Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1592
резултата от
723
текста в
2
страници с части от думите : '
Естество
'.
На страница
2
:
592
резултата в
262
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Днешните истини и понятия са от такова
естество
, че когато човек започне да навлиза в духовния свят, нещата там му се явяват в твърде гротескен вид, защото той инстинктивно се придържа към представата, че духовният свят трябва да изглежда също като сетивния свят.
В най-важните сфери на човешкото познание ще трябва да настъпи сериозен напредък и вдълбочаване по отношение на древните връзки между човека и околния свят през Четвъртата следатлантска епоха, за да се разбере ясно, че на времето човекът беше съвсем друг. Всичко това подлежи на проучване и сериозна проверка. Веднъж завинаги трябва да се преодолее тази легенда легенда в лошия смисъл на думата която днес се нарича "историческа наука" По отношение на историческата действителност ние трябва да се върнем поне до Мистерията на Голгота. А това може да се осъществи, ако външното историческо изследване се оплоди от духовно-научното, или антропософско изследване. За тази цел обаче, хората трябва да приемат поне част от антропософските истини.
Днешните истини и понятия са от такова естество, че когато човек започне да навлиза в духовния свят, нещата там му се явяват в твърде гротескен вид, защото той инстинктивно се придържа към представата, че духовният свят трябва да изглежда също като сетивния свят.
Той и не очаква да намери там нещо друго, освен един изтънчен, богато нюансиран сетивен свят. А че духовният свят го посреща по най-изненадващ начин, дори и в най-незначителните си подробности, това днешният човек не иска да разбере. Така е, скъпи мои приятели, споделям с Вас неща, които са напълно верни.
към текста >>
2.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Тяхната духовна проблематика,
естество
то на техните многобройни конфликти и на цялостното им поведение се изправиха в съвсем неясен вид пред душата на Лутер; той вникна в тях инстинктивно, несъзнавано, с душевната нагласа на човек от Четвъртата следатлантска епоха.
И какво трябваше да донесе тя? Един дълбок и всеобщ материализъм, който постепенно щеше да нахлуе във всички области на човешкия живот. Казано с помощта на един парадокс (естествено, парадоксите ни кога не отразяват действителното състояние на нещата), ние бихме могли да обобщим: именно защото във всичките си душевни и чувствени импулси Лутер беше свързан с Четвъртата следатлантска епоха, той из общо не разбра какво носят в сърцата си материалистичните хора на Петата следатлантска епоха.
Тяхната духовна проблематика, естеството на техните многобройни конфликти и на цялостното им поведение се изправиха в съвсем неясен вид пред душата на Лутер; той вникна в тях инстинктивно, несъзнавано, с душевната нагласа на човек от Четвъртата следатлантска епоха.
Тук са и корените на неговото сурово, ярост но предупреждение: От заниманията със световните дела, от грижите за външния свят не може да се очаква нищо добро. Вие трябва да се освободите от всичко, което ви свързва с външния свят, от всичко, което ви дава външният свят. Вие трябва да намерите преди всичко достъпа до духовния свят, и вие ще изградите моста от земния към духовния свят не с помощта на знанието, а с помощта на вярата, която живее във вашите сърца. Суровото предупреждение на Лутер израства точно от тази неангажираност с видимия околен свят: вие трябва да разчитате само на вярата, само тя ще ви открие духовния свят.
към текста >>
Като представител на Четвъртата следатлантска епоха, Лутер имаше известни откровения от духовния свят; духовният поглед на Лутер проникваше в
естество
то на най-характерните духовни сили, под чието влияние постепенно щеше да попадне Петата следатлантска епоха, а най-характерните сили на Петата следатлантска епоха са ариманическите сили.
Неговите опитности с дявола не трябва да бъдат смекчавани, не трябва да бъдат извинявани, ние не трябва да изпадаме в тона на днешни те литератори, които казват: Лутер далеч не вярва в онзи дявол с рога и копита, който се присънва на едни или други хора. Обаче това не е вярно Лутер имаше съвсем реални срещи с дявола. Той знаеше какви ариманически сили са скрити в това Същество, знаеше ги много добре.
Като представител на Четвъртата следатлантска епоха, Лутер имаше известни откровения от духовния свят; духовният поглед на Лутер проникваше в естеството на най-характерните духовни сили, под чието влияние постепенно щеше да попадне Петата следатлантска епоха, а най-характерните сили на Петата следатлантска епоха са ариманическите сили.
И Лутер успя да ги предвиди съвсем точно. А хората на Петата следатлантска епоха имаха тази особеност, че те понасяха върху себе си действията на тези сили, обаче не можеха да ги виждат. И понеже Лутер беше така да се каже пренесен от Четвъртата следатлантска епоха, той ги видя съвсем точно, подчертаваше ги при всяка възможност и искаше да предупреди всички за тяхното настъпление. Да, без тази конкретна връзка с духовния свят, Лутер изобщо не може да бъде разбран.
към текста >>
Животът, самата природа и
естество
то на живота, отново трябва да се намесят в съдбата на човека; както се досещате, това е една твърде неудобна постановка на въпроса и не прилича на заниманието с тези или онези мисловни трупове.
Животът, самата природа и естеството на живота, отново трябва да се намесят в съдбата на човека; както се досещате, това е една твърде неудобна постановка на въпроса и не прилича на заниманието с тези или онези мисловни трупове.
Животът трябва отново да се заеме с човека. И хората са длъжни да разберат: Мъртвите истини не могат да ръководят живота, живота могат да ръководят само живите истини. Една мъртва истина е например следната.
към текста >>
3.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
В този смисъл може да се говори още много, а Вие постепенно ще се развеселите от
естество
то на тези сравнения, преставайки да смятате техният автор за умен и проницателен човек.
Да, ако сравним държавите с организмите, в това сравнение трябва да включим и предположението, че от даден организъм постоянно се отнемат едни или други части, които се присвояват от съседните организми. Но дори и да е влюбен в своето сравнение, човек не може да не забележи подобни неща.
В този смисъл може да се говори още много, а Вие постепенно ще се развеселите от естеството на тези сравнения, преставайки да смятате техният автор за умен и проницателен човек.
Обаче аз наистина го смятам за умен и проницателен.
към текста >>
4.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Те са от етерно-духовно
естество
и в себе си те носят един реален, субстанционален действен фактор.
Тя е едно живо същество и ние лесно бихме посочили една или друга форми на живот, що се отнася до Земята. Сега нека да посочим, че около Земята непрекъснато се носят различни течения. Тези течения се движат около Земята по всички възможни посоки.
Те са от етерно-духовно естество и в себе си те носят един реален, субстанционален действен фактор.
В тези течения непрекъснато има нещо.
към текста >>
5.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И когато той бъде разбран духовнонаучно, мисловно, тогава се открива и пътят към него, пътят от животинското
естество
нагоре до божественото.
Понеже, след като характерът на петата следатлантска епоха е установен чрез събитието от 1879 г., мислите, изграждащи хората, са такива, че човешките души се преобразяват като тях. Затова казах: Не е необходимо някой да има предпочитания към антропософски ориентираната духовна наука, за да я представлява, а е нужно да има единствено съчувствие към хората, които се нуждаят от тези мисли, понеже те са творчески мисли за душевния живот, тъй като в бъдеще човекът е призван да стане това, за което се смята. Това трябваше да настъпи в течение на мъдрото насочване на света, за да може човекът наистина да достигне до пълното свободно самосъзнание. От една страна, боговете трябва да дадат на човека възможността той да стане собственото си творение. Но за да може човекът да даде свръхсетивен смисъл на собственото си творение, да може да намери нещо, което да му даде вечна насока в това, което сам прави от себе си, Христос премина през Мистерията на Голгота.
И когато той бъде разбран духовнонаучно, мисловно, тогава се открива и пътят към него, пътят от животинското естество нагоре до божественото.
към текста >>
6.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Чрез това машинното
естество
се пренася в човешкия социален живот.
Той тръгва заедно с работниците, за да експериментира.
Чрез това машинното естество се пренася в човешкия социален живот.
Започва експериментирането с хората. Той изпробва дали наистина е така, както казват практичните фабриканти, че човек може да натовари най-много 18 тона на ден. Устройва паузи, които според физиологията пресмята така, че хората да съберат в тези паузи тъкмо толкова сили, колкото преди това са изразходвали. Установява се, разбира се, че при един е възможно едно, при друг - друго. Тогава той прилага аритметични методи.
към текста >>
7.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
2. Чарлс Дарвин, 1809 - 1882, английски
естество
изпитател, лекар, геолог и ботаник, написал «За произхода на видовете чрез естествен подбор и запазването на привилегированите раси в борбата за съществуване», Щутгарт, 1875 - 1878 г.
2. Чарлс Дарвин, 1809 - 1882, английски естествоизпитател, лекар, геолог и ботаник, написал «За произхода на видовете чрез естествен подбор и запазването на привилегированите раси в борбата за съществуване», Щутгарт, 1875 - 1878 г.
към текста >>
20. Ернст Хекел, 1834 - 1919, зоолог и
естество
изпитател, виж между другото и «Естествена история на сътворението», 2 части, 1868; «Антропогения или история на развитието на човека», 2 части, Лайпциг, 1874 г.; «Загадките на света.
20. Ернст Хекел, 1834 - 1919, зоолог и естествоизпитател, виж между другото и «Естествена история на сътворението», 2 части, 1868; «Антропогения или история на развитието на човека», 2 части, Лайпциг, 1874 г.; «Загадките на света.
Общоразбираеми изследвания на монистичната философия», Бон, 1899 г.
към текста >>
8.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и
естество
знание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
9.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Нима не виждаме, че онова, което ни обгръща като физическо, етерно и астрално тяло, е от неимоверно сложно
естество
?
Изучавайки описанието на тези тела в моята книга „Въведение в тайната наука“, вие ще установите по колко сложен начин се е стигнало до това, което представлява днешният човек, изграден от споменатите четири съставни части. Нима от фактите, които ни разкрива „Въведение в тайната наука“, не виждаме, че в изграждането на трите обвивки, проникващи физическото тяло, са участвали духове от всички възможни йерархии?
Нима не виждаме, че онова, което ни обгръща като физическо, етерно и астрално тяло, е от неимоверно сложно естество?
Но тези йерархии не само са участвали в изграждането на нашите обвивки, а продължават да работят вътре в тях. И който вярва, че човекът е просто съчетание от кости, кръв, мускули и т.н., какъвто ни го представят официалната естествена наука, физиологията, биологията или анатомията, изобщо не разбира човека.
към текста >>
10.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Това се дължи на факта, че въпреки че през четвъртата следатлантска културна епоха, около 333 година човекът е стигнал до кулминацията на разсъдъчната душа във физическия си живот между раждането и смъртта, той е далеч от това да разбере
естество
то на Мистерията на Голгота с обикновените си човешки сили.
На какво всъщност се дължи това?
Това се дължи на факта, че въпреки че през четвъртата следатлантска културна епоха, около 333 година човекът е стигнал до кулминацията на разсъдъчната душа във физическия си живот между раждането и смъртта, той е далеч от това да разбере естеството на Мистерията на Голгота с обикновените си човешки сили.
Проблемът е, че ние действително можем да се развиваме и да стигнем до дълбока старост, но със силите, които се разгръщат в нас в резултат от телесното ни развитие между раждането и смъртта, не можем да разберем Мистерията на Голгота.
към текста >>
11.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и
естество
знание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
12.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[xi] …своето прекрасно съчинение – „За божествата на Самотраки“ (1815), „Изследвания за
естество
то на човешката свобода“ (1809), „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“ (1858)
[xi] …своето прекрасно съчинение – „За божествата на Самотраки“ (1815), „Изследвания за естеството на човешката свобода“ (1809), „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“ (1858)
към текста >>
13.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Той не е имал
естество
знание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота.
Днешният човек се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и Архаи, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло. Древният човек – въпреки, че той е имал отчетливо съзнание, че съществата на третата йерархия присъстват и са свързани с неговата душа – ги е виждал не непосредствено, а смътно във външната сетивна природа. Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива. Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа.
Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота.
Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления. И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието. Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта. Но това може да се види, естествено, само по пътя на духовната наука; това може да се почувства посредством изречението на Павел: „Не аз, а Христос в мен“.
към текста >>
Хора, които осъзнавали себе си включени в теократичния ред, нямали такова разбиране за истинност, което имат хора, стигнали до своето понятие за истинност на основата на авторитета на
естество
знанието.
Но, по този начин и самото понятие за истинност претърпяло тотални изменения. В съвременните хора още няма правилно усещане за това, че понятието за истинност е претърпяло в хода на историята съществени промени – за това днес няма правилна представа.
Хора, които осъзнавали себе си включени в теократичния ред, нямали такова разбиране за истинност, което имат хора, стигнали до своето понятие за истинност на основата на авторитета на естествознанието.
В настояще време е изключително трудно да се говори за тези неща. Днес се мисли така: по отношение на реда в света представата за истината се съгласува с външната действителност. Тя изхожда от природната наука. Такова разбиране за истинност още не е съществувало в първите християнски векове; имало е друго, и това друго разбиране за истинност е свързано, всъщност, с идеята за Божия съд. Такова разбиране за истинност, което днес живее във всички души, тогава още действително не е съществувало.
към текста >>
14.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Да разбираш света само така, както иска да го разбира
естество
знанието, да разбираш света така, както го описва историята, сякаш историята се твори само от хората, а не от съществата на висшите йерархии, това значи да се разбира само най-външната обвивка на историческото развитие.
Оттук следва, че по време на земния живот наша задача е да разберем не само сетивното, но също и свръхсетивното. Защото историческият живот на човечеството, който е резултат от действието на третата йерархия, не можем да го разберем, изхождайки от перспективата на земния живот. И за нашето време, – моля да обърнете внимание на това, което казах: за нашето време, защото в дохристиянското време това не е било така, – е много съществено, човек да осъзнае: ако иска да разбере същността на историята, живеейки тук на Земята, в периода между раждането и смъртта, той трябва да изучи също, как Ангелите, Архангелите и Архаите действат в историческия живот.
Да разбираш света само така, както иска да го разбира естествознанието, да разбираш света така, както го описва историята, сякаш историята се твори само от хората, а не от съществата на висшите йерархии, това значи да се разбира само най-външната обвивка на историческото развитие.
Разбира историята само този, който съзнава: трябва по известен начин, тук във физическо тяло да наблюдава, какво правят на Земята съществата, които в периода между смъртта и новото раждане той е наблюдавал по съвсем друг начин, – ще си позволя да употребя израз, който може да се използва само в сравнителен смисъл, – да ги наблюдава персонално, индивидуално в техните небесни действия. Той трябва да ги разбира в тяхната дейност на Земята, в историческия живот.
към текста >>
15.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
В днешния цикъл на развитие човек е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на
естество
знанието, да се издигне до истинската реалност, до това, което е действително.
И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност. Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм. И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност. Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин. От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината.
В днешния цикъл на развитие човек е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на естествознанието, да се издигне до истинската реалност, до това, което е действително.
към текста >>
Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на
естество
знанието.
Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа. Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето. И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света. Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата.
Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието.
Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот.
към текста >>
Ние не трябва да възприемаме природата така, както я възприема наивното
естество
знание или съвременното теоретично
естество
знание.
Ние безусловно не трябва – това е задачата на хората днес – да възприемаме духа така, както го възприемат новите философии.
Ние не трябва да възприемаме природата така, както я възприема наивното естествознание или съвременното теоретично естествознание.
Ние трябва да се освободим от заслепяването, когато гледаме природата, и да осъзнаваме, че природата е просто образ на нещо друго, и трябва да осъзнаваме, че духът, както днес си го представят философите, е просто сянков образ. Тогава може би ще бъде прехвърлен мост между обичайното възприемане на духа и обичайното възприемане на природата.
към текста >>
Затова е невъзможно да се стигне до истински антропософска духовна наука без сериозен подход към всички светли и сенчести страни на днешното
естество
знание и днешното духовно изследване.
Естествено, днес ни е ясно, че понятията изразяват нещо, реещо се там горе. Но понятия трябва да има; не следва да ги надценяваме и тогава те няма да донесат никаква вреда. Ние говорим тук за нормално човешкото, за луциферическото и за ариманическото и представяме това така: то трябва да се намира в центъра на нашата сграда. Един от възгледите, който е построен върху троичността, това са смътните усещания на Огюст Конт, който е провъзгласил троичност, за която неотдавна ви говорих. Антропософски ориентираната духовна наука трябва да съдържа в себе си тази истинска троичност, обединяваща духовния възглед и природния възглед, и която благодарение на това действително преодолява дуализма.
Затова е невъзможно да се стигне до истински антропософска духовна наука без сериозен подход към всички светли и сенчести страни на днешното естествознание и днешното духовно изследване.
Към тези неща трябва да се отнасяме сериозно. Голото обединяване на всичко в един кюп и теоретизирането над този кюп е несъвместимо със сериозността на нашето време.
към текста >>
16.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Така едностранчивата мистика все повече и повече води до борби и кавги, а едностранчивото
естество
знание, в съвременния смисъл, води хората до вътрешна несвобода, до вътрешна скованост.
И така, може да се окаже, и така е в повечето случаи, – такава е тенденцията в развитието на човешката природа, – че когато благочестивият мистик иска да внесе в някаква секта вътрешна мистика, членовете на тази секта все повече се въвличат в кавги помежду си. Но също така малко подхожда да се предлага на хората едностранния естественонаучен мироглед. За придобиване на естественонаучни знания се изисква много проницателност, а и вие знаете, че изобщо не съм склонен да отстъпвам на някой в пълното признаване на естественонаучните истини. Но следва да се отбележи също и факта: ако светът се храни само с естественонаучни истини или естественонаучно оформени истини, тази проницателност, която трябва да се използва за разбирането на естественонаучните истини, ще внесе значителен принос в това, да потисне човека и да го направи несвободен.
Така едностранчивата мистика все повече и повече води до борби и кавги, а едностранчивото естествознание, в съвременния смисъл, води хората до вътрешна несвобода, до вътрешна скованост.
Виждате, че е напълно оправдано, че духовната наука се опитва да не бъде нито едностранчиво мистична, нито едностранчиво естественонаучна, а без надценяване или подценяване им предоставя еднакви права, но от дуалността преминава към троичност. Не „или едното, или другото“, а „и едното, и другото“, осветяване на едното с другото – това е, към което води самата духовна наука. Например, винаги е вредно, когато чисто естественонаучно мислещ човек ругае мистик; защото обикновено това, което той казва, като правило е глупост. Да ругае мистик е позволено само на друг мистик, а да ругае наляво и надясно естествознанието е допустимо само за този, който познава естествознанието. Тогава предметът, за който говори, ще бъде такъв, какъвто го говори, доколкото той правилно ще претегля това, което казва.
към текста >>
Да ругае мистик е позволено само на друг мистик, а да ругае наляво и надясно
естество
знанието е допустимо само за този, който познава
естество
знанието.
Но следва да се отбележи също и факта: ако светът се храни само с естественонаучни истини или естественонаучно оформени истини, тази проницателност, която трябва да се използва за разбирането на естественонаучните истини, ще внесе значителен принос в това, да потисне човека и да го направи несвободен. Така едностранчивата мистика все повече и повече води до борби и кавги, а едностранчивото естествознание, в съвременния смисъл, води хората до вътрешна несвобода, до вътрешна скованост. Виждате, че е напълно оправдано, че духовната наука се опитва да не бъде нито едностранчиво мистична, нито едностранчиво естественонаучна, а без надценяване или подценяване им предоставя еднакви права, но от дуалността преминава към троичност. Не „или едното, или другото“, а „и едното, и другото“, осветяване на едното с другото – това е, към което води самата духовна наука. Например, винаги е вредно, когато чисто естественонаучно мислещ човек ругае мистик; защото обикновено това, което той казва, като правило е глупост.
Да ругае мистик е позволено само на друг мистик, а да ругае наляво и надясно естествознанието е допустимо само за този, който познава естествознанието.
Тогава предметът, за който говори, ще бъде такъв, какъвто го говори, доколкото той правилно ще претегля това, което казва. Но винаги е вредно, ако естествознанието се оспорва от някой, който нищо не разбира от него, и все пак се смята за велик мистик, или ако естествоизпитател, който нищо не разбира от мистика, въпреки това осъжда мистиката. В духовната наука често се повтаря, че някои истини трябва да се струват на хората парадоксални, доколкото те противоречат на удобната гледна точка на обичайния живот.
към текста >>
Но винаги е вредно, ако
естество
знанието се оспорва от някой, който нищо не разбира от него, и все пак се смята за велик мистик, или ако
естество
изпитател, който нищо не разбира от мистика, въпреки това осъжда мистиката.
Виждате, че е напълно оправдано, че духовната наука се опитва да не бъде нито едностранчиво мистична, нито едностранчиво естественонаучна, а без надценяване или подценяване им предоставя еднакви права, но от дуалността преминава към троичност. Не „или едното, или другото“, а „и едното, и другото“, осветяване на едното с другото – това е, към което води самата духовна наука. Например, винаги е вредно, когато чисто естественонаучно мислещ човек ругае мистик; защото обикновено това, което той казва, като правило е глупост. Да ругае мистик е позволено само на друг мистик, а да ругае наляво и надясно естествознанието е допустимо само за този, който познава естествознанието. Тогава предметът, за който говори, ще бъде такъв, какъвто го говори, доколкото той правилно ще претегля това, което казва.
Но винаги е вредно, ако естествознанието се оспорва от някой, който нищо не разбира от него, и все пак се смята за велик мистик, или ако естествоизпитател, който нищо не разбира от мистика, въпреки това осъжда мистиката.
В духовната наука често се повтаря, че някои истини трябва да се струват на хората парадоксални, доколкото те противоречат на удобната гледна точка на обичайния живот.
към текста >>
17.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Да гледаш действителността означава нещо съвсем друго, отколкото само теоретически, както това го прави, например, днешното
естество
знание, да проследява това, което ни обкръжава в света на явленията, в света на феномените.
Ако сега си представим, какво следва не от подробностите, а от общия дух на изнесените тук лекции, например, от вчерашната, можем да кажем: това, което изисква културата, призвана в бъдеще да смени нашата, е хората по-дълбоко да се вглеждат в истинската действителност, и преди всичко, такива лозунги, такива теории като монизъм, идеализъм, реализъм и т. н. да престанат да се употребяват и човек да види, че майята, действителността на външните явления, която ни обкръжава, представлява сливане на действителността на два свята, и можем да кажем, два свята, които се намират в борба помежду си.
Да гледаш действителността означава нещо съвсем друго, отколкото само теоретически, както това го прави, например, днешното естествознание, да проследява това, което ни обкръжава в света на явленията, в света на феномените.
към текста >>
Защото
естество
знанието изследва това, което става след смъртта с човешката форма, чисто минералогично; то използва само законите на минералогията, то търси само това, което стои в тенденцията към кристализация на Земята, и също разглежда труповете.
Виждате, че отново тук стигнахме до точката, където е нужно да прекараме мост между двата мирови потока, който не може да бъде построен със средствата на естествената наука.
Защото естествознанието изследва това, което става след смъртта с човешката форма, чисто минералогично; то използва само законите на минералогията, то търси само това, което стои в тенденцията към кристализация на Земята, и също разглежда труповете.
Вследствие от това то никога няма да може да разбере, каква роля в общото стопанство на Земята играят труповете на хората, мъртвите човешки тела, тяхната форма. Земята вече съществено се е изменила от лемурийските времена и това го дължим на разтворилите се форми на човешки тела. И когато Земята достигне своята цел, тя вече няма да съдържа никаква кристализационна тенденция. Предадените на Земята човешки форми действат като полярна противоположност и разтварят кристализацията. В първия случай, събитието на човешката смърт се разглежда като чисто физическо явление в общото стопанство на мировия ред.
към текста >>
Във втория се прехвърля мост между явленията, които, както явлението на смъртта, биха били съвсем непонятни в общото мирово стопанство, и тези явления, които описва днес
естество
знанието.
Вследствие от това то никога няма да може да разбере, каква роля в общото стопанство на Земята играят труповете на хората, мъртвите човешки тела, тяхната форма. Земята вече съществено се е изменила от лемурийските времена и това го дължим на разтворилите се форми на човешки тела. И когато Земята достигне своята цел, тя вече няма да съдържа никаква кристализационна тенденция. Предадените на Земята човешки форми действат като полярна противоположност и разтварят кристализацията. В първия случай, събитието на човешката смърт се разглежда като чисто физическо явление в общото стопанство на мировия ред.
Във втория се прехвърля мост между явленията, които, както явлението на смъртта, биха били съвсем непонятни в общото мирово стопанство, и тези явления, които описва днес естествознанието.
И е много важно, все повече и повече да се формират също и такива възгледи, които могат да бъдат намерени, изхождайки от днешното естествознание. Но има един факт, към който естествознанието с неговите днешни методи не може да се доближи. Естествознанието с неговите днешни методи по необходимия начин трябва да остава непълно, и затова не може да разбере цялата съвкупност от жизнени явления. Затова то трябва да бъде допълнено от духовната наука.
към текста >>
И е много важно, все повече и повече да се формират също и такива възгледи, които могат да бъдат намерени, изхождайки от днешното
естество
знание.
Земята вече съществено се е изменила от лемурийските времена и това го дължим на разтворилите се форми на човешки тела. И когато Земята достигне своята цел, тя вече няма да съдържа никаква кристализационна тенденция. Предадените на Земята човешки форми действат като полярна противоположност и разтварят кристализацията. В първия случай, събитието на човешката смърт се разглежда като чисто физическо явление в общото стопанство на мировия ред. Във втория се прехвърля мост между явленията, които, както явлението на смъртта, биха били съвсем непонятни в общото мирово стопанство, и тези явления, които описва днес естествознанието.
И е много важно, все повече и повече да се формират също и такива възгледи, които могат да бъдат намерени, изхождайки от днешното естествознание.
Но има един факт, към който естествознанието с неговите днешни методи не може да се доближи. Естествознанието с неговите днешни методи по необходимия начин трябва да остава непълно, и затова не може да разбере цялата съвкупност от жизнени явления. Затова то трябва да бъде допълнено от духовната наука.
към текста >>
Но има един факт, към който
естество
знанието с неговите днешни методи не може да се доближи.
И когато Земята достигне своята цел, тя вече няма да съдържа никаква кристализационна тенденция. Предадените на Земята човешки форми действат като полярна противоположност и разтварят кристализацията. В първия случай, събитието на човешката смърт се разглежда като чисто физическо явление в общото стопанство на мировия ред. Във втория се прехвърля мост между явленията, които, както явлението на смъртта, биха били съвсем непонятни в общото мирово стопанство, и тези явления, които описва днес естествознанието. И е много важно, все повече и повече да се формират също и такива възгледи, които могат да бъдат намерени, изхождайки от днешното естествознание.
Но има един факт, към който естествознанието с неговите днешни методи не може да се доближи.
Естествознанието с неговите днешни методи по необходимия начин трябва да остава непълно, и затова не може да разбере цялата съвкупност от жизнени явления. Затова то трябва да бъде допълнено от духовната наука.
към текста >>
Естество
знанието с неговите днешни методи по необходимия начин трябва да остава непълно, и затова не може да разбере цялата съвкупност от жизнени явления.
Предадените на Земята човешки форми действат като полярна противоположност и разтварят кристализацията. В първия случай, събитието на човешката смърт се разглежда като чисто физическо явление в общото стопанство на мировия ред. Във втория се прехвърля мост между явленията, които, както явлението на смъртта, биха били съвсем непонятни в общото мирово стопанство, и тези явления, които описва днес естествознанието. И е много важно, все повече и повече да се формират също и такива възгледи, които могат да бъдат намерени, изхождайки от днешното естествознание. Но има един факт, към който естествознанието с неговите днешни методи не може да се доближи.
Естествознанието с неговите днешни методи по необходимия начин трябва да остава непълно, и затова не може да разбере цялата съвкупност от жизнени явления.
Затова то трябва да бъде допълнено от духовната наука.
към текста >>
Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между
естество
знанието и социалните и политически науки.
И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, следния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия дух за по-дълбоко проникване в действителността относно духовното развитие.
Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки.
Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството. Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата. Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество. И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания.
към текста >>
Естество
изпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата.
И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, следния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия дух за по-дълбоко проникване в действителността относно духовното развитие. Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки. Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството.
Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата.
Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество. И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е.
към текста >>
И ако
естество
знанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма.
И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, следния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия дух за по-дълбоко проникване в действителността относно духовното развитие. Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки. Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството. Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата. Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество.
И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма.
Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е. в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността. И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество.
към текста >>
В самото
естество
знание, т.е.
Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата. Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество. И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света.
В самото естествознание, т.е.
в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността. И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество. Никога няма да успеят правилно да съгласуват дух и природа, ако в духовния ред не разглеждат конкретната полярност между ариманическо и луциферическо. Защото истинската действителност не може да бъде намерена в абстрактните понятия, които просто се пренасят от природата към духовното, а благодарение на задълбочаването в самия дух, където се намира съответстващата на духа полярност.
към текста >>
И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в
естество
знанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество.
И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е. в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността.
И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество.
Никога няма да успеят правилно да съгласуват дух и природа, ако в духовния ред не разглеждат конкретната полярност между ариманическо и луциферическо. Защото истинската действителност не може да бъде намерена в абстрактните понятия, които просто се пренасят от природата към духовното, а благодарение на задълбочаването в самия дух, където се намира съответстващата на духа полярност.
към текста >>
18.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Трябва да привикнем такива термини като ариманическо и луциферическо, употребявани от нас за описание на духовния ред, да ги използваме, но на по-висока степен на битието така, както
естество
изпитателят използва термините в своята област, да кажем, обозначавайки положителното и отрицателно електричество, положителния и отрицателен магнетизъм и т.н.
Днес и в близките няколко дена бих искал да изведа някои заключения за самия човешки живот от предходните ни разглеждания. В началото ще направя някои бележки относно мислите, които външният свят развива относно антропософията като такава и ще обясня, към какъв възглед следва да се придържаме по отношение на тези мисли и какво тук заслужава особено внимание. В живота на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по отношение на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния живот, за духовния миров ред. Обаче антропософската гледна точка ще бъде неправилно разбрана, ако по някакъв начин се допусне, съвременната духовна наука да свърже себе си с някакви остарели, граничещи със суеверието заблуди или мистицизъм.
Трябва да привикнем такива термини като ариманическо и луциферическо, употребявани от нас за описание на духовния ред, да ги използваме, но на по-висока степен на битието така, както естествоизпитателят използва термините в своята област, да кажем, обозначавайки положителното и отрицателно електричество, положителния и отрицателен магнетизъм и т.н.
Но за разлика от обикновеното, пълно с предразсъдъци естествознание, трябва ясно да се съзнава, че, естествено, в момента, когато се издигаме до разглеждане на духовния миров порядък, такива понятия, които в естествознанието имат определено, може да се каже, даже много абстрактно съдържание, трябва да се разбират в по-конкретен, духовен смисъл.
към текста >>
Но за разлика от обикновеното, пълно с предразсъдъци
естество
знание, трябва ясно да се съзнава, че, естествено, в момента, когато се издигаме до разглеждане на духовния миров порядък, такива понятия, които в
естество
знанието имат определено, може да се каже, даже много абстрактно съдържание, трябва да се разбират в по-конкретен, духовен смисъл.
Днес и в близките няколко дена бих искал да изведа някои заключения за самия човешки живот от предходните ни разглеждания. В началото ще направя някои бележки относно мислите, които външният свят развива относно антропософията като такава и ще обясня, към какъв възглед следва да се придържаме по отношение на тези мисли и какво тук заслужава особено внимание. В живота на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по отношение на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния живот, за духовния миров ред. Обаче антропософската гледна точка ще бъде неправилно разбрана, ако по някакъв начин се допусне, съвременната духовна наука да свърже себе си с някакви остарели, граничещи със суеверието заблуди или мистицизъм. Трябва да привикнем такива термини като ариманическо и луциферическо, употребявани от нас за описание на духовния ред, да ги използваме, но на по-висока степен на битието така, както естествоизпитателят използва термините в своята област, да кажем, обозначавайки положителното и отрицателно електричество, положителния и отрицателен магнетизъм и т.н.
Но за разлика от обикновеното, пълно с предразсъдъци естествознание, трябва ясно да се съзнава, че, естествено, в момента, когато се издигаме до разглеждане на духовния миров порядък, такива понятия, които в естествознанието имат определено, може да се каже, даже много абстрактно съдържание, трябва да се разбират в по-конкретен, духовен смисъл.
към текста >>
Външното
естество
знание се чувства много удобно, когато в определени области съди по принцип: ножът е предназначен за хранене, така че се взема бръснарско ножче и с него се нарязва храната.
Външното естествознание се чувства много удобно, когато в определени области съди по принцип: ножът е предназначен за хранене, така че се взема бръснарско ножче и с него се нарязва храната.
Така днес се формират много естественонаучни съждения, например, по отношение на смъртта. По отношение на смъртта днешното естествознание не отива по-далеч от близкото по значение понятие за прекратяване дейността на организма. Това е удобно, защото тогава може, както в гротескна форма правят някои наричащи себе си изследователи, да се говори за смърт на растения, смърт на животни и смърт на хора в един и същи смисъл. Но това е същото, ако говорейки за ножове, слагаме в една категория ножа за хранене и бръснарското ножче. Всъщност това, което може да бъде наречено смърт, се различава при растенията, животните и човека.
към текста >>
По отношение на смъртта днешното
естество
знание не отива по-далеч от близкото по значение понятие за прекратяване дейността на организма.
Външното естествознание се чувства много удобно, когато в определени области съди по принцип: ножът е предназначен за хранене, така че се взема бръснарско ножче и с него се нарязва храната. Така днес се формират много естественонаучни съждения, например, по отношение на смъртта.
По отношение на смъртта днешното естествознание не отива по-далеч от близкото по значение понятие за прекратяване дейността на организма.
Това е удобно, защото тогава може, както в гротескна форма правят някои наричащи себе си изследователи, да се говори за смърт на растения, смърт на животни и смърт на хора в един и същи смисъл. Но това е същото, ако говорейки за ножове, слагаме в една категория ножа за хранене и бръснарското ножче. Всъщност това, което може да бъде наречено смърт, се различава при растенията, животните и човека. Когато във всичките три царства под това се разбира прекратяване на дейността на органичните функции, понятието се генерализира.
към текста >>
19.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Никога
естество
знанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта.
А именно, ще се окаже, че тези човешки познавателни способности са пригодни много да постигат в природен порядък, но те се държат суверенно и искат да научат всичко, което принадлежи на този природен порядък. Тези човешки познавателни способности са непригодни за разбиране на факта на наследствеността, свързан с мистерията на раждането и факта на смъртта. В човешкия живот се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мироглед е пронизан от лъжливи понятия, защото този мироглед приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер. Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат. Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт.
Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта.
Ще успеем да научим нещо истинско за природата, ако изключим от нея смъртта, а също и наследствените белези. Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по отношение на сетивния свят. Никога няма да успеем да разберем човека като сетивно същество, ако причисляваме към сетивния свят наследствените белези, които са свързани с раждането. Ще се изкриви целият образ на човека, в който представих три потока: правата линия на нормалното развитие и двете странични – луциферическата и ариманическата, – ще се изкриви и цялото развитие на човека по правата линия, ако раждането и смъртта се причислят към човека, ако човекът се разглежда като принадлежащ на сетивния свят.
към текста >>
Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на
естество
знанието.
И едното и другото е невъзможно да се постигне с помощта на разсъдъка, който е пригоден за разбиране на природата. Ще стигнем до фалшива гледна точка както за свръхсетивното, така и за сетивното, ако отнесем раждането и смъртта към сетивното, към което те не принадлежат, защото са чужди елементи в него. В двата случая ще получим изкривявания. Ще изкривим както разбирането на духа, така и разбирането на природата. Какви ще бъдат последствията от това?
Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието.
И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание.
към текста >>
Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на
естество
знанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг.
Ще изкривим както разбирането на духа, така и разбирането на природата. Какви ще бъдат последствията от това? Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието. И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи.
Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг.
И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание!
към текста >>
И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от
естество
знанието.
Какви ще бъдат последствията от това? Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието. И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг.
И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието.
На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание! Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение.
към текста >>
На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното
естество
знание.
Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието. И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието.
На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание.
Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание! Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение. Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята!
към текста >>
Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното
естество
знание.
И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание.
Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание.
Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание! Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение. Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята! Естествознанието ще знае толкова по-малко за смъртта, колкото повече то се отдава на своите фантастични представи за смъртта.
към текста >>
Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже
естество
знанието.
От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание.
Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието.
Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание! Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение. Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята! Естествознанието ще знае толкова по-малко за смъртта, колкото повече то се отдава на своите фантастични представи за смъртта.
към текста >>
Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното
естество
знание!
Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието.
Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание!
Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение. Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята! Естествознанието ще знае толкова по-малко за смъртта, колкото повече то се отдава на своите фантастични представи за смъртта.
към текста >>
Тя признава
естество
знанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение.
И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание!
Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение.
Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята! Естествознанието ще знае толкова по-малко за смъртта, колкото повече то се отдава на своите фантастични представи за смъртта.
към текста >>
Естество
знанието ще знае толкова по-малко за смъртта, колкото повече то се отдава на своите фантастични представи за смъртта.
Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание! Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение. Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята!
Естествознанието ще знае толкова по-малко за смъртта, колкото повече то се отдава на своите фантастични представи за смъртта.
към текста >>
Затова не е чудно, че така наречената външна наука побеждава науката за инициацията, доколкото последната казва неща, които, от само себе си се разбира, – именно защото не са в противоречие с истинското
естество
знание, – противоречат на природния ред, който произтича от упадъчните възгледи за природата.
Колкото и грешни и неверни неща да са казани по въпроса, задача на човека е да не приема това без да мисли, а да усвои свръхсетивно познание и чрез него да се учи да разбира нещата, които не могат да бъдат разбрани в сетивния свят. Ако изучите различните цикли, в които става дума за тези неща, особено ако изучите съдържанието на изложеното от мен в Петото евангелие[iv], ще намерите много пътища, които водят към разбирането на тези двете неща, но това разбиране се достига само по свръхсетивен път. Можем да се съгласим, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, както е това днес в човешкия мироглед, човек не може да разбере тези факти. Именно, доколкото висшите факти от Евангелието са такива, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, той не може да ги разбере, дотолкова те са верни.
Затова не е чудно, че така наречената външна наука побеждава науката за инициацията, доколкото последната казва неща, които, от само себе си се разбира, – именно защото не са в противоречие с истинското естествознание, – противоречат на природния ред, който произтича от упадъчните възгледи за природата.
Ако теологията не вземе друго направление, също ще изпадне към упадъчните възгледи за природата. И ако отчетете също това, за което говорих вчера, че човек едва след смъртта може да стигне до правилен възглед за Мистерията на Голгота, то вече няма да ви се струва непонятно, доколкото човек посредством смъртта, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в свят, в който той вече не може да се лъже, че смъртта принадлежи на сетивния свят, защото той вижда смъртта от другата страна, – често съм описвал тези неща, – и все повече и повече познава смъртта от другата страна. Благодарение на това той става все по-зрял да разглежда Мистерията на Голгота в нейния истински вид. И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света.
към текста >>
Това особено касае духовните области на културата: теология, медицина, юриспруденция, философия,
естество
знание, самата техника, социалния живот и даже политиката; да, да, наистина политиката, това е доста странно образувание!
Задълбоченото разбиране на тези неща и приемането им в подхода ни към познанието, е едно от изискванията за бъдещия човешки живот, особено изискване, което Духовете на Времето поставят пред тези, които търсят познание за бъдещето и искат да разгърнат своята воля в някоя област.
Това особено касае духовните области на културата: теология, медицина, юриспруденция, философия, естествознание, самата техника, социалния живот и даже политиката; да, да, наистина политиката, това е доста странно образувание!
Онези, които усещат духа на времето, трябва да внедряват в тези области това, което следва от духовната наука.
към текста >>
20.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Защото това, което съвременните хора си представят като
естество
знание, не е природата, а се отнася към природата както духовете към действителността.
Тук пулсира важно знание, макар то да носи повече или по-малко негативен характер, а именно разбирането по отношение на съвременното знание за природата. Предполага се, че естествената наука трябва да говори за природата, до подготвя знания за съвременното съзнание под формата на представи за природата. Но ако наистина се направи преглед на представите по отношение на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са представлявали боговете, а духовете на съвременните хора представляват природните факти.
Защото това, което съвременните хора си представят като естествознание, не е природата, а се отнася към природата както духовете към действителността.
Такъв човек, като Ричард Уол е чувствал, че епохата на съзнателната душа трябва да стигне до това: ние съвсем не сме се извисили толкова над нашите предци, които са прилагали съзнателни сили и са формирали представите за духовете, а ние също формираме представи за духовете. Разликата е само в това, че древните са имали по-прекрасни духове от тези, които фабрикуват днешните естественонаучни мислители, и които, всъщност, са ужасни призраци на абстрактни понятия. Това са духове, подобни на духовете на нашите предци. И тези естественонаучни духове, това призрачно естествознание се отнася към действителността не по-различно, отколкото древните духове са се отнасяли към божествената действителност.
към текста >>
И тези естественонаучни духове, това призрачно
естество
знание се отнася към действителността не по-различно, отколкото древните духове са се отнасяли към божествената действителност.
Но ако наистина се направи преглед на представите по отношение на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са представлявали боговете, а духовете на съвременните хора представляват природните факти. Защото това, което съвременните хора си представят като естествознание, не е природата, а се отнася към природата както духовете към действителността. Такъв човек, като Ричард Уол е чувствал, че епохата на съзнателната душа трябва да стигне до това: ние съвсем не сме се извисили толкова над нашите предци, които са прилагали съзнателни сили и са формирали представите за духовете, а ние също формираме представи за духовете. Разликата е само в това, че древните са имали по-прекрасни духове от тези, които фабрикуват днешните естественонаучни мислители, и които, всъщност, са ужасни призраци на абстрактни понятия. Това са духове, подобни на духовете на нашите предци.
И тези естественонаучни духове, това призрачно естествознание се отнася към действителността не по-различно, отколкото древните духове са се отнасяли към божествената действителност.
към текста >>
Нашите
естество
изпитатели също си представят духове; но в епохата на съзнателната душа трябва да знаем, че не си представяме природата, а само природните духове.
Сега,в епохата на съзнателната душа трябва да се разбере, че когато се живее в представите, всъщност се живее в духовете. Изключително важно е в епохата на съзнателната душа да се усвои този факт. Древните не са живеели в епохата на съзнателната душа, затова за тях фактът, че са си представяли духове, е трябвало да остане несъзнателен факт.
Нашите естествоизпитатели също си представят духове; но в епохата на съзнателната душа трябва да знаем, че не си представяме природата, а само природните духове.
И както предците ни, които са били предшествани от собствените им предци, са приемали духовете не за действителност, а за отражение на божествената действителност, за отражение на свръхсетивната интелигенция, така и ние, именно в епохата на съзнателната душа, трябва да стигнем до действителното разбиране: нашите естественонаучни духове не са действителност, както това се струва на днешните естествоизпитатели, а насочват към действителността, която трябва да се намери благодарение на тях. Ако се лъжем от призрачната природа на естествознанието, няма да стигнем до ясното разбиране за човека. Защото природата можем да я разглеждаме посредством нашите призрачни представи и тя все пак се изправя пред нашия поглед в нейния истински облик; в епохата на съзнателната душа самият човек трябва да се изучава съзнателно. Тук не става просто да се използват призрачните представи, защото ще превърнем самите себе си в призраци, което вече е станало в значителна степен.
към текста >>
И както предците ни, които са били предшествани от собствените им предци, са приемали духовете не за действителност, а за отражение на божествената действителност, за отражение на свръхсетивната интелигенция, така и ние, именно в епохата на съзнателната душа, трябва да стигнем до действителното разбиране: нашите естественонаучни духове не са действителност, както това се струва на днешните
естество
изпитатели, а насочват към действителността, която трябва да се намери благодарение на тях.
Сега,в епохата на съзнателната душа трябва да се разбере, че когато се живее в представите, всъщност се живее в духовете. Изключително важно е в епохата на съзнателната душа да се усвои този факт. Древните не са живеели в епохата на съзнателната душа, затова за тях фактът, че са си представяли духове, е трябвало да остане несъзнателен факт. Нашите естествоизпитатели също си представят духове; но в епохата на съзнателната душа трябва да знаем, че не си представяме природата, а само природните духове.
И както предците ни, които са били предшествани от собствените им предци, са приемали духовете не за действителност, а за отражение на божествената действителност, за отражение на свръхсетивната интелигенция, така и ние, именно в епохата на съзнателната душа, трябва да стигнем до действителното разбиране: нашите естественонаучни духове не са действителност, както това се струва на днешните естествоизпитатели, а насочват към действителността, която трябва да се намери благодарение на тях.
Ако се лъжем от призрачната природа на естествознанието, няма да стигнем до ясното разбиране за човека. Защото природата можем да я разглеждаме посредством нашите призрачни представи и тя все пак се изправя пред нашия поглед в нейния истински облик; в епохата на съзнателната душа самият човек трябва да се изучава съзнателно. Тук не става просто да се използват призрачните представи, защото ще превърнем самите себе си в призраци, което вече е станало в значителна степен.
към текста >>
Ако се лъжем от призрачната природа на
естество
знанието, няма да стигнем до ясното разбиране за човека.
Сега,в епохата на съзнателната душа трябва да се разбере, че когато се живее в представите, всъщност се живее в духовете. Изключително важно е в епохата на съзнателната душа да се усвои този факт. Древните не са живеели в епохата на съзнателната душа, затова за тях фактът, че са си представяли духове, е трябвало да остане несъзнателен факт. Нашите естествоизпитатели също си представят духове; но в епохата на съзнателната душа трябва да знаем, че не си представяме природата, а само природните духове. И както предците ни, които са били предшествани от собствените им предци, са приемали духовете не за действителност, а за отражение на божествената действителност, за отражение на свръхсетивната интелигенция, така и ние, именно в епохата на съзнателната душа, трябва да стигнем до действителното разбиране: нашите естественонаучни духове не са действителност, както това се струва на днешните естествоизпитатели, а насочват към действителността, която трябва да се намери благодарение на тях.
Ако се лъжем от призрачната природа на естествознанието, няма да стигнем до ясното разбиране за човека.
Защото природата можем да я разглеждаме посредством нашите призрачни представи и тя все пак се изправя пред нашия поглед в нейния истински облик; в епохата на съзнателната душа самият човек трябва да се изучава съзнателно. Тук не става просто да се използват призрачните представи, защото ще превърнем самите себе си в призраци, което вече е станало в значителна степен.
към текста >>
И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който
естество
знанието приема за човек.
Учението за еволюцията, Гьотевото учение за еволюцията не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава човека като реалност. Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за еволюцията, говори за произход на човека от животните.
И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за човек.
Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак? Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка. Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи. Ако тук седяха само хомункулусите, които ви представляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси! Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание.
към текста >>
Първо
естество
знанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак?
Учението за еволюцията, Гьотевото учение за еволюцията не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава човека като реалност. Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за еволюцията, говори за произход на човека от животните. И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за човек.
Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак?
Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка. Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи. Ако тук седяха само хомункулусите, които ви представляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси! Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание. Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния човек.
към текста >>
Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното
естество
знание, тогава ще заемем правилната гледна точка.
Учението за еволюцията, Гьотевото учение за еволюцията не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава човека като реалност. Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за еволюцията, говори за произход на човека от животните. И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за човек. Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак?
Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка.
Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи. Ако тук седяха само хомункулусите, които ви представляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси! Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание. Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния човек. Трябва да се върнем от хомункулуса към homo.
към текста >>
Ако разгледате съпътстващите явления на това призрачно
естество
знание, ще откриете, че тази нова епоха, в която господства призрачното
естество
знание, никога няма да допусне импулсите за нравствени действия да идват от самия духовен свят.
Трябва да се върнем от хомункулуса към homo. Ако това не стане, човекът ще стигне до полярната противоположност на своето призрачно битие. Нужно е да възприемаме себе си не като призрак, а в своята реалност, както са правели това древните. Макар и да са си се представяли като призраци, понеже са имали в себе си атавистични сили, те са можели още да чувстват в себе си действителността, докато днешният човек има в себе си само това, което му е достъпно посредством неговата съзнателна душа. Ако в съзнателната му душа присъства само призракът на човека, тогава през съзнателната му душа не преминават морално-духовните импулси.
Ако разгледате съпътстващите явления на това призрачно естествознание, ще откриете, че тази нова епоха, в която господства призрачното естествознание, никога няма да допусне импулсите за нравствени действия да идват от самия духовен свят.
Нравствените импулси, с които днес работят хората, са остарели, те изхождат от атавистичната епоха; защото днешното човечество, когато са му нужни импулси за дейността му, не иска да пита духа, а пита природата. То иска да пита: какво представлява човешката природа, що за стимули стоят в човешката природа?
към текста >>
Доведох ви до факта, че в съвременната ситуация работата стои така, че, от една страна, хората си съставят призрачни представи за природата и
естество
изпитателите правят експерименти във всички области; но след това пред очите им се изправя човекът в цялата си действителност.
По такъв начин ви изясних нещо важно в съвременната ситуация.
Доведох ви до факта, че в съвременната ситуация работата стои така, че, от една страна, хората си съставят призрачни представи за природата и естествоизпитателите правят експерименти във всички области; но след това пред очите им се изправя човекът в цялата си действителност.
Обаче призрачните понятия на естествознанието са неподходящи средства за това: тези хора не виждат човека, а виждат призрака на човека. Това са психоаналитиците. Психоанализата е наистина рожба на призрачното естествознание; затова винаги наричам психоанализа нещо, което работи с неподходящи средства.
към текста >>
Обаче призрачните понятия на
естество
знанието са неподходящи средства за това: тези хора не виждат човека, а виждат призрака на човека.
По такъв начин ви изясних нещо важно в съвременната ситуация. Доведох ви до факта, че в съвременната ситуация работата стои така, че, от една страна, хората си съставят призрачни представи за природата и естествоизпитателите правят експерименти във всички области; но след това пред очите им се изправя човекът в цялата си действителност.
Обаче призрачните понятия на естествознанието са неподходящи средства за това: тези хора не виждат човека, а виждат призрака на човека.
Това са психоаналитиците. Психоанализата е наистина рожба на призрачното естествознание; затова винаги наричам психоанализа нещо, което работи с неподходящи средства.
към текста >>
Психоанализата е наистина рожба на призрачното
естество
знание; затова винаги наричам психоанализа нещо, което работи с неподходящи средства.
По такъв начин ви изясних нещо важно в съвременната ситуация. Доведох ви до факта, че в съвременната ситуация работата стои така, че, от една страна, хората си съставят призрачни представи за природата и естествоизпитателите правят експерименти във всички области; но след това пред очите им се изправя човекът в цялата си действителност. Обаче призрачните понятия на естествознанието са неподходящи средства за това: тези хора не виждат човека, а виждат призрака на човека. Това са психоаналитиците.
Психоанализата е наистина рожба на призрачното естествознание; затова винаги наричам психоанализа нещо, което работи с неподходящи средства.
към текста >>
21.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Може да се появи въпросът: вследствие на какво, собствено, съвременното
естество
знание и този своеобразен естественонаучен начин на мислене се се развили така?
Може да се появи въпросът: вследствие на какво, собствено, съвременното естествознание и този своеобразен естественонаучен начин на мислене се се развили така?
Това, което сега ще кажа, добросъвестните историци също не го отричат. Този съвременен естественонаучен начин на мислене, както го характеризирах вчера, съвсем не се е развил по права линия от християнството; не, съвременният естественонаучен начин на мислене, така да се каже, в действителност няма никакво отношение към християнството. Може стъпка по стъпка, десетилетие след десетилетие да се проследи, как, макар и неявно, гностическата мъдрост на Гондишапур е прониквала през Южна Европа, Испания, Франция, Англия, разпространявала се е по целия континент именно по косвен път чрез манастирите; може да се проследи, как свръхсетивното се изгонвало и оставало само сетивното, така да се каже, укрепвала е тенденцията; от тази приглушена гностическа мъдрост на Гондишапур постепенно се образувало западното естественонаучно мислене.
към текста >>
Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV век, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се определя от това, че човек все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на
естество
знанието, доколко той се е приближил до действителността посредством това
естество
знание.
Вчера ви казах: знанието за природата, с което особено се гордее днешното човечество, води, собствено, до представи, които ни показват не природата, а нейния призрак. Това, което човек знае за природата, не е истинската природа, а призрак, който се отнася към пълноценната природа така, както призракът се отнася към пълноценната действителност. Но ученият не знае, че неговото знание е призрачно, че това, което той знае за човека, по същество не е хомо, а хомункулус.
Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV век, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се определя от това, че човек все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на естествознанието, доколко той се е приближил до действителността посредством това естествознание.
Човек ще трябва да се стреми към познание и да преодолява препятствията, които ще срещне по своя път. Най-главното препятствие, – вече го характеризирахме от определена гледна точка и отново ще съсредоточим върху него нашето внимание, – е това, че естественонаучната епоха, рожба на Академията Гондишапур, постига само призрачно знание за човека, доколкото тя създава представи за природата, от които е изключено духовното. Можем да попитаме: защо съвременният човек постъпва така? Защото тогава ще успеем да добием представа за това, което човек трябва да преодолее и защо той несъзнателно се стреми към призрачното познание за природата, като при това се гордее и пъчи с това призрачно познание. Защо?
към текста >>
Който прониква в реалността посредством истинското
естество
знание, намира Ариман.
Защото какво би станало, ако човек мъжествено би си казал: ти искаш да имаш понятие за природата, а не за призрака на природата, ти искаш да намериш пътя към действителността. Тогава ще намериш не атоми и молекули, не понятията на Оствалд[x] или Хекел, а ще намериш Ариман с неговата свита! Тогава всичко това ще стане духовно.
Който прониква в реалността посредством истинското естествознание, намира Ариман.
От това се плашат хората, защото се опасяват да се спуснат в пропастта, ако там, където просто са търсили веществото, което в действителност го няма, намерят духа. Защото преди всичко се явява духът, на когото не трябва да се молим, а от когото трябва да се защитим, и когото трябва да посрещаме с пълно съзнание.
към текста >>
Често съм подчертавал, че духовната наука не отрича
естество
знанието, каквото то е днес, но тя знае, че това
естество
знание не представя истинската природа, а само нейния призрак.
Третото, свързано с предходните две, е истинската наука за природата. Какво представлява истинската наука за природата?
Често съм подчертавал, че духовната наука не отрича естествознанието, каквото то е днес, но тя знае, че това естествознание не представя истинската природа, а само нейния призрак.
И работата съвсем не е борбата с този призрак. По силата на нашата човешка предразположеност ние трябва да допускаме съществуването на този призрак. Работата не е в това, както вчера разказах за философа Ричард Уол, да се търси отровата, – макар това да е отрова насочена срещу философията и е философска, а не истинска отрова, – за да се изгонят от този свят всички, които мислят естественонаучно, а да се определи, в какъв смисъл те са прави. Нужно е да се каже на тези учени: ако искате да докажете, че изследванията ви са правилни, можем напълно да се съгласим с вас, но в същото време вие трябва да се съгласите с това, че посредством тези правилни в смисъла на природните науки изследвания, вие стигате до представа само за призрака на природата, но не и до истинската природа. Това е нужно да се осъзнава.
към текста >>
Разпознаването на природните ритми – това ще бъде истинското
естество
знание.
Тази ритмична организация съществува, но днешната материалистична наука, като правило, осмива тази ритмична организация. Ние образно представихме тази ритмична организация във вид на седемте колони и в конфигурацията на нашата сграда като цяло. Но тази ритмична организация я има в цялата природа. В растенията един лист следва след друг в ритмичен порядък; ритмично са разположени листчетата в цветчето, всичко е организирано ритмично. Ритмично нараства и отстъпва треската в хода на болестта; целият живот протича ритмично.
Разпознаването на природните ритми – това ще бъде истинското естествознание.
към текста >>
22.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вчера се опитахме да проследим, как определен вид духовна и душевна настройка в хората се е разпространявала през Южна Европа и е станала, собствено, този научени стил на мислене, който намираме в съвременното
естество
знание, който е широко разпространен в съвременния начин на мислене.
е център на четвъртия следатлантски период, средата на този важен период, който е започнал от 747 г. преди Мистерията на Голгота, когато е бил основан Рим, и е продължил примерно до 1413 г., когато е завършил гръко-римският период и е започнал новият период, който ще продължи до края на IV хилядолетие, и това е нашата епоха на съзнателната душа. Центърът в 333 г. е бил малко забелязан, ако се разглеждат външните събития, както центъра на везната. Но можем да посочим нещо, което се е случило 333 години по-късно, в 666 г.. Това е година, за която можем да кажем: това, което по-късно се е развило като естественонаучен начин на мислене от човечеството, се е проявило в дейността на Академията Гондишапур, смекчена впоследствие от мохамеданството.
Вчера се опитахме да проследим, как определен вид духовна и душевна настройка в хората се е разпространявала през Южна Европа и е станала, собствено, този научени стил на мислене, който намираме в съвременното естествознание, който е широко разпространен в съвременния начин на мислене.
Изминали 333 години от епохата, когато вече само са поглеждали към предишните времена, както това е правел Юлиан Отстъпник. До 666 са оставали 333 години; но ако отброяваме в обратна посока, в посока към другото блюдо на везната, т.е. 333 години назад, ще стигнем до раждането на Исус Христос, подготвило Мистерията на Голгота.
към текста >>
И все пак, както последействието на Академията Гондишапур се е запазило в нашето днешно
естество
знание, така се е запазило последействието на това, което Август е искал да внедри; на него не му се удало да направи това във формата, в която е искал, както не се е удало и на Академията Гондишапур.
Причината замислите на Август да не достигнат своя връх, е повелият от Изток свеж вятър на Мистерията на Голгота.
И все пак, както последействието на Академията Гондишапур се е запазило в нашето днешно естествознание, така се е запазило последействието на това, което Август е искал да внедри; на него не му се удало да направи това във формата, в която е искал, както не се е удало и на Академията Гондишапур.
От импулсите на Академията Гондишапур просто е било изгонено свръхсетивното – това и до днес остава характерно за природните науки. Но свръхсетивното, или най-малко, глобалното свръхсетивно, което е искал да внедри Август като истинско обновяване на древната религиозност на сетивната душа, – също е било изгонено.
към текста >>
Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел[vi] и съвременното
естество
знание, срещнаха враждебно отношение.
Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел[vi] и съвременното естествознание, срещнаха враждебно отношение.
Намирайки се на позициите на духовната наука, никога не бих се решил да кажа хулна дума по отношение на естествознанието, ако преди това не бях направил всичко възможно за признаване на заслугите му. Защото на почвата на позитивния духовен живот имаме право на негативна критика само тогава, когато можем да покажем, че това, с което се борим, напълно заслужава признание в границите, в които то трябва да се намира. Мисля, че напълно съм заслужил правото да излагам духовното развитие на човечеството, духовната еволюция, в която представям това, което сетивата не могат да доловят, и защото показах, какво важно значение в научния живот са изиграли дарвинизма и хекелизма.
към текста >>
Намирайки се на позициите на духовната наука, никога не бих се решил да кажа хулна дума по отношение на
естество
знанието, ако преди това не бях направил всичко възможно за признаване на заслугите му.
Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел[vi] и съвременното естествознание, срещнаха враждебно отношение.
Намирайки се на позициите на духовната наука, никога не бих се решил да кажа хулна дума по отношение на естествознанието, ако преди това не бях направил всичко възможно за признаване на заслугите му.
Защото на почвата на позитивния духовен живот имаме право на негативна критика само тогава, когато можем да покажем, че това, с което се борим, напълно заслужава признание в границите, в които то трябва да се намира. Мисля, че напълно съм заслужил правото да излагам духовното развитие на човечеството, духовната еволюция, в която представям това, което сетивата не могат да доловят, и защото показах, какво важно значение в научния живот са изиграли дарвинизма и хекелизма.
към текста >>
Другата страна е тази, която се кълне във вярност на грубото
естество
знание, която не иска да се одухотворява, която допуска само това
естество
знание, което обслужва техниката, която иска да отклони всичко това, което чрез грандиозните, величествени природни явления, може да бъде намерено като духовно съдържание на света.
Другата страна е тази, която се кълне във вярност на грубото естествознание, която не иска да се одухотворява, която допуска само това естествознание, което обслужва техниката, която иска да отклони всичко това, което чрез грандиозните, величествени природни явления, може да бъде намерено като духовно съдържание на света.
Веднъж казах, и това не беше риторично казано, а дойде от дълбокото познание на душата: докато нашата физика, механика, цялата ни външна наука не бъдат пронизани от Импулса на Христос, науката няма да постигне своята цел. Не само историята трябва да говори за Мистерията на Голгота, а трябва да се знае, че от времето на Мистерията на Голгота природните явления също трябва да се разглеждат така, че да се осъзнава: Христос се намира на Земята, докато преди не Го е имало на Земята. Християнската наука трябва да търси не атоми и техните закони, не закона за съхранение на веществото и силата, а откровението на Xpистос във всички природни явления, които по-този начин ще представляват сакраментализма за човека.
към текста >>
Тогава, от една страна, ще си останем при грубото
естество
знание, което не е нещо друго, освен отричане на свръхсетивното, а от друга, – с голата риторика, която е наследство от Рим, призрак от Рим.
Ако така разглеждаме природата, тогава ще можем да преминем към разглеждане на моралните, социалните, политическите и религиозни основи на човешкия живот, които действително съответстват на този живот. Ако попиваме божествеността от природата, ако от разбирането на природата всмукваме Христовата сила, тогава ще внесем във всичко това, което обикновено предписват на човечеството като закони, били то закони за бедните или в някои други области, където установяваме външни социални закони, във всичко това ще внесем христологията. Но ако не успеем да гледаме на обкръжаващата ни природа като на пронизана от Христос, няма да можем да открием дейността на Христос и в човешките действия, дори ако това са изпитания за човека, няма да сме в състояние да внесем в нашия социален, морален и политически живот това, което съответства на изискванията на времето.
Тогава, от една страна, ще си останем при грубото естествознание, което не е нещо друго, освен отричане на свръхсетивното, а от друга, – с голата риторика, която е наследство от Рим, призрак от Рим.
И ако говорим за неправилно разбран сакраментализъм и култ, от една страна трябва да посочим Рим, именно днешния Рим, този Рим, който е постигнал особено величие чрез усилията на папа Лъв XIII[xi], най-умният от папите. Заедно с това е необходимо също да намерим името, вкарало в употреба празната фразеология в риториката, която трябва да се разпознава от човек, наистина проникнал в антропософското разбиране за духовния живот. Тук често сме посочвали тази риторика. Сега трябва да премина към актуалните въпроси; правя това обикновено когато всичко останало вече е изчерпано.
към текста >>
[vi] Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел – виж Р.Щайнер „Хекел и неговите опоненти“-1899 в GA 30 „Методически основи на Антропософията.Избрани статии върху философията,
естество
знанието, естетиката и психологията“ 1884-1901
[vi] Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел – виж Р.Щайнер „Хекел и неговите опоненти“-1899 в GA 30 „Методически основи на Антропософията.Избрани статии върху философията, естествознанието, естетиката и психологията“ 1884-1901
към текста >>
23.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Ако проследите по-внимателно това, което се опитвам да кажа в моите антропософски книги, вие ще се убедите: Важно е не толкова съдържанието – то винаги подлежи на различни интерпретации – а цялостното структуриране на света, както и коренно различното
естество
на самите представи.
Ако си послужим с по-прости думи, бихме могли да кажем следното: Голяма част от хората, които докараха днешната военна катастрофа, както и онези, които още се възползват от нейните последици, грубо казано са умопобъркани. Но важното тук е да се разбере: Коя беше причината за разпада на техните личности? От единия начин на мислене, с който си служат хората, обсебени от разединителните сили, ясно трябва да се различава другият начин на мислене, чрез който се стига до Духовната наука. Той е коренно различен; първият разединява, вторият свързва, обединява и изгражда.
Ако проследите по-внимателно това, което се опитвам да кажа в моите антропософски книги, вие ще се убедите: Важно е не толкова съдържанието – то винаги подлежи на различни интерпретации – а цялостното структуриране на света, както и коренно различното естество на самите представи.
Този начин на мислене дава завършени образи за света, опитва се да очертае ясни контури, а чрез контурите поражда и усещането за цветовете. Този начин на мислене – за разлика от днешните естествени науки – не се основава на разграничаване и разединяване. Разликата в „как” е не по-малко важна от разликата в „какво”. Следователно, има един градивен, обединяващ, а не разединяващ начин на мислене, с чиято помощ човекът може да навлезе в свръхсетивния свят. Ако например разлистите книгата „Как се постигат познания за висшите светове”, където е очертан един такъв път към свръхсетивните светове, вие ще установите, че там всички мисли и представи предразполагат към един образно-градивен, обединяващ начин на мислене.
към текста >>
24.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Ние се доближаваме до Христос — тук подчертавам, че това има специално значение за нашето настояще — само ако отидем отвъд обичайните добри условия, дадени ни по
естество
то на нашата природа.
Ние се доближаваме до Христос — тук подчертавам, че това има специално значение за нашето настояще — само ако отидем отвъд обичайните добри условия, дадени ни по естеството на нашата природа.
Ние знаем, че Мистерията на Голгота се осъществи на земята, защото човечеството нямаше да е способно да опази достойното си човешко положение без Мистерията на Голгота — без нея нямаше да се намери път към Христовия импулс. И затова ние не просто трябва да открием нашата човешка природа между раждането и смъртта — ние трябва да я преоткрием, ако искаме да сме християни в истинския смисъл и да сме способни да се свържем с Христос.
към текста >>
25.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също
естество
.
Необходимо е и нещо друго, за да прозрем истинската или частично видимата реалност на даден външен обект. Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една роза, растяща от стъбло, и един кристал.
Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество.
И то без съмнение ще се изненада, когато забележи, че розата скоро повяхва, докато кристалът остава същият. Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на реалност, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди.
към текста >>
26.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Така щото, говорейки на наш език, можем да кажем: в мировото съществувание имаме работа с луциферическото
естество
, което представлява едното блюдо на везната, с ариманическото
естество
, което представлява другото блюдо на везната, и със състоянието на равновесие, което представлява за нас Христовия Импулс.
Само чрез това можем да се справим с разбирането на света, като поставим на основата тази троичност като бъдем наясно върху факта: този човешки живот е като кобилицата на една везна. Тук хипомохлионът /опорната точка на везната/, нататък едното блюдо на везната, луциферическото, което обаче в действителност тегли нагоре. От другата страна ариманическото, което в действителност тегли надолу. Да държи кобилицата на везната в равновесие, тази е същността на човека. Онези, които са били посветени в такива тайни, винаги са подчертавали в духовното развитие на човечеството, че мировото съществуване, в което е поставен човекът, може да бъде разбрано само в смисъла на числото три, че светът може да бъде разбран, когато човек иска да го схване в неговата основна структура в смисъла на други, различни от трите числа.
Така щото, говорейки на наш език, можем да кажем: в мировото съществувание имаме работа с луциферическото естество, което представлява едното блюдо на везната, с ариманическото естество, което представлява другото блюдо на везната, и със състоянието на равновесие, което представлява за нас Христовия Импулс.
към текста >>
27.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако насочим поглед върху органическото
естество
, чрез това Луцифер би отклонил развитието на човечеството от неговата божествена посока, ако би успял да оживи фактически човешката глава така, както е жив останалият човешки организъм.
Тук луциферическите отряди започнаха да водят една постоянна борба против умирането на човешката глава. И тук ние засягаме една наистина отдавна позната тайна на човешката природа, позната в най-различните форми, обаче напълно скрита за по-новото човечество. Когато обгърнем с поглед божественото развитие на човека, виждаме, че той носи в своята глава едно умиращо развитие, едно постоянно умиране. Обаче успоредно с това постоянно умиране върви едно разпалване на живота от страна на Луцифер. Луцифер иска непрестанно да направи нашата глава толкова жива, както е жив нашият останал организъм.
Ако насочим поглед върху органическото естество, чрез това Луцифер би отклонил развитието на човечеството от неговата божествена посока, ако би успял да оживи фактически човешката глава така, както е жив останалият човешки организъм.
към текста >>
28.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние трябва да отидем в миналото вече до хилядолетията, в които историята не достига вече, да отидем в тези минали хилядолетия с методите, които намирате поне загатнати в моята книга "Тайната наука", за да видим, от какво
естество
е била тази първична култура.
Това, което стана тогава в мисленето, чувствуването и волението на гръцкия човек, е всъщност последното отзвучение на една неоценена днес първична култура на човечеството. Ние не можем да видим тези неща в тяхната истинска светлина с помощта на нашите исторически разглеждания не отиват в миналото до онези времена, в които една простираща се тогава по цялата Земя култура на мистериите проникна до основи всяка човешка воля и всяко човешко чувство.
Ние трябва да отидем в миналото вече до хилядолетията, в които историята не достига вече, да отидем в тези минали хилядолетия с методите, които намирате поне загатнати в моята книга "Тайната наука", за да видим, от какво естество е била тази първична култура.
Тя имаше своя източник в древните мистерии, в които ръководещите личности допуснаха онези хора, кои то намираха, че са обективно подходящи за не посредствено посвещение. Чрез такива посветени се разливаше от други хора онова, което посветените получаваха като познания в мистериите. И всъщност не можем да разберем цялата древна култура, ако не обгърнем с поглед почвата майка на мистерийната култура. При Есхил ние виждаме, ако само искаме, още съвсем ясно тази почва майка на мистериите. Можем да я доловим също във философията на Платон.
към текста >>
До Тайната на Голгота изтекоха приблизително от изгубването на съдържанието на мистериите, от появата на чисто формалното
естество
, на чисто мислителното
естество
на мистериите четири и половина столетия.
В цялостния възглед на човека бяха приети духовни факти, които са основоположни причини за на шия миров ред, тези факти бяха приети чрез познанието. Съдържанията, мощните, велики съдържания постепенно са угаснали. Обаче начинът на мислене, които развиха учениците на мистериите, начинът на образуване на представите, конфигурацията на мисленето, тя е останала, и тя е станала всъщност историческа, станала е историческа първо в гръцкото мислене, след това отново в средновековното мислене, в мисленето на християнските богослови, които бяха усвоили това гръцко мислене главно за богословието, за да разберат от школуването на мисленето с формите на мислите, с идеите и понятията, за да разберат това, какво се е вляло в човечеството чрез Тайната на Голгота. Това, което е изцяло едно сливане на духовните истини на Тайната на Голгота с гръцкото мислене. Изработването, мислителното преработване на Тайните на Голгота, е изцяло ако мога да си послужа с един тривиален израз извършено с инструмента на гръцкото мислене, на гръцката диалектика.
До Тайната на Голгота изтекоха приблизително от изгубването на съдържанието на мистериите, от появата на чисто формалното естество, на чисто мислителното естество на мистериите четири и половина столетия.
Можем да кажем приблизително: четири и половина столетия. Така щото трябва да си представим: в едно предисторическо време върху цивилизованата тогава Земя се разпространи културата на мистериите. Тя се разви по-нататък приблизително така, че остана само един дестилат, гръцката диалектика, гръцкото мислене. След това настъпи Тайната на Голгота. Тя бе разбрана първо на запад с помощта на гръцката диалектика.
към текста >>
29.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Това е един проблем, ужасен по своето
естество
.
Как върху еврейското човечество нахлу едно събитие, което измервайки го по неговите причини, както сме свикнали да мерим по отношение на миналите исторически събития, фактически е невъзможно? Който знае, че при решаващите неща в 1914 година едва ли са участвували повече от 30 до 40 лица в Европа, и който знае, в какво душевно състояние са били повечето от тези хора, за него възниква всъщност важният проблем. Защото по-голяма част от тези хора, колкото и странно да звучи това, по-голяма част от тези хора са се намирали в едно размътено съзнание, имали са едно затъмнено съзнание. Главното през последните години извънредно много неща са стана ли по такъв начин, че те са били причинени от едно размътено човешко съзнание. На решаващите места през 1914 година ние виждаме навсякъде, как имен но от едно затъмнено съзнание в края на месец юли и в началото на месец август са били взети най-важните решения и отново през тези години до нашето настоящо време.
Това е един проблем, ужасен по своето естество.
Когато го проучим духовнонаучно, откриваме, че тези затъмнени съзнания са били вратите, именно тези същества са завладели съзнанието на тези хора, завладели са затъмнените, помрачените съзнания на тези хора и са действували с тяхното съзнание.
към текста >>
Само когато ариманическото същество бъде чисто различено и бъде позната неговата противоположност по отношение на Луцифер, тогава човекът ще знае, от какво
естество
са свръхсетивните влияния, които, бих могъл да кажа, се надигат сега като противоположна част на свалянето на Змея от Михаела.
Аз съм така да се каже задължен, да говоря в днешното време за това, за което започнах да говоря утре аз ще продължа да говоря върху тази тема за нахлуването на определени ариманически същества, за които трябва да държим сметка. За това нахлуване знаят вече днес най-различни хора на нашата Земя. Но те го тълкуват погрешно. Те го тълкуват погрешно поради това, защото не знаят нищо за действителната троица Христос Луцифер Ариман или не искат да знаят нищо, а смесват Аримана и Луцифера. Тогава не може да се направи разлика, тогава не може да бъде правилно познат основният характер на тези ариманически същества, които се надигат сега.
Само когато ариманическото същество бъде чисто различено и бъде позната неговата противоположност по отношение на Луцифер, тогава човекът ще знае, от какво естество са свръхсетивните влияния, които, бих могъл да кажа, се надигат сега като противоположна част на свалянето на Змея от Михаела.
Това е като едно издигане от ариманическите дълбочини на определени същества. И за тези същества в човека се намират особени точки на нападението, когато хората се изоставят на необуздани инстинктивни импулси, когато те не се стремят към това, да бъдат наясно върху техните импулси.
към текста >>
30.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Духовните същества от елементарно
естество
, за които говорих вчера, те отново проникват във въздуха, ние можем да ги дишаме, когато днес практикуваме дишането Йога.
Моля Ви да не виждате това, което сега казвам, нещо маловажно. Защото помислете само, що значи това, че действителността, в която човечеството живее, се е измени ла самата тя, че дишаният от нас въздух е нещо различно от този, който е съществувал преди 4 хилядолетия. Не само съзнанието на човечеството се е изменило, о не, в атмосферата на Земята е имало душа. Въздухът беше душата. Днес той не е вече това, съответно той е такъв по друг начин.
Духовните същества от елементарно естество, за които говорих вчера, те отново проникват във въздуха, ние можем да ги дишаме, когато днес практикуваме дишането Йога.
Обаче онова, което беше постижимо преди 3 хилядолетия в нормалното дишане, то не може да бъде възвърнато по изкуствен начин. Че то може да бъде възвърнато, това е голямата илюзия на източните хора. Това, което казвам сега, е нещо, което описвам напълно една действителност.
към текста >>
вътре в него е сега вече душевното
естество
, което преди 3000 години беше вдишвано и издишвано с въздуха.
Тогава става нещо, което може да се сравни с вдишването, само че то е много по-тънко. След това затворете очите си. Във Вас остава едно копие, един последовен образ на пламъка, който даже постепенно се изменя, както Гьоте казва, отзвучава, замира. В този процес на приемането на светлинното впечатление и неговото последно замиране, освен това, което е чисто физиологически процес, участвува много силно човешкото етерно тяло. Но в този процес се крие нещо много, много важно.
вътре в него е сега вече душевното естество, което преди 3000 години беше вдишвано и издишвано с въздуха.
И ние трябва да се научим да разбираме процеса на сетивното възприятие в неговото проникване от душевното естество, както преди 3000 години хората са разбирали процеса на дишането.
към текста >>
И ние трябва да се научим да разбираме процеса на сетивното възприятие в неговото проникване от душевното
естество
, както преди 3000 години хората са разбирали процеса на дишането.
След това затворете очите си. Във Вас остава едно копие, един последовен образ на пламъка, който даже постепенно се изменя, както Гьоте казва, отзвучава, замира. В този процес на приемането на светлинното впечатление и неговото последно замиране, освен това, което е чисто физиологически процес, участвува много силно човешкото етерно тяло. Но в този процес се крие нещо много, много важно. вътре в него е сега вече душевното естество, което преди 3000 години беше вдишвано и издишвано с въздуха.
И ние трябва да се научим да разбираме процеса на сетивното възприятие в неговото проникване от душевното естество, както преди 3000 години хората са разбирали процеса на дишането.
към текста >>
Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно
естество
, имаше едно важно духовно въздействие в развитието на човечеството.
Видите ли, всички неща, които се явяват външно материално, имат също тяхната духовно-душевна страна. И всички неща, които се явяват духовно-душевно, имат тяхната външно материална страна.
Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно естество, имаше едно важно духовно въздействие в развитието на човечеството.
Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието. И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата. И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата. Не съществуваше вече никаква възможност за това.
към текста >>
Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно
естество
, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното
естество
той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието.
Видите ли, всички неща, които се явяват външно материално, имат също тяхната духовно-душевна страна. И всички неща, които се явяват духовно-душевно, имат тяхната външно материална страна. Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно естество, имаше едно важно духовно въздействие в развитието на човечеството.
Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието.
И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата. И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата. Не съществуваше вече никаква възможност за това.
към текста >>
В тази атмосфера имаше душа, която принадлежеше към душевното
естество
на човека.
Касае се за това, да започнем да се учим да казваме: съществувало е едно време преди Тайната на Голгота, когато Земята е имала една особена атмосфера.
В тази атмосфера имаше душа, която принадлежеше към душевното естество на човека.
Сега Земята има една атмосфера, която е опразнена от душевното, което принадлежи към душевното на човека. В замяна на това в светлината, която ни обгръща от сутрин до вечер, е проникнало същото душевно естество, което по-рано се намираше във въздуха. Фактът, че Христос се съедини със Земята, това даде възможност да настъпи тази промяна. Така щото въздухът и светлината са се изменили също и духовно-душевно в течение на Земното развитие.
към текста >>
В замяна на това в светлината, която ни обгръща от сутрин до вечер, е проникнало същото душевно
естество
, което по-рано се намираше във въздуха.
Касае се за това, да започнем да се учим да казваме: съществувало е едно време преди Тайната на Голгота, когато Земята е имала една особена атмосфера. В тази атмосфера имаше душа, която принадлежеше към душевното естество на човека. Сега Земята има една атмосфера, която е опразнена от душевното, което принадлежи към душевното на човека.
В замяна на това в светлината, която ни обгръща от сутрин до вечер, е проникнало същото душевно естество, което по-рано се намираше във въздуха.
Фактът, че Христос се съедини със Земята, това даде възможност да настъпи тази промяна. Така щото въздухът и светлината са се изменили също и духовно-душевно в течение на Земното развитие.
към текста >>
31.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно
естество
на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците.
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части. Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището.
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците.
Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства.
към текста >>
Защото това, което става с душевно-телесното
естество
на човека около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за обикновената физиология.
Когато обгърнем с поглед това деление, ние стигаме до възлови точки на човешкото развитие, които в началото на човешкия земен живот са изразени съвсем ясно в смяната на зъбите, половата зрялост, които след това се забулват повече или по-малко, обаче за този, който може да ги наблюдава, са още много ясни и по-късно.
Защото това, което става с душевно-телесното естество на човека около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за обикновената физиология.
Но обикновеното бива по-малко наблюдавано. Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия живот. Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността. Но това събитие все пак става. Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят.
към текста >>
Смисълът на тази книга не ще се измени с нищо, защото авторът няма никакво предчувствие за специфичното
естество
на Християнството.
И странно: когато за историята може да се каже първо, че историците, така наречените историци не намират никаква възможност да вместят Христовото Събитие в хода на историческото развитие, то официалните представители на вероизповеданията подивяват, когато чуят да се казва: тук съществува нещо като антропософски ориентирана Духовна наука, която говори за Христовото Събитие като за едно космическо събитие. Тогава хората, които са официални представители на вероизповеданията, започват ужасно да ругаят. От това Вие виждате, колко малко са склонни тези вероизповедания да изпълнят действително великите изисквания на нашето време, да доведат Христовото Събитие във връзка със събитията на света. Трябва да кажем: хора, които днес често говорят за Христос, даже богословите, те съвсем не говорят за този Христос по друг начин, освен така както древните юдеи или още днешните юдеи говорят за техния Яхве или Йехова. И аз наскоро Ви казах: можете да вземете книгата на Карнак "Същност на християнството" и навсякъде, където там е употребено името Христос, да заличите това име и на негово място да поставите общото име Бог.
Смисълът на тази книга не ще се измени с нищо, защото авторът няма никакво предчувствие за специфичното естество на Християнството.
Да, книгата "Същност на християнстовото", написана от Карнак, е страница по страница една описание на противоположното на същността на Християнството, защото тя съвсем не третира за Християнството, а третира за едно общо учение на Яхве. Много е важно да се обърне внимание върху тези неща, защото тези неща са напълно свързани с най-необходимите изисквания на нашето настояще. И онова, което трябва да се влее в човешкото културно развитие, това е съзнанието на хората за съществуването не само на един общ, абстрактен духовен свят, а на конкретен духовен свят, в който ние живеем с това, което чувствуваме и за което проявяваме воля и вършим и от който излизаме навън само с онова, което мислим, от който изпъкваме навън само с нашата глава. Положението е вече такова, че фактически един нов вид светоглед е оправдан с това, че се стремим към едно действително проникване на онова, което чувствуваме, искаме, и вършим, с Христовия Импулс.
към текста >>
32.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Това е онова, което, както всичко друго, което е от
естество
то на волята, би трябвало да нарисувам навътре, както от сетивата нарисувах всичко, което е от рода на интелигентността, и това се прибавя към другата част на човека.
Това е онова, което, както всичко друго, което е от естеството на волята, би трябвало да нарисувам навътре, както от сетивата нарисувах всичко, което е от рода на интелигентността, и това се прибавя към другата част на човека.
/Виж рис. № 7/.
към текста >>
Това волево
естество
е другият полюс на човешкото същество.
Това волево естество е другият полюс на човешкото същество.
Между двете се намира именно границата, която получавате, когато съедините всички краища на нервите и всички ганглиони. Ако преминете малко тази граница като едно решето от едната страна на тази решетка би преминала през нейните дупки волята, и отново от другата страна през дупките на решетото би преминала интелигентността тогава в средата ще получите сферата на чувствата. Защото всичко, което принадлежи на чувството, е всъщност наполовина воля и наполовина интелигентност. Волята прониква от долу, интелигентността от горе: това дава чувството. В чувствуването винаги живее сънищно-подобно от едната страна интелигентността, от другата страна спящо волята.
към текста >>
Ръководителите на човечеството познаха ясно това и масите го чувствуваха тъпо, че никога така наречените жизнени интереси не владеят света, а го владеят сили от съвършено друго
естество
и същност.
"... Избухването на световната война беше повратът за всяко капиталистическо и с това марксистко мислене.
Ръководителите на човечеството познаха ясно това и масите го чувствуваха тъпо, че никога така наречените жизнени интереси не владеят света, а го владеят сили от съвършено друго естество и същност.
Най-настоящите стопански интереси, към които се стремяха капиталистите и против които социалистите водеха вятърномелничеви борби, се оказа не само нереални и абстрактни стигайки до фрезеологичност, но също и като икономическо суеверие и празни химери. Ясно се показа, че не материалното, а представата за това материално е двигателната сила, колкото и погрешна да е тази представа следователно представите, а не материалното е това, което ръководи масите. Даже и представата за материалния интерес, която се счита за нещо извънредно конкретно и действително, ще стане исторически действена само тогава, когато тя бъде издигната до висотата на вяра, когато не ще бъдат вече броени жертвите, които и се принасят, а нейната себестойност ще служи за обещетение и оправдание само на всичко, което се упражнява в нейното име. Това време на най-нечувания парадокс вярваше в егоизма. Той не беше вече отричан, не беше боядисван идеалистично; напротив!
към текста >>
33.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние разбираме човека само тогава, когато го схващаме по неговото същество, по неговата същност като стремящ се към равновесието между, да речем, намиращото се на едната страна на везната ариманическо
естество
, а на другата страна на везната луциферическото
естество
.
Обаче същевременно трябва да кажем тук: в противоположността, която Гьоте е вложил в своя "Фауст" между добрите същества и Мефистофел, се крие същата грешка, както в "Изгубения Рай" на Милтон: от едната страна добрите същества, от другата страна злото същество, Мефистофел. В този Мефистофел Гьоте е смесил едно в друго луциферическото от едната страна, ариманическото от другата страна, така че в Гьотевата фигура на Мефистофел за този, който разбира нещата, са смесени една в друга две духовни индивидуалности, смесени са неорганически. Човекът трябва да познае, как неговото истинско същество може да бъде изразено само чрез образа на равновесието: как от едната страна човекът е изкусен, съблазнен така да се каже да иска да излезе вън над своята глава, над своя ум, иска да излезе навън и навлезе във фантастично-мечтателското, в погрешно мистичното, във всичко онова, което е фантастично. Това е едната сила, едното същество. Другото същество е това, което тегли така да се каже човека надолу в материалистичното, в прозаичното, в сухото, и т.н.
Ние разбираме човека само тогава, когато го схващаме по неговото същество, по неговата същност като стремящ се към равновесието между, да речем, намиращото се на едната страна на везната ариманическо естество, а на другата страна на везната луциферическото естество.
Човекът трябва постоянно, непрестанно да се стреми към положението на равновесие между тези две сили, между тези две същества, между онова, което иска да го изкара над самия него, и онова, което би искало да го увлече надолу под самия него. Новата духовна цивилизация е поставила погрешно фантастично-мечтателското на Луцифер на мястото на Божественото. Така щото в това, което е описано като рай, стои фактически описанието на луциферическото и хората правят ужасна грешка, да сме свят Божественото с луциферическото, защото не знаят, че важното е да се държи равновесието между две сили, между две същества, които искат да увлекат човека на едната или на другата страна.
към текста >>
34.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Всичко това, което трябва да бъде познание на човека за неговото душевно
естество
, бе монополизирано от различните християнски църкви.
Науката за духа /Пневматология/ е станала например неудобна за католическата църква още в 9-то столетие /869 година/: аз често пъти съм споменавал това. Ето защо духът бе изхвърлен, както често пъти съм обяснявал това, на общия вселенски събор в Константинопол в 869 година. Тогава бе установена догмата, че ако някой е истински християнин, той не трябва да мисли, че се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа, и че душата притежава духовни качества. Днес това още учи психологията и вярва, че го учи основавайки се на безпристрастната наука, а всъщност само повтаря догмата установена в 869 година. Но също по отношение на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви.
Всичко това, което трябва да бъде познание на човека за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви.
И на истинското познание, на свободното познание бе оста вена само външната природа. Нищо чудно, че днес нямаме никаква наука за душата. Защото учените на света са се отдали само на науката за природата, тъй като науката за душата бе монополизирана, а науката за духа бе отхвърлена. Ние нямаме никаква наука за душата. Ако се основаваме на това, което е даващата днес тон наука е, ние не можем да вървим напред.
към текста >>
Ето защо душевно-духовното
естество
може да добие своето развитие в главата.
Обаче положението е такова, че когато разглеждаме човешката глава, тогава тази човешка глава, каквато я носим днес върху нашите рамене, се намира вече отново в едно низходящо развитие. Ако целият наш организъм моля да ме разберете сега добре бих имал същата организация както нашата глава, ние непрестанно трябва да умираме. Ние живеем само чрез онова, което е жизнена сила в останалия организъм и постоянно е изпращано в главата. Силите, чрез които накрая умираме, царуват в нашата глава, намират се в нашата глава. Главата е едно непрестанно умиращо същество, тя се намира в едно обратно протичащо развитие.
Ето защо душевно-духовното естество може да добие своето развитие в главата.
Защото ако си представите схематично главата, Вие трябва да си представите: нейното възходящо развитие е преминало вече в едно отиващо назад развитие; тук има една празнота /Вих рис. № 14/.
към текста >>
35.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Когато е буден, човек никога не изживява съзнателно истинското
естество
на своята воля.
На първо място, онова което принадлежи на Мистерията на Човешката Воля трябва да бъде изказано на човечеството по обширен начин. Тази Мистерия на Човешката Воля е скрита за съвременната култура, особено след средата на XV век, след възхода на нашата пета Следатлантска епоха. Съвременната теория за Вселената знае възможно най-малко за волята. Често сме описвали това.
Когато е буден, човек никога не изживява съзнателно истинското естество на своята воля.
Когато е буден той изживява съзнателно естеството на своите представи, когато е в спящо състояние изживява природата на своите чувства, но дори когато е буден той донякъде спи по отношение на своята воля. Ние изучаваме света като т.н. будни същества, но сме будни само относно представите и идеите, ние сме наполовина будни в нашия чувствен живот и сме напълно спящи в нашата воля. Нека не се заблуждаваме по този въпрос. Ние имаме идеи относно това какво желаем, но само когато волята стане идея, когато волята се отрази от интелекта, ние можем да я преживеем в нашето будно съзнание.
към текста >>
Когато е буден той изживява съзнателно
естество
то на своите представи, когато е в спящо състояние изживява природата на своите чувства, но дори когато е буден той донякъде спи по отношение на своята воля.
На първо място, онова което принадлежи на Мистерията на Човешката Воля трябва да бъде изказано на човечеството по обширен начин. Тази Мистерия на Човешката Воля е скрита за съвременната култура, особено след средата на XV век, след възхода на нашата пета Следатлантска епоха. Съвременната теория за Вселената знае възможно най-малко за волята. Често сме описвали това. Когато е буден, човек никога не изживява съзнателно истинското естество на своята воля.
Когато е буден той изживява съзнателно естеството на своите представи, когато е в спящо състояние изживява природата на своите чувства, но дори когато е буден той донякъде спи по отношение на своята воля.
Ние изучаваме света като т.н. будни същества, но сме будни само относно представите и идеите, ние сме наполовина будни в нашия чувствен живот и сме напълно спящи в нашата воля. Нека не се заблуждаваме по този въпрос. Ние имаме идеи относно това какво желаем, но само когато волята стане идея, когато волята се отрази от интелекта, ние можем да я преживеем в нашето будно съзнание. Какво протича в дълбините на човешкото същество, дори ако то само вдигне ръката си, което означава да включи своята воля в действие, за това обикновеният човек не знае абсолютно нищо.
към текста >>
Такива хора, ако не засвидетелстват вярност към простия рационализъм, приемат Евангелията; но какво знаят всъщност тези хора за истинското
естество
на Евангелията?
Но има също и друга подготовка за Ариман, която се състои в погрешен възглед за Евангелията. Това също е нещо, което трябва да се оповестява в наше време. Знаете много добре, че днес има наистина много хора, особено сред официалните представители на тази или онази форма на религиозно изповедание, които се борят докрай срещу онова ново Христово познание, което се надига сред нас от Науката за Посвещение.
Такива хора, ако не засвидетелстват вярност към простия рационализъм, приемат Евангелията; но какво знаят всъщност тези хора за истинското естество на Евангелията?
Това са хората, които през XIX век приложиха спрямо Евангелията историческо-научния метод на външния свят. Какво е дошло от Евангелията чрез научния метод на последното столетие? Нищо друго, освен че схващането за Евангелията постепенно е станало напълно материалистично. Вниманието ни първо бе привлечено от противоречията в четирите Евангелия. След това, от признаването на тези противоречия дойде свличането надолу.
към текста >>
36.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Начинът, който може да се използва, така че човекът да се обърне към тази вътрешна принуда, така че да не се издигне до свободна, честна позиция в духовния свят, е той да бъде принуден да мисли, че няма такива три члена на човешкото
естество
като тяло, душа и дух; да му се забранява да мисли, както всъщност се случва на Осмият Вселенски Църковен Събор в Константинопол, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и да му се заповяда да остави настрана всички мисли относно духа.
Начинът, който може да се използва, така че човекът да се обърне към тази вътрешна принуда, така че да не се издигне до свободна, честна позиция в духовния свят, е той да бъде принуден да мисли, че няма такива три члена на човешкото естество като тяло, душа и дух; да му се забранява да мисли, както всъщност се случва на Осмият Вселенски Църковен Събор в Константинопол, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и да му се заповяда да остави настрана всички мисли относно духа.
Това са вътрешни връзки, които повече не може да бъдат пренебрегвани. Трябва да ги посрещнем днес ясно и без предубеждение. През 869 год. сл. н.е. бе решено да се забрани вярата за духа в човека.
към текста >>
Човешките нужди, възникнали първо от неговото чисто физическо
естество
, съставляват другия полюс на човека.
Човешките нужди, възникнали първо от неговото чисто физическо естество, съставляват другия полюс на човека.
В своите "Писма по Естетика" Шилер е характеризирал тези нужди много точно, противопоставяйки ги на човешката абстрактна логична сила. Той ги нарича основни нужди ("Notdurft"), докато логическата принуда я характеризира като другата сила, сила бродеща в духовните сфери. През великия период на германската еволюция една личност като Шилер бе на път да обхване точно полярните противоположности в човека. Времето още не бе узряло да се каже повече от това, което Шилер, Гьоте и други с такива възгледи казаха. Върху нашата настояща епоха лежи необходимостта от градене по-нататък върху началото.
към текста >>
Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното
естество
на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез човек намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман.
Прави се опит да се премахне всичко човешко, всичко въплътено в човешко тяло като човек, и да се впрегнат заедно Луцифер и Ариман с цивилизацията, която те представляват. Бъде ли осъществено това на изток, тогава производствената фабрика на Луцифер и Ариман би създадала един свят, изключващ всичко благотворно за отделното човешко същество, а самият човек ще бъде наместен точно в тази луциферическо-ариманическа цивилизация като част на машина, в цялостната работа на машината. Но частите на една машина не са живи и се оставят да бъдат намествани, докато човешката природа е вътрешно жива, проникната от душа, проникната от дух. Тя не може да пасне в една чисто луциферическо-ариманическа организация, а би загинала в нея. Само едно разбиране на Духовната Наука може да схване онова, което всъщност се случва днес в материалистичния свят, който няма и най-смътна представа за Духа.
Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното естество на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез човек намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман.
В наши дни не трябва просто да гледаме и после спокойно да си лягаме в присъствието на онова, случващо се всъщност в дълбините на духа на настоящото време. Би трябвало да почувстваме, че трябва да кажем: "Ние сме изоставили и потъпкали онова, което в епохата на Шилер и Гьоте бе създадено в духовния живот на Германия. И ние имаме задачата да започнем оттам, където те спряха, и да градим по-нататък." Няма по-добра новогодишна мисъл, която да влезе в душите ни, от решителността да направим това наша отправна точка.
към текста >>
37.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Ние осъзнаваме дълбочината н значението на знанието на Мъдреците и прокламацията на овчарите, както е разказано в Новия Завет, когато се опитваме да проумеем
естество
то на човешкото знание и на човешката воля способности, свързани със съществуването преди раждане и след смърт.
Ние осъзнаваме дълбочината н значението на знанието на Мъдреците и прокламацията на овчарите, както е разказано в Новия Завет, когато се опитваме да проумеем естеството на човешкото знание и на човешката воля способности, свързани със съществуването преди раждане и след смърт.
към текста >>
38.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем
естество
то на тези предисторически способности за зрение у човека.
Така, във възприятието, основано на сетивата и в нашия математически възглед за света, имаме абстрактното получено наследство на древността, инстинктивно видение за човечеството. От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезнали, колкото и неразбираем да е този факт за обикновената антропология.
Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека.
И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на овчарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от Изтока, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо. Най-последните остатъци на тези древни начини на възприемане са ни дадени като крайпътни знаци на нашето проучване на еволюцията. От Мистерията на Голгота насам има увеличаващ се общ растеж на съвременния начин на възприятие, подготвен още през гръцката култура: защото единият начин не преминава в другия внезапно, тези неща се подготвят и след това отново отмират.
към текста >>
39.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И щом ние се потопим в нашата вътрешна същност ние се оказваме в нашия вътрешен хаос, в нашето Лунно
естество
.
И щом ние се потопим в нашата вътрешна същност ние се оказваме в нашия вътрешен хаос, в нашето Лунно естество.
Там е вътрешната Луна. Там където е Луната както е и във външния свят там материята се разрушава.
към текста >>
Тук, в нашата вътрешна човешка същност, материята постоянно се натъква на Лунното
естество
, и така човек постоянно всмуква със сетивата си нещо от Слънчевото
естество
.
Но тогава, в нашата вътрешна Луна, нас ни пронизва Слънчевата същност. Материята, която вътрешно се раздробява и разпръсква, се заменя от Слънчевата същност.
Тук, в нашата вътрешна човешка същност, материята постоянно се натъква на Лунното естество, и така човек постоянно всмуква със сетивата си нещо от Слънчевото естество.
Да, така сме изправени ние в Космоса, и така трябва да имаме тези възприятия за Лунното естество, за саморазрушаващата се и разпилявана като космически прах материя; и за Слънчевото естество, за оживотворящото Слънчево естество.
към текста >>
Да, така сме изправени ние в Космоса, и така трябва да имаме тези възприятия за Лунното
естество
, за саморазрушаващата се и разпилявана като космически прах материя; и за Слънчевото
естество
, за оживотворящото Слънчево
естество
.
Но тогава, в нашата вътрешна Луна, нас ни пронизва Слънчевата същност. Материята, която вътрешно се раздробява и разпръсква, се заменя от Слънчевата същност. Тук, в нашата вътрешна човешка същност, материята постоянно се натъква на Лунното естество, и така човек постоянно всмуква със сетивата си нещо от Слънчевото естество.
Да, така сме изправени ние в Космоса, и така трябва да имаме тези възприятия за Лунното естество, за саморазрушаващата се и разпилявана като космически прах материя; и за Слънчевото естество, за оживотворящото Слънчево естество.
към текста >>
40.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В една и съща област от нашето човешко
естество
сноват както обективните, така и субективните мисли.
Имайки в себе си тези сетивни възприятия, Вие се прониквате от външния мисловен свят, само че така се сдобивате със силата да заглушите този обективен преливащо-сновящ мисловен свят. На мястото, където иначе сноват обективните мисли така да се каже, от тяхната субстанция ние образуваме нашите обикновени ежедневни мисли, каквито ги имаме в общуването си със сетивния свят. И аз мога да прибавя: Вътре в този обективен кипеж на мислите, играе това, което е субективната мисъл (бяло), тя е която заглушава другата и която също се движи и снове между етерното и физическото тяло. В действителност, когато мислим, ние живеем както се изразих вече, фигуративно, но ясно в това междинно пространство между етерното и физическото тяло. С нашите субективни мисли ние заглушаваме обективните мисли, които са постоянно там, независимо дали сме будни или спим.
В една и съща област от нашето човешко естество сноват както обективните, така и субективните мисли.
към текста >>
Само когато напредваме в имагинативното съзнание, този Аз действително се явява пред нас, и тогава виждаме, че той е волево-обагрен, че той е от волево
естество
.
Обаче точно както чувствуваме една наша вътрешна активност в процеса на спомнянето, така и собствено ние усещаме нашия Аз извън цялостния ни организъм. Ние чувствуваме този Аз приблизително както въз приемаме и тъмните полета в процеса на спомнянето. Ние не възприемаме Азът директно от обикновеното съзнание, а го възприемаме, както възприемаме състоянията на сън.
Само когато напредваме в имагинативното съзнание, този Аз действително се явява пред нас, и тогава виждаме, че той е волево-обагрен, че той е от волево естество.
И ние забелязваме: това което в нас е едно чувство, то се ограничава с това да по казва симпатия или антипатия към света; това което в нас е активно и израства до волята, то се разиграва в процеси, сходни на тези, които имаме в будното състояние на човека. Ние винаги можем да се убедим в духовната реалност на тези наблюдения, винаги щом развием онези качества, свързани с пробуждането и заспиването, за които вече говорих. Тогава забелязваме, че със заспиването нещо се излъчва от нас, някаква активност се излъчва от нашия чувствен свят навън във външния свят, и след това започваме да разбираме, как всеки път при едно истински волево усилие, човекът се потопява в едно състояние, близко до състоянието на съня. Потопява се в един вътрешен сън. Това което става при заспиването, когато Азът с астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, всеки път то се извършва и вътрешно при волевия акт.
към текста >>
41.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Това, което е от волево
естество
,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно
естество
и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят.
С тези неща ние минаваме през смъртта. Всичко онова, което бушува като воля в дълбините на нашето същество, то пренася копнежа да се превърнем отново в човек. Това може да се наблюдава и с имагинативното съзнание, което вижда как спящият човек е извън волята и там Азът на свой ред е също извън волята. Тогава копнежът, щото при събуждането отново да се върнем в човешките форми на физическото тяло, се отпечатва здраво в сферите извън човека. Обаче този копнеж остава и след смъртта.
Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят.
И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край. Тя е включена вече вътре в целия Космос. Копнежът и да се развие и превърне в свят е постигнат и претърпява един нов обрат. В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в свят, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов човек, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло.
към текста >>
42.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
От другата страна, в човека намираме това, което е от волево
естество
.
От другата страна, в човека намираме това, което е от волево естество.
То се развива между астралното тяло и Азът. Всъщност Азът както човек го има днес е изцяло от волево естество, той е волев Аз. Той възниква по такъв начин, както аз вече загатнах, че импулсите на волята преминават в определено човешко действие, обаче не изцяло; винаги нещо остава. И това, което е неосъществено от волята, което остава то преминава в бъдещата Карма. Ако разглеждаме човека в неговото физическо тяло, в мисловната тъкан ние стигаме до миналата, до изтичащата Карма; но ако разглеждаме човека според неговия Аз Азът е това, което всъщност живее в неговите действия, и ние твърдо трябва да разберем, че Азът се пробужда именно в човешките действия, че Азът укрепва едва там, в човешките действия ще видим, че това, което Азът, така да се каже, задържа в себе си, ще бъде пренесено после през Портата на смъртта, за да изгради бъдещата Карма, възникващата Карма.
към текста >>
Всъщност Азът както човек го има днес е изцяло от волево
естество
, той е волев Аз.
От другата страна, в човека намираме това, което е от волево естество. То се развива между астралното тяло и Азът.
Всъщност Азът както човек го има днес е изцяло от волево естество, той е волев Аз.
Той възниква по такъв начин, както аз вече загатнах, че импулсите на волята преминават в определено човешко действие, обаче не изцяло; винаги нещо остава. И това, което е неосъществено от волята, което остава то преминава в бъдещата Карма. Ако разглеждаме човека в неговото физическо тяло, в мисловната тъкан ние стигаме до миналата, до изтичащата Карма; но ако разглеждаме човека според неговия Аз Азът е това, което всъщност живее в неговите действия, и ние твърдо трябва да разберем, че Азът се пробужда именно в човешките действия, че Азът укрепва едва там, в човешките действия ще видим, че това, което Азът, така да се каже, задържа в себе си, ще бъде пренесено после през Портата на смъртта, за да изгради бъдещата Карма, възникващата Карма.
към текста >>
Мисловното
естество
заживява в индивидуалното човешко устройство, което се включва в новия земен живот.
Вчера аз посочих, че след като мине през Портата на смъртта, човешкото същество развива в себе си две копнежни желания от страна на мислите и от страна на волята: как мисловният живот копнее да изгради един нов човешки индивид, и как това продължава до така наречения от мен „среднощен час на Битието“; как после настъпва един ритмичен обрат, една ритмична смяна: Как мислите закопняват за човешкото същество, и как волята закопнява да се разлее и инфилтрира в Космоса, така че после да заработи в наследствените качества на поколенията.
Мисловното естество заживява в индивидуалното човешко устройство, което се включва в новия земен живот.
Волевото естество ни обгръща, така да се каже, в това, което ние имаме от предците, с други думи в онаследените качества и субстанции. Мисловното естество е това, което навлиза в нас, и по време на живота, ние постоянно свързваме всичко, което изваждаме от дълбините на нашия душевен и волев свят. Първоначално мисловният живот не се включва в нас като нещо топло и живо, каквото изобщо е нашето земно съществувание. И ако бихме останали с този мисловен живот, така както сме били в момента на раждането, ние бихме се превърнали, така да се каже, в мисловни автомати, изпълнени с вътрешен студ. Обаче в мига на раждането става така, че от волевата и душевна сфера се задвижва една индивидуално-съкровена сила и тя пронизва с топлина и живот това, което е пренесено в космическия студ по пътя от смъртта до раждането; и именно чрез това човек има тази възможност да се проникне с индивидуална топлина, която трябва да го изгради от космическия студ на цялата Вселена.
към текста >>
Волевото
естество
ни обгръща, така да се каже, в това, което ние имаме от предците, с други думи в онаследените качества и субстанции.
Вчера аз посочих, че след като мине през Портата на смъртта, човешкото същество развива в себе си две копнежни желания от страна на мислите и от страна на волята: как мисловният живот копнее да изгради един нов човешки индивид, и как това продължава до така наречения от мен „среднощен час на Битието“; как после настъпва един ритмичен обрат, една ритмична смяна: Как мислите закопняват за човешкото същество, и как волята закопнява да се разлее и инфилтрира в Космоса, така че после да заработи в наследствените качества на поколенията. Мисловното естество заживява в индивидуалното човешко устройство, което се включва в новия земен живот.
Волевото естество ни обгръща, така да се каже, в това, което ние имаме от предците, с други думи в онаследените качества и субстанции.
Мисловното естество е това, което навлиза в нас, и по време на живота, ние постоянно свързваме всичко, което изваждаме от дълбините на нашия душевен и волев свят. Първоначално мисловният живот не се включва в нас като нещо топло и живо, каквото изобщо е нашето земно съществувание. И ако бихме останали с този мисловен живот, така както сме били в момента на раждането, ние бихме се превърнали, така да се каже, в мисловни автомати, изпълнени с вътрешен студ. Обаче в мига на раждането става така, че от волевата и душевна сфера се задвижва една индивидуално-съкровена сила и тя пронизва с топлина и живот това, което е пренесено в космическия студ по пътя от смъртта до раждането; и именно чрез това човек има тази възможност да се проникне с индивидуална топлина, която трябва да го изгради от космическия студ на цялата Вселена.
към текста >>
Мисловното
естество
е това, което навлиза в нас, и по време на живота, ние постоянно свързваме всичко, което изваждаме от дълбините на нашия душевен и волев свят.
Вчера аз посочих, че след като мине през Портата на смъртта, човешкото същество развива в себе си две копнежни желания от страна на мислите и от страна на волята: как мисловният живот копнее да изгради един нов човешки индивид, и как това продължава до така наречения от мен „среднощен час на Битието“; как после настъпва един ритмичен обрат, една ритмична смяна: Как мислите закопняват за човешкото същество, и как волята закопнява да се разлее и инфилтрира в Космоса, така че после да заработи в наследствените качества на поколенията. Мисловното естество заживява в индивидуалното човешко устройство, което се включва в новия земен живот. Волевото естество ни обгръща, така да се каже, в това, което ние имаме от предците, с други думи в онаследените качества и субстанции.
Мисловното естество е това, което навлиза в нас, и по време на живота, ние постоянно свързваме всичко, което изваждаме от дълбините на нашия душевен и волев свят.
Първоначално мисловният живот не се включва в нас като нещо топло и живо, каквото изобщо е нашето земно съществувание. И ако бихме останали с този мисловен живот, така както сме били в момента на раждането, ние бихме се превърнали, така да се каже, в мисловни автомати, изпълнени с вътрешен студ. Обаче в мига на раждането става така, че от волевата и душевна сфера се задвижва една индивидуално-съкровена сила и тя пронизва с топлина и живот това, което е пренесено в космическия студ по пътя от смъртта до раждането; и именно чрез това човек има тази възможност да се проникне с индивидуална топлина, която трябва да го изгради от космическия студ на цялата Вселена.
към текста >>
43.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Непосредствено след смъртта, чрез мисловното, чрез приетото от него минерално-мисловно
естество
, той е като отлят в минералния външен свят.
Но какво представлява този човек, който се спуска от планетарния свят?
Непосредствено след смъртта, чрез мисловното, чрез приетото от него минерално-мисловно естество, той е като отлят в минералния външен свят.
Но по този начин постоянно напират и волевите импулси, и чувствата. Всичко това го пронизва със съдържанието на растителното съзнание. Най-напред човекът стига до там, че работи в растителното царство на външния видим
към текста >>
44.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Самото то е от образно
естество
и ние можем да го обхванем само ако развием имагинативното съзнание.
Когато се доближаваме до физическия свят с методите на Духовната Наука, ние откриваме че е редно и справедливо, щото човешкото физическо тяло да не притежава никаква устойчивост, никаква трайност на Земята; обаче това, което му дава устойчивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от човека.
Самото то е от образно естество и ние можем да го обхванем само ако развием имагинативното съзнание.
В този случай ние развиваме, така да се каже, вътрешните образни сили на физическото тяло. И това, което виждаме там като вътрешни образни сили, са противостоящите сили, тези, до които елементите на физическото тяло не са достигнали със своята земна активност.
към текста >>
45.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В
естество
знанието е възможно някакво удовлетворение, само ако сме запазили нещо от смущаващите хипотези за началото и края на Земния свят.
Отделни хора предусетиха това доста отдавна. Прочетете например по какъв убедителен начин Шопенхауер извежда от западноевропейското светоусещане цялото безсмислие на историята и Вие ще видите, колко дълбоко прозря Шопенхауер в това безсмислие. Но днешният ден категорично изисква от човека да вложи един друг, един нов смисъл в историята. Ако се откажем от хипотезите и останем при феноменологията, т.е. в илюзорното описание на природните явления, ние все пак можем да извлечем от света на Майя и то именно в Гьотев смисъл едно твърде задоволително познание за природния свят.
В естествознанието е възможно някакво удовлетворение, само ако сме запазили нещо от смущаващите хипотези за началото и края на Земния свят.
Обаче в този случай, ние сме като затворени в прегръдката на Земята, без да виждаме нищо извън нея. Кант-Лапласовата теория и топлинната смърт напълно зазиждат пътищата ни към просторите на Космоса.
към текста >>
46.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Надявам се, че по този начин Вие ще разберете: Всичко онова, което се намира преди раждането, респективно преди зачатието, е от такова
естество
, че ние сме заставени да търсим нашата вътрешна организация именно във външния свят, и по-точно в неговите „подготвителни“ процеси, разиграващи се между смъртта и едно ново раждане.
Вие виждате, че при подобно разглеждане на нещата човешкото същество се оказва включено в един материален, но и в един духовен Космос. Ние разсъждаваме така: В акта на познанието, в акта на обикновеното съзнателно изживяване, ние превръщаме „външния“ свят в наш „вътрешен“ свят. От една друга гледна точка вчера по сочих: В мига, когато човекът минава през Портата на смъртта, „външният“ свят става „вътрешен“ и обратно „вътрешният“ свят става „външен“. А сега бих желал да Ви опиша нещата от нов ъгъл на зрение.
Надявам се, че по този начин Вие ще разберете: Всичко онова, което се намира преди раждането, респективно преди зачатието, е от такова естество, че ние сме заставени да търсим нашата вътрешна организация именно във външния свят, и по-точно в неговите „подготвителни“ процеси, разиграващи се между смъртта и едно ново раждане.
Външният свят става вътрешен свят. Онова, което сме изживели в небесните простори на Космоса, се отпечатва като дълбоко несъзнавана опитност в нашите органи.
към текста >>
47.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Всичко, което се развива в нашата съвременност като материалистическа наука, черпеща импулсите си от смекчаваната в човека болка, е от ариманическо
естество
.
Всичко, което се развива в нашата съвременност като материалистическа наука, черпеща импулсите си от смекчаваната в човека болка, е от ариманическо естество.
Да, ние сме свидетели на това, как тази материалистическа наука напредва с всеки изминат ден. Човекът сам допринася за този напредък. Но доколкото човекът развива тази наука, дотолкова и Ариман успява да се свърже с него. Както Луцифер се намесва навсякъде, където се развива изкуството, така и Ариман се намесва в областта на техниката, изобщо намесва се в това, което се стреми да превърне човека в машина; Ариман иска да похити правилното човешко мислене и да превърне човека в механичен изпълнител било то като морален автомат, било то като верноподаник в сложния държавен механизъм. Тук е истинската причина за всичко, което настъпи от Ренесанса насам.
към текста >>
Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото време които са от ариманическо
естество
завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът би останал прикован към Земята.
Единствената сила, която можем да противопоставим срещу този ход на събитията след Ренесанса, е правилното разбиране на Христос.
Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото време които са от ариманическо естество завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът би останал прикован към Земята.
Човекът не би могъл да стигне до Бъдещия Юпитер. Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман. Външният образ на това спасение ще откриете на много места в моите мистерийни драми. Ако Христовият Импулс в нас би действувал непълно и в смисъла на досегашната теология, това би означавало и едно непълно преодоляване на човека, едно преодоляване чрез Ариман. В този случай материалистическата наука, техниката и индустрията биха осъдили човека на планетарната смърт, която очаква нашата Земя, с други думи, те биха го превърнали в строителен елемент, в нещо като вкаменелост изобщо в материал за нуждите на Ариман.
към текста >>
48.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Днес в Германия има стотици нови и „свободни“ религиозни общности, стотици сдружения на монисти, които изобщо не разбират, че живеят от „отходните“ води на материалистическото
естество
знание, каквото го знаем от 60-те и 70-те години на 19 век.
И най-ужасното е, когато с незначителни изключения хората спекулират и се произнасят авторитетно както върху същността на тялото, така и върху същността на душата и Духа, когато си служат с най-елементарни думи от всекидневието, изменяйки произволно смисъла им с едно или друго окончание, какъвто е случаят с „психоидните“ феномени и т.н. Днес има много хора, които просто нямат дори и далечното предчувствие, как се стига от думата до понятието.
Днес в Германия има стотици нови и „свободни“ религиозни общности, стотици сдружения на монисти, които изобщо не разбират, че живеят от „отходните“ води на материалистическото естество знание, каквото го знаем от 60-те и 70-те години на 19 век.
Навсякъде шум, навсякъде лекции нека вземем например тези на Артур Дрюс, от които е ясно: Някога той е проучил философията на Хартман от своите младежки години той постоянно танцува около Хартман проучил е философията на Хартман, обаче в общи линии от нея е взел само думите. В неговата глава тези думи се търкалят по няколко установени, вечно едни и същи коловози, и той също не знае какъв е собствено пътят от думата до понятието. И с тези няколко думи, механично заимствувани от философията на Хартман, той се опитва да критикува Антропософията.
към текста >>
Днес впрочем се стига до там, че от университетските катедри по философия преподават не философията съвременни
естество
изпитатели.
За всеки здравомислещ човек подобни лекции за „психоидните феномени“ не са нищо друго, освен калейдоскоп от думи; всичко, което се изнася за Декарт, Спиноза и т.н., включително до Фехнер, е лишено от смисъл и не е нищо друго, освен калейдоскоп от думи. Единствено то, което може да свърже тези откъслечни и блуждаещи фрази, е основният антропософски възглед за Азът, астралното тяло, етерното тяло и т.н. Да се говори по този начин за съвременната епоха, може да причинява някому дори и болка; обаче там, където нещата опират до т. нар. духовен живот, трябва да се говори тъкмо по този начин. Самите философи са вече безпомощни, понеже от десетки години насам те изгубиха вътрешния смисъл на думите и понятията.
Днес впрочем се стига до там, че от университетските катедри по философия преподават не философията съвременни естествоизпитатели.
И на тях се поверява устното разпространение на философията сред хората! Започна се с Мах, а днес главният представител на тази категория е Дриш. Естество изпитателите проповядват от философските катедри тъкмо защото философите изгубиха цялото съдържание от своите глави, а естествениците имаха поне един минимум от външни сетивни наблюдения. Но за философията, естествено, те говореха още по-безсъдържателно, отколкото философите. А за тях, философите, останаха само думите.
към текста >>
Естество
изпитателите проповядват от философските катедри тъкмо защото философите изгубиха цялото съдържание от своите глави, а естествениците имаха поне един минимум от външни сетивни наблюдения.
духовен живот, трябва да се говори тъкмо по този начин. Самите философи са вече безпомощни, понеже от десетки години насам те изгубиха вътрешния смисъл на думите и понятията. Днес впрочем се стига до там, че от университетските катедри по философия преподават не философията съвременни естествоизпитатели. И на тях се поверява устното разпространение на философията сред хората! Започна се с Мах, а днес главният представител на тази категория е Дриш.
Естество изпитателите проповядват от философските катедри тъкмо защото философите изгубиха цялото съдържание от своите глави, а естествениците имаха поне един минимум от външни сетивни наблюдения.
Но за философията, естествено, те говореха още по-безсъдържателно, отколкото философите. А за тях, философите, останаха само думите. И сега ние можем да посочим едно странно явление. Стана така, че в първата половина на 19 век безсъдържателната философия се изпари напълно, дори и при онези „рицари на словото“ от категорията на Куно Фишер. Обаче да не забравяме, че през епохата на Куно Фишер от университетските катедри по философия преподаваха все още философите.
към текста >>
49.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В своето физическо тяло, човек е представител на целия видим свят, доколкото този свят е от минерално-физическо
естество
, а в своето етерно тяло, човек е представител на целия видим свят, доколкото този свят е от растително
естество
.
Така че човек е не просто едно физическо тяло; той носи в себе си и своето етерно тяло. И доколкото притежава свое собствено етерно тяло, той има нещо общо с растенията, с целия растителен свят.
В своето физическо тяло, човек е представител на целия видим свят, доколкото този свят е от минерално-физическо естество, а в своето етерно тяло, човек е представител на целия видим свят, доколкото този свят е от растително естество.
към текста >>
Ако обаче съвременният
естество
изпитател чуе как Антропософията извлича белите дробове, сърцето, черния дроб и т.н.
Ако обаче съвременният естествоизпитател чуе как Антропософията извлича белите дробове, сърцето, черния дроб и т.н.
от Космоса, той ще възкликне: „Но това е пълна лудост! “ Да, точно, така ще каже днешният естественик: „Пълна лудост! “ Особено медиците; и те пригласяйки ще потвърдят: „Пълна лудост“. Обаче тъкмо те са длъжни да захвърлят наочниците си и да погледнат това, за което Антропософията говори, право в очите. В подкрепа на тези думи, бих желал да приведа един малък пример.
към текста >>
50.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако първоначално спрем вниманието си върху Азът, ще видим, че той е от волево
естество
.
Ако първоначално спрем вниманието си върху Азът, ще видим, че той е от волево естество.
И този волев Аз, чиято конституция между пробуждането и заспиването се проявява в етерното и физическото тяло, този волев Аз в мига на заспиването се изправя пред Съществата на духовния свят. Когато се движим в нашия физически свят, ние възприемаме предметите чрез тактилните си усещания; възприемаме цветовете, изобщо влизаме в определени отношения с физическите сили на света. По същия начин и волево изграденият Аз или за в определени отношения с онези световни сили, всред които той попада между заспиването и пробуждането. Нека да си представим тези отношения според данните на свръхсетивното наблюдения разбира се тези неща могат да бъдат предадени само в една приблизителна и груба схема. Нека да очертаем тук физическия човек, какъвто е той след като заспи (рис.
към текста >>
Ето защо много от причините на т.нар вътрешни болести следва да търсим в
естество
то на самия отговор, който сме получили от духовния свят, след като при заспиване сме отправили към него и нашия несъзнателен въпрос.
Голяма част от нещата, които описвам тук, проявяват своите действия не само в душевните настроения на човека, но и направо в неговите вътрешни органи.
Ето защо много от причините на т.нар вътрешни болести следва да търсим в естеството на самия отговор, който сме получили от духовния свят, след като при заспиване сме отправили към него и нашия несъзнателен въпрос.
Защото денем нашите физически и етерни органи трябва да са напълно подготвени за това, което волевият Аз и чувственото астрално тяло свалят от духовния свят в мига на пробуждането.
към текста >>
51.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Помислете си само, че в периода от заспиването до пробуждането както споменах вчера астралното тяло се нюансира или „оцветява“ според
естество
то на своите морални усещания.
Аз бих онагледил това взаимодействие с помощта на противоположно насочените жълти и сини стрели (рис. 39). Бих желал да изтъкна още и обстоятелството, че това взаимодействие между астралните и етерните сили е особено подчертано при заспиване и пробуждане, но и че в определена степен то продължава както по време на бодърствуването, така и по време на съня. Изобщо, за астралното тяло можем да констатираме, че то се ръководи от един по-висш космически смисъл.
Помислете си само, че в периода от заспиването до пробуждането както споменах вчера астралното тяло се нюансира или „оцветява“ според естеството на своите морални усещания.
В мига на пробуждането то нахлува в космически изграденото етерно тяло. И там то трябва да се приспособи, да се нагоди според това етерно тяло. Накратко: космическо-астралните сили тук действуват върху човешко-астралните сили. Всичко това може да се потвърди по следния начин.
към текста >>
52.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
От факта на тяхното
естество
и тяхното предназначение да се позволи на индивидуалното съзнание да разбере действителността, сетивната и свръхсетивната тези бележки не съставят една чиста и първична информация.
От факта на тяхното естество и тяхното предназначение да се позволи на индивидуалното съзнание да разбере действителността, сетивната и свръхсетивната тези бележки не съставят една чиста и първична информация.
За всеки, който се приближава към тях, искайки да ги направи свои, те имат произход на модификация на погледа, който всеки носи върху света и върху самия себе си, следователно, на отношението на всеки към действителността.
към текста >>
53.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Тази теология, такава, каквато я разглеждаме до наши дни, в основата си цялата днешна теология на европейския свят, е в действителност извлечение, в своята главна структура, в своето вътрешно
естество
, от епохата на ІV, V век; тя премина следващите доста смътни времена до ХІІ и ХІІІ век, където намери тогава, по един сигурен начин, завършване в схоластиката.
Вие знаете, разбира се, че сега съществува нещо, наречено "Теология".
Тази теология, такава, каквато я разглеждаме до наши дни, в основата си цялата днешна теология на европейския свят, е в действителност извлечение, в своята главна структура, в своето вътрешно естество, от епохата на ІV, V век; тя премина следващите доста смътни времена до ХІІ и ХІІІ век, където намери тогава, по един сигурен начин, завършване в схоластиката.
Да разгледаме тогава тази теология, която се оформи малко по малко в своята истинска същност, едва в по-късния период на св. Августин не може да бъде разбран с помощта на тази теология, или поне не може да бъде разбран точно, докато всичко което предшества, също, всичко, което не може повече да бъде разбрано чрез тази теология. Ако разгледаме същността на тази теология, която се ражда точно в най-смътните времена на Средновековието смътни за нашето познание, за нашето външно познание, трябва преди всичко друго да видим достатъчно ясно, че тази теология е нещо съвсем различно от това, което беше преди теологията или това, което би могло да се нарече, всъщност така. Това, кое то някога беше теология, е в действителност само едно наследство, така да се каже, което има корен в епохата, в която тогава е родена теологията такава, каквато току-що я характеризирах. Вие можете да си изградите представа за появата, която имаше някога това, което после е станало теология, четейки краткото есе на Денис Ареопага, което ще намерите под номер в Гьотеанума от тази седмица*/* Гютнер Вахсмут.
към текста >>
54.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова
естество
, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане.
Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и духа с цялостността на космоса. Чрез начина, по който стигнах до кулминацията на вчерашната конференция чрез няколко образа, извлечени от имагинацията, исках да привлека вниманието ви върху няколко точки. Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане.
към текста >>
55.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Така че, когато хората искаха още просто мисли, изпълнени от нещо, те трябваше да прибягват до древните традиции, какъвто беше случаят, или в религиозните изповядвания, станали традиционни, или в тайните общества от различно
естество
, и станали традиционни, като имаше разцъфтяващи от тях по цялата Земя.
Когато някой има морални импулси под формата на образи, тези морални импулси не са вече принудителни, каквито бяха, когато бяха в древната субстанция на мисълта. Всъщност, те действаха тогава върху човека като естествени сили. Модерните образи на мисълта не действат вече като естествени сили. За да имат съдържание трябваше да се изпълнят, от една страна, от това, което естествената наука знае чрез простото наблюдение на сетивното. Ето защо, имахме една наука на сетивното наблюдение, която изпълваше мислите отвън; но те приемаха малко по малко да се оставят да бъдат изпълнени отвътре.
Така че, когато хората искаха още просто мисли, изпълнени от нещо, те трябваше да прибягват до древните традиции, какъвто беше случаят, или в религиозните изповядвания, станали традиционни, или в тайните общества от различно естество, и станали традиционни, като имаше разцъфтяващи от тях по цялата Земя.
Голямата маса от хора се събра в най-различните религиозни изповядвания, където се излагаше на тези хора нещо, чието съдържание беше извлечено от най-древните епохи, където беше дадено още, именно едно съдържание на мислите. Или тогава се разгръщаше под форма на култ или друга някаква в тайни общества това, което произлизаше именно от древни времена чрез традицията. Мислите изпълваха отвън от едно сетивно съдържание на наблюдението. Отвътре, те бяха изпълнени от импулси от миналото, станали догматични и традиционни.
към текста >>
56.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Трябва да се опитвате да облечете в една глаголна форма всичко, което е от
естество
на съществително.
Като най-общо правило, отговор не може да се получи веднага. Често трябва да спите горе, да спите може би много пъти горе и, след няколко дни, да получите отговор. Но никога, в действителност не се получава отговор от мъртвите, ако им се задава въпрос със съществителни.
Трябва да се опитвате да облечете в една глаголна форма всичко, което е от естество на съществително.
Тази подготовка е абсолютно необходима. Това, което мъртвият разбира най-добре са глаголите, които превръщате наистина в живи. Значи, мъртвият не разбира никога, например, думата "маса", но ако успеете да представите по един жив начин поне малко от това, което е активно, когато се прави маса, това, което той разбира въпроса, вие получавате отговори, също в глаголна форма; много често те не са даже и в глаголна форма, а само в една форма, която ние тук на земята наричаме междуметие с което се изразява значи усещането.
към текста >>
Ето това исках да ви кажа днес, скъпи мои приятели, по повод опитността, която ние имаме в духовния свят и която е от съвсем друго
естество
, от това на физическия свят.
Ето това исках да ви кажа днес, скъпи мои приятели, по повод опитността, която ние имаме в духовния свят и която е от съвсем друго естество, от това на физическия свят.
И при това, тук още нещата са свърза ни. Но те са свързана под формата, при която ние сме напълно обърнати. Ако ние можем тук да обърнем като ръкавицата човешкото същество, така че да поставим неговото вътрешно същество навън, че, например вътрешността, сърцето да стане тогава повърхността на човешкото същество то не би могло да оста не физическо живо, можете да ми вярвате но ако можеше да се обърне отвътре навън, да се улови отвътре в сърцето и да се обърне като ръкавица, то не би останало това човешко същество, което е тук, то би на раснало до размерите на универса. Защото ако човек се концентрира върху една точка в сърцето и има способността да обръща самия себе си духовно, човек ще се превърне в този свят, с който иначе има опитност между смъртта и едно ново раждане. Това е мистерията на вътрешността на човека, която е възможно да се обърне навън само във физическия свят.
към текста >>
57.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи
естество
то на сън.
Но душите на хората преминали една еволюция имаща голям принос и във времената, предшестваща Мистерията на Голгота, те бяха такива, че всички хора даже тези, чиито души бяха останали примитивни възприемаха в самите себе си нещо, което беше една душевна същност, която може да бъде наречена спомен от времето, когато човешката душа живя преди да слезе в едно физическо тяло. Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа. Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята. Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята. Той имаше опитност със самия себе си в космични образи.
Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън.
Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло. И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество.
към текста >>
58.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Това той най-напред, между раждането и смъртта не го може, защото към всички тези вътрешни опитности, които ви описах до сега, идват да се смеси, по време на съня на човека, един друг елемент, един елемент, който е от
естество
, съвсем различно от това, което идва от планетите и неподвижните звезди.
Това той най-напред, между раждането и смъртта не го може, защото към всички тези вътрешни опитности, които ви описах до сега, идват да се смеси, по време на съня на човека, един друг елемент, един елемент, който е от естество, съвсем различно от това, което идва от планетите и неподвижните звезди.
И това е елементът на Луната.
към текста >>
Но е възможно да се установят връзки от това
естество
, пробуждайки дълбоки душевни сили.
Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение.
Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили.
Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите. Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин. Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите.
към текста >>
59.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
В следващите няколко дни ние ще опишем тези сили в тяхното най-вътрешно
естество
, както и противоположните тенденции, които ги предшестваха и които вече са "отживелица" от последната третина на XIX век.
Вие бяхте събрани заедно от онова, което живее в дълбините на вашите души. Тези дълбини се владеят от сили, които поради особения начин, по който работят в настоящето, са сравнително нови. Тези сили - по начина, по който работят във вас - са не по-стари от началото на това столетие. Това са сили, които дори и днес се разкриват много ясно на онзи, който може да ги види, но в близко бъдеще те ще стават още по-видими.
В следващите няколко дни ние ще опишем тези сили в тяхното най-вътрешно естество, както и противоположните тенденции, които ги предшестваха и които вече са "отживелица" от последната третина на XIX век.
Но днес аз ще говоря за тези сили повече в техния външен аспект.
към текста >>
60.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Младежите чувстват своето собствено вътрешно човешко
естество
като живо, и наоколо не виждат нищо друго освен маскирани лица.
Винаги в миналото е имало нещо сред младите хора, колкото и крайни да изглеждат те, което може да бъде наречено признаване на институциите и начините на живот, основани от по-възрастните. Младите можеха да считат за свой идеал да навлязат в нещата, идващи от старите времена, стъпка по стъпка. Днес това вече не е така. Вече не става въпрос само за бъркотия в академичния живот, а за факта, че младото човешко същество, ако смята да продължи да живее, трябва да израстне в институциите, създадени от по-възрастните, и там младежите се чувстват като странници; те биват посрещнати от онова, което трябва да считат един вид за смърт. Те виждат целия начин, по който по-старите хора се държат в тези институции, като нещо маскирано.
Младежите чувстват своето собствено вътрешно човешко естество като живо, и наоколо не виждат нищо друго освен маскирани лица.
Това е нещо, което може да доведе младежите до отчаяние – сред по-възрастните че те не намират човешки същества, а в повечето случаи само маски. Действително е така, че хората са стигнали до там да те срещат като отпечатъци, като форми отпечатани във восък, представящи класи, професии, дори идеали – но те не те срещат като цялостни, живи човешки същества .
към текста >>
61.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Борба на луциферичните и ариманичните същества за
естество
то на човека
Борба на луциферичните и ариманичните същества за естеството на човека
към текста >>
62.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато това християнство се задълбочи антропософски духовнонаучно - ако само правилно се разбере
естество
то на науката за духа, както се има предвид тук, то действително ще бъде схванато с копнеж именно от ориенталците, които имат една древна духовност, макар и намираща се в упадък.
Постарах се да ви покажа някои неща от това, как съвременната инициационна наука може да вижда в световете, които можем да наречем скритите страни на човешкото битие, как всъщност всичко, което е в човека, може да бъде обяснено, когато се прозрат тези скрити страни. Същевременно се опитах във връзка с това да ви покажа какво представлява Христовият импулс за сегашните хора, защото ние трябва постоянно да се обръщаме към него. Човекът не може да бъде пълноценно човешко същество във времето след Мистерията на Голгота, ако не намери пътя към този Христов импулс. И затова е необходимо антропософската наука за духа постоянно да осветлява именно Христовия импулс по правилен начин. Защото с начина, по който той е бил осветляван от едно помрачено съзнание в миналото, на голяма част от човечеството - помислете за ориенталците, за обитателите в други области на Земята - би била отнета възможността то да приеме християнството.
Когато това християнство се задълбочи антропософски духовнонаучно - ако само правилно се разбере естеството на науката за духа, както се има предвид тук, то действително ще бъде схванато с копнеж именно от ориенталците, които имат една древна духовност, макар и намираща се в упадък.
към текста >>
63.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и
естество
знание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
64.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Древните хора добре знаеха, че
естество
то на летния сън им дава правото да са напълно сигурни: да, през лятото цялата Земя е обвита от образни мисли.
А от това, което току що казах, Вие неизбежно ще направите извода: През лятото човешкият сън е нещо съвсем различно от това, което е той през зимата, макар и сегашната степен на съзнанието да не позволява „регистрирането" на тези подробности. В по-древните епохи от развитието на човечеството хората можеха да правят твърде точна разлика между зимния сън и летния сън. Те знаеха също и какво е конкретното значение на зимния и летния сън върху самите тях.
Древните хора добре знаеха, че естеството на летния сън им дава правото да са напълно сигурни: да, през лятото цялата Земя е обвита от образни мисли.
И тези древни хора имаха непосредственото усещане: По време на лятото „горните" Богове слизат и обгръщат Земята от всякъде; по време на зимата „долните" Богове се изкачват горе и на свой ред обгръщат Земята от всякъде. Този имагинативен свят различен зиме и лятос беше възприеман като една промяна в съотношението между горните и долните Богове. Обаче древният човек знаеше, че със своя Аз и своето астрално тяло, е непосредствен участник в този пулсиращ и жив имагинативен свят.
към текста >>
65.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
До част от тези области, които са от чисто човешко
естество
, ние сме достигнали едва през първата третина на 15 век.
Необходимо е само да разширите този пример за лявата и дясната ръка и върху други области от човешкия живот, за да установите как човешките изживявания са извлечени и „еманципирани" от царството на Боговете.
До част от тези области, които са от чисто човешко естество, ние сме достигнали едва през първата третина на 15 век.
Практически за Боговете, които надничат надолу, представите на човечеството стават все по-неразбираеми и по-неразбираеми. Но именно защото имаме ясния поглед върху тези неща, ние отново трябва да изтъкнем онова решително и важно събитие от последната третина на 19 век, за което често сме говорили и което се изрази в това, че върховната власт на духовното Същество, познато ни под името Гавраил, бе заменена с властта на едно друго духовно Същество, което познаваме като Архангел Михаил*7.
към текста >>
66.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
По този начин ние започваме да опознаваме характера и
естество
то на онези Същества, които принадлежат към Йерархията на Ангелои.
По този начин ние започваме да опознаваме характера и естеството на онези Същества, които принадлежат към Йерархията на Ангелои.
И ние трябва да сме в състояние да си представим, че в несъзнателния процес, разиграващ се в сетивните възприятия, се подвизават точно тези свръхсетивни Същества, които, тъй да се каже, влизат и излизат през „вратите" на нашите сетива. Независимо дали чуваме или виждаме нещо, това е един процес, който се осъществява не само поради нашата произволна намеса, този процес е включен в обективния свят; да, този процес се осъществява в един свят, където като хора ние изобщо не сме стъпвали, макар и да ставаме мислещи хора именно в условията на този свят.
към текста >>
67.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И тогава той съумяваше да разчете в Космоса това, което виждаше като духовен облик на Слънцето, да го пренесе долу в своето собствено сърце и да каже: Ето, чак сега аз разбирам човешкото сърце, самото Слънце ми подсказва какво представлява
естество
то на човешкото сърце.
И ето, той отправяше погледа си например към Слънцето. Но тогава в сила беше старото имагинативно познание. За днешния учен Слънцето представлява едно гигантско газово кълбо, нещо което естествено е немислимо за чистото и непреднамерено съзерцание. За древния човек доколкото го наблюдаваше с физическите си очи Слънцето беше вещественият материален израз на една духовно-душевна сила, също както и човешкото тяло е материален израз на друга духовно-душевна сила. Да, човекът дълго и упорито се вглеждаше в Слънцето.
И тогава той съумяваше да разчете в Космоса това, което виждаше като духовен облик на Слънцето, да го пренесе долу в своето собствено сърце и да каже: Ето, чак сега аз разбирам човешкото сърце, самото Слънце ми подсказва какво представлява естеството на човешкото сърце.
Така и в другите звезди и съзвездия човекът откриваше това, което беше скрито в самия него.
към текста >>
Ако днес някой проучва както трябва човешкото сърце, ако чете както трябва записаните истини в човешкото сърце, той ще е в състояние да открие и
естество
то на Слънцето.
Вие добре разбирате, че в моята „Тайна Наука" не можеше да се тръгне по този път. Там за отправна точка е взет човека. Макар и този принцип да не позволява едно безусловно прилагане спрямо всички човешки органи и функции времето за това още не е дошло ние трябва да сме наясно: Ако успеем да разберем сърцето, белите дробове и т.н., ние ще разберем и Вселената.
Ако днес някой проучва както трябва човешкото сърце, ако чете както трябва записаните истини в човешкото сърце, той ще е в състояние да открие и естеството на Слънцето.
В древните епохи човек се стремеше да изучава Слънцето и след като стигаше до определени познания за Слънцето, той започваше да разбира и човешкото сърце; в съвременната епоха човек първо трябва да вникне в белите дробове, сърцето и т.н. и чак тогава ще се научи да разбира целия Космос. За да се превърне в едно цяло с Космоса, древният човек си изработваше интимно усещане за тези неща, той изостряше това усещане най-вече в разгара на лятото, защото тогава най-добре можеше да поглежда нагоре към Слънцето и другите звезди.
към текста >>
68.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Днес
естество
изпитателят се чувствува задължен да изследва в кабинета си отделни и несвързани един с друг природни процеси, да ги нагласи в зрителното поле на микроскопа, да ги подложи на един или друг експеримент.
Впрочем еволюцията на природния свят обикновено се разглежда по един крайно ограничен начин.
Днес естествоизпитателят се чувствува задължен да изследва в кабинета си отделни и несвързани един с друг природни процеси, да ги нагласи в зрителното поле на микроскопа, да ги подложи на един или друг експеримент.
И той изобщо не разбира колко жестоко ограничен се оказва при такъв изследователски подход.
към текста >>
69.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
За да разберем по-точно, какво преживява човек в свръхсетивния свят, ще се опитаме да направим своего рода описание на този свят, ще направим такова описание, както го правят
естество
знанието или историята в областта на физически-етерния свят.
За да разберем по-точно, какво преживява човек в свръхсетивния свят, ще се опитаме да направим своего рода описание на този свят, ще направим такова описание, както го правят естествознанието или историята в областта на физически-етерния свят.
В началото ще трябва да се задоволим, разбира се , само с отделни факти от тази, така да се каже, свръхсетивна наука за истинското извършване на мировите процеси в този свят, в който се намираме между заспиването и пробуждането. И аз ще избера днес, преди всичко, едно събитие, което има дълбоко значение за целия ход на развитието на човечеството през последните хилядолетия. От една страна, а именно от страната на физически-етерния свят и неговата история, ние вече нееднократно сме описвали това събитие. Днес ще разгледаме това събитие от друга страна, от гледна точка не на физически-етерния свят, а на свръхсетивния. Събитието, което аз имам в предвид, и за което нееднократно съм говорил, е станало в четвъртото столетие на християнската ера.
към текста >>
70.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Този мисловен поток обхваща това, което се развива като арабско-испанска култура; това, което после, значително по-късно оказва голямо влияние на такива умове, като Спиноза, което след това продължава да живее и в
естество
знанието, което можем да проследим още и в мислите, инспириращи Галилей, Коперник и др.
Това, освен другото, се разпределя по Земята, можем да кажем, в известен смисъл географски. Импулсите, излизащи от Началата, като мисловни импулси, са били отначало прихванати от известните духовни личности на предна Азия, принадлежащи към арабската култура. И това, което се съдържа в тези мисловни импулси, се разпространило през Африка и по-нататък през Испания по цяла Западна Европа. Ние виждаме, как това велико движение на мисли , като че ли върви по Африка, през Испания, завземайки също така Южна Италия и пристига в Западна Европа. Ние имаме тук силно течение, възбуждащо мисъл и извикващо импулси, охарактеризирани по-горе.
Този мисловен поток обхваща това, което се развива като арабско-испанска култура; това, което после, значително по-късно оказва голямо влияние на такива умове, като Спиноза, което след това продължава да живее и в естествознанието, което можем да проследим още и в мислите, инспириращи Галилей, Коперник и др.
Тогава, когато в такива движения на мисли и в това, което възниква от тях в мировата история, живеят импулси на Началата, ние виждаме, как навсякъде в мировите процеси се намесва това, което се намира повече под влияние на изостаналите Духове на Формата, които от своя страна отправят към хората свой импулс. И ние пак виждаме, как някакъв друг поток от живота на мислите и мировите събития се надига малко по-северно откъм Азия по направление на Европа. Този поток намерил своя краен израз едва по-късно, когато от Азия се задвижили турските маси.
към текста >>
71.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски
естество
изпитател, зоолог, палеонтолог, лекар, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н.
Те биха могли да разбират навсякъде материята, ако биха могли да възприемат живото, което живее в цялата материя. Но тъй като те се изправят срещу живото само със своето мъртво мислене, то хората превръщат това живо в мъртво, навсякъде виждат мъртво вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти. Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не живеят на Земята. И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ. Отстоява радикално-материалистически, просветителски възгледи.
Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски естествоизпитател, зоолог, палеонтолог, лекар, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н.
са станали крайни материалисти? Това е така, защото те са били твърде духовни, защото те не са имали в себе си нищо, което би ги свързвало със земния живот, а са имали в себе си само това, което са преживели в предния си земен живот, но което сега вече е мъртво. Материализмът е действително дълбока тайна, той е забележително явление на човешката цивилизация.
към текста >>
72.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Той се приближава до това, което е от звездно
естество
и влиза във взаимодействие с него, обаче по такъв начин, че вече влиза не в пространствени, а във времеви отношения; това, което е присъщо на времето се отделя от това, което е присъщо на пространството.
И така, ние се убеждаваме: През Коледните дни и нощи Земята е поела своите душевни сили навътре в себе си, Земята е поела своята душа. И Христовия Импулс ще се роди вътре в приютената Земна душа. После, с планетарното издишване на Земята и с приближаването на пролетта, той ще се разлее навън в Космоса. Да, с приближаването на пролетта Христовият Импулс поема към Космоса.
Той се приближава до това, което е от звездно естество и влиза във взаимодействие с него, обаче по такъв начин, че вече влиза не в пространствени, а във времеви отношения; това, което е присъщо на времето се отделя от това, което е присъщо на пространството.
към текста >>
73.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче тези елементарни Същества са от такова
естество
, че човекът се нуждае от тях.
Обаче тези елементарни Същества са от такова естество, че човекът се нуждае от тях.
Той не го съзнава, но въпреки това той се нуждае от тях, за да подготви своето бъдеще. И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва. Естествено, пролетта е прекрасна и да усещаш нейната красота, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ живот е едно затрогващо качество на човешката душа. Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как животните гледат да се скрият, да почувстваш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния живот, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен живот, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото отношение към есенния период от годината. И тъкмо в това се състои правилната подготовка за Великденския празник.
към текста >>
74.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Но когато душевното око поглежда физическата природа, там то вижда онзи съпротивляващ се образ на големия противник, който е от животинско
естество
и все пак не е животински, който живее във видимия свят и все пак е невидим: то вижда образа на Дракона.
Ето защо тази форма беше отпратена към физическия свят, но по същество тя остана свръхфизическа, свръхсетивна. Оттогава тя продължи да живее в царството, в което се намират минералите, растенията, животните; тя продължи да живее във всичко онова, което възникна като планетарно тяло на Земята. Обаче тя не живееше по такъв начин, че да може да бъде виждана от човешките очи, тъй както те виждат обикновените животни. Но когато душевното око погледне нагоре в онези светове, които – тъй да се каже – бяха предвидени в по-висшия миров план, тогава в своите имагинации то различава Съществата на висшите Йерархии. Когато човешкото физическо око разглежда физическия свят, то вижда това, което е възникнало в различните природни царства, включително и нагоре до физическо-сетивната човешка форма.
Но когато душевното око поглежда физическата природа, там то вижда онзи съпротивляващ се образ на големия противник, който е от животинско естество и все пак не е животински, който живее във видимия свят и все пак е невидим: то вижда образа на Дракона.
В цялото възникване на Дракона древните хора виждаха не друго, а делото на Михаил; Драконът застина в онази форма, която имаше своите съответствия в духовния свят.
към текста >>
75.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Става дума за това, че всъщност един такъв импулс като Михаиловия импулс винаги е свързан с обстоятелството, че човекът стига до един свръхсетивен възглед относно своята свързаност както със Земята, така и с Космоса, и започва да разглежда себе си не само като Земен гражданин, но и като гражданин на Космоса, чиито откровения той получава или по духовен път, или като някакви образи от по-скоро физическо
естество
.
Става дума за това, че всъщност един такъв импулс като Михаиловия импулс винаги е свързан с обстоятелството, че човекът стига до един свръхсетивен възглед относно своята свързаност както със Земята, така и с Космоса, и започва да разглежда себе си не само като Земен гражданин, но и като гражданин на Космоса, чиито откровения той получава или по духовен път, или като някакви образи от по-скоро физическо естество.
към текста >>
Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно
естество
; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.
И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19. столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят. Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание.
Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.
към текста >>
Само този, който може да вникне в тази противоположност, е в състояние да проумее от какво
естество
трябва да бъдат новите импулси за социалния живот.
Ние действително изпитваме удивление към древните култури, ако успеем да вникнем в тях, ако дълбоко навлезем в тях и открием как например култът на Митра позволяваше на жреците, докато те се потопяваха в годишния кръговрат, да съобщават на хората онова, което трябваше да се върши през всеки един от дните на годината. Култът на Митра позволяваше да се издири на Небето онова, което трябваше да се върши долу на Земята. Помислете само колко различен е бил онзи ентусиазъм, колко различна е била онази импулсивност, които са карали човека да се чувствува като извършител на такива действия, чиито импулси са можели да бъдат разчетени не другаде, а във великата космическа писменост, можели са да бъдат извлечени направо от Космоса, като в същото време те са били и указания за всички жизненоважни човешки дейности. Колкото и неприемливо да изглежда това – и то с пълно право – според днешните представи, за старите времена то е било нещо правилно и добро. И въпреки цялата си резервираност към миналото, нека да отбележим колко различно е да извличаш мотивите за своите действия от небето, от това, в смисъла на Адам Смит или Карл Маркс, да се дискутира за един или друг принцип в социалния живот.
Само този, който може да вникне в тази противоположност, е в състояние да проумее от какво естество трябва да бъдат новите импулси за социалния живот.
към текста >>
Днешните астрономи си представят например Луната като някакво много старо небесно тяло от минерално
естество
, което като един вид огледало отразява Слънчевата светлина и я препраща към Земята.
Едва сега можем да си изградим съответната душевна нагласа за да изнесем познанието от сферата на Земята в сферата на Космоса; и то не според обичайния начин да се гледа нагоре към Меркурий, Венера, Сатурн и т.н. с помощта на спектроскопа и абстрактните изчисления, а според готовността ни да приложим онези познавателни средства, които са заложени в имагинацията, инспирацията и интуицията. И тогава впрочем стигаме до имагинацията, че небесните тела са нещо съвсем различно от изворите на днешната астрономия и от това, което установяваме чрез сетивното наблюдение изобщо.
Днешните астрономи си представят например Луната като някакво много старо небесно тяло от минерално естество, което като един вид огледало отразява Слънчевата светлина и я препраща към Земята.
Хората изобщо не се замислят много за въздействията на тази Слънчева светлина. Те донякъде се разглеждат във връзка с атмосферното време. Учените на 19. век, естествено, не вярваха също и във връзките между Лунните фази и времето; повярваха само някои от тях, следвайки мистичния полъх в душите си, какъвто беше случаят с Густав Теодор Фехнер. В нашите кръгове аз често съм разказвал историята за това, как Шлайден, известният ботаник от 19.
към текста >>
76.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и
естество
знание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
77.
Съдържание
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Излъчването на одухотвореното физическо
естество
в мировото пространство.
Растителното съществуване. Духовете на корените /Гномите/, водните същества /Уедините/, духовете на въздуха /Силфите/ и духовете на огъня /Саламандрите/. Тяхната работа върху света на растенията.
Излъчването на одухотвореното физическо естество в мировото пространство.
Духовният процес на растежа на растенията. Действието една в друга на струящата се надолу любовна жертвена сила и на струящата се нагоре притегателна сила /гравитация/.
към текста >>
Одухотворението на растителното
естество
чрез приемането в човешкия организъм.
Използуването на минералите в човека. Тяхното превръщане в топлинен етер. От човека отиват нагоре сили към висшите йерархии. Светът на растенията е външното природно огледало на човешката съвест.
Одухотворението на растителното естество чрез приемането в човешкия организъм.
Оформянето на растителната храна в животното.
към текста >>
78.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото
естество
, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението.
При лъва това е така, че съществува един вид равновесие между дишането и кръвообращението. Във всеки случай кръвообращението бива утежнено също и при лъва, но не толкова тежко, както да речем при камилата или при говедото. Там храносмилането е нещо, което обременява извънредно много кръвообращението. При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението.
Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението.
Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението. Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент.
към текста >>
Естествено, колкото и високо да повдигнем кравата, тя не става никаква птица; обаче когато същевременно бихме могли да пропуснем из предвид главата като физически орган първо като я пренесем във въздуха, който е непосредствено близо до Земята, като я пренесем във въздушно-влажното, и когато едновременно бихме могли да приведем това в едно преобразуване на нейната етерна форма, която сега би била подходяща за влажното
естество
, и след това бихме я издигнали по-нататък и бихме я довели до астралното
естество
, тогава там високо горе кравата би се превърнала в една птица.
Естествено, колкото и високо да повдигнем кравата, тя не става никаква птица; обаче когато същевременно бихме могли да пропуснем из предвид главата като физически орган първо като я пренесем във въздуха, който е непосредствено близо до Земята, като я пренесем във въздушно-влажното, и когато едновременно бихме могли да приведем това в едно преобразуване на нейната етерна форма, която сега би била подходяща за влажното естество, и след това бихме я издигнали по-нататък и бихме я довели до астралното естество, тогава там високо горе кравата би се превърнала в една птица.
Астрално тя би се превърнала в птица.
към текста >>
И отново, ако обратно бих снел долу онова, което принадлежи на астралното
естество
на една птица, и бих предприел при това преобразуването в етерното и физическото
естество
, тогава орелът би се превърнал в една крава, защото това, което е астрално при орела, е превърнато в плът, в тяло в кравата, която лежи на земята, когато преживя; защото това преживяне при кравата е свързано с развитието на една чудесна астралност.
И отново, ако обратно бих снел долу онова, което принадлежи на астралното естество на една птица, и бих предприел при това преобразуването в етерното и физическото естество, тогава орелът би се превърнал в една крава, защото това, което е астрално при орела, е превърнато в плът, в тяло в кравата, която лежи на земята, когато преживя; защото това преживяне при кравата е свързано с развитието на една чудесна астралност.
Кравата става красива в преживянето, в храносмилането. Гледано астрално, в това преживяне, в това храносмилане се крие нещо извънредно красиво. И когато изхождайки така от еснафските понятия и в един еснафски идеализъм си кажем: работата при смилането на храната е най-нисшето, тогава сме изобличени в лъжа, когато от една по-висока гледна точка наблюдаваме работата на храносмилането при кравата. Това е красиво, величествено, това е нещо извънредно духовно.
към текста >>
79.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Начинът, по който например се строят машините, е твърде различен, според
естество
то на отделните машини; обаче всичко проявява тенденцията, несъвършените, промивните още машини да се превърнат постепенно в такива, които почиват на трептения: там, където нещо трепти, и където чрез трептения, чрез колебание, чрез периодично протичащи движения се постига ефектът на машината.
Начинът, по който например се строят машините, е твърде различен, според естеството на отделните машини; обаче всичко проявява тенденцията, несъвършените, промивните още машини да се превърнат постепенно в такива, които почиват на трептения: там, където нещо трепти, и където чрез трептения, чрез колебание, чрез периодично протичащи движения се постига ефектът на машината.
Всичко се стреми към построяването на такива машини. Обаче когато някога тези машини ще бъдат построени в тяхното съвместно действие така, както хората могат да научат това от разпределението на хранителните средства в организма на кравата, тогава трептенията, които ще бъдат създадени върху земното кълбо чрез машините, тези малки трептения на Земята ще протичат така, че с това, което става на Земята, ще съзвучи, ще сътрепти онова, което се намира над Земята; тогава нашата планетна система ще сътрепти в нейните движения с нашата земна система, както една съответно настроена струна съзвучи, когато е поставена в трептение една друга струна намираща се в същото помещение.
към текста >>
Защото астралното
естество
на преживящото животно иска да превърне настоящето в нещо трайно, иска да го направи вечно.
И бих могъл да кажа, за точния ясновидски поглед това се подчертава още повече благодарение на факта, че всъщност пасящата крава би го проникнала все повече и повече отново чрез един глас, който казва: Не гледай нагоре; всяка сила иде от Земята. Запознай се с всичко, което се крие в действията на Земята. Ти ще станеш господар на Земята. Ти ще превърнеш в нещо трайно онова, което си изработваш на Земята. Да, ако човекът би се подал да този съблазнителен зов, тогава не би могла да бъде отстранена онази опасност, за която аз говорих: механизирането на земната цивилизация.
Защото астралното естество на преживящото животно иска да превърне настоящето в нещо трайно, иска да го направи вечно.
От организацията на Лъва произлиза онова, което не иска да превърне настоящето в нещо трайно, но което иска да направи настоящето колкото е възможно повече мигновено, нетрайно, което иска да превърне всичко в една игра на течението на годината, което постоянно се повтаря, което иска да се превърне във вятър и буря, в игра на слънчевия лъч, във въздуха. И този характер би приела също и цивилизацията.
към текста >>
80.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Защото ако се абстрахираме от външните явления и вникнем във вътрешното същество, тогава констатираме например, че не трябва да настъпва никаква нередовност в това разпределение на вещественото и силовото
естество
на човека.
Това има вече също своето голямо значение.
Защото ако се абстрахираме от външните явления и вникнем във вътрешното същество, тогава констатираме например, че не трябва да настъпва никаква нередовност в това разпределение на вещественото и силовото естество на човека.
към текста >>
От друга страна, ако системата на обмяната на веществата при човека, в нейното особено
естество
да бъде именно обработена от физически сили, ако тази система на обмяната на веществата бъде изпра тена нагоре към главата, тогава човешката глава бива, ако мога да се изразя така, прекалено силно одухотворена, настъпва едно прекалено силно одухотворение на главата.
Ако например в онова, което бих могъл да кажа при човека трябва да бъде духовно вещество, ако в него проникне физическа материя, физическо вещество, ако например в системата на обмяната на веществата се прояви много силно физическото вещество, което води всъщност към главата, ако така да се каже обмяната на веществата бъде проникната много силно от същността на главата, тогава човекът се разболява, тогава се раждат напълно определени типове болест. И тогава задачата на лечението се състои в това, да бъде от ново парализирано това широко простиращо се в духовното вещество физическо вещество, да бъде то изкарано навън.
От друга страна, ако системата на обмяната на веществата при човека, в нейното особено естество да бъде именно обработена от физически сили, ако тази система на обмяната на веществата бъде изпра тена нагоре към главата, тогава човешката глава бива, ако мога да се изразя така, прекалено силно одухотворена, настъпва едно прекалено силно одухотворение на главата.
И тогава трябва да бъдат положени грижи за това, понеже това съставлява едно болестно състояние, да бъдат изпратени на главата достатъчно хранителни сили, така че те да стигнат до главата без да бъдат одухотворени.
към текста >>
81.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
След това имаме една трета метаморфоза, след като старите състояния бяха повторени, от една страна слънчевото
естество
, което тогава обхващаше още Земята и Луната, и онова, което е външно Вие имате това описано в "Тайната Наука", към което принадлежи тогава именно Сатурн в неговото отделяне.
След това имаме една трета метаморфоза, след като старите състояния бяха повторени, от една страна слънчевото естество, което тогава обхващаше още Земята и Луната, и онова, което е външно Вие имате това описано в "Тайната Наука", към което принадлежи тогава именно Сатурн в неговото отделяне.
към текста >>
И днес още съществува един рязък контраст между това, което се намира горе, а именно сатурновото
естество
, и това, което се намира долу, т.е. земно-лунното-водното.
Когато насочим поглед надолу, тогава имаме повече последействието на това, което е настъпило през време на двете последни метаморфози. Имаме тежката, твърдата материя, по-добре казано произвеждащото тежестта, преминаващото в твърдо състояние; имаме течното състояние, имаме Луна-Земя или лунната Земя Ние можем да различим строго една от друга тези две части на земното съществувание. Ако прочетете още веднъж "Тайната Наука" във връзка с тези неща, ще видите, че там просто чрез цялото стилизиране е направен един дълбок разрез на мястото, където Слънчевата метаморфоза преминава в Лунната метаморфоза.
И днес още съществува един рязък контраст между това, което се намира горе, а именно сатурновото естество, и това, което се намира долу, т.е. земно-лунното-водното.
към текста >>
82.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
В това отношение
естество
то на пеперудата се нюансира по един твърде чудесен начин.
И както можем да проследим пеперудата удивлявайки се на нейните блестящи цветове, ние можем да я проследим удивлявайки се на нейната пърхаща радост, която тя изпитва от своите цветове. Това е нещо, което всъщност трябва да се внася в децата чрез възпитанието, тази радост изпитвана от духовността, която пърха наоколо във въздуха, и която всъщност е пърхаща радост, радост изпитвана от играта на цветовете.
В това отношение естеството на пеперудата се нюансира по един твърде чудесен начин.
И на основата на всичко това лежи тогава нещо друго.
към текста >>
Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно
естество
на костите е чист въздух.
Въздухът представлява само вълните, върху които тя плува така да се каже, но нейният елемент е светлината. Птицата лети във въздуха обаче нейният елемент е всъщност топлината, различните степени на топлината във въздуха, и тя побеждава в определена степен въздуха. Разгледайте костите на млекопитаещите животни, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък. Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък. Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух.
Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух.
Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите. Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости. Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица. Вътре в орела състоящ се от месо и кости седи един орел от въздух.
към текста >>
83.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
По същия начин, както това, което горе, образуването на главата, е свързано с топлинното
естество
, с въздухообразното
естество
, с топлинно-светлинното
естество
, така е свързано със земно-влажния елемент това, което е след това едно изображение, едно копиране на това, което е присъединено към човека по-късно през време на еволюцията, и което сега отново се присъединява през време на зародишното развитие.
След това, когато през време на своето зародишно състояние човекът е получил организацията на своята глава, от земното съществуване се образува, настанено в тялото на майката, онова, което е храносмилателен организъм и т.н.
По същия начин, както това, което горе, образуването на главата, е свързано с топлинното естество, с въздухообразното естество, с топлинно-светлинното естество, така е свързано със земно-влажния елемент това, което е след това едно изображение, едно копиране на това, което е присъединено към човека по-късно през време на еволюцията, и което сега отново се присъединява през време на зародишното развитие.
Този земно-влажен елемент обаче трябва да бъде приготвен за човека първо по един твърде особен начин, именно в тялото на майката. Ако той се развие само по себе си вън земното естество, разпръснато в земното естество, тогава той се образува и развива в това, което са нисшите животински форми, земноводните и влечугите, тогава той се развива от това, което са рибите и още по-нисши същества.
към текста >>
Ако той се развие само по себе си вън земното
естество
, разпръснато в земното
естество
, тогава той се образува и развива в това, което са нисшите животински форми, земноводните и влечугите, тогава той се развива от това, което са рибите и още по-нисши същества.
След това, когато през време на своето зародишно състояние човекът е получил организацията на своята глава, от земното съществуване се образува, настанено в тялото на майката, онова, което е храносмилателен организъм и т.н. По същия начин, както това, което горе, образуването на главата, е свързано с топлинното естество, с въздухообразното естество, с топлинно-светлинното естество, така е свързано със земно-влажния елемент това, което е след това едно изображение, едно копиране на това, което е присъединено към човека по-късно през време на еволюцията, и което сега отново се присъединява през време на зародишното развитие. Този земно-влажен елемент обаче трябва да бъде приготвен за човека първо по един твърде особен начин, именно в тялото на майката.
Ако той се развие само по себе си вън земното естество, разпръснато в земното естество, тогава той се образува и развива в това, което са нисшите животински форми, земноводните и влечугите, тогава той се развива от това, което са рибите и още по-нисши същества.
към текста >>
Нисшите животни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното животинско и от тяхното растително
естество
и след това минералното се разпада.
Би било нещо твърде противно на Земята относно нейното по-нататъшно развитие, ако това би било само така, както аз го описах до сега; тогава Земята би отделяла съществата от рода на краставите жаби, и един ден би трябвало да загине също както физическото човешко същество, без да има продължение. Обаче до сега ние обгърнахме с поглед всъщност само човека във връзка с животните и през тези дни построихме един мост към същността на растенията. Ние ще трябва да проникнем по-нататък в царството на растенията и след това в царството на минералите, и ще видим, как минералите са се родили през време на Земната епоха, как това, което са например камъните на нашите първични планини, са се отложили част по част от растенията, как варовиковите планини са се отложило част по част от по-късните животни. Царството на минералите се е получили чрез отлагания от царството на растенията и от царството на животните. Краставите жаби не дават още нещо особено много за минералите на Земята, рибите също дават относително малко; обаче нисшите животни и растенията дават твърде много.
Нисшите животни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното животинско и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада.
И когато минералите се разпадат, тогава продуктите от разпадането на минералите биват завладени от една много висша сила и изгражда от тях нови светове. Минералите от определено място могат да станат преди всичко много важни.
към текста >>
Ако те не се намираха там, ако човекът нямаше в себе си този мозъчен пясък, това минерално
естество
, тогава той става един идиот или един кретен.
Ако проследим еволюцията на Земята топлинната метаморфоза, въздухообразната метаморфоза, водната /течната/ метаморфоза, минералната, земната метаморфоза -; човешката глава е минала през всички тези метаморфози, минала е през минералната метаморфоза първо външно в разпадащия се, обаче всъщност все още проникнат от известна жизненост скелет на главата. Но тази човешка глава е минала през земната минерална метаморфоза по един много по-явен начин. В средата на човешката глава в мозъка съществува един орган имащ формата на пирамида, епифизната жлеза. Тази епифизна жлеза намираща се близо до четирихълмовото тяло и до зрителния хълм отделя от себе си така наречения мозъчен пясък, лимоненожълти камъчета, които лежат подобно на купчинки на единия край на епифизната жлеза и които действително са минералното в човешката глава.
Ако те не се намираха там, ако човекът нямаше в себе си този мозъчен пясък, това минерално естество, тогава той става един идиот или един кретен.
Епифизната жлеза е относително голяма при нормалните хора. При кретените са намерени вече епифизни жлези имащи големината на конопеното семе. Такива жлези не могат да отделят никакъв мозъчен пясък.
към текста >>
В това минерално включение се намира в същност човекът-дух, показвайки вече тук, че живото
естество
не може всъщност да подслонява първо духа, но че духът на човека се нуждае за своя център от нещо неживо, следователно преди всичко за да може да бъде там като един самостоятелен жив дух.
В това минерално включение се намира в същност човекът-дух, показвайки вече тук, че живото естество не може всъщност да подслонява първо духа, но че духът на човека се нуждае за своя център от нещо неживо, следователно преди всичко за да може да бъде там като един самостоятелен жив дух.
към текста >>
84.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тези духове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат доведени до корените на растенията тези духове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно духовно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното духовно
естество
на човешкото око, на човешкото ухо.
Тези духове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат доведени до корените на растенията тези духове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно духовно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното духовно естество на човешкото око, на човешкото ухо.
Защото тези духове на корените са в тяхната духовност изцяло сетиво. Те не се състоят всъщност иначе от нищо друго, освен от сетиво, те са напълно сетиво, което е същевременно ум, който не само вижда и не само чува, а същевременно във виждането и чуването разбира вижданото и чуваното, който не само получава навсякъде впечатления, а получава същевременно навсякъде идеи.
към текста >>
Обаче въпреки това остават при това земно
естество
.
Така Гномите са всъщност в Земята носители на идеите на Вселената. Но те никак не обичат самата Земя. Те свистят наоколо в Земята с идеи от Вселената, обаче в същност мразят земното. За тях това е нещо, от което на драго сърце биха искали да се откъснат.
Обаче въпреки това остават при това земно естество.
После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една постоянна опасност, а именно затова, защото това земно естество постоянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните животни, на жабите, на краставите жаби именно. И чувството на Гномите в Земята е всъщност това: Ако се сраснем много силно със Земята, ние ще получим формата на жабите, на краставите жаби. И те са постоянно нащрек, да избягнат да се сраснат много силно със Земята, за да не приемат земна форма. Те непрестанно се защищават против тази земна форма, която ги застрашава по описания начин в елементите, в които те се намират. Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните животни.
към текста >>
После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една постоянна опасност, а именно затова, защото това земно
естество
постоянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните животни, на жабите, на краставите жаби именно.
Така Гномите са всъщност в Земята носители на идеите на Вселената. Но те никак не обичат самата Земя. Те свистят наоколо в Земята с идеи от Вселената, обаче в същност мразят земното. За тях това е нещо, от което на драго сърце биха искали да се откъснат. Обаче въпреки това остават при това земно естество.
После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една постоянна опасност, а именно затова, защото това земно естество постоянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните животни, на жабите, на краставите жаби именно.
И чувството на Гномите в Земята е всъщност това: Ако се сраснем много силно със Земята, ние ще получим формата на жабите, на краставите жаби. И те са постоянно нащрек, да избягнат да се сраснат много силно със Земята, за да не приемат земна форма. Те непрестанно се защищават против тази земна форма, която ги застрашава по описания начин в елементите, в които те се намират. Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните животни. От тази форма те непрестанно се изтръгват и се изпълват изцяло с идеите на извънземната Вселена.
към текста >>
Така както човешкият ум не е подчинен на гравитацията, както главата е носена, без да чувствуваме нейната тежест, така Гномите побеждават с тяхната светла интелектуалност земното
естество
и изтласкват растението нагоре.
Видите ли, този е духовният процес на растежа на растенията. И понеже всъщност подсъзнанието на човека предчувствува, че с разцъфващото се растение става нещо особено, растението се явява като едно такова пълно с тайнственост същество. И естествено тайната не е разкъсана, защото на чудесните мистерии не е отнет пеперуденият прашец, но, бих могъл да кажа, в една още по-чудесна светлина се явява онова, което иначе очарова човека пред растението и го възвисява, когато всъщност сега пред него не е само физическото растение, а и тази чудесна работа под Земята на тези непосредствено схващащи същества, на този образуваш изцяло от интелект свят на Гномите, които изтласкват първо нагоре силата на растението.
Така както човешкият ум не е подчинен на гравитацията, както главата е носена, без да чувствуваме нейната тежест, така Гномите побеждават с тяхната светла интелектуалност земното естество и изтласкват растението нагоре.
Те приготвят долу живота, обаче животът би загинал, ако той не би бил проникнат от химизма. Този химизъм донасят Ундините. И светлината трябва да проникне това.
към текста >>
85.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Бихме могли да кажем: Гномите и Ундините прибавят главестото
естество
към онези животни, които са лишени от глава.
Различно е положението за Силфите. За Силфите положението е такова, че и те също образуват по определен начин едно допълнение за определени животни, но сега към другата страна.
Бихме могли да кажем: Гномите и Ундините прибавят главестото естество към онези животни, които са лишени от глава.
Както Ви описах, птиците са всъщност чиста глава, те са напълно главест организъм. Силфите прибавят към птиците по духовен начин това, което им липсва като телесно допълнение към организма на главата. Следователно те са допълнението на птичия род за онази област на организма, която при човека е системата на обмяната на веществата и на крайниците. Ако птиците летят с атрофирани крака из въздуха, Силфите имат толкова по-силно развити крайници и те представляват, бих могъл да кажа, по духовен начин във въздуха това, което кравата представлява във физическата материя. Ето защо вчера аз можах да кажа, че Силфите имат техния Аз при птичия род, това, което ги свързва със Земята.
към текста >>
Паразитни същества чрез Гномите и Ундините, чрез Силфите отрови, които представляват дълбоко проникналото в Земята небесно
естество
.
Обаче когато Силфата слиза долу и употребява това, което би трябвало да прилага горе, когато тя употребява това долу върху света на растенията, тогава се ражда една остра растителна отрова.
Паразитни същества чрез Гномите и Ундините, чрез Силфите отрови, които представляват дълбоко проникналото в Земята небесно естество.
Когато човекът или някои животни ядат Беладона, която изглежда като една череша, само че се крие вътре в чашката плодът на Беладоната е притиснат надолу, от самата форма на Беладоната може да се види това, което аз току що описах, когато човекът или някои животни ядат Беладона, те умират от това. Но вижте дроздовете, косовете: те кацат на Беладоната и имат от нея най-добрата храна на света. В тяхната област принадлежи това, което се намира в Беладоната.
към текста >>
Така Вие добивате един възглед за това, как от една страна паразитното
естество
се стреми нагоре чрез Гномите и Ундините към другите същества, как в същност отровите капят отгоре надолу.
Така Вие добивате един възглед за това, как от една страна паразитното естество се стреми нагоре чрез Гномите и Ундините към другите същества, как в същност отровите капят отгоре надолу.
към текста >>
И когато тази дейност се изражда, тогава това, което съществата на огъня вършат, не е вработено само в кафявата бадемова черупка, където още може да бъде от добро
естество
, а от това, което трябва да създаде само черупката, нещо преминава навътре в бялата ядка на бадема и плодът на бадема става отровен.
И отново плодът на бадема не би могъл въобще да се роди, ако от същите същества на огъня не би било изгорено по добър начин това, което ядем при другите плодове. Разгледайте бадема. При другите плодове имате в средата бялата ядка и около нея месото на плода. При бадема имате в средата ядката и около нея месото на плода е изцяло изгорено. Това се получава от дейността на съществата на огъня.
И когато тази дейност се изражда, тогава това, което съществата на огъня вършат, не е вработено само в кафявата бадемова черупка, където още може да бъде от добро естество, а от това, което трябва да създаде само черупката, нещо преминава навътре в бялата ядка на бадема и плодът на бадема става отровен.
към текста >>
Защото това е свързано с развитието на зложелателното
естество
в тези същества, които от друга страна трябва да съществуват, за да направят възможно цялото изграждане, растежа и разцъфтяването на природата и отново нейното разрушение.
Така Вие имате една картина на това, как тези същества, които живеят в един свят граничещ, непосредствено с физическия свят, когато изпъл-няват своите импулси стават носители на паразитните същества и на отровите, а с това стават носители на болестите. По този начин става ясно, доколко човекът като здраво същество се издига над сферата на това, което може да го обхване като болест.
Защото това е свързано с развитието на зложелателното естество в тези същества, които от друга страна трябва да съществуват, за да направят възможно цялото изграждане, растежа и разцъфтяването на природата и отново нейното разрушение.
към текста >>
И в по-старите времена на индийската висока култура се казваше: Брахма е вътрешно сроден с всичко онова, което е от огнено
естество
, което е от
естество
то на съществата на огъня /Саламандрите/ и от
естество
то на Силфите; Вишну е вътрешно сроден с всичко онова, което е природа на Силфите и на Ундините; Шива е вътрешно сроден с всичко онова, което е природа на Гномите и на Ундините.
Тези са нещата, които в същност са стояли на основата на такива интуиции получени от инстинктивното ясновидство, каквито са интуициите на индийците за Брахма, Вишну, Шива. Брахма представляваше действуващото същество в мировата сфера, която трябва да действува върху човека. Вишну представляваше онази сфера, която трябва да действува върху човека само дотолкова, доколкото той постоянно трябва да износва изграденото, доколкото това трябва постоянно да се трансформира. И Шива представляваше всичко онова, което е свързано с разрушителните сили.
И в по-старите времена на индийската висока култура се казваше: Брахма е вътрешно сроден с всичко онова, което е от огнено естество, което е от естеството на съществата на огъня /Саламандрите/ и от естеството на Силфите; Вишну е вътрешно сроден с всичко онова, което е природа на Силфите и на Ундините; Шива е вътрешно сроден с всичко онова, което е природа на Гномите и на Ундините.
Въобще когато се върнем назад към тези по-стари представи, ние намираме на всякъде образни изрази за това, което днес отново трябва да търсим като тайни лежащи на основата на природата.
към текста >>
86.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Така Вие виждате, как тези същества на елементите са посредници между Земята и духовния Космос: това зрелище на фосфоресциращите Ундини, които изчезват като храна в морето от светлина и от пламък на висшите йерархии, проблясващите нагоре зеленикаво-червеникави светкавици, които биват вдишвани, там където земното
естество
преминава във вечността, вечното оставане на съществата на огъня, действието на които е нещо трайно.
Така Вие виждате, как тези същества на елементите са посредници между Земята и духовния Космос: това зрелище на фосфоресциращите Ундини, които изчезват като храна в морето от светлина и от пламък на висшите йерархии, проблясващите нагоре зеленикаво-червеникави светкавици, които биват вдишвани, там където земното естество преминава във вечността, вечното оставане на съществата на огъня, действието на които е нещо трайно.
Защото докато тук на Земята умирането на птиците става само в определен сезон на годината, тези същества на огъня се грижат за това, щото онова, което може да се гледа от тях, да се разлива така да се каже през цялата година във Вселената. И така Земята носи около себе си един вид огнена мантия. Гледан от вън тя се явява като огнена. Обаче всичко това е произведено от същества, които виждат съвсем различно нещата на Земята, съвсем различно откакто ги виждат хората. Както казах, за човека Земята е чувствувана като твърдо вещество, върху което той може да стои и да ходи.
към текста >>
87.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Когато нещо от животинското или от растителното
естество
премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен. Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма. Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма. Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото животинско вещество или приетото отвън животинско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен. Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е едно изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и мисли, само това, което прави от него истински човек, което го издига над животното, това може да премине в него в твърдата земна форма а това представлява само десет процента от целия човешки организъм само това трябва да приеме форма.
Когато нещо от животинското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
към текста >>
Те гледат надолу и чувствуват непрестанно възлиза нето на болестта от онова, което в човека се издига нагоре от земното
естество
, което остава от земните свойства на веществата.
В нервно-сетивната система намираме онези сили, които така да се каже лекарят в нас оставя след себе си. От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата. Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос. И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии. Това е радостта на висшите йерархии изпитвана към земния свят.
Те гледат надолу и чувствуват непрестанно възлиза нето на болестта от онова, което в човека се издига нагоре от земното естество, което остава от земните свойства на веществата.
Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното естество, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са постоянно процеси на оздравяването. Това предизвиква задоволството на висшите йерархии.
към текста >>
Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното
естество
, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са постоянно процеси на оздравяването.
От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата. Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос. И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии. Това е радостта на висшите йерархии изпитвана към земния свят. Те гледат надолу и чувствуват непрестанно възлиза нето на болестта от онова, което в човека се издига нагоре от земното естество, което остава от земните свойства на веществата.
Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното естество, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са постоянно процеси на оздравяването.
Това предизвиква задоволството на висшите йерархии.
към текста >>
Но от това трябва да се изходи, иначе не може да се познае, в какво се състои въобще
естество
то на болестта.
Вие виждате следователно също, как днес трябва да бъде създадена една система на медицината от едно общо познание на човека. Това чувствуват някои хора. Обаче ще бъде постигнато нещо само тогава, когато бъде фактически развита една такава система на медицината. Ако разгледате днес ръководства по лечебното изкуство, ще видите, че не се започва със системата на обмяната на веществата или това се прави само в редки случаи.
Но от това трябва да се изходи, иначе не може да се познае, в какво се състои въобще естеството на болестта.
към текста >>
В кръвта стават процеси клонящи към фосфорното
естество
, процеси, които като фосфорни: процеси обхванат тъканите обвиващи кръвта или тези съседни на кръвта, водят до възпаления.
Аз казах, в нервните стават съвършено други процеси отколкото в кръвта, в нервите стават противоположните процеси.
В кръвта стават процеси клонящи към фосфорното естество, процеси, които като фосфорни: процеси обхванат тъканите обвиващи кръвта или тези съседни на кръвта, водят до възпаления.
Ако проследите процесите в нервните пътища и ако тези процеси преминат в други съседни органи или също в кръвта, тогава се раждат импулсите на образуване на тумори при човека. Когато това бива пренесено в кръвта и след това кръвта снабдява по нездравословен начин другите органи, раждат се образувания на тумори. Така щото можем да кажем: Всяко образуване на тумор е един метаморфозиран нервен процес ставащ на неподходящо място в човешкия организъм.
към текста >>
88.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Следователно представете си ако назовем в древния смисъл топлината с името огън, ние можем да кажем: Това, което човекът приема в себе си като минерално вещество, то бива повдигнато в него до огненото
естество
.
Следователно представете си ако назовем в древния смисъл топлината с името огън, ние можем да кажем: Това, което човекът приема в себе си като минерално вещество, то бива повдигнато в него до огненото естество.
Огненото естество е склонно да приеме в себе си влиянията на висшите йерархии и този огън се влива след това отново във всички вътрешни области на човека и като се втвърдява отново образува онова, което в човека е материалната основа на отделните органи. Нищо, което човекът приема в себе си, не остава така, както то е, нищо не остава земно. Всичко се превръща, именно от минералното царство, превръща се до там, че може да приеме в себе си космическото духовно естество и след това с помощта на космическото духовно естество бива отново втвърдено в земната форма.
към текста >>
Огненото
естество
е склонно да приеме в себе си влиянията на висшите йерархии и този огън се влива след това отново във всички вътрешни области на човека и като се втвърдява отново образува онова, което в човека е материалната основа на отделните органи.
Следователно представете си ако назовем в древния смисъл топлината с името огън, ние можем да кажем: Това, което човекът приема в себе си като минерално вещество, то бива повдигнато в него до огненото естество.
Огненото естество е склонно да приеме в себе си влиянията на висшите йерархии и този огън се влива след това отново във всички вътрешни области на човека и като се втвърдява отново образува онова, което в човека е материалната основа на отделните органи.
Нищо, което човекът приема в себе си, не остава така, както то е, нищо не остава земно. Всичко се превръща, именно от минералното царство, превръща се до там, че може да приеме в себе си космическото духовно естество и след това с помощта на космическото духовно естество бива отново втвърдено в земната форма.
към текста >>
Всичко се превръща, именно от минералното царство, превръща се до там, че може да приеме в себе си космическото духовно
естество
и след това с помощта на космическото духовно
естество
бива отново втвърдено в земната форма.
Следователно представете си ако назовем в древния смисъл топлината с името огън, ние можем да кажем: Това, което човекът приема в себе си като минерално вещество, то бива повдигнато в него до огненото естество. Огненото естество е склонно да приеме в себе си влиянията на висшите йерархии и този огън се влива след това отново във всички вътрешни области на човека и като се втвърдява отново образува онова, което в човека е материалната основа на отделните органи. Нищо, което човекът приема в себе си, не остава така, както то е, нищо не остава земно.
Всичко се превръща, именно от минералното царство, превръща се до там, че може да приеме в себе си космическото духовно естество и след това с помощта на космическото духовно естество бива отново втвърдено в земната форма.
към текста >>
Всяко такова отлагане в човека, което след това остава непреработено, означава, че човекът не намира връзката с духовното
естество
на Космоса за съществуващите в него вещества.
Всяко такова отлагане в човека, което след това остава непреработено, означава, че човекът не намира връзката с духовното естество на Космоса за съществуващите в него вещества.
Това е, бих могъл да кажа, само едно отделно приложение на общото изречение, че онова, което влиза от вън в човека, трябва да бъде напълно преработено от него във вътрешността. И ако искаме да се грижим за здравето на един човек, ние трябва да се погрижим преди всичко за това, че в човека да не влиза нищо, което става такова, каквото се намира вън, което не може да бъде преработено и до най-малкия атом в човешкия организъм. Това се отнася не само за веществата, то се отнася например също за силите.
към текста >>
Между всичко земно не съществува нищо така по-доволно както един такъв цвеклов корен; той е представител на кореновото
естество
.
Коренът се разширява като нещо, за което можем в същност да кажем: то е преминало напълно в земното. О, един растителен корен, колкото по-брутално застава пред нас, той е всъщност нещо ужасно земно. Защото един растителен корен, особено, да речем, един цвеклов корен, ни напомня в същност винаги за един сит банкер. Да, така е, един растителен корен е така извънредно пълен, доволен от себе си. Той е приел в себе си солите на Земята и се чувствува така добре в това чувство, да е всмукал в себе си Земята.
Между всичко земно не съществува нищо така по-доволно както един такъв цвеклов корен; той е представител на кореновото естество.
към текста >>
Когато Луната още беше свързана със Земята и Земята имаше още едно съвършено друго вещество, кореновото
естество
се разпростираше мощно надолу.
Във времето, когато Луната още е била свързана със Земята, закотвените в Луната сили действували в земното тяло така силно, че правеха растенията да се превърнат почти само в корен.
Когато Луната още беше свързана със Земята и Земята имаше още едно съвършено друго вещество, кореновото естество се разпростираше мощно надолу.
И можем да представим това така, че кажем: кореновото естество на растението се разпростираше мощно надолу и нагоре растенията само надникват навън във Вселената /нарисувано е/. Бих могъл да кажа, растенията покарваха само като тънки косъмчета своите филизи навън към Вселената. Така че имаме чувството: през времето, когато Луната още беше свързана със Земята, тази Луна, нейните си ли обвързваха растителния свят към Земното. И онова, което бе създадено тогава в растенията, то остана тогава като заложба в естеството на корена.
към текста >>
И можем да представим това така, че кажем: кореновото
естество
на растението се разпростираше мощно надолу и нагоре растенията само надникват навън във Вселената /нарисувано е/.
Във времето, когато Луната още е била свързана със Земята, закотвените в Луната сили действували в земното тяло така силно, че правеха растенията да се превърнат почти само в корен. Когато Луната още беше свързана със Земята и Земята имаше още едно съвършено друго вещество, кореновото естество се разпростираше мощно надолу.
И можем да представим това така, че кажем: кореновото естество на растението се разпростираше мощно надолу и нагоре растенията само надникват навън във Вселената /нарисувано е/.
Бих могъл да кажа, растенията покарваха само като тънки косъмчета своите филизи навън към Вселената. Така че имаме чувството: през времето, когато Луната още беше свързана със Земята, тази Луна, нейните си ли обвързваха растителния свят към Земното. И онова, което бе създадено тогава в растенията, то остана тогава като заложба в естеството на корена.
към текста >>
И онова, което бе създадено тогава в растенията, то остана тогава като заложба в
естество
то на корена.
Във времето, когато Луната още е била свързана със Земята, закотвените в Луната сили действували в земното тяло така силно, че правеха растенията да се превърнат почти само в корен. Когато Луната още беше свързана със Земята и Земята имаше още едно съвършено друго вещество, кореновото естество се разпростираше мощно надолу. И можем да представим това така, че кажем: кореновото естество на растението се разпростираше мощно надолу и нагоре растенията само надникват навън във Вселената /нарисувано е/. Бих могъл да кажа, растенията покарваха само като тънки косъмчета своите филизи навън към Вселената. Така че имаме чувството: през времето, когато Луната още беше свързана със Земята, тази Луна, нейните си ли обвързваха растителния свят към Земното.
И онова, което бе създадено тогава в растенията, то остана тогава като заложба в естеството на корена.
към текста >>
Обаче от онова време насам, когато Луната напусна Земята, в съществуващите по-рано само малки, незначителни филизи се разви копнежът към мировите ширини, към светлите простори на Вселената и се роди
естество
то на цветовете, на цветята.
Обаче от онова време насам, когато Луната напусна Земята, в съществуващите по-рано само малки, незначителни филизи се разви копнежът към мировите ширини, към светлите простори на Вселената и се роди естеството на цветовете, на цветята.
Така щото отделянето на Луната от Земята бе така да се каже един вид освобождение за растителното царство, едно истинско освобождение.
към текста >>
Земното
естество
се образува първо от духовното
естество
.
Но при това трябва да имаме все пак предвид, как всичко, което е земно, произхожда от духа. През време на старата Сатурнова епоха нека вземем само описанието, което аз дадох в моята книга "Тайната Наука" -Земята беше напълно духовна, в духовно състояние, тя живееше само в елемента на топлинния етер, беше на пълно духовна.
Земното естество се образува първо от духовното естество.
към текста >>
В своето кореново
естество
то носи със себе си стремежа да се превърне в нещо земно, в нещо физическо материално.
А сега да разгледаме растението. То носи в неговата форма живия спомен за еволюцията със себе си.
В своето кореново естество то носи със себе си стремежа да се превърне в нещо земно, в нещо физическо материално.
Ако разгледаме корена на растението, ние откриваме по-нататък, че той ни казва: аз съм станал възможен само благодарение на това, че от духовното се е развило земно-материалното. Обаче щом Земята бе напусната от Лунното естество, растението започна отново да се стреми нагоре към светлите простори.
към текста >>
Обаче щом Земята бе напусната от Лунното
естество
, растението започна отново да се стреми нагоре към светлите простори.
А сега да разгледаме растението. То носи в неговата форма живия спомен за еволюцията със себе си. В своето кореново естество то носи със себе си стремежа да се превърне в нещо земно, в нещо физическо материално. Ако разгледаме корена на растението, ние откриваме по-нататък, че той ни казва: аз съм станал възможен само благодарение на това, че от духовното се е развило земно-материалното.
Обаче щом Земята бе напусната от Лунното естество, растението започна отново да се стреми нагоре към светлите простори.
към текста >>
И когато приемаме сега растителното
естество
като храна, ние даваме на растението случая и възможността, да продължи правилно това, което то е започнало вън в природата, да се стреми обратно не само към светлите простори на Вселената, а към духовните ширини на Космоса.
И когато приемаме сега растителното естество като храна, ние даваме на растението случая и възможността, да продължи правилно това, което то е започнало вън в природата, да се стреми обратно не само към светлите простори на Вселената, а към духовните ширини на Космоса.
От тук идва това, че ние трябва, както казах вчера, да превърнем растителното естество до въздухообразната форма, да газовата форма, за да може растението да следва своя копнеж към светлите ширини на духа.
към текста >>
От тук идва това, че ние трябва, както казах вчера, да превърнем растителното
естество
до въздухообразната форма, да газовата форма, за да може растението да следва своя копнеж към светлите ширини на духа.
И когато приемаме сега растителното естество като храна, ние даваме на растението случая и възможността, да продължи правилно това, което то е започнало вън в природата, да се стреми обратно не само към светлите простори на Вселената, а към духовните ширини на Космоса.
От тук идва това, че ние трябва, както казах вчера, да превърнем растителното естество до въздухообразната форма, да газовата форма, за да може растението да следва своя копнеж към светлите ширини на духа.
към текста >>
Тогава става следното: Ако имаме тук схематично кореновото
естество
/нарисувано е/, тогава онова, което се стреми чрез листата към цвета, след това при това превръщане на растителното
естество
във въздухообразно състояние вътре в нас трябва да изживеем едно пълно преобръщане наопаки на растителното
естество
.
Тук растението минава през един странен процес. Това става, когато човекът консумира растението.
Тогава става следното: Ако имаме тук схематично кореновото естество /нарисувано е/, тогава онова, което се стреми чрез листата към цвета, след това при това превръщане на растителното естество във въздухообразно състояние вътре в нас трябва да изживеем едно пълно преобръщане наопаки на растителното естество.
Коренът, който именно благодарение на това, че живее в Земята, е обвързан за Земята, се стреми нагоре; той се стреми най-силно нагоре към духовното и изоставя назад след себе си стремежа на цветовете. Фактически положението е такова, като че бихте си представили растението развито по някакъв начин надолу и бихте могли да вкарате долното през вътрешността, така, че горното става нещо долно, а долното става нещо горно. Растението се обръща напълно. То се оформя в себе си така, че долното е горе, а горното долу. Това, което е останало вече до цвета, то е консумирало така да се каже в материалния стремеж светлината, издигнало е материята до светлината.
към текста >>
Коренът е бил роб на земното
естество
; обаче, както можете да видите това от Гьотевото учение за метаморфозата на растенията, той носи същевременно в себе си цялата природа на растението.
Фактически положението е такова, като че бихте си представили растението развито по някакъв начин надолу и бихте могли да вкарате долното през вътрешността, така, че горното става нещо долно, а долното става нещо горно. Растението се обръща напълно. То се оформя в себе си така, че долното е горе, а горното долу. Това, което е останало вече до цвета, то е консумирало така да се каже в материалния стремеж светлината, издигнало е материята до светлината. Чрез това наказание то трябва да претърпи положението, че сега трябва да остане също долу.
Коренът е бил роб на земното естество; обаче, както можете да видите това от Гьотевото учение за метаморфозата на растенията, той носи същевременно в себе си цялата природа на растението.
Той се стреми нагоре.
към текста >>
И ако преминем към животинското
естество
, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско
естество
има първо храносмилането, че животинското
естество
приема първо растителното
естество
.
И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество.
Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения. Животното приема в себе си растението. Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма. Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност.
към текста >>
И последствието от това е, че в животното на растителното
естество
е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява.
Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане. При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението.
И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява.
Растението бива отново хвърлено към земята.
към текста >>
И тук най-ниско стоящото материално вещество води винаги нагоре до най-висшето духовно
естество
: царствата на природата, минералното, растителното, животинското царства на единия долен полюс, йерархиите на другия, горния полюс.
Вие виждате, че за да бъде разбран човекът, това предполага да разберем първо природата. Разбирането на природата дава основата за разбиране на човека.
И тук най-ниско стоящото материално вещество води винаги нагоре до най-висшето духовно естество: царствата на природата, минералното, растителното, животинското царства на единия долен полюс, йерархиите на другия, горния полюс.
към текста >>
89.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И ако не можем да ги търсим в духовното, в душевното
естество
, това човешко неразбиране и тази човешка омраза, ние трябва да ги търсим тогава естествено във физическо-телесната природа.
Видите ли, това е един въпрос, който от всички хора е занимавал именно най-много посветените. Във всички времена, в които науката на посвещението е била нещо първично, тя е считала това именно като един от нейните най-важни въпроси. Обаче когато тази наука на посвещението е била нещо първично, тя притежаваше още определени средства да стигне до разрешението на този въпрос. Когато разглеждаме днес общо приетата наука, ние стигаме до там, когато разглеждаме човека създадената от Бога душа има в същност заложбите за човешко разбиране и човешка любов ни стигаме до там да запитаме: Защо тези две способности не действуват като нещо самопонятно в социалния ред? От къде идват следователно човешката омраза и човешкото неразбиране?
И ако не можем да ги търсим в духовното, в душевното естество, това човешко неразбиране и тази човешка омраза, ние трябва да ги търсим тогава естествено във физическо-телесната природа.
към текста >>
Да, но сега днешната общоприета наука ни отговарящо е физическо-телесното
естество
на човека: кръв, нерви, мускули, кости.
Да, но сега днешната общоприета наука ни отговарящо е физическо-телесното естество на човека: кръв, нерви, мускули, кости.
Можем да разглеждаме колкото искаме една кост, когато гледаме само с очите на днешната естествена наука, ние не ще можем да кажем: Тази кост е един съблазнител на човека за омразата. Или можем да изследваме колкото искаме кръвта според принципите, според които днес се изследват не щата, ние не ще можем да установим по този начин: Кръвта е съблазнителят на човека за човешко неразбиране.
към текста >>
Тогава хората са насочвали погледа върху физическо-телесното
естество
на човека и са имали в него един насрещен образ на това което са имали чрез инстинктивното ясновиждане в духовното.
Обаче във времената, когато науката на посвещението е била нещо първично, положението е било съвършено различно.
Тогава хората са насочвали погледа върху физическо-телесното естество на човека и са имали в него един насрещен образ на това което са имали чрез инстинктивното ясновиждане в духовното.
Когато днес човекът говори за духовното, той говори най-вече за абстрактни мисли; те са духовното за него. И ако тези мисли са твърде тънки, редки, за него остават още само думите и той написва една "Критика на говора, на езика", както е сторил това Фритц Маутнер. Чрез една такава критика на езика човек стига до възможността да направи да се изпари напълно в само абстрактните мисли духът, който и без това вече е достатъчно изтънял. Проникнатата от инстинктивното ясновиждане наука на посвещението виждаше духовното не в абстрактните мисли. Тя виждаше духовното във форми, в това, което е образно, което само можеше да говори, да звучи.
към текста >>
Тогава той извлича своето душевно-духовно
естество
от физическо-телесното
естество
.
Но не може да се отрече това се представя с цялата яснота на духовния поглед, че с нашето време, с нашата цивилизация, която е започнала петнадесетото столетие и от една страна е станала интелектуална, а от друга страна материалистична, не може да се отрече, че в основата на душите съществува много човешко неразбиране и много човешка омраза. Такъв е случаят много повече отколкото се вярва. Защото ние забелязваме в същност, колко много неразбиране на хората и омраза към хората съществува в подсъзнание то само тогава, когато човекът е минал през вратата на смъртта.
Тогава той извлича своето душевно-духовно естество от физическо-телесното естество.
Той оставя на Земята физическо-телесното естество. Импулсите на студенината, импулсите на омразата се показват тогава като чисто природни сили, те са тогава чисто природни сили.
към текста >>
Той оставя на Земята физическо-телесното
естество
.
Но не може да се отрече това се представя с цялата яснота на духовния поглед, че с нашето време, с нашата цивилизация, която е започнала петнадесетото столетие и от една страна е станала интелектуална, а от друга страна материалистична, не може да се отрече, че в основата на душите съществува много човешко неразбиране и много човешка омраза. Такъв е случаят много повече отколкото се вярва. Защото ние забелязваме в същност, колко много неразбиране на хората и омраза към хората съществува в подсъзнание то само тогава, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Тогава той извлича своето душевно-духовно естество от физическо-телесното естество.
Той оставя на Земята физическо-телесното естество.
Импулсите на студенината, импулсите на омразата се показват тогава като чисто природни сили, те са тогава чисто природни сили.
към текста >>
Те са ги отнели от неговото морално
естество
и сега отново ги снемат долу и образуват от тях заложбата за ритмичния човек и за човека на обмяната на веществата и на крайниците.
Да, тези духовни импулси са били събрани от Съществата на втората и на третата йерархия, когато човекът се намираше в първата половина на своя път в духовните светове.
Те са ги отнели от неговото морално естество и сега отново ги снемат долу и образуват от тях заложбата за ритмичния човек и за човека на обмяната на веществата и на крайниците.
Тогава в това по-късно време на съществуването между смъртта и едно ново раждане човекът получава съставните части, духовните съставни части за физическия организъм. Тази духовна форма влиза в зародиша и внася в него това, което се превръща сега във физически сили, етерни сили, които обаче са физическото копие на това, което занасяме със себе си в духовния свят от миналия земен живот като човешко неразбиране и като човешка омраза, от което са образувани духовно нашите крайници.
към текста >>
Това, което се намира там навън, е един вид образ на нашето душевно
естество
.
Спомнете си все пак за факта, който аз споменах, че в цветовете на растенията виждаме нещо като една разделена на много части съвест на човека.
Това, което се намира там навън, е един вид образ на нашето душевно естество.
Това, което имаме първо в нашата вътрешност, това са сили, които само не изглеждат да са сродни на външната природа. Костта може да бъде кост само чрез това, че тя мрази калциевия карбонат и калциевия фосфат, когато те се явяват минерални, оттегля се от тях, свива се в самата себе си и става нещо различно от калциевия карбонат и калциевия фосфат, които се намират навън в природата. И човек трябва да може да се издигне до възгледа, че, за да може човекът да има една физическа форма, че именно в неговото физическо естество трябва да има омраза и студенина.
към текста >>
И човек трябва да може да се издигне до възгледа, че, за да може човекът да има една физическа форма, че именно в неговото физическо
естество
трябва да има омраза и студенина.
Спомнете си все пак за факта, който аз споменах, че в цветовете на растенията виждаме нещо като една разделена на много части съвест на човека. Това, което се намира там навън, е един вид образ на нашето душевно естество. Това, което имаме първо в нашата вътрешност, това са сили, които само не изглеждат да са сродни на външната природа. Костта може да бъде кост само чрез това, че тя мрази калциевия карбонат и калциевия фосфат, когато те се явяват минерални, оттегля се от тях, свива се в самата себе си и става нещо различно от калциевия карбонат и калциевия фосфат, които се намират навън в природата.
И човек трябва да може да се издигне до възгледа, че, за да може човекът да има една физическа форма, че именно в неговото физическо естество трябва да има омраза и студенина.
към текста >>
Физическото
естество
трябва да бъде именно различно от неговото душевно
естество
.
Видите ли, тук нашите думи добиват, бих могъл да кажа, едно вътрешно значение. Ако нашите кости имат определена твърдост, това е добре за тях, те имат тази твърдост като едно физическо копие на духовната студенина. Ако нашата душа има определена твърдост, това не е добре за социалния живот.
Физическото естество трябва да бъде именно различно от неговото душевно естество.
В това се крие именно възможността, човекът да бъде човек, че неговото физическо естество е различно от неговото душевно-духовно естество. Това физическо естество на човека е също така различно от заобикалящата физическа природа. На това почива необходимостта на преобразуването, за което аз говорих.
към текста >>
В това се крие именно възможността, човекът да бъде човек, че неговото физическо
естество
е различно от неговото душевно-духовно
естество
.
Видите ли, тук нашите думи добиват, бих могъл да кажа, едно вътрешно значение. Ако нашите кости имат определена твърдост, това е добре за тях, те имат тази твърдост като едно физическо копие на духовната студенина. Ако нашата душа има определена твърдост, това не е добре за социалния живот. Физическото естество трябва да бъде именно различно от неговото душевно естество.
В това се крие именно възможността, човекът да бъде човек, че неговото физическо естество е различно от неговото душевно-духовно естество.
Това физическо естество на човека е също така различно от заобикалящата физическа природа. На това почива необходимостта на преобразуването, за което аз говорих.
към текста >>
Това физическо
естество
на човека е също така различно от заобикалящата физическа природа.
Видите ли, тук нашите думи добиват, бих могъл да кажа, едно вътрешно значение. Ако нашите кости имат определена твърдост, това е добре за тях, те имат тази твърдост като едно физическо копие на духовната студенина. Ако нашата душа има определена твърдост, това не е добре за социалния живот. Физическото естество трябва да бъде именно различно от неговото душевно естество. В това се крие именно възможността, човекът да бъде човек, че неговото физическо естество е различно от неговото душевно-духовно естество.
Това физическо естество на човека е също така различно от заобикалящата физическа природа.
На това почива необходимостта на преобразуването, за което аз говорих.
към текста >>
90.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И на вас ви е известно, че съвременното
естество
знание счита за най-важни за всички живи същества именно тези два импулса: наследствеността и приспособяването.
Второто, на което трябва да обърнем внимание, е това, което човек усвоява чрез възпитанието и общуването с другите хора и с външната природа. Днешната наука е свикнала да го нарича приспособяване на човека към външните условия.
И на вас ви е известно, че съвременното естествознание счита за най-важни за всички живи същества именно тези два импулса: наследствеността и приспособяването.
към текста >>
91.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В предната лекция ви говорих как човек в своя живот е подвластен на това, което обичайно, от гледна точка на
естество
-знанието, се нарича наследственост.
В предната лекция ви говорих как човек в своя живот е подвластен на това, което обичайно, от гледна точка на естество-знанието, се нарича наследственост.
Говорих ви и за това, как човек е подложен на въздействието на външния свят, приспособяването към външния свят и как това, което се съдържа в наследствеността, е свързано с ариманическото, а явяващото се в широк смисъл приспособяване към външния свят - с лу-циферическото. Разказах как във Вселената, т. е. вътре в духовните същества, съставляващи основата на Вселената, са се погрижили, луциферическото и ариманическото правилно да се включват в човешкия живот. Днес ще прибавим още няколко разсъждения по темата от вчера; при това ще се обърнем още веднъж и към казаното завчера.
към текста >>
92.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Можем да напреднем още повече в това познание, ако навлезем малко по-дълбоко в Земята и опознаем това, което са жилите или залежите от метали, или каквото и да било друго от общо метално
естество
.
Това е, бих казал, първото запознанство, което чрез имагинативното съзнание човек прави с най-твърдата част от земната повърхност.
Можем да напреднем още повече в това познание, ако навлезем малко по-дълбоко в Земята и опознаем това, което са жилите или залежите от метали, или каквото и да било друго от общо метално естество.
Тук проникваме под повърхността на Земята. Но тук, когато се запознаваме с металното, стигаме до нещо много специално, до едно изцяло отделено от останалата Земя същество. Металите носят нещо независимо в самите себе си. Те са достъпни за обособено преживяване. И това преживяване има голямо, извънредно голямо значение за човека.
към текста >>
93.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Имало е
естество
знание, издигащо се чак до небесата, достигащо мировите простори.
Имало е естествознание, издигащо се чак до небесата, достигащо мировите простори.
Когато ученикът придобиел такива светлинни видения, светлинни прозрения и ако това дълбоко се влеело в душата му, тогава например в истинските Мистерии на Елевзин, както е било прието, той се водел при две статуи - така, както въобще е било прието в Мистериите. Знаете го от описанията на други Мистерии, например на Хибернийските Мистерии. Едната статуя представяла бащиното божество, обкръжено от знаците на планетите и слънцето - тази бащина статуя, която му показвала например сияещия Сатурн, сияещ, но по такъв начин, че на ученика се напомняло: Да, това е оловното сияние на Космоса, - така, както при лунното излъчване му се напомняло: Да, това е сребърното сияние на Луната, - и така при всяка отделна планета. Така че в статуята, представляваща бащиния принцип, се явявали тайните, които сияели насреща от планетарното обкръжение на Земята, което било родствено на отделните метали на Земята, но което вътре в Земята станало вече непригодно за вътрешното същество на човека.
към текста >>
На гръцкия ученик се давало друго
естество
-знание, живо
естество
знание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото.
Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е мъртво и представлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави анатомът, разрязвайки трупове в анатомичната зала, търсейки в мъртвото това, чието предназначение е животът. Така се врязваме ние с нашата химия, с нашата физика в живата природа.
На гръцкия ученик се давало друго естество-знание, живо естествознание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото.
Трябвало е да се върне във времената, когато оловото е живеело. Тук му ставало ясно тайнственото отношение на човека към вселената, тайнственото отношение на човека към това, което го заобикаля на Земята.
към текста >>
Но хората в хода на своето развитие ще приемат форма, образ, вътрешна организация, които постепенно ще ги доведат до нещо по-високо в сравнение с това, което сега го има в човека, което обаче ще направи невъзможно възприемането от хората на такъв род
естество
знание, каквото е имало при гърците и каквото днес го описах.
Много от това, което предавам от мен към теб и други ученици, може да ти изглежда не съвсем правилно. Това, което съм давал на теб и другите ученици, е в края на краищата екстракт от святата древна мъдрост на Мистериите.
Но хората в хода на своето развитие ще приемат форма, образ, вътрешна организация, които постепенно ще ги доведат до нещо по-високо в сравнение с това, което сега го има в човека, което обаче ще направи невъзможно възприемането от хората на такъв род естествознание, каквото е имало при гърците и каквото днес го описах.
- Ето това обяснил Платон на Аристотел. - Затова искам да се оттегля за определено време, - казал Платон, - а ти ще останеш сам на себе си. Опитай се да изработиш в мисловния свят, към който ти имаш особено разположение и който трябва да стане мисловен свят на хората за много столетия, опитай се да изработиш в мислите това, което си възприел в моята школа.
към текста >>
Едните съдържали в себе си забележителното
естество
знание,
естество
знанието на Елевзин, преминало от Платон към Аристотел; а другите съчинения съдържали мисли, абстрактни мисли, които Аристотел е трябвало да предаде по задание от Платон, по заданието, поръчано на Платон от Елевзинските Мистерии.
Но едно е в книгите по история, а другото, разказано ви от мен, е истината и съдържа импулс за нещо много по-значително. Съществували са два вида аристотелеви съчинения.
Едните съдържали в себе си забележителното естествознание, естествознанието на Елевзин, преминало от Платон към Аристотел; а другите съчинения съдържали мисли, абстрактни мисли, които Аристотел е трябвало да предаде по задание от Платон, по заданието, поръчано на Платон от Елевзинските Мистерии.
към текста >>
Тези съчинения заедно с трошици от
естество
знанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст.
И това, което Аристотел е трябвало да даде, е приело двояк път. Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-устойчивите мисли.
Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст.
И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа.
към текста >>
За това
естество
знание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии,
естество
знание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло.
Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е. мъдростта на Елевзинските Мистерии.
За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло.
И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа. Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма. Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път. Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран.
към текста >>
И това, което още е можело да се спаси от това
естество
знание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото
естество
знание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е. мъдростта на Елевзинските Мистерии. За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло.
И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма. Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път. Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран.
към текста >>
94.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато в онези времена се е говорело за природата, под природа се разбирало не това, което разбира днешното
естество
знание - само земните явления, по които след това по външен начин се правят заключения за извънземни, небесни явления.
Когато в онези времена се е говорело за природата, под природа се разбирало не това, което разбира днешното естествознание - само земните явления, по които след това по външен начин се правят заключения за извънземни, небесни явления.
Тогава човекът е бил включван в природата в най-широк смисъл и това се е правило благодарение на факта, че и в природата се е търсил Духът, защото не се е одобрявало да се разглежда човекът като бездушно и бездуховно същество. При мистерийното обучение работата се състояла в това, да се разшири природата в космическите простори дотолкова, доколкото космосът е бил достъпен за човека благодарение на родството му с него.
към текста >>
Тогавашното
естество
знание е работило невероятно много именно над това, да позволи да му въздейства многостранната човешка природа на Земята и да дойде до отговора на въпроса: каква праформа на човека стои, собствено, в основата на намеренията на Боговете?
Изучавайки отражението на лунната тайна в цветята, изучавайки отражението на планетите в металите, човек се научавал да познава и собствената си тайна на Земята посредством това трето обучение.
Тогавашното естествознание е работило невероятно много именно над това, да позволи да му въздейства многостранната човешка природа на Земята и да дойде до отговора на въпроса: каква праформа на човека стои, собствено, в основата на намеренията на Боговете?
към текста >>
Защото по начина, по който този зодиакален кръг действа върху елементите на Земята, как този зодиакален кръг, във връзка с планетната система и с Луната, в съответното време от годината носи ветрове в едно направление, а в друго време от годината - в друго направление, пренася в някоя област ту топъл въздух, ту разпространява студ в други области и благодарение на това дълбоко прониква в човешкия живот - за това тогавашните
естество
изпитатели са търсели източници във влиянията, излъчващи се към Земята от звездите на Зодиака, модифицирани от планетите, Слънцето и Луната.
По формите, по физиогномиката на човека на Земята, каквато са я виждали, живо се представяла пред ученика, вътрешно се откривала тайната на зодиакалния кръг.
Защото по начина, по който този зодиакален кръг действа върху елементите на Земята, как този зодиакален кръг, във връзка с планетната система и с Луната, в съответното време от годината носи ветрове в едно направление, а в друго време от годината - в друго направление, пренася в някоя област ту топъл въздух, ту разпространява студ в други области и благодарение на това дълбоко прониква в човешкия живот - за това тогавашните естествоизпитатели са търсели източници във влиянията, излъчващи се към Земята от звездите на Зодиака, модифицирани от планетите, Слънцето и Луната.
към текста >>
Особен интерес за
естество
знанието от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице, нос с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени.
Особен интерес за естествознанието от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице, нос с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени.
Това е човек, носещ във вътрешността си съответствието със своята карма - в своя черен дроб тези или други свойства. Свойството на дроба, което например внася пристъпи на меланхолия в душевния живот, е било внесено от това, че в даден момент от времето Венера се е намирала в някакво отношение към Юпитер, което е придало на излъчването на Лъв определен характер. В особената характеристика на темперамента във връзка с устройството на дроба аз виждам тази космическа детерминираност, тази космическа предопределеност на човека. Аз разпростирам това върху качествата на народите по Земята. В това, което човек преживява съвместно с атмосферното обкръжение, аз виждам тайната на зодиакалния кръг.
към текста >>
Така се давал импулс да се понесе в Азия това, което представлявало древното
естество
знание.
Така се давал импулс да се понесе в Азия това, което представлявало древното естествознание.
В многократно отслабено състояние стигнало то през Испания в Европа. Това естествознание може да се забележи в изразяващото се чрез Парацелз, Якоб Бьоме, Йохан Гихтел[1] - различни хора, доближаващи се до такъв дух като Базилиус Валентинус[2]. Но първо е трябвало да победи това, което е проникнало само в мислов-ната форма, само в логиката; другото е трябвало да чака.
към текста >>
Това
естество
знание може да се забележи в изразяващото се чрез Парацелз, Якоб Бьоме, Йохан Гихтел[1] - различни хора, доближаващи се до такъв дух като Базилиус Валентинус[2].
Така се давал импулс да се понесе в Азия това, което представлявало древното естествознание. В многократно отслабено състояние стигнало то през Испания в Европа.
Това естествознание може да се забележи в изразяващото се чрез Парацелз, Якоб Бьоме, Йохан Гихтел[1] - различни хора, доближаващи се до такъв дух като Базилиус Валентинус[2].
Но първо е трябвало да победи това, което е проникнало само в мислов-ната форма, само в логиката; другото е трябвало да чака.
към текста >>
95.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Това е бил първият въпрос, който си е задавал този, който тогава се е занимавал с
естество
знание и седейки пред своята реторта, се е питал: как протича този или друг външен процес, който аз наблюдавам в ретортата или по друг начин, какъв е този процес в човека?
Това е бил първият въпрос, който си е задавал този, който тогава се е занимавал с естествознание и седейки пред своята реторта, се е питал: как протича този или друг външен процес, който аз наблюдавам в ретортата или по друг начин, какъв е този процес в човека?
към текста >>
Ето така, по отношение на процеса, който избрах в качеството на пример, тогавашният
естество
изпитател би казал: Аз обръщам поглед към външното на Земята, където се разстила светът на растенията.
Вторият въпрос бил такъв: как протича този процес навън, във великата природа?
Ето така, по отношение на процеса, който избрах в качеството на пример, тогавашният естествоизпитател би казал: Аз обръщам поглед към външното на Земята, където се разстила светът на растенията.
Разбира се - изразявайки се радикално, - оксаловата киселина се намира в детелината, но в действителност оксаловата киселина е разпространена навсякъде в растителността, макар понякога и в хомеопатични дози, но тя се намира навсякъде. В същото време навсякъде има следи, дори понякога и хомеопатични следи от това, което например насекоми от вида на мравките произвежда от оксаловата киселина в съвременните дървета. Тази армия от насекоми, която понякога така досажда на човека, превръща това, което е разпространено като оксалова киселина по ливади и поляни, в цялата растителна покривка на Земята, в мравчена киселина. Фактически ние вдишваме мравчената киселина - макар и в малки дози - постоянно от въздуха, където тя се намира благодарение на работата на насекомите над растенията, посредством която оксаловата киселина в растенията се превръща в мравчена киселина.
към текста >>
Средновековният
естество
изпитател казвал така: в човека съществува процес на превръщане на оксаловата киселина в мравчена.
Средновековният естествоизпитател казвал така: в човека съществува процес на превръщане на оксаловата киселина в мравчена.
Обаче в живота и дейността в природата също го има този процес на превръщане.
към текста >>
Тези два въпроса е поставял пред себе си средновековният
естество
изпитател при всяко явление, което той е изучавал в своята лаборатория.
Тези два въпроса е поставял пред себе си средновековният естествоизпитател при всяко явление, което той е изучавал в своята лаборатория.
И нещо своеобразно, което е съвсем изгубено за съвременния човек, е било характерно за този средновековен естествоизпитател. Днес се смята, че в лабораторията всеки може да провежда изследвания, бил той добър или лош човек, и това сякаш няма отношение към работата. Имат формулите, могат да анализират или синтезират; това може всеки да го направи. Тогава, когато към природата се приближавали по начин, разглеждащ я като действие на божественото, т. е. божественото в човека и божественото във великата природа, тогава е съществувало изискване: човек, изследващ по такъв начин, трябва да притежава вътрешно благочестие.
към текста >>
И нещо своеобразно, което е съвсем изгубено за съвременния човек, е било характерно за този средновековен
естество
изпитател.
Тези два въпроса е поставял пред себе си средновековният естествоизпитател при всяко явление, което той е изучавал в своята лаборатория.
И нещо своеобразно, което е съвсем изгубено за съвременния човек, е било характерно за този средновековен естествоизпитател.
Днес се смята, че в лабораторията всеки може да провежда изследвания, бил той добър или лош човек, и това сякаш няма отношение към работата. Имат формулите, могат да анализират или синтезират; това може всеки да го направи. Тогава, когато към природата се приближавали по начин, разглеждащ я като действие на божественото, т. е. божественото в човека и божественото във великата природа, тогава е съществувало изискване: човек, изследващ по такъв начин, трябва да притежава вътрешно благочестие. Той е трябвало да бъде в състояние да направлява своята душа и своя дух към божествено-духовния свят.
към текста >>
Този, който в качеството си на благочестив
естество
изпитател в Средновековието се приближавал до ретортата и в нея, от една страна, е изследвал вътрешната същност на човека, а от друга, тъкането и същността на великата природа - този средновековен
естество
изпитател казвал: Аз експериментирам, защото посредством експеримента с мен говорят духовете на природата.
Истинската алхимия се основава не на такова изследване, каквото прави днешният химик, експериментирайки и размишлявайки, а на това, че могат да възприемат в природните процеси природните духове, общувайки с тях; природните духове говорят на човека, как протичат явленията и какво всъщност става тук. Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез наблюдение, а общуване с космическите Интелигенции. Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблюдение, не просто размишляване, а общуване с природните духове. Това на първо място трябва да се знае. Ако бихме отишли при древния египтянин или древния халдеец, той би казал: Аз имам своята обсерватория, за да беседвам очи в очи с космическите Интелигенции чрез моите инструменти и благодарение на това, което излиза от моя дух с помощта на моите инструменти.
Този, който в качеството си на благочестив естествоизпитател в Средновековието се приближавал до ретортата и в нея, от една страна, е изследвал вътрешната същност на човека, а от друга, тъкането и същността на великата природа - този средновековен естествоизпитател казвал: Аз експериментирам, защото посредством експеримента с мен говорят духовете на природата.
Алхимик е бил този, който предизвиквал духовете на природата. Всичко, което по-късно се разглеждало като алхимия, е декадентски продукт. Всичко, което в древните времена е било астрология, е резултат от общуването с космическите Интелигенции.
към текста >>
Това е и била причината средновековният
естество
изпитател вече да не може да достигне до пълното познание за човека.
По същество обстоятелството, че у средновековните алхимици е останало познанието от природните духове и е било изгубено познанието на космическите Интелигенции - това е и била причината за тази трагичност.
Това е и била причината средновековният естествоизпитател вече да не може да достигне до пълното познание за човека.
Но той все още е предчувствал къде се намира това пълно познание за човека.
към текста >>
96.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и
естество
знание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
97.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Обаче докато този свещен спомен зрееше в човешката душа, съзнанието за Слънчевото
естество
на Христос все повече и повече угасваше.
Обаче докато този свещен спомен зрееше в човешката душа, съзнанието за Слънчевото естество на Христос все повече и повече угасваше.
Разбира се, ръководителите на древните Мистерии не можеха да грешат по отношение на Христовото Същество. Те добре знаеха, че благодарение на постигнатата независимост от физическото тяло, водеща до преходната смърт на душата, истинските посветени се извисяваха до Слънчевата сфера, където намираха Христос, и единствено от него, от Христос вътре в Слънцето, те получаваха импулса за възкресението на душата; те знаеха кой е Христос, защото се извисяваха до него. Тези древни посветени можеха да разберат Тайната на Голгота; от това, което стана на Голгота, те можеха да разберат, че онова Същество, което по-рано трябваше да бъде търсено в Слънцето, сега беше слязло при хората на Земята. Защо? Защото в хода на мировото развитие, природата на човека беше станала съвсем друга и онези процеси, които в древните Мистерии издигаха посветените до Христос в Слънцето, вече не можеха да бъдат прилагани. Методите на древното Посвещение бяха станали нещо невъзможно за човечеството.
към текста >>
98.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Той знае само приблизителни и съвсем външни подробности от физическо
естество
.
Обаче силите на Слънцето действуват по съвършено различен начин върху човека, отколкото силите на Луната. И какво ли знае днешния човек за силите на Слънцето?
Той знае само приблизителни и съвсем външни подробности от физическо естество.
Той знае например моля да ме извините че Слънчевите сили го изпотяват ... или пък, че може да си прави слънчеви бани и т.н....с други думи, дори и да е достигнал до някои терапевтични свойства на Слънцето, днешния човек разсъждава за него съвсем повърхностно, съвсем външно. Той изобщо не долавя и не може да измери онези събития в своя живот, които се направляват от духовните сили на Слънцето.
към текста >>
Преди всичко тя трябваше да разкрие на окултния кандидат, как всякакви страсти и всякакви силни желания, свързани с физическото тяло, изчезват веднага, щом човек разбере: Да, според
естество
то на моето физическо тяло аз принадлежа на Земята.
Третата степен трябваше да хвърли достатъчно светлина върху някои подробности.
Преди всичко тя трябваше да разкрие на окултния кандидат, как всякакви страсти и всякакви силни желания, свързани с физическото тяло, изчезват веднага, щом човек разбере: Да, според естеството на моето физическо тяло аз принадлежа на Земята.
Обаче Земята може единствено това да разруши физическото тяло; тя не може да го изгради, не може да го поддържа. И сега човекът трябваше да се запознае с градивните сили, които идват от Космоса. Именно след като ставаше Христофорус, той можеше да разбере, че в елементите на Земята и в нейните вещества макар и по невидим начин също действуват духовните сили от звездния Космос. И ако изобщо бих могъл да предам с днешни думи наставленията, които се даваха на окултния кандидат в онези далечни епохи, аз бих се изразил примерно така: „Ако искаш да изучиш нещата за веществата, науката за елементите, ако искаш да изучиш как елементите се свързват и отблъскват, ти трябва да се вслушаш в духовните сили на Космоса, защото точно тези духовни сили работят в елементите на земния свят. Но ако не си посветен, това е изключено, За тази цел ти трябва да се намираш в четвъртата степен.
към текста >>
99.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
В следващите епохи хората вече не знаеха нищо за тази способност на човека: че той действително може да напусне пределите на земния свят и съединявайки се с Лунното
естество
да отправи поглед към Слънцето.
И сега, представете си само това реално изживяване, чрез което ако мога така да се изразя човек отлиташе от Земята и като посветен земен човек се издигаше до първичната си светлинна същност, до това по-ранно, съкровено и човешко изживяване на Великдена, представете си всичко това като преобразено в един космически празник.
В следващите епохи хората вече не знаеха нищо за тази способност на човека: че той действително може да напусне пределите на земния свят и съединявайки се с Лунното естество да отправи поглед към Слънцето.
Но известен спомен за това трябваше да бъде запазен. Тъкмо този спомен залегна в основите на Великденския празник.
към текста >>
100.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Продължаване на експлоатацията на импулсите на Аристотел в проникването на
естество
знанието на Изток чрез Александър и логическите съчинения на Запад чрез Теофраст.
Преходният период от Александър до Юлиан Отстъпник. Преминаване от тотална връзка с Божественото към принципа на личността. Трансформация в капацитета на паметта – от космическа памет към лична памет. Поява на историографията. Мистерията на Голгота и мистериите на Хиберния.
Продължаване на експлоатацията на импулсите на Аристотел в проникването на естествознанието на Изток чрез Александър и логическите съчинения на Запад чрез Теофраст.
Характерът на Аристотелевата логиката като духовно обучение. Оцеляването на Аристотелевия дух в народната мъдрост. Парацелз. Бьоме. Степени на обучение: гимнастик, оратор, доктор. Последните убежища на аристотелизма съществуват чак до 19-ти век.
към текста >>
101.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Благодарение на походите на Александър
естество
знанието на Аристотел проникнало в Азия, доброто
естество
знание се разпространило повсеместно.
Аристотел и Александър са противостояли на дейността на тези същества. И какво са направили те в историята?
Благодарение на походите на Александър естествознанието на Аристотел проникнало в Азия, доброто естествознание се разпространило повсеместно.
Не само в Египет, но и навсякъде в Азия Александър основавал академии и тези академии превръщал в обители на древната мъдрост, където още дълго е можело да продължи нейното изучаване. Тук винаги са можели да дойдат гръцките мъдреци и да намерят убежище. Благодарение на Александър естествознанието е било пренесено в Азия.
към текста >>
Благодарение на Александър
естество
знанието е било пренесено в Азия.
Аристотел и Александър са противостояли на дейността на тези същества. И какво са направили те в историята? Благодарение на походите на Александър естествознанието на Аристотел проникнало в Азия, доброто естествознание се разпространило повсеместно. Не само в Египет, но и навсякъде в Азия Александър основавал академии и тези академии превръщал в обители на древната мъдрост, където още дълго е можело да продължи нейното изучаване. Тук винаги са можели да дойдат гръцките мъдреци и да намерят убежище.
Благодарение на Александър естествознанието е било пренесено в Азия.
към текста >>
В Европа това дълбоко
естество
знание не е могло да проникне по същия начин.
В Европа това дълбоко естествознание не е могло да проникне по същия начин.
Европа не могла съвсем честно да го приеме. Тя искала само външното знание, външната култура, външната цивилизация. Затова ученикът на Аристотел – Теофраст, извлякъл от аристотелизма това, което Западът можел да възприеме и го разпространил. Това били в голямата си част логически съчинения. Но и това е много важно.
към текста >>
Защото
естество
знанието, което Аристотел е могъл да предаде на Александър, е изисквало за разбирането си такива души, които все още били в съприкосновение с духа на Ефеската ера, - с времето, което предшества изгарянето на Ефес.
Сам Аристотел е с глава над всички педанти, които дошли след него и развили логиката, изхождайки от него. В някакъв смисъл можем да кажем, че съчиненията на Аристотел се разбират правилно само тогава, когато се разглеждат като книги за медитация. Така забележително стои работата. Помислете, какво би станало, ако естественонаучните съчинения на Аристотел биха преминали на Запад и пристигнали в Средна и Южна Европа. Несъмнено, те биха дали много, но по вреден начин.
Защото естествознанието, което Аристотел е могъл да предаде на Александър, е изисквало за разбирането си такива души, които все още били в съприкосновение с духа на Ефеската ера, - с времето, което предшества изгарянето на Ефес.
Такива души е можело да се намерят само в Азия или в Египет; и именно тук това природознание, проникващо в съществото на природата, е било донесено с походите на Александър (рисунка: оранжево вдясно). Едва по-късно и в разводнена форма то стигнало в Европа по много и разнообразни пътища, - по специално, например, през Испания, но винаги в много разредена или, може да се каже, фризирана форма (жълто отдясно наляво).
към текста >>
102.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Какво знае, например, най-новото
естество
знание, което постепенно се развива от XV столетие, за отношението, да кажем, на растителния или животински свят към човешкото същество?
Какво знае, например, най-новото естествознание, което постепенно се развива от XV столетие, за отношението, да кажем, на растителния или животински свят към човешкото същество?
Ученият изследва растенията в тяхната химическа структура и се опитва с тези или други средства да изучи проявленията в човека на същите тези химически елементи. В резултат, той се опитва да си състави понятие – и обикновено безуспешно! – за влиянието на тези субстанции върху здравото и болното човешко същество. Но всички тези изследвания, всъщност, сгъстяват тъмнината от незнание около човека. В наши дни, ако действително искаме да имаме прогрес в познанието за човека на основата на исторически достигнатото проникновение, е необходимо и важно отново да се изучава, в какво се състои истинското отношение на човешкото същество към заобикалящата го природа.
към текста >>
Така са мислили
естество
изпитателите от IX-XI век.
Хората от миналите времена казвали: човекът е микрокосмос; всичко, което го има във външния свят, в макрокосмоса, го има в този или онзи вид и в човека. И това е било за тях не общ, абстрактен принцип, но за напредналия, макар и малко, в посветителското познание, това закономерно е произтичало от знанието за природата на човека и природата на Вселената. Хората знаели, че до истинското разбиране за човека ще дойдат само тогава, когато сведат до едно цяло природата, с всичките и импулси, с всичките и субстанциални съставки. И само тогава може да се получи образ, имагинация за съществото на човека. Елемент на дисхармония се вмъква в този образ тогава, когато ние срещаме в природата нещо, което не може да се намери в човека.
Така са мислили естествоизпитателите от IX-XI век.
Но в онези времена е било известно и нещо друго, а именно: това, което е възприето чрез физическо хранене е само част, може би, даже не най-важната, от служещото за подкрепа на физическия организъм или, по-скоро, на целия човешки организъм .
към текста >>
Предишният
естество
изпитател е отивал по-нататък.
В наши дни за съвременният човек не е трудно да се издигне над нивото на концепцията за физическото хранене и да включи тук също дишането, защото дишането също е форма на обмяна на веществата. Но на него няма да му дойде на ум да се придвижи по-нататък.
Предишният естествоизпитател е отивал по-нататък.
На него му е било ясно, че когато човек гледа предметите, той не само вижда с очите, но по време на процеса на възприятие той получава чрез очите в безкрайно малки дози нещо от субстанциите на Вселената. И не само чрез очите, но и чрез ушите и чрез другите части на организма. И средновековният естествоизпитател напълно е осъзнавал огромното значение на тези субстанции, които се срещат в нищожни количества в човешкия организъм (такива, например, като оловото), които човек възприема в безкрайно малки дози, - субстанциите на които могат да бъдат намерени там, където не очакваме да ги намерим. Оловото, това е метал, наличието на който в човека не може непосредствено да се продемонстрира. Но оловото фактически е разсеяно по целия физически Космос в състояние на много фин разтвор и човешкото същество извлича оловото от Космоса с помощта на процес, който е в пъти по-фин от процеса на дишане.
към текста >>
И средновековният
естество
изпитател напълно е осъзнавал огромното значение на тези субстанции, които се срещат в нищожни количества в човешкия организъм (такива, например, като оловото), които човек възприема в безкрайно малки дози, - субстанциите на които могат да бъдат намерени там, където не очакваме да ги намерим.
В наши дни за съвременният човек не е трудно да се издигне над нивото на концепцията за физическото хранене и да включи тук също дишането, защото дишането също е форма на обмяна на веществата. Но на него няма да му дойде на ум да се придвижи по-нататък. Предишният естествоизпитател е отивал по-нататък. На него му е било ясно, че когато човек гледа предметите, той не само вижда с очите, но по време на процеса на възприятие той получава чрез очите в безкрайно малки дози нещо от субстанциите на Вселената. И не само чрез очите, но и чрез ушите и чрез другите части на организма.
И средновековният естествоизпитател напълно е осъзнавал огромното значение на тези субстанции, които се срещат в нищожни количества в човешкия организъм (такива, например, като оловото), които човек възприема в безкрайно малки дози, - субстанциите на които могат да бъдат намерени там, където не очакваме да ги намерим.
Оловото, това е метал, наличието на който в човека не може непосредствено да се продемонстрира. Но оловото фактически е разсеяно по целия физически Космос в състояние на много фин разтвор и човешкото същество извлича оловото от Космоса с помощта на процес, който е в пъти по-фин от процеса на дишане. Човешкото същество непрестанно отделя субстанции, изхвърляйки ги по направление на периферията. Вие не само си режете ноктите: вие непрестанно изхвърляте субстанции от вашата кожа. Но по силата на това, че едни субстанции по такъв начин се изхвърлят, други се придобиват и възприемат от организма.
към текста >>
Такъв е бил начинът на мислене, в който е живеел
естество
изпитателят в средните векове - в IX, X, XI или XII век.
Такъв е бил начинът на мислене, в който е живеел естествоизпитателят в средните векове - в IX, X, XI или XII век.
Той не е имал везни, не е имал никакви груби измервателни уреди, които измерват, как действат веществата и силите; неговата задача е била дълбоко да проникне във вътрешните качества на природата, да разбере нейните вътрешни импулси и нейната връзка с човешкото същество. И хората са могли по този път да научават множество неща, които те някога в бъдеще ще открият отново. Защото, честно казано, съвремието нищо не знае за истинската природа на човешкото същество.
към текста >>
103.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
За това, което като следствие става с човешката форма през време на живота, преди душата да е минала през вратата на смъртта, ние не можахме да намерим причината в самото неживо
естество
.
За това, което като следствие става с човешката форма през време на живота, преди душата да е минала през вратата на смъртта, ние не можахме да намерим причината в самото неживо естество.
Ние напразно ще търсим в неживите физически закони на човешката форма причините за вдигането на човешката ръка, напразно ще търсим в химическите, във физическите сили, които съществуват в човешката форма и причините, да речем, за биенето на сърцето, за кръвообращението, за някой процес, който даже не е и подчинен на волята.
към текста >>
Но именно когато разгледаме това особено
естество
на човешкия труп, тогава ние намираме нещо извънредно важно.
Но именно когато разгледаме това особено естество на човешкия труп, тогава ние намираме нещо извънредно важно.
Виждате ли, с настъпването на смъртта човекът отхвърля, така да се каже, своя труп. И когато наблюдаваме с онази наблюдателна способност, която е способна на това, какво е станало сега със същинския човек, който е станал душевно-духовно човешко същество, след като е преминал през вратата на смъртта, ние трябва именно да кажем: - Да, трупът е отхвърлен и отсега нататък този труп няма вече никакво значение за същинското духовно-душевно човешко същество, което е преминало отвъд вратата на смъртта. Той е нещо отхвърлено.
към текста >>
Но нещата не стоят именно така, а когато искаме да изследваме растителното
естество
, ние не можем да го разберем, ако не вземем на помощ цялата Вселена, ако не погледнем на растенията така, че да си кажем: - Силите, които действат в растенията, се намират далеч във Вселената.
Обаче тази наука се намира на погрешен път, защото накрая стига дотам да казва: - Да, ние можем да изследваме действащите в растението физически сили и закони, можем да изследваме химически действащите сили и закони; но остава още нещо. - Тогава хората се разделят на две партии. Едните казват: - Това, което остава, е въобще само едно съчетание, един вид форма; действащото са само физическите и химически закони. Другите казват: - Не, тук има още нещо друго, само че науката още не го е изследвала; но тя ще стигне до това. - Науката още дълго време ще казва това.
Но нещата не стоят именно така, а когато искаме да изследваме растителното естество, ние не можем да го разберем, ако не вземем на помощ цялата Вселена, ако не погледнем на растенията така, че да си кажем: - Силите, които действат в растенията, се намират далеч във Вселената.
Нужно е първо Слънцето да застане в определено положение в далечната Вселена, за да се проявят някакви действия в растителното царство. Необходимо е други сили да действат от далечната Вселена, за да получи растението своята форма, за да може растението да получи неговите двигателни сили и т.н..
към текста >>
Следователно това, което човекът е носил в себе си като етерно
естество
, става все по-голямо и по-голямо и се изгубва в космическите далечини.
Следователно това, което човекът е носил в себе си като етерно естество, става все по-голямо и по-голямо и се изгубва в космическите далечини.
към текста >>
Истинските фундаментални сили на растенията, с техните етерни причини наистина се коренят вътре в земното
естество
, но тези сили се намират и в това, което по отношение на Земята се намира и във Вселената по същото време.
Истинските фундаментални сили на растенията, с техните етерни причини наистина се коренят вътре в земното естество, но тези сили се намират и в това, което по отношение на Земята се намира и във Вселената по същото време.
И когато като духовно-душевно същество човекът мине през вратата на смъртта и човешкото етерно тяло започне да се разлага, това трае много кратко време, само няколко дни. Отново процесите протичат едновременно, защото дните, през които трае това, всъщност са нещо нищожно за времето на космическите процеси.
към текста >>
За минералното царство ние можем да кажем - едновременност на причините и следствията във физическото
естество
.
Във връзка с това бих искал да ви начертая една схема.
За минералното царство ние можем да кажем - едновременност на причините и следствията във физическото естество.
По същество имаме едновременна проява на причините и следствията във физическото. Ще кажете: - Да, но за някои неща, които стават във физическата област, според времето причините са заложени по-рано. Но в действителност не е така. Ако във физическата област трябва да се породят следствия, причините трябва да траят, да продължават да действат. Когато причините престанат, не се появяват вече никакви следствия.
към текста >>
Когато обаче стигнем до растителното царство, - а с това ние стоим също и в това, което може да се проследи в самия човек като растително
естество
- тогава имаме едновременност във физическото и в свръхфизическото - растителното царство - едновременност на причините и следствията във физическото и в свръхфизическото.
Когато обаче стигнем до растителното царство, - а с това ние стоим също и в това, което може да се проследи в самия човек като растително естество - тогава имаме едновременност във физическото и в свръхфизическото - растителното царство - едновременност на причините и следствията във физическото и в свръхфизическото.
към текста >>
За всичко, което става в животното по отношение на това, което в животното е от растително
естество
, ние без съмнение намираме причините всред етерното пространство, а когато животното умре и неговото етерно тяло отива в далечините на мировия етер.
А сега да преминем към животинското царство. При животинското царство напразно ще търсим в самото животно онова, което поражда следствия, докато животното живее. Когато животното даже само пълзи, за да търси храна, ние напразно ще търсим причините в химическите и във физическите процеси, които се намират в животинското тяло. Ние напразно ще търсим и в ширините на етерното пространство, където намираме причините за растителното, ние напразно ще търсим там причините за движението на животното и за неговото чувстване.
За всичко, което става в животното по отношение на това, което в животното е от растително естество, ние без съмнение намираме причините всред етерното пространство, а когато животното умре и неговото етерно тяло отива в далечините на мировия етер.
Обаче за усещането, ние никога не можем да намерим причините сред това, което е земно, което е физическо или което е свръхфизическо - етерно.
към текста >>
Също и някои неща у животното, които са от растително
естество
, мога да ги обясня от космическия етер, но никога не мога да обясня оттам това, което се проявява у животното като движение, никога не мога да обясня това, което у животното се проявява като усещане.
Тук несъмнено настъпва нещо, спрямо което модерната естествена наука отново се намира в заблуждение. По отношение на много явления, които се явяват при животното - чувстване и движение, - тя ще трябва да си каже: - Когато в животното изследваме физическите и химическите сили, ние не намираме причините за усещането и движението. Но ние не намираме тези причини също и в ширините на Вселената, в етерните ширини на Вселената. Когато искам да обясня цвета на някое растение, ще трябва да отида в обширната Вселена, в етерната Вселена и аз ще мога да обясня цвета от етерната Вселена.
Също и някои неща у животното, които са от растително естество, мога да ги обясня от космическия етер, но никога не мога да обясня оттам това, което се проявява у животното като движение, никога не мога да обясня това, което у животното се проявява като усещане.
към текста >>
Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско
естество
, а звездната констелация, която предхожда живота.
Това е особеното. Когато гледам едно растение, аз трябва да изляза вън в това, което протича едновременно, тогава безсъмнено намирам причината в далечната Вселена. Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способност за усещане и движение в животното, аз не мога да отида в едновременността, а трябва да отида в онова, което предхожда живота; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга.
Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско естество, а звездната констелация, която предхожда живота.
към текста >>
Обаче ние трябва да излезем извън всичко това, което е въобще в пространството, когато искаме да обясним животинското
естество
и това, което в човека е астрално.
Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание. Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възможността действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрайността, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна. Това изглежда гротескно за всяко физическо мислене. Обаче в момента когато изоставим физическото мислене, то е една действителност, защото светът не е безкраен, а като физически свят той е ограничен. Така че можем да кажем: - Ние отиваме до границата на етерното, когато говорим за растителното и за онова, което е етерно в човека.
Обаче ние трябва да излезем извън всичко това, което е въобще в пространството, когато искаме да обясним животинското естество и това, което в човека е астрално.
Там ние трябва да се разходим във времето, трябва да преминем отвъд това, което протича едновременно. Следователно тук ние трябва да навлезем във времето. -
към текста >>
А сега да преминем към човешкото
естество
.
А сега да преминем към човешкото естество.
Виждате ли, когато навлезем във времето, ние всъщност вече по двояк начин преминаваме границата на физическото. Когато описваме животното, ние трябва да вървим нататък във времето. Но тук действително не трябва отново абстрактно да продължаваме този начин на мислене, а трябва да продължим конкретно. Внимавайте сега, как се продължава конкретно.
към текста >>
При животното ние вървим по-нататък, и спираме до времето, където животинското
естество
точно така се разпада, както се разпада нашето етерно тяло достигайки до границата на етерното пространство.
Това означава, че ние отново трябва да излезем от времето и от времето да слезем на Земята. Следователно, когато искаме да търсим причините за изживяванията на човека, ние трябва да ги търсим на Земята. Сега сме се върнали обратно във времето. Когато вървейки обратно във времето отново слизаме долу на Земята, тогава разбира се стигаме до един минал земен живот. Ние стигаме до един минал човешки живот.
При животното ние вървим по-нататък, и спираме до времето, където животинското естество точно така се разпада, както се разпада нашето етерно тяло достигайки до границата на етерното пространство.
Но човекът не се разпада там, а ние стигаме обратно на Земята до един изминал човешки земен живот.
към текста >>
104.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Наистина е така, че онова душевно
естество
, което чрез интереса към видимия свят се изгражда в един земен живот, се изразява в следващия земен живот в здравословното или в болестното предразположение на тялото.
Например хора, които в днешно време не проявяват абсолютно никакъв интерес към музиката, на които музиката им е безразлична, в един следващ земен живот те сигурно ще се родят астматични или с белодробни болести, или ще са предразположени към белодробни заболявания.
Наистина е така, че онова душевно естество, което чрез интереса към видимия свят се изгражда в един земен живот, се изразява в следващия земен живот в здравословното или в болестното предразположение на тялото.
към текста >>
105.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Също както сте свързани по отношение на физическото, така сте свързани и по отношение на вашето духовно
естество
- в момента, когато слизате в най-близката подсъзнателна област, в онази област, от която възниква споменът - там вие сте свързани с това, което се нарича трета ангелска йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
Малко преди това той се е намирал вън, бил е въздух на света; сега той е ваш въздух. След малко вие отново го предавате на света. Вие ставате едно със света. Въздухът е ту вън, ту вътре, ту вън, ту вътре. Вие не бихте били човек, ако не бихте били свързани със света така, че да имате не само това, което се намира вътре във вашата кожа, а и онова, чрез което сте свързани с цялата атмосфера.
Също както сте свързани по отношение на физическото, така сте свързани и по отношение на вашето духовно естество - в момента, когато слизате в най-близката подсъзнателна област, в онази област, от която възниква споменът - там вие сте свързани с това, което се нарича трета ангелска йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
Както чрез вашето дишане сте свързани с въздуха, така с организацията на главата, т. е. с долната част на организацията на главата, - само тя принадлежи на Земята, - която е покрита само с външните мозъчни слоеве, вие сте свързани с онова, което се намира зад нея, с третата йерархия, с Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
106.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тя е приблизително толкова филистерска, колкото това, което Дю Боа Реймонд[7], великият
естество
изпитател, е казал в своята реч «Гьоте и никакъв край»: - «Фауст» е всъщност едно несполучливо съчинение.
Прекален филистер стана той и по отношение на Гьотевия «Фауст». От Гьотевия «Фауст» той все пак ценеше до известна степен първата част. Но Фишер беше на мнение, че втората част на «Фауст» е една скалъпена, слепена нескопосна работа на старостта, защото според него втората част на «Фауст» би трябвало да бъде съвършено различна! И тогава той не само написва своята книга «Фауст, трета част на историята», в която иронизира втората част от Гьотевия Фауст, а също така беше замислил един план, какъв би трябвало да бъде Гьотевият «Фауст». Това е тесногръда, филистерска работа.
Тя е приблизително толкова филистерска, колкото това, което Дю Боа Реймонд[7], великият естествоизпитател, е казал в своята реч «Гьоте и никакъв край»: - «Фауст» е всъщност едно несполучливо съчинение.
Би било правилно, ако Фауст не би правил всякакви такива глупости, като призоваване на духове, призоваване на духа на Земята, а просто би открил по един честен начин електрическата машина и пневматичната машина и би се оженил за Гретхен. По съвършено подобен начин е еснафско всичко това, което Фридрих Теодор Фишер е написал във връзка с Гьотевия «Фауст».
към текста >>
[16] Юлиус Роберт Майер, 1814-1878, лекар и
естество
изпитател.
[16] Юлиус Роберт Майер, 1814-1878, лекар и естествоизпитател.
към текста >>
[20] Херман фон Хелмхолц, 1821-1894,
естество
изпитател.
[20] Херман фон Хелмхолц, 1821-1894, естествоизпитател.
към текста >>
107.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
[3] Карл Фогт, 1817-1895,
естество
изпитател.
[3] Карл Фогт, 1817-1895, естествоизпитател.
към текста >>
Якоб Молешот, 1822-1893, лекар и
естество
изпитател.
Якоб Молешот, 1822-1893, лекар и естествоизпитател.
към текста >>
108.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Напротив това, което като духовно-душевно
естество
принадлежи на долната организация в несъзнателната част на човека, то става особено важно между смъртта и едно ново раждане.
И сега е така, че онова, което у човека е надареност в главата, се изгубва относително скоро след смъртта.
Напротив това, което като духовно-душевно естество принадлежи на долната организация в несъзнателната част на човека, то става особено важно между смъртта и едно ново раждане.
Но докато общо взето е така, че при преминаването от един земен живот в друг земен живот организмът, който по своята форма се намира вън от главата, по своето духовно съдържание се превръща в глава през следващото въплъщение. Това, което е от волево естество в главата на човека в следващото въплъщение действа особено в крайниците. Който в едно въплъщение е бавен, инертен в своето мислене, той със сигурност не ще стане бързоходец в следващото въплъщение, а ленивостта в мисленето преминава в бавността на крайниците, както и обратно, бавността на крайниците в настоящето въплъщение се изразява в бавно мислене при следващото въплъщение.
към текста >>
Това, което е от волево
естество
в главата на човека в следващото въплъщение действа особено в крайниците.
И сега е така, че онова, което у човека е надареност в главата, се изгубва относително скоро след смъртта. Напротив това, което като духовно-душевно естество принадлежи на долната организация в несъзнателната част на човека, то става особено важно между смъртта и едно ново раждане. Но докато общо взето е така, че при преминаването от един земен живот в друг земен живот организмът, който по своята форма се намира вън от главата, по своето духовно съдържание се превръща в глава през следващото въплъщение.
Това, което е от волево естество в главата на човека в следващото въплъщение действа особено в крайниците.
Който в едно въплъщение е бавен, инертен в своето мислене, той със сигурност не ще стане бързоходец в следващото въплъщение, а ленивостта в мисленето преминава в бавността на крайниците, както и обратно, бавността на крайниците в настоящето въплъщение се изразява в бавно мислене при следващото въплъщение.
към текста >>
Най-силно ще имате това впечатление при определени откъси от четвъртата част на книгата «Така каза Заратустра», където директно ще имате чувството, че не се пише така, когато тялото регулира, а само когато тялото вече не регулира и със своето душевно
естество
човек се намира извън тялото си.
Но когато човек има пред себе си тази ужасно потресаваща картина на носещата се над тялото индивидуалност на Ницше, той се чувства принуден сега по отношение съчиненията на Ницше да си каже: - Да, всъщност те правят впечатление, като че Ницше никога не е присъствал със своето човешко тяло, когато е писал своите изречения, като че винаги - той не е писал седейки, а ходейки, пристъпвайки с краката си - той е бил малко извън своето тяло.
Най-силно ще имате това впечатление при определени откъси от четвъртата част на книгата «Така каза Заратустра», където директно ще имате чувството, че не се пише така, когато тялото регулира, а само когато тялото вече не регулира и със своето душевно естество човек се намира извън тялото си.
към текста >>
109.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ние виждаме онова, което е било основано от Мохамед с един вид религиозен фурор, как по един дълбоко философски начин, по един силно интензивен проникващ начин се налага между учените, поетите,
естество
изпитателите и лекарите в двора на Харун Ал Рашид.
Ние виждаме онова, което е било основано от Мохамед с един вид религиозен фурор, как по един дълбоко философски начин, по един силно интензивен проникващ начин се налага между учените, поетите, естествоизпитателите и лекарите в двора на Харун Ал Рашид.
към текста >>
110.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и
естество
знание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
111.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
От едно минало прераждане обаче той си беше донесъл склонността постоянно да гледа към една област, където някога е бил, където беше отишъл заедно с Колумбан и със свети Галус, където е искал да разпространява християнството, но е бил задържан от германското
естество
.
Той би трябвало да разпространява тогава християнството. Така да се каже, той беше навлязъл в тези области, без да е трябвало - това можеше да се долови от обръщенията в неговите речи - и искаше отново да се върне обратно, за да поправи тези неща. Оттам и неговата страст към Швейцария, оттам и неговата страст за построяването на Арлбергския път. Можем даже да кажем, че и по външност, - ако го разгледате, това се изразяваше в неговата фигура - той всъщност не изглеждаше като поляк. И при всеки повод Хауснер казваше, че по физически произход той не е поляк, а е такъв само по цивилизация и възпитание, че в неговата кръв текат "ретскогермански" кръвни телца.
От едно минало прераждане обаче той си беше донесъл склонността постоянно да гледа към една област, където някога е бил, където беше отишъл заедно с Колумбан и със свети Галус, където е искал да разпространява християнството, но е бил задържан от германското естество.
Така той, така да се каже, се е опитал да се роди отново в едно, колкото е възможно по-малко полско семейство и да стои далеч, но същевермено изпълнен с копнеж към това, вътре в което изцяло се е намирал в миналото.
към текста >>
112.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Това са състояния, които само в една по-крайна форма създават това, което всъщност при него винаги съществува в начална фаза, в «статус насценди»: същинското духовно-душевно
естество
иска да излезе извън тялото и само една тънка нишка го свързва с физическо-етерното.
У Конрад Фердинанд Майер настъпват болестни състояния, стигащи до границата на разстройството на духа.
Това са състояния, които само в една по-крайна форма създават това, което всъщност при него винаги съществува в начална фаза, в «статус насценди»: същинското духовно-душевно естество иска да излезе извън тялото и само една тънка нишка го свързва с физическо-етерното.
към текста >>
113.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото
естество
на неговото собствено същество.
Другото е, че именно когато поставим човека в центъра на разглеждането, ще бъде постигнато етически това, че в човешкия характер ще влезе известна скромност. Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека. Без съмнение, от едно проникващо, обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно.
Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество.
От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т. н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност. Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква скромност, а не надменност. Всичко, което в антропософията може да бъде култивирано като едно действително, истинско разглеждане, изцяло има една етическа страна, проявява своите етически импулси. Антропософията няма да създаде един мироглед за живота, както по-новото материалистично време, което счита етиката, морала за нещо външно, а за него етиката, моралът ще бъде нещо, което ще израства вътрешно от всичко онова, което се разглежда.
към текста >>
Но при една такава индивидуалност като тази на Конрад Фердинанд Майер важното е, че тя твори с определена наклонност - така искам точно да го изразя - да освобождава духовно-душевното си
естество
от физическо-телесното.
Но при една такава индивидуалност като тази на Конрад Фердинанд Майер важното е, че тя твори с определена наклонност - така искам точно да го изразя - да освобождава духовно-душевното си естество от физическо-телесното.
Това е една опорна точка, обаче от друга страна то е нещо, което лесно може да въведе в заблуждение.
към текста >>
Tогава се вижда, как точно поради това, че Конрад Фердинанд Майер също и в 19-то столетие притежава един вид двойна природа, неговото духовно-душевно
естество
лесно се отделя от физическо-телесното.
Но помислете само, колко интересно е това! Когато човек го разбере, вече не е тласкан насам-натам.
Tогава се вижда, как точно поради това, че Конрад Фердинанд Майер също и в 19-то столетие притежава един вид двойна природа, неговото духовно-душевно естество лесно се отделя от физическо-телесното.
Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реалността, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората. В обикновената фантазия на един човек в течение на един земен живот, образите се изменят така, че фантазията твори свободно. В течение на земните съществувания нещата се изменят така, че едно друго историческо събитие, което има нещо общо със съответното само по отношение на образното естество, се поставя на мястото на действителното събитие.
към текста >>
В течение на земните съществувания нещата се изменят така, че едно друго историческо събитие, което има нещо общо със съответното само по отношение на образното
естество
, се поставя на мястото на действителното събитие.
Но помислете само, колко интересно е това! Когато човек го разбере, вече не е тласкан насам-натам. Tогава се вижда, как точно поради това, че Конрад Фердинанд Майер също и в 19-то столетие притежава един вид двойна природа, неговото духовно-душевно естество лесно се отделя от физическо-телесното. Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реалността, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората. В обикновената фантазия на един човек в течение на един земен живот, образите се изменят така, че фантазията твори свободно.
В течение на земните съществувания нещата се изменят така, че едно друго историческо събитие, което има нещо общо със съответното само по отношение на образното естество, се поставя на мястото на действителното събитие.
към текста >>
114.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато в определено време от моя живот видях един от учениците на Базилиус Валентинус, който особено силно привлече вниманието ми, ми се разкри, че този ученик - метаморфозирал по едни чуден начин по отношение на неговото духовно
естество
, - е отново тук.
Когато в определено време от моя живот видях един от учениците на Базилиус Валентинус, който особено силно привлече вниманието ми, ми се разкри, че този ученик - метаморфозирал по едни чуден начин по отношение на неговото духовно естество, - е отново тук.
Той отново е дошъл в 19-то и в началото на 20-то столетие.
към текста >>
115.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Той не стига до своето вътрешно
естество
, защото няма силата вътрешно да долавя духовно образното, както би трябвало да го долавя, когато би искал действително да стигне до своята вътрешност.
И от друга страна съвременното вътрешно съзерцание на човека не стига дотам, действително да слезе във вътрешността на човека. Всъщност когато днес човек иска да упражнява себепознание, той вижда кипеж от всевъзможни усещания и външни впечатления. Там няма нищо ясно по някакъв начин. Така да се каже, човек не може да улови себе си вътрешно.
Той не стига до своето вътрешно естество, защото няма силата вътрешно да долавя духовно образното, както би трябвало да го долавя, когато би искал действително да стигне до своята вътрешност.
към текста >>
116.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тези неща са от такова
естество
, че са напълно свързани с това, което точно днес трябва да обясня.
Трябва само човек да има търпението, действително само да има търпение за това. Работата е и в това, че антропософската литература вече съдържа много неща, които могат да работят в душата. И от страна на настоящото езотерично ръководство ние ще вложим сърцето си в това, което трябва да стане и времето ще се изпълни с това, което трябва да бъде. Обаче от друга страна за много неща, които хората искат да знаят, трябва да се посочи, че съществуват стари цикли, стари курсове, които така си лежат и след като бяха държани, никой повече не се интересува от тях, а някои хора искат само да имат «нов» курс. Старите просто се оставят така да си лежат.
Тези неща са от такова естество, че са напълно свързани с това, което точно днес трябва да обясня.
към текста >>
117.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Човек не може да провежда духовен режим за отслабване в единия земен живот, той трябва да прибегне евентуално до физически режим на отслабване, ако изобщо би могъл да му помогне, но за следващия земен живот човек решително може да проведе режим за отслабване като повече мисли, като много размишлява, а именно върху такива неща, които го изморяват, създават много трудности от такова
естество
, каквото описах вчера.
Това се простира чак до подробностите на човешкото устройство. Да вземем например един човек, който в един земен живот мисли, много размишлява. В следващия земен живот той ще бъде един тънък, слаб човек. Този, който в даден земен живот малко размишлява, повече живее отдавайки се на външния свят, в следващия живот ще има предразположение да натрупва мазнина в тялото си. Това отново има значение за бъдещето.
Човек не може да провежда духовен режим за отслабване в единия земен живот, той трябва да прибегне евентуално до физически режим на отслабване, ако изобщо би могъл да му помогне, но за следващия земен живот човек решително може да проведе режим за отслабване като повече мисли, като много размишлява, а именно върху такива неща, които го изморяват, създават много трудности от такова естество, каквото описах вчера.
Не е нужно да бъде медитиране, а е необходимо повече размисляне, повече воля за взимане на вътрешни решения. Действително съществува такава връзка между духовно-моралния начин, по който човек живее в един земен живот и неговото физическо устройство в следващия му земен живот. Това трябва да се подчертае достатъчно ясно.
към текста >>
А в движението, когато влезе в действие, живее огненото
естество
.
Така че можем да кажем: Когато човекът мисли, се отделя земно /твърдо/ вещество. В самото кръвообращение живее течното. В дишането живее газообразното.
А в движението, когато влезе в действие, живее огненото естество.
Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвижност, в непрекъснато раждане и умиране. Този процес не може всъщност да бъде обхванат чрез сетивното наблюдение. Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното наблюдение в анатомията, всъщност никога не го разбират. За целта човек трябва много да напрегне вътрешната продуктивна сила на духа си, за да разбере този процес. Когато слушаме обясненията, които се отнасят за ритмичния процес, както те се излагат в обикновените лекции по анатомия и физиология, действително е така, че от мъртвото описание, което се дава - онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, - ние имаме чувството,
към текста >>
Напротив всичко, което принадлежи към системата на обмяна на веществата и крайниците, е от свръхсетивно
естество
.
И когато преминем към системата веществообмяна и крайници - виждате ли, в това, което анатомията и физиологията днес разглеждат в тази система, ние нямаме нейните сили, а само онова, което отпада, което се изхвърля. Всичко, което в системата на веществообмяната и крайниците е съдържание на днешното научно разглеждане, съвсем не принадлежи към изграждането и към организацията на човека, а се изхвърля, - съдържанието на червата е само крайният пример за този процес, - всичко останало, което е физически възприемаемо в тази система, не принадлежи на човека, а е отделено от него, само че едно остава да стои по-дълго време, а друго по-кратко. Съдържанието на червата остава за кратко време в организма; това, което се отделя в мускулите, нервите и т. н., остава по-дълго време. Но към човека не принадлежи само това, което може физически-сетивно да бъде установено в системата на веществообмяната и крайниците, а това физически-сетивно е само излъчване и отлагане.
Напротив всичко, което принадлежи към системата на обмяна на веществата и крайниците, е от свръхсетивно естество.
Така че, когато разглеждаме именно тази система в човека, ние трябва да преминем към това, което живее чисто свръхсетивно в сетивното и физическото.
към текста >>
118.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Това е действително така, когато отношенията в земния живот не са от духовно
естество
.
Това е действително така, когато отношенията в земния живот не са от духовно естество.
Когато те са от духовно естество и са пропити от духовното, съществува един вид непрекъснато по-нататъшно развитие. Обаче, когато тези отношения са такива, че например, съществува едно човешко отношение без съвпадане на възгледите, тогава веднага след смъртта това човешко отношение при известни обстоятелства се превръща в нещо съвършено друго, в една съвършено друга форма на чувствен живот и т. н.. Това всъщност е предизвикано от тази оживеност на образите, която се явява тогава.
към текста >>
Когато те са от духовно
естество
и са пропити от духовното, съществува един вид непрекъснато по-нататъшно развитие.
Това е действително така, когато отношенията в земния живот не са от духовно естество.
Когато те са от духовно естество и са пропити от духовното, съществува един вид непрекъснато по-нататъшно развитие.
Обаче, когато тези отношения са такива, че например, съществува едно човешко отношение без съвпадане на възгледите, тогава веднага след смъртта това човешко отношение при известни обстоятелства се превръща в нещо съвършено друго, в една съвършено друга форма на чувствен живот и т. н.. Това всъщност е предизвикано от тази оживеност на образите, която се явява тогава.
към текста >>
119.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Трябва да бъдем съвсем наясно, че човешкото не идва от земното, а само от слънчевото
естество
.
Трябва да бъдем съвсем наясно, че човешкото не идва от земното, а само от слънчевото естество.
А земното в човека, в смисъла, в който това е представено в «Ръководните принципи», е само картина, само един образ. Човекът носи в себе си слънчевото естество. При човека земното е само образ.
към текста >>
Човекът носи в себе си слънчевото
естество
.
Трябва да бъдем съвсем наясно, че човешкото не идва от земното, а само от слънчевото естество. А земното в човека, в смисъла, в който това е представено в «Ръководните принципи», е само картина, само един образ.
Човекът носи в себе си слънчевото естество.
При човека земното е само образ.
към текста >>
120.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Съществата на третата йерархия, Ангелите, Архангелите и Архаите, имат за задача да работят върху нашето душевно
естество
.
И отново в ритмичната система се намесват с тяхната дейност, започвайки от половата зрялост около 14-та година, онези същества, които имат по-мощни сили, отколкото Ангелите, Архангелите и Архаите.
Съществата на третата йерархия, Ангелите, Архангелите и Архаите, имат за задача да работят върху нашето душевно естество.
Идвайки от предиземното съществуване ние донасяме със себе си такива мощни сили, които позволяват на душата силно да действа върху тялото в първите три периода на нашия земен живот. Тук са нужни само по-слабите сили на третата йерархия, за да помогнат на човека.
към текста >>
121.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото в кармическите връзки, които преминават от един земен живот в друг, действат закономерности, които са от духовно
естество
и човек не ги разбира правилно или ги отрича, когато забележи, че се касае за причинност, която в някакво отношение е подобна на тази, която намираме в света, когато говорим за причина и следствие.
Разглеждането на кармическите връзки в живота на човека изисква пълно разбиране на закономерните отношения в света, с което днешният човек повече или по-малко не е свикнал.
Защото в кармическите връзки, които преминават от един земен живот в друг, действат закономерности, които са от духовно естество и човек не ги разбира правилно или ги отрича, когато забележи, че се касае за причинност, която в някакво отношение е подобна на тази, която намираме в света, когато говорим за причина и следствие.
към текста >>
Да приемем, че това е физическото тяло /рис.4 а отвън светло/, че това е етерното тяло /щриховка лилаво/, и че това е духовно-душевното
естество
/змиеобразна вътрешна щриховка, жълто/.
Да вземем обикновеното дневно състояние в живота на човека.
Да приемем, че това е физическото тяло /рис.4 а отвън светло/, че това е етерното тяло /щриховка лилаво/, и че това е духовно-душевното естество /змиеобразна вътрешна щриховка, жълто/.
Това е устроено по следния начин: Етерното тяло на човека навсякъде е свързано с физическото чрез мускули, кости, нерви. Навсякъде са налице тези връзки от етерното тяло към физическото тяло. За да имате едно сравнение, представете си, че имате един шуплест глинен съд и наливате в него течност. Течността изпълва шуплите на този шуплест съд от глина. Следователно течността е преминала в шуплестия глинен съд.
към текста >>
н.. Така че тогава мога да нарисувам това така: Физическото тяло /виж рис.4 в/, сега обаче етерното тяло остава само за себе си и вътре се намира духовно-душевното
естество
на човека.
Но може да бъде и така, че вие нямате един шуплест глинен съд, а един такъв, който не приема в себе си нищо от течността; тогава течността ще бъде само вътре в съда и не ще има никаква връзка със стените, с вътрешността на стените на глинения съд. Така при имагинативното познание човекът се намира вътре в своето физическо тяло, но етерното тяло не преминава в мускулите, в костите и т.
н.. Така че тогава мога да нарисувам това така: Физическото тяло /виж рис.4 в/, сега обаче етерното тяло остава само за себе си и вътре се намира духовно-душевното естество на човека.
Етерното тяло е вътре във физическото, но то е отделено от него. Последствието от това отделяне трябва естествено да бъде достигането до възприятие, когато човек отново се връща в старото състояние. Ето защо е естествено, че когато действително се старае да се освободи от физическото тяло и въпреки това остава вътре в него, какъвто е случаят при имагинативното познание, човек се чувствува не само изморен, но той се чувствува тежък, той силно усеща своето физическо тяло, защото отново трябва да проникне в него.
към текста >>
Това е така за имагинативното познание, не обаче и за инспиративното познание Инспиративното познание, което, настъпва при изпразнено съзнание, както ви описах, това инспиративно познание предизвиква състояние, при което със своето духовно-душевно
естество
човекът се намира вън от физическото тяло.
Това е така за имагинативното познание, не обаче и за инспиративното познание Инспиративното познание, което, настъпва при изпразнено съзнание, както ви описах, това инспиративно познание предизвиква състояние, при което със своето духовно-душевно естество човекът се намира вън от физическото тяло.
Тук /рис.4 с/ духовно-душевното естество е извън физическото и етерното тяло.
към текста >>
Тук /рис.4 с/ духовно-душевното
естество
е извън физическото и етерното тяло.
Това е така за имагинативното познание, не обаче и за инспиративното познание Инспиративното познание, което, настъпва при изпразнено съзнание, както ви описах, това инспиративно познание предизвиква състояние, при което със своето духовно-душевно естество човекът се намира вън от физическото тяло.
Тук /рис.4 с/ духовно-душевното естество е извън физическото и етерното тяло.
към текста >>
122.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но въпреки това световният етер е от същото
естество
като човешкото етерно тяло.
Като съответстващ на етерното тяло навън в Космоса откриваме световния етер. Разбира се, етерното тяло на човека има определена човешка структура, то притежава известни форми на движение и др., които са различни от световния етер.
Но въпреки това световният етер е от същото естество като човешкото етерно тяло.
Също така може да говорим за прилика между това, което се намира в човешкото астрално тяло и определена астралност, която навън в Космоса действа във всички неща и същества. При това откриваме нещо изключително важно, нещо, което по своята същност е съвсем чуждо на днешния човек.
към текста >>
Нека си послужим с една схематична представа: Да си представим тук на Земята човека с неговото етерно тяло /виж рис.6 средата/, около Земята световния етер /жълто/, който е от същото
естество
както човешкия етер.
Нека си послужим с една схематична представа: Да си представим тук на Земята човека с неговото етерно тяло /виж рис.6 средата/, около Земята световния етер /жълто/, който е от същото естество както човешкия етер.
В човека имаме също и астралното тяло /тъмни щрихи в жълтото/. В космическото обкръжение също се намира астралност, но къде да я намерим? Къде е тя? Тя може да се намери, но трябва да се досетим какво в Космоса показва астралността, чрез какво тя се изявява: - Някъде, - би трябвало да си кажем, - се намира астралността. - Но дали астралността в Космоса е съвсем невидима, съвсем не възприемаема, или тя наистина може да бъде възприета по някакъв начин?
към текста >>
Нищо чудно, че една стара инстинктивно ясновидска наука нарече третата съставна част на човека астрално тяло, защото то е от същото
естество
както това, което се проявява в звездите.
Както в нас имаме най-разнообразни приятни усещания чрез нашето астрално тяло, така в Космоса чрез астралността имаме конфигурации на звездното небе.
Нищо чудно, че една стара инстинктивно ясновидска наука нарече третата съставна част на човека астрално тяло, защото то е от същото естество както това, което се проявява в звездите.
Само аза не го намираме да се разкрива в това обкръжение. Защо? Защо това е така, откриваме точно когато наблюдаваме, че този човешки аз, както се изявява на Земята, - което означава и в принадлежащия към нея Космос, който земен свят по същността си е един тричленен свят, един физически, един етерен и един астрален, - азът, както той се изявява там, винаги е повторение на предишния земен живот. И той е винаги вътре в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
248 червено/; физическото
естество
се намира само на Земята, навън в Космоса няма физическо
естество
.
Ние можем да кажем: - На Земята, човекът има своето физическо, своето етерно, своето астрално тяло. Етерното е също и навън в Космоса; астралното е също навън в Космоса /виж рис.7 стр.
248 червено/; физическото естество се намира само на Земята, навън в Космоса няма физическо естество.
- Ние трябва да кажем: - На Земята има физическо, етерно, астрално; в Космоса няма физическо, има етерно и астрално естество.
към текста >>
- Ние трябва да кажем: - На Земята има физическо, етерно, астрално; в Космоса няма физическо, има етерно и астрално
естество
.
Ние можем да кажем: - На Земята, човекът има своето физическо, своето етерно, своето астрално тяло. Етерното е също и навън в Космоса; астралното е също навън в Космоса /виж рис.7 стр. 248 червено/; физическото естество се намира само на Земята, навън в Космоса няма физическо естество.
- Ние трябва да кажем: - На Земята има физическо, етерно, астрално; в Космоса няма физическо, има етерно и астрално естество.
към текста >>
123.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Онова, което върши тук свещеникът като стои пред трупа и извършва култа, има своя първообраз в най-близкия, свръхсетивен свят, където - през времето, когато тук пред физическото тяло и всъщност пред още присъствуващото етерно тяло извършваме земния култ, - се извършва небесният култ, извършва се от духовните съществата от другата страна на съществуването, където душевно-духовното
естество
на човека се посреща с култа на приемането, както тук ние стоим пред трупа с култа на сбогуването.
Имате две неща - нещо действително съществуващо и един огледален образ, едно отражение. Когато се извършва един култ за умрелите, вие имате две неща. Онова, което е култът, извършен от свещеникът пред ковчега, е само един огледален образ, едно отражение. Това е едно действително отражение и не би било действителност, ако не би било истинско отражение. Какво отразява то?
Онова, което върши тук свещеникът като стои пред трупа и извършва култа, има своя първообраз в най-близкия, свръхсетивен свят, където - през времето, когато тук пред физическото тяло и всъщност пред още присъствуващото етерно тяло извършваме земния култ, - се извършва небесният култ, извършва се от духовните съществата от другата страна на съществуването, където душевно-духовното естество на човека се посреща с култа на приемането, както тук ние стоим пред трупа с култа на сбогуването.
Един култ е истина само тогава, когато той има този действителен произход.
към текста >>
124.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но във Вселената съществува, бих могъл да кажа, един заговор, който достига своята връхна точка в използването не само на това, което придружава нашата Земя с оправданата днешна Луна, а се използува също и онова, което е останало в Земята като лунно
естество
, намиращо се в брожение.
Но във Вселената съществува, бих могъл да кажа, един заговор, който достига своята връхна точка в използването не само на това, което придружава нашата Земя с оправданата днешна Луна, а се използува също и онова, което е останало в Земята като лунно естество, намиращо се в брожение.
А то се използва от ариманическите същества. И тук ариманическите същества могат да се намесят в протичането на живота на човечеството. И ние можем да видим как ариманически същества сладострастно подават доволното си лице от глъбините на Земята, когато настъпват такива природни катастрофи.
към текста >>
Онзи, който беше посвещаван в древните мистерии, първоначално беше въвеждан в света на елементите; там той виждаше, как постепенно се разширява неговото вътрешно
естество
с моралните си качества.
Онзи, който беше посвещаван в древните мистерии, първоначално беше въвеждан в света на елементите; там той виждаше, как постепенно се разширява неговото вътрешно естество с моралните си качества.
След това той се запознаваше - и това бяха важни, мощни думи, които ученикът на древните мистерии произнасяше, - с «долните и горните богове», с ариманическите и луциферическите богове. Добрите богове са в равновесното положение. И когато ученикът на мистериите се научаваше да познава това, което новият мистериен ученик отново трябва да се научи да познава, един човек постепенно биваше посвещаван в дълбочините на съществуването. Защото, когато човек вникне в тази връзка, той стига до странния, но животворно осветяващ света възглед. Защо има толкова нещастия в света?
към текста >>
125.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито
естество
то на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята.
Разливането на космическата интелигентност от небесата върху Земята в първите християнски столетия до 8-мо, 9-то столетие. Схоластиката, борбата на човека за добиване на яснота върху разливащата се върху Земята интелигентност. В тази интелигентност може да се включи Съзнателната душа. Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения. В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил.
От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята.
Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил. Ариман иска да направи предишната космическа интелигентност изцяло земна. Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като една космическа буря. Така е било в Атлантската епоха, когато космическата интелигентност беше завладяла човешките сърца. Сега човекът-глава /умственият човек/ трябва отново да стане човек-сърце чрез одухотворяване на интелекта.
към текста >>
126.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Също и по отношение на такива неща хората са се чувствали тогава изцяло вътре в общото духовно
естество
на Вселената, те са се чувствали поне още в етерното
естество
.
Има нещо неопределено, което действа в моята душа. Не мога да се боря с него. Аз съм като вързан. - Да, интелектът на хората, или поне на много от хората по онова време е бил така устроен, че поне няколко дни след смъртта на даден човек те са чували, как умрелият им говори. И когато един е спирал да говори, започвал е друг.
Също и по отношение на такива неща хората са се чувствали тогава изцяло вътре в общото духовно естество на Вселената, те са се чувствали поне още в етерното естество.
към текста >>
Чрез постоянните нападения от страна на онези призраци, за които говорих, се е загнездило всъщност едно дълбоко съмнение по отношение особената валидност на интелектуалното
естество
.
Тези хора, които са живели тогава, днес отчасти са отново тук на Земята. Те са изживели дълбоко в душите си именно този залез на една епоха.
Чрез постоянните нападения от страна на онези призраци, за които говорих, се е загнездило всъщност едно дълбоко съмнение по отношение особената валидност на интелектуалното естество.
Това съмнение трябва да се разбере. Защото през 13-то столетие в богословската наука е имало много хора, които са се занимавали с познанието, задавайки въпрос на съвестта си:- Какво става сега? -
към текста >>
127.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Особеността на онези хора, които живееха в първите столетия на християнството, се състоеше в това, че при събуждането си те ясно възприемаха: - Аз навлизам в едно двойно
естество
, в етерното тяло и във физическото тяло.
Особеността на онези хора, които живееха в първите столетия на християнството, се състоеше в това, че при събуждането си те ясно възприемаха: - Аз навлизам в едно двойно естество, в етерното тяло и във физическото тяло.
– И те знаеха, че човек първо възприема етерното тяло и едва тогава навлиза във физическото си тяло. Ставаше така, че в момента на събуждането си, хората имаха пред себе си макар и не цялата панорама на живота си, но все пак много картинни образи от техния дотогавашен живот на Земята. Те имаха пред себе си и още нещо, което ще охарактеризирам след малко. Човек стигаше на етапи до това, което по време на съня оставаше да лежи в леглото - в етерното и във физическото тяло, - за цялото будно състояние това създаваше нещо различно от нашите днешни изживявания по време на будност.
към текста >>
Те имаха онова чувство, което ги караше да си кажат: - Сега освобождавам от моя организъм онова аурично
естество
, което отива при ауричното
естество
, което съм виждал в природата.
И когато в онези времена някой умираше, тогава това, което имаше пред себе си като ретроспективно виждане на своя земен живот през първите дни след преминаването през вратата на смъртта, за него беше нещо познато; защото тогавашните хора имаха едно съвсем определено чувство по отношение на това ретроспективно виждане на земния живот след смъртта.
Те имаха онова чувство, което ги караше да си кажат: - Сега освобождавам от моя организъм онова аурично естество, което отива при ауричното естество, което съм виждал в природата.
Моето етерно тяло отива в неговото собствено отечество - така те чувстваха нещата.
към текста >>
Защото цялото духовно
естество
, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец.
Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец.
Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец.
Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството. Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност.
към текста >>
128.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Преди всичко им се явяваше - като едно същество, което те можеха да заговорят като човек, едно същество от по-висше
естество
- «богинята Природа».
Преди всичко им се явяваше - като едно същество, което те можеха да заговорят като човек, едно същество от по-висше естество - «богинята Природа».
Това беше онази богиня, която те виждаха пред себе си в пълния й блясък, не мога да кажа «телесно», а по-скоро «в душевна форма». Тогава не се говореше за абстрактни природни закони, а се говореше за творящата навсякъде в природата сила на богинята Природа.
към текста >>
И когато един такъв човек, който се стремеше към познание, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и животинското
естество
, когато беше въведен в живите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън.
И когато един такъв човек, който се стремеше към познание, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и животинското естество, когато беше въведен в живите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън.
Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и животинското естество витаят и тъкат тези конкретно разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън. И самият той със своето етерно тяло се чувстваше вплетен в тъкането на земното с неговата тежест, на водата с нейната живителна сила, на въздуха с неговата събуждаща усещане сила, на огъня с неговата запалваща аза сила. В това се чувстваше вплетен човекът. Той чувстваше това като дар на поучението, получено от богинята Природа, приемница и метаморфоза на Прозерпина. И усилията на учителите бяха насочени към задачата да доведат учениците до предчувствието за това живо общуване с изпълнената от Бога и от божествената субстанция природа; да проникнат до тъкането и живота на елементите.
към текста >>
Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и животинското
естество
витаят и тъкат тези конкретно разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън.
И когато един такъв човек, който се стремеше към познание, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и животинското естество, когато беше въведен в живите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън.
Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и животинското естество витаят и тъкат тези конкретно разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън.
И самият той със своето етерно тяло се чувстваше вплетен в тъкането на земното с неговата тежест, на водата с нейната живителна сила, на въздуха с неговата събуждаща усещане сила, на огъня с неговата запалваща аза сила. В това се чувстваше вплетен човекът. Той чувстваше това като дар на поучението, получено от богинята Природа, приемница и метаморфоза на Прозерпина. И усилията на учителите бяха насочени към задачата да доведат учениците до предчувствието за това живо общуване с изпълнената от Бога и от божествената субстанция природа; да проникнат до тъкането и живота на елементите.
към текста >>
129.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ако бяха останали на това място, щяха да имат около себе си всичко, което живее в чудните кристални форми на неоформеното минерално царство, което живее в стотици и хиляди разнообразни форми на растителността, което живее във формите на животинското царство, което живее и се движи във водите, във въздуха, което живее и се движи в топлината и в земното
естество
, тогава те щяха да виждат всичко онова така, както то се представя в своите истински форми.
Той казваше: - Хората са паднали от онова място, което в началото им беше предопределено от ръководещите ги боговете.
Ако бяха останали на това място, щяха да имат около себе си всичко, което живее в чудните кристални форми на неоформеното минерално царство, което живее в стотици и хиляди разнообразни форми на растителността, което живее във формите на животинското царство, което живее и се движи във водите, във въздуха, което живее и се движи в топлината и в земното естество, тогава те щяха да виждат всичко онова така, както то се представя в своите истински форми.
към текста >>
130.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Но импулсите на Михаил са от такова
естество
, - а това е от голямо значение за кармата на всеки отделен антропософ, - че те действат дълбоко и интензивно в целия човек.
Но импулсите на Михаил са от такова естество, - а това е от голямо значение за кармата на всеки отделен антропософ, - че те действат дълбоко и интензивно в целия човек.
От предишните изложения знаем, че господството на Михаил, ако искаме да го наречем така, което за земния живот е започнало в края на 70-те години на 19-то столетие, е било предшествано от господството на Гавраил и аз обясних вече, как това господство на Гавраил е свързано със силите, които минават през физическото възпроизводство, през физическото размножение, със сили, които са свързани с физическата наследственост.
към текста >>
Обаче импулсите на Михаил са силни, мощни и от духовното те проникват в целия човек; те действат в духовното, оттам в душевното
естество
и оттам във физическото
естество
на човека.
Точно противоположни на това са силите на Михаил. При господството на Гавраил е така, че неговите импулси действат силно във физическото тяло на човека. Михаил действа силно в духовното същество на човека. Това можете да видите от факта, че той е управител на мировата интелигентност.
Обаче импулсите на Михаил са силни, мощни и от духовното те проникват в целия човек; те действат в духовното, оттам в душевното естество и оттам във физическото естество на човека.
И тези свръхземни сили винаги действат в кармическите взаимовръзки. Съществата на висшите йерархии действат с човека и върху човека; чрез това се изгражда кармата. И поради това, че силите на Михаил действат върху целия човек, те също са сили, които първоначално особено силно действат в кармата на човека. Силите на Гавраил действат много слабо, не съвсем никак, но много малко в същинската карма на човека; силите на Михаил действат силно в кармата на човека.
към текста >>
Сега това е дълбоко проникващо, то засяга също и земното
естество
на човека.
Виждате ли, когато последния път Михаил господстваше на Земята, тогава, по времето на Александър Велики, се касаеше за това, гръцката култура да бъде разпространена космополитично, да бъде пренесена навсякъде. Чрез походите на Александър Велики тогава станаха извънредно много неща за изравняването на хората, за разпространението на нещо общо. Но това не можеше още да проникне съвсем дълбоко, понеже Михаил още управляваше космическата интелигентност. Сега интелигентността е на Земята.
Сега това е дълбоко проникващо, то засяга също и земното естество на човека.
За първи път се подготвя духовното да стане сила, образуваща раса. И ще дойде времето, когато хората не ще могат вече да казват: - Човекът изглежда така, следователно той принадлежи на еди кой си народ, на еди коя си раса, той е турчин, арабин, англичанин, руснак или германец; - а те ще трябва да казват: - В един минал живот човекът е изпитал силен стремеж към духовното в смисъла на Михаил. Така че онова, което е повлияно от Михаил, се явява като непосредствено физически творящо, като даващо физическа форма. Това обаче тогава е нещо, което се внедрява дълбоко, дълбоко в кармата на отделния човек. Оттук идва и съдбата на онези, които са честни антропософи: да не могат да се справят добре със света - и въпреки това необходимостта да пристъпват сериозно, в пълна сериозност към света.
към текста >>
131.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Той не се страхува, че чрез това ариманическото
естество
ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло.
Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за инициативата е налице - човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент. Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили. Той се страхува именно да боде в ариманическото.
Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло.
Приблизително така е устроен страхът. И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота. Ние трябва да прозрем тези неща.
към текста >>
Когато човек се запознава с анатомията, физиологията или с практическия живот по материалистичен начин, той се научава да познава истината, но тази истина важи само за физическото
естество
.
От там идва това. И антропософът трябва да се научи по един особен начин, че материализмът има право. Той трябва да научи това именно по този начин: Материализмът има право, но той важи само за физическото тяло. Другите хора, които са материалисти, познават само физическото тяло, или поне вярват, че го познават. Тази е грешката, грешката не лежи в материализма.
Когато човек се запознава с анатомията, физиологията или с практическия живот по материалистичен начин, той се научава да познава истината, но тази истина важи само за физическото естество.
И това признание трябва да бъде направено от най-дълбоката вътрешност на човешкото същество, - че материализмът има право в неговата област и че блестящата страна на новото време е, че е намерена истината в областта на материализма. Но въпросът има неговата практическа страна, неговата практическа кармическа страна.
към текста >>
Вчера аз охарактеризирах това, като казах, че тези хора събличат расовото
естество
, онова, което от природното съществуване предава на човека един отпечатък, така че той е този или онзи човек.
Вчера аз охарактеризирах това, като казах, че тези хора събличат расовото естество, онова, което от природното съществуване предава на човека един отпечатък, така че той е този или онзи човек.
И когато човекът в тази земна инкарнация в която той тук сега става антропософ, бива обхванат от духовното, той бива подготвен да съществува не вече според такива външни признаци, а такъв, какъвто е в неговото сегашно въплъщение. Някога при този човек - нека съзнаваме това с всичката скромност, - духът ще покаже, как може да създава физиономия, да създава формата на човека.
към текста >>
И именно тогава, когато това душевно-духовно
естество
е надарено, но потъва в тялото, то е много достъпно за Ариман, изложено е особено много на Ариман.
Тук именно е необходимо да не си служим само с формалности. Днес ние не можем да предпазим един човек, да не бъде изложен на интелектуалния материализъм. Защото днес е невъзможно да не се пишат материалистични книги върху ботаниката или върху анатомията; отношението на живота не позволява това. Обаче касае се да обхванем тези неща не само формално, а да ги обхванем в тяхната действителност. Тук ние трябва да разберем, че понеже Михаил не изтръгва вече душевно-духовното от физическо-телесното както по-рано Ариман може да действа върху душевно-духовното намиращо се в тялото.
И именно тогава, когато това душевно-духовно естество е надарено, но потъва в тялото, то е много достъпно за Ариман, изложено е особено много на Ариман.
И Ариман намира своята плячка особено при най-надарените хора, за да изтръгне интелигентността от Михаил, да я отнеме от Михаил. Тогава настъпва именно това, което в нашето време играе много по-голяма роля, отколкото обикновено се мисли. Ариманическите духове не могат да се въплътят, но те могат понякога да се вселят, да проникнат временно човешките души и човешките тела. Тогава блестящия, превъзхождащият дух на една ариманическа интелигентност е по-силен от това, което се намира в отделния човек - много, много по-силен. Тогава колкото и умен да е отделния човек, колкото и много да е учил той, когато физическото тяло е напълно обзето от тази ученост, един ариманически дух може да се всели временно в него.
към текста >>
132.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Обаче това може да стане само тогава, когато тези неща заживеят в нас, когато в нас заживее разбирането за това, което като космическо-духовно
естество
прониква в земно-физическото, когато даже и в земната интелигентност, във възгледите на хората проникне съзнанието за значението на Михаил.
Това, мои мили приятели, трябва да залегне във вашите души, когато си казвате: - Онези, които от такова разбиране днес чувстват в себе си стремеж да влезнат в антропософския живот, при изтичането на 20-то столетие, те отново ще бъдат призовани, да постигнат в кулминационната точка възможно най-голямото разпространение на антропософското движение.
Обаче това може да стане само тогава, когато тези неща заживеят в нас, когато в нас заживее разбирането за това, което като космическо-духовно естество прониква в земно-физическото, когато даже и в земната интелигентност, във възгледите на хората проникне съзнанието за значението на Михаил.
към текста >>
133.
Съдържание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Еманципация на интелектуалистичното
естество
от по-дълбоката душевна същност.
Еманципация на интелектуалистичното естество от по-дълбоката душевна същност.
Нагодените напълно към интелектуализма тела на съвременната цивилизация не позволяват на духовността от миналите време на да проникне в тях; тази духовност се оттегля в подсъзнанието. Да превърне интелектуализма в спиритуалност, е задачата на антропософията, която трябва да държи сметка за рационализма на времето, за да могат идеите да намерят както пътя нагоре към духа така и пътя надолу към природата. Заприщване на духовното в душите от края на 19-то столетие. Като пример редицата въплъщения Платон Хросвита Шрьоер.
към текста >>
134.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тогава в свръхсетивния свят бе устроен един култ, който протичаше в действителни имагинации от духовно
естество
.
Тогава в свръхсетивния свят бе устроен един култ, който протичаше в действителни имагинации от духовно естество.
Така че можем да кажем: В края на 18-то и началото на 19-то столетие на непосредствената граница на физическия сетивен свят, много близко до този физически-сетивен свят - естествено това трябва да се разбира качествено, - витаеше, носеше се едно свръхсетивно събитие, един свръхсетивен процес, който представлява свръхсетивни култови действия, мощно развитие на образи на духовния живот, на мировите същества, на съществата на йерархиите, във връзка с великите етерни действия на Космоса и с човешките действия на Земята. Интересно е, че в един особено благоприятен момент на тази свръхсетивна култова дейност, бих искал да кажа, в духа на Гьоте се вля един миниатюрен образ. И този миниатюрен образ, този метаморфозиран, изменен образ, Гьоте описа в своята «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия». Това е един случай, където леко нещо се показва навън. Виждате ли, това беше един свръхсетивен култ, в който участваха предимно онези, които бяха взели участие в течението на Михаил при всички откровения, при всички свръхсетивни и сетивни откровения, за които аз говорих.
към текста >>
Тези неща, които претендират да съдържат действителните импулси от духовно
естество
, не могат да бъдат изсмукани от пръстите, а са виждани и изследвани в съзвучие, в хармония с духовния свят.
Също поради тази причина, когато във връзка с този свръхсетивен култ се родиха моите мистерийни драми, първата драма, въпреки че тя много се различава от Гьотевата «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия», все пак явно показва подобни черти.
Тези неща, които претендират да съдържат действителните импулси от духовно естество, не могат да бъдат изсмукани от пръстите, а са виждани и изследвани в съзвучие, в хармония с духовния свят.
към текста >>
Защото аз вярвам, че от начина, по който говоря в моята книга «Загадки на философията» за Шелинг, за Хегел, може да се разбере, че в духовно-душевното
естество
на това развитие на светогледа исках все пак да насоча вниманието върху нещо, което може да се влее в антропософията.
Защото аз вярвам, че от начина, по който говоря в моята книга «Загадки на философията» за Шелинг, за Хегел, може да се разбере, че в духовно-душевното естество на това развитие на светогледа исках все пак да насоча вниманието върху нещо, което може да се влее в антропософията.
В моята книга «Загадки на философията» аз се опитах да обхвана също и със сърцето тези абстракции, които се явяват там. Бих искал да обърна вниманието особено върху главата за Хегел, а също и върху някои неща, които са казани в тази книга относно Шелинг.
към текста >>
135.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
В действителност онова, което звездата съдържа, е от духовно
естество
, или ако е от физическо
естество
, то се показва само като остатък от нещо духовно.
Трябва постоянно да повтаряме, че физиците биха били удивени до най-висока степен, ако биха стигнали на мястото, където се намират звездите, които те наблюдават с телескопа, които анализират в спектроскопите относно веществата, относно техния състав. Тези физици биха били удивени, ако биха се възкачили на местата, където се намират тези звезди, които те наблюдават с техните телескопи и биха констатирали тогава, че съвсем не намират там това, което са очаквали! Това, което една звезда показва при наблюдението от Земята, всъщност е само едно светене навън, което е почти без значение за нейното собствено съществуване.
В действителност онова, което звездата съдържа, е от духовно естество, или ако е от физическо естество, то се показва само като остатък от нещо духовно.
към текста >>
И тук се яви това странно, забележително положение, че имах пред мен една индивидуалност, която всъщност никак не може да се приближи към духовното
естество
на звездния свят или пък може да го направи, но много трудно.
И тук се яви това странно, забележително положение, че имах пред мен една индивидуалност, която всъщност никак не може да се приближи към духовното естество на звездния свят или пък може да го направи, но много трудно.
Естествено тя ще се приближи до тази духовност на звездите, но това ще се постигне само много трудно. И така точно при тази личност аз направих странното откритие, че при такива по-нови рационалистично-интелектуални индивидуалности се явява една пречка в изграждането на кармата, че те не могат да се издигнат до мъдростта на звездите без да срещнат препятствия. При по-нататъшното изследване се установи, че тази личност беше почерпила цялата сила на нейния рационализъм от времето, което е предхождало господството на Михаил. Тя не беше още правилно засегната от господството на Михаил.
към текста >>
136.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно
естество
, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво.
В такъв случай човек не върши винаги съвсем нормални неща. Когато тези ненормални неща се изпълняват кармически, тогава въпросният човек може да направи на един обикновен психиатър впечатлението за един епилептик. Такова впечатление правеше също и Вайнингер. Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот. И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия.
През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво.
Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге. Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва. Кармата беше изпълнена. Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък.
към текста >>
137.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Понеже ние живеем сега в епохата на развитието на Съзнателната душа, на онова развитие на душата, което особено изгражда интелекта, който владее днес целия живот, макар често да говорим за чувство и сърдечност; ние развиваме онази душевна способност, която най-много може да се еманципира от елементарното човешко
естество
, от това, което човекът носи в себе си като негова по-дълбока душевна същност.
От разглежданията през последната неделя вие ще сте разбрали, че така както човекът телесно е устроен в настоящето време и чрез възпитанието, той не може да внесе в настоящето въплъщение това, което действа като духовно съдържание от минали земни въплъщения, даже когато това настоящо въплъщение е така забележително както онова, за което аз говорих последната неделя.
Понеже ние живеем сега в епохата на развитието на Съзнателната душа, на онова развитие на душата, което особено изгражда интелекта, който владее днес целия живот, макар често да говорим за чувство и сърдечност; ние развиваме онази душевна способност, която най-много може да се еманципира от елементарното човешко естество, от това, което човекът носи в себе си като негова по-дълбока душевна същност.
към текста >>
138.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и
естество
знание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
139.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Понеже, както Слънцето и Луната навън в звездния свят стоят във взаимни отношения, така и онова, което в нас е от лунно
естество
, нашето минало стои в отношение със слънчевото
естество
в нас, с нашето бъдеще.
Когато след това насочваме поглед в Космоса и виждаме, как светлината на Луната е зависима от светлината на Слънцето, как тези звездни тела стоят във взаимни отношения, тогава вън в Космоса ние виждаме един образ на онова, което живее в самите нас.
Понеже, както Слънцето и Луната навън в звездния свят стоят във взаимни отношения, така и онова, което в нас е от лунно естество, нашето минало стои в отношение със слънчевото естество в нас, с нашето бъдеще.
А съдбата е това, което преминава в човека от миналото през настоящето в бъдещето. Ние виждаме - втъкано, така да се каже, в Космоса движението на звездите - чрез взаимните отношения на звездите виждаме в голям мащаб изобразено в далечините онова, което живее в нашето собствено вътрешно същество.
към текста >>
140.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Защо нашите умни
естество
изпитатели си представят - те наистина са умни - Слънцето, като едно горящо газово кълбо?
В тази слънчева област всичко изглежда различно от тук на Земята.
Защо нашите умни естествоизпитатели си представят - те наистина са умни - Слънцето, като едно горящо газово кълбо?
Защото изхождайки от известен илюзионен материалистически инстинкт те искат да си представят в Слънцето нещо, в което протичат физически процеси. В Слънцето няма нищо физическо. Нещо такова има най-много в слънчевата корона, но не и в слънчевото пространство. То е с чисто духовна същност. Вътре в него няма природни закони.
към текста >>
141.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността,
естество
то на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля.
Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва. И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа.
Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля.
Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност. Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение.
към текста >>
142.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
В противоположност с течението на Артус стои течението на Граала, което търси духовното
естество
на Слънцето повече в сърцата на хората.
Тя се струи първо като собствена интелигентност в душите на хората. Михаел трябва отново да я намери в сърцата на хората. В Тинтагел, където по-рано се е намирал замъкът на Артус, и днес в царуването на природата може да се види действието на Слънцето в земната материя. Тази беше същността на езическата религиозност. Дванадесетте рицари на Артус водеха борба за външната цивилизация.
В противоположност с течението на Артус стои течението на Граала, което търси духовното естество на Слънцето повече в сърцата на хората.
Школата от Шартр стоеше между течението на Артус и течението на Граала. Среща на напусналите Земята учители от Шартр със слизащите на земята аристотелци. Школата на Михаел в духовния свят.
към текста >>
Лунното
естество
действува от миналото, слънчевото
естество
действува в бъдещето.
Луна и Слънце, двете врати в духовния свят.
Лунното естество действува от миналото, слънчевото естество действува в бъдещето.
Необходимостта на тялото и съдбата са свързани с лунното естество, свободата със слънчевото естество. Когато човекът не може да преобрази силите от околността на Земята, ражда се болест. Импулсът на Коледното Тържество трябва да се прояви като действителност на антропософския живот и на духовната жизненост.
към текста >>
Необходимостта на тялото и съдбата са свързани с лунното
естество
, свободата със слънчевото
естество
.
Луна и Слънце, двете врати в духовния свят. Лунното естество действува от миналото, слънчевото естество действува в бъдещето.
Необходимостта на тялото и съдбата са свързани с лунното естество, свободата със слънчевото естество.
Когато човекът не може да преобрази силите от околността на Земята, ражда се болест. Импулсът на Коледното Тържество трябва да се прояви като действителност на антропософския живот и на духовната жизненост.
към текста >>
143.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Само тези няколко думи исках аз да кажа предварително, за да прибавя веднага нещо, което може да бъде казано сега и което е от такова
естество
, че може да стане съдържание на Антропософското Движение.
Само тези няколко думи исках аз да кажа предварително, за да прибавя веднага нещо, което може да бъде казано сега и което е от такова естество, че може да стане съдържание на Антропософското Движение.
Бих искал да кажа нещо, което е свързано с Кармата на самото Антропософско Общество.
към текста >>
144.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното
естество
на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел.
Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството. Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята.
Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел.
Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес. Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността. Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс.
към текста >>
145.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тогава човек може да навлезе изцяло в душевното
естество
.
Ние делим човека на физическо тяло, етерно тяло и сетивно тяло. С физическото тяло той стои ясно вътре във физическия свят. С етерното тяло той също живее във външния свят, също и със сетивното тяло той живее силно във външния свят. В сетивната душа той още живее в този свят. Обаче човек може да живее напълно вън от външния свят тогава, когато живее напълно съзнателно в Разсъдъчната или Чувствуващата душа преди пробуждането на Съзнателната душа, което настъпва в 35-та година.
Тогава човек може да навлезе изцяло в душевното естество.
Ето защо тогава, в 80-те, 90те години на миналото столетие, за някого, който имаше заложби за това, беше даден случаят да живее със своята Разсъдъчна или Чувствуваща душа напълно или повече или по-малко вън от физическия свят.
към текста >>
146.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И в това течение на Граала също намираме 12-те групирани около един, но така, като сега се държи напълно сметка за това, че Интелигентността, мислите от интелигентно
естество
не се изявяват вече разливайки се от небето надолу към Земята, а сега онова, което се разлива надолу, изглежда в сравнение с земните мисли които проявява непрактичния човек Парцивал.
И наред с течението на Артус-Михаел се ражда едно полярно срещуположно течение, онова течение на едно друго място, на едно място, където се оттегли повече вътрешното Християнство, роди се течението на Граала. Съществува онова сведение, което намирате посочено в легендата за Парцивал. Течението на Граала съществува.
И в това течение на Граала също намираме 12-те групирани около един, но така, като сега се държи напълно сметка за това, че Интелигентността, мислите от интелигентно естество не се изявяват вече разливайки се от небето надолу към Земята, а сега онова, което се разлива надолу, изглежда в сравнение с земните мисли които проявява непрактичния човек Парцивал.
Това се разлива сега от небето надолу и на интелигентността се разчита още само сред земния свят.
към текста >>
Но в един друг смисъл действуваше с пълно съзнание Христовия Импулс сред течението на Граала, а именно в смисъла, че той беше слязъл на Земята, че трябва да бъде носен от сърцата на хората, че така да се каже той съединява най-духовното
естество
на Слънцето със земното развитие на хората.
Сега ние не можем да кажем, че рицарите на цар Артус не са воювали за Христос и за смисъла на Христовия Импулс. Само че в тях царуваше настроението, че те търсиха Христос още в Слънцето и не искаха да престанат да търсят Христовото Същество в Слънцето. Това беше настроението, което царуваше в тях и чрез което те чувствуваха, че пренасят небето долу на Земята, че водят техните Михаелови борби за действуващия от слънчевите лъчи Христос.
Но в един друг смисъл действуваше с пълно съзнание Христовия Импулс сред течението на Граала, а именно в смисъла, че той беше слязъл на Земята, че трябва да бъде носен от сърцата на хората, че така да се каже той съединява най-духовното естество на Слънцето със земното развитие на хората.
към текста >>
Всички възможни християнски нюансирани души се чувствуваха привлечени към тази общност на Михаел, където от една страна се преподаваха с пълно значение учения върху древните мистерии, върху всички древни импулси от духовно
естество
, където обаче се обръщаше внимание и към бъдещето, към последната третина на 19-то столетие, когато Михаел отново трябваше да действува на Земята и когато всички онези учения, които, бих могъл да кажа, сега бяха развити под ръководството на Михаел в 15-то, 16-то столетие, трябваше да бъдат пренесени долу на Земята.
Всички възможни християнски нюансирани души се чувствуваха привлечени към тази общност на Михаел, където от една страна се преподаваха с пълно значение учения върху древните мистерии, върху всички древни импулси от духовно естество, където обаче се обръщаше внимание и към бъдещето, към последната третина на 19-то столетие, когато Михаел отново трябваше да действува на Земята и когато всички онези учения, които, бих могъл да кажа, сега бяха развити под ръководството на Михаел в 15-то, 16-то столетие, трябваше да бъдат пренесени долу на Земята.
към текста >>
147.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно
естество
.
Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество.
Това събуждане беше действително така, както е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял. Когато в онези древни времена човекът навлизаше в деня, той имаше новите дневни изживявания, но имаше и описания спомен: аз съм бил на друго място, където обаче бях заедно с други същества, където не бях заедно непосредствено с физическите хора, които ме заобикалят иначе заедно с животните и растенията, но където бях заобиколен от обезплътените човешки души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, където бях заедно с други същества, които никога не живеят на Земята в някое въплъщение.
към текста >>
148.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче този е случаят не само по отношение на онова, което ни гледа надолу като физическо
естество
на Луната, този е също случаят със съществата, които я обитават.
От тях Вие знаете, че Луната, която днес съпровожда Земята и се движи обаче свободно в мировото пространство, някога е била свързана със Земята, че е образувала едно единно тяло със Земята, че в определен момент се е отделила от Земята и е излязла във вселената и образува сега във вселената един вид колония на Земята.
Обаче този е случаят не само по отношение на онова, което ни гледа надолу като физическо естество на Луната, този е също случаят със съществата, които я обитават.
Вие знаете също и това, че някога Земята е била обитавана не само от човеци, а и от един вид по-висши същества, които са били първите велики учители на човечеството. Тези същества не живееха на Земята, както човекът сега, в едно физическо тяло, а само в едно фино етерно тяло. Обаче въпреки това съществуваше общение между хората и тези същества още чак до атлантската епоха. Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой. И тогава с тези хора на прадревните времена т.е.
към текста >>
Лунните Същества са били винаги там, духовно-душевното
естество
на Луната е било там, не обаче физическата материя.
От това Вие виждате, колко малко знае съвременното познание за това, какво са всъщност небесните тела от външния свят. Физическото познание на Луната, с което сме свикнали днес, не е всъщност никакво позна ние. Онзи, който днес описва Луната физически, мисли, представя си, че това, което намира изобразено върху картите на Луната като планини, винаги е било там. Наивно е да се вярва това.
Лунните Същества са били винаги там, духовно-душевното естество на Луната е било там, не обаче физическата материя.
Можете да си изясните това, когато насочите поглед върху самия човек. В течение на своя земен живот човекът непрестанно променя, заменя своите физически същества. След 7 години ние нямаме вече нищо от веществата, които сега носим в себе си. Всичко ще бъде заменено. Това, което остава в нас, е духовно-душевното, и така също и с небесните тела.
към текста >>
А за Луната това духовно-душевно
естество
е онова, което великите регистратори на нашето минало, на нашия минал живот втъкават в нашата съдба, което е свързано именно с една част на тези наша тъкан на съдбата като човек.
Само че преди 300 години това сърце не е съществувало и то не ще съществува вече след 300 години. Така се постъпва и по отношение на други неща. Изчисленията са винаги правилни, обаче те не отговарят на действителността. Така е също и по отношение на външното вещество на небесните тела. Те променят тяхното вещество, обаче духовно-душевното остава.
А за Луната това духовно-душевно естество е онова, което великите регистратори на нашето минало, на нашия минал живот втъкават в нашата съдба, което е свързано именно с една част на тези наша тъкан на съдбата като човек.
към текста >>
Така ние можем да кажем: онзи, който със силата на посвещението застава срещу един човек, с който е свързан кармически, възприема неговото минало като свое собствено, научава се да познава това минало чрез духовно-душевното
естество
на лунните същества.
Така ние можем да кажем: онзи, който със силата на посвещението застава срещу един човек, с който е свързан кармически, възприема неговото минало като свое собствено, научава се да познава това минало чрез духовно-душевното естество на лунните същества.
към текста >>
149.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо
естество
.
Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек. Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек. Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха.
Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество.
Тези Същества не са вече днес тук на Земята. Те вече отдавна не са сред земния живот. Те са се оттеглили от общуването с хората и човечеството има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило човечеството в различните документи. И всъщност можем да кажем, че то едва ли вече разбира нещо от тези незначителни остатъци.
към текста >>
От всичко това не съществува вече нищо; обаче духовно-душевното
естество
съществува, то е отново тук.
Вие знаете, че човекът изтласква навън своето физическо вещество в кожата, той си изрязва ноктите, косите. Всичко това ни сочи и е действително така, че човекът постоянно изтласква материята от своя център и постоянно я заменя с нова. Това, което изрязвате днес от Вашите нокти, то беше преди 7 или 8 години едно вещество сред Вашия организъм, Вие го изтласквате на вън, то отпада. Физическото вещество се възобновява. За онези, които са седели тук преди 10 години, положението е такова, че те не трябва да си въобразяват: същите мускули и същите материални съставни части, които някога са седели върху тези столове тук, днес отново седят на тях.
От всичко това не съществува вече нищо; обаче духовно-душевното естество съществува, то е отново тук.
Същото е обаче, когато насочим поглед към небесните тела. Физическият наблюдател иска да гледа нещата само според физическото вещество и говори така, като че Луната, която се намира там горе, би била по физическия си състав същата, каквато е била по времето, когато се е отделила от Земята. Това е също така лишено от смисъла, както ако бихте вярвали, че тези мускули, тези физически съставни части, които са седели тук на тези столове преди 10 години, седят и днес тук. Без съмнение, при небесните тела веществата се сменят за по-продължително време, но все пак те се сменят. Физическата Луна, за която говори физическата Луна, не е нещо, за което може да се говори така, както обикновено се говори.
към текста >>
Съществата от духовно-душевно
естество
, които съставляват всъщност действителното съществуването на Луната както Вашето духовно-душевно съществуване образува връзката на Вашето същество от преди 10 години с днешното тези духовно-душевни Същества са онези, които регистрират така да се каже нашето минало.
Това е също така лишено от смисъла, както ако бихте вярвали, че тези мускули, тези физически съставни части, които са седели тук на тези столове преди 10 години, седят и днес тук. Без съмнение, при небесните тела веществата се сменят за по-продължително време, но все пак те се сменят. Физическата Луна, за която говори физическата Луна, не е нещо, за което може да се говори така, както обикновено се говори. Това, което е останало непроменено, това са духовно-душевните Същества, които на Земята са били някога съжители на хората. Онова, което представлява съществуването на Луната, върху което те живеят, то се е променило като физическо вещество, било е сменено от друго физическо вещество.
Съществата от духовно-душевно естество, които съставляват всъщност действителното съществуването на Луната както Вашето духовно-душевно съществуване образува връзката на Вашето същество от преди 10 години с днешното тези духовно-душевни Същества са онези, които регистрират така да се каже нашето минало.
към текста >>
Така ние можем да наречем това, което действува и тъче нашата съдба от нашето минало, можем да го наречем намиращо се в нас лунно
естество
.
Така ние можем да наречем това, което действува и тъче нашата съдба от нашето минало, можем да го наречем намиращо се в нас лунно естество.
Ние насочваме поглед назад върху нашия земен живот: лунното естество действува в нас. То действува така, че, когато срещаме хора и се запознаваме с тях, ние срещаме всъщност нещо многократно, ако тези хора са кармически свързани с нас. За посветения едно такова запознанство е запознанство с няколко човека в него, най-малко с няколко човека в него. Защото това запознанство с миналите земни съществувания е поне толкова живо, колкото е живо запознанството с живота на настоящия човек
към текста >>
Ние насочваме поглед назад върху нашия земен живот: лунното
естество
действува в нас.
Така ние можем да наречем това, което действува и тъче нашата съдба от нашето минало, можем да го наречем намиращо се в нас лунно естество.
Ние насочваме поглед назад върху нашия земен живот: лунното естество действува в нас.
То действува така, че, когато срещаме хора и се запознаваме с тях, ние срещаме всъщност нещо многократно, ако тези хора са кармически свързани с нас. За посветения едно такова запознанство е запознанство с няколко човека в него, най-малко с няколко човека в него. Защото това запознанство с миналите земни съществувания е поне толкова живо, колкото е живо запознанството с живота на настоящия човек
към текста >>
И когато насочваме поглед към Слънцето, ние си казваме: чрез онова, което принадлежи на Слънцето като негово духовно-душевно
естество
, аз съм отведен през една врата в един свят, който е от същото
естество
както моята Азова същност; аз съм въведен не в един свят, който е равностоен на моето физическо тяло и на моето астрално тяло, а в един свят, който е равностоен на моето Азово същество, чрез което аз се явявам в света като съзнателно същество с онова, което ни се явява втъкано като една необходимост в нашата съдба, което ние следваме, защото имаме тази или онази физическа заложба, този или онзи темперамент, този или онзи характер.
Видите ли, когато насочваме по този начин погледа в мировите ширини, Луната и Слънцето ни се явяват като две врати в духовния свят. И ние си казваме: онова, което се намира във физическата околност на Земята, то живее мигновено в моето физическо тяло; онова, което се намира в далечните сфери на етера, където са звездите, то живее в моето етерно тяло. Обаче когато насочвам поглед нагоре към Луната, към Слънцето, аз гледам това, което не живее нито в моето физическо тяло, нито в моето етерно тяло, а живее в моето астрално тяло и развива своите сили в моето Азово същество. Тогава лунното съществуване ни извежда вън от нашето физическо и етерно тяло и ни въвежда в духовния свят.
И когато насочваме поглед към Слънцето, ние си казваме: чрез онова, което принадлежи на Слънцето като негово духовно-душевно естество, аз съм отведен през една врата в един свят, който е от същото естество както моята Азова същност; аз съм въведен не в един свят, който е равностоен на моето физическо тяло и на моето астрално тяло, а в един свят, който е равностоен на моето Азово същество, чрез което аз се явявам в света като съзнателно същество с онова, което ни се явява втъкано като една необходимост в нашата съдба, което ние следваме, защото имаме тази или онази физическа заложба, този или онзи темперамент, този или онзи характер.
Всичко това е израз за нашата Карма. Във всичко, което ние следваме като необходимост на нашето тяло, във всичко, което поетът изразява с думи: "така трябва да бъдеш ти, ти не можеш да избягаш от себе си" във всичко това живее човешкото минало на лунното съществуване. И във всичко, което живее в нас като свобода, така че ние можем съзнателно да се намесим в него искаме го от нашата пълна разсъдливост в него действува слънчевото съществуване.
към текста >>
Ние донасяме съдбовното
естество
на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека.
В този живот те ще пренебрегнат да бъдат материалисти също и по отношение на определени действия на тяхното тяло. Те ядат духовното на растенията, душевното на животните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по отношение на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви. Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество. Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот. В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили.
Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека.
Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот. Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания. По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства. За целта са необходими физически, подобни на физическото средства. Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека.
към текста >>
150.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Иначе силите от такова
естество
някой ден биха разкъсали, биха разрушили Земята.
Такива състояния отсега вече се подготвят, зародишите им са вече налице още сега. Всичко, което днес съществува и действа като машини, като инструменти, на Юпитер ще се превърне в страшни, в ужасни демони. Всичко, което служи на принципа на ползата, ще се превърне в такива страшни сили. Това може да бъде парализирано, спряно, ако променим полезните апарати и ги направим такива, които наред с тяхната полезност разкриват преди всичко красотата, известяват преди всичко божественото. Много е добре, че ние знаем това.
Иначе силите от такова естество някой ден биха разкъсали, биха разрушили Земята.
Виждаме също какво огромно значение има това, при възпитанието да обграждаме децата с впечатления от изкуството. Изкуството прави човека свободен. Локомотивите някой ден също трябва да се превърнат в красиви машини.
към текста >>
151.
Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело
GA_245 Указания за езотеричното обучение
4.
Естество
знание (Събр. съч.
4. Естествознание (Събр. съч.
№ 320 - 327)
към текста >>
152.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
За да разберем
естество
то на този компромис, трябва да проучим проблема на раждането и смъртта, и тогава да покажем какъв ефект имаха материалистичните методи във връзка с това.
Беше необходимо да кажем тези неща като въведение, и утре ще преминем на въпроса за взаимоотношенията между живите и мъртвите, без да забравяме, че грешният път, водещ началото си от компромиса между екзотерици и езотерици, всъщност бе поучителен.
За да разберем естеството на този компромис, трябва да проучим проблема на раждането и смъртта, и тогава да покажем какъв ефект имаха материалистичните методи във връзка с това.
към текста >>
153.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Засега е достатъчно да кажем, че това бяха Братя, които имаха свои определени интереси, най-вече от силно политически характер; те си представяха възможността за постигане на нещо от политическо
естество
в Америка посредством личности, които по-рано бяха преминали през окултна подготовка.
Това беше периодът, когато силен интерес бе проявен към Елена Блаватска от други Братства от левицата. По това време тези леви Братя вече имаха свои собствени особени интереси. В момента не възнамерявам да говоря за тези интереси. Ако е необходимо, бих могъл да го направя някой път.
Засега е достатъчно да кажем, че това бяха Братя, които имаха свои определени интереси, най-вече от силно политически характер; те си представяха възможността за постигане на нещо от политическо естество в Америка посредством личности, които по-рано бяха преминали през окултна подготовка.
Последствието беше, че в момента когато Елена Блаватска бе вече придобила несметно количество от окултно знание чрез работата си с Американската Ложа, тя трябваше да бъде изключена от там, защото се разкри, че има нещо политическо на заден план. Така нещата не можеха да продължават.
към текста >>
Онези, които приемат това и проследят историята на Движението, няма нужда да вземат това като уверяване, защото то е очевидно от цялото
естество
на работата, която продължава вече години наред.
Аз трябваше, разбира се, да разчитам да намеря вътре в Теософското Общество хора, които желаеха и можеха да приемат изцяло здравословни методи на работа. Неизменният похват на онези, които не желаеха Движение, в което преобладава здраво и скрито чувство за научна отговорност, беше да представят погрешно целта, която преследвахме, за да угодят на свои собствени цели. Самата история на нашето Движение предоставя богати доказателства, че не е имало отказ от проникване в по-висшите духовни светове, до такава степен, в каквато те могат сега, по милост, да бъдат разкрити на човечеството; но че от друга страна всичко, което не може да се достигне по един здравословен път, чрез правилните методи за влизане в духовните светове, бе строго отхвърляно.
Онези, които приемат това и проследят историята на Движението, няма нужда да вземат това като уверяване, защото то е очевидно от цялото естество на работата, която продължава вече години наред.
Ние бяхме способни да отидем много, наистина много по-далеч в действителното изследване на духовния свят, отколкото е било възможно когато и да било в Теософското Общество. Но ние поехме по сигурни, а не по съмнителни пътища. Това може да се каже прямо и свободно.
към текста >>
154.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за
естество
то на Йехова.
Тя се зае да създаде тази противотежест малко по-малко ще разберем това следвайки определен курс.
Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за естеството на Йехова.
По този начин, каквото бе оправила от едната страна, тя се опита да го балансира от другата, така че да не бъдат причинени твърде много вреди на течението на индийския окултизъм. Тя знаеше, че такива истини не остават само теории или пък без ефект, както други теории касаещи физическия план. Теории като онези, за които говорим, проникват в живота на душата и оцветяват разбиранията и чувствата на хората; наистина те бяха обмислени да обърнат душите в определена посока. Цялата работа е неразрешима бъркотия от заблуди.
към текста >>
Цялото
естество
на човешката душа щеше да стане съвсем различно на Земята, и че това не се е случило се дължи на факта, че материя с по-голяма плътност е била вградена в Луната.
Хората не осъзнават какво щеше да бъде въздействието на Осмата Сфера, ако материята е била отхвърлена от Луната.
Цялото естество на човешката душа щеше да стане съвсем различно на Земята, и че това не се е случило се дължи на факта, че материя с по-голяма плътност е била вградена в Луната.
Онова, което всъщност прави Осмата Сфера неефектива, а именно нейната материя, Синет нарича Осмата Сфера, и което е в действителност Осмата Сфера, а именно силите на Старата Луна, той скрива. Често използвана хитрост в окултизма е да се казва нещо, което по принцип е вярно, но то да се представя по такъв начин, че е абсолютно погрешно простете парадокса! Грешно е да се каже, че материалната Луна е Осмата Сфера, защото всъщност тя е неутрализаторът на Осмата Сфера. Но там е представено за съвсем вярно, че "Луната" е Осмата Сфера, защото Осмата Сфера е центрирана в Луната.
към текста >>
155.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното
естество
на Земната еволюция т.е.
А сега, както казах, всичко което мога да направя в това въвеждащо изучаване е да дам някакви общи сведения останалото ще излезе наяве докато напредваме. Най-напред, вие можете да разберете, че каквото е около нас като Осма Сфера е достъпно за имагинативно-зрителното ясновидство. Да се развие имагинативно ясновидство без възприемането на нещо от Осмата Сфера е невъзможно. Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата Сфера е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора.
В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната еволюция т.е.
Четвъртата Сфера не присъства в Осмата Сфера. Основното естество на Четвъртата Сфера е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло. Че сме способни да живеем на Земята се дължи на факта, че тази Четвърта Сфера е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите сетива може да бъде съгласувано от интелекта. Но ние трябва да разберем, че минералният елемент е напълно липсващ в Осмата Сфера.
към текста >>
Основното
естество
на Четвъртата Сфера е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло.
Най-напред, вие можете да разберете, че каквото е около нас като Осма Сфера е достъпно за имагинативно-зрителното ясновидство. Да се развие имагинативно ясновидство без възприемането на нещо от Осмата Сфера е невъзможно. Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата Сфера е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора. В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната еволюция т.е. Четвъртата Сфера не присъства в Осмата Сфера.
Основното естество на Четвъртата Сфера е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло.
Че сме способни да живеем на Земята се дължи на факта, че тази Четвърта Сфера е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите сетива може да бъде съгласувано от интелекта. Но ние трябва да разберем, че минералният елемент е напълно липсващ в Осмата Сфера.
към текста >>
Тези неща трябва да се считат като произтичащи от
естество
то на самата тема.
Тези неща трябва да се считат като произтичащи от естеството на самата тема.
Ще трябва да се подтикнем да вземем всички тях под внимание. Защото Движения с отделни пристрастия намират одобрение и последователи, просто защото винаги има групи от човешки същества тук или там, за чиито интереси подхожда едностранчивост. Човечеството се състои, не е ли така, от групи човешки същества. Ако сега един окултист се привърже към група, той я намира като средство за подкрепа, той има опора от която може да започне, защото тази група му помага. Следователно всеки, който започва от едностранчиво, пристрастно становище, може да очаква някаква степен на съгласие и благосклонност.
към текста >>
156.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Всичко от нашата дейност, цялото
естество
на нашето Движение, трябва да се базира на това да превръщаме духовния свят в реалност, да чувстваме и изживяваме нашия собствен живот като свързан с духовния свят.
Вчера посочих различни опасности, но чувствам за необходимо днес да добавя нещо, за да наблегна на това, че не трябва да изпадаме в другата крайност.
Всичко от нашата дейност, цялото естество на нашето Движение, трябва да се базира на това да превръщаме духовния свят в реалност, да чувстваме и изживяваме нашия собствен живот като свързан с духовния свят.
към текста >>
157.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Когато някой навлиза в този друг свят, в него възникват инстинкти на разрушение, омраза и други подобни, защото тези същества издигат съставляващото човешката низша природа до своето собствено висше
естество
, и със своите висши сили действат чрез човешките низши сили.
Техните душевни способности се изразяват в тази интелигентност. Но душевните сили, висшите сили на тези същества всичките са родствени на силите на човешката нисша природа. Сетивните желания у човека са същите сили, които го поразяват като толкова значими в тези същества. Така има връзка между най-низшите сили на човека и най-висшите сили на тези духовни същества. Ето защо те се борят да се отъждествят с низшите сили на човека.
Когато някой навлиза в този друг свят, в него възникват инстинкти на разрушение, омраза и други подобни, защото тези същества издигат съставляващото човешката низша природа до своето собствено висше естество, и със своите висши сили действат чрез човешките низши сили.
Никой не може да се свърже с тези същества, без да принизи своята собствена същност, без силно да увеличи силата на определени сетивни пориви и импулси.
към текста >>
Тенденцията е човекът да бъде пазен в свят, който всъщност е само майа, защото той не отива отвъд мисленето, чувстването и волята, които самите са от същото
естество
.
Знаете, че от Средновековието нататък трихотомията, както бе наречена разделянето на човека на тяло, душа и дух започна да бъде ерес в историческото Християнство. Както знаете, един сравнително ранен църковен събор премахна Духа и постанови, че човекът би трябвало да се разглежда като същество, състоящо се само от тяло и душа. И от тогава нататък това стана обичайно на Запад. В Средните Векове най-страшното нещо бе да се говори за Духа, за трихотомията; тя бе смятана за най-лошата от всички ереси, тъй като Духът бе отхвърлен, а тялото и душата установени като двойнственност. Това е доказателство за старанието да се търси дори и в числата като съотнесени към човека онова, което има значение само за този Земен свят.
Тенденцията е човекът да бъде пазен в свят, който всъщност е само майа, защото той не отива отвъд мисленето, чувстването и волята, които самите са от същото естество.
Вниманието бива ограничавано до онези следствия на настоящата инкарнация, продължаващи само през първия период между смъртта и новото раждане. Онова, което е изработено в човешкото същество, за да премине впоследствие в следващата инкарнция, е изцяло извън сметките.
към текста >>
Ако развиваме субективния мистицизъм, свързан с Луциферическите духове на волята в чиято сфера навлизаме, тогава Харибда ни приближава от другата страна; тъй като тези духове правят всичко, за да подхранват егоизма, така че света за нас да бъде само собственото ни вътрешно
естество
.
Областта на Сцила е онази на духовете, служещи на Ариман. Ние навлизаме в тяхната сфера, ако развиваме не егоизъм, а воля за унищожение.
Ако развиваме субективния мистицизъм, свързан с Луциферическите духове на волята в чиято сфера навлизаме, тогава Харибда ни приближава от другата страна; тъй като тези духове правят всичко, за да подхранват егоизма, така че света за нас да бъде само собственото ни вътрешно естество.
Това е двойнственността в материалния свят: обективен окултизъм субективен мистицизъм. Може да има отклонения във всяка от двете посоки.
към текста >>
Наука трябва да бъде от
естество
, осигуряващо това Сцила, така както и Харибда, да бъдат избегнати.
Наука трябва да бъде от естество, осигуряващо това Сцила, така както и Харибда, да бъдат избегнати.
към текста >>
158.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Естество
то на нашето съзнание е такова, че когато гледаме навътре в себе си, ние сме способни донякъде да изживеем нашите мисли, чувства и воля в тяхната човешка форма, да ги преживеем съзнателно.
Ако възнамеряваме да навлезем по-дълбоко в темите, които няма как да не ни заинтересоват в настоящия момент, е необходимо ясно да схванем определен аспект на човешкото съзнание, каквото е то днес. Нека помислим за определени отличителни черти на това съзнание, за които сме говорили през изминалите седмици. Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала, поставен пред нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен живот, от мисленето, чувствата и волята.
Естеството на нашето съзнание е такова, че когато гледаме навътре в себе си, ние сме способни донякъде да изживеем нашите мисли, чувства и воля в тяхната човешка форма, да ги преживеем съзнателно.
Само че отново не можем да проникнем зад воала. Затова казваме: Що се отнася до воала на природата от едната страна, с обективната реалност отвъд, нашето съзнание е отправено към воал, който първоначално не може да бъде пронизан. От другата страна имаме проявленията на живота на душата, зад която лежи субективната реалност. Ние размишляваме, но не можем веднага да пробием воала. Вътре в тези граници, така да се каже, между тези две паралелни линии в нашето настоящо съзнание на което, когато погледнем навън през сетивните органи, му се представя света на природата; когато погледнем навътре, там е света на душата.
към текста >>
Естество
то на Духовната Наука неминуемо изисква по-голямо интелектуално усилие от онова, което хората са свикнали да правят.
Духовната Наука избягва погрешния окултизъм с това, че използва постоянно нарастващите интелектуални способности за изграждане на наука, за която се изисква повече интелект, отколкото досега.
Естеството на Духовната Наука неминуемо изисква по-голямо интелектуално усилие от онова, което хората са свикнали да правят.
В това отношение на хората им харесва да се самозаблуждават. Приложат ли истински интелектуалните възможности на тяхно разположение днес, те биха разбрали Духовната Наука. Чрез големите интелектуални усилия нужни в Духовната Наука, Сцила е избегната и преодоляна от едната страна. Антропософът добре знае защо хората изпитват неохота да се заловят с изучаване на Духовната Наука. Това е защото са твърде мързливи, за да приложат достатъчно интелектуално усилие.
към текста >>
Изнесеното учение е от такова
естество
, че ако то сега работи в душите, може да бъде направено много, за което повече аз не съм необходим.
Това е напълно неизбежна мисъл.
Изнесеното учение е от такова естество, че ако то сега работи в душите, може да бъде направено много, за което повече аз не съм необходим.
Не казвам, че няма да остана, а че изпитанието ще се състои в това да ставам все по-излишен. Крайно необходимо е да се избегне възможността която действително съществува нашите членове да не се оценяват правилно един друг! Защото можете да разберете каква лоша услуга щеше бъде направена на нашата кауза, ако винаги се казваше: "Той е ръководителят и трябва да бъде следван" или "Той е председателят и ще разбере, че е било направено еди-какво си". Това просто не трябва да се прави. Какво би се случило, ако някой ден аз вече не съм там?
към текста >>
Те се страхуват, че един ден човешките същества ще открият вечното
естество
на душата в себе си.
Тук обаче схващаме причината защо представителите на една или друга религиозна общност винаги ще се надигат въоръжени срещу Духовната Наука! Защото те никога няма да пожелаят да позволят човека да навлезе в света, от който толкова много се страхуват.
Те се страхуват, че един ден човешките същества ще открият вечното естество на душата в себе си.
Те искат хората да си представят, че само онова, за което вече знаят, живее вечно в тях. Вчера казах, че ако се вкоренеше материалистичен възглед за света, ако господстваше само такъв възглед и не беше възникнала Духовна Наука, нещата щяха да стигнат до точката, където хората биха били погълнати от скептицизъм и съмнение, тъй като щеше да се създаде нещо като океан, в който душите неминуемо биха се удавили. Но ако се желае хората да бъдат спъвани, за да не би те да проникнат зад воала на света на душата, то единственото нещо, което трябва да се направи, е те да се държат в състояние на неведение. Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са представители на религиозни общности, искат да постигнат своите цели. Ако учените излязат победители, човешките души ще бъдат удавени в океан от съмнения; ако свещениците, които мислят по описания начин удържат победата, човешките души ще се задушат в атмосфера от невежество.
към текста >>
159.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
"Ако окото не би било от слънчево
естество
, как бихме могли ние да виждаме светлината", извиква Гьоте; с това той иска да каже, че само онзи може да проникне с погледа в дълбочините на природата, който има необходимата за това заложба и производителната сила да вижда във фактите повече от голите външни факти.
Обаче истинският прогрес в науката както и в изкуството не е бил никога постигнат чрез едно такова наблюдение или чрез една рабско подражание на природата. Хиляди и хиляди хора минават покрай едно наблюдение, без да му обръщат внимание, но след това идва някой, който се спира на същото наблюдение и открива един велик научен закон. Мнозина преди Галилей са виждали люлеещата се църковна лампа: но трябваше да дойде тази гениална глава, за да открие при нея пълния със значение за физиката закон на движението на махалото.
"Ако окото не би било от слънчево естество, как бихме могли ние да виждаме светлината", извиква Гьоте; с това той иска да каже, че само онзи може да проникне с погледа в дълбочините на природата, който има необходимата за това заложба и производителната сила да вижда във фактите повече от голите външни факти.
Хората не искат да разберат това. Ние не трябва да смесваме великите постижения, които дължим на Гьотевия гений, с недостатъците на неговите изследвания, които се дължат на ограниченото положение на опита в неговото време. Самият Гьоте е охарактеризирал сполучливо отношението на неговите научни резултати към прогреса на изследването с един хубав образ; той нарича тези резултати камъни, с които може би се е осмелил да отиде твърде далече вървейки по дъската, от които обаче може да се познае планът, който играчът на дъската има. Когато оценим добре тези думи, тогава за нас възниква следната висока задача в областта на изследването на Гьоте: това изследване трябва да насочи навсякъде погледа към тенденциите, които Гьоте е имал. Това, което той самият дава като резултати, може да важи само като пример, как той се е стремил да реши своите големи задачи с ограничени средства.
към текста >>
Ние сме се отучили да виждаме в чистата природа най-висшето, за което нашият дух проявява желание; ето защо чистият реализъм, който е лишен от онова висше
естество
, не би могъл никога да ни задоволи.
Така при този наивен народ изкуството образуваше едно продължение на живота и работата в природата, то израсна напълно от нея. То задоволяваше същите нужди както неговата майка, само че в по-висок размер. Но това се дължи, че Аристотел не познаваше никакъв по-висок принцип на изкуството освен подражанието на природата. Гърците не се нуждаеха от нищо повече освен да достигнат природата, защото те имаха в природата вече извора на всяко задоволяване. Това, което на нас би трябвало да ни изглежда празно и без значение, чисто подражание на природата, тук беше напълно достатъчно.
Ние сме се отучили да виждаме в чистата природа най-висшето, за което нашият дух проявява желание; ето защо чистият реализъм, който е лишен от онова висше естество, не би могъл никога да ни задоволи.
Това време трябваше да дойде. То беше необходимост за развиващото се до все по-високи степени човечество. Човекът можеше да се задържи само толкова дълго в природата, докато нямаше още съзнание за това. В момента, когато позна с пълна яснота своето собствено себе, в момента, в който разбра, че в неговата вътрешност живее едно царство, което е поне равностойно на това на външния свят, той трябваше да се освободи от връзките на природата.
към текста >>
Този философ е определил
естество
то на красивото в многостранно отношение.
Ако мога да изкажа тук моето убеждение, това може да се припише само на обстоятелството, че Гьотевите плодотворни зародиши в тази област са били оставени невзети под внимание, че той не е бил счетен за научен човек. Ако това би било сторено, тогава ние бихме изградили само идеите на Шилер, които са възникнали в него при съзерцаването гения на Гьоте и които той е вложил в своята книга "Писма върху естетическото възпитание". И тези писма също не са били считани много пъти за достатъчно научни от страна на систематизиращите естетици и въпреки това те принадлежат към най-важните творби, които естетиката въобще е произвела. Шилер изхожда от Канта.
Този философ е определил естеството на красивото в многостранно отношение.
Той изследва първо основата на удоволствието, което изпитваме при красивите творения на изкуството. Той намира, че това изпитване на удоволствие се различава от всяко друго удоволствие. Нека го сравним с удоволствието, което изпитваме, когато имаме работа с един предмет, който представлява за нас нещо полезно. Това удоволствие е съвършено различно. Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет.
към текста >>
160.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Бихме могли да виждаме във въздуха насрещния образ на човешкото душевно
естество
, следователно повече от нещо само неживо: един копнеж към човека.
Генезисът /Библейският разказ за сътворението на света и човека/ казва, че човекът се е родил от диханието на Бога, че му е била вдъхната една човешка душа. Това може да ни накара да виждаме във въздуха още нещо и друго освен онова съчетание на кислород и азот. Бихме могли да бъдем съблазнени да виждаме във въздуха нещо от това, което събужда от него човешката душа, нещо душевно, можем да бъдем съблазнени да вярваме, че всъщност този въздух копнее да бъде вдишван от човека, да стане една душа.
Бихме могли да виждаме във въздуха насрещния образ на човешкото душевно естество, следователно повече от нещо само неживо: един копнеж към човека.
Но положението е такова, че при въздуха много трудно ще стигнем до едно такова чувство, до едно такова усещание, защото въздухът и огънят подбуждат малко за художественото оформление. Никой не ще иска да нарисува огъня, нито пък светкавицата, също така никой не ще иска да нарисува въздуха. Следователно непосредствено по отношение на въздуха ние не ще стигнем лесно до това усещание; обаче струва ми се, че едно действително художествено чувство може да стигне до това усещание по отношение на света на светлината и на цветовете. По отношение на света на светлината и на цветовете ние можем действително да имаме чувството: всеки цвят или поне отношенията на цветовете имат копнежа да станат или един цял човек или една част от човека. При човека те се намират или като вътрешен израз на неговото същество, или когато светлината го осветлява и бива отразена.
към текста >>
161.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
В обикновеното съзнание на човека, което бихме могли да наречем също доброто еснафско състояние, съществува една силна връзка на душевно-духовното
естество
с физическо-телесното.
На това почива определен напредък в развитието на човечеството. Това е нещо, за което науката и всеки дневното съзнание не знаят нищо, но душата го знае в нейните глъбини. Това, което душата знае и изживява по този начин, може да бъде издигнато в съзнанието при особени отношения. То бива издигнато в съзнанието, когато човекът е една художествена натура по отношение на музиката. Чрез какво става това?
В обикновеното съзнание на човека, което бихме могли да наречем също доброто еснафско състояние, съществува една силна връзка на душевно-духовното естество с физическо-телесното.
Духовно-душевното е силно свързано с току що описаните процеси. Когато равновесието е неустойчиво, което почива на вътрешна съдба, освободено и чрез това устройство, което почива на вътрешна съдба, човекът е музикално чувствителен за това. На неустойчивото отношение почива също особената художествена дарба в други области. Онзи, който има тази дарба, е в състояние да издигне в съзнанието това, което иначе става само долу в душата в глъбините на душата ние всички сме художници музиканти. Това, което става там, не може да бъде издигнато в съзнанието от онзи, който има устойчиво равновесие, той не е художник.
към текста >>
Който е в неустойчиво равновесие сега някой може да говори като научен еснафин за израждане -, който се намира в неустойчиво равновесие на душевното и телесното
естество
, издига повече това на съзнанието, по-смътно или по-ясно, той издига в съзнанието това, което става във вътрешния ритъм, и го оформя чрез тоновия материал.
Духовно-душевното е силно свързано с току що описаните процеси. Когато равновесието е неустойчиво, което почива на вътрешна съдба, освободено и чрез това устройство, което почива на вътрешна съдба, човекът е музикално чувствителен за това. На неустойчивото отношение почива също особената художествена дарба в други области. Онзи, който има тази дарба, е в състояние да издигне в съзнанието това, което иначе става само долу в душата в глъбините на душата ние всички сме художници музиканти. Това, което става там, не може да бъде издигнато в съзнанието от онзи, който има устойчиво равновесие, той не е художник.
Който е в неустойчиво равновесие сега някой може да говори като научен еснафин за израждане -, който се намира в неустойчиво равновесие на душевното и телесното естество, издига повече това на съзнанието, по-смътно или по-ясно, той издига в съзнанието това, което става във вътрешния ритъм, и го оформя чрез тоновия материал.
Ако разгледаме течението на нервните вълни отдолу нагоре към мозъка, ние срещаме там първо това, което характеризираме като музикално. Как зрителният нерв се разпростира в окото, как той стои във връзка с кръвоносните съдове, това остава още в подсъзнанието. Там става нещо, което бива заличено, когато човекът стои срещу външната природа. При стоенето на човека срещу външния сетивен свят външното впечатление заличава това, което става там в окото. Обаче това, което става между нервните вълни и сетивните процеси, то е било винаги поет; там във всеки човек живее поетът.
към текста >>
162.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното
естество
на човека също така, както физическо-телесното му
естество
произхожда от сетивния свят.
Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, както физическо-телесното му естество произхожда от сетивния свят.
Самопонятно е, че едно такова духовно изследване е днес напълно криво разбрано в неговата особеност. Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, според представи, които вече са усвоили, някои даже според думите, които вече имат. Те искат да свържат нещата с нещо вече познато. Но що се отнася за ясновиждащото съзнание това не е така, защото то не е вече нещо познато. Ясновиждащото съзнание, би могло да бъде наречено "виждащо съзнание", ако тази дума не бъде криво разбрана, при което аз не разбирам нищо суеверно.
към текста >>
То бива смесено с всевъзможни неща, които са от съмнително
естество
, какъвто е например визионерният живот, халюцинациите, медиумнизмът и т.н.
Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, според представи, които вече са усвоили, някои даже според думите, които вече имат. Те искат да свържат нещата с нещо вече познато. Но що се отнася за ясновиждащото съзнание това не е така, защото то не е вече нещо познато. Ясновиждащото съзнание, би могло да бъде наречено "виждащо съзнание", ако тази дума не бъде криво разбрана, при което аз не разбирам нищо суеверно. Това, което се получава от ясновиждащото съзнание, бива съдено според това, което хората вече познават.
То бива смесено с всевъзможни неща, които са от съмнително естество, какъвто е например визионерният живот, халюцинациите, медиумнизмът и т.н.
Това, което аз разбирам тук, няма абсолютно нищо общо с всички тези прояви. Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата. Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание. Халюциниращото съзнание слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото съзнание се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото. В нашето обикновено съзнание свободно от живота на тялото е само чистото мислене, което поради това е отречено от много философи, защото те не вярват, че човекът може да развие една дейност, която е свободна от тялото.
към текста >>
Душата на човека бива възприемана непосредствено; външно-сетивното
естество
на човека е такова, че то се заличава.
Те казват, че в някои области материализмът е победен даже хората говорят днес за това. Можете да намерите вече такива обяснения, но те казват: когато стоя срещу един човек, аз виждам, каква форма има неговият нос, и според една такава форма на носа аз заключвам, че това е един човек. Едно заключение по аналогия. Но не съществува реално едно такова заключение. Който може да възприема света ясновиждащо, знаем, къде се намират заключенията; но тези заключения по аналогия не съществуват.
Душата на човека бива възприемана непосредствено; външно-сетивното естество на човека е такова, че то се заличава.
Много важно е това да бъде поставено като основа при едно друго изкуство, защото то ни показва нагледно, как стоят едно до друго ясновидството и изкуството.
към текста >>
В моята книга "Теософия" ще намерите, че там душевното
естество
се вижда във формата на един вид аура.
Както човешкият инкарнат е виждан от ясновидеца така, че в него той вижда нещо душевно в сетивното нещо сетивно-свръхсетивно вижда ясновидецът в инкарната -, така се променя всичко, което се намира вън като цветове и форми, променя се постепенно така, че той вижда духовно. Той го вижда така, че във всичко, което иначе е цветно, което е впечатление на формата, възприема нещо вътрешно. Елементарните неща за това ще намерите в сетивно моралната част на Гьотевото "Учение за цветовете". Цялото учение за цветовете се превръща в изживяване, но така, че при това ясновидецът изживява духовното. Той изживява и останалия духовен свят така, че има същите изживявания, които иначе има при цветовете.
В моята книга "Теософия" ще намерите, че там душевното естество се вижда във формата на един вид аура.
Тази аура е описана в цветове. Недодяланите хора, които не могат да вникнат по-далече в нещата, а даже пишат книги, вярват, че ясновидецът описва аурата, като мисли, че пред него действително стои една мъглива форма. Това, което ясновидецът има пред себе си, е едно душевно изживяване. Когато казва, че аурата е синя, той казва, че има едно духовно изживяване, което е такова, като че би виждал синьо. Той описва въобще всичко това, което изживява в духовния свят и което е аналогично на това, което може да бъде изживяно при цветовете в сетивния свят.
към текста >>
163.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато влизаме в света, в който живеем между заспиването и събуждането, ние изживяваме това цветно
естество
.
Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще. Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта. Линията е винаги нещо, от спомена за живота преди раждането. Когато трябва да рисуваме в едно съзнание разширено над духовния свят, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета. И ние знаем, че цветът бива изживян в астралния свят.
Когато влизаме в света, в който живеем между заспиването и събуждането, ние изживяваме това цветно естество.
И така както искаме да създадем хармонията на цветовете, както искаме да нанесем цветовете, боите върху платното, това не е нищо друго освен това, което ни напира: ние внасяме, правим да се влее в нашето будно тяло това, което сме изживели между заспиването и събуждането. То се намира там вътре и него искаме ние да нанесем върху платното в живописта. Това, което се проявява в живописта, е отново предаването на нещо свръхсетивно. Така щото навсякъде изкуствата ни сочат към свръхсетивното. За този, който може да чувствува по правилния начин, живописта е едно откровение на един заобикалящ ни в пространството и проникващ ни от пространството духовен свят, в който ние се намираме между заспиването и събуждането.
към текста >>
164.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Имаме впечатлението, когато се задълбочим по този начин психологично в същността на поетическото
естество
при една действителност на живота, при тази на Новалис, че тогава над поетическото имаме да витае нещо, което прониква със своите тонове всичко поетично.
Но тогава имаме едно чудно впечатление.
Имаме впечатлението, когато се задълбочим по този начин психологично в същността на поетическото естество при една действителност на живота, при тази на Новалис, че тогава над поетическото имаме да витае нещо, което прониква със своите тонове всичко поетично.
Имаме впечатлението, като че този Новалис е произлязъл от духовно-душевни сфери, че е донесъл със себе си това, което преизпълва с поетически блясък външния прозаичен живот. Имаме впечатлението, че тук в света е дошла една душа, която е донесла със себе си духовно-душевното в неговата най-чиста форма, че то е одушевявало и одухотворявало цялото тяло, и че в душевното устройство, което е било духовно и душевно, то е приело пространството и времето така, че пространството и времето, изхвърляйки тяхната външна същност, са се явили отново поетично в душата на Новалис. В поезията на Новалис имаме като едно поглъщане на пространството и времето.
към текста >>
Но първо остана нещо като основа на това душевно
естество
, което лежи най-дълбоко в човешката душа, лежи така дълбоко, че може да бъде открито като формираща сила, като оформя най-дълбоките вътрешни отношения на самия човешки организъм, живеейки като душа в най-дълбоката вътрешност на човека.
Ние виждаме, че поезията влиза в света със силна душа или със силен дух, и от нейната сила тя си подрежда едно пространство и едно време. Но та преодолява пространството и времето, като претопява пространството и времето чрез силата на човешката душа и това претопяване на пространството и времето чрез силата на човешката душа се крие психологията на поезията. Обаче през този процес на претопява нето на пространството и времето при Новалис звучи нещо, което се е намирало вътре в тях като един дълбок основен елемент. Ние можахме и можем да чуем навсякъде този тон минаващ през онова, което Новалис е разкрил на човечеството и тогава не можем другояче, освен да си кажем: това, което е душа, което е дух, то се яви там, за да остане поетическо, за да може чрез усвояване на пространството и времето да претопи поетически това време и това пространство.
Но първо остана нещо като основа на това душевно естество, което лежи най-дълбоко в човешката душа, лежи така дълбоко, че може да бъде открито като формираща сила, като оформя най-дълбоките вътрешни отношения на самия човешки организъм, живеейки като душа в най-дълбоката вътрешност на човека.
Като основен елемент във всичко поетическо създадено от Новалис живееше музикалното, звучащият художествен живот, който се изявява от хармонията на света и който е също творческият елемент, който работи най-интимно, най-вътрешно художествено върху човешкото същество.
към текста >>
Той явно беше почувствувал, как на гръцките произведения на изкуството в архитектурата и скулптурата беше творило онова, което живее в човека като духовно-душевно
естество
, което иска да се прояви навън в пространството и което се отдава на пространството, а при живописта то се отдава също пространствено на времето.
Какво беше почувствувал той?
Той явно беше почувствувал, как на гръцките произведения на изкуството в архитектурата и скулптурата беше творило онова, което живее в човека като духовно-душевно естество, което иска да се прояви навън в пространството и което се отдава на пространството, а при живописта то се отдава също пространствено на времето.
И Гьоте е преживял психологически и другото, което се намира на полярната страна на Новалисовото изживяване. Гьоте е изживял, как, когато човек прониква в своята вътрешност в пространство и време и иска да остане поетично-музикален, пространството и времето се претопяват в човешкото схващане. Гьоте е почувствувал, когато човекът вработи своето духовно-душевно естество, когато го вдълбава с длетото в пространственото и времевото, така че духовно-душевното отново се явява от пространственото и времевото вече обективирано. Как духът и душата на човека, без да останат при сетивното схващане, без да останат да стоят в окото, излизат навън за да проникнат под повърхността на нещата, да създадат навън архитектурата, да произведат скулптурата, това изживя Гьоте в онези моменти, които го доведоха до изказването: тук има необходимост, тук е Бог. Тук се намира всичко онова, което лежи в човешкото подсъзнание от божествено-духовното съществувание, което човекът предава на света, без да спира под онази пропаст, която неговите сетива образуват между него и света.
към текста >>
Гьоте е почувствувал, когато човекът вработи своето духовно-душевно
естество
, когато го вдълбава с длетото в пространственото и времевото, така че духовно-душевното отново се явява от пространственото и времевото вече обективирано.
Какво беше почувствувал той? Той явно беше почувствувал, как на гръцките произведения на изкуството в архитектурата и скулптурата беше творило онова, което живее в човека като духовно-душевно естество, което иска да се прояви навън в пространството и което се отдава на пространството, а при живописта то се отдава също пространствено на времето. И Гьоте е преживял психологически и другото, което се намира на полярната страна на Новалисовото изживяване. Гьоте е изживял, как, когато човек прониква в своята вътрешност в пространство и време и иска да остане поетично-музикален, пространството и времето се претопяват в човешкото схващане.
Гьоте е почувствувал, когато човекът вработи своето духовно-душевно естество, когато го вдълбава с длетото в пространственото и времевото, така че духовно-душевното отново се явява от пространственото и времевото вече обективирано.
Как духът и душата на човека, без да останат при сетивното схващане, без да останат да стоят в окото, излизат навън за да проникнат под повърхността на нещата, да създадат навън архитектурата, да произведат скулптурата, това изживя Гьоте в онези моменти, които го доведоха до изказването: тук има необходимост, тук е Бог. Тук се намира всичко онова, което лежи в човешкото подсъзнание от божествено-духовното съществувание, което човекът предава на света, без да спира под онази пропаст, която неговите сетива образуват между него и света. Тук се намира онова, което човек изживява художествено, когато той може да впечати, да вдълбае, да вложи като сили в силите, които се намират под повърхността на физическото съществувание. Кое е при Новалис това, което го превръща психологически в нещо музикално-поетическо-творческо? Кое е при Гьоте това, което го тласка да чувствува най-пълната необходимост на творчеството на природата в изобразителните изкуства, да чувствува напълно несвободната необходимост на творчеството на природата при пространствените, при материалните произведения на изкуството?
към текста >>
Това душевно и духовно
естество
е толкова силно, че то не прониква телесно-физическото
естество
на човека само до заливите на сетивата, а прониква тези сетива и се простира още вън от сетивата.
А на другия полюс душата, духът на човека живее така, както те са живели приблизително в Гьоте.
Това душевно и духовно естество е толкова силно, че то не прониква телесно-физическото естество на човека само до заливите на сетивата, а прониква тези сетива и се простира още вън от сетивата.
Бих могъл да кажа, че при Новалис имаме една нежна душевна духовност, че тя не прониква до пълното проорганизиране на сетивата; При Гьоте имаме една такава силна душевна духовност, че тя прониква организма на сетивата и преминава границата на човешката кожа потопявайки се в космическото; поради това тя има преди всичко копнежа за разбирането на онези области на изкуството, които внасят духовно-душевното в пространствено-времевото. Ето защо тази духовност е така организирана, че с това, което излиза вън от границите на човешката кожа, тя иска да се потопи в одушевеното пространство в пластиката, в одухотворената пространствена сила на архитектурата, в контурите на онези сили, които вече са се овътрешнили като сили на пространството и времето, които обаче в тази форма могат да бъдат външно уловени в живописта.
към текста >>
Никой не може да разбере поетично-музикалното, който не може да прониква това, което е нещо повече, което живее в духовно-душевното
естество
на един човек, ако не може да задържи до физическо-сетивното това, което е духовно нещо повече, а трябва да го остани по свобода там зад физическо-сетивното.
Никой не може да разбере психологията на изкуствата, ако той не може да разбере това, което е повече от душа, което трябва да живее в скулптора, в архитекта, отколкото в нормалния живот.
Никой не може да разбере поетично-музикалното, който не може да прониква това, което е нещо повече, което живее в духовно-душевното естество на един човек, ако не може да задържи до физическо-сетивното това, което е духовно нещо повече, а трябва да го остани по свобода там зад физическо-сетивното.
Освобождаване, това е изживяването, което съществува в истинското схващане на изкуствата, изживяване на свободата в нейните полярни противоположности.
към текста >>
И аз вярвам, че художественото не може да бъде разбрано психологично, когато искаме да го обхванем с нормалното състояние на душата, а можем да го обхванем само с това, което се издига над това нормално душевно състояние, а по-висшето духовно-душевно
естество
на човека, което има заложби за духовните светове.
Аз вярвам, че човек трябва да остане по определен начин вътрешно в изкуствата, когато се опита да говори върху художественото, който опит винаги остава още като едно сричане. Аз вярвам, че не само навън между Небето и Земята съществуват много неща, за които човешката философия, такава, каквато тя се явява в повечето случаи, не може и да сънува, но че във вътрешното същество на човека се намира това, което е съгласуването на отношенията с физическо-телесното произвежда освобождаването първо в областта на художественото в посоката към двата полюса.
И аз вярвам, че художественото не може да бъде разбрано психологично, когато искаме да го обхванем с нормалното състояние на душата, а можем да го обхванем само с това, което се издига над това нормално душевно състояние, а по-висшето духовно-душевно естество на човека, което има заложби за духовните светове.
към текста >>
165.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Само защото Азът е от звездно
естество
, той може да заяви: Аз съм!
За него божественият Аз бeше като една малка капка от морето на божествения свят. И ако искаше да говори за Азът казвам това с оглед на разграниченията, които направих току-що -, той не можеше да се избави от усещането, че Азът е създаден от небето на неподвижните звезди. Той възприемаше небето на неподвижните звезди като единственото нещо, чието битие е сходно с битието на Азът. И само защото битието на Азът беше сходно с битието на звездите, той можеше да каже по отношение на себе си: Аз съм! Ако Азът би могъл да съди за се бе си само според това, което съществува в растенията, скалите, планините и т.н., той никога не би имал правото да заяви: Аз съм!
Само защото Азът е от звездно естество, той може да заяви: Аз съм!
Са мо защото това, което живее в звездите, живее и в Азът, той може да заяви: Аз съм! Хората от онези древни епохи виждаха как реките текат и как вятърът раздвижва клоните на дърветата. Ако обаче те възприе маха човешкия Аз като обитаващ човешкото физическо тяло и носещ в себе си импулса да се придвижва в една или друга посока, ако те сравняваха неговата двигателна активност с движенията на едно растение или дърво, тогава древните хора не биха имали никакво право да приписват на Азът някакъв двигателен импулс.
към текста >>
Обаче все пак те не се заблуждаваха относно мисловното
естество
на Космоса.
През Третата следатлантска епоха той постепенно изгуби връзката със звездния свят и със своя Аз. Астрологията все още се съобразяваше с тази връзка, обаче не и хората. Те престанаха да усещат годишния цикъл, който е от първостепенна важност за астралното тяло.
Обаче все пак те не се заблуждаваха относно мисловното естество на Космоса.
Човекът беше стигнал дотам, че съдеше за света главно с оглед на Земната тежест, която усещаше в себе си. А мислите той усещаше като нещо толкова живо, че отхвърляше всяка възможност те да имат нещо общо със Земната тежест.
към текста >>
166.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Техните чувства и подсъзнателни усещания бяха от духовно
естество
.
Обаче в миналото, когато хората все още поддържаха живата си връзка с духовния Космос, в основата на техните сгради лежеше не идеята да защитят човешко тяло, а да защитят слязлата на Земята човешка душа от всякакъв род физически въздействия. Естествено, когато се изразявам по този начин, всичко звучи твърде парадоксално. Но в древните епохи хората имаха по-други изразни средства; те не бяха толкова абстрактни, колкото днес и вникваха в нещата, водени от своя здрав, подсъзнателен усет за тях.
Техните чувства и подсъзнателни усещания бяха от духовно естество.
А днес ние се опитваме да изразим тези усещания с ясни и точни думи. За разлика от нас, древните биха се изразили, примерно, по следния начин: Привършвайки своя живот на Земята, човекът трябва да отхвърли своето физическо тяло. И тогава, след като отхвърли физическото тяло, неговата душевно-духовна същност трябва да намери пътя, водещ от Земята към духовния Космос. Виждате ли, древните хора действително имаха това важно усещане и се питаха: Добре, след като душата е напуснала своето физическо тяло, как намира тя своя по-нататъшен път?
към текста >>
167.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Обаче за нас, като антропософи, нещата трябва да са пределно ясни: Цветовете са от духовно
естество
!
За тази цел, естествено, е необходимо не само някакво теоретично разбиране, защото творческият импулс никога не идва от теоретичните постановки. Ето защо аз отново бих искал да Ви припомня това, което изтъкнах тук в моите лекции върху цветовете*13 и което после Алберт Щефен преразказа толкова увлекателно, така че неговият преразказ се оказа по-лесен за разбиране от моите собствени думи. Вие ще намерите казаното от Щефен в списанието „Гьотеанум“. Това е едното. Другото опира до следния въпрос: В природата ние непрекъснато срещаме едни или други цветове и ги свързваме с различните предмети, които сме свикнали да измерваме, претегляме и т.н.
Обаче за нас, като антропософи, нещата трябва да са пределно ясни: Цветовете са от духовно естество!
Ние различаваме цветове и в минералното царство, т.е. всред онази част от природата, чиято духовна страна засега не се открива като нещо не посредствено за нашия поглед. Съвременната физика непрекъснато опростява тези неща и казва: Ето, понеже цветовете са нещо духовно, те не могат да бъдат възприети в света на мъртвата материя. Следователно, те съществуват само в душата, а там навън се простира мъртвата материя, там навън вибрират материалните атоми и това е всичко. После атомите упражняват своите въздействия върху окото, върху нерва или върху нещо друго и така нещата винаги остават недоизяснени.
към текста >>
168.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Научните постижения, научните разработки са от значение само за Земята; техните въздействия са от мисловно
естество
и те веднага би ват разрушавани, погребвани; те не разполагат с по-нататъшен живот.
В нашето абстрактно мислене ние сме стигнали до трупа на духовния свят.
Научните постижения, научните разработки са от значение само за Земята; техните въздействия са от мисловно естество и те веднага би ват разрушавани, погребвани; те не разполагат с по-нататъшен живот.
И несъмнено това, което бабата на поета Адалберт Щифтер*18, Урсула Кари, е разказвала на малкия си внук за залеза на Слънцето, е било много по силно свързано с Космоса, отколкото научните статии в днешните книги. Вземете всички научни описания за Слънчевите лъчи, които пронизват облаците по строго определен начин, за да се получи оптическият ефект на залеза, вземете всички описания на природните закони и Вие ще установите, че те са от значение само в условията на физическия свят. В Космоса Боговете нямат нужда от тях. И как се обръщаше бабата на Адалберт Щифтер към малкото момче? Тя питаше: Скъпо детенце, какво представлява вечерната заря?
към текста >>
169.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В онези далечни времена, когато хората все още са притежавали едно дълбоко, вътрешно познание за
естество
то на цветовете, те просто са се доверявали на езиковия гений, за да ги включат в хармонията на света.
А сега, нека да разгледаме, изхождайки от тази гледна точка, едно отделно изкуство, да кажем, живопис та. През последните дни ние вече се спряхме на това изкуство, доколкото в живописта, благодарение на цветовете, се проявява духовната същност на нещата.
В онези далечни времена, когато хората все още са притежавали едно дълбоко, вътрешно познание за естеството на цветовете, те просто са се доверявали на езиковия гений, за да ги включат в хармонията на света.
Ако се пренесете в инстинктивното ясновидство на тези далечни времена, Вие ще установите например следното: металите са били усещани по такъв на чин, че те са изразявали своята вътрешна същност направо в съответния цвят и изобщо не са били наричани с едно или друго земно име. Съществувала е дълбока връзка между назоваването на металите и планетите, защото ако мога да си позволя този израз хората биха се срамували да назоват нещо, което се проявява чрез цветовете, с някакво земно име. Цветовете са били разглеждани като една божествено-духовна сила, включена в земния свят именно в онзи смисъл, за който аз говорих тук преди няколко дни. Когато хората възприемали златото в неговия специфичен цвят, те виждали в златото не само някаква земна субстанция, а в златистите му отблясъци те виждали направо Слънцето. Следователно, когато древните възприемали цветовете на земните субстанции, те виждали нещо, което съществува извън тялото на Земята.
към текста >>
170.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Мимическото изкуство се проявява в онези случки, когато изобщо не разчитаме на думите; тук волята утвърждава себе си толкова категорично, че душата просто излиза вън от себе си и послушно тръгва след своето тяло,което определя
естество
то на движенията.
В евритмията намират израз онези движения, които са в съответствие с движенията на моя небесен първообраз. Ето защо евритмията, не е някакво изкуство на жестовете, нито пък се приближава до обикновения танц. Тя се намира по средата, като от едната й страна стои танцът, а от другата изкуството на жестовете или мимическото изкуство. Мимическото изкуство служи само за подсилване на изговореното слово. Ако човекът иска да изрази нещо и думите не му достигат, тогава той прибягва до жестовете, които компенсират недостатъчната сила на думите.
Мимическото изкуство се проявява в онези случки, когато изобщо не разчитаме на думите; тук волята утвърждава себе си толкова категорично, че душата просто излиза вън от себе си и послушно тръгва след своето тяло,което определя естеството на движенията.
Необузданите жестове са в основата на танцовото изкуство. А между тях се намира видимият говор на евритмията, която няма нужда нито от насочващи, нито от необуздани жестове, понеже тук словото намира своя съвършен израз в евритмичните жестове и движения. Човешкото слово е силно зависимо от въздушния елемент. Когато изговаряме една дума, ние упражняваме натиск върху въздуха и, така да се каже, изтегляме навън един въздушен жест. Ако разполагаме със сетивно-свръхсетивни възприемателни възможности и наблюдаваме какво точно излиза от човешката уста, ние ще установим породените от нас въздушни жестове и това са думите.
към текста >>
171.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и
естество
знание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
172.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Това е поради
естество
то на материята, защото лекции по Духовната наука не могат да бъдат като лекции по друга материя, която е изградена математически от прости елементи.
Тези четири сказки, които ще се държат тук в Щутгарт ще имат една по-интимна нотка, тъй като се предполага, че слушателите са членове, които са запознати от известно време насам с основните идеи на окултното учение. Следователно, те основателно биха желали да научат по-интимни подробности от царството на Духовната наука. Това за което ще се говори в тези сказки е окултните знаци и символи във връзка с астралния и духовния светове и някои от тях ще бъдат дадени в тяхното по-дълбоко значение, искам да Ви кажа, че много от онова, което ще се каже в първите две сказки ще прозвучи необикновено и ще бъде напълно изяснено само по-късно в третата и четвъртата сказка.
Това е поради естеството на материята, защото лекции по Духовната наука не могат да бъдат като лекции по друга материя, която е изградена математически от прости елементи.
Много от това, което първоначално ще прозвучи мъгляво, по-късно ще стане ясно и разбираемо.
към текста >>
Ако днес естественикът, изследвайки природата, говори за чувствителността на растението, то това, което той казва почива на абсолютното криво разбиране на
естество
то на чувствителността.
Астралното тяло е третата съставна част на човека. То е носителят на радост и скръб и вътрешните опитности на човешката душа зависят от него. Растението няма астрално тяло и следователно не изпитва радост и скръб, като човекът и животното.
Ако днес естественикът, изследвайки природата, говори за чувствителността на растението, то това, което той казва почива на абсолютното криво разбиране на естеството на чувствителността.
Можем точно да си представим това астрално тяло, ако проследим развитието през което е преминало в течение на времето. Знаем, че човешкото физическо тяло е най-старата съставна част на неговото същество: етерното тяло е малко по-младо: астралното тяло е още по-младо: а най-младо от всички е неговото себе /Аз/. Физическото тяло има зад /гърба си/ себе си дълго развитие, което е протекло в течение на четири планетарни въплъщения. В началото на развитието му, нашата Земя се е намирала в едно ранно въплъщение, наричано Сатурново състояние. По онова време човекът още не е съществувал в настоящия си вид: само първият зародиш на физическото тяло е съществувало на Сатурн.
към текста >>
Името му е било дадено, поради самото му
естество
.
Преди споменахме, че нашата Земя се е развила постепенно. Първоначално тя е била Сатурн, след това е станала Слънце, след това Луна и тогава Земя. С течение на времето тя ще стане Юпитер, Венера, Вулкан. Сега Вие бихте могли да запитате: "Но днес все още има един Сатурн на небето: в какво отношение първото въплъщение на Земята е спрямо този Сатурн? " Настоящият Сатурн е получил своето име в древни времена, когато мъдрите все още даваха имена със значението на нещата.
Името му е било дадено, поради самото му естество.
Днес това вече не се прави. Уран, например, не оправдава името си, тъй като той е бил открит много по-късно.
към текста >>
173.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Слънчевите същества са онези, които дали силата на съществата от нашата Земя, да се издигнат над змията, материалната чистота на Слънчевото състояние на онези висши същества се изразява в рибната форма, защото това е най-висшата материална форма, до която Старото Слънчево
естество
е могло да достигне.
Луната отново паднала вътре в Слънцето и по-късно нашата Земя изхвърлила настоящата Луна, която отнесла със себе си най-лошите субстанции. Тогава станало възможно за съществата на нашата планета, да се развият над змиевидния стадий, до оня на човека.
Слънчевите същества са онези, които дали силата на съществата от нашата Земя, да се издигнат над змията, материалната чистота на Слънчевото състояние на онези висши същества се изразява в рибната форма, защото това е най-висшата материална форма, до която Старото Слънчево естество е могло да достигне.
към текста >>
Целият кошер развива температура сравнима с тази на човешката кръв, защото, според
естество
то на своето същество, той произтича от същия източник, от който произтича и човешката кръв.
Тук би било интересно да спомена за един паралелизъм /прилика/, за който обикновената наука почти нищо не казва. Какво у човека днес е останало от Сатурновата топлина? Топлината на неговата кръв. Това, което по онова време е било разпределено по целия Сатурн, в известна степен се е освободило и днес образува топлата кръв на хората и животните. Когато изследвате температурата на един кошер, Вие ще видите, че тя е почти колкото температурата на човешката кръв.
Целият кошер развива температура сравнима с тази на човешката кръв, защото, според естеството на своето същество, той произтича от същия източник, от който произтича и човешката кръв.
към текста >>
174.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Все пак ще се сдобиете, поне с идея за онова, което се разбира, когато се каже, че древната окултно Питагорейска школа е подчертавала необходимостта, човек да се потопи в
естество
то на числата, за да може да проникне навътре в света.
Вие, може би си спомняте, че завчера споменах за числените пропорции на Вселената, за бързината, с която отделните планети се движат и за хармонията на сферите, която се излъчва поради тези различни скорости. Дори само от това може да видите, че числа и числени пропорции имат известно /отношение/ значение за Космоса и Света. Може да се каже, че хармонията, която избликва от пространството се изразява в числа. Сега ще обърнем вниманието си към един по-интимен числен символизъм, значението на който, обаче, можем изцяло да докоснем. Ако наистина се вдълбочим в него, ще трябва да бъдат разгледани и много други неща.
Все пак ще се сдобиете, поне с идея за онова, което се разбира, когато се каже, че древната окултно Питагорейска школа е подчертавала необходимостта, човек да се потопи в естеството на числата, за да може да проникне навътре в света.
към текста >>
За онези, които са под влиянието на материалистичната култура на нашите времена, ще се стори играчка, шега да се вярва, че чрез разглеждане на числата е възможно да се придобие знание за
естество
то на нещата.
Да се мисли за числата, може да се стори на мнозина отегчително и сухо.
За онези, които са под влиянието на материалистичната култура на нашите времена, ще се стори играчка, шега да се вярва, че чрез разглеждане на числата е възможно да се придобие знание за естеството на нещата.
Имало е, обаче, дълбока причина, поради която великият Питагор е казал на своите ученици, че знание за естеството на числата води до същината на нещата. Но не го смятайте за достатъчно да размишляваме само върху числата 1,3, или 7. Истинското окултно знание, не се интересува абсолютно от магьосничество и магия, нито от суеверните значения на някои числа. Това знание почива върху по-дълбоки неща и от кратката скица, която ще Ви дам, ще се убедите, че числата могат да Ви дадат указание за онова, което се нарича медитация, ако имате ключа, за да се потопите достатъчно дълбоко.
към текста >>
Имало е, обаче, дълбока причина, поради която великият Питагор е казал на своите ученици, че знание за
естество
то на числата води до същината на нещата.
Да се мисли за числата, може да се стори на мнозина отегчително и сухо. За онези, които са под влиянието на материалистичната култура на нашите времена, ще се стори играчка, шега да се вярва, че чрез разглеждане на числата е възможно да се придобие знание за естеството на нещата.
Имало е, обаче, дълбока причина, поради която великият Питагор е казал на своите ученици, че знание за естеството на числата води до същината на нещата.
Но не го смятайте за достатъчно да размишляваме само върху числата 1,3, или 7. Истинското окултно знание, не се интересува абсолютно от магьосничество и магия, нито от суеверните значения на някои числа. Това знание почива върху по-дълбоки неща и от кратката скица, която ще Ви дам, ще се убедите, че числата могат да Ви дадат указание за онова, което се нарича медитация, ако имате ключа, за да се потопите достатъчно дълбоко.
към текста >>
Тук на Земята, обаче, Петото
естество
на тяхното същество ще бъде прибавено Духовното Себе.
ПЕТ е числото на Злото. Това ще ни стане ясно, ако отново разгледаме човешките същества. В своето развитие, човеците са станали четирикратни същества и следователно, съществата на сътворения свят.
Тук на Земята, обаче, Петото естество на тяхното същество ще бъде прибавено Духовното Себе.
Ако биха останали само четворни същества, човеците щяха непрекъснато да бъдат направлявани от Боговете към доброто, разбира се но те никога нямаше да развият своя самостоятелност. Те са станали свободни чрез дара на своето, в зародиш. Пето естество, но чрез него, също така, те са получили и способността да вършат зло. Никое същество не може да върши зло, което не е достигнало до "Петорност". Винаги, когато срещаме зло, което в действителност може да засегне нашето собствено същество, там има Петорност.
към текста >>
Пето
естество
, но чрез него, също така, те са получили и способността да вършат зло.
Това ще ни стане ясно, ако отново разгледаме човешките същества. В своето развитие, човеците са станали четирикратни същества и следователно, съществата на сътворения свят. Тук на Земята, обаче, Петото естество на тяхното същество ще бъде прибавено Духовното Себе. Ако биха останали само четворни същества, човеците щяха непрекъснато да бъдат направлявани от Боговете към доброто, разбира се но те никога нямаше да развият своя самостоятелност. Те са станали свободни чрез дара на своето, в зародиш.
Пето естество, но чрез него, също така, те са получили и способността да вършат зло.
Никое същество не може да върши зло, което не е достигнало до "Петорност". Винаги, когато срещаме зло, което в действителност може да засегне нашето собствено същество, там има Петорност. Такъв е случаят навсякъде, включително и външния свят, но хората не го осъзнават и нашият настоящ материалистичен мироглед няма никакво понятие от факта, че Светът може да бъде разглеждан и по този начин. В действителност има оправдание за това да се говори за Злото само където се явява Петорността. Един ден, когато медицината ще започне да се ползва от това, тя ще има възможност да въздействува благоприятно на протичането на болестите.
към текста >>
175.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Ако дълбоко проучите
естество
то на някакво растение ще откриете, че в човешкия организъм се съдържа нещо подобно, въпреки че може да се намира там в минимално количество.
Най-значимият от символите и знаците, които имаме и който е бил призван от окултистите на всички времена, е самият човек. Човешкото същество, винаги е било наричано един Микрокосмос, един малък свят и то с пълно право. Онези, които са се научили да познават човека, точно и интимно, осъзнават, че всичко разпръснато из останалата природа се съдържа в миниатюр в човека. Първоначално, това може да бъде трудно за разбиране, но като размислите по въпроса, ще схванете неговото значение. У човека се намира нещо като екстрат от всичко останало в природата, от всички материали и сили.
Ако дълбоко проучите естеството на някакво растение ще откриете, че в човешкия организъм се съдържа нещо подобно, въпреки че може да се намира там в минимално количество.
Ако проучите едно животно. Вие винаги ще можете да покажете нещо в него, което е от същото естество и у човешкия организъм. За да се разбере това правилно, разбира се, необходимо е да се разгледа развитието на света от окултна гледна точка. Например, окултистът знае, че хората не биха имали тези сърца, които имат днес, ако не съществуваше лъвът в природата извън тях. Нека да погледнем назад към едни по-ранни времена, когато още не е имало лъвове.
към текста >>
Вие винаги ще можете да покажете нещо в него, което е от същото
естество
и у човешкия организъм.
Онези, които са се научили да познават човека, точно и интимно, осъзнават, че всичко разпръснато из останалата природа се съдържа в миниатюр в човека. Първоначално, това може да бъде трудно за разбиране, но като размислите по въпроса, ще схванете неговото значение. У човека се намира нещо като екстрат от всичко останало в природата, от всички материали и сили. Ако дълбоко проучите естеството на някакво растение ще откриете, че в човешкия организъм се съдържа нещо подобно, въпреки че може да се намира там в минимално количество. Ако проучите едно животно.
Вие винаги ще можете да покажете нещо в него, което е от същото естество и у човешкия организъм.
За да се разбере това правилно, разбира се, необходимо е да се разгледа развитието на света от окултна гледна точка. Например, окултистът знае, че хората не биха имали тези сърца, които имат днес, ако не съществуваше лъвът в природата извън тях. Нека да погледнем назад към едни по-ранни времена, когато още не е имало лъвове.
към текста >>
176.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Първото, с което трябва да започнем, е да уточним
естество
то на нашата педагогическа задача и тук аз бих желал да предложа едно кратко въведение.
Първото, с което трябва да започнем, е да уточним естеството на нашата педагогическа задача и тук аз бих желал да предложа едно кратко въведение.
към текста >>
177.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ние трябва да проумеем, че нашата мисловна активност е само от образно
естество
.
За да вникнем в образния характер на онзи познавателен процес, които си служи с човешките представи, следва да го разглеждаме преди всичко в качествено отношение. Наблюдавайте огромната подвижност на представите, но не се подлъгвайте, да я смятате за някакъв вид действие, което, така да се каже, може да се присъедини към човешкото съществувание.
Ние трябва да проумеем, че нашата мисловна активност е само от образно естество.
към текста >>
Защото зародишът е нещо трансцедентално (Uber-Reales), а образът нещо нереално, нещо което стои под реалността (Unter-Reales); един зародиш след време се превръща в нещо реално, с други думи, носи в себе си една бъдеща реалност; така че всъщност волята е от много по-духовно
естество
, отколкото обикновено мислим.
Нека да обобщим: От една страна имаме представата,която разглеждаме като образ на пренаталния живот, т.е. на живота преди раждането; от друга страна е волята, като зародиш на нещо, което предстои. Моля Ви да вникнете както трябва в разликата между „зародиш" и „образ".
Защото зародишът е нещо трансцедентално (Uber-Reales), а образът нещо нереално, нещо което стои под реалността (Unter-Reales); един зародиш след време се превръща в нещо реално, с други думи, носи в себе си една бъдеща реалност; така че всъщност волята е от много по-духовно естество, отколкото обикновено мислим.
За това се досети, Шопенхауер; но естествено, той не можа да стигне до убеждението, че волята е зародиш на духовно-душевната ни метаморфоза, и по-точно казано, на нашата духовно-душевна реалност след смъртта.
към текста >>
178.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Точно на това се дължи и усещането за Азът, което също е от свръхсетивно
естество
.
Представете си, че двете Ви ръце са така устроени, че е невъзможно да ги протегнете напред и да обгърнете раменете си. В този случай Вие би трябвало завинаги да останете евритмично при „А", без да стигнете до „О", просто защото една съпротивителна сила не Ви позволява да протегнете ръцете си напред и да ги приближите една до друга*25. По отношение на свръхсетивните пипала, излизащи от очите му, конят е в следното положение: с пипалата на лявото око той никога не може да докосне пипалата на дясното око. Обаче поради разположението на своите очи, човекът винаги може да докосне тези две свръхсетивни пипала.
Точно на това се дължи и усещането за Азът, което също е от свръхсетивно естество.
Ако поначало не бихме били в състояние да събираме в едно цяло левите и десни свръхсетивни пипала, или ако съприкосновението им е твърде незначително, какъвто е случаят при животните, които ако ми позволите този израз никога не могат да вдигнат предните си лапи за молитва или за друг вид духовна дейност, тогава ние никога нямаше да стигнем до усещането за нашия Аз.
към текста >>
И така, представете си, че задавате този въпрос на един съвременен
естество
изпитател: Как би изглеждала природата и нейните създания, ако човекът не би бил включен всред природните царства?
Съвременната естествена наука е напълно безпомощна пред подобен въпрос.
И така, представете си, че задавате този въпрос на един съвременен естествоизпитател: Как би изглеждала природата и нейните създания, ако човекът не би бил включен всред природните царства?
Естествено, той би бил донякъде шокиран, понеже въпросът звучи малко странно. Обаче той веднага ще се замисли и ще потърси съответните естественонаучни аргументи, за да отговори приблизително следното: В този случай, на Земята щяха да съществуват само минералите, растенията и животните, но не и човекът! И Земята пак би минала по същия път на развитие, още от „мъглявината" на Кант-Лапласовата хипотеза до наши дни, само че човекът изобщо нямаше да присъствува в хода на този космически процес.
към текста >>
Вероятно
естество
изпитателят би добавил: Дори и земеделецът да обработва земята и да видоизменя нейната повърхност, дори и инженерът да конструира машини и да внася промени в околния свят, всички те са незначителни спрямо онези промени, които настъпват чрез самата природа.
По същество, друг отговор не може и да се очаква.
Вероятно естествоизпитателят би добавил: Дори и земеделецът да обработва земята и да видоизменя нейната повърхност, дори и инженерът да конструира машини и да внася промени в околния свят, всички те са незначителни спрямо онези промени, които настъпват чрез самата природа.
към текста >>
Следователно,
естество
изпитателят винаги ще твърди, че минералите, растенията и животните биха се развивали, дори и човекът да не съществуваше на този свят.
Следователно, естествоизпитателят винаги ще твърди, че минералите, растенията и животните биха се развивали, дори и човекът да не съществуваше на този свят.
към текста >>
179.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Той е от много по-духовно
естество
и ще се развие едва в далечно бъдеще.
Втората по-висша съставна част на човека наричаме с името „Духът-Живот" (Lebensgeist). За съвременния човек, този „Дух-Живот" е почти недоловим.
Той е от много по-духовно естество и ще се развие едва в далечно бъдеще.
А най-висшата съставна част, която е в съвсем зародишен вид, е самия „Човек-Дух". Макар че в днешния човек, обитаващ Земята между раждането и смъртта, тези три свръхсетивни съставни части да са едва в своя зародишен вид, след смъртта, т.е. между смъртта и новото раждане, те претърпяват забележително развитие под закрилата на висши духовни Същества. Следователно, когато след смъртта човек отново се издигне в духовния свят, тези три свръхсетивни части бързо напредват в своето развитие, подготвяйки бъдещата еволюционна степен на цялото човечество. С други думи, както в сегашния си земен живот между раждането и смъртта, човекът напредва в своето индивидуално развитие, така напредва той и след смъртта, само че тогава, бих казал, като с пъпна връв, той остава свързан с духовните Същества от висшите Йерархии*35.
към текста >>
Ето за що езикът не разполага и с точни думи за онези душевни сили, които са от волево
естество
инстинкта, нагона, страстите дори когато те са обхванати от Азът.
Между отделните душевни прояви на съвременния човек няма резки граници, защото така както се разиграват в областта на физическото тяло те често преливат една в друга. Днешните психолози са поставени на кръстопът: те не знаят, дали строго да разграничават отделните душевни прояви, или да ги разглеждат като едно цяло! И все пак у някои психолози се долавя старото разграничаване между воля, чувства и мисли; докато други, Например тези, които са повлияни от Хербарт, изместват нещата в посока на представите, а повлияните от Вунд в посока на волята. Впрочем хората нямат ясна представа, как точно да разгранича ват душевните сили. Това се дължи на факта, че практически Азът пронизва всички душевни способности, и че при съвременния човек, съществени различия между трите съставни части на душата не се забелязват.
Ето за що езикът не разполага и с точни думи за онези душевни сили, които са от волево естество инстинкта, нагона, страстите дори когато те са обхванати от Азът.
към текста >>
180.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Изобщо, до едно истинско познание за
естество
то на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
По този начин Вие свързвате волевия елемент с интелектуалните способности и постепенно стигате до там, че при тези деца волята израства до сферата на мисленето.
Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
към текста >>
181.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
На второ място, той е
естество
изпитател, а в същото време пише върху значението на поетичното изкуство за възпитанието и дори анализира художествени творби, за да покаже как могат да се използват в хода на възпитанието.
Когато говоря за родството между усещане и воля, това не е съвсем точно, понеже усещането има родство както с чувствената воля, така и с волевите чувства. И все пак един психолог, отличаващ се с добра наблюдателност, успя да открие връзката между усещане и чувства. Става дума за Мориц Бенедикт от Виена*44. Впрочем неговата „Психология", в която има нещо твърде особено, е почти непозната. На първо място, Мориц Бенедикт е специалист по криминална антропология, а пише и трудове по психология.
На второ място, той е естествоизпитател, а в същото време пише върху значението на поетичното изкуство за възпитанието и дори анализира художествени творби, за да покаже как могат да се използват в хода на възпитанието.
Тук има нещо смущаващо: този човек иска да остане учен, а твърди, че психолозите имат нужда от писателите. И на трето място: Той е евреин, а посвещава своята „Психология" на католическия свещеник философ към теологическия факултет на Виенския университет, Лауренц Мюлнер. Три наистина смущаващи подробности, които пречат на професионалните психолози да приемат сериозно неговите изводи. Но ако разлистите неговата „Психология", Вие ще установите изключително много сполучливи и остроумни разсъждения, въпреки че в основата си тя е погрешна, защото почива на едно материалистическо схващане за света. Като цяло, книгата няма голяма стойност, обаче отделните наблюдения са превъзходни.
към текста >>
182.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
На всичко това педантът би възразил: „Но как, в последната си лекция Вие казахте, че по същество всяка сетивна дейност е от волево
естество
; а сега постулирате „сетивото за Азът" и твърдите, че то е от познавателно
естество
!
На всичко това педантът би възразил: „Но как, в последната си лекция Вие казахте, че по същество всяка сетивна дейност е от волево естество; а сега постулирате „сетивото за Азът" и твърдите, че то е от познавателно естество!
"
към текста >>
183.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако преподаваме
естество
знание и описваме животинското царство, така както се прави днес, ние не можем да избегнем дефинициите.
С други думи: Дефинициите представляват смърт за обучението и възпитанието! Следователно, ние трябва да характеризираме, а не да дефинираме. А ние характеризираме нещата, когато ги разглеждаме от различни гледни точки.
Ако преподаваме естествознание и описваме животинското царство, така както се прави днес, ние не можем да избегнем дефинициите.
Нека да се опитаме и да охарактеризираме едно животно от най-различни гледни точки, напр. как хората са го открили, как са го опитомили в своите стопанства и т.н. Обаче разумно замисленото обучение дори само по себе си вече отблъсква дефинициите. Погрешно е да се описват чисто хронологически етапите в еволюцията на животинското царство: например първо сепията, после мишката, човека и т.н. фактите трябва да се съпоставят; отношенията и различията между тях са толкова разнообразни, че ние и без друго ще прибегнем до характеристика, а не до дефиниция.
към текста >>
184.
13. Тринадесета лекция, 04.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Тази неизразходвана материя импрегнира тялото с нещо, което в строгия смисъл на думата не е от духовно-душевно
естество
; да, импрегнира го все повече и повече с мазнина.
Нашите крайници са подчертано духовни; те са тази част от тялото, която в своята подвижност се храни от него и просто го разяжда. А предназначението на тялото е да осигури необходимите условия за човешкия живот след момента на раждането. Ако крайниците се движат недостатъчно или нецелесъобразно, тогава те не черпят достатъчно сили от тялото. В този случай гръдно-коремната система се оказва в удобното за нея положение да не бъде изразходвана от страна на крайниците. Така в нея остава един вид излишна, неизразходвана материя.
Тази неизразходвана материя импрегнира тялото с нещо, което в строгия смисъл на думата не е от духовно-душевно естество; да, импрегнира го все повече и повече с мазнина.
И когато тази мазнина се натрупва в човека по абнормен начин, тогава тя се явява като препятствие за духовно-душевния процес, който вече описахме като един всмукващ, разрушителен процес; тогава тя прегражда пътя на този процес към системата на главата.
към текста >>
Нервната субстанция също е от твърде особено
естество
.
Да, „кръвта е един съвсем особен сок", защото тя се отнася към Духа, както тъмната непрозрачна материя се отнася към светлината; тя не пропуска Духа през себе си, тя го поема и задържа в себе си.
Нервната субстанция също е от твърде особено естество.
За светлината тя е като прозрачно стъкло. Както прозрачното стъкло пропуска светлината, така и физическата материя, респективно нервната субстанция, пропуска Духа.
към текста >>
185.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Докато истинската човешка глава представлява една материална формация, главата принадлежаща към системата на крайниците, е от духовно
естество
.
А какво всъщност върши тази невидима глава? Тя непрекъснато Ви яде; нейната отворена уста непрекъснато Ви поглъща! И тук Вие стигате до външните очертания на един чуден образ от действителния свят.
Докато истинската човешка глава представлява една материална формация, главата принадлежаща към системата на крайниците, е от духовно естество.
Обаче последната има все пак и нищожно количество материална субстанция, за да може непрекъснато да разлага човека. И при смъртта, когато човекът умира, тя го поглъща напълно. Един чуден процес се разиграва непрекъснато в нашите крайници, които буквално ни
към текста >>
186.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Всичко, което
естество
изпитателите са измислили, и което днес е популярно образование, е много повече популярно образование отколкото тези хора смятат, това е вяра, всъщност суеверие в един призрачен свят.
Тук в Швейцария ви говорих за особения вид естествена наука, казах ви, че някои умни хора, които днес разсъждават върху това, какво може да даде естествената наука, вече казват: Това, което новата естествена наука привнася, не е света, а един призрак на света.
Всичко, което естествоизпитателите са измислили, и което днес е популярно образование, е много повече популярно образование отколкото тези хора смятат, това е вяра, всъщност суеверие в един призрачен свят.
А на страната на този призрачен свят е поставено това, което заля хората като духовна полза от модерния индустриализъм. Индустриализмът, нека го разгледаме в неговото духовно значение. Нека вземем това, което владее индустриализма машината. Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот. Моля ви, наблюдавайте животното.
към текста >>
А
естество
знанието и машината взети заедно, застрашават цивилизованото човечество с нещо трикратно унищожително.
А естествознанието и машината взети заедно, застрашават цивилизованото човечество с нещо трикратно унищожително.
Тъй като какво заплашва модерното човечество, когато то не се решава да потърси свръхсетивното? По отношение на познанието надмощие заплашва да вземе онзи идеал, който вече е изказан от естествоизпитателите, когато те казаха: стремежът е така да се опознае природата, че това познание да е астрономическо, това означава да е по образ на астрономията. Ако днес погледнете как химикът разсъждава върху това, което е вътре в молекулата, то той си представя, че атомите на молекулата се намират в един вид силови съотношения помежду си (рисува на дъската). Това той си представя по образеца на една малка планетарна и слънчева система. Да си обясним целия свят астрономически, това се превръща в идеал.
към текста >>
По отношение на познанието надмощие заплашва да вземе онзи идеал, който вече е изказан от
естество
изпитателите, когато те казаха: стремежът е така да се опознае природата, че това познание да е астрономическо, това означава да е по образ на астрономията.
А естествознанието и машината взети заедно, застрашават цивилизованото човечество с нещо трикратно унищожително. Тъй като какво заплашва модерното човечество, когато то не се решава да потърси свръхсетивното?
По отношение на познанието надмощие заплашва да вземе онзи идеал, който вече е изказан от естествоизпитателите, когато те казаха: стремежът е така да се опознае природата, че това познание да е астрономическо, това означава да е по образ на астрономията.
Ако днес погледнете как химикът разсъждава върху това, което е вътре в молекулата, то той си представя, че атомите на молекулата се намират в един вид силови съотношения помежду си (рисува на дъската). Това той си представя по образеца на една малка планетарна и слънчева система. Да си обясним целия свят астрономически, това се превръща в идеал. А самата астрономия, какъв е нейният идеал? Да разглежда цялата световна постройка като машина.
към текста >>
187.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Образът, който
естество
изпитателя се създава за света, е един призрак на света, той не е действителния свят.
Извикайте пред душите си това, че след средата на 15 век новото човешко развитие по отношение на познанието се осъществи особено в областта на естественонаучния начин на мислене, и то главно с онзи научен начин на мислене, който е построен върху абстрактни природни закони, който е построен върху сетивни наблюдения и върху направени върху тези сетивни наблюдения разсъждения. Нищо друго не може да се признае тук, освен това, което идва от сетивните наблюдения и това, което се произвежда като мисли върху сетивното наблюдение. Вчера споменах това и преди последното ми отпътуване отново ви обърнах внимание върху това, че днес вече съществуват достатъчно хора, които за стъпват правилното схващане, че с едно такова природонаблюдение, каквото придобиваме по току що описания начин получаваме само един призрачен образ на природата.
Образът, който естествоизпитателя се създава за света, е един призрак на света, той не е действителния свят.
Ето защо трябва да кажем: от средата на 15 век насам човечеството е в състояние да си състави един призрачен образ на света по отношение на едната му половина. Зад нея обаче за науката на посвещението се крие нещо много по-дълбоко, и то трябва да бъде изведено пред душите ни.
към текста >>
Естество
знанието ни беше в известен смисъл изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били като дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо тяло.
Той иска прафеномени, това означава, съпоставени външни наблюдения, защото той има усет затова, че понятийнообразуващите ни способности не могат да бъдат приложени не посредствено върху външната природа. Ние трябва да развием способността си да образуваме понятия като една чиста мисловност. А ако успеем да направим това, тя ще ни насочи към предрождественото ни духовно съществуване. Нашето днешно своеобразно мислене е предназначено да достигне в това чисто мислене духовната ни мъдрост, която сме притежавали преди да се облечем във физическо тяло. И докато човечеството не проумее, че то има мисленето си, за да обхване духа, задачата на петата следатлантска епоха няма да се е вселила в човешките души.
Естествознанието ни беше в известен смисъл изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били като дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо тяло.
Днес хората все още вярват, че със своята способност да създават понятия просто трябва да класифицират външното сетивно наблюдение и така нататък, но те ще постъпят правилно едва когато употребят мислите, които притежават от средата на 15 век върху духовния свят, в който се намираха преди да се облекат във физическо тяло.
към текста >>
188.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
А вие знаете, че въпреки големия, възхитителен напредък на
естество
знанието, който в никакъв случай не бива да бъде отричан от Духовната наука, модерната училищна наука всъщност се обявява в отрицание на всичко, което извира от духа.
Интересно е, по-новата социалдемократическа теория, която се опира на Маркс, Енгелс и други, да се сравни с по-новата школова национал-икономика. По-новата школова национал-икономика е напълно непродуктивна. Тя не създава никакви понятия, които да могат да се влеят в социалната воля. Нищо не може да се получи от обърканите хаотични понятия на модерната школова национал-икономика ако подхвърлим в тази посока въпроса: Какво трябва да се случи в социално отношение? Защото школовата ни национал-икономика е напълно проядена от възгледи, които изобщо управляват по-новата наука.
А вие знаете, че въпреки големия, възхитителен напредък на естествознанието, който в никакъв случай не бива да бъде отричан от Духовната наука, модерната училищна наука всъщност се обявява в отрицание на всичко, което извира от духа.
И така национал-икономиката всъщност иска да наблюдава единствено това, което се случва в икономическия живот. Но наблюдаването на икономическия живот в днешно време е невъзможно поради тази причина, че хората, колкото повече се развиваха в това по-ново време, изобщо вече нямаха мисли, които биха могли да носят икономическите факти. Икономическите факти протичаха от само себе си. Хората ги следваха с мислите си. Затова наблюдението на тези безмисловни факти на световния пазар не може да доведе до закони и също и не доведе до закони, тъй като нашето народно стопанство е една практика без теория, без възглед, без понятия, без идея.
към текста >>
И за бъдещето е необходимо общото образование да се владее не само от понятия, които са изведени от
естество
знанието или от индустрията, а да се управлява от понятия, които могат да бъдат основа за нещо имагинативно.
Тук стигаме до тази глава, която е толкова трудна за разбиране от днешния човек, защото в душата му толкова малко е подготвено за това, но което трябва да бъде разбрано, ако изобщо трябва да се говори сериозно за новоформиране, за социално устройство. Трябва да бъде проумяно, че в социалния живот на бъдещето нещо ще зависи от това, за какво хората разговарят помежду си, какво хората приемат на сериозно, когато си разменят идеи, чувства. Не е безразлично, какви възгледи живеят сред хората, когато те трябва да се превърнат в социално дело.
И за бъдещето е необходимо общото образование да се владее не само от понятия, които са изведени от естествознанието или от индустрията, а да се управлява от понятия, които могат да бъдат основа за нещо имагинативно.
Колкото и невероятно да изглежда това на днешния човек, няма да се социализира, ако същевременно хората не се научат на имагинативни понятия, това означава, на понятия, които да формират човешката душа по съвсем различен начин, а не голите абстрактни понятия за причина и действие, сила и материал, материя и т.н., които идват от естествено-научния живот. С тези понятия, които идват от естествознанието и които днес са завладели всичко, дори и изкуството, с тези понятия в бъдеще няма да може да се започне ни що. В социалния живот бъдещето ние трябва да достигнем способността да разбираме света отново в образи.
към текста >>
С тези понятия, които идват от
естество
знанието и които днес са завладели всичко, дори и изкуството, с тези понятия в бъдеще няма да може да се започне ни що.
Тук стигаме до тази глава, която е толкова трудна за разбиране от днешния човек, защото в душата му толкова малко е подготвено за това, но което трябва да бъде разбрано, ако изобщо трябва да се говори сериозно за новоформиране, за социално устройство. Трябва да бъде проумяно, че в социалния живот на бъдещето нещо ще зависи от това, за какво хората разговарят помежду си, какво хората приемат на сериозно, когато си разменят идеи, чувства. Не е безразлично, какви възгледи живеят сред хората, когато те трябва да се превърнат в социално дело. И за бъдещето е необходимо общото образование да се владее не само от понятия, които са изведени от естествознанието или от индустрията, а да се управлява от понятия, които могат да бъдат основа за нещо имагинативно. Колкото и невероятно да изглежда това на днешния човек, няма да се социализира, ако същевременно хората не се научат на имагинативни понятия, това означава, на понятия, които да формират човешката душа по съвсем различен начин, а не голите абстрактни понятия за причина и действие, сила и материал, материя и т.н., които идват от естествено-научния живот.
С тези понятия, които идват от естествознанието и които днес са завладели всичко, дори и изкуството, с тези понятия в бъдеще няма да може да се започне ни що.
В социалния живот бъдещето ние трябва да достигнем способността да разбираме света отново в образи.
към текста >>
И затова именно ние трябва да върнем истинското духовнонаучно настроение, да не виждаме в природата само онези призрачни неща, за които говори
естество
знанието, а отново да видим картинното, имагинативното.
Да, виждате ли, своеобразното е именно това, че хората от днешната умност идват и казват: Ако поискаме да употребим една такава картина, как: безсмъртната душа позволява да се сравни с пеперудата, която излита от пашкула, то тогава ние сме умните, ние разбира се знаем, че това, което направихме е един образ. Ние сме отвъд това, което съдържа един такъв образ. Но детето е детинско, за него сравняваме това, което знаем в понятия, с тази картина, но самите ние не вярваме в него. Тайната се крие в това, че тогава и детето няма да повярва. Тайната се крие в това, че детето ще бъде истински обзето от този образ, само ако вярва в него.
И затова именно ние трябва да върнем истинското духовнонаучно настроение, да не виждаме в природата само онези призрачни неща, за които говори естествознанието, а отново да видим картинното, имагинативното.
Онова, което излита от пашкула и в което виждаме пеперудата, наистина е един поставен от божественото светоустройство образ на безсмъртието на душата. И пеперудата не би съществувала, ако не съществуваше безсмъртната душа. Защото не може да съществува образ а това е именно образ ако в основата му не лежи истината. Така е в цялата природа. Това, което ни дава естествознанието е призрак.
към текста >>
Това, което ни дава
естество
знанието е призрак.
И затова именно ние трябва да върнем истинското духовнонаучно настроение, да не виждаме в природата само онези призрачни неща, за които говори естествознанието, а отново да видим картинното, имагинативното. Онова, което излита от пашкула и в което виждаме пеперудата, наистина е един поставен от божественото светоустройство образ на безсмъртието на душата. И пеперудата не би съществувала, ако не съществуваше безсмъртната душа. Защото не може да съществува образ а това е именно образ ако в основата му не лежи истината. Така е в цялата природа.
Това, което ни дава естествознанието е призрак.
До природата можем да се приближим само когато знаем, че тя е образ на нещо друго.
към текста >>
189.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Обаче ние не вникваме в
естество
то на тези връзки, в това каква стойност има един човек за другия, ако гледаме какво той купува или продава, или сам е изработил.
Селянинът беше свързан със земята. Търговецът, занаятчията беше свързан с другия човек.
Обаче ние не вникваме в естеството на тези връзки, в това каква стойност има един човек за другия, ако гледаме какво той купува или продава, или сам е изработил.
Меродавно стана онова, което имаше юридически смисъл. Определящо за точната цена стана онова, което действуваше между човек и човека, което се разиграваше между града и обработваемата земя, което се договаряше между хората.
към текста >>
190.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тъй като при това
естество
някои неща ще се повтарят, е необходимо, поне в по-голямата си част всички желания да бъдат събрани; и не е без значение, дали нещата, за които питате, или които ще бъдат набелязани, ще бъдат обсъдени преди да е изградена определена основа или след това.
В хода на лекциите ще отговоря на всички отправени към мен желания.
Тъй като при това естество някои неща ще се повтарят, е необходимо, поне в по-голямата си част всички желания да бъдат събрани; и не е без значение, дали нещата, за които питате, или които ще бъдат набелязани, ще бъдат обсъдени преди да е изградена определена основа или след това.
Затова по възможност още днес, имайки в предвид вашите желания, ще се опитам да създам основа за всички следващи наблюдения. Видяхте, че направих опит, за целта на първото разглеждане, да изходя от формата и вътрешната дейност на костната и на мускулната система и че от вчера достигнахме най-малко до примерното разглеждане на болестния процес и на нуждите на лечебния подход. А вчера, за да можем да свържем съответното разглеждане с някакъв пример, се позовахме на циркулацията на сърдечната система. Днес, под формата на въведе ние, бих желал да изложа нещо също така принципно, за да доближим до възгледа, който можем да получим при едно по-задълбочено разглеждане на човека възгледа за възможностите и същността на лечението изобщо. Подробностите ще бъдат засегнати при следващите разглеждания, но предварително бих желал да проведа тези принципни разисквания.
към текста >>
Засега бих желал да започна с това, чрез определени процеси от природата извън човека да покажа, как в много отношения тези процеси в
естество
то на човека.
Засега бих желал да започна с това, чрез определени процеси от природата извън човека да покажа, как в много отношения тези процеси в естеството на човека.
Бих желал да тръгна от процесите, които засега наблюдаваме сред нисшите животни и растения, та оттук да открием пътя към онези процеси, които могат да бъдат предизвикани от природата извън човека изобщо, от това, което можем да извлечем от растително то или от животинското царство, и преди всичко от минералното царство. Но до характеристиката на тези чисто минерални субстанции можем да се доближим едва, когато тръгнем от съвсем елементарните природонаучни представи, и после ще възкачим към това, което става, когато, да кажем като лечебно средство въведем например арсен или калай в човешкия организъм, или нещо друго. Първо трябва да обърнем внимание на това, че растителните метаморфози на съществата вън от човека се осъществяват по начин, съвсем различен от този у човека. Не можем да не си представим по някакъв начин истинския принцип на растежа, на живия растеж у човека, и да си представим този растеж и в съществата извън човека.
към текста >>
191.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и
естество
знание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
192.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
И това е така, защото проучването на болестните причини със средствата на материалистичното
естество
знание води наистина до един траен терапевтичен нихилизъм.
В своя логичен завършек, подобен възглед би стигнал до там че от медицината би развил само една патология.
И това е така, защото проучването на болестните причини със средствата на материалистичното естествознание води наистина до един траен терапевтичен нихилизъм.
Тук аз бих желал да Ви предпазя от една възможна грешка. Тя се състои в това, че мнозина вярват: Да, Антропософията се стреми да подцени и игнорира голямото значение на естествените науки в нашето време. Но това изобщо не е вярно. Достатъчно е само човек да надникне в откритията на патофизиологията, които бяха направени през 2-та половина на 19 век, за да се удиви пред тяхната стойност и пред тяхното величие. Обаче само това не е достатъчно.
към текста >>
193.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
За да стане един човек духовен изследовател, той трябва да навлезе в областта на физическите изследвания много по-дълбоко отколкото обикновения
естество
изпитател.
Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е. задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло. Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания. И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията. Дори и днес вече може да се види, че това, което Антропософията или Духовната наука изнася, съвсем не се основава на предположението, че духовният изследовател е твърде далеч и безнадеждно откъснат от физическата материя, че е дилетант в областта на физическите изследвания; напротив, аз бих добавил в скоби, че много от тези, които се имат за духовни изследователи, са тъкмо такива дилетанти, каквито не трябва да бъдат.
За да стане един човек духовен изследовател, той трябва да навлезе в областта на физическите изследвания много по-дълбоко отколкото обикновения естествоизпитател.
И ако той вникне в явленията сериозно и интензивно, самите те ще го въвлекат вече в духовно-душевните сфери, особено пък ако той трябва да се произнесе по въпросите на боледуването.
към текста >>
194.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
И по този начин, чрез тази хиперемия би се разраснал онзи процес на повишената кръвно-съдова активност, който е близък на костно-хрущялното
естество
, така че би се получило едно противодействие спрямо осификацията на костите.
И какви биха били последиците? Последиците биха били тези, че тъкмо под влиянието на фосфорните сили, кръвната дейност би превишила своята активност, и то най-вече в посока на костите, където би настъпила един вид хиперемия.
И по този начин, чрез тази хиперемия би се разраснал онзи процес на повишената кръвно-съдова активност, който е близък на костно-хрущялното естество, така че би се получило едно противодействие спрямо осификацията на костите.
към текста >>
195.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Следователно, ако този душевен живот е от такова
естество
, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането. Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи.
Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване.
По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация. И как той се отпечатва там?
към текста >>
196.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е от такова
естество
, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло.
Нека сега да видим как здравото астрално тяло на възпитателя действува върху атрофираното етерно тяло на детето. Но преди това: как учителят може да самовъзпита своето астрално тяло при днешните условия? Защото антропософията може да даде само първоначалния тласък, а не да провежда семинари за всичко.
Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло.
към текста >>
197.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
На първо място, нашата Азова организация е в отношение с гравитацията, със силата на тежестта, или иначе казано, със земното
естество
.
А сега, нека да видим с какво е свързана нашата Азова организация?
На първо място, нашата Азова организация е в отношение с гравитацията, със силата на тежестта, или иначе казано, със земното естество.
Обаче, скъпи мои приятели, това, което физиците наричат материя, то чисто и просто не съществува. В действителност съществуват само сили, и силите са подобни на гравитацията – естествено, има и друг вид сили, електрически, магнитни и така нататък –, и с всички тях Азовата организация се намира в непосредствена връзка и това е така по време на будното състояние при нормалните хора. Или с други думи: всичко онова, което обхващаме с името „Земя”, представляват именно тези сили. Всичко онова, което обхващаме във връзка с водата, което се намира в равновесие, стои в непосредствена връзка с Азовата организация. Всичко, което е от въздушно естество – нима не е истина, че наред с обикновената механика ние изучаваме и хидромеханика, аеромеханика, понеже равновесните и метеорологичните процеси имат своите особени форми във въздуха – с всичко това Азовата организация се намира в непосредствена връзка.
към текста >>
Всичко, което е от въздушно
естество
– нима не е истина, че наред с обикновената механика ние изучаваме и хидромеханика, аеромеханика, понеже равновесните и метеорологичните процеси имат своите особени форми във въздуха – с всичко това Азовата организация се намира в непосредствена връзка.
На първо място, нашата Азова организация е в отношение с гравитацията, със силата на тежестта, или иначе казано, със земното естество. Обаче, скъпи мои приятели, това, което физиците наричат материя, то чисто и просто не съществува. В действителност съществуват само сили, и силите са подобни на гравитацията – естествено, има и друг вид сили, електрически, магнитни и така нататък –, и с всички тях Азовата организация се намира в непосредствена връзка и това е така по време на будното състояние при нормалните хора. Или с други думи: всичко онова, което обхващаме с името „Земя”, представляват именно тези сили. Всичко онова, което обхващаме във връзка с водата, което се намира в равновесие, стои в непосредствена връзка с Азовата организация.
Всичко, което е от въздушно естество – нима не е истина, че наред с обикновената механика ние изучаваме и хидромеханика, аеромеханика, понеже равновесните и метеорологичните процеси имат своите особени форми във въздуха – с всичко това Азовата организация се намира в непосредствена връзка.
После Азовата организация е свързана и с една част от общото топлинно състояние, с една част от общите топлинни сили, през които непрекъснато преминаваме, доколкото живеем в условията на физическия свят.
към текста >>
Същинският звуков елемент е от етерно
естество
, и вибрацията на въздуха е само последействие от етерното вибриране.
Няма да се задълбочаваме в теорията, но нима не е вярно, че в основата на това, което можем да възприемаме от осветения околен свят, лежи етерът, така че сме в правото си да заявим: Светлината е една етерна сила. Днес официалната наука говори за светлината като за нещо, което осветява пространството. Духовната наука говори за светлината така: тя нарича светлина също и това, което лежи в основата на другите сетивни възприятия, например светлината на звуковите възприятия. Когато имаме звукови възприятия, университетската физика се опитва да говори само за външния корелат на звуковото възприятие, за подвижния въздух. Приведеният в движение въздух е само медиума на същинския звуков елемент.
Същинският звуков елемент е от етерно естество, и вибрацията на въздуха е само последействие от етерното вибриране.
Светлината живее също и в обонятелното възприятие. Накратко, в основата на всички сетивни възприятия лежи нещо много по-общо от светлината, от това, което днешната физика нарича светлина. Разбира се, да се говори за светлината така, както Ви я описвам сега, е малко объркващо. Защото в общи линии така е говорила за светлината старата Духовна наука, включително до 12., 13. следхристиянско столетие.
към текста >>
Мисловната система е от такова
естество
, че никъде по света тя не може да бъде погрешна; при волевата система нещата стоят така, че тя едва ли може да бъде правилна, ако човек не полага усилия за тази цел.
Следователно, тук имаме един мисловен дефект. Той се проявява, когато при слизането си от духовния свят ние не сме в състояние да овладеем нашия организъм по правилен начин, за да можем да го изградим втория път. Обаче ние донасяме със себе си от нашия предишен земен живот също и волевия елемент, който се разпределя в отделните органи. И както мислите изобщо не могат да бъдат погрешни, а са изкривени само поради несъвършенства в нашия организъм, следователно изкривени могат да са и органите, по същия начин стоят нещата и с волята, която донасяме със себе си от духовния свят: тя също едва ли може да е правилна. Тя идва на този свят в пълна неувереност и трябва да укрепне в мисловната система.
Мисловната система е от такова естество, че никъде по света тя не може да бъде погрешна; при волевата система нещата стоят така, че тя едва ли може да бъде правилна, ако човек не полага усилия за тази цел.
Човекът при всички обстоятелства внася в света една неправилна волева система. Където и да се раждаме по света, ние никъде и никога не донасяме със себе си моралност. Моралността е нещо, което ние трябва да постигнем постепенно. Това, което е било моралност в нашата предишна инкарнация, ние сме го изразходвали между смъртта и новото раждане, когато сме били ангажирани с мъдрото изграждане на нашето бъдещо тяло; тази моралност отдавна се е изпарила; ние винаги трябва отново да постигаме морала във всеки следващ земен живот. А това означава, че сега ние сме изправени пред нещо много важно: Сега, слизайки аморални от духовния свят, ние сме длъжни да развиваме в нашата воля усета за смисъл; ние навлизаме в органите с нашата воля, в нашата воля ние сме длъжни да развиваме усета за това, което ни пресреща във външния свят като морал.
към текста >>
198.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Нужна е помощ; тя може да бъде също и от терапевтично
естество
.
От всичко казано до тук, Вие виждате, че астралното тяло и Азовата организация не могат да проникнат в това физическо и етерно тяло.
Нужна е помощ; тя може да бъде също и от терапевтично естество.
И на какво трябва да се помогне? На нервната система, доколкото тя е в основата на астралното тяло и Азовата организация. Как можем да постигнем това? Първоначално трябва да се обърнем към нервната система. И по какъв начин?
към текста >>
199.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Детето възприема духовното в своето
естество
и човешкото обкръжение: духовните същества.
За определяне на отговорността и на свободната воля е необходимо познаване на следрожденото развитие на човека. Описание на същото с разглеждане на наследствения поток и на частите на човешкото същество.
Детето възприема духовното в своето естество и човешкото обкръжение: духовните същества.
Освобождаване на формообразуващите сили: паметова способност. Развитие на силите на интелигентността. Слънчевите сили през първите седем години = етерни сили, формиращи тялото; сили на Луната през втората седемлетка: астрални сили, формиращи размножителното тяло. Слънчеви сили в душевно-духовното. Планетарните сили, формиращи тялото през третата седемлетка.
към текста >>
200.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И така, схематично представено, имаме следното, което е правилно: природа, подприрода, свръхприрода,
естество
, под
естество
, свръх
естество
/виж схемата/.
Да вземем другото, което в смисъла на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят живот, където духовно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася живот в състояние на сън. Опознаването на това състояние древният посветен определя като събитие, съвместно битие с горните богове.
И така, схематично представено, имаме следното, което е правилно: природа, подприрода, свръхприрода, естество, подестество, свръхестество /виж схемата/.
към текста >>
201.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо
естество
.
Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие. Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора. Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока?
То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество.
То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането. Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте. /Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област. /Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения смисъл.
към текста >>
202.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото
естество
.
След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани.
Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество.
Ето защо те съвсем не могат да разберат, кой е всъщност жизненият нерв на тази източна философия. И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното естество, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през последните столетия бе изтъкано като естественонаучен възглед, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си.
към текста >>
И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното
естество
, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през последните столетия бе изтъкано като естественонаучен възглед, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си.
да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани. Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество. Ето защо те съвсем не могат да разберат, кой е всъщност жизненият нерв на тази източна философия.
И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното естество, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през последните столетия бе изтъкано като естественонаучен възглед, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си.
към текста >>
203.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно
естество
вън от своето тяло.
Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията. Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло.
Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло.
Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло. Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност. Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално. Обаче много неща, които в течение на мировото развитие са се явили за първи път, също са изглеждали парадоксални и гротескни.
към текста >>
Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно
естество
вън от своето тяло.
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло.
Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност. Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално. Обаче много неща, които в течение на мировото развитие са се явили за първи път, също са изглеждали парадоксални и гротескни. Нещата стоят така, че ние не можем да напредваме по-нататък в развитието на човечеството, ако бихме иска ли да минем покрай тези явления несъзнателно или полусъзнателно.
към текста >>
Именно в постоянното прекъсване на духовния живот в афоризма се разкъсва вътрешно-душевното
естество
на този забележителен дух.
Още през 90-те години на миналото столетие, кога то аз самият подреждах библиотеката на Ницше, видях – бих могъл да кажа – всички съвестно направени от Ницше подчертавания в полетата от страниците на Дюринговите съчинения, от които той беше изучавал позитивизма, беше го приел в себе си. Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения. Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една представа, как той навлезе в областта на извънтелесния живот и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза. И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които представляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията. Бих могъл да кажа, от афористичния ход на Ницшевия стил в тези съчинения може да се забележи, как Ницше се стреми да носи със себе си Аза в света, в който навлиза, как обаче този Аз винаги се отскубва, как Ницше не може да стигне до систематичното, художествено изложение, а описва нещата само афористично.
Именно в постоянното прекъсване на духовния живот в афоризма се разкъсва вътрешно-душевното естество на този забележителен дух.
И след това той се издига до онова, което е задало най-големите загадки на по-новото изследване, на по-новата официална наука, издига се до това, което живее в дарвинизма, което живее в еволюционната теория, което иска да покаже, как най-сложните организми са се образували постепенно от най-простите, най-първобитните. Той се вживява в този свят, в който аз се опитах да внеса вътрешен устой, вътрешна подвижност в изложението на моята книга “Загадките на философията”. От неговата душа изпъква бореща се – бих могъл да кажа – свръхеволюционната мисъл; проследявайки еволюцията до човека, тази еволюционна идея се взривява и довежда до свръхчовека. Проследявайки това движение на еволюциониращата същност, понеже не може да получи чрез Инспирация съдържанието, той изгубва това съдържание и трябва да живее в безсъдържателната идея за вечното възвръщане.
към текста >>
204.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно
естество
, трябва отново да се потопи в организма.
И така, от къде идват подобни състояния? Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм. Също както между раждането и смяната на зъбите от тялото се отделя онова, което аз вече Ви охарактеризирах в течение на тези сказки, така и онова, което изживяваме външно, което можем да наречем астрално изживяване, се потопява отново в човешкия физически организъм между смяната на зъбите и половата зрялост. И онова, което става в половото узряване, не е нищо друго освен това потопява не между 7-та и 14-та година приблизително.
Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма.
И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване. Онзи, който иска да постигне едно истинско познание към страната на съзнанието, трябва да може да произвежда това пълносъзнателно здраво състояние, т.е. трябва да се научи да се потопява в тялото, следвайки упътванията, за които ще Ви говоря по друг случай. Тогава той ще изживее онова, което му се предлага там като имагинативна представа на вътрешното естество.
към текста >>
Тогава той ще изживее онова, което му се предлага там като имагинативна представа на вътрешното
естество
.
Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма. И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване. Онзи, който иска да постигне едно истинско познание към страната на съзнанието, трябва да може да произвежда това пълносъзнателно здраво състояние, т.е. трябва да се научи да се потопява в тялото, следвайки упътванията, за които ще Ви говоря по друг случай.
Тогава той ще изживее онова, което му се предлага там като имагинативна представа на вътрешното естество.
към текста >>
Чрез това астрално
естество
се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние.
И не е достатъчно човек да има едно пластично-пространствено формено мислене, а за това упражнение е необходимо едно подвижно формено мислене, когато човек може въобще да преодолее постепенно всичко пространствено в тази Имагинация и да се потопи в представата за нещо интензивно, за нещо действуващо из себе си. Накратко казано, човек трябва да се потопи така, че тогава в това потопяване да може още да се различава точно от своето тяло. Защото ние можем да познаем само онова, което става за нас обект; това, което остава свързано с нещо субективно, ние не можем да го познаем. Когато човек може да подържа свободно от едно несъзнателно потопяване в тялото онова, което той изживява вън от тялото, тогава той слиза в своето тяло и изживява в това тяло онова, което е същност на това тяло чак до съзнанието, изживява го в имагинации, в образи. Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство.
Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние.
Тогава изживяването на външния свят се сраства с вътрешността на човека и понеже онова, което би трябвало да стане обективно, човек го прави да бъде нещо субективно, той не може вече да изживява по нормален начин пространственото. Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално естество, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми. Човек живее твърде силно вътре в себе си. Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния живот, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза. Както при проникването навън в света на Инспирацията човек трябва да взема със себе си своя Аз, той не трябва да го взема по този начин със себе си в света на Имагинацията.
към текста >>
Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално
естество
, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми.
Защото ние можем да познаем само онова, което става за нас обект; това, което остава свързано с нещо субективно, ние не можем да го познаем. Когато човек може да подържа свободно от едно несъзнателно потопяване в тялото онова, което той изживява вън от тялото, тогава той слиза в своето тяло и изживява в това тяло онова, което е същност на това тяло чак до съзнанието, изживява го в имагинации, в образи. Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство. Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние. Тогава изживяването на външния свят се сраства с вътрешността на човека и понеже онова, което би трябвало да стане обективно, човек го прави да бъде нещо субективно, той не може вече да изживява по нормален начин пространственото.
Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално естество, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми.
Човек живее твърде силно вътре в себе си. Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния живот, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза. Както при проникването навън в света на Инспирацията човек трябва да взема със себе си своя Аз, той не трябва да го взема по този начин със себе си в света на Имагинацията. Въпреки че се е подготвил чрез едно символизиращо, чрез едно образно мислене, тук престават сега всички образи на фантазията. Обаче явяват се обективни образи.
към текста >>
Човек изгубва външната човешка форма и се явява разнообразието, което заживява вън от етерното
естество
на човек.
Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния живот, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза. Както при проникването навън в света на Инспирацията човек трябва да взема със себе си своя Аз, той не трябва да го взема по този начин със себе си в света на Имагинацията. Въпреки че се е подготвил чрез едно символизиращо, чрез едно образно мислене, тук престават сега всички образи на фантазията. Обаче явяват се обективни образи. Само онова, което всъщност живее в човешката форма, то престава да се представя на човека като обект.
Човек изгубва външната човешка форма и се явява разнообразието, което заживява вън от етерното естество на човек.
Човек не вижда сега своята единна човешка форма, а разнообразието на всички онези животински форми, чието синтетично съчетание едва през друга и една в друга дава човешката форма. Той се научава да познава по вътрешен начин онова, което живее в растителното царство, в минералното царство. Той се научава сега до познава онова, което никой не може да познае чрез атомизма и молекуляризма, научава се да познава това, което действително живее в животинското, растителното и минералното царство. Той се научава да познава това чрез вътрешно себесъзерцание. И кое прави да не внасяме нашия Аз в това физическо тяло, когато се стремим към Имагинация?
към текста >>
205.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно
естество
.
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество.
Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото. Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно. В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят. Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят. Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
към текста >>
Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно
естество
, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно
естество
, как това духовно-душевно
естество
му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото.
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество.
Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото.
Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно. В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят. Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят. Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
към текста >>
Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно
естество
, което е станало свободно.
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество. Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото.
Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно.
В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят. Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят. Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
към текста >>
Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно
естество
с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора.
Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии.
Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора.
Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят.
към текста >>
Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното
естество
от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове.
Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора. Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света.
Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове.
Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят. Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън. А какво правеше още иначе, за да изолира напълно, това не мога сега да Ви опиша. Той искаше да изолира своето тяло от външния свят, за да направи от себе си едно антисоциално същество, за което правеше всевъзможни неща, понеже неговото духовно-душевно беше потопено прекалено дълбоко в тялото, понеже беше прекалено силно свързано с това тяло.
към текста >>
Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното
естество
вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло.
Първо обаче трябва да обърнем вниманието на това, че западната душа има повече заложби да поеме едно развитие към висшите светове различно от това на източната душа. Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго.
Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло.
Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството. Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после. Ние можем да имаме именно това изживяване на потопяването по един много ясен, по един много изразен начин. И по този случай ще си позволя да ви говоря за едно лично изживяване, защото това изживяване ще Ви доведе до това, което искам да кажа тук.
към текста >>
Само когато ще можем да противопоставим на изродената Инспирация на изтока основани на духа, наситени с действителност имагинации, които са се родили по пътя за една по-висша духовна култура, когато ще можем да произведем тези имагинации като едно духовно течение от запад към изток, тогава ние ще направим онова, към което човечеството се стреми и което днес още се разтоварва в експлозии от социално
естество
.
От това, което се е развило по този начин като догматизъм, което – бих могъл да кажа – се ражда от един несъзнателен стремеж към Имагинация, което обаче е задържано от могъщи сили, от това, което се развива по този начин, се раждат всички видове догматизъм. Тези видове догматизъм трябва да бъдат постепенно заменени чрез онова, което се ражда, когато светът на идеите е задържан в областта на Аза, когато пристъпваме към Имагинацията и чрез това възприемаме човека в неговата истинска форма и постепенно навлизаме по един друг начин в западния път за духовния свят. Този друг път чрез имагинацията, това е онзи път, който трябва да основе онова, което трябва да се движи от запад на изток като течение на Духовната наука, като духовно развитие, ако искаме човечеството да напредва. Но ето това е, което в настоящия момент е една от най-важните работи на човечеството: да познаем, че истинският път трябва да бъде този на имагинацията. По този път трябва да върви западната Духовна наука, ако иска да надрасне онова, което някога източната мъдрост е добила като Инспирация, като съдържание на Инспирацията по един начин отговарящ на расовите особености на онези народи.
Само когато ще можем да противопоставим на изродената Инспирация на изтока основани на духа, наситени с действителност имагинации, които са се родили по пътя за една по-висша духовна култура, когато ще можем да произведем тези имагинации като едно духовно течение от запад към изток, тогава ние ще направим онова, към което човечеството се стреми и което днес още се разтоварва в експлозии от социално естество.
към текста >>
206.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско
естество
.
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах. Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски.
Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество.
Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте. Това беше в края на 90-те години на миналото столетие.
към текста >>
Когато човек преживява тези образи, това е нещо напълно реално и той стига до там, да срещне сега в своята собствена вътрешност онова духовно
естество
, което дава процеса на растежа, което е сила на растежа.
Самопонятно, не трябва да се вярва, че това може да се постигне за кратко време. Духовното изследване изисква далече повече работа отколкото изследването в лабораторията или това в астрономическата обсерватория. То изисква преди всичко едно интензивно напрежение на собствената воля. И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие. Най-много човек може – и това не трябва криво да се разбира – най-много човек може да си състави един образ за това, което изживява сега, обаче само вътре в себе си, като си спомня особено живо съновидни представи – само че съновидните представи са все пак винаги възпоминания и не трябва да бъдат отнесени непосредствено към нещо външно и това трябва да дойде насреща ни така да се каже като реакция от собствената вътрешност.
Когато човек преживява тези образи, това е нещо напълно реално и той стига до там, да срещне сега в своята собствена вътрешност онова духовно естество, което дава процеса на растежа, което е сила на растежа.
Той забелязва, че стига в една част на своята човешка конституция, на своето човешко устройство, която се намира в него, която се свързва с него, която действува в него, но която по-рано той е изживявал само несъзнателно. Как е изживявал той несъзнателно тази част на своето същество?
към текста >>
Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното
естество
в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят.
Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност организира целия човек, че след това тази същност се освобождава повече или по-малко. След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин.
Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят.
Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл.
към текста >>
Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно
естество
нашата организация.
След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така.
Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация.
И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора.
към текста >>
Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо
естество
, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма.
И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние. Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека. Той се изправя според сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви. Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието. Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота.
Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма.
Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието.
към текста >>
Те говорят за едно вкусване на вътрешността, за едно вкусване по отношение на онова, което живее като духовно-душевно
естество
вътре в човека; те говорят също за едно мирисане и в известен смисъл говорят също и за едно осезание.
Без съмнение, аз съм далече, твърде далече от това да не призная поетичното, красивото, изобилието на фантазията, които някои мистици проявяват. Аз се удивлявам на онова, което например са. Тереза е поднесла, което са поднесли Мехтхилд от Магдебург и други, даже и Майстер Екардт и Йоханес Таулер; обаче за онзи, който е един истински духовен изследовател, се разкрива всичко това. Разкрива се всичко това, което се ражда, когато човек върви по пътя за вътрешността и не прониква през областта на обонянието, на вкуса, на осезанието. Прочетете у някои отделни хора, които са описали ясно това, което са изживели по този начин.
Те говорят за едно вкусване на вътрешността, за едно вкусване по отношение на онова, което живее като духовно-душевно естество вътре в човека; те говорят също за едно мирисане и в известен смисъл говорят също и за едно осезание.
И онзи, който знае да чете правилно, ще види съвсем ясно при една Мехтхилд от Магдебург например или при една св. Тереза: те вървят по този път към вътрешността, но не могат да преминат през областта на обонянието, на вкуса и на осезанието и описват в красиви поетически образи, но все пак описват само онова, което се нарича да мирише човек себе си вътрешно, да вкусва себе си вътрешно, да се осезава вътрешно.
към текста >>
207.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Дюбоа-Раймонд[6] в своята реч е формулирал границите на
естество
знанието, като е казал: „Ние схващаме в природата само това и удовлетворяваме нашата потребност от причинност само чрез това, което може да стане за нас астрономическото познание“.
Оттук произлиза и нещо такова, като изречението на Кант[5], който е казал: „Във всички отделни научни области се съдържа точно толкова истинска наука, колкото математика се съдържа в тях“. – И така, нужно е, собствено, във всички науки да се вкара изчисление или геометрия. Но това търпи критика, защото, от друга страна, например хората, които изучават медицина, не са запознати и с най-елементарните математически идеи. Изхождайки от нашето научно разделяне, с тях вече въобще не може да се говори за елементарните математически идеи. Стана така, че, от една страна, като идеал е установено това, което се нарича астрономическо познание.
Дюбоа-Раймонд[6] в своята реч е формулирал границите на естествознанието, като е казал: „Ние схващаме в природата само това и удовлетворяваме нашата потребност от причинност само чрез това, което може да стане за нас астрономическото познание“.
– И така, ние разглеждаме небесните явления по такъв начин, че рисуваме небесни карти със звезди и изчисляваме чрез това, което имаме като материал. Можем точно да обозначим: тук има звезда, тя въздейства със своята сила на привличане върху другите звезди. Правим изчисления и нагледно имаме пред себе си отделните неща, които включваме в своите изчисления. Това е, което преди всичко сме внесли в астрономията. Да разгледаме сега, да кажем, молекулата.
към текста >>
Предисловие към публикуваното в 1786 година съчинение „Метафизични начала на
естество
знанието“.
[5] Имануел Кант, 1724-1804, немски философ. Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“.
Предисловие към публикуваното в 1786 година съчинение „Метафизични начала на естествознанието“.
към текста >>
[6] Емил Хенрих Дюбоа-Раймонд, 1818-1896, немски
естество
изпитател от швейцарски произход.
[6] Емил Хенрих Дюбоа-Раймонд, 1818-1896, немски естествоизпитател от швейцарски произход.
Знаменитата му реч „За границите на познанието за природата“ е изнесена на официалното заседание на 45 Конгрес на немските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 г.
към текста >>
Знаменитата му реч „За границите на познанието за природата“ е изнесена на официалното заседание на 45 Конгрес на немските
естество
изпитатели и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 г.
[6] Емил Хенрих Дюбоа-Раймонд, 1818-1896, немски естествоизпитател от швейцарски произход.
Знаменитата му реч „За границите на познанието за природата“ е изнесена на официалното заседание на 45 Конгрес на немските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 г.
към текста >>
208.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Най-близо до нея стигат мислителите, които явно или неявно са мислели отвъд „Naturgeschichte und Theorie des Himmels [
Естество
знание и теория за небето]“ на Кант.
[5] което винаги са подчертавали философите - при най-известните философи тази мисъл не е намерена.
Най-близо до нея стигат мислителите, които явно или неявно са мислели отвъд „Naturgeschichte und Theorie des Himmels [Естествознание и теория за небето]“ на Кант.
Така намираме при Карл-ду-Прел (Carl du Prel) „Entwicklungsgeschichte der Weltalls. Entwurf einer Philosophie der Astronomie. Dritte vermehrte Auflage der Schrift: Der Kampf ums Dasein am Himmel [История на развитие на вселената. Ескиз по философия на астрономията. Трети допълнителен тираж на съчинението: Борбата за съществуване на небето]“, Leipzig 1882, S.
към текста >>
209.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И така, днес бих искал да поставя общото разглеждане на теоретико-познавателния аспект на
естество
знанието, разбира се, изхождайки от особена гледна точка.
За нашите по-нататъшни разглеждания е необходимо днес епизодично да правя някои вметки. Тогава по-лесно ще се разберем помежду си в частта на нашата непосредствена задача.
И така, днес бих искал да поставя общото разглеждане на теоретико-познавателния аспект на естествознанието, разбира се, изхождайки от особена гледна точка.
Ще свържем това разглеждане с казаното вчера, ако още един път си спомним, до какви резултати, макар и предварителни, стигнахме вчера. Верификацията на тези резултати, разбира се, ще бъде дадена в течение на следващите лекции.
към текста >>
210.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В съвременното научно разглеждане, намиращо се под силното влияние на
естество
знанието, се наблюдава склонност навсякъде да се пренебрегва качественото, както и да се преливат процесите в качественото чрез експозиции, съответстващи на количественото, или най-малко на формалното, бих казал, строго формалното.
Видяхте, че тези лекции са насочени към това, да се намерят предпоставките за една картина на света. Отново трябва да подчертая, че самите астрономически явления ни принуждават да навлизаме от чисто количествения в качествения аспект.
В съвременното научно разглеждане, намиращо се под силното влияние на естествознанието, се наблюдава склонност навсякъде да се пренебрегва качественото, както и да се преливат процесите в качественото чрез експозиции, съответстващи на количественото, или най-малко на формалното, бих казал, строго формалното.
Защото само по себе си формалното разглеждане, дори ако искаме да разглеждаме формите като подвижни, подвижни в себе си, много лесно и непроизволно преминава в строго формално разглеждане. И тогава въпросът е, познанието на вселената изобщо възможно ли е чрез формални, втвърдени понятия. Без отговора на този въпрос е невъзможно изграждането на каквато и да е картина на света.
към текста >>
211.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Бидейки голям познавач на
естество
знанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили.
[3] начина на мислене от механиката и форономията, които, всъщност, имат работа с централните сили – в първата лекция на първия естественонаучен курс (GA 320 “Духовнонаучни импулси за развитието на физиката“) е въведена противоположността на централните сили с потенциал и универсалните сили без потенциал. В даденото място последните се характеризират чрез усукващи, срязващи и деформиращи движения. Аналогично Едуард фон Хартман е характеризирал своите „органични свръхсили“. Рудолф Щайнер споменава последните в публична лекция от 12. 02. 1917 „Допълване на днешната наука чрез антропософията“, GA 73.
Бидейки голям познавач на естествознанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили.
Той ги описва в „План на философската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „Органичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални. ...Органичните свръхсили действат, първо, криволинейно (не праволинейно), усуквайки, срязвайки или деформирайки..., второ, разгръщат свръхсъзнателен интелект..., трето, са свръхиндивидуални. ...Съществуват органични свръхсили на клетъчните органи, на клетките, ...природните царства, небесните тела и вселената“
към текста >>
212.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ето въпросът: „При представянето на външния свят с такъв род
естество
знание, лесно може да бъде повдигнат въпросът за това, доколко за намирането на такива връзки между явленията е необходимо владеенето на имагинация, инспирация и интуиция?
Скъпи приятели, прочетох най-различни писмени въпроси. Вярвам, че ако задалите въпросите помислят над тях и се опитат да намерят път към своите въпроси навсякъде в това, което представих тук, ще открият, че в изложеното от мен се съдържат елементи от отговори на въпросите. Истината е, че човек крачка по крачка трябва по такъв начин да се придвижва напред. Само с един въпрос бих искал да се занимая с няколко думи.
Ето въпросът: „При представянето на външния свят с такъв род естествознание, лесно може да бъде повдигнат въпросът за това, доколко за намирането на такива връзки между явленията е необходимо владеенето на имагинация, инспирация и интуиция?
”
към текста >>
213.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И така, този курс не е учебник по астрономия или
естество
знание.
Този курс, както може да се почувства, е изисквал много от слушателите и, вероятно, се е придвижил до степента, на която още е можело да се разчита на тяхното разбиране. До ден днешен това се е осъществило едва в скромен размер. Великите въпроси, засягащи, например, движенията на Слънцето и Земята по лемниската, не са разрешени окончателно, макар усилията да са значителни. Постановката на други въпроси доказа своята плодотворност в многобройни работи и в най-голяма степен, по проблема „антипространство“ (стр. 115), за който отново ще стане дума в бележките.
И така, този курс не е учебник по астрономия или естествознание.
Собствено, той предполага наличие на училищни знания за представяните неща. Само при тези условия слушателите са били в състояние да усетят свободата, с която се е поднасяло това знание. Тук са се появили и проблеми с издателя. Могат да се илюстрират с един пример: при описанието на планетните примки на Меркурий (стр.84), както и на всички останали планети, в доста смело опростяване се описва само една годишна примка. От гледна точка на учебниците това не е вярно, защото Меркурий прави три примки на година.
към текста >>
Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на
естество
знанието и математиката.
Заглавието на курса „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията“ е на Рудолф Щайнер (виж стр. 6). Подзаглавията са от издателите.
Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката.
Рудолф Щайнер е бил ръководител на училището, и в курса, напълно естествено, влизат неща, които са имали значение във връзка с педагогиката. Обаче той не е педагогически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното познание за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището. По този начин се е наложило да се даде и следващо подзаглавие, което изразява отношението към антропологичното.
към текста >>
214.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
От тях той получи първите впечатления на своята младост, които при него са от особено
естество
.
Този, който трябваше да стане кардинал на Куза, получи своето първо възпитание от една религиозна група, тази на "Братята на общия живот" /Религиозен орден, основан през 14 век в Холандия/.
От тях той получи първите впечатления на своята младост, които при него са от особено естество.
Без съмнение, в него вече имаше известна амбиция, но тя беше контрабалансирана от една наистина гениална склонност да изучава действителностите на социалния живот от неговото време. Тези "братя на общия живот" групираха около себе си индивиди, които имаха тясна прилика помежду си: всички изпитваха същото недоволство по отношение на тогавашните църковни институции; от там бяха повече или по-малко в опозиция с бялото духовенство и тези, които принадлежаха на различните ордени.
към текста >>
215.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото
естество
както и това, което съществува вън от тях.
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми. Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми.
Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса. Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони. Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на мисълта и на чувството от тези минали епохи.
към текста >>
216.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Още млад той написа едно малко съчинение, забележително по своето
естество
, което напълно доказваше наличието на тази кост, изтъквайки, че тя съществува у човешкия зародиш, но че, още при малкото дете, се слива с останалата челюст, докато у животното тя остава отделена.
Не знаейки вече да намерят чрез вътрешното чувство, как човекът се различава от животното, хората виждаха разликата между тях само в такива външни, такива маловажни неща, каквото е тази междучелюстна кост. Без да има възможност да схване, да изрази ясно своите идеи по въпроса за първичните и вторичните качества на телата, Гьоте имаше едно правилно, вярно чувство за всички тези грешки. Той чувствуваше преди всичко по инстинкт, че тази разлика между човека и животното трябва да се търси не в подробностите, а в целостта на съществото. Ето защо той не прие идеята за липсата на междучелюстната кост у човека.
Още млад той написа едно малко съчинение, забележително по своето естество, което напълно доказваше наличието на тази кост, изтъквайки, че тя съществува у човешкия зародиш, но че, още при малкото дете, се слива с останалата челюст, докато у животното тя остава отделена.
Един сигурен инстинкт му беше показал, му беше нашепнал, че това, което различава човека от животното не трябва да се търси в подробности от този род, а по-скоро в цялостната форма, в неговата душа, в неговия дух. Ако откривайки съществуването на междучелюстната кост у човека, Гьоте го приближи до животното по външната страна на неговото същество, той направи това за да изтъкне по-добре това, което го различава дълбоко, съществено от животното.
към текста >>
Например, у ентусиазирани материалисти от 20-ия век намираме това мнение, че човекът не може да претендира, че е от духовно
естество
, защото всичко, което в него ни изглежда като духовно, не е в действителност освен едно действие на външни на него явления, които трябва да търсим в пространството или във времето.
Така, въпреки огромния напредък, който с право се счита като едно чудесно завоюване на човечеството, трябва да признаем, че научните теории можаха да се родят и да се разпространят само благодарение но това, че те не познаваха човешкото същество; когато се изучава това човешко същество чрез методите на експерименталните науки, учените не виждат, колко много са се отдалечили действително от него.
Например, у ентусиазирани материалисти от 20-ия век намираме това мнение, че човекът не може да претендира, че е от духовно естество, защото всичко, което в него ни изглежда като духовно, не е в действителност освен едно действие на външни на него явления, които трябва да търсим в пространството или във времето.
Описва се начинът, по който светлината, т.е. етерът, действува върху него, как трептенията на този етер се разпространяват в нервите, как също външният въздух прониква в него чрез дишането и пр... И от всичко това се прави следният извод: човекът е чувствителен към най-малкото повишение, към най-малкото понижение на температурата. Той е подложен на всички причини, които действуват върху неговите нерви. Той е едно същество, което зависи от най-малкото налягане на атмосферата.
към текста >>
217.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Именно поради това, че тази глава никога не престава да умира, нашите мисли, от духовно
естество
, намират в нея възможност да се разгръщат върху една мъртва основа, да се издигат вън от тази смърт и да се проявят в нова външна форма на живота.
За да намерим във външния свят основите на една психология и на една пневматология, ще трябва да различаваме в човешкия организъм първо, особено в главата, а също малко и в ритмичния организъм на дишането, елемента на смъртта, който те съдържат. Нашата глава непрестанно умира; ако тя живееше, не би могла да ни служи, защото една жива материя, в постоянно състояние на растеж, не би могла да мисли.
Именно поради това, че тази глава никога не престава да умира, нашите мисли, от духовно естество, намират в нея възможност да се разгръщат върху една мъртва основа, да се издигат вън от тази смърт и да се проявят в нова външна форма на живота.
към текста >>
218.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
„Поумняване" на почвата
Естество
то на растенията и болестите на растенията Дъбът Поемане на силициева киселина от земята Качествено взаимоотношение в органичните процеси.
Субстанционални, оживяващи и облъчващи сили. Белият равнец и природният процес за развитието на растенията. Еленът и силите на Космоса. Действието на калция и значението на лайката. Копривата, най-голямата благодетелка на растенията.
„Поумняване" на почвата Естеството на растенията и болестите на растенията Дъбът Поемане на силициева киселина от земята Качествено взаимоотношение в органичните процеси.
Взаимодействие между силициевата киселина и калия. Глухарчето – Валериана официналис.
към текста >>
219.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Тази сърцевина на личността е от духовно
естество
и надвишава астралността.
Само вертикално изправеният човек, който може да говори поне един език, който се учи да разбира света и самия себе си и започва да действа разумно, а когато е необходимо даже противно на своите инстинкти и желания, може да нарече себе си „аз“.
Тази сърцевина на личността е от духовно естество и надвишава астралността.
Освен това Рудолф Щайнер описва, че има един Световен-Аз, който действа в живата природа по един скрит засега начин.
към текста >>
220.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
[2] Густав Теодор Фехнер, 1801 1887, Изследовател
Естество
знание, Основател на психофизиката.
[2] Густав Теодор Фехнер, 1801 1887, Изследовател Естествознание, Основател на психофизиката.
Виж произведението му „Професор Шлайден и Луната", Лайпциг 1856, стр. 153.
към текста >>
[3] Матиас Якоб Шлайден, 1804 1881,
естество
изпитател.
[3] Матиас Якоб Шлайден, 1804 1881, естествоизпитател.
към текста >>
221.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Осъществяването в подробности често зависи от усета, а такъв усет се развива, когато човек е вникнал в
естество
то на целия процес.
Когато действаме по описания начин, ние подбуждаме също и почвата към такава активност. Така подготвяме почвата да ни произведе продукт, който като бъде изяден, например от животното, с по-нататъшното свое въздействие да развива вътрешна активност и да прави тялото вътрешно подвижно. С други думи: ще постъпваме добре, ако наторяваме нашите ливади и пасища с този компост и ако строго изпълняваме и другите предписани процедури. Точно с това ще добиваме добро сено и добър сух фураж. Но за да се изпълняват правилно тези неща, трябва да се вникне в целия процес.
Осъществяването в подробности често зависи от усета, а такъв усет се развива, когато човек е вникнал в естеството на целия процес.
към текста >>
естество
то на обратното действие на периферията върху храносмилателния тракт, той трябва да прозре тази връзка.
Кравата има рога, за да изпраща в собственото си тяло това, което астрално-етерно трябва да изгражда и формира, и което трябва да проникне чак до храносмилателните органи, така че тъкмо чрез силовите излъчвания, които идват от рогата и копитата, произлиза много работа в храносмилателния организъм. Който иска да разбере епидемията шап болест на муцуната и копитата, т.е.
естеството на обратното действие на периферията върху храносмилателния тракт, той трябва да прозре тази връзка.
И нашето лекарство против шап е съставено въз основа на разбирането на тази връзка. И така рогата на кравата, чрез своята особена природа и мъдрост са добре нагодени да отразяват във вътрешния живот етерните и астралните сили. В рогата има нещо, излъчващо живот и даже астрални сили. Ако бихте могли да се промъкнете в живия организъм на кравата, когато сте в нейния стомах, бихте усетили как от рогата навътре текат астралните и етерните сили. При копитата по подобен начин става същото.
към текста >>
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма в подробностите ще навлезем по-късно, с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително
естество
.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма в подробностите ще навлезем по-късно, с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество.
Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата, върху земята етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва.
към текста >>
Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно
естество
, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от живот.
Да вземем тор, както го получаваме от животното, натъпкваме с него рог на крава и го заравяме на известна дълбочина в земята половин до три четвърти метър дълбочина, в почва нито прекалено глинеста, нито прекалено песъчлива. За тази цел можем да изберем добра почва, която не е песъчлива. Вижте, като сме заровили рога на кравата с вложения в него тор, с това ние консервираме вътре в рога силите, които рогът е свикнал да упражнява в самата крава, а именно да отразява обратно в нея жизнените и астралните сили. Поради това, че рогът е за обиколен отвън със земя, всичките сили, които етеризират и астрализират се излъчват в неговото вътрешно пространство.
Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от живот.
Земята през зимата е най-оживена вътрешно. Цялата тази жизненост се консервира в този тор и така в съдържанието на рога се получава извънредно концентрирана, силно оживена наторяваща сила.
към текста >>
Вътре в него се намира невероятна сила от астрално и етерно
естество
, която можете да употребите, като разредите презимувалия в рога тор в обикновена вода, която трябва да бъде малко затоплена.
Тогава рогът може да се изрови и торът се изважда. При нашите последни проби в Дорнах дамите и господата се убедиха, че изваденият от рога тор не миришеше. Това беше особено впечатляващо. Той вече нямаше миризма, но започна естествено малко да мирише, когато беше обработен във вода. Това свидетелства, че всичко миришещо в него беше концентрирано и преработено.
Вътре в него се намира невероятна сила от астрално и етерно естество, която можете да употребите, като разредите презимувалия в рога тор в обикновена вода, която трябва да бъде малко затоплена.
Като се вземе предвид площта, която трябва да бъде наторена, и количеството от този тор, от опит се установи, че за една площ от около 1200 кв.м. е нужен само един рог, чието съдържание се разрежда в около половин кофа вода. Тогава цялото съдържание на рога трябва много добре да се разтвори и да се свърже с водата. Това значи тази смес да започне да се бърка, да се разбърква толкова бързо, че да се върти в кръг около ръба на кофата, по периферията на кофата. Вътре в средата трябва да се образува кратер почти до дъното на кофата, така че цялата смес да се ротира чрез въртене в кръг.
към текста >>
222.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от
естество
то на ларвите как подземни животни имат способността да регулират етерния живот в почвата, ако той се увеличи твърде много.
А сега пред нас се изправя един особен факт.
Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни животни имат способността да регулират етерния живот в почвата, ако той се увеличи твърде много.
Ако почвата стане, така да се каже, прекалено жива, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни животни имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност. По този начин те играят ролята на вентили и регулатори на наличната в почвата виталност. Тези прелестни животни, които имат особено важно значение за почвата, са дъждовните червеи. Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен живот с почвата, тъй като тези чудесни животни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
към текста >>
223.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В течение на това събиране ще бъде посочено как трябва да се състави всичко това, откъде се разкриват още гледни точки за земеделието, които ще посочат връзката между
естество
то на почвата и околната среда, както и какво произвежда почвата.
Не виждам какво повече мога да кажа предварително, освен това, че ние в Дорнах трябва да получим от всеки, който иска да участва в съвместната работа на създадения Земеделски кръг описание на това, което той има над почвата и под почвата, и как тези две области си взаимодействат. Нали е естествено, когато се използва информация, съвсем точно да се знаят какви са нещата за които се отнася тази информация. Става дума за това, което Вие от Вашата практика знаете по-добре отколкото ние в Дорнах; характера и състоянието на почвата в дадения имот, наличието на гора и храсти, каква част от имота се обработва през последните години, какви са били добивите; накратко, ние трябва да знаем основно това, което всеки отделен земеделец трябва да знае, ако иска да управлява своето имение с разбиране, с разбирането на земеделец. Това са първите данни, от които се нуждаем; работите, които се извършват в имота, и опитностите, които земеделецът е получил. Това е основното, казано набързо.
В течение на това събиране ще бъде посочено как трябва да се състави всичко това, откъде се разкриват още гледни точки за земеделието, които ще посочат връзката между естеството на почвата и околната среда, както и какво произвежда почвата.
към текста >>
И това, което произлиза от Дорнах като наука, трябва да е от
естество
да просветли главата и на най-консервативния селянин.
Вярвам, че с тези думи вече е характеризирано това, което граф Кайзерлинг предлага да се осъществи от членовете на Земеделския кръг. Приятелските и доброжелателните думи, отправени от господин графа към всички нас, прокарват тънка разлика между селяните-земеделци и учените, при която в Земеделския кръг трябва да участват всички земеделци, а учените да остават в Дорнах; тази нагласа, това положение не трябва да остава занапред. Ние трябва, така да се каже, да растем заедно. В Дорнах трябва толкова да цари духът на земеделието, колкото е възможно въпреки науката.
И това, което произлиза от Дорнах като наука, трябва да е от естество да просветли главата и на най-консервативния селянин.
Надявам се, че като казва, че не ме разбира, граф Кайзерлинг проявява учтивост, това е особен вид учтивост. Защото аз мисля, че ние, Дорнах и Земеделският кръг, ще растем заедно като близнаци. Той завърши, като ме нарече едър земеделец. Това вече означава, че в своето чувство той приема, че може да се расте задружно. Но аз не мога да оставя да се обръщат към мен с такива думи само поради малкия начален опит на бъркане на тора, което по необходимост трябваше да направя преди да отпътувам за насам – това бъркане на тора трябваше да продължи, тъй като аз не можах така дълго да го върша, торът трябва дълго да се бърка, аз можах само да започна и тогава друг трябваше да продължи.
към текста >>
224.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Климатът,
естество
то на почвата дават най-дълбоките основи на индивидуалността на един имот.
Така приспособимостта към даденостите на мястото и времето се доказва като предпоставка за успешна работа според дадените в Кобервитц указания. В съзвучие с указанието на Рудолф Щайнер: „Дадено стопанство винаги е една индивидуалност, в която нещата не са същите както в друго стопанство.
Климатът, естеството на почвата дават най-дълбоките основи на индивидуалността на един имот.
Имотът в Силезия не е такъв, какъвто е имотът в Тюрингия или Южна Германия. Това наистина са индивидуалности:“ Според антропософския възглед общите положения, абстракциите нямат никаква стойност и те са без всякаква стойност, когато трябва да се навлезе в практиката.“
към текста >>
225.
18. Бележки
GA_327 Биодинамично земеделие
*6. Густав Теодор Фехнер, 1801 1887, Изследовател
Естество
знание, Основател на психофизиката.
*6. Густав Теодор Фехнер, 1801 1887, Изследовател Естествознание, Основател на психофизиката.
Виж произведението му „Професор Шлайден и Луната“, Лайпциг 1856, стр. 153.
към текста >>
*7. Матиас Якоб Шлайден, 1804 1881,
естество
изпитател.
*7. Матиас Якоб Шлайден, 1804 1881, естествоизпитател.
към текста >>
226.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго
естество
и са различни от получените чрез сетивата.
Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата.
Освен това нашият език в своето устройство напълно е приспособен да изразява изживяванията, придобити от сетивния свят. Поради това езиковото изразяване на свръхсетивните опитности представлява далеч по-голяма трудност, която слушателите и читателите трябва да осъзнаят. Следователно не трябва да се мисли, че съдържанието на такъв курс ще може бързо да се възприеме и лесно да се разбере.
към текста >>
Важното е да се изучават съвременните явления, като те и
естество
то на тази промяна бъдат разбирани като симптоми на тази поврат и от това ясно да се познаят задачите, с които трябва да се захванем.
За всяко съответно настояще се поставя въпросът накъде води то. Ние винаги сме склонни да схващаме духовно-душевната ситуация на нашето собствено съвремие като същинската, правилната, отговаряща на истината. Самите ние обаче сме деца на нашето време. Съвсем естествено е, че повечето млади хора, когато подрастват, имат чувството, че те са докарали нещата толкова надалеч в сравнение най-вече с поколението на техните родители. Но също когато е точно обратното и дълбокото съмнение по отношение на бъдещето на света и на собствения живот гризе душата, още нищо не е спечелено.
Важното е да се изучават съвременните явления, като те и естеството на тази промяна бъдат разбирани като симптоми на тази поврат и от това ясно да се познаят задачите, с които трябва да се захванем.
Защото културата не се променя от само себе си, а само посредством хората и тяхното поведение.
към текста >>
При Рудолф Щайнер се изживява нова опитност, която е от свръхсетивно
естество
и тя се описва.
За новия читател е от голямо значение да знае, че при описанията на Щайнер не се касае за философска мисловна постройка, каквито и както са били изграждани от човечеството в продължение на повече от 2500 години. Относно учението за слоевете вече беше посочено по-горе. Философиите почиват главно на мисловното проникване в сетивния свят с включване на човешкото съзнание така, както то е било за даденото време и при тогавашните философи.
При Рудолф Щайнер се изживява нова опитност, която е от свръхсетивно естество и тя се описва.
Това също е изложено в посочените и в други основни трудове на Рудолф Щайнер, включително и методът, по който може да се достигне тази опитност. Тогава става ясна съществената разлика от философите.
към текста >>
227.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Относителна независимост на новороденото от
естество
то и смилаемостта на наличната местна храна чрез високо стойностното майчино мляко.
Млекопитаещи: Ембрионално развитие в майчин организъм с техните комплицирани органи при ембриона и майката. Безпрепятствено движение и възможност за бягане по време на бременността.
Относителна независимост на новороденото от естеството и смилаемостта на наличната местна храна чрез високо стойностното майчино мляко.
Миграция и възможност за бягане още от момента на раждането, на вече добре развитите потомци. Постепенно намаляване броя на потомците, достигащо при някои видове до един на година. Тук също има секундарни водни животни като китовете.
към текста >>
228.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно
естество
- онази реалност, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм.
Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм. При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се мисли само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство. Това важи за всеки един жив организъм, не само за човека.
Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реалност, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм.
В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същности и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същността (на даден организъм). Ние научихме нещо от действието на тези същностни съставни части. Тук в третата лекция е описано как става това въздействие, при което тези същности си служат с химическите елементи.
към текста >>
Това цяло, тази цялостност, както и всяка друга свързаност обаче за нашето познание е винаги от понятийно, от идейно
естество
.
Това цяло, тази цялостност, както и всяка друга свързаност обаче за нашето познание е винаги от понятийно, от идейно естество.
Това, което наричаме действителност, произтича именно от там, че възприятията добиват своето значение чрез понятията. Ние сме фиксирани най-вече само във възприятията, но постоянно използваме нашето мислене, следователно нашата способност да образуваме понятия и идеи, без това да достига до нашето съзнание.
към текста >>
Генетичната основа на всяка клетка позволява само присъщото на нейното
естество
, тоест съответстващото на нейните гени действие на космичните сили, за които Щайнер говори при новообразуването на семето.
Генетиката дава разбиране по въпроса как старият организъм чрез своя афинитет към това особено космично местоположение довежда устройството на семето в такова космично положение, «че космичните сили да въздействат върху него от правилните посоки, та от глухарчето да произлезе пак глухарче, а не кисел трън»[13].
Генетичната основа на всяка клетка позволява само присъщото на нейното естество, тоест съответстващото на нейните гени действие на космичните сили, за които Щайнер говори при новообразуването на семето.
към текста >>
229.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма - в подробностите ще навлезем по-късно - и с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително
естество
.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма - в подробностите ще навлезем по-късно - и с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество.
Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва.
към текста >>
230.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обаче
естество
знанието търси причината вътре... (пропуск в текста).
Това е доста елементарно, нали така? Ако трябва да се обясни как възниква човекът, казвали: той вече се намира в яйцеклетката на майката и трябва само да се развие от тази яйцеклетка. Това е ловко обяснение, при което се казва така... (пропуск в текста). Както виждате, тук не всичко е наред. Обяснявайки, ние трябва да прибегнем до мировото пространство като цяло, защото именно то формира и развива яйцеклетката от организма на майката.
Обаче естествознанието търси причината вътре... (пропуск в текста).
И така, Нютон казал: Слънцето съдържа всички цветове, ние само трябва да ги извлечем.
към текста >>
[4] съдебния съветник Бютнер: Християн Вилхелм Бютнер,
естество
изпитател, лингвист, професор в Гьотинген, съдебен съветник в Йена, заел на Гьоте своите оптически инструменти.
[4] съдебния съветник Бютнер: Християн Вилхелм Бютнер, естествоизпитател, лингвист, професор в Гьотинген, съдебен съветник в Йена, заел на Гьоте своите оптически инструменти.
Гьоте разказва тази история в главата «Убеждения на автора» в книгата «Материали към историята на учението за цвета» (18 век), том 4, раздел 2, «Естественонаучни трудове на Гьоте», изд. «Национална литература» Кюршнер.
към текста >>
231.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Един от тези
естество
изпитатели с особена сила подчерта: Не можем да се придвижим по-нататък, съвременната наука не дава възможност да се научи нещо за човека.
Това е станало, защото в последната третина на XIX век посветените хора са получавали такова научно образование, в което вече не е имало място за чисто човешкото начало. В настоящо време с науката за човека работата стои лошо, нали така? Даже учените-материалисти забелязват това. И не успяват да мръднат напред. Нещо интересно стана на последната естественонаучна конференция[1].
Един от тези естествоизпитатели с особена сила подчерта: Не можем да се придвижим по-нататък, съвременната наука не дава възможност да се научи нещо за човека.
Обаче той не каза: Следователно трябва да търсим съприкосновение, сближение с антропософията, не, той се изрази иначе: Дайте ни трупове, за да можем да ги отворим.
към текста >>
232.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Както с помощта на
естество
знанието в химическата лаборатория се изучават съединенията на кислорода, по същия начин с помощта на духовната наука се изучава гореизложеното, поставяйки съответния експеримент върху самия себе си.
Представите, които сте си съставили за свръхсетивния свят - за етерното тяло - в течение на три дни излитат. Те излитат, ако първо не ги превърнем във физически представи. Защо? Защото това, което човек изкуствено прави като експеримент, е идентично на това, което става след смъртта. След смъртта етерните представи в човека също изчезват. Така изчезват те и в случай, че са предизвикани изкуствено.
Както с помощта на естествознанието в химическата лаборатория се изучават съединенията на кислорода, по същия начин с помощта на духовната наука се изучава гореизложеното, поставяйки съответния експеримент върху самия себе си.
Това значи да не се спираш дотам, докъдето е обикновената наука. Затова моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? » е продължение на това, което обикновено изучават хората. Това продължение обаче описва факти, подобни на гореизложеното, че човек запазва преживяване на своето етерно тяло два или три дни; това може да бъде имитирано в опит. Така това продължение се превръща в наука.
към текста >>
Доклад, прочетен на две общи заседания на 45 конференция на германските
естество
изпитатели и лекари в Лайпциг, 14 април 1872г.»
[1] Дюбоа-Раймонд, Емил: 1818-1896, неговата така наречена «Реч за незнанието», Ignorabimus-Rede е озаглавена: «За границите на познание на природата.
Доклад, прочетен на две общи заседания на 45 конференция на германските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг, 14 април 1872г.»
към текста >>
233.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така, в резултат на симпатията към своето тяло човек пропълзява със своето духовно-душевно
естество
в своето тяло, когато се пробужда.
И така, в резултат на симпатията към своето тяло човек пропълзява със своето духовно-душевно естество в своето тяло, когато се пробужда.
Човек трябва да има тази симпатия, в противен случай винаги ще му се иска да остави това тяло.
към текста >>
234.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Така например имало един велик
естество
изпитател, Уилям Крукс[3].
Понякога стават най-удивителни неща.
Така например имало един велик естествоизпитател, Уилям Крукс[3].
Макар и да не мога да се съглася с всичко, което е казал, въпреки това той е смятан за велик естествоизпитател. Той живял в наше време, в края на XIX век. Винаги до обед той се занимавал с естествени науки. Ходил в лабораторията, правел големи открития. Без предварителната работа, извършена от Крукс, нямаше да имаме рентгена и други подобни неща.
към текста >>
Макар и да не мога да се съглася с всичко, което е казал, въпреки това той е смятан за велик
естество
изпитател.
Понякога стават най-удивителни неща. Така например имало един велик естествоизпитател, Уилям Крукс[3].
Макар и да не мога да се съглася с всичко, което е казал, въпреки това той е смятан за велик естествоизпитател.
Той живял в наше време, в края на XIX век. Винаги до обед той се занимавал с естествени науки. Ходил в лабораторията, правел големи открития. Без предварителната работа, извършена от Крукс, нямаше да имаме рентгена и други подобни неща. Но следобедното време той посвещавал на изследване на душата, на психически изследвания.
към текста >>
Навсякъде ще чуете - вече съм ви разказвал за това, като говорех за цвета, - че естествениците смятат Нютон за най-великия
естество
изпитател на всички времена.
А ето още един пример.
Навсякъде ще чуете - вече съм ви разказвал за това, като говорех за цвета, - че естествениците смятат Нютон за най-великия естествоизпитател на всички времена.
Той не е бил такъв, но те смятат така. Но даже тук им се налага да се сконфузват, да се смущават. Защото Нютон, когото тези хора разглеждат като най-велик учен-естествоизпитател, написал книга за това, което стои в последния раздел на «Новия Завет», книгата за Апокалипсиса! Пак конфузия!
към текста >>
Защото Нютон, когото тези хора разглеждат като най-велик учен-
естество
изпитател, написал книга за това, което стои в последния раздел на «Новия Завет», книгата за Апокалипсиса!
А ето още един пример. Навсякъде ще чуете - вече съм ви разказвал за това, като говорех за цвета, - че естествениците смятат Нютон за най-великия естествоизпитател на всички времена. Той не е бил такъв, но те смятат така. Но даже тук им се налага да се сконфузват, да се смущават.
Защото Нютон, когото тези хора разглеждат като най-велик учен-естествоизпитател, написал книга за това, което стои в последния раздел на «Новия Завет», книгата за Апокалипсиса!
Пак конфузия!
към текста >>
В настояще време
естество
изпитателите казват: физическото тяло е единственото тяло и ние можем да обясним всичко, изхождайки от него.
Може да се обърне внимание на това, може поне да се заинтересуваш. Има един такъв «експеримент», той е доста важен, характерен за изучаването на душевния живот на човека. Всички придават значение на физическото тяло, защото в противен случай ще се наложи въобще да се отрича съществуването на човека. За физическото тяло не се спори. Всеки го има.
В настояще време естествоизпитателите казват: физическото тяло е единственото тяло и ние можем да обясним всичко, изхождайки от него.
към текста >>
Какво прави съвременното
естество
знание?
Какво прави съвременното естествознание?
Отваряйки книга, ще откриете, че там е описано това, за което ви говорих: ще намерите описания, как употребявайки малки дози опиум, човек стига до състояние на делириум и така нататък, как при употреба на голяма доза опиум човек веднага заспива, а след това тялото му веднага се разрушава. Той умира, като преди това лицето му става червено, а устните - сини. Описано е как при привикване към употреба на опиум стават гореописаните явления. Но какво описват тези хора? Те описват само физическото тяло, какво става с него; те описват как пушачите на опиум се сополивят, хриптят и имат спазми.
към текста >>
За всичко това може да се научи с помощта на
естество
знанието.
За всичко това може да се научи с помощта на естествознанието.
Обаче става дума за следното: а не може ли по здравословен начин да се постигне паметта и всичко останало, което малаецът получава по такъв болезнен път? Тук трябва да си спомните за това, което е било известно на най-древното население на Земята - за това, че хората живеят на Земята отново и отново. Неотдавна ви разказвах как Лесинг е казал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали тези древни хора? Тези древни хора въобще са нямали такива абстрактни мисли, както ние. Те са нямали никаква естествена наука.
към текста >>
А това, което правят съвременните
естество
изпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета.
Няма нищо удивително в това, че днес вие не помните за своите предишни животи! Сега хората се учат да мислят. Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят. Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета. Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета.
А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета.
Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си. Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот. Само тогава това ще се прояви.
към текста >>
235.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Оттук виждате, че основният закон, съблюдаван в
естество
знанието, законът за причината и следствието, законът за причинно-следствената връзка, се съблюдава и в духовната наука.
Оттук виждате, че основният закон, съблюдаван в естествознанието, законът за причината и следствието, законът за причинно-следствената връзка, се съблюдава и в духовната наука.
Не може да се изхожда от такъв род изказвания: «е, измислили някакви две деца; едното дете Исус е измислил Матей, другото дете Исус го е измислил Лука». По времето, когато са писани Евангелието от Матей и Евангелието от Лука, за такива измислици въобще дума не може да става. Хората (от това време) говорели образно; но те нищо не измисляли, тъй като се отнасяли към тези неща толкова сериозно, че няколко века по-рано в Египет са осъждали на смърт тези, които са записвали нещо неправилно. В древността никой не е смеел да бъде лекомислен и да казва, че хората нещо са измислили. Те са се изразявали, използвайки образи, но никога не би им хрумнало да измислят нещо.
към текста >>
236.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
10. съдебния съветник Бютнер: Християн Вилхелм Бютнер,
естество
изпитател, лингвист, професор в Гьотинген, съдебен съветник в Йена, заел на Гьоте своите оптически инструменти.
10. съдебния съветник Бютнер: Християн Вилхелм Бютнер, естествоизпитател, лингвист, професор в Гьотинген, съдебен съветник в Йена, заел на Гьоте своите оптически инструменти.
Гьоте разказва тази история в главата «Убеждения на автора» в книгата «Материали към историята на учението за цвета» (18 век), том 4, раздел 2, «Естественонаучни трудове на Гьоте», изд. «Национална литература» Кюршнер.
към текста >>
Доклад, прочетен на две общи заседания на 45 конференция на германските
естество
изпитатели и лекари в Лайпциг, 14 април 1872г.»
17. Дюбоа-Раймонд, Емил: 1818-1896, неговата така наречена «Реч за незнанието», Ignorabimus-Rede е озаглавена: «За границите на познание на природата.
Доклад, прочетен на две общи заседания на 45 конференция на германските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг, 14 април 1872г.»
към текста >>
237.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и
естество
знание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
238.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Естество
-знанието и лечебните методи трябва да работят заедно.
Дървесен сок, жизнен сок и камбий в дървото и в нормалното тревисто растение. Какво става, ако съвсем малки количества субстанции се смесват в почвата. Връзка между почвата и малкия мозък. Грип и парализа. В същността на парализата стои нещо, което е тясно свързано с почвата на Земята.
Естество-знанието и лечебните методи трябва да работят заедно.
към текста >>
239.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ето защо Ломброзо[3], италианският
естество
изпитател, е казал, че между лудостта и гениалността няма разлика: геният винаги е малко откачен, а лудият винаги малко гениален.
Не винаги може да се различи, луд ли e в научната област някой. Ще се учудите, колко умни неща ще ви разкаже лудият, ако вие общувате с него.
Ето защо Ломброзо[3], италианският естествоизпитател, е казал, че между лудостта и гениалността няма разлика: геният винаги е малко откачен, а лудият винаги малко гениален.
Вие можете да прочетете това в един от томовете на рекламната библиотека, книжката се нарича «Гений и безумие».
към текста >>
240.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното
естество
знание използва за горенето и т. н.
Но те разглеждат горенето съвсем еднакво, като казват: навън изгаря мазнината или някакъв друг горим материал, съдържащ се в свещта, а вътре изгаря въглеродът, превръщайки се във въглена киселина. Това е пълна глупост. Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб! В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво.
Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание използва за горенето и т. н.
Всичко това обяснявам, за да покажа какво е живото изгаряне. Вече в самата тази дума, когато се каже, че в тялото става горене, в самата дума се съдържа безсмислица: защото всеки си мисли, че в човека става същото, както и в свещта. Изговаряйки тези думи, вече се казва безсмислица.
към текста >>
241.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Историята казва своето, а
естество
знанието - своето.
Така казвали атиняните и затова те обръщали внимание на външната слънчева топлина. Спартанците обръщали внимание на вътрешната слънчева топлина, на слънчевата топлина, която човек вече е преработил; атиняните обръщали внимание на външното Слънце, което така прекрасно е осветявало кожата - кожата те не натърквали с пясък или поне не толкова много като спартанците, а кожата им е трябвало да бъде обработена от Слънцето. Ето в какво е била разликата. И ако днес в школските учебници става дума за разликите между атиняни и спартанци, появява се впечатлението, че по някакво чудно стечение на обстоятелствата при спартанците речта е била спокойна, равномерна и освен това, те са били много закалени хора, докато атиняните са развили изкуството на красноречието, което след това е намерило продължение при римляните. В настоящо време хората не могат едновременно да се занимават с история и естествена наука.
Историята казва своето, а естествознанието - своето.
Ако ви кажа: спартанците натривали децата си с масло и пясък и те във всякакво време се упражнявали в своето спартанско изкуство, а атиняните не натривали така усилено децата си с пясък и масло, а развивали на основата на вътрешната пластика изкуството на речта - тогава ще знаете как на основата на природните явления се е обуславяла тази разлика между съседстващите спартанци и атиняни.
към текста >>
Виждате, че тук история и
естество
знание се съчетават заедно.
Да допуснем, че тук (изобразява го на рисунка) се намира Земята, а тук - Слънцето; ако се гледа Слънцето, как то свети - а ето тук се намира атинянинът, - тогава и се появява атинянин; ако по-малко се обръща внимание на Слънцето, а се ориентират към това, какво Слънцето вече е направило в човека, ориентират се към вътрешната топлина, в резултат се появява спартанец.
Виждате, че тук история и естествознание се съчетават заедно.
Ето така стои работата.
към текста >>
242.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Един
естество
изпитател забелязал, че при хлороза се изработва твърде малко хлор, затова заболяването получило наименованието хлороза.
Но хлороза може също да се предизвика от това, че в стомаха се отлага твърде малко мазнина, за да се изработва хлор.
Един естествоизпитател забелязал, че при хлороза се изработва твърде малко хлор, затова заболяването получило наименованието хлороза.
Но посочените взаимодействия не са известни на хората. Не следва да се опитваме просто да вкараме солна киселина в стомаха, защото нея може да я има там напълно достатъчно, особено ако се внася отвън. Става дума стомахът сам да изработва хлор, да има сила да изработва хлор. На човек му е необходим собствен хлор, а не вкаран отвън! И за това е необходимо да се вкара в стомаха нещо, приготвено от мед в резултат на определена преработка.
към текста >>
243.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Естество
знанието и лечебните методи трябва да работят заедно в тази област.
Естествознанието и лечебните методи трябва да работят заедно в тази област.
Съвместната работа трябва да е навсякъде. Не трябва да се затваряме в една отделна наука. Днес едни хора се занимават само с животни, други - това са антрополозите - само с човека, нали така? След това други се занимават с една част от човека: заболявания на възприемателните органи, заболявания на черния дроб, заболявания на сърцето; тези хора специализират вътрешни болести. И пак: ботаниците изучават растенията, минералозите - камъните, геолозите - цялото земно царство.
към текста >>
244.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
[1] Август Хенри Форел – (1848–1931), швейцарски психиатър и
естество
изпитател.
[1] Август Хенри Форел – (1848–1931), швейцарски психиатър и естествоизпитател.
Написал е монографията «Психически способности при мравките», 1901 г. и «Възприятието при насекомите», 1910 г.
към текста >>
245.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но в
естество
знанието вече не се забелязва, когато някой попита откъде в млякото са жизнените сили?
Ако става дума за националната икономика, веднага става видно колко ексцентричен е субектът, който заявява, че парите се появяват благодарение на силата, образуваща пари.
Но в естествознанието вече не се забелязва, когато някой попита откъде в млякото са жизнените сили?
- и отговори: от витамините. Това е същото като: бедността е от нищетата. Но това не се забелязва. Мисли се, че са казани много значителни неща, докато всъщност нищо не е казано.
към текста >>
246.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
14. Август Хенри Форел - (1848-1931), швейцарски психиатър и
естество
изпитател.
14. Август Хенри Форел - (1848-1931), швейцарски психиатър и естествоизпитател.
Написал е монографията «Психически способности при мравките», 1901 г. и «Възприятието при насекомите», 1910 г.
към текста >>
247.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и
естество
знание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
248.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Днес и медицината, и
естество
знанието разглеждат като най-съществено в ембрионалния живот на човека, при възникването на човека в майчиното тяло, постепенното изграждане на яйцеклетката.
Разликата между тази древна медицина и новата медицина вие бихте могли да откриете, връщайки се към самото начало на човешкия живот, връщайки се към времето преди раждането. Нямам предвид духовното (състояние), предшестващо раждането, а физическото (състояние), тоест ембриона на човека в тялото на майката.
Днес и медицината, и естествознанието разглеждат като най-съществено в ембрионалния живот на човека, при възникването на човека в майчиното тяло, постепенното изграждане на яйцеклетката.
В началото тук имаме работа с яйцеклетка, подложена на оплождане. Това е малка клетка, която може да се види само с микроскоп. Тази клетка се дели, като се появява чашкообразна форма. Тази чашкообразна форма приблизително на третата седмица се отгъва отгоре от едната страна. След това на шестата-седмата седмица човек става подобен на малка рибка.
към текста >>
По-такъв начин, наблюдавайки форма след форма,
естество
знанието днес се мъчи да се приближи до разбирането за появата на човека или животното, до разбирането на антропо- и зоогенезата.
Тази клетка се дели, като се появява чашкообразна форма. Тази чашкообразна форма приблизително на третата седмица се отгъва отгоре от едната страна. След това на шестата-седмата седмица човек става подобен на малка рибка. От едната страна се образува глава (вж. рис.), тук се образуват първите нервни влакна: всичко това се развива и по-нататък.
По-такъв начин, наблюдавайки форма след форма, естествознанието днес се мъчи да се приближи до разбирането за появата на човека или животното, до разбирането на антропо- и зоогенезата.
към текста >>
249.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Известният
естество
изпитател Дюбоа Раймонд[5] се изказа така: някога в естествената история станал гигантски скок от човекоподобната маймуна към човека, при това скокът се изразил в увеличение на главния мозък.
В мистериите човек постепенно ставал бог. Такава е несравнено по-свободната гледна точка на древните. Представителите на Новото време, разбира се, са разглеждали боговете като стоящи по-високо от човечеството. Но възгледите на древните не са били такива. А днес даже твърдят: човек е произлязъл от маймуната.
Известният естествоизпитател Дюбоа Раймонд[5] се изказа така: някога в естествената история станал гигантски скок от човекоподобната маймуна към човека, при това скокът се изразил в увеличение на главния мозък.
Главният мозък изведнъж станал повече, отколкото при човекоподобната маймуна. Виждате ли, това изказване на съвременния учен заслужава внимание. Следва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната маймуна, Дюбоа Раймонд знае този факт, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък. Но ако продължите да четете по-нататък, ще намерите, че този учен е бил принуден да признае: в действителност човекоподобни маймуни въобще не са открити! [6] И така, знаменитият натуралист Дюбоа Раймонд говори за нещо, което въобще още не е открито, за нещо, което още никой не е виждал: за човекоподобни маймуни, при които главният мозък е много по-малък, отколкото при човека.
към текста >>
[5] Емил Дюбоа Раймонд (1818-1896), немски
естество
изпитател от швейцарски произход, професор по физиология в Берлин; за негови изказвания виж в «За границите на
естество
знанието», 7, Лайпциг, 1916, стр. 46.
[5] Емил Дюбоа Раймонд (1818-1896), немски естествоизпитател от швейцарски произход, професор по физиология в Берлин; за негови изказвания виж в «За границите на естествознанието», 7, Лайпциг, 1916, стр. 46.
към текста >>
250.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото
естество
знанието било в същото време и религия.
Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили. Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили. Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили. Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката. Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша.
Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия.
към текста >>
251.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но именно тогава хората вече не разбирали повече нищо, касаещо духовния свят, те съвсем нищо повече не разбирали, искали да виждат само природата,
естество
то.
В първите християнски столетия празникът Пасха също се е извършвал по-различно, отколкото сега. Едва постепенно през III, IV в. възникнала сегашната форма.
Но именно тогава хората вече не разбирали повече нищо, касаещо духовния свят, те съвсем нищо повече не разбирали, искали да виждат само природата, естеството.
Само природа вече ги е занимавала. При това те разсъждавали така: как можем ние да празнуваме възкресението през есента? Та нали по това време нищо не възкръсва! За това, че човек възкръсва, те вече нищо не знаели, така че казвали: през есента нищо не възкръсва, всичко се покрива със сняг, а през пролетта всичко възкръсва. Така празника Пасха го направили пролетен.
към текста >>
252.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
[7] Парацелз, Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (14931541), лекар и
естество
изпитател, «баща на медицината».
[7] Парацелз, Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (14931541), лекар и естествоизпитател, «баща на медицината».
към текста >>
253.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
И ето, тогава всички, като твърдоглави дарвинисти, излезли и казали: трябва основно да се опровергае този Едуард фон Хартман, защото той въобще нищо не разбира от
естество
знание!
И ето, в това време - представете си шестдесетте години на миналия век - са съществували както тази умна Хартманова «Философия на безсъзнателното», така и дарвинизмът, представляван от Хекел[10], Оскар Шмид[11] и други, и признат от останалите хора за нещо ненадминато умно. Но «Философия на безсъзнателното» противоречала на дарвинизма.
И ето, тогава всички, като твърдоглави дарвинисти, излезли и казали: трябва основно да се опровергае този Едуард фон Хартман, защото той въобще нищо не разбира от естествознание!
Но какво направил тогава Хартман? Това, което направил, ще стане ясно от следното. Докато другите си деряли гърлата да крещят - имам предвид публикациите в печатните издания, - се появила книгата[12] «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма». Това е било обосновано опровержение на Едуард фон Хартман от гледна точка на дарвинизма! Но никой не е знаел кой е авторът.
към текста >>
Сега, господа, всички
естество
изпитатели се зарадвали, защото се появил този, който обосновано опровергал Едуард фон Хартман.
Сега, господа, всички естествоизпитатели се зарадвали, защото се появил този, който обосновано опровергал Едуард фон Хартман.
Даже Хекел казал: «На такъв човек, пишещ против Хартман - нека сам да ни каже името си, - ние бихме гледали като на един от нас, като на естествоизпитател от първи ранг! » Самата книга била много бързо изкупена и се появило второ издание[13]. Тогава авторът се разкрил. Това бил самият Едуард фон Хартман! Той написал книга против самия себе си.
към текста >>
Даже Хекел казал: «На такъв човек, пишещ против Хартман - нека сам да ни каже името си, - ние бихме гледали като на един от нас, като на
естество
изпитател от първи ранг!
Сега, господа, всички естествоизпитатели се зарадвали, защото се появил този, който обосновано опровергал Едуард фон Хартман.
Даже Хекел казал: «На такъв човек, пишещ против Хартман - нека сам да ни каже името си, - ние бихме гледали като на един от нас, като на естествоизпитател от първи ранг!
» Самата книга била много бързо изкупена и се появило второ издание[13]. Тогава авторът се разкрил. Това бил самият Едуард фон Хартман! Той написал книга против самия себе си. Но сега те престанали да го хвалят, написаното от него вече не се ползвало с такава широка известност!
към текста >>
[10] Ернст Хекел (1834-1919), известен
естество
изпитател.
[10] Ернст Хекел (1834-1919), известен естествоизпитател.
към текста >>
254.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Така стоят нещата и във всички други области, с изключение на най-външното
естество
-знание, което обаче в този свят не ни въвежда в това, което е действително, то не води към реалността.
Невъзможно е да се разбере какво стои в Библията в превода на Лутер, ако бъдем честни. Може да вярваме на това, но в действителност не можем да го разберем, доколкото Европа тогава вече е встъпила в периода, когато за духа не са знаели нищо повече. В Библията има Дух! И Библията е трябвало да бъде преведена именно по духовен начин. Но това, което съдържа например немската Библия в превода на Лутер, е непонятно, недостъпно за разбиране, ако се отнесем към него честно.
Така стоят нещата и във всички други области, с изключение на най-външното естество-знание, което обаче в този свят не ни въвежда в това, което е действително, то не води към реалността.
И ако Европа иска да направи нещо в Азия, на зададения въпрос аз трябва да отговоря така: Европа ще успее да направи нещо само тогава, когато тя самата се вразуми.
към текста >>
255.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Понякога някой казва: във всичко, което е природа, дух няма, защото там има само това, което е известно за природата на
естество
знанието, в природата няма нищо друго.
Понякога някой казва: във всичко, което е природа, дух няма, защото там има само това, което е известно за природата на естествознанието, в природата няма нищо друго.
Да се говори така, господа, е подобно на следното: представете си, че тук лежи умрял, мъртвец, а аз идвам и казвам: «Хей, лентяй, защо не се изправиш и не ходиш? » Аз полагам усилие, за да му дам да разбере, че не трябва да бъде лентяй и трябва да стане. Да, в този случай бих проявил несхватливост, тъй като погрешно бих счел, че това е жив човек. Същото е и това: всичко, което естествоизпитателят може да намери, го намира не в живото, а в мъртвото. Навсякъде в природата намира, открива само мъртвото, а това, което живее, той не го намира.
към текста >>
Същото е и това: всичко, което
естество
изпитателят може да намери, го намира не в живото, а в мъртвото.
Понякога някой казва: във всичко, което е природа, дух няма, защото там има само това, което е известно за природата на естествознанието, в природата няма нищо друго. Да се говори така, господа, е подобно на следното: представете си, че тук лежи умрял, мъртвец, а аз идвам и казвам: «Хей, лентяй, защо не се изправиш и не ходиш? » Аз полагам усилие, за да му дам да разбере, че не трябва да бъде лентяй и трябва да стане. Да, в този случай бих проявил несхватливост, тъй като погрешно бих счел, че това е жив човек.
Същото е и това: всичко, което естествоизпитателят може да намери, го намира не в живото, а в мъртвото.
Навсякъде в природата намира, открива само мъртвото, а това, което живее, той не го намира. Духовното той не намира по този път, но въпреки това него го има там.
към текста >>
256.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
10. Емил Дюбоа Раймонд (1818-1896), немски
естество
изпитател от швейцарски произход, професор по физиология в Берлин; за негови изказвания виж в «За границите на
естество
знанието», 7, Лайпциг, 1916, стр. 46.
10. Емил Дюбоа Раймонд (1818-1896), немски естествоизпитател от швейцарски произход, професор по физиология в Берлин; за негови изказвания виж в «За границите на естествознанието», 7, Лайпциг, 1916, стр. 46.
към текста >>
38. Парацелз, Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (14931541), лекар и
естество
изпитател, «баща на медицината».
38. Парацелз, Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (14931541), лекар и естествоизпитател, «баща на медицината».
към текста >>
53. Ернст Хекел (1834-1919), известен
естество
изпитател.
53. Ернст Хекел (1834-1919), известен естествоизпитател.
към текста >>
257.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и
естество
знание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
258.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
[2] Матиас Якоб Шлайден - 1804-1881,
естество
изпитател.
[2] Матиас Якоб Шлайден - 1804-1881, естествоизпитател.
към текста >>
[3] Густав Теодор Фехнер - 1807-1887,
естество
изпитател, основател на психофизиката.
[3] Густав Теодор Фехнер - 1807-1887, естествоизпитател, основател на психофизиката.
Виж работата му «Професор Шлайден и Луната», Лайпциг, 1856, част 2, гл. 6, стр. 153.
към текста >>
259.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Може би вече сте чували за това -най-малкото, господа, по-възрастните от вас може би са чували за това, че е имало някой си Фалб[5], който не е бил нито астроном, нито геолог, не е бил даже
естество
изпитател, той е бил бивш свещенослужител, който е изоставил тази длъжност и е избягал!
Виждате ли, можем да кажем, че понякога правилния път в това отношение намира този, който не взема непосредствено участие в научния живот.
Може би вече сте чували за това -най-малкото, господа, по-възрастните от вас може би са чували за това, че е имало някой си Фалб[5], който не е бил нито астроном, нито геолог, не е бил даже естествоизпитател, той е бил бивш свещенослужител, който е изоставил тази длъжност и е избягал!
И така, този Фалб е бил избягал свещенослужител, който е положил много усилия, за да изследва въпроса: действат ли върху Земята звездните констелации и как става това. И той дошъл до убеждението, че такива звездни констелации на първо място са свързани с действащите вулкани, че ако звездите поддържат въздействието на Слънцето, огнедишащите планини се привеждат в действие. Но той твърдял и нещо повече, твърдял, че наводненията стават по същата причина, тъй като водата се притегля. Отдолу се притеглят разтопените маси, а отгоре - водата.
към текста >>
260.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, антропософията е възникнала не въпреки естествената наука, а именно защото
естество
знанието вече съществува, тя трябваше да възникне по тази причина, че ес-тествознанието с помощта на своите съвършени инструменти, с помощта на щателно отработени експерименти е установило, открило е множество факти, които, бидейки открити от
естество
знанието, не могат да бъдат истински разбрани от него.
Виждате ли, антропософията е възникнала не въпреки естествената наука, а именно защото естествознанието вече съществува, тя трябваше да възникне по тази причина, че ес-тествознанието с помощта на своите съвършени инструменти, с помощта на щателно отработени експерименти е установило, открило е множество факти, които, бидейки открити от естествознанието, не могат да бъдат истински разбрани от него.
На него не му се удава да ги разбере. Те могат да бъдат разбрани само тогава, когато навсякъде, зад нещата, на заден план бъде възприето духовното, бъде възприето, че духовното вътрешно, реално присъства във всичко.
към текста >>
Ако днес на някого му се наложи да говори за това - а за това трябва да говорят
естество
изпитател или медик, - как всъщност действа картофът, когато се изяде, какво прави такъв човек?
И така, картофите!
Ако днес на някого му се наложи да говори за това - а за това трябва да говорят естествоизпитател или медик, - как всъщност действа картофът, когато се изяде, какво прави такъв човек?
Защото знаете, че картофите са станали хранителен продукт и е било доста трудно в някои области да се отучат хората от привичката да се хранят почти изключително с картофи. Така че какво прави съвременният естествоизпитател, ако иска да провери каква е хранителната стойност на картофите? Той изследва какви вещества се съдържат в картофите. В лабораторията е възможно, разбира се, да се изследва, що за вещества се съдържат в картофите. Там се откриват въглехидрати, които се състоят от въглерод, кислород и водород, образуващи определена подредена структура.
към текста >>
Така че какво прави съвременният
естество
изпитател, ако иска да провери каква е хранителната стойност на картофите?
И така, картофите! Ако днес на някого му се наложи да говори за това - а за това трябва да говорят естествоизпитател или медик, - как всъщност действа картофът, когато се изяде, какво прави такъв човек? Защото знаете, че картофите са станали хранителен продукт и е било доста трудно в някои области да се отучат хората от привичката да се хранят почти изключително с картофи.
Така че какво прави съвременният естествоизпитател, ако иска да провери каква е хранителната стойност на картофите?
Той изследва какви вещества се съдържат в картофите. В лабораторията е възможно, разбира се, да се изследва, що за вещества се съдържат в картофите. Там се откриват въглехидрати, които се състоят от въглерод, кислород и водород, образуващи определена подредена структура. После се открива и това, че в човешкия организъм това вещество се преобразува, че в края на краищата то става един от видовете захари, но с това изследването приключва. По-нататък не може да се отиде.
към текста >>
Но стъпка по стъпка суеверието повсеместно се прокрадва в науката и днес имаме
естество
знание, утежнено от суеверие.
Както виждате, хората в днешно време въобще не разбират как тези неща в света са свързани помежду си, те предполагат, че всичко върви без промяна, от само себе си, но това не е така! Човек трябва през цялото време да разбира как нещата в света се променят. Можем да кажем, че най-голямото нещастие е в това, че по-рано човечеството е било твърде суеверно, а днес е станало учено.
Но стъпка по стъпка суеверието повсеместно се прокрадва в науката и днес имаме естествознание, утежнено от суеверие.
Хората вярват, че ако стомахът е пълен с картофи, това дава нещо на човека. Но така се нанася вреда на здравето на главата, тъй като главата се принуждава да стане орган на храносмилането!
към текста >>
261.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
20. Матиас Якоб Шлайден - 1804-1881,
естество
изпитател.
20. Матиас Якоб Шлайден - 1804-1881, естествоизпитател.
към текста >>
21. Густав Теодор Фехнер - 1807-1887,
естество
изпитател, основател на психофизиката.
21. Густав Теодор Фехнер - 1807-1887, естествоизпитател, основател на психофизиката.
Виж работата му «Професор Шлайден и Луната», Лайпциг, 1856, част 2, гл. 6, стр. 153.
към текста >>
262.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и
естество
знание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
НАГОРЕ