подобен съвместен живот също и на Земята, ако не по цялата Земя, то поне в сферите на човешката душа.
Пътят към един истински морален живот на Земята включва в себе си изграждането на такъв съвместен живот, при който единият човек се превръща за другия в първостепенна земна задача, в мисия. И така, ние виждаме, че любовта и действията на любовта, моралът, са една последица от духовните опитности на човека в свръхсетивния свят между смъртта и поредното му ново раждане. Нека се обърнем и към другото състояние, когато човекът заглушава своето съзнание за съвместния си живот със Съществата от висшите Йерархии, когато подобно на земния сън впечатленията от света замлъкват, когато утихва и съвместният волев живот, когато човекът между смъртта и новото раждане се приближава до себе си. И нали се досещате? това състояние също има едно ехо, едно продължение тук в земния живот.
към текста >>
27.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И ако тези Същества не му се притичваха на помощ, човекът изобщо не би могъл да усети
порив
а за морална доброта.
Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи. В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи! И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове. Да, между нормалните топлинни Същества и тези с прекалено силно развито чувство на срам, действуват невероятни сили на отблъскване; впрочем последните съществуват само в моралните сфери на човека и веднага се скриват, още преди другите духовни Същества да отправят своя взор към тях, „срамежливците". Тези Същества са много повече, отколкото можем да си представим и всъщност те са, които вдъхновя ват човека за моралната доброта.
И ако тези Същества не му се притичваха на помощ, човекът изобщо не би могъл да усети порива за морална доброта.
Да, ако човекът обича моралните стойности, той практически е в съюз, в несъзнателен съюз с тези Същества. И все пак определени качества на тези Същества, на цялото тяхно царство, лесно могат да останат неразбрани. Защо впрочем се срамуват тези Същества? В действителност те се срамуват защото другите духовни Същества без изключение! ги презират и не искат да знаят нищо за тях.
към текста >>
28.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И всъщност в разгара на лятото той търсеше онова, което днес бихме нарекли „Еньовден", денят, през който Слънцето стига до най-високата си лятна точка; той търсеше подходящия ден, за да се свърже в своите светилища с горните Богове; той търсеше, тъй да се каже, естествената връзка с цялото етерно обкръжение на Земята и то не за друго, а воден от
порив
а си за жертвоприношение пред Боговете, които му откриваха собствените си космически мисли.
Това беше неговото жертвоприношение към Съществата от духовния свят. И това жертвоприношение ставаше по време на летните Мистерии. По време на летните Мистерии човек беше обърнат към просторите на Космоса. Защо? Защото и самата Земя освободена от сковаващата прегръдка на зимния студ беше в един вид разширено състояние, като в едно грандиозно космическо издишване: Слята със своята атмосфера, слята с цялото си космическо обкръжение. През лятото човек се усещаше свързан с горните Богове.
И всъщност в разгара на лятото той търсеше онова, което днес бихме нарекли „Еньовден", денят, през който Слънцето стига до най-високата си лятна точка; той търсеше подходящия ден, за да се свърже в своите светилища с горните Богове; той търсеше, тъй да се каже, естествената връзка с цялото етерно обкръжение на Земята и то не за друго, а воден от порива си за жертвоприношение пред Боговете, които му откриваха собствените си космически мисли.
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене. Да, така човекът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили. А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност. Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния. Какво ставаше впрочем?
към текста >>
29.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И във вечери като днешната Коледна вечер, Вие свързвате тази Ваша воля с една друга воля, която се състои в
порив
а да следваме небесната траектория на Витлеемската звезда.
Ние трябва да се стремим към онези сили, които въпреки непрогледния мрак на материалния свят, идват от самото човешко същество, към силите, които идват от живия, безкраен и напредващ в своето развитие Христос Исус. Да, ние не трябва да бронираме Коледния импулс в ежегодното и конвенционално настроение на един религиозен празник; ние трябва да го освободим и да отворим неговите граници във времето; само тогава Коледният импулс ще ни озари с прекрасната и спокойна светлина на Витлеемската звезда. Да, уважаеми гости и скъпи мои приятели, в днешната Коледна вечер аз исках да Ви говоря точно за тази озаряваща светлина, точно за тази озаряваща звезда. Но позволете ми да спомена и нещо друго. Позволете ми да спомена, че макар и по един плах начин приемайки антропософската Духовна Наука Вие проявявате известна воля.
И във вечери като днешната Коледна вечер, Вие свързвате тази Ваша воля с една друга воля, която се състои в порива да следваме небесната траектория на Витлеемската звезда.
Защото в Коледната нощ само тя може да осветли истинския път на човека! Да останем будни в дълбоката и чиста тишина на тази вечер, да изпълним душите си със светлината на Витлеемската звезда точно това е най-дълбокото Коледно Посвещение за нашата съвременна епоха. Всичко останало общо взето представлява само външната фасада на този Коледен импулс, който ние можем да пренесем от днешната вечер в утрешния ден. И тогава тази нощ ще стане за нас не само символ, защото символът ще оживее и ние може би ще се замислим колко дълбоко и всеотдайно трябва да се свържем с порива към Духа, който занапред ще изгрее във всички благочестиви и смели човешки сърца; поривът, който в същото време ще тържествува и под формата на истинския Коледен импулс; поривът към онзи Дух, който през Коледната Витлеемска нощ поиска да се инкарнира в човешкото тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
И тогава тази нощ ще стане за нас не само символ, защото символът ще оживее и ние може би ще се замислим колко дълбоко и всеотдайно трябва да се свържем с
порив
а към Духа, който занапред ще изгрее във всички благочестиви и смели човешки сърца;
порив
ът, който в същото време ще тържествува и под формата на истинския Коледен импулс;
порив
ът към онзи Дух, който през Коледната Витлеемска нощ поиска да се инкарнира в човешкото тяло на Исус от Назарет.
Позволете ми да спомена, че макар и по един плах начин приемайки антропософската Духовна Наука Вие проявявате известна воля. И във вечери като днешната Коледна вечер, Вие свързвате тази Ваша воля с една друга воля, която се състои в порива да следваме небесната траектория на Витлеемската звезда. Защото в Коледната нощ само тя може да осветли истинския път на човека! Да останем будни в дълбоката и чиста тишина на тази вечер, да изпълним душите си със светлината на Витлеемската звезда точно това е най-дълбокото Коледно Посвещение за нашата съвременна епоха. Всичко останало общо взето представлява само външната фасада на този Коледен импулс, който ние можем да пренесем от днешната вечер в утрешния ден.
И тогава тази нощ ще стане за нас не само символ, защото символът ще оживее и ние може би ще се замислим колко дълбоко и всеотдайно трябва да се свържем с порива към Духа, който занапред ще изгрее във всички благочестиви и смели човешки сърца; поривът, който в същото време ще тържествува и под формата на истинския Коледен импулс; поривът към онзи Дух, който през Коледната Витлеемска нощ поиска да се инкарнира в човешкото тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
30.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Както през дните на Йоановия празник възникваше интензивният
порив
да се танцува, да се музицира, така и с настъпването на зимното Слънцестоене възникваше интензивният
порив
да се моделира, да се пластицира, като за тази цел бяха използвани всякакъв вид меки материи, каквито имаше в природата.
На тези занимания хората се отдаваха през зимните месеци, когато – макар и в най-примитивни форми – възникнаха първите наченки на пластичното изкуство. Своеобразното при тези древни форми на човешкото съзнание – колкото и парадоксално да изглежда за днешните хора – беше следното: С наближаването на Октомври, в човешките крайници се появяваше нещо, което изпитваше стремеж към каквато и да е деятелност. През лятото човекът използваше движенията на своите крайници за това, което изискаха нивите; той трябваше да вземе плуга в ръцете си, да върши това или онова. Той трябваше да се нагоди към външния свят. Когато есента беше отминала и крайниците се успокояваха, у хората се пробуждаше стремеж към друг вид деятелност и тогава крайниците започваха да копнеят за това, да моделират, да месят глина.
Както през дните на Йоановия празник възникваше интензивният порив да се танцува, да се музицира, така и с настъпването на зимното Слънцестоене възникваше интензивният порив да се моделира, да се пластицира, като за тази цел бяха използвани всякакъв вид меки материи, каквито имаше в природата.
Хората например имаха едно фино усещане за начина, по който водата започва да замръзва. Намирайки се близо до водни маси, те протягаха ръцете си под водата в една или друга посока, при което върху тях възникваха различни форми от лед; ръцете им, покрити с лед, се втвърдяваха от студ, а когато хората ги изваждаха от водата, дълго се взираха в причудливите художествени форми на ледените кристали, преди те отново да се разтопят. От всичко това в нашата интелектуалистична епоха не е останало нищо, може би с изключение на обичая да се лее олово в нощта срещу Св. Силвестър. Хората изливат разтопено олово във водата и после се мъчат да отгатнат какво означават получените форми. Обаче това са последните абстрактни останки от онази чудна активност на древните човешки пориви, в които бяха въвлечени както човека, така и външната природа, изразяващи се, примерно, в това, което описах: Човекът протяга ръка в ледената вода, и когато ръката се втвърди, той започва да я движи под водата, очаквайки да види чудните форми на ледените кристали.
към текста >>
Обаче това са последните абстрактни останки от онази чудна активност на древните човешки
порив
и, в които бяха въвлечени както човека, така и външната природа, изразяващи се, примерно, в това, което описах: Човекът протяга ръка в ледената вода, и когато ръката се втвърди, той започва да я движи под водата, очаквайки да види чудните форми на ледените кристали.
Както през дните на Йоановия празник възникваше интензивният порив да се танцува, да се музицира, така и с настъпването на зимното Слънцестоене възникваше интензивният порив да се моделира, да се пластицира, като за тази цел бяха използвани всякакъв вид меки материи, каквито имаше в природата. Хората например имаха едно фино усещане за начина, по който водата започва да замръзва. Намирайки се близо до водни маси, те протягаха ръцете си под водата в една или друга посока, при което върху тях възникваха различни форми от лед; ръцете им, покрити с лед, се втвърдяваха от студ, а когато хората ги изваждаха от водата, дълго се взираха в причудливите художествени форми на ледените кристали, преди те отново да се разтопят. От всичко това в нашата интелектуалистична епоха не е останало нищо, може би с изключение на обичая да се лее олово в нощта срещу Св. Силвестър. Хората изливат разтопено олово във водата и после се мъчат да отгатнат какво означават получените форми.
Обаче това са последните абстрактни останки от онази чудна активност на древните човешки пориви, в които бяха въвлечени както човека, така и външната природа, изразяващи се, примерно, в това, което описах: Човекът протяга ръка в ледената вода, и когато ръката се втвърди, той започва да я движи под водата, очаквайки да види чудните форми на ледените кристали.
Да, в разгара на лятото, чрез музиката и поезията, човекът отправя въпроси към Небето, а то му отговаря като спуска Азовото чувство в неговото съноподобно съзнание. А в най-дълбоката точка на зимата той се обръща към това, което иска да узнае, но не от Небето; сега той се обръща към земния елемент и проверява какви форми може да приеме земния елемент. И той установяваше, че формите, които възникваха, бяха донякъде подобни на формите, които образуваха бръмбарите, пеперудите и т.н. Неговото наблюдение установяваше точно това. Пластичните форми, които той извличаше от природните действия на Земята, го убеждаваха, че различните животински форми произлизат от земните елементи.
към текста >>
31.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
От него изникват инстинктивни емоционални
порив
и и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни
порив
и, те правят човека нескромен, горд и т.
Това е едното, което се постига чрез такъв светоглед относно природата и историята. Другото е, че именно когато поставим човека в центъра на разглеждането, ще бъде постигнато етически това, че в човешкия характер ще влезе известна скромност. Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека. Без съмнение, от едно проникващо, обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно. Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество.
От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т.
н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност. Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква скромност, а не надменност. Всичко, което в антропософията може да бъде култивирано като едно действително, истинско разглеждане, изцяло има една етическа страна, проявява своите етически импулси. Антропософията няма да създаде един мироглед за живота, както по-новото материалистично време, което счита етиката, морала за нещо външно, а за него етиката, моралът ще бъде нещо, което ще израства вътрешно от всичко онова, което се разглежда. Така аз бих искал да покажа, как в определени човешки същества предишни епохи са пренесени чрез самите хора в по-късни епохи.
към текста >>
32.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И в двора на Харун ал Рашид тази личност действаше невероятно импулсиращо, - понеже тогава не бяха възможни инициации в стария смисъл - просто той беше една личност която действаше, подтиквана от един могъщ
порив
, от една могъща фантазия, една екзактна, логическа фантазия, като беше негов организатор и въздействаше върху всичко, което съществуваше в този двор.
Който прозре това, ще може да открие приликата между Григорий VII и Хекел в неговото следващо прераждане. Такива възгледи първо трябва да се придобият, когато се започне да се изучава конкретната същност на кармата и когато чрез това стане ясно, че например в двора на Харун ал Рашид живееха хора, които външно, - понеже им бяха дадени съответните физически тела и образование, - живееха в смисъла на прехода между осмото и деветото столетие, но бяха прераждания на стари посветени в мистериите. Когато духовният поглед се отправи към този двор на Харун ал Рашид, прави особено впечатление една личност, която беше задълбочен, интензивно действащ съветник на Харун ал Рашид и която беше един универсален дух за тогавашното време, един дух, който имаше особеността, че в една предишна инкарнация беше взел участие във всички посвещения в същата област, в която сега господстваше Харун ал Рашид, - но когато там са живели съвсем други народи - и който в една по-късна инкарнация като една друга личност с целия си вътрешен копнеж се стремеше към една инициация, но не можеше да я постигне, понеже съдбата не му предостави възможност да бъде посветен през онова време. Една такава личност живееше в двора на Харун ал Рашид, която поради това трябваше да скрие в най-дълбоката си вътрешност онова, което се намираше в него от стари инкарнации, когато е бил посветен. Да не може да постигне това, лежеше в една по-предишна инкарнация и след нея дойде тази, в която той живееше в двора на Харун ал Рашид.
И в двора на Харун ал Рашид тази личност действаше невероятно импулсиращо, - понеже тогава не бяха възможни инициации в стария смисъл - просто той беше една личност която действаше, подтиквана от един могъщ порив, от една могъща фантазия, една екзактна, логическа фантазия, като беше негов организатор и въздействаше върху всичко, което съществуваше в този двор.
Там живееха всевъзможни учени, хора на изкуството, цяла армия поети, представители на всички науки живееха там. Освен това, тогава Багдад беше всъщност център на обширна научна и художествена дейност, която съществуваше в царството на халифите. И всичко, което трябваше да се организира там, се извършваше всъщност от тази личност, която притежаваше много силна инициативност. Такива индивидуалности имат наистина голямо значение в по-нататъшното развитие на човечеството. Нека разгледаме сега личността на самия Харун ал Рашид.
към текста >>
Обърнете внимание, как беше при Харун ал Рашид - невероятен блясък, вътрешна солидност на цивилизацията в двора на Харун ал Рашид, но в същото време
порив
, да се загуби дълбочината, всичко, което беше характерно за мохамеданството, да стане външно.
И в известен смисъл ние виждаме душата на Харун ал Рашид от Азия да се развива след смъртта си по-нататък, от Запад да въздейства на новата европейска цивилизация по начина, по който това можеше да стане, основавайки дори много от по-новия материализъм. Другата личност, която не само беше дясната ръка, но и душата на двора на Харун ал Рашид, която имаше онази особена съдба в духовно отношение, тази душа пое един друг път. Тази душа не желаеше да постигне още по-голям блясък, когато премина през вратата на смъртта. Тази душа имаше много повече вътрешния стремеж да се задълбочи вътрешно. Затова тя не можеше да поеме един път, който в нейната следваща инкарнация да я отведе на Запад.
Обърнете внимание, как беше при Харун ал Рашид - невероятен блясък, вътрешна солидност на цивилизацията в двора на Харун ал Рашид, но в същото време порив, да се загуби дълбочината, всичко, което беше характерно за мохамеданството, да стане външно.
Това трябваше да се прояви в една следваща инкарнация. Обширната, обемна научност трябваше да се прояви. Тя се прояви. Всичко, което беше външен блясък в двора на Харун ал Рашид се появи на дневна светлина при самия Бейкън от Верулам. Другата личност наистина беше душата на двора на Харун ал Рашид, но беше една много задълбочена личност.
към текста >>
33.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
При тази степен на езотерично развитие да се отдава по-малко внимание на впечатленията за онези
порив
и в по-нисшите сетива - на вкуса, на мириса, на осезанието.
Това, което досега е признавал за закономерно, което му е изглеждало възможно, не бива да бъде пречка за възприемане на една нова истина. Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо. Който в петия месец насочи вниманието си да бъде настроен по този начин, ще забележи, че в неговата душа се промъква едно усещане, като че ли в онова пространство, за което говорихме при упражнението през четвъртия месец, се заражда нещо живо, сякаш в него нещо се раздвижва. Това чувство е извънредно фино и субтилно. Човек трябва да се опита внимателно да обхване това субтилно вибриране около него и да го остави да се влее във всичките пет сетива, особено в очите и ушите, също и в кожата, доколкото тя съдържа сетивото за топлината.
При тази степен на езотерично развитие да се отдава по-малко внимание на впечатленията за онези пориви в по-нисшите сетива - на вкуса, на мириса, на осезанието.
На тази степен още не е напълно възможно да се разграничават многочислените лоши влияния, които се смесват с добрите в тази област. Затова ученикът нека остави тези неща за една по-късна степен. През шестия месец да се опита системно и в правилно подреждане отново и отново да извършва всичките пет упражнения. По този начин постепенно се изгражда прекрасно равновесие на душата. Човек специално ще забележи, че напълно изчезва всякакво недоволство от събитията и съществата в света.
към текста >>
34.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам
порив
за дейност».
Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък. Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък. 2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил. Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли.
Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност».
В действителност човек чувства това в цялата горна част на тялото. Тогава той се опитва да накара това чувство да потече към сърцето. 3. Извисяване над удоволствие и неудоволствие, над наслада и страдание. Понякога човек го прихваща да плаче. Тогава е време да прави това упражнение.
към текста >>
35.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
И най-лекият
порив
, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си.
Това, което ви разказах сега за способността на човека да внася в етерното тяло на своята глава форми, които му дават възможност да опознава времевото, етерното тяло чак до своето рождение, всичко това изобщо води до едно особено настроение спрямо Космоса. Човек, така да се каже, загубва собствената си телесност, но се чувства живеещ в Космоса. В известна степен съзнанието се разширява в просторите на етера. Човек вече не може да погледне едно растение, без при това да се потопи в процеса на неговото израстване; той го проследява от корена до цъфтежа; живее в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове. Човек може да се задълбочи в живота на животните според тяхната форма и особено в живота на другите хора.
И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си.
Необходимо е обаче да можем винаги да се завръщаме, иначе ставаме инертен, занесен мистик, екзалтиран фанатик, а не изследовател на свръхсетивните светове. Човек трябва да може по едно и също време да живее в свръхсетивните светове и същевременно да може да се връща назад, следователно да може здраво да стои на двата си крака. Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че според мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или дреха, наистина да стои практически в живота. Всъщност човек не трябва да разсъждава върху живота, ако не стои истински в практиката на живота. Обаче това още повече важи за онези, които търсят свръхсетивни познания.
към текста >>
36.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Никой не може да се свърже с тези същества, без да принизи своята собствена същност, без силно да увеличи силата на определени сетивни
порив
и и импулси.
Но душевните сили, висшите сили на тези същества всичките са родствени на силите на човешката нисша природа. Сетивните желания у човека са същите сили, които го поразяват като толкова значими в тези същества. Така има връзка между най-низшите сили на човека и най-висшите сили на тези духовни същества. Ето защо те се борят да се отъждествят с низшите сили на човека. Когато някой навлиза в този друг свят, в него възникват инстинкти на разрушение, омраза и други подобни, защото тези същества издигат съставляващото човешката низша природа до своето собствено висше естество, и със своите висши сили действат чрез човешките низши сили.
Никой не може да се свърже с тези същества, без да принизи своята собствена същност, без силно да увеличи силата на определени сетивни пориви и импулси.
Това е факт, на който трябва да се обърне специално внимание, защото той ни показва как трябва да си описваме нашето родство с Космоса. В нашата собствена човешка природа има низши подтици и импулси. Но тези низши пориви са сили, които представляват низши импулси само в нас като човешки същества. Същите тези подтици у тези духовни същества са висши сили. Но тези същества работят през цялото време вътре в нас.
към текста >>
Но тези низши
порив
и са сили, които представляват низши импулси само в нас като човешки същества.
Ето защо те се борят да се отъждествят с низшите сили на човека. Когато някой навлиза в този друг свят, в него възникват инстинкти на разрушение, омраза и други подобни, защото тези същества издигат съставляващото човешката низша природа до своето собствено висше естество, и със своите висши сили действат чрез човешките низши сили. Никой не може да се свърже с тези същества, без да принизи своята собствена същност, без силно да увеличи силата на определени сетивни пориви и импулси. Това е факт, на който трябва да се обърне специално внимание, защото той ни показва как трябва да си описваме нашето родство с Космоса. В нашата собствена човешка природа има низши подтици и импулси.
Но тези низши пориви са сили, които представляват низши импулси само в нас като човешки същества.
Същите тези подтици у тези духовни същества са висши сили. Но тези същества работят през цялото време вътре в нас. Те са винаги там, в нашата същност. Нашето развитие в Духовната Наука съществено зависи от разпознаването им, от знанието ни, че те са там. Това ни позволява да кажем: ние имаме нашите по-висши и нашите по-низши сили, и освен това онези сили, които в нас са низши, в тези духовни същества са висши.
към текста >>
Има загадъчна връзка на привличане между най-благородните черти на нашата воля и низшите
порив
и и желания на тези същества.
В действителност онова, което познаваме като унищожаване, не влиза в техния мироглед. Те имат истинска страст за сътворяване, за създаване огромен тласък към деятелност, към продуктивност. Те също имат определени висши способности, по-слабо свързани с нашето мислене, отколкото с нашите чувства, и особено с нашата воля. Тук навлизаме в сфера на същества, свързани най-вече с нашата воля, но колкото и да е странно с най-благородните страни на нашата воля. Така ако влезем в този свят без да знаем нищо от онова, което знае Посветеният, а именно, че зад природния свят и също зад света на душата има духовен свят, когато изпълним нашата воля с идеали, когато развием възвишена, одухотворена воля, това ще прилича сякаш сме се съюзили точно с низшите качества на тези същества, в чиято сфера сме навлезли.
Има загадъчна връзка на привличане между най-благородните черти на нашата воля и низшите пориви и желания на тези същества.
А сега помислете за следното. Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля. Но тогава той навлиза в сферата на тези същества на волята и последствието е, че идеалистичните страни на неговата воля ще започнат да приемат всъщност чувствен характер. И сега, с това в предвид, моля прочетете описанията, дадени от определени мистици от двата пола. Като четете биографията на тези мистици, обърнете внимание на страстната, чувствена атмосфера, която ги е проникнала.
към текста >>
37.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
За нашето съвремие е характерно тъкмо това, че
порив
ът към изкуството е до голяма степен притъпен.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 1 Юни 1923 Един от резултатите на правилно разбираната и правилно прилагана антропософска Духовна наука ще бъде този, че тя ще се окаже плодотворна за всеки вид изкуство.
За нашето съвремие е характерно тъкмо това, че поривът към изкуството е до голяма степен притъпен.
Да, бихме могли да добавим, че дори всред антропософските кръгове не винаги е налице пълно разбиране за нашите непрекъснати усилия да влеем до възможно най-голяма степен художествения елемент в самото Антропософско Движение. Естествено, това е свързано с вече споменатата антипатия, която днешното човечество изпитва към изкуствата. Нека да спомена и още нещо, а именно, че Гьоте беше един от последните велики умове на нашето време, които имаха силното усещане за единството между духовния живот и различните видове изкуства, защото по-късно хората започнаха все повече и повече да гледат на изкуството като на нещо, което всъщност не представлява някаква жизнена необходимост, а по-скоро е бих казал един вид лукс, прибавен към живота. И нищо чудно, че при това положение изкуството постепенно придоби характеристиките на лукса. Обаче древните хора, както често съм описвал пред Вас, поддържаха една жива връзка с духовния свят благодарение на остатъците от старото ясновидство и в изкуството те търсеха нещо, без което е немислимо да съществува която и да е цивилизация.
към текста >>
Той не би трябвало да усеща в себе си никакви
порив
и за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства.
Важно е не как се отнасяме към отделните изкуства, а как да включим художествения елемент в светоусещането на нашите съвременници. Ето върху какво ще говорим днес, надявайки се, че по този начин ще подготвим необходимите предпоставки за следващите лекции. Ние трябва да сме наясно, че има пряка връзка между цялостния характер на днешния духовен живот, от една страна, и изкуството, от друга страна. Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в еволюцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния свят и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да постига пълна хармония с външния свят. Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса.
Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства.
Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила. В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно. Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата. Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния. Естествено, днешните хора не се съобразяват с художествените закономерности на натурализма.
към текста >>
И ако човечеството изобщо иска да се спаси от тази повсеместна бездуховност, един от факторите за това спасение ще се окаже
порив
ът към изкуството.
Ето защо, бих могъл да кажа, за нехудожествените натури е истинско изтезание, ако по искат да влязат в съзвучие с антропософията. Естествено, те с удоволствие биха искали да виждат, макар и абстрактно, следите от предишните си инкарнации в своя сегашен живот, обаче далеч не са в състояние действително да вникнат във формите и в онези техни метаморфози, които непосредствено и по чисто художествен път се откриват пред духовния поглед на човека. Но за целта, както и за да навлезе в живата антропософия, той трябва да си изработи усет за тези неща. Тази е, бих искал да кажа, първата част от моето изложение, с която ясно посочвам, как бездуховността на нашето време се проявява във всички възможни области на живота. Между другото тази бездуховност се проявява и в бездуховното становище, което хората имат към изкуството.
И ако човечеството изобщо иска да се спаси от тази повсеместна бездуховност, един от факторите за това спасение ще се окаже поривът към изкуството.
Антропософията действително може да ни отвори вратата, зад която кипи истинският живот, свързан с изкуството.
към текста >>
38.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И общо взето, тези форми са име нно архитектурните, доколкото те са плод на един или друг художествен
порив
.
От вчерашната лекция научихме, че когато отправим поглед към архитектурните форми, в тях трябва да съзрем нещо, което човешката душа очаква да срещне, когато по един или друг начин тя напуска физическото тяло, както това става например при смъртта. Както казах, през време на физическия земен живот тя е свикнала да изгражда чрез физическото тяло чисто пространствени отношения с околния свят. Душата изживява пространствените форми, обаче те са валидни само за външния физически свят. След смъртта, напускайки физическия свят, човешката душа се стреми ако ми позволите този израз да отпечата в пространството своята собствена форма. Тя търси онези линии, онези плоскости, изобщо всички онези форми, с чиято помощ може да се освободи от пространството и да се издигне в духовния свят.
И общо взето, тези форми са име нно архитектурните, доколкото те са плод на един или друг художествен порив.
Така че всъщност, ако действително искаме да разберем същинската художествена природа на архитектурата, ние винаги трябва да си представяме как душата напуска човешкото тяло и какви са после нейните очаквания и потребности спрямо пространствения свят. А за да вникнем в същинската художествена природа на облеклото, аз Ви припомних онази възторжена радост, с която примитивните народи се отнасяха към своето облекло: Те все още имаха едно смътно усещане, че са напуснали духовния свят и са слезли във физическия свят, че просто са се вмъкнали във физическото тяло. Но тогавашните човешки души знаеха: В обвивката на това физическо тяло ние намираме нещо много по-различно от условията, с които разполагахме в духовния свят! И тогава възникваше инстинктивната, чувствена потребност: Да, в тези цветове, в тези ако ми позволите неуместния израз кройки, ние трябва да търсим една такава обвивка, която да отговаря на спомена ни за живота преди раждането. Ето защо в облеклото на примитивните народи ние виждаме едно несръчно загатване, едно несръчно изобразяване на онази астрална човешка същност, която човекът е притежавал още преди своето раждане във физическия свят.
към текста >>
39.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Общо взето той не можеше да бъде удовлетворен в своя художествен
порив
, преди да се вслуша в цветовете на Рафаело и във формите на Микеланджело.
Гьоте стори същото. Гьоте преработи своята Ифигения именно в Рим. Той просто побягна със северната Ифигения към южния Рим, за да и предаде онази форма, която отговаряше на неговите изисквания за класическо изкуство. С Ифигения той успя, за разлика от по-късните си произведения, написани след завръщането си от Рим. Ето как Гьоте нагледно ни показва с каква дълбока сериозност художникът се бори, за да стигне до духовния първообраз на своето произведение.
Общо взето той не можеше да бъде удовлетворен в своя художествен порив, преди да се вслуша в цветовете на Рафаело и във формите на Микеланджело.
Да, Гьоте израсна в залеза на една древна, изживяла времето си духовност, която не можеше да служи повече на съвременното човечество. А сега, ако ми позволите, ще добавя към всичко това, нещо от личен характер. В определен момент от моя живот аз можах да почувствувам това, което Винкелман някога изрече, отправяйки се на юг, за да открие тайните на изкуството, можах да се досетя как и Гьоте после се отправи по следите на Винкелман; обаче в същото време пределно ясно разбрах: изгрява една нова епоха и сега ние с всички сили сме длъжни да търсим нови форми на духовен живот, а не да се уповаваме на старите! Аз можах да усетя това съвсем ясно в мига, когато съдбата ме отведе в онези помещения, в които някога Винкелман живя по времето на неговия престой в Рим; в онези помещения и сгради, които помогнаха на Винкелман да формира основните си идеи за същността на гръцкото и италианското изкуство и които по-късно вдъхновиха също и Гьоте; защото тъкмо в тези помещения преди години аз трябваше да изнеса няколко антропософски лекции върху еволюцията на света и човечеството. Тъкмо там аз бях завладян от едно действително дълбоко усещане: Да, духовният свят изисква да бъде казано нещо съвършено ново, защото само така може да се върви напред.
към текста >>
40.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И нашата епоха никога няма да узрее за истинските художествени импулси, ако не усетим полъха от някогашното душевно настроение, обединяващо в себе си художествените, религиозни и познавателни
порив
и на човешката душа!
Когато днес един философ разсъждава върху монизма и дуализма, той го прави, бих казал, напълно равно душно. Той употребява абстрактни понятия, с чиято помощ могат да бъдат доказани коренно противоположни тези. А как изглеждаха нещата в онези далечни времена, за които стана дума току що? Когато древните говореха за това, което днес наричаме монизъм и дуализъм, в душите им се навдигаха огромни сили и се разгаряше старият спор, дали светът е създаден от един единствен принцип, или от борбата между доброто и злото, и този стар спор между монизма и дуализма прерастваше в едно художествено-религиозно дело, което ангажираше всичките душевни сили на човека, от които зависеше неговото спасение. Днешни те хора говорят напълно равнодушно за тези неща, докато древните ги усещаха като нещо, от което зависи тяхното спасение.
И нашата епоха никога няма да узрее за истинските художествени импулси, ако не усетим полъха от някогашното душевно настроение, обединяващо в себе си художествените, религиозни и познавателни пориви на човешката душа!
Обаче старите времена усещаха и още нещо. Виждате ли, тогавашните хора говореха за питието сома и го отъждествяваха със Слънчевата светлина, уловена от сребърната чаша на Луната. Те знаеха: За да разбереш тайните на Космоса, чрез питието сома, ти трябва да бъдеш проникнат от тази светлина. Да, хората говореха за питието сома и бяха дълбоко убедени в своя космически произход. Душата живееше на Земята, но в същото време тя живееше и в Космоса.
към текста >>
41.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Но така или иначе, ако художественият
порив
иска да се прояви по красив начин, отношението към духовния свят винаги трябва да е налице.
И така, говорейки обективно за красивото, ние всъщност се обръщаме към неговите художествени форми като към нещо, което предварително съществува в духовния свят. Изкуството винаги е имало тази мисия: да обхване излъчването и проявлението на вездесъщия Дух, който протъкава и оживотворява целия свят около нас. Всяко истинско изкуство просто копнее за духовния свят. И дори когато както често пъти може да се случи иска да представи грозното и отблъскващото, изкуството представя не сетивно-отблъскващото, а самия духовен свят, който се проявява в областта на физическия свят. Когато духовният елемент свети в сферата на противното и отблъскващото, последните две качества също могат да се превърнат в нещо красиво.
Но така или иначе, ако художественият порив иска да се прояви по красив начин, отношението към духовния свят винаги трябва да е налице.
А сега, нека да разгледаме, изхождайки от тази гледна точка, едно отделно изкуство, да кажем, живопис та. През последните дни ние вече се спряхме на това изкуство, доколкото в живописта, благодарение на цветовете, се проявява духовната същност на нещата. В онези далечни времена, когато хората все още са притежавали едно дълбоко, вътрешно познание за естеството на цветовете, те просто са се доверявали на езиковия гений, за да ги включат в хармонията на света. Ако се пренесете в инстинктивното ясновидство на тези далечни времена, Вие ще установите например следното: металите са били усещани по такъв на чин, че те са изразявали своята вътрешна същност направо в съответния цвят и изобщо не са били наричани с едно или друго земно име. Съществувала е дълбока връзка между назоваването на металите и планетите, защото ако мога да си позволя този израз хората биха се срамували да назоват нещо, което се проявява чрез цветовете, с някакво земно име.
към текста >>
42.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Това може да стори единствено протъканото от художествени
порив
и живо познание.
Ето какво открива човекът, напредвайки в своето антропософско познание. Нека престанем да живеем само в идеите. За да обхванем природата, трябва да мислим в образи, особено когато се обръщаме към най-висшето творение на природата: човекът в неговите физически форми. физическият човек не може да бъде разбран от никаква анатомия, от никаква физиология. Това може да стори анатомия, от никаква физиология.
Това може да стори единствено протъканото от художествени пориви живо познание.
Напълно естествено беше познанието да прелее в художествено творчество, когато например възникна идеята да се построи една сграда, каквато е Гьотеанума. Сега това, което до този момент антропософията излагаше в идеи, трябваше да се прояви в художествени форми. Гьоте, който действително имаше художествен усет за нещата, казва: Изкуството е една манифестация на скритите природни закони, без което те никога нямаше да се проявят! И Гьоте усети именно това, което антропософията се готвеше да каже на света. Когато си напреднал в познанието за света, рано или късно възниква една изключително жива потребност: сега ти не бива да се занимаваш с идеи, а с живопис, с музика, с поезия.
към текста >>
И все пак дълбоко в своето подсъзнание, където най-първичните душевни усещания спонтанно метаморфозират в наивни художествени
порив
и, душата знае: преди да влезеш в тялото, ти си пребивавала в един друг свят.
Като душевно същество той заема една или друга пространствена форма. И цялото архитектурно изкуство е проявление на това човешко отношение към видимото пространство, към видимия Космос. Когато чрез раждането човекът влиза във физическия свят, той несъзнателно сваля и своите спомени от живота си в духовния свят. Да, той се потопява заедно с душата си долу във физическото тяло. Обаче днешният човек няма ясното съзнание за този процес на потопяване във физическото тяло.
И все пак дълбоко в своето подсъзнание, където най-първичните душевни усещания спонтанно метаморфозират в наивни художествени пориви, душата знае: преди да влезеш в тялото, ти си пребивавала в един друг свят.
И когато след смъртта тя отново се връща там, душата не иска да има онези усещания, които е имала в своето физическо тяло. Потвърждение на казаното ще открием най-вече у примитивните натури. Следвайки своите неосъзнати художествени пориви, още докато са в тялото, те започват да се украсяват, започват да се обличат. Цветове те на облеклото са израз на това, че човекът иска да пренесе душевната си същност на друго, телесно равнище. И сега неговото физическо тяло, в което той е потопен, се оказва недостатъчно; той иска да крачи по света, но целият да е в багри, т.е.
към текста >>
Следвайки своите неосъзнати художествени
порив
и, още докато са в тялото, те започват да се украсяват, започват да се обличат.
Да, той се потопява заедно с душата си долу във физическото тяло. Обаче днешният човек няма ясното съзнание за този процес на потопяване във физическото тяло. И все пак дълбоко в своето подсъзнание, където най-първичните душевни усещания спонтанно метаморфозират в наивни художествени пориви, душата знае: преди да влезеш в тялото, ти си пребивавала в един друг свят. И когато след смъртта тя отново се връща там, душата не иска да има онези усещания, които е имала в своето физическо тяло. Потвърждение на казаното ще открием най-вече у примитивните натури.
Следвайки своите неосъзнати художествени пориви, още докато са в тялото, те започват да се украсяват, започват да се обличат.
Цветове те на облеклото са израз на това, че човекът иска да пренесе душевната си същност на друго, телесно равнище. И сега неговото физическо тяло, в което той е потопен, се оказва недостатъчно; той иска да крачи по света, но целият да е в багри, т.е. да е в пълно съответствие със своето душевно състояние. Ако притежаваме необходимия художествен усет и се вгледаме в пъстрото облекло на примитивните натури, ние ще установим, че тук са в сила външните пориви на душата, докато вътрешните пориви на душата се проявяват в архитектурните форми. Ако душата поиска да се отправи към мировото пространство, тя трябва да тръгне по следите на архитектурните форми.
към текста >>
Ако притежаваме необходимия художествен усет и се вгледаме в пъстрото облекло на примитивните натури, ние ще установим, че тук са в сила външните
порив
и на душата, докато вътрешните
порив
и на душата се проявяват в архитектурните форми.
Потвърждение на казаното ще открием най-вече у примитивните натури. Следвайки своите неосъзнати художествени пориви, още докато са в тялото, те започват да се украсяват, започват да се обличат. Цветове те на облеклото са израз на това, че човекът иска да пренесе душевната си същност на друго, телесно равнище. И сега неговото физическо тяло, в което той е потопен, се оказва недостатъчно; той иска да крачи по света, но целият да е в багри, т.е. да е в пълно съответствие със своето душевно състояние.
Ако притежаваме необходимия художествен усет и се вгледаме в пъстрото облекло на примитивните натури, ние ще установим, че тук са в сила външните пориви на душата, докато вътрешните пориви на душата се проявяват в архитектурните форми.
Ако душата поиска да се отправи към мировото пространство, тя трябва да тръгне по следите на архитектурните форми. Ако душата, следвайки най-дълбоките си импулси, поиска да разгърне своята активност в пространството, тя няма по-добро средство от това, да се обърне към изкуството, свързано с човешкото облекло. Едва по-късно човекът пренася художествения си усет, според който крои, шие и боядисва своите дрехи, в други видове изкуство. Никак не е без значение, че през епохите, когато този художествен усет беше много по-развит, отколкото днес, в картините, примерно, на италианските ренесансови художници, Вие виждате как дрехите на Магдалена са съвсем различни от тези на Мария. Сравнете жълтия цвят, който често изпъква в дрехите на Магдалена, с преобладаващия червен и син цвят в дрехите на Мария, и Вие ще се убедите до каква степен старите художници вникваха във фините душевни различия и до каква степен, следвайки своите душевни импулси, те развиха, ако бих могъл да си послужа с този израз, една живопис на облеклото.
към текста >>
43.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И сега, след тези мои думи, обърнете се още веднъж към художниците на Ренесанса, към Рафаело, Микеланджело, Леонардо и ще видите, че техните художествени
порив
и действително се осъществяваха именно там, в света на цветовете.
Самият цвят изисква това! И по този начин всичко онова, което живее в цветовете, неусетно проговаря на един ясен и разбираем език. Ние стигаме дотам, че създаваме форми от самите цветове, или казано с други думи, следвайки на шия художествен усет, ние се превръщаме в художници, които извличат рисунките си от света на цветовете. Живеем ли наистина в цветовете, никога не би ни хрумнало, например, допълнително да оцветим една бяла фигура, следователно една фигура, която е устремена към Духа, с друг цвят, освен с нюанси на жълтото, които избледняват в краищата на рисунката. Никога не би ни хрумнало да изразим в една картина душевния елемент по друг начин, освен чрез синьото, което, отивайки към центъра, става все по-нежно и по-нежно.
И сега, след тези мои думи, обърнете се още веднъж към художниците на Ренесанса, към Рафаело, Микеланджело, Леонардо и ще видите, че техните художествени пориви действително се осъществяваха именно там, в света на цветовете.
За всички тях беше характерно нещо, което съвременната живопис почти не познава: Вътрешната перспектива на образа, която се съдържа изцяло в цветовете. Който например действително усеща червеното, сиянието на червеното, той винаги ще знае от непосредствен опит, как червеното се стреми да излезе извън образа, как червеното приближава към нас всичко онова, което го отразява в съответната картина, докато синьото го отнася в далечината. Рисувайки върху едно платно с червено и синьо, ние вече постигаме перспективата, понеже червеното се приближава към нас, а синьото се отдалечава. Ето в какво се състои цветната, вътрешната перспектива. Това е онази перспектива, която все още живееше в душевно-духовната област.
към текста >>
Едва тогава ние се изпълваме с необходимото страхопочитание към могъщите
порив
и на фантазията, а също и при известни обстоятелства с необходимото чувство за хумор към тези могъщи
порив
и.
Обаче фантазията е първородната рожба на естествените растежни сили. Фантазията няма „действителни“ постижения, само защото растежните сили, от които тя произлиза, са ангажирани в изграждането на човешкия организъм. И когато това изграждане приключи, душата получава излишъка от растежни сили под формата на фантазия. Онези сили, които карат ръцете ни да растат, са същите, които по-късно се проявяват в художествената фантазия. И всичко това трябва да бъде разбрано не абстрактно; то трябва да бъде проумяно в топлината на нашите чувства и воля.
Едва тогава ние се изпълваме с необходимото страхопочитание към могъщите пориви на фантазията, а също и при известни обстоятелства с необходимото чувство за хумор към тези могъщи пориви.
Накратко: в поривите на фантазията, човекът започва да усеща присъствието на една божествена сила, която пронизва целия свят. Древните имаха ясното усещане за тази пронизваща света сила най-вече през онези епохи, за които стана дума в предишната лекция, когато изкуство и наука все още бяха едно цяло, когато древните Мистерии полагаха такива грижи за човешкото познание, че го предаваха на посветените в прекрасни, художествено замислени култови свещенодействия, а не в абстрактните лаборатории и клиники, където лекарят първо трябва да мине през анатомичните зали, за да разбере какво представлява човешкия организъм; напротив, мистерийните ритуали откриваха на посветения всички тайни, свързани с боледуването и оздравяването, така че той получаваше пълен достъп до човешката природа. Древните ясно усещаха: Ето, в малкото дете, което изгражда своя организъм според законите на пластиката и музиката, живее самият Бог, но Бог живее също и в могъщите пориви на фантазията. Древните долавяха дълбокото вътрешно родство между религия, изкуство и наука, и разбираха, че фантазията не може да бъде профанирана и осквернена само тогава, когато човекът е проникнат от убеждението: В моето поетично творчество аз намирам достъп до света на Боговете, защото Боговете живеят в моята душа. Драматичните произведения на древните никога не показваха външния човек това може да изглежда парадоксално за съвременните хора, обаче духовно-научният изследовател е длъжен да назовава нещата с точните им имена, макар и да предвижда възраженията, които впрочем са добре известни и на нашите противници защото древната драматургична фантазия би сметнала за напълно абсурдно да изкарва на сцената съвсем обикновени мъже и жени, които да разговарят, жестикулират и т.н.
към текста >>
Накратко: в
порив
ите на фантазията, човекът започва да усеща присъствието на една божествена сила, която пронизва целия свят.
Фантазията няма „действителни“ постижения, само защото растежните сили, от които тя произлиза, са ангажирани в изграждането на човешкия организъм. И когато това изграждане приключи, душата получава излишъка от растежни сили под формата на фантазия. Онези сили, които карат ръцете ни да растат, са същите, които по-късно се проявяват в художествената фантазия. И всичко това трябва да бъде разбрано не абстрактно; то трябва да бъде проумяно в топлината на нашите чувства и воля. Едва тогава ние се изпълваме с необходимото страхопочитание към могъщите пориви на фантазията, а също и при известни обстоятелства с необходимото чувство за хумор към тези могъщи пориви.
Накратко: в поривите на фантазията, човекът започва да усеща присъствието на една божествена сила, която пронизва целия свят.
Древните имаха ясното усещане за тази пронизваща света сила най-вече през онези епохи, за които стана дума в предишната лекция, когато изкуство и наука все още бяха едно цяло, когато древните Мистерии полагаха такива грижи за човешкото познание, че го предаваха на посветените в прекрасни, художествено замислени култови свещенодействия, а не в абстрактните лаборатории и клиники, където лекарят първо трябва да мине през анатомичните зали, за да разбере какво представлява човешкия организъм; напротив, мистерийните ритуали откриваха на посветения всички тайни, свързани с боледуването и оздравяването, така че той получаваше пълен достъп до човешката природа. Древните ясно усещаха: Ето, в малкото дете, което изгражда своя организъм според законите на пластиката и музиката, живее самият Бог, но Бог живее също и в могъщите пориви на фантазията. Древните долавяха дълбокото вътрешно родство между религия, изкуство и наука, и разбираха, че фантазията не може да бъде профанирана и осквернена само тогава, когато човекът е проникнат от убеждението: В моето поетично творчество аз намирам достъп до света на Боговете, защото Боговете живеят в моята душа. Драматичните произведения на древните никога не показваха външния човек това може да изглежда парадоксално за съвременните хора, обаче духовно-научният изследовател е длъжен да назовава нещата с точните им имена, макар и да предвижда възраженията, които впрочем са добре известни и на нашите противници защото древната драматургична фантазия би сметнала за напълно абсурдно да изкарва на сцената съвсем обикновени мъже и жени, които да разговарят, жестикулират и т.н. И защо те би трябвало да вършат това?
към текста >>
Древните ясно усещаха: Ето, в малкото дете, което изгражда своя организъм според законите на пластиката и музиката, живее самият Бог, но Бог живее също и в могъщите
порив
и на фантазията.
Онези сили, които карат ръцете ни да растат, са същите, които по-късно се проявяват в художествената фантазия. И всичко това трябва да бъде разбрано не абстрактно; то трябва да бъде проумяно в топлината на нашите чувства и воля. Едва тогава ние се изпълваме с необходимото страхопочитание към могъщите пориви на фантазията, а също и при известни обстоятелства с необходимото чувство за хумор към тези могъщи пориви. Накратко: в поривите на фантазията, човекът започва да усеща присъствието на една божествена сила, която пронизва целия свят. Древните имаха ясното усещане за тази пронизваща света сила най-вече през онези епохи, за които стана дума в предишната лекция, когато изкуство и наука все още бяха едно цяло, когато древните Мистерии полагаха такива грижи за човешкото познание, че го предаваха на посветените в прекрасни, художествено замислени култови свещенодействия, а не в абстрактните лаборатории и клиники, където лекарят първо трябва да мине през анатомичните зали, за да разбере какво представлява човешкия организъм; напротив, мистерийните ритуали откриваха на посветения всички тайни, свързани с боледуването и оздравяването, така че той получаваше пълен достъп до човешката природа.
Древните ясно усещаха: Ето, в малкото дете, което изгражда своя организъм според законите на пластиката и музиката, живее самият Бог, но Бог живее също и в могъщите пориви на фантазията.
Древните долавяха дълбокото вътрешно родство между религия, изкуство и наука, и разбираха, че фантазията не може да бъде профанирана и осквернена само тогава, когато човекът е проникнат от убеждението: В моето поетично творчество аз намирам достъп до света на Боговете, защото Боговете живеят в моята душа. Драматичните произведения на древните никога не показваха външния човек това може да изглежда парадоксално за съвременните хора, обаче духовно-научният изследовател е длъжен да назовава нещата с точните им имена, макар и да предвижда възраженията, които впрочем са добре известни и на нашите противници защото древната драматургична фантазия би сметнала за напълно абсурдно да изкарва на сцената съвсем обикновени мъже и жени, които да разговарят, жестикулират и т.н. И защо те би трябвало да вършат това? щеше да се запита всеки грък от времето преди Софокъл. И наистина, тези неща и без друго се срещат в ежедневието.
към текста >>
44.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
На преден план изпъкват разсъдъчната способност, личностовото чувство,
порив
ите на самостоятелната воля.
Обаче в действителност нещата са взаимно свързани и ние стигаме до тяхната същност, само ако изострим нашата наблюдателна способност. С други думи, не да дефинираме нещата, а да превърнем наблюдателната способност в една подвижна сила, която е в състояние да преоткрива вече известните факти. Вие добре виждате, как духовно-душевния свят от само себе си преминава в телесно-физическия свят, и то до такава степен, че да твърдим: С въздействията върху тялото, което става чрез млякото, геният на природата възпитава детето в неговите най-ранни години. А ние се намесваме във възпитанието едва после когато вмъкваме художествения елемент. В края на училищната възраст детският живот отново се променя.
На преден план изпъкват разсъдъчната способност, личностовото чувство, поривите на самостоятелната воля.
Тези подробности следва да се имат предвид при изготвянето на учебната програма.
към текста >>
45.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
В крайна сметка всичко, което се случва в съвремието, зависи от това, което от 15 век насам живее в човечеството като
порив
отделната индивидуалност да се постави на върха на личността, да стане една цяла личност.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 10 август 1919 Ако искаме да разберем каква задача има антропософската духовна наука в съвремието и в бъдещето, то ние, както чухме това преди време, а също и вчера, ние трябва да включим в наблюденията си и характера на развитието на човечеството от средата на 15 век насам.
В крайна сметка всичко, което се случва в съвремието, зависи от това, което от 15 век насам живее в човечеството като порив отделната индивидуалност да се постави на върха на личността, да стане една цяла личност.
Подобно нещо не беше възможно, а и съвсем не беше задача на човечеството в по-ранните епохи на човешкото развитие. Ако искаме да разберем големия прелом, в който се намираме, то ние трябва да обхванем подобни неща още по-задълбочено, такива каквито са, и каквито вчера отново описах. Казах ви: в духовния си живот ние все още имаме едно гръцко душевно устройство. Начинът по който образуваме мислите си, начина, по който сме свикнали да мислим за света, всичко това е отзвук от гръцкото душевно устройство. А начинът, по който сме свикнали да гледаме на правото и на това, което е свързано в правото, то е отзвук отрическото душевно устройство.
към текста >>
Върху римската култура се прехвърли
порив
а, да се дели така, както се разчленяваше в Гърция, но причината за това делене вече не се чувстваше в кръвта.
И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията. Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици. Вие знаете, че това, което се образува в гръцката култура от кръвта, стана абстрактно в римската култура. Вече съм споменавал това тук. Докато гръцката социална структура който може да се нарече и държавна структура излезе напълно, обособи се напълно от кръвното родство, то произхождащото от кръвта не премина в римската култура.
Върху римската култура се прехвърли порива, да се дели така, както се разчленяваше в Гърция, но причината за това делене вече не се чувстваше в кръвта.
И докато на нито един грък от древността не би хрумнало да се съмнява в това, че съществуват хора от "по-долен" вид, хора от народа-завоевател, и хора от "по-висш" вид, арийци, при римляните това не беше така. В римската империя хората носеха в себе си силното съзнание, че делението на социалната структура е изведено от властта, от насилието. Нужно е само да си спомните, че римляните проследиха произхода си назад до онази сбирщина от разбойници в близост до Рим, които бяха свикани, за да основат Рим като разбойнически лагер, че основателят на Рим не суче от нежното майчино мляко, а както знае те, той е оставен в гората да бозае от едно животно, от вълчица. Всичко това са неща, които така са врастнали в римското същество, и които са довели дотам, че в Рим всичко, което е социалния организъм се разделя на абстрактни понятия. Ето защо, това което сме съхранили като правови и държавнически понятия изхожда от римското душевно устройство.
към текста >>
Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице
порив
ът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа.
Все повече и повече неща ние ще създаваме с индустрията, а това, което влагаме като воля в тази индустриална дейност, е без значение за световното развитие. Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството? Да, то има смисъл. То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами.
Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа.
И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля. А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа. По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа. Днес е наложително да се напрегнем особено ако желаем да достигнем духовното. И на безсмисления индустриализъм ние трябва да противопоставим едно изпълнено със смисъл желание да излезем от духа.
към текста >>
46.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Пътят към духа, който беше известен на човечеството през миналите културни епохи, но който биваше извървяван от него повече или по-малко инстинктивно, несъзнателно, който беше изгубен, за да може човечеството да го открие по силата на собствения си
порив
, по силата на собствената си свобода, и който сега трябва да бъде търсен напълно съзнателно.
От последните наблюдения, които направихме тук, вие трябва да сте разбрали, че в рамките на множеството въпроси, които занимават съвремието, най-важен е въпросът за възпитанието. Ние трябваше да подчертаем, че цялата социална проблематика включва като най-важен свой момент именно въпроса за възпитанието. И след като преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за възпитанието е този за обучението на самите учители. Ако се оставим нас да действува характера времето, което е изтекло от средата на 15 век, то ние ще получим, както знаете впечатлението: през развитието на човечеството в това време премина вълната на материалистическите изпитания. А в съвремието ние живеем в необходимостта да се избавим от материалистическата вълна и отново да намерим пътя към духа.
Пътят към духа, който беше известен на човечеството през миналите културни епохи, но който биваше извървяван от него повече или по-малко инстинктивно, несъзнателно, който беше изгубен, за да може човечеството да го открие по силата на собствения си порив, по силата на собствената си свобода, и който сега трябва да бъде търсен напълно съзнателно.
Преходът, който човечеството трябва да осъществи след средата на 15 век, е именно това, което може да се нарече материалистическо изпитание на човечеството. Ако оставим характерът на това материалистично време да действува свободно върху нас и ако с него наблюдаваме това, което прозираме в културното развитие на последните три четири века до нашето време, то ние ще открием, че най-обхванато от материалистичната вълна, най-интензивно засегнато от нея е именно обучението на учителите. Всичко останало не би могло да произведе върху нас такова трайно впечатление, както прокарването на педагогическо-дидактични възгледи с материалистично оцветяване. Нужно е само да разгледаме с разбиране подробностите в съвременното ни образователно дело, и ще можем да обхванем с поглед цялата трудност, която е изправена пред един наистина плодотворен напредък. Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове.
към текста >>
Когато той премине през нагледното обучение то той напълно се опустошава душевно, постепенно вътрешните
порив
ни сили на душата отмират.
Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове. Често съм ви обръщал внимание върху това, как например се цели да се направи лесно разбираем предмета смятане: в училището се поставят сметачни машини! Голяма важност се придава на това, детето да разбере всичко и след това от наблюденията да си състави представите от собствената си душа. Този стремеж към разбираемост в образованието със сигурност е напълно оправдан в много области на педагогиката. Но той предизвиква поставянето на въпроса: в какво се превръща човека, когато премине през това онагледяващо образование?
Когато той премине през нагледното обучение то той напълно се опустошава душевно, постепенно вътрешните поривни сили на душата отмират.
Създава се една връзка на цялото човешко същество с онагледеното обкръжение. А това, което би трябвало да извира от дълбините на душата, постепенно се убива в душата. И именно поради онагледяването в съвременното образование голяма част от него има това за резултат. Разбира се, не е известно, че се убива душата, но в действителност точно това става. Следствието от това е вече съм го споменавал от различни гледни точки, всичко, което виждаме в хората от съвремието.
към текста >>
В тях живее
порив
ът да знаят нещо за това, което става с душата, когато човекът премине през портите на смъртта.
Но те няма да се приближат до истината ако не са в състояние да обхванат това приближаване от една определена по-голяма гледна точка като проявление на епохата. Трябва да се преодолее предпочитанието, което все повече и повече се разви в настоящето, да се придържаме към детайлите на живота, ако се захванем с наука, това предпочитание трябва да се преодолее и да се стигне дотам, детайлите на живо та да се свържат с големите житейски въпроси. А важен за всяко развитие на духовната култура в бъдещето ще бъде един въпрос: въпросът за безсмъртието. Ще трябва да сме наясно, че всъщност една голяма част от човечеството разбира това безсмъртие именно от времето, когато много хора стигаха до отричане на безсмъртието. Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора?
В тях живее поривът да знаят нещо за това, което става с душата, когато човекът премине през портите на смъртта.
Когато попитаме за интереса, който хората изпитват към въпроса за безсмъртието, или по-добре казано, към въпроса за вечността на ядката на човешкото същество, то ние не получаваме друг отговор освен: главното в интереса към вечността на ядката на човешкото същество е свързано с това: какво става с човека, когато прекрачи прага на смъртта? Човекът съзнава: той е един Аз. В този Аз живее мисленето му, чувстването и волението му. За него е непоносима мисълта, че този Аз може да се унищожи. Човекът се интересува преди всичко от това, че може да го пренесе през смъртта, и какво се случва с Аза след смъртта.
към текста >>
И от духовния свят трябва да е възникнал
порив
ът да слезе във физическия свят, да се облече в тяло и да търси във физическия свят това, което вече не може да бъде търсено в духовния, когато времето се приближаваше към раждането.
Той ще чувства и усеща съвсем различно подрастващия човек, ако винаги гледа как се продължава това, което вече не можеше да остане в духовния свят. Само помислете колко много се измества един въпрос точно от тази гледна точка. Би могло да се каже: човекът се намираше в духовния свят преди да слезе във физическия със зачатието или раждането. Т.е. там горе той не е могъл да намери съответната си цел. Духовния свят явно вече не е могъл да му даде това, което душата му е копняла.
И от духовния свят трябва да е възникнал поривът да слезе във физическия свят, да се облече в тяло и да търси във физическия свят това, което вече не може да бъде търсено в духовния, когато времето се приближаваше към раждането.
Едно невероятно задълбочаване на живота, когато знаем как да изберем гледната точка но вече чувстващо и усещащо. Докато едната гледна точка, егоистичната, подтиква все повече хора да стават все по-абстрактни и по-абстрактни, да се подвеждат по теоретичното, да привикват към мислене с главата, то това, което произтича от другата неегоистичната ще подтиква хората все повече да познаят света в любов, и да го разберат с любов. Това е един от елементите, които ще трябва да бъдат приети в образованието на учителите: да се гледа към човека преди раждането му, т.е. да не се усеща само загадката на смъртта, а спрямо живота да се усеща и загадката на раждането. След това обаче трябва да се научим да издигаме антропологията до антропософия като действително придобием чувство за формите, които се изразяват в триделния човек.
към текста >>
47.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ето как възникна
порив
ът за бъдещите реформи.
Наистина те съществуваха, обаче се развиваха като един вид добавка към отношението на човека към земята. В еволюцията на човечеството ние виждаме как търговията и занаятите, бих казал, се еманципират от стопанския живот едва в началото на Древногръцката епоха и най-вече в древния Рим. Търговията и занаятите израстват като нещо самостоятелно в социална структура и това дава отпечатък върху целия живот в древен Рим. Човешките последици от тази еманципация в древен Рим виждаме в лицето на Тиберий Семпроний Гракх и Гай Гракх19; те изразиха тези последици в думи и дела, довели до големите социални борби в древен Рим. Като цяло първото стачно движение се ражда в древен Рим, когато хората излязоха пред “Свещената планина”, настоявайки за своите права.
Ето как възникна поривът за бъдещите реформи.
А онова, което днес разглеждаме като нещо самостоятелно, но което по-рано беше включено в цялата социална структура, това е човешкият труд, който поражда едно особено отношение между човек и човека. Ако хората се подчиняват на божествения ред и приемат да са низшестоящи спрямо други, които са висшестоящи, тогава те се питат как да организират своя труд. Но в мига, когато трудът става нещо еманципирано, самостоятелно, възниква въпросът: Как да се отнасям аз към другите хора, за да се включа правилно с моя труд в социалната структура? Търговия, занаяти, труд, това са трите истински фактори, подтикващи човека да извлече от себе си онова, което е правото, както и морала, заимстван от религията. По този начин човекът се чувствува подтикнат да продължи теокрацията в два потока: потокът на старата теокрация и един втори поток, успореден на първия, а именно потокът, носещ в себе си военния, юридическия елемент.
към текста >>
48.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
И поради това, също и развитието и появата на гъбичките, паразитното, е заразно, защото човешкият организъм пресреща нещата със своя
порив
за подражание.
Самият организъм е подтикван да стане подражател, когато го засегне дифтерията. Заразяването произлиза всъщност от това, че човек става подражател. В това подражаване лежи нещо от лека чувствителност. Наистина може да се забележи лека чувствителност в това подражание. Когато нещата се изследват духовнонаучно, се открива, че там азът играе известна роля в заразяването с дифтерията.
И поради това, също и развитието и появата на гъбичките, паразитното, е заразно, защото човешкият организъм пресреща нещата със своя порив за подражание.
Щом той - ще се изразя грубо - някъде зърне отровата на дифтерията, се настройва да я приеме, да подражава. Оттам, ако е възможно, ако състоянието е в началото на заболяването, би имало благоприятно въздействие психическото отклоняване, подкрепата чрез душевна утеха. Само че при толкова силно навлизащи в организма процеси с това може да се направи много по-малко, отколкото когато се потърси специфичното, което въздейства противоположно на протичащия там процес. Не ми е известно да съществуват лечебни заведения, където поне по емпирично изпробващ начин да се потърси нещо специфично именно срещу дифтеричните явления.[5] То може да се потърси например при цинобъра,[6] потенциран до средните степени. Във въздействията на цинобъра могат да се потърсят противодействията за всички явления, които изложих сега.
към текста >>
49.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И аз бих казал следното: Ако астралната инфилтрация на нашия мозък, за която е напълно оправдано да си присвоя всичко, се промъкне в двигателно-веществообменната система или в ритмичната система, тогава във волята възниква като тенденция това, което трябва да си остане в мисловно-представната организация: възниква
порив
ът да си присвояваме всичко.
Но по волята на Бога това не се отнася за полюса на волята! Волевата организация трябва да бъде сдържана, тя трябва да бъде възприемчива, тя трябва да има усещането за „мое” и „твое” и това усещане се развива едва в хора на външния живот. Помислете: животните, които повече от хората живеят в света на представите, биха гладували постоянно, ако нямаха инстинкта да си присвояват всичко. Нека да се замислим върху тези неща. Това не бива да се промъква във волевата организация, то трябва да остане в областта на фините представи.
И аз бих казал следното: Ако астралната инфилтрация на нашия мозък, за която е напълно оправдано да си присвоя всичко, се промъкне в двигателно-веществообменната система или в ритмичната система, тогава във волята възниква като тенденция това, което трябва да си остане в мисловно-представната организация: възниква поривът да си присвояваме всичко.
Това може да се прояви в напълно безобидна форма и тогава Вие забелязвате, че детето започва да прибира всичко и да си прави колекции. Естествено, човек непрекъснато се бори с тези неща и ето защо те не вземат застрашителни размери. Добре е да забелязваме тези особености. Разбира се, обикновено детето не отива далече по този път, защото започва да яде бой. Ние трябва внимателно да преценим, дали детето се поддава на тази склонност: да запазва и да събира всевъзможни неща.
към текста >>
50.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от
порив
а, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят.
Когато знанието се преобразява в най-благородния смисъл на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става учено невежество. Именно под впечатленията на тези съзерцания Николай Кузански публикува в 1440 година своето съчинение. Нека за момент го изоставим и да проникнем в килията на един от онези мистици на Средновековието, които са го предходили, в килията на един Майстер Екхардт, например /чиито черти аз вече описах на друго място/. Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик. Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика.
Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят.
У него ние намираме многотомистични изрази: но когато се изоставя на този порив вън от богословската мисъл, той стига винаги до там, да си казва, че тази мисъл не му позволява да се доближи до божествената искра, която свети в него. Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата душа. Той се чувствува отблъснат далече от този живот, който събужда в него ми. слите, но също чувствата и спомените, и от които би могъл да черпи едно цялостно познание. Когато, казва той, аз търся най-интимната същност на моето същество, намирам се потопен в едно нищо.
към текста >>
У него ние намираме многотомистични изрази: но когато се изоставя на този
порив
вън от богословската мисъл, той стига винаги до там, да си казва, че тази мисъл не му позволява да се доближи до божествената искра, която свети в него.
Именно под впечатленията на тези съзерцания Николай Кузански публикува в 1440 година своето съчинение. Нека за момент го изоставим и да проникнем в килията на един от онези мистици на Средновековието, които са го предходили, в килията на един Майстер Екхардт, например /чиито черти аз вече описах на друго място/. Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик. Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика. Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят.
У него ние намираме многотомистични изрази: но когато се изоставя на този порив вън от богословската мисъл, той стига винаги до там, да си казва, че тази мисъл не му позволява да се доближи до божествената искра, която свети в него.
Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата душа. Той се чувствува отблъснат далече от този живот, който събужда в него ми. слите, но също чувствата и спомените, и от които би могъл да черпи едно цялостно познание. Когато, казва той, аз търся най-интимната същност на моето същество, намирам се потопен в едно нищо. Аз търсих и търсих; изминах всички пътища, които ми разкриваха моите идеи, моите впечатления; намерих там много неща, но никога моето собствено
към текста >>
51.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това е вярно, било че говоря за атоми или не говоря за такива; но ако говорим за тях, същественото е да виждаме в тях
порив
а на скорост.
Обаче, когато напротив чувствуваме тласъка, който му предава определена скорост, ние имаме работа с една действителност, с нещо, което наистина е част от тялото в движение. Да се казва за едно движещо се тяло, че то променя положение, това не ни позволява да го познаем в нищо; но да се каже, че едно тяло притежава в себе си известна скорост, това значи вече да говорим за едно качество, което му е присъщо. Когато наблюдавам един човек, който се придвижва, аз не зная още нищо за него. Но ако зная, че той е одушевен от силната воля да напредва бързо, аз вече зная нещо за негова сметка. Следователно аз трябва да имам възможност да внеса в моите представи нещо, което наистина да бъде живо в това тяло, или вътре в изучавания предмет.
Това е вярно, било че говоря за атоми или не говоря за такива; но ако говорим за тях, същественото е да виждаме в тях порива на скорост.
Ще се запитаме, как да стигнем до този резултат? На този въпрос може да се отговори поне за това, което се отнася за физиката. Химията е още твърде малко напреднала за това. За да стигнем до този резултат, трябва първо да имаме пълно съзнание за това, което правим, за това, което е станало, когато физиката и механиката произхождащи от вътрешното чувство са се превърнали във външни науки. Трябва да си кажем: да предположим, че аз абсолютно не се грижа за истинската природа на това, което наблюдавам; вземам под внимание само това, което може да се измери и изрази чрез механически формули; интересуваме само това, което е механично.
към текста >>
52.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Понякога човек има някои странни
порив
и, останали още от студентското време.
Поне накратко ще разгледаме някои от духовно-научните представи за вредителите от растителен и животински вид, както и така наречените болести по растенията. Всъщност тези неща трябва да се разглеждат само конкретно. Затова също и там, където малко може да се говори общо, понеже нещата трябва да бъдат разглеждани специфично, най-напред ще дам примери, които, като се вземат за отправни точки на по-нататъшни изследвания, могат да доведат до понататъшни резултати. Бих желал сега да разгледам същността на плевелите, на така наречените растителни вредители. Става дума не толкова да получим дефиниция за плевелите, а да разберем как от определена площ на земеделското стопанство могат да бъдат отстранени онези растения, които са нежелани там.
Понякога човек има някои странни пориви, останали още от студентското време.
Макар и с неголямо желание опитах се да последвам един такъв порив, и потърсих в някои книги, каква дефиниция се дава за плевела. И там намерих, че повечето автори, които искат да дадат дефиниция за това, какво представлява плевелът, казват: „Плевел е всичко онова, което расте на място, където не го искат.“ Виждате, че това е определение, което не навлиза непременно в същността на нещата. И ако човек иска да проникне до същността на плевела, той няма да има особен успех по простата причина, че пред форума на природата плевелът има толкова право да расте, колкото растенията, които смятаме за полезни. Трябва да стане ясно, че въпросът следва да се обсъди от друга гледна точка: Как от дадена земеделска площ да бъде премахнато растението, което не е култивирано, а расте там въз основа на общите взаимовръзки в природата. На този въпрос не може да се отговори другояче, освен като се вземе под внимание това, което разгледахме през изминалите дни.
към текста >>
Макар и с неголямо желание опитах се да последвам един такъв
порив
, и потърсих в някои книги, каква дефиниция се дава за плевела.
Всъщност тези неща трябва да се разглеждат само конкретно. Затова също и там, където малко може да се говори общо, понеже нещата трябва да бъдат разглеждани специфично, най-напред ще дам примери, които, като се вземат за отправни точки на по-нататъшни изследвания, могат да доведат до понататъшни резултати. Бих желал сега да разгледам същността на плевелите, на така наречените растителни вредители. Става дума не толкова да получим дефиниция за плевелите, а да разберем как от определена площ на земеделското стопанство могат да бъдат отстранени онези растения, които са нежелани там. Понякога човек има някои странни пориви, останали още от студентското време.
Макар и с неголямо желание опитах се да последвам един такъв порив, и потърсих в някои книги, каква дефиниция се дава за плевела.
И там намерих, че повечето автори, които искат да дадат дефиниция за това, какво представлява плевелът, казват: „Плевел е всичко онова, което расте на място, където не го искат.“ Виждате, че това е определение, което не навлиза непременно в същността на нещата. И ако човек иска да проникне до същността на плевела, той няма да има особен успех по простата причина, че пред форума на природата плевелът има толкова право да расте, колкото растенията, които смятаме за полезни. Трябва да стане ясно, че въпросът следва да се обсъди от друга гледна точка: Как от дадена земеделска площ да бъде премахнато растението, което не е култивирано, а расте там въз основа на общите взаимовръзки в природата. На този въпрос не може да се отговори другояче, освен като се вземе под внимание това, което разгледахме през изминалите дни. Ние посочихме, че строго трябва да се разграничават силите, които са в самото растение, и силите, които идват от Космоса, но първо се поемат от Земята и тогава от Земята действат върху живота на растенията.
към текста >>
53.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Това той прави много
порив
исто.
На мястото на артериите по повърхността на рогата могат по-късно да се видят бразди. В сравнение с истинските крайници липсва мускулатурата на меките части и ставите на костите. Но със своите многобройни връхчета рогата на елена изглеждат като човешки ръце, които носят едно невидимо празно тяло. Когато са оформени напълно, всичко това умира, също и вътре в костта. Този вид елен остъргва ципата на рогата си на стъблото на младо дръвче.
Това той прави много поривисто.
Вероятно тя го сърби. Остатъците от кръв и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърхността. Във формираните умрели рога на елена най-вътрешното се обръща навън. Това е единствено по рода си в животинското царство. То е като едно превишаване образуването на крайници и една противоположност на сетивните органи.
към текста >>
54.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Освен това ние имаме в душата сили, способстващи фантазиите, страстните, мечтателни
порив
и, мистиката и теософията.
Всичко това трябва да се разглежда като цяло. Отчасти ние трябва да притежаваме и филистерски качества, иначе бихме се превърнали в някакви скокливи ветрогонци. Малко педантизъм също няма да попречи, иначе даже със своите вещи бихме почнали да се разпореждаме неправилно. Вместо да си закачим костюма в шкафа, ние ще започнем да го закачаме на печката или на кюнеца. Така че е добре да бъдем малко педанти и малко филистери, само да не прекаляваме.
Освен това ние имаме в душата сили, способстващи фантазиите, страстните, мечтателни пориви, мистиката и теософията.
Но ако тези сили се окажат прекомерни, ние ще станем фантазьори, страстни мечтатели. Не трябва да допускаме това. Но също не трябва и да пропъждаме въображението. Познавах човек, който ненавиждаше въображението от всякакъв вид, той например никога не ходеше на театър, на опера, като казваше: всичко това са измишльотини. Той наистина беше лишен от въображение.
към текста >>
Тогава е съществувала опасност хората изцяло да се потопят в луциферичното, да станат
порив
исти, страстни мечтатели, тоест да изпаднат в луциферичното.
За тях са били училищата. Но за децата в древността училища е нямало. Те се учили от живота. Каквото са виждали, на това и се учили. И така, тогава не е имало нито училища, нито усилия да се наложи на децата нещо, което им е чуждо.
Тогава е съществувала опасност хората изцяло да се потопят в луциферичното, да станат поривисти, страстни мечтатели, тоест да изпаднат в луциферичното.
Това също го е имало. В древността е съществувала много мъдрост, това вече съм ви казвал. Но, разбира се, необходимо е било да се обуздае това луциферично начало, иначе те биха почнали да прекарват цели дни, разказвайки истории за привидения! Тогава особено са обичали да правят това. Така че можем да кажем: в много древното време, примерно 8000 години преди поврата на времената, е била луциферичната епоха, а след това е дошла ариманичната епоха.
към текста >>
55.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако вие, човекът, дойдете при намиращите се без достъп на светлина пчели и изведнъж тя стане ярка, това действа на пчелите така, както на вас ви действа силен
порив
на вятъра; така, както ако бихте седели някъде и изведнъж се разтвори прозореца и се втурне силен
порив
на вятъра.
Същността на пола е родствена на същността на химизма. Когато пчелата-майка излети и се издига високо, е очевидно, че въздействие върху нея оказва не само светлината, а и влиянието на светлината върху химическите процеси. Тук вие виждате непосредствено колко фино усещат пчелите химическата активност. После вие казахте, че при работа с кошера на човек му е необходима светлина и поради това пчелите изпадат в безпокойство. Помислете добре: пчелите посредством светлината получават химическо въздействие, което те усещат с плашеща сила.
Ако вие, човекът, дойдете при намиращите се без достъп на светлина пчели и изведнъж тя стане ярка, това действа на пчелите така, както на вас ви действа силен порив на вятъра; така, както ако бихте седели някъде и изведнъж се разтвори прозореца и се втурне силен порив на вятъра.
Пчелите усещат светлината, но те усещат не само яркостта й, а я усещат като някакъв потрес, водещ ги до голямо безпокойство. Самият аз не съм виждал това, но казват, че когато пчеларят прави това, когато прониква твърде много светлина, пчелите стават страшно нервни, изпитват вътрешно безпокойство, предизвикано от това химически активно влияние на светлината и започват като малки листенца да се мятат нагоре-надолу. Те танцуват насам-натам и това е знак, че чувстват вътрешно безпокойство. Хубавичко помислете: пчелите не биха станали толкова нервни, ако виждаха светлината. Те биха почнали да се крият по ъглите, за да не им действа светлината.
към текста >>
НАГОРЕ